Отговорен редактор: чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева Редакционна колегия: проф. Ангел Давидов, чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева, Живка Икономова Научни секретари на тома: Елка Мирчева, Ваня Мичева Рецензенти: чл.-кор. проф. дфн Иван Добрев, чл.-кор. проф. дфн Емилия Пернишка Книгата се издава с любезното съдействие на Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Национален фонд „Култура“ към Министерство на културата и с помощта БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СТАРОБЪЛГАРСКИ РЕЧНИК ТОМ II 0 — Ч|* СОФИЯ «2009 Издателство •Валентин Траянов* Автори: ГРоланда Иларионова Блажева | ст. н. с. д-р Васил Павлов Василев] проф. д-р Ангел Асенов Давидов ст. н. с. Ангелина Иванова Даскалова доц. дфн Румяна Христова Златанова чл.-кор. проф. Дора Иванова-Мирчева Живка Владимирова Икономова Иглика Георгиева Караниколова ст.н.с. д-р Ивона Велчева Карачорова ст.н.с. Емилия Илиева Кочева н.с. Августа Веселинова Манолева ст.н.с. д-р Елка Петрова Мирчева н.с. Ваня Ангелова Мичева ст.н.с. д-р Татяна Василева Мострова ст.н.с. I ст. дфн Георги Атанасов Попов н.с. Мария Александрова Райкова н.с. Солвейг Василева Сеизова ст.н.с. I ст. дфн Стефан Веселинов Смядовски I Златка Костадинова Спасова I н.с. д-р Лидия Димитрова Стефова н.с. Божидар Василев Христов Благой Костов Шаламанов н.с. Цветанка Павлова Янакиева © 2009 І8ВЫ 978-954-9928-38-9 (т. 2) 0 5 0 0 о11. Буквен знак. Седемнадесетата буква от стб. азбука, назовавана оыт.; в глаг. э, в кир. о; в нвб. звук о. II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници 5, о = 80, ЬХХХ; в кир. и в кир. изд. на СтбП о = 70, ЬХХ. 1. Числ. бр. осмьдссатъ. Осемдесет, глл с-мочр. ПрНМН Б0ЧрК7>БН ТБ01А. I нлпншн. о 3 Лк 16.7; дл длс емочр цолонью ностт.. о дс-нт. о ^л;із о во СЕ 1036 18; (сл)о. п [погр. вт. о]. п(лронсснсл) Р III 1. 2. Числ. бр. седмьдесАтъ. Седемдесет. Б7>^БрЛТНША ЖС- СА 0 С7. рЛДОСТШЖ СК Лк 10.17. // Числ. ред. ^седмь^ дс-САГын. Седемдесети. м'с з скл Л мл [!] глл о СК^ЗТа 6.^7 В^състава на сл. числ. еж з евл ѵѵ мл глл од СК 36Ъ 6; ол вь конс-ць птклломт. длвт. вт. соломочрнъ СП 71.1. 3, СК, СП, СЕ, ТФ, Р. Гр. оубопкоѵта, ёрЗоцдкоѵта. оп предл. I. С тест. 1. За обстоятелствени отношения, а) При означаване местоположение или място на действие в пространството около нещо, някого и под.: покрай, край, около, вѣ же нолнт. облътснт, ВЛЛСТ.І В6ЛББЖЖД1. і поѣст. оѵрсннѣнт. 0 ѵрѣслѣ^т, его М Мк 1.6 3, А. Срв. Мт 3.4 А, СК; і сѣдѣлше о мс-мь нлродт.. рѣшл же емоѵр млтн твоѣ н врлтрнѣ твоѣ н сестръі твоьх вьмѣ нштжтъ тс-бс-М Мк 3.32; ѣко прнджтт. дьнье нл ТА. I ОБЛОЖАТТ. врл^н ТВОН ОСТрОГТ. 0 Т6БѢ. Н ОВНДЖТТ. ТА. 1 ОСАДЖТТ. ТА вткждж М Лк 19.43 3; слт.ньце о НН^Т. ВЪСНІЛ ТОПЛО ІЛКО ВТ> ЖАТВЖ С 77.30; н прнстжпнвт, лггс-лъ прнкоснж СА вернгл^’. ОВЛбЖАШТНН^Т. 0 ВТ.ІН 1010. Н ЛБНІО 0ТТ.ПЛД0ША ВбрНГТ.1 ОТЪ ТѢЛ6С6 юю С 182.7; стлвыліетт. сл пліоы. о жтрыіннмт.. клменнн С 344.7. // При глаголи за допиране, докосване: о, на. Пр1Вр7»ГЖ СА В7. ТВрТ.ДТ.1 КЛМСИБ. НТ. ВТ. ПѢНТ.І ВЛТ.ІІТ.І 11^7. рл^ідж СА. П0ТТ.КЖ СА 0 ІІЛІСОВЛЛ'1: НОПОБѢДІМЪОМТ.. 117. слмн С7.ТБ..ІІІ ВТ.ІША К 12Ъ 24. Срв. С 448.20. 6) При означаване на причина: от, заради, поради. вт,^т>ръвт, НЛ НА съ гігивомт.. скрт>БА 0 0КЛМ6НС-ІІН срдцл н^т,. глл ѵісоѵр. простьрн рЖКЖ твоіж М Мк 3.5 3, А, СК; стъідѣл^ж са вьсн протнвлѣіжштсн СА с-мо\р. н ВЬСН ЛІОДНС- рлдовлл^о (!) СА 0 ВЬСѢ^Ъ СЛЛВТ»НТ»1Н^7>. БТ>1ВЛ1ЖШТНН^7> 0Т7. ІІ6Г0 М Лк 13.17 3, А; оврлшть же са нст. кт. ннмт. рсѵс-. дъштс-рн імскъь но ПЛЛѴНТС- СА 0 МЫІѢ. 0БЛѴ6 СОБО ПЛЛѴНТ0 са М Лк 23.28 3; отт>вѣштлша с-мочр нюдон гмжште. о доврѣ ДЪЛѢ 116 ме-ТС-МТ. КЛМСННѢ ІІЛ ТА. иъ о вллсфнмнн М Йо 10.33 3, А; вт^веселі сіа егочрптт. 0 НС^ОЖДОНІ-І-^7.. ѢІС0 нлплдо стрл^т. і^т. нл ніА СП 104.38; о сн^т. рл^гнѣ-влвт. са млгнт, С 49.11; о свокмт. невѣрьствѣ н нс-покореннн покллвт, са С 291.17; сн же мн не просто нт.інілѵоѵр реѵено. нт. дл не гнѣвлкмт. са нл врлгтз нъ мнлоѵріемт, а. н пллѵемт. са о нн^т, н пс-ѵемъ са нмн. онн бо сжтт. тъм стрлжджштнн С 406.24; ттз же мн врѣдт. повѣдлкшн. іеже бо о том' прл^дьновлтн н рлдовлтн СА С 447.12. е) При означаване на цел, предназначение: за. л^т. же молнут. са о тс-бѣ дл не оскждѣлтт. вѣрл твоѣ М Лк 22.32 3; слтзшлвъ же нс реѵе. сн БОЛѢ^МЬ НѢСТ7. ВТ. С7.МрЪТН НТ, 0 СЛЛВѢ Б31Н. ДЛ ПрОСЛЛВНТТ. СА СН7. БЖНІ 61А М Йо 11.4 А, СК, Н; въ коиець о ідіточрмѣ пъс(л)ломь лслфовт. СП 76.1; мл ѵѵ н^влвлсньн вельсѣдл ѵкл. ПрОфСЫЬН. I 0 ПрНІАТЬН ОБѢДЛ СНЛЪ- нллго СЕ 36а 10, 11; мо ѵо н^влвлеыьн влждл і о очрглшеыьн ПЛ7.ТН СЕ 36Ь 16, 17. г) При означаване на съпътстващи обстоятелства: според, в името на. л творлн нстныж грАдстт. КТ. свѣтоѵр. ДЛ ЛВАТЪ СА ДѢЛЛ С-ГО ѢК0 0 Б8Ѣ СЖТ7, С7.ДѢЛЛНЛ М Йо 3.21 А; 0. 6 0. М0ЛѢЛШ6 СА имъ гллголд. пръвжд^тс- 0 вѣрѣ ^совѣ С 16.25; прѣсісврьнънъін во врлгъ родоф ѵлѵскочр. нже прнсно доврѣ ЖНВЖШТННМЪ 0 БО^Ѣ. СВОЮІтБ ^ЛВНСТНІтБ БѢСД СА ИЛСНЛ^КТЪ С 519.17. 2. За обектни отношения. а) При означаване предмета на речта, мисълта или обекта на действието: за. і о одежди ѵто са пеѵете. съмотрите крннъ селъмъі^ъ. клко рлстжтъ. ие троѵрждмжтъ СА ин прдджтъ М Мт 6.28 3, А; онт. же отъвѣштлвъ реѵе нмъ. ілнѣ оерво прншедь прѣжде оѵрстронтъ вьсѣ. і клісо естъ пнслыо о сыѣ ѵловѣѵьсцѣемь. дл мъного пострлждетъ н офынѵьжАтт, 1 М Мк 9.12 3; нъ лште ѵто можешн помоли ы^мъ. мнлосрдовлвъ о нлсъ М Мк 9.22 3, А, СК; і тл въ тъ ѵлсь прнстлвъшн исповѣдллше са гвн. і глллше о ыемь, вьсѣмъ ѵлквштннмъ н^влвлеынѣ въ нмѣ М Лк 2.38 3, А; оыъ же глллше о црквн тѣлл свосго М Ио 2.21 3, А; і ѣісо ие тръвовллше дл ісьто сьвѣдѣтельствочросртъ о ѵлвцѣ М Йо 2.25 3; въі посъллсте къ но(о)лно\р. і съвѣдѣтельствовл о истныѣ М Йо 5.33 3, А; л нлемьникъ вѣжнтъ. ѣко ылемьинісь естъ н ие рлднтъ о овъцлрсъ М Йо 10.13 3, А; жрътвъі оерслъішж ѵьто реѵетъ о мыѣ гь въ. іде реѵетъ міръ нл людн своіа СП 84.9; ыъшѣ же плѵе вьпнемъ о врлтрѣ нлшемь СЕ 27Ь 7; ^лповѣдн стъі^ъ сѵць. о покллыьн рл^воѣ. і о в‘семь гръсѣ СЕ 102а 5, 6; поклжн н о мьиѣ недостониѣ рлвѣ своіемъ. свокв вллгъінж С 21.29; вь^вѣстнша іемк о инрсъ С 59.3; овновнлъ геже о оѵрѵе-ннцѣ^ъ С 94.4; сватъін же помоли са н цѣловл н. н сьповѣдл к-мочр ввсе о ^ьлоѵьстьыѣѣмь оѵрлл'н С 199.14; попекъ са о иемоштн ѵловѣѵьстѣ. и о врлтѣ поволѣвъ С 291.20, 21; слово о ллклинн. Т ѵо Тѵѵснфѣ С 354.16, 17; нъ сьде оч^во о в’семь оѵрспѣсѣ гллгол"етъ ВЬСѢѴЬСТѢѢМЬ. нже 0 БЛНЖЬИНМЪ тво- рнтн подовлл С 370.18; весъдовлстл къ севѣ о в'семь семь прнклгоѵьшннмг са С 473.4. // При означаване обекта на враждебно отношение: против. ѴО МЫІѢ ГЛОѴМЛѢХО [!] СІЛ сѣдіаштсі въ врлтѣ^т. СП 68.13; лндѵрплтъ реѵе, ие прѣльштли севе кодрлте. о вьсѣкомъ во крьстнміѣ. кл^иь цѣслрьскл лежнтт. С 101.21. // При глаголи за заклеване: в. ^лклн-нлбб та о велнцѣн снлѣ вьседргжнтеліл вогл С 122.1; ^лклииліемг вл. о неповѣднмѣмъ нлшемъ црн слворнн С 257.10. 5) При означаване оръдието на действието, средството за съществуване: посредством, с, чрез. Л флрнсѣн ГЛЛ^т. 0 ІСЫІА8Н БѢС7> н^гоннтт. вѣсъі М Мт 9.34 3, А; мрели же 0 пръстѣ БЖНІ Н^ГОМЬь вѣсъі М Лк 11.20; довро естъ солъ. мнте з;е соль очрвоѣлтъ о ѵемъ осолнтъ са М Лк 14.34 3; о немьже сждѣ. ежднте сл;дта са влмъ СК Мт 7.2; дл о семь проеллвнтъ са. прѣстое има твое СЕ 27а 13; и тъ просллв[н] вогл о вьсѣ^ъ ѵоѵрдесе^ъ С 203.5. е) При глаголни съчетания със съществителни и прилагателни: за, в. реѵе с-мом гь его. довръі рлве и вллгъі и вѣрьме о мллѣ вѣ вѣремъ, илдъ мъиогъі та постлвлкв. вьмндн вь рлдость ги твоего М Мт 25.21 3, А, СК; мре не внмь прншелъ и глллъ нмъ. грѣ^л не вж нмѣли. нъіиѣ же и вннъі ие нмжтъ о грѣсѣ своемъ М Йо 15.22 3, А, СК\ и сѵвѣтл ые нмън о грѣсѣуъ моста сллвостн Р II 1.21. о севѣ. Гр. ера-отои, аф’ еаптои, ёантю, ка-б’ ёаитбѵ, ёф’ ёаитёр, сшторатод. От себе си; от само себе си; сам по себе си. тмео естъ цѣслрс-ствне Бжн. ѣіеоже ѵлкъ въмътллтъ съма вь ^емлвв. і сьпнтъ ... I рлстетъ ѣкоже не въстъ оыъ. о севе во ^смлѣ плоднтъ са М Мк 4.28; ѣко л^ъ о сс-вѣ не ГЛЛ^Ъ. N7, ПОСЛЛЛВЪІ МА ОТЪЦЪ. Т7> мьнѣ ^лпоеѣдь длетъ. ѵто реіеж и ѵто 0... 7 о... въ|глнк М Йо 12.49 3; бждѣдс [!] въ мгнѣ н \чъ вт. баст.. ѣісожс ро^ГА ио можетт. плода ТВОрНТН 0 ССВѢ. лштс не БОДСТТ. (!) НА ЛО^Ѣ ТАІСО Н В7.І. АІНТС БЬ мьнѣ не прѣвждстс М Йо 15.4 3, А, СК; ис- ѵѵ соб [!] істо прнс(ме)тт> Е 10а 13; N0 0 СС-БѢ БО Б^І СПССНАЪ МЖІСА. 117. С7>М0ТрѢ(ЖШТНІМ7> СПСЬНЖІЖ МДчКОу К ІОЬ 15; сь жс- о севѣ вельмждровл тн ПОБѢДН ЛЖКАБ7.ІН С 522.11. II. С вин. 1. За обстоятелствени отношения, а) При означаване на мястото на действието в пространството около предмета след глаголи със значение 'допирам се, докосвам [се]’: о. I на ргккл^ъ вт^ъмжтт. ТА. ДА НС- 0 КАМС-НЬ ПрѢТ7>К7>НСШН П0Г7.І ТБ0С-1А М Лк 4.11. Срв. Мт 4.6 3, А; СП 90.12; онъ жс рсѵс- сътворивъ МОЛНТВЖ Бр АТС ОТВрЬ^Н 1СМ0\р ДА БЬЛѢ^СТТ.. ЖТрТ. ЖС- Б7.ІВ7. ^ВѢрЬ. Н НОГАМА ПрѢДТ, ІІНМА 0П7>рТ> СА 0 СТЛЪПТ. С 558.28. 6) При означаване на времето, през което става нещо: в течение на, през. н вьсж ^нмж полн- ВАНБШТСМТ. НАМ7>. ІСДВА 0 ЛѢТ0 В7>^М0-ГОША СА прндтн САДОВС МН0Г7.ІА рАДН ^оѵ^отъі (!) С 301.22. 2. За обектни отношения. При означаване на лице или предмет, обект на речта, мисълта, грижите: за. тоѵрне прндс-}(С. ^А ВЬСЬ мнръ ПрОЛНІАТН ісръвь СВ01Ж. 0 НЖЖС Т7.І СЬВѢШТАВАІСШН СА Н МѢНЖ творншн Бсстоѵрдьѵс С 415.14. М6ТАТН ЖрѢБЫА 0 ѴЬТО. Гр. рб&Аю кА.г[роѵ іт ті, Хаухаѵсо лерѵ тіѵо^. Хвърлям жребий за нещо. і пропь-нт.ше н рА^дѣльше рн^ъі с-го мсташа ЖрѢБНЬА 0 НА. КТО ѴТ0 вь^ьметт, М Мк 15.24 3, А, СК. Срв. СП 21.19; СЕ 50а 20. о дсснжбк [стрАыж]. Гр. ёк 8ф.шѵ, еіс; тос 5е^іа. рерц, ёѵ Зеіцрс, ёѵ топ; 8е2;-юц. а) От [на] дясно, вдясно; от дясната страна, рсѵе гт. гвн мос-мочг. садн о деснжкв мене М Мт 22.44 З7, А, СК; реѵс-тт, цсрт. сжштннмт. о дсснжігТч сго М Мт 25.34 3, А, СК. Срв. С 123.17; тъгда пропдшА ст. ННМЬ Д7.ВА рА^ВОНННКА. СДННОРО 0 ДСС- нжіж н сднного о шжіжж М Мт 27.38 3, А, СК. Срв. Мк 15.27 М, 3, А, СК; Лк 23.33 М, 3, А, СК; СЕ 50а 23; она жс рѣстс смоу. даждт. нам а да СДННТ. 0 ДССІШйч ТС-БС. Н СДННТ. 0 шкжв тевс садсвѣ вт. славѣ твоен М Мк 10.37 3, А, СК; онт. жс рсѵе нмъ. В7»ВрТ»8гВТС 0 ДССНЖІЖ СТрАНЖ КОрАБЛѢ мрѣжж. н оврАШтете. вт>врт>гж же. і к томоу НС- МОЖАА^Ж ПрНВЛѢШТН СІА. отт. множьства ртдвт. М Йо 21.6 3, А, СК; сѣде о деснжж велнѵт.ствнѣ на въко-ктл^т. Е 6а 16; н^волн положнтн са въ цръкъвн СТААГО ПрЬВОМЖѴСННКА СТС-фАНА. 0 ДССНЖІЖ СВАТ7.ІА ТрСПС^Т.1 С 209.9. б) Гр. тд 5еі;ірс хеф[- В дясната ръка, отдясно, іавн жс са дніл-волт. о дсснжіж дргжА меѵь С 76.5. о лѣвжіж [шочрБк]. Гр. еисоѵбцсоѵ, арістерюѵ, тт] аргатеррс. а) От [на] ляво, вляво; от лявата страна. ОНА ЖС- рѣстс- с-мочр. ДАЖДТ. НАМА ДА едннт. о деснжіж тевс-. н едннт. о шюіж тевс САДс-вѣ въ славѣ твоен М Мк 10.37 3, А, СК; тъгда пропдшА ст. ННМЬ Д7.8А рЛ^БОНННІСЛ. СДННОГО 0 ДС-СНЖІЖ Н СДННОГО 0 ШЖКБЖ М Мт 27.38 3, А, СК. Срв. Мк 15.27 М, 3, А, СК; Лк 23.33 М, А, СК; СЕ 50а 23. б) Гр. тт[ арютвррс [хегрі]. В лявата ръка, отляво, ілвн жс са ДНІАВОЛЪ 0 ДССНЖБК ДрЪЖА МСѴЬ. 0 лѣвжкб жс- ^мнн С 76.5. М, 3, А, СК, Б, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, ЗЛ, X, МЛ, Пр Гр. тсері, Ётгі, \жб, ёѵ, ката, ец, прб;;, шер, 8іа, лара, абѵ, ёк, цёхрі, тг) ттоОЁаеі, безпредложен Баііѵиз, безпредложен Сепіііѵиз, безпредложен Ассизабѵив. Вар. ѵѵ. Нвб. о остар. ОА, ВА, АК, Бот, НТ, Дюв, НГер, ДА. ош част. За изразяване на емоции: о, о-о. ѵѵ жено ВС-ДНѢ естт. вѣрА твоѣ М Мт 15.28 3; ѵѵ гГ Т^бавн дшж мокв СП 114.4; ѵѵ НСІСТОВТ.СТВО вслнкосііГ4Ь 0... 8 ОЕАВНТН 17; ѵл> ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВЬНДДГО Н СВАТД- дго рлдсл С 341.17. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. &, ю. Вар. ѵѵ. Нвб. о, о-о ОА, ВА, АК, НТ, НГер, МлБТР, ЕтМл, БТР, АР. о™ [К 16 15; С 48.28; С 326.21] погр. вм. гр. член. оѵ [погр. 3 Лк 12.15] вж. отъ. о™ [погр. СК Йо 17.5; С 34.12] еж. очр. ов предл. С вин. об ноірь. Гр. 8г’ оАлгі^ ѵоктбі;. През нощта, і отъвѣштдвъ снмоыъ реѵе с-моу. ЫДСТДВЬННѴ€ ОБ ношть вьсж троѵрждьшс- са М Лк 5.5 3, А. об ыоірь въітн. Гр. Зшѵоктеренсо. Прекарам нощта, бодърствам през нощта. Етлстг жс- во дьын тгі. і^нде въ горж моднтн са н бѣ об ношть бъ молнтвѣ бжн М Лк 6.12 3. об оиъ полъ. Гр. ліраѵ, аѵтшера, еі<; •го тгеросѵ. Отвъд, от другата страна, през. сн вь внтдннн бъіша об онъ полъ норъдднд М Йо 1.28 3, А. Срв. Мт 19.1 М, З7; Йо 3.26 М; Мт 4.15 А, СК; I прѣѣдж ыд ^емліж гддд-рННЪСКЛ^НК). ѢЖ6 естъ ОБ онъ полъ гд-лнлѣіа М Лк 8.26 3; въ очртрѣн дьнь НДрОДЪ НЖ€ СТ0ѢДШ6 ОБ оиъ полъ морѣ М Йо 6.22 3, А; і оврѣтъше н об онъ полъ морѣ рѣША емоѵр М Йо 6.25 3, А; оѵр^ьрѣ же нссь мъногъі ндродъі окръ-ств севе повелѣ нтн нд оыъ полъ М Мт 8.18 3, А. Изч. М, 3, А, СК. Нвб. об, оби остар. НГер. овд т., овіз ср., ж. числ.-тестоит. Двамата, двете, остдыѣте н^ъ. вождн СЖТ2. СЛѢПН слъпьцемъ. слѣпецъ же слъпъцл дште воднтъ. обд вь ѣмж въпддете са М Мт 15.14 3; вь сегс овою ^дповѣдню. весь ^дкоыт. н пророци внсать М Мт 22.40 З7, А, СК; н прнемъ пать ^лѣвъ н дъвъ ръівѣ ... I ддъше оѵрѵеннкомъ свонмъ. дд полдгдшѵгъ прѣдъ ЫНМН. I ОБѢ ръіБѣ рд^дѣлн вьсѣмъ М Мк 6.41 3; Бѣ же дмьдрѣд врдтръ снмонд петрд. едннъ отъ обоіж слъішдвгііиоіо отъ ноднд М Йо 1.41 3, А, О; кс сне двъ. помнлочрн \\ъ\. і по вѣрѣ ею отвръ^е оѵн обѣмд СЕ 336 16-17; вь немьже сътворн спсенье по сръдъ ^емлл. по срѣдѣ ДВѢМД жнвотомд по^нднъ бъівъ. Іѵ- сігь вжн. по срѣдѣ 0ЦІ0 I А*л. обѣмд жнвотомд К 136 28. Срв. С 451.3; н тд женд пръльстн дддмд. н БЪДСТД ОБД ВЪ ПрѢСЛОѴрШДННІ БЖНН бъівъшд С 9.17. обд нд десдте. а) Гр. оі 8ю8ега. Дванадесетте ученика на Исус Христос, тогдд шедъ едшг отъ овою нд дедесАте [!]. ндріцдемъі нодд іскдрютъ. къ др^іерѣомъ реѵс- К 4а 16. Срв. С 407.25; С 409.1-2. 5) Гр. ЗсоЗекос. Дванадесет [за учениците на Исус Христос], і прн^ьвд обд нд десАте оѵрѵеннкд своѣ ддстт. нмъ влдсть М Мт 10.13, А, СК. Срв. Мк 6.7 М, 3; Лк 9.1 М, 3, А, СК; сѣде нд веѵерн съ овѣмд нд деслте очрѵеннкомд свонмд СЕ 466 5. М, 3, А, СК, О, СЕ, К, С. Гр. оі 5бо, арфбтероі, ёкатЕроі;. Нвб. оба остар. и диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, РРОДЦ, ДА. 0БДВДТН, 0БДВДКК, ОБДВДКШН НвСв. Правя заклинания, охртоѵрждеш БЪІШІА ГрѢШЬНН ОТЪ ЛОЖбСНЪ ... ѢКО дспндъі глоѵр^ъі ^дтъікліжіріА охрші своі. ѣже нс- оѵрслъішітъ глдсд ... прѣ-мждрд овдвьннісд оБдвдемд СП 57.6; оуто^ждс-и! БЪІШІА грѣшьнн отъ ложе— СЫЪ ... ѣко ДСПНДЪІ ГЛО^ХЪІ ^ДТЪІ-ІСДІЖЦЛА очрші СВОІ. ѢЖС нс- оѵрслъішітъ плдсд овдвдігКфдго СП 57.6. Изч. СП. Гр. фарратебсо, ёлабсо. Нвб. 0. 0БДВНТН, ОБДВЛІЖ, ОБДВНШН Сб. 1. ПоКЯ-жа, представя, нджшточр жс ісмоѵр пжтсмь сьрѣтс- н врдтъ нѣкъін ... н прныо^дн кро. н вьвсде н вь клѣтькж своітк. н оѵрмъівъ іемоѵр но^ѣ. н бьсд ЛІОБЬВЬНДІД ОБДВНВЪ. прѣдъстдвн іемоѵр влоныс- 9 ОБААНТН сввъ С 524.9; дштс во въі нс въіло кмдныд. клко длчрнАъ по аь|>'Ь про-ѵьстѣмъ. по цѣсдрьствпн ... въ ровъ ОБОАѢНСТКЛ н очрвонствд ВЪПДАЪ. .ОВС-СбМЪ П0КААЫЫ6 ОБДВНВЪ. Про-ТС-ЫНІ« ТОЛНЦѢМЪ грѣ^омт. прнл С 26.22; вьсѣ^ъ спсъ р;съ въ ндшъ. ТДБН ЫДМЪ СТЪІН;<Ъ мжѵбннкъ н і^хнсппт. ылшн^г жнтніо. ѵто во въ .ОБОСб^Ъ ОЧрѴНТСЛЪІІЪІН^Ъ ОСТДБНША. ЖГО Ж6 ЛН А^ЛА НС ОБДВНША ПОАЪ ГОМЪ. ПО ^АПОБѢДбМЪ БЖНІДМЪ, ЖНТНІ6 рѣпровоАНВъшд С 542.16; пнсдио во стъ мрь^ость гвн вьсь велнѵлвъін. н ОГО рДДМД БЪ БрѢМА строіл ГБ НЛШЪ ЬСЖ ОБДВН КрОТОСТБ. А^ ПОБѢДНТ' Н :жднтъ сьмѣренннмъ свонмъ вь^несс-ые С 545.19. 2. Покажа наяве, на-равя нещо явно, разкрия тайна. гдд ^оштетъ вогъ овдвнтн сватъінмь 5онмъ. то пророци сжтъ С 283.21; лджбнъін Ж6 сдвд ... плдъ прѣдъ ОГОМЪ. МОЛІДШ6 СА ... ГЛДГОЛА ... ІЫРБТН ДОСТОНННД (!) сжштл ѵнстн-'бЛЬСТБД ІІѴЛНД. Н КЪІНІД ВЛДАЪІКО осподн овдвн мн о »с-мъ С 287.12; ірНА« КЪ ^ЪІ^ННЖ ПрѢПОАОВЬНДАГО іѵднд ... н глдголддше. отьѵеТѵѵлнб. тъі ѵрво нже ид тевѣ А^ръ съкръі отъ моно. ■осподь же мон овлвн С 287.30. 1 Гр. Ётпбеікѵораі, атгоксЛіжтсо, фаѵербсо, отофоаѵсо. Івб. Срв. обявя, явя ОА, ВА, БТР, АР. квленьге, -ід ср. 1. Откровение, според християнското учение свръхестественото разкриване на божествените тайни, тъгдд же очржс- тъг-дд. нбволбіж ідкоже рештн. многъінмн молнтвдмн оумоленъ. н оѵрнштенъ БЪІВЪ. ОТЪ ПрѢПОДОБЬМДДГО МЖЖД. 1ЛК0- же н прѣжде н нъінгл. отъ овдвьс-ныл вжнід к номоѵр прншьлн сжтъ С 530.21. 2. Явяване, видение, н нтн к іГемоѵр въ лдврж. н кже о севѣ съповѣддтн томочр. н томоѵр отъ дгг^одьскд овд-вькмнгае овлнѵеночр въівъшочр. ВЬ^ВѢСТН кн С 299.13-14. Изч. С. Гр. апокоАоук;, отчаела. Вар. овдкыгннк, овлкі>сіп,і«, Нвб. срв. явление ОА, ВА, БТР, АР. обдвлгдтн, овдвлідкк, овлвлш«шн несв. 1. Показвам, разкривам, тъі н ііъіііѣ влТсо. ѵѵвдвлѣіа ноиоцкмъ пдшнмъ. влгвм вино се. своеіж влдгостніж. і ѵіслгс-вномь СЕ 20а 1; въіше словосе отъ СТДДГО. ВСЛНѴДІЖШТОМЪ БД. БОАШТННМН СА іего своіж крѣпость ОБДВЫДІЖШТДДГО. вѣдѣ ідко н прѣжде монр;ъ словосъ вѣстс- вьсн С 566.17-18. 2. Издавам, правя нещо явно. мдршд въ ннж мъісль прнАС-. тн н не ^оташтн реѵо. ІСЛМН ^ѢЛО ІІСН^ВѢСТД ксмъ. тн по нстнпѣ жтровл МА прѣддк. ДѢТНШТЪ МА ОБД- выдю въ жтровѣ склѵа С 242.4. Изч. СЕ, С. Гр. (хорлаОЕШ, катпуоре'м. Вар. «ВДВЛѢТН, ОЕЛВЬАТН. Нвб. Срв. обявявам, явявам ОА, ВА, АК, БТР, АР. овдвьннкъ, -д м. Заклинател. очрточр-ЖАСНІ въішіа грѣшьнн отъ дожеенъ ... ѣко дспндъі гдо\рр;ъі ^дтъікдбвцяа оѵрші СВОІ. ѢЖО 116 оѵрсдъішітъ гддсд ОБДВДІЖфДГО ОТЪ ПрѢМЖАрД ОБДВВННКД оБдвдбмд СП 57.6. Изч. СП. Гр. фарракбі;. Нвб. 0. овдднте/Сь, -ід м. Виновник, причинител. ВЪ^ЪПЫЖ ДН ^ОВЪІ ТО БОКЖ СА. к-а^ кдко вб сѣмене АТтнштоѵр овда-нтедь вждж С 240.17-18; ыѣ ынк- Т0Ж6 ДѢТНШТ8 ОВДАНТбДЬ. кд'мд N6 нидтъ рОДАН СА ВЬСѢДВЪШДДГО н С 240.19. Изч. С. Гр. катруорос; [вар. патрр]. Нвб. обадител рядко ЕтМл. ОБДДНТН, ОВДЖДЛ, ОВДАНШН се. Обвиня, оклеветя някого, н иѣкоторнн ОТЪ еДННЪ 0БДДНШ6 спнскопд гддго-ДЖШТ6. ідко снснынн спнскочрпъ кочрпио съ дртемомъ пре^вчртеромъ. тд съкрочр-шнстд кдпнштд дртемнАовд С 221.10; ПОТОМЪ Ыѣкоторнн ОТЪ ВДЪ^ВЪ. ОБД-днша сватдід. Тѵоыж н вдрд^нснд С 256.24. Изч. 10 ОБ&тс ОКАЖАС-ЫЬК----------------------------- С. Гр. бі«р<5ЛХм. Нвб. обадя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, БтМл, БТР, АР, ДА. оБджденьк, -ІЛ ср. Лъжливо обвинение, клевета, донос, въсте во вьсн авѣ. іАісо овАЖденнТмъ госпожда сн вь тьмынцж ВЪВрЬЖеЫЪ БЪІСТЪ С 367.7-8. Изч. С. Гр. слжосраѵтга. Вар. обажасишс. Нвб. Срв. обаждание 'обвиняване, накле-ветяване’ остар. и диал. НГер, ЕтМл, АР. обаѵй съюз и нареч. I. Съюз. 1. Свързва съчинени про-тивопоставителни изречения: но, ала, а. горе тс-бѣ ^ор^ннъ. горе тс-вѣ внтъсанда. ѣісо мре въ тоеррѣ н СНДОЫѢ, БЖ СНЛЪІ БЪІЛЪІ БЪІВЪШАІА ВЪ васъ. древле очрво ВЪ врѢТНфН Н П0ПС-ЛѢ П01СААЛН СА БЖ. 0БАѴ6 ГЛЛІЖ ВАМЪ тоѵрроыъ Н СНДОЫОѴр ОТЪрАДЬЫѢб БЖ-детъ вь деыь сждъыъь неже вамъ М Мт 11.22 3. Срв. Лк 10.14 М, 3; н реѵе нмъ ... нсцѣленнѣ творіж дьыесь н ВЪ третн КОЫЬѴМЖ. 0БАѴС ПОДОБААТЪ мн дьыесь н мтрѣ. н въ оыъ дс-ыь нтн. ѢІС0 N6 въ^можъио естъ прісоѵр погъібыжтн ісромѣ нерГмАМЛк 13.33; і помоіръ ір;ъ обътъшастъ вь адѣ. отъ СААВЪІ СВОСІА ВЪрІНЖШ СІД. 0ВАѴ6 БЪ Н^БАВІТЪ ДШЖ МОВГч н^ ржісъі АДОВЪІ. сгда пріевіетъ міа СП 48.16; годныа врѣмеые глісо ^нмыа ... повелѣ вьсѣреъ ОБЫАЖЫШ. ЫА ІАСНѢ посрѣдѣ РрАДА съмрь^ъшемъ СА оермрѣтн. ОБАѴС- ВѢСТС іелнко васъ нсісочрснстс- ^НМЖ, ІАІСО ТАЖС-ІСЪ іестъ ОБрА^Ъ ТОА МЖІСЪІ С 89.10. // След отрицателни изречения: обаче, оврАшть же са нсъ ісъ ннмь реѵе. дъштерн імсГсъі. ыс- плаѵнтс- са о мьыѣ. обаѵс севе плАѴнте са н ѵадъ вашн^ъ М Лк 23.28 3. 2. Свързва съчинени присъединително-про-тивопоставителни изречения: но, обаче, при все това. вь ньжс- ісоан-жъдо грлдъ върсоднте і ие прнемліжтъ васъ. ішъдъше ыа рАспжтьѣ его рьцѣте. і прл^ъ прнлепъшен ыасъ отъ ГрАДА ВАШе-ГО отътрдсАемъ ВАІИЪ. ОБАѴе се вѣднте ъко прнвлнжн са на въі церствне вжне М Лк 10.11 3, А, се ДАІЖ ВАМЬ ВДАСТЬ ИАСТЖПАТН НА ^МНІА I СіеорЪПНІА. I ПА ВЬСЖ СНЛЖ ВрАГА. I мнѵьтоже влсъ ие врѣднтъ. обаѵо о семь не рАДОѵрнте са ѣісо домен вамъ повнночріжтъ са. рАДочрнте же са ѣко НМеНА ВАША НАПИСАНА СЖТЪ ИБС^Ъ М Лк 10.20 3, А, СК; да омво не гпѣван СА НА НА. ІАІСО ОТВрЪГОША СА Т6Б6. древые. ОБАѴС- стоат' непрѣіслоннн С 110.4. // Обаче; въпреки всичко, при все това. і аштс- въ ^аі-імъ даатс ОТЪ ННрСЪЖе ѴААТ6 ВЪСПрНЬАТН. каъ вамъ р;вала естъ ... ОБАѵе лювнте ВрАГЪІ ВАША Н БЛАГОТВОрНТе. I ВЪ ^анмъ ДАНте ннѵесоже не ѵаіжціс-. н БЖДСТЪ МЪ^ДА ВАША МЪИОГА М Лк 6.35 3, А, СК; г<мж л;е вамъ ѣко ВЬСѢІСОМОѴр НМЖфГОМОМ ДАДАТЪ. А ОТЪ ие нмжштааго. н еже нматъ отънмжтъ отъ него, кц. овАѵе врАГЪі моіа тъі. не реОТѢВЪШАІА МЬНѢ (ДА) ДА ЦСрЬ БНМЬ бъідъ надъ ннмн. прнведѣте СѢМО. I НСѢЦѢТС- ІА прѣдъ МЪНОІЖ М Лк 19.27 3; ѣісо ѵѣша въ ржцѣ гні. біна нерАстворенА Тсплънь рАстворсніѣ. Т оѵріелоні отъ сетл въ онж. овлѵе дрож- ДЬ(А СГО ІІС- СІСрЪІДЛШІА СІА. ІСПІІЖТЪ ВЬСІ грѣшыіі ^емн СП 74.9. Афб [н] ... ОБАѴС, АфС Н ... НЪ 0БАѴ6. Гр. еі каі... орах;, еі каі ... аХХ’ орсос, еі каі... орсод реѵтоі, еі каі... со\А’ опѵ уе. Макар че ... все пак; макар и ... но все пак. поѵто тол'мн ^ълъ к-сн. прндтн БЛАгодѣтн. аштс не н се ЮЖС-^ъло мьнншн. А тевъ юстъ НА довро, 0БАѴ6 твон ^ьловн прѣдолѣістъ С 336.18-19; цѣслрь же дАѵрндъ. аштс- ВЪ гръреъ БѢ ВЪПАЛЪ. 0БАѴ0 ВЪ прАвъдж вѣ овлнѵеыъ С 360.7-8; а НЮДА ОБНДѢ ПОІСААННіе, АШТС Н сьревро поврьжс- жндомъ и реѵе им’, съгръшндъ ПрѣДАЕЪ крьвь БС^ БННЪІ. 0БАѴС- НС- ВЬСТА нн въсплаіса са С 362.29-363.1; АШТС БО Н ОЧрсТЪІ НАМЪ ЫЪІЫІА N0 БССѢ- окстъшлтн 11 ОБ6Т"&ШЛТН ДО\|ЧО, ОБАѴО доѵруомъ ВЪ СТОАШТННуЪ слоѵруъі вьпнютъ С 385.5-6; моглн БЪІШД глаголатн. мито Н ЛЬЖА II НОПрЪПЬрНВА СЛОБОСА глагоАомаіа. нъ ОБАѴС- ЖО ІАКОЖО н прн ННѢуЪ НО стъідѣлуж сд С 441.2-3. иъ обаѵо. Гр. аХХ’ ор.сос,, а>Ла ре'ѵ. Свързва съчинени противопоста-вителни изречения: но все пак, но въпреки това. вндѣвъ Аѵснфъ своіж БрАТНІЖ ... 117. ОБАѴО Аѵснфъ ПОѴЛЛН ВОЛНКЪІ нл мнлость прѣложнвъ. ПАДЪ ИА БЪІН врАтнн. ПЛАКА СД 0 ннуъ С 364.25; нже бо прѣдъ врАтъі лежд-штм\го мнночрА. Н^'Ж0 ІІН БНДОВАЛ7. нстръгнжтн уоштетъ бъдъі н родь- СТБА. Н МОЛНТЪ ПОѴГСТНТН НѢКОТОрЪІА. НЖО ТО НМЪ СЪКЛЖЖТЪ. IIЪ ОБАѴС- отъ того ннѵ'тожо прнА С 374.15; нѣсн потрд Н КѴАННА ГрЖБЛЬН. НЖС- Н ГрЖБН н некіГнжьннцн бѣшд. нъ обаѵо поіГсжо пооуштеннк пока^ашд. н на поль^ж обьштжіж вьсе творншд. того рАДН ново прнАшд С 378.29; сь же о собъ ВОЛЬМЖДрОВА ТН ПОБѢДН ЛЖКАВЪІН. НЪ ОБАѴО ВОЛНКАІА ДАрОѴріЖШТААГО ПрѢВСЛНІСОІО Ѵ/МООЛМБНІО. ВЬСѢ^Ъ ѵлісъ спсннк паѵо С 522.12; коіоа дѣл‘ьма ВННЪІ повѣднто МН ѴѴ ЖНДОВО СЬВѢТЪ сътворнсте на іГего. нъ онн обаѵс-срАмыліжтъ сд глаголатн С 402.23. ОБАѵе оѵрво. Гр. орсод реѵтоі, орш^ 8е, аце\еі уойѵ. Свързва съчинени противопоставителни изречения: но все пак. сего рАДН не можаа^ж вѣровАТн. ѣко пакъі роѵе нсанѣ, ослъпн ОѴН Н^Ъ. I ОКЛМѢННЛЪ естъ срдцА нрсъ. ... ОБАѴО очрво н отъ ісыіа^ъ мънозн вѣровмнА вь ного М Йо 12.42 3, А; онн же прѣвъішд реісше слава господочр. СЪЛО\рѴН БО СД НАМЪ СО НА ДОВр0 ... ОБАѴО очрво Н ВЬ ТОМННЦЖ МНО^Н ОТЪ СТрАНЪІ ПрН^ОЖДАА^Ж. ОѴрВѢШТАТН уОТДШТО. Н слъішдште н^' отъвѣтъ днвыл^ж сд С 134.14; стрАЖА вндома поѵрстн льва ВОЛНКА ^ѢЛО. Н СТрАШЫІА ^рАІІДШТА Н ... ОТЪ ОѴрБНВАІЖШТННЧЪ ПОГАНЪІН^Ъ СЪВѢТА. ОБАѴО оѵрво ПрЬВЖІЖ НОШТЬ ОѴр^ЬрѢВЪ ЛЬВА СЪПДШТА. МАЛЪІ ОѴрБОІА сд іакожо тъ мн съповѣда С 292.25. оѵрво ... обаѵо. Гр. реѵ ... тЛрѵ. Наистина ... но. і снъ очрво ѵлѵьскъі по НАреѵеночрмочр ндетъ. овлѵе горе ѵлвкочр томочр. НМЬЖО ПрѢДАНЪ БЖДОТЪ М Лк 22.22 3; Тде очрво оврА^омъ ^ОДІТЪ ѴЛВІОЪ. 0БАѴ6 ВЪСОчрО МЖТНТЪ СІА СП 38.7. II. Като нареч. Наистина, действително. въ оБліѵенн^ о бо^аіоононъі ПОІСА^АЛЪ ОСІ ѴВІСА. Т НСТАНЛЪ ОСІ ѢК0 ПАЖѴНН7Б ДШІЖ 6Г0. 0БАѴ0 ВЪСОѴрО въсѣкъ ѵлвкъ СП 38.12; обаѵо блн^ъ БОІАШТІМЪ СІА СГО СПНІО ОГО. ВЪСОЛНТІ славж въ ^емліж ііашж СП 84.10; ОБАѴО БЛАЖЖ ржцѣ твон ѵѵ нѵоснфе. послоужъшнн. н осдгъшнн С 457.20. М, 3. А, СК, ЗП, СП, СЕ, С, МЛ. Гр. тЛдѵ, (іеѵтоі оцт;, аХ'к одшс, паѵхш; 8е, теоіс, |іеѵ уар. Нвб. обаче ОА, ВА, АК, Бот, НТ, Дюв, НГер, МлБТР, ЕтМл, БТР, АР. ОБвТЪШАТН, ОБОТЪШАІЖ, ОБеТЪШАЮШН несв. 1. За дреха - износвам се, овехтявам. в н(аѵ)атъкъ тъі гн ^с-мдж осн(о)ва н дала [!] ржкоѵр твоею СЖТЪ ІІБСА. ТА ПОГЪІБ(Н)ЖТЪ ТЪІ ЖО ПрѢ(Б)ЖДОШН. Н ВЪСѢ ІАІСО рН^А обо(.,)ъшажтъ Е 86 5-6. Срв. Е1а1\ СП 101.27. 2. Прен. Остарявам, състарявам се, ставам стар [об-раЗНо]. 'ЁКО оѵрмлъѵА^ъ оботъшашка въсіа К0СТ1 мога. ^овжште мі вьсь дьнь СП 31.3. 3. Прен. Изгубвам силата, значението си; изтощавам се. съмгато сга отъ ѣрості око мое. ОБОТЪ-ШАуЪ ВЪ ВБСѢуЪ ВрАБѢуЪ МОІ^Ъ СП 6.8; сновн точржді оботъшашіа. н оуръмж отъ стозь свон^ъ СП 17.46; У ПОМОфЪ 1^Ъ ОБЪТЪШЛОТЪ ВЬ АДѢ. отъ СЛАВЪІ СВООІА върінжш СГА. ОБАѴО БЪ Н^БАВІТЪ ДШЖ МОКЪ рЖІСЪІ АДОВЪІ СП 48.15; вжіѣ вс-льѣ ѵюдсса... како слъньцо вьселенжіж ісплънѣетъ. како встъуъі ^АКОНЪ обстъша. како новъі ОКбТЪШНТН 12 ОБНАѢТН н^вѣштастъ са К 136 2. Срв. С 450.10-11. // Прич. мин. деят. като прил. обстъшавъ, -ъіи. Гр-лакака-дгщ, пепаХаісореѵод. Който е изгубил силата си, победен, тъі БО ССН БТ. НАШЪ. 0БН0ВЛСН В0Д01Ж. ОБСТЪШАВЪША ГрѢ^ЪІ роДЪ НАШЪ СЕ 5а 21-56 1; сватъін Артемонъ глагола. омрАѵсне оѵрмомъ. ^мнге овьветьшА' ЕЬШІІЛ. рАБС дьврн ОГНЬНЪІА. КШТС ЛН СА ОТЪМСШТСШН N0 ^ОТА СЛЪІШАТН С 231.12-13. Изч. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ясЛоибоцаі. Вар. овътъшьтн, овьвстьшатн. Нвб. Срв. овехтявам. ОБСТЪШНТИ, ОБСТЪШЖ, ОБСТЪШИШН св. Състаря, обезсиля [образно]. вт. МОКБ КАПЬ СЪТВОрСНААГО ОБСТЬШН. ТВАрЬ ржко\р могею н^мьжда оѵрьнѣ. іжжс сътъ&щъ довротж С 247.17. Изч. С. Гр. гаЛсабш. Вар. оветьшнтн. Нвб. Срв. овехтея. обида, -т.1 з(с. Обида, оскърбление. 12, 0\рТрЫЖДЖ БО ОТЪ СрДЦА ѴЛВѴКА ПОМТ.ІШЛ6ЫНѢ НС^ОДАТЪ. ПрѢЛЮБО-ДѢАННѢ ЛЮБОДѢАННѢ. ОѴрБННСТВА ТАТЪБЪІ. 0БНДТ.Н ЛЖКАВЪСТВО М Мк 7.22 3; се сжтъ дѣла. алъканнс жада-нне. ^смслѣганнс. кланѣннс. малосъ-ПАНН6. СЪМѢрСННС. ПОІСОрСННС. прѣтръ-пѣннс оБндт.1 СЕ 696 25; нъ ѵловѣцн КДНАѴС ОБНДЖ НСНАВНДАШТС. рЬЦѢМЪ КЪІА ПрѢОБНДѢ^ОМЪ. КТ.ІА ОТЪГЪНА- ^омъ. іст.іА очрвн^омъ С 126.28. обндж прнілтн. Гр. абікеораі. Понеса, претърпя обида; обиждан съм. даждт, мн ссго мрьтвААГо д& погревж. ПОГрСБЪШААГО ВТ. ІѴѴрДАЫѢ МОА ГрѢ^ЪІ. о мрьтвъ М0ЛЖ. ОТЪ ВЬСЪ^Ъ ОБНДЖ прннм'ш8 С 455.14. обидя; сътворити. Гр. абікеш. Обиждам, хуля; оскърбявам, онеправдавам. КЖКБ ОБНДЖ НАМЪ СЪТВОрНВЪШС-. ТАКО МЖѴНШН. Н ПрѣБЪІВААШН БНА. Н Н0\рДНШН ОТЪСТЖПНТН ОТЪ БОГА ЖНВА- АГО С 50.4-5. обидя; тво(Омрен. Гр. оі етст|реа^оѵ- те<;. Тези, които вредят, пакостят. ЛГОБНТС ВрАГЪІ ВАША ... ВЛАГОСЛОБНТС КЛЪНЖфАІА ВЪ1. М0ЛНТ6 СА ТЪ. ТВОрА- штА(Л вамъ обидя; М Лк 6.28 3. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. я)лоѵесіа, аЗікеоцса. Нвб. обида ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. овндьднвъ, -Ъ1Н прил. 1. Който нанася обиди, несправедлив, лош. пепъ-фо\рем(ъ) о вас въ^лювеии. люѵъша ПрНДрЪЖАфС СА СПССННѢ, АфС Н ТАКО гл(см)ъ (пе овн)длнвъ во въ Е1 106 6-7; н областни велнкоіж. жнвжштн-Н^Ъ ВЪ ГрОВѢ^Ъ. АЖ6 очрмжѵн овндьлнвъі н меповѣднмъін мжѵнтель. очрмжѵснъі н отъ бога С 460.7-8. 2. Като същ. обидьлнвнн лі. лін. Гр. [оі] абікоі. Злите, лошите хора. іако да вждете сГіовс- оціо влшемоу. НБСНОчрМОЧр. ІАІСО СЛЪНВЦС- СВОС- СНІАСТЪ. НА ^ЛАГО. Н НА ДОВрАГО. Н ДЪЖДНТЪ НА ПрАВЬДЬНЪІА. Н ОВНДЬЛНВЪІА СК Мт 5.45; і шкътоже васъ да не слъішітъ тъштімн словесъі. нс- ліоводѣі во ні клсветвніці. т обідьлівн цсрствіс вжіс-НАСлѣдъствоѵріжтъ К 2а 37. Изч. СК, Е, К, С. Гр. абікос, яікрбс. Вар. 0БНДЛНВ7., овідьлівг. Нвб. Срв. обиден, обидчнв ОА, ВА, АР. обндьлнвьство, -а ср. Несправедли- вост. Н ТЪІ ѴАДО. ВЖДН ... ВЪ ОБИДЬ-ЛНВЪСТВА мѣсто. ннфс-лювецв. въ ТАТЪБЪІ МѢСТО СТрАННОПрННМСЦЬ СЕ 706 11-12. Изч. СЕ. Вар. оЕнді,лііг,7.стко. Нвб. Срв. обиждане ОА, ВА, БТР, АР. ОБНДѢТН, ОБНЖДЖ, ОБНДНШН НССв. И Св. 1. Онеправдавам, постъпвам несправедливо КЪМ НЯКОГО. БЪПрАША-Ауж ЖС Н Н ВОИНИ ГМІІТС. I МЪІ ѵъто сътворнмъ. I рс-ѴС ІСЪ ЫІІМЪ, ННКОГОЖС ОБНДНТС НН ОКЛСБСТАНТС. I дьвьльын вждс-тс окрокъ! вашнмн М Лк 3.14 3, А, СК; I вбсѣмъ ыа вьсѣкъ дсыь. ^АПрѢШТАТИ НС- ОБІДЪТІ. 1С0Г0 ЫСМОШТВ-НѢІШІ^Ъ. НІ ПОГАНЪСКЪ СТСрЪ ОБЪІѴАІ съдѣатн К 2а 13. // Прич. сег. овнло 13 ОБНЛЬНѢ деят, като същ. овндлн т. ед., овндлфсн т. тн. Гр. [о] абікйѵ, оі абіконѵте*;. Потисник, угнетител, насилник; потисници, угнетители, насилници. БЖС- моі і^вдві міа ... і^-д-ржкъі ^дконопрѣстжпьндго V обіаіаштлго СП 70.4; сждн и* овндіАфшмъ міа СП 34.1; не ПрѢА^ЖДЬ МСНС- ОБНДІАШТНМЪ міа СП 118.121. // Прич. сег. страд. като същ. обнанмнн т. тн. Гр. о! абіко-ореѵоі. Онеправданите, потиснатите хора. творіА мнлостъшіж гь. н сждъвж вьсѣмъ овідімъіімъ СП 102.6. 2. Ощетявам, ограбвам някого, отнемам някому нещо. онъ жо отъвѣфдвъ реѵс- с-АНноиочр н^ъ. дроѵржс ИС ОБНЖА^ ТСБС, НС- ПО ПѢНАЗОЧр ЛН СЪВѢШТА^Ъ СЪ ТОЕОБК. ВЬ^ЬМН СВОС- н нан М Мт 20.13 3, А; стдвъ же ^дкь^с-н рс-ѵе къ гн. се полъ нмѣннѣ моего гн ддмъ ннштннмъ. і дштс- есмъ КОГО ѴНМЬ ОБНДѢЛЪ. ВЪ^ВрДфЖ ѵетворнцекк М Лк 19.8 3, А. Н Нанасям вреда, правя пакост на някого или нещо. съл^ъ отъ нвсе дълъ седмь. а * отъженжтъ в'се 7Ъ\о... I в'се еже овнднтъ вннд. і ннвъі. і врътогрддъі СЕ 59а 12-13. // Прич. сег. деят. като същ. обнаан т. ед. Гр. о абікюѵ. Користолюбец, измамник, мошеник, ѣко ^вддімъ естъ грѣшьнон вь по^оте^ъ дшіа свосіа Т н обнаіан влдгословествнмъ СП 9.24. 3. Пренебрегвам, подценявам. ПОКДЮ. СА БЛДЖС-НЪІН ПС-Тр'. Н ^ЪЛЪІН нюдд. нъ петръ доврѣ покдідвъ са ... д нюад овндѣ покддннк С 362.28; тъга& во кже н вь^а ^лѣбъ нюдд. то\р въскоѵн вь нь аН|Лколъ. не пльть ОБНДА Г0СП°АЬНЖ. НЪ СТОѴрА^ ОБНДА нманнъ С 421.3, 4. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. абікёсо, сгокофаѵтёю, катаірроѵёш, біааеісо, аяоа-тересо, яареруоѵ ёруа^ораі. Вар. обідѣті. Нвб. обиждам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. овнло иареч. 1. Обилно, щедро, богато, нъ н пдкд^дннемь но. къжъдо Аснь оѵртвръждмА его. і тѣдесъндд трѣвовлннѣ овнло под&влн СЕ 836 3; н іештс- молнтвѣ сжштн въ оѵрстѣ^ъ ісго. влогът н мнл°срьдъін въ. нже в’са БОАШТІІНМЪ СА ІСГО. ОВНЛО Н 0\рД0БЬ П0А0.А ... ДЪЖДЪ СЪПВСТН МНОГЪ 110. ^омыж С 530.25. 2. До насита, стъін ЖС- ДНННД ДБНІС ОѴрВѣАѢВЪ СДМО то отъ стддго а^о.. прн;гькд іедног0 овъіѵ'нѣ. слочрго\ржшто.дго іемоѵр львд. н прѣдъ-ложн ісмочр г&дн многъі. н гдо. іемоѵр овнло гдждъ С 558.6. Изч. СЕ, С. Гр. аірОоѵоід. Нвб. Срв. обнлно ОА, ВА, Дюв, АР, ДА. ОБНДОВДТН, 0БНЛ0\рВК, 0ВНЛ0\рКШН НвСв. Имам в изобилие, тъі н нъінѣ влко. дджан рдвочр твос-ыочр семоѵр воа^- неос-кжаѣнънжкб. овнло\рввфе екв. тевѣ слдвж въсъілдемъ СЕ 21Ь 8-9. Изч. СЕ. Нвб. Срв. [из]обилствам ОА, ВА, БТР, АР. овнлъ, -ъін прил. Обилен, щедър, пос-ЛОЧрНТе (!) ВЬСН НДЛ^ДННН В7 въішьннн грддъ нерочрсдлнмъ. дьньсь н вь сыж ношть. н достонно велннствд. А^.р®въ съ^рднс-ные покджнте. а& н овнло ДАровмжіе прннмете С 496.26. Изч. С. Гр. баѵртХштерос. Нвб. Срв. обилен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; [из]обилен, овнльнъ, -ъін прил. Обилен, изобилен, нмѣдрсж во мдсдо не овндьно же тѣы'же н мжѵатъ са С 370.27—28. Изч. С. Гр. ЗафОліс;. Нвб. обилен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. [из]обилен. овндьнѣ нареч. Изобилно, в изобилие. сьА^ же н нс- нд очрспѣ^ъ сжштдід. Н ОВНДЬНЪ ТрѣБОЧрКБШТННМЪ СЖШТДІД нстьштмжшточр. нмѣд^ж во мдсдо Н€ овндьно же тѣм'же н мжѵатъ са С 370.25-26. Изч. С. Гр. бачлЯа*;. Нвб. Срв. обилно, [из]обилно. ОБНЛЬК 14 окниоватн овнльге, -1А ср. 1. Изобилие, благодат, очрпнквтъ сь\ отъ обѴлТѣ домоср твоего. і потоісомъ піштіа твоеід нміонші іл СП 35.9. 2. Богатство, блага, състояние. N0 тъ во іестъ трьпѣлнвъ нжс-трѣвовлннн НбДОНМЛТЪ, НЪ НМѢАН овнлніе. тн въ стрлдлннн трьпА С 92.29; вь тѣ^ъ же мѣстѣ^ъ рд^вон- ННЦН НѢЦНН ТЛАШТ6 СА. ІЛІСО НМѢНЫЛ ОБНЛНК БѣЛШб ВЪ МЛНЛСТЪірН С 557.24-25. 3. Благополучие, добруване, благоденствие, ьтъ же ръуъ въ обілы моемьемь (!) ые подвіжж сіа вь вѣкъ СП 29.7; осрмолнте же ъже о мнрѣ Ѵнлмл. Т овнлье лювіаштіімъ тіа. бждн же мнръ въ снлѣ твоеТ. V овнлне въ стлъпоѵстѣідхъ твоТуъ СП 121.6, 7. до овнлыл. Гр. еі<; тЛгіароѵрѵ. До насита, сего рлді слъішл гь і рл^дрджі сіа ... V ^лѣвъ невесьнъі ддстъ імъ ^ЛѢБЪ ЛГЛЪ ѢСТЪ ѴЛІСЪ БрЛШЬНО ПОСЪЛЛ імъ д-о-вільѣ СП 77.25. овнлыемь весъдовдтн ... л не прдвьдокв, Гр. оѵ бікаюХоуею, д.кХа 7гершао?^оуесо; перюаоХоуш ... оп бікоао^оуесо. Говоря излишно много, без да казвам истината, нъ сдоѵ-шлн рд^о\рмьно снце глдголан. овн-днгемъ весѣдоѵркшн. л ие прлвдокв С 365.6-7; Ѵѵоснфл помАнжвъше... влл- ДЪІІСЛ ^рнстосъ. НС ТЪМЪІ ТЬМННѴЬНЪІА простн іего. дл ве^ оѵрмд очрво овнлнгемъ весѣдоѵріешн ѵо ѵловѣѵные. л ые прдвьдоіж С 365.13—14. Изч. СП, С. Гр. оирйоѵіа, еііОдѵіа, яібтгц;. Вар. овнлніз, оенлно, обТлТгс, овнлье, обільгс, Нвб. обилие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. [из]обилие. ОБНМДТН И ОБЬМДТН, ОБНММіТІ, ОБНММОШН и овемлвк, овемХешн несв. 1. Бера, събирам, обирам [плод], едд овем-лкбтъ отъ тръннѣ гро^нъь лн отъ рѢП-НѢ смокъвн М Мт 7.16 3, А. Срв. Лк 6.44 М, 3; віногрлдъ егоѵрпьтл прѣнесе ... бъсісжбк рд^орі оплотъ его. 7 БІМЛБЪТЪ (погр. вм. (о)ВІММгБТЪ, Север., с. 108, бел. под линия) і вьсі прѣ^одьмнтеі пжтемь. еѵ^овд і вепрь отъ лжгл СП 79.13; съвърлшА съворъ. дд не отъ внногрлдл слддъкоіе овые-мыжтъ гро^новніе С 385.21—22. // Откъсвам, набирам, нъ н ин (!) по ^лконънъінмъ цвѣтнломъ. съ ліобьвняк цвѣтъ овъмдвъше С 335.7. 2. Напълвам, събирам, ісдннъ ^дѣвъ сѣіжштн нл севѣ. ііс- іегоже жрънвн съылѣша ... нъ іегоже дѣвнцл ве^-д-рллл н ве сѣмене просвѣтн ... н вГ ісошъ лпостолъ объмдша С 396.3. 3. Прегръщам, обгръщам, прнплдліеыъ тн гроБоѵ. ДѢВЪІ Н ІОНОША. ОБЬКМЪ ТѢЛО ТВ0Н6. ыллденьцн гдісо н птнштн вь^нрлжятъ іс тс-бѣ ^ѣккште С 513.2. Изч. М, 3, А, СП, С. Гр. аѵк?.Ёусо, тръуасо, бреяш, тарілХексо. Вар. овгмлтн, овімлтн. Нвб. обимам 'обхващам; обемам’ диал. НГер, ДА. Срв. обемам ОА, ЕтМл, БТР, АР. овнновдтн [са], овнноѵрвк [са], овнноѵргешн [са] несв. Избягвам, отбягвам, отминавам. блюдн ѵадо. ѣісо огнемь не овнноѵрявіреіль са. шдтъ нскоѵснтн дѣло твое. въ стрдшънъі. н трепетънъі день сждд. егдд с[іъ в;кьн прндетъ. СЖДНТН р^ОТА ЖНВЪІМЪ. I МрЪТВЪІМЪ СЕ 88Ь 22-23. нс овнноѵріА са. Гр. ларррспс^. Открито, явно, откровено, гллдуж же сдннн отъ нероусдлнилѣнъ. не сь лн естъ егожс-нштжтъ осрвнтн. н се не обнноѵьд са глтъ. н ннѵесоже емоср не гльжтъ М Йо 7.26 3, А; лр^нерс-і же въпроси ісл о оѵрѵеынцѣ^ъ его. і о оч^ѵенн его. ѵѵтъ-вѣштл еиоср нс, л^ъ нс овнно\|чд сл\ ГЛЛ^Ъ ВЬССМОЧр МНрОЧ^. Д7Ъ вьссгдд оѵрѵн^ъ ыл сънъмнштн 3 Йо 18.20 А, СК\ у* сего рдді длъжснъ естъ вьсѣісъ існа^ъ не овіноѵріА вьсѣ^ъ, іже подъ влдстыж емо\р вжн стъі ^оѵр ^мсонъ. і пророісомъ і лпомъ, і вллженъімъ оцемь прооѵрѵлтн К 2а 9-10. овнновдтн са лнцд, Гр. крбасокоѵ Х.арРаѵы>. Преструвам се, лице-мерствам, угоднича, доісолѣ сжднте нспрлвъА*. V лнцъ грѣшьніѵь овіноѵрете ОВНЫТБТН 15 ОБНТН сіл ... сждн сіроч^ і ніштю съмѣренл I оѵрвогл опрАвьднте СП 81.2. М, 3, А, СК, Н, СП, СЕ, К. Вар. обіноблтн са. Нвб. 0. ОБННЖТН СА, ОБННЖ СА, 0БНЫ6ШН СА Св. Нв 0БНН7.І СА. Гр. 7СОфрГ|СГірС. Открито, откровено. Те же реѵе о съмрьтн его. ОНН ЖС МЬНѢШД 1АК0 0 БСЬПСННІ С7.НА глетт.. тогда реѵе нмь к ые овннъі са. лА^Арт. вмрѣтт. СТГЙо 11.14. ие овннжтн са. Гр. тгарррепа^ороа. Не се скрия, не се престоря, бъда откровен, стрлсті рАДі ніштінргь. н въ^дън^лньѣ оѵрвогъі^т,. нънѣ (!) воскръснж глетъ гъ. положж сьа бо спТіье н не овінж см. о німъ СП 11.6; въ мъсті гь. вт. мьстін не овінжлт. сіа сстъ. вт^несі сіа сждіаі ^емлі. въ^даждь въ^даніс гръдъімт. СП 93.1. Изч. СК, СП. Вар. овінжтн са. Неб. 0. ОБНСКАТН1, ОБНСКЖ И ОБНфЖ, ОБНфеШН С8. Докосна, пипна, опипам, а тъ га н ^А Н ВА НАВЪІКО^Ъ. ОБНСКА^Т. рЖКЖ Н нстннж оврѣто^г. н свонмн прьстъі оувѣрн^т, са С 510.18; рлспрострѣ^т. ст. пръстъі н око до\ршнок-. н двогс о\рже дълесоѵр рА^оѵрмѣ^ъ. ДрЪЖА^Т. н ВНДѢ^Ъ. ОБНСКА^Т. Н ^ЬрѢА^Т. рЖКЖЖ (!) же пльть дргжАА^ъ С 511.19; бѣ БО оѵрво БЖНЮ стром ТАНБЬНО. НС ПрНТН оѵрѵеннка. аштс бо въі прншълт. не въі рАСПЬрѢЛТ. СА. АШТС не Б7.І рАСПЬрѢЛТ. СА не В 7.1 ОБНСКАЛЪ. АШТС не В7.1 ОБНСКАЛТ. не вт>1 тАко вѣровАлт. С 499.3. // Пребъркам, обискирам, сълочрѵн же СА КДНОМОу ОТЬ НН^Т. НОСАШТО\р копьк. сьрѣстн женж ... нже абнк потъкт. копьк вь ^емн. н тж нмт. н обнскавъ. ннѵсоже оврѣтт. ноедштж С 559.21. // Прич. мин. страд. като същ. обнскано ср. ед. Гр. то \рт|/\.афртбѵ. Осезаемото, това, което може да се усети с допир, ѵто мн к обнскано а ѴТО N6 ОБНСКАНО. ѴТО МН к СТрАСТЬНОЮ ѵто дн вестрдстьнок С 504.5. С. Гр. цггр.афЕШ. Нвб. Срв. обискам 'опипам, докосвам’ диал. ДА. Срв. обиск м., обиск[ирам]. ОБНСКАТН11, ОБНСКАВК, ОБНСКАЮШН НвСв. Докосвам, пипам, опипвам, сего рАДН БО М7.І НС ВНДАШТС- ^А ПОКЛА- шлюмъ са юмоѵр. нмже во онъ внд-ввъ покланн са. сего рАдн овнскАккште. не ОВНСКАНА ^ВАЛНМТ, ІСГО С 499.9. Изч. С. Гр. іртіХафесо. Нвб. Вж. при оБнскАТн1. ОБНТАТН, ОБНТМЖ, ОБНТАКШН Несв. И Св. Обитавам, живея някъде. гГ къто 0БІТАСТ7. ВЪ ЖІЛІШТІ ТВОІМЬ. ЛІ К7.Т0 вгселітт. сіА вь свтѣі горѣ твоеі СП 14.1; ВрАВІ МОІ ДШЖ МОІЖ ОДрЪЖАШЬА ... Т^гонвмнтеі мьа нъінѣ овідж мьа ... ѴѴБЬАСІА МІА ЪКО ЛбВЪ ГОТОВТ. НА ЛОВЪ. Н ѣко скоѵрмент. овітаьа во съкровішті^т. СП 16.12. // Образно. въкочрпѣ же н ѴЛОВѢКОЛЮВЬЦЬ ГЛВН СА. КАКО невндн-М7.ІН ВНДЪНТ. Б7.ІВААТ7, ... КАКО ОБНТА В7> гровѣ НС- ОСТАВЛНН ПрѢСТОЛА ОТЬѴА. КАКО ВТ. ВрАТА врътъпочр ВЪ^ОДНТЪ С 459.8. Изч. СП, С. Гр. оікеш, тхароікем. Вар. обітатн. Нвб. обитавам ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. обнтн1, овндяч, овндешн св. 1. Обкръжа, обградя, заградя някого, ѣко прнджтъ дьнье НА та. I обложатт. ВрА^Н ТВОН острогъ 0 Т6БѢ. Н 0БНДЖТ7. ТА. I ОСАДЖТТ. ТА ВТ.СЖДЖ. I рА^БНІЖТТ. ТА Н ѵада твоъ вт. тевѣ М Лк 19.43 3; овндж же н нюден н гааа^ж емоѵр. ДОКОДѢ ДША НАША ВЬ^бМАбШН АШТ6 Т7.І есн ^ъ. ръцн намъ не обннжьа са М Йо 10.24 3, А; ѵобідж міа телт.ці МНОЗІ. ЮНТ.ЦІ тоѵрѵъні ОДрЪЖАШІА МІА. ѴѴТВрѢСІА НА МІА ОѴрСТА СВОѢ ѢКО Л6ВТ, ВЪС^ЪІШТАІА I рІКАІА СП 21.13; ВЬСН овндж м^ ... ѵѵвт>шедт.ше овндж М(А ... ѴѴБНДЖ МЬА ѢІСО БЬѴвЛЪІ СОТЪ. V рл^горѣш(А см, ъко огнь вт. тръннУ СП 117.10,11,12; по мьнѣ прѣндж гнѣві ТВОІ. ОАрСТрАШеННѢ ТВОѢ въ^мжтішіа міа. ѵѵбідж мб\ ѣко водл вьсь деыь. ѵѵдръжАше міа въкоѵрпѣ СП 87.18. // Образно. БОѢ^НІ АДОВТ.І ОБІДЖ МІА. ОБНТН 16 ОБНТѢЛЬ ВЛріШІА МІА СѢТІ съмрътънънд СП 17.6; рл^гънж во пьсллътъірн глнлнъе мое. въскжіж боіж с/д къ денъ лютъ. ве^лконеыъе піатъі моеіл овндетъ м/д СП 48.6; фітъмь овідетъ рѣснотл его. N6 оѵрвоішн СІА отъ СТрЛ^Л НОШТЬНЛСГО. от рълъі (!) лэтчдштід вь день СП 90.5; въ;/гллшіа нл міл іа^ъіісомъ льстівомъ. н словесъі НСНЛВНДѢНЪНЪІ ОБІДЖ МІА. Н БрЛШІА СІА СО МНОІтБ СПЪІТІ СП 108.3. II Прич. мин. деят като същ. овъшедъшен т. мн. Гр. о! кокЛ.состаѵте<;. Тези, които обкръжават НЯКОГО. ТЪІ 6СІ ПрІБѢЖІШТб М06 ОТЪ (СКрЪ)БІ ОДрЪЛІІАШТІАІА МІЛ. рЛ-ДОСТЪ МОѢ Н^БЛВІ МІА ОТЪ БЬШСДЪ- шн^ъ [!] мід СП 31.7. 2. Заобиколя, направя обиколка около нещо. оѵрмъкж въ неповінъі^ъ ржцѣ ыоі. н ОБІДЖ олътлръ ТВОІ п. дл оѵрслъішж ГЛЛСЪ ^БЛЛЪІ ТВ06ІА. НСПОВѢМЪ ВЬСѢ ѵюдесл теоѣ СП 25.6; въ^врлтьлтъ сьл нл вьѵеръ Н ВЪ^ЛЛѴЖТЪ ѢКО ПССЪ. I обнджтъ грл (!) СП 58.7. Срв. СП 58.15. 3. Обходя, пребродя, кръстосам. ктъ же н ошъдън вьсж жн-довъскж ^емлж прошедъ. прѣшедъ л;е нордлнл вндѣ^ъ ^емыж до нъінѣшь-нілго С 128.12. 4. Отправя, насоча, адресирам [песен], вьсѣмъ нлмъ по рАД0\р. НЛ ѴАСТН ПѢСНЬ П01А ОБНДС вллженъін длѵрндъ С 354.19. М, 3, А, СП, С. Гр. ктжлбсо, терножЛбсо, Етарходаі. Вар. ѵѵвітн, ѵѵвнтн, овітн. Нвб. обидя ’навестя’ диал. ДА. 0БНТНП, ОБНІЖ, ОБНЮШН се. Обвия, увия, повия, і прнемъ тъ(ло) носнфъ. ОБНТЪ 6 ПЛЛфЛННЦСІЖ ѴНСТОІтБ. I ПОЛОЖН 6 ВЪ новъмь своемь гровъ, ІЖ€ нсъѵе въ клменн М Мт 27.59 3, А. Срв. Мк 15.46 М, 3, А; Лк 23.53 М, 3; по сн^ъ же молн пнллтл носнфъ ... д\ въ^ьметъ тѣло нсво ... прнде жс- н ннкоднмъ ... прнілсте л;е тѣло нсво. і ОБНСТС 6 рн^лмн съ лромлтъі. ѢК0Ж6 овъіѵлн естъ нюдѣомъ погрѣвлтн М Ио 19.40 3, А; нсплънншд ед дсбнс- дл родітъ. н роді сГіъ свон пръвѣнець. н обнтъін. н положі н въ ѣсле^ъ А Лк 2.7; по мллѣр<ъ дьне^ъ съкопьѵл са БЛДЖСІІЪІН НІДІСѴОВЪ въ стдростн доврѣ ... очрвъдъвт. Л',0 ПрЪПОДОББІІЪІИ оппъ донде мѣстд того ... н св воівдмн глио- ГОЦѢИЫІЪІНМН. 0БНВ'Ш6 ... ПОЛОЖНША ѴЬСТЪНОІО ІОГО ТѢЛО въ томт. гровъ С 532.6. Изч. М, 3, А, С. Гр. ёѵтѵРлаасо, ёѵеіЛАо, 8есо, ояаруаѵбсо, ёѵхафіа^м. Нвб. Срв. обвия, увия ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. овнтѣль, -н з/с. 1. Жилище, дом. і ндеже мите вънндетъ рвцѣтд гГючр дошѵр. ѣко оѵрѵнтель глтъ. къде естъ обнтѣль ндежс- пъср;ж съ оѵрѵемнкъі свонмн съііѣмъ. I тъ вдмъ покджетъ горьннцж велнкв. постълміж готовж М Мк 14.14 3. Срв. Лк 22.11 М, 3; вѣл;двъшлдго от' слмѣ^ъ пеленъ вь егѵрптъ. нже нн грддх пн вьсн. нн ^ръмд НН ОБНТѢЛН нн родд нмдтъ. въ сточрлсдсн стрміѣ С 455.5. // Образно. отъвѣфд нс н реѵс- смочр. дштс- кто ЛЮБНТЪ МА. СЛОВО М06 СЪБЛІОДС-ТЪ. I ОТЦЪ МОН ВЬ^ЛЮБНТЪ I. I къ немочр НДС-ВѢ. I ОБНТѢЛЬ о\р него СЪТВОрНВѢ М Йо 14.23 3, А, СК; вь нлслъдьн црствл НБСНЛЛГО. I ВЪ рлн ПНфА ВЪВОДА ІА. СЪ СВѢТЪЛЪІМН ЛПЛЪІ твонмн. въ стърсъ ТВОНДЪ ОБНТѢЛС^Ъ. СЪ БЪ^Д,-внгнн Тѣлесл ндшд СЕ 65Ъ 9. // Стесн. Стая, помещение, въ домоѵр ОТЦЛ МОСГО ОБНТѢЛН МЪНОГЪІ сжтъ. лште лн же нн рсклъ внмъ влмъ. ѣко ндж очрготовлтн МѢСТО влмъ М Йо 14.2 3, А, СК. II Стесн. Гнездо, глл емоѵр іс лнсн іл^вннъі нмжтъ. н птнца НБСЪНЪІА ОБНТѢЛН. Л СНЪ ѴЛСКЪІ НС-нмлтъ къде ГЛЛБЪІ ПОДЪКЛОННТН СК Мт 8.20. Срв. Лк 9.58 СК. 2. Странноприемница, і родн снъ свон прьвѣнецъ, і повнтъ ь і положи н кь ѣслс-^ъ. ^лне нс бѣ нмл мѣстл въ обнтѣлн м Лк 2.7 А, СК. 3. Обител, скит, манастирска килия, вь дноуъ ОБНТѢЛЬЫЪ 17 О ЕЛЛААТ Н жо НЛѴДШЛ СТрЛНННІ ПрІІ^ОДНТН ІСЪ ОБНТѢЛН ІСГО ... ПрН^ОЖДЛЛ^Ж МНО^ІІ к іГс-моѵр. н поль^ж прннмлл^ж С 548. 25. Язч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. роѵр, сѵ тй ката-Хбрап, катаакдѵшстц. Нвб. обител 'манастир' ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. Срв. Обител МИ СНМБ. обнтѣльыъ, -ъін прил. Обитаем, годен за живеене, населен, і роди «Ть своі ПрЪВѢНЬЦЬ. I ПОВНТЪ I. I ПОЛОЖИ I ВЪ ѣслс-^ъ. 2ь нс- [!] не- бѣ імл мѣстл обнтѣльнл 3 Лк 2.7; н отъ стрлнъ съвьрл (А. ОТЪ ВЪСТОКЪ I ^лплдъ Т сѣвсрл Н МОрѢ. ^ЛБЛОДІШІА въ поѵрстъіш ве^водьнѣ. пжті грлдл обітѣлбнллро оврѣтж СП 106.4; н нлвс-дс- іл нл пжтъ прлвъ. ВЪНІТІ въ грлдъ ОБНТЪЛЬ-НЪН. ДЛ НСПОВѢДІАТЪ СІА ПО МІЛОСТІ с-го. н ѵюдесл его сііомъ ѵлвѵс-мъ СП 106.7; положілъ с-сі почрстъінвп въ с-^с-рл водь-нлл. н ^емліж ве^водьнж въі-нсрсодіфл ВОДЪНЛЛ. Н ВЪСС-ЛІ точр ЛЛѴІЖфІАІА. I СЪСТЛВІШІА грлдъі ОБІТѢЛЬНЪІІА СП 106.36. Изч. 3, СП. Гр. [то\>] катоіктг)тт|р(о\), [тг[<;] катоі-кестіас, ёѵ тй катоЛбраті. Вар. осіттлыг/,. Нвб. Срв. обитаем ОА, ВА. ОБЛЛГЛТН, обллглкб, 0БЛЛРЛКНІН несв. Покривам, загръщам [образно]. ПОДОБІТЪ СА I СІМЪ СЛЪНЪЦб. дънс-въ-НЪІМЪ СА СВѢТОМЬ ОБЛЛГЛІА НСБСКОС- теѵенье гона К 10а 2. // Обграждам, обкръжавам [образно]. нн цѣло-мждрнѣ ѴЬТЪІ. НН БЛЛГОВѢрНѢ БОІА СА. нн інѣмн етеръі довродълньн. очрмо- ленъ БЪІВЛІЛ. СЪТрАСЛІА Н СЪСѢКЛІА. НЛПЛСТШН I БѢДЛМН ОБЛЛГЛІА. СТрЛСТН нлноса СЕ 88а 19. ~ са страд. Изч. СЕ, К. Гр. таріраХХсо. Нвб. облагам ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. обладаиьи, -іл ср. Владеене, господство, владичество, ^ьрн оѵрво длнъфл- ЛГО Т6БѢ ВЛЛСТЬ. ОБЛЛДЛНЬЮ. Н ЛП0СТ0- ло\р велАірю тн СЕ 826 2. овллдлныо врлжые. Гр. ёхтірбкросто^. Плен, робство, враже владичество. пророци жс- н прлвьднвнн ввсн. молнтвлмн нс-прѣстліжштлмн. богл от7>тждоѵр МОЛІЛЛ^Ж. ІІ^БЛВЫС-ІІНІЛ про-саштс. прѣскръБЫіллго того осрмнленл-лго обллдлншл врлжшл С 461.18. Изч. СЕ, С. Вар. 0ПЛЛДМШ1С-. Нвб. обладание остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. обладаване НГер. ОБЛЛДЛТН, оеллдлнъ, обллдлісшн несв. 1. Властвам, господствам над някого, владея; заповядвам. Те жс-прн^ъвлвъ іА рс-ѵе. ВѢСТС- ъко ІСЪІІА^Н іа^ісъ оерстоіАТЪ нмъ. н велнцнн обллдліжтъ мллъінмн М Мт 20.25 3'. Срв. Мк 10.42 М, 3, А, СК; Т ОБЛЛДЛС-ТЪ отъ морѣ I до морѣ. I отъ рѣісы до коиецл вьсе-леиъііА. прѣдо нь пріплджтъ с-тюпѣні. Т врлзі с-го пръсть поліжжтъ СП 71.8; і нс^одаціннмь ОТЪ ТС-БС- д^оиь. ІСТННЪІІЪІМЬ. ѴѴБЛЛ- дліан в'сс-іж твлрніж. внднмояб н невнднмоіж СЕ 93а 18-19. // Притежавам, собственик съм на нещо, владея, тоѵр пьтіціа очргнѣ^діАтъ сіа. с-родово жіліфе оБллдлс-тъ іин СП 103.17. 2. Владетел съм, управлявам, царувам, въ патос- нл дс-сатс-лѣто. вллдъіѵъствл тнвернѣ кеслрѣ. овллдліжшточр понтьскочрмочр пнллтоѵр нюдъс-іж М Лк 3.1 3, А, СК, Б; н ПОКЛОІІІАТЪ СІА Прѣдъ НІМЪ ВЪСѢ ОТЪѴЪСТВЛ ІА^ЪѴЪНЛ. ѢКО ГНБ сстъ цѣръсто (!) I ТЪ ОБЛЛДЛТЪ ІА^ЪІКЪІ СП 21.29; ^лнс- лжклвьночржфж потрѣ- БІАТЪ СІА. ТрЪПІАфНІ ЖС ГѢ ТН ОБЛЛ- дліжтъ ^омлеіж СП 36.9; въстлнѣтс-ндѣтс отъсждоѵр. отъ рлвотъі къ СВОБОТЖ (!) ... ОТЪ ^СМЬА НЛ НСБО. нл сс-БО очрмръ^ъ н въскръснжрсъ. дл н ЖНВЪІНМН Н МрЬТВЪІНМН ОБЛЛДЛЯБ. тѣмжс- вьстлнѣтс- пондѣтс- С 470.19. // Прич. сег. деят.. като същ. оБллдмАН лі. вд. Гр. [о] беадб^соѵ. Този, който владее, който управлява; владетел, властник, клко не боглтъі носіфъ длръ прнімъ. ПІТѢІЖ- ОКЛАЖбИНКЪ 18 ОБЛАСТЬ ШТАГО I ВЬСА. I ВЬСѢМІ ОБЛЛДАІЖШТЛ К 14Ъ 31. Срв. С 453.20; отъврѣштн са СВОКГО Н БЪІТН СТ. НАМН. ЫЪІНКЧ ОЧ^БО НДН Н С6 НСПОВѢЖДЬ НМЪ. ОБЛАДААН вьсекъ сочррніеіж С 59.11. 3. Прен. Обсебя, обладая, врАТНѣ. въсѣ мн лѣтъ сжтъ (иж) ие въсѣ на полъ^ж. въсе мн лътъ естъ. нж ие л^ъ обла-данъ вждж. отъ кого Е 2а 17—18; да НІІСЪІЖб ОѴрБО ОТЪ ВЛАДЪІКЪ, ОТЪ ИбПріѢ-^N1. ОБЛАДАНА СЪ ОЧретгИАМА СВ01МА. 1СП0-вѣдаіа севе вѣриА срдцемь. ДАлеѵе отъ-стоітъ ба етеро псанъімь сімь К 2Ь 27. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. калес,-оваіб^ш, ё^оѵгаіа^ш, бесиш^ш, катакиріебш, киріе-осо, тіуЕроѵЕѴШ, дуеорса, кХтіроѵоре'со. Вар. ѵѵвльдлтн. Нвб. обладая св., обладавам несв. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овлАжеинкъ, -а т. Блажен, свят човек, светец, н свѣтоу веджштоу приведе въ ВеЛНКЖІЖ ЛАВрЖ СВАТААГО ОТЦА НАШ6Г0 САВЪІ ... БЪІВЪ о\рво ВЪ велнцѣн ЛАВрѢ. оврѣте ОБЛАЖеННКА савж дрочржннъі прнврАвъшА рн ѵрънорн^ьць С 283.7. Изч. С. Гр. ракарітг|<;. Нвб. Срв. блажен. ОБЛАженъ, -ъін прил. Блажен, честит. СТіКА^АІІНК- ОБЛАЖеИААГО ДАѴНДА ... ІСАКО длѵрндъ въ очрвннство Н ЛЮБОДѢНСТВО въпадъ. въ ^ьлѣ прѣвъіВААше ненспо-вѣдъі са С 359.14; вждѣте прнсио новосьвѣтьнн. да достоннн вждете ов-ЛАжеиоѵроѵрмоу ономоѵр глАсоѵр С 508.3. Изч. С. Гр. ракарю<;. Нвб. Срв. блажен ОА, ВА, РБЕ. овлАженые, -га ср. Блаженство, висша радост. БЛАженн во іеже ие вндъвъше ТН ВѢрОВАША. ОБЛАЖбНН* БО ТО ИА ИЪІ прѣндетъ. къ ие вндѣвшннмъ его н ВѢрОВАВШННМЪ к немо\р. БЛАЖеИН БО мъі вѣроіж вндѣвьшен ие внднмаго С 506.11. Изч. С. Гр. ракаргорбі;. Вар. овллженно. Нвб. Срв. облаж[аване] ОА, ВА, ВТР, ОБЛА^ННТН СА, ОБЛАЖНКК СА, ОБЛА^ННШН СА се. Заблудя се, отклоня се от правия път, съблазня се, изкуша се. въ теминцн же сжштсмъ. дроѵргъ ДрО\рГА М0Л1АШ6. МОЛНТН ГОСПОДА. ДА ННКАКОЖе ОБЛА^ННВЪШе СА ОТЪ СВОА вѣръі отъпаджтъ. се во нмѣАше льстнвън на оѵрмѣ С 58.9. Изч. С. Гр. аяокѵЕШ. Нвб. Срв. [съ]блазня се ОА, ВА, БТР, АР. ОБЛАКЪ, -А М. Облак. I ТЪГДА АВНТЪ СА ^НАмеине сиа ѵлвѵъскааго на иссе ... і ОѴр^ЬрАТЪ СИА ѴЛВѴСКААГО. ГрАДЖ(ДЖ)- ШТА на облацѣ^ъ невесъскъі^ъ. съ снлоіж н славоіж вслневк М Мт 24.30 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.26 М, 3; Лк 21.27 М, 3, А, СК; глААше же н ИАродомь. егдА оѵр^ьрнте облакъ въс^о-даіць отъ ^ападъ. АБне глете ѣ(к)ко ТЖѴА ГрАДбТЪ. Н БЪІВААТЪ ТАКО М Лк 12.54 3; гъ въцѣсАрі сіа да рАдоѵетъ СІА ^емлѣ ... ѴѴБЛАКЪ I мрАКъ окръстъ сго. прАвъдА V сждъ нспрАВлеміе прѣстолА его СП 96.2; ісповѣмъ сіа тс-бѣ въ люде^ъ гГ... ѣко вельѣ връ^очр ИБСЪ МНЛОСТЬ ТВОѢ. Т ДО ОБЛАІСЪ рѣснотА твоѣ СП 107.5; н се нАпрАсно шоѵрмъ " громъ сь певесе миогамі мльи- НІАМН ОБЛАЦН ДВНЖАШТ6 СА ПЛЬНН ОГНѢ. Н ПрНДОША ОБЛАЦН ДОЖН I ДО АЧррНЛНІАНА Н СТАША Н Т^ЛНІАША ОГИЬ НА ^смыж С 6.16, 17; рА^дрА са ОГИЬИЪІН ОБЛАКЪ Н СТА. Н ГЛАСЪ н^ иего БЪІСТЪ ... Н ВНДѢСТА ИѢКОГО ВЪ БѢЛА^Ъ рн^ъ посрѣдѣ ОБЛАКА СѢДАШТА С 211.10,15. // Образно. облакъ поган- СКЪ рА^орНТН. ПрОСА ИАМЪ МНрА Н В6ЛНА млстн Е 365 11; тАже іогда ^абъітніа ОБЛАІСЪ. прншъдъ ЫА ОѴМЪ СЛОВО СТАВН С 312.15. М, 3, А, СК, Н, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ѵефеХд, ѵе'<ро<;. Вар. ѵѵвлмсъ. Нвб. облак ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Облаков ФИ СтИл.РЛФИ. овласть, -н зіс. 1. Власт, господство; владичество, прнде же пръвъі гла гн. ОБЛАСТЬЫО__________________________19____________________________ОБЛАШЬ МЪЫ?Л ТБОѢ ПрНАЧ*ЛЛ ДОСАТЬ МЬНЛСЪ. I рСѴС С-МОЧр ВЛЛГЪІ рЛБС Н ДОБрЪІ. ѢІСО 0 мллѣ Бѣреыъ бъістъ. вждн обллсть нмъі нлдъ досатыж грлдъ М Лк 19.17 3, А; сътворышомочр свѣтнлл вслнѣ еднношѴ. ъко вовь вѣкъ. слънь-ЦО ОБЛЛСТІ ДЬНСМЬ. ѢКО ВЬ БѢІСЪ мнлость его. лоѵрнж н звѣ^дъі овллсті ноштпж. ъко въ вѣкъ мнло СП 135.8, 9. // Сила, мощ. потом жс- н снлъі рѣША. отъстжпнтс- врлтннцн ^ЛКОНОПрѢ-СТЖП'ННН. ТЛКОЖДС- ВЛЛДЪІѴЬСТВНІЛ съ ОБЛЛСТНКВ. СЪКр0\рШНТ0 са жслѣ^нліл жжл. нсрл^дрѣшнмліл С 464.20. // Способност, възможност, умение да се прави нещо. і сътвори дъвл нл де-САте дл вжджтъ съ ннмь. I дл ПОСЪІЛЛЛТЪ ІА ПрОПОВѢДЛТН. I нмѣтн ОБЛЛСТЬ ЦЪЛНТН НС-ДЖГЪІ н н^гоннтн бѣсъі М Мк 3.15 3. 2. Област, територия, владение, страна, пн-ЛЛТЪ жс- слъіиілвъ гллнлекв въпроси н. лште ѵлкъ гллнлънскъ сстъ. і рл^очр-МѢВЪ ѢКО отъ овллстн нродовъі сстъ. ПОСЪЛЛ Н КЪ ІрОДОЧр сжштгс н томоѵр въ нрочрсллнмѣ вь дьнн тъі М Лк 23.7 3; воіеводл реѵе. нѣсн лн слъішллъ о ^лповѣдлнъінуъ НЛМЪ. ОТЪ СЛМОДрЪ-жецъ. ІАКО ДЛ ВЬСН ВЪСЖДО\р. въ всѣ^ъ овллсте^ъ Н стрлнл^ъ Н Мѣстѣрсъ. жрътн н трѣвъі творнтн МНЛОСТН-въінмъ вогомъ С 147.24; н слъішллн гесте. сергіл. слврлнтъскочроѵрм племснн кна^л постлвыенл. велнкомъ родомъ. въ ено^дроннѣ^ъ. н междочррѣѵнн овллсть дръжлвъ. отъ прѣдѣлл срлкнньскл, нже мжжевллжьствнТм'. н эдлвъръ въівъ неже нн' кто С 566.21. 3. Право, разрешение, възможност. Тмлмъ олтлръ <л> [нег] ... не нматъ облл[стн] ... слочрждфс- скннТ Е 34а 2. овллсть глдлрнНГьскл, Гр. ц таріхсорос; тюѵ Га8арГ|ѵсоѵ [тсоѵ Геруесгпѵшѵ, тшѵ Герасгпѵсоѵ]. Страната, в която живеят гадаринците, жителите на Гадара. і молнша н вьсъ нлродъ овлл-стн. глдлрннъскъііА, отнтн отъ нн^ъ. ѣко стрлр;омь велнемь одръжнмн вѣл^ж. онъ жс- вълъуъ въ корлвъ. въ^врлтн сд М Лк 8.37 3, СК. овллсть длтн [прѣдлтн]. Гр. ё^он-сгіаѵ бібсощ, ё^онаіаѵ ларатѵйгфі, аѵсотероѵ тгоіёсо. Дам власт някому, овластя. і сгдл прнде (въ) въ црісвъ. прнстжпншА къ немоѵр 0\рѴАфЮ. лр^иерен н стлрьцн людьстнн гліре. коеіж вллстняв сн творншн. I кто тн длстъ обллсть снкб М Мт 21.23 3’, ЗП. Срв. Мк 11.28 3; Лк 20.2 3; і гъі нлоѵрѵн I. ОБЛЛСТЪ длстъ емочр ІІЛДЪ бѣсъі. і ѵюдссл многл створіті К 5Ь 4. М, 3. А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, К. С. Гр. ё^оѵсгіа, оріа, ёларх(а. Нвб. Срв. област ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овллстьно нареч. Властно, повелително. гь овллстьно пркомь реѵе. ѵѵ пл-стъірн. рЛ^ВЛЛѴАфНН. I ГОЧрБАфНН ОВЦА. се нъіііѣ мъфіж нл влсъ. н нстажкб овца отъ плстъіръ СЕ 82Ъ 6-7. Изч. СЕ. Нвб. Срв. областен прил. ОА, ВА, БТР, АР. обллшь, -нн прил. Като същ. овлл-шн[н]. м. лък. Гр. [оі] Л.аікоі, [оі] костщког. Миряни; лица, неръко-положени в духовен сан. въктъ же нл стрлнлрсъ тѣ^ъ прл^дьннкъ велнкъ. вьсн бо съшедъше са попове же н клн-рнцн. обллшн же н ѵръ№рн^ьцн. н нгочрменн сътвориш а прл^дьннкъ велнкъ С 219.20; нл толнцѣ же жнтніе іего сллвьно въктъ. ілкоже по двъмл десАТьмл н трьмь дссатьмь ѵрьн'цемъ к ьГемоу прнрсоднтн. н клнросынкомъ н многъінмъ овллшннмъ С 519.10; по мллѣ^ъ дьнс^ъ съконьѵл са вллженъін нілкѵовъ въ стлростн доврѣ. ссдмнкк ДеСАТЪ ЛЪТЪ СЪ1 тн патняб. очрвѣ-дѣвъ же прѣподовьнъін еппъ донде МѢСТЛ ТОГО. съ всѣмъ клнросомъ н съ подвнжьнъшмн овллшнмн С 532.5-6. Изч. С. Нвб. 0. ОКЛЛШЬСІСЬ 20 ОБЛНВАТН обллшьскъ, -ъін прил. ОБЛЛШЬСКЪІН оврл^ъ. Мирянство. Бъ ІНЛѴАЛО въ^дрлстл. въ овллшьстѣмъ оврл^ѣ съі. вт. кротостн н вт. ве^млъ-внн. вт. сьмѣреынн же н тнрсостн нрлвл. внднмъ вѣлше прѣвъівлА прнсыо С 544.24. Изч. С. Нвб. 0. 06ЛАѴНТН, ОБЛЛѴЖ, ОБЛЛѴНШН НвСв. Обличам, слагам дреха, нъ прнве-джт1 пострнженллго къ олътлрю. н овллѵнтъ н ппъ СЕ 96Ъ 21. Изч. СЕ. Гр. ёѵбгісо. Вар. сѵвллѵнтн. Нвб. Вж. при ОБЛЛѵнтн са. ОБЛАѴНТН СА, ОБЛАѴЖ СА, ОБЛЛѴНШН СА несв. Обличам се, слагам дреха, і ^прѣтн нмъ. дл ннѵьсоже не вь^е-мліжтъ нл пжть. тъкмо же^лъ едннъ ... I Н6 ОБЛЛѴНТН СА вь дъвѣ рн^ѣ М Мк 6.9 3; ішедъшю же емо\р нл ^емліж. сърѣте н мжжъ едныъ отъ грлдл. іже нмѣ бѣсъі отъ лѣтъ мъ-ЫОГЪ. I ВЬ рн^ж N6 0БЛЛѴЛЛШ6 СА. I ВЪ эдлмѣ ие жнвѣлше. ыъ въ гровъ^ъ М Лк 8.27 3, А, СК; ѵлвкъ же едныъ бѣ боглтъ. I овллѵлше са въ порфѵрж. I вѵсоыъ. веселА са ыл вьсѣкъ деыь свѣтъло М Лк 16.19 3, А, СК; л^ъ же вьыегдл оын оглвне творѣлр;ж мн. ОБЛЛѴЛЛ^Ж СІА ВЪ ВрѢТНфб Н СЬМѢр- ѣл^ъ постомь дшж моіж. н молнтвл МОѢ ВЬ НѢДрЛ МОѢ въ^врлтнтг С(А СП 34.13; бжді емочр ѣко рн^л вь нкпже ОБЛЛѴІТЪ СНЛ. Н гЁКО ПОѢСЪ ІМЪЖб ВЪІНЖ поѣслетъ сіа СП 108.19. // Образно. врлтръ ИЛШЪ СЬ Н^А. ѴѴБЛЛѴНТЪ СА ВЬ рн^ж прлвьдѣ. н рлдостн н весельм. въ ЛКЛСКЪІ ОБрЛ^Ъ. ВЪ НМА оцл н сйл н стллго АДЛ СЕ 96Ъ 22-23. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. ёѵббороа, ёѵбіббако-рса, тгЕріра?Дорса. Вар. облаѵітн са. Нвб. облачам [се] диал. АК, НТ, НГер, ДА; обличам [се] ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл! БТР, АР, ДА. облаѵьнъ, -ъін прил. Облачен, който се отнася до облак, мосн і лронъ въ іерѣі^ъ его. I слмоіль въ прі^ъівліж-штірсъ іміа его. прі^ъівлрсж гѣ тъ слъішлше ІА. ВЪ СТЛЪПѢ ОБЛЛѴЫІѢ гллшс- къ шмъ. ѣко эдлнѣ^ж съвѣ-дѣніѣ его. і повелѣіпѣ его ѣже длстъ імъ СП 98.7. Изч. СП. Гр. [тт^] ѴЕфёлтд Нвб облачен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овллѵьць, -л м. Облаче, малък облак, н рс-ѵе слово просто ... гн воже длждъ НМЪ ВОДЖ. Н КО\рП'НО СЪ СЛОВОМЪ ОБЛЛ-ѴЬЦЪ МЛЛЪ (ЛВН СА нлдъ нлродомъ. н дъждъ велнкъ сънесе С 568.16-17. Изч. С. Вар. облаѵьцъ. Нвб. облачец ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. облаче ср. овлежлтн, овлежж, овлежншн несв. Обвивам, обгръщам, обхващам отвсякъде, тлкожде н довнн снн. прѣдъ вьсъмн стъінмн ндълше. свѣтъло вьсе лнце н снлно покл^ла. н ж^ъі овлсжАШТА ил немъ. лкъі очртвлрь многоцѣіТнж нмъі ыл севѣ веліѵллше н рлдовллшс- са С 105.18; кна^ъ повелъ ... всрнгъі нлложітн нмл нл вънж. н нл ржцѣ н нл но^ѣ ... н прнстжпнвъ лггелъ прнкоснж са вернгл^'. овлежл-штннрсъ о въін іею. н лвніе отъплдоша вернгъі отъ тѣлссе к-гс С 182.7. Изч. С. Г)о. яеріісЕіроа, ёлгкеіцаі. Нвб. Срв. лежа ОА, ВА, БТР, АР. овлеірн, облагж, оБЛАжешн се. Остана [да пренощувам]. і прнвлнжншА са вь весь вь ыіжже ндълшс-те. і тъ творѣлшс- са дллс- нтн. і нжждллшсте Н ГЛ1ЖШТЛ. ОВЛАЗН СЪ НЛМЛ ѢКО ПрН веѵерѣ естъ. і прѣклоынлъ са сстъ гсжс-день. і вьнндс- съ инмл овлешть М Лк 24.29 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. рёѵсо. Нвб. Срв. легна ОА, ВА, БТР, АР. ОБЛНВЛТН, ОЕЛНВЛІЖ, ОБЛНВЛКШН НССв. Обливам, заливам [образно]. мъ- №^Н ВЛЪЦН ОБЬрСОДАТЪ ЕЪ ОДСЖДЛ^Ъ овьѵл^ъ. овьѵа оѵрво ОДСЖДА ІІМЖЦІС 0БЛН7АТН 21 ОБЛНѴСНЫС- ИЪ N0 Н ^ЖБ7>І Н НОГЪТН. N7. ІСрОТЪКОІЖ ОБЛОЖС-НН КОЖОІЖ. II ОВрА^ЪМЬ ВС-^Ъ-ЛОБНВЪІА ПрѢЛЬфАІЖфС-. ТЬЛАШТННМЪ НС-ѴССТЫА 0Т7> ^ЖБЪ ОВЛНВАІЖТЪ (іааъмь) XII Аб 25. Изч. X. Гр. яростхесо. Нвб. обливам ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБЛН^АТН, ОБЛНЖЯч, 0БЛНЖСШН И ОБЛН^АІЖ, облн^аісшн несв. Облизвам, ближа. ННфЪ Ж6 БѢ СДНІІЪ нмснсмъ лл^лръ. іжс- лежАлшс- прн врлтѣ^т. ого гноннъ ... НЪ Н ПСН ПрН^ОДАШТС- ОБЛН^АА^Ж ГІІОН его М Лк 16.21 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. ітХеіхы. Нвб. оближа св., облизвам несв. ОА, В А, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБЛНСТВЬБѢТН, ОБЛНСТВЬЫѢБУ;, ОБЛНСТ- вьнѣіешн св. Разлистя се, покрия се с листа, вьсн днвлѣдж са вндаштс- ДЖБА ОБЛНСТВЫіѢВЪША. ТН ВО ВѢАѢ- н. н^давъна соѵр^ъ С 18.17. Изч. С. /}з. фбХЛок; кораш. Нвб. Срв. облистя се 'покрия се с листа’ НГер, ЕтМл; облистен прич.-прил. ОА. ОБЛфСОВ&ТН СА, 0ВЛН^0\р1Яч СА, 0ВЛН^0\р- іешн са св. Лиша се, загубя, ^ала^ъ же нмат(ъ) прьв(ы)(н) велнкъ. ілко гіл ОБЛИЦОВА СА. Н БрАТЬНА ѴАСТН. НеСЪТ- воренніл дѣльма бжнд вола. сл(м)ъ са отължѵнвъ ЗЛIа 10. Изч. ЗЛ. Гр. шіаХХотрюорш. Нвб. Срв. олихнувам 'за валеж - спирам, преставам’ диал. ДА. ОБЛНѴАТН, ОВЛНѴАНК, ОБЛНѴАКШН НвСв. 1. Укорявам, обвинявам, атъ же ^лнс нстнмж глігв. не емлете вѣръі мыіѣ. къто отъ васъ облнѵаатъ ма о грѣсѣ. АШТ6 лн нстннж глкв. по ѵъто ВЪ1 не емлете вѣръі мънѣ М Йо 8.46 3, А; обліѵаіжтъ та. недвнжімн пеѵлті. гос-подьсісоѵрмоѵр ПОрОЖДеНЬЮ ^во\р гровочр. ѢК0 БО ^НАМСНАПОМЪ ПеѴАТОМЬ. ДѢ- въствънъімъ ^лтвореномъ К 14а 37. Срв. С 452.19; да вьнндемъ въ ц,ѣ-сАрьство невесьноіе. сьрАШТлмъ іего НДЖШТА мл, жрѢБАТН. Н ЖНДОВЪСК0 ОБЛНѴАІЖШТА вс^очрмніе. А СТрЛІІАМЪ даіжшта сватость С 341.10; н н^лѣ^ъшс- флріісс-н сьвѣтъ вь^аша. АА II П0Г0\рБАТ7>. ѴѴ СЬВѢТС- ^ЪЛЪІН ^АВНСТНІЖ сѣіемъ. Н ^АВНСТНІЖ ОБЛНѴА-юмъ. ѵѵле поустошънъін съмъіслъ. не ВѢДАТЪ БО ІАКО Б0Г7, ІІС- ПОГЪІБІІС-ТЪ С 402.13; доврѣ лн та облнѵаа н^л,а-лоѵо пророкъ вьпніашс. іемочрже іслат- ВЪІ очрстл ІС-ГО ПЛЫІА СЖТЪ. ГОрССТН Н льстн С 426.4. // Изобличавам. ірОД7> ЖС- ѴСТВрЪТОВЛАСТЫІНКЪ ОБЛНѴА- емъ нмт>. о нроднѣдѣ жсііѣ врлтрА свосго. і о вьсемь ^ьлѣ сже сътворн нрод7> ... і ^лклепс- ноаііа вт> темыінцн М Лк 3.19 3; Аште жс- н акъі ПеПрАВЬДЫІНН. КАКО о\рво н ВЪІ. ТѢМН дѣлъі непрлвьдыіъінмн. облнѵаіомн тождс- творите С 128.4-5. // Образно. морс- 0БЛІѴААШ6 СА лі^о съі ісъ стрлстемъ К 10а 20. 2. Осъждам, наказвам. АНТ0ННН7» реѵе. въкоплвъше ѵетъірн дрѣвесА. н протдгъше по дрѣвесемъ прнвАЖАте н твръдо. да протАжемъ дрѣвс-съі съкроѵршнтъ са. н пожьретъ. нлн облнѵаісмъ очрмретъ ^ьлѣ С 159.3. 3. Показвам наяве, демонстрирам, днмѵѵснн рсѵе. покан са ... отъвѣшта же 0Н7> ... ТЪШТЖ СА ДА АБНК вьстлнж. ОБЛНѴАА ісже Н^' МрЪТВЪІфХТ. вьскръ- сеннк- С 141.7. ~ са страд. М, 3, А, К, С. Гр. ёкіууш, 8рХбсо, катпуорею, атп^атебо), аяофОеууораі. Вар. обліѵатн. Неб. обличавам ОА, АК, НТ. Срв. обличен прич.-прил. облнѵонт. [погр. С 360.8-9] еэ/с. овлѣфн. овлнѵеные, -іа ср. 1. Изобличение; обвинение, укор. въ овліѵенн о ве^АКоненъі пока^алъ есі ѵвіса. Т нстанлъ есі ъко пажѵннж дшіж его СП 38.12; господь Ус ^с ^оѵрлнмъін товоіж 0ЖНВН МА н^ведъ МА Н^Ъ СѢТН ТВОКА. на овлнѵенніе нспокорънААГо твоіего очрмА С 194.12. 2. Възражение, отговор, а тъ же ъко глоѵр^ъ не слъі-ша^ъ. V ѣко нъмь не отвръ^Аіл осрстъ СВОІ^Ъ. I БЪірСЪ ѢКО ѵлвкъ не СЛЪІШІАН. Т ОКЛНѴНТбДЬ 22 ОБЛНѴНТН N6 імъі въ оѵстѣ^г своі^т. овдіѵс-ньѣ СП 37.15. Срв. СЕ 766 13. 3. Свидетелство, доказателство. ВНДНШН ЛН СЫЖ Ж6Н7Б ... ЖН^НЬЫОГС покд^д весрдмнге ... н ые дрь^ыжвгшн ысы ве^лнцд прѣдь лнцемъ стлтн. ыъ ^ддн ісрнкжштн СД. н прьвжіж жн^ннвк СОБѢ СН 0БЛНѴ0ЫНІ« БЪІВЛІЖШТН С 394.27-28; вь ^мыж же вгдржженок копнге вгкорбын сд. оБлнѵеыьге сы СЪГрѢШбБНЮ Ыбнстрьгыомо. ЫД МѢСТѢ СЪ^рДЫІЛІШО. ДО Д'Н6ШЬНІДДГО ДБЫО. волнѵнге ѵоѵрдесь С 560.24. СП, СЕ, С. Гр. ёХеудбд, ёХеу%од. Вар. 0Блнѵен"ніе, ОБЛІѴбНЬК. Нвб. обличение остар. ОА, ВА, РРОДД; обличание диал. НТ. овднѵнтвдь, -іл т. Обвинител, изобли-чител. ѵо рд^воішѵе потроѵр пошштъ- НІѴ6. ІЮДѢОМЪ ОБДІѴІТОДЮ. СЬСТДВЬНІѴб прдвъдѣ К 116 11; ѵо горысы іюднбъ оБДіѵітедю ѣвдь са тажы осідд. і съ ІЮДОКБ ПрѢМѢБЬ СА. 0Т7. ДЬѢВОДД КЪ ^оѵр К 116 35-36; ідісожо дроѵргъ дрочргочр Б7.ІТН клеветдремъ н овднѵн-тедемг С 441.12-13. Изч. К, С. Гр. кагпуоро;, [о] ёАеухо?. Вар. овдіѵітель. Нвб. обличител остар. ОА, ВА, РРОДД. Срв. обличителен, [из]обличителен прил. ОБДНѴНТН, ОБДНѴЖ, ОБДНѴНШН С0. 1. От- крия, покажа, разкрия, направя известен, вьсѣісь бо дѣддіан ;гьдд. ыондвнднтг свѣтд, і ыбпрн^однтт, ісъ СВѢТ0\р. ДД N6 0(БДН)ѴАТ’Ь СА ДѢДД ОГО. ѢІСО ^ьдд сжтъ М Йо 3.20 А; БДДЖбНТЫН Ж6 ВДСНДНСІСЬ вѣдше вь темынцн ... Н ГДДГОДД. ГН ПОМАЫН мд н обднѵн мою прн^вдБню, дд. N6 отъдж-УбИ?. БЖДЖ от ъ стъін^ъ мжжь С 15.27; тдныд ськргвбыдгд отъ вѣісь. н ыгіыѣ ОБДНѴНМДІД ыдсь рддн. нсповѣ-ДЫтБШТННМЪ вдддгіѵьство твогс С 143.14; гсдыо въівметъ тгѵыж. іоже 0БДНѴ6Ы0\р Б7.ІТН гровочр С 144.15; въсѣко мн юстъ н гддгоддтн н мдьѵ-ДТН БѢДД. Ѵ'ТО очрво СЬТВОрЖ ПрН^ЬВДВТ. ДН В7,ПрДШДКБ. ндн прѣжде въпроше- ннід овднѵж С 240.23; томоѵр отъ дггедь-сісд обдвькннід овднѵемочр втивъшоу. вь^вѣстн ген гддгодд С 299.14. // Обясня, разясня, н дѣвнцд реѵе. дд тн гемоѵр Вѣрж нмж. пръвок мн овднѵн. ІСДКО Н СЫНЪ ВЪІШЫПДГО Н СЫІІТ. ддчрндовъ. кже отг моме ^оштетт. сд ідкоже гддгодешн роднтн сд нд ^омн С 239.8. 2. Укоря, порицая; обвиня. ДфО же съгрѣшнтт. кт. тевѣ врдтрт. ТВОН. ІДН ОБДНѴН Н М6ЖДЮ СОБОЯВ н тѣмь одннѣмь М Мт 18.15 З1, А, СК\ гГ не ѣростііж твоеягч обдіѵі мие. ш РЫѢВОМТ. ТВОІМЪ ПОІСДЖН М6ІІ6 помндоѵ/н міа гГ ѣко ікиоціоиъ осмъ СП 6.2. Срв. СП 37.2; СЕ 76а 2; ме о жрът- ВД)СЬ ТВОІ^Ъ ОБДІѴЯБ ТЕБ«. ВЬСССЪЖД- гдемдд же твоѣ прѣдъ ммояв сжтъ въіМІГ' СП 49.8; сі с-сі створідъ омдъѵд^ъ вь^ыепъштевд ве^дкомье. ѣко, вждж ТС-БѢ ПОДОБЕН?.. ОБДІѴІгГ. ТЬА. Н ПОСТД-вдіж прѣдг діцомт. твоімг грѣ^ъі ТВ0,А СП 49.21; ыс- прѣддждн его гТ поношо-ыью ве^очрмт.нт.ім?.. нн ѣростнвк ОБДНѴН. ЫН ГЫѢВОМЬ твонмь покджн ыдсг. ^двждн грѣ^ъі его СЕ 276 11. 3. Опозоря, посрамя някого, мдрін ... ОБрѢТО СА НМЖЦІІ ВЪ Ѵрѣвѣ ѵѵ д^д стд. носіфь же мжжь оіа. прдвьденг сы Н N6 ^ОТА ОБДІѴІТІ С-ІА. ВЪС^ОТѢ ТДН почрстіті кг. А Мт 1.19 СК, Б; вссѣдд ДѢВНѴД, д жтровд НС- ДѢВНѴД. н?> мдторѣ. N0 могж тргпѣтн. ДД ІДВЬЯК дѣдо. тдѵе дштс- овднѵж мдрнвк. срдмг овьшть С 240.15. 4. Изоблича, разоблича, н прншедъ онг. 0БДНѴНТ7. мнрд. 0 ГрѢСѢ Н 0 ПрДВЪДѢ Н 0 СЖДѢ М Йо 16.8 3, А, СК; прѣ^оргствоѵр во^оѵрмт.ноѵрочриочр сьпо-мдгдякшточр гемочр. нсповѣдд сквьр^ъ- НЖКБ СВОІЖ ^оѵрдж. БОЖБСТЕБИНГ ЖО отьцн дьств обднѵнвъшс- С 189.14; Д0\р^0МЬ БО СВАТ7.ІНМ7. ЫОѴрДНМД КСМ?.. ОБДНѴНТН ТН ^Т.ДЪІА МЪІСДН. С€ ЖО вѣдгі вждн вгіл^. ідісо рдвъ вожнн дртсмоы?. отъмвштенъ вждотъ С 233. 18-19. // Прич. мин. деят. като 0БЛНѴЬЫНІС7> 23 ОБЛОЖНТН същ. облнѵнбъін м. ед. Цо. о отг|-^ітеиоаі;. Този, който е изобличил, разобличителят. сь нстъ юстъ, овдн-ѴНБЪН КрЬСТОМЪ. II ПО^ОрОЧр сътворнвъ. н осллвль жнлъі ваша. тъ нстъін ісстъ С 467.4. 5. Опровергая, отрека, отхвърля. ІС0ІСА ДѢЛЬМА ВННЪІ П0ВѢ-ДНТО МН ѴѴ жндове сьвѣтъ сътворнсте НЛ ЙСГО. НТ» ОЫН 0ВЛѴС- СрЛМЫЛІЖТЪ СА ГЛАГОЛАТН. НЪ МТ>1 срлмомъ ТѢ;<Ъ СЛМѢ^Ъ ф\Ъ ПрѢДОЛѢННІО 0БЛНѴНМ' С 402.25. 6. Накажа, наложа наказание. ДроуГЪІА ЖС- |«ЖС- НА Брѣдт, БѢЛШС- ѴЛОБѢКОМЪ ОБЛНѴН. Н ^ЛПрѢ-ТНБТ» Д0\р^0МЬ ПрН^ЪБА Н СЬВА^Л ... ВЪЛОЖНВЪ вь трн ДССАТН КрЪѴЛГЪ. н ОуТВрЬДНВЪ Н СЪВА^Л Н ПС-ѴЛТЬЛѢ оловомъ С 45.7. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. елеу/о), беіурахіС,а>, атгрлтебй), апеХёухш, брроач-ет5м, ті/.гірофореса, фаѵЕрбсо, фаѵероѵ лоіесо, ёюіортіесо, бішкш [вар. беікѵорі], 8г|\бю. Вар. ОБЛІѴІТІ, овліѵнтн. Неб. облича, обличавам ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл. обднѵьинкъ, -А т. Обвинител, съдник. У рърст. очрво въсоуе ОПрАВЬДНрСЪ сръдьце мое. V оѵрмъі^ъ въ неповінъ-НЪІ^Ъ ржцѣ МОІ. V ВЪІ^Ъ тспсмъ вьсь ДСНЬ. V ОБДІѴЫІІКЪ МОІ ИА очргрьѣ СП 72.14. Изч. СП. Гр. о ёХеухос,. Вар. оБліѵьнікг. Нвб. Срв. обличител остар. ОА, ВА, РРОДД. обднѵьк, -іа ср. Образ, подобие, вт. СДННТ. ССТЪ сътворен В'С1тВ ТВАрЬ ... нъ САМЪ СЪІ НАѴАЛ0 В‘ССМ0\р ... ВЪ ОВЛНѴЬН своемь, съпрнсносжфыючрмоѵр. ве^врѣ-менъно. весісонсѵьно СЕ 67а 8. Изч. СЕ. Нвб. обличие остар. ОА, ВА. 0БАН1АТН вЖ. 0ВЛЫАТН. ОБЛОБЪ^АТН СА, ОВЛОБЪЖЖ СА, ОБЛОВЪЖСШН са св. Целуна се с някого [образно]. МІЛОСТЬ Н рѢСНОТА СЪрѢТСТС- СІА. ПрАВЪДА н міръ ововъ^астс (погр. вт. ов(л)ов, Север., с. *114) сіа рѣснотА отъ ^сіліа ВЪСІѢ. I ПрАВЪДА СЪ НВС1 ПрІНІѴС- СП 84.11. Изч. СП. Гр. като.фЛесо. Нвб. Вж. при 0БЛ0Б7.ЦЛТН, ОБЛОБЪІ^АТН, ОБЛОВЪІЖЖ, ОБЛОБЪІЖСШН И облобъі^абгч, облобъі^акшн несв. И Сб. Целувам, разцелувам, покривам с целувки, і авьс прнстжпь къ нсвн рсѵе смоѵр. рАДОѴріІ СА рАВЬВН. I ОБДОБЪІ^А Н М Мт 26.49 А, Б. Срв. Мк 14.45 М, 3; I СТАВЪШН ^АДН прн ногочр СГО. ПДА-ѴЖШТН СА нлѵатъ МОѴНТН Н03Ѣ сго СЛЪ^АМН. н ВЛАСЪІ ГЛАВЪІ СВОС-ІА ОТНрЛ-АШС-. I ОВЛОВЪІ^ААШС ІІОВѢ СГО Н МА^А- Ашс мѵромь М Лк 7.38 3, А. Срв. С 391.13; ііа дтзто. сс-сь трн смоісвн родн. АЖ6 ВЪ^ЬМЪ СТАрЦЪ Н СЪ СЛЪ^АМН овлобъі^авъ. н^ѣ С 300.25; просль^нвъ жс- с-ппъ н въ рл^врь^енніс велнко* прн- ШЪДЪ. ОБЛОБЪІ^Л ПрАВЬДНААГО ГЛЛВЖ Н дссннцяч С 553.23. М, 3, А, СК, Б, С. Гр. катафіХесо. Нвб. облобизая остар. АК, РРОДЦ. овложнтн, овложж, овложншн се. 1. Наложа, покрия, обвия, н потомъ пове-лѣша прниестн трьстнк. Н рАСЦѢ-ПНВЪШС НА ДЬВОІС овложнтн по пльтн іемоѵр. н връвніж оба^лвъшс сътаг-нжтн С 270.6. // Образно. съмѣ-ре(...)мъ сісръв. (тн) могъі(...) в(..)о^ж-фн^ъ (...)ъірн(хъ по)нс(жс-) естъ нем(...) 0БЛ0Ж(...) Н ^А СА ДЛЪЖЪН(...) СТЪ,Ѣ(..) 0 ЛЮДЪСКЪІДЪ. ТА1С0 н(...) прнноснтн 0 грѣсѣ^ъ Е 10а 10; въ съі отъ вл. НАШСГО рАДН СПС-ННѢ, ПЛЬТННК 0БЛ0- жнвъ свое вжство СЕ 67а 17. 2. Окача около [на] нещо, обвеся. і нжс Афе СЪВДА^ННТЪ СДННОГО ОТЪ МАДЪІ^Ъ СН^Ъ вѣроѵріжштнн^ъ ВЬ МА. доврѣе СМО^ естъ плѵе. лфс- обложатъ ісамснь ЖрЪНОВЪНЪІ 0 ВЪІН сго. і въвръгжтъ I въ морс- М Мк 9.42 3. 3. Ирен. Обградя, обкръжа, ѣісо прнджтъ дьнье на ТА. I ОВЛОЖАТЪ ВрА^Н ТВОН ОСТрОГЪ 0 ТСВѢ. Н ОБНДЖТЪ ТА. і осаджтъ та въсждж М Лк 19.43 3. II Образно. НЪ ДА р(А)ВЪН0 АНГСДОМЪ ЖНВЖфАА овложнтн 24 ОБЛЬСТНТН помрлѵенніл тъмоіж. н невѣрьствл ГОѴрБНТбЛЬНЪМЬ овложнтъ очрстроенннмь XII Аб 13. 4. Дрен. Облека, навлека. МЪНО^Н ВЛЪЦН ОБЬ^ОДАТЪ въ оде-ждлрсъ овьѵлуъ. овьѵа оѵрво одсжда НМЖфе N7» N6 Н ^ЖБЪІ Н НОГЪТН. N7, крОТЪКОІЖ ОБЛОЖ6НН К0Ж6ІЖ. Н ОБрЛ^ЪМЬ Бе^ЪЛОБНВЪІА ПрѢЛЬфАІЖфе X II Аб 20. Изч. М, 3, Е, СЕ, С, X. Гр. лосрецРоЛ^ш, тері-рбЛАсо, лерікеіраі, яертйтщі, тФррь Нвб. обложа ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБЛОЖНТН СА, ОБЛОЖЖ СА, ОБЛОЖНШН СА Св. Покрия се, обвия се [образно]. ілісо-Ж6 АШТ6 рЪВЪНОЛрКТб ЖбИЛМЪ. прѣмѣнн-те оѵртвлрь кіжже овложенн ксте. мн-лостніж овложнвъше са С 447.7. Изч. С. Гр. лЕрт-дероа. Нвб. Вж. при овложнтн. ОБЛЪІГАТН, ОБЛЪІГАКК, ОБЛЪІГАЮШН НвСв. Оклеветявам, охулвам, очерням. ВЪ^ДАІЖфеі МЫѢ 1Ъ\Ъ. ВТДОВрАА. ОБЛЪІГАА^Ж МІА ^АНе ГОНѢА^Ъ БДАГО- стъініж СП 37.21. Срв. СЕ 77а 2; н БрАШІА СІА СО МН01Ж СПЪГП. ВЬ ЛЮБЬВІ МѢСТО ОБЛЪІГАА^Ж МІА. АТЪ Ж6 МОЛНТВО ДѢ^Ъ. Н ПОЛОЖІІША. НА МІА ТЪМ ВЬ^ довро СП 108.4; поманн къннжъын- КЪ1. N6 СЪМѢВЪШАІА ВЪ^АТН. СЪрСБрА ЦѢНЪІ его. СТАВЪША прѣдъ ПНЛАТОМЬ. I ОБЛЪІГАбМЪ 6СТЪ. КЪЫНЖЪННКЪІ. I стАръцн СЕ 49а 23-24. // Прич. сег. деят. като същ. овлъігАіЖфен т. тн. Гр. оі ёѵвісфаАХоѵтес;. Клеветниците. С6 ДѢЛО 0БЛЪ1ГА|ЖфНр<Ъ МІА КЪ ГІО. Н ГЛІЖфІН^Ъ ^Ъло НА ДШЖ М01Ж СП 108.20; Т облѣкжтъ сіа облъігаіж-ште міА въ срлмъ. V одежджтъ сіа ѣко одеждеіж стоѵрдомь своТмь СП 108.29. Изч. СП, СЕ. Гр. ёѵбіараллш. Нвб. 0. обХьватн, обліоіж, овлміешн св. Повърна, изцапам някого с бълвоч. Афе к'то цаканиАетъ КОГО СТЪІМН. тодн очрпнв' СА овдюетъ. ІСТН денъ да постнт' са о р^дѣ о В0ДѢ СЕ 105а 18. Изч. СЕ. Нвб. облювам диал. НГер, ДА. ОБДЬГЪѴАВАТН, ОБДЬГЪѴАВАКК, ОБДЬГЪѴА- вАіешн несв. Прен. Правя нещо по-малко трудно, тежко; облекчавам. АѵррндніАне мжѵнтедю н непрѣп°доБыіе. Ѵ'Т0 ТЪМ СЪТВОрЬША МА С0\рр0ВѢ Н НС-ПрѢПОДОБЫІѢ МЖѴНШН. МПѢ БО ОБДЬГЪ- ѴАВАКТ7. отъ мжкъ ^с С 4.11; Н ТАКО 116 рАДѢА^Ж 0 МЖКА^Ъ. ^С БО БѢАШ6 ОБДЬГЪѴАВАА. Н ПОМАГАА НМЪ С 180.3; 1АВН СА. Н ПОМО^Н МАМА. Н НС ОСрАМН ПАК» отъ днца твоіего. сдоѵргАмт» же держ-ШТАМЪ ІА. Н ^СО\р ОБДЬГЪѴАВАІЖШТОѴр МЖКЪІ. не ѴОЧ|ЧАСТА СВАТАІА БОДѢ^ННН С 183.15. Изч. С. Гр. ёліко-ифі^ш, аѵті/.арраѵораі. Нвб. Вж. при овдьгъѵнтн. ОБДЬГЪѴАТН, ОБДЬГЪѴАІЖ, ОБДЬГЪѴАКШН се. Прен. Направя нещо по-малко трудно, тежко; облекча, господь тво- рАН ВОДЖ ВЪГОДЬННКОМЪ СВОНМЪ. ТЪ 0\рСДЪ1ШАВЪ Н рАБА СВОКГО МОДНТВЪІ. Н обдьгъѵа БрАт» томоѵр рАТЪ С 276.21. Изч. с. Нвб. Вж. при овльгъѵнтн. ОБЛЬГЪѴНТН, ОБЛЬГЪѴІЖ, ОБЛЬГЪѴНШН св. Прен. Направя нещо по-малко трудно, тежко; облекча, н мокръі Б7>1ША Н0Г7>1 НАША КрЪБЫЖ НАШ6КК. овдегъѵн ТАГОСТН НАША. н лютостн въ^доѵ^а гн ве нашъ С 77.24-25; н ОБЛЬГЪѴНТН ПСѴАЛЬ 0 ННОГО ОШЬСТНН Н 0 прА^ньствѣ ЗЛ Па 3-4. Изч. С, ЗЛ. Гр. еКафрйѵю, ётпксифі^ш. Вар. ОЕЛС-ГЪѴНТН. Нвб. облекча ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ОБЛЬСТНТН, ОБЛЬфЖ, ОБЛЬСТНШН Св. Уловя, улича, подлъжа. тъгда ше-дъшс- фдрнсѣнн. СЪВѢТЪ СЪТВОрНША НА НЪ ДА ОБДЬСТАТЪ I сдовомь М Мт 22.15 З1, А, СК; I посъдаша къ немоу сдннъі ОТЪ фАрНСѢН. I НрОДНѢНЪІ ДА Н БЖ 0Б- дьстндн сдовомь М Мк 12.13 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. лауібебш, аурсбю. овльѵсынн 25 ОБЛѢШН Нвб. Срв. облъстителен прил. остар. РРОДД. овльѵеннн [погр. С 464.1-2] вж. оплъѵеныс. овлылтн, облѣкк, облѣіошн св. Облея, залея, покрия [образно]. рл^орілъ ссі отъ оѵнштс-ні сго. пртзстолъ СГО НЛ ^смлі повръжс-. осрмллнлъ ссі дснь врѣмсні сго. овлнѣлъ н ес| стоѵрдомь СП 88.46. Изч. СП. Гр. ката/Есо. Нвб. облея НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; обливам ОА. ОБЛѢДѢТН, ОБЛѢДѢББ, 0ВЛѢДѢІСШН св. Пребледнея, стана блед от страх, скова се от ужас. очрстрлшншл са П°ДКНЖЛША СА. 0\рЖЛСНЖША СА СЪМА-ТОША СА. ОБЛѢДѢША СТЛШД ВЪКОѴрПѢ. днвнша са С 466.10; н ннъ ілко мрьтвъ оцѣпллшс. л дросргын оѵржл- СОМЪ ДрЪЖНМЪ БѢ. Н ОБЛѢДѢВЪ лсжллше С 466.15. Изч. С. Гр. оАХошораі. Нвб. Срв. побледнея. ОБЛѢННТН СА, 0БЛѢЫЖ СА, 0БАѢННШН СА св. Обхване ме леност, домързи ме. нт. грѣсн влшн рлстодтъ посрѣдоѵр НЛСЪ Н БО.. ОБЛѢНН^ОМЪ БО СА ДрО\р^НН жс н пртзовндт.въше. БС^ЛКОННК сътво-рн^омт. С 135.20; лште лн облѣннмъ СА н прл^дьнн ^ОДНМЪ СЬДС. то ннк'-тоже нлсъ ис помнлоѵріетъ С 378.11; нс ОБЛѢНН^Ъ СА НЛѴАТН. НЛрСѴСНЛЛГО съѵнненыл. ілвнвъшеіе во са твогемоѵр рлсжждснью доврок С 543.22. Изч. С. Гр. абіКЕШ, окѵесо. Нвб. обленя се св., обленявам се несв. диал. НГер, ЕтМл, ДА. овлѣфн, облѣкж, ОБлѣѵсшн се. Облека някого в нещо, с нещо. і сгдл поржглшд СА СМ0\р. СЪВЛѢША ст. нс-го ^ЛЛМНДЖ I 0БЛѢША Н ВТ, рН^ЪІ СВОЬХ. I вѣса I нл пропдтне М Мт 27.31 3, А, СК. Срв. Мк 15.20 3, А, СК; СЕ 50а 6; реѵс же отцъ къ рлвомъ свонмъ. і^нссѣтс одс-ждж пръвжітк і облѣцѣтс Н. I длднтс пръстени нл ржкж СГО. I слпогт.1 нл нозѣ М Лк 15.22 3, А, СК; прндж КЪ НСВН Н ВНДѢША ВѢСЪНОВЛ-ВЪШЛЛГО СА. СѢДАфЛ ОБЛЬѴОІІЛ. I СЪМЪІСЛАШТЛ НМѢВЪШЛЛГО ЛС-ИСОНЪ. I очрвоѣшл са М Мк 5.15 3. Срв. Лк 8.35 М, 3, А, СК; въшсдъ жс цсръ ВНДѢТЪ ВЪ^ЛСЖАфН^Ъ. вндѣ то\р ѵісл НС ОБЛЪѴСНЛ ВЪ ОДѢЛННС- врлѵъное М Мт 22.11 З1. Срв. СЕ 106ь 14—15; тогдл воінн гсыоновн прѣімъше Тсл нл СЖДНфН. СЪВрЛША нл нъ. всж спнрж. н съвлькшс- і ^ллмндоіж ѵрьвсноіж овлѣ-КОША I. н съплс-тъше вѣньць трьнѣнъ СК Мт 27.28; нъ плкъі оврлтн ма. ПЛКЪІ ОВНОВН МА. ПЛКЪІ ОБЛѢЦН МА. ПЛКЪІ ОГрЛДН. ѵсстънъімь тн крстомь СЕ 78Ъ 17; ллѴенъ во вѣ^ъ н длсте мн ілсте. жадънъ бѣ^ъ н нлпонсте ма ... нлгъ вѣ^ъ н овлѣкосте ма С 123.23; въістъ по объіѵлю молАштоср са кмочр въ полочрноштн ВНДѢТН гсношж крлсънл СТОАШТЛ прѣдь ннмь. овлѣѵенл въ котъігж льнѣнж. рл^дъ-рлнж отъ горъі дожн н до долоѵр С 187.4. // Образно. врлгъі сго облѣкж въ сточрдъ. л нл ономь процвьтстъ свтъінн моѣ СП 131.18; дл въ^дрл-доѵретъ са дшл моѣ о гГ, овлѣѵе во ма въ одсждвк спеннѣ СЕ 97Ъ 24; слмъ бо Тѵѵснфъ довростніж свокіж н въ^ръ- ЖЛНННМЪ. ВЪ ОТЬѴЖ ДОБрОСТЬ БѢ ОБЛѢ- ѵенъ С 365.9; н^ндс в° нмъі нсочрсл ВѢНЬѴЛНЛ. н въ влгрѣннцж ОБЛЬѴСНЛ. оѵржс повѣждьшл. о\рже въ оврл^' щьслрьскъ овльѵснл С 435.7. овлѣфн въ съплссньге. Гр. ёѵбнсо асотгіріаѵ. Направя някого спасител, избавител. ТереіА сго овлѣкж во спенне Т прннТ его рлдостиж въ^дрл-дочрквтъ см. СП 131.16. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. ёѵббсо, яерфаДАш, ІратДсо, ёѵбіЗиакю, яерѵгідпрі, (ірфіёѵѵврі, КТібЕОШ. Нвб. облека [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБЛѢфН СА, ОБЛѢКЖ СА, ОБЛѢѴСШН СА Св. Облека се, сложа дреха, не пьцѣтс СА ДШСІгБ ВЛШСНБ. ѵто ѢСТС- лн ѵто ОКЛЮЕНТИ 26 ОЕІІАЖАТН ПН6Т6. НН ТѢЛОМЪ ВАШНМЪ ВТ» ѴТО овлѣѵете са. нс (дшд) лн вольшн сстъ пншта. н тѣло одс-жда М Мт 6.25 3, А, СК. Срв. Лк 12.22 М, 3; С 290.21; врА. овлѣцѣте са ѣісо н^врАНН вочр Е 38а 13; съкръілъ са іесн отъ ва (АКО НАГЪ. НЪ се СЪІСрЪІЛЪ ІССН ВЬ ССБѢ ВА НАГА. ОБЛЬКЛЪ СА (ССН ВЪ СрАМЬЫЖІЖ кожьнжіж рн^ж С 470.7-8. // Образно. гліж же вамъ. ѣісо нн соломонъ во вьсен СЛАВѢ своен 0БЛѢѴ6 СА. ѢІСО с-дннъ отъ сн^ъ М Мт 6.29 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3, СК; въі же сѣдѣте въ грАДѣ нероѵрсААНмъсцѣ. допьдеже овлѣѵете са снлоіж съ въіше М Лк 24.49 3, А; врАтнѣ... дънъ прнвлнжн СА. овръ^ѣте ДѢЛА ТЪМНАѢ ОБЛѢЦДМЪ же са въ оржжне (с)вѣта Е 5а 17. Срв. Р II 3.28-29; гъ въцрн са. въ лѣпотж са ОБЛѢ Е 25а 11. Срв. СП 92.1; СЕ 97Ь 14; въ стн(т) (...) (ж) подовж овлъкъ са Е 396 2; н овлѣѵе сіа вь ісліАтвж ѣко вь рн^ж СП 108.18; сльыьце СВѢТА СЪВЛЪКЪ СА 0ВЛѢѴ6 СА въ ТЪМЖ. Л0\рНЬСКАА КрАСОТА НАПрАСНО омрьѵе С 475.14; увАлнмъ та гн съ сеіж рн^оіж. н грѣуъ съ севе съвла-ѴАШте. понеже ть, ^мніл овлѣко)<омъ са )<а дѣльма съвлѣфѣмъ са С 90.24; дне. ветъ^ънА грърсовъиънл рн^ъі. ѵѵтъвръгъше, въ новънл н ненсть-лѣнънъііА овлѣ^омъ са (!) СЕ 2а 9. ОБЛѢфН СА ВЪ ІСОГО, ОБЛѢфН СА ВЪ оврА^ъ кого. Гр. ёѵбнороа тіѵа, |аорфт]ѵ форёсо тіѵбі;. Приема образ на, приема начина на живот на. съвлъкъше са. вотъ^ааго ѵГса. тьлѣіж-фААго подотемъ нестьнъімъ. м'ного- ОБрА^ЪЫААГО ^МНѢ. ѴѴВЛѢѴСТЪ СА ВЪ НОВААГО АДАМА, СЪ^ЪДАЫААГО ПО БОГОѴ СЕ 94а 24-25. Срв. Р II 3.34-35; н ЕЪПНКТЪ ПАВЬЛ' ГЛАГОЛ^. (СЛНКО ВЪ р^А крьстнсте са. въ ^а облѣіс0стс- са. не МО^ѢМЪ оѵрво ПОСрАМНТН ПрА^ДЬНЬСТБА сего молж СА С 493.3-4; въ съі нноѵа- ДЪ ... Н БЪІСТЪ ПОСЛО\рШЛНБЪ ДО сьмрьтн. ДА НЪ| ОТЪ ВѢѴЬНЪІА СЬМЬрТН Н^БАВНТЪ. ВЪ рАБНІ ОБрА^Ъ СА ОБЛѢѴС Ангельскъин владъиса С 480.9. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. ёѵооорш, терфаТЛорса. Вар. іѵвлііфн са. Нвб. Вж. при овлѣфн. ОБЛІОБНТН, ОБЛЮБЛЯБ, ОБЛЮБНШН Св. Обикна, привържа се; изпълня се с обич, любов [образно]. );вал(ж та гГ вже иашъ. въшсдъшааго ма въ ЭДАМЪ домочр ТВОСТО, ОБЛЮБЛЫХІААГО ЖС-^ЛЪ Вѣръі ТВ06ІА. ПОДАВЪШ ААГО десннцеіж твос-(ж СЕ 36а 18. Изч. СЕ. Нвб. Срв. облюбя св., облюбвам несв. 'целуна; целувам’ диал. НТ, НГер, ДА. ОБНАВД(АТН, ОБНАВД(А(Ж, ОБНАВЛІДіеШН несв. 1. Подновявам, обновявам, правя нещо да стане ново. вжнемь КрЬСТОМЬ. Н рАЛОМЬ ѴОБЫІАВЛАЖфН ^смьлж. стн вѵеннцн. плодовнтж показали естс ТФ А 10. // Прен. Лекувам, изцерявам, посъідаашс- ГДАГОДЪ. Н ОТЪ^ОЖДААуЖ СТрАСТН. врьныемъ овііАвылше ^ѣннцн оѵню. ОѴрМЬрЪШАА (АКО СЪПАШТАА ГЛАШААШС- С 473.14. 2. Съживявам, възраждам, възобновявам, връщам към нов живот. дне. адамъ обнавлъстъ са. ( свъга своваждас-тъ са СЕ 2а 5; ДА ПОДАСН МН ^АПОВѢДЬ. ПрОТНБО ^ъломъ монмъ. некълн вь^ннкнж н^ глжвннъі ве^Аконен монуъ. і паісъі обнавлѣіж са СЕ 69а 3; аштс- кто погоѵрвнтъ доѵршж нмене рАдн господа НАшего Те у са. то кгда уоштстъ овъыа- ВЫАТН СЪІНЪІ ѴЛОВѢѴЪСКЪІ. ТЪІ НАД-ѢІЖШТАА СА НА НЬ Н ТКОрАШТАА ВОЛЖ (его С 266.16. // Образно. н аісъі ннъ А^ААВЪ. IIА СВАТЪІА БОЖНА ЦрЪКБН ВЬ^-БѢСН СА. ОБ'НАВЫАА БЬСЖ АрНЮВЖ уОѴрЛЖ С 190.22—23. ~ са страд. Изч. СЕ, ТФ, С. Гр. аѵаѵебсо, катаѵебсо. Вар. СѴБЫІЛКЛІЛТН, 0Б7.ІІЛКЫАТМ. Нвб. Срв. обновявам ОА, ЕтМл, БТР, АР. ОБНАЖАТН, ОБНАЖАІЖ, ОБНАЖАГСШН Св. II несв. 1. Оголя се, остана без дреха, оголея, нъ аштс тъі ада ме помансшн. обыажс-ньк; 27 ОБЫОКНТН ІСГДЛ ВЪ ПОрОДѢ ОБНЛЖЛ. КОІСГО ДЖБЛ лнствнн? вь^ьмъ. н съшнвъ сев^ сн одеждж сътвори С 347.28. // Образно. БЪ НЛШЪ ССН ТЪІ. НЪ НЖС НфС^ОША въ сочретѣ дснне нлшн. ѵѵвнлжл^омъ. & отъвѣтл. дръ^лввфс фсдротлмн твон-ын вьпномъ СЕ 62а 23. 2. Оголвам, изваждам [сабя, нож и под.]. ѵ'то во вндншн цѣслрьскок ѵѵ рл^вонннѵе. ^ЛОѴрШЛННЮ ЛН ПЛЬВЛННН! ЛН. ГВО^ДНА лн нлн дрѣво. н жндовъсклл прѣтъі-клнніл. н очржс- вонномъ лжштж овнл-жлкмж С 437.25. Изч. СЕ, С. Гр. уодѵбодаі, уорѵбсо. Вар. мбнл-ж.\тн. Нвб. обнажвам несв., обнажа св. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДЦ. овнлженьк, -»л ср. Оголване, разголва-не. ыошть лютовѣтрьнж. ^емьвв ^нмнж. н ѵлсъ врѣменн. овнлженню тѣлесъ С 96.26. // Голота, овлѣѵснл въ котъігж льнѣнж. рл^дърлнж отъ горъі дожн н ДО долоѵр ... Н ^ЛКрЪІВЛВКШТЛ ОБНЛ-женнк свогс. дл кмоѵр не вждетъ вндѣтн голъ прьснн С 187.8. Изч. С. Гр. убцѵшоті;. Вар. оБнлженнк. Нвб. 0. евнлжнтн, евылжж, свнлжншн се. 1. Съблека някого гол, оголя, разголя, нъ н съвероѵр тъгдл въ тж ыошть въвъ-штоу. ПОВСЛѢ ВЬСѢ^Ъ 0БНЛЖЫШ. НЛ ГЛСНѢ посрѣдѣ ГрЛДЛ съмрь^ъшемъ СА оѵрмрѣтн С 89.8; нмлмъ во вьсѣ^ъ ВѢКЪ ЦѢСЛрЛ ВОГЛ ^ЛСТЖПЛІЖШТЛ МА. н СС кмочр гллгол'жшточр. СЬННДОША рлнъі дърлнніл кго. шсоже вьсен пльтн гего овнлжнтн са С 162.7; домовъ лн шточржднн^ъ. НЖС НН МѢСТЛ НМЪІ ІСДС ГЛЛВЖ ПОДЪКЛОННТН. БОГЛТЬСТВЛ ЛН. НЖС Н СВОА 0\рѴСННКЪІ ДО П01ЛСЛ ОБНЛ- жнвъ С 432.27; вндѣ мон ржцъ ілкоже ^отѣ. вьлѣ^е свонмъ прьстомь. N0 ^ОДАШТНТ^Ъ ІЪ>2КЪ. ^оштешн лн н рсвро МН НСПЪІТЛТН ДЛ тн н то овнлжж С 503.25. // Образно. ѵддо мс- о\рс- ТЪІДН СА ЛНЦЛ ѴЛѴЛ. тн потлн ѵ’то сжфее вь тсвѣ. в'сѣ во овнлжснл сжтъ прѣдъ оѵнмл вжннмл СЕ 68а 6; рл^дьрл во сд опомл. н овнлжснл въішд црысъвънліл. ^л реісшллго эдьстл С 485.22-23. 2. Оголя, извадя [меч и под.], онн жс но полоуѵнвъше кгоже нс-іслл^ж нл гнѣвъ оврлтншА СА. нмъше жс ІС-ГО овнлжнша мсѵА С 38.21; цръ СЫ ВЬСѢМЪ егчрптомъ ВЛЛДЪІ. но овнл-ЖН МС-ѴЛ. нн въ тьмннцн ^лтворн С 367.13-14. ~ са страд. Изч. СЕ, С. Гр. уицѵбш, ларауирѵбсо. Нвб. Вж. при овмлжлтн. ОВННфЛТН, ОВННфЛЯВ, ОБННфЛЮШН св. и несв. 1. Обеднея, осиромашея. БОГЛТН ОБННфЛиВА Н ВЪ^ЛЛІСЛШІЛ. л ВЬ^НСКЛІЖфНІ ГѢ НС ЛНШІАТЪ СІА вьсѣкого доврл СП 33.11; н нлсъ оѵрслъішн ГН ... ІЛКО ОБННШТЛ^ОМЪ ^ѢЛО помо^н нлмъ вс С 77.21. П Образно. овніштліжтъ же грѣ^ъмі н непрлвъдл-мн людьо. і нно много К 3а 4. 2. Прен. Отслабна, изнемощея, отпадна, грохна, нн понеже постъ мнмошълъ. очрнъілъі Б7.ІША ВОЛ‘ЬШ'МН ДША НС сьтворнмъ прнлсжлныо. дл не пльтн ОБННШТЛКЪШТН. ТЛ НСМОШТЬНѢНШН вждетъ С 494.17. Изч. СП, К, С. Гр. лтеохнбм, яішѵораі [!]. Вар. ОБМНШТЛТН. Нвб. Срв. нищ прил., нищета ж. ОА, ВА, БТР, АР. ОВНОВНТН, ОВНОВЛКЪ, ОБНОВНШН св. 1. Обновя, подновя, възобновя, правя нещо да изглежда ново [образно]. отъімешн ді<ъ і^ъ V нфе^нжтъ. н въ пръстъ СВОБК ВЪ^ВрЛТЪ С(А. посълснн д)<Ъ СВОІ СЪ^ІЖДЖТЪ С(А. Н ОВНОВІШІ ЛІЦС ^е^і СП 103.30; ^лклннліж та. ^ота-фННМЬ отврѣстн рлн свон. і^върлнъімъ СТЪІМЪ СВОНМЪ. ^ОТАфННМЬ НБО н ^емвв овновнтн СЕ 55Ъ 10; лште кто погоѵр-внтъ до^чпж нмене рлдн господл нлше- ГО Ѵс ^СЛ ... ТЪІ НЛДѢВВШТАА СА НЛ ій> Н ТВОрАШТАА ВОХж КГО. ОВНОВНТЪ СА СВѢ- томь онъмь свонмъ С 266.18. 2. Обновя някого [чрез вярата и тайнствата]. НЪ ПЛІСЪІ ОБрЛТН МА. ПЛІСЪІ оклювнтн 26 ОЕНАЖАТН ПН6Т6. нн тѣломъ вашнмъ вт. ѴТО 0ВЛѢѴ6Т6 СА. Н6 (ДДІА) лн БОЛЬШН ОСТЪ ПНШТА. Н ТѢЛО ОДОЖДА М Мт 6.25 3, А, СК. Срв. Лк 12.22 М, 3; С 290.21; врА. овлѣцѣтс- са ѣісо н^врАнн воѵр Е 38а 13; съкръілъ са к-сн отъ ва (АКО НАГЪ. НЪ СО съісръілъ (ОСН ВЬ С6БѢ БА НАГА. ОБЛЫСЛЪ СА (ОСН ВЪ СрАМЬНЖІЖ ісожыіжіж рн^ж С 470.7-8. II Образно. гліж же вамъ. ѣко ын соломонъ во вьсен СЛАВѢ своен 0БЛѢѴ6 са. ѢІСО едннъ отъ сн^ъ М Мт 6.29 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3, СК; въі же сѣдѣтс- въ грАдѣ нсроѵрсАлнмъсцѣ. доньдеже овлѣѵете са снлоіж съ въішс- М Лк 24.49 3, А; БрАтнѣ... дънъ прнвлнжн СА. овръ^ѣте ДѢЛА ТЪМНАѢ ОБЛѢЦАМЪ же са въ оржжне (с)вѣта Е 5а 17. Срв. Р II 3.28-29; гъ въцрн са. въ лѣпотж са ОБЛѢ Е 25а 11. Срв. СП 92.1; СЕ 97Ъ 14; въ стн(т) (...) (ж) подовж овлъкъ са Е 39б 2; н овлѣѵе сіа вь кліатвж ѣісо вь рн^ж СП 108.18; сльньце свѣта съвлъкъ са овлѣѵе са въ ТЪМЖ. ЛОѴрНЬСКАА ІСрАСОТА НАПрАСНО омрьѵе С 475.14; ;<валнмъ та гн съ сеіж рн^оіж. н грѣ^ъ съ севе съвла-ѴАШте. понеже ть, ^мша облѣісо^омъ са ^а дѣльма съвлѣфѣмъ са С 90.24; дне. ветъ^ъііА грѣ^овънъііА рн^ъь сѵтъвръгъше. въ новъііа н нс-нсть-лѣнъыъііА овлѣ^омъ са (!) СЕ 2а 9. ОБЛѢфН СА ВЪ КОГО, ОБЛѢфН СА ВЪ оврА^ъ кого. Гр. ёѵбноросі тѵѵа, дорфТ)ѵ форёю плюс;. Приема образ на, приема начина на живот на. съвлъкъше са. ветъ^ААГо ѴКА. ТЬЛѢІЖ-фААго по^отемъ нестьнъімъ. м'ного- ОБрА^ЪНААГО ^МНѢ, ѴѴБЛѢѴС-ТЪ СА ВЪ ЫОВААГО АДАМА. СЪ^ЪДАНААГО ПО БОГОМ СЕ 94а 24—25. Срв. Р II 3.34—35; н въпнктъ павьл' глагол"а. іелнко въ ^А крьстнсте са. въ ^а овлѣіс°сто са. не МО^ѢМЪ О^БО ПОСрАМНТН ПрА^ДЬНЬСТВА сего молж са С 493.3—4; въ съі нноѵа-дъ ... н въктъ послочршлнвъ до сьмрьтн. ДА МЪ1 ОТЪ ВѢѴЬНЪІА сьмьртн Н^ВАВНТЪ. ВЪ рАВНІ ОБрЛ^Ъ СА ОВЛТГГС Ангельскъін владъііса С 480.9. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. кѵоборш, яерфаиоцш. Вар. ѵѵслѣфн са. Нвб. Вж. при овлѣфн. ОБЛЮБНТН, ОБЛГСБЛІЖ, ОБЛЮБНШН Св. Обикна, привържа се; изпълня се с обич, любов [образно]. )<вал(ж та И вже НАШЪ. ВЪШбДЪШААГО МА въ рерАМЪ домоѵр твоего. облювльшааго жс-^лъ вѣръі твоеіА. подавъшааго десннцеіж твосіж СЕ 36а 18. Изч. СЕ. Нвб. Срв. облюбя св., облюбвам несв. 'целуна; целувам’ диал. НТ, НГер, ДА. ОБИАВЛІАТН, 0БНАВЛ1А1Ж, ОБНАВЛІАКШН несв. 1. Подновявам, обновявам, правя нещо да стане ново. вжнемь КрЬСТОМЬ, Н рАЛОМЬ ѴѴБЬНАВЛАЖфН ^емьлж. стн 8Ѵ6ННЦН. ПЛОДОВНТЖ показали естс- ТФ А 10. // Прен. Лекувам, изцерявам, посъілаашс-глаголъ, н отър;ождААр;ж стрАстн. врьнысмъ ОБНАВЫАШе ^ѢІІНЦН оѵнк. ОЧ(МЬрЪШАА (АКО СЪПАШТАА ГЛАШААШ6 С 473.14. 2. Съживявам, възраждам, възобновявам, връщам към нов живот. дне. адамъ овнАВлѣетъ са. I с-въга свобаждастъ сл СЕ 2а 5; ДА ПОДАСН МН ^АПОБѢДЬ. ПрОТНВО ^ъломъ монмъ. некълн вь^ннкнж н^ глжвннъі ве^Аконен мон)<ъ. і паісъі овнавлѣич са СЕ 69а 3; Аште кто погоч(внтъ доѵ(шж нменс- рАдн господа нашс-го Тс р;сА. то к-гда ,\оштетъ овъна- ВЫАТН СЪІНЪІ ѴЛОВѢѴЪСКЪІ. ТЪІ НАД-Ѣ(ЖШТАА СА НА НЬ Н ТВОрАШТАА ВОЛЖ іего С 266.16. // Образно. н аісъі ннъ А^ААВЪ. НА СВАТЪІЛ БОЖНА ЦрЪКЕН ВЬ^-ВѢСН СА. ОВ'НАВЫАА ВЬСЖ АрНКВЖ ^ОЧСЛЖ С 190.22—23. ~ са страд. Изч. СЕ, ТФ, С. Гр. ссѵаѵЕою, катаѵебсо. Вар. ѴѴБЬИМШЛТН, ОБЪН\КЬк\ТН. Нвб. Срв. обновявам ОА, ЕтМл, БТР, АР. ОБНАЖАТН, ОБНАЖАІЖ, ОБНАЖАІСШН Св. И несв. 1. Оголя се, остана без дреха, оголея, нъ аштс- тъі адлмс помансшн. овн&,жень.н; 27 овновнтн І0ГДЛ ВЪ породѣ ОБНЛЖЛ. ІСОКГО ДЖБЛ ЛНСТВНК ВЬ^ЬМЪ. Н СЪШНВЪ СОБѢ сн одеждж сътвори С 347.28. // Образно. БЪ НЛШЪ ССН ТЪІ. НЪ НЖС- Нфе^ОША въ соѵретѣ ДСННС- НЛШН. ѴѴБНЛЖЛ^ОМЪ. ѴѴ отъвѣтл. дръ^ликфб федротлмн твон-мн вьпнемъ СЕ 62а 23. 2. Оголвам, изваждам [сабя, нож и под.]. ѵ'то во вндншн цѣслрьскок ѵѵ рл^вонннѵе. ^ЛОЧрШЛННК ЛН ПЛЬВЛННК ЛН. ГВО^ДНА лн нлн дрѣво. н жндовъсклл прѣтъі-КЛННКѵ. Н очржс ВОННОМЪ ЛЖШТЖ ОБНЛ- жлкмж С 437.25. Изч. СЕ, С. Гр. уорѵбоцш, уицѵбсо. Вар. ѵѵвнл-ж\тн. Нвб. обнажвам несв., обнажа св. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДД. овилженьк, -іл ср. Оголване, разголва-не. ношть лгстовѣтрьнж. ^с-мыж ^нмнж. н ѵлсъ врѣменн. овнлженнк тѣлесъ С 96.26. // Голота, овлъѵенл въ котъігж льнѣнж. рл^дърлнж отъ горъі дожн н ДО долоѵр ... Н ^ЛКрЪІВЛЯБШТЛ ОБНЛ- жеинк свок. дл кмо\р ые вждетъ вндътн голъ прьснн С 187.8. Изч. С. Гр. уоцѵшоц. Вар. оБН&женнк!. Нвб. 0. ОБНЛЖНТН, ОБНЛЖЖ, ОБНЛЖНШН Св. 1. Съб-лека някого гол, оголя, разголя, нъ н сѣвероѵр тъгдл въ тж ношть вѣіж-штоѵр. повела вьсѣ^ъ овнлжьше. нл ілснѣ посрѣдт грлдл съмрь^ъшемъ са оѵрмрѣтн С 89.8; нмлмъ во вьсѣ^ъ вѣкъ цтслрл ВОГЛ ^ЛСТЖПЛІЖШТЛ МА. н се кмо^р гллголжштоѵр. сьнндошд рлиъі дърлннгл кго. глкоже вьсен пльтн кго овнлжнтн са С 162.7; домовъ лн шточржднн^ъ. нже нн мѣстл нмъі ісде гллвж подъклоннтн. БОГЛТЬСТВЛ лн. нже н своа очрѵеннкъі до поглсл овнл-жнвъ С 432.27; вндѣ мон ржцѣ глкоже ^отѣ. вьлѣ^е свонмъ прьстомь. не ^оддштнТ^ъ гс^въ. ^оштешн лн н ревро мн нспъітлтн дл тн н то овнлжж С 503.25. // Образно. ѵадо не очрс- ТЪІДН СА ЛНЦЛ ѴЛѴЛ. тн потлн ѵ'то сжфее вь тевѣ. в'сѣ во овнлженл сжтъ прѣдъ оѵнмл вжннмл СЕ 68а 6; рл^дьрл БО СА 0П0НЛ. Н 0ВНЛЖ6НЛ БЪІША црысъвънліл. ^л рсісшллго ^рьстл С 485.22-23. 2. Оголя, извадя [меч и под.], онн же нс поло^ѵнвъшс- кгоже нс-КЛЛ^Ж НЛ ГНѢВЪ ОБрЛТНША са. нмъше же кго овнлжнша мсѵА С 38.21; цръ съі вьсѣмъ сгуптомъ вллдъь не овнл- ЖН М0ѴЛ. НН ВЪ ТЬМННЦН ^ЛТВОрН С 367.13-14. ~ са страд. Изч. СЕ, С. Гр. уирубсо, яарауирубсо. Нвб. Вж. при овмлжлтн. ОБННфЛТН, ОБННфЛІЖ, ОБННфЛКШН Св. и несв. 1. Обеднея, осиромашея. БОГЛТН ОВННфЛШІА Н ВЪ^ЛЛКЛШІА. Л вь^нскліжфні гѣ не лншіатъ с>а вьсѣкого доврл СП 33.11; н нлсъ оѵрслъішн ГН ... (ЛІСО ОБННШТЛ^ОМЪ ^ѢЛО помо^н нлмъ ве С 77.21. // Образно. овніштлквтъ же грѣ^ъмі н непрлвъдл-мн людье. I нно много К 3а 4. 2. Прен. Отслабна, изнемощея, отпадна, грохна, нн поЯежс- постъ мнмошълъ. очрнъілъі БЪІШД БОЛЫіГМН ДША НС сьтворнмъ прнлежлные. дл не пльтн 0БННШТЛ1ЖШТН. тл немоштьнѣншн вждетъ С 494.17. Изч. СП, К, С. Гр. псшуЕѵш, таіѵораі [!]. Вар. ОБННШТ&ТН, Нвб. Срв. нищ прил., нищета ж. ОА, ВА, БТР, АР. ОВНОВНТН, ОБНОВЛСТС, ОВЫОВНШН св. 1. Обновя, подновя, възобновя, правя нещо да изглежда ново [образно]. отъімешн дхъ і^ъ V нфе^нжтъ, н въ пръстъ СВ01Ж въ^врлтъ С1А. посъленн ДКЪ СВОІ СЪ^ІЖДЖТЪ СЬА. Н ОБНОВІШІ ЛІЦ6 ^е&і СП 103.30; ^лклннлнъ та. ^ота-фННМЬ отврѣстн рлн свон. і^върлнъімъ СТЪІМЪ СВОНМЪ. ^ОТАфННМЬ нво н ^еьнж овновнтн СЕ 55Ъ 10; лште кто погочр-внтъ дочршж нмене рлдн господл нлше- ГО Ус ^СЛ ... ТЪІ ЫЛДѢІЖШТАА СА НЛ іЛ. Н ТВОрАШТАА ВОЛЖ КГО. ОБНОВНТЪ СА СВѢ- томь онѣмь свонмъ С 266.18. 2. Обновя някого [чрез вярата и тайнствата]. нъ плісъі оврлтн МА. ПЛІСЪІ овыовнтн_____________________________ : ОБЫОВН МА. ПАІСЪІ ОБЛЪЦН МА. ПАКЪІ огрАдн. ѵестъыъімь тн крстомь СЕ 786 16; тѣмьже н бъжѣ всѣ. въ довро поспѣшнлъ есн. съыатыо семоѵр д^овъ- ЫО^МОѴр. ЪІСО ОБЫОВНЛЪ 6СН рАБЪ ТВОН СЬ. ыовъ вь пжтв спстко СЕ 101а 25—1016 1; тъі бо есн въ нашъ. оббовл6Н водонк. оботъшавъша грѣ^ъі родъ ыашъ СЕ 5а 21-56 1. 3. Повторя, възпроизведа, извърша отново, по^пл нстныж. прнвѣжс- КЪ ВЛАДЪІЦѢ. ПрНѴТС- СА СЪ МЖѴОІЧНКЪІ. ОБНОВНЛЪ 10ЖС- 0 ОЧГѴС-ПІІ- цѣрсъ С 94.3-4. ~ са страд. СП, СЕ, С. Гр. аѵакоаѵ^со, ёукаіѵіХш, аѵсхѵебш, аѵаѵебораі. Нвб. обновя ОА, ВА, АК, ЕтМЛ, БТР, АР. Срв. Обновя МИ СНМБ. ОБЫОВНТН СА, ОБЫОВЛІтК СА, ОБЫОВНШН СА Св. 1. Обновя се, подновя се, възобновя се, появя се отново, влсн дшс-М0Ѣ ГЪ ... ВѢНЪѴАІЖфАГО ТІА мнло-СТЫтБ фбДрОТАМІ. НСПЛЪБѢІЖфАГО БЛА-ГЪІМН ПО^ОТЬ ТЕОІтБ. ОБНОВНТЪ СІА ѢК0 орълѣ юностъ твоѣ СП 102.5; оыѣ- Мѣрсъ Н СЪМѢрН^Ъ СІА I ОѴрМЛЪѴА^Ъ отъ БЛАГЪ. I БОЛѢ^НЪ МОѢ ОБНОВИ С(А СП 38.3. 2. Обновя се, възродя се [чрез вяра, покаяние], ѵадо. нынѣ обыо- ВНТН СА ^ОфОШН. ѴОСТЪЫЪІМЬ ПОКААНН-0МЬ. I ВЬ^НСКАТН ПрЪВААПО ОТ0ѴСТВА СЕ 666 4. Изч. СП, СЕ. Гр. аѵакаіѵДорса. Нвб. Вж. при овновнтн. обноелсмьк, -1л ср. Обновление, възраждане, і тевѣ оѵе нсповѣдакб са. Н0 могж во нцъленнъ очрлочрѵнтн. Ѣ^ВѢ ГННІЖфНН ВЪ срцн МООМЬ. Нбпрѣ-СТАЫЪБО. Афб ие ПОДАСТЪ мн ррГсъі пакъі ОБНОВЛ0ННѢ СЕ 68а 3; а^ъ МЪЫОГЪ ржкъ N6 ТрѣБОѴрігБ. ЫЪ ІС-СТЪ БОГЪ СЪ^ЪДАВЪІН МА. НЖО ПАКЪІ ОБНОВНТЪ МА. ОБНОВБКОЫННМЪ СВОНМЪ К-ЖС- ^оштетъ творнтн 0 насъ С 268.13; ТАКО Н ТЪІ ВЪЛѢ^Ъ въ водж. н овръ-^ЪМЬ сторомь ВЪ ВОДѢ ПОГрСБОЫЪ. КАКО же н онъ въ КАмене. въстаашн паісъі въ 0ББ0ВЛ6ННН жн^нн X ІВб 14. Изч. ОПОГАТНТН СЕ, С, X. Гр. аѵаѵЕОКНс, кшѵбттц;. Еар. ОВИОВЛСННІС', ОВНОВЫСННІО. Нвб. обновление ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОБЫОСНТН, ОБНОШ/К, ОБНОСНШН НвСв. Разнасям, разпръсквам, разпространявам [образно]. до аггслъ простьрѣ СА рѣѵь. АррСАНГеЛН ТО НСП°ВѢ-ДАНЬК- КАКО Н (АМК^рЖ ДрЪЖАТЪ. ВБСА ТВАрЬ (АКО Н ОБА^АІІЫС- ПОВѢДЬ ОБІІО- снтъ С 509.18. Изч. С. Гр. яеркрерсо. Нвб. Срв. обносям, обносвам диал. НГер, ЕтМл, ДА. оБнофькТнцА, -а ж. Всенощна църков-на служба, всенощно бдение. ѵь-СТЬЫОІО ТѢЛО прѢПОДОБЪІІАГО. прнвс-^жтъ вв велнкжіж цръкъве ... н отътждоѵр н пакъі несжтъ на погревс-нніе. н томоѵ БЪІВЪШОЧр ОБІІОШТЫІНЦЖ ТВОрНША ВЪ нАМѣыенѣн цръкъвн С 208.18. Изч. С. Гр. тагѵѵихіоѵ. Вар. обиоштыГнца. Неб. 0. овнофьнъ, -ъін прил. овнофьнок стоканьк. Всенощно бо-дърстване [бдение]. по волыпек въ^- ДрЪЖАННІО А СА БЛАЖОМЪІН АНННА ... ВЪДАВЪ ССБ6 Н ОБНОШТЪІІО\рО\рМОѴр стоіаныо. н все просто рештн кжс- о бо^ѣ прорсодА съвръшс-ные С 548.7-8. Изч. С. Вар. ОБНОШТ7.Н7,. Нвб. Срв. нощен, всенощен ОА, ВА, НГер, БТР, АР. ОБОГАТНТН, ОБОГАфЖ, ОБОГАТНШН Св. 1. Обогатя, направя някого да стане богат, ндж длъгъ вамъ отъдатъ. ДЛЪГЪ I МБНѢ ДАІЖШТОЧрМОЧр НА оѵрспѣ^ъ н ВЪ1 ОБОГАТАН С 498.15. // Прен. Увелича, умножа някакво качество, обогатя, посѣтілъ осі ^с-міа н оѵрпон іж очрмножілъ С-СІ ОБОГАТІТІ нк СП 64.10. 2. Прен. Правя някого да добие по-ценни качества, обогатя. ПрѢВѢѴЪНЪІ цръ СЛАБЪЫЪІ. ООчрБОЖАВЪІ ВЪ СВОІ^Ъ ЫСОѴрБОЖЪЫО ЫАСЪ РАДІ. ДА НЪІ ОБОГАТІТЪ К 16 1-2. Срв С 326.22-23. Изч. СП, К, С. Гр. г.ло\)тіТ(о. Вар. осоглтіті. овогмиьтн 29 ОБОККАОЧ]' Нвб. обогатя св., обогатявам несв. ОА, В А, АК, НТ, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. ОБОГЛфЛТН, ОБОГЛфАКК, ОБОГЛфЛІСШН несв. Прен, Обогатявам, правя някого да добие по-ценни качества. гТ вже ... снлобк стллго твоего I оимножн ЖНТЛ ^С-МН. I ДрѢВЛ сельнлл БЛЛСЛОВН. ДЛ В*СѢМЬ ОБОГЛфЛОМН рЛБН ТБОН. I В'СЬ ДОВОЛЪ НМЖфС. І^БЪІТЪ- кочремъ СЕ 126 16-17. Изч. СЕ. Гр. лХогт^со. Нвб. Вж. при обоглтнтн. обон числ.-местпоим. И двамата; и двете [неща], ин вьлнвлнбтъ вннл новл. вт. мѣрсъі вс-търсъь лфс- лн жс- нн. ПрОСАДЖТЪ СА МѢСН. I внно пролѣс-тъ СА. I МѢСН ПОГЪІБЛББТЪ. нт. внно ново вт. МѢ^ЪІ НОВЪІ ВЪЛНВЛЦБТЪ. I 0Б06 съвлюдетъ са М Мт 9.17. Срв. Лк 5.38 М, 3; многлш'ан во словопн-слтслс. н шлропнслтеле нлѵрьтлн^т' овн словомт. очркрлшліжште. л снн нл ДЪСКЪІ ѵрьтлккште. н многъі поѵрстн-ша нл мжжьство обон С 83.12; повс-ЛѢША вльсвн пръстъі іемоѵр отъсѣклтн ОБОА. рЖѴЬНЪІА Н НОЖЪНЪІА С 268.4; СЛМЛ же ІЛВН СА прлвьдьногс сльньце. стѣнь пръстллше оѵрже. сльньцо\р въс^о-ААШточр съкръиетъ са стѣнь. сего дѣ-л'мл нл тон трепе^ѣ обон въівліете плстѣ. н оврл^ънліл н нстннънліл С 417.29. М, 3, А, С, ЗЛ. Гр. ацфбтероі, екатероі, екатеро?. Нвб. обои диал. НГер. Срв. обоица диал. ДА. 0Б0НЙ.ТН, 0Б0Н1ЛКК, 0Б0Н1ЛКШН Св. ПоМИ- риша, усетя миризма, очрстл Тмжтъ V не въ^гліяѵгъ. оѵн Тмжтъ V не вндьлтъ. оѵршн Тмжтъ V ие слъішіат. но^дрі нмжтъ н не обонѣбктъ СП 113.14. Срв. С 104.4-5; л нстнн'ноіе мѵрро іеже овонілвъше мрьтвнн въс-кръсліжтъ. нл тре^ъ десАте^ъ сьрс-врьннцт^ъ продліешн С 425.25. Изч. СП, С. Гр. бафраіѵораі. Вар. обоііѣтн. Нвб. обонявам остар. ВА. Срв. обоняние ср. НГер, ЕтМл, БТР, АР. оворнтн, оворвк, ОБорншн се. Унищожа, разруша, се постлвыліж та дьнесь н коренни НСКОПЛТН. Н ПЛКТ.І ВТ.СЛДНТН. оворн- тн н плкт.1 съ^ъдлтн С 357.15. Изч. С. Гр. аѵосокботтш. Нвб. оборя 'съборя, поваля’ диал. ДА. Срв. оборвам несв., оборя се. 'победя, поваля’ ОА, ВА, АК. оворнтн СА, овори; са, оворншн СА св. Ус- тремя се към нещо, пожелая, н вьсл ліобьвьмліл овлвнвъ. прѣдъстлвн іемо^ ^ЛѢБЪ Н М0ЛНТВТ.1 МН0ГТ.1 сьтворн. М0Л1Л-лшс- прнѵАстнтн са вллгословешенн-н^ъ. Аже ст, П0СТ.ЛЛ. ономочр же отъ сьвѣ-стн выеыоѵр. н нл прнѵАштенніе ннклко-же не оворАшточр са. повръже севе прѣдъ ноглмл рлвъ бжнн С 524.13. Изч. С. Нвб. Срв. оборя се ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБОі&ко нареч. И в двата случая; всякак. лште тс-ве посло^шліж тѣлесн мн плкость. НЪ ЛШТС- вогл прѣслоѵршлнв. обоглко вь мжцъ іссмъ С 367.2. Изч. С. Гр. то сгоѵарфбтЕроѵ. Нвб. 0. ОБОккдоу нареч. От двете страни, от двете посоки, съінъі прнтворнвъ овонвдочр НССѢКОМЛЛГО КЛМЪІКЛ. нл еретнкъі н нл рлтьнъіА. стъін^ъ оцъ ковьѵегъі С 543.4. овоккдоѵр остръ. Гр. діотород. Двуостър. медъ во клплетъ отъ оѵрстьноѵр женъі влждьнъі. ілже вь врѣмА помлжетъ грьтлнь твон. нъ послѣжде горьѵлк ^льѵн оврАштешн. н острѣіе плѵе мс-ѵл обокбдо^ острл С 351.4. Изч. отъ оБОКкдоѵр. Гр. ё катер соіЭгѵ. Дву-кратно. ноѵрждл дьнесь сътворнтн овѣдъ. неклн ОТЪ 0В0(ЖД0\р влмъ оѵрспѣдъ вждетъ. н сед трепе^ъі нлсъітнвъше са. н нлшн^ъ словесь снце отндетс-. н съ стрл^омъ н трепетомъ ... къ гръдоѵрочрмочр ... прнстжпнте комьклнню С 405.18. Изч. С. Нвб. 0. окрьловьмьк:- 30 ОБ уълъ оврлдовлные, -ІА ср. Радост, възрадвано. ѵо оврлдовлньн ылмъ в съмъ илмъ. I поклонение сточрмочр нмеин. гіо помоли СЕ 61а 1. Изч. СЕ. Нвб. Срв. обрадван прил. диал. ЕтМл, ДА. оврлдовлтн, оврлдочрик, ОВрЛДО\рЮШН Сб. Прич. мин. страд. оврлдовлнлнч з/с. ед. Гр. [ц] ке/арітюреѵр. Зват. Обръщение към Св. Богородица -ти, която носиш радост, възрадвана, ощастливена, тъі рвци млрнн. рлдочрн СА ОБрЛДОВЛЫЛІЛ. ДЛ Л^Ъ помн- лоѵрітв ечрж о^ълобыснжітБ С 248.15; рлдочрн са оврлдовлимл господь сь тобоітБ С 250.30-251.1; рлдочрн са ОБрЛДОВЛИЛГЛ. N6 СрЛМЫЛН СА ІАІС0 ПОЕНИНЛ СЖШТН ОСЖЖДОИНК) С 251.8. ОБрлдовлыліл ис-вѣстл, Гр. [ц] ке%а-рітсодеѵг|. За Св. Богородица - възрадвана, ощастливена, рлдоѵрн са ОБрЛДОВЛИМЛ Ы6ВѢСТ0. н роднтольинцо ѵнстл. ^лпочрстѣвъшочрочрмочр вьсемочр мнроѵр С 251.11. Изч. С. Нвб. обрадвам [се] остар. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБрЛДОВЛТН СА, ОВрЛДОѴрКК СА, ОБрЛДОЧр- гсшн са св. Зарадвам се, изпитам радост, повѣдлвъше кмочр вьсл га,же о стъінр;ъ оціндъ, бъіеъшл ѵоѵрдотворніл. 1ЛЖ6 Н ^ѢЛО СЛЪІШЛВЪ оть ын^ъ црь оврлдовл СА. н длстъ нмъ еппл нме-ыемь юлпнтоыл С 539.27. Изч. с. Нвб. Вж. при оврлдокѵгн. оврл^нтн, оврлжж, оврл^ншн се. Създам, оформя образ; моделирам, ѵадл МОІЛ. АЖС- ПЛІСЪІ рЛЖДМЖ, ДОНЬЖДС- СА оврл^н ^С ВЪ ВЛСЪ. МЛЛДН МОН ПОНДО- ша по жестокочр пжтн С 135.1; снн бо но вндатъ, нн гллгоХжтъ ИН ^ОДАТЪ. ИН СЛЪІШАТЪ ІСЛМ6ННЮ СЖШТ0, ѴЛОВѢ-ІСЪІ Н^ВЛІДЫН. Н БЪ ВНДЪ ѴЛОВѢѴЬСІСЪ оврлженн С 177.8. ~ са страд. Изч. С. Гр. рорфбш, тшбю. Нвб. Срв. [из]образя. оврл^нтн са, оврлжж СА, опрл^ншн СА Сб. Ударя се, натъкна се, разбия се [образно]. нмѣ снн корлв' жже. нъ то въ^ьмъ нюдл очрдлвн СА ВЪ ТЪ ВЬЛѢ-;гьше жндове о клмень оврл^нвъше са. о върѣ НСТОПОША. сего ДѢЛІЛ НЪПНЛУОМ ВЪ ГЛЖБНПѢ нерл^оѵрмыл пллвллр<ж С 401.2. Изч. С. Гр. тгроакробш. Нвб. Вж. при опрлщтн. оврлдовлтн, оврл^очрич, оврл^очркшн несв. 1. Изобразявам; създавам, изграждам образ, представям, ѵѵтължѵнтн са I отъдълн. очрстъідн са. ѵѵврл^л оврл^овл(л)нллго. рЖІСОІЖ БЖН6ІЖ. ОѴБОН СА ВЬПЛЫДС-ІІЛЛГО БЛ. П0Д0БЛ6ННѢ СЕ 54Ь 19-20. // Символизирам, олицетворявам. нмлтъ же I! пллштъ тъ ннж прнтьѵж. не тъкмл во цѣслрьство оврл^овллше. нъ н кръвоглденьк- н оѵрвнТство жндовъ ілввілше С 484.22-23. 2. Нареждам, подреждам; поставям в определено положение, дроч^нн же нл рл^вонпнкъі очрстръ-МНВЪША СА ОѴрсТрЛШНША. ІДК0Ж6 ОМрЬ-ТВѢТН НМЪ Н МСѴА очрпастнтн. тн тлко по гсдномочр н по двѣмл оврл^оѵшштс-. влѣѵллдж. н доведъше пештн. н прн-ллглявште нмъ гллвъі пллѣр<ж С 39.5; вьсъмъ же прншс-дъшннмъ повелѣнн-ісмъ воіеводъі. вндаштс- стллго оврл- ^оѵріжштл СА МАТѢЛ^Ж СА. ПЛЛѴЖШТ6 са н ннѵ’соже сьмѣякште рс-штн С 47. 26. 3. Подражавам, следвам нечий пример, ѵѵврлгв ылпнсл са крь-стьын. ржцѣ рл^прострлл монсн. лмл-ЛНІ0Л П0БѢДН. СТОЖС СѴБрЛ^ЬѴКфе. ржцѣ вь^джАмь. потомв н мХсынсмь. ДЛ ПОБѢДНМЬ БѢСОББСКНА ПЛЬКН ТФ А 7. ~ са страд. Изч. СЕ, ТФ, С. Гр. рорфбсо, ахлдатг^со, тгжбсо, ияотгжосо. Вар. ^ѵврл^окіѵгн. Нвб. Срв. образовам ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оврл^ъ, -л м. 1. Образ, лик, външен вид, ВЪНШНОСТ. ВБСКрБСЪ ЖС НСЪ ^Л очртрл въ пръвъі соботѣ. ѢБН сл\ прѣждс- ОБрЛГЬ 31 0БрЛ77> млрнн МЛГДЛЛНЫН ... ПО СН^Ъ ЖО дьвѣмл отъ ннрсъ грлджштемл. ѢВН СА НЫѢМЬ ОБрЛ^ОМЬ ІДЖфОМЛ ИЛ СОЛО М Мк 16.12 3, А; н^мѣыішкѵ сллвж ого. ВЪ ОБрЛ^Ъ ТОЛЪЦЛ 'ВДЖШЛ СѢЫ0. н ^лбъішьл бл спмжфлго (А СП 105.20; тъі бо бъ съі ненспнслыенъ ... прнде нл ^С-МЛКБ. ОБрЛ^Ъ рЛБЛ ПрНС-МЪ. ВЪ подобьн ѵлѵн бъівъ СЕ 4Ь 1; къ стѣі с^рлшънѣі жрътвѣ. прістжплеші. посрлмі СА оврл^л. слмого пріношсыьѣ, оѵрвьенъ лежітъ ^ъК8Ь 24; н^жтрн жо вьпна поѵрштллшо ГЛЛСЪІ МОЛНТВЪНЪІА. дл кмоѵр N0 овлнѵнтъ скврьилвллго кмоѵр оврл^л С 36.17; н въ^ложнтн сковрлдж ... н тлко рлждежеял бѣлшо сковрлдл ілкоже оврл^ъ юа подобонъ бѣлшо огнм С 118.3-4; нлпрлсно сь Ы0Б6С6 прндостл ДЪВЛ ЛГГОЛЛ ВЪ ОБрЛ^Ѣ орълочр С 234.19; н въ влгрѣннцж ОБЛЬѴСНЛ. очрже побѣждьшл. очржо въ ОБрл^' цѣслрьскъ обльѵс-нл С 435.6; въоврл^нвъшл же сево въ рлвнн оврл^ъ. НЪ НО отъвръгъшл СА КЖ6 БЪІТН БОЧр С 533.5-6; лн'голъ жо пТь [лвн са сто\ро\рм [!] съшъдъ сь ноБС-се. въ оврл^ѣ МЛЬННА. Н прндо К НСЫ8 стлвъ нл въ^дочрсѣ С 567.24; мъно^н влъцн ОБЬ^ОДАТЪ въ одеждлуъ овьѵл^ъ ... н ОБрЛ^ЪЫЬ БО^ЪЛОБНВЪІА ПрѢЛЬфЛНКфО. ТЬЛАШТННМЪ ноѵостьгл отъ ^жвъ ОБЛНВЛІЖТЬ (глдъмь) X II Аб 21. // Форма, облик, вндѣлшо плтрнлр^ъ тротнілго НЛ ДОСАТО СѢДАШТЛ ыл крлн столл. н се лнцо кго оврл^ъі н^мѣнілшо. овогдл оѵрво ВНДѢТН Н БѢЛШО СѢДА. овогдл же отрокл С 121.25; ѵто очрво реѵошн о прлвьдѣ. не въ огньнѣ плл- менн. НЪ ВЪ ОБрЛ^Ѣ ДЪЖДОВѢ СЪ^ОДА- штнн С 250.27. // Подобие, сходство. ѣростъ і^ъ по оврл^очр ^МНИИК). ѢКО спндъі глоѵррсъі ^ЛТЪІКЛКВШІА оуші своі. ѣжо не оѵрслъішітъ гллсл облвляб-флго СП 71.5; ^лклннлвк та бгомь сътворьшннмь В'СѢѴЬСКЛЛ ... съ^ъдл-въшннмь ѵГсл по оврл^оѵр своемочр СЕ 52а 19. 2. Изображение, лик, кар- тина. ПОКЛЖНТС- МН СІСЛА^Ъ ІСНІІЪСЪНЪІ. оин же ПрННѢСА с-моѵр ПѢІІА^Ъ. онъ жо глл нмъ ѵн сстъ оврл^ось Н ІІЛПНСЛННО. глша емочр ксслровъ М Мт 22.20 З7, А. Срв. Мк 12.16 М, 3; Лк 20.24 М, 3; ІЛІСОЖО бо шлръѵнд НЛ ІОДИОН ДЬСТѢ. н оврл^ъі ѵрътлнвтъ н нстннж пншжтъ шлромъ. снцо н ^с сътворн нл тон трепе^ѣ С 418.1-2. // Скулптура, статуя, помолн са оѵрво ^л ма ісъ вогочр. ДЛ ВЪСН БЖД0ШН ВЛЛДЪІѴНЦЛ моюн дшн. н оврл^ъі ^ЛЛТЪІ ПОСТЛВЫЖ ТН ПО ВЬСА грлдъі ВЬСОА ВЬСОЛСНЪІА С 1.23-24; помолн са очрво ^л ма къ вогочр. ДЛ ВЪСТЛНЖ Н Н^БЖДЖ МЖКЪІ СС-КА. Н ПОСТЛВЫЖ тн ^ллтъ оврл^ъ въ грлдѣ сомь С 222.17-18. 3. Начин, способ. МОЖСМЪ БО се створітн. ЛШТ6 ^оштс-мъ ... клко і къімь оврл^омьТС 8Ъ 19; ковн жс- н сьвгвтн ^ьлн ыл на плетомн БЪІВЛЛ^Ж. н рл^лнѵьнн оврл^н мжкъ прнмъішлснн бъівлл^ж С 85.13; Н МЛ КОЛС-СН ПрНВА^ЛНН БЪІТН готовн. н ВА^ЛНН БЪІТН н жегомн. Н ВЬСѢКЪ оврл^ъ мжкъі прнАТн С 88.25; н просто рештн вьсѣмн оврл^ъі творілѣше спѣ^ъ въгоднтн вогочр. ЛЛѴЪБЛМН жо н МОЛНТВЛМН. Н ОЦѢШТС-ННГСМЪ ТѢЛОСЪ- ыъінмъ С 280.25; тлкоже Т ^с. лште дл N6 ПО того оврл^оѵр ГЛЛГОЛОШН. N6 ПОСЛО\рШЛЮТЪ Т0Б6 НН ВЪЫЬМОТЪ. ЫЛВЪІ-ІСНѢМЪ оѵрво ТЛКО ГЛЛГОЛЛТН. ІЛК0Ж6 КСТЪ ОБЪІІСЛЪ цръ илшъ послоѵршлтн С 382.22; новъ кстъ въ нстныж оврл^ъ ЛОВЛ С6Г0. ЛОВАШТНН БО прнсыо отъ водъ н^иосатъ рнвъі. н очрмлрлиѵгъ. оѵрлл-вьглюмо С 496.4. 4. Следа, отпечатък, белег, лште во ые внждж въ ржкоу кмоѵр оврл^л гво^днкмъ. н въложж прь стъ (!) мон въ оврл^ъ гво^днкмъ. н вьложж ржкъі СВОЮА вь ровро кго. ыс- нмж вѣръі С 500.8, 9; кждоѵр очрвѣдѣ ілжо проповѣдлкшн. ^(•сл ОБНСКЛЛЪ ЛН ЮСН ЛКЪІ л^ъ. ржкж прндѣлъ лн ксн. ОБрЛ^ЪІ Н^НСІСЛЛЪ ЛІ ксн. прьстн твон опослоѵршлявтъ лн тн С 512.2-3. 5. Символ, знак. блгвн ОБ рЬ7?> В'СА НЪІ. АВЛѢИчфАІА ПОКЛОНбННСМЬ ТВОН^Т. ВЪІН. ОВрА,ГЬ рАБОТѢ СЕ 6а 15; Н ПрНШСДЪША НА мѣсто. прѣкръстнстА лнцн свон. оврА^омъ крестънъінмъ ^со-вомъ. н въвръгошд іл въ огнь С 5.19; ДЪВА Н ДрѢВО Н сьмрьть. НАШСГО ПОБѢЖДеНЫА БЪІШД ОЕрА^Н. ДѢВОІЖ БО БѢ СЧрА ... ДрѢЕО БѢ. ^АПрѢШТбННЮ ІСЖ6 ЫА АДАМѢ сьмрьть. ВНДѣ ЛН КАКО ДѢВА Н дрѣво Н сьмрьть. БЪІШД НАМЪ ОБрА^Н повѣжденыд С 489.8, 12. 6. Пример, образец. аштс очрво атъ оѵрмъі^ъ вашн ыовѣ гь н оѵрѵнтель. I въі длъжьнн есте дроѵргъ дроѵргоер оѵрмъі-ВАТН Н03Ѣ. ОБрА^Ъ БО ДА^Ъ ВАМЪ. ДА ѣкожс- атъ сътворн^ъ ВАМЪ. I ВЪ1 творите М Йо 13.15 3, А, СК; та МОЛНМЪ ГЬ ДАВЪШААГО В'СЬ ОБрА^Ъ цѣлнтн ѵкъь отъ в'сего нсджга СЕ 28а 14; вь день стрАшъыААго сжда ^а дшжя его. тако прнлежъно троердн са о ыемь. I оврА^ъ вждн емоѵр. во всѣко довродѣѣнне. въ съмѣренне. въ кротость СЕ 82Ь 18-19. 7. Нрав, характер, поведение, вѣ ггвкто прс-2,-вѵреръ. отъ АЛеаАЫДрЪСКЪІА СВАТЪІА ВЖНА црькве. ПАГОЧрБЬННКЪ ОБрА^ОМЪ С 186.19; НАрекошА нек'тАрнгА нѣгого (!). МЖЖА НМСННТА Н ДОБрОГОВѢННА. кротъкА оврА^омъ С 202.14. лнг^льскліего оврА^А. Гр. аууе^оеібц^. Ангелоподобен, ангелски, дръуно-векв рАДОЧ|*Н СА ... ѢКО д'несь та н^върА. I рА^ЛЖѴН ТА ГЬ ОТЪ МНрЪНААГО ЖНТНѢ. ѣко ыа лнцн емоѵр въ прѣстоѣнне. мь- ННШЬСКААГО ѴННЛ. ВЪ ВОННЪСТВО АЪ-ЛСКААГО ОЕрАул. Н ЖНТНІС- ВЪ КЪІСОТЖ. НВСНААГО ЦрСТВА. ТОМОѴр СЛОѴрЖНТН. ВЪШЬНѣА МЖДрОВАТН. ВЪІШЪННН^Ъ проснтн. нАше во жнтне на нвссуъ естъ СЕ 90Ъ 8-9. АНІ^ЛЬСКЪІН [мънншьсісъін, ѵрьньѵьскъ, юдннаѵьнъін] оврА^ъ, Гр. аууеХ,ікоѵ аугща, стугща цоѵа%ог>, аруарю^ рааофорсоѵ, цоѵа%ікоѵ ахцца, аакеспс;, аугща цоѵаатріоа; [вар. тгрбаугща тюѵ цоѵауюѵ, оурца цоѵ- 32_________________________________ 0Щ\7Ъ а^онатц;]. Монашески сан, монашество, схима. Гло Ла ^отдфннмь прніАтн ѵѵврА^ъ МЫІНШЪСКЪІ СЕ 80Ъ 2; Ліо Ла ^отлфнімь прнілтн оврА^ъ. едннАѵыіън СЕ 80Ъ 21; ^н слоѵре-нью. ѵоврА^А ѵрънеѵьскА СЕ 81а 15; ЛЮБНШН ЛН СЪПОДОБНТН СА АЪЛЪСКО^-М0\р ОБрА^ОЧр. I ПрНѴАСТНТН СА ВЬ ЛНКЪ мьнншъскън СЕ 866 23. ве^ оврА^А. Гр. аохгщатштос. За Бога - без определен образ, тъі въ мон н гъ ... тъі невесьнъін н ^мьнъін. тъі не внднмъін Т вндомъ ... тъі ве^ъ ОБрА^А. а в семъ ОБрА^Ѣ С 505.1. ВЪ рерЬСТОСОВЪ оврА^ъ. Гр. Хрісттбго-ло^, еіс; Хріотоп тблоѵ. [Който е] по образ, по подобие на Христос, тоѵр СЬВАХАНЪІН НСАКЪ. СЪВА^АПЪШ ДрСВЛС ОТЪ АВрААМ А. ВЪ ^СОВЪ ОБрА^Ъ С 460.23-24. нмьже ОБрА^ОМЬ ... ТАКО. Гр. оѵ трбтгаѵ ... онтсод. Както ... така и. імьже оврА^омь жілдастъ еленъ на нстоѵъ-ннкъі водьнъна. тако жс-лАетъ дша моѣ къ тевѣ вже СП 41.2. малъін оврл^ъ ѵрьньцм. Гр. хо цікроѵ ахцрос. Втората степен в монашеството, малка схима. молитва малааго сѵврА^А ѵръцю СЕ 80Ъ 3. мячжьскъ оврА^ъ. Гр. ауцр. Образ на мъж. побѣждснъ же въівъ днілволъ ПрѢМѢНН СА ВЪ МЖЖС-СКЪ ОБрА^Ъ. СЪВА^АВЪ рЖЦѢ СВОН Н ІС0ЛѢНѢ свон дръжА глАГолААше ... повѣжденъ въі^ъ мжжн снмн сватъінмн С 78.25. НАПЬСАТН ОБрА^Ъ КрьСТЬИЪІН. Гр. сткюурафесо тбѵ сттапрбѵ. Изобразя кръст, начертая кръстен знак. ѴѴВрА^Ь НАПИСА СА КрЬСТЬНН. рйчЦѢ рА^ПрОСТрАА МОНСН. АМАЛНКА П0ВѢДН. егоже ѵоврл^жірс ржцѣ вь^джАмв. потомь н м°лсннемь ТФ А 5. ОБЛАШЬСКЪІН ОВрА^Ъ. МіфЯНСТВО. ВЪ НАѴАЛ0 ВЪ^ДрАСТА. ВЪ ОВЛАШЬСТѢМЪ оврА^ѣ съь въ кротостн Н ВЪ ВС-^МЛЪВНН. ВЪ СЬМѢрСННН жс н тн^остн нрАВА С 544.24. оврлуьыт» 33 оврАтнтн ОБЛѢфН СА ВЪ ОБрА^Ъ кого. Гр. ёѵбиораі тіѵа, рорфпѵ форесо пѵбд. Приема образ на, приема начина на живот на. въ съі нноѵддъ ••• н въістъ послоѵршлнвъ до сьмрьтн. дл нъі отъ вѣѵьнъіл сьмьртн [!] Н^ВЛВНТЪ. ВЪ рЛЕНТ ОБрЛ^Ъ СД 0БЛѢѴС- лнгсльскъін вллдъікл С 480.9. прнтн на оврл^ъ. Гр. ерхораі Ёкі тф ахдраті. Стана монах, влюдн са. ѢК0 ННКЪТОЖС- ТС-БС- НЖДНТЪ прнтн НА сь оврА^ъ СЕ 96а 9. прнкмлАн оврА^ъ. Гр. [о] катпхоб-реѵод. Този, който приема монашески чин, ръкополаганият, н ѴѴВрАфЬ СА ПО ^НЛМСНЛС ГЛЛ ПрНеМІЖ-фЮМОѴр ОБрА^Ъ. Хн. рСѴС- ГІО ПОЛНМЪ СЕ 93а 9. сътворнтн оврА^ъ крьстьнъін. Прекръстя се. повелѣ же паус дърлтн н. (Акоже строчржемъ вълше оврл^ъ кръстъ-нъін. въ оѵрмѣ свогемъ сътворнвъ. ВЪ^ДВНГЪ 0ѴН СВОН НА НСБО ГЛАГОЛА. благословькнъ ксн гн ве С 161.7-8. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, ХЛ. Гр. ОХПЦ“» "пжос, рорфп, ороіюак;, ороісора, еГбоі;, хаРактПР. еікшѵ, агп>-Т|, аѵ8ріа<;, оирРоХоѵ, аѵтітгжоѵ, аѵтѵпжа урарра, ■йяовеіура, лрбст/тіра, трбпо^, -фблоі гшбОе-стіс, ѵбріара, телех;, тилікб?, [вар. тб ларса-тюѵ], то ках еікбѵа. Вар. ѵѵврл^ь. Нвб. образ ОА, ВА, АК, НТ, Бот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. оврА^ьнъ, -ъін прил. Символичен, алегоричен, фигуративен, сего рлді НА сеі ТрАПѢ^Ѣ. БЪІВАСТЪ ПАС^А I ОБрА^ЪНАѢ I нстіннаѣ К 7 а 11. Срв. С 417.30; снце н ^с сътвори на тон трепе^ѣ. н оврл^ьнжнк плс^ж нлѵрьтА н нстннбнжбк прнложн С 418.3—4. Изч. К, С. Гр. той тблоі), толгкбс;. Вар. оврл^гнг. Нвб. Срв. образен ОА, ВА, БТР, АР. ОБрАТНТН, ОБрАфЖ, ОБрЛТНШН Св. 1. Обърна, извърна, извия, а^ъ же глич вамъ. не противите са ^ъло\р. нъ Афе кто та очрдлрнтъ въ деснжіж ЛАННТЖ. ОБрАТН ОМОЧр Н ДрОѴ[ГЖ(Ж М Мт 5.39. Срв. К 4а 34; С 411.10. // Образно. I тъ прѣдъндс-тъ прѣдъ ынмъ дХ0МЬ н снло,;к нлнннокк. ОВрАТНТН СрЪДЪЦА ОТЬЦбМЪ НА ѴАДА. I протнвънъкд въ мждрость прлведъ-нъі^ъ М Лк 1.17 3, А. Срв. К 1а 3; С 325.7-8. 2. Насоча, дам посока, обърна към. помъіслі^ъ пжтн моіл. і ОБрАТІ^Ъ Н03Ѣ МОІ во съвѣдѣннѣ твоѣ СП 118.59. //Прен. Насоча в друга посока [разговор, мисъл и под.], л онн лжклмн на оѵрвнкнніе на нь тво- рА^Ж СД. ІСГДА НМЪ БѢ ЛѢП0 ОБрЛ-ТНВЪШС СЛОВО ГЛАГОЛАТН. ѵ'то СЪТВО- рнмъ 1ЛК° стллго оуркорн^омъ С 387.18-19. 3. Променя нещо чрез преминаване от едно състояние в друго, превърна, ѵѵврлтілъ есі пллѵъ моі въ рлдостъ мнѣ. рлстръгл врѣште мое н прѣпоѣсллъ міа есі веселъемъ СП 29.12; отъ лнцл гнѣ подвіжл сьл ^СМЛѢ. ОТЪ ЛНЦА БЛ ІѢІСОВЛѢ. ОБрл- штьшллго клмень вь е^ерл водьнлл. і лкротомь въ Тстоѵьнікъі ВОДЬНЪІЬХ СП 113.8; посъллнъ въістъ глчррннлъ къ дѣвнцн. дл неѵьсть женьскл родочр. вь ѵьсть оврлтнтъ С 244.10; тѣмь вьсн Пророцн К0ѵрП'Н0 МОЛІА^Ж СА. КЪ БОГОѴр гллгол'жште. оврлтн плѣьГенніе нлше лкъі водотѣѵд вь югъ С 349.4. // Образно. н Тил прнложнвъ отъ стллго дхл длнъіа іемоѵр вллгодѣтн словесл кл^лнню. оврлтн оѵрмъ отроковнцн. н ѵнстл прѣвъівъшл С 25.26. 4. Върна обратно. оѵрмъножілъ есі нл мнѣ веліѵество твое. Т оврлшть оѵртѣшілъ міа Т отъ ве^денъ ^емліл плкъі възведе міа СП 70.21; гТ вже сілъ оврлті нъі. V просвѣті лнце твое нл нъі і спені вждемъ СП 79.8. Срв. СП 79.20; н прі^ъвлвъ сток- трннменьнок нмд. повела ВѢСОМЪ нтн н оврлтнтн влькл съ дѣтнштемь цтломъ С 44.15. 5. Прен. Отклоня някого от поетия път. се глж л^ъ нъінѣ. дл не оклеветлввтъ етері н^<л глжште по ѵъто не оврлті. іюдъі отъ тоа ^ъловъі К 5а 31-32; госпождл во існ въ врѣмене^ъ гор- окрлтнтн________________________________ ДНІАНА цѣсАрА. ^оташтн оврАтнтн савныж отъ вѣръі С 132.14. 6. Прен. Обърна в друга вяра, кръстя, МЪЫОГЪІ СИВЪ Н^дрдвъ ОБрАТНТЪ къ гн вочр н^ъ М Лк 1.16 3, А; иъ пакъі ОБрАТН МА. ПАІСЪІ ОБИОВН МА. ПАКЪІ облѣцн ма. пакъі огрАДН. ѵестъыъімь тн крстомь СЕ 786 16. оврАТНти на бѣжаыьк. Гр. третио еі.<; фнупѵ. Обърна в бягство, длждн ^МСЛННАЫНб ... ГрО^ЪНОЧр БЪІТН. вождю ^ълоѵрмоѵр. і всѣмъ ^рАННтелемъ его. СЪПАДЪШННМЪ СЪ НИМЬ, СЪ ВЪІШЪНАІА СВѢТЪЛОСТН. I ОБрЛТН Н ЫА БѢЖАЫН6. I ^АПОВѢЖДН емоѵр. отнтн отъ сждѣ СЕ 516 12. М, 3, А, СП, СЕ, К, С. Гр. иисгсрЕфШ, атре-(рсо, хжоатрефю, ретаохрефш, рехсфаХХсо, катаатрефоцоа, ретаусо, хреясо, аѵака-Хеорт, аѵакшорт. Вар. ѵѵб|>атітн, овргѵтітн. Нвб. обратя остар. ВА. ОВрАТНТН СА, ОБрАфЖ СА, ОБрАТИШН СА СѲ. 1. Обърна се, извърна се. онъ же оврАштъ са н въ^ьрѣвъ на оѵрѵеннкъі СВОІА. ^АПрѢТН петрови ГЛА. ІДН ТЬу мънокк сотоыо М Мк 8.33 3; оврАштъ же са нсъ. н вндѣвъ ѣ по севѣ нджшта. гла нма ѵесо нфетА М Йо 1.38 3, А, 0; се рекъшн оврлтн са ВЬСПАТЬ. I ВНДѢ НСА СТ01АШТА, I Нв вѣдѣлше пжо нсъ естъ М Йо 20.14 А; СТЪІН ЖС ІСОНОЫЪ влрнвъ ИА Дро^ГЪІА ДЬМН ^АОѴррА ВЪСТАВЪ ОБрАТИ СА. Н оврѣте а на мѣстѣ нжде н^ъ вѣ остлвнлъ С 32.6. // Извия се на друга, противоположна страна, іедниъ же отъ ын^ъ корАвъ ыс моръі прнвлнжнтн СА КЪ ВОІОВОДННОѴ корлвьго. оврАтн са на оиж стрлиж С 151.17. 2. Обърна се към някого с думи. оыъ же оврмптъ са реѵе петрови. 1ДН у>, мъионв сотоно събла^нъ мн есн М Мт 16.23; и оврАшть са къ о\рѵеынкомь едниѣмъ реѵе. облажоыѣ оѵн вндАштен ѣже видите М Лк 10.23 3, А; н аштс седморнцекк дьиемъ съгрѣшнтъ въ та. н седморнцекк дьиемь оврАтнтъ са гла _____________________________овргчтнтн какб са. отъпо\рстн емо\р М Лк 17.4 3, А, СК; н молнвъ н самъ съ говѣннъствомъ н тнрсостняп. ОВрАТНВЪ са н рекъ. ідже тн дастъ благодать вжніа не съкръін С 553.24. 3. Прен. Променя възгледите си, вярата си и под. отлъстѣ во срдце люден сн^ъ. і ОѴрШНМА ТАЖЪКО СЛЪІІНАША. I ОѴН СВОН СЪМѢЖНША. еДА КОГДА ОЧр^ЬрАТЪ ОѴНМА. I ОѴрШНМА ОѴрСЛЪІШАТЪ. I срдцемь рА^ОѴрМѢКЖТЪ. I ОБрАТАТЪ СА И нсцѣлія; (А М Мт 13.15 3; да вндАфе ВНДАТЪ И не ОЧр^ЬрАТЪ. I СЛЪІШАШТб СЛЪІШАТЪ. I не рА^ОЧрМѢВАЯБТЪ. 6ДА КОГДА ОБрАТАТЪ СА И ОТЪПО\рСТАТЪ СА нмъ грѣсн М Мк 4.12 3; помѣнжтъ СКА I ОБрАТІАТЪ СІА КЪ ГКО ВЬСІ КОНЬЦІ ^емліА СП 21.28; Афе к'то връфеннѣ своего отъвръгъ са въ поганъі. і ОБрАТНТЪ СА КЪ ЦрКВН БЖЬН. I ПОКАСТЪ са СЕ 23а 6. 4. Обърна внимание на нещо. оврАтн са на ^отѣнне рАБЪ ТВОН^Ъ. I НЦѢЛН БОЛАфААГО П. I простьрн емоѵр ржкж ѵклмвнѣ СЕ 26а 1-2; оврАтнте са къ ѵадомъ свонмъ. НАвъікнѣте тайна божна С 324.9. 5. Върна се обратно. цн7 же отъ НСАВрЪ ПОГ'НАША ВЬСЛѢДЪ ВОКВОДЖ атн юго и оѵрвнтн. ТАже не постігъше оврАтншА са С 51.8; аштс тъі шъдъ ИА рАТЬ И ЖНВЪ ОБрАТНШН СА. ТО ДА ВѢСН ІАКО НѢСТЪ ГОСПОД' ГЛАГОЛАЛЪ ыъінка мьыоіж С 195.7-8; н много юмоч]1 0 ПОКААЫНН продлъжнвъ слово, о^жпнвъ ЮГО И СЪ СЛЪ^АМН ОБЛвБЪ|^АВЪ. и помолнвъ СА 0 ИСМЪ ОБрАТН СА ВЪ КЛѢТЪКЖ СВОІРВ С 527.21. // Образно, ѵѵврлтн сіа дшс моѣ въ поко7 тво'і‘. ѣко гь довро сътворі тевѣ СП 114.6; рА^дро^шнтн врАГА н МЬСТЬННІСА. ДА Н ѴО\рДССЪ ДѢЛІА СН^Ъ. ОБрАТАТЪ СА СрЬДЬЦА ОТЦОМЬ НА ѴАДА С 320.27. // Прич. тин. деят. пато същ. оврАтнвъ са м. ед. Гр. о "блост-тре\уа<;. Този, който се е завърнал. тъгда же поклонж са отъ съмрътн къ ЫАМЪ ОБрАТНВЪША СА. СЛАДОСТЬ БО нмамъ къ вештьствоч)1 С 501.2-3. // ОВр&Ц-ІЛТН 35 оврмттн Завърна се [от път, война и под.]. ^АтворнтА н вь темннцн съ вьсѣкоіж СКрЪБЬБК. Н ВврНГЪІ НАЛОЖНТА НА ВЪІІЖ ЮМОѴр. ДОНЬДОЖО оврАШть са очрморж н. по сочрютьнѣѣмъ юго прореѵеннн С 195.23. // Върна се обратно, към началото [на разказ, изложение]. ОВрАТНМЪ СА НА НАУАТЪКЪ. ^АОЧррА рСУС ВЪС^ОДА ВЪ ГрАДЪ Тс. ВЪ^АЛКА ^лѵртрА С 348.14. П Прен. Вразумя се, поуча се. н реѵс-. амннь гліж вамъ. мре N0 ОБрАТНТС СА Н БЖДСТС- ъко дътн. ие нматс вьннтн въ цсрствне невейое М Мт 18.3 З1, А, СК, ЗП. Срв. С 340.28. 6. Прен. Укротя се, смиря се, престана. аштс нмашн оѵрстомъ ^совомъ ОѴрСТА ПОДОБЬНА. въс-прѣтншн ве^дьнѣ огньнѣн. н реѵешн 0\рМЛЬКНН ОБрАТН СА. Н СЪ МНО^ѢМЪ п'ванннмъ на нево вь^ндешн С 384.3. оврАтнтн са на гнѣвъ. Гр. третгодоа еі? орурѵ. Разгневя се, разсърдя се. онн же прѣвъівАА^ж непокорАШте са кмочр. шсоже Н НА ГЫѢВЪ оврАтнтн СА нмъ на нь С 29.28-29; онн же не полоѵрѵнвъше югоже нскла^ж на гнѣвъ ОБрАТНША СА. нмъше же ЮГО ОБНАЖНША мсѵа С 38.20-21. М, 3, А, СК, ЗП, О, У, СП, СЕ, С. Гр. ёпісгтрбфораі, ётпотрёфм, отрёфораі, ѵтоа-трёфш, ретараХХораі, трбяораі, Еяаѵёруо-раі, (рірбю, ѵот(^со. Вар. ѵеврлтнтн сіа. Нвб. обратя се остар. ВА. ОБрАфАТН, ОВрАфАНЪ, ОВрАфАЮШН НвСв. 1. Обръщам, насочвам [образно]. ^АКОНЪ ГНЪ нопорсѵенъ ОБрлШТАШ ДШІАі СЪВѢДѢНЪО ГНС Вѣръно ОММЖДрѢІА младонъціа СП 18.8. II Прич. сег. деят. пато прил. оврАфмлн са. Г)з. сттрвфбреѵоі;. Обърнат, насочен. МОЮ КОПНЮ 0\рСТАВНЛ0 ЮСТЪ ОВрАШТАІгБ- штее са на та ісопью. тѣмжс въстані пондн отъсждоѵр С 469.30. 2. Превръщам, променям, придавам друг вид. ісоль стрАшенъ ПАѵе снъ улуъ. 0БрАфА1Ан море вь соѵршж. въ рѣцѣ проіджтъ ногама СП 65.6. 3. Прен. Обръщам в друга вяра, карам някого да приеме друга вяра. ВО^АКОНЬНЪІН^Ъ САМАрАНЬ Б^А^Ж ВѢрЪІ. АЖС ВНДА ІС нс-мочр ПрН^ОДАШТА БЖНІ ѴЛОВѢІСЪ. НА МНО^Ѣ ОГЛАШАА ОТЪ вжнн^ъ кннгъ. на нстнньнжж вѣрж оврАШТАлше С 514.18. 4. Прич. сег. деят. пато същ. оврАфАБЪфвн т. тн. Гр. оі ёкіатрефоѵте^. Тези, които насочват, отправят с вяра и любов. ГЛАГОЛАТН же оуто НМАТЪ мнръ НА люде^ъ свонмъ. н на прѣподовьнъін^ъ СН. Н НА ОБрАШТАІЖШТНѴ^Ъ СрЬДЬЦА КЬ ьГемочр С 319.1. ~ са страд. СП, С. Гр. атрефсо, ёяштрёфсо. Вар. оврмитьтн. Нвб. Срв. обръщам [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБрАфАТН СА, ОБрАфАКК СА, ОВрАфАЮШН СА несв. 1. Обръщам се, извръщам се. I КОНЬУАСТЪ СА на насъ слово гне. ѣко ННК'Т0Же рЖКЪІ НА рАЛѢ положь. I ОВрЛфАІА СА ВЬСПАТЬ. ОЧрПрАВЛбНЪ 6СТЪ въ црство ічвсное СЕ 91 а 9. // Образно. н'нѣ врКѣ йвръгъше дѣла ТЬМ'НАА ... НН П&Н ВЪПрѢѴАНТб СА ДА еже доврѣ ^абънвЧію пан ^ълѣ помн- НАСТ(.і) Н ОБрАф(.ДЖфС СА ВЬСПАТ(Ь) П& ТАЖде прнем(...)е дѣла ве^вожьнъі^ъ СТрАНЪ фЮДН Н ТрѢБОВАНЬѢ Н СЛОВССА Р II 4.4-5; а нс благодѣтн нмѣтн БЛАГОДѢІЖШТННМЪ. НЛН ОБрАШТАТН са срьд'цемъ въ сгѵрп'тъ С 127.11. // Прич. сег. деят. пато същ. оврАфАккфен са м. тн. Гр. оі етгш--гр^фоѵтес;. Тези, които се обръщат, насочват с вяра и любов, оѵрслъішж уьто реѵстъ о мнѣ гь въ. Ѵдс реѵетъ Міръ НА ЛІОДН СВОІА... Т НА ОБрА-ШТАНКШТЬМА СІА СрЪДЬЦОМЬ КЪ НвМО^ СП 84.9. // Преобръщам се, въртя се насам-натам. нъі^ѣ очрво нспо-ун^ъ н въ^мого^ъ. н то глагол"а стъін МЖУСННКЪ ОБрАШТААШе СА НА СІСОВрАДѣ ІАІС0 НА одръ ПО НСТННѢ НАСТЪЛЛНѢ С 118.25. 2. Връщам се, прибирам се. трѣвж прѣдъ двьрьмн гровнштА СВОЮГО рАСТЖШТЖІЖ ОБрѢТАА. Н ТЖ. НСТНрАА (ЛДѢАШе. юлнкоже юмо\р довь- окрлшеньк 36 ОБрѢ7&ПЬГС ЛІЗЪШб. НСКОѴрШАА. Н АБЫС ОБрАШТААШб СД СЬ многомъ по;<ВАленннмъ. прнлежд въннж молнтвѣ н въ^др'жАННн С 529.2; женА же молнтвъі насладнвъшн СА. ОБрАШТААШе СА ВЪ СВОІА СЛАВАШТН ба С 560.18. 3. Прен. Променям религиозните си възгледи, убежденията си, започвам да мисля по друг начин, егдА омывлше (Л. тогдл ВЪ^ІСКАА^Ж €Г0. I ОБрАШТА^Ж СІА I рАНО прі^ождл^ж къ вочр СП 77.34; кд'вл. Ж6 СТАВНША МАТСЖЬ. НЖ€ СА МНѢА^Ж 0БрАШТА(ЖШТ6 СА. НАТАША ГЛАГОЛАТН къ прАвед'но\ро\рмоѵ)\ како можешн оѵрвѣрнтн НАСЪ (АКО КСТЪ БОГЪ. ВАШТНѴ нашсго бога С 30.8-9. // Обръщам се към нещо добро, отказвайки се от нещо лошо. ѵоѵдо воднко овъдръ- ЖНТЪ МА КНАЖ6. ДА НбКЪЛН Н Т6БС САМОГО ВНДНМЪ ПОКАББШТА СА ОТЪ ПрѢЛЬСТІ КОЧрМНрЪСКЪІА. Н ОБрАШТАІгК- шта са къ нстннѣ С 157.7. ие оврАфАтн са. Гр. онк етатрефсо. Не се връщам, изчезвам. Т помѣнж ѢКО ПЛОТЬ СЖТЪ. Д^Ъ рСОДЬА V N6 ОБрАШТАЬХ СІА СП 77.39. Изч. СП, СЕ, С, Р. Гр. атрефораі, етатрефсо, леріатрефсо ёрсапбѵ тг(8е какеТае, ѵтю-атрефш, рЕтофбАЛ.ор.оа. Вар. оврмитАтн са. Нвб. Вж. при оврлфАтн. оврАфеные, -(а ср. Обръщане, връщане към Бога. п вже спннъ моего. МНЛ0\р(АН фбДрОТАМН ... I СЪШОДЪІ СПЫНѢ рАДН родочр ѴЛѴЮ. N6 ВОЛАН съмрътн ГрѢШЪННКО\р. НЪ ОБрАфбННС Н жнвотъ СЕ 736 6; ѣко но ^офешн съмрътн ГрѢШЪЫНКОу. ЫЪ ОБрАфбЫБЮ Н жнвотоѵр. тѣмьжо н нъінѣ в‘сѣ. въ довро поспѣшнлъ осн СЕ 101а 22; тъм^же ѴЛОВЪКОЛЮБНВЪІН БОГЪ. N6 ^ОТАН сьмрьтн ГрѢШЪНЪІНМЪ. НЪ ОБрА- штенню н жн^нн С 529.6. Изч. СЕ, С. Гр. то ётаатрёуаі, ёлісгтрофд. Вар. оврлштенніс, оврлцкмнс-. Нвб. Сре. обращение ОА, ВА, ЕтМл БТР АР. оврокъ, -а м. 1. Плата, възнаграждение. ВЪПрАШАА^Ж ЖС- Н Н ВОННН глште. і мъі ѵъто сътворнмъ. і роѵо къ ннмъ. ннкогоже овнднте нн оклеве-ТАНТо. і дьвьлыін вждете оврокъі влшнмн М Лк 3.14 3, А. 2. Налог, данък, ѵто тн са мыінтъ снмоііс. цре ^бМЬННІ ОТЪ КОГО ВЬ^ОМЛЖТЪ ДАІІЬ. лн оврокъі. ОТЪ СВОІ^Ъ лн сііовъ ЛН ОТЪ тоѵрждн^ъ СК Мт 17.25. Изч. М, 3, А, СК. Гр. оушѵіоѵ, кгіѵскх;. Нвб. Срв. оброк ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. Срв. Оброчище МИ, Обручище МИ СНМБ; Оброк МИ ИД,МН-Лом; Оброчището МИ ЙЗ,МИПан.; Оброк МИ ЙЗ,МИП. овръпътнтн, овръпъфж, овръпътншн се. Подуча към зло, подмамя, по^оть ВрАШОНЪ МІІОГЪІ^Ъ. сластьнъна по^отн. сстъ бо дръ^ъ тъм творнтн. I ЛЖКАВЪ овръпьтнтн СЕ 886 7-8. Изч. СЕ. Вар. оврапьтнтн. Нвб. Срв. роптая ОА, ВА, БТР. оврътнтн са, овръфж са, оврътншн СА св. Замлъкна, онемея [образно]. прѣдъ ННМЬ ТОѴААШО (П0ГЫБѢЛБ П)ОГОѴБЛѢ((ОШТН СЪрѢ)ТА!ЖфАА ПрѢДЪ-Т6Ѵ0 ЖН^НЬ. ДА къ томоѵр съмръть оврътнтъ са XI Ба 5. Изч. X. Гр. фірборса. Нвб. 0. оврѣ^АЫые, -(л ср. Обрязване [религиозен обред у евреите], сего рАдн МОСН ДАСТЪ ВАМЪ ОБрѢ^АННГС. N6 ѢК0 ОТЪ МОСЪА ОСТЪ НЪ ОТЪ ОЦЪ. Н ВЪ СОБОТЖ оврѣ^ААте ѴЛА М Йо 7.22 3, А; аштс оврѣ^Анне прнемлетъ ѵісъ въ совотж. ДА не рА^ОрНТЪ СА ^АКОНЪ МОСѢОВЪ. НА ма лн гнѣвллте са М Йо 7.23 3, А. // В християнството Обрезание Господне. Пр. на 1 януари, мцл с-ноѵргГ А ОБрѢ^АННС осмѴ.ьневнос- ГА наго нс^а. Н СТА ОЦА НАШС- СТЛѢ БС-ЛІКА БАСНЛНА кесАрн А 1356 18. Срв. Б Т5; СК 144а 9. Изч. М, 3, А, СК, Б. Гр. теріторд. Вар. овр-в^мГне, ОВрѢ^МІІІІС'. Нвб. обрезание остар. ВА, НГер, ЕтМл; обрязване ср. ОА, ЕтМл, АР, ДА. 0В(>Ѣ7АТН 37 оврѣстн оврѣ^дтн1, овръжж, оврѣжешн св. 06-режа, извърша религиозния обред обрязване, і въістъ въ осмъі день ПрНДЖ ОВрѢ^ДТЪ ОТрОѴАТС. I НДрНЦД^Ж с нмснсмь отцд своего ^д^дрнѣ М Лк 1.59 3, А; і с-гдд нспдъннша са осмь ДЬННН ДД Н ОВрѢЖЖТЪ. I НДрѢША НМА смоѵр нсъ М Лк 2.21 3, А, СК, Б. нн оврѣ^дын. Гр. оі аперітртітоі. Тези, които са необрязани, необ-рязаните [образно]. істінѣ прішедъ-ші. южс- дд прд^дъноѵретъ стѣнъ сі къ ІЮДѢОМЪ ГДЖ. ПОНОЖО ДЬСТАШТС СА МНА- тъ пдс^ж творітн. іво сточрдъноіж водевк. опрѣснъкъі ѣдатъ ні оврѣ^дні срьдьці. N1 очсшесъі. своімі К 7а 19. Изч. М, 3, А, СК, Б, К. Гр. терітецѵсо. Нвб. Срв. обрежа, обрязвам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оврѣ^дтн11, оврѣ^днк, оврѣ^дкшн несв. Обрязвам, извършвам религиозния обред обрязване, «го рддн мосн ДДСТЪ ВДМЪ ОВрѢ^ДННК. N6 ѢКО ОТЪ мосъд естъ нъ отъ оцъ. н въ совотж оврѣ^ддте ѵдд М Йо 7.22 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. лерѵгерѵсо. Нвб. Вж. при оврѣ^дтн1. овръменнтн, оврѣменкк, оврѣменншн св. Прич. мин. страд. пато прил. овръмеьГенъ, -ъін. Гр. тефортістреѵод. Обременен, натоварен с грижи, прндѣте кь мънѣ въсн тро\ржддвк-штен са. I оврѣмененнн. і дтъ покоіж въі М Мт 11.28 3, А, СК. Срв. СЕ 86а 2; СЕ 89Ъ 12—13; прндѣте къ мнѣ рекъ. в'сн оврѣмененнн таготоіж. ^ъ въі ^оветъ спѣшъно. вьспрннмѣте нго. н врѣМА мое дегъкое СЕ 85Ъ 15-16. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Нвб. обременя св., обременявам несв. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. оврѣмені&тн, оврѣменідвк, оврѣмен[Дкшн несв. Обременявам, натоварвам с грижи, мъки. нже пдодънъінмъ сдовомъ н дѣдомъ. нд жнтніе въ^дръ-ждн'ноіе ѵнніддше. нн оврѣмыдА [погр. вм. ОВрѢМСНІДА] Н^Ъ ПрДШТДА ПрѢВЪІ-вдтн. нн ве^ъ нскоѵршеннід. нъ по мддочр ведъі а С 280.1. Изч. С. Гр. като.(рорт{^ш. Нвб. Вж. при оврѣмсннтн. оврѣстн, ОВрАфЖ, оврАірешн св. 1. На- меря, натъкна се на нещо [някого], което търся, към което се стремя, проснтс- н ддстъ са вдмъ. іфѣтс н оврдфсте. тдъцѣте н отвръ-^етъ са вдмъ М Мт 7.7 3, А, СК. Срв. Лк 11.9 М, 3, А, СК; пдкъі подовъно с-стъ цсрствнс- нвское ѵдвкоѵр коѵрпъцоѵр. ІфЖфЖ довръ внсьръ. 1Ж6 оврѣтъ едннъ мьногоцѣнень внсьръ. шсдъ проддстъ вьсе нмѣнне. еднко нмѣдше н ко^пн н М Мт 13.46 3, А, СК; ідѣтс- о\рво нд нс^однштд пжтнн. I еднко дште оврдштете прн^овѣте нд врдкъ М Мт 22.9 З1, А; і вндѣвъ смоковъннцж н^ дддеѵе. імжштж днствье. прнде дште очрво оврАШтетъ нд нен ѵътоММк 11.13 3; і вь^ддша емоѵр къннгъі нсдніа пророкд. і рд^-гънжвъ къннгъі. оврѣте мѣсто ндеже вѣ ндпнсдно. д^ъ гнъ нд мьнѣ М Лк 4.17 А, СК; онъ же реѵе нмъ. въвръз-ѣте о деснжкк стрднж кордвдъ мръжж. н оврАШтете. въвръгж же. і к томоч)1 не мождд^ж прнвдѣштн еід. отъ множь-ствд ръівъ М Йо 21.6 3, А, СК; дд овріАштетъ сіа ржкд твоѣ ВЪСѢМЪ врдгомъ твоімъ. десніцд твоѣ оврід-штетъ въсіа нендвідшнтшА теве СП 20.9; Тво пьтіцд оврѣте севѣ эддмінж. Т гръднцд гнѣ^до севѣ іждеже подожі пьтеньціА своь\ СП 83.4; дд ые въ^врдтнтъ са съмѣренъ н срдменъ. непостъіденъ. нъ дд оврАфетъ вддго-Дѣть. і мсть СЕ 101Ь 19; ѵѵ рд^воініѵе цѣсрствію ісповѣдьніѵе. очрѵітедю мкмъ. іже сдовомь мддомь. невсд отвръ^е. і дівънокк пѣсныж. дівъно съкровіште оврѣтъ К 116 24; моднтвд стддго піѵоннгд. нже са оврѣте въ нно пнсднніе С 142.19; (дко отъ дьнешь-ніддго дьне дштс- дд са ОВрАШТСТЪ окрѣстн... 38 оврѣстн.. кто отъ вдсъ вънжтрь грддд съвнрдд въ цръквн прдвовѣрнъін^ъ. то съмрьтъ-нжнв кд^нь прннметъ С 199.24. II Образно. ІЖС- БО ^ОфвТЪ дшж свовк спстн погоѵрвнтъ ітК. і нже погоѵрвнтъ дшж свонгв мене рддн. оврдштетъ нк М Мт 16.25 З1. // Намеря, попадна на нещо загубено, дште вждетъ етерочр ѵлвкоѵр р овецъ. і ^двлжднтъ едннд отъ нн^ъ. ие остдвнтъ лн девдтн де-сдтъ н девдтн нд горд^ъ. н шедъ нш-тетъ ^дблжждьшаіа. н дфе оврдфетъ и;, лмннъ глич вдмъ М Мт 18.13 3, А, СК. Срв. Лк 15.4 М, 3; кдѣ жеыд нмжштн десдтъ дрдгмъ. дште погочр-внтъ дрдгмж едннж ... нштетъ прн-лежъно доньдеже оврдштетъ М Лк 15.8 3; ѣко снъ мон сь мрътвъ бѣ н ожнве. і^гъівлъ бѣ н оврѣте са. і ндѵаса веселнтн сд М Лк 15.24 3, А, СК. Срв. Лк 15.32 М, 3, А, СК; рѣшд. же нюден къ севѣ сдмн, кдмо ^оштетъ нтн ѣісо мъі ые оврдштемъ его ... ѵто естъ слово се вь^нштете ме(не) н ые оврдфете М Йо 7.35, 36 3; н по^вдтнвъшд комнсд отъ колесннцд въвръгостд Н ВЪ ІСОЫОБЪ. н велмн съвь-рѣ ілкоже ын костн іего овръстн сд С 234.22-23. 2. Намеря, заваря някого или нещо в някакво положение, място, състояние, влджснъ рдвъ тъ. огоже прншедъ гъ свон оврдштетъ тдко твордштд М Мт 24.46 3, А, СК; I прнде къ оуѵеннкомъ н оврѣте ід съпдштд. I глд петрови, тдко лн не въ^може сдныого ѵдсд побьдѣтн съ мъноіж м Мт 26.40 3, А, СК. Срв. Мт 26.43 М, 3, А, СК; Мк 14.37 М, 3; Мк 14.40 М, 3; Лк 22.45 М, 3; вьднте оѵрво не вѣсте во когдд гь домо\р прндотъ ... дд N0 прншедъ вьне^ддпж оврдфетъ въі съпдштд М Мк 13.36 3; I со вдмъ ^дмеине. оврдфете млдденецъ повнтъ леждштъ въ ѣслерсъ М Лк 2.12 3, А, СК; прндж нд гровъ ... оврѣтж жс кдмень отъвдленъ отъ гровд М Лк 24.2 3, А; въведошд д въ тьмннцж. пръдлвъше стрджемъ. вьлѣ^ъше же оврѣтошд ^д-тв°ренд пре^вѵртерд съворънъід цръкъве. нменемъ лнмнд С 133.24; ^отд же ^ОДНТН МНОГОВЛЪНЪНЪІНМЪ ПЖТЬМЬ П0\рСТЪ1(1ЬНЪ1Н^Ъ. н въівъ въ яѵгр^ГНн поѵрстъіМ стъін днннд. оврѣте прѣпо-ДОБЬНД НѢКОЮГО въ мдндстъірн жнвжштд С 547.13; въшедъшемъ же нмъ оврѣтошд стдід веселдштд сд С 182.20-21; стъін же кононъ вдрнвъ нд дроѵргъід дьнн ^до^трд въстдвъ оврд-тн сд. н овръте д нд мѣстѣ нжде н^ъ вѣ остдвнлъ С 32.6-7; н^лѣ^ъ же слоѵргд. вь пръвѣѣмъ очрво дворѣ не вн-днтъ нн юд'ного. въ въторѣѣмъ же въівъ оврдштетъ фнло-о-ед С 555.10-11. 3. Сполети ме, постигне ме нещо. ВЪ НДМЪ ПріБѢЖІфС- I СІЛД. ПОМОфЪНІКЪ въ скръве^ъ оврѣтъші^ъ нъі зѣло СП 45.2. Срв. Е 26б 3-4; ѵѵбіасіа міа болѣ^ні съмрътьнънд. БІЗДЪІ ДДОВЪІ оврѣтж мід. скръвь Т БОЛѢ^НЬ оврѣтъ СП 114.3; скръвн Т вѣдъі оврѣтж мід. ^дповѣдн твоід пооѵрѵенне мое сжтъ СП 118.143. 4. Установя, констатирам. ыѣстъ во стрд^д ВЖІѢ. прѣдъ ОѴІ-мд его, ѣко волъстн. пръдъ нТмъ. оврѣ-стн ве^дконнне свое н въ^нендвѴдѣтн СП 35.3; кдко оѵрво въ^можемъ прн-стжпнтн къ тдковоуоѵрмоѵр мжѵнтелю. нлн кжнк вннж оврдштемъ нд п5гочрвь-юнню ісго. юдд прноврдштем' грѣ^ъ ссвѣ С 215.27; н въстдвъ въ тъ ѵдсъ ндс въ свдтжнв кндломъ. н оврѣте ідко въ тъ ѵдсъ. прѣддлъ вѣдше дшж ѵло-вѣкъ С 296.13; вндѣ^омъ рекшддго по трь^ъ дьнс^ъ вьстднж. н рѣѵмн нстннж от' ДЪДННІ^Ъ ОВрѢТО^ОМЪ С 499.15; овнскд^ъ н ^ьрѣд^ъ ржкжж (!) же пльть дръждл^ъ. д до\ршж (!) вд порд^оѵрмѣд^ъ. Н ВЬНѢІЯчДѢ оврдштд-д^ъ ѵоѵрдесно. д жтрьждѣ стрдшно С 511.21. // Изнамеря, измисля, і нд^ьрѣд^ж н къннжъннцн н фдрнсън дштс ВЪ СОВОТЛч НСЦѢЛНТЪІ-Н. дд оврд-штжтъ рѣѵъ нд нь М Лк 6.7 3, А. ОВрѢСТН 39 оврѣтьтн жнръ оврѣстн. Гр. ѵоцѴ 6'хю. За рана, язва - разпростра се, уголемя се, разширя се. нлнплѵс во въ^нс-сжтъ са неѵъстнвнн. н слово н^ъ. ѢІС0 глнъгренл жнръ оврдфетъ Е 2а 5. поль^ж оврѣстн. Гр. йфеХеороа. Получа помощ, і много пострлдлвъшн ОТЪ МЪНОГЪ БЛЛНН. I нжднвъшн вьсо СВОО. I НН ОДННОКА ПОЛЬЗА оврѣтъшн. нъ плѵо въ горо прншьдъшн М Мк 5.26 3, А, СК, У. ~ са страд. М, 3, А, СК Б, ЗП, 0, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, МЛ. I)■>. Еіоріакш, Ейріакоцаі, картгоораі, аѵактаораі, рті/аѵаораі, орасо, тоухаѵм, (рсорасо, Ёрходаі. Нвб. обретши 'като намерил’ РРОДД. Срв. Обретен, Обретенчо, Обретин, Обретко, Обрятко м. ЛИ\ Обретина, Обретения ж. ЛИ\ Обретенов, Обретинов, Обрптков ФИ СтИл.РЛФИ. ОБрѢСТН СА, ОБрАфЖ СА, ОБрАфвШН СА Св. 1. Намеря се, озова се, попадна някъде, се же слъішлвъ льстнвъін. н рлждегъ са гнѣвомъ. н вс-лмн въ^ъ-влвъ повелѣ НЛ ОУрТрНГЛ нл рѣцѣ тнгрь-СТѢ ДЛ СА ОВрДШТЖТЪ С 60.1; н вьсн ПОБѢГЛЛ^Ж. Н МЪ1 кдннн м. п^срѣдочр н^ъ оврАштл^0м' са С 72.26; въ то жо връмд гоненн(л. оврѣтошд са въ персь-стѣ ^омн С 255.10; вьсѣмъ вьнѣ грлдл оврѣтъшемъ СА. ПрНАША кго крьстнілнн съ многоіж рлдостніж С 540.2. // Образно. положішіл нл нвсі О^СТЛ СВ0Ѣ. У ЩЪІКЪ і^ъ прѣідс по ^СМЛІ. сего рлді ОБрЛТІАТЪ СГА ЛЮДНС М01 СѢМО. Н ДЬНЬ НСПЛЪИЬ ОБріАШТЖТЪ СІА въ ні^ъ СП 72.10. 2. Намеря се, окажа се налице, открия се. нсъ реѵо. не десАТь лн нфнстншд сд. дл девдть, клко нс оврѣтж са, въ^врл-штъше са (са) длтн сллвъі во\р, тъісъ-мо нноплеменьннкъ сь М Лк 17.18 3, А, СК\ нскочрсілъ есі сръдьце мое, посѣтілъ есі ноштъ^. рлждежс міл і нс оврѣтж сіл во миѣ непрлвъдл СП 16,3; НМА ^рНСТОСОВО, не ВѣДѢ ОТЪІСЖДОѴр оврѣте са въ влсъ С 48.11; гллголд пророкъ. нже грѣ^л не сътв°рн. нн оврѣтс СА ЛЬСТЬ ВЪ 0\рСТѢ^Ъ кго С 433.23. 3. Окажа се, установя, че съм в някакво състояние, нже влрнвъ ГЛЛГОЛЛ 1СЪ НЛМЛ. ВНДѢСТЛ ЛН ІСЛІСО ОБрѢ-тоуъ СА СЪ ВЛМЛ ВЬ ВѢДѢ. НЪ 0ѴС0 н сьде много молн^ъ са вогочр ^л вл С 297.9. кдннъ оврѣстн са. Гр. (іоѵапсаос;. Остана сам, бъда сам. і егдл бъістъ гллсъ. оврѣтс са нсъ едннъ. і тн очрмлъѵлшА. I ннкомоѵрже не вь^вѣстн-ша въ тъі дьнн. ннѵесоже о тъ^ъ еже вндѣша М Лк 9.36 3. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. еврюкодоа, ёфевріоко-цаі, хрсіа ёотіѵ. Нвб. Вж. при оврѣстн, оврѣтлтел"ь, -іл т. ѵлромъ оврѣтлтеХь. Гр. вѵоікгціаті-кбд [вар. ёѵоікораѵтіоад аіретікбс;]. Този, който прави магии; магьосник. 0\рВ0Н СА ВѢЖН ... в'сѣісъ демонъ нсѵнстъі... ѵлромъ оврѣтлтель ... мдте-жемъ творець СЕ 54а 18-19. Изч. СЕ. Нвб. Срв. [из]обретател ОА, ВА, БТР, АР. оврѣтлтн, оврѣтлкъ, оврѣтлкшн несв. 1. Намирам нещо [някого], което търся; натъквам се на нещо [някого]. коль ж^ъкл врлтл н тѣснъ пжть ВЪВОДАН ВЪ ЖНВОТЪ. I млло н^ъ естъ нже н оврѣтліжтъ М Мт 7.14 3, А. Срв. СЕ 696 20; СЕ 896 10; егдл жс нсѵнстъі д^ъ і^ндетъ отъ ѵлвкл. прѣ^однтъ сісо^ѣ ве^дънлл мѣстл. ІШТА ПОКОѢ н нс оврѣтллтъ М Мт 12.43 3. Срв. Лк 11.24 М, 3; отъ нлсъ прѣдьложонллго ВЫТН СЬПОВѢДЛ-ныл ... вь семь во оврѣтлкмъ. н жнтнгл вслнісок въ^дръжлньк. н сьмѣрсныл нспрлвькньк. н велнкжіж ллѵьвж С 513.28; д'влшдн вь нсдѣлн двьрьцд ОТВръ^ЛА. ТрѣВЖ прѣдъ двьрьмн гровнштл СВОІСГО рлстжштжіж ОВрѢТЛА. н тж. нстнрлА ілдѣлше С 528.30. // Прич. сег. деят.'. а) Като прил. оврѣтлілн са. Установяван; за когото се докаже, че е някакъв, рлѵъ-шжіж імѣтн по вжно ^лконочр сточрмочр оврѣтлтн 40 оврѣтбньге СЫЖ СЖДІТН. СЪ ВЬСѢКОІтБ ОБрѢТД-ІЖШТІЖ СА ТАЖК. ѢК0Ж6 ^ДІСОНЪ шшетъ К 2 6 25. 6} Като същ. оврѣтлілнлг. ед. Гр. б-ечріаксоѵ. Този, който намира. вь^дрлдоунк сіа ъ,тъ о сло- ВОСС-уЪ ТКОІ^Ъ. ѢІСО ОБрѢТДШ КОрНСТЬ мъногж СП 118.162. 2. Намирам, заварвам някого [нещо] в някакво положение, място, състояние, кщ- ВрДШТЖ СА ВЪ ДОМЪ МОН ОТЪ НББДЖЖб н^ндъ. I прншедъ оврѣтддтъ поме-тенъ н оѵркрдшеыъ М Лк 11.25 3; н та ѵоврѣтдемъ въ врѣмд спсенне. тъмже ие прѣстдн тъ, нъі млАірн Е 28б 7; I по СН^Ъ ОГрДЖДеЫД ТА оврѣтліА. крѣпъ-КОІтК рЖКОІЖ Н Вѣроіж. КЪ НДСТД-ВЛѢВКфММОЧр ТА. I къ ВСѢМЪ послочр-шлынемъ СЕ 916 8. // Прич. сег. страд. като прил. оврѣтдкмъін. Гр. енрѵакореѵоі;. Установен, намерен, открит; за когото се докаже, че е някакъв, н повс-лѣ цѣслрь СДВОрНН ... СВДТЪІА ЦрЪКВН ^рЪ-СТНІДЫЪСКЪІ огнемъ ^ДЖН^ДТН. оврѣ-тдкмъіа же крьстнілнъі. повелѣ нмлтн н ноѵрднтн а жрътн С 255.3-4. 3. Установявам, констатирам, пнллтъ же реѵе къ лръ^нереомъ н ісъ і^родо^". ннкоеідже вннъі не оврѣтмж въ ѵлвцѣ семь М Лк 23.4 3. Срв. Йо 18.38 М, 3, А, СК; Йо 19.4 М, 3, А, СК; Йо 19.6 М, 3, А, СК, Б; С 433.18; С 436.16-17. // Намирам, смятам, преценявам, тъ не отврь-^етъ оѵрстъ свонмъ. отъ ве^дкоынн дюднн мон^ъ. воденъ въктъ нд сьмрьть. СНА ОВрѢТАІА ПОТрѢБЬЫЪІ тъмъ сьлогъі С 434.29. 4. Постигам, достигам, придобивам, тѣлесъыок во воглтъство съ троѵрдомъ Н БОЛѢ^-ынійч велнісоич оврѣтлктъ сд С 160.5. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, 0, Е, СП, СЕ, К, С, МЛ. Гр. еиріакш. Вар. сѵврѣтдтн. Нвб. Вж. при оврѣстн. ОБрѢТДТН СА, ОВрѢТМЖ СА, ОБрѢТДКШН СА несв. 1. Намирам се в някакво състояние, положение, врдтнід ме въ^- вонмъ сд. кг'дд во вь рдте^ъ оврътд-^ОМЪ СД. Н ПОМОЛІЛ^ОМЪ БД. то помлгл- дше нлмъ н оделѣвллрсомъ С 72.23. // Прич. сег. деят. като прил. оврѣ-тдіан са. Който се намира, който се явява, който е. пркмлж пръжде еднко отъ вл влдсть пркмъше. доврѣ І^ВѢ-джштеі. оврѣтліжштн^ъ са въ своіа нмъ лкді К 16 36. 2. Оказвам се, ставам някакъв, ѣкожс во н грѣ^ъ въкочршеннемь. ъко сллдокъ естъ. нъ послѣдь горъѵѣе ^лъѵн оврѣтдетъ са. тдко н покллнънъі постъ СЕ 696 7. 3. Явявам се, ставам видим, ѣко нѣстъ крестьѣнъ. но неже не въроѵретъ вьскръшеньк». нн въ стжкв тронцкк. дд нддъ тдковъімь не подовдетъ са нерѣовн оврътдтн СЕ 666 20. СЕ, К, С. Гр. ейрісткоросі. Нвб. Вж. при оБрѣстн. оврѣтельннкъ, -д м. Изобретател [на зло], създател, подстрекател. въ нѣкто пре^вчстеръ ... пдгочрвьннкъ оврд^омъ. Н ВЬСѢКОА днідводд н врдгд доѵршь ндшнрсъ ^очрдъі оврѣтедьынкъ пръвъін С 186.21. Изч. С. Гр. ейретщ. Нвб. Вж. при оврѣтлтель. оврѣтеньк, -іл ср. 1. Стесн. църк. Намиране на мощи на светци и под. [в наименования на църковни празници], мѣ сеп дТ. стллго ііікд ынкітъі. н оврѣтеннс- моіремъ стдд мкд стефК А 1186 20-21^ мц! то Й. оврѣтенне ѵеи&н моірнн сг&л клнмеытд пдпежд рнмскд А 1416 6; мцд. фс-гр н г. оврѣтенне гл& стллг. ноднд пр$А А 1426 20; мцд ніо нз. оврѣтеыне моіцнн кѵр* но& А 1496 23. 2. Прен. Постигане, получаване, п-о помоднмъ са ... ѵѵ оврѣтсыьн ндмъ. влдгодѣтн і мнло-стн. пръстдд емоѵр д^д гіо СЕ 60а 12. 3. Прен. Създаване, възникване, тдѵе цѣсдрь съвърдвъ отъвьсждоѵр стъіа спнскоѵрпъі. ВЪ ННКСНСКЪІ грддъ ... СЪІСД^Д НМЪ 0 БОГОБ^ЬНЪН ТОН БОЧрН ересн оврѣтеннк С 188.29. Изч. оврѣтѣль 41 ОБОѴ)ЧАТН А, СЕ, С. I)}. аѵакорібб, еореац. Вар. оврѣтсншс, оврѣтенне. Нвб. обретенне остар. ВА, НГер. оврѣтѣль, -н о/с. Изобретение, творение. нт. ссмоѵс вьсс-мочс вннл ;/глліл ^лвнсть, ѵѵ ^внстн ... днілволіл оврѣтѣль С 388.23. Изч. С. Гр. еоргщсх. Нвб. обретел остар. ВА. овржѵнтн, овржѵж, овржѵншн св. 1. Свържа в свещен съюз. вь^ндс-же носнфг ... нлпнслтн са сг млрнс/ж овржѵенж/ж емочр жеио/ж. сжштеіж непрл^дгно/ж М Лк 2.5 3, А, СК\ вг шестгн мѣсАцг реѵс- ПОСгЛЛНг вгістг лггелг глѵ^рннлг отг вогл. кг дѣвнцн овржѵенѣ МЖЖО^ ... ВЪ^ВѢСТНТТ. вьсемо^ мнроч^ сгплсс-нніл С 244.4-5. Срв. С 245.20; посгллнг вгістг глѵррннлг. овржѵнтн сг^гдлннк. сг^гдлвгшо^о^мочс іе С 244.13; Тсѵснфовн овржѵншА млрніж С 246.25. 2. Прен. Обрека, посветя някого да служи на Бога. ѣкожс- нгі есн О^БѢДНЛЪ ОБгіѴЛН СЪТВОрНТН. ПОСТрѢ-фн врлтрл кг прншедгшл. можс-ШН ЛН БЛЛГОДѢТН/Ж ^воіж. овржѵнтн врлтрл СЕ 82а 10. // Прич. мин. страд. пато прил. овржѵенгін. Посветен, обручен, който е приел слу-жение на Бога. вгпро. можс-шн лн подгьлтн овржѵенллго рлвл гнѣ СЕ 83а 8. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. рурахейш, ѵорфгбо-раі, аррб^со. Нвб. Срв. обруча св., обручавам несв. остар. ЕтМл, БТР, РРОДЦ; обръки ’годеж’ диал. НГер; обручение ’годеж’ църк. и остар. НТ. ОБОѴрБОЖЛТН, ОБОѴрБОЖА/Ж, ОБОѴрБОЖАНШН св. Обеднея, осиромашея [образно]. вллгословыенг к-же отг вогл вогг. црь сллвгі. ѵѵ овгочсвожлвгін свон^г сн. вс^г о^вожьствл сгі нлсг дѣльмл. дл илсг овогдтнтг своіе/ж вллгостніж С 326.21. Изч. С. Гр. ятсохебсо. Вар. овъо^вожлтн. Нвб. 0. овоѵрнтн, овоѵріж, овоѵрншн св. Прич. мин. страд.'. а) Като прил. овочрмнг. Гр. па.ра.кХт\^. Безумен, безразсъден, вѣсл лютѣн. оѵрвА^г- ШАА ВЬ^ВѢШЛА ДОѴ^ША. Н ТВОрНТг ВЬССГО нс ^нлтн ... н ово^кнл сътворнтг С 411.27. 5) Като същ. овоумнг м. ед. и овоѵркжнн м. мн. Гр. [о] шго-ѵеѵогфеѵо^, [оі] акоѵеѵотфёѵоі. Безумец; безумци, н реѵе кг іГс-моу. ОБО^КЫе. Н ВБС6А мнлостн вогг сточркдь ѵьсо рлдн ннлко реѵе. н Тнлко сгтворн С 22.24-25; слоч|тгі же гллголлша стгінмг. овоуіеннн вьсса мнлостн н БОГОМЪ Врл^н. Ѵ6С0 рлдн N6 ЖЬрСТб вогомг С 75.4. Изч. С. Нвб. Срв. убуя се 'подлудея, побъркам се’ диал. ДА. овоѵртн, овоу/ж, овоу/ешн св. Обуя, наде-на [обувки]. I ^лпрѣтн нмг. дл ннѵь-соже нс- вь^емл/жтг нл пжть ... нн пнргі нн ^лѣвл нн прн поѣсѣ мѣдн. нг овоѵрвс-нгі вг слндалніа М Мк 6.9 3; н сгвА^лвгше кго сгтворншА к-моѵ^ оночр-штж. н гво^дна остргі въно^нша вг оно\рштж. н овочршА н С 17.20. // Образно. прѣпоѣшн ѵрѣслл его снлоіж нстннгі. і облѣцн н вь врьнА прлвгдгі. і веселнѣ твоего. і овоѵрн но^ѣ его. вг оѵ|тотовлное евклне мнро^ СЕ 94а 3. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. іжоЗесо. Нвб. обуя [се] ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБО^/ЛТН, 0Б0\)ЧМЖ, 0Б0\)ЧЛКШН Св. 1. Обезумея, оглупея, лиша се от разум, плкгі мжѵівгше н ноггтьмн рѣША. поклн са. отгвѣштл нѣсмг ово^/ллг. нг жнвллго вогл во/ж са С 140.13. 2. Прен. Изгубя качествата си, вкуса си. довро с-стг солг. лштс- же соль овоч^ѣлтг о ѵемг осолнтг са М Лк 14.34 3. Срв. Мт 5.13 3; С 259.30. Изч. М, 3, С. Гр. шшуоеороа, ршраіѵораі. Нвб. обуяя диал. РРОДД, ДА. акт.дрьжьтн 42 0Б7>У0АНТН овъдрьжлтн, овъдрьжж, овъдрьжншн несв. 1. Обземам, обхващам отвсякъде. Б0\ррН ЛГСТ'ВН, Н многочр БО^ДЪ-ждыо ^смыж тж овьдръждштоѵр, съ МИОГЪЖМН МОЛНТВЛМН Н ЛНТН1ЛМН ѵлкомъ молдштомъ сд С 629,13-14. 2. Прен. За душевно преживяване - обземам, обхващам, овладявам. Ѵ0\]Д0 ВвЛНКО ОБЪДрЪЖНТЪ МА КЫАЖ0. дл некълн н теве слмого внднмъ ПОІСЛІЖШТЛ сд отъ прѣльсті коѵрмнръ-СКЪІА. Н ОБрЛШТЛІЖШТЛ СД ІС7. НСТНМѢ С 157.4; епнскоѵрпъ ... повелѣ ... прн^ъвлтн ДНІЛКОИЛ фнлсл ... гллголл къ ьГемочр... оѵржлстъ овъдръжнтъ мд о ѵловѣѵьстѣ гллсѣ клеио С 224.26. // Прич. сег. деят. пато прил. овъдрьжАН. Властващ, царуващ. мѣиж же стллго еппл. стрлиъі поглнъ-скъіа. н сѣмо юже юстъ ^ерсоньскъін грлдъ ... юмочрже прнш'дшо\р. н вндѣвъшочр ОЛНЫЪСКЖІЖ овьдръжд-штжіж прѣльсть С 535.9. 3. Държа, произнасям, казвам [реч, разказ и под.], глл же кь ^ьвлыъінмъ. прітьѵж ОБЬДрЪЖА. КЛІС0 ПрѢДЪСѢДЛИІѢ Н^БН- рлл^ж А Лк 14.7. Изч. А, С. Гр. ё’хсо, кахЕхсо, ёлёхш. Вар. овъдръ-жлтн, овьдръжлтн. Нвб. Срв. държа ОА, ВА; дръжа диал. ДА. овъ^нрлтн, ОБЪ^НрЛБт», ОБъ^нрлкшн несв. Оглеждам, гледам наоколо, тъ жс ДОМЛ СТ01ЛШС ПО\ршТЛА СН 0ѴН нл вьсд сждъі сьплсоѵр. Н ОБЬ^НрЛА КОСГОЖДС и пъітлл, въ нстныж ли стрлдлвъшнн вьскр'сьшнн тъ жо ю пришълъ С 502.25. Изч. С, Гр. яеріеруй^оцаі. Вар. овь^нрлтн, Нвб. обзирам [се] остар. ОА, В А, РРОДД, ДА. овъсрьдовлнью, -1Л ср. Усърдие, грижа. прндо ыл ^омліж. оврл^ъ рЛБЛ ПрИОМЪ N0 тръпѣлшо БО ВЛКО. ^Л ОВЬСрЪДОВЛЫИО ^ІІІСТН ТВ001А, ВНДѢТН отъ непрнѣгдн мжѵнмл родл ѵлѵл СЕ 4Ъ 3-4. Изч. СЕ. Гр. ап/мухѵа. Вар. овьсръдовлнііо. Нвб. Срв. усърдие ОА, ВА, ВТР, АР. ОВЪСТОІЛНЬГС, -іл ср. грлдъ овъстотныл. Гр. п6Хі$ яері-охі^. Ограден, укрепен град. кто ВОДСТЪ МІА въ грлдъ ОВЪСТОѢНЬѢ. лн ІСТО ИЛСТЛВІТЪ МІА до ідочрмѣід СП 107.11. Изч. сп. Наб. Сра. обстояние остар. ОА, ВА. ОБЪСТОГЛТН, ОБЪСТОЯБ, ОВЪСТОНШН НвСв. Обграждам, обсаждам, огдл жо о^ьрнте овъстонмъ вон нмъ. тогдл рл^очрмѣото ѢКО ПрНБЛНЖН СА ^лпоустѣнню омо\р М Лк 21.20. // Прич. сег. деят. като прил. объстоьхн. Гр. леріесттсод. Който е обиколил, обкръжаващ, насъбрал се около някого, слъішлвъ жо стъін БЖНИ МЖѴОННКЪ ОБЪСТОАШТДА ИЛрОДЪ) ГЛЛГОЛЖШТА. 1ЛК0 ВОЮВОДЛ ВЬЛѢ^О вь корлвь ... въстл С 150.16. Изч. М, 3, С. Гр. южлбм. Нвб. обстоя св., обстоявам несв. рядко ЕтМл. ОБЪСѢННТН, ОБЪСѢЫЖ, ОБЪСѢННШН Св. Прен. Осеня, завладея, обхвана. д)съ СТЪІН ВЬННДСТЪ ВЪ ТД И СНЛЛ ВЪІШЬ- ніллго обьсѣннтъ тд С 10.25. Изч. С. Гр. ЕтаакіаСм. Вар. овьстннтн. Вж. сстмнтн. Нвб. Срв. обсеня диал. ОА, ДА; обсен 'сянка’ диал. НГер, ЕтМл. овътофн, овътекж, овътеѵешн се. За слух, мълва и под. - разпространя се, обиколя, обходя, премина, л по нстныѣ желліжштемъ вндѣтн ^рнсто-совл стрлстотрьпьцл. прослоѵртню во мжѵоиніл юго оѵрже по вьсон лени. н БЪ^МЛ ПО ВЬСОН ВЬСОЛОНѢН ОБЬТОКЛО В'Влше С 117.8. Изч. С. Гр. біатрёхш, Вар. овьтоцш. Нвб. обтока остар. и диал. ОА, НТ, НГбр, ЕтМл, РРОДД, ДА. ОБЪ^ОДНТН, овърсождж, овъ^одншн несв. Обхождам, обикалям, ходя наоколо, преброждам. і диви са ^л новѣръство и^ъ. I овъ^ождлшо грлдъцА оѵрѵд М Мк 6.6 3; и овъ^ождллше почретъшж. съвирлинл рлдн слморлстжштнн^ъ ОКЪѴОАЬЫг 43 ОБЪІѴДН меллгрнн С 289.9-10; ілкожс прн-ноужденомъ въітн роднтол'омъ ОТрОКО-ВНЦД. ОВЪ^ОДНТН н нсклтн вьсьждо ѴЛОВѢКЛ ВайиЛ. N0 ОСТЛВДШТО БН млилстъірл нн мѣстл почрстл С 619.21; ОГНЬ въ^горѣ СЛ ВЪ жтровѣ ЮГО. Н овьрсождллше вьсждв по вожню жс попоѵрштенніо, нлкл^ліжштоѵро^моѵр прнсно С 191.13. // Образно. л лювъі N0 вѣстъ жъдлтн ВрѢМОНС ^овжштл. н оѵрмомъ въістромъ ОВЪ^ОЖДЖ вндл-ннбк. н ржклмл плештд лнкочркт; С 332.22-23. // Скитам; обикалям, дебна, едниъ пллѵет са днѣволъ ... ѴѴВЬ^ОДНТЪ НЛ^НрЛ»А ТВ06 СЛОВО. I двнжемнс. і вь^ьрѣнне. естъ бо дръ^ъ. н весрлмл СЕ 88а 11-12; овь^однтъ бо ілко львъ ревъі. нціа кого пожьретъ по къннглмъ. сего рлдн цръкъі нлкл^летъ X IIВа 15; мъно^н влъцн обь^одатъ въ одеждл^ъ овьѵл^ъ X ІІА6 15. // Преминавам, преброд-вам. родн сд пльтннк ... н сьпрѣ- ВЪІВЛЛТЪ СЪ ѴЛІСЪІ ЛКЪІ ѴЛОВѢКЪ вд- ште трнѴ десдтъ лѣтъ. овь^одд грл-дъі н вьсн. вллгодлрьствд вьсд о\рто-мьюнъіа дньлволомь С 11.8-9. Изч. М, 3, СЕ, С, X. Гр. яеріауш, яеріЕрхоцаі, біерхораі, парЕірі [Іеѵосі]. Вар. овь;<однтн, іѵвь^однтн. Нвб. обхождам несв., обходя са. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овъ^одьнъ, -ъін прил. Обикалящ, който ходи от място на място, дон-ДОШД Н НОВОСВѢТЪЛЪІА вллговѣрнгс подвнжьинкъі. юже до^омь господь- НСМЬ ^ЛЛТЪІ СТрО\рА ... ОБЬ^ОДЬНН дѣллтелс. прѣдоврнн мжѵсннцн С 57.19. Изч. С. Гр. яеріѵбсгаро?. Вар. опьрдьиъ, Нвб. Вж. при овъ^однтн. ОБЪІКНЖТН, ОБЪІКНТК, ОБЪІКНОШН СѲ. Свикна, привикна; свикнал съм. НЛВЪІКНѢМЪ очрво ТЛКО ГЛЛГОЛЛТН. ілкоже ЮСТЪ ОБЪІКЛЪ цръ нлшъ послочр-шлтн С 382.25; съ нцѣлѣвъшннмъ господнномъ въпрдже въ жрънъвн. н ОІСЪІ Н^ДЛВБА ОБЪІКЪ ТО ОТЪ МНОГЛ врѣмоно. н въ томъ въ^дрлстъ, тлко кротъко овъіѵо. н моліллшо С 565.8, 9; елторниъ жо много мждръство въспрн-нмъ. очрмъіслнвъ прлвьдж ІЛІС0 мжжь тъ. мльѵллнвж жн^нь юстъ овъпелъ С 204.15; тлко во н мно^н номнлостнвъіа ОВЪІКЛН СЖТЪ ТЬМНЪІ нлрнцлтн С 374.26. // Прич. мин. деят. пато същ. овъікъшон м. мн. Гр. оі сгвѵеі-йіадеѵоі. Тези, които са свикнали, които имат обичай, ие лѣпо юстъ объікъшннмъ оделѣвлтн въ рлтн. ^ълодѣнскобв съмрьтніж очрмнрлтн С 87.2. // Прич. мин, страд. пато същ. свъіѵенліл ср. мн. Гр. та ав-ур-дг!. Необходимите неща, необходимото. еллвнвъше же вл очрмль-ѵлшд. подліжшточрочрмоѵр нмъ овъіѵе-нліл С 134.9. ые овъікнжтн Гр. атшрбі; еіці. Не съм свикнал, непривикнал съм на нещо. н ѵетврътъін дьнь нмлтъ тръ-пд ве^ врлшънл. помъклн едл клко отъплдетъ н оѵрмьретъ. не овъікъ ллѵъвъі С 170.29. овъіѵеннн по^орн. Гр. р тйѵ йеатрсоѵ авц-деіа. Традиционни игри, обичайни зрелища, по сътвореннн же комнсоѵр овъіѵенъід по^оръі. повелѣ нл оутрь^н дьнь прнвестн рлвл вожніл лртемоил С 226.8. С. Гр. в^шОа, т\оісг|Р^ѵод еІр{. Нвб. обикна 'навикна, привикна’ диал. НГер, ВА, ДА. овъіѵлн, -»л м. 1. Установен ред, начин на поведение, обичай, ѵѵ съревролювьствье вьсс се ^ълое то сътворіло естъ ... і ие помнітъ ні Дроѵржъвъі. N1 ОВЪІѴЛѢ. N1 рОДЛ N1 ННОГО нікогоже К 46 15; і дл оувѣсі со въ ІСТНН7К. I ВНЖДЪ I тогдл то въшодъ колнко въшесе. отъ дша іюдов(.)і восѣдж объіѵлі. овьштсньс еже нл трлпѣ^ъ К 46 21. Срв. С 411.29; о\рѵннеь№нню во вьнѣшШн^ъ очрдовъ. оврл^ъ юстъ етсръ до\ршевьнлТо ОБТ.ІѴЛН 44 ОБЪІѴЬН оѵрстрокныл. лште очрво въ тлкъ обрули ^лпрьвл собѣ оѵрстронмъ. пжтемь уОДАШТО. оѵрдовь очржс- КЬСЯч ДОБрЖ- ДѢТѢЛЬ коньѵлкм' С 497.30. // Само мн. Нрави, ілкоже во вссѣдъі ^ълъі Г0\рБАТЪ ОБЪІѴЛА БЛЛГЪІ. тлко н босѣдъі БЛЛГЪІ. очрстрлілявтъ СЬВѢСТН послоѵршмжштнн^ъ С 544.2. // Телесни функции, нужди на човешкия организъм, тлкъ во естъ ^ълъі тъ ко-реыь. вѣсл горъі діііж ылшж воуіж тво-рітъ. творітъ ВЬСА. N6 ВЪДѢТН Н СОБО іскръын^ъ тѣлесъылго объіѵлѣ. і отъ СЛМОГО СЪ МЪІСЛЛ І^ГЪИЛ НЪІ К 4Ъ 13. 2. Обичай, обред, култова практика. 0Г0Ж0 ОСН І^БАВНЛЪ отъ плѣн\ врлгъ БЖОН. I СЪ ЫЛМН ЖО ЫеВѢДѢННОМЬ млденъствл. I нжждекк мжѵеннѣ. объіѵлн і^ъ творѣлше СЕ 23а 25; і ВОСЬ ПОГЛНЪСКЪІ. н ве^вожьыъі ОБЪІѴЛН. дллеѵе сътвори отъ мъіслн его СЕ 23Ь 20; ні поглнъскъ етеръ объіѵлн съдълтн. N1 ПОГ&ИЪСКЪІІА ПрІСАГЪІ. ІЛІ НИО ѴЪТО блждашто К 2а 14-15; тъ нъі стронтъ Н КрѢПНТЪ ВЪ рЛТН ІЛКОЖО н ОТЦА ЫЛША. ОИН БО Н ПрѢДЛША НЛМЪ снТ объіѵлн С 27.10-11. // Чин, по-следование, църковен ритуал. ѢКОЖО ЫЪІ оси очрвѣднлъ ОБЪІѴЛН сътворнтн. пострѣцін врлтрл къ ^о\р прншедъшл. можешн лн бллгодѣтніж ^воич. овржѵнтн врлтрл СЕ 82а 7. 3. Твор. ед. като нареч. овъіѵлкмь. Гр. ёк сшѵтувеіас;. Редовно, посто-янно, винаги, дѣло твок-а снлъі юстъ. объіѵыомъ съвръшлкмо С 250.1. 4. Способност, умение, оѵвѣдѣвъшс-Ж6 ОБЪІѴЛН кго. въдмл^ж севе ро^лнѵь-иъінмн одръжнмнн стрлстьмн С 556.17. въ овъіѵлн въітн. Гр. ёѵ аоѵг|іЭе{а еіщ. Имам опит, привикнал съм към нещо. отьцъ жо слвл. въ объіѵлн съі БОГОІЛВЫСННІА жо н лггЗ-льскл ВНДѢНН1Л. N6 очрвогл. са С 287.24. ЫЛВЪІКИіКТН ОВЪІѴМОМЪ. Гр, ІІуСО ТТ|Ѵ ос7іА.соцвѵт|ѵ 7гроа{респѵ. Редовно извършвам нещо, привикнал съм към нещо. тьгдл н дътншть плл- ѴОТЪ И МЛТН ВОЛНТЪ. НЛВЪІКЪШН ОБЪІ- ѵліемъ крьмнтн Дѣтншть С 312.9. овъіѵлн нмѣтн. Гр. гіогда. Имам навик, имам обичай, і отъ тждоу въстлвъ прндо въ прѣдълъі нюден-СІСЪІ ... н прндж плкъі млродн къ иомочр. I ѢКО НМѢ ОБЪІѴЛН ПЛКЪІ оѵрѵллше іа М Мк 10.1 3. овъіѵлн кстъ. Гр. еіюііеі, етіод ёстіѵ, сгоѵц-Оеіа ёсттіѵ. Обичайно е, традиция е. нл вьсѣкъ же доиь велнкъ овъіѵлн вѣ (і)немоноѵр. отъпочрштлтн нлродоѵр. СЪВА^ЬНѢ КГ0Ж6 ^ОТѢЛ^Ж М Мт 27.15 3, А, СК; прнілсте же тѣло нсво. і овнсте е рн^лмн съ лромлтъі. лкоже овъіѵлн естъ нкдѣомъ погрѣ-влтн М Йо 19.40 3, А; естъ же овъі-ѵлн влмъ. дл еднного влмъ отъпоѵр-штж нл плс^ж М Йо 18.39 3, А, СК; н поіжште третнн ѵлсъ ілкоже бѣлшо НМ ОБЪІѴЛН. ВЬНО^ЛЛПЪ ОЧр^ЬрѢША снлж КЖ(Ж СЬ ЫСБ0С6 почрштенж къ ннмъ. свѣтнтн С 64.20; ѵ‘то нма твок н ѵ'то ТН КОБЬ. ІЛКОГОЖС- ОВЪІѴЛІЛ НѢСТЪ КНА- ^емъ въпрлшлтн о вьссмь С 46.24—25; овъіѵлн жс- вѣлше вь велнцън тон почрстъш"н. рл^вонннкомъ ПОГЛНЪІН^Ъ ^однтн срлцныъ С 559.16. по объіѵлк [юстъ]. а) Гр. ката то ёііо^, ката то еіОістцёѵоѵ, ката то еіооОбі; [еірі]. По обичая, по традиция, както е редът, по овъіѵлю нсронскочрмоѵр. КЛІОѴН СА с-мочр поклднтн въшсдъшю въ Црквъ гйіж М Лк 1.9 3, А; і прндс-д^мъ въ црісвъ. I егдл въвѣсте родн-ТСЛѢ ОТрОѴА нсл. сътворнтн нмл по овъіѵліж ^лконьночрмоѵр о ис-мь М Лк 2.27 3, А, СК; велнкъ же день тв°рА-што лполсѵноѵр. въ пс-штерѣ кокн стрлшьыѣ н тсмьыѣ. нждо по овъіѵлк нмъ вѣлше творнтн съворъ нслчррь-скоѵрочрмочр грлдоѵр С 26.15; югдл жо н ПОСТЛВНША плтрнлр^л СТѢН ЦрЬКВН рнмвстѣн. по овъіѵлю плтрнлр'шъскочр. поволѣ сліЛллрочр своюмоѵр въ юдешъ ОВЪІѴА.НЫЪ 45 овыдбвьтн дьыь С 121.7. К) Г)о. ката то еісоііо^, ката то еОос;, атщтЗах;, е’{соі?а. Както обикновено, както е присъщо. I прнде въ ыл^лретъ въ немьжс- БѢ ВЪСПНТѢНЪ. I ВЪННДС- ПО ОБЪІѴЛ(іО) СБ0СМ0\р. ВЬ ДСЫЬ СОБОТЪНЪІ въ сънъ- мнштс- М Лк 4.16 А, СК; і ншсдъ НДС- ПО ОБЪІѴЛІО ВЪ ГОрЖ с-леонъскж. по ыс-мьже ндж очрѵоынцн его М Лк 22.39 3; коноыъ жс- мьиѣвъ ідко к'то сжтъ ОТЪ ПрОСДШТНі){Ъ. нлн отъ волнТ по овъіѵлю прн^одлштнТ^ъ. отврь^о нмъ двьрн С 38.10; лтоѵр въівъшочр стоѵроѵ^мочр пс-троѵр ... н въвръжсночр въівъшоѵр въ темннцж. БЪІСТЪ по ОВЪГѴЛЮ МОЛАШТОѴр СА ЮМОѴр ВЪ полоѵрноштн вндѣтн іоношж крлсънл стоаштл прѣдь ннмь С 187.1; не ^ОТДН же ^ЪЛЛ рлвомъ свонмъ господь ВЛрН ПО ОБЪІѴЛЮ. сжштоѵр БО велн-коѵро\рмоѵр отъцочр ВЪ ДЪІ^ННѢ. н молнткж творАШтоѵр къ Бог8 С 275.19-20. в) іу>. й, ёбона 8Ір{. Винаги, редовно. влрліетъ вьса глврннлъ лр'^нстрлтнгъ. ІЛКОЖе ПО ОВЪІѴЛЮ рл-ДОСТН БЛДГОВѢШТСННГЛ прнноснтъ ѵло-вѣкомъ С 461.11. М, 3, А, СК, Б, СЕ, К, С. Гр. Ёі?о?, стиѵд-йеіа, вОг); ѵброі. Вар. ов7,іѵы. Нвб. обичай ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. объіѵдннъ, -ъін прил. Обичаен, присъщ, привичен, вже спе ндшъ ... прнімн Н ОБЪІѴДННЪІМЬ твонмь ѵклю-бномь. прѣ^ьрл прѣгрѣшеннѣ его СЕ 756 14-15. Изч. СЕ. Гр. сгоѵріЭгц;. Нвб. обичаен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. овъіѵьнъ, -ъін прил. 1. Обикновен, който се среща често, традиционен. въ а^ж лютж въплд'шн. н отъ ОБЪІѴЪНЪІН^Ъ врлѵевъ ОТЪѴЛІЛВЪШН СА С 559.11. И Като същ. овъіѵьноіе ср. ед. Това, което е обичайно, обикновено. съвърл же са вь дьнь тъ нлродъ многъ. волнн объіѵьидѴо С 568.8-9. 2. Обичаен, установен, ежедне- вен. дд дко ѵдсъ трстнн прнде. н ОБЪІѴЬНЖІЖ молнтвж съконьѵдвъше СТИЬ НДѴАШД дроѵргъ Дроѵррд пооѵр-штлтн нл довро С 62.18; н повелѣ ВЪСА СВАТЪІА Б0ЖНА ЦрЪКВН ПрДВО-вѣрънъін^ъ ^ЛТВОрНТН. N6 творнтн вь ДѴіДЪ ОБЪІѴЬНЪІНДЪ слоѵржъвъ С 190.26. 3. Характерен, свойствен, присъщ, дотеѵетъ стллго дрь^но- ВС-НЛІЛ НСПОВѢДЛА. 0БЪІѴ'Н01€ ОЧрБО мнлосрьдые свок стъін С 560.9-10. ^оть объіѵьнліл. Гр. о аоѵціітц;. Любовник, любим, плѵрлъ НѢК'Т0 пол'ьскъін рлтлн ... СЪ КрЛСЬНОБК жемоіж съпрАже са ... ілже отлн іего съгрѣшллшс- ... въшедъ въ домъ свон ... Н ВНДѢВЪ (Ж СЪ ОБЪІѴЬНЖБВ КА дотніж С 169.12-13. С. 7)о. <уиѵрг)т|<;, сгоѵдОеіа. Вар. объіѵьнъ, овъіѵ'пг, овт.іѵсмъ. Нвб. обичен остар. ВА, РРОДД. объіѵьнѣ нареч. Обикновено, стъін же лнннл лвніе очрвѣдѣвъ слмо то отъ стллго дул. прн^ъвл кд'ног° объіѴнѣ. слочр-пхрнкштллго іемоѵр львл С 558.5. Изч. С. Вар. объіѵ'нѣ. Нвб. Срв. обичайно ОА, ВА, БТР, АР. овьдо, -л ср. Съкровище, богатство, наследство [прен.]. ддѵрндъ пр°рокъ подъ пнслнніемъ съкръі рл^оѵрмъ. л ДѢТН овьдо отъкрнвьше. НЛ А^ЪІЦѢ воглтьство н^несошл С 327.5; тл бо ылочрѵн домл. се нъі остлвн лкъі ѵадо-МЪ СВОНМ' ОБЬДЛ. лкъі н съкровнште ксть-ство дрьжнтъ слово С 509.14. Изч. С. Гр. тЗтіаоа)рб<;, кАДро?. Нвб. 0. овыревлтн, овьфоѵркк, ОБыроѵріешн несв. 1. Общувам, приобщавам се, споделям с някого, мно^ѣмъ пдѵе оѵрые естъ овьштевлтн слмѣмъ съ собонк н по скрьвъынн семь. н обльгъѵнтн пеѵлль о нного ошьстнн н о прл^иьствѣ ЗЛ Па 2. // Образно. лште мн не дръжншн вѣръі клко мн прл^дьночркшн ПЛМАТЬ. ЛШТ6 СА N6 СЬВѢШТЛЛШН СЬ МЫ0ІЖ. клко мн овьшто^кшн гровочр С 510.17-18. 0БЬШ6НЬН€--------------------------------- 2. Вземам участие, имам дял в нещо. памать стъінмъ обьштсватн апостоломъ велнтъ вѣдъі. *ак° нже памать творнтъ съ вьсѣмъ срьдьцемъ н вѣроіж. н ныѣ^ъ очртроѵрждАіетъ С 124.9. Изч. С, ЗЛ. Гр. коіѵшѵеш. Вар. овьштевлтн. Нвб. общувам ОА, БТР, АР. овьцшые, -ІА ср. 1. Приобщаване, присъединяване, участие в нещо. I весѣдж объіѵаі. овьштенье еже на трАпѣ^Арсъ. 1 дівъное оѵрѵенье. і наіса-^аньс К 46 21. 2. Общуване, общение, близост, влісо гГ вже нашъ ... прѣ^вАлнмъ же овьфенне. еже есн далъ намъ СЕ 65а 16; мнромь гк> помо. сѵ въішъннм. ѵѵ мнрѣ всего. ѵѵ съвъкочрп-льшк са. на овьфенне. лмБьве жітьк». гіо пом СЕ 9а 25. 3. Помощ, съпричастност, състрадание, бллгодѣіа-ннѣ же Т ѵѵвфеніѣ не(.,..) (Анте) тацѣмн бо жрът(...)н оѵргАждАнте во\р Е 34а 18. 4. Съотношение, отношение, връзка. оврА(,)ъ бѣ та. сеі д^овьнѣі плсцѣ. і да НАВъікнеші коліко овъштс-нье оврл^очр къ істінѣ. ѣгыьць. і ѣгньць. нъ овъ вѣ нс-съмъісленъ. овъ съмъкльнъ К 7а 4. въ [иа] овьфеные прнідтн. Гр. еід коіѵсоѵіаѵ 8е%одоа. Приема, допусна до църквата, нъ влюдн са да не простншн іего. н да не прннмеші іего въ овьштс-ннк. н дл. не отрѣшншн кго отължѵеннід С 187.15. овьфеньк прннмАтн [ѵесомочр]. Гр. детаАг|\|пс; [тгѵос]. Приемам причастие, причестявам се. і сжннуъ таннъ ве^ъ осжжденнѣ съподовлѣтн СА, овьфенне прннмАтн СЕ 236 25-26. сваток овьфеньк. Литург. В християнския религиозен обред -тайнството причастие. &ю на рь^А'рѣшенне поста нсповѣдьннкочр. ег ДА СЪПОДОБНТЪ СА. СТОЧрМОЧр СѴБЫ11С— ньк> СЕ 796 24. Е, СЕ, К, С. Гр. коіѵсоѵ{а, аоууеѵеіа, цеха-Вар. оЕЬфоннс, овьштомніо, іѵвфснѴк, ОБЪШТОНЬО. ’ ОБЬШЬ Нвб. общение остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. овырннА, -ъі ж. 1. Нещо общо, това, което свързва, кжяб овьштниж нма-та съ мнояв. ѵто нъі МЖѴНТА С 172.20. 2. Обща участ, еднаква съдба. в'сѣмъ во ѵкомъ овьфннж о^ѵнннлъ есн. рокочр ЖНТНѢ СЪІСОНЬѴАВЪШЮ СА. ТѢМЬ- же молнмъ тн са гТ СЕ 58а 16. Изч. СЕ, С. Гр. то коіѵбѵ. Вар. овьштнмл. Нвб. Срв. община ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОБЬфНТН, ОБЬфЖ, ОБЬфНШН Сб. ПрИ- общя, присъединя, сего дѣлма не ТЪѴНІЖ САМЪ прнде, НЪ Н НАСЪ КЖС тако творнмъ. свокмочр нменн обьшта НАреѵенніл. блажснн бо реѵе сьмнрАкв-штнн. КОСО то съінове божнн НАрекжтъ СА С 423.11. Изч. С. Гр. коіѵшѵоѵ лоіесо. Вар. овьштнтн. Нвб. Срв. [при]общя се., [при]общавам несв. ОА, ВА, БТР, АР. овьфь, -нн прил. 1. Общ, който принадлежи на всички. ^АіГеже къ довръінмъ клеврътомъ. ѵьсть н о\ркА-^АННіе кстъ прніА^нн, къ овьштоѵр-очрмочр владъіцѣ С 82.5-6; ѵловѣѵь-скомъ оѵрво рождсннкмъ. ннъ нного. а д^овыоіе к-д'но вьсѣмъ. овешть во оць нмжтъ вогъ С 84.18. // Който принадлежи на две неща, лица. рлдоѵрн СА ОБрАДОВАНАІА ... рАД0\рН СА ДОѵрШСВЪ-НЪІН урАМе БОЖНТ. рАдоѵрн са овьштеіе жнлншто. невесн н ^смн С 251.16; вьседръжнтель снъ ... вѣѵьнок н прнсно съі цѣсАрьствніе нмѣа. кочрпно съ роднвъшннмъ. ІАК0ЖС- роднвъін кго овьште бо цъсАрьствніе С 327.18. 2. Общ, който се отнася до всички, който обхваща всички; всеобщ, о МЖѴС-ННѴН ПАМАТН ... В0Л6 же очрво посрѣдѣ Н^Ъ ВЬВбДЪША ПАМАТЬ на обьштж поль^ж С 83.4; ннктоже вь ЦѣсАрн^ъ въктъ ве съмрьтн. ннктоже ОБЬШТААГО ІСОНЬЦА О^БѢЖА С 238.11; иъ овьште веселнк н рАдость н нлмъ рАБОМЪ БЪІСТЪ. НАШСГО ВО рАДН СЬПА- ОБЬШЬЫНІСТ» 47 ОБЬфЬ.ЫНКЪ сстід С 489.3. // Еднакъв, един и СЪЩ. ІЛКО Н БОГДТЪІА рДВИО ПОѴЬТС. Н рДБЪІ Н СВОБОДЪІ. Н NN ВСѢ^Ъ ОБЬШТЪ АЬръ н^лніл С 493.10. 3. Цял, цялостен, целокупен, н вьсд нсвесь-скъіа снлъі веселдтъ сд. оѵрслджддкмъі 0 ^гшеынн ОБЬШТДДГО рОАД ѴЛОВѢѴЬ- скдго С 490.2. 4. Който съдържа най-същественото, обобщаващ, кротъко весѣдоѵрА съкръі непрнга^ннд АѢЛСС6 нмд. тн обьштск кстьствоѵр ядреѵе нмд С 394.18-19. ОБЬфДКГО рлдн оуспѣ^д. Гр. КОІѴ-сосреХшд. За всеобща полза, яѣстъ бо инѵ'тоже тдко вочр лгсбо. юкоже кже ОБЬШТДГО Р&АН О^СПѢ^Д жнтн С 379.2-3. овьфеіе въселенью. Гр. ц коіѵц оік-онреѵгі [вар. ласта т) оіконцеѵп]. Целият свят. кдниъ дрніѵс. лншнтъ сд словд, тъ каннъ отъпдадктъ отъ жрѣвнгл ... N0 ГЛДГОЛеТЪ ГМЬ ИН БМЪ ... N6 СЪЛОЖНТЪ СД СЪ ДОМЖ. N6 вьслѣ-Д0\рктЪ ПрДВЬАЬНЛЛГО, N ѴЬТЪІ кмо\р АЬЫН Н ПрД^АЬЫ8А СЬ ОБЬШТННМЬ ВЬСС- лбынн (погр. вт. вьсслсыннмь, Север., с. 509, бел. под линия) прнлдглА сд С 509.25. овьфнн вьсемоѵр мнрочр съиьмн. [Светите] Вселенските събори, вьсе во се сті вьсемоѵр мнро\р обыіітн съиъмі проклАді сжтъ К 2а 23. ОБЬфНН мдидстъірь. Гр. коіѵбрюѵ. Манастирско помещение, в което пребивавали новоподстриганите монаси, нан дште ^оштешн ѵрьиецъ бъітн. вьдъ^н вь обьштнн мдндстъірь. нждеже вдште врдтнА юстъ С 170.4. К, С. Гр. коіѵб^, 1абрроло<;. Вар. овьшть, овешть. Нвб. общ ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Общово нивище МИ ГХ,МИМ. ОБЬфЬННКЪ, -д м. 1. Съпричастник, съюзник, съобщник, събрат, гочр ядшемоч)' к ^сочр. нже отъ от'цд ыерд^-джѵеиъ кстъ. кгоже рддн н вѣкъі сътвори. обьштьинкъ же вжьствоу С 28.22; ѵѵлс овьштнѴ эддинтс-ле родд ѵловѣѵьскддго. доврн ОБЬШТЬННЦН пеѵдлн. съпоспѣшынцн мольбъі С 96.30; н тъ прнѵА(стн са) тѣ^ъ жде дд плътъыоѵрыочр его прншестню овефьинцн въівъше н вже(ствьнѣн КГО) БЛДГОДД(ТН ПрНѴД)СТЬННЦН БЖ- демъ X ІАа 25. // Съучастник. горе вдмъ къннжъынцн н фд(рн)сѣн і ѵпо-крнтн. ѣко ^нждете гровъі проро-ѵьскъіа ... і глете. дште внмь въілн вь Аьин отецъ идшн^ъ. ые внмь оч^бо овефьинцн нмъ въілн въ кръвн пророкъ М Мт 23.30; сйе сотобниъ. овьштьынѵе яеѵнстъі^ъ бѣсовъ ... ие стъідншн лн сд жърд клмеыню прѣдъ ядродомъ С 115.26. 2. Причастник, този, който се приобщава, прича-стяващ се със Светите дарове, влко п вже ... оѵркрѣпн н NN дѣло твон^ъ ^дповѣден ... і овефьынкд вжетвънъі^ъ твон^ъ тдныъ прнмѣшмл са стъмь твоемь ДСѢ. ндслѣдьинкъ вждетъ СЕ 74а 24; дд рд^дрѣшншн отъ грѣ^ъ рдвд твоего сего. і овефьынкл сътворн н. прѣ-ѵнстъі^ъ твон^ъ тдныъ СЕ 80а 10. // Носител; участник, пріді сйъ ѵскъі. ДД прімнрітъ родъ ИДШЪ КЪ вочр ... N6 СДМЪ ТЪКМО ПріА«. НЪ I НИЪІ ТВОрАШТА тдковдд. своемо\р імені ОБештъиікъі творітъ К 9а 32. 3. Помощник, съдружник. I ВСА С7ВШТАІА СЪ ЫНМЬ. 0 довнтвѣ ръівъ ілже іАША. тдкожде же. і ѣковд. і одн^д. сыд ^еведеовд. ѣже бѣ-сте обынтьынкд снмоыовн 3 Лк 5.10 А. ^ълн овьфьннкъ. Гр. [о] тцс; катаас; коіѵюѵб^. Престъпник, злодеец. ГЛЛГОЛД нмъ пнлдтъ понмъте въі н. н по ^лкоыочр вдшемоѵр сжднте. довро-рд^очсмнвъ СЖАНН отъложн тджесть NN жнаовъсісъі глдвъі. въі понмѣте ^ьлн обьштьынкд С 433.8. овьфьннкъ вѣрѣ. Гр. коіѵсоѵоі; тці; татесо<;. Едноверец, който е от същата вяра. н ОБЬШТЬЯНКОМЪ БЪІТН вѣрѣ, дд дште то сътвордтъ. ѵссть- ОБЬ.ШЬН0 48 ОБѢАЪ нъінм' н велнкъінмъ длромъ достоннн БЖДЖТ'. ДЛ ІЛКО СС БЪЛШС І€МОЧр ид. оѵрмѣ С 58.12. М, 3, А, Е, СЕ, К, С, X, Р. Гр. [о] коіѵшѵб?, КОІѴСОѴІОС. Вар. ОБСфЬМНКЪ^ ОБОШТЪМІКЪ, ОБЬШТЬННІСТ». Нвб. общник остар. ВА. овьфьно, -л ср. Причастен, киноник — богослужебно песнопение, изпълнявано на литургията от клира след освещаването на Светите дарове, глл. д. въ^влш(..) (о)вфно. рлдочрнте сд прлве Е 35а 9; глл. л. НСПОВѢДАТЪ НБСЛ ѴЮД6СЛ ТВ0Ѣ. ов?1. рлдоч^нте са прлвед Е 37б 10. Изч. Е. Гр. [то] коіѵсоѵікбѵ. Вар. овірно, овсціно. Нвб. 0. овьфьыъ, -ъін прил. Съпричастен, свързан, ые бон са Тшснфе. прнд женя; СН. Н6 Брлкочр ОБЬШТЪНЖ. НЪ БОЖНН^Ъ тлннъ строннж. Ж6НЖ ТН МѢНЖ нъ отьць нѣсн С 242.21-22. Изч. С. Гр. коіѵсоѵіа. Вар. овьштъиъ. Нвб. Срв. общник м. ВА. ОБЬфЬСТВО, -л ср. Общност, единство. ЮДНО БО Цѣслрьство ОТБЦО^ н съіноѵр н стоѵрочрмоѵр д^оу ... не бо ннѵтоже ТрОНЦА оуоудѣк. НЛН 0уСТЖПНТ7. колн. н прнсностн. НЛН ОБЬШТЪСТВЛ н цтзслрьствл С 328.1-2. Изч. С. Гр. коіѵбтг|<;. Вар. овьштъстко. Нвб. общество ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. оББфые, -ІЛ ср. Приобщаване, присъединяване, участие в нещо. ^ьрн во колнко тъгдл наведе отъ нюдннъі ДОѴрША. БеСѢДОВЛННК ОБЪІѴЛН. ОББ- штніе іеже нл трепе^ѣ С 411.29. Изч. С. Гр. коіѵсоѵш. Вар. овьштнк-. Нвб. Срв. общност ж. ОА, ВА, ЕтМл БТР АР. овѣдлные, -1л ср. Чревоугодничество, преяждане, пресищане, вънсмлѣте же севѣ едл когдл отажліжтъ срдцл ВЛШЛ. ОБѢДЛНННМБ н ПЬѢНЬСТВОМБ. I пс-ѵлльмн жнтенскъінмн М Лк 21.34 3, А, СК; ннкъіжс- во врѣдъ тѣлесъ-нъі. не цѣлѣетъ прнсно въ пнънъствѣ сжфіо. I въ овѣдлньн. нъ лфе к’то твръдо въ^дръжнтъ са етъ в‘сего. то въ скорѣ прннметъ осллвж СЕ 696 1. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. краі7шЛт|. Вар. ОВѢДЛІІНІС. Нвб. Срв. ояждане ОА, ВА, БТР, АР, ДА. 5БѢД0ВЛТН, ОБѢДОѴрБК, ОБѢДОѴрКШН НвСв. и св. Храня се, ям за обед, обядвам. егдл же глллше молѣлше н флрнсѣн едннъ дл овѣдоѵроѵртъ о\р него. въшс-дъ же въ^леже М Лк 11.37 3; глл нмъ нс. прндкте овѣдо^нте. і ннктоже не съмѣлше отъ оѵрѵеннкъ нстазлтн его тъі кто есн М Йо 21.12 3, А, СК; егдл же обѣдовлша. глл снмоновн петроѵр нс. снмоне нонннъ лювншн лн ма плѵе (снуъ) М Йо 21.15 3; вллженъін грнгорнн. постл-выенъ въктъ плтрнлр^ъ ... по объіѵлю плтрнлршъскоѵр. повелѣ слкеллроѵр свокмоѵр ... прнвестн вТ млломоштн. нл трепе^ж своич дл овѣдочрявтъ сь ннмъ С 121.10; третнілго нл десдте не ведѣлше ннк’тоже. рл^вѣ плтрнлруъ кдннъ. овѣдочріжштемъ же нмъ С 121.22-23. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. аріатасо. Нвб. обядвам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. жѣдъ, -л м. 1. Обед, обедно хранене, флрнсѣн жс- вндѣвъ днвн са. ѣко не прѣжде кръстн сд пръвѣе обѣдл М Лк 11.38; глллшс- же къ ^ъвлвъшюмоѵр н. егдл творншн овѣдъ лн всѵерітК. не ^овн дроѵргъ твон^ъ М Лк 14.12; флрнссн жс- ^ъвлвъін іего нл обѣдъ. тлн въ доѵршьнѣѣмь СН ДѢЛЬННЦЪ ^очрльнъі КОВЛЛШС НЛ НЬ МЪІСЛН С 392.27. 2. Угощение, празнична трапеза, по комъклнвн. нмстъ ппъ т\ ржкж стлрѣншллго. Л ТЪ ПЛКЪІ Брлтрл сн ТЪ. ржкж. Н ВСДЖТЪ Ѣ НЛ ОБѢДЪ поіжфс- се СЕ 116 8. // Образно. слъішлвъ жс- сдннъ отъ въ^лсжа-штннуъ съ ннмъ сн рс-ѵе с-моѵр. вллжснъ нже СЪНѢСТЪ ОБѢДЪ въ цсрствнн БЖНН ОБѢСНТН 49 ОБѢТОВЛЫЬге М Лк 14.15; ночрждА дьнесь СЪТВОрНТН ОБѢДЪ. ИСКАН ОТЪ ОБОІЖДОЧр ВАМЪ оѵрспѣ^ъ БЖДСТЪ. Н ССА ТрОПС^ЪІ НАСЪІТНВЪШС- СА. Н НАШН^Ъ САОВССЬ СНЦС- отндстс- С 405.18. 3. Храна, ядене. віО СѴ Н^БАВАСНЬН ВС-АЬСѢДА ѴІСА. ѴУ ПрО-фСНЬН. I 0 прнідтьн ОБѢДА СНАЪНААГО. въ^могжфааго СЕ 3 6а 11-12. 4. Обедно време, обед, пладне. С-ГДА ѴІСЪ БОАН ... АфС- АН ^БАО СТрАНА БЖДС-. ТО ДО ОБѢДА. лн до полочр д'не СЕ 38с 22. овѣдъ годоу. Гр. тон пасхо.. Преди Пасха, бѣ жс- вь патъкъ объдъ годоѵр. БѢ ЖС ГОДИНА. Г. Н ГЛА НЮДСОМЪ сс цръ влшъ СК Йо 19.14. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. арісноѵ, беТпѵоѵ, Ёсггіаагі;, арто$. Нвб. обяд, обед ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овтгснтн, обѣшж, обѣсншн св. Окача, закача, поставя нещо да виси. і НЖС АфС СКАНДАЛНСАС-ТЪ СДННОГО отъ МАЛЪІ^Ъ СН^Ъ ВѢроѵріЖфН^Ъ ВЪ МА. оѵрнѣе емочр сстъ да обѣсатъ жръновъ НА ВЪІН СГО ОСЬЛЬСКЪІ. I ПОТОПАТЪ I въ пжѵннѣ морьстѣн М Мт 18.6 З1; на ВрЪБНТ ПО СрѢДЪ (А1А. ОБѢСН^ОМЪ 0рЪГАН(Ъ)Ъ1 НАШГА СП 136.2. Срв. К 7а 32; С 418.23. // Образно. како же ^МНББ рАСПЪрА. Н К‘ДС ^МНКБ 0БѢСН С 463.1. // Привържа, завържа, окова. МЛЪѴАШТОЧр ЖС- ППѴННЧ)1. н 0БѢШСН0\р БЪІВШОЧр. рѢША жьрн. ОТЪВѢШТА НН. ПАКЪІ МЖѴІВЪШС Н ногътьмн С 140.10; воісводл ^ѣло жс рА^ГНѢВАВЪ СА. ПОВСЛѢ ІСГО ОБѢСНВЪШС стръгАтн ... дондежс МАСА кмоѵр ПАДОША ВЬСА НА ^емн С 149.19. // Прич. мин. страд. като прил. овѣшенъін. Гр. крецааіЗеіс;. Разпънат На КрЪСТ. НА МѢСТО НАрНЦАСМОС-КрАННСВО. точр ПрОПАСА Н. I ^ЪЛОДѢА ового очрво 0 ДССНЖНЪ. А ДрОЧрГААГО 0 інжіжж ... едннъ же отъ оБѣшеночргс ^ЪЛОДѢІЖ ^ОЧрЛѢАШС Н ГЛА. АШТС ТЪ1 ссн ^ъ шса самъ н нъі М Лк 23.39 3, А, СК. II Прич. тин. деят. като същ. овѣшьшен т. тн. Гр. о1 креца-аа.ѵxЕ^. Тези, които са разпънали на кръст, които са погубили, обѣ-ШЪШАІА НА Крстѣ ГЬ. КАКО НС ІМЖТЪ вѣръі. ѣко црь естъ оѵрклрѣсмъі К 11& 5. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Гр. крераѵѵнрі, аѵартасо. Нвб. Срв. обеся [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. 0БѢСНТН СА, 0БѢШ7К СА, 0БѢСНШН СА Св. овѣснтн са въін. Гр. крерофоа тш трахл^ф. Хвърля се някому на шията, овеся се. въ къінуъ мѣстѣ^ъ жнвсшн повѣждъ. да тамо прндж. тн овѣшж са въін твокн С 242.12. Изч. С. Нвб. Вж. при оБТснтн. 0БѢСТН СА, ОБѢМЬ СА, 0БѢСН СА Св. ПреЯМ. ^АПОВѢДН СТЪІ^Ъ ѴѴЦЬ ... АфС К'Т0 ОБѢДЪ СА БЛМСТЪ. ДА ТрЪГО^БНТЪ К СЕ 103а 9-10. Изч. СЕ. Нвб. обям се ’ям до насита, до преяждане’ диал. ДА. обътованьк, -(А ср. Обещание, дадена дума [образно]. тако подобаашс пострАДАтн ^очр. н въскръснжтн отъ мрътвъі^ъ ... I отъпочрштенню Грѣ^овъ ВЪ ВЬСѢ^Ъ ІА^ЪІЦѢрСЪ ... I СС А^Ъ ПОСЪЛНБ ОБЪТОВАННК ОТЦА мосго М Лк 24.49 3, А; АврАмъ два снъі нмѣ. едннъ ОТЪ рАБЪІ. а дрочргъі отъ сво-БОДНЪІА. НЖС же ОТЪ рАБЪІ ПО ПАЪТН родн са. а еже отъ свободнъіа объто-ВАНнемъ Е 27б 8-9. // Обричане, клетва, обет. вже жнвотъ моі нспо-Вѣдѣрсъ ТСБѢ. ПОАОЖІАЪ С-СІ САЪ^ЪІ М0ІА прѣдъ СОБОІЖ. ѢКО ВЬ ОБѢТОВАНІ ТВОбМЪ СП 55.9. // Монашески обет. гГ І^БАВАЬШААГО ... рАБА ТВОСГО ССГО. ѴѴТЪ СОѴреТЪНААГО жнтнѣ сего МНрА. I прн^ъвАВЪ н въ ѵнстое се обѣтоваынс. СЪПОДОБН Н ЖНТН ДОСТОННО. АЪАСКОЧрМОЧр жнтьго СЕ 81а 22; съвъкоѵрпн давъшсн са емо\р ДАръ ... і сдннаѵьнос се. і АЪлское оврА^ъное обѣтованнс. ОЕѢТЪ 50 ОБѢШАВАТН иедвнжнмо. основано. на Акротомѣ СЕ 936 16. ВЪ^ЛАГАТН [ДАІЛТН] ОБѢТОВАЫЬГА. Гр. ёѵатгобібсорі та<; апѵОркад, бібсоці ашОцка?. При църковния обред приемане на монашество - давам обет. БЛЮДН ѴАДО. КАКОВАА 0БѢТ0ВА-ННѢ ДАвШН ВОЧ^. АЬЛН БО ПрНДЖ ЫАПН- сАНЪфе нсповѣдаынк твое се СЕ 876 1—2; ыа негоже оца обѣтоваынѢ твоѣ въ^лАГАешн. пръвое н послѣдьыее нспо-вѣдАЫне. таннъі срцю СЕ 92а 8. М, 3, А, Е, СП, СЕ. Гр. ЁлаууеХіа, ёлаууеХ-ра. Вар. обѣтовлннк, овѣтовлнне. Нвб. обетование остар. ОА, ВА. обѣтъ, -а м. Обет, обещание, обрича-не. вь мыѣ сжтъ вже обѣті. ілже въ^дамъ ^валѣ твоеі. ѣко і^блвілъ есі дшж мокв отъ съмръті. ОѴІ МОІ отъ сле^ъ СП 55.13; прншедъшемъ же НМЪ ЫА МѢСТО. ГЛАГОЛА НМЪ СТЪІН. поісорнсте лн са оѵрво ПО ОѴрСТАВО\р вАшемоѵр сътворите овѣтъ вашъ С 32.23; воквода же... наѵа кго словесъі ЛЬСТІТН ГЛД ... ДА АШТ6 ОЧрБО ОѴрГОДЬЫА Т6БѢ СЖТЪ СЛОВеСА МОГА Н ОБѢТН. ЕЬ^ИНКИН Н ОБѢШТАН СД N6 СТЪІДН СА С 48.24; тако мжѵншн ... н ыочрдншн ОТЪСТЖПНТН ОТЪ БОГА ЖНВААГО. ОБѢ-ШТАВАА ЦѢСАрЬСКЪІА ЛЮБЬВе ... ТО ЛН прѣмѣыоѵргешн мн протнвж вжніемъ длром'. ЫЪ Бб^Ъ ОЧрсПѢ^А Т6БѢ ДА Бждетъ обѣтъ твон С 50.12-13. въ^длтн обѣтъі. Гр. аттобібсощ та<; вт>ха<;. Изпълня обети, обещания, отъ теве похвала моѣ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті сіа. ѵѵвѣтъі моіа ВЪ^ДАМЪ прѣдъ БОГАШТІНМІ СІА 6Г0 СП 21.26; ѵѵбѣтъі моіа гіо въ^дамь. Прѣдъ вьсѣмн людьмн его СП 115.5; ВЬШДЖ ВЪ ДОМЪ ТВОІ. СЪ ВЬСбСЪЖА-ГАбМЪІІЛІ. ВЪ^ДАМЪ Т6БѢ ОБѢТЪІ МОІА. (АЖ6 Н^дрѣсте оѵрстьыѣ мо. Т глашга о\рстА моѣ въ пеѵАлі моеТ СП 65.14. СП, С. Гр. ейхп, і!)ябахетс, сгбѵха^ц. Вар. СѴБѢТЪ, Нвб. обет ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР ОБѢШАТН, ОБѢШАКК, ОБѢШАКШН НвСв. обѣшатн тржсомь. Гр. крецѵасо аеі-арш. Разклащам, разтърсвам, люлея, ^евѣ ^ъіблжшті са матстъ. і ОБЪШАбТЪ ТрЖСОМЬ. ОБѢШЪШАІА НА крстѣ гь К 116 4. Изч. к. Нвб. 0. ОБѢфАВАТН [са], ОБѢфАВАГЖ [сд], овѣфАВАгешн [са] несв. 1. Обещавам някому нещо. отъвѣштлвъ же стъін НАѴД протнвж МАГ'НОѴр ГЛАГОЛАТН ... ТАКО мжѵншн ... н но^дншн отъстж- ПНТН ОТЪ БОГА ЖНВААГО. ОБѢШТАВАА цѣсАрьскъіА лювьве. ^Астжпыеннге СТАрѢНШННАМЪ. ДААННіе НМѢНІЮ С 50.7-8; лггелъ помъішліАіпе вь севѣ сн ... днв№ дѣло прѣрсоднтъ оѵрмъ ... ОБѢШТАВАКТЪ ДЪВНЦН САМЪ. СВОНМЪ лнцемъ прншьствніе гавнтн. ПАѵе же вър;одъ сло\р^°мъ обѣштавактъ ген С 248.22-23, 25; аѵснфь ... егочрптѣ-ыъінеА гнжшААше сд н вѣгААШе ... не МОЛІЛАШе ЛН ГОСПОЖДА СВОІА ^ѢЛО. н СВОБОДЖ ОБѢШТАВАКЪШТН. ТЪѴЫгБ А БЪІ ка послоѵршАЛЪ С 365.26. 2. Обещавам, давам дума някому, поманжвъ же нмъ ржкояв реѵе къ ннмъ. покорнсте лн са понѣ ыъінѣ. нлн ин еднлѵе. ВНДѢША БО КОК-ГО рЖГАБАШТА СА. ДА ОВН ОБѢШТАВААуЖ СА. ДрОѴр^НІ Ж6 N6 покорААрсж СА С 33.22-23. 3. Обричам се, вричам се. рс-ѵе же лсклн- ПНГАДН Н САВНЫНН. МЪІ БОГОЧр ЖНВОѴр-О^МОЧ^ ПОКАрАКМЪ СА Н ОБѢШТАБАКМЪ са С 125.21-22. // Давам обет, посвещавам се. се отъ ржкъі ^въі прнемлешн гд. блюдн са къ комочр прнстжпАешн. комочр овѣфАвлешн са. н кого са отъмѣтасшн СЕ 96а 23; іво ИѢСТЪ НАМЪ МАЛА КА^ЫЬ. ОБѢфАВАБК- фннмъ са р;рАынтн. в'сѣ прѣждс- реѵе-ИАА. ПО ТОМЬ же ОСЛАБНТН ОБѢфАЫАА СЕ 91а 12. СЕ, К, С, Р. Гр. іка.ууі\\ора\, катеяау-■уеХХоцаі, гжіахѵсоцаі, кайоцоХоуем, стиѵ-тійЕцаі, аиѵтаааоцаі. Вар. обѣштлвлтн. ОВѢШ&ЫЬК; 51 ОБѢШАТН Нвб. обещавам ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овѣфлньк, -іл ср. 1. Обещание, обри-чане, обет. вллгодлрьствочрнк та гн. съподобн ма вллдъіко... оѵрмждрн МА МЖДроСТНББ ТВОККК ... 0СВѢТН МА Н оѵртвръдн МА ОБѢШТЛННКМЪ твонмъ С 103.19. // Монашески обет, монашество. ВЛЛЖ0НН СЪМНрѢІЖфНН ... ВЪІ ^ОВСТЪ СПѢШЪНО. вьспрннмѣтс нго ... і л^ъ поконк въі ... федротъі твоьа Н^ЛѢН. Прѣ^ьрл ГрѢ^ЪІ НЛША. I Прнс-^А овѣфлнне СЕ 856 21; дьнесь въ обѣ- фЛННС- ТВОС ... ГЛЛВЖ ТВОІгК ПОСТрН- СЕ 866 9. 2. Възнаграждение, плата. въпрлшлшд жс- і воінн глжше. н мъі ѵто створнмъ. н реѵе къ ннмъ. ннкогоже ие обнднтс- нн оклеветете. н достонні вждете. овѣфлнні влшнмн СК Лк 3.14; н прн^влвъше весточрднж женж ... длша ен двл десАтн ^лдтнцъ. н нио толнко жде овѣштлвлнкште длтн ен ... тѣмн обѣ-штлынн повѣжденл жс-нл. ндетъ к гіемоѵр С 515.7. СК, СЕ, С. Гр. іпаууеХіа, -олбахешс, сгоѵ-•сауд, шушѵюѵ. Вар. обѣштмінк, обѣцшшк, обѣцімшс. Нвб. обещание ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. овѣфдтн [са], овѣфлкк [са], овѣфмешн [са] се. 1. Обещая някому нещо. ігсдл нсклрнотъскъі ... іде къ лр^нс-реомъ дл н прѣдлстъ нмъ. онн же слъішлвъше ВЪ^ДрЛДОВЛША са. і овѣфАША емоѵр съреврьннкъі длтн М Мк 14.11 3; прн^ъвлвъ вжнн рлвъ нлкѵовъ прѣподовьнллго еппл ... о гровѣ ... молн са кмоѵр. по очрмрьтнн кго. погретн н вь немъ. томочр же овѣштлвъшоѵр са кмоѵр С 531.30. 2. Обещая, дам обещание, дам дума. не отьрннж господь люднн сво-н^ъ. нъ н съплсеинк людьмъ тѣмъ вь послѣдьнаа дьин обѣштл С 347.15; повръже севе прѣдъ ноглмл рлвъ вжнн ... кльнъі са. не вьстлтн прѣжде оть ^емьА. дште прѣжде не обѣштллтъ са. прѣдъпостлвыснъін^ъ въкоѵрснтн С 524.16. // Дам надежда. гГ вже нлшъ ... в'сѣмъ строід. і нлстоіАфее нлше жнтне. I БЖДЖфЛЛГО нлмъ нлсллж-денне. ѵѵвѣфлвъ СЕ 166 18. //Уверя някого в нещо, задължа се. пеѵл-дьнь іесмъ отьѵе. не бо ^отѣ^' длбъі істо оѵрвѣдѣлъ тлннъі сса. н нъінгл не въ^могж нл мѣстѣ семь жнтн. стлрьць же слвл обѣштл са вогоѵр словесемь. ннкомочрже съпростл того повѣдлтн С 288.4. 3. Прич. мин. страд. а) Като прил. овѣфлнъін. Гр. е7гг|-ууеА.цеѵо<;. Обещан, тъгдл вьсе кже вь семь жнтнн прѣовндѣвъ. въ овѣ-ШТЛНЪІНуЪ БЛЛГЪІН^Ъ ПрНАТНЮ по- двн^лк-тъ са С 252.6-7.5)Като същ. овѣфдимл ср. тн. Гр. ёяаууеЯлос. Обещаното, обещаните неща. обѣ-флвежфннмъ са эдлннтн. в'сѣ прѣ-жде реѵенлл. по томь же осллбнтн обѣ-флнлл. і къ пръвоѵрмоѵр жнтьм въ^-врлтн са СЕ 91а 14. 4. Обрека се, врека се, посветя се. помѣнн гГ. длдл Т вьскв кротость его. ѣко КЛ1лТЪ СІА ГІО. ОБѢШТЛ С1А БО\р 'іѢКОВЛМ СП 131.2; оБѣфлсте са ^о\р. въ д^ъ стъі. дл оѵртвръднтъ ДША ВЛША СЕ 976 11; мно^н же отъ нлродл вндѣвъше мжѵнлънъіа съсждъі. очрвоглвъше СА ... ОТЪСТЖПНШД отъ вѣръі р;рнсостовъі. ОБѢШТЛША же СА нѣкоторнн. отъ ЯѴі^Ъ ѵнслом' ѵетъірн досатн. добьк съ^о-днвъше съісоіЛ>ѵлтн са С 175.7-8. 5. Дам съгласието си, съглася се, склоня. СТЪІН кононъ. Н ОБѢШТЛВ' СА нмъ понде сь ннмн нл мѣсто. вьсь же нлродъ ндѣлше. н свѢшта въжегъше С 36.4-5; воіеводл ... нлѵд кго словесъі ЛЬСТІТН ГЛА ... дл лште оѵрво очргодьнл Т6БѢ сжтъ словесл МО(Л Н ОБѢТН. ВЬ^ННКНН Н ОБѢШТЛН СА N6 СТЪІДН СА С 48.25. 6. Покоря се, подчиня се. рл^гиѣвлвъ СА МЛГНЪ ... Н ГЛЛГОЛ"А ... остлнн са очрво понѣ ыъіьГѣ отъ во^кстн. н от' ве^лрмьнл оѵрп'влнніл крьстнглнь-скл. н овѣштлн мн сд С 49.20; реѵе 0БА7ЛНЬН€---------------------------------- слосргамъ свонмъ. прнведѣте мн кд- НОГО ОТЪ НН^Ъ. ДЛ НбКЪЛН ПОНѢ ТЪ СА мьнѣ овѣштактъ С 60.14. 7. Известя, съобщя, оповестя. влаженъін ііѵыа реѵе нмъ ... инколнже но отъврьгж са господа, мокго Тс ^са ... ^ане тъ ОБѢШТЛ НЛМЪ ГЛЛГОЛА ... НЖС отъвръжетъ са мене прн ѵловѣцѣ^ъ. то н а^ъ отъвръгж са кго С 259.13. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. исаууеЯАороа, йтст-Хѵеоцаѵ, сшѵтбдераі, а-оукахатЩерда., авѵхаааорса, ебхораі, яейЗорш. Вар. ОБѢШТЛТН, ѴѴБТфг.ТН. Нвб. обещая [се] ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овА^аньк, -ка ср. Превръзка за челото, венец; диадема, кьсл тварь како н оба-^аньк повѣдь овноснтъ С 509.18. Изч. С. Гр. Зкхбгфа. Вар. обатдмыо. Нвб. Срв. объзен прил. 'обшит, поръбен по края’ диал. ДА. ОБА^ЛТН, ОБА^МгК, ОБА^ЛКШН Св. ОбвИЯ, увия, повия, завържа, н се рекъ ... ла^аре грАдн вонъ. I н^нде очрмеръь овд^анъ ногама н ржкама. очркроемь. I лнце его оѵрвроѵрсомъ ОБА^ЛНО М Йо 11.44 3, А, СК; потомъ повслѣша прннестн трьстнк ... ОБЛОЖНТН по пльтн кмочр. Н ВрЪВНКЖ ОБА^ЛВЪШб СЪТАГ- нжтн С 270.7. // Превържа, самаръ-нннъ жо едннъ ... прнстжпь оба^л стро^пъі его ВЪ^ЛНВЛІА 0ЛѢН н внно М Лк 10.34 3, А, СК. оба^атн о\рста своіа. Гр. %сЛіѵбсо то отбра рои. Затворя си устата, замлъкна. львн бо даннТла ннѵсоже не вндѣвъше ^наменніа. нъ мжжа вн-дѣвъше н довростн кго. поѵътъше оѵрста СВОІЛ ОБА^ЛША С 386.3. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. 6е'со, терібем, кахабеш, яеріяЯяксв. Вар. овА^атн. Нвб. Срв. обвежа, обвязвам диал. НГер ЕтМл. ОБА^АТН СА, ОБА^ЛІЖ СА, ОБА^аКШН СА С6. Обгърна, обвия се [образно]. жжа ГрЪШЬЫНІСЪ ОБІА^ЛШІА СІА МЬНѢ. I ^акона твоего не ^авъі^ъ СП 118.61. // Ирен. Забъркам се, заплета се. ОБДТН (воннъ) бъівла овлфаетъ са коѵрпѣмТ жнтннсклмн. да воевод(ѣ) годѣ вждетъ Е 1а 1. Изч. Е, СП. Гр. лЕрітЛекорса, ЁряХекораі. Вар. ОГ.ІА^ТН. Нвб. Вж. при. оба^тн. обатн, овьмя;, овьмешн св. 1. Обгърна, обхвана от всички страни [образно]. ЖНВОТЪ Бѣ СВѢТЪ ѴКОМЪ. I СВѢТЪ въ тъмѣ свьтнтъ са. і тъма его не обыатъ 3 Йо 1.5 А. 2. Уловя, хвана, по гло\р же твоемоу въвръжемъ мрѣжж. I се сътворьше. обаса мъножъство ръівъ много М Лк 5.6 3, А. 3. Прегърна някого, нсъ. негодова. і гла нмъ. не дѣнте дѣтнн прн^однтн къ мьнѣ. і не враните нмъ ... і овемъ кд влаго-словлѣаше. въ^лагаіА ржцѣ на на М Мк 10.16 3; отьцъ же сава ... не оѵрвоіл са. нъ радъ въівъ. прнде въ ^ъі^ннж прѣподовьнааго нѵана. н овьмъ н С 287.27; а^ъ н овьмж свокго н^вавн-теліа. аштс- не внждж въ ржко\р кго ^наменнн гво^днннъін^ъ не нмамъ вѣрьствоватн С 500.23. 4. Прен. За състояние, чувство - обзема, обхвана, завладея, іѵбіаска мка болѣ^ні съмрътьнъікА. бѣдъі адовъі оврѣтж міа СП 114.3; ѵловѣкъ тако жнвѣаше ... съ мъітарн вь^лежаашс- ... досаж-дакмъ трьпѣаше. н оѵрмалгакмъ мль-ѵаашс-. стра^омъ объатъ бѣ въ страстн С 474.3-4; цѣсар очрво одръжнмочр пс-ѵалмн нмѣныа. н многамн тжгамн овьдточр С 492.12; она жс-... къ вочр оѵн въ^дѣвъшн. н стааго на поможенье прн^ъіваіжштн ... н авьк того трс-пстъ н невндѣные обьа С 559.27. // Образно. вразі моі дшж мовк одръжашід ... ѴѴБКАСКА М1А ѣко лс-въ готовъ на ловъ СП 16.12; лс-сть ійчжс- съкръі овьмс-тъ і. н вь сѣть да въпадстъ вь ніж СП 34.8. // Завладея, снн сжтъ овьмъ-шнн нашж странж С 94.20. 5. Прен. Обходя, обиколя, овндѣто снона н обьмѣтс- і. повъднтс- въ стлъпѣуъ его СП 47.13. ОБАТрНТН 53 ово М, 3, А, СП, С. Гр. теріотог/і^со, лерітггбаско, леріяХекгю, ёѵаукаХі^одаі, катаХарРаѵсо, леріХарРаѵсо, (жоХарРаѵсо, ЗіаХарРаѵю, сгиХХарРаѵсо, сгоукХеісо, леріехм, кіѵесо. вар. (ѴБАТН, ѴѴБІАТН, ОБЬАТН, ОБЫЛТН, 0Б7.АТН. Нвб. обема се., обемам несв. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овАтрнтн, овАфркт;, овАтрншн се. Запаля, възпламеня [прен.]. сдмн послѣд-инмъ неджгомъ ве^оѵрмннмъ болѣша. ВСЛНѴЛНННМЪ стр&стн ВЬСЖ ДОѴрШЖ ^ьлѣ овАтрнвъше С 333.19-20. Изч. С. Гр. біафХеурсаѵсо. Вар. овдтрнтн. Нвб. 0. ОБАТрНТН СА, ОБАфрКК СА, ОБАТрНШН СА се. Възпаля се, отека. къдл^дштоу же пнѵнню вь темннцж. кдннъ от' вон-N7. 0\рддрн Н ... Н реврд ОБАТрНША СА. (ЛКОЖС КДВА КМ0\р ОТЪДЪІ^ЛТН С 139.10-11. // Прич. мин. деят. като прал. овлтрнвъ са. Гр. оібаіѵ-а>ѵ. Прен. Разгорещен, ннѵсоже во снце нендвнднтъ въ. ілкоже пдмдтнвд ^ълочр ѵловѣкд. ілко се овдтрнвъше са срьдьц.6 Н НДДОЧрВЪШН СА дочршн С 422.25. Изч. С. Гр. срХеуршѵш. Вар. ов&трнтн сд. Нвб. 0. ОБАТрНсТН СА, ОБАТріАКК СА, ОБАТрНО«ШН са несв. Прич. сег. деят. като прил. овАтркоА са. Гр. фХлуроиѵсоѵ. Прен. Който се разпалва, ніѵесоже інопо нендвідітъ въ ъкоже того іже дръжітъ гнѣвъ. Т&КО БО ССТЪ ѢКОЖС нддъімдьх са срьдце. і овдтрѣіжштн са дшд К 9а 15. Изч. К. Вар. ОБАТрѢТН СА. Нвб. 0. овАфреные, -іа ср. Избухване, кипва-не, пламване [образно]. нъ ѵто протнвж томочр трвпълнвъін тъштн- ВЪІН НД МНЛОСТЬ. Д ПО^ДЬНЪ НД ГНѢВЪ. тръпнтъ ВЬ^БѢСЬНЪВЪШННМЪ. ЦЪЛНТЪ отъвътомъ овдштреннк С 330.29; дд БЪІ^ОМЪ ОБАШТреННК ГЫѢВД. ПОТЪ- штнлн н оѵрстлвнлн С 407.2. Изч. С. Гр. фХгуроѵті, оібгіра. Вар. оЕлштромніс. Нвб. 0. овж^ъ, -д т. подъ овж^омь. Гр. птпбсвѵ. С негодувание, с недоволство, не могж стлрь-ЦД ^ьрѣтн ПОД ОБЖ^ОМЪ ітріМЖШТА. А ТЪІ КДС М0Ч|ДНШН нс- вѣдѣ. прндн ТН Ть, ма пьрн са С 242.16. Изч. с. Нвб. 0. овжродътн, овжродъяк, овжродѣгешн св. Стана глупав, неразумен, оглупея. ндрнцмемнТ са мждрн въітн овж- рОДѢША. Н ОТЪМЬНѢ ВЪ МЪІСЛб^Ъ н^ъ. нерд^оѵрмнѵьноіе срьдьцс- С 334.17. Изч. С. Гр. рсораіѵораі. Нвб. 0. ОБЖ^АТН, ОБЖ^АКК, ОБЖ^ДКШН НвСв. Имам обоняние, помирисвам, усещам миризма, длеадндръ реѵе. ѵочрж- ДЖ СА КАКО ... очрво МОГЖТЪ СНН БО^Н БЪІТН. НН ВНДАШТС НН ОСА^МЖШТС. НН ОБЖ^&ІЖШТе. н къ тъмъ прнгвдж-дмешн са С 163.23. Изч. с. Нвб. Срв. шохам диал. ДА. овдмо нареч. сѣмо н овдмо. Гр. ш8е какёше. Тук и там, насам и натам, і нс пръстмж- фАІА ВОДЪІ рЪѴЬНЪІІА ... СѢМО Н ОВДМО текошд СЕ 1Ь 4-5. Изч. СЕ. Нвб. овамо диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. овндовъ прил. притеж. от ЛИ. Който е в някакви отношения с Овид, Овидов. і тъ бѣ нсъ ... снъ съі ъко мьннмъ БѢ. юснфовъ. ілневъ ... іс-совъ. овндовъ М Лк 3.32 3. Изч. М, 3. Гр. тоо 'Іюргіб. овндъ, -а т. ЛИ. Овид - един от прадедите на Христос. Син на Вооз и Рут, дядо на Давид [Рут 4.17, 1 Пар 2.12]. воо^ъ же родн. овндд отъ рвтн овндъ же родн. несеід СК Мт 1.5 А. Изч. А, СК. Гр. ’1юрп6. ОВО съюз. ОВОГАА 54 ОВ7> ово... ово [же]. Гр. цеѵ ... 8^. Свързва съчинени разделителни изречения: или ... или. по вожню нлреѵонніо ПОСТАВИ НМЪ ЦИСАрЮ, НМвНСМЬ Д0ѴѴД0-СНІА ... СЪ СЬВѢТОМЪ же ОВОЮ ЦѢСАрО^. СЪСТАВНША рАТЬ ИА ПОГАИЪІ ... Н ОВО Н^Ъ извиша ово же прогнАША С 197.8, 9. ово [во]... ово, ово ... а Дроѵргою. Гр. тбс цеѵ... та 8е, тойто цеѵ ... тоото 8е, то реѵ уар ... тб 8е, тб деѵ ... тб 8е. От една страна ... от друга страна. ѴЬТО СЪТВОрНЛЪ ТЪГДА ВЛАДЪПСА ТЪ. лютъ в0 вѣАше н рА^лжѵс-иъ. ово ЛАСІСАИНКМ' ТѢШААШе. ово же ^ОТѢАШС съврАТНти прѣштеннн С 86.24, 25; КННГЪІ НАПНСАВЪ. И ПОСЪЛАВЪ ТОГО ПООѴрШТААШб. ОВО ИАКА^АИНЮМЪ ово епнтнмніж С 188.16, 17; цѣСАрь же ДАѴрНДЪ. АШТе ВЪ грѣ^ъ БѢ ВЪПАЛЪ. ОБАѴе ВЪ ПрАВЪДЖ БѢ ОБЛНѴбЫЪ. ОВО пльтьиъінмъ съгрѣшеиннмъ а дрочр-гою доѵршьнъінмъ НСПрЛВЬЮНННМ С 360.9, 10; N6 БО ИЪ ОБрА^Ъ ОИЪ БѢАШ6 агиьць. ниомо\р Агиьдоѵр доѵдеовв- иоѵрмоу. Н ОВЬЦА Н ОВЬЦА. ОВО БО БѢ стѣиь ово нстниа С 417.26. Изч. с. Нвб. 0. овогда нареч. овогда [же] ... овогда же; овогда ... дроѵргонцн [же]. Гр. пот е цеѵ ... поте 8е. Веднъж ... друг път, понякога ... понякога, ту ... ту. прѣтвАрѣше са овогда тоуромъ БЪІВЪ. ОВОГДА же КрНЛАТАМЪ ПТНЦАМЪ ПОДОВА СА. орълоѵр н стръкоѵр С 7.23-24, 24; доѵѵфнлъ ... вол сътворнвъ ... ИАѴА ИА ГрАДЪ ПЛЪѴНТН СА. Н СНМЪ ТАІСО БЪІВА-исштомъ. ОВОГДА ЖС БОрА СА ОВОГДА же лестьмн ЛЬСТА ГрАДЪ прѣд. ВЬЛѢ^Ъ жс БС^ВОЖЬИЪІН ЖТрЬ ВЪ ГрАДЪ С 56.21, 22; ПАТрНАр^Ъ ТрСТШАГО ИА ДССАТС СѢДАШТЛ ИА ІСрАН СТОЛА, н сс лице юго ОБрА^ЪІ Н^МѢНІАШО. ОВОГДА О^БО ВНДѢТН Н БѢАШС СѢДА. ОВОГДА ЖС отрокА С 121.25—26; по морчр ^однлъ достониъ ѵоѵрдесъ сътворнлъ. ЖНДОВО ЖС ^АВНСТНІЖ н рьвьныемь ОБЬАТН. ОВОГДА КАМОННЮМЬ БША^Ж ГА. дро^ргонцн же ОКОуШАА^Ж СА СЪ СТѢНЪ сърннжтн С 480.29—30. Изч. с. Нвб. 0. ОВОфО, -а ср. Плодно дърво. СЪІНЪ КОЛѢ-БАШС СА АКЪІ ОВОШТС ^ЪІВЛСМО ОТЪ МНО- га вѣтрА С 570.10. // Събир. Овощие, плодове, шсоже цвѣтьць прѣдъвА-рАіетъ прѣдъ овоштемъ. такожс н МАИАСТЪІрЬСКОІС ЖНТНЮ. ОТЪ^ОДЪНААГО ВАрѣютъ С 284.22-23. Изч. С. Гр. карлофорш. Вар. овоште. Нвб. овоще диал. ВА, АК, НТ, ЕтМл, ДА; овощие ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овофьнъ, -ъін прил. овоірьное ^рАннлнфе. Гр. бпсорофо-Хакіоѵ. Място за съхраняване на плодове, плодохранилище. вже прідж ьх^ъіці въ достоѣніе твое. СѴСКВрЪНІШІА ЦІрЪКОВЬ СТЖБК ТВОНБ. ПОЛОЖІШЬА ІлёмА ъко овоштьное эданілнштс СП 78.1. Изч. СП. Вар. овоштьмъ, Нвб. овощен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. овъ, ова, ово местоит. 1. Показ. За назоваване на близки или известни лица и предмети: този. овогда же КрНЛАТАМЪ П'ТНЦАМЪ ПОДОВА СА. орълоѵр н стръкоѵр. нже тѣмъ н^мѣне-ынімъ прѣльстн женъі доврородьнъіА. ОВѢМЪ БО ІАВН СА ВЪ ^ЛАТО ПрѢЛОЖЬ СА. н богатьство обѣштаваа С 7.27; ие во ІСЪ ІСЫА^еМЪ ТЪѴЬББ н ІСЪ жндомъ. нъ !<Ъ ВЬСѢМЬ ГЛАГОАСТЪ. Н 0ВН ПрННОСА- ште НСПОВѢДАББТ' доврорА^оѵрмнвѣ н своіе н владъіѵьско тн С 376.20. 2. Неопр. За назоваване на неопределени лица: някой, едннъі же ДССАТС оѵрѵеынісъ. ІДЖ ІСЪ ГАЛНЛСБВ. ВЪ горж ѢМОЖС ПОВСЛѢ НМЪ НСЪ. I вндѣвъшс н поіслоынша са смочр. овн жо оѵсжмьнѣша СА М Мт 28.17 3, А. 3. При противопоставяне, овъ ... овъ [же], овъ ... ннъ, овъ ... дрокргъін, овъ ... сь, овъ ... същ. [прил., прич.]. ок?>» > * 56 0В7>> 11 Г)з, & рёѵ ... о 5ё, 6 рёѵ ... ётероі; 5ё, 6 цёѵ ... 6 5ё &ХХод бё. Един ... друг, единият ... другият, първият ... вторият. ѵлісоу ц>. іжо сътвори врлкъ сиоу своомочр. і посълл рлвъі своіа прн^ъвлтн ^ъвлнъііа НЛ врлкъ ... онн ЖО N0 рОЖДЪШО отндж. овъ нл соло своо овъ нл кочрплітк своіж М Мт 22.5 3!, А. Срв. СЕ 106а 21, 22; овн тьмннца ОТЪ СЛМѢ^Ъ основлннн рлскоплвлл^ж. овн жо протнвънъід СНЛЪІ ГОНІЛЛ^Ж. отъ вьнѣштьннн^' съкровнштъ С 467.15, 16; ОНН ЖО рѢША омочр. овн молил крстнтолѣ. 1НН ЖС- нлнітв. дроѵрвнн жо нсромнвв. лн однного-тъ пркъ М Мт 16.14 3, А. Срв. Мк 8.28 М, 3, А, СК; юстъ во клілннк от' вьсоа до\ршд н^носнмо. н к-стъ покллннк прѣпрость въ грлждлнс-^ъ вь^нсклкм0. нмже овн съплслкмн сжтъ. л дрочр^ні осжждл-кмн С 362. 23; н сътокоша са м(но)^н. н рл^лнѵьно къждо внілрсж н. овн пржтнкмъ ОВН БНѴН. л дрочр^нн жь^лн-кмъ С 193.5, 6; овн по^влтнвъше ^л оѵшн влѣѵлл^ж н. дроу^нн жо съ^л-ждл порнвлл^ж л дроѵр^нн ВНІЛ^Ж, н ТЛКО ВОДОША ВЛЬКЛ ІСЪ ЫОГЛМЛ стоѵрочрмочр кононоѵр С 44.19; нже скрьвнтъ къ ѵетъіремъ десдтомъ дл прнвѣглктъ. нже са весолнтъ к' инмъ прітѣклктъ. овъ дл н^вждетъ пеѵллн. л сь дл поштаднтъ са всселнк кго С 95.20; многлш'дн во словопнслтеле. н шлропнслтелс- нлѵрьтлквт' овн словомъ оѵркрлшлвкште. л снн нл дъскъі ѵрътл^што С 83.10; глл^ж жо отъ флрнсѣн ОДННН. НѢСТЪ сь отъ вл ѵлкъ. ѢКО СОБОТЪІ но эдлннтъ. овн гллл^ж клко можетъ ѵлкъ грѣшонъ. снцл ^нлменнѣ творнтн М Йо 9.16 3, А; овн вь сѣнь вь^нрл^ж. ОВІ жо къ СЛЪНЪЦЮ. I къ воѵр прітѣклл^ж. I ОВІ съва^лвъшо ^л. отъ съілл^ж К13Ь 15, 16,17. Срв. С 450.22, 23, 24; со остъ кръвь МОѢ 0 неіжо прѣждо сого. вестоѵрдънъі съвѣтъ творѣлшо. съ ве^очрмнъімі флрЪІСѢІ ... ѵѵ во^оѵрмье ІКДОВО ... ОВЪ БО ПрОДЛСТЪ БГч. въ^ъмъ ІЧ СЪрОВрЬНІКЪ. л і^ъ потомь но отъроѵо са К 1Ъ 30-32; овн гллл^ж ѣісо сь остъ, ОНЪ ЖО РЛЛЛШО ѢКО л^ъ осмъ М Йо 9.9 А; но въ (с)жмнѣмнс помъіш-ЛОННѢ, овъ во вѣроѵротъ -исти въсо. л н^номлгл(а) н ^олно дл ѣстн Е 56 9, 10—11; воглтъін жо въ сллстн н вь веселим. ПОѴТО ЖО ІЛІСО овъ свѣтло одъннк носнтъ. н воглтж тропо^ж постлвылктъ. оѵрвогъін ЖО. ННШТОТОІгВ вь^врлнонъ въівллтъ тожде ліов'кннк лвнтн С 491.17, 18. ннн ... овн. Гр. аХХох... оі 5е. Други ... трети, н ннн глл^ сс 6СТ,Ь № овн глл^ж. одл отъ гллнлоа грддетъ ^с СК Йо 7.41. овн ... ннн. Гр. оі рёѵ ... аХХох [6е]. Едни ... други. овн гллл^ж ѣко вллгъ остъ. ннн жо гллл^ж не нъ льстнтъ нлродъі М Йо 7.12 3, А. овъ ... дроѵргъін ... ннъ ... дроѵргъін ... ннъ ... дроѵргъін. Гр. о рёѵ ... о 5е ... о 5ё тод, ётврос; 5ё ... аХХос,. Един ... друг [втори], н рл^лнѵьнн оврл^н мжкъ прнмъішленн БЪІВЛЛ^Ж ... н овн вѣглл^ж. л дроч^нн послоѵршллрсж. ннн колѣблл^ж сд. дрчр^нн же нскочршеннгл ТЪѴЫЖ ПрѢШТОННН ОѴрВОКчША СА. ннн же влн^ъ въівъше лктъін^ъ прѣнемо-ГОША. дроѵр^нн же ПЛКЪІ въ подвнгъ вьлѣ^ъшо С 85.17-22; н овъ н^ъ къ воѵр гллголллше ... отъвръже ма въ ГЛЖБННЪІ ВЪ^ПН^Ъ К ТОВѢ гн гн оѵрслъішн гллсъ ыон. н дрочргъін про-свѣтн лнцо твок н съплсонн вждемъ. н ННЪ СѢДАН НЛ ^ерОВНМѢ ІЛВН СА. въ^д-ВНГНН СНЛЖ ТВОІЖ н прндн съплсть нлсъ. н ннъ скоро дл влрдтъ НЪІ штодротъі ТВОА гн. н дроѵргъін н^влвн дочршж МОІЖ ОТЪ ЛДЛ ПрѢНСПОДЬЫІЛГО. Н ННЪ ГН Н^ВОЛЪ ІОСН отъ лдл дочршж МОІЖ. н дрочргъін НО остлвн дочршд МОКА ВЪ ЛДѢ. н ниъ ДЛ ВЬ^НДОТЪ н^ НСТЬЛѢННІЛ жнвотъ мон ІС' ТОВѢ гн вже мон С 461.19-30. М, 3, А, СК, Б, Е. СЕ, К, С. Гр. о 8І 6 ц^ѵ. Нвб. ов, ова, ово; овой, овая, овое; овъй, ова, ово диал. ОА, ВА, НТ, НГѳр, ЕтМл, ДА. окъторнтн овъторнтн, овъторкк, овъторншн св. Възпроизведа, разкрия, нс уотѣлше жс овъторнтн ІЛЖ6 о оѵрѵеннцѣ^ъ свонмъ ІАВЪІАІОМАІА КМОЧ)\ ІАВѢ ЖС ВЬСѢМЪ отъісръвенніл бъіваа^яб С 569.13; прѣждс врѣмене прнготовьіАше оѵ^ѵс-ННКЪІ СВОА НА МОЛНТВЖ. А Н САМОМОѴр ннкакожс ^отдшточр. ов'торнтн кмочр Ѵ'ТО ОТЪ ОКрЪІВАКМЪІН^Ъ ВѢДѢА^Ж САМН нскоѵрсоѵр А ТОМО^ НАОѴрѴНВ^ОѴр С 569.22; довро кстъ въннтк молнтн сд н 0\)ТАЖДАТН вогоѵр. ЫН (СДНОГО во отъ отъкръвенъіфсъ овъторнтн ^отѣлшс- С 570.2. Изч. С. Вар. овѴорнтн, Нвб. Срв. повторя. ОВЪІШАТН СА, ОВЪІШАВК СА, ОВЪІШАКШН СА несв. Превъзнасям се; възвисявам се. ОБрА^Ъ Н ЖЖНѴЬСТВО ПрОСВѢШТААШе СД. н божьство проснілше СД. Н НОШСНО ОЕЪІШААШб СД. Н НОСДН СЛАВЫАШС СД С 511.27. Изч. С. Гр. \Л|/бораі. Нвб. 0. овьде нареч. сьде ... овьде. Гр. &5е ... ёкеТ. Тук ... там. I тъгда аштс реѵетъ къто вамъ се сьдс ^с се овъде. ые нмѣтс вѣръі М Мк 13.21 3; нн рекжтъ се сьдс лн овь-дс. сс во ц(ср)срствне бжнс вънжтрьж-длч въ васъ естъ М Лк 17.21 3; н рекжтъ вамъ се сьдс се овъде ^ъ. не н^ндѣте нн поженѣте М Лк 17.23 3. Изч. М, 3. Вар. овъде. Нвб. овде диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. овьыъ, -а т. Овен. рАдостпж ^лъмі ПрѢПОѢШйчТЪ СІА. ОБЛѢШІА С(А ОВЬНІ ОВЬѴН. I ЖДОЛЬѢ ОѴрМЬНОЖЬАТЪ пъшс— ніцж СП 64.14; вьсесъжАГАемъііА МОЖДАНЪІ Т въ^несж тс-бѣ съ каділомъ овьнъі. въ^несж тевѣ волъі н ісо^ълъі СП 65.15; морс вндѣ Т побѣжс ... горъі ЕЬ^ІРрАШІА СІА ѢІСО ОВЬНН. Т ^ЛЪМН ѢІСО агньцн овьѵ,н СП 113.4. Срв. СП 113.6; СЕ 36 10; гі вже. блгвнвън. ОВЫІЛ жрътвж АВрА&ІІгК. ПОДЪ ДЖБОМЬ МАМЬ-врннскъімь. і телець макокъ. і овенъ дръжнмъ ть. рогъ СЕ 156 7. Изч. СП, СЕ. Гр. крюс. Вар. овенъ. Нвб. овен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овьЛ прил. притеж. Овнешки, който принадлежи на овен. прінесѣте гк> снові бжі. прінесѣте гіо сГіъі овьніа. прінесѣте гіо славж н ѵестъ СП 28.1. Изч. СП. Гр. [тйѵ] крішѵ. Нвб. Срв. овенски ОА, ВА. овьца, -а ж. Овца. аштс вждетъ етеро^ ѵлвкоѵр. р овецъ. і ^аблтбднтъ сднна отъ нн^ъ. не оставнтъ лн девлтн десдтъ н девдтн на горА^ъ. н шедъ нштетъ ^аблжждьшаьа М Мт 18.12 З1 А, СК. Срв. Лк 15.4 М, 3; л^ъ есмъ ПАСтъірь довръі. пАстъірь довръі ДШЖ СВОКК ПОЛАГААТЪ ^А ОВЬЦА М Ио 10.11 3, А, СК. Сре. С 144.4; С 328.22; нас-мьннкъ бѣжнтъ. ѣко насмьннкъ естъ н нс- рАднтъ о овъца^ъ М Йо 10.13 3, А, СК; въскжж вже отърТнжлъ нъі есн до конъца. прогнѣвА СА ѢрОСТЪ ТВО(ѣ) НА ѴѴВЦА ПАЖНТН твоса Е 32а 1; V двіже ъко овьціа людн своіа. V възведе кд ѣко стадо въ поѵрстъініж СП 77.52; гь областьно пркомь рс-ѵе. ѴѴ ПАСТЪірН. рА^ВЛАѴАЦІНН. I ГОуБАфНН ОВЦА. СС- НЪІНѢ МЪЦЯЖ НА ВАСЪ, Н НСТАЖКК ОВЦА ОТЪ ПАСТЪІрЪ СЕ 826 8, 10; іл> жндове овьцд не стрн^ѣте. аштс лн стрнжете. поштд-днтс- овьцд. благъ плодъ прнносд-штоѵр С 437.4, 5; нн влъка овьцж мьнѣвъшс- о^ілдснн бждс-мъ, нн ЛНГС-ЛА БЛАГОТВОрНВА ДЫЛВ0ЛА НСПЪфС- вавъшс пожрътн вждемъ X ТіВа 9. // Само мн. овьца. Овце, духовно стадо [образно]. оѵрвѣдіте ѣко гь ССТЪ БЪ НАШЬ. ТЪ СТВОрІ НЪІ А НС МЪІ ССБ6. МЪІ ЖС- ЛІОДНС- СГО. I ОВЬЦІА ПАСТ- вінъі его СП 99.3; нс- отъвръ^н м'не отъ лнца твое гГ. не рл^джѵн м'не отъ ДОБрЪІ^Ъ ОВСЦЬ. ПАСТЪІрІО доврън ... і овьѵь 57 огльвлеыьге помило^ ма СЕ 846 18; ѣко тъ естъ БЬ НАШЬ. V МЪІ ЛІОДНС ПАСТВІНЪІ сго. V овьціа ржкоѵр сго СП 94.7; днілкъ глагола къ ьГемоѵр. рлве бога въішъ-^ѣго. н ПАсточршс- словссънън^ъ овецъ. КАКО НЪІ ОСТАБН ІОДННЪІ С 225.9. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, X, БН. Гр. прбратоѵ. Вар. овъца, окцл, ѵѵкца. Нвб. овца ОА, ВА, АК, НТ, Бот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. овьѵь, -нн прил. 1. Овчи, който принадлежи на овца. горъі да вь^ігрАстс- СІА ѢКО ОВЬНН. Т рслъмн ѢКО АГНЬЦН овьѵнТ СП 113.6. Срв. СП 113.6; СЕ 36 11; ѵто кстъ се пас;<а. снцс- реѵс-шн іако к-же овѵс-ик кръвыж двьрн помл^лша С 417.16; мъно^н влъцн ОБЬ^ОДАТЪ ВЪ ОДСЖДА^Ъ ОВЬѴА^Ъ. ОВЬѴА оѵрво ОДСЖДА НМЖфС НЪ НС Н ^жбъі н ногътн X ІІАб 16, 17. Срв. Мт 7.15 М, 3, А. 2. Овчи, който е предназначен за овца. въ^ведън ПАСТОРА ОВЬѴА ГА НАШСГО НСОѴр )<СА. ДАрьствовАВъй на многъі н рА^лнѵьнъі благодѣтн С 179.14. 3. Овчи, който се състои от овце. Т^вьрА(рА) дада рАБА СВОСГО. Т ПОЬХТЪ I ОТЪ СТАДЪ овьѵі^ъ СП 77.70; гла нмък ... псано бо естъ порлжж ПАСТОРА. Н рА^НДЖТЪ СА ОВЬѴА СТАДА СК Мт 26.31. овьѵл кжпѣль. Гр. ц кроРатікті коХ.ицр-пбра. Къпалня в Ееруса-лим при т.нар. Овчи порти, известна под името Витезда. сстъ жс въ срсмѣрсъ НА ОВЬѴН КЖПѢЛН. ъже НАрНЦААТЪ СА СВрСНСКЪІ ВНТС^ДА. ПАТЬ прнтворъ нмжштн М Йо 5.2. овьѵьн дворъ. Гр. т\ аиА,т1 тйѵ яро-Ратсоѵ. Кошара, амнн амнь (!) глбв вамъ. нс въ^одан двьрьмн въ дворъ овьѵнн. нъ прѣлл^А ннждоѵр. тъ тлть естъ н рА^вонннкъ М Йо 10.1 3, А. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, X. Гр. [тшѵ] проратшѵ, тоо лроРатов. Нвб. овчи ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. овьѵа, овьѵАте ср. Овчица, овца. коль-мн оѵрво лоѵрѵен естъ ѵлвкъ овьѵатс. тѣмь же достонтъ въ соботж довро творнтн М Мт 12.12 3; ^аблждн^ъ ѣко овьѵа погъівъшес СП 118.176; ѴѴВЬѴА А^Ъ ССМЪ. СЪМЪІСЛЪНААГО ТВОСГО СТАДА. I КЪ ТСБѢ ПрНВѢГЪ ПАСТЪІрЮ довроѵрмочр СЕ 85а 4; да сгда въпро-сітъ та снъ твоі. ѵъто се сстъ рсѵеші емочр. ѣко кровыж сс-го овьѵ(.)те. пома-^лрсъ прлгъі двьрін К 66 33-34; акъі овьѵа. на ^аколонніо всдснъ бъістъ. н АКЪІ АГНЬЦЬ БС ^ЪЛОБН. ПрѢДЪ СТрНГЖ- штннмъ іего бс^ гласа С 434.24-25. Срв. С 437.1; С 481.6. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. ярбратоѵ. Нвб. овчица, овчинка, овчичка ОА, ВА, НТ, Бот, Дюв, НГер, ДА. овждоѵр нареч. сждочр н овждоѵр. Гр. ёѵтенОеѵ каі ёѵтегпіеѵ. Отсам и оттам, от тази [едната] страна и от онази [другата] страна; от двете страни, і^нде ВЪ НАрНЦАСМОС КрАННСВО МѢСТО ... ідежс Н ПрОПАСА. I СЪ ННМЬ ННА ДЪБА. СЖДО\р н овждоѵр. по срѣдѣ же нса М Йо 19.18 3, А. Изч. М,3. Нвб. бвонду диал. НГер, ДА. ОГАВЬК, -ГЛ ср. огавьк творнтн. Гр. яосреѵох^ею. Затруднявам, измъчвам някого; причинявам някому неприятност, зло. въстАвъше на мка сьвѣдѣтеле непрАведьнні. 'і^ъже не съвѣдѣ^ъ ША ВЪПрАА^Ж М1А. ВЪ^ДАА^Ж МН ^ЪЛАА въ^ доврАА ... А тъ же ВЬНСГДА онн ОГАВНС ТВОрѢА^Ж МН. ОБЛАѴАА^Ж С(А ВЪ врѣтнфе. Н СЬМѢрѢА^Ъ постомь дшж мокв СП 34.13. Изч. СП. Вар. огавнс. Нвб. 0. оглАвленьк!, -1л ср. Основна сума, сбор. ВЪ ІСДННОН БО ОТЪ ЮДНОГО 0ГАВЫСНН1А рА^НО БЪІШЛ ПрНСНОСН ОТЪ КДНОА МНАСЬ. ОВЬ ПАТЬ ОВЪ ДССАТЬ ПрННбСОСТА С 376.2. Изч. С. Гр. кефбЛаіоѵ. Вар. оглвысмніс. Нвб. 0. огллголаыьи 68 огллголлнью, ср. Обвинение, нападка. въпрлшл пнллтъ. влснь жндовъ ѵло- ВѢІСОЛЮБНВѢН. ѴТО ЛН ректк. ВЛСНЬ ПОКЛ- жжтъ сътворенлл нстннж. кою огллго-ллыню носнто о ѵловѣцѣ семъ С 432.18. олаголаыыл слово. Гр. какоХоуіа. Злословие, клевета, тоѵр жнвжтъ. врлждъі н свлрн н Прѣльстн. Н ПЬрД н °гллголл'ил слове-сл. н ^очрлъі н очрко-ренніл С 400.21. Изч. С. Гр. катгіуоріа. Вар. огллголмінк. Неб. 0. огллголлтн, огллголюв, огллго/Сешн св. Обвиня [някого в нещо], дѣвнцл отъвѣштл. н ыо ^отд гллполд н тъі СЪБЛЛ^НН СД. ТВОІЛ оѵ^стл тсве огллго-ЛЛША. СВОН ОѴ^СТЬНѢ ТСБѢ БЪІСТЛ оБлнѵеиню С 237.29; іжже тъі огллголл по нс-же прнде къ жн^нн. н не дрь^-НЖВЪШН лкъі ве^ лнцл пръдь лнцемъ стлтн С 394.24. Изч. С. Гр. каттууореш. Нвб. Срв. глаголя остар. ОА, ВА, РВЕ. орллснтн, огллшж, огллсншн се. Поуча, наставя в правата вяра, причисля към оглашените. н лвню велмн вт.^- ДЪ^НЖВЪ рАБЪ Б0ЖНН, Н МНОГО СЪ СЛАВОСЛОВННМЪ Н СЬ СЛЪ^ЛМН. БЛЛГОДЛ-рНВЪ БА ОГЛЛСН 1гБ. ДЛВЪ ЖО І6Н ПрОСВОрЪІ С 517.19; потом'же и прѣподов- иочрочрмочр МЖЖ0\р НСП0ВѢДЛ ГЛІС0Ж0 н тъ МЫ0Г0 ОГЛЛСНВЪ (Лч. Н оврѣтъ ІЖ прн-лежьно, н ^ълъін^ъ ілжо сътвори КМЖШТЖ СД ДЛСТЪ 1СН восъмрьтыл бльОв С 617.23; онъ жо прннмъ юго ОГЛЛСН ЮГО СЛОВОСЪІ Д^ОВЪНЪІНМН. н БѢЛСТЛ ОБЛ нл многл ЛІІТЛ тъѵною въ^дръжлнню дръждштл С 547.21. // Прич. мин. страд. като прил. огллшоыъін. Оглашен. нъ поПЪжс СКЖДО БѢЛШО ВОДЪІ НДОЖО ЖНВѢЛШО ... сътвори ПАННЦЖ ^ѢЛО мллж. нл ПрННМЛННЮ ДЪЖДЬНЪІН^Ъ ВОДЪ. СОБС рлд'мл Н ННШТНН^Ъ. НЛН Н БрЛТЬА ОГЛЛШОНЪІН^Ъ ВЪ ТОМЪ ЖДО МАНЛ- стъірн. подовонрлвьнъінмъ жнтнюмъ жнвжштнн^ъ С 649.15. Изч. С. Гр. кагпхЕО). Нвб. оглася ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОГЛЛШЛТН, огллшлкп, огллшлюшн несв. Поучавам, наставлявам, напътвам в правата вяра. дошедъшоѵр жо врѣменн врлкоѵр. глвн сд кононоѵр. лр^лг^елъ мнрслнлъ. ЛІСЪІ мжжь въ одеждн свѣтьлѣ. н весѣдоѵрд сь іЛшь ОГЛЛШЛЛШО НСТННЬНЪІА ТЛН(НЪІ) С 25.4; нрс'же м'ножлншнн. во^лконь-нъін;<ъ слмлрлнь БѢЛ^Ж Вѣръі. АЖ6 вндд к іГс-ыоч,* прн^оддштд БЖНІ ѴЛО-ВѢІСЪ. НЛ МНО^Ѣ ОГЛЛШЛА ОТЪ БЖНН^Ъ ісіВігъ. нл нстнньнжж вѣрж оврл-штллшо С 514.17; слмъ жс- стъін еппъ. ННОСТЛНЬ ОГЛЛШЛА МЖЖД СЪ ЖОНЛІѵІН н дѣтьмн. МОЛІЛЛШС- нс-лнцомѣрьнѣ прнстжпнтн къ ^совн С 541.10. Изч. С. Гр. кагпхесо. Нвб. оглашавам, оглашам остар. АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР. Срв. огласявам, огласям. огллшеыью, -гл ср. Поучение, напътствие в правата вяра, подготовка за приемане на християнството. вндѣв'шо того роднтел'с-. къ колѣномл прнплдошд стллго влснлол. молдште СД ІЛКОЖО Н СЛМЪІ крьстнтн. АЖС- ЛБНЮ ПО ОГЛЛШОННН СЪПОДОБН стллго крь-ШТОНЫЛ, н восъмрьтънъін^ъ прнѵд-стнтн сд тлннл^ъ С 537.10. Изч. С. Вар. оглшшпш. Нвб. оглашоние остар. ВА, ЕтМл, РРОДД. ОРЛАДАТН СА, ОГЛАДЛКТ; СА, ОГЛАДЛЮШН са несв. Оглеждам се, гледам внимателно наоколо, н глоші кто прі- ІСОСНЖ СА МИѢ. Н ОГЛАДЛЛШС СА ВІДѢТІ сътворьишж со А Мк 5.32 У. Изч. А, У, Г)}. яерф^лорш. Нвб. огледам се, оглеждам со ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; оглендам се диал. БДПМ. Срв. Оглед МИ СНМБ. огьП», -1А и -н Л1, 1. Огън, пламъци. БЬСѢІСО дрѣво ОЖО N0 творнтъ пло(дл) доврл. ПОСѢКЛІ?КТЪ Н ВЪ ОГЫЬ ВЬМѢ- тліжтъ Мт 7.19 3; н гла. гн помнлоун СНЪ МОН, ѢК0 НЛ НОВЪ! МСЦА огьП^... 69 огьЛ>... БѢСЪНОСТЪ СА I ^ЬЛѢ стрАждетъ мъножнцеьтс бо падаотъ нл огыь. і мъножнценк въ водя' М Мт 17.16 Л, СК; ндеже Афе ссн. і отънккаѣжо Афе ндешн. ілн самъ ссн вель^ѣолъ. і не внднмъ. нлн гръдъ ... нлн ЪКО огнь ВЬ^ГАрАКѵ СА. НЛН ПрНВНА^ННвМЬ СА авлѣіа СЕ 54а 5; н глагола к' ^смоѵр КОМНСЬ. ВНАНШН лн стАрѵе, како пльтн твоа нъій~ѣ трошАТъ са огьГемъ С 231.21. // Жар, жарава, ѣко же н^лѣ^ж на ^емлвк. внанша огнь ЛвЖАфЬ Н р(Ъ)НБЖ нл нсмь ЛеЖАШТЖ н ^лѣ(б)ъ М Йо 21.9 3, А, СК\ А\^>НЛНІАНЪ же ілрѣше са слъіша то вьсе оть ііол. н повелѣ слохрглмъ огьП> НАнестн по вьсемо^ тѣлоѵр іею С 13.25. // Лава. етнн вь снкЛнлнн островъ. нсрсоАА отъ ьПгго огйк. Аште н се ААлеѵе отъ васъ кстъ. порА^мѣн топлѣ водъ нс^одаштнТ отъ ^ем/СА С 129.7. // Клада, словомъ наоѵъшн (!) са. о\р павла вгоневѣс?. н вѣрж отвръждъшн оѵр пет]Гбго^ванаѣ пръвомжѵеннцл ъвн СА. Н ПрЪВОМЖѴбННЦА въ женА^ъ. въ^нде бо на ѵѵгнъ Е 36а 8; гн воже... съпасъін деклж отъ ог^ѣ. н от’ по^орнштА. н отъ ^вѣрнн. съвръшААН. н ^оржгвн дАръство^А лювнмъінмъ товоил С 179.10. //Мълния, небесен огън. Н ПрНДОША облацн дожн V А° А^рНЛНГАНА Н СТАША Н ‘^ЛНГАША ОГЙЪ на ^емыж. н гласъ іъ невесе глагол‘а С 6.18; н абнкі молнтвж сътворнвъшо^ ІСМОЧ)1, СЬНІДО орКІ. съ невесс, н пожьже эдама, н лъженменънААГо БОГА сътворн. акъі пѣсъкъ Ар®вонъ С 22.12. // Езическо обожествяване на огъня, бог на огъня. ТВОрНТА вол'ж цѣСАрж, н ПОВННОЧрСТА СА повслѣнню ІОГО. н ПОКЛАНІАКТА СА СЛЪНЬЦО^ Н ОГНЮ. Н ВОДѢ. по ^аконо\{ Н ПО ^ПОВѢАН цѣСАрА НАшего нлн нн С 257.16; н отъ сльньца н отъ лоѵрнъь Н ОТЪ ^ВѢ^ДЪ н ОТЪ ОГНѢ. Н ОТЪ ВОАЪІ. АЖв МѢННТв БОГЪІ штоѵрждъ ГССМЪ ОТЪ ЙИ^Ъ. Н N0 ПОКЛОЙ/Т; СА НМЪ БЪ^МА С 260.30. // Образно. огнѣ прндъ вьврѣштъ(ъ) въ ^емлкк ѵто ^оштж лшто юже н въ^горѣ са М Лк 12.49 3; н къ лнглмъ глетъ. твордн АНГЛЪІ СВОА ^ЪІ. Н слоѵргъі СВОА ОГНЪ ПАЛАфЪ Е 66 13; сего рлді слъіша гь і рл^д,рлжі сіа. V ОГНЬ въ^горѣ СІА ВЪ ІѢКОВѢ I ГНѢВЪ^ІДб нл інлѣ СП 77.21; влюдн ѵаао. ѣко огнемь не овнночснкфемь са. імлтъ нскочрснтн дѣло твое СЕ 88Ъ 22; ВНДѢВЪ огнь вжёствьнъі. ПЛЬТЪСКЪІ съ^оААфь нлдь нь. неръдлнъ въ^врл-тн са вьспать СЕ 3а 12; н по мнлостнвѣѣмь неремнн пророцѣ. ог^ въ^горѣ СА ВЪ ЖТрОБѢ КГО. Н ОБЬ-^ождллше вьсжав по вожнм же попо\р-штенню С 191.12. 2. Треска, висока температура, і прнкоснж са ржцѣ екѵ. і остлвн ИБ ог'нь. і въстл н слоѵржлше емочр М Мт 8.15 3, А, СК; въпрлшл же годннъі отъ нн^ъ. въ кжис соѵрлѣе емоѵр въ( рѣША же емоѵр ѣко въѵерл въ годннж сеАмжнк остлвн н огйй М Йо 4.52 3, А. ВЪЖбфН [^лжн^лтн] огй^мь. Гр. ёіітшрі^со еѵ яорѵ, япрі осѵаПаксо. Подпаля, унищожа с огън. поло-жішіа ^нлменіѣ своѣ ^нлменіѣ н не ПО^НМІНА ... ВЪЖѢШІА огнемь СВІАТІЛО твое. въ ^емлі оскврънішід село імені твосго СП 73.7; н повелѣ цѣслрь слворнн. неѵьстнвънмъ влъ^вомъ. СВАТЪІА црЪКВН ^рЪСТНГАНЪСКЪІ ОГНвМЪ ^ажн^атн С 255.3. вѣѵьнъ[н] [бждъін] огйк. Гр. уёеѵѵа, тб пйр тб аІЛѵюѵ, тг[<; уеёѵр<; апеі^. Адът, вечният огън. тъгдл рсѵотъ н сжфнмъ о(шж)шжіж его. ідѣтс отъ мене проклАТНн въ огнъ ВѢѴЪНЪІ. ОѴГОТОВЛНЪІ ДНѢВОЛОѴр н лнііломъ сго М Мт 25.413, А, СК; съ достоѣноѵр смоѵр постоѵр. ВЪ рЛ^ЛІѴСНЬС прокленьше въ вѣѵънъі огнь. отъвръгж сд врлтьѣ. въ стое і спслнкштео кръ-штонье длъжснъ естъ К 2а 27; вѣдѣ БО ^ОТАШТЛЛГО ГЛАГОЛАТН. БОНТС СА МОГЖШТААГО доушж Н тѣло погоѵр- огнЪнъ 60 огіікнъ внтн. вь вѣѵьнѣѣм' огьПн С 367.4-5; ѵоѵрдесА творнтн многа дастъ. о^стрлшн вжджштннмъ огіГьмъ. повѣдн цъслрь-ствніл объштанннмъ С 414.11—12; ТѢМЪ ПрОЛОВѢДАІЖ ВАМЪ. 0 БЖДЖ-ШТННМЪ ОГТГбМЪ БЪІТН СЛлДОѴр ОТЪ БА. словесе ьего рАдн Ѵсочрсл рсрнстосА С 129.12-13. жюпелъ н огЛ. Гр. тшр каі ііеіоѵ. Огън и жупел. вь ньже донь н;ж делото ОТЪ СОДОМЛѢНЬ. ОДЪЖДН ЖЮПСЛЪ Н ОГНЬ СЪ Н6БСС ... і погочрвн ВЬСА М Лк 17.29 3. ог^мь жегомъ [бола, одрьжнмъ]. Гр. 7шреаасоѵ, сиѵехбреѵос; лнретш. а) Който има треска, трескав, тъшта же снмонова лежАше огнемь жегомА М Мк 1.30 3. Срв. Мт 8.14 М, 3, А; Лк 4.38 М, 3; Мт 8.14 СК. 6) Като същ. опЛмь жегомнн. Тези, които имат треска, есе мжжь вьстокъ нмд кго ... касаашс са жегомъінмъ огнемъ. н рслАднн бъіваа)<ж С 476.17. огтікмь н^горѣтн. Гр. 71ир{каиато^ уіуѵораі. Изгорен съм. іегоже прнсыо ВНДАШТ6 ВЪЖН^АККТЪ са. свонмъ жегомн огтГемъ. очрнАТЪ бо да бъіша огхУёмъ н^горѣлн С 435.13. ог»й> ыегдснмъін [негАсдн, иегАшдн]. Гр. [то] пор [то] аареатоѵ, то асфе-атоѵ тіор. Адът, вечният огън. і АШТС СЪБЛАЖНААТЪ ТА рЖКА ТВОѢ ОТЪСѢЦН ІтБ. ДОБрѢА ТН ОСТЪ МАЛО- моштнігв въ жнвотъ въынтн. неже обѣ ржцѣ нмжштю нтн вь ъеонж. въ огнь не ГАшжірнн М Мк 9.43 3. Срв. Мк 9.45 М, 3; I въврѣфн въі вь не гАшжфнн ог'нь. іже естъ очрготовАнъ днѣволоѵр СЕ 55Ь 4—5; і въ огнн негАснмѣмь. I въ тъмѣ кромѣфьннн ^АТворь СЕ 63Ь 14-15. пефьнъін опУ1>. I)]. каріѵод тторбд. Огнена пещ. господи Тс ^се ... Н^БАВЪІН трн отрокъі ОТЪ ПС-ШТЬНААГО ОГГТИ ЦѢСАрА НАЧр^ОДОНОСОрА С 226.3. прѣдАтн ОГНК). Гр. тй тгорі 7іара8і8со-рі. Изгоря някого, умъртвя. Н ТАКО ДЬННН НАѴННАНКШТОЧр. іеднАѵе ДЪІ^А- ігвште огню прѣДАіін бъіша С 94.13; вндъашс же іа сладьц,ѣ тръпдштА. сетьнѣк же повѣжденъ въівъ отъвѣтъ дастъ о (Іегс. огнго прѣдАтн іа повелѣ С 213.14-15. скво^ѣ огЛ н водж. Гр. 8іа 7шро<; каі и8атос;. През огън и вода; през изпитания, ѣко нскоѵрсілъ нъі есі вже ... прондомъ скво^ѣ огнъ н водж V наведе нъі вь покоі СП 65.12; тѣрсъ юстъ гласъ. прондо^омъ СКВО^Ѣ опй н водя;, н Т^веде насъ на про^лАжденнк С 94.19. сътворнтн огтЛ>. Гр. аѵйракіаѵ тгоіесо. Запаля, стъкна огън. стоѣ^ж же рАвн. I сдочргъі огіЛ» сътворьше. ъко ^нма вѣ. I грѣА^ж ... (са) 3 Ио 18.18 А, СК. М, 3, А, У, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. тгйр, кХхРаѵоі;, осѵдраіаа, тшрето;, лора. Нвб. огън ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. огЛнъ, -ъін прил. 1. Огнен, изпълнен с огън. посълетъ снъ ѵлвѣѵскъі анКлъі СВОЬА. I съвержтъ отъ цсрствнѣ его ВЬСА СКАНЬДѢЛЪІ. I ТВОрАШАІА ве^Аконенне. і въвръгжтъ га вь пешть огньнж М Мт 13.42 3, А, У; десннцА ТВОѢ оврьдштетъ ВЪСІА НеНАВНДТА-штьма теве. положіші іа ѣко пешть гньнж (вт. огньнж, Север. с. 24, бел. под линия) въ врѣмід лща твоего СП 20.10; тъі влко ... въ оврА^ъ огньномь КА^ЪІВОМЬ (!). НА СТЪНА ТВОКА АПЛЪІ. і^лнѣлъ есн СЕ 64Ъ 7; гн воже Н^БАВНВЪІН. СВАТЪІА ТрН ОТрОКЪІ ТВОА ОТЪ ПСШТН 0ГХЛ>НЪ1А. АНАНИЕВ А^АрНИч мнсанла С 179.5. // Който се отнася до кладата, до изгарянето, н ОСТАНЬЦН огьЛшін ВЬ рѣкж ВЬСЪІПАНН бъіша С 94.13. // За облак - който носи огън, мълниеносен, рл^дрл са 0ГХЛ,НЪ1Н ОБЛАКЪ Н СТА. Н ГЛАСЪ Н^' ьТбГО бъістъ С 211.10. 2. Разгорен, нажежен, ѵѵтъ блісцъньѣ его прѣдъ НІМЪ ОБЛАЦЪ проідж. ГрАДЪ I ЖГЛЬС- огньні СП 17.13. 0Г0БЬ7НТН 61 ОПрЛАНТН /<ЪОНА [дЬБрЬ, МАТНЦЛ] ОГ/Л»НА[>а]. Гр. уевѵѵа, уееѵѵа ят/род, Тартарод. Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл, доврѣА тн остъ съ С-ДННѢМЬ окомь вьннтн въ цсрствне БЖНС-. НС-ЖС- ОБѢ ОѴН НМЖфЮ. 1ТН ВЪ ъс-онж огньнжіж М Мк 9.47 3; вьскрѣшс-ныемъ БО эднстовомъ очргАСнетъ гідліна ог/Л.на. ѵрьвь же неоѵрсъіп аан оѵрмнрАС-тъ С 479.18; СВАТЪІН АрТС-МОНЪ ГЛАГОЛА ... рАБС-ДЬБрН ОГ/Л>НЪІА І0ШТ6 ЛН СА отъмс-штешн нс- ^ота слъішатн С 231.13; отъмьнѣвъ жс- съвѣстн/ж. н^ндо^ъ к /Ген ... вьсе жо гдко же роштн ^АБЪІВЪ. Н МАТНЦЖ ОГ/Л.НЖІЖ ПрѢО-БНДѢВЪ. БЪ БЛЖДЬНЖБК ПОГЪІБѢЛЬ бъпадо^ъ С 525.30. родъ огЛнъін. Гр. уегѵѵа. Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл. не тьѵыж отъ самѣ^' тѣ^ъ. АДОВЪ ВрАТЪ. НЪ Н ОТЪ рОДА ОГЬІЪНААГО н мжк' нс^ъітнтъ ѵловѣкл С 514.3. родьство огЯкнок. Гр. уёеѵѵа, уёеѵѵа янрбд. Вечен огън, в който ще бъдат изпратени душите на грешниците; ад, пъкъл, оѵрвонте жс- СА ПАѴ0. МОГЖШТААГО. Н Д0\рШЖ Н ТѢЛ0 въ родьствѣ огЛнѣѣмъ погѵрвнтн С 175.19-20. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. [той] 7п>рб<;, тгиріѵос, тп5р. Нвб. огнен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Огнян м. ЛИ, Огняна ж. ЛИ, Огнемир м. ЛИ, Огни м. ЛИ, Огньо т. ЛИ, Огнянов ФИ, Огненов ФИ, Огнянков ФИ, СтИл, РЛФИ; Огняново МИСНМБ. ОГОБЬ^НТН СА еж. ОѴрГОБЬ^НТН СА. ОГОЛНТН, ОГОЛКК, ОГОЛНШН св. Оголя, открия. дотолѣ же мжѵнша н. доньдеже реврл юго оголншд. мжѵнмъ же не отъ-вѣштАВААше ннѵесоже С 260.13. Изч. С. Гр. уорѵбсо. Нвб. оголя ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оготоватн [погр. М Мт 20.23] вж. О\рГ0Т0ВАТН. огрлдл1, -ъі ж. 1. Ограда, кошара, обор. довръін ПАсточр^ъ прнстжш къ СТАДОѴр. А ОВЬЦА ВЬНѢ ОГрАДЪІ БЛЖ- ждаашс- С 498.29; юньць прнведенъ НА ДАрЪ БВН ... ОЧррВАВЪ СА ОТЪ ПрНВА^ЛНЫА. Н IТЪ ОГрАДЪІ Н^ЛѢ^Ъ ... вьлѣ^с- вь іАТЪ^очрльннцж С 565.19. // Клетка, н гласомъ глагола ... готовъ БО ЮСМЪ ^рНСТОСОВОМЪ ^НАМбНІЮМЪ СЪБЛІОДАІСМЪ. ПрѢОБНДѢТН МАЛОВрѢ-МС-ННЪІА МЖКЪІ ТВОА. Н ТО ЮМ8 р6К'Ш0\р отврь^ошд ОГрАДЖ ^ВѢрННЪНЖІЖ. Н н^ндс- рнкАА левъ С 166.19. 2. Леговище, бърлога. ѴУѴІ С-ГО НА ОѴрВОГАГО ВЪ^ІрАС-ТС-. ЛАСТЪ ВЪ ТАІНЪІ^Ъ ѣко левь въ огрАДѣ своеі СП 9.30. Изч. СП, С. Гр. цаѵбра. Нвб. ограда ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Оградата МИ ЙЗ,МИП; Станьови огради МИ ЙЗ,МИПан; Ограда МИ ВМС; Оградата МИ ЙЗах,Кюст.; Оградите МИ ГХ,МИМ; Оградите МИ, Оградна МИ СНМБ. огрАДАп, -ъі з/с. МИ. Име на манастир в планината Телениса, където е живял св. Симеон Стълпник [умр. ок. 459 г.] при настоятеля Хелиодор; или пък оградата, на която той се е възкачил ок. 415 г. и е престоял там ок. 20 години; може също да се отнася за църквата, построена след смъртта му на мястото на отшелничеството му. наѵатъкъ ннднктнѵоноѵр. н ПАМАТЪ. прѣдовномоѵр ОЦОѴр НАШСМОЧр семеоноѵр. стлъпнТкочр. нже въ огрАДѣ. н ст^ъ м. женъ постъннцъ Е 20а 13. Е. Гр. МаѵЗра. ОГрАДНТН, ОГрАЖДЖ, ОГрАДНШН Св. 1. Ог- радя, заобиколя с ограда, інж прнтъѵж СЛЪІШНТС-. ѴЛКЪ БѢ домо-ВНТЪ. ІЖС- НАСАДН ВННОГрАДЪ. I 0ПЛ0- ТОМЪ I огрддн. I нскопл вь немь тоѵнло М Мт 21.33 З1, А, Б. Срв. Мк 12.1 М, 3. // Образно. стада н^ъ много- огрлжАбыьге плодънл сътворн. въ;<ожденне нрсъ н НС^ОЖДС-ННе ЛКЛЪСКОКБ СНЛОИч сн огради. дл в'сегдл в'сѣкт> доволъ нмжціе СЕ 156 18-19. // Опаша, заградя, велен есн гГ... тъі рлспАтъ нво ѣко н кожбъ. тъі оѵртвръдн ^ейіяв нл водлрсъ. тъі огрлдн морс- пѣсъкомь, тъі къ въ^дъі^лнью въ^доѵдоъ пролнѣ СЕ 4а 12. 2. Прен. Осигуря, запазя, защитя. гГ ... огрлдн жнвотъ нлшъ. эдлннтелемь лпломъ вѣръномъ. і прѣдлждн лю (!) твоіа. і в’са съверн въ свое црествне СЕ 626 17; н вь лнкъ твонрсь дроѵргъ вьрАДН. дл съ тлкокб очрво мольвояв н дочршеяв. невесьнъіА тлннъі прннмемъ. н жнтыемъ цѣло-оѵрмномъ слмн са огрлднмъ С 507.21. огрлднтн острогомь. Гр. яерг/ѵа.ракбю. Оградя, укрепя, н нъінѣ прн^ьрн ыл внногрлдъ съ ... огрлдн н острогомь. вър<одъі н нс^одъі его. і^влвн отъ снѣгл СЕ 14а 4-5. ~ са възвр. М, 3, А, X, Б, СЕ, С. Гр. яертіЗгцл, теіхі^ш, яериеіхіСм, аофоіЩо|іса, катаафсЛіСю, теркрраааи. Нвб. оградя ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. огрлждеыые, -іл ср. Обкръжение [околните; тези, с които някой общува], п вже ... не сътворь вола ТВ001Л ... НЪ ВЪПЛДЪ ВЪ рЛ^ВОІА ДШСГО^ВЪНЪНА. ПОрЛБОТН^Ъ СА окллнъі. лжклвънъімь огрлжденнемь. іжс о\рглснвъшс СВѢТЪ ТВОИ БЪІВЪШСН въ МНѢ СЕ 18а 22-23. Изч. СЕ. Вар. оррлждонніс, Нвб. ограждение остар. ВА. Срв. Огражден МИ СНМВ; огражденик т. АП, ПСС. огъ, -л м. ЛИ. Ог - амореец, цар на Васан, победен от израилтяните [Чие 21.33, 32.33; Втор 1.4, 3.1]. ісповѣдлТте сіа гві ѣісо вллгъ ... ѣко въ вѣкъ мнлость врв... і оѵрмръштвьшюмоѵр црід ІСрѢПЪІСЪІ ... снонл црѣ лморѣТскл ... і огл црѣ влслньскл ... Т длвъшю ^емлкв І^ъ достоѣнне СП 135.20. Изч. СП. Гр. "Пу от ввр. о§. 62 0А6ЖАА одлрнтн, одлрнк, одлрншн св. Направя дар някому, дам в дар нещо, обдаря. нъінъ же МЪ1 молнмъ вл в'семо-гжірллго ... отвръ^н рлво\р твоемо\р семочр оѵн. длждн емоѵр ^рлкъ ... і^ведн Н ОТЪ СЛѢПОТЪІ. ѢКО НI Бе^ВѢДЪНЪІІА тъмъі. одлрн н ЦѢЛОВНЯВ СЕ 33а 24-25. Изч. СЕ. Нвб. одаря, одарявам несв. диал. ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. одеждл, -а з(с. Горно облекло, дреха, премяна, одежда, і о одежди ѵто са пеѵете. съмотрнте крннъ селънър;ъ. клко рлстжтъ. не трочрждлявтъ са нн прлджтъ М Мт 6.28 3, А, СК; реѵе же отцъ къ рлвомъ свонглъ. і^несѣте одеждж пръвжяв і облѣцѣтс н. і. длднте пръстень нл ржкж его. і слпогъі нл нозѣ М Лк 15.22 3, А, СК; в н(лѵ)атъкъ тъі гн ^емлж осн(о)вл н дллл (!) ржкоѵр твоек» ежтъ нвел. тл погыб(н)жтъ тъі же прѣ(в)ждешн. н въсѣ ілко рн^л ове(.,.)ъшлжтъ н ѣко ѵодеждж (...) съвнешн Т^мѣнатъ са Е 86 6; дошедъшо^ же врѣменн врлкоѵр. (лвн са кононочр. лр^лг^елъ мн^лнлъ. лісъі мжжь къ одежди свѣтьлѣ. н весѣдо\рА сь іТИмь огллшллше нстннь-нъіа тлн С 25.3; нъ лште тъі лдлме поманошн. іегдл въ породѣ овнлжл. коюго джвл лнсткше вь^ьмъ. н съшнвъ совѣ сн одеждж сътвори С 347.30. // Образно. дл вл^дрлдочретъ са дшл моѣ о гГ. овлѣѵе во ма въ одеждіж спеннѣ. і рн^к весслнѣ. і ѣко нл женнр;л въ^ложн нл ма вѣнець. і ѣко невестж очркрлсн ма моннстъі СЕ 976 24; н по въпрлшіо Тіо ... прнідтъ лн лнлъскжіж одсждіж. н ?\\е прнсмъі СЕ 101а 9; нлгъ н^ндор;ъ н ѵрѣвл млтере МОІОА. НЛГЪ ПОНДЖ ОБЛѢЦН МА ^рЬСТС. нстьлѣньнжіж твокк одеждекк С 64.15; мъно^н влъцн обь^одатъ къ одеждл^ъ овьѵлрѵЪ. окьѵа оѵбо одсжда нмжірс нъ не н гжвъі н ногътн X IIАб 17. ОАбЖАЬЫЪ_____________________^З______________________ОАрнМІь М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, X. Гр. ёѵбира, атоХі^, біяХоі?, Іцатіацбі;, лерірбХаіоѵ, ЕаОі^, Ірапоѵ. Вар. ѵѵаождь. Нвб. одежда остар. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. одеждьнъ, -ъін прил. Който е свързан с одежди, дрехи, отъ въ^до^ъ о\рво сльньце. отъ съдовъ же дрѣво ... отъ тъкъннн же рн^ъ неръ^дьрънъъ. отъ морѣ же въгъръ одеждънъін С 438.16. Изч. С. Гр. [тгУ отоХр?. Вар. одеждънг. Нвб. 0. оделѣвътн вж. одолѣвътн. оделѣнью вж. одолѣнью. оделѣтн вж. одолътн. одобьнъінмъ [погр. С 258.3] вэ/с. подовьнъ. одолѣкътн, одолѣвънк, одолѣвмешн несв. Надвивам, побеждавам. стнТ же рѣшд пъкостьннкоѵр. ъште ть, съмрьтънъъго цръ воржште СА 0Д0ЛѢ-въ^омъ. гъкоже же н тъі послоѵршьст-вочрюшн. колнко пъѵе ть. весъмрьть-нъ&го цѣсъръ подвн^ъккште сд. повтз-днмъ твоюго ^ълокъ^ньнъдго нръвъ С 69.26-27; оѵрѵъъше а стъш кчррнѵѵнъ. глъгол‘д. врътна не въ^вонмъ сд. юг'дъ во вь ръте^ъ оврѣтъ^омъ СД. н ПОМОЛН^ОМЪ въ. то помъгъъше нъмъ н ОДСЛѢВЪЪ^ОМЪ, Н ВЬСН ПОБѢРЪЪ^Ъ С 72.25; не лѣпо іестъ объікъшннмъ оделѣвътн въ рътн. ^ълодѣнскоіж съмрьтніж оѵрмнрътн С 87.2-3; н глъ юмоѵр. вьсѣмъ ъвѣ юстъ ълоаъндрс. іъко ВЛЪШЪБШН ОДОЛѢВЪЮШН. вѣъше БО тн лнце блѣдо внднмо. нъініъ же пъкъі свѣтъло ъкъі сльнце С 159.20. Изч. С. Гр. ѵік&ш, йрютебм. Вар. оделтвлт Нвб. одолявам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД; оделявам, оделея диал. НТ, НГер, ДА. Срв. [пре]одолявам. ододѣнью, -ю. ср. Победа, побеждава-не. помолнмъ са ... ѵѵ оделѣньн нъмъ, льстн коѵрмнръсцѣн, съшествнемь стъъго емочр д^ъ гк> СЕ 60Ь 4; н тмсо ... ВЪ^ДСТЪ ПОВѢДЖ, Н ПО ОДОЛѢННН томь грътнілнъ цѣсъръ нде въ рнмъ. ъ деѵодоснн въ късндтнМЪ гръдъ С 197.12; кьде во подовъ одолѣнніъ коньцоѵр, ръ^вѣ НЪ ПОБѢДЬННЦѢ коньѵъвътн сд С 427.29; гь мон н въ мон. вѣрочрнк вьскресеиню тн гн. вѣрочрюв одолѣньгс црю С 504.19; вѣньѵън црѣ одолѣннюы'. дъждъ мнръ нъродо^ С 512.27. // Надмощие, превъзходство, не стъіждж сд тѣлесьнъінмн свонмн ге^въмн ... не съкръівънк СВОЮА СЛЪВЪІ. одолѣныъ побѣдъі С 503.14. Изч. СЕ, С. /)з.ѵ(ісг\, та трбпаіа. Вар. оделѣмьте, одолимніс. Нвб. Срв. оделяване НГер; одоляване АР; [пре]одоляване. одолѣтн, одолѣкк, одолѣюшн се. Победя, надвия, надделея, взема надмощие. н вьскрнѵъ весь нъродъ вьпна прьвъінмъ ГЛЪСОМЬ. ЮДНН' БЪ кононовъ въ кононовъ одолѣ С 36.23; ъ ъште н юдннъ БН бъілъ ѵоѵрднмъін. довьлѣ-ъше нъшен снлъ одолѣтн. ъ не нъ толнко множьство С 82.29; н реѵе. цъсъроѵр. отврь^н цръквн пръвовѣръ-НЪІН^Ъ. н одолѣюшн връгомъ твонмъ. н въ^врътншн сд съ мнромъ С 192.9; дроѵр^нн же нско^шмжште іъкоже не нмътъ съдолѣтн. ъ вѣровъвъшен ЖЬДѢЪ^Ж (ДКО н томочр ^ьлоѵр 0Д6ЛѢТН нмлтъ стъін кононъ С 36.3; нмсож(е во Крь)фСННН (Сі ДН)НН НСКВШЪСМЪ ВЪІСТЪ. не гъко й прѣжде сего одолѣтн не можъъшс XІВ6 25; нс ^ъ ѵѵделѣ БН. С, X, БН. Гр. ѵікйсо, катипа\а(со, періуіуѵо-раі, яер{еіраі [еТѵаі]. Вар. одслѣтіі, іѵдолѣтн, Нвб. одолея ВА, БТР, АР; оделея НТ, НГер, ЕтМл, РРОДД, ДА. Срв. [прѳ]одолея. одрн^, м. МИ. Одрин - град [дн. Едирне] в Източна Тракия на р. Тунджа, пъматъ. прѣ^овномоѵр оцо^ нъшемочр семеоночр. стлъпнТкоѵр ... н стго ъмонъ(...) црн отъ одрннѣЕ 20а 19. Изч. Е. Гр. 'АбріаѵобяоМі;. Нвб. Одрин. ОД^ 64 ОАрьжьтн одръ, -л м. 1. Легло, одър, ложе. ЫНКТ0Ж€ ОѴрБОѴр СВѢТНДЬННКД ВЪЖбГЪ. покръівддтъ его съсждомъ. лн подъ одръ подълдглдтъ. ыъ нд свѣштъ- ЫНКЪ ВЪ^ЛДГДЛТЪ. ДД ВЪ^ОДАШТбН вндатъ свѣтъ М Лк 8.16 3, А, СК; ПОМѢЫІ П. ДДДД ... ѢКО КЛІАТЪ СКА ГІО. ОБѢфТД сьх вочр Тѣковдю. ДШТ6 вьнндж ВЬ С6Д0 домоу М06Г0. ДН ВЬ^ДѢ^Ж нд одръ постедід моеіА. дште ддмь сонъ ОѴНМД МОІМД ... ДОІЖДбЖе ОБрІАШТЖ мѣсто гТо СП 131.3; молнмъ та ѴКЛЮВѴС ... ПОМАНН н множьствомь МНЛ0СТ6Н ТВОН^Ъ. ІЦѢЛѢІЖфН н^ъ в'сего ѵкд. імнже вь^двнглъ есн. мыожьство ѵісъ о одрд ыбмофьыъі^г СЕ 396 16. // Постелка, гдд емочр нс. въ-СТДЫН ВЪ^ЪМН ОДрЪ ТВОН. I ндн въ домъ свон М Ио 5.8. 3, А. 2. Носилка, і се прныѣСА емочр осллБлеыъ жнлдмн ыд одрѣ лсжАфь М Мт 9.2 3, А, СК; і ПрѢТѢШД ВЪСЖ стрднж ТЖ. I НДѴАСА ПрНЫОСНТН НД одрѣ^ъ БОЛАфАІА. ІД6Ж6 слъішдд^ж н ѣко тоу естъ М Мк 6.55 3; іегоже N6 могъше ыосаштнн въсд-днтн ыд клюса. одръ сътворнвъше ыд рдмоѵр вь^ыесошА къ прдвьАНочроѵрмоч)1 С 552.24; ідкоже съпддъшоѵр са іемочр съ коыід очрмнрдтн. приис-съше же одръ въ^ложнвъше н ыд прныесошА въ преторъ С 221.29. // Носило, смъртен ОДЪр. I ПрНСТЖПЬ КОСЫЖ въ одръ. Н0САШТ6Н Ж6 СТДША. I рбѴС КЖОШС- Т6БѢ гдіж въстдын М Лк 7.14 3, А; кгдд сьръте ыѣкого н^ыоснмд въ врдтѣ^ъ мрьтвд. N6 тъѵыж дн прнкосыж СА одрѣ н въстдвн мрьтвддго С 307.3-4. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. кЯлѵті, кЯаѵі-бюѵ, краРатто^, аоро^. Нвб. одър ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Одърди МИ, Одърне МИ СНМБ; Одрецка МИ, Одрище МИ ГХ,МИМ. одрьждные, -ід ср. 1. Владение; притежание. гъ реѵе къ мыѣ сыъ моі есі тъі д^ъ дыесъ роді^ъ тіа. просі очр мые Н ДДМЪ ТІ ІА^ЪКЪ. ДОСТОѢЫЪе ТВ06 I одръжднье ТВ06 конець ^с-міа СП 2.8. 2. Власт, владеене, і сжо есн дддъ омрдѵенъімъ. освѣтнтн іа. отъ тъмъі ПДГОѴрБЪНЪІКА. ОТЪ В'ССГО ОДрЪЖДІІНѢ ^ъдд. та моднмъ ГІ СЕ 326 2. Изч. СП, СЕ. Гр. катасхесп?. Вар. одръжгчіье, одр^жмшм. Нвб. одръжание остар. ВА. одрьждтн, одрьжж, одрьжншн несв. 1. Обкръжавам, ограждам отвсякъде. ѴѴБІДЖ М1А ТбДЪЦІ ММ08І. КІН7.ЦІ тоѵрѵгні одръждшьх міа СП 21.13; очрстрдшеннѣ твоѣ въ^мжтішіа міа. ѴѴБІДЖ МКА ѢКО водд вьсь дснь. ѵѵдръ- ждше міа въкоѵрпѣ СП 87.18. 2. Владея, властвам над някого, вс-дьѣ дръ^ость ведьб Бестоѵрдьб. ръці мн того лн прѣддеші нже вьсѣѵъсклд одръ- ЖІТЪ. ВДДДЖШТДГО БѢСЫ. ПОВбЛѢВДІгП- штдго міроу. ВЛДДЪІКЖ вьсѣкоі твдрі К 46 33. // За болест - държа във властта си, обхващам, обземам, динд во гнь нд вьсѣ лѣтд съ^ождддше въ кжпѣль. I въ^мжштддше водж. і нже пръвъе вълджддше по въ^мжште-ннн водъі. съдрдвъ въівддше. ѢЦѢМЪ же неджгомъ одръжнмъ въівддше М Йо 5.4. // За чувство, настроение и под. - обхващам, завладявам някого. очрждсъ бо одръждлше н. н ВЬСА СЖфАІА СЪ ЫНМЪ 0 ЛОВНТВ-6 рЪІБЪ 1АЖ6 м^сА М Лк 5.9 3, А; вѣдше же сватъін МОДА СА н прѣклоынвъ КОЛѢЫѢ. тдко глдголддше гн тъі мок прнвъжнште КСН. ОТЪ скръвн ОДрЪЖАШТАА МА С 234.26-27; ыъ рекжтъ нѣцнн ѵо Ѵѵѵснфѣ. ІДКО бѣдоіж одръжнмъ. н въ што\ржден стрдыѣ съі. н ые нмѣа ѵловѣѵьскъі помоштн. ин ^дстжпд. сего дѣлід кротость нмѣдше. н свмърс-инк-С 365.2; тогдд рд^лж(..)т' са лютѣ бж(...омд). ѣжс- не съурдын (.)тс- ложд несквр'(..)ыд. то сѣ остдыж м'(ног)о-глдиьѣ. стрд(у)ъ (..) вслен. одръж(нтъ) (..). повѣстн Р V 3.16. 3. Прич. сег. деят. като прил. одрьждн. Гр. леріехсоѵ, аоѵе'%юѵ. а) Който е обзел, обхванал [за болест, чувство и под.], властващ, царящ, іцѣдн ОАрЬЦЬ 65 ОАѢВЛТН рАБА ТВОСГО СС-ГО. ІІ1А. ОТЪ ОДрЪЖАфААГО тѣлссънааго нсджгл СЕ 246 7; уОДАТАЮ НАШЪ. I доводнтслгс ... ^абж-ДН грѣ^ъі ОРО. I НЦѢЛН н отъ ОДрЪ- ждфАіА болѣ^нн СЕ 276 13-14; гла юмочр. МОЛЖ ТН СА мажн мн срьдьцс- НА ДЛЬ^Ѣ. ДА МН ПрѢСТАНОТЪ ОДрЪЖА- штніА ма болѣ^нь С 516.20; то СЛЪІШАВЪШб ОТЪ СТААГО МЖЖА. ГрАДА ТОГО МЖЖН. рННЖША СА НА О^КОрН^НЪІ Н БЬЮНЫЛ. Н6 ПОСЛОѴрШАІЖШТб ЮГО. ОТЪ НС-ѴОчрВЬСТБНІЛ ОДрЪЖАШТАА ну' прѣ- льстн С 535.20. 5) Който превъзхожда, побеждава, превъзхождащ, побеждаващ, н но могжште протн-ВНТН СА. протнвж ОДрЬЖАШТНН юго снлѣ С 566.30. 4. Прич. сег. деят. като същ. одрьжнмнн т. тн. Гр. о1 сгоѵехбреѵоі. Тези, които са обхванати от болест, от чувства и под. очрвѣдѣвъше же объіѵан юго. въдаіа-собо ро^лнѵьнъінмн одръжнмнн СТрАСТЬМН. ДА ТО СЪВрЪШААТЪ К вНМЪ С 556.18; гн вже нашъ ... ѵѵдръжн-МЪІІА нъінѣ скръвннк ... твонмь мднемь оѵртѣшн СЕ 576 3. 5. Обръщам внимание, насочвам внимание към нещо. глААше же къ %ъвл-нъннмъ прнтъѵж одръжА. како пръдъ- СѢДАННѢ Н^БНрАА^Ж. ГЛА КЪ ННМЪ. егдл ^ЪВАНЪ Бждешн Ц,ѢМЪ НА БрАКЪ. не садн на прѣдьннмь мѣстѣ. едл къто ѵьстьнѣн теве вждетъ ^ъвлнъіуъ М- Лк 14.7 3, СК. огньмь одрьжнмъ. Гр. сгоѵехбрЕѵоі; коретф. Който има треска, трескав. тъштл же снмонѣ бѣ одръжнмА огнемь велнемь н молнша н о нен М Лк 4.38 3. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. сгоѵехш, леріехш, катехм, ёлёхш, южХош. Вар. одръжлтн. Нвб. одръжавам остар. ВА. одрьць, -а т. Уред за мъчение -скара, тъгда повелѣ комнсъ. желъ^нъ одрьць рлждештн. н отъ пльтнн юго о\рдъі отърѣ^овАтн С 231.17. Изч. С. Гр. ёахара. Нвб. 0. ОДЪЖДАТН, ОДЪЖДАКК, ОДЪЖДАЮШН несв. Оросявам, напоявам с дъжд. две. Ѵ0БЛАЦН дьждевьннн. съ нвесе на ѵкъі дьждь прАведънъі ОДЬЖДАІЖТЪ. две. слъньце не ^А^одАфес. свѣтомь в'сь мнръ о^Арн СЕ 16 23. Изч. СЕ. Гр. брош^ш. Вар. одьждатн. Нвб. Вж. при одгжднтн. одъжднтн, одъждж, одъждншн св. 1. Напоя с дъжд, орося. гГ. гГ. прн- ^ьрн съ нвсе Н ВНЖДН. I П0СѢТН внно-ГрАДА своего. I съвръшн н. н одьждн н. іже насадн десннцА твоѣ СЕ 100а 3. 2. Прен. Поръся, посипя, покрия, вь ньже день н^ндс- лотъ. отъ содо-млѣнь. одъждн жюпелъ н огнь съ невсе. I погоѵрвн вьса М Лк 17.29 3; Т ^АПОВѢДѢ ОБЛАКОМЪ СЪШС. Т ДВЬрІ НСБСІ отвръ^е. Т одъжді імъ мана ѣсті. Т рслѣвъ нс-весьнъі длстъ імъ СП 77.24; въ^двіжс- югъ до невесі. Т навсдс- сілоіж своеіж ^АПАденъ. V одъжді на нкч ѣко прА^ъ плъті. Т ъко пѣсокъ морескъ пьтіща перьнАтъі СП 77.27; гь нспъітастъ прлведьнлго I НеѴЪСТІВАГО ... ѵодръжітъ (погр. вт. ѵѵдъжднтъ, Север., с. 11, бел. под линия) на грѣшънікън сѣтъ. огнъ і ^юпелъ і д^ъ вочрренъ СП 10.6. Изч. М, 3, СП, СЕ. Гр. Ррехсо, елфрехсо. Вар. одьжднтн. Нвб. Срв. одъжди се безл. диал. ОА, ДА. ОДЪЛѢКЪ вж. ОТЪЛѢКЪ. одьрлтн, одсрж, одерешн св. Одера, смъкна, свлека кожата, н повелѣ-ша слоѵргАмъ да одержтъ кржгомь ВЬСЖ ГЛАВЖ юго. нкдочрже ВЛАСН сжтъ. к томо\р же Н А^ЪІКЪ юмочр очррѣ^лтн. н сътворншА тако С 268.18; внда же АНДЧрПАТЪ вьсе ТѢЛ0 СТААГО ОДрАНО. реѵе къ дрочргомъ свонмъ. къіа мжкъі НАнесж на ^ълосъмрьтънААго сего не вѣдѣ С 111.27. Изч. С. Гр. екберш, ката^ем. Нвб. одера ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ДА. ОДѢВАТН, ОДѢВАНК, 0ДѢВАЮШН НвСв. 06- личам, снабдявам с облекло няко- оАѣыьге 66 ОАѢІАЫЬге ГО. ѴО ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВЬМЛЛГО Н СВАТЛЛГО гллсл. мьыѣ реѵе котъігъі постнлмешн КГДЛ ИНШТАА 0ДѢВАІ€ШН. М6И6 СЪГрѢ-вліешн. кгал сн^ъ горькъіА стоѵ^Авнн н болѣіжн очррѣшншн С 341.19. Изч. С. IУ>. ацфіа^со. Нвб. одявам се диал. ОА, ВА, НГер, ДА. одѣыые, -іл ср. Облекло, дреха, одежда. і въістъ егдл молізлше са вндѣыне лнцл его нно, і оАѣнне его влнсцмл са М Лк 9.29; Т прікръі^ъ постомь дш?к монк. V въктъ въ поыошеже мьыѣ. V по-ЛОЖІ^Ъ ОДѢЫЬв мое въ врѣште. I БЪІ^Ъ імъ въ прітъѵж СП 68.12; і глл емоу дроѵрже. КЛІСО ВЬЫНДб СѢМО. N6 НМЪІ одѣынѣ врлѵьыллго СЕ 1066 17-18; в'сегдл оѵрво тлмо оѵрвогъін въ очрыъінн н АрА^льствѣ въівллтъ. богдтъін же въ сллстн н вь веселнн. поѵто же ілко овъ свѣтло оАѣннге носнтъ. н воглтж трепе^к постлвылктъ С 491.17. М, СП, СЕ, С. Гр. Іратшрб<;, ёѵбица, яерірбХаюѵ, ёаОрі;, ато/.ті. Вар. одѣннк, 0ДѢНН6. Нвб. Срв. одеяние. оаѣтн, одеждж, одеждешн несв. и св. Обличам някого с дреха, одежда, стрлыеыъ Бѣ;съ н ые въвѣсте меие. ылгъ н N6 одѣсте меые. Болеыъ н въ темьынцн н ые посѣтнсте меие М Мт 25.43 3, А; тъгдл вонын ннемоыовн. прѣнмъше нсл ыл СЖДНШТН. СЪБЪрЛША ыл ыь вьсж спнрж. і съвлъкъше н Хллмндобк ѵръвлеыост; оаѣша н ММт 27.28 3, А; прѣАъстл црцл о десыоітк теве въ рн^$ъ по^ллшс-нл^ъ одѣнл прѣісоѵршеыА СП 44.10; влсъ поконтъ жнвотъыоіе. меые же мон ^с. влсъ оаожажтъ рн^ъі. мс-мо же прлв'АЛ С 19.19. // Образно. молнмъ та гГ ... съложн рлнж сніж съ тѣлесн его. і НСПЛЪЫН Н СЪАрЛВНѢ. і одеждн н веселнемь. въплъфеынѣ твоего раан СЕ 30Ь 5. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. лерірбАЛсо, лер-ітіОтірі, йрфіёѵѵорі, еѵ5осо, акеяш. Нвб. Срв. одяна [се], одена [се] диал. ОА. НГер, ЕтМл, ДА. одѣтн са, одеждж са, 0А«жДвшн са св. Облека се се с дреха, одежда, не пьцѣте са очрво глквфе. ѵто ѣмг лн ѵго пнемъ. лн ѵнмъ оАеждемг са М Мт 6.31 3, А, СК. II Образно. сего рлді оѵрлръжл іа гргдъіні а» коыьцл. ѵѵдѣ-ш»А сіа непрлвгдоія; Т неѵестіи; своеи; СП 72.6; облѣкжтъ сіа овлиглквште міа вт> срлмг. V одежджтъ сіа ѣко оАвжАби; стоѵрдомь своТмь СП 108.29; НСПОВѢМЬ сд товѣ ГН ВЬСѢМЪ срьдь-цемь монмъ. лште во сд тевѣ не нспо-вѣаѣ. вт. новъін ѵловѣісг не оа^жа^ са С 355.25; то слъішлвшн влснлннл ... помгіслн одѣтн сд вг мжжъскъін оврл^г. н нтн к гГемочр въ ллврж С 299.11. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. періралХораі, аѵаРа^Хораі, рехарфіа^ораі, ёѵббораі. Нвб. Вж. при одѣтн. одѣілло, -л ср. Облекло, одежда, наметало, покривало, н дѣлі. ржко^ твоем сжтъ нёсл.. тл погт,івнжтг тгі же прѣвгівлеші. н вьсѣ ѣко рі^л оветт.-шличтъ. н ѣко оаѣлло сьвьешн ѣ Т н^мѣыіатт. сіа СП 101.27. Изч. СП. Гр. яерірбХвдоѵ. Вар. одѣлло. Нвб. одеяло ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; одяло диал. НГер. ОАѣілные, -ід ср. Облекло, одежда, одеяние, блюд-ътс са отъ къннжь-ынісъ. ^отйітннрсъ въ оаѣлынн^ъ ХОДНТН. I ЦѢЛОВО.ННѢ н^ тржжнштнрсъ М Мк 12.38; дроѵрже клко вьынде сѣмо. ые нмъі одѣлынѣ врлѵъыл М Мт 22.12 А; въшедъ жс- цсръ вндѣтъ въ^лежАірн^ъ. вндѣ точр ѵкл ые ОБЛъѵеыА въ оаѣлынс врлѵъыое М Мт 22.11 А; н се тржсъ въістъ велен. лыАлъ во гыъ сьшедъ съ нвсе ... бѣ же ^рлкь его ѣко ^ъыін. н оаѣлннс сго бѣло ѣісо сыѣгъ А Мт 28.3; ынѵсоже во отъ нмѣыніл можетъ вьыестн ... вь ВЪНѢШЬЬбнѴ^Ъ БО прл^АьньствнѴ^ъ. жнтнТскъі^ъ гллголж. вь ►Лнрсъже мыого велнѵлыьк н вьыѣшШТмъ одѣлынТмъ С 491.13. Изч. ОАѢІЛТН 67 0Ж6СТ0ѴНТН М, А, С. Гр. ото/Ѵт), ёѵбъца, лЕріроХі). Вар. ОДѢМШІО, ОДѢЛКНО. Нвб. одеяние книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. одѣатн, одѣіж, одѣюшн несв. и св. Обличам, слагам дреха, і о одсждн ѵто сд пеѵете ... мре жо сѣно селъноо дьнесъ сжштее. а оѵртрѣ въ огнь ВЬМСТОМО. ВЪ ТАКО (ѵѵ)дѣетъ. кольмн ПАѵе васъ мАловѣрн М Мт 6.30 3, А, СК\ прѣдъстА (Ц(>Н)ЦА 0 деснжж теве. въ рн^ъ по^лАіренА^ъ. ѵод^на н прѣо^крАшенА Е 26а 12. Изч. М, 3, А, СК, Е. Гр. ацфіёѵѵиці, періР(Ш.со. Нвб. одявам се, одея се диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА. ОДѢІАТН СА, ОДѢІЖ СА, одѣюшн са несв. Обличам се, пременявам се [образно]. В^А НА СЬ. ОДѢбТЪ СА ВЪ МАНЬ-ТННЦКК Нб^ЪЛОБЬЮ. ѢКО ВЪ БрЪНА прлвъдъі СЕ 97а 17; вь ньже оврА^ъ 0ВЛѢѴ6 СА. СНЛ01Ж ТВ06ІЖ. рН^Ж Ж6 ПрАВЬДѢ ПОСОБОѵріА ... А МАНЬТННЩЖ одѣнне ненстьлѣньгс одѣіа са СЕ 99а 13. Изч. СЕ. Гр. ^арраѵсо, дсоракг^оцт. Нвб. Вж. при ОДѢІ&ТН. оженнтн, оженвк, оженншн св. Оженя, свържа с брак. роднтелѣ кмоѵр съвѣ-ШТАСТА СА Ж€ННТН Т ДѢВНЦ€(Ж нменемь АЫ'НА ... СЬВѢТЪ 0 БрАЦѢ ТВОрАСТА. Н прнведъшА оженнстА С 25.19. Изч. С. Гр. сгиѵоікёш. Нвб. оженя [се], оженвам [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оженнтн са, оженвк са, оженншн са св. За мъж - встъпя в брак, оженя се, за-домя се. вѣ же въ насъ седмь врАТ-рніА. I пръвъі ожень са о\рмьрѣтъ. I не нмъі сѣмене. остави же женж своіж врАтроѵр своеѵрмоѵр М Мт 22.25 3; тъ во нродъ ПОСЪЛАВЪ (АТЪ НОАНА. I СЪВ^А Н въ темьннцн. іроднъдъі рАдн женъі фнЛНПА ВрАТрА своего. ѢКО ОЖОНН СА С-ІЖ м Мк 6.17 3, А; I гла нмъ. нже Аште поѵрстнтъ женж свовк. і оженнтъ са ннобк прѣлювъі творнтъ НА НІЖ М Мк 10.113. Изч. М, 3, А. Гр. уацёсо. Нвб. Вж. при оженнтн, ожестнтн, ожеірж, ожестншн св. Ожесточа, озлобя, настървя, ѣко тъ естъ вь нашь ... дьнесь Аште гласъ его оѵрслъшлте. не ожестіте сръдець ваші^ъ. ѣко въ прогнѣвАнп СП 94.8. Срв. С 357.23; покАнте са прнвлнжн во са црьство неБесною. не ожестнте срьдьць ВАШН^Ъ. АІСЪІ ТВОрНМнТ СА ѵнстн С 357.27. Изч. СП, С. Гр. аіЛгірі5ѵш. Нвб. Срв. ожесточа [се] ОА, ЕтМл, БТР, АР. ожестнтн са, ожеціж са, ожестншн са св. Ожесточа се, стана жесток, озлобя се, настървя се. нж очртѣшлнте севе на въсѣкъ (...) дондеже ді НАрнцАетъ са (...) да не ожестнтъ са етеръ отъ (...) лъстнж грѣ^овнож Е 8а 15. Изч. Е. Гр. акХтіриѵораі. Нвб. Вж. при ожестнтн. ожестоѵАНые, -(А ср. Ожесточение, безчувственост, закоравялост. тъгда н о\]ѵнтел'ь н^ъ плаѵа са ожсстоѵанніа СрЬДЬЦА Н)СЪ. (АКО оѵрѵнтн ННѢ)(Ъ поржѵенн. не бъіша достоннн своквк ^ълобоіж С 333.13. Изч. С. Гр. яшрсося?. Вар. ожостоѵлннк. Нвб. Срв. ожесточение ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ожестоѵнтн, ожестоѵж, ожестоѵншн св. 1. Виря глава, упорствам, стъін же КОНОНЪ ВЪПрАШААШС Н)(Ъ рЖГАА СА. слъішастс лн о\рво отъ Него гласъ. онн же рѣшА. нн ... онъ же кь ННмъ ... нъ послоушлнте н не ожестоѵнте въіа вашса к’ Немочр. поьГеже (ако рѣ)съ не нмАте моштн сътрьпѣтн (Аростн ГНѢВА (емо(р С 29.15-16. 2. Прич. мин. страд. като прил. ожестоѵенъ. Гр. {.Млууоегбдс;. Ожесточен, озлобен, флрнсен сьвѣтъ сътворншд нл Усохрсл да н погоѵрвАТЪ. ѵо всле о\рмъ ве^очр- МЫА ... ГЛ0Чр)<Ъ1МЪ СЛО^Ъ ОТВрЬ^АКМЪ вѣАше. а онѣ^ъ срьдьцА ожестоѵенА. СЬВѢТЪ НА очрвнкннк ТВОр(АА)(Ж С 399.6. Изч. 0Ж6СТѢТН 68 ожнтн С. Гр. акА/приѵсо. Нвб. ожесточа [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ожестѣтн, ожестъвк, ожестѣюшн св. За растение - изсъхна, втвърдя се, изгубя соковете си. о^ніѵьжені'6 БЖДЖТЪ ЛѢТЛ іуъ. ютро ѢКО трѣвл мімоіджтъ. ютро процвьтж н прѣідетъ нл веѵеръ. ѵѵтъплдетъ ожестѣетъ і нсъ^нетъ СП 89.6. Изч. СП. Гр. акЛтірвѵороа. Нвб. 0. ожвірн, ожегж, ожежешн св. Обгоря, изгоря. вь день слъньце нс- ожежетъ теве. нн лочрнл ноштнж. гь съэдлннтъ ть\ ото вьсего ^ълл. съэдлннтъ ,ДДІЖ твоіж гь СП 120.6. Изч. СП. Гр. сгоукаш. Нвб. Срв. ожежа диал. НГер, ЕтМл, ДА. ожнвнтн, ожнвлнк, ожнвншн св. Вдъхна живот някому, възвърна към живота, оживя, съживя, възкреся. Л0П7Ж0 БО 0ѴНМЛ ТЕОНМЛ клко. оч^мрът-внтн I ожнвнтн. нн^ъвестн въ лдъ. і плкъі вь^вестн СЕ 78Ь 23; стні жс-ОТЪПЛДЪШС рѢША ... МЪ| же N6 отъстж-пнмъ отъ теве доньдежс- ожнвншн нлсъ С 77.3; тъ во реѵе ... ь.тъ юсмъ господь БОГЪ влшъ ... л^ъ очрморж н ожнвыж. н ынктоже юстъ нже очрвѣ-жнтъ ржкочр моюю С 263.6; господь же нлшъ Тсочр ... дьштерь лр^нсчрнл-гогл. очрмъръшж ожнвнлъ С 480.27. // Образно. мрътвъ грѣ^ъі сълѣ^ъ. н^лл^ншн ожнвленъ прлв'доіж. мре во съоврл^енъ въістъ подовню съмрътн слмого спсл. н въскръсенніл съподо-вншн са X1Ва 22. СЕ, С, ХЛ. Гр. ^сооттошо, аѵа^шотгоіёсо, ^собсо. Нвб. оживя ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. оживея, оживявам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ожндлтн, ожндмж, ожндмешн несв. 1. Чакам, очаквам, л^ъ отъседн не нмлмъ въкочрснтн врлш'нл ^емнллго. НЪ ОЖНДМЖ ОНОА пншта вькочрснтн. югоже око не вндѣ нн очр^о слъішл С 154.9; ожндл^ъ сътворнтн мн внмо сътвори же трьнню С 436.1; ожндллше очрво сждл. вьсел вьселенъіА сжднн. ожндллше сьвѣдѣтель. доѵршънъін сьвѣдѣтель С 432.9, 10—11; ожн-дліжшточр же епнскочрпочр. н молАШточр са к іГемоѵр. н нн ^очрдл отъвѣтл полоѵрѵнвъшочр. остлвнвъше юго плл-ѵжште са отндоша С 530.3. И Прич. сег. деят. като същ. ожндмжірен м. мн. Тези, които очакват, строн-тель вьсен твлрн ... очртвръждлд срьдьцл. въджштннмъ доврліл ТВОНч ДѢЛННІЛ. ВННО БЛЛГОЮ новллго внно-грлдл. веселАН н свѣтъло твордн лнцл ожндмжштннмъ прнрсодл твоюго С 143.24. // Разчитам, надявам се на нещо. можетъ лн ѵловѣкъ нмъі пшеннцж ... н сѣлвъ. ожндлютъ прншедъшн ЖАТВѢ нлпльннтн гочрмно С 266.6. // Изчаквам, изтърпявам, н отъвѣштлвъ реѵе къ сточрочрмочр плчрлочр. м'ного ТН ВЛАДЪШОу ожндлуъ длъготрьпА. жроде н непрѣподовьне. доколѣ очрклрлюшн Н РС8ЛНШН БОГЪІ С 12.11. 2. Посрещам, приемам, отъ-толѣ очрво эдлніллше са не остлвылтн млнлстъірѣ. н р;однтн нл нно мѣсто. нъ ОЖНДЛТН Н ЦѢЛНТН прнрсоддштАА к ьГемочр С 549.8. С. Гр. ёкбехораі, реѵсо, аѵарёѵш, аѵехорсхі, ётпрёѵсо, лроавокаш. Нвб. ожидам, ожидавам остар. и диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ожнтн, ожнвж, ожнвешн св. Съживя се, върна се към живот, възкръсна, оживея, рс-ѵе же отцъ къ рлвомъ свонмъ ... прнведъшс- телецъ очрпн-тѣнъі ^лколнте. н ѣдъше дл вссслнмъ са. ѣко снъ мон сь мрътвъ вѣ н ожнве. і^гъівлъ бѣ н оврѣтс- са М Лк 15.243, А, СК; рс-ѵо ен нс. л^ъ есмъ вьскрѣ-шенне н жнвотъ. в^рочрьлн въ ма лште очрмьрс-тъ ожнвстъ М Йо 11.25 3, А; потомъ же гллголл очрѵсннкомъ сн Тс ... нъ н тлко нс прннмжтъ ВЛЛГОДѢТН жндове. мьнѣ не сжшточр тоу. нъ юдл 69 077>Л0БНТН КЛКО ВЪСКрЪСЪШО\р юмочр МЬНѢТН нлѵънжт' ілко сълоѵрѵліемъ НѢКЪІІІМЪ ожн лл^лръ С 314.4. ожнтн съ цѣмь. І)з. сго^асо. Оживея с някого, ѵадо -о-нмо-о-с-о. вѣрно слово. ЛЦК- с ннмъ оѵрмрѣ^омъ. С ННМЪ ожнвемъ Е 16 5. М, 3, А, СК, Е, С. Гр. ?аш, аѵа^аш, аѵаріосо. Нвб. Вж. при ожнвнтн. о^л вж. щ\. о^лрнтн, о^лріж, о^лрншн се. Озаря, облея със светлина, с лъчи. влгвс-нъ ОСН п вже нлевъ ... сс- во нлстл врѣмл прл^гденъствоѵр нлшемочр ... дне. СЛЪНЬЦС- НС ^Л^ОДАфбО. свѣтомъ в’сь мнръ о^лрн СЕ 16 25. Изч. СЕ. Гр. костсгоубс^ш. Нвб. озаря ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. 0^Лр!ЛТН, О^АрГАКК, О^ЛрІЛКШН НвСв. Озарявам, осветявам^обливам със светлина, с лъчи. дне. отъ тъмъі СВОБОЖДСНН БЪІВЛСМЪ. I СВЪТОМЪ БГОрЛ- ^очрмнѣ. в'сь мнръ о^лрѣетъ СА СЕ 26 10. ~ са страд. Изч. СЕ. Гр. катаі>уа?<в. Нвб. озарявам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. о^нрлтн, о^нрмж, о^нрлкшн несв. Прен. Внимавам, обръщам внимание, грижа се. очрже не стрлшж са ПрОТІВНЛЛГО. НН НЛ НСМОШТЬ СВОКБ О^Н-рМЖ. НЪ ПОМЪІШЛШтК ПОБОрАШТЛЛГО МН. нен^дреѵенж* енлж С 490.10. Изч. С. Гр. орасо. Нвб. Вж. при о^нрлтн са. О^НрЛТН СА, О^нрлкк СА, О^НрМСШН СА НССв. Оглеждам се, озъртам се, гледам внимателно наоколо, і лбьс нсъ оштюшть вь ССБѢ енлж ншедъшж отъ него ... гллше. кто прнкоснж са рн^ъ мон^ъ ... о^нрллше СА ВНДѢТН сътво-рьшяпгк се М Мк 5.32 3, СК. Изч. М, 3, СК. Гр. яерфХеяороа. Нвб. озирам се остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. бзрен МИ ЙЗ,МИПан. о^ніл [погр. СК Мт 1.8, 9] вэіс. но^шл. о^мь(№нъ, -ъін прил. 02МЬ(^но внно. Г)з. ёсфЛ)рѵіарёѵос; оіѵоі;. Вино, примесено с миро. н длѣл^ж емоѵр піті. о^мьрс-но вшо. онъ же нс- пріідтъ А Мк 15.23. Изч. А. Нвб. 0. О^ОБЛТН, О^ОБЛКК, О^ОБ/СвШН Св. ИзЯМ чрез зобане, иззобя, унищожа. гТ вже... віногрлдъ і^с-гочрпьтл прънесс-... въскжнк рл^орі оплотъ его. У (о)вімліжтъ I вьсі прѣ^одміштс-і пжтемь. ѵѵ^овл і вепрь отъ лжгл. Ѵнокъ днвьеУ поѣлъ естъ СП 79.14. Изч. СП. Гр. Х-ираіѵораі. Вар. сѵ^овлтн. Нвб. Срв. озобя, озоба, озобам, озобям, озобявам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. о^ъленые, -гл ср. Мъка, болка, страдание. нжс- нѣкто реѵе нмъ нслніл. н мъі мнѣ^омъі н въ волѣ^нн н іл^вѣ. н въ о^ьленнн. тъ же іл^вьнъ въістъ грѣ^ъ рлдн НЛШН^Ъ ... дл н тъ лн оѵрво н мъі га^венн нмъ гл^вокк іего нцѣлѣ^омъі С 436.23. Изч. С. Г)з. какохтк;. Вар. о^ьлеиьк. Нвб. Вж. при о^ьлоелемьк. О^ЪЛОБНТН, О^ЪЛОВЛВК, О^ЪЛОБНШН св. Причиня някому мъка, страдание, беда; измъча, о^ъловленъ въі^ъ I съмѣрн^ъ сіА ^ѣло. рнклл^ъ ото-въ^дъі^лннѣ оцл моего СП 37.9. Срв. СЕ 76а 19; н вьмѣні сіа емоѵр въ прлвьдж. вь родъ I родъ до ВѢКЛ. н ПрОГНѢВЛШІА н нл водѣ прѣрѣклньнѣі. н о^ъловленъ БЪІСТЪ М0С1 н^ъ рлді СП 105.32; н о\рмллішіА сіа У о^ъловішіа СКА. ѵотъ пеѵллі ^ЪЛЪ I БОЛѢ^НН. Н^ЛЪѢ сіа очрннѵьжс-нье НЛ КЪНІАВІА І^Ъ СП 106.39; ніѵс-соже очрспѣетъ врлгъ нл нь. і снъ ве^лконеніѣ не пріложітъ о^ъловнті его СП 88.23. // Образно. ЛЮДН ТВОІА гГ СЪМѢрІШІА У достоѣніе твое О^ЪЛОБІШІА. ВЪДОВЩЬЛ I Сірл оѵ^морішід. Т прішс-льцл очрвншіл СП 93.5. // Прич. тин. страд. като 077.Л0БЛ"6НЬИ 70 окм&ыъ прил. огчьлоБХеыъ, -ъін. Гр. кекак-сор.еѵо<;. Озлочестен, унизен, злочест. кротъко 1ЛВН сд къ сватн-ЛНШТО^. пръвъімъ гллсомъ. рлдость вь^ьпн кн. тъі рьцн млрнн. рЛДОѴрН СА ОВрЛДОВЛНЛГЛ. дл л^ъ помнло\ри> еѵрж (!) о^ълобькылчИч С 248.16. ~ са страд. Изч. СП, СЕ, С. Гр. какбш. Вар. о^ілоеітн, о^ьлобнті. Нвб. озлобя ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, АР. о^ъловл“еные, -ІА ср. Страдание, мъка, угнетение. ѣісо сьмѣрілъ нъі есі нл мѣстѣ о^ъловленьѣ. Т прікръі нъі сѣнъ съмрътьнлл СП 43.20; влрішгд міа въ день о^ъловленьъ моего. н вънстъ гь подыдтель моі. н въ^вед міа нл шіротж СП 17.19. Изч. СП. Гр. какшсп^. Вар. о^ълевлвные. Нвб. озлобление ОА, ВА, НГер, БТР, АР. онмн, онмъ м. Сато мн. Войци, воини, войници. ѵ'то іестъ велнко рАБОВН ТОЖДв ПОДЪАТН КЖе Н ГЬ. ПЛѴС жв н слмого гл мъі іесмъ съвлькъшен. онмн бо дръ^нжшА сътворітн С 90.30; колнко «тъ нлшн^ъ онмъ. нл рлтн ГІЛДОША. црокр ТВЛЪНВИО^ОуМО^ прнгл- эдлнАОіте С 91.11; постлвыенъі во стрѣштн мжѵеннкъі. влн^ъ нѣк'де въ БЛ^ РрѢЮМЪ, съмотрллшв БЖДЖ-штллго. готовъ прнкмл"А отъ онмъ прнвѣгльтчштнн^ъ къ ьГемочр С 92.19; Н (ЛК0Ж6 св отъ цѣслрл. длръі велнд онм°мъ рл^длвліжште С 93.4-5. Изч. С. Гр, атрстйтаі. Нвб. 0. онмьскъ, -ъін прил. Воински, войнишки, който се отнася до войник; присъщ на войник, л лште н іедннъ бн бъілъ ѵоѵрднмъін. довьлѣ-ліш нлшен снлѣ одолѣтн. л не нъ ТОЛНКО МНОЖЬСТВО. ТрЖТЪ ОНМЪСІСЪІН. плъкъ непрѣворемъін. тъѵвнъ н нл БрЛНб^Ъ НбПОБѢДНМЪІ С 83.1. Изч. С. Гр. сттратготкбі;. Вар. онмгскг. Неб. 0. онмьство, -л ср. Войска, войнство. снТ велннствомъ тѣлл. н юностннк рлште-нніл ... оѵрЛ.ше вьсн въ онмъство въѵь-тенн бъіша. н ть врлньскжіж ^ъітрость. н тъ. мжжьство дша С 84.29. Изч. С. Гр. оі отратштікоі катбАоуоі. Вар. онмгетво. Нвб. 0. оклме^нью, -іл ср. Прен. Закоравя-лост, безчувственост, безсърдеч-ност. въ^ърѣвъ НЛ НА СЪ ГНѢВОМЪ. скръвд о оклмененн срдцл н^ъ. глл ѵкоѵр. простьрн ржкж твоіж н простьрѣ. і очртвръдн СА ржкл 6Г0 ЦѢЛЛ ѢКО н дро^глѣ М Мк 3.5 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тгшрсості?. Нвб. окаменение остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР. Срв. окаменяване. оклмоннтн, оклмеыіж, оклменншн и оклмѣннтн, оклмѣніж, оклмѣнншн се. Прен. Направя някого безчувствен, безсърдечен, вкаменя, і оѵ^леже вътръ. і зѣло н^лн^л въ севѣ днвлѣл^ж сд н оѵржлслл^ж са. не рЛ^МѢША ВО 0 ^ЛѢБѢ^Ъ, НЪ БѢ сръдъце н^ъ оклменсно М Мк 6.52 3; I рл^оѵрмѣвъ нсъ глл нмъ. ѵто помъі-шлллте ъко ^лъвъ не нмлте. не н> лн ѵюете нн рл^оѵрмѣетс сште, оклмеыено лн нмлте срдцс влше М Мк 8.17 3; плкъі реѵе нслнѣ. ослѣпн оѵн н)<ъ. і оклмѣннлъ естъ срдцд н^ъ. дл не вн- ДАТЪ ОѴНМЛ. НН рл^оѵрмѣнвтъ Срд- цемь. і оврлтАтъ са н нсцѣлвб іаМЙо 12.40 3, А; влшь же въ клмѣнъ съі оклменн влшл срьдьцл С 34.8. Изч. М, 3, А, С. Гр. ясорбсо, аяоХЩбсо. Нвб. окаменя [се] остар. и диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. окаменея 'стана, превърна се на камък’ ОА, ВА, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оклмѣынтн еж. оклменнтн. оклъиъ, -ъін прич.-прил. 1. Окаян, достоен за съжаление, жалък, дъшті вдвнлоньскл окллнлл. БЛЛЖС-НЪ іже въ^длстъ въ^дллнне твое. сже въ^длстъ нлмъ СП 136.8; въ^двнгнн МА ГІ ... 0\рМНЛ0СрЪДН СА НЛ МА ОКМАЫЬЫЪ 71 оіслеветлыьи окаанааго СЕ 79а 11; ѵѵ о(...)нъі (ока(а)нъі, Курц, Вайс, Индекс, с. 360) ве^оѵрмьніѵе ... рА^дрѣшітъ. і прогънАВЪі ада. пеѵАТі лі сд бонтъ К 12о 15; отъвѣштавъ же стрАстьннкъ эднстосовъ реѵе. оклшк н оѵрнъіле. н ве^Аконню дѣЛАтелю С 61.16; онд же ... ПрНПАДО КЪ НОГАМА СТААГО Н ... ВЬПНІАІШ. оѵр горе МЬНѢ окаанѣн. н отъмьГенѣн. оѵр горе мьнѣ іако сьнѣдь ксмъ огнга вѣѵнааго С 617.7; помолите са емочр тъ. ма окаанааго. да прндетъ НА МА СТАѢ его благод^. вашнмн м&амн Р II 1.28-29; матн вочр БЛАГоХоВЛеИАѢ, О^БЛАЖН ДДІЖ МОЖ. ежже лжкавн понорьлнвн н^ьлооувн, ѴѴКАѢНАГО МА оѵрловьль. Н ЛДА СПАСвШН МА. ДА СЛОВОСЛАВЛЖ ТА. ММОГО прѣпѣТАѣ ТФ А 16. 2. Като същ. а) окаіанъ, -ъін т. ед. Гр. [о] вХееі-ѵбд, [о] аі!Шо<;, [о] паѵайХлос;, [о] датаіо*;. Нещастник, жалък човек, окаяник, окаанъін онъ рсѵс сътворж вол"ж твоіж цреу С 65.17; нже вѣрж погоувнвъ н съмрьтн не погрѣшн ѵѵкАглне С 66.17; андо^патъ реѵе. ОКААИе ^ълочр Бѣсоѵр прѢОДОЛѢЛЪ ксн С 113.16; н къ АндѵрпАТоу реѵе. окаанс. вндншн лн н пъітакшн кште. кже оѵрво можешн творнтн то творн С 112.15. 6) окаганнн м. мн. Гр. оі тосХсаясороі, [оі] беіАаюі, [оі] катабікоі. Нещастници, жалки хора, окаяници, да ѵто сътворим?. Лрво не вѣмъ ѵѵ ока'ннн С 108.14; то СЛЪІШАВЪНК ОКААННН рАДН ВЪІШД СЛА- вдште томнтеліл С 215.14; глагола КНД^Ъ. пожьрѣте ПОНѢ НЪІНѢ ОКААННН. н отъпоѵрштж вт>| С 178.24. е) ока(а-нѣк ср. ед. срав. Гр. то ёХееіѵбтероѵ. По-жалкото нещо. а кже ока'нѣк. (ако н невесьнъгд жн^нн погрѣшн сд. н нн С6А же наслади сд С 93.12-13. вьсѣко окаіаннн. Гр. [оі] яаѵаіЗЯлоі. Тези, които са преокаяни, най-жалки. ѵо ... вьсѣко окааннн. ѵто пострАДАВ'ше тол"ь скоро сътжжнвъше сн отъвръгосте сд влдкъі ^са С 107.14. СП, СЕ, К, ТФ, С. Гр. тоЛаЬиорсх;, абХю?, бейоаоі;, оіктро; каі е^ееіѵ^;, аіШок;. Вар. еклАнг, ѵѵкмаыъ, ѵѵкьѣмг. Нвб. окаян ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. окдідньнъ, -ъін прил. Окаян, достоен за съжаление, жалък, слъішавъ же кнд^ь бъівъшага прнде вь ннкомн- ДН(Ж. н ПрН^ЪВАВЪ (А рвѴб. ѴТ0 ВА БЪІСТЪ ВЬСѢ^Ъ ѴЛОВѢІСЪ ОКААННѢНША(А С 212.21. Изч. С. Вар. окльньнъ. Нвб. Вж. при окмміг. ока(аньк, -(а ср. Окайване, оплакване, жалба, главъі евАНТчліѣ еже отъ лоукъі... о окааннн ^аконьннкъ М 76Ъ 22. Изч. М. Гр. тоАсачсрбд. Вар. скшіт, Нвб. окаяние остар. ОА, ВА, АР. окаіатн, окакк, окакшн св. Окая, оплача, съжаля. КГДА БО О^ЬрНТЪ БОГА-тааго оѵрвогъі, въ многоцѣннж одеждж одѣна. о\рстрѣл'енъ бъістъ псѵалыж, оклідлъ севе С 492.30. Изч. С. Гр. тоАаѵ^м. Нвб. окая [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. окаям [се], окайвам [се]. оклеветАВАТн, оклеветАВА(ж, оклвветА-вакшн несв. Прич. сее. деят. като същ. оклеветАВАіАН м. ед. Гр. [о] псхра-ХаХсоѵ, о катоЛоЛйѵ. Клеветник, вже въсъ денъ срдмъ моі прѣдъ миж»ж естъ. У стоудъ ліца моего кръі м(а. ѵѵтъ гласа поносіАірАГо н оклеве-ТАВАКВфАго СП 43.17; мнлость і сждъ поіж тевѣ гГ... тъааго не ^на^ъ. ѵѵкле-таі&штаго (погр. вт. ѵѵкле(ве)^діл\-штаго, Север., с. 129, бел. под линия) ТАі нскрънѣго своего. сего въі-гъна^ъ СП 100.5. Изч. СП, Вар. ѵѵклсветАвдтн, Нвб. Вж. при оклсвстатн. оклеввТАНЬК, -(А ср. Клевета, клеветничество, оклеветяване. бѣ нкда ДрО\рГЪ1Н 0\рѵеННКЪ. рЬВЬННВЪІН НАрН- ОІСЛСК€ТАТН 72 ОКО ѵемъ. дл дл N6 вждетъ тожденме-нніемь нннлілже (!) влл^нл отължѵн С€Г0 ОТЪ ННОГ°(!) ... НЪ ДЛ ТА нлклжетъ ѵьсть (!) нмѣтн оклеветлнніл а^ъікъ С 410.23-24. // Обвинение, укор. н сс-велнко іемочр клжетъ сжште внтлннк (погр. вт. оклеветлннгс, Север., с. 71, бел. под линия) кеже рештн іедннъ отъ овою нл десАте С 409.3—4. Изч. С. Гр. катпуоріа. Вар. оклс-вотмшю. Нвб. оклеветание остар. ВА. Срв. оклеветяване ОА, ЕтМл, АР. оклеветлтн, оклеветлнк, оклеветліешн и оклевеіргк, оклевеірешн несв. и се. 1. Клеветя, оклеветявам [някого], казвам клевета [за някого], въпрл-шлл^ж же н воини глште. і мъі ѵъто сътворнмъ. і реѵе къ ннмъ. ннкогоже овнднте нн оклеветлнте. і дьвьльнн вждете отрокъі влшнмн М Лк 3.14 3, А, СК\ глллше же и къ оѵрѵеннкомъ свонмъ. ѵлвкъ етеръ бѣ боглтъ. іже нмѣлше прнстлвьннкъ. і тъ оклеве-тлнъ бъістъ къ немоѵр. ѣко рлстлѵлід нмѣнне егоМЛк 16.13. //Прич. сег. деят. като същ. оклс-вс-тліан т. ед. Гр. о катоЛоЛйѵ. Клеветник, и пророкъ длѵрндъ прорнѵА гллголллше. оклеветліжштллго тлн блнжнілго свогего. сего н^гоніл^ъ. гръдомъ окомъ и несъітомъ срьдьцемь сь ннмъ не ілдѣ^ъ С 305.28. 2. Потискам, угнетявам, притеснявам, помозн мн п ... пожндн рлвл твоего ВЪ БЛЛГО. дл не оклеветліжтъ мене гръднТ СП 118.122. // Прич сег. деят. като същ. оклеветлккфен т. тн. Гр. о1 ёѵ8іараЛ.Я.оѵггі;. Тези, които притесняват, потисниците, вже моі не оѵрдллі ска отъ мене ... дл постъідіатъ сіа іште^нжтъ. оклеветлігкштеі дшж мобк СП 70.13. // Обвиня, осъдя, се глж л^ъ нъінѣ. дл не оклс-кс-тліжтъ етері н^л глжште по ѵъто не оврлть ІЮДЪІ ОТЪ ТОА ^ЪЛОБЪІ. по ѵъто не створі его лоуѵъшл К 5а 30-31. Срв. С 413.26; сего дѣл’мл реѵс- тъгдл, дл не оклевештешн оѵрѵнтелкл немошть. іегдл вндншн очрѵеннкл прѣдлнкште толнкл во снлл Бѣлше очрѵнтелкл ... можллше прнвлѣштн н оѵрѵеннкл. нь не ^отѣлше ночр.дс-кж сътворнтн доврл. нн бѣдоис прнвлѣштн къ севѣ С 408.18. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. сгикофаѵтЕсо, ЗіаіШрсо, ЁѵбіаРаЯЛш, катруореш, ката-ХоЛесо. Нвб. оклеветая остар. ВА; оклеветя ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; оклеветим диал. ДА. оклосннтн, оклошнкк, оклоснншн св. Осакатя, направя да окуцее някой, въплде са въ пѣровъ. н н^ломн ногж ПрѢДЬНЖИч ... ШЬДЪ ОЧ^БО ГОСПОДННЪ СА вь кчррестннъ грлдь. н повѣдл кьнд^оѵр 0 ННВѢ. Н КЛКО ОКЛОСННША емочр вельвждь С 218.10. Изч. С. Нвб. Срв. оклосам диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА; оклосвам ЕтМл. око, оѵесе ср. 1. Око, орган на зрението. I емъ тъ, ржкж слъплаго. і^веде и вьнъ 12; вьсн. I плннж нл оѵн его н възложи ржцѣ нл нь. въпрлшллше н лште ѵъто внднтъ М Мк 8.23 3; сн рекъ плннж нл ^с-млкж. і сътвори (п)вренне отъ плнновеннѣ. і помл^л емочс оѵн връньемь М Йо 9.6 3, А; въ^ведъ же оѵн нс вндъвъ ъко мъногъ нлродъ грддетъ къ немоѵр. глл къ фнлнпочр. ѵнмь коѵрпнмъ ^ЛѢБЪІ ДЛ ѣдатъ снн М Йо 6.5 3, А; ѵѵтъ протівкдштін^ъ СКА дссніцн твоеі. СЪ^рЛНІ МІА гГ ѢКО ^ѢННЦЖ окл СП 16.8; Тдолн (а|къ съреврънн Т ^ллтн. дѣлл ржкъ ѵлѵь. очрстл Тмжтъ і не въ^гліжтъ, оѵн Тмжть V нс- ВНДКАТЪ СП 113.13; въ бнснъі пнллтомь ... емочрже нмдѣн ^лпльклшд оѵн. і трестніж бнша н по гллвѣ СЕ 50а 7; мо н& волдфнімь чѵѵнмл СЕ 32а 17; въ о врѣ въ^е нсъ оѵн свон. нл оѵрѵсннкъі своіа СЕ 10а 21; стлл жс-ночрлнілнн ... къ^вед'шн оѵн свон нл нсбо. помолн са вогочр С 3.24; въ тон жс* око... 73 око.. БЬССГДЛ СѢДА СЪ СЛЬ^ЛМН ПЛЛКЛЛШС СА. Н КрНѴЛЛШС Н БЪПНІЛШС вслмн. глкожс СС ВЪІША НѣКОМОЧр ОрЖЖННМЪ ОѴН Н^ВЛ- дллн С 274.23; повслѣша прннсстн олово н рлстопнвгше ВЪ^ЛНЛТН НЛ ОѴН. н вг но^дрн кмочр вглшлтн н вг очрстл н вг очршн С 264.22. II Образно. глллше же ѣко нс^одаштсс отг ѵлвкл то сквргннтг ѵлкл ... очрвннствл тлтгвгі ... око лжклвгно вллсфнмнѣ М Мк 7.22 3; влко гГ вже- нлшг ... сгподовн сгтлжлвьшлго е. нс-^лвндь-лнвомь окомь. нлеллждлтн сд. отг него СЕ 15а 20; нг ослѣпі оѵі очрмл нлшего. ѣкоже вг тгмѣ тлко творітг нгі ^оді(..) К 4Ъ 16; снце бо н вслнкгін 'іѵоснфг пллклвг са. про^ьрА проро-ѵьскгінмг окоиг С 364.15. 2. Првн. Зрение; поглед, н сс- рекг господь. ве^ вѣстн вгістг отг оѵню ісго С 187.26; н слмг Ус ндълше с ►Гнмл ... прѣмѣнн нмл оѵн. овлѵе тггдл дл нс- по^нлетл гего С 474.22. ве^ оѵью. Гр. абрратод. Без да се гледа, без използване на очите [образно]. н вндАтг ве^г оѵнм. сг^гдлвгшллго мн°гооѵнтел'ьнліл. н лежнтг вг^нлкг вгскрѣшенне вьсѣмг С 456.4; н трепештжтг многооѵнтнн. вндаштс Ѵсочрсл вг пльтн ве^г оѵнк». н прнкргівлнктг снлгі С 458.16. вндѣтн свонмл оѵнмл. Гр. сштофгі орасо, айтайд бчувапѵ орасо [іЭеаораі], той; еройд 6фйаЯ.ройд йеаораг. Видя със собствените си очи, лично. ннк'тоже во можллше свонмл оѵнмл вл вссплгтгнл вндѣтн С 11.1-2; н ^отѣлше свонмл оѵнмл внд^тн лштс то гсетг тлко С 296.10-11; дл внждж свонмл оѵнмл повѣдлноіе влмн. нс во нг вѣрнѣншн естл оѵн послоууг. тл тггдл н влше слово прннмж С 500.26; то слгішлвшн вленлннл нл множлншж любьвь прнде. ІЛКОЖС ВНДѢТН свонмл оѵнмл стлрцл ... н нтн к немочр вг ллврж С 299.9-10. кг^ложнтн оѵн. Гр. той; 6фйаА.ройд тѵбгірі. Вперя очи, насоча поглед. Т^гоніаштсі міа нгінѣ овідж мса. оѵі своі вг^ложішід оѵгклонішіа нл тсмът. СП 16.11. отврѣстн оѵн. Гр. аѵоіусо [тойд] офйа^ройд, біаѵоіусо тойд офіЗаХ.-ройд, аѵоіусо брра, аѵар^еясо, аѵоіусо та сота. а) Прогледна. гллл^ж жс смоѵр. клко тн са отврѣсте оѵн. отъвѣштл онг н реѵе. ѵлвкг нлрнрлемгі нс. врьньс сгтворн. н помл^л оѵн мон ... н очрмгівг са про^ьрѣ^г М Йо 9.10 3, А; і отврѣсте СА нмл оѵн. і ^лпрѣтн нмл нсг ГЛА. блюдѣтл дл ннктожс- не очрвѣстг М Мт 9.30 3, А, СК. Срв. Мт 20.33 М, З1, А, СК. 6) Възвърна зрението на някого, бѣ же совотл егдл. сгтворн врьнье нс. н отврг^е емочр оѵн М Йо 9.14 3, А; інн гллл^ж. енн глн не ежтг Бѣсгночріжштллго са. едл вѣсг можетг слѣпомг оѵн отврѣстн М Йо 10.21 3, А; рѣША же емоѵр плкгі. ѵто сгтворн тевѣ. клко отврг^е оѵн твон М Йо 9.26 3, А; по вѣрѣ его отвръ^н емочр оѵн. I подлждн емочр ^рлкг СЕ 33Ъ 24; ісі сне двг. помнлочрн игі. і по вѣрѣ ек» отврг^е оѵн овѣмл. і подлвг імл пжть шьствовлтн вьслѣдь теве СЕ 33Ъ 16. в) Прен. Разбера, досетя се, отворят ми се очите, і вгістг ѣко вг^леже сг ннмл. прнемг ^лѣвг блгвн. і прѣ-ломь длѣлше нмл. онѣмл же отвръсте са оѵн н по^нлсте н. і тъ нште^е отг нс-гс М Лк 24.31 А. отгкргітн оѵн. Гр. аяокаА/бятсо той; 6фйаА.ройд. Направя някого да прогледне, отъкргі прнкргвенѣн оѵн его. і подлждн емоѵр ^рлкъ. і сгподовн н слочржгвѣ твоен СЕ 346 14. И Прен. Отворя очите на някого, дам му възможност да види, да разбере нещо. сѵтгкргні оѵн мон У рл^оумѣіж. ѵюдесл отг ^лконл твоето СП 118.18. оѵн поуфлтн. Гр. той; офйа^ройд яеріяерясо. Хвърлям, устремявам поглед, тг же домл стоглшс- почрштлд ОІСОВЛТН 74 оісрьтнтн сн оѵн на вьса сждъі сьпАсоѵр. н ОБЬ^Н-рлд коегож'де н пъітаа С 502.24-25. съ іедннѣмь окомь. Гр. роѵбсрОоЛ-род. Едноок, с едно око. н реѵе ... АШТ6 ОКО ТВ06 СЪБЛАЖНААТЪ ТА. І^ШН 6 н връзн отъ севе, доврѣА тн естъ съ бДННѢМЬ ОКОМЬ ВЬ ЖНВОТЪ ВЬННТН. НСЖ6 дьвѣ оѵн нмжштю. въвръженочг бъітн въ ъеонж огньнжнк М Мт 18.9 З1; дов-рѢА тн естъ СЪ бДННѢМЬ ОІСОМЬ вьннтн ВЪ цсрствнс БЖНС. Н6Ж6 ОБѢ ОѴН НМЖфЮ. ітн въ неонж огньнжнк М Мк 9.47 3. о\ртврьднтн ОѴН МОН ЫА кого. /)?. втпаттірі^со ітгі тіѵа тогх; бфОоЛііоні; рои. Обърна поглед към някого, подкрепя, напътя, насоча някого. върл^оѵрмліж Т(А I НАСТАВЛНК ВЪ ПЖТЪ ... оѵ^твръждж НА ТІА ОѴІ Ы0І СП 31.8. М, 3, А, СК, Б, 0, СП, СС, СЕ, К, С, ЗП, ЗЛ. Гр. о<р\)сЛ|лос, орра, рХецца, рхёфароѵ. Вар. ѵѵко. Нвб. око ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Църно око МИ ВП,ТО; Окото МИ ГХ,МИМ. оковатн, око\рнк, окоѵркшн се. 1. Обкова с метал, поставя в желязна обковка [книга и под.]. сіснннѴ же съвръшн са пръвАѣ, въ ненже свѣтндннкъ н ТрАПе^А ... н скрннж ^авѣта. всждоу ѵѵковднъ [!] ^ддтомъ. въ ненже стамна ^лата, нмАірн маннж Е 29а 5. 2. Окова, поставя в окови някого, сѣдьа-фІАфША (!) ВЬ ТЬМѢ і сѣні съмрътьнѣ. окованъі ніфетонк н желѣ^омъ. ѣко прогнѣВАшід словесА бжьѣ СП 106.10; АндѵрпАтъ реѵе ... не нмамъ теве поштадѣтн ... повелѣвъ ... КАМЪІ велнкъ въ^ложнтн на прьсн іемоѵр .,, желѣ^ъі же оковатн н въсждоу С 104.30. 3. Прич. мин. страд. като същ. окованнн т. мн. Гр. оі петте-бгціеѵоѵ. В християнската религия - грешник, изпратен в ада на вечни мъки. г7 і^баві ыъі ... дл вьнідетъ прѣдъ тіа въ^дъі^аніс ОКОВАНЪІ^Ъ. ПО ВбЛНѴЬЮ МЪІШЬЦІА ТВОСЬА. СЪНАБЬДІ снъі оѵрмръштвенъі^ъ СП 78.11; к'то сь кстъ н^водан отъсждоѵр ОКОВАНЪІА ОТЪ ВѢКА. КТО СЬ іестъ рА^дроѵршнвъін нашж неповѣдн-мжнв дръжАвж н мжжьство С 466.24. Е, СП, С. Гр. керікоАізктоз, теЗаоз, терігіОд-рі. Вар. ѵѵкоклтн. Нвб. окова ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. оковн, -ъ м. Сато мн. Окови, вериги. ВЪ рАБОТЖ ПрОДАНЪ БЪІСТЪ ІОСіфъ. ВЪМѢ- рішгд въ окове^ъ [!] нозѣ его. жедѣ^о проіде дша его СП 104.18. Изч. СП. Гр. тсёбаі. Нвб. окови ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР; окова ж., оков т. НТ, ДА. ОКОНЬѴАТН, ОКОНЬѴАБК, ОКОНЬѴАКШН С6. Довърша, завърша, вь твонк ^нсть ПрѢДАБК а^ъ мое срце. і мокк мъісль ... I МОІА грѣ^ъі. ОТЪЛОЖН. МОѢ СЛ0В6СА. і мое дъло оконьѵан гГ СЕ 72Ь 23-24. Изч. СЕ. Неб. оконча остар. ВА, ДА. Срв. окончавам 'завършвам' ОА, ЕтМл, БТР, АР. окопатн, окоп мек, окопАКШн се. Окопая, прекопая земята около растение, онъ же отъвѣштавъ реѵе емоѵр. гн оставн пк н се лъто доньдеже пк окопапк окрьсть. н осъіплкк гноемъ М Лк 13.8 3. Изч. М, З.Гр. акапхсо. Нвб. окопая [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Окопан МИ, Окопаник МИ, Окопана МИ ЙЗ.МИПан; Окопана МИ, Окопаница МИ ЙЗ,МИП; Окоп МИ ИД.МНЛом. окрАстн, окрддж, окрАдешн св. Окрада, ограбя, обера. Аште к'то ѵръннцвк окрАдетъ. І5 ЛѢТА ДА П0СТНТ' СА. 0 ^лѣбѣ о водѣ. а еже естъ о^крАлъ. да дастъ ннфннмъ СЕ 105а 10; въ кон ржцѣ вь ыенже вьсрсъітн ^Аложеио нмѣыье. въ кон апостолъі окрАде С 512.5. Изч. СЕ, С. Гр. сгоХаоз. Нвб. окрада ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. окрлтнтн, окрАфгк, окрлтншн св. Прекъсна, прекратя, съкратя. гГ нс^с вже нашъ. простеръі но^ѣ свон НА окрнлнтн 75 оісрьсть рАСПОНѢ. О^КрАТИЛЪ ССН В'СА ПЖТН нсѵьстнвъі^ъ. і в'сѣмъ нопрнѣіокмъ. і б'сѣмъ неджгомъ. і в'сѣмъ волѣ^немъ СЕ 35Ъ 11. Изч. СЕ. Нвб. ократим 'скъся’ диал. ДА. окрнлнтн, окрнлкк, окрнлншн се. Поставя под закрила, взема под покровителството си. гГ вже в'седръжнтелк ... дл рл^дрѣшншн отъ грѣ^ъ рлвд твоего... ѵокрнлн н отъ в'сѣ^ъ прнлогъ нспрнѣ^нннъ СЕ 80а 12. Изч. СЕ. Вар. окрнлнтн. Нвб. окриля 'благословя, поставя под закрилата си’ диал. ДА. Срв. окриля ОА, ВА, БТР, АР. окрннъ, -л т. екрннъ црькъвьнъін. Гр. д фіа^ті той респав^оо тг(<; екк^дстга^. Съд за освещаване на вода, вграден в малка покрита постройка_в средата на църковния двор. №о нлдъ водовж стааго просвѣфеинѣ, глемл въ окрннѣ црквьнѣмь СЕ 6Ь 5. Изч. СЕ. Нвб. окрин църк. ВА. окропнтн, окроплкк, окропншн св. Поръся, напръскам, помнлоѵрі мга вже по ВСЛІЦѢІ МНЛОСТІ ТВ0СІ ... окропіші мм» ософомъ оѵнфж сіа СП 50.9. Срв. СЕ 8Ѣ 22. Изч. СП, СЕ. Гр. раѵті^со. Вар. окропіті, ѵѵкропнтн. Нвб. 0. окроѵнтн, окроѵж, окроѵншн св. Обградя плътно, обкръжа, притисна отвсякъде. I ѢК0 ПрНБАНЖН СА. ВНДѢВЪ ГрАДЪ ПЛАКА СА 0 ЬГбМЬ ГЛА ... ѢК0 прнджтъ ДЬНЬб НА ТА. I ОБЛОЖАТЪ врл^н ТВ01. острогъ 0 ТСБѢ, I овнджтъ ТА. I ОКрОѴАТЪ та въсждоѵр 3 Лк 19.43. Изч. 3. Гр. сгоѵехсо. Нвб. Срв. окрочнем, окрочнувам 'стисвам между краката си кон, дърво и под., което съм възседнал’ ДА. ОКрЪВАКНТН, ОКрЪВАВАВЖ, ОКрЪВАВНШН Св. Окървавя, нараня до кръв. лфе которъі простъ людннъ. врлжъдж нмъі. О^ДАрИТЪ ѴКА. н окръвлвнтъ н. Г дснь да покаст’с СЕ 103а 25-26. Изч. СЕ. Нвб. окървавя, окръвавя диал. ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. окръвеньк вж. отъкръвеньк. окръівлтн вж. отъкръівлтн. окръітн вж. отъкръітн. окрьсть нареч. и предл. I. Нареч. Наоколо, край, околовръст, около, онъ жс ОТЪВѢШТЛВЪ реѵс емоу, гн остави вж н се лѣто ДОНЬДСЖС ВЖ ОКОПАВЖ окрьсть н осъіплвж гноемь М Лк 13.8 3; ь.тъ жс оѵ^сънж^ъ Т СЪПА^Ъ. ВЪСТА^Ъ ѢК0 ГЪ ^АСТЖПНТЪ М(А. ЫС О^БОВЖ С(А ОТЪ ТЬМЪІ ЛМДСІ. НАПАДАВЖфІ^Ъ НА МКА окръстъ СП 3.7; I потомь въжегъ в свѣфі. каднтъ окръсть. I твор?. нерън йотвж енвж СЕ 20Ъ 8; оста же жтрь стъін поа н глагол‘а. да въскръснстъ БОГЪ н рА^НДЖТЪ СА врл^н КГО, Н БѢЖАТЪ ОТЪ ЛНЦА КМ0ѴС НеНАВНДАШТнУ кго, огЛ. прѣдь ^НМЪ ДА пондетъ. Н ПОПАЛНТЪ окрьсть врлгъі своа С 22.21. окрьсть жнвжфвн. Гр. оі яерюікоі, оі лерюікогЗѵте^, [оі] лароікойѵте? кгжЛбтЭеѵ. Тези, които живеят наоколо; съседи. I саъішаша окръсть жнвгжштен. I рождение еід. ѣко вь^ве-анѵнаъ естъ гъ мнлость свовж съ невж. I рлдовл^ж са съ невж М Лк 1.58 3, А; I ВЪКТЪ НА вьсѣ^ъ стрл^ъ жнвгжштн-н^ъ окръсть н^ъ. I въ вьсен стрлнѣ нк-ДСНСТЦѢН ПОВѢДАСМН ВѢА^Ж вьсн глн енн М Лк 1.65 3, А; въі^ъ ѣко съсж-дъ пого^вленъ. ѣко слъіша^ъ ржженъс много жівгжштн^ъ окръстъ его ^ съві-рАА^Ж С(А КО^ПЬНО НА М1А СП 30.14. окрьсть стоіатн. Гр. яериатосроа, ки-кЛ.со '{стараі, леристароа кикЯбйеѵ. Стоя наоколо, в близост съм [до някого или нещо], намирам се до [някого, нещо]. Тс же вь^веде въ іспрь оѵн н рсѵе. отѵе ^валвж тевѣ въ^длвж. оісрьстьыь 76 октлврь ѣко оѵ^слъіша ма. а^ъ же вѣдѣ^ъ. ѣко вьсегдл ме(ые) послоѵршлешн. ыъ ылро-дл рлдн стоіаштааго окръстъ рѣ^ъ. да вѣрж НМЖТЪ ѢКО ТЪІ МА ПОСЪЛА М Йо 11.42 3, А, СК; і^лъскъіка снлъі Т6Б6 СЛОѴрЖАТЪ. Ар^ТіЛЪСЦНН ЛНЦН. Т6БѢ КЛАЫѢІгКТЪ СА. МЪНОГООѴНТНН ^еровнмн. н шестокрнллтлл серлфнмь. ѴѴКрЪСТЬ СТОЬАЦІА. I ЛСТАфА. СТрА^ОМЬ непрнстжпъыъііА славъі твоеід. ^лкръі-ваіжтъ СА СЕ 4а 18-19; нъ внждж рСѴС ТОГО АГГСЛЪІ ОКрЬСТЬ СТОАфА внждж сльыьце бѣжаштс С 437.26; ые БО ЫЪ Н МЪІ. ВНДАШТ6 ИОВЪІН СЪБОрЪ. цръквъыъіА дѣтн окрьсть стоашта. н ѴАІтКШТе СЛОКССЪНААГО БС^ ЛЬСТН МЛѢКА слокесн С 384.26. II. Като предл. С род. За означаване на лице или предмет, около който се върши или разполага нещо: около, і съгладавъ стоіаштага окръсть его гла. се матн моѣ н врлтрнѣ моѣ М Мк 3.34; въ ѣвѣ прідетъ. бъ нашъ нс прѣмлъѵітъ. ОГЫЪ ПрѢДЪ ЫІМЪ ВЪ^ГОрНТЪ СЬА. I окръстъ СГО Б0\ррѣ велъѣ СП 49.3; повелѣ кмоѵр ^однтн N6 ТЪѴЫтБ ВЪ МАНАСТЪірН. НЪ Н ОКрЬСТЬ МАЫЛСТЪірА. ПОДАЛЬК N6 ^ОѴДО С 562.2. м, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Ір. тері, пгрщ, южЯср, яері айтпѵ. Вар. окръсть, окръстъ, ѵѵкръстъ. Нвб. окръст диал. ВА, НГер, ЕтМл; укръс диал. ДА; окрест остар. ВА. окрьстььЛ», —нн прил. Който се намира наоколо, в околността; околен, прнстжпьше къ иемо\р оѵрѵеннцн его ГЛАША ... 0ТЪП0\^СТН (А ДА ШСДЪШб БЪ окръстыінн^ъ ССЛѢ^Ъ. I вьсс-^ъ коѵрпАТъ севѣ. ^лѣбъі М Мк 6.36 3; прнстж- ПЬША ЖС ОБА НА ДССАТС рЪСТб СЫ0\р. отъпоѵрстн ЫАрОДЪІ. ДА шсдъшс въ ОКрЪСТЬНАІА ВЬСН Н ССЛА ВНТАІЖТЪ. I ОБрдштжтъ врлшъыо М Пк 9.12 3; н ГОДЪ ЮЖС МНЫЖ ОТЪПВСТН НАрОДЪІ. ДА ШЪДЪШС ВЪ ОКрЬСТЬЫАА ВСН. КОЧрПАТЪ сс-Бѣ БрАшъиА СК Мт 14.15; гъ въ снонѣ ВСЛН V ВЪІСОКЪ ССТЪ НАДЪ ВЪСѢМН ѵѵкрстмъ(...) егсѵ Е 32а 17; бъ просллв- ЛѢІАН СІА ВЪ СТЪІ^Ъ СВОІ^Ъ. ВСЛСІ I стрлшенъ сстъ надо вьсѣмі окръстъшмі его СП 88.8. Срв. А 26 2. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП. Гр. о кіжХм, о перікіжХш. Вар. окръстыіь, окръстънъ, ѵѵкрстиъ. Нвб. окръстен, окрестен остар. ВА, РРОДД. окржгъ предл. С род. За означаване на лице или предмет, около който се разполага нещо: около, окржгъ БО СЖШТАА ІСГО СТрАМЪІ ЛМБЫА^Ж КГО вѣрокк нстнньнокв С 568.6; прн^л-ЖДАА^Ж же ^вѣрнк Н ПЬСН. Н ПЬТНЦА НСБССЬНЪІА. Н СѢДѢА^Ж ОКрЖГ' ТѢЛбСО^ кк> С 14.29. Изч. С. Гр. кокЛср. Нвб. Срв. окръг м. окржгъЯк, -нн прил. Околен, разположен, наоколо, съседен, не бо домъ МОЛНТВЪНЪІН ТЪѴЫгВ БѢАШС нспльненъ КДННЪ ... НЪ Н ОКрЖГЪИАА ВЬСА ^ЛЪ-ВННЪІ. НСПЛЬЫЬ БѢАДѴК ПО^ОрОѴрКБШТНН^Ъ бъівакмъін^ъ С 563.5. // Като същ. окржгъ»Лнн т. тн. Околните, хората, които се намират наоколо, наблизо, н молнтвж н^ъ оѵрслъішнтъ Н СПАСААТЪ А. ОѴрВѢДѢНО ЖС ТО БЪ1 ВСѢМН ОКрЖГ'ННМН. Н НАНПАѴС НСП0ВѢ- ДАА^Ж СА БВН С 568.23. окрячГъьОмА вьсн. /)о. ц лерг^сород. Околности, околни места, местности. ДА очрк ВЬСН НЖС ВЪ ГрАДѢ. н въ окржгъйнн^ъ ВЬСС-^Ъ жнвжштнн. БОЛЬЫЪІА СВОА ПрНЫОШАА^Ж К НСМОЧр С 531.19; ыа неы'же мѣстѣ до ДЬЫСШЬНІААГО ДЬЫС- ЦѢЛ'БЪІ МНОГЪІ ТКОрАТЪ СА. КЬСЬ ЖС- ГрАДЪ. Н ОКрЖГЪЫАА КГО ВЬСН. ПАМАТЬ КГО ПО ВЬСА ЛѢТА ТВОрАШТб. прл^дьынкъ велнкъ нмжтъ С 532.12-13. Изч. с. Нвб. Срв. окружен остар. ВА; окръжен ОА, ЕтМл, БТР. ОКТАВрЬ 6Э/С. ОКТАБрЬ. окто^мврн 77 ОІСЪІ окточрмврн вж. октлврь. ОКТАБрЪ, -А И ОКТОБрк, ОКТАБрЬ, -1А Месец октомври, мца октТ в стла ОЦА НІЧГО ЬІКА ДНОННСІА. ДрС-ОПЛКІТА А 122а 10; мца октТ а стаЯ апла АНАННІА. СППА ДАМАСКОВА. Н &КА АрС- тгн н дрочржннгн сго А 1215 24. Срв. СК 131а 16; мцъ октдврг (рс-ко)мгі ЛНСТ(ОПАДг. НМАТЪ) ДН ... Л А. Х"Ь нмдтг. ѵа. Та. а н<К гТ Е 38а 15; НАѴАТЪ ЖС- (БЪІСТЬ) ГрАДЬ С(Ь Б)Н(т)ОЛА МЦА ОКТОВрА вг ІС. КОНЬѴѢ ЖС- СА МЦА В; прнде отгць сілмо вг сс мѣсто (^гв)дн вг мѣсаца окточрмврнѣ БН. А, СК, Е, В, БН, КН. Гр. окшРрш? [вар. бктсоцРрю^]. Вар. октоврг, октоврь, окточрм-врн, ОКТАБрЬ. Нвб. октомври ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. окочрсд, -гі ж. окочрсгі творнтн. Подлагам на разпит, разпитвам. прн^ожддд^ж др^нерен нскочршдввште кго. н кднѣмг словомь онѣмылшс а. ісгда ТСотѣа^ж нмг окочрсгі творнтн С 476.30-477.1. Изч. С. Нвб. 0. ОКО\рШАТН, ОКО^ШАБК, ОКОѴрШАКШН НвСв. Изкушавам, въвеждам в изкушение, опитвам се да съблазня някого. рд^очрмѣвг жс нс. лжкавъство н^г реѵе. ѵгто ма окоѵршддте ѵпокрнтн М Мт 22.18 З1; і прнстжпьше фдрнсѣн ВгпрАШАА^Ж Н. АфС достонтг мжжгс ЖСНЖ ПОѴрШТАТН. ОКО^ШАККШТС н М Мк 10.2 3; онн же прншедгше глаша емочр оѵрѵнтелю ... достонтг лн датн кнньсг кеслревн нлн нн. ддмь лн нлн нс длмь. онг жс вѣдгі н^г лнцемѣрне реѵс нмг. ѵгто ма окоѵршддтс. прннссѣте мн пѣнд^г да внждж М Мк 12.15 3. Срв. Лк 20.23 М. Изч. М, 3. Гр. яеіра^ш. Нвб. Срв. [из]кушавам. 0К0\рШАТН СА, ОКОЧрШАНК СА, ОКОЧ^ШАКШН са несв. Опитвам се, правя опит. жндовс жс- ^авнстніж н рьвьнькмь ОБЬАТН. ОВОГДА КАМСННКМЪ БНІА^Ж ГА. Дрочргонцн ЖС ОКО\рШАА^Ж СА СЪ СТѢНЪ сгрннжтн С 480.30. Изч. С. Гр. яеіраораі. Нвб. Срв. [из]кушавам се. окгі нареч. и съюз. I. Нареч. 1. За сравнение - при посочване на еднаквост, сходство: като, подобно на. НАпрдсно овлдкг покргі к-го свѣтьлг. н вьс'сгшъ. н глдсг нспочсштснг вгі н^г облака, окгі громгнгін. на многг ѵдсг гргмд С 570.8; да вгі кто ввн о^годнлг ... н да оѵртвргднтг дшж своіж вь лкб'вн бжнн. окгі основаньк кръпо отг ВѢТрА нс^гівькмо С 570.25. 2. За приблизителност: около, приблизително. дн'гелг жс гъь (лвн са сто\роч|,м(.) сгшгдг сь нсвесс. вг оврд^ѣ мльннд. н прнде к немк стАвг на вг^доѵрсѣ. окгі трьмн ллктгі двнженг от' ^смьа. н прѣвгі стол на мѣстѣ томь многгі ѴАсгі С 567.25. II. Съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за начин с изтъкване на сходство, еднаквост [чрез сравнение]: както. К НеМОЧ)1 ПрН^ОДАШТАА ПрННМААШС. вьсѣ^г н^г трьпд врѣмснл. о кокм'ждс бо окгі о ссбѣ псѵаашс сл С 557.16. // За връзка с подчинена причастна конструкция за сравнение и начин: сякаш, като че. н прѣклоннвг са двьрьцАМН. н вндѣвг кв одргжнмж н окгі вг мно^ѣ болѣ^нн сжштгв вь недоочрмѣннн вгістг С 516.8; н вгівг. сТ. лѣтг. енротонв отг роднтсл"ь остлвькнг вгістг. то жс полочрѵнвг, окгі вештн многодѣ-тѣльнѣ кмочр съдѣланѣ. н двьрьмг отврг^гшдмг са км», на дѣло дочдеовьнок С 546.22; онг жс- окгі отг пастора женомг. тако ндѣашс на повслѣньк стааго С 558.20; конь жс тг прнведе вг мднАстгірь. мьлѣть. на кргмьяв прн^одАШТнн^сг точр стрлн- оле 78 ОЛ^ТЛ^ ынкг. кгоже ісоыіа лютл сжштл н све-рѣпл н ылпрлсннвл. нмг свонмл ржкл-мл стгн вжнн. сг нцѣлѣвгшннмг господныомг вгпрдже вг жргыгвн. н окгі н^длвил овгікг то отг миогл врѣмеие. н вг томг вг;тдрлстг. тлко кротгко овгіѵе. н меліллше С 565.8; мл^ллше юмочр вьсв тѣло. клжоуштоу волдштоуоѵрмоѵр Н ЫЛ^НЛМвНОѴріЖШТОЧС. вг коемг мѣстѣ плг^ллше д^г. окгі ^МНІЛ ВЬГЫѢЖДАА сд вь И"вмь С 567.14; вь клѣтгкж вьлѣ^е своіж. н окгі отг сьнл вьстлвг. шсоже се істо реѵетг. поврггг же севе ыл ^емн. вг^дгі^лыьнл ыесьтрьпнмлл творгллше С 523.11; ѵѵ волювѴе ... положн^г скоростни сгконьѵлтн. гочр повелѣ-вличштоѵ^. отьтг (!) теве мн вь^вѣ- ШТ6ЫЛІА. коѵрп^о БО КЖ0 Н ПрНАТН МН. отг теве рл^о^мыо ылпнслыліл. н окгі от сгыл вг;?Бо\рждмжштл ма. сгѵнынтн н пнслыьм прѣдлтн С 543.19. 2. Въвежда сказуемно определение: като, в качеството на. оѵрмьрѣ мсъі ѵловѣкг. н прн^однтг мнрг окгі лггелг. н стрлсть ПрНА. н стрлстьмь сжпротнвнтг сд. н долѣ лежнтг. н горѣ нѵвылгетъ са С 508.21. С. Гр. ш?. Нвб. 0. оле теждум. За израз на^ силно чувство: о!, олеле! н гл? Ріо кг стрнгжфюмоѵр са ... ылше во жнтне ыл ывсе^г естг. ѵѵле ыовое ^гвлыне. ѵѵле длровлыне тлныгііА. вгторое кргфеыне прне^іешн д'несь врлтре. н отг грѣ^г свон^г оѵнфлешн са СЕ 90Ь 14; тгг-дл очрво снн ыеповѣднмнн. н довл"нн вонын эдьстовн ... вь срѣдж вьлѣ^гше КрЬСТН(АЫН СЛМН СА ИАрОКОША. ѴѴЛв БЛАЖеИНН А^ЫЦН. КЛНКО Н^г СТЬІН тг гллсг нспоѵрстншд С 86.5; н н^лѣ^гше флрнсен СЬВѢТг ВЬ^ДША. дл н погоѵрвдтг, ѵѵ сьвѣте ^глгін ^лвнстніж съіемг, н ггвнстніж овлнѵлкмг. ѵоле поустошгнгін сгмгіслг. ыо вѣддтг во ілісо вогг N0 поггівнотг С 402.13. СЕ, С. IУ>. со. Вар. ѵѵле. Нвб. Срв. оле! олелеі ОА, АК, НТ, АР. олово, -а ср. Олово, вид метал, пове-лѣша прннестн олово н рлстопнвгше въ^лклтн ил оѵн. н вг но^дрн кмои В7.ЛНЮ.ТН н вг очрстл н вт> оѵршн С 264.21; н ^лпрѣтнвг доѵр^омь прн-^ъвл н сьва^л. въ нма нсоѵр ^рьстосл. вгложнвг вь трн десдтн кргѵлгг. н оѵртврьднвг н съвд^л н поѵлтьлѣ оловом?.. погровъ вь своюмъ домоѵр С 45.11. Изч. С. Гр. цбХирбо?. Нвб. олово ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оловѣнъ, -ъін прил. Оловен, направен от олово, н рл^гнѣвлвг са лѵррнлні&нъ повелъ съвллъмъі оловънъі внті ю» по ѵслмстьмл С 1.11; н вндѣвъшо а съ мыогомъ о^тврьждеынУмг сьвд^лиъі поѵлтн оловѣнгн нмжштд. ѵнсломъ л. Н ДНВЛ'Ѣ^Ж СА П0М7.ІШЛЪ,ИКШТ€ Ѵ’ТО СО вждстг С 52.13. Изч. С. Гр. ро>д}р5іѵо;, [тоо] (іоХорбоо. Нвб. оловен ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. олоклвътомата, -ъ ср. Само мн. Все-изгаряне, всесъжежение; жертвоприношение, при което се изгаря цялата жертва, доврѣ оѵрѵнтелю вг істныж реѵе ... нже лювнтг нскрьыѣлго ѣісо севе. воле остг вьсѣ^г олоклвто-млтг н жргтвг М Мк 12.33 3; реѵе во кг ыемоѵр вг гллсоукѵ. лште се трѣвѣ гГ олоклвгтомлтл і длргі. ѣко оѵ^слгішлті гйм К 2Ъ 40. Изч. М, 3, К. От гр. 6?.окаътсоца. Вар. ѵѵлоклвъ-ТОМАТЪ, олоклвтомлті. Нвб. 0. оломьпніа [погр. СЕ 93о 3-4] вж. олумпніл^л). олггоѵрінг вэіс. ллгоуныг. олгмг [погр. СП 71.3] вж. ^лгмг. олгтл(Я>, -іл лг. 1. Олтар, най-важното място в християнския храм. н понмжтг н ѵргиьцн. н пострнгжтг н олът&.рьвьыъ 79 ОЛ^МПНУА въ пАпрътѣ. поілире, БДАжеын непо-роѵьынн. а ппъ въ^однтъ къ олътАрю СЕ 966 15; мТ нь врАТосътвореине. і поставатъ ѣ прѣдъ олътАремь. і глетъ днѣкъ днѣкоиъства сн. мнромь ГКО помо СЕ 9а 21-22; тако очрво н^волн положнтн са въ цръкъвн стааго прьво- МЖѴвИНКА СТвфАЫА. 0 Д6СЫЖІЖ СВАТЪІА трепе^ъі. въыжтрь въ олтАрн С 209.10. 2. Жертвеник. і нже Афе кльиетъ са олтАремь. ынѵтоже естъ. а нже кльиетъ са дАромь нже естъ връ^оѵр его. длъжеиъ естъ М Мт 23.18 З1; Умамъ олтАръ ѵО (ыег) (...) ые нматъ обла(стн) (...) слоѵржАфе скныУ Е 34а 1; оѵрвлАжі гГ влАговоленьемъ твоімъ сноба ... тогда БЛАГОВОЛІШІ жрътвж ПрАВЬДЖ. ВЪ^ИО-шеыьѣ въсесъжАглемАА. тогъда въ^ло-жетъ иа олтръ (вм. олтАръ, Север., с. 65, бел. под линия) твон тельцкд СП 50.21. // Очистилище, златният капак на ковчега на Завета. скнннУ же съвръшн са пръвАѣ ... въ ыенже СТАМЫА ^ДАТА ... Н Же^ДЪ АрОНЪ. ПрО^А- въше н скрнжАдн ^авѣта. прѣвъіше же 6А рсеровнмъ СДАВѢ. ОСѢНѢЖфН ОДТАрЪ Е 29а 9-10. ОДЪТА)^ КАДНДЬНЪІН. Гр. •6'ОСП.аСТП- рюѵ тот5 тТоршростод. Кадилен жертвеник. ѣвн же са емо\р айкъ гнь СТОКА 0 деСЫЖБК ОДТАрѢ КАДНДЪЫАеГО М Лк 1.11 3, А. М, 3, А, Е, СП, СЕ, С. Гр. іЗиотасгттіріоѵ, ІХаатпршѵ, рлра, Іера-сеГоѵ. Вар. одтдрь, олтдръ. Нвб. олтар, алтар диал. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. одътАрьвьнъ, -ъін прил. Олтарен, който се отнася до жертвеник. бъ гь У просвьтѣ СКА ИАМЪ. СЪСТАВНТв ПрА^ДЬ- инкъ въ осѣыѣкжштУн^ъ. до рогъ одътАрьвънъі^ъ СП 117.27. Изч. СП. Гр. той йоспаатпрУоо, Вар. олътдрьвгнъ. Нвб. Срв. олтарен ОА, ЕтМл, БТР. олѣн, -КА м. 1. Елей, маслинено [дървено] масло, тъгда оѵрподовнтъ са цсрствне нвское десдтн дѣвъ. кдже ПрНІМЪША СВѢТНЛЬЫНКЪІ СВОКА. І^НДЖ протнвоѵр женн^очр (....) пать же бѣ отъ НН^Ъ воун. I ПАТЬ МЖДрЪ. Б0\рКА БО прнемъшд свѣтнльынкъі свока. ие ВЬ^АША СЪ СОБОКЖ олеА М Мт 25.3 3, А, СК; н прн^ъвАвъ еднного когожъдо (...) длъжьннкъ господи своего. глААше пръвочрмочр. колнцѣмь ддъженъ есн господнночр моемоѵр, онъ же реѵе сътомь мѣръ отъ олѣа М Лк 16.6 3; і ПрНСТЖПЬ ОБА^А СТрОѴрПЪІ вГО ВЪ^ДНВАКА олѣн н вныо М Лк 10.34 А, СК; н овлѣѵе СКА ВЬ КЛКАТВЖ ѢКО вь рн^ж. н вьмде ѣко вода вь жтровж его. н ѣісо олѣі вь кості его СП 108.18; ^НАменА СЬА НА ИАСЪ СВѢТЪ ЛІЦА ТВОвГО гГ. ДАЛЬ есі веселъе вь срдці моемъ. ѵотъ плода пьшеніцкА н внна н олѣа своего оѵрмиожішкА ска СП 4.8. Срв. СЕ 73а 21-22. 2. Елей, осветено със специален религиозен обред бла-говонно масло за помазване на вярващите, і оврАШТъ са къ жеыѣ реѵе снмоыоѵр. вндншн дн снкж жеыж ... одѣемь гдавъі моекд ые помага, сн же ио^ѣ мон мнрокж помага М Лк 7.46 А, СК; въ^ыѣсъ і^вьрАНАег-0-тъ (!) дкодеі МОІ^Ъ. ѵѵврѣтъ ДВДА рАБА М06Г0. ѵѵдѣемь свтъмл-ымъ (!) пома^ъ і СП 88.21; мо ѵѵдѣемь бодьнааго пома^атн СЕ 27а 2. // Образно. ВЪ^ДМБНДЪ ОСН ПрАВДЖ Н ВЪ^НбНАВНДѢ ккепрАвъдж. сего рАдн помага та бъ бъ твон одѣем(ъ) рАдостн пАѵе прнѵАСТъынкъ твон^ъ Е 7а 1. Срв. СП 44.8. 3. Тлъстина, дебелина, угоеност. гГ ... н^баві мка ѣкко (!) иіфъ I о\рвогъ есмъ а^ъ ... кодѣыѣ мон н^иеможете отъ поста, н пдъть моѣ н^мѣні ска одѣа рдді СП 108.24. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ. Гр. ёХсаоѵ. Вар. ѴѴДѢН, ОДѢІ, олсн. Нвб. олей остар. ВА. Срв. елей, елеен прил. ОА. омрмпнъ, -КА и -іадъі ж. ЛИ. Олимпиада - дякониса в Цариград по времето на имп. Теодосий I омыслтн 80 омр&ѵлтн Велики [379-395 г.] умр. ок. 406-410 г. в^Іикомидия. Пр. на 25 ЮЛИ. МЦЛ нк>. нд. очрсьпенне СТЪНІА дныън. мтре БГѴНЫЪН. Н СТЪНІА бВПрДКСНКА^ Н ПЛЪНКА ОЛѴМПІААЪН А 151а 1; п^ѣыъі^ъ постьынцл^ъ евъпрлк'снн. февроннн. одомьпнн {вт. олѵмпнклдл, Нахтигал, с. 288, бел. под линия), іероынн. і проѵннмъ. съ ынмнже н ыдслѣан црство нБсъыое СЕ 93а 3-4. Изч. А, СЕ. Гр. 'ОХнрлібк;. Вар. олѵмпіддл, ОЛОМЬПНКк. омлклтн, омлкмя;, омлклкешн несв. Мокря, намокрям, оросявам, обливам. н стдвъшн сь ^адь прі ногочр его. ПЛЛѴАфІ СА. НЛѴАТЪ СЛЪ^ЛМН 0МЛКЛТ1 И08Ѣ 6Г0. Н ВЛЛСЪІ ГЛЛВЪІ СВОСІА ОТірЛ- лше А Лк 7.38. Изч. А. Гр. (Зрехсо. Вар. омлклті. Нвб. Срв. омакам 'изтопя, отопя’ диал. НГер. ометл, -ъі ж. Кант, край, ивица, ръб [на дреха], се очрво коль довро | Коль крлсьно. еже жнтн врлтні въкохрпѣ. ѣко ЭДІ^ЪМЛ НЛ ГЛЛВѢ ... съ^одкаштнТ нл ометъі рн^ъі его. ѣко росл еръмочрыѣ СЪ^ОДКАШТІѢ ыл горъі сноыка СП 132.2. Изч. СП. Гр. фа. Нвб. Срв. обиметам 'поръбвам, подгъвам, обшивам по края’ диал. ДА. омнръ, -а т. ЛИ. Омир - старогръцки епически поет, живял според Херодот през IX в. пр. н. е. простъръ же ржкж пноынн. свѣтдомъ лнцемъ отъвѣштлвъ реѵе ... лѣпо же въі влмъ елныомъ поклрѣтн са очрѵітелю влше-мо\р омнроѵр. нже сьвѣштлкт'. неподов-но іестъ о очрмнрліжштнн^ъ рскллнтн са С 126.13. Изч. С. Гр. “Ордро^. омльѵлтн [погр. СП 49.21] вж. оѵрмльѵлтн. омоѵнтн, омоѵж, омоѵншн св. 1. Намокря, наквася, навлажня, і оврлштъ са къ жсккѣ реѵе снмоноѵр, вндншн лн снвв женж. въннаъ въ домъ твон. водъі нл ІІ05Ѣ мон не длстъ. сн же слъ^лмн омоѵн ііовѣ мон. і вллсъі свонмі отьре М Лк 7.44 3, А, СК\ і тъ въ^гдашъ реѵе. отѵе лврллме помнлоѵрн МА. н посълн лл^лрѣ дл омоѵнтъ конецъ пръстл своего во водѣ. н оѵрстоѵрднтъ \&ТКЪ\ МОН. ѢКО стрлждж въ пллменн семь М Лк 16.24 3, А, СК; ^лочррл во реѵе Тс мнмондъі въ грлдъ въ^ллкл ... въ^ллкл нже по ПѢНЛМЪ ВЛЪИЪКІЪІНМЪ ^одн. н ногоѵр въ воаѣ ые омоѵн С 344.24. 2. Потопя, натопя, топна [в ястие], отъвѣштл нс. тъ естъ с-моѵжс- л^ъ омоѵъ ^лѣвъ подлмъ. I омоѵь ^лѣвъ длстъ нгсдъ снмоию нсклрнотъско\ро\рмочр М Йо 13.26 3. 3. Прич. мин. деят. пато същ. омоѵьн лг. ед. Гр. о ерРауш;-Този, който е потопил, натопил, онъ же отъвѣірлвъ реѵе. омоѵнн съ мънокж ржкж ВЪ СОЛИЛО. ТЪ МА прѣА^стъ М Мт 26.23 3, А, СК. ые омоѵьн са. Гр. аРрохсх;. Ненамок-рен, сух. ^лклннлкв та бгомь сътворьшннмъ В'СѢѴЬСКЛЛ ... провнвъі жь^ломь море. I лкодн свока ноглмн ие омоѵьшлмн са проведъшемъ СЕ 526 11—12. ~ са страд. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. Ррехсо, рботтсо, ЁрРаптсо, апопХѵѵю. Вар. омоѵітн. Нвб. омоча 'намокря’ диал. НГер, ЕтМл. ОМрА^НТН СА, ОМрЛЖЖ СА, ОМрЛ^НШН СА СѲ. Оскверня се, омърся се, стана отвратителен. рс-ѵе ве^оѵрменъ въ срдці своемъ. ыѣстъ вд. рлстьлѣшіА і омрл-^ішіа ска въ ве^лконс-нъі ЫѢСТЪ ТВОрКАН Аоврл СП 52.2. Срв. СП 13.1. Изч. СП. Гр. рбЕЪкасгороа. Вар. омрл^тн. Нвб. Срв. омразя [се] 'разваля отношенията, всея омраза’ диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. омрлѵлтн, омрлѵлнк, омрлѵліешн несв. Помрачавам, покривам с мрак [образно]. ръвеынѣ роднтелс- ^ъломъ. ^ЛВНА^І ПрОТНВАфАКА СА БЖЬН ПрЛВ’АѢ. ѣростн ѵомрлѵліжірн с^Ѵьнѣн оѵн СЕ 89а 15. Изч. омрАѵнтн 81 омъікатн СЕ. Вар. ѵѵмрлѵлтн. Нвб. омрачавам несв., омрача св. ОА, В А, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; [по]мрачавам. ОМрЛѴНТН, ОМрЛѴЖ, омрлѵншн св. 1. Покрия с мрак, лиша от светлина, омрача, помрача, л Тѵѵснфъ ... дръ^ноѵрвъ вьнндс- къ пнллточр. просл ТѢЛЛ Ѵсоѵрсовл ... нн гллголст' к немочр ДЛЖДЪ МН ТѢЛ0 Тсосово (!). омрл-ѵьшллго сльнце прѣждс- мллл врѣмене С 454.9; н?д'нлѵе во спсоѵр нл крьстъ внснмоѵр. вндѣвъ ѵоѵрвьствьноке сльньце. прлвьднллго сльньцл. ДОСЛЖДЛК-МЛ Бе^ЛКОН'ННКЪІ. нъ ТрЪПД дръ^ость. отъбѣжл омрлѵнвъ ^емыж С 485.1. // Образно. в кГнм'же отъвѣ-штлвлл^ж господьскъіа снлъі гллго-ЛЖШТА. О^ВѢДѢТН лн ^оштс-тс- кто сь іестъ ... тъ нстъін іестъ. съва^лвъін н омрлѵъ. Н В7> Бб^ДЬНЖ посьллвъ ВЪІ С 467.6; нѣстъ тъмъі по немь тъмл него ие омрлѵнтъ. рѣкл не стлвнтъ С 509.6-7. 2. Прич. мин. страд. като същ. омрлѵенн[н] т. тн. Гр. оі ёакотіареѵоі. Онези, които живеят в мрака на неверието, които не са приели светлината на вярата. гГ вже нлшъ ... къ ѵкъі свѣтл нс-помръ-цлкжфллго. ѵѵсвѣтнтъ омрлѵенъі^ъ СЕ 33а 1-2; въ сгжкж црквь твокж. прѣдъ лнце твое. і проснтн мнлостн очр теве. о\рмръфвьшллго съмръть. лвльшллго свѣтъ омрлѵенъімъ ... МОЛНМЪ ТА ѵклгсвѴе СЕ 39Ъ 7. омрлѵенъ оѵрмомъ. Гр. ёакотюрёѵод тцѵ Зіаѵоіаѵ, ёакотіадёѵод тт} біаѵоіа. Умопомрачен, безумен. сватъін лртемонъ гллголл. неѵнстъін. н НепрѢПОДОБЬНЪІН съіне днілвол"ь. омрлѵене оѵрмомъ. лште ^оштешн очрвѣд^тн о нмснн моіемъ. то оѵрвѣ-ждъ С 227.3-4. Срв. С 231.11-12. Изч. СП, СЕ, С. Гр. спсоті^ш, арРАл5ѵш, ^скрбм. Нвб. омрача ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. омрь^ѣтн, омрь^ѣкк, омрь^ѣіешн св. Опротивея, стана противен [на някого], н пропнѣвл сіА ѣро(ро)стнж гь НЛ ЛІОДІ СВОІА. н омръ^ѣ С-МОѴр Д0СТ0Ѣ-ньо свое. н прѣдлстъ іа вь ржцѣ врлгомъ СП 105.40. Изч. СП. Гр. р5еЪ5аоороа. Вар. омръ^втн. Нвб. Срв. омръзна се., омръзвам несв. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. омрькижтн, омрькнж, омрькнешн се. 1. Помръкна, угасна, слыіьцс- свѣтл СЪВЛЪКЪ СА 0БЛѢѴ6 СА ВЪ ТЪМЖ. ЛО^НЬ-склл крлсотл нлпрлсио омрьѵе. ОПОНЛ цръкъкъылл ИЛ пллтъі рл^дърл СА. ДЬНЬ ВЬ ИОШТЪ СА прѣовлѣѵе С 475.15. 2. Замръкна, окъснея, оил же реѵе... послл ма нгоѵрменыл донестн просворж вь сыж вьсь. н въ^врлтнвъшн МН СА. н нджштн въ млнлстнрь. омрь-к°^ъ нл мѣстѣ семь С 515.28-29. Изч. С. Гр. оід^еі роі. Нвб. омръкна се., омръквам несв. диал. НТ, НГер, ЕтМл. Срв. [за]мръкна, [по]мръкна. омрьтвѣтн, омрьтвѣкж, омрьтвѣкшн св. Замра, примра, вцепеня се. пове-лъно Бв нмъ вѣ. дл овъі пештн сжште въ млнлстъірн въжегъше. дроѵр^нн же НЛ рЛ^БОНННКЪІ ОЧрСТрЪМНВЪША СА очрстрлшншА. клкоже омрьтвѣтн НМЪ н мсѵа очрпвстнтн С 39.3. // Прич. мин. деят. пато прил. омрьтвѣвъ. Гр. ѵеѵекрсоцёѵо^. Примрял, вцепенен, ^лоѵртрл. іегдл топлъі ^лрА вожьствл прострѣ. н ОМрЬТВѣВЪША днілволомъ до\ршА рлстопн. нѣстъ кеже оѵркръіктъ топлотъі кего С 348.26. Изч. С. Гр. ѵекрбораі. Нвб. Срв. умрътвя диал. ДА; умъртвя ОА, ВА, БТР. омъвеные, -кл ср. Измиване, умиване. гГ вжс- нлшъ ... ^лмл^лвъі слннлмн і вреннемь. слѣпо\рмо\р рождьшю са. і посъллвъ н оѵрмъітъ са. і омьвеннемь откръ^ъ оѵн его СЕ 33а 6-7. Изч. СЕ. Вар. омькс-нне. Нвб. Срв. омиване. омъівлтн, омъівліж, омъівліешн несв. Мия, умивам, измивам, по ѵъто ОМЪІВАТН 82 оыьмо О^ѵеынцн ТВОН ПрѢСТЖПАНКТЪ ПрѢДАА-ынѣ стлрецъ, ые омъівайчТъ во ржкъ свон^ъ егдл ^лѣбъ ѣдатъ М Мт 15.2 3; воле оѵрво н водоіж омъівакшн тѣло вжню. н^мъівъшаго вьса н оцъштеыню давъша С 457.9-10; лѣпо во вѣ нмъ врАѴоѵр прншъдъшоѵр. н очр кГн^ъ сжштоѵр прндтн кего. н рѣісъі нмъ цѣХеыніл пролнвАіжштоѵр. оѵрдовь Н Бв^ врАШъыА. отъ омъіваіжштааго н^ъ С 333.26. Изч. М, 3, С. Гр. ѵітгтсо, кататЛѵѵш, Нвб. омивам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОМЪІВАТН СА, ОМЪІВАГО; СД, ОМЪІВАКШН са несв. Мия се, измивам се, умивам се [образно]. лѣпо бо бѣ нмъ врАѴоѵр прншъдъшо^. н очр кСн^ъ сжшточр ПрНАТН КГО ... СКВрЪНЪІ СВОА ОѴНШТАТН. Н СТрАСТНН СВОНМЪ ОМЪІВАТН СА С 333.27-28. Изч. С. Гр. шгакадтродш. Нвб. Вж. при омъіклтн, омъітн, омънлс, омъікешн св. Умия, измия. ѴІН БЪІВ1*. Афб КЛЮѴН СА. сквръыъыоу. ЛН ЫбѴНСТО^. ВЪПАСТН вь вныо ... подобастъ же въпАдъшее ыеѵнстое. н^атн лвне. і н^врѣштн е воыъ. I ныъ СЪСЖДЪ ѴНСТЪ ОМЪІТН. ВЬЫЯчТрЫЖДОЧр н вьнѣіждоѵр. Н потомь вьлѣетъ водъі мало СЕ 196 4. // Образно. помнлоѵрі мьх вже по веліцѣі мнлості твоеі ... наТпаѵ€ омън мка отъ ве^Акоыеньѣ моего. V отъ грѣ^А моего оѵісті міа СП 50.4; иъ петръ доврѣ ПОКАІАВЪ СА. Н ПЛАКАВЪ СА Н ОТЪВрЪ- женнк сль^амн омъівъ. въ прьвъіА пакъі вѣръі снклынк вьннде С 362.27. А, СП, СЕ, СС, С. Гр. ѵітгссо, ѵ(ятодоа, тЛёѵш, ототЛѵѵш, алоХстш. Нвб. омия ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОМАѴНТН, 0МАѴЖ, ОМАѴНШН Св. ПрвН. Изкупя [грях, прегрешение], получа опрощение, съгрѣшнтъ ѵло- ВѢКЪ къ ѵловѣкоѵр Н МОЛНТЪ СА Ті, ыь, Аште лн къ вогочр съгрѣшнтъ кто МОЛНТЪ СА ТЬ. ьГь. дл оыъ строупъ нн МОЛНТВА ОѴрДОБЬ ОѴрМАѴНТ'. МОЛНТВА Н€ омдѵнтъ. проштеннк же грър^мъ врлгл отъмаѵнтъ С 407.17. Изч. С. Гр. АлЗодаі. Вар. омдѵнтн. Неб. 0. ОМЖТНТН СА, ОМ/Кф/К СА, омжтншн са св. Попадна в затруднение, въскжкк гГ отърѣеші дшж монв ... нншть есмь ь.тъ і въ трочрдѣ^ъ отъ кності МОеіА. въ^нѣсъ же сна н съмѣрі^ъ н омоті^ъ СП 87.16. Изч. СП. Гр. е^аяорЕодаі. Вар. омотітн. Неб. Срв. смутя се ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. онлгръ, -а м. Диво магаре. гГ вже мон вь^велтлъ ска есн зѣло ... посъілака нстоѵьнікъі во дьвре^ъ. посрѣдѣ горъ проіджтъ В0АгІ. ЫАПОІАТЪ ВЬСКА ^ВѢрі СІЛЪНЪІКА. ЖНДЖТЪ АОНАГрі (вМ. ОНАГрі, Север., с. 133, бел. под линия) въ жкаждйч (..) свояв СП 103.11. Изч. СП. От гр. оѵауро?. Нвб. онагър ОА, ВА, ЕтМл. онамо нареч. Там, натам, нататък. ГЛАГОЛАША ЖрОДНВЪІА МЖДрЪІНМЪ. ДАДНТ6 НАМЪ ОТЪ МАСЛА ВАШ6Г0. ПАКЪІ ЖрОДНВЪІ А ЫАрНѴС-ТЪ. ПОКА^ЛА ІЛКО ннѵтоже жродн. нже сьде съвнрААтъ н ОТЪ^ОДНТЪ ЫАГЪ. ОЫАМО НЖД6 ПАѴ6 ѵловѣколювые ыамъ трѣнжде мно-жаншн мнлость С 372.27-28. сѣмо [н] онамо. Гр. шбе каі юбе, тг[8е какеТое. Тук [и] там, насам [и] натам. ТЪГДА ЦѢСАрЪ ОѴрАЛЪ ВЪ^БѢСНВЪ СА. ВЬ^ЬрѢВЪ СѢМО ОНАМО, ВНДѢ МѢСТО НѢКАКО. АІСЪІ ВАПЖ СЖШТЖ НСАК'ШЖ. Н ТННЪІ СМрЬДАШТЖ ПЛЬНЖ ... Н 0\рВѢДѢВЪ КАКО СѢТЬ СЪМрЬТЪНА КСТЪ. повелѣ вьврѣштн н то^ С 193.11; вндѣвъ же вьсе то н иа о^мѣ сн поло- ЖНВЪ. Н ПОДрОѴрГА СН рА^БОНЫНКА Н6 рештн ые вѣдъі словесъ. н всж твАрь кже вндѣ. сѣмо н онамо ^ъібьявштж са. н трепештжштж С 426.28. Изч. С. Гр. ёкеТае. Нвб. онамо диал. ОА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА; онам диал. ВА, ЕтМл, ДА, оннснѴ 83 ОИ7> оннснѴ [погр. С 48.28] вэ»с. ннснн. онофрнн, -ГА м. ЛИ. Онуфрий Велики - отшелник в Египет [ок. ГѴ в.]. Пр. на 12 юни. &цл X Г сто\рк> Лілочр влрдоломел н вливан, н стлго оцл Т?л поѵрстгннннкл онофрнл (!) А 146Ь 19. Изч. А. Гр. 'Оѵоифрю?. оноѵрде нареч. Там. се н вллженгін лврлмг вь^вѣстн рекгі ... вндншн лн колн колнко тн вгівллтг нлмг отг ннштнн^г прнкоѵрпг ... того рлдн очрво сьде подовлк. сгврлтн млсло дл оночрде потрѣвгно вждетг С 373.26; вг лочрцѣ же ннлко лежнтг тлллн-тгнлгл прнтгѵл ... се очрво рештн кстг (лко нил се кстг ннл же оно. вг кднон во ... рл^но вгіиіА прнсносн отг кднод мнлсь ... дьвѣ во прннмгін дьвѣ прндл. н нже пать тлкожде. оночрде же поьГеже отг тогожде положенніл. овг множлн н овг же ^оѵржден прнносг покл^лстл С 376.7. Изч. С. Гр. екеТ. Нвб. онуде диал. НГер, ЕтМл, ДА. оноѵрірл, -а ж. Обуща, оын же шгд'ше аша стллго влснлнскл. н сгвд^лвгше кго сгтворншА кмочр оноѵрштж. н гво^дна остргі вгно^ншА вг оноѵрштж. н овоѵршА н С 17.19, 20; нг вьсѣ^г вѣл^ж гржвьшн. нг воглтгствомг лн. нг нн жг^лл нн оноѵрштд нмѣл^ж С 442.11. Изч. С. Гр. гтобтіцата. Вар. оно^штл. Нвб. онуща ДА. Срв. обуща ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. онг, онл, оно местоим. I. Лич. местоим. Той, тя, то. нкден же нсклл^ж его вг прл^дьннкг. н гллл^ж кгде естг онг М Йо 7.11 3, А; отгвѣштл онг н реѵе, ѵлвкг нлрн-цлемгі нс. врьнье сгтворн. н помл^л оѵн мон М Йо 9,11 3, А; онл же нлвлжд-енл млтерніж своенк. длждь мн реѵе сьде, ил мнсѣ гллвж нолнл крстнтелѣ М Мт 14.8 3; I вгпросн іа колнко нмлте ^лѣвг. онн же рѣшд седмь М Мк 8.5 3; онл же лвне остлвьшл мрѣжл. по немь ідосте 3 Мт 4.20 А, СК; I се нсг сгрѣте н гла рлдо\рнтл са. онѣ же прнстжпьшн (дете са ть. нобѣ его. н поклоннсте са емочр М Мт 28.9 3, А, СК", онг же реѵе нмг. лште не внждж нл рячКО\р его ѣ^вгі гво^ден-нгііА не нмж вѣды М Йо 20.26 А, О; Тс же реѵе о сгмргтн сго. онн же мьнѣша ѣко о о\рсгпеннн сгнл глетг М Йо 11.13 3, А, СК, Я; оні же рѣшд. ^оштсші лі. дл шсдгше вг^веремг іа А Мт 13.28 У; вг жнветг вг немг. н онг вг Б8Ѣ Е 37а 10; ^лне ѣже тгі сгвргші оні рл^дро^шішід СП 10.3; і глл емочр дрочрже. клко вьннде сѣмо. не нмгі одѣннѣ врлѵьнллго. онг же о\р№гѵл СЕ 106Ь 18; онг же теве рлді. не осллвілг естг і оѵрмьрѣтн. л тгі гнѣвл своемочр врлтроѵр. не можеші отгпоѵрстнті К 8Ъ 36; відѣ лі оѵрѵе-нікгі. відѣ лі очрѵенікл. онг о прѣдлны. тгштллше са. л сін о слоѵржгвѣ К 6а 8; онг же влн^г кго жргтвж сгтворнвг. нскллше тѣм (!) влснлнскл С 17.9; онл же отьвѣштл (!) свѣтг кстг сллжде С 25.23; нг онн овлѵе срлмылквтг сд гллголлтн С 402.23; онѣм' же нштж-штеТмг нмѣннгл. кононг тгштллше са очрготовнті нмг трепе^ж С 38.15; онл же нджштл бллгословылстл вогл С 5.15; тлко н тгі вг^лѣ^г вг водж. н оврл-^гмь етеромь вг водѣ погревенг. га,ко же н онг вг клмене X ІВб 12; н онг &вр(...)етг лнце свое ѵѵ н(...) Р V 4.19. II. Показ, местоим. Онзи, онази, онова. 1. Самостоятелна употреба. глкб влмг. сгннде сь опрлвгдлнг вг домг свон. плѵе оного. ѣко вьсѣкг вг^носАН са сгмѣрнтг са. н сгмѣрѣідн са вг^несетг са М Лк 18.14 3, А, СК", сгврлшА са лр^нерен н фдрнсен. кг пнллтоѵр гмжште гн помѣнж^омг ѣко льстецг онг реѵе. еште сгі жнвг. по тре^г дьне^г вгстлнж М Мт 27.63 3, А; нг горе влмг флрнсѣемг ѣко онъ. 84 онъ.. десдтннж даатс отъ матъі н пнганъ н ЕЬСѢКОГО ^СЛНѢ. I МНМО ^ОДНТб СЖДЪ. I ЛЮБЪВЪ БЖНІтК. СН ЖС ПОДОБАЛШС сътворнтн Н ОНѢ^Ъ N6 ОСТАВЛѢТН М Лк 11.42 3; глкв вамъ ... вьсн такождс ПОГЪІБЛбТб. АН ОЫН ОСМЬ НА ДССАТС ЫА ЫАЖС ПАДС СТЛЪПЪ СНЛОѴрАМЪСКЪ. I ПОБН кд. мьннте лн ѣко тн длъжьнѣнше БѢША. ПАѴ6 ВЬСѣ^Ъ ѴЛІСЪ ЖНВЖШТН^Ъ въ срлмѣ М Лк 13.4 3; ѣко ѵѣша въ ржцѣ ГНІ, ВІНА ЫСрАСТВОрСНА Усплънь рАСТВОрСЫІѢ. Т ОѴрКЛОНІ ОТЪ ССІА въ онж СП 74.9; поыежс поржѵАешн сд по дша ЛГСДЬСКЪІІА. то вь грѣсѣ оыого оѵрмь-рсшн СЕ 82а 22; лште ые отъпоустнші врАгочр твоемоѵр. не того сс.і обідѣлъ. нъ самъ се.е. ономо\р б. мъногаштн на семь жітін плкость творілъ ссі К 9а 8; реѵе... А^Ъ отъсслн нс нмамъ въкочрснтн БрАШ'НА ^СМНААГО. НЪ ОЖНДАНЪ ОЫОА ПНШТА ВЬКОѴ|СНТН. іегоже око нс ВНДѢ ын оѵдео слъіша С 154.9; къ тѣмъ МЪІСЛБ СН простьрстъ. (АКО БЪІТН тлкомоѵр, ТѢЛСССМЬ НА ТОМЬ МѢСТѢ, А мъіслнкъ на оыомь. нждеже слово повѣстнкъ на^ыамсна дѣло С 343.12; рсѵе же нмъ. ндѣте на дѣло ссе оыъі ЫНВЪІ протнвж N0 КОПАНЪІ ОСТЛІЙчТЪ. ДА ндѣтс копантс н потрѣвнтс С 37.22; помолите са емоѵр ^л ма окаанааго. да прндетъ^нл ма стаѣ его благод-Ь. ВАШНМН МВАМН. н спётъ МН ДШЖ въ годннж онж. стрАШ'ыжія; н велнкжіж Р II 1.33. 2. При съществителни със запазена деиктична функция [обикновено в постпозиция]. плдъ же подроѵргъ оыъ молѣшс-1 гла СК Мт 18.29; падъ жс рлвъ онъ кланіашс- са емо\р. гла СК Мт 18.26; прнемъ же онъ ^ЛѢБЪ. і^ндс АБНС М Йо 13.30 3; сн іестъ кръвь іедже дъл~ьма токрлть СТЪІДЪКЪІА СЬВѢТЪІ ОНЪІ ТВОрААШС. СЬ жродьнъінмн фАрнсен С 419.24; ДЬЫЬСЬ довро ІССТЪ ВрѢМА ПАКЪІ рСШТН. пророѵьскъін ОНЪ ГЛАСЪ. кде тн сьмрьтн жало кде тн адс побѣда С 487.5. въ ВрѢМА оно и въ оно КрѣМА. Гр. ЕѴ ёкекѵф тй коарш, тй коарй ёкеіѵф. По онова време [въвеждаща формула към евангелските четения], въ врмА оно очрслъішдвъ нродъ тст-рАр^Ъ СЛОѴ^Ъ НСВЪ. I р сѵс отрокомъ СВОНМЪ. СЬ ССТЪ^НОАНЪ кръстнтсль М Мт 14.13; въ ои. бъіс прівліжіті са нсочр въ ері^ж А Лк 18.35; въ о. ншед нсъ. ѵѵ прѣдѣлъ тѵрескъ н сндонескъ. прідс на море гАліленско А Мк 7.31 СК, Б; въ оно. БѢ етеръ бола лл^лръ. іѵтъ віданііа А Йо 11.1 СК, Н; въ оно. БрАКЪІ БЪІША ВЪ КАНА ГЛЛІЛСН. Н БѢ МАТІ НСВА Т0\{ А Йо 2. 1; въ о. послѣ-ДОВААШС НСВІ НАрОДЪ мъногь А Мк 5.24 СК, У; въ о врѣмд съвѣтъ сътворншА Е 33а 7; въ о вр% въ^вІЩсъ оѵн свон. на оѵрѵеннкъі свока СЕ 10а 20. въ онъ дьнь. Гр. тг[ ё%орёѵг|. Вдругиден. н реѵе нмъ ... обаѵс подобаатъ мн дьнесь н котрѣ. н въ онъ день нтн, ѣко не въ^можъно естъ пркоѵр погъі-бнжтн кромѣ нерсмА М Лк 13.33. въ [об] онъ полъ. а) Гр. кёраѵ. На другата [отвъдната] страна [бряг] на нещо; отвъд, сгда съконьѵа нсъ словсса сн. прѣіде отъ галнлсіа. і прнде въ прѣдѣлъі нкоденскъі. об онъ полъ норъдАНА М Мт 19.1 З1; въ о\ртрън дьнь НАродъ нже стоѣлше об онъ полъ морѣ. ВНДѢВЪ ѢКО корлвлъ НЫОГО не БѢ точр. тъкъмо едннъ тъ М Йо 6.22 3, А. 6) Гр. аѵтѵпЕра. Срещу, на отсрещната страна, і прѣѣдж на ^емліж ГАДлрннъскж(іж). ѣже естъ об онъ полъ галнлѣка ішедъшю жс- емо\р на ^емлнк. съръте н мжжъ едннъ отъ грАДА М Лк 8.26 3. въ онъі дьнн. Гр. іѵ тоа^ тщерак; ёкеіѵак;. В онези дни, по онова време, въ онъі днн. въ лтнн (.......) жнвжцклр ПАВЛ0\|* н снл(ѣ) (.) моден. рА^(д)рАЖАШс- с(а) Е 39б 9. на ономь полоу. Гр. еі<; то 7іе'раѵ, тараѵ. На другата страна [бряг], насреща, отвъд, і абнс- очрвѣдн очрѵеннкъі СВОКА ВЪННТН ВЪ КОрАБЬ. I ОНЪАС- 85 ОНѢМѢТН влрнтн н нл ономъ полоѵр къ вндъс-лндѣ. доньдежс- слмь отъпочрстнтъ нлродъі М Мк 6.45 3. Срв. Мт 14.22 М, 3, А, СК; дл съконьѵллтъ са. реѵеное ішемъ пророкомь гліжштсм ... ^С-МЛѢ 2АВѴЛОНѢ. ^смлѣ нсвъф'тллн-МЛѢ. пжть морѣ нл ономь полочр юр'дл(...) ГЛЛНЛОѢ ІЛ^ЪІКОМЪ 3 Мт 4.16. нл онъ полъ. Гр. еі^ то явраѵ, кераѵ. На другата, отвъдната страна [бряг] на нещо; отвъд, оч^ьрѣ жс-нссъ мьногъі нлродъі окръсть С6Б6. повелѣ нтн нл онъ полъ М Мт 8.18 3, А; по сн^ъ нде нсъ ыл онъ полъ морѣ гллнлѣіа тлверьѣдъскъі М Йо 6.1 3. на онж стрлнж. Гр. еіс; то лераѵ, лёраѵ. На другата страна, на отвъдния бряг, отвъд, кок-водл ре-ѵо ... НДѢМЪ нл онж стрлиж къ лнтн-нопол'ь. дл точр оѵрвѣсн глко сжтъ нстн-ньннн во^н С 150.5; кдннъ же отъ НН^Ъ КОрЛБЬ не МОГЪІ прнвлнжнтн СА КЪ ВОЮВОДННОЧ)1 КОрЛБЬЮ. оврлтн СА нл онж стрлнж С 151.17-18; сватъін ... реѵе нмъ ... не нмлтъ прѣнтн нл онж стрлнж. доньжде прѣжде нсповѣстъ нма гл моіего Тс ^сл С 151.30. онн же ... ннн ... дроѵ^нн. Гр. о! 8е ... каі аХХоі... бЛАоі 5е. Едни... други ... трети, оын же отъвѣштлша. овн нолнл крстнтелѣ. і нын нлніж. л дроѵрвнн еднного отъ пркъ М Мк 8.28 3, А. по ономочр полоѵр. Гр. яераѵ. През отвъдната страна, бряг. і отъ тждоѵр въстлвъ прнде въ прѣдѣлъі нюденскъь по ономочр полоч)1 норъдлнл М Мк 10.1 3. съ оного полоѵр. Гр. лёраѵ. Изотвъд. і мъногъ нлродъ отъ ГЛЛНЛ6ІА по немь нде. I отъ нюдеьл. і отъ нлмл. і отъ НДО\рМѢІА. I съ оыого полочр норъдлнл М Мк 3.8 3. Срв. Мт 4.25 3. сьн ... л онъ. Гр. о реѵ ... о 8е. Този ... онзи; единият ... другият, снн во МОЛН СА. л онъ молнтвж отъ МОЛАШТЛГО СА ПрНА С 303.15. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, X. Гр. екеТѵсх;, атос;, оото;, о, г), то, о реѵ, о бе, ётерос;, какеТѵоі;. Вар. шъ. Нвб. он, она, оно, онн остар. и диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, Ар ДА. Срв. оня, оная, онова, онези, ония. онъде нареч. Там, на онова място, в оня случай, нъ сьде очрво ... о дъвн-ца^ъ же ... гллгол"етъ ... оньде во БНККШТЛЛГО Н ПН1ЛНЛЛГ0 ... мжѵнтъ С 370.22. Изч. С. Гр. екеТ. Вар. оньде. Нвб. онде диал. НТ, НГер, ЕтМл, ДА. онъснцл, -а местоим. неопр. Някой [си], някакъв [си], един. л^ъ отьѵе. оыьснца грлдл епнскочрпъ постлвькнъ іесмъ. нъ понеже оѵрмножншА са ве^л-коненніл мо(л. оѵрдллн^ъ са вѣжа н въдворн^ъ са въ поѵрстъінж С 286.18. Изч. С. Гр. обе. Вар. оньснцл. Нвб. онсица диал. НГер, ЕтМл. онѣмл»лтн, онъмлгазж, онѣмліліешн несв. Заставям, принуждавам някого да замълчи, да онемее, снльнъ словомъ н дѣломъ. прн^°ждлл^ж лр^н-ерен нскоѵршлѵжште іего. н іеднѣмъ словомь онѣмылше а С 476.30; глагола нмл Ус ... не тлко лн подовллше пострлдлтн А»Брѣ нлрнѵемън СТрЛН'ННКЪ. ОЧрѴАШТШХЪ оѵрѵнтъ. ДОБрѢ ХОТА О^ВѢДѢТН. О^ѴАШТННХЪ ОНѢМЫЛ- ктъ С 477.29. Изч. С. Вар. онѣмьнчтн. Нвб. Срв. онемявам 'ставам ням, занемя-вам’ ОА, ВА, НТ. онѣмѣтн, онѣмѣкк, онѣмѣіешн св. 1. Замълча, занемея, онѣмѣхъ н СЪМѢрНХЪ С(А I 0\рМЛЪѴЛХЪ ОТЪ БЛЛГЪ. Т волъ^нъ моѣ овновн сіа СП 38.3; онѣмѣхъ Т не отврѣсъ оѵрстъ моіхъ ѣко тъі створн. ѴѴТЪІМІ отъ мнс- рлнъі ТВОІА. отъ крѣпості БО ржкъі твоеід ... л^ъ нсконъѵлхъ сіа СП 38.10; слъішлвъшс-же то вльсвн. онѣмѣша нл много врѣмА словесемъ іего ѵочрдАште са С 266.22. 2. Прич. мин. деят. като прил. онѣмѣвъ. Онемял, загубил ОНЯчАО^ 86 опьссньге способността си да говори, мо н& в?в ѵмнѣмѣвъш? н н& вол? нъмогмк-іршь. I н& лопотнвомь д^омь СЕ 43а 9. Изч. СП, СЕ, С. Гр. кшфооцаі, фірбораі. Вар. СѴИѢМѢТН. Нвб. онемея ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. онждоѵр нареч. сждоѵр н онждоѵр. Гр. ёѵтеодеѵ каі ёѵтеглЗеѵ. От едната и от другата страна; отсам и оттам, н слмъ сн НОСА крсть. Н^НДС ВЪ НЛрН^ІІОб крл-ннево мѣсто. еже глетъ са евреіскъі ГОЛЪГ^Л, НД6Ж6 I рЛСПАША. н съ ннмь НИЛ в. сждоѵр н онждоу. ПО Срѣдѣ Ж6 ІСЛ СК Йо 19.18. Изч. ск. Нвб. Срв. ононду диал. ДА. опмсы нареч. Обратно, противно, не така, както трябва, наопаки, нъ оплкъі мъіслАште оплкъі творите, н ілже вѣ лѣпо кръітн пленнцА. тѣмн оѵрвнтн очрвонцъ Н ДОСТОННЪІА сьмрьтн не оѵрвнвліете. нъ ве^вннънъід н прлвьднвъід мжѵнте С 397.28, 29. ОПАКЪІ СЪВА^ЛТН [сЪВА^ОВЛТН рЖЦѣ]. Гр. ё^ауксоѵі^со. Завържа някого с ръцете отзад, на гърба, оплкъі же съі съвд^лнъ. молнтвж сътворі нлд-лъ^ъ, н нлродъ съвърл са къ ьГемоѵр С 18.10-11; томоѵр же нл мно^ѣ мжѵа-штоѵр са. ілкоже н^мъкнжтн копніе. отъ д^л лжклвл порлженъ. нлѵд слмо- ВНДНѢ. ржцѣ ОПДКЪІ СЪ В А70уА СН С 560.5-6. Изч. С. Гр. тоііѵаѵтіоѵ. Нвб. опаки ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. опак, опако диал.; Опака МИ СНМБ. ОПЛЛНТН, ОПАЛКК, опллншн св. Изгоря, обгоря, вллдъікл же реѵе къ н"ем» ен. лште сътвори плкость огн'ь въ по\р-стънТн кжпннѣ ... съ невесе прн-ШЪСТВНК Б0ЖН1Л огн'н. нлп°н ЖС- кжпн-нж. не опллн С 250.26; ъкоже прн-ночржденомъ нмъ въітн воіл^ныж юнь-ЦЛ. СЛМѢМЪ СА въврѣштн въ пештъ ^ЛѢБЬНЖІЖ ... ѴЛОВѢКОЛЮБНВЪІН же БЪ. не опллнмъі а съвлгсде. въ пллменн огньнѣ'мь. молнтвоіж прлвьд'ндлго пллмъі огн"ьнъін поглснвъ С 565.27-28. Изч. С. Гр. катафХеусо. Нвб. опаля ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР,ДА. опллілтн, оплліліж, опллілешн несв. Изгарям, обгарям, ночрлнглнн же вндаштн свокго врлтл огЛмъ опллгл-емл. въ^ъпн гллголжштн. лѵррнлнілне мжѵнтелю ... ѵ'то врлтл моіего ^ьлѣ мжѵншн С 13.7; стъін же пл\рлъ отъвѣштлвъ реѵе ... ннк'тоже во можллше свонмл оѵнмл вл весплътънл ВНДѢТН. ОГ^Ь БО ЮСТЪ ОПЛЛІЛА БЪ. Н ннк'тоже отъ ѵловѣкъ вл вндѣвъ жнвъ вждетъ С 11.2. // Образно. стлвъ же ллеалндръ посрѣдоѵр пешть-ннца реѵе. свдтъ ксн воже ... вьсл тн покоренл сжтъ. н лоѵрѵд пллменънъіА. Аже въшествніл твон^ъ воннъ не сът(?ьпѣвъша. стрлшнллго н трепетъ-нллго повелілнніл ТВОЮГО. ОѵрВДНЖШД о мьнѣ. оплл'ѣ(жтъ же ве^дконьнллго н неѵьстнвллго рл^оѵрмъ С 164.19-20. Изч. С. Гр. катосфХеуы, катаѵоЛіаксо. Вар. ОПЛЛѢТН, Неб. опалям диал. НТ, ЕтМл, БТР, РРОДД; опалвам ОА, НГер, БТР, АР, РРОДД, ДА; опалявам диал. ВА, НТ; опалювам диал. ЕтМл, ДА. Срв. Опаления МИ СНМБ. оплсеные, -іл ср. 1. Прецизност, точно съответствие на действителното състояние, достоверност, внднте лн вь^лювыеннн. оплсеннк словесь. клко вожнн СВАТЪІН доѵр^ъ. СВАТЪІНМН свонмн. лкъі оѵрже сжштл. ^отдштлгл въітн проповѣдллшс- С 323.8. 2. Старание, усърдие, внимание, стллго оцл нлшего Ѵѵѵлнл ^ллтооѵрстллго слово о ѵс-тврѣдьневьнѣѣмь лл^лрѣ ... не снце. послочршлн съ вьсѣм' оплсенннмь молж С 306.11; а^ъікъ нлшъ эднстосовл подрлжлА. лште подовьно (естъ. оплсе- опаснвъ 87 ОПЛАКЛТН ННК ПОКАЖСТЪ. АШТС ТО ВѢШТАІСМЪІ кжв онъ ;<оштстъ С 380.1. Изч. С. Гр. іікрфеіа. Вар. опменнк. Нвб. Срв. опасение 'страх, тревога’ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. опаснвъ, -ъш прил. Който се стреми към истината, старателен, любознателен. овлѵе блажж ржцѣ твон ѵѵ нѵѵснфе... прнкоснжвъшнн сд вожнн^ъ рс-врѣ^ъ. прѣжд® домъі невѣрънллго. вѣрнл н по;<влл‘енл оплснвл С 457.25. Изч. С. Гр. керіеруоі;. Нвб. опасив остар. ВА. оплсъ, -а м. Старание, внимание, съсредоточеност, вндѣ лн клко не въі молитва мрьтвллго дъл'ьмл. N7. прн-шъдъшнн^ъ дѣльма невѣрънъін^ъ. дл рл^оѵрмъквтъ реѵе ілко тъі мд поѵрстн. то клко нмамъ рл^оѵрмѣтн реѵе (АКО тъі мд почрстн. послочршлн молж съ вьсѣмъ опасъмъ С 310.2. Изч. С. Гр. акрірЕіа. Нвб. Срв. опасение ср. оплсьно нареч. Точно, старателно, грижливо, внимателно, тъгда шьдъ ... нгсда нсклрнотннъ. къ стлрѣншннлмъ жъреѵъсклмъ. ѵ'то мн ^оштете длтн н а^ъ вамъ прѣдлмъі н. мьНж н^вѣ въітн глагол^мо^мо^ ... лште ЛН КТО ОПАСНО ПЪІТА к кокгожд0 Н^ВѢШТАНЪІН^Ъ. МНОГЪІ НМАТЪ ВНДЪІ. велнкж глжвннж рл^мл С 407.30; нсг^вѣмъ сд тевѣ господн вьсѣмь срьдьцемъ монмъ. слъіша^ъ во теве ОПЛСНО ГЛАГОЛ"ЖШТА. N6 прндо^ъ прн^влтъ прлвьдънъі^ъ. нъ грѣшь-нъіа нл покааннк С 356.3; вѣстъ реѵе прнде къ мьнѣ. нъ ^оштж пакъі ОПАСЬНѢК. САМѢМН ДѢЛбСЪІ НСК8Ш6ННК вь^дтн С 305.16. Изч. С. Гр. акрфсо;. Вар. огшно. Нвб. Срв. опасно страшно 'ОА, В А, ЕтМл, БТР, АР. оплшь, -н ж. Опашка, глкоже пдакатн сд пиѵнню н глаголатн ... ве^ о\рмл НЪІ сѣѵете внддште внсъръі цръкъвънъіА ОТЪ СВНЫНН ПОПЪрАНЪІ. Н ^ВѢ^ДЪІ нобосънъіа ПОДЪ ОПАШЫЖ ^мннновк, на ^омлТв вллѵнмъі С 134.26. // Образно. стъін доменъ реѵе ... глава дніа-вол'ѣ тъі іесн лгрнколлѵр. А ОПАШЬ ЛНСНГА доѵрк'съ. нже съ тововв. ва ова слочр^ѣ сотоыннѣ С 74.29-30. Изч. С. Гр. оііра. Нвб. опаш остар. и диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД, ДА. Срв. опашка ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Опашката МИ ЙЗах,Кюст.; Опашков ФИ СтИл.РЛФИ. опеѵАЛНТн, опвѴАЛнк, опеѵллншн св. Опечаля, натъжа, наскърбя, дьнесь адамъ ... нсплде нс породъі. дьнесь пакъі въпочрштенъ въістъ. ѵѵ МНОГООБрЛ^ЬНААГО ДЬНН, ѴѴ МНОГОПЛАѴЬ-НААГО Н Бе^ПЛАѴЬНЛАГО. ѴѴ ^АОЧртрЛ опеѵллнвъін. веѵеръ же вь^веселнвъ С 429.18-19; съпас' вьсд ^ьлъіа вннъі НА БЛАГОК Прѣтворн. ГОрКОК СЛАДЬКО сътворнвъ ... дьнь вь^ьмъ мнръ ОПСѴАЛНВЪІН, н ДЬНЬ ОТЪДА мнръ вь^веселнвън С 430.22-23. Изч. С. I)э. ?лжесо [вар. ят^оош]. Нвб. опечаля [се] ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Срв. опечаля се 'положа труд, усилия’ диал. ДА. 0П6ѴАЛНТН СА, ОПСѴАЛНТч СА, ОПвѴАЛНШН СА св. Опечаля се, натъжа се, наскърбя се. онъ же то слъішавъ опе-ѵалн сд ^ѣло С 525.6-7; нъ врАѵевлтн прн^оддштдА к' ^емоѵр. врлтнкъ н стрлнънъіА. да не нштжште кго н не оврѣтлвкште. оскрьвдтъ н опеѵллдтъ сд С 549.4-5; н ск'рьвь отъ того стрл-ждд. нн кол нже опеѵдлнвъ сд реѵе ѵьто. нлн лнцемъ съмдтъ сд о плнштн нже о Дем' С 557.18; стъін опеѵллн сд дочр-шевв н въсплака глд. о\р горе мнѣ едл колн гь. мене грѣшьнлдго н оѵрвоглАго въстджетъ. о скръвн сн^ъ прншед'шн-н^ъ къ мнѣ С 568.11. Изч. С. IУ>. Ял>пЕО|лаі. Нвб. Вж. при опсѵалнтн. оплакатн, оплаѵл», опллѵвшн св. Опла-ча, заплача за някого, слъіша въ і оплотз> 88 опонл прѣ^ьрѣ. Т оѵрніѵьжі зѣло інлѣ ... Т ^лтворі въ оржжі ЛЮДІ СВОІА. н достоъше свое прѣ^ьрѣ ... 'іерѣі '^ъ оржжнемь ПЛДЖ. I ВЪДОВІЦІЛ І^Ъ Н6 опллклнъі бъішрл СП 77.64. Изч. СП. Гр. кЛаісо. Нвб. оплача св., оплаквам несв. ОА, В А, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оплотъ, -л т. Ограда, плет. ѵлкъ бѣ домовнтъ. іже нлслдн внногрлдъ. і оплотомъ і огрлдн М Мт 21.33 З1, А, Б. Срв. Мк 12.1 М, 3; гУ вже ... вшогрлдъ егочрпьтл прѣнесе ... I НЛСЛДІ ... ВЪСКЖББ рл^орі ОПЛОТЪ СГО. I (О)БІМЛІЖТЪ I ВЬСІ ПрѢ^ОДІАШТСІ пжтемь СП 79.13; гТ вже сілъ къто ПОДОБбНЪ ТСБѢ ... рл^орілъ 6СІ ВЬСІА оплотъі его. положілъ есі твръдь его стрл^ъ. рлс^ъіштл^ж I ВЬСІ МІМО-^одіашті пжтемь СП 88.41. Изч. М, 3, В, СП. Гр. фраурб^. Нвб. оплот остар. ОА, РРОДД. Срв. огоіотя, огоготвам 'ограждам, заграждам с ограда, плет’ диал. НГер, ЕтМл. ОПЛЪѴЛТН СА, ОПЛЪѴЛИч СА, ОПЛЪѴЛІСШН СА несв. Опълчвам се, вдигам се на бой срещу някого, въ^мѣте врлтл кнл^н влшн ... н ілко се прн црн ^рлвьрѣ. цѣслрьскъі ОПЛЪѴЛІЖШТН СА. Н ПОБѢЖДЛББШТН. ГрО^Л СТбрЛ Н трепетъ. въкоѵрпѣ же н съмжштлннгс н стрл^ъ прнстрлшънъ нлплдліетъ. ыл неповъднмллго вллдъікъі врлтл С 464.24-25. Изч. С. Гр. ларата^і?. Нвб. оплъчвам се остар. и диал., опълчвам се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оплъѵеньѵе, -іл ср. Боен ред, боен строй, дроѵрг' дроч|тл влрлявште ВЪКОѴрПѢ. ВЬ ДѢЛО СЪКОНЬѴЛВЛББШТД. повелънннмъ дѣтѣлн н. п°бѣд°ітК. оѵрстрогенн. къ врлгомъ н мжѵнтс-л"емъ овльѵенн (погр. вм. оплъѵенніемъ, Север., с. 99, бел. под линия) С 464.1-2. Изч. С. Г)х ларато^ц. Вар. оплѵ.ѵсішю. Нвб. опълчение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОПЛЪѴНТН СА, ОПЛЪѴЖ СА, ОПЛЪѴНШН СА Св. 1. Опълча се, вдигна се на бой срещу някого, лште оплъѵнтъ са нл ма плъкъ нс- очрвонтъ са срьДце М01€. ГЬ МНѢ помоштьннк' н л^ъ оч^ьрж врлгъі моа С 17.28. 2. Възправя се в защита на някого, ннірен сь во^ъвл н гь оѵрслъішл н. н отъ вьсѣ^ъ скрьве... н его спе н. оплъѵнтъ сы. л«глъ гнь окръсть БОІАфНірСЪ СЬА СГО. Т^БЛВНТЪ 1А СП 33.8. Изч. СП, С. Гр. яаростаааорса, 7Шрерра?Лсо. Нвб. опълча се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Опълченец МИ, Опълченско МИ СНМБ. опльвлтн, оплюкк, оплюкшн св. Ошноя НЯКОГО. I ПОШЪ НС ПЛКЪІ ОБЛ нл десіАте. нлѵатъ імъ гллтн ... се ВЪС^ОДНМЪ ВЪ 1ЛМЪ. I СНЪ ѴѴСКЪІ прѣдлнъ вждетъ ... і поржглявтъ СА шоу. I о^тепжтъ і. і опл"юявтъ і. і оч^БЫтБтъ і. і третні днь въскръснетъ 3 Мк 10.34 А; тъ грѣ^ъі нлша носнтъ. Н ты нъі болѣ^нь прнкмыетъ ... толнко пострлдлвъ прѣвъі вестрлстьнь. іл^венъ БЪІСТЪ. опльвлвліь [!]. веѵьстніл ПрНА. н слмъ прѣвъівллтъ ѵъстьнъ сллвьнъ С 436.19. Изч. 3, А, С. Гр. ерлтосо. Нвб. оплюя ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; оплювам диал. ДА. оплѣНігные, -і& ср. Прен. Плен, робство. МНОГЪІН^Ъ БЛЛГЪІНА. н дшн поле^ьнъін^ъ довродѣлннн ... ^одлтлн въівллтъ, іеже сътворнтн пот'штлвъін са. н Ѵспрлвнвъін то. не плденые кок- н грѣ^овьнок опл'ѣненнк-. н велнѵлныл о свогсмъ оо\рп’влннн. ПОДЪАТН въ^мо-жетъ С 513.21. Изч. С. I}). оахцоЛсосгіа. Вар. оплъѵкншс. Нвб. Срв. опленяване ЕтМл, АР; опленя се. диал. НТ, ЕтМл, ДА. опонл, -ъі ж. Завеса в еврейски храм. Тс же поѵріръ гллсъ вс-лнн н^дъшс. і опонл црквнлѣ рл^дърл са нл дъвос- съ въішс- до ннже М Мк 15.38 3. Срв. Мт 27.51 СК; н рс-ѵс- к йс-моѵр ... ОПОСЛО\[ШЛТН 89 ОПр\КЬ>АНТН СЛЬЫкЦС скѣтл ст.клт.кт, сд овлѣѵе сд вт> тъмж. лоѵриьсклд крлсотл нлпрлсно омрьѵе. опоыд цръкъвъмлд ыд плдтъі рд^дърд сд С 475.15. Срв. СЕ 51а 1. М, 3, СК, СЕ, С. Гр. каштатастра. Вар. сѵпонл. Неб. 0. опослоѵршдтн, опослоѵршдіж, опослоѵршдіешн несв. Свидетелствам за нещо, свидетел съм. & тъі кждочр ьрнс... очрвѣ- ДЪ ІЛЖС ПрОПОВѢДДКШН. ^СД ОБНСКДЛЪ лн іесн дкъі д^ъ ... прьстн твон опослочршмгктъ лн тн С 512.3. Изч. С. Гр. царторесо. Нвб. Срв. послух м. опрдвьддные, -ід ср. 1. Напътствие, предписание, заповед, наредба, въдшете же овд прдвс-дънд прѣдъ шъ. ^одаштс вг ^повѣдс^т. въсѣ^ъ. і опрдвъддинН^Ъ ГНН(Н)^Ъ Б6С порокд М Лк 1.6 3, А; нмъдше пръвдъ скнннн. опрдвддкше СЛвЖЪБѢ. СТОО же дкодъское.Е 285 14; помозн мн гм спж ска. V поочрѵж ска вт. опрдвгдлннУут. твоѴ^г въУнж СП 118.117. Срв. Р VII 4.35. 2. Справедлива постъпка, праведно дело. тд всд вндд оѵрѵн-тедь. н оѵрвѣдѣвъ ідкоже вьсь д^овьнъ ГССТЪ. Н ДЬЮЬ КДѴ6 дьнь. нд ВЪІСОТЯч рдстетъ ѵдстъінмъ теѵеыніемъ опрдвь-ддннкд. отнтн помъіслн С 548.11—12. М, 3, А, Е, СП, С, Р. Гр. бккашра, Бпсаиората. Вар. опрАеьдмініс, опрлвъдмшіс, опрдвдлнкш, опрдвдлнне. Нвб. оправдание книж. остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. опрдвьддтн, опрдвьдднк, опрдвьддіешн несв. и св. 1. Снемам греха от някого, обявявам го за праведен, оправдавам. гТ вжс ндшъ. ддвън петрови СДЪ^ДМН П0КДДНН6. I БДйчДЬ-ННЦН ОТЪПОуфбЫНе грѣ^омъ. ѵопрдвъ-ддвън ыъітдрл. рд^очрмѣвъшд СВОѢ прѣгръшекжѣ. прннмн нсповѣддине рдвд твоего сего СЕ 77а 12-13; ѵѵпрлвйддн д^ъ его. і прнѵьтн н съ В'СѢМН стъімн твонмн. оѵргождьшн нмн тсвѣ отт. вѣкд СЕ 586 5. 2. Прич. мин. страд. пато прил. опрдвьддиъ. Гр. 5е8ікаісореѵо<;. а) Оправдан, опростен, приет като праведен. глігБ вдмъ. сьиндс- сь опрлвгдднъ въ домъ свои М Лк 18.14 3, А, СК. 6) Праведен, справедлив, стрд^ъ ГНЪ ПрѢѴІСТЪ прѣвъівдетъ вь вѣкоѵр. еждъвън гніА нстіньнъі опрдвъддкшн въкоѵрпѣ СП 18.10. опрдвьддкжфсн севе. Гр. оі бікшооѵ-те^ ёаптоп^. Тези, които смятат себе си за праведни, н реѵс- нмъ. въі есте опрдвъддкжштен севе прѣдъ ѵдвГсы М Лк 16.15 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. бікаібш. Вар. опр&вгддтн, ѵѵпр&въд&тн. Нвб. оправдая [се] се., оправдавам [се] несв. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. опрдвьддтн СА, опрдвьддкж СА, опрдвь-ддгешн са св. Стана праведен, освободя се от грях, оправдая се. ѵѵ(прдвъдд са) отг грѣ)съ (...) 0О°мъ съ ^мъ. вѣроѵр (...) дшг с ннмъ Е 19511. Изч. Е. Гр. йікетбораі. Вар. юпрдвъдьтн са. Нвб. Вж. при опрьвьддтн. опрдвьднтн, опрдвьждж, опрдвьдншн се. 1. Оправдая, отдам правото някому. I вьсн дюдье сдъішдвъше н мъітдре опрдвъдншд вд кръштъше са. кръштеннемь нодновомъ М Лк 7.29 3; еждн сірочр I иіштко сьмърспд I очрвогд опрдвьднто. У^ъмѣте очрвогд У ніштд. У^-Д-р^КЪ грѣшьніѵъ І^БДВІТб СП 81.3. 2. Оправдая, приема за праведен. ГДКйч же вдмъ. ѣко вьсѣко слово прд^дъно. еже лфе рс-кжтъ ѵлвцн. въ^дддатъ о иемь слово, вь деиь сждыглі. отъ словесь во свон^ъ. опрдвъ-ДНШН СА. I СЛОВС-СЪІ свонмн еждншн сн М Мт 12.37 3, А, СК. 3. Засвидетелствам истинността на нещо. прнде сиъ ѵлвѵскъі. ѣдъі н пика н глте. се ѵлвісъ ѣдъцд н вныопнндд. дроѵргъ мъітдремт. н грѣшъі-інкомъ. і ОПрДВЬАНТН 90 опрѣснъкъ опрАвьдн са прѣмждрость отг ѴАдг свон^г М Лк 7.36 3. Срв. Мт 11.19 М, 3. 4. Прен. Очистя от грях. У рѣ^г очрво вгсоѵре опрлвьдн^г сргдьце мое. У оѵрмгі^ъ вг неповінгнгі^г ржцѣ моі СП 72.13. ые опрАВЬДНТн. Гр. абгкесо. а) Извърша беззаконие, безчестие, неправда; онеправдая, н ^вьлнті сіа сг достоѣыьемг твоімг. сггрѣші^омг сг оці ыашімі. ве^АКоыгновл^омг і не опрАвьді^омг СП 105.6. б) Изпадна в заблуда, заблудя се. овАѵе сочретгні снве ѵлвѵн лгжнві снві ѵлвѵі. вг мѣрнлѣ^г не опрАВЬднті СП 61.10. ~ са страд. и безл. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. бікаібш. Вар. опрлвг-днтн, опрлвднтн, опрлвьдітн, опрлвьднті. Нвб. Вж. при опрАвьдлтн. ОПрАВЬДНТН СА, опрАвьждж СА, ОПрАВЬ-дншн са сѳ. Прав съм, справедлив СЪМ. ПОМНЛОѴрі М(А вже ... Т6БѢ сдтомоѵр сггрѣші^г. У ^глос прѣдг товоіж створн^г. ѣко да опрлвьдіші сьа вг словссе [!] твоі^г. У прѣпьрішн вгысггдА осжднті сіа СП 50.6. опрАвьднтн са сшг. Гр. вікаібоцаі ёраптбѵ. Оправдая се, намеря си благовиден предлог, онг же ^ота опрАвьднтн (тн) са сАмг. реѵе кг нсвн. I кто (е)остг іскргынн мон М Лк 10.29 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. бікосібоцоа. Нвб. Вж. при опрлвьдьтн. ОПрАЖШАТН, ОПрАЖШАІЖ, опрлжшлюшн несв. Изтощавам, лишавам от жизнени сокове, реѵе же кг вниАревн. се третнее лѣто прн^ождж ншта плода ЫА СМОКОВЬЫНЦН сен Н N6 ОБрѢТАВК. посѣцн Ич вгскжіж н ^емліж опрлж-нѣАтг М Лк 13.7 3. Изч. М, 3. Гр. катосруесо. Вар. опрлжнѣтн. Нвб. 0. опроврѣірн, опроврьгж, опроврьжешн св. Преобърна, прекатуря, съборя, і вь^нде нсг вг нмг. і оврѣте вг цркве ПрОДАИчШТАІА ОВЪЦА Н ВОЛЪІ. I ГОЛЖБН. I пѣЫАжгынкгі сѣдашта. і сгтворн внѵь отг вргвнн. вьса нагъна н-цркве ... і тргжьынкомг рАсгіпА пѣНАвгі. і дгскгі опровргже М Йо 2.15 3. Изч. М, 3. Гр, осѵатрбпсо. Нвб. Срв. отвръгам диал. НГер, ДА. опрѣснгкг, -а м. 1. Безквасен обреден хляб, който се яде по време на еврейската Пасха, сн кг жндомг ГЛАГОЛ'Ж. К5ЛМА МЬЫАТг СА ПАС^Ж творАШте. кама оѵрмомг стгідькомг. опрѣсыькгі прѣдн полАГАіжтг. нже прнсно неоврѣ^Аыгі срьдьцн. како повѣждг мн пас^ж творншн. ѵѵ жндовные С 418.10-11. // Образно. \ влАженгі ст...Анг глаіш кг шмг. вгі прі... .^оѵр с.Тмоѵр протівіте са. відіші ЛІ..К. сжтг ыеѵктін. опръсыьці. како ве^АКОннь естг прА^дьнікг, ігсдѣіскг К 1Ъ 12-13; се кстг ѵьстгнгін ЫАѴлтгкг прА^дьннкг пАс^гі ... сего рАДН ОѴрВО ПрА^ДЬЫОѴрНМЬ. Нв КВАСОМг ^ьловгі н лжкавьствнгл. ыг опрѣсигкгі ѵнстотгі н Устныгі С 486.6-7. 2. Само мн. опрѣсыгцн. Гр. та а^ора. Празникът Безквасници, дните около еврейската Пасха, по време на които се яде безквасен хляб. въ же пас^а н опрѣсыгцн по дгвом дгыоѵр. і нскаа^ж Ар^нерен н кгннжгынцн како н лестьич емгше о\рвн*жтг ММк 14.1 3; н вг пргвгі дьиь опрѣсыькг. егдА пАС)уЯч жьрѣА^ж. глаша емоѵр о^ѵеннцн свон кгде ^оштешн шедгше очргото-внмг да ѣсн пас^ж М Мк 14.12 3. опрѣснгцн іАстн. Гр, та тгро- Хацраѵсо. Празнувам празника на безквасните хлябове, т.е. еврейския празник Пасха, сі кг іюдѣомг глж. поыеже льстдште са мыдтг пас^ж творітн. іво стоѵрдгыоіж волеіж. опрѣс-ыгкгі ѣдАтг ш оврѣ^АШ срьдьці. ш оушссгі своімі К 1а 18-19. М, 3, А, СК, К, С. Гр. [то] а!д>роѵ. Вар. опрѣснькъ, опрѣснокъ, Нвб. опреснок остар. и диал. ВА, ЕтМл. Срв. опресница 'клисава, недопечена част на хляб’ диал. ДА. опрѣсыьѵьсісь 91 орестъ опрѣсыьѵьскг, -ъін прил. Който е свързан с еврейския обреден безквасен хляб. сн къ жндомъ глагол"ж ... клко повѣждъ мн пас^ж творншн. ѴѴ ЖНДОВННС ... вндншн лн клко неѵьсть опрѣсньѵьсклгл. клко ве^лконенъ прл^дьннкъ. КЛКО ПАС^Л НѢСТЪ жндовъскл С 419.9. Изч. С. Гр. та а^ора. Нвб. Срв. опреснок т. ОПрѢТН СА, ОПЬрЖ СА, ОПЬрбШН СА Св. Опра се със сила до нещо, наблегна, натисна, і съннде дождъ н прн-ДЖ рѢКЪІ Н ВЬ^ВѢЛША Вѣтрн Н ОПЬрѢША са эдамннѣ тон. I плде са М Мт 7.27 3, А; онъ же реѵе сътворнвъ молнтвж врлте отврь^н ммоѵр дл вьлѣ^етъ, жтръ БЪІВЪ ^вѣрь. Н НОГЛМЛ прѣд Кнмл опъръ сд о стлъпъ С 558.28. Изч. М, 3, А, С. Гр. яроокбятсо. Нвб. опра се ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Опор МИ, Опорския камик МИ, Опорското кале МИ ЙЗ.МИП. опоустнтн, опоѵрфж, опоустншн св. Опустоша, направя нещо да запустее. доколѣ гГ гнѣвлеші сіа въ конець. рлждежетъ сь\ ѣко огнь ръвеню твое. пролѣі гнѣвъ твоі нл іа^ъікъі не ^наіжштіа тевс. н ыл цѣствл ѣже імені твоего не прн^ъівлшіл. ѣко поѣсіа іѣковл і мѣсто его опоѵрстншіА СП 78.7; свдтнн же... вь^ьрѣвъше нл нево рѣшд. рлскоплвъін ог^емъ грлдъ содомескъ. н опоѵрстнвъін. н иъі^ѣ посьл‘н помошть твои? С 180.11. Изч. СП, С. Гр. ^ртщбсо. Нвб. опустя 'опустоша’ диал. НТ, НГер, ДА. опоѵрстѣтн, опохрстѣнп, опоѵрстѣкшн С6. 1. Западна, замра, опоѵрстѣ во вьсе ѵьстьною жндовьскоге. ^л ^ооѵрвннство, н жнвжштнУ въ грлдѣ н въ црьквн лнгелн. отндошд отътждоѵр С 485.25. 2. Изчезна, престана да съществувам. въ шестъін мѣсдцъ. посъллнъ въістъ лггелъ глчррннлъ къ дѣвнцн. снцд ^лповѣдн прннмъ, прндн очрво реѵе ѵѵ лггеле. слоѵргл вждн стрлшьноѵр- оумоу тлнно\р ... ВЛЪКЪ МОК вьспнтл-ННН! сьыѣдлістъ. опоустѣ рлк» жнте-лныъ С 247.20. Изч. С. Гр. ірррбораі, ёррцбд еіщ. Нвб. опустея ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. опъітлтн, опъітлвк, опъітлмшн несв. Проверявам, проучвам, нлоѵрѵнтн ^оштж ѵловѣкъі. ые просто словесъ послочршлтн. нн лште кто реѵе то ѵто нл дроѵргл вѣровлтн. нъ прьвоіе ОПЪІТЛТН д. тн слмѣмн дѣлесъі нскоѵршенне нлвъік'ше, снце вѣровлтн лѣпо С 305.20-21. §ѣло опъітлтн. Гр. яоХгтрссуііоѵесо. Проверявам старателно, издирвам истината, дл отъвѣштл дома н реѵе ... вѣроѵряв вьскрьсеннгс тн гн ... н ие іеште севе моіего вллдъіко ^ѣло опъітліж С 504.21-22. Изч. С. Гр, хртіХафйш, Нвб. опитам св., опитвам несв. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. орлло, -а ср. Рало. рсѵе же нс кь немо\р. ннктоже въ^ложь ржкън своеьл на орлло, н^ьріА въспіать. оѵрпрлвленъ естъ въ црство вжнс А Лк 9.62. Изч. А. Гр. йротроѵ. Нвб. орало ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. рало. орлтн, орвк, о(№шн несв. Ора, разоравам. реѵе же гъ ... которъін же отъ влсъ. рлвъ нмѣіа оріжштъ лн плсжіръ іже прншьдъшю съ селл. реѵетъ лвне мннжвъ въ^лдзн М Лк 17.7 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. аротрійсо. Нвб. ора ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Ораново МИ, Орач МИ СНМБ; Орачка мала МИ ИД.МНЛом; Оранта МИ, Оранската МИ ГХ.МИМ; Орница МИ, Орниците МИ, Орниче МИ, Орничка махала МИ ЙЗах.Кгост.кр.; Орницата МИ ЙЗах.Кюст. орестъ, -а т. ЛИ. Орест - христия-нин-войн, умр. мъченически заедно с Евстратий в Севастия, Армения, по времето на имп. орнкъ 92 Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 13 декември, мцл де в Г стъй мкъ. евстрлтіл ... евйенл ... н орестл А 1296 17-18. Изч. С. Гр. ’0рестг|<;. орнвъ, -а м. ЛИ. Орив - мадиамски вожд [Съд 7.25], разбит от Гедеон, вже ... сьтворі нмъ ѣко і млдіѣмоѵр Т снслрѣ. ѢКО ІАВІНОВІ ВЪ ПОТОЦѢ КІСОВѢ. ПОТрѢБІШКА СІА ВЪ КАЫЬДОрѢ БЪІШІА ѢКО ГЫОІ ^бМЬЫОІ. ПОЛОЖІ КЪИКА (!) І^Ъ ѢКО Т оровд (погр. вт. орнвл, Север., с. 111, бел. под линия) V ^нвл і ^евел і сллъмлночр СП 82.12. Изч. СП. Гр. ’ЯрдР от евр. ОгбЪ. Вар. орорл. орнбенъ, -л лі. ЛИ. Ориген [роден в Александрия, ок. 185 г. - умр. в Тир, Палестина 253/4 г.] - християнски богослов и философ, един от главните предшественици на ранновизантийската мисъл; разработил доктрината за алегоричното тълкуване на библейския текст. Обявен за еретик [543 г.] с едикт на имп. Юстиниан I. н се отъ МЫ0ГЛАГ0 МАЛО СЪБрАВЪ. ПНСЛБНЮ прѣдл^ъ. остлвнвъ сьповѣдлтн. н нже 0 Вѣрѣ ісго троѵрдъі. АЖ6 ПОКАЖА ИЛ орнгсил. н ил деодѵѵрл момсочркстнТ-скааго С 301.28. Изч. С. Гр. 'йріуеѵті?. орнтн, оркк, орншн несв. Съблазнявам, изкушавам, стаеыак а^ъіка не нлрн-ЦАИчШТА ГА Н БА н вьпнк- к ынмъ. ОТЪ ВЬСбА ВЬССЛбИЪІА. АрН|€ ѴТ0 МА орншн. ѴТ0 млжешн МАСЛОМЪ гллвж М01Ж ... N6 прнкмьвк ТН ^ВАЛЪІ Бб^лкоыьнъіА С 510.8. Изч. С. Гр. каОе>.ксо. Нвб. 0. оровъ [погр. СП 82.12] вж. орнвъ. оръгкнъ, -а т. Струнен музикален инструмент, подобен на арфа. на връвнт ПО срѣдѣ ІАІА. ОБѢСН^ОМЪ оръгАнъъі (погр. вт. оръглнгі, Север., е. 176, бел. под линия) ыашіа. ѣко тоѵр ВЪПрОСНШІА НАСЬ плѣньшсТ ІГЫ. V ведьшеі нъі пъннѣ СП 136.2. Срв. К 7а 32; дл вждетъ съсждъ нірършъ ... съкоѵрпн I ОрЪГАНЪ съвръшенъ. ПрѢГЖДЬННЦКЖ КрАСЬНЖ. СЪВрЪШбНЖ сточрмоѵр д^оѵр СЕ 94а 19; сімі бо псллъмн поѣ^ж. въ ВбТЪСѢМЬ ^АКОНѢ. і СН ОрГАНЪІ ВЬ^АША. 6ГДА КА ПЛѢНІША ДА ІМЖТЪ ПАМАТЬ ДОМЛШЪНѢГО ЖІТЬѢ К 7а 35. Изч. СП, СЕ, К. От гр. орѵаѵоѵ. Вар. оргыіг. Нвб. Срв. орган 'музикален инструмент’ ОА, АР. оръмоѵрньскъ взкс. е-ръмочріьскъ, орьлъ, -а т. Орел. і отъвъштавъіш глаша емоѵр. къде гн. онъ же реѵе нмъ. ідеже тѣло тоѵр орьлн съиемліжтг са М Лк 17.36. Срв. Лк 17.37 3; стьн же ПАѵрЛЪ ОТЪВѢШТАВЪ рОѴО. С6Г0 ДНІА. ЮГ0Ж6 МѢННШН БОГОѴр БЪІТН ... НЖ6 ПрѢТВАрѢШб СА ОВОГДА ТОѴррОМЪ БЪІВЪ. ОВОГДА Ж6 КрНЛАТАМЪ П'ТНЦАМЪ подова са. орълоѵр н стръкоѵр С 7.25; СѢДАШТОѴр Ж6 КОМНСОЧр НА КОЛОСННЦН. Н ПрНБЛНЖАКЖШТОѴр СА ЮМ8 КЪ КОНОБОѴр. НАПрАСНО СЬ Ы0БСС6 ПрНДОСТА ДЪВА АГГ6ЛА ВЪ ОБрА^Ѣ ОрЪЛОЧр. Н ПО^ВА-ТНВЪША КОМНСЛ ОТЪ К0Л6СННЦА въвръ- госта н въ коновъ С 234.19. М, 3, А, СК, С. Гр. аехос,. Вар. орълт.. Нвб. орел ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер,. ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Орело МИ ЙЗах.Кюст.; Орела МИ ЙЗ.МИП. орьХь прил. Орлов, който се отнася до орел. влсн. дшо моѣ гѣ ... н но ^АБЪІВАН ВЬСѢ^Ъ ВЪ^ДАНОІ 6Г0 ... НСПЛЪЫѢБККРЛГО БЛАГЪІНМН ПО^ОТЬ ТВОІЖ. ОБЫОВНТЪ СКА ѣко ОрЪЛѢ КОНОСТЪ твоѣ СП 102.5. Изч. СП. Гр. [тоъ] аетоо. Вар. орѵ.ль. Нвб. Срв. орлев остар. ОА; орелов остар. и диал. Дюв, НГер, ЕтМл; орелскн остар. ВА, Дюв; орлов ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; Орли камен МИ Мл.МНСрМ; Орльово гнездо МИ ЙЗ,МИПан; Орльова могила МИ, Орльови камик МИ ЙЗ,МИП; Орлов дол МИ, Орловица МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Орляник МИ БМС; Орлино МИ, Орлово ОрЛчАЬК- 93 ОрЯчЖЬГС МИ, Орловец МИ СНМВ; Орльов връх МИ ИД.МНЛом; Орлин т. ЛИ, Орлина ж. ЛИ, Орлннов ФИ СтИл,РЛФИ. орждые, -нѵ, Ср. 1. Дейност, работа, занимание, отатолн почрстн вс-^ мдтежь прн;гавьтн стььго кононь. ота ВНДЬНаі ВЬСН. НЬ ННО оржднк. ДЬ N6 МАтежь вждета вь тъ^а мѣстѣ^а іего рьдн С 46.13-14; сс-вьстннскан митрополита, ота прослочртнк». оѵрво кже о ьГема прѣклоннва са. и ота колоннѴ-скь грьдь лгсднн. оѵрмол"ена ваіва. ькаі нь нно оржднге того прн^авьва С 280.12; сего просвѣштенььг0 стьрць очрѵеннкь. десѵдора и Тѵѵьнна саповѣ-ДЬСТЬ МН ГЛЬГОЛЖШТЬ. 1ЛК0 по очрсь-П6ННН стььго сьваь посаль нь стьрьць нь оржднк. иь лнвньдж С 296.22. 2. Нещо извършено, станало; дело. и Т^ндость н^ гровь са стрь^ома. и рьдостніж. ПОѴТО. ОѴрѴАСТЬНО (!) орж-ДНК ВНДѢША и пръсльвьно. грова ташта С 445.26. Изч. С. Гр. то тграура, атсбкргак;. Вар. оржднк. Нвб. Срв. оръдие ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оржжсносьствовьтн, оржженосьствохрнк, оржженосьствочріешн несв. Ескортирам, съпровождам с въоръжена охрана, водена вакта вь тьмннцж. нже несьвѣданаінмн ьггелаі оржже-носьствочріема С 431.29-30. Изч. С. Гр. борифореш. Нвб. 0. оржжьннка, -ь м. Тежко въоръжен елитен воин [образно]. не достойна, оѵрво се іеста вогочр. коіего во н пособніл трѣвочркта р. на по ддаго\р н по ѵьстн. са лювьвняв прнено свогемочр гн. ваннж прѣстогьтн воговн. полоѵрѵнвн етерн оржжьннцн. тькожде н копннннцн. ско-рн господьстѣн врьнн С 463.26. Изч. С. Гр. окХіѵц^. Нвб. оружник остар. РРОДД. оржжые, -іь ср. 1. Оръжие, приспособление за нападение или защита от неприятел, ва та ѵьса реѵе нс ньродома. ѣко нь рь^вониикь лн н^н-детс са оржжьемь н дрькольмн ьатн ма. по вьса дьнн сѣдѣь^а прн вьса ва цркве н не ідстс- мене М Мт 26.55 3, А, СК; нюдь же пріема епнрж. і ота ьр^нерен. I фьрнсѣн слоѵргаі. прнде тьмо са свѣтнлаі. і свѣштьмн н оржжнн МЙо 18.3 3, А, СК; помнлочрі м(а вже ... оть срѣдаі ско^мена поса-пь^а самжфена. снві ѵлѵі ^жві Ѵ^а оржжьѣ н стрѣлаі. н іл^аіка і^а меѵа остра СП 56.5; прнемаі копне воджірее ва пь^оѵр^ж твояк. сакроѵршнла есн в'сѣ жржжнѣ снланаі^а. і снлж н^а. в'сіж же непрнѣ^нь. і в'сіж волѣ^нь потръ-внла есн. і попарьла есн вже ньша СЕ 29а 4; ва то врѣмд прѣдьнью. егдь прідж иь нь. са оржжі н дра-кольмі. свѣшта і свѣтнльнікаі нмж-ште. гль кого іштете. і не ^нь^ж егоже рсотѣь^ж іаті К 4Ь 40; ва тон же вьсе-гдь сѣда са сль^ьмн плькььше са. н крнѵььше н вапніьше велмн. іькоже се ваішл нѣкомоѵр оржжннма оѵн н^вьдьлн С 274.23; н пьс^ь ньшь тьколена вждета. ^ь наі ^с. дь нже ѵьстьнояв іего кравнвк покропнмн. н оѵрстанаі ькаі прлгаі нл^ньменмжште. оѵрвѣждта прокоѵрждмжштььго орж-жніь С 332.4. // Образно. і влгслвн ѣ сѵмеона н реѵе ка мьрнн ... і тевѣ же сьмон дшж прондета оржжне. дь отакранжта са ота манога срдца помаішленнѣ М Лк 2.35 3, А, СК; таі же гГ не оѵрдьм помошті твоеід ота мене. нь ^ьстжпленае мое прі^арі. н^вь-ві ота оржжаъ дшж моіж. н^-д-ржкаі пасакѵ іноѵіаджіж моик СП 21.21; тацѣма спъшано. ^а во наі ^овета прнсно. ва^амъма оржжне самаіслано. сатАжнма довродѣьнне. сатарнма протнванаііА снлаі. і оврАірема покон дшьма ньшнма СЕ 98а 7. 2. Въоръжение [образно]. врьтнѣ. нгінѣ влнжне(....) спсенне. лн егдь вѣр(овь)^-ома. ноіра о\рспѣ. ь дана прнвлнжн са. овра^ъте дѣль тамньъ овлѣцьма же ослыы^ 94 ОСВѢТНТН са въ оржжне (с)вѣта Е 5а 17-18. Срв. Р II 3.29; ^АДеже н оржжые ЫАше вь ^еже иъі овлыслъ владъііса. дочр-^овьно іестъ. да нматъ оѵрво н око оѵрстАвъ н мѣрж С 497.12. 3. Войска, въоръжена бойна част. н глТнерѣн. нгоѵрменоѵр... стрАЖА ДАр<ъ та с|^ ѵлѵь. домоѵр нлёвоѵр. н Афе внаншн оржжне грдджфе. тн ые вь^вѣстншн. поыеже поржѵАешн СА ПО ДДІА ЛЮДЬСІСЪІІА. то вь грѣсѣ оыого очрмьрешн СЕ 82а 19. 4. Бойна колесница, сі въ оржжъі^ъ Н СІ ИА ІСОЫІ^Ъ. МЪІ Жв ВЪ ІМІА ТОМА ЛОѴ)1- КАВАръ гГба нашсго прі^овемъ СП 19.8. въ орлукьн. Гр. ёѵопХос,, Въоръжен. Н ВНДѢВЪ А ВЪ оржжні МЬЫѢАШС (АКО съ пжтн сж прншьлн поѵнті С 38.11; въскорѣ СЪБЬрАВЪ СА МЫОГЪ ЫАрОДЪ ВЪ оржжнТ пондоша ыа ьГь С 50.28. вьснч оржжьіА, вьсе оржжьк Гр. каѵ-олХіа. Пълно бойно снаряжение, пълно въоръжение, с-гда крѣпъкъі очроржжь. СА ЭДАИНТЪ свон дворъ. вь мнрѣ сжтъ нмѣынѣ его. а понеже крѣплен его ЫАшедъ побѣднтъ і н вьсѣ оржжнѣ его отьметъ ыа нѣже ОЧрПЪВААШб Н корнсть его рА^ДААТЪ М Лк 11.22 3. II Образно. влісо вже в'седръжнтелк> ... очркрѣпн н въ дръ-ЖАВѢ твоеьд СНЛЪІ. I ОБЛѢЦН н въ оржжне в'се. стлаго твоего д^а. ѣко НѢСТЪ 6М0\р БрАНЬ къ кръвн. I плътн СЕ 93Ъ 20. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. цахаіра, рорфоаа, отЛоѵ, рахаірои, отЛа, ^іфЛ. РеХті, паѵопХіа, арра, аррата. Вар. оржжніс, оржжне, жржжніо, оржжъс-. Нѳб. оръжие ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. осанна и осана междум. Благодарствен и молитвен възглас: Осанна, слава. прншА вѣне отъ фнннкъ. і н^ндж протнвж смочр. і ^ъваа^ж гмкште. ѴѴСАЫ^А БАГСВЫЪ ГрАДАН въ іма гые. цсръ ілвъ М Йо 12.13 3, А, СК. Срв. Мк 11.9 М, 3; вьпнѣ^ж глнкште ... влыо грдджште цсрствне ВЪ ІМА ГН ОТЦА ЫАШеГО ДАВДА. ѴѴСАЫНА въ въішъынн^ъ М Мк 11.10 3. Срв. Мт 21.9 М, З1, СК\ СЕ 16а 11, 12-13; С 321.18-19; С 322.13; С 332.15, 26; С 341.24; С 403.1; вндѣвъше же Арьрснерен н къннжьннцн ѵюдесА. ѣже сътвори. і отрокъі ^овжфА ВЪ ЦрКВб. I ГЛІЯлШТА. ѵѵсанна сновн двмоѵр. ыегодовАША М Мт 21.15 З1, СК. Срв. Мт 21.9 3СК; К 1а 38; К 16 14; С 322.13; С 326.17; С 330.15; гГ вже в^едръжнтелм ... съ гласомь ТВОН рАБН вьпнемъ. ѴѴСАНА прншедъі. I ПАКЪІ ГрАДЪІ. СЖДНТЪ ВЪ ПрАВЪДЖ СЕ 16а 14. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. октаѵѵа. От евр. ЬоЗіпа. Вар. ѵѵсана, ѵѵслнмл, ѵѵслнънна, ѵѵслн'нл. Нвб. осанна остар. ОА, В А, ЕтМл, БТР, АР. ОСВНТАТН, ОСВНТАКК, освнтамшн несв. Съмва, разсъмва се, развиделява се, зазорява. веѵеръ же въ сжботж ОСВНТАИчШТН. въ іедннъ отъ сжвотъ. прнде МАрНІА МАГДАДЪІНН. Н НЫА МАрНІА ВНДѢТЪ гроБА С 444.19. Изч. С, Гр. ётпфсосгксо. Нвб. 0. освѣтнтн, освѣфя;, освѣтншн сѳ. 1. Осветя, облея със светлина, озаря, гь ВЪЦѢСАрІ СІА ... ѴѴГЫЬ ПрѢДЪ ЫІМЬ ПрѢДІ ідетъ і попалнтъ окръ врАгъі его. ѵосвѣтішіа млъніа его въселеыжяБ СП 96.4. // Образно. ѵосвѣфен иевсе свѣтомь велнкъімь. пав'ла апла твоего. ыа пжтн по срѣдѣ дроѵржныъі его СЕ 34а 8; то кстъ ѵочрдыо кнджс- (лко оѵрмрѣ пльтнігк. да не тъѵыд; сндв (!) ОСВѢТНТЪ. N2. Н ВЪ АДѢ ОТрѢШНТЪ волѣ^ын оѵрмьръшннм' С 155.19. 2. Прен. Дам на някого зрение, способност да вижда, вндѣша бо ве^Аконынцн н оса^аша ѵоѵрдесъі ѴОѴрДОТВОрЦА БОГА ... ВѢДѢША СЛѢ-ПААГО ОТЪ рОДА. ОСВѢТНВЬШААГО. Н ГОСПОДИ ПрОПОВѢДАКБШТА С 323.15. 3. Прен, Накарам някого да прозре [истина, вяра и под.], дам прозрение, просветя. гГ вже ыашъ ... въ ѴІСЪІ СВѢТА ЫеПОМрЪЦАНКфААГО. ѴѴСВѢ- ОСВѢШДВАТН 95 освдтнтн тнтъ омрдѵенъі^ъ. ѣко весвѣтънж тъмж. грѣ^ъі СЕ 33а 1; гГ вже ндшъ ... дьжан емочр ѣко прѣмждрость цѣловь. дд товокв освѣфенъ. ^вдлнтъ сд о тевѣ СЕ 33Ь 7; освѣтн мд н О^ТВрЪДН МД ОБѢШТДННКМЪ твонмъ. ПрННМН МД ДД ПрОСЛДВНТЪ сд нмд ТВОК. МН0(Ж ОЧрБОГЪІНМЪ рДБОМЪ твонмъ С 103.18. // Прич. тин. деят. като прил. освѣфвыъін. Гр. пефотістідеѵоі;. Богоизбран, свят. снн оуво освѣштенъін отьцъ ндшъ йѵдинъ. отъ дрменъскддго ннкополід бѣ С 278.16. 4. Прен. Кръстя някого, извърша обреда кръщение, рсотдшточр же кръстнтн сд внтдлнк. ДЪВД МЖЖД ВЪ БѢЛД^Ъ рН^Д^Ъ СЬЫНДОСТД КЪ ВОДѢ. Н ВЪ^ЛОЖНСТД ржцѣ СВОН НД ГЛДВЖ КГО. Н ОСВЪТНСТД н С 235.18. 5. Дам благослов, осветя, помажа, нъінѣ врѣмд н^вод'еннід. нъінѣ врѣмд (лже отъ теве помоштъ. освѣтн мд н оѵртвръдн МА ОБѢШТД-ннкмъ твонмъ С 103.18. СП, СЕ, С. Гр. фаіѵсо, фош^ш, ёяіфобаксо, фсотаусоуёсо, ёлсЛеіфсо. Вар. ѵѵсвѣтітн, іѵсвѣтнтн. Нвб. осветя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОСВѢфДВДТН, ОСВѢфДВДКТ;, ОСВѢфДВДКШН несв. Осветявам, изпълвам със светлина, озарявам [образно]. реѵе фдрн-сен. отъкждоѵр отъ ^дповѣдн божна. ОСВѢШТАВДКБШТАА ОѴН СрЬДЬѴЬНѢН. ^дповѣдн бо господыід н^дддеѵе про-свѣштдккшт оѵн С 401.23. Изч. С. Гр. фокі^ю. Вар. освѣштдвдтн. Нвб. Срв. освещавам остар.-, осветявам, осветлявам 'правя да стане светло’ ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОСВѢфДНЬК, -(А ср. Сияние. ГДДГОДДШД к ^емоу доместнцн. довроѵьстнвнн БО^Н. н освѣштаннк богъіьГа дртемн- ДЪ1. ТН ТД НМЖТЪ СЪНАБЬДѢТН С 222.8. Изч. С. Гр. бтащаара. Вар. освѣштмініс, Нвб. 0. освѣфдтн, освѣфднт;, освѣфдкшн несв. 1. Изпълвам, обливам със светлина, озарявам, д&е. до^нд свѣтълдмн лоѵрѵдмн. в'сь мнръ ОСВѢфДСТЪ. дйе. свѣтълооврд^ънънА ^вѣ^дъі. в'селе-нжіж освѣфмжтъ СЕ 2а 1-2, 4. // Образно. кдко н очрво про^овж. сльньце НЬ НОШТНІЖ N6 ОСѢНІДКТЪ СД. ^ВѢ^ДЖ нъ дьы' се а не покръіктъ. вь все врѣмд освѣштактъ съ^ъдднжіж С 509.4; не во нъ дште н ^лдтомъ състдвыенд тн БЪІША О^СТД БЪІДД. н кдменннмъ ѵьстъыъінмь не тольмд сд въішд свьтѣлд. ідкоже нъіФд очртвдрнкв кротостьнокк освѣштакмд С 380.21; (дже тъі (едннъ сътворнлъ ксн. въ^о-дншн отрѣшдкшн ве^дконнн сьвж^ъь въ^одншн н освѣштлешн тьмнъіа ндшд помъісдъі. вѣрьствочркмъ (ДКО то сътворншн С 507.11; ыъ н врдтъ кмо\р пергдмнн. обѣмд цѣсдремд въгоднвъ. н стлрѣншннъствл многд грддъндід прѣдръждвъ. отъ довротъі сего освѣ-штдкмъ. много спѣшеннк творѣдше въгджддтн бог8 С 281.4; н дочршж слъішднннмъ освѣштда вельмн въгл-ждддше вогоѵр С 281.10. 2. Прен. Давам на някого зрение, способност да вижда, слѣпнн оѵнгс не нмжште освѣштллрсД' сд. д онн оѵн нмжште ослѣпыд^ж сд С 399.3. ~ са страд. и безл. Изч. СЕ, С. Гр. Хоіряроѵороа, катаоуа^со, фот^ю, фюті^ораѵ. Вар. освѣштдтн. Нвб. Вж. при освѣірдвдтн. освѣфеньк, -»& ср. Прен. Кръщение, ѵьстънъін цѣсдрь костднтннъ ... дръ-ждвж прѣнмъ. н свдтддго освѣштеннід СЪПОДОБНВЪ сд. н очрвѣдѣвъ господд ндшего Тс ^сд ... тъ пръвъін цѣсдрь-ствовд въ рнмьстѣ грддѣ С 186.7. Изч. С. Гр. ЁХХарфк; [вар. Ршгаара]. Вар. 0СВѢШТ6ННН!. Нвб. освещение ОА, Дюв, АР; освящение остар. ВА. осватнтн, освлфж, осватншн св. Осветя, направя нещо да стане свято. ОСВАфЛТН 96 ОСНШАТН ТѢМЖО ІСЪ ДА ОСТНТЪ ЛК>ДН СВО€Ж кръвТж. къыѣ врлтъ прТдтг мжкж Е 34а 8; дие нстоѵьннцн водьинн. ОСТНША СА. АВЛЬШЮ СА СЪ СЛАВОИч вт. с-ргдлнѣ СЕ 2а 18—19; мг егдл очр^ьрдтъ ѵада н^г дтзла моѣ. мене рАді свАтг ІМА мое. і остатъ домъ НѢКОВЛЬ. I БА ІЛВА О^БОІАТг СА К 1 а 12; прАвьдынкг же вь^ьрѣвг иа нево ГЛАГОЛА ... МНЛОСТНЯБ ТВОКІЖ господи СЪПАСН МА. ТЪ1 БО ОСВАТН ОВрА^Ъ ОТрОКА СКОКГО ^АКЛАНА Б€ ^ЬЛОВгі АВ6Л*А С 232.7; н отрѣшнвг кго ИАрод' ВНДѢА^Ж КАПЛЖШТА ОТЬ ИСГО КрЬВН. капл"ѣмн ... отг тоа же крьвн кгждо подгнмг пома^аа^ж свога тѣлсса. вѣроѵріжште тѣмь са осватнтн С 51.17. - са страд. Е, СЕ, К, С, Гр, ауіа^ш. Вар. осватнтн. Нвб. осветя 'направя да стане свято’ ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОСВАфАТН, ОСВАфАКК, ОСВАфАКШН НвСв. Освещавам, правя нещо да стане свято. д'иесь во. влагодѣть стааго д^а. прнрсодАфн ос?Аетг дочриовен-немь водгі СЕ 1Ь 17-18; п нс^е вже нАшг ... тъі есн освціман в'се. і тевѣ славж вгсгілАемг. съ ве^ИАѴдльнгімь тн оцемь. I жнвотворАфннмь дко СЕ 20а 16. Изч. СЕ. Гр. ауш^со. Нвб. освещавам, осветявам 'правя да стане свято’ ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. освАіреные, -іа ср. Освещение, придобиване на святост. пломг пѣсш о свіАце (погр. вт. освьмптеньк, Север., с. 34, бел. под линия) домочр дава СП 29.1; ты освфеине в'сѣ^г ИАсг дшг прѣдг гдемь. гьо помолнмг са СЕ 60а 2; остави иАмг стгін^г мжѵеннкъ и Ар^неппг млшн^г жнтніе. ѵто во вг словесе^г оѵрѵнтеХгигін^г (!) оставнша ... по ^АПовѣдемг вжнілмг жнтніе прѣпроводнвгшА (!) ... масло грѣшннѵе прѣ^ьрѣвгше. тѣлесг сво-н^ъ освАштеиые. мнловатн прнрнштж- штни^ъ к ннмъ ие отьмештжтъ са С 542.25. вожькмь освАфвныемь. Гр. тіеофорон-реѵос;. Чрез Божието вдъхновение, не слъіша ли цѣслріА давъіда вожн-КМЪ ОСВАШТбНННМЬ ПОЯКШТА. щ очрстъ мллдьнець сгсжштнн^г сгвргшнлг іесн ^валж С 335.27-28. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ёукаіѵіарбд. Вар. осваштснню, освАіренне, осваштсиьіс, осваштонню. Нвб. освещение, освящение остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, АР, ДА. освьхценьге [погр. СП 29.1] вж. освАфеные. оседгллтн, оседглліж, оседглліешн св. Оседлая, поставя седло на кон. прѣжде во вѣдѣАше іако семоѵр іестг вгітн. н коиа оседглАнъі очрготовл. н оврѣтъ готовгі вьсѣдг повѣже С 51.3; комнсг ... повелѣ вонномг свонмг оседглАтн гемоу конь цѣСАрьскг. да въшгдъ вг оржжн свокмъ въ црькъве С 221.17. Изч. С. Гр. сгтршѵѵорі. Нвб. оседлая ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оснн [погр. М Мт 27.56 3; М Мк 6.3 3] вЭІС. НОСНГА. оснло, -а ср. Капан, реѵе же Тс волѣ^нь сн иѣстъ ыа сьмрьть. нг иа славж божнкк ... ѵѵ волѣ^ын невесъноѵроѵрмо\р ^лѣвоѵр ДАтелю. вѣрѣ свѣште ѵнстл. днлволоѵр оснле. а ѵловъкочр ^ИАменнк- С 313.17. // Примка, клуп. ѵо горькъі іюднмг овліѵітелю ѣвль са тажъі осіла. і сг іюдоіж прѣмѣиь са. отг дьѣвола кг ^очр. і сгвѣдѣтель імѣка крстл. і^мѣні же ісргстг гровг К 11Ь 36. Изч. К, С. Гр. кауіс,, аухбѵт\. Вар. осіло. Неб. 0. оснніатн, осннілкк, осиніАКшн несв. Посинявам, получавам син цвят. тѣло во вь стоѵрдеыь вгплдг. ^АПрьвА оѵрво вьсе оснміаістъ. сгсѣдліжштн са крьвн С 89.15. Изч. С. Гр. яеХібѵб^ ЕІщ. Нвб. осинявам диал. ДА. Срв. [по]синявам. оснфъ______________________________________ ОСНфъ вж. НОСНфъ. осніл [Мк 6.3 М, 3] вж. носніл. осніл [С 453.13] вж. очрсніл. оснілтн, осншж, оснілкшн св. Осияя, озаря, облея със светлина, се обллкъ свѣтелъ оснѣ (А. і сс гллсъ ОБЛЛКЛ ГЛА. сь сстъ сйъ мон М Мт 17.5 З1, А. II Образно. I сс міічлъ гнь стл вь ын^ъ. I сллвл гнъ оснѣ іА М Лк 2.9 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. таріХаряш, Е7п.акіаСю. Вар. оснѣтн. Нвб. осияя се., осиявам несв. ОА, В А, Дюв, БТР, АР. оскврьнлвл“енъ, -ъін прич.-прил. Оск-вернен. ілко гсстъ лѣпо. ілжс- въ поро-дѣ. ржкл деснліл ла^мовл ржкл прн-коснж са Ар^кѣ. н прѣстжпыенннмъ 0\рСЪ^НЖ ... НЛН ІЛКО Лѣпо КСТЬ АН»Л-ВОЛОМЪ Н БС^БОЖЬНЪІН^Ъ клпнштъ. крьвн пролнілннк н оскврьнлвыенл. СВѢТЛЛ НЛ Н6Б0 прострѣтн СА С 396.23. Изч. С. Гр. отпХшйеі?. Вар. оекврьнлвькнъ. Нвб. Срв. осквреня остар. ВА; оскверня се., осквернявам несв. ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. оскврыіеньк, -»л ср. Оскверняване, осквернение. і нл отъпочріренне в'ссіа стрлстн. I неджгл плътънл. ѵѵсквръне-ннс плътн н д^оѵр. I в^емочр тѣлочр СЕ 27а 11; вь^нсклті н вллѵнтн крьстніл-нъі. нл трѣвъі н нл оскврьненніе С 125.14; рОАНВЪшнн^ъ бб очрклоннтн СА ^ОТА. МЖѴСНЫЛ ТѢМЬ МЬНА. НЬ НН ТѢМЬ А0КЬЛ‘СНЬ БЪ|. оскврьненннмъ врлгъ С 521.30; н очрстьнѣ оскврь-нсныл сжштн нспльненъ. двнгыжтн покосршж сд С 528.5. Изч. СЕ, С. Гр. роХ-иаро?, рТоод, ргарофауею. Вар. ѵѵсквргііенне, оскврьненнк. Нвб. осквренение остар. ВА; осквернение ОА, ЕтМл, БТР, АР; оскврьнение остар. НГер. оскврьннтн, оскврьннк, оскврьнншн св. 1. Прен. Оскверня, опозоря, покрия с позор, ннѵьтожс естъ сжс отъ вьнѣ- осісврьынтн ЖАо^ ѵлвкл. въ^ода во нь можетъ осквръннтн н М Мк 7.15 3. Срв. Мк 7.18 М, 3; вже прідж іа^ъіці въ достоѣніе твос. ѵѵсісврънішід ціръковь стжяб твоіж СП 78.1; ветърсжвк сквръ-нж нлшіж. снк жс есн нъі прѣстжплс-ннемь осквръннлъ СЕ 52Ь 25-26; нлгъ н^бѣжс. дл господнніл ые оскврь-ннтъ мѣстл С 365.24—25; не снцс бо врлтл оѵрвівъ клннъ оскврьнн ^емьнк С 485.9; н н^лѣ^ъшоѵр въ прнгрлдъ. БЪІТН СЪ ОТрОКОВНЦСНБ. БС^ЛКОНЫЛ ССБС оскврьннтн тннонк С 521.18; н прѣлю-бодѣнствомъ ссбс оскврьннвъін ... НСП0ВѢА& нмъ вьсе съвъівъшеіе са С 523.30. // Наруша, не спазя [правило, догма и под.], лште опрлвъ-Алніѣ моѣ осквръньѵгъ. V ^лповѣдсі моі^ъ не долньугъ СП 88.32; нежс оскврънж ^лвѣтл моего СП 88.35. 2. Прич. тин. страд. а) Като прил. оскврыЛнъін м. ед. Гр. ріосѵ-&еі$. Замърсен, нечист, н потомь прѣлѣетъ внно. лн млсло. еже ліре Бждетъ. ѵотъ осквръыенллго съсждл. въ ѵнстъ СЕ 19Ъ 10. 6) Като същ. оскврыЛннн т. мн. Гр. оі кекоіѵсо-реѵоі. Грешници; тези, които са осквернени [омърсени] с грях [вина], лште во крьвь юньѵл н ко^ьлгс.. н попелъ кжнца кропнмъ. оскврььГенъін^ъ стнтъ. нл оѵнштеннк пльтн С 483.22. 3. Прич. мин. деят. като прил. оскврьЛн са м. ед. Г&.^ртѵдеід. Осквернен, нечист. ѵн н& ѵосквръньшннмь СА. сто\р-деньцемь СЕ 20Ь 4; мо Ал ѵосквръ-ньшннмь са съсждомь СЕ 21Ь 13. ~ са страд. М, 3, Е, СП, СЕ, С. Гр. ріаіѵю, коіѵбш, ёѵшпХбсо, роХнѵсо, ураіѵш, аѵареіуѵирѵ, РеРч^бш, ёрфбрсо. Вар. осквръннтн, осквръніті, ѵѵсквръннтн, ѵѵсквръніті. Нвб. осквреня остар. ВА, АК, НГер; осквърня остар. ЕтМл; оскверня ОА, АК, НТ, БТР, АР. оскврьннтн са, оскврьнкк са, оскврьнншн са се. Изгубя нравствената си чис- 97 ОСІСКрЬЫІАТН 98 ОСІСрЪАТ» тота, престъпя религиозните норми, които изповядвам; оскверня се. I ТН НС ВЬННДйл въ прнтворъ ... ДЛ N0 осквръндтъ са 3 Йо 18.28 А, СК; ѴѴМЪН МА СЛЪ^ЛМИ МОНМН СП0. ѢІС0 осквръ- нн^ъ са многъімн грѣрсы СЕ 84Ь 24. осісврьынтн са въ трѣвл^ъ. І)з. ріаро-фауеш. Оскверня се, като изпълня езически обичай, се же сътворі тъ, ведомъід рддн, не рл^оѵрмѣтн ісъінр<' НчІСО н дробни нджтъ осісврьннтн СА въ трѣБлрсъ С 125.7-8. 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. рісаѵораі, ротборса, (нарофауесо. Вар. осквръмнтн са, осквръмт сіа, Нвб. Срв. оскверня. оскврьнгдтн, оскврьнілк;, оскврьышешн несв. Прен. Осквернявам, провалям. осісврънѣистъ сіа пжт(т)і сго нл вьсѣісо врѣміА СП 9.26. // Прич. сег. деят. като същ. оскврьнглюсірен т. мн. Гр. оі катадісаѵоѵтеі;. Хората, които оскверняват нещо; осквер-няващите. горе оскврьншжштннмъ своіе тѣло С 168.14—15. - са страд. Изч. СП, С. Гр. (Зерг|Хош. Вар. осккрънѣтм. Нвб. осквренявам остар. ВА; оскврьня-вам остар. НГер; осквернявам ОА, АК, НТ, ВТР, АР; осквърнявам остар. ЕтМл. 0С1СЛЛБНТН СА, ОСКЛЛВЛБК СА, ОСКЛЛБНШН СА се. Усмихна се, засмея се. стън же плѵрлъ осісллвнвъ са реѵс. НС 0СТЛВЫЖ вогл С 7,7. Срв. С 8.12-13; носрлн-ілнн же осісллвнвъшн са роѵс, по нстн-нѣ лѵррнлнілне пршемыж та оѵрѵАшто^р тн МА ілісо вллгл оцл С 13.16; осклвнвьшн [влг. оскллвнвьшн] же са слвннн, полемонь н сжштн сь ннмь рѣшд. смѣешн лн са С 131.13; тъгдл вллженъін нслібни ОСІСЛЛБІІВЪ са мллъі, рсѵе цщсАрочр. южо тн гллголл^ъ. лшто тъі въ^врлтншн СА жнвъ. то нѣстъ господь гллголллв мъноіж С 195.25-26. Срв. С 198.16. Изч. С. Гр. реібкісо, гжореівісісо. Нвб. 0. оскллвЛшъ, -ъш прич.-прил. Прен. Широко отворен, вндѣл^ж во юмоѵр СѢДННЪІ ВѢЛЪІ ЛІСЪІ ВЛЫІЖ. БЛЛГО ТѢЛО. осісллвыенѣ оѵн. лнце въ стлростн восолоіе С 47.29-30. Изч. С. Гр, рХосторбі;, Вар. осклмзыонь. Нвб. 0. оскллвл”еные, -іл ср. Усмивка, смях. оѵн дѣвнѵн. оскллвыенніе дъвнѵе. весѣдл дѣвнѵл, л жтровл не дѣвнѵл, нъ млтерѣ С 240.12. Изч. С. Гр. уеХш;. Вар. оекллвысншс. Нвб. 0. 0СК0ДѢТН взгс. ОСІСЖДѢТН. оскръвл"енъ, -ъін прич.-прил. Изтощен, измъчен, омаломощен. гГ нс^е вже нлшъ ... неотърннжвъі нн с-днного прн-веденллго къ тевѣ. оскръвленл волѣ-^ннис ... прн^ьрн нл нъі. і нл рлвл твоего сего СЕ 28а 6. Срв. СЕ 32Ъ 5. Изч. СЕ. Нвб. оскърбя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОСКрЪБЛІЛТН, ОСКрЪБЛІЛКК, ОСКрЪБЛІЛКШН несв. Причинявам някому мъка, болка; измъчвам, прѣвъі же вѣсъ ннѵнм'же ^оужде съкроѵршлд стлрьцл. н ѵасто нл ^емыж помсшта н оскръ-выла С 553.4. Изч. С. Вар. оекръвылтн. Нвб. оскорблявам, оскорбявам остар. ВА; оскърбявам ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оскръвѣтн, осісръвліж, осісръвншн св. Изпадна в скръб, мъка; наскърбя се, натъжа се. осісръвѣ петръ. ѣісо реѵе емоѵр третнцн. лювншн лн мд 3 Йо 21.17 А, СК; дл не нштжште (его н не ОВрѢТЛІЖШТС. ОСКрЬБАТЪ Н ОПСѴЛЛАТЪ са не полосрѵнвъше іего С 549.4. Изч. 3, А, СК, С. Гр. Алжбороа, Вар. оскрквѣтн. Нвб. оскръбп остар, ВА. Срв. оскръбявам [се] остар. НГер, ДА; оскърбя [се] св., оскърбявам [се] иесо. ОА, НТ, ЕтМл, ВТР, АР. оскръдъ, -л т. Кирка, инструмент за обработване на камъни, ѣко въ ОСІСЛчАНТН 99 ОСЛАБНТН довровѣ дрѣвьыѣ секъірлмі рлсѣшід ДВЬрІ СГО. ВЪІ<0\рПѢ СѢѴІВОМЬ I оскръдомь рл^дрочршішіА і СП 73.6; СГОЖС СЛОБОСЛ ѢКО ОРЫЬ ПОПЛЛ'ВІА ДЖБрЛ-ВЪІ. I ѢКО оск'ръдъ СѢКЪІ клмснне СЕ 55Ь 12-13. Изч. СП, СЕ. I)}. Ла^еиттіріоѵ, іхкѵ^.Вар. (лк'?ъаі>. Нвб. 0. оскжднтн, оскжждж, оскждншн сѳ. Лиша някого от нещо, ощетя някого за нещо. ин о д^овьнѣн слочржьвѣ лѣ^ѣдшс са. а^ъікомъ во кв съвръ-шллше. дл ин тѣлесъыъіА сло\рж'въі оскжднтъ стрлыьнъінмъ. нн дховнллго дѣлл оѵрпрл^интъ С 550.16. Изч. С. Нвб. оскудя остар. ВА. Срв. оскудип о/с. 'оскъдност, немотия’, оскудно нареч. 'бедно’ ДА; оскъден прил., оскъдност ж., оскъдица ок. ОА, БТР, АР, ДА. 0СК7БДѢТН, ОСКЖДѢКЯ, ОСКЖДѢКШН св. 1. Изчерпя се, свърша се. лште лн дл ыбврѣжс-тъ пшеинцА лежлтн к-н въ жнтьннцн. н дл N6 въсѣіетъ отъ Де а. то оскждѣктъ пшеынцл С 266.11. // Не съм достатъчен, ^лпрѣтілъ ссі іа^ъікомъ і гъіве ыеѵьстівън. і нміа «го потрѣвітъ СЬА ВЪ ВѢКЪ I ВЪ ВѢКЪ ВѢІСЛ. врлжьѣ оскждѣшіа оржжьѣ в конець. н грлды [!] рл^дрѵршілъ е СП 9.7. // Съкратя се. ѣко оскодѣ (!) волѣ^нъвв жівотъ моі СП 30.11. // За време -измина, премина. ... же нсУ* есн. н лѣтл твоѣ (...)дѣжтъ (оскждѣвктъ, Мирчев, Кодов, с. 244, бел. в Индекса) Е 7а 9-10. Срв. Е 86 8; ѣко вьсі дьш нлші оскодѣшіа (!). У ГНѢВОМЬ твоімь ісконьѵл^омъ сіа СП 89.9. // Изчезна, н ые осісждѣ отъ пжті сго лі^вл н льстъ СП 54.12. 2. Обеднея, осиромашея. і л^ъ влмъ глнв сътворите ссвѣ дроѵргъі отъ млмоыннъі N6-прлвъдъі. дл егдл оскждѣлто прнн-МЖТЪ ВЪ1 ВЪ ВѢѴЪНЪІІА ісровъі М Лк 16.9 3. // Прен. Отслабна, намалея. л^ъ же молн^ъ са о тевѣ дл нс оскждѣлтъ вѣрл твоѣ М Лк 22.32 3. N0 оскждѣіан. Гр. аѵекХеітгсоі;. Не-пресекващ, неизчерпаем, сътворітс ссвѣ. въллглліфл нстклѣіжфл. сысровіфе ые осісждѣіжфоо ыл ывс^ъ А Лк 12.33. М, 3, А, Е, СП, С. Гр. ёкХеіясо, Хе(до). Вар. оекодѣтм, Нвб. оскудея остар. ВА, Дюв, НГер; оскъдея остар. ЕтМл. Срв. оскудявам, оскъдпвам ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; оскудувам диал. ДА. ослл, -ъі ж. Точило, брус. іед'нл ослл рЪЖДЖ ЖСЛѢіЖЖІгБ оцѣстнтъ. л пдть клмъисъ длчрндовъ ^лвнстн ілже вь сл (!) плѵе въстлвл С 399.21. Изч. С. Гр. акбѵп. Нвб. Срв. осил м. 'брус’ ЕтМл. осллбл, -ъі ж. Облекчение, успокоение. ЫЪ ПрНЛСЖЪНО НфА цѣлнтелѣ. едъвл полоуѵнтъ осллвж врѣдоѵр свое-моу СЕ 68а 11; нъ лфе к'то твръдо въ^дръжнтъ са етъ (!) в'сего. то въ скорѣ прннметъ осллвж СЕ 69Ь 4. Изч. СЕ. Нвб. ослаба НГер, ЕтМл. ославнтн, осллвлкв, осллвншн св. 1. Отстъпя, откажа се [от вяра, обещание и под.], іво ыѣстъ ылмъ мллл ІСЛ^НЬ. ОБѢфЛВЛІЖфННМЪ СА ЭДЛЫНТН. в'сѣ прѣжде реѵеылл. по томь же ослл-внтн овѣфлылл. і ісъ пръвоѵрмоч^ жнтыо въ^врлтн са СЕ 91а 14; онъ же теве рлді. не осллвілъ естъ і оѵрмьрѣтн. л тъі гиѣвл своемо^ врлтроѵр. не можоші отъпоѵрстнті К 8Ъ 35; льштлше н^ъ ЛЛСКЛНННМЪ. ПОКОЧрШЛА СА осллвнтн ОТЪ МЛСТОІЛМНІЛ ВЛЛГЪІА Вѣръі С 86.27-28. 2. Дам облекчение някому. мол'іл^ж са іемоу дл осллвнтъ нмъ ОТЪ МНОГЪІА БОЛѢ^НН С 39.16. // Прекратя мъчение и под. повелѣ КГО МЖѴНТН ЫЛ МНОГЪІ ѴЛСЪІ. Н пово-ЛѢВЪ ОСЛЛВНТН СЪ гнѣвом' въ^ъвл н С 49.13. // Дам отдих, почивка, отсрочка. осллвн мі дл поѵнж СП 38.14; лфс ^офсшн. дл тн осллвнмъ. ефс млло врѣмА нскочрсн са СЕ 92а 21; стъін жс кононъ вндѣвъ н^ъ толнко осллБлеыьге 100 осло^ШАяьге невѣрьство. ІЛКО Н ^НЛМбННІЛ просдт'. реѵе къ ннмъ ослАвнте мн мдло. н се сътворнмъ С 30.23; молн са ведж-штннмъ іего вонномъ. ослабнтн іемоѵр ѵдсъ мллъ. да молнтвж сътворнтъ С 142.27. 3. Прич. тин. страд. а) Като прил. ослдвлёнъ, -ъін. Гр. яаросЯлткбс;, яосраЯсеЯ/орёѵоі;. Парализиран, скован, гн отрокъ мон лежнтъ въ домоѵр ОСЛАБЛбНЪ. лютѣ ѣко стрдждА М Мт 8.6 3, А, СК; і се МЖЖН НА одрѣ НОСАШТС ѴЛВКА ІЖе БѢ ослАБлеыъ. і нскаа^ж вънестн н н положнтн н прѣдъ ннмъ М Лк 5.18 3, А, СК. 5) Като същ. осллБХёыъін м. ед. Гр. [о] яарбЛнтод. Парализиран човек, паралитик. вндѣшд МНОГЪІ ГОДЪІ СЬВА^АНА А^Н ОСДАБЬК-НААГО. П0В6ДѢННК рЛСПрАЖеНА ОТЪ ^ьлобн С 323.17. осллвнтн жнлъі. Гр. ёкѵекрбсо [вар. ѵекрбсо]. Умъртвя някого, сь нстъ іестъ. овлнѵнвън крьстомъ. н по^орочр СЪТВОрНВЪ. Н ОСЛАБЛЬ ЖНЛЪІ ВАША. ТЪ НСТЪІН КСТЪ. СЪВА^АВЪІН Н ОМрАѴЪ. Н ВЪ Бб^ДЬНЖ ПОСЬЛАВЪ ВЪІ С 467.5. осллвХенъ жнламн. Гр. о яараЯлга-кбд. Парализиран човек, паралитик. і се прныѣсА емоѵр ослаблснъ жнллмн нл одрѣ лежАіръ М Мт 9.2 3, А, СК. Срв. Мк 2.3 М, 3, А, СК; воле же оѵрво н нл одрѣ вь^двнжешн. рекъ- ШО\рО\рМО\р ОСЛАБЬ(€НОѴрО\рМОѴр ЖНЛАЫН въ^мн свон одръ н ^одн С 457.3. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. тгсхраЯлзсо, аѵітщі, ёѵбібюрі, аѵёхораі, катоЯлусорёсо, яараітеораі. Вар. осллвіті. Нвб. ослабя ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ослАБленые, -іл ср. Облекчение, отдих. ТАКО ГОСПОДЬНЖ сьмрьть ВБ^АШД. ДА оѵрже ннк'деже покоіа ннк'деже осддвь-кнніа. ннк'деже жнвотворАШТА С 57.5. Изч. С. Гр. аѵесис. Вар. ослдЕыеиніе. Нвб. ослабление остар. ВА. Срв. ослабя-ние остар. НГер, ЕтМл, АР; ослабване ОА, ЕтМл, АР. ОСЛАБЛІАТН, ОСЛАБЛЮііЯ;, ОСЛАБЛІАіеШН несв. 1. Изтощавам се, усещам слабост, по двою же дьнью нлн по трь^ъ. КСТЬСТВЪНЪІА рАДН ТѢЛ6СН ПОТрѢБЪІ 0СЛАБЫАА НС^ОЖДААШб НС пештеръі С 289.8-9. 2. Прен. Отстъпвам някому, съгласявам се с някого. дрочр^нТ же не покорлл^ж са. глаголжштс- лкъі нѣстъ велико ѵоѵдо. онъ же не осллвыАше нмъ. нъ ПрѢБЪІВААШе КАЖА Н ГЛАГОЛА. ѴѴ толнкочр влшемочр ве^очрмню. доколѣ прѣвъівАте въ ве^очрмнТ С 33.25. Изч. С. Гр. сгиукатофаіѵщ, ёѵбібсорі. Вар. ослабь- ІАТН. Нвб. ослаблявам остар. В А; ослабявам Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. ослабям АР, ДА. 0СЛАБѢТН, ОСЛАБѢНЪ, ОСЛАБѢКШН Св. И несв. 1. Изтощя се, изгубя силите си. отъпоѵ^стнтн н^ъ не ѣдьшъ не ^ОШТЖ. ДА не КАКО ОСЛДБѢІтКТЪ НА пжтн М Мт 15.32 3, А, СК. Срв. Мк 8.3 М, 3. II Прич. тин. деят. като прил. ослабѣвъін. Гр. Я/оОегд. Парализиран, скован, тъі ОСЛАБѢВЪШДА ТѢЛ6СА СЪЖНМАЬХ. I съмрътн І^ГОНА ... даждн рАвоѵр твоемоѵр семочр. съдрАвне СЕ 26Ъ 18. 2. Не издържа на нещо, отстъпя, разколебая се. гсдннъ же отъ ѵнсмене ослдбѣвъ. протнвж лютъінмъ бѣжавъ отнде С 92.12. // Поддам се, съблазня се. к-гда же не ослабѣша нскоѵршенніемъ тѣм'. въ дроѵргъін оврл^ъ очрмъішде-нніл прѣнде С 87.8. 3. Прен. Отслабна, поколебая се. такого мѣста н^ъоврѣстн. на немъже готовоіе оѵртѣ-шенніА ослАБѣАше. трьпѣнніе подвн-^аіжштні^ъ са С 92.25. // Прен. Загубя се, изчезна, ваша гръдъінн ДО КОНЬЦА 0СЛАБѢ. ВАША КрЪПОСТЬ н^неможе н погъіве С 467.13. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ЕкХбораі, ёкЯ/осо, ёѵбібюрі, бкХа^т, ёкЯеілю. Нвб. ослабея НТ, НГер, ЕтМл, ДА. осдочршАные, -1А ср. Непослзчнание, непокорство, не очртдн са бъ рдвѣ ослочдчттн 101 ослыжжтн БЖЬН ССМЬ. НБО жс^лг жслѣ^нг. Н ПС-фЬ огнгнл. н тргторг. і ^жвгі скргжг-тлнне. прѣірсннс- ослочршлннѣ. ЖНДСТг тс-ве СЕ 546 25; дл отгстжпнтг отг ВЛСг в'сс- ослоѵршлнне. протнвьыо слово, гргдость. ^лвнсть СЕ 916 13; по строю н^волн ѵловѣѵескг родг вгспрндтн. н рл^дрѣшнтн ослочршлнніе послоѵршлнн-іемг С 10.12; вндншн лн невѣргнгін ѵѵ жндовнне. клко нс прьвл словесс. стгідѣннк влмг прѣждс- повѣдоѵрк пророкг. осло\ршлнніл дѣліл вмшго С 325.27-28; лште во н во^н врл^н вгішд жндове нлсг дѣл"ьмл вгішд. дл мгі ослоѵршлнніемг сгмнлнмг са С 347.19-20. // Грях, нарушение на заповед или забрана, лдлмоѵр жо отг ослоѵршлннгл конець прнкм'шо\р по девдтн сгтг н трндосдтн лѣтѣ^г С 9.23-24; н лдлмг о\рво ые прѣльштенг вгістг. женл жо вг ослоѵршлннТ вгістг С 482.24. Е, СЕ, С. Гр. аѵт)коіа, паракор, гахраРа-ац, алкхЬеха. Вар. ослоушлмнк, осло^шмшс-. Нвб. Срв. ослушване. ослоушлтн [са], ослоушлкк [са], ослочршл-кшн [са] св. 1. Не послушам, не зачета, мре лн ослочршлетг нмг. рьцн црквн. ліре лн н о црквн ые врѣжетг. дл вждетг тн ілко н поглнг н мгітлрь СК Мт 18.17; мене вг ^лконѣ н пророцѣ^г. проповѣдлкмллго ослочршл-сте сд С 331.11; пронгірнтн сллвж вожнкк. не рл^оѵрмѣіжште. гаасо нже сд мене ослоѵршлктг. н отьцл сд ослочршліе С 331.14-15, 15; клко лн вьлежншн кннгл^г. рл^очрмл нлпнслнгін^г ослоу-шла сд С 334.30. // Наруша заповед. сг невесе вожнн гллсг слгішлвг. велдште сьннтн н^г поустгшд. н прітн вг грлдг коньстлтннь. не осл&шлвг сд сьннде н^г поѵрстгінд. н прнде вг нлреѵенгін грлдг. н оврѣте воговорг-нгіА ересн потопг дочршьнгін С 191. 7-8. 2. Не повярвам, усъмня се. ослоѵршліешн лн сд іеже слгішл. послоѵр-шлн ілже внднмлл. нн лн пророкочр вѣроѵркшн нслнТ вьпьввшточр н гллго-л"жшто\р С 336.20. Изч. СК, С. Гр. яаракоосо, аіЭетеш, аяеѵбесо, атсхЕШ. Вар. ослишьтн са. Нвб. ослушвам се ’правя се, че не чувам, не разбирам’. ослоушьлнвг, -гін прил. 1. Непокорен; невярващ, ѵѵ веле несгмгішлѴ ннк льжнн^г о\рѵнтел'ь. ѵѵ ослочршьлн-вгін^г отьць С 323.28; ѵддл по^нлшд творьцл. л ослоѵршьлнвнн отьцн гллголлл^ж кто сь кстг С 324.1. 2. Като същ. ослоѵршьлнвнн лг. тн. Гр. оі шгвіФойѵтес;, оі шшіІеТс;. Непокорните, невярващите хора; неверниците, не вждн ннктоже лн^г по^гвлнніл. ілко вгі сѣмд ослоѵршьлнвгін^г вг плгоѵрвж С 319.14-15; оврлтдтг сд срьдьцл отцемь нл ѵддл. н ослочршьлнвгімг нл мждрость прлвьднвгін^г С 320.28-29; ослоѵршглнвнн мждростніж прлвьдн-вгін^г. оврлтнте сд кг ѵддомг свонмг. нлвгікнѣте тлннл вожнл С 324.8. Изч. С. Гр. шшѵбгі<;. Вар. осло^шглнкъ. Нвб. 0. осльпеные, -іл ср. Духовна слепота, заслепение [прен]. кг спсьноѵроѵрмоѵр крьштенью прнвѣже. древые вьселнвг-шек сд вь него. осльпеньк грѣ^овьноіе. отьмгітн тѣмь прорл^оѵрмѣвлд С 560. 16. Изч. С. Вар. осльпеньк. Нвб. ослепение остар. ВА. Срв. [за]сле-пление, ослепление. осльпнжтн, осльпнж, осльпнешн Св. 1. Ослепея, стана сляп [образно]. то кто слѣпг нг отроцн мон. н глочрсн. нг вллджштн нмн. н осльпнжшд ровн вожнТ. вндъсте многгкрлтгі. н не сьнлвьдѣсте С 323.5; сего дѣл'ьмл осльпе оѵрмомг н сгплсл своіего прѣдл С 413.9; плѵе же волеіж ослгп'ше. твлрь же не рл^оѵрмѣ своіего ^нжднтеліл н творьцл С 484.27. 2. Прич. мин. деят. като същ. осльпг т. ед. Този, ОСЛѢПНТН 102 ОСМЪІН който е ослепял;_сляп [незрящ] човек; слепец, мо н& рождьш&^ слѣпР н н? ослепъшемъ СЕ 32Ь 18; мо н& ослеп&е СЕ 33Ь 10. Изч. СЕ, С. Гр. (клотофХоодоа, тѵхрХбоцса. Вар. осдспнжтіі, ослъпмгвтм. Нвб. ослепна АК. Сро. ослепея. 0СЛѢПНТН, ОСЛѢПЛКК, ОСЛѢПНШН св. 1. Прен. Ослепя, лиша някого или нещо от възможност да вижда [да разбира], ослѣпн оѵн н^ъ. і оісамѣ-ннлъ естъ срдцА н^ъ М Йо 12.40 3, А; I нс* помнітъ ні дроѵржъвъі. ні ОБЪІѴАѢ ... ыъ ослѣпі ОѴІ оумА НАшего К АЪ 16; ѵъто ^оштете мі датн і ытъ ВАМЪ ПрѢДАМІ Н. ОСЛѢПІ во імъ оѵрмъ К 5а 12; ослѣпн л н не вѣдѣлр<ж ісамо ндяѵгъ С 3.10; кто во въі въ^моглт. ослѣпнтн очрмъ СрЬДСУЪПЪЖ ІСГО С 261.28; нъ волева н ѵочрвъствА н о^мъ свон. ісочрпьно ^ЬЛѢ ослѣпнвъше. своіего цѣлеыніА съврАтншд сд С 333.29; нс* МОШТЬНО ІССТЪ МН І-І^НТН ОТЬ іТсГО. АШТС* НС ОСЛѢПЫтП ІСМО^ оѵню. н сьломыж іемоѵр ржкоу н ногоѵр. н невидимо сътворж ісмочр вьсс- тѣло С 554.15. 2. Прич. мин. страд. като прил. ослѣп&нъ, -ъін. а) Гр. Хвшсоѵ. Сляп, безчувствен. і ^вннціж (!) оѵыо нѵрѣВА ОСЛѢ-пленѣ. връноіж слѣпоѵрмоѵр просвѣціь-шемь СЕ 53а 19. 6) Гр. яелсорсо-цеѵоі;. Прен. Сляп, глупав, безсмислен. іс'то св іестъ. ОСДѢПЫСНЖ ^авнсть ііа владъіѵьскж славж подвиг' С 322.23. 3. Прич. мин. страд. като съиі^. ослѣпл'еннн м. мн. І)э. оі тпфХсотІеѵтес;, Прен. Тези, които са ослепели; тези, които са загубили възможността да разбират, и вьсн ослѣпыснні про^крѣшд С 4.1. Изч. М, 3, А, СЕ, К, С. Гр. то<|Лбш, лцрбш, шшцош. Вар. ослт.піті, Нвб. ослепя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ослѣп/Сснью, -іа ср. Заслепение, духов-на слепота [прен]. н іаісо мъі прАвь-ДННІСА ПОБМ^ОМЪІ ... ѴѴ ІСЖС тъгда ослѣпыснніе невѣрънъінрсъ ѵловѣкъ, оѵрвнвмжштнн^ъ вѣрънъіл С 217.8. Изч. С. Вар. ослѣпыомміо. Нвб. ослепление пниж. остар. ОА, ВА, АК. ОСЛѢПЛІАТН СА, ослѣплгаітб СА, ОСЛѢПЛІД- юшн сд несв. Ослепявам, лишавам се от зрение [образно]. слѣпнн оѵню не нмжште освѣштаа^ж сд. а онн оѵн нмжште ослѣпы&^ж сд С 399.4; въсждочр прѣльсть сама СД ОСЛѢПЬК».-іетъ. н не ^отдштн Нстннѣ помагактъ С 439.24. Изч. С. Гр. акотіСсо, яеритгтсо. Вар. ослт.пыдтн сд. Нвб. Срв. ослепявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. осмодьиевьнъ, -ъін прил. оврѣ^АНые осмодьневьнок господа НАШеГО НСОѴ^СА ЭДЬСТОСА. Гр. В 6ктосцреро<; яергтоцд топ Кпріоп гціюѵ 'Іраоп Хріатоп. Обрезание Господне. Пр. на 1 януари [обрязването при евреите се е извършвало на осмия ден след раждането]. ІѴІЦА СНО^А А оврѣ^Анне осмодьневное гд. наРо нс^а А 1356 18-19. Изч. А. Нвб. осмодневен ОА, ВА, ЕтМл. осмонадссатъ, -ъін числ. ред. Осемнадесети. въ лѣто осмонАдесдтоіе црѣ ПСрСЬСІСА САВОріА. ГОЛ-ННН! БЪІСТЪ НА црысвн ^рнстосовъі С 254.28. Изч. С. Гр. бктсокаібЕкатоі;, Вар. осмонддсслтг. Нвб. Срв. осемнадесети, осемнайсети, осемнайстн. осмрлднвъ, -ъін прич.-прил. Като същ. осмрлднвъін лх. ед. Гр. 6 бнасоб^ош;. Прен. Този, който се е осквернил, омърсил, подобаашо бо ОСМрАДНВЪШО^ОѴрМОѴр ^рНСТОСОВАМН рСОуЛАМН. НА СМрАДЬНѢ МѢСТѢ СЪКОНЬ- ѴАТН жнтніо С 190.11-12. Изч. с. Нвб. Срв. осмърдп АК, НТ, ДА. осмъін числ. ред. Осми. і бъістъ въ осмь 103 осыов&тн осмъі день прндж оврѣ^Атъ отроѵдте М Лк 1.59 3, А; въ конець вь пѣин^г о осмѣі псалмъ длавъ СП 6.1; слава ВЪ КОНСЦЬ О-СМѢМЬ ДЬНО пслмъ (!) давъ СП 11.1. // В състава на слоо/с-ни числителни. снкк же дъштерь АВрАЫЛНК СЖШТЖ. ВКЖ0 СЪВА^А СОТОНА СС осмее на дссатс лѣто М Лк 13.16 3, А, СК; отъвръже са потрѣвъ мнръ- СКЪІН^Ъ. ОСМААГО ИА Д6САТС СВОА връстъі лѣТА С 279.14; дъвАдесдтъ-ноѵроѵрмоѵр оѵрво н осмоѵроѵрмоѵр лѣтоѵр прншъдъшочр С 280.5-6; въ двАде-сдтънок свока кмочр връстъі ЛѢТ0. н осмоіе епнскоѵрпъ постлвькнъ въі С 302.11-12. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. оуЗоос. Нвб. осми ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. осмь, -н числ. бр. Осем. і сгда нсплъ- ННША СА ОСМЬ ДЬННН ДА Н ОБрѢЖЖТЪ. I ЫАрѣША нма емочр нсъ М Лк 2.21 3, А, Б; въістъ же по словесе^ъ сн^ъ ѣісо дьннн осмь М Лк 9.28 3. II В състава на сложни числителни. вѣ же точр едннъ ѵлвкъ. й. і осмь лѣтъ нмъі въ неджвѣ своемь М Йо 5.5; н ДЪВА Д6САТН н осмь лѣтъ сътворнлъ поѵнтаа ^рнстосово еѵрлгг-елнк С 227.13-14; ѵто сътворимъ рдслАвьк- НААГО НА ОДрѢ НОСНМА. ТрН Д6САТН Н осмь лѣтъ С 388.1. осмь деслть. Гр. оуботікоѵш. Осемдесет. н гла емочр прннмн вочркъвн ТВОГА н ЫАПНШН осмь десдтъ М Лк 16.7; ос(м)нкв же деслть лѣтъ съі оставнвъ ѵрьгоѵрвъільство Т вьсе Тмѣнік въістъ ѵрьнорн^ьць Т въ томь сьврьшн жн^нь свовк МН. осмь иа двСАте. Гр. бека октсо. Осемнадесет. лн онн осмь на десАте на ндже па де СТЛЪПЪ СНЛОЧрАМЪСКЪ. I повн іА М Лк 13.4 3; н се жона нмжфн д^ъ неджжънъ. ілже вѣ есмн на деслте лѣтъ СК Лк 13.11. М, 3, А, СК, Б, С, МН. Гр. октеЬ. Нвб. осем ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА; осум ДА. основаньм, -(а ср. Оснбва, основи [на здание, къща и под.], подовенъ естъ ѵлвісочр ^нжджштю ^рАМНнж. іже НСІСОПА Н окрглжвн. I ПОЛОЖН ОСНОВАННе на ісАмене М Лк 6.48 3; основанТѣ его на горА^ъ сватъі^ъ Е 266 14. Срв. Е 21а 14; СП 86.1; да подвіжіатъ ска вьсѣ основаніѣ ^ейнд СП 81.5; ТстъштаѴтс до основАнеТ его СП 136.7; Афб лн есн ПОСЪЛАНЪ ЦѢМЬ. Н прнмАТАЛъ са вьне^ААПЖ. нлн морѣ ... НЛН I іъ ОСНОВАННѢ ^рАМННЪІ ... ѵѵтължѵн са н отъдѣлн СЕ 54Ъ 11-12; вь^ьмѣте врАТА. не отврь^ѣте ВО НЪ ОТЪ САМѢ^Ъ основаннн вь^ьмѣте іа С 465.6; н овн тьмннцд. отъ самѣ^ъ ОСНОВАННН рАСКОПАВАА^Ж С 467.16. // Образно. твръдое (ос)новАнТе вжне. стонтъ. нм(ъі пе)ѵлтъ съ. по^нл гъ СЖфАГО. Н ДА отъстжпнтъ отъ непрАвдъі въсѣкъ нменоѵрА нма гнс- Е 2а 10; нъ васъ дѣльма. прндтн во ^оштж сьмрьть влшен Вѣрѣ НА основлннк С 314.25. М, 3, Е, СП, СЕ, С. Гр. іЗерЕ?,шѵ, і?еце7.юі;. Вар. основаннс, оеновьміс, осмовлнТе, осмованнк. Нвб. основание ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. основа ж. основатн, отукк, осыоѵрюшн се. 1. Съзидам, построя, і съннде дождъ н Прндж рѢІСЪІ ... I НАПАДЖ НА ЭДАМННЖ тж. н не ПАде са основана во бѣ на іслмене М Мт 7.25 3, А, СК. Срв. Лк 6.48 М, 3; і АЪлское оврл^ъное овѣтованнс. недвижимо, основано, на АІСрОТОМѢ. I Д^ОВЬНѢ КАМСНН ТВОІА Вѣръі, оуісрѣпн Н ВЪ ДрЪЖАВѢ ТВ0СІА снлъі СЕ 93Ь 16-17. // Определя, установя. ВЬС^ОДІАТЪ горъі НІ^Ъ^О-діатъ въ полѣ. въ мѣсто ежс есі осъно-валъ імъ СП 103.8.1/Прен. Създам, сътворя. В ЫАѴАТЪКЪ ТЪІ гн ^смлж основ(а) Е 1а 4. Срв. Е 86 2-3; СП 101.26; н ѵлвкъ родн са въ нсмъ, н тъ основа н въішъннТ Е 21а 9. Срв. СП 86.5; твоѣ сжтъ нсвсса і твоѣ естъ ^смлѣ. ВЪСОЛСНЖИч і ісоньціл сіа тъі ОСНЪІБАТН 104 осргшнтн осиова СП 88.12. 2. Укрепя, утвърдя. ѢК0Ж6 СЛЪІША^ОМЪ ТЛКО I ВНДѢ^О (!) ВЪ ГрАДѢ ГѢ СІЛЪ. въ грлдѣ БА НАШ6Г0. БЪ ОСНОВА I ВЪ ВѢКЪ СП 47.9; Т со^ъда ѣко шорогъ свіатнж свонк въ ^смі оиовл (погр. вт. осиова, Север., с. 105, бел. под линия) нк въвъ вѣкъ СП 77.69; ТспръвА по^иа^ъ ОТО СЪВѢДѢНСІ твоТуъ, ѢКО ВЬ ВѢКЪ осъиовалъ ѣ есн СП 118.152. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ. Гр. іЭереМбсо. Вар. осъновлтн. Нвб. основа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оснъіватн, осиъіваіл;, осыъівАгешн несв. Поставям основите на нещо, създавам. осиъіваіан ^емли; ил твръді СВ06І. не прѣклоынтъ сіа въ въкъ вѣкочр СП 103.5. Изч. СП. Гр. іЭе|!Е>дбм. Нвб. Срв. основавам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОСНѢЖНТН, ОСНѢЖЖ, 0СНѢЖНШН се. Покрия със сняг. егдл рл^иъствітъ НБСИЪІН цръ ИА N61. ОСИѢЖІАТЪ СІА ВЬ соломоѵриѣ СП 67.15. ~ са страд. Изч. СП. Гр. хюѵбш. Нвб. оснежа ОА, БТР, АР, ДА. ОСОБНТН СА, ОСОБЛНК СА, ОСОБНШН СА не Св. Усамотявам се, уединявам се. ^АБЬДѢ^Ъ I БЪІ^Ъ ѢК0 ПЬТІЦА СОБІАфНѢ сіа {погр. вт. осовіАфНѣ сьх, Север., с. 130, бел. под линия) иа ^ъдѣ СП 101.8-9. Изч. СП. Гр. роѵб^ш. Нвб. Срв. особит прил. РРОДД, НТ; особи-тост ж. ЕтМл; особито нареч. ЕтМл, ДА; особно нареч. Дюв, НГер; [об]особя [се] БТР, АР. осовь нареч. 1. Отделно, і сѵдлрь нже БѢ ИА ГЛАВѢ 6Г0. N6 СЪ рН^АМН Л6ЖА-ШТЬ. ИЪ ОСОВЬ СЪВНТЪ ИА с-дниомь мѣстѣ М Йо 20.7 А; ин кдноа же НЫОА ОСОБЬ ПАМАИЖ ПрАВЬДЪІ. ЫЪ ТЪѴЫтК СЪ ВЬСѢМЬ мнръ НМѢТН. КАЖА (ако вьсего бол'6 се (естъ С 423.19. // Насаме; лично. ѵъстъыъін отьѵе. П0Ы6Ж6 съгрѣшнлъ КСМЪ. ИѢѴТ0 мол"ж ОСОБЬ БЛАЖбНЪІНМА ВАМА П0ВѢДАТН. Н АШТ6 МА ДОСТОЙНА ТВОрНТА БЪІТН. ТО прннмж П0СТАВЫ6ННІ6. И ПОНМЪІ Н НА ВЪС^ОДЪ СТААГО ГОЛГОДЪІ ОСОБЬ С 286.10.13. // В уединение, в усамотение. сътвори (6М0Ѵ)1 ^ЪІ^ННЖ ОСОБЬ ДА нскочрсъ ПрННМбТЪ БѢСОВЪСКЪ С 171.9. 2. Особено, най-вече. миогацГдн же И НѢКЪІА ОТЪ БрАТНА ^ОТАШТАА ОѴрМ-рѣтн. ОСОБЬ К0КГ0ЖД0 ПрѢЖДб рА^БОЛѢ-НЬ(Л. ПрН^ЪІВАА ГЛААШ6. ѴАД0 ПОПЦН СА о доѵршн свокн С 569.26. Изч. М, А, С. Гр. кат’ ібіаѵ, аХХса^, аХЯ.05. Нвб. особ нареч. остар. ВА. Срв. особно остар. Дюв, НГер; особено. осолнтн, осоли;, осолншн св. Осоля, придам солен вкус; подправя, довро естъ солъ. ашт6 же соль овоѵрѣетъ о ѵемъ осолнтъ са М Лк 14.34 3. Срв. Мт 5.13 3; С 260.1. // Образно. ВЬСѢКЪ БО ОГНбМЬ ОСОЛНТЪ СА. I ВЬСѢКА жрътвл солник осолнтъ са. довро бСТЪ СОЛЬ. АШТ6 лн ЖС- соль Н6 СЛАНА БЖДбТЪ ѴНМЬ 0С0ЛНТ6. ІМѢНТ6 СОЛЬ ВЬ С6БѢ. I мнръ нмѣтб ме(д)ждю собонк М Мк 9.49,50 3. ~ са страд. Изч. М, 3, С. Гр. <Ш(]со, артбсо. Нвб. осоля ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ософъ еж. усопъ. осрлмнтн, осрлмлкк, осрлмншн св. Посра-мя, направя за срам. н помо^н нама. Н N6 ОСрАМН НАЮ ОТЪ ЛНЦА ТВОКГО С 183.13. Изч. С. Гр. катаістхбѵсо. Нвб. осрамя ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. осрамотя остар. ВА, АК. осрлмнтн СА, осрлмлкк СА, ОСрАМНШН СА Св. Стана за срам, посрамя се. н глагола к' иемочр комнсь. вндншн лн стлрѵе. КАКО ПЛЬТН ТВОА ЫЪІНѢ ТрОШАТЪ СА 0ГИ6-МЪ. ПрАВЬДИНКЪ ЖС- ... ГЛАГОЛА. ГОСПОДИ ... ДАЖДЪ МН очрво тръпѣинк-. ДА ДО коиьцл осрлмнтъ са С 231.28. Изч. С. 7]о. катаіахбѵораі. Нвб. Вж. при осрлмнтн. оср^млс-ыьк- 105 ОСТАВНТН осрлмл“ены«, -іл ср. Посрамване, опозоряване. БЛАГОСЛОВЫСНЪ ІССН ГН БС ОТеЦЪ нлшнуъ. нже рлвл своіего ллеалндрл ДОБКСТЬНѢНШННМН ТрОЧрДЪІ. КрѢП'КЛ нл твоіе очрвѣдѣннге. се оѵрво скврьн'нл-лго томс-нніе лн'тонннл. нл осрдмьюнніе прнвс-дъ С 161.14-15. Изч. С. Вар. осршькнніе. Нвб. осрамление остар. ВА. Срв. осрамя-ване Дюв, НГер, ЕтМл, АР; осрамване ОА; осрамотяване АР. ОСрАМЛВкТН СА, ОСрЛМЛГАКК СА, ОСрЛМЛІЛІСШН са несв. Ставам за срам, посрамвам се. N6 отъврьгж са господа мокго Тс ^СА. ЖНВЖШТЛАГО ВЬ ВѢКЪІ. ІЛКО ТЪ ЮСТЪ НЛДСЖДЛ ВЬСѢМЪ КрЬСТНІАНОМЪ. Н НС ОСрАМЫЛІЖТЪ СА ВЬСН ВѢрО\]ЧЖШТНН вь нь С 259.12. Изч. С. Гр. катаіах^ѵораі. Вар. осрлмыьтн са. Нвб. Срв. осрамя се ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; осрамям се ОА; осрамявам се НГер, ЕтМл; осрамувам се ДА; осрамотя-вам се ДА. ОСТАВНТН, ОСТАВЛКК, ОСТАВНШН Св. 1. Ос- тавя някого [нещо] някъде, оставн тоѵр ДАрЪ ТВОН ПрѢДЪ ОЛЪТЛрСМЪ. I ШСДЪ ПрѢЖДС СЪМНрН СА. СЪ БрАТрОМЪ свонмъ М Мт 5.24 3. Срв. К 9а 18; С 422.29; і рл^вніжтъ та н ѵада твоѣ ВЪ ТСБѢ. I НС ОСТАВАТЪ ВЬ ТСБѢ КЛМСНС на КАменн М Лк 19.44 3; н оврѣте а НА МѢСТѢ НЖДС Н^Ъ БѢ ОСТАВНЛЪ С 32.7. // Оставя някого да пребивава [да живее] някъде, н прѣдъстл- ВНВЪ кн ВОДЖ Н ^уЛѢБЪ. ВЬЛѢ^Ъ САМЪ ВЪ ЖТрЬНЖІЖ КЛѢТЬКЖ ^ЛКЛЮѴН СА. ОСТЛВНВЪ ЖСНЖ ВЬ ВЬНѢШННН клѣт'цѣ С 516.3. // Оставя след смъртта си. БѢ ЖС ВЪ НАСЪ ССДМЪ БрАТрНІА. I пръвъі ОЖСНЬ СА оѵрмьрѣтъ. I НС НМЪІ СѢМСНС. ОСТАВН ЖС ЖСНЖ СВ01Ж БрАТрОѴр СВОСМОѴр М Мт 22.25 З1. II Прич. мин. страд. като същ. оставХснаіа ср. мн. Наследство, оставнвъ оставькнла КМОЧ)1 ВЬСА отъ роднтель. НН 0 (СДНОМЬ н^ъ инкакожс са попсѵс С 546.25. ИВ съчет. с инф. или да-изречение -дам възможност, позволя, допусна да се извърши действието, изразено с инф. ісъ жс гла емочр. грддн по МЬНѢ. I ОСТАВН мрътвънд ПОГрСТН СВ01А мрътвъцд М Мт 8.22 3, А, СК. Срв. Лк 9.60 М, 3, А, СК; бьдѣдъ оуво БН. I НС- БН ОСТАВНЛЪ ПОДЪрЪІТН ЭДАМЛ своего М Мт 24.43 3, А, СК; і нс ОСТАВН НТН ПО ССБѢ нн сднного же М Мк 5.37 3; врлтре оставн да н^ъмж сжѵецъ нже естъ въ оцѣ твоемь М Лк 6.42 3. Срв. Мт 7.4 М, 3, А; нс оставі ѴЛКА ОБНДѢТІ І^Ъ. I ОБЛІѴІ 0 НІ^Ъ ЦріА СП 104.14; нс во н' нн блждннца съ СЛЪ^ЛМН К ТС-БѢ ПрНБѢГЪША К ТС-БЪ НС ОТЪБѢЖС. НН рА^БОНННКЛ ОСТАВН БЪІТН іакъ бѣ С 507.14. 2. Напусна, изоставя. дште бждстъ стерочр ѵлвкочр. р. овецъ. I ^аблжднтъ едннд отъ нн^ъ. НС ОСТАВНТЪ ЛН ДСВАТН ДССАТЪ Н девдтн на горд^ъ. н шедъ нштетъ ^лблжждьшаіа М Мт 18.12 З1, А, СК. Срв. Лк 15.4 М, 3; вьсѣкъ нже ОСТАВНТЪ Брдтрніж ЛН СССТрЪЬ ЛН ОТЦА лн мдтерь. ЛН ЖСНЖ ЛН ДѢТН. ЛН ССЛА лн эдлмъі. смснс мосго рлдн. съторн-цскБ прнметъ. I жнвотъ вѣѵънъі наслѣ-днтъ М Мт 19.29 З1, А, СК; оставн НЮДСНБ. Н НДС- ПАКЪІ ВЪ ГАЛНЛС1Ж М Йо 4.3 3; ѣко отць моі н мдті моъ 0СТЛВ1СТС МІА А ГЬ ПрІІАТЪ М1А СП 26.10; женж ЮН0СТ1 твосіа. да нс остАВНші К 2Ь 16. И Прич. мин. деят. като същ. остлвльн м. ед. Гр. о Л,і7сюѵ. Този, който е оставил [напуснал]. къгдд сьннде не оставлнн въіспрьнннрсъ С 458.26; како обнта въ гровѣ НС ОСТАВЛНН ПрѢСТОЛА ОТЬѴА С 459.8. // Откажа се от нещо. гн се МЪІ ОСТАВН^ОМЪ ВЬСѢ Н ВЬ СЛЪДЪ ТСБС ндомъ М Мт 19.27 З1, А, СК. Срв. Мк 10.28 М, 3; Лк 18.28 М, 3; н вьсс ѴЛОВѢѴЬСКО ЖНТНК ОСТАВНВЪ. ннѵ’соже ПАѴ6 ГОСПОДА. ВѢДѢТН жс н нмѣтн нспо- вѣдААше С 253.15; сьде лежнтъ мостнѵь ѵрьгоѵвъіліл бъівъін пр(н) сѵ-МСОНѢ црн н прн пстрѣ црн (0)С(М)Н1Ж ЖС ДССАТЬ ЛѢТЪ СЪІ ОСТАВНВЪ ѵрьгоѵ- остлвХсиьк? 106 остдвХеыьн: ВЪІЛЬСТВО 1 ВЬСО ТмѢНІЮ ВЪІСТЪ ѵрьно-рИ^ЬЦЬ Т ВЪ ТОМЬ СЬВрЬШИ ЖН^НЬ СВОІйч МН. II Прич. тин. деят. пато същ. остАвАьшен м. мн. Гр. оі ката?а7гоѵте<;. Тези, които са се отказали; тези, които са оставили, і ОСТАВЛЬШАІА В'СѢ ЖНТННСІСАА. I родъ н прнѣтелд. I ВЬСЛѢДЬ ТСВС ГрАДЖфЛ. прннмн рАБА твоего сс-го СЕ 806 5-6. II Прекратя, прекъсна, онъ же ие ^отд оставнтн молнтвъі. не отъвѣштл нмъ словесе С 216.20. 3. Отхвърля, пренебрегна. ОСТАВЬШб во ^АПОВѢДЬ БЖНІгВ. дръжнте ПрѢДАННѢ ѴЛВѴСІСА М Мк 7.8 3; вллгснъ въ Тже не оставітъ молнтвъі моеіА СП 65.20; і рлвж твовк СНБК БЪС^ОТѢВЪШІЖІтБ. ЖНТННСКЖІтБ I връменънжіж СЛАВЖ ОСТАВНТН. Н ЫА твовв влагость ^ьрѣтн СЕ 81а 4; Але§Андръ реѵс-. пожрьтн мн вслншн н оставнтн нстннж С 164.26; аштс- въі ВѢДѢЛЪ КЫД^Ъ СНЛЖ рАСПДТААГО. ТО оставнлъ Бъі ко\рмнръскжіж соѵріетъ-нжіж льсть С 176.2. // Оставя без внимание, пропусна, нодѣі же очрво ІНЪІ ВНЫЪІ ОСТАВЛЬШб. НА кръстъ СА оѵрстръмішА К 11 а 8; мыого іеже остАвнвъше. къ главн^нѣ прндѣмъ С 189.29; (Аіеоже прнноѵрждсномъ въітн рОДНТСЛ'СМЪ ОТрОКОВНЦД. ОВЪ^ОДНТН н нскатн вьсьжде ѵловѣіса бжніа, ые ОСТАВДШТе ЫН МАЫАСТЪІрА НН МѢСТА поѵрстА. АКО же N0 могошд іего оврѣстн С 519.22. 4. Простя, опростя [грях, прегрешение; дълг и под.], і остави ыамъ грѣ^ъі ыаша М Лк 11.4 3, СК; ВЪСЬ ДЛЪГЪ ТВОІ ОСТАВНЛЪ ТСБѢ, понеже моли мд СК Мт 18.32; тъі оставілъ ссі ноѵьсті сръдъцА мосго СП 31.5; СЪВѢДЪІ грѣ^ъі, Н ОЦѢфАІА ВС^АІСОННѢ, ОСТАВН ГрѢ^ЪІ. I отъдаждн смоѵр в'сс прѣгрѣшенне. вольнос же н новольнос СЕ 73Ь 11; вол'ьше іего вь^ьмеші аштс Дасн. оставншн грѣ^ъ врАгочр С 407.7; АШТ6 N6 ОСТАВНШН ВрАЖЪДЪІ ВрАГОу. Н6 томоѵр ВО ПАКОСТЬ сътворн. НЪ ПАѴе ССБѢ С 422.18. нномоѵр N0 остабнмъ. Гр. йбк&біхоі;. Който не може да бъде оставен в наследство на друг [образно]. ^валнмъ та гГ вже нашъ. ѣкоже тсвѣ едниомоѵр жнвотъ весъмрътенъ естъ. і слава непостнжьнА ... н црство н нномо^р не оставнмо СЕ 58а 14. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, МЛ, МН. Гр. смрігцл, катоЛеіясо, катаЯіряаѵсо, ЁукатоАешсо, итіоЯеілсо, Хеіпш, лараЯеітіш, еаш, кареаш, яареірі [Іеѵаі] [вар. тго.ратііЭг|-ці], катаяаии, афіатгщі, реОіагпрі, '(атт|рі, біакбятсо, ёѵатюрёѵш, ётатрёясо, ларахсоресо, Харі^ораі [вар. сгоу/сорёш], $;еірі [еТѵаі], ЯарРаѵм, осфаірёсо, аяаЯеіфсо, хшріСораі, яараЯоуі^орса. Вар. остлвітн. Нвб. оставя се., оставям несѳ. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. остАвл^еыые, -іл ср. 1. Напускане, изоставяне. ОВЛЬГЪѴНТН ПбѴАЛЬ о нного ОШЬСТНН Н 0 ПрА^НЬСТВѢ. НЛН 0 ннѣрсъ конр;ъ нлпАстер;ъ нмнже отължѵксетъ СД ОТЪ БрАТНА. Н ДрОЧ]ТА ДрО\рГО\р оѵртѣШАТн остАвлсннн (погр. ѳм. о остАвленнн, Минчева, с. 45, бел. под линия) ЗЛ ІІа 8. 2. Освобождение, свобода, сьвд^анъ въістъ. вдждн въ ОВЛАЦѢрСЪ ВОДЪ. Н рѢШДН СЬПДТЪІА мжжьствомъ. нже ПЛѢН'ННКОМЪ ОСТАВЬ-іенніе даа С 431.26. 3. Опрощаване, опрощение [на грях, прегрешение]. се естъ кръвь моѣ. новааго ^АВѢТА. ПрОЛІВАеМА ^А ВЪН. ВЪ ОСТА- вленне прѣр;омъ А Мт 26.28. Срв. СЕ 466 17-18; К 76 23; С 419.19; в?н НОАНЪ КрСТА ВЪ почрстънні. ПрОПОВІЗДАЬА крфтеннс въ оставлснн(нн)с грѣр;овъ А Мк 1.4. Срв. Лк 3.3 А; ѣко бъітн ПрНС^ІЖфННМЪ вь в(ъ)д(ро)сть дшн. въ остАвленнс грѣрсовъ СС 111а 19; ѵѵ вь^атно намъ. I остАвленнс грър;омъ СЕ 60а 24; нс во подаістъ тн оставьк-нніе грѣрсомъ С 359.6; кръстн же са не да грѣ^овъное прннметъ остлвленне, ве^гръшьнъ во вѣАшеХІАа 12. А, СС, СЕ, К, С, ЗЛ, X. Гр. апбЯеіфпс, афе-сп?, аоухеордот?. Вар. остлвысннк!, остлвлоннс. Нвб. оставление остар. ВА. Срв. оставане ОА, НГер, ЕтМл, АР. ОСТАВЛІАТН 107 остатн ОСТАВЛГЛТН, ОСТАВЛІЛІгК, ОСТАБЛІЛЮШН несв. 1. Оставям нещо в някакво състояние, сс остлвлѣетъ сд влмъ домъ влшъ почрстъ М Мт 23.38 3!, А. Срв. Лк 13.36 М; отъгоннмл во ТОПЛОТА ОТЪ ІСОНОЦЪ ТѢЛЛ. II ВЪВѢГЛІЖ-ШТН ВТ. ГЛЖВННЖ ѴАСТН. оть НѴі^ъжо отъстжпнлл. мрьтвъі остлвылютъ С 89.27-28. // Предавам, предоставям. мнръ ОСТАВЛѢітК влмъ. мнръ МОН длітв влмъ М Йо 14.27 3, А, СК. // В съчепг. с инф. - давам възможност, допускам да се извърши действието, изразено с инф. въі во не въ^одн(дн)тс. нн върсоддштнн^ъ остлвлѣлте въннтн М Мт 23.14 З1; вѣсъі мъногъі і^гънл. I N0 остлвлѣше гллтн вѣсъ. ѢІСО вндѣл^ж н М Мк 1.34 3; ис остлвлѣл(тс) сго. ннѵьсоже сътворнтн оцю своемочр. лн млтсрн свосн М Мк 7.12 3. 2. Напускам, изоставям. нлнмьннкъ нже нѣстъ плстъірь. емоѵрже не сжтъ овъцд своід. внднтъ ВЛЪКЛ ГрАДЖфЛ. I остлвлѣлтъ ОВЪЦА н вѣгллтъ М Йо 10.12 3, А, СК\ і^ндъ отъ отцл. н прндъ въ мнрь. ПАІСЪІ ОСТЛВЛѢІтБ мнръ. I н дж къ отцоѵр М Йо 16.28 3, А; снце во рсѵе не неврѣгж тсве. нн остлвылігв тсве С 290.19; отътолѣ оѵрво ^рлыіллше са нс ОСТЛВЫЛТН МЛНЛСТЪІрѢ, Н ^ОДНТН нл нно мѣсто С 549.7. 3. Отхвърлям, пренебрегвам, пеѵлль прилтъ міл отъ грѣшьннкъ. ѵѵстлвлѣіжііітГі^ъ ^лісонъ твоТ СП 118.53. 4. Опрощавам, прощавам [грях, прегрешение; дълг]. ОСТАВН НЛМЪ грѣ^ъі НАША. 1В0 Н СЛМН ОСТАВЛѢОМЪ вьсѣкомочр длъжь-ннкоѵр нлшемочр М Лк 11.4 3, СК; ОСТЛВН НЛМ ДЛЪГЪІ НЛ111А. ѢКО н мън ОСТЛВЛѢСМЪ длъжьннкомъ нлшімъ А Мт 6.12 СК; сллвл тсбѣ Тсчр ^е сночр БЖНН ННОѴАДЪІН ... ВрЛѴО\р ВОЛАШТН- нмъ доѵршлмн. НЖС- вожнвк вллстняк оставыаа грѣрсъі С 144.9; поклнтл са. н грѣсн влю остлвыаііктъ са С 211.12; ДѢѢШН ЛН БО ісъ ѵловѣкочр прн^о- ДІІШН. НЛН ѴЛОВѢІСЪ ТОВѢ остлвымстъ грѣ^ъі С 358.27. // Прич. сег. деят. пато прил. оставліаіан. Гр. шріеіс;. Който опрощава [грехове], опрощаващ. ис во ^с о врл^ѣ^ъ сс очрѵн ТЪѴНІЙЧ. НЪ Н 0 НЛСЪ ОСТЛВЫЛІгБШТИН^Ъ онѣмъ грѣ^ъі С 407.5-6. ~ сд страд. и безл. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. а<р1тцп, ёукатаХеітгш, ёукатаХіркаѵад, катаХеітгш, каха>.і(іігаѵш, тшреци [Іёѵаі]. Вар. опъвьнѵтн, ЧѴСТ&.ВЛѢТН, ОСТ&ВЛѢТН. Неб. Срв. оставям ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. остлнъкъ, -а м. 1. Само мн. Тленни останки, сьвѣтъ же сътворьшл мжѵн-тел'ѣ рскостл. сна остлнысъі лште снцс остлвнмъ. вь^атн а нмжтъ ісрьстн-ілнн. н нлпльннтн вьсь мнръ С 80.25; н тлко дьннн нлѵннлнвигтр. КДНАѴ6 дъі^лвкште огню прѣдлнн бъіша. н ОСТАНЬЦН ОГІІЬНІН. вь рѣісж ВЬСЪІПЛНН бъіша С 94.13. 2. Прен. Бъдещето, предстоящето, остатъкът от живота. эдлнн нс^ъловж і внждь прлвотъѴ. ѣісо сст-ъ-стлноісъ (погр. влг. сстъ остлнокъ, Север., с. 48, бел. под линия) ѵкочр мнрьноѵр СП 36.37; ^лконопрѣстжпьннцн жс ПОТрѢВІАТЪ сіа вькочрпѣ. ОСТЛНЬЦН жс неѵьстівъірсъ ПОТрѢБІАТЪ СІА СП 36.38. Изч. СП, С. Гр. Хе(уаѵоѵ, ёукатсіХеірца. Вар. ОСТМІВКЪ, 0СТМІ0К7.. Ноб. останка ж., останки ОА, ВА, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР; останка 'остатък1 диал. ДА. остатн, останж, остансшн се. 1. Остана някъде, не нмлтъ съдс остлтн клмень нл клменн М Мт 24.2 З1, А; остл отрокъ нс въ нми М Лк 2.43 3, А, СК; дл не остлнжтъ нісстѣ тълесл, въ совоттв М Йо 19.31 3, А, СК, В; іедннъ остлвъ нл мѣстѣ. точр лткштж свовв потъкъ н ножь свон повръгъ СѢД6 С 38.3; вѣрж мн нмн ѵьстънън отьѵе ІАКО НѢСТЪ ОСТЛЛЛ НН І0ДННЛ ^ЛЛТНЦА въ рн^ьннцн С 120.24; н остл сватъін іедннъ нл Демъже вѣ мѣстѣ С 234.30. остлтн 108 остлтъѵьыъ 2. Изостана, напусна [група, брой и под.], дь инктоже о\рво отъ лнкл ие ОСТЛНН. ДЛ ТЪѴНО ВѢНЬЦА полочртмъ ВЬСН. ОТЪ мъ^додлвьцл вогл С 63.24-25; м вѣньѵлнн бждѣмъ ВЛЛДЪІКО, ДЛ НО ОСТЛНСТЪ ЫН КДННЪ ЖС отъ ѵнсмеые С 92.5-6. // Оставя^на-пусна [за болест тя. под.], мо н& МИОГЪІ БОЛАфН. I Н& ТрАСЖфНМЬ СА ТрАСЛВНЦСНК ... ТрАСОМЪ! Ж6 ... ДЛ N0 ѣстъ же снн. сллстн. I ѣко остлнстъ его. дл съжежетъ в свѣфА въ црък'ве. і лфе €СТЪ ІМѢІА. дл подлстъ црісве. лн. млломофн. въ нма гне СЕ 44Ъ 1. 3. Изоставя, откажа се от нещо. рл^очрмѣі очрво. егдл очрѵлше і. остлті ^ЪЛЛГО ЫЛѴАТКЛ того. не послочршл. N1 прііАтъ оѵрѵеньѣ К 5Ъ 24. 4. Повел, а) Остави [оставете] на спокойствие! остлнѣте н^ъ. вождн сгктъ слѣпн слѣпьцсмъ. слѣпс-цъ жо СЛѢПЪЦЛ лште воднтъ. обл вь ѣмж въплдете са М Мт 15.14 3; остлнѣте дѣтнн н но врлннте нмъ. прнтн КЪ МЬНѢ М Мт 19.14 З1; остлнн ѵто сстъ нлмъ н тс-вѣ. Тсе нл^лрѣнннс прншелъ ссн п(ог)о^бн-тъ нлсъ М Мк 1.24 3. Срв. Лк 4.34 М, А; Тс жс реѵе остлыѣте ска по ѵъто як троѵрждллте М Мк 14.6 3; остлнн НЪІНѢ. ТЛКО БО ПОДОБЬНО нлмъ сстъ съконѵлтн всѣкж прлвъдтк 3 Мт 3.15 А, СК. 6) Само ед. [+ съюз дл]. Позволи, чакай, нека да! остлнн дл внднмъ. лфе прндетъ нлнѣ спстъ его М Мт 27.49 3, А; Тсъ жс рсѵс-н. остлнн ДЛ ПрЪЕѢС НЛСЪІТАТЪ СА ѴАДЛ М Мк 7.27 3; лн клко рсѵешн врлточр своемоѵр. ОСТЛЫН ДЛ ВЪ^ЪМ/К СЖКЪ. ВЪ ОѴССС твоемь СК Мт 7.4. 5. Прич. мин. деят. като прил. остлвъін. а) Гр. гтоХеирОец. Останал, оцелял, спасил се. остлвъшнн жс вон прндошА вь срѣмъ грлдъ С 196.24. 6) Гр. ботокеі-реѵод. Останал, запазил се, съхранил се. ѣко дл остлвъшнѣ нскрл стллго кръфсннѣ въ дшн сго. р^ллдомь твоеьл бллгостн. вь^горнтъ СА вь немь СЕ 23Ъ 4-5. М, 3, Д СК, Б, СЕ, К, С, Р. Гр. ЦЕѵм, ѵлореѵсо, іХХгіпаз, Хехкорса, катоЛгілороа, ■блоХеітюцаі, -ібіа^со, яері^еіпоцаі, акоХяіпо-цаі, афіероа, афігщі, ёасо, аѵаате/Лсо, геркгаеисо, втхаораі. Вар. остлті. Нвб. Вж. при остлвнтн, остлвлілтн. ОСТЛТН СА, ОСТЛНЖ СА, 0СТЛН6ШН СА Св. Откажа се от нещо, престана да се занимавам с нещо. остлнѣтс са отъ снр;ъ н нлоѵрѵтк ВЛСЪ КОГО БЪІ ѴНСТН С 28.3; остлын са оѵрво понѣ нъінѣ отъ во\ріестн. н от' вс^очрмьнл о\рп'влннга. крьстнілньскл С 49.17; покорн мн са ѴЛ0ВѢѴС. н остлвъ са крьстнілньствл С 60.25-26; остлнн са бѣсовлнніл свокго. поѵ'то слнъ свон н родъ очрклръкшн С 115.1; нс рѣрсъ лн тн ілко остлнн са бладнн тѣ;<ъ С 156.26; дл са остл-нстъ очрже к томоѵр. отъ тлковъіа БОГОБОрЪНЪІА ^оѵрлъі С 188.17-18. // Откажа се, отрека се [от някого или нещо], покорн мн са ѵловѣѵс. н ОСТЛВЪ СА КрЬСТНІЛНЬСТВЛ съ нлмн ед'нлко Бткдн С 60.25-26; непрлвъ-дъно кстъ кже ночрднтн нлсъ дл ПОКЛОННМЪ СА СЛ0\рЖЪБѢ МНрЛ ССГО. БОГЪ нл рлвотж. тъ огьГь ДЛСТЪ НЛМЪ ѴЛ0-вѣкомъ. Н ОСТЛТН СА БОГЛ сътворь-ШЛЛГО Н6Б0 Н ^СМЫтК н море. Н ВЬСЛ ІЛЖС вь іДр;ъ С 262.12-13. С. Гр. оотехораі, тгаіюрш, арѵЕораі, афіата-рса, агсоЛХаааорш, ЦЕіЭіатараі. Нвб. Вж. при остлвнтн, остлвлілтн. остлтъкъ, -л м. Остатък, излишък. КДС очрво КрЪМЬА ТОА Н^БЪІТЬЦН. КЛКО нже нѣсмь тоѵр бъілъ. бъівъшнн^ъ то\р ОСТЛТЪКЪІ ВЬ^ЬМЖ. ДВѢ НЛ ДССАТС Б0 БѢСТЛ кошннцн очркрочр^ъ ОСТЛЛѢ С 428.29. // Остатък, частица, прах. Н СЪЖС-ГЛчТЪ ТѢЛССЛ СТЪІН^'. н вь рѣкж въврьгжтъ. н се сътворж дл н остл-тъкл н^ъ нс бждстъ С 79.5. Изч. С. IУ>. Хгіуаѵоѵ. Нвб. остатък ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; остаток остар. ВА; остатка остар. Дюв; остатки диал. НГер, ДА. остлтъѵьнъ, -ъін прил. Който остава, останалият, се до шсстллго ѵлсл остлтьк- 109 острогъ творн са. внднмъі жс- н остлтъѵьнжвк ѴАСТЬ ДЬНН. ВЬСЬ БО ІССТЪ СТЪ С 435.28-29. Изч. С. Гр. >ліпб|іеѵо<;. Нвб. остатъчен книж. ОА. Срв. остатен диал. НТ, НГер. остлтьге, -іл ср. остлтые снръ. Осиротяване, оставане без родители, н^ндс- бллжснъін Д0М0\р ОЦЛ СВОКГО. ПО ОСТЛТНН кмо\р СНрОу. НС ОБрЛТНВЪ СА ВЬСПАТЬ С 547.2. Изч. С. Вар. остмтис. Нвб. Срв. оставяна остмлтн, остлкк, остліешн несв. 1. Оставам там, където се намирам, к-гдл во прндетъ дтллтел"ь съ лоплтовк ПОТрѢБНТН ТОКЛ. ПЛѢВЛМЪ Л*ЬГЪКЛМЪ сжштлмъ. оѵрдовь ВѢТрОМЪ ОТЪНОСАТЪ са. л пшеннцл то\р остліетъ С 127.27. 2. Запазвам състоянието, в което се намирам, ндѣте ял дѣло есе онъі ннвъі протнвж НС КОПЛНЪІ остлквтъ С 37.23. 3. Прич. сег. деят. като прил. остльан. Гр. акореѵюѵ, алосѵ-ііюѵ. Преходен, нетраен, ѵто може-1ИН Т0ЛНК0 ДЛТН. клнко тъштнтн СА ОТАТН. ненлвнждж тлкого длрл тъшт-етж нмжштл ... длръі лн дмсшн ОСТЛББШТАА. СЛЛВЖ ЛН ОСТМЖШТЖБК С 87.20-21,21. Изч. С. Гр. реѵсо. Нвб. остая, остаям остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ДА. Срв. оставам. ОСТОИШЬЮ, -(Л ср. грлдъ остоілныл. Гр. коХщ керюхрд. Укрепен град. бллгословсствснъ гГ ѣко о\рдівілъ естъ мілость своіж въ грлдѣ остоѣнъѣ СП 30.22; къто ведетъ міа въ грлдъ остоѣньѣ. лн къто нлстлвнтъ міа до ідочрмѣіл СП 59.11. Изч. СП. Вар. остоѣнъіе, остоѣііыс-. Нвб. Срв. отстояване ЕтМл, АР. острлстнтн, острлфж, острлстншн св. Нападна, нахвърля се на някого, съэдлні міа гГ ѣко ^ѣніцж окл въ кровѣ крълоѵр твоею покръіеші ММі. ѵотъ ліц,л НСѴЬСТНВЪІ^Ъ ОСТрЛШТЬШН^Ъ МІА СП 16.9. Изч. СП. Гр. -ссЛаіясорёсо. Нвб. 0. острнтн, офркк, острншн несв. Остря, точа. сь лѣпотъі въісте острнлн скрьвь (!) ненлвнстню врлтьню С 368.7. // Образно. пророкъі ОЧрБНВЪШАЛ ржкъі острншн С 339.4. Изч. С. Гр. б^оѵсо, ё^ояМ^ш. Нвб. остря ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. острнтн СА, Офркк са, острншн са несв. Прен. Наострям се, настройвам се срещу някого; готвя се. не нл любьвс нъ нл свлръ. не нл мнръ нджште нъ нл рлть острАште са С 385.11. Изч. С. Гр. яаро^оѵсо. Нвб. Срв. [на]остря се. островъ, -л т. Остров, повслѣ лндчрплтъ стллго прѣдъвсстн къ елнспонтъскочр-очрмоѵр островоѵр С 117.1; етнн вь снкнлнн островъ. нс^ода отъ него огнь С 129.6; вь^ьрн нл кржгъ вьсел'енъіА ... колнко островъ. колнко рѣкъ колнко прнморніл С 431.2-3; прнвръженъ бъістъ въ островъ нлрнцліемъін ллсосъ С 539.4. островъ ^едрьскъ. Гр. хещаррос; топ Кебрюѵ. Потокът Кедрон. і^нде съ о^ѵеннкъі своімн. нл онъ полъ островл кедрьскл 3 Йо 18.1. Изч. 3, С. Гр. ѵроод. Нвб. остров ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Остров МИ, Островед МИ, Острово МИ, Островче МИ СНМБ. острогъ, -л т. Ограда от колове [образно]. ѣко прнджтъ дьнье нл та. і обложатъ врл^н твон острогъ о тевѣ. н ОБНДЖТЪ ТА. I ОСАДЖТЪ ТА ВЪСЖДЖ М Лк 19.43 3. огрлднтн острогомь. Гр. кергхаракою. Оградя; заградя, прн^ьрн нл внно-грлдъ съ. I нлслдн н. I очркоренн н. і 0\рГЛЖБН йсть ТВ01ЙЧ нл нь. огрлдн н острогомь СЕ 14а 5. Изч. острость 110 М, 3, СЕ. Гр. х&ра.^. Нвб. острог диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА; острога ж. диал. Дюв, ДА. Срв. Острогън МИ ГХ,МИМ. острость, -н ж. Острие, връх. вндѣ-^омъ гемоу рЖЦѢ нмажс съкроѵршн сьмрьть. вь ьСсюжс- прнд острость ГВО^ДННИЖЯБ. Н ѴЛОВѢѴЬСІСЪІА Грѣ^ъі поглади С 499.26. Изч. С. Гр. акрр. Нвб. острост остар. ВА. остро\рнтн, острови;, остроѵрншн св. Унищожа, убия, погубя, повѣсншд ЖН^НЬ ИА ДрѢВѢ. остроѵрншд ЮЖС- N0 оѵрвнісшн. ^АКЛАШД КОПЫОМЪ С 477.12. Изч. с. Нвб. 0. ОСТрОѴріАТН, ОСТрО\ріАЬТ>, ОСТрО\р(ЛК!ШН НвСв. 1. Опровергавам, разобличавам. СНЛЬНЪ ДѢЛЪІ. Ар^НС-рСНСКА СВѢТА, словъмъ остроуіААіне. СНЛЬИЪ словомъ. н ДѢЛЬМЬ. ВОДЪНААГО ТрЖДА СТрО\рА н^ьлніл С 476.26-27; огда ^отѣа^ж ѵто от іГего очрѵнтн са. ^иамсныл от И6Г0 ПрОШАрСЖ. НЪ СЛОВО СЛОВА рА^орнло. н острочс^шо сьвѣтъ н^ъ С 477.3. 2. Унищожавам, убивам [вяра]. ѢЖО ѴО НСТННѢ ПОГрѢШНСТО ГЛАфА (...)Ш6ИН ЮЖО БЪІВЪШО. Н 0СТр0Чрѣ(С-Т6 е)теръімъ вѣрж Е 2а 8-9. Изч. Е, С. Гр. аѵсстрЕтгсо. Вар. остроѵуѣтн. Нвб. 0. остръ, -ъін прил. 1. Остър, силно изострен, сиъі ѵлѵі ^жбі Ѵ^ъ оржжьѣ н стрѣлъі. Н ІА^ЪІІСЪ і^ъ меѵъ остръ СП 56.5; н гво^дна остръі въио^ншд въ оиочрштж. н оБочршд н С 17.19; къін во ГВО^ДНН СНЦв ОСТрЪ ГАІС0Ж6 ^АВНСТ' С 399.15. // Образно. иъ послѣждо горьѵАіо ^ЛЬѴН ОВрАШТОШН. н острѣіо паѵо моѵа С 351.4. // Прен. Твърд, непоколебим. іс'то но въсѵоѵрдитъ са остроіж въроіж соіля С 55.14. 2. Грапав, с неравна повърхност, і БЖДЖТЪ СТрЪПЪТЪІІАѢ К7. ПрАВА'1;, I острим В7, ПЖТІІ ГЛАД7.ІС7.І М Лк 3.5 А, СК. 3. Силно нарязан. плоскъ кстъ лнстъ смоквннъ н остръ С 350.23. овоккдоѵр остръ. Гр. діохород. Остър и от двете страни, двуостър, моѵа ОБОИСДОЧС острА С 351.4. остро кАменью. Гр. хо ХіОбатрютоѵ. Назъбена каменна настилка, н рА^ГНѢВАВЪ СА АНДЧрП АТ7>. ПОВОЛѢ прострѣтн н по остроѵр КАМОННЮ С 113.6. Изч. М, А, СК, СП, С. Гр. о^бтато?, Йкоѵгціеѵос;, то б^брролоѵ, тра%бс. Нвб. остър ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Остра могила МИ, Острец МИ, Острият камък МИ, Остри пазлак МИ, Острица МИ, Остър камък МИ СНМБ; Острен МИ ВП,ТО; Остра чука МИ БМС; Острика МИ, Остриче МИ ЙЗахДОост.кр.; Острила МИ, Острието МИ ЙЗах,Кюст.; Остра МИ, Острота МИ ГХ,МИМ; Остра бръчина МИ, Острица МИ ЙЗ, МИПан.; Острата скала МИ ЙЗ,МИП; Острев ФИ. остръглтн, остроѵржж, остроѵржошн св. Очистя, изчистя [образно]. остроѵѵжн МН Д0\рШ А ГрѢ^ОВЪИЪІА ПѢГОТЪІ. 1АК0ЖС- ОСТрочрГА ВѢрНААГО ПѢГ0ТНВА проісоѵрдж тѣлссн С 392.14,15. Изч. С. Гр. ако^еш, ако^бсо. Вар. остро^гг-тн. Нвб. Срв. остръгвам остар. Дюв, ЕтМл; остържа ОА, ЕтМл, БТР, АР; остругвам остар. ОА, ЕтМл. острые, -іл ср. 1. Острие, връх. н падж-ТЪ ВЪ острнн МОѴА. Н ПЛѢН6НН БЖДЖТЪ въ іа^ъікъі вьса М Лк 21.24 3. 2. Грапавост, неравност, і бжджтъ стръ- ПЪТЪИАА ВЪ ПрАВАѢ. I ОСТрНѢ ВЪ ПЖТН гладъісъі 3 Лк 3.5. Изч. М, 3. Гр. отбра, аі трахеТаі. Вар. острню, Нвб. острие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. остро диал., острец диал. НТ, Дюв, НГер; острия диал. ДА; острило БТР, АР; Острилата МИ Мл.МНСрМ; Острието МИ ЙЗах,Кюст. острѣ нареч. Смело, решително [прен]. ТОА БО ПроСНША ОТЪ ВЛАДЪІІСЪІ БЛАГО-ДТТН, II острѣ ВЪ7АША ВѢИЬЦА С 54. 26. Изч. С. Гр. б^Ло;. Нвб, Сра. остро. остьи^ 111 ОСЬЛА остьнъ, -а м. Остен, тъгдл оын аісъі остънъі водомн зтвбъі скръжьтллтсж С 403.4. // Образно. снцевъ остснъ ^лвнстн. кднж во въглжвн вк въ дочршн. н вьсего ѵловъкл оѵріл^вн С 339.27. Изч. С. Гр. ^ірбѵгь кеѵтроѵ. Вар. остънъ, остенъ. Нвб. остен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Остенов ФИ СтИл.РЛФИ. остѣннтн, остѣнкк, остънншн се. Оградя, заградя. а^ъ тд ніфънавъін въвождук. нжс породънъіА двьрн ^лт-ворнвъ. нжс копькмъ пламѣнъінмъ остѣннвъ С 438.7-8. Изч. С. Гр. тег/і^ш. Нвб. Срв. остинка э/с. 'стена на стая’ диал. ДА. ОСТЖПАТН 6Ж. ОТЪСТЖПЛТН. остжпнтн1, остятлкк, остткпншн се. Обкръжа със стража, ^а^намснлі гровъ. воннъь постлвь 0СТ7ВПІ гровъ К 12а 20. Изч. К. Гр. ттоЪоркЕш. Вар. остжпт. Нвб. Срв. остъпя остар. ВА, НТ; отстъпя ОА, Дюв, НГер, ЕтМл. остжпнтн11 вэіс. отъстжпнтн. ОСТЖПЬИЪ 63<С. отъстткпьнъ. осоѵршлтн, осо\ршАвк, осоѵршлюшн несв. Изсушавам, правя нещо сухо. ^ЛѴЬНТК НЪІНЪ ГЛАТН. НМС-НА ГЛДОМЪ. пржгъ. СЛАНЖ ... връ^осъ. ѴѴТЪ^ОДА (отбода), огъ сѣменн гро^довъ, і осоѵршл сяк. I вслнкъі връ^ъ (погр. вт. I осо\рш&ьм вѣннкъі н връ^ъ, Нахти-гал, с. 152, бел. под линия) СЕ 59а 19-20. Изч. СЕ. Гр. ^тіраіѵш. Нвб. осушавам несв., осуша св. ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. осъпъі, -ъ ж. Само тн. Шарка, сипаница. неѵнстнТ жс- доусн н отъ коумнръ н^гънанн въівъшс н осъпамн ИЛѴД волѣтн стрлнл тл С 45.3. Изч. С. Г/). ?.оцикг| ѵбсюі;. Нвб. Сра. осип м. 'обрив по кожата, шарка’ диал. НТ, ДА. осъіпатн, осъіпли;, осъіпл"ешн св. Посипя, поръся наоколо, около нещо. онъ жс отъвѣштлвъ рс-ѵе еыоѵр. гн оставн як н сс лѣто доньдежс ЯК ОКОПАЙ» окрьсть. н осъіпляк гыоемь М Лк 13.8 3. Изч. М, 3. Гр. рбАЯсо. Нвб. осипя са., осипвам несв. диал. ОА, В А, НТ, ДА. Срв. обсипя са., обсипвам несв. осъірѣтн, осъірѣкв, осъірѣіешн св. За мляко - съсиря се, пресека се. тажс ІСГДА СД СЬСДДС- МЛЪКО Н осъірѣіс, ;ГЛГрА-ДНТЪ пжть сьсоѵр. ТЬГДА Н ДѢТНШТЬ ПЛЛѴСТЪ Н МАТН волнтъ С 312.7. Изч. С. Гр. торбороа. Нвб. Срв. [съ]сиря [се]. осьлъ, -а м. Магаре, осел. нс отръ-ШААТЪ лн своего волочр ЛН ОСЪЛА отъ ѢСЛНН. Н БС-ДЪ НЛПЛЪЛТЪ М Лк 13.15 3, А, СК; которААго васъ осълъ лн волъ въ сточрдснсцъ въпадстъ, і не абнс нстръгнстъ его М Лк 14.5 3, А, СК\ АШТС ВНДНШН ослл ВрАГА ТВОК-ГО ПАДЪ-шл подъ врѣменемъ нс мнноѵрн. нъ ВЪСТАВД ВЪСТАВН н С 126.16. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. бѵоі;, -опо^буіоѵ. Вар. осълъ. Нвб. осел ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. осьл"ь прил. притеж. Магарешки, който принадлежи на магаре, се цсрь ТВОН грддстъ. СЪДА НА ЖрѢВАТС- осълн М Йо 12.15 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. [тр?] бѵог>, Вар. осъл'ь. Нвб. осли диал. ДА. Срв. Ошли вода МИ, Ошли гръб МИ ЙЗ,БГИ. осьльскъ, -ъін прил. жрьиъвь осьльска. Гр. рпХоі; оѵікбс;. Горният [подвиясен] мелничен камък, който се върти от магаре. ОѴрНѢС смочр ССТЪ ДА ОВѢСАТЪ жръновъ на въін его осьльсісъі М Мт 18.6 З7, ЗП. Изч. М, 3, ЗП. Нвб. Срв. осли, осьла, осьлато ср. Магаренце, магаре, осле. I АКЬС ОВрАШТСТА осьла прнвд-^АІІО II жрт.вд съ ннмь М Мт 21.2 З7, ОСЬЛАТНЫг 112 ОСА^ЛТН А, СК; прнвѣсте осьла н жръвд. і ВЪ^ЛОЖНША ВрЪ^ОѴр рН^ЪІ СВОІА. I вьсѣде врг^очр н^ъ М Мт 21.7 З1, А, СК; оврѣтъ же нс осьла вьсѣдс- нл N6 М Йо 12.14 3, А, СК; не рл^очрмѣША нл ПрЪСТОЛѢ ^брОВНМЛ СѢДАШТЛЛГО. Н ЫЛ осьлатн ыоснмл С 334.13; н нл ослдтн (ЛК0Ж6 БЛАГОВОЛИ СѢДАШТО\р ИЛ ^6МН С 321.12; ослАте ые нмъі. шточржде поа осла С 432.27, 28. М, 3, А, СК, С. Гр. оѵод, оѵарюѵ, гото^буюѵ, яшХоі;. Вар. ослд. Нвб. осле ОА, ВА. осьлатннъ прил. притеж. Магарешки, който принадлежи на магаре, се цѣслрь твои грддетъ тн прлвьднвъ. н СЪПЛСЛА. тъ кротъкъ и вьсѣдъ НЛ ОСЬЛА Н ЖрѢБА ОСЬЛАТННО С 337.7. Изч. С. Гр. [тг[<й бѵоль Вар. осьллтннт.. Нвб. Срв. осли. ОСѢННТН, ОСѢЫБК, 0СѢННШН И ОБЪСѢЫНТН, овъсѣнвк, овъсѣнншн се. 1. Засенча, скрия под сянката си. се же емоу глвбштю въістъ ОБЛЛКЪ. I ОСѢИН ІА н очрвоѣША же са М Лк 9.34 3. II Скрия, защитя, плештемл своімл осѣнітъ Т1А. У подъ крілѣ его НЛДѢ6ШІ сіа СП 90.4. // Закрия, покрия, прн^ьрн ыл рлвл твоего сего ... оскръвленл болѣтднія;. ыесвѣтълоігіч. ѵосѣненл мрлкомь темьыъімь СЕ 32Ь 6. 2. Прен. За дух - осеня, озаря, д^г стъі нлндетъ нл та. і снлл въішънѣлго осѣннтъ та М Лк 1.35 3, А, СК\ д^т. стъін вьнндетъ въ та н снлл въішьніллго ОБЬСѢННТЪ ТА С 10.25; тл во ^л спсл прнжнтъ. не съ мжжемъ въівъшн ... нъ д^оѵр стоѵр осѣнЪшоѵр Кч С 482.29. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. ётакіа^м. Вар. ОСТ.ІНТИ, ѴОСѢННТН, овьс-ыінтн. Нвб. осеня ВА, НГер, ЕтМл. Срв. обсуна ’омаям, омагьосам, обзема’ диал. ДА. осѣнілтн, осѣнілнк, осѣнілкшн несв. 1. Засенчвам, скривам, і въістъ же ОБЛЛКЪ ОСѢНѢКА ІА. Н ПрНД€ ГЛЛСЪ Н^ овллкл М Мк 9.7 3; клісо н оѵрво про^овж. сльньце нь ноштнвв не осѣнілктъ са. ^вѣ^дж нъ дьн' сед не покрънетъ С 509.3. 2. Хвърлям сянка, въ ненже стлмнл ^ллтл. нмдірн млннж. н же^лъ лронъ. про^двъше н скрнжллн ^лвѣтл. прѣвъіше же са ^еровнмъ сллвѣ. осѣнѣжцін олтлръ Е 29а 9. 3. Прич. сег. деят. като същ. осѣнілвкірліл ср. тн. Гр. та кп-ка^оѵта. Гъстота, плътност; множество [образно). въ гь Т просвьтѣ сіа нлмъ. състлвнте прл^дьннкъ въ осѣ-нѣнвштТн^ъ. до рогъ олътлрьвънъірсъ СП 117.27. ~ са страд. Изч. М, 3, Е, СП, С. Гр. Е7пакш^со, еХеухД катасткіа^со. Вар. осѣмѣтн. Нвб. осеня[ва]м ОА, ВА, НГер, БТР, АР. Срв. обсенявам, обсенитвам 'омайвам, омагьосвам, обземам1 диал. ДА. осѣстн, осадяч, ослдешн св. Обкръжа, заобиколя. I ОБЛОЖАТЪ врл^н твон острогъ о тевѣ. н овнджтъ та. і оса-джтъ та въсждж М Лк 19.43; ѣко 0БІД7Б МІА ПЪСІ МН03І. Н СЪНбМЪ ^ЪЛО- бівъін^ъ осѣде мка СП 21.17. Изч. М, СП. Гр. сшѵёхш, теріехсо. Нвб. Срв. оседна, обседна 'възседна’ диал. ДА. осѣтн, ос^вк, осѣкшн св. Засея, посея, засадя, н въ тѣрсъ ынвл^ъ іедныл вѣ-лше осѣтл сллноѵрт'коыъ С 40.24. Изч. С. I)). аяеірсо. Нвб. осея ОА, ВА, ВТР, АР. осдгыжтн, осагнж, осАГНбшн се. Досегна, докосна, вллжж ржцѣ твон ѵѵ ніліснфе. послочржъшнн. н осагъшнн. кште н крьвь поѵрштлнвштн БОЖНІЛ ТѢЛЛ. нс8совѣ ржцѣ н ыо^ѣ С 457.21. Изч. С. Гр. »дг|Я.афасо. Вар. осдгнжтн. Нвб. Срв. [до]сегна. ОСА^ЛТН, ОСА^ЛВК, ОСА$КШН И ОСАЖЖ, осджешн се. и несв. 1. Пипна, докосна. осАЖЛте ма н внднте. ѣко д^ъ плътн н костн не нмлтъ. ѣкожс- ма внднтс- нмжірл М Лк 24.39 А; ржцѣ Тмж(мж)тъ V ые осіалжтъ, нозѣ Ѵыжтъ Т N6 поіджт СП 113.15. 2. Усещам ОСЛчАНТН 113 ОСЛчЖАЬТН чрез допир. клко оч^во могжтъ снн БО^Н БЪІТН. НН ВНДАШТС ЫН 0СА^Л(Ж- штс-. нн овгк^ітвштс С 163.22-23. // Прен. Почувствам, вндѣша бо ВС-^ЛКОНННЦН Н ОСА^ША ѴОЧрДбСЪІ ѵочрдотворцл вогл С 323.12. Изч. М, А, СП, С. Гр. грті^афоса). Вар. осіа^лтіі, осд^.ѵгн. Нвб. осезавам книж. БТР, ЕтМл; осезая ЕтМл. Срв. осезание ср. осжднтн, осжждж, осждншн и отъсж-днтн, отъсжждж, отъсждншн св. 1. Осъдя, мре лн виете вѣдѣлн. ѵъто естъ мнлостн ^оштж л не жрътвъ. ннколнже очрво внсте осжднлн нопо-вннънъі^ъ М Мт 12.7 3; і снъ ѵлвѵскъ прѣдлнъ вждетъ лр^нореомъ. I кънн-ЖЪННКОМЪ. I ОСЖДАТЪ I нл съмръть М Мт 20.18 З1; онн же вьсн осжднша н повннъночр бъітн съмрътн М Мк 14.64 3; л нже не нметъ вѣръі осжжд-енъ вждетъ М Мк 16.16 А; отъ словесъ бо своі^ъ опрлвьдншн са. і сло-весъі своімн осждншн са 3 Мт 12.37 А, СК) отъ очрстъ ткоі^ъ осжждж та. ^ълъі рлве 3 Лк 19.22; гь же не остлвнтъ его вь ржкочр его. нн осжднтъ его егдл сжднтн сьл емочр СП 36.33; імьже во вѣ осжжденъ. тѣмь жс- са і отрѣшллше К 106 6; дл не вждетъ съ ^ълъінмн грлждлнъі осжжденъ С 319.19-20. // Накажа, н не нмшочр вѣръі жърьцочр. млъѵлнніе илведе нл нь. не осждн лн тъі стлрцл негллго-ллнніемъ С 249.8. 2. Прич. тин. деят. като същ. осжднвъін м. ед. Гр. о катабікбюас;. Този, който е осъдил; осъдилият, н осжднвъін ечргж дьштерь свовк. велмн сллвнтн грАдетъ. гллгол"етъ очрготовлтн мн слочдеочр въ^одъ. то можетъ лн ѵрѣво въмѣстнтн невьмѣстнмллго С 248.25. 3. Прич. сег. страд. като същ. оеж-днмъ т. ед. Подсъдим, неосжжде-нллго нл сжднштн ПОСТЛВНША. ІЛКО ОСЖДІМЛ прѣдъ ПНЛЛТОМЪ. ПОСТЛВНША слкоже ^ълодѣіл клннчфѣ С 477.7-8. 4. Прич. тин. страд. а) Като прил. осжжденъ, -ъін. Гр. костакргеос;, акрітос;. Осъден, і нлсъ молдірнн^ъ са послочршлн. Н ПОМАНН НЪІ съмѣре-нъна. I осжжденъііА. ѵѵврлтн плѣненне дшъ ылшн^ъ СЕ 62а 15-16; къде НЪІНѢ С/КТЪ. ВЪѴСрЛШЪНАІА млъвъі н ГЛЛСІ. I говорі. БЪІВЛККШТеі нл ^л. отъ ^лконопрѣстжпьнікъ ... къде цѣслре. і нерѣі і сждыа осжжденъіід К 126 14. Срв. С 448.12; сжді осжжденъ ѣко осжждеил сждыж сждьѣмь. въ погре-венъе длетъ К 146 17, 18. Срв. С 453.8. 6) Като същ. осжжденъін т. ед., осдикденнн т. тн. Гр. о кашбі-кааад, [оі] кахабікоі. Осъденият; осъдените, і лвье. влрвлрл поѵрштл-ббтъ. іспръвл крестъ осжжденъімъ нлѵатъ свободж длѣтн К 106 33; дьнесь осжжденъімъ. своводж длръст-воѵретъ К 13а 30. Срв. С 449.30; рлдочрн са оврлдовлнліл. не срлмылн СА ілко повнннл сжштн осжжденню. млтн БО БЛЛГОДѢТНКч въівліешн осжжде-ночріемочр [!] С 251.10-11. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ката-біка^ш, катакріѵш, кріѵсо, сшукатакріѵш, біка^со, ахапрбш. Вар. осждітн. Нвб. осъдя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. осждьнъ, -ъін прил. Който служи за наказание, і дрѣво осждънъі съсждъ. плодъ створі. осжжденъімъ своводж К 10а 29. Изч. К. Гр. [тгі^ ката8(кг|<;. Вар. осждънъ. Нвб. Срв. осъден ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. осяукдатн, омкжданк, осяукдлкшн несв. 1. Осъждам; обвинявам, реѵе ен нс нн л^ъ теве осжждліж. ндн н отъ селѣ не съгрѣшлн к томочр М Йо 8.11 3; едл ^лконъ нлшъ осжждлетъ ѵлкл. ліре не слъішнтъ отъ него пръжде. н рл^оѵрмѣетъ ѵто творнтъ СК Ио 7.51; не вьгърі же нл жідовъскжіж ^ъловж. ні ѣко вллгодѣтелѣ осжждліжште. і^влв-лѣввтъ очрвіцж К 106 36; поѵто очрво осжжАеыь.к 114 отврьп/гн осжждлкшн. іегоже вогъ не осжждлгетъ С 359.1-2, 2; нмже овн съплсліемн сжтъ. л дрочр^нТ осжждлкмн С 362.23-24; дл ннктоже свока жн^нн осжждлктъ С 437.9; съ дьѣволомь 0(С)ЖЖД(ле)Т' сд Р I 2.2-3. // Съдя, давам под съд. не осжждлнте дл не осжжденн вждете М Мт 7.13, А, СК. 2. Прич. сег. деят. като същ. осжждман т. ед. Гр. о кріѵсоѵ. Този, който съди. вллженъ не осжждлан севе. о немже покочршлетъ са Е 4а 17; тъі же кто есн о(сж)ждлан таждего рлвл Е 56 15. ~ са страд. М, 3, А, СК, : Е, К, С, Р. Гр. кріѵсо, катакр(ѵсо, катаЗіка^со, алауоревсо. Нвб. осъждам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ВТР, АР. осжжденьн!, -ІА ср. Осъждане, присъда. нн лн тъі БОНШН СА БЛ. ѢК0 въ томьжде осжждеынн есн М Лк 23.40 3, А, СК, клко н прѣдлшд лр^нерен н ісьнавн нлшн. нл осжжденне съмрътн. н пропАСА н М Лк 24.20 3, А. Срв. С 477.6; ѣко въітн прнейнжфннмъ вь в(ъ)д(ро)сть дшн. въ остлвленне грѣ^овъ(.) ... в(ъ) (дръ)^новенне еже к* тевѣ. не въ сждъ н(н) въ осжжденнс-СС Ша 23; нікътоже очрво вжді лщемѣръ. нікътоже не імъі ^ъловъі въ оч^мѣ. дл не осжждеыье прніметъ К 8а 31; вьсе пострлдл нлсъ дѣл"ьмл. дл мъі отъ осжжденьгл своводь вждемъ С 484.3. // Обвинение, рлдочрн са оврлдовлнліл. не срлмылн сд (лко повнннл сжштн осжжденню С 251.9. // Наказание, сего рлдн прннмете лнше осжжденне М Мт 23.13 З1; снн прннмжтъ осжжденье вольше М Лк 20.47 3, А, СК\ внждъ мон прнгво-жденѣн н прнвыенѣ нл дръвѣ но^ѣ ... твоіе осжжденые въістъ вь шсстъін дьнь С 469.17-18; тогдл вндАфе ісон'ѵь(.)ое то осжжденье, и ннѵьсожс могж(.,) Л ніі^ъ ... Р V 3.36. во^ ослчжденыл. Гр. акатакр(тсо<;, акатакрітос, Без осъждане, тъі н нъінѣ влгвн. пнфіж нлшіж, і пнво ве^ъ осжжденнѣ нъі. отъ нн^ъ прннмлтн съподовн СЕ 16Ь 20; і вжнн^ъ тлннъ. ве^ъ осжжденнѣ съподовлѣтн са, овь-фенне прннмлтн СЕ 23Ъ 24-25; дл іегдл отънемогж то ве^ъ осжжденніл БЖДЖ, ОТЪ ННѢ^Ъ слоужьвж ПрНЮМЬА С 286.26. М, 3, А, СК, СС, СЕ, К, С, Р. Гр. кріра, катсікріра, кашбікті, <кп6(рао;?, урфо;. Вар. осжжденне, огжжденьс, осжжденнк. Нвб. осъждение остар. ВА; осъждане ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. осжклтъ, -ъін прил. Бодлив, чепат. вѣлше сѣдд свдтъін нл ^емн. съдд-шточр же емочр мжѵлл^ж н жь^лніем' осжклтомъ С 260.12. Изч. С. Гр. е/ш та; акаѵтаі; Іахирас. Нвб. сокат диал. ДА. отлн нареч. и предл. I. Като нареч. Тайно, скришом, ^лпрѣштлетъ тн гь, і н^гоннтъ та трАслвнце. крлджфнѣ отлн. снлж его СЕ 41Ь 14. II. Като предл. с род. Тайно от [някого], плѵрлъ нѣк'то ... н^дрддь ве^ъловенъ н простъ жнтнкмъ. съ крлсьновк женовк съпрдже сд. ^ълонрлвънж рл^очрмл. (лже отлн кго съгрѣшллшс С 169.8. Изч. СЕ, С. Гр. ошХаѵОаѵм. Нвб. 0. отворнтн, отвори;, отворншн св. Отворя, разтворя, тлко сте^жшточр львочр. отвори ^вѣрокръмьннкъ плкъь н н^нде ннъ львъ н прнплде. къ ноглмл стллго С 166.27. Изч. с. Нвб. отворя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отврь^лтн, отврь^ліж, отврь^лкшн несв. Отварям, разтварям, вьсѣкъ во просдн прнсмлетъ. і нфАн оврътллтъ. I тлъкжфіомоѵр отвръ^ллтъ СА М Мт 7,8 3, А, СК\ сомочр двьрьникъ отвръ^ллтъ. I овъцл гллсъ его слъі-шлтъ М Йо 10.3 3, А‘, врлтл лдовл 0ТВрЬ7ДТН 116 отврѣстн отвръ^Аіжтъ сд. съпдштен отъ вѣка ... СѢДАШТСІ ВЪ ТЪМѢ. I ВЪ СѢЫІ съмрьть-ыѣ. вслікъі свѣтъ прнімѣте К 13а 3. Срв. С 449.7. // Образно. прѣіродръі вже. I м^огомнлостнве. отвръ^млн прѣѵнстжнв жтровж СЕ 92Ь 3. отврь^лтн слочр^ъ. Гр. аѵоіусо хоѵ ёіХхуа тг}? аког)?. Връщам слуха на някого, оын оѵн нмжште ослѣпь-(АрСЯч СА. глоѵдоъімъ слоѵдоъ отврьулюмъ БѢАШв. А ОНѢ^Ъ СрЬДЬЦА ОЖеСТОѴвЫА С 399.6. ОТВрЬ^АТН оустл. Гр. аѵоіусо хо атбра. а) Говоря, мога да говоря. А^Ъ ЖС ѢК0 СЛОЧ^Ъ N6 СЛЪІША^Ъ. Т ЪКО НѢМЬ ые отвръ^Аіл О^СТЪ СВОІ^Ъ СП 37.14. Срв. СЕ 76Ь 10. 6) Връщам способността на някого да говори. СЛОВОМЪ БОЖНКМЪ ОТВрЪ^ААТЪ ОЧ^СТА С 277.15. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. аѵоіусо, шаѵоіусо, яараѵоіуѵорі. Вар. отвръ^лтн. Нвб. Срв. отвързвам [се], отвръзвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТВрЬ^АТН СА, ОТВрЬ^АКК СА, ОТВрЬ^АКШН са несв. Отварям се, разтварям се. НСАІ^НН ... СТОІАШС Н МОЛНТВЖ ТВОрѣАШб КЪ вогоѵр. Н ПрѢКрЪШТААШе ВрАТА Н САМА СД ОТВрЬ^ЛА^Ж. Н ТАКО ^ОЖДААШС вь клъть свокк С 206.12. Изч. С. Гр. аѵоіуоцса. Нвб. Вж. при отврцАтн, отврьстью, -ІА ср. Отваряне, внждъ мн ПЛСШТЬМА рАНЪІ. АЖС ПрНА^Ъ. ДА рА^МСТАИч ТВОН^Ъ грѣ^ъ БрѢМД ... Н рАЮ отврьстніе сътворнлъ въко^сн^ъ Т6Б6 рАДН ^ЛЬѴН. ДА НСЦѢЛЖ Т6Б6 С 469.19. Изч. С. Гр. аѵоі^і?. Вар. отврьстню, Нвб. отвърстие ОА, ВА, БТР, АР; отверстие ЕтМл, БТР, АР, ДА. отврѣстн, отврь^ж, отврь^ешн св. 1. Отворя, разтворя нещо затворено, н ВЪІ ПОДОБЬНН ѴЛІСОМЬ ѴАІЖШТСМЬ ГА СВОСГО КОГДА ВЪ^ВрАТНТЪ СА ОТЪ БрАКЪ ДА прншедъшю Н ТЛЪКНЖВЪШГО АБНС отвръ^жтъ са смоѵс М Лк 12.36 3, А, СК; I гровн ОТВрѢСА СА. I мънога ТѢЛССА ПОѴНВАІЖШТНН^Ъ СТЪІ^Ъ въсташа М Мт 27.62 3, А, СК. Срв. СЕ 51 а 2; тако глётъ гъ. отвръстА вжджть врАТА твоъ Терслме Е 30а 13; ^лие ШІА Вѣръі Б0\р. N1 0\рПЪВАШ1А ИА СПНН-С-ГО V ^АПОВѢДѢ ОБЛАКОМЪ СЪШС. I двьрі ыевсі отвръ^е СП 77.23; ѵѵтвръ-^ѢТО МИѢ ВрАТА прлвъдъі. вьшедъ вь нѣ Ѵсповѣмь с(А гю СП 117.19; прѣ- ПОѢШНМЪ ВрАТрНС. ОЧрдрЪЖАЫНСМЬ кръп^со ѴрѢСЛА нлша. се БО отвръ^ъ влка. ѵрътогА своего. двьрн. ^оветъ нъі СЕ 85Ь 25; кононъ же мьнѣвъ ілко к'то ежтъ отъ просдштні^ъ. нлн отъ Б0ЛН1 ПО ОБЪІѴАЮ прн^оддштнѴ^съ. отврь^е нмъ двьрн С 38.11; н клюѵь N0 отврь^ъ. н ілкоже н^нде ОТЪ ГрОВА ^Атвореыоч)1 сжшточр гровочр. тако же вьнндс- пльтыж. кде бѣ божьствомъ С 601.11. // Образно. тъгда отвръ^е нмъ очрмъ ДА рА^МѢітКТЪ КЪННГЪІ М Лк 24.45 3, А; кръіръ же са нсъ. въ^ндс лвіе отъ водън. н се отврѣскА С1А емочр НВСА. Н ВНДѢ Д^Ъ БЖН А Мт 3.16 СК. Срв. Лк 3.21 М, 3; вѣдѣ п рА^БОНННКА ВЪ^ЪПНВЪША П I ТѢМЬ ГЛАСОМЬ ОТВрЪ^ЪША рАІ. 1Ж6 НАСАДН десннцА твоѣ СС IЪ 10; словомь МАЛОМЬ. ИСБСА отвръ^е. I ДІВЪЫОІЖ ПѢСНЫЖ. дівъно съкровіштс- оврѣтъ К 116 23; господн да отвръ^жтъ сд НевеСА. Н ДА ПрННМЖТЪ ДОЧрііІЖ рАБА твокго С 254.16-16. // Отворя някому, пусна го да влезе, оыъ же реѵе сътворнвъ молнтвж врАте отврь^н іемоѵр да вьаѣ^стъ С 558.27. 2. Направя да се покаже, да се види [нещо скрито], ^еровнмъскъін пръстолъ очрготовнлъ сд юстъ. въ^ыосдштен АДрН ... ВѢѴЫНН кровн н ЖНЛНШТА. СЪКрОВНШТА БЛАГЪІН^Ъ ОТВрЪ^ОШД СД С 470.27. 3. Прич. мин. страд. като прил. отврьстъ. Гр. бсѵесруц^-ѵо<;. Отворен, і гла омочр амнн амиъ ГЛ1Я> ВАМЪ, ОТЪ С0ЛѢ оѵ^ьрнто Н0БСА отвръстА. I АИКЛЪ! БЖНІА КЪС^ОДАІ^А Н 0Т6Г0ТѢТН 116 отн нн^оаашта нлд7> снл ѵлвсісллго М Йо 1.52 3, А, СК; ъко нѣстъ въ очрстѣрсъ нрсъ нстннъі. срдце С0\рбТЪТ0 6СТъ. гровъ отвръстъ грътлні Н^Ъ. ІА^ЪНІСЪН СВ0НМН ЛЫДЛЛ^Ж СП 5.10; н влснлнскъ же помолнвъ са вндѣ двьрн твмннцн отвръстъі С 16.11; онн же женѣл^ж вь слѣдъ. н вѣжа аондс- сслл. Н оврѣтъ плѣвь-ннцж отвръстж. въскоѵн вь нж С 196.17. 4. Прич. мин. деят. като същ. отврь^ъін т. ед. Гр. о аѵоіЕ,а.с,. Този, който е отворил, разтворил, клко въ врлтл врътъпо\р въ^оантъ. N6 отвръ^ън врлтъ НбБбСЪСКЪІНуЪ. нъ врлтл рлю отвръ^ъ С 459.10. не отврьстъ въітн. Гр. авіаѵоіктбі; ещі. Затворен съм. ^нлменлном' пеѵлтьмь. дѣвьствьнъінмъ ^лтворе- НОМЪ. ОТЪ ДѢВЪІ рОАН СА. ТЛКО Н6 отвръстомъ сжштемъ. гровьнъінмъ ПОѴЛТЬМЬ. ^СОВО ПОроЖАбИНб БЪІСТЪ С 452.23. Срв. К 146 1. отврѣстн оѵн. Гр. аѵоіусо [тогх;] бфіЭаІдобі;, вшѵоіую тотх; офОа^-р.от><;, аѵоіусо брра, аѵарЯ.елсо, аѵоіую та сота. а) Възвърна зрението на някого, і отврѣсте сд нмл ОѴН. I ^лпрѣтн НМЛ НСЪ ГЛА. БЛЮАѢТЛ дл ннктоже N6 оѵрвѣстъ М Мт 9.30 3, А, СК. Срв. Мт 20.33 М, З1, А, СК; вѣ же совотл егдл. сътвори врьньс- нс. н отвръ^е емочр оѵн М Йо 9.14 3, А; інн глллуж. снн глн N6 сжтъ вѣсъночріж-ШТЛЛГО СА. 6А^ бѣсъ можетъ СЛѢПОМЪ оѵн отврѣстн М Йо 10.21 3, А; рѣшд же емо\р плкъі. ѵто сътвори тевѣ. клко отвръ^е оѵн твон М Йо 9.26 3, А; по вт.рѣ его отвръ^н емочр оѵн. і поалждн емочр ^рлкъ СЕ 336 24; ісе сне авъ. помнлочрн нъі. I по вѣрѣ сго отвръ^е оѵн ОБЪМЛ. I ПОДЛВЪ 1МЛ пжть шьствовлтн вьслѣаь теве СЕ 336 16. 6) Прен. Накарам някого да се досети, да разбере нещо. і въістъ тко въ^лс-же съ ннмл. прнемъ ^лѣбъ вмън. I пръ-ломь длѣлшс- нмл. онѣмл же отврѣсте са оѵн н по^нлсте н. і тъ нште^е отъ нею М Лк 24.31 А. отврѣстн оѵрстл. Гр. аѵоіусо [аѵоіуѵо-рл] [то] отбра, а) Започна да говоря. I отвръ^ъ оѵрстл своѣ оуѵллше іА гла 3 Мт 5.2 А, СК; ѵотвръ^ж въ прітьѵл^ъ оѵрстл моѣ. провѣштляв глплннбб Ѵспръвл СП 77.2. Срв. Мт 13.35 М; онъ же отвр'^ъ оѵрстл своіл н реѵе тлко С 59.6-7. 6) Възвърна говора на някого, н лвніе сътвори прослъішлтн глочр^очрочрмочр. н пръмн-нжвъ къ оустомъ. н тѣмъ жде оврл-^омъ крьстънъінмъ сътворнвъ отвръ^е іемоѵр оѵрстл. н сътворнвъ гсмочр томь ѵлсѣ прогллголлтн С 553.1. в) Започна да говоря против някого, да хуля. ^вллъі моеід не прѣмъѵн. ѣко оѵрстл грѣшьніѵѣ очрстл ЛЪСТІВЛ НЛ МІА отврѣскд са СП 108.2; ѵовідж мга телъці МН08І. юнъці тоѵрѵъні одръжл- Ш(А МГА. ѴОТВрѢСІА НЛ М1А О^СТЛ СВОѢ ѢКО левъ въс^ъіштліа і рікльх СП 21.14. отврѣстн оѵршн [слоѵдеъ]. Гр. аѵогую та шта. а) Отворя упш, наостря унш, слух; приготвя се да слушам, вндѣсте многокрлтъі. н не сьнлвьдѣ-сте. отврьстъ о\ршн н не слъішлсте С 323.7. в) Върна слуха на някого, прнемъі гдоѵруллго. прнведенллго къ тевѣ. вьдѣ пръстъі въ очршн его. въ^аъ^нжвъ I вь^ьръвъ нл нво. I рекъ отвръ^н са слоѵруъ твон. н отвръ^ъ слочр^ъ емо\р СЕ 316 23-24; посълн слово твое съмѣреное. і отвръ^н оѵршн его. длжан с-моѵр слъішлтн СЕ 32а 9. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, О, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. аѵоіуш, аѵоіуѵиці, гтаѵоіусо, тшраѵоіуса, біаѵоіуаз, біаррдуѵѵці. Вар. ѵѵтвртстн, отгврѣстн, ѵѵтъврѣстн. Нвб. Срв. отвържа [се], отвръжа диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отеготътн еж. 0ТАГ0ТѢТН. отн съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, тъй като. молвв вы отнматн 117 отнтн Л^Ъ СЪВА^ЛНЪЖ 0 ГН ПОАОВЬЫ(Ѣ) ^однтн по ^ъвлнню нмьже по^ъвлсте са. ѵѵ(н) дште лѣп (е)стъ в(ъ т)(он) (ж)де вьсн нлн въ грлдѣ (мн)огоѵр БЫТН (СЪБ0)р(0\() БрДТНА ЗЛ 15 3. ИзЧ. ЗЛ. От гр. оті. Вар. ѵѵтн. Нвб. оти диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отнмдтн вж. отьмдтн. отнрдтн, отнрлвк, отнрдіешн несв. Бърша, обърсвам, изтривам, отривам. ндѵатъ очрмъівдтн Н08Ѣ оѵрѵеннкомъ. I отнрдтн лентнемь. шъже вѣ пръпоѣ-слнъ М Йо 13.5 3, А, СК\ ндѵатъ моѵнтн нозѣ его слъ^лмн. н влдсъі гллвъі своекѵ отнрддше. і овловъі^ллше нозѣ его н мл^ллше мѵромь М Лк 7.38 3, А. Срв. С 391.13. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ёкрасгаш. Вар. отірдтн, отнрдті. Нвб. Срв. отривам несв., отрия се. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отнтн, отндж, отндешн се. 1. Отдалеча се, отида някъде, і слъішдвъ нс. отнде отт. тоѵрдъ вт, кордвлн. въ поѵрсто мѣсто едннъ. і слъішдвъше ндродн. по немь ндж пѣшн отъ грддъ М Мт 14.13; Іс же рл^очрмѣвъ ѣко ^ОТАТЪ Прнтн ДД ВЪС^ЪІТАТЪ I Н СЪТВОрАТЪ цсрѣ. отнде ПДКЪІ въ горж тъ едннъ М Йо 6.15 3, А; тн отндн въ горъі подстъпа. вь дрѣво еже не творнтъ сѣменн. тдмо въі естъ дддъ гь. денънжик пнфіж СЕ 59а 3. // Отида си, тръгна си. ісъ же рл^очр-мѣвъ отнде отъ тждѣ. і по немь ндж нлродн МЬНОЗН. I НСЦѢЛН 1А ВЬСА М Мт 12.15 3. Срв. С 404.27; С 404.18; С 404.13; положн е въ новъмь своемь гровѣ. іже нсѣѵе въ клменн. і въ^влль клмень велнн нд двьрн гровд н отнде М Мт 27.60 3, А; врдтъ же шедъ сътвори гсжоже повелѣ іемочр рдвъ вожнн грнгорнн. н длстъ млломоштн з ^ллтнцъ. н отнде С 120.8. 2. Замина някъде. I ншедъ отъ тоѵрдѣ нс. отнде въ стрднж тоѵррьскж н сѵдонъ- скж М Мт 15.21 3; ѵлісъ ндсддн вныоррлдъ н въддстъ I дѣлдтелемь. і отнде нд лѣтд мъногл М Лк 20.9 3; і не по мънозѣ^ъ дьне^ъ съвърдвъ вьсе мьннн снъ отнде нд стрднж ддлеѵе. н тоѵр рдстоѵн нмѣнне свое жнвъі влждъно М Лк 15.13 3, А, СК. П Замина си. і ндѵаса (са) молнтн н. отнтн отъ прѣдѣлъ н)<ъ М Мк 5.17 3. // Прен. Умра, отида си. сътво-рнвъ же ѵетъірн нд деслтн дьннн отнде ѵнстъ къ госп°до\р. проо\рвѣ-дѣвъ прѣжде трнн дьннн. съконь-ѵднніе свок С 168.16. 3. Отдалеча се, махна се, напусна някакво МЯСТО. ВНДѢВЪ ДЪВД КОрЛБНЦЛ СТ01А- штд прн е^ерѣ. ръівъітвъі же ошедъше отъ некБ плдкдд^ж мрѣжд М Лк 5.2 3, А; н ошъдъшеі н^ гровд по вьскрь-сенні его. вьнндж въ стъі грддъ СК Мт 27.53; слвннъ ... ндлежАШТАА рддн БѢДЪІ. отъшъдъ вънъ грд. въ )<ЪІ^Ѣ мллѣмъ н съ ннѣын крьстніднъі тдгдше са С 145.11. // Избягам, ѵлкъ едннъ ... въ рл^воннъікъі вьпдде. нже н съвлъкъше н. н ѣ^въі въ^ложъшс-отндж. остдвльше елъ жнвъ сжштъ М Лк 10.30 3, А, СК. // За болест, недъг и под. - изчезна, махна се. двне отнде проклел отъ него. і ѵнстъ въістъ М Мк 1.42 3, А, СК. Срв. Лк 5.13 М, 3; не ^дѵатъ лн неплодъь не посляшл лн ложесно. не отнде лн неплодънъж неджгъ С 249.13. // Напусна; престана да упражнявам занятие, да заемам някаква служба и под. вок-водд реѵе. дд ѵ'то тн въістъ дд отнде отъ своіего в°ннь-ствд. л не пдѵе севе очрстрон тъі С 147.13. 4. Прич. тин. деят. а) Като прил. ошьдъін. Гр. гжохсо-рраад. Който е заминал, тръгнал, отишъл, не послохршд врдтъ. нъ отнде пжтемъ нже въ млндстъірь ндъдше ... отъшъдъін же врдтъ пжтьмъ 2лвлж-днвъ н ^ѣло са съкроушнвъ. въ^врдтн са третнн дьнь гллдъмъ мъръі отншьтн 118 ОТОІСЬ С 291.11. в) Като същ. ошьдъшен т. мн. Тези, които са заминали, тръгнали; отишлите, тръгналите. 0 ошедъшннмъ въ стрдыж ддлоѵе М 77а б; о ошедъшннмъ прнідтн цсрствне М 77а 14; н сьмрьть. оыд. н ошъдъшнУ^ъ по ИѢН осжждддше, нъ сн Н ОШЪДЪШНН^Ъ ПрЬВѢК (ОА. въ нетния; вьскрѣснлд С 489.24-25, 25-26. отнтн въ сбБѣ. Гр. аѵахсорвсо кат’ Ібіаѵ. Уединя се, за да се вглъбя, да се съсредоточа в себе си. прндъм' же вьсн ѵнстѣ къ ѵнсточр. ТН ПрННМѢМ1 ГД СВОКГО. N6 ТО\р Ж6 ДБЬК нжде н прннмше. ые прѣовндАШте кго прн^однмъ. ЫЪ ОТНДѢМЪ ВЬ С0БѢ. н кднын кдыомочр весѣдоѵрнмъ н^вдвн-телю ыдшемочр господоѵр С 506.30. М, 3, А, СК, Б, У, СП, СЕ, С. Гр. аѵахмреш, алерхоцаі, алеірі [Іеѵаі], •йлохеоресо, аяобгщеТо, оіхораі, алоХеіяш, акохшресо, ЁклорЕѵорси, Ёлаѵахсоре'со, Ёрхораі, аѵерхо-цаі, саіороаѵсо, лореііораг, ретароаѵсо, "илаѵахмреш, &к&уа>, йлоіую, а<р{о*араі, Ё^Ёрхораі, аяаѵау.мреш, катЁрхорсхі, акоа-тосгіа. Вар. отітн, ѵѵтнтн. Нвб. отида ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. отншдтн, отншдш;, отншдкшн несв. Усмирявам, правя нещо да стихне. іже остъ постдвнлъ горъі въ мѣря;, 1 стрдыъі въ стдвнлд. і дръжнтъ. і потрледетъ. і отншдетъ горъі. емокржед в’сѣѵьскдд повныоѵіж СЕ 55Ь 25. Изч. СЕ. Нвб. отишавам несв., отиша св. диал. В А, БТР, ДА. отншые, -гд ср. 1. Убежище, пристанище. вл'ьжліжштннмъ отншнк. н ЫеВЛЪНАШТСІО са прнстдннште С 251.21; елдвд тевѣ Ѵсѵр ^ ... нерд^ля;-ѵнмділ десынцд отьѵд. жнвъін оврд^ъ 0ТѴ8 П0Д0ВНН5. ТН^ОК ОТНШНК! плдвднк- штнУмъ С 143.28; онъ ... вес’пеѵдЛьмо Н Б0СКр'ВЬН0 ЖНТНК ЖНВЪІ. (ЛК0Ж6 въ прнстдынштн Н ВЪ ОТНШНН СЪДА. съ мыогомъ говѣынемъ. къ трепе^ѣ прн- стжпдктъ С 492.18. // Образно. прѣнтн ^ОЛІОВѴО. ВССЪВЛД^МЛ моро жнтннекое. кретомь въоржжь СД. СО во въ отншьн пръстонтъ )Съ. вѣіГцл ДМА врдгд повѣждьшннмъ СЕ 84Ь 3. 2. Прен. Успокоение, покой, кдко ндсъіштж жаждя; вдшего лгсво-СЛЪІШЛННІЛ ... НМЖ6 кдннъ $ гонѣктъ ндсъітнтн ... прн двьре^ъ во о\рже вьсего мнрд рддость. прнвлнжддтъ СА отншнк господьнід въскрьсеннід С 424.22. // Закрила. нсповъд'ннцн дрь^н ... рдвн ГД н отцд. оѵрѵсніцн НЫОѴАДДДГО. 0ТНШН1Д н ^дстжпьынцн крьстнідномъ С 67.18. Изч. СЕ, С. Гр. аукора, Ліррѵ, усЛрѵгі. Вар. отншнк. Нвб. отишие остар. ВА. ОТЛЪСТѢТН, ОТЛЪСТѢВБ, ОТЛЪСТѢКШН св. Закоравея, затлъстея [образно]. вдмъ ддыо остъ рд^о\рмѣтн. тднндд цсрствнѣ. НБСКДДГО. ОЫѢМЪ ЖС- N6 ддно естъ ... отлъстъ во срдце люден снр;ъ. і оѵршнмд ТАЖЪКО СЛЪІШДША. I ОѴН свон съмѣжншд М Мт 13.15. Изч. М. Гр. яахиѵораі. Нвб. отлъотея св., отлъстявам несв. диал. ВА, ЕтМл. Срв. [за]тлъстея. ОТО вж. ОТЪ. ОТОКЪ, -Д М. Остров. ГЬ въцъсдрі С(А дд рддо\ретъ с(д ^емлѣ. дд въ^весельхтъ с(А оцн мънозі СП 96.1; цѣсдрі тдрьсьсіціУ отьці (погр. вм. отоцн, Север,, с. 89, бел. под линия) ддръі прінесяѵгъ. църі дрдвьстТі сдво (!) ддръі пршссжтъ СП 71.10. отокъ кедрьскъ. Гр. хещаррос тоо Кебршѵ. Потокът при Кедрон или Кидрон, вливащ се от запад в Мъртво море [дн. евр. Каіщі <ЗМ-гоп, араб. О.еп-Й&г]. н^ндеТс. съ о\рѵе-ынкъі свонмн. ид оыъ подъ отокд кедрь-скд. ндеже бѣ грддъ. въ ыьже вьынде едмъ. н оѵсѵеынцн его СК Йо 18.1. Изч. СК, СП. Гр. ѵрооі;. Нвб. Срв. оток 'място за оттичане на вода; отлив’ ОА, ВА, НТ, Дюв, ШЪр, ЕтМл, БТР, АР. ОТОЦН 119 отроісъ отоцн [погр. С 278.26] вж. отрокъ. отоѵьяъ, -ъін прил. мо^о отоѵьною. Гр. сЬкеаѵбі;. Океан. ВЬ ВЬСЖ іюмыж н^ндо сллвл юго... моро ОТОУЬИОЮ ^ИЛЮТЪ МЖЖЛ. ІШОА^ЪІ-ѵьинцн ѵътжтъ ДОМЖ. ВЬСД СТрЛИЪІ дьыьсь прл^ьночріжтъ С 609.8. Изч. с. Нвб. Срв. отточен ОА, БТР. отрлвнтн, отрлвліж, отрлвншн св. Отровя, умъртвя с отрова [образно]. КЫА^Ь ... реѵе ... клко тврьд-вн доѵршн влю нлпрлсио прѣмѣынстл са. отрлвеыл ЛН БЪІСТЛ ПОВѢДНТЛ мн. ыъ оѵрмъ лн юстл погоѵрвнлл. съверѣтл о^мъ н помдыѣтл са С 212.22-23. Изч. с. Нвб. отравям несв., отровя св. ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отровл вж. ЖТрОБЛ. отровХенью, -іл ср. Отравяне, мре- к’то отровеннѣ рлдн ПОГО^Н ѴКЛ. ж Аъ дХ клетъ СЕ 1026 16. Изч. СЕ. Вар. отровенш*. Нвб. Срв. отравяне ОА, ЕтМл, БТР, АР. отроковнцл, -а о/с. Девойка, момиче. глл нмъ. ѵьто млъвнте н пллѵете са. отроковнцл ЫѢСТЪ оѵрмрълл нъ съпнтъ М Мк 6.39; I реѵе он ... і^ндо бѣсъ \\% дъшторо ТВ001А. I шодъше домовн оврѣто ОТрОКОВНЦЖ Л6ЖАЦІЖ ыл одрѣ н бѣсъ ншедъшъ М Мк 7.30; оыъ жо Н^ГЪИЛВЪ ВЬСА ВОЫЪ, I СМЪ (Ж ^л ржкж въ^гллсн гла. отроковнцо въстлын М Лк 8.54 3, А, СК; молншд юго прѣвъітн отроковнцн оѵр ьГего Е дьин. д° /іелнжо ДО КОНЬЦЛ СВОБОДНТЪ СА отъ вѣсл С 520.14; господььГж вллгодлтыж ВѢСЛ прог^л. н отроковнцж НЦѢЛН. вллгодлрнвъшл же роднтел/л ЮА вогл. н тъгдл пвстншА юмоѵр, трн сьтл ^лл-тнцъ С 618.10. // Света Дева Мария. л юже дѣвнцн роднтн. N0 прн-ѴДШТЪШН СА къ мжжочр. ВЪІШС- ТОГО юстъ ^лкоил ТЪЛеСЪИАЛГО. Н ТВОЮ ^ЛПОВѢДЛ- юшн отроковнцн прншьствню С 250.8. М, 3, А, СК, С. Гр, яаіб(оѵ, ц пац, ксіргь Нвб. отрокопицо остар. ВА. отрокъ, -л т. 1. Дете, отроче, вндѣкъ-шо жо лрь^норон н къннжыінцн ѴІОДОСЛ. ѢЖС сътвори I отрокъі ^ОВЖЦІА въ цркве, I ГЛІЖШТА. ѴѴСЛІШЛ сновн двдвочр. иогодовлша М Мт 21.16 З1, СК; пръвоо кротъко мллдѣиці ^вл-ЛНМЪ. вътороо СВМІЪСКЪІМІ СІЛЛМІ БГНЪ ГрАДАІ ВЪ ІМА ГН6. КЪТО СЬ ОСТЬ ѴѴ вооѵрѵъиъі троіці (погр. вт. отроцн, Достал, с. 361, бел. в Индекса) К 16 7; рлдоѵріж са тлкождо. юже внждж отрокъі простомъ А^ЪІІСОМЬ н ДѢЛбСОМЬ. пѣсыь цѣслроѵр твврдштд С 333.1; кто СЬ ІССТЪ. съсжштнн БОГОСЛОВАТЪ. л стлрьцн ^оѵрлАтъ. отроцн БЛЛГОѴЬСТЬИО СЛОѴрЖАТЪ )<ВЛЛЖ. л нсѵнстнн жьрьцн ^ьлъ гнѣвмжтъ са С 324.6. // Млад човек, младеж, вѣсдштъ са юношл прнвсдеыъ БЪІСТЪ КЪ БЛЛЖОНОЧрОѵрЫОѴ)1 ... лнтоннн ... гллголл ... снн длръ. плѵрлл юстъ прѣпростллго ... н остлвнвъ тоер отрокл ВСЛНКЪІН лытоынн. н въ^врътн са въ своіж ^ъі^ннж С 172.5; н се лнцо юго оврл^ъі Н^МѢНІЛШО. овогдл очрво ВНДѢТН Н Бѣлшо СѢДЛ. овогдл же отрокл С 121.26. // Потомък, отьць нлшъ Тѵѵлннъ. отъ ЛрМОЫЪСІСЛЛГО инко-полл вѣ ... стлрѣшнньствѣ^ъ же грлдъскъі ЛѢПЬСТВОВЛВЪШОМЪ. въ воюводьствѣ^ъ жо н нлродоводнмѣ^ъ. 0 ЫН^ЪЖО МЫОГЪІ ПрННОСАТЪ ПОВѢСТН жо н очрпрлвыонніл. вчр^лнтннстнн н лрмонннстнн отоци (погр. вм. отроцн, Север., с. 278, бел. под линия) С 278.26. // Стесн. Син [образно]. мнлостшж твоюіж господи съплсн МА. тъі во осватн оврл^ъ отрокл своюго ^лкллнл во ^ълобъі лвол’л С 232.8. 2. Слуга, роб. въ врѣМА оыо очрслъі-шлвъ нродъ тотрлр^ъ СЛО^Ъ НСВЪ. I роѵе отрокомъ свонмъ. сь естъ нолыъ кръстнтель. тъ въскрьсе отъ мрът-въі^ъ М Мт 14.2 3; снъ его стлрѣн ... прівліжі СА кь домочр ... н прн^ьвлвъ еднного ? отрокъ. въпрлшллше н ѵьто отроѵнн 120 отрьтн оѵрво сі сжтъ А Лк 15.26. // Образно. гГ ... длждь дръжлвж твовк отрокоѵр твоемочр. Т спсі сыа рлвъі твоекд СП 85.16; ые отъврлті ліца твоего отъ отрокл твоего. ѣко скръвлж іддро очрслъіші міа СП 68.18. врлѵевьстнн отроцн. Гр. іатрюѵ лаТ-6е<;. Лекарите, лекарското съсловие. ілкоже во врлѵевьстнн отроцн ^МННЫЪІА ІА^ВЪІ ЦѣААТЪ ... ТАКО ЖС Н СЪПАС' ВЬСА ЗЪЛЪІА ВННЪІ НА ВЛАГОК прѣтворн С 430.14. М, 3, А, СК, В, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. яаТ;, г>1б<;, ѵеаѵістко^. Вар. отрок, отрокь. Нвб. отрок остар. ОА, В А, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. отроѵнн прил. притеж. Който принадлежи на детето, детски, мжкъі СА БОВВ ГеѴОЫЬСКЪІА ОЧрСТрЛШАБЪ СА 0Ы°Г0 0ГЫѢ. А ПрѢТНМААГО ВАМН N6 БОІтБ СА ... СТрѢЛЪІ ОТрОѴНА НМАМЪ рЛЫЪІ ВАША С 88.10. Изч. С. Гр. [тшѵ] ѵг)тасоѵ. Нвб. Срв. отрочески остар. ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОТрОѴННА, -Ъ| Ж. Н2_ отроѵниъі. Гр. ёк тсаібіойеѵ. От детски години, от детство, едннъ ОТЪ НЛрОДА реѵе. ОѴѴНТСЛІО прнвѣсъ сыъ мон къ тевѣ. імжштъ д^ъ нѣмъ ... въпроси НСЪ ОТЦА С-ГО. КОЛНКО ЛѢТЪ естъ одънелнже се въістъ емочр. онъ жс- реѵе н^ отроѵннъі М Мк 9.21 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Вар. отроѵшл. Нвб. 0. отроѵнціь, -а м. Момче, дете. с-стъ отроѵнштъ свдс- едннъ. іже нматъ пать ^ЛѢБЪ ІАѴЬНЪ. I ДВВѢ ръівѣ М Йо 6.9 3, А; флрнсѣн же н ^лконьннцн ... подовьнн сжтъ отроѵнштемъ сѣда-ШТСМЪ НА тръжнштн^ъ I ПрНГЛАШАВВ-штемъ дроч)тъ дрочрл. і гллголвк- ШТСМЪ. ПНСКА^ОМЪ ВАМЪ Н ИС ПЛАСАСТ6. рЪІДА^ОМЪ ВАМЪ. Н НС- ПЛАКАСТ6 СА М Лк 7.32 3; н Авне въ^ъпнвъ оць отроѵн-ШТА. СЪ СЛЪ^АМН ГЛААШС. вѣроѵрвв гн по-мовн моемоѵр нсвѣрню А Мк 9.24. Изч. М, 3, А. Гр. яаібіоѵ, яаібаріоѵ. Вар. отроѵншть, отроѵнштъ. Нвб. Срв. отроче ср. отроѵьннкъ, -а т. Неузряло грозде, ягорида [образно]. повѣждь мн оѵрво ѵо жндовнне. ѵ'то са пророкъі велн- ѴАЮШН. А ПрОрНЦАЮМААГО К°рНШН ... Н ОТр°ѴННКЪІ ^АКОНА СЪБНрАКШН. А НСТОВОК Гр05Н0ВЫС БЪрАТН ПОПОѴ^ШТА- ісшн С 334.30-335.1. Изч. С. Гр. ітфгЛМс;. Вар. отроѵннкт.. Нвб. 0. отроѵд, отроѵАтс ср. Дете, отроче, лмннь рлТж вамъ. нжс лште не прнметъ цсрствнѣ вжнѣ ѣко отроѵд. не нматъ въннтн въ ыс М Лк 18.17 3; ЖСІІА С-ГДА рАЖДААТЪ ПбѴАЛЬ НМАТЪ. ѣко прндс ГОДЬ 6ІА. СГДА жс роднтъ ОТрОѴА. КЪ томочр N6 ПОМЬННТЪ СКрЪБН ^а рАДость М Йо 16.21 3; і лвнс ВЪ^ЪПНВЪ ОТСЦЪ ОТрОѴАТС СЪ СЛЪ^АМН глллше. вѣрочсвв гн М Мк 9.24 3, А, СК; отроѵА же рлстълше- н крѣплълше СА Д^МЬ. I БѢ въ почрстъшъ^ъ до дьне лвленнѣ своего къ н^дрлнлю М Лк 1.80 3, А; Тсъ же вѣдъі помъішасннс СрДЦА Н^Ъ. прнсмъ ОТрОѴА ПОСТАВИ С ОѴр севтз М Лк 9.47; мо на пострнжсыне ваасомъ. ѵотроѵАте СЕ 7а 2; ^абтк-детъ женъ отроѵА свое. нъ атъ не ^авждж васъ СЕ 92Ъ 8. н^врѣірн [прокА^нтн] отроѵА. Напра-вя аборт, пометна, аціс которАА жсна н^връжетъ ОТрОѴА В А^ ДА покаст' са СЕ 1036 7; Аіре котордл жсыа блждъ сътворьшн. толн прокА^нтъ отроѵА в’ сев^. Г да пост' са СЕ 104а 10. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ. Гр. яаібіоѵ, ёуубѵюѵ. Вар. отроѵл, ѵѵтроѵд. Неб. отроче остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отрьтн, отьрж, отьрешн се. Обърша, избърша. ВѢ ЖС- МАрНѢ ПОМА^АВЪШНѢ ГА мѵрогж. I отьръшн Ы08Ѣ ВЛАСЪІ СВОНМН М Йо 11.2 3, А, СК, Н. Срв. Йо 12.3 М, 3, А, СЩ вндншн лн снвв жсыж ... сн же слъ^лмн омоѵн но^ѣ мон. ОТ|?ѢБНТН 121 отрѣшнтн і влдсъі свонмі отьрс- М Лк 7.44 3, А, СК. Срв. С 394.30. Изч. М, 3, А, СК, Н, С. Гр. ікрааасо. Вар. отрітн. Нвб. Срв. отрия ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА- отрѣвнтн, отрѣвХнк, отрѣвншн св. Очистя, почистя, окастря. ввсѣкж рд^гж N0 твордштжкв пдодд. і^ъметъ кк. і вьсвкж тво(тво)рдштж плодъ ОТрѢБНТЪ НК ДД ПЛОДЪ БОЛНН сътво- рнтъ М Йо 15.2 3, А, СК. И Образно. прн^ьрн нд ыъі. і ид рдвд твоего сего. прнведенддго къ тевѣ ... і отрѣвн очрстд его СЕ 28а 22; вьсѣко дъводоѵршнк отъ срьдьцд кмоѵр отътръвнвъ С 299.7-8. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. кайаірсо, оотоаррхм. Вар. отгтрѣвнтн. Нвб. отребя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отрѣшдтн, отрѣшдкк, отрѣшдкшн несв. I. Отвързвам, развързвам, с-днпн отъ стокѵштнрсъ точр ГЛДША нмл ѵто ДѢДТД ОТрѢШДКБфД жръвецъ М Мк II.5 3; ідете же н оврѣтете жрѣвецъ ПрНВА^ДЫЪ Прн двьре^ъ. ВЬЫѢ ыд рдспжтнн. і отрѣшддшете н М Мк 11.4 3; отрѣшдквштемА же нмд ЖрѢБА. рѢША ГОСПОДНС €Г0 КЪ ЫНМД. ѴЪТО ОТрѢШДДТЛ ЖрѣБА М Лк 19.33 3; лнцемѣрн. къждо вдсъ въ совотж. не отрѣшддтъ лн СВ0СГ0 волочр ЛН ОСЪЛД отъ ѣслнн. н ведъ идплѣдтъ М Лк 13.15 3, А, СК. Н Образно. велншн влддъіко дд вь^ыесемъ оѵрстъ ндшн^ъ врдтд. ідже тъі кдныъ сътворнлъ ксн. ВЪ^ОДНШН ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВОМЪ ІДКОЖО БѢ. въ^одншн отрѣшдкшн ве^дконнн. сьвж^ъі С 507.10. 2. Прен. Освобождавам, __избавям, спасявам, пдкы СВОБОДЬ БЪІ ѴІСЪ. ІМЬЖб I БѢ СЪВА^ДЛД съмрьть тъмь же весъмрьтье оврѣте. ІМВЖ6 БО БѢ ОСЖЖДСНЪ ТѢМЬ Ж€ СА I от- рѣшддше К106 6-7. ~ са стпрад. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Гр. Ал)ш. Вар. отърѣшдтн. Нвб. отрешвам, отреша диал. Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. отрѣшеньк, -ід ср. Завършек, завършване на нещо, изход, пожндн ВЬ^ЛЮБЬКЫЪІН. Н С6 ПО МДД0\р ОБрА- штешн нштемоѵро^моѵр отрѣшсынк. съмжтн са сдмъ N6 шсоже мъі очрждстнкв. нлн псѵдлніж СЪМЖТНМЪ СА С 315.23; илсладн са ілко просн. НДСЪІТН СА Ю.К0Ж6. ЖАЖД6ШН. прндн твок-го сьплсл рлдн к ндмъ прн-шъдшочр. н прннмн вь^нскдыддго отрѣшеыьк С 502.24. Изч. С. Гр. Хиок;, ётгіХ-остк;. Вар. отрѣшенніе. Нвб. 0. отрѣшнтн, отрѣшж, отрѣшншн св. 1. Развържа, отвържа, глл нмд ндътд ... I двьо ОБрАШТОТЛ осьл ПрНВА^ДЫО Н ЖрѢБА СЪ ЫНМЬ. I отрѣшъшд прнведѣтд МН 6 М Мт 21.2 З1, А, СК. Срв. Лк 19.30 М, 3; отъвѣштлвдлшо нолнъ ... грддетъ же кръплен мене. емоѵрже нъсмъ достоныъ отрѣшдтн рдмеые сдпогъ М Лк 3.16 3, А, СК; неочркроштеннТ во ве^дкоинк) дъллтел^. отрѣшнвъше поілсъ іемочр. вллсъі к-моѵр вьва^лша ... меѵемь очрддренъ въівъ С 61.29; вллженъін кодрлтъ дл не вндѣиъ нын вждетъ. тлко просто стол. реѵе къ лндчрплто^ повелн дл ма отрѣШАТЪ С 107.5; мыогочр же ѵлсочр мннжвъшоѵр. повелъ Н^АТН Н Н^ ВрѢТНШТЛ. МЬЫА ІДКО очрмрълъ ѵе. ідкоже отрѣшншА врътн-ште. нскоѵнвъ стъін стд простъ С 112.7. 2. Прен. Освободя, избавя, отрѣшн н отъ ж^ъі сеіл непрнѣ^ыннъі СЕ 40а 18. Срв. СЕ 436 11; ѵѵ вс-ле ѵоѵрдесл днвьыл. кже до\ршл отъ ж^ъ сьмрьтъыъі^ъ отрѣшъ. кже врлтл ддовд рд^връже С 311.15; влдгосло-ВЬіеНЪ РрАДЪІН. лдд съва^днл покл^лтн. л лддмл отъ щъ отрѣшнтн С 341.29. // Отстраня, премахна, дште нмдшн ѵто до врдрд св^го. НСТрЪГНН ГНЪВЪ. НЦѢЛН Нк^вж. ОТрѢШН врдждж С 421.27-28. // Опростя, освободя от наказание, блюдн са дд ие простншн кго. н дд ые прннмс-ші ОТрАСТН 122 ОТЪ ІСГО ВЪ 0БЫ1ІТ0ННІ0. н дл. нс отрѣшншн ісго отължѵенніл С 187.16-16. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. Х-исо, аѵоіуѵиці. Нвб. Вж. при спуѣшлтн, отрдстн еж. отътрАстн. отъ предл. С род. 1. За обстоятелствени отношения, а) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие или се отделя, откъсва нещо: от. нсъ реѵе. ѵлкъ едннъ съ^ождаашс отъ нсма въ ерн^ж М Лк 10.30 3, А, СК; сгда оѵ^ьрнте ОБЛАКЪ ВЪ^ОДАфЬ отъ 5(АПАДЪ. АБН6 глстс чз(іс)ісо тжѵл грАдстъ М Лк 12.54 3; вжс- ... нс-отъврь і менс- отъ ліцѣ твоего СП 50.13; дьньсь гъ ^ъ водатъ. і отъ сжда ыа сждъ і сължтъ К 106 26; ВОІСВОДННЪІ слочргъі ... ОТрѢШНША ІСГО отъ 7Р.7Ъ С 18.29; вь^шѣтс- врАТА КНА^Н вашн вь^ьмѣте врдтд. не отврь^ѣтс- БО НЪ ОТЪ САМѢ^Ъ основаннн вь^ьмѣте іл. нсюореннтс прѣстАвнте С 465.5. // С предлога до - отъ ... до. За определяне на крайните предели на разстояние в пространството, като се посочва изходният пункт: от - до. оын же ісрѣплѣд^ж са глнъште. ѣісо рА^врлштААТъ людн о\рѵА по вьсен нюдсн. НАѵенъ отъ гАлнлеід до сьдс М Лк 23.5 3; н рАстръ^Авъшс- рн^ъі гсмоу отъ въіа до ногоу С 62.1; сътворншА жс шьствнгс СТНН. ОТЪ рСѴСНААГО мѣста до рѣісъі С 60.4. 5) При означаване на мястото, откъдето започва дадено действие с посока навън: от. і шсдъше жс вѣсн отъ ѵлвка, вънндж въ свнниіА М Лк 8.33 3, А; въ^носіа ОБЛАКЪІ ОТЪ ПОСЛѢДЬННІ^Ъ ^СММЛ, МЛЪННІА въ дождь СТВОрН. Т^ВОДІА вѣтръТ отъ скровншть своѴ^ъ СП 134.7; по съконѵаннн жс молнтвъі доѵрнж на неѵнстъін доу^ъ н гла юмочр. ВЪ НМА ГА Кр )<А Н^НДІН ОТЪ ГТСА С 520.7. е) При означаване на произход: от. і се н^ношаа^ж оѵрмерошъ СНЪ ННОѴАДЪ МАТерН СВОСН. I ТА БѢ ВЪДОВА, I НАрОДЪ ОТЪ ГрАДА МЪНОГЪ БѢ съ нект; М Лк 7.12 3, А; і съшедъ съ ННМН СТА НА МѢСТѢ рАВЬНѢ. Н НАрОДЪ о\рѵеннкъ его. і мъножьство мъного люднн отъ вьсеьх нгсдоа н отъ нёрлмА М Лк 6.17 3, А, СК; посъланъ аннлъ ГАВьрнлъ ... къ дѣвѣ овржѵенѣ мжжевн. емочрже нма носнфъ. отъ домоѵр давдва М Лк 1.27 3, А; дѣвѣ СТѢ Н ПрѢѴНСТѢ ОТЪ рОДА ЦѢСАрЬСА сжштн. нменемь МАрніл С 10.22; БѣАше же то\р грнгорнн нань^нанъ-скъін. н анодни отъ солоѵрнА С 201.14; снн очрво освѣштенъін отьцъ нашъ ІѴѴАННЪ. ОТЪ АрМСНЪСКААГО ННКОПОЛГА бъ С 278.17; бѣ нѣкто бола ЛА^Арь. реѵе ОТЪ ВНДАННА. ОТЪ ВЬСН МАрНА С 312.30. г) При означаване на момент във времето, от който съществува нещо: от. жсна сжштн въ тоѵенне кръве. отъ дъвонк на десдте ЛѢТОѴр ... КОСНЖ СА ... рН^ЪІ СГО. I АБН6 ста токъ кръве сіа М Лк 8.43 3, А, СК; м^, дскАврѣ. а. днъ. ста п^ркл. НАО^. Н. въ вторнй. г. & полоу УIIа 17; бъ въ малѣ оѵрсъпе. і съпаштаіа ОТЪ ВѢКА, ОТЪ АДАМА ВЪСКрѢСІ К 126 8. Срв. С 448.7; написа (же са въ) ЛѢТО отъ сътво(ренн№, мнро)\р г5. ф А ннъдн(кта в) СН; съ же в... црь рА(^Біень въ) цремь ВАсілТемь) з Гс Ё го оть створенТА мир а (въ клюѵн Т оѵрсъпс- лѣто се)моѵр нс^оддфоѵр В. // С предлога до - отъ ... до. За определяне на крайните предели на даден отрязък от време, период: ОТ - ДО. ВЪ НОШТН ЖС ТО ТВОрААШС. наѵьыъ носнтн отъ веѵерА дожи н до ^орь С 550.9; сътворншА же шьствнк стан... до рѣкъі. отъ ѵаса дсватааго ДО СВѢТА С 60.5; ЦѢСАрЬСТВОВА БО съмрътъ. ОТЪ АДАМА ДО МѴѴ^СНЛ. рек'ше до ^акона С 351.26. Срв. С 10.5; С 482.18. д) За означаване на причината за определено действие или състояние: поради, от. ОТЪ... 123 ОТЪ... оыъ жс рсѵе нмъ, въвръйѣтс с дсснжіж стрАИж корАвлѣ мрѣжж. н оврдштсто. въвръгж жс. і к томоѵр N0 можаа^ж прнвлѣштн СІА, отъ миожьствл ръівъ М Йо 21.6 3, А; реѵс же къ і-Фмъ, БЛ"ЮДѢТС СА. I эдАЫНте СА. ОТЪ ВСѢКОГО лн^оімнѣ. ѣісо ие отъ і^бъітъка комоѵржьдо. жнвотъ сго естъ. о (погр. влг. отъ, ЯгиЧу с. 109, бел. под линия) імѣыні емочр 3 Лк 12,15; положнлъ есі ... ^емлкк плодовітж въ СЛАТШЯч. ОТЪ ^ЪЛОБЪІ ЖІВЖфІІ^Ъ ЫА N61 СП 106.34; оѵрпн(жтъ снд отъ обілУѣ домочр твосго. V потокомъ пУштіа твоем, иапоншУ (А СП 35.9; мыогоѵр жв ѴАСо\р мныжвъшоѵр. н инѵьсоже ОТЪВѢШТЛ(Ж- ШТеМА НМА. ОТЪ МИОГЪІН^Ъ БО МЖІСЪ N6 МОЖААСТА Н ГЛАГОЛАТН С 114.12; СЛЪІШЛВЪ Б'ЖНН рЛБЪ. ОѴ|*МНЛНВЪ СА ОТЪ БЛАГОДѢТН ЫАПАД6 ЫА ВЪІЖ (СГО С 526.11; въ ѵасъ же прьвъін ыоштн. съклѣштаа^ж сд отъ стоѵрдснн стнн. н ТѢЛО НМЪ рАСПАДААШб СА С 76.21. // След глагол стрлдлтн. нсъ ... СЪШСДЪ СЪ ЫНМН СТА ИА МѢСТѢ рЛВЬЫѢ. н ЫАродъ 0\рѴСИНКЪ 6Г0. I мъиожьство МЪИОГО ЛЮДНН ... Н СТрАЖДІЖШТСН отъ АХЪ ЫСѴНСТЪ ІСЦѢЛѢА^Ж СА М Лк 6.18 3, А, СК; авн ыъіыѣ внсть твокк. иа рАБѢ ТВОбМЬ СбМЬ. СТрАЖДАБКфННМЬ отъ нсджгА СЕ 25а 8. е) За означаване на основание: по, според, съобразно с. гла емо\р отъ оѵрстъ ТВОН^Ъ СЖЖДЖ ТН ^ЪЛЪІ рАБС. ВѢДѢАШС ѢКО А^Ъ ѴЛВКЪ ѢрЪ 6СМЪ М Лк 19.22 3, А; вьсѣко бо дрѣво отъ ПЛОДА СВ06Г0 ПО^ААТЪ сд М Лк 6.44; отъ мон^ъ словссъ рА^оѵрмѣюшн ГС.КО творьцъ (ССМЪ ДО\рШАМ' н срьдьцсмъ сьвѣдѣтсл"ь С 393.13. ж) За означаване начина на действие: от. ОИЪ ЖС ОТЪВѢШТАВЪ реѵс. ВЪ^ЛЮБНШН ГА БА ТВОСГО. ОТЪ ВЬССГО СрДЦА ТВОСГО М Лк 10.27 3, А. з) За означаване на промяната, прехода от едно състояние или чувство в друго: от. ВЪСТАИѢТС ндѣте. ОТЪ СТрАСТН вь восолніс С 470.13-14; пондѣтс отъсж-дочр. от' НСТЬЛѢИЬГА вь ыенстьлѣыьк. отъ съмрьтн въ жнвотъ С 470.10; ВЪСТАЫѢТС НДѢТ6 отъсждочр. отъ рАБОтъі въ свободж С 470.15; л^ъ жс власъ въ ефесѣ съі ... прѣпнсА^ъ ПрОТЛЪКОВАВЪ ОТЪ рОѴрМЪСІСА А^ЪІКА ЫА гръѵескъ С 114.25. 2. За обектни отношения, а) При означаване на логическия субект на действието при страдателен залог: от. МАрнѣ ... ПОМАГА Ы08Ѣ НСВѢ ... ЭДАМННА ЖС НСПЛЪЫН СА ОТЪ ВОЫА эдн^ъмъімк М Йо 12.3 3, А, СК; въпрошеыъ же бъівъ отъ фдрнсѣн. когда прндстъ цсрствне Бжнс М Лк 17.20 3; посълаыъ бъістъ АЫІЧЛЪ ГАВЬрНЛЪ ОТЪ БА. ВЪ ГрАДЪ ГАЛНЛСНСКЪ. СМОѴрЖС НМА ЫА^АрСТЪ М Лк 1.26 3, А; въ дьын тъі. прнде нсъ ... I кръстн СА ОТЪ НОАЫА ВЪ ЮрДАЫѢ М Мк 1.9 3; уць жс постАвлеыъ ссмъ цръ отъ ысго СП 2.6; V възчдс дъімъ ГЫѢВОМЪ СГО. Н ОГЫЬ ОТЪ ИСГО ВЪСПЛА-ЫСТЪ СІА. ЖГЛЬС ВЪ^ГОрѢШЬЬ С(А отъ него СП 17.10; ди& вЛса. отъ раба кръфАстъ са СЕ 2а 17; бъ сиа своего посъла рАЖДАСМА отъ жсыъі К 6Ь 5; повръгошл ИА ВЪСТОѴЬИЪІН^Ъ СТрА-ЫА^Ъ. ГАІСОЖС Н^ѢДСЫОМЪ БЪІТН нмъ отъ пьсь С 538.26; сн вьсн атн БЪІВЪШС ОТЪ ВОЮВОДЪ. ИОЧрЖДАА^Ж А жрьтн бѣсомъ С 69.17; н бъівъ. сУ лѣтъ. снротоія; отъ роднтел'ь оста-вьюыъ бъістъ С 546.21. 6) При означаване на обекта на действието при глаголи със значение 'моля, отделям се, отдалечавам се, крия се, пазя се, въздържам се, избавям се, излекувам се, очиствам се, освобождавам се’: от. къто СЪКА^А ВАМЪ БѢЖАТН ОТЪ ГрАДЖШТЛ- аго гиѣва М Лк 3.7 3, А; о нсцѣлѣвъ-шнн^ъ отъ рА^лнѵсиъ ысджгъ М 76а 16; реѵс жс къ ынмъ блюдѣтс са н ^рАИНТе СА ОТЪ ВЬСѢКОГО ЛН^ОНМЬСТВНѢ М Лк 12.15 3; н отвръ^ѣмъ отъ нас(ъ) нго н^ъ Е 21с 6; вссь дсиь отъ. 124 ОТЪ.. мнлоѵрстъ. I ^лемъ длетъ прлведьнъі ... ОТКЛОНИ СІА ОТЪ ТЪМк I сътвори довро. Т жнвн вь вѣкъ вѣко\р СП 36.27; н БЖДСШН Н ТЪІ ОѴНШТАА МНОГЪІ отъ БѢСЪ. н отъ а^ь рл^лнѵьнъін^ъ С 236.2; о\рп'вліж нл ьГь. іако тъ Н^БАВНТЪ МА ОТЪ СѢТН ЛОВЬѴА. Н ОТЪ словесс мдтежьнл С 70.23, 24; ѵддл МОЛНТС СА КЪ БОГОѴр. ДА Н^БАВНТЪ ПрѢДѢЛЪІ СНА ОТЪ НС^ОДАШТНН^Ъ бѣдъ С 569.19; рА^оѵрмѣнте ілко о\рже реѵс ГОСПОДЬ. N6 очрвонте СА отъ оувнвмжштнн^ъ тѣлсса С 175.16; ПрОСНША ОТЪ ВЛАДЪІКЪІ БЛАГОДѢТН С 54.25; овлыгъѵнтн псѵаль. о нного ОШЬСТНН ... НЛН 0 ннѣ^ъ кон^ъ НАПАСТС^Ъ. НМНЖС ОТЪЛЖѴІАСТЪ са отъ врлтнА ЗЛ IIа 6. в) При означаване на източника, от който нещо се приема, получава: от. МАрНѢ БО БЛАГЖІЖ ѴАСТЬ Н^БЬрА. ѢЖС N0 отънметъ са отъ нсьа М Лк 10.42 3, А, СК; въ нна очрѵеннннѣ (!) стрАнънА рА^ЛНѴНАІА. N6 ПрѢЛАГАНТС СА. ДОБрО БО БЛАГОДѢТНЖ Н^ВѢСТОВАТН СрДЦА. А N6 БрАШНЪІ. ОТЪ НН^ЖС N0 ПрНАША ПОЛЪХА ^ождъшен Е 336 17; съ прінметъ благословсствснъс отъ гѣ СП 23.5; не ІМѢА^Ж ^ВАЛЪІ БО\р ІЮДЪІ. I СГДА ПріІ-МА^Ж довро ОТЪ НСГО. скоро ^АБЪІВАуЖ К 66 19; воквода же повелѣ гемоѵр ВЪВрѢШТН ВЬ рѣкж. НЪ ВЬ^АША К крьстніАын отъ спекоѵрлАторА С 23.19; благо же прннмше вслнкок отъ ѵловѣ-КОЛІОБНВААГО БА С 531.3. 2) ПрИ означаване на едно цяло, от което се взема, отделя част: от. і вь^аса очркроѵр^ъ ДЪВА ИА ДССАТС КОША нсплъыь н отъ ръівоѵр М Мк 6.43 3; глкб же вамъ. ѣко не нмамъ пнтн юже ОТЪ ССГО ПЛОДА ЛО^ЪНААГО М Мт 26.29 3, А, СК. Срв. Мк 14.25 М, 3; Лк 22.18 М, 3; съпоТте ыамъ отъ пѣснсі снонескъ СП 136.3. Срв. К 1а 39; ІАДѢѢШ6 оуво отъ вьсего нъ по МАлоѵр ^ѣло С 274.6; сѣдъше на трепе^ѣ ВЪКВСНВЪШС ВНЫА. ДА АШТС ДОБрО вждетъ. то сладьцѣ пніжтъ отъ іГего н вь^весслдтъ са С 267.11; се во НМѢАШС ЛЬСТНВЪН НА оѵрмѣ. ДА ТЪѴЫгБ ВЪКОѴрСАТЪ ОТЪ БрАШЬНА КМОѴр. Н овьштьннкомъ бъітн вѣрѣ С 58.11; ТЪГДА ПОВСЛѢ комнсъ ... отъ пльтнн кго оѵрдъі отърѣ^овАтн С 231.17; Аште лн да неврѣжетъ пшеннцд лсжа-тн кн н да не въсѣіетъ отъ нса. то оскждѣктъ пшсннца С 266.11. 3. За определителни отношения, а) При означаване на произхода на нещо, източника, от който произлиза нещо: от. прньхсА вѣнс отъ фнннкъ. і н^ндж протнвж смоѵр М Йо 12.13 3, А, СК; нс бон са мАрне. овръте во благодѣтъ отъ ба М Лк 1.30 3, А; евАнычеліе отъ лочркъі М 78а 1; св о ма гла з Т А 1406 20; н проповѣстъ са сва 1Л> ЦрСТВНІА ПО ВСС1 ВССЛСНѢІ. ВЪ СЪВѢ-ДѢТСЛЬСТВО ВСѢМЪ А^ЪІКОМЪ СК Мт 24.14; ІѴОАННА ^ЛАТООѴрСТААГО слово, отъ ТЛЪКОВАННСА СЧрАГГСЛНА. 1АЖС ОТЪ матдса о дссатн дѣвнцъ С 368.23; ПНШТЖ ЖС НА МНОГА ВрѢМСНА ОТЪ трѣвъі НМѢАШС рАСТЖШТНН^Ъ ВЬ рѢЦѢ С 519.4. 6) При посочване на съдържанието на нещо: от. воѵь- СТН1А ЖС ОБрА^Ъ ОТЪ ДЪВОСГО ССГО състонтъ са. оѵрѵснн довроѵсстьнъі н дѣаннн благъі X IIВа 24. е) За определително-дистрибутивни отношения - когато един предмет или лице се отделя от подобните му: от. бѣ же оѵрѵА нсъ на еднномь оть соньмншть въ соботъі М Лк 13.10 3, А; сътвори ма ѣко еднного отъ нанмъннкъ твон^ъ М Лк 15.19 3, А, СК; да нікъіже оѵрво отъ владъікъ ... ІСПОВѢДАІА ССБС ВѢрНА СрДЦСМЬ. ДАЛСѴС ОТЪСТОІТЪ БА стеро ПСАНЪІМЬ СІМЬ К 26 26; въ кдннъ жс- отъ д’ннн ... по СЛ0ЧрЖ'БѢ ЦрЬКВЬНѢН. НАПрАСНО ОБЛАКЪ покръі ісго свѣтлъ С 570.5; гла кмочр прАвьдьнъін. вѣждъ. іакожс н^ндешн. н нн кдного отъ очрдовъ гего врѣдншн С 554.18; колнко отъ нлшн^ъ онмъ отъ... 125 отъ.. (!). нл рлтн плдоша С 91.11; кононъ же мънѣвъ ілко к'то сжтъ отъ ПрОСАШТН'|)<Ъ. нлн отъ волнТ ПО ОБЪІѴЛК прнр;одАШТн'і);ъ. отврь^е нмъ двьрн С 38.9; цнТ же отъ доьстолкбьць вь^е-мъше тълесл. нмъ мѵрромъ помл^лвъ-ШС-. ПОЛОЖНША НЛ Мѣстѣ ^НЛМОННТѢ С 67.8; нлведе гь очржлсть сьнл лдлмл. н прнТмъ іед'ыо отъ ревр' кго. сътвори кмоѵр женж. отъ свонмъ оѵрдовъ С 9.8. г) При посочване на материала, от който е направено нещо: от. глкб во влмъ. тко можетъ бъ отъ КЛМ6ННѢ СС-ГО. ВЬ^ДВНГНЖТН ѴАДЛ лврллмоѵр М Лк 3.8 3, А, СК; і кочрпль пллштлннцж н сънемъі-н овнтъі-н въ пллштлннцж. I въложн въ гровъ. іже вт нсѣѵенъ отъ клмеые М Мк 15.46; вь вернглр;ъ втр;ъ. се цѣслрь вѣньць отъ клмеыніл дрлгллго ношж С 368.16; стън нлѵа ... гллголлтн ... богъі лъже ... кже сжтъ дѣлл ржкоѵр ѵловтѵьскоѵр. отъ клменн н отъ дрѣвл творени С 49.27. д) При сравнение - за означаване на онова, с което се сравнява: от. точр сва^лнъін нслкъ. сва^лнъін древле отъ лврллмл. въ ^совъ оврл^ъ С 460.23. въ длХд отъ. Гр. ако, осяехсоѵ, оснтарках; ёк. Далече от, на разстояние от. положнша [тѣло] нл мѣстѣ. нлроѵнтѣ. дъвок пъпьрншто\р въ дл/Са отъ рнмъскл грлдл С 185.13; н^нде нл млъѵлнънок мѣсто ... пать пьпрншть же вь длХа отъ монлстъірѣ С 273.26; Бѣлше прлвьдьнъін тъ мжжь. ннж слоѵржъвж творнтн. н ВЛрАШТ8 НОСНТН БрЛШЪНО ДѢЛЛТСХбМЪ Д€САТН пьпрншть въ длл“а отъ млнлстъірѣ С 284.29; вллженъі же слвл пеѵлльнъ бъівъ въ оѵрмт. отнде трндесАтъ пьпрнштъ ВЬ ДЛЛА отъ млнлстъірѣ С 287.6. дллеѵе сътворнтн ѵьто отъ кого. Гр. смріатгщі т( тіѵо<;, шшбіожсо ті ако тіѵод. Отдалеча, отстраня нещо от някого, изпъдя, прогоня. I весь ПОГЛНЪСІСЪІ н Бб^БОЖЬНЪІ ОБЪІѴЛН дллеѵе сътвори отъ мъіслн его СЕ 23Ь 20-21; в'с»ж нлплсть. і в'се нлшествне непрнѣ^ннно. дллеѵе сътвори отъ рлвл твоего сего СЕ 25Ь 6-7. дьнь отъ дьнн. Гр. ррераѵ ёі; рре-ра^. Ден след ден. въспонте гіо н влте іміа его. влте день ото дьні спні-е-го СП 95.2. мнмондетъ ѵлшл [ѵлсъ] отъ кого. Гр. парерхетаі то тютрріоѵ [р ©ра] ако тіѵод. Отмине, размине се неприятност, опасност от някого, і прн-шьдъ млло плде ннцъ мола са н гла. ѴѴѴС- мон лште въ^можьно естъ дл мнмондетъ отъ мене ѵлшл сн М Мт 26.39 3, А, СК; н прѣшедъ млло плде нл ^емлн н молъше са дл лште въ^можъно естъ мнмо ндетъ отъ него ѵлсъ М Мк 14.35 3. отъ горъі дожн н до долочр. Гр. ако аѵсоОвѵ есод катю. От горе до долу, по цялата дължина, въктъ по ОБЪІѴЛК МОЛАШТО\р СА КМО\р ВЪ полочрноштн ВНДѢТН кношж крлснл стоаштл пръдь ннмь. овлъѵенл въ КОТЪІГЖ льнѣнж. рл^дърлнж отъ горъі дожн н до долочр С 187.5-6. отъ горъі до нн^ъ [нн^оѵр]. Гр. рестоѵ. От горе до долу,л по цялата дължина. I тъмл въ? ... і слъньцк мръкъшм. I клтлпетл^мл црьковнлъ. рл^дърл СА. нл двое отъ горъі до нн^ъ 3 Лк 23.45 А. отъ дъвок лѣтоѵр н ннже по лѣтоѵр. Гр. ако біетопі; каі катсотерю. От двегодишна възраст и надолу. ТОГДЛ нродъ ... Н^БН ВСА ОТрОКЪН сжціаьа въ вн-о^леемн. н въ всѣ^ъ ПрѢДѢЛѢ^Ъ СЧА. ѵотъ двок лѣтоу н ннже по лъто\р А Мт 2.16 СК, Б. отъ ложеснъ. Гр. ако рртрад. От майчина утроба, от рождение, оѵртоѵрждені бъішіа грѣшньнн отъ ложеснъ СП 57.4. отъ мллдьньствл. Гр. ако ѵртибг')еѵ. От детство, от детска възраст, л^ъ ОТ&БѢГЛТН 126 ОТЪБѢГЫЖТН ОТЪ МЛАДСНЬСТВА КрЬСТНІАНЪ ІОСМЪ С 223.21. отъ оБОітвдоѵр. Гр. ёкостёрсотІЕѴ. Дву-кратно. ночрждА дьнесь сътворнтн ОВѢДЪ. ИСКАН ОТЪ ОВОІЖДОЧр ВАМЪ оѵрспъргъ вждетъ. н сед трспе^ъі НАСЪІТНВЪШС СА. Н НАШН^Ъ СЛОВОСЬ СНЦС ОТНДОТС-. Н СЪ СТрА^ОМЪ Н ТрСПСТОМЪ ... къ гръдоѵрочрмоѵр ... прнстжпнте комьканню С 406.18. ОТЪ ПОСЛѢДЬ^Н^Ъ ^емАд. Гр. ёахатог) тг[<; уту;. От край-земя, от краищата на земята, въ^носіа овла-къі отъ послъдьннТуъ ^смліа СП 134.7. отъ съложеныл вьсего мнрА, отъ СЪЛОЖСЫЫА. Вѣкоѵр, ОТЪ НАѴАЛА ВЬССГО мнрА. Гр. ако катаРоХцс; кбоцоо, ая’ архл? кбацоо. От създаването [сътворението] на света, отъкръпж СЪКрЪВСЫАА. отъ съложсннѣ ВЬССГО МНрА М Мт 13.35 3; нлслѣдоѵрнтс- о\ргото-вАнос вамъ цсрствне. отъ съложеннѣ вьсего мнрА М Мт 25.34 3, А, СК. Срв. С 508.6; вждстъ во тогда скрьвь вслнѣ. ѣкажс нѣсть бъіла отъ наѵала вьсего мнрА доселѣ М Мт 24.21 А; прндъте влннн оца мосго. наслѣ-доѵрнте оѵрротовАное вамъ црство. отъ съложеннѣ. вѣкоѵр СЕ 99Ь 12. отъ СЪТВ0{&НЫЛ мнрА [мнроѵр]. Според християнското летоброене - от времето на създаването [сътворението] на света, црь рл(^в'Гень бъі цремь васМсмь) зфГсБ го Хѣ оть ство-ренУд мнрА В; НАПИСА (жо СА въ) ЛѢТ0 отъ сътвоСрснніА миро)\р г&,: ^>а. ннъ-дн(кта я) СН. М, 3, А, СК, В, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, Г, ЗП, X, МП, В, СН. Гр. акб, пар&, т!ж6, бій, про$, &пІ, і.ѵ, штй, е1<;, ІІбяюхеѵ, -іЭеѵ, Сеп., Асс. и АЬ1. Вар. ОТЬТЪ, 0ДѴ., ОТО, ѴѴ'Г7., ѵѵть, &, 3, оть, от'. Нвб. от ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ОТЪБѢГАТН, ОТЪВѢГАІЙч, ОТЪБѢГАЮШН несв. Отбягвам, избягвам, не отъбѣгаістъ отъ сжждоыъінрсъ пръстъ нашн^ъ С 506.22; касаіжштн во са ржцѣ СТААГО ОТЪВѢРААШС д)<ъ въ ннъ оѵрдъ. Н ПАІСЪІ ОТЪТЖДѢ ПрѢСАЖЖ-ШТАМА рЖКАМА СТААГО С 567.15; (,..)ТЪ ^ЬЛОВѢрЬННН ОТЬБѢГАТН ісс(...) МЛА 10. Изч. С, МП. Гр. фХ^усо [вар. феиусо]. Вар. ОТЬВѢГЛТМ, Нвб. отбягам диал. НТ, ДА. Срв. отбягвам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪВѢГНЖТН, ОТЪБѢГНЖ, ОТЪВѢГНСШН св. 1. Избягам, отдалеча се с бяг. СЪВА^АНЪ БЪІСТЪ Н НС ВЪ^МОЖС ОТЪ-БѢГНЖТН. ОСЖЖДСНЪ БЪІСТЪ н нс може повѣднтн С 474.6; вндѣвъше жс НАрОДН Н КОМНСЪ ^ВѢрН Н^ЛѢ^ЪША вьнъ н цръкве, отъбѣгоша С 229.20. // В повел. Излез, махни се! тъі паус в'сърсъ трепсфквфн. і^вѣгнн іссго (!) рАБА ГНѢ. ВѢрОѴрНЪфААГО ВЪ НМА ГНС. отъвѣгнн отъ него СЕ 46а 3. // Спася се. прнмнрн са съ прАвовърънъінмн. днмофнлоѵр же ОТЪБѢГЪШОчр ЦѢСАрА ПОВСЛѢННІА, н съвъкочрпысннгА н съмн-ренніА. въ^да кмоѵр С 200.7. // Образно. покон дши; рАБА твоего сего. НА МѢСТѢ СВѢТЪЛѢ. НА МѢСТѢ ^Л^ДЬ- нѣ. отъніждѣже отъвѣже болѣ^нь. скръвь н въ^дъіх&ннс- СЕ 51а 5. 2. Прич. мин, деят. като същ. а) отъвѣгъін т. ед. Гр. о Хеілотак-гпаоп;. Този, който е избягал, избягалият; беглецът. стрАЖЬ югда ВНДѢ ІСГО О^КАОЙЬША СА, Н ВЪ БАЬГЖ ТСК'ША, ВЬ МѢСТО отъбѣгъшааго. самь са оѵрстрйідъ. н съвръгъ рн^ъі къ НАРЪІНМЪ СА прнмѣсн С 93.19. б) отъвѣгъшон м. лін. Гр. о1 ёкфпубѵтес;. Тези, които са се спасили, н снмъ въівъшнУмъ. прѣ-тръпѣвъшнѴмъ ВЪ АЛѴВАХ' н молнт- ВА^Ъ. НА ДЛЪГЪІ ДЬНН 10Д'ВА СЪКЖТ-АША ОТЪБѢГЪШНѴмА ВѢСОВАННІС С 53.25. СЕ, С. Гр. фебусо, аяофеиуш, аѵахсорЕсо фебушѵ, аяобібраакчо. Нвб. отбягна, отбегна ОА, ВА, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъвѣжгкТН 127 отъвестн отгвѣЖАтн, отгвѣжж, отгвѣжншн св. 1. Избягам, махна се, отида си. вндѣвг же комнсь н нлродн отгвѣжл-шд. н глагола комнсь свдтоѵроѵрмоѵр. ВНДНШН ЛН СТАрЬѴС. (АКО ВСЛНКА СНЛА юстъ С 228.14-16; вндѣвгше же вонын н вьсь илродг вгівгшек. ОТгБѢЖАШД. Н ОСТА СВАТгіН КДНЬГЬ ЫА (Ремьже вѣ мѣстѣ С 234.30. // Образно. покон дша твон^г рАвг ... ЫА МѢСТѢ свѣтглѣ. НА МѢСТѢ ^ЛЛДЬ-ыѣ. отъыігБДѣже отгвѣжл скргвь н пеѵлль СЕ 64Ь 18. Срв. С 430.11; сѵ танбьыо днвьыок н грьдое нже сѣдн о десижкк отцл ... дргжнтг сд сквргнАвгінмА ржкАМА. н прииосимь (!) отг ыедостоннгін^г ... н ые отгвѣжнтг грѣшьнок дланьм илтек. ые отгвѣгл-ктг отг сжждеыгінрсг пргстг млшн^г С 506.21; ые ^лѵдтг лн ыеплодгі. ые П0СЛ8ША лн ложесж». N6 отнде лн ые-плодгыгін иеджгг. ые отгвѣжл лн лѣ-ность кстьствл С 249.14. 2. Отбягна, пазя се, страня, дл відімг сг стрл-^омг. ѵгто семохр істьлѣыье. вжі ^лконг сгкл^летг. і се ъко вьсѣкого пллмене плАмехОгбе. і ѣдовнтоѵр оѵрѣдеиьк ѣдовнтѣе дл отгвѣжімг. прідетг во пророкг мосі. отг ба ЫАОѵрѵенг сгі К 1Ъ 28. 3. Прен. За слънце - заляза, вндквг ѵоѵрвьствьиок сльиьце. ^а ПрАВЬДЫААГО СЛЬНЬЦА. ДОСАЖДАКМА ве^АкоМнкгі. нг тргпд дрг^ость. отгвѣжл омрлѵнвг ^емыж С 486.1. СЕ, К, С. Гр. (реиую, бсяоБібрйстксо, ірХёусо. Нвб. Срв. бежа диал. ДА. отгвлХеньк, -іл ср. Отваляне, отмах-ване, отъркулване. по отгвАл'сынн клмгікл. вь^ьрѣвг ыл ыево реѵе. отьѵе БЛАГОДАрЖ ТА. ІАКО О^СЛгіША МСИв. кггдл же молн сд С 316.28. Изч. С. Гр. тЬ &яок\ЛТааі, Вар. отъваЛинк. Нвб. Срв. отваляне рядко ЕтМл. отгвллнтн, отгвАлнк, отгвллншн св. Отваля, отмахна, отъркуля [камък и под.], і се тржсг вгктг велнн. айьл во гыь сгшедг с ывсе. і прнстжпь отгвллн КАмеыь отг двьрен гровл М Мт 28.2 3, А, СК. Срв. С 444.23; і вг^ьрѣвгшд вндѣша ѣко отгвАленг вѣ камснь, вѣ во велен вѣло М Мк 16.4 3, А; оврѣтж же клмень отгвАленг отг гровл М Ліі 24.2 3, А\ повелѣ стоАШтннмг точр жндомг отгвллнтн клмгікг С 316.17. Срв. С 316.24-26; н отгвллнвгше клмгі. вьлѣ^ошд вг рров’ь. ндеже вѣлше оѵрмьргін сыг н^г С 537.1; реѵете горѣ сен вьстлнн врь^н сд вг море. тлко вждетг влмг. клко нгш(А сам' ые можешн отгвллнтн клмгікл С 316.21. М, 3, А, СК, С. Гр. &кокѵХі<о, аірю. Вар. ѴѴТ7.ВЛЛНТН, Увллнтн, Лвалітн. Нвб. отваля ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. ОТгВАА(АТН, ОТгВАЛІАВК, ОТгВАЛ(АКШН несв. Отвалям, отъркулвам, отмах-вам [камък и под.]. тгі же н лл^Арл N6 вндншн вгстлвьшл отг ГрОБА ... А свокго ыевѣрьствл не рѣшншн. н гро-вгнгн клмгі отгвллілкшн. л ^авнстн доѵршд свока. горнн твордштл тн гнон. не нскгідлкшн С 338.28. Изч. С. Гр. аяокгЛісо. Нвб. Срв. отвалям ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. отгвестн, отгведя», отгведешн св. Отведа, изведа, махна, въста вг ^Аокртрл рлно кыд^г. сѣдг ыа сжднштн повелѣ ѵлродѣкмг отгвестн ^върн. н прнвестн стаіа на сжднште С 184.16-16; вь^вѣштоно вгістг лѵррн-лнілноѵр отг прнстАвькигін^г воннг вьсе то вгівгшек ... н посгллвг отг-веде стрѣгжшдА воннгі ноштніж С 16.8; н отгвед' ія> повелѣ прнтн плѵр-лоѵр. н реѵе кмоѵр плвьлс, но^лнілнн ссстрл твоіа обѣшта сд пожрьтн вогомг С 2.2; вѣдгі іако прѣдг цѣслрсмь стоншн. н отгведг плѵрлл свѣ^е сжднТшта прі^гвлвг ноѵрлнілннія; С 1.16. Изч. С. Гр. цеО(стг)Ді, Аяоаяам, аѵаХсхрРсіѵш. Нвб. отведа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪВЛѢШН 128 отъврлшлтн отъвлѣфн, отъвлѣкж, отъвлѣѵешн св. Изопна, обтегна, ѣфе не оврАтіте сіа оржжъе свое оцѣстітъ. лжкъ своі отъ-влѣѵе н оѵрготовА і. н въ немъ оѵрготовА съсждъі съмрътънъГіід. стрѣлъі своіа горжфімъ съдѣла СП 7.13—14. Изч. СП. Гр. ёѵхеіѵсо. Нвб. Срв. отвлека ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. отъводнтн, отъвождж, отъводншн несв. Отвеждам, отклонявам, отстранявам. онъ же снца словесА глаголаашс ... ДАръі лн даісшн остаіжштаа ... цѣсАревн лн творншн ^НАНА. НЪ ОТЪ НСТОВААГ0 црА ОТЪВОДНШН. ПОѴТО МАЛЪІ ГЛАГОЛА МАЛО дліешн отъ мнрл сего С 87.23; мочрддшточр же невѣстьннкочр вь^дрѣ-млшд са вьса н съпаа^ж. клжетъ же не мало врѣмд вжджштеіе плкъі. іеже гРсрѣдочр оѵрѵеннкъі отъводд іеже ѴА(ЛТН. тъгда ^ѣло іавнтн са цѣслрьствочр іего С 372.9. Изч. С, Г. Гр. алаусо, бЛАотрібш. Нвб. отвождам несв., отвода св. остар. и диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД, ДА. Срв. отвеждам. ОТЪВрАТНТН, ОТЪВрАфЖ, ОТЪВрАТНШН св. 1. Отвърна, обърна [лице, очи, поглед] - не желая да погледна някого или нещо. реѵе во въ сръдъці своемъ ^авъі въ. ѵѵтъврлті ліце свое да N6 відітъ до конъцл СП 9.32; ѵѵтъврлтн оѵн моі да не внднте сочретъТ. въ пжтн твоемь жнвн міа СП 118.37. // Образно. не отъврАтн лнца своіего отъ СТОѴрДА ПЛЬВАНЫА н коньѵьнѣе іако овѵд ма ^Аколенвіе прнведеыъ въістъ С 481.4. 2. Прен. Оставя без внимание, изоставя, не отъврАті лнца твоего. отъ мне. въ нъже денъ тжжж пріклоыі ко мнъ оѵр^о твое СП 101.3. Срв. СП 68.18; ме отъврАтн лнца твоего влісо отъ м'не. мн ОТКЛОНИ СА ГНѢВОМЬ ОТЪ рАБА ТВ06Г0 СЕ 776 22-23. Срв. СЕ 86а 7. // Простя [грях]. ѵотъврАті ліце твое ОТЪ грѣ^ъ МОІ^Ъ. I ВЬСѢ БС-^ЛІСОННЬѢ моѣ оцѣсті СП 50.11. 3. Отпратя, върна някого назад, без да изпълня молбата му. прослштоумоу очр теве дан. і ^оташтаго отъ теве ^аіатн ме отъврлтн М Мт 5.42 3, А; омн тог(о рАд)н ме повннжшд сд цѣслроѵр повелѣ(мн)ю. нмъже тѣма дьвѣма вѣа^ж отъврАштемн С 257.4. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. шіострефш, аѵатрелсо. Вар. ѵѵтгврАтітн, ютъврлтнтн, отъврлтітн. Нвб. Срв. отвратя [се] ОА, ВА, ЕтМл, ДА. ОТЪВрАфАТН, ОТЪВрАфЛВК, ОТЪВрАфАгёШН несв. 1. Прен. Оставям без внимание, изоставям. Т ь.тъ къ тевъ п ВО^ЪВА^Ъ. Т ютро МОЛИТВА МОѢ ВАріТЪ ТКА. ВЪСКЖБК гГ отърѣеші ДШЖ МО(Ж. отъврАШТАеші лнце твое отъ мене СП 87.15. Срв. СП 43.25; СП 26.9; СП 12.2; СЕ 73Ь 18. 2. Правя някой да се откаже [от религията, от убежденията СИ]. ГЛАГОЛА КМОЧр К'НА2Ъ ... рьцн мн тъі кто (есн льстан многъіа. н ОТЪВрАШТАА А ОТЪ ЖрЪТВЪ БОЖЪСКЪІ- н^ъ. н очрѵд А ннон вѣрѣ С 155.5. СП, СЕ, С. Гр. алоатрЕфсо, алотрелоз. Вар. отъврьштлтн, «крмрлтн. Нвб. Вж. при отгврлтнтн. ОТЪВрАфАТН СА, ОТЪВрАфАИч СА, ОТЪВрА- фА(ешн са несв. 1. Прен. Отвръщам се, не желая да обърна внимание на някого, нещо. доколѣ гГ отъврл- ШТАСШІ С(А ВЪ КОНбЦЬ. рА^ГОріТЪ С(А ѢКО огнь. гнѣвъ твоі СП 88.47. 2. Отричам се, отказвам се от нещо. вѣстъ ВОННЪ рАТННКА. ВѢСТЪ ДОМА АрНІА. вѣстъ н отъгоннтъ. не прнюмлетъ ѴЬСТН БЛА^НЬННѴА ... ОТЪБрАШТААТЪ СА съворА отъметжштннрсъ СА. ГНЖШАЮТЪ СА КОТОрЬНААГО ГЛАСА н^ъ С 510.3—4; помнлочрн МА ѴЛОВѢКОЛІОБЬѴе ... СМѢ-ІЖШТА са ^ьлѣ. помнлоѵрн стенжштж вьсс-іж доѵшеіж. (едже св лѣпотъі Т СА 0 ОВрАШТААШС- ОЧрТВАрѢБКШТА СН ТѢЛ на плгоѵрвж н прѣльштенніе многомъ С 392.4; днілволъ ... вьлѣ^ъ во въ ІСДНОГО ОТЪ СЛМАрАНЪ. нсконн н въннж 0Т7>ВрЬЖ6ЫЬ№ 129 отъврѣшн нстннъі отъврдштдіжштнн^ъ сд. прнготовд іего. съврдтн вьсд послочр-шдіжштаа кго С 514.24—25. Изч. СП, С. І)з. агеосгтрЁфсо, атгосгтрефораі. Вар. ОТВрДШТЛТН сд, отъврлштлтн СД, &РДШТЛТН сл. Нвб. Вж. при отъврдтнтн. отъврьженьк, -(д ср. Отхвърляне, отрицание, отричане на някого или нещо. н плдкдвъ са н отъ-връженнк СЛЬ^ДМН ОМЪІВЪ. въ прьвъіл пдкъі вѣръі сніднніс- вьннде С 362.26; ндше отъвръженніе ВЬСѢ^Ъ ВННД БЖДОТЪ. ТО СЛЪІШАВЪШД ОТЪ Н"еК> СТДрѢНШННЪІ ВЛЪШЬСКЪІА. рл^гнѣ- вдвъшд сд С 260.5; н ідкожс- лгнд ^ВѢрНЮ. ТДКО Б00\рБННЦН НМЪШб, прнведошд нл дворъ лр')снереѵ\>въ. тъгдл же оѵрстрѣлсиъ ВЪІСТЪ врт.^0-вьннн лпостолъ отъврьжсннТьГ [!]. ііѵдннъ отнде бѣжавъ С 471.29. Изч. С.Гр. арѵт)спд. Вар. огьвръженнк, отьврьжсннк-. Нвб. Срв. отвержение остар. ВА. отъврьыь нареч. Обратно, наопаки, рд^оѵрмъвъ ЖО лрнн ІЛКО остд въ отължѵеннн. НДѴА о коѵрпьнѣ сжшть-НѢН. н стѣн тронцн. въсждоу въ длездн'дрнн ^оѵрльыъі оустъі н^носнтн. Н БОЖЬСТВЪНД пнсднніл отврьнь кръ -млгдвдтн. съіночр н словоѵр БОЖНЮ. рождъшо\ро\рмоѵр сд оть него ве^нд-ѵдльно прѣжде вѣкъ С 188.4. Изч. С. Гр. аѵткгфбфсо^. Вар. отврьнь. Нвб. 0. отъврѣфн, отъврьгж, отъврьжешн св. 1. Отхвърля, махна от себе си. дште лн ржкд твоѣ лн нога твоъ съ-БЛДЖНѢбТЪ ТА. ОТЪСѢЦН н н отъвръвн отъ севе М Мт 18.8 З1; дште же око твое десное съвлджіГѣетт. та істъкнн е. I отъвръвн отъ севе 3 Мт 5.29. // Образно. врдтнѣ. нъінѣ влнже (...) спсеыне лн егдд вѣр(овд))(омъ. нофъ. оуспѣ. д дънъ прнвлнже са. овръ^ѣте ДѢЛД ТЪМІІДѢ ОБЛѢЦДМЪ же СА въ оржжне (с)вѣтл Е 5а 15-16. // Съблека, сваля, онъ же отъвръгъ рн^ъі своіа въстдвъ прнде къ нсвн М Мк 10.50 3; дыі дддмъ обндвлѣстъ са. і евъгд свовдждлетъ са. дне. кстъ^ъна ГрѢ^ОВНЪІЬА рн^ъі. ѵотвръгъше. въ ыовъіке н нс-нстьлѣнънъіьл ... овлѣ^омъ са СЕ 2а 7-8. 2. Прогоня някого. вндѣвъ же ндродън нсъ мнлосрдвд о нирсъ ѣко вѣ^ж съматс-нн I отъвръжеын ѣкоже овъца. не нмжфА пдстъірѣ М Мт 9.36 3; нн мъітдрд отъвръже ПЛДКЖШТЛ СД. НН Г0ННТ6ЛІД отъгънд по^ндвьшд твок цъсдрьствнк. НЬ ТН вьсн покддныемь отъ теве прндтн въішд С 507.15. 3. Отхвърля, отрека. тъі же отърінж I очрніѵьжі. отъвръже ^д своего. лн прѣжде рд^орілъ ссі ^двѣтъ рдвд твоего СП 88.39; скрнняв вндѣвъше вд носАфіж. сѣмо н ОВДМО ТС-КОША. двне жс родъ свон отъвръгж. н непрѣ^однмд естъствд. прѣрсоднмд двнша са СЕ 16 5-6; не вѣрочріешн лн пророкоѵр. вѣроѵр дісъі жжнцѣ. дште нѣсн н словесъі отъвръ-глъ жжнѵьствд. Н^ДДВЬНД ВО ТД ВѢЫЬ дѣлесъі отъвръгъше сд іего С 336.2; по поклоненнн прѣстддго н поклднідге-мддго кръстд. гд н вогд н съпдсд нд-шего 7с ^сд. коѵрмнрослочрженню оѵрже отъвръжс-нв въівъшоѵр С 185.29; рсотѣдше погревенъін отъвръштн дръжнмъід мн°годьнъіа ^длогъі. іегдд ^отѣдше вьѵьтенъін сь мрьтвьцн. прѣсѣштн гровьнъіА пеѵдтн С 472.25. // Пренебрегна, фдрнсѣн же н ^д-коньннцн. съвѣтд вжнн отъвръгж вь севѣ. не крьштьше са отъ него М Лк 7.30; вндѣвъшн же мдтн кго тъ кдннъ остдвыенъ. отъвръгъшн жень-склиж немошть ... н вь^емъшн снд своіего нд рдмоѵр крѣпъко. вьслѣдъ колъ ндѣдшс- С 80.16. // Прен. Низвергна, отъвръгъі са ыене прѣдъ ѵлвкъі. отъвръжень вждетъ прѣдъ днклъі в?Пн М Лк 12.9 3, А, Б; дтъ же рѣ^ъ въ оѵржѣсѣ моемъ отьвръженъ есмъ. отъ ліцд оѵью твоего. сего рдді слъішд глдсъ молітвъі моеіА. егдд во^ъвд^ъ къ тс-вѣ СП 30.23; не от&врѣшн 130 отъврѣшн ОТЪВрЪЗІ М6НС ВЪ ВрѢМІА СТАрОСТІ. СГДА Ф«марастъ крѣпость моѣ не оставі мене СП 70.9. 4. Прен. Освободя се, изляза от някакво състояние, сі очрво вѣджште въ^лювленАА врАтье. вьсѣкъ гнѣвъ да отъвръжемъ, оѵіштъше ыашъ очрмъ. і съ кротостькъ. і послоѵршАньемь. і мъногомь говѣнь-емь. да прістжпімъ пріѵдстіті сд К 9Ъ 20; оѵрвогъін же ннштетоіж вь^врА^енъ бъіваатъ тожде лк>в’іенніе авнтн. сьде Ж6 ННѴСОЖв ТАКОВААГО. не вьсѣмн та жде лѣность отъврьженА кстъ С 491.21; съ во вьсакъ стрА^' отъвръгъ. ДрЪ^НО^ВЪ ВЬННДе КЪ ПНЛАТО\р. просл тѣла Ѵсочрсовд. С 454.3; воле оѵрво н плаѵъ творншн. ДАВЪшо\роѵрмоѵр ВЬСѢМЪ рАдость. н скръвь отъ еѵргъі отъвръг-шо^ С 457.19-20. // Освободя се от робство, отхвърля иго. рАСтръгнѣмъ ЩЪI I отъвръ^ѣмъ ОТЪ НАСЪ НГО 1^Ъ СП 2.3. Срв. Е 21а 6. 5. Прич. мин. страд. като прил. отъврьженъ, а) Гр. ёррірреѵос;. Разпръснат, пръснат, разпилян, вндѣвъ же нлродън нс. мндосрдвА о нн^ъ ѣко вѣ^ж съмдтенн, і отъвръженн ѣкоже овъцд. N6 НМЖфА ПАСТъірѣ М Мт 9.36 3. 5) Гр. ттѵ; аѵтарошс;. Низвергнат, отхвърлен, 2;аклннаіж тд. ^ълъі НАѴАЛЬННѴС. ^ЛЬНЪІН НАѴААЬННѴО. Лвръженъі. I САМОДѢЛЬННѴС ЛЖКАВЪІ СЕ 51Ь 26-52а 1. м, 3, А, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. &яорб$Лса, рбЛХсо, йсгЭет^со, (ктсарѵёоцаі, арѵео(іаі, аяорріятсо, аяоб-йораі, іяорбА-Хоцаі, йяокдр^ааср, біосДгісо, ёккМѵсо, ёккбятсо, ё^бцѵодоа, ксфсарбсо, ёкяобйѵ [у{уѵоцаі], апоббораі, ёкббоцаі, катоЛбсо, іѵарйНораі, ё^ор^ш. Вар. Зврѣфн, Лврѣфн, ѵѵтврѣфн, отт.крѣштм, отьврѣфм, ѵѵтъврѣштн, Ноб. Срв. отвръгам [оѳ] диал. ДА; отвръгна РРОДЦ; отвергнат ОА, ВТР. отъврѣфн сд, отъврьгж сд, отъврьжешн сд се. 1. Отрека се, откажа се. і прн^ъвАвъ НАродъі съ оуѵеннкъі свон-мн реѵе нмъ. іже ^оштетъ по мьнѣ нтн да отъвръжетъ сд севе, і вь^ьметъ крстъ свон н грддстъ по мьнѣ М Мк 8.34 3, А. Срв. Лк 9.23 М, 3, А; Мт 16.24 М, 3; лфе тръпнмъ с ннмъ въцрнм сд. Афе отъвръжем сд. ѵѵнъ отъвръжетъ сд насъ. Афе не вѣроѵрсмъ, ѵѵнъ вѣрнъ естъ. (отъв)рѣ»н во сд севе не мо(жетъ) Е 16 7, 8, 9-10; ѵотъвръже С}Д О^ТѢШІТІ С(А ДША МОѢ. ПОМѢНЖ^Ъ ба. I въ^веселн^ъ сід СП 76.4; неже оскврънж ^авѣта моеро. V нс^одідшті^ъ отъ оѵрстъ мон^ъ не отъвръгж сід СП 88.35; клідтъ сід гь длдоѵр вь рѣснотж. і не отъвръжетъ сід еро. отъ плодл ѵрѣвь твоего. пос^ждж нг^ прѣстолѣ твоемь СП 131.11; мо въівьфн. &фе к'то кръфеннѣ своего отъвръгъ СА ВЪ ПОГЛНЪІ. I оврлтнтъ СД къ црквн вжьн. I покьетъ са СЕ 23а 5; дроѵргъ къ дроѵргоу БЛМДѢТе СА вр&тнід. не отъвръ^ѣмъ са господа НАшего Тс ^са. да н тъ не отъврьжетъ са насъ С 175.12, 13-14; нмд эднстосово. не вѣдѣ отъкждоѵр оврѣте СА ВЪ ВАСЪ, ОТЪМбТАВЪ СА отъврь^н СА н дроугъ вждешн мноігк црочр. н вьсѣмъ стАрѣншннАмъ С 48.13; отъ-вѣштавъ же стрАстоносецъ тлъкомъ реѵе. да не вждетъ мьнѣ п'се неочркро-штенъін. отъврѣштн са ^а свокго НСБССЬНААГО ЦѢСАрА. Н БѢСѢ^Ъ СА прнложнтн С 61.6; да іолма же оѵ^бо ОТЪВрЪГОСТС СА СВОІСРО ЦѢСАрА. ПрѢБЖ-дѣтс о\рво нецѣсАроѵрюмн. рАБОТЬНЪІН іАръмъ вѣѵьнъін влаѵаштс С 435.25; ѴО ОКАННН Н ВЬСЪКО ОКАННН. ѴТО ПОСТрА-ДАВ'ШС толь скоро СЪТЖЖИВЪШС сн ОТЪВрЪГОСТС СА ВЛДКЪІ ^СА. Н САМН СА дііАволоѵр прѣДАСте С 107.16; і Лнквдь В,'ѣ*7’ фьщ7- Лвръ^-ѣм' СА н СДННАКО МОЛ^Л^ СЪВЛѢЦѢМ' СА всть-^ААГО [I] ѴКА. Н СЪ ДѢЛЪ СГО ОБЛѢКЖфС СА ВЪ [!] НОВААРО АДАМА. СЖС ССТЪ ВЬ ^А Р II 3.31. 2. Прич. мин. деят. като същ. отъврьгъін сд м. ед.\ отъврьгъшен сд м. мн. Гр, о арѵробфЕѴоі;, оі акоотатпааѵте*;. Този, който се е отказал, отрекъл ОТЪВЬСЯчАО^ 131 ОТЪВѢТЪ от някого или нещо; тези, които са се отказали, отрекли; отреклият се; отреклите се. отъвръгъі са моые прѣдъ ѵдвкъі. отъвръжсыь вждстъ прѣдъ айіілъі вжГн М Лк 12.9 3, А, Б\ н сс гллгол'жшто\р. влАЖСноѵроѵрмоѵр КОДрАТОЧр. ВЪ^ЪПНША ОТЪВрЪГЪШНН СА. СТ. СДЪ^АМН ВСДНКОМЪ ГДАСОМЪ. н рѢША О^БОІА^ОМЪ СА ГН МЖКЪ. Н съвъсрсъіштсын бъі^омъ іако весло-вссьннн жнвотн С 108.6. 3. Простя се, сбогувам се. реѵе жс і дроѵргъі, ндж по тевѣ гн. древл'с жс повслн отъврѣштн мн сд 3 Лк 9.61. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. арѵеораі, аларѵеорса, аяаѵаіѵоцаі, астоѵ-тЗЕтесо, абехёш, параітёораѵ, афіахофаі, Ё^оиОеѵёю, апоХёусо, акоатрёфораі, ало-алохаааораі, бЕіХаѵЗрі^со, Хеѵпоха-кхг)?, о Вар. отгврѣин сд, Лврѣфн СА, ѴѴТгВрѢШТН СІА, 0ТВ(>ѢфН сд, отіврѣфн СА, отгврѣштн са. Нвб. Вж. при отгврѣфн, отъвьсждоѵр нареч, 1. Отвсякъде, от всички страни, вьсн сжтъ отъвьсж-доѵр подаккштс ссБѣ отсѵьство С 84.8; КАКО ДрЪ^ЫЛч ^оѵрднтн БОГА. ТАѴ6 ЦѢСАрЬ СЪБЪрАВЪ 0ТЪВЬСЖД0\р СТЪІА спнскоѵрпъі. вт. инкТенскъ! грлдт. С 188.26; отъвсждоѵр съвнрДА^ж са к ^смоѵр. водѣ^ыьынн. н връдъ нмжштнн С 556.4; оу мднАсттіірА стааго СЪБрАША СД ИАрОДН МНО^Н. Вѣр'ЫОМЪ ѵдовѣкемъ прншсд'шсмъ отъвсждо\р С 568.4; вьсѣ^ъ н^ъ трьпд връмснА. о К01СМ'ЖДС БО ОІСЪІ 0 С0БѢ ПСѴААШС СА. Н отъв'сждоѵр ОТЪ М№ГЪІН^Ъ ВДѢКОМЪ. глкоже к' ^нмт. оврАтнтн сд С 557.16; н прн^ождААрсж отъвьсждоу кт. ьГсмо\р по вьса дьнн С 205.28; н мрАѴЬИА н ТЬМЬНА ВЬ^ДО\р^А СЪТВОрНСТА. (АКОЖС ^НЖДЖШТНУМЪ СТ.СЖДТ.І. н ВСА ЯчЖА отъвьсждо\р отътръгижтн СА С 52.25-26; такт. ДАрт. ддыъ въктъ СТрАИАМТ. н^т>. вѣринн жс мыо^н прн^о-ДѣАрСЖ к' ьГсмо\р. ОТЪВЬСЖДВ БС^Ъ ВЬСѢКОА СТрАСТН СЖШТС Н БОДѢ^НН С 568.25. 2. Напълно, съвсем. от'па- ДН СЪ СВОНМН СЖПОСТАТЬМН ... НАрОДА СВОБОДН^Ъ ТВОІСА ПАКОСТИ. КШТС МАДО Н отъвьсждоѵр та рА^орж С 512.19. Изч. С. 7>. ясіѵхойеѵ, яаѵхахёіЭеѵ, яаѵхахшае. Вар. отйвьсжА». отавьсждоу, отъвеждоу. отъв'«ЖАоу. Нвб. отвсъду остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл. отъвьсждѣ нареч. 1. Отвсякъде, от всички страни. Тс... ие можААше ѣвѣ ВЪ ГрАДЪ вьынтн. ыъ вьнѣ въ поѵрстѣ^ъ МѢСТѢ^Ъ БѢ. I ПрН^ОЖДА^Ж къ немо\р отъ въсждѣ М Мк 1.45 3. 2. Напълно, съвсем, н отъвьсждѣ съдръжѣ са. како сьрдштж се ДѢІА-ЫНК. КЪІН дн оврдштж нс^одъ сдовочр. АКЪІ Н ЖНВА ПрОПОВѢДА ДОМЖ НЪ ГрОБЬ сжпротнв' С 508.16. Изч. М, 3, С. Гр. псхѵхоіЗеѵ, лаѵхахоі5еѵ. Вар. отг въсждт, отьвьсждѣ. Нвб. отвсъде остар. и диал. НТ, ЕтМл, РРОДД; отсъда диал. ДА; отсъдена диал. ДА. отъвѣ [А Йо 10.25; СК Йо 1.49; СК Йо 18.37] еж. отъвѣфАТН, отъвѣтъ, -а т. 1. Отговор, отговаряне на въпрос, о^ѵнтедю ... достонтъ лн ыамъ кесдревн даиь датн ... ВЪ^ДАДНТС оѵрво ѢЖС СЖТЪ КССАреВА КССАрСВН. н ъже сжтъ бжнѣ бвн ... н ДНВЬШС СА 0 ОТЪВѢТЪ СГО 0\рМЛЪУАША М Лк 20.26 3; прѣвъівдсшн лн въ МАЫАСТЪІрН ... ДО ПОСДѢДЬНѢАГО. Н^ДЪІ^АННѢ ТВОСГО. Л>ЙѢ. ПрѢБЪІВАІЖ ^а рлдн СЕ 87а 11; ^рлыншн лн са вь ДѢВЬСТВѢ. I ЦѢДОМЖДрЬН. I ГОВѢНЫѢ жнтьн. Жѣ. ^рАИілч ^а р^ СЕ 87а 14; въпрошеынс. НСПЪІТАДЪ лн ОСН МАИА-стъіръ. И, нспъітадъ СЕ 92а 17. // Обяснение, оправдание, извинение. ѴО ОКАИНН ... КЪІН ОТЪВѢТЪ БЖДСТЪ ВАМЪ. ВЪ СДАВЪЫЪІН Н велнкъін дьиь прншьствніл спса ыашсго !с ^са С 107.21; бо(іж) с(а С)ЖДА БЖДЖфААГО. Н ЛвѢТА ЫС НМЪН 0 ГрѢСѢ^Ъ МООІА СДАБОСТН Р II 1.20-21. 2. Заповед, нареждане, вонин ... ВЪ^ЪМЪШС КАМЪІ ВСДНН ПрНВА^АША ОТЪВѢТЪ. 132 ОТЬВѢТЪ. іемоѵр къ ноглмл. вьврѣштн н тлко вь рѣкж. по отъвѣтоѵр воіеводнночр С 154.4. 3. Присъда, наказание, ѵѵ БѢДЪІ КЪІНМН 0\рВ0 ГЛЛСЪІ Н^ВѢШТЛ ОКЛЛНЪІН. КЪІА ПОМЪІСЛЪІ въ срьАьцн НОШЛЛШО. КГДЛ ОТ'ВѢТЛ СЪМрЬТЬНЛ вь^д С 66.14. вс^ отъвѣтл. а) Гр. астбууѵо)ато<;. За когото няма извинение, оправдание. ОНОМОѴр Б(.) МЪНОГЛШТН НЛ СбМЬ жітін плкость творілъ есі. слмъ же севе 6СІ СТВОріЛЪ ВС^ ОТЪВѢТЛ НЛ СЖДЪНЪ! день К 9а 11. 6) Гр. аѵапоХоуцхос,. Беззащитен, лпстле ^очр вочр въ^лоь вене. потъфн са н^блвнтТ людн ве^ъ ІѴВѢТЛ. ПрНбМбТЪ ВО ТА ПрНПЛДЛЖфЛ. прнемъі ТА нл пръсн въ^легшл. егоже МАН ВГ0СЛ0В6 ПрНЛСЖНО Е 366 8. ОТЪВѢТЪ ОТЪВѢфЛТН. Гр. ЕКфЕрСО ТТ|Ѵ атсбфасиѵ. Дам отговор, отговоря. ТѢМЬ (!) томо^ лвнк вллженъі петръ рл^гнѣвлвь СД. ДОСТОННЪ НМЛ ОТЪВѢТЪ отъвѣштл С 363.27-28. отъвѣтъ прнкАтн. а) Гр. хрлрсга-^ороц, аябкріспѵ ХарРаѵсо. Получа указание, съобщение, отъвѣтъ пріемъше въ сьнъ. нс въ^врлтіША са къ нродочр. нъ ннѣмъ пжтемъ отідж въ стрлнж свонв А Мт 2.12 СК] внаѣ-нніс. ілвн во сд кн вь сьнѣ гллголд. се очрво вогъ ПОСЪЛЛ МД К ТСВѢ ПОВѢЖА^ мн ѵ'то уоштешн. сн же о севѣ повѣ-АЛВШН. КЛЮѴЛЮМЪ ОТЪВѢТЪ ПрНА. н ВЪСТЛ ВЛЛГОААрЬСТВДШТН вогл н свдтллго С 299.25. 6) Гр. Я.офРаѵсо тг)ѵ акбфаснѵ. Науча, узная, получа присъда, лчррнлнілнъ ... длстъ о нею отъвѣтъ повслѣвъ гллвѣ нмл отъсѣштн. н тѣлесѣ іею п°врѣштн гГсомъ н ^вѣремъ ... сніл же отъвътъ прніемъшл ... н^ндостл рлдоѵричштл сд С 14.7; повелѣ лндѵрплтъ ... меѵемъ гллвж іемочр отъсѣштн. прннм1 жс-отъвѣтъ. н тъштд сд нл невесьскок-цъслрьство. вллженъін кодрлтъ поілше С 119.1; кнд^ъ ... повелѣ меѵемъ НСѢШТН СВДТЪІА. прннмъшс- ЖС свдтнн отъвѣтъ ндошд рлАо^квит сд н сллвдште госпоал С 180.27. отъвѣтъ творнтн [сътворнтн, длтн, въ^длтн]. а) Гр. аябкрісаѵ бібсорі. Дам отговор, отговоря, пнллтъ ... вьннАб въ преторъ плкъі. і глл нсвн. отъ кжАоу есн тъі. Тс же отъвѣтл не сътвори емочр М Йо 19.9 3, А, СК, Б; н Ѵного іемочр отъвѣтл не длстъ. нъ тъѵыгв кръстнілнъ ксмъ С 47.3-4. 6) Гр. бібсощ трѵ акбфасгіѵ, ало-фоаѵороа, ажоХоуіаѵ яоіесо. Издам присъда, осъдя, мжѵнтель ... въ^вѣ-снвъ сд а^стъ о нек отъвѣтъ. меѵемъ оч^морнтн іл С 185.1; лѵррнлншіъ же оѵрвокчвъ сд нлроАл кдл крлмолтв вь^двнгнжтъ. длстъ о нею отъбѣтъ повелѣвъ гллвѣ нмл отъсѣштн С 14.4; лрнілнъ ... отъвѣтъ сътворнтн нл нь. н се рекъ повелѣ кго вь рѣкж вьврѣштн. н въ бс^аьннн оѵрмрѣтн С 153.28. в) Гр. алобібсощ тоѵ Хоуоѵ. Дам сметка, отчет, і прн^ъвлвъ і реѵе емоѵр. ѵто се слъішж о тевѣ. въ^длжаь отъвѣтъ о прнстлвленнн домовьнѣемь. не въ^можешн во къ томоѵр А0мочр стронтн М Лк 16.2 3; вндѣлше же іл сллдьцѣ тръпдштл. сетьнѣіе же повѣЖАенъ въівъ отъвѣтъ Аастъ о нем. огнм прѣдлтн »л повелѣ С 213.14. г) Гр. аяофаіѵораг трѵ аябфасяѵ. Изпълня заповед, присъда. рл^гнѣвлвъ сд льстнвън ... меѵемъ повелѣ ѵестьнжія; іего гллвж отъсѣштн. дл нжАеже отъвѣтъ сътвори точр. Н ТѢЛО СЪКОНЬѴЛНО ВЪІСТЪ С 61.27. д) Понеса отговорност, н ВНДѢСТЛ НѢКТО въ вѣллуъ рн^л^ъ посрѣдѣ ОВЛЛКЛ СѣААШТЛ ... оѵржл-съшл жс- сд вндл того. рекостл. прінмн нл господн отъвѣтъ твордштсмл. о ннуъжс- съгрѣшнуовѣ С 211.18. М, 3, А, СК, Б, Е, К, С, Р, П5. Гр. штокріслі;, аябфаок;, шгоХоуіа. Вар. ѵѵвѣтъ, Лкѣ, окѣ, ѵѵвѣтъ, от'вѣтъ. Нвб. ответ остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪКѢШЛВАТН 133 ОТЪВѢШАТН ОТЪВѢфАВАТН, ОТЪВѢфАВАКК, ОТЪВѢфА- влкшн несв. 1. Отговарям, давам обяснение, едннъ отъ прѣстоіл- ШТНН^Ъ СЛ0\|ТЪ. ОѴрДАрН ВЪ ЛАННТ7Б ІСА. рС-КЪ ТАКО ЛН ОТЪВѢШТАВАСШН Ар^нереовн М Йо 18.22 3, А, СК; і ВЪСТАВЪ Ар^нсрсн рОѴС- еМОѴ)1. ннѵьсожс-ЛН не ОТЪВѢШТАВАбШН. ѴЪТО СНН НА ТА съвѣдѣтельствоѵр(ЯчТЪ М Мт 26.62 3, А. Срв. Мк 15.4 М, 3; кодрдтъ ... пръвъін вьсѣ^ъ велнкомъ гласомъ ОТЪВѢШТАВААШб. крьстнілнн нлрнѵемъ са С 99.12; ^дклннлгсмъ ва ... ве^ ЛЪЖА ОТЪВѢШТАВАНТА НАМЪ. 0 НбМЪЖб въпрдшАіемъ ваю С 257.11-12; онъ же отъвѣштАЕААше. синове МОН БОГА нмжтъ ілкоже н а^ъ С 253.19; мъі во ГОТОВН ЮСМЪ 0 ВЪПрАШАННН твокм' отъвѣштаватн С 178.1; ѵѵ веле дѣло ѵоѵрдьно. ве^вннънъін акъі вннънъін отъвѣштавагстъ С 368.3. // Прич. сег. деят. като същ. отъвѣфАВАЬлн т. ед. Гр. о аяоЯ.оуеораі. Този, който отговаря; отговарящият. ІАК0Ж6 БО ЮГДА рочрмннъ съі лоѵрѵнтъ СА СЖДН. не ПОСЛО^ШАГСТЪ ОТЪВѢШТАВАІЖ-штаго нже не оѵрмѣіетъ тако весѣ-доватн. тлкоже V ^с С 382.20-21. 2. Възразявам, противореча, имам възражение, а тъ бо дамъ вамъ оѵрстд н пръмждрость. енже не въ^-МОГЖТЪ протівітн СА. НН ОТЪВѢфАВАТН. всі протнвлъійчфен са вамъ А Лк 21.15; нмѣлн бъіша ѵто отъвѣшта-ватн н глаголатн. лште н нерА^очрмьнѣ С 443.27-28. // Противя се, противопоставям се. дотолѣ же мжѵнша н. доньдеже реврл іего оголнша. мжѵнмъ же не отъвѣштаваашс ннѵе-соже. нъ СЛАВЫАШС бога С 260.13-14. 3. Издавам присъда, осъждам, дьнь СЬ ГЪ ^Ъ ВОДАТЪ. I ОТЪ СЖДА НА СЖДЪ СЪЛЖТЪ. I КАІѣфА ОТЪВѢШТАВАбТЪ. I пілатъ пріѵітлетъ са К 10Ъ 27-28. М, 3, А, СК, К, С. Гр. сотокріѵораі, гасо-фаіѵораі, аѵтгЯ.еум, шіоЯ.оуеораі, аѵті-кра^со, атсауоребсо, (ріЭеууороа. Вар. отгкѣ- ШТАВАТН, ОТЬВѢШТАВАТН, ѴѴТВТфАВАТН, отв-в-фАВАТІ, ѴѴТЪВѢШТЛВАТН, Ііѳб. Вж. при отгкѣфАТИ. ОТЪВѢфАВАТН СА, ОТЪВѢфАВАІЖ СА, отъвѣфАВАіешн са несв. Отказвам се, отричам се. петръ ... кгда же лн отъметААше са крьстл н отъвѣшта- ВААШе СА. ВЪСПрѢШТАКМО КМОЧ)1 БЪІВА- Аше ^ѣло С 379.15. Изч. С. Гр. алауорЕшо. Вар. отгвѣштьвАтн са. Нвб. Вж. при отгвѣірдтн. отъвѣфАНые, -іА ср. Отговор, обяснение. мдрнід въ ннж мъкль прнде ... ПОѴТО ПАѴ6 САМА ГНѢВЛЖ ІѴѴСнфл. ДА ^АрАЖЖ МЛАѴАННКМЪ ОТЪВѢШТАННК. ДА СЪВАЖЖ МЛЪѴАНННМЪ ОЧрСТЬНѢ С 242.6-7; слъіша^ъ н^ъже не н^вѣштд словесъ. рл^оѵрмѣ^ъ ТВОА доч^ша МЪІСЛН ... ДА ОТЪ МОКГО ОТЬВѢШТАННІА. оѵрвѣсн МОКГО БОЖЬСТВА КрѢПОСТЬ. ДА ОТЪ МОН^Ъ словесъ рА^ОЧСМѢКШН (АКО творьръ іесмъ доѵршАМ' С 393.12. Изч. С. Гр. албкршк;. Вар. отьвтштмініе, 0Т7,В,ВШТАИНІС. Нвб. отвещание остар. ВА. ОТЪВѢфАТН, ОТЪВѢфАКК, ОТЪВѢфАКШН се. и несв. 1. Отговоря, дам отговор. і отъвѣштавъ нсъ реѵе емочр. ідн ^а мъноіж сотоно М Лк 4.8; і прнстжпь ■ едннъ ОТЪ КЪННЖЬННКЪ. СЛЪІШАВЪ (А СЪТАЗАНБШТА СА. ВНДѢВЪ 'БКО ДОБрѢ ОТЪВѢШТА нмъ. въпросн н каѣ естъ ^аповѣдъ пръвА вьсѣ^ъ М Мк 12.28 3, А; крьштенне ноаново отъ кждѣ бѣ. съ нёвс ЛН Н ЛН ОТЪ ѴЛІСЪ. ОТЪВѢШТАН-те мн М Мк 11.30; отъвѣштавъ же лнпль реѵе жаиама. не бонта въі са ВѢМЪ БО ѢКО НСА Про(ПА)ПАТААГО НфбТА М Мт 28.5 3, А, СК; ѵъто са вамъ мьннтъ. онн же отъвѣфдвъше рѣшА. повнненъ естъ съмрътн М Мт 26.66 3, А, СК; гла емочр снмонъ петръ. гн камо ндешн. отъвѣшта нсъ ъможе л^ъ ндж не можешн ... нтн М Йо 13.36 3, А, СК; і тъ гла нмъ въі же кого ма глте въітн. отъвѣштавъ же петръ гла емоѵр. тъі есн хъ М Мк 8.29 3, А, СК; Ісъ же ОТЪВѣфЛТН 134 отъгоынтн СЛЪІШЛВЪ ОТЪВѢШТД ОМОЧр ГЛА. N6 БОН СА тъкмо вѣроѵрн н спсыд вждетъ М Лк 8.50 3, А, СК; дште тън есі ^ъ. рьці ЫДМЪ N6 ОБНЫОѴ|ТА СА. ѴОТЪВѢ [!] нмъ нсъ. рѣрсъ &мъ н N0 вѣро^ото А Йо 10.25; ѵѵтъвѣша нюден н рѣшд емочр. N6 доврѣ ЛІ ГЛОМЪ мън. ѣко сдмлрѣніыъ осн А Йо 8.48; се ті отъвѣфмжтъ очрстъі своі очрстъі своімі. V оржжье вь оѵрстьы^ъ і^ъ ѣко къто слъі^ СП 58.8; ѵѵтъвѣштаіж поыосілштнУмъ мьыѣ слово, ѣко оѵрпъвл^ъ нд словосл твоѣ СП 118.42; отъвѣфд омоѵр ыд пжті крѣпості свосіа, оѵрмдденьо ДЫОІ моі^ъ ^вѣсті мыѣ СП 101.24; Др^НОрѢН ^ЛІСЛНЫДША БГОМЬ ЖНВЪІМЬ. ТЪІ ЛН ОСН ГЛА СНЪ БЖОН. ОТЪВѢфЛ тъ н роѵо. овдѵо д^ъ гдіж СЕ 48а 13; поломшъ реѵе кръстнілнъ лн ксн. пішнТ роѵо. «н. поломѵѵнъ роѵо ІСОЮА црькъво. отъвѣшта съБорьиѣн С 132,7; онъ же ые отъвѣшта нмъ иъ прѣвъівддшо ВЪ МОЛНТВѢ свокн С 216.14-15. // Съобщя, известя, кже дште гь ^оштетъ оѵртрѣ ОТЪВѢШТЛКК вдмъ С 561.19-20. 2. Започна да говоря, оыъ жо отвръгъ рн^ъі СВ01А въстдвъ прнде къ нсвн. і отъвѣштлвъ глд емочр нс. ѵосомоѵр ^оштешн дл сътворіж тевѣ М Мк 10.51; отъвѣшта(въ)въ же др^нсѵыдгогъ ЫОГОДОѴІА ... глдше ыдродоѵр М Лк 13.14 3, А, СК. 3. Предскажа, предрека. і бѣдшо емоѵр отъвѣштдыо д^мь стъімь, ые вндѣтн съмрътн прѣждо дджо внднтъ ГЫѢ М Лк 2.26 3, А, СК. 4. Произнасям присъда, сдмо-дръжьѵе цѣсдрю дурнднідне. ыепрд-ведьыѣ сждншн, ыепрлводьыѣ мжѵн-шн. ые ^оштетд пожрьтн отъвѣштдн о ьГою С 14.1-2. 5. Възразявам, противореча, д^ъ во ддмъ (вмь) оѵрстд н прѣмждрость. енже ые въ^-могжтъ протнвнтн СА. Н ОТЪВѢШТАТН въсн протнвдѣіжфен са вамъ М Лк 21.15 3, А. 6. Признавам, правя признание, ідко ^оштевѣ крьст- НГДНД БЪІТН ПОВѢДААСТА ... СЬ ТѢМН ^ОШТОВѢ БЪІТН, СЪ ТѢМН ЖОДДЮВѢ ЖНТН ... Тѣмн ОТЪВѢШТАКВѢ 0 нн^ъжо съгрѣшн^овѣ С 213.8; тъѵыж сдъішд додрндъ. Н АБЫО отъвѣштд съгрѣ-шнр<ъ господевн сн С 360.25. 7. Наредя, заповядам, тъгдд томнтедь СДАДЬЦѢ прннмъ ВАДНВЪШАА ТЪІА. ОТЪВѢШТД ГДДГОДА шъдъше прнво-дѣто мн н С 215.12. 8. Получа опрощение, бъда оправдан, о нспо-вѣд^нцѣ^ъ крьстніАыьскъі вѣръі. с' ^мнжо НЫД ДД ВЪІ^ОВѢ СЪПОДОБНДД СА. ТѢМН ОТЪВѢШТДІОВѢ 0 (йі^ЪЖО съгрѣ- шн^овѣ С 213.8. ОТЪВѢТЪ ОТЪВѢфДТН. Гр. Іщірш ТПѴ &ябфатѵ. Дам отговор, отговоря. ТѢМЬ (I) томочр АБНЮ БДДЖОНЪІ ПОТрЪ рд^гнѣвдвь СА. ДОСТОННЪ НМД ОТЪВѢТЪ отъвѣштд С 363.27-28. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Н, У, СП, СЕ, С, КН. Гр. &тсокр(ѵоцоа, аѵтаігокр(ѵораі, аттофйеу-уоцаі, (рО^ууораі, Аѵаяфпм, ько- Харрйѵоцаі, йр/оцаі, сгиѵтіОецаі, уртфа-тіі^со, &пофа{ѵсо, &ѵх\\{у(о, ітсоХоу^орсхѵ [.ѳар. Хіуш, ^одоХоу^оцаі]. Вар. ѵѵтвѣірлтн, «тъвѣштдтн, отъвѣштлтн. Нвб. отвѳщавам несв., отвещап се. остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, РРОДД. ОТЪВѢфДТН СА, ОТЪВѢфДІЛ; СА, ОТЪВѢ- фдюшн са се. Простя се, сбогувам се. роѵо же дрочргънн ндж по тобѣ гн. древдо жо поводі мн Увѣштдті мн са іжо сжтъ въ домо^р моомъ А Лк 9.61 СК. Изч. А, СК. Гр. алотастоорш. Вар. откѣштлті са, Нвб. Вж. при отгвѣфАтн. ОТЪГДЫІДТН, ОТЪГДШАКК, отъгднгдмшн несв. Прогонвам, пропъждам, рърсъ тн ьмсо стдръ юсн. н ые можешн ѵрьыецъ бъітн ... снмн оѵрво ГДДГОДЪІ отъгд-нідше пдѵрдд С 170.10. Изч. С. Гр. ссяоаореш. Нвб. Вж. при от7,гоннтн, отъгоннтн, отъгоынк, отъгоыншн несв. Гоня, прогонвам, пропъждам някого. ВѢСТЪ дома дрнгд. ВѢСТЪ н отъгоынтъ. нн прнюмдотъ ѵьстн отъгьыгітн 135 ОТЪААНШ бла^ьннѵд С 510.1; прн^АждАА^ж же ^ВѢрНК Н ПЬСН. Н ПЬТНЦД ЫеБвСЬНЪІА. н СѢДѢА^Ж окржг' ТѢЛбСОѴр ЮК>. ІАКОЖв н моѵдеъі отъ гіен> отъгоннтн С 15.1. // Образно. вь все врѣмд освѣштактъ съ^ъданжбк. вьсж тьмж отъгоын отъ вьсвХвыгіА. ыѣстъ тъмъі по Лмь тъма юго N6 омрлѵнтъ С 509.5; потомь крАн отъпадаккт. (!) ТѢЛА. ІЛК0Ж6 огьГемъ горжштемъ. ОТЪГОЫНМА БО ТОПЛОТА отъ коиецъ ТѢЛА. Н ВЪБѢГАІЖШТН въ ГЛЖБНЫЖ ѵдстн. оть ьГн^ъже отъстж-пнла С 89.24-25. // Прен. Лекувам, церя [болест, недъг и под.], тъі осн БЪ НАШЪ. МНЛОСТНВЪ. I ОТЪДАІА ГрѢ^ЪІ, I ОТЪГОНА НОДЖГЪІ, I ІА^А Н БОЛѢ^НН, I отъ съмрътн І^БАВЛѢІАН СЕ 276 18-19; есо мжжь вьстокъ нмд юго. КДНѢМЪ СЛОВОМЪ ОТЪГОНД СТрАСТН. КДНОІЖ ВвСѢДОІЖ прогонд НОДЖГЪІ С 476.11. Изч. СЕ, С. Гр. &7іеА.айѵш, Зісокш, &ко8і&кш, іпооор^со. Нвб. отгоня, отгонвам, отгоням диал. ОА, ВА, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪГЪНАТН, отъженж, отъжвнвшн св. 1. Изгоня, прогоня, пропъдя НЯКОГО. рекъ БО ПА\рЛЪ 0 ЖНДОВѢ^Ъ ІАІСО господа оѵрморншд. н пророкъі ОТЪГЫА-шд С 406.19; нн мъітАрА отъврьже ПОКАИКШТА СД. НН ГОННТвЛІА ОТЪГЪНА ПО^НАВЬША ТВОК ЩВСАрЬСТВНК С 507.16; іАже даюшн нштемъ. ілже ^оштешн вндѣтн ѵаюмъ. нноа^ъіѵьна ОСТАВЬША. АрНА ОТЪГЪНА. ЦѢСАрА ВѢНЬѴАВЬША СД. мнрл ОБрАТНВЪША СД С 513.9; вѣровАвъшв жв молге^ж сд. ІЛКО ДА БЪІ ШОЛЪ Н ОТЪГЪНАЛЪ лжкаваг* того бъса С 35.29. 2. Прен. Премахна [беда, злина, грях и под.], і н^бавн нъі отъ в'сего ТвМЪНА н НОфЬНААГО СТрАСТОТрЪПНѢ ... ПЛЪТЬ- скъііа по^отн отъжоын СЕ 38а 7; ПОМОЛАфЮ МН СА. ГВН I БОѴр. СЪЛѢ^Ъ ОТЪ нвсе аклъ седмь. да отъженжтъ в'се ^ъло. і в'сіж ^ълобж СЕ 59а 11; М0ЛІААШ6 СД юмоѵр. ПОМНЛОВАТН ^ОМЫЖ Н^Ъ. Н МОЛНТН СД КЪ вочр ДА БЪІ ПОМНЛОВАЛЪ ЛЮДН СВОА. Н ОТЪГНАЛЪ НАлеждштек бо^дъжднк С 529.28. // Образно. I ОТЪГЪНАВЪ МрАКЪ грѣ^о-вънѣн. н вьжь^н вь немь. іскрж твоего йіднѣ СЕ 78а 6; п) воже ... ДАрЬСТВ°ВАВЪіѴ НА МНОГЪІ Н рА^ЛНѴЬНЪІ БЛАГОДѢТН. ВЬСНКАВЪІН СВѢТЪ Н ТЪМЖ. ОТЪГЬИАВЪ ... оѵрслъішн НАСЪ молдштъ тн сд ^св С 179.17; се іестъ ѵоѵрдвнѣіе. іеже въ мно^ѣ прѣмждрѴгн сн. про-СТЪІНМЪ жв жнтніемъ. н съмѣронннмъ ОТЪГЪНА прѣмждростьыо ВвЛНѴАЫНК С 273.18; тъі бостьлѣннісмъ тьлѣнью отъгъна. тъі въскрьсеннюмъ. въскръ-сенью ндмъ поновн С 505.26. // Излекувам, нзцеря [болест, недъг и под.], отъжонн отъ него В'СЬ НОДЖГЪ волѣ^нь СЕ 246 20; по лѣтѣ жо ЮД'НОМЪ ОТЪГНАНѢ БЪІВЬШН (А^ВѢ ТОН лютѣн С 531.25; благо же прннмшо ВОЛНКОІО ОТЪ ѴЛОВѢКОЛМБНВААГО БА. Н н^въівъше ОТЪ НАШЪДЪШАА нмъ БОГОМЬ ПО^ШТСНЪІА ІА^ВЪІ. ОТЪГНАНЪІА МОЛНТВОЯК рАБА БЖНІА НАІШВА С 531.5. СЕ, С. Гр. ітгеХосиѵю, бісіжго, ^орі^со, еХа-иѵсо, йтсобісокт, коааруйв, [тб] ёкірѵХоѵ. Вар. «тггнлтн, етггнАТі, отьгьнатн. Нвб. Срв. отгоня диал. НТ, ЕтМл, БТР, АР. отъдАлеѵв нареч. Отдалече, надалече. БѢАСТА ВЪ ОГ^Н ПОЯВШТА Н ^ВА-ЛДШТА БОГА ... Н СЛЪІШАА^Ж КМ ИАрОДН отъдАЛСѵе стоашто С 6.3. Изч. с. Нвб. отдалече ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъдлньге, -іа ср. 1. Даване, даряване, въздаване. ѵѵ отъдаиьн вогатъііа Истн. Н федротъі БЖННА. ВЪ В‘СѢМЪ намъ гіо помолн СЕ 606 13. // Опрощаване, освобождаване [от задължение]. ДЪВА ДЛЬЖННКА БѢАСТА. ДА-ВЪШ8 ^АНМ' НѢКОМОѴр ... Ыв НМЖШТША. Ж6 НМА ВЪ^ДАТН. ОБѢМА ОТЪДА. КОТО-ръін КЮ ПАѴе ВЬ^ЛКБНТЪІ Н. ОТЪВѢ- штавъ же снмѵѵыъ реѵе. мььСж. очрво іако кмо^же мыожАіе отъдаыніа С 393.26. 0Т7.ААТН 136 ОТЪА&ТН 2. Прошка, опрощение, се естъ кръвъ моѣ ыовллго ^лвѣтл. пролнвлемл ^л многъі въ отъдлннс грѣ^омъМ Мт 26.28 СК) молнмъ тн сд. оданнс- ПОДАЖДН 1МЪ. I ЫАМЪ БЛАГОСТЪША твоекд рлдн СЕ 24а 17-18; гГ ... подлждн рлвоѵр твоемоѵр. ОТЪДЛЫНС-семоѵр осквръыьшкімоу са. і въкочршыню масъ ыеѵнстъі^ъ СЕ 22а 9. 3. Отплата, награда, къінмъ лн поочрште-иніемъ. стоілтн ^отѣл^ж ть, мрьтвьцл. КОКГА ОТЪДАЫНІА ѴАІгБШТб ОТЪ ЫСГО С 441.20; рлдоукктъ сд н ѵоуддтъ са. Н ВЪС ТОЛНКО ПрѢБЪІВАЫНіе. прнк-мылѵгъ отъдлынк. іеже прьвоіе внДѣтн н благовѣстнтн С 446.3-4. М, СК, СС, СЕ, К, С. Гр. шреспд сгоууѵшрлі, оуюірл, аѵгібоспд харі?оцаі. Вар. от7,дг.-ннід отгдлнне, одлнно. Нвб. отдание остар. ОА, ВА, РРОДЦ. Срв. отдаване. ОТЪДАТН, ОТЪДАМЬ, ОТЪДАСН св. 1. Дам нещо на някого, реѵе кмочр се дліж на подръжлнніе ... се же сътворн дл ые лкъі н прьвллго отъдлстъ н сего іеже н бъістъ С 552.7. // Предам в нечие разпореждане, връча, лкъі овьѵд ыл глколеные веденъ ... благо овьѵа ^ЪЛОМЪ СОКАѴНІЛМЪ ОТЪДАНО 2ЛКЛЛЛ- ктъ са С 437.3; тогдл вндѣвъ САТОрНННЪ БОЖНІгК БЛАГОДАТНІЖ МНО-ЖАШТЖ СА БрЛТНІЯч. ОТЪДАСТЪ КМОѴр вьсе то село. дл вждетъ вллстнбб кмоѵр ыл млылстнръ С 207.4; внждъ же іего ВЬСЬЖДб ЫЛ ВЬСІСОрѢ ВЪСТА^АИчШТА. N6 БО нъ н о внногрлдѣ отъдл дѣллтел'емъ н отнде. н сьде вьвѣрнвъ отнде С 376.13. // Прич. тин. страд. като същ. отъдлноіе ср. ед. Това, което е подарено, подареното. длстъ клюса очрвогочроѵрмочр. реѵе ндн продлждъ се ... прншъдъ жс-потомь мллъі прѣподовьыън плтрнкь еппъ ... не оврѣте клгссатс-. оѵрвѣдѣвъ же отъдлноіе. н ісоіед вннъі рлдн С 552.4. 2. Дам някому дължимото, пншетъ во са. отъдлтн кеслрево кеслревн, н вжніе вогоу С 106.17. // Дам някому заслуженото, оу^ьрнте ВЪІ БЖДЖШТА1А ВЛМЪ отъ прлвьдн-ВЛЛГО СЖДНЛ Ѵс^л. нже отъдлстъ комочрждо по дѣломъ свонмъ С 108.4. Срв. Р II 1.35. 3. Дам, върна, изплатя дълг, издължа се. прнвѣсд емо\р длъжъннкъ едннъ. тъмонк тлллнътъ. не нмжштю же емоѵр въ^-длтн. повелѣ гъ его да продлддтъ і н женж его н ѵада. і вьсе елнко нмѣлше. I отъдатн н М Мт 18.25 З1, А; н нже сісврьмлвъі рн^ъі нмъі ннѵ‘тоже оѵрспѣ. отъдл очрво кже бѣ вържѵено іедно таланто С 378.15; ндж длъгъ вамъ ОТЪДАТЪ. ДЛЪГЪ I МЬНѢ ААНКШТО\рМО\р НА оѵрспъ^ъ н ВЪІ ОБОГАТАН С 498.14. // Върна обратно. цъслрь ... тн^° въ^вѣстнвъ намъ. Аже реѵе рлтніж н МАтежемъ црък'вн вь^дсте. то тъі мнрьнѣ отъдлднте С 200.19. // Образно. дьыь вь^ьмъ мнръ опеѵл-лнвъін. н дьнь отъда мнръ вь^весе-лнвъін С 430.23. 4. За паричен дълг - опростя. ДЪВА ДЛЪЖЬННКА вѣсте ^Анмодлвъцочр етерочр ... ые нмжіремл же нмл въ^датн обѣма нмъ отъда М Лк 7.42 А, СК. Срв. С 393.24. // Прен. Простя, опростя [грях, прегрешение и под.], надѣі СА ѴАДО. ОТЪДАДАТЪ ТН СА ГрѢСН СК Мт 9.2; тъі прнмн покллнне. і нсповѣ-длнне рАвочр твоемоѵр ... і еже съгрѣшн отъдлждн ѣко благъ СЕ 74а 17. отъддтн доѵршж. Гр. атгабібюрі трѵ уоХДѴ- Умра, предам дух. к-дннъ же отъ ѵнсла м отъпадъ прнвѣже къ БАНН. Н прнкоснжвъ СА ТОПЛОТѢ. АБНК-рЛСТАЛ СА. Н ТАКО ОТЪДАСТЪ ДШЖ СВОБК С 76.25; самъ тъ стъін еппъ отъдастъ дшж. тѣло же влѣк'ше вьыѣ врлтъ С 537.23. ~ са страд. М, 3, А, СК, СЕ, С, Р. Гр. ало5і5ш|л, ёк5{8-соді, аѵп8і6т|іі, коці^т, харі^оцаі, афігцп, ану^шрЕсо, ёХенОЕросо. Вар. і.ѵтд.\тн. Нвб. отдам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. 0Т7>АЛКѴГН 137 отъісръвбыьге отъдлглтн, отъдлкк, отъдліешн несв. 1. Отплащам се, изплащам се, издължавам се. Тс ... ведснъ бъістъ СЪВА^ЛНЪ рЖКЛМЛ ... НС- конѴлтн своіего ^ъітростьнллго ДѢЛЛ. то лн господевн отъдлкте С 431.24. 2. Прен. Прощавам, опрощавам [грях, прегрешение и под.], дл внднтс- ІЛКО вллств НМЛТЪ СНЪ ѴЛСІСЪІ нл ^емн. отъ- длнктн грѣ^ъі СК Мт 9.6; ѵто во 8Д0БѢ6 рС-ѴСфН. ОТЪДЛВБТЪ ТН СА ГрѢСН СТГМт 9.5; вже ныѣіан вллсть. грѣ^ъі ОТЪДЛѢТН. I ДША СПЛТН. Н ТѢЛ6СЛ іцѣлѣтн СЕ 25а 4. ~ са страд. СК, СЕ, С. Гр. а<ріцщ, аѵтатюбібсорі. Вар. отгдлътн. Нвб. отдавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪД€САТЬСТВОВАТН, ОТЪДеСАТЬСТВОѴрШч, отъдесАтьствоугсшн несв. Облагам с данък десятък, горе влмъ къннгъ-ѵньл н флрнсѣн. днцемѣрн. ѣко отъдесАтьствоѵрете матж н копръ. і кѵмннъ М Мт 23.23 З1. Изч. М, 3. Гр. оогабекатбм. Вар. отгдсслтъсткокга-ц. Неб. 0. отъдонтн, отъдонк, отъдоншн св. Прич. тин. страд. като същ. отъдоеное ср. ед. Гр. хо шгауеуоЛак-пареѵоѵ. За дете, което вече не се кърми — откърменото, отбитото, лште не съмѣрѣл^ъ сіа нъ вь^нѣсъ нл дш?в мошч. ѣко отъдоеное нл млтерь свокк СП 130.2. Изч. СП. Нвб. отдоя 'откърмя, отгледам’ диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъдъшеные, -іл ср. Отдих, отдъх-ване. ѵѵ сьмрьтн сьмрьтн н^влвнтель ... неджжьнъінмъ цѣльбл прлвьдъ-нъімъ отъдъшенніе С 315.1. Изч. С. Гр. аѵауо^і?. Вар. от7,дт.шсішіс. Нвб. 0. отъдъірслтн, отъдъі^лкк, отъдъі^лкшн несв. Поемам въздух, дишам, іедннъ от' воннъ оѵрдлрн н по гллвъ вел'мн ілкоже врѣднтн іего ... ржщв же очрдлрьшочрочрмоѵр іего. н реврл оба-трншд сл. ілкоже іедвл іемочр отъдъі-^лтн С 139.11. Изч. С. Гр. аѵаісѵею. Нвб. отдихна, отдихам, отдишам диал. ОА, НТ, Дюв, НГер, ДА. Срв. отдъхна св., отдъхвам несв. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪДѢЛНТН СА, отъдѣліж СА, отъдълн- шн са се. Отделя се, отдалеча се, отстраня се. ѵѵтъ сжмьнѣн’нл мѣстл. ѴѴТЪЛЖѴН СА I отъдѣлн. очрстъідн СА. ѵѵврл^л оврл^овлнллго. ржкокк вжнекк СЕ 54Ъ 18-19. Изч. СЕ. Гр. алоЛХаааораі. Нвб. отделя [се] се., отделям [се] несв. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪНМЛТН вж. отьнмлтн. отъкръвеные, -іл ср. Според християнското учение - свръхестествено разкриване от Бога чрез Свети Дух на божествените тайни на живота и на бъдещето; откровение. вьсе во еже не от кѣръі грѣ^ъ естъ. могжфомочр же оѵркрѣпнтн въі. по евлнгелню моемоѵр. н проповѣдлнню нс^вочр. по ѵокръвенню тлннъі Е 46 7; лпостолъ плѵрлъ ... оѵрклонн СА отъ ' нн^ъ. ноѵрждж севѣ сътворнвъ. н Тнѣмъ прѣжде жьджштнімъ. проповѣ-длтн слово ве съвлл^нл. по отъкръ-венню д^л стллго С 24.19; не ^отѣлше же овъторнтн ілже о очруенни/ь^ъ свонмъ ілвъіліемліл іемочр. ілвѣ же вьсѣмъ отъкръвенніл въівлл^ж С 569.14—15; вѣлше же плкъі н дроѵргън длръ. вжъствънъін^ъ отъкръвеынн длнъ стоѵрмоѵр С 569.8; по отъкръвенню двнженъ повѣждллше а нл молнтвж. иноглш'дн же н нѣкъіа отъ врлтнд ^оташтда оѵрмрѣтн С 569.24. // В есхатологичен смисъл - чрез просвещение проникване в тайните на бъдещия, вечния живот, нъініл отъпочрстншн рлвл твоего влдко... ѢК0 вндѣстл оѵн мон съплсенне твое ... отъкртьтн 138 огысръітн свѣтъ въ огсръвенне іа^ъікъ. н славж лнднн (!) твон^ъ наѣ М Лк 2.32 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, Е, С. Гр, а.кок&\ѵ>\\п<;. Вар. окръвсншс, отъкръвеннм, ѵѵкръвешв, окръввніс. Нвб. Срв. откровение ОА, ЕтМл, БТР, АР. отъкръівАтн, отъкръівАю;, отъкръівА-іешн несв. 1. Показвам, представям, явявам, ыъіыѣ со^саыа очсдѣвенА бъістъ. отъ Бе^мсонгыо^ стАрцоѵ^. ыъіша отъкръвАіжтъ младж н доврж. да ыасъітдтъ сд довротъі ка С 135.4. 2. Разкривам, разгръщам, разтварям. тъі внсръ АДЪСКЪІ НМНЖ6 СД крАсдтъ. ^ьлѣ о^мыѴмешн. а ^совн лгсднге тъ отъкрнвАіж лѣпѣ. ѵнстж по нстныѣ прніемьяктъ нстныъыжіж ^Арж С 335.16; вьлѣ^е же ѵрподылкъ. ржцѣ НМЪІ рАСПр°СТрЬТѢ Н ВЪ^ДѢЫѢ ЫА N650. Н ДНВА СА Н СЛАВД БОГА ОТЪІСрЪІВАІЖ-ШТААГО ТВОрДШТННМЪ вол"ж него С 555.16. // Прич. сег. страд. като същ. отъкръіВАИМАіл ср. мн. Нещата [делата], които предстои да се откриват [разкриват], откровенията. н глАдоу ПАКЪІ ^ОТАШТОу бъітн. прѣжде врѣмеие прнготовылше О^УбИНКЪ! СВОД N0» МОЛНТВЖ. А Н самомо^ ынкАкоже ^отдшточр. ов'торнтн КМО^ ѵ'то отъ окръіВАКмъін^ъ ВѢДѢА-САМН нсісоѵ/соѵр А ТОМО^ НАОѴ^УНВ^ОЧ)1 С 569.23. // Прен. Прояснявам, разкривам, разбулвам, нжс- ѵнстомъ о^момь н ые^ъловнвомъ срьдьцемъ прн^оддтъ. ТѢМ' СА БЛАГОУЬСТНА ОТЪ- крнвААТъ рА^мъ С 338.7. ~ са страд. Изч. С. Гр. аѵакоЛилтсо, аѵалтоааорт, алока-Хълтсо. Вар. отъкрнвлтн, отъкръвлтн, окръівьтн. Нвб. откривам несв., открия св. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъкръітн, отъкръікк, отъкръіюшн Св. 1. Открия нещо, което не се вижда [скрито от погледа], ннѵьтожс- во естъ покръвеио «же ис- оісръвеио вждетъ 3 Мт 10.26; н авішна сьа істоуъніці В0ДЪи|н. Н 0ТЪ1Сръ'Ш1А СІА ОСНОВАИЪѢ оѵрселеыънл СП 17.16; ДАундъ пр°рогсъ подъ пнсаннюмъ съкръі рА^ОѴрМЪ. А ДѢТН ОБЬДО ОТЪКрНВЬШв, НЛ ГА^ЪІЦѢ БОГАТЪСТВО Н^НбСОША С 327.5. // Отмахна, отворя, ые могжште прнстжпнтн ісъ немоѵр ^а ыАродъ. отъкръішд покровъ ндеже БѢ. I ПрОКОПЛВЪШб СЪВѢСНША одръ ЫА немьже ослАвленъі сълежАлше М Мк 2.4 3, А. II Оголя, гласъ гнь СЪВрЪША(ЖШТАГ° елені. н отъкръ'етъ джвровъі СП 28.9; которъінмъ во стрл^омъ. БЖНН ПЛЬТН ТОН СЪВЛАѴНШН леытнн ... н отъкръітн тѣло бога СЬМѢрЬШААГО СА В0Л'бБК С 456.21. 2. Покажа, разкрия, а^ъ своне вьсе сьтворн^ъ, мошть свонъ отъкръіргъ ПОКА^Ъ. (АКО НбМОШТЬЫЛ ЫАѴННАЮТ6 дѣлесА С 413.21. // Образно. да съвждетъ СА СЛОВО НСАНКА ПрІСА 6Ж6 роѵб. ГН КТО Вѣрж НА слоѵр^оѵр ИАШбМОѴр. I МЪІШЪЦА Гнѣ комоѵр отъкръі СА М Йо 12.38 3, А, СК. 3. Разкрия, направя явно [нещо скрито, тайно], отъвръ^ж въ прнтъѵА^ъ ОѴрСТА моѣ. отъкръиж СЪКрЪВОЫАА. ОТЪ СЪЛОЖбЫНѢ вьсего мнрА М Мт 13.35 3; гн ... о^танлъ есн се отъ прѣмждръ н рА^оч^менъ, I отъкръі сн млАдеыьцшъ М Лк 10.21 3, А, СК; о“ць. Бе^ЫАѴАльное рождьство. сио^ своемоу ѵѵтъкръі. I стааго д^а съшествне. тронѵьское съвъко\рпленне съвѣсть-ствова СЕ 53а 12; ые могж оѵртАНТН. ѣже отъкръітн іматъ. съвѣстьиаа моѣ н ые съвѣстьыаа СЕ 68Ъ 14; ТАЖде прнем(...)е дѣла ве^вожьыъірсъ стрлиъ цлодн н трѣвовАыьѣ н словосА. еже СрАМЪ естъ н ѵѵкрънтн Н ЫА срѣдѣ н^вестн Р II 4.11. 3. Прич. тин. страд. а) Като прил. отъкръвеыъ. Гр. аѵак8каХ,г)рцвѵод. Открит, неприкрит. мльѵл же тоѵр лѣтъ шестъ ... ЖНТН1А ѴЛОВѢѴЬСКА ОТЪЛЖѴНВЪ СА. ГЛАГОЛАТН ІСЪ Б0Г0\р ЛМБА ВЪ МЛЬѴАЫНН ... іАкоже отъкръвеыомъ лнцемъ славж господьнГж вндоватн С 289.3-4. ОТ^К^АРУ)1 139 ОТЪІСЯчАО^Жб 6) Като прил. отгкргвеиг. Гр. оЛОрюс;. Прен. Бездомен, сьмѣро-нллго Ѵсочрс*.. л^ьннкл Тсочрсл. окргвсил-лго стрлннллго. н въ стрлньнгін^' не^нлкмл С 464.20. е) Като същ. отгкргвенлгл ср. мн. Откровения, видения, довро кстг вгннж молнтн сд н очрглждлтн вогоѵр. нн кдного во отг отгкргвеигін^г. овгторнтн ^отѣ-лше С 670.1-2. 4. Прен. Насоча, отправя, ѵѵтгкргін кг гГо пжть твоТ. н очрпгвлі нл нь СП 36.5. отгкргітн оѵн. Гр. апокаЪЗпш топ? бфйсЛцопі;. Направя някого да прогледне, отгкргі прнкргвенѣн оѵн его. і подлждн емочр ^рлкг. і сгподовн н слочржгвѣ твоен СЕ 34Ь 14. // Прен. Отворя очите на някого, дам му възможност да види, да разбере нещо. ѵѵтгкргнТ оѵн мон V рл^оѵрмѣіж. ѵкдесл отг ^лконл твоого СП 118.18. ~ са страд. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р. Гр. аяокаЪзтггш, аѵакаѴияхсо, аяоахеу й^м, аѵоіуѵирл, ёккаХііяхш, ёреііуорсхі. Вар. отгкрнтн, ѵѵтгкргнтн, ѵѵтгкргітн, Лкргнтн, отгкргнтн, Укргітн, окргітн, ѵѵкргітн, Нвб. Вж. при отгкргшлтн, отг коудтг; вж. отгкждочр, отгкждочр нареч. и съюз. I. Нареч. 1. Откъде, от кое място, от коя посока, і отг кждочр се мьнѣ. дл прндетг млтн гн моего кг мьнѣ М Лк 1.43 3, А, СК; і гллшд емочр оѵеынцн. отг кждочр вь^гмемг ил почрстѣ мѣстѣ ^л^вгі 3 Мт 15.33; вѣштлнте \ѵ отроцн. отгкждочр влмг доврліл СН Н В0С6ЛЛІЛ роть н пѣснь. кто нлочрѵнвгн вгі С 320.30; отгкждочр прншлл ксн сѣмо. кого лн нштешн С 515.24; вндѣвг же а епнскоѵрпг глл-голл кг врлтлрочр, отгкждочр прндошд сна днвна ко^гі н кленні С 224.1-2; очржлслл^ж сд вьсн гллголжште. отг-кждоѵр пллсг снн С 162.23. 2. Поради каква причина, защо. прншедг-ше же рлвн гнил рѣшд емочр гн. не довро лн сѣма сѣлг есн нл селѣ твоомь, отгкждочр очрво нмлтг плѣвелг М Мт 13.27 3, А; тгѵыж мьиѣ н кдномоу повѣждг. отгкждочр се кстг С 241.3; отгкждочр очрво прѣменеі^ отг вол"д тл вьсл вннл С 415.27-28. II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: откъде, ѵѵтгвѣштд нсг н реѵе ... сгвѣдѣтельство мое нстннгно естг. ѣко вѣмь отг кждочр прндг н клмо ндяч М Йо 8.14 3, дочр^г ндеже ^оштетг доч^шетг. і глК его слгішншн. ыг не вѣсн отг кждочр прндетг н клмо ндетг М Йо 3.8; н вь^рѣвг нл нево. );отд вндѣтн отгкждоѵр кстг свѣтг. вндѣ вѣньцд сг^оддштд нл гллвгі стгі^г. ѵнсломг лд С 78.10; лрнглнг вокводл реѵе. дл нсповѣстг прѣжде нмд свок н ковь. н отгкждочр кстг С 147.7-8; тѣмь протнвж сѣдннлмг поклжн н рл^очрмл н прѣльстн н вочркстн. НМД ХРНСТ0С0В0- н6 ВѢДѢ отгкждоѵр оврѣте сд вг влсг С 48.11; рл^врь^ѣте оѵн очрмл влшего. н внднте отгкждоѵр нсплдосте. н к'де плдосте сд С 107.24. 2. Въвежда подчинени определителни изречения: откъде, нлѵьнете... тлѣштн вг двьрн глйкфе. гн отврь^н нлмг. н отгвѣ-флвг реѵетг влмг. не вѣмг влсг отг кочрдж есте М Лк 13.25 3, СК. Срв. Лк 13.27 М, 3, СК. М, 3, А, СК, ЗП, У, С. Гр. ябдеѵ, ясо; ... ’ еѵхаСОа. Вар. отг кждеу, отг коудж, ѵѵтг кждоу, ѵѵт кл>до\р, от кгкдоѵр, отг кгкдя;. Нвб. откъду диал. НГер, ЕтМл. Срв, откъде, откъдето, откъдя диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отгкждочрже нареч. и съюз. I. Нареч. Откъде, откъдето, слгішн ѵадо I рл^очрмѣн доврѣ. вг едннг естг сгтворен в'скк твлрь. не нмѣіа нн отгкждочрже нлѵат'кл. нг слмг сгі нлѵало в^емочр СЕ 67а 5. П. Като съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за мя- 0Т"ЫСЖАѢ 140 ОТЪЛЛлУАТН сто: откъдето, мъі же въ^ліобысннн отъкждочр ж5 н^ндо;<омъ. нл'дѣмъ нл слово ВБПНШНТе. вллгословьк-нъ грА-дъін въ нма господьне С 328.19. Изч. СЕ, С. Гр. ойеѵ. Нвб. Вж. при отъкждоѵр отъкждѣ нареч. и съюз. 1. Нареч. 1. Откъде, от кое място, і гллша емоѵр очрѵеннцн. отъ ісждѣ вь^ьмемъ нл поѵ^стѣ мѣстѣ ^лъбъі М Мт 15.33; глл емоѵр жеыл. гн нн поѵръпллннкл нмлші н сточрденецъ естъ глжбокъ от кждѣ оѵрво нмлші водж жівж А Йо 4.11. 2. Поради каква причина, откъде. днвл"ѣл^ж са емоѵр I глл^ж. отъ кждѣ семоу естъ прѣмждрость сн I снлл 3 Мт 13.54. Срв. Мк 6.2 3. II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: откъде, д^ъ нждеже рсофетъ дъі-шетъ. н гллсъ его слъішіші. нъ не вѣсі о кждѣ прі^одітъ н іслмо ндс. тлко е-стъ всъко рождеыое о д^л А Йо 3.8. 2. Въвежда подчинени определителни изречения: откъде, нлѵьнете ... тлѣфн въ двьрн ГЛфб. гн гн отъ-връ^і нлмъ. н отъвѣфлв реѵетъ влм. нс-вѣмъ влсъ отъ кждѣ есте А Лк 13.27. М, 3, А. Гр. лбіЗеѵ. Вар. откждт., от кждѣ, о иждѣ, отъ КЖДѢ. Нвб. Вж. при отъкждо^. отъллглтн, отъллглкк, отъллгліешн несв. 1. Отхвърлям, отмахвам [образно]. іедл съ рн^ъ съвллѵнмъ са. ыъ ветъ^лго ѵловѣкл отъллгліемъ. тьлѣіемллго по^отьмн прѣльстн. ^вл-лнмъ та гн съ сс-іж рн^онк С 90.20-21. 2. Отказвам, не се съгласявам, моліллше гсго вьвестн нъ. ономоѵр же не ^отдштоѵр. н нл мно^ѣ то сътворнтн. отъллглкъшточр. прѣвъівллше ве сточр-дл тлъкжштн С 515.10- 11. Изч. С. Гр. сототМерои, ■ояертіОераі. Нвб. отлагам несв., отложа св. ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОТЪЛОЖНТН, ОТЪЛОЖЖ, ОТЪЛОЖНШН Сб. 1. Прехвърля, пренеса [образно]. доврорл^оѵрмнвъ сжднн отъложн ТАЖеСТЬ НЛ ЖНДОВЪСКЪІ ГЛЛВЪІ С 433.7. 2. Откажа се, отрека се, пренебрегна, не отъложнте ябо дръ^-новеннѣ влшего. еже нмлтъ вевелне (!) въ^мъ^мъ^дъе (!) Е 96 1; то отъло-ЖНВЪША. мнлость прноврАШтлмъі. ВЪВОДАШТАА ВЪ ЦѢСЛрЬСТВО Н6Б6СЬН01€ С 447.21; н въі ^ллтоноснвъіа женъі вндаштаа. теѵенніе женьскоіе. снкъ А^Ж понѣ допо^дѣ неколн. отъложн-въша ^ллтьнллго желлнніл С 447.4; подобллтъ плѵе простьрѣтн слоѵрр;ъі влша. тжженые вьсе отъложьше. мжжьскъі гллгол‘емлл рл^оѵрмѣнте С 532.29. 3. Прен. Опростя [грях, прегрешение и под.], мога грѣ^ъі. отъложн. моѣ словесл. і мое дъло съконвѵлн гГ СЕ 726 22. Изч. Е, СЕ, С. Гр. аяотііЭероа, аяоРаХЯ.ш. Нвб. Вж. при отъллглтн. отълѣкъ, -л т. Остатък, нлсъітншіа сга снвъ н остлвнша одълѣкъ мллденъ-цемъ своімъ СП 16.14. // Образно. ѣко помъішленіе ѵлѵе ісповѣстъ сіа тевѣ. V отълъкъ помъішленьѣ очрпрл-^ніті сіа тевѣ СП 75.11. Изч. СП. Гр. то катаХоша, еукатоЛегрра. Вар. одглѣкг. Неб. 0. отължѵлтн, отългкѵлкк, отължѵліешн несв. Отлъчвам, отделям, отъ в'сѣ^ъ очрво ^рлнн са. ѵотъ ннрсъже въ^однтъ грѣ^овънлл съмрътъ ... роднтелѣ нспрнѣ^нннъ дѣлесъ. слоѵр-женью. ГрЪДЪІНА ОТЪЛЖѴЛНКфАІА отъ вл СЕ 89а 18-19. // Църк. Отлъчвам от църквата, лфс- которллго црісъі отължѵлетъ въ млло врѣмд. ВЬНѢ СТОѢТН. тлкъ бо очрстлвъ сстъ СЕ 69а 6. Изч. СЕ. Нвб. Срв. отлъчам [се] диал. Дюв, НГер, ЕтМл; отлъчавам [се] остар. ВА; отлъчвам [се] ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪЛТБУЛТН 141 ОТЪЛЙлѴНТН отължѵлтн СА, ОТЪЛЖѴЛКК СА, ОТЪЛЖѴЛ- юшн са несв. Отлъчвам се, отделям се. помъішлЧыню жс вьна вндѣтн клко ОТЪЛЖѴЛЮТЪ СА ДО\|Ч1)Л ОТЪ ТѢЛССС. н вьн'сгдл 0 сс-мъ вогл моліллше С 296.1-2; н овльгъѵнтн пеѵлль о нного ОШЬСТНН Н 0 прл^иьствѣ НЛН 0 ННѢ^Ъ кон^ъ нлплсте;<ъ НМНЖС- ОТЪЛЖѴІЛС-ТЪ СА 0ТЪ БрЛТНА ЗЛ ІІС 6. ИзЧ. С, ЗЛ. IхюріСоцаі. Вар. отължѵіатн са. Нвб. Вж. при отълясслтн. отължѵенью, -Вк ср. Отделяне, отстраняване. ѵ'то ^оштс-тс- мн длтн рсѵс. дл \тъ влмъ прѣдлмъ юго. ѵ'то ^ота- ТЪ ДЛТН БС^ШЬЛМ ІІОДО. О^ДЛКЬЮПНЮ ЖЖС ... ОТЪЛЖѴС-ННЮ СТЪІН^Ъ ... ТО ВЪІСТЪ МѢНСННІЛ ТБОЮГО ОТЪ ЖНДОВЪ прнтАжлнню С 425.10. // Църп. Отлъчване. БЛЮДН СА ДЛ НС простншн ЮГО. Н ДЛ N0 прннмеші ЮГО ВЪ 0БЫ11ТС-нню. н дл не отрѣшншн юго отължѵе-ыніл. лрнн ... ДЛ ВЖДСТЪ отължѵенъ отъ сллвъі божна С 187-16; рл^очр-МѢВЪ ЖС лрнн 1ЛК0 остл въ отължѵеннн. НЛѴА о кочрпьнѣ СЖШТЬНѢН. Н СТѢН тронцн. въсждоѵр въ лле§лн'дрнн ^оѵрльнъі оѵрстъі н^носнтн С 187.30^ ВОЖНЮМЪ ЛВЛСННЮМЪ. ОТЪЛЖѴСНЪ БЪІ1 ОТЪ СВАТНТСЛЬСКЪІА СЛОЧ^ЖБЪІ. ОВрЛ^Ъ жс отължѵенніл бъютъ снцъ. лточр въівъшочр сто^очрмочр петрочр ВОННЪ. АЖС БѢЛШС посълллъ цъслрь дноклнтнга.нъ нл очрвнюнню юго С 186.26. Изч. С. Гр. хшрюро?- Вар. 0Т7.ЛЖѴСННК. Нвб. отлъчение остар. ВА. Срв. отлъчване ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отължѵнтн, отължѵж, отължѵншн св. 1. Разделя, разлъча, тлко вждс-тъ въ съконьѵлнне вѣкл. і^нджтъ ліТклн. і отължѵатъ ^ълъііа отъ срѣдъі прлве-дънъі^ъ М Мт 13.49 3, СК; отълж-ѵнвъше іл рл^н0. дл нс слъішнтл къждо юю въпрлшлнніл подроч^гл сн С 258.17. 2. Отделя от някого, гн поманн ма Н ОБЛНѴН мою прн^влнню. дл не отълж-ѵенъ вждж отъ стъін^ъ мжжь С 15.27-28; деѵонл патн сътъ воннъ стлрѣн- шннл. коѵрпно СЪ СТЪІНМЪ клпнтономъ прншъдъін ТЛМО. ТѢМЪ отължѵн жнтн въстоѵьнжяв стрлнж грлдл С 542.4-5; Н ОБЛОБЪІ^ЛА НО^Ѣ ЮМОѴр. М0Л1ЛЛШ6 СА не отължѵнтн оть него С 527.11. // Прич. тин. страд. пато прил. отъ-лжѵенъ. Гр. афсоріареѵод. Отделен, самостоятелен, собствен, не імѣлше домоѵр отължѵенл ^ъ. снъ бо сатъ ѵсісъі. ие імлтъ къде гллвъі подъклоніті К 6о 22-23. // Отредя, определя за някаква цел. тъ очрво въшьдъ въ грлдъ. въ црькъве велнкжвъ ... н ве^ъ-ѵьствовл (ж. конемь грлждъ сътворнвъ (Ж. л олтлрь своюмочр коночр отължѵн стлілтн С 215.2. // Лиша. лрнн во н въ НЪІ^ѢШЬННН въкъ. дл вждетъ отъ-лжѵенъ отъ сллвъі божна С 187.18. // Разгранича, отделя, въ нюдл дро\р-гъін очрѵеннкъ. рьвьннвъін нлрнѵемъ дл дл [!] не вждетъ тожденменнюмь іГннглжс влл^нл отължѵн сего отъ нног0 С 410.17. 3. Подаря, дам в дар. дьждъ воленъ отължѵнші вже достоѣ-нью твоемоч)1 СП 67.10; по съмрьтн же юго домь юго нл црьк’ве отължѵнша С 52.8.4. Отклоня се, отрека се. блю-дѣте са ѵадл. дл ннктоже влсъ отълж-ѵнтъ отъ лювьве эднстосовъі С 236. 13-14. 5. Църп. Отлъча, бѣ нѣкто пре^вчрюръ ... плго^вьннкъ оврл^омъ ... тъ стъінмъ ... петромъ. вожнюмъ лвленнюмъ. отължѵенъ въ? отъ свАТНтел"ьскъіА слоѵ^жъвъі С 186.24. отължѵенъ съньмнціл. Гр. апоанѵа-усоусд. Отлъчен, отстранен от синагогата, бѣл^ж съложнлн нюдѣн. дл Ъфе кто нсповѣстъ ^л. отълж(ѵенъ) соньмнштл бждстъ М Йо 9.22 3, А. отължѵнтн севе. Стана отшелник, плтрнкнн еппъ ... отължѵнвъ севе. н ^лклюѵнвъ въ поѵрстъінн ннклможе ннколнже н7, нс-А н^лл^нвъ С 561.16. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. хшрі^со, афорі^со, апоѵерю, біоаресо, аіріербсо. Нвб. отлъча [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отълл^ѵнтн 142 отъмстатн отължѵнтн са, отължѵж са, отължѵншн са св. 1. Отдалеча се, отида другаде. отължунвъшоч)1 во са АДАМоѵр на оно мѣсто породъі. н е\ргж кдннж остлвнв^о^. прнстжпн днілволъ. н ... прѣльстн іж С 9.12. 2. Изляза отнякъде, махна се. тѣмь нменемь ^аклннаіж та. н^ндн ісъсжда сего. н отължѵн са отъ ждовъ его. і N6 о^кръін са нн въ еднномь же ждѣ тѣлесн его СЕ 55а 24-25; вь^водоста ма на ^емлж въ гровъ мон н къ тѣлоу мок- моѵр. Н ГЛАГОЛАСТА МН ВЬННДН ОТЪ(ІЖ- дочрже отължѵн са С 167.18-19. 3. Отрека се, отклоня се от [идея, вяра, убеждения и под.], ѵадьца МОІЛ. ОДА КТО ВАСЪ ОТЪЛЖѴН СА отъ лювьве эднстосовъі. нм'же вьннде антн-эдъстъ въ грАдъ С 221.2. // Прич. мин. деят. като същ. отължѵнвъ-швн са м. мн. Гр. оі шгоахіатоа. Отстъпниците, еретиците, отъвѣ- ШТА СТАрЬЦЬ. ПО НСТННЪ ... N6 ОТЪСТЖПНТЪ МЖДрЪСТВОВАННІА отълж-ѴНВЪШННХЪ СА. Н ВЬСѢѴЬСТѢН цръквн нсповъстъ прновьштнтн са С 298.28- 29. 4. Прен. Откажа се, изоставя, лиша се. мльѵа же токр лѣтъ шесть вьсего жнтнга ѵловѣѵьска отължѵнвъ са С 288.30; (авѣ іестъ. ілко ^вала-штен добл'а мжжа. въ тъѵьнѣхъ врѣ-меыех'. не отължѵатъ са подрАженніл С 82.8. 5. Отделя се, откъсна се. по ТОМЬ же ОСЛАБНТН ОБѢфАНАА. I КЪ ПрЪВО\рМО\р ЖНТЬЮ ВЪ^ВрАТН СА. ЛН ОЦА ОТЪЛЖѴНТН СА. Н БрАТрНКА СЛО\рЖАфА(А воСр СЕ 91а 16; не пьцн са отьѵе аѵАнне. Аште во н пльтннв отължѵн^ъ са отъ теве. ыъ доѵрхомь съ товоіж іесмъ С 295.17-18; ндн реѵе ѵо сноѵр на довръін пжть. СЪ ТЪѴЬННКЪІ свонмн н съ дроѵргъі свонмн. не отължѵн са АНКА. не ПОКАЖН СА П0СЛѢЖД6 ННѢ^Ъ владъіцѣ по нстннѣ С 96.14; нже во ОТЪЛЖѴНВЪ СА ОТЪ НАСЪ АКЪІ ВОДА рА^ЛНІА СА. Н рА^НДОША СА ВЬСА КОСТН іего С 76.30. // За мнозина - разединим се, разделим се един от друг. БрАТНІА... ДА Нв ОТЪЛЖѴНМЪ СА очрво отъ севе. нъ ідкоже жн^омъ кд'но(ж дшеіж. н іедннѣмь очрмомь. тако же н послоѵршьствоѵркмъ С 72.9. отължѵнтн са самъ. Гр. а.КОС%І^(й ёцаптоѵ. Сам се лиша. іако гіа облицова са. н врАТЬНА ѴАстн. несътворе-НН(Л ДѢЛЬМА БЖНА ВОЛА. СА(М)Ъ СА отължѵнвъ ЗЛ 1а 12. СЕ, С, ЗЛ. Гр. хмр^одса, аяохирі^оцаі, рер^ораі, аяо/.е{~ораі, 6ш.Ѵооцаі, аф{агг|-рі ^рашбѵ. Вар. ѵѵтължѵнтн <а. Нвб. Вж. при отглжѵнтн, отъместн са, отъметж «д, отъметешн са се. Прич. сег. деят. като същ. отъ-метжфвн са м. мн. Гр. оі атіетопѵ-те<;. Тези, които са се отметнали, отстъпили от вяра, учение и под.; отстъпниците, еретиците, въстъ ДОМА АрНІА. ВѢСТЪ Н ОТЪГОННТЪ ... отврАШТААТЪ са съворл отъметж- ШТННЦЪ СА, ГНЖШАЮТЪ СА КОТОрЬНААГО гласа нцъ С 510.4. Изч. с. Нвб. отметна се св., отмятам се несв. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. отъметАньк, -»а ср. Отмятане, отричане. кж. отъметАнне петрово М 44а 5; цѣСАрл лн цоштете влшего да рАс- ПЬНЖ. не НМАМЪІ ЦѢСАрѢ рА^ВѢ К'еСАрА рѣША. отъметАннк ве^ гон"енн(А С 435.18. Изч. М, С. Гр. арѵгіак;. Вар. отгмстлннк, отъме-тлнне. Нвб. Срв. отмятане ОА, НГЪр, ЕтМл, БТР, АР. отъметАтн са, отъмеірж са, отъмеірешн са и отъметАіж са, отъметАіешн са несв. и се. 1. Прен. Отмятам се, отричам се, не признавам, і реѵе нсъ. къто естъ коснжвъі са мьнѣ. отъметАіжштемъ же сд въсѣмъ. рс-ѵе петръ н нже съ ннмь вѣацж. наставъ-ынѵе НАродн очртѣштмжтъ (!) та н гнетжтъ. I глешн къто естъ коснжвъі са мьнѣ М Лк 8.45; і глашс нмъ доврѣ отъметААте са ^аповѣдн вжніа. да пръдАннс вАше съвлюдете М Мк отгмс-тьы^ 143 отъмьстьгс 7.9. 2. Прен. Отмятам се, отказвам се, отхвърлям, онъ же паісъі отъме- ТАА1Ш СА. I N6 ПО МЪНОГОѴр ПАКЪІ СТОІА- фен. глаа^ж петрови, въі-н-стннж отъ ын$ъ ссн М Мк 14.70; отъмет&ешн во са роднтель. врлтніА женъі н дѣтен. жжнкъі СЕ 896 24; отъметАвъ сд отъврь^н сд н дрочргъ вждешн миоіж и,рочр. н вьсѣмъ стАрѣншннАмъ С 48.11; а^ъ отъ існд^а влшего н отъ вьсѣ^ъ дроѵргъ вашн;съ. нже сжтъ агг^лн сотоинин. отъстжпанк н отъме-штж сд вьсѣ^ъ н^ъ С 260.28.3. Прич. сег. деятп. като същ. отъметмАН са м. ед., отъметжфен са м. тн. Гр. о аОетшѵ, оі аОетойѵтеі;. Отстъпник, отстъпници. отъметАКАН са мене н не прнемлА глъ мон^ъ. іматъ сждашта-аго емо\р, слово еже гла^ъ. то сжднтъ емоѵр въ послѣдьннн дьнь М Йо 12.48; отъврАШТААТъ сд съворл отъ-метжштннрсъ сд С 510.4. 4. Прен. Лишавам се, загубвам, н сльньце лгстокк покръівАіемо сд жел'еис. дьнь-нъін же свѣтъ бѣждшть. н СЪСТАВОѴ ѵниоѵр своіего отъмештжть сд С 426.24. 5. Прен. Избягвам, отклонявам. цѣлнтъ отъвѣтомъ овдштре-нніе. попннаю пнсанніа пръдь н^водн- ТЪ СЪВѢДѢТ6Л'ЬСТВА ТВОрДШТННМЪ. А не отъмештетъ сд въпросА С 331.1-2. М, СЕ, С. I)}. арѵеодаі, аяотаааорса, ё^арѵеоцаі, тгарсатеорса, адетеш, а|іфі-раААсо, атохѵосіѵораі. Нвб. Вж. при отъмътлтн. отъметьнъ, -ъін прил. Който е за отхвърляне, за пренебрегване. гГ ... ЫАОѵрѴН НЪІ СЪСЖДОМЬ Н^БЪрАНЪІМЬ ТВОНМЬ ПАВЪЛОМЬ. АПЛОМЬ. В'С6 ТОБОІЖ сътворено, ѵнсто бъітн вѣрочрвкфннмь. і ннѵьтоже отъметъно паѵс вжнемь словомь. і молнтвоігК. къ теве сжфжіж стГмн СЕ 196 23. Изч. СЕ. Гр. аябрХрто?. Вар. отъметънъ. Нвб. 0. ОТЪМЪІВАТН, ОТЪМЪІВАКК, ОТЪМЪІВАКШН несв. Отмивам, измивам [образно]. I ІСрЪфАСМЪ СА ВЪ СТЖІЖ троНЦІЖ, ВЪ ИМА оца н сна I стааго д^а. отъмъівлемъ же паісъі грѣрсъі отъ севѣ. ілже по кръфе-ньн сътворьше СЕ 676 9-10. Изч. СЕ. Нвб. отмивам несв., отмия се. ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪМЪІТН, ОТЪМЪІИч, отъмъікшн св. Отмия, измия, изтрия [образно]. ^о-ТѢ^Ъ СЛЪ^АМН ОТЪМЪІТН мон^ъ грѣр^ъ гГ. ржкопнсАЫне. і проѵее живота моего. покААНиемь окрслоѵржнтн тевѣ СЕ 836 16; I ПОДАЖДИ ГрѢШЪНЪІМА МН ОѴНМА. істоѵьннкъ сле^ъ. ім^же да внмь отъ-мъілъ. гнесь отъ дша моеід СЕ 78а 13; рождьшннмь са нен^дреѵен'но. і цѣлъі пеѵАТН ѵнстотъі пръвъіША. н^воль-шннмь отъмъітн кръфеннемь СЕ 526 23; н прнА^ь гжвж. да отъыъі^ ржко-ПНСАНЬіе твоюго грѣ^А. прнА^ъ н трьсть. ДА НАПНШЖ СВОБОДЖ рОДОѴр ѴЛОВѢѴЬ- скоѵрвмоѵр С 469.23; вь ^емн въкоре- ННВЪ СД НА овлнѵеные КГО ПрѢБЪІВАК. къ спсьноѵрочрмоѵр крьштенью прнвъже древые веселнвъшек сд вь Лго. осльпе-ные гръ^овьнок. отъмъітн тѣмь прорА-^оѵрмѣВАА С 560.17; вьсе пострАДА НАСЪ ДТЗЛЬМА ДА мъі отъ осжжденьіА СВОБОДЬ БЖДѢМЪ. (АК0Ж6 породн сд отъ женъі. ДА прнвъівъшнн гръ^ъ ѵловъ-комъ отъмъиетъ С 484.5. Изч. СЕ, С. Гр. осяоЛеіфш, е^аХеіфШ, тЛъѵш. Вар. отьмъітн. Нвб. Вж. при отъмъівлтн. ОТЪМЬСТНТН, ОТЪМЬфЖ, отъмьстншн сѳ. Отмъстя, въздам възмездие. поѴто МЖѴНШН ... АртеМОНА ... ВѢДЪІ ... ІАКО рАБЪ БОЖНН АрТСМОНЪ отъмьштенъ вждетъ С 233.21. Изч. С. Гр. екбіка^ш. Нвб. отмъстя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъмьстью , -іа ср. Отмъщение, възмездие, наказание, гедннъ кстъ въ. рбВЬННВЪ СЪІ. Н ОГЬЯ. ПОПАЛѢА ВрАГЪІ СВОА. нже кочрмнрд ѴЬТЖТЪ АІСЪІ БГЪІ ... н отъмьстнвъ [погр. вм. отъмьстню] С 29.2. Изч. С. Гр. ёк8ікг|спф Вар. отъмьстнм. Нвб. Срв. отмъщение. отамьшлтн 144 ОТЗ.МѢТЛТН отъмьфдтн, отъмьфліж, отъмьфлкшн несв. Отмъщавам, въздавам възмездие. ЛѢПО іестъ ДНІЛВОЛОМЪ ... крьвн ПрОЛНІЛННК ... нъ пеѵлльно нмъ КСТЪ. (ЛКО НЛ БАЛГОДЪЛИНК ѴЛОВѢКОМ*. н нл съплсеинк доушлмъ прнде н ... отъмьштліжт' С 396.27. Изч. С. Гр. ёкбѵкеш [вар. ёквібаакю]. Вар. отъмьштдтн. Нвб. отмъщавам ОА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; отмъстявам ВА, НГер, БТР, АР. отъмьфеыые, -ІЛ ср. Отмъщение, МЪСТ. ПОДЛ1ЛШ6 кннжнца ПрѢПОДОБЬ-НО^ОЧСМОЧ)1. ОНЬ Ж€ прннмъ н поѵътъ ... н ПрОСЛЛВНВЪ БЛ. СТДВН СА. ОТЪ ЫДѴАТНІД. іеже бѣ отъмъштеные помнслнлъ С 559.3-4. // Възмездие, стогдтн ^отѣ- ЛуЖ 2\ мрьтвьцл. КОГСГЛ ОТЪДЛННІЛ ѵліжште ОТЪ Н€ГО. КОКГО ОТЪМЬШТСННІЛ гсште жнвд вндъвъше сьва^лнл бѣ-ждша С 441.21. Изч. С. Гр. арофр. Вар. отъмьштеннк-, отъмг-штеньк. Нвб. отмъщение ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. отъмътдтн1, отъмефж, отъмефешн и отъметляк, отъметдіешн несв. 1. Отмятам, махам, отмахвам от себе си. очрже оѵрво. въньцд въ^лжнша нд ніл. онд же рдстръ^двъшл отъметдстд С 138.23-24. 2. Отхвърлям, отричам, осъждам, просдь^н Тс, д не въсплдкд. кже бо непросль^нтн отънж-дъ дкъ жестость. н неѵловъколювніе отъмсшта. д геже лювоплдкдтн. то ДІСЪІ СЛДБ0 Н N6 МЖЖЬСТВЬНО НСПрЛВМЛА С 316.11-12; нс отьметлтн ськл^лннъ н^ъ МЛ I А8. // Отказвам, забранявам. ^ДПрѢфДСТЪ ТН ГЬ. I н^гоннтъ ТА ТрАСДВНЦС ... велнтъ тн і^нтн. 1ССГО рдвд ... ОТЪМСТДСТЪ БО тн пжтн ПрЪ^ОДЪНЪІІА. I В*СА СТЬ^А. I ^ДТВД-рѣстъ тн в'са двьрн ВЪ^ОДЪНЪИА СЕ 48Ь 23. 3. Прич. сег. деят. като същ. отъмстлан м. ед. Гр. о яараі-товрвуос;. Този, който отхвърля, отказва, нстьдѣнніе нстьлн. н ѵловъ-кд въ прьвъін ПОСТДВН. ВЛДДЪІѴЬСКЪІН СДНЪ. ОТЪМбТЛАН оч^во вьѵсрд. ВЛЛДЪІ- ѵьскъін Хегеонъ С 463.7. Изч. СЕ, С, МЛ. Гр. шшрріятсо, яараітёораі. Вар. 0Т7.МСТЛТН, отьмстдтн. Нвб. отмятам [се] несв., отметна [се] св. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪМѢТДТН11, отъмѣтмж, отъмѣтдіешн несв. 1. Прен. Отхвърлям, отказвам, не се съгласявам с нещо. і кдіѣфд отъвѣштдвдстъ. і пілдтъ пріѵітлстъ са. і нс отъмѣтдстъ сждд ХЪ. ДД рд^дрѣшітъ ВЪССГО Мірд КЛАТ-вж К 10Ь 29. 2. Прен. Отбягвам, отхвърлям, страня, нъндѣ тъфс-ГЛДШСННѢ отъ(мѣ)тдн. НДНПДѴС БО въ^несжтъ са неѵъстнвнн. н слово н^ъ. ъко гднъгрснд жнръ оврАфстъ Е 2а 2-3. 3. Прен. Премахвам, унищожавам. гь рл^лрѣстъ СЪВѢТЪ іа^ъікъ. чѵтъмътлетъ жс мъіслі людеі. отъмѣтдстъ жс съвътъі къшлзъ СП 32.10. Изч. Е, СП, К. Гр. тгарсатеораі, лерііатараі, аОвтЕсо. Вар. ѵѵтгмѣтлтн. Нвб. Вж. при 0Т7.МѢТДТН1. ОТЪМѢТДТН СА, ОТЪМѢТДНК СА, отъмѣтл- мшн са несв. 1. Прен. Отмятам се, отричам се, не признавам, і реѵе нс. къто естъ косновъі са м'ыѣ. отъмѣтл-іжштемъ же са всѣмъ. реѵе петръ. і нже съ йнмь въл^ж. нлстлвьннѵе. ндродн оутѣшдіжтъ та. н гнетжтъ. I глешн къто естъ косыовъі са м'ыѣ 3 Лк 8.45 А, СК) I глдша нмъ довръ ОТЪМѢ-тдете са. ^лповъдн бжніа. дд прѣдл-лннс вдше съвлюдете 3 Мк 7.9. 2. Прич. сег. деят. като същ. отъмѣтдіан са т. ед. Гр. о айетсоѵ. Отстъпник. слочршдіАн вдсъ меие слоѵршддтъ. I отъмѣтдіан са вдсъ мене са отъмѣтллтъ. д отъмътдьдн са мене ОТЪМѢТЛЛТЪ СА ПОСЪЛДВЪШДДГО МА М Лк 10.16 3, А, СК) отъмѣтдіан са мене. I не прнемлА глъ моіуъ. імдтъ сждаштдго емочр. слово еже глд^ъ то сжднтъ емочр 3 Йо 12.48. 3. Прен. Отмятам се, нарушавам, изме- ОТЪМАѴНТН____________________145____________________отъышошн НЯМ. КЛЪНЪІ СІА НСКрЪНІОМОѴр СВОС-МОЧр N0 отъмѣтлетъ сь\. сърсврл своего нс-длстъ вь лі^вж СП 14.4. М, 3, А, СК, СП. Гр. арѵеоцш, аіЭЕтеш, яараітеодаі. Нвб. Вж. при 0Т7.МѢТЛТН1. ОТЪМАѴНТН, ОТЪМАѴЖ, отъмаѵншн св. Освободя от грехове, дам опрощение. слъішн оуво нлнвв гллго/ѵжштл СЪІНОМЪ свонмъ ... лште- лн къ вогочр съгрѣшнтъ КТО МОЛНТЪ СА тъ НЬ. ДЛ онъ ... проштеннк жс гр^мъ врлтл отъмлѵнтъ С 407.18. Изч. С. Гр. Хт5орш. Вар. 0Т7.МДѴНТИ. Нвб. 0. отънели нареч.-съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откак, откакто, откогато, сн же отънели вьнндъ. не прѣстл облобъі^лкбштн ногоѵр моеюМ Лк 7.45 А; мнозі глкв влмъ. въ^нштжтъ въннті. н не въ^мѴжтъ. ѵотънелі очрво въстлнетъ гднъ домоѵр. н ^лтворітъ двьрі А Лк 13.25. Изч. М, А. Гр. осф Л?. «<Р Ы). Вар. іѵтамс-лі, іѵтнслі. Нвб. 0. отъьГелнже нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откогато. I въпроси нсъ отцл его. колнко лѣтъ естъ одънелнже се въістъ емо\р. онъ же реѵе н^ отроѵннъі М Мк 9.21 3, А, СК; мънозн гліж. вь^ніржтъ вьннтн н не въ^могжтъ. отъ нелнже очрво въстлнетъ гь домоѵр. н ^лтворнтъ двьрн М Лк 13.25 3, СК; сь естъ ^ОТАН ІЛѢ н^влвнтн. НЬ I нлдъ вьсѣмн снмн третнн се день нмлтъ дънесь. отъ нелнже сн бъіша М Лк 24.213, А; ловь^лньѣ м'нѣ не длстъ. сн же отъ нелнже вьнндъ. не прѣстл овловь^л-квштн ногочр моею 3 Лк 7.45 СК; дънесь же дъвл дьнн к-стл отънелнже н^ндо^ъ н^ грлдл епнскоѵрпыл С 233.15; н се джвъ вьпніетъ довротѣ стлрѵн сьвѣдѣтел*ьств8А. н от н'елнже смоквн н^овл вогоноснвъін стлрць. готовілше сд С 300.29. 2. Въвежда подчинени определителни изречения: откакто, оѵрвѣсн шсо отъ дьне того отънелнже подл мн длъготръ-пѣнніемъ. н простомъ срьдьцемъ. нлреѵс- та гь плтрнлр^очр въітн С 122.13; къін же мѣсацъ шестъін. н гллголетъ. къін. отьн"елнже елнелведь прндтъ вллговѣштеннге. отънелнже ^лѵать Тсѵлнл С 245.7, 8. М, 3, А, СК, С. Гр. шр’ ои, щ, аф’ т[<;. Вар. ОТЪНОЛНЖС, 0Д7.ІІСЛІІЖС-, отъ нелнже, от нелнже, отмГелнже. Нвб. 0. отъгЛлѣже нареч.-съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откогато, не помьнж геште отънелѣже іс очрмъ въ ѵловѣцѣ^ъ ... тлковл поконнл прѣнде нлдъ мнонк ношть С 265.12; вждѣте СЖДНА Н црн. 1ЛК0 БОГЪ МОН нждс н^волн дочршл моіл. отънелѣже родн ма оць мон С 265.9-10. Изч. С. Гр. оѵ, аф’ ой. Нвб. 0. отънемофн [са], отънемогж [са], отъне-можешн [са] се. 1. Изморя се, изне-могна [след голямо физическо натоварване], елвннъ ... прѣшедъ рѣкж н отънемогъ. прѣвъі то\р влюдомъ прн врѣ^ѣ рѣкъі С 150.9; лндѵрплтъ реѵе. внілте н протджьно ... отънемогъшемъ же са слолрглмъ. пове-лѣ сьнатн н н вестн вь темннцж С 116.27; внкъштнѴмъ же н^мѣннв'шемъ са пать крлтъі. н отънемогъшемъ. крьвь теѵллше рѣклмн н съ пльтнкк. отъ вллженллго мжѵеннкл С 103.26-27. // Изтощя се, омаломощя се. стъін же кононъ помнловлвъ а повелѣ вѣсомъ остлтн СА Н^Ъ н ОСТЛША СА. вндѣвъ же А отънемогъшА молнтвж сътворн 0 нн^ъ н въ^ннкоша С 39.10-11. 2. Отпадна, загубя сили. помъі-слн^ъ. доньдеже гесмъ въ крѣпостн тѣлссьнѣн. послоѵржнтн н порлвотлтн отцемъ. дл гегдл отънемогж то ве^ъ ОТЪЫбМЬАН 146 отънжАЬнг осжжденніА вждж. отъ ннѣ^ъ слоу-жьвж прнкмьд С 286.25. // Образно. съвръшнтъ са реѵенок. кже прѣдлтн ВрАТЪ ВрАТА въ съмрьть. нлн нспроснлъ (ОСТЪ ВАСЪ СОТОНА. ПрОСѢАТН АКЪІ пЧшннцж. нъ да ннктоже № мннтъ ѴАДА. (АКО ОТЪНвМОЖб гь С 135.16. отгыемоцін съмъісломъ. Гр. о^іусоресо тд біаѵоіс^с. Оглупея, савннъ слъі-шлвъ авнк вьскрнѵА глд. ыѣсмъ очрво оѵрмА н^гоѵрвнлъ. нн отънемого^ъ съмъісломъ. іАкоже да не вждетъ отъстжпнтн отъ сътворнвъшААго мд ба С 149.30. Изч. С. Гр. оЛіуоуихесо, атоѵёсо, е^атоѵеш, еклеіпсо, абиѵатЕШ. Нвб. 0. отънемьдн вж. отьнматн. отъяоснтн, отъыошж, отъносншн несв. Отнасям, отвявам. югда во прндетъ дѣЛАтел'ь съ лопатоіж потрѣвнтн тоіса. плѣвамъ льгъкамъ сжштамъ. очрдовь вѣтромъ отъыосдтъ сд, а пшеннцА тоѵр остактъ С 127.26. ~ сд страд. Изч. С. Гр. цетсхф^рсо. Нвб. Срв. относям остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА; отнисам диал. НГер, БТР, АР; отнасям ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. отъноѵрдо^же вж. отъшждоуже. ОТЪНАТН вж. ОТАТН. отънждоѵ)1 и отгннкдоѵр нареч.-съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето; оттам, откъдето, тъгда паісъі ГЛАГОЛАСТА МН. ВЬННДН ВЬ ТѢЛ0 СВОК АШТ6 ТО В€Д€ВѢ та отънждоу ТА вь^-ведо^овъ. ДА очрво ВЬННДН ДА н ныѣмъ на оѵрспѣ^ъ вждешн С 167.29. Изч. С. Гр. ОЙЕѴ. Нвб. Срв. отонъд диал. Дюв, ЕтМл. отънждь, отъннкдь нареч. 1. Изцяло, въобще, съвсем, напълно, всѣмн ОТЬНЖДЬ ОѴрѴНННТН СА ПОДОВААТЪ. НАѴ^АНААГО ВЬ СТАДНИ ДОВрЪІА. ДѢТѢ- лн С 497.26-27; ннѵтоже таково къ ПНЛАТОЧ)' ГЛАГО/СвТЪ. нъ ѵ’то прошенніе НѢК0К МАЛО ѴѴ СЖДН Н ОТЪИЖДЬ МАЛА просд к теве прндо^ъ. даждъ мн тѣло мрьтво иа погревеинк С 454.14-15; реѵо клеѵѵпА. N6 сълъга^ъ реѵе ѵѵ мж-жоѵр, (АКО. СТрАНННКЪ ксн СН^Ъ МѢСТЪ, АШТв от'нждь не СЬВѢСН рьцн мн С 476.3-4; н іѵніждь в'сѣ^ъ ^ълъі^ъ Лвръ^ѣм’ СА Н 6ДННАК0 М0Л(Ж СЪВЛѢ-ЦѢМ’ СА ВбТЬ^ААГО (!) ѴКА. Н СЪ ДѢЛЪ его овлѣкжіре са въ (!) ыовааго адама, еже естъ вь ^а Р II 3.30. // Изобщо, никак. ь.іъ же гліж вамъ. не клатн са отънждъ нн ывмь ѣко пръстолъ естъ вжнн М Мт 5.34 3; і се жсна ... бѣ слжка. I ые могжштн са въсклоынтн отъыждь М Лк 13.11 3, А, СК. 2. Тогава, след това. АгрнколАН вок-вода глагола. кд'но отъ двою прѣ-дълежнтъ вамъ. нлн жъръше вогомъ ВЬ САНЪІ н вь ѵьстн ДОСТОННОМЪ ВЪІТН. нлн ие покорнвъше са отъатн живота н ВОННЪСТВО. Н ОТЪНЖДЬ оѵрже ПрѢДАТН са мжкамъ С 70.5; не покорнвъшемъ СА ОТЪАТН ПО(АСЪ Н ВОННЬСТВО. Н отъ- нждь очрже пръдАтн мжкамъ С 73.28. 3. Сега, вече. вл‘ьніа(жштннмъ отншнк. н невлъндштек сд прнстАннште. непръмѣнно, ыенАвнддштннмъ рлвомъ отънждь уодлтАН родн са С 251.23-24. 4. Завинаги, помрлѵісте сіа оѵ-і-^ъ да не відіатъ. I ^ріветъ і^ъ отънждь съліаці СП 68.24. 5. Силно, здраво. ТѢМЖ6 потъштнмъ са н мъіслыж въ АДЪ НДѢМЪ. (АКО ДА ВНДНМЪ. КАКО тоѵр тъгда дръжАвокв крѣпъкокк. ОТЪНЖДЬ ДрЪЖНТЪ. ДрЪЖАШТААГО мжѵнтел'ьство С 462.13. М, 3, А, СК, СП, К, С, Р. Гр. паѵіеХщ, апа^апХщ, кавблоі), яаѵтса^ [вар. яаѵо], тоц ласгіѵ, бХю^, еі? то яаѵтеХе?, ЁѵтеоОеѵ, 8іа яаѵтб?, ката кратоі;. Вар. отьнждь, іѵты-(ждь, ѵѵтънгкдь, от'н;кдь, ѵѵнвкдь, отъмждг. Нвб. Срв. отнюд остар. ОА, ВА, РРОДД. отъыждьнъ, -ъін прил. Тамошен; който е свързан с място, за което се говори, вже оць нашн^ъ. гь мнлостн. родоѵр в'сѣкомочр. съмрътъ-ночр. н нссъмрътъноѵр. і вѴвкомо^ ОТгЩАТН 147 отъпьстн сжфьство\р. съдѣтель. състлвлѣемочр. і плкъі рл5^д,ро?ршлемо\р. жнвотоѵр семоѵр. жнтьк» отънждьыочрмѵр. і прнстлвленью лѣтоѵр ѵнслъно\рмо\р жнвъімъ СЕ 64о 14-16. Изч. СЕ. Гр. о екеТтЗеѵ. Нвб. 0. ОТЪНІАТН вЖ. ОТАТН. отъыи?до\рже нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени определителни изречения: откъдето, тъгдл реѵетъ. въ^- ВрЪШТЖ СА ВЪ ЭДЛМЪ МОН. ОТЪ НИ?- доѵрже н^ндъ. I прншедъ оврдштетъ прл^денъ. пометеыъ. оѵркрдшенъ М Мт 12.44 3. Срв. Лк 11.24 М, 3; н тъ просллв(..) бога с вьсж^ъ ѵоѵрдесъ. дже сътв(,)рн. мъклдшточр же іемоѵр авнк нт(н) въ поѵрстъіьО??. отььОкдоѵрже вожнюмъ ілвыенннмъ прнде сѣмо С 203.7; дд съкАжетъ іако шнрокъі н прострАыън пжть. днвнн прнплетенъ юстъ, отъьГждо\рже сд рлждАгстъ ^ъла сьмрьть С 350.17-18. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето, ^аклн- ЫАИ? ТА БГОМЬ ... О^БОН СА БѢЖН ... 1С КЖПЪЛН ВОДЪНЪНА. нлн гровъ ндолъскллго. нлн отънвкдо^же вѣмь н невѣмъ СЕ 546 15; тъгдл ... въ^ведостл мд на ^емлл? въ гровъ мон н къ тѣлоѵр моюмочр. н гллголлстл мн вьнндн отъ(Тждо\рже отължѵн сд С 167.18; мьнѣ очрво желАнню юстъ въ^врлтнтн сд отъьГжд(8)же ксмъ прншелъ С 203.25-26. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. отеѵ. Вар. отъ ннкдо^же, отыіѣдо^жо, отгіОг.доуже, отгіОкдвже, отьноѵ^-доуже, отьнждоѵ^же, отыОкдоужв, отг нккджжо, отгноудоуже. Нвб. 0. отъни?дѣже нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени определителни изречения: откъдето, вь^вѣсъ оѵн мо'і въ горъі. отъни?дѣже прідетъ помошть моѣ СП 120.1; покон дши? рлвл твоего сего. ыл мъстѣ свѣтълѣ. ил мѣстѣ ^ллдьнѣ. отътждѣже отъвѣже волѣ^нь. скръвь н въ^дъі^лнне СЕ 57а 4-5. Срв. СЕ 646 18. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето, теве рлдн плісъі прнстжпн^ъ. отъРж-дѣже не очрстжпн^ъ въшьи? вожьст-вомъ. теве рлдн ржцѣ мон снн къ гво^дніемъ прнложнрсъ С 503.2. 3. В съчет. с мре. Въвежда модални подчинени обстоятелствени изречения за място: откъдето и да. ндеже мре есн. і отътждѣже лфе ндешн. ілн слмъ есн вель^волъ. і не внднмъ нлн гръдъ СЕ 536 24. Изч. СП, СЕ, С. Гр. яойеѵ, ёѵОос, оіЭеѵ. Вар. отгіІЖд-вжо, отьнждѣжо. Нвб. 0. отъ нисджже вж. отъни?до?рже. отъплдлтн, отъплдмж, отъплдмешн несв. 1. За част от тялото -откъсвам се, отделям се, падам, потомь крлн отъплдмжт. тѣлл, (лкоже огДемъ горжштемъ С 89.23. 2. Отпадам, преставам да участвам в нещо. кдннъ лрнѵѵс. лншнтъ сд словл. тъ кдныъ отъплдметъ отъ жрѣвніл, не нсповѣдлатъ съ домж гн С 509.19. // Образно. н^лѣ^ъше флрн-сен отъкждоѵр. отъ ^лповѣдн отъ ^а-конл отъ жн^нн. нже во ннѣмъ сьмрьтн пооѵрѵмжтъ сд. тн слмн прьвок жн^нн отъплдмжтъ свѣтл С 401.28. Изч. С. Гр. Ектплхш, алоАлряаѵсо [вар. атгоХешсо]. Нвб. отпадам несв. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъплденые, -ІЛ ср. Поражение, неуспех, несполука, понѣ ыъіыѣ нсповѣднте отъплдеыніе воѵр влшемоѵр. длднте оѵрво дл мьштя? (емочр С 35.14. Изч. С. Гр. дааа. Вар. отгпддеинк. Нвб. Срв. падение ОА, ВА, БТР. отъплстн, отъплдя?, отъплдешн св. 1. Падна, разпадна се. н прнстж-пнвъ лггелъ прнкоснж сд вернглрс'. овлеждштнн^ъ о въін (ек>. н лвнгс отъплдошд вернгъі отъ тѣлесе кю С отъплочрн 148 отъплочрн 182.7-8; въкоѵрпѣ же снлъі въсклнк- НЖША ... ВЪКО\(ПѢ ЖбЛѢ^НАІА ЖЖА Н ВбрѢА СЪКрОѴ(ШНША СА. ВЪКОѴрПѢ ^Атворн отъпадоша С 466.4; оыъ же... Бб^ ынлостн лѣвжбб ржкж къ огню ПрНДЪА ТрЬПѢАШб. ДОН6ЛНЖ6 очрдове ржѵьнъіфсъ пръстъ нгторѣвьше отъпа-доша С 516.27-28. 2. За растение, цвят и под. - повехна, увехна, клюмна, ые рс-въно\ріте лжкАвьноѵр-ІЖфНІМЪ. нн ^авндн творіАфнТмъ вегъконенне. ^лне ѣко трѣвл іддро Тсъшжтъ. н ѣко ^елне ^лака скоро отъпаджтъ СП 36.2; очрніѵьженГ6 бжджтъ лѣта і^ъ. ютро ѣко трѣвА мімоіджтъ. гстро процвьтж н прѣідетъ нл веѵеръ. ѵѵтъпадстъ ожестѣетъ і нсъ^нетъ СП 89.6. 3. Прен. Отпадна, отслабна, изгубя силата [възможностите, значението] си. вн- ДѢ^Ъ Н МОрб МрЪТВО. ВОДЖ ПрѢМѢНСНЖ СВОКА вештн. СТрА^ОМЪ БЖНКМЪ ОТЪПА-ДЪШЖ. Н НС МОГЖШТН ЖНВОТЪНО вь С6БѢ кръмнтн С 128.24-25; вь^ьрѣвъ же АНТОННН Н ВНДѢВЪ (АКО N6 носнтъ ннѵсоже на кръмж ... н ѵетврътъін ДЬНЬ НМАТЪ ТрЪПА БС^ БрАШЪНА. ПОМЪІСЛН 6ДА КАКО ОТЪПАДСТЪ Н о\рмьретъ. не объікъ алѵъбъі С 170.28. 4. Претърпя поражение, глагола нмъ стъін. покорнсте лн са осрво по очрстАвоч|* вАшемочр сътворите обѣтъ ВАШЪ. С6 БО ОТЪПАДОСТе ВЪ1 Н БГЪ ВАШЪ С 32.24; онн же ... глаголаа^ж ые НМАШН НАП'САТН ВННЪ! БГОЧр НАШСМЬ’. МЪ1 БО ІССМЪ ПОВННЬНН СЪБЛА^ННВЪШб СА на пжтн. тъ бо не отъпАде С 33.1; ТАІСО ПАѴ6 вьсего БЛАГААГО ЖНТНІА. оѵргодно бвн кротость. понеже н непрлвьднъін кна^ь. велнѵлныл рАДН отъплде ѵнна невеснъін^ъ снлъ С 545.15. // Пропадна, проваля се. ОТНДН НАСЛАДИ СА ^ЬЛОБЪІ. ОТ’ПАДН СЪ свонмн сжпостатъмн С 512.16-17; клнко бо велнкоіе въ^дръжАные н жн-тню прѣжде обавн. толнцѣмь вел'мн н отъпАде. н іАкоже велико пАденьк. толнцѣмъ ВАШте потомь іего бъістъ нспрлвыеные С 521.1. 5. Отлъча се, отпадна, престана да се числя някъде. іедннъ же отъ ѵнсла м отъпадъ прнвѣже къ банн. н прнкоснжвъ СА къ ТОПЛОТѢ. АБН(€ рЛСТАА СА. Н ТАКО отъдастъ дшж сво(ж С 76.23; скръвьнъ ВАМЪ НСПОВѢДАББ СА. ВОТЪ-^ЪІА СТрАСТН ПОГОНА. СЛЪІША АДАМА ОТѴА Д0М8 НСПАДЪША ... ПрОСЛЬ^Н^Ъ МНОГАШДН ТОЛНКЪІ благъіна. ТОГО ВНДѢВЪ ОТЪПАДЪША. ОБЬШТА БО БЪ-АШе СТрАСТЬ. Н НАШеГО рОДА КАСА1ЖШТН са С 430.5. // Образно. тъмже не наѵннактъ велнкъінмн рѣѵьмн нѣкъі-нмн къ пнлАТоѵр. да не вь сего рА^Д,рА-жъ отъпАдетъ прошенніА С 454.8. // Прен. Почина, умра. іедннъ же отъ ѴНСЛА М... ОТЪДАСТЪ ДШЖ СВОББ. СТНТ же отъпадъшс (погр. вт. вндъвъше того отъпадъшл, Заимов, Капалдо, с. 76, бел. под линия) рѣшА ... кда вь рѣкА^ъ прогнѣвАіешн са гн. лн вь рѢКА^Ъ (Арость ТВОІА. НЛН ВЪ МОрН оѵрстръмыенніе твогс С 76.26. 6. Отстъпя, отрека се. сего рАдн (по)до-баотъ. лнше намъ вннма(тн сл)ъіша-ннемъ да (не к)о(гд)а опа(дс)мъ Е 86 17-18; молив та м'ногомнлостнве. СЪМНЛН СА НЪІНѢ НА МА. СѴТЪПАДЪША стъі^ъ твон^ъ повелѣнен. н прновьфн ма пакъі стадѣ твоемь стъі^ъ СЕ 78Ь 11; въ темннцн же сжштемъ. дроѵргъ дроѵргА МОЛІАШе. МОЛНТН ГОСПОДА. ДА ННКАКОЖе ОБЛА^ННВЪШб СА отъ своа вѣръі отъпаджтъ С 58.10; славобб бо н лнцемърьствомъ рА^О\рМА. горѣ ^ЬЛѢ вь^нссъше са. нстннънъіа н божна мждростн. ПО НСТННѢ ОТЪПАДОША С 333.11-12. Е, СП, СЕ, С. Гр. яараррёсо, алоягятш, ёюгі-ятсо, яіятш, тіттаораі, ЯляотакяЕШ, атоѵёсо, аяотоухаѵш. Вар. отплстн, ѵѵтгплстн. Нвб. отпадна ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъплоѵртн, отъпловж, отъпловешн се. Отплавам, мжжь нѣкто отъ асніанъі ^СМЬА СЪІ ... ВЬСѢДЪ ВЪ КОрАБЬ. Н МАЛЪІ отъпрьвл 149 отъпоч^стнтн вг пжѵннж отгплочрвг. нѣ отг коіего сжпротнвовѣтрніл вг^врлтн са сг многоіж вѣдоіж вг лскллонг, н ^отѣвгшочр кмочр по двою дьнню отгплоѵртн. ілвн са кмоѵр вь сьнѣ лггс-лг господькГь С 294.1-2, 5. Изч. С. Iі>. ЁккХесо. Нвб. отплувам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. отгпрьвд нареч. Отначало, най-напред, изпървом. прідо^г плкгі сгкл^лтг домж. отгпрьвл очрв0 не вѣроѵркжштоѵр господьыю вьскрьсеньгс. П0СЛѢЖДС- жс- ... вѣро\рнвшто\р Н БЛ юго нлмънаштд С 498.16. Изч. С. Гр. лара тт\ѵ орхпѵ. Нвб. Срв. отпърво, отпървом, отпървем, отпървен диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отгпохрстнтн, отгпоуфж, отгпохрстншн св. 1. Пусна, разпусна, і лвне оѵрвѣ-дн оѵрѵеннкгі своіа вгннтн вг корлвь. і влрнтн н нл. ономг полочр кг вндг-слндѣ. доньдсжс- слмь отгпочрстнтг нлродгі М Мк 6.45 3; н югдл же вгстлшА сг трепе^гі. ннгі вьса отгпоустн вллженгін. л третнілго нл десАте ... а н тъ. ржкж С 121.28; прлвьднвгін ... отгпоѵрстнвг нже бѣша сь ннмг клнрнцн ... вьсѣдг вг корлвь прнде вг нерочрсллнмг С 282.11. // Изпратя, отпратя, н тлко вллгодлрьствАШТА а отгпвстн вг свокл сн С 518.17-18. 2. Пусна на свобода, освободя, пнллтг ... н^ндс кг нюдѣомг. і глл нмг ... естг же овгіѵлн влмг. дл еднного влмг отгпоѵрштж нл плс^ж. ^оштете лн очрво дл отгпоѵрфж влмг цсрѣ нюденскл М Йо 18.39 3, А, СК; длгжьнг вѣ лдлмг сьмрьтыж. н дргжнмг вѣ днілволомг. не вѣ длгженг ^ъ. нн дргжнмг бѣ. прнде. жллде сьмр'тніж. 1\ дргжнмллго, дл оного отгпочрстнтг отг сьмрьтьнгін^г ж^г С 494.10. // Напусна жена си, разделя се, разведа се. гллша емочр ѵто о\рво мосн ^лповѣдѣ. длтн кгннггі рлспочрстг-нгнд н отгпоѵрстнтн іж М Мт 19.7 3, А; глл нмг. ѣко мосн по жестосргдью влшемочр повелѣ влмг. отгпочрстнтн женгі влша. кконн же не вгістг тлко М Мт 19.8; I женж юності твоеьл. дл не остлвншь нг лште. (.)г^ненлвндѣвь отгпочрстіші. і покріетг неѵгстье нл та К 2Ь 17. 3. Придам, добавя, і ^ота-фочрмочр сждг прнідтн сг товокж н рн^ж твокж вг^Атн. отгпочрстн емо\р н срл-ѵнцж твоіж М Мт 5.40 3. 4. Простя, опростя [дълг], мнлосрдвлвг же гъ рлвл того. по^стн н н длггг отгпоч^стн с-мочр М Мт 18.27 З1, А, СК. II Простя, опростя [грях, прегрешение и под.], лште лн вгі не отгпочр-стнте. нн отецг влшг нже вг невс^г отгпоѵрстнтг прѣгрѣшеннн влшн^г М Мк 11.26 3; реѵе нмг нс ... імгже отгпоѵрстнте грѣ^гі. отгпоѵрстдтг са нмг М Йо 20.23 А, О; віждг сгмѣренге мое н троѵрдг моі. н отгпоѵр-сті вгскд грѣ^гі мока СП 24.18. Срв. СЕ 62Ъ 2; СЕ 75а 23; ѵѵтгпоѵрстілг есі ве^лконеніе людеі твон^г. покрг вьска грѣ^г-н-р;г СП 84.3; ѵгто семочр рлвгно можс-ші н^гллголлті. лште не отгпочрстнші врлгоѵр твоемочр. не того ес(.)і овідѣлг. нг слмг се(.)е К 9а 6-7. // Освободя [от болка, страдание], излекувам, і прнстжпьше очрѵеннцн его молѣ^ж н гліжфе. отгпоѵрстн іж ѣко вгпнетг вг слѣдг нлсг М Мт 15.23 3, СК; молѣлше жс- са емочр мжжг. нс-гоже н^ндж бѣсн. дл бн сг ннмь вгілг. Ісг же отгпочрстн н гла. вг^врлтн са вг домг твон М Лк 8.38 3, А, СК; нсг ... реѵе ен. жено отгпоѵрштенл есн отг нс-джгл твоего М Лк 13.12 3, СК; прн^гвлвг же стллго еппг. н нмгі н тъ, ржкж реѵе іемв. отгпочрстн стлрцл сего ілко д'нн многгі нмлтг сьде. тлко ве^ мнлостн отг сжпротнвнллго въсл мжѵнмг н сгкроѵр-шліемг. стрлждА вьсѣмг тѣломг С 553.15. ~ са страд. отъпоуіштн 150 ОГЬПО^фбЫЬге М, 3, А, СК, О, СП, СЕ, К, С. Гр. апо/лсо, <ккоот$Лю, Е^атюст^Лш, афггщі, о-оу/сйрЛо, &ѵ{гщі, ітгстфшм, йкР<Ш.со, оф^ш, Вар. ѵѵтьпо^стітн, отьпктнтн, отапоѵ{стітм, отіпо^стіті, Нвб. Срв. отпусна се., отпущам несв. диал., отпускам несв. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отгпоуфлтн, отгпоѵрфлкк, отъпоѵфл-юшн несв. 1. Пускам на свобода, освобождавам. ыл вьсѣісъ же деыь велнісг овъіѵлн бѣ (Оьемоиоу. отъпоѵр-штлтн нлродоѵр. сьва^ьнѣ егоже ^отѣ-М Мт 27.15 3, А, СК. Срв. Мк 15.6 М, 3; Дк 23.17 М, 3; оыл же отъвѣштлста гллгоАжштл ве^довь молншн са. ннктоже во от' сьде прн-шедьшнн^ъ нс^однтъ. нлн отъпоѵр-штліетъ са дожн н до въскръсеннгл С 167.6; длъжШ вжде нѣкто комоу сьревромъ. н N6 нмлтг ѵнмг жллстн. ДА ТОГО ДѢЛМА АТ7> БЪІВААТг. Н НЖ6 N6 длгжгыг сы моггі же жллстн. длвъ отгпоѵрштліетъ. повныыааго С 494.5-6. 2. Изпращам, пращам, ажѳ ^отѣ-лше скврьнлвъін снТ. лменоуръминн. оѵрвнвллше... дроуггіА же вь темннцж отъпоуштллше С 58.3. 3. Прощавам, опрощавам [грях, прегрешение И ПОД.]. ѴЪТО БО «СТ7, 0\рД0БѢ6 рештн. отгпоѵрфліжтг са грѣсн твон. лн рефн вгстлвъ ^одн М Мт 9.5 3, А. Срв. Мк 2.9 М, 3, А, СК, Б; Лк 5.23 М, 3, А, СК; N7. дл оѵрвѣсте ѣко вллсть нмлтъ снъ ѵлвѵскгі нл ^емн отьпоѵрфлтн грѣ^ы М Мт 9.6 3, А. Срв. Мк 2.10 М, 3, А, СК, Б; Лк 5.24 М, 3, А, СК; гГ вже нлшт, ... ^лповѣдлвъі нлмт> лювнтн дрочргт, дроѵргл. і огьпо\рфлтн прѣгрѣшеынѣ. дрочргт, дроѵргочр СЕ 9Ь 24; п вже нлиіъ ... прннмн нсповѣдлнне рлвл твоего сего ... тгі во едннт. імлшн вллсть. отъпоѵрфлтн грѣ^ъі СЕ 11а 20-21; іего*' дѣлгл гллгол"ж тн. отъпоѵрштляктъ сд грѣсн іен мно^нн С 395.15-16. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С, МЛ. Гр. апоХххо, шрѵпці, яараяерлш, аиухмресо. Вар. іѵтьпоуштлтн, отъпоуштлтн, отпоуштлтн, ѵотпо\{флтн, отгпуірлтн. Нвб. Вж. при отъпоустнтм. отъпоуфемые, -іл ср. 1. Опрощаване, опрощение, прошка, вгістъ нолнт, ІСрЪСТА въ поѵрсгынн. і проповѣдлгд кръштеыне покллыню. въ отъпом-штенне грѣ^омъ М Мк 1.4 3, СК, Б. Срв. Лк 3.3 М, 3, СК, Б; а нже ВЛАСВНМІСААТЪ нл стъі д^ь. не нмлтъ отгпоѵсштеннѣ въ вѣкъ М Мк 3.29 3; і реѵе нмъ ѣко тлко естъ пнслно. н тлко подовллше пострлдлтн ^о^. н въскръ-сыжтн отт> мргтвъі^ъ. третнн день і ПрОПОВѢДЛТН СА ВЪ ІМА €Г0 ПОКАЛННМ. I отгпочрштеыню грѣ^овт, въ вьсѣ^ъ (А^ъщѣ^г М Лк 24.47 3, А; мнлость вжнвк. і ѵклювне. і отгпоѵ^фенне грѣ^омг сьв-ыше нспрошгше. і слмн севе н дро\ргг дроѵргл. і весь жнвоть илшг. ^оѵр вест.мргтъноѵрмоѵр воѵр нлшемокр. прѣдлднмъ СЕ 51а 15-16; овг во продлстг вв, вг^гмт, К сьреврьыікъ. л потомь ые отгреѵе са. тжжде кргвь прѣдлыжіік. вг отъпоѵр-штеыье грѣ^омг въдлті слмомоу продлвъшю іж. лште ві ^отѣлг К 1Ь 33. Срв. С 419.29. 2. Освобождение, избавление, д^т, гнъ нл мьиѣ. егоже рлдн помл^л ма. бллговѣстнтт. ынштннмг посъла ма ... проповѣдѣтг плѣньынкомт, отгпоѵштеыне. і слѣпгі-мт> про^ьрѣнне М Лк 4.19 СК. Срв. Лк 4.18 А. // Прен. Освобождаване [от болест, страдание], излекуване. тъі слмъ влко стн масло се. дл вждетъ нл нцѣлеыне. помл^ліжфнмъ са нмь. I нл отъпочрфенне в'сеіл стрлстн. I неджгл плътънл СЕ 21а 9-10. 3. Отпуст - последна част от православието богослужение, н по сГ рекж. н?і ^поѵршт^с- влко рлвл. по семь же отгпоѵрфеыью^н. реѵетъ. коньѵл-нмт. ветергиАГА вотв. і 1”л коньѵлѴъ. ѣ!?о н в'сег'дл СЕ 66а 17-18. М, 3, А, СК, Б, СЕ, К, С. I)}. йфеок;, аяоЛ-Хауті аѵестц. Вар. отгпоуштомнс, отгпо^'-штенье, отпоуштеннс, отгло^феинс. Нвб. отпущение църк. БТР, АР, РРОДЦ. ОТЪПѢЛО 151 отърешн отъпѣло, -а ср. Припев при псалмо-пеенето, антифонна добавка. (АЫ)тнфон. 6. въскжж шаташа А7Ъіцн ... опЗз. спсн (...) Е 20б 18; Аытнфі. Р ... отъпЗз. раГ (...) прнвѣжніро н снла иамъ бъістъ крѢПКАѢ помофъынце мнрочр въсемоѵр Е 21 а 12; антн?. Р. гъ въцрн (А ДА ГНѢВАЖТЪ СА ЛЮДНв ... Ѵ^пЗз. СПСН гн людн своа н влго Е 32а 15. Е. Гр. іѵтіфшѵіа. Вар. ѵѵтпѣло. Нвб. Срв. отпявам 'при пеене - повтарям строфа, изпята от друг певец’ диал. ЕтМл, БТР, ДА; отпяване ЕтМл, АР; отпявка ок., отпев м. ЕтМл. отърлдд, -ъі о/с. 1. Свобода, освобождение. дхъ гнъ на мьнѣ. егоже рАдн ПОМАГА МА ... ПОСЪЛА МА ... 0ТЪП0\р- стнтъ съкроѵршенъііА въ отърАдж М Лк 4.19 СК. Срв. Лк 4.18 А. 2. Сниз-хождение, милост, п ... даждн отърАдж людемъ твонмъ. отъпоустн грѣ^ъі НАША. I 0ѴНСТН в’са НЪ| СЕ 626 21; вь день онъ. тѣмьже НАреѵеннн МЪІ. ПО ОТЪрАДѢ ВЖЬН НвДОСТОНННН. МОДНМЪ СА 2Ы НГ0\рМ6НА. ПрѢвМЪШААГО врдтрА НАшего СЕ 836 6. Изч. М, А, СК, СЕ. Гр. афеотс, стоууѵсорті. Нвб. Срв. отрада поет. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. ОТЪрАДНТН, ОТЪрАЖДЖ, ОТЪрАДНШН Св. Проявя снизхождение, милост, търпение. I тѣмъ отърАдн гГ. I отъпочр- СТН. I ОТЪ ДАЖДН. ѢКО. БДАГЪІ ѴІСЛЮЦЬ. прѣгрѣшеннѣ наша СЕ 656 26. Изч. СЕ. Гр. аѵітіці. Нвб. Срв. радея 'милея’ ОА, БТР. отърддьнѣів нареч. срав. По-леко, по-добре, по-поносимо, по-търпимо. АМННЬ ГДНК ВАМЪ. ОТЪрАДЬНѢб ВЖДСТЪ ^6МН СОДОМЬСЦѢН гоморьсщвн. вь донь СЖДЪНЪІ. Н6Ж6 ГрАД0\р томо\р М Мт 10.15 3. Срв. Мт 11.24 М, 3; Мк 6.11 М, 3; Лк 10.12 М, 3, А; обаѵс гддв?; вамъ тоѵрромъ н сндоно\р. ОТЪрА-дьнѣе вждетъ вь день сждънъі. ноже вамъ М Мт 11.22 3. Срв. Лк 10.14 М, 3. Изч. М, 3, А. Гр. іѵеістбтероѵ. Нвб. Срв. отрадно АР. ОТЪрАЖДАТН, ОТЪрАЖДАКК, ОТЪрАЖДА- юшн несв. Проявявам снизхождение, милост, търпение. врАтрно. МОДІтВ ВЪІ А^Ъ жжъннкъ о гГ. достойно ^однтн ^ЪВАНЫО ... съ тръпѣннемь ОТЪрАЖДАІЖЦІв Дроѵргъ ДрОѴрГОЧр. лювовніж СЕ 1056 16. Изч. СЕ. Гр. йѵ^хоцаі. Нвб. Вж. при отърАднтн. ОТЪрАСЛЬ, -Н З/С. Издънка, филиз. В1Н0-ГрАДЪ в^ПЬТА прѣнесе... Н НАСАДІ I ... прострѣ ро^гъі его ДО Мѣрѣ. I до рѣісъі отърАсдн его СП 79.12. Изч. СП. Гр. яарафпа?. Нвб. Срв. отрасъл т. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъреѵеные, -/а ср. Отричане, отхвърляне, осъждане. ^лн"еже оуво ^мні еч|тж прѣльстнлъ. еѵргА же прѣстжпнтн адама сътворнлА. н^нде же отъреѵе-нню НА ОВОЮ. н ОЧ^ЦѢСАрН сд сьмрьть ОТЪ АДАМА ДО МОСвА. Н НА не съгрѣ- шьшнТ^ъ С 482.17-18. Изч. С. Гр. аябфосок;. Вар. «тгреѵеннм. Нвб. отречение остар. ОА, ВА, АК, ЕтМл. отърецін, отърекж, отъреѵешн св. 1. Забраня, не допусна, не позволя, вдко и вже нашъ ... по даждн рАвоѵр твоемочр. отъдАНне семоѵр осквръ-ньшюмочр са. I въкочршъшю масъ не-ѵнстъі^ъ. і^ъже въкочршенне отъреклъ есн. вь ^аконѣ стѣмь своемь СЕ 22а 12. 2. Отрека, възразя, не се съглася с нещо. то же вочр і спсоѵр НАшемоѵр іс^очг въпрошено\р въівъшю. Аште е ль^в [!] почрштлтн женж сво/ж. НА ВЬСѢГСО врѣмд. і отърскъшю. ВЬСѢКЪ почрштАіді женж сво/ж рА^вѣ словесе люводѣаннаго. творнтъ Ійч прѣлювъі творіті К 26 9. 3. Извиня, оправдая НЯКОГО. I НАѴАША ВЪ КО\рПѢ ОТЪрНЦА- тн са в’сн. пръвъі реѵе емочр. село ісочрпн^ъ. ІМАМЬ нжждж і^нтн. I ВНДѢ-тн е мо/Сія» та імѣі ма отъреѵенА 3 Лк 14.18 СК; і дроѵргъі реѵе емоѵр. отърешн 152 отърнидтн сжпржгъ воловънъі^ъ. коупн^ъ плть. і ГрАДЖ ІСКОѴрСНТЪ М0ЛІЖ ТА ШѢІ МА отърекъшл са 3 Лк 14.19 СК. ~ са страд. Изч. 3, СК, СЕ, К. Гр. атохуореисо, тохраиеоцас. Нвб. отрека [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отърефн са, отърекж са, отъреѵешн сд св. 1. Отрека се, откажа се. і прнскръ-БбНЪ БЪІСТЪ цсрь ІЬ, КЛАТВЪІ. н въ^ле-ЖАфНН^Ъ СЪ ННМЪ. НС ВЪС^ОТѢ ОТЪрб- фн са сн М Мк 6.26 3, А; тако о\рво ВЬСѢКЪ отъ васъ. НЖ6 нс отъреѵетъ СА вьсего свосго нмѣннѣ. не можетъ мон бъітн оуѵеннкъ М Лк 14.33 3; а )<ъ потомь нс отъреѵе са. тжжде кръвь пръдАНЖіж. въ отъпоуштенье грѣ^омъ ВЪДАТІ САМОМОу ПрОДАВЪШЮ ІЖ. АШТ6 бі ^отѣлъ К 1Ь 32. 2. Разделя се, простя се. і отърекъ сд нмъ нде въ горж помолнтъ са М Мк 6.46 3; реѵе жс н дрочргъі ндж по тсбѣ гн. дрсвле же повелн отърештн мн сд. іже сжтъ въ домоу моемь М Лк 9.61. Изч. М, 3, А, К. Гр. ослотастсораі, адетесо, яараітеораі. Вар. отгрсштн сд. Нвб. Вж. при отірсфн. ОТЪрНВАТН, ОТЪрНВАБК, ОТЪрНВАЮШН несв. Изблъсквам, изтласквам, н АКЪІ НА ПрТСЛАВЪИО ѴОчрДО ТСѴЛЛуЖ. КОЛНКО врь^о НАрОДН. 1АК0ЖС- ОТЬрНВАТН дрочргъ дроѵргА С 125.25-26. Изч. С. Гр. тОесо. Вар. отьрнвдтн. Нвб. Срв. отривам ОА, ВА. ОТЪрНГАТН, ОТЪрНГЛБК, ОТЪрНГАІСШН несв. Произнасям, промълвявам, отронвам [дума], денъ дъні отърі- ГАСТЪ ГДАГОЛЪІ СГО. Н НОШТЬ Н0ШТ1 вь^вѣштастъ рА^очрмъ СП 18.3; ПН0МНІ ... рскъ ГОСПОДОЧ)1 ПрННМН М01Ж доушж. АКЪІ ОТЪрНГАА ТН^О Н БС^ БОЛѢ^НН н^дъунж. Н ПрѢДА ДОѴ^Ъ свон господоѵр С 141.21. Изч. СП, С. Гр. ереоуороа. Вар. отъртлтн. Нвб. 0. отърнгнжтн, отърнгнж, отърнгнсшн св. Произнеса, промълвя, отроня [дума, песен], отъръігн(ж) ср(дцс- мое) СЛОВѴО БЛАГѴѴ. (ГЛЖ А ТЪ) ДѢЛА М0Ѣ цревн Е 26а 6. Срв. СП 44.2; ѵѵтърнгнете о^стыіѣ мо'і пѣіінс. сгда НА0\рѵншн мьь опрАВъдлннсмъ твоТмъ СП 118.171; словомъ божнкмъ ОТВрЪ^ААТЪ ОуСТА. Н ДОу^Ъ ВЬВЛѢѴС Н отърнгнж слово н словесл. Н БЛАГА СЪКрО-ВНШТА СрЬДЬѴЬНААГО С 277.16. Изч. Е, СП, С. Гр. ё^Ереоуораі. Вар. ѵѵтгрнгііжтн, огьргігнжтн, Нвб. 0. отърныжтн, отърннж, отърныешн св. Отблъсна, отхвърля, отритна. вже ѵѵтърннжл иън ссн н рА^дроушнл'нън А 32с 28. Срв. СП 59.3; въскжж бжс ОТЪрІНЖЛЪ НЪІ ССН Д0 КОНЪЦА. ПрОГНѢВА СА ѣростъ ТВО(Ъ) НА ѴѴВЦА ПАЖНТН твоед Е 31 б 17-18. Срв. СП 73.1; помоштънікъ моі бжді і не отъріні мене. н не оставі мене вже съпасітслю мон СП 26.9; ѣко ые отърінетъ гь людеТ своі)(ъ. Т достоѣшѣ своего не оставітъ СП 93.14; гГ нс)і;е вже нашъ. непостъідънъі цълнтелю. неотърннжвъі [!]. ин едн-ного прнведенААГо къ тевъ. оскръвленА БОЛѢ^ННІЖ ... прн^ьрн НА НЪІ. I НА рАБЛ твоего сего СЕ 28а 4-5; н атъ н^дрА-нл^нтѣыннъ ксмъ. отъ сѣмене Аврл-амыа. плсмене венылмнніл. не отьрннж господь люднн свон)(ъ С 347.13. // Отделя, отклоня, вьсъмь срцемь(мь) моТмь вь^іска^ъ теве. не отърннн мене отъ 2,АповѣдеТ твоТуъ СП 118.10. // Изгоня, изчистя. гГ нсуе вже нашъ ... прн^ьрн ... НА рАБА ТВОС-ГО ССГО ... ДрЪ-ЖАфААГО Врѣдъ БОЛѢ^ЫЬНЪІ ВЪ ОѴрСТѢ-уъ ... I отръвн 0\рСТА сго. сѵтърннн отъ ннуъ врѣдъ сжфен вь ннуъ СЕ 28а 23. А, Е, СП, СЕ, С. Гр. осггшдем, аясодеораі, аяоскоракі^ш [вор. ЁукатсЛеіясо]. Вар. ѵѵтгрннжтн, отърТмжтн, отършжтн, отврныжтн. Нвб. Срв. отрина ОА, ВА, Дюв, НПэр, ЕтМл, БТР, АР. ОТЪрНЦАТН СА, ОТЪрНЦАКК СА, ОТЪрНЦА- іешн са несв. 1. Отричам се, отказвам се. в'ссго того. отърнцАіж сд. і^ъжс-нс- помьніж. I ѣжс съвѣдъі. і нуъжс- не отъроѵьы?» 153 ОТЪСС-ЛѢ съвѣдъі. ѣжс- сътворнлъ волска, лн неволен СЕ 68Ь 6-7. 2. Отклонявам [покана, предложение], оправдавам се. ѵлвісъ едннъ сътвори веѵсріж велнвк. н ^ъвл мъногъь н посълл рлвъ свон въ годъ вс-ѵерд. рештн ^ъвлнъімъ ГрАДѢТС. ѢКО оѵркс- ГОТОВЛ СЖТЪ ВЬСѢ. I НЛѴАСА въкоупъ ОТЪрНЦЛТН СА ВЬСН М Лк 14.18 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. яараітеорсп. Нвб. отричам се ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. Срв. отрицавам. отъроѵьнъ, -ъін прил. Извинен, оправдан. пръвъі реѵе емоу. соло коупн^ъ н нмлмъ НЖЖДЖ Н^НТН Н ВНДѢТН 0. молкъ та нмѣн ма отъроѵънл М Лк 14.18 А; н дроѵргъі реѵе сжпржгъ воловъыъінрсъ коѵрпн^ъ ПАТЬ. н грддж некочрентъ нрсъ. МОЛНК ТА НМѢН МА отъроѵънл М Лк 14.19 А. Изч. М, А. Гр. ларізтг|реѵо<;. Вар. отъротанъ. Нвб. 0. отъръвлтн, отъръвж, отъръвешн св. Откъсна, отделя, гллголлл^ж цнн нлржглнвште са. тетъкл бонтъ са дл не отърьвенл [погр. вт. отъръвлнл] вждетъ С 133.12. Изч. С. Нвб. Вж. при отъргвеньгс. отъръвеные, -іл ср. Откъсване, отделяне, отдалечаване. дръжАштн же кго елвннн ^л рн^ъі. отъръвлинга. (погр. вт. отърьвенніл, Заитов, Капалдо, с. 133, бел. под линия) рлдн отъ нлродл С 133.9-10. Изч. С. Гр. тора. Вар. отърьвеннк. Нвб. Срв. отривание остар. ВА; отръвяние остар. НГер. отърѣ^лтн, отърѣжж, отърѣжешн св. Отрежа, отсека, і оудлрн едннъ иѣкъі отъ нн^ъ лр^нереовл рлвл. і отърѣ^л емоѵр о(у)р десное М Лк 22.50 3. Изч. М, 3. Гр. асрдаресо. Нвб. отрежа св., отрязвам несв., отрезвам несв. диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отърѣ^овлтн, отърѣ^оѵркк, отърѣ^оѵркшн несв. Отрязвам, отсичам, тъгдл повелѣ комнсъ. желѣ^нъ одрьць рлждештн. н отъ пльтнн к-го оѵрдъі отърѣ^овлтн С 231.18. Изч. С. Гр. кблтораі. Нвб. Вж. при отърѣ^лтн. отърѣглтн, отърѣіж, отърѣкшн несв. Отблъсквам, отпъждам [образно]. въскжич гТ отърѣеші дшд; моіж. отъврлштлеші лнце твое отъ мене СП 87.15; л^ъ же прнАр;ъ дрѣво вѣѵьнок вллго. кже прннмъ въ корлвыл МѢСТ0 дочр^овънъіА. пронъірнвъін^ъ отърѣіж вльнъі С 428.25. Изч. СП, С. Гр. алшйесо, алшОеороа. Нвб. 0. отъселн нареч. Отсега, занапред, от този момент нататък, нсъ глл емочр. лмн лмн глкк влм. о селн оѵр^ьрнте нвел отвръстл. лнЪлъі бжііа въс^оддфд. н НН^Ь^ОДАфА нлдъ СНЛ ѴЛВѢѴЛ А Йо 1.52. отъселн не. Гр. отжеті, цркетг. Вече няма, повече няма, по-нататък няма. влснлнскъ реѵе ... л^ъ во отъ^ождж отъ влсъ. н отъселн не внднте мене въ пльтн С 16.28-29; рлвъ же вжнн ... по^о\рлнвъ же крлдъ-шллго о несъітостн кго. н нлкл^лвъ кго не нлѵннлтн отъселі тлцѣ^ъ тлтьвн-нъ. нн прѣвъівлтн о несъітостн. отъ-поѵ^стн V С 42.12; стъін елвннъ реѵе ... л^ъ отъселн не нмлмъ въкоѵ^снтн врлш'нл ^емнллго. НЪ ОЖНДЛВК ОНОА пншта вькоч^ентн. кгоже око не вндѣ НН 0\р^0 СЛЪІШЛ Н НЛ Срьдьце ѴЛОВѢКОЧ)1 не вь^нде С 154.8. Изч. А, С. Гр. ап арч. Вар. о селн, отъселі. Нвб. Вж. при отъселн. отъселѣ нареч. Отсега, занапред, от този момент нататък, овлѵе глвв влмъ. отъ селѣ оѵр^ьрнте енл ѵлвѣ-ѵскллго. сѣдаштл о деснжкв снлъі. і ГрАДЖфЬ нл овллцѣ^ъ нвскъі^ъ М Мт 26.64 3, А, СК; і реѵе къ снмоноѵр нсъ. не вон са отъ селѣ ѵлісъі вждешн 0Т7.СІС0ѴНТН 164 0Т7.СТЖПЛТН лова М Лк 5.10 3, А; глл емоч^ нс ... лште ма внсте ^ыллн н отъцл моего ^нллн внсте очрво. н отъ селѣ по^нллте н н очрвѣдѣсте н М Йо 14.7 3, А, СК; ^вллнтв отроци гѣ. ^вллнте Тмьх гно. вждн Тміа гйе влствьно. ѵѵтъселѣ вь вѣкъі СП 112.2; влко гГ вже ылшъ ... съподовн н ыеосжждеДно прньѵгн ... твонрсь ... тлныъ ... ѣко дл н^влвленъ вждетъ. отъселѣ в'сего неѵнстл. въкочр-ішынѣ н дѣѣынѣ СЕ 22а 20; іже очрво отъ селѣ кръштеыъ съі. творд оврѣ-ТЛСТЪ СА по вжііо ^лконочр, ДЛ ОСЖДІТЪ са К 2Ъ 4. отъеелѣ не. Гр. оѵкеЧі он щі, он др бстсб хоѵ ѵѵѵ, <кпо той ѵйѵ ддк&и Вече няма, повече няма, по-нататък няма. гліж во влмъ. ѣко отъ солѣ N0 нмлмъ ѣстн отъ ного. доньдежо КОНЬѴЛЛТЪ СА. въ цсрствнн вжн М Лк 22.16 3; гліт во влм(л). отъ солѣ N0 нмлмъ пнтн отъ плодл ло^ъылго. дон-дожо цсрествне вжне прндотъ М Лк 22.18 3; роѵо ен нс ын л^ъ тово осж-ждлгач. ндн н отъ солѣ ие съгрѣшлн к томочрМЙо 8.11 3. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. ГД, аг.Ъ тоС ѵСѵ, &л арті, апЬ тоС беСро, 6.пЬ тоС парбѵтос, тоС Лсцлсш. Вар. ѵотъ свлѣ, отъ солѣ, ѵѵтісолѣ. Нвб. от селе диал. ДА. отъскоѵнтн, отъскоѵж, отъскоѵншн св. Отскоча, скоча, комнсъ ... поволѣ воныомъ свонмъ. дл проводжтъ вк. онл же велмн отъскоѵнвъшн н^ндс вь СЛЪДЪ СЪСТОЛЬИНКЛ ІСНДЖЛ. н лвнк н^дъі^л С 233.30; оыъ же реѵс. ілко клмъі велнкъ мд ^отѣ погнестн. поѵн-влввштоѵр мн въ прѣпллдьнніе подь Днмъ. лште ые въі меые нлпрлсыо въ^ъ-вллъ. дл ошточртнвъ отъскоѵн^ъ С 276.4-5. Изч. С. Гр. сототсрбам, еклгібаш. Нвб. отскоча ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъстлкнтн, отъстлвлкъ, отъстлвншн св. Отстраня, изместя, махна, реѵо же вь севѣ прнстлвьннісъ домочр ... рл^очр- мѣ^ъ ѵьто сътворж. егдл отъстлвл"енъ вждж отъ строеыьѣ домоѵр. прнмжтъ ма въ домъі своіа 3 Лк 16.4. // Отдалеча, отклоня [образно]. пжть ыепрлвъдъі отъстлвн отъ мене. Т ^лкоыомь твоУмь помнлочрУ міа СП 118.29. Изч. 3, СП. Гр. реіЭіотгірі, аф(атг|рі. Нвб. Срв. отставлям остар. ВА. отъстоілтн, отъстовт;, отъстоншн несв. Отстоя, отдалечен съм на определено разстояние, і се дъвл отъ нн^ъ вѣсте нджштл въ тъжде день, вь весь отъстоілштж стлднн шесть десдтъ отъ імл. енжс нма емло^съ М Лк 24.13 3, А; вьскжвк гі отъстоѣ дллсѵе. прѣ^ьріші вь вллго врѣмю. вь пеѵлле^ъ СП 9.22; ель дллеѵе ОТЪСТОІАТЪ ВЬСТОЦІ отъ ^лплдъ. оѵрдллілъ естъ отъ ылсъ ве^лкониьѣ нлшл СП 102.12; нрсъжо тлннок дожн Н ДО НЪІНІЛ ПрѢВЪІВЛЛТЪ ДѢЛО. въ псштерѣ глже млломъ отъстонкше отъ ^ъі^ныъі кго С 274.19-20. // Образно. прнвлнжлкътъ СА МЬЫѢ ЛВВДЪв (1) сн очрстъі свонмн. н очрстънлмн ѵьтжтъ ма. л срдце нр;ъ дллеѵе отъстонтъ отъ мене М Мт 15.8 3. Срв. Мк 7.6 М, 3; дл шкъіже очрво отъ вллдъікъ. отъ ыепріѣ^ні. овллдлыъ съ оѵрстъылмл своімл. ісповѣдльа севе върыл срдцемь. дллеѵе отъстоітъ вл К 2Ь 29. Изч. М, 3, А, СП, К, С. Гр. аяЕХШ, аф(стараі. Нвб. отстоя ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. отъстропнтн, отъстроплвк, отъстропншн св. Отстраня, сваля покрива [на сграда, помещение], н вндѣвъ стлрць лѣторлсль вллгодлрьствѣлше вогл съ слъ^лмн. »лже лѣторлсль по мллочр ыл въісотж въс^оддштн донде до стропл. нже н отъстропн С 300.23. Изч. С. Гр. алоатеуа^со. Нвб. 0. отъстжплтн, ОТЪСТЖПЛІЖ, отъстжплкшн и остжплтн, остжплвк, остжплмшн несв. 1. Прен. Губя силата си, ОТЪСТЯчПНТН 165 ОТЪСТЯчПЬЫЪ отстъпвам, слъіші н проповѣждь, БЖІѢ ВвЛЬѢ ѴЮДвСЛ. клко ^лконъ остж-плетъ. клко бллгодѣть процвнтлет(.) К 13а 37-38. Срв. С 450.6. 2. Прен. Отстъпвам, отричам се, отказвам се, отмятам се. снн корене не нмжтъ. іже въ врѣмд вѣрж емлкътъ. і въ връмд нлплстн остжплкктъ М Лк 8.13 3, А; оуннѵьжнлъ есн вьс*а ОСТЖПЛККШТІА отъ опрлвъдлнеі ТВОірСЪ СП 118.118; стъін Ѵѵѵнл. реѵе ... къ вль^вомъ. ътр отъ кнд^л влшего н отъ вьсѣ^ъ дроѵргъ влшнр^ъ, нжс сжтъ лгг^елн сотоыннн. отъстжпліж н отъме-штж са вьсѣ^ъ н^ъ С 260.27-28. не отъстжплтн. Гр. &ѵап6охат6<; еірл. Не отстъпвам, не изоставам, следвам някого непрекъснато, мл-лъі очрвогд са ілкоже тъ мн съповѣдл. ІАКОЖС оѵрво НОШТЬ н ДЬНЬ ВЬСЛѢДО^ІЖ- штл н нс отъстжпліжштл. н рлтьнн-комъ отъоѵрмъвжштл ЛЬВЛ. ВНДѢ С 292.29. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. хир&о [вар. гтохшрбсо], афСотараѵ, йлоататёш. Нвб. остъпвам остар. ВА; отстъпвам ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР; отстъпим, отсгь-пувам диал. Дюв, ЕтМл. ОТЪСТЖПНТН, ОТЪСТЖПЛІЖ, отъстжпншн и остжпнтн, остжплкк, остжпншн св. 1. Отдалеча се, махна се, отделя се. отъстжпнте отъ мене вьсн дѣлл-теле непрлвьдѣ М Лк 13.27 3, А, СК', I слмъ остжпн отъ нн^ъ, ѣко връженне клменн. н поклонь колѣнѣ молѣлше са М Лк 22.413; і въктъ егдл вллгосло-влѣше ьл. отъстжпн отъ нн^ъ. I въ^но-шллше са. нл нево М Лк 24.51 3, А; отъстжпнте отъ мне вьсі творьмреі ве^лконнъе. ѣко оѵрслъішл гь гллсъ пллѵл моего СП 6.9; вллженъін ... нмъ тъ оѵр^дж ко^ѣ кго стлвьга,ше н ... сжштнн же БЛН^Ъ Цѣслрл. БНІЛ^Ж Н ДЛ отъстжпнтъ. н не можлл^ж отътръ-гнжтн гего С 193.2; потом же н снлъі рѣША. отъстжпнте врлтннцн ^лконо-прѣстжп'ннн С 464.18. // Образно. отъгоннмл во топлотл отъ конецъ ТѢЛЛ. Н ВЪБѢГЛІЖШТН ВЪ ГЛЖБННЖ ѵастн. оть ьГн^ъже отъстжпнлл. мрьт-въі остлвыліетъ С 89.27; нь нн тлко не отъстжпн оть ьГего. неѵнстън бѣсъ н скврьнъін С 523.15. // Отплувам, отдалеча се от брега, вълѣ^ъ же въ едннъ отъ корлвнцю нже бѣ снмоновъ. молн н отъ ^емлА отъстжпнтн млло М Лк 5.3 3. 2. Прен. Отрека се, откажа се, отстъпя, л еже нл клмене сн 1 сжтъ. нже егдл оѵрслъішдтъ слово, съ рлдостніж прнемлжтъ е. н сн корене не нмжтъ. нже въ ѵлсѣ вѣроѵріжтъ, н въ ѴЛСѢ НЛПЛСТН ОТЪСТЖПДТЪ СК Лк 8.13; по^нл гъ сжцілго, н дл отъстж-пнтъ отъ нопрлвдъі ВЪСѢКЪ нмоноуА нма гйс Е 2а 12; не остлвн мне гь вже моі не отъстжпн отъ мие СП 37.22. Срв. СЕ 77а 4; '( не остжпімъ теве. жнвіші нъі I Ѵміа твое призовемъ СП 79.19; мъі же ѵадл доврлл дѣлл съ-ТАЖАфс. поревъно^нмъ ... древльню-моѵр мъітлрю. іже еднноіж отъстжпль тъъъ. по томь не въ^врлтн са нл тожде СЕ 70а 21-22; дл не прѣвъівлнте оѵрво о сн^ъ. нъ послоѵршлнте мене н отъстжпнте отъ бѣсовлнніл. н отъ прѣ-льстн н^ъ глко не сжтъ в|н. нъ кктъ въ кже мноіж повѣдлнъ влмъ С 34.12-13; мно^н же отъ нлродл ... послоѵр- ШЛША КНА^Л. Н ОТЪСТЖПНША ОТЪ вѣръі ^рнсостовъі [!] С 175.6. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. афютараі, біУатараі, алоодаораі, алоаштёш, алотгп-5аш, ёлаѵаѵш, атерхораі, аяеірі [еТѵаі], ала-ХХотрібораі, аиѵалоататёсо. Вар. остжпітн. Нвб. отстъпя ОА, ВА, АК, НТ, Вот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъстжпьиъ, -ъін и остжпьиъ, -ЪІН прил. Отстъпнически, отцепнически. нже есн в'сѣмъ неѵнстъімъ д^омъ ^лпрѣтнлъ, і снлок; словесн еднноѵА-дллго твоего снл. і^гънллъ д^ъі остж-пънъна СЕ 56а 10. Изч. СЕ. Вар. остжпънъ. Нвб, отстъпен ОА. Срв. отстъпнически ОА, ЕтМл, БТР, АР; отстъпателен БТР, АР; отстъпителен БТР, АР; отстъплив ЕтМл. ОТЪСЪІЛЛТН 156 ОТЪСЯлАРУ]' ОТЪСЪІЛЛТН, ОТЪСЪІЛЛКК, ОТЪСЪІЛЛІОШН несв. 1. Отхвърлям, не признавам. I ОВІ СЪВА^ЛВЪШС ОТЪСЪІЛЛ^Ж. Л ІЖС- отъ поглнъ. інодшъно его прінмлуж К 13Ъ 17-18. Срв. С 450.25. 2. Изпращам, пращам, клсллше сд со^сѣ ржи,ѣ. Н ТЪГДЬ ЖДС НЛ СЛКЖЬБЖ отъсъілллше. снльнъ дѣломъ С 476.23. Изч. К, С. I)}. оототаркш [вар. аяояерлорш]. Нвб. 0. ОТЪСѢКЛТН, ОТЪСѢКЛНК, ОТЪСѢКМвШН несе. Отсичам, отрязвам [образно]. ПО^ВЛЛЖ ТН рЛСПЬрЬНЖІгК Н ^рьстолювьвьнжвк ВѢДЬ. ілко н вьсе рлспьрьноіе отъсѣклввште С 500.19. прьстъі отъсѣклтн. Гр. бактоХолею. Отсичам някому пръстите, повелѣ-шд вльсвн пръстъі к-мочр ОТЪСѢКЛТН ОБОА. рЖѴЬНЪІА Н НОЖЪНЪІА С 268.4. Изч. С. Гр. ёккбятш. Нвб. Срв. отсичам несв., отсека св. ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪСѢКНЖТН, ОТЪСѢКЫЯч, отъсѣкнешн св. Отсека, отрежа, н мьыѣ вждетъ стрлдлтн подроѵржніл Н ВОЛА СВОКА. Л твовв шнвв врлдвнвв отъсѣкнетъ С 237.3. Изч. С. Гр. алотерѵсо. Нвб. Вж. при отъсѣірн. отъсѣѵеньгс, -іл ср. ве^ отъсѣѵеныл. Гр. аА.атбрг|то<;. Недокоснат, необработен, не сътж-жн млрнн ... N6 нштн клко дл не теве врѣднтъ свѣтъ. не мдтн ковьѵегомъ. дл не кллдешн іеже вь немъ. вее порокл съсждъ ... ве^ъ ѵрътогл ѵнстліл. ве^ъ отъсѣѵенніл клмъі С 243.6. Изч. С. Вар. 0Т7.СѢѴСМНЮ. Нвб. отсечение остар. ВА. Срв. отсичане. отъсѣірн, отъсѣкж, отъсѣѵешн св. 1. Отсека, отрежа, лште лн ржкл твоѣ лн ногл твоѣ съвллжнъетъ та. отъсѣцн н н отъвръзн отъ севе. довръл тн естъ въннтн въ жнвотъ ^ромоѵр лн вѣдъноч)1. неже дьбѣ ржцѣ н дъвѣ нозѣ нмжштю въвръженоч)1 въітн въ огнь вѣѵънъі М Мт 18.8 3, ЗП. Срв. Мк 9.43 М, 3; Мк 9.45 М, 3; стлл же ноѵ^лнілнн... съ рлдостннк протдже ВЪНтВ свовк (...). н сѣѵьцл отъсѣѵе гллвж кн С 14.18; нрннен реѵе ... л^ъ нлдълуъ сд ілко меѵемъ отъсѣѵешн мн гллвж С 254.2. // Образно. послоѵршлнннмъ же мжѵнтеліл врлждж ілко меѵемъ отъсѣѵе С 274.13. // Отстраня, унищожа, оѵрслъішн н рл^вонннкл ІЛКО Н ПЛКОСТЬННКЛ І&КО н плкост'ннкл (!) отъсѣѵенл С 512.27. 2. Прен. Пресека, прекъсна решително. лн до коньцл мілостъ СВОВБ отъсѣѵетъ. съконьѵл глъ отъ родл въ родъ СП 76.9; н тоѵр жнвъі велнко съмѣреннк прннм'. отъсѣѵе отъ севе ВЬСД СВОА вол"д. н прѣклонн ВЪІКВ СВОВВ нл сьмѣренніе С 273.10; лювьвв тн рлскольнллго оѵрмл МЪІСЛНН твон^ъ. ілко н вьсего рлскольнл оумл ОТЪСѢ-кжште С 500.17. М, 3, ЗП, СП, С. Гр. аяокбятсо, ёккбятсо, тецѵсо, алотерѵш, біатерѵсо, кроиш. Нвб. отсека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. отъсждочр нареч. Оттук, от това място, нъ дл рл^оѵрмѣлтъ мнръ ѣко ЛЮБЛЮ отцл. н ѣкоже ^лпо(вѣ)дѣ МЬНѢ отцъ, тлко творнв. въстлнѣте ндъмъ отъ сждоѵр М Йо 14.31 3; отъвѣштл нс. цсрство мое нѣстъ отъ сего мнрл ... нъінѣ же Дство мое нѣстъ отъ ся%доѵр М Йо 18.36 3, А, СК; лнтоннн ... ВНДѢВЪ ПЛКЪІ плвълл гллголл кмоѵр. отндн отъсждоѵр стлрьѵе ... не можешн сьде прѣвъітн С 170.18-19; тъм'же вьстлнѣтс- пондѣте отъсждоѵр. от' нстьлѣныл вь нс-нстьлъные. отъ съмрьтн въ жнвотъ. вьстлнѣте пон-дѣте отъсждоу. отъ т'мъі вь вѣѵьнъін свѣтъ. въстлнѣтс- ндѣте отъсждо^. отъ стрлстн вь веселніе. въстлнѣте ндѣте отъсждоѵр. отъ рлвотъі въ свовотж (!) С 470.10,12,13-14,15. // От тази страна, от тази посока, і нлдъ вьсѣмн снмн. междю нлмн н влмн. проплдь вс-лнѣ оѵртвръдн СА. ъко ОТЪСЖАѢ 157 ОТЪТОЛѢ дл ^оташтс-н мныжтн отъ сждоѵр къ влмъ N0 въ^млгліжтъ. ын нжс- отъ ТЖДЖ къ НЛМЪ ПрѢ^ОДАТЪ М Лк 16.26 3, СК. 2. Отсега нататък, снцс- очрво нъшіл гллгол'с-мъ. дл ОТЪСЖДО\р БЖДЖТЪ ІЛВѢ СЛОВССЛ ЭДНСТ°СОВЛ СЖШТЛ. N0 ВО ЛШТС ТЪѴЫЖ рс-кж въстлын н ^одн. ин лштс- рекж тлвндл въстани С 379.21. М, 3, А, СК, С. Гр. еѵйёѵ, ёѵтеСгЗеѵ, аитоіЗеѵ. Вар. отъ сжа% ° сждоѵ^, отъ сжде. Нвб. Срв. отсъд, отсъде, отцъде диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. отъсжд^ нареч. Оттук, от това място. Тс жс реѵс нмъ. ^л ыовѣръство ваше. АМНИЬ БО ГЛИч ВЛМЪ. Лфб нмлте ВѣрЖ ѣко ^ръио горюшъыо. рсѵетс горъ ссн ПрѢ(Н)ДН отъ сждѣ тлмо. і прѣндетъ М Мт 17.20 А; ыъ дл рл^оумѣетъ вссь мнрь. ѢКО ЛЮБЛІЖ оцл. н ѣко ^ЛПОВѢДЛ МЬЫѢ оць. тлко творвк. ВЬСТЛМѢТС НДѢМЬ ОТ СЖДѢ А Йо 14.31 СК; вождю ^ъло\рмо\р. і в'сѣмъ рсрлынтелемъ сго ... оврлтн н нл Бѣжлине. і ^лповѣждн емоѵр. отнтн отъ сждѣ СЕ 516 13-14; н мыоглшдн оврдштешн вь веть^ъі^ъ кинглрсъ. сьмрьтн лдл нлрнѵсмо. прѣстлвысные геже отъсждѣ С 487.25. Изч. М, А, СК, СЕ, С. Гр. ёѵОеѵ, ёѵтейдеѵ, яаѵ-теХй;. Вар. от сждѣ, отъ сждт, от(ъ)сждѣ, Нвб. Вж. при отъсждоѵ^. отъсждж нареч. Оттук, от това място. рѢША жс къ нсмо\р врлтрнѣ его. прѣн- ДН ОТЪ СЖДЖ, I НДЖ (!) ВЪ НІ0ДС4Ж. до (!) н оѵрѵсннцн ТВОН ВНДАТЪ ДѢЛЛ твоѣ. ѣжс творншн М Йо 7.3; оѵрѵсшці се глол^ж [!] ѵъто естъ. къде ^оштеші очрготовлемъ тн ѣсті пле^ж. оѵрѵімі въівлемъ отъ еждж. ѣко ые імѣлше домоѵр отължѵеыл ^ъ. снъ во сатъ ѵскъі. не імлтъ къде гллвъі подъ-клоніті К 6а 21-22. Изч. М, К. Гр. ёѵтейбеѵ. Вар. отъ сждж. Нвб. Вж. при отъсждочр отътефн, отътекж, отътеѵешн се. Избягам, изчезна, з;лклнішж та вгомь в'седръжнтелемь ... оѵрвон са вѣжн. отътьцн. ѵотндн. в'сѣкъ демонъ неѵн-стъі. і сквръыънъі СЕ 536 16. Изч. СЕ. Гр. бралетебсо. Нвб. отека 'избягам’ диал. Дюв, НГер, ДА. отътолл нареч. Оттогава, от онзи момент. отъ толл ылѵатъ съкл^лтн очрѵеннкомъ свонмъ. ѣко подовлетъ емоѵр. нтн въ нлмъ З1 Мт 16.21. Изч. 3. Гр. ало тоте. Вар. отъ толл. Нвб. 0. отътолн нареч. 1. Оттогава, от онзи момент. I отъ толн нсклше подовъыл врѣменн. дл н прѣдлстъ М Мт 26.16 3, А; ^лкоыъ н пророци до нолнл. отъ толн цсрствне вжне вллговѣствоѵроѵртъ са М Лк 16.16 3; ѵѵтъ толн нлѵдтъ нс. проповѣдлтн I гллтн. покліте са прнвлнжн во са црствне нвекое 3 Мт 4.17 СК, Б; ѵѵтъвѣштл нсъ. ыс- нмлші оБллсті нл мьыѣ ынкоеіАже. лште ые ві ті длно сьвъіше. сего рлді прѣдлвъі ма тевѣ. волен грѣ^ъ нмлтъ. ѵѵтъ толі піллтъ нскллше поѵрстітн н А Йо 19.12; тъі стрлшьыъ есі і къто протівітъ сіа тевѣ. отътолі гыѣвъ твон. с нві оѵрслъі-шлнъ створнлъ естъ сждъ СП 75.9; н ЫНКОМОѴр отътолн сьмѣтн по слъыеѵь-НѢѢМЪ ^Л^ОДѢ вьнѣ домоѵр свокго оврѣстн сд С 53.3-4; н отътолн оѵрвѣ-ДѢНЪ въістъ родъ 'іѵѵлныовъ н епнскоѵрпьство С 295.5; н отът°лн отъ свокго троѵрдл готовнтн водж. ил пн-тнк стрлн'нъінмъ. водонось протнвж свокн снлѣ оѵрготовн С 550.4-5. 2. Оттам, от това място, млгнъ к'то воіеводл ... дошедъ оѵрсоровъі вьсн ... отътолн поѵрстн ве^ мдтежл прн^ъвлтн СТЛЛГО КОНОНЛ. ОТЪ ВНДЛИЪІ ВЬСН. ЫЛ нно оржднк С 46.11. Изч. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. апа тбте, ёк тобтов, ёЕ, айтгіі;. Вар. отъ толн, ѵотъ толн, ѵотъ толі, отъ толі, отътолі. Нвб. 0. отътолѣ нареч. 1. Оттогава, от онзи момент, отъ толѣ нлѵатъ нсъ. съкл-^лтн оѵрѵсынкомъ свонмъ. ѢК0 подо-вллтъ емо\р нтн вмъ М Мт 16.21; отътръгыжтн 168 отт.тръ^тн ЛЮДН СѢДАфНН въ тьмѣ відѣша сіѣ ВвЛІИ. Н СѣДАДАфИН [!] ВЪ СТрЛНѢ С&Ѣ ВЪСІѢ НМЪ. & ТОЛѢ НЛѴАТЪ нсъ. пропо-ВѢДЛТН Н ГЛАТН. ПОКЛНТв СА ПріВЛНЖН во са црство йвсное А Мт 4.17; нюдл. нсклрнотьскъі. къ лр^нереомъ рсѵе. ѵто ЫН ДАСТ6 Н А^Ъ ВЛМЪ ПрѢДАМЪ I. онн же ПОСТЛВНША вмоѵ^ .л. среврьннкъ. н отътолѣ нсклше подовьнл врѣмене. дл і прѣдлстъ (ЖМт 26.16; отъвѣфліс Н6НМАШН ОБЛАСТИ НЛ МНѢ НН1ШАЖ0 Лфб Ё&І ТН ДАНО СЪ ВЪІШв. С6Г0 рЛДН ПрѢДАВЪІ МА ВАфИІ ГрѢ^Ъ НМАТЪ. отъ толѣ пнллтъ нсклше поустнтн і СК Йо 19.11; готовъ прѣстолъ твоі отъ-толѣ. Т до вѣкл тъі есі СП 92.2; ѵѵсвѣ-фен ыевсе свѣтомь велнісъімь. плв'лл ЛПЛЛ ТВОвГО ... I НЛКЛ^ЛЬА ІСЛІСО ОТЪТОЛѢ АПЛСТВОВЛТН. тевѣ ... ТЪІ ВЛКО рЛѴИ нъіыѣ прн^ьрѣтн съ нвсе ... нл рлвл твоего сего СЕ 34а 19; і подллъ емоу есн ^рлкъ. і прѣмждрость д^вънжис. і прѣмждростьтн о тевѣ. отътолѣ сътворила н есн лплъ твон СЕ 34Ъ 7; тлко і сь гллсь едіноис реѵенъ в&і ... отъ толѣ до дьиесьиѣго дьне. і до прішествіѣ его. сватжігв жрътвж съвръшенж творят. К 8а 27; стлрьць же слвл овѣштл са вогочр словесемь. ынкомоѵрже съпростл ТОГО ПОВѢДАТН. Н ОТЪТОЛѢ мльѵлтн наѵа въ ^ъі^ииѣ С 288.6. 2. Затова, поради това. н словесъі вожнн тѣшн-МЪ. горнн ПОІСА^ААШО СА, МАрНН СОСТрЪІ очрже очрмъръшн, отътолѣ очрво въ пе- ѴАЛЬ ЛІОТЖ ВЪПАДЪ ПрАВЬДНВЪІН, прн-ноужденъ ВЪІ ВЪ КЪСНАТННЬ [I] грлдъ въ^нтн С 282.2; ноуднмъ бѣлшо проѵоіо жнтн въ млстъірн (!) свогсмъ ... врлѵевлтн ПрН^ОДАШТАА к' Фгмочр. ВрАТНІйч Н СТрЛИЪИЪІА. ДА N0 НШТЖШТО юго Н ие ОВрѢТАІтКШТС. оскрьвдтъ н ОПвѴАЛДТЪ са не полочрѵнвъше юго ... ОТЪТОЛѢ ОЧрВО ЭДАНІЛАШО СА N0 ОСТЛ- вылтн млнлстъірѣ, н ^однтн ыл нио мѣсто С 549.7. Изч. М, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. смго тбте, ек тоіксго, й, екніѵои, еѵтейіЗеѵ, Вар, оті толѣ, Л толѣ, Нвб. 0. отътръгнжтн, отътръгнж, отътръгнешн сѳ. 1. Изтръгна, отделя със сила, откъсна. С7ШТНН же блн^ъ цѣслрл. БНЙЧ^Ж н ДЛ отъстжпнтъ. н не можлл^ж отътръги^тн юго ... н юдвл ... въ^могоша отътръгнжтн ржцѣ іего ОТЪ оѵр^дъі КОФьЫЪІА ЦѢСЛрА С 193.3, 8-9. 2. Откъсна, отделя някого от някаква среда, общност и под. дл прѣжде же отъ дроѵржннъі отътръ-гъше. лмтъіа н ве^мілостнвъіА слоѵргъі днілволовъі. костлн'тннл плтрниГн^ нл ^емн сжштл. лггелъ же бжнн нл невесн бъівъ. рлстръ^лвъше же рн^ъі кмоѵр. ѵьстьнжис кго ГЛЛВЖ ОТЪСѢКОША С 64.3. // Образно. слоч^гл гллголл. воже помлглан рлвочр свокмоѵр ллеалнХр®^* помоли н мнѣ грѣшноѵрочрмоѵр. отъ-твръгнн {погр. вт. отътръгнн, Майер, с. 166) ма отъ сквлръі гнвсъ-нъіа. и отъ лъженменнтъін^ъ вогъ С 160.20. 3. Прен. Привлека, подлъ-жа някого да мине на моя страна, плчрлъ реѵе. прлвь сълъгл. ынѵесоже ШТОЧрЖДЛ СЪТВОрН ИЛО^УеНИГЛ ОТЫІ.Л твокго днглволл. не можешн во нико-гоже отътръгнжтн. рл^вѣ лъжекк. нлсъ же не нмлшн въс^ъітнтн. лште и цѣ-слрьств0 нлмъ овѣштлвліешн. кгоже тъі ли^ъ іесн С 2.11-12. Изч. С. Превежда гр. акоапаш [вар. осфісгтгіцО, аиѵарвсі^со. Нвб. оттръгна ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. отътръпнжтн СА, отътръгнж СА, отътръ-гнешн са се. Изтръгна се, откъсна се. нсісоѵівъшд нс кръѵлгл. двл мрл-ѴНЛ ЛЮТА ... тьмьнл вь^дочдел сътво-рнстл ... и всл жжл отъвьсждоѵр отъ-тръгнжтн СА. и іеже ВѢЛШС въ^грлдил рл^врлтн са С 52.26. Изч. С. Гр. алосшаорсц. Нвб. Вж. при отгтрігнжтн, отътръ^лтн, отътръ^лкк, отътръ^лкшн несв. Откъсвам, отделям [образно]. ПрИВѢГЛІЛчШТАА же къ очрстлвомъ, ТОА съ ноуждекв отътръ^ЛА. и очрстлвомъ оутврьждеыою рл^лрлд С 281.28. Изч. отътрѣвнтн 169 ОТЪТЯчАОЧр С. Гр. апоотгасо. Нвб. Вж, при оттлу&гнжтн. отътрѣвнтн [С 299.7-8] вж. отрѣвнтн. ОТЪТрАСАТН, ОТЪТрАСАІЖ, ОТЪТрАСАЮШН несв. Отърсвам, изтърсвам, вь ньжс колнжъдо грАДъ въ^однте і не прнсм-лкктъ васъ. ішъдъию нл рАспжтьѣ ого рьцѣте. I ПрА^Ъ ПрНЛОПЪШСН НАСЪ отъ ГрАДА ВА11ЮГ0 ОТЪТрАСАСМЪ ВАМЪ М Лк 10.11 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. &тто|ікоаоцаі. Вар. оотътрдсдтн. Нвб. Срв. оттръсвам несв., оттреса св. диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОТЪТрАСТН, ОТЪТрАСЖ, ОТЪТрАСвШН св. Отърся, изтърся, і нже колнжъдо не прннметъ влсъ. нн посло^шаатъ словесъ влшн;<ъ. іс^оддфе н^ домочр. лн грлдл того. отътрдсѣте прл^ъ отъ иогъ вміін^ъММт ІО. 143. Срв. Мк 6.11 М, 3; Лк 9.5 М, 3, СК; ^АКЛННАБК ТА БГОМЬ. КрЬфЬШННМЬ СА въ неръдлнѣ ... отътрдсъшннмь крл-стъі отъ строѵрпнвъі^ъ ... ѵѵтндн. в'сѣкъ демонъ ыеѵнстъі СЕ 53Ъ 2; къ нюлнілннѴ теѵАА^ж ИАродн вьсн. АГ'Г6ЛЪ же отътрдсъ прА^ъ 1АК0 отъ НОГЪ Н^Ъ, ОСЛѢПН А Н N6 ВѢДѢА^Ж КАМО нджтъ С 3.9. // Образно. нъ потъ-фНМЪ СА въ скрорѣ [!] ОТЪТрАСТН. ВрѢМА ГрѢ^ОВЪ НАШН^Ъ. ДА НА вьскрѣшеньн свѣтълн сърАфемъ н СЕ 71а 7-8; то вндѣвъ н слъішавъ вожьствънъін Ѵѵѵан'нъ рАДОСТЬНЪ очрво БЪІСТЪ. о отьцн скрьвь отътрАсъ. ТЪѴЫЖ П0ѴААШС СА 0 ВЬ^ВѢШТенѢЮМЪ нскоѵрсѣ С 295.29. Изч. М, 3, СК, СЕ, С. I)э. ёктіѵ&ааш, апоті-ѵ&аош, аяотіѵаааодса, &яоо|гпхш. Вар. отгтрлстн. Нвб. Вж. при от7»трдсАтн. отътоудоѵр нареч. Оттам, от онова място, і реѵо къ ннмъ, ннѵъсожс не вь^емлѣте на пжть, нн жъ^ла ні пнръі. НН ^ЛѢБА нн съреврл. нн дъвою рн^о\р нмѣтн. і въ ньже домъ вънндете то\р ПрѢБЪІВАНТе. і отъ тоѵрдоѵр нс^однте М Лк 9.4; ^отѣ^ъ ПАтріАр^овж весѣдж къ вамъ. простърѣті. і отъ то[..] (погр. вм. отътждо\р, А. Достал, Инедепс, с. 390) д^овъноіж пі мъ въдлтн К 3а 28. Изч. М, К. Гр, екеТіЭеѵ, Вар. отъ тоудо\р, Нвб. Вж. при отътждоу. отътоѵрдѣ нареч. Оттам, от онова място, і слъішавъ нс. отнде отъ тоѵрдѣ ВЪ КОрАБЛН. въ подето МѢСТО едннъ М Мт 14.13; і ншедъ отъ ТО^ДѢ нс. отнде ВЪ СТрАЫЖ тоѵррьскж н сѵдонъскж М Мт 15.21; і прншедъ отъ тоѵрдѣ нс. іде прн морн галнлѣн-сцѣмъ. і въшедъ ыа горж сѣде то\р М Мт 15.29; I въ^ложъ на на ржцѣ отнде отъ тоѵрдѣ М Мт 19.15; і сжднн та ПрѢДАСТЪ слочрзѣ. Н СЛО\рГА ТА ВЪСА-днтъ въ темьннцж. гімж тевѣ ые нма-шн н^нтн отъ то\рдѣ. доньдеже н по-СЛѢДЬННН трь^ьть ВЪ^ДАСН М Лк 12.59. Изч. М. Гр. ёкеиЗеѵ. Вар. отъ тоѵрдѣ, Нвб. Взк. при отгтждоу. отътоѵрдж нареч. Оттам, от онова място. I прѣ^одд нссъ отъточрдж ВНДѢ ѴАІА. НА МЪІТЬННЦН СѢДАфА. імене МАТ6А. і гла емочр по мьнѣ грддн. і въставъ по немь нде М Мт 9.9. Изч. М. Гр. ёкеТОеѵ. Нвб. Вж. при отътгкдоѵр. ОТЪТА^АТН СА, ОТЪТА^АКК СА, ОТЪТА- ^лкшн са несв. Отлагам, протаКам, бавя се; колебая се. колнко юстъ въ васъ помъішлгліжште юго оврА^ъ вн-ДѢТН. ТЪѴЫЖ НЪ I БЪІТН вь Л моштъ-но юстъ Аште подвнжсмъ са. не отъта-^анмъ са оѵрво С 383.18-19. Изч. С. Гр. аѵарйХХоцаі. Вар. оглтл^дтн сд, Нвб. 0. отътждоѵр нареч. 1. Оттам, от онова място, нсъ ... пръшедъ отъ тждо\р оѵр^ьрѣ нѣкова ^евсдеовА. і ноана врАтрА его М Мк 1.19 3. Срв. Мт. 4.21 СК; по дъвою же дъноѵр н^ндс отъ тждочр. н іде въ гАЛНленк М Йо 4.43 3; Тс же к томоѵр не авѣ ^ождААше въі-нюден^ъ. нъ нде отъ тждо\р въ ОТЪТлчАѢ 160 ОТЪХОАНТН СТрЛНЖ БЛН^Ъ ПОѴрСТЪІНН. ВЪ ефр€МЪ нлрнцлс-мъ грлдъ. і точ^* жнвѣлше съ очрѵеннкъі свонмн М Йо 11.54 3, А; ѵьстьноіе тѣло прѣподовънл'го. прнве-^жтъ вь велнкжіж цръкъвс- ... н отъ-тждочр н плкъі несжтъ нл погревеннк С 208.16-17; вллжж оѵрстл тв°іл ... прнложьшл са къ нсо^совомъ о^стомъ. н дочр^л стл отътждоѵр НСПЛЬНЫІІЛ са С 457.27-28. 2. Оттогава, от онзи момент, лѣпо же вѣлше ... нл очрвръ-жденьк н въ^грлжденью. лнгельскок се жнтніе жнвжштннмъ. не тъѵыж же нспрлвыен'іл сьвръшенъін^ъ съповѣдо-влтн. отътждочр доврл" ТЪѴЫйѵ СЬБН-рліжштемъ. ненскоч^сномь н ненлснліл-іемомъ въітн. отъ ^ълокъ^ньнъін^ъ сѣтнн пръскврьньнллго врлгл. вжніемъ рлвомъ С 520.20; оѵрже до стлростн дошъдъшоѵр. не сьтръпътн врлнн. н н^лъ^ъшоѵр въ прнгрлдъ. въітн съ от-роковнцегач. ве^лконыл севе оскврьннтн тнноич. отътждочр ілкоже нлѵалв нѣкоге-моѵр ДЛНОЧ)1 БѢСОЧС. прнложнтн прьвок н въторок. прнноѵрждллтъ ^ълоѵр С 521.18. М, 3, А, СК, С. Гр. ёкеТіЗеѵ, еѵтеёііЗеѵ, ёѵхсоЮа, айхбіЭеѵ. Вар. отъ тждо^, 5 тждо\|\ Нвб. Срв. оттъдя, оттудя, оттуд 'оттук; оттатък; отвъд’ диал. Дюв, НГер, ДА. отътлчДѣ нареч. 1. Оттам, от онова място, лмннь глич тевѣ не н^ндешн отъ тждѣ. доньдеже въ^длсн послидьннн кодрлнтъ М Мт 5.26 3. Срв. Лк 12.59 3; ісъ же рл^оѵрмѣвъ отнде отъ тждѣ М Мт 12.15 3. Срв. С 404.27; і въістъ егдл съконьѵл нсъ прнтъѵд СН1А. прѣнде ОТ?. ТЖДѢ М Мт 13.53 3, А; клсмжштн во са ржцѣ стллго отъвѣгллше д^ъ в?, ннъ оѵрдъ. Н ПЛІСЪІ ОТЪТЖДѢ ПрѢСАЖЖШТЛМЛ ржклмл стллго. лвніе въ дроѵргъін оѵрдъ прѣстжпллше С 567.16. 2. Оттогава, от онзи момент. н?> ілкоже ВС-ЛНКЪІА н НСТННЪНЪІА БЛЛГЪІА ИрЛВЪІ МЖЖЛ. СЪКЛ^Л^ОМЪ. ТЛІСО ДОСТОНТЪ н нлнс-сенжж іемоѵ^ воѵррж. н отътждъ съвъівъшек- са іемоѵр велнкоіе плденыс съповѣдлтн. гллголжштемъ потомъ ілкожс- іестъ С 520.26. М, 3, А, С. Гр. ЁкеТОеѵ, ёѵтеоОеѵ. Вар. отъ тждѣ, ? тждѣ. Нвб. Вж. при отътждоу. отътждж нареч. Оттам, от онова място. і въістъ егдл съвръшн нсъ. ^лпо-вѣдлка овѣмл нл десАте о^ѵеннкомл свонмл. прѣнде отъ тждж оч^ѵнтъ. і проповѣдлтъ въ грлдѣ^ъ н^ъ М Мт 11.1; I елнко лште не прннмжтъ влсъ. НН П0СЛ0\рШЛ1ЖТЪ ВЛСЪ. ІС^ОДАШТе отъ тждж отътрдсѣте прл^ъ нже естъ подъ ноглмн влшнмн въ СЪВѢДѢТбЛЬ-ство нмъ М Мк 6.11; і отъ тждж ншедъше ндѣл^ж ско^ѣ гллнлеяв. і не ^отѣлше дл къто оч^вѣстъ М Мк 9.30; междю нлмн н влмн. проплдь велнѣ очртвръдн са. ѣко дл ^отдштен мннжтн отъ сждочр къ влмъ не въ^-млглкчтъ. нн нже отъ тждж къ нлмъ прѣ^одАтъ М Лк 16.26. Изч. М. Гр. ЁкеТіЭеѵ. Вар. отъ тждгк. Нвб. Вж. при отътждоѵ^. отъоч^мъітн, отъоѵрмъікк, отъоѵрмъиешн несв. Отбивам, отблъсквам [нападение], съпротивлявам се. оѵр^ьрѣ-ВЪ ЛЬВЛ СЪПАШТЛ. мллъі очрвоіл СА ... ілкоже оѵрво ношть н дьнь вьслѣ-дочричштл н не отъстжплякштл. н рлтьннкомъ отъочрмънжштл ЛЬВЛ. ВНДѢ БЛЛГОДЛрЬСТВЬНЪІА пѣснн ВЪСЪІ- лллше вогочр С 292.30. Изч. С. Гр. арбѵораі. Нвб. 0. отъ^однтн, отъ^ождж, отъ^одншн и о^однтн, о^ождж, о^одншн несв. 1. Тръгвам си, отивам си. тъ же вѣ О^ОДА ВЪ П0\рСТЪ1НА Н МОЛА СА М Лк 5.16 3; ЛНЪЛЪ БО ГНЪ НЛ ВСЪКО ВрѢМА. МЪІѢШС- СА ВЪ КЖПѢЛІ н въ^мжштллше водж н о^ождллше А Йо 5.4; мно-глш'дн же мъненліл онл сллвънліл мжжл ... рлно вь ^орд шъдъшл къ прѣподовьночрочрмоѵр ПОКЛЛНІЛСТЛ СА (емочр. н ТЛКО БЛЛГОСЛОВЬК-ННК- вь^ъ-мъшл. отъ^ождллстл рлдочржштл СА ОТЪѴОАТ. 161 ОТЪУОАЬЫЪ С 205.24; жо н нын прн^о- ЖДАА^ К КІеМОѴр. рД^ЛНѴЬЫЪІА. А^А нмжште. Н ВСН ГОСПОДЫІЖ благодатыж нцѣлілкмн отъ^ождаа^ж С 518.27. // Напускам, махам се. і сс д]<ъ с-млетъі-н. і вгнс^ААпж въпнетъ н ПрЖЖААТЪ СА СЪ ПѢЫАМН. I ОДЪВА оуоднтъ отъ нсго ськроушмд н М Лк 9.39 3, А, СК\ васнлнскъ реѵо ... а^ъ БО ОТЪ^ОЖДЖ ОТЪ ВАСЪ. Н ОТЪССЛН N6 внднто меыс- въ пльтн С 16.28; с'де ЖОНА ВѢрНА ^А ѴАДЪ МОЛАШТН ПрН-уОДНТЪ. О^ОДАШТОѴ)1 МЖЖ6ВН. ть, въ^-ВрАШТбЫНІЛ МОЛАШТН. ЫбДЖГОѴрітК- штоѵроѵрмо^ съпдсеннге С 95.23. // Излизам, ^лтворнв' двьрн АЫТОИНН. ТОГО р&ДН N6 вьынде до трнн дьннн нн уодоу сбБѣ. стАрьцъ же прѣвъі-ВААШО N6 ОТЪ^ОДА. въ ѵетврьтън дьнь. потрѣвънАіл иоѵрждА гемоѵр бъістъ. н отвръ^ъ н^нде С 170.14-15. // Образно. црю нцѣлнтелю стрАж- ДІЖфННМЪ НС^б. Т0Б6 ТрбПбфІгБТЪ БѢСН. I П0В6ЛѢНН6МВ твонмь. о^однтъ в‘сь ыеджгъ СЕ 266 17; ^аѵьытк нъінѣ ГЛАТН. НМ6НА ГАДОМЪ ... ѴОТЪ^ОДА ОТЪ^ОДА. отъ сѣменн гроздов?.. I ОСОЧрША 6КВ. I ВСЛНКЪІ връ^ъ. В*СѢКЪІ ГАДЪІ. ѴОТНДѢТе ОТЪ ЛО^НѢ. ѴѴТЪ ННВЪ. ѵѵтъ врътогрАдъ СЕ 59а 18, 18-19; ... посъілаашо глаголъ. н отъуождддуж стрдстн С 473.13-14. 2. Тръгвам, потеглям, заминавам, отпътувам, ѣкоже- во ѵдвкъ отъуодд ПрН^ЪВА СВОКА рАБЪІ. I ПрѢДАСТЪ НМЪ нмѣнно свое М Мт 25.14 3, А, СК. Срв. С 369.16; ѣкоже ѵлвкъ оуодд оставн домъ свон М Мк 13.34 3. 3. Прич. сег. деят. отъ^одАфвн и о^оддфсн м. тн. а) Като прил. Който отпътува, който тръгва на път. вже съі прѣжде вѣісъ. съвѣдъ ПрѢЖДб БЪІТНѢ нуъ. I ОуОДАфННуг ЫАШН^Ъ БрАТЪ. НА В'СѢуЪ МѢСТѢ^Ъ нспрлвн імъ пжть СЕ 186 3. в) Като същ. Гр. оі гтауоѵтес;. Тези, които си тръгват [отиват], і рс-ѵе нмъ прндѣте въі слмн въ поѵрсто мъсто СДНИН. I ПОѴННТС МАДО. Б(Ѣ)ѢА^Яч БО ПрН^ОДАШТНН. I О^ОДАШТСН МЪНОЗН. I N0 БѢ НМЪ КОЛН ПОНѢ ѢСТН М Мк 6.31 3. 4. Прен. Постоянствам, не се отказвам от нещо. і бѣ аына про- рОѴНЦД ... Н ТА ВЪДОВА ДО ОСМН ДбСАТЪ Н ѴбТЪІрЪ ЛѢТЪ. ѢЖ6 N6 О^ОЖДААШб ПОСТОМЬ Н МОЛНТВАМН. СЛОѴЖАШТН деиь н ыошть М Лк 2.37 3, А, СК. о^одАфен на пжть. Гр. дагабгіронѵ-тес,. Тези, които отпътуват; _тези, които се отправят на път. мо на ѴѴ^ОДАфАКА ИА пжть СЕ 18а 10. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. -йиохеоресо, аѵау.мрЕш, анохсоресо, алеірі [Іёѵаі], оото&прЕШ, апобтіроі;, ё^ёрхораі, атархораі, тсаре'рхораѵ, афіохараі, атсЕірѵ [Еѵѵаѵ] [вар. аѵараіѵш, аѵёрхораі]. Вар. о^сднтн, ѵѵ^однтн, ѵѵтг^однтн. Нвб. отхождам несв., отходя се. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ДА; отходям диал. Дюв, НГер, ДА. отъ^одъ, -а т. Прен. Смърт, кончи-на. пакъі свѣтнаомъ свѣта. дожн н до отъ^ода прѣподовьнъін^ъ отьцъ. ДОСТОННЬЫЬ ЖН^НН СВОКА коыьць оврѣтс С 190.9. Изч. С. Гр. $;о5о<;. Нвб. Срв. отход ОА, ЕтМл. отъ^одьннкъ, -а т. Отшелник, пустинник. ІІѴАИЪ ... ОБЪуОЖДААШб ПОуС-ТЪІИЖ. СЪБНрАННІА рАДН САМОрАСТЖ-штннуъ МСДАГрНН. ОТЪ НКХЪЖС кръ-МАТЪ СА НЖ6 въ почрстъіыі отъ^одь-ынцн С 289.13. Изч. С. Гр. аѵахшрлпіі;. Нвб. 0. отъ^одьнъ, -ъін прил. Отшелнически, пустиннически. іакожс цвѣть-ЦЪ ПрѢДЪВАрАКТЪ прѣдъ ОВОШТбМЪ. ТАК0Ж6 Н МАЫАСТЪІрЬСКОК жнтнк. отъ^одъыааго вАрѣктъ С 284.24; врАтъ нѣкто прншъдъ въ рочрвж. прѣвъі очр нсго годъ мадъ. отъуодънок жнтню сь ынмъ жнвъі С 289.30. Изч. С. Гр. аѵахшрлхтжо^ Вар. отх^одхнт.. Нвб. Сре. отходен остар. ВА. отъшьлыгь 162 отъуакчтн отъшьльцъ, -а и ошьльць, -а т. Отшелник, пустинник. стр[ст]ъ стоую Хйсочр (трофнм) ... н дорочрмѣдонтѣ. н прпвыАго ОЦА ньшего ККірНѢКА. ЧѴШ6Л-цд Е 38а 3; въістъ нѣкъін отъшъ-льць. вь веснѣѣмь грлдѣ. порфчррн-ѴОНЪ НАрНЦАЮМѢ. нменемь НАІСѴѴВЪ. н сь мАловрѣменьыААГо сего жнтьіа соѵ^-к>т'нааро отъв(ѵьгъ са. жнве нѣ [!] въ коен пештерѣ еТ, лѣтъ С 514.7; ако же не могошд іего оврѣстн. потомь очрвѣ-дѣша нъкоюмочр отъшъл'цочр въітн на мѣстѣ томь С 519.24-25. Изч. Е, С. Гр. бсѵахшргітііі;. Вар. отгшъльць, ѵѵішльць. Нвб. Срв. отшелник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОТЪЦВНСТН, ОТЪЦВЬТЖ, отъцвьтешн се. Прецъфтя, увяхнат ми цветовете, ѵлісъ ѣісо трАВА днь-е-го. ѣко цвѣтъ тако отъцвьтетъ СП 102.15. Изч. СП. Гр. ё^аѵіЭесй. Неб. Срв. отцъфтя ОА. отъѵашіьк, -іа ср. Отчаяние, безизходица, безнадеждност, нѣісто нсаакнн нменемь. тджестніж пльтолювнвааго вѣса велмн съдръжнмъ. н въ отъѵа-аннн въівъ къ велнкочроѵрмочр семочр отьцочр прнтеѵе С 276.12; овоіе во то пагоч^вьно н пьватн н отъѵа(атн са. ПЬВАННІС БО СТОАШТО^ОЧСМОЧр творнтъ ПАСТН СА. А ОТЪѴААННК ЛСЖАШТОѴр- очрмочр ые дастъ въстатн С 409.29; Н^В0Л"6НЫА БО МЖЖА НН ВНДѢТН МОГЪІ днілволъ. насѣваатъ гсмочр отъѵааныл ПОМЪІСЛЪІ. ТО НАѴДЛО ^ЬЛОК! на ѵловѣ-ѵьскъ родъ. отъ отьѵань(а (погр. вт. отьѵлміыл, Север., с. 523, бел. под линия) нюднна оврѣтъ. да въставъ отъ ^СМЬА очрстрьмн СА въ мнръ С 523.17, 18-19; томочр же ые ^отд-шточр. прнпАде прѣд ьГнмъ вжні' ѵлісъ. Н ОБЛОБЪІ^АА НО^Ѣ (СМО\р. МОЛГААІШ СА Ы€ отължѵнтн ОТЬ ѴІСГО. ПОМЪІПШАА н БОА СД. КДА ІСАКО ВЪ ОТЪѴААННН прѣ-въівъ. до кон'ца дшж своіж погоѵвнтъ С 527.12. Изч. С. Гр. айод{а, то отоуіуѵмсткеіѵ, атгоуѵшац. Вар. угъѵшініо, оту.ѵлміыо. Нвб. отчаяние ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. отъѵаіатн [са], отъѵа(ж [са], отъѵакшн [са] несв. и сѳ. 1. Отчайвам се, изпадам в отчаяние, изгубвам надежда. стъін же вжнн кононъ. рА^очр-мѣвъ іаісо отъѵаашд (его. (ако не могжштоѵ^ іемочр сего очрстдвл. съконь-ѵатн ... (едннъ молнтвж тв°рд глаго-лаашс ... гн Тсчр ... очркрѣпн мд С 31.12; въ^врАШтьшемъ же сд нмъ. н прншъдт. СЬ КОрАБЫеМЬ БЛН^Ъ воіеводы. н сьповѣдАвьше іемоѵр вьсь ілже слъішАвъше оть стааго савнна. очрже во ВѢѢ^Ж 0Т7.ѴААЛН своіего живота С 152.13; не отъѵан очрво севе. ІСЬ БЛЖДННЦН вь^ьрѣвъ. НН ПАКЫ ПЬВАН СОБОКВ НА нгодж вь^ьрѣвь. овоіе БО ТО ПАГОѴрВЬНО Н ПЬВАТН Н ОТЬѴА^ТН сд С 409.24-25, 27; н по сьвлж-жденнн мн очрвнвт, кв вьврьго^ь вь рѣкж. Н ОТЪѴАІАВЪ СД СВОЮГО СЬПАСеНЫА ОТНДО^Ъ, Н НЪІНІА ндж вт. мнръ ... ТА же кмочр Н МНОЖАНША ТѢ^Ъ. съ МНОГАМН ^ЛЬ^АМН (!) НСПОВѢДАКВШТОЧр ... СЛЪІШАВЪ Б°ЖНН рАВЪ ... ГЛАГ°ЛААШе. не пеѵАлоун сд ^ѣло врАте. нн отъѵан сд свокго спсеныА С 526.5, 13; жсна Н15КА1А ... ВЪ А^Ж ЛЮТЖ ВЪПАД‘ШН. Н ОТЪ ОБЪІѴЪНЪІН^Ъ ВрАѴСВЪ ОТЪѴАІА-въшн сд. молнтвж сътвори КЪ БВН. (АКО нцѣлѣв'шн іен С 559.11. 2. Прич. лгин. деят. като същ. отъѵаіавъін са м. ед. Гр. о шгоѵеѵогщеѵо<;. Побъркалият се; нещастник, безумник. АндчрпАТъ ... реѵе къ СЛОЧрГАМЪ. ОТЪѴА(ЛВЪШААГО СД ОНОГО прнведѣте прѣдъ мд. да внждж ѵто дръ^ость юго прноврѣте іемоѵр С 99.21-22. 3. Прич. лгин. страд. като същ. отъѵаглыъін т. ед. Гр. [о] а7гоѵеѵогціеѵо(;. Побърканият; нещастник, безумник. АНдчрпАтъ реѵе, ГЛАГОЛ"Н ОТЪѴААНС НМД СВОІС ПрЪВОЮ. Н прнлочрѵАН С 100.5. Изч. С. Гр. бстоуіуѵіоака), е(<; апоуѵсоотѵ ірйаѵы. Нвб, отчайвам [се] несв., отчая [се] св. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР. отъѵнстн 163 отшнтн отъѵнстн, отъѵьтж, отъѵьтешн св. Прочета, изчета, свърша да чета. н ѣко отъѵь^е ппъ евълне, $,н. ре?е днѣкон'ства тАжде СЕ 10а 23. Изч. СЕ. Нвб. Срв. отчета ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ДА. ОТЪфвТНТН, ОТЪфвфЖ, ОТЪфвТНШН св. Навредя, увредя, причиня вреда на някого или нещо; ощетя, ісда полъза естъ ѵлвкоѵр. лште весь мнръ ПрНОВрАфОТЪ. А дшж свокк отъшто-тнтъ М Мт 16.26 3;. Срв. Мк 8.36 М, 3, А, СК\ каѣ во полъза естъ ѵлісоѵр Аште прноврдфетъ весь мнръ. а севе погоѵрвнтъ, лн отъштс(тн)тъ М Лк 9.25 3, А. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ^пріборсп. Вар. отъштотнтн. Нвб. отщетя [се] остар. ВА, НГер, ДА. Срв. отщетя 'обезщетя' ЕтМл; ощетя [се] ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ОТЪфбТНТН СА, ОТЪфвфЛ» СА, ОТЪфбТНШН са св. Ощетя се, загубя, претърпя загуба, сам же отъштетнтъ сд не нцѣднвъ. въспрннмшдд іего рАДН толнкъ трочсдъ С 549.5-6. Изч. С. Вар, отгштетнтн са. Нвб. Вж. при от7,фстнтн, отъфефАтн, отъфефАнъ, отъфвфлюшн несв. Вредя, увреждам, причинявам вреда, загуба; ощетявам, сълоѵрѵн сд мжжо\р сестръі юго ... стронтн рАМѢНЬСКЖ власть. нже отъ ДѢНСТВА СОТОНННА, НАѴД ОТЪШТН- штатн (погр. вт. отъштештАтн, Север., с. 281, бел. под линия) н съмжштатн семочр вържѵенжіж црысъ-ве С 281.23. Изч. С. Гр. ^пцібсо. Вар. етьштештьтн. Нвб. Срв. отщетявам [се] остар. ВА, НГер; отщетен прич.-прил. ДА; отщетявам 'обезщетявам' ЕтМл. отъілдъ, -а т. Противоотрова, лечебно средство, лекарство, поміловавъ прѣльштенънл творць, дрѣво отъ-вдъ. дрѣвъно^моѵр родо^ ДАОТЪ. I СТрАСТЬ въведе ісцѣленье, наслѣдованьо стрлсті. I НА ДрЬЖАШТАГО СЪМрЬТЬ, О^ОрЖЖІ съмрьть. ПОБѢЖДЪШААГО ТрОѴСДН К 10а 39. Изч. К. Гр. аѵпфйрракоѵ. Нвб. Срв. яд 'отрова’. ОТЪАТН вЖ. ОТАТН. ОТЪІАТН вж. ОТАТН. отьнматн, отьемли», отьемл"ешн и ОТЪНМАТН, отъкмлнк, отъюмл”ешн несв. 1. Отнемам, вземам, реѵе же вь севѣ прнстАвъннкъ домоѵр. ѵто сътворіж ѣісо гь мон отъсмлетъ строенне домо\р отъ мене, копатн ие могж. ^лжпатн стъіждж са М Лк 16.3 3. 2. Слагам край на нещо, прекратявам, отменям, отъемлід врАМі до конець ^е&нд. лжкъ съісроѵр-шітъ н съломітъ оржжьѣ. Т фітъі съже-жетъ огысмъ СП 45.10. 3. Прен. Успокоявам, укротявам. помолите сіа і въ^длдіте гіо во^ НАшемоч[ ... СТрАШЬНО^МОѴр і отъемліжштю ДОЧ^ЪІ кънідземъ СП 75.13. // Премахвам, заличавам, въскорѣ оч^ьрѣ^овѣ СТЛрЦА ПОСрѢДѢ НАГО. СТрА^Ъ НАЮ отънемыжштъ. н пвлтн [!] велдштоу С 297.4. 4. Прич. сег. деят. като същ. отьемльАН и отъемлідн т. ед. Гр. о а’{ра)Ѵ. Този, който отнема [взема]. от(т)емл1??чШтюмо^ тевѣ рн^ж. I СрАѴНЦА N6 ВЪ^БрЛНН М Лк 6.29 3; въсѣісомоѵр же просАтто^моч)1 очр теве дан. і отъ отс-мліжштааго твоѣ не нстазан М Лк 6.30 3. // Образно. Изкупите лят [за Исус Христос], сн ВО ВЬСА БЪІШД. ДА ОТЪИбМЬАН ГрѢ^Ъ мнроѵр. АГНЬЦЪ Н СНЪ БОЖНН ... СЪ ВАМН прндетъ С 331.25. ~ сд страд. М, 3, СП, С. Гр. оссроареороа, аѵгаѵаіреш, афаіреш. Вар. отнматн, «таянмАтн. Нвб. отимам остар. и диал. ВА, ЕтМл, ДА. отьмнтн, отьмлкк, отьмншн св. 1. Помрача, затъмня [образно]. съвъ-рлшд съворъ, да не акъі снѣгъ сншя;- ШТААГО СД БНСЪрА ПрННМЖТЪ. НЪ ДА свѣтълъін ісАмень ілісоже мьнѣшд. не-вѣрьствннмъ отъмдтъ С 385.20.2. Заслепя, объркам. N0 вѣсн ѵто продА- ОТЬМЬЫбНЪ 164 ОТЬЦЬ ІСШН Тюдо. ОТЪМНЛО ТА (естъ СЬрбБрО-любьства пнілыьство С 425.28. Изч. С. Гр. акоті^со, скотосо. Нвб. Вж. при отьмыінтн. отьмь(Лнъ, -нн прич.-прил. Като същ. а) отьмь^ынн т. мн. Гр. о1 ёакотшцёѵоі. Тези, които са заслепени, объркани. ^дохртрд кгда тьмьнаа сьмрьть. свѣтомъ славъі ЭДНСТОСОВЪІ Н^ГЪІБб. Н ^ЛАТЪІА ^АрА. прдвьдьыоіе сльньце въ отьмиенъін^ъ срьдьцн^ъ просвѣтн С 348.24. 6) отьмб(Лна(а ж. ед. Гр. [ц] ёако-тшцёѵті. Тази, която е заслепена, объркана, она ... прнпАде къ ыогама стааго. н ... вьпніашо. оѵр горе ыьиѣ окаанѣн. н отъмненѣн. о\р горе мьнѣ (АКО СЬНѢДЬ (€СМЪ ОГЫІА ВЪѴЫААГО. ОЧр горе мнѣ іак° жнште (!) іесмъ дн(АВоде С 517.7. Изч. С. Вар. отъмннтн. Нвб. отъмня диал. ВА, НТ, ДА. ОТЬМЬНѢТН, ОТЬМЬНѢКК, отьмьнѣіешн св. Потъмнея, помрача се [образно']. не ПО^ИАША ын рА^оумѣтн Н^ВОЛНША. НЪ НАрНЦАКМНІ СА МЖДрН БЪІТН ОБЖрОДѢША. Н ОТЪМЬНѢ В7, ЫЪІСЛб^Ъ н)(г. нерА^оѵрмнѵьыоіе срьдьце С 334.17-18; отъмьыѣвъ же сьвѣстніж. н^нд^ъ к М^ен С 525.25. Изч. С. Гр. акоті^оцш, акотбоцоа. Нвб. Вж. при отьмьннтн. отьцн [погр. СП 71.10] вж. отокъ. отьць, -а м. 1. Баща, отец. ѵьтн отца Н МАТерЬ. I ВЪ^ЛЮБНШН НСКрЬЫѢАГО своего ѣко самъ са М Мт 19.19 3’, А, СК\ і Авне въ^ъпнвъ отецъ отроѵАтс- съ СЛЪ^АМН ГЛААШе. ВѢрО\|ЧЖ гн помо^н моемочр ыевѣрьствню М Мк 9.24 3, А, СК, Б; ПрѢДАСТЪ же БрАТрЪ БрАТрА ЫА съмръть. і отцъ ѵадо. н въстаыжтъ ѵада на роднтелА. і оѵрБЫжтъ (А М Мк 13.12 3; реѵе же гъ ѵлвкъ едниъ НМЪ ДЪВА СЫА. Н реѵс- КЖѢН 6(0 отцк». отѵе ДАЖДЬ МН ДОСТОНИЖИч ѴАСТЬ НМѢННѢ. Н рА^ДѢЛН НІѴІА НМѢНН6 М Лк 15.12 3, А, СК; оыъ же реѵе емоѵр ѣко БрАТрЪ твон прнде. I ^АКДА отцъ твон тедецъ очрпнтѣігы ѣко съдрАВА н прніАтъ М Лк 15.27 А; і вѣ оць его і МТН. ѴЮДАШТА СА 0 ГЛбМН^Ъ 0 ИбМЬ 3 Лк 2.33 А, СК, Б; ѣко отць моі н маті МОѢ 0СТАВІСТ6 М(А А ГЬ ПрКАТЪ Ы(А СП 26.10; сдъіші дъфі н віждъ н прікдонн очр^о твое. Н ^АБЖДІ ДЮДІ ТВОІА. I домъ оца твоего СП 44.11; ѣісоже мндочретъ отцъ снъі. помідочретъ гь воььф^1* сіа его СП 102.13; доврѣ вѣджште. і помъішдѣіжште. еже е въ бжі ^аконъ. ВЪПСАНО ГДАІ 0Ц(О СВОбМОЧр. і мтері СВ06І. К6 ВѢДѢ^Ъ ТА. I БрАТрЫА СВ061А Н6 по^на^ъ. і с(7ъі сво(а не рд^оѵрыѣ^ъ К 2а 3; внда от'ць сна кодемд. н снъ ОТ'ЦА. Н МАТН своіж дьштерь. н дъштн своіж ыдтерь ... н просто рештн дроѵр^нѴ кодемн. дрочр^нѴ жегомн. дрочр^нТ же ДАВНМН. ТАК0 господьнж сьмрьть вб^аша С 56.27, 28; мноша да тъѵ^нкъі подрдждіжтъ. от'цн же ДА ПОМОДАТЪ СА ТАЦѢ^Ъ ОТрОКЪ ОТЬЦН бъітн. а ыдтерн довргі мдтере повѣсть да въікнжт' С 95.27, 28; кгда КрНѴАВА Н ТрЬ^АНН(А МЖЖЬ Н ЖбЫЪ. ВЪ грддьнъінрсъ стьгддрсъ н ыеждА^ъ. н от'цемъ н МАтеремь простовддсомъ сжштемъ. н ^ѣдо ждлАштеыъ о мдадъін^ъ ѵадѣ^ъ (!) нсѣѵеннн С 397.12-13; (егдА днѵесд отбцб ПДАѴбМЪ ПрѢМѢЫНДА СА Бѣдрсж. н мдтеремъ срьдьцд бодѣ^нніж сьвнваа-са С 397.18; тогда рд^джѵАт' сд роднтед(е) н ѵада. оцъ н сыъ. н мтн н дьф(...) н прнѣт(ед)е Сѵ прнѣтедь. н родъ ѵо своег(...)дд Р V 3.7; к’де оцъ рождьн. к'де м(..) бодѣв'шнѣ. к'д« ѵа(„.) к'д« прнѣ^нн Р V 4.23; нжс-створнтъ (во)днк оца мос-го ыеБескААГо. тъ естъ МА(ТН) МОІА н оць Н Брдтъ ЗЛ Іа 4. 2. В християнството - Бог Отец. тъгда прдведьынн просвьтАтъ СА ѣко сдъньце. въ цсрствнн ОТЪЦА М Мт 13.43 3, А, У; д о дьин томъ н о годннѣ тон инктожс- ие вѣстъ. ын АНКДН НБСЦНН. тъкмо отцъ сдныъ М ОТЫІЬ... 165 ОТЫІЬ.. Мт 24.36 3, А, СК, Н; лн мьннтъ тн СА ѢКО N6 МОГЖ ИЪІИѢ ОѴрМОЛНТН ОТЪЦЛ МОСГО. I ПрИСТЛВНТЪ МЬНѢ ВАШТС- лн ДЪВЛ НЛ ДССАТС ЛСКСОИЛ ЛНЪЛЪ М Мт 26.53 3, А, СК, Б; лштс кто мьнѣ слоѵржнтъ. по мьнѣ дл уоднтъ. і ндсже ССМЪ Л^Ъ ТО^ Н СЛ0Ѵ)ТЛ МОН БйчДСТЪ. I ЛШТС КТО МЬНѢ СЛОЧрЖНТЪ. ПОѴЬТСТЪ I отцъ М Йо 12.26 3, А, СК, Б; отѵс просллвн има твое. прндс- жс- ГЛЛСЪ снвсе. і просллвнрсъ н плкъі просллвліж М Йо 12.28 3, А, СК, Б; о прлвьдѣ же ѣко къ отьцю ндж. і къ томоѵр не внднте меие М Йо 16.10 3, А, СК; рсѵс нмъ нс. плкъі. мнръ влмъ. ѣкоже посълл ма отъцъ н л^ъ сълж въі М Йо 20.21 А, О; тъ въ^овстъ міа оць моі ссі тъі. въ моі ^лстжпьнікъ спніѣ моего СП 88.27; нъінѣ жс мъі молнмъ бл В'сеМОГЖфЛЛГО. ПОСЪЛЛВЪШЛАГО ТА ... вждн съ нлмн. посъллнъ оцемь твонмь. і длждн нлмъ прошс-ннѣ НЛШЛ СЕ 33а 16; едннъ гь н оць в'сѣмъ. іжс нлдъ в'сѣмн. і отъ в'сѣ^ъ, і во в'сѣрсъ СЕ 105Ь 24; нъ і въ погревеньс сго ежс отъ мрътвъі^ъ. ;<ъ по іс. дьнъ. вь^ндс-въ въіспрьнн 7мг ... і прівсде бві. і оцю дъвл грълнѵіштл. дшж і плътъ илшж К 14а 32. Срв. С 452.15; бъівабктъ же ѵочрдесл многл нл мѣстѣ томь. н ВЬСН НЛСЛЛЖДА(ЖШТСН са ѵочрдес ъ. СЛАВАТЪ ОТ'ЦЛ Н СНЛ. Н СТЛАГО Д^Л С 23.25; н въ^ъпнвъ стъін кодрлтъ рсѵс гн Тс ^се. нсвнднмллго отьцл. посьлн помошть СВ01Ж НЛ НѢ. Н ^ЛСТЖПН Нс С 114.6; нъ н отьць ветъ^оѵр ^лвѣточр не вѣдѣ нъ н съінъ по новоѵроѵрмоѵр ^лвѣточр С 305.10; едннж та по естьствоѵр пож. тронцж же оѵрпостл-сьнжж ѵьтж. ѵѵѵс н снне. дше оѵртѣшь-иьнн ТФ А 24. 3. Обикн. мн. отьцн. Прадеди, предци, отъцн илшн въ ГОрѢ ССН ПОКЛОННША са. і въі глтс ѢКО въ смѣ естъ мѣсто ідсжс кллнѣтн са подобьлтъ М Йо 4.20 3, А; отъцн ыашн ѣса манънж въ поѵрстгшн. ѢКОЖС ССТЪ ПНСМІО. ^ЛѢБЪ СНБСС ДЛСТ7, НМЪ ѣстн М Йо 6.31 3, А; Брьтнѣ. многоѵъстъно н многор\^лнѵно. дрсве гллвъ бт> оцсмг прокгі. нлпослѣдъкъ дын сн^г. глл нлмг сыомг. егожс положи. ылслѣдннкл вгсѣмг. нмжс сътвори вѣкъі Е 6а 8; ил тіа оѵрпъвлшід отъці ИЛШІ. ОЧрПЪВЛШ>А І-^БЛВІЛЪ ІА ССІ СП 21.5; въ оцъ твоі^ъ мѣсто бъішіа сіТвн ТВОІ. ПОСТЛВІШІ ІА КЪНІАЗІА ПО ВЬССІ ^емлі СП 44.17; прѣдъ оці Ѵ^ъ ѣжс сътворі ѴЮДССЛ. ВЪ ^СМЛІ СРО^ПСТЬСТѢ ил полн тлисосѣ СП 77.12; влко в'ссдръжнтеліо. вжс оць нлшн^ъ ... тъі оѵрво послоѵршлн ИЛСЪ ... МОЛАфНН^Ъ тн СА. ПОКОИ ДША твонрсъ рЛБЪ. ПрѢЖДС оѵрсопъшнн^ъ. ЫЛ МѢСТѢ СВѢТЪЛѢ. нл мѣстѣ ^ллдьнѣ СЕ 64а 9; онн же рѣшд гемоѵр. тъ иъі стронтъ н крѣпнтъ въ рлтн ілкоже и отца илша. оин бо н прѣдлшА ылмъ сні объіѵлн С 27.9; онн же рѣшА. нн иъ объіѵлн отецъ илшнрсъ о^вѣрн илсъ С 27.14. 4. Само мн. отьцн. Светите отци, учители на църквата, изтъкнати църковни деятели от първите векове на християнството, които с трудовете си поставят основата на християнското богословие, ие вждн жс вь ТАЖЪКО ѴАДО. р;ОТАфННМЪ ПОКЛАТИ СА. лфе котордлго цркъі отължѵлстъ въ МЛЛО ВрѢМА. ВЬИѢ СТОѢТН. ТЛКЪ БО оѵрстлвъ естъ. отъ бл прѣдлиъ ен. і отъ СТЪІ^Ъ лплъ. И ОТЪ П^ѢБИЪІ^Ъ оць СЕ 69а 10; ^лповѣдн стъі^ъ ѵѵць. о. покллньн рл^БОѣ. і о в*ссмь грѣсѣ СЕ 102а 5; ^л ссго рлді длъжсыъ сстъ ВЬСѢКЪ КИА^Ъ нс овточ^ьл вьсѣ^ь. 1ЖС подъ вллстыж емочр вжн стъі ^очр ^л-КОИЪ. I пророкомъ I ЛПОМЪ. I БЛЛЖСЫЪІМЪ оцсмь проочрѵлтн К 2а 12; тлкожде стГ ЛПЛІ. I БЛЛЖСНІ ОЦІН СЪ СТЬІМЬ ^лкоыомь ОТЪНЖДЬ. ВСЛЬС I зѣлоуто. тлковое ПОСЖ-ждсиьс рекъше велыо іспъітлнью. і поштсньм сс съподобіша К 2Ъ 18; сло вллго сфр?^ѣко вь^врлфлете са вьс-пать сже с(с)тъ нл іа^ѵьнлѣ дълл. ъко нс подоблстъ нгрлтн ѢІСОЖС и прлвнлл СТ^Ъ ОЦЬ ГЛББ И ѢКОЖС ^ОДАН СЪ ндолослоѵржнтслемь нмлтъ ѵасть Р II ОТЬЦЬ... 166 ОТЬЦЬ... 2.22. б. Почетно наименование на духовно лице, духовник, н$ Гк вт, вънЖ плмХ оцмт, Г в нмкн А 306 3; йцл нТ(д 6 Г покои стГл ОЦЛ Йл НОЛНЛ ^ллтоо^стллго А 127а 9; вцл %о е СТЛЛГО ОЦА нХгО ѴГСДОТВОрЦЛ школън А 1286 18; йцл ен?\р йз стЙл оцл нЙ ефремл сѵрѣнннл А 1416 2; ісл оцл нлшего нллрнл СК 1326 14; мЗз. ке. стомочр оцо^ нлшемочр климонъто^ У IIа 11; нлѵатъкт, ннднкттѵноу, н пл-матъ. пр;кдовномо^ оцо^ нлшемочг семооночр. стлт.пнікоѵр, нжо вт, огрлдѣ Е 20а 12; Е (п)лма(тт, ст)го оцл нлшего нолй поѵрст7,інт,ннкл, н стго (мл)млнтл. н (п)лвлл новлго Е 23б 5; мѣсацл млртл вт, девдттл нл десдте, жнтнк прѣподовьнллго отьцл нлшего, плвълл прѣпростллго С 168.29; лчсрнлнкшт, же гсдннт, отт, сллвт.ыт,ін^т, цѣслрт, мжжь. протнвж млнлстт,іроѵр отьцл нслкГнл. нл полоѵрноштт, ст,^т,дл цргкъве сватлТо. прьвомжѵеннкл стефлнл С 208.26; МѢСАЦЛ млртл лл. жнтнк стллго Тѵелнл епнскочрпл мльѵллнвллго. моностъірл [!] отцл нлшего слвъі С 278.10; вожъст-вънтлн же Тѵолннъ. вьсе съконьѵлвллше посло^шлнніе. стронтел"ѣ же н прокт.1-нр(т, отьць, ст, вьсѣмь пооѵрштлнніемь н сьмѣренннмт, слочржд С 283.30; прлвь-дьно же помт.іслн;<г. доньдеже ксмт, вт, крѣпостн тѣлесьыѣн. послоѵржнтн н порлвотлтн отцемт,, дл кгдл отъне-могж то ве^т, осжжденнга, вждж. отт, ннѣ^т, слоѵрьвж прніемьА С 286.26; вь^ндѣвѣ оѵрже въ млнлсгырь ... н велнкт, дьнь н прл^дьннісы ст, отьцн сьтворнвѣ. ілісо ннѵсоже врлшнл не нмлвѣ сьде. рл^вѣ меллгрнн сн^т, С 290.6; велнісліА ллврт,і, отцн вь^вѣ-стнша тъстъно^оумв сомочр отьцо\р, нс ^однтн ВТ, Л^ВрѢ нт, вт, ллврж ПрНТН, н прѣвт,івлтн в% своюн ^тп^ннѣ С 292.7, 8; тт,гдл оуво едернн ... въпрлшлА ПрНДС В7, ллврж отьцл СЛВ7.І. н вндт, от'цемт, повидлвт,, водонъ вт»і іст, мльѵлльннкоу С 294.21; н снце покло-ннвт, са прлвьднкоѵроѵрмоѵр. нде кт, вллженоѵроѵрмоу слвѣ. н повѣдл томоѵр жс н отцемт, вьсѣмт,. іеже о вожьст-вьнѣѣмт, Уѵѵлннѣ С 295.3. ве^ отьцл. Гр. шп&тсор. Без баща. н дѣвнцл реѵе. дл тн юмо^ вѣрж нмж. пръвок МН ОБЛНѴН. ІСЛІСО Н СТ.ІНТ, втлшьйУлго н СТ.ІНТ. длѵрндовт,, іежс отъ мене ^оштетт, са ілкоже гллгол'сшн роднтн са нл ^смн. іемоѵрже МѢННШН въітн ве^т, отьцл. то іслісо дъвл отьцл нлреѵе С 239.12. велнкъін отьць. Гр. о цеуас. Игумен, нѣкто нслкГИн нменемь. тджестніж пльтолмвнвллго вѣсл велмн ст,дрт>-жнмт,. н вт, отгѵллннн вгівт, іст, велн-ко^оѵрмоѵр сомочр отьцоѵр прнтеѵе С 276.12-13. отьць вожнн. Гр. ііеокатсор. Бого-отец, прародител на Сина Божи Исус ХрИСТОС. ТОѴр ДЛВТ.ІДТ, отьцт, вжнн. нж іУегоже по пльтн ^с родн са С 461.6. отьць невесьыгін [невесьскъін]. Гр. о яатпр о опраѵю^, о латцр о ёѵ тоц оораѵон;. Бог Отец, Господ Бог. тлко н отецъ мон ыбскт, сьтворнтт, влмт,. лціе не отгпоѵрціллте кожгдо Брлтроѵр своемоѵр отг срдцт, влшнр;т. М Мт 18.35 З1, А, СК; всѣр;т, во сі^г іа|цн нціжтт,. ВѢСТТ, во оць влшь нвснън. ѣко трѣвочрсте сн^. всѣр;т, А Мт 6.32 СК; вь^ъпнвъй велнемь гллсомь. ст,і нл рлспонѣ кт, ощо своемоѵр нБсьноѵрмоѵр. прѣвъішгнммочр гллсъмь. вже вже по ѵьто ма остлвн ... молнмт, ТА гГ... отрѣшн Ж^Т.1 рлвл твоего сего СЕ 436 2—3; прнемт,і покллнне. по кочррьн вт,спѣтьн. оѵрѵеннкл петрл стллго, СТОѢВЪІ В'С|?Б НОфЬ. послоѵржь оцм своемо^ нвсъно^моѵ)1. вочр в'семогжцло-моѵр. твордфіомо^ снлж. повѣднтель ССТХ НЛ В'СѢКЙЧ НСПрНѢ^НЬ НОфЬНЖІгК СЕ 486 6; отьць во невосьсісын поггі-Б7,н.іАА жндстт, овца С 470.20; нже створнтт, (во)ліж оГ;л мосго невескллго, тт. остт, мл(тн) моіл н оць н врлтъ ЗЛ 1а 3. ПрѢПОДОВЬЫНН ОТЬЦН, Гр. ОІ 0СП01. отьѵныл 167 ОТЬУЬСТВО Духовници, преподобни отци. иоѵнстъін тъ ... дожн н до отъ^ода прѣподовьнъін;<ъ отьцъ. достонньыь ЖН^ЫН СВОКА КОЫЬЦЬ ОБрѢТв. ПОДОБААШС БО ОСМрАДНВЪШО^ОЧрМОЧр ЭДНСТОСОВАМН ^ЛАМН. ИА СМрАДЬЫѢ МѢСТѢ съкоыь-ѵатн жнтнк С 190.9-10. стАрѣншниА отьцемъ. Гр. патріархл?-Родоначалник, праотец. дьыесь н ОТЦвМЪ СТАрѢНШННА доѵр^омъ прА^гдъ- иоѵрк Ѵакѵѵвъ. внда пророѵвыню СВОЮ ыа дѣло нсъшедъшо С 321.19-20. М, 3, А, СК, Б, 0, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, Г, ЗЛ, ТФ, БН, КН, СН. Гр. яагг^р, р^тцр, сфРа, аѵі^р, Оебі;, преаР\кт|(;. Вар. отгцг, отьцг, отоцг, отвць, ютьць, Явб. отец остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Отец Кирилово МИ, Отец Паисиево МИ СНМБ. отьѵныа, -7.1 ж. Родно място, отече- СТВО. ЫАрОДЪ рЖГААИК СА н ^АочршА^ж Н. Н КТ. САВНЫНН К'ТО ГЛАГОЛААШв, тн въ отьѵныж свонк ые можааик очрырѣтн. оиа же реѵе кто кстъ отьуниа мой, С 139.2, 3; мжжь ыѣкто отъ аснйыъі ЗКмьа съі ... н^нде н сватааго грл (!) ндъі въ своіж отьуннж С 293.30. Изч. С. /}>. латріі;. Нвб. Срв. отечина остар. ВА. отьѵь прил. притеж. 1. Бащин, който принадлежи на бащата, ѵкъ етеръ нмѣ дьвѣ ѵадѣ. і прншедъ къ пръвоѵрмоѵр реѵе. ѵадо ндн дьыесь ДѢЛАН ВЬ ВННОГрАДѢ МОбМЪ. ОНЪ Ж6 ... реѵе ие ^офж. послѣдь же раскаавъ са нде, і прнстжпь къ дроѵргоѵрмоу реѵе ТАКожде. оыъ же ... реѵе а^ъ ндж гн н не нде. къі отъ овонк сътворн волкк отьуж М Мт 21.31 З1; очр^ьрѣвъ БрАТНБК Н ПрНСЫААГО БрАТА ВСНЫАМННА. Бе^ЪЛОБЬЫААГО МЛАДААГО МЬЬГЬШААГО. ОТЬѴА ЛО^ЪІ послѣДьинн гро^иъ ... ВЬ^ПН рскъі А ТЪ ксмъ Кѵѵснфъ С 367.27. 2. Който принадлежи на Бог Отец, Божи, Господен, іжо во Аште постъідитъ са меие н мон^ъ сдовссъ. сего СЙЪ УЛСІСЪІ постъіднтъ СА. сгда прндетъ въ славѣ своен н отъѵн. I стъпва аньлъ М Лк 9.26 3, А; ба ынкътожо ыо вндѣ. ннісолнже, ІЫОѴАДЪІ сыъ. сдн ВЪ ЛОИѢ ОУН. ТЪ ІСПОВѢДѢ 3 Йо 1.18 А; нс^о едныоѵАдъі сно вжен, НАреКЪіЙ СА СНЪ ОУЬ ... ТА молнмъ ... посълн ыа ыь мнлость твоіж СЕ 43Ъ 19; $ юстъ. южо благовоХсннкмъ отьѵемъ. прншъдъшо, іеже жн^ын н сьмрьтн власт ь нматъ С 311.23-24; ВЪ^ЬПННМЪ Бе^ПрѢСТАЫН. БЛАГОСЛОВіеНЪ ГрАДЪІН ВЪ НМА господьДе. БОГЪ НСТНЫЫЪ ВЪ НМА ГА БА НСТНЫЫА. вьсодръжнтол'ь сыъ. въ нма отѵе С 327.14; н оѵрстА твоіа бжджтъ акъі ОЧрСТА ОТѴА Н СТААГО ДО^А ЭД)АМЪ вждешн С 380.15. 3. Като същ. отьѵе ср. ед. Гр. та той Патрбд. Божията същност, истината за Бог Отец. понеже во н петръ кгда НСПОВѢДА ^СА БЛАЖААШе СА. (АКОЖС ОТУв н^вѣштавъ С 379.13. М, 3, А, СЕ, С. Гр. [той] тгатрбс, яатрікоі;, яатршос;, той іЭеоО, [тшѵ] яатершѵ. Вар. огъVI,, огѵь. Нвб. Срв. отчов диал. ДА. ОТЬУЬСТВО, -А ср. 1. Родно място; отечество, і ншьдъ отъ тждѣ. і прнде въ оуство свое. і по ^емь ідоша оѵруеынцн его 3 Мк 6.1; Афс к'то рА^БОН СЪТВо|н. ^НЛН ОТЪ рОЖДСЫНѢ своего оѵрвнетъ. Г Хѣ да покаотЧа. въ НЫОН ОБЛАСТИ. ТОЛН ПОТОМЬ ДА ПрНІА вж^е въ свое отеуство ... Афе Хн вжде недоврѣ покааХъ. то да ые прнілтъ вжде въ свое от'уство СЕ 102а 10—11, 17; отъ мыогъ н рА^лнѵенъ грАДЪ. по^ъіштеиомъ въівъшемъ крьстніА- ИОМЪ ... БЛЮДОМН БѢА^Ж ИА ВЪПрАША-ЫНіе. ДА АШТС рАѴАТЪ ЖрЪТВЪЫО ІАСТН. то ве^ мжкъ отъпоѵрштснн въівъше. пакъі въ своіе къждо нндетъ отсуьство С 98.5; реѵо аыдкпатъ ісъ БЖНКМЪ рАВОМЪ. да повѣдактъ къждо ВАСЪ СВОК НМА. Н САЫЪ Н ОТЪУЬСТВО. ВЛАЖенЪШ ЖС КОДрАТЪ ... ОТЪВѢШТА-ВААШО. крЬСТНІАНН ЫАрНУСМЪ СА ... грАДЪ ЖО комоѵрждо НАСЪ ЮСТЬ. НОБОСЪ-скъін ісроѵрсАлнмъ С 99.8; оыъ жо ОТЬѴЬСТБЬГС 168 ОТАЖЬУАТН ГЛГОЛААІШ КОК. ПОСЛОЧрШАН МЖЖОѵр. АБЬК НМА н отьѵьство. кже о Тсѣ нА^Арѣнннѣ. Г( нменемь. нА^лрѣнннъ родомъ С 476.6. 2. В християнството — общото родно място на всички хора, раят. ѵддо. нъінѣ ОБНОВНТН СА ^оірешн. ѴбСТЪНЪІМЬ ПОКААННеМЬ. I ВЬ^НСКАТН ПрЪВААГО отсѵства СЕ 66Ъ 7; ілкоже во въ прѣношеннк съвьрлнъш^ъ. прннесенок отъ когождо овьште прныесъшннмъ БЪІВЛАТ'. ТАКОЖДС- Н 0 БЛАЖСНЪІН^Ъ СН^Ъ. КОГОЖДО ОТбѴЬСТВО ОБЬШТС ВЬСѢМЪ КСТЪ. Н ВЬСН С7Г>ТЪ отъвьсждохр подАввште севѣ отеѵьство С 84.7, 9. 3. Обикн. тн. Родове, племена, народи, помѣнжтъ сь\ і оврлтідтъ сіа КЪ ГК> ВЬСІ КОНЪЦІ ^бМЛІА. Н ПОКЛОШАТЪ СІА прѣдъ НІМЪ ВЪСѢ ОТЪѴЪСТВА (а^ъѵъна СП 21.28. 3, СП, СЕ, С. Гр. яатрі^, лахріа, д ёѵеукоѵаа, хц<; тсатрібсх;. Вар. отеѵьство, отгѵьство, отгѵістЕО. Нвб. отечество ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. отьѵьствьк, -іа ср. 1. Родно място, отечество. нсъ ... прншедъ въ отьѵьствне свое оѵрѵАше ь\. на съыьмнштн^ъ н^ъ М Мт 13.54 3, А, СК; іс же реѵе ныъ. нѣстъ пркъ БСфЬСТНН. тъкмо въ своемь ОТЬѴЬСТВНН. I ВЪ ДОМОЧ)1 СБОС-МЬ М Мт 13.57 3. Срв. Мк 6.4 М, 3; Лк 4.24 М, А, СК; Йо 4.44 М, 3; і н^нде отъ тждоѵр. і прнде въ отеѵьствне свое. і по немь ндж оѵрѵеннцн его М Мк 6.1; н реѵе къ ынмъ. вьсѣісо реѵете мн прн- ТЪѴЖ СНІЖ. БАЛНН ІСЦѢЛН СА САМЪ. ОЛНКО СЛЪІША^ОМЪ БЪІВЪШНН^Ъ. въ КАперънАочрмѣ. сътворн н сьде въ отьѵствнн твоемь М Лк 4.23 А. 2. Род, коляно, вь^нде же носнфъ отъ ГАЛНЛеЬА. ГрАДА НА^АрбТЪСКА. вь НЮД6Ж ВЪ ГрАДЪ ДВЪ. іже НАрНЦААТЪ са внтлеемъ. ^анс- вѣАше отъ домоѵр н отьѵьствнѣ давдва М Лк 2.4 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. гсатрі^, латріа. Вар. ОТ7.Ѵ7.СТКНС, ОТВѴЕСТВНС-, ОТСѴІ.СТВНС-, отс-ѵьствнс. Нвб. Вж. при отьѵьство. 0ТАГ0ТѢТН, ОТАГОТѢВК, ОТАГОТѢКШН Св. Обременя, притисна, тжо день і НОШТЬ ОТІАГЪТѢ НА М1А рЖКА ТВОѢ СП 31.4; ѣко ве^АКоннѣ моѣ прѣвь^ндж ГЛАВЖ МОІтК. ЪКО ВрѢМА ТІАЖЬКО отеготѣшіА на міа СП 37.5. Срв. СЕ 16а 12. Изч. СП, СЕ. Гр. Рароѵораі. Вар. отіагьтѣтн, отсготѣтн. Нвб. отеготя остар. ВА. ОТАГЪѴАТН, ОТАГЪѴАКч, ОТАГЪѴАКШН Св. Натежа, бъда обременен, вьнемлѣ-те же севъ. сда когда отагъѵанбтъ СрЪДЬЦА ВАША. ОБѢДАНЬеМЬ I ПЬѢНЬ-СТВОМЬ. ПеѴАЛЬМН ЖНТІНСКЪІМН. I НАІ- детъ на въі вьнс^аапж дьнь тъ 3 Лк 21.34 А, СК. Изч. 3, А, СК. Гр. Рареораі. Вар. отіагоѵдтн. Нвб. отегчавам [се] несв., отегча [се] се. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОТАГЪѴНТН, ОТАГЪѴЖ, ОТАГЪѴНШН Св. Налегна, притисна [образно]. петръ же Н СЖШТАА СЪ ННМЬ БѢА^Ж ОТАГЪ- ѵенн съыомь М Лк 9.32 3. Изч. М, 3. Гр. раресо. Нвб. Вж. при отагіѵлтн. ОТАЖАТН, ОТАЖАКК, ОТАЖАКШН Св. Нате-жа, бъда обременен, вьнемдъте же севѣ еДА КОРДА ОТАЖАБКТЪ СрДЦА ВАША. ОБѢДАНННМЬ Н ПЬѢЫЬСТВОМЬ. I ПСѴАЛЬ-мн жнтенскъінмн. і НАНдетъ на въі въне-^аапж дьнь тъ М Лк 21.34. Изч. М. Гр. Рареорш. Нвб. отежнявам несв., отежнея св. 'затруднявам’ АР. Срв. отежал прич.-прил. диал. ОА, ДА. ОТАЖЬѴАВАТН СН, ОТАЖЬѴАВАІЖ СН, ОТАЖЬ- ѵакакшн сн несв. Отегчавам се, става ми досадно, дотяга ми. мааа ночрждА дьнесь къ вашсн лквьвн сьвѣштатн ... не понеже множьство ГЛАГОЛ'СМЪ!Н^Ъ ВЪІ ОТАЖЬѴАВАК-Те сн ... НЪ КЛМА Н0\рЖДЬНА МАЛ0СЛ0ВЫА ДЬНССЬ ВННА С 405.10. Изч. С. Гр. Рариѵсо. Вар. отажкѵлеатн. Нвб. Вж. при отаготѣтн. ОТАЖЬѴАТН, ОТАЖЬѴАКК, ОТАЖЬѴАІСШН Св. 1. Почувствам се немощен, слаб, отаелтн 169 ОТІАПЪТѢТН болен. вок-водл трокондъ дошъдъ ЖС ^ЛЛК‘НДОНЬСКЛЛГО ГрЛДЛ. Н ОТАЖЬ-ѴЛВЪ ^ѢЛО. НС- МОЖЛЛШС- очржс- нлпръждъ ПОСПѢШНТН. А^Н ЛІОТѢНШН ІСМОЧр прнвъівшн н таж'шн С 561.4—5. 2. За слух - отслабна, намалея, нлн не можете рСѴС рЖКЛ МОІЛ ОТАТН влсг. нлн отажьѵл слочр^ъ ыон нс оѵрслъішлтн С 135.18. Изч. С. Гр. рарбѵорса. Вар. отажьѵлтн. Нвб. Вж. при отаготѣтн. ОТА^ЛТН, отажж, отджешн св. ота^лтн словомь. Гр. Лоуорахесо. Оспоря. ВѢрОѴрітБ кьскрьсс-иню тн гн. вѣрочрнк ОДОЛѢНЬЮ цріб ... Вѣрочрітк ГН н ыс геште севе мок-го вллдъіко ^ѣло опъітлбб н вѣроѵріж. не ісштс твокго цѣслрьствніл словомъ отажж С 504.23. Изч. С. Вар. ОТАСЛТН, 0ТА5МГН. Нвб. 0. 0ТАТН, отнмж, отнмсшн и отьмж, оть-мсшн се. 1. Отнема, взема, реѵс- нмг нсъ. сдл могжтг све врлѵгннн плл-клтн са. доньдсже съ ннмн сстъ женн^ъ. прнджтъ же дьнне. егдлжс ОТЪНМСТЪ СА отъ ннрсъ ЖбНН^Ъ. I тогдл постатъ са М Мт 9.15. Срв. Мк 2.20 М, 3; Лк 5.35 М, 3; іже бо лште нмлтъ длстъ са емочр. л іжс нс нмлтъ. I СЖС НМЛТЪ ОТЪНМСТЪ СА отъ него М Мк 4.25 3. Срв. Лк 8.18 М, 3, СК; Лк 19.26 М, 3, А; отъврлфьшю же ТСБѢ ЛНЦС ВЪ^ММсТЖТЪ С1А. ОТЪІМСШІ д^ъ ір;ъ Т нфе^нжтъ. н въ пръстъ свонв въ^врлтъ с*д СП 103.29; гГ ... Т не отъУмн отъ очретъ моТ^ъ словесе Тстіньнл ДО ЗѢЛЛ. ѢКО НЛ СЖДЪБЪІ ТВ01А очрпъвл^ъ СП 118.43; лгрнколлн вокводл гллголл. іед'но отъ двою пръдълежнтъ влмъ. нлн жъръше БОГОМЪ ВЬ СЛНЪІ н вь ѵьстн достонномъ бъітн. нлн не покорнвъше са отъатн жнвотл н вонигство С 70.4-5. 2. Махна, премахна, отстраня, ѣко воскъ істллвъ ѵѵтъімжтъ «а. плде огнъ ыл ні^ъ I не вндѣшіа слънъцл СП 57.9; црісъі рл^оренл естъ. трѣвіште о(...)то (о(тд)то, Достал, с. 74, бел. под линия) естъ. стлл стъі^ъ попьрлнл ежтъ К 1а 21-22; сьжьженл вждн ногл ... отатл вждн ржкл С 91.9; прнгвожденочр же іемочр бъівъіш. плкъі днмѵоснн реѵе. поклн са. н отъыьмемъ гво^дна С 141.4-5. // Образно. вьсіѣетъ въ дьні его прлвъдл. і мъножъство мірочр доіждеже отъіметъ сіа лочрнл СП 71.7. 3. Прич. мин. страд. като същ. отатнн т. лгн. Гр. оі ёктетгѵауреѵоі. Тези, които са отхвърлени, отхвърлените, се достоѣннс гне енве. мъ^дл плодл ѵръ-вьнлго. ѣко стрълъі вь ржцѣ енль-нллго. тлко енве отіатъТ^ъ СП 126.4. 4. Избавя, освободя. У^ъмн міа отъ ВрЛГЪ МОІ^Ъ БЖе. Т ОТЪ ВЪСТЛКчфН^Ъ нл мьа отъмн міА СП 58.2; вонъмі дші моеУ V отъмі іж. врлгъ моірсъ рлді н^влві міа СП 68.19; ѵесо рлді ж ѣстъ. прідъ БО САТЪ ОТЪ КЛАТВЪІ ^ЛКОШШІА 0ТАТ1 (.)одъ ѴСІСЪІ К 6Ъ 3. отатомь ^рлкомь въітн. Сляп съм, лишен съм от зрение, тъі влко рлѵн НЪІНѢ прн^ьрѣтн СЪ НБСС ... нл рлвл твоего сего. сжфллго отъьѵгомь ^рлкомь. прнкръвенлмл оѵнмл СЕ 34Ъ 11-12. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. шраірёш, афшреораі, аѵаірёсо, таріаірёсо, аѵтаѵаі-рёсо, ё^аѵрёораі, аУрсо, аиаѵрш, афіситірл, ХарРаѵсо, артіа^со, Хѵтрбоцаі, акаХХааааі, ёкхіѵаааш, ссяоррёсо. Вар. отъатн, отъіатн, отънатн. Нвб. отимам несв., отема се., отемна св. остар. и диал. ВА, ЕтМл, РРОДЦ, ДА. Срв. отнема се., отнемам несв. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. отатыс, -Нс ср. Отменяне, прекратяване. есе нлмъ прнде ... вьскрѣсьнъін дьнь гн нлшего Усв мнрънліл вннл. сьмнреныл нлѵатъкъ. вореинн отатьк С 486.28. Изч. С. Гр. аѵаіресгк;. Нвб. Срв. от[не]мане. ОТІАГОѴЛТН вЖ. ОТАГЪѴЛТН. ОТІАГЪТѢТН вж. ОТАГОТѢТН. ОО^БОЖЛТН 170 оцьтг оо\рвожлтн, ооѵрвожліж, ооѵрвожлкшн св. Обеднея, осиромашея [образно]. прѣвѣѵънъі цръ сллвънъі. ооувожлвъі ВЪ СБОІ^Ъ НеОЧ^БОЖЪНО нмъ рлді. ДЛ НЪІ ОБЛГЛТІТЪ. БЛНЪ ПрІШбДЪІ ВЪ СЪМѢрбННІ К 1а 40. Изч. К. Гр. лтсохеіісо. Нвб. Срв. убог прил. книж. остар. БТР, АР. ооѵрпъвлньк, -іл ср. Упование, опора, подкрепа, не плденьк кок н грѣ^овь-нок опХѣьГеннк. н велнѵлньгл о свокмъ 00\рП'ВАННН. подъдтн въ^можетъ С 513.21-22. Изч. С. Гр. леяоиЭгісгц. Вар. ооч.'п'вмшю. Нвб. Срв. упование, уповаване ОА, ЕтМл, БТР, АР. о^ладлныо, -л ср. Пренебрежение, неуважение, тъгдл шъдъ кдннъ ОТЪ ДВОК НЛ десдте. НЮДЛ нсклрно-ТННЪ, ВНДНШН ЛН ОТЪ КОЛНКЛ МѢСТЛ нсплде ... вндншн лн колнко чъм лѣыость н о^ладлынк С 410.10. Изч. С. Гр. бліушрт. Вар. о^лддмііш, Неб. 0. О^ОННІЛ вж. НО^ОЫНІЛ. одоъмнжтн, одоъмыж, одоъмнешн св. Окуцея, стана хром [куц], сыовн точркді ОВОТЪШЛШІА. н оэдъмж [!] отъ стевь свон^ъ СП 17.46. Изч. СП. Гр. хоАаІѵы, Нвб. Срв. охромея св., охромявам несо. диал. ВА, НТ, ЕтМл, ДА. охо^днтн, о^очр.дж, одоѵрдншн сѳ. Презра, унижа, не зачета, ыѣсн дръжл-лъ кгоже са отъвръжо. ие овнскл кгоже ненлвндъ, не н^нскл кгоже о^очгдн. но вндѣ кмочрке но вѣровл С 512.13. Изч. С. Гр. стрѵкръѵш. Нвб. 0. О^ОѴДѢТН, о^оѵрдѣіж, о^оѵрдѣкшн св. Изгубя силата; отслабна, намалея [образно]. кдно трьмн сьстлвыеннн БОЖЬСТВО. БС^ НЛѴАЛЛ. БО СЪТВОрОННІЛ ... НО ВО ... ННѴТОЖО ТрОНЦА о^очрдѣк. НЛН очрстжпнтъ ІСОЛН. н прнсностн. НЛН ОБЬ-штъствл н Цѣслрьствл С 327.30. Изч. С. Гр. ёХаоабораі. Нвб. 0. о^о^лнтн, о^охрлкк, о^оѵрлншн св. Охуля, опозоря, л словосл нмнжо са къіѵнтъ. гор'ко прѣтръгнетъ. н вогословьнллго о^очрлнтъ ^лк°нл. н вьшніж кго орсоу-лнтъ. н пъітлкмъіа гоне^нетъ сва-тостн С 338.12, 13. Изч. С. Гр. ё^и[ЗріХа>, ёктгіятсо. Нвб. охуля ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. охулник м. РРОДД. о^жпнтн, о^жплвк, о^жпншн св. Прегърна, обгърна. провлждлА же кго до патн нл досато попрнштъ. не прѣ-стллше мола его. н много кмоѵ^ о покл-лннн продлъжнвъ слово, орсжпнвъ кго н СЪ СЛЪ^ЛМН ОБЛ^БЪІ^ЛВЪ. Н ПОМОЛНВЪ СА о (1емъ оврлтн СА ВЪ КЛѢТЪКЖ СВОІЖ С 527.20. Изч. С. Гр. яершХексо. Нвб. 0. оштктнтн вж. офоѵртнтн. оштжтнтн вж. офочртнтн. ошьстьк, -1А ср. Тръгване, заминаване. мно^ѣмъ плѵе очрне естъ овьштевл- ТН СЛМѢМЪ СЪ С0Б01Ж н ПО СКрЬБѢННН (!) СОМЬ. Н ОБЛЬГЪѴНТН пеѵлль 0 НЫОГО ошь- стнн н о прл^ньствѣ ЗЛ IIа 4. Изч. ЗЛ. Гр. &тго6г|ц{ос. Вар. ошьстнк. Нвб. 0. ОШЮТНТН вж. ОфО^ТНТН. оцьтъ, -л т. Оцет. і лвнс тскъ едннъ ОТЪ НН^Ъ, I прнсмъ гжвж. іспльнь оцьтл. I вь^не^ъ ыл трь(ь)сть, ылплѣше н М Мт 27.48 3, А, СК. Срв. Мк 15.36 М, 3; Йо 19.29 М, 3, А; V ДЛШІА ВЪ ѢДЪ МОІЖ ^ЛЪѴЬ. I ВЪ ЖІАЖ-ДЖ М01Ж НЛПОІШГА МІА оцьтл СП 68.22. Срв. С 478.20; съі нл рлспонѣ. въкоѵр-снлъ ссн. гжбъі оцьтл. I очрпонлъ есн. в'са ыенлвндАфАід тевѣ СЕ 42Ь 15; въко\рснрсъ теве рлдн ^льѵн. дл нсцѣлж теве ... въкоѵрсн^ъ оцьтл. дл рл^орж твока сьмрьтн С 469.21. соль съ оцьтомь [оцьтъ съ солыж]. Гр. о^аАцг), б^о<; каі аХад. Сол с оцет, средство за мъчение, лндчрплтъ. повелѣ соль съ оцътомъ съмѣснвъшс ОІІЬТЬН^ 171 ОЦѢСТНТН полнвдтн рднъі ісго С 116.18; кна^ъ П0В0ЛѢ пдкъі дърдтн Н. Н ПОЛНВДТІ н офтомъ съ солнкті рдстворнвъше С 161.17; кна^ъ ... повелѣ оцьтъ лютъ съ солніж рдстворнвъше вь^лнвдтн нд уръвътъі н^ъ С 178.30. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. оЕ,од. Вар. оцстг, оцътъ, Нвб. оцет ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Оцетковец МИ ЙЗ.МИПан; Оцедаров ФИ, Оцедарски ФИ, Оцетаров ФИ, Оцетов ФИ СтИл.РЛФИ. оцьтьнъ, -ъін прил. Който има вкус на оцет, оцетен; кисел, неприятен. въкочрснуъ оцьтд. дд, рд^орж ТВОКА СЬМрЬТН. ОЦЬТЬНЖІЖ Н ДМТЖІЖ удшж. н прнА^ъ гжвж. дд отъмънж ржкопнсдыьк! твокго грѣ^д С 469.22. оцьтьно внно. Гр. ёстрорѵіо|д.еѵо<; оТѵос;. Вино, подправено или примесено с миро. I ддѣ^Яч емочр пнтн оцътъио внN0. онъ же не прньлтъ М Мк 15.23 3. Изч. М, 3, С. Гр. 8ріці5<;. Вар. оцътънъ, оцьттшъ. Нвб. оцетен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. оцетов, оцетяв, оцедяв, оцедян диал. ЕтМл. оцьтѣыъ, -ъін прич.-прил. оцьтѣно внно. Гр. есфл)рѵіа|ліѵо<; оТѵоі;. Вино, подправено или примесено с миро. н ддід^ж емоѵр пнтн оцьтѣно внно. онг же прнАтъ е СК Мт 15.23. Изч. СК. Нвб. Вж. при оцьтьмъ. ОЦѢЖДДТН, ОЦѢЖДДНП, ОЦѢЖДДЮШН несв. Прецеждам, отстранявам чрез прецеждане, вождн сдѣпнн. оцѣжддіжфен мьшнцж. д ведьвждъ погдъштдіжфе М Мт 23.24 З1. Изч. М, 3. Гр. 5ѵоХ(С,ш. Нвб. оцеждам [се] несв., оцедя [се] св. ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оцѣпдтн, оцѣпдкк, оцѣпдкшн несв. Вцепенявам се, вкаменявам се [от страх, ужас], н ннъ шсо мрьтвъ оцѣпд-дше, д дрочргъін очрждсомъ дръжнмъ вѣ. н обдѣдѣвъ дежддше С 466.14. Изч. С. Гр. <$аіоатг)^бораі. Нвб, Срв. оцепен 'втвърден, вкаменен’ диал. ДА. оцѣпѣяѣвдтн, оцѣпѣнѣвлкт;, оцѣпѣнѣ-вдіешн несв. Вцепенявам се, схващам се, изгубвам способност да се движа. ѵдГсь етеръ пріде кь нссовн ... н рла. оѵрѵнтелю. прівѣсь снд моего кь тевѣ. нмжфд д^ъ нѣмъ. іже ндеже лфе ісоліжьдо нметън (!). пѣнън тѣ-фнтъ. н скрьжьштетъ ^жвън свонмн н оцѣпѣнѣвдетъ А Мк 9.18. Изч. А. Гр. ^'пралѵоцаі. Нвб. оцепенявам несв., оцепенея св. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР. Срв. вцепенявам се несв., вцепеня се св. ОЦѢПѢНѢТН, ОЦѢПѢНѢЮч, ОЦѢПѢНѢКШН несв. и се. Вцепенявам се, схващам се, изгубвам способност да се движа, едннъ отъ ндродд реѵе. очрѵнтелю прнвѣсъ снъ мон къ тевѣ. імжштъ д)<ъ нѣмъ. і нже дште колн-ЖЪДО НМСТЪ I. рд^внвддтъ I Н ПѢНЪІ тѣштнтъ, і скрьжьштетъ ^жвъі свонмн. н оцѣпѣнѣдтъ М Мк 9.18 3, СК; кдко не нскоѵі дшд іс тѣлссе того. кдко нс оцѣпѣнѣ кдко не очрждсе са очрмъ его К 4а 22; кдко подвнгнж а^ъікъ. кдко не оцѣпѣнѣ тѣло кмв вьсе С 410.30. Изч. М, 3, СК, К, С. Гр. ^тіра(ѵораі, ѵарк&со. Нвб. Вж. при оцѣпѣмѣвупі. ОЦѢСТНТН, ОЦѢфЖ, 0ЦѢСТНШН се. 1. Почистя, изчистя, излъскам. ѣфе не оврдтіте сіа оржжъс свое оцѣстітъ, джкъ своі отъвдѣѵе н оч)готовд і СП 7.13; сдовесд гнѣ сдовесд прѣѵістд. съревро рдждежено нскочрішднъ ^емі. д н оцѣштенье {погр. вт. оцѣштеыо, Север., с. 12Ь, бел. под линия) сед-мерщснк СП 11.7; іед‘нд осдд ръждж жедѣ^нж“ оцѣстнтъ С 399.22. 2. Прен. Опростя вина, грях, прегрешение; дам опрощение, ѣште мі не оѵрдовдѣілч-тъ-гдд ыепороѵенъ БЖДЖ, н ОЦѢШТЖ СІА отъ грѣ^д веднкд СП 18.14; нмені твоего рдді гь ѵоцѣсті ОИѢШАТН 172 оѵнстнтн грѣ^ъ моі велен во естъ СП 24.11. Срв. СЕ 75а 7-8; вже ... оцѣсті ве^лконньѣ моѣ СП 50.3; ѵѵтъврлті ліце твое отъ грѣ^ъ моі^ъ. Т вьсѣ ве^лконньѣ ыоѣ оцъсті СП 50.11; вже ... неѵъсті млшід тъі оцѣстіші СП 64.4; тъ же естъ мілостівъ і оцѣстн грѣ^ъ-і-^г СП 77.38; сллвъі рлді імені твоего гГ і^блві нъі. Т ощвсті грѣ^ъі іілшіл імені твоего рлді СП 78.9; н грѣ^ъ мрь емочр дл не оцѣстітъ сіл СП 108.14; ыолігв тн сд гГ. ^лбждн грѣ^ъі ЫОІА. I ОѴНСТН МА. I ОЦЪСТН МА ІМбНбМЬ твонмь СЕ 41а 12; поглннн ... нлѵаша ... гллголлтн. съгрѣшн^омъ н Бе^лкон'новл^омъ. оцѣстн съплсе С 111.1; вллгословыенъ грлдъін жрътвж собоіж тъ нъі прннесетъ. н вьса оцѣ-стнтн грѣ^ъі С 342.8. ~ са страд. и безл. Изч. СП, СЕ, С. Гр. сггЛрбсо, каОарі^ш, атго-ацтіхш; іАаакороа, ё^іА.аакоцаі, ё^сЛеіфш. Вар. оцтстітн, ѵѵцѣстітн. Нвб. Срв. очистя [се] се., очиствам [се] несв. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оцѣфьтн, оцѣфмж, ощвфмешн несв. Прен. Прощавам, опрощавам [грях, беззаконие и под.], блсн дше шѣ гѣ. н вь (!) Н N6 ^лбъівлн вьсѣ^ъ въ^дллнеі его. оцѣірмжштлго вьсѣ Бб^ЛКОНЬНЬѢ ТВОѢ. НСЦѢЛѢІЖфЛ ВЬСІА неджгъі твоіа СП 102.3; тъі влісо МОЛАфЮ СА рЛБОѴр ТВОбМОѴр СбМОѵр ... съвѣдъі грѣ^гі. н оцѣфЛіА бс^лконнѣ. остлвн грѣ^ъі. і отъдлждн емочр в'се прѣгрѣшенне СЕ 73Ь 10. Изч. СП, СЕ. Гр. е-бЛатеисо, іАаарбі;. Нвб. Вж. при оцѣстнтн. оцѣфеные, -іл ср. 1. Прен. Очистване, пречистване, тъі н нъінѣ влТсо сіа водж сніж ... длждн в'сѣмъ. прнкл-смячфннмъ же са ен ... влговенне. ѵѵцѣфеыне. съдрлвне СЕ 56 18-19; ЦѢЛНТеЛЮ БОЛАфННМЪ ... дліан нлмъ нма твое ... іцѣленью і оцѣфс-нью СЕ 41а 4; трдслвнцс- ... гь нл ... сътворен веѵс-ръ прѣдлнне свое. се веспрнкллдъ- нжіж цѣлъвь. съдрлвне н оцѣфенне. і прнѵАСТне цръствоѵр нвсъноѵрмоѵр. і^го-ннтъ та н^ него СЕ 476 4; воле оѵрво н водовв омъівыешн тѣло вжніе. н^мъі-въшлго вьсд н оцѣштенніе длвъшл С 457.10-11. 2. Прен. Целомъдрие, непорочност. снце епнскоѵрпьство невол~еіж прннмъ. прлвыенніл ѵръно-рн^ъскллго жнтнга. не н^м-внн ... вьсѣмн оврл^ъі творілѣше спѣ^ъ въгоднтн Богочр. ЛЛѴЪБЛМН же н молнтвлмн. н оцѣштенніемъ тѣлесъ-нъінш» С 280.27—28. 3. Прен. Прошка, опрощение, оврл^ъ лнцл его носа же въсѣ глоыъ снлъі своед. собож оцѣфенн (погр. вм. оцѣфеньге, Мирчев, Кодов, с. 245) грѣ^овъ нлшн^ъ сътворъ Е 6а 15; гТ къто постоітъ ѣко отъ теве оцѣштенне естъ СП 129.3. Изч. Е, СП, СЕ, С. Гр. каОсфсгк;, каОаріарбс, іХастрбс, ауѵбтп^. Вар. ѵѵцѣірсннс, оцѣштс-іінк-, оцѣірсннс, оцѣштснне. Нвб. Срв. очищение остар. ОА, ВА, НТ. оѵесьнъ, -гін прил. Очен, който е свързан с очите, се сжтъ дѣлл. ллъ-клнне ЖАДлнне ... срдеѵьное ръідлнне. пллѵь оѵесънъі. вес пллѵл бо невъ^можъ-но естъ покллтн са СЕ 70а 2. Изч. СЕ. Гр. тйѵ офОоАршѵ. Вар. оѵссъмъ. Нвб. Срв. очест 'който има големи очи’ диал. НГер, ДА; очен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. оѵнвнсть нареч. В истинския си вид, както изглежда в действителност, стъін кононъ ... вьспрѣтн нс-ѵнстоѵр-очрмоѵр томочр д^оѵр. глкоже оѵнвнсть ВЬСѢМЪ ПОКЛ^ЛТН сд кмочр... ономочр же вьспрътнвъшочр (€МО\р ... ЛВН СА вьсѣмъ лкъі стлрнцл рлстрь^лнл ТѢЛОМЬ С 36.13-14. Изч. С. Гр. офОоЛрофаѵох;. Нвб. Срв. очивестно, очовестно диал. Дюв, ДА. ОѴНСТНТН, ОѴНфЖ, оѵнстншн св. 1. Очистя, изчистя, почистя, флрнсего слѣпе. оѵнстн прѣждс- вьнжтрьнес-стекльннщн. і пороспндѣ дл вждстъ н оѵнстнтн 173 ОѴНЩАТН вьыѣфьнее нмд ѵнсто М Мт 23.26 З1; ТЪІ ВЛІСО ѴКЛЮБѴС-. ѴОѴНСТН ВОДЙч СНІЖ. отъ сквръыъі В'ССІА. СТН КК Д^ОМЬ стъімь твонмь СЕ 21а 4-5; гГ бжс- ЫДШЪ ... С-ЖС- ИЪІ ВОАОІЖ ОѴНСТН. ТЪІ БЛГБН н се осквргньшсо СА. отъ сотоынид дѣлд СЕ 216 19. // Образно. гГ в'се- ДрЪЖНТС-ЛЮ ... рДБЪ ТВОН ... ДД ПОМН-ЛОВДНЪ БЪІВЪ. I В'СѢК01А ^ЪЛОБЪІ ОѴН- феыъ СЕ 56а 22; въ^лювлендд врдтрье. вьсѣкъ гиѣвъ дд отъвръ-жемъ, оѵіштъше ндшъ очрмъ. і съ кротостыж ... ДЛ ПріСТЖПІМЪ ПрІѴАСТІТІ са К 9Ъ 20; тл слъішдвъ. оѵнстн^ъ дочршж отъ ыевѣрьствнід С 511.14. 2. Прен. Опростя вина, грях, прегрешение; дам опрощение, ндТплѵс-ОМЪН М1А отъ Бе^дісонеыьѣ МОСГО. V ОТЪ грѣрсд моего оѵісті мьа СП 50.4; молнв ТН СА гГ. ^ДБЖДН грѣ^ъі МОІА. I ОѴНСТН ма СЕ 41 а 11. 3. Прен. Излекувам някого от болест, і сг мжжъ нспдъыь прокджеынѣ. і вндѣвъ ісд пддъ ннцъ МОЛН СА 6М0\р ГЛА. ГН ДШТ6 ^ОШТбШН можгшн ма оѵнстнтн М Лк 5.12 3. Срв. Мк 1.40 СК. М, 3, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. каОар^ш, кссдаірсо, алоорвхсо. Вар. ідіѵнстнтн, оѵістнтн, ОѴІСТІТН. Нвб. очистя се., очиствам несв., очистям св., очистявам несв. остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОѴНСТНТН СА, ОѴНфЖ СА, ОѴНСТНШН СА Св. 1. Очистя се, изчистя се [образно]. окропіші МІА ОСофоМЬ ОѴНфЖ С1А. ОМЪІбШІ МІА ПДѴ6 СНѢГД ОѴрБѢДІЖ СІА СП 50.9. Срв. СЕ 846 22. // Рит. Пречистя се, очистя се. бѣ же бдн^ъ пдс^д нюденскд. I вь^ндж мънозн въ Тмъ отъ стрдыъі. прѣждг пдсуъі дд оѵнстатъ са М Йо 11.55 3; ДД ПОДОБЪЫО 0ѴНЦІБШ6 СА. ДОСТОННН вждемъ. ПрНѴАСТНТН СА. ТѢЛѢ н кръвн ггп СЕ 69а 11. 2. Прен. Получа опрощение на греховете си, очистя се от греховете си. влдженъін же кодрдтъ ... реѵе іс н'нмъ ... врдтню- ... свонмн кръвьмн 0ѴНСТНТ6 СА отъ грѣ^ъ С 108.20; нстбѵб бо крьвь н водд н^дрсвръ ^ръстовъ. дд н ржкоѵ^дные грѣ^ъ ндшн^ъ ^дглдднтъ. н кръвыж кг0 оѵнстнмъ СА. н породж вьспрн-нмемъ С 483.6. 3. Прен. Излекувам се, очистя се, освободя се [от болест, недъг и под.]. I мънозн бѣд^ж прокдженн вдн прн елнсен пророцѣ. і ын едннъ же отъ ннуъ оѵнстн са. токмо ыеемднъ сочррьскъі М Лк 4.27 А, СК; і простеръ рж(кж) коснж н рекъ ^оштж 0ѴНСТН СА. I ѢБН(БН)е прокд^д отнде отъ иего М Лк 5.13 3. Срв. Мк 1.41 СК; н вндѣвъ а 1с реѵе нмъ. ндѣте покдждте са нереомъ. н бъістъ ндж-фС-МЪ НМЪ. Н 0ѴНСТНША СА всн СК Лк 17.14. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. катаріідраі, ауѵі^со ерсштбѵ. Нвб. Вж. при оѵнстнтн. оѵнфдтн, оѵнфлкк, оѵнфдіешн несв. 1. Очиствам, почиствам, горе вдмъ къннжьнндн н фдрнсен ѵпокрнтн. ѣко оѵнштддте вьнѣфъыее стькльннцн. і пдропсндѣ. жтрьждж же сжтъ. плънн рсъіштеынѣ. і неѵнстотъі М Мт 23.25 3'. Срв. Лк 11.39 М, 3. И Образно. гГ... рдвд твоего сего ... сърсрдын н отъ нс-прнѣ^нннъ сѣтен. оѵнфдіА емочр дшіж н тѣдо СЕ 816 1; ѵъстъыъін Тѵѵднъ ... отнде въ поѵрстътж рочрвныж ... мдьѵд же то\р дѣтъ шесть вьсего ЖНТНІД ѴДОВѢѴЬСКД ОТЪДЖѴНВЪ СА. ГДДГОДДТН КЪ БОГОу ДЮБА ВЪ МДЬѴД-инн. н очрмьыъін ^рдкъ. ДДЪГЪІНМЪ трьпѣнніемъ оѵнштда С 289.3; дѣпо БО БѢ нмъ врдѵоѵр прншъдъшочр. н оѵр н'н^;ъ сжшточр прндтн іего. рѣкъі нмъ цѣдеын^ проднвдіячштоѵр. очрдовь н ве^ БрДШ7>НД. ОТЪ ОМЪІВДІЖШТДДГО н^ъ. сквръыъі СВОА оѵнштдтн. н стрдстнн свон^ъ омъівдтн са С 333.27; се вѣджште вьсь гиѣвъ подожнмъ. оѵнштдіжште СВОА сьвѣстн. н съ ісрото-СТНІЖ н тн^отокк вьсеіж. прнстжпднмъ къ трепе^ѣ ^рнстосовѣ С 424.9; дьнь крьстьнъін. н вьсн веседнмъ са. н ддѵд- ОУНШАТН 174 0ѴрЬВЛя6Н7> мъі отт. ^ьлл н оѵнштлнмъ вьсе жтрь-Ф>іе н вьнъшьнеіе С 430.27. 2. Прен. Лекувам, очиствам, освобождавам [от болест, недъг и под.], сніа обл на ДвСАТб посъла нсъ ... ГЛА ... прокл-ЖОНЪІІА 0ѴНШТАНТ6. ВТзСЫ нагоните, тоѵрне прнгдсте тоуне длднте М Мт 10.8 3, А; I толисж сілж длстъ ті дл неджжънъкА оѵрвллоѵреші. і проіслже- НЪІІА ОѴІШТЛОШІ ... I ННЛ МНОГА ѴГСДОСА тлковл творітн К 4Ь 2; въ тж же ноштъ гллсъ бъістъ сь невесе гллгол"а. рлве ... лртемоне ... вждешн н тъі ОѴНШТЛА МНОГЪІ ОТЪ БѢСЪ. Н ОТЪ А^Ь рл^лнѵьнъін^ъ С 236.2; господь же нлшъ Тсоѵр ^Л МНОГЖНК БЛЛГОСТЬ. про- іслжснъіа оѵнштллше С 480.21. Изч. М, 3, А, СЕ, К, С. Гр. кдаЭосрі^со, каіЭоарсо, кайареѵсо, ёккайоарсо, ооторрбятш. Вар. оѵнштлтн, оѵіштлтн. Нвб. Вж. при оѵнстнтн. ОѴНфАТН СА, ОѴНфАКЪ СА, ОѴНфЛЮШН СА несв. 1. Прен. Получавам опрощение на греховете си, очиствам се от греховете си. въторое кръфенне прне^ешн д'несь врлтре. н отъ грѣрсъ свон^ъ оѵнфлешн са СЕ 90Ь 17-18. 2. Прен. Лекувам се, очиствам се [от болест, недъг и под.], оздравявам. нсъ реѵе нмъ. шедъше въ^вѣ-стнто нолыовн. слѣпнн про^нрлкктъ ... ПрОКАЖбИНН ОУНфАКБТЪ СА н глоѵрснн слъішатъ М Мт 11.5 3, А. Срв. Лк 7.22 М, 3. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. кайа(ро|дса, кайар^ораі. Вар. ОѴНШТАТМ сд. Нвб, Вж. при оѵнстнтн. оѵнфвыые, -№> ср. 1. Очистване, пречистване [телесно и душевно], рл^орілъ 0С1 отъ оѵнштсні (погр. вм. оѵнштсніѣ, Север., с. 119, бел. под линия) ого, прѣстолъ ого ыл ^омлі повръжс СП 88.45; прѣкръсТи Ко водж ... дл в'сн поѵръплшрен. I прно№нгф,іон ОТЪ 1101А. I крОПАфОН СА 01Ж. ДЛ НМЖТЪ въ оѵнфонно дшлмъ н тѣломъ СЕ 5а 16-17; іжо ^офотъ вьслѣдь моно прнтн ... оѵрготовнтн СА ОТЪСОЛѢ ... ил пофенне плътн. ыл оѵнфенне дшн СЕ 90а 20; къ стѣі, і стрлшънъі трлпе^в ... вьсі оѵрво дл прістжпімъ. съ оѵіштеньемь. і съ цѣломждръствюмь подовыомь К 8а 5. // Прен. Излекуване, очистване [от болест, недъг и под.], лште во крьвь юньѵл н ісо^ьліл. н попелъ юннцд кропнмъ. ОСКВрЬН'ОНЪ1Н^Ъ СТНТЪ. НЛ 0ѴНШТ6ННЮ пльтн С 483.22-23. // Прен. Лек, лекарство, колмн плѵе крьвь эднсто-вмл н сплел нлшего, оѵнштенніе въістъ вьсѣмъ крьстнілномъ С 483.24. 2. Юдейският религиозен ритуал Очищение [очистване на храм, болен, родилка и под.], іс ... гла емо\р ... шедъ поклжн са лр^нереовн. н прннесн ^л оѵнштенне твое. еже повелъ мосн въ съвѣдѣнне нмъ М Мк 1.44 3, А, СК. Срв. Лк 5.14 М, 3; і егдл нспдъннша са дьнье оѵнштеннѣ енз. по ^лконоѵр мосеово\р. въ^нѣса н въ нмйъ. постлвнтн пръдъ гмь М Лк 2.22 3, СК, Б; гллвъі евлнычелнѣ еже отъ юлнл ... Р о въпрошеннн оѵнштенню М 133а 5; вѣ же то\р водоносъ клмѣнъ шесть лежАШтъ. по оѵнштеннм нмден-ско\р М Йо 2.6 3, А, 0; въктъ же сътАзлнне отъ о\рѵенн(нн)къ нолновъ. съ ноден. о оѵнштеннн М Йо 3.25 А. 3. Прен. Унищожаване, премахване. сѵ сьмрьтн сьмрьтн н^влвнтелю. съплсеыню ылѵАтьѵе... днілволочр рл^о-ренню бѣсомъ оѵнштеннк С 315.2. Изч. М, 3, А, СК, Б, 0, СП, СЕ, К, С. Гр. кайарюрбі;, кйдарот?, кайарЬѵ сгиѵеібб;, каіЭФрЕак;, кадйрспо?. Вар. оѵнірсннс, «унштсннс, оѵнштсннкі, оѵіштеньс, Нвб. очищение остар. ОА, ВА, НТ, ЕтМл. оѵрьвд"енъ, -ъін прич.-прил. ^ламнда оѵрьв/Сенл. Гр. коккіѵг). Багреница, тогдл вонын нЬомоновн. прънмъшс НСЛ ВЪ СЖДІШТІ. съвьрлшд нл нь въснк спірж. н съвлъ- ІСЬШС II. ^ЛЛМІДОІгБ ОѴрЪВЛОНОІгБ ОДѢФА нАМт 27.28, Изч, А, Вар, оѵ(>7,клон7., Наб, Срв. очорпен 'боядисан п чорпоно' диал. ДА. оѵрьыѣтн 175 п оѵрьнѣтн, оѵрьнѣкв, оѵрьнѣмшн св. Почернея, потъмнея; придобия черен, нездрав цвят. жоыъі ... вьстд-іл^ж о\ркрѣпылкмъі ... свѣтьла нмж-ште лнцд. пръждо ТОГО дрд^лд БЪІВЪ-шд отъ стрдстнн н оѵръыѣвъшд С 557.9. Н Образно. грѣ^ъ, въ моцп кдпь сгтвороыддго овотьшн. твдрь ржкочр МОЮЮ н^мьждд оѵрьыѣ. ККЖС съ^ъдд^ъ довротж. влъкъ мок ВЬСПНТДЫНК! сьнѣдаіотъ. опоѵрстѣ рдю жнтелниъ С 247.18. Изч. С. Гр. ацаирбш. Вар. оѵргнѣтн, Нвб. Срв. очерня ОА, ВА, АК, НГер, БТР, АР, ДА; [п]очернея, [п]очернявам. оѵрыре, -д ср. Палатка, шатра, колиба. пьтіцм перьыдтъі. V пддж посрѣдѣ стднд ірсъ. ѵѵкръстъ оѵьштд [погр. вм. оѵрьштд] 'і^ъ СП 77.28. Изч. СП. Гр. акрѵсора. Вар. оѵрьште. Нвб. 0. офочртнтн, офоѵрфж, офоѵртншн св. 1. Почувствам, усетя, і двье нсъ ОШТЮШТЬ ВЬ С6ВѢ СНЛЖ ншедъшж отъ ыего. оврдштъ сд вь идродѣ глдше. кто прнкосыж са рн^дрсъ мон^ъ М Мк 5.30 3, А, СК, У; оыъ же реѵе. ідко кдмъі велнкъ МД ^ОТѢ П0ГЫ6СТН ... АШТ6 N0 ВЪІ М«Н6 ыдпрдсно въ^ъвдлъ, дд оштоѵртнвъ отъскоѵн^ъ С 276.4. 2. Разбера, схвана, прѣжде потопд. ѣджфе н пыжште. жеидфе сд н посдгд(жште... ыс офютншд доиьдежо прндо водд н вь^дтъ ВЬСА М Мт 24.39 3, А, СК\ онн жс ыо рд^очрмѣшд глд сого. вѣ во прнкръвъиь отъ ын^ъ дд ие оштіотдтъ ОГО. I ВОѢА^Ж СА въпроснтн ого о ГЛѢ ссмь М Лк 9.46 3. II Узная, ддшд во др^норон і фдрнсѣн ^аповѣдь, дд дшто КТО ОШТЖТНТЪ I ІСЪДО ВЖДОТЪ. ПОВѢСТЪ ДД НМЖТЪ I М Йо 11.67 3. Изч. М, 3, А, СК, У, С. Гр, уѵуѵсЬоксо, ёпіуіуѵсЬаксо, аіойёіѵоцои, оКоцаі. Вар, ештоутнтм, ОШТІОТНТН, ОШІОТНТМ, ОШТЖТІІТН, ѵѵіроѵртнтн. Нвб. Сра. ощущя остар. НГер; ощутито-лен прил. РРОДД. п п I. Буквен знак. Осемнадесетата буква от стб. азбука, назовавана покон; в глаг. г, в кир. п; в нвб. звук п. И. Числен знак. В глаг. и в кир, издания на стб. глаг. паметници б = 90, ХС; в кир. и в кир. издания на СП б = 80, ЬХХХ. 1. Числ. бр. Осемдесет, лѣтд ыдшд ѣко пдочр-ѵныд поочрѵдд^ж сі7\. дьине лѣтомъ ндшімъ. въ ш^ъже о лѣтъ. дште лн же ВЪ СОЛѢуЪ Н^Ъ б ЛѢТЪ, н волс- нуъ трочрдъ I ВОЛѢ^НЬ. ѣко ыдндс кротость ид N11 н илкажс-мъ см. СП 89.10. // В състава на сл. числ. глГж вдмъ. ѣко тдко рддость вждетъ нд нсе. о едныомь грѣшьынцѣ КД1ЖШТН СД, ИСЖб. 0 ПТЪ. I 0 дс-вдтн прдвьдьынкъ. іже N6 трѣ-во^іжтъ покдинѣ 3 Лк 15.7; н бѣ дивил прѵцд дъфн фдиднлевд ... н тд въдовд до. I (п) д лѣтъ. (дже. ие о^ождлше отъ цркве постомъ н молнт-вои^. слочрждфн див н ИОфЬ СК Лк 2.37; мцѣ дГ. вь^днжеыне кретд ид іЗтро съ. 1вд ^ н^д. пед |_н^о велнцъ дые д с(е) ид лнтйрьгні. ёвд ѵо нШд гХд рбд СК 128.17; сХд въ коицъ рд^очр-мо\р дддовоѵр егдд пріде. доівъ доѵрмѣднъ і въ^вѣсті сдочрлочр н реѵе емоѵр 6К прідс дддъ въ домъ двнме-ле^овъ СП 61.2; V идтроу ід отъ то\ркд пъшемѵьыд. і отъ кдмеиі медд б& ид-съіті (д. слдвд въ коиець пъсдломъ дсдфовъ СП 81.17; 6Б пѣсиь пъсдломъ дсдфовъ СП 82.1; бб въ коиець о ТОѴІЛѢ^Ъ сномъ короовомъ пъсдломъ СП 83.1; въ коиець сно короовъ 6Я псдломъ СП 84.1; о б слХ с^ио молнтвд ддвд СП 86.1; сйовъ кореововъ аб пъсдломъ СП 86.1; пъсдломъ сйомъ короовомъ. ВЪ ІСОНОЦЬ 0 МД'ЛНТѢ ОТЪВѢ-шті слово рд^оѵмьио омдночр Унлн-^б тѣніиоу СП 87,1; сХд рд^ѵмъ о тді-иъі^ъ отдид бй інлітѣышд СП 88.1; молітвд мосііова ѵлкд вжТѣ СП 89.1, 2. Числ. ред. Деветдесети Йцд оісФо п 176 плвьлъ НК. СТЛА, АПЛА НѢКОКА БрАТА ГНѢ. СК 0 М. гла п А 124а_А_// В състава на сл. числ. ^І^г по е о м? глл пл А 776 24; МЦД ССП Г. СТААГО СКЛАМПІА Н ННѢ^Ъ. СКА (ѵ лочркън гла пс А 120а 23. // Числ. ред. Осемдесети, п въ конець пъса- ЛОМЪ 0 ТОѴІЛѢ^Ъ АСлфоКЪ КТ. ПКЛТЬ соботѣ СП 80.1. Изч. 3, Д СК, СП. Гр. ёѵеѵтікоѵта; оуЗотікоѵта, п. П [Р III. 1] вж. 0. павсдьннкъ [погр. 3 Лк 20.20] вж. прлвьдьынк ъ. пакьловъ прил. притеж. от ЛИ. Павлов, който се отнася до апостол Павел. грлдъ о\рво кстъ мжѵс-ынкъ. грАдъ бжнн. кгоже ^ъітрецъ н СЬДѢТСЛЬ въ. въішькПнн ІСрОѴрСАЛНМЪ. СВОБОДЪНЪІН МАТН ПАВЬЛОВА Н ТЬѴСНЪ кго С 84.15. Изч. С. От гр. [той] Паблоо. Вж. при плвьлъ. Нвб. Срв. Павлова фунгия МИ, ИД,МНЛом; Павлов валог МИ, Павловото кладенче МИ ЙЗ,МИПан; Павлево пиле АР; Павлов ФИ АС,СФС. ПАКЬЛЪ, -А И ПАЧрЛЪ, -А м. ЛИ. 1. Па- вел [евр. име Савел - Деян 13.9] -апостол и християнски мисионер [в Киликия, Кипър, Галатия, Атина, Македония, Коринт, Ефес, Испания], родом от Тарс, Киликия [Деян 21.39], автор на 14 послания от Новия завет. Според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64-67 г.] по времето на имп. Нерон [54-68 г.]иЦр. с ап. Петър на 29 юни. мца нк>. н у стоук връ^овночрко Аплоѵр. петрл н пакла А 1496 25; словомъ нлоѵъшн (!) са. очр ПАКЛА вгоиекъст. н вѣрж оѵрткръ-ЖДЪШН очр пстр БГО^КАНАѢ ПрЪВОМЖѴС- ынцл ѣкн са Е 36а 4; гТ бжс ... і^волсн СТЪІІА Н СЛАВЪНЪІКА АПЛЪІ СКОКА. ПСТрА I ПАКЪЛА. I фнЛНПА. I КЛрЪТОЛОМѢЛ. БрАТрЪІ БЪІТН ... Кѣроіж. I ЛІОБОВНКйч. д^къноіж СЕ 106 7; п нсрі;е вже ыашь ... НЛОѴрѴН ЫЪІ СЪСЖДОМЬ Н^БЪрАНЪІМЬ ТКОНМЬ ПАКЪЛОМЬ. АПЛОМЬ СЕ 196 20-21; послоѵршАН очрво блажснаго ПАВЪЛЛ ГЛЛчШТА. ВЪІ ЖС БрАТЬѢ ПОДОБЬНІ БЪІСТС ЦрІСКАМТ. бжіѣмъ сжштнмъ въ ікодъі о Ісѣ К 36 17; прлкъі. бллжснъі плвелъ гллшс ѣко корсыь ВЬСѢМЪ ^ЪЛОМЪ [.]стъ сърсвро- лкблспьс К 46 25. Срв. С 412.2; лпостолъ плѵрлъ ... дондс н къ стрл-мамъ нсАчрръскымъ С 24.5; тѣмь о\рво прншсдъ ЫА пропокъдь ПАКЬЛЪ лпостолъ С 246.19; пстръ тлкндж нс сло-вомь лн вьстакн. плѵрлъ N6 свонмн лн рн^АМН мыогл ^нлменніл сътворн С 307.11; тѣмжс н павьлъ реѵе. нс нж- ЖДЖ ЖС ИН ^ОТДШТАЛГО. ЫН ^АПОКѢДН творж о дѣлѣ томь С 371.12. 2. Павел - християнин, умр. мъченически заедно със сестра си Юли-яна в Птолемаида [ок. 273 г.] по времето на имп. Аврелиан [270-275 г.]. Пр. на 4 март [също на 17 август]. АчррнлніАНЪ ... повелъ прнтн плулочр. н реѵе кмо\р плвьле. ночрлнклнн сестрл ТВОКА 0БѢШТА са пожрьтн БОГОМЪ С 2.3, 4; стжкйч ноѵрлніАнніж ... вндѣвъ ... плчрлъ нспльнн са рлдостн С 4.29; СТЪІН ПАЧрЛЪ очрмолн СЪѴЬЦЖ КАКО ДА нѵрлнклынкгК прѣждс кго оѵрсѣк'нжтъ С 14.13. 3. Павел - наречен Прости или Препрости, египетски отшелник [ок. ГѴ в.]. Пр. на 4 и 5 октомври. МѢСАЦА МАрТА ВЪ ДСВАТЪІ НА десАте. жнтнк прѣподовьнллго отвцл нлшего. плкълл прѣпростллго С 168. 29; жнкъ жс кдннъ о ссвъ плчрлъ прѣ-простъін. ЛѢТО КДНЫО. Н БЛЛГОДѢТН СЪПОДОБН СА 0 БѢСѢ^Ъ С 171.11; нъ СНН ДАрЪ. ПАѴрЛА КСТЪ ПрѢПрОСТААГО С 171.25. 4. Павел - християнин от Кесария Палестинска, сподвиж-ник на презвитер Памфил и дякон Валент, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари. КкЦА фС|> ... С1. СТЪН^ МКЪ. ПАМфнЛА ОЧрАЛСНТА ПАВЛА ПОрфнЛА ССЛСККА. Н0\р- лаыа. н ныѣ^ъ А 1426 15. 5. Павел - п\вьль 177 пдгочрвл християнин от Рим, умр. мъченически заедно с брат си Йоан [ок. 362 г.] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361-363 г.]. Пр. според Римския мартиролог на 26 юни. влдженъін грнгорнн ... прѣжде пдтрндршъствд. цръыорн^ъцъ БѢ въ млидстъірн. стддго апостола диндред. ндрнцдкмдлго клноскдчррл. БЛН^Ъ стоѵргс мжѵеннкочр. Тѵудмд н пдѵрлд С 119.22. 6. Павел IV Нови - цариградски патриарх [780-784 г.]. Пр. на 30 август [също на 31 август и 2 септември], мцд сёп б стдд мкл мдмдытд ноѵрльѣнд. ^нлнпд н Т60Д0ТКА. н стмъ оцмь ыдмъ. црѣ-грддд. нодыоѵр ПОСТЬННКОѴр н пдвлочр новоѵроѵрмоѵр А 113<і 28; в (п)дма(тъ ст)го оцл ыдшего нодй почрстътъинкд. н стго (мд)мднтд. н (п)двлд новдго Е 23б 7. 7. Павел Тивейски - отшелник в Тиваида [Горен Египет], род. по времето на имп. Север Александър [222-223 г.], умр. 341 г. Пр. на 15 януари ^също и на 29 октомври], мцд окто Іч стуъ мкъ ^ІИОВД Н ^ННОВНІА сестрън 6Г0. н па кѵрндкд пдтрндр^д. н прндд ОЦД ПДВЛД велнкдд постьннкд А 125а 26. 8. Павел Изповедник - цариградски архиепископ [340-341, 342-344, 348-350 г.], жертва на арианство-то, умр. мъченически [350 г.] в Ка-падокия, Мала Азия. Пр. на 6 но-ември_[също и на^25 октомври], мцд окто нд. сточрк» мкочр мдркндыд н мдрточррнд. Н ПДВДД НСПОВѢДЬЫНКА А 124Ъ 6; мцд ноьд е стддго пдвдд нспо-вѣдннкд А 1256 28. 9. Павел харто-филакс - ктитор на Кръглата църква в Преслав, цьркы сатддго ноднд дѣддкнд пдудомь удртофѵрлддомь П}. А, Е, СЕ, К, С, Г, Пу Гр. ПаШ.05. Превежда и гр. аАЛо<;. Вар. пакелъ, павъл7., паклъ, Нвб. Павел ЛИ, Павлин ЛИ, Павле ЛИ, Павлета ЛИ, Павлов ФИ, Павловия ФИ, Павко ЛИ, Павков ФИ; Павлев ФИ; Павлина ж. ЛИ, Павлета ж. ЛИ СтИл, РЛФИ. Срв. Павел МИ, Павел баня МИ, Павелско МИ, Павлевци МИ, Павлово МИ СНМБ; Павленица МИ, Павлевци МИ, Павло-вица МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Павел махала МИ, Павел дере МИ ЙЗ,МИПан. пдвьдь и пдчрдь прил. притеж. от ЛИ. Павлов, който се отнася до Павел - християнин, умр. мъченически заедно със сестра си Юлияна в Птолемаида [ок. 273 г.]. н вьпнідуж вьсн ндродн ко\рп'ыо гддго-джштс. велнкъ вогъ пд^дь н Точрлнід-иннъ. нже вьсьде съпдсъ н покровнтель боаштнТ^ъ са кго С 3.13; дѵррнлніднъ ... повелѣ прниестн свѣшта горАШтд. н прнждгдтн лнце плѵрле С 13.3. Изч. С. От. гр. [тоб] ПосоХоо. Вж. при пакьлъ. пдгочрвд, -ъі ж. 1. Пагуба, гибел, по-гибел, унищожение, вьнндѣте ж^ъкъімн врдтъі. ъко прострднд врдтд н шнрокъ ПЖТЬ. ВЪВОДАН въ пдгочрвж М Мт 7.13 3, А. Срв. С 350.21-22; С 350.25; чргдьвж іа^ъіці въ пдгочрвѣ ккже створішыі СП 9.16; посъдд сдово свое Т нсцѣді ьа. V н^бдві іа отъ пдгоѵрвъі і^ъ СП 106.20; вдснднскъ реѵе. ыдре-ѵеыніе вогд вдшего. пдгочрвж вѣрочріж-штнТмъ къ Цёмоѵр ^ндмешіетъ С 21.4; стдрѣншннъі... ВЬ СЬНѢ ВНДАТЪ свокго снд гддгоджштд нмъ ..^нс можете мс-ис-ПОАТН жнвд. пон"еже Б°^н вдшн того сътворнтн не могжтъ. кдмеыые ве^-доѵрш^о н кочрмнрнк сжште. ажс днід-водъ нд прѣдьсть н пдгочрвж ѴДОВѢ-комъ сътв°рн С 536.10; сдъішдд^ж весѣдочрккштд к ьбшъ. еппд снце. дтъ ѴАДД нд пдгоѵрвж ВДШЖ НѢСМЪ прнш’дъ. нъ пдѵе дд вѣроіж гд ндшего ар ^д. спсныс подочрѵнте С 540.8.2. Мор, епидемия. въстдиетъ бо іа^къ ид ы^къ. і цство нд цсрство. I БЖДЖТЪ гдддн н пдгоѵрвъі. і тржсн по-мѣстд М Мт 24.7 3\ А, СК, ЗП; моднте вогд отъ рдтнн. отъ гдддд н отъ пдгочрвъі С 67.21. бъітн въ пдгоѵрвж. Г)э. уіуѵоцаі е!<; е^оХетІреиспѵ, уіуѵоцаѵ еід алю\е-ѵаѵ, еіці еІ<; акаХешѵ. Изчезна, П&ГО^БЬЫНІСЪ____________________________________________________ пааатн загина, бъда унищожен, вждж у гада его вь ПАГоѵрвж. въ родъ едінъ дд потрѣвітъ сга нмга его СП 108.13; прндѣте очрво вьсн да рАДОѵркмъ са о гн ... ые вждн ннктоже лнрсъ радости, не БЖДН ННІСТОЖО ЛН^Ъ ПО^ЪВАННІА. ГАІСО БЪІ СѢМА ОСЛОѴрШЬЛНВЪІН^Ъ ВЪ ПАГоѵрвж С 319.15; а снмонъ слъішавъ отъ влажснааго пстрл. съревро твоіе съ ТОБОІЖ вждн въ ПАтрвж. ілко ДАръ вожнн мьнѣ нмъннемъ нмѣнннмь прнтАЖАТН ... не рА^гнѣвл са С 363.29-30. прѣвъівдтн въ плгочрвѣ. Гр. абібр-Ою-тод (іеѵсо. Погубвам се. ннѵтожо не доста іемоѵр нн мало нн велнко. онъ же ^ОТА ПрѢБЪІВААШб въ ПАГоѵрвіз. н ДА НАВЪІІСНбШН ІАІСО моштьнъ съі прѣло-жнтн са не рлѵн. нъ свокгж кмоѵр лѣно-стніж вьсе въістъ С 414.17. М, 3, А, СК, ЗП, СП, С. Гр. атЬХеш, біафОорсх, кашфіЭора, аѵаіреспс, олеОрос, Яоіцбі;. Нвб. пагуба ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПАГоѵрвьннкъ, -А т. Покварител, раз-вратител. вѣ нѣісто пре^вѵртеръ ... ПАГО\рВЬННІСЪ ОБрА^ОМЪ. Н ВЬСѢІСОА ДН(А-ВОЛА Н ВрАГА дочршь НАШН^Ъ ^ОЧрЛЪІ оврѣтельннкъ пръвъін С 186.19. Изч. С. Гр. А.оірс$<;. Нвб. пагубник НГер, ЕтМл, БТР. ПАГоувьиъ, -ъін прил. 1. Гибелен, пагубен, смъртоносен. гГ вже... еже есн ддлъ омрдѵенъімъ. ОСВЪТНТН ІА. отъ тъмъі ллроѵрвънъігл СЕ 32Ъ 1-2; поѵ'то рсѵе лвстншн нъі ѵе воговорѴе. ОТЪСТЖПНТН ОТЪ БА ЖНВААГО. ТН рАБО-ТАТН ВѢСОМЪ ПАГОѴрБЪНЪІНМЪ. прѣдъ-ЛАГАА НАМЪ СВОГА ВЛАГАІА С 87.15; н НЪІНІА ГН ... ОСТАВН МН ВЬСА ВО^МСОНЬ^. ілко да не прншед‘шо\р мн на грѣ^овь- НЖІЯч ГЛЖВННЖ. ПОГО^БНТЪ МА ПА-ГО\рВЬНЛАРО ВрАГА ВО^рА ДО ІСОНЬЦА С 528.20-21. // Опозоряващ, осквер-няващ. оѵрвоідвъ во са пдгоѵрвьнъін ^МНН. ОТЪ ПОІСАІАНЫА ПОДАІОМААГО. отъ вь^нсісаябштннмъ торо вьсесрьдь нспрдвьеныд. прнтвлрѣктъ кго. гдкоже мнѣдше оѵрже своіего плѣньнніса. воле прьвлАго прнложнтн ве^Аісоньк С 521,21. 2. Опасен, страшен. слъішалн іесте. серггд. сАврАНТъскоѵроѵрм (!) племснн існа^а постдвькнл ... повѣдж сътворн по всл лъта. на пдгоѵрвнт.іА персъі С 566.24. 3. Вреден, който не принася полза. овок во то пдгочрвьно Н ПЬВАТН н отъѵаіатн са С 409.27. 4. Като същ. пдгоѵрвьннн м. тн. Гр. ^оіроі. Раз-вратители, покварители. стъін ісодрдтъ реѵе. вллжент. іестъ мжжъ нже не ндетъ нд пжть неѵьстнвъінр;ъ. н на СЪДДЛНШТН пдроѵрвънъін^ъ N6 Сѣде. нт. вждетт. ВЪ ^ЛІСОНѢ ГНН ВОЛГА кго С 101.18-19. Изч. СЕ, С. Гр. олеОрюс, Я-врешѵ. Вар. плгоувгмг, Нвб. пагубен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. паданьк, -ІА ср. 1. Падане, рухване на земята, слъпндвъше сатъ гласъ ... ПАДЯл НА ^емі НІЦІ ... ПАДАНЬбМЬ свогж ыемоштт. ЫАМТ, ПОКА^АША I СІЛЖ іспо\рштт>ШАГо гласт. К 5а 20. // Образно. I вг"вн ъ семьонъ і реѵе къ млрні МАтерн его. се лежнтъ сь. иа падань6 і на въстдыье мыогомъ. въ ілн 3 Лк 2.34 А, СК) сждітъ іа^ісомъ )' нсплънітъ паданнѣ. съкроѵршнтъ главъі по ^емлі мъногомъ СП 109.6. 2. Бедствие, нещастие, гибел, н рА^дрАжншіл і ВЪ ЫАѴІНАНН^Ъ своір^ъ. Н ОЧрМЪЫОЖН СІА вь нір;ъ ПАдднье СП 105.29. Изч. 3, А, СК, СП, К. Гр. лтйра, лтйстк;, штйлтшац, Вар. паданніо, паааньс, Ноб. паданио остар. ВА; падане ОА, АК, Дюп, НГер, ЕтМл, АР, ДА. ПАДАТН, ПАДАІтК, ПАДАЮШН несв. 1. Па-дам, движа се от високо към ниско, към земята, оыд же реѵо сн гн. іво Н ПСН ѢДАТЪ ОТЪ кроѵрпнцъ ПАДАІЖ- штн^ъ съ трдпег;ъ1 господен свонр^ъ М Мт 15.27 3, СК; I ^въ^дъі нлѵънжтъ плдАтн съ нвсоММк 13.25 3; лл^дръ ПЛААЫЬГС 179 плжнть ЖОЛЛЛШО ИЛСЪІТНТН СА ОТЪ кроч^-ПНЦ7>. ПЛДЛНВШТНН^Ъ ОТЪ ТрЛПв^ЪІ бораталго М Лк 16.21 3, А. II Падам, хвърлям се. ѵісъ ... гла. гн. помнлоѵрн СНЪ МОН. ѢІСО НЛ НОВЪІ МСЦА вѣсъноетъ са I ^ьлт стрлждетъ. мъыо-ЖНЦвВВ БО ПЛДЛОТЪ ИЛ ОГНЬ. I мъно- жнцевв въ водж М Мт 17.16 А. // Образно. въі жо ъко ѵловѣѵі очрмі-рлете. Т ѣко одшъ отъ къыіазь подлото {погр. вт. плдлото, Север., с. 110, бел. под линия) СП 81.7; кръстъ въдржженъ бъівллшо. I мдѣісісл гръ-дъіні плдллше К 105 12; нлдѣкмъ СА ... НЛ ... БЛ. КЖС ... ПЛДЛНБШТА НЪ| от' лѣностн очртврьждлктъ С 522.27. 2. Срутвам се, събарям се, рухвам, онъ же... реѵе нмъ вьсѣко цсрствне рл^~ дѣль са слмо вь севѣ ^лпоѵрстѣлтъ. і домъ нл домъ плдллтъМ Лк 11.17 3. плдлтн нл колѣноѵр. Гр. уоѵгжетёсо. Коленича, падам на колене, і прн-до къ немоѵр проклжеыъ ... і нл колѣно\р ПЛДЛІА Н ГЛА €МОЧр. ѢКО ЛШТ6 ^ОШТОШН можешн ма нштнстнтн М Мк 1.40 3, А, СК. плдлтн ыл лнцн. Гр. параррштсо [вар. катаррітстсо] ёцсштоѵ ётгі. ярб-асокоѵ. Падам по лице, покланям се до земята, нъ тъѵыж отъ мѣстл до мъстл въ црьквн ПЛДЛА нл лнцн СВОКМЪ. НСПОВѢДЛЛШО СА вочр съ стенл- ннУмъ С 168.9. плдлтн прѣдъ ноглмл. Падам в краката на някого, жонъі ... нмжштд ТЛННЪІА врѣдъі ... плдлл^ж прѣдъ иоплмл стллго С 557.3-4. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. піпхш, (іеіЭ(атпці прб? тгсштѵ. Нвб. падам, падна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, Срв, Падало МИ ВМС; Падината МИ, Падиняк МИ, Падеш МИ ЙЗах,Кюст.кр,; Падините МИ ЙЗах,Кюст.; Падалище МИ ЙЗ.МИПаи; Падалище МИ АМСел,Полог; Падала МИ, Падало МИ, Падина МИ СНМБ; Падалски ФИ, Падешки ФИ, Падшшрски ФИ СтИл,РЛФИ, плдоньм, -ю, ср. 1. Падане, рухване [образко]. I влгслвн ѣ сѵмеонъ н реѵо къ млрнн млторн его. се ложнтъ съ ил плдоыне н ил въстлнне мъногомъ въ нлн М Лк 2.34; вллгословыенъ грд-ДЪІН. лдл съвд^лнл покл^лтн. л лдл-МЛ ОТЪ ЩЪ отрѣшнтн. Н ПЛДОННІА вьстлвнтн С 341.30; Тюдо ... отълж- ѴСННК СТЪІН^Ъ. БО^Ъ ВЬСТЛННІЛ плде-ННК. ТО БЪІСТЪ МѢНОННІЛ твокго отъ жндовъ прнтджлннк С 425.11. // Слабост, немощ, іцѣлн ... гГ... рлвл твоего сего ... тъі во есн вь^ан. отъ ПЛДСННѢ МОЛАфЛЛГО СА ТСБѢ СЕ 31Ь 12. 2. Падение, грях, грехопадение. сллдысо въкочршеннк нъ горько плденнк С 351.10; не плденые коіе н грѣ^овьнок опл'ѣ^еннк. н велнѵлныл о свокмъ ооѵрп'влннн. ПОДЪАТН въ^мо-жетъ С 513.20; вь семь во оврѣтлкмъ ... велнкжіж ллѵьвж. плденнк сетнок отъ лѣностн сьлоѵрѵьше са С 513.30; вндъв же севе рлвъ вжнн ^ѣло отъ всѣрсъ ѵтомл. н кже отъ ѵьстн съвъь влвкштек сд многъінмъ плденнк. отнде отъ мѣстл того С 518.29; нъ (лкоже велнкъіА н нстннънъіа бллгъіа нрлвъі мжжл. съкл^омъ. тлко досто-нтъ н нлнесенжж кмочр вочррж. н отътждѣ съвъівъшек сд кмочр велнкок плденьк съповѣдлтн С 520.27; ілкоже вслнко плденьк. толнцѣмъ вдштс по-томь кго бъістъ нспрлвькные С 521.2; н плдоныл кго оврл^ъ нспъітлвъше. вь поѵлль вьплдо^омъ С 522.21-22; ненлвнстьнъ ввн плодъ въ^гръдѣныл. нм'же н въскоръ нмлт' плденьк кже нл плгоѵрвж С 545.17, Изч. М, СЕ, С, Гр, ятйсп;, тстйца, Вар. плдонню, пласпнс, Нвб. падение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. плжнть, -н ж. 1. Паша, трева, про^ід-вліан плжнтъ скотомъ У трлвж нл слочр— жьвж ѵлТсмъ СП 103.14. // Образно. л^ъ осмъ двьрн, мъиоіж лшто кто ВЬННДСТЪ СЪПСТЪ СА. н влиндетъ н Н^НДОТЪ, I ПЛЖНТЬ ОВрАфОТЪ М Йо ПЛ7Н€Г7>ТЬ 180 плкость 10.9 3, А, СК. 2. Пасбище, водъі ОѴрБО дьнесь. крлснъншж плжнть нлмъ ІЛВНША. Н N6 ДНВН СА ВЬ^ЛКБЬКНб. лште отъ водъ плжнтн цвѣтьннн ідвншА са С 495.18, 19. // Образно. вже ... прогнѣвл сд ъростъ тво(ѣ) нл ѵовца плжнтн твоед Е 32а 2. Срв. СП 73.1; гГ. мъі же лкдне твоі і овьціа ПЛЖІТІ ТВ06ІА. КПОВѢМЬ СЬЛ ТбБЪ ВЪ вѣкъ. въ родъ і родъ въ^вѣстімъ ^вллъі твоіа СП 78.13. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, С. Гр. хорхос,, ^еірмѵ, ѵоцт^. Вар. плжнтъ, плжіть. Нвб. 0. ПЛ^НСГЪТЬ, -Н М. Копито. ВЪС^ВЛЛЖ ІМІА БЛ М06Г0 СЪ ПѢСНІБК ... У ГОДѢ БЖДбТЪ БО\р ПЛѴ6 ТСЛЬЦЛ К>НЛ. рОГЪІ 'і^ДѢБКШТА і пл^ыегъті СП 68.32. Изч. СП. Гр. отЛір Неб. Срв. пазн 'копито’ диал. НТ, НГер, ЕтМл, ДА. пл^оѵдел, -ъі ж. 1. Пазва, въдовнцн ... СНЪ ННОѴАДЪ КД'НЛѴ6 СЪСЪІ. кгоже НОСАШТН ВЪ ПЛ^ОЧрСѢ МЛТН КМО\р. ВЪ ВрѢМА ЖАТВѢ ... ПОЛОЖИ НЛ ^6МН СНЛ свокго С 43.13. // Образно. нлѵръпл-нмъ са о\рво н мъі сь ннмн съ горъі н невесънллго боглтъствл. несъітлмн ПЛ^ОЧ|^ЛМН. н кт. кровѣ^ъ положнмъ божна длръі С 327.10. 2. Подмишница. Н ЛКЪІ ОТЬЦЬ ЛЮБОВЪНЪІН прнк-млетъ ѴАДО свок. тлко прнтекъ львъ сісоѵн нл прлведьннкл. н подъ пл^оѵр-^лмл кго положи но^ѣ свои С 166.23; рл^гнѣвлвъше са ве^лконьннцн. повс- ЛЪШД прннестн СЪВЛЛЪМЪІ МѢДЪНЪІ. н рлжде-гъше а плѵс- огіГѣ. подъложншд подъ обѣ пл^оѵрсѣ н рѣША к Дс-мочр вльевн ... косо лште- нс пл^оѵдеъі НСТрА-сешн лкбо и кдннъ съвллъмъ. и дл плдетъ нл ^емн. то дл вѣсн ілко оѵрже въмъ н^вѣсто косо отъвръже са богл свокго С 263.30, 264.2—3. 3. Гърди, гръден кош. прнемъі копне воджірее въ пл^очр^ж ткоіж. съкроѵршнлъ есн в'сѣ жржжнѣ (!) снлънъі^ъ. і снлж н^ъ СЕ 29а 3. Изч. СЕ, С. Гр. коХкос,, раа%а?аі, аі аукбАаі. Нвб. пазуха диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. плкость, -н ж. Нещастие, пакост, н ТЛКО ВЬСѢКОА ПЛКОСТН Н ВЬСѢКОА БѢ-ДЪІ. вьсл вьсждоѵр НСПЛЬННША СА С 210.4. // Несправедливост, тирания, деспотизъм, овлѵе нлродл свобо-дн^ъ твока плкостн С 512.19; нъшіл Н ^ЛПЛДЛ Н^БЛВЫЖ ТВОКА плкостн С 512.22. ве^ плкостн н врѣжденыл. Гр. арА.а-рцс; каі асаѵрс. Невредим и неоще-тен. вже ... блгвн і просллвн. ве^ плкостн. і врѣжденнѣ в‘сего жнтнѣ. въ эдлмѣ семь СЕ 14Ь 22. плкостн дѣглтн. Гр. коЯ.оссрі^со. а) Причинявам страдание, измъчвам, бия, удрям, тъгдл ^ЛПЛЬВЛША лнце его. і плкостн емоѵр дѣлша. овн же 7\ ллннтж оѵрдлрншА М Мт 26.67 3, А, СК; гГ ... помнлоѵрн ѵісл сего ... не дѣн емоср плкостн. нн ржклмл нн ноглмл. нн в'семо\р тълесн СЕ 36Ь 10. б) Прич. сег. деят. като същ. плкостн дѣккірен т. тн. Гр. о! поХе-ройѵтеі;. Тези, които пакостят, вредят; неприятели, врагове, нъініл о\рБо трон ежтъ плкостн дѣіжште нлмъ. сотонл н доѵраъ н вокводл С 73.1-2. плкостн [плкость] творнтн [сътворн-тн]. Гр. рХактсо, абікесо, гтгрреа^ю, еѵо%Я.е'со. Пакостя, напакостявам, вредя, навредявам, причинявам вреда [страдание], сметъ же непо-слоѵршълнвъііА. рсоудоо^мънА. I снлънъна. тѣмъ плкостн творите СЕ 45Ъ 6; ономочр б[.] мъноглштн нл семь жітін плкость творілъ есі К 9а 9-10; стъін кононъ ... лжклвочрочрмоѵр томочр вѣсочр. ^лреѵе ... нн плкостн сътворнтъ комоѵр С 36.26; вллдъікл же рс-ѵе къ Кемв ен. лште сътворн плкость огн! въ почрстъіьПн ІСЖПННѢ. то н млрнн сътворнтъ плкость прншьствнк МОК С 250.21, 22—23; стъін ... львл ... посълл ... ^лповѣдлвъ. нн кд'номоѵр мнмо- плкость 181 пмсы НДЖШТНН^Ъ ПТБТЬМЬ пакости сътвори С 558.15. плкость прждтн. Гр. бсбікёорса, етсдрЕа^ороч. Пострадам, претърпя мъки, обиди, неправда, гн вожс- Н^БАВНВЪІН. СВАТЪІА ТрН ОТрОКЪІ ТВОА отъ пештн огЛнъіа ... Н ИС- ДАВЪ нм‘ ПАКОСТИ ПрНАТН ... ОѴрСЛЪІШН НАСЪ молаштъ тн са ^се С 179.7; лште пакость прннмъ помолгк са уь. того С 379.25-26. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. тираѵѵіі;, апбѵоіа. Нвб. пакост ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пакость> [погр. СЕ 98Ъ 5] вж. по^оть. пакостьннкъ, -а м. Мъчител, насилник, тиранин, поваждснъ жо бъівъ ОТЪ ОТЬЦА СВОКГО ДН1АВ0ЛА. ПАКОСТЬННКЪ. П0ВСЛѢ ВЪДАТН СА КМ0\р Н СЬ ННМЪ БЪІТН. НЛН N6 ПОКОрНВЪШС СА осжжденомъ въітн на сьмрьть С 58.18-19; съва^анн жо въівъше. НСПОБѢДНМНТ воннн ^рьстовн. НДѢЛ^Ж веселАінте са къ пАкостьннкоѵр С 58.30; ѵо велнкодочршьнъін оѵрме. ілко НА СЖДНШТН ПАКОСТЬННКА НО ПОДВНЖС СА ТВОН СЪМЪІСЛЪ. НЪ ПАѴ6 кръпѣн въктъ С 63.30; н врѣМА прнсѣштенню просвьтѣсте СА ПАѴС СЛЬНбѴЬНЪІА свѣтьлостн. ПОіСсЖС БЛАГОдътн н вѣрж прѣмждростн. посрѣдѣ ПАКОСТЬННКЪ. доврнТ мжѵеннцн проповъдАсте С 68.6; стнѴ жс рѣшА пакостьннко^ ... ПОБѢДНМЪ ТВОКГО ^ЪЛОКЪ^НЬНААГО нрАВА С 69.25; прнде дохрзъ отъ КССАрНА. Н ... ПОВСЛѢ ПрНВССТН СТЪІА ... Н В6Д0МН КЪ ПАКОСТЬННКОМЪ С6Г0 ^алма глаголаа^ж С 73.16; очртроѵр же въівъшочр. въ тъ дьнь повелъ н^вестн А НС Т6МННЦА. Н прнвсстн. Н СТАВ*ЪШ6 (!) прѣдъ ПАКОСТЬННКЪІ рѢША. ІСЖС ^оштете творнто С 76.3; акъі въстока СВОВОДН. Н ^АПАДА. ОЧрСЛЪІШН Н рА^БОН-ННКА ІЛКО Н ПАКОСТЬННКА (ГАКО Н ПАКОСТ'ННКА) ОТЪСѢѴСНА С 512.26, 26-27. Изч. С. /)>. тираѵѵоі;. Вар. плкост'»нкг. Нвб. пакостник ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пакъі нареч. и част. I. Нареч. 1. Пак, отново, наново, повторно. ПАКЪІ ПОСЪЛА ННЪІ рАБЪЬ МЪНОЖЪНША пръвърсъ. I СЪТВОрНША нмъ тожде М Мт 21.36 Зг, А, СК, Б; ПАКЪІ ПОСЪЛА ННЪІ рАБЪЬ ГЛА рьЦЪТС ^ЪВАНЪІМЪ СС ОБѢДЪ МОН 0\рГ0Т0ВЛ^Ъ. ЮНЬЦН МОН Н ОЧрПНТѢНАА НСКОЛСНА Н ВЬСѢ ГОТОВА. ПрНДѢТС на врлкъ М Мт 22.4 3', А. Срв. СЕ 106а 15; і вьніде ПАКЪІ ВЬ СЪНЬМНШТС. I БѢ то\р ѵлвкъ соѵдеж ржкж нмъі М Мк 3.1 3, А, СК, I ПОСМЪ НСЪ ПАКЪІ ОВА НА ДССАТС. НАѴАТЪ НМЪ ГЛТН. СЖС ^ОТѢАШС БЪІТН емочр М Мк 10.32 3; пакъі же пнлатъ възгласи ^ота отъпоѵрстнтн нса М Лк 23.20 3; по томь жс гла оч^уеннкомъ. ІДѢМЪ ВЪ ІЮДСКБ ПАКЪІ М Йо 11.7 3, А, СК, Н; реѵе нмъ нс. пакъі. мнръ ВАМЪ. ѢК0ЖС ПОСЪЛА МА ОТЪЦЪ Н А ТЪ сълж въі М Йо 20.21 А, О; сн ова на ДССАТС ПОСЪЛА ^ЛПОВѢДАВЪ НМЪ ГЛА. НА ПЖТЬ А^ЪІКЪ НДѢТС. Н ВЪ ГрАДЪ САМАрънъ не вьнндъте. ндѣте жс ПАКЪІ КЪ ОВЬЦАМЪ ПОГЪІБЪШНМЪ ДОМО\р н^лва СК Мт 10.6; н плкъі въ^двн- ^АСТЪ крстъ [...] ТО Н ПАКЪІ ПѢВЪЦН пожтъ п^. по вторъмъ ^двн[...] (нТ н па)къі двн^астъ крстъ Е 31а 14, 15, 16-17; очрмъножілъ ссі на мнѣ велі-ѵсство твое. V оврлшть оѵртѣшілъ міа Т отъ вс^денъ ^смльа пакъі възведе міа СП 70.21; влісо гГ вже ыашъ ... тъі своск; прѣмждростнич. со^ъдалъ ссн ѴКА. I ПАКЪІ вь ^емнк вь^врАірленшн н СЕ ЫЪ 19-20; молвв та м'ногомнло- СТНВС. СЪМНЛН СА НЪІНѢ НЛ МА. ѴМТЪПА-ДЪША СТЪІ^Ъ твон^ъ повелънсн. н прн-овырн МА ПАКЪІ СТАДѢ ТВОбМЬ СТЪІ^Ъ. НСГОЖС МА нс^ъітн пронъірнвъін. ВрАГЪ. НЪ ПАКЪІ ОБрАТН МА. ПАКЪІ ОБНОВН МА. ПАКЪІ ОБЛѢЦН МА. ПАКЪІ ОГрАДН. ѵестънъімь тн крстомь. I прѣѵестънъімъ тн псѵАтемъ. стрл^ъ ПМСЪІ... 182 ПЛІСЫ.і. твон ^лтворн ВЪ М'ЫѢ. I ТАННѢН трлпе^ѣ прновьфн СЕ 78Ь 13, 15, 16, 17; і паісы своводь вѣі ѵкъ. імьже і бѣ СЬВА^АЛА съмрьть ТѢМЬ Ж6 БбСЪМрЬТЬО ОБрѢТО. ІМЬЖО БО БѢ ОСЖЖДОНЪ. ТѢМЬ же са і отръшААше К 10Ъ 3; ыоштъігБ въ вітьлѣомъ рлждАетъ са. ыоштъіл; пакъі вь сіонѣ. мрг[.]вт,і^г порАЖДАетъ са К 14а 9; Аыдчрплтъ реѵе. съвлъісьше во^дАрьствьнААГо. ПАІСЫ БНІАТ6. ДА ВЪСПрДНЖВЪ ПОВНІ«ТЪ сд вогомъ. н ^аповѣдшъ владъіісъ нашн^ъ цъсАрь С 103.3; врАтъ ... длстъ маломоштн з ^латнцъ. н отнде. паісъі очрво мало прѣмоѵрднвъ въ тъ ждо донь. прнде тт. жде мало-мошть къ вллжс-ыо^оѵрмо^ грнгороѵр ... ПАІСЪІ Ж€ МАЛО ПОМОѴ^ДНВЪ ТрвТНК ВЪ тъ жде дьнь прнде къ БЛАЖСночро\рмо\р грнгорно\р С 120.8, 16; отндошд жо мыого нмъ глаголавъшо, н паісы прі-дошд іъ мыогомъ НАродомъ С 137.3; н но тъѵыж со. нъ н отъ ныѣ^г миогг. рА^ЛНѴЬЫА ОѴрНЪЖЫА рАЖДАІЖТЪ сд. прА^дьнъствоѵрітШтнѴмъ. 0 жнтннст-прА^дьньствнн;<г. пасъі (погр. вм. пакъі, Север., с. 113, бел. под линия) же тамо. оѵрвогъін о\рво въ дрд^льствѣ. воглтьн жо вь ВОСОЛНН. N0 трепо^ы рддн тъѵыж, н множьства. иъ н рн^ъ двлма свѣтълъін^ъ. н волнѵа-нннмъ одѣыыа С 492.22; да ожо доврѣ ^абънв'ш6 пін ^глѣ помныаот (..) Н ОБрАфОіТБфе са вьспат(ь) ПІ тджде прнем(„.) о дѣлл Бе^Божьыъ^ъ стрАыъ фЮДН Н ТрѢБОВЛНЬѢ н словссл Р II 4.3, 6; таісо ін ты въ^лѣ^ь въ водж. н оврА^ьмь втеромь въ водѣ погревеыъ. іаісожо н оыъ въ камоно. ВЪСТААШН пакъі въ об'новлсннн жн^нн ^од(а) X I Вб 13. 2. Още. Афе лн теве ыс послоѵр-шаатъ. понмн пакъі съ собобк с-дныого лн два, да ВЪ О^СТѢ^Ъ дъвою лн трнн съвѣдѣтель стАыетъ вьсѣкъ глъ М Мт 18.16 З1, А; сего рлді въ^веселітъ сіа сръдьце мое. н въ^драдова сіа ЬА^ЬНКЬ. МОІ. ПАІСЫ ЖС- I плотъ моѣ в'ьселі'г'ь сіа ил оѵрпгвАнге СП 15.9; ооѵрвожлвгі БЪ СВОІ^Ъ неочсвожгно НАС& рАДІ. ДА НЪІ ОБОГАТІТЪ. БЛІ№ ПрІШбДЪІ ВЪ СЪМѢрбННІ. I ПМСЪІ ГрАДАІ В7> СЛАВѢ К 1Ъ 2. Срв. С 326.24; н ісоньѵлвъше помолншд сд. н въстлвъше пм<гі поіа^ж до полоуноштн С 70.26. з. Все още, въпреки това. У пріло- ЖІШІА ПЛКЪІ СЪГрѢШІТІ €МОѴр. ПрОГЫѢ-ВД.ШІ7.Ч ВЪІШЬНѢГО ВЪ БО^ВОДЬНѢ СП 77.17; нгчдо вьсѣмі сімі съгрѣшішіл пмсы емочр. У N6 ілсі вѣръі ѵмдесбмъ вмоѵр СП 77.32. 4. Също, освен това и, по-нататък, пмсы подобъыо «стъ цсрствне невское нбводоѵр въвргженоѵр въ море. I отъ вьсѣісого рОДА Н^БЪрА-въшю М Мт 13.47 3,^А, СК\ пакъі слъішасто. ѣісо роѵено вѣі древьннныъ. N6 въ лъжж клъыешн са. въ^дасн же гвн клатвъі твоіа М Мт 5.33 3; пакъі же ВЪПрАШАА^Ж Н флрНСѢН КАКО про-^ьрѣ. оыъ жо реѵе нмъ. врьыьо положн мьыѣ иа оѵню. н оѵрмъі^г сд н внждж М Йо 9.15 3, А; реѵе ж« омо^ нс. паісъі ПНШОТЪ, Н0 ІСКОЧ^СНШН ГА БА СВООГО 3 Мт 4.7 А, СК, Б; паісъі прныоснмъ товѣ. сл(о)восънжіж сніж. і восквр(ъ)нг-ыжіж слоѵржъвл;. і молнм(ъ) тн сд. і мольвъі дѣомъ СС ІІІа 1; пакъі МОЛНМЪ СА. ПОМАНН гГ (в)'со опнскпъ-СТВО. ПрАВОВѢрЪНОО ... в'сѣ(ко) попъство. Н ДНѢКОНЪСТВО 0Ж6 0 ^із. (н) В^ЪІСЪ свфоыъі ѵныъ СС ІІІЬ 18; відѣ лі ІСОЛНІСЪ ПріБЪІТЪІСЬ. ѢВІ СТрАЖДЖ-ШТІМЪ ^ЬЛѢ. ВІЖДЪ ПАІСЪІ ннъдс тво-рАШТНМЪ ^ЬЛО ЫСМНАОСТІВЪІЬА МОѴрКЪІ К 3Ъ 15; ѣджштемъ во імъ сатъ прінмъ ^лѣбъ прѣломь н реѵе се остъ тѣло мое ломімое іъ. м^огъі ... і пакъі. ѴАШ7Б с(.)тъ ДАѢШ6 ІМЪ РЛА. С6ЖДС- ІМЪ ГЛА. се остъ ісръв(.) МОѢ. і^ліваома ^а въі. въ остАвленьс- грѣ^омъ К 1Ъ 20. Срв. С 419.17; н сьвѣдѣтеЛьство^ктъ слррл. н сь ^еіж ровекА. н пакъі аыыа. ГрЖСТОКААГО ЫОПЛОДЬСТВА. рАВОТАВЪШД стрАстн. н оть теве своводж прннмъшд С 250.2; елныьсісы пантата [...іыьскы ПЛІС&І... 183 ПЫСЫБЪІТЬГС ВЬСС С6 ПрНДСН[...] НЫ Н ПМСЬ ПАНТА тл МЛ В 12. 5. После, след това. свд-тнѴ же мльѵллрсж. ннѵъсоже кмо\р отъ-вѣштліжште. пдкъі же повелѣ кнд^ъ ГВО^ДНА рЛЖДбГЪШС ЖСШТН А ПО ^ръвътоѵр С 178.26; лгг^слъ рс-ѵе. нм'же СТрЛННОЛЮБНЮ НМѢАШе ПЖѴННЖ. ПАКЪІ тоѵр владъіко. іавль сд плтрнлррсовн въ прнпжтьыѣн СѢНН. МНМОНДС- ВЬСѢ-ѵьскаа нспльынка С 250.14; дл іажс ПОСЛО\рШДНННМЪ лкъі сжштл вѣрост; твръдояв вндл въжделл. тд же плкъі божнкіж славок; въспрннм' сллвнтъ господа С 252.10; дѣѣшн лн молнт- ВЪІ ТрѢБОВД ТЪГДА НД ВЪСТЛВЬНЖНіе 0\рМЬрЪШАДГ0. Н ПАКЪІ ННЪГДА. N6 тъѵькк лн слово реѵе ыадъ дѣвнцж. ТАЛНДА К0\рМЪ1. ДАСТЪ (Ж рОДНТвЛ"еМА съдрдвж С 307.5. 6. Твърде, доста, прекалено, въ тъі дьын пакъі мъно-го\р сжштоѵр нлродочр. I N0 нмжштемъ ѵесо ѣстн. прн^ъвдвъ очрѵоннкъі СВ01А НСЪ. ГЛА нмъ. мнлъ мн естъ нлродось. ѢКО НЗЖ6 трн ДЬЫН ПрНСѣДАТЪ МЬЫѢ. I N0 НМЖТЪ ѴОСО ѢСТН М Мк 8.1 3. 7. Вече, повече, ода въ вѣкъ отърі- ЫОТЪ ГЬ. V N0 ПріЛОЖІТЪ ВЪБЛАГОВОЛНТІ пакъі СП 76.8. 8. Обратно, назад, отъпоѵрштеномъ жо ниъ бъівьшомъ, тдк ... текжште бѣгаа^ж акъі огЛмъ ПДКЪІ поынмн. дондожо дондоша мѣста ндежо вѣ' (!) копнУ стлрѣншннд нмъ С 39.21; н съ вьсѣіувмъ оѵртврь-жденннмъ. влюдомн вѣлрсж ыа въпрл- ІНАННІС. ДА АШТ6 рДѴАТЪ ЖрЪТВЪИО ІАСТН. то ве^ мжкъ отъпочрштеын БЪІ-въше. паісъі въ свою къждо н^ъ ндетъ оте-ѵьство С 98.5. 9. Наистина, действително. ВНДѢ ЛН КАКО ДѢВА Н дрѣво Н сьмрьть. БЪІША НАМЪ ОБрА^Н П0БѢЖД6НЫА. ВНЖДЪ Ж€ ПДКЪІ. ІСАІСО Н ПОБѢДЪІ тн жде БЪІША оврд^н С 489.13.10. Обаче, напротив, бѣашо БО тн лнце БЛѢДО ВНДНМО. НЪІНІА Ж6 пакъі свѣтъло аісъі сльнце С 159.21-22. II. Част. За изтъкване: пък. прнде фнлнпъ Н ГЛА АНЬДрѢОВН. I ПДКЪІ АЫЬДрѢА Н фнЛНПЪ ГЛАСТО нсвн М Йо 12.22 3, А; егдд же пакъі въводнтъ пръвѣнъцл въ въселенжж. глетъ да ПОКЛОНАТЪ СА емоѵр ВЪСН АНГ6ЛН вжнн Е 66 8; н по комъканьн. нметъ ппъ чъ. ржкж СТАрѢНШААГО. А ТЪ ПДКЪІ БрАТрА сн ть. ржкж. н веджтъ ѣ на обѣдъ СЕ 116 7. ын пакъі. Гр. р.т\8е. Също не, освен това не, и не. не оѵрвон же са его. ын ПАІСЪІ ПрѢЛЬфСЫЪ БЖДН ІМЬ. Ив НМЛТЪ БО СНЛЪІ АВѢ ПАКОСТИ ТВОрНТН. Т0К'М0 помъішленьн състрѣлѣтн СЕ 886 8; не отъѵлн оѵрво севе. ісъ влждннцн вь^ь- рѣвъ. НН ПАКЪІ ПЪВАН С0Б0ІЖ ЫА НЮДЖ вь^ьрѣвъ С 409.25-26; н вь поглнь-скънкѵ ісъ^нн юже ые ^однте. нн пХн вьпрѣѵлнте са Р II 4.1. пакъі въітн. Гр. іѵ тід па^іууеѵвсп^. В християнството - възкръсна за нов живот, който ще настъпи след второто Христово пришествие. Тс же рсѵе нмъ. АІІін аііІн глж вамъ. фко въі шъдъшсі вь слѣдъ мене. пакъі вждетс. егдл сддетъ снъ ѵлкъі ыа ПрѢСТОЛѢ СЛАВЪІ СВООА. САДвТв Н ВЪІ НА ДВОІО НА ДССАТС прѣстолоѵр. СЖДАЦІСІ двѣма на десАте колТзиома н^левомл СК Мт 19.28. пакъі въ^врдтнтн са. Гр. па^-іѵбро-р^со. Върна се назад [обратно]. еже еднноіж отъстжпнвъше отъ грѣ^ъ. къ томоѵр не ВЪ^ВрАфАТН СА. къ ннмъ. іже ПАКЪІ ИА тожде въ^врлтнтъ СА. то подовенъ естъ пъсочр. на сво(а бльво-тннъі въ^врдфьшю са СЕ 70а 8-9; въ^врдтнвъ же са пакъі въскорѣ. съ В'СѢМЪ клнросомъ н людьмн прѣподовь-нъін вжнТ стнтел"ь. а са о молнтвѣ (Аже къ ѵловѣкочр Бжнм нлковочр С 530.15. М, 3, А, СК, Б, О, Н, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, X, МЛ. Гр. тгоАіѵ, би, еГта, аБОц, да>Лоѵ. [Вар. ѵйѵ]. Вар. плісан, плкгі, плкн, плкь. Нвб. паки книж. остар. Срв. пак, па диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. пакъібъітьм, -1л ср. В християнството-нов живот, който ще настъпи след пллатнн 184 ПАЛНЦА второто Христово пришествие. Тс же рбУе НМЪ. АМННЬ ГЛБК влмъ, ЪКО ВЪІ шедъшен по мънъ въ плісъібъітнн. егдл слдетъ СНЪ УЛВСКЪІ. нл прѣстолѣ СЛАВЪІ СВ0С1А. САД6Т6 Н ВЪІ НА ДЪВОЮ НА десАТО прѣстолоу М Мт 19.28 З1, А. Изч. М, З1, А. Гр. 7ісЛі77ЕѴЕаіа. Вар. плкгтитнк. Нвб. 0. палатнн, -ІА т. Придворен, царедво-рец. въ междочрмърнТ же томъ. прнде НѢКТО ПАЛАТНІ. ОТЪ ЦрЪСТВОЧрЯКШТААГО СЪ| ГрАДА С 562.6. Изч. С. Вар. плллтнТ. Нвб. Вж. при ПЛЛЛ.ТШГЛ. паллтннъ, -л м. Придворен, царедво-рец. ТрНКОНЪ же ... ВрАЖЬДОЧрА Н рА^-мъішлѣа ... н на цѣлоіе оѵртвръжде-ыые. по подрАЖАНню нже с ьГНмъ іеднояк нцѣленъін палатннъ. глллше МЪѴТОѴр БЪІТН Н рА^ДОрОѴр. 0 ПАЛАТННѢ въівъшоѵроѵрмоу ѵоѵрдоѵр С 563.20, 21; трнісонъ же ... попъітавъ іАже о пллл- ТННѢ. Н ОБрѢТЪ КГО СЛАВЬНА СЖШТА ... рл^мъіслнвъ о своіемъ невѣрьствѣ наѵа плакати С 563.24-25. Изч. с. Нвб. палатин ВА. Срв. Палатинов ФИ, Палатинков ФИ СтИл,РЛФИ. ПАХеные, -іа ср. Изгаряне, обгаряне. въівъше же въ оѵрмѣ своіемъ. въстл-въше прнплдошА клякште са о дръ^о-СТН. Н ПЛАКАЛ^/К СА Т/КЖАШТб ОТЪ БОЛѢ^НН ПАЛ'6ННІА. Н ... МОЛІАуЖ СА ЮМ0\р ДА ОСЛАБНТЪ НМЪ ОТЪ МНОГЪІА болѣ^нн С 39.15. Изч. С. Гр. фХоуюдоі;. Вар. пллснніе. Нвб. падение остар. ОА, ВА. Срв. палене НТ, НГер, ЕтМл, АР. ПАлестннъ, -а т. МИ. Палестина — историческа област в Предна Азия, Близкия Изток, между Средиземно море, р. Йордан, Мъртво море и падината Вади Араба. въ ТО ЛѢТ0 0\рВ0 АЛАМОуНДАрЬ СНСНКЪ. цѣслръскъін саыъ вь^ьмъ. нже пс-рс°мъ ДАНЬ ДАІА^Ж. НД6 НА ЛрЛВНЯК Н НА ПАлестннъ СЪ МН0Г0ЯК ІАрОСТНЯК НА гръ-КЪІ ВЪСЖДОу ПЛѢНІАА. Н НбСЬВѢДАМН поіомла плѣнннісъі С 291.28. Изч. С. Гр. Па\аістѵт|. Нвб. Срв. Палестина. ПАлестнньскъ, -ъін прил. от МИ. Палестински, който е свързан с Палестина, епнскоупъ анатолнн ... н внтАЛніл постави епнскоупл. н длстъ гемоѵр пллестннъскъіА стрлнъі С 236.29. Изч. С. Гр. ПоЛакхгіѵтц;. Вар. пллсстнигскі. Вж. при пллмтнпъ. Нвб. палестински ОА, ВА, Дюв, АР. ПАЛНТН, ПАЛЯК, ПАЛНШН И ПОЛНТН, ПОЛЯК, полншн несв. 1. Паля, подпалвам, запалвам, обгарям нещо. тн тлко по гед’номо\р н по двѣма оврл^очрякште. влъѵаа^ж. н доведъше пештн н прн- ЛАГАЯКШТе НМЪ ГЛАВЪІ ПАЛ'ѢрСЖ. н Тсполоу оумрьтвівъше пометлл^ж нл ^емн С 39.7. II Образно. ^е вже нлшъ ... нжденн него ... в'сяк /а^як ... пллАіряк грътлнь его СЕ 29Ъ 23. 2. Горя, пламтя, запален съм. тво- рАН АНГЛЪІ СВОА Д^ЪІ. Н СЛ0Ѵ|ТЪІ СВОА огнъ пллАіръ Е 66 13. Срв. СП 103.4; вллженъш же шедъ на мѣсто нждеже вѣлше ог/Ть рлждъженъ. вн-дѣвъ пллмень ПОЛАШТЬ. МОЛН СА веджштннмъ кго вонномъ. ославнтн КМ0\р ѴАСЪ МАЛЪ. ДА МОЛНТВЖ СЪТВО- рнтъ С 142.26; господи съплсн ма. тъі БО ... Н^Ъ^ВАТН же н^ъ огДѣ ПАЛАШТЛ лювострАнвнААГо лота С 232.17; н како понесетъ млрніл огьГь вожьствл твоіего. прѣстолъ твон полнтъ ^лреяк СВЬТА СА. н та лн можетъ понестн. ОѴрЖАСЪНА ДѢВНЦА С 250.18. Изч. Е, СП, СЕ, С. Гр. фЯоус^со, срХеую, срХеуорси. Нвб. паля ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Палилула МИ, Палицн МИ СНМБ; Паленика МИ ГХ,ТБИ; Па-леников ФИ, Паленков ФИ, Палигоров ФИ, Паличев ФИ, Палишев ФИ, Палншкн ФИ, Палишумов ФИ СтИл,РЛФИ. палнца, -а и полица, -а з/с. Пръчка, прът, тояга, оѵрплсс-ші ь\ паліцсяк ПАМфнЛЪ 185 ПАМАТЬ ЖС-ЛѢ5Ч10ІЖ. ѢКО СЪСЖДЪІ скждсльшкл съкроѵрші СП 2.9. Срв. С 336.8; жс-^лъ ТВО-І ПЛЛІЦЛ ТВОѢ ТЛ МІА очртѣшісте СП 22.4; А\ррнлнілнъ .... повелѣ прннс-стн огЛ.. н полица жс-лѣ^нъі. н ВЪЛОЖНТН А вь огьП>, н плчрлоѵр СЪВА-^ЛТН рЖЦѢ Н НО^Б ... Н ДВѢМЛ МНТѢ палнцамл .... нлма Бнті н С 2.19, 24; стъін же плвьлъ нл м'но^ѣ мжѵнмъ. н внкмъ пллнцлмн желѣ^ылмн ... вьпнілше глагола. лѵррнлнілне мжѵн-телю ... ѵ'то тъло сътворьшл ма ... мжѵншн С 4.5. Изч. СП, С. Гр. рсіроос;, Рактррш. Вар. пьліцл, Нвб. палица диал. и остар. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. пдмфнлъ, -а т. ЛИ. Памфил -свещеник в Кесария Палестинска, умр. мъченически с дякон Ва-лент и Павел по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари, мца ф7р ... еГ. стъну мкъ. плмфнлл оѵрллентл плвлл пор-фнлл селевкл, ноуллнл. Н ННѢ^Ъ А 1426 14. Изч. А. Гр. ПарфхХо^. Нвб. Памфил ЛИ СтИл,РЛФИ. паматнвъ, -ъін прил. ПАМАТНВЪ ^ъло\р. Гр. рлщспкакос;. Злопаметен, помнещ злото, ннѵ-соже бо снце ненАвнднтъ бъ. ілкоже плматнвл тъао\р ѵловѣкл С 422.24; ЛШТС БО Н ТЪМЛМЪ ПрЛВЬДЪІ ТН ПЛМА- тнвн ксмъ тъао\р С 424.5. Изч. С. Нвб. Срв. паметлив ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. памать, -н эіс. 1. Памет, способност за запомняне, ^ѣдо лгстѣ прокочрдн. нн рА^оѵрмѣтн кже ыа подобж. нн плматнвк слоѵдеъ оѵртврьждлА С 340.2-3; ве ... тън вь своен плматн бжсьнѣн съдръжншн В’СѢ^Ъ ДѢЛеСА. н словесл н мънсл(.) Р VII 4.15. 2. Спомен, възпоминание, лмнн гліж влмъ. ідеже лште проповѣдѣно вждетъ евнъне се въ вьсемъ мнрѣ реѵетъ са. і еже сътвори сн въ плмать еід М Мт 26.13 3, А, СК. Срв. Мк 14.9 М, 3; ^лѣбъ ... длстъ нмъ гла. се естъ тѣло мое длемое та въі. се творите въ моіж плмать М Лк 22.19 3; врлжьѣ оскж-ДѢІША оржжьѣ в конець. н грлды рл^дро\ршілг е ПОГЪІБб плмьать і^ъ съ шкмомъ СП 9.7; лнце же гне нл ТВОрІАфІАІА ^ллл. потрѣвнтъ отъ ^емьл плміать і^ъ СП 33.17. 3. В литур-гичните бележки - памет, споменаване; църковен празник, посветен на светец, мъченик и под. не ж въ ние бънва плма оцмъ ннкн А 306 3; мѣ септА въ л _дё. нлѵато нндкточр н_^о Аѣ. н ПЛМІА п^ѣнлл сѵмеонл стлъй А 112с117. Срв. Е 20а 11; въ в Йе прѣжде родствл ^вл. плма прркмъ А 1296 14; н^ л по пентн-костнь плма всѣ^стъі^ъ СК 306 8; сж л постьнл плмат дедорА СК 736 6; н& съіропо. в нжже въівлетъ плматъ. вллвнѣночр плтрнлр^очр Е 46 16; н!-. л. по. в нжже въівле(т) плматъ. стъімл монен н лроні$ н проѵннмъ прркомъ Е 1а 13; бѣ же прл^дьнікъ плматі нмъ К 66 38; енн же гллсъ до дьнесьн^ѣлго вьпніжтъ съвнрліжште са. въ прѣ-еллвънън тъ день плматн стллго кононл С 35.6. 4. Легенда, предание. съпнсл же плмать стъін^ъ. нслніл нѣк'то нменемь. съінъ лдлвовъ С 271.19; дл очрво нн твогл сватость. вьсоѵрк въс^°тъ отъ нлсъ пнелньк пръдлтн. плматн нже въ стъі^ъ лнннл. нспрлвькнн С 544.6. нмѣтн памать. Гр. 8%® ТГ]Ѵ руцццу, ех® трѵ гжбцуцеяу, ех® (хѵтщбсгоѵа. Спомням си, пазя спомен, имам спомен, въмѣсті въ въ прл^дьнікъі н^ъ ДѢТѢЛІ. дл ... імжтъ ПЛМАТЬ. I не ^лвжджтъ. доврллго СЪДѢТС-ЛѢ К 66 29; сн орглнъі вь^аша. егдл ь\ плънка ДЛ ІМЖТЪ ПАМАТЬ ДОМЛШЪНѢГО жітьѣ К 1а 36. Срв. С 418.26-27; лпостольскъін мжжь ... съпслнок се ОСТАВН НА НЛКА^ЛННК НАМЪ. Н ДО ПАМАТЬКІ 186 ПАПА нъііГѣшыЛаго нмѣтіі нлмъ плмдть о^ѵвыніА іег° С 124.20. НС НМѢТН ПШАТН, Не си спомням, не пазя спомен, нямам спомен. Образно. трдслвнцс ... і^бѣгнн іссго рАБА ГНѢ ... I НС НМѢН ПАМЛТН НЛ НСМЬ СЕ 46а 3-4. памать полагатн. Поставям за спомен [за възпоминание], л^ъ само-НЛЬ рАБЪ в(о)ж(нн) поллглж памать (|Л>ТЬЦ)8 Н МАТерН II Брлт(й н)л ІСрЪСТѢ^Ъ сн(рсь) СН. ПАМАТЬ творнтн. Гр. ТЦѴ (ХѴП)ХГ|Ѵ тонеоцон, тг|ѵ цѵгщтіѵ ЁлітеХ^св. Почитам паметта на някого. гГ... ПОКОИ ДША рАБЪ ТВОН^Ъ ... ѴѴ нн^ъже памать творнмъ нъінѣ СЕ 64а 6; вьсь же грлдъ. Н ОКрЖГЪНАА ІСГО вьсн. ПАМАТЬ ІСГО ПО ВЬСА ЛѢТЛ ТВ*рАШТ6. ПрЛ^ДЬНИКЪ ВеЛНКЪ нмжтъ С 532.13-14; крьстніАнн прннесъше погрсвошА СТЛА ТѢЛС-СА Н^Ъ. МѢСАЦА ДСКГАВрА ВЪ 3 ДЬНЬ, ПАМАТЬ НМЪ ТВОрАШТС ВЪ сллвж ба вьседръжнтеліл С 538.29. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, Р, СН. Гр. цѵрр.Т|, то рѵгціосгоѵоѵ, \>ябцѵг|СП(;, |іѵе(а, та гшорѵрііата, Хреіа, ло(цѵті. Вар. плмрать, ПЛМАТЬ, ПАМАТЬ, Нвб. памет ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; памят остар. НГер. Срв. Паметко ЛИ СтИл,РЛФИ. ПАМАТЬЮ, -ІА ср. Припомняне, спомняне, спомен, възпоминание, про- ПОВѢДНМЪ СЬПАСЬНААГО ДЬНН ПАМАТ-НК. ПрОПОВѢДНМЪ СПАСА НАШСГО ВЪС- крѣшсные. паус же нлше съплсеннк вь^ьпнТмъ С 479.13. Изч. С. Гр. і!щ^цѵг|аі<;. Вар. пам&тнгс. Нвб. Срв. паметване диал. ДА; паметене диал. НГер. паница, -а ж. Паница, съд за вода. нъ поіГсже скждо б-ізашо кодъі ндсжс ЖНВѢАЩС ... сътвори ПАИНЦЖ ^ѢЛО МАЛЖ, НА ПрНИМАННЮ ДЪЖДЫІЪІН^Ъ водъ С 549.13. // Голям съд за вода, водоем, водохранилище, блажснъш ... ПАННЦЖ ВСЛНІСЖ дъждънъшмъ ВОДАМЪ н ѵоѵрднж. н м'ного мопжштж вьмѣштатн водъ сътвори ВЪ МЛНА-стъірн С 552.15-16. Изч. с. Нвб. паница ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Паницово МИ, Пани-чарево МИ, Паничери МИ, Паничино МИ, Паничково МИ СНМБ. ПАННѴНЦА, -а ж. Водохранилище със зидани стени, повслѣ жс нѣкомоѵр ОТЪ БрЛТЬА тештн ІСЪ ПАННѴНЦН. н прншеДшннмъ отъ пжтн жад'номъ сжштемъ водж прннсстн. он' же реѵе ІАКО НС НМАТЪ ПАННѴИЦА ВОДЪ! ннкАкожс С 549.23, 25; врлтъ ... шъдъ отврь^с двьрн ПАННѴНЦА. н оврѣте іж нсплънь С 550.1. Изч. С. Нвб. Срв. паничка ОА, НГер, ЕтМл, ДА; паниче ср. диал. ЕтМл, ДА; Паничище МИ. паитата неизм. Всички неща, всичко това. слнньскы пантата [...]ньскы вьсе се МЛ В 10; н плкь панта та (!) МЛ В 12. Изч. МЛ. От гр. яаѵта та. Нвб. Срв. пан 'съвсем’ диал. ЕтМл. ПАНтеленмоыъ, -а м. ЛИ. Пантелей-мон - лекар от Никомидия [Вити-ния, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Макси-миан^[286-305 г.]. Пр. на 27 юли. Ь1ЦА Н& НЖ СТАГО ПАИТСЛСИМОНА ЬІКА н СТАГО СТАѢ ОЦА Н?Г КАНМеНТА СПСКПА вслнѵскАго А 151а 2. Изч. А. Гр. ПаѵтеХетіцмѵ. Нвб. Пантелеймон ЛИ, Пантелеймонов ФИ, Пантелей ЛИ, Пантелей ЛИ, Пан-телеев ФИ, Панто ЛИ, Пантов ФИ, Пантев ФИ СтИл,РЛФИ. Срв. Пантелей МИ, ЙЗ.МИПан. ПАНф0Т[нн] вЖ. ПА^НОТЪ. папа, -ъі т. Папа, глава на Римската църква. МѢСАЦА МАрТА ВЪ АІ ЖНТНЮ РрНГОрА ПАПЪІ рОѴрМЪСКАГО, БАА-ЖСНЪІН рригорнн. ПОСТАВЫСНЪ БЪІСТЪ ПАТрНАр^Ъ, СТѢН БЖНН ЦрЪКВН рНМЬ- стѣн С 119.15, Изч. С. От гр. п&пси;, ПЫІОЖЬ 187 плрлскГекьг^ Нвб, папа ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пдпежь, -А, м. Папа, глава на Римската църква. і^ца н?мѵ 0& ст&аго клнментА папожа рнмскА А 1276 б; Еіца оноѵр? ё стаіі солнвострА папожа рнмскА А 1366 17-18; Кіца сно^р ... Ъ, н оврѣтенне ^онъі? моцінн стаХ іслнмонта папожл рнмскА А 1416 7; съіропі. в нжже въівАетъ паматъ. ВЛАВНѢЫОѴр ПАТрНАр^, Н ЛЪВ0\р. ПАПС- жо\р рнмъскочр Е 4б 17-18. Изч. А, Е. От гр. тіатіас,. Нвб. Срв. папа. пдпрьтъ, -л м. Притвор, нартика, паперт [предната част на храма, в коята стоят оглашените - тези, които предстои да бъдат кръстени]. н понмжтъ н ѵръньцн, н пострн-гжтъ н въ пдпрътѣ СЕ 966 13; н оѵ^ьрѣ ВЪ п&прьтѣ ТОА ѴЬСТЪНЪІА црькъве. МЖЖА ѴОѴрДЪЫА СВАТА вь^де-ЖАШТА Н 0\рМНрАЯКШТА С 296.6; н ЦѢЛОВАВЪ ѴЪСТЬНОК КГО ТѢДО въ томъ ПАПрЬТѢ. Н ОБАЪКЪ ПОЛОЖИ Н ВЬ МѢСТѢ- ^ъ прѣподовънъін^ъ С 296.15. Изч. СЕ, С. Гр. то біакоѵікбѵ, ѵардгі^. Вар. пхпрътъ. Нвб. паперт ВА. пдпоѵрлъ, -а м. ЛИ. Палила - християнин от Пергам [Мала Азия], дякон при епископ Карп, умр. мъченически заедно с Агатодор и Агатоник по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 13 октомври. &ЦА ок?о Б Г ст^ ІСік. ПАПОЧрДА рАСПА АНАВЛА Н ДрО\рЖННЪН*Н А 1226 18. Изч. А. Гр. Поэтб/Іа?. ПАрАкднтъ, -а м. Утешител, защитник, застъпник, довереник, гдавъі СВАНМЧСЛНѢ СЖ0 ОТЪ 10АМА ... Ж1 0 пдрдклнтѣ М Йо 133.17; і а%ъ о\рмоліж ОТЦА. I ННОГО ПАрЛКДНТА ДАСТЪ ВАМЪ. ДА ВЖДОТЪ СЪ ВАМН ВЬ ВѢІСЪ М Йо 14.16 3, А, СК; пдрлклнтъ жо Д^Ъ СТЪІ ОГОЖО ПОСЬЛОТЪ ОЦЪ ВЪ ІМА мое. тъ въі ндоѵр^ъ вьсомоѵр М Йо 14.26 3, А; орда жо прндотъ плрл- ІСЛНТЪ. ОГОЖО А^Ъ ПОСЪЛІЖ ВАМЪ. отъ ОТЦА ДХЪ нстнмъмъі. 1Ж0 ОТЪ ОТЦА НС^ОДНТЪ. ТЪ СЪВѢДѢТвЛЬСТВОѵрОчрТЪ 0 мънѣ М Йо 15.26 3, А, СК; нъ ь,тъ МСТНМ7Б ВАМЪ ГЛІЖ. оѵрыѣо ОСТЪ ВАМЪ ДА Л^Ъ НДЖ. АШТО ВО НО НДЖ А^Ъ. ПЛрЛ- клнтъ N0 прндотъ къ ва(ма)мъ. АШТО ЛН ЖО НДЖ. ПОСЪЛІЖ Н КЪ ВАМЪ М Йо 16.7 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. От гр. парйкХдтсх;. Нвб. 0. ПАрАСіЛвЫ^Ен], -Мк И ПАрАСКЙВЫ^Вк, -ЬА ж. Петият ден от седмицата, петък. Според юдейския религиозен ритуал - ден за приготвянето, денят преди Пасхата, въ о<ртръмнн жо доыь нжо естъ по пАрлскевьЪнн. съврд-ША СА Ар^нерен н фдрНСвН. КЪ ПНЛАТОѴр М Мт 27.62 3, А; і дьыь вѣ плрлске-вьън. I собота свнтААше М Лк 23.54 3; моден жо понеже плрлскевьън вѣ. да не остднжтъ ыісстѣ тѣлесл. въ совотж. вѣ во велнкъ день том. совотъі. молн- ША ПИЛАТА ДА ПрѢБНІЖТЪ ГОЛѢНН Н^Ъ. I въ^ъмжтъ м. М Йо 19.31 3, А, Б; тр же ть. плрлскевьъніж ніодѣнскж. ѣко влн^ъ бѣашс- гровъ. положнсте нсд М Йо 19.42 3, А; [...] оѵртр(ѣн) жс [...](с)кевгн ко Е 18б 14. велнкліл плрдсі&вьг^н. Гр. 1*1 осуіа тсараакеиц [вар. ц цеуа^ц пара-акеор]. Велики петък, Разпети петък. сватаго оца нашого. і$л. ѵьтонье. въ велікжіж пдрдскевычиж К 96 33. пАрлсі&вьг^н пасцѣ. Гр. тсарасткеші той тсастха, яараакеоц. Денят преди Пасхата, петъкът преди Пасхата. I южо по^дѣ въівъшю. понеже вѣ пдрлскевьннн пасцѣ. ожс естъ къ совотѣ М Мк 15.42 3; ви жо плрдске- ВЫЧНН ПАСЦѢ. ГОДИНА ВѢ ѢКО ШССТАА. I ГЛА нюдоомъ СС цсръ ВАШЪ М Йо 19.14 3, А, СК, Б. Изч. М, 3, А, СК, Б, Е, К. От гр. гсарасткепі]. Вар. ПАрАСК0КЬЬН[н], ПАрМКОКЫлШ, ПАрАСКСОѴрЫІІ. Нвб. 0. ПЬрбМНГСі 188 паствнна плремнгл, -іа и плрнмніл, -іа ж. Църк. Паремия - едно от четивата на Стария завет, четени на вечерня и на шести час срещу господски и богородични празници, н реѵетъ (плрнм)[...] не^екУлевл Е 18а 7; н по се ѵьте плремн1* СЕ 5а 10. Изч. Е, СЕ. От. гр. яароіціа [вар. яросрдтеіа, аѵауѵсоара]. Нвб. паримия, паремия църк. ОА, ВА, НГер, ЕтМл. плреыеснсъ, -л т. Църк. Наставление, разяснение, тълкуване, проповед [заглавие на едн() съчинение на Ефрем Сирин]. (.сл)о. п. п(лренеснсл.) [.] того ж(е вллго ефре) (. о в)жств(енен просфо .рѣ) нл о (комьклнін) Р III 1. Изч. Р. Нвб. паренесис църк. остар. плрнтн, плрнк, плрншн несв. Летя, хвърча, нося се. ыл семь дрѣвѣ крь-стьнѣѣмъ ржцъ простьръ. по въ^дочр- ^0\р ПЛрАШТА СНЛЪІ рЛ^ГЪЫЛВЪ. Б6^ БЛЛ^ИЪ! илмъ ЫЛ иевесл пжтьшъствніе оѵрготовн. лѣствнцж илмъ. вѣрж отъ ^ОМЬА НЛ И6Б0 постлвнвъ С 353.10-11. Изч. С. Гр. татоцаі. Нвб. Срв. [високо]парен прил. книж. ОА, БТР, РБЕ. плропсндл, -ъі ж. Елюдо, чиния, съд за ядене, горе вамъ къннжьннцн н флрнсен ѵпокрнтн. ѢІСО ОУНШТЛЛТС ВЬНЪфЪНСС СТЬКЛЬЫНЦН. I плропсндѣ. жтрьждж же сжтъ. плъын ^ъіштеынѣ. і ноѵнстотъі М Мт 23.25 З1; флрнсего слѣпе. оѵнстн прѣжде вьыжтрьнес- сте-КЛЬННЦН. I поропсндъ (!) ДЛ БЖД0Т7» н вьыѣфьнее нмл ѵнсто М Мт 23.26 З1. Изч. М, З1. От гр. геароуц, -{6о<;. Вар. поропсндл. Нвб. 0. ПАртенеоыъ, -л т. МИ. Пещера или местност с храм край Херсон Тав-рически, посветен на главната богиня на града. [Страбон съоб- щава за храм вътре в града и за друг извън него, отдалечен на 100 стадия, построен върху скален нос, наречен Партенион, със статуя на дева-богиня]. сътворнвъше же СЪБОрЪ вьсн ко\рпно ОТНДОША отъ рнгеѵонл нлрнцліемъін мллъін тръгъ. до гллгол"емллго плрденеѵѵнл. нже съ еппомъ н деоыоігБ жнтн С 542.9. Изч. С. Вар. пьрденеѵѵнг. плснннкъ, -л т. ЛИ. Пасиник - сестрин мъж на Йоан Саваит [ок. 454—558 г.]. семоѵр очрво Тсѵлиоѵр вожь-ствъно\ро\рмоѵр. девдть лѣтъ въ епнс-коѵрпнн сътворнвъшоѵр. сълоѵрѵн СА мжжочр сестръі іего млрнл. плснннкоѵр нлрнцлкмочр. стронтн рлмѣньскж вллсть С 281.21. Изч. С. Гр. Пасгіѵікос. плствл, -ъі ж. 1. Стадо, група животни. СЪБрЛША съворъ ДЛ Н6 ПОГЪІБЪШАА ОВЬЦД въ породѣ ^ЛТВОрАТЪ. ыъ дл плстоѵр^л о^внвъше плствж рлжде-нжтъ С 385.16-17. 2. Прен. Духов-но стадо, общност от християни, паство, нсповѣмъ сд тевъ господи ... лште во са тевѣ ые нсповѣдѣ. въ вѣрьнъінрсъ плствѣ ые прнмѣшж са С 355.28. Изч. С. Гр. яоіцѵюѵ, яоірѵгі. Нвб. Срв. паство църк. остар. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. плствныл, -ъі ж. Пасбище, ливада, поляна [образно]. ѣко тъ естъ вь ылшь. ! мъі людне плствінъі его. Т овьцьл ржкочр его СП 94.7; гь естъ въ ылшь ... мъі же людне его. і овьціа плствіыъі его СП 99.3; гн ... твон во ЛЮДНК- МЪ1 Н ОВЬЦА ПЛСТВННЪІ ТВОЮА С 342.21-22. стлрѣншныл плствныѣ. Гр. архшоі-ррѵ. За Исус Христос - главен овчар [пастир] [образно]. снце рл^оѵр-мьнъінмъ н доѵршегочрБьиъінмъ влько-мъ. севе сн лкъі ѵловѣкл положнвъ СТЛрѢНШНЫЛ ПЛСТВННѢ. ловнтвж сътво-рнтъ оѵрловьшннмь С 328.26-27. Изч. плствныьыъ 189 пастн СП, С. Гр. ѵоціѴ Вар. пдсткінд. Нвб. Срв. паство ср. църк. остар. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РВЕ. пдствнньнг прил. Тучен, пригоден за пасбище, гь пдсстг мід і ніѵесоже мс-не лішітг. нл мѣстѣ ПАСтвінгыѣ тоѵр мь\ вгсс-лі СП 22.2. Изч. СП. Гр. [тг}<^] х^-ол?- Вар. гштвінгнг. Нвб. Срв. паство ср. пдствгі [погр. С 503.5] вж. сгпдствл. пдстн1, пдсж, плсешн несв. 1. Паса, водя на паша стадо, бѣ жс- тоу стлдо евнннн мгного плеомо вг горѣ М Лк 8.32 3, А, СК. Срв. Мт 8.30 М, 3, А, СК; Мк 5.11 М, 3; шедг прнлѣпн сд еднномг отг жнтелг тоід стрлнгі. н посглл н нд селл своѣ плетг евнннн М Лк 15.15 3, А, СК; которгін жс отг влсг. рдвг нмѣіа оріжштг лн пдсжірг іже прншьдгшм сг селл. реѵетг двне мннжвг вглд^н М Лк 17.7 3, А, СК; сглочрѵн са косрпьцочр нѣкотороѵроѵрмоѵр. ггнлвгшоѵр всльвждгі свод н пдстн д нл мѣстѣ томь С 217.27. 2. Прич. сег. деят. пато същ. плсжірен т. тн. Гр. о! рбсткоѵтед. Тези, които пасат стадо; пастирите, і пдежштн (СВН)СВНННІА (!) ВѢЖДША. I ВЬ^ВѢСТНША вг грддѣ н нл селѣ^г. і прндж вндѣтг ѵто естг вгівгшееММк 5.14 3, А; вндѣвгшс же плсжштен вгівг-шсе вѣждшд н вг^вѣстншд вг грддѣ н вг селѣ^г М Лк 8.34 3, А, СК. 3. Прен. Уча, напътствам, наставлявам някого. Т^вьрд(рд) (!) дддд рдвд своего. і поідтг і отг стддг овьѵі^г. ѵотг доідіць поід-то-і пдстн нѣковд рдвд своего СП 77.71. // Покровителствам някого, гь пдсетг мід і ніѵссожс мсыс лішітг ... дшж монк ОБрДТІ. ндстдвілг МІА ССІ нл стьзж прдвгид С 22.1. 4. Прич. сег. деят. пато същ. пдсгін т. ед. Гр. о яоіраіѵюѵ. Този, който напътства, направлява; духовен пастир. пдсгі-н-Тдѣ вгнгмі. водід ѣко овьѵід Ѵосіфд. сѣдьді нд ^ірочрвімѣ ѣві сід СП 79.2. Срв. Е 6а 1. 5. Прич. сег. страд. като същ. пдсомнн т. тн. Гр. оі ѵербцеѵоі. Прен. Тези, които са духовно подчинени някому, ѵо ^двнстн вѣсомг очрдворьннѵе. днгажо/Се попгрлннк. тгмьнгін цвѣте. по тсбѣ пдсомнн. Тсо^рнстосово оѵрвнтнк мгі-слдтг С 388.29-30. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. рбоксо, гсоіцсгіѵсо, ѵфш. Нвб. паса ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕТР, АР. пдстн СА1, пдсж сд, пдссшн сд несв. За добитък - паса трева, сгдоч^ѵн са коѵрпьцоѵр нѣкоторочроѵрмоѵр. ггндвгшоѵр вельвждгі свод Н ПДСТН А НД МѢСТѢ томь. плсжштемг жс са вельвждомг тоѵр. по прнлоѵрѵлю юдна от ин^г. шьдшн. влн^г вьсн вьлѣ^е вг ннвж ілстн ^оташтн С 217.28. Изч. С. Гр. рбсгкораі. Нвб. паса ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пдстн [сд]п, пддж [сд], ПДД6ШН [сд] Св. 1. Падна; придвижа се надолу към земята, і^нде сѣьдн сѣдтг сѣмене свосго. і егдд съдше ово пдде прн пжтн н попгрдыо вгістг М Лк 8.5 3, А; гла нмг нс д^г еемь ... дд ѣко реѵе нмг д^г еемг. ндж вгепдть. н пддж нд ^емн М Йо 18.6 3, А, СК; вьсѣкг пддгі нд кдмене томь сгкро\р-шнтг сд. д нд немьже пддетг сгтг-ретг I М Лк 20.18 3. Срв. Мт 21.44 М, З1; не дьвѣ лн пьтнцн нд ссдрнн вѣннмѣ есте. і нн едннд же отг негс не пддетг нл ^емн ве^ отгцд вдшего М Мт 10.29 3, А; реѵе же нмг. видъ^г сотонж ѣко млгнннк сг невесе пддгшд М Лк 10.18 3; н не оврѣтг кждочр егврдтнн са кг пештерѣ. не моггі же грАстн. пдде ^ддочршнвг са С 289.20; дште во н лкгі ѵловѣкг поплг^г са пдде. овдѵе. лкгі ѵловѣкг нсповъдд са С 354.25. // Изпадна, окапя, толнко же стрггднг вгістг стгін вжнн мжѵе-ннкг. дондс-же масд іс-мо^ пддоша плстн... 190 ПЛСТН... еьсл нл ^емн С 149.21-22. 2. Попадна, намеря се някъде. V падж посръ-дѣ стана ѵскръстъ отьшта Ѵ^ъ. V ѢСІА I НЛСЪІТНШІА СІА ЗѢЛО. Т ПО^ОТІ І^Ъ прінемсе імъ СП 77.28; рА^врь^ѣте оѵн о\рмл вдшего н внднте отъкждоѵр нспадостс н к'де пддосте сд. цѣсдрь-ство невссъноге оставнвъіш С 107.25. 3. Прен. За кръв - пролея се. оѵрглсе ВЬСС- ІСДННѢМЪ. СВДТЛІА КрЬВЬ ПДДе. Н стд крьсть МНОГОСНЛЬНДІЛ СНЛА. стрѣлд невндомд С 428.5. 4. Прич. мин. деят. като същ. плдъшсю ср. ед. Гр. то яеаоѵ. Падналото, попадналото. а плдъшен въ тръннн син сжтъ слъшдвъшсн. і отъ б(гл)атьствнѣ н СЛДСТЬМН ЖНТСНСКЪІНМН рСОДАфО ПОДАВ-ЛѢІЖТЪ СА. I N6 ДО ВрЪ)<А ПЛОДА ТВО- рдтъ М Лк 8.14 3, А, СК. 5. Рухна, съборя се, струпам се, падна върху някого или нещо. съннде дождъ н прндж ръкъі н вь^вѣаша вѣтрн н ОПЬрѢША СА ЭДДМННѢ ТОН. I ПДДС СА. I бѣ рА^дро^шснне с-іл велне зѣло М Мт 7.27 3, А. Срв. Мт 7.25 М, 3, А, СК; ТОГДА НДѴЪНЖТЪ ГЛАТН ГОрДМЪ ПАДѢ-ТС- НА НЪ|. I ^лъмомъ покръінте ИЪІ М Лк 23.30 3; ілкожс отъ стрд^А оѵрм' ПОРОѴрБНТН АЬГТОЧрПАТОЧр. Н ВЬСТрС-ПДТН ісоѵрпыо, СЪ СЪВѢТЬННКЪІ СВОНМН. НАДѢ-КЪШТСМЪ СД НМЪ, ІАІСО н грАдъ СД нматъ пастн С 110.22-23. 6. Коленича, падна, хвърля се в краката на някого, падъ жс- клсврѣтъ молѣше Н ГЛА, потръпн ЫА мъыѣ н вьсе въ^-дамъ тн М Мт 18.29 3, А, СК. Срв. Мт 18.26 М, 3, А, СК; н плде ннцъ ИА НОГОЧр 6Г0. ^ВАЛЖ СМОЧр ВЪ^ДАІА, Н ТЪ бѣ сАмдрѣнннъМЛк 17.16 3, А, СК; н въшсдъшс върсрАмжж. ндѣша отро-ѴЬА СЪ МАріСІЖ. мтрняк СГО. Н ПАДЪШС поклоніша са А Мт 2.11 СК; пад? ННЦЬ НА ^СМН. ^ОТАН 1СП0ВТ5ДАТН СА. I гл? нерѣн ыадь ннмь СЕ 72а 2; сс СЛЪІШАВЪША ЛІОТАІА ТА. Н СОѴррОВАІА Н НОѴЛ°ВѢКА. ПАДОСТЛ НА ^ОМН НС СЪТрЪ-ПѢВЪША НН ВНДА ТОГО НН ГЛАСА. ДОЛО\р ІСЛДѴДШТА Н ЛНЦН ^ДКрЪІВАККШТА С 211.2. // Отпадна, изгубя сила. СГДА ПріБЛІЖЬАТЪ СЬХ НА М1А ^ЪЛОБОѴрНК-ШТСН 0 СЬНѢСТІ ПЛЪТСІ МОІ^Ъ. СЪТЖЖЛ-ЯКШТ6Н МІ ВрАЗІ МОІ ті н^немогж I ПАДЖ СП 26.2; воржштнн сд съ намн врд^н НАШН тн н^немогошд Н ПАДОШД. въ НСТННЖ ДА вьнндстъ оржжнк н^ъ въ СрЬДЬЦА н^'... ВЛЬШЬСТВО НѢКОК БЪІСТЪ С 77.18. // Хвърля се в прегръдките, на шията на някого, нъ обаѵс Тѵоснфъ ПеѴАЛН ВСЛНКЪІ НА мнлость ПрѢЛОЖНВЪ. ПАДЪ НА ВЪІН БрАТНН. плака сд о Юн^ъ С 364.26. 7. Загина, умра; падна в бой, сражение. Уеръі '^ъ оржжнемь пддж. і въдовіціа і^ъ не оплаканъі бъіша СП 77.64; колнко ОТЪ НАШН^Ъ ОНМЪ. НА рАТН ПАДОШД. црочр тьлѣньночро\рмо\р ПрНІА^НЬ ЭДАНД-штс С 91.11; вьста мрьтвьць въ гдлн- Л6Н НЪ ПАКЪІ оумьрѣ. А^Ъ ЖС КрЪСТА рлдн въставъ, нс могж ктомоу съмрьтніж пастн С 428.21. 8. Прен. Подчиня се, покоря се, претърпя поражение, н пдджтъ въ острнн МСѴА. Н ПЛѢНСНН БЖДЖТЪ ВЪ ГА^ЪІКЪІ ВЬСА. I ерслмъ БЖДСТЪ ПОПНрАСМЪ ІА^КЪІ М Лк 21.24 3; съкрочршж Мѵ і ые імжтъ МОфІ ТІ ПОСТОѢТІ. ПАДЖТЪ СІА ПОДЪ ногама моімг' СП 17.39; нл очрвогдго ВЪ^ІрАСТС- ... въс^ът/ НІШТА6Г0 ДА I прѣвлѣѵс-тъ. въ сѣті свосі съмѣріто-Т. ПрѢКЛОНІТЪ СІА I ПАДС-ТЪ. С-ГДА 0\рД0- блѣлъ вждстъ окрвогъпмъ СП 9.31; НДСТАВІТЪ ТКА ДІВЬНО ДССНІЦА ТВОѢ. стрѣлъі твога. н^оштренъі снлънс. людье ПОДЪ ТОБОІЖ ПАДЖТЪ въ срдці врАгъ іГръ СП 44.6. 9. Прен. Падна, пропадна [в нравствено отношение]. точр ПАДЖТЪ ВЪСІ ТВОріАШТСІ ве^Аконсніе. въТрѴновені въУшьл і не могжтъ статі СП 35.13; тъі рлѵн нъінѣ прн^ьрътн на роБА твоего ссго. ПАДЪША грѣ}<ъі. ПОрАЖСНА БОЛѢ^ННІЖ. рАНонп нсотъвѣтъноіж СЕ 30а 20. 10. Прич, мин. деят. като прил. падъін. Паднал, пропаднал. в'сил ПЛСТО^УОВ^ 191 плстгірь снлж непрнѣ^нннж. і въ^двнгнллъ всн множьство ѵісъ. плдъшннрсъ ррѣрсъ рлдн роднтель свон^ъ СЕ 30а 11. 11. Прич. мин. деят. като същ. а) плдъін м. ед. Гр. 6 Хеіпт. Този, който е паднал, пропаднал, претърпял поражение, подрлжнвъ БОрЬЦА ПрѢДЪПЛЬѴЬНЪІА. ЦНН ВЪ ПрЬВѢѢМЬ ШТНТѢ ПЛДЪШЛЛГО. ЛБНК нлплъ^ѣлтъ тржтъ. дл ие ѵело н^ъ ВЪ^МЖТНТЪ СА. плдъшннмъ С 93.30. б) плдъшен т. тн. Гр. [о1] кептсо-кбте<;. Тези, които са паднали, пропаднали, претърпели поражение, ѵѵ сьмрьтн сьмрьтн н^влвнтелю. съплсе- ННГС НЛѴАТЬѴв. ПЛДЪШННМЪ ВЪСТЛННК. волаштннмь покон С 314.28-29. плстн нл колѣноѵр. Гр. уоѵіжетесо. Коленича, і прнде ісъ немочр прокл-женъ МОЛА Н. I нл колъноѵр ПЛДЛІА н раа емоѵр, ъко лште ^оштешн можешн ма нштнстнтн М Мк 1.40 3, А, СК. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. л(лтш, ршхсо ёцаитбѵ, проатптгссо, яроаерхороа, каха-тгіяхш, кахаѵхасо. Нвб. Срв, падна ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Падналото дърво МИ ЙЗ.МИП. плстоѵр^овъ прил, притеж. Който принадлежи на пастир; пастирски. съва^лиъ прѣнсподьнѣн. то\р лвьлъ ... плсточр^ъ эднстосовъ. плсточр-рсовъ оврл^ъ бъів1, непрлвьдночрочрмочр ^лколеннк С 460.14. Изч. С. Гр. хоп ганреѵоі;. Нвб. Пастухов остар. ВА. Срв. пастуше-ски ЕтМл; Пастуша МИ ЙЗ.БГИ; Пастухов ФИ СтИл,РЛФИ. плстоѵдеъ, -л т. 1. Пастир; този, който пасе добитък, вндѣвъ же нлродъі нс. мнлосръдовл 0 НѴ^Ъ. ѢКО БѢЛ^Ж СЪМА-тенн. I отъвръжеын ѣкоже овьца не імжшта плсточр^л 3 Мт 9.36. Срв. Мк 6.34 3; л нлімьннкь нже нѣ плств-^ъ. емоѵр же не сжтъ овьца своа. в(н)днтъ ВЛЫСЛ ГрДДЖфЛ, Н 0СТЛВЛѢ-етъ овьца СК Йо 10.12; н вѣ^ж плс-тоѵрсн ВЪ тоіжде стрлнѣ ВЬДАфС н стрѣгжціе. стрлжж нофьнжкъ. о стлдѣ своемь СК Лк 2.8; прьвнн. плсточрсн. ^ръстосово вллговъстьвочрвктъ родьство С 452.1; съврлшА съворъ дл не погъі- БЪШАА ОВЬЦА ВЪ ПОрОДѢ ^ЛТВОрДТЪ. нъ дл плсточр^л очрвнвъше плствж рлжд-енжтъ С 385.16. 2. Прен. Духовен пастир, учител, доч^ъ вжнн жнветъ ВЪ ВЛСЪ ... ПрОЛН(ЛВ'ШНН^Ъ СВОА кръвн. ^Л ѴЛОВѢІСЪІ. по подрлжлнью нстннъ-нллго плстоѵрр;л. Тс ^сл гл нлшего С 534.11; рлве вогл въішъ^ѣго. н плс-точрше словссънъін^ъ овсцъ. клко нъі остлвн гедннъі. н въпллъ ксн. въ ржцѣ томнтел’н С 225.8; не тъѵыж проште-ньгс полочрѵн тлковллпо грѣ^л, нъ н БОЛЬШАА СЪПОДОБН СА ѴЬСТН. ПЛСТОѴ^Ъ въівъ словесънъінмъ ОВЦЛМЪ ВЛЛДЪІ-ѵьнілмь С 526.29-30. 3, СК, С. Гр. тоір^ѵ. Вар. плетат., Нвб. пастух диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД. Срв. Пастух МИ СНМБ. плстъірь, -1Л т. 1. Пастир; този, който пасе добитък, і вѣл^ж плстъірн въ тонжде стрлнѣ. вьдАіре н стрѣгжфе ст(р)лжж нофънжнв о стлдѣ своемь М Лк 2.8 3, А; вндѣвъ же нлродън нсъ. мнлосрдвл о нн^ъ ѣко вѣ^ж съмАтенн. I отъвръженн ъкоже овъца. не нмжфА плстъірѣ М Мт 9.36; і съвержтъ са прѣдъ ннмь вьсн іа^ыцн. I рл^лжѵнтъ (А дрочргъ отъ дроѵргл. ѣкоже плстъіръ рл^лжѵллтъ ОВЪЦА отъ ко^ьлнштъ М Мт 25.32 3, А; ѵѵвьѵа л^ъ есмъ съмъі-слънллго твоего стлдл. і къ тевѣ прн-бѣгъ плстъірю довроѵрмочр СЕ 85а 6; ѵо плстнрн. рЛ^ВЛЛѴАфНН. I ГОЧрВАфНН ов'ца, се нъінѣ мъфкв нл влсъ СЕ 826 10; пнслно во естъ порлжд плстъірл н рлдМъ са оца БН. Срв. Мк 14.27 М, 3; Мт 26.31 М, 3, А. 2. Прен. Духовен пастир, учител, тъі во есн плстъірь. н сплсъ дшлмъ нлшнмъ СЕ 101а 3. Срв. СЕ 806 15; довръін Ѵѵѵлнъ нлшъ прѣподовьнъін плстъіръ ... съ горъі ... съшедъ. покл^л нлмъ н тъ, вогомъ нлпнслнъ юго скрнжллн С 277.29. плсхл 192 плсул М, 3, А, СЕ, К, С, БН. Гр. логртіѵ. Вар. плстгірі, пдстнрь. Нвб. пастир ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, Срв. Пастирци МИ ГХ,МИМ; Пастир МИ СНМБ; Пастирко ЛИ, Пастирков ФИ, Пастиров ФИ, Пас-турко ЛИ, Пастурков ФИ СтИл,РЛФИ. плс^л, -ъі ок. 1. Празникът, на който евреите честват всяка година преминаването на Червено море -освобождението от египетско робство. БѢ же влн^ъ плс^л прл;гдьннкъ нюденскъ М Йо 6.4 3; егдл. же бѣ въ НМ^5. въ плс^л въ прл^дьннкъ. МН05Н вѣровлшд въ 1ма его. вндАіре ^нлме-ннѣ его М Йо 2.23 3; прнвлнжллше же са прл^дьннкъ опрѣснокъ. нлрнцлемъі плс^л М Лк 22.13; бѣ же влн^ъ плс^л нгсденскл. I вь^ндж мъновн въ Тмъ отъ стрлнъь прѣжде плс^ъі дл оѵнста-тъ са М Йо 11.55 3; онл жндовъскл БѢ ПЛС^Л. ОНЛ вь егѵрптѣ НЛѴАТЪКЪ вь^а С 416.15; вндншн лн клко неѵьсть опрѣсньѵьсклга.. клко ве^лко-ненъ прл^дьннкъ. клко плс^л нѣстъ жндовъскл С 419.10. 2. Християнският празник Възкресение Христово. МКЬ КО^МЪІ Н ДЛМНЛНЛ 0 ЛрЛрНІА. н стлго мкл нѣковл перссѣнннл. нірн сж в по плстѣ А 1275 12; в по г Йе по пл. евл іѵ но глл мз А 15а 12; Тлнл лр^непнсісоѵрпл костлнтннгл грлдл ^лл-ТООѴСТЛЛГО слово въ сватъін ѵетвръ-тькъ. о прѣдлнн-Т-юдъі Н 0 ПЛСТѢ С 405.5; очрвѣмъі ілко ^ъ оѵрмьръ ... нъ вьсѣ^ъ о\рп'вліжштнн^ъ нл Л вьскрѣ-снтъ. се кстъ ѵьстънъін нлѵатъкъ ПрЛ^ДЬННКЪ ПЛС^ЪІ. Н СН СЖТЪ ТЛННЪІ Хрнстнлномъ С 486.2. 3. Прен. Жертва, дар за празник, дъвоі людье вь сюнѣ ... прідж ... дл овъ плсцѣ. въ коч^пъ вждете овл пръстліж-штн. л ^въыл нлѵннліжштн К 135 9. Срв. С 450.17; н оврл^ьнжіж плс^ж нлѵрьтл. н нстнньнжіж прнложн С 418.4; сс-го дѣл'мл нл тон трлпе^ѣ обон внвлкте плстѣ. н оврл^ънлгл н нстннъ-нліл С 417.30. Срв. К 1а 11. // Жерт- вен агнец, жертва, тж во ті очргото-влша. л нлш слиъ ^ъ очрготовл нъ I слмъ плс^л бъістъ мжкоіж К 6а 39. Срв. С 416.13; н плс^л нлшл ^лколенъ вждетъ. ть. нъі С 331.30. жрьтн [пожрьтн] плс^ж. Гр. •Опораг то Папуа, Оию то Папуа. Закол-вам пасхално агне. прнде же дьнь опрѣснькъ. вь ньже подовъпо вѣ жрътн плс^ж М Лк 22.7 3; н въ пръвъі дьнь опрѣснькъ. егдл плс^ж жьръл^ж. гллшд емочр оѵрѵеннцн свон къде уоштешн шедъше очрготовнмъ дл ѣсн плс^ж М Мк 14.12 3; въмѣсті въ въ прл^дь-нікъі н^ъ дѣтѣлі. дл I ^отАШте I не ^отАште. шжтъ плмать. I не ^лвж-джтъ. доврллго сѣдѣтелѣ. пожьрі сать плс^ж К 65 31. плрлсі&вьгТін плсцъ. Гр. караокЕпт) топ Папуа, карапкетщ. Денят преди Пасхата, петъкът преди Пасхата. бѣ же плрлскевычнн плсцѣ. годннл вѣ ѣко шестлл. і глл нюдеомъ се цсръ влшъ М Йо 19.14 3, А; і юже по^дѣ въівъшю. понеже бѣ плрлске-вьНнн плсцѣ. еже естъ къ совотѣ М Мк 15.42 3. плс^ж ілстн [сънѣстн]. Гр. то Папуа ёпФісо, [то] Паауа етптеХесо. Празнувам празника Пасха, въ пръвъі же денъ опрѣснокъ. прнстжпншд очрѵе-ннцн къ нсвн гмжіре къ немочр. къде ^оштешн очрготовлемъ тевѣ плсуж ѣстн М Мт 26.17 3, А, СК. Срв. Мк 14.12 М, 3; К 6а 7; К 6а 18; К 6а 21; К 6а 29; К6Ъ1;К 7а 2; К 7а 12; С 415.22; С 415.30; С 416.3-4; С 416.10; С 416.14; С 418.5-6; н реѵе къ ннмь. желѣннс-мь се въжделъуъ. плс^л ѣстн съ влмн. прѣжде длже не прннмж мжкъі М Лк 22.15 3. Срв. С 419.1; I ндеже лште вънндетъ рьцѣтл гночр домочр. ъко очрѵнтель глтъ. къде естъ обнтѣль ндеже плс^ж съ очрѵеннкъі свонмн сънѣмъ ММк 14.14 3. Срв. Лк 22.11 М, 3; ѵссо рлді ^лкон'но повелѣн? [лъ бѣ. въдлно плс^ж ПАСЪІ 193 пьтрньрѵь ѢСТІ. НС ІМѢА^Ж ^вллъі вочр НОДѢН. I егдд примд^ж довро отъ ысго. скоро ^лвъівАрсж К 66 17. Срв. С 417.2; ръці мі. ѵѵ юдѣе како плс^я» ѣсі. цріеъі рА^орс-нд сстъ К 7а 20-21; въ ... ссго рдді н пас^ж нюдѣіскж створі. ^дконно во поведѣнье пдсрсж ъсті К 66 14. творнтн [сътворнтн] плс^ж. Гр. тапесо то Пааха, то Пасгха ёлѵге^ёю. а) За Бог - установявам, постановявам празнуването на празника Пасха, ссго р&ді съконьѵавъ I. вьсс тогда рд^орь ССГО рлді н ПАС^/К ІІОДѢІСКЖ створі К 66 13. Срв. С 416.30. б) Устройвам празнуването на Пасхата, празнувам празника Пасха, онъ же реѵс. ідѣтс въ грддъ къ стсроѵр. н рьцѣте емоѵр. оѵрѵнтель глтъ очр тевс-. сътворил пас^ж съ очрѵеннкъі свонмн М Мт 26.18 3, А, СК; сн къ жндомъ глл- ГОЛЖ. КЛМА МЬНАТЪ СА ПАС^А ТВОрА-ШТС-. клма очрмомъ СТЪІДЬКОМЬ. опрѣ-снькъі прѣдн поллгліжтъ С 418.9; КАКО ПОВѢЖДЪ мн пас^ж творншн. ѵѵ жндовнне С 418.12. оѵрготовлтн плс^ж. Гр. етоіра^ю то Паахос- Подготвям пасхално угощение. і н^ндете оѵрѵеннкд его н прндстс въ грддъ. н оврѣтетс ѣкожс реѵс нма. н оѵрготовдсте плс^ж М Мк 14.16 3; шьдъша жс оврѣтетс ѣкожс реѵс нмд. і оѵрготовлсте пас^л М Лк 22.13 3; і сътворншд очрѵеннцн ѣкожс ПОВбДЪ НМЪ НС. I О\рГ0Т0ВАША ПАС^Ж М Мт 26.19 3, А, СК. М, 3, А, СК, Б, О, У, СЕ, К, С. От гр. Пасха, ацѵбі;. Вар. паскл. Нвб. пасха остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; паска 'обреден хляб’ диал. ДА. Срв. Пасхо м. ЛИ, Пасков ФИ СтИл,РЛФИ. пдсъі [погр. С 492.22] вэ/с. пакъь ПАтрнлр^овъ прил. притеж. Който принадлежи на патриарх; патри-архов. ^отѣ^ъ ПАТріАр^ОВЖ бссѣдж къ вамъ простърѣті К За 27. Изч. К. От гр. ката тоѵ катріархдѵ. Вар. пг>.т^щ-ркъ. Нвб. патриархов остар. ОА, ВА, НТ. Срв. патриаршески. ПАТрНАр^Ъ, -А м. 1. Родоначалник, праотец. [Название на староза-ветните праотци Авраам, Исак, Яков и дванадесетте синове на Яков, които са родоначалници на дванадесетте израилски рода]. П0СЛ0\рШДН БО. ПАТрНАр^А Н1АК0ВД ГДАГОДЖШТА. сьнесете СТАрОСТЬ М01Ж сь ПСѴЛЛНЯВ въ лдъ. пророкд ЖС ПАКЪЬ ^ннж адъ оѵрстъі свонмн С 487.19; ЛЮТА ЮСТЪ ^НМА НЪ СЛАДЪКА ПОрОДА. болѣ^ньно съмрь^енніе. НЬ СЛАСТЬНЪ ПОКОН. МАДО ДОЖ'ДѢМЪ. Н ЛОНО АВрААМА ПАТрНАр^А покръік-тъ НЪІ С 91.5-6. 2. Патриарх; предстоятел на самостоятелна православна черква, обявена за патриаршия, мцд ОКТО Ъ СТ^Ъ МКЪ ^ІНОВА Н ^ННОВНКА сестрън его. н па кѵрндкд пАтрндр^а А 125а 25; н по коыъѵаын очртръынцн. ПОС-Т СА. ВЪ ТрЪСТАГО. крсточр ТВ0СМ8 ПОКДАНѢСМЪ СА вдд. н по тѵѵмъ въ^однтъ пАтрнАр^ъ Е 305 9-10; не. съіпопо. в нжже бъівастъ паматъ. вда-ннѣноѵр ПАТрНАрр;о\р. н дъвочр ПАПСЖОЧр рнмъскоѵр Е Аб 17; пакъі прнноснмъ ТСБѢ. сдовссънжіж сніж сдочржъвж. 0 оѵрмсръшнн^ъ ВЪ вѣрѣ (вр)АТрѢ^Ъ НАШНрСЪ. ОТЦН^Ъ. ПАТрн(Ар)ъСѢ^Ъ. прцѣ^ъ. апдѣ^ъ СС ІІІ6 1-2; фот ПАТрНАр^А КОНЪСТАНТННІА ГрАДА СЛОВО НА ВрЪБННЦЖ н 0 ЛА^АрѢ С 332.13; ОТВрЪ^ОША врАТА рАНСКАІА. Д0СТ0НЫ0 ВНДѢННК ВОІСМЪ. АГГСЛЬСКЪІНМЪ. достойно ПЛТрНАр^ОМЪ. пророкомъ ПрА-вьд'ннкомъ С 97.5-6. ПАтрндр^ъ бъітн. Гр. іерархёш. Изпълнявам длъжност на патриарх, патриаршествам. въ сдѣдъ ндѣашс свѣта того. н свъточр ведж-шточр приведе въ велнкжіж лдврж СВАТААГО ОТЦА НАШ6Г0 САВЪІ. САЛОЧрСТНОЧр ВЪ ТО ГОДА ПАТрНАр^ОЧр СЖШТО^ ВЪ нероѵрсАлнмѣ. бъівъ оѵрво въ велнцѣн ЛАврѣ С 283.5. п&трньршьсісь 194 ПМСОМНН А, Е, СС, С. От гр. яатріархтц;. Превежда и гр. лрЙЕбро?. Вар. пАТрндр';(г. Нвб. патриарх ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Патриарх Евтимово МИ СНМБ. пАтрнАршьскъ, -ъін прил. Патриаршески, който се отнася до патриаршия. кгда жс н поставншд пАтрн-Ар^А стѣн црьквн рнмьстѣн. по овъі-ѵаю ПАтрнАр'шъско\р. повслѣ сАі<ГолАро\р свокмоу въ кдныъ дьиь. іедыокк прнвс-стн вѴ маломоштн. иа трепс^ж свокв да овѣдоѵріжтъ сь ИѴімъ С 121.7-8. Изч. С. От гр. тйѵ тсатрюсрхшѵ. Вар. ПАтрн-др'шъскъ. Нвб. патриаршески ОА, ВА, АК, Дюв, НГЪр, ЕтМл, БТР, АР. ПАтрнАршьство, -а ср. Патриаршест-ване; времето, през което патриархът заема патриаршеския престол; патриаршество. влАжеыъін грнгорнн. ПОСТАВЬКНЪ БЪКТЪ ПАТрН-Ар^Ъ ... А ПрѢЖДС ПАТрНАрШЪСТВА. ЦрЪЫОрН^ЪЦЪ БѢ ВЪ МАЫАСТНрН С 119.18; въ^лквнвъ кго доѵр^овьыъін. рА^ОѴрМЪ ... ВЬ ѴЬСТН НМѢАШѲ ВЬСА ЛѢТА ПАтрнАршъствА своего С 288.20-21. Изч. С. Гр. [тб] уеѵестдаі яатршрхп?, Іерар/іа. Вар. плтрнлршъстко, Нвб. патриаршество ВА, ЕтМл, РБЕ. ПАтрнкѴж1, -іл м. Патриций - гражданин от управляващата класа в древния Рим, благородник, аристократ. ЛГСТЪІА Н Бе^МІЛОСТНВЪІА СЛ0\рГЪ| ДНІАВОЛОВЪІ. КОСТАЫ'ТННА ПАТ-рНКДіІЛ ЫА 2КМН СЖШТА ... рАстръ^Авъше жс рн^ъі кмоѵр. ѵьстьыжіл; кго главж отъсѣкошд С 64.5. Изч. С. От гр. яатр(кю<;. Нвб. патрикий остар. РРОДЦ, РБЕ. Срв. патриций. ПАТрніЛін11, -1А м. ЛИ. Патрикий -епископ на Неокесария [пров. Понт Полемона, Мала Азия], споменат в житието на св. Анин. прн-шъдъ жс потомь малъі прѣподовьнън ПАТрНіЛ» еппъ. Н ЦѢЛОВАВЪ СТААГО N0 оврѣте клкедте. оѵрвѣдѣвъ жс отъ-даыок С 552.3; таковъін оврА^ъ лмвд н ѵътъі. тъ жде влАженъін ПАтрни^н еппъ. А н оѵрвогъ СЪІ. АКЪІ н въ ржкоу ДѢЛ0 дръжд. н о^пваинТ ВЖнУ ЫАДѢА сд С 552.13; не полоѵрѵнв'ше о нем'же ТЪШТАА^Ж СД. ТС1С0ШД КЪ ПрѢПО-довьночрочрмочр ВЪ ПАМДТН. ПАтрнкДно сппочр. ІАКОЖС могжштоѵр ОѴрВѢШТАТН. прАВЬднАго С 561.11; н прошеньк ыа дѣло прнвсстн. н абнк прндстъ въ МАНАСТЪІрЬ САМЪ БЛАЖСНЪІН ПАТрНкДіН еппъ. СЪ САНОВНТЫНМН мжжн молнтъ рАВА БЖЫА С 561.14; по тѣ;<ъ жс ВрѢМСЫС^Ъ 0\рВЪДѢВЪ ПАТрНіАіН нже ВЛАЖСНЪІА ПАМДТН СППЪ. НОВЪІА І^ССА-рНА ГрАДА. ОТЪ ТОГО БО ПрНШЬСТБННМЪ СЪТВОрН НАрОѴНТЪН МАНАСТЪірЬ С 551. 20; прндс жс веѵеръ ^ѣло сълъ поѵр-штен1 отъ того трокон'дА. нже реѵе къ ПАтрнкѴік. ие троѵрді стааго. ын иоѵрдн Н^ЛѢСТН ОТЪ СВ0КГ0 МАНАСТЪірА. СС БО самъ тъ прндстъ С 561,21. Изч. С. Вар. пьтршЛ. ПАТрнЛ вж. ПАТрНКДіН11. ПА0\рѴННА вж. ПАНВУНИА. па^нотъ, -а м. ЛИ. Пафнутий - отшелник в Египет, умр. мъченически по времето на имп. Диокле-циан [284-305 г.] заедно с 546 мъченици. Пр. на 25 септември. МЦА СС^ НД. СТАГО МКА рОмГ Н СтГ МКА н ѵръыцА па^иота А 121 а 25; (стрст)ѣ СТААГО ХІКА. рѴѴМАНА. НІА. ГрАДА ВНЫЪ- ^аытнѴска (!) Прн САВОрН црн. псръ-състѣ. V стго ПАыфо? Е 366 4. Изч. А, Е. Гр. Пафѵоитіск;. Вар. пднфот[нн]. Нвб. Срв. Пахлутев ФИ [от Пахлути] СтИл,РЛФИ. па^омнн, -іа т. ЛИ. Пахомий Велики - коптски подвижник от Тиваида, Горен Египет [ок. 282 г.], основоположник на киновийското [обще-жително] монашество. Ок. 325 г. основава Тивенисиотски манастир в Египет и написва устав. пьѵе 196 п&ѵе Умр. ок. 346 г. Пр. на 15 май. вцл МІГ РГ. стГ пл^омнѣ нсндорл А 1466 4. Изч. А. Гр. Пахсощо;. Нвб. Пахомий ЛИ остар., Пахом ЛИ. Срв. Пахко м. ЛИ, Пахо м. ЛИ, Пахов ФИ, Пахомов ФИ СтИл,РЛФИ. паѵ« нареч, 1. Повече, в по-голяма степен, пб-. шныь глкк вамъ. ѣко ыо рлдоѵротъ СА, 0 ысн плѵе. ЫОЖС 0 ДОВАТН ДОСАТъ н девдтн НС ^ЛБЛЖЖДЬШНН^Ъ М Мт 18.13 3;, А, СК; про^ождллшо ЖО ПАѴО СЛОВО 0 НОМЬ. I СЪЫЪМАА^Ж СА ЫА- родн мьыозн М Лк 5.15 3; которъі оуво ок» плѵо въ^лк>бнт-ъі-н М Лк 7.42 3, А, СК; въ^ьрнтс ыа Тінца ыбскъка ѣко N0 СѢККТЪ ИН ЖЬЫККТЪ. ЫН СЪБНрАІЛчТЪ вь жнтьннцж. і отцъ влшъ нвсісы ПНТѢ-«тъ (А. ые въі дн пдѵе н^ъ лоуѵъшн осте М Мт 6.26 3, А; въ^ъпнн (нобо)лѣ-въшнѣ, ѣко миога ѵада (пвстѣ)н плѵе не(ж)елн нмАфн мжжа Е 28а 4; плѵе ОТЪСвЛѢ Н^МѢИАТЪ ТА БОЛЬШЛЛ ПОДВН- ^аинѣ. Брлин нопрнѣ^ньскгііА СЕ 916 4; въ епнско^пьствѣ акъі въ млыАстъірн трочрждллше СД. ДрЪЖА СД плѵе по немьвеыніе С 280.20; невѣрьствоѵрн новѣрьствочрн. н гешто плѵо дл вѣроѵркк Н Ъ.7Ъ н^вѣсто, ВЬ^НШТН БА н въ^овн прншьдъшллго С 500.20; не томоѵр во пакость сътворн. ыъ плѵо севѣ С 422.20. // Още повече, в още по-голяма степен, вндѣвъ пнлатъ ѣко ннѵесоже ые о\рспѣлтъ. Nъ плѵе млъва бъіваатъ. прнемъ водж о^мы ржцѣ прѣдъ илродомъ М Мт 27.24 3, А, СК\ егдл же слъіша пнлатъ со слово, плѵе о\рБоѣ са М Йо 19.8 3, А; иъшѣ Ж6 ПЛѴО ВЬПНвМЪ 0 Брлтрѣ НЛШОМЬ. I рлвѣ твоомь семь. ые подлждн его гГ поношенью ве^оѵрмънъімъ СЕ 276 7; рл^гнѣвдвъ же сд о томъ Андѵрплтъ. повелѣ БЛАЖ6ННАР0 кодрлтл плѵо стръ-глтн С 109.5. 2. По-добре [е], за предпочитане [е]. отъвѣштлша жо мждръкд рліжшта. одл како ые достл-иотъ намъ н вамъ, ідѣто жо плѵо къ продл(жфнмъ н кочспнто севѣ М Мт 25.9 3, А, СК\ лр^нерон жо помаыжша илродоѵр. дл плѵе влрлвж отъпо\рстнтъ нмъ М Мк 15.11 3; н стлръ оѵрже сы сьдо урвиоцъ N0 М0Ж6ШН бъітн. ыъ плѵе НДН ВЬ ВЬСЬ. Н ДѢЛЛА ЖНВН БЛАГО- длрьствА вогл С 169.25-26; гла нмъ ПЛѴО ДЛДНТО А ННШТННМ'. А^Ъ БО сого но въ^мж С 518.15; подобаатъ плѵо прострѣтн слоѵдеъі ВЛША, тжжсньгс вьсо отъложыш. мжжьскъі глаголЧмаа рл^оѵрмѣнтс С 532.28. 3. За подчертаване в засилена степен - най-вече. і мыого пострлдлвъшн отъ МЪИОГЪ БЛЛНН ... I ИН ОДНИОІЛ ПОЛЬЭА ОБрѢТЪШН. ЫЪ ПАѴО ВЪ ГОрО ПрН- шьдъшн М Мк 5.26 3, А, СК, У; ио ПЬЦѢТО СА ОЧрБО ГЛІЖфО. ѴТО ѢМЪ лн ѵто пнемъ ... іштѣте жо плѵо цсрствнѣ БЖНѢ, і прлвдъі ОГО. I сн вьсѣ прнло-жатъ са влмъ М Мт 6.33 3; гГ вжо в'сѣмъ творьѵе. і влісо і творьѵе бллго-стн, і спе в'сѣмъ ѵкомъ. плѵо вѣрънъі-мъ СЕ 23а 10; вь иьжо деыь прн^о-вемъ та. плѵо же в'сь донь патнко-стнннъі. вь ииже по въ^нбсоыьн въівъ-шннмь ыл ыбо СЕ 62а 5; поволѣвла вь^нсклтн всѣ^ъ клпнштъ. плѵе же НЖ6 ^ЛЛТОМЪ М^ОГОЦѢНЪЫЪІНМЪ очркрл- шеыъі С 220.16; миогъ пллѵъ творл-што по вьсд ѵлсъі. плѵо же о довръін^ъ МЖЖН^Ъ. Н 0 доврѣ ЖНТНН БЪІВЪ- шннмъ С 134.20; ыѣстъ во тъѵьнл ПО^ОТЬ ПЛЬТЬНЛГЛ ПрНТЬѴЛНШН ПЛѴ6 н мжѵьыѣншн С 371.28; н вьсе ѵловѣ-ѵьско жнтнге остлвнвъ. ынѵ'соже плѵо господа, вѣдѣтн же н НМѢТН НСПОВѢ-ДААШО С 253.15. // Преди всичко, главно. (Акоже н Тѵѵна поклоын са юмоѵржо ПОКЛОЫН СА. то н а^ъ плѵе поклоьОв СА Н СЛАВОСЛОВЫЖ. н въ^ыошж н С 261.25; по^ыаша владъіка }<са ^ѢЛО. Н ПАѴО ПО^ЫАЫН БЪІША ОТЪ (ЛГО. просншл БЛАГОДѢТН ОТЪ (ЛГО СЬ ЫОБОСО С 55.1. 4. При сравнение - повече, в по-висока степен [от], гллнлѣлно снн грѣшъыъыѣншн ПАѴО ВЬСѢ^Ѣ ѴЛІІЪ ПЛѴ6.. 196 плѵе. БѢША. ѢКО ТЛКО ПОСТрЛДЛША М Лк 13.2 3; мьннте лн ѣко тн длъжь- НѢНШ6 БѢША. ПЛѴ6 ВЬСѢ^Т. ѴЛКЪ ЖНВЖ- штн^ъ въ ерлмъ М Лк 13.4 3; снве вѣкл сего мждрѣнше плѵе снвъ свѣтл въ родѣ своемь сжтъ М Лк 16.18 3; іже лѵовнтъ отцл лн млтерь плѵс- мене нъстъ мене достоннъ М Мт 10.37 3, Л СК. Срв. С 253.11; К 2а 7; пом^а ТА БЪ БЪ твон олѣемъ рлдостн плѵе прнѵАстъннкъ твон^ъ Е 1а 2; омъіеші міА плѵе снѣгл оѵрвѣліж сь\ СП 50.9; ісоль сллдъкл грътлнн моемоѵр словс-сл твоѣ. плѵс- медл очрстомъ моімъ СП 118.103; врл^н же мон жнвжтъ н оѵркрѣпншА са плѵе м'не СЕ 766 24; по тѣло\р же рсоѵрдъ вѣлше въ^дрлстомъ. плѵе многъін^ъ С 545.25; кротъкъ вѣлшс плѵе вьсѣ^ъ ѵловѣкъ С 545.4. колнко плѵе. Гр. 7160x0 раЯАоѵ, ТСО0ОѴ. Толкова повече. стнѴ же рѣшд плкостьннкочр. ЛШТ6 ^л смрьтъ-НЛЛГО црл БОрЖШТО СА ОДОЛѢВЛ^ОМЪ. ілкожс- н тъі послочршьствоѵркшн. ІСОЛНКО ПЛѴС ть весъмрьтьнллго цѣслрл подвн^ліжште са. повѣднмъ твокго ^ълокъ^ньнллго нрлвл С 69.28; очрстрлшнмъ СА ^СМЪНЪІА (м)жКЪІ ... жрътніл рлді сочрктънъінмъ вогомъ. колнко плѵе бн очржлслтн СА нлмъ ^л нсочрсл С 149.1; тъгдл лн нмѣнніл рлдн ѴЛОВѢѴЬСКЪІ ПО^ВЛЛЪІ ... подвн-^ЛЛ^Т. СА. Л НЪІНІЛ КОЛНКО ПЛѴС НСБССЬ- ыллго рлдн цѣслрл С 63.14. колнцѣмь плѵе. Колко повече, колко МНОГО. ДЛ КОЛНЦѢМЪ ПЛѴС- П0Д0БЛЛШ6 Н МЬЫІЛ. ІЛВНТН въ СЪПОВѢДЛННН томь С 545.30. КОЛЬМН ПЛѴ6. Гр. 7ІО0Ш [ХОСЯ.А.ОѴ, поХХю раХХоѵ. Колко повече, толкова повече, много повече, съмо-трнте врлнъ ѣко нс- сѣіжтъ нн жьннк-тъ. імъже нѣстъ съкровнштл. ын эдлннлнштл. н въ пнтѣлтъ кк. кольмн ПЛѴ6 въі есте лочрѵьше птнцъ М Лк 12.24 3; лфс- оѵрво въі лжклвьнн сжште. оѵрмъс-те дллынѣ вллгл дѣлтн ѵадомъ влшнмъ. кольмн плѵе отцъ влшъ нже естъ ннвес^ъ длстъ вллглл просАфннмъ его М Мт 7.11 3. Срв. Лк 11.13 М, 3, А, СК; лфе же тю селъное дьнесъ сжштее. л о\ртрѣ въ огнь вьметомо. въ тлко (ѵо)дѣетъ. кольмн плѵе влсъ. млловѣрн М Мт 6.30 3, А. Срв. Лк 12.28 М, 3; і лште господннл домочр ВСЛЬ^ѢВОЛЛ НЛрѢША. кольмн плѵс домлштьыаіа его М Мт 10.25 3, А; лште во крьвь мньѵл н ко^ьліл. н попслъ мннца кропнмъ. оскврьнснъі-н^ъ стнтг. нл оѵнштсннк пльтн. КОЛЬМН ПЛѴ6 крьвь ^рнстовліл. н сплсл нлшего. оѵнштеннк бъістъ вьсѣмъ крьстнілномъ С 483.23; рлдость бъі-ВЛЛТЪ ЫЛ Н6Б6СН н по ^емн. кольмн плѵс о сьплсеынн вьссл^нъіа С 90.4-5. плѵе ^ѣло, ^ѣло плѵе. Гр. поХХЦ> ра.ХХ-оѵ, афобротероѵ. Още повече, извънредно много, онъ же плѵе зѣло въпнѣшс ГЛА. снс длвдвъ помнлочрн ма М Лк 18.39 3; сьдс оѵрво о в'ссмъ оѵрспѣсѣ гллгол“етъ вьсѣѵьстѣѣмь. нжс о влнжьннмъ творнтн ПОДОБЛЛ 0 ДѢВН-цл^ъ же о мнлостн свонствьнѣ. кжс нмѣннсмъ гллгол'етъ н ^ѣло плѵе о прьвѣн прнтьѵн С 370.21. плѵе н^лн^л. Гр. \іа.ХХоѵ яеріаабте-роѵ, ёк7сері0стюд. Толкова повече, още повече, онн же плѵе н^лнрсл проповѣдлл^ж. прън^лн^л днвлѣл^ж са М Мк 7.36 3, А; онъ же н^лнр;л глллше плѵе. лште мн са клмѵнтъ съ товоігБ о\рмьрѣтн. не отъвръгж са теве М Мк 14.313. плѵе н плѵе. Гр. раХХоѵ каі раА.^оѵ. Все повече, повече и повече, помо-лнмъ же са н мъі оѵрво^нн. дл вогъ к-штс плѵе н ПЛѴС- въ^можьнл сътво-рнтъ кго С 302.24. плѵе по^влленъ. Гр. ёкаіѵетсотероі;. По-достоен за похвала, още повече похвален. пор;влльнл очрво кстъ твогл лкбъь нъ плѵе по^свллсно дочршн ТВ0ІС-Н дръ^новс-ннк С 456.16. плѵе поѵнстн. Гр. яротщсхсо. Предпо- ПЛ^УНЯЬ 197 ПбПбЛЪ чета. ж^ъкън пжть плѵе прострлнллго поѵ'тн С 290.26. плѵе оч^ьГё кстг. Гр. РеХ/поѵ. По-добре е. лштс- лн са н съвжде когдл до двок> нлн трнн тлцѣ^ъ поло^ѵнтн. с-же НС- 0\|Д0БЬ с-стъ нн рЛ^ОЧрМѢ^ОМЪ ннколнже. мно^ѣмъ плѵе оѵрне сстъ овь-штсвлтн слмѣмъ съ сововв ЗЛ Па 2. подвнгнжтн са плѵс. Гр. яротЗирбте-ро<; уіуѵораі. Постарая се, стана по-настойчив в нещо. стъін жс- вжнн кононъ, рл^очрмѣвъ 1ЛК0 ОТЪѴЛЛША кго. 1ЛК0 N6 могжшточр кмоѵр ссго оустлвл СЪКОНЬѴЛТН. П0ДВНЖ6 СС ПЛѴС-. н кдннъ молнтвж тв°рА гллголллше С 31.14. клнкожс .... плѵс. Гр. бсгоѵ ... рй?Лоѵ. Колкото ... толкова повече, і ^лпрѣ-тн нмъ дл ннкомочрке не повѣдатъ. елнко імъ тъ ^лповѣдллше. онн плѵс н^лн^л проповѣдлл^ж М Мк 7.36 3, А, СК, Б. кцк плѵе. Гр. яростен. При това, освен това, отгоре на това. плѵе же кште рлстѣѣше стрл^ъ нл неѵьстнвъі-н^ъ до\рсѣ^ъ. ілкоже нмъ н тЛшъі дѣллтн н пештн са вьсѣмь слдомь н Ннвънъінмъ сѣтнкмъ повелѣннкмъ кго С 40.19. М, 3, А СК, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. раАЛоѵ, цаДлата, яХеГоѵ, пХеіоѵа, пХеіш, пХгоѵ, ётсі яХёюѵ, цсШ.оѵ тЛеоѵ, яоХЛй, проаёті, реі^бѵах;, тершабтероѵ, ёклеріа-ай;, -йтар, яара, прйтоѵ, ё^аірётак;, хеФм [вар. хегрбѵсо?], прбАорсх; уіуѵораі, '{ѵа, ХОѴТІОѴ, еКШѴ, 710СѴѴ). Нвб. паче остар. книж. и диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДЦ, ДА. плккѵннл, -ъі ж. Паяжина; мрежа, изплетена от паяк. въ овліѵенн^ о ве^лконены покл^ллъ есі ѵвісл. Т нстл-нлъ есі ѣко плжѵннж дшіж его СП 38.12; вьсі дьні нлші оскодѣшка. V гнѣвомь ТВОІМЪ ІСКОНЬѴЛ^ОМЪ СІА. лѣтл нлшл ѣко плоѵрѵннл ПООЧрѴЛЛ^Ж СІА СП 89.10. // Образно. послоѵршлнннмъ же мжѵнтеліл врлждж ілко меѵемъ отъ-сѣѵе. ^лтворенннмъ же н мльѵлннкмъ плббѵннъі ^очрждъшжвк сллвж оѵморн С 274.14-15. Изч. СП, С. іу>. арахѵт]. Вар. плоуѵннл, плжѵннл. Нвб. Срв. паучина диал. НТ; паяжина, паячина ВА, ЕтМл; паяжина ОА, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР; паяджина ДА. пс-ленл, -ъі ж. 1. Пелена, пелс-нъі въ рождъство пріемлетъ К 14а 11. Срв. С 451.24. // Образно. кр1стъ і мочркл н гво^днс-. і съмрьть сі жівоточр. весъмрътъноѵрмоѵ)1 въівліжтъ пеленъі. СІМЪ ВЪТОрЪІ ѴІСЪ НЛ ЖІВОТЪ СА родн К 10Ъ 22; ^ъ ... пелс-нлмі і сьде повьѣетъ СА. ^МрЪНЖ рождъ СА ПрІІАТЪ. ^МрЪНЖ I въ погревенье К 14а 12. Срв. С 451.24-25. 2. Прен. Младенческа възраст, ранно детство, длждъ мн сего стрлн'нллго. бѣжлвъшллго от’ слмѣ^ъ пеленъ вь ег\рптъ. нже нн грлдл нн вьсн ... нн родл нмлтъ. въ стоѵржден стрлнѣ С 455.4. Изч. К, С. Гр. ояаруаѵоѵ. Нвб. пелена ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пентнкосні вж. пдтнкостнн. пентнкостнн вж. патнкостнн. пентнкостнннъ вж. пдтнкостнннъ. пепелъ, -л и попелъ, -л м. Пепел, пръст, въ тѵрѣ н сндонѣ. ВНША СНЛЪІ ВЪІЛЪІ БЪІВЪШАІА ВЪ ВЛІЖ. дрСВЛС ОЧрВО въ врѣтнштн н попелѣ сѣдаштс ПОКЛЛЛН СА бнша М Лк 10.13 3. Срв. Мт 11.21 М, 3; вьсъ денъ поношлл^ж мн врлзн моі ... нде попелъ ѣко р(лѣвъ ѣсъ. н пітье мое съ пллѵемъ рлствл-рѣ^ъ СП 101.10; ілко многл лѣтл сътворн срьвлннк тъкмо прнкмьд. н се сь дч^мнілтосьтГнмъ пепеломъ рлствл-рѣѣше тн тлко ілдѣѣше С 297.14— 15; рл^гънлтн пеѵлль ^ота стлрцоѵр рѣ^ъ ... ілко пепелъ лкъі ^лѣбъ іл^ъ. н едвл въ^мого^ъ снмн словесъі прѣмѣ-ннтн стлрцл С 297.25. // Остатък от изгорял труп; пепел, н съвърлвъше костн стъін^ъ н пепелъ съметъше въсъіплша вь рѣкж С 80.29; лште во крьвь юньѵл н ко^ьлгл. н попелъ кннца кропнмъ. оскврьненъін^ъ стнтъ. нл оѵнштеннк пльтн С 483.21. Изч. пергшнн 198 псрсѣыннъ М, 3, СП, С. Гр, ояобс^, іЬ. Хеіціиѵа. Нвб. пепел ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА, Срв. Пепелница МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Пепелището МИ ЙЗ,МИП, ЙЗ.МИПан. перглмнн, -га м. ЛИ. Пергамий - брат на Йоан Саваит [3 декември и 30 март], отьцъ нашъ іѵѵанъ ... въ епнс-коѵ^пьствѣ аісъі въ мАНАстъірн троч^жд-ааіш са ... нъ н врАТъ кмоѵр пергАмнн. ОБѢМА цѣслремА въгоднвъ. н стлрѣн-шннъства многа грАДЪНАід прѣдръ-жавъ. отъ довротъі сего освѣштакмъ. много спѣшеннк творѣАіш въгаждатн Богв С 281.1. Изч. С. Гр. Перуйщо;. пврнннн, -Нк м. ЛИ. Периний - управител на провинция [Ликаония ?] в Мала Азия по времето на имп. Деций [249-251 г.] и имп. Валериан [253-260 г.]. стрстъ ... стгоХІка корнАТА. епнскоупА. нконъска, стАрѣн-ша въ (...) (рек^мъід. ОБСАДА. БЪІВЪ прн пер(ы)н кна^ Е 296 15; пернннн анд^патъ реѵе, тьмномъ сдовомъ ^оулншн. МЬНД ^ьрѣтн. ПОСЛОѴСШДН очрво кодрАте н пожьрн вогомъ С 104.8; пернннн. андѵ^патъ реѵе. ые прѣль-ііітан севе кодрАте. о вьсѣкомъ во крьстііАНѣ. іса^нь цѣсдрьскд лежнтъ С 101.20; н ілко помлъѵа свдтъін. пернннн ыеѵьстнвъін. повелѣ рджде-гъше желѣ^д ^ѣло жештн н по ревромъ С 116.21. Изч. Е, С. Гр. Періѵісх; [вар. Шрѵіо<;]. Вар. перннн. перннн вж. пернннн. персн, -ъ м. тн. Перси, персийци -жители на древна Персия [тук се отнасят поданиците на новопер-сийската държава на Сасанидите 224-651 г.]. &ца Апрй е стъй Кноъ рй. іТ в перс? А 145Ь 19; сергніА. сава-рАНтъсіеочрм пдеменн кнд^а ... нже мжжевлджьствнТм'. н эдАвъръ въівъ неже нн'кто, побѣдж сътвори по вса ЛѢТА. на пАгочрвнъід персъі. Н НА ПОМАГАКБШТДА ТѢМ' СрАЦННЪІ С 566.24; АЛАМочрнддрь снснкъ. цѣСАръ-скъін сднъ вь^ьмъ. нже перс°мъ дань дай^ж. нде на АрАвнстч н на пАлестн-нъ съ многовъ КчроСТНВК НА гръкъі въсждоѵр плѣніАА С 291.26-27. Изч. А, С. От гр. Шрот, Нвб. перси ОА, АР. Срв. Перса ж. ЛИ, Персина ж. ЛИ, Персийски ФИ, Персияна ж. ЛИ, Персо т. ЛИ, Персов ФИ СтИл,РЛФИ. персьскъ, -ъін прил. Персийски, който се отнася до Персия, (стрст)ъ СТАГО КнСА. рѴѴМАНА, Н'іА. ГрАДА ВННЪ^АНТНТСКА (!). Прн САВОрН црн. перъсъстѣ Е 36б 4; стрстъ стаго гднгорѣ Ар^непнсквпА. веднкъіА дрме- ННА. Н рНМПСНА. Н ДрО\рННЪІ 6А. ПрН днокднтнѣнѣ црн. н прн црн перстѣ Е 38а 7-8; въ то же врѣмд гоМенніА. оврѣтошд сд въ персьстѣ ^емн. вь Нѣкоторѣн ВЬСН ндрнцдіемѣн НАСА. ДВА врАТА ВАрА^нснн н Тчѵна С 255.11; въ ДѢТО ОСМОНАДбСАТОК црѣ персьскА сАворнід. го^енніе въістъ на црьквн ^рнстосовъі С 254.28; а въі посдоѵр- ШАНТе. АКЪІ КЫД^Н. Н СЖДНА ЦЪСАрА персьскА. нм'же н^вьрднн кмочр іесте С 257.20; стАрѣншннъі вдъшьскъіа. рА^ГНѢВАВЪШД СД ^ѢДС. П0В6ДѢШД СЪВА^АТН н по персскоу (погр. вм. персьскоѵр, Север., с. 260, бел. под линия) ^АКОШ. н проврѣшд жъ^дъ междочр ржісАМА н стегноѵр кго С 260.8; поведѣшд прннестн съвадъмъі мѣдъ-нъі. н рАЖдегъше а пАѵе ог^ѣ подъдо- ЖНША ПОДЪ ОВѢ ПА^ОуСѢ Н рѢШД К ЬГеМОѴ^ ВДЬСВН ТАКО МН ВѢНЬЦЪ ЦѢСАрА персъскА САворнА С 264.2. Изч. Е, С. От гр. [тйѵ] Перосоѵ, яерспко;. Вар. пергскъ, пергсьскг, персаскъ. Нвб. персийски ОА, ВА, АК. персѣыннъ, -а т. наковъ персѣнннъ. Гр. 'Іаксороі; о Пе'рстг|д. Яков Персянин - християнин, умр. мъченически по времето на сасанидските владете- перьыАтъ 199 петръ ли Мездигѳрд I [399-421 г.] и Варахан V [421-439 г.]. Пр. на 27 ноември. Кіцл ыоіл й ж стр^ стъ^ Кікь КО^МЪІ Н ДАМНЛЫА У ЛрАВНІА. Н СТАГО і&ка нѣкова перЧѣыннА А 1276 12. Срв. У Ис 13. Изч. А, У! От гр. Пфсггі?. Нвб. Вж. при псрсн. пврьыАТъ, -'ын прил. Пернат; този, който е с пера. V одъжді імъ маыл ѣсті ... въ^двіже юга до ыевесі. У изведе сілокк своевв ^АПАденъ. V одъжді иа ніа ѣко прг^г плъті. У ѣко пѣсокъ морескъ пьтіціа перьиАтъі СП 77.27. Изч. СП. Гр. лтерсікбі;. Нвб. перн&т ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. перист НГер. петлсъ, -а м. МИ. Име на езически храм в Амасия [Мала Азия]. вѣАше же эдлмъ кочрмнр^къін нскоын. ИАрнцАіемън петАСъ. н дроѵргъін серлфнмъ С 17.8. Изч. С. Гр. Петаоо?. петрова прил. притеж. 1. Пётров, който принадлежи на ап. Петър, і прншедъ нсъ въ домъ петрова, вндѣ тъфж его лежАфж. огыемъ жегомж М Мт 8.14 3, А, СК; стѣьЛ> Апостола мратваід вастлвн, поиошлл^ж во нл одрѣ^а неджжнваіА. дл понѣ стѣьП^ петрова ылндета на когего н^а. н лвнге въстаіл^ж С 307.16. 2. Пётров, който се отнася до ап. Петър, о таштн петровѣ М 76а 12; вѣ же фнлнпъ ота вн-о-слндаі ота грлдл лньдрѣевл н петровл М Йо 1.45 3, А, СК; кж отаметлнне петрово М 44а 5. жжл петровл. Гр. яроакпѵгісгк; тшѵ тфисоѵ аХ-бавсоѵ топ ауіоп акоатб-Хоп Петроп, Църковният празник Поклонение на честните вериги на ап. Петър [16 януари], зГ жжа (петровл) евГ ѵй нѵѵХ СК 1496 29. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. той Петрсш. Вж. при петръ, Нвб. Петров ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. Срв. Петровден; Петрова махала МИ, Петрови чуки МИ, Петровци МИ, Петров дол МИ, ЙЗах,Кюст.кр,; Петрова могила МИ, Петрово седалище МИ ЙЗах,Кюст.; Петров дол МИ, Петровица МИ, Петрово МИ, Петруново МИ СНМВ; Петров шумак МИ, Петрово бранище МИ, Петрови гробища МИ ИД.МНЛом; Петрово МИ ХХ,ЛИМР; Петров алчак МИ, Петрова нива МИ, Петровден МИ ЙЗ.МИПан; Петрова бачия МИ, Петров рът МИ ЙЗ,МИП; Петров ФИ СтИл,РЛФИ. пвтра, -а т. ЛИ. 1. Петър - прозвището на рибаря Симон, наречен от Христос Кифа [ара/п. КерЬа 'камък’, гр. Петрос;], един от 12-те апостоли, брат на ап. Андрей, син на Йона [Мт 16.17, Йо 1.42; 21.15], родом от Витсаида в Галилея [Йо 1.44]; проповядвал сред юдеите [Гал 2.7-8]; според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64-67 г.] по времето на имп. Нерон [54-68 г.]. Пр. заедно с ап. Павел на 29 юни и 16 януари [Поклонение на честните вериги на ап. Петър] [във Византийския месецослов още през IX в. енкенията на ап. Петър. Пр. на 25 април и енкенията на ап. Петър и Павел - на 29 октомври], петръ жс вьнѣ сѣдѣ-АШ6 НА дворѣ. I прнстжпн КЪ НбМОѴр 6ДНЫА рАБЪІНН ГЛІЖфН. I ТЪІ ВѢ СЪ НСМЬ галнлонсісъімъ М Мт 26.69 3, А, СК; і въторнцевк кокотъ въспѣтъ. і помѣ-нж петръ глъ нже реѵе емо^ нсъ. прѣ- ЖДв ДАЖв КОКОТЪ Ш ВЪ^ГЛАСНТЪ дъва КрЛТЪІ. отъвръжвшн СА М6Н6 М Мк 14.72 3; і отъвѣштавъ петръ гла НСВН. рАВЬ(вн) ДОБрО вСТЪ ЫАМЪ СЪДв въітн М Мк 9.5 3. Срв. Мт 17.4 М, А; прнде ... н гла петровн. снмоые съпншн лн, ые въг;може едныого ѵаса побъдѣтн М Мк 14.37 3. Срв. Мт 26.40 М, 3, А, СК; гла емочр снмоыъ петръ. гн камо ндвшн М Йо 13.36 3, А, СК; гГ помѣж ма въ цѣсрстві твоемь. ѵѵ рА^воіжѵе петроу помоштъ-ніѵе. і юдѣомъ овліѵітелк К 116 10; СЛОВОМЪ ЫАОѴЪШН (!) СА. очр ПАВЛА П6ѴЛЛНТН 200 пеѵлль БГОНСВѢСТ. Н ВѢрЖ отвръждъшн о\р петр бго;гванаѣ пръвомжѵеннцА ѢВН СА Е 36а 5; гГ вже нашъ. давън петровн СЛЪ^АМН П0КААННС. I блждьннцн отъ-посрцкнне грѣ^омъ СЕ 11а 10; н ѣко петръ покалвъ са мнлость полоѵрѵнвъ. БЖДСТЪ ПрНѴАСТЬННКЪ ЦрСТВА ТВОСГО СЕ 80а 16; сътворншд жс блн^ъ тоа кжпѣлн. црісъве СТААГО н връ^овь-нілаго агіла петрл С 541.21. 2. Петър Ключар - пазач на тъмницата, където е бил затворен презвитер Ананий, умр. мъченически с него и още 7 войника по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 26 януари, мца сі5 н ж ст?н мкъ АНАННЬА ПрО^ВѴТСрА Н ПСТрА КЛГСѴАрѢ. Н нйѣ 2, вони А 141 а 28. 3. Петър I -александрийски патриарх [300-311 г.]. Пр. на 25 ноември, н ^АКрЪІВАІЖШТА ОБНАЖСННК СВОК. ДА кмоср не вждетъ вндѣтн годъ прьснн. Н НАПрАСНО отврь^е ОѴрСТА СВОІА стън петръ н реѵе С 187.11; тъ стъінмъ епнекочрпомъ н мжѵеннкомъ петромъ. вожшемъ авлсннкмъ. отължѵенъ въі отъ свдтнтсльскъіа слоѵржъвъі С 186.23; оврА^ъ жс отължѵснніа бъістъ енцъ. Атоѵр въівъшо\р сто^о^моу пстрочр ВОННЪІ. АЖС БѢАШС ПОСЪЛАЛЪ ЦѢСАрЬ дноіслнтніанъ на очрвнкннк кго С 186. 28. 4. Петър - епископ на Сева-стия [Армения] по времето, когато там са били измъчвани 40-те ка-падокийски войни [Св. 40 мъченици] [ок. 320 г.]. по тре-^ъ жс ДЬНС^Ъ ІАЕНША СД СПНСКОЧрПОчр ГрАДА того. нменемь петр». іако сжтъ СЪ^рАгіСНЪІ КОСТН НАШД СС-МЬ МѢСТѢ С 81.2. 5. Петър Изповедник - ни-кейски митрополит [умр. 826 г.], защитник на православието по времето на иконобореца имп. Лъв Арменец [813-820 г.]. Пр. на 10 септември [рядко в бълг. и виз. извори_на 11 септември]. ааТ стрстъ СТЪІ^Ъ МНКЪ. ДНѴОДѴѴрА ... н стго (...) нАшего пстрА Ар^пскпА Е 296 8. 6. Петър I [? - 970 г.] - български цар [927-970 г.], син на цар Симеон Велики, сьдс лежнтъ мостнѵь ѵрьгоу-бъіліа въівъін при сѵмеонѣ црн н прн петръ црн МН. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С, МН. Гр. Петро;. Нвб. Петър ЛИ, Петра ж. ЛИ, Петраки м. ЛИ, Петрана ж. ЛИ, Петранка ж. ЛИ, Петрачко т. ЛИ, Петре уталит. т. ЛИ, Петьо уталит. т. ЛИ, Пешо уталит. т. ЛИ, Петрун т. ЛИ, Петруш т. ЛИ, Петруна з/е. ЛИ, Петрунка ж. ЛИ, Петрунко т. ЛИ, Петружа ж. ЛИ, Петрачков ФИ, Петричев ФИ, Петрунов ФИ, Петрунков ФИ, Петрушев ФИ, Петрушанов ФИ, Петрушинов ФИ, Петърчовски ФИ, Петев ФИ, Пешев ФИ, Петрович ФИ СтИл,РЛФИ; Петра МИ ЙЗах,Кюст.; Петра МИ ХХ,ЛИМР; Петрич МИ, Петрек МИ ЙЗ,БГИ. ПСѴАЛНТН СА, ПСѴАЛВК СА, ПСѴАЛНШН СА несв. Опечалявам се, натъжавам се. тъгда жс н ВЪІ рА^ГНѢВАСТС сд. АКЪІ ЛНСН СЖШТС СЧрАГГ^СЛНСКЪІН^Ъ о^ѵепнн рл^оѵрмА. н мъі псѵллнуомъ СД тьштаннк нмѣисштс. како се сълоѵрѵн СД ЫАМЪ ДА рА^ОѴрМѢКМЪ. (АКО НН ^отдштоѵрочрмоср нн тскжштоѵроѵрмоѵр. нн женжштоѵро\рмо\р. нъ мнлоѵріжштоѵр- о^моу БОГОЧр. ТО СѢ 0\рБ0 КАМА ПОДАІСТЪ богъ С 312.18. Изч. С. Гр. боафорею. Нвб. печаля [се] остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, РБЕ. ПСѴАЛОВАТН СА [сн], П6ѴАЛ0\|ЧтК СА [сн], псѵллохркшн са [сн] несв. Опечаля-вам се, натъжавам се. оѵрѵеннцн жс КГО ПСѴААО\|ЧЖШТС СН. ВЪ^ВрАТНША СА ВЪ МАНАСТЪірЬ. НСДААСѴС СЖШТОу ОТ прѣжде реѵенъіА цръкъве С 209.11; СЛЪІШАВЪ Б°ЖНН рАБЪ. ОѴ^МНЛНВЪ СД ОТЪ БЛАГОДѢТН НАПАДС- НА ВЪНЖ КГО. Н ОБЛОБЪІ^АА Н ГЛАГ°ЛААШС. НС ПСѴЛЛОуН сд ^ѣло БрАтс- С 526.13. Изч. С. Гр. аОореш, осѵіаораі. Нвб. Вж. при псѵьлнтн са. псѵаль, -н о/с. 1. Печал, мъка, скръб. АМННЬ АМННЬ ГЛІЖ ВАМЪ ... ВЪ1 ЖС- ПСѴА- псѵлль... 201 ПСѴЬЛЬ... ЛЬЫН Б7КДСТ0. ИЪ ПС-ѴАЛЬ ВАША въ рддость бждстъ М Йо 16.20 3, СК; ДАЖДЪ ЫАМЪ ПОМОфЪ ОТЪ ПС-ѴАЛІ. ІДС-СОѴрСТЬНО СПЫЬН ѴЛѴСКО. 0 БЗѢ створімъ сілж. Т тъ оѵржѵітъ врдгъі ыашіа СП 107.13; въ дс-нь. пс-ѵдлн мосіа во^ъ-ва^ъ къ тс-бѣ. ѣк оѵрслъішА міа СП 85.7; Тстопѣмъ смѵ імсні твоемоѵр гГ ѣко влдго естъ. ѣко отъ въсоіа поѵллі н^блвілт» міа с-сі СП 53.9; нсповѣмъ сд НМСНН ТБООМОѴр гГ ... ѢКО отъ в'сс-іа псѵалн і^вдвнлъ ма есн СЕ 776 15; вьсьждс- сьмрьть вьсьжде поѵаль. ввсьжде пллѵь вьсьжде въ;тдъі^анніл С 57.7; ѵѵ вѣдъі к'то довьлонъ нсповѣдатн. псѵалн н вътдъі^анніа н плаѵь людні жнвжштш)<ъ въ грддѣ томь С 56.25-26. // Страдание, изпитание, ддждъ илмъ помофъ отъ П6ѴАЛН Т СОѴрбТЬНО СПЫЬб ѴЛВѴСКО. 0 БЗѢ створімъ сілж. Т тъ очрннѵьжітъ сътж-жмжфіАіА намъ СП 59.13. // Обида, оскърбление, рекж вочр ^астжпьшкъ МОІ 6СІ ПОѴЬТО М1А ^АБЪІ. ВЪСКТБВБ сѣтоѵріА уождж отъ пеѵдлі врдгд моего СП 41.10. 2. Несгода, грижа, трудност. А СНН СЖТЪ СѢАЫНН въ тръннн. СЛЪІШАШТОН СЛОВО Н П6ѴАЛН ВѢКА С6Г0. I ЛбСТЬ БОГАТЬСТВНб ... ПОДАВЛѢІЖТЪ СЛОВО. I БОС ПЛОДА БЪІВААТЪ ММк 4.19 3. Срв. Мт 13.22 М, 3; Лк 8.14 3, А, СК; вьышлѣте же сев-в едд когда ОТАЖАККТЪ СрДЦА ВАША. ОБЪДАИНИМЬ Н ПЬѢЫЬСТВОМЬ. I П6ѴАЛШН ЖНТ6НСК7.І- нмн М Лк 21.34 3, А, СК; очрммос- НЖШІА СЛОВССА іуъ ПАѴ6 ОЛѢА Н ТА СЖТЪ СТрѢЛЪІ. ВЬ^ВЪЗІ НА ГѢ ПС-ѴЬЛЬ ТВОКБ^Н тъ па прѣпнтѣстъ СП 54.23; въпро. тръпншн В'С1Яч ТЖГЙч. I ПСѴАЛВ мьнн-ШЪСКААГО ЖНТНѢ. ЦрСТВА рАДН НБСЪЫА- аго СЕ 87а 20; н в'сего рождеинѣ. дрочргъ Н връстъ. I МЪВЪ, I В'СѢ^Ъ П6ѴА-ЛСН МНрЪСКЪІ^Ъ. ШѢННѢ. ТЬфАІА соуетънъіьА сластн же н славъі СЕ 90а 2; ѵѵ отъдаиьн грѣ^овъ. і о н^бъітьн прѣгрѣшснон. I БЪІТН омочр ВЪІШЪШЮ мнрънъі^ъ пеѵдлен. гіо помо СЕ 986 9-10. 3. Физическо страдание, мъка. жоыа сгда рАЖдддтъ. пеѵлль НМАТЪ. ѣко прндо ГОДЬ 6ІА М Йо 16.213, СК; съва^лвъшс- ныъ ржцѣ н ЫО^Ѣ. поволѣша поѵрстнтн къ стрдыѣ срдцнньстѣ ... СЪВА^АНН ЖО БЪІВЪШб ПОНДОША ВЬ П6ѴАЛН мно^ъ Н ВЪ ТЖ^Ѣ С 57.28. 4. Безпокойство, страх. ВЪПрАШАТН ^ОТѢАШС. ТОЖС МЛЬѴАТН ЫОЧрЖДА БЪАШб. Н О^КрЪІТН ^°ТѢЛШС-АІСЪІ ПрОДАВЪШОЧрОѴ|>МО\р ДѢВЪСТВА СЪСЖДЪ. ТОЖО ПрЪВАІА ЖН^Ь СТАВЫАШ6. ДА оѵржб СВОВВ доѵршж П6ѴАЛНББ тоыьіАше С 240.9; косыж^ъ са дввре^ъ Н ОТВрЪ^ОША СА. н оврѣто^ъ н ДЬМЫАННЦЖ ВЪ ѴАШЖ НСЪІПАВКШТА. томоѵр же о соыь ^ѣло въпеѵдлнвъшоч)' СА. рА^ГЪНАТН ПСѴАЛЬ ^ОТА СТДрЦОчр рѣ^ъ С 297.20. Бб^ пеѵАЛН. а) Гр. арерірѵо^. Безгрижен. I АШТС- С6 ОуСЛЪІШАНО БЖДбТЪ оѵр нъеиоыл. мъі оѵртолнмъі-н. і въі вос пеѵАЛн сътворнмъ М Мт 28.14 3, А, СК. 6) Гр. арерірѵюс;. Безгрижно. УѵоАне како вес поѵалн съпншн. а мѵонсн ВЬ ВОЛНЦѢ БѢДѢ ПрѢБЪІВАЛТЪ С 275.25-26. велнкА пеѵлль. Гр. тріХхжос,. Голяма печал, скръб, того рддн посъла ма сѣмо. АШТО нстнна гестъ (СЖ6 СЛЪІША. ВСЛНКЖ БО ПбѴАЛЬ НМАТЪ 0 Т6БѢ С 225.17-18. ВЪ П6ѴАЛН БЪІТН. Гр. ХѵПЕОраі, Ёѵ аіінріа уіуѵораі. Опечаля се, печален съм. онн же въ мно^ѣ псѵалн въівшо. н попекше са о рА^лнѵьыъін^ъ 1€Г0 ЫАПАСТО^Ъ. ПО СНЛѢ КГО ОЧрТѢШНША С 524.2; рд^Бонынцн ... своег0 стдрѣн-шннж копна прнстжпнтн сь н^нмн ОЧрВѢШТАТН N6 МОГОША. Н ... КОПЖ Ж6 въ пеѵАЛН бъівъ о сьвѣтѣ нуъ С 38.2; ссмоѵр оѵрво ВЪ ТОЛНЦѢ П6ѴАЛН БЪІВЪ-шоѵр. Н ОТЬѴА ЛНШС-ННІА СЪ СЛЪ^АМН ПЛАѴЖШТО\р СА. ГАВН СА КМО\р ВЬ СЬНѢ оць иашъ глагол"а С 295.13-14. въ пеѵлль въпастн. Гр. каттіфегос кершшхю, яертяхсо. Опеча- псѵ^льно 202 ПбУАЛЬНЪ ля се, изпадна в печал, отътолѣ оѵрво въ пеѵАЛЬ лктж въпадъ прАвь-ДНВЪІН. ПрННОЧрЖДбНЪ БЪ| ВЪ ІСЪСНА- тннь грАдъ въ^нтн С 282.2; н ПАде- ЫЫА КГО ОБрА^Ъ НСПЪІТАВЪІШ. ВЬ ПбѴАЛЬ въпадо^омъ. тлко н прнлежьнок пока- АНЬК МЖЖА ОѴрВѢДѢВЪІШ N0 НА СА. надѣкмъ са С 522.22-23. съпатн отъ пеѵАлн. Гр. кощаораі ало тцс Хѵтщд. Изпадам във вцепенение от мъка, скръб. I въставъ отъ молнтвъі прншедъ ісъ оѵрѵеннкомъ оврѣте іа съпашта отъ псѵалн М Лк 22.45 3. сътворнтн пеѵлль. Гр. Алжесо. Опечаля, измъча, не бон са іеѵснфс-... не сътжжн млрнн. ие сътворн пс-ѵалн кже отъ МАрнд. ие нштн како да ие тевѣ врѣднтъ свѣтъ С 242.29. М, 3, А, СК, ЗП, СП, СЕ, С, ЗЛ. Гр. Хлкть рерірѵа, іЭХѵцж;, тпю?, аіЭидіа, абтщоѵіа, аЬо\ЕОХІа, то ёю&Х((Зеіѵ, отеѵохшріа, фрбѵд-ра, (рроѵтй;, то 6\)ахере<;, бй-оѵгі, тара-/^. Вар. пеѵьль. Нвб. печал ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пеѵААЬно нареч. пеѵАльыо кстъ комоѵр. а) Гр. Ядтео-раі. Мъчно е някому, нъ пеѵАльно НМЪ КСТЪ. ІАІСО НА БЛАГОДАѢННК ѵловѣ- ком" С 396.24. 6) Гр. а%іЗор.аі. Измъчвам се, скърбя, тежко ми е. ие слъішншн лн ѵто снн глагол"жтъ. НѢЛН тн. тажъко сллкнмоу, ЫѢ лн тн пе-ѴАЛЬНО СЛЪІШАШТе ОТ Ве^ЪЛОБЬНЪ дѣтнн С 330.21. Изч. С. Нвб. печално ОА, ВА, АК, НТ, БТР, АР. Срв. печалном диал. ДА. пеѵАльнъ, -ъін прил. 1. Печален, опечален. въскжкв псѵллъна есі дше моѣ. н въскжич съмжфлешн мка. оѵрпъвлн НА БА ѢІСО КПОВѢМЪ СЬА бМОЧр СП 41.6. Срв. СП 41.12; нъшгл владъіко ГОСПОДИ ОБАВН МН 0 ьГбМЪ. (АКО ПвѴАЛЬНА доушА моіА кстъ до сьмрьтн С 287.12-13; і\ѵАн'нъ реѵе. пеѵАльыь ксмъ отьѵе. не во ^отѣ^' дабъі кто оѵрвѣдълъ таннъі сед. н нъініа не въ^могж на мѣстѣ семъ жнтн С 288.1. 2. Като същ. п8Ѵальна»а ср. мн. Гр. та отоуѵа, та ?л>7ГГ|рбтЕра. Печалните, скръбните неща, събития. нѣстъ во гГ рАБОМЪ твонмъ. съмрътн. к^одАірннмъ отъ тѣлесе. і прн^одАірннмъ къ тевѣ вже д^омь. і в'сѣкон плътн. нъ прѣстАвленне. ѵѵ ПбѴАЛЬНЪІ^Ъ. ВЪ рАДОСТЬНАА СЕ 655 17; Акоже вндѣсте рАскрьштенА кго н А^Ъ ВНДѢ^Ъ. (АКОЖе ВНДѢ^Ъ СЬ ВАМН ПеѴАЛЬНАА. ВНДѢТН ^ОШТЖ Н рАДОСТЬ-НАГА. ІАК0Ж6 вндѣ^ъ сьмрьть эднстовж. ^оштж вндѣтн н вьскрьсеннк кго С 500.5. пеѵАльнъ въітн. Гр. Алжеоцаі, Ялтцѵ ехсо, тЭ-Хъ\рхѵ ехсо, аіінресо, катпФД? ■утуѵоцаі. Печален съм. і пеѵлленъ б&і цсръ. клатвъі же рАДН н въ^лежА-ірн^ъ съ ннмъ. повелѣ датн н М Мт 14.9 3; і въі же оѵрво нъінѣ пеѵАльнн вждете. пакъі же оѵр^ьркв въі н въ^рА-доѵроѵртъ са срдце ВАШе. I рАДОСТН ВАшеіА ннктоже не вь^ъметъ отъ васъ М Йо 16.22 3, СК; се глл^ъ вамъ да вь мнъ мнръ нмАте. вь мнрѣ пеѵАльнн вждете. нъ дрь^Аіте. іако а^ъ побѣдн^ъ мнръ СК Йо 16.33; ѵѵ в'семь сжфААГо пеѵАльнА СЕ 32а 18; ДО САМОГО прѣ(...)ьѣ ВЬСѢКЖ поль^ж творѣАше емочр. (..) (.)жді оѵрво пеѵАЛьнъ ^рАте. слъішавъ ѣко Тс прѣдАнъ въі К 35 35; влАженъін же САВА ПбѴАЛЬНЪ БЪІВЪ въ оѵрмѣ. отнде ТрННДбСАТЪ пьпрншть ВЪ ДАЛА отъ МАНАСТНрѢ. н ВЬЛѢ^Ъ ВЪ ПбШТбрЖ. ПАДЪ прѣдъ вогомъ. молілше СА съ слъ^амн глагола С 287.4-5; въ ^енже ГОСТННЬННЦН цръкъі КСТЪ СТААГО геѵѵ-ргніл МЖѴ6ННКА. Н БЪІВЪ ВЬ (Лн н МНрЪСКОК СЪТЖЖАННК ВНДЪВЪ. ПСѴАЛЬ-НЪ БЪІ въ оѵрмѣ. н мол‘ілше БОГА СЪ СЛЪ^АМН. довестн СА въ мъсто довро-въгодън0 н мльѵально С 282.19-20; СВАТЪІН 0Т'ЦЬ НАШЪ САВА ВЪ МНрѢ оѵрсьпс. МѢСАЦА Деі^АМБрА ВЪ ?. ТЪГДА псѵать 203 ПбУАТЬЛѢТН ОѴрБО ПбѴАЛЬНЪ ВЪІСТЪ ВЪ ОчрМѢ ѵъстъ-НЪІН СЬ БНСЬрЪ. ПОКІЖС N0 Н^ЛѢ^в НС ргъі^ннъі. н прнде на съконьѵаннк стаа-го отца С 295.10; того дѣл"ьма стеьГИ. того плаѵн. поьГе н слмъ господь нашъ ТОГО ПЛАКА. ВНДѢВЪ БО Н?ГО СЪМЖТН сд реѵе. н вѣшта іедннъ от вас' прѣДАстъ МД. ѴСО ДѢЛМА Н ПбѴАЛЬНЬ. н лювьве свовв покажа насъ очрѵд С 406.4. М, 3, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. тіеріАлтсх;, тг[<; айиціас, катмЗиѵод, атоуѵб?, ХнлобрЕѵсх;. Вар. пеѵ^лгнъ, поѵллснг. Нѳб. печален ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Пбѵдть, -н т. 1. Печат, специално средство за затваряне, вт, тъ дьнь НДѢАШеТА. N6 П0Ж'ДАСТА ... КГДА ^отѣаіш погревенъін отъврѣштн ДрЪЖНМЪІА МНѴОДЬЫЬНЪІА ^АЛОГЪІ. КГДА ^ОТѣАШв вьѵьтенъін сь мрьтвь-ЦН. ПрѢСѢШТН ГрОБЬНЪІА ПвѴАТН С 472.27; дондошд копАквште до съсждъ крьѵАжьнъін^ъ. н вндѣвъше а съ многомъ оѵртврьжденнТмъ сьвд-^АНЪІ П6ѴАТН ОЛОВѢНЪН нмжштд. ѵнс- ломъ л. н днв/Сѣ^ж сд С 52.13; нъ ВрАТА АДОВЪСКАИ, СЪКрОѵрШНВЪ. Н ДВЬ-рнн прн ДОМѢ Н6 ОТВрЪ^Ъ ... А ВрАТА ГрОВА Н П6ѴАТНН НбВрѢЖДеНЪІ СЪЭДА- ніла С 459.14-15. // Образно. ѣко во ^намонаномъ пеѵАтомь дѣвъствъ-НЪІМЪ ^АТВОрбНОМЪ. ■рх ОТЪ дъвъі родн са К 14а 39. Срв. С 452.24; овлі-ѵаивтъ та. недвнжімн пеѵлті, господь-скоѵрмоѵр порожденью ^вочр гровочр К 14а 37. Срв. С 452.20. II Свидетелство, доказателство, потвърждение, мре БО ННѢМЪ НѢСМЪ АП?ТЛЪ. НЖ 0\рВ0 ВАМЪ есмъ. пеѵАтъ моемоѵр лпостлство\р въі есте о гн Е 4а 2. 2. Знак, белег, пакъі ОБрАТН МА. ПАКЪІ 0БН0ВН МА. ПАКЪІ ОБЛѢЦН МА. ПАКЪІ ОГрАДН. ѴССТЪНЪІМЬ тн крстомь. і прѣѵестънъімъ тн пеѵА-темъ СЕ 78Ъ 19—20; ^ладомь твоеіл БЛАГОСТН. ВЪ^ГОрНТЪ СА ВЬ НбМЬ ... I ДКА стааго пеѵАтъ воле просвѣірлетъ са въ срцн его. і въ помъішленьн;<ъ СЕ 23Ь 9; рождьшннмь са нендреѵен’но. і ЦѢЛЪІ ПеѴАТН ѴНСТОТЪІ ПрѢБЪІША. н^- вольшннмь отъмъітн кръіреннемь СЕ 52Ъ 21. // Стесн, Основен белег, основа, ѣже ѵѵ нстннѣ погрѣшнсте глАірА (,..)шенй юже въівъше. н остроѵрѣ(ете е)теръімъ вѣрж. твръдое (ос)новАНіе вжне. стонтъ. нм(ъі пе)ѵлтъ съ Е 2а 11. Е, СЕ, К, С. Гр. сфрауц, сгпраѵтроѵ. Неб. печат ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ. пеѵАтьлѣтн, пеѵАТЬАѣкк, пеѵАтьлѣіешн се. 1. Запечатам, поставя печат на нещо, затворя, въложнвъ вь трн десдтн кръѵАгъ. н оѵртврьднвъ н съвд^а н пеѵАтьлѣ оловомъ. погревъ въ своіемъ домо\р С 45.11; не вждетъ прокА^ьствА ннкокгоже. да н вее пьрд оѵрво оѵркА^АННіе вьскрѣсьнок. о ьГем'же въі продлъжнете рѣѵъ. понеже во пеѵАтьлѣсте не въі некоіегоже прокА^ь-ства С 440.7-8; н реѵе. въі ідкоже рсоштете пеѵАтьлѣнте. да не дроѵргъіА нмАте внновънъі творнтн С 440.29-30; аштншд во іед'нн воннн поѵать- ЛѢТН. МОГЛН БЪІША ГЛАГОЛАТН. АШТ6 Н ЛЬЖА Н НбПрѢПЬрНВА СЛ0В6СА ГЛАГО- л"емАіА С 441.1-2; ѵесо рАдн о\рво не можешн. ѵо Тѵоснфе. ые могж реѵе ѵнстн. кіДігъі во ежтъ пеѵАтьлѣнъі С 247.5; ВНДНШН ЛН КОЛМН ТН СПѢШАТЪ 0 нстннѣ н не ^отАШте. не во нъ тн ПрНДОША. тн ПрОСНША тн ПеѴАТЬЛѢШД съ стрАжеіж С 441.11; нмАте лн стрАЖЖ. о^тврьднте в,коже вѣсте н оѵртврьдншд. пеѵАТьлѣвъше гровъ съ стрАжьмн С 440.25; не да вонномъ кднѣмъ пеѵАтьлѣтн. ілкоже оѵрвѣ-дѣвъ о ьГемь не ^отѣАше с Мшн прнѵдстнтн сд С 440.26. 2. Прич. мин. страд. като прил. пеѵлть-лѣыъ, -ъін. Гр. ёафрауіареѵо^. Затворен, запечатан, се во пророкъ прѣжде н^ДАлеѵе проглАСН. даддтъ сд реѵе кМВгъі пеѵАТьлѣнъід. мжжочр очрмѣнкштоѵр кНѴігъі. снрѣѵь ВрАКЪ пеѵьль 204 ПбфН сътворнвъшочроѵрмочр С 246.30; ве^ невъстьствл дъвнцл ... ^лклюѵенъ грлдъ. нстоѵьннкъ ПбѴЛТЬЛЪНЪ С 243.7-8. Изч. С. Гр. снррауі^со. Нвб. Срв. печатен, запечатан. пеѵьль вж. пеѵлль. пеірерл, -ъі ж. 1. Пещера, голяма дупка в скала или планински масив. тъмже стъін еппъ въ съкровьнъ мъстъ съда вь пештеръ пръвъівллше. нлрнцлкмъі' дъвнѵьскліл С 535.22; велнкъ же день тв°рАШте лполѵѵноѵр. вь пс-штеръ коіен стрлшьнъ темьнъ. нжде ПО ОБЪІѴЛЮ Н^Ъ БЪЛШС ТВОрНТН СЪБОрЪ нслѵррьскочрмоѵр грлдоѵр С 26.14; тлко сватъін пръдлстъ доѵршж господочр. сь дьвъмл очрѵеннкомл свонмл. н бъістъ прлведьннкочр н оѵрѵеннкомл іего. гровъ пештерл тл С 217.3; потом' же бжнн ПрЪПОДОБЬНЪІН СВАТНТбЛЬ. молнтвъ-нъін домъ рс-к'ше цр'кве. сътворнвъ очр пештеръі прѣложн ѵьстъноіе іего тъло С 532.10; стъін тъ еппъ вьсемоѵр клнросоѵр свокмочр повелъ съвьрлтн са НЛ СЬПОВЪДЛННК ІЛВЬКНЫЛ т°го. н съ кръстъі къ пештеръ тон С 529.23; н тек‘ше къ пештеръ стллго дометнілнл. вндъша н лкъі лггельскъ оврл^ъ нмжштл С 215.17; толмл доьГелъже нлпльннша пештерж клменніл. ілкоже не ^нлтн пештеръі С 216.28-29. // Свърталище, не прнкмлетъ ѵьстн БЛЛ^НЬЫНѴА. N6 ВЬЛЛ^НТЪ ВЪ ОЧрБНТбЛЬ- ннѵъскж пештерж С 510.3. 2. Пещерен гроб. К ЖС- ПрѢТА В С€БЪ прнде къ гровочр. въ же пештерл. н клмень нллс-жлше ыл нж ... вь^аша же клмень ндеже бѣ лежА мрьтвъі ... гллсомъ велнемъ въ^ъвл. лл^оре ндн вънъ СК Йо 11.38; прн^ъвлвъ бжнн рлвъ нлкѵѵвъ. прѣподоБЬыллго еппл. молн кго попе-штн са о пештеръ. рс-к'ше о гровъ. вь іГеьГже жнтніе нмълше стъін С 53І.27. СК, С. Гр. 0тпіА.аіоѵ, аѵтроѵ, катаХнра. Вар. пештерл. Нвб. пещера ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пещера МИ, Пещерата МИ, Пещерската МИ ГХ,МИМ; Пещерата МИ ЙЗах,Кюст.; Пещера МИ, Пещерите МИ, Пещерско МИ СНМБ; Пещерата МИ ЙЗ,МИПир. пеірерьнъ, -ъін прил. Пещерен, който се отнася до пещера, вельвждочр же остлвено\р въівьшочр ... н поко\ршлж-ШТОЧр СА вьстлтн. н рл^ломеныд Н0ГЫ. ые могжштоѵр оутврьднтн. стжпн. н въннде іемоѵр ногл вь дочрпннж пеште-рънжіж. ндеже въл^ж моштн сва-тъін^ъ С 218.17. пеціерьнок грлжденые. Гр. т\ топ агсд-^аіоп оікоборд. Пещерно жилище. вллженнкъ о\рво отьць нлшъ елвл. прншъдъ отъ скѵрдополн Н Н0ВЖ1Ж със-тлвнвъ ллврж. н нл пештерънок грлжде-ннк прншъдъ С 293.6. Изч. С. Гр. топ алтр.аіоі). Вар. псштсрънг. Нвб. пещерен ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Пещерна МИ СНМБ; Пещерево дере МИ ЙЗ.МИП. пеірн, пекж, пеѵешн несв. Прич. тин. страд. пато прил. пеѵенъ. Гр. октос,. Печен, опечен, онн же длша емо\р ръівъі пеѵенъі ѵасть. і отъ въѵелъ сътъ М Лк 24.42 А. Изч. М,А. Нвб. пека, печа диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пеірн сд, пекж са, пеѵешн са несв. 1. Грижа се, създавам си грижи, отъвѣштлвъ жс- реѵе ен нсъ. млртл млрътл пеѵешн са н млъвншн о мьно^ѣ М Лк 10.41 3, А, СК\ I о одеждн ѵто са пеѵете. съмотрнте крннъ селънъірсъ. клко рлстжтъ. не троѵрждлнктъ са нн прАджтъ М Мт 6.28 3, А, СК; се реѵе не ѣко о ннштннрсъ пеѵллше са. нъ ѣко тлть бъ. I ернннцж нмъь I въмътлемл ношллше М Йо 12.6 3, А, СК; глнв влмъ. не пьцъте са дшенв влшеіж. ѵто ъсте лн ѵто пнете М Мт 6.25 3, А, СК. Срв. Мт 6.31 М, 3, А, СК; С 290.20; понеже не сьде ндоша къ про-длнбштннмъ. нъ тлмо нн воглтомочр, НЖС- ТОЛЬМЛ ѴЛОВЪКОЛІОБЬЦЪ БЪІСТЪ. ПбШЬ 205 ПбШЬ 1ЛК0ЖС Н ПрНКЛ0\рѴЬШАА СА ісмоѵр пештн С 374.11. // Имам грижи, задължения КЪМ НЯКОГО. ТЪН БО ско-ПСЦЬ КСН Н N6 ПС-ѴС-ШН СА НН 0 ЖСНѢ ЫН 0 двтс-^ъ. нъ ѵнстъ ксн С 60.30.2. Тревожа се, загрижен съм. сгда жс прнведжтъ въі на соыьмншта н власти н владъіѵъствнѣ. не пцъте са како нлн ѵто отъвѣштаатс нлн ѵто реѵете М Лк 12.11 3, А; ие пьцѣте са о\рво на оѵртрѣн М Мт 6.34 3, СК. Срв. С 547.9; с-гда же прѣдАквтъ въь не ПЦѢТА СА КАКО ЛН ѴТО ВЪ^ГЛАГОЛСТб ДАСТЪ БО СА ВАМЪ ВЪ ТЪ ѴАСЪ. ѴТО ГЛТС ММт 10.19 3, А; амн глж вамъ. іако КДННЪ ОТЪ ВАСЪ ПрѢДАСТЪ МА. Н пекжште са ^ѣло наѵаша глатн емоѵр. едннъ къждо н^ъ. едА а тъ есмь гн СК Мт 26.22; н ... молгалше стааго наѵа ПЛАКАТИ ... ПрНАТН КГО КАІЖШТА СА Н пекжштл са С 564.2; н пакъі рекж рАдочрнте са. гь влн^ъ ннѵнмже не пьцѣте СА. гь н^ мрьткъін^ъ ВЪСТАЛЪ С 479.8. 3. Старая се, полагам грижи за нещо. къто же отъ васъ пекъі са можетъ прнложнтн тѣлѣ своемь лакоть едннъ М Лк 12.25 3. Срв. Мт 6.27 М, 3, А, СК; ндоша же сь (Дшъ ВЪ МАНАСТЪірЬ. Н М'НОГЖ ТЖГЖ НМЪА^Ж вьсѣѵьскъі пекжште са нмъ цълнтн рАнъі Сс51.19-20; н прѣжде повелѣвъ неѵнстоѵросрмоѵр д^о\р отнтн н пештн са дѣломъ отъг'на н С 42.8. пецін са пръжде. Гр. крорерірѵаю. Грижа се, безпокоя се от по-рано. егдА же водатъ въі прѣДАявште не пьцъте са п ръж де ѵто въ^гллголете. (н)нн поо\рѵАнте са М Мк 13.11 3. М, 3, А, СК, Е, С, Р. Гр. церіцѵасо, фроѵті^ш, ётпреХёоцаі, ётпрёХггсхѵ ироаферсо, Хлжео-раі, рёХеі роі, оворороа, фропрёсо, <уоѵс&-уеш, фроѵЁШ. Вар. гкштн сд. Нвб. Срв. обезпечен. пеірь1, -н ж. 1. Огнище, пещ. і^н- ДЖТЪ АНЬЛН. I ОТЪЛЖѴАТЪ ^ЪЛЪНА ОТЪ срѣдъі ПрАВбДЪНЪІ^Ъ. I ВЪВрЪГЖТЪ ІА въ пеірь огыьнж. то\р вждетъ плаѵь н скрьжстъ ^квомь М Мт 13.50 3, СК. Срв. Мт 13.42 М, 3, А, У; дссніца ТВОѢ ОБрІАШТеТЪ ВЪСІА НеНАВІДІА-штьма тевс. положіші іа ѣко пешть Г,ІЬНЖ ВЪ ВрѢМІА ЛІЦА ТВ06Г0. ГЬ ГНѢ-ВОМЪ СВОІМЪ СЪМІАТеТЪ (А I ПОѢСТЪ ІА ог(н)ъ СП 20.10; рѣША к ыемоѵр. нмамъі двѣ пештн. на твореиьк ВАрочр ГОрАШТН прнсно НА ^ЪДАНЬК ТрѢБЬ- ннкочр НАшемочр С 540.17; н вьлѣ^е въ ілтъ^оѵрльннцж. НА БрАТЫЖ Т0\р ДѢЛА-КБШТЖКВ. НА 0\рТѢ^7Б ДОВЬЛѢІЖШТАІЛ стрАн'нъінмъ. ілкоже прнноѵржденомъ НМЪ БЪІТН БОГА^НЫЖ КНЬЦА. САМѢМЪ СА въврѣштн въ пештъ ^лѣбьнжіж. н Т^волнтс- плѵе въ огнн сгорѣтн. нежелн отъ того съводеномъ бъітн С 565.24; ТН ТАКО ПО КДН°М0Ѵр Н ПО ДВѢМА оврА^оѵріжште. влѣѵаа^ж. н доведъше пештн н прнлАГАіжште нмъ главъі ПАЛѣрсж. н Тсполочр оѵрмрьтвівъше поме-таа^ж на ^емн С 39.6; прнстжпнвъ же еппъ къ еднон пештн горжштнн. помо-лнвъ са н прѣкръстнвъ севе н пешть. вь нжже ^отѣАше вьлъстн С 540.30; вьлѣ^е вь пешть горжштжіж. н сътворнвъ ѴАСЪ велнн. ВЪСЪІПАВЪ въ лоно свок отъ жглнн С 541.3. 2. Клада, огън за изгаряне на хора. како можал^;?; протнвж цѣслремъ н кнА^емъ н НАрОДОМЪ СТАТН. НЖДС МСѴН Н ск°врАдъі. н пештн .... н веѵнсменьнъіА по вьсд дьын сьмрьтн С 442.29. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. кащѵо?, фоорѵос;, кХфаѵоі;. Вар. пешть. Нвб. пещ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Пеща МИ ГХ,МИМ. пеірь11, -н ж. Пещерна яма, пещера. Тс же плкъі прѣтд вь севѣ прнде къ гроБоѵр. бѣ же пешть н кАмень налс-жААше на нен М Йо 11.38 3, А; овн ТЬМННЦА ОТЪ САМѢ^Ъ ОСНОВАННН рАСКОПАВАА^Ж ... ННН ПрЪНСПОДЬНІАІА ^рАННЛНШТА Н НЪірНШТА. Н ПСШТН нскаа^ж н тсѵла^ж С 467.20. Изч. М, 3, А, С. Г[]. атпііаюѵ. Вар. пешть. Нвб. пещ диал. НТ. Срв. Пещански дол ПбШЬЫНЦД 206 пнлат?» МИ, Пѳщаница МИ, Пѳщене МИ, Пеща-ни МИ Й3,3ас; Пѳщина МИ ИД,МНЛом. пвфьынцА, -а ж. 1. Огнище, пещ. н шедъ н^ъ ;оъі^ннъі свока въ прѣ-пладьыьк, ег^п'тьстнн ^нокве оѵрво. ннѵнмь же сжтъ ^о^ждгшн. ВАВѵрлонь-скъіа оноа поштьннца С 173.1; н БИАСТА ВЪ 0Г(Д( ПОІЖШТА Н ^ВАЛАШТА бога. н се агг^олъ гнь съшедъ съ невесе. нстрдсе вънъ пештьннцж съ ог(Гемъ. н не дастъ огнм сътжжнтн нма С 5.23. 2. Клада, огън за изгаряне на хора. вьнндоста сь ь(Нмъ въ огьЛ». н рАСПрАШНСТА ПЛАМЪК СТАВЪ ЖС АЛвЗАН- дръ посрѣдоѵр псштьннца реѵе. сватъ (ссн божс С 164.10-11. Изч. С. Гр. каціѵск;, катсѵб?. Вар. пештьннцА. Нвб. Срв. пещник 'фурна’ диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. пефьиъ, -ъін прил. псфьнъін ог(Л>. Гр. карѵѵоі; яврбс;. Огнена пещ. господи Тс )<се н^бавн- ВЪІН ДАНННЛА Н^ очрстъ ЛЬВОВЪ. Н^БА-внвъін трн отрѴъі ОТЪ ПСШТЬНААГО опЛн С 226.3. Изч. С. Вар. пештьнг, Нвб. пещен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, АР. пнво, -а ср. Питие, напитка, плъть во моѣ нстннъно естъ врАшъыо. I кръвъ моѣ нстниъно естъ пнво МЙо 6.55 3; НЪІНѢ БЛГВН. ПНфІЖ НАШ(Ж. I ПНВО БС^ ОСЖЖДСЫНѢ НЪІ. ОТЪ НН^Ъ ПрННМАТН съподовн. слАвдфс тевн ДАТСЛѢ. В'СѢМЪ БЛАГЪІМЪ. ДАрОВАЫНСМЪ СЕ 16Ь 20. Изч. М, 3, СЕ. Гр. лбоіс,. Нвб. пиво ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР, ДА, Срв. пивка 'питие' НГѳр; пиѳво 'напитка' НГер; пиелик 'питиета' НГер; Пивниците МИ ИД.МНЛом. ПНВЬЦА, -А м. Пияница, прндс БО ЮАНЪ. НН ПН1А НН ѢДЪІ. н глілѵг ВѢСЪ ІМАТЪ. прнде снъ ѵскъі ѣдъі і пнід. і гліжтъ со ѵГсъ ѢДЬЦА I ПНВЬЦА. мъ^доімьцъ. дрочр-гъ. і грѣшьннкомъ 3 Мт 11.19. Изч. 3. Гр, оіѵолбтп?. Нвб. Срв. пивец 'питие' диал. ДА, РБЕ, пнглнъ, -а м. Седефче, горе вамъ флрнсиемъ ѣко десдтннж даатв отъ МАТЪІ Н ПНГАНЪ Н ВЬСѢКОГО ^вЛНѢ. I мнмо ^однте сждъ. і лмвъвъ вжннк М Лк 11.42 3. Изч. М, 3. От гр. 7піуаѵоѵ. Нвб. 0. ПНЛА, -Ъ1 3(С. пнлокк прѣтнрАтн, Гр. ао(хтср(^ш. Измъчвам, подлагам някого на мъчение, като го претривам, стържа с пила. поѵто оуво паѵс ѵо фАрнсен не пеѵААсте са о сови. нлн поѵто не сьвѣ- ШТАВААСТС СА НА МАНАСН(Ж (СГДА НСАННК пнлоіж прѣтнрлАше С 397.1. Изч. С. Нвб. пила ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пнлатовъ прил. притеж. от ЛИ. 1. Пилатов, който принадлежи на Пилат. въѵерА слочргъі пілатовъі ржгАА^ж са емоѵр К 13а 31. Срв. С 450.1; веденъ бъістъ сава^анъ ржкА-ма. въ преторъ пнлатовъ С 431.18; сьнндоша са вьсн въ преторнтн пнлатовъ С 438.26. 2. Като същ. пнлатово ср. ед. Гр. та ПіАатоо. Пилатовите думи, казаното от Пилат. кок оглаголаннк носите о ѴЛ0ВѢЦѢ семъ. к'то нматъ ба вннна. сътворнтн ПОНОЧ^ЖДАКМЪ ксмъ. пнлатово глаго-латн. Тсочрсъ бо мльѵнтъ. не словесъ недовѣдъі слово, ыъ кда отъвитомъ. рл^орнтъ КрЪСТЪНЪІН ВѢЫЬЦЬ С 432.20. Изч. К, С. Гр. топ ШХ&тоо. Вар. гилатовъ. Вж, при пнлатъ, пнлатъ, -а лг. ЛИ. Пилат Понтийски - пети римски прокуратор [наместник] в Юдея [26-36 г.] след Архелай. съ прнстжпь къ пнлАТоѵр просн тѣла нсва. пнлатъ же повели въдатн тнло нсво М Мт 27.58 3, А. Срв. Лк 28.52 М, 3; реѵо жо нмъ ПНЛАТЪ, ПОНМѢТО Н ВЪ1, Н ПО ^АКОНОу ВАШОмоу сжднто омоу М Йо 18.31 3, А, СК) БИ ВО ВОЛНКЪ ДОИк ТО (А СѲБОТЪІі пнллшь 207 МОЛНША ПИЛАТА ДА прѣвннвтъ ГОЛѢНН н^ъ. і въ^ъмжтъ іа М Йо 19.313, А; пнлатъ же гллше нмъ ѵто бо ^ъло сътвори. онн же лншо въ^ъпнша пропьнн н М Мк 16.14 3, А\ поманн пнлата 0\рБ0ѢВЪША СА. Н рвКЪША ѴНСТЪ А^Ъ ОТЪ кръве сего прдведьннкА СЕ 49Ь 4; пріде ѵкъ вогатъ іменемь юснфъ. съ дръ^нжвъ. вьніде къ піЛАТоѵр і просі отъ него тѣла іѵсов*. К 14Ь 7. Срв. С 452.29; неосжжденАлго на сжднштн поставншд. ш<о осждімд пръдъ пнла-томъ. ПОСТАВНШД ілкоже ^ЪЛОДЪГА ка-ш&фъ. съвд^лшд ржцѣ юго С 477.8. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. ПіХатск;. Вар. пілатл. Нвб. Срв. пилат 'мъчител’ ВА, НГер, ЕтМл. пнллфь, -нн прил. притеж. от ЛИ. 1. Пилатов, който принадлежи на Пилат Понтийски, веденъі вон пн-ЛАфн. въ мрѣкорнн. ѵѵ немь же съврл-ша са въ мръкорнн. егоже съвлъкъше. ѴОДѢША ^ЛАМНДОІЖ ѵръвленокк. і нсплетъше вѣнець отъ тръннѣ СЕ 49Ъ 21-22. 2. Като същ. пнллфмл ж. ед. Съпругата на Пилат [в каноничните евангелия не е назована, но в апокрифното евангелие на Никодим е именувана Сіаисііа Ргосиіа]. поманн пнллфнкич очрво-ѣвъшіж са. прАведьннкА нсл, I очржлснн СА. ПОМАНН ПИЛАТА ОѴрБОѢВЪША СА. Н рекъшл. ѵнстъ л^ъ отъ кръве сего прАведьннкА СЕ 49Ъ 2. Изч. СЕ. Вж. при пнлатъ. пныаі&іда, -ъі ж. Гладка дъсчица за писане, пинакида. не велико ѵочрдо творншн тъштд сд на съмрьть. жнвъ дл н^горншн. н въпнсашд вь пннлкн-дъі роѵрмъскъі. ПІѴѴННН НСПОВѢДАВЪІН сд самъ крьстнілнъ жнвоѵр н^герѣтн повелѣ^омъ С 140.22. Изч. С. От гр, яіѵсосіі;, -{805. Нвб. панакида остар, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ, РРОДЦ. пнннкъсъ, -а м. Финикова палма, прдведьнікъ ^ пінікъе* провьтотъ. У ѢКО кедрі ЛІВАНЪСКЪІІА НАСАЖД0Н1 въ домочр ГНІ, въ дворѣ^ъ ВА нлшего процвьтжтъ СП 91.13. Изч, СП. От гр. фоТѵі^, Вар, пінікъсъ, Нвб. 0. ПНОННН, -1А и ПНОНЪ, -А м. ЛИ. Пионий - свещеник в Смирна, Мала Азия \дн, Измир в Турция], умр. мъченически по времето на имп. Де-ций [249-261 г.]. Пр. на 11 март. МѢСДЦА МАрТА ВЪ ВУ. МЖѴвННК СТААГО ПН0Н'НА. ПрС^ВЧртерА ^МѴррНЬСКА ГрАДА С 124.7; пноннн реѵе вѣмъ ^аповѣдн вжна. вь ^ъже веднтъ намъ томохр юдномочр сд кланіатн С 125.16; оѵрвѣ- ШТАН СД НАМЪ ПНОННК. ІАІСО ТвБе ЛЮБН-МЪ. Н МНОГА рАДН достоннъ юсн жнвъ въітн С 129.26; ллейлндръ ... лжклвъ мжжь реѵе. послочршлн нлсъ пюнніе С 130.7; ѵо пнонніе. покорите сд акъі н вьсн. н жьрѣте дл не мжѵенн вждете С 126.2; пюннн реѵе тъі меие послоѵршлн. іеже во тъі вѣсн вѣдѣ. а юже ълъ вѣдѣ тъі не вѣсн С 130.7. С. Гр. Пгбѵхоі;. Вар. пюннн, пноньнг, пноннТ, ПІѴѴННН, ПІѴѴНІН, піхѵннТ, пнѵѵннТ. пноннннъ прил. притеж. от ЛИ. Пиониев, който е в някакви отношения с Пионий. сжштемъ очрво нмъ въкоѵрпь. оѵрвъдѣшд стрѣгжштнн ТЪМЫНЦЖ. НхКО ПрНЫОСНМААГО ОТЪ ВѢрЪИЪІ^Ъ N6 ВЪ^НМАІЖТЪ ПІѴѴИНУИА ѵддь С 134.1. Изч. С. Г]о. о яері тбѵ Пібѵюѵ. Вар. паѵннУні. пноновъ прил. притеж. от ЛИ. Пиониев, който е в някакви отношения с Пионий. она же реѵе кто кстъ ОТЬѴНИА МОІА. А^Ъ ПНОИОВА сестрА ксмъ С 139.3. Изч. С. Гр. хоС Пюѵ(ох). ПНОНЬНЪ еж. ПНОННН. пнрА, -ъі ж. Торба, средство за пренасяне на багаж, і роѵе къ инмъ. ынѵъсожо йо вь^емлъте иа пжть. ин ЖЪ^ЛА N1 пнръі. ЫН ^ЛѢБА НН СЪрОБрА М Лк 9.3 3, А, СК. Срв. Мк 6.8 М, 3; роѵо ЖО НМЪ НЪ ИЪІНѢ НЖО НМАТЪ ВЪЛА-ГАЛНШТС ДА ВЪ^ЬМОТЪ ТАКОЖДО Н ПНрЛч. пнръ 208 ПНСМА I нже нс нматъ дл продлстг рн^ж своіж н коѵрпнтг ножг М Лк 22.36 3; н реѵе нмг егдл посглл^г вгі ве^ въллга-лнштл. I вее пнргі. і веслпогг. едл ѵссо лншеын вгісте. оын же рѣшд ннѵесоже М Лк 22.35 3. Изч. М, 3, А, СК. От гр. іщра. Нвб. 0. пнрг, -а т. Пир, угощение, вѣдатъ н^вѣстьнѣ іаісо нджтг нл веселнк. н сг оѵрсрьднкмг на пнрг прн^одАтг С 267.8; іАкоже во вогдтг нѣкто. пнрг вслнкг гостемг свонмг очрготовнвг. н посглАвг по ^гвлнгід нмг. н^гуоддште ^гвлннн кгждо н своісго домоу С 267.3. творнтн пнрг. Гр. бохпѵ лошо. Давам пир, угощение, нг сгда творншн пнрг. ^овн ННШТАІА маломоштн. ^ро-мгі слѣпгі М Лк 14.13 3. Изч. М, 3, С. Гр. аріатоѵ. Нвб. пир ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. пир 'гозба’; Перов пир ВП,ТО. пнсндонг, -а т. ЛИ. Посейдон - в старогръцката митология един от главните олимпийски богове, владетел на моретата и водите, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес [Аид]. В римската митология отъждествяван с Нептун, прнстжпн кг асклнпню н тг та нстѣлнтг. оѵрвон са велнѵьствл вогг н ВСЛНКААГО АПОЛОНА Д0БЫАГ0. Н СрЛКЛІА. нже вьсѣ^г црг. н дніа тргвслнѵьст-ВЪНААГО. АрСА. ПНСНДОНА С 115.9. Изч. С. Гр. Пооеѵбшѵ. ПНСКАТН, ПНСКЛІЖ, ПНСКЛКШН НвСв. СвИ- ря на свирка, пищялка, подовьнн сжтг отроѵнштсмг сѣддштс-мг на трг-жнштн^г. I прнгллшАіжштемг дрочргг дрочргА. I гллголіжштемг. пнскл^омг вамъ н не пласастс. ргідл^омг вамъ н не плАКАСте сд М Лк 7.32. Срв. Мт 11.17 М. Изч. М. Гр. аѵ?Гсл. Нвб. пискам 'издавам писък’ ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Писков ФИ ХХДИМР. пнскоупХь вж. епнскоѵрпль. пнскочрпг вж. епнскочрпг. пнскочрпь вж. епнскочрпль. пнсменг, -гін прил. Като същ. пнсме-нліА ср. тн. Гр. ха. уращш.та. Писаното, написаното, не пншн црг жндовьскг. поѵто не пншн. ѵт° вгі връдг твордтг пнсменл*8'. кокго вгі НМѢННІА НЛН ПрНТАЖАНННк ЛН^0\рКТЪ нстнньнок пнсма С 404.3. Изч. С. Нвб. писмен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пнсмеыьнг, -гін прил. пнсмеиьнок слово. Гр. хо тг(<; урасрг^ А.буіоѵ. Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет]. благъін н мнл°срьдгін вг. нже в'сл бодштннмъ са кго. овнло н оѵрдовь подал, дъломь пнсменьнок слово сгврьшАА. кже глетг кште тн глж-што\р се прншьлг ксмг. дгждг сгпв-стн многг на ^емыж С 530.26. повѣсть пнсмсньнаіа. Гр. ц 1атор(а топ ураццато<;. Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет], вѣдно во рл^оумътн. вг повѣстн пнсменьнѣн лсжан оѵрмг. вь велнцѣ глжбныѣ нмѣа. сгкргвен’ таннааго сыанніа С 345.19. Изч. С. Нвб. Вж. при пнсмемъ. пнсмд, пнсмене ср. 1. Буква, графичен знак. не мннте ъко прндг рл^горнтг ^лконл лн пророкг. не прндг рл^горнтг нг ісплгннтг. лмнн'. лмнн\ гліж вамъ. доідеже прѣідетг нво і ^смлѣ. пнсма еднно. лн сднна ѵргтл не прѣідетг отг ^лконл. доідеже всъ вжджтг 3 Мт 5.18 А. И Салю тн. Писменост, грамотност, слгішн оѵрво ѵто тн о семь мжжн. н о дѣвнцн ѵто тн пророкг реѵе. дадатъ са рс-ѵе. ^лпсѵлтьлѣнгід кьПнггі. мжжоѵр вѣджштоѵр пнсмсна С 246.9. 2. Нещо написано, текст, флрнсен се гллгол"жште кг пнллтоѵр. пнстнкЛт________________________________± \ \ СТЛВЬГЛ^Ж КГО ПНСЛТН НСТННЪІ ПНСМ6НЛ. \ ОИ7> к іТНмъ гллголллшс кжс- пнсл^7. пнсл^ъ С 404.7; нлѵьнъ жо отъ мосел. ДрОЧ)ТЛ БЖНІЛГО връ^л пророкъ. прькочр-оѵрмочр нлѵрьтлвышчр ПНСМА. нспрьвл СЪТВОрНЛЪ БЪ Н6Б0 Н ^СМЫтБ. ОЧрѴЛЛШС- мосн С 478.6-7; но пншн цръ жн-ДОВЬСКЪ. ПОѴТО N0 пншн. ѵт° вгі врѣдъ твордтъ ПНМС-НЛІЛ. КОКГО ВЪІ НМѢННІЛ НЛН ПрНТАЖЛННІЛ лн^очрктъ нстнивнок пнсма С 404.5. Изч. 3, А, С. Гр. 1шта, ураццата, ура/рр. Нвб. Срв. писмена остар. ОА, ВА, ВТР, АР, РБЕ. ПНСТНК&Юк, -ІА Ж. ^рн^мл [мѵрро] НЛрДА ПНСТНКНІА, ЭДН-^мл нлрдьнл ПНСТНКНІА. Гр. рнроѵ ѵарЗоо тпсгакрд. Миро - арома-тично вещество, добивано от корените на тревистото растение нард. въ домоѵр снмонл проклженллго. вь^ложаштк емо\р прнде женл. імжштн лллвлстръ эдн^мъь нлръдъ-НЪІ ПНСТНКНІА дрлгъі. і съкрочршъшн лллвлстръ въ^лнѣ емоѵр нл гллвж М Мк 14.3 3; млрнѣ жо прнемъшн лнтрж ^рн^мъі. нлрдл ПНСТНКН1А мъного-цънънъі. помл^л нозѣ нсвѣ М Йо 12.3 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. От гр. 7патікб<;. Нвб. 0. пнтлнок [погр. С 386.10] вж. пъітлньк. пнтлтн, пнтлвк, пнтакшн несв. 1. Хра-ня, изхранвам някого, вь^ьрнте нл ПТНЦА НБСКЪІА. 1ЛК0 НО СЪБКТЪ ЫНѴе-СОЖО НН ЖЪНЖТЪ. НН СЪБНрЛКБТЪ въ ЖНТЬННЦА. Н ОЦЬ ВЛШЪ НБСКЪ! ПНТЛОТЪ а СК Мт 6.26; бллжонъін же реѵе нспльненъ ксмъ весьмрьтънллго врл-шьнл. влсъ пнтлктъ ^лѣбъ. л мене слово вжнк С 19.13; клко не воглтъ Тѵѵснф' длръ прннмъ. ПНТЛ1ЖШТЛЛГ0 ВЬСА Н ВЬСѢМН 0БЛЛДЛ1ЖШТЛЛГ0 С 453.19. // Образно. нлпнтлнн бъіша ПАТЬ ТЪІСЖШТЪ. нн кднѣмъ крьсть-нъінмъ съложеннкмъ. кде очрво кръмьд ТОА Н^БЪІТЬЦН ... рЛСПА СА ^рНСТОСЪ Н пнтн прнсно ПНТЛКМН ксмъ. Н НЛСЪІШТЛ- квште са плкъі проснмъ С 429.2. 2. Отглеждам, възпитавам, сь во Тѵѵснфъ ... ПНТЛА ДѢТН СВОА въ нлкл^лннн н оѵрѵеннн господььіВ С 246.17. 3. Прич. сег. страд. като прил. пнтлкмъ. Гр. рреро^. Опитомен, питомен, въпрлшллше рлвл во-ЖН1Л лр'темонл. клко ^вѣрн сніл оѵрловн. мьнълше во комнС ілко пнтлкмн сжтъ н кротьцн С 223.15. Изч. СК, С. Гр. трефм, ёктрефю. Нвб. питая остар. ВА, БТР, АР, РБЕ. Срв. питовия а/с. 'трева, която храни, угоява’ диал. НГер; [въз]питавам, [въз]питаник. ПНТЛТН СА, ПНТАКК СА, ПНТЛКШН СА НвСв. Храня се [образно]. рлдочрілше же са поа не ^оѵржде нежели ддъ. того рлд'мл БЪІТН С ^НМЪ воѵр ВѢрОЧрігВ. тѣмь д^овьнъінмн пѣсньмн пнтллше сд С 550.13. Изч. С. Нвб. питая се ОА, РБЕ. пнтн, пнкк, пнкшн несв. 1. Пия, поемам течност. ѢК0 БО ВѢ^Ж въ дьнн прѣжде потопл. ѣджфе н пыжште. женАіре са н послглввште. до негоже дьне вьннде ное вь ковьѵегъ М Мт 24.38 3, А, СК. Срв. Лк 17.27 М, 3; ДЛША емочр оцътъ пнтн съ ^лъѵыж СЪМѢШЪНЪ. I въкочршъ N6 ^отѣше пнтн М Мт 27.34 СК. Срв. Мк 15.23 М, 3, А, СК, СЕ 50а 14; гліж же влмъ. ѣко не нмлмъ пнтн кже отъ сего плодл ло^ънллго. до того дьне егдл пыж съ влмн новъ въ цсрствнн отцл моего М Мт 26.29 3, А, СК. Срв. Лк 22.18 МЛ 3; Мк 14.15 М, 3; довро не ѣстн ма. нн пнтн вннл (нн) ѵо н(е)мже прѣ-тъіклетъ СА. врлтъ твон. н СЪБЛЛ-жнѣетъ са лн н^немлглетъ Е 4а 12; н по лмн вь^лѣе врь^оѵр прѣлнвлемллго вннл ... прннметъ отъ него пръвѣе нерѣн. н пнетъ прѣдъ в’сѣмн СЕ 20а 23; АНЛННІД егоже прко^ ведомоѵр. донде въ длмлскъ. третьен день. не пньл нн ѣдъі СЕ 34а 23; отъ очрпнтніл пнтомъ 210 пнтѣыьге не могжтъ нтн въ домъі свод. понеже много сжтъ пнлн въслдднвъше «н вн-номъ С 267.13; не нмлмъ сьлѣстн. съ кдмене сего. нн нмлмъ юктн ын пнтн доньдеже оѵрмърж. дште мене не очрслъішн С 173.7; н пншд ндродн. н нлсъітншд сд водъ н прослдвншд ба. ддтелгл вьсѣ^ъ бллгъін^ъ С 568.19. // Образно. дд оувѣддтъ. носо тъ кстъ ДОѴ^ОВЬНЪІН Н ЖНВЪН КЛМЪІК'. ПНГС^Ж во реѵе отъ до^овьыддго послѣдоѵ^и;-штд кдмъікд. кдмъікъ же вѣ ^ъ С 485.17. 2. Прич. сег. деят. като същ. пніжфв, пнисщен т. тн. Гр. оі 7гіѵоѵтес, оі аргюреѵои Тези, които пият; пиещите, мо н$ волемь^ пЖремь многж водж СЕ 296 10; м§ н& вол^* квдсъ СЕ 426 13; тъі влко ѵклквѵе. ѵеѵнстн водж сни; ... дд вждетъ нд веселие н съдрдвне. въкоѵр-ШЛИСфННМЪ Н ПНІЖфННМЪ отъ неід СЕ 21 а 9; влгвн внно се. і сътворн е во в'сѣко влдгордстворенне. пнисфннмъ СЕ 146 5; ідджштемъ во нмъ реѵе н пніжштемъ въ^ьмъ ^лѣбъ прѣломн н реѵе. се кстъ пльть мо»л тъ. въі прѣлд-мдкмд С 419.14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. 7пѵсо, сгицтгіѵсо. Нвб. пия ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пнтомъ, -ъін прич.-прил. Охранен, отгледан, егдд же снъ твон сь, і^ѣдъі твое нмѣнне. съ лкбодѣнцамн прнде. ^дклд емоѵр телецъ пнтомъі М Лк 15.30 3, А. кръвыж пнтомъ. Гр. аірорброд. Хранещ се с кръв. ѵо съворе днідво-ломъ нд ^рнстосд съвърднъін. ю сьвѣте ^ъловн нспль^енъ, ѵѵ съворе влъкъ пдѵе кръвніж пнтом'мъ, ноклн ѴЛОВѢКОМЪ вогоносьцемъ С 385.27-28. Изч. М, 3, А, С. Гр. ттеитб;. Нвб. питом остар. ВА, БТР. Срв. питомен, [о]питом[ен], питом[ец]. пнтьн прил. За вода - който е годен за пиене, питеен, нъ поДежо скждо вѣдше водъі ндожо жнвѣдшо. нднпдѵе же ннкдкоже вѣдше водъі пнтндд ... сътворн пдннцж ^ѣло мдлж. нд прннмдннк ДЪЖДЬНЪІН^Ъ водъ С 549.12. Изч. С. Нвб. Срв. питеен. пнтьк1, -а ср. Питие, течност, напитка. попелъ ѣко р<лѣБъ ѣсъ, н пітье мое съ пллѵемъ рдствдрѣ^ъ СП 101.10; помнло\рн мои; дьштерь. глко ЛКТѢ отъ неѵістддго вѣсд мжѵнмд кстъ. се во два десдтн кстъ дннн. нѣ въкоѵрснлд нн ідтд нн пнтніа С 520.1; многдшдн же вьсж ллѵьвж 0 дннн. лкбь^но ве^ъ іддн н пнтнід прѣвъівдд-стд. н въ толнцѣ оѵрдржѵеннн тѣлд н скждостн н^дрддънъін^ъ С 547.26. // Образно. по мдлоѵр ведъі д. н БОЖЬСТВЪНЪІНМН НДПДІЛА пнтнн. пло-ДОНОСЪСТВОВДТН ПОДОВЬНО ^ЬВЛННІА. сьсжждддше С 280.3. Изч. СП, С. Гр. пора, ѵара, яотбѵ. Вар. пнтнк, пітье. Нвб. питие ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. пнтьк11, -ГД ср. Пиене, поемане на течности, дтъ съвѣдъі съгръшн^ъ. лкво не съвѣдъі ... ѣкоже д^ъ колн-жъдо сътворнлъ. I В'СѢ Н^ лнрсд. вь ѣденьн. I въ пнтьн. і въ непрдведь-нѣмь съпдньн СЕ 12а 19; повъддд нмъ сълоѵрѵнвъшдд сд ѵо\рдесд вжнід. стдвн же совои; ѵоѵрдо то. н отът5лн отъ свокго трочрдд готовнтн водж. нл пнтнк стрдн'нъінмъ С 550.5. // Образно. того молнвъше отъ нъінід-ѵоѵр поѵътснъін^ъ ндмъ. еѵрлгг^льскъі-н^ъ о^уеинн. протнвж снлѣ пнтнід оѵрѵе-нночр поѵрьпѣмъ водж С 312.28. Изч. СЕ, С. Гр. тб ябтіцоѵ. Вар. пнтнів. Неб. Вж. при пнтыс1. пнтѣньк, -Нк ср. Храна, средство за изхранване, тдко прннмн і сни; жрътвж. въ вони; блдгож^дннѣ. волъі нрсъ тоьрѵьнъі сътворн. ПНТѢННѢ нргъ оумъножн. СТАДД Н^Ъ многоплодънд сътворн СЕ 156 15. Изч. ПНТѢТН__________________________________2 ( СЕ. Гр. спсолоиа. Вар. пнтѣннк. Нвб. питаниѳ остар. ОА, ВА, РВЕ. пнтѣтн, пнтѣктч, пнтѣмшн несв. Храня, насищам нечий глад. съмо-трнте врднъ не сѣквтъ нн жьнкбтъ, імьже нѣстъ съкровнштд, нн эдднн-лнштд. н въ пнтѣдтъ нкМЛк 12.24. Срв. Мт 6.26 М, 3, А; влговенъ ссн вже. пнтъгдн нъі отъ кностн ндшеьч СЕ 17а 2. II Образно. тѣло гно прнмъ. въ істінж воглтъ ... носіфъ ... ПІТѢБКШТАГО I ВЬСА. I ВЬСѢМІ ОБЛА- дднкштл К 146 30-31. Изч. М, 3, А, СЕ, К. Гр. трбфш. Вар. пітѣтн. Нвб. питая ОА, БТР, АР, РБЕ. пнтѣтъ [погр. 3 Лк 13.1] вж. пнллтъ. пнфл, -а ж. 1. Храна, ядене, сего рлдн глйк вдмъ. ие пьцъте сд дшеіж вдшеіж. ѵто ѣсте лн ѵто пнс-те. нн тѣломъ вдшнмъ въ ѵто овлѣѵете сд. не (дшд) лн вольшн естъ пнштд, н тъло оде-ждж М Мт 6.25 3, А. Срв. Лк 12.23 3; кто оѵрво естъ вѣрънъі рдвъ н мждръі. егоже постдвн гъ нддъ домомь свонмъ. дд ддстъ нмъ вь врѣмд ПНШТЖ Н^Ъ М Мт 24.45 3, А, СК; скочрмені рікднкіре вьс^ъітеіте. Т нспрооте о\р вд піфж севѣ СП 103.21; оѵрготовнтн сд отъселѣ. не нд покон. нн нд пнфис. нн нд нно етеро ^емънъірсъ крдсотъ. слдвъ-нъіргъ СЕ 90а 16; в'сѣкъі гддъі. ѵѵтн-дѣте отъ ло^нѣ. ѵѵтъ ннвъ ... вь дрѣво еже не творнтъ сѣменн. тдмо въі естъ ддлъ гь. денънжкв пнфж СЕ 596 3; тѣлесъндѣ піштл. егдд въ ѵрѣво вънідетъ імжштее ^ълж болѣ^нь. волін неджгъ творітъ К 86 4; д^ъ отъ селн не нмдмъ въкоѵрснтн врдш’нд ^емнддго. НЪ ОЖНДАКК ОНОА ПНШТД вько^снтн, кгоже око не вндѣ мн оѵдео слъішд С 154.9. 2. Препитание, прехрана, достоінъ во естъ дѣлдтель пнштд своеід 3 Мт 10.10; рѣкд вжьѣ ндплъні сід водъ. о\рготовл ПНфІО ІМЪ. ѣко тдко естъ оуготовднье твое СП 64.10; въ врѣмд ждтвѣ шъдъшн дд __________________________________ ПНША съверетъ клдсъі нд пнштж севѣ С 43.15; онъ оѵрво нжждьнои; тъѵыж пнштекк пеѵетъ сд. н вес’пеѵдльно н вескр'вьно жнтніе жнвъі. ідкоже въ прнстдннштн въ отншнн сѣдд С 492.16. 3. Кърма, мляко, прнподо-ватъ сд цръквьннн кръмькннцн, дъте^ъ нже млѣко по вьса дьнн. пнштн севѣ отъ мдтерд съсд съсжтъ н прнсно просдтъ С 384.14; тъгдд н дѣтншть плдѵетъ н мдтн волнтъ. НДВЪІКЪШН ОБЪІѴАКМЪ крьмнтн ДѢТН-ШТЬ. Д ПНШТА не ПОДАКМЪІ внддштн С 312.10. 4. Прен. Духовна сила, духовна храна, мнлостівъ V штедръ гь. пнфж ддлъ естъ боіаштнТмъ сід его СП 110.5; егдд д^овъндѣ піштд вънідетъ. въ оѵрмъ плънъ ^ъловъі. пдѵе погочрвітъ. і нстьлітъ К 86 8; д^овънояв пі( )мъ въддтн К 3а 28-29. 5. Прен. Богатство, изобилие, разкош, пищност. нъ ѵесо н^ндете вндѣтъ. ѵмсд лн мдкъкдмн рн^лмн одѣнд. се нже въ одеждн слдвьнѣ і пнштн сжште. вь цср^ъ сжтъ М Лк 7.25 3; очрпнкктъ сьд отъ овТлгв домоѵ^ твоего. V потокомъ піштьд твоеід ндпоншТ ід СП 35.9; въ къннгд^ъ ЖНВОТЪНЪір(Ъ. НД ЛОНѢ дврд&ін. ісдковѣ НЪКОВЛН. НД МѢСТѢ ЖНВЖфНН^Ъ. вь НДСЛѢДЬН црствд НБСНДДГО. I въ рдн ПНфА ВЪВОДД ІД. СЪ СВѢТЪЛЪІМН ДПЛЪІ твонмн СЕ 656 7; тд женд прѣльстн ДДДМД ... н Т^ГЪНАНА БЪІСТА НС ПОрОДЪ- ыънд пнштд. дѣллтн ^емьнк ржкдмд свонмд С 9.18-19. пнціви; кръмл"еньк. Гр. йртотрофіа. Хранене, угощаване. во^дконннцн .,. ВНДѢШД ЛА^АрА ОЧ^ОДЛ СЬМрЬТН внвъшд. слъішдшд по мороѵр рожденик. недѣлднок внноддтнк. нетджд-ннжи; пнштеіж крьмл"еннк С 323.21. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. троірі^, біа-тросріі, іпотрофті, &п<&а\>ац, (Зрйсп^, -тргкрг^, ёатіаоті;. Вар. пнштд, піціь, пішть, піштд Ноб. пища остар. ОА, ВА, НГер, БТР, АР, РБЕ, РРОДД. ПНЦІЬНЪ 212 плдвлтн пнфьнъ, -ъш прил. мѣсто пнфвнок. Гр. тіу; трисрт^ то Хюріоѵ. Раят; място, изпълнено с изобилие, іѵ лгДеле. слочргл вждн СТрЛШЬНОЧрОЧрМОЧр ТЛННОЧр. СЫСрЪВеНОѴр послочржн ѴО^ДеСН. нл въ^нсклннк ^ЛБЛ^ЖДТ.ШОООуМОЧ]' ЛДЛМОЧр ... двьрн МѢСТЛ пнштьиллго ^лтворншд СД. МНЛ8ІЖ П0БѢЖД€НЛЛГ0. ^ОШТЖ СЫІДТН сд сь воржштннмъ С 247.23. Изч. С. Вар. пнштьмг. Нвб. пищен ОА, ВА, БТР, АР. пншшцл, -а т. Пияница; човек, който пие алкохол, лште же реѵеть ^ьлы рлвъ къ сръдцн своемь. кьсннть мон гнъ прнтн. I нлѵьнетъ внтн кле-врѣтъі СВ01А. ъстн же н пнтн сь ПНѢНН-цлмн М Мт 24.49 З1, А, СК; приведе ѵісл кь прлвьдТючрочрмочр. нже въ^ьръ-въ нл ^ н сьглддлвъі н реѵе къ попочр. снн не можеть нцѣлѣтн. влждннкь во іесть н пнілннцл С 564.16. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. 6 цеАошѵ. Вар. пнѣннцл. Нвб. пияница ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. пиянец т. диал. АК, НТ, Дюв, НГер, ДА; Пиянец МИ, Пиянечко МИ ЙЗах,Кюст.кр. пнілнъ, -ын прил. Пиян, който е пил алкохол. ВЪ^МІАСІА оа I вьсколѣблшіа СІА ѢКО ПНѢНН. н вьсѣ мждрость поглыштеыл высть СП 106.27. // Като същ. пнілнъін т. ед. Гр. [о] це-дпшѵ. Пиян човек, пияният, ^вло плѵе о прьвѣн прнтвѵн. оньде во БНИСШТЛЛГО Н ПНІЛНЛЛГО н господвско трошдштллго н погочрвыліжштллго мжѵнть С 370.22-23. Изч. СП, С. Гр. о ЦЕіТбшѵ. Вар. пнѣмг. Нвб. пиян ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, РБЕ. пнілнвство, -л ср. Пиянство, пиене, вьнемлѣте же севѣ едл когдл отажл-іжтг срдцл влшл. овѣдлнннмь н пьѣ-нвствомь. і пеѵлльмн жнтенскынмн. і нлндетъ нл вы вънс-^ллпж дьнь ть М Лк 21.34 3, СК; ^лклнылвк тд ... вѣжн ... ндеже лфс- есн ... нлн ѵлры люба. нлн нл по^оть ненстовъ. нлн ^вѣ^до^ьрецъ. нлн ѵлромъ оврѣтлтель. НЛН ВЪ ПНЪНЪСГВѢ Кръвн ПрОЛНВЛІА СЕ 54а 19; ннксыже во врѣдь тъле-сьны. не цѣлѣетъ прнсно вь пнѣігь-ствѣ сжфю. і въ обѣдлньн СЕ 69а 25-69Ь 1; врлгомь ^ьлѣ прѣльфлемъ. прнсно вьплдли; въ влжды. і прѣлю-бодѣлннѣ ... въ пнѣньство СЕ 68а 23; і не рл^очрмѣіл съгръшн^ъ. волеіж лн не волеіж. сьпа. лн бьда. лн^оіж ѣднж. і пнѣнъствомь СЕ 68а 18—19; дл бнмв отъмъілъ, гнесь отъ ДША моеь\. і скврънж оть плътн моеіА. квже колнжьдо сътворнвъ. ВЬ ПНѢНЪСТВѢ СЕ 78а 16; не вьдлднмь севе пылнв-ствочр н лн^оілденью. нъ рл^очрмѣвъше нлшего вллдыкы ... въ^длднмъ вллго-дѣтелевн іъ, вывьшжич нл нлсь мнло-сть С493.7. // Образно. нл тре^ъ десд-те^ь сьреврьннцъхъ продлюшн. не вѣсн ѵто продлюшн Ѵюдо. отьмнло тд ксть сьревролювьствл пнглньство С 425.28- 29. Изч. М, 3, СК, СЕ, С. Гр. реОтр Вар. пнѣмъство, пктііьстко, пылньство. Нвб. пиянство ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пнілньствые, -іл ср. Пиянство, пиене, вънемѣте же севѣ. едл когдл отьхго-ѵліжть срдцл влшл. овѣдлннемь н піѣньствін. н пеѵлльмі жітінскъінмн. н нлндетъ нл вы въне^ллпж денетъ А Лк 21.34; ѣко дне вллгосѵврлхно Ход(н)м’ь. не ко^логллсовлннн. пнѣнъ-ствнн. люводѣілннн. стоѵрдодъѣннн. нс- ревностнж (..^тнемь Е 56 2. Изч. А, Е. Гр. ревг]. Вар. піѣньствік-, пнѣнгствнге-. Нвб. Вж. при пнілмьство. пллвлтн, пллвлвь, пллвліешн несв. 1. Плавам, пътувам с кораб, пътувам по море. оѵрвон сд велнѵьствл ... пнсндонл. очрво нѣсн лн ннколнже пллвллъ по морочр. ДЛ вы очрвѣдѣль стрл^ъ кго С 115.9. 2. Нося се по водата, плувам, въвръженомъ же вънвъшсмъ. ТѢЛ0 окллнллго то\р лвнк погрд^е. л сн^ъ довръш^ъ мжѵсннкь тѣлссл. лісы корлвн крьуоѵ пллвллуж плькъ 213 ПЛЛІСЛТН С 66.24. // Образно. вьлѣ^ъше жндове... о вѣрѣ нстопоша. сс-го ДѢАІА НЪІНІАѴОЧр въ глжвннѣ нс-рл^о\рмыл плавал^ж С 401.4. 3. Прич. сег. деят. като същ. плАВАККфен м. мн. Тези, които пътуват по море. строн-тел"ь вьсен твлрн ... нстоѵннкъ жнво- ТВОрАШТОѴрОЧрМОѴ]1 Д^оѵр. НС-рЛ^ЛЖѴНМАІЛ десннцл отьѵл. жнвъін оврл^ъ отѵв ПОДОБНЮ. ТН^ОІС ОТНШНК- ПЛЛВАБК- штімъ С 143.28-29. Изч. С. Гр. яХесо, срероцаѵ, ёѵѵгіхоцаі. Нвб. плавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. Плавило МИ ЙЗахДюст.кр. паавъ, -ъін прил. Узрял, готов за жътва [прен.]. не въі дн глетс- ѣко еште ѵетъіре мѣсацн сжтъ. і жатва прндетъ. се глік вамъ. вь^ведѣте оѵн влшн н внднте ннвъі. ѣко пллвъі сжтъ жатвѣ юже М Йо 4.35 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. Хеико<;. Нвб. Срв. плав 'рус, светлоок, блед, светъл; жълтобял’ ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пллдьне нареч. По пладне, по времето около обяд. МО Н& ТрАСОМ?! ПЛ4ДЫІС СЕ 505 з р[зч СЕ. Нвб. пладне, пладня 'обед' ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА; пладнень диал. НГер, ЕтМл. Срв. Пладнище МИ ЙЗах,Кюст.; ГХ,МИМ; Пладнището МИ ЙЗ,МИП; ЙЗ, МИПан. пллдьные, -ІА ср. Юг, една от посоките на света, длвъ кмоѵр кон нъ върьнъ МЖЖЪ ѴНСЛОМЪ ПАТЪ сьтъ. с ннмнже прншъдъ лр^неппъ въ ^ср-СОНЬСКЪ ГрАДЪ. ВЪ ПЛАДЬНЫС промъі-СЛОМЪ БЖНКМЪ. ^ОТАШТННМЪ ѵловѣ- ѵьскъін родъ сьпастн С 539.30. Изч. С. Нвб. пладне 'юг' диал. НТ, НГер, ДА. плакати1, ПЛАѴЯ», плАѴсшн несв. Изпирам, изплаквам, і вндѣвъ дъва КОрАБНЦА СТОІАШТЛ ПрН е^брѣ. рЪІБІТВЪІ же ошедъше отъ неяв плаклл^ж мръжА М Лк 5.2 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. кХбѵм. Нвб. Срв. плакна, плавя; Плавец 'място, където се къпят овцете’ МИ ГХ,МИМ; Плавило МИ ЙЗахДюст.кр. ПЛАКАТИ11 [СА], ПЛАѴЖ [са], ПЛАѴ6ШН [са] несв. 1. Плача, проливам сълзи, ідѣлше же въ слѣдъ его мъыогъ НАродъ ЛЮДНН. МЖЖН Н ЖбНЪІ. ІАЖС- н БНѢА^Ж СА Н ПЛАКЛЛ^Ж СА 6Г0 М Лк 23.27 3; жено ѵто плаѵсшн са. гла нма ѣко вь^аса гл моего. I N6 вѣмь кьде положнша н М Йо 20.13 А. Срв. Йо 20.15 М, А; БЛАженъі длдъ въпьетъ. НА рѢЦѢ ВАВІЛОНЬСЩБ. Т0\р СѢДОМЪ I ПЛАКЛ^ОМЪ СА. НА ВрЬБІН ПО СрѢДѢ СЬЬ ОБЪСІ^ОМЪ ОрГАНЪІ НАША. СірѢѴЬ псАлтъіръ. і гжслі К 7а 31. Срв. С 418.21; тъгда н дѣтншть пллѵетъ н МАТН БОЛНТЪ. НАВЪІКЪШН ОБЪІѴАКМЪ крьмнтн дѣтншть С 312.8; н стлвшн ^лдн прн ногочр іего. плаѵжштн са наѵатъ моѵнтн но^ѣ іего СЛЬ^АМН С 391.11; н плаѵа съ вьпл'емъ гллго-ЛААШ6 нмъ. ѵада молнте СА къ вогочр. ДА Н^БАВНТЪ ПрѢДѢЛЪІ СНА ОТЪ НА^О- даштнн^ъ бѣдъ С 569.17; очрвогъ же НѢКЪІ ТЪГДА Прншъдъ ВЪ МАЫАСТЪІрЬ. плаѵа н ръідАА С 551.27. 2. Оплаквам се от нещо, загрижен съм. к'то ТрОЧрЖДАІА СА. I ПрНрНфА КЪ ПрНСТА- ннфю семо\р не сплет' са. ілн к'то плаѵа СА ПрНПАДАІА. КЪ ВрАѴбВН ССМОѴр. Н6 оѵрвАЛочретъ са СЕ 84а 2; простн ма врАте. КАіАТн севе н плакати велн-къіну' МОН^Ъ грѣ^ъ. Н НА БА ДрЬ^НО-венъін^ъ оть мене ве^лконнн С 524.27. 3. Прич. сег. деят. като прил. ПЛАѴАИ са. Гр. колтореѵоі;. Който плаче, плачещ, о пллѵжштнуъ са жсна^ъ М 11а 28. 4. Прич. сег. деят. като същ. пллѵгкштен м. мн. Гр. о! кА,оаоѵтгс;, оі пеѵЪоѵѵтес,. Плачещите, страдащите, вллженнн ннштнн ѣко влше естъ цствне вжнс- ... Бллженнн пллѵжштен нъінѣ ѣко вьс-мѣквтъ са М Лк 6.21 3, А; вллженн ПЛАѴЖШТ6Н. ѢК0 ТН оѵртѣшдтъ СА 3 плшеыь 214 пл&мъі Мт 5.4 А, СК; гГ вже ылшъ. оѵртѣше-ыне сісръвдфннмъ. і пллѵіжфннмъ сд оѵрвътъ, і в'сѣмъ оѵрнъівлккфннмъ ^лстжплеыне СЕ 576 1. 5. Оплаквам се от някого или от нещо, плача се, жаля се. тъгдл н оѵѵнтедь н^ъ ПЛЛѴА сд ОЖбСТОѴЛЫНІЛ срьдьцд н^г. (лко оѵрѵнтн ныѣ^г поржѵенн. ые бъіша достонын своекк ;гьлобоіж С 333.12; не нмѣѣше лн довротъі вьсѣкоа. довро- ТЪІ ^ъітрьць. ПЛЛКЛЛШе ВО ЖНДОВЪСКЛ ^ълл ѵловѣкъ въ гс^въ съі С 436.9; то ГЛАГОЛА ЛНДѴрПЛТЪ ПрОПЛЛКЛ СД СЪ стеылнннм' велнкомъ ... стъін кодрлтъ реѵе. слмъ севе дл са пллѵетъ. о мьыѣ во иѣстъ трѣвѣ ПЛЛКЛТН СА. нн мнловлтн С 102.15. 6. Оплаквам някого, плача за някого, глк въ рлмѣ слъншлыъ вѣі. пллѵь н ръндлнне Н ВЪПЛЬ МЫОГЪ. рл^нль ПЛАѴЖфН СА ѵіадъ свонрсъ. н ые ^отѣлше оѵртъшіті са А Мт 2.18 СК; оврлшть же са нсъ къ ннмь реѵе. дъштерн імскъі. ие пллѵнте са о мьнѣ. овлѵе севе пллѵнте са н ѵддъ влшн^ъ М Лк 23.28; н се О^ВѢДЪВЪШб СЬТ€К8ША са. ПЛЛѴЖШТ6 стллго. н погревъше іего С 52.1; ѵо пллѵоѵр Н ВЬКЫНК) но ыл довро БЪІВАІЖ-што\р. ын рл^ннль ПЛЛѴЖШТН ѴАДЪ свон^ъ снцо въстеыл С 386.13. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. к>.тю, яеѵдесо, йргіѵесй, бакрнсо, ббброраі, ббоѵаорда, кбяхоцаі, бХоХб^ш, бХосрброраі, (іарцѵораі, ксхтакХаоОрорі^м, клаитЗ-рирі^со, тоЛаѵі^со. Нвб. плача [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. Плачково МИ, Плачковци МИ, Плачидол МИ СНМБ; Плачкова могила МИ, Плачливи могили МИ ЙЗ,МИПан; Плачковец МИ, Плачковица МИ, Плачковия кладенец МИ, Плачливи ливади МИ ЙЗ,МИП; Плачигорница ВП,ТО; Плакунов ФИ, Плачков ФИ, Плачковци ФИ СтИл,РЛФИ. пллмень вж. пллмъі. пллменьнъ, -ъін прил. Огнен; изпълнен с огън, пламък, іво отъ прлве-дънъі^ъ дѣлнін ^лѵіилемъ вллженое ЖНТЬб. ДЛ ВІДІМЪ съ стрл^омь. ѵьто семочр істьлѣыье, вжі ^лкоыъ съкл^летъ, і се ѣко вьсѣкого пллмене пллмеы^ѣе. і ѣдовнтоу оѵрѣденью ѣдовнтѣе дл отъбѣжімъЯ 16 27; влъкъ моіе вьспн-тлнніе сьнѣдлктъ. опочрстѣ рлю жнте-лныъ. дрѣво жнвотънок. пллмень-нъінмъ оржжніемъ ^рлннмо іестъ С 247.21; сватъ іесн воже .... н лочрѵд пллменъ[нъ]ыъіА. дже въшествнгл тво-н^ъ воныъ не сътрьпѣвъшА С 164.15- 16. Изч. К, С. Гр. фХбуіѵо^. Вар. пллмеішіъ. Нвб. пламенен ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Срв. пламен 'пламенен’ поет. ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пламъі, пллмене м. 1. Огън; горящи дърва и под. отѵе лврллме помнлоун МА. н посълн лл^лръ ДЛ омоѵнтъ конецъ пръстл своего въ водъ. н оѵрстоѵрднтъ (А^ІСЪІ МОН. ѣко стрлждж въ пллменн семь М Лк 16.24 3, А, СК; дл відімъ съ стрл^омь. ѵъто семоѵр істьлѣыье. вжі ^лкоиъ съкл^летъ. і се ѣко вьсѣкого пллмеые пллмеыбъе .... прідетъ во пророкъ мосі. отъ вл нлоѵрѵенъ съі К 16 27. 2. Пламък; огнен език. н пръвомжѵеннцл въ жеыл^ъ. въ^нде во нл ѵогнъ. ые ігсжмыѣвшн са пллмеые. н ^върне лмтнТ о\ржлсж са Е 36а 9; гллсъ гыъ просъкліжштл пллмеыъ огыл. гллсъ гыъ сътршлккштлго поѵрстъшж СП 28.8; вллженъін же шедъ ыл мѣст0 ндеже вълше огКЪ рлждъженъ. вндѣвъ пллмень полашть. молн са веджштн-нмь іего воныомъ. осллвнтн кмочр ѵлсъ мллъ С 142.26. // Образно. ^ллдомь твоемь вллгостн. вь^горнтъ са вь ыемь. съмъісльно пллмеыь д^веыъ ... просвѣ-штлетъ са въ срцн его. і въ помъі-шлеыьнрсъ СЕ 236 8; вьннде пнллтъ въ преторнн. попоѵрштлА ілростн жн-довьстѣ. оѵрглснте поко\ршлА са ыеочр-глснмъін пллмъ (погр. вт. пллмъі, Север., с. 435, бел. под линия) вьынде н н^нде. плѵе огеЛ, въжеже С 435.3. 3. Прен. Светлина, слънце. пл&мѣыъ 216 ПЛЛШАЫІ-ША н се КМО\р рвКЪШОЧС н^мѣин сд лнце кмоѵр. н въістъ лкъі пллмъі. н ... глл гемоѵр. ВЬСЪМЬ ЛВѢ кстъ ллеалндре. ІЛКО влъшъблмн ОДОЛѢВЛКШН. ВѢЛШе БО тн ЛНЦв БЛѢДО ВНДНМО. НЪІННЧ Ж6 ПЛКЪІ свѣтъло лкъі сльнце С 159.17. 4. Прен. Страст, силно чувство, мльѵн оѵрво ГОСПОЖДС. ВѢДѢ ТД кто тд пллмъімъ рлждн^лк нл мд. N6 тъі мд мжѵншн госпожде. нъ нжс врлтннк МОІЖ НЛ МД въстлвн. снн іесть ДНІЛВОЛЪ С 366.22. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. срАД, яОр. Вар. плшень, пллмъі. Нвб. пламен остар. и диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; плам поет. Дюв, БТР, АР; пламък ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; пламик диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. Пламен м. ЛИ, Пламена ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. пламѣнъ, -ъін прил. Който е от пламък, огнен, положи во плшѣно копые влюстн породж С 308.24; л^ъ тд н^гънлвъін въвождж ... нже копыемъ пллмѣнъінмъ остѣынвъ С 438.7. Изч. С. Гр. срХоуіѵо^, лбріѵоі;. Нвб. пламен прил. поет. ОА, БТР, РБЕ, АР; пламенен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. пллтонъ, -л м. ЛИ. Платон - християнин от Анкира [Мала Азия], умр. мъченически в Галатия [ок. 266 г.]. Пр. на 18 ноември. мДл т?г зТ стлг мйл пллтонл А 121а 25; м?. то! нѴ стлго пллтоил н ройшл У IIа 7. Изч. А, У. Гр. ПХатсоѵ. пллтъ, -л т. 1. Платно, тъкана материя за дрехи, ннктоже во не прнстлв-лѣлтъ прнстлвленнѣ. пллтл ие вѣлеил рн^ѣ ветъсѣ М Мт 9.16. Срв. Мк 2.21 М, 3. 2. Парче плат. опоил цръкъвънлл нл пллтт.1 рл^дърл сд С 475.15. 3. Фитил; памучна лента, която се пали и свети в свещ, кандило и др. н пллтл вънемъшл са ие оѵрглсітъ А Мт 12.20. Изч. М, 3, А, С. Гр. рако?, Хѵѵоѵ. Нвб. плат ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. платно ср. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА; Плат-нарска махала МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Платово МИ АП,ПСС. пллѵевьнъ, -ъін прил. ждоль пллѵевьнліл. Гр. коЛад той кХагиЗрсаѵо*;. Долина на плача, на скръбта, въ ждоль пллѵевьнжіж въ мѣсто еже положі СП 83.7. Изч. СП. Нвб. плачевен ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ, АР. плаѵь, -л м. Плач; проливане на сълзи, придружено с ридание; пла-чене. то\р вждетъ пллѵь и скрьжетъ ^жвомъ М Мт 8.12 3, А, СК. Срв. Мт 13.42 М, 3, А, У; Мт 25.30 М, 3, А, СК\ С 378.4; ѵоврлтілъ есі пллѵъ моі въ рлдостъ мнѣ СП 29.12; очрслъі-шл гь гллсъ пллѵл моего СП 6.9; вес пллѵл во невъ^можъно естъ покллтн са СЕ 10а 2; оиъ же очрслъішлвъ гллсл пллѵоѵр въскоѵн къ двьремъ С 44.4; колѣиѣ пръклоннвъ нсповѣдллше сд воговн. вна ве^ мнлѴгн ВЪ СВОА прьсн. н съ пллѵемъ ... гллголллше С 528.1. М, 3, А, СК, В, У, СП, СЕ, С. Гр. кХаиОрб?, Ордѵоі;, бЗирро?, кЯаоіЭриріадбі;, колетб;, яеѵдо?, оХсЛнурбі;, оірсоуб. Вар. пллѵъ, Нвб. плач ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пллфлннцл, -а ж. 1. Долна дреха от лен или памук, която в миналото евреите носели обикновено под хитона; плащаница, едннъ юношл етеръ по немь нде. одѣнъ въ пллштлннцж нлгъ М Мк 14.51; онъ же остлвь пллштлннцж. нлгъ вѣжл отъ нн^ъ М Мк 14.52. 2. Плащаница; тънко бяло платно, с което по еврейски обичай се увива или покрива мъртвец; саван, покров, прнемъ тѣ(ло) носнфъ овнтъ е пллфл-ннцеіж ѵнстоіж М Мт 27.59 А; коѵрпль пллштлннцж н сънемъі-н овнтъі-н въ пллштлннцж. I въложн въ гровъ ММк 15.46 А. Срв. Лк 23.53 М; не крн-льмл нъ пллштлннценк вогл покръі- пллшлннѵьыъ 216 ПЛбСНЬЦС въша С 458.7. 3. Кърпа, парче платно за избърсване, прѣвнвъ сд ПЛАфАННЦбІЖ. 0\|МЪІВЪ НОГЪІ ОѴрѴбНН- комъ свонмъ СЕ 46Ь 21. Изч. М, А, СЕ, С. Гр. спѵбшѵ. Вар. пллштлннцл, ПЛЛфѢННЦЛ. Нвб. плащаница църк. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР РБЕ. плАфАннѵьнъ, -ъін прил. съсждъ плафаннѵьнъін. Гр. оіЗоѵг|. Плащаница, платнище, рекъі пст- рОѴ)\ ВЪ СЪСЖДѢ ПЛАфАННѴЬНѢМЬ. неѵн-сто\^мо\]* н сквръиъно^очрмоср ѵнстоѵр въітн в'семочр СЕ 21Ь 16. Изч. СЕ. Нвб. Срв. плащаница з/с. плАфь, -а м. Плащ, горна дреха, хла-мида. нматъ же н плаштъ тъ ннж ПрНТЬѴЖ. N6 ТЪКМА БО ЦЪСАрЬСТВО ОБрА- ^оваашс. нъ н крьвоілденьк н очрвнТство жндовъ ІЛВЫД.Ш0 С 484.21. Изч. С. Гр. уХа\іх>^. Вар. пллшту.. Нвб. плащ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР РБЕ. племеньнъ, -ъін прил. Племенен, който се отнася до племе, родов, не по- МАНЖ ... НН рОБОТЫША СТрАСТН. НН ПЛ6- менънъіА ^авнстн С 367.18-19. Изч. С. Гр. тБфос;. Вар. плсмонѵ.нѵ.. Нвб. племенен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ, АР. племд, племене ср. Род, племе, едннъ же ОТЪ НН^Ъ БЛАГА родл отъ дѣдъ сллвенъ же племенемъ С 62.26; нъ нъінкл послочршлнте мене. клко н л^ъ ксмъ влшего племене С 28.2; сллвенъ съі племенемь. въісокъ же слномъ С 63.8; д^ъ нгдрлнлнтънннъ ксмъ. отъ сѣмене лврллмыл. племене венылмннкл С 347.12; вѣдѣ клко н прѣжде мон^ъ словесъ вѣсте вьсн. н слъішллн ксте. сергкл. слврлнтьскоѵроѵрм' плсменн кыд^л постлвькнл С 566.20. племд лспндово. Гр. уеѵѵгщата ёхѵбѵйѵ. Рожби ехиднини; зли, коварни хора. плсма лспндово. како можете довро гллтн. лжкавн сжфс- СК Мт 12.34. Изч. СК, С. Гр. уеѵо<;, уеѵѵццата, уѵ\ц. Вар. ПЛСМА. Нвб. племе ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пленнцА, -а ж. Сплетена коса, плитка, мнлочрн пленнцА лже вѣ самъ сътворнлъ НА ЛѢП0ТЖ МОКН ГЛАВѢ С 392.6; кгда власн женьстн ногтъі ^АБОМН БѢА^Ж ... Н ілже БѢ ЛѢПО кръітн ПЛ6ННЦА. тѣмн очрвнтн оѵрво-нцъ н достоннъіа сьмрьтн не оѵрвн-вАкте С 397.29-30. 2. Брънка, халка [от верига] [образно]. клкл б° томь врлтнкл. клже отъ двок на десдте пде-ннцочр. кд'нж отъ севе нстръгнжшА С 364.23-24; пленнцА нлшн^ъ гръ^овъ рл^дрѣшнвъ С 493.25; твоа пленнцА сжтъ глвнстн С 400.15. Изч. С. Гр. ёяіРатгц;, аЯлхтк;, аеіра, тЛоксфос. Нвб. пленица диал. НГер, ДА; пленик м., пленци диал. ДА. пдескАтн, плефж, плефешн несв. ржклмл плесклтн. Гр. уехрас, кротесо. Ръкопляскам. Н рЖКЛМА ПЛеШТА лнкосркж С 332.23. Изч. С. Нвб. пляскам, плясна 'ръкопляскам’ ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. плеснА, -ъі ж. или плесно, -а ср. Стъпало на крак, ходило, оѵршірілъ естъ стопъі мока подо мънокж. н^неможете плеснѣ моі СП 17.37; прнгвожденнемь плесноѵр своек. прнгво^днлъ есн срце в'сѣкомо\р неджгоѵр СЕ 35Ь 15; НЛДЪКЖШТб СА КАКО Н^ЛѢКОВАНЬК отъ плесночр кго. подастъ са тълесемъ нуъ С 556.22. Изч. СП, СЕ, С. Гр. Ѵуѵос. Нвб. плесна 'ходило’ диал. ДА. плесньце, -а ср. Лека обувка с ремъци, сандал, а млньтннціж одѣннс-ненстьдѣнько одѣка са. а плесньцемА да кротокъ естъ СЕ 99а 13-14. въстжплтн въ плесньцн. Гр. гжобно-рса та стаѵбаліа. При църковния обред приемане на монашество -обувам сандали. врл кк\ сь. въстж- плестн 217 плншь ПЛСТЪ ВЬ ПЛССНЬЦН. ВЪ ОчрГОТОВЛНОО свълнс- мнрочр въ нма оцд н снл СЕ 97а 14-15. Изч. СЕ. Гр. ааѵЗоАлоѵ. Нвб. Срв. плесна 'ходило’ диал. ДА. плестн, плет, плетешн несв. ковъі плестн. Гр. е7п(Зог)Я.а<; «тиррак-хсо. Правя интриги, плета козни. ковн же н сьвѣтн ^ьлн нл на плетомн въівллрсж С 85.12. Изч. С. Нвб. плета ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. Плетена МИ СНМБ; Плетени ясени МИ ИД.МНЛом. плеіре, -л ср. 1. Плещи, горната част на гърба, врѣменл тажъкл ... въ^лл-глвктъ нл плештл ѵлвскл М Мт 23.4 З1, А; съвд^л врѣмл ^ота ыл скотъ ВЪ^ЛОЖНТН. ЮДВЛ ВЬ^ДВНГЪ СЪ МНОГЖ ноѵрждж въ^ложнвъ ил плештн свон С 41.13. 2. Гръб, задната част на тялото, плештемл своімл осѣнітъ тю. V подъ крілѣ его нлдѣеші сьл СП 90.4; вна юго сѣде нл плештоѵр іем8 С 41.15; внждъ мн плештьмл рлнъь лже прнА^ъ С 469.11. плеірн въдлтн. Гр. та ѵйта бібсощ. Обърна гръб, отстъпя [от неприятеля]. съшедъшв же са іемоѵр не може стлтн протнвж рлтннкомъ. нъ плештн въдлвъ повъже отъ лнцл н^ъ С 196.14. плефн длілтн. Гр. ѵйтоѵ бібсощ. Подлагам си гърба, плештн свон длілше нл рлнъі С 481.3. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. шроі;, ѵштоѵ, ретафреѵоѵ. Вар. плеште. Нвб. плещи мн. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. плешка ж.; Бабини плещи МИ ВП,ТО. плнновеные, -в. ср. Плюнка, слюнка, сн рекъ плннж нл ^емлвк. і сътворн (п) вренне отъ плнновеннѣ М Йо 9.6 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. ятора. Вар. плнновоннк. Нвб. Срв. плюнка ж., плюване, плюене. плннжтн, плннж, плннешн св. Плюна. плннжвъ коснж н въ мукъ М Мк 7.33 3, А, Б\ плннж нл оѵн сго ... і сътворн н про^ьрътн ММк 8.23 3; сн рекъ плннж нл ^емліж М Йо 9.6 3, А; плннжвъі нл ^емліж СЕ 33а 3. // Заплюя някого в знак на презрение. ржглл^ж са емочр ... і плннжвъше нл нь ... бнѣ^ж н по гллвѣ М Мт 27.30 3. Изч. М, 3, А, Б, СЕ. Гр. ятош, ерятосо. Нвб. Срв. плюна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. плніревлтн, плніроѵркк, плнірочріешн несв. Безпокоя се, тревожа се. стъін же пооѵрѵллше а съ оч^тѣшснннмъ. гла. не плнірочрнте. нн вонте са С 570.14-15. Изч. С. Нвб. 0. плнірь, -л м. 1. Шум, грохот, врява, прлвъднъін же оѵрѵоѵрвъ плнштъ въгл-іжштнн^ъ. пъітллше къін н^вѣтъ сьматсныл того С 566.1; съшъдъ очрво внждж. лште по плнштоѵр н^ъ прн^о-дАштоѵроѵрмоѵр къ мьнѣ съконъѵлвл-іжтъ СА С 305.1. Срв. С 305.6-7,13; С 306.5. 2. Ропот, недоволство, юдннн же сжпротнвдтъ са жндове ... н плнштемъ ^отАШте нстннж посѣннтн С 433.26-27; не длждъ гллголлтн КМ8 дл не вьлѣ^жтъ нл по^орнштн. плнштъ н въ^нсклннк о немъ вждетъ С 131.2; ннколнже ... реѵе ѵьто. нлн лнцемъ съматъ са о плнштн нже о нем' С 557.19. З.Прен. Размирица, смут. мъного въівъішочр плншточр н МАтежоѵр С 209.25. // Шумна, протестираща тълпа, сжштнн же блн^ъ цѣслрл. Бна^ж н дл отъстжпнтъ. н не можлл^ж отътръгнжтн іего. въістъ же ОТЪ ТОГО ПЛНШТЪ. Н СЪТбКОША СА м(но)^н С 193.4. Изч. С. Гр. краоур, дбрѵ>(ю<;, сгоѵвроціѵ Вар. плншть. Нвб. 0. ПЛОАНТН 218 ПЛОАЪ ПАОДНТН СА, ПЛОЖДЖ СА, ПЛОДНШН СА несв. Давам плод, плодя се. а сн СЖТЪ СѢАННН НА ДОБрѢ ^вМН. ІЖв СЛЪ-ШАТЪ слово н прнемліжтъ 0. I ПЛОДАТЪ са М Мк 4.20 3; о совѣ во ^емлѣ плоднтъ са М Мк 4.28 3. Изч. М, 3. Гр. картгофорйо, Нвб. плодя се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. плодовнтъ, -ъін прил. Плодовит; който дава обилен плод; плодороден. А^Ъ ЖО ѢІСО МАСЛІНА ПЛ0Д0В1ТЛ въ домоѵр вжн СП 51.10; положнлъ есі ... 2;емли> плодовітж въ слатінж СП 106.34; женА твоѣ ѣісо ло^а плодовита СП 127.3. // Образно. вжнемь КрЬСТОМЬ. Н рАЛОМЬ СѴБЬНАВЛАЖфН ^емьлж, стн вѵеннцн. плодовнтж показали есте ТФ А 10. Изч. СП, ТФ. Гр. каряофбро?, кат&каряод, еодгіѵйѵ. Вар. плодовіті. Нвб. плодовит ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. плодоносьствоватн, плодоносьствоѵрвк, плодоносьствоукшн несв. Давам, раждам плодове, н вожьствънъінмн НАПАДА ПНТНН. ПЛОДОЫОСЪСТВОВАТН ПОДОБЬНО ^ЬВАННІА. СЬСЖЖДААШб С 280.4. Изч. С. Калка от гр. карпофорем. Вар. ПЛОДОНОСЪСТКОВЛТН. Нвб. плодонося книж. остар. ОА, РБЕ. плодопрнношеньм, -іа ср. Жертва от дарове на плодородието, принос [дар] на плодове в храма, благок кореннк новочро\рмо\р САДо\р. юже къ вого\р плодопрнношенню НАшемоѵр ве^ лъжа НАдеждА С 143.8. Изч. С. Вар. плодопрнношенню, Нвб. Срв. плод и приношение. плодъ, -а м. 1. Плод, рожба на растение. смоковьннцж нмѣАше едннъ въ внногрАдѣ своемь въсАжденж, і прнде НШТА ПЛОДА НА НвН Н Нв ОБрѢТв М Лк 13.6 3; егдА же со^ърѣАтъ плодъ. лвне посълетъ сръпъ. ѣко настонтъ жатва М Мк 4.29 3; даль есі веселъе вь срдці мосмъ. ѵѵтъ плода пьшеніціл н внна н олѣа своего оѵрмножішіл сіА СП 4.8. Срв. СЕ 73а 21; прѣвь^нетъ (I) сіа ПАѵе лнвана плодъ его СП 71.16; гТ іс^е вже ... ^Апрѣіуен смоковн. неплодовнтѣн. не давъшнн плода ... і СЛОВОМЬ ТВОНМЬ НСО^ШН КК. ТА молнмъ гГ СЕ 35а 4; вже ... тъі плодось ВННЪНЪІ БЛГВН. СіОТВАМН СТЪКА БрЦА СЕ 14а 16-17; сладъкъ кстъ плодъ смокве н сль^ъкъ С 350.25. 2. Плод, още неродена рожба на човек. БЛГСНА ТЪ1 ВЪ ЖбНА^Ъ, I БЛГСЛВНЪ плодъ жтровъі твоеід М Лк 1.42 3, А, СК. 3. Прен. Резултат, постижение, последица от някаква дейност. вънемлѣте отъ лъжн^ъ пророкъ. іже прн^оддтъ къ вамъ. въ одеждА^ъ ОВЬѴА^Ъ ... ОТЪ ПЛОДЪ Н^Ъ ПО^НАНТе (А М Мт 7.16 3, А; тѣмже о\рво въ^носнмъ жрътвж ^ВАЛѢ ВЪІНЖ БВН сірѣѵъ плодъ очрстнАмъ Е 34а 16; ПОКААНЪНЪІ ПОСТЪ. ВЪ МАЛѢ АВЛѢвТЪ СА прнскръвенъ. НЪ ВЬ ВѢКЪІ рАДОСТЬНЪІКА плодъі подаотъ СЕ 69Ь 10. ве^ плода. Гр. акаряо^. Безплоден. ПОДАВЛѢНВТЪ слово. I вее ПЛОДА БЪІВААТЪ М Мк 4.19 3. власти плодъь Гр. карлбоцоа. Ползвам плодовете на труда си. гГ ... плодъі ідже есн дллъ нлмъ. і^ъже СЪННДОША СА рАБН ТВОН ЖАТЪ. ВЪЗЛОЖИ на на влгвенне твое. і влАДжірннмъ нмн. подАждн епнне твое СЕ 12Ь 23-13а 2. до врь^А [до коньца] плодъ творнтн. Гр. те^еасроресо. Давам плод, узрявам. плдъшен въ тръннн ... не до врърел плода творАтъ М Лк 8.14 3, А; слъішен отъ пеѵАлн вогатьствомъ н сластьмн жнтнТскъімн ПОТАПЛѢККТЪ СА. А не ДО КОНЬѴА ПЛОДА твордтъ СК Лк 8.14. плодъ прныестн. Гр. косркбѵ ферсо. Дам, родя плод [образно]. не въі мене н^върлсте ыъ а^ъ н^върА^ъ въі н поло- плоАЪНъінмг 219 ПЛО^фЛ ЖН^Ъ ВЪІ. ДА ВЪІ НДвТО н плодъ принесете М Йо 16.16 3, А, СК, плодъ прныоснтн. Гр. картофоресо. Давам, раждам плод [образно]. ѵѵ жндовв овьцд, ые стрн^ѣте. дште лн стрнжете. поштдднте овьцд. влдгъ плодъ прньіосдштоѵр С 437.6. плодъ сътворнтн. Гр. шряоѵ яоіісо, ксхряоѵ ферсо, карлоуоѵесо, каряо-форЕсо, карябоцоа. Дам плод. егдд же про^Аве трѣвд н плодъ сътворн. тъгдд двн сд н плѣвелъ М Мт 13.26 3, А, У; дште божню ѵловѣколюбни ддстъ сѣмеын семоѵр. н кдмеын ссмочр снлж ілкоже плодъ сътворнтн. ТО ВѢ-днтл к.коже точрЯЪ цѣсдрьств0 невесь-сконэ ддютъ мн вогъ С 300.11-12; сыокъі плодд ые сътворн С 350.12. // Образно. сътворите оѵрво плодъі достоныъі покдаинк» М Лк 3.8 3, А, СК\ о семь просддвн са о?ъ мон. да плодъ мъыогъ сътворите, і вждете мон оѵрѵеинцн М Йо 15.8 3, А, СК; не во нмѣ реѵе плодд, не вѣ во врѣмд. кдко во. можеше іеште съмрьтьыъ плодъ сътворнтн С 351.22. плодъ [плодъі] творнтн. Гр. карпоѵ [каряогх;] яоіею, каряофоре'со, кар-яоѵ фЕрсо, каряогх; ёкфбсо, ярос; яаі-бояоііаѵ. Давам плод. вьсѣко дрѣво довро. плодъі довръі творнтъ. Д 2ЪМ дрѣво ПЛОДЪІ ^ълъі творнтъ М Мт 7.17 3, А; вьсѣкж ра^гж ие творл-штжія; плодд. і^ъметъ ігк МЙо 15.2 3, А, СК. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, МЛ. Тр. карлод, уёѵгща, алірра, уешруіоѵ. Нвб. плод ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пдодънъінмъ [погр. С 279.29] вж. подъ и *н. плодътвореньм, -ю. ср. Създаване на дете. юдннж реѵено въістъ. иъ по вьсд лѣтд дѣло въівдютъ. снлж творд іестъствоѵр ндшемоѵр. ыд плодътво-реынід С 420.24. Изч. С. Гр. каівотгоиа. Вар. плодътворешш, Нвб. плодотворѳние остар. ВА. Срв. плодотворен прил., плодотворност ж. пдодьнъ, -ъін прил. 1. Плоден, плодовит, плодороден, вндѣвъ ьГНвж доБрж н пдодънж С 40.26; словомъ нсъ^нжтн смоквн ... можддше н словомъ плодъыж сътворнтн С 345.24. 2. Прен. Способен да се умножава, да нараства, дд отъстжпнтъ отъ влсъ в’се ослочршлнне ... і дроѵргд в'сѣ плодъыдд ^ъловѣ СЕ 916 20; сѵ ^двнстн н творд сьмрьтн велмн пло-дъыъі С 399.14. Изч. СЕ, С. Гр. еіжаряос, ейфоро?, [тМ е’{бг|, Вар. плодіна. Нвб. плоден ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. пдопдодъ [погр.ММт 7.20] вж. пдодъ. пдоскъ, -ъін прил. Широк, плосък, с голяма равна повърхност, пдоскъ ЮСТЪ ДНСТЪ СМйКВНИЪ н остръ. сврдвьно юстъ грѣ^ъ шнрокъінмъ н прострмш-нмъ моремь С 350.22. Изч. С. Гр. кХахйцѵХКо Нвб. плосък ОА, НТ, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. Срв. Плоски рът МИЙЗ.МИП. пдотъ, -д м. Плет, ограда, очрвьѣте въсн въі. ѣко ыд стѣнж прѣклоыеыж н плотъ вь^дршовенъ СП 61.4. Иэч. СП. Гр. фраурб?. Нвб. Срв. плот ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пдотъ [погр. СП 15.9; СП 55.5] вж. пдъть. пдоть вж. пдъть. пдоѵртн, пдовж, пдовешн несв. Плувам, пдочр нсо^съ море С 428.21. Изч. С. Гр. тЛеш. Нвб. плувам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пдоѵрірд, -ь ср. само мн. Бели дробове; вътрешности, ідко ие тъѵыж вогъі прѣовндѣдъ юсн. иъ н црѣ по^оѵрдн. ^дие сътворж тн. дд жнво\р тн сжштоу ^вѣрьмн пдоѵрштд ТН Н^ВДѢ-ѵеыд вжджтъ С 165.10. Изч. ПЛЪІСЬ 220 пл^ть С. Вар. пло^штл. Неб. 0. плъкъ, -л т. Войска, войнство, полк. ѣште оѵрплъѵітъ ска нл міа плъкъ не оѵрвоітъ ска сръдьце мое СП 26.3. Срв. С 17.28; м°леннс-мь. дл повѣднмь бѣсокьскна плькн ТФ А 8; съвърлвъ-шб плъкъі своа ... плѣнклл^ж дрлібНігБ С 191.17; тъ ншедъ нл по^одтк ... оѵр^ьрѣ н^дллсѵс- плъкъ вслнкъ нлродл грдджштъ С 146.10; оустрлшлкетъ рлтьннѵьскъ плъкъ С 105.15. СП, ТФ, С. Гр. яарЕцРоХв, фаХау^, яарата^іі;, сгиаттцаа, ашрод. Вар. плькъ. Нвб. плък остар. ВА, ЕтМл, РРОДЦ. плъыьке, -кл ср. Поток, водно течение. ДНС ІСрЪДМІЪСКЛЛ ПЛЪІІЬЪ. ВЪ НЦТ5Л6-ННѢ ѴКОМЪ ПрННОСАТЪ СА СЕ 2Ь 1. Изч. СЕ. Гр. ѵара. Нвб. Срв. пълноводен прил. плътолкобнвъ, -ъін прил. Който се отдава на плътски страсти, сласто-ЛЮбиВ. ІЛК0Ж6 НѢКЪГДЛ нъкто нсмснн нменемь. ТАжестннв пльтолювнвллго бѣсл велмн съдръжнмъ С 276.10-11. Изч. С. Калка от гр. (ріХостарко^. Вар. пльтолнжнк ъ. Нвб. Срв. плът и любив. плътоносьць, -л т. За въплътилия се, получилия човешки образ Исус Христос - този, който има плът, човекът, едннь (\> тройд пльтоносець. прнгво^А са ТФ Б 5. Изч. ТФ. Калка от гр. оаркофбрек;. Вар. пльтоносець. Нвб. Срв. плът и нося. плътоклднвъ, -ъін прил. Хищен, стръвен, плътояден [образно]. бѣсънъін пьсе. кръвопнвъін ^мню. плътоілдн-въін меѵоѵр С 115.28. Изч. С. Калка от гр. сгаркофаусх;. Нвб. Срв. плътояден книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. плъть, -н з/с. 1. Плът, тяло, месо. дуъ плътн н костн ые нмлтъ. ѣкоже ма внднте нмжфл М Лк 24.39 А; вьдн- те н молите са дл не вьнндете въ нлплеть. д^ъ во вьдръ л плъть немофьнл М Мт 26.413, А, СК. Срв. Мк 14.38 М, 3; СЕ 47а 15; рожденъі отъ плътн плъть естъ. і рожденъі отъ дхл а^ъ естъ М Йо 3.6 3, А; нъстъ Тстьленнѣ плътн моеі СП 37.8; въ^дрлдовл СІА кд^ънкь моі. плкъі же I плотъ моѣ въселі1"1 ска нл олрпъвлнъе СП 15.9; връвннв овА^лвъше съта-гнжтн. доньдеже погрд^нетъ трьстне въ пльтн іего С 270.9; вндншн лн стлрѵе. клко пльтн твоа нъііГѣ тро-шатъ са огкГемъ С 231.20. 2. Прен. Плътско^сладострастно желание; похот. мо ѵѵ н^влвленьн влждл. I о очрглшеньн плътн СЕ 36Ь 17. ве^ плътн. Гр. аасвратос;. Безплътен. вьсл невесънлл догове ежтъ вее пльтн С 237.8. вьсіл [вьсілкл] плъть. Гр. капа аар^. а) Всяко живо същество. Тсповѣ-длѴте ска гві ... ъко въ вѣкъ мн. длкдТ пнштж вьсьцъТ плътн СП 135.25. Срв. СЕ 17а 4; С 144.16; С 391.1. б) Стесн. Тленното, човекът, лште не вн гъ прѣкрлтнлъ дьннн. не вн въілл съплсенл вьсъкл плъть М Мк 13.20 3. господьнкл [господьскл] плъть. Гр. аар^ бгалотнер. Проскомидийният жертвен хляб, символизиращ Христовото тяло; просфора [цъ^>к.]^ лфе к'то гна плътн ѵасть погоѵрвн. л% дл поклетъ СЕ 103а 5; съподовькнн БЪірСОМЪ. ПЛЬТН ВѢК8СНТН ГОСПОДЬСКЪІ С 382.10. плътьнк. Гр. [тт|] ааркк, то ката аарка, ёѵ ааркі. Физически, плътски. ые пьцн са отьѵс- Тѵѵлнне. лште во н пльтннк отължѵн^ъ са отъ теве. нъ доѵдеомь съ тобокж іесмъ С 295.17; сего рлдн сътрьпѣ пострлдлтн пльтькж С 480.14; родн са ^с пльтннк С 11.5. по плътн. Гр. ката аарка. Физически, плътски, по плът. гТ. плма стго ссмеѵѵнл. по плътн жжнкъі (г НѢ...) Е 29б 16; отъ рлвък по плътн родн са плътьыъ 221 ПЛЪТЬСІСЬ Е 276 7; ндн къ ѵнстѣн нсвѣстѣ. по пльтн родьствл мокго С 248.9; тоѵр длвъідъ отьцъ вжнн. нж Дс-гоже по пльтн родн са С 461.6. тажькага плъть. Гр. коХѵоаркіа. Охранено, плътско тяло. нъжіа оѵрво ЫАШЛ ДО^ША. ТАЖЬКЖІЖ ПЛЬТЬ. АКЪІ ВСЛНКО БрѢМА съвръгъшл ... ПрОСТЪЖА просАТЪ С 390.9. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, МЛ. Гр. стар^ сгбра, Оаѵатос. Вар. плътг, пльть, плогь, плоть. Нвб. плът ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. плътьнъ, -ъж прил. 1. Телесен, плътски. IV Н^БАВНТН СА емоѵр ОТЪ В’С6(А МНрЪНЪНА ПАКОСТИ. ПЛЪТЬНЪІ^Ъ ЖЖНКЪ СЕ 986 5-6; стн масло се. да вждетъ ... на отъпочрфенне вЧеьх стрлстн. і неджгл плътъиа СЕ 27а 11; не СрАМЬНкІЖ СА плътънъінмн свонмн строчрпъі С 503.12; плътъноѵрмочр его прншестню овефьннцн въівъше XIАа 23. // Според религиозните представи - земен, свързан със земния живот, слдочрстноѵр ВЪ ТО ГОДА плтрн-лр^оѵр сжшточр ... оврѣте овллжс-ннкл САВЖ дроѵржннъі ПрНВрАВЪША (Ж ѴрЪНО-рн^ьць. въ мно^ѣ оѵрво ПЛЬТЬНѢѢМЪ оѵрвожьствѣ ^одАштемъ С 283.9; тъі вьставн пльтьнжіж црькъвь С 505.9. 2. Като същ. плътьннн т. мн. Гр. [та] аюрата. Човеците, хората, съществата от плът. пльтьнъж^ъ дълмл н веспльтьнъж^ъ съінъ въішь-нглго нлреѵетъ са С 237.9. плътьнаіа врлнь. Гр. ёк хЦд ааркод ёяаѵаатастк;. Възбуда на плътта. гільтьнтпіл врлнн рл^дрочршн СЕ 95а 6. плътьнмл по^оть. Гр. [тмѵ] ааркікйѵ ё7П.йг)|па, аіахіатп ётшінрла, асора-тсоѵ ёрах;. Сладострастно желание, похот. вьведн рлвл твоего сего. въ д^овънъі дворъі ... прѣ^ьрл помъішле-ннѣ его. отъ плътънъі^ъ по^отен. ТЬфАНЬН. I ЛЬСТН ЖНТННСКЪІІА СЕ 1006 20-21; ізко дл вждетъ тн стрл-шенъ сжпостлтомъ. не повъжденъ БрАНЬМН. В‘СС(А СЛАСТН. Н ПЛЪТЬНЪКА по^отн СЕ 99а 18; пльтьнжіж во ПОВѢДНША ПО^ОТЬ ... НѢСТЪ ВО ТЪѴЬНА ПО^ОТЬ ПЛЬТЬНАІА нмън’нѣн. нъ пльть-НАІА ПрНТЬѴАНШН плѵ(. Н МЖѴЬЫѢНШН С 371.24-25, 26-27. съінъ плътьнъін. Гр. Ыо<; ката аарка. Човек, лште во са тевѣ ие нсповъдѣ. съжъ пльтънъж не могж са ылрештн С 355.11. СЕ, С, X. Гр. асороткб?, -ггі^ ааркбс;, Ёѵоаркоі;, о ката аарка, топ ашратоі;, [тшѵ] асоратшѵ [оар. ёк айрато^. Вар. пльтьнъ, ПАЪтгнъ, пльтънт.. Нвб. Вж. при плътѣнъ. плътьскъ, -ъін прил. 1. Плътски; който е свързан с тялото, плътта; телесен. і^бавн н отъ в'сего плътъскллго съгръшеннѣ СЕ 14а 19; нцълн н отъ в'сего неджгА. плътъсклго н дшевъ-нааго СЕ 256 2; пльтьское твое прн-шестьвне ^се. н^ьвѣфл пророкь лмьвл-комь ТФ А 18; лювъві паътъсцѣі не эдлніті покочршліА са К 26 31-32; въ снла пльтьскліл нстеклл С 317.19; БЪАШе во тн лнце влъдо внднмо ... немоштн рлді пльтьскъіа С 159.24. 2. Като същ. плътьскліл ср. тн. а) Гр. та ааркгка. Телесното, чувственото. пекън са плътьскъімі н глоѵрмдн са. не ^а лн съвлъклъ са естъ. ѢК0 не ѴАІА СЛОВА въ^датн вь дьнь сждньнъі Р II 2.32. 6) Гр. ха тцс; ааОеѵеіад. Делата на плътта, несъвършената човешка дейност. (авнвъ са въ адѣ бог' ... въѵерл съмо- ТрЬЛНВЪНАІЛ ТВОрА. А ДЬНбСЬ ВЛАДЪІ- ѵьскліл. вьѵерл пльтьскліл. а дьнесь ГОСПОДЬСКАІА ДЪА. ВЬѴбрА ѴЛОВѢ-ѴЬСКАІА. А ДЬНбСЬ БОЖЪСТВЪНАІЛ ІАВЫА- іетъ С 449.23. по плътьскочріемоѵр. Телесно, физически. родн са *с пльтніж. н іеже очрспѣвліетъ връстоіж по пльтьскоѵр-очрмоѵр С 11.6. по^оть плътьскл. Гр. ОеХ.тфа ааркбі;. Сладострастно желание, похот. іже ПЛЪТЬСІСЫ 222 ПЛЬНТ» N6 ОТЪ кръвні. НН 0Т7> по^отн плъть-скъі. нн отъ по^отн мясжьскъі. нъ отъ вд родншд са 3 Йо 1.13 А; плъть-скъііа по^отн отъженн СЕ 38а 6. Изч. 3, А, СЕ, ТФ, К, С, Р, Пъ. Гр. тшѵ старкшѵ, тт^ ааркбі;, оаркікбі;, о ката абрка, ашра-тікб?, ёѵаарко?. Вар. плътъскт., пльтьскъ, Яоб. плътски ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. плътьскъі нареч. Физически, материално, веществено, неръдднъ въ^врдтн са вьспать. вндъвъ огнь вжествьыъі. ПДЬТЪСКЪІ СЪ^ОДАфЬ нддь нь СЕ За 13. Изч. СЕ. Гр. ашратікй;. Вар. пльт7.скъі. Наб. Вж. при плътьскъ. плътѣнъ, -ъін прил. Плътски, който принадлежи на тялото, телесен, теве внждж пльтѣнъінмд оѵнмд С 605.13. Изч. С. Гр. ошратгкб;. Вар. пльттнъ. Нвб. Срв. плътен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. ПЛЪѴНТН СА, ПЛЪѴЖ СА, ПЛ7.ѴНШН СА несв. Приготвям се за бой, строявам се в боен ред. ндѵа нл грддъ плъѵнтн са С 56.20-21; дд оѵрже вѣма о^бо противя; о нѣмъ пльѵнтн са С 306.8. Изч. С. Гр. яаратастаораі, ёклолерёсо. Вар. ПЛЬѴНТН СА. Нвб. Срв. [о]пълча се. пдьвдные, -гд ср. Заплюване [като израз на презрение], ие отъврдтн днцд свогего отъ сточ^дд пдьвдньгд С 481.5; ѵ'то во вндншн цѣсдрьскоге ѵѵ рд^вонннѵе, ^до^шдннге дн пльвднніе С 437.23. Изч. С. Гр. ёрятосгра. Вар. пльвлмнк. Нвб. Срв. плюване, плюене ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. пдьвдтн, пдюбк, пдюгешн несв. Плюя. въстдгдше ндпрдсно вѣс'. гръдомъ око-мъ вь^нрдд нд рдвд БЖНІД. Н ДЪМЪІ нд днце гего. н пдюа нд гІЪ. н ндѵннда ржкдмд свонмд ^вдтдтн іего С 554.9. // Заплювам някого като израз на презрение, ндѵаса сдннн пдьвдтн ид нь. I прнкръівдтн днце его н мжѵнтн н М Мк 14.65 3; воннн ... внѣ^я; н тръстыж по гддвѣ. н пльвдд^ж нд нь М Мк 15.19 3, А, СК; жндове нд днце господьгГе пл*ьвдд^а; С 481.18. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. брятбса. Нвб. плювам диал. ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ДА; плюя ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пдьвдтн, пдѣжж, пдѣжешн несв. 1. Пълзя, лазя. бѣа^ж ^вѣрне пдѣжясште С 183.24; пдъ^ддше д^ъ, окъі ^мнгд вьгнѣждда са вь гГемь С 567.14. 2. Прич. сее. деят. пато същ. пдѣжжцідід ср. мн. Гр. та ёртгетсі. Влегучи. ^дгрддн о^стд пдъжж-штнѴ^ъ С 1.8. Изч. С, Гр. ёрксз. Вар. плъ^дтн. Нвб. плъзя остар. и диал. ВА, ДА; пълзя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Плъзище МИ СНМБ. пдь^ъкъ, -ъін прил. 1. Плъзгав, хлъзгав. БЯСДН ПЯСТЬ 1^Ъ ТЪМА I пдъ^окъ СП 34.6. 2. Прен. Неустойчив, несигурен. пдь^ъкъ ндшъ оумъ. врдткд ндшд мъісдъ С 410,4. Изч. СП, С. Гр. оХгсгйрра, вобХгото;. Вар. плъ^окъ. Нвб. Срв. плъзгав ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; плъзек м. 'охлюв' диал. ЕтМл; плъжек м. 'охлюв'. ПДЬ^ѢТН ИЛИ пдь^нтн, пдьжж, пдь^ншн несв. Пълзя, лазя. н прѣдожн са въ ^ынн веднкъ ... н нде пдь^а къ ѵръмъноѵ^о^моѵ]' морочр С 173.25. Изч. С. Гр. оброрсхі. Нвб. плъзя остар. и диал. ВА, ДА; пълзя ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пълзище МИ ЙЗ,МИП. пдьнъ, -ъін прил. 1. Пълен, напълнен. съсячдъ же стоѣдше пдънъ оц’тд М Йо 19.29 3, А) вьдѣ^е же снмонъ пет(р)ъ н і^(в)дѣѵе м(р)ѣжж нд ^емдгж. пдъня; ведні ръівъ М Йо 21.11 3, А, СК) подовите са гровомъ ... іже ... въня;трьл;дя; жс пдънн сжтъ костни мрътвъін^ъ М Мт 23.27 3; вь^аша н^въітъкъ оѵркрочдеъ. \ кошьннць пдънъ СК Мт 15.37; цъсдръ очрддъ ... ВНДѢ МѢСТО НѢКДКО. АКЪІ вдпж сжштж ПЛѢВЛ 223 ПЛѣьГбЫЬГС нсдк'шж. н тниъі. смрьддштж пльыж С 193.13-14. 2. Прен. Изпълнен, обхванат, пълен, вънжтрьыѣА ваша плъыа сжтъ ^ъіштеынѣ н ^ълобъі М Лк 11.39 3; въыжтрьждоѵр жс есто паьин лнцсмѣрнѣ н ве^АКоннѣ М Мт 23.28 3; да вѣштаммъ словесА ксжо сжтъ пльна тн^остн. н кротостн С 380.4. вьсего пльнъ. Гр. па(ілбѵг|ро?. Изпълнен със зло, іелнко тн кстъ ПОГШИЖТН ѴѴ БС^АКОН^НѴС. Н ВССГО ^ьла павис С 425.14. пльиъ въітн. Гр. уецм. Изпълнен съм [с нещо], емоѵржс КЛІАТВЪІ 0\рСТА ого пльиа сжтъ СП 9.28. Срв. С 426.5. пльиъ гно»к. Гр. шіяоеіб^ [вар. тиа-аоеібті?]. Пълен с нечистота [образно]. ѴО ^АВНСТН КОрАБЫО ГЫОГА ПЛЬИЪ ИвКрЪСТЬНААГО ... ТВОН СТАрѢНШНЫА кстъ днгаволъ. кръминкъ ^МН».. А каныъ прѣждъинкъ С 400.5. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. цеотб;, уецсоѵ, аѵбаЛеах;, це|іеахсоцбѵо?, яетЛтірсорбѵоі;, лХ-прт);. Вар. плънъ. Нвб. плън остар. и диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ДА; пълен ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵѣва, -ъі ж. Плява, съверетъ пьше- ННЦЯч, ВЪ ЖНТЬИНЦЖ А ПАѢВЪІ СЪЖб- жетъ огКемь негАснмъімь 3 Мт 3.12. Срв. Лк 3.17 М, 3, А, СК\ паѣваыъ АЬГЪКАМЪ СЖШТАМЪ, ОѴрДОВЬ ВѢТрОМЪ отъносатъ са С 127.25. // Образно. ДѣААТел'Ь ДОБрЪІН рА^ЛЖѴАА ДОѴ^ОМЪ СТЪІНМЪ ПЛѢВЪІ п'шенни,А. ^ЛѢБЪ невесъскъін С 143.20. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ахероѵ. Нвб. плява ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵввелъ, -а м. Плевел, бурен, оупо-довн са црствне ыевеское. ѵлвкоѵр Сѣвъшоѵр довро СѢМА ... СЪПАфбМЪ Жв ѴЛВКОМЪ. Прндв ВрАГЪ его, Н Вѣсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеынцА М Мт 13.25 3, А, У; егдл же про^дво трѣвл Н ПЛОДЪ сътворн. ТЪГДА АВН СА Н плѣвелъ М Мт 13.26 3, А, У; гн. не довро ЛН СѢМА СѢЛЪ ССН ИА сслѣ твоомь. отъ коѵрдж оѵрво НМАТЪ ПЛѢВСЛЪ М Мт 13.27 3, А, У; едА въстръгАіжціе плѣвслъ. въстръгыете коѵрпъыо съ ынмь н пшвынцж М Мт 13.29 3, А, У; съверѣте пръвѣе плѣвелъ. і съвджАте н ВЪ СИОПЪІ. ѢІСО съжештн (А. а пшеннцж съверѣто вь жнтьынцж М Мт 13.30 3, А, У; съіслжн ылмъ прнтъѵж. плѣвелъ солъыъі^ъ М Мт 13.36 3, А, У; а плъвелъ сжтъ сйвс нопрнѣ^нннн М Мт 13.38 3, А, У; ъко во очрво съвнрліжтъ плѣвслъі М Мт 13.40 3, А, У; врлгъ естъ вьсѣ авъі плѣвслъ днѣволъ 3 Мт 13.39; плѣвслъ ыжднтс са пшсннца мьынмъ въітн X ІІАа 13. Изч. М, 3, А, У, X. Гр. ^і^аѵюѵ, х& ^і^йѵѵа. Нвб. плевел ОА, ВА, АК, Дюв, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР, ДА, паѣвьннца, -а ж. Плевня, плевник, плештн въдабъ повѣже етъ лнцл н^ъ. оын же женѣл^ж вьслѣдъ. н вѣжа донде селл. оврѣтъ плѣвьынцж отъ-връстж. въскоѵн вь ьОв С 196.16-17; жеыжштнн же поглнн вндъвъше в.ко ВЪ ПЛѢВЬННЦЖ ВЪСКОѴН БѢЖА. въ^ъ-мъше огьГЬ ^АПАЛНША плѣвьннцж. н съ-жегошА н вь ^н С 196.20, 21-22. Изч. С. Гр. ахиртѵ. Нвб. плевница диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. плевня, плевник м.\ Плевнята МИ ЙЗ, МИПан, Плевня МИ ГХ.МИМ. плѣвьнъ, -ъін прил. Който е от плява, къін коѵрпъ боанУ КСТЪ ПЛѢВЬИЪІН лн нлн пЩеынѵьнъін С 127.23. Изч. С. Гр. той ахброи. Нвб. плевен диал. ОА, ЕтМл, ДА. Срв. Плевен МИ СНМБ. плѣ^ные, -в. ср. 1. Пленяване, вземане в плен. н снмн пѣсин по^ж. н снн шъдъше вь плѣьГеынк въ^аша. да НМѢІЖТЪ ПАМАТЬ ЖНТНІА С 418.26. // Събир. Пленници, къ^врлтн гь плѣ-ыенне НАше ѣко потокъ кгомь СП 125. 4. Срв. С 349.5. // Образно. ѵеврАТН плѣненне дшъ ыашн^ъ СЕ 62а 16. 2. Превземане, завладяване, ыесьвѣ-длмн пшсмл"а плѣнннкъі. н много ве ПЛѢЫНТН 224 плѣтатн ^лконл творА. по лмндьстѣѣмь плѣіГс-ннТ С 292.1. СП, СЕ, С. Гр. аіхцоЛсосгіа, акаспс,. Вар. плѣіГеннк, плѣнсннс, плѣнніс. Неб. пленение остар. ОА, ВА, ЕтМл. плѣннтн, плѣник, плѣнншн се. Пленя някого, взема в плен. плджтъ въ острнн М6ѴЛ. Н ПЛѢНСНН БѢДЖТЪ въ іа^ъікъі вьсд М Лк 21.24 3; длстъ іа вь мнлостъ. прѣдъ ВЬСѢМІ ПЛѢНЬШІМН іа СП 105.46; въ^іде ыл въісотж плѣнілъ есі плѣнъ СП 67.19; і сн оргл- НЪІ ВЬ^АША. СГДЛ ІА ПЛѢННША К 1а 35-36; рсотѣлше плѣннтн неѵ'стнвллго С 473.2. ІІПрич. мин. страд. като прил. плѣь&нъін. Гр. аіхцб&сотоі;. Пленен, заловен, похитен. плѣііе-нъінмъ рлвомъ н^влвнтел'ь. прнде С 251.24—25. // Прич. тин. деят. като същ. плѣЛшен, плѣннвъшен м. мн. Гр. о! аіхцсЛсікеиааѵтес;. Пленителите, тези, които са пленили; похитителите, обѣсн^омъ ОрЪГЛНЪІ НЛШІА. ѢКО ТОѴр ВЪПрОСНШІА нлсъ плѣньшеТ нъь V ведъшеТ нъі пѣннѣ СП 136.3; то\р бо сатъ въпро-сіша нлсъ. плъньшеі нъі. поіте нлмъ отъ словесъ пѣсньнърсъ К 1а 38-39. Срв. С 418.28-29; нде вь влвчрлонъ ННЪГДЛ Н тоѵр ГЛЛГОЛЛЛ^Ж ПЛѢІІНВЪ-ШНН ТА. СЪПОНТС НЛМЪ ПѢСНЬ господь- нж С 418.18. М, 3, СП, К, С. Гр. аіхцоЛшхі^со, аіх-роЛсотеисо. Вар. плѣнітн. Нвб, Вж. при плѣшлтн. плѣнъ, -л м. 1. Плен, попадане в ръцете на врага, егоже- есн дблвнлъ отъ плѣнл врлгъ Бжен СЕ 23а 22; в'са 1Ж6 ... ВЪ НЛПЛСТН СЖТЪ. ЛН ВЬ ПЛѢНѢ ... дл н^влвншн (А СЕ 796 14. // Образно. прѣдлстъ въ плѣнъ крѣ-пость і^ъ СП 77.61. // Събир. Пленници. въ^іде нл въісотж плѣнілъ есі плѣнъ СП 67.19; егдл въ^врлтн гь плѣыъ сноыь СП 125.1; егдл въ^врл-тнтъ гь плѣнъ людеі своір(ъ. въ^дрл-доѵретъ сьл гысовъ СП 13.7; въврлтілъ есі плѣнъ нѣковль СП 84.2. 2. Плячка, похитеното, заграбеното, вь ^ЪЛОБН СЖШТАА ^МНА. ПЛѢНЪ рЛ^ГрЛ- бнтъ С 329.6; въ кон ржцѣ вь іГенже вьсрсъітн ^лложено нмѣнье ... въ кон ГірНА ННОА^ЪІѴ'ННКЛ плънъ С 512.6. СП, СЕ, С. Гр. аіхроЛохгіа, та Хасрцра, та акгЦос, оі беаріоі. Нвб. плен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. плѣньннкъ, -л м. Пленник, попадналият в плен. посълл ма ... проповѣ-дѣтъ плѣньннкомъ отъпоѵрштенне М Лк 4.18 А, СК; съ плѣннікъі свобо-днтель К 13а 10. Срв. С 449.13; нбо плѣнннкл лдлмл ... от' стрлстнн рл^-дрѣшнтъ С 459.27; плѣыьннкъі н^Блвнте н іъ. неджжьыъіА молнте С 61.24) вѣсте бо врлтніе клко плѣнь-ннцн стрлжджтъ С 58.6. плѣньннкъі понмлтн. Гр. аѵброато-8{^со. Вземам в плен, пленявам. ыл лрлвнББ ... н несьвѣдлмн поісмл"а плънннкъі С 291.30. М, А, СК, К, С. Гр. аіхраХсотсх;. Вар. плѣн- ннкъ, ПЛѢННІКЪ. Нвб. пленник ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. плѣньннцл, -а о/с. Пленница, попадналата в плен. плънннкл лдлмл н плѣн'ннцж ечргж. от' стрлстнн рл^дрѣ-шнтъ С 459.27. Изч. С. Гр. ц сгоусахроЛсотсх;. Вар. пл^Иннцл. Нвб. пленница ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. плѣнілтн, плѣнілис, плѣнілкшн несв. Завземам, завладявам, ограбвам, опустошавам, лллмоѵрндлрь снснкъ ... нде нл лрлвнис н нл пллестннъ съ многокк ілростнис нл гръкъі въсжідоер плѣніла. н несьвѣдлмн покмла плѣн-ннкъі С 291.29; съвърлвъше плъкъі своа. прѣплоѵрвъше рѣкж рекжмжнк доѵрнлвъ. ПЛѢНІЛЛ^Ж дрлісНкв С 191.19. Изч. С. Гр. Лет)Я.атесо, Хці^оцаі. Нвб. Срв. пленя, пленявам 'вземам пленници’ ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; Пленнмир м. ЛИ СтИл,РЛФИ; Пле-нимир МИ СНМБ. ПЛѢТН 225 ПО плѣтн, плѣвж, плѣвешн несв. Изтръгвам, изкоренявам, унищожавам [прек.]. ••• ндвъікнжтъ ідко плѣ-вомд іесть сьмрьть С 424.30. Изч. С. Гр. аІхроЛйш^о). Нвб. плевя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. плмыячтн, плюнгк, плюнешн св. Плюна. пмонжвъ коснж і въ а^ъікъ СК Мк 7.33. // Заплюя [като израз на презрение]. ПДГСНЖБЪШб нл нь. прнмкд тръсть. н внѣл^ж н по гллвѣ А Мт 27.30 СК. Изч. А, СК. Гр. ятосо, ертггбш. Нвб. плюна ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; плюйна диал. Дюв, НГер, ЕтМл; плювна диал. НТ, Дюв, ЕтМл. пдасднью, -»а ср. Танцуване, съгре-шн^ъ ... прнсно въплдлбб ... вь клеве-ТЪ1. ВЪ СЪВЛДЪІ. ВЪ ПЛАСЛННѢ. въ нгрн ^ълъі СЕ 68а 25. Изч. СЕ. Вар. ПЛЛСМШК-. Нвб. Срв. плясание диал. НГер; плешене диал. РРОДД. ПДАСДТН, ПЛАШЖ, ПЛАШ6ШН И ПЛАСДКК, пласлкшн несв. Танцувам, играя. ПНСКДрСОМЪ ВДМЪ Н N6 ПЛАСЛСТС М Мт 11.17 3. Срв. Лк 7.32 М, 3; пдасд дъштн нроднъдннл по срѣдѣ М Мт 14.6 3; въшедъшн дъштерн еьд нроднѣдѣ. I ПЛАСЛВЪШН н оѵргождъшн нродовн М Мк 6.22 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. орхеорш. Нвб. Вж. при ПЛАСМІЫС-. пласьць, -д м. Танцьор, играч на танци, очрне бъі снце гнѣвдтн са нд тѣ^ъ. нже пласцсмъ съвнрдннк пншжтъ С 403.18-19; д днъволъ ^ОБбТЪ ГЖСЛЬМН Н ПЛАСЬЦН ПѢМН непрнѣ^ннндмн Р II 4.25. Изч. С, Р. Гр. орхрсгтп^, х°Р°?- Вар. пласьць. Нвб. Вж. при плАсміыо. плѵрскъ, -д т. Шум, звук. ілкоже отъ пмрскд ТОГО МЬНѢТН ВЬСѢМЪ 1ДК0 громъ въістъ С 230.4. Изч. С. Нвб. Срв. плиск НГер; плисък ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. по предл. I. С дат. За обстоятелствени отношения, а) При означаване на мястото, върху което се извършва някакво движение или действие: по. въ ѵетврътжкв же стрджж ноцін. іде къ ынмъ нсъ ^ода по морк М Мт 14.25 3, А, Б. Срв. Мт 14.23 СК; поведи мн прнтн къ тевъ по воддмъ М Мт 14.28 3, А, Б; і пдннжвъше нд нь ПрНІАСА трьсть. I БНѢ^Ж Н ПО ГДДВѢ М Мт 27.30 3, СК. Срв. Мк 15.19 М, 3, А, СК; СЕ 50а 7; мъножѣнше же ндродн. постъддша рн^ъі свока по пжтн М Мт 21.8 СК. Срв. Мк 11.8 М, 3; ПрѢПОѢШІ С(А жржжъемъ ТВОІМЪ по ведръ твоеі сідьне СП 44.4; нд в'сѣ^ъ мѣстѣ^ъ нспрдвн нмъ пжтъ. дн по ^емн. дн по морю. дн по вддтомъ. дн по рѣкдмъ СЕ 185 5, 6, 7; н рд^гнѣвдвъ са дндчрпдтъ. поведѣ прострѣтн н по острочр кдменню. н внтн і говажддмн жнддмн по вьсемоѵр тѣдо\р С 113.6, 7; оѵрво нъсн дн ннкоднже пддвддъ по морочр С 115.10; днтонннъ реѵе. въко-пдвъше ѵетъірн дрѣвесд. н протАГЪше по дрѣвесемъ прнвАЖДте н твръдо С 158.30; дд вжджтъ ^вѣ^дъі по тврьдѣдн невесьнѣн. н бъіша С 317.17; поклони са сльньцочр свьта-штоѵрочрмочр са по вьсен вьселенѣн С 115.12; повелѣША влдѵнтн н по трьнню С 270.4. б) При означаване на основанието, съобразно с което става нещо: според, по, съобразно. по объіѵдю неренскочрмочр. клюѵн са емочр покдднтн въшедъшю въ црквъ гнкк М Лк 1.9 3, А; нъінѣ отъпоѵр-стншн рдвд ТВОСГО влдко. по глочр твоемоѵр съ мнромъ М Лк 2.29 3, А, СК; мъі же врдтнѣ по нсдковочр ѵѵб(ѣ)товдннк) ѵадд ссмъ Е 28а 6; по мілості твоеі пом^ні міа тъі СП 24.7; нѣстъ подобьнд тевѣ въ взѣнрсъ гГ. і нѣстъ по дѣломъ твоімъ СП 85.8; по... 226 по... жнвн м(А по словесн твоемочр СП 118.25; длждн вмо^ гГ цѣлъвь по вѣрѣ его СЕ 39а 11; ѵесо рлдн очрво № жьрешн по црьскоѵр повелѣыню С 20.24; прншедъ. вт, прѣждеылреѵиъін грлдъ срѣмъ. по вожню нлреѵеыню постлвн нмъ цѣслргл С 196.29; повелѣшд съвд^лтн н по персскоѵр ^аком С 260.8 // С отсянка за начин, реѵо жо нмъ пнллтъ. ПОНМѢТС н ВЪ|. н по ^мсоноу влшемочр сжднто омоу М Йо 18.31 3, А, СК. Срв. С 433.5; прннмн рлвл твоого сого, ОТЪМСТАІЖфАЛГО СА вѴъ^ъ снр^ъ. ПО БЖЬН ^аповѣдн твоон СЕ 806 10. е) При означаване начина на действието: по. въі по плътн сжднтс А^Ъ N0 сжждж ннкомоѵрже М Йо 8.15 3, А; ТЛКО ПѢТН вось ПСЛЪМЪ сон по стн^очр ДО КОЫЦА. ПрНПѢВЛІЖфО ст^ сон СЕ 116 17. г) При означаване причината за извършване на действието: по, поради, вследствие на. лште достонтъ ѵлко\р почрстнтн жоиж СВОІЖ. по вьсѣкон вныѣ М Мт 19.3 А; по жестосръдню влшемочр ыапнса влмъ ^аповѣдь снвк М Мк 10.5 3; по мьножьствоѵр ыеѵьсті-н-^ъ. въіріш іа ѣісо прогыѣвлшід тм, гГ СП 5.11. д) При означаване на количеството, което се получава при разпределение: по. съвѣфлвъ же съ дѣдлтелъі. по пѣыА^оу нл деыь. посълл м. въ вныогД,ъ свон М Мт 20.2; прншА по пѣыа^ю М Мт 20.9 З1, А. Срв. Мт 20.10 М, З1, А; Мт 20.13 М, З1, А; посълл к\ по дьвѣмл прѣдъ лнцемь свонмь. вь вьсѣкъ грлдъ н мѣсто М Лк 10.1 3, А; бѣ же то\р водоносъ камѣыъ шесть лежАштъ ... въмѣстдшть по дьвѣмл лн тремъ мѣрлмъ М Йо 2.6 3, А, О; послднте ІА ЫЛ СПОДЪІ ПО ПАТН ДвСАТЪ М Л.К 9.14 3; тн тлко по мд№моѵр н по двѣыл ОБрл^оѵрійчШте, влѣѵлл)<ж. н доводъшо поштн н прнллгліжшто нмъ ГЛЛВЪІ ПЛЛѢ^Ж. н Тсполочр оѵрмрьт-вівъше помстлл^ж ыл ^емн С 39.4, 5. е) При означаване на последователност, постепенност в действието между две еднакви имена: по. оин же нлѵаса скръвѣтн н тжжнтн. I гллтн емо\р едниъ по еднномоѵр. едл л^ъ. I дроѵргъін едл л^ъ М Мк 14.19 3; оын же слъішлвъше нгсождла^ж едниъ по еднномоѵр М Йо 8.9 3. ж) При означаване, че действието се извършва по-късно след друго действие или период от време: след. не по мъногоѵ{ жс прнстжпь-шс стоілштсн ръшА петрови М Мт 26.73 3. Срв. Мк 14.70 М, 3; Лк 22.58 М, 3; гь жо нсъ. по гллиню его кь ынмъ. въ^иосе са нл ибо А Мк 16.19. а) При означаване на средството, посредством което се върши, става нещо: чрез, с. поімн съ СОБОІгБ сдныого лн. Б. дл по кстомъ ДВѢМЛ ПОСЛВ^ОМА лн трьмъ, стлнетъ вслкъ глъ СК Мт 18.16. II. С вин. За обстоятелствени отношения, а) С мн. на същ., към което се отнася - при означаване на определено място, пространство, което се засяга от някакво действие: по, на. вжджтъ гллдн н ПАГ0\рБЪ1. I ТрЖСН ПО МѢСТА М Мт 24.7 3’, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М, 3; Лк 21.11 М, 3; Бждешн вллдъіѵнцл моген дшн. н оврл^ъі ^ллтъі постлвыж тн по въсд грлдъі вьсед вьсел'еыъіА С 1.24; по вьсл мѣстл бъівл'^ж ^ылменнгл С 19.3; ^рлынтн сд. по млилстъірд С 292.6. 6) При означаване на място, където нещо се свързва, хваща: за. съвА^лвъше н по ржцѣ н по ио^ѣ. въ^ъмѣте н въвръ^ѣте н. въ тъмж кромѣфьыжнк СЕ 1066 20, 21; повелѣ ... прнвд^лтн н по ѵетъірн колъі С 152.30; можете н ыъіыіл іелнкоже влсъ ^офетъ. не по ыо^ѣ тъѵьнв н по рЖЦѢ. ЫЪ Н ПО ГЛЛВ7Б АТН ѴНСТЖНК ОИЖ С 446.21. в) При означаване продължителност на време: в продължение на, в течение на. по вьсл же 227 по... ЛѢТА КНОСТН СВОКА. МНОГО ПОЛАГЛЛШО спъшеннк С 279.17; побѣдж сътворн ПО ВСА ЛѢТА. N0. ПЛтрВНЪІА ПврСЪІ С 566.23. г) При означаване начина на действието: по, чрез. пожтъ а по трн крлтъі Е 305 17; отъмъівлемъ жо ПАКЪІ ГрѢ^ЪІ ОТЪ С6БѢ ... НСПОВѢ-ДМгТчфе СА вочр. СЪВѢДЖфІОМОѵрЬА по НМвНЛ. I ПОМЪІШЛенНѢ В'СѢ ^ЫАІЖфК СЕ 676 14; понеже поржѵлешн са по ДША ЛКДЬСКЪІА, то въ грѣсѣ оного оѵрмьрешн СЕ 82а 21. д) При означаване на характерен признак или качество: по отношение на. по ВОЛЬШОК ВЪ^ДрЪЖДННК А СА ВЛАЖОНЪІН АНННЛ. ПрѢВЪС^ОДАШТОК СВ0І0Г0 0\рѴН- толіл С 548.4. е) При означаване целта на действието с гл. посълдтн: за. боглтъ нѣкто, пнръ велнкъ гостомъ свонмъ оѵрготовнвъ. н посъллвъ по ^ъванъіа нмъ С 267.4. III. Смест. 1. За обстоятелствени отношения, а) При означаване, че действието става по-късно от друго действие: след, подир, по прѣселеннн же влвілоньстѣ. но^оннѣ родн салатнлѣ А Мт 1.12 СК; лвне же по скръвн дьннн тѣ^ъ. слъньце мръкнетъ М Мт 24.29 3, А, СК. Срв. Мк 13.24 М, 3; по прѣдлннн же нолновѣ. прнде нсъ въ гдлнлевк М Мк 1.14 3; по кѵѵнъѵннѣ тръстлго. ВЪ^ОДАТЪ ПѢВЪЦН. НА АМВОНЪ Н ГЛАТЪ Е 305 11; стрстъ стлго лпстлл (лыл)мТа ... прнведенъ въівъ къ лТкнннк кыА^оѵр. по многл^ мжкл^. клмеынемъ повнен въктъ Е 385 8; въстлнѣте по сѣдѣнні СП 126.2; по комъклньн. нметъ ппъ 2;л ржкж стлрѣншллпо СЕ 116 5; лфе лн по прѣыошеньн. пролѣ-етъ й денъ дл постнт са СЕ 105а 4; тлко кмоѵр жнтніе вогъ поѵьте. кисоже н по съмрьтн кго сллвьнѣншл сътворн С 43.10; по отъвлл“еннн клмъікл. вь^ь-рѣвъ нл нево реѵе С 316.28; по съкон-ѵлннн же молнтвъі доунж нл неѵнстъін доѵдеъ н глл іемо^ С 520.5. // При по... означаване, че действието настъпва по-късно от даден момент или период от време, по мьно^ѣ^ъ же врѣмоно^ъ прнде гь рлвъ тѣ^ъ М Мт 25.19 3, А, СК; по дъвок же дъночр н^нде отъ тждочр^н іде въ гллнлекк М Йо 4.43 3; нф н?Б по плсцѣ А 1186 19| мцѣ^л. Лілд лньдрегл. евХ ѵй млТ псл. Б. н^по рвсллкл^ъ СК 134а 18; нъ I въ погрсвсньо его ожс отъ мрътвъі^ъ. по Гс. дьнъ. вь^нде въ въкпрьннТмъ К 14а 28. Срв. С 452.11; по сед’мн дьннТ н^нде лѵррнлнілнъ н съде нл сжднштн С 6.26; по врѣмснн же дль^ѣ. дъштн нѣкоіего сьвѣтннкл. ОТЪ НСѴНСТЛ ВѢСЛ МЖѴНМЛ. ВЪПНІЛШС стллго прн^ъівліжштн С 518.4; по мно^ѣ жс врѣменн. посъллнъ въістъ отъ нсрочрсллнмл еппъ С 538.30. 6) При означаване на начин, съответствие, основание: според, чрез. въ^дрлдочрнто са въ тъ день н въ^нгрлнте. се во мъ^дл влшл мъногл нл нсвсе. по сн^ъ во творѣл^ж пркмъ отцн н^ъ М Лк 6.23 3; тъі въскрьсе по своіен снл^ С 505.10; вернгъі нлложн-тл нл вънж кмо\р. доньдеже оврлшть сд охрморж н. по соѵрктьнѣѣмъ кго про-реѵеннн С 195.24. в) При означаване на причината, поради която се извършва действието: за, заради, н положь гллвж свобб нл колѣноѵр пллкл по ЯѴі^ъ С 38.5; по вожнТ же лкв'вн ксе мъі. н нл колесн прнвА^лнн въітн готовн С 88.23; жлловл во н тъ по лл^лрѣ С 382.30. г) При означаване мястото на действието: на. по^одАшточр кмо\р ноштнбб кдномоѵр по срѣдоѵрдворнн ... очр^ьрѣ ... ^ВѢ^ДЖ оврл^ъ кръстънъін нмжштж С 282.26. 2. За обектни отношения, а) За означаване в чия полза се върши действието: за, заради, іже во нѣстъ нл въі по влсъ естъ М Мк 9.40 3, А. Срв. Лк 9.50 М, 3; а въ не нмлтъ лн створнтн мьстн. н^врлнъі^ъ ... н трьпнтъ по нн^ъ СК Лк 18.7; слъньцо по.. 228 ПО.. рдсптлбмъ вндітъ. і сьѣтн не съмѣ-етъ. вь^емлА свътъ отъ рдспшдіж-штн^ъ. по гн ворд К11Ь 1; сжштаа бо ыа иъі по ядсъ сьтворн С 79.8. 6) При означаване, че действието е отправено по посока на нещо [някого], следва нещо [някого]: след, подир, ^адѣша емоѵр крстъ носнтн по нсѣ М Лк 23.26 3; прнведжтъ сьх црю дѣвъі по N61. Т нскръыгАіА бі пріведжтъ сіа по тбБѣ СП 44.15; ыъ сьде по прь-вѣѣмъ въторъін СЪЛА^НТЪ. по вьто-рѣѣмь третнн С 496.18, 19. // С отсянка за присъединяване, следване. іжб р^оштетъ по мьиѣ нтн дд отъвръжетъ са севе. і вь^ьмстъ крстъ свон н грддетъ по мьыѣ М Мк 8.34 3, А, СК. Срв. СЕ 90а 11; ідж по тевѣ ѣможе коднжъдо ндешн гн М Лк 9.57 3, А; петръ же ндѣдше по иемь щ дддеѵе. до дворд др^нереовд М Мт 26.58 3, А, СК; бъа^ж же точр жс-нъі МЪНОГЪІ н^ ДДД6Ѵ6 ^ЬрАШТА. 1АЖ6 НДЖ ПО НСѢ. ОТЪ ГДДНД61А СДОчрЖАШТА бМОЧр ММт 27.55 3, А; грддн по мьнъ. і остдвн мрътвъид погретн СВОІА мрът-въца М Мт 8.22 3, А, СК; дште кто ыьыѣ сдоѵржнтъ. по мьыѣ дд уоднтъ М Йо 12.26 3, А, СК; прідьпе дшд моѣ по тевѣ СП 62.9. дрьждтн са по [ѵьто]. Гр. е%ораі [тіѵос;]. Занимавам се с нещо, придържам се към нещо. господоѵр по-СПѢВЪШОѴр КОЛѴАТН ДѢДО. ИА Ы6Ж6 тъ ЫЪІ іестъ ПОСЪДДДЪ. ПОДОБДДТЪ въ^врд-ТНВЪШОу СА МБЫѢ. ДрЪЖДТ СА ПО СВОК дѣдо въ^дръждынід С 203.18-19. ие по волн. Гр. аксоѵ. Принудително, без желание, нб по волн повѣдатъ цъсдрьствнк іего ид ^емн С 484.15. N6 ПО НСТНИѢ. Гр. ОѴЖ Т)КрІрЮ)ІЕѴСО(;. Неправилно, не както трябва. 1ЛК0Ж6 МЬЫѢ СА МЬЫНТЪ. ИЪ N6 ПО істныѣ С 345.15. N6 по мъыогоѵр, N6 по мъио^ѣ. Гр. цеха Ррахп, ръта щкрбѵ. Не след дълго време. I N6 по мъыого^ дроѵргъі вндъ- въ і реѵе. і тъі отъ ннрсъ есн М Лк 22.58 3; N6 по мъногоѵр же прнстжпьше СТ0ІАШТ6Н рѢША ПбТрОВН ... Н ТЪІ ОТЪ ын^ъ есн М Мт 26.73 3, А, СК. Срв. Мк 14.70 М, 3; н двые не по мпо^ѣ подочрѵнвъшн 0 (Гс-МЖб МОЛН А СА прѣ-дъдежАштддго пжтн С 559.15. не по ѵнноѵр. Гр. атбіктсод. Не както е редно, не както е прието, доууъ тжжддше бодѣ^ннітК. прнгвожденъ. ИО^ДрЬМН N6 ПО ѴНЫ8 НС^ОЖДДДШб С 397.22. по вод"н. Гр. ЕКСОѴ, кріѵсоѵ. Добровол-но. иъ въ темннцж ндемъ по волн С 130.16; нсп°вѣждъ оѵрво по волн прѣжде бѣдъі С 149.12. по върАЖдеыью. а) Гр. ката ^ектбѵ. По ред. оыъ же то слъішдвъ опеѵдлн са ^ЪЛО. Н МОЛНТЪ КГО ПО ЕБрАЖДеИНК км (!). СЪПОВѢДЛТН прѣльсть ВЬСЖ СОТОЫН- иж С 525.7. В) Гр. аѵаЯ-бусо^. Съответно, следователно, отъ велнѵъ- СТВД Н ДОБрОТЪІ ^ЪДДННН. ПО ВЬрАЖДб- ЫНК вндътн. по ^емоѵрже оврд^оѵр родотворьцочр нуъ съ^длтн а С 534.3. по вьсен ^емлн. Гр. лосѵтахоп. Навсякъде, по цялата земя. нже- прннмъ н ВѢрОБДВЪ. ОТЪ БОГД БЪІТН ВѢрЪНОЧр- очрмоѵр прѣддынм. н ѵнстн н прннмдтн. ПОВбЛѢЫНКМЪ же цъсдремъ вьсждоѵр по вьсен ^емн С 189.25-26. по вьсемоѵр. Гр. ката Хекхоѵ. Подроб-НО, ИЗТЪНКО. ОИД Ж6 ЫЪКОЛН прнше-д'шн В' СА ... по вьсемоѵр съкд^д кмоѵр. ідвнвъшн кмоѵр лжкдвьыъінуъ СДМД-рѣыъ С 517.14. по вьсіл лѣтд. Гр. кат’ етод. Всяка година, і уождлдшете роднтс-лѣ его по ВЬСѢ ЛѢТД въ нмъ. въ прд^дьынкъ пдс^ъі М Лк 2.41 3, А, СК. по кьсід врѣмеыд. Непрекъснато, ѵнстдд во н Бб^грѣшьыд кго дочршд. по вед врѣмбыд пр^д^очрмѣвддшс- тдныдд С 569.9-10. по вьсл дьнн. Гр. каО’ тщераѵ, Еф’ Ёкбсатрс; црера^, каО’ ёкаатг|ѵ [цре-раѵ], гірераѵ каО’ тще'раѵ. Непре- по... 229 ПО. къснато, всеки ден, всекидневно. ПО ВЬСА АЬИН СѢДѢЛ^Ъ ПрН ВЛСЪ ВЪ црквс- н N0 ІАСТС- моно М Мт 26.55 3, А, СК; при^ождАЛ^?* отъвьсждочр кг РЬмочр по вьса дьнн С 205.28-29; то о ТОГО ВО ПО ВЬСА ДЬНН 0ЖНДЛ1Ж С 260. 23-24; прнллгллше са ѵнсло вѣрочріж-штнн^ъ по вьса аьнн С 538.19; плодън ТВОрА по вса д'нн Р II 1.8-9. по вьса ѵлсъі. Гр. катУ ёкаотг)ѵ сораѵ, каіЗсйрод. Непрекъснато, въллжл-жо н клнко по ноѵрждн ВѢА^Ж вллѵнмн. отъ кръстнілнъ врлтніл. многъ пллѵъ твордште по вьса ѵлсъі С 134.20; по вьса же ѵлсъі. съмрьть ПОМЪІШЛ'ѢА ДОЧрШЖ СВОВК въстлвн нл больша трочрдъі С 274.10. по длъгохр. Гр. офеіійѵ. По повелята на дълга, нъ по длъгоу н по ѵьстн. съ лгсбьвнбв прнсно свокмочр гн. въннж прѣстонѵтн боговн С 463.24. по дъвѣмл. Гр. аѵа 8но. Двама по двама, по двойки, і по сн^ъ же ѣвн гъ н шѣ^ъ седмь дссатъ. і посълл іа ПО ДЬВѢМА ПрѢДЪ лнцемь свонмь. вь вьсѣкъ грлдъ н мъсто М Лк 10.13, А. по аьнь^съ. Гр. 8Г црерйѵ. След няколко дни. вьннде пакъі нсъ въ клперънлоѵрмъ по двне^ъ М Мк 2.13. по ^лконоѵр мрьтвъінмъ. Гр. ѵекро-кретсйд. Както подобава на мъртъвците. воле же н ржцѣ съллглкшн простеръшоѵроѵрмоѵр. нсъ^ъшнн ржцѣ. нлн н но^ѣ по ^лконоѵр мрьтвъінмъ ВАжешн длвъшосроѵрмочр ^ождеыніе недвнжнмъінмл ноглмл С 456.30. по фиКн. Гр. %араі. Наземи, по земята, жндомъ во длнъ въівллше длръ. немоштьнъінмъ. смнкаббштннм са по ^емн С 496.18. по н^вѣстн. Гр. уѵтісясод. Искрено, истински, бллжн очрво по н^вѣстн пострлдлвъшллго мжѵоннк. дл вжде-шн мжѵеннкъ вол"екв С 82.9. по нменн. Гр. ката [то] бѵора. а) Поименно, поотделно, плстъіръ ... СВОІА ОВЪЦА ГЛЛШЛЛТЪ ПО НМСНН М Йо 10.3. 6) Съобразно, според името. по імені твоемоѵр вже тлко н ^валл твоѣ нл конъці^ъ ^емлі СП 47.11. по нстннѣ. а) Гр. оЛлудйд, оѵтазд, бЛлтбйі; бѵтсод. Наистина, действително. воннн ... рѢША. по НСТННѢ вс-лнкл ѵоѵрдс-сл вндъ;<омъ сь іИмъ нджште С 20.17-18; по нстннѣ млтн мжѵеынѵл. не нспостн во сль^ж нс-мо-штьнтмж. нн н^вѣштллл ннѵьсоже. нн сьмѣрено ын недостойно врѣменн С 96.8-9; по нстннѣ велнкл кстъ върл крьстнілыъскл С 105.23; по нстннѣ сватллго дометніл мѣсто се кстъ. н очрво сьде оврАШтемъ н стъна моштн кго С 219.3. 6) Гр. ката оЛдіІеіаѵ. Истински, от сърце, с цялата си душа. ілв (!)^вонмъ оѵрѵеннкомъ. рек'ше стъі-нмъ лпломъ. мъногомъ нже по нстннъ вѣровлвъшнТмъ выіі>С 11.22. по кон. Гр. аср’ он. След като, щом като, откакто, нъ сн по кон вьлъ^е въ домъ твон. не прѣстл лобъі^лббштн но^ѣ мон С 395.8. по лѣпотѣ. Подобаващо; с основание, справедливо, инкътоже во естъ ДОСТОННЪ ПО ЛѢП0ТѢ ТА въс^вллнтн СС Па 8. по млло\р. а) Гр. прод рікрбѵ, рра/б. По малко, в малко количество, ажс ... подлвъ н очрѵеннкомл свонмл по мллоѵр С 300.27; глдѣѣше оѵрво отъ вьсего нъ по мллочр С 274.6-7; по млло\р во пнілстл С 548.2. б) Гр. ката рерод, ката рікрбѵ, ката Рра%б. Бавно, постепенно, рлс^ождллшс- са по мллоѵр тъмл С 110.26-27; лѣто- рлсль по мллоѵр НЛ ВЪІСОТЖ ВЪС^ОДАШТН донде до стропл С 300.22; нъ по мллочр ведъі а. н божьствънъінмн НЛПЛ1ЛА пнтнн. плодоносъствовлтн ПОДОБЬНО ^ьвлнніл. сьсжждллше С 280.2. в) Гр. рет’ оХіуоѵ. Малко след това, скоро, пожндн ... н ... по млдочр оврАШтешн нштемо\ро\|>мо\р отрѣшеннк С 315.22. по мллъ. Гр. рет’ бАлуоѵ. След мал- ПО. 11 230 по... ко, след кратко време, наскоро, кгоже по малѣ ^отѣ вьстдвнтн С 316.6. по мллѣ ѵлсѣ. Гр. цеха щкрбѵ. След малко. таѵс по мдлѣ ѵдсѣ глагола цѣслръ кг влджено^оѵмоѵр С 194.22. по мъиогоу. Гр. ш поХѵ. Доста. помнлоѵрУ нъі гТ ... ѣко по мьногоѵр Усплънн^омъ сьл. оуннѵьженіѣ СП 122.3. по мѣрѣ. Гр. катЪ. тб рітроѵ. Според. дастъ сд благодѣть. по мѣ (влг. мѣрѣ, Нахтигал, с. 332, бел. под линия) ддровдныо СЕ 106а 4. по ономоѵр полоѵр. Гр. пераѵ. През отвъдната страна [бряг], і отъ тждоѵр въстдвъ прнде въ прѣдѣлъі нюденскъь по ономочр полоѵр норъдднА М Мк 10.13. по плътн. Гр. ката аарка. Физически, плътски, по плът. ГУ. ПЛМА стго семеѵѵнд. по плътн жжнкъх (г нѣ...) Е 29б 16; отъ рлвъі по плътн родн сд Е 216 7; ндн къ ѵнстѣн невѣстѣ. по пльтн родьствд мокго С 248.9; точр давъідъ отьцъ вжнн. нж ьГегоже по пльтн родн са С 461.6. по подовью. Гр. каіУ бцоютцта. По същия начин, без разлика, [жсна] же о въсТпо подовнк) рд^вѣ грѣр(д Е 9б 17; кгда ^оштетъ вогъ овлвнтн сва-тъшмь свонмъ. то пророци сжтъ. іегдл лн ^оштетъ съкръітъ, подовню (вт. по подовнк), Север., т. II, с. 27, бел. под линия) вьсѣрсъ внддтъ С 283.23. по прлвьдѣ. Гр. бікаісод, гтер 8ікаюавѵт\<;. Справедливо, основателно, с право, по прлвьдѣ ндреѵе са дртемонъ С 226.27; кдд како н по прАвьдѣ іеже стрдждетъ С 436.14; мъі же по прАВьдѣ N6 сътрьпнмъ лн С 91.16. по прнклюѵлк. Гр. ката соукнріаѵ. Случайно, по стечение на обстоятелствата. по прнклюѵлю же нерен едннъ съ^ождАлше пжтемь тѣмь М Лк 10.31 3, А, СК. по прнлоѵрѵдю, Гр. ката аѵѵтохіаѵ. Случайно, по стечение на обстоя- телствата. по прнлоѵрѵдю іеднд отъ Мрсъ шьдшн. влн^ъ вьсн вьлѣ^с въ ннвж №стн ^отлштн С 217.29. по пророѵьскоѵркмоѵр. Гр. ката тбѵ тгро-Ф^тпѵ. Според пророците; така, както казват пророците. Уѵр ^ь не подрлжнлъ. ^ловж ^оѵрлънъін^ъ жндовъ. нъ н плештн свон длілше на рднъі. по пророѵьскочрмочр С 481.3-4. по рддоѵр. а) Гр. катЗе^ту;. Последователно, по ред, един след друг. і^во-лн сд н мьнѣ ... по рддж (!) пнсатн тевѣ М Лк 1.3 3, А; сѵ бѣдъі к’то довьлеыъ НСП0ВѢДАТН ... внда от’ць СНА кол'емА ... Н МАТН СВОІгВ дьштерь ... Н ПрОКЪІА по рАдоѵр С 67.1. 6) Гр. ек біабохті?. По приемственост, според приемствеността. та прѣкмлетд по рАдоѵр епнскоѵрпъскъін столъ С 187.22. по семь. 1)з. цета тоСто, цета тавта, еТтУ овтсод. После, след това. по семь съынде нсъ въ КАперъндоѵрмъ М Йо 2.12 3; по семь ѣвн са пакъі нс оѵрѵенн-КОМЪ СВОНМЪ ЫА морн тдворьѣдьсцѣмь М Йо 21.1 3; н по с? прнводХ ^ота-ірлГ пострѣщн СЕ 86Ъ 16; а )<с н по семъ не отъвръже са С 419.28. по снлѣ. Гр. ката 6-бѵацхѵ, е(<; бнѵа-(хіѵ. Според силите, според възможностите. онн же въ мно^в пеѵАЛН въівше. н попекше са о рд^лнѵьнъінрсъ іего напастс^ъ. по снлѣ кго оѵртѣшншА С 524.3; се оѵрво помъііхміаа бждн вь Л по снлѣ свокн С 381.5. по снрсъ. Гр. цета тайта. После, след това. еже д^ъ творнк тъі не вѣсн нъінѣ. рА^оѵрмѣешн же по сн^ъ М Йо 13.7 3, А, СК; по сн^ъ прнде нсъ і очрѵеннцн его въ іюденскжБк ^емлкк М Йо 3.22; по снр<ъ же вѣ прА^дьннкъ нюденскъ М Йо 5.1 3; оѵрмножішіА сіА немоштн 1^Ъ ПО Сір<Ъ О^ІАДріШІА С(А СП 15.4. по срьдьцоѵр. Гр. ката тцѵ карбіаѵ. По сърце, по угода, по желание, оврѣто^ъ мжжа по срьдьцоѵр мокмоу С 546.16-17. по срѣдѣ. Гр. Ёѵ |хеаф, еіі; то цеаоѵ, ПОКССѢАОВЛТН 231 ПОБНТН 8і6с це'сгог), &ѵа ціооѵ, рёооѵ, цеоод. а) В средата, по средата, прнвѣсд жс къннжьннцн н фьрнсен. жсыж вь ПрѢАКБОДѢЛННН (АТЖ, Н ПОСТЛВЬШС ІгК по срѣдѣ. глаша М Йо 8.3 3. б) В средата на. С род. вь^гыѣштъшемъ жс огт по срѣдѣ дворл. і въкоѵрпѣ сѣдъшемъ нмъ. сѣдѣлшс пстръ М Лк 22.66 3; нл врьвін пс срѣдѣ еь\ овѣсі^омъ орглнъі наша К 7а 31-32. в) Посред, всред, сред. С род. сс ытъ СЪЛВБ В7)1 ѢКО ОВЬЦА ПО СрѢДѢ ВЛЪКЪ М Мт 10.16 3, А. Срв. Лк 10.3 М, 3, А\ прнде врлгъ его. н вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеннцд н отнде М Мт 13.26 3, А, У; ідеже бо есте дъвл. лн трье съврлнн вг ІМА мое. тоѵр есмъ по срѣдѣ н*ъ М Мт 18.20 З1, А, СК. по оѵрстлвоѵр. Гр. сгоудфсод. Както се полага, според установения ред. плмать кго по вьсл лѣтл твордште. прл^дьннкъ велнкъ нмжтъ. въ еллвж ПОѴЬТЪШЛЛГО н ѴКОЛЮБНВЛЛГО БЛ. кгоже Н МЪ1 по оѵрстлвоѵр СЛЛВНМЪ. БЛЛГОСЛО-вествАШте оцл н енл н стллго д^л С 532.16-17; н болашта н оѵрдржѵенъі отъ длъгллго врѣмене стрлстьнллго. плдлл^ж прѣдъ ноглмл стллго. съподовькнъі бъітн по оѵрстлвочр н попрлнъі С 557.5. по оѵрстлвьноукмоѵр. По установения ред. стрлн’ннн. вндѣвъше (лкоже въ^-врлтн са не дошъдъ рѣкъі. МНѢЛ^Ж кмоѵр рЛ^БОЛѢТН СА. Н Н6 МОШТН ПО очрстлв'но\ро\рмоѵр кго донтн до ефрлтл С 551.2. по ѵастн. Гр. ката цероі;. Подробно. ѵѵ нн^ъже нѣстъ мнѣ гллтТ по ѵастн Е 29а 11. поіатн по снлѣ. Гр. аууареосо. Принудя, заставя, лціе къто понметъ та по снлѣ. попьрніре еднно. ідн съ ннмь дьвѣ М Мт 5.41 3. рсоднтн по ^лповѣдн. Изпълнявам, спазвам заповед, правила, наставления. ^одн по ^лповѣдемъ гнѣмъ прнено СЕ 89а 22-23. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, Г, ЗЛ, МЛ. Гр. ксиА, еі?, М, йѵ, &.Ѵ&, блб, 6к4, ретй, ярб?, -оп^р, і*к, п^раѵ, 8п(ош. Нвб. по ОА, ВА, АК, НТ, НГер, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повосѣдовлтн, повесѣдоѵрвк, повесѣдоѵр-юшн св. Поговоря, побеседвам. ндешн въ ллврж ѵрьньцл слвъі. н повесѣдоѵркшн къ ѵрьньцоу іѵѵлночр къ мльѵллнвоѵро\рмо\р С 294.9. Изч. С. Ір. стоѵтиухйѵм. Нвб. побеседвам ОА, ЕтМл, ВТР, АР. повнвлтн, повнвлкъ, повнвлкшн несв. клмеыькмь повнвлтн. а) Гр. Ъліоро-Аеоэ, ХлОа^со. Пребивам с камъни, убивам с камъни - смъртно наказание у евреите по решение на съда или саморазправа според старинното обичайно право. ірме. н^внвъі пркъі, і клменнемь повнвлка. посъллнъиа къ тевѣ М Мт 23.37 З1, А. Срв. Лк 13.34 М; въ ^лкоыѣ ылмъ мосн повелѣ. тлковъііа клменнемь повнвлтн М Йо 8.5 3. 6) Гр. АпЗа^со. Замерям с камъни, жндове ^л клме-нькмъ повнвлл^ж С 481.19. Изч. М, 3, А, С. Нвб. побивам, побия ’бия, набия, убия’ диал. ОА, ВА, БТР, ДА. повнтн, повькк, повькшн и повнкк, повнкшн св. 1. Убия, избия, изтребя, лн онн осмь нл деедте нл ндже плде СТЛЪПЪ СНЛО\рЛМЪСКЪ. I повн ЬА. мьннте лн ѣко тн длъжьнѣнше бѣша. плѵе вьсѣ^ъ ѵліеъ М Лк 13.4 3; вь^аса же плкъі клменне нкден дл н повніжтъ М Йо 10.313, А; ^ълъіа ^ьлѣ повнтъ (;погр. вм. повнетъ, В. Щепкин, с. 200, бел. под линия) СК Мт 21.41; ПОВІ ВЬСЬА ПрЪВѢНЬЦІА ВЪ ^вМлІ е^оѵрпотьстѣ СП 77.51; Нккоже повнтн довроѵьстніл дѣллтел"А С 217.12. 2. Поразя, сразя, повьенъ въі^ъ ѣко сѣно нсъше срдце мое СП 101.5. клменькмь повнтн. Гр. ^і-Оа^со, катаАл-Оа^со, РаФоРоАесо. а) Пребия ПОВОЛѢТН 232 ПОБѢАА с камъни, убия с камъни — смърт-но наказание у евреите по решение на съда или саморазправа според старинното обичайно право. лште лн реѵемъ отъ ѵдГсъ. людне вьсн клменнемь побнбвтъ нъі М Лк 20.6 3; нъінѣ нсклл^ж теве клмеынемь повнтн нюден М Ио 11.8 3, А, СК, Н; стрстъ стлго лпстлл (лнл)ыТл. епскпл. длмлсковл ... клмс-ннемъ повнбы Е 38б 9. &) Замеря с камъни, пребия с камъни, емъше же дъллтеле рлвъі его ового бнша ового же оѵрвншд. ового же клменнемь повнша М Мт 21.35 А, СК, Б; повслѣ тоѵр сжштліл въ ровѣ клменнюмъ повнтн С 6.14. М, 3, А, СК, Б, Д Е, СП, С. Гр. тЛдаасо, яатаоаю, аябХХлхрл, аяоктегѵш, ктегѵю. Нвб. Вж. при ПОВНВАТИ. П0Б0ЛѢТН, поволнъ, поволншн св. Изпитам състрадание към някого, съжаля се над някого, н о врлтѣ пово-лъвъ. въстлвн н н очртѣшллше С 291. 21. Изч. С. Гр. сгоряаОеш. Нвб. поболя [се] диал. ДА. Срв. поболея [се] 'разболея [се]’ ОА, ВА, НТ, НГер, БТР. поворнтн, поворкк, поворншн несв. Прич. сег. деят. като същ. повордн т. ед. Гр. о реТДсоѵ сгоррахеТѵ. Помощник, застъпник, оужс не стрлшж са ПрОТІВИЛЛГО ... ЫЪ ПОМЪІШЛІЛІЖ поворд- штллго мн. нен^дреѵенж* снлж С 490. 11. Изч. С. Нвб. поборвам се, поборя се ОА, БТР, АР, ДА. поБрлыьскъ, -ъін прил. Воински; който се отнася до бран, битка; бранен. плъкъ непрѣворемъін. тъѵьиъ н нл врлне^ъ неповѣднмъі ... отъ нн^ъ ПрѢСТОАШТНІ^Ъ състронмъ. прѣдъпо-кл^лвъше вьсѣмъ ... ілко н довХьствл поврлньскліл С 83.8. Изч. С. Гр. [тшѵ] яоХерсоѵ. Нвб. Срв. бранен ОА, ВА, БТР, РБЕ. ПОБЪДѢТН, повъждж, ПОВЪДНШН Сб. Пободърствам, постоя буден известно време, тлко лн не въ^може еднного ѵлсл повьдътн съ мънонг, М Мт 26.40 3, А, СК. Срв. Мк 14.37 М, 3; СЕ 47а 12-13. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. уртіуорею. Вар. побьдѣтн. Нвб. Срв. бдя ОА, ВА, Дюв, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ; бъда. побъіть, -н ж. Знак, паметник на победата, вь вьсж ^емыж н^нде сллвл юго. н въ коньць вьсел'енъіА повъіть юго С 509.2. Изч. С. Гр. та тропаха. Нвб. 0. ПОБѢГЛТН, ПОБѢГАКК, ПОБѢГЛЮШН несв. Побягвам отнякъде, югдл во вь рлте^ъ оврѣтл^омъ са. н помоліл^омъ бл ... оделѣвлл^омъ. н вьсн повѣгллуж С 72.25. Изч. С. Гр. фенусо. Нвб. побягам НТ; побегам диал. ДА. Срв. побягвам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; побягнувам диал. Дюв, НГер. ПОБѢГНЯчТН, ПОБѢГНЯІ, П0БѢГН6ШН се. Побягна отнякъде, ѵѵтъ ^лпрѣіреньъ твоего побѣгнжтъ СП 103.7; море вндѣ У повѣже СП 113.3. Срв. СП 113.5; СЕ 26 4; коДа оседъллнъі оѵрго-товл. н оврѣтъ готовъі вьсѣдъ повѣже С 51.4; н не въ^можешн стлтн про-тнвж врлгомъ свонмъ. н повѣгнешн отъ лнцл н^ъ С 195.12. Срв. С 196.14; побѣгнѣвѣ. дл не постнженл вждсвѣ С 472.10. // Образно. ндо-ннтъ та гь трдслвнце ютрънѣѣ ... вьстрепеірн повѣтн СЕ 496 7. Изч. СП, СЕ, С. Гр. фепую, фвут{ храоцоп. Нвб. побягна, побегна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повѣдл, -ъі ж. 1. Победа, надмощие над противник, състлвнша рлть ыл поглнъі ... н ово н^ъ н^бнша ово же ПрОГНЛША ... ТЛКО ГрЛТНІЛНЪ Н ДСЛѴ-доснн іувслрл ВЪ^АСТЛ П0БѢДЖ С 197. 12. 2. Победа, триумф, тържество. ПОВѢАНТСЛЬ 233 ПОВѢАНТН сс- отрокъ МОН С-ГОЖС Н^ВОЛН^Ъ ... Пр7.ТД ВЪНСМЪША СА НО ОѴ)ТДСНТЪ ДОНЬДвЖС вь^ведетъ нл побѣдж сждъ М Мт 12.20 3, А, СК; кръстъ въдръженъ БЪІВДДШС. I ЮДѢІСКД ГрЪДЪІНІ ПДДДД-Ш6. ДД НДВЪІКНСШІ. ѣко нс- дрѣво просто толікоѵр ѴІОДС-СЪ БѢ вінд. прінмъі дрѣво N0*. побѣдж К 106 15; н оѵрсъ^нж СМОКЪІ Н КО^ѴД СА ПНСДННК-. к'дс- тн сьмрьтн ЖАЛО. К'Д6 ТН ДДС- ПОБѢДД С 352.4. Срв. С 487.6; С 479.25; дьньсь яѵ^ъі сьмрьтьнъіА рд^дрѣшенъі БЪІША. ДД0ВД1Д ПОБѢДД н^ѵс^с- С 487. 3; къдс- тн съмрътн побѣдд XIВа 8. М, 3, А, СК, К, С, X. Гр. ѵГкод, ѵікті, ѵікп-|тпрюѵ, тротсаюѵ. Нвб. победа ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Победа ж. ЛИ СтИл,РЛФИ; Победа МИ СНМБ. повѣднте/Сь, -»д м. 1. Победител, герой, завоевател, овн же ідко вогочр н цѣсдроѵр. н повѣднтедм прѣстоід^ж С 467.25-26. 2. За Исус Христос -победител над смъртта и над всяка болест и страдание. (..)бѣдн-телю (повѣднтель, Мирчев, Кодов, бел. в Индекса, с. 245) Е 12б 14; повъднтель естъ нд всѣкж непрнѣ^нь нофьнжкк. повѣднтель естъ нд в'сѣкж болѣ^нь нофьнжвв. повѣднтель естъ нд в'са твоьд н та сдмж СЕ 486 8, 10, 12; ыь се повѣднтеліл ндгд прнгвожде-нд ыдвъісоѵе вьсѣмъ покд^овддше С 489.23. Изч. Е, СЕ, С. Гр. ѵікгіфбро?, ѵпсптп?. Нвб. победител ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОБѢДНТН, ПОБѢЖДЖ, ПОБѢДНШН Св. 1. Победя, надвия неприятел, о двдѣ же н ѵо сдмоунд(н) н о дро\ргъі^ъ ПррЦД^Ъ ... Вѣрож ПОБѢДНША ЦрСТВНЪ Е 8а 3; постомь н вьдѣннемь. побѣ-днтн врдгд СЕ 84а 25; повѣжденъ же БЪІВЪ ДНІДВОДЪ прѣмѣнн СА ВЪ МЖЖ6- скъ оврд^ъ С 78.23-24; потомь н мдс-ннемь. дд повѣднмь бѣсовьскна пдькн ТФ А 8. 2. Победя, установя над- мощие, власт над нещо. нъ дръ-^днтс д^ъ повѣднуъ мнрд М Йо 16. 33 3, А, СК; побѣдндъ есн в'аж сндж врджннъ СЕ 29а 24. 3. Принудя, накарам някого да направи нещо. ДД ІС-ДМД ПОБѢЖДСНН БЪІ^ОМЪ. Н Д6СН0К ндмъ ддша отроци прнѵАШтенніе С 321.7. 4. Прен. Преодолея, надвия нещо. ддждъ кмо\р повѣднтн вьсд оѵрмъішденнід. ідже творнтъ нд нк С 226. 6; ідко вьсн оѵрмрѣША. д твон съінъ съмрьть побѣднтъ С 238.29.5. Прич. мин. деят. като същ. повѣждьшен т. мн. Победители; тези, които са удържали победа, се во въ отншьн прѣстонтъ ХЪ. ВѢНЦА ДДЬА врдгд по-б-бждьшннмъ СЕ 846 4-5. 6. Прич. мин. страд. като прил. не повѣ-жденъ. Гр. аѵбХикос,. Непобедим, който не може да бъде победен, ѣко дд вждетъ тн стрдшенъ сжпостд-томъ. не повѣжденъ врдньмн. всеь\ сдд-стн. н пдътьнъна по^отн СЕ 99а 16- 17. 7.Прич. мин. страд. като същ. а) повѣжденъііА ж. мн. Гр. а! ѵікг|-тЗеТаоа. Прен. Изкушените, прелъстените хора. іедмд же очрво немошть-нѣн сжпротнвьннкъ. тодмд же н вее простъіьГд повѣжденъіА С 371.30. 6) повѣжденъін м. ед. Гр. о 7соХерг|т1гі<;. Победеният, низвергнатият човешки род в лицето на прародителите Адам и Ева и тяхното потомство, дрѣво жнвотъноіе. пддменьнъінмъ оржжніемъ эддннмо іестъ. двьрн мѣстд ПНфЬНДДГО ^ДТВОрНША СА. МНД8ББ повѣжденддго С 247.24. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С. Гр. ѵіксію, 7іоХе|іесо, трегов, яротретоо, тропоораі, тре-яораі, катаусоѵі^одаі, рстааораі, трогеа-юпхо<;. Нвб. победя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повѣдотворьць, -д м. Победител, победоносец, н в*сн сжтъ въкоѵрпѣ ... готовд помошть крьстыдномъ. съворъ мжѵеннкъ. воннн повѣдотворцн днкъ сддвосдоваштнн^ъ С 95.10. Изч. ПОБѢАОТВОрЬЦЬ 234 ПОВААНТН С. Гр. тропоао<рбро<;. Вар. повтдотворць. Нвб. Срв. победа и творец. побѣдьлнвъ, -ъін прил. Побёден, който е свързан с победа, победоносен. нже побѣаьыжИч пѣсыь. н новоіе съложемнк мнроѵр. пѣтню. побѣдьлн-во^оѵрмоѵр эднстосовочр ндоч^ѵнша С 319.8. Изч. С. Гр. ѵікояоібі;. Нвб. победлив остар. ВА. побѣдьннкъ, -а м. 1. Победител, победоносец [образно]. кьде во ПОДОВА ОДОДѢННІА КОНЫДОѴр. рА^ВѢ НА ПОБѢДЬЫНЦѢ ІСОЫЬѴДВАТН СА. ПОБѢД- инкъ во кръстъ. (едноіж очрво подрж-жеиъ. прнсыо же вѣсъі прогоыА С 427.29-30, 30.2. Прозвище на имп. Теодосий I Велики [379-395 г.]. цѣсд/к деѵѵдоснн. побѣдынісъ само-дръжецъ С 199.20. Изч. С. Гр. ѵікг|тт[і;, трбяоиоѵ, Вар. побѣдмнкъ. Нвб. победник остар. ОА, ВА, РРОДЦ. побѣдьыъ, -ъін прил. 1. Побёден, който се отнася до победа, победоносен. ие домъішлѣдрсж же са крстд. побъдъыъііа К 11а 14; вьынде господь к ьіНмъ, повѣдыоіе оржжые крьстд дръжА С 468.12-13. 2. Като същ. побѣдьнаіа ср. мн. Гр. та ётпѵта. Трофеи, знаци на победата, оврдтн СА ОТЪТЖДОѴр ПрНЫОСА ЫАМЪ ПОБѢДЬНАІА. н пдѣыъ миогъ н рд^лнѵенъ С 56.11. ПОБѢДЬНАІА пѣснь. Гр. ётсѵѵікіоі; прѵод. Песен на серафимите, с която се възпява Бог Саваот, според виденията на пророк Исая [Ис 6.3]. Песента се използва и в пра-вославната литургия, н съмѣшаа СА СКАѴЖ СЬ ДѢТЬМН, ПОБѢДЪЫЖІтК пѣс(Л> сь ьЛнмн о\ртвр'жддд ВДАДЪІЦѢ. ѵосАННА въ въішьын^ъ С 332.25; дьньсь пророѵьскъі тржвъі вьсь мнръ ВЪСКрНДНША ... нже побѣдьнжкк ПѢ-сиь. н ыовок съдожеиніе мнроѵ. пѣтнгс С 319.6-7. К, С. Гр. [тд?] ѵікд?, ѵіктщкбі;, ёяткіод. Вар. побѣдънъ, повѣднъ, Нвб. побёден ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ПОВѢЖДАТН, ПОБѢЖДАВК, ПОБѢЖДАКШН несв. 1. Побеждавам, надвивам неприятел, шсоже н днідводъ побѣ-жденъ бъістъ. сндж подаябшт» нама ^С0\р. Н ПОБѢЖДА(ЖШТО\р ТВОА ПрОНЪІ- рнвъіА ісъ^ын С 12.26; (ако се прн црн ^рАБЬрѢ. ЦѢСАрЬСКЪІ ОПДЪѴАЯБШТН СА. н побѣждаігбштн С 464.25. 2. Подбуждам някого, подтиквам към нещо. (ако по отъкръвенню двнжеиъ ПОБѢЖДААШе а на моднтвж С 569.25. Изч. С. Гр. ѵікасо. Нвб. побеждавам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повѣжденьм1, -(А ср. Победа, триумф, тържество, вндѣ дн ксдь свѣтьдо вьс-крѣшень(А повѣжденьк С 488.20. Изч. С. Гр. трбяосіоѵ. Нвб. побеждение остар. ОА, ВА; побеж-дание остар. НГер; побеждаване ОА, ЕтМл, АР, РБЕ. повѣжденые11, ср. Поражение, погром, падение, н ісоньѵа са пнсаннк. ын^ъпдде сьмрьть до повѣждеынгА. к'де тн сьмрьтн жадо С 352.2-3; есе намъ прнде вь^люБыеиоге н сьплсжж прА^деньство. въскрѣсьыъін дьыь гн ЫАшего іс8 ^а ... рд^ореные сьмрьтн. поБѣЖАеыые дн(аволово С 486.28; ДѢВА Н ДрѢВО Н сьмрьть. БЪІША ЫАМЪ оврА^н поБѣждеыыА С 489.12-13. Срв. С 489.8; годѣ же мн ^ѣло бъістъ прошеные твоіе. н поБѣждеыьк н поуоѵленьк-. (Акоже се севѣ въ прдвьдж ЫАыесо^ъ С 544.12. Изч. С. Гр. ѵТко?, дстоа. Вар. поеѣждсннк, Нвб. Вж. при побѣждсііыЛ ПОВАДНТН, ПОВАЖДЖ, ПОВАДНІІІН Св. ПОД- сторя, подбудя някого към нещо. повдждемъ же бъівъ отъ отьца свокго дніавола. пакостьинкъ ... ие покорн-въше са осжждеыомъ въітн ыа сьмрьть С 58.17. Изч. С. Гр. пяорбХХсо. ПОВАЖААТН 235 ПОВбЛѢЫЬГС Нвб. Срв. [на]вадя, [на]важдам диал. ОА, ВА, РБЕ, ДА. ПОВАЖДАТН, ПОВЕЖДАШ», ПОВАЖДАКШН несв. Подбуждам, подстрекавам някого към нещо. вѣсто ілко сн Т ннѣ^ъ поваждакт' да N6 жьржтъ С 138.21; ллеалндръ реѵе не тъі оѵрво о ССБѢ се ГЛАГОЛвШН. нъ от'цемъ свонмъ сотонж поваждакмъ С 157.24; очрвнтн кго НАснл‘енжкъ оть ьГего отроковнцж поваждаатъ С 521.27. Изч. С. Гр. йяогійЕцт, аѵаооресо. Нвб. Вж. при повлднтн. ПОВАПЬННТН, ПОВАПЬНБК, ПОВАПЬННШН Св. Прич. мин. страд. като прил. повапы&нъ. Гр. кекоѵіаце'ѵо<;. Варосан, белосан, иэлъскан. горе вамъ КЬННЖЬННЦН Н фАрНСѢН ѵпокрнтн. ѢКО подовите сд гровомъ ПОВЛПЬНвНОМЪ М . Мт 23.27 З1. Изч. м,з. Нвб. Срв. вапсам 'боядисам’ диал. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РВЕ, ДА; вапсувам диал. НГер, ЕтМл; вапсвам, вапцам, вапцвам диал. ЕтМл, РРОДД. повелѣВАтн, повелѣВАНк, поволѣвакшн несв. Повелявам, нареждам, заповядвам. того лн прѣДАеші ... владж- ШТАГО БѢСЪІ. П0В6ЛѢВАІЖШТАГ0 МфОѴр К 4Ь 34; нже бъістъ мжжь пророкъ ... снльнъ дѣлъі. повелѣвААше вѣтромъ. н оѵ^стжпла^ж С 476.15; повелѣвАтн кмоѵр да слоѵржнтъ С 283.14-15; повелѣЕААше ЫАродъ ГрАДЪСКЪІН^Ъ прнводнті С 174.27; посъла же по вьсд грлдъі н по вьсен ^емн ка^ь. повелѣ- ВАА ВЬ^НСКАТН (в)ЬСѢ^Ъ КАПНШТЪ С 220.15; по областн повелѣВАА (погр. вм. повелѣВАБК, Север., с. 468, бел. под линия) сьвд^ьЛмь, н^ндѣте. н сжштннмъ вь тьмѣ просвѣтнте сд. н леждштннмъ вьстАНѣте. теве повелѣ-ваіж вьстанн сьпдн С 468.21, 23. К, С. Гр. Елггрегав, біакеХеиороа, етато.ааш, кеЛеосо, яроатааасо. Нвб. повелявам пниж. ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. повелѣньнъ, -ъін прил. Като същ. поволѣньнаіа ср. тн. Тр. та біос-тахіЗеѵта. Заповяданото, дадените заповеди, едл нматъ ^валж рлвоѵр томоѵр. НкКо створн повелѣньнліл. не мьнж тлко. н въі егдА створнте повелѣньнліА вамъ СК Лк 17.9, 10. Изч. СК. Нвб. Срв. повелян, повелен мин. страд. прич. от повеля, повелям НТ, ДА. повелѣыьк, -іл ср. 1. Повеля, повеление, заповед на върховна власт, въістъ же вь дьнн тъ. і^нде повелѣнне ОТЪ кеслрѣ АВЪГОЧрСТА. НАПНСАТН вьсж оѵрселенжвк М Лк 2.1 3, СК; ѵесо рлдн очрво не жьрешн по црьско\р повелъннгс С 20.24-25; не достонтъ тн кръстнгл-ночр сд НАрнцлтн. кл'ма повелѣннк неповѣднмъін^ъ цръ. оѵрмлрлктъ тд С 100.11; та нн жъретА. нн повнноѵр-кта сд црк повелѣнню С 256.29; ПОВеЛѢННІА ЦѢСАрГА посло^шакмъ. н ^аповѣдн кго сътворнмъ С 260.2; ілже црысъі потомъ цъсАремъ повелѣннкмъ СЪ^ЪДАНА БЪІСТ'. Н НАрвѴв СД АНАСТАСНА С 198.8. 2. Заповед, нареждане според нечия воля, желание, тъ же рАвъ вѣдъі волбк сна своего. I не о\рготовАвъ. лн не сътворь повелѣнні его. вьенъ вждетъ много 3 Лк 12.47; нс^;е. теве трепецлжтъ вѣсн. і повелѣннемь твонмь. о^однтъ в'сь неджгъ СЕ 26Ъ 16; ѵадо. ^одн по ^аповѣдомъ гнѣмъ прнсно. послѣдоѵрьл повелѣннемъ его. въ ^абьдѣнънжіж молнтвж СЕ 89а 24; н^лѣ^ошд же ^вѣрнк вънъ црькъве повелѣнннмъ прАвьдннкл С 229.15-16; покъінове-нннмъ н повелѣнннмъ отѵемъ. на ^екЛіж съшедъ С 176.7-8; ие вѣ^ъ лн тн реклъ вТ по^ъватн. то како ве^ мокго повелѣнніл трн на десдтс ксн по^ъвалъ С 121.16. 3. Духовно указание, напътствие, ілко эданѣ^ж съвѣдѣніѣ его. і повелѣніѣ его ѣже длстъ Iм7, СП 98.7; н поставі нѣісовоѵр повелѣнье. Ѵ-ліо въ ^авѣтъ вѣѵенъ СП П0В6ЛѢТН 236 повнвлтн 104.9-10; просвѣтн же н ^лповѣдемъ твонмъ. і повелѣннемъ твонмъ жнтн СЕ 23Ъ 23. М, 3, СК, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. лрбсгтау-ра, ётгітаура, квХетюк;, кёХеоара, то 7гроатахг)ЕѴ, 7грбота^іс, кёЯевра, ётптаур, аѵтіурафл, роі5А.т|ра, уѵсоцт|, біата^и;, ббура, ёкштаага, ярбтасж;, крТра, фЕХтціа, фЛотіріа, ѵейра, ёгеітааасо. Вар. повелтнье, покелтнне, повелтннге, повслѣшк. Нвб. повеление ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. повелѣтн, повелик, повелншн се. 1. Заповядам, наредя, разпоредя, повеля. оѵ^ьрѣ же н«ъ мьногъі нлродъі окръсть севе. повела нтн нл онъ полъ М Мт 8.18 3, А, СК; повелѣ нлродоѵ въ^лештн нл ^емлн М Мт 15.35 3, СК; мосн по жестокосръдью влшемоѵр повелѣ влмъ. отъпочрстнтн жеыъі ЕЛША. ІСКОНН Ж6 N0 БЪКТЪ ТЛКО М Мт 19.9 З1, А, СК; пнллтъ же пове-лѣ въдлтн тѣло нсво М Мт 27.58. Срв. Йо 19.38 М, 3; вже нлшъ. повелѣвъін со^ор^коѵрмочр. въстлтн ... прн^ьрн нл рлвл твоего сего СЕ 40Ъ 2; повелѣ тоѵр сжштліл въ ровѣ клменнкмъ повнтн С 6.13; отѵб повелн дл вьстлнетъ лл^лрь С 309.18-19; нъш(л оуво то слъішлвъ-ше повелѣннк кже повелѣно въі кстъ о мьнѣ творнтн. то скорѣіе творите С 259.24. // Образно. повелѣ воѵррі н стл въ уллдъ СП 106.29; повелн съ^рл-ннтн свѣтъ мрлкл ого СЕ 32Ь 10-11. 2. Прич. мин. страд. като същ. а) повелѣноіе ср. ед. Гр. то біате-тауреѵоѵ, то кеЯ,ет)спЗеѵ, та ке^е-•оореѵа. Определеното, заповяданото, нареденото, ннѵтоже боло повелѣнллго влмъ творнтс- М Лк 3.13 3, А, СК; онн же слъішлвъше ндоша съ многомъ стрлуомъ сътворнтн повс-лѣноіе С 37.25—26; поѴто въскорѣ не творите повелѣнллго влмъ С 74.8; то ноѵрднте ма повслѣнок отъ цѣслрл сътворнтн С 178.3-4. 6) повелѣнліл ср. мн. Гр. та 8іата%т)еѵта. Заповя-дяното, дадените заповеди, едл нм- лтъ увллж рлвоѵ томоу. ѣко сътвори по-велѣнлл М Лк 17.9 3, А, СК. 3. Разреша, позволя, дам съгласие за нещо. гн. повели мн прѣжде нтн. і погре-тн отцл моего М Мт 8.21 3, А, СК. Срв. Лк 9.59 М, 3, А, СК; ліре н^го-нншн нъі. повели нлмъ (н) нтн въ стл-до свнное М Мт 8.31 3, СК. Срв. Лк 8.32 М, 3, А, СК; гн лште тъі есн. повели мн прнтн къ тевѣ по водлмъ М Мт 14.28 3, А, СК, Б; ндж по те-вт. гн. дре-вле же повели отърештн мн са. іже сжтъ въ домо\р моемь М Лк 9.61 3, А, СК. М, 3, А, СК, В, СП, СЕ, С. Гр. кеЛебш, ётптрёлш, проатаасгсо, ётитаоош, бѵатаоссо, алоатеТАш, ёѵтеАХорш, ёяіѵебсо, ікетенсо, Леусо, ларакаХеороа, лротаааш, лротрётга-раі, яоіесо, тастасо, птютааасо, біаѵаттаисо, авѵтастасо, яараууёЛХсо, урафсо. Нвб. повеля книж. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. повести, поведж, поведешн св. 1. Поведа, отведа някого някъде, і ѣко н повѣса емъше снмонл ... ^лдѣша емоѵр крстъ носнтн по нсѣ М Лк 23.26 3; съ многок» ночрждевк повсдоша н С 37.2; тогдл (п)ов(.)джт' (вж. поведжт', Гоиіев, Индекс, с. 111) са же(го)мн н внемн Р V 3.18. 2. Поведа, застана начело на някаква общност. о\рклл-нѣіжштьмА же сьл въ рл^врлштеннѣ поведетъ гь СП 124.5. ~ са страд. Изч. М, 3, СП, С, Р. Гр. осяауш. Нвб. поведа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повнвлтн, повнвлвв, повнвлгешн несв. Увивам, повивам, обгръщам, ндеже ^с порлждлк-тъ са пеленъі въ родьство прніемък-тъ. пеленлмн н сьде повнвл-іетъ са С 451.25. ~ са страд. Изч. С. Гр. катеіХіттсо [вар. катагоЯлааш]. Нвб. повивам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОВННОВЛТН са, повныоѵріл; са, повныоѵр-іешн са несв. 1. Подчинявам се, покорявам се, повинувам се [някому], бѣсн (по)внноѵрвктъ СА нлмъ покныовлтн 237 повнтн о нмснн твоемь М Лк 10.17 3, А, СК; доѵрсн вдмг повнноѵріжтг сд М Лк 10.20; омоѵрже сд в'сѣѵьскдд повн-НО\|ЧЖ'г. ПОВННОѴрН СА Н ТЪІ сотоно СЕ 556 26, 27; повнночснтс- са нгоѵрменомг вдшнмг СЕ 826 4; д^ъ цроѵр мокмоѵр ^СОѴр ПОВННО\|ЧЖ СА. Д N6 ѵловѣкомг нс-вѣджштннмг вл С 106.9. // Действам съобразно нечия заповед, дште О^ВО МОЛНШН СА тъ ЦрА ТО ПОДОБД ТН кстг н повелѣннкмг н^г повнновдтн са С 106.16. 2. Прич. сег. деят. пато същ. повнно\)члирен са т. тн. Гр. о! яеѵдбреѵоі. Тези, които се подчиняват, послушните, покорните. ПОВННОЧ|*|тКШТАА Ж6 СА Н ЖЬрЖ-штаа. нд веднкгі сднгі н ѵьстн вг^- ВОДНТН. НбПОВННОѴрітБШТАА Ж6 СА ГОрЬ- кдмг н рд^днѵьндмг мжкдмг прѣ-дділтн С 255.6. М, 3, А, СК, СЕ, С. I)}. хтотаасгорда, тсеііЭо-роа, яегдархесо. Нвб. повиновавам се остар. ВА, РВЕ; повинувам се остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, БТР, АР, РБЕ. повнньнг, -гін прил. 1. Който има вина, провинение; виновен, мгі во ксмг повнньнн сгвлд^ннвгше са нд пжтн С 32.29; не вждѣте несгітн нг любонмѣньнн. въдгі ідко снн декове лжкдвн сжтг. снмг ^гломг повнн'нн С 53.17-18. 2. Като същ. повнньнгін т. ед. Гр. о гжебіТоѵос;. а) Длъжник, задлъжнял човек, нже не ддгженг сгі моггі же жлдстн. ддвг отгпоѵрштдктг. повнннддго С 494.6. 5) Виновник. прнстдв',шкг нѣкоторгін бѣ тоѵр дргжА повнньнллго С 310.21. 3. Като същ. повнньннн т. тн. Гр. о! гжешТоѵоі. Виновните, грешниците. сг мргтвгімн вг. съ очрмерг-шімн жівотг. сг повнн'нгімн. непо-вннЧш К 13а 8. Срв. С 449.11. 4. Който робува на нещо, подчинен. вь^двнгнжлъ есн многгі глдвгі. повнненгііА грѣ^гі. н волѣ^ньмн СЕ 286 11. повнньнг вгітн. а) Гр. гѵо%6$ еіщ. Подлежа на обвинение, наказание, смърт и пр. іжь во оѵрвнетг. повнненг естг сждо\р 3 Мт 5.21; іжь во реѵстъ Брдточр своемочр. рдк’кд. повнннг естг сгнгмнштю 3 Мт 5.22; повнненг естг сгмргтн М Мт 26.66 3, А, СК. Срв. Мк 14.64 М, 3; нже вддсвнмі-сддтг нд стгі дкг ... повнненг естг вѣѵъноѵрмочр сждоч)1 М Мк 3.29 3. 6) 1)з. катеууоаороа. Длъжен съм да отговарям пред някого за постъпките си. поржѵендд во нномочр повннгнд кстг С 246.3. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. <х’{тю<;, гжеодвѵоі;. Вар. повннгнг, повнненг, повнннг, повнн'нг. Нвб. повинен остар. ОА, ВА, РРОДД, РБЕ. повннжтн, повннж, повннешн св. Покоря, подчиня някого, снн же мнрг вьса повнне {погр. вт. повннетъ, Север., с. 502, бел. под линия) рдть-нгіА. подг вдша ноггі С 502.13. Изч. С. Гр. гшотааасо. Нвб. Вж. при повнмов&тн са. ПОВННЖТН СА, ПОВНН/К СА, П0ВНН6ШН СА Сб. Покоря се, подчиня се на някого, вочр повіні СІА дше ыоѣ СП 61.6; повннн с(А гно V оѵрмодн і СП 36.7; не вочр д| повінетг са дшд ыоѣ СП 61.2; кльмд же не ^оштешн повннжтн са цѣсдроч)> С 253.28; пдкгі внглте. дд въспрАНЖвг повннетг са богомъ. н ^лповѣдемъ влддгікъ ндшн^г цѣсдрь С 103.4. // Съобразя се с нещо. по-вннячтн тн са подовдлтг ^дкономг С 106.6; вогомг тв°нмг не жгрж. н ^дповѣдн кГесдровѣ ... не повннж са С 104.18. СП, С. Гр. тошсгстораі, гееіОархио, леібо-раі. Вар. повінжтн са. Нвб. Вж. при повнноватн са. ПОВНТН, ПОВНКК, ПОВНКШН Сб. Повия, увия в пелени, і родн снъ свон пргвънецг. і повнтъ і М Лк 2.7 3, СК, оврАірете мддденецг повнтг деждштг вг ъсде^г М Лк 2.12 3, А, СК. Изч. повнга.тн 238 покѣааньк М, 3, А, СК. Гр. старуаѵош. Вар. повітн. Нвб. повия ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. повніатн, повншік, повнілгешн несв. Повивам, увивам, обгръщам. пеленл-мі. I сьде повьѣетъ сд К 14а 12. - сд страд. Изч. К. Гр. тиХіаасо. Вар. повьѣтн. Нвб. Срв. повивам, повия ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПОВЛѢфН СА, П0ВЛѢКЖ СА, ПОВЛВѴ6ШН СА се. За очи, зрение - замъгля се, появи ми се перде, мо нл емочрже мре блнсУъ н^ьметъ ^рлкъ. лн повлъѵете са оѵн СЕ 34а 6. Изч. СЕ. Нвб. повлека [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. повлекло ср. поводатан, -га, м. Вожд, водач, не ВЬС^ЪІТНТЪ ЛЬСТЬЦЬ ПОВОДЛТАГЛ НСТЖЪІ С 509.27. Изч. С. Гр. обгіубі;. Нвб. Срв. поводник диал. ОА, НГер, ЕтМл, ДА. повръстн, повръ^ж, повръ^ешн св. Завържа, вържа, повръ^ъ же н ть. въіілч длстъ вонномъ вестн С 137.11; повръ^ъше ^л кдниж ыогж повѣснте н то\р С 264.26; повръ^ъшс н ^л ио^ѣ. влаѵаа^ж н по гостныьцоѵр грлдъыоу-очрмочр С 537.19; стлрѣншныъі вльшь-сісъіа. повелѣшА жжемъ ^л ыогж повръ^ъше н влѣштн С 261.8. Изч. С. Рр. офіууш, раХХсо. Нвб. повръжа, повръзвам диал. ВА, НТ, НГер, ДА. поврѣфн, повръгж, повръжешн св. 1. Хвърля, подметна нещо, подхвърля. ЫѢСТЪ довро ОТАТН ^ЛѢБА ѵадомъ н повръірн псомъММт 15.26 3, СК. Срв. Мк 7.27 М, 3; повръгъ съревро въ црісве отнде М Мт 27.5 3, А, СК; і повръже трі дссаті съре-врьшкъ. гла. съгрѣшн^ъ. прѣдлвъ ісръвь ывповтнж К 5Ъ 11. Срв. С 415.7; і повръжс & съреврьжкъ. глд. съгрѣші^ъ. прѣдлвъ ісръвь ыеповж^ж К 5Ь 11. Срв. С 414.20; длстъ о Нею отъвѣтъ повелъвъ гллвѣ нмл отъсѣ-штн. н тѣлесѣ кк> псврѣштн п'сомъ н ^вѣремъ С 14.5-6. // Образно. орж-жніе прѣждььГеіе повръгъ, вѣрыоіе же прннмт. С 438.12. // Изоставя, оставя, захвърля, ножь свон повръгъ сѣде С 38.4; повръже въ горѣ. нл мѣстѣ ндеже лежл'ше сватъін С 218.6.2. Поваля, съборя, блъсна, повръгъ і вѣсъ по срѣдѣ н^нде нж него М Лк 4.35 3, А; повръже н въсъ. н сътрдсе н М Лк 9.42 3, А, СК. Срв. С 554.1; прѣ-столъ его ыд ^емлі повръже СП 88.45; ВЬСД въкоѵрпѣ ПрѢСТОАШТАА ТО\р ПОВрЬ- гоша нл ^емыж С 52.22-23; текъ влл-женън въ цръкъвнште. н вьсл кдпн-штл сътъръ повръже нл ^емн С 107.8. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. раХХсо, ріятсо, рдуѵорі, катаррдуѵирі, атгоррштш, лроа-рштю. Вар. повртштн. Нвб. повръгам, повръгна остар. НГер, ЕтМл. Срв. повъргнат РРОДД. повъпрлшлтн, повъпрлшлвк, повъпрдшл- юшн се. Подложа на разпит, разпитам някого, тогдл повьпрлшлвь полемоыь глл. пожьрн пноине С 131.25. Изч. С. Гр. етерютасо. Вар. повьпрАшлтн. Нвб. Срв. прашам диал. ДА. повъслѣдоватн, повъслѣдоѵркт», повъслѣ-доѵрмшн св. Последвам, приема определени принципи и под. [прен]. ен бллжсыъін дома нспл'ьыан слово дѣлъмъ, повьслѣдо^н гллсл СВОЮГО, ДОБрЪІН ылѵатъісъ осртврьдн съісоньѵднькмь С 512.23. Изч. С. Гр. йкоХоѵійеш. Вар. повьслѣдоватн. Нвб. Срв. последувам остар. и диал. ВА, ЕтМл; последвам. повѣдлыые, -іа ср. 1. Заповед, повеля, нареждане, гегдл же оѵржс повѣдлно БЪІСТЪ Бв^БОЖЬНОК! оио н нсѵьстнвок ПОВѢДЛЫНК!. ие илрнцлтн ^л ... н мыогл ілрость ^вѣршъскл ДВН^ЛЛШС СА. отъ непрлвсдънъін^ъ ЫЛ БЛЛГОВѢрЬНЪІА С 85.6-7. 2. Свидетелство, съобще- ПОВѢААТН 239 ПОВѢАОВАТН ние. н вѣмг ілко нстнньно естг повѣ-длннс его СКЙо 21.24; н вндѣвгі ПОВѢДЛ. н нстнньно естг ПОВѢДЛННС юро СК Йо 19.35. 3. Увещание, подтик. постлвенг вг-івг лпстлгі д(лм)л-фѣнннг сжн. сг лпостлл плвлл. повѣ-длннемг вжнемг крстн Е 386 6. Изч. СК, Е, С. I)}. кііриурсх, рарторіа, адтока-Хоуц. Вар. повѣд&ннів, повѣдмшс. Нвб. Срѳ. ведение книж. остар. ВА, ЕтМл, РБЕ. повѣдлтн, повѣдлкк, повѣдлнзшн несв. 1. Известявам, съобщавам, казвам. прнклюѵниіА же са едннн въ то врѣмд повѣдмгкште емоѵр о гллнлен^г. і^ъже КрЪВЪ ПНЛЛТЪ СЪМѢСН С7> ЖрЪТВЛМН н^ъ М Лк 13.1; нде жс ѵлісг н повѣдл нмдеомг. ѣко нсг естг іже ма сгтворі цѣлл А Йо 5.15; дл повѣ-длтетг ісгждо влсг свок нма. н слнг н отгѵьство С 99.7; вьлѣ^ъшл же вг ТЬМННЦЖ рЛ^ДрТзШНСТЛ ЛБНК СЖШТДА Т0\р. БрЛТНКК А НЛрНѴЖШТЛ ... Н ЙЖО Н ВѢ ^оштевѣ КрЬСТНЪНЛ БЪІТН повѣ- дллстл С 212.10-11; снце прниоѵр-ждеиг повѣдл н родг. н отьѵьство С 294.27; текг повѣдл оѵрѵнтелю своіе-мо\р. глд. ілко ^вѣрь прѣвелнкг стонтг прѣдг двьрьмн С 558.24-25. // Поверявам, доверявам, нѣѵто модж ОСОБЬ БЛЛЖеНЪІНМЛ влмл повѣдлтн С 286.10-11. // Разкривам, проявявам. сгмотрн не тгк'мо очрмьршннмг прн ьГемг н по гіігмг, повѣдлтн своіе ѵловѣколгсбнк С 462.2-3. 2. Разказвам, описвам с думи. і вг^врлфьше са лплн повѣдлша емочр елнко сгтво-рншА М Лк 9.10 3; вг вьсен стрлнѣ нюденстцѣн повѣддемн бѣд^ж вьсн глн снн М Лк 1.65 3, А; вг^врлтн са вг домг твон. н повѣдлн елнко тн сътворн вг М Лк 8.39 3, А, СК; грѣшгніко\р реѵе вг. вьскжж тгі повѣдміл опрлвьдлнгѣ моѣ СП 49.16; повѣдлстг вллженгі сь евлн-ъелістг К ЬЪ 40-6о 1; нде пллѵжштн СА до СТЛЛГО мжжл. ПОВѢДАТН кмочр своіж вѣдж С 43.29. // Разпространявам [заповед, нареждане], ісгдл же оѵрже повѣдлно вгістг ве^вожьноіе ... повѣдлнніо. не нлрнцлтн С 85.5. 3. Свидетелствам, потвърждавам, ил сс прндг вг мнрг, дд повѣдыж нстннж СК Йо 18.37; н повѣдл нК>л гла. ілко вндѣ^г д^г сг^одлфг. ілко голжбь сг нвсе СК Йо 1.32; повѣ-дл^г. ілко сь естг снг вжні СК Йо 1.34; вгі же повъдліте. (лісо нскоын. сг мгнокв есте СК Йо 15.27. 4. Прогласявам, обявявам, сгвг^двнгнн тѣ-лесл нлшл. вь день вь ыьже сто н. нело-жгно повѣдллг есн СЕ 65Ъ 11-12. 5. Прич. тин. страд. а) Като прил. повѣдлнг, -гін. Гр. катарт|-Съобщен, посочен, прнде нл повѣдлноіе гемоѵр ыѣсто С 519.27. 6) Като същ. повѣдлноіе ср. ед. Гр. ха. кгіриттбреѵа. Известие, свидетелство. дл внждж своныл ОѴНМЛ повѣдлною влмн С 500.26. 6. Прич. сег. деят. като същ, повѣдлнкфл ср. мн. Гр, ха. 8іаууе?Лоѵта. Уверения, свидетелства, ннктоже слгішл-ныл повѣдллтг. ннктоже отг рѣѵн по-вѣдн прнноснтг. ннктоже мене прннме-тг твоіл повѣдлктчштл С 510.29-30. повѣдлтн прѣжде, Гр. бр^бсо каХаі. Предсказвам, предричам, не повѣ-дл лн прѣжде вогг пророкомг С 330.23. М, 3, А, СК, 0, СП, СЕ, К, С. Гр. Хеуса, аѵаууеХХш, йпаууЛХш, аѵат{і5гірі, 5г|Хбсо, біаХаХ^ш, бігіу^ораі, 6(5шрі, ё^гіуеораі, ёяібібшрі, іЭараёш, періаууёХХю, сгг|ра{ѵм, кгірбааш, ёттаууёХХш, цархѵірёш, кахарар-тирёш, ретаб{6шці, ёяаууеХіа. Нвб. Срѳ. вям, вем диал. НГер, ДА. повѣдовлтн, повѣдо^бк, повѣдоѵрюшн несв. 1. Разказвам, разяснявам, ^о-тѣ^г очрво прѣстжпнтн повѣсть, понеже многлшдн іж повѣдовл^г влмг С 437.11. 2. Доверявам, поверявам. тсвѣ (едиомоу повѣдоѵріяч тлнноіе сс С 247.26-27. прѣжде повѣдовлтн. Гр. тсрокаш-ууеХХсо. Предсказвам, предричам. ПОВѢАЬ____________________________240___________________________ПОВѢСТЬ стъідѣннк влмъ прѣжде повѣдочрк пророкъ С 325.27. Изч. С. Гр. ХЁусо, іЗароЕМ. Нвб. Вж. при покѣа^тн. повѣдь, -н ж. 1. Убеждение, вяра. въ^дрл^н^ъ петрл оуѵнтн ма ^оташтл ... ѵто мн велншн отъ рѣѵн вѣровлтн ... ННКТОЖС отъ рѣѵн ПОВѢДН прнноснтъ ннктоже мене прннметъ твогл повѣдліжштл С 510.28. 2. Религиозно учение, догма, вьсь родъ того гллсл рлдн, очртврьждлет' са ... вьсл твлрь ІЛКО Н ОБА^ЛНЬК повѣдь обноснтъ С 509.18; не ^нлнв твод Бб^ЛКОННЪІА ПОВѢДН ... ЛШТС МН N6 дръжншн вѣръі клко мн прл^дь-ноѵркшн плмдть С 510.12. Изч. С. Гр. ббура. Нвб. Срв. ведение книж. остар. ВА, РБЕ. ПОВѢДѢТН, ПОВѢМЬ И П0ВѢДѢ, повѣсн св. 1. Кажа, обадя, известя, прнстж- ПНША КЪ Н6М0\р ОѴрѴСННЦН 6Г0 бДННОМОѴр РЛфО. ПОВѢЖДЪ нлмъ когдл сн бжджт7» М Мт 24.3 3, А, СЩ лште ТЪІ €СН ЕЪ^АЛЪ. ПОВѢЖДЬ МЬНѢ КЪДО Н осн положнлъ М Йо 20.15 А; повѣ-дѣша же емоѵр ѣко нсъ нл^лрѣнннъ (мн)мо^оантъ М Лк 18.37 3, А; ліре въ^ллѵд N6 повѣмъ тобѣ СП 49.12; прідъте оѵрслъішіте і повѣмъ влмъ СП 65.16; повѣждн нлмъ ^ё. к'то естъ бнвъі та СЕ 48а 20; въ къін^ъ мѣстѣ^ъ жнвешн повѣждъ С 242.11; комнсь гллголл іс іГсмоѵр. П0КѢЖД7, мн стлрьѵе ѵто тн іестъ ныа С 226.11-12; к'то тн повѣдл ілко не жьрж С 20.25-26. 2. Разкажа, опиша с думи нещо видяно, повѣдѣша нмъ вндѣвъшен. клко бъістъ вѣсъноѵремочр. і о свнннѣ^ъ М Мк 5.16 3; ннкомоѵрже не повѣднто вндѣннѣ М Мт 17.9 А. Сре. Мк 9.9 М, 3; повѣмь вьсѣ ѵгодесл твоѣ СП 74.3; оці нлші ПОВЪДѢШСА нлмъ. дѣло СЖС- СЪДѢЛЛ во дьні і^т. СП 43.2; млрніл вь севѣ сн рл^мъішлілше. повѣдѣ лн се Ѵіѵснфоѵр. нлн плѵе съкръіич тлнноіе се С 239.23. 3. Засвидетелствам, потвърдя, ліре 2ълѣ глл^ъ повѣждь о ^ълѣ СК Йо 18.23; н не по волн. повѣдатъ цѣслрь-ствніе кго нл ^емн С 484.15. 4. Обявя, възвестя, л егдл повѣст’ са постъ нлн бьдѣньс РII 4.36. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. бпууеоцаі, бщуеш, аяаууеТАсо, елаууЕЯАш, Леуш, рлѵбсо, ороХоуёсо, рарторЕсо, к-ррбст-асо, аѵаууеЯЛсо, гЛг|рофоре'ш. Нвб. Вж. при повѣдлтн. повѣснтн, повѣшж, повѣсншн се. Окача, повеся, оч^нѣе шо\р естъ дл повъ-сатъ жръновъ ИЛ ВЪНН 6Г0 ОСЬЛЬСКЪІ. н погроѵр^Атъ въ пжѵннѣ морьстѣн ЗП Мт 18.6; повѣснвъ же гл повелѣ дърл-тн. желѣ^нъі иопътъі С 113.29; кна^ъ повелѣ повѣснвъше а стръглтн реврл н^ъ С 179.25-26; повръ^ъіш ^л кдныж ногж повѣснте н то\р С 264.27. покѣснтн нл крьстѣ [нл дрѣвѣ]. Гр. крераѵѵпрі елг тоо атапроп [тоо ^пХоо]. Разпъна на кръст, нъ н нл крьстѣ повѣшеыъ бъівъ С 482.6; повѣшбыъ бъістъ нл дрѣвъ С 482.12; повѣснша жн^нь нл дрѣвъ С 477.11. ЗП, С. Гр. крЕрсхѵѵирі. Нвб. повеся ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. повѣсть, -н э/с. 1. Разказ, повествование. понеже очрБо МЪНО^Н НЛѴАСА ѴНННТН ПОВѢСТЬ 0 І^ВѢСТОВЛНЪІ^Ъ въ нлсъ веште^ъ М Лк 1.13, А; н^ъже во СЛОВО ПОВѢСТНЖч н слоѵр^омъ оѵркл^ллтъ са С 83.13; от'цн же дл помолатъ сд тлцѣ^ъ отрокъ ОТЬЦН БЪІТН. л млтерн довръі ылтере повѣсть дл въікнжт' С 95.29; нъ сѣ остлвнвъ кже ве^вожь-нъін^ъ тъ^съ ... къ свАТоѵрочрмочр доме-тнілночр повѣстемъ въ^врлштж са С 217.16-17; тлкожде н оѵррсо слъіша словссъі дѣлнніл н повѣстн С 343.9; ^отѣ^ъ оѵрво пръстжпнтн ПОВѢСТЬ. поМеже многлшдн кк повѣдовл^ъ влмъ С 437.10. 2. Указание, поучение. плѵс жс- вь сн^ъ мѣсто. ДЛ СЪТАЖНМЪ подовлітырлл стъімъ. врлтолмБне. ве^йіъвне ... пръвос- н послѣдьнес- ПОБѢСТЬЫЪ 241 погашлтн нсповѣданнс. таннъі срцгс. ѣкожс- БЖНЬА ПОВѢСТН СЪКЛ^АІЖТЪ. КрЪфАА^Ж БО СА рСѴС. ІСПОВѢДАНКфС ГрѢ^ЪІ СВОМѴ СЕ 92а 10-11. повѣсть дѣіатн. Гр. 8іт|уЕ0|дт. Разказвам. (..)вѣстн (повѣстн, Мирчев, Кодов, Индекс, с. 245) дѣжфА лѣта ѵѵ [,..]нѣ Е 75 16-17. повѣсть пнсмсньнаіа. Гр. т) іахоріа тоѵ> уращіатод. Свещеното писание. обаѵс прѣждс- ВАрнвъшнн^ъ вамъ БССѢДО\рКМЪ СЪКА^АННІЛ ... БѢДНО БО рА^оѵрмѣтн. въ повѣстн пнсменьнѣн леждн оч^мъ С 345.19. М, 3, А, Е, СЕ, С, Р. Гр. Іоторіа, бфуцстк;, вфутрш, \)лоОгікг). Нвб. повест ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. повѣстьнъ, -ъін прил. Който се отнася до разказаното, кгда бо ^оштж повѣ-стьнаіа съка^атн дѣдесл С 344.1. Изч. С. Гр. тп? іахоріас. Нвб. повестен остар. ВА. погаиннъ, -л т. Езичник, нехристия-нин, поганец. прѣжде же съін свсрѣпъін пораыннъ. потом жо стааго кръштсныл ДАромъ оѵркротѣвъ С 560.21. Изч. С. Нвб. поганин ВА, ЕтМл; поган НТ, Дюв; поганец ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. погаыъ, -ъін прил. 1. Погански, неверен. ОБЪІѴАН ЖС БѢАШС ... рА^БОННН-КОМЪ ПОГАНЪІН^Ъ ^ДНТН СрАЦННЪ С 559.17. 2. Като същ. поганъ т. ед., поганн[н] т. тн. Гр. о ё-Оѵікбс;, [та] еііѵд, оі (Зар(Зарот, оі "Е^Лцуес;. Езичник [езичници], нехристия-нин [нехристияни], неверник [неверници]. ВССГО БО ССГО ПОГАННН просдтъ СК Мт 6.32; Афе лн н о црквн ИС БрѢЖСТЪ. ДА БЖДСТЪ ТН 1АК0 Н поганъ н мъітлрь СК Мт 18.17; Афе к'то ВТ. А день НДС НА коладж. СН0\рАрѢ. ѢКОЖС пръвѣе ПОГАНН ТВОрѢА^Ж. В ЛѢ ДА ПОКАСТЪ СА СЕ 1036 4; БѢА^Ж БО МНО^Н МОЛАШТС са ... АКОЖС Н МНОГОМЪ ОТЪ ПОГАНЪ П0КА1АТН СД С 6.5; БЪІСТЪ рАТЬ ВСЛНКА отъ поганъін^ъ С 191.16-17; н наѵаша ВЬ^НрАТН ПОГАННН НА СТЪІА С 110.27; ТЪМА ЖС- Н мрлкъ ... НА ПОГАНЪІА просъігіА са С 110.18-19. 3. Като същ. погАНН т. тн. Гр. Ё5ѵікті тЛаѵгі. Езичество, поганство. мо БЪІВАфН АфС К'Т0 КрЪфСЫНѢ СВОСГО отъвръгъ са въ поганъі СЕ 23а 5-6. СК, СЕ, К, С. Нвб. поган остар. ВА, Дюв, РБЕ. Срв. поганец м. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ; Поган МИ ЙЗ,МИПан; Поганово МИ, Погановец МИ, р. Погана ЙЗ.ВВИ. поганъіііВ, -а ж. Жена, която не изповядва правата вяра; езичница, неверница, поганка. жсна жс бѣ поглнъінн. сѵрофоннкнссАнъінн родомь М Мк 7.26 3. Изч. М, 3. Гр. 'ЕХЛтіѵіі;. Нвб. поганка ОА, ВА, АР, РБЕ. поганьскъ, -ъін прил. Езически, не-християнски, погански. покорн ПОДЪ НОГАМА СГО. В'СА ПОГАНЪСКЪНА врАНН СЕ 19а 8; въ врѣМА ^вьнѣн мжцѣ прідж. еврѣнсцні. коѵрпъно же і ПОГАНЬСЦНІ. ДЪВА ЦСрѢ. ПІЛАТЪ. I НрОДЪ К 136 7. Срв. С 450.15; капншта ПОГАНЪСКАІА СЬрСБрО Н ^ЛАТО. 0Ч[СТА нмжтъ н не глаголжтъ С 104.1; стрАнъі поганъскъіа С 535.6-7; вь ПОГАНЬСКЪНЬА къ^нн южс нс ^однте Р II 3.37. // Образно. млн вгословс ПрНЛСЖНО. ОБЛАКЪ ПОГЛИСКЪ рА^ОрНТН. просА НАМЪ мнрА Е 365 12-13. Е, СЕ, К, С, Р. Гр. -шѵ ёійѵйѵ, ёіЭѵікбі;, о ёс, ёдѵйѵ, Рарраро?, Раррарікб?. Вар. погмі-скъ, поглнъскт.. Нвб. погански ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. П0ГАН1АТН, ПОГАНІАКК, ПОГАНШСШН НвСв. Гоня, преследвам, вждн пжть і^ъ ТЪМА I ПАЪ^ОКЪ. Н А-СГАЪ ГНЬ ПОГАНѢІА н СП 34.6. Изч. СП. Гр. катабішкю. поглснтн 242 погревбыьге Нвб. погонвам, погоня диал. НТ, НГер, ЕтМл, АР, РБЕ, ДА. П0ГАСНТН, П0ГАШ7К, ПОГЛСНШН св. Погася огън, потуша, молнтвоііб ... пллмъі огіЛнъін погаснвъ С 565.29. Изч. С. Нвб. погася ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПОГЛАДНТН, порлаждя;, порладншн св. 1. Погладя, погаля, поглади пръ-стомь оѵн его СЕ 33Ь 11. 2. Утъпча, загладя чрез тъпчене, нстънж (а ѣко прл^ъ прѣдъ ліцемъ вътрл. ѢК0 вренье пжті погллждж іа СП 17.43. 3. Прен. Залича, простя, опростя, вндѣ^омъ гемоу ржцъ нмлже съкроу-шн сьмрьть. вь ьГеюже прнд острость ГВО^ДНННЖБК. н ѵловѣѵьскъіа грѣ^ъі поглади С 499.27. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ё^оЛеіфш, ?.вдлѵш. Нвб. погладя ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. поглоѵрмнтн СА, ПОГЛО^МЛНЪ СА, поглоѵр-мншн са св. Развлека се, позабавлявам се. ТЪ НІШДЪ ИА П0^0Д7Б ... оѵ^ьрѣ н^дллеѵе плъкъ велнісъ нлродл ГрДДЖШТЪ. ВНДѢВЪ же мъсто трѣвно И ІсрАСЪНО. сълѣ^е ОТЪ ІСОНКч поглоу-мнтн са С 146.13. погло\рмнтн СА въ ѵвмь [на ѵемь]. Гр. або^еохесо еѵ пѵі. Потърся смисъла, разбера същността, осмисля. ПООЧрѴЖ С1А во вьсѣ^ъ ДѢЛѢ^Ъ ТВОІ^Ъ, У ЫА ОѴрѴЖАШІ^Ъ твоУ^ъ погло\р-м& с(А СП 76.13; въ ^лповѣде^ъ ТВОУ^Ъ П0ГЛ0\ШЛІгК С(А, У рА^оѵрмѣвк пжтн тво>а СП 118.15; У поглоѵрмлББ сьа въ ѵюдесе^ъ твоУ^ъ СП 118.27; А^Ъ же ПОГЛОѴМЛІгК С(А въ ^АПОВЪДО^Ъ твоУ^ъ СП 118.78. Изч. СП, С. Гр. аВоХгахш. Нвб. поглумя се диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР, РБЕ. поглътнтн, поглъф?к, ПОГЛЪТНШН Св. Погълна, изгълтам [образно]. ВЪ^МІАСІА С1А I ВЬСІСОЛЪВАШІА С(А ѢІСО ПНѢНІ. н вьсѣ мждрость І^Ъ ПОГЛЪ-штенл въістъ СП 106.27. Изч. СП. Гр. каталіѵсо. Нвб. Вж. при поглъфлтн, ПОРЛЪфАТН, ПОГЛЪфАКТ;, ПОГЛЪфАКЯІІН несв. Поглъщам, изгълтвам [образно]. ВОЖДН СЛѢПНН. ОЦѢЖДЛНЪфбН МЬШНЦЖ. А ВбЛЬБЖДЪ ПОГЛЪШТЛББфб М Мт 23.24 3!. Изч. М, 3. Гр. катаггіѵсо. Вар. поглъштлтн. Нвб. поглъщам, погълна ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. погнестн, погыетж, погнетешн се. Притисна, смачкам, ілко камъі велнкъ ма рсотъ погнестн. поѵнваігБшто^ мн въ прѣплАдьннге подь ьіЬмъ С 276.2. Изч. С. Гр. теС,ю. Нвб. Срв. гнетя ОА, ВА, НТ, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПОГЫѢВАТН СА, ПОГНѢВАИС СА, П0ГНѢВАЮ- шн са се. Разгневя се, разсърдя се на някого, онъ же дрд^лъ отнде. кже не П0Г'НѢВА СА НА КрАДЪШААГО С 42.10. Изч. С. Гр. адпѵораі. Нвб. Срв. погневя се НГер, ЕтМл, БТР; [раз]гневя се. псгоннтн, погонкъ, погонншн несв. Проследявам, обръщам внимание [ирек.]. скръвьнъ ВАМЪ НСПОВѢДАБВ СА. ветъ^ъіА стрлстн погонд С 429.22. Изч. С. Гр. ёѵгоухАѵсо. Нвб. погоня ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. погрАВАтн [погр. СП 78.3] вж. ПОГрѢБАТН. погревеньм, -га ср. Погребение, полагане на мъртвец в гроб, погребване. вь^льѣвъшн во сн мѵро се НА тѣло мое ыа порревенне ма сътвори М Мт 26.12 3, А, СЩ реѵе же нс не дѣн (А въ дснь погревеннѣ моего съвліоде (гБ М Йо 12.7 3, А, СК; о погревенн тѣла гыѣ К 12а 33. Срв. С 447.29; посълл же кръісъігж дл вьложнвъше вь *У>В ѴЬСТЬНОЮ ТЪЛО ПрѢПОДОБЪНАТо. прнвс^жтъ вь велнісжігк цръкъвс ... н отътждочр н паісъі несжтъ на погре-бсннк С 208.17; даждъ мн тъло погревнтел"ь 243 погрѣшеыьи мрьтво нд погровеннк С 454.16; вожню тѣлесн ссмочр ... творншн погровеннк! С 456.15. // Възкресение, възраждане. яъ I въ погревенье сго «же от мрътвъі^ъ. ... вь^нде К 14а 27. Срв. С 452.10. пѣснь погревенью. Гр. ф8ц етитасргос;. Погребална песен, къід въспокшн погревенню пѣснн С 457.13-14. М, 3, А, СК, К, С. Гр. ёѵтафіаацб?, тсхфр, крбега, то ёѵтафіаааі, то ёккощадтіѵаі, аѵауёѵѵг|спс, аѵаатася?. Вар. погровенне, погревенн», погревенье. Нвб. погребение ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. погревнтеЛ», -іа т. Човек, който погребва, придружава мъртвец до гроба, нѣстъ во семочр отьца на ^емн. нн дрочргл ... нн погревнтеділ С 455.25. Изч. С. Гр. ёѵтафіасгпіі;. Нвб. потребител диал. ДА; погребан диал. Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. погретн, погревж, погревешн св. 1. Заровя, закопая нещо. въложнвъ вь трн десдтн кръѵАгъ ... погревъ вь свокмъ домоѵр С 45.11; сего КАмене нже НМАМЪ НА ногоѵр. ^ОШТЖ ВАМ* ДА погревете съ монмъ тѣломъ С 154.26. 2. Погреба, положа мъртвец в гроб. повслн мн прѣжде нтн. і погретн отца моего М Мт 8.21 3, А, СК. Срв. Лк 9.59 М, 3, А, СК) оставн мрът-въка погретн своіа мрътвъцд М Мт 8.22 3, А, СК. Срв. Лк 9.60 М, 3, А, СК) оумьрѣтъ же н богатъін н погръсд н М Лк 16.22 А) крьстніАнн въ^дшд тѣлесѣ сто\рю. н погрсвошд С 15.11; ПОДОВА ВѢрОВАТН (АКО 0\)>МЬрѢ. Н (АКО погревенъ въктъ С 439.26-27; да-ЖДЪ МН сего МрЬТВААГО да погревж С 455.12-13; таісо н тъі въ^лѣ^ъ въ водя;. н оврА^ъмь етеромь въ водѣ погре-венъ. (ако же н онъ въ КАмене ХІВ5 11. М, 3, А, СК, С, X, КН. Гр. катахбш, аоѵМя-тю, кататЙ>гцл, тЗйтстш, ёѵіЭбгетсо, ёѵОафіб^со. Нвб. погреба ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПОГрНБАТН, ПОГрНБАКК, ПОГрНБАКШН НвСв. Погребвам, полагам мъртвец в гроб. не можААше лн н очркрон отрѣ-шнтн. нмнже самн погрнвАЯвште съвд^ашд С 311.19; мрътвъ н нагъ внднмъ кстъ. іемоѵржс прѣстодтъ ^еро-внмъ ... сего Тіѵснфъ н ннкоднмъ погрнвАКТА ве сжм'нѣнн(а С 458.25; н 0\рМНрААТЪ по ѵловѣѵьствоѵр, н погрі-бактъ сд С 117.15-16. ~ са страд. Изч. С. Гр. крбепсо, ёѵтафіб^ю. Вар. погрівлтн. Нвб. погрибавам диал. ЕтМл, ДА. погроф^нтн вж. погрж^нтн. погрѣБАНые, -(А ср. Погребване, полагане на мъртвец в гроб. кохрпншд нмь село скждельннково. въ погрѣВАНне стрА-нънъімъ М Мт 27.7 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тскрту Вар. погрѣБАМне, погрѣБАніе. Нвб. погребание диал. НГер; погрибание диал. ДА. Срв. погребение ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. ПОГрѢБАТН, ПОГрѢБАКК, ПОГрѢБАКШН НвСв. 1. Погребвам, полагам мъртвец в гроб. прнште же тѣло нсво. і овнсте е рН^АМН СЪ АрОМАТЪІ. ѢК0Ж6 ОБЪІѴАН естъ нмдѣомъ погръвАтн М Йо 19.40 3, А) нже МАЛО пожнвъ оѵрмнрАіетъ. н ПОГрѢБАКТЪ СД (АКО Н МЪ1 С 258.12-13; (АКО Н МрЬТВА ПОГрѢБАКШН ѴсочрсА. въстока въстокомъ С 456.23. 2. Прич. сег. деят. пато същ. погрѣБАіАН м. ед. Гр. о -баптсоѵ. Човек, който погребва, придружава мъртвец до гроба, пролншід кръвн і^ъ ѣко водж окръстъ іеммА. I не бѣ погрАВАьм СП 78.3. ~ сд страд. Изч. М, 3, А, СП, С. Гр. Мятсо, ёѵтафіб^ш, катаМлтш. Вар. погрАБАТн. Нвб. погребавам диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл; погребвам ОА, ЕтМл, БТР, АР. погрѣшеныв, -(А ср. Прегрешение, неправилна постъпка, грях. слъниж ВО 0 САМОПрН^ОДДШТННМЪ. (АКО П0СМѢ- іжште сд н порАдоѵріжште сд. нгрн мнн-те тѣ^ъ погрешснніе С 126.10-11. Изч. погрѣшнтн 244 ПОГр?тч7НТН С. Гр. аотбурра. Вар. погрѣшстпе. Нвб. погрешение оетар. ВА. Срв. погре-шаване остар. ОА, НГер, ЕтМл, АР, РБЕ. погрѣиінтн, погрѣшж, погрѣшншн св. 1. Прегреша; отклоня се, отстъпя от нещо добро, слово н^ъ. ѣко глнъ-греыл жнръ ОБрАфСТЪ. отъ нн^ъже естъ оѵ^мыбн фнлнтъ. ъже ѵо нстннѣ погрѣ-шнсте ... н остроѵрѣ(ете е)теръшъ вѣрж Е 2а 7. 2. Пропусна, загубя, лиша се. N6 дьстн сд кнд^. ілко послоѵр-ШЛ(Ж ТВОКГО ЛЛСКЛЫНІЛ. дл погрѣшж эднсостово [!] прішествнге С 156.9. ыв погрѣшнтн. Гр. ётитоухаѵсо, ёѵтод угуѵораі, кербоаѵсо. Постигна, получа, спечеля. вьннде къ пнллточр. просд тѣлл Тсочрсовд. н въшъдъ прѣ-мждро ОТЬЫЖДЬ ЫЛѴАТЪ. дл вь^лю-БЬКНЪІА МЪІСЛН N6 П°ГрѢШНТЪ С 454.5-6; прннмѣте оѵрготовлноіе влмъ цѣслръствнк ... іегоже въі вьсѣмъ нлмъ ые погрѣшнтн С 508.7; іегдл от'вѣтл съмрьтьил ВЬ^А ... НЖ6 вѣрж погоувнвъ н съмрьтн N6 погръшн С 66.17. Изч. Е, С. Гр. аатохеш. Нвб. погреша ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. погрѣшнтн са, погрѣшж са, погрѣшншн са се. Лиша се от нещо, загубя. ЫбБССЬЫЪІА ЖН^ЫН ПОГрѢШН СА. Н ЫН С6А же ылсдлдн са С 93.13-14. Изч. С. Гр. біарартаѵсо. Неб. Вж. при погрѣшнтн. ПОГрА^НЖТН, ПОГрА^НЖ, ПОГрА^НОШН Св. 1. Потъна, пропадна под повърхността на водата, влъбъі жс вьлн- ВЛ^Ж СА ВЪ ЛЛДНІЖ. ѢК0 ГОЖС- ПОРрА- ^ыжтн ^отѣлшо М Мк 4.37 3; тѣло окллнллго то\р лбнк погрд^е. л сн^ъ ДОБрЪІН^Ъ мжѵеынкъ ТѢЛС-СЛ. лкъі корлвн връ^оѵр пллвлл^ж С 66.22-23. 2. Впия се, забия се дълбоко, повс-лѣша прнжктн трьстнк. Н рЛСЦѢПН-ВЪШб ЫЛ ДЬВОК ОБЛОЖНТН по пльтн КМ0\р. Н кръвнвк ОБА^ЛВЪШб СЪТА-ГЫЖТН. ДОНЬДСЖС ПОГрА^ИОТЪ трьстне въ пльтн ого С 270.8. Изч. М, 3, С. Гр. уЕрі^ораі, тм роОй катабі-ка^орса, хо орал. Вар. погрлріяѵтн. Нвб. 0. погржжлтн, погржжлкк, погржжлкшн несв. Потапям дълбоко, правя да затъне [образно]. трѣво\ртъ нело-спѣшънъ жрътвъ. ажо погржжлкктъ ѵловѣкъі въ погъібізль С 158.24. Изч. С. Нвб. погружавам, погрузявам [се] книж. остар. ОА, ВА, РРОДЦ, РБЕ. поррткжлтн са, погржжлнк са, погржжл- кшн са несв. За плавателен съд -потъвам, пропадам под повърхността на водата, прндж н нсплъннша ОБЛ корлвлѣ. ѢК0 погржжлтн СА НМЛ М Лк 5.7 3, А. Изч. М, 3, А Гр. реОі^орш. Нвб. Вж. при погржжлтн. погржженые, -гл ср. Потапяне, потъване под повърхността на водата, потопяване, ^лклннліж та бгомь. крьфьшннмь са въ неръдлыѣ. I оврл^ъ илмъ ыенстьлѣннѣ подлвъшл. ВЪ ВОДѢ погржжеынемь СЕ 53а 4—5. Изч. СЕ. Гр. катабиок;. Вар. погржжс-нне. Нвб. Срв. погружавам несв. остар. ВА. погрж2;нтн, погржжж, погрж^ншн се. Потопя, направя някой или нещо да потъне във вода. о^ъс емоѵр естъ дл повѣсдтъ жръыовъ ЫЛ вънн его осьльскъь н погроч^дтъ въ пжѵннъ морьстѣн ЗП Мт 18.6; ^лклннліж та БГОМЬ ... МЖѴНТ6ЛѢ I В01А ЫЛ БЛ ВОЮ-КчфА. ВЬ ВѢКЪІ влънлмн погржжъ-шемъ СЕ 52Ъ 14—15. // Образно. рлдо^н са погржжьшніл вь ѵрѣвѣ сьмрьть млтерььГж С 251.13-14; се рлвыл ^ЛВНСТН ПОТОПЪ ПОРрЖ^НТН N0 може. ЫЪ 7с СНЛОБТч дочр^л погрж^н въ нстоѵьынцѣ^ъ кръштеыил С 400.25, 26. Изч. ЗП, СЕ, С. Гр. катахшѵѵпрі, катаяоѵгі^ш, РпОі^со. Вар. погроѵр^нтн. Нвб. погрузя [се] остар. ВА, РБЕ. ПОГрЖ^НТН СА, порржжж СА, ПОРрЖ^НШН СА св. Потъна, загина, погубя се погоувнтн 245 ПОГО^Б/Сбыьге [прен.]. прнсА^н кг пльтн мосн очрмрьтвѣвгшнн влсг д^мь* нь нс-ПОГрЖ^НВЬШС са. отг сьмрьтнллго тьлѣньіл С 503.30. Изч. С. Гр. кататгіѵороа. Нвб. Вж. при погрж^нтн. ПОГОЧрБНТН, ПОГООБЛКК, ПОГОчрБНШН Св. 1. Погубя, уоия, лиша от живот някого, флрнсѣн жо ншсдгше сгвѣтг сгтворншд ил ыь. клко н погочрвлтг М Мт 12.14 3. Срв. С 398.13-14; С 401.18; С 402.12; лр^нс-рсн жс н стлрьцн нлочрстншА нлродгь дл нспросАтг влрлввж. Тел же погочрвдтг М Мт 27.20 3, А, СК; прнде потопг н погочрвн вьса М Лк 17.27 3; ^софетг во нродг нсклті отроѵідте. дл погочр-вітг с А Мт 2.13 СК, В; погочрвнші вьсід глхжфьмлфША (!) ... лгжж С77 5.7; Лфе_к'то ^тровенжв рлдн погочрвн ѵісл. ж лѣ дл клетг СЕ 102Ъ 16; помгішлѣше кгіА ннгі мжкгі лютѣн-ша н^говрѣстн. дл вь тѣ^г кго погочрвнтг С 50.24; не нмлмг тевс поштадѣтн. нг нѣклцѣмн мжклмн н горькоис сьмрьтніж погочрвьнк ТА С 104.23. // В християнството - предам на вечни мъки, причиня духовна и физическа смърт, енг бо ѵскгі нѣстг прншьлг. дшь ѵсісг погочрвнтг. нг спстг 3 Лк 9.55; нс-погочрві сг нсѵгстівгннмі дшіа моеьл СП 25.9; ие погочрвн ^ьлѣ дочршд свока С 265.25-26. 2. Погубя, унищожа нещо. дссжцл твоѣ оврьл-штетг вгскА нснлвідіаштіаіа тсбс ... плодг рег отг ^смльл погочрвіші СП 20.11; I не очрвонте са о^внвлявфн^г тѣло. I дша нс могжштг очрвнтн. вонте же са плѵе. могжфллго н дшж н тѣло погоч^внтн вг кееннѣ М Мт 10.28 3, А. 3. Изгубя, загубя нещо. оврѣтг дрлгмж ябжс погочрвн^г М Лк 15.9 3; кгі ѵлвкг отг влсг. нмгі сгто овецг н пого^бль едннж отг нн^г ... ндетг вг слъдг поггівгшАЬх. доньдеже оврл-штетг іж М Лк 15.4 3; лфе к'то гна плгтн ѵасть погочрвй. лѣ дл поклетг СЕ 103а 5. // Лиша се от нещо, претърпя загуба, нс- пого^внтг мь-^дгі СВ0С-1А М Мт 10.42 3, А, СК. Срв. Мк 9.41 3, А; нстопн^омг са н погочевн^омг много нмѣнніс С 120.1; много пого^вн^г. л млло мн ксн дллг С 120.11; погочрвнтн толь вслнкыа ѵастн неврѣженнемь вжнн^г пове-лѣннн ЗЛ Iа 19-20. // Образно. дл нс егврлнок постомг. нлпрлсио вьсе погочрвнмг С 494.25; н врѣмеыл ілжс нмѣл^ж трьпѣнніл погочрвнш а С 85.27. 4. Прич. тин. страд. като прил. пого\рвл"енг. а) Гр. ажоквГкщ,. Счупен, строшен, ^лвгвснг вгі^г ѣко мргтвг отг ергдгцл. вгі^г ѣко егеждг погочрвленг СП 30.13. 6) Гр. афаѵрі;. Скрит, прикрит, мѣсто оч^во сватллго пештергь погочрвькно н вс^ вѣстн вгістг С 217.18. погочрвнтн очрмг [сн]. Гр. е^штароа, р біаѵога ё^шхагаі. Полудея, изгубя ума си. ілкоже отг стрл^л оч^м' погочі1-внтн лн'точрплточр. н вьстрепетлтн кочрпно. сг сгвѣтинкгі свонмн С 110.19-20; нг оч^мг лн кстл погочр-внлл. сгверѣтл очрмг н поманѣтл са С 212.24; клко не оцѣнѣнѣ тѣло кмв вьсс. клко нс погочрвн очрмл сн С 411.1. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, X. Гр. аябЛЛл)щ, бЯАорі, <гоѵсмі6ХАл)|іі, аѵаіресо, аѵоЛіакш, сотоктеіѵсо, афаѵі^со, бѵафОехрсо, катафйеірш, Ё^оХоіЭребш, ка-сапоѵхі^со, Хпрсаѵораі, ёкхесо, яроЗібшрл, ѵосоауесо. Вар. погоувітн, погмбнтн. Нвб. погубя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. погочрвХеньк, -іл ср. 1. Загуба, унищожение. нн вл нл очрмг вь^ьмг вг ѵлсг тг. нн погочрвькныл толнкллго вг^дрг-жлныл н трочрдл... вг влждьнжвв поггі-бѣль вгплдоуг С 525.27-28.2. Отнемане на живота, погубване. н тек'ше кг пештеръ стллго дометнілнл. вндѣ-ша н лкгі лггсльскг оврл^г нмжштл ... гллголлл^ж дрочргг кг дрочргочр ... кжійч вннж оврАШтемг нл погочрвькннк кго С 215.27-28. Изч. пого^вліатн 246 ПОГЪІБДТН С. Гр. ал&кіш, то аѵоареТѵ. Вар. пого^еыс-иыг, пог»\|вывнні«. Нвб. погубление пниж. остар. ВА. Срв. погубяне остар, НГер, ЕтМл; погубване ОА, НТ, ЕтМл, АР, РБЕ. ПОРОХрБЛІАТН, П0Г0\рВЛІ&(Я», П0Г0ѴрБЛ(АіеШН несв. X. Погубвам, убивам, умъртвявам. ын &2Ъ ксмъ съ^ъдавъін севе. ын \7Ъ погоѵрвыліж севе С 269.18; Г1Н1ЛНААП0 н господьско трошдштААГо н погоѵ^былвбштааго мжѵнтъ С 370.24; пртздъ ынмь теѵААше (погыбѣль п)ого\р-блѣ(мштн сърѣ)тліжфАД X IВа 1-2. // Изтребвам, съпасаа въ рАтн своа. погоѵрвылА же врАгъі С 28.10. 2. Претърпявам загуба в нещо, изгубвам, загубвам, іеже о^ѵеыніА рАдн ДАр' пого^вылтъ. твордн БО СПѢШвННК бол"нТ ДАръ прнкмыетъ. шсоже во оиъ іеже прнА погоѵрвылктъ С 377.27, 29. Изч. С, X. Гр. алб\Хѵрі, каталоХерем, Хѵцаіѵо-раі, йфаѵ{?со. Вар. погоѵеыатн. Нвб. погублявам [се] остар. ВА; погубям диал., погубвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ. ПОГОуБЬЙ.ТН вж. погоѵрвлілтн. погънатн, пожснж, пожеиешн несв. и св. 1. Устремявам се, спускам се след някого, н рекжтъ вамъ се сьде се овъ-де не н^ндѣте ын поженѣте М Лк 17.23 3. 2. Подгонвам, погвам, преследвам някого, поженж врлгъі моіа н постігнж ка СП 17.38; глйкште вт, оставілъ I естъ. поженѣте імѣте і. ѣко нѣстъ Т^вдвьнпсд. емоу СП 70.11; погъиа ѵліса оѵрвогА і шіда СП 108.16; вес прАвъдъі погънашм. помозі мн СП 118.86; къыіазн погънашіа спъіті. V отъ словесъ твоТ^ъ нс- оѵрстрлшн сіа срце мое СП 118.161; пожеыжтъ тд н въвѣгыешн въ эдамныж С 195.12-13. // Образно. да пожеыетъ оѵрво врАРЪ дшж мокв СП 7.6. // Придружавам, съпровождам [образно]. н мілостъ твоѣ пожеыеть міа въсіа дъш жівота моего СП 22.6. 3. Прен. Постигна нещо желано, стремя се към нещо, вь^нфн мнрА I пожеж I СП 33.15. погънатн въ слѣдъ. Гр. Е7ибіажсо оягасо. Подгонвам, погвам, преследвам някого. цнТ же отъ нсАвръ пог'нашд вьслъдъ вокводж атн кго н оѵрвнтн С 51.6. М, 3, СП, С, Р. Гр. като.бкокш, бісоксо, егеібішкш. Вар. пог'натн, Нвб. Срв. погвам, погна ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ, ДА; погнувам диал. ДА. ПОГЪІБАТН, погъіблюі, погъівлмшн и погъіблкк, погъівмешн несв. и св. 1. Погивам, загивам, умирам, всн во прнімъшеі ыожъ. ножьыь погъі-БМгктъ СК Мт 26.52; съпс нъі погъі-влемъ М Мт 8.25. Срв. Мк 4.38 М, 3; Лк 8.24 М, А; лште не покААте са. вьсн ТАісожде погъівлете М Лк 13.3; ѣко грѣшьынцн погъівлквтъ СП 36.20; ісконьѵашьь сіа погъівж (погр. вм. погъівлквтъ, А. Иозійі. Зідкііе о ѵісіоѵёт ѳувіёти ѵ зХагозІоѵёпШпё, с. 317) іь. ве^Аконеніе свое СП 72.19. 2. Прич. сег. деят. като прил. погъіБМА, Гр. аяоХЯ/бреѵоі;. Тленен, преходен. свдтъінр;ъ еѵрАгг^елнн ѵо^-десА ... црьк'ве эджстосовж веселдтъ. ие погъівліжштеітк пнштекк. ыъ прѣвъі-ваикштсбб въ жн^ыь вѣѵьылчКб С 318.22. 3. Похабявам се, изхабявам се, отивам нахалос. просдджтъ са мѣсн. I вныо пролъетъ са. і мѣсн погъівлнктъ М Мт 9.17; съверѣте н^въітъкъі о\ркро\рр;ъ. да ые погъівлетъ ннѵътоже М Йо 6.12. // Лишавам се от нещо, загубвам, изгубвам, оѵрыѣе во тн естъ да погъівлетъ едныъ оѵрдъ твон^ъ. а ие вьсе тѣло твое въвръжеыо вждетъ въ ічеоыж М Мт 5.29, 30 3. власъ главъі N6 погъів/Сетъ. Гр. іЗрг^ ёк тді; кефаХті^ об рр аяблгітш. Няма да падне и косъм от главата ми, ще остана невредим. н власъ главъі ВАшею. ые погъівлетъ М Лк 21.18. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. албХАоцса. Нвб. Срв. погибвам остар,, погивам, погыБеыьи 247 ПОГЪІБЫЯчТН погина ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. погъівеные, -ід ср. Гибел, погубване, разрушение, усд. прѣвелнкок ѵлко-лювнк. вьсѣ^ъ ѵліёъ спснніе пдѵе. неже-лн погъівенню ^оташтнн С 522.14. оѵрдовь погъівеные. Гр. то еваХсотоѵ. Слабост, неустойчивост, вже вѣдъі немофь. і оудовь погъівенне родд ѵлѵд СЕ 24о 9. Изч. СЕ, С. Гр. (кясоХеіа. Вар. поггшеннк, погт.і-венне. Нвб. погибване остар. и диал. ОА, ВА, РБЕ. Срѳ. погибнуване остар. НГер, РБЕ; погйбел ж. ПОГЪІБ№КТН, погъівнж, погъівнвшн сѳ. 1. Загина, умра, лиша се от живот. вьсн во прнемъшен ножь ножемь погъівнжтъ М Мт 26.52 3, А, Е; врдяі твоі погъівнжтъ. і рд^іджтъ сіа вьсі творшнтні ве^дконеніе СП 91.10; во^н нжо нвсе н ^емл“А не сътворьшА. дд погъівнжтъ С 106.3; не вѣдатъ во ідко вогъ не погъівнетъ С 402.15; ^о-фешн дд вн н едннъ ѵк(ъ) погън-в’нжлъ, нъ дд в’сн спсжт' сд Р VII 4.2. // За мнозина - изчезнем без следа, загинем всички, оуне естъ ндмъ дд едннъ ѵлвкъ оумьретъ ть. людн. д N6 весь ьѵ^къ погъівнетъ М Йо 11.50 3, А; погъівыете (а^ъіці отъ ^емлід его СП 9.37. 2. Похабя се, отида наха-лос. ннкътоже ие вълнвддтъ вннд новд вь мѣ^ъі ветъ^ъі. дфе лн же ин просдднтъ внно ново. I внно пролѣетъ са. I мѣсн погъівнжтъ М Мк 2.22 3. Срв. Лк 5.37 М, 3; съверѣте і^въі-тъкъі оукроух?*. дд не погъівнетъ ннкътоже 3 Йо 6.12 А. 3. Изчезна, загубя се, пропадна, ілко снъ сь мьрьтвъ вѣ н ожнве. погъівлъ вѣ н оврѣте са СК Лк 15.24. Срв. Лк 15.32 СК; рддоунте са со мнокк. ізко оврѣтъ дрдгъмж погъівъшквнп мн СЕ 85Ъ 13. Срв. СЕ 84а 15. 4. Прен. В християнството - не получа спасение на душата си, осъдя се на вечна мъка. дд вьсѣкъ вѣроуілн во нь не погъівнетъ. нъ нмдтъ жнвотд вѣѵънддго М Йо 3.15 А, СК. Срв. Йо 3.16 М, А, СК; погъівыжтъ грѣшъніці отъ лнцд вжьѣ СП 67.4; вьсь во вѣроуАн къ ►Гемоу погъів’нетъ вь вѣісъі С 21.6-7. 5. Прич. тин. деят. а) Като прил. погъівъшь. Гр. штоХсоХсод. Осъден на вечни мъки. мнръскддго рддн съпдсеннід. сьндвь-дѣтн мнръ погъівъшь. по прѣльште-нню днідволю С 11.13-14. 6) Като същ. погъівъшдід ж. ед. Гр. хо пХа-ѵсоцеѵоѵ. Загубената; тази, която е изгубена, дфе вждетъ еднномоу ѵлкоу р овьць н погъівнетъ едннд отъ нн^ъ. не остдвнтъ лн н ❖ тн ыд го-рд^ъ. н шъдъ нфетъ погъівъшаа СК Мт 18.12. 6. Прен. Престана да съществувам, желднне гръшьннкоу погъівнетъ СП 111.10; когдд оумъ-ретъ 1 погъівнетъ іміа его СП 40.6; погъіве пдмьхть і^ъ съ шюмомъ СП 9.8; вдшд крѣпость н^неможе н погъіве С 467.13. // Не се осъществя, пропадна. оудовѣе же естъ невоу н ^емн прѣнтн. неже отъ глконд едннон ѵрътѣ погъівнжтн М Лк 16.17 3. //Унищожен съм, пропадна, не попоустн вьсемоу грддоу н ^емн погъів’нжтн отъ сотонъі С 535.25-26. влдсъ глдвъі не погъівнетъ. Гр. т&ргЕ. ёк тті<; кефаЩ<; ой рт\ шгоХптоа. Няма да падне и косъм от главата ми, ще остана невредим. і влдсъ глдвъі вдшеід не погъівнетъ 3 Лк 21.18 А, СК. овьѵа погъівъшею, овьцд погъівъшдід. Гр. прбратоѵ отгоХсоХб*; [пеяХаѵгі-реѵоѵ]. Прен. Грешник, който не изповядва правата вяра или е нарушил нормите й; неправед-ник. ідѣте же пдѵе къ овъцдмъ погъь въшнмъ домоу нлвд М Мт 10.6 3, А, СК; съврдшл съворъ дд не погъівъ- ШАА ОВЬЦА ВЪ ПОрОДѢ ^ДТВОрАТЪ С 385.15; отьць во невесъскъін погъівъ- ПОГЫБѢЛЬ 248 ПОАААНТ€ЛЬ шаа жндетъ овца С 470.20-21; ОВѴАТС ПОГЪІБЪШААГО ВЪ^НСКАТЪ ГрА- детъ оѵрво С 459.24. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. шго-ЯАорда, Хвраіѵораі, лХаѵаоцаі, сгоѵатгб-?Лг>раі, 7іІ7ітю. Вар. поггнвнжтн. Нвб. погибна остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл; погина ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. погъібѣль, -н ж. Погибел, грехопадение, гибел, е да повѣстъ ісъто ... рѢСНОТЖ ТВОББ ВЪ погъівѣлн СП 87.12; дніаволъ ... сътворн погъібѣль нма С 9.11; въ блждьнжбб погъібѣль въпадо^ъ С 526.1; акъі дътнштъ ОТЪ ДЫЛК°ЛА ^АПАТЪ В7. ПОСЛѢДЬНЖБК погъібѣль сьнндо^ъ С 525.1; погрж- ЖАБКТЪ ѴЛОВѢКЪІ ВЪ ПОГЪІБЪЛІ, С 158.24-25. съінъ погъібѣлн. Гр. о Ыо<; трс; аптХеіад. Обреченият на гибел, Юда Искариотски. ннктоже отъ НН^Ъ N6 ПОГЪІБС. ТЪКМО СНЪ ПОГЪІБѢЛН СК Йо 17.12. СК, СП, С. Гр. аткоХеіа, д б?ѵеіЭріо<; ктйак;. Нвб. погибел остар. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. погъібѣльнъ, -ъін прил. Който носи гибел, който е изпълнен с грях; гибелен, оѵпонлъ есн. в‘са мс-набндл-Фаь\ тевѣ. весь же д^ъ непрннъ. і В'сѣкж ІА^ІЖ КВАСЪНЖББ. КВАСОМЬ N6 НС- плъненомь. погъібѣльнъімь СЕ 426 20. съінъ погъібѣльнъін. Гр. о ніос; тщ; алаЛешд. Обреченият на гибел, Юда Искариотски. ннктоже отъ ннуъ не погъіве. ткъмо [!] снъ погъібѣлънъі М Йо 17.12 А, СК 108а 1. Изч. М, А, СК, СЕ. Вар. погу.ісѣлт.мі, поггнвѣ-льнъ. Нвб. погибелен остар. ВА, РБЕ. Срв. гибелен. ПОПОБНТН вЖ. ПОГОѴрБНТН. ПОДАВАТН, ПОДАВАБК, ПОДАВАГСШН НвСв. 1. Давам някому нещо, снабдявам с нещо. гГ вже ... сътворен нво н ^еввк ... ПОДАВАІАН СЪМА СѢББфЮМОЧр СЕ 126 8-9. // Образно. авн же вь немь оѵіж жтровж. н нн въ еднноже по^ьрн его. нъ н НАКА^АНнемь на къжъдо день 0\рТВрЪЖДА1А 6Г0. I ТѢАеСЪНАА ТрѢБОВА- ннѣ овнло подаван СЕ 836 3. 2. В съ-чет. с някои същ. означава действие със значението на съответното съществително, нъ н іеште во н то прнмъішлено въістъ. ваіГѣ влн^ъ. скорж ПОМОШТЬ ПрНБЪГАБКШТННМЪ подавабвштн С 92.22; ідкоже жрьтвА ЖНВА БЛАГОПрНАТЪНА Т6БѢ ... ДОБрО прнношеннк ... СН СЛ0В€СА ОѴрТѢШЬНАІА. ПОДАВАБВШТе дро\ргъ дрочргочр. н дроѵргъ дроѵргА ПООѴрШТАБКШТе. ІАКОЖе се СТрАЖДЖ НА рАтн ТВ0рАШТ€. ношть провАЖДААрсж С 91.27-28. Изч. СЕ, С. Гр. еіихордуеш, ёлаууЕ^Лораі, еѵ§{-5сорі. Нвб. Срв. подавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. П0ДАВНТН, ПОДАВЛБК, подлвншн св. Не дам възможност на растение да израсте, заглуша, задуша, і въ^-дрАсте трънне н подавн е М Лк 8.7 3, А, СК. Срв. Мт 13.7 М, 3; Мк 4.7 М. Изч. М, 3, А, СК. Гр. сототгѵіусо, сгоряѵіусо. Нвб. Срв. подавя ВА, НТ, РБЕ; [с]подавя. ПОДАВЛГАТН, П0ДАВЛ1АБК, П0ДАВЛ1АКШН несв. Задушавам, потискам, пода-вям [прен.]. льсть бгатъства пода-влъетъ е М Мт 13.22 3; о проѵнн^ъ ПО^ОТН ВЪ^ОДАШТА. ПОДАВЛѢККТЪ слово М Мк 4.19 3; сластьмн жнтен- СКЪІНМН ^ОДАфб ПОДАВЛЪБВТЪ СА М Лк 8.14 3, А. ~ са страд. Изч. М, 3, А. Гр. сгиргтусо. Нвб. Срв. подавлявам остар. ВА; подавям ВА, НТ, РБЕ. подАднте/Сь, -(А т. За Бога - дарител, създател, творец, сътрьпѣ пострА-ДАТН ПЛЬТЫЖ. ПОДАДНТел'Ь НАШ6Г0 жнвота С 480.14. Изч. С. Гр. хордубс. Нвб. Срв. подател ’за Бог - създател, творец’ остар. ОА, ВА, БТР, АР, РБЕ. подальк, -»& ср. Разстояние, отдале- ПОААЛЬК- 249 ПОААТН чение. повелѣ ісмоѵр уоднтн N6 тъѵыж ВЪ МЛИЛСТЪІрН. ыъ н окрьсть, млыл-стъірл подлльк- ыс- ^оѵрдо С 562.2; 1ЛК0ЖС- ІІЛ толнцѣ к-мочр подллнн отнтн. ІЛК0Ж6 ВНДѢТН ЫОВЖІЖ КбСЛрНІЖ С 562.4. Изч. С. Вар. поаьлнк. Нвб. Срв. далье нареч. остар. МлВТР; дале нареч. остар. ВА, НТ, Дюв, ДА; далнина ж. ОА, ВА, РБЕ. подлрьлтн, подлрнож, подлршешн несв. подлрьлтн трѣвлмн. Гр. -берапёѵю тТостіа^соѵ. Принасям жертва, извършвам жертвоприношение, стрлшенъ к'то м'ыа са рлт'инкъ нмъ съі н трвнтель. іемоуже н подлрллуж трѣвлмн. но нл осрспѣуъ С 35.26. Изч. С. Вар. подьрлтн. Нвб. подарявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. подлтелЪ, -ьл м. 1. Дарител, подател, дл ... вждетъ ... длъгослочржью подлтель СЕ 926 17. 2. Създател, източник на нещо. не стъідншн лн СА ПрѢНСПОДЬЬІІІН ТСМЬНЪІН ДН1ЛВОЛ6 н ШТ8ЖДБ НСТННѢ. П0ДЛТ6ЛЮ БЛЛ^НОМЪ С 74.28. Изч. СЕ, С. Гр. хорпуб?. Нвб. подател 'който дава нещо’ ОА, ВА, БТР, АР, РБЕ. подлтн, подлмь, подлен св. 1. Подам, поднеса, предложа, лн лфе ръівъі проентъ. едл ^мыж подлетъ емо\р М Мт 7.10 3. Срв. Лк 11.11 М, 3, А, СК; лн кто естъ отъ влсъ ѵлвкъ. егоже лфе проентъ сыъ свон ^лѣбл. едл клмень подлетъ емочр М Мт 7.9. Срв. Лк 11.11 М, 3, А, СК; тъ естъ емоѵрже л^ъ омоѵъ релъвъ подлмъ М Йо 13.26 3; п вже ылшъ ... подлвъшллго дееннцеьж твоеьж. ^лѣбъ твон мнѣ ... съэдлнн ма СЕ 36а 19; подлмъ же кмоѵр врлшъно. н простеръ ржкж вь^емъ дл ьлстъ С 27.27; млтн ѴАД0ЛЮБЛ. подлвъшн съсъ мллдемь-ц.о\р С 312.3; трн смоквн родн. дже вь^ьмъ стлрцъ ... Н^Ѣ ... подлвъ н очрѵсннкомл свонмл по мллоѵр С 300.27. //Раздам, прньдтъ же ^лѣвъ нс. н ^вллж въ^длвъ. подлетъ очрѵеннкомъ М Йо 6.11 3. 2. Прич. тин. страд. пато прил. подлнъ, -ъін. Даден, даруван, прѣждс- бъівъшаа ьемочр НОЖЬЫЪІА БОЛѢ^НН. НЖ6 СЛЛВА БЛ 0 подлыѣн іс-моѵр цѣльбѣ. конь приведе С 564.30. 3. Предоставя, преотстъпя. ІМѢІАН ДЬВѢ рн^ѣ ДЛ ПОДЛСТЪ N6 нмжштоѵрмоѵр М Лк 3.11 СК; дл нмжфе гове^не твое. подлддтъ н ннфннмъ СЕ 13а 4; достонтъ мѣсто іемочр подлтн С 548.18. 4. Прен. Подаря, направя някой да получи нещо ценно, дам. подлждн нлмъ лювовь своіж СЕ 11а 8; мольж тд п ... дл тъі мн рлѵнлъ. жнвотъ н мнлость подлтн СЕ 72а 22; л простъіьОк ыл сетънок прншъдъТ подл С 342.3. ржкж подлтн. Гр. хеТра ореусо. Подам ръка някому, подкрепя, н^ъуо-ддштоѵр внтллну н^ ВОДЪІ. подлетъ ьемоѵр ржкж мжѵеынкъ С 235.20-21; подл к-мочр ржкж прѣдъ всъмь нлро-домъ ... въстлвн же кго... сътворн н съ совоіж х&Антн С 563.2; подлтн ж^нн-коѵр. н долъ лежАшто\ро\рмо\р ржкж н покллныл въілые С 522.14-15. енлж подлтн. Гр. ёѵбпѵаросо. Дам сила, подкрепя. г7 волеьж твоеьж подлждь довротѣ моеі сілж СП 29.8; в‘севлко п ... вждн мн помофьннкъ. і бждн мн подлвъй енлж СЕ 726 6; мнѣ же енлж подл н очркрѣпн ма С 112.13-14. слоу^ь подлтн. Вслушам се внимателно. сьде мн нъішл сло^уъ подл-днте мол"ьж С 533.26. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р. Гр. бібмрі, бшбьбсорл, ёлгібібшрл, ретабібшрі, ясерЕхоо, %осрі^ораі, кХдроботЕСо, ретёхш, Рраревш, яроатШтщѵ, гтоРаМ.со, орёум, ларёхораі, бшреораі. Нвб. подам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. подлілтн, подлкк, подліешн несв. 1. Поднасям, подавам, предлагам ПОАЫЛТН 260 ПОАВНГНЯчТН [храна и под.], всѣкъ ѵлісъ доврое віыо пръвоо подаотъ А Йо 2.10; подаа пнштж вьсен пльтн С 144.16; сладь-ка врАшнА подаіа^ж нмъ С 227.30; матн волнтъ. ыавъікъшн овъіѵаюмъ КрЬМНТН ДѢТНШТЬ. А ПНфТА нс подаіомъі вндаштн С 312.10. // Давам на разположение, предоставям. БНИчШТЮМО^ ТА ВЪ ЛАННТЖ. подан дроѵргоуіж М Лк 6.29 3; н ПОСТрАДА. НАМЪ ПрѢДЪѴ^АНЫО ПОДАА. Н о\рѵнтел"ь кротостн бъіваа С 482.3. 2. Прен. Подарявам, правя някой да получи нещо ценно, дарявам. ТѢМЬ СА ТАННЪІН ПОДАКТЪ ДАрЪ С 338.4; юлма подактъ богъ. глагол"ж-штннмъ ДАръ С 312.23; нетьлѣннк на невесе^ъ подаютъ С 155.27. 3. Раждам, давам плод [образно]. тако н ПОКААНЪНЪІ ПОСТЪ. ВЪ МАЛѢ АВЛѢвТЪ СА ПрНСКрЪБбЫЪ. НЪ ВЬ ВѢКЪІ рАДОСТЬЫЪІІА плодъі подАбтъ СЕ 696 10. ржкж подаіатн. Гр. хеТра тсаре%ю. Подавам ръка някому, оказвам помощ, подкрепям, нъ ыа данкштаа- ГО НАМЪ ДАрЪІ ѴЛІСОЛЮБНВААГО БА. ЮЖв н стоаштсмъ намъ. съвръшенѣ дастъ СТОІАТН ТрЬПеНЬЮ. Н ПОДАІЖШТА НЪ| ОТ' лѣыостн очртврьждлгетъ. ржкж намъ подаа своіего ^астжпа С 522.28-29. снлж подаіатн. Гр. ёѵбпѵаросо. Укрепвам, засилвам, ілкоже н дніл- ВОАЪ ПОБѢЖДСНЪ БЪІСТЪ. СНЛЖ ПОДАІЖ- шт8 нама ^соѵр С 12.25. ~ са страд. М, 3, А, Е, СЕ, С, ЗЛ. Гр. яаре%а>, бібшрі, ётпбібсоіл, аѵтіб{5мді, тіОтцп, ёлосууеААсо, каталарРаѵм. Нвб. Вж. при подаватн. подвнгнжтн, подвнрыя;, подвнгнвшн св. 1. Повдигна, отместя, махна нещо ОТ МЯСТОТО му. ПрНПАДО рѢІСА ДОА- мннѣ тоі. і не може подвнгнжтн еід 3 Лк 6.48; подвнгнн неѵввествьнА н глоѵр^А коѵрмнрѣ сего С 22.5; н под’вн-гнжтн ^отАште отъ нн^ъ не въ^мо-гоша тажькомъ сжштемъ нмъ. МИѢА^Ж БО А 2ДАТА ПЛЬНЪІ СЖШТА С 52.15-16. 2. Разтреса, разклатя из основи [образно]. н^дъі^Аілштемъ ѵЛ<МЪ ОТЪ СТрА^А. Н ѴААННѢ ГрАДЖ- штн^ъ на вьселенжіж. снлъі во нбскъиа подвнгнжтъ са М Лк 21.26. 3. Раздвижа, направя способен за извършване на нещо. ѵѵ гноѵрсьнАДГо ТОГО ГЛАСА. КАІСО НСКОѴН Н^ 0\рСТЪ. КАКО подвнгнж а^ъікъ С 410.29-30; ослѣ- ПЫ0ЫЖ ^АВНСТЬ НА ВЛАДЪІѴЬСКЖ СЛАВЖ подвиг' С 322.24; слава еднномоѵр воѵр ... ПОДВНГЪШММОѴр [АТКЪ МОН БЛАГО- дѣтыж Р II 2.4. 4. Доен. Подтикна, подбудя, насоча някого, подвн-же оѵрѵеннкъі. вьлѣстн въ корАвь СК Мт 14.22; ын кднно кже не къ невесь-ноѵроѵрмоѵр прнАтню подвнгнѣАше оммъ С 346.12. 5. Прен. Разколебая, променя, ѵѵ велнкодоѵршьнъін о\рме. гако на сжднштн пакостьннка не подвнже са твон съмъіслъ С 64.1. ~ са страд. М, 3, СК, С, Р. Гр. асЛетіш, коѵсрі^со, аѵаука^со. Нвб. Срв. подвигна [се] остар. и диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. подвнгнжтн са, подвнгнж са, подвнг-нешн са св. 1. Забързам се, завтека се, побързам, прѣндѣмъ очрво до внтлеемА. і внднмъ глъ съ въівъшнй ... I прндж подвнгше са. і оврътж мАрніж М Лк 2.16 3, А, СК; сего ДѢЛІА Н тржсъ БЪІСТЪ. ДА ВЪСПрАНЖТЪ Н ПОДВНГНЖТЪ СА. ПрНШЛЪІ БО БѢША ГАКоже масло вьлніатн С 445.1-2; ПОТЪШТНМЪ СА. НЪ ДА проводнмъ. нъ ДА ВЪСП^ЮМЪ, НЪ ДА ПОДВНГЫбМЪ СА. вогоу прѣмѣнъі къ ѵловѣкомъ вндАШте С 460.2; тъмже не мо^днте. не жндѣте нъ подвнгнѣте са. н жжннкъі н^ведѣсте. дже доселѣ пожрѣсте С 467.8-9. 2. Устремя се, насоча се към нещо. ыъ не вь^нрлн ВЬСПАТЬ. НЪ ВЪ ПрѢДЬНѢА подвнгнн СЕ 846 6-7; да (лкоже се прѣдъ лнцемъ прннесъше дѣанніл н^ъ. ПОДВНГНѢМЪ СА НА ПОДрАЖАЫНК доблілншнТ^ъ С 83.18-19. 3. Прен. поавнгъ 261 ПОАВНЖАТН Опълча се, вдигна се срещу някого, ВСТЪПЯ В борба. СЛ0\)ТЪ1 моа вво подвнглъі сд въіша СК Йо 18.36; довьлотъ тн в'семь жнтьн. подвнгиж- ТН СА. ЫА ИОВНДНМЪКА СНЛЪІ ВрАЖНІА СЕ 916 2. // Образно. иа ^смн подвн- ГОША СА. СТО^ДСЫЬ СЪТрЬПѢША. ОГЫЮ ПрѢДАИН БЪІША ВОДА Н^Ъ ПрНАТЪ С 94.16. ПОДВНГИЖТН СА паѵо. Гр. тгройп-рбтероі; уіуѵоцаі. Постарая се, стана по-настойчив в нещо. стъін же вжнн коноыъ. рА^мѣвъ іако отъ- ѴААША КГО. (АКО N6 МОГЖШТОѴр КМО^ С6Г0 О^СТАВА СЪКОЫЬѴАТН. ПОДВНЖв С« паѵ«. н гедньгь молнтвж тв°рА глаго-лааіш С 31.14. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. алепбсо, тосхиѵш, аушѵі^оцаі, біаѵіатсхраі, кіѵесо. Нвб. Вж. при подвнгнжтн. подвнгъ, -& т. 1. Борба, изпитание, трудност. ПОДВНГЪ ВО Н ВрАНЬ КСТЪ нъшіашьНіж жнтьк С 497.2; ѵетъіре деслтб вьындо^омъ въ подвнгъ сь С 92.4; в«лнкааго подвнга побѣднвъ. пронде ТѢСНЪІНМІ двьрьмн. НА шнрокъ н велнкъ свѣтъ С 142.2; дроч^нн же ПАКЪІ ВЪ ПОДВНГЪ ВЬЛѢ^ЪІШ ... вь срѣдж СТрАДАННІА ОТЪВрЪГОША СА С 85.22; н клко ж« оть іТего прѣдднъін^' (емочр. волювнвъін^ъ дѣлъ ставыаа. ыъ подвнгл (емо\р ын (едныъ отъ ^ВѢрНН СТАВЪ(АІШ нн іед^ого С 548.22; овъіклл во сжт' поѵнтаныа ... н ПОДВН^АТН ТВОрАШТННМЪ А. СТАВЫАТН Ж6 Н N6 ДЛТН НМЪ ПОДВНГА ОТЪ СВОН^Ъ овъіѵлн С 544.1. 2. Напрежение, вътрешна борба, і въівъ въ под-ВНЗѢ. ПрНЛбЖЬЫѢО М0ЛѢДШ6 СА М Лк 22.44 3, А, СК. //Усилие, стремеж. ВЪ ШеСТОК ЫА Д6САТ6 дѣто ... мыогъ подвнгъ. трочрдъ ж« н поспѣшеыые ПОЛАГМЖШТОЧр. ІЛІСО ДА вогомъ прѣ- ддыоіе ... рошнрнтн словв С 535.2. 3. Телесно и духовно усъвършенстване, богоугодно дело. очрготовнтн СА отъселѣ. (!) N6 ЫА ПОКОН ... ЫЪ ЫА подвнгъ д^овъыъ/і СЕ 90а 18-19; ТѣМЬЖС НС ПОрАБОфАНМЪ СА. ѴрѢВЪИЪІ-МЪ ПО^ОТСМЪ, НЪ ДШСВЪНЪІІА ПОДВНГЪ!. і плодъі сътажнмъ СЕ 69а 22; къ ПрОСВѢШТОЫНЮ ТВОІОГО р^МЪІШЛІАІА, ѵѵ воліовѴс. ПрОСНІАВШНН^Ъ подвнгомъ. ПОЛОЖН^Ъ СКОрОСТНІЖ СЪКОИЬѴАТН С 543.15-16; юдного іего остдвнтн мж- ЖАІЖШТА СА. Н «рѢПАШТА ВЪ ЕЛАГЪІА дѣтѣлн подвн^ѣ^ъ С 548.13-14. ИАГЪІН подвнгъ. І)з. оі уорѵікоі ауй-ѵе^. Атлетическо състезание, спортна борба, ые вндншн лн вь ЫД^Ѣ'МЪ ПОДВН^Ѣ. КАКО МИОГО ТВОрАТЪ свою прнлежАы'(« С 497.6. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. аусоѵ, аушѵ(а, атабюѵ. Нѳб. подвиг ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. ПОДВНЖАТН, подвнжж, подвнжншн св. 1. Раздвижа, размърдам [образно]. КАКО \\ О^стъ кпочрстн ГЛАСЪ. КАКО (а^ъікъ подвіжа К 4а 21. 2. Прен. Прогоня, пропъдя, да N6 прідетъ МЪЫѢ ЫОГА грьдъкд. Н рЖКА ГрѢШЪНІѴА да N6 подвіжітъ меые СП 35.12. Изч. СП, К. Гр. КІѴЕЮ, оаХевш. Вар. подвіжлтн, ПОДВІЖАТН. Нвб. подвижа ОА, ВА, БТР, АР, РБЕ. ПОДВНЖАТН СА, ПОДВНЖЖ СА, ПОДВНЖНШН са св. 1. Разклатя се, раздвижа се, поклатя се. да подвіжіатъ с(а вьсѣ основлніѣ ^«^(А СП 81.5; овлѣѵе с(д гь ВЬ СІЛЖ Н ПрѢПОѢСА С(А. Тво о\ртвръді о\рселенж(ж. ѣжс- не подвіжітъ сіа СП 92.1; ылдѣіжштеТ сіа на гѣ ѣко горл СНОИЪ. Н« ПОДВІЖНТЪ С(А ВЪ ВѢКЪ жнвънТ въ Унмлѣ СП 124.1; осъио- ВАНЬНѢ горъ СЪМІАСІА С(А. I ПОДВІЖА С(А СП 17.8; сътрідсе ^емліж і съміАТб къ. V нсцѣлі съкроѵшеыъѣ «іа ѣко подвіжа сіа СП 59.4. // Образно. і снлъі ідже СЖТЪ НА нвсуъ ПОДВНЖАТЪ СА М Мк 13.25 3. // Разтреперя се, разтреса се. відѣ і подвіжа с(А ^емлѣ СП 96.4; подвіжа сіА Т трепетьнА въістъ ^емлѣ СП 76.19; гь вьцѣсрі сіа да гиѣва- поАВНжьынісг. 252 ПОАВНЕЛТН іжтъ сіа людне. сѣдіаі ил ^іровімѣ дл подвіжітъ сіа ^емлѣ СП 98.1. Срв. Е 32а 14; отъ лнцл гыѣ подвіжл сга ^емлѣ СП 113.7. 2. Подхлъзна се, стъпя неустойчиво, вънегдл подві- ЖЛСТС СІА И05Ѣ МОН ИЛ МКА В€ЛЬрѢ- ѵевшіА СП 37.17; миѣ же мллл не подвіжлсте сга N051 СП 72.2; лште глл^ъ подвіжл сга иогл моѣ СП 93.18. 3. Прен. Разколебая се, започна да се съмнявам, ѣко цсрь (!) очрпъвл (!) ил гѣ. I мілостъгж въішъиѣго не подві-жітътъ {погр. вт. подвштъ, Север., с. 24, бел. под линия) сга СП 20.8; ъ.7ъ же рѣ^ъ въ ОБілы моемь(емь) ие подвіжж ска вь вѣкъ СП 29.7; реѵе во въ сръдъці своімъ. не подвіжж сіа отъ родл въ родъ ве ;гьлл СП 9.27; ѣко вь вѣкъ не подвіжнтъ сіа. въ плмгать вѣѵъиж вждетъ прлведьинкъ СП 111.6. // Поколебая се, обезсърча се. ІВ0 ТЪ БЪ МОІ сплъ моі. ^лстжпыпкъ моі не подвнжж сга плѵе СП 61.3.4. Прен. Разтреперя се от страх, смутя се. дл оѵрвоітъ сіа гѣ вьсѣ ^емлѣ. ѵѵть иего же подвіжіатъ сіа жівжштеі по о\рселенѣі СП 32.8; съмгасіа сга ПОДВНЖЛШГА СГА ТрбПСТЪ ПрІГАТЪ 1А СП 47.6; оѵртвръді ска срце его не подві-жітъ сіа. доТждеже во^ьрнтъ нл врлгъі свога СП 111.8. 5. Прен. Възлику-вам, възтържествувам, въсклікнѣте прѣдъ црмь гмь. дл подвіжітъ сга море Тсплъненн-е-го СП 97.7. Срв. СП 95.11. М, 3, Е, СП, С. Гр. аоЛеборосі, Зоѵеодоа, фореоцаі. Вар. подвіжлтн сіа. Нвб. подвижа се, подвижвам се ОА, ВА, БТР, АР, РБЕ. подвнжьннкъ, -а т. 1. Борец, радетел, поборник, кс е го трѣ^веннѣ. подвнжъ-ннкл лвн СЕ 100а 17; дондошд н ново- СВѢТЪЛЪІА БЛЛГОВѢрНК» ПОДВНЖЬИНКЪ! С 57.16—17. 2. Съюзник, съратник; СПОДВИЖНИК. ДЛ ... ЕЖДОТЪ ... мжжъ-ствочр подвнжъинкъ СЕ 92Ъ 19. Изч. СЕ, С. Гр. аушѵіатті^, сгиѵауюѵіатп^. Вар. псдвнжъннкг. Нвб. подвижник остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, РРОДЦ. Срв. [с]подвижник. подвнжьно нареч. Усърдно, ревностно. прнлежнѣге молд н подвнжьнѣіе стъін С 564.4. Изч. С. Нвб. Срв. подвижно ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. подвнжьнъ, -ъін прил. 1. Усърден, прилежен, старателен, ревностен, прѣподовьиъін еппъ донде мѣстл ТОГО. съ всѣмъ клнросомъ н съ подвнжь-нъінмн овллшнмн С 532.5. 2. Като същ. подвнжьннн т. тн. Приближените, близките, сподвижници-те [на някого], прн^ъвлвъ до^длнлл боуъстнвлго попл. н покл^лвъ гемо\р ^ѣло отъ подвнжъиъін^ъ гемоѵр. илснлглгемл отъ д*л иеѵнстллго С 564.10. Изч. С. Гр. опоѵЪаХо^. Вар. подвнжънъ. Нвб. Срв. подвижен 'който бързо, лесно се движи’ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подвн^лньге, -гл ср. 1. Усърдие, старание. скорн господьстън врлнн ... подвн-^лннн божна скоротъі. дроѵт' дрочргл влрлгжште въко^пѣ С 463.28; жтро-вьиъінмъ подвн^линемъ жеиомъ вѣл-шс- С 190.4-5. 2. Борба, сблъсък, противопоставяне, ѣко плѵе отъселѣ Н^МѢИАТЪ ТА БОЛЬШЛЛ ПОДВН^ЛННѢ. врлнн непрнѣ^ньскъікА СЕ 916 5. // Подвиг, саможертва, въ подвн-^лннн мжѵеинѵьстѣѣмъ съконьѵлшд сд С 256.16. Изч. СЕ, С. Гр. алообд, аусоѵ, аушѵшра. Вар. подвн^лннк, подвн^лнне. Нвб. подвизание книж. остар. ОА, ВА; подвизаване книж. остар. ОА, ВА, РБЕ. подвн^лтн, подвн^лнк, подвн^ліешн и подвнжж, подвнжешн несв. и св. Подбуждам, насърчавам, възбуждам, подтиквам към нещо. илшъ очрмъ подвиела ил нсклннм С 401.30; ОБЪІКЛЛ БО сжт1 ПОУНТЛИМЛ. Н УАСТЛГЛ БЛЛГЪІН^Ъ СЪПОВЪДЛИЫЛ. снлж прн-твлрѣтн іештс илиплус. н подвн^лтн твордштннмъ а С 543.29; прнложн домл ДОБрѢІС НСВѢрЬСТВНН. ПОДВИЖА ПОАВНЕАТН 253 ПОАОВА прнложн ДОНДСЖС НМС- ВѢрОВЬНЖІЖ АН-кѵррж С 500.12; подкн^лтн а лѣпо естъ и*. нспрлвлонне ЗЛ IIб 21-22. Изч. С, ЗЛ. Гр. аѵакіѵесо, еяеіусо, апоиЗтак;, Вар. подвщлтн. Нвб. Срв. подвизавам се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. ПОДВН$АТН СА, ПОДВН^МЖ СА, ПОДВН^МС-ШН СА И ПОДВНЖЖ СА, ПОДВНЖвШН СА несв. и св. 1. Действам, работя, подвизавам се. дн(аволъ ... глаго-ллашо къ о\ррсо\р лгрнколлоѵр, МОН ОСН подвиван са С 76.7. 2. Помръдвам, движа се. кодрлтъ ... молілше са въ очрмѣ МЛЪѴА. Н очрстьнѣ ІС-ГО ПОДВІ^АСТА са С 116.25-26. // Прен. Вълнувам СѲ. Ѵ'ТО ПАѴО НА ДОБрОТВОрАШТААГО подвнжошн са С 389.16. 3. Стремя се, полагам усилия, старая се. П0ДВНЗАНТ6 са въннтн скво^ѣ тѣсна(ѣ)а врлтА М Лк 13.24 3, А, СК. Срв. СЕ 69Ъ 16-17; нъ к-гда тъштнмъ са. н самн 0 С6ВѢ подвнжемъ са нл довро С 415.2; подвн^ліж са не н^мѣннтн ілже прѣжде нлвъіко^ъ С 126.23-24; къ обѣштанъін^ъ влл- ГЪІН^Ъ ПрНАТНІО ПОДВН^АКТЪ СА С 252.7-8; тъѵь(ж нъ і въітн вь ні. МОШТЪНО КСТЪ АШТе ПОДВНЖСМЪ СА С 383.18; прндѣте къ мнѣ всн. то нѣ к'то ндън (!). нѣ к'то СА ПОДВНЖА Р II 4.31-32. // Боря се, отстоявам. аштс отъ сего мнрА вн въіло ц?гво мое. слочргъі оѵрво М01А ПОДВНЗАЛЪІ СА ВЪІША. ДА не ПрѢДАЫЪ ВНМЬ НЮДЪОМЪ М Йо 18.36 3, А. // Домогвам се. тъгда лн НМѢНН1Л рАДН ... ПОДВН^АА^Ъ СА. А нъініа ... невесьнАлго рлдн цѣслрл С 63.13. 4. Отправям се, насочвам се. КАМО СА ПОДВН^АКТА трофнме. н еѵрклрпнѵѵне С 210.26. 5. Подхлъз-вам се, стъпвам неустойчиво. вьнег'ДА подвн^АСте са нозѣ мон на ма велерѣѵевлшА СЕ 76 Ь 17-18. 6. Приемам мъченичество, пожертвам се, подвизавам се. колнко плѵе тъ. весъмрьтьнллго цѣслрл ПОДВН^АІЖ- ште СА. повѣднмъ твогего тъмкщ-ньыллго нрлвА С 69.29; егдл же о^рво оин подвн^ллрсж сд. онъ же влюдѣлше С 93.1; васъ же въсѣрсъ ^оштж вьслѣдь мене нджштъ. н внддште МА ТАКО ПОДВН^АТН СА. ДА ДОСТОННН вждете С 154.13-14. // Прич. сег. деят. пато същ. подвн^Аіжірен са т. тн. Гр. оі аусоѵі^бреѵоі. Тези, които се подвизават, които избират мъченически подвиг, ослабѣл-ше. трьпѣнніе подвн^аіжштні^ъ са С 92.26; господь же помлгллше вьсъмъ ПОДВН^АВВШТННМЪ СА НА МЖѴ6ННК С 210.6. М, 3, А, СК, СЕ, С, Р, ЗЛ. Гр. аусоѵіідцаі, ётеіуоцаі, ситовЗа^со, ЗіаѵаагпѵаіЗ-оѵацга., кіѵЕоцаі, аѵакіѵЕЮ, аоЛе-боцоа. Вар. подвн- ^АТН СА, ПОДВІ^&ТН СА, П0ДВН5АТН СА, ПОДВІЗЛТН СА. Нвб. Вж. при подвнзѵгн. ПОДНВНТН СА, ПОДНВЛКК СА, ПОДНВНШН СА се. Удивя се, учудя се на нещо. онъ же прннмъ н поѵьтъ поднвн са вь^вѣштенню С 559.1. Изч. С. Нвб. подивя се ОА, ВА, НТ, РБЕ, ДА. подлъгъ предл. С вин. За означаване, че някой се движи по дължината на нещо: край, покрай, тъ ншедъ на поуодж подлъгъ рѣкж С 146.10. Изч. С. Гр. Егсі тда; охйа?. Нвб. Срв. по дължината. ПОДОВА, -ЪІ Ж. въ свАтнтельскж подовж. Гр. 1еро-препщ. ’В светителски образ, като светител, както подобава на светител. въ стн(т) [...](ж) подовж овлъкъ са Е 39б 1-2. не въітн комочр на подовж. Гр. огж еТщ тіѵос; а^ю<;. Не съм достоен, не съм подходящ за някого, любаі оцл лн мтре плѵе мене. нѣст мн на подовж СК Мт 10.37. Срв. К 2а 8. подова іестъ. I)}. %рг\. Подобава, ПОАОБАТН 254 ПОАОБНТН нужно е. проснтн вѣ подовл ие вт. годъ тъ С 373.21. подовл юстъ комоѵр. а) Гр. 8еТ тіѵа. Трябва, нужно е, редно е, длъжен СЪМ. ДЛ ЛШТв ОѴрВО мАнШН СА ^Л Ц(>А, то подовл тн мстъ н повелѣиніемъ н^ъ повныовлтн са С 106.15; подовл тн бѣ положнтн сьревро моіе прѣдъ продліж-штннмн С 377.7. 6) Гр. еікбс; ёсттіѵ. Възможно е, вероятно е, може да се допусне, въ ыоштн то въістъ, н подовл вѣ иѣкоторъінмъ н оѵрсъижтн С 445.3. ЮЖО НЛ П0Д0БЖ. Гр. хЬ. СГОЦфЕрОѴТОС. Съответствие, логическа връзка, смисъл. Н ѴО^ВЪСТВЛ. (ДЖО СЖТЪ ИЛН-трѣвьшн ПЖТН О^УСИНЮ. ^ѢЛО ЛІОТѢ прокочрдн. нн рл^оѵрмѣтн ІОЖО ИЛ ПОДОВЖ. NN ПЛМАТНІЖ СЛО^Ъ 0\(ТВрЬ-ЖДЛА. ЫН ѴНСТО ГЛАДЛТН ДЛА ВНДН- мъін^ъ С 340.2. СК, Е, К, С. Нвб. подоба 'начин’ остар. ВА, НТ, НГер; подоб м. остар. РРОДЦ. ПОДОВЛТН, ПОДОВЛІЖ, подовлкшн несв. 1. Само Зл. ед. безл. Трябва, нужно е, следва, редно е да се направи нещо. ие подовлше лн н тевѣ помнло-влтн клеврѣтл твоего. ѣко н л^ъ та помнловл^ъ М Мт 18.33 З1, А; і въ ВЬСѢ^Ъ ІА^ЪІЦѢ^Ъ. ПОДОБЛЛТЪ ПрѢЖДб проповѣдлтн са евнплню М Мк 13.10 3; глллше же н прнтъѵж къ инмъ. КЛКО ПОДОБЛЛТЪ въсегдл молнтн СА М Лк 18.1 3; ѣкоже мосн вцнесе зниніж въ поѵрстъіын. ТЛКО ПОДОБЛЛТЪ СА въ2шестн съшоѵр ѵлвНсоѵрмоѵр М Йо 3.14 А, СК; ыъшіл тлко во подовлетъ илмъ нсплъинтн вслкж прлвъдж СК Мт 3.15; трохрждлжфоиоѵр са дѣлл-т(е)лю подовлетъ прѣжде отъ плодл въкоѵрснтн Е 1а 7; подовлетъ же въпл-дъшес неѵнстое. н^атн лвне СЕ 19Ь 1; рьці мн. клко подовлше створіті лоѵрѵъ-шъ К 5а 33-34; нс подовлетъ оѵрѵе-нікочр покл^лті# 5Ь 6-7; повннжтн тн СА ПОДОБЛЛТЪ ^лкономъ црсмъ С 106.6-7; под°вллше кмо\р покллвъшоу са. не лншнтн са крьштеныл С 483.15-16; подобллтъ плѵе простьрѣ-тн слоѵдеъі влша С 532.28; дл колнцѣмъ плѵе подовллше н мьнѣ. ілвнтн въ съповѣдлннн томь С 545.30. // Полага се, подобава на някого нещо, прилича, тевѣ подовлетъ пѣсиъ вже въ снонѣ СП 64.2. Срв. Е 21а 9-10; Е 22б 18; подовлетъ тн в'сѣкл сллвл СЕ 65а 2; тевѣ во подовлетъ в'сѣ сллвл СЕ 13а 7-8. Срв. СЕ 14Ь 26; СЕ 9а 18; СЕ 8а 24; вогочр же подобллтъ сллвл дръ-жлвл. н покллнглнню С 168.21. Срв. С 243.22; С 302.26. 2. Прич. сег. деят. като същ. подовлнкфлгл ср. тн. Гр. хЬ. тгрекоѵш. Това, което подобава; дължимото, дл сътажн-мъ подовліжфЛА стъімъ СЕ 91Ь 26. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Е, СП, СЕ, К, С, Р, X. Гр. 6еТ, хр4 офе(Хеі, рЛХеі, лроаѴ|кеі, бікаібѵ [ест-пѵ]. Нвб. подобавам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОДОБНТН, подовлкк, подовншн несв. Наподобявам, съответствам, аналогичен СЪМ. ТЪІ ПрНТЬѴА ПОД°БНША ВѢрЬНЛЛГО ровл н нерл^о\рмьнллг° С 370.9-10. подовнтн кого нлнтн [комь]. Гр. (рѵ>сл.ксо<; [вар. сриспкбѵ] косібаушуёсо •пѵа. Задължавам някого да върви след някого, ^лклнгшж та ... съ^ъ-длвъшннмь ѵісл по оврл^оѵр своемоѵр. і словесъиъімн. і жнвотънъімн. неилсе-ленжвв очркрлшьшемъ. ^лкоыомь пръвое подовАіремъ в'са. илшсдъша емь СЕ 52а 22. Изч. СЕ, С. Гр. е’ікщ. Нвб. Срв. [у]подобя, [уіподобявам. ПОДОВНТН СА, П0Д0ВЛІЖ СА, ПОДОВНШН СА несв. 1. Приличам, имам същите особености като някого или нещо, съответствам, горе влмъ кьннжьннцн ... ѣко подовите са гровомъ повлпь-нономъ М Мт 23.27 3‘; въі-н-стниж ПОАОБ/СбЫЬН? 255 ПОАОБЬНг ОТЪ ССН. ІБО ГДЛНЛѢАНННЪ ССН. I босѣдд твоѣ подовнтъ сд М Мк 14.70 3; ВСАКЪ къннжъннкъ ... подовнтъ сл ѵлкоу домовнтоѵр СК Мт 13.62; ПОДОБІТЪ СІА ГІО ВЪ сй^ъ вжГ^ъ СП 88.7; прноврАштешн а^ъікъ подоба-штъ са томоѵр С 380.11; ндоѵрѵн джшж (!) твдрдтн тн оустд оустомъ донстосовлмъ (!) ПОДОБАШТА СД С 381.26. 2. Уподобявам се, приемам същия вид като някого или нещо. ПрѢТВДрѢШС СА овогдд тоѵрромЪ БЪІВЪ. овогдд ж« крнддтдмъ П'ТНЦАМЪ ПОДОВА са С 7.25; подовнтъ са доврѣн дѣтѣлн ^ъловд X ІІАс 11. // Следвам, подражавам на някого, но подовите са оѵрво нмъ М Мт 6.8 3, А, СК; помннто нгоѵрменъ-і вдша ... н^жо въ^нрджфо НД СКОНЪѴАННО ЖНВОТОЧ)1. подовнтн са вѣрѵѵж Е 33610-11; подо-вітъ са I сімъ сдънъце К 10а 1. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, X. Гр. що-роібораі, еікш, іпцёораі, броібораі, 6цоі«4-?со, тсароцоіа^ш, оцоісіі; еІрі, йсціЛЛйораі. Вар. подобітн СА, Нвб. Срв. уподобя [се], уподобявам [се]. подов/Сеньк, -ід ср. Единосъщие, образ. о^вон са вьплыренддго вд. П0Д0ВЛ0ННѢ N6 оѵртдн СА ВЪ рДБѢ БЖЬН семь. оѵрвон са вѣжн СЕ 546 21. Изч. СЕ. Гр. 6цо{шца. Вар. подовлонніс. Нвб. Срв. подобие ОА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подоволнѵьыъ, -ъін прил. Подобен, сходен, който прилича на нещо. оврѣте гровъ ветъ^ъ подоволнѵьыъ пештерѣ С 527.24-25. Изч. С. Гр. атгп^саоеіЗеі;. Нвб. Срв. подобен и личен. подовонрдвьнъ, -ъін прил. Който има същите белези на нравствеността, същите прояви на духовен живот. врдтьА оглдшеыъін^ъ въ томъ жде мдндстъірн. подовонрдвьнъінмъ жнтн-кмъ жнвжштнн^ъ С 549.16. Изч. С. Нвб. Срв. подобен и нрав, подовьно нареч. Достойно, както трябва, подобаващо, дд подовъно ОѴНфЬШО са. достонын вждемъ. прнѵд-стнтн са. тѣлѣ н кръвн гні СЕ 69а 10-11; тдко тъ оѵрво въ юнѣ врьстѣ троѵрждддше са ... плодоносъствовдтн подовьно ^ьвдннід С 280.4. подовьно [кстъ]. Гр. кредоѵ ёстіѵ, 6еТ, бікашѵ [ёстѵ]. Следва, трябва, подобава, тдко во подовьно ндмъ естъ съконѵдтн всѣкж прдвъдж 3 Мт 3.15 Л; прнде же дьнь опрѣснькъ. вь ньже подовъно вѣ жръти пдс^ж М Лк 22.7 3; того плдкдтн вьеждои подовьно С 406.7. Изч. М, 3, А, СЕ, С. Гр. Вар. подовъно, Нвб. подобно ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. подовьнострдстьнъ, -ъін прил. Който проявява същите страсти, слабости [като израз на несъвършената човешка природа], пожрьтн мн велншн н остдвнтн нстннж ... н въ вестьлѣнъін^ъ мѣсто. тьлѣннк прно-врдштж. нъ пдѵе дд пръовнждж по- ДОБЪНОСТрДСТЪНД ѴЛ0ВѢІСЛ. дьнесь сжштд д очртрѣ оѵрмнрлвкштл С 165.1-2. Изч. С. Вар. подовънострдстънъ. Нвб. подобострастен пниж. остар. ОА, ЕтМл, РБЕ, РРОДД. подовьнострдстьньнъ, -Ъ1Н прил. Който проявява същите страсти, слабости [като израз на несъвършената човешка природа], пожрьтн мн велншн н остдвнтн нстннж дд дроѵргъ БЖД7Б ПОДОБЬНОСТрДСТЬНЬНОѴр ѴЛОВѢ- кочр. н врдгъ вждж сътворнвъшо^-о\рмо\р ма вогочр С 164.27-28. Изч. С. Нвб. Вж. при подоБьнострлстьнъ. подовьнъ, -ъін прил. 1. Подобен, сходен, който прилича на друг. сн есть пръвд н водьшнѣ ^дповѣдь. въто-рдд же подовънд ен М Мт 22.39 Зг, А, СК. Срв. Мк 12.31 М, 3, А; ннд подовънд тдковд мъногд (тво) творите ПОАОБЬНЪВѣрЪ 256 ПОАОБЬСТВЬЛ€ М Мк 7.8 3. Срв. Мк 7.13 М, 3; гГ къто подовбыт. тевѣ СП 34.10. Срв. СП 70.19; СП 88.9; нѣстъ подовьнл тевѣ въ бзѣн^ъ (!) и СП 85.8; подовьиоіе ырлвомъ жнтніе. прѣмжд-рлд.го счрмесѵыл прюврѣтъ С 557.21-22; снце въ^можешн очрстл нмѣтн. подовьнл оыого очрстомъ С 383.12; по ПЛЬТ ОДОВЬНЪІНМЪ (вж. ПЛЬТН ПОДОВЬ- нъінмъ, Заимов, Капалдо, с. 535, бел. под линия) влмъ С 258.3. 2. Подобаващ, който подхожда, подходящ, дл нмжтъ яв ... къ в'сѣкон поль^н подовънж СЕ 5а 20; вьсі оѵрво дл прістжгіімъ. съ оѵіштеньемь. I съ цѣломждръствіемь подовыомь К 8а 6; сътворнмъ юмочр ПОМОШТЬ ПОДОВЬНЖ іемо^ С 9.3; съсждъ ... вожьствънллго твоіего м\ррл ПОДОБЬНЪ ПОДЪАТНІЛ. нбпЧрѣвьыъ ... бъістъ С 287.16; ДЛЖДЬ НЪІ ПОДОВЬЫЖ мь^дж С 513.5. 3. Достоен, който притежава необходимите качества за нещо. ПОСЪЛЛЫЪ бъістъ глчррннлъ ПОДОБЬНЬ оѵрготовлтн ѵнсточроѵрмоѵр женн^оѵр ѵрътогъ С 244.11. II Като същ. подовьннн м. мн. Гр. о! а^юі. Достойните; тези, които притежават необходимите добродетели. ѴНСТ0 (!) БО ПОДОВЬНЪІНМЪ ПОТСКЖТЪ. Л НОПОДОБЬЫЛ ЕЬ^бМЬЯКШТНН^Ъ въ В0ЛЫ11ЖЯБ МЖКЖ ВЪЛЛГЛЯБТЪ С 421.8. въ крѣмл подовьно. Гр. ебкоарсод, іѵ каірю ео-дётф, еі<; гнкаіроѵ. В сгодно време; в удобен, подходящ момент, нскллше клко н къ подобъно крѣмд прѣдлстъ М Мк 14.11 3; ПОМЛІТЪ СІА ТСБѢ въсъ прѣподовъиоі вь врѣміл подовъыо СП 31.6; дл оврд- фбТЪ БЛЛГОДѢТЬ. I МНСТЬ. ВЬ КрѢМА подобъно помофн СЕ 1016 20. подовьно крѣмд. Гр. етжаір(а. Сгодно време; удобен, подходящ момент. нсклше подобънл крѣменн. дл н прѣдлстъ М Мт 26.16 3, А, СК Срв. Лк 22.6 М, 3; К 6а 4-5. ПОДОБЬНЪ въітн. Гр. оцоібд ЕІрі, бцошсо, орошороа. Приличам на някого или на нещо. подобъно естъ црстко ЫБСН06. ѵкоѵр сѣлвьшоѵр доврое сѣма А Мт 13.24 У; вьсѣкъ кънн-жъннкъ ... подовенъ естъ ѵлвкоѵр домовнточр М Мт 13.52 3, А; подобно естъ цсрствне нвское. ^ръночр гороѵр-шъно\р М Мт 13.313. Срв. Лк 13.19 М, 3, А, СК; подобъно естъ цсрствне нвское. съкровнфю съкръвено\р М Мт 13.44 3; съклжж л^ъ комочр естъ подовеыъ М Лк 6.47 3; комоѵр оѵрво оѵрподовляв ѵлкъі родл сего. і комоѵр сжтъ подовьнн М Лк 7.31 3; вждж тевѣ подовенъ СП 49.21; нжденн ТрАСЛКНЦЯБ ... СЖфЯКЯБ ПОДЪБЪНЖ (погр. вм. подовънж, Нахтигал, с. 105, бел. под линия) вѣсочр СЕ 446 21; подовенъ естъ пъсоѵр СЕ 70а 9; подовъномъ въітн глочр^ъінмъ С 165.19-20. Изч. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. оцоюс;, тгарбцоісх;, ёоіках;, ё7Пгп6еіо<;, яроадксоѵ, а^юс, ё<рарл?Ло^, рірт|тп<;, орбхроо^, ката + Ассизабѵиз. Вар. подовънъ, подовенъ, ПОДОБНЪ, ПОДѴѴБНЪ. Нвб. подобен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. подовьнъкѣръ, -ъін прил. Достоверен, който заслужава доверие, лште меые въпроедтъ клко вьскресе ^ъ. не кѣдѣ ѵто рекж. лште рекж петръ мн ПОКѢДЛ. КТО прькок ПОДОБЬЫЪКѢрЬ въітн С 511.2. Изч. С. Гр. а§Ю7псгто<;. Вар. подовьнък-врь. Нвб. Срв. подобен и вяра. подовьнѣ нареч. Достойно, както трябва, подобаващо, моляв кы. л^ъ СЪВА^ЛЫЫН 0 ГН. П0Д0БЬН(Ѣ) ^однтн по^ъклингс нмьже по^ъвлете са ЗЛ 16 1. Изч. ЗЛ. I)}. Нвб. Вж. при подовьно. подовьствые, -гл ср. Подобие, сходство. гТ... сътворен ѵісл. по оврл^оѵр твосмочр і по подовс-ствью СЕ 106 4. Изч. СЕ. /р. броісоспс. Вар. подобостбек. Нвб. Вж. при П0Д0ВЛСНЫ0. ПОАОБЬН- 257 ПОА))ЛЖАТН ПОДОБЬЮ, -ІА ср. Подобие, сходство, прилика. лште во не бъі бъіло. ^ъітростн ѴЛОВСѴЬСКЪІ. ТО НС- БЪІ НМѢЛЪ вогъ. тъі жс- N6 ѵоѵрвъствоѵрд Н ПОДОБН» нмъь слѣпъ сы н къ слъпомъ прнлежА. СЛѢПЪІ НЛД0ЖДД нмлшн С 161.26; прнде нл ^емлвк. оврл^ъ рлвл прнс-мъ. въ подовьн ѵлѵн бъівъ СЕ 4Ь 1-2; лфе бо съоврл^с-нъ въістъ подобніо съмрътн слмого спсл XIВа 24—25. нл подовые. Гр. кои?’ одоібтг|тос. Според вида си, според особеностите си. дд н^нссстъ ^смлѣ трѣвж СѢНЖ. СѢВКф» СѢМА нл родъ. I нл подовне СЕ 12Ъ 6-7. по подовыо. Гр. каті’ одоібтгіта. По същия начин, без разлика, [женл] же о въсм по подобн» рл^вѣ грѣ^л Е 95 17; кгдл р;оштетъ богъ облвнтн сва-тъінмь свонмъ. то пророци сжтъ. кгдл ЛН ^оштетъ съкръітъ. ПОДОБН» (вт. по подобн», Север., т. II, с. 27, бел. под линия) вьсъ^ъ вндатъ С 283.23. Е, СЕ, С, X. Гр. ороісора. Вар. подовніс, ПОДОБНС. Нвб. подобие ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подрлгъ, -л т. Пола, край на дреха; пеш. дроѵргліл прнкоснж са подрл^в рн^ѣ гсмо\р С 308.8; снцевъ неджгъ флрнсен н кынжьннкъ. нже ... оѵрѵн-тел'емъ велнѵліжтъ са. н шнротокв подрлгъ мьнАШте са ^лконъ сърерл-ндште велнѵлнвтъ С 339.23; нстоѵ-ннкъ крьвн подрлгомъ рн^ънъшмъ нцѣлн С 387.28-29; нсоѵршн мон^ъ Бб^ЛКОННН нстоѵьннкъ. ілкоже нсочршн подрлгомъ КрЬВОТОѴАШТНН рѣкъі С 392.18. Изч. С. Гр. краакеёоѵ. Нвб. 0. подрлжлнь», -ІЛ ср. Подражание, наподобяване, подобие, тѣ^ъ же н к'ьГнгъ1 мльѵаштд подрлжлннкмъ покл^лввтъ С 83.14-15; подвнгнѣмъ са нл подрлжлнніе доблілншнТ^ъ. н прнснѣншнТ)съ подрлжлннмъ С 83.19, 20—21; пролн(лв'шнн^ъ свод кръвн. тъ, ѴЛОВѢІСЪІ. по подрлжлнь» нстннъыллго плсточр^- Тс ;<сл гл нлшего С 534.10; трнконъ ... по подрлжлнн» нже с Фшъ к-днонв нцѣленъін плллтннъ. глллше мъѵтоѵр БЪІТН н рл^дороѵр 0 ПЛЛЛТННѢ въівъшочроѵрмоѵр ѵоѵрдоѵр С 563.19. Изч. С. Гр. рфдегк;, яроаіресгк;. Вар. подрлжмшк. Нвб. подражание ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подрлжлтел"ь, -іл т. 1. Подражател; лице, което следва примера на някого. н не бждн мнъ подрлжлтель. еллвомочр н грѣшьномочр. глдфочр вьсе-гдл н не твордфоѵр ннко^л же Р II 1.10. 2. Сподвижник, последовател. л^ъ же влшего съворл молж ѵѵ мжѵеннцн ... подрлжлтеле ^ръстовн С 67.14—15; потъштл са ... съпнслтн. нл ... съплсенн» н о^спѣ^ъ поѵнтліж-штннмъ. НкКоже н ннѣмъ подрлжл-тел'емъ тлковъід о бллгодѣтн С 271.30-272.1. Изч. С, Р. Гр. |Л|ІГ|ТТ1С, ^тіХюпі^. Нвб. подражател остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подрлжлтн, подрлжлкк, подрлжлкшн несв. 1. Подражавам, повтарям, държа се като някой друг. дл не подрлжлнмъ жндовьскл жродьствл С 340.20. 2. Подражавам, следвам примера на някого, тъ сьтворн дѣлл непръподовьнл. подрлжлд отьцл своіего С 8.6; плмать стъінмъ ... лпостоломъ велнтъ вѣдъі. ілко нже плмать творнтъ съ вьсѣмъ срьдьцемъ н вѣроіж. н ннѣ^ъ отроѵрждл»тъ. БОЛЬША ^ОТАШТе подрлжлтн С 124.13; лште нл то сътворнмъ вллдъікъі подрлжллн вждемъ С 379.11; не можллше нлсъітнтн са. того подрлжлд жнтніл С 275.4. С. Гр. ріреораі, тй кеѵтрбораі. Нвб. подражавам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, РРОДД. подрлжлтн [погр. 3 Лк 16.14 А, СК] вж. подръжлтн. ПОАрЛЖбЫЬК 258 ПОАрЬЖАТН подрлженьк, -іл ср. Подражание, упо-добяване на някого, подражаване, ілвѣ кстъ. глко ^вАЛАШтен добл'а мжжа въ тъѵьнѣ^ъ врѣмене^'. не отъ-лжѵатъ са подрлженніл С 82.8. Изч. С. Гр. ціцдспі;. Вар. подрлжершіс. Нвб. подражание ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подрАжнвъ, -ъін прил. Подобен, същ, същински, макъкок же кстъство ВОДЬНОК. КАМ6ННК подрлжнво прътворн са С 90.11. Изч. С. Гр. яро<; трѵ аѵтѵпшаѵ. Нвб. Срв. подражателен. подрАжнтн, подрлжж, подрлжншн св. Наподобя държанието, действията на някой друг. л стрлжь кгда ВНДѢ КГО 0\рКЛ0ЬП>ША СА ... ВЬПНА ... кръстнілнъ ксмъ ... къ ылгъінмъ са ПрНМѢСН. ПОДрАЖНВЪ БОрЬЦА ПрѢДЪ- пльѵьнъіа С 93.26-27; гь наш' р^ь N6 ПОДрАЖНЛЪ. ^ЛОБЖ ^ОѴрЛЪЫЪІН^Ъ жндовъ С 481.2. Изч. С. Гр. щреорш. Нвб. Вж. при подрлжнтн са. ПОДрАЖНТН СА, ПОДрАЖЖ СА, ПОДрЛЖНШН СА Сб. ие подрлжнтн са. Гр. аѵарфірбЯ.со<;. Не се обидя, не се засегна, ^ъвлыъ ЫА ОБѢДЪ ровомъ СВОНМЪ. N6 ПОДрА- жнвъ са прнде к ^емоѵр С 391.2. Изч. С. Нвб. Срв. подражавам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подрАЖьннкъ, -А т. Сподвижник, последовател, подражател. отнде нюда. н вьннде уъ. ьД. мат^о-ніа. подрА-жннкъ БЪІСТЪ ПАВЛОВИ С 94.5. Изч. С. Гр. цірітпіі;. Вар. подрлжннкъ. Нвб. Срв. подражател ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. подроѵргъ, -а т. 1. Другар, приятел, съратник. рАвъ тъ оврѣте еднного подрвгъ свонмъ СЯМт 18.28; падъ же подроѵргъ онъ молѣше і гла. потрьпн о мнѣ н въ^дамъ тн СК Мт 18.29; вндъвъше же подрочр^н его БЪ1ВА(ЖфА(А. СЪЖАЛНША СН ^ѢЛО СК Мт 18.31; помнлоеатн подрочргл своего СК Мт 18.33; повелѣША прннестн ЖЬ^ЛНК ШНПЬѴАНО ... НА МЖѴ6ННК стоѵрк НѴНЪІ Н ВАрА^НСНА. ОТЪЛЖ-ѵнвъше №, рА^НО. ДА не СЛЪІШНТЛ КЪЖДО КЮ ВЪПрАШАННІА ПОДрОѴрГА СН С 258.19; н подроѵргл сн рл^Бонникл ие рештн N6 вѣдъі словесъ ... н по^навъ тоѵр АБНК ВЬ^ЬПН. ПОМАНН МА ГОСПОДИ КГДА прндешн ВЬ ЦѢСЛрЬСТВНК сн С 426.26. // Образно. съіне дніавол"ь. подрочрже огык С 233.9. 2. Според християнското схващане - всеки човек по отношение на другите; ближен, ближният, вь^лкбншн подроѵргА своего 3 Мк 12.31. Срв. Мт 5.43 3; Лк 10.27 3. Изч. 3, СК, С. Гр. сгоѵбопХод, о етеро?, о сгоѵтро-срод, о 7г?лісгіоѵ. Вар. подрвгъ. Нвб. подруг, подруга диал. ОА, НГер, ЕтМл, РБЕ, РРОДД. подроѵржьк, -ІА ср. 1. Жена, съпруга. СЬ БО іѵоснфъ ... ѴЬСТЪНАМЪ БрАКОМ' жеынвъ са прѣжде. н роднвъ съінъі стрАДА подро\ржніА С 246.16. 2. Брачен съюз, съпружество, мьнѣ БЖДбТЪ СТрАДАТН подроѵржніА ... къ семоѵр на ^емн мн весѣдоѵркшн ... а сь невесе ^ать обѣштавакшн мн прнвестн С 237.1-2. Изч. С. Гр. уаретд, Вар. подроужнк. Нвб. Срв. подруга ж. диал.; [съ]дружие. подрьжАЫЬК, -ІА ср. Ползване, владение. приведе дроѵргок клкса. н реѵс-КМ0\р Се ТН ДАІЖ на подръжлннк С 552.5-6. Изч. С. Вар. подръжлннк. Нвб. Срв. поддържане ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. подрьжАтн, подрьжж, подрьжншн св. Подържа, хвана, докосна, отъвѣ-ШТА ДОМА н реѵс... въроѵріж гн ... ВѢДѢ ѵто подрьжл^ъ н не ТАЖЖ. ВѢДѢ кого СЬПОДОБН^Ъ СА прнсАштн С 504.23. Изч. С. Гр. кратем. ПОА))ѢЖ\НЫ€ 259 ПОАЪ Нвб. подържа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НЛэр, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. Срв. Подържи кон МИ ЙЗах.Кюст.кр. подродлньм, -кл ср. Насмешка, подигравка. ПОДрѢЖЛШКА МКА. ПОДрѢ-жлннімъ СП 34.16; положнлъ ны есі... подрѣжлнье і поржглнъе сжфінмъ окръсть нлсъ СП 43.14. Срв. СП 78.4. Изч. СП. Гр. рнкпіріарбі;. Вар. подрѣжлннк, подрѣжлнье. Нвб. Вж. при подрлжлньк. подрѣжлтн, подрѣжлкж, ПОДрѢЖЛКеШН несв. Подигравам се, присмивам се [на някого], слъішлл^ж жо сн вьсѣ. I флрнсѣн съревролковьцн СЖфе. I подрѣжлл^ж н М Лк 16.14; стоѣл^ж людне ^ьрАШте. подрѣжлл;<ж же н н КЪНАЗН ГЛІЖфб СЪ ННМН. ІНЫ естъ съпслъ дл спстъ н са М Лк 23.35 3, А, СК; слъішлл^ж же сн всн. і флрнсеі ... і подрлжлл^ж I 3 Лк 16.14 А, СК; подрѣжлшкд мкд. подрѣжлннімъ СП 34.16; врлзі нлші продрѣжлшіл {погр. вм. подрѣжлшкл, Север., с. 107, бел. под линия) ны СП 79.7. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. риктг|р{^ю, екркж-тпрі^со. Вар. подрлжлтн. Нвб. Вж. при подрлжлтн. подржжнтн, подржжж, подржжншн св. Побия, забия, забуча нещо [в земята]. ПОБѢДННКЪ БО кръстъ. кедиокяч о\рво подржженъ. прнсно же вѣсы прогонА С 428.1. Изч. С. Гр. тѴуѵорі. Нвб. Срв. подръгна, подръгвам ОА, ВА, ЕтМл, БТР. подъ предл. I. С вин. 1. За означаване на място, което се намира по-ниско от обозначения предмет: под. коль КрЛТЪІ ВЪС^ОТѢ^Ъ СЪБЪрЛТН ѴАДЛ ТВОѢ. ѢК0Ж6 СЪБНрЛЛТЪ КОКОШЪ ПТбНЪЦА СВОКА подъ крнлѣ М Мт 23.37 З1, А. Срв. Лк 13.34 М; ннктоже очрвоѵр свѣтнльннкл въжегъ. покрывллтъ его съсждомь. лн подъ одръ подъллгллтъ М Лк 8.16; нѣсмъ во (до)стоннъ дл подъ кровъ МОН вънндешн М Лк 7.6 3, А, СК. Срв. Мт 8.8 СК; С 308.2; подъ крілѣ его нлдѣеші ска СП 90.4; ^ліде въ слъыъце подъ ^емлж. і тъмж прѣмрлѵънжкж ікодеомъ сътворі К 12Ъ 31. Срв. С 448.26; постлвн а по ѵнноѵр. подъстъллвъ подъ ногы н^ъ влгърѣннцж С 7.1; повелѣ вьса вестн а вь темннцж. повелѣвъ врьселнке тлъѵено подъ эдьвьтъ вллженллго мжѵеннкл подъсыплтн С 104.26; подь сѣнь кемоѵр помыслн^ъ н сѣдо^ъ С 353.23. 2. За означаване на подчинено, зависимо положение: под. вьсѣ покорнлъ есі подъ нозѣ его СП 8.7; въ дмА мъсті мънѣ. н оѵрѵі (!) люді мока подъ мкд СП 17.48; покорі людн НЛМЪ. V ІА^ЪІКЪІ ПОДЪ НОГЪІ нлшка СП 46.4; рлѵн нъінѣ прнвлн-жнтн са. рлвѣ твоемь семь. покло-ньшннмь са подъ нма твое СЕ 35а 10; рлѵн нынѣ съкроѵршнтн оржжне н енлж неджгоѵр семоѵр. сжфкомочр в' немь. поклоньшко са подъ нго твое СЕ 29а 11; енн же мнръ вьса повнне (!) рАТЬНЪПА. ПОДЪ ВЛ111А Н°ГЪ| С 502.13. II. С тв. 1. За означаване на място, което се намира по-ниско от обозначения предмет: под. отътрАСѣте прл^ъ нже естъ подъ ноглмн влшнмн М Мк 6.11 3; іво н пен подъ трлпе^окж ѣдатъ отъ кроѵрпнцъ дѣтескъ М Мк 7.28 3; ^лне рѣ^ъ тн ѢКО вндѣ^ъ та подъ смоковъннцекж М Йо 1.51 3, А, СК; подъ ка^ъікомъ емо\р троѵрдъ I во^йъ СП 9.28. Срв. С 426.6; оѵршірілъ естъ (!) стопъі мока подо мънокж СП 17.37; влгвенъ есн гГ вже. влгвнвъй. жрътвж лврлКлкж. подъ джвомь млмьврнн-скъімь СЕ 156 5; епн гГ... црл нлшего. I съ^рлнн н подъ кровомь твонмь мнромь СЕ 56 22; подъ пл^оѵр^лмл кего положн но^ѣ свон С 166.23; тъі во кесн сътворнлъ ... вьсе ѵоѵрднмоке подъ ПОАЪВѢГЛ 260 ПОАЪГОрЬГС невесемь С 232.4; въ^леже мѵѵчрснн подъ камъікомъ велнкомъ С 257.17. // За означаване, че действието се извършва под повърхността на нещо. върсоддште подъ водокя ісомоѵ вь »1е. н^мештетъ н вънъ С 128.26- 27. // За означаване, че нещо разкрива друго нещо. длчрндъ пр°рокъ подъ пнсаинкмъ съкръі рА^оѵрмъ С 327.4. 2. За означаване на подчинено, зависимо положение: под. СЪПІАЛЪ €С| ВЪСІА КЪСТЛББфЬХ НА М1А I подж (!) мноіж СП 17.40; съмѣрішіА сьх подъ ржмі (!) і^ъ СП 105.42; покори ПОДЪ Ы0ГАМА 6Г0. В'СА ПОГАНЪ- сісъііа врАНн СЕ 19а 7; подъ ^акономъ по^валъі къітн С 83.24; кокго жо лн ДѢЛА N6 ОБАВНША ПОДЪ НГОМЪ С 542.17. 3. За означаване на начин на извършване на действие: под. къ немо\р ^стъі М0ІМІ во^ъва^ъ. 7 въ^-ыѣсъ подъ іа^ъіко-м-онмъ СП 65.17; ПОДЪ ГрѢ^ОМЪ дръжнмн БѢА^Ж С 495.12. подъ веѵеръ. Привечер, надвечер. ТрАСОМЪІ Ж6 ДА въкоуснтъ ПОДЪ веѵеръ. мало кашнца СЕ 44а 22. подъ владъікокк [вдадъікамн]. Гр. хто ё^оосгіаѵ. Подвластен, іво а^ъ ѴЛВКЪ С-СМЬ ПОДЪ вЛсОІтБ. імъі подъ совоігк воннъі М Мт 8.9 3, А, СК. подъ влАстелн [владъікамн] очрѵмГе-нъ бъітн. Гр. Ько е^очсгіаѵ. Подвластен. 1Б0 А ТЪ ѴЛВКЪ ОСМЪ ПОДЪ ВЛАСТС-ЛЪІ ОуѴНЫбНЪ. ІМѢ1А ПОДЪ СОБОИч В01А М Лк 7.8 3, А. Срв. Лк 7.8 СК. подъ властьнь бъітн. Гр. [іаспАіеи-ораі. Подвластен съм, управляван съм. сего рАді длъжепъ естъ вьсѣкъ КНАІГЪ ые ОБШОѴріА ВЬСѢ^Ь. 1ЖС- ПОДЪ властылч емоѵр К 2а 10; подъ властніж іестъ црочр С 360.22. подъ ^емлвк, подъ ^емлекк. а) Гр. ёѵ ѵпоуаш. Под земята, в земята, нѣстъ огМь подъ ^емл"еігБ С 129.11. 6) Гр. гжохйоѵюд. Под земята [образно], в ада. отъ ^с-мла подъ ^с-млж. бъ прі^однтъ К 13а 2. Срв. С 449.6; дьнесь спснье. сжштн(.)ъ на ^емі. і отъ вѣка подъ ^емлевБ съпдштнмъ К 12Ъ 34; да рА^оѵрмѣкмъ вжнвк таннж. | тайна подъ ^емыж ѵвдесА. да оѵрвѣмъ | КАКО И СЖШТННМЪ ВЪ ЛДѢ ПрОСВѢТНЛЪ ' іестъ проповѣдь С 449.17; с'нндошд ] ... послѣдо\р«;ште воговн и господи на гровьнліА и вьсен ^емн глжвьшаіа. ! очрмьрьшннмъ отъ вѣка подъ ^емьквк ; ЖНЛНШТА. навести ОКОВАНЪІА ОТЪ ВѢКА съпдштда С 464.5; прндо^ъ на ‘ ^емыж н подъ ^емл'еяБ. теве рАдн ѵловѣка С 469.2. подъ но^ѣ подъложнтн. а) Стъпча, унищожа, ^е вже нашъ. съгъбалъ (!) есн в‘са негъвлА (!). і в’сѣкж непрнѣ-^нь. і подъложнлъ іж есн. подъ но^ѣ твои СЕ 35Ъ 4. 6) Гр. ёккобсоѵ ттоіею. Пренебрегна, подмина, оставя без внимание. Тѵѵснфъ. цръ съі вьсѣмъ егуптомъ ... не обнажн мсѵа. нн въ ТЬМННЦН ^Атворн ... ЫН рАЫЪІ ДАСТЪ ... вьсе то подъ но^ѣ подъложнвъ прѣштеннк- съ вь^внтннмъ сьмъснвъ. ВНЫЪІ НСКААШе КАКО СД БЪІ СЪ БрАТНВК по^налъ С 367.22-23. подъ овж^омь. Гр. П7п5соѵ. С него- дувание, с недоволство, не могж СТАрЬЦА ^ьрѣтн ПОДЪ ОБЖ^ОМЪ КОѴріА- іжштА С 242.16. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. хтб, гтокатш, еѵ. Вар. подь, подо. Нвб. под ОА, ВА, АК, Бот, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. подъбѣга [догр. М Мт 19.9 А] вэіс. ПОТЬПѢГА. подъгорые, -ід ср. 1. Местност, област под планина, в поли на планина; подгорие. въставъшн МАрнѣ. нде въ подъгорне А Лк 1.39. 2. Дол, овраг. гажбннж же ^емьд оврѣтъше. н подъ-горнк- потоѵъноіе доѵрждевъін^ъ (!) водъ. сего рАдн мно^ѣмъ ИАѴънъшемъ очр ПОТОКА САДНТН. НЖДС-ЖС- Н ГЛЖБННА ^емьд бѣ С 301.18. Изч. ПОАЪАрЬЖЬТН 261 ПОАЪІСОПАВЛТН А, С. Гр. Т1 ореіѵіі, еѵщоріа. Вар. поАЪГорнгс, подъгорнс. Нвб. подгорие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. Срв. Подгорие МИ, Подгоре МИ, Подгорица МИ СНМБ; Подгор МИ АМС. подъдрьжлтн, подъдрьжж, подъдрь-жншн несв. Поддържам; крепя, държа нещо или някого отдолу да не падне; подкрепям, вь^дъвъ рЖЦѢ. ННѢМЪ ПОДЪДрЪЖАШТС-МЪ кго СЛМЪ БО ОТЪ МНОГЛ ВНСѢЫНІЛ N6 МОЖЛЛШС 0 СС-БѢ рЖКОЧр ВЬ^ДѢТН. НЛѴА же молнтн са господочр С 142.30. Изч. С. Вар. поАЪАръж&тн. Нвб. Срв. поддържам АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подъ^лконьнъ, -ъін прил. Като същ. подъ^лконьннн т. мн. Гр. о1 шо ѵброѵ. Тези, които са подвластни на старозаветния закон, богъ во СВ0КГ0 СН СЪІЫЛ ПОЧССТН. рОЖДЪШЛЛГО СА отъ жеыъі. БЪІВЪШЛ подъ ^лкоиомъ. до. ПОДЪ^ЛКОНЪНЪІА НСКОЧрПНТЪ С 416.23-24. Изч. С. Вар. подъ^оконънъ. Нвб. подзаконен ОА, РБЕ. подъ^емьге, ->л ср. Подземие, подземно място, ^лклниліж та вгомь ... ЛфС лн осн посъллнъ цѣмь. н ПрНМАТЛЛЪ СА вьне^ллпж ... НЛН НС ПОДЪ^СМНѢ НСѴНСТЛ ... ЧѴТЪЛЖѴН СА I отъдѣлн СЕ 545 7-8. Изч. СВ. Гр. [то] апоуаюѵ. Вар. подъ^смніс. Нвб. подземие ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПОДЪНМЛТН, ПОДЪКМЛІЖ, подъкмлЧшн несв. 1. Приемам, получавам, поемам. вже ... нцѣлн ржцѣ его. отъ ОДръЖАІА БОЛѢ^НН. ДЛ рЛДОСТНБК рлдочретъ са. подъсма нмл. прѣстос тѣло твое СЕ 31а 13. // Прич. сег. деят. като същ. подъкмлан м. ед. а) Гр. о 8ехб|іеѵо<;, аѵабохос; [вар. 8іа8охо<;]. Приемащият косите при обреда подстригване на дете. л подъ€м(жфк>мочр. длждн I томоче вллгословеннс СЕ 7 а 18; влгвн кочрпъио съ подъеміжфннмь вллсъі сго СЕ 15 22-23. б) Приемащият косите при обреда подстригване на монах; духовен отец. прнвс-джтъ НГОЧрМСЫЛ. Н П&МЛІЖфЛЛ ВЛЛ. ^ОТАфЛЛ са пострѣфн СЕ^82а 4. Срв. СЕ 83а 7; гл? нсрън п&мліжфюмочр влл СЕ 83а 13.2. Прен. Подкрепям, давам сила, правя да стане силен, гь подъсмлетъ н ржкж сго СП 36.24. 3. Прен. Нося, вземам върху себе си, нагърбвам се с нещо. тъі повелъ вь ссвѣ мѣсто. црквъыъімъ свХынкомъ. ПОДЪНМЛТН ТАГОТЪІ ПЛША СЕ 615 17. 4. Прен. Излагам се, подлагам се [на опасност, риск и под.], к-гдл же оч^же повѣдлно въістъ. ве^вожьнок оыо н неѵьстнвок повѣдлннк. ые ылрнцлтн )сл. ЛШТС ЛН ТО БѢДЪІ подъкмлтн С 85.8. СН, СЕ, С. Гр. аѵтштт|р{^ш, ёкбехораі. Вар. поаъкмлтн. Нвб. подемам, подема; подемна ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ; подимам остар. и диал. ДА. подънтн, подъндж, подъндсшн св. Вляза под нещо [образно]. ыѣсмь достоннн ДЛ подъ стрѣуж подъндсшн вь ылша дочршА С 507.3. Изч. С. Гр. еіаёрхорш. Нвб. Срв. пойда, пойда 'тръгна, отида’ диал. НГер, ЕтМл, АР, ДА. подъклоннтн, подъклошж, подъкло- ННШН Св. гллвж подъклоннтн. Гр. тцѵ кЕфаХ.цѵ кХгѵоо, тцѵ кефа^цѵ катакХ,іѵсо. Прибера се, подслоня се, намеря убежище. ЛНСН Ъ^ВННЪІ нмжтъ ... л снъ ѴЛВѴСКЪІ не нмлтъ къде ГЛЛВЪІ подъклоннтн М Мт 8.20 3, А, СК. Срв. Лк 9.58 М, 3, А, СК, К 6а 24; С 416.8; С 432.25-26; С 454.29-30. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Вар. подъклоштн. Нвб. подклоня остар. ВА. подъкоплвлтн, подъкоплвлвк, подъко-плвлкшн несв. Разкопавам, разравям, подкопавам, нс съкръівлнте ПОАЪКОПАТН 262 поАъыожьге севѣ съкровнштА на ^емн ... ідеже ТАТНС- ПОДЪКОПАВАИчТЪ н крлджтъ М Мт 6.19 3, А, СК. Срв. Мт 6.20 М, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. біор-йаам. Нвб. подкопавам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПОДЪКОПАТН, ПОДЪКОПАВК, ПОДЪКОПАЮШН се. и несв. 1. Подкопая нещо откъм долната му страна, подровя, вьдѣ- ЛЪ О^БО ВН Н Н6 ДАЛЪ ВН ПОДЪКОПАТН домоѵр своего М Лк 12.39 3, СК; мре к'то^.,. домъ подъкопаТ ... д Хъ дХ кастъ СЕ 1026 5-6; подъкопав'іш СТѢНЖ Н0ШТЫЖ. ВЬЛЪ^ОШД ВЪ МАНА- стъірь С 557.25. 2. Разкопавам, разравям, подкопавам. съкръівАіте севѣ съкровнштА на нвсе ... ідеже нн ТАТне ПОДЪКОПАККТЪ НН КрАДЖТЪ 3 Мт 6.20. Изч. М, 3, СК, СЕ, С. Гр. бшрбасгсо. Нвб. подкопая, подкопавам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОДЪЛАГАТН, ПОДЪЛАРАКТ», ПОДЪЛАГАЮШН несв. Подлагам, слагам под нещо. ннктоже оѵрвоѵр свѣтнльннка въжегъ. ПОКрЪІВААТЪ его СЪСЖДОМЬ. ЛН подъ одръ подълагаатъ М Лк 8.16; прн- СТЖПН ПОДЪ ілръмъ ВЪНЖ ПОДЪЛАГАА С 533.21-22. Изч. М, С. Гр. тѵйгщі. Нвб. подлагам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОДЪЛОЖНТН, ПОДЪЛОЖЖ, подъложншн се. Поставя, подложа отдолу, под нещо. повелѣшд прннестн съвалъмъі мѣдънъі. н рАждегъше а паѵс опГѣ. ПОДЪЛОЖНШД ПОДЪ ОБѢ ПА^ОѴКѢ С 263.30. подъ но$ѣ подъложнтн. а) Стъпча, унищожа. I подъложнлъ нк есн. подъ но^ѣ твон СЕ 356 4. 5) Гр. ёктсобшѵ тшіёсо. Пренебрегна, подмина, оставя без внимание. Тѵѵснфъ, цръ съі вьсѣмъ ег^птомъ ... не обнажн меѵл. нн въ тьмннцн ^Атворн ... нн рлнъі ДАСТЪ ... вьсе ТО ПОДЪ ІІО^Ѣ подъ- ЛОЖНВЪ ... ВННЪІ НСКААШ6 КАКО СД БЪ1 съ врАтнвк по^налъ С 367.22-23. Изч. СЕ, С. Гр. гтотіг>г|рі. Нвб. подложа ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. подъметъ, -а т. Поли, край [на дреха], пеш. въсѣ же дѣла своѣ твордтъ ДА внднмн ВЖДЖТЪ ѴЛВКЪІ. рАШН-рѣвктъ же эданнлншта своѣ. I велн-ѵаввтъ подъметъі. вьскрнлнѣ рн^ъ свонмъ М Мт 23.5 З1, А. Изч. М, 3, А. Гр. крастебоѵ. Нвб. подмет 'хастар, подплата’ диал. ВА, ДА. подъневескъ вж. подъневесьскъ. подъневесьнъ, -ъін прил. Който е под небето, поднебесен, земен, ^аклн- НАЯВ ТА ... ПОДЪНБСЪНЪІЬА ГЛЖВННЪІ. оѵрдръжАвъшннмь СЕ 526 1; ѣко НѢСТЪ еыоѵр БрАНЬ въ кръвн ... къ Д^ОВЪНЪІМЪ ^ЪЛОБѢ. ПОДЪНБСНЪІМЪ СЕ 936 26. Изч. СЕ. Гр. о \>пб [тбѵ] оізраѵбѵ. Вар. подъне-вееьнъ. Нвб. поднебесен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. подъневесьскъ, -ъін прил. Като същ. подъневесьскАВк ж. ед., ср. тн. Гр. т| гжо [тоѵ] ойраѵбѵ. Земята, подне-бесният, земният свят. ѣко во МЛЪННН БЛНСЦАНКфН СА ОТЪ ПОДЪ- невескънд. на подъневескжнв свьтнтъ са М Лк 17.24 3; вьса подъневесъ-скага. просвѣтншд сд С 185.30- 186.1. Изч. М, 3, С. Вар. подънсбссьскт., подгневескт,. Нвб. Срв. поднебесен ОА, ЕтМл, БТР, АР; поднебен БТР, АР; поднебие ср. Дюв, ЕтМл; поднебесие ср. ЕтМл. подъножые, -іа ср. Опора, подножие [за земята по отношение на Бог], не клатн са ... ^емлекк. ѣко подъно-жне. естъ ногама его М Мт 5.35 3; клАНѣіте сьа подъножню ногоѵр его СП 98.5. Срв. Е 32б 5; ідже твоемоѵр подъ-ножью. ѵьстн съподовльше са СЕ 1а 11. положнтн кого ПОДЪНОЖЬН НОГАМА монма. Гр. тііігіщ тѵѵа тотіббшѵ ПОАЪП&АЬТН 263 ПОАЪІАТН [■олокатсо] тюѵ лобйѵ тіѵо^. Подчиня, покоря някого. дондеже положж врлгъі твога. подъножне ногл-мл твонмл М Мт 22.44 З1, А, СК. Срв. Мк 12.36 М, 3, А; Лк 20.43 М, 3; СП 109.1. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ. Гр. гжоябвюѵ. Вар. подьможіе, подгножнк, подгножне. Нвб. подножие ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР; подноже диал., поднож ж. остар., подножка ж. остар., поднож м. остар. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. подъплдлтн, подъплдлст;, подъплдлк-шн несв. Подчинявам се, покорявам се, намирам се под властта на някого или нещо [прен.]. ѵто к. кже подъплдл (погр. вт. подъплдллтъ, Север., с. 604, бел, под линия) твонмъ прьстом1. ѵто лн не подъплдлктъ твокн десннцн С 504.8, 9. Изч. С. I)о. гтотгіпш. Нвб. подпадам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РВЕ. подъпллнтн, подъпллж, подъпллншн св. Подпаля, за да обгоря нещо. повелѣ свѣштд въжегъше прннесті... н подъпллнтн кмоу ѵрѣво н реврл. доиьжде пльть кмоѵр лкъі воскъ ... рлстеѵетъ сд С 153.1. Изч. С. Гр. тйс? Харладад ѵлотідсраі. Нвб. подпаля ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. подъпѣгл [погр. М Мт 5.32 3] вж. ПОТЬПѢГЛ. подъръітн, подъръінк, подъръікшн св. Подкопая нещо откъм долната му страна, подрия. ие бн остлвнлъ подъръітн долмл своего М Мт 24.43 3, А, СК; не бі дллъ подьръіті домоѵр своего А Лк 12.39. Изч. М, 3, А, СК. Гр. Бшриасю. Вар. подьргіті, подъргнтн. Нвб. подрия, подривам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. подъстьллтн, подъстелнк, подъстел"ешн св. Подложа, сложа отдолу под нещо или някого, пове(лѣ) же н тръ-^жвьцд желе^нъі подъстъллтн нмл С 181.27-28. // Постеля, разгъна, разстеля, н прннесошд клнкоже вѣлше очр Я"его кочрмнрь ... н постлвн а по ѵнночр. подъстъллвъ ПОДЪ НОГЪІ н^ъ влгърѣннцж цѣслрьскж С 7.1. Изч. С. Гр. 'олоатрсЬѵѵорі, атр&ѵѵиці. Вар. подъстгллтн. Нвб. Срв. постеля ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОДЪСЪІПЛТН, ПОДЪСЪІПЛНК, ПОДЪСЪІ- п/Сешн св. Насипя, посипя под нещо. повелѣвъ врьселнк тлъѵено подъ ^рьвьтъ вллженллго мжѵеннкл подъсъіплтн С 104.27. Изч. С. Гр. •ияоатрсоѵѵирі. Нвб. подсипя ВА, НТ, НГер, ЕтМл. Срв. посипя ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. ПОДЪКМЛТН вж. ПОДЪНМЛТН. подъьѵгвл1>, -гл т. Този, който поддържа, въздига някого; поддръжник, защитник, вънстъ гь подььх-тель моі СП 17.19. Изч. СП. Гр. аѵтктпіріура. Вар. подьіАтель. Нвб. Срв. подемащ. ПОДЪІАТН, подънмж, подънмешн св. 1. Подема, вдигна нещо, повдигна. вьсь во корлвь моръскън. КОЖА едннол ^овотл его подъдтн не можлл-ше XIАб 23-24. 2. Поема, взема с ръце. отъ тоа же крьвн къждо подъ-нмъ помл^лл^ж своіл тѣлесл С 51.16. 3. Прен. Въздигна, спомогна някой да успее, подема, въ^несж тіа гГ ѢКО ПОДЪІАЛЪ МЬА €С1 СП 29.2. 4. Прен. Взема под закрила, подкрепя. можешн лн подъьхтн оврж-ѵенллго рлвл гнѣ СЕ 83а 8. 5. Прен. Понеса, претърпя нещо, изтърпя. рлспАтні съмръть подъемъ воле(ж. вьскръсе третьен день СЕ 67а 23; Ѵто кстъ велнко рлвовн тожде подъатн кже н гь С 90.28; подъа кръстъ нлшего рлдн съплсенніл С 176.10; ілко мъі ^оштемъ. дл подънмешн тъі ѵто 7ъм С 259.1-2; троѵрдъі же н гоьГенніл н вѣдъі. Аже подъа ^л прлвовѣрнк С 302.6; плѵе же клкого не подънмемъ ПОАЪЕАТЬИ 264 пожрьтн мжѵенніл С 382.9; сн очрво кротъко подъатъ же н пострлдл. нлмъ прѣдъ-флные подла С 482.2. СП, СЕ, С, X. Гр. бе/орса, <ре'рш, гжоХоср-(Заѵсо, аѵтіатпрі^со, гтореѵсо, ѵірітадса, лаахш. Вар. подглтн, подгсти, подгдтн. Нвб. подема, подемам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. подъідтые, -іл ср. Приемане, поемане на нещо. лште съсждъ. нже мьнонв мьнѣнѣ освдштенъ. н довропо-тръвьнъ. н божьствънллго твоіего мѵррл ПОДОБЬНЪ ПОДЪАТНІЛ. неп0трѣБьнъ пръдъ твонмъ велнѵьствомъ въістъ С 287.16. Изч. С. Гр. гитобохр. Вар. подъатміс-. Нвб. Срв. подемане. подѣлые, -і*. ср. Придобивка, награда, ѵо рл^воішѵе цѣсрствію ісповѣдьніѵс-. оѵрѵітелю місмъ. іже словомь млломь. нёвсл отвръ^е ... і подѣлье крьстънос-нво створь К 116 24. Изч. К. Гр. кареруоѵ. Вар. подтлье. Нвб. Срв. подяла зіс. 'подаяние’ НГер, РБЕ. пожлглтн, пожлглкъ, пожлглкшн несв. Опожарявам, изгарям, ѣко огнь Т попллѣетъ джвровъі, ѣісо пллмень пожѣгліаі горъі. тлко поженешн іа восрреіж твоеіж СП 82.15. Изч. СП. Гр. катакоаю. Вар. пожѣглтн. Нвб. Срв. поджегвам, поджегна ЕтМл, АР; жега рядко Дюв, НГер, МлБТР. пожалнтн сн, пожллик сн, пожллншн сн се. Натъжа се, опечаля се, нажаля се. тъі же сн пожллн нм’же послѣждс-въ^ъвлнъ іесн С 16.3; то слъішлвъ ые рл^гнъвл СД. N6 ПОЖЛЛН СН N6 отъстжпн С 364.2. Изч. С. Гр. Алжеороа, даррѵѵа.іро. Нвб. пожаля се остар. ВА. Срв. пожаля ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пожеллные, -гл ср. Желание, стремеж, пожелаване. дл въі істо ввн очрго-днлъ. н оѵнстнлъ отъ веел СКВрЪНЪІ дшж своіж. н отъ прѣльстн мнрл ссто... н пожеллныл нмѣыню С 570.24. Изч. С. Нвб. пожелание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. пожеірн, пожегж, пожежешн и пожьгж, пожьжешн св. 1. Запаля, подпаля, сьшде опГь съ невесе. н пожьже эдлмл С 22.12. 2. Поразя с огън, опустоша, унищожа, вънегдл пожеже месоптл-мікк сочррінскжж СП 59.2; V посѣті внногрлдл своего ... пожеженъ огнемъ V рлскоплнъ СП 79.17. // Изгоря, погубя. огнЪ принесе нл р<;рлмъ. н вогл нлшего пожьже С 22.29; дл лвъі не въілъ влъ^въ. н нлсъ въі оп(к тъ пожеглъ С 23.2; лвъі^омъ не н^бѣглн н теве въі пожеглъ С 23.3; не лвые лн огнъ съшедъ пожежетъ мд С 526.8. Изч. СП, С. Гр. ёртгорі^ю, аѵоЛшксо, катаф^еуш, кюш. Нвб. пожега, пожегна диал. ВА, НГер, ЕтМл, БТР. пожнтн1, пожнвж, пожнвешн св. 1. Получа живот, просъществувам, не о рслѣвѣ еднномь пожнветъ ѵісъ 3 Мт 4.4; къто естъ ѵловѣкъ іже пожіветъ. Т не очр^ьрітъ съмръті СП 88.49. 2. Преживея, прекарам живота си. ВЪ МЛТВЛ^Ъ Н6^ЛМ8ДН0 ПОЖНВЪ. ННфАА въ^лочрвн Е 23б 10—11; тъі ... съ ѵкъі пожнве СЕ 46 16; пожнн же по нцѣл"с-ннТ вол‘е ❖ лѣтъ С 564.27. // Поживея, прекарам известно време някъде, не можевѣ осрво въро-влтн въ ѵловѣкл. нже млло пожнвъ осрмнрліетъ С 258.12; не во ннктоже ѵнстъ лште н гедннъ дьнь пожнветъ нл ^емн С 358.16; Тѵлжл трн днн въ кнтѣ пожнвъ. трндневънок- въскръ-сеннгс іего прооврлжллше С 478.26. 3, Е, СП, СЕ, С. 1)з. лоХітенораі, апѵаѵаатрёфораі. Вар. пожітн. Нвб. поживея ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. поживя диал. ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пожнтн11 [погр. СП 53.5] вж. положнтн. пожрьтн, пожьрж, пожьрешн св. Пожертвам, принеса [в] жертва, пожърі вочр жрътвж увллж. V въ^длждъ въішь- пожрѣтн 265 ПОЖАТН нюмоѵр обѣтъі ткоіа СП 49.14. Срв. СП 106.22; СП 115.8; волекб пожьрнк ТС-БѢ Тсповѣмъ СЬА 1МС-НН ТВОС-МОѴр гГ ѢКО благо сстъ СП 53.8. Срв. СЕ 77Ъ 13; Н ПОЖрЪШІА СНЪІ СВОЬА. Н ДЪфЕрН СВОЬХ дсмномъ СП 105.37; сЕстрл твока обѣшта са пожрьтн вогомъ С 2.5; послоѵршлн мс-нс- н пожьрн вогомъ С 101.14. Срв. С 102.4; С 104.11; С 113.2-3; С 115.5; С 155.28; С 156.4; въшъдъ жо лндчрплт7. въ грлдъ нл оѵртрніл пожръ въсомъ С 112.26-27; ноѵрждлЧік а пожрътн нс-ѵьстнвъінм7» вѣсомъ С 114.29; ндѣвѣ въ црък'вн-ште нждеже стонтъ вогъ твон. н пожьрж кмо\р С 227.23; бе^божьнжіж н БЁСЪМрЪТЪНЖЯБ жрътвж вогоср пожрълъ кстъ С 460.22. // Прич. мин. двятп. като същ. пожьръикн м. тн. Гр. оі еттЗіюаѵтес;. Тези, които са принесли жертва на Бога. стъін кодрдтъ реѵе ... к'де же сжтъ пожъръішн. ие внждж оѵрво С 106.30. пожрьтн пдс^ж. Гр. іЗнороа то Паства, чГбш то Паа%а. Заколвам пасхално агне. въмѣсті бъ вг прл^дьшкъі н^ъ дѣтѣді. дд і уотд-ШТЕ I N0 ^ОТАШТЕ. ІМЖТЪ ПАМАТЬ. I НЕ ^АБЖДЖТЪ. ДОБрААГО СѢД^ТЁЛѢ. пожьрі САТЬ пдсуж К 6Ь 31. пожьрЕНъін прѣждЕ. Гр. лрсотбііитос,. Който е първото приношение [за убития от брат си Каин праведник Авел]. то\р двьлъ пожърЕнъін прѣждо. н пръвъін прлвьдннкъ С 460.12-13. СП, СЕ, К, С. Гр. йгіш, йадиш. Вар. пожрътн. Нвб. пожра остар. ВА. пожрътн, пожьрж, пожьрешн св. 1. Погълна, изям. нн дд пожьротъ мене ^мнн глжбннънъш С 258.21; ие ддстъ къ томоѵр стрдшьнънмъ пожръточр вытн ^мнемь XIВа 19; овьрсоднтъ во ІЛКО ЛЬВЪ рЕВЪІ. НфА КОГО ПОЖЬрЕТЪ X ПВа 16-17. 2. Прен. Поема в себе си, погълна, дд не потопітъ мене воѵррѣ ВОДЬНАѢ. НІ ПОЖЪрЕТЪ МЕЫЕ глжбіыд СП 68.16. Срв. С 77.20; ѴѴТЪврЪ^Е СІА ^ЕМЛѢ. Н ПОЖрѢТЪ ддтднд СП 105.17. 3. Прен. Погубя, унищожа, дд НЕ рскжтъ въ СрЪДЪЦТуЪ СВОНМЪ. БЛАГО ЖЕ БЛАГО ЖЕ ДШН НДШС-Т. Н|' рЕКЖТЪ ПОЖрЪ^ОМО-Н (!) СП 34.25; пръждс даже не рд^оѵрмѣіжтъ тръыьѣ ВДШЕГО рАМѢНД. ѢКО ЖІВЪІ V ѢКО ВЪ ГНѢВЪ ПОЖЪрЕТЪ ВЪІ СП 57.10; очрво жнвъТ пожрълі нъТ БЪІШІА СП 123.3; ПрНШЕДЪШЕ ЖЕ СНІ МЖЖН ЛЮТНН. ПОСрСТНША °А НД СТЪІА ДД жнвъі а пожьржт' С 62.22; нн ангела БЛАГОТВОрНВА ДЫАВ0ЛА НЕПЪфЕВАВЪШЕ пожрътн бждемъ X IIВа 14; не ЖНДЪТС- НЪ ПОДВНГНѢТЕ СА. ЖЖННКЪІ Н^ВЕДѢТЕ АЖЕ ДОСЕЛЪ ПОЖрѢСТЕ С 467.9-10. Изч. СП, С, X. Гр. кахапѵѵсо. Нвб. Срв. пожра остар. ВА. ПОЖЬДАТН, ПОЖНДЖ, ПОЖНДЕШН и пожьдж, пожьдешн се. 1. Почакам, изчакам малко време, пожндътс СЬДЕ Н БЬДНТЕ СЪ МЪНОКч М Мт 26.38 3, А, СК. Срв. Мк 14.34 М, 3; пожн-дн рлвл твоего въ благо СП 118.122; пожідѣмъ вндътн ул К 12а 27; ПОЖНДН ВЬ^ЛІОБЬКНЪІН. Н СЕ ПО МАЛОЧр ОБрАШТЕШН НШТЕМОѴрОѴрМОЧр ОТрѢШЕННК С 315.21. 2. Изчакам, почакам колкото е необходимо. връмоно рождЕНнк пожьдн С 243.12; пожндн очрво. КГ ДА ВрЪМА ВЖДЕТЪ ЖАТВЪІ С 268.8; НЕ ПОЖ'ДАСТА. ІЕГДА ^отѣаше уъ нспровръштн ада С 472.23-24. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. реѵю, екЗехорал. Вар. пожДлтн. Нвб. Срв. жъдам диал. НГер, РБЕ; жъдея, жъдя диал. НГер, ЕтВАН. пожѣгатн [погр. СП 82.15] вж. ПОЖАГАТН. ПОЖАТН, пожьніж, пожьЛ-шн св. Пожъна, ожъна [образно]. сѣвъшеТ сль^л-мн въ рддость пожьніжтъ СП 125.5. Срв. С 364.17-18; в’сн во съвъшсн слъ^дмн. рддостьно ЖН^НЬ ПОЖЬЫІЖТЪ СЕ 84Ь 8; нлн кже сѣасте ѵо жндове. П07АКНАѢТН 266 П07Н^НЬК того ые пождсте С 388.13; вьсѣіл Тѵо-снфъ слъ^ъі врлтолювьствніл. Н ПОЖА вѣньць цѣслрьствніл С 364.19. Изч. СП, СЕ, С. Гр. іЭері^со. Вар. пождтн. Неб. пожъна НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; пожна диал. НТ. ПО^АВНДѢТН, ПО^ЛВНЖДЖ, ПО^ЛВНДНШН се. Позавидя, възхитя се на нещо, възревнувам. до» но подрлжлнмъ жн-довьска жродьствл. нъ дътьскочр по^л-внднмъ вллгодлренню С 340.21. Изч. С. Гр. ^тіХбш. Нвб. позавидя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. по^лконьнъ, -ъін прил. Който се основава на закон, законен, ѵо оѵрѵітелю ѵкомъ. по^лконноѵрмочр. і по^вхльноѵ^-моѵр рл^воіствоѵр К 116 26. Изч. К. Гр. ѵбрлрос;. Вар. по^лконнъ. Нвб. Срв. законен. по^дьнъ, -ъін прил. Бавен, бавнодей-стващ. нъ ѵто протнвж томоѵр трьпѣ-ЛНВЪІН ... Л ПО^ДЬНЪ НА ГЫѢВЪ С 330.27. Изч. С. Гр. Рраббс;. Нвб. позден диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл; поздно нареч. НТ, ДА. по^дѣ нареч. 1. Късно, в напреднал час от денонощието, і ѣко по^дѣ бъістъ нс^ождллше вонъ грлдл М Мк 11.19 3; і ѣко по^дѣ бъістъ. сънндж оч)ѵеннцн его нл море М Йо 6.16 3, А. 2. Късно, със забавяне, със закъснение, і велнкъі плодъ ПОКА^ДКА. ІСПОВѢДЛНЬѢ, ПО^ДѢ Вѣро- влвъ. л скоро ісповѣдлвъ. послѣжде прішедъ. і прьвѣе сд вѣыьѵлвъ К 11Ъ 32; снмъ по^дѣ нѣкъгдл въ слоѵдел въшедъшемъ С 188.12; се во гръ^л не нмжтъ (!) кже скорѣк въстлтн. л кже по^дѣіе ^л^орл въі пльно въіло С 443.23-24. по^дѣ ^ѣло ноірькк. Гр. ёсшерас; Ра-деіад ётп^аРовсггіі;. Късно през нощта. женл. ндетъ к ►Гемочр. по^дѣ ^ѣло ноштнвк С 515.8. ПО^ДѢ «кіроѵр [сжірн], ПО^ДѢ въівъшоѵр [въівъшн]. Гр. ойотц; о\|да<;, оѵ)до^ уЕѵоцеѵтц;. На мръкване, когато се свечери, по^дѣ же въівъшю. егдл ^ождлше слъньце. прнношлл^ж къ немочр вьсд неджжънъііА н бѣсънъііа М Мк 1.32 3; сжштн же по^дѣ вь тъ день ... прнде нсъ М Йо 20.19 А, О; по^дѣ же въівъшю, прнде ѵлісъ воглтъ отъ лрнмлтѣід М Мт 27.57 3, А. Срв. К 14Ь 5; К14Ь 19; С 453.9-10; С 452.27. М, 3, А, СК, 0, К, С. Гр. бц/е, б\)ла, рросбесо?. Нвб. позде остар. ВА. Срв. поздно остар. НТ, НГер, ЕтМл. П027ѴЛТНТН, ПО^ЛЛЦІЖ, по^ллтншн св. 1. Позлатя, покрия със злато. бѣл^ж же клпнштл тл по^ллштенл н о^крлшенл С 176.24-25. 2. Прич. мин. страд. пато прил. по^ллціенъ, Гр. бкххрпоо^. Изтъкан от злато, златоткан. прѣдъстл црцл ... въ рн^ъ по^ллціенл^ъ одънл СП 44.10. Срв. Е 26а 11-12. Изч. Е, СП, С. Гр. теріхроабсо. Нвб. позлатя, позлатен прил. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПО^НЛВЛТН, по^нлвлкк, по^нлвлкшн несв. Познавам, разпознавам, различавам. ннктоже вь цѣслрн^ъ въістъ ве съмрьтн ... нн слмочрнл'ь нже цѣслремъ отьць млсломъ дрѣвѣнъінмъ по^нл-влдн недостоннл С 238.21. Изч. С. Гр. уѵсорі^со. Нвб. познавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. по^нлньгс, -гл ср. 1. Разпознаване, познаване, откриване, вѣсте бо вьсн лвѣ. ілко днвъноге то по^нлннк. вндѣ-въ Тѵѵснфъ свонб врлтнкт;. н^ъже врлтнкв не ^отѣ нлреттн С 364.20-21. // Знак, белег на нещо. поѵто лн лговьве по^очрлн по^нлнніе. поѵто лн ловь^лнннмъ прѣдллннге творншн С 426.2. 2. Възприемане, приемане, получаване, ѵѵ вь^дтне нлмъ. і остл-влеыне грѣ^омъ. і по^нлнне твоеьл влл-годѣтн СЕ 60а 25; ѵѵ съподоБленьн П07ЫЛТН 267 П070рАТАН нлмъ. молн твоіж стъі^ъ лплъ ... ѵѵ послочешлньн нлмъ. і по^нлньн стааго д^л СЕ 606 25. къ вогоѵр по^н\ньк. Гр. іЭеоуѵсооіа. Богопознание, познаване на Бога. Н МЛЛДеЫНШТН ПрОПОВѢДЛІЖТЪ сн^ъ къ вогочр по^наынга мллдеыьство С 321.30. Изч. СЕ, С. Гр. уѵюршца, аѵауѵсоріацбі;. Вар. по^ылннк, по^нлнне. Нвб. познание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. по^иатн, по^навк, по^нлкшн св. 1. Позная, получа познание за нещо; узная, по^нл^ъ въсіа п^ціа ыбснъііа н крлсотл сельнлл съ мьноіж естъ СП 49.11; дл по^нлемъ нл ^емі пжть твон СП 66.3; н ^лконъ положі въ Тнлі. елнко ^лповѣдѣ оцемъ нлшімъ. съка^аті ѣ сномъ своімъ. дл по^илетъ родъ інъ СП 77.6; по^ыл іміа мое СП 90.14; мжжь ве^очрменъ не по^нлетъ. V нерл^оѵрмівъ не рл^оѵрмѣетъ сі^ъ СП 91.7; помілочретъ гь боіацва1* сіа его. ѣко тъ по^нл со^ъдлнье нлше СП 102.14; вндѣ невесъскл' ѵо\рдесл. по^нл нстннж. прнвѣже къ ВЛЛДЪІЦѢ. прнѵте сд съ мжѵеннкъі С 94.2. // Образно. слънъце по^нл ^лплдъ своѴ СП 103.19. 2. Позная, разпозная, различа някого или нещо. і по^- нлвъше Н МЖЖН МѢСТЛ ТОГО. ПОСЪЛЛША въ вьсж стрлнж тж. I прннѣсл къ иемоѵр ВЬСА Б0ЛАШТА1А М Мг 14.35; НЛНѢ юже прнде н не по^наша его М Мт 17.12; ВНДѢША (А НДЖШТА. I ПО^НАША ІА мънозн М Мк 6.33 3; I N6 по^ЫАсте его л^ъ же вѣмъ і М Йо 8.55 3, А; отъ селѣ по^нААте н н очрвѣдѣсте н М Йо 14.7 3, А, СК; толнко лн врѣмл съ влмн есмъ н не по^нл лн мене фнлнпе М Йо 14.9 3, А, СК, і та повѣДААшете ѣже бъіша на пжтн. і ѢК0 СА ПО^НЛ НМА ВЪ ПрѢЛОМЛбННН ^лѣва М Лк 24.35 А; і мъі вѣро- ВА^ОМЪ Н ПО^НА^ОМЪ. ѢКО ТЪІ 6СН (^Ь) снъ ба М Йо 6.69 А; по^на гъ сжціаго Е 2а 11; не вѣдѣ^ъ та. і врлтрьіА своеьА не по^на^ъ К 2а 4-5; ѵддл по^нлшд творьцА С 324.1; доѵршл ... рлдоѵріжштн СД СВОіе ТѢЛ0 ПО^НА С 317.26; посрѣдочр внсдшта владъікж. трспештжштнн^ъ по^нл. н по^навъ то\р абнк вь^ьпн С 426.30. // Разбера, схвана, установя [качествата, свойствата на нещо], отъ плодъ н^ъ по^нлнте (а М Мт 7.16 3, А; вьсѣко во дрѣво отъ плода своего по^наатъ са М Лк 6.44 3; V по^наіжтъ ѣко іміа тевѣ гь. тъі едінъ въішьнеТ по вьсеі ^емлі СП 82.19; по^нлнл бждж-тъ во тъмѣ ѵюдесА твоѣ СП 87.13. // Отгадая, позная, ^ылменеі наші^ъ не відѣ^омъ. нѣстъ кътомоѵр порокА (!) і насъ не по^натъ (погр. вт. по^нлетъ, Север., с. 93, бел. под линия) по-томь СП 73.9. 3. Призная, приема нещо, зачета, могжфомоѵр же оѵркрѣ-пнтн въі ... по повелѣнню же вѣѵна ба въ послоѵршАнне вѣръь въ въсѣ^ъ а^ъіца^ъ. по^навъшн са ... ем8 же слава Е 46 12; і по^нашд владъікж ^СА ^ѢЛО. Н ПАѴе ПО^НАНН БЪІШД отъ ьГег0 С 54.30-55.1; вьседрьжнтелѣ. сьтворьшААГо нево... нже подасть намь вьсе БОГАТЬСТВО. кгоже ПО^ЫА^ОМЪ слова КГО рАДН ІСОЧрСА С 132.1. Срв. С 132.25. 4. Прен. Вляза в полова връзка, дѣвоіж во бѣ еѵрл. не оч^во вѣ мжжа погнала С 489.9. ~ са страд. М, 3, А, СК, О, Е, СП, К, С. Гр. уѵшрі^со, уіуѵкктксо, ётпуіуѵсосгксо, аѵауѵшрі^со, е’{6ш [оГба] [вар. ётпапао|хаѵ]. Нвб. позная [се], познавам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПО^ОБАТН, ПО^ОБАНК, ПО^ОБАКШН Св. Из- кълва, иззобам зърна, семена, се н^нде сѣіан да сѣетъ ... і прндж птица НбБСКЪНА н по^обаша Ѣ М Мт 13.4 3. Срв. Мк 4.4 М; Лк 8.5 М, 3, А Изч. М, 3, А. Гр. катеодісй. Нвб. позоба, позобам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, АР, ДА. по^орАТАН, -(А т. Наблюдател, зрител. ДА ѴТ0 рекж НА ПО^ОрАТАА слово. прнп'немь С 55.30. Изч. П070рНЩ6 268 погькьтн С. Гр. іЭеахроѵ. Нвб. Срв. позорище ср., позор м. по^орніре, -л ср. 1. Арена, театър. ЛЙТОНННЪ рсѵс ДЛ ВС-ДеНЪ БЖДС-Т7, МЛ по^орнште къ ^вѣремъ С 166.9; гн БОЖС ... СЪПЛСЪІН Д6КЛЖ ОТЪ ОГЦѣ. н от' по^орнштл ... оѵрслъішн нлсъ С 179.11; плродо^ же ^отдштоѵр по^оръ съворъ-иъін ткорнтн ... цнн отъ стрлтнгл прншедъше ... рѢША. но длждъ ГЛЛГОЛЛТН КМ8 ДЛ Н6 ВЬЛЪ^ЖТЪ нл по^орнштн. ПЛНШТЪ Н ВЪ^НСКЛННК 0 Цемъ вждетъ С 131.2. 2. Зрелище, гледка, по^орнште бъівъшж мнровн. н ЛГГОЛОМЪ Н ѴЛОВѢКОМЪ. съплдъшнн^ъ вь^двнгоша С 97.12. 3. Прен. Поприще, област на действие, нл по^орнште мнрънок. тоѵлл^ъ нгрлл^ъ н трочрждлл^ъ са С 63.9. Изч. С. Калка от гр. Яеатроѵ. Вар. по^орнште. Нвб. позорище книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДЦ. по^оровлтн, по^ороѵркк, по^ороукшн несв. 1. Гледам, наблюдавам като зрител. вьсн грлждлне прс-дъстодштнТ н по^ороѵрисштнТ км С 13.27-28; вьсь жо нлродъ СЪБЪрЛВЪ СА СТОІЛ^Ж ПО^ОрОѴ^ІЖ- ште мжѵеннкл С 117.15. // Прич. сег. деят. като същ. по^ороѵрккірен т. мн. Гледащите, наблюдаващите. ОКрЖГЪН~АА ВЬСА ^ЛѢВННЪІ. НСПЛЬНЬ БѢЛ^Ж ПО^ОрОЧрітВШТНН^Ъ БЪІВЛКМЪІ- н^ъ С 563.5-6. 2. Прен. Допускам, търпя, позволявам, того по^ьрнмъі (!) ДНІЛВОЛС- Б6СѢД0Ч|ЧЖШТЛ. дл о\рво НС- по^оро^нм'. [!] нъ вьсѣмъ спѣшоннниъ НМѢМЪІ (!) СА. ілкожо нлоѵрѵнтн госпо-дл подрлжлтн свокго С 382.12. Изч. С. Гр. іЗесйрЕСй, тарюраю, Ёт тд -дЕсорш. Нвб. Срв. зра, прозра. по^оръ, -л м. 1. Забава, забавно зрелище, представление, сътвори же комнсъ. вь дьнь нгрн. н по^оръі С 221.5-6. 2. Зрелище, гледка, вьсн прншедъшен нлродн нл по^оръ сь. ВНДАШТО БЪІВЛКБШТЛЛ ... въ^врлштл- л^ж са М Лк 23.48 3, А. 3. Прен. Позор, опозоряване, божо мон ^о нс. югоже рлдн болѣ^нь сніж прѣтръпѣ^ъ. н по^оръ С 150.21. объіѵѳннн по^орн. Гр. ц тйѵ йеатрюѵ ачѵц-Оеіа. Традиционни игри, обичайни зрелища, по сътворемнн же комнсоѵр оБъіѵенъіА по^оръі. повелѣ нл оѵррьЦнн дьнь прнвестн рлвл вожніл лртемонл С 226.8. по^ороу бъітн. Гр. і1еострі(щроа. Бивам опозорен, подложен съм на опозоряване, се вво пон(о)[...] н пеѵллмн. по^ороч^ б[...] Е 9а 13. по^орохр сътворнтн. Гр. йркхрРебсо. Опозоря, унизя, посрамя, направя за срам и позор, сь нстъ кстъ. овлн-ѵнвън крьстомъ. н по^ороѵр сътворнвъ С 467.4-5. по^оръ съворьнъін. Гр. ёкк7.т|сгш. вѵ тю йеатрю. Публично събрание за опозоряване на някого, нлродоѵ1 же ^отАштоу по^оръ съворънъін творнтн С 130.28-29. Изч. М, 3, А, Е, С. Гр. Оеатроѵ, іЭріарроі;, іЗесорш. Нвб. позор ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. по^орьннкъ, -л м. Очевидец, наблюдател. по^орьнікъі въскръсеньм его. гото-влешн К 12а 21. Изч. К. Гр. Яеатді;. Вар. гщормикг. Нвб. Срв. позорище ср. по^ъвлньк, -нс ср. 1. Призив, повик, не бждн ннктоже лн^ъ по^ъвлнніл С 319.14. 2. Прен. Призвание, мисия. ълъ съва^лнын о гн подобьы(ѣ) ^одн-тн по^ъвлнню нмьже по^ъвлсте са ЗЛ 16 1-2. Изч. С, ЗЛ. Гр. кМщк;. Вар. гщікмінк. Нвб. позвание остар. ВА. Срв. позъваване остар. НГер, ЕтМл; позоваване ОА, АР. по^ъвлтн, по^овж, по^овешн св. 1. Поканя, повикам при себе си. не въ^ъ лн тн реклъ вТ по^ъвлтн. то клко ве^ момго повелѣнніл трн нл десАте мен по^ъвллъ С 121.15-16, 17. 2. Призова, приканя към нещо. і нл рлдость по^ъвл ѵннъі весплотънъііА СЕ 84а 12-13; л^ъ съва^лнын о гн ПОУЫВАТН 269 понтн ПОДОБЬН(-Б) ^однтн по^ъвлннго нмьжс по^ъвлстс- сд. ЗЛ Iб 2. ~ са страд. Изч. СЕ, С, ЗЛ. Гр. коЛесо. Нвб. позъва остар. Дюв, НГер, ЕтМл; позова ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, ЕТР, АР, ДА. по^ъіватн, по^ывлга;, по^ъівлкшн несв. Наричам, назовавам, тъ юдннъ ОТЪПЛДЛК-ТЪ 0Т7. ЖрѣБНІЛ. НС НСПОВѢ- дллтъ съ домж гн ^ ... рлвомъ ПО^ЪІ-вллтъ вллдъіко (!) С 509.21. Изч. С. Ір. алокоЛеш. Нвб. Срв. позъва остар. Дюв, НГер, ЕтМл. по^ьрѣтн, по^ьркк, по^ьрншн св. 1. Прен. Почувствам, изпитам, нспрлвьдж ЛЦК- по^ърѣд^ъ въ срдці мос-мъ СП 65.18. 2. Прен. Погледна равно-душно, оставя без внимание, пренебрегна. лвн же вь немь оѵіж жтровж. н нн въ едныоже по^ьрн его СЕ 83а 24. // Оставя, допусна, позволя. НЪ I ПО^ЬрАШТАІА нут. КЪПАНА ТЛКОВЬСАКА Б6ШТІНЩА. I N6 ѢК0 П0Д0- вдетъ покл^ліжшті^ъ. съ достоѣноѵр емоѵр постоѵр. въ рд^ліѵенье прокленьше въ вѣѵънъі огнь К 2а 24; поіГеже а^ъікъ нмже съподовыенн бъі^оыъ. пльтн ВЪКЯСНТН ГОСПОДЬСКЪІ. ТОГО по^ьрнмъі (погр. вт. по^ьрнмъ, Заимов, Капалдо, с. 225, бел. под линия) дн(лвол"е весѣдоѵріжштл С 382.11. Изч. СП, СЕ, К, С. Гр. ОешрЕМ, терюрасо. Вар. по^&рттн. Нвб. 0. понмлтн, поіемліж, поіемлешн несв. и св. 1. Поемам, вземам нещо в ръка. покм/Са млсло отъ клн'днлл. мл^ллше іемо\р вьсе тѣло С 567.11. 2. Взема, отведа някого със себе си. тъгда дъвл вждете нл селѣ. едннъ поем-ліжтъ. л дроѵргъі остлвлѣлтъ са М Мт 24.40 3, А, СК. Срв. Лк 17.35 М; Лк 17.36 3; дьвѣ меліжірн въ жръ-нъвл^ъ. едннл поемлетъ са н едннл остлвлѣлтъ са М Мт 24.413, А. Срв. Лк 17.35 М, 3; въ тж ношть вждете дъвл нл ложн еднномь. едннъ поем- ліжтъ л дрочргъі остлвлѣіжтъ М Лк 17.34 3. 3. Оженя се, взема за жена. нже подъпѣгж поемлетъ прѣ-лювъі творнтъ М Мт 5.32 3. 4. Упрек-на[вам], обвиня[вам], изобли-ча[вам] някого, въ оно. понмлшдкоѵр флрнсеі нсквшліжіре н глжіре. ліре естъ достойно почрстнтн жснж сніж. нл вслкж вннж СК Мт 19.3; понмлшд ісочр флрнсеі нсквшлкмре н глжіре ѵо нлдлне ѵнмъ дръ^нжвъ. отъвѣштлтн уоште-шн. нлвлтомъ покм'іемъ С 360.29-30; к'то покмыетъ врлѵевн троѵрждмж-шточр са С 361.4. плѣньннкъі понмлтн. Гр. аѵбршга-5{^<в. Вземам в плен, пленявам. нде нл лрлвніж ... н несьвѣдлмн поіемлд плѣнннкъі С 291.30. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. яароЛарРаѵш, уарем, ёукаХеш, яроаерхораі. Нвб. поемам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; поимам остар. и диал. ДА. понмовдтн, понмоуіж, понмоѵрешн несв. Обвинявам, упреквам някого. Ѵто млло н велнко понмовлтн нмѣа прѣ-дліешн очрѵнтеліл С 411.13. Изч. С. Гр. ёукоЛеш. Нвб. 0. понсклтн, понскж или понірж, понірешн св. Потърся, подиря някого или нещо. понштете мене н не оБрдштете М Йо 7.34 3; съклжн мн кого ѵловѣкл съгрѣшнв'шл. н въ тьмннцж (въ тьмннцж) въвръженочр БЪівъшочр ... не понштетъ лн слмъ ^одлтліл севѣ С 361.18; н всл съкрочршнвЧне. н вьсьде понсклвъше н ннѵсоже оврѣтъше С 557.27. Изч. М, 3, С. Гр. грусеш. Нвб. Срв. искам, ища 'търся’ остар. ОА, ВА, РБЕ. понтн1, пондж, пондешн св. 1. Отида, придвижа се до определено място, ѣште во I поідж посрѣдѣ сѣні съмръ-тънъна. не очрвоіж сіа ^ълл СП 22.4; понде нл въстоѵьнжіж стрлнж С 15.22; дл пондемъ очрво вьсн нл мѣсто влше- понтн 270 П0КЛ7ЛНЫ€ моѵр съвороѵр С 30.26; полемъ реѵе пондѣте очрво ыд съворъ С 125.19; пондѣмъ к ьГемочр С 314.20. // Образно. ыдведн мьа гГ ыд пжть твоь Т поідж въ рѣснотѣ твоеі СП 85.11. // Проходя, започна да ходя. нозѣ 'імжтъ V не по'іджт СП 113.15. 2. Тръгна, отправя се към определено място, н въстдвъ понде кь оцю своемоѵр А Лк 15.20; въстднѣте поідѣмъ. се прнвдн-ЖН СА ПрѢДДЬАН ма 3 Мт 26.46; върд^очрмлѵж Т1А I ндстдвліж ВЪ ПЖТЪ съ вь иь** поідеші СП 31.8; оын же прн^вдын въівъше н ыевнднмн скоро пондоша С 44.17; дл пондемъ къ люБЬЫоѵроумоѵр пжтн ылшемоѵр С 63.2; млддн мон пондоша по жестокочр пжтн С 135.1. // Тръгна срещу някого, противопоставя се на някого, въскорѣ съвьрдвъ СА многъ нлродъ въ оржжш ПОНДОША ыд ыь. вокводд же рд^оѵрмѣвъ ... ІЛКО ИА ЫЬ ПрНДОША. нд помошть стддго коыоыд С 50.28-29. // В пое. Ела, елате! ведА нмъ (дстн моліддше СА ГЛДГО/Са. П0НДѢТ6 ѴАДД дд въкоѵрснте С 38.18-19. // Пристигна, стигна някъде, н овѣштдв' са нмъ. понде сь >1Нмн ыд мѣсто С 36.5. 3. Вляза, придвижа се навътре. егдд пондж въ додмннж. вдрн петрд к гла СК Мт 17.25. 4. Ида си; напусна мястото, където съм; отида си. въстдвъшд же пондоша въ своа ДОМЪЬ Н ІСПОВѢДДША ВЬСД (€Ж6 СА съ- лоѵрѵн нмъ С 40.1; съва^дын же въівъ-ше пондоша вь пеѵдлн мыо^ѣ С 57.28; въстдын пондн отъсждоѵр С 468.28; тъмже вьстдыѣте пондѣте С 470.20. 5. Прен. Отида си от света, умра. ндгъ н^ндо^ъ н ѵрѣвд мдтере моеьх. ндгъ пондж оБлѣцн ма эдьсте С 64.14. понтн въ слѣдъ кого. Гр. [веоро] ако-ХоотЗеш тіѵі. Тръгна след някого, последвам някого, поідн вь слѣдъ мене СКМт 19.21. Срв. Лк 9.59 СК, ДД ВЬСН БЪІВЪШНІ ПОНДОША ВЬСДѢДЪ іего С 32.20. прѣдъ понтн. Гр. ярояоребоцоа. Предшествам, предвождам, створі ндмъ въ ... ( іже поіджтъ прѣдъ ндмі К 66 23. Срв. С 417.8. рд^ьно понтн. Разбягам се, разпръсна се. порджж плстн^л н рд^но пон-джтъ овьца С 478.11. 3, А, СК, СП, К, С, Р. Гр. яорепораі, яро-яореоороа, яеріяатёш, аяерхораі, ер/ораі, аяеірі [аяіёѵса], ёяеіуорса, ■йяауораі, яарауіуѵороа, кататрёхсо, огиѵтрёхш, беѵсе, ауш, хшРеш [вар. еіаёрходаі]. Вар. поітн, поітн, поТтн. Нвб. пойда, пойдам, пойдувам диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. понтн11, покк, поншн несв. Давам някому да пие, напоявам, напойвам. ОЦЬТА ЫАПОКНЪ БЪІСТЪ. Н N6 ПОНДЪ ВЪ того мѣсто горесть С 474.9. Изч. С. Нвб. поя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Поище МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Поянйца МИ ЙЗах,Кюст. покдднтн, покдждж, покддншн се. По- кадя, опуша с благовонна смола, прекадя, въктъ же сдоѵржАШтоѵр емоѵр. въ ѵныоѵр ѵрѣдъі своеь\. прѣдъ вмъ. по овъіѵдю неренскоѵрмоѵр. кдюѵн са емоѵр покдднтн въшедъшю въ црквъ гькж М Лк 1-9^3, А; Яо ... покддн же ѵѵдът?, н где во сн СЕ 42а 7. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. Оиріаю. Нвб. покадя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пока^аньк, -1А ср. 1. Свидетелство, доказателство, изява, израз на нещо. д^ъ оѵ^бо нста^ддъ внмъ съ вь^внтнѵж. вь^внть мѣна посдоѵр-шдыннс дѣдъ покд^динга С 377.17; соѵдеоѵроѵрмоѵр кдмъікоѵр въ^дрдстнтн ПОВСДѢ ЫД ПОКД^ДИНК Ѵ8Д0МЪ С 300.18; дьыесь жрѣБА готовдіемо іестъ ... ыд покд^днніе покореыню С 321.27. // Предзнаменование. в'се покд^днне ВЪ ТО ВрѢМА. не мьннтъ рддостн въітн. иъ скръвн СЕ 886 13. 2. Предупреждение, назидание. въі вндѣсте н повѣддіете. дюдннскж ^емдж н декд- П0КД7АТН 271 П0КД7АТН пол~нтъскж. н^горѣвъшж огхГемъ н ПрѢДЪЛСЖАШТЖ А0 НЪІЬГѣШЬНІДГО. нл покл^лннк неѵьстнвъінмъ. етнн (!) вь сніёНлнн островъ С 129.5. 3. Подбуда, насърчение, подстрекателство, днднніл н сдпфнрд ... сь непрнід-^ннномъ покл^лнннмъ погъібостл С 362.17. СЕ, С, ЗЛ. Гр. Ёлібеі^к;, ёѵбеі^хі; то беікѵбѵаі, йтшбЕѵура, яараіѵеспс;. Вар. покг^дннк, ПОК^ННб. Нвб. показание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ПОКД^ДТН1, покд^лет;, покд^дкшн и покл-жж, покджешн несв. и се. 1. Показвам, давам да се види, представям за разглеждане, покджнте мн скла^ъ кныъсънъі М Мт 22.19 З1, А, СК; і тъ влмл покджетъ горьынцж велніж М Мк 14.15 3. Срв. Лк 22.12 М, 3; поклжѣте мн пѣназъ М Лк 20.24 3; і сс рекъ покд^д нмъ ржцъ н нозѣ М Лк 24.40 А. Срв. Йо 20.20 М, А, О; ннкътоже во тдіа врѣдъ свон. Д N6 покд;ша его врлѵю. тн іцѣлѣстъ СЕ 68а 8; дште не пожьрешн. т° мжѵнмд тд поклжж вьсѣмъ С 156.12; покл^д-дше лнце свок С 117.19; поклжж врдгомъ ід^вж ... дд вндатъ нюден іегоже сж проводи С 504.15. 2. Давам да се разбере, да се узнае, покд^дрсъ ѣко невъ^можъно ндѵінліжтъ К 5а 26; кже оѵрспѣшьно вдмъ въ рлте^ъ покд-^лсте. н довьксть дрочржннѣ свокн. покдждте н нъі^ѣ кд^огллськ вдше С 69.20, 21-22; покджн Тмъ ілко тъі іесн кдннъ въ С 22.8; п°клжж вдмъ кого ѵьтете н к'то кстъ вогъ вдшъ С 27.21-22; прндн ... н покджн іако нма твок велико кстъ С 159.14; дл покджетъ хдко нѣстъ сжпротнвь вогочр С 308.14; дд покджетъ ілко тъ кстъ господь овонмъ С 322.4; ѵасто гллго-лддше. кдннъ отъ вдсъ прѣдлстъ ма. нь не ілвѣ кго покд^д С 412.26. // Означавам, по семь н оно покд^дктъ. ілко сънъ сьмрьть кстъ С 372.13. 3. Показвам къде се намира нещо, посочвам, ѵто мн ддете н поклжж вдмъ мѣсто. нжде кстъ нскомъін вдмн сдвннъ С 145.22; грАдн н покджн НЛМЪ. ДД ВНДНМЪ Н^ВЪСТЬНѢК МѢСТО то С 218.29. 4. Проявявам нещо, изявявам, показвам, по сн^ъ же трочрдѣ^ъ ... покд^двъ свокк вѣрж ... жнтнк конецъ съконьѵл С 51.26; толнко множьство штедротъ покд^д о мьнѣ прѣмнлостнвъін гь С 123.7; теве кдного нъінѣѵохр вь^ъпніж. дд съ стрлнъі ^ОДАШТННМЪ поклжж енлж С 311.9; покд^л велнкж вѣрж С 408.12; вндншн лн коль ѵасто се п^мнндктъ. потрѣвьнж покд^да мнлѴгь С 375.7; нъ овдѵе поьГеже пооѵрштеннк покд^дша ... того рддн нево прНАША С 378.29-30; жн^ньнок покд^д веердмнк С 394.23. 5. Разяснявам, излагам; наставлявам, поучавам, тѣ^ъ же н кШгъі мльѵашта подрдждннкмъ покд^діжтъ. тлкожде же н мъі въспомАнемъ С 83.15; се же н реѵе нлн прнтьѵеіж съкл^ла. н вьсъініда хж нлн покд^да С 374.3; пнлдтъ нд дьстѣ нстннж покд^д С 403.14; покд^ъ. нхко немоштьыд ндѵнндкте дълесл С 413.21. 6. Принасям [печалба], овъ множдн н овъ же ^очржден прнносъ покл^лстл С 376.9-10. М, 3, А, СК, Б, О, Е, СЕ, ТФ, К, С, ЗЛ. Гр. беікѵѵрі, ЁтбЕІкѵл)|іі, ёіпбеѵкѵо|іаі, гтобеі-кѵпді, ёѵбгікѵорі, ёѵбеѵкѵпдаѵ, аттобеікѵирі, аѵабеікѵорі, яоіёю, уѵсорі^ш, урасрсо, ёрсраі-ѵш, каОіатгціі, ртіѵбсо, еіаауш. Нвб. покажа [се], показвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОКЛ^ЛТН11, покд^мж, покд^дкшн и покд-жж, покджешн несв. и св. Наказвам, налагам наказание, покд^двъ очрво отъпочрштж н М Лк 23.16 3. Срв. Лк 23.22 М, 3; гГ не ѣростнж твоеіж овліѵі мне. ні гнѣвомъ твоімъ покджн мене СП 6.2. Срв. СП 37.2; СЕ 27Ъ 12; СЕ 76а 3; въ овліѵенн^ о ве^дконены покл^ллъ есі ѵвісд СП 38.12; покд^дха покд^д МІА гь. Т съмрътн не прѣддстъ мене СП 117.18; ^лне егоже лквнтъ гь П0ІСЛ7ЛТН... покл^летъ СЕ 88Ь 20; тъі бо есн въ нлшъ. ПОКА^АІАН N6 оѵрмръірвѣілн СЕ 25 а 13-14. М, 3, СП, СЕ. Гр. ятбебш. Нвб. показвам [се], покажа [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пока^атн са, покажж са, покджешн СА св. 1. Покажа се, явя се някому, нъ шедъ покджн са др^нереовн. н несн ддръ нже повелѣ мосн М Мт 8.4 3, А, СК. Срв. Мк 1.44 М, 3, А, СК, Лк 5.14 М, 3; въ^одаштю емоѵр вь едннж весь. сърѣте н десдть прокдженъ мжжъ ... I вндѣвъ іА реѵе нмъ. шьдьше покджнтс- са нерѣомъ. н бъістъ ндж-штемъ нмь. нштнстнша са М Лк 17.14 3, А, СК, въне^ддпъ прнстж- ПНВЪ СТЪІН КОНОНЪ. ПОКАЖА СА НМЪ ВЬ томь грддѣ С 26.25; н вьспрѣтн неѵнстоѵрочрмоѵр томочр д^оу. ідкоже ОѴНВНСТЬ ВЬСѢМЪ ПОКА^АТН СА КМОЧ)1 С 36.14. 2. Проявя се, представя се за някакъв, ые отъджѵн са днка. не ПОКДЖН СА П0СДѢЖД6 ННѢ^Ъ ВДАДЪІЦѢ С 96.14-15; н мн°гдштн моднмъ. н сдовесъі вожнн тѣшнмъ. горнн покд-^ААше са С 282.1. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. беікѵорі ёраотбѵ, ёяі-беікѵорі ёраотбѵ, фаіѵороа, аѵабеікѵироа, ёрфаѵ{^ораі. Нвб. Вж. при пок^лтн1. покд^овдтн, покд^оѵркк, покд^оѵріешн несв. Показвам, посочвам, онъ же вн да вѣрж н^ъ н непрѣ^орьство покажа ^дждддше С 206.6; сс- ПОВѢДНТбДІА НАРА прнгвождеыА НАВЪІ-соѵе вьсѣмъ покд^овддше С 489.24; іАісоже (н въ) съдрдвнн троудо-лю(б)ъеьыын по(с)пѣшеннн(м)ь гнь дѣдес(ъ) покд^овлтн ЗЛ Іа 7. Изч. С, ЗЛ. Гр. ёѵ6е(кѵпрі, ётпбеікѵорі, беікѵорі. Нвб. показвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. покд^овъ прил. притеж. от ЛИ. Който принадлежи на Показ [?] -име, срещано само в надпис върху глинен съд, намерен в Плиска, покд^овъ крнглѵ Пл. Изч. Пл. П0КЬ\А7НЪ.НЪ П0КАД1АТН СА, ПОКАДЙОЖ СА, П0КАД1АКШН са се. Окалям се, омърся се [прен.]. ^ЪДЪІНМН ДѢДЪІ. САМН СА П0КДДІАНТ6 С 507.28-29. Изч. С. Гр. ёуюЛшроа. Нвб. покалям диал. НГер, ЕтМл, ДА. ПОКАріАТН [са], ПОКАрІАВК [са], ПОКАрШб- шн [са] и покоргдтн [са], покоршж [са], покоршешн [са] несв. 1. Покорявам се, подчинявам се. повнноѵр-нте са нгоѵрменомъ вашнмъ. і покдрѣ-нте СЕ 82Ъ 5; пока)Гѣіж лн са ндше-мо\р ^дконоѵ^ С 59.4-5; ^дконоѵр о\рво црькъвноѵроѵрмоѵр. ПОКЛрѢА СА ПрНСА-го^ъ С 508.13; много же іемоѵр глд- голжштоѵр КЪ ННМЪ Н ОЧГѴАШТОѴ]'. ннкл-коже покорѣд^ж сд. нъ н паус не вѣро-ваа^ж С 30.14. 2. Следвам, последовател съм на някого, а тъ бо свок-моѵр о^ѵнтедю покдрѣіж са С 126.22; лѣпо же Бъі вамъ елнномъ покдрѣтн са оѵрѵітелю ВАшемоѵр омнро\р С 126.12. не покАріАтн са. Гр. шш/бесо, оп таѵ-тЗораі, оо яеііІархЕсо. Не се покорявам, не се подчинявам, н въі не покдрѣкте са С 138.7; тевѣ же цѣсдрѵр протнвнмъ са н ^Аповѣдемъ твонмъ не покАрАіемъ са С 59.25-26; насъ мжѵннте акъі н не покдрѣіжште са С 138.6-7; вндъша во коіего ржгджштд СА. ДА ОВН ОБѢШТАВДА^Ж СА. ДрОѴ^НІ же не покордд^ж са С 33.23. СЕ, С. Гр. леіОораі, лгіОархёш, катосѵостсто-цоа. Вар. пок&рлтн са, покорлтн са. Нвб. Срв. покорявам се, покоря се ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пока(а^нь, -н зіс. Покаяние, разкаяние. НЮДА ОБНДѢ ПОКААННК ... НС ВЬСТА (!) НН ВЪСПДАКА СА. НН СЪТВОрН ннѵсоже довръі покаіа^нн С 363.2. // Стесн. църк. Тайнството изповед, покаяние, не ^оштсшн прнтн на покага^нь С 361.24. Изч. С. Гр. ретаѵоіа. Нвб. Срв. покаяние ср. покаіа^ньнъ, -ъін прил. Който се отнася до покаяние, разкаяние; пока- 272 покмлньыъ 273 поісллтляьге ян [образно]. нн рлѵнстл кь^нсклтн ПОКЛІЛ^НЬНЪІА ГОТОВЪІ ЦѢЛЬБЪІ. нъ сь нспрнгл^ннномъ ПОКЛ^ЛНННМЪ ПОГЪІ-востл С 362.15-16. Изч. С. Гр. ретаѵогітікбі;. Нвб. Срв. покаян. поклілньиъ, -ъін прил. Покаян, който се отнася до покаяние, тлко н покллыънъі постъ. нт» мллѣ лвлѣетъ са ПрНСКрЪБС-НЪ. НЪ БЬ ВѢКЪІ рЛДОСТЬНЪПА плодъі подлетъ СЕ 69Ь 7-8. Изч. СЕ. Вар. покллнънъ. Нвб. Срв. покаян НГер, ЕтМл, БТР, АР. поклілиые, -ІЛ ср. Покаяние, покай-ване, разкаяние, признаване на греховете, не прндъ во прлведьннкъ прн^ъвлтъ. нъ грѣшъннкъі нл покллнне ММт 9.13 А, СК Срв. Мк 2.17 М, 3, А, СК; Лк 5.32 М, 3, А; С 356.5; сътворите оѵрво плодъі достон-нъі покллнню М Лк 3.8 3, А, СК. Срв. Мт 3.8 А; ѣко тлко рлдостъ вж-детъ нл НБсе. о еднномъ гръшъннцъ клккштн са. неже о девдтн деедтъ н девдтн прлведъннцѣ^ъ нже не трѣБоѵрнвтъ покллннѣ М Лк 15.7 3; ПрОПОВѢДЛТН СА ВЪ ІМА его покллнню М Лк 24.46. Срв. Лк 24.47 3, А; ѵто сътворнмъ. не нл поклілннге нъ нл ^ълодѣілнню С 388.9; отъ покллныл къ ^соѵр сд приведе С 518.2. // Образно. не съкръі вллженън петръ цѣлъбъі покллнніл С 362.13. // Стесн. църк. Тайнството изповед, покаяние. ѴАДО. нъшъ овновнтн СА ^офешн. ѵестънъімь покллннемь СЕ 66Ь 5-6; плѵе же в'сего нстово естъ покллнне СЕ 70а 4-5; дл н л^ъ ... достойно покллнне нмътн могж СЕ 12Ъ 2; гГ вже. прн^ъівлідн прлведьннкъі нл стъвж ... тъі прнімн покллнне. і нсповъдлнне рлвоѵр твоемоѵр семоѵр СЕ 74а 14-15. М, 3, А, СК, Б, СС, СЕ, С, Р. Гр. ретаѵоіа, то ретосѵоеТѵ, катаѵоі^к;, то йікаійоаі. Вар. поклілннк, покллнню, покллнне, покллнне, покллные. Нвб. покаяние остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. П0КЛ1ЛТН СА, ПОКЛНК СА, ПОКЛГСШН СА Св. И несв. 1. Покая се, разкая се за сторен грях, прегрешение; обърна се с разкаяние към някого, покліте са ПрНБЛНЖН БО СА ЦрСТВНб НБСК06 3 Мт 4.17 А, СК, Б. Срв. С 357.26; нше-дъше проповѣдлл^ж дл поклнктъ сд ММк 6.12 3; нъ лште нс покллте са. вьсн тлкожде погъівлете М Лк 13.3 3. Срв. Лк 13.5 М, 3; лште покллтъ са отъпочретн емо\р М Лк 17.3 3, А, СК; вее пллѵл во невъ^можъно естъ покллтн сд СЕ 70а 3; дл н л^ъ офе нл семь свѣтѣ. мон^ъ грѣ^ъ покліж са СЕ 72Ь 1-2; плкъі мжѵівъшс- н ногътьмн ръшд. поклн са С 140.12; поклн са. н отъньмемъ гво^днд С 141.4; не рлѵн ннклкоже покллтн са нн жрьтн вогомъ С 153.26; дл въі^ъ покліллъ са къ богоѵс С 167.2; поклн са отъ ^ьлобн сед С 363.10-11; теве... внднмъ поклвь-штл са отъ прѣльсті кочрмнръскъіА С 157.6. 2. Според християнския канон - подложа се на покаяние [епитимия]. лфс- к'то рл^вон сътворн ... Г л-Ь дл поклет' сд СЕ 102а 8-9; лфе которъі прнѵетьннкъ вл#; сътворн. ж л% дл поклетъ сд СЕ 1026 1; лцк к'то отровеннъ рлдн погочрвн ѵісл. ж л% дл клетъ [!] СЕ 1026 17. М, 3, А, СК, В, СЕ, С. Гр. ретаѵоесо, ретауіуѵшсжсо, ботсЛХаааороа, катаугуѵша-ксо, яроатрехш. Вар. покллтн са. Нвб. покая се, покаям се ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. покллнілнью, -Юс ср. 1. Поклонение, благоговейна почит, почитане. ЦѢЛ0БЛНН н покллнънне вернгл стлго лплл петрл А 141а 15. 2. Религиозна почит, богопочитание, поклонение. ѵесть н дръжлвл. і покллнънне... прѣсто\рмочр оцю н сно\р СЕ 956 24; прннмн. отъ в'съ^ъ покллнънне СЕ 13а 7; томоѵр подовлетъ в'съ еллвл. ѵесть н покллнънне СЕ 71а 18. Срв. С 124.3-4; С 168.22; С 243.23; С 302.27; ^рнстосоѵр н вогочр нлшемоср еллвл н покллнілнню С 427.20. ПОКЛЛЫІАТН 274 ПОКЛОЬГбНЬК покланіанью прннмлтн. Гр. тсроако-ѵеоцаі. Обект съм на поклонение, почитание, слгньце стгідѣАіш са. покланѣньо пріемлд К 10а 18; н ВЬСѢМН СНЛАМН ЛГГ^еЛЬСКАМН П0КЛАН1А- ньк прнемьА С 482.1. А, СЕ, К, С. Гр. 7фоакиѵг\сп.<;. Вар. поклммь- ННК, П0КЛАНІМІН6, Нвб. покланяне ВА, НГер, ЕтМл, АР. ПОКЛАНГАТН, П0КЛАН1АББ, ПОКЛАНІЛКШН несв. Правя поклон, покланям се. прѣггіБАіжште колъна. поклаіГѣа^ж емо^ 3 Мк 15.19. // Прич. сег. страд. като прил. поклАыіліемг. Гр. 7гроспсиѵг|тбд. Който е обект на религиозна почит, на поклонение, по поклоЯеннн прѣстллго н покланшс-мллго кргстд С 185.26-27. П0КЛЛИ1АТН колѣнѣ [колѣна]. Гр. та убѵата к/аѵм. Коленича, поклл-НѢНБфб колѣна вг мнрѣ. гіо помолнмг са СЕ 596 19. // Образно. тѣмь же ПрНПАДАНБ ТН. ПОКЛАНѢІА КОЛѢНѢ С(ѴЦА моего СЕ 79а 9-10. покллнімемг [вгггн]. Гр. лроако-ѵеоцаі. За светец - почитан съм, обект съм на религиозна почит. ѴЬТОМЪ Ж6 КСТЪ КгНА^Н. ПОКЛАНІАКМг же ѵнстнтелн С 219.30. 3, СЕ, С. Гр. яросясоѵЕсо. Нвб. Вж. при поклмилтн сд. ПОКЛАЫІЛТН СА, ПОКЛАНІЛІЖ СА, П0КЛАН1А- гешн са несв. 1. Правя^ поклон, покланям се. покллнѣстг до ^с-ма прѣ стгі олгтАремь СЕ 96а 4-5; гГ вьнндж въ (^)рй.мг твон. (по)кланѣнк са кг црквн стѣн тв(оен) СС 1а 3-4. 2. Покланям се като израз на бого-почитание, на религиозен култ. крсточр твоемк поклАнѣемг са Е 30б 8. Срв. Е 32б 16; вг^носТте гѣ ба наішго. н пГслАнѣнте са Е 32б 8-9; поклАЯІліемг са тронцн кд'носжштьнѣ С 59.22-23; л^г поклаЯ^кб са нстнМочсочрмочр вогоѵр С 115.15-16; БѢСОМг N6 ПОКЛАіГѢЮВѢ СА. Н БОГОМЪ твонмг N6 слочржнвѣ С 12.20; капн- ШТОЧ)1 ^ЛАТО^ Н6 ПОКЛАНІАІШЪ СА С 129.16; покланілкта са слгньцоѵр. н огню С 257.14-15; сего рлдн во мгі нс ВНДАШТ6 ^А ПОКЛАНІАКМг СА кмоѵр С 499.7-8. II Прич. сег. деят. като същ. покллнілкБфен са м. мн. Гр. оі 7фоокоѵопѵте<;. Тези, които се покланят; поклонниците, іво отцг ТАЦѣ^г нштетг поклАнъвБштн^г са емочс М Йо 4.23. 3. Изразявам почит с поклон. ПрѢГгіБАНБШТС колъ-НА. ПОКЛАНѢА^/Б СА 6М0^ А Мк 15.19 СК; ѵѵ дшевьнѣн і тѣлесгнѣн. прнсно покланѣтн са СЕ 61а 5; пристжпАНБ- ШТ6 НА КОЛѢНОѴр ПОКЛАНІАЛ^Ж СА КЫ0\р С 484.13. // Приветствам почтително с поклон, кланям се. вгшг-дг кг прѣподоБьноѵроѵрмочр вь КЛѢТЬ. поклАнглАшо сд кмоѵр С 205.3; шгдг- ША кг ПрѢПОДОБЬНОѴСОѴСЫО^ П0КЛАН1АСТА са іемоѵ^ С 205.22. М, А, СК, Е, СС, СЕ, К, С. Гр. яроспсиѵею, уоѵшіетесо, яоіеіо ретаѵоіаѵ, ѵттокМѵораі. Нвб. покланям се, поклоня се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. поклоЯ^ньге, -ІА ср. 1. Свеждане, навеждане, накланяне, скланяне. БЛГВН В'СА нгі. АВЛѢЯБфАІА ПОКЛОН0- ннемь твонмг вгін. оврл^г ргвотѣ СЕ 6а 14. 2. Поклонение, отдаване на почит като^ израз на религиозен култ. мца сеРі м поклоненн (вм. поклонение, Вайс, Курц, с. 223, бел. под линия) дрѣвоѵ)1 ѵен А Іібгі 24. Срв. СК 127а 2-3; мца сеРі вГ. вг поклонение ѵёно^моѵ)1 дрѣвоѵ^А 117а 1. Срв. СК^.27а 4; мца н(с К а ... поклонс-нне ѵіноѵрмочр и жівотвордфоѵр-моѵр кретоу ^воѵр А 151а 7; м? п. поклонение ѵьстьнлго крстА СК 127Ь 2; та молнмг п ... прннмн мотвж. і поклонение рлвл твоего СЕ 336 20; <л> оврАДОвАньн нлмг вЧѣмг нлмг. і поклонение стоумо^ нменн. гьо помоли СЕ 61а 2; стн крьте... пр^лсжжфн на поклонение дьнесь ... о^блажн на ТФ А 3-4; по поклоЯеннн прѣстллго и покла- ПОІСЛОННТН 275 поклонъ нілкмааго кръста С 185.26; ісдннѣмъ поклогЛнннмъ сло\ржнмъ С 327.25; достойно дастъ поклоьГенніе С 427.10. поклоИ^ньк колѣнома. Гр. уоѵтж-; Хіаіа. Коленичене, коленопрекло-нение. мо на поклонсні-гё кол-ъномл СЕ 59 6 15-16. А, СК, СЕ, ТФ, С. Гр. 7фоак"йѵтісп<;, кХістк;. Вар. поклоіЛнни, поклоіГомно. Нвб. поклонение ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОКЛОННТН, ПОКАОНІЖ, поклонншн св. Сведа, наведа, приклоня. поклонь-шамъ лнце нл ^емлітк. рѣстс- къ ннмъ М Лк 24.5 3, А; рлѵн нъінѣ прн- ^ьрѣтн. НА рАБА ТВОСГО СС-ГО. П0КА0- ньшааго тевѣ гллвж свонк СЕ 286 14. Срв. СЕ 426 23; поклонн тсбѣ главж своггк СЕ 43а 6-7; глі нл гіо покло СЕ 8а 4. Срв. СЕ 946 20; СЕ 1006 15. покаоннтн колѣнѣ. Гр. тѵОтщі та уб-ѵата [вар. яроотшгш катсо]. Коленича. поклонь КОЛѢНѢ молѣлше са М Лк 22.41 3; дн. реѵТ гіо полнмъ. н поклонн коаѣнѣ в СЕ 93а 10. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. кЯлѵсо. Нвб. поклоня [се], покланям [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; поклонвам [се] диал. ДА. ПОКАОННТН СА, ПОКАОННК СА, ПОКЛОННШН СА се. 1. Наведа се, наклоня се. нѣсмъ достоннъ поклонь са рл^дрѣшнтн. ремене ѵръвнсмъ сго М Мк 1.7 3, А, СК, Б; Тсъ жс нн^ъ поклоыь са пръ- СТОМЬ ПНСААШС НА ^емн М Йо 8.6 3. Срв. Йо 8.8 М, 3. 2. Направя поклон, ПОКЛОНЯ се. ПАТрНАр^Ъ ... по-КЛОННТЪ СА КОЛѢНОМА ПОКЛАКЪ. ПрѢДЪ стъімъ крст(о)мъ Е 31а 2; по вь^ложь ОЧррАрЬ ... ПОКЛОНЬША СА ... МОЛНТЪ СА вочр СЕ 386 7. 3. Поклоня се като израз на богопочитание, на религиозен култ. ПОКЛОНІАТЪ СІА СМОЧр ЦѢрІ ^емльсти СП 71.11; прідѣтс покло-німъ сіА I пріплдѣмъ емочр СП 94.6; поклоКІж сд кочрмнремъ С 7.9; вогомъ вашнмъ нс слоѵргочріемъ. н клпншточр ^ЛАтоѵр нс поклоннмъ са С 129.22-23; поклоннтн са огню С 256.30; поклонн СА рАБЪ НСІСЛЮѴ(НМЪ) С\рМ60Н ПЪрВОС ВЪ църквн БН. 4. Изразя почит с поклон. сжштсн жс въ корлвн прншедъшс поклоннша са емо\р М Мт 14.33 3, А, СК; оѵр^ьръвъ жс нсл далсѵс. тсѵе н поклонн са смоѵр М Мк 5.6 3; отъцн НАШН ВЪ горѣ ссн ПОКЛОННША са М Йо 4.20 3; да поклонатъ са емочр въсн АНГСЛН БЖНН Е 66 10; ПОКЛОННМЪ СІА НА мѣстѣ. Тдеже стоѣстс нозѣ его СП 131.7; поклонкъ ца къ цркві свтѣТ твоеТ СП 137.2; поклоннвъшл са абнк н^ндоста С 198.22-23; жслаашс очрво поклоннтн са кмо\р С 298.10. // Образно. въсѣ ^смлѣ да поклоні-т-і сіа і постъ тсвѣ СП 65.4. 5. Покоря се, подчиня се. прн^ьрн на раба твоего сего... ПОКЛОНЬША са подъ стжіж дссннцкб твои, СЕ 41а 20-21; рАѵн НЪІНѢ ПрНБЛНЖНТН СА. рАБѢ ТВОСМЬ семь. ПОКЛОИЬШННМЬ СА подъ нма твое СЕ 35а 9-10. 6. Църп. Начин за покаяние, изразен в свеждане на главата и свиване на тялото в кръста. Афс к'то въ цркве съпа ... да поклоннтъ са на дсиь р СЕ 105а 8-9. 7. Ида на поклонение, бѣа^ж жс сАннн едннн отъ въшедъшнн^ъ. да поклонатъ са въ прл^дьннкъ М Йо 12.20 3, А. ПОКЛОННТН СА на колѣноѵр. Гр. уоѵѵ>-яетесо, кАлѵсо та убѵата, тѵдгщі та убѵата. Коленича, поклоньше са на колѣноѵр прѣдъ ННМЬ. рЖГАА^Ж СА СМО\р М Мт 27.79 3, А, СК, прнде едннъ і ПОКЛОНЬ СА СМО\р НА КОЛѢНО\р ВЪПрАШАА- шс н М Мк 10.17 3; по поклон' са на колѣноѵр. творн мо СЕ 616 3. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, БН. Гр. кияш, катакипхш, лроакиѵею, ретаѵоихѵ (ЗаЯХсо, карятш, сгоѵтаааораі, стирлроаю)-ѵеш, яроакиѵеТѵ Биѵараі. Вар. покллннтн са, поклоыітн СА. Нвб. Вж. при поклоннтн. поклонъ, -а м. Поклон, преклонение, отдаване на почит, ^валж н поклонъ поіслоньннісг. 276 поконтн н ѵьсть. отъ цѣслрь ... н отъ вьсего дъі;слнніл прннмлтн С 262.15. Изч. С. I)о. яроснсёѵтісгк;. Нвб. поклон ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поклоньннкъ, -л т. Поклонник; този, който се покланя в израз на бого-почитание, на религиозен култ. НСТННЬНН ПОКЛОНЬННЦН ПОКЛОНАТЪ СА отцю М Йо 4.23 А. Изч. М, А. Гр. яроспсоѵттпід. Вар. поклонника. Нвб. поклонник ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОКЛАКЫЖТН, ПОКЛАКЫЖ, П0КЛАКН6ШН Св. КОЛѢНОМЛ ПОКЛАКЫ/КТН. Гр. 7ГОІЕСО уоѵокАд.спа*;. Коленича, въс^однтъ ПЛТрНЛр^Ъ нл лмбонъ. Т Лфе к(люѵ) [...] ПОКЛОННТЪ СА КОЛѢНОМЛ ПОКЛАКЪ Е 31а 2-3. Изч. Е. Нвб. Срв. подклекна, подклякам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; подклекнувам диал. ДА. поковлнъ прич.-прил. ^ллтомъ поковлнъ. Гр. христокбМл]-то<;. Обкован със злато, се нл колесници ^ллтоыь ПОКОВЛНѢ СѢЖДЖ С 368.13. Изч. С. Нвб. покова св. диал. НТ, НГер, ЕтМл, ДА. покои, -ІЛ т. 1. Покой, спокойствие, успокоение, оврдфете покои дшлмъ влшнмъ М Мт 11.29 3, А, СК. Срв. СЕ 89Ъ 17; СЕ 976 21; СЕ 98а 11; д^ъ і^ндетъ отъ ѵлвкл. прѣ^одитъ ско^ѣ ве^дънлл (!) мѣстл. ішта покоѣ М Мт 12.433. Срв. Лк 11.24 М, 3; ѵѵврлтн с(А дше моѣ въ покоТ твоі СП 114.6; очрготовнтн са отъселѣ. не нл покон. нн нл пнфіж СЕ 90а 16; помнловлтн рлвл ... о\рсънжвъшллго вь легъкъі покои СЕ 58Ь 23; дл оѵрже ннк'деже покоіл ннк'деже осллвыенніл С 57.5; дл ^оѵрдъіА сед нлшед жн^нн въ покон съврьшнвъше. конецъ ве стрл^л П0Л8ѴНТН С 67.29; нн тлмо покоіл полочрѵншд С 98.28. // Образно. тъі бо есн покон рлвочр твоемочр ^е вже нлшъ СЕ 57Ъ 10. Срв. СЕ 58Ъ 9. 2. Почивка, отдих, наведе нъі вь покоі СП 65.12; лште длмь сонъ оунмл моТмл ... Т покоТ кротлфомл моѴмл СП 131.4. // Място за почивка, покои, ъко Т^върл ГЬ СНОНЛ. I неволи Т въ ЖНЛНШТІ севѣ. се покоТ моі въ вѣкъ вѣкл С/7Д.31.14. 3. Смърт, кончина. мцл пои, вГ покон стлл оцл нл нолнл ^ллтооѵрстллго А 127а 9; покон ісѵр нлвгнночр Е 20а 14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, ЗЛ. Гр. ссѵаяаѵ-<яд, аѵестн;, катапанстн;, ауоауихд. Вар. покоі, покоТ. Нвб. покой ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поконнъ, -ъін прил. 1. Спокоен, тих. нл водѣ покоінѣ въспітѣ мн СП 22.2; тлковл поконнл прѣнде нлдъ мнояв ношть С 265.14. 2. Като същ. поконнл ср. мн. Гр. [та] аѵалап-стіца. Заупокойни, упокойни -църковно-богослужебни песни [стихири или канони], положени за съботната служба, за погребение и парастас. се сжтъ поннл отъ сждѣ А 86 1. Изч. А, СП, С. Гр. тг[<; аѵаяаистеш^, аѵателао-реѵоі;. Вар. покоінъ. Нвб. покоен 'спокоен’ остар. ОА, ВА, АК, НГер. Срв. [с]покоен. поконтн, пококк, поконшн св. Дам душевен покой, мир; упокоя, успокоя. прндѣтс- кь мънѣ въсн трочр-ждлввштен са. I оврѣмененнн. і л^ъ покобб въі М Мт 11.28 3, А, СК. Срв. СЕ 86а 3; СЕ 89Ъ 13; покон дшяб рлвл твоего сего. нл мѣстѣ свътълѣ СЕ 57а 2. Срв. СС ІІІ6 16; рлвл твоего ... нл лонѣ лврлмлн покон СЕ 57Ъ 9. Срв. СЕ 57Ь 23; покон в'са оца нлша и млтерн СЕ 65а 22; покон дша рлвъ твон^ъ СЕ 64а 1. Срв. СЕ 64Ь 15; влсъ поконтъ жнвотъноіе. мсне же мон $ С 19.18; нъ к-л'мл ілко рлвл КРНСТОВЛ ЛЮБЬВе НМЛТЛ ПОКОНТН М01Ж Кочрдость. то іежо вл рекж лкъі отьць. то послоѵршлнтл С 203.27-28. покоыь 277 поісровнфб поконтн ^лконл. Гр. аѵа.каѵсл тоѵ ѵб(іоѵ. Изпълня закона, дл подъ- ^ЛКОНЪНЪІА НСКОЧрПНТЪ. Н СЛМОГО пок°нтъ ^лконл С 416.24-25. М, 3, А, СК, СС, СЕ, С. I)э. аѵгхгагйм, біаѵалаисо. Нвб. покоя [се] остар. ВА, АК, БТР, АР, РРОДЦ. поконь, -н м. Начало. (п)око(..) (вэіс. поконь, Мирчев, Кодов, Индекс, с. 246) сълнѵн(ѣ) его до конъцл н^вѣст(..)н(ъ) оѵрдръжнмъ Е 8а 17; поконь прѣмждрості стрл^ъ гнь СП 110.10; плкъі поя1 [!] пжтоу вллгоѵр творітнті прлвс-дънлл К 16 22. Изч. Е, СП, К. Гр. ар/т]. Нвб. Срв. [на]покон нареч. диал. 'накрая, най-после’. ПОКО^НЬК, -ІЛ ср. Покорство, покор-ност, подчинение, се сжтъ дѣлл. ллъклнне ... съмѣренне. покоренне СЕ 696 24—25; онн жо покореннТ стллго кононл досели прѣвъішд С 53.19; нл покл^лнніе покоренню С 321.27-28; вѣдѣ во влше покорс-ннк С 495.4-5. Изч. СЕ, С. Гр. гототауп, тепЗрѵіоѵ. Вар. покорения, покоренне. Нвб. покорение остар. ВА, ЕтМл. Срв. покорност ОА, АК, НГер, БТР, АР; покоряване ОА, НГер, АР. покорнтн, покори;, покорншн св. Покоря, поставя под своята власт, подчиня. покорі лгодн нлмъ. Т іа^ъікъі подъ ногъі нлшка СП 46.4; въсѣ покорнлъ ес1 подъ нозѣ его СП 8.7; покори емо\р в'са врлгъі СЕ 56 23-24; покори подъ ноглмл его. в'са поглнъскъиа врлнн. лмвАфе врлнь СЕ 19а 7; дл покл-жешн ілко вьсл тн покоренл сжтъ С 164.15. Изч. СП, СЕ, С. Гр. окотасаш. Вар. покорітн. Нвб. покоря [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. покорнтн са, покори; СА, покорншн СА св. Примиря се с волята, с властта на някого; покоря се, подчиня се. мнѣ іноплеменьніці покорншіл сіа СП 59.10. Срв. СП 107.10; покорнсте лн сд понѣ нъій"ѣ С 33.20; покорн мн сд ѵловѣѵс-. н остлвъ сд крьстнілньствл съ нлмн іед'нлко вждн С 60.25; покорн мн сд. н к-д'ноочрменъ мн вждн С 65.11; лште лн очрво покорншн мн сд вждешн ѵьстенъ въ поллтъ мокн С 65.13-14; покорите сд вькочрпѣ цроѵр ^лконо^. н жьрѣте вогомъ С 69.22-23; нѣсн лн кште покорнлъ сд жрьтн вогомъ С 149.23; лште лн ровъ іесн. съ стрл^омъ сн господнночр покорн сд С 328.15; ннклкожс- покоръл^ж сд С 30.14. не покорнтн са. Гр. алеп1е'ю, оп пеѵбороа. Не се примиря, покоря, подчиня, прокъ же н^ъ к-дмлѵе не пок°рдште сд. по днілволовѣ снлѣ. н тджько сн сътворнвъше о съкрочршеннТ кочрмнрл свок-го С 35.18-19; повелѣ ВЪДЛТН СД КМОЧ]1 Н СЬ ННМЪ БЪІТН. нлн не покорнвъше сд осжжденомъ въітн нл сьмрьть С 58.20; іедно неволите нлн отъврѣштн сд ^л н съ нлмн веселнтн сд. нлі не покордште сд меѵемъ дьнесь съконѴлтн сд С 59.17; лште цѣслрочр твогсмоѵр очрстдштоѵр мене не покорн^ь сд. клко мі сд іестъ тевѣ покорнтн С 61.19; іед'но отъ двою пръдълежнтъ влмъ. нлн жъръше вогомъ вь слнъі н вь ѵьстн достонномъ въітн. нлн не покорнвъше СД ОТЪАТН жнвотл н воннъство С 70.4. СП, С. Гр. -ояотаааоцаі, яеііЭораі, яеіФархеш. Нвб. Вж. при покорнтн. покровнтель, -іл т. Защитник, покровител, закрилник. тъі есі моі покръ-вітель СП 70.6; покровнтел"ь боаштн-Т^ъ са юго С 3.14—15. Изч. СП, С. Гр. сгкеяастгп?. Вар. покргштель. Нвб. покровител ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. покрокнфе, -л ср. покровифе стоѵрдл [стъідъко]. Гр. трд аіахиѵгі<; каА/орра. Препаска на слабините, лнствне смоквнно вь^ьмъ. свон стоѵрдъ покръівллше... въ тд вьнн- поісровъ 278 поісръітн де смоквн. тоа стъідькл покровнштл. словесемъ очрсо^шн С 348.4—5; отънд тн стоѵрдл покровнштл. н длстъ тн лкъі снѣгъ. одеждж С 348.7. Изч. С. Вар. покрокнште. Нвб. Срв. покровец м. диал. Дюв, НГер, ЕтМл; покров т. ЕтМл; покровица ж. 'черга’ НГер, покровина ж. ЕтМл. покровъ, -Л м. 1. Покрив, отъкръішд покровъ ндежс- вѣ М Мк 2.4 3, А, СК; ПрНМАТЛЛЪ СА вьне^ллпж ... іс покровл влньскллго СЕ 546 12-13. // Образно. рлспрострѣ обллкъі вь покровъ імъ СП 104.39; гь покровъ твоТ нл ржкж деснжкж твокж СП 120.5. 2. Прен. Защита, покровителство; защитник, покровител, прнде воржштн-нмь сь лкобьвькж кръпъкъ покровъ С 251.26-27. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. сттеуг], аке'тгп. Нвб. покров църк. и остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Покровник МИ СНМБ. покропнтн, покроплкк, покропншн се. Поръся, наръся, н тлко покропн вьсь ылрод' С 3.30; ѵьстьнокж кго кръвнкж покропнмн С 332.1-2. Изч. С. Гр. бшррсаѵш, раѵті^со. Нвб. покропя, покропвам диал. НГер, ЕтМл. покръвітель вж. покровнтел"ь. покръівлтн, покръівляк, покръівлкешн несв. 1. Покривам, скривам, потулвам. ннктоже 0\рБ0\р СВѢТНЛЬЫНКЛ въжегъ. покръівллтъ его съсждомь М Лк 8.16 3, А, СК; онъ пслнымь съкровнште покрівлшс- К 16 16. // Слагам нещо като преграда, прикривам, притулвам. овъ же колѣномл лнце покръівллше С 466.13; лнствне смоквнно вь^ьмъ. свон сточрдъ покръівллше С 348.2-3. 2. Покривам, застилам, обвивам, н с кйкмл НОСАТЪ прѣстолъі. н покръівліжтъ шестокрнльннн С 458.14. // Образно. н сльньце лкотокж поісръівлкмо са жел'екж С 426.22. 3. Покривам, заливам [с вода], заемам изцяло повърхността на нещо. і се тржсъ велнкъ бъістъ въ морн. ѣко покръівлтн са корлвлю влънлмн М Мт 8.24 3; и ... ПрОПННЛКАН НСБЛ ѢК0 Н КОЖЖ. ПОКрЪІВЛЬА водлмі прѣвъіспръпѣ сго СП 103.2. - са страд. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. коА-бятю, сгцу-ксЛпктсо, атеуа^ш, катаксЛпятю. Вар. покрівлтн. Нвб. покривам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. покръітн, покръіітк, покрънешн се. 1. Покрия; сложа нещо върху друго така, че да го закрия, ннѵтоже во естъ покръвено еже не отъкръвено вждетъ М Мт 10.26 3, А. Срв. Лк 12.2 М, 3, А, Б; покръікж ска кровомъ крілоѵр твоею СП 60.5; въ кровѣ кръло\р твоею покръіеші мка СП 16.8; вь денъ ^ълл моего покръі мка въ тлінѣ кровл своего СП 26.5; вллжж Тѵѵснфл н ннкоднмл ... не крнльмл нъ пллштлннцевв вогл покръівъшл С 458.7-8. 2. Покрия, засипя, затрупам. тогдл нлѵънжтъ гллтн горлмъ плдъте нл нъі. I рслъмомъ покръінте нъі М Лк 23.30 3; ѵѵтъвръ^е ска ^емлѣ. н пожрѣтъ длтлнл. н покръі нл сънъмнфі лвіронл СП 105.17; покръі-въ са въ гровѣ клменемь. покръілъ есн в'сд грѣ^ъі СЕ 21а 20; влсъ не ^емл'ъ покръілл. нн нево прНАТЪ С 97.2-3. 3. Покрия, заема повърхността на нещо. покръі горъі сѣнь его СП 79.11; вллсъі же гллвж покръілъ есн. дл не врѣднтъ са н^мѣненнемь вѣтръ СЕ 1Ъ 10. // За вода - залея, покръі водл СЪТОЖЛІЖфІАКА нмъ. нн едінъ отъ нрсъ не і^бъістъ СП 105.11; нн оврлткдтъ ска покръітъ ^емлкА СП 103.9; врлгъі Тр;ъ покръі море СП 77.53; въсверѣ-пѣвъше во влънлмн. съ ^емЧсОИ' са ворстъ. I коньцд в'секА вселенъііА покръітн тъфнтъ са СЕ 1ск 20. // Образно. ѣко тевс- рлді прнАсъ поношеніс. покръі срлмотл лнце мое СП 68.8. покоѵ^снтн 279 ПОІСЫВЛТН 4. Забуля, закрия, обвия, покрия, н покръі мьа тъмл СП 54.6; нлпрлсно обллкъ покри кго свѣтьлъ С 570.7. б. Прич. тин. деят. като същ. покръівъін т. ед. Гр. о ок&пааад. о) Този, който е покрил, скрил; покрилият, скрилият. дьждъ мн ѵѵ ВЛЛДЪІКО. СО ГО ВНСДШТЛЛГО ЫЛ дрѣ НЛГЛ. а*' покръиж ПОКрЪІВЫІІЛЛГО мокго състлвл нлготж С 455.9. 6) За Исус Христос - този, който е изкупил, оправдал; изкупителят. длждъ мн сего мрътвллго въкоѵрпѣ н вл. дл покръінк покръівъшллго моіл ве^лко-нніл С 455.11. 6. Прен. Оправдая, изкупя, опростя [грехове], тн покръін мн жн^нн скврьнж С 392.9; ннѵтоже во кго въ^може покръітн С 508.24. 7. Укрия, премълча нещо. грѣ^д моего не покровъ (!) СП 31.5; покръ (погр. вт. покръі, Север., с. 113, бел под линия) вьсіа грѣуъ-н-уъ СП 84.3; покръілъ есн в'са грѣ^ъі СЕ 27а 21. 8. Прен. Защитя, запазя, закриля. покръін міа отъ сонъмл тъм-внвъі^ъ СП 63.3; покрънж і ѣко по^ил іміа мое СП 90.14; покръін іа отъ сѣтен. непрнѣ^нннъ СЕ 186 15-16; Тс ^с... посълл ма покръітн тд С 3.5; ^с ... посълл аг'і%\л свокго н покръі мд очрвогжкк ілко о\рп'вл^ъ нл (Л. С 5.4-5. // Спася, закриля, облекча, лютл кстъ ^нмл нъ сллдъкл породл. БОЛѢ^-ньно съмрь^еннк. нь сллстьнъ покон. МЛЛО Д0Ж’ДѢМЪ. н лоно лврллмл плтрн-лр^л покръіктъ нъі С 91.6. ~ са страд. М, 3, А, В, СП, СЕ, К, С. Гр. аяокрблхсо, аттосгцях03) кахакрняхю, критітсо, ксй/бяхсо, кахакЛ/б^со, і5бА.тш>, орофосо, сткегоі^со, сгоу-коЛияхсо. Нвб. покрия ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. покочрснтн СА, ПОКО^ШЖ СА, ПОКОуСНШН СА се. Опитам се, направя опит, усилие. очрстьнѣ оскврьИеныл сжштн нсплььГенѣ. двнгнжтн покоѵршж са С 528.6; покочршж са ... слоѵршлілчштн- нмъ тѣ^ъ не лъжьнж постлвнтн плмать С 534.17. Изч. С. Гр. теіраораі. Нвб. Срв. изкуся се. покочршлтн, покоѵршлкк, покочршлкшн несв. Намислям, решавам да направя нещо; опитвам, ровъ кже вьс-^отѣ то же сьтворн. л лн вллдъікл не може. кже е поко^шллъ С 502.7. Изч. С. I)}. собокеш. Нвб. Срв. изкушавам се. покоушлтн са, покоѵршлвк са, покоѵршл- кшн са несв. Старая се, опитвам се да направя нещо. вельБждочр лежАШточр нл мѣстѣ н покочршлжшточр са вьстлтн С 218.13-14. // Опитвам се да направя [обикн. нещо недобро, лошо], дл ыікъіже отъ вллдъікъ ... лювъві плътъсцѣі не ^рлніті покочршльл са К 26 33; о\рглснтн ПОКОчрШЛА са неоѵрглснмъін пллмъ С 435.3; овъі н^ъ сѣньннца сътворн. овъі же н рл^лрлтн покочр-шллше са С 190.28-29; тъгдл влл-ДЪІКЛ ТЪ ... П0К0\рШЛА СА осллвнтн отъ НЛСТ01ЛННГЛ бллгъіа вѣръі ... ЛЛСІСЛЛШ6 а С 86.27. // Стремя се към нещо. вллжеыъ не осжждлан севе. о немже покочршлетъ са Е 4б 1; дшлмн вллстн покоѵршлкте са С 88.16. Изч. Е, К, С. Гр. яеіраораі, фЛоѵікем, Ріа^ороа, бокіра^со. Нвб. Вж. при покоушьтн. ПОКЪІВЛНЬК, -1Л ср. покъівлньк гллвъі. Гр. кхураи; кефа-Х.т}<;. Поклащане на [с] глава [като израз на неодобрение, пренебрежение, презрение, съжаление]. положнлъ нъі есі въ прітъѵіж въ іа^ъіцѣ^ъ. покъівлнье гллвъі въ лк-де^ъ СП 43.15. Изч. СП. Вар. покіівміьс-. Нвб. покинване 'кимване с глава’ остар. НГер. ПОКЪІВЛТН, ПОКЪІВЛКК, ПОКЪІВЛКШН несв. покъівлтн глдвовк. Гр. кіѵею [тпѵ] кефаХрѵ. Кимам, клатя [закани- ПОІСЫЫОВбЫЬ^ 280 полагатн телно, с укор] глава, мныо ^ода-штен же ^оѵрлѣА^ж н. покъікліжште главамн свонмн М Мт 27.39 3, А, СК. Срв. Мк 15.29 М, 3, А, СК; ВЪСН ... ПОКЪІВАША ГЛАКАМН Е 315 11-12. Срв. СП 21.8; вндѣшіл міа ПОКЪІВАШКА ГЛАВАМН СВОІМН СП 108.25. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП. Нвб. покивам, покивна диал. НГер, ЕтМл. покгіновеяыв, -іа ср. Кимване като знак, указание за нещо. покъінове-нннмъ н повелънннмъ отѵемъ. иа ^емыж съшедъ С 176.7. Изч. С. Гр. ѵенра. Вар. покѵ.іноесіініс. Нвб. Вж. при покъікміі.к. ПОКЖПАТН СА, ПОКЖПЛКК СА, ПОКЖПЛСШН СА св. Умия се, измия се. н отъ ко^плл АШТС Н6 ПОКЖПЛІЖТЪ СА НС ѢДАТЪ М Мк 7.4 3. Изч. М, 3. Гр. ратга^ораі. Нвб. покъпя [се] ’къпя се кратко, малко време’ ОА, НГер, ЕтМл, АР. пола, -ъі ок. Половина, край. вндѣтн КНОШЖ КрАСЪНА ... ОБЛѢѴеНА въ КОТЪІГЖ ЛЬНѢНЖ. рА^ДЪрАНЖ отъ горъі ДОЖН Н ДО долоѵр. Н ОБѢМА рЖКАМА КГО НМЪША ^А ОБѢ ПОЛѢ рН^ЬНѢН. Н ^АКрЪІВАІЖШТА ОБНАЖСННК СВОК С 187.7. Изч. С. Нвб. пола 'една от двете половини на нещо’ диал. ДА. ПОЛАГАТН, ПОЛЛГАКК, ПОЛАГАКШН НвСв. 1. Слагам, поставям някъде нещо, което нося или държа; турям, ннктоже- оѵрБо СВѢТНЛЪННКА въжегъ въ съкровѣ ПОЛАГААТЪ. НН ПОДЪ СПЖДОМЬ М Лк 11.33 3; съБірАКАі ѣко вь мѣ^ъ ВОДЪІ МОрЪСКЪІІА. ПОДАГАІА ВО СЪКрОВІ- штн^ъ ве^ьнъі (!) СП 32.7; повелѣвА- АШ6 ... Н СЪСЖДЪІ МЖѴНЛЬНЪІА ПрѢДЪ ннмн полагатн С 174.30; съндтъ бога ВЪ ПЛЬТН ОТЪ ДрѢВА. Н ПОЛАГАКТ' НА ^ШН ВЪ ПЛЬТН БОГА НАГА С 455.30. // Слагам нещо някъде с определена цел, поставям, ѣможе колнжъдо ВЪ^ОЖДААШО. ВЬ ВЬСН ЛН ... НА рАСПЖ- тнуъ полагла^ж неджжънънл М Мк 6.56 3. // Погребвам, млрнѣ жс маг- ДАЛННН. I МАрНѢ НОСНОВА. ^ЬрѢАШСТО къде н полагаа^ж М Мк 15.47 3, А; КАКО же къ гровъ I КОГДА. I отъ кърсъ. ХЪ ЖІ^НЬ ПОЛАГАСТЪ СА. СВАТЪІ^Ъ словесъ да послоѵршлемъ К 146 4. Срв. С 452.26. 2. Поднасям, предлагам, предоставям, прѣломн ^лѣбъі. і даѣшс оѵрѵеннкомъ свонмъ. да пола-гаіжтъ прѣдъ ннмн М Мк 6.41 3; кьсѣкъ ѵлвкъ прѣжде доврое внно ПОЛАГААТЪ М Йо 2.10; полагаіж тн КЬСА МО А сждъі С 503.10. //Подхвърлям нещо, мятам, не даднто сцТе- ННІА ПЪСОМЪ. НН П0ЛАГА1ТС БНСбрЪІ ВАША прѣдъ евнннвчмн СК Мт 7.6. 3. Превръщам нещо в друго. ПОЛАГАЬХН обакъі въі-нс^ожденье свое. х°Аіан на крнлчр вѣтрьнк СП 103.3. 4. Считам, смятам, на мнение съм; предполагам. ПОЛАГААШе кдннж БЪІТН отъ велнкъін^ъ довротъ кже не мъітн сд С 280.23. 5. Обличам, надявам [дреха], млріл же ѵ'то сътворнтн не очрмѣАше. многъі рн^ъі на ЖТрОБѢ П0ЛАГА1ЖШТН. Тѵѵснфл гоне^нжтн ^отѣашс С 239.30. 6. Установявам нещо, определям, тъмже н пАѵрлъ тъ полагаа очрстАВъ вештн ... реѵе С 375.26. 7. Привеждам, казвам, изказвам НеЩО. ПОЛАГААТ’ сніж прнтѵж довьльнж на прѣпьрѣннк С 371.18. 8. Отбелязвам, тѣмн сжт. (,)лаголъі полагана МЛ А 24. ПОЛАГАТН до\ршж свокк [^а кого]. Гр. тцѵ ѵігохцѵ рои хійгірі [илер тіѵо^] [вар. 6[8сорі, ётсібібсорѵ]. Давам си душата, жертвам се за някого. ПАСТЪірЬ довръі ДДІЖ СВ01Ж ПОЛАГААТЪ ^а овьца М Ио 10.11 3, А, СК. полагатн памать. Поставям за спомен [за възпоминание], л^ъ елмо- НЛЬ рАБЪ БЖ(Н) ПОЛЛГАЖ ПАМАТЬ (СѴЦ)& Н МАТерН Н БрАТ(8 Н)А КрЪСТѢѴЪ СН(УЪ) СЯ. пол&тл 281 полнвлтн поллглтн поспѣшеньк. Старая се, полагам грижи, многъ подвнгъ. троѵр- ДЪ ЖС Н П0СПѢШСЫЫ6 ПОЛЛГЛБКШТОЧр. ІЛКО ДЛ. ... КрЬСТНІЛНЬСКЪІА .... ВѢрЪІ рошнрнтн слово С 535.3. поллглтн склнъдллъ. Гр. тітігірі окаѵЗаХоѵ. Кроя козни, сплетни-ча, заговорнича. нл снл мре своеьл поллгллшс склнъдѣлъ СП 49.20. поллглтн спѣшеньк. Гр. пОррг шган-Зтуѵ. Грижа се, внимавам, старая се. по вьсл же лѣтл ... много поллгллшс спѣшеннк. ѵрѣво же дръжлтн С 279.18. поллглтн оѵрпъвлньк. Гр. тітЭераі трѵ ікпі8а. Уповавам се. мьыѣ же прілѣ- ПЛѢТІ СА Б5Ѣ БЛЛГО ОСТЪ. ПОЛЛГЛТІ НЛ гѣ очрпъвлнк мое СП 72.28. поллглтн оѵрѴАСтые свок. Гр. трѵ цері-8а (іоп тгдтцдд.. Съпричастен съм. съ прѣлюводѣі очрѵіАстъе свое полл-гллше СП 49.18. прѣдн поллглтн. Гр. лрорбьШо. Предлагам, мыіатъ са плс^ж творд-ште. клмл оѵрмомъ стъідькомъ. опръс-нькъі прѣдн поллглкктъ. нже прнсно неоврѣ^лнъі срьдьцн С 418.11. ~ са страд. М, 3, А, СК, СП, К, С, МЛ, БН, СН. Гр. ■гідгіці, кататііЗгцп, тгротііЭпрі, опотііЭгціі, РаЛАсо, ётраХХсо. Вар. поллглті. Нвб. полагам ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поллтл, -ъі ж. Палат, дворец, лште лн оѵрво покорншн мн са вждешн ѵьстенъ въ поллтѣ мокн С 65.14; не ндѣлстл прѣжде въ поллтж къ цроѵр С 205.20. // Образно. посъллнъ бъістъ глѵррн-нлъ. къ доѵршевьнѣн поллтѣ. цѣслрл лггёломъ С 244.15. цѣслрн поллтъі. Гр. та |ЗастіА.еіа. Царски дворец, палати, повелѣ прнвестн н съ всѣкоіж ѵьстняв въ поллтъі цѣслрд С 199.2. Изч. С. От гр. паХатіоѵ. Нвб. полата остар. ВА, ЕтМл. Срв. полата ’чардак’ диал. НГер; палата, палат ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. пол"о, -|л ср. Поле, равнина, полѣ твоѣ нлсъітіатъ сіа точркл СП 64.12. Срв. Е 21 б 7; сътворі ѵгсдесл. въ ^емлі егочрпетьстѣ нл полн тлнеосѣ СП 77.12; въ^дрлдочріжтъ сіа полѣ. і' вьсѣ ѣже въ нір;ъ сжтъ СП 95.12; вьс^оділтъ горъі ні^ърсодкстъ въ полъ СП 103.8; оврѣ-томъ іж въ полн^ъ джврлвъі СП 131.6; ілкоже сс- пол'е сътворено вѣ. коіГемъ тсштн С 90.5. // Стесн. Бойно поле. въістъ нсрсоддштв кмо\р нл пол"е. глддлтъ вон свонрсъ С 191.24. Е, СП, С. Гр. тебіоѵ, картоф. Нвб. поле ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Банско поле МИ, Горно поле МИ, Полето МИ ЙЗ.МИПан. полемонъ, -л и полемъ, -л м. ЛИ. Поле-мон - пазач или вратар на езически храм в Смирна, който принуждавал християните да принасят жертви на боговете, полемонъ н сжштнн сь КБмъ н вьсь нлродъ. помлъ-ѵлша С 129.18; тлѵе въпрлшл лсклн-пнлдл полемѵѵнъ. н лн тъі крьстнілнъ іесн С 132.27; полемѵонъ реѵе. пожьрн оѵрво по цѣслрочр повелѣнню С 132.2; прнде к ннмъ пол'емъ. н нже бѣл^ж сь іГнмъ. вь^нсклті н вллѵнтн крьстніл-нъі. нл трѣвъі н нл оскврььГеннк С 125.12; пѵѵлемъ реѵе. ѵо пноннк. покорите сд лкъі н вьсн С 126.1. С. Гр. ПоХерсоѵ. Вар. полемѵѵнъ, пѵѵлсмъ. пол'емъ еж. полемонъ. полетѣтн, полеірж, полетншн се. Полетя, литна, н рѣ^ъ къто длстъ мнѣ крілѣ ѣко голжвн. н полеіри; н поѵнж СП 54.7. Изч. СП. Гр. тетороа. Нвб. полетя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полнвлтн, полнвлиѵ, полнвліешн несв. 1. Поливам, изливам течност върху нещо. повелѣ соль съ оцътомъ съмъснвъше полнвлтн рлнъі іего С 116.19; полнвлті н оц'томъ съ солнкк рлстворнвъше ... рлнъі кго С 161.16. 2. Поливам, напоявам с вода П0ЛН7ЛТН 282 положнтн почвата около растения, мно^ъмъ нлѵънъшемъ о\р потока слднтн. нж-Д0Ж6 Н ГЛЖБННА ^бМЬА ВЪ. н вьсж ^нмж полнвліжштемъ нлмъ С 301.21-22; водокж полива кмо {погр. вт. полнваа кмо\р, Север., с. 354, бел. под линия) КОрбННКА. дл весъмрьтънъінмн ПЛОДЪІ въро\ріжштннмъ прнсно цвьтетъ С 354.2-3. Изч. С. Гр. катарреу.ш, тсоті^ш, арби. Вар. полн- ВЛТІ. Нвб. поливам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полн^атн, полнжж, полнжешн св. ПрЬСТЬ ПОЛН^АТН. Гр. ХОИѴ Я,е[%СО. Лижа пръстта [под нечии крака] в знак на подчинение, унижение, пръдо иь пріплджтъ етюпѣні. Т врлзі его пръсть поліжжтъ СП 71.9. Изч. СП. Вар. полі^лтн. Нвб. Срв. полижа, полизвам ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полнцл [погр. С 2.19] вж. палнцл. полніАТН, полъкк, полъкшн св. 1. Полея, излея, възлея течност върху НЯКОГО. НАДЪ ТЪЛОМЪ КГО. АКЪІ нлдъ ЖНВОМЪ. ПОЛНІА СВАШТ6Н01Ж ВОДОІЖ тѣло С 537.6; вллгословесенъ грддъі въ нмд господькГе. полнілтъ млсломъ и ВННОМЪ. ВЪПАДЪШАЛГО ВЬ рЛ5Ъ0НННКЪ| С 329.27. 2. Облея, залея нещо по цялата му повърхност, вьсь же илродъ СЪВЪрЛВЪ СА СТОГА^Ж П05Тр0\)ЧЖ-ште мжѵеннкл ... онъ же лште и ПОЛНІАНО ВЪАШб крьвнкк ВЬСб ТѢЛО С 117.17. 3. Напоя, залея изобилно. гво^дна остръі въно^нша въ о\рно\р- ШТЖ. И ОБОЧрШД И. И ВНІЖШТС- КГО женъл^ж. ілкоже кръвн кго ^емыж ПОЛНІАТН С 17.22. Изч. С. Гр. ётих«о, терірреш, тсХ.т|р6со. Нвб. полея, поливам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. положвньк, -(а ср. Вложение, влог, оборотни средства, дьвѣ прндл. и НЖ6 ПАТЬ ТАК0ЖД6. оноѵрде Ж6 пок&же отъ тогожде положение. овъ миожан и ОВЪ ЖО ^оѵрждон прнносъ ПОКА^ЛСТА С 376.8. положеньк ѴЬСТЬНЪІКА Н СВАТЪІІА рн^ъі сватъна БогороднцА. Полагане на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна. Пр. на 2 юли. &ца н(о. в. положение ѵестънънкА и стъ-ИІА рн^ън стънкд бца А 150а 27. Изч. А, С. Гр. ЪпбЬеок;. Вар. положенніе, положение. Нвб. Срв. положение ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. положнтн, положж, положншн св. 1. Положа, сложа, поставя в легнало положение, і се мжжн на одръ носдште ѵлвка іже вѣ осллвленъ. і нсклл-вънестн и и положнтн н прѣдъ ннмъ М Лк 5.18 3, А, СК; положнша н оѵр ыогоѵр стааго С 562.14. // Положа отдолу, пъхна, егдл прн^однтъ свъ-тнльннкъ. да подъ спждомъ положенъ вждетъ. лн подъ одромъ М Мк 4.21 3; вь^емъ въжьженж свѣштж. поло-жнвъ подъ спждомь ... реѵе С 25.20-21. // Положа, настаня, і родн снъ свон пръвѣнецъ. і повнтъ і. і положи н вь ъсле^ъ М Лк 2.7 3, А, СК; Тво пьтіцл оврѣте севъ эдлм'нж. V грълнцл гнъ^до севѣ Уждеже положі пьтеньцкА своь\ СП 83.4. 2. Погреба, положа в гроб. I положи е въ новѣмь своемь гровѣ М Мт 27.60 3, А; оѵрѵеннцн его. вь^аса троѵрпъ его н положнша н въ гровѣ М Мк 6.29 3, А; вндѣша гровъ н ѣко положено бъістъ тѣло его М Лк 23.55 3; въ кдномь гровъ положи V С 26.9; вь^емъше тълесл нмъ. мѵрромъ ПОМА^АВЪШе. положнша на мъстъ ^нлменнтъ С 67.10; мжжн ... въ^аша тълесъ сто\рк>. н ... положнша на мъстъ. нлроѵнтъ С 185.11-12; положнша ѵьстънок кго тъло въ томъ гровъ С 532.7. 3. Положа, разположа, поставя, положн основлнне ыл клменс М Лк 6.48 3. // Образно. гГ вже ... положен ісповъдлнне клмъно СЕ 80а 4-5. //Положа, поставя мощи в мощехранителница. н тако положнтн... 283 положнтн... съвърлвъше костн стгін^с' мжѵсннкъ. положнша а въ рлкл^ъ С 81.11; въ^ь-мъше моштн нр;ъ положнша. ыл сва-тѣѣмь мѣстѣ С 219.16-17. 4. Поставя нещо върху друго, възложа, положа, ѣко ннк'тоже ржкъі нл рлдѣ ПОЛОЖЬ. I ОБрЛфЛІА СА ВЬСПАТЬ. ОѴрпрЛ- вленъ остъ въ црство нвсное СЕ 91 а 8; н прѣкрьстнвъ стъін еппъ н въ^-дъ^нжвъ. ржкж положи нл мрьтвьцн С 537.3. // Положа, сложа, надяна. положіль осі нл ГЛЛВѢ ого вѣнъць СП 20.4; У положі^ъ одънье мое въ врѣште (!) СП 68.12. //Поставя, закрепя. положнша врърсоѵр гллвъі его вннж нлпнслнж М Мт 27.37 3; нлпнсл жо н тнтлл пнллтъ. I положи нл крстѣ М Йо 19.19 3, А, Б. И Образно. поло-жілъ есі. скръвъ нл эдьвътѣ нлшемъ СП 65.11; вескврънъ съвлюдъ. вь ньже оврл^ъ ОБЛѢѴО СА. СНЛОКК ТВ06ИК ... шлъмъ спнью положь СЕ 99а 10. 5. Сложа, положа, нанеса по повърхността на нещо. врьньо положи мьнѣ нл оѵню М Йо 9.15 3, А. 6. Сложа, разстеля [образно]. поло-жнлъ есі тьмж V въістъ ноіръ СП 103.20. 7. Заложа, поставя [мрежа, примка]. положншіА гръшьннцн сѣть мьнѣ СП 118.110. 8. Вложа, пусна в оборот [пари], подовл тн вѣ положнтн сьревро мок прѣдъ продлкк-штннмн С 377.7. 9. Запазя, скрия, скътам, се мънлсъ твоѣ іжжо нмѣ^ъ. положенж въ очрврочрсѣ М Лк 19.20 3, А. II Скрия, заровя. дрочр^нТ жо съсждн крьѵлжьннн въ то МѢСТ0 нжде бѣл^ж положени сжтъ до д^ешь^ѣго С 53.10. 10. Махна от себе си, сваля, съблека, въстл съ веѵерл н положи рн^ъі М Йо 13.4 3, А, СК. 11. Върна нещо, отърва се от нещо. поманн водж склрнотъскллго. оѵрвоѣ-ВЪШЛ СА. I П0Л0ЖЫ1ІЛ съревро. I вь^- въшьшл са СЕ 49а 19. II Прен. Отстраня, премахна, со вѣджіре вьсь гнѣвъ положнмъ С 424.9. 12. Пред- ложа, поднеса, дам [храна], і прнемъ седмь тж ^лѣвъ ... прѣломн. і длѣшо оѵрѵеннкомъ свонмъ дл прѣдъ-ЛЛГЛІЖТЪ. I положнша прѣдъ нлро-домъ М Мк 8.6 3; дроѵргъ мн прнде съ пжтн ісъ мьнѣ. і не нмлмъ ѵесо положнтн пръдъ ннмь М Лк 11.6 3, А. 13. Поставя, определя някого за нещо. л^ъ н^върл^ъ въі н положнмъ въь дл въі ндете н плодъ принесете М Йо 15.16 3, А, СК; въ ... нлпослѣ-дъкъ днн сн^ъ, глл нлмъ сномъ. егоже положн. нлслѣдннкл въсѣмъ Е 6а 10; л^ъ прѣвѣнець положж і СП 88.28; се ѵвкъ іже не положі вл помоірънікл севѣ СП 51.9; въішьнѣго положілъ есі прівѣжіште твое СП 90.9; пркл во въ іа^ъіцѣ^ъ положнмъ та СЕ 82а 23. 14. Поставя задача, наредя, положн во пллмѣно копьк блюстн породж С 308.24; положнмъ скоростник съконь-ѵлтн С 543.16. // Определя, отредя. БЛГСІТ6 іа^ъіцн вл нлшего ... поло-жьшлего дшж мовк въ жнвотъ СП 65.9. И Отсъдя. I протешетъ і полъмл. I ѵасть его съ ѵпокрнтъі положнтъ. тоѵр вждетъ пллѵь н ск(р)ъжетъ ^жвомъ М Мт 24.51 3, А. Срв. Лк 12.46 М, 3. 15. Дам име, нарека, протнвж твоіе-мочр нрлвочр Н НМА твок положено въктъ С 71.17-18. // Използвам, употребя [дума], нжде са п(.)нлоѵрѵн грьѵьскы н словѣньскы строннѣ тѣмжде гллг(.)-льмь то тлко к положн^ьмь. нжде лн нлн дьльжлк сло(...) гоѵрвА рл^оумь то рл^оѵрмл СА не отьпо\рш(...)ѣмь гллго-льмь положн^ьмь к МЛ А 27, 29. 16. Поставя, насоча, обърна, прлвъдл прѣдъ ннмь ідетъ. і положітъ (влг. поло[л]ж, Север., с. 114, бел. под линия) въ пжть стопъі своід СП 84.14. // Образно. положіте срдцл влшл въ енлж его СП 47.14; положішіа нл нвсі очрстл своѣ СП 72.9.17. Прен, Вложа, вселя, положж д^ъ мон. нл немь М Мт 12.18 3, А, СК; положі вь ні^ъ словесл ^нлмнеі своі^ъ СП 104.27. положнтн. 284 положнтн.. 18. Прен. Донеса, наложа, не прн-дъ положнтн мнрл. нт. меѵь 3 Мт 10.34; н положішіа нл міа ^ъло вь^ довро СП 108.5. 19. Прен. Променя същността на някого или нещо, превърна, преобразя, положілъ с-сі рѣкъі вт. почрстт.ііікт; СП 106.33; положілъ есг почрстъши; въ е^ерл водьнлл СП 106.35; положнлъ нъі есі поношень (!) сжсѣдомъ нлшімъ СП 43.14. Срв. СП 79.7. // Образно. се піадыж і^мѣренъі ПОЛОЖІЛЪ 6СІ дні МОІА СП 38.6; положнлъ нъі есі въ прітъѵи; въ іа^ъіцѣ^ъ СП 43.15. 20. Прен. Уподобя, направя някого или нещо на друг [друго], положіші іа ѣко пешть г"ьи; (!) въ врѣміл ліцл твоего СП 20.10; положішіа ілемл ѣісо овоштьное эдлнілнште СП 78.1; въ моі положі іа ъко коло СП 82.14. 21. Прен. Изложа, покажа. ѵ‘то же гли; о сн^ъ. кже положі прѣдъ мнои; С 49.8. положнтн врлнь. Гр. тгсршакю. Нанеса удар, причиня рана, нараня, ндеже во прьвък сжпостлтъ врлнь положн. то\р прьвѣіе врлѵъ въілніе прнллглктъ С 251.3. положнтн доѵршж [свои;] [тъ. кого]. Гр. трѵ \|П)%рѵ [рог)] тйЗррг [гшёр тіѵод]. Дам си душата за някого, пожертвам Се. ДШЖ МОКч тъ. та положж М Йо 13.37 3, А, СК; дшж свои; положнтъ тъ дрогргъі своіа М Йо 15.13 3, А, СК; плстоѵуъ довръін н вллгън. положнтъ доѵршж свои; тъ. овьца своа С 328.22. Срв. С 144.4; вллсть нмлмъ положнтн доѵршж мои; С 499.19. положнтн ^аконъ. а) Гр. ѵороіЗвтёа), тг-Оераі ѵброѵ. Дам, създам закон, гъконъ положі мънѣ п пжть твоі СП 26.11. Срв. СП 118.33; ѣісо тъі тъ.-ісонъ положнлъ есн мнѣ СП 118.102; ^лконъ положі въ Тнлі СП 77.5. 6) Прич. сег. деят. като същ. тъ.-конъ положьн. Гр. о ІЧо|іоіЗетг|<;. За Бога — законодателят, л бъіша бо не н^лѣ^лн отъ ^лконл. не бъіша бо ^лконл положьшллго по^оѵрлнлн С 401.20-21. положнтн ^нлменыл. Гр. тііЗераі та сгпреТа. Дам знамение, положі въ егогрптѣ ^нлменіѣ СП 71.43. положнтн кого подъножьк ноглмл монмл. Гр. тг-дррг тіѵа гжолббюѵ [гжокатсо] тсоѵ лобсоѵ тгѵод. Подчиня, покоря някого, дондеже поло-жж врлгъі твоьх. подъножне ноглмл твонмл М Мт 22.44 З1, А, СК. Срв. Мк 12.36 М, 3, А; Лк 20.43 М, 3; СП 109.1. положнтн кого прѣдъ совои;. Гр. тѵ6г|-р[ тіѵа ёѵсшгіоѵ рог). Поставя някого за водач. Т не пожішіа {погр. вт. положіша, Север., с. 67, бел. под линия) вл пръдъ собои; СП 53.5. положнтн нл срьдьцн [свокмь]. Гр. тііЗгірі [тіііераі] ёѵ тг[ карбга рог). Сложа си на сърцето; поддам се на някаква мисъл, грижа, положн-ша вьсн слъішлвъшен нл сръдьцн^ъ свонмъ М Лк 1.66 3, А; положите очрво нл срдъцнрсъ влшн^ъ. не прѣжде по\ро\рѵлтн са отъвѣірлтн М Лк 21.14 3, А, СК. положнтн нл оѵрмѣ сн. Гр. осѵауіу-ѵюсгка) то сгоѵеіббд то врагзтон. Осъзная, съобразя, вндѣвъ же вьсе то н нл о\рмъ сн положнвъ ... ЛБНК вь^ьпн С 426.26. положнтн помоірь. Гр. тгтЗераг Роц-тЭеіаѵ. Помогна, положіуъ помошть нл сільнл СП 88.20. положнтн ржкж кого нл ѵьто. Гр. тітЭе-раг %еГра тіѵо<; ёѵ тіѵі. Направя някого владетел на нещо. положж нл морі ржкж его. V нл рѣкл^ъ десніцж его СП 88.26. положнтн срьдьце свок въ ѵьто. Гр. трѵ карбіаѵ рог) тгтіераг еід ті. Обърна внимание, положіте срдцл влшл въ снлж его СП 47.14. положнтн съвѣтъ. Гр. тііЗераі рогЛго;. Скроя план, замисля, доколѣ поло-жж съвѣтъ въ дші моен СП 12.3. Срв. СЕ 736 19-20. ПОЛО^АЬЫЬ 285 поло^ыошь положнтн тѣло свок. Пожертвам се, отдам живота си. положен тѣло свое ^е вже- нлшъ. ^лложнлъ ссн пжть б'сѣкон нс-прнѣ^нн СЕ 42а 11. положнтн оупъвлньге скоіе. Гр. хійероа хрѵ ё^тгіва. Възложа надежда на някого или нещо, уповавам се. дл положіатъ нл вл очрпъвлніс- свое СП 77.7. положнтн ѵннъ. Гр. хб^іѵ ёкіхѵОгціі. Определя, наложа порядък, ѵннъ жс положнвъ мнлостн проелв^н С 316.13-14. положнтн ѵоѵрдесл своіл. Гр. [хііЗераі] тсс тфата аотоп. Направя чудеса, [положі] ѵюдесл своѣ ыл полн тлнеосѣ СП 77.43. положнтн ѵьто въ оѵрмѣ. Гр. лрохѵде-раі ті сткокбѵ. Поставя си за цел, за ръководно начало, нже не вола бжна въ вьсе(м)ь жнтнн въ оѵрмѣ поло-жнвъ ... ^ллл^ъ же нмлт(ъ) ЗЛ 1а 5. положнтн ѵьто прѣдъ совонк. Гр. тгдг|-щ та ёѵатбѵ рои. Взема под внимание, отчета, отсъдя според нещо. положілъ есі слъ^ъі моіа прѣдъ сововв СП 55.9; положілъ есі ве^лконеніѣ нлшл прѣдъ собобб СП 89.8. прѣдн положнтн ѵьто ѵесо. Гр. кара-хѵдгціі ті коа хі. Предпочета, нъ довро ВЬ ВрѢМА ЛЛѴЪБЪІ. ПОКЛЛННІЛ прѣдн положнтн цѣльбъі С 358.24-25. М, 3, А, СК, В, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, МЛ. Гр. ті-йтіді, тіОерса, шго-пйррг, шсотідераі, катахііЭгціі, кататодераі, яротііЭпці, ёліті-Огцп, РаХХсо, ёѵатотдераі, ката/Уиш, пара-хііЭтціі, аѵакХіѵсо, лдууорса, яертіЭераі [вар. іткоЛёсв]. Вар. положітн. Нвб. положа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полоѵрдьнь, -е м. 1. Пладне, средата на деня. н^ведетъ ѣко свѣтъ прл-вьдж твокв. н еждъвж твоіж. ѢК0 V полочрдьнн СП 36.6; дл прѣвжд? въ волѣ^ын ж д'нен ... лфе лн ^ѣло стрлнл БЖД?. ТО ДО 0ВѢДЛ. лн до полочр д'нс-СЕ 38а 23; съ врѣменемь етеромь. прѣврлфлід са. нлн нл оѵртрьнвквк. нлн нл полочрд'не. нлн полоѵрнофн СЕ 54а 25. 2. Като нареч. полоѵрдьне. Гр. ресттфРріа^. По пладне, веѵеръ Т ютро н полочрдъне повѣмъ СП 54.18; вже посѣфен лврлмл. прѣдѣдл нлшего. полоѵрдьне. і лювь^но влгвн н. съ в'сѣмь домомь свонмв СЕ ПЪ 21. 3. Юг, една от посоките на света, въ^двнгшочр кретъ лр^нерею. нл въс-токъ ... н плкъі нл ^лплдъ тлкожде. н нл пол(?дне толнісожде н нл полоѵрнофъ тлкожде Е 31а 10. Изч. Е, СП, СЕ. Гр. рЕстт)рРріа [вар. то ѵбтіоѵ рёрос;]. Вар. полочгдыіе, полоудънс-, полоу- ДЫШ, П0Л8Д7.НС, П0Л8ДИС, ПОЛО^ДіІС, ПОЛОѴ^ Д’МС. Нвб. Срв. полуден м. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полоѵрдьКЪ, -нн прил. Пладнешки, който се отнася до пладне, до средата на деня, до времето за обяд. не очрвоішн сіа ... ото сърьмітд і демонл полочрдьнѣего СП 90.6. Изч. СП. Гр. ресгпрРріѵб<;. Нвб. полуден остар. ВА. полоѵрдьньнъ, -ъін прил. Пладнешки, който се отнася до пладне, до средата на деня, до времето за обяд. ^лпрѣфліж тевѣ трделвнце. полоѵрден'-нлл. іменемь гнемь СЕ 50Ъ 6-7. Изч. СЕ. Вар. полоудон'н7.. Нвб. Срв. полуденен ОА, ВА. полоѵрнофь, -н ж. 1. Дълбока, късна нощ, полунощ, н въстлвъше плкъі поіл^ж до полоѵрноштн С 70.26; полоѵрноштн же въівъшоѵр. повелѣ комнсъ свѣшта прннестн С 221.30-222.1. 2. Като нареч. полоунофн. Гр. реотц; ѵхжхбі;, рестоѵікхгоѵ, цеооѵокхіоо. Среднощ, в средата на нощта, полоѵр ноштн же въпль въістъ. се женн^ъ грддетъ. іс^однте въ сърѣтенне его М Мт 25.6 3, А, СК. Срв. С 369.2-3; ндетъ къ немоѵр полочр ноштн М Лк 11.5 3, А, СК; полоѵрношті въстл^ъ ІСПОВѢДЛТН С1А тевѣ СП 118.62. 3. Север, една от посоките на света, въ^двнгшочр поло^ѵлн 286 ПОЛО^УНТН крстъ Ар^нерею. на въстокъ ... н пакъі НА ^АПАДЪ ТЛІСОЖДО, Н МА ПОЛ8ДИС-ТОЛНКОЖД6 Н НА ПОЛО\рНОфЪ ТАКОЖД6 Е 31а 11; протнвж МАНАСтъіроѵр отьца НСАібНА. НА ПОЛОЧфОШТЪ СЪ^ЪДА ЦрЪКЪ- ве свата'го. прьвомжѵеннкА стефАНА С 208.27. въ [на] полоѵрнофн. Гр. реаоѵіжхіоѵ, ресщд ѵхжхбі;, цесгоѵѵжтік6<;, пері то реаоѵбктіоѵ, Ёѵ хй (іеооѵикхіф, тсері рвста<; ѵтжхад. Среднощ, в средата на нощта. N6 вѣсте во когда гь домоѵр прндетъ. веѵеръ лн въ полоѵр ноштн М Мк 13.35; нлн на полоѵрд'не. нлн полоунофн. нлн ве^ годннъі етеръі СЕ 54а 25; въ полоѵрноштн прншъдъшочр кнА^оѵр. н^веденъ бъістъ пакъі бла-женъін нрннен С 252.24; въ полоѵр- НОШТН Ж6 МОЛАШТСМА СА СВАТЪІНМА. просвьтѣ са свѣтъ велнкъ С 182.1; БЪІСТЪ ПО ОБЪІѴАК МОЛАШТО\р СА КМОѴр въ полочрноштн ВНДѢТН ЮНОШЖ КрАСЪ-на стоашта прѣдь ьПнмь С 187.2. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. реаоѵикпоѵ, цестт) р ѵо^, тб аркпкоѵ реро? [вар. то рбре-юѵ рерсх^І, ресггщрріа. Вар. полоѵріоіръ, полоу-ІІ0ШТ7,, полофіоштн, полоуношті, полоу ноштн. Нвб. полунощ ж. [м.] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; полуночи, полуноч нареч. диал. ДА; полуноще нареч. диал. ДА. полоѵрѵлн, -іа м. Съдба, участ, предопределение. коментАрнснн реѵе. тако МН ТВОН ПОЛО^ѴАН ВЛАДЪІКО МОН АНД\р- пато С 102.21. Изч. С. />. тохл. Явб. 0. полоѵрѵлтн, ПОЛО\рѴМгК, полочрѴАКшн несв. Получавам, добивам, приемам, гйж БЛАГОДАТЫЖ ЦѢЛЬБЖ ПОЛОѴѴАА^Ж С 531.22-23; моліаа^ж кго попнрАтн а К НАПрАСНЖ ВрАѴ'БЖ ПОЛОѴѴАА^Ж С 556.27. Изч. С. Гр. тоух<*ѵю- Нвб. получавам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. полоѵрѵеньк, -іл ср. 1. Приемане, придобиване. СЪБрАША СА НАрОДН МНО^Н ... ВЪ ►Рнрсъже МНОЖАНШНН волѣ^ньннн БѢША ... Н БЛАГОСЛОВСШбНЬК н полоу-ѴСНЬК НСЦѢЛ"6ЫЬЮ ПрНАША С 568.6. 2. Като нареч. полоѵрѵенькмь те. ед. Гр. сгахоцахах;. Случайно, ненадейно. ^аклннліж та ... ндеже Афе есн ... ілн полочрѵеньемь н есн оѵртоклъ СЕ 54Ь 1. Изч. СЕ, С. Вар. полочрѵсиье. Нвб. получение остар. ВА. полоѵрѵнвъ, -ъін прил. Сигурен, надежден; готов, въннж престоглтн боговн. полоуѵнвн етерн оржжьннцн. ТАК0ЖД6 н копннннцн. скорн господь-стѣн врАнн С 463.26. Изч. С. Гр. фЕреууоос. Нвб. получив остар. ВА. полочрѵнтн, полоѵрѵж, полоуѵншн св. 1. Получа, приема, придобия [образно]. петръ ПОКААВЪ СА МНЛОСТЬ полоѵрѵнвъ. БЖДеТЪ ПрНѴАСТЬННКЪ црствА твоего СЕ 80а 17; ѵо ... полочрѵнтн НБСНО црство. гчо помоли СЕ 60а 18-19; вѣиьца полоѵрѵнмъ вьсн отъ мъ^додлвьид бога С 63.25; да н мъі полочрѵімъ вѣѵьнжнк жн^нь С 68.16-17; А^Ъ ѴАДА НА ПАГО\рВЖ вашж ыѣсмъ прниГлъ. нъ паус да върожя га ... спсные полочрѵнте С 540.9-10; онъ реѵе сътворж вол'ж твокк цроѵр. тъѵънк да полочрѵж жн^нь С 65.19; конецъ ве стрА^А полвѵнтн С 67.30-68.1; нъ нъініашьнаа жн^нн СЪПОДОБНША СА. НН ТАМО П0К01Л полоѵрѵншА С 98.28-29. 2. Открия, намеря, да не нштжште кго н ые ОБрѢТАІЖШТе. ОСКрЬБАТЪ Н ОПбѴЛЛАТЪ са не полоѵрѵнвъше кго С 549.5; како естъ моштьно въ тонжде вьсн мно^ърсъ снцн^ъ полочрѵнтн ЗЛ 16 20; Аште лн СА н съвжде КОГДА до двок нлн трнн тацъ^ъ полоѵрѵнтн ЗЛ 16 22. 3. Получи се, случи ми се, постигне ме. н въівъ. ІТ. лѣтъ. снротоіж отъ родителю ОСТАВЬКНЪ БЪІСТЪ. ТО Ж6 ПОЛО\р-ѴНВЪ ... ОСТАВНВЪ ОСТАВЬКНАА КМО\р въса отъ роднтел'ь. нн о кдномъ нуъ ннкАкоже са попеѵе С 546.22. поло^ѵнтн 287 полъ СЕ, С, ЗЛ. Гр. Етптоухаѵш, тоууаѵсо, еоріа-ксо, ёукраттц; уіуѵораі, /арі^ораі, а^ібораі [вар. ката^ібораі]. Вар. полвѵнтн, полоѵрѵітн, Нвб. получа, получавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОЛОЖНТН СА, ПОЛОѴрѴЖ СА, ПОЛО^ѴНШН СА се. Само Зл. Получи ми се, удаде ми се. деѵофнлъ ... воа сътворнвъ нл скврънлвъід срлцннъі н^нде. н се сътворнвъ полочрѵн СА кмочр. кже кмочр вѣлше лкво С 56.3-4. Изч. С. Гр. отж шшгоухаѵю. Нвб. получа се ОА, ВА, НТ, НГер, ВТР, ДА. полъ1, -о\р м. Половина, ѣко егоже лште просншн длмь тн. до полъ цсрствнѣ моего М Мк 6.23 3, А; сс- полъ нмѣ-ннѣ моего гн длмъ^нштннмъ М Лк 19.8 3, А; ^ в пл ѵѵ полоѵр А 1536 18; пс& по % н^ по велнцѣ дне- о поле СК 1336 9;1?. въ вторнн. г. н& & полочр У Па 17. въ [об] онъ полъ. а) Гр. яераѵ. На другата [отвъдната] страна [бряг] на нещо; отвъд, егдл съкоыьѵл нсъ словесл сн. прѣіде отъ гллнлеьх. і прнде въ прѣдѣлъі нюденскъі. об онъ полъ норъдлнл М Мт 19.1 З7; въ очртрѣн дьнь нлродъ нже стоѣлше об онъ полъ морѣ. ВНДѢВЪ ѢКО КОрЛБЛѢ нного ые БѢ точр. тъкъмо едннъ тъ М Йо 6.22 3, А. 6) Гр. аѵтшёра. Срещу, на отсрещната страна, і прѣѣдж нл ^ем-л"іж глдлрннъскж(къ). ѣже естъ об онъ полъ гллнлѣьл ішедъшнз же емочр нл ^емлнк. съръте н мжжъ едннъ отъ грлдл М Лк 8.26 3. . нл [об] онъ полъ. Гр. еі<; то яеросѵ. На другата [отвъдната] страна [бряг] на нещо, отвъд, очр^ьрѣ же нссъ мьногъі нлродъі окръсть севе. повелѣ нтн нл онъ полъ М Мт 8.18 3, А, СК. нл ономъ полочр. Гр. еіс; то яёраѵ, яераѵ. На другата страна [бряг], насреща, отвъд, і лвне оѵрвѣдн очрѵеннкъі сво(А въннтн въ корлвь. I влрнтн н нл ономъ поло^р къ вндъ- слндѣ М Мк 6.45 3. Срв. Мт 14.22 М, 3, А, СК; ^смл"ѣ невъф'тллнмл"ѣ. пжть морѣ нл ономь полочр іор"дл(..) гллнлеѣ іа^ъікомъ 3 Мт 4.15 В. нл полъі прѣсѣірн. Гр. 5і%оторесо. Разсека на две. кгоже господннъ прншедъ нл полъі прѣсѣѵетъ С 107.29- 30. полъмл. Гр. ката реаоѵ. На две [парчета], н потомъ прѣтръшд н полъмл С 269.6. по ономоѵр полоѵр. Гр. пёраѵ. През отвъдната страна [бряг], і отъ тждочр въстлвъ прнде въ прѣдѣлъі нкденскъі. по ономоѵр полочр норъдлнл М Мк 10.13. протеелтн полъмл. Гр. біхоторёсо. Разделям на две, отделям нещо от друго, прндетъ гнъ рлвл того... і про-тешетъ і полъмл М Мт 24.51 3, А. съ оного полочр. Гр. яёраѵ. Отвъд, оттатък, на другия бряг. по Кемь ідоша нлродн мнозн. отъ гллнлеьл ... I съ оного полочр юрдли.. 3 Мт 4.25 А, СК. Срв. Мк 3.8 М, 3. М, 3, А, СК, Б, У, СЕ, С. I>. та дцпла [вар. та тцпат)], [то] "пцкто. Нвб. пол 'половина’ диал. ДА. П0ЛЪп, -о\р м. мллдьньць мяукьскл полоѵр. Гр. [то] араеѵ. Момченце, младенец от мъжки пол. вьстзкъ мллденецъ мжжъ-скл поло\р. рл^връ^льл ложеенл сто гвн нлреѵетъ са М Лк 2.23 3, А, СК. мжжьскъ полъ н [нлн] женьскъ. Гр. араеѵ каі [ц] -бцА-н. Мъжки и [или] женски пол [биологически], нѣсте лн ѵьлн. ѣко сътворн н ісконн мжжескъ полъ н женескъ. сътворнлъ естъ М Мт 19.4 З1, А; ндеже ліре есн. і отъннв-дѣже лфе ндешн. ілн елмъ есн вель-^ѣолъ ... нлн прнвндѣннемь са лвлѣіа. ѣко се мжжескъ полъ. ілн женескъ СЕ 54а 6-7. М, 3, А, СК, СЕ. Нвб. пол ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. польгл 288 польгьнъ поль^д, -а з/с. Помощ, благо, полза. ДД НМЖТЪ (Ж ... КЪ стъшн ДОМОМЪ. къ в'сѣкон поль^н подовънж СЕ 5а 19-20; понеже пооѵ^штенніе покд^дшд. Н НА ПОЛЬ^Ж ОБЬфЖІЖ ВЬСе ТВОрНШД. того рддн нево прндшд С 378.30. кдгл пользд [іестъ]. Гр. ті акреХеѵгса, т{ цкреАаТ, тщ (»фёА.еі,а, т( 6<ре\ос,. Каква полза [има], кдд полъза с-стъ ѵлвкоѵр. дште весь мнръ прноврдфетъ. д дшж своіж отъштетнтъ М Мт 16.26 З1. Срв. Мк 8.36 М, 3, А, СК; Лк 9.25 М, 3, А; кдѣ полъзѣ во кръві моен егодд сънідж въі нстълѣнъе СП 29.10; кдід во тн пользд отъ тълд стрдньндго сего С 454.22; кдд бо полкът еже въдѣтн. о прдвдід о^ѵеннід доврѣ. д вдждъ дѣдтн срдмьнъ X II Вб 9. ид поль^ж въітн. а) Гр. %реіа ёатіѵ. Потребно е. едныо же естъ нд поль^ж СК Лк 10.42. 6) Гр. сгорсрвреі. Полезен съм, нося полза, въсѣ мн лѣтъ сжтъ (нж) ие въсѣ нд полъ^-ж Е 2а 16. поль^д гестъ. а) Гр. юфеХеТ. Има полза, помага. дуъ естъ нже жнвлѣл-тъ. отъ плътн нѣ пользд ннкоеььже М Йо 6.63 3, А; внднте ѣісо ннкдкоже пользд есть. се весь мнръ по немь ндетъ М Йо 12.19 3, А. 6) Гр. опрфёрві. В помощ е, помага, нъ не вждетъ пользд твонмъ коѵрмнремъ. дште точр прндемъ С 131.6-7. поль^ж нмѣтн. Гр. юфеЯ.еш. Възползвам се, имам полза, пріемлжштеі во достоіно ѵьсть поль^ж імжтъ К 8а 39. поль^ж оврѣстн. Гр. шфеЯ.ёораі. Получа помощ, жс-нд едннд сжштн въ тотеннн кръве лѣтъ дьвѣ нд (де)сдтс-. I много пострдддвъшн отъ мъногъ вдлнн ... нн еднноьд пользд оврѣтъшн ... СЛЪІШДВЪШН 0 НСѢ. прн-шедъшн ... съ ^ддн прнкосно (!) сд рн^в его М Мк 5.26 3, А, СК, У. поль^ж прннмдтн. Получавам помощ. прн^ождддуж мно^н к нсмоѵ. н поль^ж прннмдд^ж С 548.27. поль^ж прнідтн. Гр. тщХёораі. Получа, придобия полза, довро во влдгодѣтнж н^вѣстовдтн срдцд. д не врдшнъі. от нн^же не прндшд полъха ^ождъшен Е 33б 18. поль^ж творнтн. Гр. шфеХясо. Принасям полза, егдд оѵрнъіемъ. ні оѵрѵенье ндмъ пользд творітъ. ш кд^днье К 56 20-21; ѵколювьѣ своего. велнкотж до слмого прѣ(...)ьѣ вьсѣкж поль^ж творѣдше емо\р К 36 34. кже нд поль^ж. Гр. то сорфёроѵ. Полезното, изгодното. помъіслнте оѵрво н неволите іеже нд поль^ж вдмъ С 70.7; (еже нд поль^ж ндмъ гь пеѵетъ сд С 70.8. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, X. Гр. (ВфеЛиа, то ал>ц<рёроѵ. Вар. поль^а, польза, ПОЛЪХА, П0Л7.3А. Нвб. полза ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поль^евдтн, поль^оѵріж, поль^очркшн несв. 1. Принасям полза, ползвам, много же оѵрво н вьнѣшьнынр;ъ вештнн нскоѵршенне нд прѣдълеждштнн рд-^оѵрмъ поль^евдтн ндмъ моштн нмдтн ЗЛ Па 10. 2. Извличам полза от нещо, използвам, дште реѵетъ ѵлкъ отъц,о\р лн мдтерн корвдн. еже естъ ддръ. I еже дште отъ мене пользевдлъ есн М Мк 7.11 3. Изч. М, 3, ЗЛ. Гр. шфеАесо. Вар. пользсватн. Нвб. полз[у]вам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поль^евдтн сд, полы$о\ріж са, поль^оѵр-іешн сд несв. Възползвам се, извличам полза, іже колнжъдо реѵетъ отцгс лн мдтерн ддръ. іже колнжъдо отъ мене пользевдлъ сд есн М Мт 15.5 3. Изч. М, 3. Гр. юфеХеороа. Вар. пользсватн са. Нвб. Вж. при пользсватн. поль^ьнъ, -ъін прил. 1. Полезен, който принася полза, ддждн ндмъ. дд полс^ьнъі вжджтъ вссѣдъі ндшд СЕ 18а 1; слдвд сднномочр во\р ... подвн-гъшюмочр (А^ІСЪ МОН БЛДГОДѢТЫЖ ... пдн съ^ъддтн дшн просвѣфенье н срцгс ПОЛЬСІСЬ 289 помагатн н оѵрмъ поль^ьнъ дл в'сѣка ашй. ... н^ведст' сл вь жн^нь вѣѵышж Р II 2.10-11. 2. Като същ. пользьною ср. ед. I)}. хо сп)(Хфероѵ. Полезното; полза, благо, обь^ождллшс вьсжд» по божню же П0П0\рШТеННК>. НАКА^ЛИч-ШТОЧроуМОѴр прнсно. ЫА ПОЛЬ^ЪНОК- С 191.15-16; въшсдъ въ домъ свон. ОБрѢТС- ^ЪЛО ТВОрАШТА. ПрОМЪІСЛОЧр НА ПОЛЬ^ЬНОК- ОЧрпрЛВЫЛІЖШТОЧ)' плчрлл С 169.11; прѣльштлкшн са нс- вѣдъі поль^ьнаа тн С 176.30. 3. Като същ. пользьна ср. тн. Гр. та сгорфЕроѵта. Полезните, добрите неща. прлвь-днвъін. прнноѵржденъ въі въ къснатн-нь грлдъ въ^нтн. н бъівъ точр н поле^ъ-нл свокн црьквн сътворнвъ С 282.5. до\ршн поль^ьнъ. Гр. ѵ|П)х®фе>лі(;. Полезен, добър за душата, душе-полезен. многъін^ъ бдагъі^а. н дшн поде^ьнъін^ъ довродѣлннн С 513.16. Изч. СЕ, С, Р. Гр. бсреЛо?. Вар. поль^ьнъ, поль-1ът>, поле^ьнъ, поле^ьмъ. Нвб. полезен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. подьскъ, -ъін прил. 1. Полски, който се отнася до поле; див. насъітіатъ сіа дрѣвд польскал. кедръі лівлнъскъі-іА-же есі ндслднлъ СП 103.16; еціе же н ско-тъі польскъил. н пьтіща нснънл СП 8.8. 2. Селски, гдко пдѵрдъ нѣк'то поль-скъін рлтлн ... съ крлсьнои; Ж6Н01Ж съп-рАже са С 169.4. Изч. СП, С. Гр. той яебіоп, ауроіко^. Нвб. полски ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Полска Скакавица МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Полски градец МИ, Полски Сеновец МИ, Полски Тръмбеш МИ, Полско Косово МИ, Полско Пъдарево МИ СНМБ. полѣтн, поли;, полншн несв. Пламтя, горя силно. вдАженъін же шсдъ нл мѣсто нждеже бѣлшс огнь рлждъжс-нъ. вндѣвъ пллмень полашть С 142.26. // Образно. н клко понесстъ млрніл огіГь вожьствл твоіего. прѣстолъ твон полнтъ ^лреи; свьта са С 250.18. Изч. С. Гр. фХеуораі. Нвб. 0. полчрклрпъ, -а м. ЛИ. 1. Поликарп -християнин, ученик на Йоан Богослов и ап. Павел; епископ на Смирна, умр. мъченически между 147 [?] и 167 [?] г. Пр. на 23 февруари. МЦА ф? НВ. СТАРО СвЙоМКА подѵкдрпд. с-ппА ^мѵрнъскл А 1426 18; ВЬ ДНН ВЬ^бГДА СА роді БЛАЖСНЪІН мжѵеннкъ полѵрклрпъ С 124.23. Срв. С 124.29; полѵрклрпъ стлрън (?) П4. 2. Поликарп - слабо известен хри-стиянин-мъченик. Пр. на 7 юли. мца ніо [кирилска приписка на л. 1506 м? низ | дё - бел. на Л. Кигг, с. 305, бел. под линия] ст?н мкъ с-очрс-ТАТА ПОЛѴКАрПА. Н ООѴрВАІЧѢ А 1506 1. Изч. А, С, П4. Гр. ПоЯджаркск;. Вар. полѵкдрпг. Нвб. Поликарп ЛИ, Поликар ЛИ, Поликаров ФИ СтИл,РЛФИ. ПОМАВАТН, ПОМАВАИ;, П0МАВАКШН НвСв. Обяснявам със знаци, давам знак с кимване, кимам, і тъ бѣ помаваіа нмъ. I прѣвъіВААше нѣмъ М Лк 1.22 3; помАВААуж же отъцю его како бн ^отѣдъ ылрештн е. і нспрошъ дъштн-цж напнса гла М Лк 1.62 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. Зіаѵебш, іѵѵеѵш. Нвб. Срв. маам диал. РБЕ, ДА; махам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ; помахнувам диал. НГер, ЕтМл, ДА. помагатн, помагай;, помагакшн несв. 1. Помагам; оказвам съдействие при преодоляване на опасности, изпитания, се во въ помлглетъ мі СП 53.6. Срв. СЕ 11Ъ 9; мілость твоѣ гГ помлгАше мьнѣ СП 93.18; к-г'да бо вь рлте^ъ оврѣтлрсомъ са. н помоліа^омъ БА. ТО ПОМАГААШе НЛМЪ Н ОДеЛЪВАА- ^омъ С 72.24; воже помагали рлвоѵр ... помоли н мнѣ С 160.18; господь же ПОМАГААШе ВЬСѢМЪ подвн^ліжштннмъ са на мжѵеннк С 210.5-6; помагааш6 кмочр вогъ вь вьсемъ С 285.24. // ПОМЛУЛНЬННКТ.___________________290_______________________П0МА7ЛТН Прич. сег. деят. като прил. помдгдіан. Помагащ, който помага. П0БѢДЖ СЪТВОрН ... НД ПДГОѴрБНЪІА персъі. Н НД ПОМДГДІЖШТДА ТѢМ' срд-цннъі С 566.24. 2. Прич. сег. деят. като същ. помдгдіан м. ед. Гр. о ротрдйѵ. Помощник, не отъстжпі отъ мене ѣісо скръвъ влі^ъ. ѣко нѣстъ помдгдьм СП 21.12; съмѣрн сіа въ тро^дѣуъ срдце іуъ. Т н^немогж н не вѣ помдгдіан СП 106.12. СП, СЕ, С. Гр. [іогііЭею, сгоѵерубм, стѵ-руорем, тпѵ Іохпѵ каі тт|ѵ аѵбреСаѵ тгарехо-роа. Нвб. помагам ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помд^дньынкъ, -д т. Църк. Помаза-ник - лице [в Стария завет], което чрез помазване с елей се смята за посветено на Бога и дарено с Божията благодат и избранни-чество. вцвеліѵыА спнъе рцркд і творід мілості ^оѵр своемоѵр. дадо^ н сѣмені его до вѣісд СП 17.51; помд^днь-нисъ (кирилска глоса към дадоаг, Север., с. 216 9, бел. под линия). Изч. СП. Гр. 6 хрютб?. Вар. пома^аньжкъ. Нвб. помазаник остар. ОА, БТР, АР. помд^днью, -и. ср. Църк. Помазване с елей на старозаветни царе и свещеници като знак за посвещаване на Бога и даряване с Божията благодат, кз ддвъ прѣжде помд^д-ньѣ СП 26.1. Изч. СП. Гр. тб хршбТіѵаі. Нвб. помазание остар. ВА, ЕтМл. Срв. помазване НГер, ЕтМл, АР; помазуване остар. НГер. помдг;дтн, помд^діж, помд^дюшн и помд-жж, помджешн несв. и св. 1. Покрия със слой от нещо, намажа, помд^д емоѵр оѵн връньемь М Йо 9.6 3, А. Срв. Йо 9.11 М, 3, А; кровыж сего овьѵ(.)те. помд^ъ прдгъі двьрін К 66 34. Срв. С 417.16; отъ тод же крьвн къждо подънмъ помд^дд^ж свогд тѣлесд С 51.16; врьнннмъ помд-^ддше оѵн н просвѣштддше ^рдкд С 476.25. // Образно. медъ во кдпл"етъ отъ оѵрстьноѵр женъі влждьнъі, ідже вь врѣмд помджетъ грьтднь твон С 351.2; н Тно много пооуѵдд^ж свдтдід. н дроѵргъ дроѵргд ДКЪІ вддгодѣ-тьнъінмъ мдсломъ, нд трьпѣнніе мжкъі н нд съврьшенніе мжѵенніл. помд^діжште оѵркрѣпыд^ж С 256.10. 2. Помажа с благоухания, елей [миро], мазила [за красота по религиозен обичай, по ритуал преди погребение или освещаване, посвещаване; при тайнството миропомазване и др.]. одѣемь гддвъі моеід не помага, сн же но^ѣ мон мнроіж помага М Лк 7.46 3, А, СК. Срв. С 395.14; тъі же поста са помажи главж своіж. I днце твое оумъін М Мт 6.17 3, А, СК; мдрнѣ мдгдд- ЛННН. I мдрнѣ НѢК0ВЛѢ Н САЛОМН. кочр-ПНША АрОМДТЪН. ДД ПрНШбДЪША помджжтъ I М Мк 16.1 3, А; бѣ же мдрнѣ ПОМД^АВЪШНѢ гд мѵровв М Йо 11.2 3, А, СК, Н. Срв. С 313.1-2; оврд^омъ іеръстъиъінмъ помд^двъ ... ыдѵд мд^дтн юго С 562.29-30. // Образно. сего рдді помд^д ткд въ въ твон. олъімъ рддості СП 44.8. Срв. Е 7а 1. II Прен. Изпратя с поръчка, с мисия; предопределя, дкъ гнъ нд мьнѣ. егоже рддн помд^д мд. БЛДГОВѢСТНТЪ ННШТННМЪ ПОСЪЛД МА М Лк 4.18 А, СК. 3. Прич. сег. деят. като същ. помл^дшре т. тн. Гр. оі Хрібцеѵоі. Помазаните; тези, които биват помазани с елей [при тайнството елеосвещение (масло-свет)]. дд вждетъ ид нцъленне. помд-^діжірнмъ сд нмь СЕ 27а 8-9. 4. Прич. мин. деят. като същ. помд^авъшніа з/с. ед. Гр. ц а^е(\раста. Тази, която е помазала Христос с благовонно масло, о помд^двьшнн гд мѵрромъ М 115.19. Срв. М 187.3; М 313.12; 3 79.24. ~ са страд. ПОМДЫЯчТН 291 помнловдтн М, 3, А, СК, Н, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. а>х{<рсо, Хрісо, етпхріш, ёяоЛеіфш, аттоцааасо, Хіпаі-ѵсо, Нвб. помажа, помазвам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. помъижтн, помлыж, помлиешн св. I. Дам знак някому [обикновено с глава, с ръка], і помлижша прн-ѵастьинкомъ нже бѣл^ж въ дроѵрзѣмь КорЛБН. ДЛ ПрНШвДЪШе помогжтъ нмъ М Лк 5.7 3, А; помлыж же семоѵр снмоыъ петръ въпроснтн М Йо 13.24 3; помлыжвъ жо нмъ ржкоіж реѵе къ Ммъ С 33.19.2. Прен. Подбудя, подтикна, насъскам. ьр;<нерен же помл-НЖША ЫЛрОДОѴр. ДЛ П&ѴС ВЛрЛВЖ отъ- покрстнтъ нмъ М Мк 15.11 3. Изч. М, 3, А, С. Гр. ѵеѴім, катаѵеисо, катааеім, аѵастеіо). Нвб. Срв. помахна, помахам ОА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; помахнувам остар. НГер, ЕтМл. помАНкНые, -іл ср. Знак, указание [обикновено с движение на ръката или главата], ^оддн по мороѵр лкъі по соѵдеоѵр н сверѣпъінмъ влъылмъ помлкоіннмъ ржкв твогею кротдн С 77.9; копннинцн скорн господьстѣн БрЛНН. П0МЛЛЫНЮ тъкмо, подвн^лынн БОЖНА скоротъі. дро^г' ДрО\(ТЛ ВЛрЛІЖ-ште въкоѵрпѣ С 463.27-28. Изч. С. I)}. ѵеСра. Вар. поммлшш, помллнню. Нвб. Срв. помахване ОА, АР. поммлтн, помлкк, помшшн кесе. Давам знак [обикновено с глава, ръка]; обяснявам със знаци, н тъ БѢ помма нмъ, н прѣвъівллиіе нѣмъ А Лк 1.22. Изч. А. Гр, біаѵегЗю. Нвб. помая остар. ВА. Срв. помахам, помахвам, помахна ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. помести, пометж, пометешн св. Помета, измета, почистя, тъгдл реѵетъ, ВЪ^ВрЛШТЖ СА ВЪ ЭДЛМЪ МОН ... I прн-шедъ оврАштетъ пр&^денъ. пометеыъ. оѵркрлишъ М Мт 12.44 3. Срв. Лк II.25 М, 3; ие въжнзллтъ лн свѣтн- льынкл. н помететъ эдлмныъі М Лк 15.8 3. Изч. М, 3. іу>. оарбю. Нвб. помета, помитам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пометлтн, пометмж, пометлкшн и помефж, помефсшн несв. и св. 1. Хвърлям, подхвърлям, хвърлям нещо пред някого, мн пометлнте внсерь влшн^ъ прѣдъ свнынѣмі А Мт 7.6. Срв. С 24.15; повелѣшд вльсвн пръстъі іемо\р отъсѣіслтн. ржѵьнъіА н НОЖЪЫЪІА. н ПОМАТЛША (ПОвр. вМ. помстлшд, Север., с. 268, бел. под линия) а прѣдъ стъімъ нѵеиж С 268.5. 2. Хвърлям нещо със сила, тръшвам. Тсполочг оѵрмрьтвівъше поме-тллрсж ил згемн С 39.8; крнѵдштс-мл нмл ... кръстил ксвѣ. н нл ^емлж помештжште севе С 137.15; прѣвъі же вѣсъ ынѵнм'же ^жде съкроѵршлд стлрьцл. н ѵдсто нл ^емыж помештд н С 553.4. Изч. А, С. Гр. рйХХсо, р(ятсо, Нвб. Срв. помятам, пометна 'хвърля, махна, премахна’ ЕтМл, БТР, АР, ДА. пометлтн сд, пометАкк са, пометлкшн са несв. Хвърлям се, просвам се пред някого, пометлл^ж слмн сд прѣд' ьГНмь С 556.20; пометл^ж слмн сд прѣдъ ноглмл юго С 568.29-30. Изч. С. Нвб. Вж, при пометлтн. помн^лтн, помнели;, помн^лгешн несв. Давам знак с очи, намигам, смигам. дл ие порлдоуіжтъ мн сіа ... ыенлвндіАШНі мсые ... V помнзѣіжфе оѵнмл СП 34.19. Изч. СП. 7>, 6іаѵе\5со. Вар. помнзлтн. Нвб. 0. помнловлтн, помнлоѵріж, помнлоумшн С0. 1. Помилвам, окажа милост, смиля се над някого. БАЛжеин мнло-СТНВНІ. ѢК0 ТН П0МНЛ0ВЛЫН вжджтъ 3 Мт 5.7 А, СК. Срв. СЕ 89Ь 5; тъі вьскресъ помнлочреші сноыл СП 101.14; сь мыогоіж мольвоіж моліллше сд кмо\р. помннлтн 292 помльѵлтн помнловлтн ^емыя; С 529.26-27; тъі ѴЛОВѢКЪІ плѣньннкъі въівъшд помнловл С 505.23; (н)жс- проклънетъ сретнкл. то(гд)л его въгъ помнлоѵретъ АН. II Пожаля, съжаля [се] над някого, не подовлше лн н тевѣ помнловлтн клеврѣтл твоего М Мт 18.33 З1, А, СК. II Помилвам, опростя, н^ъже стъін^ъ молнтвамн. дл помн-ловлнн вждемъ вьсн С 271.15.2. Само повел. ед. помнлоѵн - молитвен призив, възглас за изпросване от вярващия на снизхождение, милост, помощ, помнлочрн нъі сночр двъ М Мт 9.27 3, А, СК. Срв. Мт 20.30 М, 3\ А, СК, Мт 20.31 М, З1, А, СК, ЗП; отѵе лврллме помнлоѵрн ма М Лк 16.24 3, А, СК; прі^ърі нл міа і помілочрі мка СП 24.16; помнлоуі міа вже по веліцѣі мнлості твоеі СП 50.3. Срв. СК 756 14-15; СЕ 996 17-18; С 562.20, 23; гТ іс^е вже нлшъ. помнлоѵрн ѵкл сего СЕ 366 7; помнлочрн МОЯБ ДЬШТерЬ. (АКО ЛЮТѢ ОТЬ Н6ѴІС- тллго бѣса мжѵнмл кстъ С 519.29; въ же въі(нж) помнлоѵ^н оцн лмннь БН; (гн по)мнло\рн рАБА СВ06Г0 НОЛ(нл) пре^внтерл Т. М, 3, А, СК, ЗП, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, АН, БН, И, Т. Гр. ёХегш, ёХеодеросо, оі-ктеірсо, атЛаухѵі^оросі, сгорпаОёш, феібораі, біаХаааораі. Вар. поміловьтн. Нвб. помилвам, помилувам остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОМННАТН, ПОМННАКК, помннліешн несв. 1. Спомням си за нещо, помня, нъ се глл^ъ влмъ. да сгда прндетъ годныа. помннААте сн М Йо 16.4 3, А; помнилите женж лотовж М Лк 17.32 3; N6 помннака грѣ^ъ мон^ъ СЕ 39а 12; вндншн лн коль ѵдсто се помннлктъ С 375.6-7; помннлнмъ очрво сн прнсно словесл С 423.24; да еже ДОБрѢ ^АБЪНВ'Ше ПАН ^ЪЛѢ ПОМННАС-тР II 4.4. 2. Напомням, помнила нмъ ІЛІС0 мно^н отъ ѵлісъ ... нн нъініашьнаа ЖН^НН СЪПОДОБНША СА. НН ТАМО П0К0(А полоѵрѵншА С 98.25; кже дрѣво н давъідъ помннаатъ С 352.24; се дрѣво помннаатъ н мждрость С 352.28; прнсно бо іемочр помннллше дьнь н дѣлесъі н словесъі кажа іако не гоне^нетъ прѣдлдъін С 412.19; веселАтъ во срьд'и,е божніа. глже о бо^ѣ помннАіемАА С 533.30. 3. Споменавам [в молитвите си], молитвено се застъпвам, деѵѵдоснн ... молілше н дл помннліетъі н. въ сватъін^ъ іего молнтвл^ъ С 206.15-16; молѣше ПОМННАТН КГО ВЬ ЦЪСАрЬСТВЪ ГОСПО- дьнн С 98.22. 4. Прич. сег. деят. пато същ. помннаьан м. ед. Гр. о рѵтцаоѵенсоѵ. Този, който си спомня, който почита, ѣко нѣстъ въ съмръті ПОМННАКАН ТСБ6 СП 6.6. помннатн чъм. Гр. рлщспкакесо. Спомням си за извършено зло или неправда, слово въ свдтъін ѵетвръ-тькъ. о прѣдлнн-Ѵ-юдъі Н 0 ПАСТѢ. Н 0 ськл^лннн сватъін^ъ тлннъ. н кже не помннатн ^ълл С 405.5-6. М, 3, А, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. рѵтціоѵЕпсо, рірѵдакорса, площрѵдстксо, аѵаріцѵдаксо, аѵіЗгжорірѵдакш, ётпІеуш, рѵеГаѵ лоіёш. Вар. помшлтн. Нвб. поминавам остар. и дисиі. ОА, ВА, АК; поменувам остар. и диал. Дюв, НГер, ЕтМл; поменавам ЕтМл, БТР, АР. Срв. [с]поменувам, [с]поменавам. помльѵлтн, помльѵж, помльѵншн св. 1. Замълча, млъкна, замлъкна, помъѵі н н^іді н^ него А Лк 4.35; іако помлъѵа сватъін С 116.20; тн тако Алеілндръ помлъѵа С 130.21; ПАКЪІ рекж Н БѢДА СА на довро не ПОМЛЬѴЖ С 320.2; іедннъ от' воннъ оѵ^длрн н по главѣ всл'мн 1АК0ЖС- врѣднтн кто. онъ же помльѵл С 139.8-9. // Замълча, премълча, л^ъ помльѵж сс-ве рлдн. ДА повѣдатъ ѵоѵрдесл БА мокго С 20.14. 2. Успокоя се, умиря се. по-млъѵлшд послочршличште (лкоже ннко-мочрже кръкнжтн С 129.19; помльѵн-мъ врлте н върочрнмъ С 290.13. // Постоя спокоен, изчакам, помльѵн тн ПОМОЖбЫЬК- 293 ПОМОфН понѣ то оѵрпрлвн С 380.24; онл же ілДшн помльѵл въ мллъ ѵлсъ С 516.4. Изч. А, С. Гр. сяуао), фірборса, лосоораі, рсго/а^ш, гірецесо. Вар. помлгѵлтн. Нвб. Срв. помълча, помълчавам ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; помлъкна диал. Дюв, ЕтМл. поможеные, -іа ср. Помощ, подкрепа, съдействие, стааго на поможенъе (вм. поможеныс, Заимов, Капалдо, с. 579, бел. под линия) прн^ъівАіж-штн С 559.25. Изч. С. Нвб. Срв. помагане, можене. помолнтн, помолкк, помолншн св. 1. Обърна се с молитва, молитвено призова, нъ молж васъ. помо-ЛНМЪ оѵрво АКЪІ ВЪННЖ НЪІьГѣ БА С 73.6; кг’да бо вь рАте^ъ оврѣтлуомъ СА. Н ПОМОМА^ОМЪ БА. ТО ПОМАГААШС намъ н одолѣваа^омъ С 72.23-24; помолн оѵрво кгоже ѵ'тешн ба н в'лѣ^н вь М горжштемА нма С 540.19. // Образно. вьсьжде съі нждеже та кто помолнтъ нстннноіе ЦѢСАрЬСТБО С 144.6. 2. Попитам, запитам някого за нещо. н въ тъ днь мене не помолите нн о ѵемь же СК Йо 16.23. Изч. СК, С. Гр. ёліксхХёораі, ёражхсо. Нвб. помоля [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОМОЛНТН СА, П0М0ЛКК СА, ПОМОЛНШН СА Св. 1. Отправя молитва към някого, помоля се. тъі же егдл молншн са ВЪННДН ВЪ КЛѢТЬ твокъ н ^лтворн двьрн ТВ0МѴ. ПОМОЛН СА отцо\р твоемоу въ таннѣ М Мт 6.6 3, А, СК) I отъпо\рціъ нлродъі вь^нде на горж едннъ помолнтъ са М Мт 14.23 3, А, СК; ѵлвкл дъва вънндете въ црквъ помолнтъ са М Лк 18.10 3, А, СК; ѣко къ тевѣ помолкк сьа гГ СП 5.4; къ тевѣ гГ въ^овж н къ во\р моемочр помолж сіА СП 29.9; тъ. освіренне в'сѣ^ъ насъ дінъ прѣдъ гдёмь. ГК> ПОМОЛНМЪ СА СЕ 60а 3; мнромь гно помолим' са СЕ 98а 17; помолн са ^соѵр да подастъ намъ вндѣнніа С 3.21; стаа же но^лн-канн ... въ^вед'шн оѵн свон на нево. помолн са С 3.24-25; влснлнскъ же ПОМОЛНВЪ СА ВНДѢ двьрн тьмннцн отвръстъі С 16.10; н коньѵлвъше >]САЛ'МЪ ПОМОЛНША СА. Н ВЪСТАВЪШС пакъі поіа^ж до полоѵ^ноштн С 70.25; н се рекъ вь^ьрѣвъ на нс-бо стъін вжнн СТрАСТЬННКЪ САВННЪ. ПОМОЛН СА С 154.28; пооѵрстн д дл са помолатъ вллдъіцѣ С 188.30. 2. Обрека се някому, дам обет на някого, помолите сіА I въ^длдіте гк> воѵр нлшемоѵр СП 75.12. Срв. Е 4а 6; СЕ 1056 6; ѣко слово реѵе. не помолнтн са. лн помольшк тн са не въ^датн СЕ 91а 24-25. 3. Застъпя се молитвено, помоля се за някого, въ тъ днь вь нма мое помолите са СК Йо 16.26; помоліатъ сьа емочр въінж СП 71.15; мно^н же мЧілл^ж н прнтн іемочр въ домъі н^ъ. да помолнтъ са вогочр тъ. С 206.4; помолн са очрво тъ. МА КЪ БОГОѴр. ДА ВЪСТАНЖ Н Н^БЖДЖ мжкъі сеіл С 222.15; съгрѣшн^ъ. не дръ^нж С0Б01Ж БОГОВН ПОМОЛНТН СА. ВЪ1 са помолите тъ. ма С 364.9; помолите СА 6М0Ч)1 тъ. МА ОКААНААГО РII 1.27—28. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. тгрооепхо-рш, епхораі, елепхорои, йлере-охорса, беораі, ёлікс&ёораі, аітёаз, Шаѵеиш, е-охдѵ лоіёсо, ё^епреѵѵ^ораі, ё^іХеборса, лреаРеосо, лреорепораѵ, еѵ>хл, архораі епхеаОса. Нвб. Вж. при помолнтн. поморые, -іА ср. Крайбрежие, Поморие. вьселн са въ КАперьнАочрмъ. нл поморне 3 Мт 4.13 А, СК, В; весь НАродъ на поморн стоѣше М Мт 13.2 3; отъ вьсеід нюдеьх н отъ нерлмл. і поморнѣ точррьскл н сндоньскл М Лк 6.17 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, Б. Гр. аіушХос, т] ларбйло?, лараОсЛаааюі;. Вар. поморнк, поморне, поморік. Нвб. поморие ВА, ЕтМл, АР. Срв. Поморие МИ СНМБ. помоірн, помогж, поможешн се. Дам, окажа помощ, помогна някому. ПОМОфЬ 294 ПОМОфЬННІСЬ ВѣрвѴІЖ гн помо^н моомоч^невѣрьствніо М Мк 9.24 3, А, СК; вже помозі мі. ПОМОШТЬШІСг МОІ Ѵ^БЛВІТСЛг МОІ ОСІ ты СП 69.6; ржісл во моѣ поможетг вмо^ СП 88.22; поможетг о^вогѵр отг ыіфетгі СП 106.41; сждгвгі твоед помогжтг мыѣ СП 118.175; мндо-стнвін ен вже. рлѵн мн помофн твое-моѵ^ рд.вочр СЕ 726 16; л^г вл нмлмг мжѵнтн. дл ынк'тоже вг^можетг помоштн влмл С 2.18; клко о^во ые моггі помоштн севѣ. ниѣмг можетг помоштн С 155.23, 24; прнплдлід моліж тн са. помо^н мн гн ве мон Р VII 4.31; пн помо^н твоемоу рово\р ге\ѵргі8 урьиьцю н сѵнкелв влгглрь-с(к8М8) П3; в(о)же тн помо^н млрные прлвь тн вефтлд РН2. II Помогна, подпомогна [разделяйки работата]. сест(р)л моѣ едныж ма остлвн слоѵр-жнтн. рьцн о^во ен дл мн поможетг М Лк 10.40 3, А, СК. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р, П3, РН2. Гр. РорОесо, сгоЯЛофРоѵоцаі, сгоѵаѵтЛарРаѵо-цаі, ё^аірею ек тйѵ %еірйѵ, асо^со ек тйѵ аѵаукйѵ. Вар. помоштн. Нвб. помогна, помагам; помогвам, помо-жам, поможвам диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, помофь, -н ж. 1. Помощ, подкрепа, закрила, вдгодѣтг оврдфемг вг вллговрѣменъыж помофг Е 10а 3; длждг ылмг помофг отг пеѵллн СП 59.13. Срв. СП 107.13; гГ ыл помофь мои> прфьрн СП 39.14; прнімн оржжіе I фнтг. н вгстлын вг помофь мои; СП 34.2; мо^деыг сгі вг гыѣвѣ. л скорг ыл помофь СЕ 78а 2; гн ыл помоштг мьнѣ потгштн са С 118.12; вгскорѣ посгллтн ісмочр помоштг С 196.8; ые нмѣа ѵловѣѵьскгі помоштн. ын ^ЛСТЖПЛ. СОГО ДѢЛІЛ кротость НМѢЛШС С 365.3. //Подкрепление, вг врѣМА жс н^ыошсыніл тргвллжоыллго нсліЛел. постлвн помошть нл пжтн прѣдг млылстгіромг. мыожьство мжжг мыого С 209.1. // Застъпничество, покровителство. (сг грлдь ^нд)лемг ... (п)омофіж н молТтвлмУ прѣстьіА вллдѵнца илшеА вца В. II Опора. V вг моі вг помошть о^пгвлыію моемоѵр СП 93.22. 2. Сила, надмощие. '( помофг і^г овгтгшлетг вь лдѣ. отг сллвгі своеід вгршжш сіа СП 48.15; вг^врлтілг есн помошть оржжіѣ его СП 88.44. 3. Помощник, закрилник, покровител, вг моі помофь моѣ і очспьвлыье мое нл вл СП 61.8; тгі во есн помофь. і ^лстжпг. і ылдеждѣ СЕ 79Ь 16. Срв. С 365.3. // Избавител, спасител, п ... іже отг грѣ^овг помофь есн СЕ 80а 3. вее помофн. Гр. арортіртсх;. Безпомощен. прімѣиеыг вг^г сг т^г^одеА-штнімі вг ровг. вгі^г ѣко ѵдовѣкг вес помошп очр мргтвт^г своводь СП 87.5. Срв. С 469.3. вгілые нл помофь. Гр. срарракоѵ. Лекарство, лечебно средство, водел еемоѵ| бѣ длнл. дл лште ые рлѵн прнд-тн вгілніл ыл помофь. ые врлѵево то сггрѣшеынк. нг нже нцѣлеыню не рлѵн С 444.4-5. нл помофь прнтн. Гр. еі<; [трѵ] рорОві-аѵ ёрхораі. Притека се на помощ, помогна, н вгскрнѵлвгше нже вѣл^ж вг корлвн прн^гвлшд корлвл"А ыл по-моштнел нмг прнтн С 151.11-12; прн-^гівліжштемг вл. прнтн ил помошть нмг С 530.9. положнтн помофь. Гр. тѵОрщ рорОеі-аѵ. Помогна. Т реѵе положі^г помошть нл снльыл СП 88.20. посгллтн помофь свокк. Гр. ѵепсо. Изпратя помощ, помогна, н ыгінѣ посьлн помофь своіж, н рл^орн ве^в°жь-ною вѣсовлнніе С 180.12. Е, СП, СЕ, С, Р, Г, В. І)і. ро^тЗеіа, ротіт^, тб роріЗ^ааі, [6] РорОб;, [^|] РорОб;. Вар. помощг, помоштъ, помошть. Нвб. помощ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помофьынкг, -л т. Помощник, съюзник, подкрепител. сірочр тгі вждн помоштгыікг СП 9.35; помоштгнпсг ПОМОШЬШ-ША 296 ПОМО^АНТН моі БЛчДі і N0 отъріні мене СП 26.9; въ иамъ прівѣжіфо I С1ЛЛ.. ПОМОфЪИІКЪ въ скръве^ъ ОБрѢТЪШІ^Ъ ИЪІ ЗѢЛО СП 45.2. Срв. Е 26б 2; рАдо\ріто см. воѵр помоштьипсоу идшемоу СП 80.2; тронцс БЖ0 В'сеМОГЪІ. БЯчДН МН ПОМОфЬ- инкъ СЕ 726 5-6; ѵѵ рд^воіиіѵе пстроѵр помоштъиіѵс К 116 10; оид ... мол'іаста СПСА ?С ^СА ПОМОШТЬИНКА С 5.17; гь МНѢ ПОМОШТЬИНК' Н А^Ъ очр^ьртк ВрАГЪІ моа С 17.29. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. роціЭб?, [о] рог|іЭйѵ, ротіОеш. Вар. помоштьннкъ, помоштьнікъ, помошгшкъ, помофънікг, помоштьннк'. Нвб. помощник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сра. Помощник МИ СНМБ. помофьинцд, -а ж. Помощница, застъпница. ПрНБѢЖНфб Н СНДА ИАМЪ БЪІСТЪ КрЪПКАѢ ПОМОфЪИНЦб мнро^ въсемоѵр Е 21а 14. Изч. Е, Т)э. [іі] рог|тЭбс;. Вар. помофъннцд. Нвб. помощница ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помофьм Са/по мн. Помощ, съдействие в затруднение, поведѣ же воквода ПрН^ЪВАТН НИѢ^Ъ КОрАБЬ ИА П0М0ШТЫА ЮМ0\|\ Н ВЪСКрНѴАВЪШб нже БѢА^Ж въ КОрАБН ПрН^ЪВАША КОрАБЛД ИА П0М0- штніА нмъ прнтн С 151.9, 11. Изч. С. Гр. (Зоі^-беш. Вар. помоштыс., помошттл. Нвб. Срв. помощ ж. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помпнн, -в. м. ЛИ. Помпей - християнин в Африка, умр. мъченически заедно с Теренций, Афри-кан и Максим по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 10 април [също 28 октомври], мѣсаца МАрТА Й. МЖІСА свдтъірсъ. тереитнв., АфрНКАИА. Н П0МПН1А С 174.10; МАйН-мъ же н помпнн С 185.16; сс слъішавъ кид^ъ ... повелѣ ... МА0НМА же н помпил. въ въижтрьиж тьминцж вьврѣ-штн С 177.14. Изч. С. Гр. Шц7Ц0;. помрАѵеньм, -в. ср. Прен. Помрачение [на разсъдъка], заслепение, иъ да Р(а)въио аигсломъ ЖНВЖфАА помрдѵс-иніа тъмоіж. н иевѣрьствА гоѵрвнтсл'ь-иъмь овложнтъ оистрооиннмь X IIАб 10. Изч. X. Гр. (крХеѵДа. Вар. помрьѵснніо, Нвб. Срв. помрачение остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОМрАѴНТН, ПОМрАѴЖ, ПОМрАѴНШН Св. По- мрача, затъмня, скрия, емо^же сжфгс ИА рАСПОИѢ. СЛЪИЪЦе ПОМрАѴН СВѢТЪ свон СЕ 506 16. Изч. СЕ. Нвб. помрача [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПОМрАѴНТН СА, ПОМрДѴЖ СА, ПОМрАѴНШН СА св. Затъмня се, потъмнея, загубя блясъка си. сдъиьце помрАѵнтъ сд. і лочриА ие дастъ свѣта своего М Мк 13.24 3. II Образно. помрдѵісте см. оѵ-і-^ъ да ие відьугъ СП 68.24. Изч. М, 3, СП. Гр. окоті^ораѵ. Вар. помрдѵітн са. Нвб. Вж. при пом|>г.ѵнтн, помрь^ижтн, помрь^иж, помрь^иешн Св. Замръзна, покрия се с лед. рѣкъі же прісно текжштд сташа помръ^ъшд С 90.9. // Прич. мин. деят. като прил. помрь^ъін. Гр. лаусойец. Замръзнал, скован от лед. в.коже югъ. ТОПЛѢ ВЬ^ВѢІАВЪ ПОМрЬ^ЪШАА ВОДЪІ. ИА прьвов юстъство водънок прнво-днтъ С 349.6-7. Изч. С. Гр. тй кроотоХ^ш йеЪросі, тгаубоцок. Вар. помръ^нтктн. Нвб. помръзна, помръзвам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помрькнжтн, помрькнж, помрькнешн св. Затъмня се, потъмнея, загубя блясъка СИ. БѢ Же ѢКО ГОДНИА Ш6СТАА. I ТЪМА БЪІСТЪ по вьсен ^СМН ДО ГОДНИЪІ ДОВАТЪІІА. н помръѵс СЛЪИЬЦС М Лк 23.45. Изч. М. Гр. окот^орон, Вар. помръкнжти. Нвб. помръкна, помръквам, помръкнувам диал. ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. помоѵрднтн, помоѵрждж, помо\рдншн св. Изчакам известно време, забавя се. паісъі же мадо помоѵрднвъ третнк П0М7.ІСЛНТН 296 ПОМЪІШЛбЫЬге въ тъ жде дьнь прнде къ БЛАжено\р-оумв грнгорнк» глагол"а С 120.16. Изч. С. Нвб. Срв. муден прил. 'бавен’, мудност ж. 'забавяне', мудно нареч. 'бавно' ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПОМЪІСЛНТН, ПОМЪІШЛКЪ, ПОМЪІСЛНШН св. 1. Помисля, потърся обяснение, премисля. N6 пьцѣте са како лн ѵьто помъіслнте. лн ѵьто реѵете 3 Лк 12.11; помъкліуъ пжтн моіа СП 118.59; ПОМЪІСЛНШЬХ I ГЛШІА ВО ^ЪЛОБѢ СП 72.8; помъіслі^ъ дьні пръвъііА СП 76.6; помъіслнте оѵрво н неволите кже на поль^ж вамъ С 70.6-7. 2. Преценя, разсъдя, съобразя, помъіслн о\рво дл нс- ^ьлѣ очрмьрешн С 20.9-10; помъіслн сда клко отъпадстъ н очрмьретъ С 170.27; ѵрѣво съыотрншн л N6 помъклншн С 241.16-17. 3. Намисля, имам намерение, реша. ЪКО 0\рКЛ0Н1Ш1А НА ТІА ^ЪЛАЪ ПОМЪІ- слішка СП 20.12; ве^АКоннУе свое помъУслУ ыа ложУ свос-мъ СП 35.5; тъгда дочрк'съ повслѣ ВССТН Н^Ъ вь ТСМННЦЖ. ДА ПОМЪІСЛНТЪ ѴТО 0 (УВ^Ъ С 75.13; ыа то снн помъклнвъ прѣдА оѵ^ѵнтеліл С 411.22; кже бѣ отъмъ-штеньк помъклнлъ С 559.4. 4. Пожелая, почувствам желание, ацк к'то ПОМЪІСЛНТЪ НА Ж6Н7К ТОЧрГДИч ... ЛѢ ДА поклетъ са СЕ 103а 6-7; ліре к'то помъклнтъ влждъ сътворнтн ... ДА тръгочрвнтъ СЕ 1046 3; подь сѣнь кмо\р помъклнуъ н сѣдоуъ С 353.24; КОЛНКО КСТЪ ВЪ ВАСЪ ПОМЪІШЛШгКШТе {погр. вт. помъішлшжштен, Север., с. 383, бел. под линия) кго оврл^ъ вндѣтн С 383.16. помъклнтн въ севѣ. Гр. Хоуі^ораі ёѵ ёроснтср, ёр%ораг еі<; ёраитбѵ. Съобразя, разсъдя, помисля си. помъклнвъ жо в соБѣ реѵе СК Лк 15.17; помъклнвъ вь севѣ глагола С 292.13-14. 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р. Гр. Хоуі^ораі, біаХоуДораі, акёлтораі, ёѵѵоёсо, ёлііЭврёсо, РобЯораі, тіуёораі, катаѵоёш, реХегасо, оиѵорат, гжоХарРаѵсо, аполоуёораі, біаѵоеораі. Вар. помъіслітн, помъТслТтн. Нвб. помисля, помислям ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помъклъ, -а м. 1. Помисъл, намерение, замисъл, а рождьство кго вьсе-М0\р словоѵр 0Д6ЛѢ. А Н ОТЪ ГрОБА Н нсуодъ прѣндотъ ВЬСОГО ПОМЪКЛА С 501.17-18; (акожо кмоѵр... ^ълоѵроѵрмоѵр помъіслоѵр но нлнтн на срьдьцо С 517.1; въуодншн н освѣштаошн тьм-нъіа наша помъклъі С 507.11—12; 1АК0 ^ѢЛО МА СЪДрЪЖАТЪ рО^ЛНѴЬННН помъіслн С 524.24-25. 2. Помисъл, желание, стремеж, мнлостн во достойна БЖДОШН. АКЪІ ПОМЪКЛОМЪ ПрЪ- долѣна жона С 241.5; вь слѣд помъі- СЛЪ ЕЬСЛѢДОуіЖШТЖ ПОТрѢБЖ НМЖШТА С 430.1. 3. Надежда, вяра. къіа помъіслъі въ срьдьцн НОШААШО С 66.13; ВЬСѢІАНА БЪІША ВЪ ѴЛ0ВѢ-ѵьскъіа помъклъі С 533.20. // Идея, внушение, вьсѣавъ бо помъклъ оѵржлстн кго С 521.25-26; насѣваатъ кмоѵр отъѵааныа помъіслъі С 523.17-18; ѵнстотж срьдьѵьнжіж помъклъі прнсыо ѵнста С 280.29. 4. Като нареч. помъкломь те. ед. Гр. ёѵ ёкі-Оиріс^. Мислено, духом, съ горъі къ НАМЪ НОВЪІН СНН БОГОЕНДЪЦЪ. СНИОН- скъіа помлъісломъ (!) съшодъ С 278.2. нжо [комоѵр] НА ПОМЪІСЛѢ. I)}. та [тіѵі] ёѵ ётнОиріан;. Този, който е очакван, въжделаният [за Исус Христос], прновьштнте СА рѢША нлшемь веселнн. н пѣснн да навъік-иете, нже мѵѵѵрснТ н іыѣмъ пророкомъ на помъіслѣ С 321.6. С. Гр. Хоушрбі;, ёлѵборга, Ёѵѵош, віоЛо-уіарбс;, біаѵоіа. Нвб. помисъл АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. помъішл"еньк, -іл ср. 1. Мисъл, помисъл, помишление [остар.]. отъ СрДЦА БО НСуОДАТЪ. ПОМЪІШЛСННѢ ^ЪЛА М Мт 15.19 3. Срв. Мк 7.21 М, 3; і вндѣвъ нсъ помъішленнѣ нуъ рс-ѵе. въскжіж въі мъклнте ^ъло въ срдцнуъ ПОИШШЛІАМЬК 297 помьнѣтн влшн^ъ М Мт 9.4 3, А, СК; Ісъ же вѣдъі помъішленне срдцА н^ъ. прнемъ отроѵА постабн 6 очр севе М Лк 9.47 3; помъішдс-нъемъ твоімъ нѣстъ къто оѵрподовітъ ті сіа СП 39.6; на мьа всѣ помъішлс-нъѣ і^т. въ ^ъло СП 55.6; ДАЖДН ШО\р МНрЪНАА ПОМЪІШЛСННѢ къ намъ СЕ 19а 12; в'сь грѣ^г іже сътворн. словоиь. лн дъломь лн помъі-шленнемь ... отъпоѵрстн СЕ 51а 8; гГ... ТСБѢ вждж \тъ нсповъденъ. в'сѣуъ МОН^Ъ грѣ^ъ ... ГЛОМЬ ЛН ДЪДОМЬ. лн помъішленнемь СЕ 72а 10; да ѵнсто съблкдс-шн срце. отъ сквръненъ помъішленен СЕ 92а 5. // Мисъл, съзнание, душа. въ^любншн га ба твоего отъ вьсего срдцА твоего ... вьсѣмь помъішденнемь твонмь М Лк 10.27 3, А, СК. // Идея, хрумване, вьннде же помъішденне вь на. къто ВАШтен бн М Лк 9.46 3. 2. Желание, намерение. помъішд'еннк же ВЬНА ВНДЪТН КАКО ОТЪДЖѴАКТЪ СА доѵршА отъ тѣлесе С 296.1. 3. Съмнение. реѵе нмъ ѵъто съмжштенн есте. н ПО ѴТО ПОМЪІШЛСННѢ ВЪ^ОДАТЪ въ срдцА ваша М Лк 24.38 А. 4. Мнение, отношение; оценка, преценка. (...)ро же въ вѣрѣ прн(...) ие въ (с)жмнѣнне помъішденнѣ Е 56 9. въннтн въ дьвѣ помъішлеі&н. Гр. ащрфоМос керфбААороа. Усъмня се, изпадна в съмнение, таковаа жо ЛГГёЛОѴр ПОМЪІШЛІАІЖШТОѴр. ВЛАДЪІКА реѵе кь н'емочр ... поѵто въ дьвѣ помън-шленнн вьннде С 249.18-19. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. 5ісЛоуіарб<;, ёѵіЗъцтісж;, бкхѵоіа, ёѵіЗбріоѵ, ёѵіЗёртіра, ёлѵйоціа, Я.оуіацбі;, фрбѵтща, [то] (рроѵёГѵ. Вар. помъішлсннк, помишлсннс, пом7.ішле>і7.е, помгншлемніе. Нвб. помишление книж. остар. АК, ЕтМл, БТР, АР. помъішдіаньк, -іА ср. Мисъл, помисъл, замисъл, вндѣвъ же 1с помъі- ШДѢННІА Н^Ъ рбѴб НМЪ. ВЪСКЖІЖ ПОМЪІ-ШЛѢ6Т6 ВЪІ. НепрНІА^НННА въ срдцн вашс-мь СК Мт 9,4. Изч. СК. Гр. біоЛоуюрбі;. Вар. помт.ішлѣнніс. Нвб. Срв. помишление АК, ЕтМл, БТР, АР. ПОМЪІШЛІАТН, ПОМЪИІШАБК, ПОМЪІШЛІА- кшн несв. 1. Мисля, помислям, ѵто ТАКО ПОМЪІШЛѢАТС ВЪ СрДЦН^Ъ ВА- шн^ъ М Мк 2.8 3, А, СК, Б; ѵто ПОМЪІШЛААТО ѢКО ^ЛѢБЪ N6 НМАТ6 М Мк 8.17 3; ѴАБвштомъ же лкдемъ н помъішлѣіжштемь вьсѣмъ въ сръдь-цн^ъ свон^ъ. о нолнѣ М Лк 3.15 3, А, СК; НАѴАСА ПОМЪІШДѢТН къннжъннцн н флрнсѣн М Лк 5.213, А, СК; доврѣ вѣджште. і помъішдъіжште. с-же е въ бжі ^аконъ. въпсано К 2а 2; днвд-ѣ^ж СА ПОМЪІШДІАІЖШТС Ѵ'ТО С6 БЖДСТЪ С 52.15. // Спомням си за нещо, представям си. самъ нагъ ендѣтн СА. ПОМЪІШЛГАА АДАМОВЖ ИАГОСТЬ С 280.22. 2. Замислям, измислям. ОѴрвіА^АІтТчТЪ ВЪ СЬВѢТѢ^Ъ ІАЖ6 ПОМЪІ- шдъичтъ СП 9.23; на мьа помъішлѣ-а^ж ^ълаа мыѣ СП 40.8; ѣко мнъ очрво мнръио ГЛАА^Ж. Н ЫА ГНѢВЪ ЛЬСТН помъішлаа^ж СП 34.20.3. Разсъждавам, размишлявам, онн жо помъі-шдѣ^ж вь сс-бѣ гліжште М Мт 21.25 З1. Срв. Лк 20.5 М; пакъі же помъі-шлѣше къіа ннъі ижкъі лютѣнша н^ъоврѣстн С 50.22; слъішавъ же се АГГ^бЛЪ ПОМЪІШЛІАШе ВЬ ССБѢ СН. ІАК0Ж6 л^по мъішліАше С 248.17; не помъі- ШЛАН ЖС ВЬ ССБѢ НчКО МЪІ ^ОШТбЫЪ С 258.30-259.1; поыъішласта бо вь ссбѣ кжс- о велнцѣ дѣаннн. како сътворн така ^НАменыл С 473.5.4. Желая, искам. КОЛНКО КСТЪ ВЪ ВАСЪ ПОМЪІШЛІА- (гкште кго оврА^ъ вндѣтн С 383.16. М, 3, А, СК, Б, СП, К, С. Гр. віоЛоуі^орсц, Доуі^оцда, ёѵдѵрЁоцаі, сгоХЯ-оуіСораі, ѵорі-?ю, аіайаѵораі, аѵаДоуіСораі, ёта-бицеа), ёѵѵоёсо, біаѵоЁорал. Вар. помгішллтн. Нвб. Вж. при П0М7.ІСЛНТН. помьнѣтн, помьыкк, помьнншн несв. Помня, спомням си. очршн НМЖШТ6 нс слъішнте. і не помьннте лн М Мк 8.18 3; помьннте слово еже а^ъ рѣ^ъ вамъ М Йо 15.20 3, А, СК; сгда же ПОМЬЫѢТН 298 ПОМАНЯчТН роднтъ отроѵд. къ томоу ые помьннтъ ск^ъвн ть. рАДостъ М Йо 16.213, СК\ врі. помынте нгоумсыъі ваша Е 336 7; ѵъто естъ ѵлкъ ѣко помъміші н СП 8.5; ѣіре помьыѣ^ъ тіл ыа постелі моеі СП 62.7; н прАвьдА го (!) н (!) сыо^ъ СЫВЪ. ЭДАНІЛЦЛН^Ъ ^АВѢТЪ ОГО, Н помьыьмрн^ъ ^аповѣді его творіті >А СП 102.18; в‘сего еже атъ помьн(ж. дюбо ые помьыіж СЕ 72а 11, 12; върА-^оѵрмн н помьыѣтн та. прнсыо СЕ 816 4-5; ые помштъ иі дрочржъБЪі. ні объі-ѵаѣ К 4Ь 14; модж са очрво да помшмъ прісно словоса сі К 9Ъ 4; ые помніші лн гво^дін К 11а 28; нъ ігодѣі с^ожденье. еже отъ енѵптА помыѣа^ж К 13Ъ 22. Срв. С 450.27; помьынте лн кгда са Б'рА^ОМЪ ыа велнцѣн врАні С 72.26-27; вь^ьрнте на ма н помынте ма С 154.21; то оѵрже к том» ые помьыатъ ын домовъ ин ѵада С 267.24. N6 помьиѣтн врлжьдъі. Гр. ацѵт|сп.ка-кіа. Опрощение, помирение, нг о N6 ПОМЬЫѢТН ВрАЖЬДЪІ М 43Ъ 26. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, Гр. цѵгщо-ѵеъсо, ціцѵгіакоцаі, аяовбаід), афіаттірі, Вар, помнѣтн, помгнѣтн. Нвб. помня ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОМЬНѢТН СА, ПОМЬЫІЖ СА, ПОМЬННШН СА се. Опомня се, съвзема се. егдАже-лі помьжмъ СА. I самі о севъ. можемъ въспрАЫЖтн К 56 22. Изч. К. Гр. аяообо^со. Нвб. Срв. [о]помня се. ПОМѢЖНТН, ПОМѢЖЖ, ПОМѢЖНШН св. Затворя [очи], н оѵн сн помѣжнша. ДА ие ВНДАТЪ ОѴНМА. ЫН ОѴрШНМА слъі-ШАТЪ. ЫН СрЬДЬЦОМЪ рА^ВМѢІЖТЪ С 334.24. Изч. С. Гр. карцвсо. Нвб. Срв. помижа НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОМѢЫЖТН вж. ПОМАЫЖТН. ПОМѢТАТН, ПОМѢТАКК, ПОМЪТАЮШН НвСв. Хвърлям, мятам, ын помѣтантс внсьръ ваііін^ъ прѣдъ свнньѣмн М Мт 7.6 3. Изч. М, 3. Гр. рбААсо. Нвб. Вж. при пометлтн, помановйньм, -1А ср. Спомняне, поме-нуване, поменаване. рАсмАШтрліж БО. N0 ОСТАВНТН МН ТОГО БОС ПОМА- ыовеныл С 545.27. Изч. С. Вар. пом&мовжыс. Нвб. Срв. помянуване, поменуване остар. и диал. НТ, НГер, ЕтМл, АР; поменаване АР. ПОМАНЖТН, ПОМАНЛч, П0МАН0ШН И П0МѢНЖ- тн, помѣыж, помѣнешн св. 1. Спомня си, припомня си; сетя се. ашто оѵрво прныесешн ДАръ свон къ од'ТАрю. і то\р ПОМѢНОШН ѢКО връ (!) ТВОН ІМАТЪ ыѣѵто на та 3 Мт 5.23. Срв. К 9а 17; С 422.27-28; помъыж петръ глъ нжо роѵе емочр нсъ ... отъвръжешн са моно М Мк 14.72 3. Срв. Лк 22.61 М, 3; і глаашо нсвн помъын ма гн. ОГДА прндешн въ цсрствнн твоемь М Лк 23.42 3. Срв. К 11а 22; К 11а 26; К 116 9; С 427.1; С 427.14; С 437.17; С 437.20; по мідості твоеі помѣыі міа тъі СП 24.7. Срв. СЕ 746 22; помѣш поыошоніо твое еже естъ отъ ве^оѵрмь-наго вьсь день СП 73.22; помъыж^ъ ба I въ^веседнрсъ сы^ СП 76.4; поміаыі штедротъ твоіа гГ СП 24.6; сн помьд-нж^ъ Т Н^ДІѢ^Ъ ИА М»А ДШ1Ж моіж СП 41.5; помаын гГ (в)'се епнекъпетво СС ІІІ6 18; помаын в'са оѵрме(ръ)шАГА. I покон м. СС ІІІ6 15; бдагосдовьюнъ геен гн ве кьсѣр;ъ вък'. весъмрьтъыъін. нже помаыж оѵрвожьство ЫАше С 5.28; ГН ПОМАНН МА Н ОБДНѴН МОК ПрН^ВА- нніе С 15.26; Аште н мыѣ ые вѣроѵрктА. то того сдовесА помѣыѣта С 445.17. 2. Напомня, припомня, помаын емочр слово твое. роѵеыоо тобобб СЕ 336 2; вь своіемъ жнтнѴ поманж^ъ отъ м^огъін^ъ мадо С 45.15; ѵѵ како ДОѴрКА ВЬСЬ СТрА^Ъ КЛСОПОВЪ ПОМАЫЖЛЪ С 477.19. // Направя да се помни, напомня. ПОМІАЫЖТЪ ІМГА твою во вьсѣкомъ родъ н родгБ СП 44.18. Срв. Е 26а 14. 3. Спомена, изрека, произнеса, ые съверж съыемъ ір;ъ отъ ПОМАЫЖТН 299 поьГсже КрЪВЪІ. N1 ПОМІАНЖ ЖС ІМІАН І^Ъ оѵрстънлмі монмі СП 15.4; рѣшід прі- ДѢТС Н ПОТрѢБІМЪ ІА ОТЪ (А^ЪІКЪ. I N0 помѣнетъ СІА іміа Ѵнлево къ томоу СП 82.6. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. ціцѵ^акоцаі, рѵаораі, цѵгщоѵеъсо, нпоріц-ѵт^акоцаі,' {жоцѵсіоцоа. Вар, поманжтн, п»міамя;тн. Нвб. помена ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПОМАНЖТН СА, ПОМАНЖ СА, ПОМАНСШН СА И ПОМѢНЖТН СА, ПОМѢНЖ СА, ПОМѢНСШН са се. Опомня се, осъзная се. помѣ- НЖТЪ СА Н ОВрАТЬУГЪ СІА КЪ ГІО ВЬСІ конъцн ^емід СП 21.28; нъ оѵрмъ лн кста погоѵрвнлл. съверѣтл о\рмъ н помднѣта са С 212.25. Изч. СП, С. Гр. цірѵ^акодосі. Вар. помлнжтн са. Нвб. Срв. [о]помня се. по^ съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже, тъй като. кгда рс.ктк съінъ длчрндовъ. по^е тъі сн отъ отьцл ДАѵрндовА ТѢМЬ ГЛАГОЛА^Ъ С 239.17; поѵ’то поИс- нс бѣ врѣМА се во прнложс б\рлгг"елнстъ С 351.19; а каннъ прѣждъннкъ. поьГе тсвс дѣл‘ьма ^лвнстн. прьвок снТ очрвонство сътвори С 400.11; того пллѵн. по^е н самъ господь нашъ того пллкл С 406.2; сего дѣлма н оѵрстлвн. по^е нспльннтн кго ие можАлше С 416.27. // С отсянка за условие: доколкото, щом като. самъ во на севѣ ннштетж прнд. н вьпнктъ, поне сътворнсте іедномоѵр сн^ъ малъі-нрсъ врлтнА мока мьнѣ сътворнсте С 341.14. Изч. С. Гр. ёгсЕібіі, 8і& тб + ІпГ; ёф’ осгоѵ. Вар. поне. Нвб. Срв. поне ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. понедѣльннкъ, -а м. Понеделник^ първият ден от седмицата, в пТр н^ по пГА 15а 12; нцін в пТе н$по пастѣ А 116і 33; пТпо пентнкостнь евГ^о мГ рпг СК 29а 5; въ понед. евг?Л м&. гла. р л У Іа 1; въ пТ прТгл&. нскрь б СЕ 1056 5; ТѴОАННА ^ЛАТООѴрСТААГО. слово на трнд'нсвнок вьскрѣшеные гн нлшего. въ понедѣлннкъ С 486.21; (понедѣ)лъннкъ всѵ ПТ велнкъін [сватъін] понедѣльннкъ. Гр. Г] ауіа каі цеуаХті бептера. Първият ден от Страстната седмица, понеделникът преди Пасха, Велики понеделник. п<Г стъі велнкъід нс' СК 86а 16; Ѵѵѵанна Ар^непнскоѵрпл костлн- ТННІА ГрАДА ^ЛАТОО\рСТААГО СЛОВО. 0 СМО- квн вь велнкъін въ понедѣл"ьннкъ С 343.2-3. понедѣльннкъ свѣтьлѣн недѣлн. Гр. "П беотера тг|<; бкхкоаѵгіаіцоі) ё(36о-цабод. Вторият ден от Светлата седмица [седмицата след Пасха], Светли понеделник, в поііе сІГѣ н^А 2а 27. А, СК, 0, У, СЕ, С, Пт Гр. Зеитера. Вар. понедтдъннкг, понедѣлннкъ. Нвб. понеделник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. по^же съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: понеже, защото, тъй като. рАве лжкавъі. вьсъ длъгъ твон отъпо\рстн^ъ тевѣ. понеже очрмолн ма М Мт 18.32 З1, А, СК; не достойно естъ въложнтн его въ клрвлнж. понеже цѣнл кръве естъ М Мт 27.6 3, А, СК; понеже оѵрво мънозн наѵаса ѵнннтн ПОВѢСТЬ ... І^ВОЛН СА Н МЬНѢ ... въ ІСТННЖ ПО рАДЖ ПНСАТН тевѣ. СЛАВЪНЪІ теофнле М Лк 1.1 3, А; н не бѣ нма ѵада. понеже бѣ елнсАветь неплодъі М Лк 1.7 3, А; Ѵс^одншта водьнаа Ѵ^вѣсте оѵн мон. понеже не съэданн^ъ ^акона твоего СП 118.136; понеже ПОрЖѴАбШН СА ПО ДША ЛЮДЬСКЪІІА. ТО вь грѣсѣ оного оѵрмьрешн СЕ 82а 20; да вждем^ тѣло едіно. понеже вьсь отъ едіного тѣла пркмломъ К 96 8; дъвѣ жрътвѣ. въ тъ веѵоръ дѣлшете са. понеже і спсенье глж. жівъімъ і мрътвъімъ въівАше К 136 12. Срв. С 450.19; пнонніа жс мжѵеннкл. н плѵе ПОМННАТН ЛѢПО. поьгёже КГДА БѢАШе въ понестн 300 ПОНОВЛбНЬК мнрочр. многъі отъ пръльстн оврлтн С 124.14; ъ.тъ отьѵе. оыьснцд грлдл епнскочрпъ постлвькнъ ксмъ. нъ поьГеже очрмножншд сд ве^лкоДенніл МОІЛ. очрдллнр<ъ сд С 286.19; понеже очрво П0Д0БЛЛШ6. Н ГЛЛВЪІ ^мьевъі съкрочр-шнтн ... съвд^л крѣпъкллго X ІАб 11. // С отсянка за условие: доколкото, щом като. лмннь гмж влмъ. понеже сътворнсте еднномочр отъ снуъ МЛЛЪрСЪ врлтръ МОН^Ъ МЬНЬШН^Ъ МЬЫѢ сътворнсте М Мт 25.40 3, А, СК; егдл очрво око твое просто вждетъ. і вьсе тѣло твое. свѣтъло вждетъ. л понеже лжклво вждетъ. і тѣло твое тъмьно вждетъ М Лк 11.34 3; понеже во вьсѣко очрмрѣтн іестъ. очрмрѣмъ дл ожнвемъ С 91.20; клко очрво проште-ыніе прннмеыъ. плѵе же клкого не подънмемъ мжѵенніл. поьГеже а^ъікъ ниже съподовькнн въі^омъ. пльтн въккнтн господьскъі. того по^ьрнмъі днілвол~е весѣдочрвкштл С 382.9. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откато, откогато, се во третнТ день іесть поіГсже ннѵьсоже въкочрсн С 19.10-11. // Когато. поКеже во то слъі-шлвъше отндошд. прнде нсвѣстьннкъ С 374.16. 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: затова, поради това. лште нл то сътворнмъ вллдъікъі подрлжллн вждемъ. лште лн нл сжпротнвьноіе то днілволл. понеже во н петръ кгдл нспо-вѣдл р<сл вллжллше сд С 379.12. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, X. Гр. ёяеі&д, ёяеі, ’(ѵа ц-р, 5іа то + 1п[., а<р’ дд, бібті, ёяеіяер, отаѵ, сос, ёяеібдяер, ёяаѵ, аѵО’ соѵ, ка.Обті, ёф’ оаоѵ, бті. Вар. понеже. Нвб. понеже ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. понестн, понесж, понс-сешн несв. и св. 1. Почна да нося някого, нещо; нося, понеса, гріддъі же по мнѣ крѣп-лен мене естъ. емочрже нѣсмъ достон елпогочр понестн А Мт 3.11 3; сс-мочр ^лдѣша понестн креть его М Мт 27.32 3, А, СК; въллглліште во понесе, плъно вжетвънлго воглтъствл К 146 27. Срв. С 453.16; вллжж рлмѣ тв°н понесъшнн ноедштллго ѵловѣкл С 458.2; вѣсн лн очрво кого понесе, лште очрво вѣсн кгоже дръжншн. нъітл въктъ воглтъ С 456.12. 2. Прен. Приема върху себе си, поема, тъ неджгъі нлша прнідтъ. н волѣ^нн понесе М Мт 8.17 3, А, СК; въ д^омь нен^дреѵенънъімь. понесъі в'сд недж-гъі ѵлствл СЕ 256 20. 3. Прен. Претърпя, изживея нещо тежко, неприятно. не нмлвъ понестн поноше-ныл нрсъ С 472.7. // Прич. тин. деят. като същ. понесъшен т. тн. Гр. оі Раатастаѵтед. Тези, които са претърпели, изживели нещо тежко, неприятно, клко сыа ... і рлвънъі нлмъ сътворнлъ іА есн. понесъшенмъ таготж дьне н влръММт 20.12 З1, А. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. расггаСм, аірш, фёрсо. Нвб. понеса ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поннкыжтн, поннкнж, поннкнешн св. Наведа [глава], посрлмнвъшд сд ... отър;ождлл^ж долочр поннк'ше С 374.24. Изч. С. Гр. коятсо. Нвб. поникна 'наведа се, наведа глава, клюмна’ диал. НТ, НГер, ДА. ПОНОВНТН, П0Н0ВЛ1Ж, поновншн св. Установя, въведа, нн слочрлъ пръвъін поно-внвъін цѣслрьскъін ВѢНЬЦБ. ын длчрн-дъ рогомъ ілвькнъін достоннъ цѣслрь-ствню нлреѵеыъ С 238.17; тъі въскрв-сеннкмъ. въскръсеньк ылмъ поновн С 505.27. С. Гр. ёукаіѵі^со, аѵакаіѵіСсо. Нвб. по[д]новя, по[д]новявам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поновл"сные, -іл ср. 1. Прен. Освещаване. очржс- въ твоіж жтровж слъішлнн-нмъ въскоѵн. твока жтровъі поновьк-нніл творд С 239.6-7. 2. Прен. Раждане за нов живот, прьвок сътво- ПОЫОрЬЛНБЪ 301 ПОНОѴ^ЖААТН рс-ночрочрмочр ДДДМОЧр ПОНОВЫСННК С 315.3. Изч. С. Гр. ха ёукаіѵіа, аѵаѵешац. Вар. помо- КККЧШК, Нвб. поновленне остар. ВА. Сро. подновяване ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. понорьднвъ, -ъін прил. Като същ. понорьлнвд ср. тн. Гр. сгоѵцОеіа, поѵгіра. Злост, козни. мдтн вочр БЛДГОЛОБЛС-НДѢ. ОЧрВЛДЖН ДШЖ МОЖ. СЖЖ6 ЛЖКДВН ПОИОрЬЛНВН Н^ЬЛООѴрВН. ЧѴКДѢНДГО МА очрловьль. н ддд спдсешн ма ТФ А 14-15. Изч. ТФ. Нвб. 0. пожкнтн, поношж, поносншн несв. и св. 1. Хуля, оскърбявам, ругая, блд-женн «сте егдд поносатъ вдмъ 3 Мт 5.11 А, СК. Срв. СЕ 86а 6; тожде же Н рД^БОНННКД рДСПАТД СЪ ННМЪ поношддсте. емочр М Мт 27.44 3, СК. Срв. Мк 15.32 М, 3; влдженн вждете ... егдд рД^ЛЖѴАТЪ въі н поносатъ М Лк 6.22 СК; въ^ддждь сжсѣдомъ ндшімъ. седмернцеіж въ нѣдрд ір(ъ. поношеннемь імьже поносішіа тевъ СП 78.12; нмдшн ... досджденочр тн въівдтн. і поржгдночр. поношеночр же н і2;гъндно\р СЕ 90& 1; н вндѣ нѣкогд ВЪ СВАТНТеЛЬСТѢ ЛѢПОТѢ въ^вочрж-ДДІЖШТЛ Н. Н ПОИОСАШТД іемочр 0 СЬНѢ С 275.24. 2. Укорявам, порицавам. ТОГДД НДѴАТЪ поноснтн грддомъ ... ^дне ые покддша са М Мт 11.20 3; поносн невѣрьствню н^ъ н жестосръдью М Мк 16.14 А. 3. Прич. сег. деят. като същ. поносан т. ед., поносдірен м. тн. Гр. [о] бѵеібі^соѵ, оі оѵеібі-^оѵтес. Този, който хули, оскърбява [тези, които хулят, оскърбяват]. уотъ глдсд поносьдфдго СП 43.17; поношеніѣ поносьмнтеі^ъ тевѣ ндпддж ид міл СП 68.10; отъвѣштдіж поно-сьдштнТмъ мьнѣ слово СП 118.42. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. оѵеібДоэ, біакю-Рф8е'ш. Нвб. 0. поносъ, -д м. Укор, поругание, обида. ѵотъТмн отъ мене поносъ V оѵннѵьженне СЯ 118.22. Изч. СП. Гр. бѵеібоі;. Нвб. Срв. поношение остар. ВА, ЕтМл, РРОДД. поношсные, -»д ср. 1. Хула, охулване. поношеиьъ не пркдтъ нд бліжъніа своіа СП 14.3; поношеніѣ поносьміті^ъ тс-бѣ ндпддж нд міа СП 68.10; помѣ-ні поношеніе твое еже естъ отъ ве^очрмь-ндго вьсь день СП 73.22; не прѣдд-ждн его гГ поношенью ве^очрмънъімъ СЕ 27Ь 9; дште во н сьмрьтн ндю прѣдддАТ' не нмдвѣ понестн поноше-ныд н^ъ С 472.7. // Укор. ѣісо тдко СЪТВОрН МЬИѢ ГЪ. ВЬ ДЬНН ВЬ НАЖ6 прн^ьрѣ. отъіатн поношенне мое въ ѵлкцъуъ М Лк 1.25 3, А. // Гавра, присмех, бъістъ поношенік» сжсѣдомъ своімъ СП 88.42. // Поругание, волъшее вогдтъство непъфевдвъ ег(.)пътъскъі^ъ (съ)кровніръ. поноше-нѴе уко Е 16 14; тѣмже очрво дд нсуо-днмъ к немочр внѣ стднд. поношенѴѣ его носАфе Е 34а 11. 2. Срам, позор. Т порд^і врдгъі і^ъ въсньдть. поношеніе вѣѵьно ддстъ імъ СП 77.66; тъі во съвѣсі поношеніе мое Т сточрдъ моі Т срдмотж моіж СП 68.20. М, 3, А, Е, СП, СЕ, С. Гр. бѵеібюрб?, бѵеі-боі;. Вар. поношше, поношешге, поношеннс, поношснТе, поношеньс. Нвб. поношение остар. ВА, ЕтМл, РРОДД. понтьскъ еж. понътьскъ. поночрднтн, поноѵрждж, поночрдншн се. Принудя, заставя, накарам. к'то очрво поночрдн жндовъ жрътн велфе-горочр С 127.5. Изч. С. Гр. аѵаукб^ш. Нвб. понудя, понудвам 'принуждавам, подтиквам’ диал. ОА, РРОДД. поноѵржддтн, поночрждмж, поночржддкшн несв. Принуждавам, заставям, сътворнтн поночржддкмъ ксмъ. пнлд-тово глдголдтн С 432.20. Изч. поыътьскъ 302 попеѵбньк! С, Гр. аѵаукй^со, Нвб. Вж. при п«!іоѵ^антн. понътьскъ, -ъін прил. от ЛИ. понътьскъін пнллтъ, Гр. Шѵтюс; ПіХато?. Пилат Понтийски - римски прокуратор на Юдея [26-36 г.]. съвѣтъ сътворншА вьсн Ар^НСрСН н стлрьцн лгсаьсцнн на нса. ѣко оѵрвнтн Н. I СЪВА^АВЪШе Н ВѢСА. I ПрѢДАША Н ПОНТЬСІСОЧрМОЧ|> ПНЛАТ0\р іксмоиочр М Мт 27.2 3, А, СК\ въ патос нл дссатс лѣто, владъіѵъства тнворнѣ кГеслрѣ, ОБЛАДАИчШТО^ понтьскоумоѵр пнллтоѵр НЮДѢСіт ... БЪІСТЪ ГЛЪ ВЖН КЪ НОАНОЧр М Лк 3.1 3, А, Б; прѣдлнъ пжть-скоѵрмоѵр пнллточр СЕ 49а 16; тъі ВНДНШН Тс )СС«. рАСПДТЪІН Прн ПЖНТЬ- стѣмъ пнлатѣ С 173.5. Изч. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С. Вар. понтьскі, поньтъскъ, пжмТьскъ, пжмтьскг, пжтгскъ, ПЖТЬСКЪ, поыѣ нареч. Поне, макар, дори, само. ѣко лште прнкоснж са понѣ (ыѣ) рн^ѣ (е) его спснл вждж М Мк 5.28 3, А; ДА понѣ вьскрнлнн рн^ъі его прнкос-нжтъ са М Мк 6.56 3; поісажн оѵрво нлмъ поыѣ кдно ^нлменнк С 30.19; поыѣ нъі^ѣ нсповѣднте отъплденнге во\р влшемо\р С 35.13; останн сд оѵрво поыѣ нъиРЪ отъ воѵріестн С 49.18; вѣ-рочрюшн лн понѣ нъінѣ кодрАте вогомъ С 103.29; Аште не ^оштешн жрътн. понѣ прндн НА мѣсто коѵмнръско С 131.5. не колн понѣ, нн понѣ. Гр. ой8е. Съвсем да не. не въ нмъ колн понѣ 'Встн М Мк 6.313; ктомоѵр тн оѵрво нн понѣ вь^ьрѣ-ТН ТАКОМО^ въівъшоѵр можетъ С 381.6. М, 3, А, С. Гр. каѵ, уоСѵ, тйо;. Нвб. поне ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. поніава, -ъі ж. Тънко бяло платно, с което се увива [или покрива] мъртвец; саван, покров, прнемъі понѣвж отъ ржкоѵр ѵлЗѵю. прнкръвеыне тѣлоѵр своемоѵр. отъ рлвл твоего носнфл СЕ 38Ь 20. Изч. СЕ. Вар. помнил, Наб, понпва 'покривка за легло' диал. ВА, ДА. понгавнца, -а ж. 1. Долна дреха у евреите от лен или памук, носена обикновено под хитона. онъ же ОСТАВЬ ПО^ЙВНЦЖ. НАГЪ ЕѢЖА ОТЬ НН^Ъ 3 Мк 14.52; одѣнъ въ поіГѣвнцж нагъ 3 Мк 14.51. 2. Тънко бяло платно, с което се увива [или покрива] мъртвец; саван, покров, і прнімъ тѣло юснфъ. овнтъ е по^ъ-внцоіж ѵнстоіж 3 Мт 27.59; і ко\рпл'ь поьГѣвнцж. I съньмъ овнтъ I въ по^ивнцж 3 Мк 15.46. 3. Платно, платнище, ногама вола. въ поніа-внцн носнмъ. ілкоже не могъі нн ^однтн С 564.23. Изч. 3, С. Гр. саѵвсоѵ. Вар. поМНвнць. Нвб. понявица диал. ВА. ПОПАЛНТН, ПОПАЛКК, ПОПАЛНШН Сб. Изгоря, унищожа с огън. ѵѵгнь прѣ-дъ німь прѣді ідетъ і попллнтъ окръ врлгъі его СП 96.3. Срв. С 22.21; плл-менъ попалі грѣшьнікъі СП 105.18; ^АКЛННАІЛч ТА ... ^евіВК СОДОМЪСКЖІгВ н гоморъскжіж. сѵгнемь вжествьнъімь поплльшемь СЕ 52Ь 8. Изч. СП, СЕ. Гр. фХоуі^со, кахафХеуш, тефросо. Вар. попллітн. Нвб. попаля, попалвам диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПОПАЛЮ/ГН, ПОПАЛКОЖ, ПОПАЛКООШН КбСб. Изгарям, унищожавам с огън. ѣко огнь Т попллѣетъ джвровъі СП 82.15; положі дъждьа імъ грлдъ. огнъ попллѣявфь въ ^емлі \'^ъ СП 104.32; егоже словесА ѣко огнь попалѣьл джврлвъі СЕ 55Ь 12; н огЛ попал"ѣа врлгъі своа С 28.28; н попалгла вь ^ъ вь дьнн гнѣвоѵр С 29.1. Изч. СП, СЕ, С. Гр. Біаф^усо, катафЛёуш, катаѵаХ{окш. Вар. попалѣтн. Нвб. Вж. при попллнтн. попелъ вж. пепслъ. попсѵоныо, -іл ср. 1. Грижа, загриженост, попечение, о овоіемъ во творлл- попсшн 303 попо^фдтн шо попоѵоыыс С 550.17. 2. Съчувствие, състрадание, боа сд. юда колн отъ миогааго к »Лн попоѵоиыа. вось- МрЬТЬИЖІЖ ВОЛѢ^НЬ ЫДНОСОТЪ С 516.24. Изч. С. Гр. оицяйвет. Нвб. попечение остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. ПОПвфН СА, ПОПвКЖ СА, ПОПвѴвШН СА Св. 1. Погрижа се, положа нужните старания, молн юго попоштн сд о пештеръ С 531.27; ин о юдиомь нр<ъ инкакожо сд попоѵе С 546.26; ѵддо попцн сд о до\ршн своюн С 569.28. 2. Изпитам съчувствие, състрадам. попеѵе сд съ МАтерыж дътншта С 44.11; попекъ сд о ыемоштн ѵловѣ-ѵьстѣ С 291.20; попекше сд о рА^лнѵь-ыъін^ъ юго ыАПАСте^ъ С 524.2-3. 3. Разтревожа се, загрижа се, обезпокоя се, съкруша се. н попекж сіа о гръсъ моемъ СП 37.19. Срв. СЕ 765 22-23. Изч. Е, СП, СЕ, С. Гр. ЦЕріЦѵасо, агЛЯлтеорга., сгоѵоЛуеш, аеряаОесо, фроѵгі^ш. Вар. попештн са. Нвб. 0. ПОПНрАТН, ПОПНрМЖ, ПОПНрАЮШН НвСв. Стъпквам, тъпча, ѣко попнрдд^ж дроѵргъ дроѵргд М Лк 12.1; і ерелмъ вждетъ попнрлемъ са^къі М Лк 21.24 3; дште же соль очрвоъеть ... ынѵь-сомоѵрже вждетъ къ томочр да ісъіпама вждетъ вънъ. і попнрдемд ѵкы 3 Мт 5.13; ^однтн по ^мню,мъ н скорпн»дмъ Н ПО вьсен СНЛѢ ВрАЖНН. ТОГО рАДМА ПОПНрААШе СТрАСТН ГАДЪЫЪІА Н ІАДО- внтъіа С 556.15; нддъкъште сд ілко Н^ЛѢКОВДЫЬЮ отъ плесыочр ЮГО. ПОДАСТЪ сд тѣлесемъ н^ъ ... моліаа^ж юго попнрАтн а С 556.26. // Образно. ѣко М'НОЖ'СТВО ^ЪЛЪ ѴКЪ ПОПНрАвТЪ МА СЕ 85а 11. И Прич. сег. деят. като същ. попнрдБКфен м. мн. Гр. о1 като-катоиѵтес;. Тези, които потъпкват. дастъ поношенье попнрдіжфінмъ міа СП 56.4. Изч. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. гатаяатАо, яатйо, Нвб, Сра. [на]пирам. ПОПЛЬ^НЖТН СА, ПОПЛЬ^НЖ СА, попль^нвшн са св. Подхлъзна се, спъна се [об-розко]. АШТО ВО Н АКЪІ ѴЛОВѢКЪ поп- лъ^ъ са падо С 354.25. Изч, С. Гр. бХшОсіѵсо, Вар, поплъ^наѵгн са. Нвб, Срв. подплъзна се, подплъзнувам се диал. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. ПОПДѢННТН, ПОПЛѢНІЖ, П0ПЛѢННШН Св. 1. Превзема, завладея, иа дро^гою ЛѢТО иа вь^любьнжъш грАдъ къ АморнТ прнде поплѣннтн юго ^отд С 56.15. 2. Разграбя, ограбя, опляч-косам, разоря, поплѣынвъ славъиъіа ГрАДЪІ Бе^БОЖЬЫЪІ^Ъ срлцннъ С 56.4-5. 3. Пленя, поробя. срдцнномъ ыѣ въ кою врѣмд ^отдштемъ поплѣ-ннтн а С 569.16. Изч. С. Гр, яорд&о. Нвб. Срв. попленя диал. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. попоѵрстнтн, попохрфж, попоустншн сѳ. 1. Позволя, допусна, ие попоустн вьсемочр грддочр н ^емн погъів'нжтн отъ сотоиъі С 535.25; въ сьгрѣшеыью попоѵрштеыъ въістъ въпастн С 519.14; мыогоѵроѵрмоѵр троѵрдочр продлъжнтн сд попо^стн С 529.8; н юдва нѣкого севъ Б0Г8 попо\рстнвъшо\р. въ^могошд отъ-тръгнжтн ржцѣ юго отъ оѵр^дъі КО(Л>-нъіа цѣсдрд С 193.8. 2. Само Зл. Безл. Разрешено е, възможно е. не попоѵрстнтъ БО ТН СД ВЪІТН вь ^мъ С 554.11. ~ са безл. Изч. С. Гр. сгоуу.сореш. Нвб. Срв. попустя, попущам диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. ПОПО\рфАТН, ПОПОѴрфАІЖ, ПОПОуфАЮШН несв. Позволявам, допускам, н отроѵннкъі ^АКОНА СЪВНрАЮШН. А НСТО-ВОЮ ГрО^ИОВЬЮ БЪрАТН. ПОПО^ШТАЮШН С 335.2; вьынде пнаатъ въ проторнн. П0П0\рШТАА ідростн ЖНДОВЬСТѢ С 435.2. Изч. С. Гр. яара/шрЕ?ш, Вар, попоуштАти, Нвб. Вж. при попо\рстнти. попо^шеыь^ 304 попьрнше попоуфсныс, -гл ср. 1. Позволение, воля. ПО БОЖНЮ ПОПОѴрШТСННЮ ... БЪІСТЪ рлть велнкл С 191.14. 2. Възможност, способност. ННІСМС0Ж6 не дмл-ше іемочр попоѵрштеныл ил вѣжлыые С 560.2-3. Изч. С. Гр. аиухшрв01?- Вар. попоѵрштпініс, попоуштеньк. Нвб. попуіцение остар. ВА. Срв. попущане остар. НГер, ЕтМл. попъ, -л т. Свещеник, поп, презвитер. съвѣтъ дѣмііа. стлрѣншниъі н попове жндовнсцн СЕ 49а 11; пмсъі попъ ыолнт' са СЕ 92а 26; і творнтъ ппъ мотвж снвк тлн СЕ 93а 12; попе дрлгосллве ^лѣ створншъ ТФ приписка', епнскоѵрпъ во очрже постлвкнъ нгіыіг. попъ не можетъ бъітъ С 287.23; н шъдъше прнведошл попъі дл творд-тъ молнтвъі С 219.6; свдтллго Тѵѵлннл ^ллтоочрстллго. СЛОВО 0 ЛЛКЛЫНН ... Н 0 попѣ С 354.17; №.N7. попъ пжтьмь ндж свѣцінца поллглж ^л своа грѣ-^ън. дл нждь^н а оѵе вь сен цркъвн бъ же вън(нж) помнлочрн оцн лмннь ВН. ПОСТЛВНТН КОГО попл. Гр. хеіротоѵесо тгѵа. Ръкоположа някого за свещеник. Н N6 моштьыо кстъ ПОСТЛВНТН іего попл С 286.30-287.1. СС, СЕ, ТФ, С, БН. Гр. іереб^, лреарйтерос, архіереікатпхппк, біакоѵо^. Нвб. поп ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Попова кория МИ, Попов вриз МИ, Попова сечина МИ, Попов дол МИ, Поповци МИ, Попшинци МИ, Поп Радевци МИ, ЙЗах,Кюст.кр.; Попин дол МИ, Поповец МИ ХХДИМР; Попово МИ ГХ,МИМ; Голям поп МИ, Малък поп МИ, Попова излак МИ ЙЗ,ПИП; Попбавчевци МИ, Попгриго-рово МИ, Попдимитровци МИ, Попина МИ, Попинци МИ, Попица МИ, Попско МИ, Попович МИ СНМВ; Попандов ФИ, Попов ФИ СтИл,РЛФИ. попъітатн, попъітмж, попъітмешн св. Опитам се да разбера, разпитам, послѣжде же попъітлвъ ілжс- о пллл-тныѣ С 563.24. Изч. С- Нвб. попитам, попитвам АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. попьрлные, -ІЛ ср. 1. Стъпкване с крака, потъпкване, нл попрыіые послав-шллго тж днкфолл С 521.11. 2. Творение, рожба, издънка, ѵѵ ^лвнстн Бѣсомъ оѵрдворьннѵе. днілвол“е попъ-рлыніе С 388.29. Изч. С. Гр. катаАлктц, р?.а<гсг)ра. Вар. попрміьк, попърлмнк. Нвб. попрание остар. ВА. попьрлтн, поперж, поперешн се. 1. Стъпча с крака, потъпча, сгазя, нн помѣтлнте внсьръ влшн^ъ прѣдъ свнньѣмн. дл не попержтъ н^ъ ноглмн свонмн М Мт 7.6 3, А, СК; і^нде сѣіан сѣлтъ сѣмене своего. і егдл сѣлше ово плде прн пжтн н попърлыо бъістъ М Лк 8.5 3, А; прннесъше же ѴЬСТЪНЛАГО кръстл ЛИСТОВА. Н положнвъше іего нл ^емн. попърл С 65.28; внсъръі... отъ свнннн попърлыъі С 134.25; пометл^ж слмн са прѣдъ иоглмл іего дл поперетъ а С 568.30. // Образно. дл поженетъ о\рво врлгъ дшж моіж. Т постігнетъ V поперетъ нл ^емн жнвотъ моі СП 7.6. 2. Прен. Надделея, победя, попърмілд мга врлзі мон СП 55.3; попереші львл і ^мьѣ СП 90.13; тъі дылвола попьрл гслнко ^отъ С 505.24; в'скк же непрн- Ѣ^НЬ. I В'С1Ж БОЛѢ^НБ ... ПОПЪрЛЛЪ ССН вже илшъ СЕ 29а 7; поклоньшю са подъ нго твое. ылсреірн ыеджгъ вждж-ірен. ыевнднмо побѣдн. і поперн СЕ 29а 13. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. кататіатесо, катею. Вар. попърлтн. Нвб. Срв. [на]пра. попьрніре, -л ср. Мярка за дължина, миля, стадий; поприще [остар.]. н мре къто понметъ та по снлѣ. попь-рніре еднно М Мт 5.41 3; вь вьсн ... сжштн отъ грлдл ... нТ попьрнштъ С 24.24; мъсто то ... отъ грлдл попь-рншть ѵс-тъірь С 26.21; бѣлшс- бо цръ-КЪ1 ПАТН пъпьрншть отъ грлдл С 221.24; шъдъшоѵр трнн попрнштъ С 223.3; пать пьпрншть же вь дл/Са отъ попьство 305 П0(>А7НТН МАНАСТЪІр^ мѣсто прннмъ сѣдс- С 273.26-27; бѣжавъ нде ілко м попрн-штъ отъ грддд того С 518.30; провд- ЖДАА ЖС- КГО ДО ПАТИ НА досато поп- рншта С 527.18. Изч. М, 3, С. I)}. дШоѵ, сттабюѵ, отщеТоу. Вар. попьрнштс, попрнште, пъпьрнштс, прхпьрнште. Нвб. поприще 'мярка за дължина’ остар. РРОДД. Срв. поприще ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. попьство, -а ср. 1. Свещеничество, свещенство, свещеническо съсловие. П0МАН1 гГ ... в’сѣ(ко) попъство. н днѣконъстко ежс о СС ПІ6 21. 2. Свещеническа длъжност, свещенически сан. н богъ ддстъ кмочр попьство С 359.3—4; кже кмочр дастъ попьство С 359.7-8. Изч. СС, С. Гр. [то] ІерооруеТѵ, Іеросгбѵті, преа-Ротерюѵ. Вар. попъство. Нвб. попство ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. ПОрЛБОТАТН, ПОрАБОТДІгК, ПОрАБОТЛКШН Св. Служа, положа труд като роб. н дша моѣ томочр жіветъ. н сѣмгсч мое порАвотдета емочр СП 21.31; рлщѣ его въ коші порАвотАсте СП 80.7; помъклнвъ ... послочржнтн н порлво-татн отцемъ С 286.24-25. // Покоря се, подчиня се. вьсі ьа^ъіці пордво-табктъ емоѵр СП 71.11. Изч. СП, С. Гр. ЗоѵЛебш. Нвб. Срв. поработя, поработвам 'работя малко, кратко време’ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА; поработявам диал. НГер. ПОрАБОТНТН, ПОрАБОфЖ, ПОрАБОТНШН Св. Поробя, покоря, подчиня, аштс не бъі инкокнже стрдстн севе порАвотндъ С 522.7. Изч. С. Гр. вотЛбсо. Нвб. Срв. рабм. пниж. остар., рабство ср. книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР. ПОрАБОТНТН СА, ПОрАБОфЖ СА, ПОрАБОТНШН са св. Стана роб, покоря се, подчиня се. ПОрАБОТН^Ъ СА ОКААНЪІ. ЛЖКАВЪ-нъімь огрАжденнемь СЕ 78а 21. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при порАвотнтн. ПОрАБОфЛТН СА, ПОрАБОфАІЖ СА, ПОрАБО- фАкшн са несв. Робувам, покорявам се, подчинявам се. тѣмьже ие ПОрАБОфАНМЪ СА. ѴрѢВЪНЪІМЪ ПО^О- темъ СЕ 69а 20. Изч. СЕ. Нвб. Срв. порабощавам остар. ВА, НГер; порабощен прич.-прил. 'поробен' РРОДД ПОрАДОВАТН СА, ПОрАДОЧрНК СА, ПОрАДОД- кшн са се. 1. Зарадвам се, възрадвам се, изпитам радост, н о довръ порддочрктъ са С 29.12. 2. Злорадствам, изпитам доволство [от нечие нещастие], да ие порддоч^жтъ МН СЬА ВрАЖЬДОѴрігКфНІ НА МІА СП 34.19; да ие порддочркктъ мѴ сіа СП 34.24; едА когъда порддочркчтъ мн сіа врАЗн моі СП 37.17. Срв. СЕ 765 16; посмѣрвште са н порддочрквште са С 126.10; дште пддетъ врдгъ твон не порддоѵрн са С 126.20. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ётпхаірм, хаірсо. Нвб. Срв. порадвам се 'радвам се малко, кратко време’ ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; порадувам се остар. Дюв. ПОрДЖДАТН СА, ПОрДЖДАКЪ СА, ПОрАЖДА- кшн са несв. Раждам се отново; раждам се повторно [за възкръсналия Христос], ноштъкб ^ъ въ вітьлѣомъ рджддетъ СА. ноштъвб ПАКЪІ ВЬ СІОНѢ. Мръ(.)въі^ъ ПОрАЖ-ддетъ са. врътъпъ іс кдмене. ндеже ^ъ родн са К 14а 9-10; врътъпъ к кд-мене. ідеже ^ъ порджддетъ са К 14а 10-11. Срв. С 451.23-24. Изч. К, С. Гр. аѵауеѵѵаораі [вар. аѵіашдаі]. Нвб. Срв. пораждам [се], породя [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОрА^НТН, порджж, ПОрА^НШН Св. 1. По- разя, убия, унищожа, погубя, псано во естъ порджж пдстъірь н рд^нджтъ са овъца стада М Мт 26.31 3, А, СК. Срв. Мк 14.27 М, 3; С 478.10; БН; ѢКО ТЪІ порд^і ВЬСІА ВрАЖЬДЧріЖфІАІА МНѢ въсоѵре СЯ 3.8; і порд^і врдгъі і^ъ въспіать СП 77.66; іже порд^н вьсьа ПОр^ОѴ^МѢТН 306 ПОрОАЬНЪ пръвѣньціл егЯрпьтьскъі СП 134.8; Ѵжб ПОрА^І (А^КЪІ МНОГЪІ. Н У^вУ ЦрІЛ крѣпъкъУ СП 134.10. 2. Прен. Поразя, сполетя, обзема [за болест, ЗЪЛ дух]. ТЪІ рАѴН НЪІНѢ Прн^ьрѣтн ИА рАВА ... ПОрАЖСНА ВОЛѢ^ННІЖ СЕ ЗОс 22; нжо ... порАженъ д;<омъ нопрніА^-НННОМЪ. ПрѢВЪІ САМЪ НѢМЪ н непо- двнжнмъ С 662.9. М, 3, А, СК, СЕ, СП, С, ВН. Гр, яатйстстш, Вар. порд^ітн, Неб. пораэя, поразявам, поражавам ОА, ВА, НТ, Дтов, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. порйзник м. 'злосторник’ диал. РРОДД. ПОрА^О\рМѢТН, ПОрА^МѣКК, ПОрА^ОѴрМѢ- мшн се. Разбера, представя си, досетя се. порА^оѵрмѣн топдѣ водѣ нс^одаштнУ отъ ^омлД С 129.8; н ПОрА^МѢНТО ОТЪКЖДОЧр рЛЖДН^АЮТЪ са С 129.9; а до\ршж ва порА^очрмѣА^ъ С 511.20-21. // Заподозра, усъмня се, допусна, пюннн реѵе ... да не прѣ^одлштв. ГрАДА ВАШ6Г0. ПОрА^Лр-МЪйчТЪ НЪІ, (АКО жъръше н осквръ-ннвъше са прндо^омъ С 130.13. Изч. С. Iр. катаѵоЕсо, ѵоесо, •окоѵоеш. Неб. поразумея НГер, ЕтМл. Срв. подразу-мея, подразумявам 'подразбирам, досещам се’. ПОрАСТН, ПОрАСТЖ, ПОрАСТвШН Св. ПокрИЯ се с растителност, обрасна, порлстъ бъілнюмъ мыогомъ н трьннУм' С 217.20-21. трьньюмь порАстъін. Гр. акаѵ&6-рХаатод. Обраснал с тръни, ѵѵ трьыннмъ ПОрАСТЬШННМЪ ЖНДОВЬСКА мѣста глАголААше С 357.12. Изч. С. Гр. &ѵа<р4оцш. Нвб. пораста, порасна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. порнвАтн, порнвліж, порнвАюшн несв. Бутам, блъскам, дро^нн же съ^дж-ДА ПОрНВАА^Ж А ДрОЧр2,нУ ВН(Л^Ж С 44.21. Изч. С. Гр. іобіш. Нвб. Срв. [с]ривам 'събарям' ОА, ВА, ЕтМл, ВТР. породА, -ъі ж. Рай - според християнското и др. вярвания - мястото, където след смъртта душите на праведните живеят в блаженство. тѣмн во пжтьмн востоѵрдА вьнндешн въ породж СЕ 70Ь 21—22; отълж- ѴНВЪШ0\р ВО СА АДАМ0\р НА 0Н0 МѢСТ0 породъі С 9.13; нс мо^вмъ рн^ъ штд-дѣтн %ъ. породж С 90.26; люта юстъ ^нма нъ сладъка породА С 91.3; ПАКЪІ ^отѣ рА^вонннкА вьвестн въ породж С 308.21; отьць твон юдного дълма гръ-^А АДАМА нс породъі наведе С 308.28. въ породѣ ^Атворнтн. Гр. цаѵбребсо. Прибера в кошара. съврАША съворъ ДА НС ПОГЪІВЪШДА ОВЬЦА ВЪ ПОрОДѢ ^АТВОрАТЪ. НЪ ДА ПАСТОРА 0\рВНВЪШ6 паствж рлжденжтъ С 385.15. СЕ, С. От гр. яарабешо?. Нвб. 0. породнтн, порождж, породншн св. 1. Родя, създам, (акожс породн са отъ женъь да прнвъівъшнн грѣ^ъ ѴЛОВѢ-комъ отъмъіютъ С 484.4. // Прич. мин. деят. като същ. породнвъін м. ед. Гр. о уеѵѵраа*;. Този, който е родил, който е създал, тж съдщлавъ тѣмь цѣслрь въістъ. (акожс н породн-въін юго С 328.7-8. 2. Породя, стана причина да се появи нещо, да стане нещо; създам, причиня, вьсе во то породн уъм С 411.21; нъ тъі ^авнстн породн сьмрьт' С 389.4; НЪ1Н(А же ръівъі словесьнъід н до^овь-НЪІА НАМ' породншд. АПОСТОЛЪМН ОѴрЛО- вьюнъі С 496.2. ~ са страд. Изч. С. Гр. уеѵѵйш, апотіктсо, тУктю, лоіеш [вар. Ю)Е?СО]. Нвб. породя, пораждам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. породьнъ, -ъін прил. Който се отнася до рая, райски, н У^гънана бъіста нс породъыъіА пншта С 9.18; не въі СЪПАСЛА СА ДѢЛЪІ ПрьВАІЛ ПОрОДЪНАІА дъвнца С 428.15; іажс ^мн(а н^ноѵррн ВЪ породѣ СЬ АГГ^ЛЪІ рАВЪНЖІЖ жн^нь. породьнжіж пнштж С 348.13; ѵловѣ- ПОрОАЬСТВО 307 порьвьноклтн КА ПСрОДЬЫЛЛГО ... БО^г ^ОМБИЛАРО тре^ждлнжл жнвжштл С 429,23; породят двьрн прнисіѵрдн С 437. 13; А^й ТЛ ... ВгВОЖДЖ. нжо поро-дгигіА двьрн ^Атворнвт» С 438.6. Изч, С. Гр. [тоС] парабе(оо\), Вар. пород-лмѵ., Неб. 0. породьство, -а ср. Повторно раждане, ново раждане, ссчрпоѵрвж плкгі енлж жн^нн. соѵргоѵрвжво родьство\р къкоупъ н породьствоѵр С 461.16. Изч. С. Гр. йѵау^ѵѵдші;. Нвб. Вж. при порождонме. пврожденьм, -»д ср. 1. Зачатие, зачеване. ве^д сѣмоые порождеыніе С 243.4-б. 2. Повторно раждане, ново раждане. I АНлг. МАрі МАГДАлгшн. порож-деыье его ... влАговѣстгствовд К 14а 6. Срв. С 451.20; ^вн оѵрѵежці. БЛАГОВѢСТІША рсовое I \ мргтвгі^г порождеыье К 14а 21. Срв. С 452.4; 0БЛІѴМЖТ7, ТА. Ы6ДВНЖІМН П6ѴАТІ. ГОС- подьско\рмо\р порождеиьк» ^во\р гровочр К 14а 38; ^во порождеыье вгі К146 2. Срв. С 452.24. Изч. К, С. Гр. ТОК05, аѵауеѵѵдспі;, аѵаагаспд. Вар. порожденнк, порождомье. Нвб. Срв. порождеиие остар. ВА, РРОДД, порождьство, -а ср. Повторно раждане, ново раждане, сочрроѵрвж пакъі гла жі^ыь, со\рго\рво робство, вт. коѵрпѣ I поро^ьствоѵр К 14а 2. Изч. К. Гр. аѵауЕѴѴдак;. Вар. породьство. Нвб. Вж. при порождоныо. порокг, -а м. Нападка, укор, обвинение. то прнготовнтг пророкг (погр. вт. порокг) С 245.30. вее порока, а) Гр. арертсто*;, арбДлгѵ-то?, арсоро?, арертгтак;. Безупречно, непорочно. вълшете ... ^одашта вг ^дповѣде^ь вгсѣ^г. і опрлвгдлын-н^г Рі7н(н)^г вее порокл М Лк 1.6 3, А; ^одіа всс порокА дѣдаіа прАвгдж СП 14.2; ѵѵ сгкоыьѵАтн смоѵр сгмгіслг СДНЫАѴЬНААГО ОБрЛ^А. БСС ПОрОІСА СЕ 98а 22-23. 6) Гр. бсрбА/оѵтоі;. Без- упречен, непорочен, вее порокл сгсждг С 243.2. Изч. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр, \(/с5уос;, Нвб. порок ОА, ВА, АК, Дгап, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, порфнлг, -а т. ЛИ. Порфирий - християнин, ученик и последовател на презвитер Памфил, умр. мъченически заедно с него, Селевк, Тео-дул и др. ок. нач. на ГѴ в. в Кеса-рия Палестинска. Пр. на 16 февруари. Кіца тГе Г. стгн^г Кікг ... павла порфнлА селовкА А 1426 15. Изч. А. Гр. Порфйрюі;. порфѵррнонг, -а т. МИ. Порфирион -град във Финикия в полите на пл. Кармил. вгістг яѣкгін отгшгдьць. вь весыѣѣмь грддѣ. порфкррнѵѵыг ИАрн-цакмѣ С 514.7. Изч. С. Гр. Порсрорісоѵ. Вар. порфѵррнтъ. поргпгтАтн, поргпгіртк, поргпгірешн св. Зароптая, започна да изказвам недоволство или негодувание, възроптая, н поргпгтАШід вь селѣ^г свон^г. не оѵрслгшАШід гласа рнѣ СП 105.25; Аірс- лн же ые ылсгітіАтг сга V поропгріяктг СП 58.16. Изч. СП. Гр. уоууи^ш. Вар. поропгтлтн. Нвб. Срв. пороптая 'роптая малко, кратко време’ НГер, ЕтМл, БТР, АР. поргфѵррд, -гі ж. Багреница, пурпур-но оцветена скъпа горна дреха, ѵлвкг же едныг вѣ воглтг. і овлдѵлше са вг порфѵрж М Лк 16.19 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. От гр. яорфйрос. Вар. порфѵрь, поргф^рд, порфірь, фор'фнрА. Нвб. порфира ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. порьвьновАтн, порьвьноѵрнк, порьвьноѵр-кзшн св. Последвам ревностно, проявя усърдие [ревност], мгі же ѵада доврАА дѣла сгтАЖАфс. поревг-ио\рнмг. древльыюмсдр влждгночрмелр сночр СЕ 70а 14-15. Изч. СЕ. Вар. порввгновАТН. Нвб. Срв. поревнувам, поревна остар. и диал. ОА, ВА, БТР, ДА. ПОрѢіАТН 308 порткѵнтн порѣілтн, порѣкк, порѣіешн несв. Блъскам, бутам, н ныніл поѵто сыіндо-уомы СА ВЬСН СЛЫШЛТЬ нѣѵто о крь-стѣ. н нлпльнклкемы цръкве. н дро\)тъ дро\)ТЛ порѣке (вм. порѣкемъ, Север., с. 323, бел. под линия) С 431.10. Изч. С. Гр. шіЭеш. Нвб. 0. порддые, -гл ср. Последователност, спазване на реда и йерархията, оѵ^же цръкъвъныуъ слновъ порАДНіе прошъдъшл постлвн епнскоѵрпл С 280.13. Изч. С. Гр. акоЛоидіа. Вар. порлдше. Нвб. Срв. поред, поредом нареч.-, пореден прил. поржглиые, -кл ср. Поругание, присмех, подигравка, і прѣдлддтъ і нл поржглнне ка^ісмь М Мт 20.19 З1; ѣко ЛКАДВІІА МОІА НЛПЛЬННШКА СКА ПОрЖ- глнен СП 37.8. Срв. СЕ 76а 17-18; подрѣжлнье і поржглнъе сжцлнмъ окръ-стъ нлсъ СП 43.14. Срв. СП 78.4; смѣуъ поржглннкл С 356.21. Изч. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. то ёряоа^оа, ёрдаіуцб^, катауе^ш^, -/ХЕоаарбс, гсрояЕтті^. Вар. поржг&ння, поржгмкне, поржгмгьс-, поржглмие, поріжгміне. Неб. поругание ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Срв. поругаване НГер, ЕтМл. поржглтн, поржгмж, поржгмешн св. и несв. Подигравам, осмивам, обиждам, обругавам. дослжденочр тн вывлтн. і поржглночр. поношеноѵр же н і^гъноноу СЕ 90а 26; вел‘мн мнншн са мьнѣ поржглд. нь вел'мн слмъ вждеші поржглнъ С 49.10, 11. // Изигравам, измамвам, подигравам. тогдл нродь вндѣвъ клко порж-глнь естъ отъ вль^въ ... н^вн всд отрокы СК Мт 2.16 Б. Изч. СК, В, СЕ, С. Гр. ёряаіСш, хЯеоа^о). Неб. поругая [се], поругавам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОрЖГЛТН СА, ПОрЖГМЖ СА, ПОрЖГМСШН СА се. Подиграя Се, надсмея се, обидя, обругая. I егдл поржглшА са с-моу. сьвлѣша сь него ^ллмндж М Мт 27.313, А, СК. Срв. Мк 15.20 М, 3, А, СК; СЕ 50а 8; поржглкжтъ са шоч)1 н оѵ^внкжтъ I М Мк 10.34 3, А, СК, ПОрЖГЛКЖТЬ СА €М0\р ... Н ^МІЛЮИѴГЬ I М Лк 18.32 3; поржглвъ са овлъкъ і вь рн^ж свѣтълж М Лк 23.11 3; жнвън нь вс^ъ посмѣетъ ска емоѵр і гь поржглетъ ска імь СП 2.4; вьсі відка- ШТ6І МКА ПОрОГАШКА МІ СІА (ПОЗр. вМ. поржглшкд, Север., с. 25, бел. под линия) СП 21.8. Срв. Е 31 б 10; онн же вндѣвъше ст&рость кемо\^ поржглшА са С 31.5; ллеалн'дръ же кьсуотѣ поржглтн са кемоч)1 С 130.10; нѣ кде СА ПОрЖГЛТН СЕАТО^О^МОѴр Д^0\р С 363.25. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. ірпаі^а, паіСрз, ёкрѵжтгіріСсо, катауеХаю. Нвб. Вж. при поржг&тн. поржтнтн СА, ПОрЖфЖ СА, ПОрЖТНШН СА се. Пропадна, погина, с-гдл ска пл-детъ не поржтнтъ ска СП 36.24. Изч. СП. Гр. катарбсстсгораі. Неб. Срв. порутя [се], порутвам [се], пору-тям [се] 'съборя [се], срина [се]’ диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОрЖѴАТН СА, ПОрЖѴАКЖ СА, ПОрЖѴЛІСШН СА несв. Поемам отговорност, гарантирам, поръчителствам [за някого]. понеже- поржѵлешн са по дша людьскыіа. то вь грѣсѣ оиого очрмь-решн СЕ 82а 20; поржѵлкешн лн са ^л нь клко оть вьсего срьдьцл поклкетъ са кь Богоѵр С 167.10—11; отьвѣштлвь дроугын лггс-лъ гллголл. поржѵлкж са С 167.13-14. Изч. СЕ, С. Гр. аѵпфшѵёю. Нвб. Срв. поръчителствам. поржѵнтн, поржѵж, поржѵншн се. 1. Възложа, натоваря, поржѵено ем& высть млнлстырьскоіе стронтс-льство С 285.22-23; ілко оѵрѵнтн ннѣуь порж- ѴС-НН. НС- БЫША ДОСТОННН СВ0К-1Ж ^ьло- Бокж С 333.14; мьнѣ поржѵн вь. со^гоувь длчрндовь пжть С 361.3. 2. [С]годя, обруча [остар.], обвър- порчѵьынісг. 309 ПОСКЯчАОЧ)1 жа. посъллиъ бъістъ лгДелъ глврннлъ къ дѣвнцн, овржѵенѣ млчжочс а ие- прн-лѣп'нѣ. поржѵс-нѣ Ѵѵѵснфочр ... ѵъсо рЛДН ПОрЖѴСНѢ. ДЛ не БЪСІСОрѢ рЛ^О\|'- мѣіетъ льстьць тлннъі С 245.21, 22. // Прич. мин. страд. като същ. поржѵенлгл ок. ед. Гр. [ц] ргрлща-теѵ)|іЕѵгі, т) |іѵг)сттег)іЭеТаа. Сгодената, обручената. да того рАдн влл-ДЪІКЛ. НС ПОрЖѴОНЪІА Н^НДС. ДА ЛЬС-ТЬЦЛ 0\рТАНТЪ СА.. ПОрЖѴОНЛЛ ВО ННОМОЧр повннънл кстъ С 246.1, 2. Изч. С. Гр. еухеірі^со, татебсо, цѵтцгтеиш. Нвб. Срв. поръчам, поръчвам НТ, Дюв, БТР, АР, ДА; поруча остар. и диал. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. поржѵьинкъ, -а т. 1. Поръчител; човек, който напътства някого, модн- МЪ СА 7\ НГО^МбНЛ. ПрѢОМЪШААГО ВрА-ТрА НЛШ6Г0. I Т6БѢ ПОрйчѴЬЫНКА €М0\р въівлітАфл СЕ 83Ъ 9; н лкъі вндѣ^ъ (АКО подлстъ гемочр десннцж порж-ѵьннкъ С 167.15. 2. Прен. Залог, обещание, тъі трндневнллго гровл на ^емн оставн. н поржѵннкл мрьтвъінмъ. вьскрьсенніл С 505.28. Изч. СЕ, С. Гр. осѵткрсоѵтгпі<;, ёууиг|тп<;. Вар. поржѵннкъ. Нвб. Срв. поръчник диал. НГер, ЕтМл, РРОДД; поручник остар. ВА. ПОСАГАТН, ПОСАГАНК, ПОСАГЛКШН НвСв. Омъжвам се. въ вьскрѣшеннге во нн женАтъ са нн послглнатъ М Мт 22.30 З1. Срв. Мк 12.25 М, 3; Лк 20.35 М, 3; вѣ^ж ... женАіре са н посаганаштс М Мт 24.38 3, А, СК. Срв. Лк 17.27 М, 3; снове вѣка сего жендтъ са н поса-ганатъ М Лк 20.34 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. уарі^со [вар. ёк-уарі^со]. Нвб. 0. ПОСАГНЯчТН, ПОСАГНЖ, ПОСАГНОШН св. Омъжа се. Аште женА почрштъшн мжжл посАГнетъ тъ. ннъ прѣдювъі творнтъ М Мк 10.12 3. Изч. М, 3. Гр. уаресо. Нвб. 0. ПОСАДНТН, ПОСАЖДЖ, ПОСАДНШН Св. 1. Поставя,настаня, посадн кго точр въ тон црьк'внцн н повелѣ да нже уотАтъ въла^нтн к (Гемо\р С 555.24. // Образно. ПОСАДН 1 ВЪ рАН пншта С 8.29. // Сложа някого да седне, настаня някого [за хранене], повелѣ нмъ ПОСАДНТН ВЬСА НАрОДЪІ ... НА СПОДЪІ НА трѣвѣ ^еленѣ М Мк 6.39 3; посАднте (А нл сподъі по патн десАтъ М Лк 9.14 3; посаднша вьса М Лк 9.15 3; ѢКО прѣпоѣшетъ СА Н ПОСАДНТЪ (А. н мнилчвъ послочржнтъ нмъ М Лк 12.37 3, А, СК. 2. Прен. Изравня, приравня [по ранг, положение], да ПОСАДНТЪІ-Т СЪ КЪНІАЗН СЪ КЪН(А31 Д(0- деі своТ^ъ СП 112.8. 3. Прен. Възцаря, направя владетел, посаждж на прѣстодѣ твоемь СП 131.11. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. аѵакХіѵсо, катак-Мѵсо, каіЭДсо, тііЗтіраі. Нвб. Срв. посадя, посаждам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. П0САЖДАТН, ПОСАЖДАНА, ПОСАЖДАКШН несв. Поставям, настанявам [образно]. Ѵ0ѴН М01 НА ВѣрЬНЪКА ^ейіі. П0САЖДАТ1 СЪ СОБОНА СП 100.6. Изч. СП. Гр. сгоукаОрцса. Вар. пос&ждмп. Нвб. Вж. при посдднтн. поскръвѣтн, поскръвдкк, поскръвншн св. Изпитам, почувствам състрадание, жалост; пожаля, жьда^ъ нже со мъ-нона поскръвітъ I не БѢ СП 68.21. Изч. СП. Гр. спШлжеороа. Нвб. поскърбя ОА, В А, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поскрьжьтдтн, поскрьжьфж, ПОСКрЬЖЬфб- шн св. Заскърцам [със зъби]. V по-скрежьфетъ на нь ^жвъі своТмн СП 36.12; ^жвъі своімн поскрежьштетъ СП 111.10. Изч. СП. Гр. Рриу_м. Вар. поскрожктмгм. Нвб. Срв. поскърцам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, ДА. поскждо\р нареч. Оскъдно, по малко. ъ.тъ во іедннъ сѣждта сьде. патын ДЬНЬ не ВЪКОЧрШАА БрАШНО. н тоже по скждочр С 170.9. поскждоѵр мн (естъ ѵесо. Гр. ёѵбегц; уіуѵораі тіѵос;. Нуждая се, имам посло^женш 310 посло^шаыьи нужда от нещо. поѵто мѣрншн мои; довротя;. юдже тъі по скждочр въістъ С 394.12. Изч. С. Гр. Алцс&ттсо. Вар. по скокдо^. Нвб. Срв. скудно ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР, ДА. послоѵржеыые, -ю. ср. Служение, богослужебна употреба, сътворн е влгвено н свфвно. въ послочрженне твонмъ рл-вомъ СЕ 216 22. Изч. СЕ. Гр. -игеяреспа. Вар. послоуженне, Нвб. послужение остар. ВА, РРОДД. посло\ржнтн, послоѵржж, послоужншн Св. 1. Извърша действия или задължения в нечия полза, послужа, погрижа се, помогна, снъ ѵлвскъі. ые прнде во дл послоѵрждтъ емочр. ыъ посло\ржнтъ. н длтн дшж свои;, і^влв-ленне ть. мъногъі М Мт 20.28 З1, ЗП. Срв. Мк 10.45 М, 3, А; гн когдл та ВНДѢр(0МЪ ЛЛѴЖфЛ ... ЛН БОЛЬЫЛ ЛН ВЬ темьынцн. I N6 послоѵржн^омъ тевѣ М Мт 25.44 3, А; н лфе кто мыѣ послоѵр-жнтъ. по мнѣ дл ^однтъ СК Йо 12.26; оѵе прѣпдовне ... ннфдд въ^-лочрвн. н снмъ дов(о)лно послочржн Е 23б 12; дл ... ржкои; твоеи; крѣ-пъкои;. посло\ржнтъ тн СЕ 246 23; нже могжтъ тевѣ н волѣ^немъ твонмъ посло\ржнтн С 170.6-7; вждн стрлшь-ноѵроѵрмоѵр тлныоѵр. съкръвеыоѵр послочржн ѵочрдесн С 247.13; доыьдеже ксмъ въ крѣпостн тѣлесьнѣн. послоѵржнтн н порлвотлтн отцемъ С 286.24. // Прислужа, служа [обикновено на трапеза за поднасяне на ястия, напитки и др.]. пръпоъшетъ са н ПОСЛДНТЪ (А. н мныжвъ послоѵржнтъ нмъ М Лк 12.37 3, А, СК. 2. Послужа [на Бога], окажа почит, принеса жертва. гГо Б\р своемо^ поклоыншн са I томоѵр сднномо^ по-слоѵржншн 3 Мт 4.10 А, СК, Б. Срв. Лк 4.8 М; стоъвъі в'си; ыоірь послоужь оцю свосмо^ ывсъно\рмо\р СЕ 485 5. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СЕ, С. Гр. біакоѵ&о, Хатребш, ішооруем, аѵтехораі, богжеисо. Нвб. Срв. послужа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. послоѵдеовлтн, послоѵдеоуи;, послоѵдеоѵркшн несв. Свидетелствам за истинността, потвърждавам, то слмо творнмою посло\део\рю. (лко вогъ кстъ снце ^вллнмъін. неылоѵрѵенъінмн а^ъікъі С 324.11; послоѵдеоѵрктъ мн мждростн слово С 389.5; пъітлнте пнслынк*. ілко-же слъішлсте. отъ вллдъікъі. (лко тл сжтъ посло\р^о\ри;штл о Кемь С 324.14-15. Изч. С. Гр. рарп>ре'со. Нвб. Срв. послух т. послоѵр^ъ, -л м. Свидетел за истинността, очевидец, дл по встомъ двѣмл послв^омл лн трьмъ. стлыетъ вслкъ глъ СК Мт 18.16; вл постлвлѣи; послоѵр^л СЕ 676 23; влюдн сд оѵрво. ѣко отъ олътдрѣ гнѣ прне^ешн н. прѣдъ ... послохдеъі СЕ 83а 22-23; прнведн нстннънъі послоѵдеъі С 241.23; дл слмн послоусн вжджтъ С 316.26. лъжь послоѵдеъ. Лъжесвидетел. нл ыегоже лррщерѣн ісклша вннъі съмръ-тьыъі. лъжл послоѵдел гліжіре СЕ 48а 8-9. послоѵдеъ творнтн са. Гр. рарторе©. Свидетелствам, свидетел съм. лште тн повѣдѣ кже гллголл лгг~елъ. реѵешн слмл са послоѵдеъ севѣ творншн. твою послочршьство НѢСТЪ нстннъыо С 241.20-21. СК, СЕ, С. Гр. рартис, цартброрсп. Вар. посл^ъ. Нвб. Срв. послух 'слушател; който пази, слуша, бди’ НГер, ЕтМл. послоѵршлыью, -1л ср. 1. Слушане, чу-ване. ѵѵ съподовнтн са ылм^достон-НОМЬ БЪІТН. послоѵршлннъ гл^. стллго евнліѣ А 926 18; глже послоѵршлыннмъ лісъі сжштл вѣрои; твръдои; вндд въждолл С 252.8; нл послочршлнню доч^овьыъін^ъ словесъ С 405.12; послоѵршлиніе вжнУ словесъ С 493.17. 2. Събир. Слушатели, ѵѵ прѣѵнсто н эдъстолювьно послечршлжю С 54.15- П0СЛ0Ѵ|Ч1ІЛТН 311 посло^шатн 16; слъішнте іл> воголювьцн. ѵьстьно н благо посло\ршАННіс С 65.24. 3. Прен. Послушание, покорство, подчинение. могжіромоѵр ... по ѵокръвеннк ТАННЪІ ... ПО ПОВСЛѢННК ЖО ВѢѴНА ВА въ послоѵршАнне вѣръі Е 46 10-11; ѵѵ ПОСЛО\рШАНЬН НАМЪ ... гТо по СЕ 606 25; севѣ о\|таждатн въ тръпѣнне ... і послоѵршАнне СЕ 946 10; съэдлнѣешн лн ... послочршАНне стАрѣншннъі СЕ 87а 16-17; съ кротостьив. і послоѵршА- НЬеМЬ ... ДА ПріСТЖПІМЪ ПріѴАСТІТІ СА К 96 21; велнко послочршАННк н въ^дръ-жаннк С 408.14; да н блждннцд прнвлѣштн на свок послоѵршАнне С 408.21; поднвн сд ... послоѵршАннга днвнн^ъ ^вѣрнн С 559.2; послочршл-нье лювнтъ Р I 3.6-7. А, Е, СЕ, К, С, Р. Гр. гжакоті, акрбасп?, акроаті^ріоѵ, акот^, ётеікеіа, еіюбрЕіа. Вар. посло^шмшк, послоушмінс, послоуиішм, посло\^ш\ньс. Неб. Срв. послушание ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ПОСЛОЧрШАТН, ПОСЛОѴрШАКК, ПОСЛО\рШАКШН несв. и се. 1. Възприемам със слух, слушам, чувам, мънозн нАродн ПОСЛОЧрШАА^Ж ОГО ВЪ СЛАСТЬ М Мк 12.37 3; бѣа^ж жс- къ немочр прнвлн-жлнкште са вьсн мъітАре н гръшъ-ннцн. послоѵршАтъ его М Лк 15.1 3; 1Ж0 естъ ОТЪ ВА ГЛЪ БЖІН ПОСЛО\рШААТЪ М Йо 8.47 3, А; вьсѣкъ нже естъ отъ нстннъі посло\ршААТъ гласа иоего М Йо 18.37 3, А, СК; V N6 послоѵршАшіл людн’ моі гласа моего СП 80.12; полемонъ н сжштнн СЬ ЬРШЪ Н ВЬСЬ ИАрОДЪ. помлъѵаша послочршАКвште. (Акоже ннкомоѵрже кръкнжтн С 129.19; прн-шъдъше ЖС ПОСЪЛАЫНН къ двьрсмъ ТЬМННѴЪНЪІНМЪ П0СЛ0\рШАТЪ. о\рслъі- шаша ІА поіжшта С 184.4. // Внимавам да се чуе всичко, което се приказва. ПрН^ЪВАВЪ ВЬСЬ НАрОДЪ ГЛААШв нмъ. послочршАНте мене вьсн н рА^оѵр-мѣвАНте М Мк 7.14 3. // Прич. сег. деят. като същ. послоушАИгнрен м. мн. Гр. оі оскопоѵте^. Тези, които слушат, чуват; слушащите, чуващите. оѵржлслл^ж же са вьсн. послоу-шаьъштсн его М Лк 2.47 3, А, СК, В. 2. Прен. Вслушвам се, обръщам внимание; послушвам, възприемам съветите, желанията [молитвите]. а^ъ же вѣдѣ^ъ. ѣко вьсегдА ме(не) послоѵршАешн М Йо 11.42 3, А, СК; пошлршАН очрво вллженАГо павъла глжшта К 36 16; гГ вже нашь тъі послочршААше і^ъ СП 98.8; гГ вже ... ПОСЛОЧрШАВЪ МОЛНТВЪІ НАШ61А. і посълн свое влгвенне СЕ 126 10; тъі очрво по- СЛОЧрШАН НАСЪ ... МОЛАфНН^Ъ ТН СА СЕ 646 12; послочршАнте мене н отъстж-пнте отъ вѣсовлнніА С 34.12; повелѣ- НН1А ЦѢСАрВ, ПОСЛОЧрШАКМЪ. Н ^АПОВѢ- дн кго сътворнмъ С 260.2; послоѵршАн доврѣ. ннѵтоже ве^-д-рА^очрмл гла-гол'стъ свдток пнсаннк С 356.15; по- СЛО\рШАН С0Л0М0НА ВЪ МЖДрОСТС^Ъ ГЛА- голжшта С 356.24; аштс во не вѣ ннк'тоже снце глаголатн. то н сжднн кго не послоѵршАКТ' С 382.18; Аште да не по того оврА^оѵр глАголешн. не послочршлктъ теве нн въньметъ С 382.23. // Търпя, поддържам, въмъ же ѣко грѣ(шь)ннкъ въ не послочр-шаатъ. нъ лште кто вгоѵтецъ естъ н волнв его сътворнтъ ТОГО ПОСЛОЧрШААТЪ М Йо 9.31 3, А. 3. Прен. Покорявам се, подчинявам се, послушен съм. сь естъ снъ мон вь^лквленъі о немьже благон^волн^ъ. того послочр-ШАНте М Мт 17.5 А. Срв. Мк 9.7 М, 3; Лк 9.35 3; СЕ 36 2; ѵлвцн же ѵкднша са глфе. къто сь естъ ъко вътрн н море послочршАквтъ его М Мт 8.27 3. Срв. Мк 4.41 М, 3; Лк 8.25 М, 3, А, СК; лкдье во вьсн дръжААр<ж са его послоѵршАіжште М Лк 19.48 3; Т0БѢ МОЛАТЪ СА ^ВѢ^ДЪІ. ТСБѢ П0СЛ0\р- шаотъ свътъ. теве боіатъ са ве^дсннѣ СЕ 4а 7; овн бѢгаа^ж. а дро^нн послоѵршАА^ж С 85.18; АНДчрпАтъ реѵс ... ПОСЛОЧрШАН очрво кодрАте н пожьрн посло^шьлнвъ 312 ПОСЛѢАОВЛТН вогомъ С 104.10; не послочршл мене нн прѣклонн са С 195.6; повелн сьмрьтн послочршлтн мене С 309.20; тъѵыж л БЪ1 (СА ПОСЛОЧрШЛЛЪ. ТН ОЧрГОДНК (СН сътворнлъ С 365.27. 4. Прен. Вярвам, повярвам, съгласявам се с някого, лште мосѣл н пркъ не послочршлгачтъ. нн лште кто отъ мръткъі^ъ въскрьснетъ. ыс нмжтъ вѣръі М Лк 16.31 3, А, СК; нмжтъ мосѣл н пркъі дл послочршліжтъ н^ъ М Лк 16.29 3, А, СК; глллр^ж жс мьнозн отъ нн^ъ. бѣсъ нмлтъ. I ненстовъ естъ. ѵто его послочршллте М Йо 10.20 3, А; прідѣте ѵіадл послочршлнте мене СП 33.12; ллеалндръ гллголл не льстн са КНА^ОЧр. (ЛКО ПОСЛО\рШЛ(Ж ТВ01СГ0 ллсклнн(л С 156.8; послочршлвъ же н^ъ цъслрь. прѣовндѣвъ н понде С 192.19-20. // Възприемам, вземам поука, нже колнжъдо не прннметъ влсъ. нн послочршллтъ словесъ влшн^ъ. іс^оддіре щ домочр ... отътрдсѣте прл^ъ отъ ногъ влшн^ъ М Мт 10.14 3. Срв. Мк 6.11 М, 3. 5. Изслушвам, слушам до края. онн же послочр-шлвъше дръ ндж А Мт 2.9. 6. Сато св. Засвидетелствам, потвърдя истинността. нлѵатъ же гллтн къ ННМЪ. (ЛКО ДНЬСЬ СЪБЪІСТЪ СА ПСЛНН6 се въ очршню влшс-ю. н всн послкшлша его СК Лк 4.22. лъжж послочршлтн. Гр. уеоборарти-рею. Лъжесвидетелствам, не крлдн нн лъжа послочршлі СК Мт 19.18. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. аконсо, яараконсо, чшакоош, яеііЗорса, біаконсо, Ёяаконсо, лросТЕхео, ■ококотгтсо, акоЯ.ооі5е'со, акроаороа, аѵёхораі, е’{ксо, сгоукататѵдЕрса, рархире’о). Вар. послшілтн. Нвб. Срв. послушам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. послочршьлнвъ, -ъін прил. Послушен, покорен, бъістъ послочршлнвъ до сьмрьтн С 480.7. // Като същ. послочршьлнвъ м. ед., послочршьлнвнн м. тн. Послушният, покорният; послушните, покорните, лплочр гліжфю послочршълнвомъ въннмлтн гла СЕ 82Ъ 11; вонте са ... посъллннъ послочршълнвъі^ъ СЕ 45Ъ 2. Изч. СЕ, С. Гр. г)7гпкоо<;. Вар. послоѵіш.лнкъ, ПОСЛО^ШЛНВЪ. Нвб. послушлив остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. послушен ЕтМл, БТР, АР. послочршьннкъ, -а лг. 1. Слушател [образно]. повъждъ ^ьль. н ((е творн лжкъ послочршннкомъ С 433.4. 2. Свидетел, послочршннкъ во іесмъ ѵочрдесемъ вллстельскомъ. л не вь^н-склтель вожыемъ дѣлесемъ С 501.27. Изч. С. Гр. акроатт^. Вар. послоушмнк7.. Нвб. Срв. послушник ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. послочршьство, -л ср. Свидетелстване, свидетелство, потвърждение, ткоіе послочршьство нѣстъ нстннъно С 241.21. Изч. С. Гр. рарторіа. Нвб. 0. послочршьствовлтн, послочршьствочрнк, послочршьствочріешн несв. Свидетелствам, потвърждавам, еже відѣ н слъішл. се послочршьствочретъ А Йо 3.32; ннк'тоже можетъ нсповѣдлтн послочршъствочрвкшточр о томъ вогочр С 53.30; н послочршъствочрктъ мн словочр іелнсен пророкъ С 283.24; не бѣ іемочр трѣвѣ дл кто послочршъствочріетъ о ѵловѣцѣ С 404.17; (лкоже нслніл послочршьствочріетъ. нъ д)<очр сточр осѣ(Л.шочр як С 482.28. // Засвидетелствам,^ удостоверявам. Лфе вжде прлв^Во поклллъ. о ^лѣвѣ о водѣ. I до. послочршъсткочретъ емочр епнпъ. н поке СЕ 102а 12-13. А, СЕ, С. Гр. рартореш, Леусо. Вар. послочр-шгствовлтн, Нвб. 0. П0СЛѢДН вж. послъдь. послъдовлтн, послѣдочркк, послѣдочріешн несв. 1. Следвам, движа се, вървя след някого или нещо. послѣдокл- ПОСЛѢАЬ 313 ПОСЛѢАЫЛ, ашо нсві нлродъ мъногъ А Мк 5.24 У; НСЪ ... ОБрАШТЪ СА ПОСЛѢДОЧрійчШТОЧрМОѴр НАродочр реѵе М Лк 7.9 3, А; ВНДѢ^ОМЪ С-ДННОГО ... ІЖС- N6 ^однтъ по НАСЪ. I ВЪ^БрАНН^ОМЪ С-МОЧр. ѢКО N6 послѣдова намъ М Мк 9.38 3; тѣм'же Н С'ННДОША ТЪГДА ТСКЖШТ6 ВЪКВПѢ. н послѣдочрітБште ВОГОВН Н ГОСПОДН НА ГрОБЬНАІА Н ВЬССН ^С-МН ГЛЖБЬШАІА. о\рмьрьшннмъ отъ вѣка подъ ^емыекъ ЖНЛНШТА. Н^ВССТН ОКОВАНЪІА ОТЪ ВѢКА С 464.3. // Образно. і стоплмъ послѣ-ДОБАТН. ВСЛНКААГО ПрКА НЛНЬА СЕ 99а 26. 2. Прен. Ръководен съм от определен принцип, следвам примера на някого, тъі ... ^одн по ^АПОВѢдеМЪ гнѣмъ прнсыо. послѣдочрьл повелѣннемъ его СЕ 89а 23-24; врА нл сь. прнеметъ лнлллвъ ... вь^емъ крстъ на рлмо свое. і послѣдочрід вл&цѣ ^оѵр. ръцѣмъ СЕ 97а 9-10; ^акоыомъ вашнмъ послѣдоѵрнте С 138.6. // Прич. сег. деят. като същ. послѣ-доуккфен т. тн. Тези, които следват примера на някого; последователите. іс^е... ДАЖДН ІІАМ7. ПОСЛѢ-ДОѴрКчфННМЪ. СТЪІІА АПЛЪІ ТВ01А. ВЪ нма твое въставнтн сего СЕ 44а 6-7. М, 3, А, У, СЕ, С. Гр. акоХооОеш, катако-ХсиОесо, [о] сгоѵброро!;. Нвб. последвам, последувам остар. и диал. ОА, ВА, АК, Бот, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. послѣдь нареч.-предл. I. Нареч. След известно време, след това, после, сетне, най-накрая, най-после, послъдь же посъла кт. ннмъ снъ свон М Мт 21.37 З7; послъдь же прндж н проѵАіл дъвъі М Мт 25.11 3, А, СК; послѣдь же прн- СТЖПЬША ДЪВА ЛЪЖА СЪВѢДѢТбЛѢ М Мт 26.60 3, А; послѣдь вь^алка М Лк 4.2 3. Срв. Мт 4.2 3, СК; не ТСотѣАше на длъзѣ врѣменн. послѣдн же реѵе вь севѣ М Лк 18.4; послѣдь же по мьыѣ ндешн М Йо 13.36 3, А; н П0СТ1 СА ДЬННН К Н НОфНН ІС те. П0СЛѢДІ же въ^ьалка А Мт 4.2; пакъі посъла ННЪІ рАВЪІ МНОЖѢНША ПрЬВЪІ^Ъ. Н тѣмъ створншд тАкожде. послѣдн же ПОСЪЛА сна своего къ ннмъ СК Мт 21.37; лр^нереі... нскаа^ж лъжа съвѣ-дѣтелѣ на іса ... н не оврѣтж ... послѣ-дн же прнстжпьшл в съвѣдѣтелъ СК Мт 26.60; ілможе а^ъ ндж. не можете нъініа по мнѣ нтн. послѣдн же по мнѣ ндешн СК Йо 13.36; грѣ^ъ въкоѵрше-ннемь. ѣко сладокъ естъ. нъ послѣдь горъѵѣс- ^лъѵн оврѣТАетъ са СЕ 696 6. II. Като предл. С род. За означаване, че действието се извършва по-късно от друго действие: след. послѣдь же вьсѣ^ъ очрмьрѣтъ н женл М Мк 12.22. послѣдь грдджфе т. мн. Гр. о1 сско-Хопвогіѵтес;. Тези, които вървят след някого, следват някого, і вѣ ВАрѢіА НСЪ. I 0\рЖАСАА^Ж СА. I ПОСЛѢДЬ грАджштс- воѣ^ж са М Мк 10.32 3. М, 3, А, СК, Б, СЕ. Гр. оотероѵ, Ёахатоѵ, рета таота. Вар. послѣдн, послѣді. Нвб. послед, последи диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. после. послѣдьКЪ, -нн прил. 1. Последен, след който не следва друг, с който се свършва, краен, не н^ндешн отъ тждѣ. доньдеже въ^дасн послѣдьннн кодрАНТъ М Мт 5.26 3. Срв. Лк 12.59 М, 3; мьнозн же воджтъ (!) пръвнн послѣдьннн. I послѣдьннн пръвнн М Мт 19.30 З7, А, СК. Срв. Мт 20.16 М, З7 А; Мк 10.31 М, 3; Лк 13.30 М; на негоже оца ... въ^ла-гАешн. пръвое н послѣдьнее нсповѣ-дАНне СЕ 92а 9. 2. Прен. Най-низък, най-долен, най-лош. шъдъ САДН НА ПОСЛѢДЬНННМЬ МѢСТѢ М Лк 14.10 3, А, СК; тогда нлѵьнешн съ сточрдомъ послѣдьнее мѣсто дръжАтн М Лк 14.9 3, А, СК; н^гоннтъ та. гь ТрАСАВНЦб мтрънѣѣ. ПОСЛѢДЬНЪѢ (А СЕ 49а 6; послѣдьнжіж съмрьть да прннмжтъ С 62.17. 3. Който е споменат преди това. і вждетъ послѣдь- ПОСЛѣАЬСТВОВАТН 314 ПОСМЫАТН иѣл лесть горьшн пръвънд М Мт 27.64. Срв. С 439.23. 4. Като същ. послѣдьМІл, послѣдыЛліл ср. мн. Гр. тбс естхоста. Последното състояние, смъртта, краят, вжджтъ послѣдьнѣ ѵлвкл того горьшл пръвъі^ъ М Мт 12.45 3. Срв. Лк 11.26 М, 3; рл^очр-мѣИч въ послѣдьнѣл і^ъ СП 72.17. 5. Като същ. послѣдь/Л/н м. тн. Гр. оі еахатоі. а) Последните; тези, които са в края. длждь нмъ мъ^дж. нлѵенъ отъ послѣдьнннхъ до пръвъі-н^ъ М Мт 20.8 З1, А, СК. 6) Най-долните хора, най-нискостоящи-те. нс^ожалл^ж едннъ по еднномоѵр. нлѵьнъше отъ стлрецъ до послѣдь-ннн^ъ М Йо 8.9. 6. Като нареч. послѣдыЛіе. После, накрая, послѣ-дьнек же бѣсъ рс-ѵе къ рлвочр С 554.21. 7. Като същ. послѣдь/Гаіа з/с. мн. Гр. осі 'оатероа. Тези, които са дошли по-късно, закъснелите. послѣдыГаа же рѣшд отврь^н н нлмъ С 369.12. до послѣдьКіллго Н^ДЪІ^ЛЫЫА. Гр. ёщ еахатгц; аѵакѵогід. До края на живота си, до смъртта си. до по-слѣдьнѣлго. н^дъі^лннѣ твоего СЕ 87 а 10. отъ послѣдь^н^ъ ^емльх. Гр. е2, ёахатоп тщ; От край земя, от краищата на земята, вьсѣ елнко вьс^отѣ створн гь. ыл нвсе V нл ^емлі ... ВЪ^НОСІА ОВЛЛКЪІ отъ послѣдьннѴ^ъ ^ОМЛІА, МЛЪННІА въ дождь створн СП 134.7. послѣдь/РНн дьнь. Гр. д ёахатгі ^цера. Краят, свършекът на света. ѣдъі моіж плъть н пніан мо/ж кръвь. ІМЛТЪ жнвотл ВѢѴЪНЛЛГО. л^ъ вьскрѣ-шж н въ послѣдьннн дьыь М Йо 6.54 3, А. Срв. Йо 6.44 М, 3, А; Йо 6.40 3, Л; Йо 6.39 М, 3, А; слово еже глл^ъ то сжднтъ смоѵр ВЪ ПОСЛѢДЬННН дьнь М Йо 12.48 3; съплсенніе людь- МЪ ТѢМЪ ВЬ ПОСЛ'ВДЬНДА ДЬНН ОВѢ- штл С 347.14-15. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. ііаужос,. хеХеи- таТо?, шхеро;, о еІ<; йахероѵ, паѵхеХ^?, іЬ. ёах аха. Вар. послѣдънін, послѣдъннн, послтдкмін, послидъшп, послѣдьны, послѣдьшш, послТіДьніі. Нвб. последен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ПОСЛѢДЬСТВОВЛТН, послѣдьствоуиъ, по-слѣдьствоѵршн несв. Прен. Явявам се като следствие от нещо, придружавам, съпровождам, съпътствам. ^нлменнѣ же вѣро\ріжштннмъ сн послѣдъствоѵрявтъ ММк 16.17 А; гй> поспѣшъство\р/жшто\р, I слово оут-връждлвпштгс. послѣдъствоуякштн-нмн ^нлменнмн М Мк 16.20 А; не твонмъ лн вллговѣштенннмъ ДѢЛО послѣдьствовл С 249.11. Изч. М, А, С. Гр. паракоХомѵш, ёяакоХоойесо. Вар. послѣдъстеорлтн, Нвб. Срв. последвам ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; последувам остар. и диал. ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл; последствие ср. послѣжде нареч. и предл. I. Нареч. След известно време, после, по-късно, сетне, послѣжде прі-шедъ. I прьвѣе са вѣньѵлвъ К11Ъ 33; послѣжде же отъвѣштлвъше рѣшд кмоѵр С 266.23-24; послѣжде горьѵліе ^льѵн оврдштешн С 351.3; нже послѣ-жде прндетъ дл месть прніметъ въ нмъ С 31.2; тъі же сн пожллн нм'же послѣжде въ^ъвлнъ іесн С 16.3. II. Като предл. С род. За означаване, че действието се извършва след друго действие: след. вѣ же въ нлсъ седмь врлтрньх. і пръвъін ожень са оѵрмьрѣтъ. і не нмъі сѣмене. остлвн же женж своіж врлтрочр своемочр. тлкожде н въторъь н тротн до седмллго. послѣ-ждс же н^ъ вьсѣ^ъ о^мрѣтъ н жснл М Мт 22.27. Срв. Лк 20.32 М\ послѣ-ждс жс вьсѣ^ъ съ^ъдл ѵловѣкл по оврл^оѵр своіемоѵр С 8.25-26. М, 3, Е, К, С. Гр. {кттероѵ, ёсхоло^, ёах&лші;, хеХеихаТоѵ, хеХеихаісо?, бсихерос;. Нвб. Вж. при послѣдь, ПОСМЫЛТН СА, ПОСМѢІЖ СА, ПОСМѢЮШН СА се. Надсмея се над някого или за ПОСОБОВАТН 316 ПОСПѢШСЫЬИ нещо, присмея се. жнвън ил вТ^т> посмѣетъ сіа омо\р СП 2.4; N1 посмѣ-іжтъ мі с(А врдзн моі СП 24.2. Срв. СЕ 746 10; гь же посмѣетъ сіа смоч^ СП 36.13; н тъі гТ посмѣоші сіл імъ СП 58.9; іако посмѣіжште сд н поргч-доѵріжште сд. нгрн мынте тѣ^ъ погрѣ-шеинк С 126.9; къінмъ оѵрво посмѣ-іжтъ сд жндовс С 126.26; врѣмд ПЛАКАТН СД грѣ^л. Н ВрѢМД СМНІАТН сд съпАсеыню смн(лтн сд л ие посмнглтн сд С 356.20; къгдд же лн посмѣіетъ са. глкоже кстъ лѣпо жнтТнскъімъ потрѣ-бамъ С 447.18. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ЁкуеХаш, катауеХасо, ікіуе-?.асо. Вар. посмнілтн сл. Неб. Срв. посмея се ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пособоватн, посово\рвк, посовоѵршн несв. Съхранявам, пазя [като защита], весквръыъі съблюдъ. вь ыьже оврл^ъ овлѣѵб са. снло(ж твоеіж. рн^ж же ПрАВЬДѢ ПОСОБО^ЬА. А ПОѢСЪ МрЪТВОСТЬ тѣлочр СЕ 99а 7. Изч. СЕ. Гр. аѵтЁхораі. Нвб. Срв. пособие ср. ПОСОБЬН, -Нк м. Помощник, СЪЮЗНИК. ДАрЪ ПрНЫОСАШТА. Н ПОНКШТД )<СД. N6 ПОСОБНА ВЪ Бр&НН ТВОрАШТД. N6 ДОСТО- ннъ. очрво се (естъ вогоѵр. кокго во н пособнід трѣвоѵріеть ^с С 463.22. Изч. С. Гр. епЗррахо;. Нвб. Вж. при посовьк, посовые, -Вк ср. Помощ, подкрепа, кокго во н посовннк трѣвоѵріетъ *с. нъ по длъгочр н по ѵьстн. съ лювьвніж прнсно СВОММОѵр ГН. ВЪІНЖ ПрѢСТОІЛТН БОГОВН С 463.23. Изч. С. Гр. сгоццоц^а. Вар. поеовню. Нвб. пособие ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. посока, -ъі ж. Тояга, сопа, прът. ПОВСЛѢ АНД^ПАТЪ ... БНТН Н ПОСО^АМН С 112.6. Изч. С. Гр. отгеТрос. Нвб. посоха диал. ДА; посох м. диал. ВА, БТР. поспѣтн, поспѣик, поспѣюшн св. 1. Постигна, достигна нещо. поспѣлъ іесн въ родъство огЛыоіе С 168.26. 2. Удаде ми се нещо, успея, сполуча, (вьсе елн)ісо сътворнтъ поспъе(тъ са) емоѵр СП 1.3. 3. Помогна някому, подкрепя, съдействам, господоѵр поспѣвъшоѵр коіЛѵатн дѣло. ыл ьГеже тъ иъі іестъ посълалъ С 203.15-16. ~ са безл. Изч. СП, СЕ, С. Гр. каіеѵюббш, катеѵовбоцаі. Нвб. Срв. [у]спея. поспѣ^оватн, поспѣ^оѵріж, поспѣ^оѵрвшн несв. Помагам, оказвам помощ, съдействам, ^лклннліж та бгомь в'седръжнтелемь ... і лплъі поспѣ^ова-въшннмь СЕ 536 13-14. Изч. СЕ. Гр. сгоряраоаш. Нвб. Срв. [у]спявам. поспѣ^ъ, -а м. Сила, способност, іеже повелѣтн тѣлесн поспѣ^ъ творнтн дѣтемь С 249.24. Изч. С. Гр. Ёѵеругш. Нвб. Срв. [у]спех, поспешение ср. остар. ЕтМл. ПОСПѢШАТН, ПОСПѢШАІЖ, ПОСПѢШАМШН несв. Подпомагам, съдействам, поощрявам, акъі слоѵрдъ дАѵрдомъ ПОМАГАА. А ТОБОІЖ ПОСПѢШАЮМЪ С 389.17-18. Изч. С. Гр. ЁѵеруЁш. Нвб. Вж. при псспѣ^оватн, поспѣшеные, -іа ср. 1. Сполука, успех, напредък, даждн емоѵр ... поспѣ-шеине въ тѣдесн ісплъненѣ СЕ 8а 17-18. 2. Помощ, съдействие, прь-воіе сътвореноѵроѵрмоѵр адамо\{ поыовые-ыню. воселію поспѣшенню С 316.4. 3. Усърдие, ревност, старание, рекж же о поспѣіішнѴ мнлостьнѣѣмь С 370.13; іАкожо (н въ) съдрдвнн тро^-долк»(в)ъвьнын по(с)пѣшсннн(м)ь гнь дѣлес(ъ) поіса^оватн ЗЛ Iа 6-7. полагатн поспѣішмью. Старая се, полагам грижи, многъ подвнгъ. трочрдъ же н поспѣшеыые полагаіж- ПОСПѢШНТН 316 поср&млга/гн ШТОѴр. ІЛКО ДЛ ... КрЬСТНІЛНЬСКЪІА ... вѣръі рошнрнтн слово С 535.3. Изч. СЕ, С, ЗЛ. Гр. сгоѵЕруоі;, аттоѵ>5т], тірокблтш. Вар. поспѣшсннк, поспѣшенне. Нвб. поспешение остар. ЕтМл. ПОСПѢШНТН, ПОСПѢШЖ, ПОСПѢШНШН св. 1. Преуспея, достигна, напредна до крайна цел, успея. ллѴъбоіж н БЛЛГЪІНМН ДѢЛЪІ. ПОСПѢШНВЪ ... ЛЕН сд ... Боѵр С 514.11. 2. Окажа помощ [в пътя], съпроводя щастливо, поведа по добър път. ѵо гГ поспѣшн жо СП 117.25. Срв. К 16 16-17; вт. довро ПОСПѢШНЛЪ 6СН СЪНАТЬЮ СС-М0\р д^овъБоѵрыоѵр СЕ 101 а 24. 3. Постарая се, положа усилия да направя нещо. поспѣшнмъі того подрлжлтн а^ъікл С 382.26; поспѣшнто (погр. вт. поспѣшнтн, Север., с. 447, бел. под линия) нл доѵр^овьыок дѣло С 447.17. 4. Побързам, ускоря хода. дошъдъ уллкндоньскллго грлдл. н ОТАЖЬѴЛВЪ ^ѢЛО. Н6 М0ЖЛЛШ6 оѵрже нл- прѣждъ поспѣшнтн С 561.5-6. Изч. СП, СЕ, К, С. Гр. еѵюббм, штоиба^ш, тгрокбятсо, ёѵеруёсо. Нвб. поспеша, поспешавам остар. ВА, ЕтМл, РРОДЦ. поспѣшьннкъ, -л т. Сътрудник, помощник, съюзник, довръінмъ ДѢ-ломъ Вѣрл КСТЪ ПОСПѢШЬЫНКЪ С 315.17-18. Изч. С. Гр. архпуо?- Нвб. Срв. поспешение ср. ПОСПѢШЬСТВОВЛТН, поспѣшьствоѵріж, П0-спѣшьствочркшн несв. Помагам, съдействам някому, оказвам помощ някому, оын жо ншедъше пропо- ВѢДѢША ВѢСЖДѢ. ГІО ПОСПѢШЪСТВОѴ)ЧгБ- што\р М Мк 16.20 А; врлтнѣ. поспѣ-шъствоѵржфе млм Е 34б 14. Изч. М, А, Е. Гр. сгоѵеруёш. Вар. поспѣшъство- ВЛТН. Нвб. Вж. при поспѣ^овлтн. ПОСПѢКЛТН, ПОСПЪББ, поспѣкшн несв. Помагам, съдействам, можешн лн БЛЛГ0ДѢТНБК р(В01Ж. ОБрТКУНТН БрЛТрЛ ... ѴОТЪВѢТЪ. МОГЖ ПОСПѢЯБфН) мн )со\р СЕ 82а 14. Изч. СЕ. Нвб. поспивам, поспея НГер. посрлмнтн, посрлмліж, посрлмншн св. Посрамя, засрамя, опозоря, съвѣтъ шштллго посрлмнсте СП 13.6; п. не посрлмн мене СП 118.31; не посрлмн мсне отъ ѵллннѣ моего СП 118.116; не посрлмн гГ оѵрпъвліжфллго нл та СЕ 32а 12-13; не посрлмн нлсъ. рсвллА-фнн^ъ са о тевѣ СЕ 44а 11-12; ненл-вндаштаа нлк) посрлмн С 14.12. // Прич. тин. страд. като прил. посрлмХенъ. Гр. костдахвр.р.еѵод. Засрамен, посрамен. днілволъ отнде посрлмыенъ С 96.22; ілко вь со\ргетънъінхъ мон^ъ сн^ъ н п°срлмък-нъінрсъ съдинл^ъ С 524.29-30. Е, СП, СЕ, С. Гр. катоаохнѵш. Нвб. посрамя [се], посрамвам [се], посра-мям [се], посрамявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. посрлмнтн СА, ПОСрЛМЛБК СА, ПОСрАМНШН са сб. Изпитам, почувствам срам, засрамя се. дл постъідіатъ сіа і СЪМІАТЖТЪ С1А въ вѣкъ вѣкоѵр. Т посрлмкдтъ ска і погъібнжтъ СП 82.18; егдл ПОСТЪІДКАТЪ СКА I СрЛМГАТЪ СЬА (погр. вт. посрлмклтъ ска, Север., с. 88, бел. под линия) іскжштеі ^ьлл мьнѣ СП 70.24; посрлмі са оврл^л. слмого пріыошеньѣ К 86 23-24; ннѵн-м'же сд посрлмн С 436.3; посрлмнвъшд са ... отъуождллуж С 374.22. Изч. СП, К, С. Гр. ёѵтрёяороеі, елаіст%йѵорса, аібёораі. Вар. посрАмітн са. Нвб. Вэіс. при посрлмнтн. посрлмлілтн СА, посрлмлклкк СА, посрлм-ліліешн са несв. Изпитвам, чувствам срам, засрамвам се. посрлм-лѣббтъ са снл моего М Мк 12.6 3; дл ПОСТЪІДІАТЪ С!А V ПОСрЛМѢІЖТЪ С!А вькочрпѣ СП 39.15. Срв.^СП 34.26; ДЛ ПОСТЪІДІАТЪ СКА Т ПОСрЛМЛѢКЖТЪ СІА Тскжштні АункА мос-ьа СП 34.4. Срв. СП 69.3; С 118.13-14; дл не постъі- посрѣло^ 317 ПОСрѣАѢ ДІАТЪ СІА ... N1 ПОСрЛМЛѢИчТЪ ЖС- СІА 0 мьнѣ іскжштеі теве СП 68.7. Изч. М, 3, СП, С. Гр. ёѵтрЕттоцоа. Нвб. Вж. при посрлмнтн. посрѣдоѵр 6ЭІС. посрѣдѣ. посрѣдьЛ, -нн прил. ПОСрѢДЬНІА СТѢИЛ. Гр. (ІЕООТОІХОѴ. Преграда. посрѣдыбв стѣнж рл^орн С 463.2. Изч. С. Неб. Срв. посреден лі. 'название на безименния пръст на ръката’ диал. ДА. посрѣдѣ и посрѣдоѵр нареч. и предл. I. Нареч. 1. В средата, по средата, прнвѣсд же къынжьннцн н флрнсен. ЖеЫЖ ВЬ ПрѢЛГОБОДѢЛИНН іатж. н постлвьше іж по срѣдѣ. гллша М Йо 8.3 3; I остл нсъ едныъ н жеил стоіаштн по срѣдѣ М Йо 8.9 3; і въстлвъ лр^нерен по срѣдѣ въпроси нсл М Мк 14.60 3; I глл ѵлкоѵр нмж-штоѵрмочр соѵрх^ рЖКЖ стлнн по срѣдѣ М Мк 3.3 3, А; прнде нсъ. і стл по срѣдѣ М Йо 20.19 А, О. Срв. С 502.10; Йо 20.26 М, А; ідеже н ПрОПАСА. I съ ынмь ннл дъвл. сждочр н овждоѵр. по срѣдѣ же нсл М Йо 19.18 3, А, Б. 2. Между това. клжетъ же не млло врѣмд вжджштеіе плкъі. іеже посрѣдоѵр С 372.8-9. П. Като предл. С род. 1. За означаване на място в средата, в центъра на нещо: посред, всред, сред. вь^гнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ дворл. I въкоѵрпѣ сѣдъшемъ нмъ. сѣдѣлиіе петръ М Лк 22.55 3; V плдж посрѣдѣ стлнл і^ъ СП 77.28; прѣ^ож-длл^ъ въ ые^ълоБѣ сръдьцл моего. посрѣдѣ домочр моего СП 100.2; ѵѵбъ- ТЪІ МОІА ГІО ВЪ^ДЛМЬ. ПрѢДЪ ВЬСѢМН людьмн его. въ дворѣ^ъ домоѵр гнѣ. посрѣдѣ теве Тнлме СП 115.10; посълл ^нлменнѣ Т ѵюдесл посрѣдѣ тевс-ег\рпте СП 134.9; п ... повелѣвъін соѵрхоржкоѵрмоѵр. въстлтн по срѣдъ съворл ... прн^ьрн нл рлвл твоего СЕ 406 3—4; ял рѣцѣ влвілоньсцѣ. точр СѢДОМЪ I ПЛЛІСЛ^ОМЪ СА. нл ВрЬБІН по срѣдѣ еіА ОБѢСІ^ОМЪ ОрГЛЫЪІ НЛША К 7а 31-32. Срв. С 418.22; стлвн са корлвь посрѣдоѵр рѣкъі. н БѢЛШ6 клл-тнмъ ^ѣло С 151.2; ілже вьнндостл сь ьПнмъ въ огіЛ,. н рлспрлшнстл ПЛЛМЪІ. стлвъ жс- ллеалидръ посрѣдоѵр пешть-ннцд рс-ѵе С 164.10. // За означаване, че нещо се намира в пределите на някакво пространство: посред, всред, сред. прнде врлгъ его. н вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеынцА н отнде М Мт 13.25 3, А, У; въістъ сръдъце мое ѣко воскъ тліа посрѣдѣ ѵрѣвл моего СП 21.15; бъ же цѣслрь нлшь прѣжде вѣісл. съдѣлл спыіе посрѣдѣ ^емліА СП 73.12. Срв. Е 32а 9; С 451.1, 2-3; въведъше же а ылгъі постлвншд посрѣдѣ е^ерл С 76.13; вндъстл нѣкого въ бѣлл^ъ рН^Ъ ПОСрѢДѢ ОБЛЛКЛ СѢДАШТЛ С 211.15; прншъдъшн посрѣдо\р нлродл. прнплде къ ноглмл сватллго мжѵе-ннкл С 233.4. // За означаване, че нещо или някой се намира в обкръжение на някого или на нещо: всред, сред, между, се л^ъ съліж въі ѣко овьца по срѣдѣ влъкъ М Мт 10.16 3, А. Срв. Лк 10.3 М, 3, А; С 534.26-27; ідеже бо есте дъвл. лн трье съврлнн въ іма мое. то\р есмъ по срѣдѣ н^ъ М Мт 18.20 З1, А, СК. Срв. С 206.19. // За означаване на положение в пространството на нещо, което разделя два предмета или лица: между, ие родн лн того въ почрстъіьГн лсннстѣн посрѣдѣ дъвою джБочр С 8.4; по срѣдѣ мосѣл. і нлид въ горѣ ѣвлѣіа са К 136 34. Срв. С 451.8; нъ грѣсн влшн рлстолтъ посрѣ-доѵр илсъ н БЛ С 135.20. 2. За означаване на време в промеждутъка между началото и края на определено действие: посред, всред, сред, по време на. еъс^вллншка сіа неылві-дідштеі теве. посрѣдѣ прл^дьнікл твоего СП 73.4. // За означаване на пост&внтн 318 постлвнтн положение във времето, разделено на два момента: между, посрѣдѣ НАСТОАШТАА ЖН^НН Н ГрАДЖШТАА С 451.11. 3. За отношение на лица, когато се сравнява: между, не еѣа-ше рА^лнѵн^ посрѣдоѵр прАвед'НААГо н грѣшнААго С 9.28-29. М, 3, А, СК, Б, О, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. е15 цеаоѵ, еі? хо деаоѵ, ёѵ цёаср, цёаоѵ, аѵа іхеаоѵ, аѵацёооѵ, цета^и, 8т цёооѵ, цёаос;. Вар. по срѣдѣ, прѣсрѣАѣ. Нвб. пооредя диал. НГер, ДА; посреди диал. ОА, НТ; посред ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. ПОСТАВНТН, ПОСТАВЛЮБ, ПОСТАВНШН Св. 1. Поставя, сложа нещо или някого, туря, поместя, тогда поьате і днѣволе ... і постави I на крнлѣ црьк'вьнѣемь 3 Мт 4.5 А, СК, Б. Срв. Лк 4.9 М; постави на ісамні нозѣ моі СП 39.3; по вь^ложь о\ррАрь ... ПОСТАВЬ болаіцаХ П^Ѣ ОЛЕТАрвМЬ ... молите са во\р СЕ 38Ь 5; мо с-г^дл сенати кочркочрль. ВЬ 3 ДОНЬ, ПОСТАВИТЕ И ПрѢДЕ ДВС-рЬЦАМН. И ГлТ ППЕ мо СЕ 100а 9; абню повелѣ на веісоцъ мѣстѣ прѣстолъ постАВНти С 146.28; прѣждо же дошьстніл кмв прѣполо-ВЬЮННІЛ пжтн. оврѣто СА водонось НСПЛЬНОНА ВОДЕІ, АБЫ0 ЖО СЬНЬМЕ ИБ и ПОСТАВНВЕ НА ^вМН ... ПЛАІСА И МОЛИ СА С 550.26. // Поставя във вода, потопя, веводешо жо а нагеі поста-внша посріздѣ о^орА С 76.13. 2. Поставя прав, изправя, і прн^ЕВАВЕ НСЕ ОТрОѴА. ПОСТАВИ 0 ПО СрѢДѢ Н^Е М Мт 18.2 З1, А, СК. Срв. Мк 9.36 М, 3, А\ СТАНОТЕ ЖО СИЛЕНЕ ЖО БЕ ПОСТАВИТЕ н Е 56 18-19; меѵь н^ьоштренЕ. рАСПАТНЮ ПОСТАВЕЮНО С 85.16; ПОСТА-ВНША И прѣдь ЛНД^ПАТОМЕ С 107.10; ЛѢСТВНЦЖ НАМЕ. В^рЖ ОТЕ ^ОМЬА НА ново поставиве С 353.14; неосж- ЖДОНААГО НА СЖДНШТН ПОСТАВНША С 477.7. 3. Построя, изградя, издигна. Т0\р БО ІСАПНШТА МНОГА БѢА^Ж П0- ставьюна С 117.12; поставыж ти ^лате оврА^Е ве грАДѣ семь С 222.17; ПрНШЕДЕШО ЖО НА ТО МѢСТ0. НДвЖО НЕІША КрЬСТЬ^НН СТЛЕПЕ ПОСТАВНША С 537.21-22; о\р гровА юго вѣр'ннн СТЛЕПЕ ПОСТАВНША ВвЛНКЕ С 539.11. // Разпъна, опъна [за палатка и под.]. Архиереи ... стёіме слоѵржнтелЕ (и) (ск)ннн нстн(н)енѣн. жжо п(о)ставн бе а не ѵловъке Е 24а 17-18. 4. Назнача, поставя, провъзглася или избера някого на определена длъжност или пост. кто ма постави СЖДНБК ЛН ДѢЛНТ0ЛѢ НЛДЕ ВАМН М Лк 12.14 3; постАвіші міл ве главж іа^еікоме СП 17.44; поставиш ьа КЕНіАзіА по вьсоі ^омлі СП 44.17; по божню нлреѵенню постави име цѣслріА нменомь дслѵдосніа С 197.1; потом же ПОСТАВИ И БЛАЖ0НЕ1Н САВА. СОКОѴНЮБ. ВАрНТН И слоѵржнтн БрАТНН ВЬСОН С 284.6; БЛАЖ6НЕІН грнгорнн. поста- ВЬЮНЕ БЕІСТЕ ПАТрНАррСЕ. СТѢН БЖНН црЕквн рнмьстѣн С 119.16; по м'но^ѣ же врѣменн ... поставнша рнмылне црѣ С 539.14. // Издигна някого, дам власт. ДОБрЕІ рАБО ... 0 МАЛЪ БѢ ВѢ-рОНЕ. НАДЕ МЕН0ГЕ1 ТА П0СТАВЛ1Ж М Мт 25.213, А, СК. Срв. СЕ 83а 5; К За 20; С 376.30; амннь глис влме. ѣісо НАДЕ ВЬСѢМЬ НМѢННОМЕ П0СТАВНТЕ1-Н М Мт 24.47 3, А, СК. Срв. Лк 12.44 М, 3; ПОСТАВОНЕ ВЪІВЕ АПСТЛЕ1 д(ам)а-фѢНННЕ СТГчН ... ПОВЪДАННОМЕ БЖНОМЕ крстн Е 386 3-4. 5. Ръкоположа в църковен чин. НО ^АМОѴрДНВЕ жо ЦѢСАрЬ СЕБорЕ ОПНСКОѴрПЕСІСЕІН СЕТВОрН ... Н ПОСТАВНТИ ВЕ КЕСИАТНМ ГрАДѢ епнскочрпл С 201.4; цтзслрь жо о поста- ВЫОННН ОПНСІСОѴрПА ІСЕСНАТНН^ ГрАДА. ІСЕ епнскоѵрпомЕ ГЛАГОЛА да постават'. Н НАрОІСОША НОІС'ТАрНІА НѢГОГО (I) С 202.11; постави попеі и дніаісеі С 236.27; нде на сватоіо главьною мѣ- СТО. р(ОТАН СВОНМА рЖІСАМА ПОСТАВНТН И С 286.5-6; опискоѵрпЕ во оѵрже поста- ВЬЮНЕ НЕІНІА ПОПЕ НО МОЖОТЕ БЕІТЕ С 287.22. 6. Наредя някому да стои с определена цел [стража и под.]. ПОСТЛВКеЫЬИ 319 постлвлга/гн воннъі. постлві. остжш гровъ К 12а 19-20; постлвн помошть нл пжтн прѣдъ млнлстъірсмъ. множьство мжжъ С 209.1. // Прич. мин. страд. като същ. постлвл"енъін т. ед. Гр, о лвтисгсег)|іеѵо<;. Този, който е назначен, определен, постлвькнъі во стрѣ-штн мжѵеннкъі С 92.15. 7. Представя някого пред другиго, егдл нсплъннша сд дьыье оѵнштеннѣ ск». по ^АКОНОѵр мосеовочр. ВЪ^НѢСА н въ нлмъ. постлвнтн прѣдъ гмь М Лк 2.22 3, А, СК, Б. // Създам представа, представя се. потъірн са ссбс нскк-шсіь постлвнтн прѣдъ бмъ дѣллтелѣ непостъідънл Е 16 18. 8. Определя, утвърдя, постлві нъковочр ПОВСЛѢНЬС СП 104.10; ѣісожс сстъ постлвілъ день. вь ньжс ^оштетъ сждітн въ К 11а 3. 9. Покажа, изтъкна, обліѵкъ ТІА. Н ПОСТЛВЛКЪ Прѣдъ ЛІЦСМЪ ТВОІМЪ грѣ^ъі твоіа СП 49.21. // Утвърдя^ затвърдя. постлвн рлБо\р твоемоѵр. сло& твое въ стрл^ъ твоУ СП 118.38. 10. Предложа, подам, онн жс постлвнша емочр. н-тн съреврьынкъ М Мт 26.15 3, А, СК. Срв. К ЬЪ 29-30; С 415.9-10. 11. Приближа, доближа, врл-шно нлсъ не постлвнтъ прѣдъ БМЪ Е 3 а 11. ^лкоиъ постлвнтн. Гр. ѵорсОетеЪ. Създам, дам закон, ісъто сстъ ѴЛОВѢКЪ БОІА СІА (сіа) гГ. ^ЛІСОЫЪ ПОСТЛ- вітъ емоѵр нл пжті нжс і^вом СП 24.12. Срв. СЕ 75а 9-10. постлвнтн въ мѣрж, Гр. Усттцщ атаі5ц.ф. Поставя на теглилка [образно]. нже сстъ н^мѣрнлъ водж моръскжяк пръстняв, 1ЖС сстъ постл-внлъ горъі въ мѣрж, емоѵрже са в'сѣѵьсклл повнноѵрітк СЕ 55Ъ 22-23. постлвнтн ВЪ САЫЪ црькъвьнъін. Гр. Хеіротоѵеоъ Ръкоположа, коньѵлвъ-шоѵр же слоѵржьвж. въс^отѣ вллженъін слвл постлвнтн н въ слнъ цръкъвънъін С 285.28-29. ПОСТЛВНТН КЛНрОСѢ ДНГАКА. Гр. хеіро-тоѵесо. Ръкоположа за църковен служител, за свещенослужител, постлвькнъ въівъ іслнросѣ ДНІЛКЪ С 214.8. ПОСТЛВНТН КОГО ПОПЛ. Гр. ХЕірОТОѴЕСО тіѵа. Ръкоположа някого за свещеник. н не моштьыо кстъ постлвнтн кго попл С 286.30-287.1. постлвнтн прѣдъ совояк. Гр. тсарштп-ці. Поставя пред себе си, отъме-тлан о^во вьѵсрл. вллдъіѵьскън (!) л"сгеоыъ (!). лгг^лъ гллголД петрови. ІЛКО МОГЖ НЪІН»Л прѣдъ СОБОЯК. постлвнтн Бол"с С 463.9. простъ постлвнтн. Гр. еуегрсо, аѵор-іЗбсо. Изправя, н лвне постлвнтъ і простъ. н къ лкд?глТСЕ 956 1-2; ѵѵ ГЛЛСЛ СНЛО. рл^но СТОАШТДА О^ДЪІ. ВЪ кднно съвърлвъшн. н простъ постлвь-шн. н ЫС БЪІВЪШЛЛГО въ бъітнк прнве-дъшн С 317.11-12. прѣдн постлвнтн, Гр. яротѵтігціі. Предпочета [образно]. клко нлсъі-ШТЖ ЖДЖДЖ влшего ЛКБОСЛЪІШЛННГСк, кжяк пръдн постлвьяк словесн трепе^ж С 424.18. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. Ьттщі, каО(атг|Ці, пар(атгціі, ЕфСатгцл, аѵатгіѵсо, Ібр-осо, тпіуѵиці, аѵа6е(»сѵг»ці, тСіЗтщѵ, хеіро-тоѵесо, коіеш, прохеір^оцаі, аѵоріЭош, уіу-ѵороа, аусо, ярорйХХораі. Вар. пестмитн. Ноб. поставя, поставям ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; поставлявам остар. ВА. постлвл“еньк, -іл ср. Посвещаване в духовен сан, ръкополагане, щвслрь жс о постлвькннн епнскоѵрпл къснд-тныіл грлдл, къ епнскоѵрпомъ гллголл С 202.9; н лште мд достойна творнтл БЪІТН, то прннмж постлвькннк С 286.12. Изч. С. Гр. хеіротоѵ{а. Вар. постьвьгсннк. Неб. поставление остар. ВА. Срв. поставяне ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОСТАВЛІДТН, П0СТАВЛ1АЯК, ПОСТЛВЛ»АКШН несв. 1. Поставям нещо, слагам, турям. НН ВЪЖЛГЛЯКТЪ СВѢТНЛЬННКЛ. I постлвл^яктъ его подъ спждомь. нъ нл П0СТ6ЛІА 320 постнллтн свѣштьннцѣ 3 Мт 5.15 А. Срв. Лк 8.16 СК; въ... съвръшлкл нозѣ моі ѣко елеш. н нл въісокъі^ъ постлвлѣіа м(а ... ПОЛОЖІ ЛЖКЪ МѢДбЫЪ мъішъці ыо1 СП 17.34; мнрънъін вргчгъ велніл (!) постлвылктъ съсждъ свон С 190.18. 2. Определям, избирам, ^лконъ бо ѵлвкъі постлвлѣстъ лр^неред Е 24а 9; въсѣк. во лр^нерен. отъ ѵлвкъ прнем(...) ть ѵлвкъі постлвлѣетъ са Е 10а 5; пръвое вл постлвлѣіж послочдел СЕ 67Ь 23; прнѵАстьынкъі постлвыл- (€ШН НЖС СЪ ТОБОІЖ МЖѴНМЪІА тн С 158.27. // Възлагам, назначавам, давам власт, се постлвыліж та дьыесь н кореннк нскоплтн. н плкъі въслднтн С 357.13. Срв. С 357.20. 3. Издигам, въздигам, създавам. ДОКОЛН ... ПрОТНВНШН СА БОГОѴр. БОГЪІ лъже. нмеыъінъіА постлвлѣа. іеже сжтъ ДѢЛЛ ржкочр ѵловѣѵьскочр ... Н СНА лн постлвыліешн протнвж вьсл сътво-рьшочрочрмі? С 49.25, 28-29. трлпе^ж постлвличтн. Гр. яаратііЗе-цоа тг|ѵ тршсе^аѵ. Слагам маса с необходимото за ядене и пиене, поѵто же (Лко овъ свѣтло одѣннк но-снтъ. н воглтж трепе^ж постлвьшетъ С 491.18. ~ са страд. Изч. 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. тівгщі, '(атгщі, когі)іатг\ці, аѵдіатгцп, лрохеірі^ораі. Вар. ПОСТЛКЛѢТІІ. Нвб. Вж. при постьбнтн, постелгл, -(А ж. Постеля, постелка. слъ^лмі моімн постеліж моіж очрмоѵіж СП 6.7; ъцк помьнѣрсъ тіа нл постелі моеі СП 62.7; вь^лѣ^ж нл одръ постеліл моеіА СП 131.3. // Образно. ѵнн съінъ се. нже въ мока жтровъі постелн нгрліе С 242.14—15. Изч. СП, С. Гр. атрсорѵті, коітсоѵ. Нвб. постеля ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. постнгнжтн, постнгнж, постнгнешн св. 1. Достигна, стигна, приближа се. постнже нл влсъ цсрствне бжнс- М Мт 12.28 3. Срв. Лк 11.20 М, 3; постіже же въ ж^ъ гнѣвъ до коньцл К 3Ъ 25-26. // Разш. Настигна, догоня, застигна, дл поженетъ очрво врлгъ дшж моіж. Т постігнетъ V поперетъ нл ^емн жнвотъ моі СП 7.6; поженж врлгъі мо(А I постігнж (А СП 17.38; теѵлл^ж вь слѣдъ влькл. н не постн-гъше кго врлтншА са С 43.26; цнТ... пог'нлша вьслѣдъ вокводж атн (его ... тлже не постігъше оврлтншА са С 51.7; онн же прн^'влнн въівъше н невнднмн скоро пондоша. н постнгоша н дллеѵе ^ѣло С 44.18. 2. Постигна, овладея, обхвана, дл постнгнетъ мѣрж съвръшеннѣ СЕ 99Ъ 2; не бо постнгнж стѣ(Л>. кже вь немь просвьтѣ са С 322.29-30; свѣтъло прншъствнк кго постнже С 464.10. 3. Не достигна, недостатъчен съм. еіре гла постнгнетъ бо ма ... вѣстн дѣжірл лѣтл чѵ ... нѣ Е 76 16. М, 3, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. фіЭаѵсо, ката-Харраѵш, апрфдаѵш, ітХеіпсо. Вар. постігнжтн. Нвб. постигна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. постнженьк, -(л ср. Прен. Достигане [до някаква истина], разбиране, схващане, н очрмл свовожденніе влвн-мо. нл довро нстннъі постнженнк не ндетъ С 334.7; бѣжнмъ къіѵеыніл н сллвъі. нмже нстннъі постнженнк прогоннмо іестъ С 340.13. Изч. С. Гр. костаХрфк;. Вар. постнженнк. Нвб. постижение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. постнллтн, постнллнк, постнллкшн несв. Постилам, разстилам, мъножънше же нлродн. постъллша рн^ъі своіа по пжтн. дрочр^нн же рѣ^ж вѣтвн отъ ДрѢВЛ. н постнллрсж по пжтн М Мт 21.8 СК. Срв. Мк 11.8 М, 3; ідж-іртк же с-мочр постнллл^ж рн^ъі по пжтн М Лк 19.36 3; вѣтвьс- постіллша К 1а 36; сърАштлмъ іего стелжште ко-тъігъі. клко. іежс- ннштннмъ постнллтн С 341.13; котъігъі постнллкшн КГДЛ ННШТАА 0ДѢВЛКШН С 341.18-19. Изч. постнтн 321 пострлшнтн М, 3, А, СК, К, С. Гр. атршѵѵирл, тоахршѵ-ѵоді. Вар. постіллтн. Нвб. постилам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. постнтн [са], поштж [са], постншн [са] несв. В християнството - постя, спазвам предписанията за телесно въздържание и покаяние за определен период с цел духовно пречистване; въздържам се. тъі жс поста са помджн гддвж свобб М Мт 6.17 3, А, СК; сгдд жс постите са. не вждѣтс ѣко н ѵпокрнтн М Мт 6.16 3, А, СК; по ѵто мъі н фдрнсѣн постнмъ са мъного. д оѵрѵс-ннцн твон не постатъ СА М Мт 9.14. Срв. Мк 2.18 М, 3; ПОШТЖ СА ДЪВД КрДТЪІ въ совотж М Лк 18.12 3, А, СК; діре к’то сънѣ-дьно ѵ'то оѵркрдд?. дд постнтъ к дьнен СЕ 1046 1; діре к'то пролѣс-тъ отъ стъка ѵд ... ж денъ дд постн СЕ 105а 3; діре к'то гнѣвдет' са нд врдтрд своего ... тоднко дд постнтъ са о ^дъбѣ о водѣ СЕ 1046 14; іаісо въ тъі дьнн АТН БЪІША СНН СЪ СДВННІВК. Н СЪ дскднпнкмъ постдште сд С 125.1. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ѵрсттсисо, еірі еѵ ѵцаггіа. Нвб. постя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. постоідные, -іА. ср. Основа, твърда почва, опора за краката [образно]. оѵргдевъ въ тімѣнн глжвшъь У нѣстъ постоѣньѣ СП 68.3. Изч. СП. Гр. ■йтсбсшхстк;. Вар. постоѣные-. Нвб. постояние остар. ВА. постттн, постокк, постоншн св. 1. Стана, издигна се, изправя се. съкрочр-шж ьх I не імжтъ моцл ті постоѣті СП 17.39. 2. Прен. Устоя, издържа неблагоприятно въздействие на нещо, понеса, дште ве^дконеннъ мд^ь-рнші гГ. гУ къто постоітъ СП 129.3. Изч. СП. Гр. Тотосрса, -офісттараі. Вар. постоѣті. Нвб. Срв. постоя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. пострдддные, -ід ср. Страдание, болест, болка, пожнн же по нцѣл"еннУ воле д лътъ. дже съдрлвъ сътвори, нн іед'ного пострдддныл прнныъ С 564. 28. Изч. С. Нвб. пострадание остар. ВА. пострддлтн, пострдждж, пострдждешн св. Пострадам; претърпя мъки, страдания; претегля, мъного во пострддд^ъ дьнесь вь сьнѣ его рддн М Мт 27.19 3, А, СК. Срв. С 434.13-14; пострддд^ъ У съльд^ъ сіа до коньцд СП 37.7. Срв. СЕ 76а 14-15. // Приема мъченическа смърт, пострадам мъченически за вярата. ^дконьиѣ пострджднте дл вѣньцд вь^ьмете С 75.28; оѵркрдсншд мѣсто то. нждеже вѣ мжѵеннкъ пострдддлъ С 236.25; въ нма рдспдтлдго. пострл-жддмъ С 255.30-256.1; свдтъш вдрд^нснн ... пострддд съ ВЬСѢМН стъінмн С 270.20-21; ідко снце подовддше пострддлтн ^о\р. н тлко въннтн въ сллвж св от С 478.1. пострддлтн мжѵеные. Гр. раргоресо. Пострадам мъченически, приема мъченическа смърт, ідко увдлд-штен доблд мжжд въ тъѵьнѣ^ъ врѣ-мене^'. не отължѵдтъ сд подрдженнід. влджн о\рво ПО Н^ВѢСТН пострдддвъ-шллго мжѵенніе. дд вждешн мжѵе-ннкъ вол~еіж. н н^лъ^ешн ве^ гоНенніл С 82.9-10. М, 3, А, СК, О, У, Е, СП, СЕ, С. Гр. гахохсо, сгоряаохю, тоЛашпресо, аіЗХіш, гхріахараі, ёфіатараі. Нвб. пострадам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пострдшеные, -ід ср. Заплаха, заплашване. вонте са прѣтъікднен. прѣтъікд-емъі^ъ влмъ. і в'сѣ^ъ пострдшенен ѵлскъ. стрдшАірнн^ъ въі СЕ 45Ъ 13. Изч. СЕ, Нвб. Срв. [за]страшение остар. пострлшнтн, пострдшж, пострдшншн св. Уплаша, изплаша, воіеводд же ^отд ПОСТрНГАТН 322 постъ ЮГО ПОСТрАШНТН. ПОВ6ЛѢ прѣдь Ммь положнтн мжкъі С 48.3-4. Изч. С. Гр. катагето&о. Нвб. Срв. [аа]страша. пострнгАтн, пострнгмж, пострнглмшн несв. В християнството - приемам пострижение. тъі рлвл твооро сего. ПОСТрНГАНБфА КЪІКЪІ ГЛАВЪІ СВ001А. ІЛН врлдж СВОНБ ... В'СѢМН длръмн ТВОНМН. очркрлсн СЕ 86 12-13. Изч. СЕ. Гр. іпоке{рю. Нвб. подстригвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пострнженью, -іл ср. Пострижение, по-светителен обред в християнството и придружаващото го обредно подстригване на части на главата или брадата, по пострнженьн глТсл11\р СЕ ва 3; даждн емоѵр въ наѵннаньн. пострнжеынѣ власъ сго. поспѣшенне въ тѣлесн ісплъненѣ СЕ 8а 17; мТ б пострнженне власомъ н врлдѣ СЕ 86 2; влко гГ вже оць нашн^ъ ... прншедъшю ил влАгословенне. і пострнжеыне. стъі^ъ лплъ твон^ъ. I о^ѵеннкъ СЕ 7а 7-8. пострнженьм врАд^. Гр. поууюѵок-онріа. Подстригване на брадата -религиозен обред при встъпване на момчето в юношеска възраст, мо на пострнженне врАдѣ СЕ 86 24. пострнженьн власомъ. Гр. -срг^ок-онріа. Кръстообразно подстригване на младенец при кръщение, мо ыл пострнженне вллсомъ. отроѵдте СЕ 7а 1. Изч. СЕ. Гр. коорй, то ке(реіѵ, тб кеіреодаі, тб коореоЕіѵ. Вар. поетрнжоннк, пострнженне. Нвб. пострижение църп. остар. ВА. Срв. постригване, подстригване ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, АР; пострижка ж., постриг м. 'вълна, остригана от крака на овцата’ диал. НТ. пострнгАтн, пострн^лнк, пострн$мешн несв. В християнството - приемам пострижение. главж твокк пострн^А-ешн. ѣкоже текълА пострнже сд павъ-ломь СЕ 866 11. Изч. СЕ. Гр. атюкЕІрсо. Вар. поетрн^лтн. Нвб. Вж. при пострнглтн. пострнфн, пострнгж, пострнжешн св. 1. Подстрижа, острижа. в лко гГ вже ... ^АПОВѢДАВЪІ АВрАМ0\р, ПОСТрѢфН рлавж рАвочр твосмоѵр мель^нседекоѵр СЕ 7а 4-5. 2. Подстрижа; в християнството - извърша, приема обредното действие пострижение. ПрНШОДЪШААГО рАВА ТВОСГО ССГО. НАѴДТН ПОСТрѢфН ВЛАСЪІ РЛАВЪІ СВОСМч. влгвн СЕ 76 21; да сънндетъ влгве-нне твое. на главж рАВА твоего сего. і на ВрАДЖ его. ^ОТДфА пострѣфн нк СЕ 9а 17; ѵТ? слоѵрженью, велнкомо\р ѵеврА- ^оу ПОСТрѢфН ^ОТАфе ^ЪНЦА вь скнмж ... н п&мл“кт;фаГ вл^.. ^отафаГ са пострѣфн СЕ 82а 2, 5. II Прич. мин. страд. като същ. пострн-женъін т. ед. Този, който е подстриган за монах; приелият монашество. прнведжѴ пострнжеыААГо къ олътлрю СЕ 966 20. // Прич. мин. деят. като същ. пострнгъін сд м. ед. Гр. ѵеофсЬпсгсод. Този, който се е подстригал за монах; приелият монашество. ег'дАже прнведжтъ ПОСТрНГЪШААГО СД НА ТрАПб^Ж. ПО^ТЪ пънне се СЕ 996 23-24. СЕ. Гр. ке(рш, акокеірсо, коѵрецю. Вар. пострѣфн. Нвб. Срв. подстригвам [се], подстрижа [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОСТрѢКАТН, ПОСТрѢКАІЖ, ПОСТрѢКАКШН несв. Подстрекавам, подбуждам. НѢКОТОрНН ^АВНСТНКК ПОСТрѢКАЮМН. Д^ЪІѴЪНА Н БЛДДЬННКА Н НАрНЦАКГч С 276.23-24. Изч. С. Гр. ѵбскт Нвб. подстрекавам ОА, ЕтМл, БТР, АР. постъ, -А м. В християнството - пост, спазване на предписанията за телесно въздържание и покаяние за определен период с цел духовно пречистване, родъ же сь не нс^однтъ тъкмо молнтвовк н постомь М Мт 17.21 А, СК. Срв. Мк 9.29 М, 3, А, СК; не о^ождлАше постомь н молнт-вамн. слоѵрждштн день н ношть М Лк ПОСГЫАѣТН-------------------323 ПОСТЬЫНиА 2.37 3, А, СК; прікръі^ъ постомь ,д^ж моіж СП 68.11; ісолѣнѣ мон н^оможотс отъ поста СП 108.24; да дд.Томсѵр цѣлешо постъ СЕ 1036 18; по^омь н мАсяномь. дд ПОБѢДНМЬ бѣсовьскна плькн ТФ А 7; въ постѣ^ъ н молнтва^ъ дьнь н иошть прнложА С 146.13; огдд повѣст' са постъ нлн БЬДѢНЬС то в’сн оѵржА(.„) Р II 4.36. сватъін постъ. Гр. аі ѵгіохеТаі. Постът преди Великден; Четири-десетница. сЖ X стдХ пТ Л 74с 7. Срв.^Е 6а2; сЖ 6 стГ пТА. 75 6 9; с& Б стаа^пост*1 А 766 12. Срв. СК 75а 11. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р, ТФ. Гр. ѵтіатЕІа. Нвб. пост ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОСТІІДѢТН СА, ПОСТЪІЖДЖ СА, П0СГ2.ІДН- шн са св. Посрамя се, засрамя се от някого [нещо], за някого [за нещо], іже во Аште постыднтт, са меые... і сйъ ѵдвѵскъ постъіднтъ са его М Мк 8.38 3, А, СК. Срв. Лк 9.26 М, 3, А; постъіДАтг са «НА моего СК Мт 21.37; да постъідіатъ сь\ ... вьсі врьзн моі СП 6.11; да постъідьугъ сіа неѵьстіві-н съніджтъ въ адъ СП 30.18; лнца ваша ые постъідіатъ с»а СП 33.6. Срв. СЕ 106а 7; постъі-дѣшмѵ сіа ѣко въ очрніѵьжі іа СП 52.6; ДА N6 ПОСТЪІДІАТЪ СІА 0 МЬБѢ ТрЬПІА- штеі тка гГ СП 68.7; не ыгшѣ постъі-дітъ сіа іѣ(..)въ К 1а 9. Срв. С 325.16. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. аіахнѵодаі, ёяаісх«ѵо|іаі, катаіахйѵодоа, ёѵтрелодаі, аІЗеодаі. Вар. постгндттн са. Неб. Срв. постиден прил. остар. ВА, РРОДД. постьлатн, постелія», постеХешн сѳ. Постеля, разстеля, застеля. НАродн ПОСТЪЛАША рн^ъі СВ01А по пжтн М Мт 21.8 З1, А, СК; вѣніе вь ржкоѵр мѣсто постьлаша С 326.15; постелншъ кмоѵр котъігъі С 341.21-22. // Застеля, приготвя маса за ядене, тъ вама покджетъ горьннцж велннк. постълаыж готовж М Мк 14.15 3. Срв. Лк 22.12 М, 3. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр, отріЬѵѵиді, йпоатрсЬѵѵи-ді. Вар. постглАтн, Нвб. постелп, постилам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. постьннкъ, -а м. Мъж, който съблюдава поста; постник, аскет, отшелник. ДОСТОНЫА творд ТА, I ОѴ)>ѴАСТЫО СТЪІ^Ъ, I Пр^БЪЫЪІ^Ъ ОЦЬ ЫАШН^Ъ. I постьннцѣ^ъ СЕ 926 24; о „. мѵын-ЦѢ^Ъ. (НС)ПОВѢДЬННЦѢ^'Ь. постьнн-цѣ^ъ, і (в')сѣісомь дсѣ прАведьнѣ СС ІІІ6 4. НОАНЪ постьннкъ. Гр. Чсобіѵѵгц; 6 №іотеті^. Йоан IV Постник [582-595 г.], цариградски патриарх. Пр. на 2 септември. ’&цд сеК 6 СТаГ КііСА МАМАЫТА НО^АЬЪНА. фНАНПА н теодотім,. н стмъ оцмь ы^мъ. црѣ- ГрАДА. НОАНОЧр ПОСТЬЫНКОѴр Н ПАВДОЧр новочрочрмочр А 133с? 27-28. павьлъ постьннкъ. Гр. Поо&оі; той Ѳтіраіоо. Св. Павел Тивейски [от Долна Тиваида, Египет], отшелник, умр. ок. 341 г. Пр. на 15 януари и 29 октомври, мца октТъ ... н п^аБ, оца паваа велнкА^ постьынка А 125а 26. Изч. А, СЕ, СС. Гр. йукратеот^і;, ѵпсггеотт^. Нвб. постник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Постник МИ СНМБ. посткннца, -а ж. Постница, отшел-ничка, подвижничка; жена, която съблюдава поста, п^ѣнъі^ъ пость-ннца^ъ ^ва^ъ. евъпрАК'снн ... I про-ѵннмъ СЕ 93а 2. сватъиа й женъ постьынць. Гр. а1 ауіаі твасаракоѵта ,уоѵаГке<; лар-іЗеѵоі аоклтріаі каі царгореі;. Светите четиридесет девици отшел-нички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307-324 г.]. паматъ ... ст^ъ Ьі жеыъ постъынцъ Е 20а 14. Изч. Е, СЕ. Вар. посгьннца. постьщт. 324 посълатн Нвб. постница ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. постьнъ, -нн прил. Постен, който се отнася до поста, еж а постьнл СК 736 6. постьнъін дьнь. Ден, в който според християнството не се ядат продукти от животински произход [мазнини, месо, мляко, яйца и др.]. егдл лн вждетъ постьнъі дыь. то со ѵьтн. ев& & мл СК 1476 12. СК, Б. Гр. тшѵ ѵтіатеійѵ. Нвб. постен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. посъллные, -ІА ср. 1. Изпращане, пращане. о посъллннн обѣмл нл деслте М 766 6. Срв. 3 1296 10; посълл нл ніа гнѣвъ ѣрості свосіа ... посълл(нл)ше (!) лгелъі лютъі СП 77.49; ^лбъілъ с-сн в'сд грѣ^ъі н^ъ. ПОСЪЛЛННбМЬ оцл твоего нвсънллго СЕ ЗОо 15-16. 2. Послание - 21 книги от Новия завет, приписвани на Павел, Яков, Петър, Йоан и Юда, създадени между 50 г. до ок. 120 г. лплъ. пръвллго посллннѣ нѵо(лнѵовл въ) Е 36б 15; къ евреѵомъ посллннеі? Ба 11; ѵьтенне отъ къ коллслнскллго посълл-нніл XII Аа 4-5. М, 3, Е, СП, СЕ, X. Гр. апоатоХд, йпатсАц. Вар. посглмшге, посълміне, посълмпс, послмішс, поел&нне. Нвб. послание ОА, ВА, НГер, ЕтМл. посъллтн, посъліж, посълешн се. 1. Пратя, изпратя някого с определена цел да иде някъде, проводя, посъдетъ снъ ѵлвѣѵскъі ліТклъі своіа. і съвержтъ отъ цсрствнѣ его вьса склньдѣлъі ММт 13.413, А, У. Срв. Мк 13.27 М, 3; і егдл прнвлнжн са въ ерслмъ ... тъгдл нс посълл дъвл оѵрѵеннкл своѣ М Мт 21.1 З1, А, СК, ЗП. Срв. Мк 14.13 М, 3; Дк 19.29 М, 3; посълл прѣдь німі ѵмсл СП 104.17; нъінѣ же мъі молнмъ вл ... посъллвъшллго та СЕ 33а 10-11; господь ма бѣ посълллъ к тс-бѣ С 122.25; вокводл же повелѣ посъллтн воннъі С 22.22. // Накарам някого, който е нежелан, да се махне; отпратя, изпратя, і того клменнемь внвъше провншА гллвж емоч)1. I посъ-ллша веірьстънл М Мк 12.4 3. 2. Пратя, отправя нещо някому, изпратя, врлшьно посълл імъ СП 77.25; нного съсждл ... не нмлмъ. рл^вѣ сьреврънллго влюдл. нже іе посъ-лллл госпождл велнкліл С 120.30; посълл же въ лфрніЁВіж неѵьстнвжіж тж ^лповѣдь С 174.20; кннгъі нлпн-слвъ посълл нл нлроѵнтл мѣстл С 199.18; посълл же по вьса грлдъі н по вьсен ^емн кл^нь С 220.13; посълллъ ^емн нр;ъ дъждъ С 529.29. // Образно. посълн свѣтъ твоі СП 42.3; посълл въ мнлостъ свои; н рѣснотж свои» СП 56.5; посълл съітостъ въ дшга ірсъ СП 105.15; посълн нл нь мнлость твои; СЕ 44а 10. 3. Прич. тин. деят. пато същ. посъллвъін м. ед. Гр. о 7герл]/ос<;. Този, който е изпратил; пратилият, къто есн. дл отъвѣтъ длмь посъллвъшеімъ нъі 3 Йо 1.22 А; посъллвъін ма кръстнтъ въ водъ. тъ мьнѣ реѵе М Йо 1.33 3, А, СК; посъ-ллвъі ма нстнненъ сстъ. I л^ъ ѣже слъішл^ъ отъ него сн гліж въ мнрѣ М Йо 8.26 3, А. 4. Прич. тин. страд. като същ. посъллнъін т. ед., посълл-ннн т. тн. Гр. о кецсріЭеіі;, оі тер-фіівѵтед, оі шіеатоЛреѵоі, оі атгост-таХеѵхЕд. Този, който е изпратен; пратеният; тези, които са изпратени; пратените, дл прндетъ посъ-ллнъін н понметъ нлсъ С 137.7; въ^-врлштъшс СА въ домъ посъллннн. ОБрѢТЖ БОЛАШТЛЛГО рЛБЛ НСЦѢЛѢВЪШЛ М Лк 7.10 3, А, СК; прншъдъше жс-посъллннн къ двьремъ тьмнн-ѵънъінмъ послоѵршлтъ С 184.2-3; о посъллнъі^ъ отъ нолнл М 76а 26. посъллтн помоірь свои;. Гр. ѵеою. Изпратя помощ, помогна, н нъінѣ ПОСЪПЛТН 325 ПОСѢСТН ПОСЬЛН ПОМОфЬ СВОКК. Н рЛ^ОрН БЕ^Б°ЖЬ- НОІС бъсовлыніе С 180.12. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. перлсо, аѵатгЕЦясо, аяоатеХХсо, апоферю, е^алоатеАЛсо, яаракерясо, ката-тацяш, ипкерлсо, ярояецясо, ётатеЯХю. Вар. посьллтн, посллтн. Нвб. послал прич. мин. деят. остар. ВА, НГер; послан прич. мин. страд. остар. ВА; пославши прич. мин. деят. остар. ВА. Срв. послание ср. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; посланик м. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; посланец м. остар. РРОДД. посъплтн, посъпли;, гтосъпншн св. Легна [да спя], полежа, поспя, посъпа^ъ съ мжфенъ СП 56.5; ѣфе посъпнте мюждю (!) прѣдѣлъі СП 67.14. Изч. СП. Гр. коіраораі. Нвб. поспя ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОСЪІЛАТН, ПОСЪІЛЛНК, ПОСЪІЛЛЮШН несв. 1. Пращам, изпращам някого с определена цел да иде някъде, провождам. посъілліжтъ къ иемо\р очрѵеинкъі своьх М Мт 22.16 З1, А; се ъ.1ъ посъіллкв лнклъ мон прѣдъ лнцемъ твонмь М Лк 7.27; ідъте се Л^Ъ ПОСЪІЛЛКК ВЪІ. ѢК0 ЛГНЬЦА по срѣдѣ влъкъ М Лк 10.3 3, А. Срв. С 534.26; ржкоіж моеіж грѣшъыоіж. посылмд ыл иь д^ъ твон стъі СЕ 8а 15. // Прич. сег. деят. като същ. посылман т. ед. Гр. о каратаркшѵ. Този, който изпраща, сь нстъін кстъ посъіллан въі въ огьГь вѣѵьнъін С 467.7. 2. Пращам, отпращам нещо някому, изпращам. д'несь. нво просвъфлемо. посъіллетъ нь ^емнв росж СЕ 1Ъ 19-20; слово нспоѵрштллше. н проглншне неджгъі. посъілллше глл-голъ С 473.13. // Образно. посъілліа нстоѵьнікъі во дьвре^ъ. посрѣдѣ горъ проіджтъ во’4,7,1 СП 103.10. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. апоахѵХКа, аѵа-яерлш, е^оогосгтеТАсо, яссратаржо, етфошхш, ЕлорРрі^ш [вар. гтрѵріС,(о]. Нвб. посила[м] остар. ВА. Срв. послал 'изпратил, пратил’ НГер. посъіпатн, посътлкк, посътлешн св. Посипя, сипя нещо ситно по повърхността, мѣсто ... погоѵрвыено н ве^ ВѢСТН БЪІСТЪ. ПОСЪШЛИО КАМЕЫННМЬ С 217.19. прьстыл; ПОСЪШАТН гллвж свокв. Гр. удѵ катаакаораѵ. Посипя си главата с пръст [пепел] в знак на разкаяние. тѣм’же крнѵъ велнкъ сътво-рЬШЕМЪ ЫЛ МЫО^Ѣ ѴЛСѢ. н повръгъ-ШЕМЪ СА НЛ ^ЕМН Н ПрЬСТНКЪ ПОСЪІПЛВЪ- шемъ гллвъі своа С 108.24-25. Изч. С. Гр. коЛитгтсо. Нвб. посипя [се], посипвам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. посьреврнтн, посьревркк, посьреврншн св. Прич. мин. страд. като прил. посьрсв|&нъ. Гр. яеріаруоропреѵос;. Посребрен [образно]. ѣфе посъпнте междю прѣдѣлъі. крілѣ голжвн ПОСЪрЕБрЕНѢ. Н МЕЖДЮрАМЬЕ ЕГО ВЬ лырлнн ^ллтѣ СП 67.14. Изч. СП. Вар. посьреврнтн. Нвб. посребря, посребрявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОСѢДѢТН, ПОСѢЖДЖ, П0СѢДНШН св. Поседя, остана някъде, почакам, рекъ оѵрѵеинкомъ свонмъ. посѣднте сьде СЕ 47а 1. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при посѣстн. посѣклтн, посѣклкк, посѣклкшн несв. Отсичам, посичам. вьсѣко дрѣво еже N6 творнтъ плодл(дл) доврл. посѣ-клкктъ М Мт 7.19 3. Срв. Лк 3.9 М, 3, А; дрѣво ... посѣклемо вънвлетъ А Мт 3.10. Изч. М, 3, А, СК. Гр. еккблтсо. Нвб. Вж. при посѣцін. посённтн, посѣмкк, посѣнншн св. Засенча, затъмня, заглуша [образно]. жндове ... плнштемъ ^оташте нстныж посѣннтн С 433.27. Изч. С. Гр. Ё7аакіа^(о. Нвб. Срв. [за]сеня. посѣстн, посадж, посАдешн св. Седна другаде, преместя се. шъдъ садн ПОСѢТНТН 326 ПОСЖЖАЕНЬГС на послѣдьнннмь мѣстѣ. да егдА прндстъ ;гьвлвъін та. реѵетъ тн дрочр-жв посддн въіше М Лк 14.10 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. яроаосѵофосіѵсо. Нвб. поседя, поседна, поседявам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Поседялката МИ ГХ,МИМ. посѣтнтн, посѣірж, посѣтншн св. 1. Посетя, споходя, навестя, болѣ^ъ н посѣтнсте мене М Мт 25.36 3, А, СК; воленъ н въ темьннцн н не посѣтнсте мене М Мт 25.43 3, А, СК; посѣті віногрАДА своего СП 79.15. Срв. СЕ 116 11; СЕ 100а 2; сѣддштннрсъ вь тьмѣ н въ сѣнн съмрьтьнѣ ^оштетъ посѣтнтн С 459.26. 2. Прен. Погрижа се, окажа милост, помогна, окажа помощ, вмжъ гъ бъ н^лвъ, ѣко посѣтн н сътворн н^вАвленне людемъ свонмъ М Лк 1.68 3, А. Срв. СЕ 16 10-11; посѣтн гь бъ люден свонмъ М Лк 7.16 3, А; нскоѵрсілъ есі сръдьце мое, посѣтілъ есі ноштъвк СП 16.3; вънъмн посѣті въсѣ^ъ ка^ъікъ СП 58.6; посѣштяс жь^ломь ве^Аконь-ыъін^ъ СП 88.33; посѣті насъ спньемъ твоТмъ СП 105.4; о ... в'сѣ^ъ (с)тъі^ъ твон^ъ. і^ъже йтвАмн по(с)ѣтн насъ вже СС ІІІ6 14-15; вже снлънъі ... посѣтн рАБА твоего СЕ 25а 22; посѣтн ыасъ благостнкк твоеич СЕ 626 15. М, 3, А, СК, СП, СС, СЕ, С. Гр. йпспсйі-тораі. Вар. посѣтітн. Неб. посетя, посещавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. посѣтоватн, посѣтоѵркк, посѣтоумшн се. Пожаля, оплача, юношіа і^ъ поѣстъ огнь. і дѣвъ-і-мъ не посѣтованъі бъішіа СП 77.63. Изч. СП. Гр. теѵіЗеш. Нвб. 0. ПОСѢфАТН, ПОСѢфАКТч, ПОСѢфАМШН КбСѲ, 1. Посещавам някого, спохождам, навестявам, ѵъто естъ ѵдісъ ѣко по-мъніші н. лн снъ ѵлѵь ѣко посѣцшш1 его СП 8.5; мо ег‘дА врАтнѣ посѣ- іда^тъ севѣ СЕ 176 18. 2. Отивам, ходя някъде, на някое място, да ... посѣштмж цркъві свтъіа его СП 26.4. Изч. СП, СЕ. Гр. етпокЕтстороа. Вар. посѣштатн. Неб. посещавам, посетя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. посѣіреные, -іа ср. 1. Посещение, идване, спохождане [образно]. понеже не рА^оѵрмѣ врѣмене. посѣіренню твое-мо\р М Лк 19.44 3; вожніе посѣ-штеннк, н свѣтъло прншъствнк кго постнже С 464.9. 2. Прен. Закрила, проява на милост, на грижа, см в|к ... I отъ ба посѣфеньн ... гм п СЕ 98а 20; соѵргово. къ ѵкомъ посъштенье отъ невесе на ^емн К 13а 1. Срв. С 449.4-5. Изч. М, 3, СЕ, К, С. Гр. етсткотщ, еяіакЕ\(л.<;, сгк^тгп, яароѵсгіа. Вар. посѣцшнк, посѣштс-ннк, посѣштенье. Нвб. посещение ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. посѣірн, посѣкж, посѣѵешн се. Отсека, посека, прнрсождж ншта плода на смоковьннцн сен н не оврѣТАіж. посѣцн кк М Лк 13.7 3; вь грАджштее врѣмд посѣѵешн вк М Лк 13.9 3. Изч. М, 3. Гр. ёккбятсо. Нвб. посека, посичам ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОСА^АТН, ПОСАЖЖ, ПОСАЖвШН Св. ОпИ- пам, докосна с пръсти, но^дрн нмжтъ н не обоьГѣкктъ. ржцѣ нмжтъ н не посажжтъ С 104.5. Изч. С. Гр. ѵртіХафаш. Вар. посл^ати. Нвб. Срв. [о]сезание ср. посжднтн, посжждж, посждншн св. Отсъдя, присъдя, постановя, онн же прнлежАА^ж гласъі велнн просАште его НА ПрОПАТНе ... ПНЛАТЪ же ПОСЖДН БЪІТН прошение н^ъ М Лк 23.24 3. Изч. М, 3. Гр. етикріѵю. Нвб. Срв. посъдя диал. НТ, Дюв, БТР, АР, ДА. посжжденьм, -гл ср. Решение, мнение. стГ Аполі... ТАКОвое посжжденье рекъше потлнтн 327 потнтн велью іспъітлыьн). і поштенью се съпо-довіша К 26 20; твоге осжждеингс въі-стъ вь шестъін дьиь. н твок посж-ждеяно н рлю отврьстніе сътворнвъ С 469.18. Изч. К, С. Гр. іѵйк^астіі;. Вар. посжждеянк, посжждонье. Неб. Срв. [о]съжданѳ, съждение. птнтн, потакті, потлншн се. 1. Скрия; сложа нещо на тайно място, за да не бъде открито, ыѣстъ во ынѵътоже тлныо еже N6 лвнтъ сд. нн въістъ потл-ено М Мк 4.22 3. 2. Прен. Правя да не се узнае нещо, премълча нещо, скрия, потуля. N6 потм^ъ МНЛОСТІ твоеьл СП 39.11; тн потлн ѵ'то сжірее вь тевѣ СЕ 68о 5; ѵто се въктъ ие потлн меые С 240.28; вьсе гллгол‘жтъ. л ынѵесоже ие потлатъ С 409.18; двл потлеил счрѵеннкА. съкрітн ісл. въ гровѣ. грддете К 146 38. Срв. С 453.26. З.Прич. мин. страд. като прил. потменъ, -ъін. Гр. сотбкргкро?, крпптб^. Таен, скрит, тлннъі тлн-ншъ потдкыъі С 453.25. Срв. К 146 38; дъвл потменд оѵрѵеннкл С 453.26; потмеыоѵроѵрмоѵр въ пльтн вого\р С 453.28. Срв. К 146 40. въ потАкнѣ. Гр. ката то Хаѵбаѵоѵ. Тайно, скрито, ілко н вьы-вшьнын рсытрьцн рьвьиоѵріжтъ тъѵьно ныъ оѵрмѣнкштннмъ ^ытрьцемъ. въ потѣ-пѣ (погр. вм. потленѣ, А Минчева, с. 45, бел. 14) пьрд съ ыымн въ^двн-жжште ЗЛ ІІа 14. Изч. М, 3, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. акокр-илторои, кроятш, алокрифо? уіуѵораі. Вар. потытн, Неб. потая [се], потайвам [се] ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потлмосъ м. Река. (...)жьско нмд потл-мос МЛ В 7. Изч. МЛ. От гр. лоторб?. Вар. пот&мос. Неб. 0. ПОТАПЛІЛТН СА, ПОТАПЛІЛКК СА, ПОТАПЛІА- кшн са несв. 1. Давя се, потъвам. внда же вѣтръ лютъ очрвоіл са. н нлѵа потлплѣтн са СК Мт 14.30. 2. Прен. Попадам в лошо положение, от което не мога да изляза; затъвам, погълнат съм. слг'шлвгшен отъ пе-ѵллн воглтьствомъ н сллстьмн ЖНТНІ-сісъіын потлплѣнктъ са СК Лк 8.14. Изч. СК. Гр. кашлоѵгі^ороа, сгоцлѵіуороа. Вар. П0ТМ1ЛѢТН СА, Неб. Срв. потапям [се], потопя [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. потворнтн, потвори», потворншн се. Претворя, пресъздам [образно]. тъі ^лпрътн ... днѣволл. і потворн твое со^ъдлнне СЕ 56а 14-15. Изч. СЕ. Нвб. Срв. [пре]творя, [съ]творя. потеірн, потекж, потеѵешн св. 1. Потека, бликна, рѣкъі отъ ѵрѣвл его потекжтъ водъі жнвъі А Йо 7.38; поиеже прорл^і клмеыь V потѣшіа водъі СП 77.20. Срв. СЕ 56 8; потѣшіа вь ве^водъиъи^ъ ръкъі СП 104.41. // Образно. прндн гсже, пров-вн грлдъ мн. дл потекжтъ довръід воЦХ С 349. 16. 2. Подпомогна, окажа положително въздействие, ѵнсто во подовь-ыъінмъ потекжтъ л неподовьыл вь^емь-(ЖШТНН^Ъ ВЪ БОЛЬШЖКБ мжкж вълл- глвктъ С 421.8-9. Изч. А, СП, СЕ, С. Гр. реш, яоребораі, шфеЛію. Нвб. потека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потн(Л>, -ІЛ м. Потир, висока чаша за причастие, ппъ же въ^двнгъ потнрь реѵетъ СЕ 116 2. Изч. СЕ. Нвб. потир ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. ПОТНТН СА, ПОфЖ СА, потншн са несв. Потя се, обливам се в пот. н иъш»* ПОѴТО СЬЫНДО^ОМЪІ СА ВЬСН СЛЪІШЛТЪ ыѣѵто о крьстѣ. н нлпльыіліемн цръкве. дроѵргъ дрохргл порѣк. потАште са С 431.10. Изч. С. 7)з. Ібрбсо. Нвб. потя се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПОТОІСЬ 328 потопнтн потокъ, -л т. Поток, ручей; малка бързотечна река. тъі рлстръже істо-ѵьнисъі н потокъі СП 73.15; Ѵс потокл нл пжтн пнетъ СП 109.7; потоці нлводьнішіа сіа СП 77.20. Срв. СЕ 5Ь 8; водж отъ потокл въ^носа С 284.1-2. // Образно. і потоці ве^лко-неньѣ съмжтішіа міа СП 17.5; Т пото-комъ піштка твоеід нлпоншТ іа СП 35.9. потокъ і&дрьскъ. Гр. хеіраррод тов Кебрюѵ. Потокът Кедрон [Кидрон], който се влива от запад в Мъртво море [дн. евр. ИаЬаІ С^ісігоп, араб. О. еп-ІМаг]. нс. і^нде съ очрѵеннкъі свонмн. нл онъ подъ потокл кедръскл М Йо 18.13, А, СК. потокъ кВсовъ. Гр. %е{раррос; Кістозѵ. Потокът Кишон [евр. <ЗІ80П, араб. ЯаЬг е1 Микайа] - река [13 км] в Близкия изток. Извира от пл. Та-вор, преминава край пл. Кармил и се влива в залива Акка край град Хайфа в Средиземно море. сътворі нмъ ъко I млдіѣмочр V снслръ. 1АК0 ілвннові въ потоцѣ кісовѣ СП 82.10. М, А, СП, СЕ, С. Гр. у.еіраррос. Нвб. поток ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. Срв. Поток МИ, Потока МИ СНМБ; Потоко МИ ЙЗах, Кюст.; Потак МИ, Поточето МИ, Потук МИ, Потукът МИ ГХ,МИМ; Потока МИ, Поточе МИ XX, ЛИМР. потомь[же] нареч. 1. После, след това, сетне, след известно време, о севѣ во ^емлѣ плоднтъ са. прѣжде трѣвж по томь же кллсъ. по томъ же н пьшс-ннцж въ кллсѣ М Мк 4.28 3; по томь же глл оѵрѵеннкомъ. ідѣмъ въ іюдеіж плкъі М Йо 11.7 3, А, СК, Я; по томь же вълн водж въ очрмъівлль-ННЦЖ. I нлѵатъ оѵрмъівлтн нозѣ оѵрѵе-ннкомъ М Йо 13.5 3, А, СК; н по конъѵлнн оѵртръннцн. ПОС-Т СА ... н по тѵомъ вър<однтъ плтрнлр^ъ Е 30б 9; і потомь въжегъ в свѣірн. клднтъ окръсть СЕ 20Ь 7; і по томь дл очрвъмъ. вештіслънжіж его сілж К 5а 16; повелѣ ... свѣшта горжштд прн- нестн нл лнце іеід. н потомь по вьсемоѵр тѣлочр прнжн^лтн С 13.12; н потомь помолн са епнсісочрпъ СЪ СВАТЪІНМЪ С 236.22; потомъ же повелѣША слочрглмъ н прннесошА пьцѣлъ гордшть С 270.17; онл же ілд'шн помльѵл въ МЛЛЪ ѴЛСЪ. Н ПОТОМЪ НЛѴА крнѵлтн С 516.5; лдлмъ во пръвъ съ^ъдлнъ въі-стъ. потомъ еѵргл С 482.23. 2. Вече, повече, не оѵрвонте са отъ очрвнвліж-штнн^ъ тѣло. н по томь ие могжштемь лн^л ѵесо сътворнтн М Лк 12.4 3, А; нн о\рмьрѣтн во по томь могжтъ. рлвьнн во сжтъ лнълмъ М Лк 20.36 3; дл не пріложнтъ потомъ веліѵлті сіа ѵлісоѵр нл ^емі СП 9.39; нѣстъ кътомочр порокл (!) I нлсъ не^іо^нлтъ потомь СП 13.9; дл въкоѵрсн врлшъ въ третьн ѵл. млло. потомь же дл не въкоѵрснтъ ннѵесоже СЕ 47Ъ 11; поревъночрнмъ ... древльнюмоѵр мъітл-рю. іже сднноіж отъстжпль ^ълл. по томь не въ^врлтн са нл тожде СЕ 10а 22. потомь млло. Гр. ретос рікрбѵ. След малко, н потомъ млло дошедъше вон-нн. стлша пръдъ вокводж С 146.19. ѵадл ілже потомь. Гр. оа ретекегах уеѵеаі. Идните поколения, потомците. нл покл^лнніе ѵядомъ. нже потомь клкж полочрѵн ВЛЛГОДЛТЬ рлвь кго С 300.19. М, 3, А, СК, Б, О, Н, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. рета таъта, рета тойто, еТта, еТтеѵ, ётеіта, тбте, тб Хоітібѵ, еѵ тф ксюЗе^гр, ретатЛЕкггаѵ урбѵоѵ, рет’ об ттоА/о, еті. Вар. по томь, по томъ, потомъ, по тсѵмъ. Нвб. потом остар. ВА, НГер; потем диал. НТ. ПОТОПНТН, потоплкк, потопншн се. 1. Хвърля във водата, удавя, потопя, очрнъе с-мочр естъ дл обѣсатъ жръновъ нл въін его осьльскъь н ПОТОПАТЪ I въ пжѵннѣ морьстѣн М Мт 18.6 З7; н многлірн і въ огнь въврьже. н ВЪ ВОДЖ ДЛ I БЪ| потопнлъ СК Мк 9.22; сжштні)(ъ с ьЮмъ. въ глжбннѣ потопатъ С 472.14. 2. Потопя, залея с вода земята, предизвикам потогть 329 потрьпѣтн ПОТОП. I АКЛЪІ ПрНСТАВЛСННС-МЪ СЪЭДА-нъшемъ. потоплынннмь водокж съ въішс-. I подънбсънъіка глжбннъі СЕ 52а 26. // Образно. прідъ къ глжбінъі морьскънд і вочррѣ потопі мкд СП 68.3; ДА N6 потопітъ мене во\ррѣ водьнлѣ СП 68.16. Срв. С 77.19-20; вода ві потопнлл нъТ СП 123.3. // Прен. Залича, опростя [за грехове], тъі есн вт. нашъ. потоплс-н водокж прн нон грѣ^ъ СЕ 5Ь 2. 3. Прен. Сподавя, заглуша, потопи п і рл^дѣдн іа^ъі н^ъ. ѣко вндѣ^ъ ве^Аконенье і прѣ-рѣКАнъе въ грлдѣ СП 54.10. Изч. М, 3, СК, СП, СЕ, С. Гр. кататгоѵті^со, кахакХѵ^ю, атшХХнрі. Вар. потопітн. Неб. потопя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. потопъ, -а т. 1. Всемирният потоп -съгласно библейската история. ѢК0 БО БѢ^Ж ВТ. ДЬНН ПрѢЖДб ПОТОПА ММт 24.38 3, А, СК', до негожс- дьне ВЬННДС Н06 ВЪ КОВЬѴбГЪ. н прнде потопъ н погоѵрвн вьса М Лк 17.27 3; н не оцлотіша. доньдеже прнде потопъ. н въ^атъ вса А Мт 24.39; гь потопъ насѣлѣтъ СП 28.10; ѵѵбаѵс вт. потопѣ водъ многъ къ немочр не прівліжкдтъ см. СП 31.6. 2. Прен. Потоп, напаст, гибел, оврѣте воговорънъіА ересн по-топъ дочршьнъін С 191.10; ^мніа кръмнвъшн корьвь. АДАМА къ потопъ сьмрьтн сьведе С 400.10; се рАвькь ^авнстн потопъ погрж^нтн не може С 400.25; ыоіе ... съпасъшнн жесто- СрЪДЪІА ВЬСА А^ЪІКЪІ. ОТЪ ПОТОПА неѵьстню С 460.18. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. катакХнорбс;, ѵанауіоѵ. Неб. потоп ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Потопо МИ ЙЗахДюст. потопьнъ, -ъін прил. Прен. Гибелен, унищожителен, въ^дювндъ есі въсм. глъі потопьнъіка СП 51.6. Изч. СП. Гр. топ кататсоѵтюрон. Нвб. Срв. потопен ОА, ВА, ЕтМл. потоѵьнъ, -ъін прил. Който се отнася до поток; поточен, глжвннж же ^смьА оврѣтъше. н подъгорніе потоѵъ-нок- доѵ^ждевъін^ъ водъ С 301.18-19. Изч. С. Гр, топ хеіраррон. Вар. потоѵьнг, Нвб. поточен ОА, В А. потрочрднтн сд, потрочрждж са, потроѵр-дншн са св. Потрудя се за нещо, положа усилия, трудя се. еѵрфнмоѵр Ар^нспнскочрпочр КЪСНАТННКА ГрАДА. по-трочрднвъшоѵр са ^а нь С 282.7-8. Изч. С. Гр. птераушѵКораі. Нвб. потрудя се ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потръгнжтн, потръгнж, потръгнешн св. потръгнжтн съмъіслъ. Гр. вгаалаорса ^.оуіарбѵ. Замисля, намисля, ннн же потръгнжвъше ве^оѵрмніл съмъісаъ. СЬВѢТЪ НА НЬ ТВОрѢА^Ж С 331.21. Изч. С. Нвб. Срв. търгам диал. ПОТрЬ^АТН, потрь^АКК, потрь^АКШН несв. Късам, откъсвам, вндѣвъ же невлю-домж сжштж кГнкж. пръклонн СА н по-трь^А не сочрмьнА са С 40.29—41.1. Изч. С. Гр. кблтю. Вар. потрь^Атн. Нвб. Срв. терзая, разтерзавам. потрьпѣтн, потрьплнк, потрьпншн св. 1. Потърпя, проявя търпение, почакам. гн потръпн НА МЬНѢ Н ВЬСѢ въ^дамъ тн М Мт 18.26 З1, А, СК. Срв. Мт 18.29 М, З1, А, СК; потръпн очрво ѵадо С 290.25; мжжн потрьпнте. да васъ въпрошж С 26.29. 2. Изтърпя, изтрая, понеса, потрьпн нма а не ДѢЛО НМѢТН ЛЮБ0ДѢНЦА С 366.29. 3. Изчакам, възложа надежда на НЯКОГО, потръпі Гѣ МЖЖА1 С1А I ДА крѣпітъ ска сръдъце твое і потръпі гѣ СП 26.13; не^ъловіві і прАвін пріплъ^ж С1А МНѢ. ѢКО потръпѣ^ъ ТКА гГ СП 24.21. Срв. СЕ ІЪЪ 5; потръпн гѣ. Т съ^рАНН пжть его СП 36.34; тръпід потръпѣ^ъ гѣ СП 39.2. Срв. Е 36а 16; Тменн твоего рлдн потръпѣ^ъ тка гь потръпт» дшл моѣ въ слово твое СП потрѣвд 330 ПОТрѣВЛІАТН 129.5. 4. Причакам, издебна, вьсе- ЛІАТЪ С(А Н СЪКрЪІІгКТг ... ѢКОЖО ПОТрЪ- пѣшьа /Диж моіж СП 55.7. Иач. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. цакройорёсо, іжоцёѵш, ареіѵбѵ [ёатіѵ], ёяёхсо. Вар. потръпѣтн. Нвб. потърпя ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. потрѣБА, -ъі ж. 1. Потреба, потребност, обективна нужда, кстьствъ-нъіа рлдн телесн потрѣвъі ославыам. нс^ождаашс нс пештеръі С 289.8; каіа во поль^а рьцн мн. лн^о потрѣвъі надъіматн сд С 494.20. // Потреба, удовлетворяване на нужда или желание, необходимост, даднтс бо рѣшд НАМЪ ОТЪ МАСЛА ВАШ6Г0. н ноѵрждгнок ыа потрѣвж пока^акктъ С 373.6; отг цвѣтовг вг цвѣтгі прѣ-^оддшта отг плодовг вг плодгі прѣрсоддштА. вг слѣдг помгіслг вьслъдоуккштж потрѣвж нмжшта С 430.1. 2. Потреба, необходимото за изпълнение на задължение, пособие. стгі же еппъ шгдг ко\рп'но. сг потрѣвокв стнтельстѣн слочржьвѣ. ыосдште н ілже ыа сток кргштеные потрѣвьыАіА С 536.29. 3. Длъжност, сфера на дейност, нлн вг нмѣннн. нлн вг оѵрѵеннн. нлн вг кокн лкво потрѣвѣ С 378.23. 4. Само мн. Задължения, отговорности, грижи. отгвргже сд потрѣвг мнргскгін^г С 279.13; сгвѣтоѵрктг ... оѵрпрА^-ннвгше сд отг потрѣвг мнрА сего мльѵатн С 282.10; кггдА же лн по-смѣіетг сд. гдкоже кстг лѣпо жнт,н-скгімг потрѣБАмг С 447.19. 5. Само мн. Църковно служение. ыаѵд отгштнштАтн н сгмжштлтн семочр вгржѵенжітк црькгве ... н строга, цргкгвгнгі^г потръвг С 281.27. на потрѣБЯ» вгітн. Гр. хреіа ёстіѵ, еохрлотбс; еірі. Полезен съм, нужен съм. еднно же естъ на потръвж М Лк 10.42 3, А; внднте пакъі вгвргжеыА неводА. вьсе лі кже сьверетг на потръвж кстг С 127.29; не во сжть нгі нл потрѣв(ж) глаголи тн МЛ А 24. на потрѣвж сътворнтн [комочр]. Гр. Хрііагроѵ каОіатгщі [тіѵі]. Направя необходимото, полезното. ѵ'то тн вгктг да отнде отг свокго вонньства. а не ПАѵе севе оѵрстрон тъі. н на потрѣвж сътворнтн. свдтъжмг цѣсАремг С 147.15. потрѣвА кстг. Гр. аѵаукагбѵ [ёатіѵ]. Трябва, следва, необходимо е. по-трѣБА кстг рештн С 8.23-24; дѣло можетг вгітн. довро творд вг нстннж. нштжштннмг влагъж^ъ. не во про-стъж^г кстг потрѣБА. съповѣда-нннмг н дълесгі С 543.26; нъстг же МН ПОТрЪБА ГЛАГОЛАТН 0 ЛМЪ С 272.10-11. потрѣвж нмѣтн. Гр. еусо аѵаукг|ѵ. Длъжен съм. потръвж же нмѣАше на вьса прА^дьннкгі отгпоѵрштАтн нмг жого М Лк 23.17 3. М, 3, А, С, МЛ. Гр. у.рЕІа, тграура. Нвб. потреба ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. потрѣвнтн, потрѣвлкк, потрѣвншн се. 1. Изтребя, унищожа. ржкА твоъ іа^ъікъі потрѣвн СП 43.3; н сѣміа неѵьстівъі^г потрѣвнтг сіа СП 36.28; ДА ПОТрѢБЛИч отг ГрАДА ГНѢ ВЬСНА творіАшткАКА ве^Аконнье СП 100.8. // Образно. потръвнтг отг ^е^гд па-мм.ть і^г СП 33.17; в'скк волъ^нь потрѣвнлг есн. і попърАлг есн СЕ 29а 6. 2. Очистя, почистя, отребя [рмал.]. потрѣвнтг гоѵрмгно свое 3 Мт 3.12. Срв. Лк 3.17 М, 3, А, СК; да ндѣте копАнте н потръвнте С 37.23-24; прндетг дълАтель сг лопатоія; по-трѣвнтн тока С 127.25. ~ са страд. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. е^оХеОребсо, ё!;оЛе{срш, біакаОосірсо, біакадарі^ш, срЛо-коАёш, катсаа/иѵсо. Вар. потрѣвітн. Нвб. потребя остар. и диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. ПОТрѢВЛГАТН, ПОТрѢБЛІАНТ;, ПОТрѢВЛІАКШН несв. Унищожавам, изтребвам, ег-да потрѣвлѣквтг см. грѣшьннцн потрѣБОВ&ЫЬИ 331 потрлстн о^ьрншн СП 36.34. ~ са страд. Изч. СП. Гр. ^оХейреъсо. Вар. потрѣвлѣтн. Нвб. потреблявам, потребявам остар. ВА, НІЪр, ЕтМл. потрѣвоБАИью, -»а ср. Потребност, нужда, подактъ вогъ. гллгол‘жштн-нмъ ДАръ. ис властник рлаголжштн-н^ъ. нт, потрѣвовАнніл дѣльмл слочр-шаккштн'і)<ъ С 312.25. Изч. С. Гр. /реіа. Вар. потрѣковмінк. Нвб. Срв. потребност ж., потреба ж. потрѣвьно нареч. По необходимия, подходящия начин, і в'са оѵрдъі. по-трѣвъыо оѵрстрон нд ыемь СЕ 76 12-13; ИАСтоьмрлА потрѣвъномь. (вм. потръвъно, Нахтигал, с. 169, бел. под линия) съмАтрѣід. і бжджціаа о^довь строіл СЕ 64а 19. Изч. СЕ. Гр. хрдспрю?. Вар. потрѣвгно. Нвб. потребно ОА, ВА, АК, НТ, НГер. Срв. потребен прил., потребност ж. потрѣвьнъ, -ъін прил. 1. Необходим, нужен, стАрьцъ же прѣвъівААше ые отъ^ода. вт, ѵетврьтън дыД> потрѣ-бъиаіа иоѵрждА іемоѵр бъістъ. н отвръ^ъ н^нде С 170.15-16; того рлдн оѵрво сьде подовме. съврлтн масло да оно\{-де потрѣвъно вждетъ С 373.26; трѣвовАмне естъ оѵню н а^ыка. н про-ѵьнын^т, ілже сжтъ потрѣвьнѣншА ЗЛ 16 11-12. 2. Като същ. потрѣвьном ср. ед. и лін. Гр. іа Зеоѵш, [то] ХреійЗе^, та аѵаукаТа. Необходимото, нужното. ^Атворенѣн то\р врАТНн слоѵржАлше. комоѵрждо н^ъ потрѣвъыоіе прниосд С 98.20-21; іеже но\рждт,ноі« н потрѣвьном сътвор-н-мъ полоѵрѵнтн С 373.10; тъ н ыасъ. не тъѵьнк ПОТрѢБТ,НТ,ІН^Т,. иъ н^овнль-ыъі^ъ иАкръмнтъ С 290.16-17; носа-ште н ідже ыа стоіе кръштеньгс потрѣ-бьнаіа. иа рровт, прндошА С 536.30. 3. Сгоден, удобен, подходящ, і прнклочрѵьшю СА ДЬИН ПОТрѢВЪЫО^ М Мк 6.21 3, А; ѵасто се помннаютъ. потрѣвьнж покажа мнлость С 375.7. потрѣвьно юстъ. Гр. &ѵаукаТоѵ. Трябва, необходимо е, следва. рАсмотрн же СТТ.ІН потрѣвьночр въітн. иастжпатн С 556.7; тѣмь же потрѣ-вьыо естъ въспомѣнжтн н сьде апла главъша ЗЛ 1а 14-15. М, 3, А, СЕ, С, ЗЛ. Гр. ейксаро^, ^рі^слро?, аѵаукб^шѵ, тт(? хРе‘а?- Вар. потрѣвгиъ. Нвб. потребен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потрѣвьнѣ нареч. По необходимия, подходящия начин, покА^АЫне очрдь-ыое ыа мыого прнвАждАемо потрѣвьнѣ ыамъ о^іашінатн прѣдълеждштее ЗЛ 16 6. Изч. ЗЛ. Гр. хрдотрах;. Нвб. Вж. при потрѣвьио, ПОТрАСАТН, ПОТрАСАКК, ПОТрАСШШН НвСв. 1. Разтърсвам, раздрусвам [образно]. вь^ьрѣннемь свонмь ^емлкк потрдсАетъ СЕ 556 22; дръжнтъ. і потрдслетъ. I отншлетъ горъі СЕ 556 25. 2. Прен. Потрисам, ужасявам, юже сетънлАГО ве^очрмьіА (естъ. н стрА^А ^ѣло потрАСАКкштА'го вьслко С 444.9-10. Изч. СЕ, С. Гр. осЛебш, йктрахдЩсо, катаоеіш. Вар. потрдсдтн. Нвб. Срв. потреса [се], потресна [се], потрисам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потрдстн, потрдсж, потрАсешн св. 1. Разтреса, разтърся, раздрусам, даж-ДЪ МН ТѢЛ0 Тсосово. ОМрАѴЫІІААГО сльыце прѣжде мала връмеие. н ка-меиже рд^дровьшд. н ^емькк потрА-съшд С 454.11. 2. Разруша, съборя, ^мелнимев та ... сполъі. неѵьствовд-въшАЫк. погочрвльшемт, ьа. і стлъпомь неѵьстнвъі^ъ потрАСЪшемъ СЕ 526 5. потрдстн ржконк. Гр. кашоеісо тпѵ ХеТра. Дам знак [с ръка], махна [с ръка]. потрАСЬ нмъ ржконв (ед'в& а ставн глагола С 35.12. Изч. СЕ, С. Гр. боѵею, штаоеісо. Вар. потрдстн, Нвб. Вж. при потрдстн сд. ПОТрАСТН 332 ПОТЪфДТН потрдстн са, потрдсж сд, потрдсешн сд св. Разтреса се, разтърся се, раздрусам се. потрдсс- сд весь грлдг М Мт 21.10 З1, СК) ^с-млъ потрдсс сд. і клменне рлсплде сд М Мт 27.51 3, А, СК) ^емлѣ потрілсе сід СП 67.9. Срв. СЕ 506 25; длстъ гллсь своі въішьнеі н потрідсб сід ^с-млѣ СП 45.7. Изч. М, 3, СК, СП, СЕ. Гр. сеіорса, восХеѵшраі. Вар. потрідстн СА. Нвб. потреса [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потржсьнъ, -тин прил. Стърсен, стръс-кан; чрез тръскане направен да се натъпче, да се сбие, събере повече. длнте н длстъ сд влмъ. мѣрж довро нлтъклнж н потржсънж М Лк 6.38 3. Изч. М, 3. Гр. аеоаХеореѵос. Вар. потрлкънъ. Нвб. Срв. потресен ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; [с]търсен. потъ, -А М. 1. Пот. БЪІСТЪ ПОТЪ 6Г0 ѢК0 н клпдА кръвс- М Лк 22.44 3, А, СК) ПОСрфбН ПОТЪ СВОН ЯЛ 2.СМІЖ ... і^гоннтъ тд него СЕ 47а 21; лн^ллше погъ прлведьннкл С 166.24; овъі жс- вь"ѣ ^лтворншд сд по троѵрдѣ^ъ велн-КЪІН^Ъ ПО НеСЬВѢДЬНЪІН^Ъ, ПОТѢ^Ъ н ТДЖЬЦѢН рлтн 0Н0Н. ИЛ к-стъство Бѣсдштн са С 374.20. 2. Прен. Усилие, труд, усърдие, длждь нъі ПОДОВЬНЖ МЬ^ДЖ ПОТЪ нлшнрсъ С 513.5; прннмн потъі съшъдъшннмъ сд С 512.28; ономочр во отъ длрл вьсе. сьде же н тросрдъ твон н потъ С 381.24. 3. Прен. Изтезание, мъчение. по вьсемоср потѵр погоѵрвьнж тд Аште н влъшъблмн свонмн пъвлгешн С 112.18. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. І8Р0)?. Нвб. пот ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потъкнжтн, потъкнж, потъкнешн Сб. Затъкна, втъкна, забода, той лж-ШТЖ СВ01Ж потъкъ н ножь свон повръгъ С 38.3-4; потъкъ копьк- въ ^с-мн С 559.20. Изч. С. П>. тліуѵпрі. Нвб. потъкна диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. Срв. [с]тъкна. ПОТЪКНЖТН СА, потъкнж СА, потъкнешн са сб. 1. Връхлетя, ударя върху нещо. ВЬ^ВѢІЛШД Вѣтрн. н потъкж СД эдлмннѣ тоі СК Мт 7.25. Срв. Мт 7.27 СК. 2. Натъкна се на преграда, сблъскам се. потъкж сд въ лкро-гонне I клмень ^ъ. і слмн съкроушішд сд К 126 20. Срв. С 448.16-17; ПОТЪКЖ СА 0 НЛКОВЛЛѢ НбПОБѢДІМѢеМЪ К126 23-24. Срв. С 448.20. 3. Препъна се, спъна се. лштс- кто рсоднтъ въ дьне не потъкнетъ са ... лште лн ... ноштніж. потъкнетъ са М Йо 11.9,10 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Гр. проспсблтш, ярост кроосо, яростяіятм. Нвб. потъкна се диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. потъѵеные, -іл ср. Спъване, препъване [образно]. лште плдлетъ врлгъ твон не порлдоѵрн сд. н о потъѵеннѴ кмо\р не въ^носн сд С 126.20. Изч. С. I)}. гшоаке>л.сца. Вар. потъѵеннк. Нвб. Срв. [на]тъкване. потъфдные, -ІЛ ср. 1. Бързина, шъдъ-шл же сллвьнліл тл мжжл съ потъштл-нніемъ вь тьмннцж С 199.3. 2. Усърдие, старание, съ вьсѣцъмъ потъ-штлннкмъ въпрлшлд прнде въ ллврж С 294.19-20; въкокъ вждж потъ-штлнннмъ С 332.19. Изч. С. Гр. стяооЗп, яроОоріа. Вар. потгштлннк. Нвб. Срв. потъщявам се несв. ПОТЪфЛТН СА, ПОТЪфЖ СА, ПОТЪфНШН СА св. 1. Побързам, спусна се, завтека се. ^лкьуѣе потъштлвъ са сълѣ^н М Лк 19.5 3, А) гТ помошті мьнѣ потъшті сьх СП 69.2. Срв. С 118.13; нъ потъфнмъ са въ скрорѣ (!) отъ-трдстн. връмд гръ^овъ нлшн^ъ СЕ 71 а 7; лпстле ... потъфн са н^блбнтТ людн Е 366 7; повслѣ потъштлвъшс-са нмъ н^лѣстн нс тсмннцд С 136.23. // Устремя се, насоча се. тѣмже потъштнмъ сд н мъісыж въ лдъ погыкатн 333 пооѵ^стььгь ндъмъ С 462.11. 2. Постарая се, проявя усърдие в извършване на нещо. потъфн са сс-вс- нсквшеТь ПОСТЛВНТН ПрѢДЪ БМЪ ДѢЛЛТСЛѢ нс-постидънл Е 15 16-17; потъштл са сь вьсѣкоіж тврьдостніж съпнслтн С 271.26-27; тлкождс- потъштнмъ са НСК8ШСНН оврѣстн са С 72.14; дл вьса СВОБОДНТЪ ѴЬСТЪНОІтБ своіевв кръвыж. квкже потъштл са спстн са сь вьсѣмн С 535.29. // Прич. мин. деят. като същ. потъфлвъін са м. ед. Гр. о шгооваса^. Този, който се е постарал. («жс- сътворнтн пот'штлвъін са. н Ѵспрлвнвъін то С 513.19-20. М, 3, А, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. апеббш, акоѵЬа^ш, Ётслох>Ьа^а>, ётіі-шхбѵщ, таіраоцш. Вар. потъштлтн сд. Нвб. потьщявам се остар. ВА. потыклтн, потъпсанк, потъіклкшн несв. Блъскам, тикам, бутам, ллктъі домж потъікллуж н нльшллуж оѵнмл С 502.17. Изч. С. Гр. ѵпоѵѵааш [вар. Зшѵбаом]. Нвб. Срв. потикам, потъквам, потъкна остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. потьнъ, -ъін прил. Потен, който се е изпотил. гоЦХше н къ ноглмл стллго кононл. тро\рднл Н ПОТЪНЛ ОТЪ ТАГОСТН С 41.17. Изч. С. Гр. ібрсореѵоі;. Вар. потънъ. Нвб. потен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. потьпѣгл, -ъі ж. Жена, напуснала [или напусната от] мъжа си, разведена жена. нже подъпѣгж пое-млетъ прѣдмвъі творнтъ М Мт 5.32 3; ЖОНАН СА ПОДЪБѢГОІЖ. прѣлювъі творнтъ М Мт 19.9 З1, А; вьсъкъ ПріЛЪПЛѢіАІ СА ПОТЬПѢ^Ѣ ПрѢЛЮБЪІ дъстъ К 2Ъ 12. Изч. М, 3, А, К. Гр. [д] аяо?.е?л>ре'ѵд. Вар. подъпѣгд, поаъвѣгд. Нвб. 0. потѣпѣ [погр. ЗЛ Па 14] вж. потлнтн. ПОТѢфНТН, ПОТѢфЖ, ПОТѢфНШН св. Прен. Потисна, заглуша [чувство]. ДЛ БЪір(0МЪ ОБАШТрОННЮ ГЫѢВЛ. П0ТѢ- штнлн н оѵрстлвнлн С 407.3. Изч. С. Гр. тжоѵоотЕсо. Вар. потѣштнтн. Нвб. 0. поочрвожлтн са, пооѵрвожліж са, поочрвожл-кшн са несв. Принизявам се. доврородьнъ СЪ| N6 поочрвожлн СА СЛМЪ С 163.19. Изч. с. Нвб. Срв. убог прил. остар. ОА, ВА, РРОДЦ. пооѵрврь^еные, -1л ср. Скръб, мъка. то-лнко жо іемоѵр вѣлше поочрврь^еннк. (лкоже сль^нтн кмоѵр ^ѣло С 285.16. Изч. С. Гр. катаѵо^и;. Вар. пооукрь^ешне. Нвб. 0. пооумнтн СА, пооумляк СА, П00\рМНШН СА св. Вразумя се, стана разумен. П00\рмнлъ ЛН СА КСН 8Б0 КОДрЛТО. НЛН нн С 117.24-25. Изч. С. Гр. асофроѵеш. Нвб. Срв. поумнея, поумнявам. пооѵрстнтн, ПООуфЖ, поо\рстншн св. 1. Подтикна, подбудя, склоня. МНОГЪІ ПООЧрСТНША ЫЛ мжжьство ОБОН С 83.11-12; поочрстн а дл са помолатъ вллдъіцѣ С 188.30; дл н сего нл покллннк почрстнть [!] С 359.20; ннкомочрже отъ ѵловѣкъ дл не творите плкостн нн нл кокже ^ъло дѣло н скврънлво П8СТНТН [!] С 37.13—14. 2. Напомня, предупредя, подовл тн БѢ гллголлтн поочрстнтн. СЬВѢТЪ тво-рнтн С 377.9. Изч. С. Гр. ёяеуеірю, сфбш, ЁХооѵш, гшорбсХХм, яараіѵёю, Нвб. Срв. наустя ВА, НГер; наустям ЕтМл; науствам НГер. пооѵрстьнъ, -ъін прил. Бодър, неуморим. іестъ ^ѣло стлръ. н свѣтьлъ лн-цемъ н до\ршеігК пооѵ^стьнѣн С 302.21. Изч. С. Гр. ярбдоро?. Нвб. 0. поо^ѵьлнвъ 334 ПООѴ^УНТН поо\р*Алнвъ, -ъін прил. Който умее да поучава, да наставлява; поучаващ. ве^гнѣвьнъ. пооѵрѵАЛнвъ. въ КрОТОСТН 0\рѴА ПрН^ОДАШТАА КЪ прлвѣн вѣрѣ С 207.22. Изч. С. Гр. бібссктікбс;. Нвб. Срв. поучлив, поучаващ ОА, ВА, НГер, БТР. П00\рѴАТН, ПОО^УАВК, ПООѴрѴАКШН НвСв. Поучавам, напътствам, наставлявам. кодрлтъ... поо^ѵааик кавкштаа са глагола С 109.10; н нно же много поо^ѵаа С 208.1; стъін же поочрѵААше а съ о\(тѣшенннмъ С 570.14; тлкожде Н Ѵно МНОГО ПООЧ^ѴАА^Ж СВАТАКА С 256.7; ые во нн простъін^ъ кстъ ПОТрѢБА. СЪПОВѢДАНННМЪ н дѣлесъі. ВЪ БЛА^Ѣ СЪІСОНЬѴАВЪШНН^Ъ СА ПОО^- ѵатн С 543.27. Изч. С. Гр. парсаѵем, аѵшгароаѵ&о. Нвб. поучавам [се], поуча [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПООѴрѴАТН СА, ПОО^ѴАКК СА, ПООѴрѴАКШН СА несв. Обмислям, размишлявам, разсъждавам; поучавам се. егдА же ВОДАТЪ ВЪІ ПрѢДАІгВШТе ые ПЬЦѢте СА прѣжде ѵто въ^глАголете. (н)нн поо\р-ѴАнте са М Мк 13.113; пооѵрѵАА^ъ сіа въ ^Аповѣде^ъ твоТ^ъ СП 118.47; глаа^ж соѵретьнАА н льстемъ въсь денъ пооуѵАА^ж ска СП 37.13. Срв. СЕ 766 8; даждн нмъ в'сег'дА. пооѵрѵАтн са ^Аповъдемъ твонмъ СЕ 76 24-25; нже БО ННѢМЪ сьмрьтн ПООЧрѴАІЖТЪ СА С 401.27; паісъі нкда пооѵрѵАктъ са ве^АКон^оѵроѵрмв пръдАнню С 424.27. прѣжде поо\рѵАТН са. Гр. яроре^етасо. Подготвям се, приготвям се; предварително вземам мерки, положите о\рво на срдъцн^ъ вашн^ъ. не прѣжде поѵроѵрѵАтн (погр. вм. пооѵѵатн, Ягич, с. 294, бел. под линия) са отъвѣ-Фатн М Лк 21.14 3, А, СК. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. реХешсо. Нвб. Взк. при пооуѵ&тн. поо\^ѵеньк, -кл ср. 1. Наставление, поучение, указание, слъішаа^ж отъ него пооѵрѵеныА С 548.30; вѣдѣ во ВАше покореннк. да того дѣліа досьде поставнвъ пооѵрѵеньк С 495.5. // Поучение, напътствено слово, пръвое снце въівАетъ. поо\рѵенне СЕ 666 2. 2. Разсъждение, размишление. Тво съвъдѣннѣ твоѣ пооѵрѵеніе мое сжтъ СП 118.24. Срв. СП 118.99; ^аповѣдн твоіа поо^ѵенне мое сжтъ СП 118.143; ^аконъ твоТ пооѵ^ѵе-нне мое естъ СП 118.77. Срв. СП 118.92; СП 118.174; да сътажнмъ ПОДОБАКЖфАА СТЪІМЪ. ВрАТрОЛЮБНв. ве^м&вне. съмотренне. говѣнне. і поочр-ѵенне СЕ 92а 2. // Помисъл, стремеж. ОѴрСТА МОѢ ВЪ^ГЛЖТЪ прѣмж-дрость. V п^ѵенье срдцА моего рА^мъ СП 48.4; V вж въ влАголенъе словсса очрстъ моі^ъ. V поо^ѵенъе сръдъцА моего прѣдъ тобовк въннж СП 18.15. СП, СЕ, С. Гр. тіараіѵеспс, реХ^тг|. Вар. пооѵ|ѵ«нн«, пооуѵеніе, пооуѵеньс, пооуѵенге, Нвб. поучение ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пооѵрѵеннк [погр. С 517.16] вж. поочрѵнтн. пооуѵнтн, пооѵрѵж, пооуѵншн св. 1. Науча, дам наставление, поуча, пооѵрѵнвъ а словесъі многъі С 208.6. 2. Прич. тин. страд. като прил. пооѵрѵенъ, -ъін. Гр. реЛеттудеі<;. Подбуден, внушен, іавнвъшн кмочр ЛЖКАВЬНЪІН^Ъ САМАрѢНЪ. НАНПАѴ6 Ж6 сотоннно пооѵрѵеннк (погр. вт. пооѵ^-ѵенок, Север., с. 517, бел. под линия) НА ПрАВЬДНААГО Н (!) ВЪСТАНИК С 517.16. Изч. С. Гр. катц/есо. Нвб. поуча [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пооѵрѵнтн СА, пооѵрѵж СА, ПОО^УНШН СА Св. 1. Поуча се, занимая се усърдно с нещо, приуча се. V лкдье пооѵрѵішгд сіа тъфетнъімъ СП 2.1. Срв. Е 20б 17; К 126 18-19; С 448.15; С 243.17-18; С 102.27; пооуѵж ска въ опрАвъдАНнК^ъ твоУр;ъ въТнж СП ПООуШАНЬК! 335 поувалнтн 118.117. Срв. СЕ 85с 17; Р VII 4.34; V въ ^лконѣ сго пооу.іт. донъ і ноф. СП 1.2. Срв. Е 20б 10; плкъі же і м^ъікъ моі вьсь двыь пооуѵітъ сіа прлвьдѣ твоеі СП 70.24. Срв. СП 34.28; оустл прлведьнлего пооуѵілтъ сіа прѣмждрості СП 36.30. 2. Размисля, разсъдя, обмисля, поуча се. влрнсто оѵн моТ къ ютрю. пооѵрѵнтн сіа словесемъ твоѴмъ СП 118.148; V пооуѵж сіа во вьсѣуъ дѣлѣуъ твоіуъ СП 76.13; і лътл вѣѵьнлѣ помѣнжуъ і пооѵрѵіуъ сьа СП 76.6. Е, СП, СЕ, К, С, Р. I)}. цеХетйо). Вар. поочрѵітн сіа, пооуѵТтн СА. Неб. Вж. при пееуѵнтн. пооуфлнью, ср. Усърдие, старание, готовност, преданост, съ вьсѣмь поо^флннюмь н сьмървнннмъ слоужд С 283.30. Изч. С. Гр. яродифа. Вар. посуфлннк. Неб. 0. пооуфлтн, пееуфмж, пооуфлюшн несв. 1. Подбуждам, поощрявам, подтиквам. семн севе пооуштмжште н гллголжште С 90.18-19; сн словесл оутъшьнлгл. подлвлнвште дроугъ дроугоу. н дроугъ дроугл пооуштлнв-штб... ношть провлждлл^ж С 91.29; н посъллвъ того пооуштллше С 188.16. // Подстрекавам, подсторвам. нлн нл шѣрсъ пооуфлм. СЕ 54а 13-14; поустн во к ьГшоу женл юго довро-помоштьннцл. пооѵрштлгемл мжжл въ^дръждштн С 434.5-6. 2. Съветвам, напомням, препоръчвам, дл н нъіни. пооуштляв та послоушлн М6Н6 С 194.13; л стрлшнвъід дръ^ъі творѣше пооѵрштлд а С 98.24. пооуфлтн нл довро. Гр. яроі!И)ро-яоіесо. Окуражавам, подкрепям, н овъіѵьнжкк молнтвж съконьѵлвъше стъіѴ, нлѵаша дроугъ дроѵргл пооу-штлтн нл довро С 62.20. Изч. СЕ, С. Гр. ёукеХеиоцт, яароаѵём, рёцрсо, Угщі. Вар. пооѵштлтн. Неб. Вж. при пооѵустнтн. пооуфвнью, -»л ср. Старание, усърдие, готовност, нъ овлѵе погііже поо^ште-нніе покл^лша ... того рлдн нево прнАШд С 378.29; тѣм'жо ын тѣмь въістъ довьльно тъѵьвк пооѵрштеннге С 374.7; къінмъ лн пооуштеннкмъ. стоілтн ^отѣлуж у>. мрьтвьцл С 441.19. Изч. С. Г&. яро&ифа. Вар. псоѵ^штеннк. Неб. 0. поувллл, -ъі ж. 1. Похвала, хвала, прослава, възхвала, рлдоуіте сьл прлводъніі о гТ прлвъімъ повлвтъ по^вллл СП 32.1; дл ісплъніатъ сіа оѵрстл моѣ поувллъі СП 70.8; л^ъ же въіиж оупъвлнт; нл тм. V пріложж нл вьсж поувллж твокк СП 70.14; тъгдл ЛН НМѢННК. рлдн Н ѴЛОВѢѴЬСКЪІ поувллъі ... подвн^ллуъ СА С 63.12. 2. Хвалебна песен, ѵѵтъ теве поувл-лл моъ въ црькъві веліцѣ ісповѣмь ті см. СП 21.26. 3. Похвално слово [църп.'\. стллго влснл"ѣ лрунвппл кГвслрнА клплдоі&іѴскъіа. поувллл 0 Кі мжѵеннцъуъ С 82.1. 4. Слава, чест, гордост, ѣко поувллл сілъі іуъ тъі есі СП 88.18; стн крь^е лпбломь поувлло ТФ А 2-3. Е, СП, ТФ, С. Гр. ёяаіѵод, аУѵеаі?, ка^хдца, ёукшршѵ, егхртіфа, ейхарістпа. Неб. похвала ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР; похвалба диал. Дюв, ДА. поувлХвныв, -іл ср. 1. Благодарност, благодарене. лвьк оврлштллше са сь многомъ поувлл'онннмъ С 529.2-3. 2. Похвално слово [цьрге.]. то во кстъ поувлл'вннк мтаѵеннк' С 83.21. 3. Самохвалство, гордост, не въітн вь немь вннѣ ннколнже по^вллоныл С 570.4. Изч. С. Гр. еііхарктгіа, ёукшргоѵ. Вар. по^вг.ле-ннм, Неб. похваление остар. ВА; похваляване, похваляне ОА, ЕтМл, АР. Срв. похвала. поувлднтн, поувллвк, поувллншн Сб. 1. Похваля, възхваля, прославя, възвеличая. цръ же вь^весодітъ см. о поувалнтн 336 П0ХВАЦ1ЛТН БЗѢ ПО^ВЛЛІТЪ СКА ВЬСѢКЪ клънъи СІЛ імъ СП 62.12; о ббѣ по^вллж глъ. о гГ поуклліж слово СП 55.11; оѵрстьнѣ мо по^влліт' тіа СП 62.4; ^вллітс- гѣ вьсн ка^ці. по^вллнте Т вьсн людне СП 116. 1; кок оѵрво слово дондетъ достонно по^вллнтн С 82.25; съмѣренъін Ж6 ОТЪЦЬ ПО НСТННѢ. ННѴ6С0Ж6 огь вндѣнъін^ъ съповѣдлвъ ТЛННѢ Ж6 БЛЛГЛЛГО БОГЛ по^вллн С 276.7. // Похваля, изтъкна достойнство или заслуги, по^вллн гь нкоиомл М Лк 16.8 3. 2. Благодаря, отправя благодарност, прнімъ ^лѣвъ н ръівж. поувлль прѣломн н длстъ оѵрѵс-ннкомъ СК Мт 15.36. Срв. СЕ 466 7; очрмък-въ ногъі оѵрѵеннкомъ свонмъ. по^вллн вл. I шедъ нл горж слеонъскжіж СЕ 466 23. не по^влла. Гр. ауѵсорсоѵ. Неблаго-дарен. не бждѣмъ очрво не по^влла-ште тлкого вллгодѣтелкл С 494.14. плѵе по^влХенъ. Гр. ЁкаіѵетсЬтеро^. В по-голяма степен похвален, поувл-льнл очрво іестъ твоіл лкбъі. нъ плѵе по^влл"ено доѵршн твокн дръ^новеннк С 456.16. ~ са страд. М, 3, СК, СП, СЕ, С. Гр. ёяоаѵёсо, аіѵёсо, осѵирѵёа), епхаріатёсо, нрѵёю. Вар. по^клмтн. Нвб. похваля [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПО^ВЛЛНТН са, по^вллкк са, по^вллншн са св. Похваля се, изпълня се с гордост, възгордея се. (н)е поувл(л)[.,.] кл плътъ (прѣ)д. Е Па 18; ПО^ВЛЛІАТЪ СКА ТОБОКЖ ЛЮБКА ЦЛ-І-МІА твое СП 5.12. // Възвелича се, издигна се. вълѣ^ъшл же вь темннцж СЛЛВЫЛСТЛ БЛ. ІЛКО ПрѢБЪІСТЛ ВЪ НМА христово ве^ врѣдл. н не по^вллн са. о кГею врлгъ С 139.14. Е, СП, С. Гр. как>хаоцса, кратёсо. Нвб. Вж. при по^вллнтн. по^влльнъ, -ъін прил. Похвален, достоен за похвала, ѵѵ оѵрѵітелю ѵкомъ. по^лконыоѵрмочр. і по^влльноѵрмоѵр рл^-воіствоѵр К 116 26; вѵснфъ въ дръ^- новеннк кже къ пнллто\р поувллыіъ С 454.2; по^вллыкл очрво кстъ твокл лковъі С 456.15. пѣснь по^влльнлкл. Гр. еихаріотіоі; -орѵос;, еи%аріатрріо<; чцѵо<; [ю&р]. Благодарствена песен, молнтвъ- НЪІА I ПО^ВЛЛЫКЪІА ПѢСНН ВЛЛДЪІЦѢ ^соѵр въсъіллкжште С 531.9; пѣснь по^влльнжкж ... (вьспѣша н) ОТНДОША С 530.29; сллвАіите вл. н по^влль-нжкж кмочр пѣснь въ^длкжште С 65.5-6. Изч. К, С. Гр. ёткхіѵовреѵо;, а^іслюѵоі;, ёяаіѵе-ібс,. Нвб. похвален ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. порсвдлклтн, по^вллклкк, порсвллклкешн несв. Прославям, възхвалявам, въздавам хвала, цсрѣ ілвл ... по^вллѣкжштл. д^овънъімн словесъі. і рл^очрмомь К 16 12. не по^вллкман. Гр. ахаріатод. Не-благодарен, непризнателен. въ ^ьлъ мѣсто довро длровлА. не порсвл-лклкжштнѴмъ ТѢМЪ н скврьньнъкнмъ ѵловѣкомъ С 481.22-23. Изч. К, С. Гр. лроаѵеофгірёш. Нвб. Срв. похвалвам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; похвалим диал., похвалявам остар. и диал. ДА. порсвлтнтн, ПО^ВЛфЖ, по^влтншн св. 1. Хвана, уловя, грабна, дл овн по^влтнвъше ^л оѵршн влѣѵллрсж н С 44.20; порсвлтнвъшл комнсл отъ КОЛС-СННЦА въвръгостл н въ КОНОБЪ С 234.20. 2. Обхвана, обгърна с ръце. н пор;влтнвъшн но^ѣ кго пллкл са горько С 44.6. Изч. С. Гр. ётпХосцраѵш, Зрастаораі, яроспгілтю. Нвб. Вж. при по^вмрлтн. ПО^ВЛфЛТН, ПО^ВЛфЛІЖ, ПО^ВЛфЛКШН несв. За нечист дух - обхващам, обземам, прѣфлше во Тс д^оѵр нсѵн-сточрмочр. н^нтн отъ ѵлкл. отъ многъ БО лѣтъ по^влфлшс I СК Лк 8.29. Изч. СК. Гр. сшѵаряа^м. Нвб. похващам, похвана ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПОХОДА 337 поуотьнъ по^оМі -'Ы э/с. Разходка, тъ ншедъ нл породж подлъгъ ръкл очр^ьрѣ н^дл-ЛСѴС- плъкъ вслнкъ С 146.9. Изч. С. Нвб. похода диал. Дюв, Срв. поход м. АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. по^однтн, по^ождж, по^одншн несв. 1. Приближавам се, отивам до някого, доближавам се. поѵождлл- къ іГемоѵр. і гллл^ж 3 Йо 19.3. 2. Обхождам, ходя, преброждам. н тлко юмоѵр прѣвъівлявшточр въ штоѵржд-СКрЪМЬННЦН. Н моллшточр СА БОГОѴр 0 томв. по^одАштоѵр юмочр ыоштнвв кдиоыоѵр по срѣдочрдворнн ... 0\р^ьрѣ илирлсно ^вѣ^дж С 282.25; по^однлъ глкоже по со\р^о\р врь^очр мор»л С 473.18. // Кръстосвам, обикалям. ПО^ОДАШТС Н ЛОМАШТ6 СА БѢЛ^Ж въ горлуъ С 31.28-29. 3. Последователно навестявам, спохождам. ЛПОСТОЛЪ плоѵрлъ, ПОБОДА А^ЪІКЪІ. донде н къ стрлылмъ нслчрръскъімъ С 24.5. 4. Живея, пребивавам, съ нлмн до\|7Сомь дл по^одатъ С 55.27-28. Изч. 3. С. Гр. ёрхораі, аѵагеатёю, віерхораі, періуоре-исо, лоЯлтЕоороа. Нвб. походя, походвам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; похождам диал. НГер, ЕтМл, ДА. по^оть, -н ж. 1. Похот, страст, плътско желание, отъпочрсті^ъ ьх по^отемъ сръдьць 1^ъ СП 80.13; л к'то по^оть нмъі ... в лъ дл поклет' са СЕ 103а 21. 2. Желание, влечение. НСПЛЪНѢЯВфЛГО БЛЛГЪ1нМН по^оть твояв СП 102.5; ѣсьх і ылсъітішіа сіа зѣло. V по^оті і^ъ пріыемсе імъ СП 77.29; N6 лншішьх сях отъ по^оті своеях. V °л'інлѵе врлшьноѵр сжштю оѵрстѣ^ъ і^ъ СП 77.30; въспомннлктъ бо тн ... по^оть врлшенъ многъі^ъ СЕ 88Ъ 4. нл по^оть ненстовъ. Гр. ёроугораѵрс;. Ненаситен в похотта си. ілн слмъ есн вель^ѣолъ. і но внднмъ. нлн гръдъ. НЛН ЖНВОТЬЫОМЬ. ВНДѢННеМЬ ЛВЛѢІА СА ... НЛН ѵлръі ЛЮБА. НЛН ЫЛ пото^ь ненстовъ СЕ 54а 16-17. плътьнліл по^оть. Гр. [тшѵ] старкікйѵ ётиііорла, аіахштгп ётсгбпріа, агора-тсоѵ ёрш^. Сладострастно желание, ПОХОТ. ГІ БЖС ЫЛШЪ. ВЬВОДН рЛБЛ твоего сего. въ д^овънъі дворъі ... прѣ^ьрА помъішленнѣ его. отъ плътъ-иъі^ъ по^отен. тьфлньн. і льстн жнтннскъііа СЕ 1005 20-21; ѣко дл вждс-тъ тн стрлшенъ сжпостлтомъ. не повѣждеиъ врлньмн. в’сеіА сллстн. н плътьиъііа по^отн СЕ 99а 18; ПЛБТЬЫЖЯВ БО ПОБѢДНША ПО^ОТЬ ... НѢСТЪ БО ТЪѴЬЫЛ ПО^ОТЬ ПЛБТЬНЛІЛ НМѢИѴБН. нъ пльтьыліл прнтьѵлншн П&Ѵ{. н мжѵьнѣншн С 371.24-25, 26-27. по^отн ѵрѣвьнъііА. Чревоугодие. тѣмьже не порлвоірлнмъ са. ѵрѣвъ-ыъімъ по^отемъ СЕ 69а 21. по^отв плътьскл. Гр. ФеХтіра ааркбд. Сладострастно желание, похот. іже ые отъ кръвні. ын отъ по^отн плъть-СКЪІ. ЫН ОТЪ ПО^ОТН МЖЖЬСКЪІ. ыъ отъ БЛ рОДНША СА 3 Ио 1.13 А\ ПЛЪТЬ-скъіях по^отн отъжеын СЕ 38а 6. по^оть сътворнтн. Гр. то Ікаѵоѵ лоіёсо. Угодя, задоволя, удовлетворя желанието на някого, пнллтъ же ^ота нлродо\р по^оть сътворнтн. почрстн нмъ влрлвтв М Мк 15.15 3. съ по^отьяк. Гр. лрод то ётптінртіааг. С похот, похотливо, вьсъкъ нже вь^ьрнтъ нл женж съ по^отняв. юже ЛЮБЪІ сътвори СЪ ИСЯВ ВЪ Срдцн СВОС-МЬ. М Мт 5.28 3. М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ётшЭііріа, •дЕХтіра, ётчтг|8еира, ёлаѵаатааі^, ёрсоі;. Лат. сирійиз. Нвб. похот ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. по^отьнъ, -ъін прил. 1. Похотлив, изпълнен с плътско желание, нлн въстоѵнкъ. нлн поуотенъ. нлн ндо-лескъ СЕ 54а 15; съгрѣшн^ъ ... ВЪПЛДЛЯВ ... ВЪ ПО^ОТЬЫЛЛ ВЬ^ЬрѢННѢ. ПОХОТѢЫЬГС 338 ПОУЯчПНТН нд сточржде лнце СЕ 68Ъ 2-3. 2. Който предизвиква чувство на удоволствие, блаженство; сладостен, блажен. вг скщщъ по^отьнгі^г СЕ 54а 13. Изч. СЕ. Гр. ^боѵікб?, фЛдбоѵск;. Вар. поуотені, Нвб. похотен остар. ВА, Дюв, ЕтМл. Срв. похотлив. по^отѣньк, -гд ср. Желание, влечение. ^оташтн кго оѵрдовнтн. н яд по^отѣньк 2ъм стддго прнвестн С 516.18. Изч. С. Iу>. ыпОюрІа. Нвб. Срв. похотливост ж. ОА, ВА, НТ, БТР, АР; пощявка ж. диал. ДА. ПО^ОТѢТН, ПО^ОфЖ, по^оцівшн св. Почувствам влечение към някого, пожелая някого, внда ѵловѣѵьскъі довргіА женгі н дьштерн. тѣмъ помота С 7.19. Изч. С. Гр. орасо. Нвб. Срв. похоти [ми се], пощява [ми се], поще [ми се] диал. НГер, ЕтМл, БТР, АР. подон^мнтн, подон^млкк, подон^мншн св. Намажа с благоуханно миро или елей. вдрндд естъ по^рн^мнтн тѣдо мое яд погревеяне М Мк 14.8 3. Изч. М, 3. Гр. рѵр{%а>. Нвб. 0. по^оуХеньк, -1Д ср. Укор, хулене, зло-словие. годѣ же мн ^ѣдо въістъ про-шеньк твок. н повѣжденьк н по^о^р-Хеньк С 544.12. Изч. С. Нвб. похуление остар. ВА. Срв. похулване. по^очрднтн, по^оѵрлкк, по^оулншн св. 1. Оскърбя, похуля, охуля, поругая. не тъѵыж воггі пръовндѣдъ ксн. нг н црѣ по^оѵрдн С 165.8-9; по^оѵрдн же н ^рнстосд С 172.24; дште по^оѵр-Хенг бддгосдовыж С 379.25; поѵто дн дювьве по^оѵрдн по^ядннк С 426.2; нже дрнкмъ прѣдъ ѵдовѣісгі поуоѵдеягін С 190.3. // Презра, оскърбя, не зачета. о\рвоггід трепе^гі въдовнѵа яс по^оѵрдн С 395.26; не бъіша во ^дкояд подожьшддго по^очрдндн С 401.21. 2. Укоря, порицая, упрекна, осъдя, по^оѵмнвъ же крддгшддго о несытостн кго С 42.10—11; по^оѵдн а понеже кго ^дпргвд не посдоѵршдшА С 39.28. // Прокълна, тъі рдѵн ... по^о\рднтн бодѣ^нь снкб СЕ 35Ь 24; по^оѵрдндг есн в'сѣкж водѣ^яь СЕ 35Ь 21. СЕ, С. Гр. Хоіборбш, яроо&иасртірбсо, фои-Оеѵеш, еѵиррі^со, аОетбш, рффораі, етлцеѴ-форосі. Нвб. похуля, похулвам остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. порсоѵрлгдтн, по^оѵрлідіег;, по^оулгдкшн несв. Отхвърлям, пренебрегвам, укорявам, н^воденнемь нѣкон^ъ про-ѵьнаа гдко по^о\рлгдтн ЗЛ 116 11-12. Изч. ЗЛ. Гр. ботобокірсіфэ. Нвб. похуля, похулям, похулвам [се] остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. по^ъітдтн, по^ъітдкк, по^ъітдкшн несв. За нечист дугх - обхващам, обземам. прѣірддше во д^ві неѵнстоѵрмочр н^іті ѵѵтг ѵдіед. мяоггі во дѣтъі. по^гі-тддше нАЛк 8.29. Изч. А. Гр. сгиѵарлафэ. Нвб. похитя, похитявам, похищавам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. порсытнтн, по^гнрж, по^ъітншн св. Похитя, хвана, заловя, грабна, едд когъдд по^ъітітъ ѣко девъ. дшж моіж СП 7.3; едд коггдд по^гітнтг V яе вждетг н^бдвдѣган СП 49.22; отъ многг н рд^днѵенъ грддг. по^гіште-номъ вгівъшемъ крьстнідномъ ... вдкдомн вѣд^ж яд въпрдшдннк С 97.26-27; вндѣвгше же жър'цн въівъшек по^ъіштьше н ко\рпяо сг вонягі. постдвнша н пръдь дядѵрпд-томг С 107.9. Изч. СП, С. Гр. ссртіа^со, сгоѵарла^со. Вар. поуи- ТІТН. Нвб. Срв. похитя, похитявам, похнщавам ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. ПО^ЖПНТН, по^жпдкк, по^жпншн сѳ. Прегърна, обгърна с ръце [образ- ПОШТбАІТЪ 339 ПОУНТАНЬге ко]. прннметъ Н. I по;<жпнтъ. н ^дірнтнтъ СЕ 926 13. Изч. СЕ. Гр. іпауксЛі^одаі. Нвб. 0. поштедітъ [погр. СП 71.13] вж. пофА- ДѢТН. ПОѴНБДТН, поѵнвднк, поѵнвмешн несв. 1. Почивам [си], отдъхвам, възстановявам силите си. съпнтс- проѵее н поѵнвддте М Мт 26.45 3, А, СК. Срв. Мк 14.41 М, 3; поѵнвдн ѣждь пнн весели сд М Лк 12.19 3, А; троуждддше сд. поѵнвддше. н рдвотдд-ше ноѵрждн естьствочр С 473.30; въстднѣтд н поѵнвднтд С 182.5; въ^леже мѵѵѵрснн подъ кдмънсомъ велнкомъ. н оѵрсъпъ поѵнвддше С 275.18; кдмъі велнкъ мд ^отѣ погнестн. поѵнвдвкшточр мн С 276.2. 2. Прен. Почивам, лежа умрял, погребан съм. съде поѵнвдетъ отъцъ стъ днътоѵрнн КН. II Прич. сег. деят. като прил. поѵнвмд, -ідн. Гр. кекоіцгщеѵоі;. Починал, умрял, мъногд тѣдесд поѵнвдвкштнн^ъ стъі- въстдшд М Мт 27.52 3, СК. 3. Пребивавам, намирам се. поѵн-вмдн въ стъі^ъ. ^вддд нлевд СЕ 22а 5; стъі^ъ прііъ і дплъ рддн. вь нн^ъже поѵнвдетъ твоѣ блдгодѣть прнсно СЕ 79а 16; ѣко дд гь въ ндшъ. оѵрѵнннтъ дшвк его ... ідеже в'сн прдведьннцн поѵнвд^я; СЕ 59а 3. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С, КН. Гр. аѵажхѵоцаі, ѵяѵшааш, аѵагсаі5Л.т|<; ретаХаухаѵш. Вар. ПОѴІВДТН. Неб. почивам [си], почина [си] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поѵнстн1, поѵьтж, поѵьтешн се. 1. Прочета, изчета нещо докрай, поѵьтн нд мою ржко\р пнсдньк С 503.8-9; подди.ше кынжнцд прѣподовьно^-оумо\р. онъ же прннмъ н поѵьтъ. поднвн сд С 558.30. //Прочета на глас. се вдмъ нъініл поѵ'тено въістъ С 343.29; къін ^дконъ. къінмн сдовесъі н^вѣштдкмъ. вдснь поѵьтенъінмн двис-сь С 434.24. 2. Прич. мин. страд. като прил. поѵьтенъ. Гр. 'отсаѵауѵаххвец. Прочетен, того молнвъше отъ нъінілѵочр поѵътенъін^ъ ндмъ. ечрдгіЯзльскъін^ъ оѵрѵеннн. противял снлѣ пнтню. оѵрѵенноѵ поѵрьпѣмъ водж С 312.26-27. Изч. С. Гр. аѵауіуѵсоаксо, 'бяаѵауіуѵсооксо. Неб. Срв. почета ’чета малко’ ОА, ВА, НТ, НГер, БТР, АР. поѵнстн11, поѵьтж, поѵьтешн се. 1. Почета; окажа почит, уважение, іже не поѵьтетъ отцд лн мдтере своему М Мт 15.5 3; клко гГ вже ндшъ. поѵетъі ѵісд. по оврл^очр скоемочр СЕ 76 1; мжжь ... едернн же ндрнцдкмъ епнскоѵр-пъскъінмъ сдномъ поѵьтеиъ ... въ нероѵрсдлнмъ прншъдъ С 293.24; плдштдннцеіж вогд покръівъшд. н поѵътъшд С 458.8; шсо н вогдтъід рдвно поѵьте С 493.9. // Възнаградя, надаря. I дште кто мьнѣ слочржнтъ. поѵьтетъ I отцъ М Йо 12.26 3, А, СК] тдко (емоѵр жнтнге вогъ поѵьте С 43.9. // Уважа, оценя, комнсъ реѵе поѵтн сн стдрость н оѵрсрдмьгдн сд сѣдннъ свонмъ С 227.8. 2. Прич. лгин. деят. като прил. поѵьтъін. Гр. тгр-доа?. Който е удостоил, почел, прд^дьннюъ велнкъ нмжтъ. ВЪ СЛДВЖ ПОѴЬТЪШДДГО Н ѴКОЛГСБНВДДГО вд С 532.15. 3. Прич. лгин. страд. като същ. поѵьтеннн лг. лгн. Гр. о1 тірюреѵог. Тези, които са почетени. прѣспѣ же сыж довротж. ѵісъ поѵътеньемь. досджденье поѵътеньемь {вм. поѵътенъінмъ) створь К 10а 10. пдѵв поѵнстн. Гр. протщасо. Предпочета. ж^ъкън пжть пдѵе прострднддго поѵ'тн С 290.26. ~ сд страд. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. прасо, тфопраш, ае(Зсо. Нвб. почета, почитам 'изказвам почит, уважение’ ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. П0ѴНТДНЫ61, -1Д ср. Прочитане, четене на текст, сего рддн цръкъі ндкд^детъ. сего рддн нъінѣшьнѣд оѵѵнтел"ьствд. сего рддн поѵнтдннідХІІ Ва 22. Изч. поѵнтлыы^ 340 поѵрьплтн X. Гр. аѵауѵшстра. Вар. поѵнтммпе. Нвб. Срв. читание остар. ВА; прочитане ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поѵнтАЫые11, -іл ср. Почитание, уважение, ПОЧеСТ. ОБЪІКЛА во сжт' поѵн-ТАНЫА. Н ѴАСТАІА БЛАГЪІН^Ъ СЪПОВѢ- длныл С 543.28. Изч. С. Нвб. почитание книж. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. почит ж. ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поѵнтатн1, поѵнтлкъ, поѵнтмешн несв. 1. Чета, прочитам текст, поѵнтл-ІЖТЪ СА ВЛМЪ. КЙМГЪІ СЖДННСКЪІА С 127.15-16; шесть нл дссатс лѣтъ сътворнвъ ВЪ ЛНЛГНОСТЬСТВѢ. ПОѴНТАА КДНГЪІ БОЖНА ... Н ... ПОѴНТЛА ЭДН- стосово ечрлггелнк С 227.13,14—15; къннгъі поѵнтллше С 274.28. 2. Прич. сег. деят. като същ. поѵн-тлккфен м. тн. Гр. оі аѵауѵуѵсо-акоѵтед, оі ёѵтиухаѵоѵтед. Тези, които четат; четящите, вждн же вьсѣмъ нлмъ поѵнтліжштннмъ же н послоѵршліжштннмъ С 123.27; съпн-слтн. на въ^грлжденніе н оѵрспѣр;ъ. н СЪПАСбННК н очрспѣ^ъ ПОѴНТАІЖШТННМЪ С 271.29-30. ~ са страд. Изч. С. Гр. аѵауіуѵшстксо, кататаастсо. Нвб. Срв. почитам 'чета малко, от време на време’ ОА, ВА, АК, БТР. П0ѴНТАТНп, ПОѴНТАБК, ПОѴНТАКШН НвСв. Почитам; оказвам, отдавам почит, модж. а^ поѵнта[...] нт [...] мжжь ВЪСѢ^Ь свкл^лнн(.) МЛ А 12. Изч. мл. Нвб. Вж. при поѵнсти11. поѵнтн, поѵнкк, поѵніешн св. 1. Почина [си], отдъхна, отпочина. прндѣте въі самн въ почрсто МѢСТ0 едннн. I поѵннте мадо М Мк 6.31 3; поѵні ілждъ ПНІ всселн са СК Лк 12.19; КЪТО ДАСТЪ МНѢ крілѣ ЪКО ГОЛЖВН. н полефіж н поѵнж СП 54.7; ослабн мі дл поѵнж СП 38.14; дондоша на ссло да поѵнбктъ млло С 18.4; съ пжтн сж прншьлн поѵнті С 38.12; повслѣ на макъцѣѣмъ ссмъ одрѣ П0ѴНТН мн С 118.23. 2. Прен. Почина, умра. ѵловѣкъ Бѣѣше. н поѵн [ако ноѵрждъ-н°іж съмрьтыж С 136.10; въ лѣто зфд піл) лйрн еппъ феѵр тр ВН; поѵн рАП (!) БОЖН ННВАрА МАСНЦА. В. Л. // Прич. тин. деят. като прил. поѵнвъін. Гр. кекощриёѵод. Починал, който е умрял, многлл тълесл ПОѴІВЪШІН^Ъ стънр;ъ ВЪСТАША А Мт 27.52. 3. Прен. Основа се, опра се на нещо. н лште вждетъ точр снъ мнрл. поѵнетъ на немь мнръ влшъ М Лк 10.6. прѣжде поѵнвън. Гр. яроосѵакайаа-реѵо^. Починал по-рано, покойник. покон ... в'са дша. прѣжде поѵнвъшаіа СЕ 65Ь 1. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, ВН, КН, Л. Гр. аѵштбораі, ёлаѵалсшорса, Зіосѵалансо, каталабсо, -итгѵбсо, аѵаціѵхы, алосткіа^со, аѵалаѵклд. Вар. поѵітн, поѵнті, пѵѵѵнтн. Нвб. Вж. при поѵнвдтн. поѵрьпАдо, -а ср. Черпак, съд за за-гребване и пиене на вода. нн ПОѴрЪПАДА НМАШН. Н СТОЧрДСНСЦЪ ССТЪ ГАЖБОКЪ М Йо 4.11. Изч. М. Гр. аѵтХгіра. Вар. поѵръпддо. Нвб. почерпало остар. и диал. ВА. поѵрьпАдьннкъ, -а т. Черпак, съд за загребване и пиене на вода. нн ПОѴрЪПАДЬННКА ІМАШН. I КДАДАЗЬ ССТЪ гджвокъ 3 Йо 4.11 А. Изч. 3, А. Гр. аѵтЯ.тіра. Вар. поѵрълдльннкг, поѵръпллннкъ. Нвб. Срв. почерпало ср. остар. и диал. ВА. поѵрьплтн, поѵрьпліж, поѵрьплкшн несв. и св. Почерпвам, загребвам [вода], начерпвам. длждъ мн сніж водж. ДА НН ЖАЖДЖ НН прнуождж СѢМ0 поѵръплтъ М Йо 4.15 3, А; пріде женл отъ слмлрііА поѵръплтъ ВОДЪ! А Йо 4.7; да в'сн поѵръплввфсн. і прн-емліжірен отъ нсіа ... да нмжтъ іа въ оѵніреннс- СЕ 5а 14; сътворн іж бъітн В'СѢМЪ. ПОѴрЪПАІЖфННМЪ отъ НС1А ... вм^вснью істоѵьннкъ СЕ 6Ъ 16. Изч. поѵрѣтн 341 ПОШААѢТН М, 3, А, СЕ. Гр. осѵтХесо, ар\5ораі. Вар. поуръпдтм. Неб. почерпвам, почерпя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поѵрѣтн, поѵрьпж, поѵрьпешн се. Почерпя, загреба [вода], начерпя. глл нмъ. поѵръпѣтс- нъінѣ н прннс-сѣте др'унтрнклнновн М Йо 2.8 3, А; слочрг'2.1 ВѢДѢуЖ ПОѴрЪПЪШС-Н ВОДЖ М Йо 2.9 3; прнАс- жс-ид отъ сдмдрніл поѵрѣтъ водъі М Йо 4.7 3; текъ іедннъ отъ Брлтнд ... поѵрѣтн вв нс-го мѣсто оть рѣкъі С 551.4; поѵръпъ прннс-сс- жажджштннмъ С 550.2. // Образно. протнвж снлѣ пнтніл оуѵе-нно\р поѵрьпѣмъ водж С 312.29. Изч. М, 3, А, С. Гр. аѵтЯеш, ароодса. Неб. Вж. при поѵрьпдтн. ПОѴОЧрДНТН СА, поѵоѵрждж са, поѵохрдншн са се. Почудя се, удивя се. вндѣ-уомъ н поѵоуднуомъ СА С 62.14. Изч. С. Гр. ё^іатараі. Неб. почудя [се], почудвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поѵоутн, поѵо\ркк, поѵоукшн се. 1. Почувствам, усетя, іегдд поѵосрк-тъ. ідко съконьѵдктъ са тднноіе се С 245.29; нс ю іеште поѵоѵр мжкъ С 112. 9; цѣсдрь же словссн снлж поѵоувъ С 192.11; вѣстъ во прѣтнтн дкъі цѣсдрь СЪІ. ДШТС ЛѢНАШТА СА НЛН ГНѢВМтК-ШТА П0Ѵ0\ріС. н копнге БЛНСКДЯБШТе СА ндведетъ С 336.7. 2. Узная, разбера. влъкъ прншедъ оврѣте повръжсыъ ДѢТНШТЬ ... Н ВЪС^ЪІТНВЪ н отндс. ЖАтелѣнс же осрслъішдвъше плдѵд млдденнштд. н млтн поѵоувъшн оврдтн са С 43.22. Изч. С. Гр. аістіЭаѵоцаі, сгоѵаістОаѵораі, ѵоёсо. Неб. Сре. чуя, чувам 'узная’ ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поѵьтеные, -нс ср. Почитание, почит, благоговение, прѣспѣ же сьия довро-тж. ѵісъ поѵътеньемь. досджденье поѵътеньемв (вт. поѵътенъінмъ) створь К 10а 9-10. // Уважение, предпочитание. по(ѵь)тенне пс-ѵдльно ЗЛ 116 5. Изч. К, ЗЛ. Гр. і\ тірр<; г)7серРо^іі, тгротіртістц. Вар. поѵьтс-ине, поѵьтскьс. Нвб. почтение остар. ВА, АК, НГер, ДА. Срв. почитание АК, НТ, ЕтМЛ, ВТР, АР. поѵьто нареч. За запитване в преки и реторични въпроси: по каква причина, защо. тогдд прнстжпншА къ нс-моу охрѵеннцн нодновн гмре. по ѴТ0 МЪ| Н фдрнсѣн ПОСТНМЪ СА мъного. д осрѵеннцн твон нс постатъ са М Мт 9.14. Срв. Мк 2.18 М, 3; Лк 5.33 М, 3; по ѵъто оуѵсннцн твон прѣстж-пдіжтъ прѣдддннѣ стдрецъ М Мт 15.2 3. Срв. Мк 7.5 М, 3; ве моі поѵто ма с-сн остдвндъ СК Мт 27.46. Срв. СЕ 436 4—5; рекж воу ^дстжпь-нікъ моі есі поѵьто мьд ^дбъі СП 41.10; по ѵъто вь^імдеші & съреврьнікъ. інюдо К 56 32; поѵ’то въскорѣ не творнте повс-дѣнддго вдмъ С 74.7-8; отндн отт.сждоу стдрьѵе. поѵто ма ноудншн С 170.19; поѵто же рѣ^ъ не стъіднтъ са С 490.28; поѵ'то оуво прнде н кдмъі отъвддн С 444.26; се вдмъ сьвѣштд^ъ дд не окдевештж нѣцнн ^рнстосд гдд-годжште. поѵ'то нс- пръдожн нюдъі нд довро С 413. 27. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. 8іа ті, еІ<; ті, іѵа-гі, -гі, оті [вар. ті оп], тіѵоі; ёѵекеѵ, ті<; Хреіа, тіВар. поѵ’то, поѵто, по ѵ7.то, по ѵто. Неб. почто книж. остар. В А, НГер, РРОДД. поіреные, -ід ср. Въздържание, умереност, усъвършенстване, оугото-внтн са ... нд пофенне пдътн СЕ 90а 19; дд сътажнмъ подовдѵжфдд стъі-мъ ... пофенне тръпѣнне СЕ 92а 6; прѣвъівдешн дн въ мдндстъірн. і по- фбНЬН. Д0 П0СДѢДВНѢДГ0. Н^АЪіуЛИНѢ твоего СЕ 87а 9-10; ѵѵ просвѣтнтн са дшн его. въ трѣ^веньн. і пофеньн СЕ 98а 25; велью іспъітднью. і поштенью се съподобіша К 26 21; поштеньк-тѣлесноіе творАтъ С 497.8. СЕ, К, С. Гр. аакрсгк;, ёукратеіа. Вар. поцісшіе, поштсиьк. Неб. Сре. постене НТ, НГер, ЕтМл, АР. ПОфАДѢТН, ПОфАЖДЛч, ПОфАДНШН Св. 1. Пощадя; проявя милост към ня- ПОГЛААТН 342 П01ЛС7. кого, когото мога да погубя, не нмлмъ теве поштдд^втн ... сьмрьтнвк погоѵрвыж тд С 104.22; то нн того поштдднтъ сждъ С 101.24; пожрн вогомъ дд поштдждж тд С 164.23; лндѵрплтъ реѵе поштдднте н С 101.5; поштдднте овьцд. вллгъ плодъ прнносдшточр С 437.6. // Смиля се, пожаля, поштедітъ ніштл і очрвогл. Т донА оѵрвогъі^ъ спетъ СП 71.13; поштддн жнтнід моіего С 286.13-14. 2. Опазя, запазя, отъ тоѵрждоѵдеъ поштіаді рлвл своего СП 18.13; поштддн оѵрдовъ свонмъ влрл^нснк С 269.13. 3. Прен. Пощадя; запазя от поругание, от разруха, пжть сътворі стьзж гнѣвоѵр своемочр. не поштьхдю. отъ съмръті ДШ1А І^Ъ СП 77.50; пофдднтъ са рсрлмъ стллго твоего дха СЕ 56а 22. ~ са страд. СП, СЕ, С. Гр. (реі8о|іоа, фѵАааасо, фтщ{. Вар. ПОШТАДѢТН, ПОШТДДѢТН, ПОШТІАДѢТН, поштедѣтн. Нвб. Срв. пощадя ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. поіадлтн, понкДАнк, поілдіыешн несв. Погубвам, съсипвам, изпояждам [прен.]. поѣддігвштнрсь домъі въдо-віцъ. і непъіревлннемъ дллеѵе мола-ште са М Мк 12.40 3. Изч. М, 3. Гр. кате<тО(со. Вар. поѣдатн, Нвб. Срв. поям ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; поядам, пояждам диал. ДА. поідсатн, пою,шж, по»лшешн св. Опаша, поставя пояс. егдл же състлръешн са ... ннъ та поъшетъ 3 Йо 21.18 А, СК. Изч. 3, А, СК. Гр. ^мѵѵощ. Вар. поѣсатн. Нвб. Срв. пояс т., опасвам, опаша. поідсатн са, поіаслвк сд, поіаслюшн са и погаошк сд, поі&шешн сд несв. и св. Опасвам се, слагам си пояс. егдл вѣ юнъ. поѣслше сд слмъ 3 Йо 21.18 А, СК. II Препасвам се, подготвям се за служба, поъшетъ сд. н посл-ДНТЪ 1А. н мінжвъ послоужітъ нмъ А Лк 12.37. // Образно. вжді емо\р ... ѣісо поѣсъ імъже въінж поѣслетъ скѵ СП 108.19; поъшнте са поѣсомь цѣломждрнѣ СЕ 976 15-16. Изч. 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. ^соѵѵсдаі, яері^шѵѵс-даі, ^шѵѵиді едаитбѵ. Вар. поѣсатн сл (смѵ). Нвб. Срв. пояс м.; опасвам се, опаша се. ПОЛСТН, ПОГЛМЬ, П01АСН се. 1. Изям, поема нещо като храна, изпоям. ѵо^овл I вепрь отъ лжгл. Тнокъ днвьеТ поѣлъ естъ СП 79.14; поѣсіа вьсж трлвж ^е(и(А Т^ъ. н поѣсід вьсь плодъ ^емліл Трсъ СП 104.35. // За насекомо - изпохапя, изпожиля. посълл нл НІА П6СЫА моѵр^ъі Н ПОѢСІА КД СП 77.45. 2. Прен. Унищожа, погубя, изтребя, дл огнь сънндетъ отъ невесе. I поѣстъ (а М Лк 9.54 3; гь гнѣвомъ своімъ съмьхтетъ іа і поѣстъ іа огъ (!) СП 20.10; юношіа і^ъ поѣстъ огнь СП 77.63; поѣсьх іъковл і мѣсто его опоѵрстншіА СП 78.7. Изч. М, 3, СП. Гр. кахеоОш, катаѵецораг, аѵаМаксо. Вар. поѣстн. Нвб. Вж. при ПОИ.Д&ТН. поілсъ, -л т. 1. Пояс, колан, не сътд-жнте ^ллтл ... прн поѣсѣ^ъ влшнрсъ М Мт 10.9 3. Срв. С 411.5; вѣ же нолнъ овлъѵенъ вллсъі вельвжжді. і поѣсъ о\рсннѣнъ о ѵрѣслѣ^ъ его М Мк 1.6 3, А, СК, Б. Срв. Мт 3.4 А, СК\ ѣко поѣсъ імъже въінж поѣслетъ сіа СП 108.19. // Образно. ѵѵвлъцъте сд вь рн^ж спннѣ. поѣшнте са поъсомь цѣломждрнѣ СЕ 976 16. 2. Кожен колан, задължителна част от облеклото на монасите като белег на телесно въздържание [църк.]. рн^ж же прлвьдѣ ПОСОБО\|ЧА. л поѣсъ мрътвость тълоѵр СЕ 99а 7. 3. Пояс, колан като белег на воинско звание, част от военните доспехи. клн'дндъ гллголл. вь^ьмн н поілсъі нлшд н тѣлесл С 73.29-30; ие поко-рнвъшемъ сд отъатн поілсъі н вонньство С 73.27. 4. Средата на тялото; кръст, свод оѵрѵеннкъі до погдсл овнлжнвъ С 432.27. въложеньк ѵьстьнллго поглсл прѣсвд-тъііа вогороднцА въ ^ллкопрлтнн^ъ. поьѵгн 343 П01АТН />. I5) кашйеац тц<; тірш? ^мѵгц; тіу; лаѵауіш; Ѳеотбкоо [ёѵ тц Іорф т5ѵ ХаХколратеісоѵ]. Църковният празник Полагане честния пояс на Богородица в_Халкопратия [31 августД. &цд двЬо йд. вьложенне, ПОѢСД Ѵ&НДДГО ПрСТЪНІА ВЦА ЛбЖАфДДГО въ стѣ крдвнн. въ ^длкопрлтін^ъ А 1536 8. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. ^шѵт). Вар. поѣс ъ. Неб. пояс ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. псіатн, понмж, понмешн се. 1. Взема със себе си, отведа някого, въстдвъ понмн отроѵА н мтрь его. н БѢЖН въ екѵпетъ А Мт 2.13 СК; понмѣте н въі. н по ^дконоѵр вдшемоч^ сжднте емоѵр МЙо 18.31 3, А, СК Срв. С 433.5; понмѣте въі н пропьнъте. д^ъ во не оврѣтднк вь немь вннъі М Йо 19.6 3, А, СК, Б; тогдд поьуг(ъ) н діѣволъ. въ стъі грддъ. н постдвн н нд крілъ црковьнѣдм А Мт 4.5 СК, Б; поіатъ нс петрд н нѣковд н ноднд врдтрд его. і вь^веде ьх нд горж М Мт 17.1 З1, А. Срв. Мк 9.2 М, 3; Лк 9.28 М, 3; поемъі-н едннъ отъ ндродд. въложн пръстъі своьа въ оѵршн его М Мк 7.33 3, А, СК, Б; поемъ (а отнде едннъ нд мѣсто по(ѵр)сто М Лк 9.10 3; поатъ моісн сн» і^левъі Е ЗОо 9; У^вьрдрд (!) дддд рдвд своего. і поьѵгъ і отъ стддъ овьѵі^ъ СП 77.70; н понмжтъ н ѵръньцн. н пострнгжтъ н въ пдпрътѣ СЕ 966 12; н понмъ еппъ клнрнкъі н мжжд вѣрьнъі. н прншедъ стд нд врѣ^ѣ рѣкъі С 81.5; дд прндетъ посълднъін н понметъ ндсъ С 137.7; молілдше сего поьдтн н. н вестн н къ сточрочрмочр стдр'цо\| С 298.13; ослдте не нмъі. штоѵржде поа ослд С 432.28. //Взема за себе си, отнема, присвоя. БОГДТЪІН ... ПОА телнцж ннштд-дго С 360.5. 2. Хвана, уловя, поема [с ръце], ржкокж понмъ. вьведе въ свон ^лѣвъ къ ідслемъ С 566.14. // Извадя с ръце, извлека, посъдд съвъіше прНАТъ мм», поіатъ міа отъ водъ многъ СП 17.17. 3. Прен. За чувство, мисъл и под. - обхвана, обзема, нво понмъ мд вестоѵрдыд бѣсъ С 526.3. 4. Хвана; уловя някого, когото преследвам, тъгдд же пнлдтъ поіатъ нсд н тепе М Йо 19.1 3, А, СК; прншедъше поашд вдсн-лнскд. н вьведошд н къ воіеводѣ С 20.20; шъдъше стрджніе тьмннѵьннн. поашд стдгл н ведошд. къ кнд^оѵр С 184.27; понмъшд влдженддго нсдіёНд. ведостд н н ^дтворнстд н С 196.2; не можете мене поатн жнвд С 536.7-8. // Задържа под стража, онн же (по)імъше нсд ведошА н къ кдіѣфѣ 3 Мт 26.57; онн же поемъше нсд вѣса М Йо 19.16 3, А. Срв. Йо 19.17 Б. 5. Оженя се за някого, дште къто оѵрмьретъ не нмъі ѵадъ. дд понметъ врдтръ женж его. і вьскрѣснтъ сѣма врдтрд своего М Мт 22.24 З1. Срв. Мк 12.19 М, 3; Лк 20.28 М, 3; женж поіа^ъ. I сего рддн не могж прнтн 3 Лк 14.20 А, СК. 6. Взема някого да се грижа за него, да живее при мен; прибера, прндж н понмж въі къ севѣ, дд ндеже есмъ д^ъ н въі вждете М Йо 14.3 3, А, СК; глд очрѵеннкоѵр се мдтн твоѣ. I отъ того ѵдсд поіатъ (Ж оѵрѵе-ннкъ въ своѣ сн МЙо 19.27 3, А, СК, Б. 7. Доведа някого на определено място, тъгдд н^ндетъ н понметъ дроѵргъін^ъ горешъ седмь дхъ М Лк 11.26 3. 8. Обвиня, укоря, онъ же прнвднжнвъ сд къ ьЛмъ. ндпдде нд Яд поіемь а н гддгод"д С 32.10. поіатн по снлѣ. Гр. аууаребсо. Принудя, заставя, діре къто понметъ та по снлѣ. попьрнціе еднно. ідн съ ннмь дьвѣ М Мт 5.41 3. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С. Гр. Хацраѵсо, аѵоЛарРаѵсо, яароЛарраѵю, яроаХарраѵю, оотоХарР&ѵораі, ё^аіроз, уарёсо, ёяіуар-Ррепю, ёукоЛёсо, кратёсо, храорса [оар. ктаорш]. Вар. поатн, прлкнло 344 прлвовѣрьге Нвб. поема ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пр... [СЕ 816 9] вж. прѣскдтъ. прлвнло, -а ср. 1. Правило, ръководство, принцип, нъ о^ставн севѣ ^АКОНЪ Н ПрЛВНЛО. ДА ВЬ МѢрЖ ВЬСС творншн С 496.30. 2. Църковно правило, канон, църковно постановление. ѢК0 N6 ПОДОБАС-ТЪ^ НГрАТН ѢК0Ж6 Н ПрАВНЛА СТ^Ъ ОЦЬ ГЛББ Р II 2.21-22. Изч. С, Р. Гр. каѵшѵ, каѵбѵер. Нвб. правило ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прАвнтел"ь, -1А м. Водач, който ръководи, направлява някого, нещо. ѵѵ БОЛѢ^НН БОЛАШТННМ'. ВрАѴОѴр ВѢрѢ прАвнтелю С 313.9. Изч. С. Гр. о5т|уб<;. Нвб. правител остар. ВА, РРОДД. Срв. [у]правител. прАвнтн, прАвлнъ, ПрАВНШН несв. 1. На-правлявам, напътствам, ръководя. ВСДОМЪ БѢА1В6 АЛбЗАНДрЪ ПрАВНМЪ дьвѣма агг*олома С 164.7; нмже на нсбо прАвнмн іесмъ С 403.25. 2. Пра-вилно тълкувам, вярно преподавам. ПОТЪфН СА ... ПОСТАВНТИ ПрѢДЪ БМЪ ДѢЛАТ6ЛѢ НбПОСТЪІДЪНА. ПрАВА- ФА слово нстннноо Е 2а 1. Срв. СС ІІІ6 19-20. Изч. Е, СС, С. Гр. обттуеш, брОоторео). Нвб. Срв. [на]правлявам, [на]правям диал. РРОДД, ДА. прлвленьк, -ІА ср. 1. Правило, ръководен принцип, предписание, да ЭДАННШН ТЪІ Мѣръі. Н ДАНААГО ТН ПрАВЬКННІА рАСКА^НШН С 383.10-11. // Манастирски устав, снце епнскочрпь-СТВО НеВ0Л"С-1Ж прннмъ. прлвькнніл ѴрЪНОрН^ЪСКААГО ЖНТНІА НС- Н^МѢНН С 280.16-17. 2. Справедливост, правда. же^лъ прАвенню. же^лъ цръствнѣ твоего Е 66 15—16. Изч. Е, С. Гр. каѵшѵ, ебіЗбтгір. Вар. прлвысниіо, прАвеннге. Нвб. правление остар. ВА. прАВо нареч. Право, правилно, истински. очрѵнтелю вѣмь ѣко прАво глсшн М Лк 20.21; ^ота прлво слочржнтн ТСБѢ. ПрНПАДАІЛ М0Л1Ж ТН СА Р VII 4.29; стжяб бо тронцж прАво нсповѣ- ДАВЪШНН. Н ТЖ ДОБЛѢНШННМЪ ПрАВО нсповѣдоватн прѣдлвъшн С 542.27,28. М, А, СК, С, Р. Гр. бройс. Нвб. право ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прлвовѣрьно нареч. Съгласно истинската вяра, правоверно, покръілъ ССН В'СА ГрѢ^ЪІ ... ПрОПОВѢДАЯКфННМЪ та прлвовъръно вь нен СЕ 276 1; прѣндошд въ тъ уерсоньскът ГрАДЪ. О^ѵдште ПрАВ0ВѢр'Н0 ВЬСЛѢДЪСТВОЧС- (жште стоѵроѵрмоѵр вАснлеоѵр С 538.17. СЕ, С. Вар. прАвовѣр-ыю, прлвовѣр'но. Нвб. Вж. при прлвов-врыіъ. прАВовѣрьнъ, -ъін прил. Истинно вярващ, правоверен, еже тн въ^даіж ^а СА. I ТЬ, ПрАВОВѢрЪНЪІІА рЛБЪІ ТВОІА СЕ 796 6; поманн п (в)'се епнсіепъство. прлвовъръное ССІІІ6 19; поставн нмъ ЦѢСАріА ... МЖЖА ВѢрЪНА ... Н ПрАВОВѢ- рънА С 197.3. II Като същ. прАвовѣ-рьннн м. тн. Гр. о! ор-бббо^оі. Тези, които изповядват правилната вяра. отврь^н цръквн прлвовѣрънъі^ъ С 191.29-30. Срв. С 192.8-9; С 192.29; С 194.14—15; повелѣ вьса свдтъіа БОЖНА ЦрЪКВН прлвовѣрънъін^ъ ^АТВО-рнтн С 190.24-25. прАвовѣрьнъін^ъ оѵрт-ные. Гр. то тйѵ боуцатсоѵ ршігща. Правилното, истинското учение, велнко оуво естъ прнтАЖАнне прАвовѣрънън^ъ. оѵрѵс-нне ХЛ II Вб 19-20. СС, СЕ, С, ХЛ. Калка от гр. оріЗбборор, [тшѵ] брвобб^мѵ. Превеоісда и гр. о трр брйобб^ои 7сісттесор. Вар. прлвовѣрънъ. Нвб. правоверен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прлвовѣрые, -іА ср. Правилна вяра, правоверие. бжс- творьѵс- ... ссда вь ннрсъ в'сѣко прАВовѣрне СЕ 446 17; троудъі жс- н гоіГснніа н БѢДЪІ. АЖС-подъа ^а прАвовѣрнк- С 302.6. Изч. П|)ЛКОСАОВЬЦЬ 345 прлвъ СЕ, С. Гр. г) орбобо^оі; іистс;. Вар. прьво-Бѣрнк, п|абобѢ(>нс. Нвб. правоверие ОА, ВА, ЕтМл. прдвословьць, -д т. Истинно вярващ, правоверен човек. дне. д;<овъно прд^денъство. прлвословець. двлено н свѣтъло двн са СЕ 26 19. Изч. СЕ. Калка от гр. о орОобо^оі;. Вар. пр&во- СЛОБСЦЬ, Нвб. православец остар. ЕтМл. прдвость, -н ж. 1. Правота, справедливост. ѣко сжднші людемъ вт. прдвость СП 66.5; прѣстолъ твоі вже ВЪ ВѢКЪ вѣкд. жс^лт. прдвості жо^лъ цръствд твоего СП 44.7; сждіті въсе-ленѣі въ прдвъдж. Т людемъ прдвосткж СП 97.9; створенъі въ Тстннж V прдвость СП 110.8. 2. Прямота, искреност. Усповѣмь ска тевѣ въ прдвості срцд СП 118.7. Изч. СП. I)). евО-итр?. Нвб. правост остар. ВА. Срв. правота ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; правина, правица диал. НТ, Дюв, НГер. прдвотд, -ъі ж. Правота, истинност. ЭДДНН НС^ЪЛОБЖ I внждь прдвотъТ СП 36.37. // Справедливост, д^ъ прд-вотъі сжждж СП 74.3. Изч. СП. I)о. енОптп?. Нвб. правота ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. Прдврдтнтн вж. ПрѢВрДТНТН. ПрДВрДТНТН СА вж. ПрѢВрАТНТН СА. прдвъ, -ъін прил. 1. Прав, без извивки. оѵрготовнте пжть гнь. прдвъі творнтн стъза его М Мк 1.3 3, А, СК, Б. Срв. Лк 3.4 М, 3, А, СК; Мт 3.3 А, СК. 2. Прен. Правилен, верен, ^дконъ подожі мънѣ гГ пжть тво]. Т ндстдві міа на стьзж прдвжіж СП 26.11; дд проповѣстъ дѣлъі вддгъі мдне твое. вь прдвъі пжть ^ода покддннемь. къ црствью твоемочр СЕ 26а 11; дѣднтелю волАфннмъ ... ндвестъ ндсъ нд пжть прдвъі ... моліж тн са СЕ 41а 7; ндведн ма нд пжть твон прлвъі. I доведн ма оцл твоего СЕ 366 2; н^нде же пдѵе ідкоже прдвъін пжть велнтъ е^лггслнА С 547.4. // Прен. Правдив, който отговаря на истината, истинен, въспоіте емочр пѣснъ новж ... ѣко прдво слово гне СП 32.4. 3. Прен. Справедлив, честен, благо і прдвъ гь. сего рдді ^дконъ ддсть съгрѣшдьъштеімъ пжть СП 24.8. Срв. СЕ 746 24; СП 91.16; прдвьдснъ есн гм прдвнТ сждн твоТ СП 118.137. 4. Прен. Прям, искрен, непокварен. ^вдліте сьх въсіа въсі прдві сръдъцемъ СП 31.11; по^влліатъ сіа вьсі прдві срдцемъ СП 63.11. // Чист, непорочен. V д^ъ прдвъ обнові въ жтровѣ М06І СП 50.12. 5. Като същ. прдво ср. ед., прдвд ср. тн. Гр. бікаіосгоѵгі, евіТотгц;, та еп-ОеТа. Правда, истина, ѣіре вь рѣснотж оѵрво прдво глте прдво сждіте сіТові ѵлвѵі СП 57.2; ѣко прдвъденъ гь н прдвъдж вь^любі. прдвд В1ДѢ лнце его СП 10.7. 6. Като същ. прдвн[н] т. мн. Гр. [о1] егпЗец. а) Прямите, искрените, непокварените хора. провдві мілостъ твоіж ВѢДЖфІМЪ тіа. і прлвъдж твоіж прдвъіімъ сръдъцемъ СП 35.11; състрѣлѣті въ мрдкь прлвъііА сръдьцемь СП 10.3. 6) Праведниците. рддочріте сіа прдведънп о гГ прдвъімъ повдетъ (!) по^вдлд СП 32.1; сілъно нд ^емлі вждетъ сѣміа его. родъ прдвъні);ъ блствітъ сіа СП 111.2; воснѣ во тъмѣ свѣтъ прдвънмъ СП 111.4; не^ъловіві і прдвін пріплѣ^ж с»а мнѣ СП 24.21. Срв. СЕ 756 4. 7. Като същ. прдвдід ср. тн. Гр. [ц] епіІгТа, вар. [аі] евйеТаь. Прави пътища, пътища без извивки, і бжджтъ стръпътъндѣ въ прлвлъ. і острнн въ пжтн глддъкъі М Лк 3.5 3, А, СК. въ прлвжкв ^однвъшен. Гр. о! като-ртЗопѵтес;. Праведниците, н кже ѵьстьномъ бъітн въ прдвжіж ходнвъ-шннм' С 412.30. прдвдід вѣрд. Гр. т) ортіобо^од 7пст<;, т\ орі?бторо<; таатц, г\ ортЗр піохід, прдвъі 346 Пр&ВЬАЛ оріЗобо^ш. Истинската, правил-ната вяра. дръжьвж ^ьконижж. црствне вжнемъ мьыо ... нмшв ревннтеле прьв.. ..рѣ [прьв(ѣн) (вѣ)рѣ, Мирчев, Кодов, с. 262] въіст(е) Е 5а 5; ѵѵ о\рме прьвъід вѣръі іспль^еыъ С 63.27; пооѵрстн а а* са помолдтъ вль-АЪіцѣ ^соѵр. А^ съповоретъ ты нстниъ-НЖКБ Н ПрДВЯРіНТІ вѣрж С 189.2; цѣсьрь. Н ... НСЬКНН ВЬСѢѴЬСКЪІ СД А^ЬШД прн- съвъкоѵрпнтн а ^отдште. ісъ прьвѣн н коѵрп^осжштьыѣн вѣрѣ С 201.26. прьвмь о\рѵ«ньіА. Гр. та ббурата. Правилно, истинско учение. кдд бо пол*ь?ѣ еже въдѣтн. о Б^Ѣ ПрЬВМЬ оѵрѵеыніь Аоврѣ. ь БлгкАъ дѣьтн срьмьыѣ XII Вб 10-11. оѵрѵеныл прьвъид вѣръі. Гр. ха. ббуцос-та. Учение за християнската вяра. дь ын оѵрѵемніь прьвъід вѣръь ве^ Аѣлъ бльгъ прндтъыь воѵр. ин а^ль творнммь ве^ Бльгоѵестьыъін^ъ оѵрѵе-ынн. прндтъыь сжтъ отъ бь ХЛ ІІВбЗ. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С, X. Гр. етіОѵ;, еіідті?, [тт|<^] бікаюсгиѵгі?. Нвб. прав ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Право бърдо МИ СНМБ; Правец МИ ГХ,МИМ. прьвъі нареч. Право, правилно. прь-въі. Бльжеыъі пьвелъ гльше ѣко кореыь вьсѣмъ 7ъ\шъ (.)стъ съреБролюБлеыье К 4Ъ 24. К. Гр. каХбс;. Нвб. Вж. при прлво. прьвъиій, -а ж. Правота, справедливост. ОѴІ МОІ ТОГАЛ ВІДІТ6 ПрЛВ7>||||А СП 16.2; тън оѵрготовь прьвъіыіж сждъ. I прьвъА^ вт. нѣковѣ сътворі СП 98.4; сждіті людемъ вг прьвъшіж СП 9.9. Изч. СП. Гр. ебобтпі;. Нвб. правина остар. и диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. правдина, правота. прьвь нареч. 1. Правилно, справедливо. прьвь сжднлъ есн 3 Лк 7.43 А; пьѵрлъ реѵе. прьвь сълъгь. ннѵесоже штоѵрждь сътворн мьоѵрѵеыніл отьал твоіего днілволь С 2.9. 2. Истинно, вярно. ьмны. *с ... свонмъ оуѵеынкомъ ... гльгольше. прьвь гльголж вьмъ С 358.3. 3. Точно, именно, тъкмо, прьвь въ нстннж тьцн вѣшд С 472.15. 3, А, СК, С. Гр. орбй;, &рцѵ. Нвб. Вж. при прлво. прьвьдь, -ъі ж. 1. Правда, справедливост. вльжеын і^гъньнн прьвъдъ! рьдн. ѣко тѣ^ъ есть црство нвское 3 Мт 5.10 А, СК. Срв. СЕ 85Ъ 22; К 36 12; вльжеын ьлѴжштні 1 ждждж-штні прьвъА^і рлдн. ѣко тн ньсгі-татъ са 3 Мт 5.6 А, СК. Срв. С 404.21-22; іштѣте же пьѵе цсрствнѣ бжнѣ. і прьвъдъі его. і сн вьсѣ ПрНЛОЖАТЪ са вьмъ М Мт 6.33 3, А, СК. Срв. С 290.24; въ^лювнлъ есн прьвАтк н въ^шьвнаѣ ыепрьвъдж Е 66 17; гГ ... иьвеАе міа ыь прьвъдж тво>в врьгъ монрсъ рьдн нспрьвн прѣАЪ товож пжтъ мон СП 5.9; прьвъдемъ гь н прьвъА^ бь^любі СП 10.7. Срв. С 357.3—4; въ^дрьдо^етъ сіа іа^ъікъ ыо1 прьвъдѣ твоеі СП 50.16. //Действие съобразно Божиите закони, подобьыо иьмъ естъ съконѵьтн всѣкж прьвъдж 3 Мт 3.15 А, СК. Срв. К 6а 35; С 416.19-20. // Образно. ыогь моѣ сть ыь прьвъдѣ СП 25.12; прѣпоѣшн ѵрѣсль его СНЛОИч НСТНЫЪІ. I 0БЛѢЦН Н ВЬ БрЬНА прьвъдъь I веселнѣ твоего СЕ 94а 2; Брьтръ ЫЬШЪ СЬ НІ5а. ѵѵвльѵнтъ са вь рн^ж прьвьдѣ СЕ 966 23; вьсъ оаожджтъ рн^ъі. меые же прьвДь С 19.20. 2. Правда, истина; това, което отговаря на фактите, тон лн сокрьтъ н ьрнстндъ- н ьньдьр^ъ. н проѵнн велнѵьь^ж сд. нмже н фнло-софнмк Н ПрЬВДЖ. н тръпѣыніе ЛЮБЬГД-С 138.16; ѵто о\рво реѵешн о прьвь-дѣ С 250.26. 3. Законност, принцип. ^ькоыь твоего рьді съ^рьыірсъ прьвъА^і твоьь К 2а 6; ьште во н тъмьмъ (!) прьвьАъі тн пьмдтнвн прЛВЬАНВ7> 347 прьвьАНвъ ксмъ ^ълочр С 424.6; нн іеднод же нма осовь поманж прдвьдъі С 423.19-20. 4. Добродетел, добро дело. н прншедъ онъ. облнѵнтъ мнрд. 0 ГрѢСѢ н о прдвъдѣ н о сждѣ М Йо 16.8 3, А, СК; врѣмА ПЛДКДТН СА ГрѢ^Д. ВрѢМА же вь^лювнтн прдвьдж С 357.3; мрътвъ грѣ^ъі сълѣ^ъ. н^лдг;ншн ожнвленъ прлв'до(ж X 1Ва 23. вее прдвьдъі. Гр. абіксо^. Несправедливо, неправедно. дд ие порд- Д0Чр(ЖТЪ МН СІА ВрАЖЬД0Чр(ЖфН1 н* міа, вее прдвъдъі СП 34.19; очрмножншкА сіа нендвідіАфеі мне вее прдвьдъі СП 37.20. Срв. СЕ 76Ъ 26-27; очркрѣ- ПІШМЧ сьа врдзі моі У^ГОНІАШТеі (!) М(А вее прдвъАг| СП 68.6. въ прдвьдж. Гр. бѵтсос;. Действително, наистина, въ прдв'дж стрд-шьнд тдннд. тдковдд же дгг^елочр помъішлілнкшточр С 248.30. въ прдвьдж, по прдвьдѣ, прдвьдокк. Гр. бѵкаіох;, ёѵ бікашабѵц, ёѵ ейФпттуп, орФшд, бікаіа, ката тпѵ 5ікаюаиѵг|ѵ. Справедливо, основателно, с право, ѣко въ томьжде осжжденнн есн. і вѣ очрво въ прдвъдж М Лк 23.41 3, А; прідетъ сжднті ^еві. сждіті въседенѣі въ прдвъдж СП 97.9. Срв. СП 95.13; сждітъ лгсдемъ въ прдвъдж СП 95.10. Срв. СП 71.2; СЕ 16а 16; того рддн н^върд въі н сждъ вьсь свон въ ржцъ вдшн прѣддстъ. дд въ прдвъдж сжднте С 257.23; сждУ мУ гУ по прдвъдѣ твоеТ СП 34.24; по прдвьдѣ ндреѵе са дртемонъ С 226.27; ѣкоже еетъ постд-вілъ день. вь ньже ^оштетъ сждітн въ вьсеі ^емі прдвъдоіж К 11а 5. овнлыемь весѣдовдтн, не прдвьдоіж. Гр. теріастоХоуею, оіібікаюХоуёю. Говоря излишно много, без да казвам истината, нъ слочршдн рд^очрмьыо енце глдгол"ан. овнлнгемъ весѣдочркшн. д не прдвдоіж С 365.6; ве^ очрмд очрво овнлніемъ весѣдочріешн ѵѵ ѵловѣѵнне. д не прдвьдонк С 365.13. прдвьдд іестъ. Гр. бікаібѵ ёатіѵ. Справедливо е. ндѣте н въі въ внно-грддъ мон. і еже вждетъ прдвъдд прн-нмете М Мт 20.7 З1, А. очрмъіслнтн прдвьдж. Гр. Хоуі^ораі бріЗй^. Реша справедливо, отсъдя, сдторнннъ же много мждръетво въс-прннмъ. оѵрмъіелнвъ прдвьдж ІДІС0 мжжь тъ. мльѵллнвж жн^нь юстъ ОБЪІКЛЪ. н не трѣвочріетъ нъішл крдсенъ ^лѣвннъ. сътворн іемочр клѣть дъвопомостнтж С 204.13-14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, X. Гр. бікаюайѵг], сЛ^-беіа, іѵтоХі^, ейОтктіі;, 5ікаіюра, хЬ б(каюѵ. Вар. прлвгдл, прдв'дд, П|>АВД&. Нвб. правда ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Правда ж. ЛИ, Прав-долюба ж. ЛИ, Правдев ФИ, Правдолюбов ФИ СтИл,РЛФИ; Правда МИ, Правдино МИ, Правдолюб МИ СНМБ. прдвьднвъ, -ъін прил. 1. Справедлив, честен, въ гро^ъное прдвьднвое съше-ствне СЕ 60Ь 2; очр^ьрнте въі вждж- ШТД(Д ВДМЪ ОТЪ ПрДВЬДНВДДГО СЖДНА Тс^л С 108.3; прдвьднвъ во господь н прдвъдъі вь^лмвн С 357.3; се цѣсдрь твон грддетъ тн прдвьднвъ С 324.19. // Праведен, безгрешен, ѵлісъ сь прдвьднвъ, н воѵьстнвъ А Лк 2.25 СК; семочр очрво ^нждемочр мднд-стъірочр. прнночрждмемъ вѣдше прдвь-днвъін тъ мжжъ. ннж слочржъвж творнтн С 284.26; поѵто приведе въ грддъ снн. прлвьднвддго сего мжжд дд нъі погочрвнтъ С 229.26. 2. Като същ. прдвьднвъін м. ед., прдвьднвнн м. тн. Гр. о бікаюд, [оі] бікаюі. Праведник, праведници, нъ вѣлше прдв'днвъін. ідко неѵьстнвъін С 9.30; н достоннъіа сьмрьтн не очрвнвдкте. нъ ве^вннънъід н прдвьднвъід мжѵнте С 398.2; д неѵнстнн жьрьцн ^ьлѣ гнѣ-вдкктъ са. ослочршълнвнн мждростнкв прдвьднвъін^ъ С 324.8-9. 3. Като същ. прдвьднво ср. ед. Гр. то бікаі-оѵ. Праведното, съвършеното, ^сд овнекдлъ лн ксн дкъі дтъ. ржкж прн- ПрЬБЬАЫЧНІСЬ 348 ПрЛКЬАЬНЪ ДѢАЛЪ лн гссн ... вь кон мнѣ сътворнтн прАВднво N0 прАвьд'но С 512.8. прАвьднвъ сжднн. Гр. Зікаіокрітп^. Праведен съдия, въі посло^шлнте-АІСЪІ КЫД^Н. Н СЖДНА ЦѢСАрА персьскА. нм'же н^вьрАнн юмочр кесте. н прАвь-днвн сждна С 257.21. А, СК, СЕ, С. Гр. бікаіос;. Вар. пр&вДнвъ, прАвднвъ. Неб. правдив ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прАвьдьннкъ, -а т. Праведник; човек, който строго спазва установените правила, закони [църковни предписания], і нджтъ тн въ МЖКЖ ВѢѴЪНЖІЖ. А ПрАВбДЬННЦН ВЪ жнвотъ вѣѵънъі М Мт 25.46 3, А, СК; не прндъ прн^ъвАтъ прАведь-ннкъ. нъ грѣшъннкъі въ ПОКААННС М Мк 2.17 3, А, СК. Срв. Лк 5.32 М, 3, А; тако погъібнжтъ грѣшъніці отъ лнца бжьѣ. н прАведъніці вь^веселкдтъ ска СП 67.4; прАведьынцн же наслѣдіатъ ^смліж СП 36.29; да гь ... оуѵнннтъ дшкж ето ... ідеже в*сн прАведьннцн поѵнваіж СЕ 59а 3; се кестъ прАведынкА мжѵеннке С 219.25; въістъ прАведьннкоѵр ... гровъ пештерА та С 217.2. // Праведник [църк.] -канонизирано от църквата лице редом с пророците, апостолите, преподобните, светците и мъчениците . мца сеп 2. стоѵрм прАведъннкочр АКНМА Н АИНЪН А 116Й 13-14. ПрЬВЪІН ПрАВЬДЬННКЪ. Гр. ярсо-товисаих;. Първият мъченик, първият праведник, тоѵ съвд^анъ ада-мъ съвд^аыъін (!) прѣждс-. н оѵрмьръін прѣжде вьсѣ^ъ. съвд^анъ прѣнсподь-нѣн. точр авьаъ пожъренъін прѣжде. н пръвъін ПрАВЬДННКЪ. ПАСТ0\р<Ъ эднсто-СОВЪ. ПАСТ0\()(0ВЪ ОБрА^Ъ БЪІВ' С 460.13. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. 5іксао?, о 07105, о аоібіро^, о тоб Оеон 600X05, ° рарго^ Хріатоо, о тшѵ ѵбрсоѵ оро<;. Вар. прАведвннкт,, пргѵкСАЪНікъ, прьведмнкъ, прг,-всдгннкъ, прлведьнікъ. Неб. праведник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прАвьдьннѵь прил. притеж. Който принадлежи на или се отнася до праведник; праведнически. прнем-лан прАведьннкА. въ імА прАведьннѵе мъ^дж прАведьннѵж прннметъ М Мт 10.41 3, А, СК; о\(ловіатъ на дшж прлведьжѵж СП 93.21; о\(ѵннн д^ъ ѵцъ, в' селѣ^ъ прлведьннѵн^ъ СЕ 646 20-21. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. [топ] біксглоо, [ішѵ] бікаішѵ. Вар. прАвеАЫінѵь, прлведьшѵь, прь-всаъннѵь. Неб. Срв. праведнически ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прАвьдьно нареч. 1. Справедливо, основано на правдата, да съкоѵа-етъ (!) ска ^ьлоБА грѣшьнъі^ъ НСПрАШІ ПрАВеДЬНАГО. ІСПЪІТАКА СрАЦА V жтровж вже прАведьно СП 7.10; прАведъно. і жнвъімъ і мрътвъімъ сждітель ѣвлѣетъ са К 11а 1. 2. Правилно; съответстващодіа правилата, нормите. Афе вжде прАвеЙо покаалъ. о )СЛѢБѢ 0 В0ДТ. I ДА посло^шъствоустъ емо\|> епнпъ СЕ 102а 11. Изч. СП, СЕ, К Гр. бікаіах;. Вар. прлвеАЬно, ПрЛВСДАНО, ПрАВСАНО. Неб. праведно ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прАвьдьнъ, -ъін прил. 1. Праведен, който е безгрешен, изпълняващ Божиите повели, носіфь же мжжь ска. прлвьденъ съі н не ^ота обліѵіті С-КА. ВЪС)<0ТѢ ТАН. П0Ѵ(СТІТІ ІЖ А Мт 1.19 СК, Б; іродъ во боѣаіш са ноана. ВѢДЪІ Н МЖЖА ПрАВСДЪНА Н СТА. н ЭДАНѣлше н М Мк 6.20 3, А; вндѣвъ же сътьннкъ въівъшее прослАВН ба гла. въ нстннж ѵлвк сь прлвьдень бѣ М Лк 23.47 3; то нѣ лн кротъкъ. нѣ лн прлвьден' ... нѣ лн вьсѣлъ на осьлд С 337.12. // Образно. воснѣ во тъмѣ свѣтъ прАВЪіТмъ. ынлостнвъ V штс-дръ н прлвъденъ СП 111.4; нс тс-ве бо въснѣ слънъце прАведное въ нашъ Е 25б 17-18. Срв. СЕ 856 2; дн8. ѴѴБЛАЦН ДЬЖДСВЬННН. СЪ НБССС НА ѴКЪІ дьждь прАведънъі одьждажтъ СЕ прлвѣ 349 прлгъ 16 22; БѢ БО О^БО ^ЛШЪЛО ВЬ ЛДЪ. прлвсдъное слънъце К 146 33. Срв. С 453.21. // Който насочва към правда, към добро, подлждн мъісль прлведънж. I ЖН^ЫЬ ДОВрОДѢТѢЛЬНЖ СЕ 1а 13. // Който е основан на религиозния морал, іво отъ прл-вс-дънъі^ъ дѣлнін ^лѵшлсмъ вллженос жнтье К 16 23-24. // Праведен [іцърк.] - епитет на някои легендарни или полулегендарни личности, канонизирани от църквата редом с преподобните, апостолите, мъчениците и др. длждн і ТОМОѴр БЛЛГОСЛОВ6НН6. еже длстъ прл-ведъночрмочр семеоноѵр. прнемъшюмоѵр нл ржкоѵр гл нлшего нс^л СЕ 1а 20; гГ ... СЪКЛ^ЛВЪІ КОБЬѴбГОМЬ ОБрЛ^Ъ црквьнъі. I прн прлведьнѣмь нон. пришествие стллго твоего д^л СЕ 16а 3. 2. Справедлив, честен, не могж л^ъ о севѣ творнтн ннѵесоже. ѣкоже слъішж сжждж. н сждь мон прлвьденъ естъ М Йо 5.30 3, А; ые сжднте нл лнцл нъ прлведънъі сждъ сжднте М Йо 7.24 3, А; въ сжднтелъ прлвьденъ н кръпокъ і тръпълівъ СП 7.12; прлвьденъ есі гТ Т прлвнТ сждн твоТ СП 118.137; прншьдъ же жьрецъ внтл-лнн. гллголл вллженоѵроѵрмочр мжѵе-ннкоѵр. прлвьденъ сждъ божнн С 235.67. 3. Като същ. прлвьдьнъін м. ед., прлвьдьннн т. мн. Гр. 6 8(ксхш<;, оі Зікаюі, [оі] епОеТ^. Праведник, праведници, пнллтъ ... прнемъ водж оѵрмъі ржцѣ ... глд. не повнненъ есмъ отъ кръве сего прлведънллго М Мт 27.24 А, СК; смотрѣетъ грѣшьннкъ нл прлведь-нлего СП 36.32; гь нспъітлетъ прлведьнлсго і неѵъстівлго СП 10.5; н не вѣлше рл^лнѵніл посрѣдоѵр прл-вед'нллго н грѣшнллго С 9.29; прлвь-дънъін же слъшлвъ то. н вь^дѣвъ ржцъ нл нево. кротцѣ н тн^о врлтоѵр реѵе. ндн въ нма гне С 549.28; нво по прореѵеннк» прлвьднллго. нл оѵртрыл прѣжде ^орь. нлплдъ лжклвъін въсъ. очрдлвн ѵловѣкл того С 564.18; тъгдл прлвсдьннн просвьтдтъ СА ѢКО слънь-це. въ цсрствнн отъцл н^ъ М Мт 13.43 3, А, У; тлко вждетъ въ съконьѵлнне вѣкл. і^нджтъ лналн. і ОТЪЛЖѴАТЪ ^ЪЛЪИА ОТЪ СрѢДЪІ ПрЛ- ведънъі^ъ М Мт 13.49 3, СК; ъко сьвѣстъ гъ пжть прлведънъін^ъ. н пжтъ неѵьстівъи^ъ погъівнетъ СП 1.5. Срв. Е 205 12-13; рлдочріте скд прлведъни о гГ прлвъімъ повлетъ [!] по^вллл СП 32.1. Срв. Е 246 15; Е 375 10; Е 35а 9; Е 385 15; нъінѣ веселАтъ са прлведьннн СЕ 876 16; не прндоуъ прн^влтъ прлвьдънъі^ъ. нъ грѣшьнъіА нл покллнніе С 356.4-5. 4. Като същ. прлвьдьнліл ср. тн. Правда, справедливост, справедливи неща. і плкъі пон1 пжтоу вллгочр творітнті (!) прлведънлл К 16 23. прлвьдьнліл вѣрл. Правилна, истинска вяра. тронце вже в'семогъі ... вждн мн подлвън енлж ... съ прл-всдъноіж вѣроіж СЕ 726 8-9. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р. Гр. бікаіос;, еіііЗ-и?, ттр; Зіксаостѵгц;, акрі-РВ5, еѵбѵкоі;. Вар. прлвьденъ, прлвъденг, прл-ведънг, пр&веднъ, прлведьнг, прлвьдгнъ, прлвьднъ, прлвьдень, прлвьдсм', прлв«д'на. Нвб. праведен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прлвѣ нареч. 1. Право, правилно. реѵе же емочр прлвѣ отъвъштл се творн н жнвъ вждешн М Лк 10.28 3.2. Справедливо, честно, прлвѣ сжднлъ есн М Лк 7.43. Изч. М, 3. Гр. орОйк;. Нвб. Вж. при прлво. прлгъ, -л м. Праг, горна част от рамката [на врата], ѣко кровыж сего овьѵ(.)те. помл^ъ прлгъі двьрін К 66 34; о^стънъі лісъі прлгъі нл^нлме-нліжште С 332.2. Изч. К, С. Гр. (рХла. Нвб. праг ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрААѢАЪ 360 ПрЛ^АЬНЪ прлдѣдъ, -а и прѣдѣдъ, -а м. Пра-дед, прародител, праотец. вжо посѣ- фОН АВрАМА. ПрѢДѢДА НАШОГО ... БЛГВН і нъі СЕ 176 20-21; ^съвъкоѵрпн ДАВЪШОН СА ОМОѴр ДАрЪ. (Г ПрѢДѢДЪ оѵрсъіноныо. і црство ісргфоннсмь тво-нмь СЕ 936 13; тоѵ авраамъ прл-дѣдъ ^совъ жъръцъ С 460.20. Изч. СЕ, С. Гр, прбуоѵо?, хрѵоюпАхсор. Нвб. прадѳд, прадядо ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГор, ЕтМл, БТР, АР; прадеда диал. ДА. прА^дьынкг, -а м. Празник, установен от религията и традицията ден за честване на нещо. і ^ождаа-шсте роднтедъ ого по вьсѣ дѣта въ нмъ. въ прА^дьннкъ пас^ъі М Лк 2.41 3, А, СК\ прнвднжААше же са прА^дьннкъ опрѣснокъ М Лк 22.1 3; прѣѵнст(ъі)^ъ прркъ прА^дннкъ Е 7а 16; ОСТАВІМЬ ВЬСІА ПрА^ДЬНІКЪІ БЖІА отъ ^емльх СП 73.8; в'са прА^дьннкъі творнтн СЕ 31а 23; бѣ же прА^дьнисъ пшаті нмъ К 66 38; бъістъ же на стрАНА^ъ тѣ^ъ прА^дьннкъ веднкъ С 219.18-19./I Стесн. църк. Празникът Пасха, гл^ж же нъ ые въ прА^дь-ннкъ. да ые мльва вждетъ въ людемъ М Мт 26.5 3, А, СК. Срв. Мк 14.2 М, 3. ЛЮБНВЪІН ПрА^ДЬННКОМЪ. Гр. фЛеор- то<;. Който обича празниците, снце н сватъін^ъ еѵрАгг^елнн ѵоѵрдесА. дро\р- ГЪ ОТЪ ДрО^ГА НАПрАВЬГМЖТЪ. ПрА^ДЬ-ННКОМЬ. ЛЮБНВЖІЖ црьк'ве эднстосовж веселАтъ С 318.20-21. прѣполовленые прА^дьннкА. Гр. Меао-деѵтпкоатц. Празникът Преполо-вение - средата между Пасха [Великден]^! Петдесетница [църк.]. в ср^ г н^ прѣповденне прХнІГ А 16Ъ 17-18. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. ёортт[. Вар. пр&і^дннкъ, пр&^дьшкъ, прл^дь- ШКЬ, ПрА^ЫНКТ.. Нвб. праздник остар., празник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрЛ^ДЬЫОВАТН, прд^дьноѵріж, ПрА^ДЬНО\р-гешн несв. 1. Освобождавам се от работа, не върша нищо. прд^дъ-ыоваа^ж, пон'еже бѣашо волнкаа сж-бота С 125.29-30. // Прен. Загубвам същността си, обезсмислям се. істінѣ прішедъші. кже да прА^дъ-но^отъ стѣнъ К 1а 15; рА^Аргдютъ са оѵрво. ^акон' оѵрже ѵрьннл°мъ ложа. дѣлъі же прА^дьиоуА С 433.16. 2. Прич. сег. деят. като същ. прА^дьноѵ^іАН т. ед. Гр. 6 скрушѵ. Безделник; този, който бездейства. нъ не тоднкА тъштетд тъѵнкк прА^дънеу^тто^о^моу. нъ нссътръ-пѣтніа мжка С 377.30. 3. Празнувам, чествам празник, ликувам. дн& ... ннжьнѣа съ въішънннмн прА^дъноѵріжтъ СЕ 26 17-18; аълн съ ѵкъі прА^дъноунктъ СЕ 16 14-15; сего рАдн оѵрво прА^дьноѵрнмь. не КВАСОМЪ ^ЬЛОБЪІ Н ЛЖКАВЬСТВН»А. НЪ опрѣснъкъ ѵнстотъі С 486.5; како мн прА^дьноѵркшн ПАМАТЬ С 510.16; н ЖН^НН БЖДЖШТААГО ВѢКА ПрА^ДЬ- но\ркмъ С 486.5; мъі сь снмн прА^дь-ноѵріемъ С 326.7. 4. Прич. сег. деят. като прил. прА^дьыоуідн. Гр. еор-тсх^соѵ. Празничен, ликуващ, проі-дж скво^ѣ мѣсто кровА дівъна домоѵр БЖЪЪ, ВЪ ГЛАСѢ рАДОВАНЬѢ I НСПОВѢ-ДАНЬѢ. ШЮМА ПрА^ЪНОѴріЖфАГО СП 41.5. б. Посвещавам се, отдавам се на нещо. геже бо о томь прА^дь- НОВАТН Н рАДОВАТН СА. Н ПрНЛПѢТН [!] ннѵтожс- нѣ того горе С 447.13. коѵрпьно ПрА^ДЬНОВАТН. Гр. сгортсаѵ-тТу\)р[^со. Празнувам заедно, а дольннн неБесъыъінмъ веселнкмъ ... коѵрпыо прА^дьноѵркъште ^овѣа^ж С 322.12. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. еорта^ш, сгоѵеорта^ю, йру&о, яаѵтгуорі^со, аахоХесо, стхоХа^со. Вар. прл^АіновАтн, прл^ъніжлтн, Нвб. празднувам остар., празнувам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прд^дьиъ, -ъін прил. 1. Празен; без хора, пуст. тъгда реѵетъ. въ^врАштж са въ рсрАмъ мон. отъ ннкдочрже н^ндъ. пр\7АЬИЬСТВ0 351 П)>А7АЬ>НЬСТВЬге I ПрНШОДЪ ОБрАШТвТЪ прл^денъ М Мт 12.44 3. 2. Свободен, незает с работа, бездеен. вндѣ ннъі на тръжн-фН СТ01АШТА прл^дънъі М Мт 20.3 3!, А, СК, В; ѵъто стонте сьдо вось день прл^дьнн М Мт 20.6 З1, А, СК\ прл^дьнн ^однмъ сьдс С 378.12. 8. Прен. Безполезен, безсмислен, безсъдържателѳн. вьсѣко слово прл-^дъно, сжс лфе рекжтъ ѵлвцн. въ^дл-датъ о немь слово, вь дснь сждьнъі М Мт 12.36 3, А\ ѣко н о прл^дьнѣ сло-ВССН СЛОВО ВЬ^ДАДАТЪ ѴЦН вь дьнь онъ Р II 3.3. прл^дьнъ въітн [ѵссо]. а) Гр. ергціб<; еіці, ацоірб^ еіщ. Лишен съм от нещо, липсва ми нещо. вндѣ^ъ дъімл нж (Ла до нъиГѣшьнілго въср<о-ДАШТА. Н ^вМІЖ огчЛмъ очрпепел"енж. н всего плодл прл^дънл С 128.21-22; ДѢВЬСТВО ... (СЖС ОТЪ МНЛОСТН БЪ1- вллтъ. лште (сстъ прл^дъно съ влж-дннкъі нжденетъ са С 371.22. 60 Гр. аруесо, охсЛа^со. Бездействам, свободен съм. нѣсмъ прл^денъ л^ъ нно дѣло нмлмъ С 172.3. в) Гр. охоХа^со. Стопявам се, изчезвам, бѣ жндовъ-скл плс^л. нъ сльньцочр прншъдъшочр СВѢТЛ ДЛ НС СНІЛКТЪ. НСТННѢ прншъ- дъшн прл^дьнъ (сстъ стѣіЛ С 418.8. прл^дьнъ дьнь. Гр. тщера аруга<;. Неработен, свободен ден. (лко вь дьнь сжвотънъін ѵловѣкл нцѣлн. н прл^нж н сочдеж ржкж вь прл^дьнъ дьнь нл дѣло простьрѣ С 396.15. М, 3, А, СК, В, С, Р. Гр. арубі;, ахоХа^юѵ. Вар. прь^денъ, прл^Агнг, прл^нг. Нвб. празден остар. и диал. ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; празен ОА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прл^дьньство, -л ср. 1. Празнота, липса, премахване. прл^дьнъство\р СЖБОТЬНОЧрОЧрМОЧ|' ОТЪМЬШТЛІЖТ'. л ѴО^ДОДѢЛННЮ съплсл нс рл^очрмѣіжтъ С 396.26-27; обльгъѵнтн псѵлль о нного ошьстнн н о прл^ньствѣ ЗЛ Па 5. 2. Празненство, празник, тър- жество. сс во нлстл врѣМА прл^донъ-ствочр нлшомочр СЕ 16 13; дТГо. д^овъно прл^дснъство. прлвословсць ... лвн са СЕ 26 18-19; прл^дьнъствоѵр-нмъ очрво прл^дьньство со С 493.22; со прл^дьньство Н тръжьство НО НМѢНЬ(Л трѣвочмот ... нъ вол”ж ЮДННЖ С 493.13-14; но мо^ѣмъ очрво посрлмнтн прл^дьньствл сого мол’ж са С 493.4—6; осо нлмъ прнде ВЪ^ЛЮБЫОНОІС Н СЬПА-сноіс прл^доньство С 486.26. СЕ, С, ЗЛ. Гр. іруісх, іохоЛіа, іортб, яаѵтѴ уррі?. Вар. прг^дыштко, прг^ньетко, прг^-двнгстко, прл^Асиьство, прг^'Аьт>ство, Нвб. празденетво остар. ВА; празненство ОА, ЕтМл, БТР, АР. прл^дьньствовлтн, прл^дьньствоуіж, прл-^дьньствоѵркшн несв. 1. Празнувам, чествам нещо. не стъіднтъ са сь нлмн прл^дьньствовлтн С 490.27; желлктъ сь нлмн прл^дьньствовлтн С 490.29; прл^дьнъствочрнмъ очрво вь сллсть н цѣломждрьствьно С 479.9; прл^дьнъ-ствочрнмъ очрво прл^дьньство сс С 493.21. // Стесн. Чествам евхари-стията като повторение на Тайната вечеря, вллженнн мъі прл^дьнь-ствочрнвште ^ьрАштнн (сго ... очрстъі ЛОБЪІ^ЛІЖШТС. Н ^ЖБЪІ (ЛДЖШТС С 506. 14. 2. Прич. сег. деят. като същ. прл^дьньствочріжфен м. тн. Гр. о1 тіохоЯгщеѵоі. Тези, които празнуват. рл^лнѵьнл очрнъіныл рлждліжтъ са. прл^дьнъствочріжштнімъ. 0 жнтнн-стѣ^ъ прл^дьньствнн^ъ С 492.21. Изч. С. 1р. ёортб^ш, (тиѵеорта^ш, каі?’ екаагпѵ паѵбуоріѵ. Вар. пр&^АЬкгсткоклтн. Нвб. Срв. празднувам остар., празнувам ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прл^дьньствью, -(л ср. Празненство, честване, празник, вь вьнѣшьННі^ъ во прл^дьньствн^ъ, ЖНТНІСКЪІН^Ъ рллгол”ж С 491.11-12; рл^лнѵьнл ОЧрНЪІНЫА рЛЖДА(ЖТЪ СА. ПрЛ^ДЬ-нъствочріжштнѴмъ. 0 ЖНТННСТѢ^Ъ прл^дьньствнн^ъ С 492.22. Изч. С. Гр. ёортт^. Вар. прг^АЬНЬствнте. Нвб. Вж. при прг^АЬНьство. прАотьпь 352 прлшьннкт, прдотьць, -д м. Праотец, прародител. П(>ѢДЪ стъГмн оцн пдма сттіъ прѣ-оцѣмъ СК 1356 6. Изч. СК. Гр. лролатшр. Вар. пртотьць. Нвб. праотец ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. прдпрждд, -^1 и прѣпрждд, -ъі ж. Пур-пурно оцветена скъпа горна дреха; багреница, облѣша і къ прдпрж-дж 3 Мк 15.17; егдд поржгдшд са СМ0Ѵ)\ съвлѣкоша съ него прѣпрждж СК Мт 15.20. Изч. 3, СК. Гр. лорфцра. Нвб. 0. прдпрждъ, -д и прѣпрждъ, -д м. Пур-пурно оцветена скъпа горна дреха; багреница, овлѣша н въ прд-прждъ М Мк 15.17 СК] с-гдд порж- ГДША СА СМОѴр. СЪКЛѢША СЪ Н6Г0 ПрД- прждъ М Мк 15.20 3. М, 3, СК. Гр. яорф-бра. Срв. гфдпржАД и прѣ-прждь. Нвб. 0. прдпрждьнъ, -ъін и прѣпрждьнъ, -Ъ!Н прил. Пурпурен, ярко червен, въ рн^ж прдпрждънж облѣша н М Йо 19.2 3, А, СК, і^нде же нс вонъ носа тръновъ вѣнецъ. і прдпрждьнжіж рн^ж М Йо 19.5 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. лорфороцд. Вар. прдпрж-дънъ, прѣпрждхнъ. Нвб. 0. прдроднтельнъ, -ъін прил. Унаследен, свързан с предците, свѣтъдомъ оуво словесемъ. прѣроднтельнъінмн ндѵьнж глдсъі С 104.І5. Изч. С. Гр. яроуоѵікб^. Вар. прѣроАнтельнъ. Нвб. Срв. прародителски ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. прд^нѣнъ, -ъін прил. Гнил, лош, негоден. нлн творнтъ дрѣво доврос- дго-дж емоѵр доврж. нлн творнтъ дрѣво прд^нѣно н дгонж (!) емоч)1 н^гннлж СК Мт 12.33. Изч. СК. Гр. сапрбд. Нвб. Срв. прахън ж. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прд^ъ, -д м. Прах, много дребни частици от пръст или друго вещество. отътрдсѣте прд^ъ отъ ногъ вдшн^ъММт 10.14 3. Срв. Мк 6.11 М, 3; Лк 9.5 М, 3, А, СК] нстънж ьх ѣко прд^ъ прѣдъ ліцемъ вѣтрд СП 17.43. Срв. СП 34.5; одъжді нд ньх ѣісо прд^ъ плъті СП 77.27; то\р двне СЪТрЪША СА. Н БЪІША ДКЪІ ПрД^Ъ С 180.17; дггелъ же отътрдсъ прд^ъ ідко отъ ногъ н^ъ. 0СЛѢПН а н не ВѢДѢД^Ж кдмо нджтъ С 3.9; отрАсе кмоѵр глдвж н рн^ъі. н вьсд нспльненділ отъ прд^д С 555.23. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. коѵіортб^, х0™;, уѵоос, стяоббс;. Нвб. прах ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Прахово МИ БМС; Прашивец МИ ЙЗ,МИП; Прахали МИ СНМБ; Прахов ФИ СтИл.РЛФИ. прдірдтн, прдфднк, прдфдкшн несв. 1. Прощавам; давам прошка, опрощение, овлѣцѣте са ѣко н^врд-нн воѵр... н прдфдж Е 22а 18; ѣко тъі есн прдфділн отъ грѣ^ъ въ ндшъ. I тевѣ слвж въсъілдемъ оц, СЕ 80а 22; теве прдштдіж ідкоже н снвк. жнть-нъін^ъ съгръшеннн С 393.29; къ ВЛДДЪІЦѢ боговн прнуодншн молнт-вьннкомъ. прдштдіжштд {погр. вт. прдштдіжштоѵр, Север., с. 358, бел. под линия) теве грѣ^омъ С 358.29; сфсъ грѣ^ъ прдштдА С 394.6. 2. Допускам, разрешавам, нн оврѣмыдъх н^ъ прдштдА прѣвъівдтн. нн ве^ъ нскоѵршеннід С 280.1. 3. Освобождавам, избавям, бѣсъ прдштдіемн н^мждрѣвддуж С 398.30. Изч. Е, СЕ, С. Гр. сгиухшреш, ёЛеиОербш, х°Ф1"' ^ораі. Вар. прлштлтн. Нвб. Срв. прощая остар. ВА. прдфьннкъ, -л т. Стрелец с прашка, пращник, прашкар. бѣстъ прдшть-ннкъ влъкд С 509.28-29. Изч. С. Гр. офЕѵбоѵдттіі;. Вар. прдштьннкъ. Нвб. пращник остар. ВА, РРОДЦ. Срв. прашка ж., прашкар т. рядко РРОДЦ; Прашков ФИ СтИл,РЛФИ. прс-^тс-ръ 353 преторъ пре^вѵртеръ, -л и про^вчртеръ, -л т. Свещеник, презвитер, ст&н мкъ лнлнніа про^вѵтерл А 141а 28; съворъ-нъіа црьквс пре^вчртс-ръ ксмъ С 139.23; вѣ нѣкто прс^вѵртеръ. отъ ЛЛС-ЗЛНДрЪСКЪІА СВАТЪІА БЖНА ЦрЬКВС С 186.17; оврѣтошА ^лтвореыл пре^вчр-терл съворънъіА цръкъвс- С 133.25; мжѵеннк- стллго пнон'нл. пре^вчртерл ^мѵррньскл грлдл С 124.7-8; снснннн жс- епнскопъ кочрп'но н съ пре^вчртеромъ лртемомъ. въшсдъ въ цръквнштс-лртсмндово С 220.24; (гн по)мнло\|“н. рлвл свос-го нол(нл) пре^внтерл. н рлвл своего -е-омж. съ^ъдлвъшлѣ. эдлмъ Т. С, Т. От гр. 7феаритеро<;. Превежда и гр. пагпр. Вар. пре-^кнтерг, преевчрерт,. Нвб. презвитер ОА, ВА, БТР, АР. пре^вчртерьскъ, -ъін прил. Свещенически, презвитерски. ллеалндръ гллголл. крьстнілнъ кемъ н елнъ мон пре^вѵртерьскъін С 155.9. Изч. О. Нвб. презвитерски ОА, ВА, АР. пре^вчртерьство, -л ср. Презвитерство, служба на свещеник, свещеничество. трн лътл сътворнвъ въ пре^-ВѵрТСрЪСТВѢ ОѴрѴА Б0ЖН1Ж СНЛЖ С 227.16. Изч. С. Гр. 7ірЕорихерос, пахцр. Вар. прс-^вѵргеръство. Нвб. Срв. презвитер ли, презвитерски прил. преметлтн са вж. прнмѣтлтн са. пренестъ, -л т. МИ. Пренесте - град в областта Лациум в Италия близо до Рим. стрстъ стго мнкл лвтономл. епскоѵрпл в(ъі)въшл въ пронетѣ. {погр. вт. пренестѣ, вж. Мирчев, Кодов, с. 248) нтллна Е 29б 10. Изч. Е. Гр. Праіѵесгго? от лат. РгаепезЬе. препоентъ, -ь.м. Началник, висок чин във византийската йерархия - доверено лице на императора, изпълняващо функцията на цере-мониалмайстор, надзорник на евнусите или на дворцовите слуги и др. препоентъ же н проѵнн С 192.15; въскоѵн вь, нж н съ препоентомъ С 196. 18; прнА сждъ подовьнъ тевѣ коѵрпьно съ препоентомъ С 198.20. Изч. С. IУ>. лраітгосл/гсх; от лат. ргаерозііиз. Нвб. 0. пресннкнъ, -а т. ЛИ. Пресиян - най-големият син на цар Иван-Влади-слав; след падането на България под византийско владичество получил титлата магистър, а по-късно стратег на темата Букела-рион. сьде л(с-)жн(тр къназ$ь пресі-лнъ. в(ъ) лѣто зфе. в(ъ) лѣто зфй-о-Пр. Изч. Пр. Вар. пресіміъ. Нвб. Пресиян т. ЛИ СтИл,РЛФИ [срв. Перспаѵоі; ВБ,ПБН, 135]. преторнн, -ІА м. Претория, дворец на наместниците в римските провинции. вьннде пнллтъ въ преторнн С 435.1; сьнндоша са вьсн въ преторнн пнллтовъ С 438.26. Изч. С. От гр. лраітшршѵ. Нвб. Вж. при преторъ. преторъ, -л, пръторъ, -л и прнторъ, -л т. Претория, дворец на наместниците в римските провинции, воннн же вѣса нсл вънжтрь нл дворъ. еже естъ прѣторъ М Мк 15.16 3, А, СК, въса же Тел отъ клілфъі. въ преторъ 3 Йо 18.28 А, СК, вьннде въ преторъ М Йо 19.9 3, А, СК. Срв. Йо 18.33 М, 3, А, СК, онн же поімъше і всдоша вь преторъ СК Йо 19.16. Срв. Йо 19.17 В; онл же лбнк прншьдъшл къ прето-рочр кже кстъ ежднште... ^лбъістл же о ьГемьже бѣлстл посъллнл С 211.30; прннесъше же одръ въ^ложнвъше н нл іГь прннесошА въ преторъ С 221.30; повс-лѣ ... свѣтнтн по вьсемоѵр преторочр С 222.3; въстлвъ отъ ежднштл нде въ преторъ С 234.4; н веденъ бъістъ съва^лнъ ржклмл. въ преторъ пнллтовъ С 431.18. Изч. М, 3, А, СК, Б, С. От гр. лраѵгюршѵ. Вар. преторь, Нвб. претор остар. ВА, АР. прн____________________________________________§54__________________________________________прн прн предл. С тест. 1. За обстоятелствени отношения, а) За означаване, че нещо се намира или извършва в близост до нещо: при, до, край. юже во секъірА прн коронни дрѣВА лежнтъ М Лк 3.9 3, А, СК. Срв. Мт 3.10 А; вчз жо то^ стадо свнно пасомо волно прн горѣММк 6.11 3; слѣпъ сѣдѣашо прн пжтн ^лжбаіл М Мк 10.46 3. Срв. Лк 18.35 М, 3, А; вндѣвъ дъва корАвнцА стоьмнта прн е^орѣ М Лк 6.2 3, А; стоѣ^ж жо прн крстѣ нсвѣ матн ого н сострА МАтеро его. МАрнѣ іслсопов&.. і мАрнѣ магдалннн М Йо 19.26 3, А, СК, Б; н вждетъ аісъі дрѣво сАЖденок прн нс^однштнн^ъ водъ С 362.25. 5) За означаване на място, където се намира нещо: в. ыо сътлжнте ^лата нн съреврА. ын мѣдн прн ПОѢСѢ^Ъ вашн^ъ М Мт 10.9 3. Срв. Мк 6.8 М, 3. в) За означаване на приблизителност във времето: около, при. прн девдтѣн жо ГОДННѢ вь^ьпн нс гласомь велнемь М Мт 27.46 3, А, СК; прн ѵетврътѣн стрАжн ноштънѣн. прндо къ ннмъ М Мк 6.48 3. 2. За обектни отношения, а) За означаване на лицето, към което е насочено действието: при. і реѵе оѵрѵенн-комъ свонмъ. да естъ прн немъ ладн-НЦА НАрОДА рАдн М Мк 3.9 3; КАКО въннде ВЪ ДОАМЪ БЖНН. прн АВНАТАрН Ар^нерон М Мк 2.26 3, А, СК. 6) За означаване на лица, в присъствието на които става нещо: между, сред; пред. по вьса дьын сѣдѣа^ъ прн васъ въ цріёве н ыо ідсте мене М Мт 26.55 А, СК; се десннцеіж емочр даошн цѣломждрне. дѣвъства твоего. ыепороѵьыААГо жнтнѣ. прн стъі^ъ его н^върАнъі^ аклѣ^ъ СЕ 87Ъ 10; ТАКожде н аіъ. тл прнноѵрждж. прн ЫАродѣ вьсемъ сем'. нсповѣдатн іако кстъ вогъ на невесн С 149.15; нже отъвръжетъ са мене прн ѵловѣцѣ^ъ. то н а^ъ отъвръгж са кго. прн отъцн мокмъ невесьстѣѣмь. н прн сватъін^ъ Агг^елѣ^ъ С 259.15, 16, 17; н ставъ прн в'сѣ^ъ ... помолн са С 44.12. в) За означаване на лице, с живота и дейността на което се определя времето на действието: при, по времето на, през времето на. прн Ар^НОрОН АННѢ Н КАНѣфѣ. БЪІСТЪ глъ вжін къ ноАноѵр М Лк 3.2 3, А, СК, В; стрстъ СТГО ХіНКА АВТОНОМА, СПСКОѴрПА. в(ъі)въша въ пронетѣ. нтаана. прн дУѵѵклнтнанѣ црн Е 29б 11; паматъ СТЪІ^Ъ МЖѴвННКЪ КАЛНСТрАТА н дро\ржннъі его прн днѵѵклнтнѣнѣ црн Е 376 13; тъі есн въ нашъ. іже... прн нлнн і^вавн ілѣ СЕ 5Ь 11; мж-ѵенъ же въістъ стъін пнѵѵннн мѣсаца мііртА вУ ... прн нанѣ црн С 142.15; сьде лежнтъ мостнѵь ѵрьгоѵрвъіліА въівъін прн сѵрмеонѣ црн н прн петрѣ црн МН. II За означаване на действие, по време на което се извършва нещо. БЛАГОСЛОВИ СА МАНАСТЪірЬ. Н ОѴрМНОЖНША СА ДроѵрЖННА ПрН СТрОН- тельствѣ кго С 285.26. г) За означаване обекта на действието с глаголи като пеірн са, слоѵртн: относно. прн одежди ѵто са пеѵете СК Мт 6.28; трѵѵфнмъ н е^клрЦнѵонъ. словж-штАіА прн л"оѵртостн н прн дръ^остн С 212.13, 14. прн кеѵерѣ. Гр. кро<; Ёслераѵ. Привечер. облази съ нама ѣко прн веѵерѣ естъ. I прѣклоннлъ са естъ юже день М Лк 24.29. прн нномь. Гр. аХка. Инак, иначе, нже прн нномь очрво въ^дръжА вѣАше. къ цръкъвн же вьсѣѵьстѣн не прновь-штААше са С 298.1. прн мо(Ян. Гр. пара-дакаааіо^. Край морето; приморски, крайбрежен. Н^НДН Н^ ГрАДА ТОГО Н НДН ВЪ АСН1Ж. НА мѣсто рекомок вѵрлн. кжс кстъ прн морн С 235.29. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Н, Е, СП, СЕ, С, МН. 7)з. пар&, пр6$, ЕІ?, Ётгі, еѵ, перУ, 5кх. Нвб. при ОА, ВА, АК, Вот, НТ, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прНБНТН Збб прнвъівлтн прнвнтн, прнвьнк, прнвьюшн св. Прич. мин. страд. като прил. прнвьюнъ. Гр. 6е{<;. Прикован, внждъ мон прн-гвождонѣн н прнвыенѣ нл дрѣвѣ НО^Ѣ С 469.16. Изч. С. Нвб. прибип 'забия, забода’ диал. РРОДД, прнвллжн»лтн, прнвллжимж, прнвлл-жнглмшн несв. Прич сег. деят. като прил, прнвллжнмАН, Подбуждащ, подстрекаващ, въоржжлнк са (.,)мь НЛ ... П(^(.л)лЖНѢ(ЖІДАІА МА н(о) (вн)дн-мънм. врлгън Р VII 3.7-8. Изч. Р. Вар. прнвллжнѣтн. Нвб. Срв. блазня остар. ВА, Дюв, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПрНБЛНЖАТН СА, ПрНВЛНЖМЖ СА, ПрНВЛНЖЛ- мшн са несв. 1. Приближавам се към някого или нещо, отивам близо, сътворите севѣ въллгллнштд не ветъшл-ккштл ... нл невс^ъ. ндеже тлтъ не прнвлнжллтъ са М Лк 12.33 3, А, СК\ бѣл^ж же къ немо^р прнвлнжл-ккште са вьсн мъітлре М Лк 15.1 3; вже... отвръ^ліАн прѣѵнстжіж жтровж ... в'семоѵр ПрНБЛНЖЛНКфЮМОѴр СА любовник СЕ 92Ь 5-6; н прнвлнжлккшточр СА юмоѵр къ цръкъвн ... ВЪСТрАСе СА С 221.24-25; нъ въ дша въдвлрлютъ СА. ЛЮБЬВНИК ПрНБЛНЖЛИКШТНН^Ъ СА юмъ С 646.9. // Образно. лнкъ стъі^ъ прнвлнжлетъ са нлсъ СЕ 1Ъ 15—16; мъі къ кднномоѵр вогочр прнвлнжлюмъ са С 76.7. 2. Прич. сег. деят. като същ. прнвлнжлющюн СА м. мн. Гр. ОІ ёуу[^оѵте<;, оі яроаеууі^оѵте^. Приближаващите се; тези, които се насочват, стремят към нещо или някого, н^блвітъ міромъ дшж моик. ІѴТЪ ПрІБЛІЖЛИКЦЛН^Ъ СІА МНѢ СП 64. 19; прнБднжликштнн^ъ са к (Ген. рл-стрь^овлютъ С 350.27-28. 3. За време, събитие, явление - наближавам. прнвлнжллше же са прл^дьннкъ опрѣснокъ М Лк 22.1 3; оѵрже велнкочр дьнн прнвлнжликшто\р СА. вь^ндѣвѣ о\рже въ млнлстъірь С 290.3. 4. Прен. Приличам, подобен съм, наподобявам. (рл^)дѣл^іжштсмъ оумъ свон к(ъ) ко(нм)ъ ССТЪ ЛѢП0 прнвлнжлтн СА ЗЛ 116 4. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, ЗЛ. Гр. іууЦш, лХцоні^о}, яроооітйораі, лХраІоѵ ілйрхю, катйуорш, яроайрхороа. Вар. пршліжлтн сід, Нвб, приближавам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюп, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР. прнвднжнтн са, прнвлнжж са, прнвлнжн-шн са сѳ. 1. Приближа се; дойда, отида близо до някого или до нещо. ѢК0 ЖО прнвлнжн СА КЪ ВрЛТОМЪ грлдл, I се н^иошлл^ж о^мсрошъ снъ М Лк 7.12 3, А; ѣко грддъі прнвлнжн са къ домоѵр М Лк 16.26 3, А, СК', егдл прівліжідтъ сіа нл мм. ^ъловочрнкштен ... ті н^немогж I плдж СП 26.2; н прі- БЛІЖН11НА СІА ДО ВрЛТЪ СЪМрЪТЬНЪН^Ъ СП 106.18; та молнмъ п. рлѵн нъінѣ прнвлнжнтн са. рлвѣ твоемь семь СЕ 35а 8-9; ие длждн ... прнвлнжнтн са дшн его СЕ 42Ь 4-6; прнвлнжнте са къ мнѣ н оѵрслъішнте С 34.17-18; прн-влнжнвъше жс са къ домои стллго оѵрдлрншА вь двърн С 38.7. // Образно. ДЛ ПріБЛІЖНТЪ СІА МОЛНТВЛ М0Ѣ пръдъ тіА п СП 118.169. 2. За определено събитие, явление, време - предстоя да настъпя; наближа, прнвлнжн са цсрствне нвское М Мт 10.7 3, А, СК. Срв. Мт 3.2 А, СК\ Мт 4.17 3, А, СК, В\ Лк 10.11 М, 3; Лк 10.9 М, 3; С 357.26; егдл же прнвлнжн СА ВрѢМА ПЛОДОМЪ. ПОСЪЛЛ рДБЪІ своіа М Мт 21.34; егдл прнвлнжншА са дьнье оѵнштеньѣ ею ... вь^ыѣса і въ ілмъ 3 Лк 2.22; прнвлнжн са н^влв-лснне влше М Лк 21.28 3; ноціъ оѵрспѣ. л дънъ прнвлнжн са Е 5а 16. М, 3, А, СК, В, 0, Е, СП, СЕ, С.Гр. іууі^, лрооеууі^со, лХт]спа$(о, яростЕбрЕвсо, яХраіоѵ ерхораі. Вар. пршліжнтн сіл, Нвб. приближа [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнвъіклтн, прнвъівли», ПрНБЪІВДЮШН несв. 1. Нараствам, усилвам се. л не вьнѣ тоа жде ѵьстн съіновн слово ПрНБ7>ІТН 356 ПрНБѢГНЖТН прнѵАШтлкмо іестъ. ые во нн нлѵьномо ын прнвъівлвкште. нлн оч^одѣввште С 327.20. 2. Прич. сег. деят. като прил. прнвъівдгдн. Гр. яростуіѵб|іе-ѵо<;. Усилващ се, нарастващ, тлко Бб^ МНЛОСТН ЛѢВЖББ рЖК7Б КЪ ОГЫЮ прндѣд трьпѣлше ... ГЛКОЖС кмоѵр отъ ОГЫѢ ПрНБЪІВЛВКШТЖІгБ БОЛѢЗЧІЫгБ несьтрьпнмжіяч ^ълоѵроумоѵр помъіслочр N6 ИЛНТН ИА СрЬАЬЦС- С 516.30. Изч. С. Гр. просгуіуѵоцаі. Нвб. Срв. прибиток м. остар. ЕтМл, БТР. прнвъітн, прнвждж, прнвждешн св. 1. Приближа се, появя се до някого [образно]. ДА N6 ПріБТБДетЪ Т6БѢ прѣстодъ ве^дконеніѣ СП 93.20. 2. Появя се, изляза наяве, отажь- ѴАВЪ ^ѢДО. N6 М0ЖЛЛШ€ ОчрЖе НЛПрЪЖДЪ ПОСПѢШНТН. А^Н ЛЮТѢНШН КМО^ прн-БЪІВШН Н ТАЖ'ШН С 561.6. 3. Появя се, случа се, стана, къ ннѣм' же ВСѢМЪ н дро\ргоіе ПрѢСЛАВ'НО ѵоѵрдо. прнвъі вѣрьыъінмъ ^совомъ очргодь-ынкомъ С 565.13. 4. Прич. мин. деят. като прил. прнвъівъін. Гр. яроауеѵбреѵод. Който се е появил впоследствие, ілкоже породн са отт. жеыъі. да прнвъівъшнн грѣ^ъ ѵдовѣ-комъ отъмънетъ С 484.5. Изч. СП, С. Гр. сшртсрбаеірі. Вар. првъітн. Нвб. Срв. бъда, пребъда. прнвъітъкъ, -а лг. Полза, изгода, відѣ ЛІ колнкъ прівъітъкъ. ѢВІ СТрЛЖДЖ-штімъ ^ьлѣ К 3Ъ 14; ѵ'то тн прнвъі-тъкл въістъ С 66.18. Изч. К, С. Гр. кер5о<;. Вар. прівъітъкъ. Нвб. Срв. прибиток, прибитка ж. остар. ЕтМл, БТР. ПрНБЬрАТН, ПрНБС-рЖ, ПрНБСрСШН Сб. ПрИ-ема, прибера при себе си. въівъ ОЧрВО ВЪ ВСЛНЩВН ЛАВрѢ. ОБрѢТС- 0БЛЛЖ6-ННКА СЛВ7Б ДрОЧ^ЖННЪІ ПрНБрАВЪША рЫ ѵрънорн^ьць С 283.8. Изч. С. Гр. яростоіеорса. Вар. прикрити. Неб. прибера ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнвѣГАньк, -іа ср. Убежище, прибе-жище, подслон, нде въ мадъін СЪІЫЪ. НЖС ВѢ ТЪГДА ВЪ МАНАСТЪірН. НА ПрНБѢГАЫЬК СЪ^ЪДЛЫЪ ПрН^ОДАШТНН врАтнн С 553.28. Изч. с. Неб. Срв. прибягам се. ПрНВѢГАТН, прнвѣгднк, ПрНВѢГАКШН несв. 1. Прен. Прибягвам към някого, търся помощ от някого, ѵкдюѵе къ тевѣ прнвѣглемъ СЕ 15а 7; нже скрьвнтъ къ ѵетъіремъ дсса-темъ да прнвѣГАіетъ С 95.19; нн къ П0КААНН1А пропов^дь^нкоѵр 'іѴОАННОу прнвѣгАЯвште ожнвжтъ С 401.16; къ БОГОЧр ПрНБѢГАВВШТе ГЛАГОЛЖТЪ ДН1А- воловн С 479.23-24; къ тевѣ прнвѣ-ГЛЯБ. А ТЪ грѣшнън I (неклмѵнмън) рАвъ твон Га 11-12. // Служа си с нещо, прибягвам до помощта на нещо. прннмн владъіко н НЪШѢ СЪВОННЪІ МОА ... ПрНБѢГАББШТАА КЪ твоен благъінн С 110.2; днглволъ. н^гввнвъ прьвок дрѣво ... к томочр ПАКЪІ ПрНБѢГАКТЪ. Н СЬВѢШТА СА С ^МН ЫА дрѣвѣ рАСПАТН Тел С 402.7. 2. Прич. сег. деят. като същ. прнвѣгдккірен лг. лгн. Гр. оі лроа-фебуоѵтед. а) Тези, които търсят помощ и спасение, тъі во есн помоірь ... в'сѣмъ прнвѣглиирннмъ къ тевѣ СЕ 79Ь 17-18; готовъ прнгсмдА отъ онмъ ПрНВѢГАВВШТНН^Ъ къ ьГемо\р С 92.19; скорж помошть прнвѣ-гаввштнныъ подававвштн С 92.21-22. 6) Тези, които спазват нещо. ПрНБѢГАІтБШТАА Ж6 КЪ О^СТАВОМЪ. ТОА съ ыоѵрждевв отъвръ^АА С 281.27. СЕ, С, Г. Гр. лроафЕиую, катафебусо, ретофбЛЛсо, лроатплтт. Неб. Срв. прибягам, прибягвам ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР; прибягнувам диал. ДА. ПрНБѢГНЖТН, ПрНВѢГНЯч, прнвѣгнешн св. 1. Прибягна, притичам, изтичам, кдныъ же отъ ѵнслл м отъпадъ прнвѣжс къ влеТН С 76.23; клко нже прнвѣжлтн 357 П(ЖВ€СТН ПрНБѢГЪ КЪ БАНН ... ОТЪ ТОПЛОТЪІ рлстлл са. л снн ... доселѣ жнвн сжтъ С 78.5. 2. Прич. сег. деят. като същ. прнвѣгъін м. вд. Гр. о тсроасрЕігуюѵ. Този, който е прибягнал, изтичал някъде, до нещо, за да се спаси. рА^ОѴрМѢВ' (АКО ПрНБѢГЪІН ВЪ БАІІЖ. НС-прнѵ'тснъ БЪІСТЪ к ьПнмъ ... въскоѵн вь е^с-ро вьпна С 78.15. 3. Прен. Прибягна, обърна се за помощ към НЯКОГО, прн^ьрн НА рАБА ТВ06Г0 С6Г0. прнвѣгъшддго къ нменн твоемоѵр СЕ 41с 18-19; къ тевѣ прнвѣгъ пдстъірю довроѵрмочр. вь^нфн мене СЕ 85а 6; тлково же н онъ сътворнлъ ... по^нд нстннж. прнвѣжо КЪ ВЛАДЪІЦЪ. прнѵтс-са съ мжѵеннкъі С 94.2; къ спсьноѵр-оѵрмоѵр крьштеБью прнвѣже С 560.15; N6 БО Н'НН БЛЖДННЦА СЪ СЛЪ^АМН К Т6БѢ ПрНБѢГЪША К Т6БѢ НС ОТЪБѢЖС С 507.13; (прн)вѣгнн съ вѣроіж н любо-ВЫЖ Н НДД€ЖД6(Ж Н І^ВѢСТН мънслн срцл своего къ немочр Га 2. Изч. СЕ, С, Г. Гр. лросире-бусо, кахасре-йуш, яроа-ф/орш. Нвб. прибята, прибегна ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрНВѢЖАТН, ПрНБѢЖЖ, ПрНБѢЖНШН Св. Прибягна, изтичам до някъде, дл лште к'то ^оштетъ прнстжпнтн н І^БѢГНЖТН. ПрНБѢЖНТЪ КЪ БА^ С 76.19. Изч. С. Гр. лроафшуш. Нвб. Вж. при прнвѣгнжтн. прнвѣжнціе, -а ср. 1. Прибежище, убежище, ПОДСЛОН. КАМСНЪ ПріБѢЖІфб ^дідцемъ СП 103.18; бжді мі въ ба ^дштітітелъ. н въ домъ прівѣжіфю съпасті мьд СП 30.3; дрочргъін въ ЖТрЬНЛ^Ъ ПрНВѢЖНШТН^Ъ НШТА^ААШб С 466.16. 2. Прен. Закрила, помощ, утешение, прнвѣжнфе н снла НАМЪ БЪІСТЪ КрѢПКАѢ ПОМОфЪННЦб мнроѵр Е 21 а 13; дръжАВА н прівѣ-жнціб дшдмъ ндшТмъ Е 28б 9-10; V въістъ гъ прівѣжнфе очрвогочрмочр СП 9.10; въ нлмъ прівѣжіфе і сілл СП 45.2; оѵртвръждс-ніе мое Т прівѣжіште мое- €С1 тъі СП 70.3. Срв. СП 17.2; СП 31.7; СП 30.4; С 234.25-26; 2;астжпьнікъ моі есі тъі. I прівѣжіште мое- СП 90.2. Срв. С 70.22. Е, СП, С. Гр. ксотероут;. Вар. прікѣжіфо, прн- ЕѢЖНШТС-, ПріБѢЖНфС-, ПрІБѢЖНфС-, ПріЕѢЖІШТО. Нвб. прибежище ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрНВАЖДАТН, ПрНВАЖДЛКК, ПрНВАЖДАК- шн несв. Привеждам, изтъквам. ПОКА^АННК- оѵрдьное НА МНОГО ПрНЕАЖ-ДЛОМО ПОТрѢБЬЫѢ НАМЪ оѵрілшнілтн прѣдълежАштее ЗЛ 16 5-6. Изч. ЗЛ. Гр. ауш. Нвб. Срв. приваждам 'довеждам’ диал. ДА; привождам, приводям остар. и диал. НГер; привеждам ОА, ЕтМл, БТР, АР. ПрНВАЛНТН, ПрНВАЛКТ», ПрНВАЛНШН Св. Претърколя, преместя чрез обръщане. I прнвАлн клмень на двьрн гровоѵр М Мк 15.46 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. лросиаЛісо. Нвб. приваля, привалявам диал. Дюв, ДА. прнвеслАТН, прнвеслАКК, прнвеслАіешн св. Доведа, докарам [с весла, с ладия]. дьнесь кръмннкъ ѵловѣѵьскъ. доврАіА оѵрселенъіА прнвеслА С 429.13. Изч. С. Гр. катери 7іт|оаЯіа. Нвб. Срв. весло ср. прнвестн1, прнведж, прнведешн се. 1. Доведа, докарам, тъгда прнвѣсА къ немоѵр дѣтн да ржцѣ въ^ложнтъ на на М Мт 19.13 З1; очрѵнтелю прн- ВѢСЪ СНЪ МОН КЪ Т6БѢ. ІМЖШТЪ Д^Ъ Нѣмъ ММк 9.17 3, А, СК; і прнве-дъше телецъ оѵрпнтѣнъі ^лколнте. н ѣдъше дд веселнмъ са М Лк 15.23 3, А, СК; прнвѣсА же къннжьынцн н фд-рнсен. женж вь прѣлюводѣдннн ьдтж МЙо8.33; стрстъ стаго лпетлл (ана)нТа ... съ ... прнведенъ бъівъ къ лікннню КНА^ОѴр. ПО МНОГА^ МЖКА^. КАМбННбМЪ поБнен. въістъ Е 38б 7; гГ іс^е ... прн^ьрн НА НЪ1. Н НЛ рАБА твоего сего. прнведенАдго къ тевѣ СЕ 28а 16-17; прнвестн 358 прнвестн прнведжтг нго^менл, н поігмлІжфГл влі. СЕ 82а 3; ег'дАже прнведжтг пострн-ггшААго са на трАпе^ж. поіжтг пѣнне се СЕ 99Ъ 23; повелѣ лчррнлніАнг прнвестн стжіж но^лнілнннк С 4.27; пове-лѣ прнвестн (А на сжднште С 182.24; н прн^гвлвг вьса ѵлродѣд ^вѣрннгіА. повелѣ прнвестн клнко нмжтг ^върнн С 183.20; шгдгше прнведошА попгі ДА ТВОрАТг МОЛНТВгі на мѣстѣ С 219. 5; поѵто приведе вг грлдг снн. прлвь-днвааго сего мжжа С 229.25; прнведн кто слгішл кто лн тоу стоіл. прнведн нстннгнгі послоѵр^гі С 241.22-23; коньѵнѣк же н иа кргстг прнведошл н С 481.1. 2. Отведа, откарам, въса-ждг же н ыа свон скотг приведе н вг гостнннцж М Лк 10.34 3, СК; прн-вѣса н на мѣсто голгготА М Мк 15.22 3, А, СК; сгвргшн ма о твоіемг нменн. н прнведн ма кг твокмоѵр отьцочр С 103.22; прнджтг свон нмг. н нмше прнведжтг вг домгі свод С 267.15; тлкожде н вг оѵрсгпгшнТ^г. Усомг прн-ведетг сг совоіж С 488.16; повелѣ отгць ТѵѵАнг мѵосео^ нтн нѣ на кок мъсто. н копАвшоѵр ровг сгврАтнтн водж. н прнвестн на напаіаннк ^елню С 275.13. 3. Прен. Стана причина да се стигне до някакъв резултат, доведа, н лкгі югг вь^вѣіАвгшн бла-годѣть эднстосовж на прьвок кстьство приведе нетьлѣньіА С 349.12; отг не сжштааго вь сжштек прнведг С 479. 29; іако сгподовнлг ксн прнвестн нлсг на вѣрж сватжіж своіж С 260.18; она же свонмг стоѵрдомг трьпАШтн. н ^ота-штн кго очрловнтн. Н НА ПО^ОТѢНЬК ^гло стааго прнвестн. гла кмоѵр С 516. 18—19; на Агг^ельскок се жнтнк многгі приведе С 206.28. 4. Прен. Повикам, поканя, повелѣ сліЛллро^ свокмоѵр вг кдннг дьнь. кднонк прнвестн вѴ мало-моштн. на трепе^ж своіж да овѣдоѵр-іжтг сь ►Днмг С 121.9; прнведенг же вгктг лкдьмн на епнскоѵрпьство С 202.16. 5. Прен. Приведа, изтъкна, процитирам. пАкгі о прѣдлннн прн-ведѣмг слово, внднмг како прѣдАнг вгктг нАшг влАдгпсА С 407.23; на БЛАГОѴЬСТНВА рА^БОНННКА ПрНВОДѢМг слово С 426.18; влАговъштенн-»А-же снца несгі приведе глагол"а С 445.13. 6. Прен. Пожертвам, принеса в жертва, прн^ьрн гГ нс^е ... на дгнець сь. I стн н. ѣкоже стнтн н^волн лгнець. ѵже приведе Авелг во вЧѣсгжАГАемАА СЕ 16Ь 6; ^е ... прнведъі севѣ. стн тѣло непороѵьно. ^а в'са ѵкгі ... послоѵршАН нАсг СЕ 63Ъ 1; прнведе са САМг (АКО НѢКАКА ѴНСТА САМОН^ВОЛЬНА жргтвА кг велнкоѵроѵрмоу ѵнстнтелк С 273.1; кньць прнведенг на длрг ввн С 565.14. 7. Прен. Посветя се, отдам се. на толнко же прѣжденАре-ѵенАА женА. отг покаіаныа кг ^соѵр са прнведе. ілкоже ѵьстьнѣ Кквнвгшн са ен. н длрА на вѣсгі сгподовнтн са С 518.2. прнвестн на дѣло. Изпълня, осъществя. текошА кг прѣподовьноѵроѵрмоѵр вг паматн. ПАтрнкню еппочр ... н про-шеньк на дѣло прнвестн С 561.13. прнвестн на рл^оумг. Гр. ярошхуш тг[ ёкѵуѵсЬоеѵ. Просветя, науча, да прінметг ма стгін Ар^АГ^елг мн^а-нлг. нже прнведе ма на рА^оѵрмг твон С 31.23. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, 0, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. схусо, ферсо, яроааую, яроофЕрю, ЕІсаусо, ЕІафЕрш, Ётіусо, Ерхораі, яараусо, аѵакаіѵі^ш, еісгсх-ѵаусо, аяауш, ёяаѵЕрхороп, коЛгш, арусо тсш кеі-йёіѵ, яарштгірі, ХЕфаушувсо, каталлаа-ско, апофЕрсо, '{отгціі, сгоѵаяерхоцаі. Вар. прівостн. Нвб. приведа, привеждам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнвестн11, прнве^ж, прнве^ешн се. Докарам нещо на определено място, повелѣстд же мжѵнтелѣ прнвестн во^гі С 80.12; посглА же кргкгігж да вьложнвгше вь ^ ѵьстьнок тѣло прѣ-подовгнА'го. прнведжтг вь велнкжяв цргкгве С 208.15. Изч. С. Гр. фЕрСО, ЕІСТКОЦ^Ш. Нвб. привеза диал. ВА, НГер, РРОДД, ДА. прнвестн 359 ПрНВОАНТН прнвестн111 [погр. С 283.3] вж. прнтн. прнвнА^ньм, -ІЛ ср. Привидение, призрак, видение, ѵотндн ... отъніжде лфе ндешн. ілн елмъ есн вель^ѣолъ ... нлн прнвндѣннемь са лвлѣіа. ѣко се мжжескъ полъ ілн женескъ СЕ 54а 5-6; м( )мъ вънвлкк (,...прн)вндѣ- нь(е)мъ Р IV 1.34-35. Изч. СЕ, Р. Гр. фаѵтаоца. Вар. прнвндѣннс, прнвнд-то, Нвб. привидение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнвнтлтн, прнвнтлст», прнвнтлкшн Св. За птица - свия гнездо, нл тъі ПЬТІЦІА НБНЪІКА ПріВІТЛІЖТЪ. ОТЪ срѣдъі КЛМЬИЬѢ ДЛДІАТЪ ГЛЛСЪ СП 103.12. Изч. СП. Гр. катаокпѵбсо, Вар. прівітлтн, Нвб. Срв. привитавам остар. ВА. прнвллѵнтн, прнвллѵж, прнвллѵншн несв. 1. Привличам, притеглям някого или нещо към себе си. рокл твоего Б01А сд къ севъ прнвллѵнтъ влънъі свом. СЕ 1а 23. 2. Прен. Бозая, суча. лко се млтн ѵадолкбл. подлвъшн съсъ мллденьцочр. веселнтъ СА ДѢТНШТ8 ПрНВЛЛѴДШТО\р МДКЪКЖ пнштж млѣкл С 312.5. Изч. СЕ, С. Гр. ЕсреЪссо, афеХкш. Нвб. привлачам остар. и диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл. Срв. привличам. прнвлѣфн, прнвлѣкж, прнвлѣѵешн св. 1. Привлека, притегля, придърпам нещо или някого към себе си. въвръзѣте о деснжіж стрлнж корлвлѣ мрѣжж ... въвръгж же. і к томоѵр нс-можлл^ж прнвлѣштн еід. отъ множьствл ръівъ М Йо 21.6 3, А, СК; въс^ътіті ніштлего дл і прѣвлѣѵетъ (погр. вм. прнвлѣѵетъ, Север., с. 10, бел. под линия), въ сѣті своеі СП 9.30. 2. Прен. Упражня притегателна сила, привлека, ннктоже ие можетъ прнтн къ мьнѣ. лште не отцъ посъллвъін ма прнвлѣѵетъ его М Йо 6.44 3, А; лште вь;гнесенъ вждж отъ ^емл'А. вьса прнвлъкж къ севѣ М Йо 12.32 3, А, СК, Б. II Призова, вогъ ил ночрждж ие прнвлѣѵе С 413.2. 3. Привлека; въздействам върху някого, за да го спечеля; приобщя, деіёйгс ... ^отАштоѵр вьса нл свокв вѣрж прнвлѣштн С 174.13; ѵто оуво кже влждннцд прнвлѣѵе, очрѵеннкл лн не може прнвлѣштн С 408.22, 23; можллше прнвлѣштн н оутоинкл С 408.23; дл н блждннца прнвлъштн нл свок послочршлннс С 408.21. 4. Завлека, откарам, егдл во грддешн съ сжпьремь твонмь къ кьнАэоѵр, нл пжтн ДЛЖДЪ ДѢЛЛННС Н^БЪІТН отъ него. ДЛ не пр(н)влѣѵеть теве къ ежднн М Лк 12.58 3. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. еХкгйш, ёХкш, кататірш, ёлютиіоцсхі, ёяітЛйсо, каО&ксо, аоѵ&кш. Вар. прнвлѣштн. Нвб. привлека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнвлѣфн са, прнвлѣкж са, прнвлѣѵвшн са св. Прибавя се, присъединя се. КГДЛ БО ^оштж повѣстьнлл съкл^лтн дѣлесл. тоу лвнк съ вндомъ ѵоѵрдесл к ь№мь прнвлѣкжтъ са С 344.2-3. Изч. С. Гр. ётоткхоцаі, Нвб. Вж. при прнвлѣфн. прнводнтн, прнвождж, прнводншн несв. 1. Довеждам, докарвам, ^ода-штк же слънъцоѵр. въсн елнко нмѣл^ж В0ЛАША(А неджгъі рл^лнѵънъі. прн-вождлл^ж іА къ немочр М Лк 4.40 3; н ПО сем прнводд ^0ТАфЛЛг пострѣфн СЕ 866 16; съвѣдѣтелѣ въстлньк пріво-днші К 12а 23; прнвождлл^ж же н БѣсдштАА са къ ьГемо\р С 18.25; сѣдъ нл ежднштн. повелъвллше нлродъ грлдъскъінрсъ прнводнті кмл'жште С 174.28. // Довеждам си жена, женя се за друга, вьсѣісъ поѵрштліАН женж СВОІЖ н прнводА ннж. прѣлквъі ДѢЛТЪ М Лк 16.18 3. 2. Прен. Привличам към участие, млтерь твокв ... тж тн прнводнмъ въ молнтвж влко СЕ 86а 26-866 1. 3. Прен. Довеждам до някакво положение, резултат, нл прьвок кстъство водънок прнводнтъ С прнкрѣщн 360 ПрНГВЛЖАЛТН 349.8. 4. Прен. Привеждам [примери]; цитирам. ѵ'со же рддн лнцн дѣвнѵн ѵннк прнводн прнтьѵж С 370.29. М, 3, СЕ, К, С. Гр. ауш, ёяаѵауш, яроауш, лрооферю, фёрш, уарёш, аиѵауш [вар. сгоХХхшш]. Вар. пріводнтн, прнводнті, пріводнті. Нвб. привождам, приводям остар. и диал. ВА, РРОДЦ, ДА. прнврѣфн, прнврьгж, прнврьжешн се. 1. Захвърля, изхвърля някъде, прнвръженъ бъістъ въ островъ С 539.4. 2. Сложа, поставя, прнстжпншд къ НбМОѴ)" НЛрОДН Мъ(ыо)^Н. ІМЖфб ... ^ромъі ... I прнвръгж 1А къ ногдмд нсвдмд. н нсцѣлн 1д М Мт 15.30 3. 3. Прен. Предоставя, предам, къ тоБѣ прівръженъ есмъ ложе^нъ СП 21.11. Срв. СЕ 62а 19-20. прнкрѣфн севе. Гр. кроарцаасо. Хвърля се, устремя се към нещо. н плдѵжштн прнврьже севе къ двъремъ С 516.5. Изч. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. рітстш, ёгсірріятш, яроаррааю. Вар. прврѣірн. Нвб. Срв. връгам остар. и диал. Дюв, НГер; въргам остар. и диал. МлБТР, ДА. прнврѣфн сд, прнврьгж сд, прнвркжешн са св. Хвърля се, устремя се [образно]. прівръгж сд въ твръдъі кдменк. НЪ ВЪ ПѢНЪІ ВДЪНЪІ н^ъ рд^ндж СА К 12Ъ 22. Срв. С 448.18. Изч. К, С. Гр. лросгрдууврг. Вар. прівръцін сд. Нвб. Вж. при прнврѣфн. прнвъпнвдтн, прнвъпнвдвк, прнвъпнвд- кшн несв. Призовавам, зова, извиквам някого, когл прнвъпнвдютъ мѵуѵрснн глдгола С 435.22-23. Изч. С. Гр. е7пРоаораі. Нвб. Срв. въпия книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. прнвътъ, -д т. Одобрение, преклонение. В^бмочр ПрНБЛНЖДИКфЮМОЧр СА ЛЮБОВНИК, н прнвѣтомь топломь СЕ 92Ъ 6-7; вѣдъі ндшик лювовь. н прнвътѣ ндшемь прнлдгдід твокк снлж СЕ 92Ь 10. Изч. СЕ. Гр. ауа7гг|, яроОеац. Нвб. привет ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнвд^днью, -І& ср. Привързване, прикрепване към нещо, завързване. нже оурвдвъ сд отъ прнвд^дныд. н \тъ огрддъі н^лѣ^ъ С 565.18. Изч. С. Вар. прнвд^лньк. Нвб. Срв. привързване; веза св., везувам несв. диал. Дюв; привезвам несв. ВА, НТ, НГер. ПрНВА^ЛТН, ПрНВА^ДИК, ПрНВА^ДЮШН И прнвджж, прнвджешн несв. и св. 1. Привързвам, завързвам; връзвам за нещо, към нещо. ідете- же н оБрътете жрѣвецъ прнвд^дыъ прн двьре^ъ М Мк 11.4 3. Срв. Мт 21.2 М, З1, А, СК; Мк 11.2 М, 3; Лк 19.30 М, 3; повелѣ дѵ^рнлніднъ прн-нестн дрѣво ... н реѵе. прнвдждте пдѵрлд ыд гГемь С 12.29; въ^ъмъше клмъі велнн прнвд^дшд юмоѵр къ ыогдмд С 154.2-3; повелѣ ... прнвд-^дтн н по ѵетъірн колъі С 152.30; ПрНВА^ДША СТДДГ0 ДЖВЪ С0\)-СѢ ДВОрОВѢ С 18.9-10. 2. Прен. Свързвам, о прд^дьынцѣ^ъ прнвд^д ддровъ пдмдтн богъ С 417.12. 3. Прич. сег. деят. като същ. прнкА^дідн лг. ед. Гр. о беоцепсоѵ. Този, който привързва. КНДА ... ПрНВА^ДИКШТДДГО КЪ внногрддоѵр жрѣБА свою С 321.22. прнвА^лтн нд колесн. Гр. троуѵі^ш. Привързвам към колело [за измъчване]. по вожнТ ЖС- ЛЮБ'ВН К-С 6 МЪ|. н нд колесн прнвд^днн БЪІТН готови С 88.24. М, 3, А, СК, С. Гр. 5ёш, тгрообеш, сгиѵбеш, ёукатабёю. Вар. прікА^лтн, прнвлу\тн. Нвб. Срв. привезвам, привежа, привяжа остар. и диал. ВА, НТ, НГер. прнгвджддтн, прнгвджддик, прнгвдж-ддюшн несв. Приковавам [с гвоздеи], ръзпъвам. ылъѵдннемь свонмь прнгвджддс-мъ. нд рдспонѣ. *е ... побѣднлъ есн в'сд глъі. неѵьстнкъіуъ СЕ 43а 12-13; потомь прнгвлжддютъ СА ЫД Дрѣвѣ КрЬСТЬНѢѢМЬ С 11.11. ~ са страд. Изч. прНГВАЖААТН 361 прнготовлтн СЕ, С. Гр. 7гроот|Хбм. Нвб. Срв. загвоздвам, загвоздям БТР, РБЕ; пригвоздя св. ВА. ПрНГВЛЖДЛТН СА, ПрНГВЛЖДМЛІ СА, ПрНГВЛЖДАЮШН СА НвСв. Приобща-вам се, присъединявам се [прен.]. Н КЪ ТѢМЪ ПрНГВЛЖДЛЮШН СА. остл-ВНВЪ ЖНВЛЛГО н Устннънллго БА С 163.24. Изч. с. Нвб. Вж. при прнгвлждлтн. прнгвожденью, -нс ср. Приковаване, прикрепване с гвоздеи, прнгвождс-ннемь плесноѵр своею. прнгво^днлъ ссн срце в^ъкомочр неджгочр СЕ 356 15; і прнгвождс-ннемь дллнью свосю. прн-гво^днлъ ссн в'са ржкъі НСѴЬСТНВЪІ^Ъ СЕ 306 21. Изч. СЕ. Вар. прнгвождсшю. Нвб. Вж. при прнгво^днтн. прнгво^днтн, прнгвождж, прнгво^дншн св. Прикова [с гвоздеи], закова. ПріГВО^ДІШІА Н05Ѣ М01 I рЖЦѢ МОІ СП 21.17. Срв. Е 31 б 13; егожс нюдѣн съвлѣша. і прнгво^дншд н ил. рл^понѣ СЕ 50а 17; внждъ мон прнгвождснѣн н прнвьюнѣ нл дрѣвѣ но^ѣ С 469.15; прѣдл СА вонноѵ^ прнгво^днтн СА С 141.3; прнгвожденоѵр жс юмо\р бъівъіш. плкъі днмѵѵснн реѵе. поклн са. н отъньмемъ гво^дна С 141.3; прн-гвожденъ бъістъ нл дрѣвѣ С 481.29; рлдоун сд крьтс СТН ТрНѴАСТЬНН нл нсмьже. СДННЬ & ТрОНА пльтоноссць. прнгво^н са ТФ Б 5-6. // Образно. прігво^ді стрлсѣ твоемь плъть моіж СП 118.120; прнгвождсынсмь плс-сночр свосю. прнгво^днлъ есн срце в'сѣкомоѵр неджгоѵр СЕ 356 16; югдл въ млтс-ре^ъ прьсе^ъ. доѵ^ъ тжжллше болѣ^-нніяч. прнгвожденъ С 397.22; сдннь тройд пльтоноссць. прнгво^н СА. илсь прнгвождсннн^ь НСѴССТНЖ ВЬ ГЬЛЖБН-НѢ. ПрѢВЬ^НОСАЦЮ СГО ТФ Б 6. ~ СА страд. Е, СП, СЕ, ТФ, С. Гр. кшЗпАош, брйааю, яроотіХбсо, тр.бш, леірсо тойс; іі^огх;, ігпуѵирі, ёртпіуѵирі. Вар. прігво^дітн. Нвб. пригвоздя остар. В А. Срв. пригвоз-ден ОА. прнгкНпсъ еж. прнніёВпсъ. прнгллснтн, прнгллшж, прнгллсншн Св. Повикам, призова, извикам някого. очр^ьрѣвъ же іж нсъ прнгллсн н реѵе сн М Лк 13.12 3, А; реѵс дл прнглл-сатъ емочр рлвъі тъі М Лк 19.15 3, А; I егдл бъістъ дсыь прнгллсн оѵрѵеннкъі своьа М Лк 6.13 3; н сѣдъ прігллсі обл ил дссатс А Мк 9.35; прнгллсн женндл лр^нтрнклннъ М Йо 2.9 3, А; ідн прнгллсн мжжл своего I прндн СѢМ0 3 Йо 4.16 А; I прнгллшь і реѵе смочр 3 Лк 16.2; н сс рскьшн нде н прнгллсі млриж ссстрж своігБ А Йо 11.28; н стлвъ нсъ прнгллсн ѣ н реѵе А Мт 20.32. Изч. М, 3, А. Гр. фсоѵесо, яроафсоѵЕСО. Вар. прігллсітн, прнгллсітн. Нвб. Вж. при прнгллшлтн. прнгллшлтн, прнгллшлвк, прнгллшлюшн несв. Извиквам, говоря високо, подвиквам. ПОДОБЬНН ежтъ отроѵн-ШТСМЪ СѢДАШТСМЬ нл тръжнштн^ъ. I прнгллшліжштемъ дрочргъ дрочргл М Лк 7.32 3. Изч. М, 3. Гр. лроафсаѵЕш. Нвб. приглашавам, приглася остар. и диал. ВА, АК, ЕтМл, ДА. прнгоннтн, прнгонвк, прнгонншн несв. Подкарвам, накарвам някого да тича, подгонвам, тлкожде же н о п'тнцл^ъ АЖС ежтъ нл стѣѣмъ гровѣ многомъ сжштемь. н скотоѵр нже прнго- НАТЪ Н ПрННОСАТЪ ОТЪ ЛѢТЛ НЛ СТЖББ Н сллвьнжюб плмать С 42.27. Изч. С. Нвб. пригоня диал. Дюв, НГер. прнготовлтн, прнготовліік, прнготовлюшн св. Подготвя, науча, накарам някого да извърши нещо. прнготовл ЮГО. СЪБрЛТН ВЬСА ПОСЛО\рШЛББШТАА юго С 514.25. Изч. С. Гр. тгараокЕпа^со. Нвб. Вж. при прнготовнтн. прнготовнтн 362 п(>нжагатн прнготовнтн, прнготовлкк, прнготовншн св. 1. Приготвя, ПОДГОТВЯ. ДЛ іегдл ПОѴОѴріСТЪ. ІАІС0 С7.К0ІІІ.ѴМ0Т7. СА ТАННОЮ се. то прнготовнтъ пророкъ С 245.30. 2. Настаня, устроя, н прннмъ оцъ юд отрокъі своа. н прнготовн отроко-внцж сь мАтерыгВ юа въ кръгъі^ѣ С 519.26. Изч. С. Гр. ларасгкеиа^ш, фартосо. Нвб. Срв. приготовля [се], приготовлявам [се] остар. ВА, АК; приготовя остар. и диал. НГер; приготувам [се], приготвювам [се] диал. НТ; пригатвям [се] диал. Дюв, ДА; приготвям [се], приготвя [се] ОА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прнготовм&тн, прнготовдюаж, прнготов-ДІАМШН несв. Приготвям, подготвям някого за нещо. н гдддоѵр плкъі ^отАштоѵр бъітн. прѣжде врѣмеые прнготовылше очрѵеннісы своа ыа молнтвж С 569.21. Изч. С. Вар. п(інготовылтн. Неб. Вж. при прнготовнтн, прнгрАДЪ, -д м. Преддверие, помещение пред входа, н^лѣ^гшоу вт. прнгрддъ. въітн съ отроковнцекк С 521.17. Изч. С. Гр, яроапАлоѵ. Неб. Срв. приграда ж. 'пристройка' диал. Дюв. ПрНДАВАТН, ПрНДАВЛІЖ, прндАвліешн несв. Подавам, давам, поднасям. ржглА^ж же са емочр н воннн прнстж-ПАи;фе. н оцетъ прідАвлквфе, вмочр А Лк 23.36. Изч. А. Гр. проофЕрм, Вар. прдлвдтн. Нвб. придавам, придам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрНДАТН, ПрНДАМЬ, ПрНДАСН Св. ПрИ-дам, прибавя, притуря, дьвѣ во прннмъін дьвѣ прндА С 376.7. Изч. С. Гр. бібсоръ Нвб. Вж. при прнддвАтн. прндмдтн, прндднк, прнддкшн несв. Подавам, давам, поднасям, н ржгдввфе са емо\р. н вошн прнстж-плккфе. н оцьтъ емо\р прнддввфе СК Лк 23.36. Изч. СК. Гр. лроаффм. Нвб. Вж. при прнд&вАтн. прндрьждтн са, прндрьжж са, прндрь-жншн са несв. Придържам се, твърдо държа на нещо [прен.]. врлтне. иепъфо^емСъ) о вді въ^дтевенн. люѵъ-ша прндръжАфе (погр. вт.. прндръ-ЖАфА, Мирчев, Кодов, с. 247, бел. Индекс) са спсеынѣ. Афе н тако гл(ем)ъ Е 105 4-5. Изч. Е. Гр. 1ур\ха\. Нвб. Срв. придържавам се остар. ВА, АК; придържам [се] ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрНДѢЛАТН, ПрНДѢЛАКК, прНДѢЛАКШН св. Донеса печалба, принеса печалба, припечеля, прнде же пръвъі гла гн. мъыѣ ТВОѢ ПрНДѢЛА ДвСАТЬ мьыасъ М Лк 19.16 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. лрооеруаСоцаі. Нвб. Срв. дялам, делам диал. ВА, ЕтМл, ДА. прндѣтн, прндеждж, прндеждешн св. Поднеса, дам нещо, подам, оин же нспдъыьше гжвж оцьта. ыа ѵсопъ въ^-ые^ъше, прндъшА къ оѵстомъ его М Йо 19.29 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. лроафЕрю. Нвб. Срв. [в]дена, [на]дена ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, АР, ДА. прндѣ».тн, прндѣнк, прндѣмшн несв. Поднасям, подавам. ржгААрсж же са емочр н вонын прнстжпАіжште н оцетъ прндѣвкште емочр М Лк 23.36 3. II Слагам, ржкж прндѣАдъ лн ксн С 512.2; до двогс нлн до трнн ѵасъ. тако ве^ мнлостн лѣвжвк ржкж къ огню прндѣА трьпѣАше С 516.26. Изч. М, 3, С. Гр. яроофЕрсо. Вар. прндтктн. Неб. Срв. дея, деям ОА, ВА, ЕтБАН, Дюв, БТР, АР, РБЕ, ДА. прнджтъ [погр. СК Мт 6.28] вж. ПрАСТН. ПрНЖАГАТН, ПрНЖАГАИѵ, ПрНЖАГАЮШН несв. Изгарям, обгарям, опалвам. поведѣ прныестн свѣшта гордштА. н прнжАгдтн днце пдѵрХе С 13.2; дыдѵр- прнжнглтн 363 прн^в^тн патъ, повелѣ ... свѣштамн горжштАМн прнжАГАТН ровргч юго С 109.6. Изч. С. Гр. ЛрОСГфЕрШ. Неб. Вж. при прнжн^лтн. прнжн^тн, прнжн^Акк, прнжн$Акшн несв. Обгарям, изгарям, опалвам. повс-лѣ ... свѣштд горжштд прннестн на лнце ка. н потомь по вьсемочр тѣлоѵр прнжн^лтн С 13.13. Изч. С. Вар. прнжн^лтн. Нвб. Срв. прижижам диал. ДА. прнжнтн, прнжнвж, прнжнвешн св. Родя, добия дете, дам живот, та во спса прнжнтъ. N6 СЪ МЖЖвМЪ БЪІВЪШН С 482.27. Изч. С. Гр. текѵбоцаі. Нвб. Срв. живея ОА, ВА, АК, БТР, АР, РБЕ; жия остар. ВА. прнжнтью, -ІА ср. прнжнтьм ѴАДЪ [ѴАДЛ]. Гр. ТЕКѴ0-уоѵіа. Раждане на деца. женА ... съпАсенА же вждетъ прнжнтькмъ ѵд-дъ С 482.25; къінм же прнжнтькмъ ѵддъ. ие прнжнтнкмь лн ѵддл ма-рнѴнд С 482.25-26, 26. Изч. С. Вар. прнжнтніе. Нвб. Срв. житие остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, МлБТР, БТР, РБЕ, ЕтБАН. прн^нрлтн, прн^нрАкт;, прн^нрлюшн несв. 1. Гледам, взирам се, наблюдавам, ѵѵоѵі (!) его на ннфАего прі^ірлете СП 10.4; оѵн его на ьа^ъікъі прн^нрАете СП 65.7; прфрліА на ^емліж творкл т трілсті смч СП 103.32; да вждете на ма прн^нрАШчфн оѵн твон влко СЕ 79а 18. 2. Прен. Наглеждам, грижа се, приглеждам. къто ѣко гь бъ нашъ ЖНВЖ1 НА ВЪІСОКЪІ^Ъ. I НА съмѣренА прі- ^ірАКА СП 112.6. Срв. СЕ 22а 4-5; ѢКО ВЪІСОІСЪ ГЬ I' НА СЪМѢрбНА Прі^ірАбТЪ СП 137.6; въ же едныъ прн^нрАетъ СЕ 55а 5-6. Изч. СП, СЕ. Гр. аяо(ЗХеяш, ёяірХеясо, Ёірораю, ётпакояЕШ. Вар. прі^ірдтн. Нвб. призирам [се], призра [се] остар. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прн^рАКъ, -а м. Призрак, привидение, видение, съмаша са гліжште. ѣко прн^рлкъ естъ. і отъ стрл^А въ^ъ-пнша М Мт 14.26 3, А, СК, Б; непь- ШТОВАША ПрН^рАКЪ БЪІТН. I ВЪ^ЪВАША М Мк 6.49 3. Изч. М, 3, А, СК, Е. Гр. фаѵтаоца. Нвб. призрак ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прн^ъвАНьк, -н. ср. Призоваване, повикване, молитвено обръщение. полніа свдштеноіж водоіж ТѢЛО. сътворнвъ ПрН^ЪВАНЬК стъіа тронцд С 537.6-7. // Призив, молба, молене. гн ПОМДНН МД н 0БЛНѴН МОК прН^ВА- ннк С 15.27. Изч. С. Гр. кЛгістЦ. Вар. прн^влннк. Нвб. Срв. призъваване остар. НГер; призоваване ЕтМл, АР. ПрН^ЪВАТН, прн^овж, прн^овешн Сб. 1. Повикам, извикам, призова някого да дойде някъде, ідн прн^овн мжжь твон. I прндн сѣмо М Йо 4.16; ГЛА ГНЪ ВННѲГрАДА. ІСЪ ПрНСТАВЪННКОѴр своемочр. прн^овн дѣлАтелд. і даждь нмъ мъ^дж М Мт 20.8 З1, А, СК; нде н прн^ъвА МАрніж сестрж свокв М Йо 11.28; ^валнмъ та и і^бавль- ШААГО ... рАБА ТВОСГО ... I ПрН^ЪВАВЪ Н въ ѵнстое се овътовАНне СЕ 81а 21; онн же прн^вАнн въівъше н невнднмн скоро пондошд С 44.16; почрстнвъ очрво КЪ ВНДѢНѢ ПрН^ВАТН СТААГО КОНОНА льстннк С 47.17; н прн^ъвАвъі н влн^ъ севе реѵс к Лмочр С 101.7—8; прн^ъ- ВАБЪ ВЬСД ѴАрОДѢА ^ВѢрННЪІА. ПОВвЛѣ прнвестн клнко нмжтъ ^вѣрнн С 183.18-19; сн слъішавъ цѣслрь очрллъ. ПрН^ЪВА Д'ВА БОЛГАрННА С 195.18. // Образно. БЪ ВМЪ ГЪ ГЛА. V Прі^ЪВА ^емліж отъ въстокъ слънъца до ^ападъ СП 49.1; веліКА очрво естъ твАръ нво отъ невъітъѣ въ въітье вмь прі^ъвАНА К 96 35. // Призова, насоча някого към някаква дейност, не прндъ во прАведьннкъ ПрН^ЪВАТЪ. НЪ ГрѢШЪННКЪІ НА ПОКЛАННе М Мт 9.13 А. Срв. Мк 2.17 М, 3, А; Лк прнгмвАньгс 364 ПрН7ЬрѣТН 5.32 М, 3, А; С 356.4. 2. Повикам, поканя, посълл. рлвъі свока прн^ъвлтн ^ъвлнъііа мл врлкъ М Мт 22.3 А. Срв. СЕ 106а 13; ідѣте очрво нл нс^о-днштл пжтнн. і елнко лште оврлштете прн^овѣте ыл врлкъ М Мт 22.9 А. Срв. СЕ 1066 8; слкГеллрнн ... прн^ъвл вГ мжжь ыншть. н кегдл СѢД0ША съ плтрнлррсомъ. нл трепе^ѣ оврѣтошА са гУ С 121.12. // Образно. влвн рлвл твоего сего. егоже прн^ъвл десннцл твоѣ. въ д^овънъна врлкъі СЕ 946 23. 3. Призова, повикам [на помощ]; обърна се с молба, молитва, ^вллка прі^овж ГѢ Н ОТЪ ВрЛГЪ МОІ^Ъ СПСЖ СКА СП 17.4; ѵѵтъ пеѵллн прУ^ъвл^ъ гѣ. У оѵрслъішл мкА въ прострлньство СП 117.5; въ скръві прі^ъвл мка У н^влві^ъ тка СП 80.8; сънѣдлкжіреі люді моіл. ВЪ ^ЛѢБЛ МѢСТО БЛ НС- Прі^ЪВЛШІА СП 52.5; прн^оветъ нвл съвъіше СП 49.4; въ скръБЪ мокж прі^ъвл^ъ Гѣ СП 17.6; ісповѣмь ска і прі^овж імка твое СП 74.2; імка гне прі^овж СП 115.4. Срв. СП 115.8; прі^ъвлвъ стоке трннменьноке нма. повелъ вѣсомъ нтн С 44.13-14. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. коЛею, яроакоЛш), яроакоЛеораі, стоукоЛёсо, сгоу-каХеораі, фшѵёш, яроафсоѵесо, ёл:іксАёсо, ікікаХёораі, ретаатеХХорт, ретакоЛгораі, ретаяёряораі, яаріатгірі. Вар. прн^влтн, прі^лвлти, прТ^ъвлтн, прі^ьвлтн. Неб. призъва остар. НГер; призова, призовавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прн^ъівлные, -кл ср. Призоваване, повикване. нъ бллгодлтьнос- прн^ъівл-нне ^нлменлвъ дшж. не длстъ къ то-моѵр стрлшьнънмъ пожрътоѵр БЫТН 5ъінемь X I Ва 15-16. // Призив, молба, молене, нлрнцлнне. і прн^ъі-влнне творнмъ. нл твое ^лпрѣіренне днѣволе СЕ 566 9; н прн^ъівлннкмъ вллдъікъі нлшего. неповѣднн сжштс- о къ^не^ъ. воннл твок-го сотонъі С 100.1-2. Изч. СЕ, С, X. Гр. ётакХпоі?. Вар. прн^ывлнніе, прн^ліклкне. Неб. Срв. призование остар. ВА; призъ-вание остар. НГер; призоваване ЕтМл, АР; призив т. ОА. прн^ъівлтн, прн^ъівлкж, прн^ъівлкешн несв. 1. Повиквам, извиквам при себе си или някъде, і вь^нде нл горж I прн^ъівл КАже слмъ въс^отѣ 3 Мк 3.13; воннн нмъше нсл. вѣсд н нл дворъ кь клнлфѣ ... н прі^ънвлкжтъ всж спнрж А Мк 15.16; ѵлродѣн свонмн прн^ъівлкжште а. не послочршл-л^ж н^ъ С 184.20; слъішж во клко н къіа отъ влсъ жндове прн^ъівлкжтъ въ сьньмѣ^ъ С 135.27; прѣжде рл^волѣ-ныл. прн^ъівлд глллше С 569.27. // Призовавам, подканвам да ме последват, ѵквцъ же въ прн^ънвлетъ н гле Р II 4.28-29. // Образно. оутвръ-ждлкан громъ н ^одан нл крнлоѵр вътрънкою. прн^ъівлкАН вохрркж моръ-скжкж СЕ 566 21-22; ве^дънл ве^дънж прі^ъівлетъ въ гллсъ ^лавсі твоі^ъ СП 41.8. 2. Призовавам, викам [на помощ], обръщам се с молба за помощ. Усповѣдліте ска гві. У прі^ъівліте імка (е)го СП 104.1; пролѣі гнѣвъ твоі нл ка^ъікъі ... н нл цѣствл ѣже імені твоего не прі^ъівлшіА СП 78.6; прі^ъівл^ж гѣ тъ слъішлше ка СП 99.7. Срв. Е 8а 6-7; прн^ъівлтн прѣстое нма твое СЕ 436 8; нма твоіе прн^ъівллтъ С 520.2; прн^ъівліжштемъ вл. прнтн ыл помошть нмъ С 530.9; стллго нл поможенье прн^ъівлкжштн. клко дл въі іж н^влвнлъ оть него С 559.26. 3, А, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. коЛесо, ёяікоЛёсо, ётиксЛёораі, оѵукаХёа), яросткоЛеороа. Вар. прі^ыклтн, прі^гнвлтн, прн^ънвлтн. Неб. Срв. призъвавам остар. НГер, ЕтМл; призивавам остар. Дюв; призовавам, призова ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прн^ьрѣтн, прн^ьргж, прн^ьрншн се. 1. Погледна, отправя поглед към някого или нещо. съ невс-се прі^рѣ гь. вндъ вьска снъі ѵлскъіка СП 32.13; прі^ьрі съ нс-Бс-сі У внждъ СП 79.15. прННЖАНТН 365 прннмлтн Срв. СЕ 116 10; СЕ 116 19; СЕ 100а 1; та молнмъ ^ ... прн^ьрн нъінѣ отъ въіспрьннн^ъ нвсъ твон^ъ СЕ 32а 2; прн^ьрн нъшѣ отъ стъі^ъ жнлнфь свонмъ СЕ 40а 6. Срв. СЕ 346 9. 2. Прен. Обърна внимание на някого, на нещо; погледна благосклонно на някого или на нещо; погрижа се за някого, окажа милост, оѵрѵнтс-лю моліж тн СА прн^ърн НЛ СНЪ МОН. ѢКО ННОѴАДЪ мн остъ М Лк 9.38 3, А, СК; ѣко тлко сътворн МЬНѢ ГЪ. ВЬ ДЬНН ВЬ НАЖО прн^ьрѣ. ОТЪІАТН ПОНОШС-ННе мое- въ ѵлвцѣ^ъ М Лк 1.25 3, А; нл ^лстжпленъе мое прі^ърі СП 21.20; ТОГДЛ N6 постъіждж скс ... егдл прі^ьріж НЛ ВЬСІА ^ЛПОВѢДН ТВОЬА СП 118.6; прі^ьрѣ нл молітво съмѣре-нъГі^ъ. н не оѵрніѵьжі моленьѣ н^ъ СП 101.18; прі^ърі нл міА I помілочрі міа СП 24.16. Срв. СП 85.15; СП 118.132; СЕ 996 21; СЕ 75а 17; прн^ьрн гГ нс^е. нл сн врлшънл твоѣ. і нл лгнець сь. і стн н СЕ 166 3; нл кого прн^ьрж нъ нл кротъкллго н млъѵл-лнвллго н трепештжштллго мон^ъ словесъ С 545.6. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, С. Гр. ётпрЛепш, яростехш, ёфораш, ер{іХЁлы, ёяіакёятораі. Вар. прі^рѣтн, прі^ьр-втн, прн^ьрѣтн, прі^ърѣтн. Нвб. Срв. призра [се] остар. и диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прннжднтн, прннжднвж, прннжднвешн св. Преразходя, изразходя още, похарча допълнително, прнлежн с-мь. і еже лште прннжднвешн. л^ъ егдл въ^врлштж са въ^длмь тн М Лк 10.35 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. ярооБаяссѵасо. Вар. прніждітн, прінждітн. Нвб. Срв. иждивя остар. ВА, Дюв, НГер, МлБТР, ЕтБАН, БТР, РБЕ, РРОДД, ДА. прннмлные, -1л ср. 1. Приемане, прием в съобщество. сълоѵрѵн са грл-днтн млнлстъіръ ... нл приимлинк точр НОВОПрН^ОДАШТНН^Ъ н^ мнрл С 284.14-15. 2. Събиране, вместване на нещо, сбиране. сътворн плннцж ^ѣло мллж. нл прннмлнніе дъждьнъін^ъ водъ С 549.14. Изч. С. Вар. прннкшшк-. Нвб. приимание остар. ВА, НГер. Срв. приемане ОА, ЕтМл, БТР, АР. прннмлтн, прнкмлвк, прнкмл“ешн несв. 1. Приемам; получавам нещо, което ми се предлага, дава. вьсѣкъ бо проедн прнемлетъ. і нштан овръ-тллтъ М Лк 11.10 3, А, СК; не мо(же)тъ ѵліеъ прннмлтн ннѵесоже. ліре н(е) вждетъ емоѵр длно енвее М Йо 3.27 А; жьнан мъ^дж прнемлетъ М Йо 4.36 3, А; се отъ ржкъі ^въі прнем-лешн (А. блюдн са къ комо\р прнстж-плешн СЕ 96а 20. // Приемам, възприемам неща с духовна стойност. прнемлеші ^лвѣтъ моі о^стъі твоімТ СП 49.16; нъ лѣпо юстъ плѵе ономоѵр ^вллж н поклонъ ... отъ цѣслрь ... н отъ вьсего дъі^лнніл прннмлтн С 262.17; ^свн людню тъ отъкрнвліж ЛѢПѢ. ѵнстж по нстннѣ прнюмыжтъ нстннънжіж ^лрж С 335.17. // Вземам нещо, което ми се полага; събирам като редовен доход, церн ^емьсцнн отъ къі^ъ прнемліжтъ длнн М Мт 17.25 З1, А. II Прич. сег. деят. като същ. прнюмлккфен м. мн. Гр. оі ХарРаѵоѵте<;. Приемащите, събиращите доход, прнстж-пншл прнемліжфен дндрлгмл. къ петрови М Мт 17.24 З1, А. 2. Приемам, вкусвам [храна, питие]. БЛГВН. ПНфІЖ НЛШ1Ж. I пнво вез^ осжжденнѣ нъі. отъ нн^ъ прннмлтн съподовн. сллвАфе тевѣ длтелѣ СЕ 166 21; не стъідншн лн са жърА клменню пръдъ нлродомъ прѣдъ толнкомъ множъствомъ нлродл. нже ннѵесоже прнюмыжтъ С 116.1-2; многл лѣтл сътворн срьвлнню тъкмо прнюмьА. н се сь дчрмнілтось^нмъ пепеломъ рлствлрѣѣше тн тлко глдѣѣше С 297.14. // Прич. сег. ПрННМАТН... 366 прннмлтн... деят. като същ. прнюмлшрен т. тн. Гр. оі цетоЛацРаѵоѵтес;. Тези, които приемат, вкусват; приемащите. дл в'сн поѵръплнвціен. і прне^ішрен отъ неіл. і кропдірен са еюс. дл нмжтъ бб въ оѵнцшне СЕ 5а 14-15. // Църк. Причестявам се, приемам евхаристийните дарове. ДА БЖДСМЪ ТѢЛО вдіно. понеже ВЬСІ. отъ едіного тѣлл пріемлемъ К 9Ь 9; і дл вѣсі. ѣко пріемлжштеі стъі^ъ. тлннъ. недостоіно. въ тъі нлккорѣе въ^одітъ дьѣволъ К 8а 35-36; плѵе же тлннъ прніемьккшточ]1 снцѣ^ъ. н тоа пльтн господьна прновьштлнк-шточ^ С 381.3. 3. Подслонявам, приютявам, приемам гост; приемам благосклонно. іже въі прнем-летъ ма прнемлетъ. і нже прнемл'етъ ма прнемлетъ посъллвъшллго ма М Мт 10.40 3, А, СК. Срв. Лк 9.48 М, 3; I елнко не прнемлкѵгъ влсъ. іс^ода-ште отъ грлдл того. і прл^ъ отъ ногъ влшн^ъ отътрАсѣте. вь съвѣдѣнне нл на М Лк 9.5 3, А, СК, I въ ньже г(д)рлдъ колнжъдо въ^однте н прн-емлквтъ въ. ѣднте прѣдъллглемлл влмъ М Лк 10.8 3; лкъі отьць любовънъін прнкмлетъ ѵадо своге. тлко прнтекъ львъ скоѵн нл прлведь-ннкл С 166.22; съподовн нъі. слмѣмъ са прннмлтн въ лювьвь СЕ 11а 14; н очр ѵрътогл сѣдншн ... л прншъдъшл з;атн не прніемыешн С 335.20. // Образно. не отъта^лнмъ са оч^бо. не тольмл прніемыетъ оч^стл пророѵьскл. ілкоже кротъкъін^ъ н тн^ъін^ъ ѵло-вѣкъ С 383.19. // Приемам някого, поемам грижи, влгодн са очрво. ѣко отъ олътлрѣ гнѣ прнеілешн н СЕ 83а 21. 4. Прич. сег. деят. а) Като прил. прнюм/Сдн. Гр. бе^ацеѵо^. Приемащ, нъ ^лне немоштънл естъ дша пріемлжштнѣ К 86 12. 6) Като същ. прнммЛлн т.ед., прнммлнтщш т. тн. Гр. о 5ехб|хеѵо<;, оі 8е%бце-ѵоі. Този, който приема; приема- щият; тези, които приемат; приемащите. лмннь глнк влмъ ... прнем-лан мене прнемлетъ посъллвъшллго н ма М Йо 13.20 3; въ многл мѣстл сжште. н многл отеѵьствл о^крлшьше. н сллвно кстъ. не по гед^омоѵ]1 рл^дѣ-л"енн въів'ше прнкмьккштннмъ. нъ рл^мѣшенн въівъше въкоупъ лнкоѵр-нвтъ С 94.26-27. б. Приемам, одобрявам, признавам, іже егдл слъі-шатъ слово, лвне съ рддостнкк прнем-лнвтъ е М Мк 4.16 3. Срв. Лк 8.13 М, 3, А, СК) съвѣдѣтельствнѣ его ннктоже не прнемлетъ М Йо 3.32 А, О; реѵс о доусѣ нже ^отѣл^ж прннмлтн вѣро\^нкштен вь него М Йо 7.39 3, СК; тѣмьже н нъінѣ іредротъі твои. Н^ЛѢН. ПрѢ^ЬрА грѣ^ъі НЛША. I ПрНв&ІА овѣірлнне СЕ 856 21; кгдл во то кто БССѢДОѴСЮТЪ. ТО ТОГО А^ЪІКЪ прнтемь-к-тъ С 382.7. // Приемам, допускам, не прнгемьютъ ннкогоже вьннтн ве^ъ днмннкнл С 228.17. волѣ^нь прннмлтн. Гр. обпѵаоцаі. Изпитвам мъка, измъчвам се, патя. тъ грѣ^ъі нлша носнтъ. н у>, нъі болѣ^нь прнкмьктъ С 436.16. гнѣвъ прннмлтн. Гр. тцѵ оруцѵ кХтіроѵоцесо. Понасям, изтърпявам върху себе си нечий гняв. вндѣ лн колнко н^ъ гоннмн црьствнк вь^емьнктъ, л гонаштн гнѣвъ прн-кмытвтъ С 406.22. грѣ^ъ прннмлтн. Навличам си осъждане, гняв. мре к’то прнеметъ тѣло вжне. I кръвь недостоенъ съі. то грѣ^ъ севѣ. прнеметъ СЕ 69а 17. мжюк севѣ прннмлтн. Гр. тіцсоріаѵ Ёц|ЗаМ.а). Навличам си осъждане, нлсллждлккштен са недостойно, воль-шж мжкж севѣ прнемлжтъ К 86 1. не прнюмлшрніл НСТЬЛѢНЫА. Гр. ^1 <рйора<; аѵетбектод. За Богородица - тази, която е недокосната, непорочна, посъллнъ въістъ своводь отъ грѣ^л. къ не прнкмьвкштнн нстьлѣннкч С 244.21. П^ННМНѴЬЫТ. 367 прніслслтн овьцівньм прннмлтн. Гр. цехаА,г|Ѵ|л?. Причестявам се, приемам евхаристийните дарове, просвѣтн жс ... повелѣннемъ твонмъ жнтн. і вжин^ъ тлниъ. ве^ осжждеынѣ СЪПОДОБЛѢТН сд. овьцшне прннмлтн СЕ 23Ь 25. покллшлньгс прннмлтн. Гр. лрооко-ѵеорои. Бивам почитан; обект съм на поклонение, почитание, і слъиь-це стъідѣлше са покллнѣыье прюмлл К 10а 18; н вьсъмн снллмн лгг^ль-склмн покллнюжью прнсмьА С 482.1. поль^ж прннмлтн. Получавам помощ. ПрН^ОЖДЛЛ^Яч мио^н к ьГомочр. н поль^ж прннмлл^ж С 648.27. прннмлтн ввлнкъж ЛНГ^ЛЬСКЪІН оврл^ъ. Гр. ХадРаѵсо тб цеуа каі аууеДлкбѵ ах%а. Ставам велико-схимник, приемам ангелска схи-ма [образ] - висша степен в монашеството. врТ и? сь. прнеКютъ. велнкъ! лалскъі оврл^ъ СЕ 97а 20. прннмлтн слохржеиью [слоужьвж]. Гр. е^гпщретеороа, ЬтщрехЕорах, Зхако-ѵеоцаі. Обслужван съм усърдно. лфе во дѣло ѵъстьио въіло ... о^во въі отъ ѵловѣкъ слоѵржеыню прннмллъ С 262.2-3; н ^ълнн н доврнн. отъ того слоѵржъвж прнюмьіжт' С 262.6; доиьдеже юсмъ въ крѣпостн тѣлесь-НѢН. посло^жнтн н порлвотлтн отцемъ. дл югдл отъисмогж то ве^ъ осжжде- ЫН(Л БЖДЖ. ОТЪ НЫѢ^Ъ СЛО\рЖЬБЖ ПрН- кмьа С 286.26-27. прнкм/САН оврл^ъ. Гр. о катрхопре-ѵод. Този, който приема монашески чин; ръкополаганият, н сѵврлфь са по ^ылменл? глі. прнейіювфюмоѵс оврл^ъ. дй. реѵГСЕ 93а 9. прнюм/Сдн пѣснн. Гр. о аіѵопреѵос;. Този, който е възпяван, който е прославян, къін въспоюшн погреве-нню пѣсын. прнюмь^што^о^мо^ прнсно ОТЪ НСВССЬСКЪЖ^Ъ СНЛЪ ПѢСНН С 457.14-15. прнюмЛлн ѵьсть. Гр. 0 ворвфорой- реѵо?. Този, който е почитан, който е славен, н ыемоштьнъ мннмъ вѣ. прнемьАН ѵьсть отъ лгг^лъ С 481.25. сждъ прннмлтн. Гр, кріѵораі. Бивам осъден, рлвъ вжнТ сждъ прнюмь-ютъ С 103.1-2. ~ са ѳьзѳр. М, 3, А, СК, В, ЗП, 0, Е, СП, СЕ, К, С, Р, ЗЛ. Гр, ХацР&ѵш, бЕ^оцса, яараб^хороа, лрооб^хораі, іоп&^ораі, ксггаб^хорса, іѵаХаррйѵсо, іѵірйораі, іѵаф^ророл, іяо-б^хоцаі, ёккаХіоцаі, ёліая<4ораі, кХгіро-ѵор^ш, цетоЛаухбѵш, ретаХаррйѵсо, рет^хш> лйохсо, ■йпоб^хораі, -ояор^ѵю, р&Шо, лроакнѵ^со, йяіХарР&ѵсо, ярооХарР<4ѵм.' Вар. прнімлтн, прінмьтн, прінмлтн. Нвб. приемам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР; приимам диал. АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. прннмнѵьнъ, -ъж прил. Подходящ, сгоден, благоприятен. иъкЛл врѣмд прннмнѵьыо С 356.11-12. Изч. С. Гр. еѵтросбектоі;. Нвб. Сре. приемлив. прнклслтн са, прнклсліж са, прнклслюшн са несв. 1. Докосвам се, допирам се до някого или нещо. і вьсь нлродь нскллше прнклслтн са емь. ѣко снлл ысро нс^ождллше М Лк 6.19 3, А, СК; I елнко лште прнклсл^ж са емь съплсенн бъівлл^ж М Мк 6.56; глл ен Тсъ. ие прнклслн са мьнѣ М Йо 20.17 А; пріклсліАн сіа горл^ъ въскоѵррмтъ см СП 103.32. Срв. СЕ 44Ъ 13-14; В ЛКО С?А ВОДЖ СНІЖ ... длждн В'СѢМЪ. прнклшжфннмъ же са ен ... стъшіж. і влговенне СЕ 5Ь 15-16; ^ьрд стллго Д^Л. ВЬ ВНДѢНЬН ГОЛЖБННН. СЪ^ОДАфЛ I прнклсліжірл са емь СЕ За 20-21. // Прич. сег. деят. като същ. прнкл-слисфнл са ж. ед. Гр. л аптореѵг). Тази, която се докосва; докосващата се. л бъі въілъ пророкъ рл^оѵр-МѢЛЪ ВЪІ. клко юстъ Прнклсмжштнл СД ЮМЪ. ІЛКО гръшннцл юстъ С 393.2-3. 2. Прен. Вредя, причинявам зло, навреждам. ые пріклслнте «а эдъстѣ^ъ моі^ъ СП 104.15; мжкъі твоа ие прнклсліжтъ сд меие С 164.1; (ЛКО N6 В0(Ж СД МЖКЪ ТВОН^Ъ Р^АН. ПрНКЛЬАН 368 прнкосыокбньге N6 ПрНКАСАВВТЪ БО СА МС-Н6 С 165.14. 3. Общувам с някого, сношавам се. нс прнкАСАіжтъ во сд нюден слмд-рѣне^ъ М Йо 4.9 3, А. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. агстороа, тфоауачш, си)ухР®оцаѵ, тарптиараі. Вар. прнклслтн СІА. Нвб. прикасавам се остар. ВА, РРОДЦ. прнкмдн сд [погр. СЕ 44Ъ 13-14] вж. ПрНКАСАТН СА. ПрНКЛАДАТН, ПрНКЛАДАБК, ПрНКЛАДА- кшн несв. Наподобявам, приличам, сравнявам, іегдд отцемъ н мдтеремъ. нстоѵьннцѣ^ъ водънъін;<ъ, ПрНКЛАДАКМА БѢ^Ж 0ѴССА С 397.24— 25. Изч. С. Гр. цхреорш. Нвб. приклада, приклавам диал. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. прнклддъ, -а м. Символ, знак. не до- МЪІШЛѢАрСЖ же СА КрСТА. ПОБѢДЪНЪІКА оѵрсочрждАіжште пріклАдъ К 11а 15. Изч. К. Гр. апрроХоѵ. Вар. прікллдъ. Нвб. Срв. приклад остар. ВА, ЕтМл. прнклоынтн, прнклонкк, прнклонншн св. Склоня, наклоня, насоча [прен.]. пріклоні срце мое во съвѣдѣ(дѣ)нТѣ твоъ. д не вь лн^оемьство СП 118.36; пріклонн срце мое сътворнтн опрлвъ- ДАЫНѢ ТВ0Ѣ ВЪ ВѢКЪ ТЪ ВЪ^ДАЛННб СП 118.112. прнклоннтн оѵдео. Гр. кіѵѵсо то оѵд. Вслушам се, чуя внимателно, прі-клоні ко мънѣ оѵр^о твое СП 16.6. Срв. СП 70.2; СП 87.3; СП 30.3; СП 101.3; СП 114.2; СЯ 77.1; СЕ 6а 10; СЕ 22а 6; СЕ 41а 16-17; слъіші Д7.ЦЛ н віждъ н прнслонн оч^уо твое СП 44.11. Срв. Е 28а 18. Е, СП, СЕ. Гр. кЯіѵсо. Вар. пріклоинтн, пріклоштн. Нвб. Срв. приклоня ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл. ПрНКЛЮѴАН, -СА М. по прнклюѵАЮ. Гр. ката сгоукпршѵ. Случайно, по стечение на обстоя- телствата. по прнклюѵлю же нерен едннъ сърсождААше пжтемь тѣмь. і вндѣвъ і мнмо нде М Лк 10.313, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Вар. пріклюѵлн. Нвб. Срв. приключа се св. ВА, НГер, РРОДЦ. прнклюѵнтн са, прнклюѵж са, прнклю-ѵншн са св. 1. Случа се, стана, і та весѣдовААшете къ севѣ. о вьсѣрсъ сн^ъ прнклюѵьшнн^ъ са М Лк 24.14 3, А. Срв. С 473.5; С 474.13-14. // В Зл. ед. Случи се нещо някому, сполети го. прнклюѵнтъ же са вамъ въ съвѣдѣтельство М Лк 21.13 3, А, СК. 2. Попадна, намеря се, окажа се някъде случайно, прнклюѵншд же са едннн въ то врѣмд повѣДАКчШте емочр о гАлнлен^ъ М Лк 13.1 3. 3. За време - настана, настъпя, і прн-клоѵрѵьшю са дьнн потрѣвъноѵр. егдА нродъ рождъствоѵр своемоѵр веѵеркв творѣАше М Мк 6.21 3, А. 4. Подхождам, приличам, ннкътоже прн-стАвленнѣ рн^ъі новъі. не прнстАв-лѣатъ ыа рн^ж ветърсж. лште лн же нн н новжбк рд^деретъ. і ветъсѣн не прнклюѵнтъ са прнстАвленне еже отъ новааго М Лк 5.36 3. 5. Прич. лгин. деят. като същ. прнклюѵьшен са т. тн. Гр. оі кросггікоѵтед. Тези, които имат права над някого - близките, родствениците, роднините, воглточрочрмочр. нже тольма ѵловъко-ЛЮБЬЦЪ БЪІСТЪ. 1АК0Ж6 н тъ прнклочр- ѵьшаа са кмоѵр пештн С 374.10. М, 3, А, СК, С. Гр. атсороаѵсо, сгорРаіѵш, яареірі [еГѵаі], сгорфШѴЕЮ, уѵуѵораі. Вар. прнклоѵрѵнтн са [са], пріклюѵітн сд. Неб. приключа се остар. и диал. ВА, НГер, РРОДЦ. прнкосновеные, -іа ср. Докосване, съприкосновение, допир, абнк же прнкосновеннн топлотъь пльтн кго рАстлАвъшн С 93.14-15. Изч. С. Гр. проарсЛд. Вар. прикосновоянн!. Неб. прикосновенне остар. ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. [съприкосновение. прНІСОСЫЛчТН_________________________ 369 \ прнкоснжтн са, прнкоснж са, прнкоснешн і са св. 1. Докосна се, допра се до ня-; кого или нещо. Н ПрНСТЖПЬ НС Прн-коснж са нрсъ М Мт 17.7 А; кто прнкоснж са рн^л)съ мон^ъ М Мк 5.30 3, А, СК, У; Тсъ же рс-ѵе прнкоснж са мьнѣ нѣкъто М Лк 8.46 3, А, СК; к-дннъ жс отъ ѵнслл м отъплдъ прнвѣже къ бльПъ н прнкоснжвъ СА къ топлотѣ. лвню рлстлл сд С 76.24; пожь-рете лн. нлн прнкосижвъ са оѵрдовъ влшн^ъ погоѵрвыж въі С 176.13-14; вллжж ржцъ твон прнкосыжвъшнн СА вожнн^ъ реврѣ^ъ С 457.23. 2. Прен. За беда, нещастие и под. - сполетя, постигна някого, н не нмжтъ къ нлмъ прнкснжтн {погр. вт. прнкоснжтн, Заитов-Капалдо, с. 73, бел. под линия) са мьстн н мжкъі. нн ж^ъі С 73.7-8; дл ннклкоже влмъ ... грѣрсъ прнкоснетъ са С 135.29. М, 3, А, СК, ЗП, У, С. Гр. аятораі, яроа-еууг^оз, Ял)|іаі'ѵораі. Вар. прікоснжтн са. Нвб. прикосна [се], прикоснувам [се] остар. ВА, ЕтМл, РРОДД. прнкръвеные, -іл ср. Покривало, тъкан за покриване, прнемъі понъвж отъ ржкоѵр ѵлоѵю. прнкръвенне тѣлоѵр своемо\р СЕ 38Ъ 21. Изч. СЕ. Вар. прнкръвенне. Нвб. Срв. кров т. остар. ВА, ДА; покров м. остар. ОА, Дюв, НГер. прнкръівлтн, прнкръівліж, прнкръівліешн несв. Прикривам, правя да не се вижда, закривам, і нлѵаса едннн пльвлтн нл нь. I прнкръівлтн лнце его М Мк 14.65 3; н прнкръівлкктъ снлъі. н покктъ вллдъіѵьствніл С 458.17. Изч. М, 3, С. Гр. яерікоЛпятсо, сгоукоЛнятю. Нвб. прикривам, прикрия ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнкръітн, прнкръш, прнкрънешн св. 1. Закрия, покрия, забуля, прн-кръівъ оѵн его. по срѣдѣ врлтрніА его СЕ 34а 16; отъкръі прнкръвенѣн оѵн его СЕ 34Ъ 15; рлѵн нъінѣ прн^ьрѣтн прнллглтн ... нл рлвл твоего... СЖфЛЛГО ОТЪЬУГОМЬ ^рлкомь. прнкръвенлмл оѵнмл СЕ 34& 12. // Образно. I прікръі нъі сѣнъ съмрътьнлл СП 43.20. 2. Прен. Скрия, прикрия смисъла на нещо. онн же не рл^очрмѣшд глл сего. БѢ БО прнкръвънь ОТЪ НН^Ъ ДЛ N6 оштютатъ его М Лк 9.45 3. 3. Залича, простя [грях], вллжеш ... імъже прікръішіА сіа грѣсі СП 31.1; прнкръілъ есн в'са грѣ^ъі рлвъ твон^ъ СЕ 39а 1; рлѵн нъінѣ прнкръітн грѣрсъі моіа СЕ 39а 4. 4. Измъча, изтощя, изнуря. V прікръі^ъ постомь дшж мокк. V въістъ въ поношеніе мьнѣ СП 68.11. ~ са страд. Изч. М, 3, СП, СЕ. Гр. яаракоЛвятсо, ёяікаХ.-оятсо, сгоукарятш. Вар. прікръітн. Нвб. Вж. при прнкръіВАТн. прнкоѵрплілтн, прнко\рпл(лнк, прнкоѵрпліл-іешн несв. Присъединявам към нещо, съединявам, свързвам, вьсн оѵрво сьлѣнмъ са вь тѣло юдно. не пльтн дрочргъ къ дрочрг» сьмѣіжште. НЪ Д0\рША коѵрпьно къ лювьвъно\ро\р-моѵр сьвж^оѵр. прнклоѵрпылнкште {погр. вт. прнкоѵрплыліжште, Север., с. 424, бел. под линия) С 424.2. Изч. С. Гр. сгоѵсхятш. Нвб. Срв. [съвъ]купявам, [съвъ]куплявам остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР. прнко\рпъ, -л т. Полза, изгода, печалба. вндншн лн ... колнко тн БЪІВЛЛТЪ ылмъ отъ ннштнн^ъ прнкоѵрпъ С 373.23. прнкоѵрпъ твордн. Гр. о трате^ітгі^. Лице, което се занимава с размяна на пари; банкер; сарафин. ПОДОБЛ ТН БѢ длтн сьреБро мое прн-кочрпъ твордштннмъ С 369.30. Изч. С. Гр. яросуратеіа. Нвб. Срв. прикупия ж. диал. НГер. прнллглтн, прнллглнк, прнллглюшн несв. 1. Поставям, слагам нещо към или до друго нещо. ндеже бо прьвъе сжпостлтъ врлнь положн. точр прьвъге врлѵъ въілніе прнллглктъ С прнлдглтн 370 прнлеж&тн 261.4. // Образно. воглтъство мре мнмотѣклетъ ие пріллгліте срдцл СП 61.11. // Доближавам, приближавам, допирам нещо. н доведеше пештн н прнллгліжште нмъ гллвъі пллѴр^ж С 39.6. II Прич. сег. страд. като прил. прнллглкмъ. Поставен, ілкоже ые могъі нн рсоднтн. нн трьпѣтн прнллглкмллго въілніл къ ноглмл С 564,24. 2. Прибавям, добавям. вѣдъі нлинж лювовь. н прнвѣтѣ НАШСМЬ ПрНЛАГАНА ТВОІЖ СНЛЖ, КЪ съконьѵлныо ^лповѣдон его СЕ 92Ъ 10-11; къ нстьлленню во оѵрвон прнллглетъ С 522.1-2; нлнплѵо же воХею тъм. къ тъкъ прнллглкв С 526.3; ілко ѵесо лн рлдн прнллглк лнце велико о дѣвьствѣ съгллголл С 370.30; лкоже ве^ ноѵр(.)д (пр)нллглтн (А. Минчева, с. 151, бел. Индекс) нлн оѵрнмлтн слове(..) МЛ А 22. Изч. СП, СЕ, С, МЛ. Гр. Етсітібтірі, тсарапдгіді, яросттіОгцп, {жотІОгірі, ёлір(5ЛХсо, ката-феііусо. Вар. пріллглтн. Неб. прилагам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнМГАТН СА, ПрНЛЛГАИч СА, ПрНЛЛГЛКШН са несв. 1. Сравнявам се, приравнявам се, съответствам на нещо. лглръ во естъ сннѣ горл. еже въ рлвнТ. прнллглетъ са нинѣшннмъ ерслнмѣ Е 216 15. 2. Присъединявам се към някого, включвам се. ые вьслѣдоѵр-іетъ прлвьдьнллго. л ѵьтъі кмоѵр дьнн н прл^дьняА сь овьштннмь вьсел"еннн прнллглА сд, къ дроѵргомъ домнномъ С 509.25. 3. Увеличавам се, уголемявам се. н прнллгллше сд ѵнсло вѣроѵрккштннр<ъ по вьсд дьнн С 538.18-19. Изч. Е, С. Гр. сгиотспх&о, 0иѵтастосо ёцоопоѵ. Неб. прилагам, приложа ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнлАРмжтъ [погр. С 373.15] еж. ПрНБѢГЛТН. прнлежлньв [погр. 3 Лк 22.44] еж. прнлежьыѣ. прнлежлньк, -іл ср. Грижа, усърдие, старание, прилежание. н сътво-рівъше кго цѣлл прнлежлннкмъ. н Вѣрж СВОІгК КЪЖДО ПрѢКЛЛНѢА СД. цѣловлше колѣнѣ прлвед'но\ро\рмо\р С 51.21; не вндншн лн вь на^ѣмъ ПОДВН^Ѣ. клко много твордтъ свок прнлежлн'к С 497.6-7; не сьтворнмъ прнлежлньк С 494.16-17; съ прнл"е-жанъі (...)... овьфьннк(ъ) вждетъ Р I 4.2. Изч. С, Р. Гр. ёяір&ЕШ. Вар. пріілсжАННіс, прнле-жмГю, Неб. прилежание ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. прнлежлтн, прнлежж, прнлежншн несв. 1. Намирам се край някого или нещо, в съседство съм. кдного же млтн прнлежллше нр;ъ С 79.25; слѣпъ съі н къ слѣпомъ прнлежд. слѣпъі нлдеждд нмлшн С 161.27. И Прич. сег. деят. като прил. прнлеждн. Гр. ётке{|іеѵо^. Прикрепен, прилежащ. л прнлеждштд пеѵлтн цълъі остлвн С 502.4-5. 2. Отдавам се, предавам се на нещо. въ постѣ^ъ н молнтвл^ъ дьнь н ношть прнлежд С 145.14; онъ же трн дын лл'клвъ н молнтвѣ кднон прнлежлвъ ... повелѣ свонмл ноглмл въ домъ кго нтн С 518.22; нл послоѵршлннк дочр^овьнъі-нр;ъ словесъ прнлеждштъ С 405.12-13; н лвьк оврлштллше сд сь многомъ по^влл"енннмъ. прнлежд въныж молнт-вѣ н въ^др'жлннн С 529.3; прнлежд-ште молнтвѣ н прнѵдштлннн стллго тѣлл С 541.17. 3. Грижа се за някого. приведе н въ гостнннцж. і прнлежл смъ М Лк 10.34 3, А, СК; ншедъ н^ьмь дъвл ПѢЫАЗЛ длстъ гостннь-ннко\р. I реѵе емоѵр прнлежн емь М Лк 10.35 3, А, СК; н скръвдштдіА прѣпоконтн прнлежд. ѵлшеіж сто\р-денъі водъі С 550.18. 4. Настоявам, искам настойчиво, онн же прнле-жлл^ж гллсъі велнн просАШте его нл пропАТне М Лк 23.23 3; ѣко же прнлсжьыо______________________________371 ^ прнлежлл^ж въпрлшліжште н М Йо і 8.7 3; прнложн дондеже нме вѣровь-нжнв лнкѵррж. прнлежн ^ѣло къ тлко-МС\р ЖАДЛННЮ дондежо оѵр^ьрншн жадѣнллго С 600.12, 13. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. Етпцеѵш, ёяіреХбороа, яросткартерёш, ЗійкЕіраі. Вар. прілежлтн. Неб. Срв, прилежавам остар. ВА, НГЬр, ЕтМл, БТР. прнл«жьно нареч. Прилежно, усърд-но, старателно, ревностно, і въівъ въ подвнзѣ. прнлежьнѣе молѣлше сд М Лк 22.44 3, А, СК; лн клѣ женл ... не ... нштетъ прнлсжъно доньдеже оврдштстъ М Лк 15.8 3; прнемъі тд нд пръсн ВЪ^ЛСГШЛ. ОРОЖв МЛН БГОСЛОВС прилежно. овллкъ поглнскъ рл^орнтн Е 366 11; тлко прнлежъно троѵрдн сд о немь СЕ 82Ь 18; доврѣ врлтніл молнте са гоѵр прнлежьно С 109.12; н стлвъ нл въстокъ. прнлежыо молнтвж воговн прнношллшс С 515.16; н прилежно молнтвж сътворнвъ. глл кн С 517.12. Срв. С 527.16. // Енергично, пламенно, силно. стоѣл^ж же лр^нерен н къннжьннцн прнлежъно влддште нл нь М Лк 23.10 3. М, 3, А, СК, Е, СЕ, С, Р. Гр. ёлірелш^, еѵсоѵші;, ёктсѵш;, ётроѵоѵ, ётреХіід. Вар. прнлежъно, прилежно. Неб. прилежно ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнлежьнъ, -ъін прил. Усърден, старателен, прилежен, настойчив, оѵрвѣдѣвъ прнлежьнок. н непрекло-ньноіе нсповѣдлнніе н^ъ ... повелѣ вестн д въ свод. ^еыьд С 111.8; тлко н прнлежьноіе покллные мжжл очрвѣ-дѣвъше N6 нл са нлдѣіемъ са С 522.23; молнтвж прнлеж'нж о ьГемь сьтворьше отъпо^стнша С 524.5; съ прнлеж'нокт; молнтвокк молн са кмочр С 531.28-29. Изч. С. Гр. ёктеѵд?, акХіѵб?, ЕШкріѵіі?. Вар. прнлеж'нъ. Неб. прилежен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнлвжьнѣ нареч. Прилежно, внима- прндожнтн телно, съсредоточено, л^ъ очрво вьшъдъ к ьПамочр. н стрлшънок джвл ѵоѵрдо вндѣвъ. рлсмлштрѣ^ъ прнлежьнъ. клко очркоренн са С 301.3-4; онн же прнвлнжнвъше са прнлежьнъ ^ьрѣ^ж к ьгёмоѵр С 34.19. Изч. С. Гр. бтреШ?, ѵоиѵехш?. Неб. Вж. при прнложьно. прнлогъ, -л м. 1. Прибавка, добавка, н дл 1лко жнлъ ксн нл свон ^емн, тлкожде съ прнлогомъ н оу мене жн-вешн С 61.2-3. 2. Само мн. Нападения, набези; козни. сѵкрнлн н отъ в'сѣ^ъ прнлогъ нопрнъ^нннъ СЕ 80а 12. Изч. СЕ, С. 1)з. просеки. Неб. прилог остар. ВА, РРОДЦ. прнложеные, -іл ср. Присъединяване, прибавяне, лнкъ готовъ прнложеннк велнко. сллваштін^ъ отъ вѣкл гл. не по іедномо\р съвьрлнъі. нъ нлпрлсно прѣложьше са С 84.23; н пеѵлль въі-въштшс. о оѵрвѣжлвьшнѴмъ прнложенн-іемъ свонмъ о\ртъшнлъ С 93.26. Изч. С. Гр. тфоавіікті. Вар. прнложонню. Неб. приложение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнложнтн, прнложж, прнложншн С6. 1. Прибавя, добавя нещо към друго; придам, кто же отъ влсъ пекъі сд. можетъ прнложнтн тѣлесе своемь ллкоть едннъ М Мт 6.27 3, А. Срв. Лк 12.25 М, 3; і сн вьсѣ прнлождтъ сд влмъ М Мт 6.33 3, А. Срв. Лк 12.31 М, 3; С 290.24-25; вь нгсже мърж мѣрнте нлмѣрнтъ сд влмъ. і прнло- ЖНТЪ СА ВЛМЪ СЛЪІШАШТННМЪ М Мк 4.24 3; л се нл концн пріложі А 87а 13; денъ нл день црю пріложішн лѣтл емоѵр. до дьне родл н родл СП 60.7; Т къ волѣ^ні ѣ^въ моі^ъ пріложішьд СП 68.27; ыць же въінж оѵрпъвлкв нл тід. і пріложж нл вьсж по^вллж твокв СП 70.14; ѵьто длстъ сьд тевѣ лн ѵьто пріложнтъ сід тев-в СП 119.3; клко можетъ ѵ'то отъ сжштнУ^ъ вь (-Гемъ пріложнтн къ СЛЛВѢ С 83.28-29; н оврл^ьнжіж плс^ж нлѵрьтл. н нстннь- прнложнтн 372 прнльплтн нжкж прнложн С 418.4-5. // Образно. теве рлдн ржцѣ мон снн къ гко^днкмг прнложнтъ С 503.24. //Умножа, увелича количеството, засиля, рѣшд дплн гвн. прнложн нлмъ вѣрж М Лк 17.5 3, А, СК; дд прнложнтъ гь нд въі. нл въі Т нл снъі влшіа СП 113.22; прнложн емочр вѣрж говѣннж СЕ 19а 9. 2. Повторя, отново извърша нещо; продължа, прнложн дроѵргъі посъллтн рлвъ М Лк 20.11 3. Срв. Лк 20.12 М, 3; дд N6 пріложнтъ потомъ В6ЛІѴЛТІ ска ѵлкоѵр нд ^емі СП 9.39; не пріложітъ въвлдговолнті пдкъі СП 76.8; Т пріложішкд пдкъі съгрѣшіті емоѵр СП 77.17; шѵесоже оѵрспѣетъ ВрДГЪ НД НЬ. I СНЪ Бб^ЛКОНбНІѢ не пріложітъ о^ълобнті его СП 88.23. 3. Кажа още нещо към предишното; добавя, допълня. слъіпіАЦкемъ жс нмъ се. прнложь прнтъѵж реѵе М Лк 19.11 3; се бо прнложн ечрдгг"елнстъ. не бо нмѣ реѵе плодд С 351.20; не бо просто ке нл^нлменл еулггелнстт., не бо реѵе шъдъ просто, нъ прнложн тъгдд шъдъ С 408.4. 4. Сравня, представя, изобразя, ѵесомочр оуподовнмъ цсрствне вжне. лн коен прнтъѵн. прн-ложнмъ е М Мк 4.30 3; сен смоквн мно^н съкл^лтеле рѣшд о жндовьстѣ съворѣ прнложенѣ бъітн С 346.14. ~ сд страд. и безл. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, МЛ. Гр. тгроатійті-рл, гтотѵдтцп, 7фораЯЛодоц, Еяауш, яарегкаСсо, тѵіЗгірі, аірорртіѵ парехсо, ретараХХш, ретофа?Лорт, етпреѵм. Вар. пріложнтн, пріложітн. Нвб. Срв. приложа [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрНЛОЖНТН СА, ПрНЛОЖЖ СА, ПрНЛОЖНШН СА се. 1. Причисля се, приравня се. ѵвісъ ... пріложн ска скотѣ^ъ несъмъі-слънъп^ъ СП 48.13. Срв. СП 48.21; ѢКО очрво I СВОѢ ѴАДД ТВОрАШТС- ТДКО I пріложіте са сватъіні н^ъ К 1а 23; Тѵѵснфъ прнложнвъ сд къ влдженочр-очрмочр ддѵрндоѵр С 364.15. 2. Присъединя се към някого или към нещо. бѣсѣ^ъ сд прнложнтн С 61.8; волнмъ лрнлнъскжіж вѣрж неже къ кочрпносжштню прнложнтн сд С 202.2. // Привържа се към някого, предан съм някому, прилепя се към някого, створн нспрьвд мжжд н женж. створнлъ кл естъ ... сего рлдн остдвнтъ ѵлкъ. оцл н мтерь. н прнложнтъ сд еь н вждетд обд едннд плъть СК Мт 19.5. 3. Допра се, приближа се. блджж оустл твокд. ве съітостн ндсъіштьшд сд. н прнложьшл сд къ нсоѵрсовомъ оѵрстомъ С 457.26-27; блджж оѵн твон прнложьшнн сд къ Ѵсоѵрсовдмд оѵнмд ... лнце твоке прнло-жъшнн сд къ вожнко лнцочр С 457.28-29, 458.1. Изч. СК, СП, К, С. Гр. ларастодРоЛХорш, пиукат атііЭгіілаі., тфоояеѵОораі, проті-йтірі, сгоѵ-тйЗероа, Еѵоораі, яроатеХа^ю, яроатіОецаі, лроакоЯЛаорса, коХХаораі. Вар. пріложнтн СА [СКА], ПріЛОЖІТН СА. Нвб. Вж. при прнложнтн. прнломнтн, прнломлкж, прнломншн св. Преломя, пречупя, дочупя. трьстн съкроѵршенъі не прнломнтъ 3 Мт 12.20. Изч. 3. Гр. катауѵпрі. Нвб. Срв. преломя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнлоѵрѵдн, -іл м. Звание, ранг. лндѵр-пдтъ реѵе. глдголн отъѵддне нмд своке пръвок-. н прнлоѵрѵдн С 100.5-6; прн-лоуѵдкд же не нмдмъ нъ рдвн гнн кесмъ С 100.8. по прнлоѵрѵдю. Гр. ката сгоѵтпх'аѵ-Случайно, по стечение на обстоятелствата. по прнлочрѵдю кеднд отъ кРн^ъ шьдшн. влн^ъ вьсн вьлѣ^е въ кПнвж ідстн ^отдштн С 217.29. Изч. С. Гр. тбхд. Нвб. Срв. [с]лучан, [пос]лучан. прнльпдтн, прнльплкж, прнльпЛешн св. Прилепя, плътно допра, залепя към нещо. прільплТ іаДсъ моі' грътднн мосмь СП 136.6. Изч. СП. Гр. ко?Ааорал. Вар. прільпдтн. Нвб. Вж. при прнлі.пнжтн. прНЛЬПЫЯчТН 373 ПрНЛГСБЛІ&ТН прнльпнжтн, прнльпнж, прнльпнешн св. 1. Зелепна за нещо, плътно се допра, прилепна към нещо. ьх^ъі-къ моі прілъпс- грътАЖ моімъ СП 21.16; прільпс- ^емі жтровл иаша СП 43.26; прільпе кость моѣ плътн моеі СП 101.6. // Полепна, і прА^ъ прнле-пъшен илсъ отъ грлдА ваішго отътрдсАемъ вамъ М Лк 10.11 3, А. 2. Прен. Привържа се към някого или нещо. прідьпс- дшд моѣ по тевѣ СП 62.9; прільпе ^емлі ,/уиА моѣ СП 118.25; ые прільпе мьнѣ сръдьце лжкаво СП 100.4. Изч. М, 3, А, СП. Гр. коАЛаораі. Вар. прнлъ-пнжтн, прільпнжтн, п(іілгпн7ктн, прнлспнжтн. Неб. прилепна [се], прилепя [се], прилепявам [се], прилепвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнльпѣтн, прнльплнк, прнльпншн се. Привържа се към някого или нещо [прен.]. кже бо о том' пр&^дь-Ы0ВАТН Н рАДОКАТН СА. н прнл'пѣтн инѵтоже нѣ того горе С 447.13. Изч. С. Гр. 71росгг|Я.6орт. Вар. прнл'пѣтн. Неб. Срв. прилепя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнл^пнтн, прнлѣплкк, прнлѣпншн св. Прилепя, прикрепя плътно към нещо. н се рекъ прнлѣпн къ сѣдавб-ШТОЧ^МОЧ)“ са кАмеын смокъве С 300.13-14. Изч. С. Гр. яроспЛаааш. Нвб. Вж. при прнльпнжтн. прнлѣпнтн СА, ПрНЛѢПЛВБ СА, ПрНЛѢПНШН са се. 1. Привържа се към някого, предан съм някому [прен.]. остл-внтъ ѵлісъ отцд своего н млтерь свовв. і прнлѣпнтъ са жеыѣ своен М Мт 19.5 3!, А. Срв. Мк 10.7 М, 3. 2. Настаня се да живея и да работя при някого [прен.]. н шсдъ прнлѣпн са еднномъ отъ жнтелъ тоіа стрлыъі М Лк 15.15 3, А, СК. 3. Присъединя се, приближа се духовно до нещо [прен.]. ПріЛѢПІ^Ъ СКА СЪВѢДѢННІ^Ъ твоі^ъ гГ СП 118.31. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. ксЛАбюроа, яроско-Млхорш. Вар. прілѣпітн сіа. Нвб. Вж. при прнльпнгктн. ПрНЛѢПЛІАТН СА, ПрНЛѢПЛШЖ СА, ПрН- лѣпліакшн са несв. 1. Прилепвам се, привързвам се, сближавам се; предавам се изцяло някому [прен.]. ПрНЛѢПЛѢАН СА гвн едныъ д^ь естъ Е 26 12-13; мьнѣ же прілѣплѣті са бзѣ благо естъ СП 72.28; не^ъловіві і прАвін пріплѣ^ж (погр. вт. прілъп-лѣуж, Север., с. 30, бел. под линия) сіа мнѣ СП 24.21. Срв. СЕ 75Ъ 4-5. 2. Прич. сег. деят. като същ. прн-лѣплілан са т. ед. Гр. о коАЛюцеѵоі;. Този, който е встъпил в плътска връзка; съвъкупилият се. лн ие вѣсте ѣко прнлъплѣАн са любо-дѣн(цн). едныо тѣло естъ Е 2б 9-10; I вьсѣкъ прілѣплѣш СА ПОТЬПѢ^Ѣ прѣлювъі дѣетъ К 2Ь 11-12. Изч. Е, СП, СЕ, К. Гр. ко\Хао\ті, яроако-ЯАаораі. Вар. прілѣплттн сіа, прілтплѣті сд. Неб. Вж. при прнлкпнжтн. прнлѣпьнъ, -ъін прил. Който е влязъл в плътска връзка, въ шестъін о^во МѢСАЦЪ ПОСЪЛАНЪ БЪІСТЪ АГГСЛЪ ГАВрН- нлъ къ дѣвнцн. овржѵеыѣ мжжоѵ]' а не прнлѣп'нѣ С 245.21. Изч. С. Гр. суоѵгціреѵо?. Вар. прнлѣгГнг. Неб. Срв. прилепен ОА, Дюв, НГер, РРОДЦ, ДА. прнлк)Бл"еные, -іа ср. ннірнн^ъ прнлюв/Сеньк. Гр. сріХо-ктсохіа. Любов към бедните, кок ВрѢМА ЫНШТНН^Ъ ПрНЛКБЬКЫНІА свѣтьлость С 356.9-10. Изч. С. Вар. прнлюпыоинк. Неб. Срв. прилюбвание остар. ВА. ПрНЛЮБЛІАТН, ПрНЛКБЛІЛКК, ПрНЛКБЛІА- кшн несв. Привличам към себе си, обичам, въшъдъ оч^бо къ антно^н- НСКЪІН ГрАДЪ. ДОБрОѴЬСТЪЫЪІА ГОЖА-АШ6. А нже А ГОНГААШе то тъіа прнлк-вылше н кръмылше С 214.17. Изч. С. Гр. Зе^юсо. Вар. прнлювьвсш. Неб. прилюбя, прилюбя си ВА, НТ. прнмстдтн 374 ПрНМЪІШЛГСчТН ПрНМвТДТН СА, ПрНМвТДІЖ СА, ПрНМвТД- кшн са несв. Връхлитам, хвърлям се, нахвърлям се. мре дн ссн посъ-ддыъ цѣмь. н прнмдтдлъ (погр. вт. прнметллъ или прнмѣтдлъ, Нахти-гал, с. 134, бел. под линия, също Фърчек, е. 766, бел. 23 под линия) са вьне^ддптк СЕ 546 2-3. Изч. СЕ. Гр. проапе^аСсо. Нвб. примета се остар. ВА. прнмніЛрнн, -ід т. Църп. Висш църковен сановник, примикюр. прн-мннГНрн'і ыѣкъі нмеыем’ сергии С 552.19; нбо въ (едннъ дь(нь) прн-мнібВрнн ыд вндѣыьк ^нждемддго дѣлд. (прншьдъ) С 553.10; вь сего мѣсто стдрцд прнмнібВрнн постдвьк-нъін. прн^однтъ С 555.1; то во въдше НМА ВЪІВЪШО^ОЧСМОЧС прнмнкнрнгс въ стдрцд мѣсто С 555.12. Изч. С. Вар. прнмнкНрнТ. Нвб. примикюр остар. ОА, РРОДД. прнмнрнтн, прнмнркп, прнмнрншн св. Помиря, възстановя съгласие, примиря. сего рдді пріді сыъ ѵсісъі. дд прі-мнрітъ родъ идшъ къ воѵіСЭа 29. Изч. К. Гр. ката^Хаааш, Вар. прімнрітн. Нвб. примиря [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнмнрнтн са, прнмнркк са, прнмнрншн са се. Помиря се с някого, възстановя добрите отношения с някого, примиря се. вогъ. нже ... эдьстд посълдвъін. н тѣмъ са прнмнрнвъ съ идмн С 109.22-23; прнмнрн са съ прдвовѣръыъінмн С 200.6. Изч. С. Гр. катоЛЯ.ЙСТОШ ераитбѵ, еѵбм. Нвб, Вж. при прнмнрнтн. прнморые, -(д ср. Поморие, област край море; приморие. нмѣдше седо вьыѣ грддд ... тдкожде же н оуні^торъ нмѣдше н тъ оѵр прнморнід С 204.10; колнко островъ. колнко рѣкъ колнко прнморнід. КОЛНКО родовъ ... тн вьсн крьстд рддн длѴжтъ С 431.3. Изч. С. Гр. яарадаХаостіоѵ рброд, а1уіа\б<;. Вар. прнморнм. Нвб. приморие, приморе диал. ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Приморско МИ, Приморец МИ СНМБ. прнмрдкъ, -д т. Мрак, сумрак, тъмнина. I прѣклоні нвсд н сьніде, н прнмрдкъ подъ ногдмд его СП 17.10. Изч. СП. Гр. уѵбірос;. Нвб. примрак ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнмъіслнтн, прнмъішлкк, прнмъіслншн св. 1. Измисля, намеря средство; изнамеря, нд кръстъ са очсстръмішд. стрдшънъі н оѵ^корфш. прнмъішлъше съсждъЛГ 11а 9-10; дро^гок ѵ'то прн-мъіслнша С 35.21; рд^лнѵьнн оврд^н мжкъ прнмъішл"еын въівдд^ж С 85. 13-14; ыъ н іеште во н то прнмъішл'ено въктъ С 92.23. // Премисля, обмисля дълго, вьсѣѵьскъі прнмъіслнвъше N6 МОГО^ОМЪ Н^Ъ о^вѣштдтн. отъврѣ-штн са *д свокго С 59.8. 2. Прокълна. (егдд во оѵ^ьрнтъ вогдтддго оуво-гъін ... очсстрѣл*енъ въктъ пеѵдлькъ. окд(длъ севе. тъмдмн прнмъклнлъ С 492.30. Изч. К, С. Гр. егпѵобш, етгіѵоіаѵ яоібсо, ёяітт|6е6со, ёпарбораі. Нвб. примисля диал. ВА, ДА. прнмъішл"еные, -(д ср. 1. Измислица, хитрост, лукавство. н тъмдмі прнмъішл"еынн. лдскддше а С 87.7. 2. Средство, начин, съмдтрдше кок вн прнмъішл"енніе н^оврѣстн. дд вн длъгж н лютж нм\ сътворнлъ съмрьть С 88.29-30. Изч. С. Гр. Етгіѵоіа, ртіхаѵіі. Вар. прнмышленніс. Нвб. Срв. примишъл 'съмнение’ диал. ДА. прнмъ(шл(дн, -(Д т. Помисъл, намерение. ДД ПОБѢЖДЯч ыеѵнстддго н эдъсто-ыендвндьндго прнмъішлѣА. н вждж съпрнѵАстьынкъ ^рнстосоу С 225.24. Изч. С. Гр. какбте-/ѵо(; лХаѵт|. Вар. прнмъішлѣн. Нвб. Вж. при примишлсммс. ПрНМЪІШЛІДТН, ПрНМЪІШЛІДІЖ, прнмъіш-лідкшн несв. Измислям, изнами-рам, замислям, ые прнмъішлідн мн прнмѣинтн 376 прннсстн съмрьтн вѣѵьнъіа С 1.29; прнмъі-ШЛІАН 0\рБ0 МЖКЪІ ІСЛНІСЪІ рсоштсшн С 12.22; прнмъішХѣн ѵо томнтелю мжкъі С 165.22-23; да очрво прнмъі-цшан. о нагс іелнко ^оштсшн мжкъ С 181.17; ндоста же прнмъішл‘ѣ(жштА горъкъіА мжкъі С 210.19-20. Изч. С. Гр. Ё7ПѴ0ЕЮ, Вар. прнмаішл'ѣтн. Нвб. Срв. промишлявам остар. ОА, ВА, Дюв. прнмѣннтн, ПрНМѢЫІгК, прнмѣнншн св. Причисля, присъединя, приобщя, прімѣненъ БЪІ^Ъ съ бн^ъ^одіаштнімі въ ровъ СП 87.5. Изч. СП. Гр. яросЛоуі^ораі. Вар. прімѣннтн. Нвб. Срв, применение ср, остар. РРОДД. прнмѣснтн сд, прнмѣшж са, прнмѣсншн са се. Присъединя се, прибавя се, приобщя се. СЪПОДОБН Н ПАКЪІ жнтью лмдьн твон^ъ. прнмѣснтн са СЕ 236 2; ^оірешн ... сновьствѣ его прнмъснтн са СЕ 666 8; съвръгъ рн^ъі къ нагъінмъ са прнмѣсн С 93.20-21; въ вѣрьнъін^ъ паствѣ не прнмѣшж са С 355.28. // Присъединя се към определена категория, причисля се. СЪПОДОБН а прнмѣснтн са къ неБесъиъінмъ твонмъ. н нстниънъінмъ вонномъ С 110.6-7. Изч. СЕ, С. Гр. ёукатадеіуѵнді едаілбѵ, оікеіб-одаі, сгиѵарііЭдЕодаі, сгоѵеѵбодаі. Неб. примеся [се], примесвам [се], примесим [се] диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; примешам [се] диал. ВА, НГер, ДА. прнмѣтдтн СА, ПрНМѢТАКК СА, Прнмѣ-таюшн са несв. Намирам се на последно място, подхвърлян съм, пренебрегнат съм [прен.]. і^воан^ъ прі- МѢТАТІ С(А ВЪ ДОМЪ БА М06Г0 ПАѴС. Н6Ж6 жіті въ селѣ^ъ гръшьыіѵі^ъ СП 83.11. Срв. СЕ 84а 7; С 147.19. Изч. СП, СЕ, С. Гр. яараррштодш. Вар. ПріМѢТАТІ С(А, ПрШСТАТН СА. Нвб. Срв. подмятам 'пренебрегвам някого’ ОА, БТР. ПрНМѢШЛТН СА, прНМѢШАКК СА, ПрНМѢ-шаюшн са несв. Присъединявам се, приобщавам се. і прнмѣшмд са СТѢМЬ ТВООМЬ ДСѢ, НАСЛѢДЬННКЪ БЖ- детъ. црствл нбснааго СЕ 746 2. Изч. СЕ. Гр. катаокт)ѵбш [вар. Еяюктіѵшаі^]. Нвб. Вж. при прнмѣснтн са. прнмАтлтн СА [погр. СЕ 546 2-3] вж. ПрНМСТАТН СА. прннесенью, -1А ср. Църк. Жертвен дар, приношение. прннмн і со прннесенне. отъ рдвА твоего сего СЕ 136 11. Изч. СЕ. Гр. х(х яроакодісгіЭеѵта. Вар. прннесенне, Нвб. Срв. принисание диал., приносяне диал., принасяна, принасване НГер. Срв. приношение пниж. ОА. прннестн, прннесж, прннесешн св. 1. Принеса, нося нещо при някого или някъде, донеса, і тъгда прншьдъ прннесн ДАръ свон 3 Мт 5.24. Срв. К 9а 21; прннѣсд главж его иа мнсѣ М Мт 14.11 3. Срв. Мк 6.28 М, 3, А; онн же прннѣсд емоѵр пѣна^ъ М Мт 22.19 З1, А, СК. Срв. Мк 12.16 М, 3; прннесѣте отъ ръівъ (лже ште нъінѣ М Йо 21.10 3, А, СК; мо н? всѣцѣмь бол^ прннесеыомь въ цквь СЕ 386 18-19; повелѣ АѵррнлніАнъ ... прннсстн дръвА н огнь н жештн въ ровѣ С 5.10; лште кто прннесстъ съсждъ. напль-ннтъ сьсѣдъ С 307.26; потомъ повелъшА прннестн трьстнк С 270.5. // Донеса, дам нещо, поднеса, поѵръпѣтс нъінѣ н прннесѣте Ар^НТрНКЛННОВН. I ПрННѢСА М Йо 2.8 3, А; ПАдъше поклоніша са емоу. н ... прінѣсіл смочр ДАрън А Мт 2.11 СК; ЦѢСАрІ ТАрЬСЬСІЦіТ ОТЬЦІ ДАрЪІ Прі-несжтъ. Цѣрі АрАВЬСтУі саво ДАръі прінесжтъ СП 71.10; въ^дддіте гіо во\р нАшемочр. вьсі сжштеі окръстъ его прінесжтъ ДАръі СП 75.12. // Приближа, доближа нещо. прннесн пръстА твое(е)го сѣмо. і вн^жь ржцѣ мон. і прннесн ржкж твоіж. і въдожн въ реврА моѣ М Йо 20.27 3, А. Срв. С 502.30; С 503.25; С 506.55; С 511.9-10; поведѣ ... свѣшта горжштд прннестн на лнце ка С 13.12. // ПрНННКЫЙчТН 376 прнынкБ/Птн Доведа някого, прнпесѣте н къ мънѣ М Мк 9.19 3, А, СК, Б; прннесошА емо\р бѣсънъі многъі СК Мт 8.16. 2. Прич. мин. страд. като същ. прннесеноіе ср. ед. Гр. катар?\лудеѵга. Приношение, дар. ілкожс- во въ прн-ношеннге съвьрлнъін^ъ. прннесенок отъ когождо овьште прннесъшннмъ въівллт' С 84.4. 3. Принеса [в] жертва, прннесн ^л оѵнштенне твое М Мк 1.44 3, А, СК. Срв. Лк 5.14 М, 3; і прінесе ѣко прьвѣнець. дъвл грълтштл воѵр К 14а 26. Срв. С 452.9. 4. Употребя, използвам за нещо. то1 оѵрво вѣджште. прннесѣмъ вьсе нл оѵрспѣ^т. блнжьнннмъ С 378. 19; вьсе то йо. нлше съплсеннк-. н нл вьскрлн^нн^ъ оѵрспѣ^ъ прннесѣмъ С 379.7. 5. Донеса печалба, н длстъ нмъ нмѣнніе овомоѵр ПАТЬ ТЛЛЛНТЪ. овомоѵр же дъвл. овомоу гедннъ. по снлѣ свок-н комоуждо. н отнде. тлѵе дьвѣмл прннесъшс-мл сочргоѵрвь С 369.19-20; рл^но бъіша прнноснтн ОТЪ КДНОА МНЛСЬ. ОВЬ ПАТЬ ОВЪ ДССАТЬ прннесостл С 376.4. 6. Прен. Отдам, окажа, засвидетелствам необходимото. пршесѣте гк> сллвж н ѵестъ СП 28.1. Срв. СП 95.8; пршесѣте гьо сллвж імеш его СП 28.2. Срв. СП 95.8. // Отдам, предоставя. V поуоті ір<ъ пршемсе (!) імъ СП 77.29; ілкоже по нстннѣ непороѵнл севе воговн прн-нбстн С 534.6. 7. Прен. Донеса някому нещо, допринеса, ілко но тъкмл мжжс-мъ. принесе съплсеыые стрлсть ^вл. нъ н жснлмъ С 482.21. 8. Прен. Изобразя, символизирам, ѵнн оврл^ъ принесе смоквн С 346.4^5. Срв. С 347.26-27. жрьтвж прниестн. Гр. -бнснаѵ лрос-срёрсо. Принеса жертва — в юда-изма, християнството и др. религии - дам, поднеса в дар кръвна [безкръвна, за изгаряне и пр.] жертва, направя жертвоприношение. о немьже жрътвл прінесс-нл въі. і тогдл нлсллдіші са еьх доврѣ К 9а 27. Срв. С 423.6. // Принеса себе си в жертва, пожертвам се. вллгосло-ВЬКНЪ ГрАДЪІН жрътвж СОБОНБ %Ъ. ПЪ1 прннесетъ С 342.7. нл срѣдж прннестн. Гр. ец ресгоѵ аусо. Изведа на показ, представя, разкрия, по покллннн съподовн са длровъ. сн же нл срѣдж вьсѣмъ прннестн прнноѵржденъ Бъірсъ С 522.19-20. плодъ прннестн. Гр. каряоѵ ферсо. Дам, родя плод [образно]. положнлъ въі. дл въі ндете н плодъ принесете, і плодъ влшъ прѣвждетъ М Йо 15.16 3, А, СК. прѣдн прннестн. Гр. лросткорл^со. Допринеса, нъ велмн трѣвѣ нсклтн вь^лювыеннн. вндл смоковьнллго отъ многъін^ъ съкл^лно. ^коже мьнѣ са мьннтъ. нъ не по Тстннѣ. овлѵе прѣжде влрнвъшнн^ъ влмъ весѣдоѵріемъ съкл-^лнніл. н о іГемьже мъі троѵрднлн са. прѣдн прннесемъ С 345.17-18. прѣдъ лнцемъ прннестн. Гр. нтс’ офіѵ аусо. Представя, покажа, ілкоже се прѣдъ лнцемъ прннесъше дълнніл н^ъ С 83.18. М, 3, А, СК, Б, О, СП, СЕ, К, С. Гр. Ффю, еістферсо, тгроофЕрш, аусо, алаусо, яроаауш, корі^ш, лроакоріфз, еісткорі^ш, ХарРаѵсо, Храораі. Вар. прнютн. Неб. принеса, принасям ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. принос т. прнннкнжтн, прнннкня», прнннкнешн св. Надникна, погледна надолу, надзърна. I прнннкъ вндѣ рн^ъі сдннъі лежАШТА М Лк 24.12 3, А. Срв. Йо 20.5 М, А; прнннѵе въ гровъ. і вндѣ дъвл лнклл М Йо 20.11 А; гъ съ нбсі прініѵе нл снъі ѵлѵід СП 13.2. Срв. СП 52.3; ѣко прініѵе съ въісотъі стъна своеіА СП 101.20. // Образно. прлвъ-дл съ НБСІ прініѵс СП 84.12. Изч. М, 3, А, СП. Гр. тгороосотггсо, бкхкптшо, еккюгетсо. Вар. пршікнжтн. Нвб. приникна диал. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прншбкпсь 377 прныоснтн прнніЛпса, -л лі. Княз, велможа, първенец. прннкГі^ъ кна^ъ рс-ѵс С 162.12; дслматнн же прнні^ъ прн- СТрАШСНЪ БЪІБЪ. ТЪКНЖ ЛЛСйАНДрЛ глагола. С 162.24; нъ прнпЛі^ъ кстъ ѵьстьнѣн. н тъі плѵе НАН к немочр С 137.8. Изч. С. От гр. гсріукіу- Вар. прннК1>|'г, прнпЛкръ. Неб. 0. прнноснтн, прнношж, прныосншн несв. 1. Принасям, нося нещо при някого, донасям, прныошйл^тк къ немоѵр вьса неджжънънд н бѣсънъііа М Мк 1.32 3; НАѴАСА прнноснтн ИА ОДрѢ^Ъ болацша М Мк 6.55 3; н прныоснтъ в свѣідн СЕ 196 11; клднло прнноснмъ прѣдъ та гГ СЕ 42а 8; прнношллхяч во на одрѣ^ъ неджжнвъід С 307.14-15. // Образно. да пожнвъшн очргодъно ТСБѢ. ѢКО СВѢЦЯтК ДА ТН ПрННОСНТЪ. цѣломждрнѣ свѣтълость. мѵро ТВОН^Ъ дѣлъ СЕ 81а 9; н цѣльба отъ врАѴА прнноснтъ са С 308.7. // Донасям, давам нещо с уважение, поднасям. КОНОНЪ ТЪШТААШО СА 0\(Т0Т0ВНТ| нмъ трепе^ж. прнносА нмъ внно н вола НМЪ (ЛСТН МОЛІААШе СА ГЛАГОЛА С 38.17. 2. Прич. сег. деят. като същ. прнносдфен м. мн. Гр. о1 лроасрЕроѵтед. Тези, които носят, принасят; носещите. приношАЛ^ж къ немоѵр дѣтн. да іа коснетъ. оѵрѵе- ННЦН Ж6 ПрѢШТАА^Ж ПрННОСАфННМЪ М Мк 10.13 3. 3. Прич. сег. страд. а) Като прил. прнноснмъ. Който се посвещава; посветен, прннмн гн мтвъі наша. съ прнноснмъімн слоѵржъ-бамн СЕ 16а 20. 6) Като същ. прн-носнмок ср. ед. Гр. та (рврбрвѵа. Дар, приношение. о^вѣдѣша стрѣгж- ШТНН ТЪМННЦЖ. 1АК0 ПрННОСНМААГО ОТЪ вѣрънъі^ъ не въ^нмаіжтъ С 133.30. 4. Прен. Отдавам, изразявам, принасям, тъі съподоБН ... прнноснтн тевѣ пѣнне. I словословеснѣ СЕ 95а 17; мольвж прнношлАше кА'номоѵр срьдьѵьнліл вѣджштоѵрочрмоѵр ВЛАДЪІ- цѣ С 391.20. 5. Принасям [в] жертва. прнноснтн о грѣсѣ^ъ Е 10а 13; въ вторжж жс- с-дннож лѣта. едннъ Архиереи не бс-с кръве. жже прнноснтъ о севѣ Е 29а 16; влко ... повелѣвъні ... твоѣ отъ твон^ъ тевѣ прнноснтн СЕ 136 6. 6. Изразходвам, употребявам. ѵ'то же се кстъ кже очркнню. рАдн ДАръ сло-весьнъі нмъ-н не прниосА кго. н длр‘ погоѵрвыАтъ С 377.26. 7. Привеждам, произнасям, разказвам, ннктоже отъ рѣѵн повѣдн прнноснтъ С 510.28-29; о нн^ъже многъі прнно- САТЪ ПОВѢСТН же Н 0^ПрАВЬКНН1Л С 278.24. 8. Причинявам, слъішн ілко кже ^ъло сътворнтн мжкж прнноснтъ н стрАсть С 406.17. 9. Изобразявам, сн СМОКЪІ ОБрАТЪ ПрННОШААШС. ШНрОКААГО н прострлнААГо пжтн С 350.20. въспать прнноснтн. Гр. аѵОютосрерсо. Повтарям, споменавам отново, реѵе же къ блѣ^нь сн нѣстъ на съмрьть. нъ на славж божніж ... ВЬСПАТЬ ПрННОСА ГЛАГОЛ'Ж СН БОЛѢ^НЬ НѢСТЪ НА СЪМрЬТЬ. НЪ НА СЛАВЖ БОЖНКК С 313.5. ДАрЪІ прнноснтн. Гр. нрѵоѵ бсоро-форвю. Принасям дар. дѣтн длръі прнносАТЪ С 337.30. жрьтвж прнноснтн. Гр. Огкгіаѵ аѵафврсо [кроафврсо]. Принасям жертва - в юдаизма, християнството и др. религии - давам, поднасям в дар кръвна [безкръвна, за изгаряне и пр.] жертва, правя жертвоприношение. (...)твж прнноснтн Е 24а 6; ові скотънжіж жрътвж. ОВІ же БЖІЮ ТѢЛО^ ЖрЪТВЖ ПрИНОША^Яч К 136 20-21. молнтвж прнноснтн. Гр. кроав-охду яроафврсо, 6вт)сп.ѵ гсроааусо. Обръщам се с молитва, моля се. ты н НЪІН^ ^СП/МріА1А сьде ЖНТН ... МОТВЪІ ПрННОСАфАІА. БЛГВН I ПрОСЛАВН СЕ 146 21; прилежно молнтвж воговн прнно-шААше С 515.16. прннось 378 ПрНЫОѴ^АНТН оѵнмл прнноснтн. Гр. бфда?іцоТ<; яроа-ферсо. Имам пред себе си, виждам с очите си, възприемам с очи. вллженнн мъі прл^дьньствоуняште ^ьрдштнн кго. н оѵнмл прнносдште С 506.15. плодъ прнноснтн. Гр. каряофоресо. Давам, раждам плод. прнноснтъ плодъ ѣісо подобллтъ М Мт 13.23 3; поштдднте овьцд, бллгъ плодъ прн-носдштоу С 437.6. прнноснтн нлрокъ. Гр. \|ггіфоѵ ферсо. Присъждам, вьсн съ пнллтомъ глл-гол'жтъ. прлвьдъыъін прнносдште ылрокъ С 433.24-25. прныоснтн ^вллж. Гр. аТѵоѵ яросніусо, епхаріатіаѵ яростаусо, еѵхаріатіаѵ яроаехсо, нрѵоѵ бсорофоресо. Отправям благодарност, благодаря, понеже длъжъна въістъ в'сѣ твлрь. ^вллж тевѣ прнноснтн. сего рлдн нл въторъид стрлыъі. въішьынн^ъ веірен. пръ^однмъ СЕ 1 а 7-8; мъі гръшъннн ... ^вллж тевѣ прныоснмъ. і молнмъ тн са влісо СЕ 176 10; съблюдн е стъімн лклъі свонин. і съподовн сътажавъ-шлпо е. не^лвндьлнвомь окомь. нл-сллждлтн са, отъ ыего. і ^вллж тевѣ прнноснтн СЕ 15а 21-22; не прн-носдтъ лн кмоу ^вллъі дѣтн С 337.15; дѣтн ^вллж прнносдтъ С 337.17. Срв. С 338.15. рѣѵь прнноснтн. Гр. ксхтдуоріаѵ ферсо. Обвинявам, кжіж ръѵь приносите нл ѵлГса сего М Йо 18.29 3, А, СК. слоѵрьвж прнноснтн. Гр. Хахреіаѵ яростферсо. Служа, вьсѣкъ нже оувн-етъ въі. мьннтъ са слоужъвж прнноснтн воу М Йо 16.2 3, А, СК. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, СС, СЕ, К, С. Гр. <рфм, аѵаф^рш, яроферш, яроаферш, коцДсо, аусо, яроааусо, аѵаледяш, ярорйААсо, яеріферсо, Хр&ораі, Зсорофорем, аятм. Нвб. принасям, принеса ОА, АК, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР; приносям, приносувам, приносвам остар. и диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прнносъ, -а т. 1. Дар, приношение, принос, очрвон сд съка^анню. того прнносл С 421.30. 2. Печалба, приход. овъ множлн н овъ же ^оѵржден прнносъ пока^лста С 376.9; въ кднон во отъ кдного огавькнніа (!). рл^но въішд прнсносн (погр. вм. прнносн, Север., с. 376, бел. под линия) отъ іеднод мнлсь С 376.3. Изч. С. Гр. яроафорй, ярбаобо;. Нвб. принос ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДЦ, ДА. прнношеньк, -*а ср. 1. Донасяне, докарване. не слмомоу стрлдлтн троудл прнношеныл водъ С 551.26. 2. Дар, приношение, жертва, жрътвъі У пріношеньѣ не въс^отъ СП 39.7; прне-мъін въ^можьно прнношенне въдо-внца. Бллговолено. прннмн I се прнне-сенне. отъ рлвл твоего СЕ 136 9; мо. нлѵатью в'семоу прнношенью СЕ 136 2-3; сллвнмъ та. длтелъ вЧемоу дов-роу прнношенью СЕ 146 8. прнношенью бъітн. Гр. яротііЗераі. Предоставям, предлагам, ъко вь ѵесть стъі^ъ твон^ъ. сн прнношеннъ сжтъ СЕ 13а 20. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. яросгфора, аУтрра, та яроафЕроѵта. Вар. прнношеинк, прнношенне, пріношеные. Нвб. приношение пниж. ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. прнноуднтн, прнноуждж, прнноудншн св. 1. Принудя, заставя, накарам, се нлоуѵн^ъ тд. ілкоже съмъіслнтн н УСП°ВЪДЛТН 1АК0 СЖТЪ БО^Н. АШТв ЛН НН Н НОВОЛ'еігГ, тд прнноуждж НСПОВЪДАТН С 149.11; тлкожде н л^ъ тд прнноу-ждж. прн НАродъ вьсемъ сем*. нспо-въдлтн С 149.15; тъі мд прнноу-дншн. рештн сжтъ во^н дже въштл-гсшн С 149.13; прнноужденъ въі въ іеъсндтннь грлдъ въ^нтн С 282.4; сн же на сръдж вьсѣмъ прннестн пршоу-жденъ бъі^ъ С 522.20. // Образно. внждж же рА^вонннкл прнсно мд ноу-ддштл. н нъ ѵоудо. не во нъ н породънъіА двьрн прнноудн ^ъітро прныо^жлгктн 379 прновыиАвдтн отъ нлсъ съплсъ пръврлтнвъ С 437.13-14. 2. Убедя, склоня, уговоря. лштс жс н ^лконъ пръстжпнлн БЪІШД. КЛКО 0\]Ъ0 СЬМЪА^Ж НЖС толь стрлшнвн прнстжпнтн. КЛКО ЛН ПрН-ноуднтн можл);ж снцс прнночрждснъ повъдл н родъ С 294.27; нджшточр же кмоѵр пжтемь сьръте н врлтъ нъкъін. нмъі въ нстннжр^сл вь ссбѣ н прнноѵрдн кго. н вьведс н вь клътькж свокъ С 524.7-8. С. Гр. аѵаук<4?ш, ріб^ораі, катофіб^ш, яарсфіб^со, яеііЗш. Вар. пріноуднтн. Нвб. принудя, принуждавам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнноуждлтн, прнноѵрждлкк, прнноу-ждлкшн несв. Принуждавам, заставям, накарвам, прнноѵрждлкмъ вълше прлвьднвъін тъ мжжъ. ннж слочржъвж творнтн С 284.25-26; отъ- тждоѵр (ЛКОЖС МЛѴДЛ8 НЪКОКМОчр длно^ въсоѵр. прнложнтн прьвок н въторок. прнноѵрждллтъ ^ълоѵр. оѵрвогдвъ БО СД плгоувьнъін ^мнн С 521.20. Изч. С. Гр. бсѵосукб^со, Нвб. Вж. при прнноуднтн. прновръстн, прноврдфж, ПрНОБрАфСШН св. 1. Придобия; спечеля още нещо към това, което съм имал; сдобия се. прноврѣте дроѵргжнк д талантъ ММт 25.16 3, А, СК; нн могжтъ прноврѣстн нн ^ллтл нн сърсврл С 267.25; ко\рпл'ж сътворншд СЪ НСБСССКЪІНМН ДѢЛЪІ. н соѵргоѵрвь прноврътошд С 55.10-11. // Образно. клл полъзл сстъ ѵлвкоу. лште весь мнръ прноврдфетъ. л дшж свокъ отъштетнтъ М Мт 16.26 3'. Срв. Мк 8.36 М, 3, А, СК; Лк 9.25 М, 3, А; о^довь оврѣтлкмо не ^ллтл нн сьрсврл. нъ ^оѵрдоив мъдннк невссъскок цъ-слрьство прноврѣстн С 160.11; н въ бсстьлѣнъін^ъ мѣсто. тьлѣннк прнов-рдштж С 165.1; нс прноврдштж сьмрьтн С 253.4; оѵрспъ^ъ прновръстн С 273.8. 2. Прен. Привлека, при-тегля към себе си. лфе тевс послочр- шллтъ прноврдфсшн врлтръ твон М Мт 18.15 З1, А, СК. 3. Причиня, навлека, докарам, дл внждж ѵто дръ^ость кго прноврѣте кмо^ С 99.23; кдл прноврдштсм' грѣ^ъ ССБѢ С 215.28; прноврдштешн нлмъ ^ллл^ъ нс рсвдъ С 102.24; лште нс тъі слмъ въср<оштешн ^ъло прновръстн севъ С 259.4. М, 3, А, СК, К, С. Гр. кер8а(ѵш, аѵакіа-оцаі, ктАоцаі, яро^еѵііді, брйіоцаі, тЬ к^рбос; коці^ораі, -гіктсо, яро^еѵйо. Нвб. приобретя остар. РРОДД. прноврѣтлтн, прноврѣтлкк, ПрНОВрѢТЛ- кшн несв. Придобивам, постигам, двок севѣ прноврѣтлд стъін. прьвок оѵрво нсповѣдднькмь оѵрп'влд прнвестн кго. коѵрпно жс н севъ о\рт'врьждоннк С 525.9. Изч. С. Гр. ярауцатебоцаі. Нвб. Срв. приобретя остар. РРОДД. прноврътел”ьннкъ, -л м. Подстрекател, виновник [за нещо], воже помлгаан рлвочр свокмоѵр... отътвръгнн мд отъ ... вьсѣкоа ^ьлн прноврътельннкл лн'то-нннл С 160.24. Изч. с. Нвб. Срв. приобретя св., приобретение ср. прноврътеньк, -іл ср. 1. Придобивка; нещо постигнато, от което има полза; печалба, доврок сьмъреньи. прноврътеньк ^одлтлн въівллтъ С 513.18-19. 2. Полза, облага, л^ъ теве о прноврѣтеннн въпрлшл^'. тъі жс мн врѣдъ повъдлкшн С 447.11. Изч. С. I)з. ктдоц, ке'рбо<;. Вар. прноврѣтеннк-. Нвб. приобретение пниж. остар. ОА, ВА, БТР, РРОДД. прноврътъль, -н ж. Придобивка, нещо постигнато; печалба, мнъ во кже жнтн ^с. н кже оѵрмрътн прноврътъль С 166.8. Изч. С. Нвб. Срв. приобретение ср. ПрНОВЬфЛВЛТН СА, прновьфлвли» СА, ПрНОБЬфАВАКШН СА НвСв. Прич. С62. деят. като същ. прновьфлвлккфен са ПрНОБЬШЛТН 380 прнп&стн м. мн. Тези, които се приобщават; привърженици, единоверци. съвд- ^ЛТН ЖС- ВЬСА ПрНОБЬШТЛВЛЬБШТАА СА к' ыВмъ С 210.17. Изч. С. Вар. прновьштлвлтн са. Нвб. приобщавам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрНОБЬфЛТН СА, ПрНОВЬфЛБК СА, ПрНОБЬ- флкшн са несв. 1. Приобщавам се, присъединявам се. къ црькъвн же вьсѣѵьстѣн не прновштллше са. севъірово ^ъловѣрьство прннмъ С 298.2.2. Църк. Приобщавам се със светите тайни, приемам причастие. Н ТОА ПЛЬТН ГОСПОДЬИА ПрНОБЬ- штліжшто^ са С 381.4-5. Изч. С. Гр. коіѵсоѵесо. Вар. прновьштлтн са, прнов- ШТЛТН СА. Нвб. Вж. при прновьфлвдтн сд. ПрНОБЬфНТН, ПрНОБЬфЯѵ, ПрНОБЬфНШН Св. Приобщя, присъединя, направя някого част от нещо. влжддфллго ... прновьфнлъ есн плътн. I кръве естъст'вл твоего СЕ 78 Ь 7-8; ПрНОБЬфН МА ПЛКЪІ СТЛДѢ ТВОбМЬ стъі^ъ СЕ 78Ь 12; і тлннѣн трлпе^ѣ прновьфн СЕ 78Ь 21-22; іво връмд естъ гоже і^дрешті. і прювъштнті ыъі тлінл^ъ К 1Ь 8; съподовнтъ са прн-ОБЬШТНТН КЪ ВЬСѢѴЬСТѢН црьквн С 298.17. Изч. СЕ, К, С. Гр. <я)укоіѵсоѵе'со. Вар. прювъ-штнті, прновьштнтн. Неб. приобщя [се], приобщавам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрНОБЬфНТН СА, ПрНОБЬф/К СА, ПрНОБЬфН- ШН СА се. Приобщя се към някого или нещо, присъединя се. дондежс-N6 отъстжпнтъ ... н ВЬСѢѴЬСТѢН цръквн НСПОВѢСТЪ прновьштнтн СД С 298.30; овѣштл са съ н^вѣштлнннмъ вьсѣѵьстѣн цръквн прновьштнтн СА С 299.4; прновьштнте са ръшд нлшемь веселнн. н пѣсын дл ылвъікнете С 321.4; сьде мн ыъіыіл сло^ъ подл-днте мол"ж. ілкоже по^вллнтн мжжл прѣсллвьыъі. н тъ. нъі пострлдлвъ- шллго волекв прновьштнвъшд са стрлстьмн С 533.28. Изч. С. Гр. коіѵшѵесо, оцукоіѵсоѵеш. Вар. прновьштнтн СА. Неб. Вж. при прновырнтн. ПрНПЛДЛТН, ПрНПАДАВК, ПрНПЛДЛКШН несв. 1. Падам на земята на колене пред някого, хвърлям се в краката на някого, і егдл вндѣл^ж н ден неѵнстнн прнплдлл^ж къ немо\с М Мк 3.11 3; лпетле ^оу во^ въ^ленвене. потъфн са н^влвнтТ людн ве^ъ ѵѵвътл. прнеметъ во та прн-плдлжфл Е 36б 9; прннмн мъі. прнплдліжфА тн СЕ 62а 18-19; ѵьто прнде врлтре прнплдлгл къ сто^мо^ олътлрю. I къ стѣн дроѵржннѣ СЕ 86Ъ 19; тѣмьже прнплдліл молвк тн са. съгрѣшн^ъ помнло^н ма СЕ 84Ь 25; онѣм' же прнстжпнвъшемъ. н прн-плдлккштемъ к немоѵр ... въ^двнгъ гллсъ С 109.16-17; нде вь видлинкв. сьрѣтостл н сестрѣ лл^лровѣ. прнпл-ДЛКТЛ КЪ ЫОГЛМЛ ГОСПОДЬНІЛМЛ С 315.6; прнплдльх молвк тн са. помолн мн гн Р VII 4.30. 2. Прен. Вярвам някому, осланям се някому. к'то троѵрсдлід СА. I ПрНрНфА КЪ ПрНСТЛ-ннфго семо\р ие сплет’ са. ілн к*то пллѵа са I прнплдльх къ врлѵевн семочр. ие оувллоуетъ са СЕ 84а 2. 3. Прен. Посвещавам се, обричам се. своекк лн волеик прнплдлешн къ ^ СЕ 87а 6-7; прнплдльх къ ;<о\р. і гллвж твокв пострн^лешн СЕ 86Ь 9-10. 4. Намирам се на последно място, последен съм, пренебрегнат съм. л^ъ върл^ъ пріплдлтн въ домъ БОГЛ мокго плѵе. некълн жнтн въ жнлнштн^ъ грѣшъыъін^ъ С 101.11-12. М, 3, Е, СЕ, С, Р. Гр. прости71тш, протиятш, яосраррілтораі, яросе'рхораі. Вар. пріп.ч-Алтн. Нвб. Срв. припадам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнплстн, прнплдж, прнплдешн св. 1. Падна на земята на колене пред някого, хвърля се в краката на прнплсстн 381 П|)НПЯ\ТЬ>Н?> някого, жс-нд же оч^воъвъшн са ... прнде н прнпдде къ нсмочр М Мк 5.33 3, А, СК, У; слъішдвъшн во жено. ... прншедъшн прнпдде къ ногдмд его М Мк 7.25 3; вндѣвъ же снмонъ петръ. ПрНПДДе КЪ КОЛѢНОМД нсвдмд М Лк 5.8 3, А; прѣдъ німъ пріпдджтъ въсі съ^оділстен въ ^емлж СП 21.30; прѣдо ыь пріпдджтъ стюпѣш СП 71.9; шъдъшд жс- слдвьнділ тд мжжд съ потъштлннкмъ вь тьмннцж. прн-пддостд къ ногдмд прѣподовьнддго С 199.4; прнпдде прѣд іЛнмъ вжнТ ѵлісъ С 527.10. 2. Пристъпя към някого, приближа се, отида при някого. прншъАъшю же емоѵр въ эддмннж. прнпддостд слѣпьцд СК Мт 9.28; по^дѣ же въівъшю прнпддж очрѵецн (!) его СК Мт 14.15; кънл^ъ едннъ прнпдде къ ісвн СТСМт 9.18; прншъдъ Тс въ кдперъндочрмъ. прнпдде емоѵр сътьннкъ. мода его СК Мт 8.5. 3. Придойда, тласна, блъсна, ндводню же въівъшоѵр. прнпдде рѣкд рсрдмннѣ тон М Лк 6.48 3. 4. Прен. Коленопреклонно, настойчиво замоля; обърна се с молба [молитва] към някого, прідѣте покдонімъ сіа і пріпддѣмъ емочр СП 94.6; къ томочр прнпддѣмъ. слъ^дмн севе оѵнстліре СЕ 86а 3-4; не нного вѣ ннѴсоже н^вѣштдтн. нъ тъѵыж ідко покдідвъ-ше са оврдтнмъ. н томоѵр прнпддъше вѣроунмъ С 386.27; пъвднте врдтніе ідко мндосрьдъ кстъ гь ндшъ ісочр ^ъ. съ слъ^дмн прнпддѣте к Яемв С 108.18. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. тсроатгіптю, лротшгсш, алтораі, яросгерхораі, Ёрхороп, яроартіуѵорі. Вар. пріпмтн. Нвб. Срв. припадна, припадам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнпдестн, прнпдетж, прнпдетешн се. Преплета, сплета, кръстосам, шнрокъі н прострднън пжть. днвнн прнплетенъ кстъ С 350.17. Изч. С. Гр. сгирлХексо. Нвб. приплета, приплитам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Приплет МИ ХХ,ЛИМР. прнпдоднтн, прнпдождж, прнпдодншн св. Родя; дам, принеса плод. і дрочр-гое пдде нд ^емн доврѣ. і ддѣше плодъ ВЪС^ОДА н рдстъь I прнплодн ово трн десдтн. ово м. ово съто М Мк 4.8. Изч. М. Гр. фЕрСО. Нвб. приплода диал. ВА, НГер. Срв. приплод т. ЕтМл, БТР, АР. ПрНПОДОВНТН СА, ПрНПОДОБЛВК СА, ПрН- подовншн са св. Наподобя се на някого или на нещо, уподобя се. прн-ПОДОБАТЪ са цръквьннн кръмькннцн. дѣтсрсъ нже млѣко ... просАтъ С 384.13; прнподовн^омъ же н мъі са мдтерн оѵрво^ѣн С 384.16. Изч. С. Гр. еоіка. Нвб. приподобя остар. ВА. прнпрАірн, ПрНПрАГЖ, прнпрджешн ИЛИ ПрНПрАГНЖТН, ПрНПрАГНЖ, ПрНПрАГНб- шн св. Свържа, съединя, присъединя. кдннъ кднон прнпрдгдъ кстъ вогъ. д не кдыж мно^ѣ^ъ С 366.20; къ прьстьночрочрмочр тѣлесн свокмочр прнпрАглъ вѣдше С 569.12-13. Изч. С. Гр. сги^ебуѵорі. Вар. прнпрдфн. Нвб. Срв. припрягна, припрегна диал. НГер, ЕтМл, БТР. прнпѣвдтн, прнпѣвлвк, прнпѣвдкшн несв. Припявам, пея с припев, изпълнявам припев, н тдко пѣтн весь пслъмъ сен по стн^очр до концд. прн-пъвдвкцк сТн сен СЕ 11Ъ 18. Изч. СЕ. Нвб. припявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнпАтн, прнпьнж, прнпьнсшн св. Побързам, устремя се. дд ѵто рекж нд по^ордтдд слово. прнп’немь С 56.1. Изч. С. Гр. ИГѴГЕІѴСО. Нвб. припна, припвам ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнпжтьнъ, -ъін прил. Крайпътен, който се намира до пътя. ідвл'ь са пдтрндр^овн къ прнпжтьнѣн сънн С 250.15. Изч. С. Калка от гр. яарббюс;. Нвб. Срв. [край]пътен прил. П)Ж(>&7НТН 382 ПрНСКрТ.БЬЫТ. ПрНрА^НТН СА, ПрНрАЖЛ» СА, ПрНрА^НШН СА св. Устремя се, напра, блъсна се. ПОДОБОНЪ ССТЪ ѴЛВІСОѴ. съ^ъдлвъшоѵр эдамннж на ^смн вс^ (о)снованнѣ. онжс прнрА^н СА рѢІСА. Н АВНО рА^орн СА М Лк 6.49 3. Изч. М, 3. Гр. яроарі^уѵирі. Нвб. 0. прнрнстдтн, прнрніря;, прнрнфвшн несв. 1. Притичвам, отивам някъде с тичане. іс'то тро^ждАгд са. і прнрнірд КЪ ПрНСТАННфІО СОМО^ N0 СПАСТ' СА СЕ 83Ь 24; прннмн влко... ^двлжждьшсе ТН ОВЬѴА. ІСЪ Т0ВѢ прнрнцлжфс СЕ 84а 9-10. // Само мн. Стичаме се, идваме мнозина на едно място, і АБЬС ВЬСЬ НАрОДЪ ВНДѣВЪШС Н О^ЖАСЖ СА. Н Прнрнштжштс ЦѢЛОВАА^Ж Н М Мк 9.15 3. 2. Прен. Прибягвам, обръщам се за помощ към някого или нещо, търся защита, по вьса дьнн прнрнштжште. къ доу^овьно^-оѵ^моѵ^ ... о^ѵенью С 541.18-19; прн-рнштжштнн^ъ к Ммъ N0 отьмс-штжтъ са С 642.25-26; кже к ^мъ прнрнштжштнн. невсснъід ГрАЖДАНЪІ творАтъ С 542.29; н льг(ъ)ко се творд (..) др(.)з;(н)овленьомь (прн)рнірж. къ м?тн Р VII 3.23. Изч. М, 3, СЕ, С, Р. Гр. просгфё^со. Нвб. 0. прнрокъ, -а м. Прякор, прозвище. ОТЬЦА ТѴОАНА НГО^МСИА СТЪІА ГОрЪ) сныенскъі. кмо^же прнрокъ схоластик' С 272.6. Изч. С. Гр. ЁтшЛхіѵ. Нвб. 0. прнсвонствнтн, прнсвонствлкк, прнсвон-ствншн св. Присвоя, привлека, направя някого близък до себе си. ВрАГОМЪ ЖС НАМЪ сжштсмъ. прѣлн-^ъінмъ ѵловѣколювннмъ прнсвонствн-въ нъі С 109.24-25. Изч. С. Гр. оікеіоороа. Нвб. Срв. присвоя, присвоявам ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прнсвоюньк, -ІА ср. Присъединение, съединение, обединение, н по съмрьтн съмрьть оумрьтвнвъше прн-своюыннмъ южс къ во\р С 542.23-24; прнсвоюнннмъ юже к Ммъ прнрн- ШТЖШТНН. НСВССНЪІА ГрАЖДАНЪІ ТВО- рАТЪ С 542.28-29. Изч. С. Вар. прневошшм. Нвб. присвооние остар. ВА, ЕтМл. Срв. присвояване ОА, НГер, ЕтМл, АР. ПрНСВАНЖТН, ПрНСВАНЖ, ПрНСВАНСШН Св. За растение - повехна, увехна, загина от жега. слънъцоѵр жс воснѣ- ВЪШЮ ПрНСВАДЖ. I ^АНС N0 НМѢ^Ж КОрС- ннѣ нсъ}<ж М Мт 13.6 3. Срв. Мк 4.6. М Изч. М, 3. Гр. капрат^ораі, Нвб. Срв. вена 'вехна' диал. ОА, ВА, РБЕ, ДА. прнсслнтн са, прнсемж са, прнселншн са се. Заселя се при някого, настаня се. ѣко въ ые ^отід бс^аконьѣ тъі есі. нс пріселітъ сід къ тевѣ лжвъі (!) СП 5.5. Изч. СП. Гр. яосроікйо. Вар. прімлітн сіа. Неб. Срв. приселец т. остар. РРОДЦ. прнскоѵнтн, прнскоѵж, прнскоѵншн сѳ. Притичам, дойда бързо, прибягам. онъ же саъішавъ. н прошъдъ СКВО^Ѣ НАрОДЪ САМЪ ПрНСКОѴН. Н СТАВЪ пръдъ въсъмн ... реѵе С 99.25. Изч. С. Гр. ярооядбйсо. Неб. Срв. прискоча, прискачам остар. и диал. ВА, АК, ЕтМл, БТР. прнскръвьнъ, -ъін прил. Прискръбен, скръбен, тъжен, печален, гла нмъ нс. прнскръвънА ССТЪ ДША М0Ѣ до съмрътн М Мт 26.38 3, А, СК. Срв. Мк 14.34 М, 3; СЕ 47а 3; С 383.8; і ПрНСКрЪБСНЪ БЪІСТЪ ЦСрЬ ^А КЛАТВЪІ М Мк 6.26 3, А; онъ жс слъішавъ се прнскръвснъ бъістъ М Лк 18.23 3, А, СК; вндъвъ жс нсъ прнскръвснъ въівъшъ рсѵс М Лк 18.24 3, А, СК; въскжет; прккръвънА. ссі дшс моѣ СП 42.5; тако н покаанънъі постъ въ МАдѣ авлѣстъ са прнскръвенъ. нъ вь ВѢКЪІ рАДОСТЬНЪНА ПЛОДЪ! ПОДАСТЪ прнскъ 383 ПрНСЫОАѢВЫА СЕ 696 9; той Ѵакѵѵвъ. въ адѣ цн^ъ поѵдленъ. сън [I] дровыс прнскрънъ ть Тчѵснфл. въкпрь С 460.26. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Г)з. яврОлжо?, штмбиѵо;. Вар. пріскръішіу., прнскргвгну., пріскръвыіг, пріскръвенъ, прмскр’шш&. Нвб. прнокръбон ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР. прнскъ, -а лг. ЛИ. 1. Приск - един от 40-те кападокийски воини-хри-стияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Армения, по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. д со нмъ НМеНА. ДОМСТНІДНЪ ... прнскъ. деодоѵрд С 69.14. 2. Приск - християнин, умр. мъченически заедно с Николай и Мартин. Пр. на 22 септември и 7 декември, (йб) ... н стъшъ мжѵсннкомъ прнскоѵр. н мдртнноѵр. н ннкоддоу Е 35б 14-15. 3. Приск -мъченик. Пр. на 1 и 22 септември. От ранните календарни посочки е известен от Мраморния Неаполи-тански календар [IX в.], наѵатъкъ ннднктнѵѵыо^ ... н покон Тсчр НАВРИНО^1. н стомоѵр пр.... (н СТѢн) АГДТОКДН Е 20а 15. Изч. Е, С. Гр. Пр(ако?. прнсіАрлд, -ъі ж. ЛИ. Прискила [Присцила] - съпругата на Акила [еж.]. Последователна и сътрудница на ап. Павел [Деян 18.2,18; 1 Кор 16.19; 2 Тим 4.19]. Пр. на 13 февруари и 14 юли. вѣ н дкЯрдд н прнсй\рлд С 347.4. Изч. С. Гр. Пр{стХХа. прнсмъ [погр. А 112гі 20] вж. емпрнсмъ. прнсно нареч. Винаги, всякога, посто-янно. н въ^ъпнвъшс наѵаса проснтн ѣкоже прнсно творѣдшо нмъ М Мк 15.8; V съэддннк ^дконъ твоТ пркно въ вѣкъ I вѣкъ вѣК5Ѵ СП 118.44; тъі ... ѴАДО. ^ОДН ПО ^АПОВѣДОМЪ ГНѢМЪ прнсно СЕ 89а 23; даднто слдвж воѵр. съ оцшь н стмь д^омь. нъінѣ н прнсно н вь вѣ СЕ 596 14; слдвнтъ са прѣстоо нмд твоо ... нъінѣ н прнсно СЕ 6а 7; н^вдвн ма гГ отъ в'сого тъьд нъінѣ н прнсно СЕ 73а 1; молж са оиво да помнімъ прісно словосд сі К 96 4. Срв. С 423.24; а^ъ жо роѵо вѣдѣ ідісо прнсно моно слошшшн С 309.13; дд восъмрьтънъінмн плодъі вѣрочріжштн-нмъ прнсно цвьтотъ С 354.4; тѣмьжо Н МН ПЛДСН МОЛОБЬНН ВЬСЬ^ВДЛДЖфН $ ПрОІАВНМЬ вон прнсно ТФ А 13. прнсно ^олонъін. Гр. ёсеіФоЛі^. За растение - вечнозелен, сдъішд АДАМА ОТѴА Д0М8 НСПАДЪША. ѴЛОВѢІСА ПОрОДЬНААГО грАЖДАНННА. ВО^Ъ ^ОМЬ-НААГО ТрОЧрЖДАННІА ЖНВЖШТД ... ПрНСНО ^ОЛОНЪІНМЪ ДЖБНКМЪ ВОСОЛАШТА СА С 429.28. прнснѣм нмѣтн о комь. Гр. оікеіох; ехсо ярб<; тіѵа. В дружба съм с някого. ДА НАВЪІКНОШН КАКО ПрНСПѢК (погр. вм. прнснѣк, Север., с. 375, бел. под линия) о дѣвнцд^' нматъ ^с С 375.23. М, СП, СЕ, ТФ, К, С, МЛ. Гр. <хе{, 5і& яаѵтбі;, яаѵтоте, кай' екаатг|ѵ, а5іа>.е(ятш;, ітуі]тсіз;, біпѵЕЮ^, еі? хЬ ёщѵекі^, 8і’ оХоѵ, яаѵгі, еі? <5сеі. Вар. прісно, прісно. Неб. присно пниж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДД. прнснодѣВА, -ъі ж. За Богородица -винаги запазила девство, вечна девица, вечна девственица, рож- ДЪСТВО БЦА Н ПрНСНОДѢВЪі МАрНА Е 25б 12-13; въ^гдАШвнне... о прѣстѣн ... ВДДѴНЦН НАШ6Н ^Б)рцн. I ПрНСНО- дѣвѣ МАрнн СС ІІІ6 9; н вдджендіА НАреѵенАіА женА юмо\р прнсно дѣва бъівъшн С 52.7; вь дьнь сваштонніа ... црькъвн ... ПрНСНОДѢВЪІ МАрНА С 288.12. Срв. С 279.12-13. Изч. Е, СС, С. Калка от гр. осеѵяарбЕѴо;. Вар. прнсно а^ва. Нвб. приснодева книж. остар. ВА, ЕтМл, РРОДД. прнснодѣВАіА, -(А ж. За Богородица -винаги запазила девство, вечна девица, вечна девственица, та прнсыость 384 прнст&внтн молнмъ влісо ... вьпльфьшллго са отъ СТЛЛГО Д^Л. I^ млрніА СЛЛВЪНЪІКА. н прнснодѣвъіьл врцд СЕ 616 21; тъі есн просвѣфлілн в'сего ѵГсл ... очрмоленъ БЪІВЛІА ОТЪ СТЪІІА БрЦА. I ПрНСНОДѢ- въііа млрніл СЕ 936 5. Изч. СЕ. Калка от гр. аеіяаріЗеѵо^. Нвб. Вж. при прнснодѣвл. прнсность, -н ж. Вечност, продължителност. N6 ВО ННѴТ0Ж6 ТрОНЦА 0^0\р-ДѢК. нлн очрстжпнтъ КОЛН. н прнсно-стн. нлн овьштъствл н цѣслрьствл С 328.1. Изч. С. Гр. айютрс. Нвб. Срв. присно нареч., приснопаметен прил. прнсносъ [погр. С 376.3] вж. прнносъ. прнсносъі, -ъін прич.-прил. Вечен, винаги съществуващ, вже вѣѵьнъі. прнсносжфнѣ сллвл ... длждн рлво\р твоемоѵр сс-мо\р водж, неоскждѣнънжіж СЕ 21 а 20; прнсносъі съ оцемь. съдътельнлл снлл СЕ 63а 18; в/жо ... покл^лвъі ылмъ ПрООБрЛЖбННб. СТѢН СДННОСЖфЬНѢН тронцн. ПрНСНОСЖфНН ... послоѵршлн нлсъ СЕ 646 3; прнсносъі СВѢТЪ. ѴОТЪ ПрНСЫОСЖфЛЛГО СВѢТЛ. слън'це прлведъное. послоѵршлн нлсъ СЕ 63Ь 23-24; дл съмрьтьнъінмъ прнсно сжштьн жнвотъ подлсть С 480.16; цъслр' нстнннъ отъ нстнннл цѣслрл. вѣѵьнок н прнсно съі цъслрь-ствнк нмѣа С 327.16; тъі родителю прнсно СЪІН. ТЪІ ВЬСТЛВН ПЛЬТЬНЖІЖ црькъвь С 505.9. СЕ. Гр. сгиѵсаоюс;, аѵвіо?, яроаквѵю?. Вар. прнсио еы[н]. Неб. Срв. присно нареч. прнсиотекъі, -ъін прич.-прил. Който постоянно, вечно тече; непресъх-ВаЩ. ПрНСНО ТСІСЖфС-МЪ нстоѵьннкомь СЕ 1а 24; прнснотекъі. і не нстѣкліан. жнван. і свѣтелъ істоѵьннкъ СЕ 63а 16; рѢІСЪІ Ж6 ПріСНО ТСКЖШТД стлша помръ^ъшд С 90.8-9; ілко нстоѵьннкъ прнсно теісъін ^лтворн са С 277.1. // Прен. Непреходен, неизчерпаем, вечен, гі сллвъі прнснотекжфАід ... послоѵршлн нлсъ СЕ 636 22. Изч. СЕ, С. Гр. аеѵаос;, аеѵасоі; рросоѵ, оеѵаа ресоѵ, аеѵѵасо акреХеіои;. Вар. прісно текгі, ПрНСМО Т6К7.І. Неб. Срв. присно и тека. прнснъ, -ъін прил. 1. Роден, близък, нл мно^ѣ кго лкъі оцъ прнснъін оукрѣпылА кл^ллше С 517.30. // Стесн. Същински, роден; едноутробен, еднокръвен, не поманж ... нн прнснллго врлтл венылмннл стрлдл-нніл С 367.21; тъѵыж же очр^ьрѣвъ врлтніж н прнснллг0 врлтл венылмннл ... лвнк въ рлдостн вьспллкл С 367.25. // Истински, същински; искрен, верен, вждешн мн дроѵргъ прнснъін С 65.24. // Като същ. прнсннн т. тн. Гр. оі оікеТоі. Близките, роднините, покон дша рлвъ твон^ъ ... н проѵюмо\р родоѵр плътъ-скоѵрмоѵр. і в‘сѣмъ вѣроіж. прнснъімъ же. ѵо нн^ъже плмать творнмъ СЕ 64а 5. 2. Постоянен, непрекъснат, вечен, неизменен, лвнк же ... вьстліл^ж оѵркрѣпылкмъі. нстъінмъ н прнснъінмъ съдрлвнТмъ С 557.7; длждн емоѵр ... непрѣстлн‘нл пѣннѣ прнснллго СЕ 95а 10. Изч. СЕ, С. Гр. уѵроіоі;, оікеТос, ороррхрюс, епкаіроі;. Неб. Срв. присно нареч. прнспѣтн, прнспѣвк, прнспѣкшн св. Дойда, приближа се. нво нѵръплнѣ вьсен водѣ прнспѣшд нѣцнн вь слмъ ^нон. прншедъше нл молнтвж н цѣловлные ... стллго С 549.21. прнспѣ коньѵннл. Гр. апехеі [вар. шгехеі то теА.од]. Свърпш се, дойде, настъпи краят, глл нмъ ... прнспѣ коньѵннл прнде ѵлсъ. се прѣдллтъ са снъ ѵлвѵскъі М Мк 14.41 3. Изч. М, 3, с. Нвб. приспея 'пристигна’ диал. НГер. прнстлвнтн, прнстлклкк, прнстлвншн св. 1. Поставя край нещо. прістлвн водъі ѣко въ мѣсѣ СП 77.13. 2. Прен. ПрНСТЛБЛСНЬК- 385 прнстлтн Назнача, поставя някого да изпълнява задача, бѣл^ж бо воннн прнстлвніенн НЛ МѢСТѢ ТОМЬ БЛЮСТН С 14.26-27; прнстлвншА жо нмъ стрлжА воннъі С 76.15-16. // Прич. тин. страд. като прил. прнстлвленъін. Поставен, въ^въштсно въктъ лчррн-лнілночр отъ прнстлвыенъін^ъ воннъ вьсе то бъівъшок С 15.4. 3. Пратя, изпратя, дам, предоставя, прнстл- ВНТЪ МЬНѢ ВАШТО ЛН ДЪВЛ МЛ ДССАТС- леьеонл мТклъ ММт 26.53 3, А, СК, Б. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. ёфісгпціі, '{стттци, кавіотпці, ларакосОіатгцл, терііатгцл, парісттгірі. Вар. прістлвнтн, прістлвітн. Нвб. приставя, приставим ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. прнстлвл"еные, -Вк ср. 1. Кръпка, прибавка, поправка, ннктоже прнстлв- Л6ННѢ ПЛЛТЛ N6 БЪЛОНЛ. N0 ПрНСТЛВЛѢЛ- тъ рн^ѣ вотъсѣ М Мк 2.21 3. Срв. Мт 9.16 М; ннкътоже прнстлвленнѣ рн^ъі новъь не прнстлвлѣлтъ нл рн^ж ветъ^ж ... I ветъсѣн не прнклюѵнтъ са прнстлвленне еже отъ новллго М Лк 5.36 3. 2. Надзор, управление, грижа. ^ЛКЛНЫЛІЖ ТА ВГОМЬ ... НЛ ПЖТЬ етеръ. волеіж нлстлвьшемь. і лклъі прн-стлвленнемь съ^рлньшемъ СЕ 52а 25. прнстлв/Сеньк домовьнок. Гр. оікоѵо-ріа. Домакинство, управление на къщата [на стопанството], ѵто се слъшж о тевѣ. въ^длждь отъвѣтъ о прнстлвленнн домовьнѣемь М Лк 16.2 3. М, 3, СЕ. Гр. йпрх.т||іа, екютата, цетасгса-стк; [вар. ретаѵаатаак;]. Вар. прнстлвленніе, прнстлвленне. Нвб. Срв. приставяне ср. 'пришиване на кръпка’ ОА, ВА, БТР. прнстлвлілтн, прнстлвлілкк, прнстлвліл- кшн несв. Пришивам, прикрепвам с шиене, ннктоже во не прнстлвлъл-тъ. прнстлвленнѣ. пллтл не вѣленл рн^ѣ ветъсѣ М Мт 9.16. Срв. Мк 2.21 М, 3; Лк 5.36 М, 3. Изч. М, 3. Гр. ётсірратгсш, ЁпфаХХю. Вар. прнстлвлътн. Нвб. Вж. при прнстлвнтн. прнстлвьннкъ, -л т. 1. Управител, надзирател; домакин, управител на къщата, глл гнъ внногрлдл. къ прнстлвъннкоч|‘ свосмоч^ М Мт 20.8 3!, А, СК; нолннл женл ^оч^лнѣ прн-стлвъннкл нродовл М Лк 8.3; ѵлвкъ етеръ бѣ воглтъ. іже нмѣлше прнстлвьннкъ. I тъ оклеветлнъ въктъ ... ѣко рлстлѵліА нмѣнне его М Лк 16.1 3; къто очрво естъ вѣрънъі прнстлвьннкъ ... егоже постлвнтъ гъ нлдъ ѵелѣ-дніж своеіж. длѣтн вь ВрѢМА жнто-мѣренне М Лк 12.42 3. 2. Страж, пазач. прнстлв'ннкъ нѣкоторъін вѣ точр дръжА повнньнллго С 310.20. прнстлвьннкъ домочр. Гр. оікоѵброі;. Управител, иконом, домакин, реѵе же вь севъ прнстлвъннкъ домочр. ѵто сътворак ъко гь мон отъемлетъ строе-нне домочр отъ мене М Лк 16.3 3. М, 3, А, СК, С. Гр. оікоѵбро?, ітгітролод, 5тщю<;. Вар. прнстлвъннкъ, прнстлв'ннкъ, прістлвънікъ. Нвб. приставник остар. ВА, БТР. Срв. пристав м. 'полицейски началник’ остар. ЕтМл, АР. прнстлннфе, -л ср. 1. Пристанище, място за спиране на морски съдове. нлстлві кч вь прктлннфе ^отѣньѣ своего СП 106.30; вѣстъ вльнж крьмннкъ. вѣстъ прнстлннште вочррж С 509.29-30. 2. Прен. Спокойно място, убежище, подслон, очретрон (А въ прнстлннфн спѣнѣмь СЕ 18Ь 17; к'то трочрждлсА са. і прнрнфА къ прнстлннфк семочр не сплет' са СЕ 84а 1; ілвн са. ... невлънАШтек са прнстлннште С 251.22; вескр'вьно жнтнге жнвъі. ілкоже въ прнстлннштн н въ отншнн сѣда С 492.17; лвнк къ тн^очрочрмочр прнстлнншточр стьцочр вжью очретрьмн са С 567.9—10. Изч. СП, СЕ, С. Гр. Хірцѵ. Вар. прнстлннште, прістлнніре. Нвб. пристанище ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнстлтн, прнстлнж, прнстлыешн св. 1. Приближа се, дойда, пристъпя. ... липа црі ^емьнн СП 2.2. Срв. Е прнстрлшьнъ 386 ПрНСТЯчПНТН 21а 2; і та въ тъ ѵасъ прнстАвъшн нсповѣдААше са гвн М Лк 2.38 3, А, СК. 2. За плавателен съд - пристана, спра до брега на котва, і прѣѣвъше прндж на ^вмли; АеннсА-ретъскж н прнстлшА М Мк 6.53 3. 8. Прен. Съглася се, присъединя се към нещо. сь нс вѣ прнстАлъ съвѣ-тѣ н дѣлѣ нрсъ М Лк 23.51 3. М, 3, А, СК, Е, СП. Гр. ларіотраі, яростор-рДороа, ёсріотараі, аѵукаштіФераі. Неб. Срв. пристана ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДЦ, ДА. прнстрАшьнъ, -ъін прил. 1. Изплашен, който се страхува, уплашен, прн-стрАшънн во бѣа^ж М Мк 9.6 3; прнстрАШъншъ же бъівъшамъ нмъ ... рѣсте къ ннмъ М Лк 24.5 3, А; оувоѣвъше же са н прнстрмиънн въівъше. мьнѣа^ж д^ъ вндАШте М Лк 24.37 А; см&лдрь же слъішавъ, н прнстрАшенъ въівъ ... реѵе С 121.18; прннкР^ъ прнстрАшеыъ въівъ. тъкнж АлеаАндрА глагол'а С 162.24-25. 2. Прич. тин. страд. като същ. прнстрлшьннн м. тн. Гр. [оі] еока-татЛгіктоі. Тези, които са изплашени; страхливците, не стрмин-вомъ прѣтіте ... нн прнстрьшьнъімъ С 88.22-23. 3. Който всява страх, страшен, стрд^ъ прнстрАшънъ напа- ДАІСТЪ. НА НеПОБѢДНМААГО ВЛАДЪІКЪІ врАТА С 464.27. Изч. М, 3, А, С. Гр. екфоро;, ЁрфоРо?, ейкатб-пХ.тікто^, катйбіуѵоі;. Вар. прнстрлшънъ, прктрмиънъ, прнстрмшнъ. Нвб. пристрашин диал. ДА. прнстронтн, пристрои?, прнстроншн св. Присъединя към нещо, приобщя. ДН1АК0ННСА 0\рБ0 МНОГО ТВОрѣАШѲ СПѢ- шеннк. ТОГО вѣрж прѣложнтн. н прнстронтн КЪ ВЬСѢѴЬСТѢН црькъвн С 298.5. Изч. С. Гр. ёѵбсо. Нвб. Срв. пристроя ОА, ЕтМл, ВТР, АР. ПрНСТЖПАТН, ПрНСТЖПАКК, ПрНСТЖПАКШН несв. 1. Приближавам се към ня- кого или нещо, отивам при някого, пристъпвам. ржгАА^ж же са емоѵр и воннн прнстжпАИ?ште н оцетъ прндѣквште емо\р М Лк 23.36 3, А, СК; не оврѣтж. многомъ же съвѣ-дѣтелемъ прістжпАвъшемъ А Мт 26.60; да прнстжпАемъ оѵрво съ дръ^-новеннемъ къ прѣстолочр влагодѣтн Е 96 18; къ ѵістѣ во. жрътвѣ прістж-ПАемъ К 8Ъ 15; съ кротостнкк ... прнстжплнмъ къ трепе^ѣ ^рнстосовѣ С 424.10-11; поѵто прнстжпАіжште на колѣноѵр ПОКЛАНІАА^Ж СА КМОѴр С 484,12-13. // Образно. нАслАжденнк ... СН^Ъ БОЖНН ТАННЪ ПрНСТЖПАККТЪ С 492.8, 2. Присъединявам се, приобщавам се. блюдн са къ комоѵр прнстжпАешн. комоѵр овѣціавасшн са СЕ 96а 22-23. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С. Гр. яроаёрхораі, бррйсо, яросрбАХсо, ярбсгеіці [Іёѵаі]. Вар. ПріСТЖПАТН. Нвб. пристъпя, пристъпвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнстжпнтн, прнстжпмж, прнстжпншн се. 1. Приближа се към някого, отида при някого, пристъпя, прн-стжпнша къ немочр рсромн н слѣпнн ... н нсцѣлн іА М Мт 21.14 З1, ЗП; н прнстжпьше оѵрѵеннцн его вь^аса тѣло его М Мт 14.12 3; анкл во гнь съшедъ е нвсе. і прнстжпь отъвалн КАмеыь отъ двьрен гровА М Мт 28.2 3, А, СК. Срв. С 444.22-23; въ тъ ѵасъ прнстжпншА очрѵеннцн КЪ НСѴ глште М Мт 18.131, А; прктжпнте кь немоѵр I просвѣтнте см. СП 33.6. Срв. СЕ 106а 5-6; нъ врѣмд естъ юже. къ СТ%1. I СТрАШЪНѢІ трАпе^ѣ прістжпіті. вьсі оѵрво да прістжпімъ К 8а 4, 5. Срв. С 420.7-8; прнстжпнвъ пожьрн вогомъ С 2.8. Срв. С 7.5; С 7.12-13; С 23.6; С 113.2; еѵргж кдннж остАвнв'шо\р. прнстжпн днілволъ. н ... пръльстн іж С 9.14; прнстжпн къ асклнпню н тъ та нстѣлнтъ С 115.5; КАКО О^БО СЬМЪА^Ж НЖв ТОЛЬ СТрАШНВН прнстжпнтн С 441.17. // Образно. V Прнстгкп/Сбыьгс 387 прнсѣшбыьгс тъмл о деснъіъ твокв. къ тевѣ не прі-стъпітъ СП 90.7; V рлил не прістъпітъ тѣлесі твоемь СП 90.10. 2. Прен. Започна да върша нещо, пристъпя към някакво действие, клко ве съмьиѣиніл къ мъѵенню прнстъ-пншд С 55.17; съ стрл^омъ ... къ гръдоѵроѵрмоѵр н стрлшъно\ро\рм8 пристъпите комьклнню С 405.23. 3. Присъединя се, приобщя се. поѵто... къ соѵрктьнѣ. и крьстнілньстѣ вѣрѣ пристъпи С 101.10; стъін еппъ ... моли.-лше нелнцемѣрьиѣ прнстъпнтн къ рссовн С 541.11; влюдѣте са, къ комо\р прнстъпнсте СЕ 97Ь 7. 4. Отнеса се, обърна се към някого, мольвъ прнмошллше ... вллдъіцѣ. и ... въ оѵрмѣ вьпнілше. дръ^ъ прнстъпнтн к тевѣ господи С 391.23-24. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, СП, СЕ, К, С. Гр. кростерхоцш, Ефіатараі, ёуу^ш, ёѵіатадаі, ёяітійЕЦса, стѵаяауоцаі, «тоѵёрхоцаі, яара-Ра(ѵш, яросЕууі^со, яроёрхоцаі, ярбаеірі [Іёѵаі], аоѵарцб^оцаі. Вар. прктжпнтн, прістжпт, прістжпітн, Нвб. пристъпя, пристъпвам, пристъпям диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнстъп&нш, -л ср. 1. Идване, появяване. л мъі дивил прнстъпькныл кго о^жлсъше сд. ѵоѵрдн^омъ сд нмже мовъ тлкъ вълл^ъ сътворн С 499.23. 2. Подход, постъпване, и жеыъскоѵ прнстъпькнню въсѵоѵрднмъ сд С 390.22. Изч. С. Гр. ёяштасгіа, ярооебр(а. Вар. прн-стжпьюньн, прнстжпькннк. Неб. Срв. пристъпление остар. ОА, ВА, ЕтМл. прнеъвъкоупнтн, прнсъвъкоуплнк, прн-съвъкоѵрпншн се. Присъединя, приобщя. епископи же и цѣслрь. и свдтъін отьцъ НЛШЪ НСПОВѢД'ННКЪ нслкнн вьсѣѵьскъі сд дѣлшд прнсъвъкоѵрпнтн А ^отдште. КЪ ПрЛВѢН и коѵп'ио-съштьнѣн вѣрѣ С 201.25-26. Изч. С, Гр. броѵоёш. Нвб. Срв. присъвъкупявам, присъвъкупя [се] ЕтМл. прнсѣдѣтн, прнсѣждъ, прнсѣдншн несв. 1. Седя при някого, стоя заедно с някого, мнлъ мн естъ нлро-дось. ѣко юже трн дьнн ПрНСѢДАТЪ мьнѣ. і не нмътъ ѵесо ъстн М Мк 8.2 3, СК. Срв. Мт 15.32 М, 3, А; се и пеѵлть и клмъі и стрлжл. и ие могошд кго очрдръжлтн ... ие во иъ и воннн стрѣжлл^ъ. жндове прнсѣддтъ. ве-ѵеръ же въ съвотъ освнтлккштн С 444.18. 2. Стоя на стража, пазя. лште дл не въі въстллъ ... стрлжемъ ^отѣлше одорьио дѣло въітн. того рлдн н пеѵлтн прости ілкоже ^отѣл^ъ, н воннн прнсѣдѣлрсъ ... нмъшнн во того жндове оѵрмьръшл воатъ сд С 444.5; не остлвьъіьштннмъ н по съмрьтн стллго кго тѣлл. влъкъ ноштніъ прнсѣдѣлше о\р тѣлл нл съвлкденьк кмв С 537.28. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. яросгреѵш, ларакайгщаі, яроаебребш. Нвб. Срв. приседна, присядам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР. прнсѣтнтн, прнсѣіръ, прнсѣтншн св. Посетя, навестя някого, болѣ^ъ н прнсѣтнсте мене. нлгъ вѣ^ъ н овлѣкосте мд. въ темьннцн н прндосте къ мьнѣ С 123.22. Изч. С. Гр. ёяшкёятораі. Нвб. Срв. [по]сетя ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. прнсѣіреньк, ср. 1. Посещение, навестяване, гостуване, се нже вь сего мѣсто стлрцл прнмніёИрнн постл-вькнъін. прн^однтъ нл прнсѣштеньк кго. н нъцн с ьГИмъ отъ воннъ С 555.2. 2. Прен. Божествено озарение. поьГеже очрмножншд сд ве^лкоі-Генніл моіл. оѵрдллн^ъ СД БѢЖД н въдворн^ъ сд въ похрстъінъ. ѵла Божніл прнсѣ-іренн».. прлвьдьно же помъклнвъ ... послоѵржнтн н порлвотлтн отцемъ С 286.22; н то\р нлпрлсно нл вѣтрѣ въівъ вожьствънъімъ прнсѣштенннмъ. лкъі пророкъ ілкоже мьН>в лмвлкочрмъ. оврѣте сд въ свокн пештерѣ С 289.21- П(ЖСАГЛ 388 ПрНСЯчАНТН 22; въі во ^л ){к очрвыенн въісте. н тѣмъ вь^лсте вѣиьцл отъ ржкочр господьНочр. н врѣмд прнсѣштенню просвьстѣсте СА плѵе сльиеѵьыъіА свѣтлостн С 68.3. // Божествен дар, дар свише, томоѵр же отъшъдъшочр. прнде ѴЛОВѢКЪ ЫѢКТ0 ... НМѢА ОСЬЛА МЫОГЪ бллгъиЛ. ылложеыо ... н съложнвъ 0ТНД6. ѴЪСТЪЫЪІН Ж6 отьць нлшъ Ѵѵѵлыыъ. о прнсѣштеынн БОЖНН вь^ве-селн са до^омъ С 291.10. Изч. С. Гр. оисткотпр Вар. прнстштсинк-, прпс-п- ШТСНЬК-, ПрНСѢЦШІНЮ. Нвб. Срв. [по]сещение ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнслгл, -ъі эіс. Клетва, оброк, обет. ПОМЪІШЛбЫНѢ ПрѢБЪВЛІтПфНѢ ЫЛМЪ ВЪ дръ^остн. СЪ1 Иб^ЪЛОБНВЪ. СЪПОДОБН прѣ^ьрѣтн ВЪПЛДЪШННМЪ. ВЪ МЬИѢ-ЫН6 ПрНСАГЪІ отъпоѵрстн. ТЪІ БО едныъ съвѣсн тлннъі срць ылшн^ъ СЕ 24а 15; врлгомь ^ълѣ прѣльфлемъ. прнсно ВЪПЛДЛІЖ ВЪ БЛЖДЪІ. I ПрѢМОБО-ДѢЛЫНѢ ... ВЪ ПО^ОТЬИЛЛ вь^ьрѣннѣ. ЫЛ стоѵрждо ЛНЦ€. ВЪ ПрНСАГЪІ НОПрЛ-ВОДЪНЪІ. ВЪ ВЪС^ЪІфСННѢ точрждего нмѣннѣ СЕ 68Ь 4; і вьсѣмъ ыл ВЬСѢКЪ день. ^лпрѣштлтн ... нн поглыъскъ етеръ объіѵлі съдѣлтн. ні ПОГЛЫЪСКЪІІА ПріСАГЪІ. ІЛН ныо ѵъто БЛЖДАШТ6. N1 ОДІНО БО ПрІѴАСТЬС. свѣточр КЪ ТЪМѢ. I сномъ свѣтоѵр кръстьѣыомъ К 2а 15. Изч. СЕ, К. Гр. орко<;. Вар. прклгл. Нвб. 0. ПрНСАГНЖТН, ПрНСАГНЖ, ПрНСАГНбШН Св. ве^ бѣдъі прнсАгнжтн. Гр. оі) ёяікіѵ-ббѵюі; аяхоцаі. Взема, присвоя безнаказано, стлда рл^днѵь ... влю-домѣ же сжтъ стрл^омь. ілкожс ые смѣ-тн ынкомоѵрже ЫЛѴАТН ісрлстн. НЛН БЪ-ШНКБ Б€^ БѢДЪІ ПрНСАГНЖТН. ЛШТС БО се тъѵыж оѵг,ьрАтъ ^ълодѣн С 43.5. Изч. С. Вар. прнсАгнжтн. Нвб. Срв. присегна [се], присягам [се] ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнсАжвныв, -іл ср. Докосване, допиране. прідо^ъ ПЛКЪІ съкл^лтъ домж. отъпрьвл оѵрв0 не вѣро\ріжштоѵр гос-подьык» вьскрьсеиью. п°слѣжде же по ВНДѢННН Н ПО ПрНСАЖбБНН. вѣроѵріж-шточр *Л Н БЛ КГО НЛМѢНАШТЛ С 498.18. Изч. С. Гр. асрр. Вар. прнсджеинк. Нвб. Срв. присягане, [по]сягане. прнсА^лтн, прнсАжж, прнсджешн нес6. Прич. сег. деят. като същ. прнсл-жан м. ед. Гр. о орѵосоѵ. Този, който се кълне, заклеващият се. мо нл прнсАжлфнімъ дръ^остніж СЕ 24а 7. Изч. СЕ. Вар. прнсджлтн. Неб. 0. ПрНСАфН [СА], ПрНСАГ/К [са], ПрНСАЖСШН [са] се. 1. Пипна, докосна някого, нещо. прнсд^н къ плътн моен оѵрмрьт-вѣвъшнн влсъ дѣліл С 503.29; прн-СА^Н къ пльтн стрлдлвъшнТ воХевв мокіж С 503.28; прнсд^н къ пльтн мн СЬСТЛВЬКНѢ БС^Ъ ѴЛОВѢѴЬСКЛЛГО СѢМ6НС С 503.26-27; прнсд^н къ пльтн мокн гръдоуоѵрмочр ^еровнмомъ. н ѵьстъыо серлфнмомъ С 504.1; прниесн ржкж н внждъ пльть. лште можешн дръжн лште нмлшн ѴНСТЪІ прьстъь ПрНСА^Н оврл^ѣ лште вѣроѵркшн н доеджешн С 511.11; прнсАго^ъ са къ пльтн рл-доѵрл СА н трепештл. рлспрострѣ^ъ съ пръстъі С 511.16. // Образно. вѣдѣ ѵто подрьжл^ъ н ие тажж. вѣдъ кого СЬПОСОБН^Ъ СА ПрНСАШТН. ВѢДѢ НМЪ кгоже ын елмл сьмрьть може ыл мыого оѵрдрьжлтн С 504.24. 2. Прен. Приобщя се, присъединя се. ^лкоыоѵр ОЧрБО црькьвноѵрмочр. ПОКЛрѢА СА ПрНСА-го^ъ. ілкоже моштьыо стжпл тн. велн-ѵьствнкм' же оѵркл^лыыл. сьдслѣвл. очркллніліж са стрл^ъі С508.13-14. Изч. С. Гр. аптораі. Вар. прнедштн, прнедфн. Неб. Срв. присегна [се], [по]сегна ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнсжднтн, прнежждж, прнеждншн св. Осъдя някого, издам присъда, тъг- прнткАрілтн 389 ПрНТбЦІН ДЛ ОѴ^БО ПрІСЖЖДСНН БЪІША НЛ ІЛСНѢ ВЬСЖ НОШТЬ СТОІЛТН. КГДЛ ВѢТрЪ ЛІОТЪ СѣВОрЪ ВѢІЛШС- НС- прѣстлд С 89.30- 90.1. Изч. С. Гр. катабіка^со. Вар. прісжднтн. Нвб. присъдя ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ПрНТВАрКкТН, ПрНТВЛрШЖ, ПрНТВЛріЛІОШН несв. 1. Карам, накарвам, подтиквам някого да извърши нещо. 0ЧрБ°1ЛВ7> БО СА. ПЛГОѴрБЬНЪІН ^МНН. ОТЪ П0КДІ&НЫА П°ДЛКМЪАГО. ОТЪ вь^нсклкв-штннмъ того вьсесрьдь нспрлвьеныл. прнтвлрѣк-тъ кго. 1АК0ЖС- мнѣлше оѵржо свогего плѣньннкл. воХе прьвллго прнложнтн ве^лконьк С 621.23. 2. Добавям, прибавям, отъ сънл въ^вочр- ЖДЛ(ЖШТЛ МА. СЪѴНННТН Н ПНСЛНЬЮ прѣдлтн. ИкЖО ОТЪ ѴЛ0ВѢКЛ БЖНГЛ ЛНННЛ. боіл^ныж многоіж оѵрдтъ ... н ѴАСТЛІЛ БЛЛГЪІН^Ъ съповѣдлныл. енлж прнтвлрътн кште нлнплѵе. н подвн^лтн творАШтннмъ а С 543.29. // Умножавам, ілко цѣслр оѵрво одръжнмоѵр пеѵллмн нмъныл н МНОГЛМН ТЖГЛМН 0БЬАТ0\р. 1ЛК0ЖС въ пжѵннъ съі ... н мыогъі прнтвлрліетъ грѣ^ъі. оѵрвогъін Ж€ отъ всего С6Г0 своводь к-стъ С 492.14. Изч. С. Гр. яарасткепа^®, яроатрірораі. Вар. прнтвлрѣтн, прнтвлрлтн. Нвб. Срв. притварям [се] ОА, ВА, НГер, БТР, АР, ДА. прнтвлрілтн СА, ПрНТКЛрВкКК СА, ПрНТВА-ргмешн са несв. Приготвям се, подготвям се. л жндове толнкл н тлковл ѵоѵрдесл вндѣвъше. плѵе отъ ^лвнстн нл оѵрвннство прнтвлрѣл^ж са. ѵ'то же гллголл^ж. ѵ'то сътворнмъ С 386.5. Изч. С. Гр. олХі^ораі. Вар. прнтвлрѣтн сл. Нвб. Вж. при прнтвлрілтн. прнтворнтн, прнтворкк, прнтворншн св. Придобия, сдобия се с нещо. стъін-^ъ оц,ъ н лр^неппъ кръвыж очркрлснвъ СА. съінъі прнтворнвъ овоіждоѵр Н6СѢ-комллго клмъікл. нл еретнкъі н нл рлтьнъід. СТЪІН^Ъ оцъ ковьѵегъі С 543.3-4; двок севъ прноврѣтлА стъін. прьвок очрво НСПОВѢДЛіЛ>КМЪ 0\рП*ВЛА прнвестн кго. ко\рпно же н севѣ очрт'врьжденнк. бжджштні^ъ по томъ ^ота прнтв°рнтн С 525.11-12. Изч. С. Гр. яеріяоіеораі. Нвб. Срв. притворя ОА, ВА, НГер, БТР, АР, ДА. прнтворъ, -А т. 1. Преддверие, предна част на помещение, въса же Тел отъ клілфъі. въ преторъ. бѣ же ^лоѵртрл, I тн не вьнндж въ прнтворъ М Йо 18.28. 2. Колонада, портик, естъ же въ ерсмѣ^ъ нл овьѵн кжпѣлн. ѣже нлрнцллтъ са евренскъі внте^дл. пать прнтворъ НМЖШТН. ВЬ ТѢ^Ъ лежллше мъыожьство волдштннрсъ ... ѵліжштнн^ъ двнженнѣ водѣ М Йо 5.2; дл нлвъікнжтъ нже свѣтълъіа ДОМЪІ ДѢЛЛІЖТЪ. н прострлнъіА прнтворн. Н ДЛЪГЪІА дворъі. ілко не нмѣ ^с кде гллвъі подъклоннтн С 416.7. // Църк. Покрита колонада с два реда коринтски колони във външния двор покрай източната страна на Ерусалимския храм; място за проповядване, бъіша же тъгдл ені&ннѣ въ ерелмреь. і ^нмл бѣ. і ^ождллше нс въ црісве въ прнтворѣ соломонн М Йо 10.23 3, А. Изч. М, 3, А, С. Гр. атосх, ярашврюѵ. Нвб. притвор църк. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнтефн, прнтекж, прнтеѵешн св. 1. Притека се, дотичам, завтека се КЪМ НЯКОГО. ІС^ОДАШТЮМО^ нл пжть. прнтекъ едннъ боглтъ. і поклонн са емоѵр нл колѣночр. въпрлшллше ь очрѵнтс-лЪ бллгъі. ѵьто сътворТж. дл ЖНВОТЪ ВѢѴЬНЪІ нлслѣдочріж 3 Мк 10.17; се нсо\рсъ сьрѣте н гллгоХа рлдоѵрнтл са. тѣ же астѣ н ты но^ѣ. съ прѣвелнкомъ веселннмъ к немо\р прнтекшн С 446.8-9; нѣкто нелкнн нменемь ... къ велнкоѵрочрмоѵр семо\р отьцоѵр прнтсѵе. н съ ель^лмн н прнтн 390 прнтн вьпл"ьмг нсповѣдддше свон врѣдг рлтг С 276.13; оѵртврьдн са ногд вельвждоѵр н вгктг сгдрдвд. прншг-дг же господннг іего. прнтеѵе кг Лмоѵр С 218.20; н^нде рнклд левг. н дкгі отьць лювовгнгін прніемлетг ѵадо своге. тдко прнтекг львг скоѵн нд прдведьннкд С 166.22. // За множество - стека се. н вндѣшл іа нджшта. I по^ндша (А мгнозн. I ПѢШН отг вьсѣ^г грддг прнтѣшд тдмо. н вдрншА іА М Мк 6.33. // Образно. та молнмг и. прн^ьрн нд рлвд твоего сего. прнтекгшддго кг тевѣ. і оскргвленд болѣ^нннп несвѣтглокк. ѵосѣненд мрд-комь темьнгімь СЕ 32Ъ 4-5; мгі длгжьнн ксмг грѣшьннн. прнтештн кг н^Бдвнтелм. н вг^гмдтн отг ьГего непого»Генніе грѣ^овг ндшн^г С 390.24. 2. Притека се на помощ. ?с ... не сьмрьтн са о\рвогдвг нг врѣмене рдспдтню жндгі ... лѣпо вт іемоѵс прѣжде постдвнтн дрѣво тдннок крьстд. тн тггдд топл°мг доѵдеомг нже вг ддѣ леждтг к тѣмг прнтештн С 404.26-27. 3. Прен. Приобщя се към някого, нещо. ндѣте вг^лю-вькннн къ еѵрдггПглннскочр проповѣ-дднню прнтеѵемг. дд внднмг кже ыд господд жндове твордтг лддыніе С 385.1-2; о ^мгже велнкомг глдсомг вгпнктг пдвьлг глдгол'а. н^гже жнште нд ыевесе^г іестг ... н^гже ноггі стоатъ оѵрво вг оѵрпрдвыеннн. н кдко оѵрво точр. сг ве^вѣстгнгімн вештг-нгнмн прнтекг стд. повѣдѣ С 272.27-28. Иэч. М, 3, СЕ, С. Гр. егиѵхр&%<а, прострях®. 8ро-ра(ші; кахааяеіібш, хркахахр^хм. сгоѵб&о. Вар. прнтоштн, Неб. притека [сѳ] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР. прнтн, прндж, прндешн сѳ. 1. Дойда, ида, стигна, пристигна, і въістг егдд сгконьѵд нсг сдовесд сн. прѣіде отг гдднлеьА. і прнде вг прѣдѣлгі нюденскгі М Мт 19.1З1; егдд же оѵрво прндетг гнь внногрддд. ѵгто сгтво-рнтг дѣлдтелемг тѣмг М Мт 21.40 А, СК; і посглд рдвгі свом. прн^гвдтн ^гвднгію. нд врдкг. і не ^отѣд^ж прнтн М Мт 22.3 А. Срв. СЕ 106а 14; прнде мдрнѣ мдгддлгіМ. і дро\ргдѣ мдрнѣ вндѣтг гровд М Мт 28.1 3, А, СК; Гсе нд^дртннне прншелг есн п(ог)о\^внтг ндсг М Мк 1.24 3; і пдкгі ншедг нсг. отг прѣдѣлг тѵргскг н сѵдоыьскг. прнде нд море гллнленско М Мк 7.31 3, А, СК, Б; н^лѣ^ъ же нс кордвьгд прнде нд коьП-і к' ьДімг С 60.11; вгне^ддпг влгкг прншедг оврѣте повргженг дѣтншть С 43.18; сдмг прндо^г днточрпдте прѣдг тд С 99.27; мннжвгшемг же дьнемь | ... прнде докраг отг «Гесдрнл С 72.17-18; оѵртрочр же вгівгіш прндостд неѵьстнвділ мжѵнтел*ід С 79.12; мжжн же крьстнілнн прншедгше вг^дшд тѣлесѣ сто\рю С 185.10; тоѵр двніе дрню отг длеадндрНА. вг костднтнЛ грддг прнтн скоро повелѣ С 188.23; н вѣровдвг н^нде скоро, н вг слѣдг ндтдше свѣтд того. н свѣто\р ведж-штоѵр приведе (погр. влі. прнде, Север., с. 283, бел. под линия) вг велнкжіж лдврж С 283.3. // Образно. горе вьсемоу мнроѵр отг скдыгдѣлг. ыеволѣ во естг прнтн скдыьддломг М Мт 18.7 З1, ЗП; н прнде глдсг н^ овлдкд. сь естг снг мон М Мк 9.7 3. II Само в поѳел. - ела, елате! прндтте кь мгыѣ вгсн троуждднкштен са ... і д^г пококк вгі М Мт 11.28 3, А, СК. Срв. СЕ 89Ь 11; і глнб семочр ндн н ндетг. і дрочргочрмочр прндн н прндетг М Лк 7.8 3, А, СК; сь естг ыдслѣдг-ынкг. прндѣте очрвнмг. і оѵрдргжнмг достоѣнне его М Мт 21.38 А, СК, В. Срѳ. Лк 20.14 М; прідѣте ѵіадд посло^шднте мене СП 33.12; вг^-двігні сілж твои; і пріді дд нгі спеші СП 79.3; прндѣте оѵрво врдтрьѣ. віднмг болѣ^ні гровгнгіьд К 12а прнтн... 391 прнтн... 24-25; иъ прндѣте дл а въвръжемъ вь рѣкж С 80.27; дрочргъш реѵе прндн нцѣлн мн дьштвре С 308.4; прндѣтв оѵрво вьсн дл рлдо\ріемъ са о гн С 319.9. // Вляза. I егдл прнде (въ) въ црквъ, прнстжпншА къ иемоур оуѵАфю. Лр^н-ерен н стлрьцн людьстнн гмре М Мт 21. 23 З7; I лвье ншедъше н-съньмнштл. прндж ВЪ ДОМЪ СНМОНОВЪ Н АНЬДрѢОВЪ М Мк 1.29 3; плкъі бѣл^ж вънжтрь оѵрѵеннцн его. і томл съ ннмн. прнде нс двьремь ^лтворенлмъ. н стл по срѣдѣ М йо 20.26 А; н прншедъ въ домъ. СЪ^ЪІВААТЪ Дроѵргъі Н СЖСѢДЪІ ГЛА НМЪ М Лк 15.6 3. // За птица, небесно тяло и под. - долетя, дойда от небето. I БЪІВАЛТЪ Дрѣво. ѢКО ПрНТН ПТНЦАМЬ НБСКЪІМЪ, I ВНТЛТН НЛ вѣтве^ъ его М Мт 13.32 3; і прндж птнца невскънд н ПО^ОБАША Ѣ М Мт 13.4 3. Срв. Мк 4.4 М; н се звѣ^дл вкже відѣша нл вьстоцѣ ндѣлше прѣдь німі. дондеже прішедші стл връ^оѵр А Мт 2.9 СК; н прідж пьсъьл МОѴ^ЪІ. Н МЪШНЦІА ВЪ ВЬСІА ПрѢДѢЛЪІ і$ъ СП 104.31; лежллше нл ^емн лкъі свѣтъла ^вѣ^дл съ невесе нл ^емл'ж прншьдъшн С 62.6. // Доплавам, н ннн прндж корлвлн отъ тнвернѣдъі. влн^ъ мѣстл ндеже ѣса ^лѣвъі М Йо 6.23 3, А; н прншъдъ съ корлвькмъ влн^ъ воіеводъі. н съповѣдлвъше іемоу вьсл »лже слъішлвъше отъ стллго слвннл ... Тспроснвъ ^лртніж нлпнсл тлко С 152.10. // Преплавам. і прндж нл онъ полъ морѣ. въ стрлнж глдлрннскж М Мк 5.1 3; і лвне вълѣ^ъ въ корлвъ съ оѵ^ѵеннкъі свонмн. прнде въ стрлнъі дллъмлноѵртлнъскъі М Мк 8.10 3; л дроѵзнн оѵрѵеннцн корлвнцьмь прндж М Йо 21.8 3, А, СК. 2. Прич. тин. деят. а) Като прил. прншьдъін. Гр. парсоѵ, тсроа-еЯдІсоѵ. Който е пристигнал, дошъл. в'се въ сллвж твоіж творнтн. прншедъшлго рлвл твоего сего СЕ 1Ъ 19; н ілко прншъдъшнн)<ъ дѣл‘ьмл невѣрънъін^ъ. дл рл^оѵрмѣвктъ реѵе ілко тъі ма поѵрстн С 309.28. Срв. С 310.23-24; вь^ьмѣте врлтл кна^н влшн. ие ілко не могжшточр прншъдъ-шо\рмо\р вллдъіцѣ С 465.9. 6) Като същ. прншьдъін т. ед., прншьдъшен м. мн. Гр. о гахрсоѵ, о ёА/Осоѵ, оі карбѵте?, оі ларауеѵбреѵоі. Този, който е дошъл, който присъства; дошлият, присъстващият [тези, които са дошли, които присъстват; дошлите, присъстващите]. бллгословькнъ прншьдъін ВЪ СЪМѢ-ренніе С 326.24; вь^нштн вл н въ^овн прншьдъшллго С 500.22; ннклкоже нѣстъ въівъшек се ѵоѵрдо нъ въглл-шенніе прншъдъшннмъ С 309.26; ннктоже во от’ сьде прншедъшнн^ъ нс^однтъ С 167.5. 3. Приближа се към някого, дойда при някого, остлнѣте дѣтнн н не врлннте нмъ. прнтн къ мьнѣ М Мт 19.14 З7; повелн мн прнтн къ тевѣ по водлмъ М Мт 14.28 3, А, СК, Е\ I о^ьрѣвъ смоковьннцж едннж прн пжтн. прнде къ нен ММт 21.19 З7; прнде къ ннмъ по морю ^ода М Мк 6.48 3; і^ндж же ВНДѢТЪ БЪІВЪШЛЛГО. I прндж къ нсвн М Лк 8.35 3, А, СК. И Дойда повторно, върна се. н прншедъ плкъі оврѣте (А СЪПАфА М Мт 26.43 3, А, СК, отндоша же много нмъ ГЛЛГОЛЛВЪШе. Н ПЛКЪІ ПрІДОША съ многомъ нлродомъ С 137.3. // Прен. Изляза против, срещу някого; действам срещу някого, ѣко нл рл^вонннкъ лн прндете съ оржжнемь н дръкольмн М Лк 22.52 3; л^ъ ѵада нл плгоѵрвж влшж нѣсмъ прнш’лъ С 540.8-9, 4. Замина си, отдалеча се от някое място, махна се. і прншедъ отъ то\рдѣ нс. іде прн морн гллнлѣнсцѣмъ М Мт 15.29 3. б. Появя се, започна да съществувам. I ліре ;<офете прнілтн. тъ (е) естъ нлнѣ )^отан прнтн М Мт 11.14 3, А; л^ъ нл се родн^ъ са. н нл се прндъ въ прнтн.. 392 прнтн.. вьсь мнръ дл съвѣдѣтс-льствоуіж о істннѣ М Йо 18.37 3, А, СК\ отъ сѣмене двл прндстъ ^ъ М Йо 7.42 3, А; по томь же прндетъ днѣволъ. і въ^ъметъ слово отъ срдцл н^ъ М Лк 8.12 3, А, СК. Срв. Мк 4.15 М, 3; дондеже вндатъ цсрствне вжне прншс-дъше(дъше)е вь снлѣ М Мк 9.1 3, А. 6. Стигна до определена цел, степен, състояние; достигна, прншъдъ же нл конецъ молнтвѣ. про^ьрѣ С 141.17; миого іеже остлвнвъше. къ гллвн^нѣ прндѣмъ С 189.29-30; ілкоже о\рво вь велнкж стлрость прнде С 300.30; н дл не продьлж словл. дл прндемъ вь слмж гллвж вештнТ С 481.26. 7. За река, водна стихия - придойда, дойда с голяма сила. і съннде дождъ н прндж рѣкъі М Мт 7.25 3, А, СК. Срв. Мт 7.27 М, 3, А; і не оірютншд доньдеже прнде водл. н вь^атъ вьса М Мт 24.39 3, А, СК. 8. За време, обстоятелство - настъпя, настана, дл прндетъ цсрествне твое М Мт 6.10 3, А, СК. Срв. Лк 11.2 М, 3; прнджтъ дьнье вь ндже не остлнетъ. клмень нл клмене М Лк 21.6 3; не нмлмъ пнтн отъ плодл ло^ънлго. дондеже цсріствне вжне прндетъ М Лк 22.18 3; доньдеже день естъ прндетъ ноштъ М Йо 9.4 3, А; прнде годннл дл просллвнтъ са снъ ѵлвскъі М Йо 12^23 3, А. Срв. Йо 17.1 М, 3, А, СК; гь же посмъетъ ска смоѵр. ^лне про^ьрнтъ. ъко прндетъ день емо\р СП 36.13; дъвлдесАтъно^очрмоч)' очрво н осмоѵроѵрмоѵр лѣтоѵр прншъдъшо^ С 280.6; есе нлмъ прнде вь^лювыеноіе н сьплсноке прл^деньство С 486.25; прндетъ вллгодъть ^совл по вьсен ^емн С 17.4. 9. Прен. Струпам се, стоваря се. лмнн глкк влмъ. прн-джтъ вьсѣ сн нл родось М Мт 23.36 З1, А; дл прндетъ нл въі вьсѣкл кръвъ прлведънл. пролнвлемл нл ^с-мліж М Мт 23.35 З1, А; въ^люві кліатвж і пріде емочр СП 108.17. // Сполетя, връхлетя, не прндетъ къ тевѣ ^ъло СП 90.10. 10. Прен. Приобщя се, присъединя се. і не ^оірете прнтн къ мьнѣ. дл жнвотъ нмлте М Йо 5.40 3, А; ѣкоже нъі есн оѵрвѣднлъ объіѵлн сътворнтн. прострѣірн врлтл къ ^оѵр прн-шедъшл СЕ 82а 9. 11. Прен. Произляза, произходя. вѣмь ѣко отъ БЛ прншелъ есн очрѵнтель М Йо 3.2 3, А. въ го(Ге прнтн. Гр. е1<; то хЁГроѵ ерхо-цаі. Стане ми по-зле. женл едннл ... нн еднноід польза оврѣтъшн. нъ плѵе въ горе прншьдъшн. слъішлвъшн о нсѣ ... прнкосно са рн^ѣ его М Мк 5.26 3. въ рл^оѵрмъ прнтн. Гр. еі<; влтуѵсоаіѵ ерхораі. Достигна познанието, опозная, влнъ въ. ^отан дл в'сн ѵлцн СПЛСЖТЪ СА. I въ рл^оѵрмъ ІСТННЪНЪІ прнджтъ СЕ 96Ь 4-5; тъі во есн въ НЛШЪ. ^ОТАН ДЛ в'сь ѴКъ спётъ СА. н въ рл^оѵрмъ нстннънъі прнджтъ СЕ 100а 22-23; ^отан вьса ѵловѣкъі сьплстн н въ рА^мъ нстннъі прнтн С 502.29-30; ^оірешн дл вн н едннъ ѵк(ъ) погънв'нжлъ. нъ дл в'сн СПСЖТ' СА н вь рл^оѵрмъ нстны'нън прнджтъ Р VII 4.3-4, 5. въ севѣ прнтн, прнтн въ са. Гр. еі<; враотоѵ ерхораі, ёѵ ёцаотш уіуѵо-цаі. Съвзема се, опомня се, дойда на себе си, дойда в нормално състояние. вь ссбѣ же прншедъ реѵе. колнко. нлнмъннкъ отъцл моего. н^-бъівлквтъ ^лѣвн. л^ъ же гллдомь гъі-бляв М Лк 15.17 3, А; вь са бо прн-шьдъ. вь клѣтъкж вьлъ^с- свонв С 523.10; оыл же ыѣколн прншедЧнн в’ са. ілкожс- вѣлше дѣло. по вьсемоѵр съкл^л іемочр С 517.13. коѵрпьно прнтн съ ѵнмь. Гр. сшѵброца. Съответствам, в съответствие съм. нѣсн лн іеже прорнцлкмо слъішллъ. тоже прѣдн СТ0А1ЦС вндншн лн кочрпно съ словс-съі дѣло прншъло С 337.11. ил лювъвь прнтн. Гр. еід тготЭоѵ ёрхо-раі. Изпитам копнеж, желание, то прнтокъ 393 прнтгѵл СЛЪІШЛВШН БЛСНЛННЛ нл множлншж ЛЮБЬВЬ ПрНД«. ІЛК0Ж6 ВНДѢТН ... сТЛр- цл С 299.9. ыл помофь прнтн. Гр. еіс; [тг]ѵ] Род-•деіаѵ ерхоцаі. Притека се на помощ, помогна, н вгскрнѵлвгшс- нжс- БѢА^Ж вг КОрЛБН ПрН^ЪВЛША КОрЛВЛА нл помоштніл нмг прнтн С 151.11-12; прн^гівлнкштемг вл. прнтн нл помошть нмг С 530.9. прнтн вг продльжеыые рѣѵн. Гр. гг<; тЛатос; ерхораі сгоѵтохіаі;. Вляза в разговор, започна да говоря, н вг продлгженнк- прншгдг рѣѵн. ^лкла н до. повѣстг кмоѵр о севѣ. н дл сгкл-жетг іемоѵр кто кстг С 294.24. прнтн вг свон оѵрмг. Дойда на себе си, осъзная се. н воѵр помолнвг са. лвые н^врлѵевлнл кго сгподовн. н вг свон очрмг прншгдг отг свовожденыл бѣсовьскл. внда прѣвелнкоіе ДѢЛЛ С 560.12. прнтн вг слѣдг. Гр. акоХоѵЫса, отеса ерхоцаг. Последвам нечий пример, тръгна след някого, лштс-^офешн егвргшенг вгітн ... прндн вг слѣдг мене М Мт 19.21 З1, А; іжо ^офетг вьслѣдь мене прнтн. дл отгвргжетг сд севе СЕ 90а 9. прнтн кг г&вленьге. Гр. ерхоцаі гі<; фосѵербѵ. Изляза наяве, появя се. нѣстг во ннѵгтоже тлнно еже но лвнтг сд. нн вгістг потлено. нг дл прндетг вг лвленне М Мк 4.22 3. Срв. Лк 8.17 М, 3, А, СК. прнтн на оврл^г. Гр. ёрхоцаі Ёта тю ехцралх. Стана монах, влюдн сд. ѣко ннкътоже- теве нжднтг прнтн нл сь оврл^г СЕ 96а 9. прѣжде прнтн. Гр. грхораѵ лрштоѵ, лрооболоіёю. Предваря, изпреваря. ѣко нлнн подовллтг прѣжде прнтн М Мк 9.11 3; ілнѣ о\рво прншедъ прѣжде оѵрстронтг вьсѣ М Мк 9.12 3; подовллше во влрнтн вонноѵр воіеводж. подовл'ше прѣжде прнтн въстьннкочр. прѣдъ ГОСПОДЬ-немъ прншгствнкмг С 245.17. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, У Е, СП, СЕ, К, С, Р, МЛ, БН. Гр. ерхорш, аѵерхораі, алер/о-раі, біерхораі, ёлеше'рхораі, еісжрхороа, ёле'рхороа, ё^ерхороа, лареірх [еГѵаі], ларерхораі, лроёрхораі, лроаЕрхораі, соѵЕрхорса, тоЛаілшрёораі, сгорларЕірі [еТѵссі], катЕрхораі, ауораі, алаѵхасо, сгоѵаѵтасо, бенро, 5енте, ёХосоѵш, ёХендсо, ёліфдаѵсо, ёлібтірёю, фОаѵш, ёфіатараі, кахаХарРаѵю, і)кш, ларауіуѵораі, ларіаха-роа, гілохрёхш, фёрораі, лерілоХеёю, лроатрёхм, ларонсгіа, біалерасо, лрбаеірі [іеѵаі], сттірларауіуѵорш, еірі, лрокаОѵ^ю, ёуеірораі. Вар. прітн. Нвб. приида, приидвам, прииждам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнтокг вж. прнтгкг. прнтрлнг, -гін прил. Ясен, отчетлив, ожндлявштоѵр же епнскоѵрпочр. н мола-штоѵр са к' іГс-моѵ| ... томо\р жде лвнтг са еппоѵр. н глл очрслгішнтг прнтрлыг. гллголжшть к іГс-мо^. ндн кг рлвочр моіемо (!) нлкѵѵвоѵр С 530.11. Изч. С. От гр. храѵр^. Нвб. Срв. притран 'весел, своенравен, припрян, нетърпелив; нервен, своеволен’ диал. НТ, ДА. прнтгкг, -л т. Халка, брънка от верига. ілкоже во вь вернгл^ъ ^ллтл^г. прнтокгі дроѵргг дрочр^ѣ сьплетенг. кдно кдного дргжнтг са сьплете-нгін^г кок-ждо ... енце н сватъі^ъ бчрлгголнн ѵоѵрдосл. дрочргг отг дрочргл нлпрлвыліжтг С 318.15. Изч. С. Гр. крікіоѵ. Вар. прнтокъ. Нвб. притък ЕтБАН. прнтьѵлншн [погр. С 371.27-28] еж. врндгкг. прнтгѵл, -д ж. 1. Пример, поука, отъ смоковьннцд жо нлвгікнѣте прнтгѵж. 6ГДЛ МЖО ВѢТВЬО ... ПрО^АБНОТЪ ... ВѢ- сте ъко влн^г естг ждтвл. тлко н вгі егдл оѵр^ьрнте сн въівліжфл. вѣднто ѣко влн^ъ естг прн двьрорсъ М Мк 13.28 3. Срв. Мт 24.32 М, 3, А, СК, У; влюдн са дл но плдотг. нмлшн овою прнтгѵочр. клко оѵрѵоннкг мьна стоілтн плде. клко влждннцл лежд-штн вгетл С 410.2. // Особено зна- прнтѣклтн 394 ПрНТАЖЬТН чение, особен смисъл, символ, нмлтъ же и пллштъ тъ ннж прнтьѵж. не тъкмл во цѣслрьство оврл^овллше, нъ н кръвоілденые н очрвнѴство жндовъ ілв(лше С 484.22; оѵрже въ оврл^' цѣслрьскъ овльѵенл. творнмоіе же въівллше нл оукоръ. прнтъѵл же вѣлше по іестьствоѵр цѣслрьствл С 435.8. // Пророчество, пророчески думи. вьднте оѵрво ілко не вѣсте дьнн ын ѵлсл ... тл оѵрво прнтьѵл мнлостн рлдн реѵенл кстъ С 375.16; кде гллголл по тре^ъ дьне^ъ въстлнж. не во оврд-штетъ ннктоже тлко лвѣ н^вѣштлнл. нъ Ѵѵонннл (естъ прнтъѵл С 440.22. 2. Алегоричен разказ, притча, снж прнтъѵж реѵе нмъ нс онн же не рл^оѵр-мѣша ѵъто вѣша. ѣже глллше нмъ М Йо 10.6 3, А; слъішАіремъ же нмъ се. прнложь прнтъѵж реѵе ... ѵлкъ едннъ доврл родл нде нл стрлнж дллеѵе. прніАтн севѣ цсрствне М Лк 19.11 3; влмъ естъ длно вѣдѣтн тлннлл цсрствнѣ бжнѣ. ѵѵнѣмъ же ВЪНѢфЪ-ннмъ въ прнтъѵл^ъ ВЬСѢ БЪІВЛККТЪ М Мк 4.11; слъішлвъше лр^нерен н флрнсен прнтъѵж его. рл^оѵрмѣшА ѣко о нн^ъ гллше М Мт 21.45 З7; о прнтъѵл^ъ М 76Ь 28. 3. Само мн. прнтъѵА. Гр. Пароірлса. Староза-ветната книга Притчи Соломо-нови. въ нлвеѵерне. въівлжтъ. ѵтенѴѣ ... в. ѵѵ прнтѵ[ъ] сне не прѣнемлглн Е 30а 10. въітн въ прнтъѵж. Гр. уіуѵороа еі<; параРо^у. Давам повод да се говори за мене. V положі^ъ одѣнье мое въ врѣште. V въі^ъ імъ въ прітъѵгп ѴѴ МЬНѢ ГЛ0\рМЛѢ^0 С(А сѣдьмпте1 въ врлтѣ^ъ СП 68.12. положнтн въ прнтъѵж [въ (А^ЪІЦѢ^ъ]. Гр. тйЗерл еі<; тсарсфоЪіѵ. Ставам предмет на разговори, положнлъ нъі есі въ прітъѵіж въ іа^ъіцѣ^ъ. покъівл-нье гллвъі въ людемъ. въсь день срлмъ моі прѣдъ мнж(ж естъ СП 43.15. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СЕ, С. Гр. яарароХт^, оЛѵіуца, яароцДа, яарйбеѵура. Вар. прітъѵл, прнтьѵл, прітьѵл, прнтѵл. Неб. притча ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР.ДА. прнтѣклтн, прнтѣклнк, прнтѣклмшн несв. Притичвам, прибягвам [образно]. ѵе в'семь сжфллго пеѵлльнл. прнтѣкліжфллго къ тевѣ. оутѣ-шлешн. съі гГ вже нстннънъі СЕ 32а 18-19; і овн вь сѣнь вь^нрл^ж. ові же къ слънъцю. і къ воѵр прітѣклл^ѣ. і ові съвА^лвъше *л. отъсъілл^ж. л іже отъ поглнъ інодшъно его прінмл^ж К 13Ь 16-17. Срв. С 450.24; нже скрьвнтъ къ ѵетъіремъ десдтемъ дл прнвѣгл-(етъ. нже сд веселнтъ к‘ (Дімъ прітѣ-клктъ. овъ дл н^вждетъ пеѵллн. л сь дл поштдднтъ сд веселніе іего С 95.19-20. Изч. СЕ, К, С. Гр. яроатр^х®, аяотрехсо. Вар. П(ІІТѢКАТН. Неб. Срв. притека се, притичам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнтАжлные, -іл ср. Притежание, богатство, имущество, собственост. (егдл пнллтъ нл дьстѣ нстннж покл^л. гнѣвлсте сд ... не пншн цръ жндовьскъ. поѵто не пншн. ѵтв въі врѣдъ твордтъ пнсменл1*4. коіего въі нмѣнніл нлн прнтджлнніл лн^оѵріетъ нстнньноіе пнсмд С 404.4. //Печалба, изгода, ѵто рсоштете мн длтн реѵе. дл л^ъ влмъ прѣдлмъ (его. ѵ'то ^отатъ длтн ве^вмлью Тюдо. оѵрдлвь-іенню жже ... отължѵенніе стъінр(ъ. ве^ъ вьстлнніл плденніе. то въістъ мѣненніл твоіего отъ жндовъ прнтджлннк С 425.12. // Духовно богатство, прлвліл оѵрѵенніл ... велнко оѵрво (естъ прнтджл-нне прлвовѣрънъін^ъХ/ГІІВбІЗ. Изч. С, ХЛ. Гр. ктт^цата, кст[ра, кер5т|, Вар. ПрИТАЖАИНК, ПрНТАЖАННС. Неб. притежание ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ПрНТАЖЛТН, ПрНТАЖЖ, прНТАЖвШН Св. Придобия, спечеля, започна да притежавам, флрнсѣн стлвъ въ севѣ прНТ/КЖЛТН 395 ПрНУОАНТН МОЛѢАІІК СА. вже Т6ВѢ Вг^ДАНБ П0111ТЖ СА ДАВА крАтгі вг совоттк, десАтннж давк вьсего елнко прнтАЖкк М Лк 18.12 3, А, СК; снмонг слгі-ШАвг отг блажснааго петрл. сгревро твок сг товокк вждн вг пАгоѵрвж. ілко длрг вожнн мьиѣ нмѣннемг (нмѣ-иннмь) прнтджАтн. то слгішлвг ые рА^гнѣвА сд С 364.1; іѵ томв лн та накажа о^ѵнтел‘ь ... ые того. лн дѣл"ьмл гллголААше ые прнтджнте ^лата. ын сьреврл С 411.4. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ктооцаі. Вар. прнтд- ЖАТН. Неб. притежавам ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; притяжавам остар. ВА. прнтжжАтн, прнтлишж, прнтжжлкшн несв. Причинявам страдание, измъчваш, потискам, влко гГ... і нж-денн ТрАСАВНЦКК СНКК ... ТВОрАЦЛЛч клгѵетг ^жвгі его. прнтжжАввірн дшн его. вг болѣ^нн сен. в'сѣ^г ѵлсг СЕ 45а 3. Изч. СЕ. Нвб. Срв. притъжен прич.-прил. 'тъжен’ Дюв, НГер; притъга ж. 'тъга, безпокойство’ НГер. ПрН^АЖДАТН, ПрН^АЖДАКТ», ПрН^АЖДА- кшн несв. 1. Идвам, прихождам някъде. ПрН^АЖДАА^Ж же ^вѣрню н пьсн. н пьтнца невесьнгіА. н сѣдѣа^ж окржг' тѣлесоѵр кгс. ілкоже н моѵр^гі отг >Гею отггоннтн С 14.28. 2. Прен. Приобщавам се духовно към някого. веседоѵрнмг н^вАвнтелю нацк- М0\р ГОСПОДО\р ГЛАГОЛЖШТе. НѢСМЪ достоннн да подг стрѣ^ж подгндешн вь наша до\ршд ... вьселнтн са вь нгі вь^лювн. тевѣ НАДѣіжште сд прн^лж-ДАКмг С 507.6-7. Изч. С. Гр. ёрхораі, лроаерхороа. Нвб. Срв. прихождам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР; прихаждам диал. ДА; [до]хаждам диал. прн^однтн, прн^ождж, прн^одншн несв. 1. Идвам някъде, на някое място; дохождам, се третнее лѣто прн^ождж ншта плода на смоковьннцн сен М Лк 13.7 3; нджтг на веселнк. н сг оѵрсргднкмг иа пнрг прн^оддтг С 267.8; отг новесс на ^емыж. отг ^емьд подг ^емыж вогг прн^однтг С 449.6. // Приближавам се, идвам наблизо. отгвѣфА емо\р неджжгнгі ен гн ѵіса не нмАмг. да егдА вг^мжтнтг са вода. вгвргжетг ма вг кжпѣль, едА же прн^ождж А^г. шг прѣжде мене вглА^нтг М Йо 5.7 3, А; прн^ж-даа^ж Ар^нерен нскоѵршАвкште кго С 476.28-29; прн^однтг на прнсѣште-ньк кго. н нѣцн с ннмг отг воннг С 552.2. // Пристигам някъде, вг омТ. ПрН^ОДАфК 1С0\р Вг СТрАНЖ ГАДАрН- ньскж. сгрѣте і мжжг едннг СК Лк 8.26. // Отивам някъде, н отгтолѣ мльѵатн наѵа вг ^гі^ннѣ. нн вг црькгве прн^одд. нн кг комоѵрже сгпростА глагола С 288.7. // За мнозина - стичаме се, прииждаме, на толнцѣ же жнтнк кго славьно вгктг. (АКОЖе по дьвѣма десдтьмл н трьмА десдтьмь ѵрьн'цемг к НЪмо\р прн^о-днтн С 519.9. 2. Посещавам, спо-хождам някого, нсг ... гла нмг не дѣнте дѣтнн прн^однтн кг мьнѣ. і не врАНнте нмг М Мк 10.14 3. Срв. Лк 18.16 М, 3; вь дне^г же тѣ^г наѵаша стрАНННнТ прн^однтн кг овнтѣлн кго С 548.24; по вьса дьын »лкоже рештн прн^ождлА^ж мно^н к немоѵр С 548.27; н прн^ождАА^ж отгвьсждочр кг тГемочр по вьса дьнн С 205.27-28; прн^ождАА^ж же н женгі кг немоѵр нмжштд тлннгіА врѣдгі С 556.30. // Образно. горе вьсемоѵр мнроѵр отг скАнгдѣлг. неволѣ во сжтг прнтн скАНЬДАЛомг. овАѵе горе ѵлко\р томоѵр нмьже сканьдаль прн^однтг М Мт 18.7 3; тгі ксн вогг крьстн»лнескг. прн^однвгін кг стгінмг вггоднвг-шннмг тевѣ С 159.11-12. 3. Прич. сег. деят. като прил. прн^одлн. Гр. ётпЗтційѵ. а) Който идва, прихожда [образно]. вг ннѣ^г тако-вын^г дѣлѣ^г. нс^оддште н вг ретн ПрНКОАЪ 396 дрнуодъ нсплдіжтг. (т)лѵе п(Ж^о(дА)ште(н) врлтн(н мн)ого невѣр(ь)ство сгв(ыв)летг са в(ы)влтн (н) т(а)гост(ь) вг (п)окоіл мѣсто ЗЛ Па 22-115 1. 5) Който търси спасение. нде вг мллгін сгшг. нже вѣ тггдл вг млнлстгірн. нл прнвѣглньк сг^гдлнг прн^одАштнн врлтнн срлцннг рлдн С 553.28. 4. Прич. сег. деят. като същ. прн^оддн т. ед., прнрсоддфен м. тн. а) Гр. о лросшоѵ, оі ёрхбреѵоі, 7іроаер%6реѵоі. Този, който идва [тези, които идват], идващият [идващите]. дл. ѵнстг вждет' гнѣвл вг молнтвѣ прн^одАН С 407.4; влл-годлть же бжьіл вьса нцъліллше рж-клмл кго. рлсмотрн жс стгін потрѣ-вьноѵр вгітн. нлстжплтн ИЛ ВЬСА прнрсо-даштаа к немочр. свонрсг рлдн стрл-стнн С 556.8; кононг же мьнѣвг ілко іс'то сжтг отг просАШТнТ^г. нлн отг волнТ по овгіѵмо прн^одлштТуг. от-врь^е нмг двьрн С 38.10; н пнілрсж прнрсодАштнн к немв С 550.8; нг лкгі воглтг сгі мнлостьмн. прнрсодА-штнн^г покллннк строл С 394.4-5. 6} Гр. оі ёрхорЕѵоѵ. Пристигащите. в(ѣ)ѣл^ж во ПрНрСОДАШТНН. I О^ОДА- штсн мгновн. і нс вѣ нмг колн поыѣ ѣстн М Мк 6.31 3. в) Гр. оі крост-грхбреѵоі, оі аѵтібіатіііереѵоі, оі лроагбѵтес. Тези, които се приобщават; приобщаващите се. тліув-мг врлгг. кстг дрг^г. тг нс пр°снтг жргтвг кргвлвг нс вс сгвлл^нл ^оштетг дл са по^нлктг отг прнуо-ДАШтнТрсг кг ііемоѵр С 28.16; вг кротостн очрѵА прн^одАШТАА кг прл-ВѢН Вѣрѣ. ^ЛПОВѢДЛА н СЬВѢДѢТСЛЬ- ствочрд о вьсъ^г С 207.22-23; лѣпо кже кстг комо\рждо прн^одАШТжр(г. кг ѵгстгноѵроѵрмоѵр крьштс-нню. гллго-ллтн вллженллго длвгідл словссл С 355.17-18; сг прнвл (!) жс прн^одА-штннмг нл жнтне многж жс подліж-штс псѵлль ЗЛ 115 7-8. 5. Прич. тин. деят. като същ. прнрсоднвгін м. ед. Гр. о ёЫсоѵ. Този, който е дошъл; дошлият, едл вждетг сглг-гллг прн^однвгін. поѵто мн гнѣвнтн А^гікг стлрцоѵр С 239.25. 6. Достигам до някъде, идвам [образно]. прн^однтг во нлмг слово, кг дссАТоѵроѵрмоѵр ѵлсочр дьнн С 437.7-8. 7. Излизам наяве, показвам се. вьсѣкг во дѣллкан ^глл. ненлвнднтг свѣтл. I не прн^однтг кг свѣтоѵр. дл не о(влн)УАтг са дѣлл сго. ѣко ^глл сжтг М Йо 3.20 3, А. // За Светия Дух - снизхождам, спускам се. д'несь БО. БЛЛГОДѢТЬ стллго д\л. прн-^одАфн освХетг доѵрновеннемь водгь Днесь. нбо просвѣфлемо. посгллстг нл ^сміж роеж СЕ 16а 17. 8. Прен. Произлизам, произхождам, едл н тгі отг гллн[л(е)]лею. ссн. іспгітлн н внждь ѣко отг гллнлЪіа пркг не прн-^однтг М Йо 7.52 А. 9. Прен. Дарявам, давам, томочр жс вллженьк БЛЛГЛЛГО длетг СА. НМ'Ж€ БЛЛГЛ1Л прн^одАтг С 544.19. н^ оѵртрл прн^однтн, рлно прн^однтн. Гр. орОрг^со. Подранявам, отивам рано. вѣ же вг дьне оѵрѵд вг цркве. л ноштніж вгдвлрѣлше са нср;одА вг горѣ нлрнцлемѣн слеонг. н вьсн лмдне Н2, оѵтрл прнуождлл^ж кг нсмочр кг црккг послочршлтг сго М Лк 21.38 3; егдл очрвівлше ьл. тогдл вг^кклл^ж его. I оврлштл^ж сьл I рлно прірсождл^ж кг воу СП 77.34. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С, Р, ЗЛ. Гр. ерхо-доц, яроаер/одаі, біёрхороа, ёуеіродаі, біагрёхш, фОаѵсо, яарауіуѵороп, 7іроаѵг|щ, терідксо, яроаехсо, ярбстЕгд[іеѵаі], ёѵ5т|ре'со, яроёрхораі, катаЯ.адРаѵораі, ё^ёрходаі. Вар. прі^однтн. Нвб. приходя остар. и диал. ВА, АК, ПТ; прихождам ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; прихаждам диал. ДА. прн^одг, -л т. 1. Пристигане, прихождане някъде, посгллнг вгістг отг нероѵрсллнмл еппг. тлмо. сдернн нменемг. нже вг корлвн сгь прнреодг кго вг нлрсѵс-нгін грлдг. сжпротнв- прНѴОЖАС-НЬНІ 397 прнѵнстн номъ вѣтромъ лтъ. прнвръжснъ въістъ въ островъ нлрнцлкмъін ллсосъ С 539.2. 2. Църп. Идването на Бога на земята между хората; пришествие. стронтсль вьссн твлрн ... БеССЛАН Н СВѢТЪЛО твордн лнцл. ожндлввштннмъ прн^одл твогего С 143.25; нстннън вгъ ... вьсл ілже нл НС-БССС^Ъ Н НЛ ^СМН Н ВЪ МОрН. НСПЛЬНѢА прн^одомъ ... Т0ВѢ ПОДОБЛЛТЪ укллл С 144.15. Изч. С. Нвб. Срв. приход 'доход’ ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; прихождане ср. ОА, НГер, БТР, АР. ПрН^ОЖДСНЬК, -Вк ср. рлтьннѵьско прн^ождсньк. Гр. етпбро-рр тйѵ рар(Зарсоѵ. Нападение, вражеско нашествие, слвл ... нде к Иемоѵр въ роѵрвж н гллголл кмо\р. се съ^срлннлъ ТА К-СТЪ БОГЪ отъ рлтънн-ѵъскл прн^ождеиніл. н н^вѣстн тн вндомъ тн стрлжъ посъллвъ С 293.11. Изч. С. Вар. прн^ожденнк. Нвб. прихождение остар. ВА. Срв. прихождане ОА, НГер, БТР, АР. прнѵлстьннкъ вж. ПрНѴАСТЬННКЪ. прнѵлвктн, прнѵлвк, прнѵлкшн несв. Чакам, очаквам нещо. прѣдъ тововв сжтъ ВЬСІ СЬТЖЖЛВВШТбІ мьнѣ. поноше-НІѢ ПрІѴЛѢ ДШЛ МОѢ стрлсті I жьдл^ъ нже со мъновк поскръвітъ I Н€ БѢ СП 68.21. Изч. СП. Гр. яростЗокаш. Вар. пріѵѵвтн. Неб. Срв. причаквам ОА, ВА, НГер, ВТР, АР,ДА. прнѵетлтн, прнѵетлкк, прнѵетлгешн несв. и се. Присъединявам, приобщавам, причислявам [прен.]. и ... І^БЛВН КА ОТЪ В'сеЬА БОЛЪ^НН ... НЛСТЛВЛѢ1А ВЪ СТЪІ МОЛНТВЬНЪІ ТВОН урлмъ. гірнѵліА {погр. вт. прнѵетліл, Нахтигал, с. 61, бел. под линия) стѣмь I мъісльнѣмь твоемь стлдѣ СЕ 26Ъ 6; достоннънъі троѵрдъ свонмъ длръі прннмъ. н ВѢНЬЦА. КЪ ТѢМЪ прнѵстлнъ БЪІВЪ. н прнсно съ тѣмн прѣвъівлА С 272.24. Изч. СЕ, С. Гр. сгоѵсхктсо, кЛт)роѵо|ллаѵ Лаухаѵсо. Нвб. Срв. причитам [се] 'причислявам; преброявам’; причета [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнѵетлтн са, прнѵетлнк сд, прнѵетліешн са св. Свържа се, съединя се с нещо [прен.]. прннмн влко ... ^лвлж-ждьшее тн овьѵа. къ тевѣ прнрн-фввфе. егоже нскъі погъібъшл. ^емьнѣ естъствѣ. стрлн'но са прнѵетл. і нл рлдость по^ъвл ѵннъі весплотънъііА СЕ 84а 12. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при прнѵетлтн. прнѵнннтн, прнѵннкк, ПрНѴНННШН С6. Присъединя, причисля някого, ліре ^офешн. дл тн осллвнмъ. еіре млло врѣМА нскокрсн са. ѵѵв%. нн оѵрво помнлочрнте ма )<л рлдн. недостон-нллго. н врлтрьн прнѵнннте МА СЕ 92а 25. Изч. СЕ. Неб. Срв. причиня 'стана причина’ ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР; причиня 'направя' диал. ДА. прнѵнстн, прнѵьтж, прнѵьтешн се. Причисля, включа в числото, в броя на нещо; приобщя към нещо. I съвъктъ сд пнслное еже глтъ. і съ ве^лконьннкомл прнѵътенъ въістъ М Мк 15.28 3, А, СК; ѵѵпрлвъдлн дуъ его. I прнѵьтн н съ в‘сѣмн стъімн ТВОНМН. ОкрГОЖДЬШННМН ТСБѢ отъ вѣкл СЕ 586 6; дл постнгыетъ мърж съвръшеннѣ ... вѣрж съвлюдетъ. н овѣѵетъ сд ве^ъ нстьлѣннѣ лнлъ. і прнѵьтетъ СА СТѢМЬ ТВОНМЬ СТЛДѢ н дл оулоуѵнтъ десное твое стоѣнне. і сминтъ вллженъі гллсъ СЕ 996 6; оцѣірліА ве^лконнѣ. остлвн грѣ^ъі ... і прѣложн н. і прнѵьтн н. къ СТѢН црісвн твоен СЕ 736 14; гГ вже нлшъ. вьведн рлвл твоего сего. въ д^овънъі дворъі. і прнѵьтн н въ словесъное твое стлдо СЕ 1006 18; ^лстжпліа. нен^гллнънллго. прнѵнстн 398 ПрНѴАСТНТН въ^дъі^аннѣ срцл. прнѵьтн н і^върА-нъі^ъ твон^ъ да вждетъ ... мждрость, прАвъдл СЕ 94а 12; н щъ оѵрвогъін прнѴтеыъ вждж къ рАвомъ твонмъ. лквнмъінмъ товоіж. БЛАГодАрьствоѵріж та гн С 103.9; воже ... помо^н н мнѣ грѣшноѵроѵрмоѵр ... н прнѵтн ма съ рАвомъ свонмъ АлеаАН'дромъ С 160.26; рА^оѵрмъв' к.ко прнвѣгъін въ баНЖ. не прнѵ'тенъ въістъ к кГИмъ ... н съвръгъ рн^ъі сь севе на лнца н^г. въскоѵн вь е^еро ВЬПНА. н глагол“а. н а^ъ крьстн-іанъ ксмъ С 78.16. ~ са страд. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ХоуіС,®, «тиѵсіішо, ооѵосріОр&о, т>уштарп}цйо, сгиѵар{іЭ|до<; у(уѵораі. Нвб. Вж. при прнѵстлтн. прнѵнстн СА, прнѵьтж СА, ПрНѴЬТвШН СА се. Причисля се, приобщя се към някаква общност, таково же н онъ сътворнлъ. вндѣ невесъскл ѵоѵрдесА. по^на нстннж. прнвѣже къ ВЛАДЪІЦѢ. прнѵте са съ мжѵеннкъі. овновнлъ іеже о оѵрѵеынцѣ^ъ С 94.3; онл ... съ ПОСТрАДАВЪШННМН ПрНѴЪТЪША СА. ко\рп'но съ стъінмн мжѵеннкън. съподовнстл са прндтн ыевесьскоіе цѣслрьство С 213.17. С. Гр. сгиѵаріОрЕороа. Нвб. Вж. при прнѵетдтн. ПрНѴНТАТН, ПрНѴНТАіЖ, ПрНѴНТАЮШН несв. Присъединявам, причислявам някого към нещо. (...) мрѣтъ. грѣ)(ъ оѵр (...) ож. л еже жнветъ (...) [к]о н ви прнѵнтл Е 195 19; не домъі-шлѣа)(ж же са крстл. повѣдънъііа очрсоѵрждАіжште пріклАдъ, і не до сего же доволъ імжште, нъ і рА^воінікъі нжддтъ прнѵітАіжште съмрьтн его. да БІ съмрътъное пріѵдштенье К 11а 16-17. Изч. Е, К. Гр. Хоуі^ороа, коіѵсоѵб? у{уѵораі. Вар. прнѵітлтн, Нвб. Срв. причитам [се], причета [се] остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прнѵнтлтн СА, ПрНѴНТАІЖ СА, ПрНѴН-такшн са несв. Присъединявам се, причислявам се към някого, към нещо. дьньсь гъ ;<ъ водатъ. і отъ СЖДА НА СЖДЪ I СЪЛЖТЪ. I КАІѣфА ОТЪ-ВѢШТАВАвТЪ, I ПІЛАТЪ ПріѴІТАвТЪ СА, I не отъмътАетъ сжда К 106 28; врАТА гровА н пеѵАтнн неврѣжденъі СЪЭДАНІАА. како же къ мрътвъінмъ ПрНѴНТАКТЪ СА, СВОБОДЬН ВЪ МрЪТ-ВЪН)СЪ ... Н ВЬ СѢНН съмрътънъіА прн^однтъ С 459.16. Изч. К, С. Гр. Хоу^ораі, тг)Ѵ іупсроѵ біаб^хоцаь Вар. пріѵітлтн са. Нвб. Вж. при прнѵнтдтн. прнѵьтьннкъ, -а т, П^ърковнослужи-тел, клирик. м? н? оумеръНжн свЖннкомь. лн м'нн^омъ, лн прнѵеть-ннком' СЕ 676 13; Афе которъі прн-ѵетьніі. лн ВАфьшкк ѵесть нмѣіа. оставль женж ѵесть прннХіе СЕ 1026 22; Афе которъй прнѵеть^н в^ж сътворн. съ тоѵрждеіж женонк. лн съ дѣвнцеіж. і л^ да пока^тъ СЕ 1026 9. Срв. СЕ 102а 23; СЕ 104а 16; Афе которъй ппъ. лн прнѵетьннкъ оувпнет' (!) са. 1 денъ да поётѣ СЕ 104а 21; Афе которъі прнѵетъннкъ ловнт. Афе естъ днѣкъ. в л? дл постнт СЕ 105а 13; Афе которъі прнѵетьыін. содомъскъі влждъ сътворн^ Т л? да покастъ СЕ 102а 20. Изч. СЕ. Вар. прнѵстышкъ, прнѵетъннкг. Нвб. причетник ’който почита хората’ ДА. ПрНѴАСТНТН, ПрНѴАфЖ, ПрНѴАСТНШН Св. Приобщя някого към нещо. съмот-рн КОЛНКО сътворн ДА БЪ1 КГО ОБрАТНЛЪ ... ОВЛНѴААШе. ѴАСТО мъіслн кмоѵр. ОВЛНѴАА Ж6 ПАКЪІ не ІАВЫАШе. НО^Ѣ кмоѵр съ ннъмн очрмъі. трепе^ѣ н прнѵАстн С 414.15; лквншн лн СЪПОДОВНТН СА Аълъскоѵрмоѵр ОВрА^ОѴр. I ПрНѴАСТНТН СА ВЬ ЛНКЪ МЬННфЪСКЪН СЕ 866 23-24. ~ са страд. Изч. С. Гр. коіѵсоѵ&о, кататастосо. Вар. прнѵдстнтн, Нвб. Вж. при прнѵдстнтн са. ПрНѴАСТНТН СА, ПрНѴАфЖ СА, ПрНѴА- стншн са сѳ. 1. Споделя, стана съ- прНѴАСТЬЫНКЪ 399 ПрНУАСТЬННКЪ причастен в нещо. і въістъ соѵрговь БЪ ВЪ КОѴрПѢ н ѵкъ. іже волевк стрдстерсъ НАШНХЪ прнѵдстн СА. рьспдтні съмръть подъемъ волекк СЕ 67а 22; сс а^ъ вьсь жнвотѣ прнѵд-стн^ъ тн сд. певелѣ^ъ ^ерсвнмомъ рАБЪСКЪІ стрѣштн ТА. сътворж Херовнмомъ ПОКЛАНІАТН ТН СА С 470.4. 2. Вляза в съприкосновение, докосна се. л гсже дѣвнцн роднтн. не прнѵдиітъшн са къ мжжоу. въіше ТОГО іестъ ^акона тѣлосънааго С 260.6-6. 3. Причисля се; вляза в състава на група, множество; взема участие. НН^ЪЛОЖІТІ сѣміа і^ъ въ іа^ъіцѣ^ъ. н рАСТОѴІТІ ІА ВЪ СТрАНЪІ. Н ПріѴІАСТІШІА СІА вельфѣгорѣ. Н СЪНѢСКА жрътвж мрътвъі^ъ ... н оѵрмъножн СІА ВЬ НІ^Ъ ПАдднье СП 105.28; даждн імъ оѵрпъвАннемь твонмь ... сего въко\р-шеньн прнѵАстнтн са. ^ВАЛжіремъ нма твое стое СЕ 20а 13; прнде нюда ПрНѴАСТНТН СА СВАТѢН ТрвПв^Ѣ С 420.1; пеѵАтлѣвъше гровъ съ стрл-жьмн. не да вонномъ іеднѣмъ пеѵлтьлѣтн. ілко же о\рвѣдѣвъ о Лмь не ^отѣАше с ьПнмн прнѵАстнтн са С 440.28. 4. Вкуся, опитам, ям. сьрѣте н врдтъ нѣкъін ... прѣдъетАВН іемоу ^лѣбъ н молнтвъі многъі сьтворн. моліл&ше ПрНѴАСТНТН СА влАгословешенннрсъ. дже въ посъла С 524.11. 5. В християнството -получа причастие, причестя се. ѵѵ ДАрѣ прѣждесвХнѣмь. ѵсстьнааго ТѢЛА. Н КрЪВб ГА НАШ6Г0 нс^а ѣко прнѵдстнтн СА нмл вескврънъі. I СЪВЛЮСТН БрАТрЪСТВО Нб^АВНСТЬНО СЕ 9Ъ 12; тлкъ во оѵрстдвъ естъ. отъ ба ПрѢДАНЪ ен ... ПрНѴАСТНТН СА. ТѢЛѢ н кръвн гні СЕ 69а 12. СП, СЕ, К, С. Гр. цетё/ю, коіѵюѵёсо, аицярйоасо, цетоЛацРаѵсо, ёѵоораі, сгоѵ-тоуХ^ѵт, теХёоцаі. Вар. прнѵмтнтн са, пріѵштітн сьх. Неб. причестя [се] ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМЛ, БТР, АР, ДА. прнѵАстьннкъ, -а м, 1. Участник в нещо, съпричастния, другар, по- МАНЖША ПрНѴАСТЬННКОМЪ НЖв БѢА^Ж ВЪ дроѵдомъ КОрАБН. ДА ПрНШвДЪШв помогжтъ нмъ М Лк 6.7 3, А; въ^любідъ есі прдвьдж н въ^нендвідѣ ве^Аконеніе. сего рлді помага па въ [бъ] ТВОН. ОЛѢІМЪ рАДОСТІ ПАѴе прнѵкѵстъннкъ твоі^ъ СП 44.8. Сре. Е 1а 2; петръ покаавъ са мнлость полоѵрѵнвъ. вждетъ прнѵдстьннкъ ЦрСТВА твоего. съ в'сѣмн очргождь-шннмн тевѣ отъ вѣка СЕ 80а 17-18; влісо. съ ^емънъімн влагъі. і нбснъімъ ТВОНМЪ ДАрОМЪ. ПрНѴАСТЬННКЪІ НЪІ авн СЕ 11Ь 13-14. 2. Сподвижник, съмишленик, съратник. врАтнѣ. СТАѢ ^ВАННМ нвесймочр ПрНѴАСТЪННЦН. рд^оѵрмѣнте апстла. н Ар^нереѣ. нсповѣданнѣ НАшего Тс ^а Е 25а 14. ПрНѴАСТЬННКА сътворнтн. Гр. кХ.Т)ро-ѵоцесо, коіѵюѵоѵ аѵабеікѵощ. Направя съпричастен някого към нещо. А\ррнлнілне ... мнъ во овльгь-ѵдвактъ отъ мжкъ ^с. теве же нматъ ПрНѴДСТЬННКА сътворнтн огню ВѢѴЬ-но\роѵрмо\р. оѵгготовАНоѵроѵрмоѵр тевѣ н дн^воло^ С 4.12; дьнесь цѣсАрь славъі на ^емлн пророѵьскъі СЛАВНМЪ кстъ. н прнѵлстьннкъі невесьночроѵ^моѵр веселню ^емьнъід сьтворн С 322.3; но^ѣ емоѵр о\рмъі. егдА і дрочргъімъ оѵрѵеннкомъ. тако і стѣі трдпе^ѣ. ПрІѴАСТЬННКА і створі К 1Ъ 39. прнѵдстьннкъ бъіватн. Гр. ретехоо. Вземам участие, участвам, тоѵр во ВѢ ВОДА. I ПрНѴАСТЬННКЪ БЪІВАШб СТѢІ трѣпѣ^ѣ К1Ъ 35-36. прнѵлстьннкъ въітн. а) Гр. коіѵ<аѵо<; уіуѵораі, цетохб^ еі|хі, цетоход уѵу-ѵораі. Съпричастен съм към нещо. прнѵАст(нн)цн во х°(Ч в)ъіхомъ. Афе 8Б0 (п)око. сълнѵн(ѣ) его ДО КОНЪЦА н^вѣст(..)н(ъ) оѵрдръжнмъ Е 8а 16-17; пріѵштьннкъ а тъ есмь вьсѣмъ воіаштіімъ теве. У хрьнідштіУ^ъ ^а- повѣді тво»а СП 118.63; да плътъ- ПрНѴАСТЬЫО 400 ГЦЖУАЩЛТН ноѵрмоу его прншестню овефьннцн вгівгшо Н ВЖІ(СТВЬНѢН ІСРО) БЛАГОДАРИ ПрНѴА)СТЬННЦН БЖДСМг XIАб 2-3. 6) Стана съпричастен към християнската религия, стана християнин. СЛ7.ІШЛК7. ЖС Сб СЛ0Ч|ТА ГЛАГОЛА. ЫАСТАВН МА М0ЛІЖ ТН СА. ДА НСКгЛН Н Ь,тъ Кг^МОГЖ ПрНѴАСТЬННКг вгітн вь вѣкгі вѣкг. АЛС2Ан'дрг реѵе въроѵрн вогоѵр н ^рнстоѵр К-ГОЖС НМѢТН НМАШН жн^нь вь въкгі С 160.14. М, 3, А, Е, СП, СЕ, С, X. Гр. ре'тоу.о<;. Вар. прнѵідстгмікг, прііѵідстъмнкт., пріѵідстьмнкъ, пріѴАстыіікъ, прнѵдстгннкг, прнѵлстыінкг, прнѵлстыінкъ, прнѵАстъннісг, пріѵАстьннкг, ПрНѴАСТЫНК7.; Нвб. Срв. причестник остар. ВА; при-частник ОА, ЕтМл, БТР. прнѵАстьыо, -а ср. Причастен - църковно песнопение, което се изпълнява на литургията по време на тайнството причастие, прнѵдстгно. ѵашж спсеннѣ Е 25б 9; прн. рАдо^нте са прАведнн о гн Е 246 15; прн. гла. д. домочр твоемочр подовАетг стгінн гн Е 25а 9; (прн) (Мирчев, Кодов, с. 247, бел. Индекс) ^ыамсна са Е 33а 10. Изч. Е. Гр. то коіѵсоѵікбѵ. Вар. прнѵАстъно. Нвб. причестно ЕтМл. прнѵАстьк, -1А ср. 1. Приобщаване към нещо, приближаване, ъко вгітн прневвкфннмг вг в(г)д(ро)сть дшн. вг остАВлсынб грѣ^овг(.) вг ПрНѴАСТНб СТААГО ТВОСГО Д^А СС IIIа 20; сь гь на сднноѵады сйг вжен. сгтворен веѵерг прѣдАннс свое. се БеспрнклАдгнжББ цѣлгвг. сгдрАкнс н оцѣфеннс. I прнѵдстне цргствоѵр ывсгноѵрмоѵс СЕ 476 4; вьсѣмг на кьсѣкг ДСЫЬ ^Апрѣштлтн ... N1 погАыгскг стерг овгіѵАі сгдѣАтн. ш погАигскгііА прісдггі. ілі нно ѵгто БЛЖДАШТС. НІ СДІНО ВО ПрІѴАСТЬС. свѣтоѵр кг тгмѣ К 2а 16-17. // Присъединяване, съединяване. Тнлмг ^нждсма ѣісо грАдг. емоуже прТѵілстТе сго вгкоѵспѣ СП 121.3. 2. Участие, дял в нещо. ѵѵтндн сотоно. отг сн^г дверен ... сьдѣ тевѣ. нѣстг мѣста. нн прнѵАстнѣ СЕ 37Ъ 1. 3. Участ, съдба. вллгодАрьствьнгіА пѣснн кгсгіллАше согоу. не оставыаіж-шточ^оѵрмоѵр жг^лг грѣшгнгін^г. на прнѵАстнк прАвьднвгін^' С 293.3; БЖС(СТВЫІѢН КГО) БЛАГОДЛ(ТН ПрНѴА)-стьннцн вждемг да н тѣмь пАкгі мгі прнѵдстне прннмемг спсіньнмь стое X IАб 5. Изч. СП, СС, СЕ, С, X. Гр. цетохп, когѵсаѵіа, кЯтіро^. Вар. прнѵАстне, пріѵідстіе, пріѵлстьс, ПрНѴАСТНК. Нвб. Срв. причестие остар. ВА; причастие остар. ОА, НГер, БТР, АР, ДА. ПрНУАфАНЬЮ, -1А Ср. В ХРИСТИЯНСТВОТО - светото тайнство причастие [ев-харистия], при което вярващият приема Христос във вид на хляб и вино, претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови. сАмг жс стгін еппг. ННОСТАНЬ ОГЛАШАА М7БЖА СЪ ЖСНАМН Н дътьмн. моліллше нелнцсмѣрьнѣ прнстжпнтн кг усовн ... н всселълуж СА вьсѣмг домомг. прнлежАШте молнтвѣ Н ПрНѴАШТАННН СТААГО ТѢЛА. Н КргВН га нашсго Ус ^а С 541.17. Изч. С. Вар. прнѵлштлннк. Нвб. причащение, причещение остар. ВА, НГер, ЕтМл. Срв. причестяване ОА, НГер, ЕтМл, АР. ПрНѴАфАТН, ПрНѴАЦІАБК, ПрНѴАфАКШН несв. Приобщавам се към някого, свързвам с някого [образно). благо-словькиг грддгін кг нма господьне ... вг НМА ГА БА НСТННЫА ... ІАК0Ж6 роднвгін кго овьште во цѣСАрьствнк. а НС- ВЬНѢ ТОА ѵьстн сгшокн слово прнѵАШТАісмо к-стг С 327.19. Изч. С. Гр. яроспЛтірбю. Вар. прнѵлштлтн. Нвб. Вж. при прнѵАірлтн сл. ПрНѴАфАТН СА, ПрНѴАфАКК СА, ПрНѴА- флкшн сд несв. 1. Присъединявам се, вземам участие в нещо. тгі ... БС^ 0\|*МА СА ПрІѴАШТАСШІ_ЖргТВѢ. I нспрАвленье нсполь^гно ті вгі К 9а 25. > прНУАШСНЬК- \ Срв. С 423.3-4. 2. Причестявам се, участвам в светото тайнство причастие [евхаристия]. іелмл н юдион ПЛЬТН ПрНѴАШТМСМЪ са. вьсн о^во СЬЛѢНМЪ СА ВЬ ТѢЛ0 |ОД'НО. НС пльті' ... нъ доѵршд кочрпьыо КЪ ЛЮБЪВЪ-ноѵрочрмоѵр сьвж^оѵр С 423.29. Изч. К, С. Гр. ретехсо. Вар. пріѵлштьтн са, прНѴ&ШТАТН СА, Нвб. Срв. причестявам [се], причестя [се], прпчещавам [се] диал. ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнѵдіреные, -іа ср. 1. Вкусване на храна, ядене, н вьведе н вь клѣтькж свокк ... прѣдъстлвн іемоѵр хлѣвъ н МОЛНТВЪІ МНОГЪІ сьтворн моліллше прнѵлстнтн СА вллгословешенннхъ. дже въ посълл. ономоѵр же отъ сьвѣстн вькмоѵр. н нл прнѵАштеннк ннклкоже не оворАШтоѵр сл. повръже севе прѣдъ ноглмл рлвъ вжнн С 524.13. 2. В християнството - светото тайнство причастие [евхаристия], при което вярващият приема Христос във вид на хляб и вино, претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови. ВНЖДЖ БО МЫОГЪІ ВѢрЬНЪІНХЪ НДЖШТА къ гръдъінмъ ТЛННЛМЪ. ПрНѴА- штенню С 405.15-16. 3. Приобщаване, присъединяване, дл іелмл повъжденн въіхомъ. н десноіе нлмъ ДЛША отроци ПрНѴАШТеННК. грлдъмъ вь^лювькннн. н мъі вь^древьноѵрнмъ воговесельноѵро^моѵр лнкочр. н съ лпостолъі пжть творнтн С 321.8. // Съпричастност, участие [в нещо]. рЛ^БОІНІКЪІ ИЖДАТЪ. ПрНѴІТЛЯБШТб съмрьтн его. дл ві съмрътъное пріѵд-штенье. неѵъстъ въілл коньѵінъі его К 11а 18. Изч. К, С. Гр. коіѵшѵіа, то ретсЛаРеТѴ. Вар. прнѵдштоннк, пріѵлштеньс. Нвб. причещение остар. ВА, НГер, ЕтМл. Срв. причестяване ОА, АР. прншельство вж. прншьльство. прншельствовлтн вж. прншьльствовлтн. прншьльць прншельць вж. прншьльць. прншествые вэіс. прншьствые. прншестне вж. прншьстые. прншьльство, -л ср. Странстване, ходене по чужди земи, изгнание, оѵрвъі мьмьн-ѣ-ко прішельство мое оѵрдллн скѵ. вьселнхъ сіа вь селл темьнлѣ СП 119.5; пѣтл въл^ж мьыѣ опрлвъдлннѣ твоѣ. ыл мѣстѣ прішь-льствл моего СП 118.54. Изч. СП. Гр. гохрота. Вар. прішьльство, прішель-ство. Неб. Срв. пришелствувам несв. остар. ВА, Дюв. прншьльствовлтн, прншьльствоѵрич, прн-шьльствоѵргешн несв. Живея като странник, чужденец; живея на чужда земя. женл нѣклл по воѵьстью очртворнвъшн СА. ПрНШЪЛЪСТВО\рИчШТН ВЬ ЫѢКЪІНХЪ. ДЛЛ'ЬНННХЪ МѢСТѢ^Ъ почрстъіНА С 559.9. II Образно. мьного прішельствокл дшл моѣ СП 119.6. Изч. СП, С. Гр. яароікЕШ. Вар. прішельствовлтн, прншълъствовлтн. Неб. Срв. пришелствувам остар. ВА, Дюв. прншьльствые, -ІЛ ср. Живот по чужди земи, изгнаничество. снкъ смокве щ-дллеѵе пророкъ х°таштн юн вее плодл въітн гллголллше. вь^ндж вь людн прншьльствніл моіег0 С 350.11. Изч. С. Гр. тохроікіа. Вар. прншьльствнк. Нвб. Срв. пришествие. прншьльць, -ъ,м. 1. Странник, чужденец; пришълец, прішьлець еемь л^ъ нл ^емн СП 118.19; ^лне бѣшю* млло ѵісломъ. немиозн прішельці вь неі ... не остлві ѵлісл овндъті І^ъ СП 104.12; ЛЮДН ТВ01А гГ съмѣрішьл. достоѣніе твое О^ЪЛОБІШІА. ВЪДОВІЦІА 1 сірл очрморншьл. і прішельцл очрвншід СП 93.6. II Образно. оѵрслъішн молітвж моіж гГ. н молснье мое въочрші ... ѣко прѣсельнікъ есмъ л о\р теве. Т прішьлецъ ѣкоже і въсі оці моі СП 38.13. 401 прншьствьи 402 прншьствьге 2. Езичник, приел юдейската религия; прозелит, последовател, горе влмъ къннгъѵніа н флрнсън ѵпокрнтн. ѣко пръ^однте море н сочршж сътворнтн еднного прншелъцл М Мт 23.16 З1. прншьдьць въітн. Гр. лосроік&о. Чужденец, странник съм. тъі лн едннъ прншълецъ есн въ Тмъ М Лк 24.18 3, А. Изч. М, 3, А, СП. Гр. ярост^Ал)то<;, пароіко?, иаретсібтіро;. Вар. прншілвцъ, прішьлець, прішьлсцъ, прішсльць, прншелъцг, прішолоцг, Нвб. пришълец ОА, НГер; пришлец остар. Дюв, НГер, ЕтМл; пришелец АК, НГер, ЕтБАН, ЕТР, АР, ДА. прншьствые, -іл ср. 1. Идване, пристигане. ТЪГДА ВЪ^ВОІАВЪ СД ВОК-водл. повелѣ легъко н^ъ вестн вь тем'ннцж ... жьдълше во н доѵрдовл прншествніл С 72.4; по тъ^ъ же времене^ъ. оѵрвъдъвъ плтрніАін нже вллженъіА плмдтн еппъ. новъіа «ГеслрнА грлдл. отъ того во прншьствн-нмъ сътворн нлроѵнтън млнлстъірь С 551.21. // Образно. лште лн же тъ огьГк. стѣьЛі \^авъін. съ невесе прншъ-ствнк вожнгл ог(Лн. нлпон же кжпннж. не опллн С 250.24-25. 2. Посещение, отиване някъде [образно]. жнлн-штл же н тьмннцд. н съкровнштл н врьтьпн вожнк посъштеннк. н СВѢТЪЛО прншъствнк кго постнже С 464.10; тлкожде же н въ лдъское оно днвъноо (!) ^сово прншъствнк С 464.29; (лко господььГек прншьствніе. слмл прѣнс-подьнілл прѣнсподФінмъ донтн ^отѣлше С 467.29. 3. В християнството - съшествие, снизхождение на Светия Дух. тъі оѵрво ѵлклювьѵе црн». прндн н нъінѣ прншествнемь стллго твоего д)<;л СЕ 4Ь 22; гГ вже в'седрьжнтелю. съкл^лвъі ковьѵегомь оврл^ъ црквьнъі. і прн прлведьнѣмь нон пришествие стллго твоего д)<л СЕ 16а 4. 4. В християнството - пришествие, идването на Бог Слово на земята в лицето на Исус Хри- стос. подовл'ше прѣжде прнтн въсть-ннкоѵр. прѣдъ господь(Гемь прншъ-ствнкмъ С 245.18; (жже во сьмрьть не съмрьть гллгоХетъ сд. нъ оѵрс'пеньк н сьнъ. прьвък во прншьствніл ^вл. н сълл^л сплсовл С 487.10; (лко н не прншъдъ ^с точр въ. вожьствл ВЛАСТНКТч, ыъ пльтьнъінмъ прншь-ствнмъ съмотрдштн С 306.22-23; пльтьское твое прншестьвне н^ьвѣціл пророкь амьбакомь ТФ А 18. 5. В християнството - пришествие, бъдещото идване на Исус Христос на земята за съд над живи и мъртви; Второ пришествие. повъждъ нлмъ когдл сн вждетъ. I ѵто естъ ^нлменне твоего прншествнѣ н коньѵлнне вѣка М Мт 24.3 3, А; отъ толъ до дьнесьн'ѣго дьне. і до прішествіъ его. сватжнв жрътвж съвръ-шенж творітъіС8а 28. Срв. С 420.27; въ сллвънъін н велнкъін дьнь прн-шьствніл спсл нлшего !с ^сл. рл^врь^ѣте оѵн очрмл влшего С 107.22-23; лледлндръ гллголл не льстн сд кнд^оѵр. (ЛКО ПОСЛО\рШЛ(Ж твокго ллсклннгл. ДЛ погрѣшж эднсостово (!) прішествніе. тъ во кстъ вогъ жнвъ С 156.9-10. въторок прншьствьк. Гр. т) бевтера лароиспа. Второ пришествие - в християнството бъдещото идване на Исус Христос на земята за съд над живи и мъртви, влко п вже ... тевѣ во ^вллж въсъіллемъ ... о въс^ожденьн нл очрпъвлнне. жнвотл весконеѵьнллго. і вжджфее во въторое пришествие ^л твоего СЕ 65а 14—15; влюдн ѵадо ... лълн во прндж нлпн-сліжфс нсповѣдлнне твое се. егоже нмл-шн іста^лнъ въітн. вь въторое прн-шествне гл нлшего нс^л СЕ 87Ь 5-6. то\р прншьствью. ларовспос. Второ пришествие - в християнството бъдещото идване на Исус Христос на земята за съд над живи и мъртви, ндеже д'вл юстл нлн Р съврлнн. о нменн гнн тоѵр кстъ посръдъ прншьстьк 403 прньѵгн \ н^ъ. л ндеже й кто о\рже прнтъ, ідко ИѢСТЪ вжню *го\р ПрНІШСТВНК! СЕ бба 14-16. М, 3, А, СК, СЕ, ТФ, К, С, Гр, яароъсгіа, йибпріа. ётфо(тпаі<;. Вар. прншьетвнгс, прн-илсткнн, пришествие, прнижтьвнс, прншствие, прншъствнн, пришествие, прншетвню. Нвб. пришествие църк. остар. ОА, ВА, АК, Дюв, НІЪр, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР. прншьетьн, ср. 1. Пристигане, приближаване, вь врѣМА прншь-стнга нгсда стонове блн^ъ н){ъ тъ рекъі, ѵто ^оштете мн длтн н л^ъ влмъ прѣдлмъі н С 413.13. 2. Посещение, отиване при някого [образно]. соѵргоѵрво дьнесь прішестіе гне ... къ ѵкомъ посѣштенье отъ нсвесе нл 2;емн. отъ ^емлд подъ ^емлж. въ прі^однтъ К 126 37. 3. В християнството - пришествие, идването на Бог Слово на земята в лицето на Исус Христос, плътъноумо^ его прншестню овеірьннцн въівъше н вже(ствьнѣн юго) вллгодл(тн прнѵл)-стьннцн вждемъ X IАа 24. 4. Пришествие - в християнството бъдещото идване на Исус Христос на земята за съд над живи и мъртви; Второ пришествие, тлко вждетъ і въ прншьстне снл ѵсклго 3 Мт 24.39. Изч. 3, К, С, X. Гр. тшро-иота, ефобо<;. Вар. прішестіе, прншьстніе, прншьстне, прншестніе. Нвб. Срв. пришествие остар. ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прнѣ)(Авъше [погр. 3 Мк 6.53] вж. ПрѢІА^АТН. прнв^ин [погр. С 409.1] вж. непрнід^нь. прнн^ннвъ, -ъін прил. Предан, верен, покорен, лште лн ровъ юсн. съ стрл-^омъ сн господнноѵр покорн сл. словесъі БО прѣпнрлдн СА N0 ПрНН^ННВЪ рОБЪ. НЪ ілвѣ сжпьрннкъ С 328.15-16. Изч. С. Гр. еѵуѵс&рюѵ. Нвб. Срв. приаан ж. остар. ВА; [не]приязнен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. прнгл^нь, -н ж. Преданост, вярност. БЛГВН1 НЪ1 ... оѵртвръдн ВЪ НЛСЪ ЛЮБЬВЬ ТВОКВ. I прнѣ^нь НЛШНВ 0Ѵ|ТВрЪДН СЕ 18а 3-4; къ довръінмъ клеврѣтомъ. ѵьсть н оѵркл^лнню юстъ прніл^нн. къ овьштоѵрмоѵр ВЛЛДЪІЦѢ ... Н ДОВЛА мжжа въ тъѵьнѣ^ъ врѣмене^', ые отължѵатъ са подрлжоннгл С 82.5; мъі же ^л прніл^нь нстовллго црѣ. жнвотл сего не прѣдлмъ лн С 91.13; КОЛНКО ОТЪ НАШН)СЬ онмъ. нл рлтн плдоша. цроу тьлѣньночрочрмоѵр прніл^иь ^рлиАште С 91.12; к'де оцъ рождьн. к'де м(..) болѣв’шнѣ. к'де ѵа(...) к'де прнѣ^нн Р V 4.25. Изч. СЕ, С, Р. Гр. еъѵспа, тгіатк;. Вар. прнѣ^нь, Неб. приязн остар. ВА. Срв. [не]приязън ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. прнідтел"ь, -нс т. Приятел, другар. гГ вже нлшъ ... остлвльшаіа в'сѣ жнтннсклл. і родъ н прнѣтелА. і вьслѣдь теве грдджфА СЕ 806 6-7; влко ... покон в'сѣ оца нлша н млтерн ... і прнѣтелА. і тоѵрждеплеменьннкъі СЕ 65 а 24-25; рл^лжѵл т' са роднтел(е) н ѵадл. оцъ н снъ. н мтн н дыр(...) н прнѣт(ел)е ѵѵ прнѣтель Р V 3.8, 9. Изч. СЕ, Р. Гр. фіХо?. Вар. прнѣтель. Неб. приятел ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прнідтн, прнмж, прнілюшн несв. Помагам, оказвам помощ на някого, грижа се за някого, л^ъ нніръ есмъ і оѵрвогъ. гъ прнѣетъ мн. помоціънікъ моі н ^лцлтітелъ моі СП 39.18; воннл БѢАСТЛ оѵр ТОГО КЪНА^Л ... Н КНА^бМЬ посъллнл нл крьстнілнъі мжѵнтъ. онл же невѣгъшл повелѣннл кид^ъ плѵе крьстнілномъ прнноетл С 212.17. Изч. СП, С. Гр. фроѵтіСсо. Вар. прнѣтн, Неб. прияя остар. ЕтБ АН. Срв. прия[тел] м. прнідтн, прннмж, прннмешн се. 1. Взема, поема, хвана, уловя с ръка. нсъ ^лѣбъ влгслвештъ прѣломн. н длстъ нмъ реѵе. прннмѣте се естъ тѣло мое М Мк 14.22 3. Срв. СЕ 466 9; прнде же ПрНІАТН. 404 ПрНІАТН. НС. I прнілтъ ^ЛѢБЛ н длстъ нмъ М Йо 21.13 3, А, СК; і прннметъ отъ него пръвѣе нрѣн. н пнетъ прѣдъ в'сѣмн СЕ 20а 23; н по веѵерн прнемъ ѵлшіж СЕ 466 12; въ^ъмн нжжд. і въдлждн мн іа. н егдл въдлстъ емоѵр ножа. прнемъ іа. ппъ глетъ емоѵр СЕ 96а 19; шогдл бо сѵмеонъ сърѣте ;<л. і нл р(.)кочр прнлтъ прѣвѣѵънлго вл К 1а 32; н прнТмъ кд'но отъ ревр* кго. сътворн кмоѵр жеиж С 9.7; н прннмъ КНА^Ъ ккГйгъі цѣслрд. СѢДЪ нл сжднштн С 174.25; вѣсн лн оѵрво кого прндтъ прнстжпль къ кръстоѵр. н сьнемь нсоѵрсл. вѣсн лн очрво кого понесе С 456.10-11. 2. Приема нещо, което ми е поднесено, дадено, вже ... прнемъі кадило ^л^лръінно. I НЛНІА вѣрънллго. в'сеплодъное СЕ 156 10; тлко прннмн I сніж жрътвж. въ вотж бллгож^лннѣ СЕ 156 12; прнТмн длръ МОН недостоннллго рлвл твок-го С 110.5. // Образно. ѵьто въ^длмь гіо. ТЫ ВЬСЛ ѢЖ6 ВЪ^ДЛСТЪ МНѢ. ѴЛШЖ СГКННѢ ПрІНМЖ. V ІМКА ГН6 прі^овж СП 115.4; прондетъ вллженън^ъ стрлсть ... ОГНК> ПрѢДЛНН БЪІША ВОДЛ Н^Ъ прнАтъ С 94.18; ѵоле вллженнн А^ЪІЦН. клнко Н^Ъ СТЪІН тъ гллсъ нспочрстншА. нже въ^дочрсъ прнкмъ сваштонъ въктъ С 86.7. // Заема [служба и под.], постлвн н вллженъін СЛВЛ. СОКЛѴНІЖ ... прннмъ жо слоѵржъвж тж съ оѵрсрьднкмъ н съ рлдостніж слоѵржллше С 284.8; н снце епнс-коупьство Н6В0Л'61Ж прннмъ. прлвькнніл ѵрънорн^ъскллго ЖНТНІЛ НС Н^МѢНН С 280.16. 3. Приема [храна, течност и под.], изям, изпия, егдл же прніАтъ оцьтл нсъ. реѵе. съвръшн са. і прѣклонь гллвж прѣдлстъ д^ъ М Йо 19.30 3, А; н реѵе к ннмл лгг^елъ. прннмътл отъ прѣдълежАштнн^ъ прѣдъ влмл врлшънъ. ілже посълл влмъ господь вогъ С 182.12; сватліл же БЛЛГОСЛОВНСТЛ ГОСПОДЛ. Н ТЛКО ПрНА- стл врлшънл С 182.16. 4. Получа, сдобия се. л^ъ поллгліж нв о севѣ ... сніж ^лповѣдь прнілсъ отъ отцл моего М Йо 10.18 3, А; съ прінметъ вллго-словественье отъ вл СП 22.5; прнкл-сомъ вже мнлость твокж. посрѣдѣ лкдеі твоі^ъ СП 47.10; отъ елмого вл прнемъ съ въіше вжнж сТлж Е 35б 4; ннкътоже бо очркрлдъ ѵьто господл своего. I тліА мнлостъітж прннметъ СЕ 686 18-19; достоннънъі троѵрдъ свонмъ длръі прннмъ С 272.26; дьнесь ^лповѣдн прнА слмовллстьнъіа. дьнесь нсплде нс породъі С 429.14. 5. Приема, посрещна, допусна някого до себе си. въ своіа прнде. і свон его не прнАША М Йо 1.11 3; нѵѵснфе сночр д&ъ, не очрвон са прньлтн СА. МЛрНІА женъі твокка М Мт 1.20 А, СК, Б; ^отѣл^ж же н прньхтн въ корлвь М Йо 6.213, А; егдл же прнде въ гллнлѣіж прнкдсА н гллнлѣлне М Йо 4.45 3; V дллъ мі есі ^лштнренье спньѣ і десніцѣ твоѣ прікдтъ мка СП 17.36; прілѣпе діііл моѣ по тевѣ. мкд же прклтъ десні твоѣ СП 62.9; прннмн влко. ѣко федръ. ^лвлжждьшее тн овьѵа. къ тевѣ прнрнцлжіре СЕ 84а 8; прншъдъ лр'^неппъ ... вьсъмъ вьнѣ грлдл оврѣтъшемъ СА. ПрНАША кго крьстнкл-нн съ многоіж рлдостніж С 540.2-3; онъ же прннмъ его огллсн кго словесъі Д^ОВЪНЪІНМН Н БѢЛСТЛ ОБЛ ил многл лѣтл тъѵнок въ^дръжлннк ДрЪЖА-штл С 547.20; нгочрмс-нъ ... прнд н къ севѣ. н вѣлше с кФмъ прѣвъівлд С 275.8; н прѣвъівъ тоѵр врѣмд много, моліллше СТЛЛГО. ПрНАТН кго клкжінтл са н пекжштл са С 564.1-2. 6. Приема, приобщя към себе си. отць моі і млті моѣ остлвісте мка л гъ прнклтъ мка СП 26Л0. Срв. СП 117.13; не отъврлтн влко. лнцл твосго ГНѢВОМЪ отъ нлсъ. нъ прннмн нъі въ твое ѵклко-Бнс- ве^грѣшъне СЕ 86а 8. // Приема свето причастие, причестя се. СЪПОДОБН Н НеОСЖЖДСН'НО ПрНАТН стрлшнъі^ъ ТЛННЪ I вссъмрътънъі^ъ ПрНІАТН... 405 ПрНІАТН. ТЛННЪ. ѴССТЪНЛЛГО ТѢЛЛ Н КрЪВС твос-го СЕ 226 16; съ тлкоіж очрво МОЛЬБОІЖ Н ДОЧрШОББ. НСБС-СЬНЪІА ТЛННЪІ прннмемъ С 507.20. // Приобщя се към религия; възприема идеи, възгледи и под. опосло\ршлкътъ лн тн. прнд ЛН ТЪ| гл. въ кон ржцѣ вь Л-нжо ВЬС^ЪІТН ^ЛЛОЖОНО НМѢНЬС- С 512.4. //Приема, повярвам, лр^л-Г(%\Ъ жс- рл^оѵрмѣвъ кононл оѵрвѣштл-ВЪШЛ СА, н вьсѣмъ осрмомъ прнѴмъшь слово ... веде кго къ водѣ С 25.10; дл тъгдл н влше слово прннмж. въложж пръстъ свон ВЪ ГВО^ДНННЪІА ІЛ^ВЪІ С 500.28; ннктоже отъ рѣѵн повѣдн прнноентъ. ннктоже мене прннмс-тъ твоіл повѣдлнкштл С 510.29. 7. Приема, наследя, придобия, ндѣте бллгословькннн от’цл мокго. прннмѣте о\рг°товлнок влмъ цъслрьствнк С 446.29. Срв. С 508.4; С 19.26; кочрп-но съ стъінмн мжѵеннкъін. съподо- БНСТЛ СА ПрНАТН НСБССЬСКОК ЦѢСЛрЬСТВО С 213.19. // Образно. съ вѣроітк і лкбовькб. I очрпъвлннемь. прн^тн вѣѵнъі жнвотъ СЕ 816 19; въ кдннъ ѵлсъ. дл прннмемъ вѣѵьнъін жнвотъ С 256.1. 8. В съчет. с някои същ. означава действие, назовано със съществителното [напр. сьмрьть прнкстн - умра; оежжденьк прнідтн -осъден съм, получа присъда; мжкж прнідтн - подложен съм на мъчение и под.], поѣдлвкштн^ъ домъі въдовнцъ. I непъіревлннемъ дллеѵе молаштс са. снн прннмжтъ лнше оежжденне М Мк 12.40 3; ѣко теве рлді прнлсъ поношенк СП 68.8; ДЛ ПрНМЖТЪ ЛБЪе СТО\рДЪ СВОІ. ГЛЖфС-1 мнъ бллго же бллго же СП 39.16; нікътоже не імъі ^ълобъі въ осрмѣ. дл не оежжденье прніметъ К 8а 31—32; клко весплътънъін въпльтн са. клко немжѵенъін мжкж прндт'. клко ежднн нл ежднштн стл С 459.4; пожнн же по нцѣл'еннТ воле д лѣтъ. лже съдрлвъ сътвори, нн кд'ного пострлдлныл ПрН- НМЪ. Прѣжде БЪІВЪШАА кмоѵр ножь-нъіа волѣ^нн С 564.28; онн же отъвѣ-штлвъше рѣшА. тлкожде послѣдь-гі&іж съмрьть дл прннмжтъ С 62.17; съподовн м а нскочршеннк мжкъ ПрНАТН. ілко дл н л^ъ нскочршенъ бждж С 78.22; по вожнТ же люв'вн ксе МЪІ ... Н ВА^ЛНН БЪІТН Н Ж6Г0МН. Н вьсѣкъ оврл^ъ мжкъі прнАтн С 88.26; дѣвокв бо вѣ ечрл. не оѵрво бѣ мжжл по^нллл кгдл прѣльсть прндтъ С 489.10; не срлмылкк са плътънъінмн свонмн строѵрпъі. АЖ6 ксмъ прнАлъ влшн^ъ Дѣлк. строчрпъ С 503.13; л^ъ НН КДНОА же ВННЪІ ОБрѢТЛІЖ 0 ѴЛОВѢЦѢ семь ... огГльвлнь. веѵьстніл прнд С 436.20; снн очрво мжѵенн бъіша. тъгдл скръвн прннмъше многъі. н въ подвн^лннн МЖѴСННѴЬСТѢѢМЪ съконь-ѵлша са С 256.15; лште к'то прѣові-днтъ нма кмо\р. недллеѵе прніметъ мьсть С 40.7-8; сьдѣнстко^іжшто^ кмо\р н вллженочроѵрмоѵр лнтонню. сътворн кмочр ^ЪІ^ННЖ осовь дл нскоѵрсъ прннметъ бѣсовъскъ С 171.9; н прн-^однтъ мнръ окъі лггелъ. н стрлсть ПрНА. н стрлстьмь сжпротнвнтъ са С 508.22; слмъ бо нл севѣ ннштетж прнд. н вьпнктъ С 341.13-14. 9. Приема, придобия [вид, образ и под.], преобразя се. стрнгжірллго са ... ;<л рлдн ^оцвж прнглтн оврл^ъ сь СЕ 96а 16; своеіж лн волевв ^оірешн стъі лълскъі оврл^ъ прніАтн СЕ 96а 12-13; въ ... прнде нл ^емліж. оврл^ъ рлвл прнемъ. ВЪ ПОДОБЬН ѴЛѴН БЪІВЪ СЕ 46 1; теве рлдн господь съь прнлсъ оврл^ъ твон рлвл С 468.30; въ рЛБЖ ОБрЛ^Ъ СА 0БЛѢѴ6 ЛНГСЛЬСКЪІН ВЛЛДЪІКЛ. ПЛЬТЬ ПрНАТЪ БОГЪ слово, н ѴЛОБѢКЪ ГЛВЫЛШС- СА. съоврл^ьнъ н рлвнокстьствьнь оцоѵр С 480.10. 10. Приема, отнеса се благосклон-но към нещо, възприема, глъі ілже дллъ есн мьнѣ дл^ъ(ъ) нлмъ. і тн ПрНІАСА Н рЛ^О\рМѢША ВЪІНСТННЖ. ѢКО отъ теве н^ндъ М Йо 17.8 3, А, СК; П(Ж(АТН... 406 прньатн... молнмъ гі нс^е сне вжен. прннмн Хіотвж, н поклоыенне рлвл твоего сего СЕ 335 19-20; прнемн ^ъвлыне слѣпо^к. I поклонеине 2;0ВЖфК>М0\р ТА СЕ 335 13; прннмн гГ №твъі наша СЕ 16а 20; н сьповѣдаста срьдовол”н свовн ... онн же весело прннмше слово нлѵаша нсклтн стллго еппл С 536.19; рлс-пр°стрѣте оѵрво мо/Сж въі са влша оѵрмъі. н сь тн^остніж прннмѣте ^очр-длл монѵ словесл С 498.21; вѣрънліл же тл мжжл молнлстл са км(оѵр) съ слъ^лмн. прНАТН мол“еынк кю С 203.21; слъішнте ѵѵ воголмвьцн. ѵьстьыо н вллго послоѵршлынк. отврь-^ігте оѵн влшн^ъ срьдецъ. н съ тн^остніж прннмѣте С 55.26. // Изслушам, послушам, тъгда томнтел"ь сллдьцѣ прннмъ влднвъ-шаа тъіа. отъвѣштл глагол'а шъдъ-ше прнведѣте мн н С 215.11. //Харесам, одобря, н^нде ыл мльѵлнънок мѣсто ... въ дал"а отъ млилстъірѣ мѣсто прннмъ сѣде ... ѵетъірн десАтн же лѣтъ сътворн точр сѣда С 273.27. 11. Позволя, допусна. Уѵѵснфе ... которъінмъ во стрл^омъ. БЖНН пльтн тон съвллѵншн леытнн. клцѣмъ же говѣыннмъ прНАТъ оѵн трепештд вь^нрлтн С 456.20. 12. За чувство -обхвана, обзема някого, н оѵржлсъ прнмі вса. і сллвлѣ^ж вл 3 Лк 5.26 А; подвнжлшіа сіА трепетъ прньхтъ іа СП 47.6; пеѵлль прпдтъ міа отъ грѣшьынкъ. ѵѵстлвлѣіжштн Ѵ^ъ ^лкоиъ твоУ СП 118.53; н тоѵр жнвъі велнко съмѣреынк прннм'. отъсѣѵе отъ севе вьса своа вол"а С 273.9.13. Прен. Схвана, осъзная, вндѣ^омъ рекшл-лго л^ъ ксмъ вьскрѣикннк н жн^ыь н Устннл н вьскрьсенню. жн^ын н Устныъі. отъ жн^нн прнА^омъ С 499.17-18; прореѵеные отъ вл прннмь. въ прнтѴл^ъ реѵе С 534.1. // Прен. Разбера, науча, въ^пн^ъ очрвочр-ОѴрЖЛСЪ СА НЖДе ПрНА^' гь мон н въ мон С 511.23; дл свонмн ж^лмн по^ылкктъ ^накмаіа, дл нскоѵршенннмъ прннмж-тъ ілже сътворншА С 311.21; кдыоіж ыс вѣровл. кдыоіж овнскл. кдноіж въ^вѣровл проповѣдлы (!) оѵрже іеже прнА С 506.9.14. Прич. мин. деят. като прил. прннмъін. а) Гр. тобе-^Ареѵод. Който е приел някого при себе си. н прнстжпнвъ къ мжжоѵр, прннмъін кго въ свокк ^лѣвннж врлтъ С 524.21. 6) Гр. бе^ареѵод, готоре-реѵг|к<»<;. Който е изпитал, който е претърпял, плѵе того прокоѵрддтъ н ПОГО\рБАТЪ. N6 СВОНМЪ кстьствомъ. ыъ неджгомъ прннмъшАА доѵршА С 421. 21; по съвлжждеынн ѵниъ въ^врлтнвъ- ШЛЛГО. Н ВЬ ПрНАТЫЛ МѢСТ0 ТЪ. БЛЖД сждл. прнложьшл н оѵрвон. БѢДЖ тж прн-нмшллго мжжл С 523.5. 15. Прич. тин. деят. като същ. прннмъін т. ед., прннмъшен т. тн. а) Гр. о /.сфсоѵ, оі Харбѵтеі;. Този, който е получил нещо [тези, които са получили нещо], і прнстжпь прннмъі д тлллнътъ М Мт 25.20 3, А, СК; о прнемъшнн^ъ десАтъ мъылсъ М 11а 16; дьвѣ во прннмъін дьвѣ прндл С 376.6. 6) Гр. о ХаРсоѵ. Този, който е приел; този, който е признал, прн-нмъін его съвѣдѣтельство ^лпеѵл-тьлѣ. ѣко въ нстн(не)неыъ естъ М Йо 3.33 А. в) Този, който е приел монашески чин. н по с?въпрлшлТп1Гпрн-емъшллго оврл^ъ СЕ 103а 5-6. г) Гр. о катабе^ареѵос;. Този, който е допуснал някого до себе си. лпстле... прнеметъ во та прнплдлжфл. прнемъі та нл пръсн въ^легшл Е 36б 9. д) Гр. о бЕ^ареѵоі;. Този, който приема нещо, отправено към него. клко кстъ реѵе тъѵьнъ молнвъін са прннмъ-шоѵроѵрмоѵр МОЛНТВЖ. СНН БО МОЛН СА. л ОЫЪ МОЛНТВЖ ОТЪ МОЛАШТЛѴО СА ПрНА С 303.14. е)Гр. о хрраареуо?. Този, който си е послужил с нещо, използвал е нещо. дл ылвъікнеші. ѣко ие дрѣво просто то лнко\р ѵкдесъ бѣ вныл. иъ прінмъі дрѣво ыл повѣдж К106 14. прШАТНш. 407 ПрНІАТН... благо прнілтн. Гр, ЕйеруетЁоцаі. Получа благодеяние, бивам облагодетелстван, рдвгі кго ... ВвЛНКАЛГО ддрл СЬПОДОБЬКНгі. н таковааго. благо же прннмше велнкок отг ѴЛОВѢКОЛЮБНВААГО БА С 631.3. власть прньдтн. І)з. ё^оистіаѵ Хар-(Заѵсо. Сдобия се със сила, власт, понеже оѵрво подовААше. н главъі г;мь-евн сгкрочршнтн ... власть прннмемг НАСТЖПАТН ВрАГОЧр ^МНН Н СКОр'ПНН X IАб 16-17. въ [на] обьцкньк прньѵгн. Гр. еі<; коі-ѵсоѵіосѵ бехоцаі. Приема, допусна до църквата, иг влкдн са да ие простншн кго. н да не прннмеші кго вг овьштеннк. н да не отрѣшншн кго отглжѵенніл С 187.15. вг ѵрѣвѣ прніАТН. Гр. ехсо еѵ уасттрі. Зачена, забременея, се дѣвл вг ѵрѣвѣ прннметг. н родітг снл. н нлре-кжтг нма емо\р еимАночрнль А Мт 1.23. вѣсть прнілтн. Гр. хрлцості^орш. Получа известие, указание, съобщение. вѣстг же пркмг вг сѣнг отіде вг стрАНЖ гдднденскж А Мт 2.22 СК. досАЖденьк прньхтн. Гр. пррі^ораі. Отнасям се гордо, дръзко към някого. цнн ва НАшего въішьшн са творите. н посдѣдь(Гек дослжденнк отъ насъ прннмгше негодоѵркте С 88.18. доѵршж прнілтн. а) Гр. тцѵ чгохѴ ХарРаѵсо. Убия, погубя. сгвірлд^ж С(А коѵрпьно НА М1А. ПрНАТІ ДШЖ МОІЖ сгвѣштлшіл СП 30.14. 60 Гр. ттуѵ уохлѵ бЕхоцаі ['опобЁхор.аі], то яѵепра готобехоцса. За Бог - приема дутите на умрелите, прннмн дшкк рАБА твоего сего СЕ 57Ь 22; по-слѣжде рекшоѵр лмныг. н рекг господо\р прннмн мокг доѵршж С 141.21; господи да отврг^жтг са невесА. н да прн-НМЖТг Д0\|Ч11Ж рАВА твокго С 254.16. женж прніАтн. Вляза в полово сношение. а к’то по^оть нмгі. 1ЛН лжкл-вгствомь точрждкг женж прннмТ! в л! да поклет’ са СЕ 103а 22. 2у>Акг прньАтн. Прогледна, започна да виждам, гласъ прѣстгін даіа емочр. I НАІСА^А ІА КАІСО ОТЪТОЛѢ аплствоватн. тевъ. I ісгде прнідтн пакъі ^рАкг свон СЕ 34а 20-21. коньць прнь&тн. а) Гр. ехсо теХо$. Завърша, свърша, вгскорѣ н сгворг епнскоѵрпгскгін конецг прнл на славж господа нлшего Т(с) хса С 202.29- 203.1. 6) Гр. А.арРаѵсо те'А,о<;. Умра. лдлмочр же отг ослоѵршдннге. коньць прнкмЧноѵр по девАтн сгтг н трн десАтн лѣтѣ^г С 9.24. НАѴАтгкг прннхтн. а) Гр. тпѵ арх^ѵ ёютеХесо. Положа начало, точр во наѵаткъ прндтг. і ѵесо рьді кг творнтъ ^ъ. ѢКО ДрО\рГАѢ ВЬСА ^АКОННАѢ сгвргші К 6а 31. 60 Гр• Х.ац.раѵсо тпѵ афорц^ѵ. Започна; получа начален тласък. (АКО н отъ того сжтъ НАѴАТЪКЪ ПрНАЛН Дѣлоѵр н МН°ГЖ благодѣть. нмѣша н кже вьсего нм’ отг того мьнатъ С 376.24. нево прныѵтн. Гр. Ё7п^ацраѵоцаі тшѵ ойраѵйѵ. Стана достоен за рая, постигна рая. гржвн н некь№жьннцн вѣша. нъ овАѵе поьГеже поочрштеннк ПОКА^АША. Н НА ПОЛЬ^Ж ОБЬШТЖКК ВЬСб ТВОрНША. ТОГО рАДН НвБО ПрНАША С 379.1. ннѵесоже врѣдл прнкмг. Гр. шгадд<;. Непострадал, невредим. стгін ... оста ннѵьсоже прнкмг връдд. жтрь сгі оѵр ог’н(а С 23.4. овндж прніАтн. Гр. абікеорш. Приема, понеса оскърбление, даждъ мн сего мрьтвААГо да погревж. погре-въшааго вг аѵрдАнѣ моа грѣ^гі. о мрьтвѣ модж. отг вьсѣ^г овндж прннмЧш С 455.14. отгвѣтг прнідтн. а) Гр. ХРЛР-0^-^оцаі. Получа знамение [свише], н отгвътг пркмгше вг сьнѣ. не вг^врАтішА са кь нродо\р А Мт 2.12 СК. 6) Гр. албфаспѵ ^ацраѵсо. Получа присъда, поведѣ меѵемг нсѣштн свАтгіА. прннмгше же сватнн ПрНІАТН.. 408 П(>НІАТН.. ОТЪВѢТЪ. НДОША рЛДОѴріЖШТе СА н сллвАШте господа С 180.26. пакость прнмггн. Гр. абікгорса, етщреа^ороа. Пострадам, претърпя мъки [обиди, неправда]. N6 ДЛВЪ НМ' ПАКОСТИ прндтн. Н^БАВНВЪІН ДЛИННЛЛ отъ очрстъ ЛЬВОВЪ. Н СЪНЛБЬ-ДѢВЪІН МѴОЧрСНІЖ ОТЪ рЖКЪІ СрЛрЛѴО^А С 179.7; мно^ѣмъ реѵе лште по^оѵр- Л"бНЪ БЛЛГОСЛОВЫЖ. ЛШТ6 ПЛКОСТЬ прннмъ помолж сд ть, того С 379.25-26. прньхтн врѣдъ. Гр. абікеороа. Пострадам, получа увреждане, мж- ѴНТбЛЬ Ж6 ВНДѢВЪ СВАТМЛ. Н€ ПрНН-мъшл врѣдл ННКЛКОГОЖС. ВЬ^БѢСНВѢ са длстъ о ьГс-гс отъвѣтъ С 184.29-30. прньхтн 2ъм. Гр. беіѵбѵ. Пострадам, въвръженоѵр же бъівъш» ... нсыбйочр. въ съмрьтънжіж пжѵннж. ПрѢБЪІСТЪ Ц,ЪЛЪ. N6 Прннмъ ННКА- когож(е) ^ълл С 193.24—25. прньхтн крьстъ свон. Гр. ^арраѵш тоѵ сттаироѵ ераптоп. Приема кръста си, покоря се на съдбата, присъдата си. I нже- нс прннметъ крстл своего н въ слѣдъ мене грддетъ нѣстъ мене достоннъ М Мт 10.38 3, А. прньхтн нд ржкоѵр. Гр. беуораі еі<; та<; аукаХас;, аукбЛац г>7го8Е%ораі, ёта уеірйѵ оарю. Прегърна, взема някого в обятията си. і тъ пржлтъ е нл ржкочр своего М Лк 2.28 3, А, СК; шог-дл бо сѵмеонъ сърѣте ^л. і нл р(.)кочр пріьѵгъ прѣвѣѵънлго б\К 1а 32. прнідтн поль^ж. Гр. акреА-еороа. Получа, придобия полза от нещо. въ ннл очрѵеннннѣ (!) стрлнънл рл^-ЛНѴНЛІЛ. N6 прѣллглнте СА. довро БО БЛЛГОДѢТНЖ Н^ВѢСТОВАТН СрДЦЛ. Л N6 врлшнъі. отъ нн^же нс- прндшА полъ^ж ^ождъшен Е 33б 17-18. прньхтн съдрлвые [нцѣленые]. Оздравея, стана здрав, въ^двнгнн і НЪІНѢ. ОТЪ ЛОЖА НбМОфЬНЛЛГО БрАТА НЛШСГО. І^ВОЛН ДАТН бМОСр. ПрНІАТН съдрАВне СЕ 396 19; вь нн^ъже МЫОЖАНШНН БОЛѢ^ННН БѢША. НЛ вндѣнніе прншъдъшнн. н вллгослове-шеные н полочрѵеные н ніуьленью прн-аша С 568.6. рАНъі прньхтн. а) Гр. расгауборса. Получа рана, бивам наранен, і съ ѵлкъі не прінмжтъ рлнъ СП 72.5. 6) Гр. растуад ларРаѵш, ауйѵа Раоаѵсоѵ бехораѵ. Бъда бичуван, бъда мъчен, жърешн лн н поклоннтн са сльньцоѵр н огню н В0ДѢ ... нлн прннмешн рлнъі на тѣлссн своіемъ С 261.22; ^Ао\ршенъ бъістъ. рАнъі прнд. нь ннѵнмьже са посрАМН С 436.3. е) Като същ. рАнъі прннмъшн ж. ед. Гр. р пкцущ бв^ареѵр. Тази, която е наранена, нцѣлн многъі отъ дніл-вола прннм'шж рлнъі С 392.13-14. гл^вж прннмъ. Гр. трапратіатіег^. Ранен, наранен, о мрьтвѣ мол'ж осжжденоѵр въівъшочр отъ свовожде-нъін^ъ. оть него. пнштж оцътл напого-ночр. отъ нцѣлѣвъшнн^ъ. отъ него іл^вж прннм'шоѵрочрм8 С 455.20. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, С, ЗЛ, X. Гр. Харраѵсо, яросЛарРаѵсо, яро-аЛацРаѵоцаі, -йтгоХарраѵа), аѵтіХарРа-ѵоцои, алоХарРаѵсо, ретсхХарРаѵсо, ката-ХарРаѵсо, аѵа?.арраѵю, ётиХарРаѵю, ёяіАа-рРаѵораі, яароЛарРаѵсо, апѵаѵпХарРаѵю, бехораі, гжобехоцаі, яарабехоцаі, яроабе-Хораі, ка-сабехораѵ, аяобехорса, аѵабехо-раі, еіабехораі, аТрш, коці^ораі, брааао-роа, {>яорёѵш, яаахсо, ёхш, кХтіроѵорёсо, аяоХаёю, ёяіаяаоцаі, ареірораі, аѵёхораі, аяоѵіѵараі, Зёораі, еіксо, карябораі, кра-тёсо, оікеібораі, тиухбѵо), {іяауораі, фбрсо, Храораі, {іяоферю, ѵфісггараі, катбхю, аа-яа^ораі, яроааусо, яіатебоцаі, стѵсхѵтіХар-раѵораі, еірі, біаѵорд [вар. раѵйаѵсо, реха-лаухбсѵм]. Вар. прндтн, пріідтн, прндтн, пріідті. Нвб. приема ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. ПрНІАТН СА, ПрННМЖ СА, ПрННМбШН СА Св. 1. За растение - вкореня се, хвана се. К-ДВА 0 ЛѢТ0 ВЪ^МОГОША СА ПрНАТН САДОВС- МНОГЪІА рАДН ^оѵр^отъі (!) ... н ^ноісвъ вслнкъінуъ С 301.23. 2. Прен. Утвърдя се, укрепя се. сего дѣл'ьмл ѵс-тврьтън сс- дьн’ нмлмъ весѣдочрА съ КЛМН 0 М0ЛНТВѢ ть, ВрАГЪ! ДА ТВрЪДО ПрШАГЬ 409 прщАтьге БЖДОТЪ оуѵенніл слово, ѵлсто оуѵенн-ісмъ прннмъ са С 407.1. Изч. С. /}). кратеоцот, рі^бороа. Вар. прндтн. Неб. Вж. при прнілтн. прньлтъ, -^14 прич.-прил. 1. Взет, по-! лучен, направен, проводенъ жс- бъі- | стъ н копыемъ въ рс-врл. ть прнАтжіж | отъ ревръ лдлмовъ женж С 482.15. \ 2. Приет, желан, ннкъіжс- прокъ прн- 1 атъ сстъ въ оѵьсткні свосмъ СКЛк 4.24. I лѣто господыЛ прньлто. Гр. ёѵіагпос; I киріов Зектбс;. В Стария завет - I : петдесетата година, в която спо- ] ! ред Левит 25.8—54 ще се възста- І новят правата, свободата на изра- ; илтяните; Щастлива година, д^ъ I ГНЪ ... ПОСЪЛЛ МА ... проповѣдлтн ЛѢТО I гне прньлто М Лк 4.19. Изч. і М, СК, С. Гр. бекгсо?, Хтіфйеі^. Вар. прнАтъ. | ( Неб. Вж. при прніАтьнъ. I прньлтьнъ, -ъін прил. Приятен, уго-I ден, богоугоден. длждн шоу вѣдѣ- I I ТН. БЛЛГОДѢЛТН ВЬ ПѢНН6. I СЛЛВ0СЛ0ВН6 } ! ... въ мтвъі прньлтънъь въ съвѣтъ прлвьденъ. сЩе съмѣрено СЕ 95а 10-11; реѵе жс лмннь гЛ(ж влмъ. ѣко ннкоторъі жс проркъ прньлтенъ сстъ въ отеѵъствнн свосмъ М Лк 4.24 А; дл нн оуѵенніл прлвъіА вѣръі. вс^ дѣлъ вллгъ прнАтънл воу X IIВб 5. лѣто господь^е прнідтьно. Гр. ёѵі-оо)то<; кпрѵоп бектб*;. В Стария завет - петдесетата година, в която според Левит 25.8-54 ще се възстановят правата, свободата на израилтяните; Щастлива година. бллговѣстіті ннірннмъ ПОСЪЛЛ МА ... ПрОПОВѢДЛТН ЛѢТО ГНС ПрНІАТЬНО А Лк 4.19 СК. ПрНІАТЬНЪ БЪІТН отъ кого. Гр. лроствёхораі тпа. Желан съм от някого, приятен съм на някого, нн дѣлл творнмліл ве^ вллгоѵсстыіънуъ оуѵсннн ПрНАТЪНЛ сжтъ отъ влХІШб 8. Изч. М, А, СК, СЕ, X. Гр. Зектбс;, еттрбсгбектос;. Вар. прнідтъмг, прнлтънг, прнілтом7>. Неб. приетен диал. АК, НТ, ДА; приятен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прньлтьк, -іл ср. 1. Получаване, приемане на нещо. по прнАтнн мн отъ ѵловѣколіовнвллго бл вслнкъін длръ С 525.15; егдл нрлвъ вллгъ съ довро-ѵьстнкмъ въ^дрлстъ ... ТЪГДЛ ВЬСС (СЖС вь семь жнтнн прѣовндѣвъ. къ обѣ- ШТЛНЪІН^Ъ БЛЛГЪІН^Ъ ПрНАТНН) под- вн^ліетъ СА С 252.7. 2. Прен. При^ общаване, духовно сближение, мо м н^блвлсньн влждл. I о оуглшеньн ПЛЬТН. I о съэдлненьн В’ССГ0 БЛЖДЪНЛ. I 0 прньлтьн в'сс-го дроугл СПСЪНЛ СЕ 366 18-19; не во бѣ ннкок-же эднсто-сомъ въівлкмок дѣло. іеже н не нмѣ-лше тлннллго ѵловѣкъ дѣл"ьмл творн-млл ... нн іеднно іеже нс- къ невесьноу-оумоу ПрНАТНК подвнгнълше оумъ С 346.11-12; прндѣтс- оуво вьсн дл рл-доукмъ са о гн ... ннктоже ... дл не дрл^лъ нл прНАТнге оврАШтетъ са. дл не вждетъ съ ^ълъінмн грлждлнъі оежжденъ ... нже не рлѵншА прндтн. господннл сн цъслрл вь севѣ С 319.18. 3. Приемане на храна, ядене, мо ѵѵ н^влвленьн вельѣдл ѵкл. ѵо проіреньн. 1 о прньлтьн обѣдл снлънллго СЕ 36а 11. // Приемане на свето причастие, причестяване. п ... црквь сътворь нескврън'нж /укл твоего стллго. въ прньхтне прѣѵнстъіхъ твон^^- і весъмрътънъіхъ тлннъ СЕ 226 24. прнідтые еждл. Гр. хо Зочѵсо. біка^. Понасяне, изтърпяване на наказание. творѣлше сьнѣдь. нлстлвь-ннкл нмжштл вллженллго длудл. по съвлжжденнн ѵннъ въ^врлтнвъшллго. н ВЬ ПрНАТЫЛ МѢСТО ТЪ, БЛЖД сждл С 523.4-5. прньлтые оутрыЛіе. Гр. аѵпЛ.тіргідд т\ ёовіі-ѵп. Зазоряване, сипване на зората, въ конецъ прііАтъѴ. оутрьнімъ пелмъ двъ СП 21.1. Изч. СП, СЕ, С. Гр. то бе^аойт, апбХаостк;, яарабохл, йпоЗо/р. Вар. прнлтніс, прнідтнк, прніАТне, прнАТые, пріАТъе. Неб. Срв. приемане ОА, ЕтМл, БТР, АР. ПрОБЛВНТН 410 провѣгытктн провдвнтн, провдвліж, провдвншн св. Продължа, направя да не свършва. ПрОВДВІ мілостъ твоіж ВѢДЖ-фі'мъ тга. н прдвъдж твоіж прдвъимъ сръдъцемъ СП 35.11. Изч. СП. Гр. яаратеіѵсо, Вар. провлвітн. Нвб. Срв. пробавя 'прекарам [време]’ остар. РРОДД. провнтн, провнкгс, провнкшн св. Разце-пя, разделя, прові [глоса към рд^-връ^е] СП 1006 5-6; провнвъі жь^-ломь море. I лк>дн своіа ногдмн не омо-ѵьшдмн са проведъшемъ СЕ 526 10. провнтн глдвж [комоѵр]. Гр. кесроЛшш. Строша главата [някому], і пдкъі посълд къ ннмъ дро\)тъін рДБЪ. і того кдменнемь внвъше провншд глдвж емочр. I посълдша вефьстънд М Мк 12.4 3. Изч. М, 3, СП, СЕ. I)}. рі^уѵорі, біаррі^уѵоцг. Вар. провітн. Нвб. пробия, пробивам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Про-битника МИ ГХ,ТБИ; Пробит камък МИ ГХ,МИМ. провлжднтн СА, провлжждж СА, провлж-дншн са св. Отдам се на прелюбодеяние. кдко лн блдгъі^ кго нддѣіж са прнАтн ѵ'то. нже дшеіж н тѣломъ ПрОВЛЖДНВЪ СА ОТЪ ЬПЗГО. Н ПрѢЛМБО- дѣнствомъ севе оскврьннвъін С 523.29. Изч. С. Гр. яорѵебсо. Нвб. Срв. блъдая остар. ЕтМл; блудя остар. и диал. ВА, НТ, ЕтМл, РБЕ, ДА. провостн, проводж, проводешн св. 1. Пробода, пронижа, нараня с остър предмет, едннъ отъ воннъ, копнемь емоѵр реврд проведе, н^нде двне кръвъ н водд М Йо 19.34 3, А, СК, В. Срв. Мт 27.49 М, 3, А; сего рддн проводенд бъіша реврд. дд о\[вѣ-мъ (дко не тъкмд мжжемъ. принесе съпдсеньк стрдсть ^вд. нъ н жендмъ С 482.19-20; оѵ^снж^ъ ыд крьстѣ, н копькмъ проводенъ въі^ъ вь реврд. теве рддн оуснжвъшдго въ рдн. н еугж отъ реврд н^ведъшд С 469.25; въложж пръстъ СВОН ВЪ ГВО^ДНННЪІА ІД^ВЪІ. тн тъгдд вь^вѣрвіж ѵоѵрдесн тъм вь^н-штж сеіж сн ржкокк. кже мене рддн ревро проводено въістъ С 501.1. // Прич. тин. страд. като прил. проводенъін. Гр. ѵоупііец. Проводен. водж н крьвь нстоѵн отъ проводе-нъін^ъ ревръ свон^ъ спсъ. дд н рд^вон- ННКД СВОВОДНТЪ ОТЪ НдХІШТНН^Ъ КМОѴС ^ълъ. н крьвь свокк н^вдвьеньк въівъше ідвнтъ. нмжштнТмъ нд Дк нддеждж С 483.17. 2. Убия с нож, копие и под. рд^гнѣвдвъ же са комнсъ ГДКО ДНВННМЪ ЖНВОТОМЪ СЛЪІ- шнтъ. повелѣ вонномъ свонмъ. дд про-воджтъ іж. онд же велмн отъскоѵн-въшн н^нде вь слѣдъ състольннкд кнажд. н двнк н^дъі^д С 233.29-30. // Образно. къін во гво^днн снце остръ глкоже ^двнст'. нмѣіжштоѵр-о^мо^к нк срьдьце проводетъ ... ідкоже ^двнсть доврѣ цвьтжштнѴ цвѣтъ. лквъве о^важддктъ С 399.16. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С. Гр. ѵбаош, ^ккеѵтйо, тітрсоакю, біатетраіѵсо, лХт^оош, кеѵі^со. Нвб. пробода ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрОБрѢ^ГЪ, -Д М. оѵртро проврѣ^гоѵр ^ѣло. Гр. ярсоі' еѵѵп-%а Хіаѵ. Призори, на зазоряване, още по тъмно, по^дѣ же въівшю. егдд ^ождддше слъньце. прнношдд-^ж къ немоѵр вьса неджжънънл н БѢСЪНЪІІА ... ВѢСЪІ МЪНОГЪІ І^ГЪНД ... I ктро проврѣ^гоѵ)1 зѣло. въстдвъ н^нде нсь н нде въ по^сто мѣсто. і тоу молнтвж дѣдше М Мк 1.35 3. Изч. м,з. Нвб. 0. провѣгнжтн, провѣгнж, провѣгнешн св. Избягам, изляза бързо отнякъде. ^дклнндіж та. н^ндн ісъсждд сего. н отължѵн са отъ ждовъ его. I не оѵрсръін са нн въ еднномь же ждѣ тѣлесн его. нъ провѣгнн нменемь жнвддго вд СЕ 556 1. Изч. СЕ. Гр. српу^ срвуабеборш. прОКЛЖААТН__________________________411 Нвб. пробѳгна ОА; пробягна БТР, АР. Срв. пробягам ОА, ВА, БТР, АР. провлждлтн, провлждлкт;, провлждлкшн несв. 1. Съпровождам, придружавам. тлко нл очртрнгл вьсь грлдъ коѵрпно съ лр^непнскоѵрпомъ. н съ вьсѣмь клнросомъ. съ ^влллмн н пѣсньмн до\деовънъінмн. несошА н провлждлнвште дожн н до погревенн»л С 208.23; от'по\рстн кго пжтемъ свонмъ нтн вллгословествнвъ. провлж- ДЛА же КГО ДО ПАТИ НЛ ДвСАТб ПОПрН- штъ. N6 прѣстллше мола его С 627.18. 2. Прекарвам, минавам времето си с някого, сн словесл оѵртѣшьнлк.. ПОДЛВЛБКШТе дроѵргъ дроугоѵр. н дро^гъ дроѵргл пооѵрштлккште. глкоже се стрл-ждж нл рлтн твордште. ношть провлж-длл^ж трьпАШте стрлсть С 91.30. Изч. С. 1р. крот^рлсо, аѵѵ&хораі, парстёрпсо. Нвб. проваждам, провождам остар. и диал. ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. провестн, проведж, проведешн св. Преведа, помогна на някого да премине през някъде, н ^лпрѣті ѵръмьнѵр-моѵр морк. У нсьлѵе. н проведе въ ве^дънѣ ѣко по по\рстъ'ні СП 105.9; рл^връже море У проведе іа. прістлвн во-дъі ъко въ мѣсѣ. У въведе ь\ овллкомь въ дьне СП 77.13; рл^дѣльшкмоѵр ѵръмъное море въ рл^дѣленне. ѣко въ вѣ. У проведъшкмоѵр Унлѣ по сръдъ его. ѣко въ вѣкъ мнлость его СП 136.14; провнвъі жь^ломь море. I людн СВОІА ноглмн не омоѵьшлмн са проведъшемъ СЕ 52Ъ 12. Изч. СП, СЕ. Гр. бійусо, ббтуу^со, яер&ю. Нвб. Срв. проведа, провеждам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; преведа. проводнтн, провождж, проводншн св. и несв. 1. Съпроводя, придружа някого. дьнесь же бог'лѣпьно. въкоѵрпѣ же н эдлвъръскъі н вллдъіѴскъі. съ^однтъ нл лдл н нл сьмрьть ... вллстнн вллдъіѵьствнн. господьствнн снлъ н прѣстолъ. шестокрнллтьць провъ многооѵнтъін^ъ. невесъскъі^ъ ѵнновъ ПроВОДАШТАА. ІЛКО СВОКГО ГОСПОДЛ Н Цѣслрл С 463.20; грддетъ ілко въ. н съінъ кк. нъ дл с’ КІімъ сьнндемъ. нъ дл с іДнмъ лнкъствоѵркмъ. НЪ ДЛ въ^нгрлкм’ СА. НЪ ДЛ ПОТЪШТНМЪ СА. НЪ дл проводнмъ. НЪ ДЛ ВЪСПсКМЪ. НЪ дл подвнгнемъ са вогоу прѣмѣнъі къ ѵловѣкомъ внддште С 460.1. 2. Изпратя, проводя някого някъде, вокводл же вьсѣдъ въ корлвь ^отѣлше прѣнтн къ лнтннопол"н. нжде стъін сл-вннъ провожденъ вѣлше С 150.14. Изч. С. Гр. яропфяю. Нвб. провождам, проводя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. проврѣтн, провьрж, провьрешн св. Провра, прокарам през нещо. пове-лѣша съва^лтн н по персскоѵр ^лконв. н проврѣША жъ^лъ междоѵр ржклмл н стегно\р кго С 260.9. Изч. С. Гр. бюфбААю. Нвб. провра, провирам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. провъ , -л м. ЛИ. Пров - управител на Сирмиум [дн, Сремска Митро-вица във Войводина, Панония, по времето на имп. Диоклециан [284-306 г.]. се же са сътвори въ срѣмѣ стлръншннъствоур^штоур превод. цѣслръствоѵрквштоѵр же вь вѣкъі нсочр ^ръстоу господоѵр нлшемоѵр С 264.22; провъ реѵе, прноврАШТн жн^нь севъ. довьлѣктъ тн (лже прнА дослж-денніл С 263.1; провъ реѵе. кльмл же не ^оштешн повннжтн са цѣслроѵр. вь рѣкж въвръженъ вждешн С 253.27; провъ реѵе нмлшн лн женж. отъвѣштл не нмлмъ. се же гллголллше вллженъін нрннен С 263.6; провъ реѵе съвѣштл-влкв тн кноше пожрътн. дл не рл^-лнѵьнъінмъ МЖКАМЪ ПрѢДЛМЪ ТА С 253.22; прнведенъ очрво въістъ СВАТЪІН нрннен КЪ КНА^О\р провочр. н въпрошенъ въівъ лште ^оштетъ пожрътн вогомъ С 252.18. Изч. С. Гр. Прбро;. ПрОВЪСТрЖБНТН 412 прогл&снтн провъстржвнтн, провъстржвлкк, провъс-трячвншн св. Възвестя, разглася, протръбя, разтръбя. дда №ЖС 0 въс^ожденнн въ прлв'д^ прлвдж ПрОВЬСТрЖБН. въ^нде БЪ въсклнца-НЬКМЪ. ГЬ ВЪ ГЛАСѣ ТрЖБЬНѢ С 478.28. Изч. С. Вар. провьстржвнтн. Нвб. Срв. протръбя ОА, ЕтМл, БТР, АР. провьтетъ [погр. СП 91.13] вж. процвнстн. ПрОВѢфАТН, провѣірмж, провѣфліешн несв. и св. 1. Издавам звук. лн'г<ёлъ же гнь ілвн са сточроѵрм съшедъ сь НбБССб. въ оврл^ѣ МЛЬННА. н прнде- к Яем8 СТАВЪ НА въ^до^съ ... н прѣвъі СТОА НА МѢСТѢ ТОМЬ МНОГЪІ ѴАСЪІ. ННѴТ0Ж6 ГЛАГОЛА НЛН ПрОВѢШТАА С 567.27. // Издигам глас. доколѣ ГрѢШЬНІЦІ ВЪС^ВАЛІАТЪ СКА. ПрОВѢ-ШТАІЖТЪ I ВЪ^ГЛАГОЛІЖТЪ НСПрАВЪДЖ. ВЪ^ГЛАГОЛІЖТЪ ВЬСІ ДѢЛАІЖШТеІ Бб^А- коненіе СП 93.4. 2. Говоря, произнасям, казвам, въыъмѣте людне моі ^аісонъ моі. пріклоніте оу^о влте въ глъі о^стъ моі^ъ. ѵотвръ^ж въ пріть- ѴА^Ъ ОЧ|*СТА МОѢ. ПрОВѢШТАВВ ГАНАНІѢ ІСПрЪВА. 6ЛНК0 СЛЪІША^ОМЪ Т рА^О^МѢ- ^омъ ѣ СП 77.2. // Възвестя, съобщя. ѵотърнгнете о^стьыѣ моѴ пѣнне. 6ГДА НЛО\|*ѴНШН МІА ОПрАВДАННеМЪ ТВОІМЪ. ПрОВѢШТАС-ТЪ ІА^ІСЪ МО!- СЛОВ6СА ТВОѢ. ѢКО ВЬСІА ^АПОВѢДН ТВОЬА прлвдл СП 118.172. Изч. СП, С. Гр. фйеууораі. Вар. провѣштАтн. Нвб. Срв. предвещавам, предвещая ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. провѣілтн, провѣкк, провѣкшн се. За вятър - проветря, продухам, вьстаын сѣвере н прндн юже. провън грАдъ мн. ДА ПОТОКЖТЪ ДОБрЪІА ВОІІА. ^АОѴ^ТрА реѵе въс^ода Ус С 349.15. Изч. С. Гр. Ъткѵіаз. Нвб. провея [се], провявам [се] остар. и диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл. ПрОГАНІАТН, ПрОГАНГАКЪ, ПрОГАНІАІОШН несв. Изгонвам, прогонвам, про- пъждам. гь же дльготрьпѣлнвъ съі. БѢСЪІ ПрОГАНІААШб. ЖНДОВС НА ЛНЦ6 господыГе пл"ьваа^ж. онъ же слѣпьца н^ъ цъліААше С 481.17; господь же НАШЪ ... ПрОКАЖеНЪІА 0ѴНШТААШ6. СЛѢ- пъінмъ вндънье ДАілше. эдомъіа цъ-ліААше. бѣсъі проглн^Аше С 480.22. проглніАтн иеджгъі. Изцелявам, лекувам, давам изцеление, ^ъ ... БС^МѢрЬНО МНОЖЬСТВО ОТЪ МАЛЪ ^ЛѢБЪ прѣпнтѣлъ. въ поѵрстънДі прог'нллъ сл°вомъ МНОЖЬСТВО БѢСЪ. слово нспоѵр-штААше. н проглніАше неджгъі С 473.13. Изч. С. Гр. іХаиѵш, атеХобѵш. Нвб. Срв. прогна, проганям, прогонювам, прогоням остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл, РРОДД; прогоня, прогонвам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. ПрОГЛАГОЛАТН, ПрОГЛАГОЛКК, ПрОГЛАГО/СеШН се. и несв. 1. Получа способност да говоря, проговоря, продумам, і бѣ НАГОНА БѢСЪ Н ТЪ БѢ НѢМЪ. БЪІСТЪ ЖС Бѣсочр Н^ГЪНАНОѴр ПрОГЛА НѢМЪІ. I днвлѣлуж са нАродн М Лк 11.14 3. Срв. Мт 9.33 М, 3, А, СК; і се вжде- ШН МЛЪѴА н не МОГЪІ ПрОГЛАГОЛАТН. до негоже дьые вждетъ се. ^лне не вѣровл словесемъ монмъ М Лк 1.20 А; н Авніе СЪТВОрН ПрОСЛЪІШАТН гло^оуо^моч)1. н прнмннжвъ къ оѵрстомъ. н тѣмъ жде ОБрА^ОМЪ кръстънъінмъ сътворнвъ 0Т-връ^е к-мо\р оѵ^ста. н сътворнвъ іемоѵр ТОМЬ ѴАСЪ ПрОГЛАГОЛАТН С 553.2. 2. Говоря, притежавам способност да ^говоря. Тдолн ь\^къ съреврьнн Т ^ла™. дѣла ржкъ ѵлѵь. о^стл Тмжтъ Т N6 прогліжтъ. ѴУѴН Тмжтъ V не ВНДКАТЪ СП 134.16. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ХсЛесо. Нвб. Срв. глаголя остар. и диал. ОА, ВА, ЕтМл, МлБТР, РБЕ, РРОДД. ПрОГЛАСНТН, прогллшж, ПрОГЛАСНШН Св. 1. Проглася, изрека пророчество, кажа пророчески думи; предскажа. ТІ ВАМЪ БЖДЖТЪ СЖДЫА ПО ГНОѴр СЛ0ВСС1 доврѣ оѵрво СС-ГО рАДІ ПрОГЛАСІ. 0 ВАСЪ ІСА1. Пророкъ ГЛА. НС- НЪІНѢ ПОСТЪІ- П|)ОГЫѢВЛНЬК- 413 прогнѣвлтн дітъ сл іѣ(..)въ N1 нъінѣ ліцл прѣложітъ ілъ К 1а 8; сс- бо пророісъ ПрѢЖДС Н^ДАЛСѴС ПрОГЛАСН. ДЛДАТЪ са реѵс- кМгъі псѵатълѣнъіа. мжжоѵр оѵрмѣнвштоѵр к^гъі С 246.29. 2. Запея, започна да пея. съ ѵестыж і ОТрОКЪІ НАМЪ А(")'тс 1 мъі съ НІМН въспоемъ НОБЪІМЪ ІА^ЪІКОМЬ ПѢСНЪ СБАННЛСКйчБК (...) 0\рѴеНОЧ)ЧтБ БООѴ(ГОД-(.)ЫѢ I ТН НАМЪ ^АѴЪНЖТЪ I ТН ПрО- гласатъ нововв пѣснь К 1а 29. Изч. К, С. I)}. просхѵафсоѵесо. Вар. прогльсітн. Неб. проглася, прогласявам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прогнѣвъньк, -іа ср. Разгневяване, ядосване, гняв. рс-ѵе сватъін ПА\рлъ. ДЬНЬСЬ АШТС ГЛАСЪ К-ГО 0\рСЛЪ1ШНТ6. НС ожестнте срьдьць ВАШН^Ъ. ГАКО въ про-ГНѢВАННН. снрѣѵь вь йьже ДЬНЬ СЛЪІ-ШНТ6 ГОСПОДЬ ГЛАГОЛЖШТЬ. ПОКАНТС СА С 357.24. Срв. СП 94.8. Изч. СП, С. Гр. ларсткрасгрбс. Вар. п()огігск\-ннк. Нвб. Срв. прогневяване ОА, ВА. ПрОГНѢВАТН, ПрОГНѢВАЯК, ПрОГНѢВАКШН св. 1. Разгневя, огорча, предизвикам гнева на някого. Т въсслн въ СбЛѢ^Ъ І^Ъ КОЛѢИА ІНЛСВА. ІСКОѴрСІШІА I ПрОГНѢВАШІА БА ВЪШЬНѢГО. I СЪБѢДѢ- ніѣ его не съэданншьа СП 77.56; ККОЧ(СІШІА БА V СТАГО ѴнЛС-ВА ПрОГНѢ- вашіа СП 77.41; 'і%веде водъі Ѵс камс-Н6. I НІ^ЪВбДб ѢКО рѣкъі ВОДЪІ. Т прі-ЛОЖІШІА ПАКЪІ съгрѣшіті емочр. прогнѣ-ВАШІА ВЪІШЬНѢГО ВЪ Бб^ВОДЬНѢ СП 77.17; сждн і да отъпаджтъ отъ Маслен своі^ъ. по мьножьствоѵр НСѴЬСТІ-Н-)<Ъ. въірші ІА ѢКО ПрОГНѢВАШІА ТЬА П СП 5.11; мъножіцеяв і^баві іа. ті же про-гнѣвашьа і свѣтомъ своімъ СП 105.43; Н ДАСТЪ імъ прошенье І^Ъ. Н ПОСЪЛА СЪІТОСТЪ ВЪ ДШІА І)(Ъ. Н ПрОГНѢВАШІА МОСѢА ВЪ СТАНѴр. Н ААрѴѴНА СТААГО ГНѢ СП 105.16; н не въ^гнжшан сд мнояв грѣшъннкомь. ^АНО прогнѣвА^ъ ѣрость ТВ0ЯБ. I 2ЪМ прѣдъ тобоіж сътворнвъ СЕ 79а 6-7. 2. Прич. сег. деят. като прил. прогнѣВАідн. Гр. яара-яікраіѵсоѵ. Който е разбунтуван, бунтовен, размирен, да нс бжджтъ ѢКО ОТЬЦ! Н)(Ъ, родъ СТОПЬТІВЪ н про-ГНѢВАІАІ. родъ ІЖС Н6 ІСПрАВІ СрЪДЬЦА своего. V нс- въвѣрі съ вмъ д^а своего СП 77.8. 3. Прич. сег. деят. като същ. прогнѣВАЯырен т. тн. I)}. о1 паратсікраіѵоѵтеі;. Тези, които са се разбунтували; бунтовници, размирници. ОѴН его НА ІА^ЪІКЪІ прн-^нрАсте. прогнѣВАЖірен да въ^несідтъ ска въ сс-бѣ СП 65.7; і^водіа окова- НЪНА МЖЖЬСТВОМЬ. ТАКО ПрОГНѢВАЯВ- фьмд жнвжфьма въ гровѣ^ъ СП 67.7. СП, СЕ. Гр. тгаратикраіѵм, лароруі^ш, ларо^пѵш. Нвб. прогневя [се], прогневявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрОГНѢВАТН СА, ПрОГНѢВАКК СА, ПрОГНѢВА- кшн са несв. и св. 1. Разсърдвам се, разгневявам се; изпадам в гняв, ярост. ПрОГНѢВАВЪ СА ГЬ 6Г0. ПрѢДАСТЪ I мжѵнтелемъ. доньдеже бъ^дастъ вьсь длъгъ свон М Мт 18.34 3, А, СК; федръ мнлостівъ гъ тръпѣлівъ. н прѣмілостівъ. не до коньца прогнѣвА-етъ сьа. ні вь вѣкъ врАжьдоѵретъ СП 102.9; н прогнѣВА сіа ѣростнж гь на лкді своях. н омръ^ѣ емоу достоѣнье свое СП 105.40; прінмѣте нака^лньс. едА когъда прогнѣвдетъ с»а гь СП 2.12; вже... въ^връті ѣрость твояв отъ НАСЪ. едА ВЬ ВѢКЪІ ПрОГНѢВАСШІ С1А НА НЪІ. лі простьреші ГНѢВЪ ТВОІ ОТЪ рОДА въ родъ СП 84.6; V подвіжа сіа і трепетънА въістъ ^емлѣ. н осъыова-НЬНѢ горъ СЪМІАСІА СІА. I ПОДВІЖА СІА ѢКО ПрОГНѢБА СІА НА НК БЪ СП 17.8. // Образно. КДА ВЬ рѢКА)<Ъ ПрОГНѢВАК-ШН СА ГН. ЛН ВЬ рѢКА^Ъ ІЛрОСТЬ ТВОѢ. нлн въ морн оѵрстрьмькннк твок С 76.28. //Озлобявам се. грѣшьннкъ оѵр^ьрнтъ Т прогнѣвАетъ СКѴ. ^ЖБЪІ сво-Тмн поскрежьштетъ. V ластъ. жедАнне грѣшьннкоѵр погъівнетъ СП 111.10. 2. За ярост, гняв и под. - пламвам, прогоьГбНьгс 414 прогьиАтн разгарям се. д& ре-ѵстъ нъінѣ Тнль. ѣко лште ые гь вн въілъ къ ылсъ. вьиегдл въстлын ѵлвкомъ нл НЪ1. очрво ЖНВЪІ пожрълі НЪТ БЪІШІА. ВЪНОГДЛ ПрОГНѢВЛТІ сіа ѣростТ |)(Ъ нл н(ъ)ъТ очрво водл ві потопнлл нъТ СП 123.3; въс-кжвк вже отърінж ДО КОНЬЦЛ. ПрОГНѢВЛ СМѵ 'БрОСТЬ ТВОѢ НЛ ОВЬЦІА ПЛЖІТІ ТВООІА СП 73.1. Срв. Е 32а 12. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, С. Гр. оруі^оцаі. Вар. ПрОГНѢВЛТІ С(А, Нѳб. Вж. при прогнѣвѵгн. прого»&ны«, -Нк ср. Прогонване, изпъждане, изгонване, вндѣшд лл-^лрл очр^одл сьмрьтн въівъшл. слъішл- ШД ПО мороѵр ^ОЖДОННК. Н6ДѢЛЛН0К ВННОДЛТНК. НеТАЖЛННЖНВ ПНШТ6ІЖ крьмл“еннк. вѣсовъ прогоМЪннк. волд-штнн^ъ нсцѣл"вннк С 323.22. Изч. С. Гр. акеХааіа. Вар. прогоМенніо, Нвб. Срв. прогонване ОА, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР; прогон м. диал. ЕтМл, РРОДД; прогоняне диал. ДА; Прогон МИ ЙЗах,Кюст.кр, прогоннтн, прогонкк, прогоыншн несв. Прогонвам, изпъждам, изгонвам, дочрсн лжклвьннн прогоннмн БЪІВЛІЖ-ТЪ, ^еМЬННТ НЛ НвБвСЛ вьс^оддтъ. сжштнн вь лдѣ свовождеын въівлввтъ отъ жтъ днгдвол‘ь С 479.21; толнко во длръ длстъ сд кмочр, глкоже кмочр словомъ въскорѣ прогоынтн ноѵнстъіа д^ъі С 531.24; повъдннкъ во кръстъ. КДНОИч очрво подржжс-нъ. прнсыо жв вѣсъі прогонд С 428.1-2; н точр нмъ СЪТЖЖЛТН. Н V СВОКА ^ОМЬА прогоннтн а. нже побѣждонн от ьГего м'ноголнѵнѣ. Н N0 могжште протнвнтн сд, протнвж одръждштнн кго снлѣ С 566.28. // Образно. ѵѵ волѣ^нн дшн кореннге нерл^орнмок. върѣ очрѵнтолю. вллго-ѵьстню съмотреннк. чѵ болѣ^нн огНѴі дочрше прѴоыдштн. н потъі кръште-нніл росдштн С 313.13-14;. вѣжнмъ къіѵонніл н сллвъі, нмжо нстннъі постнженнк! прогоннмо кстъ С 340.13-14; вндд сево отъ многъі бллгъіа дътѣлн мжжл н прлвьднллго ЖНТНІЛ нл мыо^ѣ прогоннмл. въстл нл Л С 514.21-22. прогоннтн неджгъі. Изцелявам, лекувам, давам изцеление, есе мжжь вьстокъ нмд іего. іеднѣмъ словомъ отъгонд стрлстн. КДНОНБ ВОСѢДОНВ прогонд НбДЖГЪІ. НЖ6 ВЪІСТЪ мжжь пророкъ снльыъ ДѢЛОМЪ н словомъ С 476.12. Изч. С. Гр. бісоксо, цтуабеисо, бигоаор&о, тро-яйораі [вар. тр^пш]. Нвб. прогоня, прогонвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прогънлтн, прожонж, проженвшн св. 1. Прогоня, пропъдя, изгоня, егдлже ве^нлѵдльнъі оць. во^нлѵа-льноо рождьство. сноѵр своомоу ѵѵтъкръі ... ^лпрѣірьшннмь вѣтромь. і влъненнс моръское ОЧСКрОфЬШбМЪ. прогъылвъ-шннмь домоыъское омиожъство (!) СЕ 53а 17-18; сътрьпѣ ^ъ проплтъ въі- ТН. ДЛ БѢСЪІ СЖШТАА ЫЛ ЛврѢ ПрОЖ€- ыетъ. повѣшенъ въістъ ыл дрѣвѣ. дл въівъшьн древьк грѣ^ъ. дрѣвомъ ѵловѣком' нцѣлнтъ С 482.12; н СЪДѢНСТВОМЪ ГОСПОДЛ ЫЛШ6Г0 Тс ^сл. н ово н^ъ н^вншд ово ж« прогылшд С 197.9; дро^гъі н срьдовол"ж н рлвъі. нл ЛЛНѵЫНЮ стллго мжжл. дл н оулввнвъ въ^можетъ отъ стрлиъ тър{ъ прогнлтн С 514.28; стъін жв длыжкт; кмоѵр снлоктч от' стллго дхл. отъ вьсѣ^ъ прѣдѣлъ тоа стрлыъі прог'ыл С 45.6; СЪ СЛЪ^ЛМН м°л'ѣ^'м' БЛ. н длстъ ылмъ БГЪ снлж. дл ово оть оѵрвн^омъ. овъі прог^л^омъ С 72.29; вндд севе ОТЪ МЫОГЪІ ВЛЛГЪІА ДЪТѢЛН мжжл н прлвьдиллго жнтнкл ыл мыо^ѣ прого-ынмл. въстл ыл КЬ. ^отдн прогнлтн отъ прѣждонлроѵенллго мѣстл С 514.22; н ЛБНЮ ншъдъ ыл мыого рлстворнвъ двьрьцд. прогнлыъ въістъ снлонт; кръстьыокт; С 554.27; помолнвъшочр са сточрмочр н ржцѣ въ^ложьшж ЫЛ ЬОті. лвьк господььОв БЛЛГОДЛТЫЖ БѢСЛ прог'ыл С 518.10; ве^мѣрьыо миожь-ство отъ мллъ ^лѣвъ прѣпнтѣлъ. въ ПрОДЛЫЬК? 416 П))ОАДТН поѵ^стъіьГИ прог'нАлг сл^вомг множьство вѣсг С 473.11. II Образно. вг того мѣсто вьвсстн богопо^наннк сгпАсьно освдтнтн мнрг. прогнАтн скврьнж. н стгідость С 329.19-20; како. кгда БОІА^НЬ Н СТрА^Ъ. ОБЬМвТг ^вМЬНААГО ... КАКО КНД^г ДрЬ^ОСТЬ ПрОГНА. АПОСТОЛЬ-СКААГО ЛНКА. ѴѴ КАКО СВОрѢПЬСТВО влАдгікг. вь^мжтн ормгі орѵеннкг... тако ^а воорвннцн нмгшс С 471.24. 2. Прич. мин. деят. като същ. проггнАвгін т. ед. Гр. о акѵХеѵсоѵ. Този, който е премахнал, унищожил някого или нещо; унищожи-тел, победител, внждг въставъшаа-го. I гѣ по^наі ... ѵѵ ©(.Диъі ве^ормьніѵе рА^ДрѢШАІАН БОЛѢ^НІ сьмрьтьнгкд. пеѵАТН лі ие рл^дръшітг. і проггнАвгі АДА. П6ѴАТН ЛІ СА БОНТг, ВДЫАМеНАІ гровг К 12а 18. прогінАтн иеджггі. Изцеля, дам изцеление, излекувам, понесгі в'са неджггі ѵлства. і вь^ев’АН грѣрегі в'сего мнрА, проггнАвгі в'са неджггі. СЛОВОМЬ твонмь СЕ 25Ь 22. Изч. СЕ, К, С. Гр. алеЛсебѵш, бісоксо, ёкбіажш, Е^орі^со, сргіуабеисо. Вар. прогн&тн, П(юг'натн. Нвб. Срѳ. прогоня, прогонвам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. продАНьк, ср. Продаване, продан [обрэазио]. ёнг вожнн. вол'е(ж на сьпасьнжіж стрАсть сг вамн прндетг. н НА ПрОДАННН стАнетг. нскочрпочрнп-штааго жнвотворьновя кргвькк. своевв мнрг. сьщвндтг трьмг десдтемь МѢДЬННЦЪ. Н ПАС^А наша ^Аколенг вждетъ С 331.27. Изч. С. Гр. ярапірюѵ. Вар. продлннк. Неб. Срв. продаване ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; продан ж. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрОДАТН, ПрОДАМЬ, ПрОДАСН Св. 1. ПрО-дам [предмет, стока и под.], дам нещо срещу заплащане, реѵе же нмг нг нгінѣ нже нмАтг вглАГАлніре да вг^ьметг тлкожде н пнрж. і нже не нмАтг да продАстг рн;гж евоіж н корпнтг ножг М Лк 22.36 3; нсг реѵе емор... вгсѣ елнко нмашн продАждг н РАЖДАН ннфннмг М Лк 18.22 3, А. Срв. Мк 10.21 М, 3; продАднте нмѣ-нне ВАше. н ДАднте мнлостгжвк М Лк 12.33 3, А; реѵе емочр нс. лште реофешн сгвргшенг вгітн. ідн продАждг нмѣнне твое. і ДАЖдг ннштннмг М Мт 19.21 3, А; ѵѵ ве^ормье іюдово. і нектовгство. овг во продАстг іж. вг^гмг К сгреврьнікг. а рёг потомь не отгреѵе са К 7Ъ 31; н прнде нюда се глАГол'жштор ресор, сн (естг крьвь ѵо нюдо. (жже продА на тререг деедтерег дннАрнн С 419.21. // Образно. нѵѵсн-фА тгкнА вндѣннк жтровгь н н^'ннца вь^нрАА дѣвнѵж жтровж сгмотрѣше... тоже МЛЬѴАТН іемор НОрЖДА БѣАШе. н оркргітн ре*тѣАше Акгі продАвгшор-ормор дѣвгствА егеждг С 240.7. 2. Прич. мин. деят. като същ. продАвгін лг. ед., продАвгшен лг. мн. Гр. о пеяракш?, о! поЛліоаѵге?. Този, който продава [тези, които продават], вг^гмг & сгреврьшкг. а рёг потомь не отгреѵе са. тжжде кргвь пр^ДАНЖвк. вг отгпорштенье грѣреомг вгдАті САМомор продАвгшю т К 7Ь 34; кдд же сд мжжг тг продАвг-шннмг тѣлесА, іако ннктоже отг кнд^г ВАШнрсг не нмАтг орвѣдѣтн вгівгшААго С 270.30. 3. Стесн. Продам в робство, не нмжштю же емор вг^дАТН. повелѣ гг его да продАДАтг I н женж н ѵада. і вьсе елнко нмѣАше. і отгдАТН н М Мт 18.25 3, А; дьлг нгі есі ѣко овгціл вее цѣнгі. V не вѣ множгствА во вьсклі-цАНінрсг НАШірег СП 43.13; вг рАвотж продАнг вгістг Тосіфг. вгмѣрішід вг оковерсг нозѣ его СП 104.17; се вг вАггрѣннцж овлѣѵенг сѣждж. вг (Амж мд вгврггосте. се иа колесннцн ^ЛАТОМг покованѣ сѣждж. Акгі ровА продАСте. се црь ксмг. вг тьмннцн вѣрег С 368.13-14; ТѵѵснфА. вг тьм-нгн егорп'тг порстншд. н своводьнаа- ПрОАЫ&ТН 416 ПрОАЛЬЖбНЬК го лкъі ровл продлшА С 389.21-22; нъі^ тъі ксн гн нжс- очрслъішлвъ мѵоѵр-снкв н длксштл ^нлменніл н ѵочрдесл въ егѵрптѣ ... оѵрслъішлвъ НІЛКѴОВЛ МОЛАШТЛ СА. БѢЖАШТЛ ВЬСПрѢШТбННІЛ нсслвовл нже съ Уѵоснфомъ продлвъ са н съплсъ кго С 77.17. продлтн нл мъно^ѣ. Гр. ттсрасткт лоХХоѵ. Продам скъпо, можлше бо со мѵро ПрОДЛНО БЪІТН N0. МЬНО^Ѣ. I ДЛНО бъітн ннфннмъ М Мт 26.9 3, А, СК. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. каЛЁсо, тпраакоі, шіоЗібшрі. Нвб. продам [се], продавам [се] ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Продан м. ЛИ, Продана ж. ЛИ, Проданов ФИ СтИл,РЛФИ; Продановци МИ АП,ПСС. продм&тн, продлис, продлкшн несв. 1. Продавам [предмет, стока и под.], давам нещо срещу заплащане. тлкожде н ѣкоже бъістъ вь ДЬНН ЛОТОВЪІ. ѢДѢЛ^Ж Н ПНѢ^Ж. коуповлл^ж н продлѣл^ж М Лк 17.28; подовъж сстъ цсрствне нвское. съкровнфю съкръвеноѵр. (нд) нл сслѣ. сжс оврѣтъ ѵлвкъ съкръі. I отъ рлдостн сго ндетъ. I вьсе елнко нмлтъ продл-стъ. I ко\рпо\ретъ село то М Мт 13.44 3; ыл треуъ десАте^ъ сьрсБрьннцъуъ продліешн ... Тюдо. отъмнло та кстъ сьревролювьствл пнілньство С 425.27; плкъі очркннкъ продлктъ. н ^лконочр въікыжвъшнн кочрпочріжтъ С 425.3. // Образно. Тюдо ... къгдл лн ксн нлвъі-кнжлъ продлілтн свѣтъ ДЛ тъмж кочрпншн С 425.30-426.1. // Стесн. Продавам някого в робство, къгдл КСН ВНДѢЛЪ ГОСПОДННЛ рЛБОМЪ продл- кмл С 425.30. 2. Прич. сег. деят. като същ. продлккштен м. мн. Гр. оі каЛопѵтес;, оі коАЛнРштаі, оі тростсеСуши Тези, които продават, търгуват; търговците, едл клко не достлнс-тъ нлмъ н влмъ. ідѣтс же плѵс-къ продліжфнмъ н коѵрпите ММт 25.9 3. Срв. С 373.19; С 369.10; н въшедъ нсъ въ цркъ. нлѵлтъ н^го- ННТН ПрОДЛЯВШТАІА. I КОѴрПОѴрЯБфАІА В цркве М Мк 11.15 3. Срв. Лк 19.45 М, 3; Мт 21.12 М, 3, ЗП; н вса н^гьнл нцркве. овца же н волъі н продлявцннмъ рлсъіпл сьревро н дъскъі нспроврьже А Йо 2.15; подобл тн бѣ положнтн сьревро м°к прѣдъ продлис-штнмн С 377.8. нл мллѣ продлілтн. Гр. оХіуоѵ тплера-аксо. Продавам евтино. поѵ'то енце нл мллѣ продлкшн. невесе н ^емнлго творцл. кже нл дллнн ноентъ вьсе С 425.15. М, 3, А, СК, ЗП, С. Гр. томХеш, талраокш. Нвб. Вж. при продлтн. продльжлтн, продльжлкк, продльжлкшн несв. Продължавам, разгръщам, развивам, ілкоже во вь вернгл^ъ ^ллтл^ъ. прнтокъі дроѵргъ дроѵр^ѣ сьплетенъ. кдно кдного дръжнтъ са сьплетенъін^ъ кокждо. съвъкоѵрплено же кокждо кокмьждо. н продльжлкмо кстъ н енце н сватъін^ъ еѵрлггелнн ѵюдесл С 318.18. //Разпростирам, н ^ОТАШТб покл^лтн. н пръдъ снмъ льстьцл сжштл. н до гровл тъкь про-длъжлвктъ. того дѣліл скорѣк въстл С 443.20-21. Изч. С. Гр. лароотефгш, ектеіѵш. Вар. продлгжлтн. Нвб. продължавам, продължа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. продльжлтн са, продльжлкк са, продльжлкшн са несв. Продължавам, трая дълго, тн лште оѵрсьнж нцѣлѣктъ. не тол"мн БОГОѴЬСТЬНО ОТЪВѢШТЛША. КЛМН ВрЛѴЬБЬНО. СЪНЪ БО N6 ѴОѴ)Ш- штннуъ севе. врѣждлктъ продлъжлд СА С 314.14-15. Изч. С. Гр. ёяеістЕІѵороа. Вар. продлъжлтн са. Нвб. Вж. при продльж\тн. продльжеыьк, -іл ср. прнтн въ продльженьк ръѵн. Гр. е1<; лЯ.ато<; ер%оцоа <тиѵти%[а<;. Вляза в разговор, започна да говоря, вс-ДСНЪ БЪ1 къ мльѵлльннкочр. н ЦѢЛОВЛВЪІ н прѣвъі очр ьГс-го дьвл дьнн. проДЛЬЖНТН 417 проуъкьтн н вт. продлъженніс прншъдъ рѣѵн. ^лклл н дл повѣстъ іемоѵр 0 СС-БѢ. н дл съклжстъ іемоѵр кто кстъ С 294.24-25. Изч. С. Вар. продлъжошио. Нвб. продължение ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. продльжнтн, продльжж, продльжнтн Св. Продължа, удължа, правя нещо да трае по-дълго, пльтьноіе ісгдл въ ЖТрОБЖ слочр^ь НМТИгБШТОѴр ^ЬЛЬ въплдетъ. плѵс- продлъжнтъ нс-джгъ. не СВОНМЪ К-СТЬСТВОМЬ НЬ НОДЖГЪІ жтровъі С 421.15; ѵловѣколювнбъін БОГЪ. N0 ^ОТАН сьмрьтн ГрѢШЪНЪІНМЪ ... N0 вьсоѵре НН вътъштс- толнкллго стрлдлныл. н многочрочрмочр трочрдочр продлъжнтн са попочрстн. ВѢДЪ Б° кго нсток- н велнкок поклілные С 529.8; н много кмочр о покллннн продлъжнвъ слово, о^жпнвъ кго н съ слъ^лмн овл°въі^лвъ С 527.20; ^отѣ^ъ продльжнтн СЛОВО. НЪ ГОНТзШчТЪ н съвѣштлнліл. вьнемьвкштннмъ лште помьнатъ С 423.22. продльжнтн рѣѵь. Гр. яротеіѵсо. Продължа разказа [си], не вждетъ прокл^ьствл ннкокгоже. ДЛ Н БОС ПЬрА 0\рБ0 ОѴрКЛ^ЛННК ВЬСКрѢСЬНОК. 0 (ТбМ'Ж6 въі продлъжнсте рѣѵъ С 440.7. ~ са страд. Изч. С. Гр. яарек-геіѵш, кататеіѵш, ёгптеіѵю, ярораіѵш. Вар. продлъжнтн. Неб. продължа, продължавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР АР. продьлнтн, продьліж, продьлншн се. Продължа, удължа, направя нещо да трае дълго, ... кротко же трьпА клеветъь н немоштьнъ мннмъ въ. прнемьдн ѵьсть отъ лггелъ. н дл не продьлж словл. дл прндемъ вь слмж гллвж вештнТ. коньѵьнѣе же веденъ въівллше нл крьстъ С 481.26. Изч. С. Гр. ртікиѵм. Неб. Вж. при продльжнтн. про^нрлтн, про^нрлнк, про^нрлкшн несв. Проглеждам, възвръщам си зре- нието. къ реѵе нмл. шъдъшл въ^вѣ-стнтл нолновн. ■ѣже вндѣстл н слъішл-стл. ѣко слѣпнн про^нрліжтъ. уромнн ^одатъ М Лк 7.22. Срв. Мт 11.5 М, 3, А; тѣмже ілвѣ прѣжде вьпнілше нслнл к КѴімъ гллгола. глочрснн СЛЪІ-шнте. н слѣпнн про^нрлнте вндѣтн С 323.3. Изч. М, 3, А, С. Гр. аѵофХёлсо. Нвб. Срв. прозирам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. про^орьлнвъ, -ъін прил. Като същ. про^орьлнво ср. ед. Гр. [то] яроорос-тгкбѵ. Пророческа дарба, трѣвовл-нніе естъ оѵню н а^ъікл н проѵьнын^ъ ілже сжтъ потрѣвьнѣншл ... лште во н про^орьлнво {погр. вм. про^орьлнвочр, А. Минчева, с. 152) н въ словесн довъльное нмжште н въдрьлнвое н мнлосрьдьное н въ съврьшенѣ срьдьцн нджшто\р (!) прлвьдъі БЖНА стлрѣн-шоѵроѵрмоѵр БрЛТНА НШТбТЪ БЛЛГОНС- пытлнне ЗЛ 16 13-14. Изч. ЗЛ. Нвб. прозорлив ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. про^орьнъ, -ъін прил. Пророчески, който се отнася до пророчество, теве очрво вллгословыж. л тъ ве^ вллгосл^выенніл кстъ ... дондеже не отъстжпнтъ мждръствовлнніл отълж-ѵнвъшннуъ СА. Н ВЬСѢѴЬСТѢН цръквн нсповѣстъ прновштнтн СА. ТО СЛЪІ-шлвъ онъ вьсѵочрдн СА. о стлрѵн про-^орьнѣѣмь длро\р С 299.1. Изч. С. Гр. бюрсгакос;. Нвб. Срв. прозорен остар. ВА; прозорлив ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. про^ъвлтн, про^овж, про^овешн св. Назова, нарека някого някакъв, сего же не нлмѣнн отъ ^ъловн. не во реѵе нюдл прѣдлвннкъ. лцъ ЛѢПО БѢ ілкоже оного отъ довроѵьстн нлреѵе. тлко н сего отъ ^ьл^въі про^ъвлтн н рештн. Тюдл прѣдлвьннкъ С 410.22; вь вьсж ^емыж н^нде сллвл кго... клко н оѵрво Про^овж. сльньце нь ноштнвк не Пр07ЬрѢЫЬК! 418 П)>07АБСИЫЛ> н водж. Гр. бівр-хоцаі 5іа тспро^ каі пбато^. Прео- ПрОКАЖбЫЪ 420 ПрОКА7ЬСТВО долея, превъзмогна всички препятствия; премина през огън и вода. прондомъ скво^ѣ огнъ і водж. V наведе нъі вь покоі СП 65.12; ПрОНДО^ОМЪ СКВО^Ѣ ОГій. Н ВОДЖ. н Т^вс-дс- нлсъ нл про^ллждсннк- С 94.18. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. біерхораі, біе^ер-%ораі, парерхораі, леріе'рх°роа, ёрхоцаі, біараіѵш, теріаусо, біаате>Ам. Вар. проітн. Неб. проида, пройда диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА. прокджеиъ, -ъін прил. 1. Болен от проказа; прокажен. і въ^оддштю с-моѵр вь едннж весь. сърѣте н десдть прокл-женъ мжжъ М Лк 17.12; Тсѵ же бъі-въшгс въ кнтлннн. въ до(до)моѵр снмонл проклженлго М Мт 26.6 3, А. Срв. Мк 14.3 М, 3. 2. Като същ. проклжеыъ, проклженъін т. ед., про-клженнн лі. тн. Гр. [о] І^глрбд, [оі] Хекроі, Хеяраі. Човек, болен от проказа; прокаженият [прока-жените]. ісъ реѵе нмд шъдъшл ВЪ^ВѢСТНТЛ НОЛЫОВН. ѢЖ6 кндѣстл ... ^ромнн ^оджтъ. проклженнн оѵнштл-іжтъ са М Лк 7.22 3. Срв. Мт 11.5 М, 3, А\ I се проклженъ прнстжпь. клл-нѣше сд емо\р гла. гн лште ^офешн можешн ма нфнстнтн М Мт 8.2 3, А. Срв. Мк 1.10 М, 3, А; I толікж сілж длстъ ті дл неджжънъіьл оѵрвллочрешн. і проклженънд оѵіштлеші К 4Ъ 2; ть. ѵто ... продліешн оѵрѵнтеліл ... ^лые лн ыеджгъі сътворн тн рѣкъшн. ^лне лн проклженъід ѵнстнтн С 411.16; господь же нлшъ 'Гсочр ^ъ ^л многжіж вллгость. проклженъід оѵнштллше. слѣпъінмъ вндъньс длілше С 480.20-21. М, 3, А, К, С. Гр. Лелрбі;. Нвб. прокажен ЕтМл, БТР, АР. проклжеыые, -іл ср. Проказа, тежка кожна заразна болест, і сс- мжжъ нсплънь проклженнѣ. і вндѣвъ Тсл плдъ ннцъ молн са емо\р гла. гн лштс-^оштешн можешн ма оѵнстнтн М Лк 5.12 3; посълн въ мд стъі д^ъ твон. іцѣлѣіжфллго в'сего ѵісл ... отъ в'сего неджгл. і отъ в'сего проклженнѣ СЕ 416 14-15. Изч. М, 3, СЕ. Гр. Лёлра. Вар. проклженніе. Неб. Срв. проказа. проклел, -ъі ж. Проказа, тежка кожна заразна болест, н простеръ ржкж НСЪ К0СІІЖ Н ГЛА. ^ОфЖ НфНСТН СА. н лвне нфнстн сд отъ прокл^ъі М Мт 8.3 3, А. Срв. Лк 5.13 М, 3; і рекъшю емочр. лвне отнде проклел отъ него. і ѵнстъ въктъ М Мк 1.42 3, А; мороѵр прѣштллше н оѵртншллше сд. снльнъ дъломъ н словомъ. сь прокл^ъі съклъѵе ілкож{ сь рн^ъі С 476.15. Изч. М, 3, А, С. Гр. ?хкра. Нвб. проказа ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прокл^нвъ, -ъін прил. Ласкав, ласкателен, лъстив, вѣлше во мжжь тъ не простъ. н гржвъ. нъ прокл^нвъ. СЛЛВ01Ж н нмѣннкмъ. въ^грлжденъін^ъ нл пѣсьдѣ дшд прѣльштлд С 214.25. Изч. С. Нвб. Срв. проказен ’лош’ ОА, ВА, ДА. прокл^нтн, проклжж, прокл^ншн св. прокл^нтн отроѵд. Направя аборт, пометна, лфе которлл женл влждъ сътворьшн. толн прокл^нтъ отроѵд в' севѣ. I л? ДЛ П06Т'СА. БОНІО ^лѣ 0 во СЕ 104а 9-10. Изч. СЕ. Нвб. 0. прокл^ьлѣтн, прокл^ьлѣіж, прокл^ьлъ-іешн несв. Правя заговор, заговор-нича против някого, съврлвъшс- же сд вьсн къ жнлнштс- жьрьцл свокго. н много мъклнвъшс- н прокл^ьлъвъше. коньѵьнѣс- едннъ аша сьвѣтъ С 514.30. Изч. С. Гр. рт|Х“ѵаораі. Нвб. 0. прокл^ьство, -л ср. Коварство, измама, довнн жс мжѵсннкъ кодрлтъ рс-ѵе. отцл твогсго нлрнцлн тлкого сжштл. л^ъ бо кръстылнъ іесмъ н не вѣдъ нн вльшьвъі нн прокл^ьствл. н не жьрж прокнмс-ыъ 421 ПрОІСЛАТН бѣсомъ С 111.25; творѣшс- існ ілжс- на ВрАѴ'БЖ. кочрпно жс- н прокА^ьствл ЛЖКАБААГО ВѢДЪІ н БОА СА. КДА КОЛН ОТЪ МНОГААГО к Дс-н попеѵс-ныл С 516.23. // Заговор, престъпление. ПОМАНЖ^ОМЪІ ІАКО льстьць онъ ре-ѵе іеште ЖНВЪ СЪІ. да очрмрълъ к-стъ оѵрво. по тре^ъ дьнс-^ъ въстлнж. повелн оѵртврьднтн гровъ. дл н погревенъ кстъ. кдл клко прнджтъ оѵрѵсннцн гего н оѵркрАджтъі н. дл очрво лште гровъ ^лпеѵлтьлѣіетъ са. не вждетъ прокл^ьствл. ннкокгоже С 440.5; понеже бо пеѵлтьлѣсте не бъі ннкогсгожс-проклзъствА. да лште не бъі нніед'но-гоже прокА^ьствА. то оѵрже въста авѣ н вее пьрА С 440.8, 9. Изч. С. Гр. какоируіа, ётйесіа, техѵт|. Нвб. проказство остар. РРОДД. проіёнменъ, -а т. Прокимен - два кратки стиха от псалтира, чието изпълнение предхожда четенето на евангелието, апостола или паремиите. нфн млр н г. на рдство 7Сво. про гла г А 158а 8; а се в^одъ. ОСН0ВАННѢ его на горА^ъ стъі^ъ. до. ДО НѢКОВЛЪ. про. ГЛА. г. велнѵнтъ ДША Е 27а 16; тѣмже ие прѣстАН ть. нъі МЛАфН. ДрЪЖАВА^Н ПріБѢЖНфб ДШАМЪ нашТмъ. про (гла). д. стъшъ еже ежтъ на 71. прѣдъ^рѣ^ъ гѣ. кт. евреѵѵм Е 28б 10; КАменнемъ повнен. въктъ. прокнмен. гла. н (в)ъ всж. ^емлж. ^ нбса нспо. апстлъ къ корентнем Е 38б 10; мо на поклонение кол"ѣнома. бъі- ВАІЖфН. ВЪ СТЖІЖ ПАТЬДеСАТЬННЦІтК^ на есперннѣ. по прокнмен"ѣ. слочр. реѵ? СЕ 596 17-18; н въіВАе. сѣденне. про ГЛА в помнлоѵрн МА БЖ€ по велнцѣн МСТН ТВО [!] С^ГН. Н ПО МНОГЪІМЪ федротАМ. ѵьць агіо СЕ 996 17. А, Е, СЕ. От гр. то тгрокеіреѵоѵ. Нвб. прокимен църк. ВА. ПрОКЛНИАТН, ПрОКЛННАНК, ПрОКЛННАКШН несв. Проклинам; изричам проклятие, клетва, енльнъ дѣлъі. слово СЛОВА рА^ОрНЛЪ. Н ТЛЪПЪІ БѢСЪ ВЬ СВНННА ПОСЪІЛААШб. енльнъ словомъ. КАСААШе СА С0\рсѣ рЖЦѢ. Н ТЪГДА ЖД6 НА СЛ8ЖЬБЖ ОТЪСЪІЛААШб. енльнъ ДѢ-ЛОМЪ. ПроКЛННААШе смокьвннцж н ісъ^нѣіАШб С 476.23. Изч. с. Нвб. проклинам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрОКЛННАТН СА, ПроКЛННАНК СА, ПрОКЛН-нлкшн са несв. Давам лъжлива клетва, лъжесвидетелствам, д Афе к'то проклннлетъ. ж л;Ь да поет'сА СЕ 1026 2. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при проклннлтн. проклъ, -а м. ЛИ. Прокъл - констан-тинополски патриарх [434-446 г.]. МЦА ТО н СТЪЙ ОЦЬ НА^. Ар^ППЪ БЪНВШН)^ црн ГрАДЪ. МАКСНМННА ПрОКЛА. АНАТОНЛѢ Д КбНАДА. Н СТА глігорА новаго ѵйтво^А 127а 27. Изч. А. Гр. ПрбкЛоі;. проклдтн, прокльнж, прокльнешн св. 1. Прокълна, изрека проклятие към някого. I въспомѣыжвъ петръ гла емо\р рлвьвн, внждъ смоковъннца жчже проклАтъ оѵрсъше М 11.21 3; нъ на-родось. іже не вѣстъ ^акона проклАТН ежтъ М Йо 7.49 3, А; проклънжтъ тн А ТЪІ БЛСТВІШН. ВЪСТАВВШТеУ НА МІА ПОСТЪІДЬАТЪ СІА. рАБЪ Ж€ ТВОІ ВЬ^- веселітъ сіа СП 108.28; прокльѵгн оѵрклАНѣіжштеТ сьх отъ ^АПовѣдеѴ тво'і);ъ СП 118.21; Афе к'то врАтрА своего въ гнѣвъ проклънетъ. і пакъі вь^любнтъ. ж денъ да покАетъ са о ^лѣбъ о водъ СЕ 1046 16; вьсе во се сті вьсемохр мнрочр овьштн сънъмі проклАлі ежтъ К 2а 23; лште лн н тъі СТАрѢНШНЫА )(0штешн БЪІТН. ТО БОГЪ та проклънн С 102.20; н глагола къ доместнкомъ СВОНМЪ. ВАСНЬ крьстнілнн ПрОКЛАША МА. н БОГЪ Н^Ъ МЖѴНТЪ МА С 222.5; оврАШтетъ са н господ' по (еДНОМОЧ]1 оврА^очр. )<ВАЛНМЪ оѵрво 1ЛК0 словомъ оѵрсоѵршн. ^орьнъ же ілко ве^ оѵрмА іж проклА С 346.3. 2. Прич. прокопьтн 422 ПрОІСОѴ^АНТН мин. страд. като същ. прокллтнн м. мн. Гр. [оі] ксхтг|ра|і^ѵоі, оі кекатпрац^ѵоі. Прокълнатите, тъгдд реѵетъ н съірнмъ о (шъ)шъіъ СГО. ІДѢТС ОТЪ МСНС ПрОКДАТНН въ огыъ ВѢѴЪЫЪІ. о^готовдыъі днѣводоѵр н мнъдомъ его М Мт 25.41 3, А, СК; ые отъвръ^н м'не отъ днид твое и. не рд^дъѵн м^е отъ довръі^ъ овець. пдстъірю довръй. не съѵетдн м'не съ ПрОКДАТЪІНМН. ИЪ ѢКО БЪ ОБрДфЬ. I помндочрн ма СЕ 845 19-20. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. катараоцаі, катаруёсо, бксіратб<; еіщ, етикат&ратбс; [еірі]. Вар. прокмдтн, прокддтн, Неб. прокълна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прокопан, прокопв^віч, прокопшшн се. Прокопая, пробия дупка, і ые могъште прнстъпнтн къ ыемочр тъ. ыдродъ. отъкръішА покровъ ндеже вѣ. і прокопдвъше съвѣснша одръ ыд ыемьже ослдвлеыъі сълежддше М Мк 2.4 3, А, СК\ прокопдшід [глоса към прігво^дншід] ПріГВО^ДІШІА ЫОЗѢ МОІ I ръцѣ моі (еж. Север, с. 26, бел. под линия) СП 21.17. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. е^орбааш, брбстасо. Неб. прокопая, прокопавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР; прокопам диал. БТР, ДА. прокопнн, -ід м. ЛИ. Прокопий -мъченик в Палестина, обезглавен от имп. Диоклециан__[284-305 г.]. Пр. на 8 юли. йцд н(о § стдго вкд прокопнд А 1505 3. Изч. А. Гр. Прокбтпо?. Неб. Прокопий, Прокоп, Прокопия Дюв. прокок нареч. Занапред, от тогава насетне, по-нататък, дд вѣсте же (дко отъ дьнешьнга.дго дьне повелъио ЫЪІ кстъ вьыѣ грддд сьвнрдтн СА. то рекъ н^нде вънъ грддд съ дгсдьмн свонмн. н точр съворъі творддше прокок С 200.24. Изч. С. Гр. той Хоыоѵ. Неб. Срв. прочие ОА, ВА, БТР, АР; прочее. прокоудд, -ъі ж. 1. Гибел, пагуба. мъі же оѵрвѣжнмъ вь^дювькннн. доѵршн прокоѵрдьнъін^ъ стрдстнн сн^ъ. вѣжнмъ къіѵеыню. іегоже дѣдід прьвок сьпдде, стдрѣншныд веспдьтънъін^ъ. вѣжнмъ ^двнстн. дште н ннѵьсоже дѣд"ѣ. иъ творАШтоѵро\рмо\р прокоудд въівмет' С 340.10. 2. Осквернение, позор, врдѵоѵр вьсемогъін. нцѣдн мно-ГЪІ отъ днідводд прінм'шъ рдыъі. остроѵржн МН ДОѴША ГрѢ^ОВЪНЪІА пѣ-готъі. гдкоже остроѵргд вѣрнддго пѣго-тнвд проко\рдъ тѣдесн С 392.16. Изч. С. Гр. фОбро?, кт|Я.{(;. Нвб. прокуда ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прокоѵрднтн, прокоуждь, прокоѵрдншн се. 1. Унищожа, погубя, ве^ оѵрмд ыъі сѣѵете вндАште внсъръі цръкъвъыъіА отъ свнынн попърдыъі... внногрддд нже ндсддн десынцд вжнгд. отъ свнннн прокоѵржденъ. н того ыъінід кмдътъ вьсн мнмо^одАШтен С 134.28; снцевъ остеыъ ^двнстн. кдыъ во въгдъвн ис въ дочршн. н вьсего ѵдовѣкд очрід^вн. н о доврѣ пештн са сндъ рд^орн. н ѵочрвъствд. Нѵже сътъ ыднтрѣвьшн пътн очрѵеннн). ^ѢДО дютѣ прокоѵрдн С 340.1; къі во гво^днн снце остръ гдкоже ^двнст'. нмѣіъштоѵроѵрмоѵрк яв срьдьце проводетъ. къін дн ыедъгъ о ^рдко\р довротъ прокоѵрднтъ. ідкоже ^двнсть доврѣ ЦВЬТЪШТНТ ЦВѢТЪ С 399.17-18. 2. Опозоря, оскверня, поругая, н рс-ѵе к ыемо^ ѵ'то сс- сътворн идмъ. поѵ'то прокоѵрдн ѵныъ свон. н прн^ъвдвъі н вдн^ъ севе реѵе к ьГемоу. поѵ'то сдыъ свон н родъ ОСТДБНВЪ С 101.7; твон мъжь госпожде господннъ мон кстъ. н все нмѣннк свок мьыѣ кстъ прѣдддъ ВЪ ръцѣ. ІСДКО д^ъ могъ ревро кго прокоѵрднтн. кдннъ кдыон прнпрлгдъ КСТЪ БОГЪ С 366.19. 3. Похабя, повредя, снцо н о тдныъін^ъ доѵр^овъыъін^ъ іестъ. н сн во кгдд въ оѵрмъ ВЪПДДЪТЪ ^ЪДОБН ПДЬЫЪ. ПДѴС ТОГО ПрОКОѴрДАТЪ н погоѵр- проКО^АЬЫНІСЬ 423 пролнвлтн батъ. нс свонмъ іестьствомъ, ыъ ЫОДЖ-гомъ прннмъшАА доѵршд С 421.19. Изч. С. І)з. ?лца<ѵоцои, аѵХ&а, афаѵі^ш, еѵо-рр{^со, 8іафбе(рш. Нвб. прокудя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. прокудявам диал, Дюв; прокуждам НТ, ЕтМл. прокоѵрдьинкъ, -д м. Погубител, рушител, злосторник, бддгосдо-вькжъ грддъін въ нма господьые, НСТОВЪІН ЫД ЛЬЖДДГО СЪПДСЪ. N0» Про- коудьннкй., мнротворьцъ ыд сжпро-тнвьннкд С 329.9. Изч. С. Гр. Хоресоѵ, Нвб. прокудник диал. ДА. прокоудьыъ, -ъін прил. доѵршн ПрОКО\рДЬЫЪІН. Гр. 'ЧГОХОфтЗб-род. Душегубителен, пагубен за душата, мъі ж« оѵрвѣжнмъ вь^лювь-кжнн. доѵршн прокочрдьыъін^ъ стрдс- ТНН СНр(Ъ. БѢЖНМЪ КЪІѴвННІД КГ0Ж6 дѣдід прьвоге сьпдде С 340.6. Изч. с. Нвб. прокуден ОА, ВА, БТР. прокохржддтн, прокоѵрждмж, прокоѵрждд- кшн несв. Прич. сег. деят. като същ. прокоѵржддідн м. ед. Гр. о о^о-■дребсоѵ. Пагубник, злосторник, н пдс^д идшд ^дкодеяъ вждетъ. ^д иъі ^с. дд нже ѵьстьыоіж іего кръвніж покропнмн ... оѵрвѣждтъ прокоѵржддіж-штддго оржжнгд С 332.3-4. Изч. С. Нвб. прокуждам ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прокъ, -д т. Остатък, останалата част. идродочр жо миогочр вѣровдвъшочр. оѵрстръмншд са н съкроѵршншА коѵрмн-рА. Н Кр'СТНША СА. Прокъ Ж6 Н^Ъ ЮДИД-Ѵ6 N0 покордште СА. ПО ДНІДВОДОВѢ СНДѢ. Н ТАЖЬКО сн сътворнвъіш о съкрочр-Шбнні коѵрмнрд свокго С 35.18. Изч. С. Гр. оі Хоітсоі. Нвб. 0. прокъін прил. 1. Друг, другият, останалият. БОЖЪСТВЪНЪІН же Ѵсѵдннъ, вьсе съконьѵдвддшс послочршдынк!. строителю же н проісъі^ъ отьць. съ вьсѣмь поочрштдыніемь н сьмѣроыннмъ слоѵржд С 283.30; н рдвотдд нмъ въ кшеннн. н въ прокъін^ъ слоѵржьвд^ъ ^ЪДДЫНІД С 284.3-4; донде же мдидстнрд ѵловѣкд вжьід, съ жеыоіж своіеіж н сыъмн н дьштермн. н съ прокоіж ровн-нсісоіж слоѵржьвояв С 562.12. 2. Като същ. а) процнн м. тн. І)з. оі ^ошп, оі аХКоі. Другите, останалите хора. вндд от'ць сйд код"емд. н снъ от'цд. н млтн свои; дьштерь. н дъштн своіж мдтерь. господниъ ровъі. н ровн госпо-дннд. дро^гъ дрочргд ... Н ПрОКЪІА по рддоѵр С 57.1; от'цн же дл помолатъ СА тдцѣрсъ отроісъ ОТЬЦН БЪІТН. л мдтерн довръі млтсре повѣсть дд ВЪІКНЖТ'. мдтн юд'ыого влджеыъінрсъ. тѣ^ъ вндѣвъшн прокъін^ъ. оѵрже стоѵрденни; оѵрмеръшд. д своіего ныдѵе дъі^двкштд С 96.1; н въшьдъ ыеѵь-стнвъін дыдѵрпдтъ. въ цръквнште дполоново. повелѣ прнвестн стддго кодрдтд. н прокъід прнведеном' же нмъ въівъшемъ С 114.27. 6) прокок ср. ед. Гр. та Хоігса. Другото, останалото. понеже очрво н веднко дѣло вѣѣше. н велнкж слдвж отъ миогъін^ъ нмѣдше. дд N6 къждо се оѵрпрдвнвъ. дкъі вьсе очрпрдвнв' о процъѣмь рд^лѣ-ынтъ са С 371.18. С. Гр. Хошбс. Нвб. Срв. прочие неизм. прил. 'други’. пролнвлтн, пролнвдіж, пролнвдкшн несв. Изливам, разливам [образно]. дъпо во вѣ нмъ врлѵочр прншъдъшоѵр. н оу ьГн^ъ СЖфО\р ПрНАТН кго. н рѣкъі нмъ цѣХеынід пролнвдввшточр С 333.25. кръвь [кръвн] пролнвдтн. а) Гр. аТра ёкхбѵсо, аГра ёкхеш. Проливам кръвта на някого, погубвам, убивам. дд прндетъ нд въі вьсѣкл кръвъ прдведъыд. пролнвдемд ид ^емлвк. отъ кръве двелд прдведъыддго, до кръве ^дрнід снд вдрд^нныд. егоже обвиете междм црквніж н олтдремь М Мт пролнтн 424 проль,клньге 23.35 З1, А; дл мьстнтъ са кръвь вьсѣ^ъ прісъ. пролнвлемл отъ съложе-ННѢ ВЬСОГО МНрА ОТЪ рОДА С6Г0 М Лк 11.50 3; ндеже лфе есн. і отънкждѣже Афе ндешн. ілн самъ есн вель^ѣолъ ... НЛН ѵлръі ЛЮБА, НЛН НА ПО^ОТЬ Н6НС- товъ. нлн ^вѣ^до^ьрець. нлн ѵлромъ оврѣтлтель. нлн въ пнѣнъствѣ кръвн пролнвлкА СЕ 54а 20. 5) Гр. оира ёкх-оѵ(ѵ)о)іаі. Проливам кръвта си за някого, пожертвам се. се естъ Кръвъ МОѢ НОВААГО ^АВѣТА. ПрОЛНВА-6МАА тъ, мъногъі въ отъдлнне грѣ^омъ М Мт 26.28 3, А, СК. Срв. Мк 14.24 М, 3; СЕ 465 16-17; С 419.19. пролнвлтн днкаво/С& сль^ъі. Гр. та тон ВеМар бакрна ярохею. Проливам дяволски сълзи, показвам лицемерно съчувствие, довлнн же мжѵе-ннкъ кодрлтъ. реѵе к немоѵр. не прѣдъ-ЛАГАН МН ^МнТнЪ ОѴрМЪІШЛКАН. Н ДНІА- вол"ь не пролнвлн слъ^ъ С 102.9. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. лрохЕоцса. Нвб. проливам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пролнтн, пролыж, прольюшн св. 1. Пролея. НЪ ВЪСѢКО СВОКЖ кръвь САМЪ КЖЖ6 оні прнлншА К 9а 4. 2. Прич. мин. страд. пато прил. пролнтъін. Гр. екквхнреѵоі;. Пролят, изтекъл, ед а когдл рекжтъ іа^ъіці къді естъ въ Т^ъ. I оѵрвѣстъ СКА ВЪ ІА^ЪІЦѢ^Ъ ... месть кровьвн рлвъ ТВОІ^Ъ ПрОЛНТЪІА СП 78.10. 3. Прич. мин. деят. пато същ. пролнвъшсн м. мн. Гр. о! ёкхеаѵтед. Тези, които са пролели кръвта си. нъ вьсѣко свокж кръвь САМЪ ІЖЖС- 0Н1 ПрОЛНША. на спснье ДАСТЪ пролівъшімъ іж К 9а 5. пролнтн гнѣвъ свон. Гр. ёкхесо тру бруцѵ рон. Излея гнева си. пролы на НКА ГНѢВЪ ТВ01, I 'БрОСТЬ гнѣвл твоего да іметъ іА СП 68.25. пролнтн кръвь [кръвн] [свокж тъ, кого]. а) Гр. аТра ек%е'со. Пролея кръвта на някого, погубя, убия. пролншід кръвн і^ъ ѣко водж окръстъ іёлімл СП 78.3; н пролішід кръвъ неповннънж сновъ своі^ъ V дъферь. реі СП 105.38. 6) Гр. то аТра рон ек/есо [няер тіѵод]. Пролея кръвта си за някого, пожертвам се за някого, по ѵъто вьхімлеші & съреврьнікъ. інюдо. точрне пріде хъ. пролітъ кръве своекА. тъ, въсж вьселенжкж К 5Ъ 33. Изч. СП, К. Вар. пролітн. Неб. пролея [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пролнтн СА, ПрОЛЫЖ СІА, ПрОЛЬЮШН СІА Св. Прен. Подхлъзна се; проваля се. коль дровръ (!) въ інлевъ прлвъімь сръдь-цемь. мнѣ же мллл не подвіжлсте ска Н031. МАЛА не ПрОЛНШКА СКА СТОПЪІ МОКА ѢК0 ВЪ^ДреВНОВА^Ъ НА бс^аконьнъіка міръ грѣшьнікъ відка СП 72.2. Изч. СП. Гр. ёкхЕораі. Нвб. Вж. при пролнтн. прологосъ, -а м. Прокимен — два кратки стиха от псалтира, чието изпълнение предхожда четенето на евангелието, апостола или паре-миите. ^ по^ сТ ѵьте плремн. н по то прѣкръстн Но водж в. ^ръстомъ. I нлѵннлетъ пакъі по пролого вельмн СЕ 5а 13. Изч. СЕ. Нвб. Срв. пролог. проложішкд [погр. СП 78.2] взкс. положнтн. прольклньке, -кл ср. прол"ыАыые кръвн [кръвьмъ]. а) Гр. аіратохнсна. Проливане на кръв, убиване, погубване. повелѣ вонномъ свонмъ осс-дълАтн кмо\р кокЛ, цѣслрь-скъ. да въшъдъ въ оржжн свокемъ въ црькъве. кръвьмъ пролнклннке сътво-рнтъ кръстнглномъ С 221.19-20. 6) Гр. аірохнсяа. Обредно прина-сяне кръвта на жертвени животни. нлн како лъпо кесть днкаволомъ н БС^БОЖЬНЪІН^Ъ клпнштъ. крьвн пролн-ІАННЮ Н ОСКВрЬНАВЬЮНА С 396.23. Изч. С. Вар. пролнклнню. пролыатн 425 ПрОМЪІСНЛчТН Нвб. Срв. проливане ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пролыътн, пролѣкк, пролѣіешн св. 1. Излея, ИЗСИПЯ. ДфС- КЛГСѴНТЪ СА. ДЛ БЖДОТЪ СЪГННЛО ВЪПЛДЪШбС. достонтъ пролнѣтн. л ннкомочрже въкоѵрснтн отъ него СЕ 20Ь 2; лфс к'то пролѣетъ отъ СТЪИА ВЬ ВрѢМА ПрѢНОШбНЬЮ. ж денъ дд постн. лфе лн по прѣнофеньн. ПрОЛѣС-ТЪ ІС ДС-НЪ ДД ПОСТНТ СА СЕ 105а 2,4. 2. Прич. мин. деят. като същ. проХыдвъшен т. тн. Гр. осотоі оі екхеаѵте^. Тези, които са пролели [нечия кръв], дште н ^ѣдо нмлннТ жлддьвл. нь ннколнже теве N6 рлспА. ілкоже н эднстосл жндове. нъ 0БЛѴ6 н тж слмж крьвь 1ЖЖ6 пролнідшА. нд сьпдсеннге пролнглвъшннмъ длстъ С 422.16. 3. Прен. Разпростра, разпространя [наоколо], тъі очрвръдн ^еміж нд водд^ъ. тъі огрддн море ПѢСЪКОМЬ. ТЪІ КЪ ВЪ^ДЪІ^ЛНЬГС въ^- доѵдеъ пролнѣ СЕ 4а 14. прол"ылтн гнѣвъ свон. Гр. ек%Е<в тпѵ орурѵ рон. Излея гнева си. пролѣі ГИѢВЪ ТБОІ НД (А^ЪІКЪІ Н6 ^ИДИчШТІА теве. н нд цъствл ѣже імені твоего не прі^ъівдшід СП 78.6. прол“ь»дтн кръвь [своіж] [^л кого], а) Пролея кръв, раня. дфе которъі св&ннкъ. СЪ ГНѢВОМЬ СЪВАЖСТЪ ѵкл. лн кръвь пролъетъ. дд проснтъ врлѵл. дд ддс^емоч]' цѣленью постъ. о денъ о ^л'к о йв- СЕ ШЬ 16-17. 6) Гр. ссѴца ёкхесо. Пролея кръвта на някого, погубя, убия. лште н ^ѣдо нмлннТ ЖЛДДЬБД. НЬ ННК0ЛНЖ6 Т6Б6 Н6 рДСПА. нжоже н ^рнстосд жндове. нъ овлѵе н тж СДМЖ Крьвь 1ЖЖ0 ПрОЛНІЛША. нд сьплсенню пролнглвъшннмъ ддстъ С 422.16. в) Гр. то аща [сгог>] ёк%е'ю [шер тіѵос^. Пролея кръвта си за някого, пожертвам се за някого, ндреѵе та гъ пдтрндр^очр въітн. сва-ТѢН црьквн СВОКН. ТЪ. НЖЖ6 н крьвь своіж пролніл С 122.16-17; снн ^лѣвъ тѣло кстъ эднстосово. н ѵлшж. се крьвь ІССТЪ ПрОЛНІДНДІД ТЪ. НДША Д0ѴША С 236.11-12. ПроХьНкТН МОЛНТВЖ. Гр. Іщіа, ТГ|Ѵ 5ег|спѵ. Изрека, произнеса молитва. молнтвл ніфдго егдл оѵрнъіетъ прѣдъ гмъ пролѣетъ МОЛІТВЖ СВОІЖ СП 101.1. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. еку.ею, ікууѵѵы, ката-кріѵсо. Вар. пролнАтн. Неб. пролея [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрОЛ"ЫДТН СА, пролѣіж СА, ПрОЛѢКШН СА се. 1. Излея се, започна да тека, пролея се. нн вьлнвліжтъ вннл новл. въ мѣ^ъі ветъ^ъь дфб лн же нн. ПрОСАДЖТЪ СА МѢСН. I внно пролѣетъ СА, I МѢСН ПОГЪІБЛІЖТЪ М Мт 9.17. Срв. Мк 2.22 М, 3; Лк 5.37 М, 3. Н Образно. I ѵдшж тдкожде по веѵерѣ-ННН ГЛА. СН ѴАШЛ НОВЪІ ^двѣтъ МОеіЖ кръвніж. ѣже тъ въі пролѣлтъ са М Лк 22.20 3. 2. Поръся се, пролея се, посипя се. воле же н урн^мж въ^лн-влкшн нд цѣсдрд. н эдн^мѣ пролніл-ВЪШН СА. н вьсь мнръ НСЦѢЛЬШН С 457.5-6. 3. Прич. мин. деят. като прил. проХылвъін са т. ед. Гр. пері-ХвОеід. Който се е разпрострял; който се е спуснал [прен.]. меѵъ тъштднню. оч^понвъ не ддстъ. о^мъ-ноѵроч^моѵр оѵесн скво^ѣ пролнідвъшнн са нд Кемь тьмѣ про^ьрътн. тн нд НСТНННЪІА ^ЛрА ВЬ^ЬрѢТН С 339.17. М, 3, С. Гр. ёкхеоцоа, кеѵбш, ёраотбѵ. Вар. пролнідтн СА. Неб. Вж. при пролѴдтн. промъкнжтн са, промъкнж са, промък-нешн са се. За думи, вест, мълва и под. - разпространя се, разнеса се [прен.]. онн же прнемъше съревро. сътворншА ѣкоже ндоѵрѵенн бъіша. і промъѵе са слово се въ поден^ъ до сего дьнеМ Мт 28.15 3, А, СК; н промъѵе СА вѣстъ СН. ВЪ БСЖ ^СМЛЖ тж СК Мт 9.26. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ЗшфПріСораі, ё^ер-/ораі, Неб. промъкна се, промъквам се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. промъіслнтн 426 проноснтн промъіслнтн, промъішліж, промъіслншн св. Промисля, обмисля. Тс же ѵло-ВѢКОЛЮБЬЦЬ СЪІ. ^ОТА промъіслнтн 7Ь свокго сътвореыыл. вьсе пострлдл илсъ дѣл"ьмл. дл мъі отъ осжждеыыл сво-водь вждемъ С 484.2. Изч. С. Гр. іфоѵоеоцоа. Нвб. промисля, промислям, промишлявам остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. промъіслъ, -л м. 1. Промисъл, Божия повеля, провидение, ыл дль^ѣ врѣ-менн же съ селл нлпрлсыо въшедъ въ домъ свон. оврѣте іл ^ЪЛО ТВОрАШТЛ, промъіслоѵр на поль^ьыоіе о^прлвыл-іжштоу ПЛѴрЛЛ, Н ВНДѢВЪ ІЖ СЪ ОБЪІ-ѴЬЫЖІЖ ЮА^ОТНІЖ. ВЬСМНГЛВЬ СА вь^ьпн к Днмл гллгол'д С 169.10-11; лежд-ШТОѴ^ же гемочр НА. многъі д'нн. промъі-сломъ вжніемъ. ые остлвыліжштннмъ н по съмрьтн стллго іего тѣлл С 537.26; длвъ гемо\р вониъ вѣрьыъ мжжъ. ѵнс-ломъ пать сьтъ. с Днмнже прншъдъ лр^негіпъ въ ^ерсоыьскъ грлдъ. въ пллдьыьк промъісломъ вжнкмъ. ^оташтннмъ ѵловѣѵьскъін родъ сьпл-стн С 539.30. 2. Грижа, внимание, старание, н сс- реіс'шл отндостл отъ Дего. вь севѣ жс- въівъ прѣіслоынвъ ісолѣнѣ вллгодлрьстві вогл. творА-штллго промъіслъі МНОГЪІ, о рлвѣ^ъ свон^ъ С 194.3. Изч. С. Гр. ярбѵош. Нвб. промисъл остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. промъісльинкъ, -л т. Промислител, покровител, закрилник. къ гллвн^-НѢ ПрНДѢМЪ. ВЬСѢ^Ъ ВО ВѢІСЪ вндн-МЪІ^'. н невнднмъін^ъ промъісльынкъ вогъ. нже лрніемъ прѣдъ ѵловѣкъі по^оѵрл'снъін. н сь твлрьмн вьѵьтенъін С 190.1. Изч. С. Гр. лрбтаѵц. Нвб. промисленик остар. ВА. Срв. промислител ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. промъішл"енью, -іл ср. Промисъл, Божия повеля, провидение, велен есн гГ. I ѵюдъил дѣлл твоѣ ... твое*ж дръ- жлвоіж дръжншн твлрь. I твонмь про-мъішленнсмь. строншн весь мнръ СЕ 3Ь 24; п вже нлшъ велнкъі. і днвънъі. нен^дреѵенъі вллгостніж. і воглтъімь промъішленнемь. строьд ѵлѵь жнвотъ СЕ 20Ь 12; свѣтло же іеже нъінгл вндѣ. трьпънніл рлдн н промъі-шл'енніл вожніА С 159.27. Изч. СЕ, С. Гр. прбѵоіа. Вар. промъішленнс. Неб. промишление остар. ОА, ВА, Дюв. промъішлілн, -іл т. Промисъл, грижа, покровителство, сълоѵрѵн са ... плсн-ынісоѵр ... стронтн рлмѣиьскж вллсть. нже ОТЪ ДѢНСТВЛ СОТОЫНЫЛ. ЫЛѴА отъ- штнштлтн н съмжштлтн семоѵр върж-ѵеыжіж црькъве. стродштннмъ ово іж N6 ДЛДЪІ лѣпллго творнтн промъі-шлкол. н стронч цръкъвъыъірсъ потръвъ С 281.26. Изч. С. Гр. (рроѵтіі;. Неб. Срв. промишление остар. ОА, ВА, Дюв. проыестн, проыесж, пронесешн се. Отхвърля, отрека, пренебрегна, влАжеин вждете егдл вь^неылвндАтъ въі ѵлв-цн. і егдл рл^лжѵдтъ въі н поыосдтъ. і проиесжтъ нмд влше ѣко іъм. сйл ѵлвѵскллго рлдн М Лк 6.22 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. екрб&Асо. Неб. пронеса [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пронетъ [погр. Е 296 10] вэіс. преиестъ. проянстн, прояь^ж, пронь^ешн и прояь^-яжтн, прояь^ыж, прояь^яешн се. пронь^ъін вожыл реврл. Гр. ОебтЛеп-ро<;. Който е пронизал Божиите ребра, н свонмл ржклмл іемоѵр ыерл^-дрѣшьыліл жжл жслѣ^ыліл. глко воскъ рлсквьръ. н копыемъ пронъ^ъшо\ро\рмо\р вжніл реврл. весплътъноіе срьдьце мж-ѵнтелю проводъ С 462.21-22. Изч. С. Вар. прон^жт Неб. пронижа, пронизвам НГер, ЕтМл, БТР, АР. проыоснтн, проыошж, проыосншн несв. проноснтн слово. Гр. 8оа<рг|рі^со хоѵ проршрнвъ 427 П(>ООБ)>ДЖЛТН Я,буоѵ. Разгласявам, разпространявам, известявам, оыъ же ншедъ ыдѵдтъ проповѣдлтн мъыого. і проно-снтн слово, ѣко к томочр ые можллше ѣвѣ въ грлдъ вьынтн. ыъ вьыѣ въ почр-стѣ^ъ мѣстѣ^ъ бѣ. і прн^ождл^ж къ ыеыоѵр отъ бъсждѣ М Мк 1.45 3. Изч. М,3. Нвб. пронеса [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, БтМл, БТР, АР, ДА. проыъірнвъ, -ъін прил. 1. Зъл, коварен, лукав, дл съкоыьѵаютъ са реѵе-N010 лпостолочр рекшочр. проыъірнвнн же ѵловѣцн н ѴЛрОДѢНЦА. ыл горынею ПрѢСПѢІЖТЪ ЛЬСТАШТбН льстьмн С 214.20; отъвѣштлвъ очрво господныъ юго реѵс. проыъірнвъі рове н лѣынвъін С 369.26. 2. Непокорен, дързък. мл-анмъ кид^ъ реѵе. проыъірнвъін ѵловѣ-ѵе. господниъ мон вельлѣпъін мнлочр-ютъ та С 102.12; дръ^о юстъ днід-вол’емъ очрстомъ очрподоБьюыд нмѣтн бѣсл. проыъірнвл а^ъікл сътворнтн тлісъ жде. плѵе же тлныъ прнюмь-квшточр снцѣрсъ С 381.1-2. 3. Несправедлив, незаслужен, прнмъі-шліан очрво мжкъі юлнкъі ^оштешн. вѣрочрювѣ во вогочр ілко повѣждеыъ вждешн иамд. ілкоже н днілволъ ПОБѢЖДенг БЪІСТЪ. СНЛЖ ПОДМтКШТВ 11ДМД ^СОЧр, Н ПОБѢЖДДІЖШТОЧр ТВОА пронъірнвъід къ^ын С 12.27. 4. Като същ. пронъірнвліл ср. мн. Гр. Т] поѵтіріа. Злините, коварствата, л^г же прнА^ъ дрѣво вѣѵьыою бллго. іеже прннмъ въ гсордвыл мѣсто ДОЧр^ОВЪЫЪІА. ПрОИЪірНВЪІН^Ъ ОТЪрѢІЖ влыіъі С 428.24-25. пронъірнвъін врдгъ. Дяволът, сатаната, лукавият, тѣмьже моліж та м^огомнлостнвс. сьмнлн сд ЫЪЖѢ ид МА ... Н ПрНОБЬЦІН МА ПЛІСЫ СТАДѢ твоемь стъі^ъ. иегоже ма нс^ъітн пронъірнвъй врдгъ СЕ 786 14-15. Изч. СЕ, С. Гр, поѵтірб?, яоѵррбтато?. Нвб. пронирив остар. ВА. пронъірнтн, пронъірю;, пронъірншн св. Получа по нечестен път, сдобия се с измама, присвоя, мс-ые въ ^лкоыѣ н пророцѣ^ъ. проповѣддюмдлго ослочр-шлсте са. мынте во очрво проыъірьствомъ въ^дръждыніл. проыъірнтн сллвж вожннк. N0 рл^очрмѣіжште. ілко нже са меые ослочршлютъ. н отьцл са ослочршдю С 331.13. Изч. С. Гр. біекбікбш. Нвб. Срв. пронирство ср. остар., пронирив прил. остар. ВА. проыъіръ, -л м. Дяволът, сатаната, лукавият [прен.]. господьнід юстъ ^лповѣдь юже гллголетт.. вждн влмъ. ен. ен. н ин. ин. л юже лнше того. то отъ проиъірл юстъ. ил ьГемъже очрво мѣстѣ ГОСПОДЬ СЪПОДОВНЛЪ МА ЮСТЪ СѢСТН С 205.11. Изч. С. Гр. 6 тгоѵтірб?. Нвб. Срв. пронирство ср. остар. ВА. проиъірьство, -л ср. Хитрост, подлост, коварство, минте во очрво проиъірь-ствомъ въ^дръжлынід. проиъірнтн славж божнюч. ие рл^очрмѣіжште. ілісо нже са меие ослочршлютъ. н отьцл сд ослочршлю С 331.12; н вонын прнсѣдѣл- р<Ж. Н N6 рОЖДАА^Ж ВЪ СЖБОТЖ ТО твордште. н дѣлАіжште. иъ ил юд^о тъѵькк ^ьрѣл^ж ыл свою пронъірьство. ілкоже тѣмь дл оделѣнвтъ. юже сетъ-иллго вегочрмыл юстъ С 444.7. Изч. С. Гр. 7ірбахт)ро<, ттоѵгірш. Нвб. пронирство остар. ВА. пронъірГью, -іА ср. Коварство, подлост, измама, мллденнштъ во юстьство. ые вѣстъ пронъірніл ин проскочрпьствд нмѣтн. ын рлвотлютъ стрлстн льстн С 337.24. Изч. С. Гр. паѵонруіа. Вар. пронъірню, Неб. Сре. пронирство остар. ВА. ПрООБрАЖАТН, ПрООБрДЖЛВБ, ПрООВрЛЖЛЮШН несв. Показвам, представям, символизирам. въстлин воже сждн ^емн. УіЛКОВЪ. СЪПЛВЪ 1А1С0 львъ. н въстл ілкоже скчрмьыъ. Тѵѵыл трн дын въ ібнтѣ пожнвъ. трндыевъыою въскръсеыню юго прооврлжлше С 478.27. Изч. ПрООБрЛЖбЫЬге 428 пропныдтн с. Нвб. Срв. преобразявам ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; [из]образявам. прооврлженые, -кл ср. Лик, образ, изображение. в'сь послѣдьннн. і велнкъі. і спсънън. нл патнкостнннъі Аеыь. по-кл;?лвъі нлмъ прооврлженне, стън едн-носжціьнѣн тронцн ПрНСЫОСЖфНН. I НС-рл^лжѵьнѣн. і нен^мѣньнѣн СЕ 646 2. Изч. СЕ. Гр. рнатрріоѵ. Вар. прооврлженнс. Неб. Срв. преображение ОА, ВА, НГер, БТР, ДА. прооврл^нтн, прооврлжл;, прооврл^ншн св. Покажа, изобразя, представя, моли; та н проши; гГ вже істнньнъі. посълн въ МА СТЪІ Д^Ъ ТВОН. ІЦѢЛѢИчфЛЛГО в’сего ѴІСЛ ... I ДЛЖДН С-М0\|> В'СѢ П0В6ЛѢННѢ твоѣ. цъловънлл. ѣже прооврл^нлъ осн нл ^емн. ^МЬ ТВОНМЬ БГОМЬ нлшнмь СЕ 416 18. Изч. СЕ. Неб. Срв. [из]образя, [пре]образя ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, ДА. прооврл^овлные, -кл ср. 1. Увод, встъпление, начало [на слово, проповед]. лѣпо жо БѢЛШ6 клкоже н въ про-оврл^овлннн рѣ^омъ. ЫЛ оѵртвръжденьк н въ^грлжденьк. ЛНГС-ЛЬСКОЮ СС жнтнке жнвжштннмъ. не тъѵьи; нспрлвькн'іл сьвръшенъін^ъ съповѣдовлтн С 520.17. 2. Образец, пример, крлснл оѵрво н прѣдоврл ПрООБрЛ^ОЕЛНЫЛ. ЛЮБДШТЛЛ-го троѵ^дъ стллго сего. очрглждли;-штлго ввн кротостни;. нлѵьнъшллго пжть прлвьдъі С 545.22. Изч. С. Гр. лрооіріа. Вар. прооврл^овмінк-. Неб. Срв. преобразование ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. проплдь, -н ж. Пропаст, бездна [образно]. і нлдъ вьсѣмн снмн. мс-ждю нлмн н влмн. проплдь велнѣ о^твръдн СА. ѢКО ДЛ ^ОТАШТбН мннжтн отъ сж-доѵр къ влмъ не въ^млглистъ. нн нже ОТЪ ТЖДЖ. КЪ НЛМЪ ПрѢ^ОДАТЪ М Лк 16.26. Изч. М. Гр. %аара. Неб. пропаг’е диал. 'трапове, места, където почвата е пропаднала’ ДА. Срв. Про-падница МИ, Пропадналото МИ, ЙЗах, Кгост.кр.; Пропаднище МИ, Пропаднале воде МИ, Пропадналото МИ, Пропаднала земня МИ. проплсть, -н ж. 1. Ров, яма, дупка, н рл^лнѵьнн оврл^н мжкъ прнмъішл"енн БЪІВЛЛ^Ж. н мжѵнмнн неосллвнмі. огн"в готовъ меѵь н^ъоштренъ. рлспдтнке постлвькено. проплсть. КОЛО ВОШТЛГЪІ. н овн Бѣгллрсж. л дроу^нн послочршлл^ж С 85.16. 2. Пропаст, бездна [образно]. I нлдъ в’сѣмн снмн. междю нлмн I влмн. проплсть вельъ очртврьдн са. ѢК0 ДЛ ^ОТАШТСІ МННЖТН. ОТЪ СЖД0Ч)1 тлмо. не въ^млглистъ. ні іже отъ тждоу (прѣ^о) КЪ НЛМЪ ПрѢ^ОДАТЪ 3 Лк 16.26 А, СК. Срв. С 373.16-17. Изч. 3, А, СК, С. Гр. хаора, рбОрод. Нвб. пропаст ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Пропаст МИ СНМБ, Пропасна МИ ВП,ТО. пропнылтн, пропннлкк, пропннліешн несв. 1. Опъвам, разпъвам, разтягам, н вь лѣпотж овлъѵе СКА 0ДѢКАН СКА СВЪТОМЪ ЪКО Н рі^оіж. ПрОПННЛКАН невл ѢК0 н кожж. покръівліА водлмі прѣ-въіспрънѣ его. ПОЛЛГЛКАН ОБЛЛКЪІ въі-нс^ожденье свое СП 103.2. 2. Разпъвам на кръст, нъ н ^емькл трдсѣ-лше сд не трьпд тн ве^лконькл жндовь-СІСЛ. покл^лисштн ж (...) ѵрѵдштн [!] ілк въ бѣ пропннлкемъін. тѣм'же н не трь-пѣлше. нъ нсгодовллше С 485.6. // Образно. стлнн оѵрво о ѵадо. рл^очр-мѣн же крѣпъко. отъ нлстоьмцллго д'не. пропннлтн тн са н очрмрътвнтн в'семо\р мнроѵр. I в'сь мнръ тевѣ. отъ-мотлешн бо са роднтсль СЕ 896 22. 3. Прич. сег. страд. като същ. про-пннліемъ, -ъін м. ед. Гр. о сттсш-ропцеѵос;. Този, който е разпъван на кръст, разпъваният на кръст Исус Христос, сс очрво ^оБор'цн тво-рѣл^ж. нс рл^оѵрмѣисштс- пропннлкмл. плѵс жс- вол'с-1ж ослъп’ше. твлрь же не проПЛАКАТН 429 ПрОПОВѢАЬТН рл^оѵрмѣ свокго ^нжднтеліл н творьцл С 484.26. Изч. СП, СЕ, С. Гр. Ікхеіѵсо, сгтаорбю. Нвб. Срв. пропиням 'правя с ръка жест за проклинане’ НТ, НГер, БТР, ДА. пропддкдтн са, проплдѵж са, проплдѵешн са св. Проплача, разплача се, разридая се. дндуплтъ реѵе. послоч^шлн мене н пожьрн. н нлсъіштлн са жн^нн ССА Н СВѢТЛ ССГО. Н ТО ГЛАГОЛА ЛНД\р- плтъ проплдкд са сь стенлнннм' велн-комъ С 102.6. // Образно. оѵрвѣдѣ то н црькъвнліл опонл. того бо рлдн то рл;гдърл са проплдкл СА ЖНДОВЬСКЪІА плгоувъі. вндѣ ыон ржцѣ ілкоже ^отѣ С 503.21. Изч. С. Гр. боосросо, яроОртіѵесо. Нвб. проплача ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. проповѣддньк, -ід ср. Проповядване; учение, проповед, въсе во сжс нс отъ вѣръі грѣ^ъ естъ. могжфомочр жс оѵркрѣпнтн въі. по евгшгдню моемочр. н проповѣдлнню нс^воѵр. по ѵѵкръвенню тлннъі Е 46 6; нъ въ^врлнн юмо\р стъін А^ъ. многдлго рддн 1^Ъ рддн н^ъ невѣрьствд. (дко нс нмжтъ прндтн проповѣддннід С 24.13-14; вьсд подъ- НСБССЪСКЛ(Д. ПрОСВѢТНША СА. ЛПОСТОЛЬ- ск°мъ пропроподлннюмъ [влг. проповѣ-ддннісмъ] С 186.2; нъ ндѣте вь^лю-высннн къ сѵрлггелннскоѵр проповѣдл-нню прнтеѵсмъ. дд внднмъ кже нд гос-подд жндове твордтъ лллнню С 385.1. съплсьною проповѣддньк. 1)з. хо асотп-ргоѵ. Спасителното учение, спасителната вяра. оѵрѵАШтоѵр жс ЮМ8 сн^ъ. отъ тдкого ве^оѵрмнід отъстжпнтн. Н НД СЪПЛСЪНОЮ прѣнтн ПрОПОВѢ-ДДННК. ОНН жс прѣвъівлл^ж НСПОКО- рАштс са юмо\р С 29.26-27. Изч. Е, С. Гр. кдриурос, ктірпурата, щрх>%. Вар. проповѣдмінк. Нвб. проповяданпе остар. ВА, НГер. Срв. проповядване ОА, ЕтМл, АР. пропокѣддтедь, -ід т. Проповедник, възвестител. не домъішдѣд^ж жс са рд^воінікъ съ ^мь, рдспіндккштс. і твордште I проповѣддтедь іувсрствію. рДСПАТДГО ПОМѢНІ БО МА САТЪ п К 11а 21—22; водьшъмн творіші іспрдвденьс. по^орьнікъі въскръссньк» сго. готовд-сшн. съвѣдѣтсдѣ въстднью пріво-днші, проповѣддтѣдѣ МОНМЪ ѴЮДС-семъ. твоіа сдоѵгъі готовдсші К 12а 23. Изч. К. Гр. крр-о^. Вар. пропокѣАДТѣлъ. Нвб. Срв. проповедник. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. проповѣддтн, проповѣддіж, проповѣ-ддюшн несв. 1. Проповядвам, прогласявам [учение, религиозни догми, нравствени правила], і про^ож-ддше нсъ грддъі вьса н вьсн. очрѵд нд СОНЬМНШТН^Ъ Н^Ъ. I проповѣддід СВИКАНО цсрствнѣ. I ЦѢЛА ВЬСѢКЪ НСДЖГЪ I вьсѣкж іа^ж вь дюд^ъ М Мт 9.35 3, А, СК; р^одАфс жс проповѣдднте ГЛфС. ѢКО прнвлнжн са цсрствне НБСКОС М Мт 10.7 3, А, СК; въктъ ноднъ кръстд въ поѵрстъінн. I ПрОПОВѢДДІА кръштенне покллнню. въ отъпоѵрштс-нне грѣр;омъ М Мк 1.4 3, А, СК, Б; нъ прнде н спс нъі. ісповѣддемъ блдгодѣть. проповѣдлемъ мсть. не тднмъ влдгодѣдннѣ СЕ 46 7-8; въ оврл^ъ ОГНЬНОМЬ ІА^ЪІКОМЬ. НД СТЪІІА ТВОІА ДПЛЪІ. І^ЛНѢЛЪ ссн. проповѣддтн отъпоѵріренне дръждфннмъ. і дръжн-МЪІНМЪ. вжнемь твонмь ^дконодд-ннсмь СЕ 646 9; і овн скотъыжіж жрътвж. ОВІ ЖС БЖІЮ ТѢДО\р ЖрЪТВЖ прнношлр;ж. нъ іюдѣіс^ожденье. еже отъ скѵптл помнѣд^ж. д іже отъ поглнъ. і^вдвленьс. іже отъ лъсті проповѣдл^ж К 136 23—24; оѵрклонн са отъ нн^ъ. ноѵрждж ссвѣ сътворнвъ. н Тнѣмъ прѣжде жьджштнТмъ. пропо-вѣддтн слово вс съвлд^нд С 24.18; стъін же кононъ съ многомъ прѣштс-ННКМЪ. ВЪС'ПрѢТІВЪ коѵрмнрочр СТОА-што\ро\рмо\р реѵс. гллголн мн тъі к'то КСТЪ БЪ. ТЪІ лн. нлн юже м'ноіж пропо-вѣддюмъ С 34.25; кдко во. можддше ПрОПОВѢАОВЬТН 430 ПрОПОВѢАОВ&ТН гёШТв съмрьтьнъ плодъ сътворнтн. нісочр прншъдъшочр. н вьскръсеннк мнровн проповѣдмгкштоѵр С 351.23-24. 2. Предвещавам, възвестявам, предсказвам, і проповѣдллше глд. грддетъ крѣплен мене въ слѣдъ моно. емочрже нѣсмъ достоннъ поклонь сд рл^дрѣшнтн. ременс- ѵрѣвнсмъ его М Мк 1.7 3, А, СК, Б\ відѣ^ъ сдтъ црквь вжнич. і молнті въждслъ^ъ. по^ыд^т. отъ пслньѣ вннж. відѣ^ъ осжжденье етеро. цѣслрствіе проповѣ-дліжште К 11а 34-35; лште нѣстъ ог^ь подъ ^омлеіж. тѣмъ проповѣдліж ВЛМЪ, 0 ЕЖДЖШТННМЪ ОГЬТеМЪ БЪІТН сждоч)1 отъ вл С 129.12; внднто лн ВЬ^ЛЮБЬНЖНН ... КЛКО БОЖНН СВАТЪІН доѵр^ъ. свдтъінмн свонмн. лкъі оѵрже сжштл. ^отдштлід бъітн проповѣ-дллше С 323.11; сего дѣліл горьЛнн. ^емьнок СЪПЛССЫНіе ПрОПОВѢДЛНБШТС поіл^ж. стъ стъ стъ РЬ слвлѵо-о-ъ С 322.8; очрмьръшнн^ъ отъ вѣісл стъін^ъ. вьсісрьсж проповѣдліжштд. трндыовноіо гне вьскрьсеннк' С 471.4; сед оѵрво рлдн вннъі н реврл проводенл БЪІВЛНКТЪ эднстовл. дл н прѣждо реѵенлл стлнжтъ. н тлннлл іерьштеныл проповѣдлнл вжджтъ С 483.2. 3. Разказвам. онъ же ншедъ нлѵдтъ про-повѣдлтн мъного, і прныоснтн слово М Мк 1.45 3; і нде н нлѵдтъ пропо-вѣдлтн въ деіслполн елнко сътворн емочр нсъ. і вьсн днвлѣл^ж сд М Мк 5.20. 4. Разгласявам, разпространявам. і ^лпрѣтн нмъ дл ннкомочрже N0 повѣддтъ. ОЛНІСОЖО ІМЪ тъ ^лпо-вѣдллшо. онн плѵе н^лн^л проповѣ-длл^ж М Мк 7.36 3, А, СК, В; въ^врлтн СА ВЪ ДОМЪ ТВОН. Н ПОВѢДЛН елнко тн сътворн въ. і нде по вьсомоѵр грлдочр. проповѣдлід елнко сътворн емоу нсъ М Лк 8.39 3, А, СК; тлко НбВбСЬСКОК жнтнк прѣподовьнллго отьцл нлшего нсллкУнл. вьсждочр же н вьсѣмо проповѣдлюмо. нл лг^ельскок се жнтню многъі приведе С 206.27; гостнньцн н^ъ снлъі проповѣдлл^ж, пжтнк Н^Ъ ЦѢЛЬБЪІ пжтьннкомь проповѣдлл^ж. вьсл нюдол нспльнн сд бллгодѣлннн С 323.23, 25; н сътворнвъ те нцѣл"онън. нменемъ съі сергнУ. по нцѣл"еннн многъі д'нн тоѵ^ вллгодлрд н ^вллд. н проповѣдлд хс"л БЛ нлшого. н днвд сд прлвьднллго кжо къ вогочр дръ^иовснню С 555.28-29. 5. Прич. сег. страд. а) Като прил. проповѣдлммъін. Който е проповядван, възвестяван, н лште н^лѣ-^с-шн н^' огн№. во^ъ врѣдл. въроѵркмъ отъ тове проповѣдлкмо\ро\рмоѵр БО\р С 540.21-22. 6) Като същ. проповѣ-длюмъін м. ед. Гр. о кгірпстаоцеѵо?. Този, който е провъзвестен; прогласеният. не рл^мѣшд лг^елъі сллвнмллго. н пр°роісъі проповѣдлю-мллго. С 334.9. прѣжде проповѣдлтн. Гр. просхѵакгі-рпаасо. Предсказвам, предвещавам. нн лн ^лрніл СВДТЪІНМЪ ДОЧ)1-^омъ прѣжде проповѣдл рлдость снѵѵночр. рлдоѵрн сд гллгол'д ^ѢЛО ДЬШТІ снѵѵніл С 337.2. «кпротнвь проповѣдлтн. Гр. аѵакг)-рпстасо. Известявам, съобщавам противоположното. къін лн оврд-штж нср(одъ словоѵр. ЛКЪІ н жнвл пропо-ВѢДЛ домж нъ гровь сжпротнв’ пропо-вѣдл"' С 508.18-19. ~ сд страд. М, 3А, СК, Б, СЕ, К, С. Гр. кгірйаасо, яроюір-иаасо, еиаууе?аСм, кахаууе?.?.ш, аууеЛХсо, біаууеХХсо, кахардѵии, рархлзро-(іаі, аеібш. Нвб. проповядвам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Срв. проповядам остар. ВА, АК, НГер, ЕтМл. проповѣдовлтн, проповѣдоукк, проповѣ-доѵргешн несв. Разказвам, говоря, известявам, і нде. і ылѵдтъ пропо-вѣдовлтн. въ деклполн. елнко сътворн емоѵр нс. і всн днвл'ѣл^ж сд 3 Мк 5.20. Изч. 3. Гр. кгіріістосо. Нвб. проповядувам остар. ВА, НГер. проповѣАЬ 431 ПрОПОВѢАѢТН проповѣдь, -н з/с. 1. Проповед, СЛОВО, реч с поучително съдържание, н ЖНВѢДІШ ВЪ ѴНСТОТѢ. ПНТДА ДѢТН своа въ ыдісл^лннн н оуѵеынн госпо-ДЬіГН. ТѢМЬ очрво прншсдъ ИД проповѣдь ПД\рЛЪ ДПОСТОЛЪ. н кдиого отъ съшовъ семоѵр оврѣтъ пниіетъ С 246.19. 2. Прен. Проповед, разпространение на учение, идеи, възгледи И ПОД. МЖЖН ыннсвычнтьстнн въстдыжтъ ыа. сждъ. съ родомь снмь н ССЖДАТЪІ-Н. ѢІС0 ПОКДДША СА. ПрОПО- вѣдніж ноыннокъ. і се воден ноыъі сьде М Мт 12.41 3. Срв. Лк 11.32 М, 3; ид ^емі. вѣровд^омъ. въ мрътвъі^ъ СЪ НІМЪ СЪНІДѢМЪ дд ОѴрВѢМЪ I ТДШЪІ. ІАЖ6 то\р... дд оѵрвѣмъ КДКО I СЖШТНМЪ ВЪ ДДѢ. просвѣтндъ естъ проповѣдь К 13а 17. Срв. С 449.19. Изч. М, 3, К, С. Гр. к^рпура. Нвб. проповед ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. проповѣдьннкъ, -д м. 1. Проповедник, възвестител. о о\рмеръшнн^ъ въ вѣрѣ (вр)дтрѣ^ъ ндшн^ъ. отцн^ъ. пдтрн(др)ъсѣрсъ. прцѣ^ъ, дпдѣ^ъ. ПрОПОВѢ(ДЬ)ЫНЦѢ^Ъ ... ПОСТЬИНЦѢ^Ъ. I (в')сѣкомь ДСѢ прдведьыѣ СС ІІІЬ 2-3; кгдд сдовоѵр вожьствд н въпдъштенннк окрс'моштеннк ѵдовѣ-комъ проповѣддше сд тъгдд вьсед"е-НѢН ПрОПОВѢДЬЫНКЪ н дпостодъ пдчрдъ, ПОБОДА А^ЪІІСЪІ. донде н къ стрдндыъ нсдѵрръскъімъ С 24.4-5; ыъіыіа же оѵесд срьдьць съмѣжнвъше. ин свѣтъ-дддго вддгоѵьстнід срѣдѣ ^бМЬА нд крьстѣ вѣрьнъіА ^дрд поѵрштдвъштд внддште къ ^емоѵр текжтъ. ын къ покддннід проповѣд^нкоѵр Уѵѵднночр прнвѣгдігвште ожнвжтъ С 401.15-16; ідко въ тьмыѣ^ъ ложесиъ^ъ ^сд ПрОПОВѢДДА гровьыъінмъ ВЬСѢМЪ. со\р-гоѵрвънъін прѣдътеѵд. н проповѣд-ННКЪ ЖНВЪІНМЪ н мрътвъімъ С 461.11. 2. Вестител, глашатай, проповѣд^нкоѵр ВЬПНЯБШТОѴр н гддго- д"жшто\р, ые вждн досдднтедь вдддъі- ісдмъ вьсеА вьсел"еыъіА. н ^оѵрльынісъ о во^ъ С 13.3. Иач. СС, С. Гр. кгіри^. Вар. проповѣДннкъ, пропо-вѣдннк г. Неб. проповедник ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. проповѣдѣтн, ПрОПОВѢМЬ И ПрОПОВѢДѢ, проповѣсн се. 1. Разглася, проглася, разпространя, съобщя, еже гдіж вдмъ въ тьмѣ. рьцѣте вь свѣтъ. і еже въ оѵдео сдъішнте. проповѣднте ыд кровѣ^ъ М Мт 10.27 3, А. Срв. Лк 12.3 М, 3, А, В; і проповѣстъ са евнъдне цсрствнѣ по вьсен вьседеыѣн. вь съвѣдѣтедьство вьсѣмъ ка^ъікомъ. н тъгдд прндетъ коыьѵннд М Мт 24.14 З1, А, ЗП\ двденж водѣ^нь щѣдѣіа. і не двлвиж нспрдвлѣід. дд н тѣломь нцѣлѣетъ. і дшёвк спётъ^сд. і дд проповѣстъ дѣлъі влдгъі 'Йдне твое СЕ 26а 10; въішъыее слово слъіші. і въспоі. слъіші н прослдві. слъіші н проповѣждь. вжіѣ вельѣ ѵюдесд К13а 36. Срв, С 450.5; въ^дрддоѵрнм са н вь^веселнмъ са вь ^ь. проповѣднмъ СЬПДСЬНДДГО ДЬИН. ПДМДТНК. пропо-вѣднмъ спдсд ыдшего въсісрѣшеыые. пдѵе же ыдше съпдсеынк вь^ьпнТмъ. проповѣднмъ охрмрыитвеные дньд-волово С 479.12, 13, 14-15; дште меые въпросАТЪ ісдісо вьскрьсе ^ъ. ые вѣдѣ ѵто рекж. дште рекж петръ мн повѣдд. істо прьвок подовьнъвѣрь ВЪІТН. внждж н проповѣдѣ. НДВЪІКНЖ н идо^руж. вѣрочряк н вьвѣрж С 511.2-3. 2. Предскажа, предрека, проповѣдѣтъ плѣньынісомъ отъпоѵр-штеине. і слѣпъімъ про^ьрѣнне. отъ-поѵрстнтъ съісро\ршенъііА въ отърддж. проповѣдѣтн лѣто гне прнілто М Лк 4.19; н посъдд іа. проповѣ(дѣ)тн цсрствне вжне. і цѣднтн водафаіа М Лк 9.2. 3. Проповядам, произнеса проповед, дмны гдіж вдмъ. ідеже дште проповѣдѣно вждетъ евнъне се въ вьсемъ мнрѣ реѵетъ са М Мт 26.13; проповѣАдемъ 432 ПрорЬ7НТН I ГЛЛ НМЪ НДѢМЪ ВЪ БЛНЖЬНАІЛ ВЬСН Н грлдъі. дл н тоѵр ПрОПОВѢМЬ. НЛ С6 во н^ндъ М Мк 1.38 3, А, СК. ~ са страд. М, 3, З1- А, СК, Б, ЗП, СЕ, К, С. Гр. кгіртзссю, лрокг|р"6аасо. Нвб. Срв. проповядам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пропроповѣдлемъ [погр. К 136 33-34] вж. проповѣдлтн. пропдтн, пропьнж, пропьнешн св. 1. Опъна, протегна, простра. Ѵ0СЛН'НЛ ВЪ ВЪІШЬНН^Ъ вллгословыенъ ГрАДЪІН ВЪ НМД ГОСПОДЬНб. БЛЛГОСЛО-ВЫ€НЪ ГрАДЪІН ржцѣ нл крьстъ про-патн. н стрлыъі къ ссвѣ сн съвъкоѵрпн С 341.27. 2. Разпъна на кръст, глл нмъ пнллтъ. ѵто же сътворкж нсл нлрнцлемллго ^л. гллша емохр вьсн. дл пропАтъ вждетъ М Мт 27.22; пропьыьше же н. рл^дѣльше рн^ъі его метлшд жрѣвніА М Мт 27.35 3; оын же плкъі въ^ьпнша пропьнн н М Мк 15.13 3. Срв. Лк 23.21 М, 3; і егдл прндж нл мѣсто нлрнцлемое крлннево тоѵр ПрОПАСА Н. I ^ълодъл ового о\рво 0 деснжіж. л дрочргллго о шжіжж М Лк 23.33 3; глл емоѵр пнллтъ. мьнѣ лн ие глішн. не вѣсн лн ѣко вллсть нмлмъ пропАтн та. н вллсть нмлмъ поѵрстнтн та М Йо 19.10 3; пръвоге очрво сътрьпѣ ^Ъ пропдтъ БЪІТН. ДЛ БѢСЪІ сжштдА нл лерѣ проженетъ. повѣшеыъ въістъ ил дрѣвѣ С 482.11; поѵто пропдтъ въістъ )с«. рьцн іемоѵр. дл БЪІВЪШНН гръ^ъ въ породѣ. дрѣвомъ рл^орнтъ С 483.26; н се ѵоѵрдьно лште слоѵршліете вь^лювыеннн. стл дрѣво кръстъыое. нл немъже пропд шд (погр. вм. сд, Север., с. 353, бел. под линия) нстннънъін внногрлдъ гллголдн. л^ъ ксмъ внногрлдъ С 353.16. 3. Прич. лгин. страд.: а) Като прил. пропдтъ, пропдтъін. Гр. штанрсореѵос;. Разпънат на кръст, лнълъ реѵе жеылмл. ые вонтл въі са. ВѢМЪ ВО ѢКО нсл про[пд]пАтллго НфбТЛ М Мт 28.5 3, СК; ѵѵнъ же реѵе нмъ. не оѵрклслнте са. Ісл нірете нл^лрѣнннл пропАтллго М Мк 16.6 3. &) Като същ. проплтъін м. ед., пропдтліл т. дв. Гр. о стнотапроудегд. Този, който е разпънат на кръст; тези, които са разпънати на кръст, прндж же ВОННН. I пръвооѵрмочр ПрѢБНША ГОЛЪНН. I дрочргочрмочр пропАто\рмо\р съ ннмь М Йо 19.32, 3, Б. 4. Прич. мин. деят. като същ. пропьнъшен м. мн. Гр. оі сттапрюсаѵте^. Прен. Тези, които са разпънати на кръст; пожертвалите [живота си], съверн же не^лмоудъно помьнѣтн вллглл. ЖНДЖфЛЛ ЛЮВАфННМЪ ТА. Н ПрОПбНЪ-шнн^ъ севѣ жнтне. црствл твоего рлдн СЕ 101а.1. 5. Прен. Унищожа, премахна, іегдл вѣ веселнтн сд. н ДЬНЬ СЛЛВЬНЪ ТВОрНТН. (ЛКО мрьтвнн ВЪСКрЪСОШД. 1ЛК0 ЖН^НЬ 1ЛВН СД. 1ЛК0 съмрьть рл^оренл въістъ. (лко въсовъ множьство пропдто БЪІСТЪ С 386.19. ~ са страд. М, 3, А, Б, СЕ, С. Гр. сггагрбм, ё^аігХбш, ефсаЛбш, катаруесо, еііратЛбсо. Вар. пропдтн. Нвб. Срв. [раз]пъна, [о]пъна. проплтьк, -1л ср. Разпъване на кръст, разпятие, і пръдлддтъ і нл порж-глнне ка^кмъ. ( вненне н пропдтье. і въ третн день вьскръснетъ М Мт 20.19 З1; въсте ъко по дъвок дънохр плс^л вждетъ. I снъ ѵлвѵскъі прѣдлнъ вж-детъ нл пропАТне М Мт 26.2; і егдл поржглшА СА емоѵр. СЪВЛѢША съ него ^ЛЛМНДЖ I 0БЛѢША Н ВЪ рН^ЪІ СВОІА. I вѣса I нл пропАтне М Мт 27.31; онн же прнлежлл^ж гллсъі велнн просдште его нл пропАтне. I оѵрстоѣ^ж гллсн н^ъ. I лр^нерснстнн М Лк 23.23 3. Изч. М, 3. Гр. [то] 0таорсодг[ѵаі, [то] атаораЗоаі. Вар. пропдтнс-. Нвб. Срв. разпятие. прорл^нтн, прорлжж, прорл^ншн св. Пробия, разбия, разцепя, понеже прорл^і КЛМС-НЬ Т ПОТѢШКА ВОДЪІ. I П0Т0Ц1 нлводьнішіа ска СП 77.20. Изч. ддор^оѵ^мѣБЛТН--------------- 433__________________ прорнилиьге СП. Гр. тхтаою. Вар. прорл^ітн. Нвб. Срв. поразя 'повредя, счупя’. прорл^очрмѣвлтн, прорл^оѵрмѣвлет;, прорл-^оѵрмѣвшшн несв. Проумявам, познавам, прозирам, то вь ^с-мн въкоре-ННВЪ СА НЛ овлнѵсньк іего прѣвъівле. кг спсьночроѵрмоѵр крьштснью прнвѣже. дрс-вьк вьселнвъшек сд вь н"его. осльпеньк грѣ^овьыою. отьмъітн тѣмь прорл^оѵрмѣвлл С 560.17; ѵнстлл во н ве^грѣшьнл кго доѵршл. по всл врѣменл прорл^оѵрмѣвллше тлннлл. вллго-ДЛТЫтБ ЖНВЖШТЛГО вь немъ вогл. сьмѣреныд же рлдн дшънллго С 569.10. Изч. С. Нвб. Срв. поразумявам книок. остар. ВА, разумявам книж. остар. ОА, ВА, НГер, БТР. ПрОрЛСТНТН, ПрОрАЦЛК, прорлстншн Св. Отгледам, направя да порасте [образно]. дште дн кто кштс- вьпрѣкъі гллголетъ. н пьрнтъ са гллгола. жн-довьстѣ съворѣ прнложеыѣ въітн смоквн. вѣштлТ клко нс коренніл оѵрсг^гін съворъ. сллдъкллго плвлл прорлстн С 347.3. Изч. С. Гр. рХаатаѵю. Нвб. прораста, прорасна ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. прорастувам диал. ДА. прореѵеные, -гд ср. Предреченото, предсказание, пророчество, ^лтво-рнтл н вь темннцн съ вьсѣконв скръвыяі. н вернгъі нлложнтл нл вънж кмо\р. доньдеже оврлшть са очрморж н. по сочрктьнѣѣмъ кго прореѵеннн С 195.24-25; н тъ мжѵнмъ тоѵр прѣ-длстъ дочршж. по прореѵеынк рлвл вожніл нслкГніл С 196.23-24; дьнесь н отцемъ стлрѣншннл доѵр^омъ прл^дъ-иоѵрк Тлкѵѵвъ. внда прореѵеннк своіе нл дѣло нсъшедъше С 321.21; нлвъік-нѣте оть нн^ъ к'то нлоуѵнвъін. к'то съвьрлвъін. отъкждоу оуѵенніл, кок новок вогословькннк. н ветъ^ок проре-ѵеннк С 324.29; н ѵ'то реѵе. лште і&коже длъжлк соломсѵнъ. прореѵеыьк отъ вл прннмь С 534.1; нво по проре-ѵс-ннк прлвьднллго. нл очртрыл прѣжде 2;орь. нлплдъ лжклвъін вѣсъ. очрдлвн ѵловѣкл того С 564.17. Изч. С. /}?. ярофтітеіа. Вар. прореѵеннк. Неб. проречение остар. ВА, РРОДД. Срв. проричане ОА, НГер, ЕтМл. прореірн, прорекж, прореѵешн се. 1. Предрека, предскажа, въсн во прцн н ^лконъ до нолнл прорѣшдММт 11.13 3, А; онъ же отъвѣштлвъ реѵе нмъ. ѣко доврѣ прореѵе нслнѣ о влсъ, лнцемѣрн. ѣкоже с-стъ псно. снн людне о\рстънлмн ма ѵътжтъ. л сръдьце н^ъ кромѣ отъстонтъ отъ мене М Мк 7.6; сего жс- о севѣ ые реѵе. нъ лр^нерен съі лѣтоѵр томоѵр прореѵе. ѣко ^отѣлше нс очрмьрѣтн ть. людн М Йо 11.51 3, А; ВСН БО П|Го Н ^ЛКОНН Д0 Н\ѴЛ ПрорѢША СА СК Мт 11.13; прореѵе цѣслрочр оуллоу гллгола довро тн вѣ оѵрво цѣслроѵр послоѵршлвгшочр меые ... ыг клмл не послоѵршл меые ... ндешн во ыл рлть ... н ие вг^можешн стлтн протнвж врлгомг свонмъ. н повѣгнешн отъ лнцл н^ъ С 195.1. 2. Прич. тин. страд. като същ. прореѵеыоіе ср. ед. Гр. та крофртепііеѵта. Това, което е предречено, предсказано; пророчество. не нмлшн лн оѵню своіею проре-ѵенллго сьвѣдѣтеліл. нѣсн лн кже про-рнцмемо слъішллъ С 337.8. 3. Отгатна. глште. прорьцн нлмъ ^е кто естъ очрдлрен та М Мт 26.68 3, А, СК. Срв. Мк 14.65 М, 3; Лк 22.64 М, 3. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. гсрофГ|ТЕ1)ш. Нвб. прорека остар. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД, ДА. прорнцлньк, -ІЛ ср. Прорицание, предсказание, пророчество, тъгдл ѵоу- ДНВЪШЛ СА. Н ПОКЛОННВЪШЛ СА лвніе н^ндостл. н сърѣт’шл Цѣслрл СЪПОВѢ-длстл к-мочр вьсе геже о свдтѣѣмь нслкнн. н о прорнцлннн к-го геже вь лнцс-гллголл окллночрочрмоер оуллоу. н клко ПрОрНЧАТН 434 пророк? събъі са кмоѵр С 198.25-26; н молЪ,-стл са молнтн са ьемочр ть. ФЛ КЪ БОПЛр. рЛ^О\рМѢВЪШЛ ІЛІСО пророкъ КСТЪ. НМЖ6 СЪБЪІША СА КМОѵр ВЬСЛ ПрОрНЦЛИНЬЛ. Н Т^ведъшл н нс темынцА прнведостл н къ цѣслроу С 199.8. Изч. С. Гр. яро<рг|теі'а, прауца. Вар. прорнцлнтв. Нвб. прорицание ВА, БТР, АР. Срв. проричание остар. ОА, НГер. прорнцлтн, прорнцмл;, прорнцлкшн и прорнѵж, прорнѵешн несв. 1. Предричам, пророкувам, пророчествам, н пророкъ длчрндъ ПР°РНѴА гллголллше. 0КЛеВ€ТЛ1тКШТЛЛГ0 ТЛН БЛНЖН1ЛГ0 свокго, сего н^гоыіл^ъ. гръдомъ окомъ н ыесъітомъ срьдьцемь сь гРнмъ ые глдѣ^ъ С 305.27; нѣсн лн кже прорнцлкмо слъішллъ. то же прѣдн стодште вндншн С 337.9; гллгол'н очрво тлкожде вь ьГь. н вждешн въ того тлкъ. ілкоже н оыъ. того рлдн вол‘нн кстъ, нже енце гллгол"етъ н прорнѵетъ С 381.23; мио^н бо мн рокжтъ реѵе. нмеыемь твонмъ прорнцл^омъ. н рекж нмъ ие вѣдѣ влсъ С 383.22. 2. Прич. сег. страд. пато същ. прорнцлммъін м. ед. Гр. о лрофтттЕпбцЕУО);. Про-реченият, този, за когото са предрекли пророците, повѣждь мн очрво ѵѵ жндовные. ѵ'то са пророкъі ведн-ѵлкшн. л прорнцлкмллго корншн С 334.28. Изч. С. Гр. т:рофГ|теі5ш. Нвб. прорицая остар. ОА, АР. Срв. проричам НГер, ЕтМл, БТР, ДА. пророкъ, -л м. 1. Пророк, прорицател. сего рлдн се ьтъ съліж къ влмъ пркъі н прѣмждръі, I КЪННЖЪЫНКЪІ. I ОТЪ ынрсь оѵрвнете. н пропьыете. і отъ нн^ъ вьете нл соиьмнштн^ъ влшн^ъ М Мт 23.34 З1, А; і тъі отроѵл проркъ въішьнѣлго нлреѵешн са. прѣдъндешн во прѣдъ лнцемъ гыемь оѵрготовлтн пжтн его М Лк 1.76 3, А; дл съвждетъ са слово нслньл пркл еже реѵе. гн кто вѣрж ід слочр^очр илшемоѵр. і мъішъцл гиѣ комочр отъкръі са М Йо 12.38 3, А; врлтнѣ. многоѵъстъно н многорл^-лнѵно. древе гллвъ въ оцемъ проки, нлпослѣдъкъ дын сн^ъ. ГЛЛ НЛМ2, сыомъ. егоже положн нлслѣдннкл въсѣ-мъ Е 6а 8; не пріклслнте сіа эдъстѣрсъ моі^ъ. н о пророцѣ^ъ моі^ъ не лжклвь-ночріте СП 104.15; плкъі прнноснмъ тевѣ. словесънячж сніж слоѵржъвж. о о\рмеръшннрсъ въ вѣрѣ (вр)лтрѣ^ъ ылшн^ъ. отцн^ъ. плтрн(лр)ъсѣр;ъ, прцѣ^ъ. лплѣ^ъ ССІІІ6 2; ыъ слъішн ѴАДО. КЛКО ТН ЖАЖДбТЪ ПОКЛЛННѢ , илшего въ. і пркомь вьпнетъ къ нлмъ гла СЕ 666 11; прідетъ во пророкъ мосі, отъ вл нлоуѵеиъ съі. і къ вллдъіклмъ пръвъі гла К 16 29; слъішнте жестосрьднвнн. ѵто влмъ бллговѣстнтъ ^лрніл пророкъ. реѵе во рлдоѵрн СА ^ѢЛО ДЬШТН СНѴѴНІЛ С 324.17; ые рл^рмѣША лгі^елъі сллвн-мллго. н пророкъі проповѣдлкмллго. не рл^оѵрмѣША о деснжяв ОТЦЛ СТЗДА-штллго С 334.8-9. 2. Само мн. пророцн. Гр. оі Профцтаі. Пророческите книги в Стария завет, вьсѣ очрво елнко ліре ^офете дл твордтъ влмъ ѵлвцн. тлко н въі творите нмъ. се во естъ ^лконъ н пророцн М Мт 7.12 3, А; ѣкоже естъ пнслыо въ пророцѣ^ъ. се ьтъ посъліж мтлъ мон прѣдъ лнцемъ твонмъ, іже оѵрготовнтъ пжть твон М Мк 1.2 3, А, СК; естъ пнслыо въ пророцѣ^ъ. I вжджтъ вьсн оѵрѵеын вгомь М Йо 6.45 3; реѵе же нмъ се ежтъ словесл. ѣже глл)<ъ къ влмъ еште СЪ1 СЪ ВЛМН. ѢКО ПОДОБЛЛТЪ съкоыь-ѴЛТН СА ВЪСѢМЪ ЫЛПНСЛЫЪІМЪ. въ ^ЛКОНѢ МОСѢОВѢ н прц^ъ. I пслъмѣрсъ 0 мьнѣ М Лк 24.44 3, А; слъішнмъ ѵто гллгол"етъ нлмъ господь господь. въ пророцѣрсъ н вь еѵрлгелнл^ъ. о сватѣ-ѣмь семь прл^дьынцѣ С 318.27; нже ^лкоыъ ѵтжште н вѣджште н пророкъі ѵтжште. мене въ ^лконѣ н пророцѣ^ъ. пропов-вдлкмллго ослоѵршлсте са С 331.10-11. пророкъ 436 пророѵьскъ лъжь [лъжьн] пророкъ. Гр. \|/еи5о-ярофт^тп?- Лъжепророк, лъжесви-детел. въыемлѣте отъ дъжн^ъ пророкъ. іже при^одАТЪ къ вдмъ. въ одеждд^ъ овьѵд^ъ. вьижтрь же сжтъ вдъцн ^ъіштьинцн М Мт 7.15 3, А; і МЪНОБН ДЪЖНН ПрЦН ВЪСТАЫЖТЪ. I прѣдьстдтъ мъногъі М Мт 24.11 З1, А, СК, ЗП; въстднжтъ во дъжн кръсти н дъжн прцн. Н ДДДАТЪ ^НЛМСЫНѢ веднѣ н ѵюдесд. ѣко прѣдьстнтн. дште естъ въ^можъыо н^върднъид М Мт 24.24 3, А, СК‘, горе егдд рекжтъ доврѣ о вдсь въсн ѵдв(ц)н. по семоу во творѣд^ж дъжннмъ пркмъ отцн н^ъ М Лк 6.26 3. оѵрвнвъшен пророкъі. 7]э. оі ярофр-токтбѵоі. Тези, които са убили, избили пророците, тоже тъі ыд оувнк-ынк н въскрѣснвьшддго. пророкъі оѵ^вн-въшда ржкъі острншн С 339.3-4. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. яроф^тг);, ярофятеиоок;. Нвб. пророк ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пророкъ [погр. С 245.30] вж. порокъ. пророѵнцд, -а ж. Пророчица, пред-сказателка. і бѣ дынд пророѵнцд. дъ-штн фдыоѵрндевд. отъ кодѣыд дсоѵрровд. сн ^дмдторѣвъшн въ дьнерсъ миозѣ^ъ. жнвъшн съ мжжемь ж дѣтъ. отъ дѣвъствд своего М Лк 2.36 3, А, СК; о дньнѣ пророѵнцн М 76а 9. Срв. 3 129а 5. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ярофдтц. Нвб. пророчица ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пророѵь прил. притеж. Пророчески, който принадлежи или се отнася ДО ПрорОК. ПрНбМДАН ПрКД ВЪ ІМА про-роѵе мь^дж пророѵж прнемлетъ. і прнемлАН прдведьннкд. въ іма прл-ведвинте мъ^дж прдведьннѵж прнн-метъ М Мт 10.41 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. [той] ярофі]то\). Нвб. пророч пниж. остар. ВА. Срв. пророчески. пророѵьскъ, -ъін прил. 1. Пророчески, който принадлежи на пророците, горе вдмъ къинжъынцн н фд(рн)сѣн I ѵпокрнтн. ѣко ^нждете гровъі пророѵь-скъііа і крдснте рдкъі прдведьыъі^ъ М Мт 23.29 З1; дьыьсь пророѵьскъі трж-въі вьсь мнръ въскрндншд. н лже вьсждоѵр посподьыд црысъвн вь^весе-лншд н оѵрвд^ошд С 319.2; дрѣво жн^нн кстъ вьсѣмъ дръждштннмъ сд іед. сс дрѣво пророѵьскомъ окомь вн-дѣвъ неремнід С 353.1; ые отътд-^днмъ сд оѵрво. ие тольмд прнкмыетъ оѵрстд пророѵьскд. шеоже кротъкъін^ъ н тн^ъін^ъ ѵловѣкъ С 383.20. 2. Който се отнася до пророците, дште во БЪІ ые ВЪІДО ПОІСДІДНЫД. кдко ддѵрндъ по ддрѣ пророѵьстѣмъ. по цѣсдрь-ствнн. по сьвѣдѣтеХьствѣ влддъіѵь^н ... проштеынк толнцѣмъ грѣ^омъ прнд С 526.19-20. 3. Който се отнася до пророческите книги, ыъ тъѵніж н словесъ» пророѵьскъінмн н ^дкоыъыъі-нмн. дісъі лнствнкмь крдсдште сд С 346.17. 4. Като същ. пророѵьскою ср. едь Пророчество, предсказание, д? пррѵское съв? Е 306 2; ді пррѵское съвъістъ Е 31а 13. къбнгъі пророѵьскъіьд. Гр. аі урафаі тйѵ ярофптйѵ, урафаі ярофптікаі. Пророческите книги в Стария завет. се же вьсе въктъ. дд съвжджтъ са КЪЬГИГЪ! пророѵьскъііА. тъгдд о^ѵеын-цн вьсн остдвльше н бѣждша М Мт 26.56 3, А, СК; лѣтъі вѣѵиъі. оѵрмлъ-ѵдинѣ гдвлъшн са нъшѣ. кннгдмн же пророѵъсклмн. по повелѣиню же вѣѵыд бд въ послочршдыне вѣръі Е 46 9. по пророѵьскоукмоу. Гр. кататоѵ яро-фртіуѵ. Както е проречено, както е казано в пророчеството, коыьѵиѣіе же н нд кръстъ прнведошд н. ыъ гь идш' ^ *ь N6 подрджнлъ. ^ЛОБЖ ^очрлъыъін^ъ жндовъ. ыъ н плештн свон дд)дше нд рднъі. по пророѵь-ско\рмо\р. н лдинтѣ свон нд ^доѵршеиь)д С 481.3-4. пророѵьсісы 436 просвьтѣтн М, 3, А, СК, Е, С. Гр. [тйѵ] проіртітшѵ, ярофгітікоі;, [тл?] тсрофлтеіа^, о ярофтітп?, ярофлтгкшс. Вар. пророѵгскг. Неб. пророчески ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пророѵьскъі нареч. Пророчески; по начин, предречен от пророците, дьнесь цъсдрь слдвъі нд ^емн проро-ѵьскъі слдвнмъ іестъ. н прнѵАстьннкъі невесьночрочрмоч)' веселніо. ^емьнъіА сьтворн С 322.2. Изч. С. Гр. ярофппксо^. Неб. пророчески ОА, ВА, БТР, АР. пророѵьство, -д ср. Пророчество, предсказание. I съвъівдетъ са нмъ проро-ѵъсто [елг. пророѵъство] нсднно гляБфее сло\р^омь, оѵрслъішнте н не нмдте рд^о\р-мѣтн. I 2,ьрАцк- о^ьрнте не нмдте вн-дѣтн М Мт 13.14 3; кд о пдсцѣ. ке о пръддннн пророѵъство М 44а 4. Изч. М, 3. Гр. ярофртет. Вар. пророуъство. Неб. пророчество ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. пророѵьствовдтн, пророѵьствоѵркк, пророѵь-ствоѵршн несв. Пророкувам, предсказвам. мъновн БО реКЯчТЪ мьнѣ вь тъ день. гн гн. не въ твое дн нма прѵствовд^омъ. н твонмь нменемь вѣсъі н^гонн^омъ. н твонмь нменемь снлъі мъногъі сътворн^омъ М Мт 7.22 3; лнцемѣрн. доврѣ пророѵъствовд о вдсъ нсднѣ гла М Мт 15.7 3; і ^дудрнѣ отцъ е(го). ісплънн са думь стъімъ. I пророѵъствовд ГЛА М Лк 1.67 3, А; I ндплъннша са д^д стд. н ВЪ^ГЛДША ННѢМІ КА^ЪІКЪІ. I прѵьст-ВОВДША. I НДСЪ МОЛАфНН^Ъ СА П0СЛ0\[- шдн СЕ 62а 13. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. ярофртеош. Вар. пророѵь-сткокдтн. Нвб. пророчествувам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Срв. пророкувам НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. просдднтн, просдждж, просддншн се. Пробия, прокъсам, скъсам, і ннкъ-тоже не вълнвддтъ вннд новл вь мѣ^ъі ветъ^ъі. дфе лн же нн просдднтъ внно ново. I внно пролъетъ са. і мѣсн погъі- бнжтъ. нъ внно новое ВЪ МѢ^ЪІ ІІОВЪІ лнѣтн М Мк 2.22 3. Срв. Лк 5.37 М, 3. Изч. М, 3. Гр. рлуѵорі. Нвб. 0. просворд, -ъі ж. Просфора, християнски обреден хляб. онд же реѵе. отъ мдндстъірѣ іесмъ сьде влн^ъ сжштд-лго. н послд мл нгоѵрменыд донестн просворж вь сьяб вьсь С 515.27; н двніе велмн въ^дърснжвъ рдвъ божнн. н много съ слдвословннмъ н съ слъ^дмн. влдгоддрнвъ БД ОГЛДСН ЯБ. ддвъ же кен просворъі. Н посълд ЯБ къ стоѵроѵрмо^ длеадндроѵр еппочс С 517.19. Изч. С. Гр. еѵАоуіа. Нвб. просвора църк. Дюв, НГер; просвара диал. РРОДЦ; просфора ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; проскура Дюв. просвьтътн, просвьфж, просвьтншн св. Явя, покажа, і^бдві мка н^-д-ржкъі врдгъ МОН^Ъ ОТЪ ГОНКАШТИ^Ъ МКА. просвьтн ліце твое нд рдвд твоего. спі МІА МІЛОСТЬЯБ ТВОЯБ СП 30.17. Изч. СП. Гр. етшраіѵщ. Нвб. просветя ВА, НТ. просвьтѣтн са, просвьфж са, просвьтншн са св. 1. Засияя, засветя, заблестя, тъгдд прдведьннн ПрОСВЬТАТЪ СА ѢК0 слъньце. въ цсрствнн отъцд н^ъ М Мт 13.43 3, А; I прѣоврд^н са пръдъ ннмн. I просвьтѣ са лнце его ѣко слънъце. д рн^ъі его бъіша бѣлъі ъко свѣтъ М Мт 17.2 3, А; н тѣмъ ВЬ^АСТС- ВѢНЬЦА отъ ржкокр господьноѵр. н врѣМА прнсѣштснннз просвьтъсте са пдѵе сльнеѵьнъіА свѣтьлостн С 68.3-4; н понмъ еппъ клнрнкъі н мжжа вѣрьнъі. н прншедъ стд нд врѣ^ѣ рѣ- КЪІ. Н СС ПрОСВЬТѢША СА КОСТН СТЪІН^Ъ вь водѣ С 81.7; въ полоѵрноштн же МОЛАШТСМД СА СВАТЪІНМД. просвьтѣ СА свътъ велнкъ въ темннцн о н'сю С 182.2; дкъі ніколнжс- вндѣвъшс-БЛДГОДѢТСЛІД. Н СЛДВЪНД БОГОЛЪПЬНЪІ- нмн ѵочрдесъі. нс- бо постнгнж стѣнь. іеже вь Демь просвьтѣ са немрьѵемъін проскѣтнтн 437 проскѣтнтн свѣтг С 322.30. 2. Появя се, покажа се. вг пь Т просвьтѣ сіа ЯАмг. сг-ставнтс- прА^дьянкг вг осѣнѣіж-штТнуг. до рогг олгтАрьвгягі^г С 117.27; в'сѣ твАрь вьспѣтг та. про-свьтѣвгшАГо са. тг во вг нашъ на ^емн авн са СЕ 46 14; о гГ спсі. о гГ поспѣші. влгояг грАДАі вг іма гяе. вг гг I просвьтѣ са НАмг К 16 18. Изч. М, 3, А, СП, СЕ, К, С. Гр. ётфшѵш, Харям, ЕкХацпсо, аѵаХацпсо, ёгаХацпш, яеріХарясо. Нвб. Вж. при просвьтттн. проскѣтнтн, просвѣфж, просвѣтншн св. 1. Осветя, озаря, огрея, рАспрострѣ овлАкгі вь покровг ,мг н огнг да просвѣтітг імг ноштгіж СП 104.39. // Образно. I егоже слгньце не можашс-оѵрло^ѵнтн. крстг вгсьѣвг просвѣтн К 10а 28. 2. Запаля, направя да светне [образно]. кгда яошть прѣ-дьстн мнмонде. н нлоѵртрніл ^с вьскрь-сенніА свѣтг просвѣтн мнровн С 348.18; н ^ЛАтгіА ^Арл. прАвьдьнок сльньце вг отьмненгін^г срьдьцн^г просвѣтн. ^АОѴрТрА. КГДЛ топлгі ^лрл божьства прострѣ С 348.24. 3. Прен. Върна зрението на някого; направя да прогледне, да вижда, прі^грі оѵрслгші міа гГ вже моі. просвѣті оѵі моі сдА когда очрсгнж во сгмргті СП 12.4. Срв. СЕ 736 24; проггнАвгшннмь демонгское о множгство. і ^ѣннціж оѵью н ѵрѣВА ослѣплеяѣ. вргновв слѣпоѵрмоѵ)' просвѣфьшемь СЕ 53а 20. 4. Прен. Явя, открия, разкрия, вже оѵрфедрі нгі. Т благс нгі просвѣті ліце твое яа нгі. н помнлоѵрі нгі СП 66.2; вг^двігні сілж твояк і пріді ял ягі спеші. вже оврАті ягі Т просвѣті лнце твое і сгпАсемг ска СП 79.4. Срв. СП 79.20; С 461.23; лнце твое просвѣтн на рАВА твоего. V яАОѵрѵн міа опрАвг-ДАНнс-мг твоТмг СП 118.135. II Образно. да оѵрвѣмг і ТАіягі. ьлже точр. да рА^оѵриѣеыг вжняк. таіяа подг ^емлеяк ѵюдесА. да очрвѣмг како і сжштнмг вг адѣ. просвѣтнлг естг проповѣдь. ѵгто оѵрво вьса лн прѣпрость спсАетг К 13а 17. Срв. С 449.18-19. // Прич. мин. страд. като прил. просвѣфеягін. Гр. яесрсо-хіацеѵос;. Признат, утвърден, осветен, сего просвѣштеяААг^стАрЦА н оѵрѵе-ннка. деѵодорг н 'іѵѵАянг сгповѣДАстА мн глАГолжште С 296.18. 5. Прен. Просветя, поуча, озаря със светлината на вярата, просвътнтн СѢДАШТАІА ВЬ ТЬМѢ. I СѢНН егмргтьнъ. нлпрАвнтн ноггі нлша на пжть мнреяг М Лк 1.79 3; дллеѵе сгтворн отг мгіслн его. просвѣтн же н ^Аповѣдемг твонмг. і повелѣннемг твонмг жнтн СЕ 236 21; просвѣтн оумг его. стгімь д^омь твонмь. ѣко да остАвгшнѣ нскрА стааго кргфеннѣ вг дшн сго СЕ 236 2-3; просвѣфен сѣДАфАід вг тьмѣ. і сѣян сгмргть-нѣн СЕ 636 20; і в'сь длрг сгврг-шенг. сгвгіше сг^однтг отг оца тн свѣтнломь. імьже ма просвѣтн. і прні-мн очрыАлеяое се мое моленне СЕ 796 3-4. 6. Прен. Очистя, пречистя. і^бавн н отг в'сего плгтгскллго сггрѣ-шеянѣ. просвътн н отг в'се(А сквргнгі. і сгвѣстн СЕ 74а 19-20. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. фотоса, фсотаушуёш, ёшфаіѵм, катаХарясо, ёХХаряороа, кахе-г>дг>ѵсо, ’ огйуа^ш, Харяр-оѵм, аѵар?.еяеі.ѵ ёѵаррб^со. Нвб. просветя ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. просвѣтнтн [погр. С 396.2] вж. процвѣтнтн. просвѣтнтн са, просвѣфж са, просвѣтншн са св. 1. Светна, засветя; засияя [образно]. тако да просвѣтн[тн]тг са свѣтг вашь прѣдг ѵкгь да очр^ьрдтг ДѢЛА ВАША ДОВрАѢ. I ПрОСЛАВАТг ОЦА ВАшего іжь естг на нв^г 3 Мт 5.16 А. 2. Прен. Просветя се, поуча се; озаря се със светлината на вярата. прістжпнте кь немо^1 і просвѣтнте сіА. н лнца ваша не постгіділтг СІА СП 33.6. Срв. СЕ 106а 6; ѵо просвѣшдтн 438 просвѣшбньгс просвѣтнтн сд дііін его. въ трѣ^веньн. і пофеивн. і въ съвръшеыѣ стрдсѣ СЕ 98а 24; вьсд подънеБесъскділ. просвѣ-тншд сд. дпостольск^мъ про[про]повѣ-ддингемъ С 186.1; н^ндѣте. н сжштннмъ вь тьмѣ просвътнте сд. н леждштннмъ вьстдыѣте С 468.22. Изч. 3, А, СП, СЕ, С. Гр. Хщшорса, (рютг^орш. Нвб. просветя се ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. просвѣфдтн, ПрОСВѢфАКК, ПрОСВѢфАіеШН несв. 1. Осветявам, озарявам, огрявам, мре оѵрво тѣло твое вьсе свътъло вждетъ. ые нмъі ѵастн едныъі тъмъыъі. вждетъ свѣтъло вьсе. ѣісо се егдд свѣтнльннкъ влнсцдннемь просвѣштддтъ та М Лк 11.36; д'ыесь БО. БДАГОДѢТЬ СТААГО ДІ<А. ПрН^ОДАфН о^вдетъ доѵрновеынеыь водъь д’несь. нбо просвѣфдемо. посъілдетъ ыд ^еКиж росж СЕ 1Ъ 19. // Образно. вже моі. просвѣштлеші тъмж мои; СП 17.29; просвѣштдеші тъі дівьно отъ горъ вѣѵеыъ СП 75.5. 2. Запалвам, правя да светне нещо. ѣісо тън просвѣ-штдеші свѣтілъжісъ моі гГ СП 17.29. 3. Прен. Връщам зрението на някого; правя да прогледне, да вижда. опрдвъддиъъ гыѣ прдвд веселгл-штд сръдьцд, ^дповѣдн гйъ н^ддлеѵе просвѣштдшті оѵі СП 18.9. Срв. С 401.24; врьнннмъ помд^ддше оѵн н просвъштддше ^рдкд С 476.25; отъ-бѣжд омрдѵнвъ ^сыыяс. ве^дісомьыо сжште. просвѣштдтн оѵн твордштнУмъ прѣвелнісо ве^лісоыые С 485.2. 4. Прен. Просвещавам, поучавам, озарявам със светлината на вярата, въ свъ-тъ істныънъі, іже просвѣштдетъ всѣ-ісого ѵкд. грдджштдего въ мнръ 3 Йо 1.9 А; съкд^днне сдовосъ твоУ^ъ про-свѣштлетъ. V рд^о\рмъ ддетъ млдден-цемъ СП 118.130; тъі есн. просвъ-ФДіан в‘сего ѵГсд. грАДЖфддго вь весь мнръ СЕ 93Ь 2. 5. Прич. сег. страд. като същ. просвѣфдгемнн т. мн. Гр. [оі] фотг^бреѵоі. Вярващите хри- стияни, които се подготвят за светото кръщение; оглашените. очрѵе-нне д. просвѣфдемънмъ. въ нлмъ прѣддно X ІІАа 1-2. М, 3, А, СП, СЕ, С, X. Гр. фот^со, ауХал^ш. Вар. просвѣштлтн. Нвб. просвещавам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР; просветявам НГер. ПрОСВѢфАТН СА, ПрОСВѢфАГтК СА, ПрОСВѢ- фдгешн са несв. Проявявам се, показвам се, разкривам се. ^дддомь твоегд влдгостн. вь^горнтъ са вь немь. съмъісльыо плдмеыь д^овенъ. н д^д стааго пеѵдть воле просвѣфдетъ са въ срцн его. I въ помъішленьн^ъ. ^ндме-ынемь крстд ^рсд твоего СЕ 23Ь 10; ннкдісоже сьыѣрен вѣдше вндътн. оврд^ъ н жжнѵьство просвъштддше сд. н вожьство проснглше сд. н ношеыо овъі-шддше сд С 511.26. Изч. СЕ, С. Гр. ётифсцѵорсц, екХацкш. Вар. про-свѣштдтн сд. Нвб. просвещавам се ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. просвѣфвньге, -гд ср. 1. Светлина, блясък. У въведе га облдкомь въ дьые. У вьсгж ыошть въ просвъштеже огню СП 77.14. // Образно. не оржжьемъ во своімъ ндслѣдншга ^е^іяс. У мъншьцд і^ъ ые спе і^ъ. ыъ десжцд твоѣ н мъішьца твоѣ просвѣфеыье лнцд твоего СП 43.4; положілъ есі ве^дкоыеніѣ ыдшд пръдъ СОВОНТС. ВѢКЪ ыдшь въ просвъштеже лнцд твоего СП 89.8. 2. Прен. Просветление, озарение от светлината на вярата, гь просвѣ-штенье мое н сгйтодъ моі кого сга о^богж СП 26.1; поставншд рнмыдые црѣ нмеысмь костантниа. гегоже вжнге про-свѣштеыые. ыд днвъыъін іего приведе кръстнгднъсісъін свѣтъ С 539.16; прншъдъ лювь^ыѣ. ісъ просвѣштеынго твоіего р5^мъішлідід. ѵѵ волговѴе. про-снідвшнн^ъ подвнгомъ С 543.15-16; Н ПОІСЛАНЬѢ Н ЛГОБЬВС ПАІ? СЪ^ЪДАТН дшн просвѣфеыье н срцнз н оѵрмъ ПОЛЬ^ЬНЪ ДА В'СѢІСА ДША ПОГЖфН СН Н насааднв*шн са н^ведвт' СА ВЬ ЖН^ЫЬ проснтсль 439 проснтн въѵьнжьж Р II 2.9-10. 3. Християнският празник Богоявление [6 януари]. сс жс въдътн мре вждетъ д сен междочр родствомъ Н ПрОСВЪфС-инемъ. реѵс са сні А 1366 20-21; с^ пръжде просвъфеннъ А 1366 22; 1ио НДДЪ ВОДОІЖ СТААГО ПрОСВЪфСННЪ гдсма вг окрннъ црквьнъмь СЕ 66 4. А, СП, СЕ, Р, С. Гр. фштюро;, етпфаѵеіа, -ебе Ѳеофаѵеіа, ха Фйха. Вар. просвѣштсніе, проевѣштснніс, гфосвтцкнно, просвѣштсньк, просвѣштсньс. Нвб. просвещение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Срв. просветявание остар. НГер. проснте/Сь, -га м. Просяк; човек, който проси милостиня, сжсъдн жс I нже БѢА^Ж вндълн пръжде. ѣко проснтсль бѣ. глдуж. нс сь лн естг съда і проед. овн гла^ж ъко сь естъ 3 Йо 9.8 А. Изч. 3, А. И>. ярооаітгц;. Нвб. просител остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. проснтн, прошж, просншн несв. и св. 1. Моля, отправям молба към някого за нещо. н въ^ъпнвъше наѵаса проснтн ъкоже прнсно творѣАше нмъ М Мк 15.8 3; прнде носнфъ отъ дрн- МДТЪЬА, БЛАГООВрА^СНЪ СЪВѢТЬННІСЪ. іже Н ТЪ БѢ ѴД(А цсрствнъ БЖНЪ. I дръ^нжвъ ВЪЫНДС ІСЪ ПНЛАТ0\р. I просн тъла нсва М Мк 15.43 3, А. Срв. С 452.29; прнемъі тд иа пръсн въ^-легшА, егоже млн вгослове прилежно. ОБЛАКЪ ПОГАНСКЪ рД^ОрНТН. ПроСА НАМЪ мнрд н велнд млетн Е 36б 12; едіного просі^ъ ОТЪ ГЪ ТОГО ВЪ^ІШТЖ. ДА ЖІВЖ въ домочр гнГ ВЪСІА ДЪНІ ЖНВОТА моего СП 26.4; пакъі прнноснмъ тевъ. СЛ(0)В6СЪНЖ(Ж СН(Ж. I БССКВр(Ъ)НЪНЖ(Ж СЛОЧрЖЪБЖ. I МОЛНМ(Ъ) ТН СА. I МОЛЬБЪІ дъемъ. I п(ро)снмъ. і тевъ са молнмъ СС Ша 4-5; тевъ сд молнмъ і очр теве проснмъ, гГ вже- в'седръжнтслю СЕ 9а 8; въніде ѵкъ къ ѵкочр проед пріідтн ва К 146 9; Ар^Аг'гелъ жс- рл^очрмъвъ КОНОНА ОѵрВЪШТАВЪША СА. Н ВЬСЪМЪ очрмомъ прнТмъшь слово, н просдштА кръштенніА. веде юго къ водъ С 25.11; ^а неджжьнъід молнте. н съгръшьшнн гочр проснмъ простънУж вамн вь^лтн С 67.26; н нъініа гн. въджшточр тевъ влагъін вьса нсповъ-дмж. о томъ проед проштеныл. не пръ^ьрн мене владъіко С 528.15. // Прич. сег. деят. пато същ. про-сАфен м. мн. Гр. оі аітоъѵтее;. Тези, които молят за нещо; молещите. Лфе очрво въі ^ьлн сжште, очрмЪАте ДААННЪ ВЛАГА ДАЪТН ѴАДОМЪ ВА- шнмъ. кольмн ПАѵе отцъ с нвее дастъ дуъ стъ. проедштннмъ очр Ы6Г0 М Лк 11.13 3, А, СК) цълнтелю бола-фннмъ. ДАтелю проедфннмъ. очр теве в'съка прошеннъ СЕ 406 23. 2. Искам, изисквам нещо, прося, просите н дастъ са вамъ. іфъте н оврдфете. тлъцъте н отвръ^етъ сд вамъ М Мт 7.7 3, А, СК. Срв. Лк 11.9 М, 3, А, СК) ПАІСЪІ АМННЪ гл ВМЪ. ЪКО АШТ6 ДЪВА ОТЪ ВАСЪ СЪВЪШТААТв НД ^6МН 0 вьсъкон вештн еьше колнжъдо просите вждетъ нма. отъ отца моего нже естъ ыыбс^ъ М Мт 18.19 З1, А, СК) і прн-стжпьше флрнсън н сАДѴісен нскочр-ШАіжште н. просншд ^ндменнъ с нвее. пока^лтн нмъ М Мт 16.1 3; гъ реѵе къ мнъ снъ моі есі тъі а тъ днесъ роді^ъ т. просі очр мене н дамъ ті іа^ъкъ. достоънъе твое і одръжднье твое конець ^е&нл СП 2.8; тацъмъ врлгъ іестъ дръ^ъ. тъ ие пр°снтъ жрътвъ КрЪВАВЪ. НЪ ВС съвла^на ^оштетъ ДА СА ПО^НАКТЪ ОТЪ ПрН^ОДАШТНУ^Ъ КЪ ьГемочр С 28.13-14. 3. Прося, моля за милостиня, въктъ же сгда прнвлнжн сд нсъ въ ерн^ж. слъпецъ етеръ съдЪАше прн пжтн проед М Лк 18.35 3, А) сжсъдн же н нже н въд^ж вндълн пръжде ъко слъпъ въ. глаа-^ж. нс сь лн естъ съдан н проед М Йо 9.8; гсиъ въТуъ іво състлръ^ъ сід. Т не ВНДЪ^Ъ ПрАВеДЬННКА 0СТАВЛ6НА. ин съменн сго проешрд ^лъба СП 36.25; по том'же мало дьннн ннштнн кто. по ОБЪІѴАЮ ПрОСА ^ЛЪВА. ВЪДЪ! МЪСТО проско^пьстко 440 прослдвнтн к'д« ЖНВ€Тг свлтаін слвннг. прншедг гллголл ве^лконьннкомг С 145.20. // Прич. сег. деят. пато същ. просдн лг. ед., просдфен лг. тн. Гр. о аітюѵ, оі тірообебцеѵоі. Този, който проси; тези, които молят за помощ, просдшточрмоу очр Т6Б6 ДЛН. I ^ОТА-ШТЛГО ота Т6Б6 ^ЛІАТН N0 отгврлтн М Мт 5.42 3, А, СК. Срв. Лк 6.30 М, 3; коыонг же мьнѣвг ілко к'то сжта отг просдштнТ^г. нлн отг волнТ по овгіѵлго прн^оддштнУ^г. отврь^е нмг двьрн С 38.9. 4. Осигуря, потърся, лфе которгі с^дннкг. сг гнѣвомь сгвджетг ѵкл. лн кргвь пролѣетг. дл проснтг врлѵл. дл длс^емоѵр цѣленью поста, о денг о ^лѣ о во' СЕ ЮЗЪ 17. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. оітеш, аітеоцаі, шіаітеш, ё^аітесо, ё^сатёорса, яароатеорса, яростоатёсо, С,г\теы, етп^ртЕсо, Ё^ібсо, яростбёораі, ёрсотасо, ёяерсотасо, ярост-ёрхораѵ, каё>Т|раі прбд, а^гбщ ХофёГѵ, прооаіхц^. Вар. просітн. Неб. прося ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Просия МИ ЙЗахДСюст.кр.; Просията МИ ЙЗах,Кюст.; Просешки ФИ СтИл,РЛФИ. проскоѵрпьство, -л ср. Продажност, користност, поквара, мллденнштг бо гестьство. не вѣстг пронгірніл нн проскочрпьствл нмѣтн. бн рлБотліетг стрлстн льстн нг ілкоже нмг сватллго дочр^л длрг вг о\ршн вгложнтг С 337.24. Изч. С. Гр. яаѵопруіа. Нвб. 0. просллкнтн, просллвлкк, просллвншн св. 1. Прославя, възвелича, възхваля [Бога], вндѣвгше же нлродн ѵюдншд сд н просллвншд бл. длвгшллго вллсть тлкж ѵлвкомг М Мт 9.8 3, А, СК; вндѣвг же сгтьннкг вгівгшее про-сллвн бл гла. вг істннж ѵлвк сь прлвьдьнь бѣ М Лк 23.47 3, А; і вг^вс-де нс оѵн свон нл нво н реѵе. отѵс-прнде годннл. просллвн снл своего. дл н снг твон просллвнтг тд М Йо 17.1 3, А; коѵрплс-нн бо есте цлнож. просллвнте же бл вг тѣлесе^г влшн^г. н вг дсѣ^г влшн^г. ъже сжтг бжнѣ Е За 4; Т прн^ові міа вг денг пеѵллі твоеід. і' н^влвляк тгд н просллвншіША СП 49.15; вьсі гл^іці елнко сгтворі пріджтг. Т поклоБідтг [с]сіа прѣдг товокг и. Т просллвілта Тмід твое СП 85.10; таі во есн вь ^емдн. отг плденнѣ молдфллго са тевѣ. просллвль ѵоцл твоего. посг-ллвгшллго та СЕ 31Ъ 13; н просллвн ПрОСЛЛВЛѢБКфАІА ТА. I СТЖБВ ЦрКВЬ ткояк СЕ 40а 21; вгішгнее слово слгіші. і вгспоі. слгіші н просллві. слгіші н проповѣждь К 13а 36; н длргствоѵрн нмг вндѣнніе. дл прослл-вдтг стоіе н прѣ^влльноіе нмд твоіе С 3.29; нскоѵрсьннн же н добнн ^совн рлвн. сг оѵрп'влннемг вг грлдѣ прѣ-Бгівлл^ж вг мно^ѣ рлдостн. ожндлѵж-ште. дл некглн нъкггдл н тн сгподовАта са просллвнтн бл С 98.13. 2. Разглася, известя, онл же ншедг-шл просллвнсте н по вьсен ^емн тон М Мт 9.31 3, А, СК. ^ѣло просллвнтн. Гр. екрбрсж;. Възвелича, прославя, н вьсѣм' нмд слвнноѵр нлрнцліжштемг. просллвнв'ше. не ^оѵрдо вь^нсклнніе вгістг отг ве^л-конгнгін^г нмжс- ^ѣло мжжл прослл-внша С 145.18. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С. Гр. бо^сі^со, сгиѵбо^а^со, ёяеъфгірёю, 6іа<рт|ріХа>. Неб. прославя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Прослав МИ СНМБ. просллвнтн са, просллвлкк са, просллвншн са се. Прославя се, възвелича се [за Бог], сн^г же не рл^лрмѣшд оѵрѵе-ннцн его прѣждс- нг с-гдл просллвн сд нс. тггдл помѣнжша. ѣко сн БѢША о немь пнслнл. і сн сгтворншл емоѵр М Йо 12.16 3, А, СК; егдл н^ндс-. глл же нс. нгінѣ просллвн са снг ѵлвѵскгь н вг просллвн са о нс-мь М Йо 13.313, А, СК; о семь просллвн са от? мон. дл плодг мгногг сгтворнтс-. і бждстс- мон оѵѵеннцн М Йо 15.8 3, А, СК; дл о прасльвлілтн 441 ПрОСЛЬ7НТН ССМЬ ПрОСЛАВНТЪ СА прѣстос НМА ТВОС- СЕ 21 а 10. Срв. СЕ 27а 13; СЕ 296 8; ГН ВЬСОДрЪЖНТСЛЮ БЛАГОСЛОВЬКНЪ КСН. Н НМД ТВОК ДА ПрОСЛАВНТЪ СД С 163.2. Срв. С 229.13-14; н въ страсти ГЛАГОЛААШС. МЪІНІА прНДС- ѴАСЪ ДА просллвнтъ са сыъ ѵлѵьскъін С 478.18. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. бо^а^оцш. Нвб. прославя се ЕтМл, БТР, АР. ПрОСЛАВЛІАТН, ПрОСЛАВЛІАКК, ПрОСЛАВЛІА- кшн несв. 1. Прославям, възвели-чавам, възхвалявам някого, невидимо побѣдн. і попс-рн. и даждн съ-дрАвнс- рАвоѵр твоемочр сс-мочр. да въ сьдрдвьн ПрЪБЪІВАІА. ПрОСДАВДѢеТЪ та. съ оцемь и стъімь д^о СЕ 29а_16; да вг п'сллъмѣуъ. і пѣыьн^ь. і п^вуъ дуовъыъі^ъ. прослАвлѣетъ. прѣѵестъ-ное. н вельлъпое има твое СЕ 99а 24. 2. Прич. сег. деят. пато същ. про-слАВЛНкНКфеи м. тн. Тези, които прославят [Бога]; прославящите, възхваляващите, и просдАвн про- СЛАВЛѢІЖфАІА ТА. I СТЖКК ЦрІСВЬ ТВОІйч. I НАргци и снъ АврАмь СЕ 40а 21. Изч. СП, СЕ. Гр. уерсарсо. Вар. просллвлѣтн. Нвб. прославям ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрОСЛАВЛІАТН СА, ПрОСЛАВЛГАКК СА, ПрОСЛАВ- мдкшн са несв. Прославям се, въз-величавам се, величая се. просдАВ-дѣіан са въ. до. окрстн ..и его А 26 1-2; БЪ ПрОСДАВДЪЬХН са въ стъі^ъ своір(ъ. ведеі Т стрдшенъ естъ ыадо вьсѣмі окръстънімі его СП 88.8; ѣко просддвдѣетъ са има твое. оца и сна и стааго д^а СЕ 366 4. Срв. СЕ 506 1-2; СЕ 51 а 10; ѣко просдАВДѣетъ са оцемь и емь д^емь. нъінѣ и прнсыо СЕ 496 11. А, СП, СЕ. Гр. ёѵбо^а^ороа. Вар. ПрОСДАВЛѢТН СА. Нвб. Вж. при прослАвлідтн. прослоѵртьк, -іА ср. 1. Слух, мълва, разказ. проедочртнк бо мжѵеыніл кго очрже по вьсен дени. и бъ^ма по вьсен вьсе-л"енѣн ОБЬтекло БЪАше С 117.6.2. Сла- ва, известност, и вьсждоѵр рАС^ОДД-штн сд. севАстннскън мнтроподнтъ. отъ прослоѵртніл очрво кже о н"емъ прѣкло- ННВЪ СД. И ОТЪ КОЛОИШСКА ГрАДА лкднн. оѵрмоленъ бъівъ С 280.9. Изч. С. Гр. ФВРЧ' Вар. прослоутніе. Нвб. 0. ПрОСЛЪІШАТН, прослъішж, прослъішншн св. Прослушам, започна да чувам. И ТЪІА ВЪДОЖН ВЪ оушн СТрАЖДЖШТАГО. И АБНК сътворн ПрОСДЪІШАТН ГДОѵр^ОЧр-очрмочр. н прѣмнижвъ къ оѵрстомъ. н Тѣмъ ЖДС ОБрА^ОМЪ кръстъыъінмъ сътворнвъ отвръ^е кмочр очрстА С 552.29. Изч. с. Нвб. прослушам, прослушвам ОА, ВА, БТР, АР. проедън [погр. А 926 21] вж. простъ. проедь^нтн [са], проедьжж [са], проедь-^ншн [са] се. 1. Просълзя се, заплача, пролея сълзи, н проедь^н са нсъ М Йо 11.35 3, А, СК; вѣдъ гГ връ-^овьнѣаго апда твоего петрд проедь-^нвъша са горъцъ СС 16 12-13; ^дие ПрѢДАЫЪ бъі(...) ыъ пдѵе просдь^і СА. I въ^дъуын. не пръдАидего рдді. ыъ прѣддвъшдго рдді К За 37; н пддъ подожн дѣтнштъ пръдъ ВЬСѢМН. ілкоже вьсѣмъ въскрнѵдтн ГДАСОМЪ всднТмъ. н отъ многъіа рддостн просдь-^нвъшемъ СД. СДАВНТН Б0ГА 0 ТАКОН сндѣ даыѣн кмочр С 44.26-27; н мдрнд ндн реѵе н внждъ господн. н просдь^н Ус. поѵто бѣ просдь^нтн. кгоже по МАДѢ ^ОТѢ ВЬСТАВНТН. нъ просдь^н 7с. ДА ѴДОВѢКОДКБЬСТВНІА. 6Ж6 ПДАКАТН СЪ ПДАѴЖШТННМН. ДѢДОМЪ ПАѴ6 ндн СДОВОМЬ ыдочрѵнтъ. просдь^н Ус. А N6 ВЪСПДАКА. кже БО непросдь^нтн отъ-нждь акъі жестость. н неѵдовѣкодкБНК отъмештд. а кже дюбопдакатн. то АІСЪІ СЛАБО Н не МЖЖЬСТВЬНО НСПрАВЫАА. ѵннъ же подожнвъ мнлостн просдь^н с 316.5, 5-6, 7, 9, 14; дште н пддѵешн просдь^н тнрсо. ідкоже н тъ С 383.5; проедь^н^ъ МНОГАШДН ТОДНКЪІ БДА- ПрОСМрЬЖАЬТН 442 простнтн гъіьГа С 430.4. 2. Прич, мин, деят, пато същ, просль^ъін са м. ед. Гр. о 5акрт5ста<;. Този, който се е просълзил. воле очрво слъ;гы оѵрпоѵрштА-(СШН (АКО НАДЪ мрътвъмъ. прослъжъ-шочрочрмоу СА. Н МрЬТВА ЛА^АрГА ВЬСКрѢ- шьшоѵр С 457.16-17. М, 3, А, СК, СС, К, С. Гр. Закриш, Вар. прослт^нтн [са]. Нвб. просълзя [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрОСМрАЖДАТН, ПрОСМрАЖДАЮ>, ПрОСМрА- ждаюшн несв. Покривам лицето си с прах, пепел, кал или друга нечистотия в израз на скръб [по старозаветен обичай] [образно]. сгда же постите са. ие бждѣтс ѣко н ѵпокрнтн. ПрОСМрАЖДАІЖТЪ БО ЛНЦА СВОЪ. ДА Б(Ж) СА АВНЛН ѴЛВКО(МЪ) П0-СТАфв. АМННЪ ГЛІЖ ВАМЪ, ѢК0 (въ)спрн-емлкктъ м(ъ)^дж своіж М Мт 6.16 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. асраѵі([со. Нвб. 0. ПрОСМЫАТН са, просмѣи; са, просмѣгсшн са св. Засмея се, започна да се смея. н повелѣ Аѵррнлнілнъ прнвестн стжнв ноѵрлнілнніж. н прншедъшн іен къ съднТшт». ВНДЪВЪ (Ж ПА^ЛЪ нс-пльнн са рлдостн н просмніА сд С 4.30. Изч. С. Гр. уеХасо. Вар. просмнілтн са. Нвб. просмея се диал. НГер, ДА. проспАТвръ, -а м. Главен оръженосец, началник на охрана, прнведошд жо ѵсстъиааго съсждл н стежерА мжѵе-ННКОМЪ. ІСрѢПА Вѣръі КАМЪІКА. ДСОДЮ-рА НеПОБѢДНМААГО. СЛАВЪНЪІНА ПрОСПА-ДСрА. ДроуГААГО СК0П'ЦА ПОДрАЖАА кои'даѵьскъіа. нже фнлнпочр ие ПОКАЖеТЪ водъі крьстнтн СА С 60.18-19. Изч. С. От гр. ярсотоагохМріск;. Вар. просплдеръ, Нвб. 0. проспАтъ, -а м. Главен оръженосец, началник на охрана. АгУелъ жс БЖНН ИА ыевесн ВЪІВЪ. рАСТрЪ^АВЪШО жс рн^ъі (СМОчр. ѴЬСТЬНЖ(Ж (СРО ГЛАВЖ ОТЪСѢІСОША. потомь же ДОѴѵфнЛА про-СПАДА, Н ПО Немъ КАЛНСТА СПАДАрА С 64.9. Изч. С. От. гр. яроусоолаМрісх;. Вар. проспАдъ, Неб. 0. простнтн, ПрОфЖ, простншн се. 1. Простя, опростя, дам прошка някому за нещо. ноѵрлнілннгс рАво ва въішь-НІАГО. СЪГрѢШН^ОМЪ прѣдъ Т0Б0(Ж жродъскъі. нъ простнвъшн НЪІ (АКО БЛАГА БОГА СЛО\рЖНТСЛ‘ЬННЦА. ПОМОЛН СА ^СО\р ДА ПОДАСТЪ НАМЪ ВНДѢННІА С 3.20; гн кто тн юстъ рл^дърллъ КОТЪІГЖ. ОНЪ ЖС рсѵс АрНН рА^ДЪрА МН НА ДВОК. НЪ БЛК»ДН СА ДА НС ПрОСТНШН кго. н да нс прннмеші кго въ овьште-ннк С 187.14; прлвьдннкъ жс вь^ь-рѣвъ на нсво глагола, господи нсоу эдьстс нс прости НСѴІСТААГО КОМНСА. (СЛМА ДрЪ^НЖ НА МА СС СЪТВОрНТН МН С 231.23. // Опростя [дълг], тѣмь оно ТЬМЖ ТАЛАЫТЪ НАреѵе БОГЪ. ІАЖС къ ВЛАДЪІЦѢ СЪГрѢШСНН(А. А СН р ДННА- рнн. прости р дннАрнн. да простъ БЖДСШН ТЬМѢ ТАЛАНТЪ С 407.20. 2. Освободя, избавя [от грях, прегрешение, осъждане и под.]. ВЬ^ДВНГНН МА гГ Н^ ГЛЖБННЪІ ^ълъ МОН^Ъ. ЪКО ДрСВЛЬНѢАГО БЛЖДЪНА. I ѢКО ПрѢЖДЬНѢАГО рА^БОНННКА. ( ПрОСТН МА ОТЪ В'СѢ^Ъ ^ълъ. ъко древльніжіж БЛЖДЬННЦІЖ, I МЪІТОНМЬЦА СЕ 79а 2-3; тъѵыж мьыѣ (сдномоѵр повѣждъ. отъкждоѵр СС (ССТЪ. семоѵр ОТЬЦА покажн мн. да та проштж грѣ^А С 241.4; сѵ велс ѵочрдесА днвьна. к-жс дочршж отъ Ж^Ъ СЬМрЬТЪНЪІН^Ъ отрѣшъ. (СЖС ВрАТА адова рл^връже. н двьрн желѣ^нъі сътьре. н дочршж отъ щъ съмрьтънъін^ъ простн С 311.17; 'іѴѴСНфА ПОМАНЖВЪНіе, Н СВѢТЪ тъ прнде. свътоѵр в°. владъіка ^рнстосъ. НС ТЪМЪІ ТЬМННѴЬНЪІА простн сго С 365.12. 3. В съчет. с инф. на друг глагол - позволя, разреша, допусна да се извърши действието, 443 простость означено с инфинитива. отъвѣштд стъін сдвнннѴ ГЛДГ0Л'Д. КГДД НАПНШСТЪ К^НГЪІ НСПОВѢДАА вогл мокго. н поустнтъ КЪ МНѢ прѣдъ ВЬСѢМН вдмн. ТЪГДД Н ТЪ ПрОШТСНЪ БЖДвТЪ въ грддъ вьлѣстн С 152.8; н новолѣпьно ѵоѵрдесе. ідко млддо\р н ненско\рсъно\р ^ЬЛА. ДѢТНН МЛДДЪ. СЪСЖШТЪ Тѣлесн молнтн простн вьѵдтн господевн. въ нсповѣддннн, вогомь ндоѵрѵенжіж пѣ-снь С 320.10; н съ слъ^дмн н въ^дъі-ргдннУ внідше вь прьсн свод глдгол‘д. простн мд врдте. кдкстн севе н плдкдтн велнкъін^' мон^ъ грѣ^ъ С 524.26-27. СЕ, С. Гр. оиухмрею, осфСтцд, оіктеірш, ёХе-иберосо. Нвб. простя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. просто нареч. 1. Просто, случайно, току-така. нмѣд^ж бо мдсло не обнль-N0 же тѣм'же н мжѵдтъ сд. ѵ’со же рддн лнцн дѣвнѵн ѵн*ж прнводн прнтьѵж. н не просто. га,ко ѵесо лн рддн прнлдгдк лнце велнко о дѣвьствѣ съглдголд С 370.30; къгдд повѣждь мн. н ѵсо дѣлмд ^ндменоѵрктъ врѣмд. ѵемоѵр ^оштешн ндвъікнжтн. не просто реѵено тн тъгдд. доѵдоомъ глдгол'етъ. дд кже дврсомь глдгол‘етъ. ннѵсоже просто нн ве^ о^мд глдголѴгъ С 408.6, 8. 2. Само, просто така. ѵ’то очрво сътворн сд дьнесь. дд не просто во ндсъ прѣтекжтъ. дьнн сего ѵочрдесд. мѣсд-ѵ’но оуво вѣдше С 431.15; нок гдко д^ъ ие вѣдѣ нъ гдко ндоѵрѵнтн ^офж ѴЛОВѢКЪІ. N6 прост” словесъ послочршлтн. нн дште кто реѵе то ѵто нд дрочргл вѣровдтн С 305.18; н ілко д ^отѣшд въвестн. влдженъін кодрдтъ дд не вндѣнъ нмн вждетъ. тдко просто стод. реѵе дндчрпдточр повели дд мд отрѣшдтъ С 107.4. 3. Като част. Просто, наистина, отѵе остдвн нмъ грѣ^ъ. которъінмъ остдвн. елнномъ жндовомъ лн. стрднънъінмъ лн. нно-племеньннкомь лн. вьсѣмь просто, кдновк во реѵе. н прісно дѣло творнтъ сд С 438.22. не просто ... нъ [н]. Г)з. ох>% стШс,... &Х\а. Свързва съчинени съпоставителни изречения: не само ... но [и]. I юдѣіскд гръдъінн пддддше. дд ндвъікнеші. ѣко нс дрѣво просто толь кочр ѵкдесъ вѣ вінд. нъ прінмъі дрѣво нд побѣдж К 10Ь 13; кже дд съвд-жете нд ^емн. вждетъ съвд^дно нд невесн. тоже не просто словесъі къінмн. нъ н дѣлесемь внннъі сътворн свод оѵрѵеннкъі. рѣшнтн н вд^дтн С 358.5; вндѣ лн колнко нрсъ гоннмн црьствнк вь^емь^тъ. д гондштін гнъвъ прнк-мьіжтъ. сн жс мн не просто нъшілѵочр реѵсно. нъ дд не гнѣвдкмъ сд нд врдгъі С 406.22-23. просто реірн. Гр. апа^аккщ, апХщ еіпеТѴ. Накратко казано, с една дума. вндд от’ць снд кол'емд. н снъ от’цд ... н врдтъ врдтд. н прокъід по рддоу. н просто рсштн дроу^нТ кол"емн. дроѵр^нТ жегомн. дроѵр^нТ же ддвнмн С 57.1-2; н полдгддше кдннж вытн отъ велнкъін^ъ довротъ кже не мъітн сд. н просто рештн вьсѣмн оврд^ъі творглѣше спѣ^ъ въгоднтн вогочр С 280.25; ідже лѣтордсль по мллочр нд въісотж въс^о-ддштн донде до стропд. нже н отъ-стропн. н просто рештн нд лѣто, сесь трн смоквн родн С 300.23-24. К, С. Гр. адЛш;. Нвб. просто ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. простовлдсъ, -ъін прил. Който е с разпуснати, несресани коси [в знак на скръб], лктомь гнѣвомъ грддд нродомъ внкмъі. кгдд крнѵдвд н трь^дннгд мжжь н женъ. въ грддь-нъін^ъ стьгдд^ъ н междд^ъ. н от’це-мъ н мдтеремь простовлдсомъ сжште-мъ. н ^ѣло ждлдштемъ о млддъін^ъ ѵддѣ^ъ нсѣѵеннн С 397.13. Изч. С. Гр. Хосгікоро;. Нвб. 0. простость, -н ж. Простосърдечност, простота, искреност, глл кмоѵр. мол"ж тн сд мджн мн срьдьце нд дль^ѣ. дд мн прѣстдиетъ одръжд- прострдынтн 444 прострдньк ШТНІЛ МА БОЛѢ^НЬ. ОЫЪ ЖС по сжштнн вь немъ простостн. творѣшс кн ілже нл врлѵ'БЖ. кочрпно же н прокл^ьствл лжкл-ВЛЛГО ВѢДЪІ Н БОА сд С 516.21. Изч. С. Гр. атЛбтгц;. Нвб. Срв. простота ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прострлннтн, прострлыкк, прострлыншн св. Прен. Дам простор. Йънсгал вь^ъі- ВЛ^Ъ ОЧрСЛЪІШЛ МІА БЖС ПрЛВЪАЪІ МОСГА. въ скръві прострлнілъ мь\ есн. помнлочр МІА Т осрслъіші М0ЛІТВ7Б МОІгБ СП 4.2. Срв. СЕ 73а 5. Изч. СП, СЕ. Гр. 7Лостоѵсо. Вар. прострмитн. Неб. Срв., [раз]пространя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прострлно нареч. 1. Прямо, откровено, искрено, то н отьць N6 вѣдѣ СКВО^Ѣ порода ькъі нштд. кго н глагола, лдлмс къде ксн. кае са съкръь поѵто N6 нлреѵе мѣстл прьвлдго. нждеже съ вогомъ прострлыо весѣдоѵр-ілше лдлмъ С 304.18; реѵс- прострлно лл^лрь о\рмьрѣ. н рлдоѵріж СА влсъ ДЪЛЬМЛ. ДЛ ВЪрЖ НМСТ6 1ЛКО N6 БЪ^Ъ то^ С 314.18. 2. Истински, вьсн оѵрво СЬЛѢНМЪ СА ВЬ ТѢЛ0 кд'но. не ПЛЬТНІ дроѵргъ къ дроѵргв сьмѣѵжште. нъ до\ршА коѵрпьно къ лювьвъноѵро^мочр сьвж^оѵр. прнклосрпылвпште. снце мо-жемъ прострлыо нлсъітнтн са прѣдн леждштАА трепе^ъі С 424.3. Изч. С. Гр. рета ларрг]аіаі;. Неб. Срв. пространно 'обширно’ ОА, ВА, АК, ЕтМл, АР. прострлыъ, -ъін прил. Пространен, просторен, широк, сс- море велікое прострлнос. то\р глаінтн імъже нѣстъ ѵіслл СП 103.25; но нмлмъ кжштд ын домочр. ДЛ НЛВЪІКНЖТЪ НЖС- СВѢТЪЛЪІА ДОМЪІ ДѢЛЛББТЪ. Н ПрОСТрЛНЪІА ПрН- творъі. Н ДЛЪГЪІА дворъі С 416.6-7. // Образно. вьнндѣте ж^ъкъімн врлтъі. ѣко прострлнл врлтл н шнрокъ пжть. ВЪВОААН въ плгочрвж. I мънозн сжтъ въ^одацін нмъ М Мт 7.13 3, А; потръпн оуво ѴДД0. Н Ж^ЪКЪН пжть плѵе прострлыллго поѵ'тн. нс шта- ДАШТО БО СА КЖО ЖНТН СЬДС ВѢѴЬНЖЩі мжкж творнтъ С 290.26; доврѣ ш ечрлггелнстъ реѵе. днвніл смокъі о ^ЛК'^6Н. ДЛ СЪКЛЖОТЪ (ЛКО шнрокъі н прострлнън пжть. днвнн прнплетонъ кстъ С 350.16; прнде господь сь невесъ. жадла жн^нн ѵловѣѵьскъі. оврѣтс шнрокъін н прострлнъін пжть. жн^нн сса строАШть С 351.15-16; ндн къ въторосроумо\р новссн ^емьноѵр-оѵрмоѵр. НДН КЪ прострлноѵроѵрмоѵр ОБЛЛ-коѵр. вь^вѣстн кн мокго прншьствніл росж С 248.5. нл прострлнѣ. Гр. еѵ внрнх^Рф-Нашироко, н нѣсі моно ^лтворілъ въ ржкл^ъ врлжъѣ^ъ. постлвілъ есі нл прострлнъ нозѣ моі СП 30.9. М, 3, А, СП, С. Гр. кХатис, еѵрѵхсорос, еѵрѵ^, КОПфО^. Неб. простран остар. ВА, НТ. Срв. пространен. прострлньство, -л ср. 1. Пространство, простор, ѵѵтъ пеѵллн прТ^ъвл^ъ гѣ. Т оѵрслъішл мка въ прострлньство СП 117.5. 2. Прен. Свобода, право, мьнѣ реѵе котъігъі постнллкшн кгдл ннштаа одѣвлкшн. монс- съгрѣвлкшн. КГАЛ сн^ъ горькъіА сточрденн н БОЛѢ-^нн оурѣшншн. постс-лілмъ кмо\р котъігъі. дл сь дѣтьмн ылмъ вждетъ вьпнтн прострлньство С 341.23-24. 3. Прен. Искреност, откровеност, вѣл^ж во н Тнн оѵрѵеынцн нсоѵрсоѵр. сед’мь дссдтъ ѵнсменемь. нь тн въто-рнн БЪЛ^Ж. тн НО ТОЛНКЖ НМѢЛ^Ж ѵьсть. нн толнко прострлньство. N0 прн-ѴАСТНША СА ТЛННЪІ^' ТОЛНЦѢ^Ъ С 409.8. Изч. СП, С. Гр. лХатоарбі;, ларррота. Неб. пространство ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. прострлньк, -іл ср. прострлные нмѣтн. Гр. аЗеіаѵ ех®. Имам възможност, позволено ми е. ОНН ЖС- ПрѢБЪІША рс-кшс- СЛЛВЛ госпо-АОѴр. сълоѵрѵн БО СА НЛМЪ СС- ИЛ АОБрО. прострлннк БО НМЛМЪ Н БССѢДОВЛТН н прострѣтн 445 прострѣтн БЛ молнтн н дс-нь н ношть С 134.13. Изч. С. Вар. прострл.нню. Нвб. 0. прострѣтн, простьрж, простьрешн св. 1. Просна, опъна, разпъна, простеръі нл рлспоыъ. в'са очрдъі евоід ^с- БЖС- ЫЛШЪ. СЪГЪБЛЛЪ С-СН В*СА НСГЪІБЛА. і в’сѣкж нс-прнѣ^ыь СЕ 356 1; гГ нс^е вже ылшъ. простс-ръі НО^Ѣ свон ыл рлспоыѣ. окрлтнлъ С-СН В'СА пжтн неѵьстнвъір;ъ СЕ 356 10; н рл^гыѣвлвъ СА лидѵрплтъ. ПОВбЛѢ прострѣтн н по острочр КЛМСЫНЮ. Н БНТН Т ГОВАЖДЛМН жнллмн по вьсемоѵр тѣлоѵр С 113.6; внждъ мон прнгвожденѣн ржцѣ. нже простьрѣ^ъ НЛ дрѣкѣ доврѣ. теве рлдн простьрьшллг0 мл дрѣво ржцѣ ^ьлѣ С 469.13-14,14. 2. Протегна, изпъна, простра, н простеръ ржкж нсъ коснж н гла. ^офж НфНСТН СА. Н ЛБН6 НфНСТН СА отъ прокл^ъі М Мт 8.3 3, А, СК. Срв. Лк 5.13 М, 3; тъгдл глл ѵвкочр. простьрн ржкж н простьрѣ. і оѵртвръдн СА ЦѢЛЛ ѣко н дроѵрглѣ М Мт 12.13 3. Срв. Мк 3.5 М, 3, А, СК; Лк 6.10 М, 3, А; лвне же нсъ простеръ ржкж іатъ і. і глл емочр млловѣре по ѵьто са о\рсо\рмьнѣ М Мт 14.313, А, СК, Б; і повелѣвъ емочр. прострѣтн ржкж своіж. і оѵртвръждь іж ѣко н цѣлжіж СЕ 406 6. Срв. СЕ 406 16. 3. Прен. Оправя, излекувам, ілісо вь дьнв СЖБОТЪНЪІН ѴЛОВѢКЛ н^іувлн. н прл^нж н соѵдеж ржкж въ прл^дьнъ дьнь нл дѣло простьрѣ С 396.15-16. 4. Посоча, покажа, і простеръ ржкж н\ оѵрѵеинкъі своьл реѵе. се млтн моѣ н врлтрьѣ моѣ М Мт 12.49 3. 5. Разпростра, простра нашироко, покръі горъі сѣнь его. Т ло^ьс- с-го кс-дръі БЖІА. прострѣ ро^гъі СГО до мѣрѣ. (!) I до рѣкъі отърлслн его СП 79.12. // Пръсна нашироко, разпръсна [светлина, лъчи и под.], прлвьдьноіе сльньце въ отьмнеыъін^ъ срьдьцн^ъ просвѣтн. ^лоѵртрл. КГДЛ ТОПЛЪІ ^лрд БОЖЬСТВЛ прострѣ. Н ОМрЬТВѢЕЪША ДНІЛВОЛОМЪ ДО\рША рлстопн С 348.25-26; прндс прлвьдыое сльыьце. н лочрѵж вожьствл н вогорл^очрмніл дростьрѣ ЫЛ ЫІЛ. ИЛСТЛ НСКОМЪІН. н слмъ Тс ндѣлше с ынмл С 474.19. 6. Прич. тин. страд. като прил. прострьтъ. а) Гр. •плА.сор.еѵо*;. Разпрострян, разстлан, ѵъто же къто рс-ѵс-тъ море простръто ВІДА. I ПѢСЪКОМЪ СЪВА^ЛИО. НЪ ВЪСѢ ДОБрЛ СЖТЪ. I ^ѢЛО [дрл] К 10а 6. 6) Гр. твтареѵоі;. Обърнат, насочен [образно]. тлко жнтше жнвъ вллжс-нъін пноннн. НеПОрОУЬИО ненстьлѣныо. пснсно очрмл нмъі свокго прострътл къ вого\р вьседръжнтелю С 141.28. прострѣтн гллсъ. Гр. шготвіѵсо трѵ фсоѵрѵ. Отправям реч, обръщам се към някого, лл^лре Н^ЛѢ^Н БЪНЪ. то поѵто нлрокомъ. ДЛ N6 гллсл рлспоѵрштенл въ мрътвъін)(' простръвъ С 311.5-6. прострѣтн гнъвъ. Гр. біатвіѵсо трѵ орурѵ. Излея гнева сн. ѵоврлті ыъі БЖ€ сгшс-і нлшіуъ. і въ^врлті ѣростъ ТВОІЖ отъ НЛСЪ. 6ДЛ ВЬ ВѢКЪІ прогнѣвлеші смѵ ил иъі. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ родл въ родъ СП 84.6. прострѣтн мъісль. Гр. трѵ біаѵоіаѵ аѵатеіѵсо. Насоча мисълта си, замисля се. н срьдьѵьыъін о\рмъ пръврлштллт' тлмо. тлкожде н очр^о СЛЪІША СЛОВССЪІ ДѢЛНН1Л Н ПОВѢСТН. къ ТѢМЪ мъісль сн простьрстъ. 1ЛК0 БЪІТН ТЛКОМО\р. ТѢЛССбМЬ НЛ ТОМЬ МѢСТѢ. л мъіслніж ыл ономь С 343.10. прострѣтн ржкъі [ржцѣ]. а) Гр. апХою тад хеФа ѵкоІіаХХа> гад ХвТраі;. Посегна към нещо, понеча прострѣтн... 446 прострѣтн... да взема нещо. подлмъ жо юмочр врлшъно, н просторъ ржкж въ^емъ дл ілстъ С 27.28; онъ во простерь ржкж нл дрѣво ве^ врѣмене, оѵркрлдепъ въістъ К 11Ь 16; нл ѵто прьвоіе ржцѣ простор1?.. просль^ъ многлшдн толнісъі бллгъігіа С 430.3. прострѣтн ргкктв [дбсынцгк]. Гр. ёктеіѵсо трѵ хеТра. Протегна, подам ръка [за помощ], і нцѣлн волаідллго гГ. I простьрн емочр ржкж ѵкліовнѣ СЕ 26а 3-4; не ^лтворн мн влко, ѵрътогл твоего. НН ВЪ^ГНЖШЛН СА МНОБККБ прѣстжпльшллго тн велѣыне. нъ ^ісръдънжкк десннцнв простеръ СЕ 85а 21-22; оѵрслъішн меые дьыесь н простьрн ржкж свокъ крѣпкжкв. н просллвн нма скою н мене грѣшнллго неклкѵнмллго ровл свокго С 150.22-23. прострѣтн р7Г>КЖ нл кого [ѵьто]. а) Гр. ёктеіѵсо тдѵ хеФа Ёгсі тіѵѵ, ёктеіѵсо тг|ѵ %еТра ёѵ тт, ёяаѵахеіѵсо тру %еТра ётгі хіѵа. Вдигна ръка срещу някого, опълча се. по вьса дьнн сжфк мн съ влмн въ цркве. не простьрѣстс- р?ккъ ыл ма. ыъ се естъ ВЛШЛ ГОДННЛ Н ОБЛЛСТЬ ТЬМЬЫЛѢ М Лк 22.53 3; прострътъ ржкж свокк нл въ^длнне. оск^ънішіа нл ^емн ^лвѣтъ его СП 54.21; нмъше же кго обнлжнша меѵА. н простеръшс нл ^ь своа ржкъі ноѵрж'длл^ж н прннестн кмоѵр нмѣнніе С 38.22. б) Гр. ёктеіѵсо %вТра ёя( п. Възпра, обуздая, ѣштс поідж посрѣдѣ скръвнТ ЖНВНШН М1А. НЛ ГНѢВЪ врлгъ МОѴ^Ъ прострѣтъ ржкж твои» Т спе мьА десніцл твоѣ СП 137.7. прострѣтн слпогъ. Гр. ёктеіѵсо то ■опббдра, Покоря, поставя под властта си. нл ндоѵрмѣнв. простъри» слпогъ мон. мнѣ іноплеменьніці покорншм, «л СП 59.10. прострѣтн слово [весѣдж]. Гр. яарек-теіѵсо [вар. паратеѵѵсо] тоѵ Хбуоѵ, аятоцаі тт(і; вкоФестесос;. Изложа пространно, нашироко [разказ, беседа]; развия, разгърна, ^от-идо, вольшъмі простьрѣті слово се. нъ довь-лстъ рсѵеноо К 9Ъ 1-2; р^отѣ^ъ плтрі-лр^оваг, весѣдж къ влмъ. простъриті, і отъ то., д^овъноіж пі(...)мъ въдлтнЯ За 28. прострѣтн слоѵдеъі. Наостря уши, напрегна слуха си. не мока рлдн немоштн. ^лтъкнжтн сло\рр(ъ влшнр;ъ, нъ нцѣл'ѣи»штллго рлдн немоштн НЛША. подобллтъ плѵе простьрътн слоѵр^ъі влшА С 532.28-29. М, 3, А, СК, Б, СЕ, СП, К, С. Гр. ектеіѵш, ёкпеійѵѵиці, шіХбш, іяотеіѵш. Нвб. простра ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прострѣтн са, простьрл» са, простьрешн СА св. 1. Простра се, легна изпънат, вь^ьрѣвъ же нл нево н ^вллж въ^длвъ вогочр. нже тлко кго съвлкдъшл. про-стрѣ СА слмъ нл дръво. н прѣдл СА вон-но\р прнгво^днтн са С 141.1. 2. Протегна се, насоча се. нлн глко лѣпо ксть днілволомъ н ве^вожьнъін^ъ клпнштъ. крьвн пролнілннк н оскврь-нлвькнл. свѣтлл нл нево прострѣтн СА. нъ пеѵлльно нмъ кстъ. к»ко нл влл-ГОДѢЛННК ѴЛОВѢІСОМ1. н нл съплсеннк дочршлмъ прнде С 396.24. // Прен. Насоча вниманието си, насоча се към нещо. нл мжѵсннѵьскъіа стрлстн реѵе. лмбаштннмъ мжѵеннкъі дл про-стьрсмъ са. вллгодѣтн вь^емьввште отъ новоглвьшемъ са нлмъ мжѵе-ннкомъ С 54.9-10. 3. Разпространя се, стигна до някого, нещо. вьсь родъ того гллсл рлдн. оѵртврьждлет1 СА. до лгг^елъ простьрѣ СА рѣѵь. лр^лн-г*елн то нсп(вѣдлньк ілко н глнкчррж дръжАтъ С 509.16. 4. Прен. Изправя се, вдигна се, излекувам се. і се женл ... зТ. нл десАте лътъ, н въ слжкл. I не могжштн са въсклоннтн отънждь ... н въ^ложн нл НБК ржцъ. н лвне простьрѣ са. н сллвлѣлше вл М Лк 13.13 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. Ёктеіѵоцаі, тб о\5; еттеіѵсо, апХбсо, аѵордбоцаі. проста _________________________________^ Ноб. прострп со АК, НТ, Дгоп, НГвр, ЕтМл, БТР, АР. проста, -ъін прил. 1. Прост, обикновен. ілко плчрлъ ыѣіс'то пол"ьскын рлтлн. н^дрддь бо^ълобснъ н проста жнтнкмъ. съ крлсьноіж жоноіж съпрджс сд С 169.Б; нмъшнн во того жндово оѵрмьръшл водтъ сд. цѣ н лштн проста ѵловѣкъ лѣпо бъі пъвлтн С 444.11. // Който изразява простота, безхит-ростен, обикновен, кротъкъ во н во ^ЪЛОБЪІ БѢЛШв Н рѢѴНІЖ проСТЖЖ, N0 БО вѣѣше отъ Лго съплетъкл рѣѵемъ, N0 во н вѣдѣѣшо С 46.30. 2. Открит, непресторен, искрен, чист. свѣ-тнльннкъ тѣло\р естъ око. лфе очрво вждетъ око твое просто, вьсе тѣло твое свѣтъло вждетъ М Мт 6.22 3, А, СК. Срв. Лк 11.34 М, 3] вллженъін н велнкъін лнтоннѴ. глко съвръшенл кстъ ^ѣло доѵршл кго. рсрнстовъ же рлвъ ^ѣ-ло простъ СЪІ. НѢ по КОЛНЦѢ^Ъ МѢСД-ЦН^Ъ ЭДНСТОВОІЖ БЛЛГОДѢТНКБ ... сътворн кмоѵр ^ъі^ннж С 171.4; рл-доуіж сд тлкожде. кже внждж отрокъі простомъ а^ъікомь н дѣлесемь. пѣснь цѣслрочр твордштд С 333.1. 3. Свободен. плкъі готовдтъ жндове сьревро дл въ лдъ поѵрстдтъ кжс въ мрьт-въін^ъ простъ С 424.29. 4. Прост, който не превъзхожда останалите, нъ дл нлвънснс-шн глко не простъін кго оѵрѵеннкъ прѣдл. нъ отъ н^врлнллго рддоѵр кдннъ С 409.12. б. Прост, обикновен, простъі мд котъігъі дн-шнсте. се въ влгърѣннцж овлѣѵенъ сѣждж С 368.10. 6. Прав, изправен. н по тУ реѵТ д?} прѣмждр^ п^о. слъішнмъ. стллго евічлнѣ. ппъ ре?е ѵѵ ноХ СЕ 10а 18. 7. Първичен, изначален, абсолютен, едныъство бжствл. вь тре^ъ сжфб очрпостлсерсъ. несъмѣсъыо прѣвжджіре. просто нерл^дѣльно і непрнстжпъно СЕ 86а 20. въ простж. Гр. апШс,. Свободно, безконтролно, того во дѣл'мл н ^жвн н оѵрстьнѣ нл оѵртврьждегЛе а^ъікл проста сътворонъі сжтъ. дл ннколнже въ простж очрврь^ъ А^ЪІКЪ двьрнн н^ндстъ С 497.18-19. ие простъ. Гр, каѵоОруо*;. Коварен, лукав, хитър, вѣлше во мжжь тъ нс простъ. н гржвъ. нъ прокл^нвъ. СЛЛВОІЖ н нмѣннісмъ. въ^грлждснъінрсъ нл ПѢСЬ'ЦѢ АША прѣльштлА С 214.25. просток жнтьк. Гр. Ібкотеіа. Чист, непорочен живот, л сс кстъ ѵоѵрдь-НѢК. кжс ВЪ МИО^Ѣ прѣмждрѴгн сн. простъінмъ же жнтнкмъ. н съмѣрс-нннмъ. отъгънл прѣмждростьно велн-ѵлннк С 273.17. простъ въітн. а) Гр. аѵорФбороа. Стоя прав, изправен, ті съп^ті въі-шьл і плдж, мъі же въстл^ъмъ I прості въі^омъ СП 19.9. 60 Гр. сгоухсореТтоа рог. Опростен съм, извинен съм, получил съм опрощение, і рекъ ен. простл вждн отъ в'сего неджгл. та молнмъ влко. прн^ьрн нъінѣ отъ стъірсъ жнлнфь свон^ь СЕ 40а 4-5; рлѵн емочр рефн. простъ вждн отъ неджгл сего. і отрѣшн н отъ ж^ъі сеід непрнѣ^нннъі СЕ 40а 17; то клко воХе въ^ьмж реѵс. остлвншн врлгоу грѣрсъі. н простъ вждешн кже къ вллдъіцѣ съгрѣшн. онн вее цѣлбъі сжтъ н ве^ мнлостн л сн много нмѣшпте оѵртѣ-шеыніе н милост' С 407.9. е) Гр. шр{е-роа. Опростен е дългът ми. тѣмь оно тьмж тлллнтъ нлреѵе вогъ. (лже къ вллдъіцѣ съгрѣшенніл. л сн р дннл-рнн. простн р дннлрнн. дл простъ вждешн тьмѣ тлллытъ С 407.21и простъ лкдннъ. Мирянин, й лфе которъі простъ лкдннъ. врлжъдж нмъі. оѵрдлрнтъ ѵкл. н окръвлвнтъ н. Г день дл поклет' с СЕ 103а 24. простъ постлвнтн. Гр- ёуеірсо, аѵо-рфбсо. Изправя някого, накарам да стои прав. н лвне постлвнтъ і простъ. I къ лкдХгХе. евфенън СЕ 95Ъ 1-2; н лвнк н^лѣ^е мрьтвъін, съвд^лнлмл ржклмл н ноглмл очркрон. Ѵ0 гллел енло лдъ нспровръгъшн ... Ѵ0 гллел енло. простъіын 448 ПрОСЫАТН рА^ИО СТОАШТАА очрдъі. ВЪ ІСДННО съвърАвъшн. н простъ ПОСТАВЬШН. Н N6 БЪІВЪШААГО ВЪ БЪІТНІ€ ПрНВСДЪШН С 317.11-12. простъ статн. а) Гр. '{сгсадоа ор-Оос;. Изправя се, застана прав. стрл^омъ Ж6 КЛ0ЫА СА н ^лпрѣштоннюмъ сьплде ко\рмнрь СЪ МѢСТА свокго. Н ВАЛА СА прнде БЛН^Ъ СТААГО. н ста простъ. О^ЖАСЫЖША же СА ВЬСН ОТЪ СТрА^А С 33.16-17; миого^ же ѴАсоѵр мныжвъ-шочр. повелѣ Н^АТН н н^ врѣтнштл. МЬЫА ІАКО 0\рмрълъ 1€. 1ЛК0Ж6 ОТрѢШН-ша врѣтнште. НСКОѴНВЪ СТЪІН СТА простъ С 112.8. 6) Гр. аѵорбборса. Освободя се, отворя се. лште нево-леяв въісте са покланнлн. льжа бн БЪІЛА МОН СЪЫЪ. А БЪІ Н€ ПрОСТА СТАЛА М01А рЖКОАТЬ С 368.6. съ простомь срьдьцемь. Гр. іѵ апХо-тртг карбіад. Чистосърдечно, с открито сърце, н да очрвѣсн іако отъ дьые того отъыелнже пода мн съ длъготръпѣнніемъ. н простомъ срьдьцемь. ИАреѵе та гъ ПАтрнлр^оѵр бъітн. сватѣн црьквн своіен С 122.14. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. аккощ, Хітбі;, \ріЛ.6д, ёЯебОероі;, орОб?, Івіютд^, <раяеіѵб<;. Нвб. прост ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. простъіДн, -ІА ж. Прошка, опрощение, МИЛОСТ. ВЪ БѢДА^Ъ ВЬСѢ^Ъ ^АСТЖПАНТе. ПЛѢНЬЫНКЪІ Н^БАВНТе Н ^А неджжьыъіА молнте. н съгрѣшьшнн гочр проснмъ простъшж ВАМН ВЬ^АТН. про-ѴНН^Ъ ЛѢТЪ въ очрстрон. Н въ говѣннѴ Н ВЪ СТрАСѢ. оѵрісрѣплеыомъ БЪІТН С 67.26; БЛАГословыенъ грАдъін. мжѵе-ЫНЮ ДрЪЖАВЖ сътрътъ. А ПрОСТЪІНЖ НА сетъыоіе прншъдъѴ пода С 342.2; н СВОНМН Грѣ^ъі САМН СА ОѴрВѢШТАВА-ІЖТЪ. Н съгрѣшеиннмъ ПрОСТЪІНА ПрОСАТЪ. ОТЪ ѴЛОВѢКОЛЮБЬЦА СЖДНА С 390.12-13. вес простъіДд. Гр. асгоууѵсосгсос;. Вез прошка, іслма же оѵрво немоштьыѣн СЖПрОТНВЬЫНІСЪ. ТОЛМА ЖС н БСС про- СТЪІНА ПОБѢЖДеПЪІА. ТОГО рАДН БО Н жроднвъі а НАрнѵетъ С 371.30. Изч. С. Гр. сгоууѵшргі, ёХепОеріа. Срв. прощение ср. остар. АК; прошка ж. ЕтМл, БТР, АР. простѣ нареч. Просто, откровено, искрено. тоднка ^нАмеин^ бъіша. н толнка ѵоѵрдесд. н ннѵъсоже са оть Тѣ^ъ 0\рСТЪ1ДЪША жндове. НЪ рАСПА-ША СЪТВОрЬШААГО. А ТѢМЬ ЛН ^ОТѢА^Ж простѣ весѣдоѵрявштемъ вѣровАТН о вьстанн С 443.5. Изч. С. Гр. ак).йс. Нвб. просто ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. простѣк нареч. По-скоро, незабавно. ДА ОСТАВИМ* ЖН^НОДАВЬЦА. Н П0КЛ0- ннмъ са вогомъ сточрждннмъ. НЪ Про-стѣіе творн іеже ^оштешн о насъ. рА^-ГНѢВАВЪ же СА кна^ъ. повелѣ рА^дърл- тн рн^ъі нр;ъ С 176.19-20. Изч. С. Гр. сгиѵтбрсо^. Нвб. Срв. просто. ПрОСЪІПАТН, ПрОСЪІПЛБК, Пр0СЪІПЛ"€ШН Св. просъіПАтн срьдьце своіе. Гр. трѵ кар-8(аѵ цоп ёкхесо. Излея, открия сърцето си. н въіше мнрочр прл^дьыо\р-НМЪ. ВЪ рн^ъ МѢСТО СрЬДЬЦА СВОГА просъіпд'ѣмъ прѣдъ ЫНМЪ. ПѢСЫЬМН н ^ВАЛАМН. БЛАГОДАрбЫНГА ВЪ^ДАДНМЪ кмоѵр С 319.25. Изч. С. Iр. екуеох Нвб. просипя 'изсішя’ диал. НГер, ДА. просъіпАтн са, просъіплкк са, просъіплешн са се. Посипя се, разстеля се, разпростра се [образно]. тъма же н МрАКЪ. ЫА АНДѴрПАТА Н ЫА ПОГАЫЪІА ПрО-съіпа са. ілкоже отъ стрАрсА о\рм' погоѵр-бнтн АН'то\рпАточр С 110.19. Изч. С. Гр. Ек^Еороа. Нвб. Вж. при просгтлтн. просьіАтн [са], просылкк [са], просыдкшн [са] св. и несв. 1. Просиявам, засилвам, заблестявам. ынкакожс- бо ВНДѢрСЪ рАБА. ИНКАКОЖС- сьмѣрс-ы БѢ-АШС- ВНДѢТН. ОБрА^Ъ Н ЖЖНѴЬСТБО ПрО-СВѢШТААШ6 СА. Н БОЖЬСТЕО ПрОСНГАШб СА. Н Н0ШСЫ0 ОВЪІШААШС- СА. Н Ы0САН проСѣКЛТН 449 протнвнтн сллвылшс- са С 511.26. 2. Прич. мин. деят. като същ. просылвъшен т. мн. Тези, които са просияли, които са постигнали святост. прншъдъ лкбь^нѣ. къ просвѣштс-ннгс твокго ро^мъішліліл. ѵѵ вблквѴо. проснілвшнн^ъ ПОАВНГОМЪ. положнтъ скоростни СЪКОНЬѴЛТН. Г0\р П0ВСЛѢ-вмжшточр отьтъ тевс- мн вь^вѣштенліл С 543.15. Изч. С. Гр. е^аатраятсо. Вар. просшлтн [са]. Нвб. просияя, просиявам ЕтМл, БТР, АР. просѣкътн, ПрОСѢКЛКК, ПрОСѢКЛКШН несв. Просичам, разсичам, разкъсвам [образно]. гллсъ гнъ просѣклккштл ПЛЛМС-НЪ ОГНЛ. ГЛЛСЪ ГНЪ СЪТрІАСЛІЖ- штлго поустъшж СП 28.7. Изч. СП. Гр. бшкбятш. Нвб. просека, просичам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Просек МИ ГХ,МИМ. ПрОСѣСТН СА, ПрОСАДЖ СА, ПрОСАДвШН СА се. Продъня се, пробия се, спукам, се, разкъсам се. нн вьлнвліжтъ вннл новл. въ мѣ^ъі ветъ^ъі. мре лн же нн. ПрОСАДЖТЪ СА МѢСН. I внно пролъетъ СА. I мѣсн погъівліжтъ М Мт 9.17. Изч. М. Гр. рруѵпроа. Нвб. проседна се диал. НТ, НГер. просѣілтн, просыж, просѣіешн св. Засея, посея, слъішж же ілко н кдннъ къждо влнжнкж прѣдметъ. дл съвръшнтъ СА реѵенок. кже прѣдлтн врлтъ врлтл въ сьмрьть. нлн нспроснлъ кстъ влсъ сото-нл. просълтн лкъі пЧпеннцж. нъ дл ннктоже не мннтъ ѵадл С 135.15. Изч. С. Гр. стта^ш. Вар. просѣлтн. Нвб. просея диал. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. протвлрілтн, протвлргмж, протвлрілкшн несв. протвлрга/гн пжть. Гр. тсрообояоіею. Прокарвам, проправям път [образно]. н поклоннстл СА кмоѵр. ѴТ0 оѵрво тъ. не вонтл са. плкъі н тъ боіл-^НЬ Н^ГОННТЪ. ПрОТВЛрѢА пжть Вѣрѣ С 446.12-13. Изч. С. Вар. протвлрѣтн. Нвб. Срв. творя, претворявам. протеслтн, протешж, протешешн св. Отделя някого от другиго, прндеть господннь рлвл того. вь ньже день не ѵллтъ. I вь годннж вь ніжже не вѣстъ. I протешетъ і. і ѵдсть его съ невѣръ-нъімн положнтъ М Лк 12.46 3. протеслтн кого полъмл. Гр. 5і%оторесо. Отделя някого, разделя, прндетъ гнъ рлвл того. I протешетъ і полъмл. і ѵдсть его съ ѵпокрнтъі положнтъ. то\р вждетъ пллѵь н ск(р)ьжетъ ^жвомъ М Мт 24.51 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. оіхотоцесо. Нвб. Срв. тёша 'отделям плевели, треви от почвата’ ДА. протнвнтн СА, протнвліж СА, протнвншн са несв. и св. 1. Противопоставям се, оказвам съпротива, ставам противник на някого [нещо], опълча се против някого [нещо], л^ъ же гмж влмъ. не протнвнтн са ^ЪЛ0\{. НЪ Лфб КТО ТА оѵрдлрнтъ въ деснжвв ллннтж. оврлтн емоч)1 н дроѵргжіж М Мт 5.39 3; іюден же въ-пнѣ$ж) глвмите. лште сего поѵрстншн нѣсн дро\(тъ кеслровн. вьсѣкъ нже са творнтъ цръ. протнвнтъ са кеслровн М Йо 19.12 3, А; I вллженъі ст(..)лнъ гллшс- къ німъ. въі прі(...) (.)р<оѵр с(..уйочр протівіте са. відіші лі (..) к(.) сжтъ неѵістін. опрѣсньці. клко ве^лконнь естъ прл^дьнікъ. ікдѣіскъ К 1Ъ 11; тевѣ же цѣслроѵр протнвнмъ са н 2;лповѣдемъ твонмъ не п°клрлкмъ са С 59.24-25. // Сражавам се, боря се против някого [нещо], ^лклннліж та дше неѵнстъі. протнвАН са твлрн БЖЬН. ДЛЖДН СЛЛВЖ ЖНВО^МО^ вочр СЕ 55а 15-16; ржцѣ вь^джймь. потомь н мленнемь. дл повѣднмь вѣсовьскна плькн. ПрОТНВАфНМЬ СА нлмь ТФ А 8-9; ѵѵ ве^вожьне ... доколн прѣовн-ДНШН вжнк Трьпѣннк. н протнвншн СА вогочр. вогъі лъже. нменънъід постл-влѣа С 49.24; к'то очрво поночрдн протнвХбыьи 460 ПрОТНВО: жндовъ жрътн велфегороѵр ... нлн ръпътлтн нл вл нлн протнвнтн са мѵѵ^снн С 127.9; кгдл неѵьстнвъін^ъ слмлрлнъ сѣтніж. въіже (!) (лвьенжж женоіж льстнмоѵр. протнв'шл СА н ПОБѢДНВЪШЛ, Н Врѣд' рЖКЪІ ЛѢВЪІА прѣтръпѣвъшочр С 521.10. 2. Устоявам против някого [нещо], тъі стрлшьнъ «СІ I къто протівітъ СІА Т0ВѢ. ОТЪТОЛІ гнѣвъ твон. с нвГ оѵрслъішлнъ створнлъ (!) встъ (!) сждъ СП 76.8; ТѢМЬЖО N0 ПОрЛБОфЛНМЪ СА. ѴрѢВЪИЪІ-МЪ ПО^ОТОМЪ, НЪ ДШвВЪНЪІІА ПОДВНГЪ!. I ПЛОДЪІ СЪТАЖНМЪ. I В0Л6ІЖ про- тнвнмъ сд. тѣлесънъімъ ллскръдемъ СЕ 69с 23-24; н У свока ^емьА ПрОГОННТН А. НЖ0 ПОБІЗЖДвНН от Дего м'ноголнѵнѣ. н не могжште протнвнтн СА. протнвж ОДрЪЖАШТНН кго СНЛѢ С 666.29. 3. Противореча на някого, възразявам. л^ъ во длмъ (вмь) оч^стл н прѣмждростъ. енжо не въ^могжтъ протнвнтн СА. Н ОТЪВѢШТЛТН въсн протнвлѣгжфен са влмъ М Лк 21.15 3, А, СК; нъ ѵто овлнѵлкмл петромь. протнвнстл СА кмочр БбСЛДЛМЪ (!). МНА-штл оѵрлнтн са кго С 363.23.4. Прич. сег. деят. пато същ. протнвлфен са т. мн. Гр. оі аѵтЗеатгікбте^ [оі] аяеп1ойѵте<;. Непокорните; непод-чиняващите се. ѵотъ протівідштін^ъ сіА десніцн твоеі. съэдлш міа гГ ѣко ^ѣніцж окл СП 16.8; пріілтъ дллнъѣ ВЪ ѴЛВЦѢ^Ъ. ІБО ПрОТІВІАфЬМА СІА вьсо(....) СП 67.19. М, 3, А, СК, СП, СЕ, ТФ, К, С. Гр. осѵОіа-тацаі, аѵтітаоооцаі, аѵттОгцп, аѵтікеіцаі, аѵтіяіятш, катоЛоЛем, аѵтіХеую, аѵхіа-тратепораі, еютсЛереш, оі!> тенЗар/ем. Вар. протівітн сд. Неб. противя се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. протнвл'еньк, -гл ср. Несъгласие, непо-слушание, непокорство, слъішішн лі пророкл. ѵо носъмъісльні сръдьцемь жідовіне. клко іспръвл глотъ протнв-ЛвНЬе ВЛШС НЛОѴ^ѴІ СА. отъ него К 1с 18-19. Изч. К. Гр. АтеФвих. Вар. протнвленье, Неб. противление остар. ВА. ПрОТНВЛКкТН СА, протнвлшж са, протнв-ммешн са несв. 1. Съпротивлявам: се, противопоставям се на някого или нещо, опълчвам се срещу някого или нещо. тлко ве^ мнлостн лъ-вжіж ржкж къ огнк прндѣА трьпѣлше. ДО!ІОЛНЖв оѵрдово ржѵьнъін^ъ пръстъ н^горѣвьше ОТЪПЛДОША. то же сото-НННЬСКЪІНМЪ КЪ^НОМЪ ПрОТНВЫЛІА СА творѣлшо С 616.29. 2. Отблъсквам някого от себе си. вьсн ьа|ці обндж М(А. V НМбНОМЬ ГНОМЬ протнвлѣл^ъ С(А Кмъ СП 117.10. Срв. СП. 117.11,12. 8. Прич. сег. деят. пато същ. про-тнвлмжфвн са м. мн. Гр. о! аѵбі-атбфеѵоі, оі аѵтікеіцеѵоі. Тези, които се противопоставят, противниците. н се емоѵр гліжшточр. стъідѣ-лрсж са вьсн протнвлѣ!жштен са емочр. н вьсн лкдне рлдовлл^о (!) са. о вьсѣ^ъ СЛЛВЪНЪІН)(Ъ. БЪІВЛІЖШТНН^Ъ отъ него М Лк 13.17 3, А, СК; л^ъ бо длмъ (вмь) оѵрстл н прѣмждрость. енже не въ^могжтъ протнвнтн СА. н отъвѣ-штлтн въсн протнвлѣіжфен са влмъ М Лк 21.15 3, А, СК; твоекк вст(ь)ет; въоржжлкк СА (..) НЛ (В1)СА ПрОТН(..)Ъ»Ж-фА!А МН СА. Н ПрН(.Л)ЛЖ'НѢ!ЖфА!А МА н(евн)днмънкА врлгън Р VII 3.6-7. Изч. М, 3, А, СК, СП, С, Р. Гр. аѵтіатратеоороа, арпѵораі. Вар. протнвьАТн са, протнвлттн са. Нвб. противлявам се остар. ВА. Срв. [съ]противлявам се ОА. протнво предл. С дат. За означаване с какво се съгласува нещо: според, съобразно с. тѣмьже н л^ъ мнлъ СА ДѢІЖ воѵр. ПрНПЛДЛІА ТН 0Ѵ6. ДЛ подлсн мн ^лповѣдь. протнво ^ъломъ монмъ. некълн вь^ннкнж Н^ ГЛЖБННЪІ ве^лконен мон^ъ СЕ 68Ъ 26; дл ОБрАфСМЪ СА ПрѢДЪ ТОБОБК. ОЧ^ГОЖ- дьше. I не стъіДАфе са, ег'дл въ^дл-ешн комочржъдо. протнво дѣломъ его. еллвл оцм СЕ 17а 21. Срв. СЕ 67Ъ 3; протнвъ 451 протнвьыъ СЕ 71 а 16; СЕ 89а 2-3. // Литург. В съответствие с. н ро&к мѵеннѵ^о протнво гласов н по семь сХа. н вгоро-днѵьыо СЕ 116 20. Изч, СЕ. Нвб. протнво пниж. остар. ОА, ВА. протнвъ нареч. протнвъ статн. Гр. біѵхіпаХат. Противопоставя се, застана против нещо. н доѵршА отъ ^омХь нсподьНБ-н^ъ нстръжеыА въістъ. нн днідволоѵр протнвж глАГол'жшто\р. ын сьмрьтн протнвъ ставъшн. нг рлдоунвштн са свою тѣло по^иа С 317.26-26. Изч. С. Нвб. против ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. протнвьннкъ, -д м. Противник, враг, неприятел, едно от названията на дявола, сатаната, н^вестъ вѣѵьнън-7<ъ жж^нкъ мжжьствомъ, н ОБЛАСТНИЯ велнкокк. жнвжштнн^ъ въ гровѣ^ъ. АЖв оѵрмжѵн ОБНДЬЛНВЪІ Н НСПОВѢДН-мъін мжѵнтеХь. оѵрмжѵеыъі Н ОТЪ БОГА. (лко протнвннкъ оѵркрАдъ С 460.9. Изч. С. Гр. сАасгтшр. Вар. протнвннкг. Неб. противник ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. протнвьннѵь прил. притеж. Противников, вражи, който принадлежи на дявола, на сатаната, і потворн твое со^ъдАыне. I н^ъмн е вьсѣкоіа ИАПАСТН ДНѢВОДА. I В'СѢКА ПрѢСТОѢ-ннѣ. протнвьннѵд. I Н^ВЬСѢКОЮ, МЖКЪІ. і вь^ведн Н НА Д^ОВЪНЪІ твон жнвотъ СЕ 56а 17. Изч. СЕ. Неб. Срв. противников ОА, БТР, АР. протнвьнъ, -ъін прил. 1. Противен, насрещен, срещуположен, кордвь же бѣ по срѣдѣ морѣ ВЪДАІА са влъ-НАМН, БѢ бо протнвенъ вѣтръ М Мт 14.24 3, А, В. Срв. Мк 6.48 М, 3. 2. Непокорен, неверен, ые люводѣі во ні клеветьніці, ні обідьлівн цсрствіе БжГе НАСЛѢДЪСТВОѴріЛчТЪ. СІ^Ъ БО рАДІ грддетъ гыѣвъ бжГ. ЫА СЫЪІ проті- въыъка К 2а 39. 3. Враждебен, коварен, вражески, дяволски, ^е вже нашъ. оѵртопндъ есн в'са протнвь-нъііа снаъі. н побѣднлъ есн в'сь д^ъ водъыъі СЕ 296 14; тъі ^дпрѣтн ИЪІНѢ. ВЬГЫѢЖДЬШЮМО\р СА ВЪ рАБЪ ТВОН. ПрОТНВЬЫААГО ДНѢВОЛА. I ПОТВОрН (I) твое со^ъданнс СЕ 56а 14; съкроѵршнто СА ЖСЛѢ^НАІА ЖЖА, НерА^-ДрѢШНМАІА. Н НЫЪ ПвСТЪІДНТ6 СА протнвьинн СЖПОСТАТН, н дрвгъін. очрвонте са мжѵнтеХе ^Аконопрѣстж-п'ынн С 464.22; ваша гръдъіНй до ІСОЫЬЦА ОСЛАБѢ. ВАША ІСрѢПОСТЬ Н^ЫО- може н погъіве. сьа господььГд снлъі протнвъыъінмъ снламъ глА'^ж. въкочр- ПѢ же Н ТЬШТАА^Ъ СА. Н ОВН ТЬМЫНЦА ОТЪ САМѢ^Ъ ОСЫОВАННН рАСКОПАВАА^Ж. овн же протнвънъіА СНЛЪІ ГОИІАА^Ж С 467.14, 16-17. 4. Като същ. а) протнвьнъ, протнвьыъін м. ед., протнвь-ннн м. мн. Гр. о 'бяеѵосѵшх;, о аѵ-гі-лаХод, лоХецюд. Противник [противници], враг [врагове]; неприятел [неприятели], ^ъ же аъломъ. съі гъ. теве ВрАГА сящіа, і протівыд. і ^ОТА-штл дроѵ^гл сътворітн К 86 30-31; ДОКОЛѢ ГІ ПОНОСІТЪ ВрАГЪ. рА^ДрАЖАвТЪ ПрОТІВЬНЪІ 'М(А твое ДО КОНЪЦА СП 73.10; ыошть провдждАд^ж. трьпАШте СТрАСТЬ. ДОБЛЬНО рАД0\рККШТ6 СА. 0 ЫА- дѣіемъін^ъ. ржгАнкште са протнвъ-ывоѵрмоѵр. к-д'нл же вѣ молнтва вьсѣ^ъ С 92.2-3; благословьку; тд а^ъ ГрѢШЪЫЪН. АЛеаАНДрЪ. ІЛКО сътворн ѵочрдесА о рАВѣ своіемъ даыннлѣ. ть,-грАДН оѵрстА льв°вн. н съкрочршн вьсж протнвъиъін^ъ снлж С 158.10; іогда во оѵр^ьрж ыаѵатъкъ мон. снце оѵрдо-лѣвьшъ сьмрьтн оѵрже ие вокк са. оѵрже не СТрАШЖ СА ПрОТІВЫААГО. нн на не- мошть своич о^нрАкк С 490.9-10. 6) протнвьннн м. мн. Гр. [оі] апві-•ОеТ^. Непокорните, неподчинява-щите се. і тъ прѣдъндетъ прѣдъ инмь д^омь н снлонк нлнннонъ. оврА-тнтн сръдъцл отьцемъ ИА ѴАДА. I ПрОТНБЬСТВО 452 протнв?! ПрОТНВЪЫЪІЬА ВЪ МЖДрОСТЬ прлведъ- нъі^ъ М Лк 1.17 3, А. в) протнвьнл ср. тн. Гр. ха гжеѵаѵтіа. Неудобства, несгоди, притеснения, нжде же оѵ^во ннедныоже сд нсповидлетъ вллгое въ рл^лжѵеннн жнлншть врлт-нд. рс-къше лѣглльннць. протнвьыл же толнкл. еже рл^лжѵлтн са слмѣмъ отъ севе н бъ^ъмл иестронно ЗЛ 116 18-19. протнвьяо слово. Гр. аѵтіХоуіа. Спор, възражение, противоречие, сего рлдн дл отъстжпнтъ отъ влсъ в'се ослочршлнне. протнввно слово, гръдость. ^лвнсть. ръвенне СЕ 916 13-14. М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. ёѵаѵтіск;. Вар. протнвънъ, протівьнъ, протівъиъ, протнвснг, протівенъ. Нвб. противен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. протнвьство, -л ср. Власт, враждебна сила. о\рже не стрлшж са протівнллго. ын нл нсмошть своіж о^нрлвв. нъ помъішлшж поБордштллго ин. нен^-дреѵеыжж енлж. прѣдолѣвън бо про-тнвъствочр сьмрьтн. н вьсж крѣпость іего отъниъ С 490.12. // Власт, надмощие, мощ [на дявола], тъ н нъінѣ гъібнжшта съплслъ. оѵрмрь-штенъі ожнвнлъ. н нс-прніл^нннл про- ТНВЪСТВЛ ОТАТЪ. ТЪ рЛБЪІ НЪІ СЖШТА грѣ^оѵр. свободь лвнль С 479.30-480.1; дьмьсь рлуорн са днілволово протнвьство. дьньсь ж^ъі сьмрьтьнъід рлгдрѣшенъі бъіша С 487.2; дьньсь ВЛЛДЪІКЛ НЛШЪ. НЛ сьмрьтьнжіж П0БѢ-дж постлвнвъ. н днілволово протнвъ-ство рл^орнвъ. пжть нл сплсеньк вьс-крѣшенннмъ длрьствовллъ С 488.29; кольмн плѵе о сьплсс-ннн вьсел"енъіА. дьньсь ѵловѣѵьско іестъство. отъ дніл-В0Л1Л протнвъствл СВОБОДНВЪ С 490.6. Изч. С. Гр. тораѵѵц. Вар. протнву.ство. Нвб. противство остар. В А. протнвж нареч.-предл. I. Нареч. Насреща, отсреща, на отсрещната страна, реѵе же нмъ. ндѣте нл дѣло есе онъі іГнвъі против? не коплнъі остліжтъ. дл ндѣт коплнте н потрѣвнте С 37.22. II. Като предл. с дат. 1. За озна чаване, че нещо се намира нг противоположната страна спрямс друго: срещу, лѵррнлнілнъ же іеднп? отъ сллвънъін^ъ цѣслръ мжжь. протнвж млнлстъірочр отьцл нелкнл. ИЛ полоѵпюштъ съуъдл цръкъве сватлТо. прьвомжѵеннкл стефлнл С 208.25-26. 2. За означаване на враждебно отношение спрямо някого или' нещо: против, срещу, елмъ прн^одъ лнточрплте прѣдъ та. пръдъворннкъ бъівъ дрочржннѣ своіен. протнвж оть-цоѵр ТВОКМОѴ^ ДН1ЛВ0Л0Ч)’. въскорѣ оуво творн геже ^оштешн С 99.28-29; лште лн дл рл^оѵрмѣіж дл оѵрже врѣмл очрво протнвж ОНѢМЪ пльѵнтн сд. гллго-лжштннмъ С 306.7-8; ѵто протнвж се-моѵ рекжтъ дръуліжштнѴ гллголлтн поѵрстошънъінмн оч^стъі С 358.17; дл лште оѵ^бо не въі въстллъ ілвѣ. ілкоже лкъі прѣльштенн снн. н протнвж цѣлѣ стрлнѣ о немъ воржште са н ве^ домоѵр. н ве^ грлдл въівъше отъвръглн сд іего бъіша С 442.1; гелн бо овъ протнвж женъскі? прѣштенню не сътръпѣ. овъ же пржтнвж вж^в (!) С 442.25, 26; въстллшн плкъі въ оБ’ыовленнн жн^нн )С0Д(А дл іегдл) БЛЛГОДѢТ(Н съподо-БНШН са) т(ъгдл тн влл)сть (длсть протн)вж сжп(остлтьнын)мъ снллмъ (врлтн са) X IВб 18. 3. За означаване на отношение към нещо: спрямо, по отношение на. іедУюго жс- тъѵыж остлвнша ве ѵьстн. недо-стоныл рекше. сжштл нс-весъскъін^ъ ѵьстнн. нже лвніе протнвж болѣ^ын не сътрьпѣвъ. къ рлтънъінмъ оѵрвѣжс- С 93.8; оврлтнтс срьдьцл влшл къ ѴАДОМЪ СВОНМЪ. Л N6 сьмѣжлнтс- 0ѴНЮ сн протнвж нстныѣ С 325.9. 4. За означаване с какво се съгласува нещо: съобразно с, според, съответно. I овомоу же длстъ пать тл- протлъковлтн 453 протрьалтн ллнътъ. овомохр же дъвл. овомоѵр жс КДННЪ. КОМО\рЖЪДО ПрОТНВЖ СНЛѢ свос-н. I отн де- лбнс М Мт 25.15 3, А, СК; съплсъ жс протнвж прошс-ыню нж творнтъ МОЛНТВЖ. НС- БО МОЛНТВЪІ трѣ-вовллшс- богъ дл мрътвллго въстлвнтъ С 306.27; кже бо сътворн кдно- рОЖДС-НЪІН СЪІНЪ БОЖНН. СС Н ТЪ1 сътво- рншн (!) протнвж снлѣ своісн. мнроѵр нсуодлтлн бъівла С 423.15; водъі же оѵр НСЮ БЪ^МЛ НС БѢЛШС-. НЪ ОТЪ рѢКЪ бфрЛТЛ НОШЛЛСТЛ ... ПО МЛЛОѴр БО пнглетл протнвж ^О^ДѢН ПНШТН свок-н С 548.2-3; стлвн жс собоіж ѵочрдо то. н ОТЪТОЛН ОТЪ СВ01СГ0 трочрдл готовнтн водж. нл пнтнге стрлн'нъінмъ. водонось протнвж свокн снлѣ оѵрготовн С 550.6. н^нтн протнвж. Гр. е^ерхоцш. еі<; шаѵтгіспѵ, [сгиѵаѵтпспѵ], апаѵташ, агахѵтаорш, гшаѵташ. Отида да посрещна, да срещна някого, і се вссь грлдъ н^ндж протнвж невн. I ВНДѢВЪШС Н МОЛНША. ДЛ БН прѣшслъ отъ прѣдѣлъ н^ъ М Мт 8.34 3, А; ТЪГДЛ 0\рП0Д0БНТЪ СА ЦСрСТВНС НБСІСОС ДССАТН ДЪВЪ. КАЖС ПрНІМЪША СВѢ-ТНЛЬННКЪІ СВОІА. і^ндж протнвочр жснн^оѵр М Мт 25.1 3, А, СК. протнвж гллголлтн. Гр. аѵтгЯ-Еусо, 7грос^ ЕѴтро7трѵ Яеусо. Възразявам, противореча, отъвѣштлвъ жс стъін нлѵд протнвж млг'но\р гллголлтн С 49.21-22; н доѵршл отъ ^мль нсподь-ннн^ъ н^тръженл БЪІСТЪ. нн днілволоѵр протнвж гллгол‘жшточр. нн сьмрьтн протнвъ стлвъшн. нъ рлдоѵ|чжштн сд своіе тѣло по^нл С 317.24—25. протнвж крѣпнтн са. Гр. аѵтаусоѵі-Сороа. Противоборствам, противопоставям се. ^совн ксмъ воннн. н прн^ъівлннкмъ вллдъікъі нлшего. неповѣднн сжште о къ^не^ъ. воннл твокго сотонъі. стонмъ протнвж крѣпдште сд С 100.4. протнвж стлтн. Гр. йфісгтораі, аѵОштосроа [кост’ ёѵюгаоѵ], іотосроа лрос,. Противопоставя се, опълча се срещу някого, нещо. готовліа горъі крѣпостъіж своеіж. прѣпоѣслнъі СІЛОІЖ. СЪМЖЦІЛІА ГЛЖБННЖ морьскжж. шюмоѵр влънъ сго. къто протівж стл-нстъ СП 64.8; ндешн бо нл рлть н сьнндешн сд. н нс- въ^можешн стлтн протнвж врлгомъ свонмъ С 195.11; съшедъшв жс сд к-моу не може стлтн протнвж рлтннкомъ. нъ плештн въ-длвъ побѣжс отъ лнцл н^ъ С 196.13; клко можлл^ж протнвж цѣслремъ н кнд-^с-мъ н нлродомъ стлтн С 442.27-28. М, 3, А, СК, СП, С, X. Гр. шгеѵаѵті, катеѵаѵті, аѵтікрй, аѵтікргх;, ярб<;, ката, еіс;, аѵп-. Вар. протнко^, протнко, протікж, пржтнвж. Неб. Срв. против ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. протлъковлтн, протлъкоѵріж, протлъко\р- кшн се. 1. Изтълкувам, разясня, обясня, л не 2;ѣло вь^нштж вь^одочр ОБрЛ^Л. ПОВѢДЛІЖ ТЛНБЬНЖ. Л НС протлъкоѵріж непротлъковлнллго. ѵо\р-ждж сд Бъівшо\ро\рмоѵр ^нлменнк С 501.24; лште бъі доврѣ н^нскллъ. не бъі тлко ^ьлѣ протлъковллъ. ЛШТС БЪІ нсповѣдллъ. не бъі тлко невѣрьство-вллъ С 512.14. 2. Преведа, предам текст от един език на друг. прѣгін-сл^ъ протлъковлвъ от роѵрмънскл А^ЪІ-кл (а^ъікл) нл гръѵсскъ С 144.25. Изч. С. Гр. ерртіѵевсо, яарерртіѵевю. Неб. протълкувам ОА, ВА, ЕтМл, АР. протръгнжтн са, протръгнж са, протръ-гнешн са се. Разкъсам се, раздера се, прокъсам се. вьлѣ^е же снмонъ пет(р)ъ н і^(в)лѣѵе м(р)ѣжж нл ^емліж. плънж велні ръівъ. съто н ПАТЬ ДССАТЪ Н Трн. I толнкоѵр СЖШТЬ N6 протръже СА мрѣжл М Йо 21.11 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. сг/Дораи Неб. Срв. [из]тръгна, [из]тръгам диал. НГер, ДА. протрь^лтн СА, Протрь^мж СА, ПрОТрЬ-^ліешн са несв. Разкъсвам се, раздирам се, прокъсвам се. і се сътворьше. обаса мъножъство рЪІБЪ П))ОТАГНЯчТН 454 ПроУЛЛЖАСЫЬК много. протръ^лдше же са мрѣжл М Лк 5.6 3, А. Изч. М, 3, А Гр. біаррт^сгсгоцоа. Вар. протръ^дтн са. Нвб. Срѳ. [из]тръгам диал. НГер, ДА; [из]тръгвам. ПрОТАГНЖТН, ПрОТАГНЖ, ПрОТАРНвШН Сб. 1. Протегна, обтегна. стдл же ноѵр-анілнн прѣкръстнвъшн днце свок. съ рддостніж протАже вънж свокті. н сѣѵьцд отъсѣѵе глдвж кн С 14.17; ВЪ^ДВНГЪ ОѴН СВОН НА НвБО БЛАГОСЛОВИ БОГД. Н ПрѢКрЪСТНВЪ СА ПрОТАГНЖ ВЪНЖ своіж, н оѵ^сѣѵенъ бъістъ С 14.22; н тек'ше къ пештерѣ стлдго дометнглнд. вндѣша н лкъі лгг^едьскъ оврд^ъ НМЖПІТЛ. СТОАШТД н протАгъшд ржцѣ НА НвБО. н доБроддрьствънжіж ПѢСНЬ въспоѵрштліжштл вогочр С 215.20. 2. Разпъна, опъна, лнтонннъ реѵе. въкопдвъше ѵетъірн дрѣвесд. н протд-гъше по дрѣвесемъ прнвдждте н твръ-до С 158.30; н прншедъ лдеалндръ протАженъ бъістъ ыд дрѣвесе^ъ. дов-д”нн же мжѵеннкъ донстовъ тлковжіж мжкж трьпѣѣше. внда вьса оѵрдъі протдженъі. Н ВЬСА КОСТН СВОА съкрв-шдкмъі С 159.6, 9. // Простра, просна. тъгдл лн-елрплтъ рл^гнѣвлвъ са повелъ н сьвлѣштн. н нл дьстѣ протд-гъше внтн н жнллмн соуровлмі С 100.30. протлгнжтн рѣѵь. Гр. ёктеіѵсо. Започна да говоря, заговоря, не во нъ поъшетъ оврл^ъ цѣслрьскъін н въстъ эджсто^вд оржжнгл. нмже въктъ по-вѣжденъ. кліл же то сжтъ кротость н ТН^ОСТЬ. N6 БО нъ гегдд въ горѣ прн-стжпліжштл іего рл^дрл^н н протАже рѣѵь. ые ^нлкмъ (лко (естъ нъ словесъі тѣмн оѵрстрѣлн того отъ кро-тостн С 381.12. С. Гр. протеіѵсо, те{ѵсо, аяХбш. Неб. протегна НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. протджьно нареч. Силно; неспирно, дълго, дндо^плтъ реѵе. внілте н про-тджьно. довнн же мжѵеннкъ кодрдтъ реѵе. внілте внілте. пльтн оуво пдкостн творншн. д ддіА не врѣдншн С 113. 13. Изч. С. Гр. етітбѵші;. Нвб. 0. прооѵрвѣдѣтн, прооувѣмь, прооувѣсн Сб. Предусетя, предвидя, сътворнвъ же ѵетъірн десАтн дьннн отнде ѵнстъ къ господоѵр. прооѵрвѣдѣвъ прѣжде трнн дьннн. съконьѵднніе свок С 168.17. Изч. С. Гр. яроуіуѵшакю. Неб. Сре. [не]вям диал. НГер, ДА. прооѵрѵлтн, прооуѵлкт*, прооѵрѵліешн несв. Поучавам, наставлявам, іже подъ вдлстьѵж емо\р бжн стъі ^оѵр ^дконъ. і пророкомъ і дпомъ. і вллженъімъ оцёмь проо^ултн. і вьсѣмъ нд вьсѣкъ день. ^дпрѣштдтн не обідізті. кого немошть-нѣіші^ъ. ні погднъскъ етеръ объіѵді съдѣдтн К 2а 12. Изч. К. Нвб. Срв. проуча 'разуча, разбера, установя’, проучвам, проучавам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. профнтъ, -л м. Пророк; прорицател, предвещател. ѣже во бъ съведъ естъ ѵкд. дл не рл^дюѵлете са. фропітоѵр {погр. вт. профнтоу,Дост.ал, с. 371) же мллд^еоѵр съі^вѣстоѵрккштго вві. і глжштк», і женж мності твоеіА. дл не остлвнші К 26 14. Изч. К. Вар. фропітъ, Неб. 0. про^длднтн, про^ллждж, про^длдншн се. Прохладя, разхладя. і нжденн него в'сь дхъ творАірен жажд(ж. і в'с(ж (а^іж жегжфіжіж пдьть его. і жтровж его, соѵршдцлж о^стънъі его. пдддфіж грътлнь его. про^ллдн ^ллдомь твон-мь. нлпон н істоѵьннкомь твоеьд влл-гостн СЕ 296 23-24. Изч. СЕ. Неб. прохладя ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. про^длжденью, -іл ср. Прохлада, хлад, хладина [образно]. огню прѣдднн БЪІША ВОДЛ Н^Ъ ПрНАТЪ, ТѢ^Ъ КСТЪ проуоАНТН 455 ПрОШбЫЬгё гласъ. прондо^омъ сісво^ѣ ог^ь н водж. н Ѵ^ведс насъ на про^лАжденнк С 94.19-20. Изч. С. Гр. аѵа\|п>х^. Вар. прорсльжАСНнгс. Нвб. прохлаждение остар. ВА. Срв. прохлаждане, прохлада ж. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. проуоднтн, проуождж, проуодншн несв. 1. Преминавам, минавам през някъде. въістъ же по томъ н тъ про^ож-дААше. ско^ѣ грАдъі н вьсн. проповѣ-дма н влАГОвѣстоуід цсрствне вжне М Лк 8.1 3; іс^оддште же про^ождАА^ж скво^ѣ вьсн. влАговѣстоункште. I цѣлдште въсждж М Лк 9.6 3, А, СК. Срв. Лк 13.22 М, 3, А, СК; і бъістъ нджштю емоу въ нмъ. I тъ про-уождААше междю сАМАрнекк галн-лѣекв М Лк 17.11 3; і въшедъ про-^ождлАше нсъ въ ернуж М Лк 19.1 3. 2. Обхождам, обикалям местност, преброждам. і про^ождлАше вс'нт; ГАЛнлекв нс. оѵрѵд ил сънъмнштн^ъ і^ъ. і проповѣдмд евА^лне црствнѣ, і цѣла вьсѣкъ неджгъ 3 Мт 4.23 А, СК. Срв. Мт 9.35 М, 3, А. 3. За слух, думи - разнасям се, разпространявам се. про^ождААше же пАѵе слово о ыемь. і сънъмаа^ж са нлродн МЬНОЗН. СЛЪШАТН Н ЦѢЛНТН СА отъ него. отъ неджгъ свонмъ М Лк 5.15 3. проуоднтн съкрьшеные. Постигам съвършенство, усъвършенствам се. алѵьбѣ н многоѵр пѣтню непрѣ-стАН'но\роумо\р. въдавъ севе н овно-штъноѵроѵрмоѵр стоілнью, н все просто ре-штн іеже о во^ѣ про^одд съвръшенью С 548.9. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. біерхораі, терѵаусо, 6іо8еі5ш, бюотореіюраі. Нвб. Срв. проходя, прохождам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Проход МИ СНМБ. проуождвиью, “Л ср. Минаване, преминаване [образно]. проуожденнѣ. ДШЪ НАШН^Ъ. ДАЖДН СВОБОДЪНЛА. I НЪ1 ПрѢСТОІАфАІА БЛГВН. КОНЬѴННЖ. БЛАГЖ Н мнрънж даждн намъ СЕ 66а 6. Изч. СЕ. Вар. прохождеинк. Нвб. прохождение остар. ВА. прошеньм, -1А ср. 1. Молба, искане, желание, вѣстъ во отецъ вашъ н^ъже трѣвоѵрете. прѣжде прошеннѣ вАшего М Мт 6.8 3, А, СК; пнлатъ же посж-дн въ'тн прошение н^ъ М Лк 23.24 3; нсплъні и въсѣ прошеньѣ твоѣ. нъінѣ по^на^ъ ѣко спъ естъ гь ^ъ своего СП 19.6; НАСЛАДН СКА ГІО. V ДАСТЪ тн прошение срцА твоего. ѵѵтъкръін къ гіо пжть тво'і' СП 36.5; ынѵтоже таково къ пнлАтоу глАгол"етъ. нъ ѵ'то прошенніе НѢКОГС МАЛО ѴѴ СЖДН Н ОТЪНЖДЬ МАЛА просд І< тевѣ прндо^ъ. ДАЖДЪ мн тѣло мрьтво на погревеннк. оного осжжде-наго отъ теве С 454.14; текошд къ прѣподовьноѵроѵрмоѵр ВЪ ПАМДТН. ПАТ-рннГню еппоу. іАкоже могжштоу оувѣ-штатн прАвьднАго. н прошеные НА дѣло прнвестн С 561.13. // Молитва, молба. ѴѴ ДАрОВАТН СНМА н НАМЪ. В'СѢ прошеннѣ. ѣже на спенне. гіо СЕ 9Ъ 15-16; і снма подаждн ^е вже нашъ. ДАЬХ НМА в'сѣ прошеннѣ СПСЪНАА. I жн^нь вѣѵьнжнк СЕ 10а 13; съ мжѵеннкъі да вжджтъ прошеннга. ВАША. ЮНОША ДА ТЪѴ'ННКЪІ ПОДрАЖА- нктъ. от'цн же да помолатъ сд тацѣ-^ъ отрокъ отьцн бъітн С 95.25-26. 2. Милост, милосърдие, благодеяние. ЦѢЛНТвЛЮ БОЛАфННМЪ. ДАТ6ЛЮ просАірннмъ. оѵр теве в'сѣка прошеннѣ. даіан намъ нма твое цѣленью. отъ в'сего неджгА. і отъ в’сеьх болѣ^нн СЕ 41 а 1; сътворен нво н ^ем'лкк. море н в'се еже естъ сътворено вь ин^ъ. даіан в'сѣмъ прошеннѣ. прѣжде ДАже не просАТъ СЕ 616 14; нн ѵловѣколюбь-СТВО БО оѵр ТѢ^Ъ оу нн^ъже ПрОШАА^Ж. нн очрдовою прошеннк нн юже ноуждъ-ыою н потрѣвьнок сътв°р-н-мъ полоу-ѵнтн С 373.9-10. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. а’(тпца, аСтгіак;, а^(шра, то аІтеТоОаі, то аіттіоаі. Вар. прошсини, прошение. Неб. прошение остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. П(>ОШНБ\ТН 456 проѵнстн ПрОШНБЛТН СА, ПрОШНБЛКК СА, ПрОШНБЛ- юшн са несв. За растение - пускам листа, разлиствам се. внднте смо-ковьннцж н кьсѣ дрѣвл. егдл прошн-БЛВБТЪ СА юже ВНДАфС 0 СС-БѢ ВѢСТ6 ѣісо юже блн^ъ жатвл естъ М Лк 21.30 3. Изч. М, 3. Гр. 7гроРаДЛсо. Нвб. 0. процвнстн, процвьтж, процвьтешн св. 1. За растение - разцъфна, развия се, разцъфтя, вждетъ осртвръ-жденіе нл ^емлі нлвръ^очр го(го)ръ. прѣвь^нетъ сіа плѵе лнвлнл плодъ его. Т процвьтетъ отъ грлдл ѣко трѣвл ^емьнлѣ СП 71.16; ютро процвьтж н прѣідетъ нл веѵеръ. сѵтъплдетъ оже-стѣетъ і нсърсыстъ СП 89.6; прлведь-нікъ ѣко пінікъ съ провьтетъ. (погр. вм. процвьтетъ, Север., с. 122, бел. под линия) Т ѣко кедрі лівлнъскъка о^мъножіатъ сіа. нлслждені въ домоср гні. въ дворѣрсъ бл нлшего процвьтжтъ СП 91.13, 14; дл нже очрво жъ^лъ лро-новъ сочр^ъ сжштъ. рлстн н процвнстн повелѣ богъ С 300.16. // Образно. гь помоштьыікъ моі і ^лштітънікъ (..) ыоі. нл того оѵрпъвл сръдъцс- мос- і помошть мі бъістъ. н процвьте плоть моѣ СП 27.7; врлгъі его облѣкж въ стоѵрдъ. л ыл оыомь процвьтетъ свтъінн моѣ СП 131.18. 2. Прен. Процъфтя, преуспея. слъіші н проповѣждь. бжГѣ ве-льѣ ѵюдесл ... клко слъыьце вьсс-ленжіж ісплънѣетъ. клко ветър^ъі ^лконъ ове-тъшл. клко новъі н^вѣштлетъ са. клко древьнъл прѣідж. клко новлл процвнсд К 136 4. Срв. С 450.12-13. Изч. СП, К, С. Гр. аѵЫсо, ё^аѵдесо, ёлаѵтёсо, аѵа6а>Лм. Нвб. процветя остар. ВА; процъфтя ОА, НГер, БТР, АР. процвнтлтн, процвнтлкк, процвнтліешн несв. Прен. Процъфтявам, увеличавам се. слъіші н просллві. слъіші н проповѣждь. вжіѣ всльѣ ѵюдесл. клко ^лконъ остжплетъ. клісо бллгодѣть процвнтлет(.) К 13а 38. Срв. С 450.7. Изч. К, С. Гр. ётессѵОёсо. Нвб. процвитявам остар. ВА; процъфтявам ОА, НГер, БТР, АР. процвѣтнтн, процкѣфж, процвѣтншн св. Направя да разцъфне и да върже плод [образно]. юдннъ ^лъбъ сѣ-явштн нл севѣ. не (егоже жрънвн съ-МЛѢША. н ржцѣ оѵрмѣснстл н огнь съ-връшн. нъ югоже дѣвнцл ве^-д-рллл н ве сѣмене просвѣтн (еж. процвътн, Север., с. 253, бел. под линия) С 396.2. Изч. С. Гр. аѵдесо. Нвб. процветя остар. ВА. проѵеіе нареч. 1. За време - по-дълго, по-нататък, отъ вннъі же тоа но\рдн-мъ вѣлше проѵеіе жнтн въ млстъірн (!) своісмъ С 549.1; н лвые того трепетъ н невндѣньгс обьа. ілкоже кт°мо\р (смо\р не нмжшточр ве^во(Л^нн(л. проѵек мжѵнтн іед. нъ остлвнвъ вв нл ^емн лежлштж. ржкокк копніе тсотѣлше нстръгнжтн С 559.28. 2. Прочее, наистина, впрочем, тъгдл прнде къ оѵрѵеннкомъ. і глл нмъ съпнте проѵее н поѵнвллте. се прнвлнжн са ГОДННЛ. I снъ ѵскъін пръдллтъ СА въ ржкъі грѣшъннкомъ М Мт 26.45 3, А, СК Срв. Мк 14.41 М, 3. н проѵеіе. Гр. каг та е^т(<;. И прочее, и така нататък. влЪдъте едл къто въі естъ крлдоводдн прѣмждростнкв н тъфеяв. лестняк. по прѣдлнню. ѵлѵю. по стчр^нсмъ мнрънънмъ. н проѵею X IIАа 10. Изч. М, 3, А, СК, С, X. Гр. то Л.ОШОѴ. Вар. проѵс-е. Нвб. прочее ОА, ВА, АК, ЕтМл, Дюв, БТР; прочие ОА; прочая остар. ОА, РРОДД. проѵнн вж. проѵь. проѵнстн, проѵьтж, проѵьтешн св. Прочета. [л] нже ... проѵ[ътст]ъ [сжс- нлп]-нс&ъ. [дл проклъ]нс-тъ [ер]етнкл АН 2. Изч. АН. проѵь 457 ПрОШ€НЫ€ Нвб. прочета ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. проѵь, -ьн прил. 1. Другият, останалият. послѣдь же прндж н проѵділ ДѢБЪІ. ГЛІЖфА ГН ГН ОТЪВрЪ^Н НЛМЪ М Мт 25.113, А, СК\ флрнсън стлвь ВЬ С6БѢ М0ЛѢЛШС- СА. вже ^ВЛЛЖ Т6БѢ въ^дліж. ѣко нѣсмъ ѣісо н проѵнн ѵлвцн. тсънрьннцн непрлведьннцн. прѣлюводѣн М Лк 18.11 3, А, СК; Н& X. ПО. Б НЖЖ6 БЪІВЛе(Т) ПЛМАТЪ. СТЪШЛ МОНСН Н ЛрОНВ н проѵннмъ прркомъ Е 7а 14; съподовн ѣ мнромь д^вьнъімь. проѵее жнтне ею. съконь-ѵлтн СЕ 8Ь 20. 2. Следващ, пореден. БЪІСТЪ ЖС- ВЪ Проѵнн ДбНЬ. СЪШС-дъшемъ нмъ съ горъі. сърѣте н илродъ мъногъ М Лк 9.37 3; нірн проѵдд сдочржвъі. еГ септдврѣ Е 24б 7; н въівле проѵен ѵн сдоѵржъвѣ до концл СЕ 99Ь 22; н съгръшьшнн гочр проснмъ простъінж влмн вь^атн. проѵнн^ъ ЛѢТЪ въ оѵрстрон. н въ говѣннТ н въ стрлсѣ. оѵркръпленомъ въітн С 67.27. 3. Като същ. а) проѵьн, проѵнн т. мн.; проѵАід эк:. мн. Гр. оі Хошоі; а! аоѵ антаТд. Останалите [хора], другите. & проѵнн гдуж. остлнн дл внднмъ. ліре прндетъ нлнъ спстъ его М Мт 27.49 3, А, СК; і тл шедъшл вь^вѣстнсте проѵннмъ. нн тѣмл же вѣръі рдса М Мк 16.13 3, А; пр^нъі^ъ ПОСТЬННЦЛ^Ъ ^ВЛ^' 6КЪ' прлкснн. февроннн. оломьпнн. іероннн. і проѵннмъ. съ ннынже н нлслѣдн црст-во нвсъное СЕ 93а 4; сѵнн же не рож-дьше отндж. ѵовъ нл село свое. ѵовъ же нл кохрплкк своіж. л проѵн емъше рлвъі его. ДОСЛДНША НМЪ. Н І^БНША ІА СЕ 106а 22-23; слмл свонмл ржклмл вь^ем'шн нл рлмо. въ^л°жн нл колл. нл нн^ъже проѵнн нжс- лежАінте. нл огнь ве^омн бѣл^ж С 96.7; тон лн сокрлтъ н лрнстндъ. н лнлзлр^ъ. н проѵнн велнѵлл^ж са. нмже н фнлософняв н прлв'дж. н тръпѣнніе лювьга^ж С 138.14—15. 6) проѵеіе ср. ед., проѵліл ср. тн. Гр. то г>тсбЯ.ошоѵ, та ітХоі-па. Останалата част [от нещо]; останалите [неща], і въ^емъ пръдъ ннмн ѣстъ. проѵее длстъ нмъ М Лк 24.43 3, А; ^отѣ^ъ сдъ^лмн отъмъі-тн. мон^ъ грѣ^ъ гГ. ржкопнслнне. і проѵее жнвотл моего. покллннемь о\рсло\ржнтн тевѣ СЕ 83Ь 18; нъ дл нлвъікнемь рл^ньствье. прѣдлдіте-лево. і оѵрѵеннкъ дл послочршлемъ. і про-ѵні^ъ вьсе во съ іспъітлнімь. повѣ-длетъ вллженъі сь евмтелістъ К 5Ь 39-40. н проѵліл. Гр. каі та А.оша. И прочее, и така нататък, нл врьвн’1' по- срѣдѣ КА ОБѢСН^ОМЪ СЬСЖДЪІ СВОА. СН рѣѵъ гжслн свнрълн. ЦѢВННЦЛ. н проѵліл. сн бо дръжл'ше ветъуок-. н снмн пѣснн поіл^ж С 418.24. проѵліл тьмл. Гр. то ё^сотероѵ акб-тод. Непрогледна тъмнина, безкраен мрак. ѵто уоштсте мн длтн реѵе. дл л^ъ влмъ прѣдлмъ іего. ѵ'то ^ОТАТЪ ДЛТН БС^8МЬЛІ0 1ЮД0. ОѴрДЛ- выеннм жже. проѵжіж тъмж неоѵргл-снмън огнь. цъслрьствніл БЖНІЛ лнуо-влннк- С 425.8-9. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С. Гр. Хошб?, ЁтгіХоілод, плбХоіпоі;, о й,т]<;. Вар. проѵнн. Неб. прочий остар. ВА. Срв. прочие, прочее ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. проѵьнъ, -ъін прил. 1. Друг, останал, многж же подлнвште пеѵлль к[ы]а лъпо естъ своего жнтніл стлрѣншнн[ы] н^волнтн н н^воленнемь нѣкон^ь проѵьнАА ілко поуоулілтн ЗЛ 115 11. 2. Като същ. проѵьннн м. тн. Гр. о! Хоѵкоі. Другите, останалите [хора, неща и под.], трѣвовлнне естъ оѵнм н А^ЪІКЛ н проѵьнын^ь ілже сжтъ потръ-бьнѣншл. бѣдьно жс- н неоврАштемо ДШЖ МОШТЬНЖ ОѴС-СІ МНОГЪІ ЗЛ 16 11. Изч. ЗЛ. Гр. Хотбд. Неб. прочен остар. ВА. проіреные, -іл ср. Прошка, опрощение [на греховете], мо ѵо н^влвленьн П(Ѵ&ПЬ(ЖШ6 458 прьвомжѵбынид вельеѣдд ѵкд. ѵѵ профеньн. і о прнідтьн обѣдд снлънддго СЕ 36а 11; о свокмъ невѣрьствѣ н непокореннн покддвъ сд, прнпдде къ стлрьцоѵр съ стоѵрдомъ. проштенніл проед прндтн С 291.19; дд іелн тонжде невъстніж ре-ѵено кстъ толнко вьспрѣштеннк кгдд ^отдште съгрѣшдкмъ. то кдко про-штеннк прннмемъ С 379.19; тод оѵрво дѣл'ьмд твокд веспосдглд млтере н дѣвнцд. мнлоѵрн МД ВЛЖДННЦЖ. дд-ждъ мн мон^ъ съгрѣшеннн проштеннк С 391.29; по сьвѣдътелствѣ влддъі- ѴЬНН. ВЪ рОВЪ ЛКВОДѢНСТВД Н О^БОН-ствд въпддъ. словесемъ покддньк овд-внвъ. проштеннк толнцъмъ грѣ^омъ прнд С 526.22-23; н нъініл гн. вѣдж-штоѵр тевѣ влдгъін вьсд нсповѣддіж, о томъ просд проштеныд. не прѣ^ьрн мене влддъпсо С 528.15. СЕ, С. Гр. спгрхсЬррок;, сгоууѵсоргі, афЕотс. Вар. проштеньк, проштеннк. Неб. прощение остар. ВА, АК, НГер, ЕтМл, ДА. пръпьрнфе [погр. 3 Мт 5.41] еэ/с. попьрнфе. прътнфь, -д т. въ прътнфн^ъ. Гр. раккобптсоѵ. [Облечен] в дрипи, онъ же вндѣвъі н въ тдкомъ ннштн оврд^в. н въ прътнштфсъ стдрцд. прѣовндѣ н. н не отъвѣштд кмо\р нн кдного словесе С 192.2-3. Изч. С. Вар. пргтншть. Неб. Срв. прътошина 'стари дрехи, дрипи’ НГер; прътошляг 'дрехи и вещи’ НТ; пъртушина ЕтМл, БТР. прътъ, -д м. Фитил, горяща памучна лента или връв. трьстн съкро^шенъі не прѣдомнтъ. I прътд вънемъшд сд не о^гдснтъ. доньдеже вь^ведетъ нд повѣ-дж сждъ М Мт 12.20 3, СК. Изч. М, 3, СК. Гр. Хі\оѵ. Неб. Срв. прът 'отсечено право стъбло или клон на дърво’. прьвовъ^дежеиьк, -іа ср. Почетно място за възлягане [при гощавка]. ВЛІОДѢТ6 СА отъ къннжьннкъ. ^отд- ШТНН^Ъ ВЪ ОДѢДННН^Ъ ^ОДНТН. I ЦѢ- ловдннѣ нд тръжнштн^ъ. і прѣжде-СѢДДННѢ нд соньмнштн^ъ. і прьвовь-^ле(же)ннѣ нд веѵерѣ^ъ М Мк 12.39 3. Изч. М, 3. Калка от гр. тфсотокЯісгіа. Вар. прьвовь^леженнк. Нвб. 0. прьвовъ^лѣгдиьк, -ід ср. Почетно място за възлягане [при гощавка], лв. о не лювнтн пръвовъ^лъгдннн М 77а 1. Срв. 3 130а 16. Изч. М, 3. Калка от гр. ярсотокХлсйос. Вар. пръвовъ^лтглннк. Нвб. 0. прьво^ьдднъ, -ъін прил. Първосъз-даден, създаден преди другите. ѵ'то к мъісль съннтнм кго. кже въ лдъ. неклн дддмд съвд^ьнгд н ндмъ клеврѣтд въ^вестъ съуоднтъ. въ нстн-нж пръво^ъдднддго. ОВѴДТ6 ПОГЪІБЪ-шддго. въ^нскдтъ грддетъ оѵрво С 459.23-24. Изч. С. Калка от гр. яропбтЛосато?. Вар. пргво^ъАДНъ, Нвб. 0. прьвомжѵеннкъ, -д т. Първомъченик. йцд т<Гйж. стдго пръвоміод др^нднѣ-конд стефХ А 1356 7. Срв. СК 144а 4; д^рнлнілнъ же кдннъ отъ слдвъ-нъін^ъ ЦѢСДрѢ ыжжь ... НД ПОЛО^-ноштъ съ^ъдд цръкъве свдтдго прьво-мжѵеннкд стефднд С 208.28. Срв. С 209.8-9. Изч. А, СК, С. Калка от гр. крштбросрто<;. Вар. пръвомжѵсннкъ. Нвб. пръвомученик остар. ВА; първомъченик ЕтМл. прьвомжѵеннцд, -д ок. Първомъчени-ца. йЦд сеК нг стрі стъіньд пръвомцд дполъі деклън А 12а 19. Срв. Е 36а 1; бго^влндѣ пръвомжѵеннцд ѣвн сд. н пръвомжѵеннцд въ женд^ъ. въ^нде во нд ѵогнъ. не кжинѣвшн сд плдмсне Е 36а 6, 7. Изч. А, Е. Калка от гр. крсотбрарти?. Превежда и гр. крштатЭХоі;. Вар. пръвомжѵеннцл. Нвб. първомъченица ЕтМл. ПрЬКОрОАЬЦЬ 459 прьвъ прьвородьць, -а лг. За Христос - пър-вородёният, първенецът [образно]. да мало ѵто оть ьГн^ъ оѵрспѣше-ныл прннмете. съпАснтелю вьно^аапъ рАСТрЬГЫЖВЪШОѴр вьсен АДОВО ѴрѢВО. н въівшочр прьвородьцочр въ мрьтвъін;<ъ н вь ^АКЛЮѴСНЪІА двьрн вьлѣ^ъіш къ оѵрѵекомъ (!) свонмъ С 498.24. Изч. С. Калка от гр. [о] ярсотбтокск;. Нвб. Срв. първороден ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. прьвосътво(Генъ, -ъін прил. Като същ. прьвосътворенъін м. ед. Гр. о тгрбуо-ѵо<;. Този, който е сътворен пръв; първосъздаденият. съставьніѵс- прА-въдъ. ѵѵ рА^вошіѵе ко^пьѵе цсрствню. ^рАЫІТбЛМ рАЮ. АДАМА І^ВѢСТЬЫЪІ. 0 ТВАрі ПрЪВОСТВОреНАГО отврь^ъі К 116 14. Изч. К. Вар. пръвоетворенъ. Неб. първосътворен книж. остар. ВА. прьвок нареч. 1. Първо, най-напред, преди всичко, н гла емоѵр. всѣкъ ѵлісъ доврое віно пръвое подлетъ. н 6РДА оѵрпнвктъ СА. тоѵр ТАѴАв. тън же съвлюде доврое вшо до селѣ А Йо 2.10; съ^ъдавъшннмь ѵіса по оврд^оу своемочр. I словесънъімн. і жнвотъыъімн. ненАселеижіж оукрАіньшемъ. ^акономь прьвое СЕ 52а 22; пръвое кротъко МЛАДѢНЦІ ^ВАЛНМЪ. ВЪТОрОв еВАЙК-СКЪІМІ СІЛАМІ ВГИЪ ГрАДАІ ВЪ ІМА ГН6 К 16 4; н дѣвнца реѵе. да тн юмоѵр вѣрж нмж. пръвок МН ОБЛНѴН. КАКО н съшъ ВЪІШЫІІАГО н съінъ дАѵрндовъ. КЖ6 отъ мене ^оштетъ сд ілкоже глАгол"ешн роднтн сд на ^емн С 239.8. // Отначало. коѵрЦио съ дьвѣма оѵрѵеннкомА СВОНМА. н прьвок оѵрво ОчрЖАСИН въівъше. глаголаа)СЖ дрочргъ къ дрочргочр С 215.23; н сътворн въ епнскоѵрпнн десдть ЛѢТЪ. н ПрѢБЪІ ВЪ ЛАВрѢ пръвоіе лѣтъ. 7в. отъ ын^ъже съложн (!) лѣтъ шесть С 302.15. 2. За първи ПЪТ. ПОКЛОЫН СА рАБЪ НбКЛЮѴ(НМЪ) (с)ѵмеон първое въ църкви ВН. 3. Най-напред, преди другите, първи. Н М'ИО^Н ОТЪ СТОАШТААГО ТОЧ^ НАрОДА. вѣа^ж текжште. н рьвъноѵр^-ште квпьыо. к'то прьвоіе вьнндетъ къ Лн. ВѢЛ)(Ж БО ІАКО КОИН рЪЖЖШТб 0 довротѣ ка С 2.29; н ідвн сд іемоѵр гь н реѵе. помдыж^ъ тд н вьпнса^ъ твок нмд съ сжштнТмн съ тобоіж прьвоіе мжѵеынкъі С 16.2; н 'істоѵ'ннкъ н^нде него. іестъ же н до сн^ъ дьннТ. вндѣвъ же илродъ ѵоѵрдесА господььГіа. рНВАА^Ж Дроѵргъ ДрОѴрГА. К'ТО ПрЪВОІв прнкоснетъ сд къ немоч)1 С 18.21. прьвок ПОДОВЬИЪВѢрЪ въітн. Гр. аіцбтатск; кроехсо. Заслужавам доверие в по-голяма степен, ые вѣдъ ѵто рекж. Аште рекж петръ мн ПОВѢДА. кто прьвок подовьыъвѣрь въітн С 511.2. прьвок сътворенъін. Гр. пропопХаа-тс,. Първосъздаден. днідволо^ рА^о-реннк бѣсомъ оѵнштенніе. прьвок сътвореноѵроѵрмо^ адамо^ поновькннк. веселім поспѣшенніе С 315.2-3. А, СЕ, К, С, БН. Гр. ярштоѵ, [то] тгрбтероѵ, ярсото;, то пріѵ, ярштоѵ каі цбѵоѵ, архл?, ярб. Вар. прьвое, пръвое, пръвогс, първое. Неб. първо БТР, АР; пръво диал. НГер. прьвъ, -ъін числ. ред. и прил. I. Числ. - пръв, първи [по ред], който е преди всички, ѵобѣма же иа десАте аплма. імеыА сжтъ се. пръвъі снмонъ. іже НАреѵетъ са петръ. і аыь-дрѣА врАтръ его М Мт 10.2 3; скнннК же съвръшн са пръвАѣ, въ ненже свѣ-тнлннкъ н трлпе^А. н пръдложеине ^лѣвомъ Е 28б 16; иа негоже оца ОВѢТОВАЫНѢ ТВОѢ ВЪ^ЛАГАСШН. ПрЪВОб н послѣдньнее нсповѣданно. таныъі срцю. ѣкоже ВЙШІА ПОВѢСТН СЪКА^АККТЪ СЕ 92а 9; въ ѵасъ же прьвъін ыоштн. съклѣштаа)сж сд отъ стоѵрдеын стнн. н тѣло нмъ рАСПАДААше сд С 76.20; кгда ^оштешн ил ^емыж сьыесешн. коіемоѵр вѣрж нмж. прьвоѵрвмоѵр лн нлн въторо\ро\рмо\р реѵеыоѵро^мв С 238.5-6. // Най-ранен, първи по ред, предишен. непьштюетъ і ыа семь свѣтѣ ПрЬБЪ. 460 прьвг... БЖНК ГНТ5В0Ч(. крѣпъко ПОМЪІШЛЪ^. БЪІВЪШО пръвочрмо\р цреві ілвочр. САО\р-ло\р. і пе ты кельс- прѣ^ьрьрѣнье. отт> пророка сао\(ла К 26 35. II. Като прил. 1. Пръв по значение, главен, най-важен, і прнстжпь ОДНИЪ ОТЪ КЪЫНЖВННІСЪ. СЛЪІШАКЪ ІА СЪТАЗАІЖШТА СА. ВНДѢВЪ ѢІСО ДОБрѢ ОТЪВѢШТА НМЪ. ВЪПрОСН Н КАѢ ССТЪ ^аповѣдъ пръвА вьсѣ^ъ М Мк 12.28 3, А; Тс жо гла емочр. ѣко пръвѣншн ^АПОВЪДЬ ССТЪ ВЬСѢ^СЪ. СЛЪІШН Н^ЛІО гъ въ нашъ, гъ едниъ естъ М Мк 12.29 3, А; сътворнвъше жо съворъ вьсн кочрпно ОТНДОША. ОТЪ рНГОѴѴНА ЫАрН-ЦАКМЪІН МАЛЪІН тръгъ. ДО ГЛАГОЛ"ОМЛА-го ПАрденесѵнА. нжо съ с-ппомъ н дс-о-ыоіж жнтн. тѣмжс- дожн н до дьиесь. ПрНБЛНЖАІЖШТЛ СА. ОТЪ ПрЬВААГО АПЛА Н ВрЬ^ОВЬНІЛАГ0 ПОТрА. -О-О^ННИА НАрН- цаіжтъ са С 542.11. 2. Древен, най-стар. N6 ПОМѢНІ ИАШрСЪ БО^АКОНОНОІ пръвъі^ъ. іддро ВАріАТЪ НЪІ МІЛОСТІ твоіа гГ СП 78.8; і ^ѣннціж оѵыо НѴрѢВА (!) ОСЛѢПЛОНѢ. БрЪНОІЖ слъпоѵр-мо\р просвѣфьшемь. пръвое со^ъдаыно рОДА ЫАШОГО. ИАМЪ ОБНОВЛЬШОМЬ СЕ 53а 20-21; ые во ыъ кстъствомъ дѣло вслнко. н кажотъ кже нн вь веть^ъі-н^ъ. пръвъінмн СТЪІНМН МЖЖН ОНѢМН ОѴрПрАВНЛО СА. Н ВЪ НОВѢѢМЬ N6 ПОВОЛѢ ноуждеіж ТАКОЖДО ^АКОНЪ N0 БО ^АПО-вѣда сего С 371.8; сьвѣтьынкъ жо Н)(ъ дніаволъ. н^гвбнвъ прьвок дрѣво. НМ'ЖО оѵрморн АДАМА. К ТОМОЧ( ПАКЪІ ПрНБѢГАКТЪ. Н СЬВѢШТА (!) СА С ІІНМН ЫА дрѣвѣ рАСПАТН ІСЛ. НО ВѢДЪІ 1АК0 ТО дрѣво. н прьвок дрѣвесе прѣстжпькнье рА^АрАЮТЪ С 402.6, 9. // Първосъз-даден. сімъ въторъі ѵкъ на жівотъ са родн. ІМІЖС- пръвъі АДАМЪ СВОБОДІ СА. ІМІЖО ИАѴАТОКЪ ѴСКЪІ ВЪ^НОСІТЪ СА К 106 23-24; топлѣ вь^вѣілвъ помрь- ^ЪШАА ВОДЪІ. ЫА прьвою ІОСТЪСТВО водъиок прнводнтъ. СНЦО Н ЫАСЪ. кже грѣ^омъ ді илволомъ оѵмрьштенн ІОСМЪ. Н АКЪІ ІОГЪ ВЬ^ВѢІАВЪШН БЛАГОДѢТЬ эджстосовж на прьвок кстьство прнводо нетьлъныл С 349.7, 11. 3. Предишен, по-раншен; предходен, юлнг съвѣдътельствочретъ о немь. і въ^ъва ГЛА. СЬ БѢ ОГОЖО рѣ^ъ. ГрАДЪІ ПО МІІѢ прѣдъ МЪНОКВ БЪІСТЪ. ѢКО пръвѣі моно бѣ 3 Йо 1.15 А. Срв. Йо 1.30 М, 3, А, Б; ОБѢфАВАІЖфННМЪ са ^рлпнтн, в'сѣ пръжде реѵенАА. по томь же ослл- БНТН ОБѢфАПАА. I КЪ ПрЪВО\рМО\р ЖНТЬК) въ^врлтн са СЕ 91 а 14-15; длровг съ^рАненьк покажнто. да н овнло ДАрОВАННК ПрННМОТО. БЛАГОВОЛ"ОНЬК БО 0 пръвъін^ъ СЬГрѢШОННН. ВеЛЬДАрОВАННК прнкмыетъ влАдъіѵьгіе С 496.27; по ПОКААННН СЪПОД°БН СА ДАрОВЪ. СН ЖО НА срѣдж вьсѣмъ прннестн прнноѵржденъ БЪ1)СЪ. ДА [ЛК0Ж6 прьвок КГ° ЖНТЬК оѵрвѣдѣвше ба прослАвн^омъ С 522. 20. 4. Като същ.: а) прьвъін м. ед. Гр. [о] лрйтос;. Първият, прндж жо ВОННН. I пръвооѵрмоѵр ПрѢБНША ГОЛЬНН. I дроѵргоѵрмоу пропАтоѵрмоѵр СЪ ННМЬ М Йо 19.32 3; нъ сьде по прьвѣѣмъ въторъін СЪЛА^НТЪ. ПО БЬТОрѢѢМЬ тротнн н ѵстврътъін С 496.18—19. // Първенец, личен гражданин. САВННЪ кто нменомь ВЬ ТО ВрЪМА СЪ1. ПОЧреТА ГрАДА пръвъін БЛАГА рОДА СЪІ С 145.9. 6) прьвнн т. тн. Гр. [оі] лрш-то1. Тези, които са първи; първите [по положение или време], мьнозн же воджтъ пръвнн послъдьннн. I послѣдьннн пръвнн ММт 19.30 3, А, СК] I ДАЖДЬ НМЪ МЪ^ДЖ. НАѴОНЪ от послѣдьынн^ъ до пръвъін^ъ М Мт 20.8 З1, А, СК. в) прьвок ср. ед. Гр. то крютоѵ. Първото [от нещата]. дѵ АфО ИѢСТЪ прьвок НСТНЫА ТО Н СО N0 вждотъ С 310.10. г) прьвАгл ср. тн. Гр. та яршта. Предишното, първо-началното състояние, тъгда н^н-дотъ н понметъ дрочргъін^ъ горешъ сс-дмь д^ъ. I въшедъшо жнвжтъ точр. і БЪІВАІЖТЪ ПОСЛѢДЬНѢА ѴЛКОѴр ГОрША пръвъін^ъ М Лк 11.26 3. въ прьвок. Гр. ёѵ 7гроощ[ср. Най- П))КВѢНЬЦЬ 461 прьвѣыыіь напред, първо, н прнвс-дъшл оженн-стл. онъ же въпрьвок вь^смъ въжьженж СВѢШТЖ. ПОЛОЖНВЪ ПОДЪ спждомь. н рс-ѵе къ жс-нѣ своьен сжштн кн дѣвнцн. Ѵ'ТО КСТЪ СЛЛЖДС СВѢТЪ лн нлн тъмл С 25.19-20. въ прьвжкк мѣрж. Преди всичко. в(..ръ)вжіж м(...) (м(ерж), Гошев, бел. в индекса) Р ГѴ 1.7. ДЬНЬ ПрЬВЪІІА СЖБОТѢ. Гр. Ц ГЩЕра топ прооарратоп. Според еврейското подреждане на дните от седмицата - денят преди съботата, предсъботният ден. длвл пѣніѣ ^вллнлѣ въ дьж пръвъкд соботѣ егдл нлселі С1А ^емѣ СП 92.1. нс прьвл словесе. Гр. ек прооірісоѵ топ Я.буоп. В началото на словото, вндншн лн невѣрнъін Ѵ0 ЖНД0ВНН6. КЛКО нс прьвл СЛ0ВСС0. стъідѣннк влмъ прѣжде повѣдоѵргс пророкъ С 325.26. прьвліл СЖБОТЪІ [СЖБОТѢ, СЖБОТЪ, сжвотл]. а) Гр. [г\] рѵа аарратшѵ, крагсц стаРРатоп. Според еврейското подреждане на дните от седмицата - първият ден от седмицата; неделя, въ вс-ѵс-ръ же совотънъі. свнтльжірн въ пръвжкк совотж. прнде млрнѣ МЛГДЛЛЪІНН. I дроѵрглѣ млрнѣ ВНДѢТЪ гровл М Мт 28.1 3; вьскрьсъ же нсъ ^л очртрл въ пръвъі СОВОТѢ. ѢВН СА прѣжде млрнн млгдллннн, іж неьлже н^гънл ж вѣсъ М Мк 16.9 3, А; двъ псломъ въ пръвж сжвотѣ СП 23.1. 6) дьнь прь-въііа сжвотѣ. Гр. кроааРРатоѵ. Предсъботният ден; петък, длвл пѣнгб ^вллънлѣ въ дьні ПрЪВЪІІА совоттз егдл ылселі сьд ^емѣ СП 92.1. прьвъін прлвьдьннкъ. Гр. [о] гсрсо-то5ікаіо<;. Първият мъченик, първият праведник, точр съва^лнъ лдлмъ съва^лнъін (!) прѣжде. н оѵрмьръін прѣжде вьсѣ^ъ. съва^лнъ прѣнсподьнѣн. то\р лвьлъ пожъренъін прѣжде. н пръвъін прлвьдннкъ. плстоѵдеъ эднстосовъ. плстоѵр^овъ оврл^ъ въів1 С 460.13. прьвъін съвѣтьннкъ. Гр. тсрсотоопр-ропХо<;. Първи съветник, висша административни длъжност, лме-мо\рр’мнніж же нлрнцліжтъ кна^л СЬВѢТЪ Н^Ъ. ТЪ БО н прьвън сьвѣть-ннкъ ылрнцліетъ са С 56.9. прьвъін уъкъ. Гр. о архексеко*;. Главният причинител на злините, виновникът за нещастията, злото, нь, нн тѣмь довьл"ень въі. оскврьДе-нннмъ врлгъ. н прьвъін ^ълъ сотонл С 522.1. прьвъінмь гллсомь. а) Гр. кроотц фшѵц. С първите думи. кротъко ілвн са къ свАтнлнштоѵр. пръвъімъ глл-сомъ. рлдость вь^ьпн кн С 248.13-14. б) Гр. осі крбтераі фюѵоа. С предишните думи, със същите думи. н лвн са вьсѣмъ лкъі стлрнцл рлс-трь^лнл тѣломь. н вьскрнѵл весь нлродъ вьпна прьвъінмъ гллсомь. к-днн' БЪ КОНОНОВЪ. БЪ КОНОНОВЪ 0Д0ЛѢ С 36.22. Срв. С 35.3-4. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. прИпос,, ярбтерос;, ар-/оао<;, ясЛаібі;, -итгпр-урёѵод, о ІЕ, архгід, тсрбтероѵ, тіЗті 'бяпруре-ѵо<;, о еряросяЭЕѴ, тт} тгротераіа, ётикбЛ-ирра. Вар. пръвът, гфькъі, пръвг, прьвън. Неб. пръв, първи ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Първомайско МИ Б-м. в Е; Пръвце МИ АМС,Полог; Първан МИ, Първида МИ, Първомай МИ, Първомайци МИ СНМБ; Пръвка ж. ЛИ, Пръвкин ФИ, Пръвкински ФИ, Пръвчо ЛИ, Пръвчев ФИ, Първа ж. ЛИ, Първин ЛИ, Първински ФИ, Първан ЛИ, Първанов ФИ, Първановски ФИ, Пър-вана ж. ЛИ, Първануш ЛИ, Първанушев ФИ, Първев ФИ, Първов ФИ, Първовски ФИ СтИл,РЛФИ. прьвѣньць, -л м. 1. Първороденото, първата рожба на човек или животно. Т поБі вьпа пръвъньцьд въ ^елн етрпотьстѣ. НЛѴКАТОКЪ въсѣкого трочр-ДЛ Т^ъ въ селѣ^ъ ^лмовѣ^ъ СП 77.51; Ѵже порл^н вьсіа пръвъньцід егчрпьтьскъі. ьѵтъ ѵлісл до скотл СП 134.8; порлжьшюмочр егочрптл съ пръвѣньцн своімн СП 135.10. // прькѣк 462 прьвіш Първородният син, първенецът [за Исус], н не ^нллшо еьд. дондеже роді снъ свон пръвънець. н нлреѵе нмд емоѵр нсъ А Мт 1.26 СК, Б; і родн снъ свон пръвънецъ. і повнтъ і. і положн н вь ъсле^ь. ^лне не въ нмл мѣстл въ овнтълн М Лк 2.7 3, А, СК; егдл жо плісъі въводнтъ пръвънъцл въ въселе-НЖЖ. ГЛСТЪ ДЛ ПОКЛОНАТЪ сд емо\р въсн лнгелн вжнн Е 6б 8-9; н л^ъ пръвъ-нець положж ь въсокъ нлдъ цѣслрі ^емьнымі СП 88.28; въ пръвое рож-дъство по ѵетъіре^ъ десдте^ь дьнь. вънідо ^емънъі юмъ въ црісвь. і прінесе ѣко прьвѣнець, дъвл грълі-ѵіштл воѵр К 14а 26. Срв. С 452.9. 2. Само мн. Първенците, главните, висшестоящите, тъі есн. про-свъфльхн в'сего ѵкл. грдджфллго вь весь мнръ. оч^моленъ бъівліа отъ стънд врцд. I ПрНСНОДѢВЪІІА МЛрНІА. I В'С6»А нвсънънд цркве. і пръвъньцн ТВОНМН. іёрсвомь СЕ 936 6-7. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. [о] ярштбтоко?, [то] лрштбтокоѵ. Вар. пръкѣ-нъць, пръвѣноць, Неб. пръвенец остар. ВА, Дюв, НГер. Срв. първенец ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Първенец МИ, Първенци МИ СНМБ. прьвъю нареч. 1. Първо, най-напред, преди всичко, лнцемѣре. і^ьмн пръ-вѣе връвъно н\ оѵесе твоего. і тогдл оу^ьрншн н^дтн сжѵець н^ оѵесе врлтрл твоего М Мт 7.5 3, А, СК. Срв. Лк 6.42 М, 3; вь ньже домъ вънндете колнжъдо. пръвѣе глте мнръ домоѵр семочр М Лк 10.5 3; і въсд н къ лннѣ пръвѣе. вѣ во тьсть клнъфъ М Йо 18.13 3, А, СК; н по л(!лн вь^Хъе връ-^очр прѣлнвлемллго вннл. отъ стъі^ъ вголвленен. творд екъ крстъі в. і прннметъ отъ него пръвѣе нрѣн СЕ 20а 23; остлві тоѵр длръ твоі. іді пръвѣе съмнрітъ сд. съ врлтомь своімь. і тогдл шедъ прінесі длръ твоі К 9а 19; н югдл стлшд пръдъ лФ-елрпл-томъ. оѵрмХн стъін кодрлтъ слоѵргъі. дл того прьвѣіе слочргъі вьведжтъ С 105.27-28. 2. Преди, по-рано от другите, най-напред, лньл бо гнь нл вьсѣ лѣтл съ^ождллше въ кжпъль. і въ^мжштллше водж. і нже пръвъе въллжллше по въ^мжштеннн водъі. съдрлвъ въівллше. ѣцѣмъ же недж-гомъ одръжнмъ въівллше М Йо 5.4 3; I н прішедьшен пръвъе. мънъл^ж са | ВАфб прндті. Н прндсд Н ТІ ПО ПЪНАВОу | А Мт 20.10 СК; лфе к'то въ л день | нде нл колддж. еноѵрлръ. ъкоже пръ- І вѣе поглтн творъл^ж. в Хѣ дл поклетъ { сд о ^Хѣ Й. о в# СЕ 1036 4; н велмн ; въ^ъвлвъ повелѣ нл оѵррнгл нл ръцъ | тнгрьстѣ дл сд оврдштжтъ. нжде н | прьвъю бѣша С 60.1; рлдоѵрн сд ! оврлдовлнліл ГОСПОДЬ СЬ ТОБОБВ. о\рже I тн непрніл^нь не оудовьглютъ. ндеже \ во прьвъю сжпостлтъ врлнь положн. то\р прьвъю врлѵъ бъілню прнллгліетъ С 251.2. 3. Като предл. с род. За означаване, че действието се извършва по-рано от друго: преди, флрнсън же вндъвъ днвн сд. ъко не пръжде кръстн сд пръвъе овъдл М Лк 11.38 3; пдть вь недъл"н дьннн не ІЛВЫЛД сд ѵловъкоѵр съпростл. НН ННѴ-соже въко^шлд. въ сжвотж же н вь недълж прьвъіе вьсъ^ъ въ^ождллше вь црък'ве. н по вьсъ^ъ нс^ождллше послъжде С 285.9; н слмъ нл веѵерн гллголллше. юдннъ отъ влсъ пръдл-стъ мд. прьвъю стрлстн гллголллше. нъінгл дшл моіл сьмдте сд С 478.16. прьвъіе вьѵерлшьнглюго. Гр. яро тф; хЪес,. До завчера, до онзи ден. прьвъіе вьѵерлшьнгллго вллдъікл нл крьстъ вълше. нъ въскръсе нъініл. тлкожде н снн прьвъю вьѵерлшьніллго. подъ гръ^омъ дръжнмн БЪЛ^Ж С 495.10, 12. прьвъю длже не. Гр. яро топ + 1пй Преди да. пръвъе длже не съмърн^ъ скд л^ъ пръгръшн^ъ. сего рлді слово твое съдолнн^ъ СП 118.67. прьвъю сего. Гр. яро топтон. Преди това. вндъ лн вьсьдс оѵрже, оѵрсьпенню прьсн 463 прьстъ н сьнъ сьмрьть нлрнѵемж. н Ѵмѣіж-штеіж прьвѣіе сего стрлшьыо лнце С 488.18. прьвѣіе о\рѵнннтн. Гр. лроаѵахаооо-цаі. Поставя на първо място, предпочета. прільплѴ іа^къ моѴ грътлнн моемь. ѣште ие поміанж теве. ѣште не пръвце оѵрѵнненнѴмь Тнлмл. ѣко въ нлѵіало веселнѣ моего СП 136.6. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. тгрб, ярб<;, тб прбтероѵ, [тб] ярютоѵ, ярсото;. Вар. пръвѣе. Нвб. пръвя остар. Дюв; прве, първе, пръ-ве диал. ДА; пръве диал. ВА; пръво диал. ДА; първо ОА, АК, Бот, НТ, БТР, АР. прьсн, -н ок. Само мн. Гърди, горна-та предна част на човешкото тяло. нлплдъ же тъ тлко ыл пръсн нсвъі глл емо\р гн кто естъ М Йо 13.25 3; і оврлшть же са петръ. вндѣ оѵрѵеннкл. егоже л'ювл'ѣлше нс. іджштл вь слѣдъ. іже і въ^леже нл пръсн его 3 Йо 21.20 А, СК; прнеметъ во та прнплдлжфл. прнемъі та нл пръсн въ^легшл. егоже млн вгослове прилежно Е 365 10; пове-лѣвъ врьселнк тлъѵено подъ ^рьвьтъ вллженллго мжѵеннкл подъсъіплтн. н клмъі велнкъ въ^ложнтн нл прьсн кмоѵр С 104.28; грѣлше іж теплостніж ржкъі СВОІСА. н ПрѢКрЬШТЛА (Ж ѴАСТО ПО прьсемь не прѣстллше С 516.16. // Прен. Сърце, душа. н млтеремъ срьдьцл ВОЛѢ^ННІЖ СЬВНВЛЛ^Ж СА. кг-дл въ млтерерсъ прьсеуъ. доу^ъ тж-жллше волѣ^нняв С 397.21. внтн [въ] прьсн СВ01А, ВНТН СА по прьсемь. Гр. хѵлхсо хо охц-дод, хшха ха отптЗт). Бия, удрям [в] гърдите си; удрям се [в] гърдите си [в знак на страх, скръб], л мъітлрь н^ длле-ѵе стоіа. не ^отѣлше нн оѵню възвести нл нево. нъ внѣлше пръсн своьь ГЛА. вже мнлостнвъ вждн мьнѣ грѣшъ-ннкоѵр М Лк 18.13 3, А, СК; і вьсн прншедъшен нлродн нл по^оръ сь. вндАште въівлпкштлл. внввште пръсн своьх въ^врлштлл^ж са М Лк 23.48 3, А; н колѣнѣ прѣклоннвъ нсповѣдллше СА воговн. бна ве^ мнлостн ВЪ СВОА прьсн С 528.1; поврьгъ же са нл ^емн. въ^дъі^лньв,. несьтрьпнмлл творіллше. ве^ мнлостн са бьа по прьсемь С 523.14. въ^внтн прьсн. Гр. ток-ссо хо атіуОод. Започна да се удрям в гърдите [в знак на страх, скръб], егоже вндѣвъ лдлмъ съ^ъдлнъін прѣжде. н оержл-сомъ вь^внвь прьсн. вь^пн КЪ ВЬСѢМЪ. сьпаштннмъ отъ вѣкл. н реѵе господь мон сь всѣмн С 468.14-15. М, 3, А, СК, Е, С. Гр. стгрОсх;, стерѵоѵ. Вар. пръсн, Нвб. Срв. Пръсите МИ ЙЗ.МИПан. прь(с)тл [погр. СК Мт 12.30] вж. прътъ. прьстень, прьстене м. Пръстен, реѵе же отцъ къ рлвомъ свонмъ. і^несѣте одеж-дж пръвжіж I овлѣцѣте н. I длднте пръстень нл ржкж его. і слпогъі нл нозѣ М Лк 15.22 3, А, СКИзч. М, 3, А, СК. Гр. 5оскгб/ио<;. Вар. пръстень. Нвб. пръстен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прьстъ, -а м. Пръст [на ръка, на крак], съвнрліжтъ же врѣменл тажъ-кл н не о\рдовь носнмл. I въ^ллглкктъ нл плештл ѴЛВСКЛ. л пръстомь свонмь не ^отатъ двнгнжтн н^ъ М Мт 23.4 3, А; I поемъі-н едннъ отъ нлродл. въложн пръстъі своьх въ оѵршн его. і плннжвъ косиж н въ ьл|къ М Мк 7.33 3, А, СК, Б; I тъ въ^гллшъ реѵе. отѵе лврллме помнлоѵрн ма. н посълн лл^лрѣ дл омоѵнтъ конецъ пръстл своего въ водѣ. н очрстоѵрднтъ іа|къі МОН. ѢКО стрлждж въ пллменн семь М Лк 16.24 3, А, СК; се же рѣшд нскоѵршліжште н. дл вж нмѣлн ыь нь ѵто гллтн. ісъ же нн^ъ поклонь са пръстомь пнсллше нл ^емн М Йо 8.6 3; мо"н? глоу^о. ег’дл ^ОфбШН Ііо творнтн нлдь ннмь. вьдеждн пръстъі въ о\ршн его СЕ 31Ь 19; та молнмъ гГ нс^е сне вжен. прннмн "йотвж. I поклонение рлвл твоего сего. і меие гръшънллго творАфллго повелѣ- прьсть 464 ПрѢБНВЬТН ннъ твоъ. гллдаціллго пръстомв оѵн его СЕ 336 23; тлко ве^ мнлостн лъ- КЖИч рЖКЖ КЪ ОГНІО ПрНДѢА ТрВПѢЛІШ. доиелнже оѵрдове ржѵыіъінуъ пръстъ н^горѣввше отъплдошд С 516.27. // Образно. л^ъ глн^нбі нлвъіко^ъ. ОВНСКЛ^Ъ рЖКЖ н нстннж оврѣто^ъ. н свонмн првстъі очрвѣрн^ъ са С 510.19; прннесн ржкж н внждъ плвтв. лште можешн дръжн лште нмлшн ѵнстъі првстъв ПрНСА^Н оврл^ѣ лште вѣро\р-кшн н досджешн С 511.11. // Сато тн. Ръце. ъко оу^вріж исл дълл пръст?. твоі^ъ. лоѵрнж і ввъ^дъі ідже тъі ' съновлрі СП 8.4. првстъ вожьн. Гр. бакпЛсх; йеон. Пръст Божи, Божия намеса, мре лн же о пръстъ вжГн л^ъ н^гоніж въсъв очрво постнже нл влсъ цъслрествоне вжне М Лк 11.20. прьстъі отъсъклтн. Гр. бакхоХоко-теш. Отсичам някому пръстите, повелъшд вльсвн пръстъі іемоѵр ОТЪСЪКЛТН ОБОА. рЖѴВНЪІА Н НОЖЪНЪІА. Н ПОМАТЛША А ПрЪДЪ СТЪІМЪ НЧѴНЖ С 268.3-4. М, 3, А, СК, В, СП, СЕ, С. Гр. ЬакіѵХо^. Вар. пръстъ. Неб. пръст ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. првств, -н ж. 1. Пръст, земя, прах - в християнството символ на човешката тленност, смъртност, дл поженетъ очрво врлгъ дшж моіж. Т постігнс-тъ. Т поперетъ нл ^емн жнвотъ моі. У сллвж мосж вв пръств ввселітъ СП 7.6; нсъше ѣко скждс-лъ кръпоств моѣ. н (а^ъ'къ моі прілъпе грътлні моімъ. н въ пръстъ съмрті съведе міа СП 21.16; ъко съмѣрн сіа въ пръств дшл нлшл. прілвпе ^емі жтровл нлшл СП 43.26. 2. Прен. Пръстта [под нечии крака] - мярка за нечие величие, длждъ мнръ нлродочр. прннмн потъі съшъдъшннмъ сд. прннмн грлдл молаштл са твокн првстн С 512.30. къ прьств скокк въ^врлтнтн СА. Гр. ец тоѵ хооѵ сштйѵ етатреерсо. Върна 1 се в пръстта, умра. отъврлірвшм жс тевъ лнце въ^мсатжтъ шч. отъімеші дуъ іуъ Т нцк^нжтъ. н въ пръстъ своіж въ^врлтъ сіА СП 103.29. прьсть полн^лтн. Гр. %оѵѵ Хеіха. Лижа пръстта [под нечии крака] в знак на подчинение, унижение, прѣдо нв пріплджтъ етюпънв V врлзі его пръств поліжжтъ СП 71.9. првстьнв посъіплтн гллвж свонв. Гр. уцѵ калаакаорал. Посипвам си главата с пръст [пепел] в знак на разкаяние. тъм'же крнѵъ велнкъ сътворвшемъ нл мно^ъ ѵлсѣ. н повръ-гъшемъ сд нл ^емн н првстніж посъіпл-въшемъ гллвъі своа С 108.24. СП, С. Гр. хойс, коѵц. Вар. пръсть, пръстъ. Неб. пръст ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Белата пърс МИ, Червената пърс МИ ГХ,МИМ. првствнъ, -ъін прил. Тленен, земен [прен.]. свмъренвіл же рлдн дшънлл-го. кже вол“есж прнсно. къ првствночр-очрмочр тълесн свокмочр прнпрдглъ вѣл-ше. не ^отълше же овъторнтн ілже о ОЧрѴСННЦЪ^Ъ СВОН^Ъ ІЛВЪНЧКМЛІЛ кмочр С 569.12. Изч. С. Нвб. пръстен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пръ предл. С тв. За означаване, че действието се извършва пред някого: пред. прлвъдл I сждъвл очргото-влнк пръстолочр твоемочр. мілоств Т ръс-нотл прѣдвндетс- прѣ лнцъмв твоімв СП 88.15. Изч. СП. Гр. яро. Срв. пртдъ. Нвб. Вж. при прѣдъ. пръвнклтн, пръвнвлсж, пръвнвлкшн несв. прѣвнвлтн голѣнн [ногъі]. Гр. ката-уѵнрі та сткеЯ.ті, катакАасо. Пречупвам пищялите [краката] на някого с цел ускоряване на насилствената смърт, повелъстл н^влъ- прѣвнтн 465 ПрѣБЪІВЬТН ШТН А. Н Н^ВА^ЛВЪШС- А ВССТН НЛ БрѢГЪ морѣ. н др'кол*мн ногъі н;<ъ прѣвнвлтн С 79.24; іегдл. жс- нмъ прѣБнвлл^ж ГОЛѢМН. ПрѢДЛЛ^Ж ДША СБОА ГЛЛГОЛЖ- ште С 80.2. Изч. с. Неб. пребивам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣвнтн, прѣвькк, прѣвыешн св. прѣвнтн голѣнн. Гр. катауѵощ та акеАл]. Пречупя пищялите [краката] на някого с цел ускоряване на насилствената смърт, ноден же понеже плрлскевычн бѣ. дл ие остлнжтъ нкстѣ тълесл. въ совотж. вѣ бо велнкъ деыь тоіа соботъі. молнша ПНЛЛТЛ ДЛ ПрѣБНІЖТЪ Г0ЛѢНН Н^Ъ. I въ^ъмжтъ іА М Йо 19.31 3, А, СК, Б; прндж же воннн. і пръвооѵрмоѵр прѣ-БНША ГОЛѢНН. I дроѵргоѵрмочр ПрОПАТОЧр- моѵр съ ннмь М Йо 19.32 3, А, СК, Б; нл нсл же прншедъше ъко вндѣша н юже очрмьрьшъ. ые пръвншА емоѵр голѣ-нню М Йо 19.33 3, А, СК, Б. Изч. М, 3, А, СК, Б. Нвб. пребия ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣвллгъ, -ъін прил. Преблаг, премного благ. тъі влко прѣвллгъі. сѣме-ИЛ СН. I рЛ^ЛНѴЬНЪІЬЛ ПЛОДЪІ БЛГОВН СЕ 13а 16. Изч. СЕ. Гр. яаѵауаОо?. Нвб. преблаг ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣвллженъ, -ъін прил. Преблажен; премного блажен, прѣвллженъін же мжѵеннкъ ^совъ кодрлтъ реѵе лп-о^-плте. не жродъствоѵрн богъі гла С 100.17. Изч. С. Гр. уеѵѵаТо? [вар. аѵбреюштоі;]. Нвб. преблажен остар. ОА, В А, АР. прѣврлтн, прѣворіж, прѣво(Гешн св. Преборя, победя, надвия, нъ овьште веселнге н рлдость н нлмъ ... въктъ. нлшего во рлдн сьплсень^. вьсе сь-дѣллъ. н Умже плет. прѣврл днілволъ. тѣмь оѵрдолѣ іемоѵр ^с. то слмо оржжніе вь^атъ. н тѣмь кго прѣврл С 489.5, 7; вндѣ лн нмнже повѣднл тѣмн жде ПОБѢДНМЛ. ДрѢБОМЪ прѣврл лдлмл ДНІЛВОЛЪ. крьстомъ оѵрдолѣ ДНІЛВОЛОѴ *ъ с 489.18. Изч. С. Гр. катаусоѵі^ораі, катаясЛаісо. Нвб. преборя [се], преборвам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣвъівлные, -Iл ср. 1. Пребиваване, живеене, по мно^ѣ^ъ же лѣтѣ^ъ прѣ-въівлныл нмл въкоѵрпѣ. н снілныл въ жнтнн. по вол"ьшек въ^дръжлннк а са вллженъін лнннл С 548.4. 2. Постоянство, упорство, твърдост, не во нъ помъішлілл^ж елко ннктоже кго НѢ ВЬ^АЛЪ. вонномъ многомъ СѢДА-штемъ. лште дл елмъ са не въскръсн. того рлдн н рлдочристъ СА н ѵоѵрдАтъ са. н въс толнко прѣвъівлнніе. прнк-мыжтъ отъдлннк. іеже прьвоіе вндътн н вллговѣстнтн. не гллголлнлл тъѵыж нъ н вндѣнліл С 446.3. Изч. С. І)з. яарароѵп. Вар. прѣЕъівлнтс. Неб. пребивание остар. ВА, АК, ЕтМл, БТР; пребиванье остар. В А; пребиваване ОА, НТ, ЕтМл, АР. ПрѢБЪІВЛТН, ПрѢБЪІВЛІЖ, ПрѢВЪІВЛІСШН несв. 1. Пребъдвам, просъществувам, живея вечно, л рлвъ не прѣвъі-вллтъ въ домочр въ вѣкъ. снъ же прѣ-въівллтъ въ вѣкъ М Йо 8.35 3, А; д^ъ нстннънъі. егоже мнръ не можетъ прнідтн. ѣко не внднтъ его нн ^нллтъ его. въі же ^нллте н. ѣко въ влсъ прѣ-въівллтъ. н въ влсъ вждетъ М Йо 14.17 3, А, СК; ліре ^лповѣдн моіа съвлюдете. прѣвждете въ лгсвьвн моен. ѣкоже л^ъ ^лповѣдн отцл мое(го) съвлюсъ. I прѣвъівліж въ него лювьве М Йо 15.10 3, А, СК; н нъі рл^оѵрмѣ-^омъ. лювъве жже нмлтъ въ в нлсъ. въ лювъі естъ. нжъ прѣвъівлеъ въ лювъ-вн. въ в|ѣ прѣвъівлетъ. н бъ в немъ прѣвъівлетъ Е 37а 12,13,14; врлжьъ оскждѣшіа оржжьѣ в конець. н грлдъі рл^дрочршнлъ е погъіве плміать і^ъ съ шюмомъ. н гь въ Вѣкъ прѣвъівлетъ ПрѣБЪІВЛТН... 466 прѣвз.іва/гн... СП 9.8; тл погъівнжтъ тъі же прѣвъі-влеші. н вьсѣ ѣко рі^л оветъшліжтъ СП 101.27; тъі во есн въ нлшъ. н прѣвъівлетъ твое црство, і тевѣ сллвж въсъіллемъ СЕ 102а 1; ннѵтоже отъ вьсего того тъѵьно кстъ. вллженъствл прлведънъін^ъ. сн во мнмо^оддтъ. л нлшл прѣвъівліжтъ С 88.2. 2. Оставам в известно състояние, положение. лмнь лмннъ глйк влмъ. лште ^ръно пшеннѵьно ие очрмьретъ плдъ вь ^емн. то еднно прѣвъівллтъ. лште лн очрмьретъ мъногъ плодъ сътворнтъ М Йо 12.24 3; покл^ъ ѣко невъ^-можъно нлѵннлнктъ. ^отѣ^г гнѣвъ ОчрТОЛНТІ. N6 РСОТАТЪ. НЪ еШТв ПрЪБЪІ- влкктъ въ тр>\обѣ своеі К 5а 28-29; ^ОТѢ^' влшж съпрдтлтн ^ЬЛОБЬ. нь КЛМЛ Ж« ВЪІ N6 рЛѴНТе. НЪ КДНЛѴ6 Прѣ-въівлкте въ свокн ^ьловн. се ь.тъ слмъ сд прѣдліж С 413.24; дл нн кдного же нмлтъ н^вътл. лште прѣвждетъ въ ^ьлѣ. вьсе во свок нспльнн р<с. нъ онъ кднлѵе прѣвъівллше въ зълѣ очрмъ С 420.6. 3. Устоявам, издържам, н съ^ъвлвъ вьсе кже о эднстосѣ дочр^овь-НОК кго стлдо. поочрѵнвъ А СЛОВбСЪІ мно-гъі. тврьдомъ н непо^ъівномъ прѣвъі- ВЛТН НЛ КЛМеНН. ВѢрЪІ ГОСПОДЬ^Д С 208.7; врлтъ твон влрлр<нснн отъвръже сд вогл твоіего. л тъі пръвъівлкшн іеште к немочр С 265.20. 4. Прекарвам, пребивавам, престоявам, живея известно време някъде, і гллше нмъ ндеже колнжъдо вънндете въ домъ. точр прѣвъівлнте доньдеже н^н-дете отъ тждѣ М Мк 6.10 3. Срв. Лк 9.4 М, 3, А, СК; въпрК прѣвъі-влешн лн въ млнлстъірн. і пофеньн. до послѣдьнѣлго. н^дърслннѣ твоего. ѵѵБѣ. прѣвъівлкк рлдн СЕ 87а 8-9, 11-12; овн же нл селѣ^ъ сжште тліл^ж сл. нскочрсьннн же Н ДОБНН ^совн рлвн. съ очрп’влннкмъ въ грлдѣ прѣвъівлл^ж въ мно^ѣ рлдостн С 98.11; стлрьцъ же пръвъівллше не отъ^ода. въ ѵетврь-тън дьнь. потрѣвънліл ночрждл кмочр въістъ С 170.14; н лже сватъіа цръ-къвн съ рлтніж есте прѣАлн. то н тъі остлвнвъше вьнѣ грлд прѣвъівлнте С 200.1; н тлко кмочр прѣвъівлквштоѵр въ шточрждекръмыінцн. н молаштоѵ СА БОГО\р 0 ТОМЬ, ПО^ОДАШТО\р КМО^* НОШТНІЯІ кдномо\р по срѣдочрдворнн. н ыл нево въ^ьрѣвъ С 282.23; тѣмже стъін еппъ въ съкровьыѣ мѣстѣ сѣда вь пештерѣ прѣвъівллше. нлрнцѣіемъ'1 дѣвнѵьсклгл С 535.22; н вѣлше плкъі кгдл лншенннмъ ^лѣвл. многъі дьнн ве^ъ (АДН ПрѢБЪІВАСТЛ Ю.К0Ж6 въ по^- стъі^н. мыоглшдн же вьсж ллѵьвж м ДННН. ЛМБЬ^НО ве^ъ №.ДН Н ПНТННѵ прѣ- въівллстл С 547.25, 26-27. 5. Продължавам, не преставам, ыъ н доселн нъіыіл прѣвъівллтъ стрлр;ъ стллго кононл въ вьсен тон стрлнѣ. дл лште к'то прѣовіднтъ нма кмоѵр. недллеѵе прнТметъ мьсть С 40.5; н НЛѴА ПЛКЪІ тръ^лтн ^ОТА БрѢМА ылкллстн скоточр свокмочр. гллсъ же прѣвъівллше ^овъі С 41.6-7; н мене тѣмн жде Н^БЪІТН ТЪШТНШН СА. К/КІЖ овндж ылмъ сътворнвъше. тлко мжѵн- ШН. Н ПрѢБЪІВЛЛШН БНА. Н НОЧрДНШН отъстжпнтн отъ БОГЛ жнвллго С 50.6. 6. Прич. сег. деят. като прил. прѣвъівлідн. Гр. реѵсоѵ. о) Постоянен, неизменен, дѣллнте ие врл-шъно гъівліжштее. нъ врлшъно пръ-въівліжфее въ жнвотѣ вѣѵьнѣмь. еже снъ ѵлвскъі влмъ длстъ. сего во отцъ ^нлменл въ М Йо 6.27 3, А; не нмлмъ во съде прѣвъівлжфл грлдл Е 34а 12-13. 6) Пребъдващ, вечен, лмвн-вжвк црьк'ве ргрнстосовж веселАтъ. не погъівліжштеійч пнштеіж. нъ прѣвъі-влнъштенк въ жн^нь вѣѵьнжкк С 318.23; Тс ^се ... вь вѣкъі прѣвъівлАН свъте кръстнілнъскъін С 183.10-11. 7. Прич. сег. деят. като същ. пр-в-въівлктсфен т. мн. Гр. оі яроореѵоѵ-те<;. Подвизаващите се; живеещите според нормите, въітн кмочр съ мновк въннж. клкоа очрво СЛЛВЪІ съпо- прѣвгітн 467 ПрѣБЪІТН довдтъ сд прѣвъівлшнтнн въ ^лповѣ-дс^г гего. н дѣлмжфе прлвджС 123.11. въ непокорѣ прѣвъівлтн. Гр. сотеѵд-п? Зіацеѵсо. Непокорен съм, непослушен съм, не се подчинявам, войвода глагола повелѣыо к стъінмн н УЬСТЪНЪІНМН ^АКОНЪІ рА^ЛНѴЬНЪІНМН мжкамн мжѵнтн тд. лште оѵрво въ непокорѣ прѣвъівлкшн С 148.25-26. прѣвъівлтн въ ПАГоувѣ. Гр. аБібрОю-хос ціѵсо. Погубвам се. ннѵтоже не доста нмоѵр нн мало нн велнісо. онъ же ^отд прѣБъівллше въ плгоѵрвѣ. н да НАВЪікыешн гако моштьнъ съі прѣло-ЖНТН СД не рАѴН. нъ свокіж кмо\р л-вностннк вьсе въістъ С 414.17. слѣпъ прѣвъівлтн. Гр. госрЯ.боцоа. Оставам сляп, продължавам да съм сляп. н прѣвъівл^ж іеште СЛѢПН. прншъдъше же поклангаа^ж сд кн С 3.15-16. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. цеѵса, ларарЕѵсо, біацеѵш, ёліцеѵю, сгодларареѵсй, яроацеѵсо, ерреѵоз, аѵХі^ораі, лроакартерю, тгарсхгиухаѵсо, бкхусо, біатеЯ.есо, еірі, яеріеірі [еіѵаі], тцтоха^со, уіуѵораі, ётараіѵораі. Нвб. прябивам остар. Дюв; пребивавам ОА, ЕтМл, БТР, АР; пребивал, пребивающ прич. остар. ВА. прѣвъітн, прѣвждж, прѣвждешн св. 1. Пребъда, остана да съществувам, просъществувам вечно, глаа-ше же нс къ вѣровАВЪШНнмѣ вь нь нк>-деомъ. лште въі прѣвждете въ словесн моемъ. въі-нстннж очрѵеннцн мон вж-дете М Йо 8.31 3, А; лште пръвж-дете въ мьнѣ. і глн мон въ влсъ прѣ-вжджтъ М Йо 15.7 3, А, СК; ые въі мене н^върлсте нъ л^ъ н^върл^ъ въі н положнлъ въI. да въі ндете н плодъ принесете, і плодъ вашъ пръвждетъ. да егоже колнжъдо просите, отъ отца въ нма мое дастъ вамъ М Йо 15.16 А, СК; в н(аѵ)атъкъ тъі гн ^емлж осн (о) в а н дала (!) ржкоѵр ТВ06Н) сжтъ НБСА. ТА ПОГЪШ(Н)ЖТЪ ТЪ1 же Прѣ(в)ж- дешн Е 8б 4-5; У съмѣріть клеветь-ніка I прѣвждетъ съ слъньцемь. У прѣжде лоѵрнъі родл родъ СП 71.5; ѴОЦА же Н СНА. I ДКА В'СН ПрѢСТААГО. еднномждръно вѣръннн. сллвосло-внмъ. достойно молАфе са. едннъство бжствл. вь тре^ъ сжфе о\рпостлсе^ъ. несъмѣсъно прѣвжджфе. просто нерА^дѣльно СЕ 86а 19-20; мол"ѣлше сд нмъ глагоХд, прѣвждѣте о върѣ )<совѣ. н молнтвж сътворите о мнѣ къ го\р С 16.25. 2. Остана в известно състояние, положение, оврлтн оѵрмъ отроковнцн. Н ѴНСТА прѣвъівъшл. трочрднстА СД Н^ВѢСТО въ в'сен ѴНСТОТѢ съ^рлннвъшА свон тѣлесѣ С 25.27-28; н нмъ оѵр^дж ко^ѣ іего стлвыАше н. глагол'д отврь^н цръквн прлвовѣръ-нъін^ъ. онъ же по овъіѵлгс свокмоѵр непрѣклоненъ прѣвъістъ. сжштнн же БЛН^Ъ Цѣслрл. БН^Ж Н ДА ОТЪСТЖ- пнтъ С 193.1; лште во лтъ да не вьведж. прѣвжджтъ двьрн ^Атворенъі С 438.8; іегдА же очрвніенъ въістъ ВЬСѢр<Ъ ВАСЪ 0\рТАКНЪ. ПрѢВЖДѢМЪІ очрво вьддште. не сьпдште. да глжбо-къін сънъ жндовьскъ внднмъ С 439.8; вълъ^ъшл же вь темынцж славыаста БА. 1АК0 ПрѢВЪІСТА ВЪ НМД ЭД>НСТОВО Вб^ врѣдл С 139.13; въ неѵѵк"есАрн'і же ТЪГДА ОБЛАДАІЖШТНН^Ъ. ОТЪ Д^А Н6ѴНСТА ІЛ(...) ПрѢБЪ! НЛПрАСНО ГЛО^Ъ Н НѢМЬ н всѣмъ тѣломъ рлсллвыенъ С 552.22; порлженъ д;<омъ непрніА^нн- НОМЪ. ПрѢБЪІ САМЪ НѢМЪ Н И6П0ДВН- жнмъ С 562.10. // Издържа, изтърпя, изтрая. вніжштнУ же ве^' мнлостн бніа^ж. онъ же внкнъ н прѣвъівъ мно- ГЪІ ѴАСЪІ ВЬ Тѣрсъ рАНА^Ъ Бб^Ъ ГЛАСА прѣдл дочршж С 47.9-10; толнко же КМІ? 7ЪАА НАыесъшочр ын кд'ного ГЛАСА НСП8СТН. НЪ ПрѢБЪІ ТрЪПД АКЪІ ННОМОЧр а не слмомоѵр стрлжджштоу С 153.5. 3. Прекарам, престоя, преживея известно време някъде; остана някъде. по семь съннде нсъ въ клперъ- ЫАОЧрМЪ. САМЪ Н МАТН вГО. I БрАТрНѢ 6Г0. I очрѵеннцн его. і точр ые мъногъі дьин пръвъішд М Йо 2.12 3, А; і нде. ПрѢВбЛНІСЪ 468 прѣвсстн паісъі нл онъ полъ норъдлнА. НА МѢСТО нждеже вѣ нолнъ прѣжде кръстл. і прѣвъістъ то\р М Йо 10.40 3; коннн же ндоша съ стъінмъ васнлнскомъ. н шсдъшс- прѣвъншА сь ннмь въ домоѵр кго С 16.22-23; прѣшедъ рѣкж н отънемогъ. прѣвъі тоѵр влюдомъ прн врѣ^ѣ рѣкъі С 150.9-10; н вндѣвъ пакъі павъла глагола кмоѵр. отндн отъсждоср стлрьѵо. поѵто ма ноѵрдншн. N6 можешн сьде прѣвъітн С 170.20; СВАТАІА ЖС БѢСТА ПОЖчШТА Н ^ВАЛАШТА БОГА. ПрѢБЪІША ЖС ^ВЪрНК ^АТВОрСНН СЬ ннма трн дьын С 183.27-28; повс-лѣша жжсмъ тъ. ногж повръ^ъше н ВЛѢШТН. вънъ НА МрА^Ъ. н прѣвъітн кмочр на ледѣ вьсж ношть С 261.9; вьсѣдъ въ корлвь прндс- ВЪ НСрОѴрСЛ-лнмъ. н прѣвъівъ въ гостнньннцн ілже прѣдъ грлдомъ С 282.14-15; молн-ша кго прѣвъітн отроковнцн оѵр НСГО в дьнн. ДОНС-ЛНЖС до коньцл своводнтъ са отъ вѣсл С 520.14. 4. Прич. тин. деят. като същ. прѣвъівъшен т. тн. Гр. оі цецеѵг|котес;. Тези, които са издържали; устоялите, въі жс ссте прѣвъівъшен съ мновв въ нлпл-сте^ъ мон^ъ М Лк 22.28 3. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. деѵш, біадеѵсо, ЁлірЁѵсо, сгицяарадЕѵш, ёрцеѵсо, катареѵсо, картереш, біаусо, 8іатеЯ.еш, ларауіуѵораі, біауіуѵораі, лоіеш, фіАаааи [вар. тпрсоцга]. Нвб. пребъда ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣвелнкъ, -ъін прил. 1. Преголям по размери, огромен, н Тсшъдъ нѣкъін отъ жнвжштнТуъ тоу вндѣ. н текъ повѣда оѵрѵнтелк свокмоѵр. ГЛА. ІЛК0 ^вѣрь прѣвслнкъ стонтъ прѣдъ двь-рьмн С 558.25. 2. За глас, вик и под. - много силен, мощен, н рс-ѵе к НСМОѴр. ПООСрМНЛЪ ЛН СА КСН 8Б0 КОДрЛТС. НЛН нн. онъ жс прѣвелнкомъ гллсомъ въ^'пнвъ рс-ѵе. Н^МЛАДЬ НОГЪТНН ЦѢЛО-мждръствосрвв С 117.26. 3. Преве-лик, изключителен, необикновен, лювнвъін ѵьстемь довро дѣіжштннмъ ^С. рЛ^БОНННКЛ ГрАДЖШТСК ПроСНВЪША снн прѣвслнкъін длръ кдномь улсъ покажа С 427.13; тѣ жс астѣ н ть, но^ѣ. съ прѣвелнкомъ веселннмъ к немоѵр прнтскшн С 446.8; отъвѣжл ОМрАѴНВЪ ^СМЫЖ. БС^ЛКОНЬНО СЖШТС, ПрОСВѢШТАТН ОѴН ТВОрАШТНІМЪ прѣвс- лнко ве^лконьк С 485.2—3; н по сьврь- ШСНѢѢМЬ КГО ПОКААННН. Н ДОБЛННМЪ НСПОВѢДАННН. ПрѢВСЛНКАІА ѴОѴрДССА. КЛНКО ВО ВСЛНКОК ВЪ^ДрЪЖАНЬК н жнтніс прѣждс обавн С 520.29; пъ ОБАѴС ВСЛНКАГЛ ДАрОѴрВБШТААГО ^СА. ПрѢВСЛНКОІС ѴЛКОЛМБНК. ВЬСѢ^Ъ ѵлісъ спсннк паѵс С 522.13; н е ннмъ вьсн таковок прѣвслнкок ѵочрдо вндъв'- ШНН. Н ПрОСЛАВНША ТАКОВАІА ДАрВІЖ- шточрмоѵр боаштнѴмъ СА КГО С 563.12-13. 4. Като същ. прѣвелнкок ср. ед. Величие, могъщество, н въ свон оумг Прншъдъ ОТЪ СВОБОЖДСЫЫЛ БѢСОВЬСКА. внда прѣвелнкок дѣла. >лкоже кмочр вѣ на помошть оржжьк С 560.13. Изч. С. Гр. аѵютерОетск;, реуістхоі;, ■бтерраХ.Хшѵ, •бяер Збѵаціѵ. Нвб. превелик остар. ВА, НТ, ДА. прѣвестн1, прѣведж, прѣведешн св. 1. Насоча, отправя, преместя, нн ОТЬ ТОГО ДСБСЛЬСТВА БОЛѢ^НН НМѣА. НН КЪ ЦВЪТЬЦА въ^ороу ЛНѴ6СС СВ01СГО НС прѣведъі. н тъі внсръ адъскъі нмнже са крАСАтъ С 335.14. 2. Прен. Преведа от едно състояние в друго; превърна, кстъ во вогъ на нсбссс^ъ. НЖС словомъ свонмъ сьтворнв’ ВЬСѢѴЬ-СКАІА. Н прѣмждростнич СВОКББ. ОТЪ НС-ВЪІТНКА ВЪ БЪІТНК прѣвсдъін ВЬСѢѴЬ- скаіа С 535.15. Изч. С. Гр. реіЗЕЪсораі. Нвб. преведа, превеждам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣвестн11, прѣве^к, прѣвс^сшн св. Превозя, прекарам нещо. повслѣста жс мжѵнтслъ прнвестн ВО^ЪЬ н ВЪСКЛА-ДЪШС ТѢЛССА СВАТЪІН^Ъ ПрѢВС^ОША А НА Брѣгъ рѣкъі С 80.13. Изч. С. Гр. фЕрЮ. П[ИЗКНТЛТН 469 прѣврьшАтн Нвб. превеза остар. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД, ДА. прѣвнтлтн, прѣвнтлкк, прѣвнтлкшн св. Преселя се, преместя се. нл гл о^пъбл;<ъ клко реѵсть дол моеі. прѣвітлі по горлмъ ѣко птщл. врлвеі СП 10.1. Изч. СП. Гр. рета\’сх0те\5ороа. Вар. прѣвітлтн. Нвб. Срв. витая, повитая книэіс. ОА, ВА, МлБТР, ЕтБАН, ДА. прѣвнтн СА, ПрѢВЬКК СА, ПрѢВЬКШН СА Св. Обвия се, увия се в нещо; загърна се. въстлвъ сг веѵерд. прѣвнвъ са плл-флннцсіж. оѵрмъівъ ногъі оѵ^ѵеннкомъ свонмъ. по^вллн вл. і шедъ нл горж елеонъскжкв. помолн сд веѵеръ трнфн СЕ 46Ь 20-21. Изч. СЕ. Нвб. Срв. превия ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣвлѣфн, прѣвлѣкж, пръвлѣѵешн св. Привлека, увлека, примамя [прен.]. ѵѵѵн его нл оувоглго въ^ірлетс-. ллстъ въ тлінъі^ъ ѣко левъ въ огрлдѣ своеі. ллетъ въс^ътіті ннштлего... дл і прѣвлѣѵетъ ВЪ СѢТІ СВ06І съмѣріто-Ѵ СП 9.30. Изч. СП. Гр. еЯ.кш. Нвб. превлека остар. ВА, НТ, НГер, ЕтМл. прѣврлтнтн, прѣврлф7в, прѣврлтншн се. 1. Превърна, променя, преобразя. I прлврлті въ кровъ рѣкъі і)съ. Т тжѵь-нъка і^ъ. ѣко дл N0 пнлчтъ СП 77.44; прѣврлті ВОДЪІ н^ъ вь кровъ. V Н^БІ ръівъі і^ъ СГІ 104.29. // Образно. н въ^дрлсті ЛЮДІ СВОІА ЗѢЛО. Н О^крѣпі ІА ПЛѴ6 врлгъ і^ъ. прѣврлті срдйе СВО. въ^ненлвідѣті людеі его н лестъ ство-ріті въ рлвѣ^ъ ого СП 104.25; вндд ѴЛОВѢѴЬСКЪІ ДОБрЪІА ЖбНЪІ н дьштерн. тѣмъ помота і н вь лнце весѣдочрА нмъ. н съвъкочрплѣд СА сь ннмн. прѣврлтн А ѴНСТН I лкъі вогл. своіеіж вль^вовънжяв ^ъітростни; н^мѣніла са С 7.21. 2. Употребя, въздействам чрез нещо. внждж жо рл^вон- ННІСЛ прнсно МА НОЧ^ДАШТЛ. Н НѢ ѵо\р-до. но бо нъ н породънъід двьрн прн-ноч^дн. ^ъітро отъ нлсъ (вт. ^ъітрость нл, Север., с. 335, бел. под линия) съплсъ прѣврлтнвъ С 437.14. прѣврлтнтн оѵрмъ. Гр. (аетатсеіті© тбѵ Л,оуктрбѵ. Разубедя, разколебая, въпрлшлвъ же д н о\рвѣдѣвъ прнле-жьноіе. н нопрѣклоньнок нсповѣдлннк н^ъ. н но въ^могъ прѣврлтнтн нмъ оѵрмл С 111.10. Изч. СП, С. Гр. ретасттреірш, ретсфоАЛсо [вар. е^іаттірі каі яоіеш]. Вар. прлврлтнтн. Неб. превратя [се] остар. ВА, НТ, НГер, ЕтМл. прѣврлтнтн СА, пръврлфж са, прѣврлтн- шн са се. Превърна се, преобразя се [образно]. V въ^врлтішід сіа і отъ-връгж СІА ѢКОЖО ОТЪф і^ъ. прлврлтішід сіа въ локъ рл^врлштонъ СП 77.57. Изч. СП. Гр. ретаатрЕфораі. Вар. прлврлтнтн сд. Неб. Вж. при прѣврлтнтн. прѣврлфлтн, прѣврлфлкк, ПрѢВрЛфЛКШН несв. Обръщам [в друга посока], насочвам [образно]. око о\рво внда НЛН ДЖБЪ ЦВѢТЬѴЛНЪ. нлн нстоѵннкъ СНЛНО ТОКЖШТЪ. ТѢМЬ ВНДѢНННМЪ тл-МО СА ВЛѢѴОТЪ. н срьдьѵьнъін о^мъ. прѣкрлштллт' ТЛМО. ТЛК0ЖД6 Н оѵррсо СЛЪІША СЛОВОСЪІ ДѢЛННГЛ Н П0ВѢСТН С 343.7. Изч. С. Гр. ретаатрЕфш. Неб. превращам [се] остар. НГер, ЕтМл, ДА. Срв. превратам остар. Дюв; превра-щавам [се] остар. В А, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. ПрѢВрЛфЛТН СА, ПрѢВрЛфЛКК СА, ПрѢВрЛ- флн-шн са несв. 1. Променям се, изменям се, превръщам се в друго нещо. нлн матожомъ твороць. весточр-денъ. ръвьннвъ. неоустроенъ. съ лоѵрноис прѣмѣнѣід сіа. н съ врѣменемь ете-ромь. прѣврлфльл са СЕ 54а 24.2. Събарям се, срутвам се. сего рлдн но оѵрвонм са. егдл съмжфлетъ са ^емлѣ. н прѣврлфлжтъ СА горъі въ срдцл моръсклѣ Е 26б 7—8. Изч. П(>ѢВ|?ѢАНТН 470 прѣвъіспрьнк СЕ, Е. Гр. сгоѵтрблораі, ретоггійероа. Нвб. Вж. при прѣвр&ірлтн. прѣврѣднтн, прѣврѣждж, прѣврѣдншн св. Престъпя, наруша [правила, норми], сн въсѣ прідж ыд ыъі н ые ^дбъі^омъ теве. V не прѣврѣді^омъ въ ^двѣтѣ твоемъ СП 43.18; мілості же моеід ые рд^орж отъ ні^ъ. ні прѣврѣ-ждж въ рѣсыотѣ моеі СП 88.34. Изч. СП. Гр. абікеш. Вар. прѣврѣдітн. Неб. Срв. [по]вредя, [у]вредя, вредя несв. прѣвъ^вьрѣтн, прѣвъ^вьркк, прѣвъ^-вьрншн се. Изпадна в силен гняв, кипна [прен.]. іегдд же сн сдышд велнѵдвын оыъ н сверѣпын. ые сьтрь-пѣвъ дръ^остн мжжь. прѣвъ^вьрѣвъ (лростніж. сьмдтрдше коге вн прнмъі-шХеыніе н^оврѣстн. дд вн длъгж н лютж нм'. сьтворнлъ сьмрьть С 88.28. Изч. С. Гр. ѵг.Ер&а. Неб. Срв. превря ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; възвря ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. прѣвъ^нтн, прѣвъ^ндж, прѣвь^ндешн несв. и се. Надминавам, надвишавам, превишавам, ѣко ве^дкоынѣ моѣ прѣвь^ндж гддвж мобк. ѣко врѣ-МА ТІАЖЬКО ОТеГОТѢШІА ЫД МІА СП 37.5. Срв. СЕ 76о 10; кднч во поль^д рьцн мн. дн^о потрѣвъі НДДЪІМДТН СА. Н Д0ВЛ'ЬСТВ8 ПрѢВЬ^НДЖШТОЧ)'. се н ТѢЛО пого^внть. н до^шевно БЛАГОрО-дніе прѣдметь С 494.20-21. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ■ияершрсо, ■йлерраіѵш. Вар. прѣвь^нтн. Неб. Срв. въэида диал. ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, РРОДЦ, РБЕ, ДА. прѣвъ^нестн са прѣвь^несж са, прѣвь^-несешн сд се. Извися се, издигна се, въздигна се [образно]. вждетъ очр-връждеже ыд ^емді ыдвръ^оѵс го(го)ръ. прѣвь^ыетъ ска (погр. вт. прѣвь^ые-сетъ ска, Север., с. 89, бел. под линия) пдѵе днвдыд плодъ его. V процвь-тетъ огь грддд ѣко трѣвд ^емьыдѣ СП 71.16; V въ^дрддовдшіА сіа дъштері іюдѣіскъі. сждовъ твоі^ъ рддн гі. ѣко ты гь вышьнеі по вьсеі ^емлі. вѣло прѣвь^несе сіа нддо вьсѣмі БГ7.І СП 96.9. Изч. СП. Гр. гіяерсхіророт, гжериуборш.. Вар. прѣвь^нестн са. Неб. превъзнеса се остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣвъ^носнтн, прѣвъ^ношя;, прѣвъ^-носншн несв. Превъзнасям, възве-личавам някого, рддоѵрн са крьте стн трнѵАстьнн ыд немьже. едннь & трон& пльтоносець. прнгво^А са. ыдсь прнгво-жденнн^ь неѵестнж вь гьлжвннѣ. прѣ-вь^ыосАфе его во вьса вѣкн ТФ Б 7. Изч. ТФ. I)}. ■олерлдубш. Вар. прѣвь^носнтн. Неб. превъзнасям ОА, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢВЪ^НОСНТН СА, прѣвъ^ношж СА, Прѣ-въ^носншн са несв. Превъзнасям се, възгордявам се. егдд потрѣвдѣккть сіа грѣшьннцн о^ьрншн. ВНДѢ^Ь ыеѵьстнвдего прѣвьзнжьмрд сь\ н ВЫСІАфД СКА ѢКО кедры ДНВДНЬСКЬРА СП 36.35. Изч. СП. Гр. тжерпуборсп. Вар. прѣвь^носнтн са. Неб. превъзносям се остар. ВА, АК, НГер; превъзнасям се ЕтМл, БТР, АР. прѣвъспрънь [погр. СП 103.13] еж. прѣвыспрььП». прѣвъс^однтн, прѣвъс^ождж, прѣвъс^о-дншн несв. Превъзхождам, надминавам някого, по же дѣтѣ- прѣвъівдныд НМД ВЬКО^ПѢ, Н СНГД-ыыд въ жнтнн. по вод"ьше(е въ^дрьжд-нніе а са вддженын днныд. прѣвьс^о-ДАШтеіе своіего оуѵнтедід. ддѵьвѣ н многоѵр пѣтнго непрѣстдн^оуо^моѵ]'. въддвь севе н овноштьно^о^моѵ)' стогд-ыьк> С 548.5-6. Изч. С. Неб. превъзходя остар., превъзхождам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣвъіспрьгіь, -нн прил. Като същ. прѣвыспрьнід ср. мн. Гр. ха готерфа. Небесни висини. пропныдіАН ыевд ѢКО Н КОЖЖ. ПОКрЫВДГА воддмі прѣвы-спръыѣ его СП 103.3; ыдпдѣіа горы прѣвъіше 471 ПрѢГр&АНТН отъ прѣвъспръні)<ъ своі^ъ. отъ плодл дѣлъ твоі^т. нлсъітітъ СІА ^смлѣ СП 103.13. Изч. СП. Вар. прѣвъіспрънь, пръвгспръмь, Нвб. 0. прѣвъіше нареч. и предл. I. Нареч. Много по-високо, най-високо. ПОЛОЖНШІА ^нлменіѣ своѣ ^НАМСНІѢ I N6 ПО^ЫАШКА. ѢКО ВЪ ІС^ОДЪ прѣвъішс СП 73.5. П. Като предл. С род. За означаване, че нещо се намира по-високо от друго: над, по-високо от. н же^лъ лронъ. про^Авъше н скрнжллн ^авѣта. прѣвъіше же са ^еровнмъ СЛАВѢ. ОСѢНѢЖфН ОЛТАрЪ. ЧѴ НН^ЪЖС нѣстъ ннѣ гллтТ Е 29а 8; гТ п нашь. ѣко ѵюдьно іыіа твое по вьсеі ^емлі. ѣко ВЬ^ЬАТЪ СІА ВЬЛЛѢПОТА (!) твоѣ прѣвъі- ше нсъ СП 8.2. Изч. Е, СП. Гр. -йяераѵсо. Неб. Срв. више остар. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, РБЕ, РРОДЦ, ДА. прѣвъішьн прил. Прен. Превъзхождащ, превишаващ, който стои по-горе. теве рлдн вогъ твон. въі^ъ съінъ ТВОН. ТСБ6 р&ДН ГОСПОДЬ СЫ. ПрНА^Ъ ОБрА^Ъ ТВОН рАВА. Т€Ве рАДН СЪІ Прѣ- въішьн невесъ. прндотъ иа ^емыж н подъ ^емд'б(тВ. теве рлдн ѵловѣка С 469.1. Изч. С. Гр. о г)яераѵсо. Неб. превисший остар. ВА. прѣвъішьйЪ, -нн прил. 1. Прен. Превъзхождащ, превишаващ, който стои по-горе. съ рлвъі гъ. съ мрътвъімн въ. съ очрмеръшімн жівотъ. СЪ П0ВНН'НЪ1МН. Н6П0ВНН'НЪ1. съ сжштн-ЫН ВЪ ТЪМѢ. НС МрЪѴАІ СВѢТЪ. съ плѣн'ннкъі своводнтель. съ прѣісподь-ННМН. ПрѢВЪІШЪНІН НБСЪ. & ЫА ^СМІ К 13а 11. Срв. С 449.14. 2. Прен. За Бога - който стои над всичко, всевишен. НАВСДН МА НА ПЖТЬ ТВОН ПрА-ВЪ1. I ДОВСДН МА оцл твоего прѣвъі-ШЪНѢАГО. ѢКО ПрОСЛАВЛѢСТЪ СА НМА ТВОС. ОЦА Н СНА I СТААГО Д^А СЕ 366 3-4; вь^ъпнвъй велнемь гллсомь. съі на рлспонѣ къ оцю своемочр нвсъноч^моѵр. прѣвъішъыюмоѵр ГЛАСЪМЬ. вже БЖ6 по ѵьто ма оставн СЕ 436 3-4; благо-словьюнъ ксн гн вже НАШЪ. »лко н^бавн отъ ржкъі съмрьтьнъі ЖН^НЬ НАШЖ. НЪІНѢ очрво ВЪ^ДАМЪ ТН СЛАВЖ ПрѢВЪІ-шыіюмочр вогочр нАшемочр С 112.23-24. Изч. СЕ, К, С. Гр. о гітераѵсо. Вар. пръвъішънь. Неб. превисший остар. ВА. прѣвь^нетъ СІА [погр. СП 71.16] еж. прѣвъ^нестн са. прѣвѣсл, -ъі ж. Завеса, нъ внждж реѵе ТОГО АГГбЛЪ! окрьсть СТОАШТА внждж сльньце ВѢЖАШТ6. прѣвѣсж рл^днрл-кмж. ^емыж трепештжштж С 437.27. Изч. С. Гр. катосяетаара. Неб. превеса остар. и диал. В А; превес, превез 'завеса, покривка’ Дюв, ДА. Сре. превес, превез м. 'булчински воал’, 'кърпа, забрадка’ НТ, НГер, ЕтМл, АР, ДА. прѣвѣѵьнъ, -ъін прил. За Бог - пред-вечен, вечен, който няма начало и край. іногда во сѵмеонъ сърѣте )<а. і НА р[.]К0Чр ПрІІАТЪ ПрѢВѢѴЪНАГО ВА. ѢК0 МЛАД'6НЬЦ(.). I БА БЛАГОСЛОВИ СТАрЦЬ К 1а 32; влгнъ грАДАі въ іма гне. влгнъ ГрАДАІ ВЪ ОТЬ БА. ПрѢВѢѴЪНЪІ ЦрЪ сллвънъі. оочрвожлвъі ВЪ СВОІ^Ъ неочр-вожъно нлсъ рлді, К 1а 40; точр въ ѵрѣвѣ адьстѣѣмъ лежнтъ (чѵна. въ ОБрА^В^Ъ рерНСТОСА ВѢѴЬНААГО Н ПрѢВѢ-ѵьнлаго. нонъі жнвжшточрочрмочр ВЬ ВѢІСЪ н вь вѣкъ вѣкомъ С 461.3-4. Изч. К, С. Калка от гр. яроаімѵю;. Превежда и гр. яро аішѵшѵ. Вар. пръвѣѵгнъ. Нвб. превечен остар. ВА. Срв, предвечен ЕтМл. прѣгрлднтн, ПрѢГрАЖДЖ, прѢГрАДНШН св. Заградя, преградя, оградя, очрнторъ же Бѣлше прѣгрлднлъ много МѢСТ0. МНОГАМЪ )<ЛѢВННАМЪ. Н В6ЛН- КАМЪ С 204.27. Изч. С. Гр. яерікХеш. Нвб. преградя, преграждам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. прѣгрѣшбыьге 472 ПрѢАЛВЬЫНК7, Преградите МИ ЙЗ,МИП; Преграде МИ, Преграденкото МИ ГХ,МИМ. прѣгрѣшеные, -1*. ср. Прегрешение, непозволена от християнските норми постъпка; грях. тако н оцъ МОН нбскъі сътворнтъ ВАМЪ Афе нс-отъпоуштАете комоуждс- врлтроу своемоѵр отъ сръдъцъ кашн^ъ прѣгрѣ-шенні^ъ 3! Мт 18.35 А, СК. Срв. Мк 11.26 М, 3; вже тъі оѵрвѣдъ вс-^очрмье мое. Т прѣгръшеніъ моѣ отъ Т6БС но очртАішкА ска СП 68.6; гГ бжс- нашъ. ДАВЪІ НАМЪ ... прошеннъ. ѢЖ6 къ СПНЬГС. I ^АПОВѢДАВЪІ намъ отъпоѵр-ціатн прѣгрѣшеннѣ. дроугъ дроѵргоѵр СЕ 96 24—25; съвѣдъі грѣ^ъі. н оцѣціаіа ве^Аконнѣ. оставн грѣ^ъі. I отъдаждн емоѵ в'се прѣгръшенне СЕ 736 12; тъі самъ рАБА твоего сего. КАВКфА СА 0 СВОНМЪ ПрѢГрѢШСНЬН^Ъ. прнімн Н ОБЪІѴАННЪІМЬ ТВОНМЬ ѴКЛЮ-внемь. прѣ^ьрд прѣгрѣшеннѣ его СЕ 756 13-14, 16; вЧѣмъ нсповѣдАнне вълагаошн. положен ісповѣдАнне КАМѢНО. I МНЛ0\)> СЪ ДрЪ^НОВбННбМЬ. імъже прѣгрѣшеннѣ і ж^ъі съкро^шн СЕ 80а 7; ѵо н^вавнтн са емоѵр отъ В’С6КА МНрЪНЪІКА ПАКОСТН. ПЛЪТЬНЪІ^Ъ ЖЖНКЪ ГКО ПО. ѴѴ ОТЪДАНЬН ГрѢ^ОВЪ. I 0 н^въітьн прѣгрѣшенс-н СЕ 986 8. М, 3, З1, А, СК, СП, СЕ. Гр. тгаралтшра, тЛтірребхіа, кхалсра, лХрррЕХрра, абікіа, арарттіра. Вар. прѣгрѣшеине. Неб. прегрешение ОА, ВА, АК, Дюв, БТР, АР, ДА. Срв. прегрешаване НГер. прѣгрѣшнтн, прѣгрѣшж, прѣгрѣшншн се. Прегреша, съгреша, съмрьть ГрѢШЬНЪІІ^Ъ ЛКОТА Т НС-НАВН ДКАфНІ прАведьыАего пръгрѣшкдтъ СП 33.22; Т^БАВНТЪ ГЬ ДШЬА рАБЪ СВОІ^Ъ. I НС- прѣгрѣшідтъ вьсн оѵрпъвАіжірен НА нь СП 33.23; пръвѣе дажс нс- смѣрн^ъ СКА А^Ъ ПрѢГрѢШН^Ъ. СС-ГО рАДІ СЛОВО твое съ^рлнн^ъ СП 118.67. Изч. СП. Гр. лХ.т)рреХеш. Неб. прегреша ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрѢГЪІБАТН, ПрѢГЪІВАБК, ПрѢГЪІБАКШН несв. ПрѢГЪІБАТН КОЛѢНА. Гр. ТІ1ІГ|ЦІ та уоѵата. Коленича, падам на колене. I БНѢ^Ж Н тръстыж ПО ГЛАВѢ. Н ПЛЬВАА^Ж НА НЬ. I ПрѢГЪІБАКЖШТе колѣна кланѣа^ж са емо\р М Мк 15.19 3, А. Изч. М, 3, А Неб. 0. прѣгъікін, -кл ж. Падина, котловина, долина, вь пештерѣ коіен стрАшыіѣ н темьнѣ. нжде по объіѵаю нмъ бѣаіш творнтн СЪБОрЪ НСАѴррЬСКОЧрОХрМОѴр ГрА-Д0\р ... СЪБНрААДЖ СА. КСТЪ Ж6 ВЪ прѣгъінѣ^ъ мѣсто то. н вь непрѣ^одъ-нъінрсъ ГОрА^Ъ. рАСТОА ОТЪ ГрАДА попрншть ѵетъірь С 26.19. Изч. С. Гр. аурюі;. Неб. Срв. прегън[а]. прѣгждьннцА, -а з/с. Вид струнен музикален инструмент, използван в древността [образно]. да вждетъ съсждъ н^върАнъ. снъ н наслѣдьннкъ. твоемоѵр црсоѵр. снъ СВЪТ0\р Н ДЬНН. мждрость. ПрАВЪДА. СТЪІНН. І^БАВЛеННе. СЪКО\рПН I ОрЪГАНЪ съвръшенъ. ПрѢГЖДЬННЦКгК КрАСЪНЖ. съвръшенж сточрмоѵр д^очр СЕ 94а 19. Изч. СЕ. Гр. уоЛтрріоѵ. Нвб. Срв. гудя несв. диал. 'свиря', гудене ср. диал. 'свирене’ БТР, ДА. прѣДАВьннкъ, -а т. Предател, изменник. н оного отъ довростн НАМѢНН нмда рьвннвън. сего же не намѣнн отъ ^ЪЛОБН. НС- БО реѵе НМДА ПрѢДАВННКЪ. АЦѢ ЛѢПО БѢ (АКОЖС оного отъ довро-ѵьстн НАреѵс-. тако н сего отъ ^ъловъі ПрО^ЪВАТН И рештн. ТКОДА ПрѢДАБЬ-ННКЪ. НЪ ДА ТА НАКАЖОТЪ ѵьсть НМѢ- тн оклсвстАннкА а^ъікъ С 410.20, 22-23. Изч. С. Гр. яро5бтт|<;. Вар. прѣдлвынкг. Срв. прѣдлньннк ъ. Нвб. предавник остар. Дюв, НГер, ЕтМл. Срв. предател, предаван. п^ЛААНТСЛСВЪ 473 ПрѣАЬТЫ прѣдлднтеАевъ прил. притеэк. Предателски, който се отнася до предател, нъ вс^очрмьс (...) лднтслсво (вт. прѣдлднтелсво, Курц-Вайс, Индекс, с. 371) нл. своіж весѣдж. (...) ъікъ К 3а 30; къто відѣ ілі къто слъішл. о кръві съкѣтъ творімъ колн. нъ дл нлвъікнсмь рл^ньствье. ПрѢДЛ- ДІТСЛС-ВО ... ПОВѢДЛСТЪ БЛЛЖСНЪІ сь евлньелістъ К 5Ъ 38-39. Изч. К. Гр. тов кроббтон. Вар. п(>ѣлгчАітслок7>. Неб. Срв. предателски ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣддньннкъ, -а т. Предател, изменник. то клжс-тъ ВЛЛДЪІКЪІ ѴЛОВѢКО-ЛГСБЫ€. ІЛКО ПрЪДЛИИНКЛ рЛ^БОНННКЛ тлтн. толнкоѵр довроѵр СЪПОДОБН. дл н до послѣдьнілго веѵс-рл трьпл іемоѵр прѣБъі С 409.21. Изч. С. Гр. лроббтдд. Вар. прѣдмшнкъ. Срв. прѣА^вьннкъ. Неб. Срв. предатник НГер, ЕтМл. прѣдлиые, -іа ср. 1. Предание, традиция, обичай, онъ же отъвѣштлвъ реѵе нмъ. по ѵъто въі прѣстжплете ^лпо-вѣдь вжніж. ть. прѣдлнне влше М Мт 15.3 3; і рл^орнсте ^дконъ вжнн. іъ, прѣдлнне влшс- днцемѣрн М Мт 15.6; і гллше нмъ доврѣ отъметллте са ^лповѣдн вжньл. дл прѣдлине влше съвлюдете М Мк 7.9; лкъі състоль-ннкоѵр сжшточр оѵрстлвыенню прлвъід вѣръі. нже прннмъ н вѣровлвъ. отъ БОГЛ БЪІТН Вѣръноѵрмоѵр ПрѢДЛННГС. Н ѵнстн н прннмлтн С 189.23-24; влю-дѣте едл къто въі естъ крлдоводАН прѣмждростніж н тъіреіж лестніж. по прѣдлнню ѵлѵю. по ст\р)снемъ мнръ-нънмъ X ІІАа 8. 2. Предателство, измяна, воліеіж своеіж прѣдлнъ въі. і послоѵршлі ѵъто створі. въ то врѣмд ПрѢДЛНЬЮ. СГДЛ прідж нд нь. съ оржжі н дръкольмі К 4Ъ 39—40; повѣдлетъ вллженъі сь евлнкелістъ. егдл сатъ сі въіша. егдл прѣдлыье съконьѵл сд егдл погочрві севе іюдл К 6а 2; Тлнл (!) лррщепнскочрпл костлнтнил грлдл ^ЛЛТООѴрСТЛЛГО СЛОВО БЪ СВАТЪІН ѵстврътькъ. о прѣдлнн-Т-юдъі Н 0 плстѣ С 405.4. 3. Предаване [в ръцете на някого], по прѣдлннн же нолновѣ. прнде нсъ въ гллнлеіж. проповѣдліА евлннлне цствіѣ вжнѣ М Мк 1.14 3; вѣдѣ гГ връ^овьнѣлго лплл твоего петрл просль^нвъшл са горъцѣ. нл пръ(дл)ннн твоемь СС 15 13—14; помолн са веѵеръ трнірн. прѣжде прѣдлннѣ своего. рекъ оѵрѵенн-комъ свонмъ СЕ 466 25-26; сь гь нл сднноѵадъі сйъ вжен. сътворен веѵеръ прѣдлнне свое. се веспрнкллдънжіж цѣлъвь СЕ АІЪ 2; дл іеже о молнтвѣ довольно весѣдовл^омъ. тлже плкъі о прѣдлннн прнведѣмъ слово, внднмъ клко прѣдлнъ ВЪІСТЪ НЛШЪ ВЛЛДЪІКЛ С 407.23. // Саможертва. в'сѣцѣмь грѣ^омь. ПрѢДЛВЪН СА нлсъ рлдн. I ЖНВОТЪ ВѢѴЬНЪІ. ДЛІА нлмъ прѣдл-ннемь свонмь. съшедън въ лдъ. і верѣід вѣѵьнъііа съкроѵршъ СЕ 636 6-7. дрьжлтн прѣдлныл. Гр. кростесо трѵ яарабоспѵ. Придържам се към традицията, обичаите; следвам традицията, остлвьше во ^лповѣдь вжніж. дръжнте прѣдлннѣ ѵлвѵскл. кръштеннѣ ѵъвлномъ н стькльнн-ЦЛМЪ. I ннл ПОДОБЪНЛ тлковл мъыогл (тво) творите М Мк 7.8. М, 3, СС, СЕ, К, С, X. Гр. яарабоспс;, кро-босгіа, яраспс, то парабоОтіѵаі, іеро-оруіа. Вар. пр-бАлнніе, прѣАлннс-, прѣдміьс. Неб. предание, предаване ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прѣдлтел"ь, -ілуи. Предател, изменник. I нюдж нсклрнотъскллго. іже въктъ н прѣдлтель М Лк 6.16 3. Изч. М, 3. Гр. яроботгц;. Неб. предател ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣддтн, прѣддмь, прѣдлсн се. 1. Дам, връча, предам, поверя някому някого или нещо. вждн очрвѣірльл СІА съ сжпьремь свонмь скоро, доньдеже есн нл пжтн съ ннмь. дл не прѣдлстъ теве П))ѢАЬТН... 474 ПрѢАЬТН... сжднн. і сжднн та прѣдлстъ сло^зѣ М Мт 5.25 3; ^ълъі ^ълѣ погоѵрвнтъ ІА. Н ВННОГрАДЪ ПрѢДАСТЪ ННѣМЪ ДѢЛАТбЛвМЪ. ІЖ6 ВЪ^ДАДАТЪ 6М0\р плодъі въ врѣменА своѣ М Мт 21.41 З1, А, СК; ѣкоже бо ѵлвкъ отбода ПрН^ЪВА СВОІА рАБЪІ. I ПрѢДАСТЪ НМЪ нмѣнне свое М Мт 26.14 3, СК; і прнстжпь прннмъі д таланътъ, прннесе дроѵргжи> д таланътъ гла. гн пать таланътъ мн есн прѣДАЛъ. се дрочр-гжкк д таланътъ прноврѣтъ нмн М Мт 25.20 3, СК. Срв. Мт 25.22 М, 3, А, СК; н глАше нмъ. ѣко снъ ѵлвскъі прѣДАнъ вждетъ въ ржцѣ ѵлвѵсцѣ. і оѵрБыевтъ і н оувьенъ БЪІВЪ. въ трс-тнн день въсісръснетъ М Мк 9.31 3, А, СК, Б\ отъвѣціа пнлатъ. едА а^ъ жндовннъ есмъ родъ твон. і Ар^НврвН ПрѢДАША ТА МЬНѢ. ѴТО вСН сътворнлъ М Йо 18.35 3, А, СК\ і оврлшть са къ о^ѵеннкомь реѵе. вьсѣ МЬНѢ ПрѢДАНА БЪІША ОТЪ ОЦА МОСГО. I ннктоже не вѣстъ кто естъ снъ тъкмо отецъ, і кто естъ отцъ тісмо снъ М Лк 10.22 3, А; N6 прѣдлждь ^вѣремъ ДШІА ІСПОВѢДАККШТНА СІА Т6БѢ. ДШЬ оѵрвогъі^ъ твоі^ъ не ^абжді до коньца СП 73.19; н того рАдн н^върА въі н сждъ вьсь свон въ ржцѣ ВАШН прѣ-ДАСТЪ. ДА ВЪ ПрАВЪДЖ СЖДНТ6 С 257.23; твон мжжь госпожде ... н все НМѢННК СВОІО МЬНѢ ЮСТЪ ПрѢДАЛЪ въ ржцѣ. како а^ъ моггк ревро іего проко^-днтн С 366.18. // Отдам, посветя. МНЛОСТЬ БЖНБК. I ѴКЛКІБНе. і отъпоѵр-ЦІ6НН6 грѣ^омъ съвъішо нспрошъше. I самн севе н дрочргъ дрочргА. і весь ЖНВОТЪ НАШЪ. ^0\р БеСЪМрЪТЪНО^МОѴр воѵр НАшемоѵр. прѣДАДнмъ СЕ 57а 19. 2. Предам на следващите поколения, завещая, тъ нъі стронтъ н крѣпнтъ ВЪ рАТН ІАКОЖе Н ОТЦА НАША. ОНН БО Н ПрѢДАША НАМЪ СНѴ ОБЪІѴАН С 27.10; пъітААше кжвк вѣрж дръжнтъ. ОНОМО\р Ж€ РекшоѴ Ч^СТЪ ДОШЪЛА ^АПАДЪНЪІН^Ъ СТрАНЪ АрН(ЛНЪСКА1А ^ЛА. нн вь^може прѣльстнтн. БЪІВЪ-шею тѣмь неѵъстънок воговорню. нъ ПрѢДАНЖІгК НСПрЬВА АПОСТОЛЪІ Вѣрж дръжнмъ С 197.23. // Въдеда, установя. ТАКО БО ОЧрСТАВЪ 6СТЪ. ОТЪ БА П^ѢДАНЪ 6Н. I ОТЪ СТЪІ^Ъ АПЛЪ. Н ОТЪ п^ѣбнъі^ъ оць СЕ 69а 8-9; бѣ пас^а ЖНДОВЪСКА ННЪГДА. НЪ рА^ОрН СА НЪ|-Н>А. Н прнде ПАС^А ДОѴр^ОВЪНАІА (гБЖС прѣДА тъгда С 419.13. 3. Предам, разкажа, понеже оѵрво мънозн наѵаса ѴНННТН ПОВѢСТЬ 0 І^ВѢСТОВАНЪІ^Ъ въ насъ веште^ъ. -вкоже прѣдАША намъ БЪІВЪШбН НСКОНН САМОВНДЬЦН I слоѵргъі словесе М Лк 1.2 3, А; гдко н прѣжде сего одол"ѣтн не можААше оѵрѵенне д. про- СВѢфАвМЪНМЪ ВЪ НЛМѢ ПрѢДАНО о аТ ^аповѣдн X ІІАа 2. 4. Прен. Предам някого на враговете му; издам. I ТЪГДА СЪБЛА^НАТЪ СА. МЬ(НО)ЗН. I дроѵргъ дроѵргА ПрѢДАСТЪ I вь^не-навнднтъ дроѵргъ дроѵргА М Мт 24.10 З1, А, СК', тольмн. кода не можАше его прѣДАТн. лште не ві самъ ^отѣлъ. I того не можаашв ^ьрѣті. егоже ^отѣАше прѣдлті К 5а 4, 5-6; мъі же нн пророкА оѵ^бн^омъ. нн ^са прѣдлрсомъ НН рАСПА^ОМЪ. ДА ѴТО много глагол'ж вамъ С 136.5; ТАже ПАКЪІ 0 ПрѢДАННН прнведѣмъ СЛОВО. ВНДНМЪ КАКО ПрѢДАНЪ БЪІСТЪ НАШЪ владъіка С 407.24; даждъ мн сего МрЬТВААГО ДА ПОГреБЖ. ПОГреБЪШААГО въ УѵордАНѣ моа грѣ^ъі. о мрьтвѣ мол"ж. ОТЪ ВЬСѢ^Ъ ОБНДЖ ПрННМ'Ш8. ОТЪ ДрОѴрГА ПрѢДАНОѴр БЪІВЪШОу С 455.15. 5. Предам, подхвърля, изложа някого [на мъчения, страдания и под.], не оѵсмьрлч нъ жнвъ БЖДЖ. I ІСПОВѢМЪ ДѢЛА ГНѢ. ПОКА^АІА ПОКАЖА МІА ГЬ. У съмрътн Не ПрѢДАСТЪ мене СП 117.18; нъінѣ же пАѵе вьпн-емъ о врАтрѣ НАшемь. і рабѣ твоемь семь. не прѣдлждн его гГ поношеньм ве^оѵрмънъімъ СЕ 27Ь 9; н тако ДЬННН НАѴННАКВШТОѴр. КДНАѴв ДЪІ^А-ккште ОГНМ ПрѢДАЫН бъіша. н оста- прѣА&ТН... 475 ПрѣАЬТН... ньцн огьГьнін (!). вь рѢКЖ ВЬСЪІПАНН бъіша С 94.13; крьвь неповнньнж ПрОЛН(Д^Ъ. Н КЪ ВЬСѢМЬ ТѢМЪ. СТрА- длвъшеіе то тѣло. водлмъ н ^вѣрьмъ Н ПТНЦАМЪ ПрѢДА^Ъ НА СЬНѢДеНЬЮ С 528.13; тж жо к«мо\р ^очрлж въ^глл-голлвъшо^ о нстннѣ. рлсллвѣ іемоѵр лвьк тѣло. н прѣдлно бъі прьвоѵрочрмоѵр оѵрмръштвенню С 563.23. 6. Продам, дам срещу заплащане, се естг кръвь моѣ. ѵѵ ікідо іжже прѣдллъ есі нл ^ъ съреврьніцѣр<ъ К 7Ъ 25. 7. Прич. сег. деят. като същ. прѣдлдъін м. ед. Гр. пробібоо^. Предател, изменник. н прнсно бо кмо\р помннллше дьнь н дѣлесъі н словесъі клжа іако не гоне^нетъ прѣдлдъін. тоже нн іавѣ геге овлнѵллше прѣдъ вьсѣмн дл ые вестрдьнѣншл іего сътворнтъ С 412.21. 8. Прич. мин. деят. а) Като прил. прѣдлвъін. Гр. яара-ббаса;, яробобс;. Който е извършил предателство, който е предал, плѵе ие вждн дрд^дъ н пллѵн сд горько. не прѣдлнллго ісл дѣльмл. нъ пръдлвъ-шллго нюдъі дѣл'ьмл С 405.26. 6) Като същ. прѣдлвъін м. ед. Гр. о парабібо-бд, о ларабоо?, яро-ббтг|<;. Предател, изменник, тъгдл вндѣвъ нк>дл прѣдлвъін его. ѢК0 ОСЖДНША Н. рЛСКААВЪ СА ВЪІГВрАТН трндесАТН съреврьннкъ М Мт 27.3 3, СК; н прѣдлнъін о деснжіж от'цл сѣднтъ нл невесе^ъ. л прѣдлвъін въ лдѣ нъініл юстъ С 405.30; нъ дл та нлклжетъ ѵьсть (!) нмѣтн оклеветл- ННІЛ А^ЪІКЪ. Н ПрѢДАВЪШААГО САМОГО соѵрмьннтъ СА. ШЪДЪ ОТЪ двою нл десАте нюдл нсклрнотннъ. къ стлрѣн-шннлмъ жьрьѵьсклмъ реѵе нмъ С 410. 24. 9. Прич. мин,, страд. а) Като прил. прѣдлнъін. Гр. яаработЗец. Който е предаден на враговете. ПЛѴ6 не вждн дрА^лъ н пллѵн са горько. не ПрѢДАНААГО ІСЛ ДѢЛЬМЛ. нъ прѣ-длвъшллго нюдъі дѣХьмл С 405.26; прѣдлнъін во !с вьсь мнръ сьплсе С 405.27. в) Като прил. прѣдлнъін. Гр. яарабоііеіс;. Поверен, предаден за съхранение, нъ прѣдлнжіж нспрь-вл лпостолъі вѣрж дръжнмъ С 197.23; многъ подвнгъ. троѵрдъ же н поспѣше-Н1К> П0ЛЛГЛНКШТ0\р, 1АК0 БОГОМЪ прѣдл-ноіе крьстнілньскъіА непороѵьнъіА вѣ-ръі рошнрнтн слово С 535.3; н юнъін съ^рлннтъ са ве ^лпатніа. н клко же оть (іего прѣдлнъін^' іемоѵр С 548.21. е) Като същ. прѣдлнъін м. ед. Гр. яаработіеід, о прододеід. Предаденият, оня, който е предаден, і въ^-дъ^ні. не прѣдлнлего рлді. нъ прѣдлвъ-шлго рлді К 3Ъ 1-2. Срв. К 3Ъ 38; С 405.25-26; н прѣдлнъін о деснжіж от'цл сѣднтъ нл невесе^ъ С 405.29. мжклмъ [въ мжкж] прѣдлтн. Гр. яарабібсощ. тоц тщсоргак;, аікіа-цоТі; аѵаМстксо, ёѵ тгцсорірс яара-яёцяоцоа. Предам на мъки, накажа. н ^оташтлл его нлн клмо нспочр-стнтн. нлн въ кжіж мжкж прѣдлтн С 361.16; нлн не покорнвъшемъ са ОТЪАТН ПОІАСЪІН вонньство. л отънждь прѣдлтн мжклмъ С 73.28-29; провъ реѵе съвѣштлвліж тн юноше пожрътн. дл не рл^лнѵьнъінмъ мжклмъ прѣ-длмъ та С 253.24. прѣдлтн волн. Гр. яосрабгбсощ тй тЗеХ.тіцаті. Предам във властта на някого, отъпо^стн же нмъ въслжденлл-го въ темьннцж. ть. крлмолж н о^внн-ство егоже прошлл^ж. н нсл прѣдлстъ волн н^ъ М Лк 23.25 3. прѣдлтн доѵршж [доѵдеъ]. Гр. [тпѵ] \}Д)%т|ѵ аяобібсоці [ёѵаяобіборл., яараяецясо, аяорртіуѵорі], то яѵей-ра яарабібсощ [бібсощ, яаратійе-цаі], ёкбтщёсо, те^егбоцаг. Предам дух, издъхна, умра. онъ же внкнъ н ПрѢБЪІВЪ МНОГЪІ ѵлсъі вь тѣ^ъ рлнл^ъ ве^ъ гллел прѣдл доѵршж С 47.11; вллсъі іемоу ВЬ^ВА^ЛША. н рлстръ^л-въше рн^ъі кмоѵр отъ въіа до ногоѵр. меѵемъ оѵрдлренъ въівъ. н тлко прѣдлстъ дшж господоѵр С 62.3; по ПрѣАЛТН. 476 ПрѣАМДИЬК СЪКОНЬѴАННН ЖС- ЭДЪСТОВА МЖѴ6ННКА. ТО\р ЛБНК ПО КД'НОМОѴр когождо н^ъ НСѢКОША. Н ТАКО БЛАЖбННі' СВОІЖ дшж прѣдлшд С 64.30; н тъ мжѵнмъ точр прѣдлстъ доѵршж С 196.23; н оврѣте ІЛІСО ВЪ ТЪ ѴАСЪ. ПрѢДАЛЪ БѢАШ6 ДШЖ ѵловѣкъ С 296.13-14; носнмъ жс- снъ МАТбрЬБК ПрѢДАСТЪ Д^Ъ СВ0Н рЛДОЧрА са С 80.21; прѣдлшд же свод дочршА господевн. прѣжде | ДЬНЬ МАрТА прн ЛНКНННН САМОВЛАСТЬЦН С 81.21. прѣдлтн жнвотъ. Гр. яроіероа хг|ѵ ^оупѵ. Отдам живота си, пожертвам живота си [за някого], мъі жо ТЪ. ПрНІЛ^НЬ НСТОВААГО ЦрѢ. ЖИВОТА С6Г0 N0 ПрѢДАМЪ ЛН С 91.14. пьсанью прѣдлтн. Гр. уроссрд тсара- бгбшщ. Напиша, съчиня, н сс- отъ МНОГААГО МАЛО СЪБрАВЪ. ПНСАННК ПрѢ- дл^ъ С 301.26; ѵѵ волювѴс-. проснілв-шнн^ъ подвнгомъ. положнлъ скоростник СЪКОНЬѴАТН. гбчр ПОВСЛѢВАИІШТО\р. отьтъ (!) теве МН ВЬ^ВѢШТеНАІА. коѵргГно БО КЖС- Н ПрНАТН МН. ОТЪ ТС-Б6 рА^ОѴрМНО НАПНСАНА1А. Н ОКЪ! ОТЪ СЪНА ВЪ^БОЧрЖ-ДАИчШТА МА. СЪѴНННТН Н ПНСАНЫО ПрѢДАТН. ІАЖ6 ОТЪ ѴЛОВѢКА ВЖНІА аынна. воіл^ньітК многои; очрлтъ С 543.20; да оѵрво нн твоіл свдтость. вьсохрк ВЪС^ТѢ ОТЪ НАСЪ ПНСАНЫО прѣ-ДАТН. ПАМАТН НЖС ВЪ СТЪІ^Ъ АНННА. нспрАвыс-нн С 544.6. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СС, СЕ, К, С, X. Гр. лара8і8шрі, лроЗібсорі, ёк8(8сорі, 8{8сорі, яроатіОгщі, ларахіОераі, яілраакш, яшхебсо, яроіероа, а^ѵбіо, лсо^есо, ахебіа^ю, яар акататііЗгі рі. Нвб. предам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢДАТН СА, ПрѢДАМЬ СА, ПрѢДАСН СА Св. 1. Предам се някому, в нечии неприятелски ръце. ѵо оканнн н ВЬСѢКО ОКААННН. ѴТО ПОСТрАДАВ'ШС- ТОЛЬ скоро сътжжнвъшс- сн отъвръгостс- СА ВЛДКЪІ ^СА. Н СЛМН СА ДНАВОЛО\р прѣдлсте. но вѣровлстс- ЛН БЪІТН вьс-крѣшенню мрътвъінмъ С 107.16-17; вь^ьрѣвъ ЖО НА нево Н ^ВАЛЖ ВЪ^ДАВЪ вогоѵр. НЖО ТАКО кго СЪБЛКДЪШЛ (!), прострѣ СА САМЪ ПА ДрѢВО. Н ПрѢДА СА вонночр прнгво^днтн са С 141.2; нъ да кмоѵр СЪПрАТААТЪ Бс-^оумне Н НАО\р-ѵнтъ. іако лште не въі не^оѵрльнь (!) 116 БЪІ ПрѢДАЛЪ СА. СЛЪІШН ѴТО ТВОрНТЪ ВЪ ТО ВрѢМА ВЬ 1КЖ€ СА ПрѢДА. КГДЛ прндошА НА нь. съ дрѣвесъі Н СЪ СВѢ-штамн С 412.10, 11; нъ лште ^оште- Т6 ДАДНТС ѴАДА ВАША. ДА СА ПрѢДЛ-ДАТЪ ВОННОМЪ. ДА АШТ6 НС НАѴН6Т6 ВѢрОВАТН ^СОВѢ Вѣрѣ. ДА СА ВЪВрЪ- гжтъ вь пешть С 540.25-26. 2. Подложа се, изложа се, отдам се на нещо. в'сѣцѣмь грѣ^омь. прѣдлвън СА НАСЪ рлдн. I ЖНВОТЪ ВѢѴЬНЪІ. ДА (А НАМЪ. ПрѢДАННСМЬ свонмь. съшедън ВЪ АДЪ. I ВСрѢІА вѣѵьнъіьа съкроѵршъ СЕ 63Ъ 5; н рл^оѵрмѣнте ѵ'то сътворнсте. млловрѣменънъін^ъ мжкъ оѵрвоілвъше СА. ВѢѴЬНѢН МЖЦѢ САМН СА прѣдлсте С 108.2; внждж въі мжкн рлстомъ довръі. н крлсънъі н словомъ осрмждренъь н како тлковѣн прѣльстн прѣдлсте са С 175.26. 3. Прен. Устремя се, отправя се, насоча се към нещо. нъ н нн (!) по ^лконъ-нъінмъ цвѣтнломъ. съ лквьвни; ЦВѢТЪ ОБЪМАВЪШе. СВѢТЬЛН свѣтъло оѵрвАстн. въ црьквьнѣѣмъ лнкосріжтъ ѵрьто^ъ. н кже въ влагодѣтн доврѣ ВОНІАКТЪ. БЛАГОѴЬСТНК НОСАТЪ. А ТЪІ лнствннмъ ^лкръівъ ОѴН СН. ВЬСЬ СА ТАМО ПрѢДА. НН ОТЪ ТОГО ДбБбЛЬСТВА волѣ^нн нмѣа С 335.12. СЕ, С. Гр. яро8(8мрі ёраѵхбѵ, лараЗібораі, яарабібсорі ёраихбѵ, ёк8(8шрі ёраихбѵ, япуѵоці, яроЗосгіа. Нвб. Вж. при прѣдлтн. прѣдлілньк, -іл ср. 1. Предание, традиция, обичай, по ѵъто оѵрѵеннцн ТВОН ПрѢСТЖПАВКТЪ ПрѢДААННѢ СТА- рецъ. не омъівлігктъ во ржкъ свон^ъ егдл ^лѣвъ ѣдатъ М Мт 15.2 3; і рл^орнстс ^АКОНЪ ВжГн. ^А ПрЪДААННС- ВАшс лнцс-мѣрн 3 Мт 15.6; прѣстж-пличште слово вжнс-. прѣдллннсмь , п|ИсАЛІ*ТН____________________ 477 ! БДШНМЪ СЖ0 ПрѢДДСТО. I ПОДОБЪНД тлковл мъногд творнтс- М Мк 7.13 3; I ГЛДША ІМ1. ДОБрѢ ОТЪМѢТДСТС- СА. ! ^ДПОВѢДН БЖНІЛ. ДД ПрѢДДДННО ВДШС- сгвлюдстс- 3 Мк 7.9. 2. Предателство, измяна, іелмд во ^ъло вьмѣстн СД. Н ПрѢДДДННК- прн ІСОНЬЦН БѢЛШ0. н грѣ^ъ съвръшн са С 414.27; тогдл прндошд оѵрѵсннцн. тъгдд къгдд. (ОГДД СС- БЪІСТЪ. К-ГДД ПрѢДДДННІС ВЬМѢСТН СА. ІСГДД СДМЪ СА ПОГО^БН нюдо С 415.18-19; поѵто лн лювьве по^оѵрлн ПО^НДННЮ. ПОѴТО ЛН ЛОБЬ^МІН-нмъ прѣдлднніе творншн. доврѣ лн ТА ОБЛНѴДА Н2ДЛЛСѴ6 ПрОрОКЪ ВЬПНІЛ- шс- С 426.3; нмже н^ндошд прѣддд- ННЮ СЛОВОСД. ССГО ЖС- НС-ѴЬСТНВЛ'ГО ОСТДВНВЪШС. НД БЛДГОѴЬСТНВД рД^БОН- ннкд прнведѣмъ слово С 426.16. дрьждтн прѣдд[днь(е. Гр. кратесо трѵ тгарабоспѵ. Придържам се към традицията, обичаите; следвам традицията, фдрнсен бо н вьсн нюден. дште ые очрмънжтъ ржкоѵр тържште N0 ѢДАТЪ. ДрЪЖАфС пръ-ддднне (о) стдрецъ М Мк 7.3 3; ОСТДВЬШб БО ^ДПОВѢДЬ БЖЬ(Ж. ДрЪЖНТС пръдддннъ ѴСКД. КрЬШТбННѢ кръѵд-ГОМЪ. I СТЬКЛЪННЦДМЪ. I ННД ПОДОБЬИД тдковдѣ творите, многд 3 Мк 7.8. ^однтн по прѣддіднью. Гр. першатесо ката тпѵ тсарабоагѵ. Постъпвам, върша нещо според традицията, по обичая, по томь же въпрдшдд^ж н флрнсън н кьннжьннцн. по ѵъто ие ^одатъ оѵрѵеннцн твон по прѣддднню стдрецъ. нъ не оѵрмъвендмд ржкдмд ѣдатъ ^лѣбъ М Мк 7.5 3. Изч. М, 3, С. Гр. караБоаіс, тгро5оота. Вар. прѣд&мшіс, пр-ьддмше. Нвб. Вж. при прѣАлньіе. прѣдлідтн, прѣддвк, прѣддкшн несв. 1. Предавам, поверявам някому нещо или някого, тъі едннъ вѣсн гГ. КДКЪ! М0(А СЖТЪ БѢДЪІ. ВЬ ТВ01Ж МНСТЬ прѣддіж д^ъ мое срце. і мовк мъісль. і М0ІЖ ЛЮБОВЬ. I МОН ЖНВОТЪ. I М0(А ----------------------- ПрѣАЛІЛТН грѣ^ъі СЕ 726 19; мнѣ вннж словесь-нжкъ остдвнлн въісте. нъінід же вдмъ прѣддис сдмѣм іегдд оѵрво жнвъ бѣ. оѵр вдс' дръжнмъ бѣ С 439.6. 2. Издавам, разкривам нещо тайно, изказвам. клмн ^ѣло нен^вѣстд іесмъ. тн по нстннѣ жтровд мд пръддк. ДѢТНШТЪ МА 0БДВЫЛЮ ВЪ жтровѣ скдѵа С 242.3-4. 3. Прен. Предавам, издавам някого или нещо на враговете, егдд же прѣддіжтъ въі. не пцѣто са кдко лн ѵто въ^глдголете ДДСТЪ БО СА вдмъ въ тъ ѵдсъ. ѵто глте М Мт 10.19; вѣдѣдше же нюдд нже н прѣдддше мѣсто. ѣко мъножнцекв съвнрддше са нс тоѵр съ очрѵеннкъі свонмн М Йо 18.2 СК; вельъ дръ^ость вельс- Бссто\рдье. ръці мн того лн прѣ-ддеші нже вьсѣѵъскдд одръжітъ ... влддъікж бьсѣкоі твдрі К 46 32; слъішж же ідісо н іедннъ къждо БЛНЖНКЖ прѣддктъ. дд съвръшнтъ са реѵеноіе. іеже прѣддтн врдтъ Брдтд въ сьмрьть С 135.12; ѵѵле ве^оѵрмніе. н д^ъ вдмъ прѣддмъ кго. ^д ѵто повѣждъ мн. ѵ'то мдло н (!) велнко понмовдтн нмѣа прѣдлкшн о\рѵнте-лід. ^д ^днеже лн тн прѣдл. нд бѣсъі влдсть С 411.13. /I Прич. сег. деят. като същ. прѣдділн м. ед. Гр. о каравѵбойі;, тсроббттр;. Предател, въстднѣте ндѣмъ. се прнвлнжн са пръдлідн ма М Мт 26.46 3, А, СК. Срв. Мк 14.42 М, 3; прѣддыѵн же н ддстъ нмъ ^нлменне гла. егоже дште ловьжж тъ есть нмѣте н М Мт 26.48 3, А, СК, Б; оБДѵе се ржкд прѣдмж-штддго ма съ мъыоіж естъ нд трлгіе^ѣ М Лк 22.21 3; нъ прѣддквштддго слово поманѣмъ. ѵто ^оштете мн ддтн реѵе. дд дтъ вдмъ прѣддмъ кго С 425.5. 4. Прен. Премахвам, погубвам. кліл бо поль^л рьцн мн. лн^о потртзвъі НДДЪІМДТН СА. н довольство прѣвь^нджшточр. се н тѣло погоувнтъ. н дочршевно влдгородніе прѣддктъ С 494.22. 5. Предавам, завещавам, ПрѢАЛІАТН 478 прѣлн установявам, южс во нѣстъ пас^ъі НЮДѢІСІСЪІ. Бѣ ПАС^А ІІОДѢІСКА іногда. нъ рА^ОрСНА БЪІСТЪ. НАІДе БО Д^ВЪНАѢ. іжжс прѣдАѣше Тс Л" 76 17. мжкамъ прѣдділтн. Гр. раст&ѵон; блорсШ-со, Предавам на мъки, измъчвам, повслѣ нматн н но^днтн А жръти. Н ПОВИНОВАТН СА попомъ (!). ПОВННО^ІЖШТАА ЖС СА Н ЖЬрЖШТАА. НА ВСЛНКЪІ САНЪІ Н ѴЬСТН ВЪ^ВОДНТН. НСПО-ВННОѴ^ІЖШТАА ЖС СА ГОрЫСАМЪ Н рА^-ЛНѴЬНАМЪ МЖКАМЪ ПрѢДАІАТН С 255.9. ПрѢДА(АТН доушж [доѵдеъ]. Гр. с$то6{8со|л тцѵ \)П)Х11ѵі пофостіФецоа тб яѵеора. Предавам дух, издъхвам, умирам. I въ^глашъ гласомь вслнсмь нсъ. реѵо. отьѵс въ ржцѣ твон ПрѢДАІЖ ДХЪ МОН. I сс рекъ н^дъше М Лк 23.46 3; ісгда жс нмъ прѣвнвАА^ж ГОЛѢНН. ПрѢДАА^Ж ДША СВОА. ГЛАГО-л"жште. ДША НАША (АКО П'ТНЦА Н^БАВН СА ОТЪ СѢТН ЛОВАШТНН^Ъ С 80.3. М, 3, А, СК, Б, СЕ, К, С. Гр. яарабібсоді, тсро8(5сощ, {иораКХю яроБооіаѵ, Вар. П|>ѢД»ЛТН. Нвб. Вж. при прѣді/гн. ПрѢДАІАТН СА, ПрѢДАИч СА, ПрѢДАКШН СА несв. Предавам се в ръцете на неприятеля, жертвам се. сгда сатъ свое сътворі^ъ. сілж ѣві^ъ. пока^а^ъ ѣко невъзможно наѵінаіжтъ. ^отѣ^ъ гнѣвъ і^ъ оѵролнті. 110 ^ОТАТЪ нъ сштс ПрѢБЪІВАІтКТЪ. ВЪ ^ЪЛОБѢ СВОСІ. СС САМЪ СА ПрѢДАІтК. СС ГЛЖ А^Ъ НЪІНѢ. ДА НС оклсвстаичТЪ етері 1)(а К 5а 29-30. Срв. С 413.25; елмА же н снце ые ОСТАНѢА^Ж СА СТЪІДОСТН. ВОЛ"С(Ж САМЪ са прѣдл-к-дннъ С 413.19. Изч. К, С. Гр. яарабСЗсоді ёраѵкоѵ. Нвб. Вж. при прѣд&тн. прѣдслѣВАтн [погр. С 399.2] вж. ПрѢДОЛѢВАТН. прѣдн нареч. 1. Отпред, на предно място, нвіа вілі прѣдн А 104с 14; 1? дсГс 5 ! прѣді А 123а 26. 2. Напред, нататък, і се рскъ ндѣашс прѣ-дн въс^ода въ нмъ М Лк 19.28 3. прѣдн всстн. Отведа, заведа, лнду-ПАТЪ ЖС ПОВСЛѢ н прѣдн ВССТН ВЬ І&СА-рніж. ВЪШЪДЪ ЖС АНДѴ^ПАТЪ ВЪ ГрАДЪ НА оѵ^трніл пожръ ВѢСОМЪ С 112.25. прѣдн вндѣтн. Гр. яроор&со. Предвиждам, предсказвам, снн пророкг Н^ДАЛСѴА ГЛАГОЛААШС ПрѢДН ВНДД, СЛОВОМЪ СЛЪІШАТ1 Н НС рА^ОУМѢіЖТЪ С 334.20. прѣдн ^ьрѣтн. Гр. яроорбюцои. Съзирам, виждам, прѣді^ърѣ^ъ г% прѣдо мъноис въінж. ѣко о деснж мене ССТЪ ДА С(А НС ПОДВІЖЖ СП 15.8, прндн нтн. Гр. ярояорепоцоа, тсрбеіці [яроіеѵаі]. Вървя отпред, предшествам, ѵѵгнь прндъ німь прѣді ідстъ і попалнтъ окръ врАГЪі его СП 96.3; (ако нѣкоторъін довнн воннъ ПЪВАА СВО(С(Ж СНЛОНК. НА СЬННТНК рАТЬ-ННКЪ. Прѣдн НДЪІН Грьдѣ НА рАТЬНН- къі С 105.13. прѣдн лсжАтн. а) Гр. ярбкеідаі. Лежа отпред, намирам се отпред, къ жрьтвѣ прн^одншн грьдѣ н стн. ОѴ^БОН СА СЪКА^АННГА ТОГО ПрННОСА. ^Аколснь прѣдн ЛСЖН ^СЪ. ТОГО ДѢЛМА ^АКЛАНЪ ВЪКТЪ Н ПОѴТО С 422.1. 5) Като прил. прндн лсжан. Гр. ярокеіреѵос;. Предложен, приготвен. снце можемъ прострАно насъітнтн СА ПрѢДН ЛСЖАШТАА ТрСПС^ЪІ С 424.4. е) Като същ. прндн лсжа-фА(А ср. тн. Гр. ха прокеіцеѵа. Църп. Приготвените [предложените неща] [за евхаристията]. се мн кстъ пльть рс-ѵе. се слово прѣдн ЛСЖАШТАІА О^СТрАІАС С 420.20. прѣдн малъі. Преди малко, неотдавна. слѣпъ съі н къ слѣпомъ прн-ЛСЖА. СЛѢПЪІ НАДСЖДА нмашн. кгоже БО прѣді МАЛЪІ ВНДѢАШС МЛАТЪІ К0В0-МА. Н БрАДЪВНББ тсшемА С 161.28. прѣдн полагатн. 7>. яроРаАЛсо. Предлагам, поднасям, сн къ жн- ДОМЪ ГЛАГОЛЖ. ІСЛМА МЬНАТЪ СА ПАС^Ж ТВОрАШТе. (СЛМА оѵрмомъ СТЪІДЬКОМЪ. опрѣснькъі прѣдн ПОЛАГАІЖТЪ. НЖС прѢА0Бр_0 479 ПрѢАОЛѢЫЬге прнсно неоврѣ^лнъі срьдьцн. клко ПОВѢЖДЪ МН ПАС^Ж творншн. ѵѵ жн-довнне С 418.11. прѣдн положнтн ѵьто [ѵосо], Гр. яара-тідщд. Предпочета нещо пред нещо друго, нъ довро вь врѣмА АЛѴЪБЪІ. по-КЛЛННГА прѣдн положнтн цѣльбъі, тво-н^ъ бладнн ѵѵ ѵловѣѵнно С 368.24. прѣдн постлвнтн. Гр. прОТІФтфІ. Предложа, поднеса, въ нстннж тжжж оѵржлстнвп съі оудръжнм'. клко НЛСЪІШТЖ ЖАЖДЖ ВАШОГО ЛКБОСЛЪІ-ШЛННГЛ. КЖИч прѣдн ПОСТАВЫЖ словесн трепе^ж, ѵ'то вждж людн сслнкъі госта С 424.18. прѣдн прннестн. Гр. тіроакоці^со. Допринеса, спомогна, вндл смо- КОВЬНЛЛГО ОТЪ МНОГЪІН^Ъ съка^аио. ілкоже МЬНѢ СА мьннтъ, нъ не по 'сТНИѢ. 0БЛѴ6 прѣждо влрнвъшнн^ъ влмъ весѣдоѵркмъ съкл^лннв», н о ^емьже мъі троѵрднлн са. прѣдн прн-несемъ. вѣдно во рл^оумѣтн. въ повѣ-стн пнсменьнѣн леждн оѵрмъ С 345.17-18. прѣдн стоілтн. Гр. яроі старт. Предстоя; предхождам, не нмлшн лн оѵню свокю прореѵенллго сьвѣдѣ-тел(л. нѣсн лн кже прорнцлкмо слъі-шллъ. то же прѣдн стодште вндншн. ыѣ лн коѵрпно съ словесъі дѣло прншъло С 337.10. прѣдн съін. Гр. о ёрростіЗеѵ. Който следва, следващ, повелѣ же вьсѣмъ лн-елрплтъ прѣдънтн. къ прѣдн сжштнн вьсн гллгол'емѣн. сероѵркомннъ. тоѵр БО КЛПНШТЛ МНОГЛ БѢА^Ж постл- вькнл С 117.10. прѣдн тефн. Гр. яротре%со в1<; то ецкроо&ЕѴ. Затека се, втурна се напред. I нскллше вндвтн «л къто естъ. і не можллше нлродомъ. ѣко тѣло(в)мъ мллъ вѣ. н прѣдн текъ въ^лѣ^е нл сѵкоморнкъ. ДЛ ВНДНТЪ I. ѢКО ТЖДѢ ^отѣлше мннжтн М Лк 19.4 3. М, 3, А, СП, С. Гр. Ёцяроайеѵ. Вар. прѣді. Нвб. преди ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣдовро нареч. Много добре, превъзходно. молнтъ са тлн. прнсно-текъі. I не нстѣкліан. жнван. і свѣтелъ істоѵьннкь. СЖфНН. прнсносъі съ оцемь. съдѣтельнлл снлл. кп'лънен в'се съмо-троннс. прѣдовро, СПННѢ рлдн ѴЛСКЛ СЕ 63а 20. Изч. СЕ. Гр. йперкбАсоі;, Нвб. Срв. предобре ДА. прѣдовръ, -ъін прил. Предобър, много добър, превъзходен, дондоша н новосвѣтълъіа вллговѣрнм подвнжь-ннкъі. юже до^омь господьРемь ^лл-тъі строѵрд ... прѣдоврнн мжѵеннцн. н съвА^лвъше нмъ ржцѣ н но^ѣ С 57.19-20; н того рлдмл въ врѣмд строіл гь нлшъ вьсж овлвн кротость. ДЛ ПОВѢДНТ' н осжднтъ сьмѣренннмъ свонмъ вь^несенью. іеже бѣ кна^ъ вѣкл сего врлжьскъі въс^ъітнлъ севѣ. крлснл очрво н прѣдоврл прооврл^овлныл, ЛЮВАШТЛЛ-го трочрдъ стллго сего С 545.22. Изч. С. Гр. коЛМѵікоі;, Нвб. предобър остар. В А, ВТР, АР, ДА. прѣдовьнъ [погр. СП 17.26] вж. ПрѢПОДОБЬНЪ. ПрѢДОЛѢВАТН, ПрѢДОЛѢВАИ*, ПрѢДОЛѢ- вліешн и прѣделѣвлтн, прѣделѣвліж, прѣделѣвлюшн несв. Надминавам, превишавам, дѣтн ^вллж прнно-сатъ. дл роднтел"ь облнѵатъ ве^л-КОННІЛ. н Вѣроѵріжштнн^ъ ОБНОВАТЪ вогопо^нлнніе. іелнко во прѣдолѣвллтъ оѵрмоѵр. Н НАВЪІКНЖТЪ Н6ЛѢП0 МЪІСЛНІЖ С 338.17-18; тоже онн рьвьностніж ^ЛДЪ^НЖТН СА ^ОТѢЛ^Ж. БѢСЪІ НМѢНК-штнѴ вь Нй^ъ. БѢСЪ прлштлкмн н^мж-дрѣвлл^ж. л онн ^лвнстніж прѣдолѣ-іемн. плѵе вѣсънъін^ъ прѣделѣвлл^ж С 399.2. Изч. С. Гр. ѵікаю, раіѵораі. Нвб. пределявам диал. ДА. Срв. преодолявам, преодолея ОА, ЕтМл, БТР, АР. прѣдолѣные, -»л ср. Преодоляване, превъзмогване, победа, кока дѣл"ь-мл вннъі повѣднте мн ѵо жндове сьвѣ-тъ сътворнсте нл ьГего. нъ онн овлѵе ПрѢАОЛѢТН СрЛМЫЛІЖТЪ СД ГЛЛГОЛЛТН. НЪ МЪІ срлмомъ ТѢ^Т. СЛМЪ^Ъ н^гл пръдолъ-ннк овлнѵнм' С 402.25. Изч. С. Гр. дааа. Вар. прѣдолт.пшг. Неб. Срв. преодоление остар. ВА; преодоляване ОА, ЕтМл, АР. пръдодътн, ПрЪДОЛЪіЖ, пръдолъкшн се. Преодолея, превъзмогна, победя. ^ъдо во дште рлдостн пръдо-лъктъ С 332.20; лште нс н сс кже ^ъло МЬННШН. Л ТбБЪ КСТЪ НД ДОБрО. 0БДѴС ТВОН ^ЬЛОБН пръдолъктъ С 336.19-20; Бѣсъ прдштдкмн н^мждръвлл^ж. д онн ^лвнстніж пръдолъкмн. ПДѴС бѣсънъін^ъ прѣделѣвдд^ж С 399.1- 2; ОТЪМЬНЪВЪ ЖС СЬВЪСТНББ. н^нд°^ъ к ьГен. н пръдолъвъшочр мн рдепдленнк влждночрочрмочр. НН БЛ НД ОЧрМЪ вь^ьмъ въ ѵдсъ тъ С 525.26. // Прич. тин. деят. пато същ. прѣдолѣвъін т. ед. Гр. о 7герѵуеѵб|д.еѵод. Този, който е преодолял, превъзмогнал, победил. пръдодъвън во протнвъствочр сьмрьтн. н вьсж крѣпость кго отънмъ. ѵто очрже не нмдть сътворнтн о точржде-рожденнн. кгоже оврд^ъ въспрндтн многомъ мнлосрьднТмъ съподовнлъ. н тъмъ врднь сь днідволомъ сътворнтн С 490.12. С. Гр. ѵікасо, креіаасоѵ [еірі]. Вар. прѣделѣтн. Неб. Вж. при пртдолтклтн. пръдрддл^ъ [погр. С 475.29] еж. прѣстрдддтн. прѣдрьжлтн, пръдрьжж, прѣдрьжншн несв. 1. Заемам [длъжност, пост], нъ н врдтъ кмочр пергдмнн. 0БѢМД цъедремд въгоднвъ. н стдръншннъ-ствд многд грддъндід пръдръждвъ С 281.3; жс-нд нъкто ... прнде въ нерочредлнмъ. нмжштн съ собоіж врлточр-ѴАДл сдмьѵна сднъ пръдръ-ждштл С 297.30. 2. Прич. сег. деят. пато същ. прѣдрьжлн т. ед. Гр. о алщртщеѵо<;. Този, който държи под своя власт, тд жде трепе^д прѣдъстонтъ. едмомочр ноедшточрочрмочр ________________________________ПрѢД7 ! вѣньць. н вдг'рд нмъичшточрочрмочр пръдръждшточрочрмочр влдеть вьсел"е-нъіа. н нншточрочрмочр просдшточрочрмі мнлостъііГа С 492.1. Изч. С. Гр. ётсехсо, біаѵош. Вар. прѣдръжАТн, Нвб. Срв. предържам остар. ВА, ДА. пръдъ предл. I. С вин. 1. За означаване посока на движение пред лице или предмет: към, пред. ншъдъшк же емочр прѣдъ врдтд. очр^ьръ I дрвгдгд рдвд н глл емочр СК Мт 26.71; прѣдо нь пріплджтъ етюпѣні. Т врдві его пръсть: поліжжтъ СП 71.9; кдднло прнноснмъ пръдъ та гГ СЕ 42а 8; въведеночр же въівъшочр прѣдъ вокводж С 48.1; едмъ прндотъ лнточрплте прѣдъ та. прѣдъворннкъ бъівъ дрочржннъ свокн С 99.27. 2. За означаване преди какъв момент от времето се извършва нещо: преди, не (пръ)дъ въ^двнгъ кретл Е 30а 2-3. II. С те. 1. За означаване на положение или действие в пространството пред лице или пред- I мет: пред. петръ же стосд прѣдъ ; врдтъі вьнъ. н^нде же очрѵеннкъ тъ. ; нже бѣ ^ндемъ дрренереовн. н реѵе ; врдтдревн въведн петрд СК Йо 18.16; I ПОКЛОННТЪ СА К0ЛѢН0МД ПО КЛАКЪ. ! прѣдъ стъімъ крст(о)мъ Е 31а 3; ппъ ; творн мо сник п^ъ трлпе^оіж СЕ 106 1; Н ЛеЖАШТС- прѣдъ ногдмд молілрсж СА кмочр С 39.15-16; шъдъше нд онж стрлнж въ^нштдте прѣдъ грддомъ С 151.20; бъ же стоілше н стол млъѵддше пръдъ двьрьмн ѵловъѵъ-скъінмн сто а С 432.14; н вндъшд СВАТДІЛ съддштл. н дггелд господьнід стоаштд пръдъ зъърьмн. н не ДДІЖШТОЧр ПрНБЛНЖНТН СА НМН С 184.10. 2. За означаване посока на движение пред лице или предмет: пред, на, към. нс ддднтс стдго псомъ. нн помътднте внсьръ влшн;<г пръдъ евнньъмн. дд нс попержтъ нр;ъ ногдмн свонмн ММт 7.6 3, А, СК; і 480 прѣАЪ..» 481 ПрѣАЪ... постлвлтг ъ пръдг олгтлрс-мь СЕ 9а 21; н постлвн іл пръдг сждннштс-мг С 7.4; ѵто очрво вллдгікл. подовл тн БЪ ПОЛОЖНТН СЬрС-БрО мок- пръдг продліжштннмн С 377.8; повргжс- сс-ве пръдг иоглмл рлвл БЖНН. МОЛА ГС-ГО коѵрпио жс- н кльнгі са С 524.14. 3. За означаване на лице, по отношение на което се извършва действието: пред. вгі с-сте опрлвгдліж-штен севе пръдг ѵлвкгь вг жо въстг срдцл влшл. ѣко еже естг вг ѵлвц^г вгісоко. мрг^ость пръдг вмь естг М Лк 16.15 3, А, СК; ѣже о нсъ нл^лръ-нннъ. іже вгістг мжжг прісг снлемг. дъломь н словомь прѣдг вмг н вьсъмн людьмн М Лк 24.19 3, А; вгстлвг ндж кг отцю моемогр. і рекж емо\р стгѵе сггръшн^г нл нево н прѣдг товоіж М Лк 15.18 3, А, СК. Срв. Лк 15.21 М, 3, А, СК; вьсъкг оѵрво нже нсповѣстг ма прѣдг ѵлвісгі. ісповъмг і н л^г прѣдг отцмь монмг нже естг нл нвс^г М Мт 10.32 3, А, СК; нсповѣмг ті сьл вг въкг ъко створілг есі. і тргплж іміа твое ъко вллго пръдг п^ънгімн твонмн СП 51.11; тевъ едіномоѵр сггръші^г V ^глое пръдг товоіж створн^г СП 50.6; іже сггръ-шнша кг тевѣ. мнлостнвг вждн імг ... ^лне ннкгтоже пръдг товоіж ѵнстг вждетг СЕ 656 20. 4. За означаване преди какъв момент от времето се извършва нещо: преди, пред. вг^ сж пръдг вг^двнгомь крстл ... вг ие прѣдг вь^двнгомг крстл СК 127а 5, 7; нлнвАШте же пръдг сгнгмь молнтвгі творілше н кгьГнггі поѵнтлл-ше. то во іемоѵр вълше тгѵьгж оѵрнгі-гіенню вгс^ллштенню С 274.26-27; посллнг вгістг глѵррннлг ... оѵртро ндгі пръдг свътомг дьньнгінм С 244.24. нтн [^однтн] прѣдг. а) Гр. яроаусо, кролоревоцаг, крбегрл. [тсроіеѵаі]. Вървя отпред, предшествам, предвождам. нлродн же ^одАШтен пръдг ннмг. I вь слъдг. ^гвлл^ж М Мт 21.9 СК; н сс- звѣ^дл >жже відъша нл вьстоцѣ ндъше пръдь німл А Мт 2.9 СК Н Образно. прлвгдл пръда ннмь ндетг СП 84.17. 6) Гр. тсросито-реооцоа. Пристъпвам, приближавам се. I пръдг ннмг ндете нъковг н (н)олнг. сгінл ^еведеовл. гліжштл с-моч^. оѵрѵнтелю ^оштевъ дл егоже ліре про-снвъ сгтворншн нлмл М Мк 10.35 3, А, СК. плдлтн прѣдг ноглмл. Падам в краката на някого, женгі ... нмжшта тлннгід врѣдгі ... очрдржѵенгі отг длггллго връмене стрлстьиллго. плдлл^ж прѣдг ноглмл стллго С 557.3-4. прѣдг вѣкгь Гр. гсроашѵго<;. Който е преди създаването на света, тгі вг мон н гь. пръдг въкгі вькоѵрпь н новг С 504.28. прѣдг лнцемь, пръдг лнце. Гр. ката тсрбасокоѵ, вѵаотюѵ, про просюпоѵ, кат’ б\|дѵ, гот’ оѵріѵ. а) Пред очите, пред лицето [на някого], еже есн огрготовллг пръдг лнцемг вьсъкг люднн М Лк 2.31 3, А, СК, Б; рл^дрлжі гъ гръшьно (!). по мьно-жьствочр гнъвл своего не вь^ніретг. нѣсть вл прѣдг ліцемг его СП 9.25; овліѵіж тіл н постлвліж пръдг ліцемг твонмг гръ^гі твоьл СП 49.21; прн^ьрн нгінъ отг вгіспрьннн^г нвсг твонмг. нл рлвл твоего сего. прнве-денллго пръдг лнце твое. просдфл мстн отг теве СЕ 32а 4-5; і нл носн-лъ^г носнтн немофьнгі^г. вг стжіж црісвь твоіж пръдг лнце твое СЕ 396 4; плкгі же съдоша ве^лконннцн нл сжднштн своіемг. н повелъшА слочр-глмг прнвестн. пръдг лнцл н^г сва-тллго влрл^нснонл С 261.16; стгіждж БО СА ^сл МОКГО снл вл жнвллго. сжштл пръдь лнцемг монмг С 13.20-21; нжде н прьвъіе бъша. тоѵрнжде сждоѵр вгітн пръдг лнцемь льстнвллго С 60.2-3; дл ілкоже се пръдг лнцемг ПрѢАЪБОрЬЫНІСТ. 482 прннесъше дѣаннга н^ъ С 83.17-18. 5) Преди някого, напред, і посълл вѣстьннкъі прѣдь лнцемъ свонмъ М Лк 9.52 3. прѣдъ ИАродомь. Гр. 5т)росг{(}с. Пред народа; публично. не стъідншн дн са жърд КАменню прѣдъ НАродомъ прѣдъ толнкомъ множъствомъ нлродл С 115.30; въі же коѵрмнромъ ве^ъ-ѵоѵрвьствьномъ. жържште прѣдъ нлро-домъ. не срАмьіАіете са С 116.6-7; повелѣ сватааго вестн на сжднште. да прѣдъ НАродомъ въпрАШАіетъ кго С 230.28-29. прѣдъ понтн. Гр. яролоренораі. Предшествам, предвождам, проідж і ѵръмное море. відѣша е рд^дѣльше СА. I ПО МНО^Ѣ глжтъ. створі НАМЪ БЪ. I іже поіджтъ прѣдъ намі К 6Ъ 23. прѣдъ снмь малъі. Гр. ярб Ррахесод. Малко преди това. іогда прѣдь снмъ малъі нскаашо тъі съка^анніа реѵенвмоѵр С 317.1. прѣдъ съложеныемь мнрА. Гр. яро кашРоА,т[(; коароо. Преди сътворението на света, прннмѣте оѵрготовА-ноіе вамъ цѣсАрьствню. прѣдъ съложе-ннкмъ мнрА С 446.30. статн прѣдъ. Гр. карісттацаі. Застана пред някого, мтро станж прѣдъ товоіж оѵ^ьріж СП 5.4; н прн-шедъше сташа прѣдь (Лшь С 37.8. стоіатн прѣдъ. Гр. яарісттараі. Стоя пред. вѣдъі (ако прѣдъ цѣСАремь стоншн С 1.14. М, 3, А, СК, В, О, Е, СП, СЕ, К, С, X, КН. Гр. ёрпроадеѵ, ёѵютаоѵ, ёѵаѵті, адтёѵаѵп, катеѵаѵті, ёѵаѵтіоѵ, катеѵаѵтіоѵ, ярб, крбс,, ікі, еі?, ёѵ, пара, ё^еѵаѵтѵаі;, ката ярбосо-яоѵ. Вар. прѣдо, прѣдь, Неб. пред ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣдъБорьынкъ, -А м. Боец от предната ЛИНИЯ. САМЪ Прндотъ АНТОЧр-ПАТ6 Прѣдъ ТА. ПрѢДЪБОрННІСЪ БЪІВЪ дрочржныѣ свокж. протнвж отьцоѵр твоіемоѵр дніАволоѵр С 99.27-28. Изч. С. Калка от гр. ярбрахо;. Вар. пртдг-вормнкъ. Неб. Срв. пред и [по]борник. ПрѢДЪВАрНТН, ПрѢДЪВАрІЖ, ПрѢДЪКА- рншн св. Изпреваря, изляза по-напред от някого, въставъ же отг моднтвъі. н текъ ннѣмь пжтьмь ПрѢДЪВАрН ЦѢСАрА С 194.5-6. Изч. С. Гр. ярофОаѵсо. Нвб. предваря, предварям диал., предвар-вам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. ПрѣДЪВАрІАТН, ПрѣДЪВАріАІЖ, ПрѢДЪ- ; ВАріАіешн несв. Предшествам, поя- ■ вявам се по-рано, изпреварвам. (Акоже цвѣтьцъ пръдъвАрАіетъ прѣдъ овоштемъ. ТАКоже н МАНАСтъірьскок жнтніе. отъ^одънааго ВАрѣіетъ С 284.22. Изч. С. Гр. ярогіуёораі. Вар. прѣдгвлрлтн, Нвб. Вж. при прѣдъвлрнтн. прѣдъвестн, прѣдъкедж, прѣдъведешн св. Закарам, изпратя, проводя, н НА 0\рТрЬ(А повелѣ АНДѴрПАТЪ СТААГО прѣдъвестн къ елнспонтъскоуо^моу островоѵр С 116.30. Изч. С. Г$, яросіуш. Нвб. Срв. предведа, предвеждам остар., предвождам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣдъдворьм, -га ср. Преден двор, преддверие, онъ же отъвръже са гла. не оѵрмѣіж ын съвѣмь ѵто тъі гмпн. і н^нде вонъ на прѣдъдворне. і кокотъ вьспѣтъ М Мк 14.68 3. Изч. М, 3. Калка от гр. яроанЯлоѵ. Вар. пртдъдворне, Нвб. преддворие остар. ВА; преддверие ЕтМл, БТР, АР. прѣдъ^ъвАньк, -(а ср. Повикване и настаняване на по-предно, почетно място, оказване на почит, вь-не^іѣте ѵотъ кьннжьнікь. ^отацжн^ъ ВЪ ОДеЖДА^Ъ ^ОДІТІ. Н ЛГСБАфНН^Ъ ЦѢЛОВАНІѢ НА тръжіфі^ъ. Н ПрѢДЪСѢ-ДАНІѢ. НА СЪНЬМНШТН^Ъ. Н ПрѢДЬ^Ь- ваніѣ на вс-ѵерѣ^ъ А Лк 20.46. Изч. А. Гр. ярштокХістіа. Вар. прѣдь^ьвлшк'. Неб. Срв. предзвано нареч. остар. ВА. ЩѢДЪ^ѢТН 483 ПрѢАЪЛбЖЬТН ПрѢДЪ^ЬрѢТН, ПрѢДЪ^ЬрітК, ПрѢДЪ^ЬрН- шн несв. Виждам пред себе си, забелязвам. Т пръдъ^ърѣхъ гѣ Е 35а 5. Срв. Е764\Е 28б 12; Е 35б 6. Изч. Е. Гр. лроораодоа. Вар. прѣдъ^ьрѣтн, прѣА^рѣтн. Нвб. Срв. зра, прозра ОА, ВА, МлБТР, ЕтБАН, РБЕ. прѣдън^воднтн, прѣдън^вождж, прѣ-дън^водншн несв. прѣдън^воднтн съвѣдѣтеХьствд. Гр. яросрерш рарторіосѵ. Свидетелствам, привеждам примери, прѣдьн^во-днтъ съвѣдѣтел"ьствл ТВОрАШТННМЪ. л не отъмештетъ сд въпросл С 330.30-331.1. Изч. С. Вар. прѣдьн^воднтн. Нвб. Срв. предвождам, извождам остар. прѣдънтн, прѣдъндж, прѣдъндешн св. и несв. 1. Тръгна пред някого, придвижа се пред някого, і тъ прѣдъндетъ прѣдъ ынмь дхомь н снлокк нлннноіж. оврлтнтн сръдъцл отьцемъ НЛ ѴАДЛ. I ПрОТНВЪНЪІІА въ мждрость прлведъиъ^ъ, оѵрготовлтн гвн людн съвръшенъі М Лк 1.17 3, А; I ТЪІ отроѵд проркъ ВЪІШЬЫѢЛГО нлреѵешн са. прѣдъндешн бо прѣдъ лнцемъ гнёмь оѵрготовлтн пжтн его М Лк 1.76 3, А. II Образно. прлвъдл і сждъвл оѵрготовлніе прѣстодоѵр твоемо^. мілость Т рѣснотд прѣдьндсте прѣ (!) лнцемь твоімь СП 88.15. 2. Тръгна напред, потегля към определено място, повелѣ ... вллженоѵрочрмоѵр же кодрлточр коѵрпно н съ ныѣмн. къ елнспонтоѵр прѣдънтн С 111.14; повелѣ же вьсѣмъ лидчрплтъ прѣдън-тн. къ прѣдн сжштнн вьсн гллгол'е-мѣн. сероѵркомннъ С 117.9. М, 3, А, СП, С. Гр. яроерхорса, ярояореёораі, яореоораі, яроаую. Вар. прѣднтн, прѣдьнтн, прѣдытн, прѣдьітн, Нвб. предида остар ВА. Срв. предидещ, предидущ прич.-прил. ЕтМл, БТР. прѣдъкнжтн [погр. СЕ 85а 12] вж. прѣтъкыжтн. ПрѢДЪЛЛГЛТН, прѣдъллглкя, прѣдълл-глісшн несв. 1. Поставям, слагам, предлагам, і повелѣ ылродочр въ^ле-штн ыл ^емн. і прнемъ седмь тж ^лѣвъ. ^вллж въ^длвъ прѣломн. і длѣше оѵрѵеынкомъ свонмъ дл прѣдъллглкѵгъ. I П0Л0ЖНША Прѣдъ илродомъ М Мк 8.6; поѵ'то реѵе ЛЬСТНШН ЫЪІ ѴѴ БОГОБОрѴе. отъстжпнтн ОТЪ БЛ ЖНВЛЛГО. ТН рЛБОТЛТН БѢСОМЪ ПЛГОЧрБЪНЪІНМЪ. ПрѢДЪЛЛГЛА ылмъ своіл бллгліл С 87.15—16. // Образно. не прѣдьллгл^ъ прѣдъ оѵімл моімл, вешті ^лконопрѣстжпьыъі, творід-штіаіа ^лкоиопръстоплеже въ^неыл-відѣ^ъ. ыс прільпе мьнѣ сръдьце лжклво СП 100.3. 2. Престорено показвам, демонстрирам. ие прѣдъллглн мн ^мнѴыъ оѵрмъішлідн. н днілвоХь не пролнвлн слъ^ъ С 102.8. 3. Прич. мин. страд. като същ. прѣдъллгмоммл ср. мн. Гр. хіх карапдЁдеѵа. Това, което е сложено, което е предложено, і вь ыьже г(д)рлдъ колнжъдо въ^однте н прнемліжтъ въі. ѣднте пр-вдълл-глемлл влмъ М Лк 10.8 3. Изч. М, 3, СП, С. Гр. яара-гійгірі, ярстйгціі, ярохеіѵсо, лроРаХХораі. Вар. прѣдьльгмгн. Нвб. Срв. предлагам ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣдълежлтн, прѣдълежж, прѣдъле-жншн несв. 1. Лежа, намирам се пред някого, нещо. мыдште ыл н^ѣденніе нмъ прѣдълежлтн. ^вѣрь-ночрочрмоѵр ылшьствню С 558.19-20. // Прич. сег. деят. като прил. прѣдълежАірен. Които лежат пред някого, н реѵе к ннмл лгг^елъ. прн-нмѣтл отъ прѣдълеждштнн^ъ прѣдъ влмл врлшъыъ. глже посълл влмл господь БОГЪ С 182.12-13. Н Прич. сег. деят. като същ. прѣдъле-ЖАірліл ср. мн. Гр. ха. ярокеіреѵа. Нещата, които лежат, които се намират някъде, прнде хс н нъшіл тъжде. іеже трепе^ж онж о\ртворн. снн н ПрѢАЪЛОЖбЫЬГС 484 ПрѢАЪЛОЖСНКН НЪІНІЛ СНІЖ ОЧрТВЛрЛІС. N6 БО КСТЬ ѴЛ^ВѢКЪ твордн ПрѢДЪЛСЖАШТЛЛ. БЪІТН пльтн н крьвн ^рнстосовѣ С 420.15. Срв. К 8а 14-15. 2. Прен. Предлагам се, предоставям се на някого, сватъін нршен реѵе. N6 прноврАШтж сьмрьтн. жн^нн прѣдъ-ЛСЖАШТН. НЪ ДЛ ОТЪ ВОГЛ жн^нь прн-нмж С 253.5; лгрнколлн воіеводл гллголл. кд'но отъ двою прѣдълежнтъ влмъ. нлн жъръше вогомъ ... нлн не покорнвъше СА ОТЪАТН жнвотл н воннъство С 70.2. И Прич. сег. деят. пато прил. прѣдълежАН. Гр. лрокеіреѵод. Който се предлага. дъвѣмл прѣдълс-ЖАштемл вс-штьмл ... кдно неволите, нлн отъврѣштн са ^ Н га НЛМН В6ССЛНТН СА. НЛ1 N6 покорАШте са меѵемъ дьнесь съкон-ѵлтн са С 59.13. 3. Прен. Предназначен съм, предопределен съм. стн прѣс^ожірнмь. длркн нлмь вллгость. стн крьте лполомь по^влло. н о\ртврь&енне стн крьте. прѣ^ежжірн нл поклонение дьнесь ТФ А 3; н лвьк не по мно^ѣ полочрѵнвъшн о немже молн. а са прѣдълежАШтллго пжтн С 559. 15-16. // Прич. сег. деят. пато прил. прѣдълежлн. Гр. лрокещеѵод. Определен, наличен, н дрочргл дроѵр-гочр очртѣшл тн остлвленнн. много жс оѵрво н вьнѣшьнын^ъ вештнн нскочр-шенне нл прѣдълеждштнн рл^оѵрмъ поль^евлтн ЗЛ Па 9-10. 4. Прен. Съществувам, въі вндѣсте н повѣ-дліете. людннекж ^емлж н деклпол~н-тъскж. н^горѣвъшж огЛмъ н прѣдъ-ЛСЖАШТЖ ДО НЪІ^ѢШЬНІЛГО. нл покл^л- нніе неѵьстнвъінмъ С 129.4. 5. Само Зл. Предстои, ще се случи, вѣдъ се врлтніл ілко ннкъінжс- ѵловѣкъ ве съмрьтн. дл лште съмрьть прѣдьле-жнтъ. съмрьтн ДЛ ОЧ^БѢЖНМЪ въѵь-нъіа С 63.20. // Прич. сег. деят. пато прил. прѣдълежАн. Гр. про-кеіреѵоі;. Който предстои да се случи, велнкъ же день тврдште лполѵѵноѵр... сьвнрліжштоѵр са нлродоѵр Н ^ОТАШТС н^' грлдл н^лѣстн въне^ллпъ прнстжпнвъ СТЪІН КОНОІІЪ ПОКЛ^Л СА НМЪ ВЬ ТОМЬ грлдѣ. У ВНДѢВЪ А ВЪОрЖЖЬШ А СА Н ОуГОТОВЬША СА. НЛ ПрѢДЬЛбЖАШТЛЮ неѵьстніл С 26.27. // Прич. сег.' деят. пато същ. прѣдълежАірек ср. ед. Гр. то ярокеіреѵоѵ. Предстояще-то. нъ дл нл прѣдълеждштек прѣн-демъ С 247.7-8; потрѣвьнѣ нлмъ оѵрілшнглтн прѣдълежАШтее ЗЛ 16 7. СС, ТФ, К, С, ЗЛ. Гр. 7фбкЕіцаі. Вар.1 прѣдьлежлтн, прѣдлежлтн. Нвб. Срв. предлежа ВА, ЕтМл. прѣдъложеные, -іл ср. Намерение, стремеж, оѵрнъілъ прѣдьложеньемь, еллвъ волеіж. не нмън покллньѣ Р I 2.13-14. молнтвл пръдъложенью. Гр. еохр тд; яройеаесо<;. Молитва, която в съвременната православна литур-гична практика съответства на молитвата за освещаване на Светите дарове, мо стл влен п'рѣложень ^лѣ ТГо въ ннж СС 116 1-2. прѣдъложеные ^лѣвомъ. Гр. яроФестц тйѵ артсоѵ. Предложение на хлябовете. [В юдаизма разполагане на дванадесет сакрални хляба в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ли-ван и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдейските свещеници. Според Стария завет хлябовете символизират дванадесетте Израилеви колена.] скнннТ жс съвръшн са пръвлъ. въ ненже СВѢТНЛ-ннкъ н трлпо^л. н прѣдложс-ннс ^лъ-вомъ Е 286 18. ^лѣвн прѣдъложеныл. Гр. артоі тту; лротіестесо*;. Хлябове на предложението. [В юдаизма дванадесет сакрални хляба, които са били разполагали в две редици по шест п^АгЛОЖНТН 485 ПрѣАЪПЛЪѴЬЫЪ върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ливан и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдей-ските свещеници. Според Стария завет те символизират дванадесетте Израилеви колена.] кдко вьннде въ додмъ бжнн. I ^лѣвъі пръдъло-ЖСННѢ СЪНѢСТЪ. І^ЪЖС- N6 достойно емочр вѣ ѣстн. ин сжіунмъ съ инмъ. тъкъмо нереомъ с-дниѣмъ М Мт 12.4 3. Срв. Мк 2.26 М, 3, А; Лк 6.4 М, 3, А. Изч. М, 3, А, Е, СС, Р. Гр. прбОЕСк;. Вар. ПрѢДЬЛОЖСНЫС, ПрѢДЛОЖСНЬК-, ПрѢА7.Л0ЖСІІН1С, пр-бдложенне, прѣдьложенье. Неб. предложение ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣдъложнтн, прѣдъложж, ПрѢДЪДО-жншн се. 1. Сложа пред някого, поднеса, предложа [за храна], і нмѣд^ж н ръівнцъ мддо. I тъі бддгосдовнвъ рс-ѵе-. прѣдъложнтс Н ТЪІ М Мк 8.7 3; прнемъ жс- пать, ^дѣбъ н ОБѢ рЪІБѢ. ВЬ^ЬрѢВЪ ИД N650 БДДГОСДОВН (А, Н СЪЛОМН Н ДДѢДШ6 очрѵеинкомъ прѣдъложнтн ндродочр М Лк 9.16 3; онн жс очрмъівше кмочр но^ѣ. н ^лѣвъ прѣд'дожнвше молгдд^ж н въкочрснтн С 523.23; н прѣдъложн кмочр ілдн МИОГЪІ. н глд кмочр ОБНЛО І&ЖДЪ С 558.5-6. 2. Прен. Слагам на предно място, ценя повече, предпочитам. вже ^дконопрѣстжпьшці ВЪСТЛШІА НД МЬА. V сънсмъ крѣ-ПЪКЪІН^Ъ ВЪ^ІСКД ДІІІЬА М06ІА. I НС ПрѢДЪЛОЖІШЬА ТСБС прѣдъ СЖБОЯБ (!) СЯ 85.14. Срв. СЕ 776 8; овлѵс Тѣрсъ МОЛНТВЪІ. ВЪ МНОГДДГО МѢСТ0 мнрьекддго очрѵеиыд прѣдъложнвъ С 534.16-17. 3. Прен. Предложа, представя, изложа, разкажа, шж прнтъѵж прѣдъдожн нмъ ГЛА. очрподовн СА црствне нсвсскос. ѵлвкочр съвъшочр довро СѢМА нд селѣ своемь М Мт 13.24 3; кстъ очрво отъ миогъіщс' дрочргъін^ъ. очр^рѣтн ^ндменнн. очрѵд- СТЬНѢ Ж6 Н ОТЪ ^ОТАШТЛЛГО. отъ ндсъ прѣдьложснддго БЫТН СЬПОВѢДДНЫД. ид вь^грдждс-иьк н очртврьждеиыс дгі%чьскддго ссго жнтнід С 513.26. // Представя, обрисувам, запозная с някого, пръвок- прѣдъложж въ словссн отьцд кѵднд мльѵдлнвддго С 278.11. 4. Прен. Предложа възможност за избор, дд очрже 1СД'Н0 отъ двокг0 ПрѢДЪЛОЖНМЪ вдмъ. нлн жьръшемъ БОГОМЪ едномъ велнкомъ н ѵьстсмъ н ддромъ ДОСТОННОМЬ БЪІТН. НЛН НС покорнвъшемъ са отъатн поідсъі н воныьство С 73.24. ^лѣвн прѣдъложеннн. Гр. артоь тту; тфоіЗестеак;. Предложени хлябове. [В юдаизма дванадесет сакрални хляба, които са били разполагани в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ливан и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдейските свещеници. Според Стария завет те символизират дванадесетте Израилеви колена.] кдко вьннде въ эддмъ Бжні. прн двнтдрн. дрренереь н р(лѣвъі прѣдъложенъіА ідстъ. н^ъ. же не достоідше гдетн. тъкмо нереомъ СК Мк 2.26. М, 3, СК, СП, СЕ, С, В. Гр. ларатііЗлрі, ярогі-йтіцг, яротѵОероа, ярбкеѵгоа. Вар. прѣдЪожнтн, прѣдгложітн, прѣдьложнтн. Нвб. предложа [се] ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрѢДЪЛОЖНТН СА, ПрѢДЪЛОЖЖ СА, ПрѢ-ДЪЛОЖНШН СА Св. ПрѢДЪЛОЖНТН СА сдмъ. Гр. КрОТиТГЦП. ёрсштбѵ. Самопожертвам се, дам живота си за нещо. гГ вже ндшъ. пръдъложен са сдмъ. дгнець непороѵенъ. ^д жнвотъ в'сего мнрд СС 116 3. Изч. СС. Нвб. Вж. при прѣдъложнтн. прѣдъплъѵьнъ, -ъін прил. ворьць прѣдъплъѵьнъін. Гр. о ёпі па- ПрѢАЪПОІС&УЛТН 486 ПрѣАТ.СТАТН раха^ешс;. Боец от предната линия. ПОДрЛЖНВг БОрЬЦА ПрѢДгПЛЬ-ѵьнгіА. цнн вг прьвѣѣмь ШТНТѢ плдгшллго. лвнн; нлпль^ѣлтг тржтг, дл, не ѵело нр(г вг^мжтнтг са. плдг-шннмг С 93.27. Изч. С. Вар. прѣдгпльѵьнг. Нвб. Срв. [о]пълчен. прѣдгпокл^лтн, прѣдгпоклжж, прѣдг-поклжвшн св. Предварително посоча, представя, плмать нл обьштж поль^тк. отг нн^г прѣстоАштні^г сгстронмг. прѣдгпокл^лвгше вьсѣмг. ы<оже нлѵрьтлннн мжжь сн^г мжжь-ствл. *лко н добл"ьствл поврлньскліл С 83.5-6. Изч. С. Гр. яробеікѵврі. Нвб. Срв. пред[с]кажа, покажа. прѣдгполлглтн, прѣдгполлглкк, прѣ-дгполлглюшн несв. Поставям, слагам, предлагам, і прнімг седмь тж ^лѣвг. ^вллж вг^длвг прѣломн, і длѣше оѵрѵеннісомг своімг дл прѣдь-поллглквтг. і положнша прѣдг нлро-домь 3 Мк 8.6. Изч. 3. Гр. ткхра-гііЗтірл. Вар. прѣдьполлглтн. Неб. Срв. предполагам, предположа ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣдгпостдвнтн, прѣдгпостлвлкт», прѣдгпостлвншн се. Прич. мин. страд. като същ. прѣдгпостлв/й-иліА ср. мн. Гр. ха яроафербреѵа. Поставените, предложените неща. мода юго кочрп'но же н кдьнгі са. не вьстлтн прѣжде оть ^емьд. лште прѣжде не овѣштллтг са прѣдгпо-стлвыеыгін^г вгко^снтн С 524.16-17. Изч. С. Неб. Срв. предпоставя, предпоставям ОА, ВА. прѣдгпосгллтн, прѣдгпосглнк, прѣдг-посгл"ешн сѳ. Изпратя предварително. лкгі нѣкого сглл н ^лстжпь-ннкл. ісг вгішгнюоѵрмоѵр цѣслро^ оѵрѵн-теліл своіего. прѣдьпосгллвг. н^нде нл мльѵлнгною мѣсто. вг ржкоѵр несгі ілісо оржжніс нл о^тврьжденніе севѣ нгоѵ-менА молнтвгі С 273.22-23. Изч. С. Гр. яроя^рясо. Вар. прѣдьпосъл&тн. Неб. Вж. при посыл&тн. прѣдгпьслнью, -гл ср. Пример, обра-зец за подражание, сн оч^во кротгко подгдтг же н пострлдл, нлмг прѣдг-^лнью подла, н оѵрѵнтель кротостн вгівлА С 482.3. Изч. С. Гр. гдаоурарроі;. Вар. прѣдг^лныс. Неб. Срв. предписание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣдгреѵенг, -гін прич.-прил. Споме- 1 нат по-рано, споменат по-горе. вг дьнн во прѣдгреѵенллго крьстнілнллго цѣслрл констлнннл С 186.15-16. Изч. С. Гр. яроаѵауореедегс; [вар. прооуореидеі^], Нвб. предречен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣдгстлвнтн, прѣдгстлвди;, прѣдг-стлвншн св. 1. Доведа, изправя пред някого, дндѵрпдтг ... вгшгдг же вг цргкгвнште, н пожгрг коѵрмнромг. повелѣ прѣдгстдвнтн стгіА С 105.10; сѣдг лнтѵрплтг нл сжднштн. повелѣ прѣдгстлвнтн юмоѵр рлскллвгшАА са С 111.6-7; н повелѣ вллженллго кодрлтл прѣдгстлвнтн іемоѵр С 112.28. 2. Дам, поднеса, предложа [за храна], н прѣдгстл-внвг юн водж н рслѣвг С 516.1-2; прѣдгстлвн іемоѵр ^лѣвг н молнтвгі многгі сьтворн С 524.9-10. Изч. С. Гр. яаріаттщі, ларатііЗгщі. Нвб. представя, представям ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР. прѣдгстлтн, прѣдгстлнж, прѣдгстл-нешн се. 1. Застана пред, до някого, прѣдгстл (црн)цл о деснжж теве Е 26а 10. Срв. СП 44.10; н лвніе лг’^елг гнь прѣдгстл прѣдг ьОкк. гллгола С 3.3; н ілко прѣдгстл прѣдг лндуплтомг. н реѵе к ^моѵр С 117.23. 2. Изправя се, надигна се срещу някого. (,,..)лшіа (вз»с. прѣдг-стлшьх, Север., с. 168, Индекс) црі ^емьнн СП 2.2. Срв. С 102.28. Изч. Е, СП, С. Гр. яарісгтараі. прѣАЪСТОЛШ 487 ПрѣАЪТСѴЛ Нвб. представа остар. ВА. прѣдъстолые, -Нк ср. Предно, почетно МЯСТО. Н НАПЛЬНІЛІСМЪІ цръкве. н дроѵргъ дрочргА порѣк. потдште сд троѵрждАіжште сд. пръдъ сжднілмн МН0ГАШ'ДН. ПрѢДЪСТОЛНІЛ СЪПОДО- вьшемн С 431.12. Изч. С. Калка от гр. лроебріа. Вар. прѣдг-столнк. Нвб. Срв. престол м. ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА; престолие диал. ДА. прѣдъстолтн, прѣдъстовк, прѣдъстон- шн несв. 1. Присъствам, намирам се някъде. N6 бон сд ѵддо. се во ^с пръдъстонтъ помагаа тевъ С 80.1; ВЬСН ГрАЖДАНб ПрѢДЪСТОАШТНТ Н ПО^Ороу(ЖШТН'| КК>. ВЬ^ПНШД ГЛАГОЛ“Ж- ште с 13.27. // Прич. сег. деят. като прил. прѣдъстоідн. Гр. яері-еатох; [вар. оиѵ антср еіді]. Присъстващ, който е на определено МЯСТО. БЛАЖ0НА1А жо мжѵнма МОЛІЛСТА СТААГО КОДрАТА. Н ВЬСЖ ПрѢДЪСТОАШТЖНБ БрАТЫЖ. МОЛНТН СД вогоѵр ^а ніл С 114.3-4. // Прич. сег. деят. като същ. прѣдъстоьмуен м. мн. Гр, о! пареотсоте?. Тези, които присъстват, които са се събрали по някакъв повод, і пръдъ-СТОЬАШТННМЪ роѵе. вь^ьмѣто отъ него мънасж, і ДАднто нмжштжоѵрмоѵр. Г. мънасъ М Лк 19.24 3; тоднкъ тропотъ БЪІСТЪ ПрЪДЪСТОАШТННМЪ С 108.26. 2. Сложен съм, приготвен съм. та жде трАпе^А прѣдъстонтъ С 491.29-30. Срв. С 492.3. // Прич. сег, деят. като прил. пръдъстоіАН. Гр. прокещеѵод. Сложен, приготвен. I тако въ^можемъ съ дръ^но-веньемь. насладітн са. прѣдъстоід-штаіа трАпе^ъі К 9Ъ 14. 3. Изпъквам пред друг, отличавам се. н к ^емоѵр роѵрфннъ кто ПрЪДЪСТОА. въ рнторьстѣн ^ъітростн. снн реѵе станн пнѵѵнпе N6 веднѵАН сд С 138.9. М, 3, ТФ, К, С. Гр. лосріатосцаі, прбкещол, ларекпкб?, біафереіѵ бокесо. Нвб. предстоя ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣдъсѣдАНЬК, -1А ср. Седене на предно, почетно място, гдаашо же къ ^ЪВАНЪННМЪ прнтъѵж одръжд. КАКО ПрѢДЪСѢДАЫНѢ Н^БНрАА^Ж. ГЛА къ ннмь М Лк 14.7 3, А, СК; вьывмлѣте отъ къынжъннкъ. ^ота-штнн^ъ (въ) въ одс-ждл^ъ ^однтн. н ЛЮБАШТНН^Ъ ЦѢЛОВАННѢ НА ТрЪЖН-ШТН)(Ъ. I ПрѢДЪСѢДАННѢ НА СЪНЬ-МН(фН))<Ъ. Н ПрѢЖДе^ЪВАННѢ ЫА ОБѢ- дѣ)(ъ. н на веѵерѣ^ъ М Лк 20.46 3, А. Срв. Лк 11.43 М, 3. Изч. М, 3, А, СК. Калка от гр. лрютокаіЗебрІа. Превежда и гр. ярошлЛкла. Вар. прѣді- СѢДАННІС, ПрѢДЬСѢДАНЬН!, прѣдъсѣдАЖк, ПрѢДЬСѢДАННК. Нвб. председание остар. ВА. Срв. председател м. прѣдъсѣстн, ПрѢДЪСАДЖ, прѣдъсд-двшн св. Седна пред народа, за да раздавам правосъдие, на оѵртрніА же прѣдъсѣдъ магнъ. повелъ прнвестн стааго ннсннк С 46.17; въівъшоѵр же ТАКОВО^ОЧ^МОѴр дьин. вь Лже прѣдъ-СЪДЪ АНД\рПАТЪ ВЪ НАрОДѢ. ПОВвДѢ прнвестн рАБЪі ^совъі на сжднште С 99.3-4; прѣдьсѣдъше же. МАсрАд. н снрод. н МАрННСНН. трнн СТАрѢНШННЪІ вдьшъскъі. на въпрАШАннк сточрю С 258.20. Изч. С. Гр. лрокаі5{?со. Вар. прѣдьсѣстн. Нвб. Срв. преседя, поседя. прѣдътеѵА, -А м. Предтеча, предшественик, предвестител. точр самъ ІѴѵанъ веднкъін н воднн вьсѣ^ъ пророкъ соѵргочсБъ^ъін^ прѣдътеѵл С 461.10-11; дііе п|ътеѵл весъмрътьнѣ ВрЪСѢ ПрНКАСАвТЪ са СЕ Зо 1. [сватъін] НОАНЪ прѣдътеѵА крьстн-тед“ь. Гр. о [ауіоі;] 'Ісоаѵѵгі? о Прб-8роро<; каі Вапхіащс,. Св. Йоан Предтеча Кръстител - син на Захарин и Елисавета. Пр. на 23 септември, 7 август, 24 февруари, 25 май, 24 юни, 29 август. ?лца сеТГ^ СТААГО ПррКА ^АрНГА. ОЦА НоХ ПрДѵА крсдѣ А 11Ы 29; (о) стѣмь ноанѣ пр^ѵн. крстнтедн СС ШЬ 11. ПрѢАЪТбШН 488 ПрѢАѢЛЪ рождьство СВАТДЮГО ноднд пръдътеѵл крьстнтелід. Гр. уеѵе/Шоѵ той Про-бророн каі Ва7гтіатой Тмаѵѵоо. Църковният празник Рождество на Свети Йоан Кръстител [24 ЮНИ]^ МЦД НІО НГ. рОЖДЬСТВО СТДДГО нод п^Ѵа кріГА 1476 6. оусъкновеньк СВАТДЮГО НОДНД пръдъ-теѵА н крьстнтелкд. Гр. г) шготорц тцд тіріас; кефоЛт[<; той ауіон 'Іюаѵѵоо той крофртоо Пробророп каі Ваттсттой [вар. той ауіон крофртот) Пробророн каі Ваяті-сттой 'Іюаѵѵоо]. Църковният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител [29 август], мцд лкго н.^ о^съкновенне стддго нодмд ПрДѴА н крстлъ А 152а 27-28. А, СЕ, СС, С. Калка от гр. о ярбброрсх;, о Прбброро?. Нвб. предтеча ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пръдътеірн, пръдътекж, пръдътеѵешн св. Изтичам напред, с тичане изпреваря някого, н пръдтскъ въ^-дѣ2,б нд со^комдрікж. відътъ нсд А Лк 19.4. // Образно. пръдътеѵе жн^нь. дд къ томоѵр съмръть оврътнтъ са ХЛ IВа 3. //Избягам от някого, н овн въ^одашто^ вънжтрыждочр ^сочр пръдьтеѵлд^ж С 467.25. Изч. А, С, ХЛ. Гр. яротрехш, лроатрехсо. Вар. прѣдтс-цлі, прѣАьтсірн. Нвб. Срв. предтека 'пресека пътя на някого’ диал. ДА. пръдъ^однтн, пръдъ^ождж, пръдъ-^одншн несв. Прич. сег. деят. като същ. прѣдъ^одАфе[н] т. тн. Гр. оі лроауоѵте^. Тези, които вървят отпред. I пръдъ ^одаштс- н въ СЛѢДЪ ^оддштен вьпнъ^ж гліжште ММк 11.9 3. Изч. М, 3. Вар. прѣДф;оАНТн. Нвб. предхождам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. пръдь вж. пръдъ. пръдыЛ>, -нн прил. 1. Преден, който се намира отпред, н н^ломн ногж прѣдь^кк С 218.4. 2. Ирен. Пръв; който е преден по положение, почит, важност, і нже ^оіретъ вг вдсъ въітн прѣдьннн. дд Бждетг вдшъ рдБъ М Мт 20.27 З1; і се сжтг послъдьннн нже бжджтъ пръдьннн. н сжтъ пръдьннн. іже бжджтъ послъдыінн М Лк 13.30. въ пръдьніліл. Напред, нъ не вь^нрдн ВЬСПАТЬ. нъ въ пръдьнъд ПОДВНГНН СА СЕ 846 6. пръдькЛге мъсто. Гр. лрсотокЯ.гстіа. Предно място, почетно място, егдд ^ъвднъ вждешн цъмъ нд врдкъ. не садн нд пръдьннмь мъстъ М Лк 14.8 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. пренос, о тшѵ еряроойЕѴ. Нвб. преден ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пръдьрдтн, пръдерж, пръдерешн св. Раздера, разцепя, разкъсам, ръшд же къ севъ не пръдеръмъ его. нъ метъмь жръБньд комоѵр бждстъ М Йо 19.24 3. Изч. М, 3. Гр. Нвб. Срв. продера ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. пръдъдъ вж. прддъдъ. пръдълъ, -л т. 1. Граница, предел, пръдъдъ подожн егоже не пръіджтъ. НН ОБрДТІАТЪ СКА ПОКрЪІТЪ ^СМЛКА СП 103.9; нъ пръмъшлъ ссі вештн. пръдълъ положъ К 106 19; нже положи пръдълъі н очрстлвн ѵдсъі С 257.30. // Граница, стена на сграда. Ъфе посъпнте мюждю (!) пръдълъі. крілъ голжбн посърс-вренъ. Т. I междюрдмье его вь лырднн ^лдтъ СП 67.14. 2. Край, територия, владение. сжштнТ же тоу посълдша къ вьсемоѵр пръдълоѵр. ПрЪПОДОБЬЫДДГО съмрьть повъддкжштс- С 51.30; сергкд ... въ сно^дроннъ^ъ. (!) н мсждоѵрръѵнн ОБЛДСТЬ дръждвъ. отъ пръдълл срлкДшьскл С 566.22. // Обикн. лгн. Предели, земи. і пдкъі ншсдъ нсъ. отъ пръдълъ тѵръскъ н сѵдоыьскъ. П|)ѢАѢІАТН 489 ПрѢЖА€ прнд® нд море гдлнленско. мс-ждю пръдълъ! дскдпольскъі М Мк 7.31 3, А, СК, Б; тогдд нродъ ... н^вн вса отрокън сжфдіА въ вндлес-мн. н въ всърсъ пръдълъ^ъ еіл А Мт 2.16 СК, Б; твоі естъ дьнь і твоѣ сстъ ношть. тъі съвръші ^оріл і слъньце. тъі сътворі ВЬСІА ПрЪДЪЛЪІ ^СМІ. ЛѢТО I ВОСНЖ ТЪІ со^ъдд СП 73.17; V н^ві віногрлдъі і^ъ. V смокъвннье нр;ъ Т н (!) стръ вьсе дръво пръдълъ і^ъ СП 104.33; ѵддд молнте сд къ вогочр. дд н^бдвнтъ пръдълъ! СНА отъ н^оддштннр;?. БЪДЪ С 569.19. М, 3, А, СК, Б, СП, К, С. 7)>. орюѵ, оро?, бюріа, кЛт\ро<;, теріхсорсх;, та оріа. Нвб. предел, предели ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пределята МИ ГХ.МНМ; Предел МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Предял МИ ЙЗ,МИП. пръдъідтн, пръдънк, пръдъіешн несв. Препъвам, повалям, въскръсні гГ вдрі ьа пръдъ-і-мъ СП 16.13. Изч. СП. Гр. "олослсеХі^со. Нвб. Срв. дея, деям остар. ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. ПрЪЖДСДТН, ПрЪЖДСДВК, ПрЪЖДСДКШН несв. Смайвам; ужасявам, пръжд-сдіетъ мд дъло. дълнтъ мн са очрмъ С 343.29. Изч. С. Гр. ёюЛтісгасо. Нвб. Срв. [у]жасявам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. пръжде нареч. и предл. I. Нареч. Преди, по-преди, по-рано от момента на говорене, мре очрво очр^ьрнте снд ѵловѵскддго въс^о-ДАфл ндеже вѣ прѣжде М Йо 6.62 3, А; тъгдд же вьннде. і дрочргъ! очрѵе-ннкъ прншедъі пръжде къ гровочр. і вндъ н въровд М Йо 20.8 А; ^лне онъ пръжде въ^лювн ндсъ Е 37б 6-7; трочрждджфомочр са дь.лдт(е)лю подо-вдетъ пръжде отъ плодд въкоѵрснтн Е 1а 7; лн прѣжде. рд^орілъ есі ^двътъ рдвд твоего СП 88.40; і въкоѵрсн. ірѣн прѣжде ѵѵ т'СЕ 21а 15; і нспрдвлеыье неполь^ъно ті въі. створі очрво прѣжде. о нсмьже жрътвд прінесенд въі К 9а 27; н пръжде повелѣвъ неѵнсто\ро\рмо\р А^очр отнтн н псштн сд дъломь отъгнд н С 42.7; н двьіе томоѵр жде двнтъ сд еппоѵр. н глд оѵрслъішнтъ прнтрднъ. глдголжштъ к Демоѵр ндн КЪ рДБ0\р М0ЮМ8 ндкѵѵвочр. іегоже тн н пръжде двн^ъ С 530.12; дво своіемоѵр очрѵнтелк» покдръіж сд. оѵрм-рѣтн н^волж пдѵе. д не пръстжпнтн словесе кмочр. н подвн^двв сд не н^мъ-ннтн ідже прѣжде ндвъіко^ъ. потомъ же н ндочрѵн^ъ С 126.24; не пръжде лн отъ мене посълднъ въістъ С 249.4; прѣждс- очрво глдголдд^ъ ідко ржкд кстъ а^ъікъ ыдшъ С 379.26; лѣпо бъ іемочр прѣжде постдвнтн дрѣво тдннок крьстд С 404.24. II. Предл. Срод. За означаване, че действието се извършва, настъпва по-рано от определено време или събитие: преди, не подовите са оч^бо нмъ. вѣстъ во отецъ вдшъ н^ъже тръвоч^ете. прѣжде прошеннѣ вдшего М Мт 6.8 3, А, СК; тдко во і^гъндша пророкъі. іже бѣша прѣжде вдсъ 3 Мт 5.12; сж пръжде въ^двнгд. крсточр А 116а 20; н^ пръжде^ождствд ^вд. вь, нвв же въівдетъ пд стънмъ оцмъ. дврддмочр н нсддкочр ндковоѵр. ев аг^ѵѵ мд глл д А 130а 16; прѣжде ма по Е 16 2; Т съмѣріть клеветьнікл і прѣвж-дс-тъ съ слъньцемв. прѣжде лочрнъі родд родъ СП 71.5; V ѵрѣвд пръжде деньнщіА родн^ъ тіа СП 109.3; вжджтъ ѣко трѣвд нд ^ъдднні^ъ. ѣже прѣжде во^дръвдннѣ нсъше СП 128.6; вже ... съвѣдъ прѣжде въітнѣ н^ъ СЕ 18Ь 2; помолн са веѵеръ трнфн. прѣжде прѣддннѣ своего СЕ 46Ъ 25; кже н прѣжде съмрьтн съмрьтьнъ въістъ С 66.15; н жьръте вогомъ прѣжде мжкъ С 69.24; д прѣжде плтрнлршъствл. црънорн^ъцъ вѣ въ млнлстъірн С 119.18; прооѵрвѣ-дѣвъ прѣжде трнн дьннн. съконь-ѵднніе свок С 168.17. ПрѣЖАб...____________________________Ч доыьжде пръжде. Гр. еі цп ярбтероѵ. Докато не. ие нмлтъ прънтн нл онж стрлнж. доньжде пръжде НСПОВЪСТЪ нма гл мокго Тс С 151.30-152.1. пецін са пръжде. Гр. яроцеріцѵасй. Грижа се, безпокоя се от по-рано. егдл же водатъ въі пръдліжште не пьцъте са прѣжде ѵто въ^гллголетс. (н)нн поочрѵлнте са М Мк 13.11 3. повъдлтн пръжде. Гр. 8г|Хбсо ябАаі. Предсказвам, предричам, не повъ-дл лн пръжде вогъ пророкомъ С 330.23. пожьренъін прѣжде. Гр. ярютбйотос;. Който е първото приношение [за убития от брат си Каин праведник Авел] [образно]. точр лвьлъ пожъре-нъін пръжде С 460.12-13. прѣжде въітн врлждж нмъі. Гр. ярой-яархсо ёѵ ёхіЭррі ыѵ. Враждувам от по-рано, от преди, въкте же сн дроч|Тл. іродъ же н пнллтъ въ тъ деыь съ собоіж. прѣжде бо вѣлшете врлжъдж нмжштл междю совоіж М Лк 23.12 3. пръжде влрнвъшен. Гр. оі яро^сфбѵ-тед. Предходници, предшественици. 0БЛѴ6 пръжде влрнвъшнн^ъ влмъ ведъдо^кмъ съкл^лннгл С 345.15-16. пръжде връмеые. Гр. яро коарой. Преди време, і се въ^ъпнсте гмрл. ѵто естъ нлмл н тевъ нссе сне вжнн. прншелъ есн съмо пръжде връмеые мжѵнтъ нлсъ М Мт 8.29 3, А, СК; н гллдоч^ плкъі х®т'дшточ)> бъітн. пръжде връмене прнготовылше очіѵеннкъі своа нл молнтвж С 569.20. пръжде въпнтн. Гр. яроаѵакра^со. Предварително възгласявам. кже вь Ц"емь просвьтъ са немрьѵемъін свътъ. тъмже ілвъ пръжде вьпнілше нслнл к ь№мъ гллгола С 323.1-2. пръжде въспътн [прогллснтн]. Гр. яроаѵасрсоѵей. Предскажа, предрека. ілкоже н вллженъін длчръідъ. пръжде вьспъ гллгола С 326.1; се во пророкъ пръжде н^дллеѵе прогллсн С 246.29. пръжде въдътн. Гр. прорХеясо. Зная от преди; предвиждам; имам про- _____________;__________ПрѢЖАб... зрение, пръжде бо въдълше ілкс семочр кстъ въітн С 51.1-2. пръжде въкъ, пръжде въкл. Гр. яро аісоѵсоѵ, яро аійѵо?. Преди създаването на света, бъ же цръ нлшг пръжде въкъ съдълл спсенне посръдѣ ^емд Е 32а 8. Срв. СП 73.12; кдноич пръжде въкл родн са С 242.26-27; сжштллго н пръждесжштллго пръжде въкъ С 163.27. пръжде длже. Гр. яріѵ, яріѵ "п, яріѵ Г| аѵ, яро той. Въвежда подчинени' обстоятелствени изречения за. време: преди да, преди още да. ъко вь сыж. ношть пръжде длже кокотъ не въ^гллснтъ. трн крлтъі отъвръжешн са мене М Мт 26.34 3, А, СК; пръжде длже не сьндсте са. овръте са нмжфі въ ѵръвъ & д*л стл А Мт 1.18 СК, Б; отъвъштл нсъ н реѵе емоч^. пръжде длже не въ^гллсн теве фнлнпъ сжштл подъ смоковьннцеич вндъ^ъ та М Йо 1.49 3, А, СК; осллбн мі дл поунж, пръжде длже ые отідж і кътомоѵ^ ие вждж СП 38.14; дліан в’съмъ проше-ннъ. пръжде длже не просдтъ. тевъ са мнлн дъемъ СЕ 616 14; не остлвн нлсъ. пръжде длже не въ^врлтнмъ са вь ^ейнж. съподовн нъі къ севъ въ^врл-тнтн са СЕ 626 6; і вълше емочр отъ-въштлно д^мь стъімь. не вндътн съмрътн пръжде длже внднтъ ^л гнъ М Лк 2.26 3, А, Б. Срв. Лк 2.26 СК. пръжде кл^лтн. /)о. яро8шгоябсо. Предварително показвам; предсказвам. ыъ н нно вол"ьшек. кже грдджштл нмъ пръжде кл^ллше С 417.23. пръжде мллл връмеые. Гр. яро ррахеод. Преди малко, длждъ мн тъло Тсосово (!). омрлѵьшллго сльнце пръжде мллл връмене С 454.10. пръжде мллъь Преди малко, преди известно време, (лкоже пръжде мллъі свонмл ржклмл слмж тж остлвъшж водж С 549.26. прѣжАевъівъ 491 ПрѢЖАСБЪІВТ. прѣжде мнижвъін. Гр. про^а(3соѵ. Изминал, отминал. ЫН ПЛКЪІ мьнн, ѢКО мннжвъшее лѣто прѣжде СЕ 91 а 26. прѣжде пооуѵлтн сд, Гр. яроре^етасо. Подготвям се, приготвям се, предварително обмислям, положите о\рво ил срдьцн^ влшн^ъ. ие прѣжде пооѵрѵл-[ тн са отъвѣфлтн М Лк 21.14 3, А, СК, | прѣжде прнтн. Гр. ёрхорш ярсіпоѵ, ярообоіяоіесо. Предваря, изпреваря. н въпрлшллрсж н глккште ѣкоже глкктъ къннжьннцн, ѣко нлнн подо-бллгь пръжде прнтн М Мк 9.11 3; подовлше прѣжде прнтн вѣстьннкоѵр. пръдъ господь^мъ прншъствнкмъ С 245.17. | прѣжде проповѣдлтн [повѣдовлтн]. Г I)?. проаѵактіристстсо, ярокашууе- | ККш. Предсказвам, предвещавам. ин лн ^лрслрніл сватъінмъ доѵдеомъ | пръжде проповѣдл рлдость снѵѵноч^ С | 337.2; клко нс прьвл словесе. стъідъ- ыніе влмъ прѣжде повъдоѵріе пророкъ С 325.27. прѣжде прдтлтн. Гр. яроаѵаате'А.А.со. Предварително забранявам, ые прнтджнте ^ллтл. ын сьреврл. ин мъдн въ поілсърсъ влшнрсъ. съ горъі прѣжде прАТ а (погр. вм. прАТЛА, Север., с. 411, бел. под линия) тевѣ. сьревро-лювьствнгл съкл^лыніе. не томоѵр лн очрѵллше въныж С 411.6. пръжде рефн [реірн пръжде]. а) Гр. яро^еусо, ярбфгщі. Кажа предварително, по-рано. тлѵе прнде нл слвн-нж. реѵе во прѣжде іен піѵоннн. ілко нлрьцн севе деѵѵдотн. дл не въплдешн отъ нмеие плкъі. въ ржцъ Бе^лконьыѣн твокн госпождн въівъшнТ С 132.9; ьлкож (!) н прѣжде ръ^ъ С 147.28. 6) Гр. проТсеусо. Предскажа, предрека. се прѣжде рѣ^ъ влмъ М Мт 24.25 3, А, СК. пръжде сего. Гр. яро цікрой, яро тотон. По-рано, преди, се естъ кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. вес-точрдънъі съвътъ творълше. съ ве^- очрмыъімі флръісѣі К1Ь 27; ілко ж(е во крь)феынн (й ды)нн нсквшлемъ бъістъ. ие ілко н пръжде сего одол'ътн не можл-лше XI Вб 24. прѣжде съвЪфлтн. Гр. яроаѵасрсо-ѵе'со. Предскажа, предрека, пред-вещая. довръ н о семь съ ныъмн прѣжде сьвъштл о влсъ пророкъ нслніл рекъі С 325.14-15. прѣжде съложемью, мнрл. Гр. ярб катаРоЯт}? кбарои, Преди сътворението на света, ѣко въ^лювнлъ ма есн. прѣжде съложеынъ мнрл М ЙОІ7.24 3, А, СК. прѣжде оѵрсъпъшен [поѵнвъшен]. Гр. ярокекоіртщеѵоі, яроаѵаяапстаре-ѵоі. Които са починали по-рано. н покон ДША рьвъ твонмъ. пръжде оѵрсопъшннхъ СЕ 64а 1-2. Срв. СЕ 64Ъ 16; I покон ... I вса дша. прѣжде поѵнвъшаіа СЕ 65Ъ 1. реѵонліл прѣжде. Гр. ха яроеіргфеѵа. Казаните преди неща. отвръ^н же са ие тъкъмо реѵеыъі^ъ пръжде. ыъ ефе н своеіл дша СЕ 90а 6. съва^лыъін пръжде. Гр. ярютбяХаа-то<;, ярсотбктгатод. Който е затворен по-напред, по-рано [образно]. тоѵр СЪВА^ЛЫЪ ЛДЛМ СЪВА^ЛЫЪІН пръж-де С 460.11; лдлмъ оыъ. съва^лыъін вьсѣ^ъ ѵкъ пръжде С 468.1. съ^ьдлнъін прѣжде. Гр. ярсотбя^аа-тод. Първосъздаден. егоже вндъкъ лдлмъ съ^длыъін пръжде С 468.14. оѵрмьръін пръжде. Гр. ярсотоііѵгітюс;. Който е умрял пръв. то\р съва^лнъ лдлмъ съва^лыъін прѣжде. н оѵрмьръін прѣжде вьсъ^ъ С 460.11. м, 3, А, СК, Б, О, У, Е, СП, СЕ, К, С, X. Гр. то ярбхероѵ, ярсэтоѵ, прто^, яро, [т] яріѵ, яаХаі, ярсшіѵ, т)5ті. Нвб. прежде пниж. остар. ВА, РРОДД. Срв. преж диал. НГер, ЕтМл, ДА. прѣждевъівъ, -ъін прич.-прил. Предишен, предшестващ, минал, онн же отъвѣштлвъше іемоѵр рѣША. по-довьнл прѣжде въівъшнн^ъ лдниен С прѣЖАбкъулѣглыьге 492 ПрѢЖА€С7,І 540.14-15; нн іса'ного пострАДАНЫА принмъ. ПрЪЖДС БЪІВЪШАА к-моѵр иожьнъіа болъ^нн С 564.29. Изч. С. Нвб. преждебивши остар. ВА, ЕтМл. пръждевъ^лъгАИые, -іа ср. Според древния обичай - възлягане, лягане на първо, почетно място на тържествена трапеза, аюбатъ жс пръждевъ^дъгАннъ на вс-ѵеръ^ъ. і ПрЪЖДССЪДАННЪ НА сонъмнштн^ъ М Мт 23.6 З1. Изч. М, 3. Гр. ярштокАлта. Вар. прѣждевъ^лѣ-глмнк. Нвб. Срв. прежде и възлягане. пръжде^ъвАНыс, -ІА ср. Покана за заемане на предно, почетно място на тържествен обяд, вечеря, вьнемдъте отъ кънижъннкъ ... люба-штни^ъ цѣловАннѣ на тръжиштн^ъ. I ПрЪДЪСЪДАННЪ НА СЬНЬМН(фН)^Ъ. Н ПрЪЖДС^ЪВАНИЪ НА ОБЪДЪ^Ъ. Н НА всѵеръ^ъ М Лк 20.46 3, СК; снцевъ неджгъ фАрнссн н кннжьннкъ. нже прѣждо^ъвАнніА ѵътжтъ С 339.20- 21. Изч. М, 3, СК, С. Гр. тгрсотокХктш. Вар. пръждо- ^ЪВАМНК. Нвб. Срв. прежде и звание. прѣждеиАреѵенъ, -ъін прич.-прил. Горепосочен, гореспоменат, нже Авнге прншсдъ. ВЪ ПрѢЖДСНАрС-ѴОНЪІН ГрАДЪ СрЪМЪ. ПО БОЖНЮ НАрСѴСННЮ постави нмъ цъслріл С 196.28-29; ВЪСТА ЫА Кк. ^ОТАН ПрОГНАТН ОТЪ ПрЪЖДСНАрСѴСНААГО МѢСТА С 514.22-23; ОБрАТНВЪ СА рА—б—жнТ Н НАКЪІНЖВЪ пръжде НАреѵс-ноѵроѵрм8 ѵрподнгажоѵр іѵѵАН'ночр С 554.29. С. Гр. про?лхдеі<;, яроеіррреѵо^, лроррд-дец. Нвб. Вж. при прѣждереѵснг. пръждереѵенъ, -ъін прич.-прил. 1. Гореспоменат, горепосочен. Прѣждбрс-ѴОНАА ЖС СДАВЬНАІА МЖЖА. ПОНМЪША БААЖСНААГО НСАКНА. ВСДОСТА Н ^АТВОрНСТА Н. ІАКОЖС- ПОВбАЪНО НМА въістъ цъсАремъ С 196.1; в'сѣ пръжде реѵеііАА. потомь же ослаентн обѣіранаа. Н КЪ ПрАВОЧрМОЧр ЖНТЬЮ ВЪ^ВрАТН СА СЕ 91 а 13; постави помошть на пжтн прѣдъ МАНАСТЪірбМЪ. множьство мжжъ много, да въс^ъітнвъше донесжтъ МОШТН СВАТААГО ОТЬЦА НАШ6Г0 НСЛІ&ІГЛ. въ пръжде реѵенжіж црькъве благосло-выенніл рАдн С 209.5; охрѵеннцн же КГО пеѵллоѵри^што СН. ВЪ^ВрАТНША СА ВЪ МАНАСТЪірЬ. Н0ДАЛ6ѴС СЖШТ0\р ОТЪ пръжде реѵенъід цръкъве С 209.13. 2. Като същ. пръждереѵенАіА ср. тн. Гр. та ярогіргцтеѵа. Предсказаните неща, предсказанията, сед о^бо рАДН ВННЪІ н реврА проводенА БЪІВА-ІЖТЪ ХРИСТОВА. ДА Н ПрЪЖДС реѴСНАЛ СТАНЖТЪ. Н ТАННАА КрЬШТСНЬІА ПрОПО- ВЪДАНА БЖДЖТЪ С 483.1-2. Изч. С. Гр. лроррріЭеіс, яроеіртіреѵо^. Неб. прежденаречен остар. ВА. пръждесвАіренъ, -ъін прич.-прил. пръждесвАіренъіи ддръ. Църк. Причастие, осветено на преждео-свещена [предишна] литургия, ѵѵ ДАръ пръждесвКнъмь. ѵсстънааго ТЪЛА. И кръве ГА НАШ6Г0 нс^а ѣко прн-ѵастнтн са нма Бескврънъі СЕ 96 10. ПрѢЖДеСВАфбНАІА сватаіа сватынмъ. Църк. Литургичен възглас по време на преждеосвещена литургия. ппъ жс въ^двнгъ потнрь рсѵетъ. ВЪНЪМѢМЪ. ПрЪЖДССвХнАА СТАА СТЪІМЪ СЕ 116 3-4. Изч. СЕ. Неб. Срв. прежде[о]свещен църк. пръждесъі, -ъін прич.-прил. За Бога-съществувал по-рано, изначално, преди всичко друго, оставивъ ... то-моѵр ЮДНОѴАДААГО ОТрОКА ТСЪ ^А. сжштааго и пръждесжштААго пръжде въкъ С 163.27; и очрвокк са сжштааго ВЪ ВЪКЪІ И ПрЪЖДССЛчШТААГО С 165.4-5. Изч. с. Нвб. Срв. преждесыцествуващ остар. прѣЖАС-сѣл&тгс 493 П()Ѣ7ЬрѢТН прѣждесъдлные, -іл ср. Сядане на първо, почетно място, любатъ жс- прѣжде- БЪ^ЛѢГАННѢ НА ВС-ѴС-рѢ^Ъ. I ПрѢЖДС- СѢДАННѢ на сонъмнштн^ъ М Мт 23.6 З1, А. Срв. Мк 12.39 М, 3. Изч. М, 3, А. Гр. 7гр(йтокаіЭе8р{а. Вар. прѣждссѣ- ДМІНК>, ПрѢЖАССѢААНЬС. Неб. Срв. прежде и сядане. прѣждьннкъ, -А т. Помощник-корм-чия; този, който е отпред [образно]. ТКОН СТАрѢНШННА кстъ днглволъ. КрЪМННКЪ ^МНІЛ. А КАННЪ ПрѢЖДЪ- ннкъ С 400.8; а каннъ прѣждъннкъ. ПО^е ТСБ6 ДѢЛ*ЬМА ^АВНСТН. прьвок снУ оѵрвонство сътворн С 400.11. Изч. С. Гр. ярсорейс. Вар. прѣЖАЪНнкъ. Неб. Срв. предник 'предна част на нещо’. прѣжды/Ъ, -нн прил. Предишен, някогашен, древен, вь^двнгнн ма гГ глжбннъі чъкь мон^ъ. ѣко древ- ЛЬНѢАГО БЛЖДЪНА. I ЪКО ПрѢЖДЬИѢАГО рА^БонннкА СЕ 79а 2; оржжніе прѣждыТеге повръгъ. вѣрноіе жс прн-нмъ С 438.11-12. Изч. СЕ, С. Гр. о ябЛса. Нвб. прежден остар., прежен остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣ^орьно нареч. Дръзко, надменно, високомерно, глагола кмоу нс- жро-дьно н прѣ^орьно ОТЪВѢШТАВАН. ВЪДЪІ ІЛКО ПрѢДЪ ЦѢСАрС-МЬ стоншн С 1.13. Изч. С. Гр. гтертіфаѵох;. Нвб. Срв. зазорно остар. и диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, МлБТР, ДА. прѣ^орьство, -а ср. Дързост, надменност, високомерие, да отъстжпнтъ отъ ВАСЪ в’се ... ^оѵрленне. КЛСВСТА. прѣ^оръство. дръ^новснне СЕ 91Ъ 16; АГГСЛА во кгоже посъла гь Тс ^с н бъ. ^АГрАДН ОЧрсТА ПЛѢЖЖШТНірСЪ. КГ0Ж6 тъі свонмъ прѣ^орьствомъ пръложн въ АПОЛОНА С 1.9; прѣ^оръствочр ве^оѵрмъ-ноѵрочрмочр СЪПОМАГА^ШТОЧр кмо\р. нспо-вѣда сквьрФъняии; свокк ^очрлж С 189.11. Изч. СЕ, С. Гр. тартереіа, г>тердфсхѵіа, Орааод. Вар. прѣ^ораство, Нвб. презорство остар. ВА. прѣ^ьрьрѣные [погр. К 26 36-37] вж. пръ^ьрѣньк. прѣ^ьрѣные, -іА ср. Недоглеждане, пропуск, пренебрежение, крѣпъко помъішлъіа. бъівъшс пръво^моч]1 црёві ілвоѵр. САОѵрЛОЧр. I нс іъ, всльс прѣ^ьрь-рѣньс. (погр. вм. прѣ^ьрѣнье, Дос-тал, с. 56, бел. под линия) оть про-рОКА САОѴрЛА К 26 36-37. Изч. К. Вар. прѣ^іфѣньс. Неб. Срв. презрение ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. прѣ^ьрѣтн, прѣ^ьрвк, прѣ^ьрншн Св. 1. Погледна с презрение, с подигравка. НѴІСІА ВЪСІА ВЪСМі ІСОСТІ МОКС. ТІ ЖС СМ0Тр'ШЬА I прѣ^ърѣшьх МІА СП 21.18; не прѣ^ьрн мене владъіко. нъ ... помнлоѵ^н ма неѵьстнвААго С 528.15- 16. // Прич. мин. страд. като същ. прѣ^ьрѣнъ м. ед. Гр. [о] гахре-шрареѵоі;. Този, който е презрян, унижен, онеправдан. влАгословесенъ грддъі въ нма господине, полнілтъ МАСЛОМЪ н ВННОМЪ. ВЪПАДЪШААГО ВЬ рА^БОнннкъі н прѣ^ьрѣНА С 329.28-29. 2. Презра, пренебрегна, отхвърля. ѣко прѣ^ьрѣ слово гие К 3а 2; прѣгърѣША врѣменънжіж жн^нь. ДА ПрОСЛАВАТЪ БА С 97.10; ТѢМЪ прѣ^ь-рнмъ нъінілшьнек жнтые С 488.23. 3. Изоставя, откажа се от някого, оставя без помощ. V ^Атворі въ оржжі люді своіа. н достоѣніе свое прѣ^ьрѣ СП 77.62; гь въ^дастъ тъ. міа. гГ МНЛОСТЬ ТВ0Ѣ ВЪ ВѢКЪ. ДѢЛЪ ржкоч)- твоею не прѣ^ьрн СП 137.8; не прѣ^ьрн дшъ молАфь сд тсбѣ СЕ 15а 6; даждн емо^ гГ цѣлъбь по вѣрѣ его. не помннльа гръ^ъ мон^ъ. нн прѣ^ьрн МН6 ВЪ^ЛАГАКБфЛ НА нь ржкж М0ЯК въ НМА твое СЕ 39а 13; нъ н^волнвън твонмь мднемь. не прѣ^ьрѣтн гъі- ВЛЯКфААГО. НН БЛЖДАфААГО ОСТАВНВЪ СЕ 786 5-6; не во прѣ^ьрнтъ гь П()ѢН7ЛНУА 494 ПрѢНСПОАЬ^ ліобаштнѴ^ъ і«го въ нстннж С 66.28; молнто вогд отъ рдтнн. отъ глада н отъ плгоѵрвъі. н црькъвъндАГО тѣла но прѣ^ьрнто. рдстрь^дкмА С 67.22; ВЪСКЖІЖ МА Г°СПОДН ТОЛЬМА прѣ^ьрѣ С 287.9. 4. Оставя без внимание, сметна за маловажно. снмъ по^дѣ нѣкъгда въ сдочр^А въшсдъшемъ. МѢьГеНЛЛГО ѴЬСТЪНЛАГО КОСТАНТННЛ ЦѢСАрЛ. не прѣ^ьрѣ НЪ КННГЪІ НАПН-САВЪ. Н ПОСЪЛАВЪ ТОГО П00\рШТААШе. ово ндкд^дннкмъ ово епнтнмніж. ДЛ СА остднетъ оѵрже іс томочр. отъ таковъіа воговорънъіА ^оѵрлъі С 188.14-15. 5. Простя, проявя снизхождение, смиля се. сьподобн нъі къ севѣ ВЪ^ВрАТНТН СА ... прѣгърн Бе^АКОННѢ наша. федротдмн твонмн СЕ 62Ъ 10; прнімн Н ОБЪІѴАННЪІМЬ ТВОНМЬ ѴКЛК- внемь. прѣ^ьрд прѣгрѣшеннѣ его СЕ 75Ь 15-16; гГ вже нашъ. вьведн раба твоего сего. въ д^овънъі дворъі. і прн-ѵьтн н въ словесъыое твое стадо, прѣ-^ьрд помъішленнѣ его. отъ плътъ-нъір;ъ по^отен. тьфАыьн. і льстн жн-тннскъііа СЕ ІООЬ 19. СП, СЕ, К, С. Гр. ёфораш, гжерорасо, тгарораш, аеухшрем, ётиретрёсо, каіЭалрш. Вар. прѣггрѣтн. Неб. презра, презирам ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣн^лн^А нареч. Прекомерно, извънредно много. I прѣн^лн^А днв-лѣа^ж са гліжште. доврѣ вьсе творнтъ М Мк 7.37 3, А, Е. Изч. М, 3, А, Б. Гр. {жерлершасос. Неб. Срв. лихо остар., излишно. прѣн^ноѵррнтн, прѣн^ноѵрркк, прѣн^ноѵр-рншн св. Измамя, изиграя, пакость бо мн реѵе сьтворн веднкж. н ^ѣдо ма прън^ночррн С 422.12-13. Изч. С. Гр. лЯеоѵектеш. Нвб. Срв. изнуря ОА, ВА, Дюв, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР. прѣнмдтн, прѣкмдіж, прѣкмл"ешн несв. 1. Приемам, вземам с ръце, поемам [образко]. н очр^ьрѣ ... лдіж кго отъ дгг^елъ прѣкмькмж С 296.8, 2. Приемам, съгласявам се, одобрявам. СНЛЪІ БО НБСЪНЪІІА Н0ВНДНМ0 пръстоілтъ НАМЪ, прѣовіккіре ОБѢТО-вднно твое СЕ 81Ь 14; Ѵѵѵснфовн ОВрЖѴНША МАрНІЖ. Н ПрѢДАША КМОЧ|> ІгБ ... ПОДОБААШе очрво енце прък-мъіжштр. влюстн дѣвнцж непороѵь-нж С 246.27-28. 3. Приемам пост, длъжност; заемам, прн^овн же др;н-дж н Алеадндрл оба пре^терд. ^Ане КОНЬѴАВАКБШТОѴр ТвБѢ МЖѴвННК. ТА прѣкмл'етд по рАдо\р епнскоѵрпъскъін столъ С 187.22. Изч. СЕ, С. Гр. АарРаѵм, яара?,сф.раѵсо, ёр-піате\5ораі. Нвб. преимам диал. ДА. Срв. приимам остар. и диал.; приемам, приема ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣнмьннкъ, -а м. Приемник, заместник, наследник. НАреѵе та гъ плтрндр^оѵр БЪІТН ... н БЪІТН ТН ПрѢН-МЬННК0\р. Н ЫАМѢСТЬЫНКО\р ВрЪ^ОВЬНІАГО апостола петрд С 122.17-18. Изч. С. Гр. Зіабохо?. Нвб. Срв. приемник ОА, ЕтМл, БТР, АР. прѣнсподьЯЬ, -нн прил. 1. Подземен, преизподен, най-дълбок. ъко мі-дость твоѣ веднѣ нд мьнѣ естъ. Т^ба-відъ е дшж монк отъ ада прѣнсподь-нѣго СП 85.13. // Адски, който се отнася до преизподнята, до ада. подожнш(А М(А въ ровѣ прѣісподьнімь СП 87.7. Срв. С 478.22-23; не стъі-дншн н са прѣнсподьбМн темьнъін днідводе С 74.26-27. 2. Като същ. а) прѣнсподьинкіА ср. мн. Гр. то ката-%-ббѵіа, та катсотата, Тартароі;. Ад, преизподня. ^е вже нашъ ... СТАрААГО ^ЪДОД^А ... Ж^АМН ВѢѴЬНАМН. вь прѣнсподьнннрсъ ... I ВЪ тъмъ кромѣфьннн ^Атворь. нен^дреѵенъноьж сндоіж СЕ 63Ь 13-14; тдкожде же н въ адъскос оно днвъноо рссово прншъствнк. кже въ прѣнспод'^^ъ. въне-^аапж въістъ С 464.30. 6) прѣнс-подьгЛнн м. мн. Гр. оі катсотатсо. прѣнтн 495 прѣнтн Тези, които са в ада. съ плъннікъі своводнтель. сь пръкподьннмн. пръ-въішъжн ивсъ К 13о 11. Срв. С 449.13-14. дьврь прънсподьншл. Гр. катсотатос; Тарторо?. Ад, пъкъл, преизподня. не въсте дн ідко огыіо неочргдшомочр въ-ІТН ... н БО^ДЬЫѢН ТНЫѢ. Н прЪНС- подьМн дьврн С 107.20-21. прѣнсподьЛю ^рдннднфв. Гр. ката- 8-остк;. Затънтено скривалище, н нын прънсподьыіділ эддннднштл н нъірнштл. н псштн нсклл^ж н теѵлл^ж С 467.19. прънсподьЛн ^емДд. Гр. катахчЗб-ѵюд. Подземен, който е свързан с ада, с преизподнята. очрвон сд бъжн в'сър<ъ демоиъ ыеѵнстъі. і скврънъыъі. прънсподьынн ^ейід. глжвннъі тръторъскъил СЕ 53Ь 18. ПрѢНСПОДЬЫІЛГЛ прѣнсподьМнмъ. І)з. ха катсЬтата тюѵ катютатсоѵ. Глъбините на ада, дъното на преизподнята. снм же тдко. ыъ н пдѵе сн^ъ. въ ддъ Бъівлшітмъ. БЪІВЛЯКШТбМЪ же н говордштемъ вьсъмъ. н трдсж-штемъ сд. ідко господььГек прншь-ствнге. сдмд прънсподьнИкЛ прънспод-Жшмъ донтн ^отъдше С 467.29-30. СП, СЕ, К, С. Гр. ксстштато;, катах-йбѵшс, (Зидюд, катюхеро?. Вар. прѣісподьнь, прѣнсподНЬ, прѣнспод'Нк. Нвб. преизподен ОА, ВА, АР. прънтн, прѣндж, прѣндешн св. 1. Премина от едно място на друго, прехвърля се. реѵете горѣ сен прѣ(н)дн отъ сждъ тдмо. I пръндетъ М Мт 17.20 А; I реѵе імъ. прѣідѣмъ нд онъ подъ е^ерд. і пръъдж 3 Лк 8.22 А; дрочргъід же прънтн ^отдштд въ^-врдніллрсж нмъ С 53.6. // Прекося, прекрача, і прѣшьдъ тждъ вндъ інд дъвд врдтрд. іъковд ^еведеовд. юднд врдтд емочр. въ кордвн съ ^еведеомь оцемь ею. ^два^дкъштд мрѣжд своіа. і въ^ъвд ѣ 3 Мт 4.21 А, СК; прѣдѣдъ положн егоже не прѣі- джтъ. ын оврдтіАтъ сіл покръітъ ^омдіа СП 103.9; вс^дъыд вс^дънж прі^ъівдотъ ВЪ ГДДСЪ ^МАБОІ твоірсъ, ВЪСІА ВЪІСОТЪІ ТВОІА Н ВДЪНЪІ ТВОІА ПО мыъ пръідж СП 41.8; пръшедъ жс нордднд ВНДЪ^Ъ ^СМЯБ ДО НЪI-ьГъшьыкчго С 128.13; н пръшодъшочр дытоѵрпдтоу рѵрнддіЛ рЪКЖ. н^ндошд протнвж юмочр С 117.1. // Премина у другиго, премина в нечие друго владение, тсбѣ ддмъ ^емдіж ^дыдд-новж ... н пръідж отъ ІА^ЪІКД вь іа^ъікъ СП 104.13; овлдженн® во то ыд иъі прѣндетъ С 506.11. // Надмина, надхвърля привичните норми за нещо. отъ дъвъі н^нде 1с. веднко ѵоѵрдо врлкъ прънтн С 428.13; д н отъ гровд н нс^одъ прѣндетъ вьсего помъклл С 501.17. // Прен. Премина, приобщя се [към друго изповедание]. оврдтнте сд къ гочр ылшемочр Тс ^сочр. н вьсѣ^ъ вдсъ влдгъін^ъ идсъі-тнтъ. очрѵдшточр же іемв сн^ъ ... ыд съпдсъыок прѣнтн нсповѣддыніе С 29.26. 2. Отмина, отдалеча се, замина, отида другаде, н се весь грддъ н^ндж протнвж нсвн. I вндѣвъше н молнша. дд вн пръшелъ отъ пръдъдъ н^ъ М Мт 8.34 3, А, СК; і въістъ егдд съкоыьѵд нсъ сдовесд сн. прѣіде отъ гдлнлеіА. I прнде въ пръдълъі нюденскъі. ов оыъ полъ норъдднд М Мт 19.1 З1; I пръшьдъ мдло пдде ынцъ мода са н гла М Мт 26.39 3, А, СК. Срв. Мк 14.35 М, 3; і двье остдвльшд мръжА своіа по ыемь ндете. I пръшедъ отъ тждочр очр^ьръ нѣковд ^еведеовд М Мк 1.19 3. 3. Прен. Премина от едно състояние в друго. слочршлілн словесе моего. н вѣрж 6МЛА посъллвъшгсмочр МА. ІМДТЪ жн-ВОТД ВѢѴЪЫЛЛГО. I ЫД СЖДЪ N6 прндетъ. нъ пръндетъ отъ съмрътн въ жнвотъ М Йо 5.24 3, А; пръжде же прд^дь-ннкд плсцъ. въдъі нс ъко прнде емочр годныд. дд пръндетъ отъ мнрд сего къ ОТЦЮ. ВЬ^ЛЮВЛЬ СВ01А СЖфА(А во вьсемь прѣіслыьк 496 прѣклоннтн МНрѢ. ДО коыьца ВЬ^ЛЮБН СА М Йо 13.1 3, СК. II Прен. Загубя валидността си, премина, изчезна, нво і ^€МЛ"Ѣ МНМО ІДСТЪ. А СЛ0В6СА М0Ѣ N6 імжтъ прѣітн 3 Лк 21.33; слъіші н проповѣждь. бжГѣ вельѣ ѵюдесА ... КАКО ДрбВЬЫѢА ПрѢіДЖ. КЬКО НОВАА процвнсд К ІЗЬ 4. Срв. С 450.12. // Прен. Мина, прехвърля се на друга тема, заговоря за друго, како бо сжмьыѣнніа къ мжѵеыню прнстжпншл. со очрво да прѣтръгъше ыа мжѵеннкъі прѣндемъ С 55.19. 4. Измина [път, разстояние], мъиѣвъша же н въ дрочркіыѣ , сжірь. прѣндосте дьнн ПЖТЬ. Н НСКААШ6Т0 Ж6 его. въ рожденнн н въ ^наыін А Лк 2.44. 5. За време -измина, врѣменн жо прѣшедъшочр. реѵе БОГЪ. НС довро КСТЪ БЪІТН ѴАОВЪ-кочр кед'номо\р С 8.30; іако дьвъма ѵасома прѣшедъшемА С 118.17-18; ПрѢШЪДЪШОМА Ж€ ДЬВѢМА ЛѢТОМА по съкобьѵаннн свдталго С 217.23-24. прѣндотъ ѵаша отъ кого. Гр. ларерх-етоа то котпрюѵ ако тіѵоі;. Отмине, размине се неприятност, опасност, страдание от някого, оѵе. лште како естъ. да прѣндетъ ѵѣша сн отъ меие СЕ 47а 7. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С. Гр. Зіёрхороа, яарфхораі, ер/оцаі, гшерхорсц, лроёрхо-раі, ёлосѵерхороа, гшерёрхораі, атерхороі, Зюфаіѵсо, ретофаіѵю, •итерРаіѵсо, ярораіѵш, ярораіѵш олгуоѵ, аѵауодаі, Зіалерасо, лроя-Ераш, тсраш, ДЕТофаХ^одаі, Зіатрёхы, Зіауѵуѵодаі, детеіді [Іеѵаі], детаірш. Вар. пр-вітн, пр-вітн. Неб. преида остар. и диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. прѣклньк [погр. СП 79.7] вж. прърѣкАньк. прѣкллдА, -ъі ж. Напречна греда [?] [образно]. твоіл жжа сжтъ грѣ^овь- ИНН СЪЖ^Н. ТВОА ПЛ6ИНЦА СЖТЪ ^ЛВН-СТН. Н КОрАБЬѴНА БѢСН. В6СЛА ЛЬСТН. рОТЬ. ЛНЦбМѢрЬСТВО. ПрѢКЛЛДЪІ 2\-ВНСТЬЛНВНН. ѴО корлвь ТЬМЛМН ^ЪЛА пльыъ С 400.16. Изч. С. Гр. яараауарітщ;. Неб. Срв. клада 'голямо паднало дърво’ остар. и диал. ОА, ВА, РБЕ, ДА. ПрѢКЛАНІАТН, ПрѢКЛАНІМЖ, ПрѢКЛАННкК- шн несв. ПрѢКЛАНІАТН К0ЛѢНА. Гр. убѵі) КАІѴЮ. Коленича, прегъвам колене, въііа Н КОЛѢНА ПрѢКЛАНѢТН. ѴО МОЛЬБѢ НА- шн^ъ грѣ^ъ СЕ 62а 2. Изч. СЕ. Вар. прѣклміѣтн. Неб. Срв. прекланям [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ПрѢКЛАНІАТН СА, ПрѢКЛАНІАКЪ СА, ПрѢКЛА- ніакшн са несв. 1. Прекланям се, коленича, н сътворівъше кго цѣла ПрНЛбЖАЫНКМЪ. Н Вѣрж свокк къждо ПрѢКЛА^ѢА СА. іуВЛОБАШС К0ЛѢНѢ прАвод'ночроѵрмо\р С 51.22. 2. За ден -превалим, клоня към своя край. ДЬНЬ же НАѴАТЪ ПрѢКЛАНѢТН СА М Лк 9.12 3. Изч. М, 3, С. Гр. сгоѵтаасгороп, кМѵш. Вар. пр-в- КЛМІЪТН СА. Нвб. Вж. при прѣклмвАтн. прѣклогДньк, -іА ср. Поклонение, почитание, преклонение, въсклонн н отъ прѣклоненнѣ непрнѣ^нныл. н просллвн прослАвлѣіжірАКА та СЕ 40а 20. Изч. СЕ. Вар. прѣклонсннк. Нвб. преклонение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢКЛОННТН, прѣклонкъ, прѣклонншн св. 1. Преклоня, наведа, отпусна. сгда же прнідтъ оцьта нсъ. реѵе. съвръшн СА. I ПрѢКАОНЬ ГЛАВЖ ПрѢ-дастъ д^ъ М Йо 19.30 3, А, СК, Б; прѣклонен главж иа рАспАтнс- СЕ 28Ъ 4. II Образно. I прѣклоні нвсл н сьніде. Н ПрНМрАКЪ подъ ноглмл его СП 17.10. Срв. СЕ 73Ъ 3-4. // Прич. мин. страд. като прил. прѣ-кло^нъ. Гр. кекХі|іеѵо^. Наклонен, наведен, доколѣ НАлежіте нл ѵлвка оѵрвьѣсте въсі въі. ѣко нл стѣнж прѣ-клоыеня; н плотъ вь^дршовс-нъ СП 61.4. 2. Прен. Преклоня, покоря, подчиня, прѣкдоннлъ есн севѣ в'сѣ внднмаа СЕ 28Ь 5. прИИСЛОЯНТН 497 ПрѢКрЪМНТН прѣклоннтн ВЪІВК свокк. Гр. кХІѴСй ТОѴ аііхеѵа. Преклоня врат, проявя почит и смирение, і снлл твоѣ ІЦѢЛНТЪ рЛБЛ ткос-го ссго. пръкло-ньшллго тсвѣ своіж въкж СЕ 416 24-25; отъсѣѵс- отъ ссвс- вьса своа В0Л'А. Н прѣклоын ВЪПЖ СВОИл НА сьмѣреннге С 273.10-11. прѣклоынтн колѣнѣ. Гр. ккіѵоз та уоѵата. Отпусна се на колене, коленича, н вллгодлрьствнвъ вогл. ПрѢКлЧШВЪ КОЛѢНѢ. Н ВЪИЯч протдгъ С 119.9-10; тъгдл сватъін прѣклоннвъ КОЛѢНѢ. Н ПОМОЛН СА ИЛ МѢСТѢ томъ С 235.2. прѣклоиьшен колѣнл [прѣклоннвъшен колѣнѣ]. Тези, които са коленичили в знак на почит и смирение. ЧѴ СПНЬН НЛМЪ. прѣклоннвъшннмъ колѣнѣ срѵьнѣн і тѣлссънѣн СЕ 606 19; чѵ прѣклоыьшнн^ъ колѣнл. і срцл прѣдъ гдсмь СЕ 61а 9; ѵо влл- ГОВОЛНТН ГІО БО чр НЛ НЪІ. I НЛ ПрѢКЛО- ньшаіа колѣнл своѣ СЕ 61а 12. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. кЛіѵсо. Вар. прѣклоттн. Неб. преклоня [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣклоннтн са, прѣклонкк са, прѣкло-нншн са се. 1. Преклоня се, наведа се. пжт'ннкъ же к'то мнмондъі ... прѣклоннвъ СА ВЬ^А НЛ ГОДѢ С 20.27-28; вндѣвъ жс нсблюдомж сжштж ьГнвж. ПрЪКЛОНН СА ... ДЛ лко нлѵа снопъі ва^лтн С 40.29; н съ горъклмн СЛЪ^ЛМН ^ОВѢЛШС стллго. н прѣклоннвъ са двьрьцлмн. н вндѣвъ ВБ одрьжнмж Н ОКЪІ ВЪ МНО^В БОЛѢ^НН сжштж С 516.7. // Раздвижа се, помръдна се. оснъівлмчн ^смлбб нл твръді СВ0С1. нс прѣклоннтъ С(А въ Вѣкъ въкочр СП 103.5. // Сниша се. ПрѢКЛОНІТЪ СЬА I плдетъ. егдл очрдо-блѣлъ вждетъ очрвогъимъ СП 9.31. 2. За ден - преваля, отида към края си. прн веѵерѣ сстъ. і прѣкдо-ннлъ са сстъ юже демь М Лк 24.29 А. 3. Прен. Склоня, убедя се, реша се. прннмн гГ очрмлленос се нсповѣ-длнне. грѣшънллго рлвл твоего. і прѣклонн са ѵкліовнемь нл ірсдротъі твоіа СЕ 776 21; ссвлстннскън мнтрополнтъ. отъ прослочртннч очрво юже о Демъ прѣклоннвъ са. н отъ колоннТскл грлдл люднн. очрмол'енъ въівъ ... постлвн епнекочрпл С 280.10. 4. Прен. Поклоня се, почета, покоря се. л к томочр прѣклоннтъ са юмочр вьсѣко колѣно невесънъінхъ н ^емьнъін^ъ. н прънсподыДінрсъ С 332.7-8; юлмл ыс послочршл мене нн прѣклонн са С 195.6. М, А, СП, СЕ, С. Гр. кептео, аѵатрёттороа, кЯлѵсо, к/Чіѵоросі, ётшажтш, каракоктео, ётпѵеёсо, Зоашяёораі. Вар. прѣклоштн ад. Неб. Вж. при прѣклоннтн. прѣкрлтнтн, прѣкрлціж, прѣкрлтншн св. Прекратя, съкратя, огранича, і лштс нс вн гъ прѣкрлтнлъ дьннн. не БН БЪІЛЛ съплсенл ВЬСѢКЛ плъть. нъ і^върлнъі^ъ рлдн кчжс н^върл прѣ-крлтнтъ дьнн М Мк 13.20 3; н ліре не бнша прѣкрлтнлн СА ДЪНС ТН. НС БН очрво СЪГКЛСА ВЬСѢКЛ ПЛЪТЬ. ^Л Н^БЪ-рЛНЪНА ЖС ПрѢКрЛТАТЪ СА ДЬНС ТН М Мт 24.22 3, А, СК, Б. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, В. Гр. коХорбсо. Неб. прекратя ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣкръмнтн, Прѣкръмдкк, Прѣкръмншн се. Нахраня, изхраня, наситя, помльѵнмъ врлте н вѣрочрнмъ. ілко нже въ почрстъінн шесть сътъ тъісжштъ прѣкръмнвъін. вь ѵстъірс^ъ ДССАТС^' лѣтъуъ. тъ н нлсъ. НС тъѵыж потрѣ-БЪЫЪІН^Ъ. НЪ Н^ОБНЛЬНЪІН^Ъ нлкръ- мнтъ С 290.15; пръкръмн же пать тъісашть. ілкожс вь Демь вллстельско ^отѣнню С 345.2; вь^ьмъ пать ^лѣвъ прѣкрьмн множьство С 476.19-20. Изч. С. Гр. біатрёфсо. Вар. прѣкрьмнтн. Неб. прекръмя диал. НГер; прекърмя ЕтМл, БТР, АР. прѣісрьстнтн 498 ПрѢЛЬ7НТН прѣкрьстнтн, ПрѢКрЬфЖ, прѣкрьстншн св. Прекръстя, направя кръстен знак над някого или нещо. н по с? ѵь?о ПДрОМІ?. н пот?прѣкръсРн "Йо водя; 6. пръстомъ СЕ Ба 11; н прншедъшд нд мѣсто. прѣкръстнстд днцн свон С 6.18; тъгдд пдісъі длевдндръ ... оврд^ъ кръстънъін сътворнвъ. ОТЪ ѴСЛД НДѴА н прѣісръстн ВЬСО ТѢЛО СВОИ! глд-гол”а С 162.29-30; помолнвъ са н пръкръстнвъ севе н псшть С 540.29; вьлѣ^оша въ гровъ. ндеже бѣмш о^мьръін снъ н^ъ. н пръкрьстнвъ СТЪІН еппъ н въ^дъ^нжвъ, ржкж положн нд мрьтвьцн С 537.2; н прѣкрьстнвъ севе ^дтворнвъ ^дклюѵн двьрн С 515.14. СЕ, С. Гр. афрау{^м, афрауі^орт, катаа-ФрауіСш, катаофрауг^орт. Вар. прѣкръс-тнтн. Нвб. прекръстя [се], прекръствам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; прекръщам [се] диал. ДА. Срв. Прекръсте МИ СНМВ. прѣкрьстнтн СА, прѣкрырж СА, ПрѢКрЬС-тншн са се. Прекръстя се, направя кръстен знак върху себе си. н прѣкръстнвъ СА ПрОТАГНЖ ЕЪНЖ СВОЯБ. н о^сѣѵенъ въістъ С 14.21-22; н стдвъ прѣдъ ВЪСѢМН. н пръкръстнвъ са реѵе къ дндо^пдточ)1. сдмъ прндо^ъ лнтоѵ^плте прѣдъ та. пръдъворннкъ въівъ дроѵрннъ своіен С 99.26; прѣ-кръстн са н вь^двнже оѵн свон нд нево С 166.11. С. Гр. катаафрауі^ораі. Вар. прѣкрістнтн сд, Неб. Вж. при прѣкрьстнтн. ПрѢКрЬфАТН, ПрЪКрЬфАКК, ПрѢКрЬфА- іешн несв. Прекръствам, правя кръстен знак. н пръкръштддше ВрДТД Н СДМД СА ОТВрЬ^ДД^Ж С 206.11-12; н пръкрьштдд іж ѵасто по прьсемь ые пръстддше С 516.16. Изч. С. Гр. катаофрауѵ^со, яоіеш то стгіреТоѵ топ атапроп. Вар. пръкрьшт&тн, прѣкръшт^н. Неб. Вж. при прѣкрьстнтн. пръкоутнтн, прѣкоѵрфж, пръкоутншн се. Украся, окича, наглася, пръ- дъстд црцд о десновп теве въ рн^ъ по^ддфонд^ъ одънд пръкоѵрфеид СП 44.10; въсѣ слдвд дъферн црн вънж-тръждоѵр, тръснъі ^лдтъі ОДЪНД пръкоѵ^фенд СП 44.14. Изч. СП. Гр. тюікШ.ш. Неб. Срв. кутя, кутам несв. 'гледам, отглеждам’ диал. НТ, НГер, РВЕ; кута ж. 'дипла, гънка’ диал. НГер, РВЕ. прълдгдтн, прълдгліж, прълдглгешн несѳ. 1. Претворявам, превръщам, і ^дконнжнв клатвж. дрѣвъное въ съмрьть яв прълдгдиктъ. нд съмрьть ^отАШте въ^ва^дтн таготж К 11а 11-12; водд нд внно прълдгдкмд въдше С 398.25. 2. Превеждам от един език на друг. не во рдвь(..) са м(.)жеть прнсно полдгдтн елнньскь а^ыкь вь ннь прълд(..)кмь (прълд-гдіемь, А. Минчева, Индекс, с. 153) д н вь(...)ѵдкть с МП В 1; н прълдгліемь (,..)^дннд МП В 21. Изч. К, С, МЛ. Гр. крооаятш, ретсфаХХш. Нвб. Срв. прелагам [се], преложа [се] остар. НТ, НГер, ЕтМл. ПрЪАДГ&ТН СА, ПрѢЛЛГМЖ СА, ПрЪЛ&ГДК- шн са несв. 1. Обръщам се, повалям се. сего рдді не о^воімъ см. егдд съмжфдетъ с(А ^емлъ. Г пръллгдіжтъ сь\ горъі въ срдцл моръсклл СП 45.3. 2. Прен. Преминавам от едни убеждения в други, увличам се в нещо друго, въ ннд оѵрѵеннннъ (!) стрднънд рд^лнѵндгл. не пръллглнте сд Е 33б 14-15. Изч. Е, СП. Гр. корафероцш, ретаттОерт [вар. таріферсо]. Нвб. Вж. при прѣллглтн. прълд^нтн, прълджж, прълд^ншн несв. Прескачам, прехвърлям се, пре-катервам се. не въ^одан двьрьмн въ дворъ овьѵнн. нъ прълд^А ннждо\{. тъ тлть гсстъ н рл^вонннкъ М Йо 10.13, А. Изч. М, 3, А. Гр. аѵароаѵсо. Нвб. Срв. прелазвам, прелазя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѢЛШ&ТН 499 прѣложнтн прѣлдмдтн, прѣлдмдкк, прѣлдмдюшн несв. Прѳломявам, разчупвам. въ^ьмъ ^дѣбъ прѣломн н роѵс. се кстъ пльть моід 7Ы въі прѣлдмдіомд С 419.16. Изч. С. Гр. ьЛйм. Нвб. Срв. преломявам, преломя остар. ОА, ВА, НТ, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; Прелом МИ СНМБ. прѣднвдтн, прѣлнвмж, прѣлнвдюшн несв. Преливам от един съд в друг. н по вь^Хѣе връ^оѵр прѣднвдомддго вннл. отъ стъі^ъ вгодвленен. творд енв крстъі б СЕ 20а 20-21. Иач. СЕ. Гр. ретофйХХю. Нвб. преливам, прелея ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣдн^ъ, -ъін прил. Прекомерен, извънредно ГОЛЯМ. БЛДЖСНЪШ кодрд-ТЪ. ВЬ^ПН СЪ СЛЪ^ДМН ГЛДГ0Л"А. БЛД-ЖбНЪІН БОГЪ ... ВрЛГОМЪ Ж6 ндмъ сж- штемъ. прѣлнрсъінмъ ѵловѣколювннмъ прнсвонствнвъ нъі С 109.24. Изч. С. Гр. 8і’ -йяЕрроАлѴѵ. Нвб. Срв. лих остар. и диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, РРОДЦ, ДА. ПрѢДНфДТН, ПрѢЛНфМТК, ПрѢЛНфДКШН несв. Мамя, заблуждавам, привличам с измама, ыъ дѣнствьнъ съі влъшъбъі. прѣлнштдкшн вьса С 166.2-3; послѣжде же отъвѣштдвъше рѣША кмоѵр. не прѣлнштдн севе Тѵѵнд н послоѵршдн ^днню. С 266.25; доврѣ рѣсте ідко прѣлнштдіжтъ ^дннід С 266.27-28; нъ отъ вдсъ погднъін^ъ. N0 прѣлнштлктъ нно ннѵтоже ѵловѣ-къі. нъ тъѵыж жнтнк мнрл сего С 266.29; дд дште льстьцъ вѣ н лъжеіж прѣлнштддше С 443.11. Изч. С. Гр. тЛаѵаю, коцяа^со. Вар. прѣлнштлтн. Неб. Срв. прелъщавам [се] остар. и диал., прелъстя [се] ОА, БТР, АР. прѣДНфДТН СА, ПрѢДНфДНЪ СА, прѣДН- фдкшн са несв. Мамя се, заблуждавам се, вярвам в измамни учения. д нже въкочршдктъ скръвнн ГОСПОДЫй,. ТО N6 ПрѢДНШТДКТЪ СА ннкоднжо С 267.2; досодѣ во прѣдн- ШТДД^Ъ СА, НДДѢА СА НД КДПНШТД. Н нд ^вѣрн сна С 230.24; дд вѣмъ нма ГОСПОДД НДШОГО ВЬСН СЪІНОВО ѴД0ВѢ- ѵьстнн. д не соѵріотънъінмн Д-БДЪІ н дьстьмн прѣднштдіемъ са С 262.27. Изч. С. Гр. тЛаѵйораі, ілатйораі, Вар. прѣлн- ШТДТН СА. Нвб. Вж. при прѣлнфдтн. прѣлогъ, -д т. водьннн прѣло^н. Стомашно^раз; стройство, дизентерия, м? нХ трждовнтомь н водънъімн прѣлогъі СЕ 31 а 18. Изч. СЕ. Нвб. Срв. преложение ср. остар. ВА. прѣдоженые, -1д ср. Превръщане, преобразяване. кдкоже кстъ оврд^ъ прѣдоженнід. снТ ведннствомъ тѣдд н юностнич рдштеннід. н сндоіж тъѵенъ вьсѣ^ъ свонмъ С 84.26.; н ндпрдснікмъ пръдоженнід. ѵоѵрдо сътворндъ ^ЪрА-штннмъ С 93.23. Изч. С. Гр. ретаРоМ, ретабеац. Вар. прѣложеннге. Нвб. преложение остар. ВА. прѣдожнтн, прѣложж, прѣложншн св. 1. Пренеса, преместя, потом' же БЖНН ПрѢПОДОВЬНЪІН СВАТНТбЛЬ ... о\р пештеръі прѣложн ѵьстънок кго тѣло С 532.10. II Образно. лквовь вскв. СБ01Ж. дд прѣложнмъ КЪ ЫБСЪНЪІМЪ. нн мддъі въ^врдтнмъ са вьспать СЕ 91а 1. 2. Превърна, претворя, променя. гТ нс^е вже ндшъ. пръложен водж въ внно СЕ 14а 23. Срв. С 480.25; д еже вь ѵдшн сен. дрдгжкв крьвь ^д твоего прѣложь д;<омь стъімь твонм(ь) СС 111а 14. Срв. СС 111а 11; не НЪІЫѢ ПОСТЪІДІТЪ СА ІѢ..ВЪ. НІ НЪІНѢ ліцд прѣложітъ ілъ К 1а 10; иъ овдѵе Ѵѵоснфъ пеѵдлн велнкъі нд мнлость прѣложнвъ. ПДДЪ НД ВЪІН БрДТНН С 364.26; поѵ'то не прѣложн нкдъі нд довро С 413.27-28; дрѣвѣнъін врѣдъ нд съпдсъ прѣложнвъ С 430.22. 3. Употребя, приложа, горкок прѣложнтн 500 прѣльстнтн сллдько сътворнвъ ѵловѣѵьнок. нл ЦѢЛБЖ ПрѢЛОЖНВЪ. СЬМрЬТЬНОК СТрѢ- клло нл ьбк сьврлтнвъ С 430.20. 4. Преведа от един език на друг. дл. пръложьше ... жс лежнть грьѵкъі МЛ В 16. СЕ, СС, К, С, МЛ. Гр. ііЕтоаіоіесо, рета-рбДЛш, цетахіОдцѵ, 8іа?Лаааорал, цетсх-ХоЛкеисо [вар. [!Ета%>.Е\)а^ш]. Вар. прѣложітн. Нвб. Вж. при прѣллглтн. прѣложнтн СА, прѣложж СА, прѣложншн са св. Превърна се, преобразя се. ОВѢМЪ БО 1ЛВН са въ ^ллто прѣложь СД. н воглтьство обѣштлвла С 7.28; лнкъ ГОТОВЪ ПрНЛОЖСННК ВСЛНКО. СЛЛВА-ШТІН^Ъ ОТЪ ВЪКЛ ГЛ. Н6 по кдномоѵр СЪБЬрЛНЪІ. НЪ НЛПрЛСНО ПрѢЛОЖЬШС СА С 84.25; н лвнк н^ндс бѣсъ. н прѣложн са въ ^мнн велнкъ С 173.23; н дл нлвъікнс-шн 1ЛК0 МОШТЬНЪ съі прѣло-жнтн са не рлѵн С 414.18-19. Изч. С. Гр. ЦЕтатіОецоа, рЕТофсШ.ороц. Нвб. Вж. при прѣллглтн. пръломнтн, пръломлкк, пръломншн св. Разчупя, преломя, пречупя, і прнемъ Ж ^ЛѢБЪ. I рЪІБЪІ. ^ВЛЛЖ ВЪ^ДЛВЪ. прѣломн н длстъ оѵрѵеннкомъ свонмъ. оѵрѵеннцн же нлродомъ М Мт 15.36 3, А, СК. Срв. Мт 26.26 М, 3, А, СК, Лк 24.30 М, А, О; СЕ 466 7-8; К 76 18; С 419.15; егдл пать ^лѣбъ пръломн^ъ вь пать тъісжціь М Мк 8.19 3. II Прекърша, счупя, трьстн съкроѵршенъі N6 прѣломнтъ. і прътл вънемъшл са не очрглентъ М Мт 12.20 СК. М, 3, А, СК, О, Е, СЕ, К, С. Гр. кХат, катшЛаш, катауѵорі. Нвб. Вж. при прѣллмлтн. пръломл“еные, -»л ср. Разчупване, пре-ломяване. і тл повѣдллшетс- ъже БЪІША НЛ ПЖТН. I ЪКО СА ПО^НЛ НМЛ ВЪ пръдомлеинн ^лѣбл М Лк 24.35 А, О. Срв. А 155а 23; овлѵе тъгдл дл не по^нлютл кго. ^рлніллше во севе. дл ЛВНТЪ СА нмл нл прѣломьк-ннн ^лѣвл С 474.23-24. Изч. М, А, О, С. Гр. кХасш;. Вар. прт.лоимянк, прѣломыемнк. Нвб. преломление остар. ВА. Срв. преломяване НГер, ЕтМл, АР. ПрѢЛЬСТНТН, прѣлырж, прѣльстншн св. 1. Измамя, заблудя, излъжа, блю-дѣте са ннктоже влсъ дл не пръ-льстнтъ М Мт 24.4 З1, А, СК. Срв. Мк 13.5 М, 3; I мънозн лъжнн прц,н ВЪСТЛНЖТЪ. I ПрѢЛЬСТАТЪ МЪНОГЪІ М Мт 24.11 3!, А, СК, ЗП; і длдатъ ^нлменнъ велнѣ н ѵгсдесл. ѣко пръ-льстнтн. лште естъ въ^можъно н^въ-рлнъііА М Мт 24.24 3, А, СК. Срв. Мк 13.22 М, 3; въ день пеѵллн моеід вл въ^іскл^ъ. ржклмл МОІМЛ ноштыж прѣдъ німъ і не прѣльштенъ въі^ъ СП 76.3; не оѵрвон же са его. нн плкъі прѣльфенъ вждн імь СЕ 886 9; не отъвръгж са лѵррнлнілне томнтелю н непръподовьне. не прѣльстншн рлвъі вогл въішьніллго С 1.28; влсъ во могжтъ прѣльстнтн. понеже поѵнтл-іжтъ са влмъ С 127.15; въскжнк ма гЧподн тольмл прѣ2ърѣ. ілкоже ма прѣльстнтн. н мьнѣтн достонннл сжштл ѵнстнтел"ьствл Тѵолнл С 287.9-10; н днілволъ же пръоврл-^оѵретъ са въ лнгелл свътълл. н(е дл въ^врлтнть сд) нд(еже н вѣ. нъ дл пръ)льст(нть ѵлвкъі) X IIАб 3. // Прич. тин. страд. като прил. прѣлыренъ, -ъін. Гр. лЯ,аѵг|і!Еі<;, алатптіеіі;. Заблуден, измамен, излъган, съплсъ прѣльштенллго ѵловѣкл. роѵршнтъ прѣльсть. освътнтъ тъмьнъіа С 329.15; дл лште оѵрво нс-въі въстллъ ілвѣ. ілкоже лкъі прѣ-льштенн снн С 441.30. // Прич. тин. страд. като същ. пръльціеннн м. мн. I)}. оі лГаобёѵтед. Заблудените, измамените хора. поміловлвъ прѣльштс-нъііА творць. дръво отъъдъ. дрѣвъноѵрмоѵр родоѵр длетъ К 10а 38. 2. Прелъстя, съблазня, измамя, свокіж вльуковънжіж ^ъітростнвв н^-мѣніла са ... нжс- тѣмъ н^мѣ^сннТмъ чрѣльсть________________________ 501 і прѣльстн жснъі доврородьнъіА С | 7.26-27; прнстжпн днілволг. н ; О^ПОАОБНВЪ СА ^мнѴ прѣльстн ІЖ С ; 9.15; н прѣльстьинкъ съі. н анідволъ ! прѣльстнтн ^оштетъ влсъ С 34.9; прѣльстнвъ жс- снн тъѵьнъ бъівъ въ срьАЬЦН. окллнъін оыъ рс-ѵс- сътворж ВОЛЖ ТБОІЖ Цроѵр. ТЪѴЪІЖ дл полочрѵж жн^ыь С 65.16; пьсс- н въс^ъіштьннѵе. НС НМДШН во мс-не прѣльстнтн. рДЕД вжніл С 102.11; нѣстъ дошълд ^л-плдънъінрсъ стрлиъ дрнілнъсклгд ^оѵрлл. нн вь^можс- прѣльстнтн БЪІВЪ-шеіе тѣмь иеѵъстъноіе воговорніе С 197.21; проводенъ же въістъ н копые-мъ вь реврл. 7ь прнАТЖіж отъ ревръ лдлмовъ жснж. ^лікже оѵрво ^мнТ счргж прѣльстнлъ С 482.16. М, 3, А, СК, ЗП, СД СЕ, К, С, X, Р. Гр. пХаѵаш, аяояХаѵасо, апаташ, 5еЯ.еа^со, сгиѵарпа^со. Неб. прелъстя, прелъстявам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; прелъщавам остар. АК. прѣльсть, -н ж. 1. Лъжа, измама, словесемъ тьмнъінмъ АОБрѣ реѵе. ТЪМЬНД БО ТН НСТННД СА мннтъ. прѣлесть же свѣтълл С 104.13; съпдсъ ПрѢЛЬШТбНЛЛГО ѴЛОВѢКД. рочршнтъ прѣльсть. освѣтнтъ тъмьиъіа. очспрл^-ннтъ клпнштемъ прѣльштенніе С 329.16; сн о\рво прѣльстніж свогсіж пъвліжште. неврѣгжтъ ннкогоже. то нмъ рекъшемъ С 269.29; н рекжтъ ЛМДеМЪ ІДКО ВЪСТА МрЪТВЪІ^Ъ. Н БЖА«ТЪ послѣаьншд прѣльсть горшн прьвъіА С 439.23; іжде бо ^лвнсть. ТО\С ЖНВЖТЪ. ВрДЖДЪІ н свлрн н прѣльстн, Н ПЬрА Н ОГЛДГОЛЛНІЛ словесл С 400.20; гегА^ ношть прѣльстн мнмонде. н ндоѵртрніл вьскрьсенніл свѣтъ просвѣтн мнровн С 348.16. // Хитрост. л^ъ теве стлрл сжштд н тдцѣмн сѣдннлмн очркрлшенл сжштл мьнж н мждрость НМДШН ^ѢЛО. ТѢМЬ ПрОТНВЖ СѢАННДМ7. покджн н рд^мд н прѣльстн н вочріестн С 48.9. 2. Коварство, вероломство, лукавство. __________________________прѣльстьнтсь N7. ТОГО БОГЪ (ДКО Н6А0СТ0ННД очркорь сътворн. (ЛКО нюдовж подрлжлвъшл (прѣ) прѣльсть С 214.14; вндѣ лн к°ль свѣтьло вьскрѣшеныл побѣж-деные. тѣмь прѣмыогліл влдгдід вьнесенд. бъіша. тѣм' прѣльсть демонъскліл рд^орн са С 488.22; н молнтъ іего по вьрАжденню км. СЪПОВѢДДТН прѣльсть ВЬСЖ СОТОІІННЖ С 525.8. // Образно. сдврвшеынге кстг ^дконочр любъі сл°весе. сьврьшенніе же оѵрвннствоѵр прѣльсть ^двнстн С 400.4. 3. Прен. Заблуда, погрешно учение, заблуждение, н очрслъішдвъ. ідко вьсн грддн нмъ н мѣстд пдѵе ННѢ^Ъ А^ЪІКЪ БѢСЫ НЫЖТЪ. КЪ коѵрмнрьскгіныъ прѣльстемь С 24.9; іемоѵсжб прнш'дшо\р. н вндѣвгшоѵр елннъскжіж овьАръжАШТЖіж прѣ-ЛЬСТЬ. ЫДѴА оѵрѵнтн ГрДДХСКЪІА МЖЖА глагола С 535.10; понеже іегдд бѣлшс въ мнро\р. МНОГЪІ отъ прѣльстн оврдтн. ЛПОСТОЛЬСКЪІН МЖЖЬ В7> ндсг вгівъ С 124.15; а^ некълн н теве сдмого вн- ДНМЪ ПОКДІЖШТД СА 0Т7. ПрѢЛЬСТІ КОѴ^МНрЪСКЪІА. Н ОБрДШТДІЖШТД СА КЪ нстннѣ С 157.6; нъ посдоѵршднте ыеие н отъстжпнте отт, бѣсовлынід. н отг прѣльстн н^т. С 34.13; н кдко тлко-вѣн прѣльстн прѣльстн [!] прѣддсте са. капого вогд нсповѣАДБКште С 175.25. оу прѣльстн втытн. Гр. пХаѵаораі. Заблуждавам се. нъ от'цн вдші дкъі весловесънділ жнвотънл о\р прѣльстн вѣд^ж. не сжште въ рд^оумѣ нстін’ндд-го Богд С 27.16—17. С. Гр. я/.аѵг), акатп, атотіа [вар. какіа, ауатгп]. Вар. прълссть. Неб. Срв. прелест 'привлекателност’ ОА, ВА, АК, ЕтБАН, БТР, АР, РРОДЦ; лъст 'заблуда, измама’. прѣльстьннкъ, -д м. Измамник, съблазните л, лъжец, вдшь же бъ кдмѣнъ съі окдменн вдшд срьдьцд. н прѣльстьннкъ СЪІ. н днідволъ пръльс-тнтн ^оштетъ вдсъ. н нев-вренъ съі не-вѣрнъ н вдсъ сътворн С 34.8-9. Изч. ПрѢЛЬфЬТН 502 прѣлѣпт, С. Гр. гсХаѵо?. Нвб. прелъстник остар. НГер, ЕтМл, ДА; прелестник остар. ВА. ПрѢЛЬфДТН, ПрѢЛЬфДИч, ПрѢЛЬфДКШН несв. Измамвам, излъгвам. і не рд^оѵ)>мѣ(А съгрѣшн^ъ волекъ дн не ВОЛвІтК. СЪПА. ЛН ВЬДА ... врдгомь ^ЪЛѢ ПрѢЛЬфДОМЪ. прнсно ВЪПДДДКБ ВЪ блждъі. і прѣлнзводъдннѣ СЕ 68а 20; ДНДѴ^ПДТЪ реѵе. N6 прѣльштдн севе кодрдте С 101.20-21. //Съблазнявам, прелъстявам, вѣдше бо мжжь тъ не простъ н гржвъ. нъ прокд^нвъ, слдвоюс н нмѣннкмъ. въ^грджденъін^ъ НД ПѢСЦѢ ДША прѣльштдд С 214.27-28; мыо^н влъцн обь^одатъ въ одеж- ДД^Ъ ОВЬѴД^Ъ ... НЪ ІСрОТЪКОКК ОБЛО- женн кожеич. н оврд^ъмь ве^ъловнвъід прѣльфдквфе XIIАб 22-23. Изч. СЕ, С, X. Гр. іжоокеХ^ш, акахат. Вар. прѣльштѵгн. Нвб. прелъщавам [се] остар. ВА, АК, НГер; прелъстявам [се], прелъстя [се] ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢЛЬфДТН СА, ПрѢЛЬфМЖ СА, ПрѢЛЬ- фдкшн са несв. Заблуждавам се, лъжа се, мамя се. терентнн реѵе. прѣльштдкшн са не вѣдъі поль^ьндд тн С 176.29-30; ^оштете лн н отъ кдмъікд сего оѵрслъішдтн нже вдмн ѵьстенъ ілко прѣльштдкте сд С 34.17; влддъіѵнце моіса дшд носрлнглннк. не ПрѢЛЬШТДН СА ВО^КСТНІЖ ПДВЬЛД ВрДТД свокго С 1.18-19. Изч. С. Гр. пХаѵаорт, аиѵаггауораі. Вар. прѣльштАТн СА. Неб. Вж. при прѣлырлтн. прѣльфеньк, -ід ср. 1. Заблуда, измама. СНН БО БО^Н АЖ6 МѢННОІН. КДМ6ННК н дрѣво н мѣдь. н желѣ^д сжтъ. оѵркрдшенн з^лдтомъ нд прѣльштеннк ѵловѣкоыъ С 177.3. // Измамно, погрешно учение, съпдсъ прѣль-штенддго ѵловѣісд. ро^шнтъ пръльсть ... о^прд^ннтъ ісдпнштемъ прѣль-штеннк С 329.17-18; енце во овон^ъ ве^оумнк. енце н^ъ гръжденнк оѵрдръ-ждннгд. оѵрмъі во н^ъ прѣльштеннід С 339.15. // Съблазън, изкушение, н потомь прнгвджддктъ сд нд дрѣвт КрЬСТЬНѢѢМЬ. стрдждд мнръскддго рддн съпдсеннід. сьндбьдѣтн мнръ погъівъшь. по прѣдьштенню днгдволм С 11.14; помнлосрн стефкштж вьсекк доѵ^шеіж. КАже сь лѣпотъі ?врдштлдше {А О^ТВДрѢІЖШТА СН ТѢЛ0 нд пдгоувж н прѣлынтеннк многомъ С 392.5. 2. Коварство, вероломство, нъ дд кънн-ГЪ1 СЪБЖДЖТЪ СА. ѢДЪІ съ мънокк ^лѣбъ въ^двнже нд ма прѣльфенне свое М Йо 13.18; ддъ реѵе ілдъін ^лѣвъ мон вь^велнѵнлъ кстъ нд мд пръльштеньк ... кдннъ отъ вдсъ прѣддстъ мд С 478.14. Изч. М, С. Гр. тЬ пХаѵйспЗаі, лХаѵр, снѵаряауті, алатп, ятфѵа. Вар. пртльцшне, прѣль-штсннк, прѣльштеныв. Неб. прелъщение остар. ВА, ЕтМл. Срв. прелъстяване ОА, АР; прелъщаване остар. НГер. прѣлыдтн, прѣлѣіж, прѣлѣкшн се. Прелея от един съд в друг. н потомь прѣдѣетъ внно. лн мдело ... ѵѵтъ осквръненддго съсждд. въ ѵнстъ СЕ 19Ь 8-9. Изч. СЕ. Гр. (іетофаХХораі. Неб. прелея [се], преливам [се] ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢЛЫДТН СА, ПрѢЛЫАКК СА, ПрѢЛЫАКШН са несв. Преливам, изливам се извън препълнен съд. дднте н ддстъ СА вдмъ. мѣрж довро ндтъкднж н потржсънж н ПрѢЛНѢІЖШТЖ СА. ДДДА-тъ нд лоно вдше. токс во мѣрокк енвже мърнте вь^мѣрнтъ са вдмъ М Лк 6.38 3. Изч. М, 3, Гр. гтерекхпѵѵороа. Вар. прѣлнѣтн са. Нвб. Вж. при прѣлы&тн. прѣлѣпъ, -ъін прил. Като същ. прѣ-лѣпъін м. ед. Този, който е прекрасен, благороден, предобър. сълочгѵн сд прѣлѣпоѵроѵсмоѵр въ стѣн црьк'вн неро^сдлнмьскъін^ъ свѣтнлъ. нже вѣд-ше вь едмон тон господьстѣн црьквн. вь лѣтд днсѵклнтнілнд С 534.27. Изч. С. прѣлѣстн 603 ПрѢЛЮБОАѢІДЫЬ^ Нвб. прелеп остар. ОА. Срв. леп остар. прѣлѣстн, прѣлѣ^ж, прѣлѣ^ешн св. Мина през нещо, премина от едната страна на другата, н кгдл прѣлѣ-^оша мостъ рекомъін лртемнсь. съвлѣкъ рН^ЪІ СВОА ... ПОМОЛН СА С 254.12-13. // Премина преграда [образно]. вжъ моі просвѣштлеші тъмж моіж. ѣко товокж н^влвъіж ска ОТ Ъ НЛПЛСТІ. I ВЗѢ МОвМЪ ПрѢЛѢ^Ж стѣиж СП 17.30. Изч. СП, С. Гр. яарсхуіуѵорои, ■йлерраіѵсо. Нвб. Срв. прелазя, прелазям диал. НГер, ЕтМл, БТР, АР; прелез, прелаз м. Дюв, БТР, АР. прѣлюводѣн1, -кл лг. Прелюбодеец, прелъстител, нечестивец, вже ^вл-лж Т6ВѢ въ^длкж. ѣко нѣсмъ ѣісо н проѵнн ѵлвцн. ^ъіфьынцн непрлведь-ННЦН. ПрѢЛЮБОДѢН. ЛН ѢК0 сь мъітлрь М Лк 18.11 3, А, СК) тъі же въ^неилвідѣ нлкл^лнье. Т въівръже словесл моѣ.вьспкатъ ... Т съ прѣлю-бодѣі оѵрѵкдстъе свое поллгллше СП 49.18. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. роі/бд. Вар. прѣлгс- і Б0ДѢІ. Нвб. прелюбодей остар. ВА. Срв. прелю-бодеец ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. I прѣлюводѣн11 прил. Прелюбодейски, неправеден, грешен, лукав, род ^олъ н прѣлюводѣн. 5шдменнѣ нфетъ. < I ^нлменне не длстъ сд нмъ М Мт 16.4 3; іже во лште постъіднтъ са меие . н мон^ъ словесъ. въ родѣ семь прѣ-люводѣнмъ н грѣшънѣемь. і снъ ѵлвѵскъ постъіднтъ са его М Мк 8.38 1 3, А, СК Изч. М, 3, А, СК. Гр. цоіхоЛі;. ; Нвб. Срв. прелюбодеен остар. ОА, ЕтМл, АР. І прѣлмводѣнмѣмь [погр. СК Мк 8.38] вЖ. ПрѢЛЮБОДѢНП. ■ прѣлюводѣннъ, -ъін прил. СЛОВО ПрѢЛЮБОДѢННО. Гр. Хоуос, дор-ѵеіо^. Причина, свързана с ня-! какво прелюбодеяние; прелюбо- деен предлог, глкж же влмъ. ѣісо нже ліре поѵрстнтъ женж своіж. рл^в-в словесе ПрѢЛЮБОДѣННЛ. творнтъ КЖ прѣлювъі творнтн М Мт 19.9 А Изч. М, А. Нвб. прелюбодеен остар. ОА, ЕтМл, АР. прѣлюводѣнство, -л ср. Прелюбодеяние, нарушаване на съпружеската вярност, изневяра, клко лн бллгъікГН кего нлдѣкж са прндтн ѵ'то. нже дшекж н тѣломъ провлжднвь са оть НЪго. н прѣлюводѣнствомъ севе осісврьннвъін. н очрвокемъ С 623.29. оѵрвонство прѣлюводѣнствл. Гр. фОѴО-роѵхеѵа. Убийство и прелюбодеяние. лште во са тевѣ не нсповѣдѣ. льстьць днклволъ оѵрвонствл прѣлюво-дѣнство (погр. вм. прѣлюводѣнствл, Север., с. 355, бел. под линия), ржглд са не остлыетъ са мене С 355.4-5. Изч. С. Гр. ТГІ5 бгосотСа? ааЕѴуеіа. Нвб. прелюбодейство остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣлюводѣнствьнъ, -ъін прил. Прелюбодеен, който се отнася до прелюбодейство. снце вѣ 'іѵѵснфь вого-любьць ... егочрптѣнъікГеА гнжшллше СА н вѣгллше. ПрѢЛО\рБОДѢНСТВЬЫЛЛГО дѣлесе С 365.18-19. Изч. С. Гр. тд? (іоіхеіа?. Вар. прѣлоуводѣнствыіъ. Нвб. прелюбодействен остар. В А. прѣлководѣілньке, -кл ср. Прелюбодеяние, нарушаване на съпружеската вярност, изневяра, прнвѣсд же къынжьннцн н фдрнсен женж вь прѣлюводѣлннн кдтж М Йо 8.3 3; оѵрѵнтелю сн женл катл естъ нъіыѣ въ прѣлюводѣлннн М Йо 8.4 3; отъ срдцл во нс^одатъ. помъішленнѣ ^ълл. оѵрвннствл ПрѢЛЮВОДѢЛННѢ. ЛЮВОДѢЛ-ннѣ. тлтьвъі лъжесъвѣдѣынѣ М Мт 15.19 3. Срв. Мк 7.21 М, 3; врлгомь ^ълѣ прѣльфлемъ. прнсно въплдлкж въ влждъі. і прѣлюводѣлннѣ. въ рл^вокА СЕ 68о 21—22. Изч. М, 3, СЕ. Гр. роіхеіа, рог/ебороа. Вар. прѣ- ЛМБОДѢЛННЮ. ПрѢЛЮВОАѢіАТН 504 прѣмнылѵгн Нвб. прелюбодеяние ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢЛЮБОДѢіАТН, ПрѢЛЮБОДЪКК, ПрЪЛГОЕО-дък-шн несв. Прелюбодействам, върша прелюбодеяние, нарушавам съпружеската вярност, ^аконъ БѢ ДАНЪ. В6ДАН N6 прѣлюводѣАтн нн оѵрвнтн С 365.20. Изч. С. Гр. роіхебсо. Вар. прѣлюводѣАтн, Нвб. Срв. прелюбодействам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢЛЮБЪ вЖ. ПрѢЛЮБЪІ. ПрѢЛЮБЪІ, ПрѢЛЮБЪВб ж. ПрѢЛЮБЪІ ДѢІАТН, творнтн [сътворнтн]. Гр. ршхенсо, рог/еио^т, цоі-Хаораі. Прелюбодействам, извършвам прелюбодеяние, грях; изневерявам. ВЬСѢКЪ почрштмдн ЖСНЖ СВ01Ж рд^вѣ СЛ0В6С6 ЛЮБ0ДѢННААГ0. творнтъ кк прѣлювъі дъатн М Мт 5.32 3; I вьсѣісъ прілъплѣш са потьпѣ^ѣ прѣлювъі дѣетъ К 2Ь 12; і Ж6НАН СА ПОДЪБѢГОІЖ. ПрѢЛГОБЪІ творнтъ М Мт 19.9 З1, А. Срв. Мт 5.32 М, 3; Мк 10.11 М, 3; Лк 16.18 М; і аштс жсна почрштъшн мжжа поса-гнетъ тъ. ннъ прѣдювъі творнтъ М Мк 10.12 3; сдъішастс ѣко реѵено въі древънннмъ. N6 прѣлювъі сътворншн М Мт 5.27 3; еже не очрвьешн. не прѣ-лмвъі сътворншн не очркрлдешн М Мт 19.18 А; ^аповѣдн въсн не очрвн не прѣлювъ (!) сътворн М Лк 18.20 3, А, СК. М, 3, А, СК, К. Вар. прѣлювъ. Неб. Срв. Прелюбище МИ АМС,Полог. прѣджкдвъ, -ъін прил. Твърде много, извънредно лукав, коварен, безбожен, нечестив, прѣджклвъін во н неѵнстъін врлгъ вжнемъ рАвомъ ... влжднъінмъ іемочр нападс въсомъ С 521.3. Изч. С. Гр. яаукакіато^. Неб. прелукав остар. ВА. Срв. лукав. прѣметАтн, пръмефж, прѣмеірешн и прѣметлвк, прѣметАіешн несв. Отхвърлям, пренебрегвам някого [прен.]. н^водн^ъ преметлтн са въ дом. прннмн вмсо. ѣко федръ. ^л-влжждьшее тн овьѵа. къ тевѣ прнрн-фББфе СЕ 84а 7. ~ са страд. Изч. СЕ. Гр. яарарріятеораі. Вар. преметлтн. Нвб. Срв. премятам, преметна ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣмндостнвъ, -ъін прил. Премило-стив; извънредно, твърде милостив, милосърден, ъко тъі гГ бдагъ [!] I кротокъ V прѣмнлостівъ ВБСѢМЪ прі^ъівмжштнмъ тіА СП 85.5; V тъі п вже моі штедръ Т пръмілостівъ СП 85.15; федръ мілостівъ гъ тръпѣлівъ н пръмілостівъ. не до коньца прогнѣ-влетъ сьа СП 102.8; V тъі г7 вже ... тръпѣлівъ V пръмілостівъ і рѣснотівънъ прі^ьрі на мьа і помілоѵрі міа СП 85.15; благъі ѵклювѴе. млде і пръмстнве гГ іцѣлѣіАН отъ в'сего неджгл СЕ 24Ь 15; тж тн прнводнмъ въ молнтвж влко. прѣмнлостнвъі СЕ 86Ъ 1-2; толнко множьство штедротъ покажа о мьнъ пръмнлостнвъін гъ С 123.8; ^ѣло во кстъ штедръ н прѣмнлостнвъ БЪ. Н МНОГА МНЛОСТЬ КГО НА НАСЪ С 526.16. Изч. СП, СЕ, С. Гр. яоХоеЯлос, ЁЯерршѵ, яосѵ-еХетірсоѵ [вар. яосѵебстяХаухѵо^ каі яосѵе-Херршѵ], оік-гірршѵ. Вар. прѣмнлостівъ, прѣ-МІЛОСТІВЪ. Неб. премилостив остар. ВА. ПрѢМННОВАТН, прѣмнноѵрнк, прѣмнноѵр-гешн несв. Преминавам, прехвърлям мярата, действам неправилно [прен.]. нъ очрѵж лн^о мѣръі не въітн. н многжіж пнштж отъвръштн. да не мърж прѣмнночріжште. погочрвнмъ дочр-шеввнАго съдрАвніА С 494.28. Изч. С. Гр. гтерРоаѵш. Неб. преминувам остар. и диал. ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣмннжтн, пръмннж, пръмннешн се. 1. Прен. Прекрача, наруша устав, закон, нс- ВЬ СДАСТЬ во очржс- тъ прнн-мс-тъ. прѣмннжвъ ПОТрѢБЬНЪІА ОчрСТА-въі С 494.30. 2. Прен. Премина, і лрѢМЛЬКЫЯчТН 505 ПрѣМОфН мина по-нататък, завърша едно действие и започна друго, н двніе ! ; сътворн прослъішдтн глоѵр^оѵрочрмо\р. н і г прѣмныжвъ къ очрстомъ. н тѣмъ жде | ; оврд^омъ кръстънъінмъ сътворнвъ от-| - връ^с- к-мочр оѵрстд С 552.30. 3. Прен. ! I За разказ, мисли - пренасям се на друг обект на разказа, минавам на друга тема. ілжс дд нс съ пръвд повѣстн ндсъкштеннк- сътворж. ^ота прѣмннж. тд кедннд о кГс-мъ съповѣ-ДДА. КДЖе въсѣмъ съпростд КЛВЬКСННКС-ндвѣджиктннмъ того С 278.28. Изч. С. Гр. 'йтерршѵсо. I ! Нвб. премина, преминавам ОА, В А, НТ, {; Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. I ірѣмлькыжтн, прѣмлькыж, прѣмльк-! г нешн св. Замлъкна; спра, престана I \ да говоря. ПрѢМЛЬКОША отъ пьрѣннід. !^дтвореномъ въівъшемъ очрстомъ н^ъ II нстнноіж С 331.19. Изч. 11 С. 1у>. ясгиорт.. | : Нвб. премлъкна, премлъквам диал. ВА, I і НТ, ДА. 1 '• I прѣмльѵдтн, прѣмльѵж, прѣмльѵншн : св. 1. Замълча, млъкна, онемея, н ; ^дпрѣтн емочр нсъ гла. прѣмлъѵн І н^ндн н^ него М Лк 4.35 3; вже къто I 0\рП0Д0Б1ТЪ СКА Т6БѢ. N6 ПрѢМЛЪѴІ N1 ! оѵркроті СП 82.2; въ ндшъ не <■ прѣмлъѵітъ СП 49.3. 2. Премълча, | отмина с мълчание, с безразли-! чие. оѵрслъкшн молітвж мокж гТ. н ! молен ье мое въоуші. сле^ъ моіуъ не І прѣмлъѵі СП 38.13; вндѣлъ есн гГ не ! прѣмъѵн СП 34.22; вже ^вдлъі моекл I не прѣвъѵн СП 108.1; вже моі не і прѣмлъѵі отъ мене. едд когдд прѣ-! млъѵіші отъ мене. н очрподовлж сіа съ I ні^ъ^одкаштімн въ ровъ СП 27.1. // = Премълча, скрия, нн клвѣ кего овлн-I ѵддше ... дд не вестоѵрдьнѣншд кего { сътворнтъ. нн прѣмльѵддше дд не мна | са гонезчкжтн нсвѣстніж С 412.23. Изч. М, 3, СП, С. Гр. фірбораі, отуаш, тсарасп.-сопаш, яараанотсаороа. Вар. прѣмлъѵдтн. Нвб. премълча, премълчавам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣмо предл. С дат. 1. За означаване на място откъм лицето или лицевата страна на нещо или на някого: срещу, пред. ндѣтд въ весь ѣжс- сстъ прѣмо вдмд М Мт 21.2 З1, А, СК. Срв. Мк 11.2 М, 3; к сѣда-штю с-мочр нд горѣ елеонъсцѣ. прѣмо црквн въпрдшлдхж н еднного. петръ н нѣковъ М Мк 13.3 3; вѣ же точр мдѣ МДГДДЛЪІК/ІІ I дроѵргдѣ мдрнѣ СѢДАфН прѣмо гровоѵр М Мт 27.613, А; дрочр- ЗН МОІ I ВЛІЖНКЪІ МОКА прѣмо МНѢ прі-БЛНЖІШІА СКА СТДШКА. V БЛІЖЬНН МОІ ДД- лсѵе стдшкд СП 37.12. Срв. СЕ 766 3. 2. За означаване на противопоставяне на нещо: срещу, против, ѵто рс-кжтъ прѣмо семочр творАШТнн са ѵнстн. ѵнстѣншнн^ъ севе. д сдмн сжште вьсѣ^ъ неѵнстѣнше С 358.13. прѣмо лнцочр рецкн. Гр. еіс; лрбасокоѵ башфОеууоцоа. Казвам някому нещо открито, без да се страхувам, се дРъво пророѵьскомъ окомь ВНДѢВЪ нс-ремнкд ... прѣмо лнцочр жндомъ реѵе гллгола нмъ С 353.3. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. катёѵсеѵп, алеѵосѵті, ёі; ёѵаѵгіа^, ярбі;. Нвб. Срв. прямо нареч. ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР. прѣмофн, прѣмогж, прѣможешн св. Победя, надвия някого, преодолея нещо. очрслъіші молітвж мокж ... словесд ве^дкьнъннкъ прѣмогж нъі. н неѵъсті ндшка тъі оцѣсткші СП 64.4; мьножнцекж (БрДШКА) БрДШІА СКА СО мьнокж отъ ЮН0СТ1 моекА. Тво не прѣмогж мене СП 128.2; внкемъ же влдженъін слдвыдше БЛ ГЛА. многдшдн върдшА са съ мноіж нво не прѣмогошА мене С 113.9-10; свАТДкд же ндостд ... глд- ГОЛЖШТЛ. СЪПДСб НДСЪ СКрЪБАШТНН^Ъ НДСЪ. Н ОТЪ НСНДВНДАШТНТ^Ъ НДСЪ прѣможе С 185.5-6. не прѣмофн. Гр. бА,іуо\|П)%всо. Не мога да преодолея някакво душевно състояние, падна духом, ѵѵтъ-връже СКА очртѣшіті СКА ДШД МОѢ. П0МѢ- прѣмр&ѵьыъ 506 прѣмѣынтн нж^ъ вл і въ^всселн^ъ сіа. въ скръве^ъ і ые прѣможе д^ъ моі СП 76.4. Изч. СП, С. Гр. бѵѵацсц, чжерб-иѵарбю, каташ-Хѵѵю. Нвб. Срв. премога остар. ВА. прѣмрлѵьнъ, -^н прил. Много тъмен, прекалено мрачен, ^лідс въ слънъ-це подъ ;гемлж. і тъмж прѣмрлѵънжіж іюдеомъ сътворі К 12Ь 31-32. Срв. С 448.27. Изч. К, С. Гр. яаѵеаяероі;. Вар. прѣмрлѵъмг. Неб. премрачен ОА. прѣмочрднтн; прѣмочрждж, прѣмочрдншн сѳ. Забавя се, почакам, н прѣмочр-днвъше очртрѣ третнн дьнь прншедъ-ше. н стрлнж сѣверл отъ грлдл оврд-штете тѣлл моіего н^връженл нл соѵ^о С 154.21-22. млло прѣмочрднтн, 7)5. рет’ бХіуоѵ. Забавя се малко, изчакам известно време, плісъі очрво млло прѣмочр-днвъ въ тъ жде день. прнде тъ жде млломоштъ къ вллженочрочрмочр грнго-роѵр гллгол"а С 120.8. Изч. С. Гр. гшерт{іЗг||д. Неб. Срв. муден прил., мудност ж. ОА, ЕтМл, БТР, АР. прѣмъногъ, -ъін прил. Безброен, безчислен, многочислен. вндѣ лн к°ль свѣтьло вьскрѣшеныл повѣжде-ньк. тѣмь прѣмногліл вллгліл вьнесенл бъіша. тѣм' пръльсть демонъскліл рл-^орн са С 488.21; н се плѵс въ нстннж сьвѣдатъ, нскочршьшен. н прѣмногъі оврл^ъі С 495.1. Изч. С. Гр. |гир{ос;. Вар. прѣмыогъ. Неб. Срв. премного нареЧ. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣмь нареч. Правилно, вярно. реѵе к ьГемочр съплсъ. прѣмь сждн^ мс| С 393.27. Изч. С. Гр. брой?. Неб. Срв. прямо ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР. прѣмьднвъ, -ъін прил. Длъжен, задължен. ЦѢЛОВЛННІЛ МН N0 дл. лцѣ прѣмь-ДНВЪ СЪІ. ^ЪВЛВЪ НЪІ НЛ ОБѢДЪ. прѣжде н^лѣстн тн цѣловлтн ма С 395.5. Изч. С. Гр. 6{каю?. Неб. 0. прѣмь»Л>, -нн прил. Отсрещен, насрещен, срещуположен, ідѣтл вь прѣмьніжж весь. вь нвкже въ^одаштл ОБрАШТеТЛ ЖрѣБА прнвл^лн М Лк 19.30 3. Изч. М, 3. Гр. о катеѵаѵті. Неб. Срв. прям ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР. прѣмѣнл, -ъі ж. Изменение, промяна в отношението към някого, нъ дл подвнгнемъ са. вогочр прѣмѣнъі къ ѵловѣкомъ вндАште. н съвА^ььГемъ нспочрштеннк. отъ вллгл гн въівли;-штнн С 460.2. ве^ прѣмѣнъі. /)?. адетароЛо?. Непроменим, неизменен, който остава без промяна, вллгословнмъ та господи ... вллгословешенллго прѣжде вѣкъ ... нъінгл же н вь вѣкъі. съ сва-тъінмъ. н вее прѣмѣнъі С 330.7. Изч. С. Гр. катсЛлауп. Нвб. Срв. промяна ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣмѣ^ньм, -гл ср. Изменение, промяна. отъкждочр очрво прѣмѣ^енн (погр. вт. прѣмѣьйные, Север., с. 415, бел. под линия) отъ воХд тл вьсл вннл. вьсьжде н довръінмъ н ^ълъінмъ С 415.28. Изч. С. Гр. цешроЪ^. Нвб. Срв. [из]менение ПрѢМѢЫНТН, ПрѢМѢННК, прѣмѣнншн се. 1. Променя; направя нещо раз-лично от това, което е било. не въктъ во съмрьтн рл^дрочршенье сьмрьть. нъ прѣмѣнілъ есі вештн. пръ-дѣлъ положъ К 10Ь 18-19; вндѣ^ъ н море мрътво. водж прѣмѣьгёнж свока вештн С 128.23; глкоже лште ръвъ-ночркте жеилмъ. прѣмѣннте очртвлрь іеіжже овложенн кстс С 447.6. 2. Откажа някого от нещо, което е приел по-рано; склоня някого да мисли по друг начин, не тъі се кдннъ отьѵе творншн. нъ н мно^н длвръі сеА съконьѵлвліжште гллгол'жштек пнел-ннк. глко пепелъ лкъі ^лѣбъ н$ъ. н едвл въ^мого^ъ снмн словесъі прѣмѣ-ннтн стлрцл С 297.26-27. дрѢМѢННТН----------------------_507__________________ ПрѣМ7КАР0СТК нн прѣмѣынмъ. Г%>. абіабохо?. Неизменен, който остава без промяна, слоѵржнмъ. кедыо трьмн сьстлвькжнн вожьство. ве^ ылѵалл. ве сътвореыніл. несъгоинмо. ин прѣмѣынмо С 327.28. К, С. Гр. арефсо, хжоЛХбаасо, аѵтоЛХйасгсо, ретарбЛАсо, ретатіОерщ тт|ѵ уѵсорг|ѵ, біаа-хрЕфШ, цетофоА^. Вар. прѣмѣнітн, Неб. пременя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, ДА. Срв. променя [се]. прѣиѣынтн СА, прѣмѣни» СА, ПрѣМѢ-нншн са св. 1. Променя се, стана различен, кегдл млдденнштъ крьв-нкж вндлекмъ влгрнмъ вѣѣше ... іегдл лнѵесл отьць пллѵемъ прѣмѣ-янлл са вѣл^ж. н млтеремъ срьдьцл волѣ^ннкж сьвнвлл^ж са С 397.19; погочрвн^ъ же н пеѵллн прѣмѣын^ъ са. н свѣтълъ кесмь словесемь С 430.9-10. 2. Превърна се, преобразя се, приема друг образ, повѣжденъ же БЪІВЪ ДНІЛВОЛЪ ПрѢМѢЫН СА ВЪ мжжескъ оврл^ъ С 78.24-25. 3.Прен. Откажа се, отвърна се от някого или нещо, изменя, ѵе горькъі іюдныъ овліѵітелю ѣвль са тажы осілл. і съ ІЮДОІЖ прѣмѣнь СА. ОТЪ ДЬѢВОЛЛ къ ^очрііГ 116 37; Бллжеиъін же кодрлдтъ ... ДОБЬЮ СЪТрЬПЪ ЛЮТЪІА ТЪІ МЖКЪІ. н ие прѣмѣын са оть вжна илдеждА С 105.5; клко тврьдѣн доѵршн влю ндпрдсыо прѣмѣынстл са С 212.22; тъгдл своіж сьвѣсть рл^очрмѣвъ. н инкогоже сжштл оѵрѵнтеліл прѣмѣын са. н рлскллвъ са о дръ^иовенъін^ъ С 415.6. Изч. К, С. Гр. ретофбААсо ёрашбѵ, ретофбДАо-цаі, рірёораі. Нвб. Вж. при пръмѣннтн. прѣмѣновдтн, прѣмѣноѵркт;, прѣмѣноѵрк- шн несв. Заменям, предлагам в замяна. то лн прѣмѣыоѵріешн мн протнвж вжнкемъ длром'. ыъ ве^ъ очрспѣ^л тевѣ дд вждетъ овѣтъ твон С 50.10- 11. Изч. С. Гр. аѵтоАЯаегстш. Неб. Срв. пременувам остар. ВА. прѣмѣньннкъ, -л м. Приемник; този, който заменя някого на пост, служба, прнде прѣмѣньннісъ въ лс'іслнпнѵѵдл мѣсто. ннъ вокводл нме-ыемъ лгрнпл С 15.20. Изч. С. Гр, бійбо^о?. Нвб. Срв. [с]менник. прѣмѣыілтн СА, ПрѢМѢШМЖ СА, Прѣмѣ-нклкешн са несв. Променям се, изменям характера си, преобразявам се. ръвьинвъ. ыеоѵрстроенъ. съ лочрнокж прѣмѣыѣід са. н съ врѣменемь етеромь прѣврлцілкА са СЕ 54а 22-23; овъ же оѵрже прѣмѣыкллше са. помаын ма гллгола кегдл прндешн въ цѣслрь-ствнн своіемъ С 437.17. Изч. СЕ, С. Гр. сгиѵоАХоіборса, ретарбАХороа. Вар. прѣмѣнѣтн сд, Нвб. Срв. пременя [се], пременявам [се] диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣмѣрнтн, прѣмѣріж, прѣмѣрншн св. Прич. сег. страд. като прил. прѣ-мѣрнмъ. Гр. ^оуоататовдеуос;. Прен. Който се преценява, претегля, посъ-ЛЛЫЪ въістъ глѵррнілъ. ВЪ^ВѢШТЛА ЦѢ-слрьско тлныоіе ^илкемоке ... тлниое клл-кЛлкемо. л ие прѣмѣрнмо С 245.2. Изч. С. Нвб. премеря, премервам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. прѣмждро нареч. Мъдро, премъдро, напълно разумно. дръ^ыочрвъ вьнн-де къ пнллтоѵр. просА тѣлл Тсочрсовл. н въшъдъ прѣмждро ОТЪНЖДЬ ЫЛѴАТЪ. дл вь^любькнъіа мъіслн яе п°грѣшнтъ С 454.4. Изч. С. Гр. тгаѵобфші;. Нвб. премъдро ВА, АР. прѣмждрость, -н ж. 1. Мъдрост, премъдрост, познание, днвлѣ^ж са емочр н гл^ж. отъ кждж семоѵр естъ прѣмждрость сн н снллММт 13.54 3. Срв. Мк 6.2 М, 3\ рлстѣлше н крѣплѣлше СА Д^МЬ. ІСПЛЪЫѢІА са прѣмждростн М Лк 2.40 3, А, СК; Ісъ же спѣлше прѣмждростнкк н ТѢЛОМЪ н вллгодлтніж. отъ Б-лМЛк ПрѢМЯчАрОСТЬЫЪ 508 ПрѢМЛчА))7, 2.52 3, А, СК; ѣко прнде отъ конецъ ^смла слъішатн прѣмждростн соломо-на М Лк 11.313; ѣко н прѣмждростн ОѴ|'ѴАф(€) Н НАКА^АЖфС СС-БС. ВЪ псалмѣ^ъ н пънн^ъ Е 226 11-12; ОЧрСТА ПрАВС-ДЬНАеГО ПООЧрѴІАТЪ СКА прѣмждрості СП 36.30; бс-^въстьнаа н таннаа прѣмждростъ ТВОІЖ ѢВНЛЪ мн есі СП 50.8; н взвода, тъі своеіж прѣмждростніж. со^ъдалъ есн ѵка СЕ 57Ь 18; і подалъ емочр есн ^рлкъ. і прѣмждрость д^овънжвк СЕ 34Ъ 5; чѵ вжіѣ въ істінж пръмждрость. невскъі крс-стъ въдржжАіпе са. а ідольскаѣ слочржъвА рА^оренл бъівашс К10Ъ 7-8; н прѣмждростнігк СВОКІЖ ОТЪ НС-БЪІТНІЛ ВЪ БЪІТНК прѣведъін ВЬСѢѴЬСКАІА. н СТЪІНМЪ СВОНМЪ Д^ОМБ ВЬСѢМЪ жн^нь дърочрА С 535.14. // Разум, ум, разсъдък. ВНЖДЖ БО ТА ДѢВНЦЖ МЖДрЖ сжштж. н м'ногж прѣмждрость нмж-штж С 1.21. // Сато тн. Мъдри дела, възвишени постъпки, а сс-кстъ ѵоѵрдьнък. кже въ мно^ѣ прѣмждр°стн сн. простъінмъ же жнтнкмъ. н съмѣренннмъ. отъгъна прѣмждростьно вслнѵаннк С 273.16. 2. Хитрост, хитроумие, хитрина, влкдѣте едА ісъто въі естъ кръдоводАН прѣмждростнис н тъцкіж Л6СТНВК. ПО ПрѢДАННК ѵлѵк ... ПОДОБНТЪ СА ДОБрѢН ДѢТѢЛН ^ЪЛОБАХ ІІАа 7. 3. Църк. Богослужебен възглас, който предшества четенето на св. евангелие, н по тсГ рс-ѵ? дн прѣмждро Про. СЛЪІШНМЪ. СТААГО евклнѣ СЕ 10а 18. вѣрА прѣмждростн. Гр. тгіотк; бріЭо-8оЕ,од. Православната християнска вяра. поьГеже бдагодѣтн н кърж пръмждростн. ПОСрѢДѢ ПАКОСТЬЫНКЪ. доврнѴ мжѵеннцн проповѣдлсте С 68.5-6. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, X. Гр. аофіа, фіХостофіа. Вар. прѣмждростъ. Неб. премъдрост ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР; премудрост остар. ВА. прѣмждростьнъ, -ъін прил. 1. Който се отнася до Божията премъдрост. іАКоже тѣмъ нсплъннтн въішыінн мнръ. нъ поіГеже не нслѣднма кстъ прѣмжд-ростьнАА пжѵнна С 533.25. 2. Който се отнася до прекомерно мъдруване. кже въ мно^ъ пръмждр°стн сн. про-стъінмъ же жнтнкмъ. н съмѣренннмъ. ОТЪГЪНА ПрѢМЖДрОСТЬНО ВеЛНѴАННК С 273.18-19. Изч. С. Гр. тіу; іріХооофіса;. Неб. Срв. премъдрост ж. прѣмждростьтн [погр. СЕ 34Ъ 6] вж. прѣмждрость. прѣмждръ, -ъін прил. 1. Премъдър; който притежава голяма мъдрост, познание, ум. н подовьнок нрлвомъ ЖНТНК. ПрѢМЖДрААГО СЧрМСѴѴНА ПріОБ-рѣтъ. НА СТЛЪПѢ БО БѢАШС СТОА С 557.22. // Който съдържа мъдрост, знание. гГ вже нашъ ... і омьвеннемь отвръ^ъ оѵн его. і давъ емочр глъ прѣмждръі о тсбѣ СЕ 33а 3. // Който притежава опит, изкусен, ъко аспн- ДЪІ ГЛОЧр^ЪІ ^АТЪІКАКБфІА оѵрші СВОІ. ѣже не очрслъішітъ гласа оеаваѵжі|іаго. ОТЪ ПрѢМЖДрА ОБАВЬНІКА 0БАВА€МА СП 57.6. 2. Като ЛИ. Премъдри -прозвище за Соломон, старозаве-тен цар на Юдея и Израил, син на Давид; автор на 4 старозаветни книги и на псалми в Псалтира. ннк'тоже отъ цъслрь врАтъ АДОВЪ ОЧрБѢЖА ... нн с°ломѵонъ прѣмждръін. нже ножемъ облнѵн ^А^орА лъжа С 238.22. 3. За Бога - в най-висша степен мъдър, премъдър. глвлъшн СА НЪІНѢ ... ВЪ ВЪСЪ^Ъ А^ЪЩА^Ъ. по^навъшн са. с-дннъмъ пръмждромъ бмъ нс^мъ Е 46 13; эднстосъ мн да НАѴ’Н6ТЪ слово, кдннъін прѣмждръін С 532.23. 4. Като същ. а) пръмж-дрн[н] м. тн. Гр. [оі] аосрог. Тези, които са премъдри. ъко очртлнлъ есн сс отъ прѣмждръі^ъ н рл^очрмънъіуъ. I ѣвнлъ ъ ссн млАдс-ньцемъ М Мт 11. 25 3. Срв. Лк 10.21 М, 3, А, СК; ссго рлдн СС- А^Ъ сълкк КЪ ВАМЪ пркъі н ГірѢМЖЖАріАТН 509 ПрѣОБНАѢТН прѣмждръі. і къннжъынкъі М Мт 23. 34 З1, А; ые оѵ^ърнтъ паго^бъі с-гда віднтъ прѣмждроі очрмірмжцлд СП 48.11. 6) прѣмждръін т. ед. Гр. 6 оо-фбд. Премъдрият, название на Бога. сьвѣдътс-ль довнн длвъідъ нобъін. прѣмждрллго мждростн н СЪПЛ-сс-нніл С 277.27. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. ао<рб<;, стофсотахоі;. Нвб. премъдър ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; премудър остар. и диал. ВА, ДА. ПрѢМЖЖДрІАТН СА, ПрѢМ/КЖДрШЛѵ СА, пръмжждрілгсшн са несв. Умувам прекалено, философствам, мъдрувам. воіеводл реѵе. кмочржс- ^оштешн вогоу ТЪѴЫЖ жьрн. Н І^БЖДН НАСЪ. N6 БО КСН ПрН^ЪВАЫЪ ПрѢМЖЖДрАТН СА С 21.24. Изч. С. Гр. фіХоаофЕШ. Вар. прѣмжждрлтн сл. Нвб. Срв. премъдря се, премъдрям се диал. ОА, ДА. прѣыемАГАЫые, -іл ср. Безсилие, нере-нштелност. пръстАвн н отъ иемофн въ мофь. іѵтъ прѣнемлглннѣ въ оѵртѣ-шеыне СЕ 25а 12. прѣнемАГАыьк до\р^А. Гр. оХіуо-\(Д)%іа. Духовна слабост, малодушие. ѴАА^Ъ БА СПМЖфАГО МІА. ОТЪ Прѣ- немАГАНЬѣ дуд н вочрріА СП 54.9. Изч. СП, СЕ. Гр. оХіуофи/іа. Вар. прѣмемлглннк. Неб. пренемагание диал. ДА. ПрѢЫСМАГАТН, ПрѢНСМАГАКК, ПрѢНбМА-гакшн несв. 1. Падам духом, отслабвам духом, изгубвам смелост. ПОСЛЪДЬ ЖС плодъ мнреыъ ІС^ОДА-тастъ. нскоѵршеынемь отъ него. не ПрѣНОМАГАН. о тѣ^ъ іажс нмлшн сърѣ-татн скръвн СЕ 886 17. 2. Пренебрегвам, небрежен съм към нещо [някого], сне N6 прѣншлглн. конецъ ѣко на гѣ твръдл. г. ѵо нсана Е 30а 11; АфС БО КЪІ ѴІСЪ МАЛЪН ПрѢЫбМАГАМк (...А фСТ' СА (оѵрдовь рА^ОрНТСА Н БЖДСТЬ ПЛИПСНЬ. ^НЛМС-ІНОМЬ ^ЛАГО Н лжкавлго ^мТа) Р IV 1.25. Изч. Е, СЕ, Р. Гр. оЯлусоресо. Неб. пренемагам диал. ДА. прѣнемофн, прѣнемогж, прѣнеможешн се. Изнемогна, изнемощея; почувствам физическа слабост, ннн жс блн^ъ въівъше лютъін^ъ прѣнемо-гошд. дробни же плкъі въ подвнгъ вьлѣ^ъше. волс- же ые могжште до КОЫЬѴНЫЪІ болѣ^ын сътрьпѣтн. вь срѣдж СТрАДАННІА ОТЪВрЪГОШД СД С 85.21. Изч. С. Гр. Шууіасо. Неб. Вж. при прѣнсмлплтн. прѣыестн, прѣнесж, прѣнесешн св. 1. Пренеса от едно място на друго, віногрлдъ I^ еі^очрпьтА прѣыесе. въігъна іа^ъікъі н насаді і СП 79.9; тъі своіа лплъі ло^не нлреклъ есн. тъі нлѣ отъ скюп'та прѣыесе СЕ 136 25. // Образно. лѣточр же нууоддштоу. рл^оѵрмѣ-въшоѵр поѵрстъі^ж тж. н мѣсто оѵрвѣ-дѣвъшочр оть иегоже ыа вѣтрѣ прѣые-сеыъ бъістъ С 289.26-27. 2. Променя, преобразя, превърна, да не оуво лювьве мока ыа ыенАвнсть прѣыесете С 71.14. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ретаірш, аяоферсо, ретафЕрсо. Неб. пренеса ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣношеные, -іл ср. 1. В православието богослужение пресътворя-ване на хляба и виното в истинска кръв и тяло Христови по време на евхаристията. Афе к'то пролъетъ отъ СТЪІІА ѴА. ВЬ ВрѢМА ПрѢЫОШбНЬЮ. Ж денъ да постн. Афе лн по пръыошеньн. пролѣетъ і< денъ да постнт са СЕ 105а 3, 4. 2. Принасяне, подаване на волни пожертвования, ілкоже во въ прѣношеыніе съБЬрлыъін^ъ. прныесе-ыок отъ когождо овьште прннесъшнн-мъ бъіваат' С 84.3. Изч. СЕ, С. Гр. аі сгоѵеіафораі. Вар. прѣношомше. Неб. преношение църк. остар. ВА; пренос, прянос м. църк. остар. НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢОБНДѢТН, ПрѢОБНЖДЖ, ПрѢОБНДНШН се. 1. Обидя някого, отнеса се несправедливо към някого, рьцъмъ ПрѣОВЛѢфН 610 П()Ѣ0Бр&7НТН къіа прѣовнд^омъ, къіа отъгъыд-^омъ. ісъіа оѵрвн^омъ. ісъіа лн къ кочр-мнромъ ыочрдн^омъ С 126.29. 2. Презра, пренебрегна, не зачета някого [нещо], сватъін дртемоыъ реѵе. Т6Б6 ПрѢОБНЖДЖ МОДА СА БОГО^ мокмоѵр. ДД ПОБѢЖДЖ мжѵнтел"ьство твою С 226.22-23; готовъ бо юсмъ эднстосовомъ ^НАмежюмъ съвлюдд-юмъ. прѣовндѣтн мдловрѣменьнъіА мжкъі твоа С 166.17; дд о^въсн кдко КрЬСТНІАЫН сьмрьть ПрѢОБНДѢТН ыдвъіко^мъ. эднстосовъі рддн лгсвьве С 254.4-5; прѣовндѣшА ^емъыою воныъство. н ыевесъскою полоуѵншА С 55.11; N1 ПрѢОБНДАТЪ Н ЦѢСДрА н кна^а. ожнддіжшто юдного тъѵыж цѣсдрд велнкддго )<сд С 267.27; тъг-дд вьсс юже вь семь жнтнн прѣо- БНДѢВЪ. ВЪ ОБѢШТДЫЪІН^Ъ БЛДГЪІН^Ъ прнАтню подвн^дютъ са С 252.6; н ПрѢОБНДѢВЪШАА ^ДПОВѢДН ЮГО ВЪ- връжетъ въ огьб> ыеоѵргдсдюмъін С 266.20; овлѣнн^омъ во са дробни же н прѣовндѣвъше. вс^дкоыню сътворн-^омъ С 135.21; ѵѵ ве^вожьне. н вьсѣ-КОГО ^вѣрѣ. ТАЖНН. доколн прѣовн-дншн вжню трьпѣнню. н протнвншн са вогочр С 49.23. // Не обърна внимание, омаловажа, по вьсд же лѣтд кжостн своюа. мыого полдгддше спѣше-ыню. ѵрѣво же дръждтн н велнѵдыню прѣовндѣтн С 279.19-20; вьсе же гдкоже рештн ^двъівъ. н мдтнцж огіік-ыжнж прѣовндѣвъ. ВЪ БЛЖДЬНЖІЖ по-гъібѣль въпддо^ъ С 525.30; посло^-шдвъ же н^ъ цѣсдрь. прѣовндѣвъ н понде. въгодьынкъ же вожнн веспрѣ-стднн молілше вогд С 192.20; оыъ же вндѣвъі н въ тдкомъ инштн оврд^ѣ. н въ прътнштн^ъ стдрцд. прѣовндѣ н. н ие отъвѣштд юмоѵр ын юдыого словесе С 192.3; тъгдд глдголд комнсъ прд-ведьынкоѵр. стдрьѵе. дште прѣовн-дншн н можешн вьынтн вь црькъвс то вьындн С 229.1-2. // Не почета, не уважа, днтонныъ глдголд. доврѣ. ілко ые тъѵыж вогъі прѣовндѣлъ юсн. нъ н црѣ по^очрлн С 165.8; повѣждь мн стдрьѵе кдко прѣовндѣ снлж юа. н ію гн-ввд са нд та С 226.18; нъ н доселн ыъішд прѣовъівддтъ стрд^ъ стддго кононд въ вьсен тон стрднѣ. дд дште к'то прѣовіднтъ нма юмоѵр. неддлеѵе прнТметъ мьсть С 40.6-7. С. Гр. абікеш, кахафроѵЕСо, тіеріфроѵЕш, тсарсЛоуі^ораі. Вар. пртовіАТтн. Неб. преобидя ДА. прѣовлѣфн СА, ПрѢОВЛѢКЖ СА, ПрѢОБ-лѣѵешн са сѳ. Преоблека се, сменя дрехата и вида си [образно]. опоид цръкъвндд ыд плдтъі рд^дърд СА. ДЬЫЬ ВЬ ЫОШТЪ СА прѣовлѣѵе С 475.16. Изч. С. Неб. преоблека се, преобличам се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣоврдженью, -Нѵ ср. Преобразяване, изменение, о прѣоврджеынн ^вѣ М 43Ъ 17. Срв. М 766 9; 3 129Ъ 13. прѣоврджвньм господа. Гр. Метацбр-фсостк; тон Кнр{ог). Църковният празник Преображение Господне [6 август], йцд двгі е в стое прѣо-врджеыне гд ы?го ні^д А 1516 7. Изч. М, 3, А. Гр. ретарбрфсосл?. Вар. прѣовр&же-ннк, прѣоврлжсннв. Неб. преображение, Преображение 'църковен празник’ ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Преображенски манастир МИ СНМБ. прѣоврд^нтн, прѣоврджж, ПрѢОБрА^НШН св. Преобразя, променя образа, придам друг вид. юже прѣстдрѣ- ВЪШЖ СА ТрЬСТЬ. ПрѢОБрД^НТН ИД млддъ оыъ оврд^ъ. юже ыеплодовнтж ^емыж. рЖКОВАТЬМН ДВНЮ 1ДВНТН мдтерь С 249.27-28. Изч. С. IУ>. ретаахлратг^и. Нвб. преобразя [се], преобразявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ШЪр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрѢОБрА^НТН СА, ПрѢОБрДЖЖ СА, ПрѢОБрД- ^ншн са св. Преобразя се, променя вида си. I прѣоврд^н са прѣдъ ннмн. і П[Ш0Е()А70В&,ТН 511 ПрѢПЛЬАЬЫЬГС просвьтѣ са лнце его ѣко елгигце. л рн^гі его вггшА вѣлгі ѣко свѣтг М Мт 17.2 З1, А. Срв. Мк 9.2 М, 3. Изч. М, 3, А. Гр. ЦЕтацорфбораі. Нвб. Вж. при прѣоврл^нтн. ПрѢОБрЛ^ОВАТН СА, ПрѢ0БрЛ^0\рВК СА, Прѣ- оврл^оѵркшн са несв. Преобразявам се, променям се, превръщам се в друг. н дннкволъ же прѣоврл^оѵретг са вг лыгелл свѣтглл XII Аа 22. Изч. X. Гр. ретасхдраті^орсхі. Нвб. преобразувам се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. преобразявам се, преобразя се. ПрѢОДОЛѢТН, прѢОДОЛѢКК, ПрѢОДОЛѢМШН св. Преодолея, надвия, победя, лидоѵрплтг реѵе. окллые ^гло\р вѣсоѵр прѣодолѣлг ксн С 113.17; мгыого оуво вль^вомг вгпрлшлвгшемг кго. н стоѵроумоѵр вжніж мждростню; прѣодо-лѣвгшоѵр нмг С 263.26-27; поѵ'то лн рлвомг монмг прѣтнтл. ые прѣодолѣк-тл тѣмь. ынже н^' повѣднтл С 210.28; твокн во дочршн поггівѣль прѣодолѣ дожн н до сгмрьтн С 1.2. Изч. С. Гр. ю)ріепш, гтерѵпсйсо. Нвб. преодолея ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. прѣотьць вж. ПрАОТЬЦЬ, прѣпнрлтн1, прѣпнрдю», прѣпнрдкшн несв. Тъпча, газя, стъпквам, о ян^гже сгигмгшемг са тгмлмг илродл. ѣко прѣпнрлл^ж дроѵргг дрочр-гл 3 Лк 12.1. Изч. 3. Гр. катоотатЕШ. Нвб. препирам [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣпнрлтн11, прѣпнрлвк, прѣпнрлкшн несв. Убеждавам, уговарям, пре-думвам. прѣподовгнгін же мжжь лкгі отьцг ѴАдодювнвг. прѣпнрллше н ГЛЛГОЛА. НН ѴАДО. N6 ТЛІСО ТАЖЬКО СН творн С 205.7. Изч. С. 1тейЗш. Нвб. Вж. при прѣпнрлтн1. прѣпнрлтн СА, прѣпнрліж СА, ПрѢПНрЛК-шн са несв. словесгі прѣпнрлілн са, Гр. о Х,оуо- цахо^. Този, който се препира; този, който спори [оспорва], сг стрл-рсомг сн досподнночр покорн са. словесгі во прѣпнрлАН са N6 прніл^ынвг ровг. иг к.вѣ сжпьр'ннкг С 328.15. Изч. С. Неб. Вж. при прѣпнрлтн1. прѣпнтѣтн, прѣпнтѣкк, ПрѢПНТѢКШН се. 1. Осигуря препитанието, нахраня. помгішллстл в0 вь севѣ іеже о велнцѣ дѣлынн ... клко сьтворьн мыожьство ѵоѵрдесг ... ве^мѣрьыо множьство отг мллг ^лѣвг прѣпнтѣлг С 473.11; се оѵі гні ил воідфні^г сіа его. н ыл оѵрпгвмжцлАіА ыл мнлость его. Т^влвнтн отг сгмргтн дшіа і^г. н прѣпнтѣтн м. вг гллдг СП 32.19. 2.Прен. Съхраня, опазя, подкрепя, нмеш твоего рлді ылстлвіші мм. н прѣпітѣеші мьл СП 30.4; вь^вргзі ыл гѣ пеѵьль твояк н тг тм. прѣпнтѣетг СП 54.23. Изч. СП, С. Гр. віатрбфю. Вар. прѣпітѣтн. Неб. препитан [се] остар. ВА. Срв. препитавам [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣпллвлтн, прѣпллвляк, прѣпллвмешн несв. За морски съд - преплавам, преминавам водно пространство, се море велікое прострлыое. то\р глднУ імгже иѣстг ѵнслл ... точр корлвлі прѣпллвлкгтг СП 103.26. Изч. СП. Гр. бішгоребораі. Нвб. преплавам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣпллдьыьк, -в. ср. Пладне, средата на деня, обед. ншедг н^г ^гі^ннгі свока вг прѣпллдьыьк С 172.28; ;жок же вг прѣпллдьынн вгівшоѵр. вг^леже мѵѵчрснн ... н очрегпг поѵнвллше С 275.16; онг же реѵе. га.ко клмгі велнкг ма рсотѣ погыестн. поѵнвлвкштоѵр мн вг прѣпллдьннк подг ннмг С 276.2- 3. Изч. С. Гр. атдаЗера ресгдрРрш, аі тд? дрера<; сораі. Вар. прѣпллдыінм. Нвб. препладне диал. ВТР. Срв. преплад-ни се ОА. прѣплочрн 512 ПрѢПОАОВЫІТ. пръплочртн, пръпловж, пръпловешн св. Преплавам, премина водно пространство с плаване [плуване], н вьдъ^ъшк емочр въ кордвь очрдеже вътръ ... н пръплввъше. прндж въ ^емыж геннслреФЬ СК Мт 14.34; н съврлвъше плъкъі свод. пръплочрвъше рЪКЖ рбКЖМЖІЖ ДОЧрНАВЪ. ПЛЪНКАА^Ж дрлкніж С 191.17-18; н нл пжтн клко пръплочр^овъ 'ічѵрдлнъ С 296.23. // Образно. н вльнъі нъінілшнклаго жн-тніа тсрлнйо пръплочртн С 498.6. Изч. СК, С. Гр. терасо, біалерасо, біалоріЭрепсо, біатрехш. Вар. прѣплвтн. Неб. преплувам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пръподовьиъ, -ъін прил. 1. Свят, пре-свят, пречист [за Господ Бог и за Исус Христос]. ТАКТ. НАМЪ ПОДОБАА-ше л(р)^нер(с-н) прѣподовыъ. ве^довнъ Е 23б 17-18; гГ бжс- снлъ ... і^върлвъі НЪІ ГрѢШЪНЪІІА ... ВЪ СЛ0Ч|*ЖЪБЖ НбрЪН-СКЖІЖ. ДА НАМН лкодне твон. въръннн слочрждтъ. ПрЪП^БЪНОЧрМОЧр нменн твос-моу СЕ 9а 6. // Изпълнен със светост, свет, чист. н прн^ожддд^ж ... ВЪ^ГрАЖДАКМН Н ОЧрТВрЬЖДАКМН 0 въръ господькГн. пръпод°Бьнъінмъ словссъі кго С 206.1; того же стъін ПрнѴмЪ ПрЪПОДОБЬНЪІНМА СВОНМА рЖ-КАМА. ПОКМЛД МАСЛО ОТЪ КАН'ДНЛА. мл^ллше кмочр вьсс- тѣло С 567.11. 2. Благочестив, праведен, богоугоден. СПІ МІА гГ ѢКО ОСКЖДЪ пръпо-добъноі СП 11.2. Срв. С 79.11; съ ПрЪПОДОБЪНОМЪ ПрѢПОДОБСЫЪ БЖДС-ШІ СП 17.26; ^а тж пом°літъ сіа тевъ ВЪСЪ ПрѢПОДОБЪНОІ ВЬ ВрѢМА ПОДОБЪЫО СП 31.6; съвръшн же іАівотъ н СЪ^рАЫН ПрѢПОДОБЬНААГО НОІА С 232.11-12. // Като същ. пръподо-вьнъ, -ъін т. ед., прѣподовьнн, -нн м. мн. Гр. [о] оспхх;, [оі] оохоі. Този, който изпълнява Божиите заповеди, праведник, Бояси угодник, благочестивият; тези, които изпълняват Божиите заповеди, пра- ведници, Божи угодници, благочестивите. Т очрвъдіте ъко очрдівн гь пръАндго своего СП 4.4. Срв. СЕ 73а 10-11; Тде реѵетъ міръ на людн свока Т на прѣподовьнъікА свока СП 84.9; ѴЬСТЪНА пръдъ гмь. съмрътъ пръѴ нъін^ъ его СП 115.6; Т прПАнні твоТ вь^дрддочркжтъ ска СП 131.9; ъко не ОСТАВІШІ ДШІА М06КА ВЪ АДЪ. НІ ДАСІ ПрЪПОДОБЪНОЧ^МОЧр своемочр ВІДЪТН істълъньнъ СП 15.10. Срв. С 235.7-8. 3. Преподобен, праведен, свят [за лица от монашестващите, които водят посветен на Бога свят живот, особено за канонизирани като светци на ^християнската църква], м^ца сепБ нд ... прАнънкд ефросінън А 121а 25; м^цд октоб а ... ПАМАТ. ПрАНААГО рОМАНА СЪТВОрШЛАГО пъ" сьвнтѵнаа А 122а 2; м^ца ап(жл е ... очрсьпеннъ ПрлНААг ОЦА НАшГО. М6-0-ОДІА. Ар^ПА ВЪІШНАКА МОрАВЪН А 1456 21; наѵатъкъ ннднктнѵоночр. н ПАМАТЪ. ПрЪпДОБНОМО^ ОЦОЧр НАШСМОЧ[ семеоночр стлъпніко^ Е 20а 11^Срв. А 112й 17; кф стр(ст)ъ сточрк м^оч)1... н прпдвнАго оца нашс-го кюрнъкА Е 38а 2-3; надъ мжжн се ръцн. а Йа жснамн се. п^ънъі^ъ постьннца^ъ с-въпрАкГснн. фс-вроннн. оломьпнн. кро-ннн. н проѵннмъ. съ ннмнже н НАСЛЪДН црство нвсъное. о ^ъ нсъ гГ нашсмь СЕ 93а 2; жнтнк- пръподовьнААГо отьца нашс-го. ПАВЪЛА ПрЪПрОСТААГО С 168.28-29; жнтнк- пръподовънААГо оца НАшего нсаакн моностъірл далматъскаг0 С 185.24; съвъдътель жс- довръін Тчѵанъ НАШЪ ПрЪПОДОБЬНЪІН пАстъіръ С 277.29; посъла кж къ ... АЛС-8АНДрОЧр сппочр ... потом'же н пръподовночрчрмочр мжжочр НСПОВЪДА С 517.22; толнкъімъ ... гръ^омъ про-ШТС-НЫС- полочрѵн. Н ^ОТА САМОМОѴр к-мочс очрвърнтн пръподовьночрочрмочр мжжочр С 529.11; многъінмн молнтвлмн оч^моленъ. н очсѵнштс-нъ бъівъ. отъ пръподовьнААГо мжжа С 530.20; ПрѢПОАОБЬЫѢ 513 прѣполовХеыьге ПОТОМ'Ж6 БЖНН ПрѢПОДОБЬНЪІН СВАТН-ТСЛЬ ... прѣложн ѴЬСТЪЫОК! КГО ТѢЛО С 532.8-9. // Преподобен, преосве-щен [като титул на епископ, особено на св. Отци от Вселенските събори], мре которллго цріеъі отълж-ѵлетъ въ млло врѣмд. ВЬЫѢ стоѣтн. тлкъ бо оустлвъ сстъ. ОТЪ БЛ ПрѢДЛНЪ СН. Н ОТЪ СТЪІ^Ъ ЛПЛЪ. Н ОТЪ П^ѢВНЪІ^Ъ оць СЕ 69а 10; вьсе жс сътворнвъ прѣподовънъін епнскоѵрпъ петръ. СЪКОНЬѴЛ СА ВЪ доврѣ НСПОВЪДЛИНН С 187.27; прн^ъвлвъ вжнн рлвъ нлкѵѵвъ. прѣподовьнллго еппл С 531.26; прн-ШЪДЪ ЖС ПОТОМЬ МЛЛЪІ прѣподовьнън плтрнк"ь еппъ. н цѣловлвъ стллго ие оврѣтс клюсдте С 552.2. // Като същ. прѣподовьнъ, -ъін лл. ед. Гр. о осяод, о аую<;, о бікоао^, о іеро-рартод. Преподобният, светецът, тръпѣыню слъпъ б[ъі] оѵрподов[л]ъ СА оцемъ прѣподовпс Е 2,3а 9; ыъінѣ СВѢТЪЛО СВЬТАТЪ СА ПрПБЪМЪІ^Ъ ДСН СЕ 876 20; сжштнУ же тоѵр посъллша къ вьсемоѵр прѣдѣлоѵр. прѣподовьнллго съмрьть повѣдлявштс С 51.30; н въшъдъ къ прѣподовьноѵрочрмочр вь КЛѢТЬ. ПОКЛЛНГЛЛШС СА кмоѵр МОЛА н С 205.2; се кстъ свлтллго домстніл жнтіе. се кстъ прлведынкл мжѵеиніе. СН СЖТЪ ПрѢПОДОБЫІЛЛГО троѵрдьні С 219.26; ілко рлвъ вожнн лртсмонъ. отъмьштенъ вждетъ ... ілко прлвь-ДЬЫЛ мжжл н прѣподовьыл ^рнстосовл. тлко соѵрровѣ мжѵнлъ ксн С 233.25. А, Е, СП, СЕ, С. Гр. Осло? [всф.Оеіос;], остш-тхос, [вар. ауіштато^]. Вар. прѣподовснт., прѣподовііі, прѣподоБЪнг. Неб. преподобен цьрк. остар. ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. пръподовьнъ нареч. Достойно, праведно, в святост. н тлко доврѣ н ПрѢПОДОБЬНѢ кже ^л рлдн съповѣ-длннк съконьѵл стъін ннснѴ С 47.11-12. Изч. С. Гр. ооісо^. Неб. Срв. преподобен прил. прѣподовыс, -гл ср. Святост, благочестие, праведност. слочржнтн смочр прѣподовнемь. і прлвъдоіж прѣдъ ЫНМЪ ВЬСА дьян жнвотл ылшсго М Лк 1.75 3; ѵобдѣѵстъ са въ ыовллго лдл-мл. съ^ъдлнллго по вогоѵр. ВЬ ПрѢПО-довнс. і прлвъдж твоіж СЕ 94а 26-946 1; съвръшн смоѵр жнвотъ. въ прѣ-подобнс н прлвъдж СЕ 95а 21. Изч. М, 3, СЕ. Гр. 6аібтг|5. Вар. прѣподовше, прѣподовне. Неб. преподобие църк. остар. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢПОКОНТН, ПрѢПОКОНК, прѣпоконшн Св. Утеша, успокоя, о овокмъ во творлл-ше попеѵсньк. н скръвдштдА прѣпо-КОНТН ПрНЛСЖА. ѵлшеіж стоѵрденъі водъі. н вогочр оѵргоднтн Д^ОВЬНЖБЯ пѣсыніж С 550.18. Изч. с. Неб. Срв. [ус]покоя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣполовнтн, прѣполовлик, прѣполовншн се. Преполовя, достигна до половината. мжжн крьвъі Т льстінві ыс прѣполовідтъ дям своі^ъ СП 54.24. Изч. СП. Гр. тцное-бсо. Неб. преполовя [се], преполовявам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣполовнтн са, прѣполовлкк СА, прѣпо-ловншн са се. За период от време -преполовя се, премина половината. мыогоѵр же ѵлсоѵр мннжвъшоѵр. н ноштн оѵрже прѣполовлштн сл ые прѣстлнѣѣше тлъкжшті н велнкомъ гллсомъ вьпыжштн С 515.18. Изч. С. Гр. тоѵ реооѵ Зрброѵ Зіаѵбю. Неб. Вж. при прѣполоЕіітн. прѣполовленые, -іл ср. Преполовяване, достигане до половината, до средата. прѣжде же дошьстніл кмв пръ-половыснніл пжтн. оврѣте са водонось нспависнл водъі С 550.25. // Образно. не вь^веді мые вь прѣполовленье дънеі моі^ъ СП 101.25. въ прѣполовХеньк прл^дьннкл. Гр. тт[<; вортпд рвоо-боцс;. В средата на ПрѢПОІАСДТН 614 ПрѣПрОВОАНТН празника, в разгара на празника. дбнс жс въ прѣполовлоынс прд^дьинкд, вь^ндс нс въ црісъ н о^уддше М Йо 7.14 3, А. прѣполовленью прд;гдьннкд. Гр. Меао-леутцкоатд. Преполовение на Петдесетница - християнски празник, честван в средата на Св. Петдесетница, на 26-ия ден след Възкресение и 25-ия ден преди праз-ника__Петдесетница. в срѣА г нсА прѣполвдсннб пргА<нк А 166 17-18. Изч. М, 3, А, СП, С. Гр. [то] дршт). Вар. прѣпо-ловлемніс, прѣполовысннк!, прѣполовлсньс, прѣ-полокломне. Нвб. преполовение остар. ВА, НГер, ЕтМл, ДА; преполвене, преполвение диал. Дюв; преполовяване ОА, НГер, ЕтМл, АР. прѣпоі&сдтн1, прѣпогдшж, прѣпоккіиешн св. Препаша с нещо дрехата си през кръста, завържа, стегна, і ыдѵатъ оѵ^мъівдтн нозѣ ... і отнрдтн лентнемь, імъжс вѣ прѣпоѣсдиъ М Йо 13.5 3, А, СК; бжатк (Д?к) ѵрѣслл вдшд прѣпоѣсдыд М Лк 12.35 3, А, СК. II Образно. н прѣпоѣсддъ міа ссі сілокп ыд врдыъ СП 17.40; рдстръгд врѣПіѴе мсс н прѣпоѣсддъ міа есі вссс-дъемъ СП 29.12; о^сдъішн нъі вжс сбдю идшъ ... готовдка горъі ісрѣпостыж свосіж. прѣпоѣсднъі сідоігв СП 64.7; прѣпоѣшнмъ врдтрнс. о^дръждинемь ісрѣп'ісо ѵрѣсдд ыдшд СЕ 856 23; прѣ- ПОѢШН ѵрѣсдд СГО СНДОІЖ НСТННЪІ. I ОБ- дѣцн н вь Брьыд прдвъдъі СЕ 936 26. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. біа^сЬѵѵиці, яері^сЬѵѵорѵ. Вар. прііпоѣсьтн, Нвб. прѳпоясам [се] остар. ОА, ВА, РРОДД. Сре. препаша [се] НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. прѣпоідсдтн11, ПрѣПОГДСДКК, ПрѢПОНчСДКШН несв. Препасвам с нещо дрехата си през кръста, завързвам, стягам [образно]. бъ прѣпоѣсдш міа сідоіж. н подожі ыспороѵенъ пжтъ моі СП 17.33. Изч. СП. Гр. тері^сЬѵѵирі. Вар. прѣпоѣсьтн. Неб. Вж. при прѣпоімлтн1. прѣпогдсдтн СА1, прѣпогдшж СА, прѣпож-шсшн са се. 1. Препаша се, привържа нещо около кръста си. въстд съ веѵерд н подожн рн^ъі. і прнемъ леитни н пръпоъсд са М Йо 13.4 3, А, СК. II Облека се, загърна се с нещо. петръ сдъішдвъ ѣко гь сстъ. епснднтомъ пръпоѣсд са. бѣ бо ндгъ М Йо 21.7 3, А, СК. Н Образно. I рддостіи; ^ЛЪМІ ПрѢПОѢШІЖТЪ СІА СП 64.13; облѣѵс сіа гь въ сілж н прѣпоъсд сіА СП 92.1; нъ въоржжн са вѣроіж. I прѣпоѣшн са твръдніж. постомь н бьдѣннсмь СЕ 84а 23. 2. Въоръжа се, препаша оръжие, прѣпоѣші сіа жржжъсмъ (!) твоімъ по ведрѣ твосі СП 44.4. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. біа^юѵѵорга, біа^шѵѵирі ераитбѵ, яері^соѵѵираі. Вар. прѣпоѣсдтн С(А. Неб. Вж. при прѣпожс&тн1. ПрѢПОЮсСДТН САП, ПрѣПОНкШтК СА, Прѣ- понксдкшн са несв. Препасвам се, привързвам нещо около кръста си [образно]. б^д 1д сь прѣпоѣсдстъ СА. снлоіж нстннъі СЕ 97а 11. Изч. СЕ. Гр. лері^шѵѵирш. Вар. прѣпоѣСАТн са, Неб. Вж. при прѣпоіАслтн1. прѣпровджддтн, прѣпровджддкк, прѣ-провджддмиін несв. Прекарвам, минавам времето си [прен.]. X. лѣтъ жн ТО^. МОЛНТВДМН Н ПѢСНЬМН ВЬСА дьнн н иоштн прѣпровджддА С 519.3. Изч. С. Гр. БіатеХ&о. Неб. препроваждам, препроводя диал. ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣпроводнтн, прѣпровождж, прѣпрово-дншн се. Прекарам, мина времето си [прен.]. н съ миогомъ оѵрмндсынн-мъ. вьсе врѣМА пръпроводнвъ. двдш-дн вь ысдѣлн двьрьцд отвръ^ДА С 528.28; н вогоѵр оугоднтн ... прѣпро-водн жс тдісовън троѵдъ творл. ^Ѵ. лѣтъ дѣло съвръшдА С 550.19-20. // Прекарам живота си, преживея. ■ ДрѢПрОСТЬ------------------------_616________________________прѣпьрѣтн КОЮГО ЖС ЛН ДѢЛЛ N0 ОБЛВНША подь нгомь, ПО ^ЛПОВѢДОМЬ вжннлмь жнтню прѣпроводнвьшА С 542.17-18. Изч. С. Гр. біатеХЕШ. Нвб. Вж. при прѣпроклждлтн. прѣпрость, -ын прил. 1. Незабавен, скорошен, дште лн N6 ^оштешн. прѣпростѣ сьмрьтн ПрѢДЛМЬ ТА С 23.8. 2. Прост, скромен, простоду-шен, откровен, искрен - прозвище {■ на св. Павел - Павел Препрости, ! египетски отшелник [ок. IV в.]. I Пр. на 4 и 5 октомври, мѣсацл I млртл ВЬ ДСВАТЫ ИЛ Д6САТ6. жнтню ! ПрѢПОДОВЬНЛЛГО ОТЬЦЛ НЛШ0Г0. плвьлл I прѣпростллго С 168.29-30; сътворн I юмоѵр ^ь^ниж осовь дл некочреь : прннметь бѣсовьскь. жнвь жо юдннь о !. севѣ плчрль прѣпростын. лѣто юднно н ; БЛЛГОДѢТН СЪПОДОБН СА 0 БѢСѢ^Ь С \ 171.11; юште же гллгол'жшто\р ! прѣпростоѵроѵрмоѵр. н сьмѣреночрочрмоѵр плчрлочр Тсочрсово^ ... вь^ьпн гллсомь ; бѣсъ С 173.12-13; снн нлреѵе са прѣпростын вьсекк врлтнігк С 174.4. С. Гр. оиѵто|іо<;, атЛоОс, акХоьахахо^. 1 Неб. препрост остар. ОА, ВА. і прѣпрость1 прил. неизм. Съкратено изложен, кратък [прен.]. мѣсацл млртл л жнтніе прѣпрость. отьцл Тсѵлнл нгоѵрменл стьіа горы снненскы С 272.5. Изч. С, Гр. (*ѵ йпггоц^. Неб. Вж. при прѣпростъ. прѣпрость11 нареч. По най-прост начин, просто, обикновено, дл оѵрвѣмь КЛКО I СЖШТНМЬ ВЬ ЛДѢ. просвѣтнль есть проповъдь. ѵьто очрво ВЬСА лн пръпрость спслеть. ѢВЛЬ СА вь лдѣ вь К 13а 18. Срв. С 449.20; (...)ж прѣпрост(ь) Р V 1.9. прѣпрость вь грлждлнс^ь. Гр. ётло-Хаісоі;. Открито, публично, пред : ВСИЧКИ. ЮСТЪ ВО КЛІЛННЮ от1 вьсед ДОѴрША Н^НОСНМО, Н ЮСТЪ ПОКЛЛННЮ прѣпрость вь грлждлне^ъ вь^нсклюмо С 362.22. Изч. К, С, Р. I)}. ітЛШ;, іпіпоХаІщ. Нвб. Срв. препрост прил,, най-просто. прѣпрждл вж. прлпрждл. прѣпрждъ вж. прлпрждь. прѣпрждь, -н ж. Пурпурно оцветена скъпа горна дреха; багреница. овлѣша н вь пръпрждь А Мк 15.17. А. Гр. яорфіЗра. Срв. прміржАл> прлпржАъ. Нвб. 0. прѣпрткдьыь вж. прлпрждьнь. прѣпькь [погр. СП 34.10] вж. крѣ-пькь, прѣпьрѣнью, -ІЛ ср. довольнъ нл прѣпьрѣнью. Гр. ікаѵо^ пеТаоа. Способен да убеди, който е в състояние да покаже нещо. лкы вьсе оѵрпрлвнв' о процѣѣмь рл^лѣннть СА. поллгллт' сняк прнтѵж довьльнж нл прѣпьрѣнню (лко дѣвьство лште н вьсе нмлть. доврл же юже оть мнлостн бывллть. лште юсть прл^дьно сь влждннкы нжденеть са н сь воѵрнмн С 371.19. Изч. С. Вар. прѣпьрѣннкі. Нвб. Срв. препиране ОА, НГер, ЕтМл, АР; препирня ж. ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. прѣпьрѣтн, прѣпьріж, прѣпьрншн св. 1. Постъпя авторитетно, бъда убедителен. тевѣ едіномоѵр сьгрѣші^ь. V ^ълое прѣдь товоі^ створн^ь, ѣко дл опрлвьдшн сіа вь словесе твоі^ь. V прѣпьрішн вьнегьдл осжднті ска СП 50.6. 2. Предумам, променя нечие мнение, разубедя. крьстнілнн юсмь. н не прѣпьрншн нлсь клпнштемь неѵнстомь поклоннтн са С 177.28; ГЛЛГОЛЛ КЬ (Лнмь КНА^Ь. ПрѢПЬрѢША ЛН ВЫ МЖКЫ. ОСТЛТН СА ВѢСОВЛННІЛ юже нмлте ^ьлосьмрьтьннн С 180.4-5; лѣпо же юсть н нлмь кь ^о\рлннкомь вѣры гллголлтн. югдл прѣпьрѣтн ^отать вогоносьнын^ь С 404.9. Йзч. СП, С. Гр. Ѵікам, пеітЗш, аѵапеіОш [вар. сирропХеосо]. Нвб. Срв. препра 'убедя, уговоря’ диал. ДА. прѣпьслтн 516 прѣрѣклньк пръпьслтн, пръпншъ, пръпншешн св. Препиша, направя копие [от документ, протоколи], въ то връмд ОЧрПрА^ННВЪ СА ОТЪ ДЪЛА ЦрА. ПрЪПН-СА^Ъ ПрОТЛЪКОВАВЪ ОТЪ рОЧрМЪСКА А^ЪІКА А^ЪІКА (!) НА ГрЪѴССКЪ С 144.24. Изч. С. Вар. прѣпнслтн. Нвб. препиша, преписвам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣпѣтн, пръпокк, пръпогешн несв. Възпявам, възхвалявам, възвелича-вам. премъдрости очрѵАір(е) н нака-^АЪфб С6Б6. ВЪ ПСАЛМЪ^Ъ Н ПЪНН^Ъ. Н ПЪСНС-^Ъ Д^ОВНЪІ^Ъ. БЛАГОДЪТН ПОЪ-фСН пръпоъфе. въ срдцн(^ъ) ВАШН^Ъ гвн Е 225 16. Изч. Е. Нвб. препея, препявам диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣпѣтъ, -ъін прич.-прил. Достоен за възпяване, славен, преславен, стъншнъ ^ерввнмА. н ВЪІШЪШНѢ нвесъ. пръпътлъ вце Е 285 5. Изч. Е. Нвб. Вж. при прѣпѣтн. прърефн, прърекъ, пръреѵешн св. Възразя, направя възражение; вляза в спор, препирня, пререкание, не пръреѵетъ. нн въ^ъпнетъ. нс очрслъі- ШНТЪ ННКТОЖС НА рАСП(Ъ)ТН^Ъ ГЛАСА его М Мт 12.19 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ёрі^ш. Нвб. Срв. пререка остар. ВА. ПрѢрнЦАТН, ПрѣрНЦАІЪ, ПрѢрНЦАКШН несв. Противореча, възразявам, н поемъ I петръ нлѵатъ прѣрнцлтн емоѵр гла. мнлосрдъ тън гн не НМАТЪ вънтн тевѣ се З1 Мт 16.22. Изч. 3.1)э. еттраш. Нвб. Срв. пререка остар. ВА. прѣровъ, -а м. Яма, ров. н^гоннма же въпАде сд въ пѣровъ {погр. вм. прѣровъ, Заимов-Капалдо, т. I, с. 455, бел. под линия), н н^ломн ногъ пръдь^іъ С 218.3. Изч. С. Гр. тюрос;. Нвб. Срв. ров м. прѣроднтельнъ вж. прАроднтельнъ. прѣроѵьнъ, -ъін прил. ^НАменые прѣроѵьно. Гр. арцеТоѵ аѵті^еубреѵоѵ. Повод за пререкания, предмет на противоречия, се лежнтъ съ на ПАденне н на въстлнне мъногомъ въ нлн. I въ ^НАменне пръ-роѵъно М Лк 2.34 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Вар. прѣроѵнг, прѣроѵыіг. Нвб. Срв. [на]рочен. прѣрѣ^лтн, прѣрѣжъ, прѣрѣжешн св. Разделя, разгранича, различа [;прен.]. очрвъдъ въ та отца тн божь-ство ... не іед'ного тн нного очрвъдъ. не рА^дъл'ъ теве не рА^дъл'енААГо. не лътъ теве не лъѵенАлго. не пръръжъ теве не дъл'енллго С 505.18. Изч. С. Гр. терѵш. Нвб. прережа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣрѣКАньнъ, -ъін прил. вода прѣрѣклньнАНс. Гр. н5шр аѵті-Хоушд. Вода на гнева и пререканието. Изворът Мерива в Палестина, край гр. Кадис на юг от Мъртво море. На това място Мойсей и Арон разгневили Бога, поради което не им е било позволено да преминат р. Йордан, н ПрОГНЪВАШІА Н НА ВОДѢ ПрЪрЪКАНЬЪІ. н о^ъловленъ въістъ мосі н^ъ рлді СП 105.32. Изч. СП. Нвб. Срв. пререкание ср. прѣръкАные, -ІЛ ср. 1. Разпра, препирня, пререкание, спор. ъко вндъ^ъ ве^АКонсньс і пръръкАнъе въ грлдъ СП 54.10; положілъ нъі есі въ пръкАніъ (погр. вм. пръръклніъ, Север., с. 107, бел. под линия) съсъ-домъ нашімъ СП 79.7. // Нападки, обвинения, покръіеші гд въ кровъ отъ пръръкАнъъ ьу^ъікъ СП 30.21. // Размирица, брожение, н^блві мьа отъ пр(.)ръкАнъъ людъскл СП 17.44. 2. Противоречие, несъгласие, раз- прѣрѣкдтн 517 прѣсе/Ссны€ ногласие. слмъ спсъ прнвлнжь са ндѣ-ше с ДНмл. нлстл дочршевьнъін крьмь-ѵн. рѣшнтн прѣрѣклньга. іею С 474.18. водл прѣрѣклныл. Гр. нбсор аѵті-Xо■уіа^. Вода на гнева и пререканието. Изворът Мерива в Палестина, край гр. Кадис на юг от Мъртво море. На това място Мойсей и Арон разгневили Бога, поради което не им е било позволено да преминат р. Йордан, очрслгішл^ъ тіа въ тлінѣ вочррьнѣ. Тскочрсрсъ ть\ нл водѣ прърѣньъ (погр. вт. прѣрѣкл-ныѣ, Север., с. 109, бел. под линия) СП 80.8. Изч. СП, С. Гр. аѵтіХоуіа. Вар. прѣрѣклшк, ПрѢрѢКМШС, прѣрѣкміт.?. Нвб. пререкание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣръклтн, прѣрѣкдкк, прѣрѣклкшн несв. 1. Противореча, възразявам. I поемъ I петръ нлѵатъ пръръклтн емочр гла М Мт 16.22. // Оплаквам се, недоволствам, ілкоже лгна прѣдъ стрнгжштнТмъ іего ве^ъ гллел. не про-тнва са. ие пръръклА. ^очрлнмъ не | въ^ърсочрлгалше С 481.8. 2. Разиск- I вам, обсъждам, анализирам, кліл і сжтъ словесл сн. ілже прѣръклетл къ і севѣ ^одаштл С 474.24-25. Срв. С І 474.27; С 475.1; вждж н л^ъ овьшть- ; ннкъ влшнмъ словесемъ. нм'же прѣрѣ- | клктл С 474.30. Изч. { М, С. Гр. ётатіраю, аѵтіХеусо. I Нвб. Срв. пререка остар. ВА. прѣрѣные [погр. СП 80.8] вж. прѣрѣклные. прѣсвѣтьлъ, -ъін прил. Пресветъл, I много светъл, лъчист, сияен, чѵсвѣ- фен невсе свѣтомь веднкъімь. пдвТчл лплл твоего ... теве же врлжъдочріжфл. I АПЛЪ ТВОНМЪ. I всѣ^ъ Вѣрочрккфнн^ъ ВЬ ТА. I прѣсвѣтълъімь СВѢТОМЬ твонмь. і^емъ ^рлкъ его. і прнкръівъ оѵн его ... НЛКЛ^ЛІА ... къде прнідтн плкъі ^рлкъ свон СЕ 34а 14. Изч. СЕ. Вар. прѣсвѣтълі. Неб. пресветъл ОА, ВА, БТР, АР. прѣсвАтъ, -ъін прил. Пресвят, който е носител на висша святост, съвършенство; всесвят [за Господ Бог, Света Троица, св. Богородица, а също и за тялото, кръста, евангелието Христови], влгвенъ есн. съ ПрѢСТЪІМЪ. I БЛЛГЪІМЬ. I ЖНВОТВОрА- фннмь д^о СЕ 186 23. Срв. СЕ 56а 5; С 471.10; СЕ 58а 7; СЕ 816 9; просллвнтъ са прѣстое НМА твое. оцл н снл н стл СЕ 21 а 10-11. Срв. СЕ 27а 14; СЕ 286 8; СЕ 306 17; СЕ 43а 23; СЕ 6а 5-6; СЕ 516 24; СЕ 436 9; СЕ 1016 5-6; іспочрфен прѣстъі А^ъ твон. нл рлспАтьн прѣстомь твоемь СЕ 30а 7, 8. Срв. СЕ 386 16—17; длждн емочр слъішлтн. прѣстое евълне СЕ 32а 10; прѣстжіж ѵнстжіж прѣсллвънжкв. влгвенжіж вллдъі-ѵнціж СЕ 61а 25. Срв. СЕ 63а 11; СЕ 986 15; СЕ 96 19; СС ІІІ6 7; В 2; еже са прѣстлл тронцл реѵетъ. оць н снъ і стъі а^ъ. трн състлвн сълнѵьно въ еднномь вжьствѣ СЕ 67а 12; въ млнлстъірн ѵьстьньін црькъвн. пръстът БОГОрОДНЦА Н ПрНСНОДѢВЪІ млрнА С 288.11; повелѣ пнллтъ въдлтн іемочр прѣсвАТое тѣло Ѵсочрсово С 455.28. Срв. СЕ 31а 13-14. // Праведен, свят, пресвят. тъгдл нже тѣмъ прѣстъімъ мжжемъ ^совн ВѣрОВЛВЪШНН. НЛЛ6ЖАШТЛЛГ0 рлдн стрлр<л отъ мыожьствл елннъ. погре-боша ноштніж стоіе кго тѣло. вьнъ стѣнъ нл ^лплдъ грлдл С 538.1. // Преславен, много прославен, н въ стжіж одеждіж ... о немьже нлмъ д^о-вънъі^ъ твон^ъ. длровъ съвръшенне. въ сллвж прѣстѣн (!) дръжлвѣ СЕ 100а 19-20. А, СЕ, СС, С, Р, В. Гр. гохѵауіоі;, гтераую?, яоХѵѵрѵгігод. Вар. прѣсвдтг. Неб. пресвет, пресвят, пресвети църк. остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пресвета МИ ЙЗах, Кюст.кр.; Пресвета неделя МИ ЙЗ,МИПан. прѣсел"еные, -іл ср. Преселение, преселване, настаняване на ново прѣсслнтн 518 ПрѢСЛАВЬЫЪ място, людемъ прѣселенье егдл ^отѣ-л^Дч і^нті СП 64.1. прѣсел'енью влвнлоньско[ю]. Гр. ц це-тоікеаіа Рар-оА,соѵо(;. Вавилонският плен [насилственото преселване на евреите във Вавилон след превземането на Ерусалим от Навуходоносор [604-562 г.]. носіл жс роді но^ониж ... въ прѣселенін влвілонстѣлмь А Мт 1.11 СК; по прѣселеннн же влвілоньстѣ, но^оннѣ родн слллтнлѣ А Мт 1.12 СК; вьсѣ^ъ жс родовъ. ѵо лврллмл до ддл. родовъ гГ те. н й ддл до прѣселеннѣ влвілон1-скллго. родовъ гч те. н. й прѣселеннѣ влвнлонскллго до ^л. родовъ гч те А Мт 1.17 СК. Изч. А, СК, СП. Гр. яаронаа. Вар. прѣсслснніс, прѣселсньс, пр-вселенію. Нвб. преселение ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. Срв. преселване Дюв, НГер, ЕтМл. прѣселнтн, прѣселкк, прѣселншн св. Преселя, изселя някого насилствено, пратя някого в изгнание, въстръг-нетъ т(А н прѣселітъ тіа отъ селл твоето. н коренъ твоі отъ ^смлкк жівжірн^ъ СП 51.7; двнжжірсі смі дл прѣсслілтъ сіа сйве его ... н въігънлні вжджтъ домовъ своі^ъ СП 108.10. ~ са страд. Изч. СП. Гр. |іетаѵаотЕ\$й). Вар. прѣсслітн. Нвб. преселя [се], преселвам [се] ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. пръселнтн сд, прѣселкк са, прѣселншн са св. Отстъпя от позицията си, поколебая се, откажа се [прен.]. не воу ЛІ ПОВІНеТЪ С(А дшл моѣ. отъ того во спнье мое. Тво тъ въ моі сплъ моі. ^лстжпьнікъ моі не подвнжж см. плѵе ... НВО ТЪ ВЪ МОІ СПЛЪ М01. ^ЛСТЖПЬНІКЪ моі не прѣселкв сіа СП 61.7. Изч. СП. I)}. ретаѵаоте-исо. Нвб. Вж. при прѣселнтн, прѣсельннкъ, -л т. Преселник, изселник, бежанец, чужденец, ѣісо прѣ-сельнисъ есмъ л(^ъ) оу теве. прішьлсцъ ѣісоже і въсі оці моі СП 38.13. Изч. СП. Гр. гоіроіко<;. Вар. прѣеелыикъ. Неб. преселник ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Преселенци МИ, Преселец МИ, Преселка МИ СНМБ. прѣскврьньнъ, -ъін прил. Скверен, безчестен, много долен, въ сьгрѣ-шенью попочсштенъ въістъ въплстн. н въ сьгрѣшенью вьсѣ^ъ горшею. прѣ-скврьнънъін во врлгъ родо^ ѵлѵскоѵ^, нже прнсно доврѣ ЖНВЖШТННМЪ 0 БО^Ѣ. своіеяв ^лвнстнвв бѣса са нлснл'ѣіетъ. вьлѣ^ъ въ отроковнцж БОГЛТЛ нѣісоіего дьштерь. НЛѴА вьпнтн н стллго мжжл имеиемь прн^ъівлтн С 519.16; лѣпо же вѣлше ... лні^ельскою се жнтню жнвж-штннмъ ... ненско^сномь н ненлснлн.-іемомъ въітн. отъ ^ълокъ^ньнъін^ъ сѣтнн прѣскврьньнллго врлгл БЖІНЮМЪ рлвомъ С 520.22-23. Изч. С. Гр. твдНаро;. Вар. прѣскврьнънг, Неб. Срв. прескверен остар. РРОДД. прѣскоѵнтн, прѣскоѵж, прѣскоѵншн св. Прескоча, прехвърля, премина [образко]. ннк'тоже отъ цъслрь врлтъ лдовъ оувѣжл. ннктоже того прѣскоѵн сѣтнн. ннктоже того мрѣжь гоне^нж С 238.15. Изч. С. Гр. [жербДЛораі. Неб. прескоча, прескачам, прескокна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣскръвьыъ, -ъін прил. Прискърбен, печален, вогл отътждоѵ)1 молглл^ж. Н^БЛВЬЮННГЛ ПрОСАШТб. прѣскръвь-нллго того о^мнл'енллго овллдлннгл врлжніл. н мрьѵеннгл прътьмнллго мрлкл С 461.17. Изч. С. Гр. паѵсобоѵо?. Неб. Срв. прискърбен ОА, ВА, ЕтМл. прѣслл... [СЕ 98Ь 16] вж. прѣсллвьнъ. прѣсллвьнъ, -ъін прил. 1. Преславен, славен, изпълнен с Божията слава. въ^гллшенне... о прѣётѣн. ѵнстѣн. прѣслл(в)ьнѣн. влгвенѣн. влдѵнцн нлшен (в)рцн СС ІІІЬ 7-8. Срв. СЕ 61а 25; СЕ 63а 11; СЕ 985 15; (о) СТѢМЬ НОЛНѢ ... I 0 СТЪІ^Ъ ПрѢСЛЛ- прѣсллвьыѣ 619 прѣспѣі&тн въиъірсъ лгілѣ^ъ СС ІІІЬ 12; въ ПрЪСЛЛВЪНЪН ТЪ АвИЬ ПЛМАТН стллго коноил С 35.6-6; ілкоже по^вллнтн мжжд прѣсллвьиъі С 533.27. //Достоен за прослава, славен, будещ възхищение, вндѣтн ѵочрдо прѣ-СЛЛВЬИО. КАКО ТѢЛС-СА СТЪІН^Ъ ИОШАА^Ж сд. скво^ѣ водж С 66.30; ѵѵ днвъ- ИЪІНМЪ Н ПрѢСЛАВЪЫЪІНЫЪ ДѢЛОМЪ. к'то ие въсѴоѵрднтъ сд остроіж вѣроіж СеітК. КАКО ... ДрЪ^ЫЖША. КАКО ... прнстжпншд С 55.13; оѵрѵдстьио оржднк ВНДѢШД Н ПрѢСЛАВЬНО. гровъ тъштъ. нждв прѣждв ПОЛОЖеЫА вндѣшд С 445.26. // Прочут, прославен. ПрѢСЛЛВЬИЪ ИЪШІЛ ^брСОИЬ-скъін грлдъ въістъ С 543.1. 2. Като СЪЩ. прѢСААВЬНО ср. вд., ПрѢСЛАВЬНА ср. тн. Гр. то парабо^оѵ, [ш] 8е8о-^аореѵа. Чудо, чудеса, нещо слав-но, удивително, чутовно. прѣслдвь-N0 ГДА С(А 0 тевѣ грдде БЖЫ СП 86.3. Срв. Е 27а 1; прѣслАвьнА глаголаша сд о тевѣ грдде С 247.30. Е, СП, СЕ, СС, С. Гр. \жереѵ8о|о!;, яаѵеи-фгцаос;, ёѵ&о^о;, тіар(48о^о<;. Вар. пртсллвгнъ. Неб. преславен ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Преслав МИ, Преславец МИ, Преславен МИ, Преславци МИ СНМБ; Преслав т. ЛИ, Преслава ж. ЛИ, Преславна ж. ЛИ, Преславски ФИ СтИл.РЛФИ. прѣслАвьнѣ нареч. Преславно, необикновено, чудесно. нАНПАѵе вьсѣ-мъ ДНВІТН сд. ПрЪСЛАВИЪ въіваіж-штнКмъ ѵоѵрдесемъ отъ рдвл вжьіл С 565.11; на сърл^оѵрмъинк ПрѢСЛАВЬНѢ СЪБЪ1В'ШНН^Ъ СД 0 N610. прндошд ТѢ^Ъ ВНДЦІ. Н СЛАВЫА^Ж 0 ВСѢ^Ъ ВА С 569.1-2; снм'же тако прѣсллвьыѣ господьмь нсочр ^рьстомъ. ѵоѵрдесемъ въівдіжштемъ С 190.14-15. Изч. С. Гр. параЗо^ш;. Вар. прѣслдвнѣ, Неб. преславно ОА, ВА, БТР. прѣслоѵршАнью, -іА ср. Провинение, непослушание, неподчинение, непокорство, н та женл прѣльстн АДАМА. Н ВѢАСТА ОБА ВЪ ПрѢСЛОЧрШАННІ БЖНН БЪІВЪША, Н Ѵ^ГгИАНА БЪІСТА НС породънъіА пнштд С 9.17; н рлс- ЛЛБѢВЪ. Н СВОКГО ПрѢСЛО^ШАЫНІА ЫАСЪІ-ТНВЪ СД ПЛОДА, н оврѣтъ ТОЛНКЪІ благъша въ пвштерѣ С 291.15; твоіе ілдро кстъ нспрьвА. въ породѣ о дрѣ- ВѢСН ПрѢСЛОуШАЫНІА. ТВ01А ЖЖЛ СЖТЪ грѣ^овьинн съж^н С 400.13. Изч. С. Гр. яаракотѵ Вар. прѣсло^шднніе, Неб. преслушание остар. ВА, РРОДД. прѣслоѵршАТН, прѣслоѵршАіл;, прѣслоѵр-шдкшн се. Проявя непослушание, неподчинение, непокорство; наруша заповед, дште теве послоѵршдіж ТѢЛССН МН ПЛКОСТЬ. ИЪ АШТ6 БОГА ПрѢ-СЛОЧрШЛЯБ 0Б01АК0 ВЬ МЯЩѢ КСМЪ С 367.1-2. Изч. С. Гр. гохрако\5ш. Неб. Срв. преслушам ’чуя’. ПрѢСПѢВАТН, ПрѢСПѢВАИч, ПрѣСПѢВАКШН несв. Надминавам; изпреварвам някого, надпреварвам се с някого. ДЪВА ПОТАКИА ОѴрѵеИНКА. СЪІСрЪІТЪ Тсоѵса въ гровѣ грддетл. съкръвенжвк ВЪ АДѢ ТѢСЫЖ. ПОТАКИО^О^МО^ въ пльтн вогочр. свонмъ въсіср'сенннмъ о\рѵд-ШТА. дрочргъ же ДрО^ГА ПрѢСПѢВАА въ Божніж лмвьве С 453.29-30. Изч. С. Гр. \терРа>Лм. Нвб. Срв. пре[у]спявам, [у]спявам. ПрѢСПѢТН, ПрѢСПѢІтВ, прѣспѣюшн св. 1. Превиша, надмина някого, нъ ВЬСѢ ОЧрБО ДОВрА СЖТЪ. I ^ѢЛО ДВрА. I ТВОрЬѴА мждрості ^ЖДОЖЪСТВІѢ Прѣ-спѣ нже сыж довротж. ѵісъ поѵъте-ньемь. досАждеиье поѵътеньемь створь К 10а 8. 2. Ирен. Изпъкна, проявя се, отлича се. пронъірнвнн же ѵловѣ-цн н ѵлродѣнцд. иа горьшек прѣ-спѣявтъ льстдштен льстьмн С 214. 21-22. Изч. К, С. Гр. тсрокотгсш, аіохѵѵш тг( {жерро^. Нвб. Срв. пре[у]спея, [у]спея. прѣспѣілтн, ПрѢСПѢКК, прѣспѣкшн несв. Надминавам, превишавам, надхвърлям. дівъ во твдрі пршесъ прѣ-спѣнвштъ. мѣрж твдрі. ие славж ѵъто- ПрѢСрѢАѢ 520 прѣстлнк МЪІМЪ І^ЛЬѢ. ТДКО БЪІ твдрь ЛЬСТІ мдтн невѣджштн К 10а 11. Изч. К. Гр. •йгсерраіѵсо. Нвб. Вж. при прѣспѣв&тн. пр-ьсрѣдѣ [погр. СП 81.1] вж. посрѣдѣ. прѣстдвнтн, прѣстдклкк, прѣстлвншн св. 1. Пренаглася, преобразя, изменя нечие състояние коренно, іцѣдн н сдовомь твонмь весъмрътънъімъ. прѣстдвн Н ОТЪ НбМОфН ВЪ МОфЬ. ѵотъ прѣнемдгдннѣ въ очрѣшенне СЕ 25а 10-11; ТЪІ ^бМЫгБ НбБбСС СВѢТЛѢНШЖ сьтворн. тъі вьсе ыд оѵрньшнінж прѣстдвн С 506.1. 2. Отстраня, махна. вь^ьмѣте врдтд кна^н вдшн вь^ьмѣте врдтд. не отврь^ѣте бо нъ отъ сдмѣ^ъ основдннн вь^ьмѣте ід. нскореннте прѣстдвнте. не ^дтвдрідтн са к'томо\р С 465.7. // Прекратя, спра, премахна, бъ снд своего посъдд рджддемд отъ женъь сжштдкд подъ ^дкономъ іскоѵрпітъ. ТѢМЬ ^ОТА прѣстдвіті ^дконъ. дд не кто реѵетъ. ѣко сего рдді прѣстдві н. сего рдді нспрд^ні н. ^дне не може его съвръшітн К 66 7, 8; нъ дд ндкръмнмъі н^ъ. ОЧрБО^Н бо іесмъ н ннштн сдовесъі. нъ дд дюБьве н ^нон прѣстдвнмъ С 384.30. 3. Дам, определя цената на нещо. цѣнж прѣстдвншА крьвн ЦѢНЪІ НС-нмжшта. ѵ'то вь^емдешн .д. сьреврь-ннкъ ѵо нюдо С 415.11. Изч. СЕ, К, С. Гр. ргвшхтцл, яа-осо, аѵалаѵсо, каха(ЗаХА.ш [вар. каттіуореш]. Вар. прѣстд-вітн, прѣстдвіті. Неб. Срв. преставя, преставям ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣстдвХеньк, -гд ср. 1. Преход, прео-бразяване, коренна промяна в измеренията на човешкото съществуване от едно състояние в друго. НѢСТЪ БО гТ рдвомъ твонмъ. съмрътн. іс^оддфннмъ отъ тѣдесе. і ПрН^ОДАфННМЪ КЪ Т6БѢ БЖС Д^ОМЬ. I вЪвкон пдътн. нъ прѣстдвденне. ѵѵ пеѵддьнъі^ъ. въ рддостьндд СЕ 65Ь 16; н многдшдн оврАштешн вь веть^ъі^ъ кйВгд^ъ. сьмрьтн ддд ндрнѵемо прѣстдвыеные іеже отъсждѣ. поіГеже оуво съдд^оу коньѵннд бъістъ. вьскрѣшеные ндстд. н ѵдовѣкодюбьц' вдддъікд ново н стрднно жнтнк. вь жн^нь ндшж вьнесдъ. оѵрже бо ть, сьмрьть. оѵрсьпеные н сънъ гддгодетъ са. прѣстдвыеные кже отъсждв С 487.24—25, 29. // За Божии угодници - преставяне, успение, м^цд сепБ прѣстдвденне стддго ноднд вгосдовцд евъдстд А 1216 15. Срв. СК 131а 12; Е 366 5. 2. Премахване, отстраняване, махане. въ^ь-мѣте врдтд кна^н вдшн. не гдко не могжштоѵр прншъдъшоѵроѵрмоѵр вдд-дъіцѣ. н врдтомъ ^дтвореномъ кгдд веднтъ въ^однтн. нъ вдддъіѵьскъі вдмъ ідко оѵрвогомъ ^ддпом'. ведАштоѵр вь^атн са вѣѵьнъінмъ врдтомъ. н прѣстдвыеннге н съкроѵршенніе С 465.13. Изч. А, СК, Е, СЕ, С. Гр. рЕхастхашс. Вар. прѣстлвеинк, пртст&вленнк, прѣстьвькннк, прѣстдвькньк-, прѣстдвлснне. Неб. преставление остар. ВА, НТ. Срв. преставяне НГер. прѣстдвдідтн, ПрѢСТДВЛНОтК, прѣстдвліл- кшн несв. За Бога - правя някой да умре, да прекрати физическото си съществуване, ннктоже вь цѣ-сдрн^ъ бъістъ ве съмрьтн. ннктоже ОБЬШТДДГО КОНЬЦД ОѴрБѢЖД. ВЬСА ПрѢ-стлвь(дтъ влддъікд весъмрьтьнъін вьсѣ^ъ н^мрьмьржтъ ѵрьвые. ннк'тоже отъ цѣсдрь врдтъ ддовъ оувѣжд С 238.12. Изч. С. Гр. рейіатгірі. Вар. прѣстдвьідтн. Неб. Срв. представям се 'явявам се пред Бога, умирам’ остар. АР; преставям се 'умирам' остар. НГер; представам, пред-стана 'явявам се, показвам се пред някого’ книж. остар. РРДОДЦ; представлявам (се) остар. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл; представля(м) се остар. ВА; представя се, представям се ОА, ВА, Дюв, НГер, БТР, АР; преставя (се), преставям се остар., представим се диал. ОА, ДА. прѣстдыь [погр. Р Па 3] вж. вс-спрѣстднн. прѣстьрѣтн 521 прѣстмлтн прѣстлрѣтн [сд], прѣстлрѣіж [са], прѣ-стлрѣкшн [са] св. Прич. тин. деят. пато прил. прѣстАрѣвъін, прѣстА-рѣвъ са. Гр. гжербрюс;, уеурраккк;. Престарял, който е загубил присъщите си способности или качества. ВЛАДЪІКО к.жс П0ВЕЛѢТН тѣлесн поспѣ^ъ творнтн дѣтемь. кже рА^дръшнтн неплодьство. прѣстАрѣ-въшнн^ъ оч)дъ. кже пръстАрѣвъшж СА трьсть ПрѢОБрА^НТН НА МЛАДЪ ОНЪ ОБрА^Ъ ... ДѢЛО ТВОКА СНЛЪІ КСТЪ. ОБЪІ- ѵакмъ съвръшАкмо С 249.26, 27. Изч. С. Нвб. престарея ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢСТАТН, ПрЪСТАНЖ, ПрѢСТАНвШН Св. 1. Престана, спра да правя нещо. ДОБЪ^АНЪѢ МЪНѢ НЕ ДАСТЬ. СН ЖС ОТЪНЕЛИ ВЪННДЪ. N6 ПрІЗСТЛ ОБЛОБЪІ- ^аіжштн ногоѵр моею М Лк 7.45 3, А, СК. II Спра, престана да се проявявам. I ВЬДѢ2ЪШЕМА НМА ВЪ КОрЛБЬ прѣстА вѣтръ М Мт 14.32 3, А; молж ТН СА МАЖН мн срьдьцо НА ДЛЪ^Ѣ. ДА МН ПрѢСТАНЕТЪ ОДрЪЖАШТНГА МА болѣ^ыь С 516.20. // Откажа се, отрека се, отхвърля, ^ота ъвіті своіж СІЛЖ. I ^ОТА СЪТВОріТІ. ДА БЖ ПрѢСТАЛІ. ОТЪ ^ЪЛОБЪІ СВОЕГА. I ДА бж оѵрвъдъль ѢКО НЕВЪ^МОЖЪНАѢ НАѴІНАІЖТЪ К 5а 14. 2. Настана, настъпя. ѵ'то же ГЛАГОЛА^Ж ... КША Н Н6 СЪБрАЛН СЪБОрА ... ілроѵр ТО\р ГрѢ^ОВЬНѢН ^ЪЛОБН прѣ- сталъ коньцъ С 386.8. 3. Пресрещна, спра [някого]. цѣсАрь ... нс^о- ЖДААШС- НА рАТЬ. БЛАЖЕНЪІН ЖЕ ПрѢСТАВЪ н на пжтн прістжпн КЪ Н6М0\р. Н НМЪ ^А оѵр^дж КОьГѣ КГО СТАВЫАШЕ н. глагола отврь^н цръквн ПрАВОВѣрЪНЪІН^Ъ С 192.26. прѣстАТН отъ Ѵбсо. Гр. яаноцоа ако тіѵо<;, онбё афштараі тіѵо<;, оп вю&ешсо ек тіѵо<;. Откажа се от нещо, престана да се отдавам [на гнева, яростта си и под.]. прѣстАНН ОТЪ ГНѢВА 1 ОСТАВН ѢрОСТЬ. НЕ рЕВЬНОѴрі ѣко лжкавьноватн СП 36.8; понеже не прѣстл 1ЮДА. ОТЪ ТОГО СТОѴрДА. Н| НКДѢІ ОТЪ ТОГО БЕ^ОЧрМЬЪ. СЕБЕ ПрѢ-ДАСТЪ. ЕГДА САТЪ СВОЕ СЪТВОрі^Ъ. СІЛЖ ЪВІ^Ъ. ПОКА^А^Ъ ѣко НЕ ВЪ^МОЖЪНО НАѴННАІЖТЪ. ^ОТѢ^Ъ ГНѢВЪ І^Ъ очролнті К 5а 23-24. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. БіоЛеіясо, лсшо-раі, атахораі, копаем, ЁХіаат, яроаерхораі. Нвб. престана ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПрѢСТАГАТН, ПрѢСТАІЖ, ПрѢСТАКШН НвСв. 1. Преставам, спирам да правя нещо. ТА вънстннж нсповѣдажціе. НМАМЪ грѣшннн ^АСТЖПННЦЖ. Н ТА ѴОБрѢТАЕМЪ ВЪ ВрѢМА СПСЕННЕ. ТѢМЖЕ не прѣстАн ^а нъі мдАфн Е 28б 8-9; ВЪШЪДЪ ЖЕ СВАТЪІН ВЬ ТЬМ’ННЦЖ. НЕ ПрѢСТААШЕ НОШТЬ Н ДЬНЬ СЪ СЛЪ^АМН МОЛА БОГА. прн^ьрѣтн НА СТАДО СВ0ІЕ С 196.5. // Спирам, преставам да се проявявам. ЕЛМА ЖЕ ІЛВН СА ПрАВЬ-ДЬНОК СЛЬНЬЦЕ. СТѢЬЛ> ПрѢСТААШЕ ОЧрЖЁ. СЛЬНЬЦОѴр ВЪС^ОДАШТОѴр съкръіктъ сд СТѣДь. СЁГО ДѢЛ'МА НА ТОН ТрЕПЕ^Ѣ ОБОН БЪІВАКТЁ ПАСТѢ. Н ОБрА^ЪНАІА Н нстннънаіл С 417.27. // Прекратявам. ДВА Ар^ЕрѢАА. I АННА I КАНАДА. ДА ОБѢ ПАСЦѢ. ВЪ кочрпѣ БЖДЕТЕ ОВА ПрѢСТАІЖШТН. А ^ВЪНА НАѴННАІЖШТН К 136 10. Срв. С 450.17. //Прич. сег. деят. не прѣстАіА + лична глаголна форта. Гр. акатаяшЗсттоос;. Непрестанно, безспирно, непрекъснато. ПѢСНЬМН Н ^ВАЛАМН. БЛАГОДЛрЁННІЛ ВЪ^ДАДНМЪ гемочр. н благословешенъ ГрАДЪІН ВЪ НМА ГОСПОДЬНЕ. НЕ ПрѢСТАІЖШТЁ ВЪПНІАМЪ. БЛАГОСЛОВЕСТА-ШТНІ БО ІСГО БЛАГОСЛОВЁШЁНН сжтъ. а клънжштнн кго проклАтн С 319.28— 29. 2. Разпитвам настоятелно; принуждавам някого да даде отговор на нещо. гліжцло же смочр къ ннмъ СНЦЕ. НАѴАСА КЪННЖЪННЦН Н флрНСѢН. ЛЮТѢ ЪКО ГНѢВАТН СА. I ПрѢСТААТН Н 0 мъножаншнн^ъ М Лк 11.53 3. М, 3, Е, К, С. Гр. яа-бораі, каталавораі, БіоЛешсо, аяосттораті^ш. Вар. прѣстллтн. прѣстолъ 522 прѣстоілтн Нвб. прѳстаям диал. ДА. Срв. преставам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣстодъ, -ъ. м. 1. Престол, трон [образно]. сь вждотъ веднн. і снъ въішънѣаго ыАреѵетъ сд, і дастъ омочр ГЪ БЪ прѣстолъ ДАВДА ОТЦА ОГО М Л.К 1.32 3, А, СК; сгда прндотъ снъ ѴЛСКЪІ ВЪ СЛАВѢ СВООН. I вьсн (ст") АНЬЛН СЪ ННМЪ, ТЪГДА САДОТЪ НА ПрѢСТОЛѢ СЛАВЪІ СВООІА М Мт 26.31 3, А, СК; да прнстжпАемъ очрво съ дръ^новеннемъ къ прѣстолоѵр бдаго-ДѢТН н да прнТмемъ млстъ У влго- ДѢТЪ ОВрАфОМЪ ВЪ БЛАГОВрѢМвНЪНЖ помофъ Е 9б 19; чѵблакъ і мрлкъ окръстъ ОГО. ПрАВЪДА У сждъ НСПрА-влоню прѣстолА его СП 96.2; і ѣко ва блговнша садаштаго на жрѣвдте ѢКО I на прѣстолѣ ^ероѵрвімьсцѣмь. ѴѴСАНА сноѵр двъ глжште. влгнъ грддді въ іма гне К 1а 37. 2. Съдийски стол. Н АВНК ПОВОЛѢ НА ВЪІСОЦѢ МѢСТѢ ПрѢСТОЛЪ ПОСТАВНТН Н СѢДЪ НА ВЪІСОЦѢ реѵе. САВННЪ ... НАрІЦАКМЪІНМЪ кръстн-ілнннъ ... да прнведеыъ вждетъ къ НАшемочр сжднлншточр С 146.27. 3. прѣстолн тн. В християнството -престоли, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия. АЙЛН I Ар^ълн. прѣстолн I гдествнѣ. ВЛАСТеЛН I ДрЪЖАВЪІ I СНЛЪІ. МНОГОрА^- лнѵьннн ^еровнмн. егоже трепіжефіжтъ нвса. ^е^іѣ н море. і всѣ ѣже сжтъ въ нн)<ъ СЕ 45Ь 20; нъ тъмъі тъмамн н ТЪІСЖШТД ТЪІСЖШТАМН. НМЪІ АГГ^ЛЪ Н Ар^АНІ^еЛЪ. ВЛАСТНН ВЛАДЪІѴЬСТВНН. ГОСПОДЬСТВНН снлъ н прѣстолъ. шесто-крнлАтьць многооѵнтъін^ъ. невесъ-СКЪІ^Ъ ѴННОВЪ ПрОВОДАШТАА С 463.18. М, 3, А, СК, Е, СП. СЕ, К, С. Гр. іЭрбѵо? [вар. кбЪіо;], іЗрбѵоі. Нвб. престол ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Престола МИ ЙЗ,МИП; Престоло МИ ЙЗах,Кюст. прѣстоіАные, -іа ср. 1. Присъствие, притесняване, натиск, і н^ъмн е н^ ВЬСѢКОІА НАПАСТН ДНѢВОЛА. I В'СѢКА ПрѢСТОѢННѢ. ПрОТНВЬННѴА. I Н^ ВЬСѢ-ІСОІА МЖІСЪІ, і вь^ведн Н НА д^овънъі ТВОН ЖНВОТЪ. I СЪ^рАНН н въ црствьн твоемь СЕ 56а 17. 2. Служение, ду-ховно служене, ѣко д'несь та н^върА, I рА^ДЖѴН ТА ГЬ ОТЪ МНрЪНААГО ЖНТНѢ, ѣко на лнцн емочр въ прѣстоънне. МЬННШЬСІСААГО ѴННА. ВЪ ВОННЪСТВО А1ЧДСКААГ0 ОВрА^А. I ЖНТНв ВЪ ВЪІСОТЖ, нвсиааго црствА СЕ 905 7. Изч. СЕ. Гр. яарбкпаац. Вар. прѣстоѣшт, П(І1ІСТ0ѢННС, Неб. престопние остар. ВА. прѣстоіАтн, прѣстокт;, прѣстоншн несв. 1. Присъствам, стоя пред някого, і ОТЪВѢШТАВЪ АНТѵДЪ. рбѴв €МО\р. А^Ъ есмъ ГАВрДЪ прѣстогдн прѣдъ ВМЪ. I посъданъ есмъ гдтн (къ) тевѣ. і бдаговѣстнтн тевѣ М Лк 1.19 3, А; і НЪІНѢ прѣстоітъ )<Ъ. I НЪІНѢ прѣстоітъ. оѵркрдшеі ТОГДА тж трдпе^ж ТЪ I сыж НЪІНѢ крдсітъ. НѢСТЪ во ѵкъ творді ПрѢДЪДеЖАШТАА. ДА ВЖДЖТЪ ТѢДО I кръвъ )<ва К 8а 11-12, 12. 2. За мнозина - събираме се, присъстваме заедно някъде, про^ожденнѣ ДШЪ НАШН^Ъ. ДАЖДН СВОВОДЪНАА. I НЪІ ПрѢСТОІАфАІА БДГВН. КОНЬѴННЖ. ВДАГЖ Н МНрЪНЖ ДАЖДН НАМЪ. I в'сѣмъ дюдемъ твонмъ СЕ 66а 7-8. 3. Служа, изпълнявам определени функции. I тръстъімь ГДАСОМЬ. отъ серАфнмъ. посмъ непрѣстАФно. емоѵрже ПрѢСТОІАТЪ ТЪІСЖфА. ТЪІСЖфАМН. I ТЪМЪІ ТЪМАМН. СТЪІ)(Ъ АНДЪ СВѢТЪ. воннъства СЕ 93а 23; нн^ъ ѵдовъкъ. мрътвъ н НАГЪ внднмъ кстъ, кмоѵрже прѣстодтъ ^еровнмъ съ говѣннУмъ. сего УчѴСНфъ Н ННКОДНМЪ ПОГрНВАКТА ве сжм'нѣнніа С 458.24; съ дгсвьвніж прнсно СВОММОЧр ГН. ВЪННЖ ПрѢСТОІАТН воговн. подоѵрѵнвн стсрн оржжьннцн. ТАКОЖДО н копннынцн. скорн господь-стѣн врАнн С 463.25. 4.Прич. сег. деят. а) Като прил. п|>ѣстоіан, -н. Гр. каресгссш;, оі пароѵте<;. Присъстващ, стоящ някъде, сн рекъшю прѣст^Аатн 623 ПрѢСТЯчПНТН смо^, сдниг отг прѣстоілштн^г слоѵргг, 0\рДАрН ВЪ ЛДННТЖ Тсл. рокг, ТАКО лн отгвѣштдвдешн дррснсреовн 3 Йо 18.22 А, СК. 6) Като същ. прѣстмрен т. мн. Гр. оі яосреатйте<;, оі яарбѵте<;. Тези, които присъстват; тези, които са се събрали, вгводеноѵр жо вгівг-шо\р прѣдг вокводж. мыогг пддѵг отг прѣстодштнн^г вгістг кго рддн С48.2; тдкожде же н мгі вгепомдиемг прѣстод-штнТмг. доврж дѣтѣдь мжжь С 83.16. прѣстонитн слоѵржА, Гр. яарштароа. Извършвам богослужебни действия, служа, тг во идочрѵнвг сд во-жнкмг сдовесемь. н постдвькыг вгівг клнросъ днідкг. н ноенвг прѣѵнстгід тдннгі. вг олтдрн прѣстогдлг слоѵржд. прѣстжпн свон сдыг пдѵе же ые прѣстжпн С 214.10-11. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. яаріатосцаі, парЕіці [еГѵи], яерІЕіці [еГѵш], териатосросі, ё^іатараі [вар. яосреяоцаі]. Нвб. престоя св. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Престой т. МИ СНМБ. прѣстрдддтн, прѣстрдждж, прѣстрд-ждошн св. Претърпя, изтърпя, понеса, оыг жо реѵо кок днвыо дѣдо идидо ыд жнтьк. стоѵрж'де сгмрьть-ноѵроѵрмоѵр кстьствочр. двн сд твдрн. кок. кжо вдсг рддн прѣстрддд^г. кже вдсг рдді прѣдрддд^г (!) н сгтрьпѣ^г. дд вдсг сгпдсж С 475.28, 29; се прѣстрд-дд дд ыгі отг иепрдвдгі рдвотгі н^ьметг. н отг ыеѵьстнід н^вдвнтг. сего рддн сгтрьпѣ пострдддтн пдьтыж С 480.11; вгсддгі стгін свон д^г. того рддн во н вг пдьть овдѣѵе сд. н рдспдтьк ыд крьстѣ вод'еіж прѣстрддд С 535.28. Изч. С. 7)э. \>яорёѵю. Нвб. престрадам ОА. ПрѣСТрДННкТН сд, прѣстрднкккт; СА, прѣ-стрднідкшн сд несв. Накланям се, навеждам се. ^гівыгвштоѵр сд сгпрг-вд н прѣстрАгЛл(ЖШто\р нд обѣ стрдыѣ. оѵртвргжденомг же кго оѵрдомг. н сг-врьшеыѣ нцѣл"еыомг С 563.8. Изч. С. Нвб. Срв. страня ОА, ВА, БТР, АР. прѣстжплтн, прѣстжпдкті, пръстжплкшн несв. 1. Преминавам, прехвърлям се от едно място на друго. ог(Л> во н кг вьждгдіячштоѵроѵрмоѵр прѣстжпдктг. н весь кстг очр нмжштааго С 95.4; КАСД1ЖШТН во сд ржцѣ стааго отгвѣ-гддше дхг вг ниг о\рдг. н пдкгі отг-тждѣ прѣсджжштдмд ржкдмд стддго. двнк вг дрочрггін оѵрдг прѣстжпддше С 567.17. 2. Престъпвам, нарушавам [ред, заповед, правило], прѣ-стжпдіжште слово вжне. пръдддннемь вдшныг еже прѣддсте. і подовгыд такова мгыогд творите М Мк 7.13 3; по ѵгто очрѵеынцн твон прѣстжпдіжтг прѣдддынѣ стдрецг. ые омгівдіжтг во ржкг свон^г егдд ^дѣвг ѣддтг М Мт 15.2 3; оыг же отгвѣштдвг реѵе нмг. по ѵгто вгі прѣстжпдете ^лповѣ-дг вжнич. тъ. прѣдднне вдше М Мт 15.3 3. прѣстжпдтн ^дконг. Гр. яараѵорвсо, гжерРаіѵсо тоѵ ѵброѵ. Нарушавам, престъпвам закона, рѣрсг ^дкоыо-прѣстжпьннкомг. ые прѣстжпдіте закона. і сггрѣшднкштеімг ые вг^ыосіте рогд СП 74.5; гргдні ^дкоыг прѣ-стжпд^ж вельмн. естг ^дкоыд же твоего N6 о^клонн^ъ «а СП 118.51; прѣстж-пдк ^дконг ддчрндг. ^дкоыг ѵетворо ѵетворнцеіж очрреѵе С 360.14. Изч. М, 3, СП, С. Гр. ретофоаѵш, акмрош, яара-Раіѵсо. Нвб. Срв. престъпям диал., престъпвам, престъпя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣстжпнтн, ПрѢСТЖПАІЖ, прѣстжпншн св. 1. Преместя се; премина, прехвърля се от едно място на друго, к же реѵе нмг. невѣрьствне вдше. дм1? глж вдмг. ІДКО діре нмдте вѣрж ілко ^рьио гороѵршгно. рсѵсте горѣ сеі прѣ-стжпн отг еждочр тдмо н прѣстжпнтг. н инѵгто же очрнметг са вдсг СК Мт 17.20. 2. Престъпя, наруша [ред, ПрѢСТЯчПЛбНЬК 524 прѣсѣшн заповед, правило], онъ же отъвѣ-флвъ реѵе отъцю своемоѵр. сг тоднко ЛѢТЪ рЛБОТЛІЙч Т6БѢ. I ынколнже ^лповѣдн твоеід ыг прѣстжпн^ъ М Лк 15.29 3, А, СК; нг ^лтворн мн вмсо. ѵрътогл твоего. нн въ^гжшлн [!] сд МЫОІЖІтБ ПрѢСТЖПДЪШЛЛГО ТН В6ЛѢЫН6. ыъ мсръдъыжігт; дгсынцігК простеръ СЕ 85а 20; ^лтворн во а въ съсждѣ^ъ- онн же покореынТ стллго кобонл. доселн прѣ-бъішд. дл понеже прѣстжпншд ѵловѣ-цн ^лповѣдн гсго. н бѣсн тлкожде прѣстжпншд С 53.20, 22. 3. Отстъпя, откажа се от нещо. н ыоснвъ прѣѵнстъід тлныъі. въ олтлрн прѣ-стоіллъ слочржд. прѣстжпн свон слыъ плѵе же ые прѣстжпн С 214.11, 12. // Съгреша, ^лыежь оѵрво ^мнТ еугж прѣльстнлъ. €\ргд. Ж6 прѣстжпнтн ЛДЛ-мл сътворнлл С 482.16-17. 4. Отмина; подмина, без да се спра [образно]. н ^отѣ^ъ очрво прѣстжпнтн повѣсть. понеже ммоглшдн іж повѣдовл^ъ влмъ С 437.10. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. (іЕхараіѵсо, яарерхо-цаі, парараіѵш, {жерРсаѵсо. Нвб. Вж. при прѣстжплтн. прѣстжплсные, -іл ср. Престъпване; нарушаване на заповед, закон, обичай. зГ о прѣстжпленнн ^лповѣдн бжніа М Мк 436 10; ветъ^жич скврънж млшіж. еіж же есн нъі прѣ-стжплеынемъ осквръынлъ. і ^лтворенне грѣ^очр сътворъшемъ СЕ 526 25; ѵд-ДО. НЪІНѢ ОБНОВНТН сд ^офешн. ѵестъ-нъімь поісллынемь. і вь^нсклтн пръвлл-го отеѵствл. і сыовьствѣ его прнмѣснтн сд. егоже остжпнлъ бѣ пртзстжпленнемь СЕ 666 9; н прѣстжпыеыннмъ оѵрсъ^- ИЖ. ТОН ПЛКЪІ ГЛНЫЪНЪІНМЪ БрЬЫНКМЪ грьывѵлремъ сътворснѣ бъітн С 396. 19; ые вѣдъі ілко то дрѣво. н прьвоіе дрѣвесе прѣстжпыенье рл^лрліетъ, н жн2ъь ѵловѣісомъ длістъ С 402.9. М, Е, СЕ, С. Гр. тохрарасп^. Вар. прѣстжп-ленне, прѣстжпкісмьс, прѣстжпыснніс. Неб. престъпление ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣстжпоклдтые, -рл ср. Клетвопре-стъпничество, клетвонарушение. съгрѣшн^ъ ... въплдлкв ... вь кдеве-ТЪІ. ВЪ СЪВЛДЪІ. ВЪ ПДАСЛІІНѢ. въ нгрн 2,ълъі. въ свлръі. въ прѣстжпоклдтнѣ. въ ѵлродълннѣ. въ врлженнѣ. въ сжмьнѣннѣ сърдфд СЕ 68а 26. Изч. СЕ. Вар. прѣстжпоклдтне. Нвб. Срв. клетвопрестъпие остар., клет-вопрестъпанье остар. ВА. прѣстжпьннкъ, -л т. Престъпник, нарушител, прѣстжпьннкъі непъ-штевлуъ вьсід грѣшьнъТід ^емдТ. сего рлдн вь^лювнуъ съвѣдѣіінъ 'І'кМ! СП 118.119. // Отстъпник; този, който се отказва от вярата си. ие бо кстъ цѣслремъ того ылрештн. довьлѣіетъ во іемоѵр ве^лконннкомъ н прѣстжпьнн-комъ ^ъвлтн н. ^лйе ^лповѣдн вожнд прѣстжпнвъшоѵр іемочр кочрмнромъ жрьтн ... прѣстжпн свон слнъ С 214.4- 5. Изч. СП, С. Гр. [о] яараРаіѵсоѵ, тгараратп?. Неб. престъпник ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣстжпьнъ, -ъін прил. Престъпен, който се отнася до нарушаване на заповед, понеже съмръть древде. дрѣ-вѣнъ же^дъ прінмъші ѵсіед родд. кореыь врѣді. пжть оврътъші ил СЪИѢДЬ прѣстжпьнжіж К 10а 35. Изч. К. Гр. яараРаси?. Неб. престъпен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ПрЪСѢДѢТН, прѣсѣждж, прѣсѣдншн несв. Преседявам, прекарвам известно време, прѣсѣдітъ въ длтедіуъ съ боглтъТімі. въ тлшъи^ъ оѵрвіті ыепо-вшъылго СП 9.29. Изч. СП. Гр. ёукаддрш. Неб. преседя, преседявам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣсѣфн, прѣсѣкж, прѣсѣѵешн се. 1. Разсека, разчупя, к-гдл уотѣлше погревснъін отъврѣштн дръжнмъід м№годьньнъід ^ллогъі. іегдл уотѣлше вьѵьтснъін сь мрьтвьцн. прѣсѣштн прѣсАа&,тн 525 прѣтсшн гровьнъід пеѵлтн С 472.27. 2. Пресека, премина. прнгво^дншА но^ѣ іего. прѣсѣкъшнн вльнъі морьскъіА. ПОВѢСНША ЖН^НЬ НА ДрѢВѢ. ОСТрОѴрНША к-же N6 оѵрвніешн С 477.10. иа полъі прѣсѣфн. Гр. 5іхохоц.есо. Разсека на две. непотрѣБьночрочрмоѵр рАБоѵр воннн к-стс-. нже отъшъдъшоѵр влдцѣ. внк-тъ клеврѣтъі своа. н оѵрвн-вшта. гегоже господннъ прншедъ на полъі прѣсѣѵетъ С 107.29. Изч. С. Вар. прѣсѣштн. Ноб. пресека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пресените МИ ЙЗ,МИП; Пресяната МИ ЙЗ,МИПан; Пресеченица МИ ЙЗах,Кюст.кр. ПрѢСА^АТН, ПрѢСАЖЖ, ПрѢСАЖвШН НвСв. Прич. сег. деят. като прил. пръ-сажжфн ж. де. Улавящи, прехващащи. КАСА1ЖШТН БО СА рЖЦѢ СТААГО ОТЪБѢГААШб Д^Ъ ВЪ ННЪ ОчрДЪ. Н ПАКЪІ ОТЪТЖДЪ ПрѢСАЖЖШТАМА рЖКАМА стааго. АБНіе въ дрочргъін очрдъ прѣ-стжпллше С 567.16-17. Изч. С. Вар. прѣСА^Атн. Неб. Срв. пресегна, пресягам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣсжѵнтн, прѣсжѵж, прѣсжѵншн св. Пресуша; направя нещо да пресекне, да престане да тече [образно]. ТЪІ ВЛКО рАѴН НЪІНѢ. ПрѢСЖѴНТН істоѵьннкъ кръвн ССІА. I побѣдн в'скъ СНЛЖ БОЛѢ^НБНЖІЖ. I ДАЖДН рАБОЧр твоемоѵр съдрлвне. волеіж н вллго-ДѢТНІЖ. ода твоего НБСЪНААГО. про-славльшлаго та СЕ 296 2; нстоѵен кръвь Ѣ^ВОІЖ Н^ДрС-БрЪ СВОН^Ъ. БЖ6 нашъ. прѣсжѵнлъ есн. в'са істоѵьннкъі непрнѣ^нннъі. і неджжьнънл. і побѣ-днлъ есн. в'с»ж енлж врлжніж СЕ 29а 21-22; тъі влко гГ ... нждсш трлсл-внціж сніж ... в'сѣуъ пжтен въ^одъ-ІІЪІ^Ъ. ^АТВОрН ен. в'са пжтн въ^о-дънъііа. прѣсжѵн ен ІСТОѴЬННКЪ. отъ негоже нс^однтъ СЕ 45а 9-10. Изч. СЕ. Неб. Срв. пресекна 'спра да тека’ ОА, ВА, НТ, НГер, БТР, ДА. ПрѢТВАріАТН СА, ПрѢТВАріАБК СА, ПрѢТВА-ріліешн са несв. Претворявам се, превръщам се в нещо друго, получавам Друг ВИД [обраЗНО]. ПрѢВрАТН А ѴНСТН Т АКЪІ БОГА. СВ0К1Ж БАБ^ВО-ВЪНЖІЖ ^ъітростнвв Н^МѢНІАА СА. НЖ6 ПрѢТВАрѢШб СА ОВОГДА точрромъ БЪІВЪ. ОВОГДА Ж6 КрНЛАТАМЪ П'ТНЦАМЪ ПОДОВА са. орълоѵр н стръко\р С 7.23. Изч. С. Гр. ретофаХХоцоа. Нвб. Срв. претварям се диал. ОА, ВА, НГер, РРОДД. прѣтворнтн, прѣтворкк, прѣтворншн св. Претворя, превърна, променя, дам друг вид [образно]. іе^еро же бѣ ... іАкоже се пол“с- сътворено вѣ. конемъ тештн. то прѣтворьшочр мрл^к іего н съмръ^ъше са велмн. пѣшн н съночр^нн по Демоѵр ^ождлл^ж С 90.6; тъ же въ-^ллкл. нже очрмъішленннмъ іеднѣмъ водж на внно прѣтворн тн С 344.21; рАстворьше ВННАМН (Л^ВЪНЪІНМН врѣдъ ЦѢЛАШТС-. ТАКО же Н СЪПАС' ВЬСА ^ЬЛЪІА вннъі на БЛАгоіе прътворн С 430.18. Изч. С. Гр. ретштоіесо, реш-срекм, сгоухра°Цаь Нвб. Срв. претворя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣтворнтн СА, прѣтворкк СА, ПрѢТВО-рншн са св. Превърна се, преобразя се в нещо, стана нещо. рѣкъі же ПрІСНО ТеКЖШТА СТАША ПОМрЪ^ЪША. МА- къкок же іестъство водьнок. клменнк ПОДрАЖНВО Прѣтворн СА С 90.11. Изч. С. Гр. ретакоіеораі. Нвб. Вж. при прѣтворнтн. прѣтефн, прѣтекж, прѣтеѵешн св. Пре- тичам, обиколя, прекося тичеш- КОМ. I ПрѢТѢША ВЪСЖ СТрАНЖ ТЖ. I НАѴАСА ПрННОСНТН НА ОДрЪ^Ъ БОЛА-фАіА. ідеже слъішаа^ж н ѢКО тоу естъ М Мк 6.55 3; ^аклннаіж та бгомь в'седръжнтелемь ... очрвон са бѣжн ... в'сѣкъ демонъ неѵнстъі. і скврънънъі ... ѣко се мжжескъ полъ. ілн женескъ. нлн гадомь. нлн п'тнцеіж. НЛН НОфНІЖ гла. нлн глочр^о стрАША. і прѣтекъі. прѣтнрьтн 526 прѣтръгытктн нлн кг лоѵрцѣ сгвѣфлвліА. нлн вг вныѣ пнемъ мно^ѣ. нлн вг іа^н. нлн вг болѣ^нн СЕ 54а 9. // Премина, отмина. ѵ'то очрво сгтворн са дьнесь. дл не просто во нлсг прѣтекжтг. дьын сего ѵоѵрдесл С 431.16. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. перітрехш, яаратрё/со, ётпброріѵ Нвб. Срв. претека ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣтнрлтн, прѣтнрлвк, прѣтнрліешн несв, пнлокк прѣтнрлтн. Гр. аізцпрі^со. Измъчвам, подлагам някого на мъчение, като го претривам, стържа с пила. нлн поѵто N0 сьвъштлвллсте СА ИЛ МЛНЛСНКК КРДЛ НСЛННВ ПНЛОЯВ прътнрллше. іегдл сгінг мн вѣтл N6 сгтворнсте нл Тродл С 397.1. Изч. С. Нвб. Срв. претривам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣтнтн, прѣфж, прѣтншн несв. 1. Заповядвам, подканвам, нареждам някому. ПрѢШТЛЛШО БО ДО^ОВН Н6-ѵнстоуоѵрмоѵр і^нтн отг ѵлісл. отг мг-ыогг во лътг вгс^гіштллше н. і ва^лл-^ н жжн желѣ^нгі. і пжтгі стрѣ-гжштен. і рлстргзлвг ж^гі. гоннмг вгівллшо Бѣсомг скво^ѣ почрстгіннк М Лк 8.29 3, А, СК; і пръштллше нмг гла. внднте влюдѣте са отг квлсл флрнсѣнскл. і отг квлсл нродовл М Мк 8.15 3; мороѵр пръштллше н оѵртншллше са. снльыг дѣломг н сло-вомг. сь прокл^гі сгвлѣѵе ілкоже сь рн^гі. снльнг дѣлгі, повелѣвллше вътромг н о^стжплл^ж С 476.13. 2. Заплашвам, заканвам се някому. нмгше же гего обнлжнша мс-ѵд. н простергше нл ЯЪ своа ржкгі ноѵрж’- ДЛЛ^Ж Н ПрНЫбСТН КМ0\р НМѢННК. прѣ-ТАШТ6 кмоѵр н очрвнтн ^ОТАШТб С 38.23; н стрлшьыгінмн снмн мжклмн прътнте. грѣ)<г нл ыгі носдште. бллго-вѣрніе С 88.20; нрннен реѵе, тгі рл^-лнѵьнгінмн мжклмн пръштллше оѵрмо-рнтн ма. н л^г нлдълрсг са ілісо ме- ѵемг отгсѣѵешн мн гллвж С 254.1. // Прич. сег. страд. като същ. пръ-тнмою ср. ед., прътнмліл ср. мн. Гр. хо атіХопцеѵоѵ, та аяЕіХопдеѵа. Заплаха; закани за измъчване, тггдл оѵрво снн неповъднмнн. н до-вл"нн воннн эдьстовн ... св°водьномг гллсомь дрь^о мжжьскгі, ннклкоже оѵрстрлшнвгше са о прътнмгін^'. вь сръдж вьлъ^гше крьстнілнн слмн са нлрекошА С 86.3; оѵрстрлшлкв са он°го оріГъ. н прътнмллро влмн не вонв сд. нисо клеврътг мн гестг о\рмъктг говътн. невръгжштнТ^г о коѵрмнръ^г С 88.7. 3. Укорявам, мъмря, і пръ-флл^ж емоѵр мгнозн дл оумлгѵнтг. оыг же н^лн^л вгпнъше сне длвгідовг помнлоѵрн ма М Мк 10.48. Срв. Лк 18.39 М, 3, А; Мт 20.31 СК; можллше бо сн ^рн^мл продлнл вгітн. ВАШте трн сотг пѣндзг. і длтн са ннштннмг н пръштллрсж ен М Мк 14.5 3; отгвѣштлвг же дроѵрггі прѣштллше емочр гла. нн лн тгі воншн са вл. ъко вг томьжде осжжденнн есн М Лк 23.40 3, А, СК; I не овнноѵрьл са слово гллголллше. і прнемг і петрг нлѵАтг прътнтн емочр М Мк 8.32 3. 4. Тъгувам, натъжавам се. Тс же плкгі прѣТА вь севъ прнде кг гровоѵр. вѣ же пешть н клменг нллежллше нл нен М Йо 11.38 3, А, СК. 5. Забранявам, запрещавам. і мгного пръштллше нмг. дл не лвѣ твордтг его М Мк 3.12 3. М, 3, А, СК, С. Гр. 7шраууёЛХсо, біаатёХХсо, ёлітірасо, атіеіХёш, ёяаѵатеіѵораі, ёрррі-даораі, ёѵтоухаѵш, атеіХ-р. Нвб. претя диал. НГер. Срв. [за]претя, [за]прещавам. прѣтрггыяітн1, прѣтрггнж, прътргг-ыешн св. 1. Скъсам, разкъсам [образно]. н наведе іа іс тьмгі і сѣні сгм-ргтьнгі. н ж^гі ірсг прѣтргже СП 106.14. 2. Прен. Прекратя, прекъсна. клісо ве сжмьнѣннгл кг мжѵе-ннк» прнстжпншд. се оѵрво дл прътрг- I прѣтръгыйѵгн___________________ 527 прѣтрѣвнвъ гъше слово ыл мжѵеынісъі прѣндемъ С \ 65.18; л словесл нмнжв са къіѵнтъ. і гор'ко прѣтръгыотъ С 338.11-12; вьсѣкоа трѣвъі жрьтвл прѣтръже сд. ѵсо дѣлмл о сн^г дръ^лкшн вс^лісо-ыьыъінрсъ дѣлссерсъ С 418.15-16. ~ са страд. Изч. СП, С. Гр. біарр-пуѵищ, Етп-серѵсо, біааласо, [ Ѵисо. | Нвб. Срв. претръгна [се] ВА, Дюв. ! прѣтръгыжтн11, прѣтръгыл;, прѣтръг-нвшн св. Предпочета, пожелая, отъ толнкъі сллвъі н отъ слыл. вь іД^ъжс БѢ^Ж вь мнрѣ СОМЬ. Н ^ѢЛО ЛѢПОТЬЫЪ ынѵтоже бо отъ прѣтръгъшъ [!]. иъ вьсе прѣовндѣвъше вѣѵьыок съплсе-ынк вь^аша С 54.23. Изч. С. 1)3. фрОѴТІ^СО. Нвб. Вж. при прѣтръгнжтн1. прѣтръ^лтн, прѣтръ^лкк, прѣтръ^лкшн несв. Скъсвам, разкъсвам, ^лие мъыогъі крлтъі пжтъі н жжн ЖбЛѢ^ЫЪІ СЪВА(^Л)НЖ СЖфЮ. Прѣтръ^лл^ж СА ОТЪ него. жжл желѣ^ыл н пжтл съкроѵршлл-са. і инктоже его ые можллше о\рмж-ѵнтн М Мк 5.4 3. ~ са страд. Изч. М, 3. Гр. бкхаяасо. Вар. прѣтрь^лтн, г прѣтръ^лтн. 1 Неб. Вж. при прѣтрггнжтн1. прѣтрьпѣньк, -га. ср. Претърпяване, понасяне с търпение, тѣсыъі^ъ же тѣрсъ врлтъ. і СКрЪБЪЫЛЛГО П7ВТН. се СЖТЪ ДѢЛЛ. ЛЛЪКЛЫНе ЖАДЛЫН6. ^еме-лѣглыне. кллмѣыне. мллосъплыне. съмѣреыне. покореыне. прѣтръпѣыне овндъі СЕ 69Ь 25. // Твърдост, непоколебимост. кд^лѵе же кмоу гнѣвомъ дочршжшточр. о прѣтръпѣннТ мжѵеинкл. реѵе прнведѣте МН СѢМО мжжлжестокъі. отъ едіѵѵпьскъіА стрл- ЫЪІ. СЪ М6ѴН ДЛ НСѢКЖТ' Н ПрОѴАА. н вьведъ сьвѣтьынкъі своа реѵе къ ьіѴімъ. вндѣсте дн прѣтрьпѣынк иеѵьстнвллго оыого С 62.7-8, 12-13. Изч. СЕ, С. Гр. картеріо, Вар. прѣтрьпѣмнк, прѣтръпѣннге, прѣтръпѣмнс-. Неб. Срв. претърпяване ОА, ВА, ЕтМл, БТР. прѣтрьпѣтн, прѣтрьпліж, прѣтрьпншн сѳ. 1. Претърпя, издържа, устоя [на страдание, болка, болест], реѵе СТЪІН ННСНѴ. ІСрЬСТЖАЫЪ ксмъ. н повелѣ кго бнтн. стъін же ынснТ прѣтръпѣ о доврѣѣмь нсповѣдлынн ^рнстосовѣ С 46.28; н др'і<ол'мн ыогъі н^ъ прѣвъь влтн. кдыого же млтн прнлежллше... н ыл ыь прнсыо вь^нрлше. ВЪ^ЛЛГЛІЖШТН ыл ыь ржцѣ Н ГЛЛГОЛ'ЖШТН. ѴАДО мок СЛЛДЪКОК. КШТ6 млло прѣтръпн дл съвръшеыъ вждешн С 79.30; божѳ мон X? НС. КГ0Ж6 рлдн БОЛѢ^ЫЬ СНКБ прѣ-тръпѣлъ. н по^оръ н ылгъ внднмъ ксмъ. отъ селнкл ылродл С 150.20; ТОГО рлдн Б° н жроднвъі нлрнѵетъ (ЛКО БОЛЪШЖ(Ж БОЛѢ^ИЬ ПрѢТрЬПѢША. Л Хоѵрждъшллго рлдн вьсе погочрвншд С 372.2. 2. Прич. тин. деят. като същ. прѣтрьпѣвъін м. ед., прѣтрьпѣ-въшвн м. тн. Гр. 6 гтоцеіѵад, яроа-картвресо. Този, който е издържал [тези, които са издържали] изпитания, лишения. I вждете неылвн-днмн вьсѣмн. нмоыг моего рлдн прѣ-тръпѣвъі же до коыьцл. сь спыъ вж-детъ М Мт 10.22 3, А. Срв. Мт 24.13 М, 3, А, СК) Мк 13.13 М, 3; дл поьГеже прѣстжпншА ѵловѣцн ^лпо-вѣдн кго. н вѣсн тліеожде прѣстж-ПНША. Н СНМЪ ВЪІВЪШНІМЪ. прѣтръпѣ-въшнТмъ [!] ВЪ ЛЛѴЬБЛХ' н МОАНТВЛ^Ъ. ЫЛ ДЛЪГЪІ ДЬ^Н КДВЛ СЪКЖТЛША отъ-вѣгъшн'імл вѣсовлинк С 53.23. 3. Понеса, приема търпеливо нещо неприятно. Н N6 ОСІСЖДѢ ОТЪ ПЖТІ его ЛІ^ВЛ Н ЛЬСТЪ. ѢІСО лцк лн вн врлгъ поыосілъ прѣтръпѣлъ очрво внмъ СП 54.13. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. тореѵш, гіпоферш, ётпреѵш, -ифіотарш. Вар. прѣтръпѣтн. Нвб. претърпявам, претърпя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прѣтрѣвнвъ, -ъін прил. Дребнав, който е ориентиран към незначителни неща. дѣтн длръі прнносАтъ. дл вьсн дѣлесемъ нлвъпсыжтъ. глко ые прѣтрѣтн 528 прѣтѣк&тн кже прѣтрѣвнвъ очрмъ нмѣкбтъ. тн лювнвн сжтъ пьрѣмь С 338.1. Изч. С. Гр. тгеріЕруск;. Нвб. Срв. [по]требен 'необходим’, [по]треба ж. 'нужда’. прѣтрѣтн, прѣтьрж, прѣтьрешн св. Прережа, разрежа, н сътворншд тлко слоѵргъі. н съломншд сд костн іего кьсд. н потомъ прѣтръшд н полъмл. прѣ-търеыі? же іемочр въівъшочр. повелѣшд вльсвн трочрпъ іего въврѣштн ВЪ (ЛМЖ глжвокж. н стрѣштн кго твръдѣ. н въістъ тлко С 269.6, 6-7. Изч. С. Гр. лрісо. Нвб. Срв. претрия ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣтъкнжтн, прѣтъкнж, прѣтъкнешн св. Препъна, спъна, пнслно во естъ. ѣко лнъмъ свонмъ ^лповъстъ о тевъ СЪЭДЛННТН ТА. I НА рЖКЛ^Ъ ВЪ^ЪМЖТЪ ТА. ДЛ N6 о клмень прѣтъкнешн НОГЪІ твооіА М Лк 4.11. Срв. Мт 4.6 3, А, СК, В; СП 90.12. // Образно. се во вь ве^лконьн моемь ^лѵа. слъішл^ъ гТ. ѣко м'нож'ство ^ЪЛЪ ѵісъ попнрлетъ МА. іже рсотдтъ посрлмнтн. і прѣдъкнжтн (погр. вм. прѣтъкнжтн, Фърчек, с. 538, бел. под линия) стжплннѣ моѣ СЕ 85а 12. Изч. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ. Гр. лроснсблтш. Неб. Срв. [на]тъкна ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ, ДА. прѣтъіклные, -ІЛ ср. 1. Пречка, препятствие. ТрАСЛВНЦС ... N6 ТЪ1 ЛН СЛМЛ. I В'СА ТВ01А. БОНТС СА ПрѢ- тъіклнон. прѣтъіклемъі^ъ влмъ. і в'сѣ^ъ пострлшенс-н ѴЛСІСЪ. СТрЛША-фнн^ъ ВЪІ. КрНѴАфб Н^БѢГЛНТб. I отъ^однте СЕ 456 11. 2. Дрен. Нападка, подигравка, издевателство. ГВ02ДНА ЛН нлн дрѣво, н жндовъсклл прѣтъіклиніл. Н ОѴрЖб воныомъ лжштж обнлжлкмж С 437.24. 3. Прен. Изкушение, съблазън. ЕЛО^ДѢТС- жс с-дл клко вллстъ сн влшл. прѣтъіклнню вждетъ немофънъімъ Е 3а 15-16; врл. мнрнл гоннмъ. ѣже въ съ^длнне севъ. не врлшнл рлдн рл^лрѣнте дѣлл ВЖНѢ въсѣ БО ѵнстл. НЖ ^ЛО ѴЛВК8, прѣ-тъіклннѣ. ѣджфом(очр) Е 4а 11. Изч. Е, СЕ, С. Гр. сгкюрра, лрбакорра. Вар. прѣтикмініс, прѣтикміне. Неб. Срв. тикане, тикване. прѣтъіклтн, прѣтъіклвк, прѣтъікліешн несв. Създавам пречки, препятствам, преча. трАслвнце ... не тъі лн слмл. I в‘са твоьл. вонте са прѣтъі-клнен. прѣтъіклемъі^ъ влмъ. і в'сѣ^ъ пострлшенен ѵлскъ. стрлшАфннрсъ въі. крнѵАіре н^вѣглнте. і отъ^однте СЕ 456 12. Изч. СЕ. Неб. Срв. претикам, претиквам диал. ВА, НТ, ЕтМл. ПрѢТЪІКЛТН СА, ПрѢТЪІКЛКЪ СА, ПрѢТЪІ- клкшн са несе. 1. Препъвам се, блъскам се. въкочрпѣ основлнннк тъм-ннцд подвнжлшд сд. въкочрпѣ протн- ВЪНЪІА СНЛЪІ БѢСТВОЧр СД АШД. ДрО^ГЪ дроѵргл рѣА. н дрочргъ дрочр^ѣ прѣ-тъікла сд С 466.7. 2. Прен. Притеснявам се, затруднявам се; смущавам се. довро ые ѣстн ма. нн пнтн внн (нн) ѵѵ н(е)мже прѣтъіклетъ са. врлтъ твон. н съБллжиѣетъ са лн н^немл-глетъ Е 4а 13. Изч. Е, С. Гр. онрттобі^ораі, яроспсблтсо. Неб. Сре. претикам диал. ВА, НТ, ЕтМл; тикам [се], тиквам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. прѣтьмьнъ, -ъін прил. Претъмен, изключително тъмен, прѣскръвьнллго того оѵрмнлеыллго обллдлнніл врлжніл. н мрьѵенніл прѣтьмыллго мрлкл. н овъ н^ъ къ вочр гллголллше. н ѵрѣвл лдовл вьпл"ь мон очрслъішл гллсъ мон С 461.19. Изч. С. Гр. каѵеакероі;. Вар. прѣтьмнъ. Неб. претъмен ОА. ПрѢТѢКЛТН, ПрѢТѢКЛКК, прѣтѣклѵешн несв. За мнозина - събираме се, стичаме се, прииждаме бързо, ндсже Ѵсѵснфъ н ннкоднмъ. не тоѵр лн сьндшд сд. н вьсн божнн лггслъ прѣоѵ^крмпс-н?» 529 ПрѢУОАНТН і ылродн. н влрАкътг ^еровнмг. н прѣ-тѣкліжтг серлфнмъ С 458.13. Изч. • | С. Гр. сгоѵхрехсо. \ Нвб. Срв. претека 'пресрещна’ диал. НТ, < ЕтМл; претичам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. прѣоукрлшснъ, -ъін прич.-прил. Пре-украсен, украсен богато, дъферн (цр)[...]стн своеТ ПрѣДЪСТА (ЦрН)ЦА о десыжж тевс-. вг рн^л^г по^лмрснА^г ѴѴДѢИА Н Прѣоѵркрдшбыл. МЛТВАМН БЦА І Е 26а 12-13. Изч. Е. Гр. телоікгХрЕѵск;. Нвб. преукрасен ОА. ПрѢ^АЖДАТН, ПрѢ^АЖДАКК, ПрѢ^АЖДАК- шн несв. Извървявам, преминавам, преживявам [прен.]. н жнтые-мг цѣлооѵрмномг самн са огрлднмг. н ДА N6 Н^ЛА^Н СЛОВО СКВрЬИАВО ВБДѢЖ6 ^г вьлл^нтг. тлкоіж жн^нннк прѣ^л-ждАНТб С 507.22-23. Изч. С. Гр. ретерхораі. Нвб. Срв. прехаждам, прехадям диал. НГер, ДА; прехождам ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ПрѢ^ВАЛНТН, ГТрѢ^ВАЛІтК, ПрѢ^ВАЛНШН несв. Възхвалявам, обсипвам с похвали. прѣ^вллнмъ же овьфенне. еже есн дллг нлмъ. імѣтн сг ннмн. і нн^г-^одАіре еже сгтворн. къ стрлстемг нл-шнмг. і вг^ведн нгі сг совоіж СЕ 65а 15. Изч. СЕ. Нвб. прехваля, прехвалвам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣ^вАЛЬнг, -гін прил. Достоен за възхвала, славен, преславен, не 8СЖМЫѢВШН са пллмене. н ^вѣрне лютнТ очржлсж са. ѵоврл^л крстнлго. млн Прѣ^ВАЛНАѢ ^А. БА. СПСТН ДША ЫАША. прок. глас. д. днвенг в(г) Е 36а 11-12; н длргствоѵрн нмг вндѣннк. да прослАвлтг стоіе н прѣ^влльноіе нма твок С 3.29-30; нже прѣ^вл-льннн отьцн. сгд-внствьннкгі нмж-ште стгін доѵр^г. н тѣмь дгі^ліжште. нюденскъіл очрво подобьнъіа ересн отгвръгошА н^оврѣтенніе С 189.2-3; вопоноснвгі сь отьць вогочр са иа очрѵА- стніе вгдАвг н вг^грлднвг вг томг грлдѣ црькгве прѣрсвлльнѣн вогоро-днцн. н прнсыодѣвѣ млрнн С 279.12. Изч. Е, С. Гр. яаѵенфгіцсх;, еѵбо^ос;, яаѵирѵг|хо<;. Вар. п(>ѣ^валн7.. Нвб. Срв. прехвален ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. прѣ^однмъ, -гін прич.-прил. Достъпен, разбираем [образно]. скрншж кндъвгше ва носАфіж. сѣмо н овамо текошА. лвне же родъ свон отгврггж. н непрѣ^однмл естгствА. прѣ^однмл авнша са СЕ 1Ъ 7. Изч. СЕ. Гр. раощос. Нвб. преходим остар. ВА. Срв. проходим. прѣ^однтн, прѣ^ождж, прѣ^одншн несв. 1. Преминавам, прехвърлям се от едно място на друго, ые прѣ^однте н^ домоѵр вг домг М Лк 10.7 3; і нлдг вьсѣмн снмн. междю НАМН н ВАМН. ПрОПАДЬ В6АНѢ 0\рТВрЪДН СА. ъко да ^отдштен мннжтн отг сждоѵр кг влмг не вг^млглввтг. нн нже отг тждж кг нлмг прѣ^оддтг М Лк 16.26 3, А, СК; і ѵкг саѣпъ. прѣ^ождАлше твлрь. емьже са очртгк-нѣлше. клАнѣлше са емоѵр К 10а 21-22. // Минавам през нещо, ходя по нещо. неѵнстгі дхг ... прѣ^однтг ско^ѣ ве^дгнлл мѣста М Мт 12.43 3. // Минавам покрай нещо. прѣ^одд нсъ відѣ ѵіса слѣпл о родствл А Йо 9.1. 2. Прен. Преживявам, преминавам. прѣ^ождл^г вг не^гловѣ сргдьцА моего. посрѣдѣ домочр моего СП 100.2. // Прехвръквам, прелитам. ГЛАСЪ ДАННА ОБЛАЦІ 1В0 СТрѢЛЪІ твока прѣ^одідтг СП 76.18. 3. Прен. Преминавам, свършвам се, достигам до своя край. а^ъ сего жнтніл не трѣвочріж ... прѣ^однтъ во н ннколн прѣвъівААтг С 259.7-8; въ родъі родъ прѣвгіВАіжшт (!) іемоѵр. іегоже цѣслрьство не прѣ^однтъ. нъ прѣвъі-ваатъ въ ВѢКЪІ С 268.1. 4. Прен. Превишавам, надвишавам [сили- ПрѢУОАЬНЪ 530 прѣѵьстк те, възможностите на някого], слъішлвъ же се лгЛлъ промъішлілше вь севѣ сн. /акожс лѣпо мъішл/лше. днв№ дѣло прѣ^однтъ оч^мъ С 248.19; н очрпвлннУ вжнТ НАДѢА сд. прѣ^одд-штннмь кго снлж С 552.15. 5. Преминавам от едно към друго нещо, от един към друг обект, сего рлдн на въторънл стрлнъі. въішьннн^ъ вефен. прѣ^однмъ. (лже твоемочр подъножью. ѵьстн съподовльше сд. ^ьрАфе во ^е^іА. недвнжнмъі. рд^очрмѣемъ та дръжА-фллго родъ непрнмѣсънъі СЕ 1а 10; прнсно ^еленъінмъ джвніемъ веселд-штл сд. отъ ЦВѢТОВЪ ІСЪ цвѣтъі прѣ-^ОДДШТА. ОТЪ ПЛОДОВЪ КЪ ПЛОДЪІ прѣ^оддштл С 429.29, 30. не прѣ^однтн, Гр. а5іарахб<; еірл. Не мога да премина. дрочргъіА же прѣн-ТН ^ОТДШТД ВЪ^ВрАНІАЛ^Ж нмъ. ілкоже не прѣ^однтн моста С 53.8. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. бгалерби, бюоторебороа, паралореборса, біофаіѵсо, ретофоаѵсо, блерраіѵсо, леріаусо, геарауш, біёрхораі, ларёр-/орса, рётеірі [еГѵаѵ], алолераіѵсо. Нвб. преходи, прехождам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Преход МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Преодо МИ ЙЗах,Кюст.; Сараджов пря(х)од МИ ЙЗ,МИПан. прѣ^одьнъ, -ъін прил. За път - проходим, достъпен. отъметАетъ во тн ПЖТН ПрѢ^ОДЪНЪКА. I В'СА СТЬ^А. I ^А-ТВАрѢеТЪ ТН В'СА двьрн ВЪ^ОДЪНЪІ/А. в'сѣдѣетъ же съдрлвне СЕ 486 24. Изч. СЕ. Вар. прѣхоАъыъ. Неб. Срв. преходен ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. прѣѵнстъ, -ъін прил. 1. Пречист, чист, който е свързан с Бога. словесл гйѣ словесл прѣѵістл. съревро рлж-дежено нскоч|чшанъ ^емі. а н оцѣ-штенье седмерщеич СП 11.7; да рл^-дрѣшншн отъ грѣ)<ъ рлвл твоего сего. I овефьннкл сътворн н. прѣѵнстъі^ъ твон^ъ тлннъ СЕ 80а 11; прѣѵнстъі. і несквръыънъі. ве^ндѵАльнъі. невндн-мъі. непостнжьнъй. ненсл-вдьнън. не-прѣмѣнъыъі. не^ъловнвъй. гГ СЕ 616 5; гГ вже ыашъ. прѣдъложен са самъ, лгыець непороѵенъ. ць. жнвотъ в'сего мнрл. прн^ьрн НА НЪІ. I НА (^)ЛѢБЪ СЬ, I НА ѴАПН7Б СНЯБ. I СЪ(т)ВОрН (гБ ПрѢѴСТОС тѣло твое. ^а СС 116 7; слава еднно-моѵр во^ стоѵр весъмрътвноч]1. ВЛАГО^ н СТрЛШ'НОѴр ПрѴТОЧр мХоѴ' ПОДВНГЪ-ШК»МО\р (А^КЪ МОН БЛАГОДѢТЫЖ, ВЪ^ГЛАСНТН ГЛЪН СЖДЬНЪНІА Р II 2.3. // Който се приближава до Бога. прѣѵнст(ъі)^ъ прркъ прл^дннкъ. ИВО цръквн ѣвіло естъ. н нбса^лТковатн съ англъ/ сътворнлъ естъ. м^влмн '\%ъ ве жн^нъ нашж оч^мирн. да поемъ та н славнмъ Е 7а 15-16. // Непорочен, ЧИСТ. Н рЛЖДАКТЪ СД ОТЪ СВДТААГО д^л. н отъ непороѵьнъіА н прѣѵнстъід ДѢВЪІ. МНрЪСКА'ГО рАДН СТрОІА Н съплсенніА С 10.29. 2. Праведен, който отговаря на християнските норми, мнѣ же ѵѵ прѣѵнсто н эдъстолмвьно послочршлннк. очрпрлж'-Ненн/л мжѵеыніА сътатн С 54.15. // Като същ. прѣѵнстъін лг. ед. Гр. то ауѵбѵ. Праведник, н въпнсашд вь ПННАібЙДЪІ рочрмъскъі. пнілжнн нспо-ВѢДАВЪІН СД САМЪ КрЬСТНІАЫЪ. ЖНВОѴр н^горѣтн повелѣ^омъ ... тлѵе рл^очрмѣ-въ прѣѵнстъін. ЛѢПОТЖ ТѢЛА свокго. мыогъі рлдостн нспльнн сд С 140.28. Е, СП, СС, СЕ, С, Р. Гр. оелтбс, ауѵбс, аруаѵтос, каОарб;. Вар. прѣѵістъ. Нѳб. пречист остар. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пречиста МИ ВП/ГО. прѣѵохрднтн СА, ПрѢѴОѴрЖДЛч СА, прѣѵоѵр-дншн «а се. Учудя се, изумя се, смая се. н то очрвѣдѣвъ едернн. н прѣѵоѵрднвъ сд реѵе. по нстннѣ н нъініа клменніе свдто вдліліетъ сд по ^емн С 294.29. Изч. С. Гр. 'илеріЭаираСсо. Нвб. пречудя се диал. НТ. прѣѵьсть, -н о/с. Щедрост, великодушие. ие въдаднмъ севе пылньствоч|> н лн^оіАденью. ыъ рл^очрмѣвъше нашс-го вллдъіісъі прѣѵ’сть С 493.8-9. Изч. прѣѵьстьыъ 631 ПрѢІАТН С. Гр. фіХотіціа. Вар. прѣѵѴть, Неб. Срв. чест, почест ОА, ВА, НТ, БТР, АР. прѣѵьстьиъ, -ъін прил. Достоен за уважение, многопочитан, препб-четен. ѣко влгвн сд пръѵестъное н вельлѣпое нма твое. оцд н снл СЕ 136 17. Срв. СЕ 136 1; СЕ 23а 2; СЕ 1а 23; СЕ 166 24; СЕ 24а 20; СЕ 81а 14; плкъі облѣцн ма. пакъі огрлдн. ѵестънъімь тн крстомь. і прѣѵестъ-нъімъ тн пеѵлтемъ СЕ 786 19; да вт. п'сллъмѣ^ъ, I пѣньнуъ. і пѣуъ дуовъ-нъірсъ. просллвлъстъ. прѣѵестъиое. н вельлѣпое нма твое СЕ 99а 24; (дкоже нн МАЛЪІ КОМА ѵдстн. ИА по^вллж сьде мжѵенъін^ъ. стъін^ъ н прѣѵьстъ- НЪІф<Ъ МЖЖЪ М°ШТЬЫО НСПОВѢДАТН С 534.14. Изч. СЕ, С. Гр. яаѵтірск;. Вар. прѣѵесгьнт., прѣѵь-«тгнъ. Неб. пречестен книж. остар. ОА, ВА. прѣфедръ, -ъін прил. За Бог - пре-щедър, който се отличава с голяма щедрост, прѣіредръі вже. і м'но-гомнлостнве. отвръ^лідн прѣѵнстжяв жтровж СЕ 926 2; вѣръі господььГд. прѣдлстъ. прѣштедроѵрйѴрмоѵр вогочр С 208.9. Изч. СЕ, С. Гр. тгаѵопсгіррсоѵ. Вар. приштедръ. Неб. прещедър ОА, ВА. прѣфеные, -ІА ср. 1. Заплашване, закана към някого, заплаха, стъін же кононъ ст. многомъ прѣштеннммъ. въс'прѣтівъ ко\рмнр\р стоАШтоуоЛрмоѵр реѵе С 34.22; дроч^нн же нскочршенніл тъѵьіж прѣштеннн оѵрвоілшд сд С 85.19-20; ово ласканнкм' тѣшаашс. ово же ^отѣАше съврлтнтн прѣштеннн С 86.26; сего рАдн очрво н мъь дльж'нн ксмъ трьпѣтн ^ълъін^ъ ѵловѣкъ прѣштеньіА С 482.5; нъ вьсе то подъ но^ѣ подъложнвъ прѣштеннк съ ВЬ^ВНТННМЪ СЬМѢСНВЪ. ВННЪІ НСКААШ6 КАКО СД ВТ.І СТ. ВрАТННК ПО^НАЛЪ С 367.23. 2. Възмездие, наказание. ОЧрБОН СА ВЬПЛЬфбНААГО БА ... НБО Жб^ЛЪ желѣ^нъ. н пефь огнънл ... і ^ячвт.і скръжътлнне. прѣфеыне ослочршлннѣ. жндетъ теве СЕ 546 25. СЕ, С. Гр. йлеЛт^, &|гоѵа. Вар. прѣштенню, прѣштеыыс, прѣіреннс, Неб. Срв. [за]прещение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, РВЕ. ПрѢіА^АТН, ПрЪіАДЖ, ПрѢІАДвШН св. Премина, прехвърля се на другия бряг; преплувам с кораб езеро, река и под. і прѣѣвъше прндж на ^емдіж ъеннслретъскж М Мт 14.34 3, А. Срв. Мк 6.53 М; I прѣѣдж на ^емл"іж ГАДАрннт.ск(іж). ѣже естъ об онъ полъ галнлѣіа М Лк 8.26 3; і ВЬЛѢ^Ъ ВТ. КОрАБЬ НСЪ ПрѢѢДС. I ПрНДб (въ) въ свон грАдъ ММт 9.1 3; ПрѢѢВЪШЮ НСВН ВЪ корлвн ПАКЪІ НА ОНЪ ПОЛЪ. СЪБЪрА СА НАрОДЪ МЪНОГЪ 0 немь. I вѣ прн морн М Мк 5.21 3; і реѵе къ ннмъ прѣѣдѣмъ на онъ полъ е^ерл М Лк 8.22; і прнѣ^лвъше [погр. вт. прѣѣ^лвъше] прндошд въ ^емліж Ъеннсдретьскж. і прнстлшА. і шъдъше-МЪ же ІМЪ ІС КОрАБЛѢ АБЬе ПО^НАША н 3 Мк 6.53; I тъ вълѣ^е въ корлвл"ь. і очрѵеннцн его. і реѵе імъ. прѣідѣмъ на онъ полъ е^ерл. і прѣѣдж 3 Лк 8.22. Изч. М, 3, А. Гр. бшяерасо, коетоиЛесо, біерхоцаі, аѵауораі. Нвб. 0. прѣідтн, прѣнмж, прѣнмешн св. 1. Взема, поема, уловя, тъгдд воннн нке-моновн, прѣнмъше нса на сжднштн. СЪБЪрАША НА НЬ ВЬСЖ СПНрЖ М Мт 27.27 3, А, СК; н обѣма рл^очрмѣньмд ДѢАНННМА БѢАШ6 КЛАНІАІЖШТОЧр СД лнцочр. ТА А^Ъ нскочрснвъ ПрѢА^Ъ. ТА прьстомъ дръжА^ъ С 511.29. 2. Приема някого, допусна го някъде, тѣмьже НАреѵеннн мъі. по отърАдѣ БЖЬН недостонннн. МОЛНМЪ СА ТЪ, НГОЧрМСНА. ПрѢбМЪШААГО БрАТрА НА- шего. і тевѣ поржѵьннкл емоѵр бъіваіж-фА СЕ 836 8. // Приема, възприема някого, вндѣрсомъ реіСШААГО ВЛЛСТЬ нмлмъ положнтн дочршж монк. н ВЛАСТЬ НМАМЪ ПАКЪІ ВЬ^ДТН (Ж. Н ПрАСЛбЫЪ___________________________532_______________________________ЩШГк вллстн его дълннѴмъ пръд^омъ С 499.20-21. // Прен. За състояние -завладея, обхвана, і даждн намъ ие БЬДАфбЯБ МЪІСЛНКЖ. I ТрЪ^ВАфбМЬ СА ПОМЪІШЛбННбМЬ. ДА N6 ПрЪКАТН БЖДС- мъ тажъкомь съномь СЕ 38а 10. 3. Придобия, получа, іждені гнѣкъ. ІСЦЪЛІ ъ^вж. рА^дръші врАжъдж. ДА ПрЪІМбШІ НСЦЪЛСНЬО ОТЪ ТрАПС^ЪІ К 86 21; н въшъдъ къ пръподоБьно^оѵрмоѵр ВЬ КЛЪТЬ. ПОКЛАНІААШС СА КМОѴр МОЛА Н. ДА БЪІ Н ТО МѢСТО СЪ^ЪДАНОЮ 0 нме- нн кего пръдлъ С 205.5. // Заема [служба и под.], цнн слоѵжьбж тъ-лссънж прънмъше. іеште н дшамн властн поко^шліете са С 88.15; бждж днье его малі. н епнпъство его пръімі ннъ СП 108.8. 4. Получа във владение. ДА ІСМ8 ОТЬЦЬ НАШЪ САВА КЛѢТЬ НА МЛЬѴАННІС. ѵъстънъін оѵрво Тѵѵанъ клъть прънмъ. Н ПОВСЛЪНЪ мльѵатн прѣвъі трн лъта С 285.5; АЖ6 рс-ѵс- рлтніж н матс-жсмъ црък'вн ВЬ^АСТС. ТО ТЪІ мнрьнѣ ОТЪДАДНТС. ... Н ПрѢАША ЦрЬК'ВН ПрАВОВѢрЬННН. Н6 ^АМОѴрДНВЪ ЖС- ЦѢСАрЬ СЪВОрЪ 6ПНС-КО\рПЪСКЪІН сътворн. 0 ПрАВО (!) въръ оѵрврьднтъ. ННКІЖСКЖІтБ върж С 200.29. // Завладея, превзема, н АЖ6 СВАТЪІА ЦрЪКЪВН СЪ рАТНКч КС-СТ6 ПрѢАЛН. ТО Н ТЪІ ОСТАВНВЪШС- ВЬНѢ грАд (!) прѣвъівАНте С 199.28-29; н СНМЪ ТАІСО БЪІВАЯКШТеМЪ. ОВОГДА же БОрА СА ОВОГДА Ж€ ЛбСТЬМН ЛЬСТА грАдъ прѣА С 56.23; ^анс- н ѵьстънъін ЦЪСАрЬ КОСТАНТННЪ. ПО^ДЪ НѢІСЪГДА БОЖЬСТВЪНЪІНМЪ ДОѴ^ОМЪ ВЬСС-А НАС6-ЛОНЪІА ЦЪСАр'СТВА. ДрЪЖАВЖ прѣнмъ. н СВАТААГО ОСКЪШТСННІА СЪПОДОБНВЪ СА С 186.6. 5. Дрен. Разбера, схвана. АІСО же БО КЬЛѢ^С КЪ О^ѴС-ННКОМЪ ПАО\|“- ѵн^ъ са ... а кгоже не прънмъ то н гла-ГОЛАТН не СЬМЪЯБ. ^ВАЛЖ вьлѣ^ъшаѴо. а не ^ъло вь^нштж вьуодоу ОБрЛ^А С 501.21. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ЛосрРаѵсо, лароЛацРаѵш, ёліХацраѵш, ёухеірі^оцт, еіатгг|8асо еѵбоѵ тіѵоі; [вар. аѵтіХарРаѵш, I яоріЗёсо]. Вар. прѣдтн. Неб. Вж. при прнідтн. прлсленъ, -а т. Прешлен за вретено. лолнн прАсленъ П8. Изч. Пд. Неб. Срв. прешлен ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. прАстн, прлдж, прддешн несв. Преда; правя нишка от вълна, памук и под. I о одежди ѵто са пеѵете. съмот- , рнте крннъ селънъі^ъ. како рАстжтъ. | не троѵрждАіжтъ СА НН ПрАДЖТЪ М Мт 6.28 3, А, СК (в СК прнджтъ погр. вт. прАджтъ, Шчепкин, с. 209). Срв. Лк 12.27 М, 3 [в 3 прА^жтъ погр. вт. прдджтъ]. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ѵдіЗсй. Нвб. преда ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Предачев ФИ СтИл,РЛФИ. ПрАТАТН, ПрАТАКК, ПрАТАКШН НвСв. прѣжде прАТАТН. Гр. тгроосѵаатеААю. Предварително забранявам, не того лн дъльма глАголААше не ПрНТА-жнте ^лата. нн сьреврА ... съ горъі пръжде прАТ а {вт. прАТАА, Север., с. 411, бел. под линия) тевъ. сьревро- ЛІОБЬСТВНІА СЪКА^АННК. Н6 ТОМОѴр ЛН очрѵААше въннж С 411.6. Изч. С. Вар. прдтАтн. Нвб. Срв. [за]претя, [за]прещавам остар. ОА, ВА, НГер, РБЕ. прА^жтъ [погр. 3 Лк 12.27] вж. прАстн. прАТ А [погр. С 411.6] вж. прАТАТН. пргкгъ, -а т. Скакалец, вид насекомо. ѣдь ж' его въ прж^н н медъ днвні СК Мт 3.4. Срв.Мк 1.6 СК; V дастъ ерессвн. плодъ Ѵуъ. Т тро^уъ (!) прж-гомъ СП 77.46; реѵс н прідж прозн. (вт. пржзн, Север., с. 137, бел. под линия) V гжсѣпіціа імъже нс бъ унсла СП 104.34; ъко сънъ егдл о\рклонітъ СІА. ОТЪКАСЪ СКА. Н СЪТрКАСЪ СІА ЪКО ПрОВІ (вт. пржзі, Север., с. 145, бел. под линия) СП 108.23. ѵрьвл"енъін пржгъ. Червен скакалец, пржжгчтн 533 псалъмьсісь паразит по растенията, ^лѵьнж нъінѣ гллтн. нмс-нл глдомъ. пржгъ. сллнж. ѵръвенъі пржгъ. клтллросъ СЕ 59а 16. Изч. СК, СП, СЕ. Гр. акрі<;. Нвб. 0. ПрЖЖЛТН СА, ПрЖЖЛКК СА, ПрЖЖЛЮШН СА несв. Мятам се, треса се, гърча се. I сс- д)<ъ емлетъі-н. і въне^ллпж ВЪПНбТЪ Н ПрЖЖЛЛТЪ СА СЬ ПѢНЛМН. I едъвл о^однтъ отг него съкрочршльл н М Лк 9.39 3, А, СК; і въ^ъпнвъ н мъного пржжлкъ СА Н^НДС, I БЪІСТЪ ѢК0 мрътвъ. ѢК0 мъно^н гллл^ж ѢКО очрмь-рѣтъ М Мк 9.26 3, А, СК, Б. Изч. М, 3, А, СК, Б. Гр. отгарааасо. Нвб. Срв. пружа [се] диал. ОА, ВА, ВТР, АР, РРОДД. пржтые, -ІЛ ср. събир. Тънки, гъвкави пръчки, клонки, н СЪТСКОШД СА м(но)^н. н рл^лнѵьно КЪЖДО ВНІЛ^Ж н. овн пржтніемЪ ОВН БНѴН. л дрочр^нн жь^лнкмъ С 193.6. Изч. С. Гр. Реруаі. Вар. пржтнге. Нвб. прът, прътие остар. и диал., пръте остар. и диал., прътове ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. псллъмосъ, -л т. Псалом, песен от състава на Псалтира, псалм, нс вьсс-г'дл лн к-г'дл нлѵкнѣѣ^омъ СА врлтн. гллголлл^омъ \^лл'мосл ссго С 73.10. Изч. С. От гр. уоЛрбі;. Вар. 'рлл'мосъ. Нвб. Вж. при пеллъмъ. пеллъмъ, -л т. Псалм, песен от състава на Псалтира, псалом. сс сжтъ словссл. ѣжс глл^ъ къ влмъ ... ѢК0 ПОДОБЛЛТЪ СЪКОНЬѴЛТН СА ВЪСѢМЪ НЛПНСЛНЪІМЪ. ВЪ ^ЛКОНѢ М0СѢ0ВѢ Н прц^ъ. I пслъмѣ^ъ о мьнѣ М Лк 24.44 3, А; ѣко н прѣмждростн очрѵдф(е) н НЛКЛ^ЛЖфС ССБС. ВЪ ПСЛЛМѢ^Ъ Н ПѢ-НН^Ъ. Н ПѢСНС^Ъ Д^ВНЪІ^Ъ. 0 БЛЛГО- дѣтн пожфе н пръпожфс Е 22б 13. Срв. СЕ 94Ъ 12; еллвл. пеллмъ длдовъ. Тжс пѣтъ гві о словесе^ъ сочрснінѣ^ъ СП 7.1; двъ пеломъ въ пръвж сжботѣ СП 23.1; пелом двъ въ іс^ожденъе СП 28.1; въ коыцъ рл^очрмъ сновъ корѣовъ пеллмъ СП 41.1; еллвл. пъслломъ лелфовъ. вже прідж на^ъщі въ достоѣыіе твое СП 78.1; прммѣте пъслломъ V длднтс точрмьплнъ СП 80.3; н тлко пътн весь пелъмъ сен по стн^очр до концл. прн-пѣвліжфе с?н сен СЕ 116 17; лфе к'то боліз^нн рлдн. і^влюетъ врлшеньце. в ДЬНН ДЛ ПОСТНТ' СА. Н 6ЖС ССТЪ Н^БЛЬ- вллъ. дл съэдлннтъ ИЛ ОГНН. н р пелмъ дл нспоетъ СЕ 103а 14; сімі бо псллъ-мн поъ^ж. въ ветъсъмь ^лкоыѣ. і сн орглнъі вь^аша К 1а 34; егдл врлыі БѢША НЖДАШТАНА І^Ъ. N1 ПСЛЛМЪ съмѣша решті. нл ^емі точрждеі К 1Ъ 6; веѵерочр же въівъшочр нлѵаша пѣтн ѵ^лл’мъ снн С 70.18; н коньѵлвъше ^лл'мъ помолнша сд. н въстлвъше плкъі поіл^ж до полочрноштн С 70.25; н ведомн къ плкостьннкомъ сего ^ллмл гллголллр<ж. н вьсн сьнндоша са вндѣтъ С 73.16; дочдеъ сватъін ннѵтоже не весѣдочріетъ къ мьнѣ. ннктоже очрво пдтндесАтъ ^ллмл н^въі-кнжтн можетъ С 355.16. М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. От гр. \уоЛрб<;. Превежда и гр. (обр оттіХоурафіа. Вар. ^л-Л'М7>, ^ллмъ, пъслломъ, п'сллъмъ, псллмъ, пслломъ. Неб. псалм, псалом ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. псллъмьскъ, -ъін прил. Псалтирен, който се отнася до музикалния инструмент псалтир. Тбо л^ъ Тсповѣмь снл тевъ въ людеуъ гТ. въ сждѣ^ъ пъслломьскъі^ъ ръснотж твоіж вже въспоіж тевѣ въ глжсле^ъ СП 70.22; поіте вочр нлшемочр въ глжсле^ъ. въ глжслеуъ і въ гллсѣ пъслломьстѣ СП 97.5. къМгъі псллъмьскъііа. Гр. р(рХо<; \|/а?фйѵ. Псалтир, двадесет и втората книга от Стария завет, л елмъ длвдъ глетъ въ къннгл^ъ пелломъ-скъіуъ. реѵе гъ гвн моемочр садн о дес-нжнж мене М Лк 20.42; елмъ бо длдъ ПС&ЛЪТЪІ^ 634 по^стнтн глетъ. въ къынга^ъ с’палъмьскъі;<ъ [погр. вм. псалъмьскъі^ъ] 3 Лк 20.42. Изч. М, 3, СП. Гр. [тйѵ] уоАрйѵ, [хоС] ѵуаХроС, Вар. псмом?,ск7,, пгсАЛомьскъ, Нвб. псаломски остар. ВА, ЕтМл. псалътъі(Д», -іа т. 1. Псалтир, псал-териум - старинен инструмент с десет струни. Тсповъдато см» гіо въ госле^ъ. во псллътъірі десмтьстроѵрньнъ поіто емоѵр СП 32.2; пріклонж въ прі-тъѵнк о^о мое. рл^гъыж во пьсалъ-тъірн ГАНАЫъе мое СП 48.6; пріТмъте пъсаломъ Т длднте тоѵрмьпАНъ. пъсал-тъірь ісрлсснъ і съ гжсльмі СП 80.3; въ десмтнстроѵрньнѣ пъсАЛътънрі съ пъсиыж въ глжсе^ъ. ъко въ^велнѵілъ мм есі гГ твлрыж твоеіж СП 91.4; на врьвін ПО Срѣдѣ €М» ОБЪСІ^ОМЪ ОрГАЫЪІ иаша. сірѣѵъ псАлтъіръ. і гяхслі К 1а 33. // Образно. въстаыі славо моъ. въсташ пьсАлътъіръ н гжслі СП 56.9. Срв. СП 107.3. 2. Псалтир - книга от Библията [двадесет и втора по ред от Стария завет], която съдържа псалмите и се използва в християнското богослужение, ъкоже слъншнмъ врГъ блаж6ыааго дд& вь псал... Р II 3.18. Изч. СП, К, Р. От гр. уаХ-гррюу. Вар. пьсллгтирь, пгсллтгірь, пъе&лгтънрь, псьл-тыръ, пьслльтыіч, пьсллъгыръ, Нвб. псалтир ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. поул^ернв., -ІА ж. ЛИ. Пулхерия -византийска императрица [умр. 453 г.], съпруга на император Маркиан [450-467 г.], дъщеря на имп. Аркадий [395-408 г.] и сестра на имп. Теодосий II [408-450 г.]. Пр. на 10 септември и в Неделя сиропустна. съіропй. в ЫЖЖО БЪШАвТЪ ПАМАТЪ. ВЛАВНЪЫОѴр ПАТрНАр^ОѴ)1 ... Н БЛАГОВЪрИЪША ЦріІМА МАркнъио^. н поѵрл^срен Е 5а 2. Изч. Е. Гр. По\)Ххер(а. поѵрстнтн, поѵрфж, по\рстншн св. 1. Пусна, освободя някого, мнлосрдвАВъ же ГЪ рАБА ТОГО. ПО^СТН Н Н ДЛЪГЪ ОТЪ- поѵрстн емоѵр М Мт 18.27 3А\ пнлатъ ЖО ^ОТА НАрОДОу ПО^ОТЬ СЪТВО-рнтн. поустн НМЪ ВАрАВЖ. I ПрЪДАСТЪ НСА БНВЪ. ДА Н ПрОПЪНЖТЪ М Мк 15.15 3; N0 въсн лн ъко власть нмамъ ПрОПАТН ТА. Н ВЛАСТЬ НМАМЪ ПОЧрСТНТН та М Йо 19.10 3, А, Б; влрААВвж во ВЪ рА^БОН нмъше ДрЪЖАША. Н М0Л1ЛА-^Ж ПИЛАТА поѵрстнтн Н. А НС8СА (ОЖО ДНГАВОЛОМЪ Н^БНГСНЪІА ОЖНВН. ПрЪДА- ша ыа рАсплтню С 398.10. // Пусна, освободя от брак някого, разведа се с някого, ъко нже Афе поустнтъ женж СВ01Ж. рА^ВѢ словосо прѣлюво-дѣнна. творнтъ (ж прълювъі творнтн М Мт 19.9 А, СК', реѵено же въктъ. іже Аште поѵрстнтъ женж своіж. да дастъ ен къынгъі рАспоѵрстънъім. М Мт 5.31 3; ъко мосні по жестосръднк ВАшемоу повелъ вамь поѵрстнтн жеыъі ВАША. 1СК0НН же N6 БЪНСТЪ ТАКО З1 Мт 19.8 А, СК. И Прич. мин. страд. като същ. похрфбНАВ. ж. ед. Гр. [ц] апо^е^ореѵц. Разведена, напусната жена. I жеиАН са поѵрштеноіж отъ мжжа. прълювъі творнтъ М Лк 16.18. 2. Изпусна, издам [вик, звук]. Тс же по^фъ гласъ велнн н^дъше М Мк 15.37 3. // За човек -отделя нещо от себе си, изпусна, помолен са третьнцеіж. тожде слово гла. поѵрфен потъ свон ыа ^е№(ж. лкъі кръвь. емоуже са авн отъ нбсн анлъ. оукръ-плъм. срце его СЕ 47а 21. 3. Пратя, изпратя някого с известна цел. н съва^авъшс нмъ ржцъ н но^ъ. пове-ЛЪША почрстнтн КЪ СТрАНЪ СрАЦНЫЬСТЪ. ^АТВОрНТН Ѵ^Ъ ВЪ ТЬМННЦН. Н БЛЮСТН 2;ъло С 57.21; н потомъ жсыж оѵрво поѵрстн ВЬ жеыьскъін МАЫАСТЪІрЬ. СЪБЪ-рАВЪ ЖС ВЬСА БОЛІОБНВЪІА людн н ^ОЛІО- внвъін клнросъ С 517.25; н повелъвъ вліостн іего. отътолн по\рстн ве^ ма- ТСЖА ПрН^ЪВАТН СТААГО КОЫОНА С ПО^СТНТН 535 по^стошь 46.11-12; БОГЪ БО СВОІОГО СН СЪІНА поустн С 416.22; поустн к’ *Лмо\р нлдлнл пророкгч. ннѣмь лнцомь южо нл Л тлн твордште С 359.22; но въі МОЛНТВА МрЬТВААГО ДѢЛ"ЬМА. N7. прн- шъдъшнн^ъ дѣл’ьмл новѣрънъін^ъ, дл рл^о\рмѣіжтъ роѵо ідко тъі мд поѵрстн С 309.30; н^вѣстнтн жо юмочр ^отд мллъі оѵрвоілвъшл сд. стрлжл вн-[ домл поѵрстн львл велнкл ^ѣло С 292. I 22. ППрич. тин. страд. като прил. [ по\рцівнъін. Гр. пецфтЗЕі^. Изпратен (■ от някого, н покрштенъін к гіЬн лггелъ снцо весѣдовлвъ остлвн іж С 239.21. // Изпратя, дам нещо някому, кдл нлпншетъ кДѴігъі нсповѣдлд вогл ‘ могего. н поѵрстнтъ къ мнѣ прѣдъ | вьсѣмн влмн. тъгдл н тъ проштеыъ вждетъ С 152.7; Бллгодлрнвъшл же роднтелнк гед (!) вогл. н тъгдл пвстн-шд кмоѵр трн сьтл ^ллтнцъ С 518.11-5 12. // Образно. прннмн грлдл молд- штл сд твоген прьстн. вьсл тѣлесл поѵрстншд тн молнтвж стлрн н кжнн С : 512.30. // Отправя нещо [някого] срещу някого, почрсті стѣлъі (!) н рл^гънл (А. V млъныа очрмножі н съмідте (а СП 17.15; прншедъше же снТ мжжн лютнн. почрстншд са [вт. а] нл стъіа дл жнвъі а пожьржт1 С 62.21-22. 4. Спусна се, сляза, хвърля се долу. і глл емочр. лште снъ есн вжГн. почрстн севе долочр, пншетъ во ѣко лвіломъ свонмъ ^лповѣстъ о тевѣ. і нл ржкл^ъ въ^ъмжтъ та 3 Мт 4.6. // Образно. н поіжште третнн ѵлсъ ілісо-же вѣлше нм’ овъіѵлн. вьне^ллпъ оѵр^ь-рѣшд снлж кжіж сь невесе почрштенж къ Ммъ С 64.21. б. За закон, заповед и под. - издам. дръ^нж_лн ДОСЛДНТН ДОВрЪІА НЛШД црд. н СТЪІА НМЪ ^ЛКОНЪІ НЖС сжтъ поч|чптснн нлмъ оть г/й^ъ. нл овьштеіе съплсенню С 148.8; н ^лповѣдь почрстн ілкоже не нсповидліжштоуоѵрмоѵр оцл н снл н СТААГ0 д|<А. ^ьлѣ ^ълоѵр жн^нь погочр-внтн С 539.17. вогомь поѵрцшъін. Гр. •Ое^атоі;. Изпратен от Бога. н тлковллго, вллго же прннмшс велнкою отъ ѵловѣколм-внвллго вл. н н^въівъше отъ нлшъ-ДЪШАА (!) нмъ вогомь почрштенъіА ІА^ВЪІ, ОТЪГНЛНЪІА молнтвоіж рлвл БЖНІА нлкѵѵвл С 531.5. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. ало/Ѵисо, ^а-лоат&Асо, іфітцл, йлоахЙАсо, пірп со, ларалецлсо, еіалфлсо, кахалфлш, р<4?Асо, хр^хш. Вар. пвустітн, пвстнтн, Неб. Вж. при почрфлти. поѵрстнтн [погр. С 37.13-14, С 359.20] воіс. пооѵрстнтн. поустотл, -ъі ж. Опустошение, разрушение, запустение. ве^доѵршнлл двнждтъ сд. н доѵршевьннн не вѣроѵр-іжтъ. опонл црькъвьнлл рл^дърл сд. дл по\рст°тл гего ілвнтъ сд С 485.21- 22. Изч. С. Гр. ердршстк;. Неб. пустота ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. поѵрстошь1, -н ж. Разпуснатост, нео-бузданост. ѣже л^ъ съвѣдъі съгрѣ-шн^ъ. люво не съвѣдъі. нжждеіж люво не нжждеіж. съпа лн вьда. лн^окла-твъі. і лъжа. і въ помъішленьн непрл-ведьнѣ. поѵрстошн і владн СЕ 12а 16-17. Изч. СЕ. Неб. пустош ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. по\рстошьи нареч. Напразно, напусто, безполезно, дл оѵрво поѵрстошъ не троши сжштнн^ъ нл КрЪМЬА н тъште-сллвыл С 373.28-29. въ поѵрстошь. Гр. іхахаіад, рйтпѵ. Напразно, безполезно, н въ кМжъ-нъін^ъ роѵрдл^ъ. въ поѵрстошъ вьдн-шн. л нже вь ьПн^ъ тлннллго. не нско-пліешн нн сьверешн ^ллтл С 335.3; молншд дѣвнцд н прндошд н тлък-нжшд. н вьсе въ по\рстошъ н ве^ оѵрмл С 378.18. Изч. С. Гр. рйтпѵ. Вар. поустошт., Неб. Срв. [на]пусто ОА, ВА, АК, НТ, ВТР, АР. по^стошьнъ 536 ПО^СТЪіМ почрстошьнг, -гін прил. 1. Празен, суетен, безсмислен, безполезен, пуст. н вг того мѣсто вьвостн богопо^нлнніс сгплсьно освдтнтн мнрг. прогнлтн скврьнж. н стгідость. почрстошьнгін^г бл слочрженніл С 329.20-21; тъм во лште рлдостн прѣдолѣіетг. почрсто-шьноіе гестгство. л лювгі нс- вѣстг жгдлтн врѣмеые ^овжштл С 332.20; ѵѵ сьвѣте ^глгін ^лвнстнбв сѣіемг. н ^лвнстннв овлнѵліемг. ѵѵле почрстошг-нгін сгмгіслг С 402.14; кде во клпнштл. н жнвотгнліл почрстошьнмл оѵрвнвлнніл. кде клпнштьннцд н неѵьстнвгін опЛ, С 428.2-3; ожндл^г сгтворнтн вныо. сгтворн же трьннк. л N6 прлвьдж. нг крнѵг почрстошгнг. внногрлдг жндовгскг. плодг прныосА крнѵг С 433.30; (почр)стошьнгі сь мн(рг) Р V 4.7-8. // Образно. ѵто протнвж семочр рекжтг дрг^ліжштнТ гллголлтн почрстошгнгінмн очрстгі С 358.18. 2. Необуздан, разпътен. ѣко се мжжескг полг ... нлн вг волѣ^нн. нлн вг слг^г по^отьнгі^г. нлн нл смѣ^г поочрфлід. нлн поѵрсто-шенг. нлн въстоѵнвъ. нлн по^отенг СЕ 54а 14. Изч. СЕ, С, Р. Гр. датаю^, ЦЕратоашреѵос;, кеѵсо-теро^, Лауѵоі;. Вар. по^стошънг, по^стошоиг. Неб. пустошен остар. ОА, НГер, ЕтМл. поѵрстг, -гін прил. 1. Пуст, празен, сс-остлвлѣетг са влмг домг влшг почрстг. глич во влмг не нмлтс- вндѣтн мене. дондеже реѵсте. влгнг грддгі вг іма гне М Мт 23.38 А. Срв. С 485.24. // Пустинен, ненаселен, безлюден, ѣко ні отг іс^одішть ні отг ^лплдг. ні отг поѵрстг горг. ѣко вг сжді естг. сс-го сгмѣрітг. л сего вг^несітг (!) СП 74.7; ісоль множіцс-іж тевѣ плоть моѣ. вь ^емлі поѵрстѣ V непрѣ^одьнѣ Т ве^водьнѣ СП 62.2; ѵотндѣте вг почрстгпд горгі. вь дрѣвл неплодгнлл. н длднте сллвж вочр СЕ 59Ь 11. Срв. СЕ 59о 23. 2. Самотен, изоставен, днілволг же внда севе почрстл по мллочр вгівліжштл. повѣжденг стллго прншьствніемг. отг гГего прѣльштенгнмг жндовомг стрѣлж вгложн. ілкоже рл^гнѣвнтн елннгі С 537.14. // Като същ. почр-тлнч ж. ед. Гр. р гргщод. Напусната, изоставена [жена]. неплод(..,) лнса не рлжд(л) (...)гнн н вг^гпнн (нсБо)лѣвгшнѣ. тжо многл ѵадл (пгстт) н плѵе не(ж)елн нмлфн мжжл Е 28а 4. поусто [поусток] мѣсто. Гр. грдрш., ёргціо<; тблод. Пусто място, пустиня. I глша емочр оѵрѵеннцн. отг кждѣ вь^ьмемг нл поѵрстѣ мѣстѣ ^лѣвгі. нлсгітнтн толнко нлродл М Мт 15.33 3, А, СК\ і ютро проврт^гоу втло. вгстлвг н^нде нсь н нде вг почрсто мѣсто. і точр молнтвж дѣлше М Мк 1.35 3, А, СК, лште лн ^оштешн нно повелн нлмг н сгтворнмг. нг не нжденн нлсг тгѵыж гнѣвомг нтн вг почрстліл мѣстл С 37.21; н тлко ндоша вг почрстл мѣстл. н шгдгше стрлжніе тьмннѵьннн. поаша стліл н ведошА кг кнд^очр С 184.25-26. почрстг [почрстгін] грлдг. Гр. 'Ерроп-7іо?а<;, ті 'Ёрропло^ітюѵ лбЛгд. Хер-мопол - град в Египет, близо до левия бряг на Нил. слвннг кто ... почрстл грлдл пргвгін бллгл родл сгі. сллвенг жс нменемь крьстнілнг сгі. нллеждштАд рлдн вѣдгі. отгшгдг вгнг грл (!) С 145.9; вг то же врѣмд лрнілнг к'то нлрнцліемг. стлрѣншннл вѣлшс- вг почрстѣѣмг грлдѣ нлрнцліе-мѣѣмг С 146.8-9. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. Ердро;, тірті-рюреѴос, аурюі;. Вар. псстг. Неб. пуст ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пуста река МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Пустако МИ, Пущиняко МИ, Пуста воденица МИ, Пущинаците МИ ЙЗах.Кюст.; Пусто село МИ, Пусто-мулча МИ АП,ПСС; Пустец МИ ВП,ТО. почрстгвЮ, -д з/с. 1. Пустиня, пусто място, пустош, тѣмг жс нсуодд-фсмг. нлѵдтг нсг глтн нлродомг. о нолыѣ. ѵесо вндѣтг н^ндете вг ПО^СТЪІНЬЫНКЪ 537 ПО^СТЪЖЬСІСЬ почрстъіннк трьстн лн вѣтромь колѣблсмъі М Мт 11.7 3, А. Срв. Лк 7.24 М, 3; гллсъ въпнквфллго въ ПО\рСТЪІНН. 0\|Т0Т0ВНТ6 пжть гнь. прлвъі творнтс- стъза с-го М Мк 1.3 3, А, СК, Б. Срв. Мт 3.3 А, СК; Лк 3.4 М, 3, А, СК; Йо 1.23 М, 3, А; і ѣкоже мосн вь^несе ^мняк въ поѵрстъінн. тлко подобллтъ са въ^нестн съшочр ѵлвскоѵр-мочр М Йо 3.14 А, СК\ рл^връ^с-клмень въ поѵрстъіні н нлпоі іа. ѣко въ ве^водьнѣ мънозѣ СП 77.15; по дьнн іскоѵршеннѣ въ почрстъіні. Тже іскоѵрсішіл МІА ОЦІ ВЛШІ. ІСКОѴрСІШІА МІА I ВІДѢШЫі дѣлл моѣ СП 94.8; ве^мѣрьно множь- СТВО ОТЪ МЛЛЪ ^ЛѢБЪ ПрѢПНТѢЛЪ. въ поустъінй прог'нллъ сл°вомъ множьство бѣсъ. слово нспочрштллше С 473.11; н овъ;<ождллше почрстъінж. съБнрлыніл рлдн слморлстжштнн^ъ меллгрнн. отъ нйрсъже кръмдтъ са нже въ почрстъігЯ огь^одьынцн С 289.10,12.2. Място, където се води отшелнически живот; пустиня, стлрѣншннлмъ же н эдлннтелемъ тоа поѵрстъі^А въ^вѣс-тнвъшемъ о рлтьннцѣ^ъ долннтн са. по МЛНЛСТЪІрА вслнкъіа ллвръі С 292.4-5; ^ота же ^однтн многовлънъ-иъінмъ пжтьмь по\рстъіЛнъін;съ. н въівъ въ жтрььГнн почрстъіьГн СТЪІН лнннл С 547.13; л к томочр не рнстлтн въ по^стънГж. нъ врлѵевлтн прн^одл-ШТАА К' гіёмоѵ^. БрЛТНВК Н СТрЛНЪНЪІА. дл не нштжште іего н не оврѣтліжште С 549.2. // Постница, жилище на пустинник, мцл дек д стлго оцл нлТо п^нлго поѵрстъннн НЛСТЛВННКЛ боносцл слвън А 1286 1-2; н нн къ комоѵр же ннѵьсоже рекъ. нде вь поѵрстъігіУв къ вллженоѵроѵрмоѵр лнтонню. н тлъкнжвъ двьрн. н ншедъ же СВАТЪІН лнтоннн. въпрлшл н ѵьто ^ъште (!) С 169.18-19. крлсьимл поѵрстъі^А. Гр. та шраГа тп<; ерццоп. Оазиси, рл^вотѣіжтъ крлсъ- НЛЛ П0\рСТЪШ1А. I рЛДОСТНЖ ^ЛЪМІ ПрѢПОѢШККТЪ С^ ... I ТБДОЛЬѢ ОѴрМЬНОЖКАТЪ пъшеніцж ВЪ^ЖВЖТЪ ІВО вьспоіжтъ СП 64.13. М, 3, А, СК, Б, Н, СП, СЕ, С. Гр. я ергціо^, ертіцга, я паѵергщос, роѵя, Вар. по^стгіш, по^стъннн. Неб. пустиня ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. почрстъіньннкъ, -л т. Отшелник, пустинник. оцл нл^прнлго лнтоннѣ. нлстлвьннкл поѵрстъшнко А 141а 18; стлго оцл нл поѵстъннннкл онофрнл А 1466 19. нолнъ почрстъіньннкъ. Гр. ’Ісоаѵѵті<; о Мгіатеитцд. Йоан ГѴ Постник, цариградски патриарх [582-595 г.]. Пр. на 2 септември, (п)лмл(тъ ст)го оцл нлшего нолы по\рстъіыъннкл Е 236 6. Изч. А, Е. Гр. ѵяатептп^. Вар. по^стзднъннкг, ПОѴСТТ.НІІІІНКЪ. Неб. пустинник ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. поустъіньнъ, -ъін прил. 1, Пустинен, който се отнася до пустиня, очрпо-ДОБфСЪ СІА ысіасъіті поѵрстъіыѣі {погр. вт. поѵрстъшьнѣі, Север., с. 130, бел. под линия), въі^ъ ѣко ыофъыъі врлыъ ыл нъірнфі СП 101.7. 2. Като същ. поѵрстъшьынн т. тн. Отшелници, пустинници, ^ота же ^однтн много-влъыънъінмъ пжтьыь почрстъі^ьнъін^ъ С 547.12. жгльк поѵрстъшьннн. Гр. оі аѵіЗракес; вртщѵкоі. Вид въглища, получени от храста жълтуга. ѵьто длстъ сіа тевѣ ... къ кА^Гсочр льстівочр. стрѣлъТ снлыіллго Т^оштренъі. съ горжштімн жгльмн поустъкшъимн СП 119.4. Изч. СП, С. Гр. ёргцлко?. Вар. поустъіннъ. Неб. пустинен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. поѵрстъіньскъ, -ЪІН прил. Пустинниче-ски, който се отнася до отшелническия живот, шесть десдтъ лѣтъ съі. н стлръ оѵрже съі ... не можешн во тъі сътръпѣтн скрьвнн почрстънЛскърс' С 169.28. Изч. С. Гр. тя? ёряроп. Неб. Сре. пустинен ОА, ВА; пустинни- ПО^СТЪІЫѢІ 538 іт&в&тн чески ОА, ЕтМл, БТР, АР; пустиняшки остар. Дюв, НГер. поѵрстъінѣі [погр. СП 101.7] вж. почг-стъіньнъ. поуфлтн, поѵрфАіж, по\рфА(вшн несв. 1. Пускам, освобождавам някого, ѵѵ дівънлѣ ѵюдесл. пріемлетъ осжж-денье слмъ. I лвье. влрвлрл по\рштл-іжтъ. іспръвл крестъ осжжденъімъ нлѵатъ своводж длѣтн К 106 32; къін снцъ ^лконъ оѵрвонцА почрштлтн, н іеже оѵрвніенъінмъ жн^нь дліетъ. того погокрвнтн С 398.7. // Пускам, напускам [съпругата си]; освобождавам от брачни задължения жена. ѣко вьсѣісъ поч^штман женж своіж рл^вѣ словесе любодѣннллго. творнтъ (Ж ПрѢЛЮБЪІ ДѢЛТН М Мт 5.32 3. Срв. Лк 16.18 М, 3; К 26 9; I прнстжпьше флрнсън въпрлшлл^ж н. мре достонтъ мжжм женж почрштлтн. окоѵршмжште н М Мк 10.2 3; дл осждітъ са то же воѵр і спсочр нлшемоу Іс^оѵр въпрошеноѵр бъівъшк». лште е ль^ѣ поѵрштлтн женж своіж. нл вьсъко врѣмА. і отърекъшю К 26 8. 2. Изпускам, издавам [глас, звук], н^жтрн же вьпна по^штллшс гллсъі молнтвънъіа. дл ісмоѵр не овлнѵнтъ скврьнлвллго іемоѵр оврл^л С 36.15. 3. Изпращам, пращам някого с определена цел. ндѣл^ж же доврнн мжѵеннцн, вь сѵррьскж ^емыж. лншенн стрлжджштс. н вь тсмннцж поѵрштлкмн С 58.5. 4. За закон и под. - издавам. ѵѵ ^лконе ве^лконнъ. отъ дніа-волл по\рштліемъ вѣсъі пншемъ. н жн-дъі до нъін(лшьн(лго ^рлРймъ С 398.5. ^Л(Га почрфЛ(А. Гр. аотршгсшѵ. Излъчващ светлина, нъннл же оѵесл срьдьць съмѣжнвъше. нн свѣтълллго вллгоѵьстніл срѣдѣ ^еМЬА нл ІСрЬСТѢ ВѢрЬНЪІА ^лрд поѵрштліжштл ВНДА-ште къ (Лмочр текжтъ С 401.14. кръвь по\рфл(А. Гр. аІр.орройѵ. Кървящ. вллжж ржцѣ твон ѵо нѵѵснфе, посло^ркъшнн. н осагъшнн. юште н крьвь почрштліжштн ВОЖНІЛ Тѣлл, нсвсовѣ ржцѣ н но^ѣ С 457.21-22. оѵн поѵрфлтн. Гр. тогх; бфіЗоАрогк яеріяерясо. Хвърлям, устремявам поглед, тъ же домл стоглше поуштлд СН ОѴН НЛ ВЬСА сждъі сьплсочр. н овь-^нрлА ісоегож'Ае н пъітла С 502.24-25. Изч. М, 3, К, С. Гр. аяо/.-иы, афігщі, ларсотеряш, яф-яш, яеріаш^ораі. Вар. поуштлтн, Нвб. пущам диал., пускам, пустя диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. поѵрфвннцл, -а ж. Разведена жена; напусната от съпруга си жена. в'сѣкъ ... женАі СА по\рштеннцс(ж отъ мж-жл. прълювъі дѣетъ 3 Лк 16.18. Изч. 3. Гр. [ііі аяоХеХгірЁѴд. Вар. поуштсннцл, Нвб. Срв. пущам, пущен диал. ОА, ВА, ДА. пъвлные, -(л ср. 1. Надежда, упова-ние. н съ ыно^ѣмъ п'влнннмъ нл нево вь^ндешн. н нлсъітншн са цъслрьствл С 384.4; лште во н нлклжемъі то сь мно^ѣмь нъі оѵрво пьвлнннмъ нл сждн-штн постлвнтъ ^рнстосовѣ С 382.16; ВЪСТЛНѢТЛ ГЛЛГОЛА Н ПОКЛНТЛ СА. н ГрѢСН ВЛЮ ОСТЛВЬ(Л(ЖТЪ СА. Н (АКО очрстлвнвъшл СА ВЪСТЛСТЛ СЪ ПЪВЛ-нннмъ С 211.14. 2. Дръзновение, дързост, смелост, н глллр;ж съ пъвл-нніемъ. дроѵргъ къ дроѵргоѵр влюдъте СА БрЛТН(А. не отъвръ^ѣмъ СА господл нлшего Ѵс ^сл С 175.10-11. // Одързо-стяване, прекалена самонадеяност. пьвлннк во стоАштоѵроумоѵр творнтъ ПЛСТН СА. Л ОТЪѴЛЛННК Л6ЖА- што\ро\рмо\р не длстъ въстлтн С 409. 28. Изч. С. Гр. яаррдсгіа, Оарао?, то іЭарреТѵ. Вар. П7.ВЛННІС, ПЬВЛМНК!, ГТвЛННК. Нвб. Срв. [у]пование пниж. ОА, ЕтМл, БТР, АР. пъвлтн, пъвлкк, пъвлкшн несв. 1. Надявам се, уповавам се. нмъшнн во того жндове оѵрмьръшл боатъ са. цѣ н лштн простъ ѴЛОВѢКЪ ЛѢПО БЪ1 пъвлтн С 444.12; н въскорѣ очр^ьрѣ^овѣ стлр-цл посръдѣ нлю. стрл^ъ нлю отъне- гглпьрншб 539 пъітлыш мьшнтг. н пвлтн велАШточр С 297.5; пгвлнте врлтніе глко мнлосрьдг кстъ гь нлшг Ѵсоч^ С 108.17. 2. Разчитам; вярвам, че някой или нещо ще ми помогне. ге,ко нѣкоторгін довнн воннг ПгВЛА СВОКНК СНЛОНБ. нл сьннтніе рлтьннкг С 105.12; по вьсемочр потчр погочрвьнк та лште н влгшгвлмн свонмн пгвлкшн С 112. 19-20; ѵнм бо пгвлшнте. ^гітростніж лн словесгнжкв С 442.8. // Предо-верявам се на себе си. сн очрво прѣ-льстннг свокнж пгвліжште. неврѣгжтг ннкогоже. то нмг рекгшемг С 269.29; не отгѵлн очрво севе. кг влждннцн вь^ьрѣвг. нн плкгі пгвлн совонк нл нюдж вь^ьрѣвг С 409.26; овою во то пдгочрвьно н пьвлтн н отгѵлнчтн са С 409.27. Изч. С. Гр. Оарресо, теііЭодаі. Вар. пьвлтн, пвлтн. Нвб. Срв. [у]повавам [се] пниж. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пгпьрнфб вж. попьрнфе. пгтеньць, -л м. Малкото на птиците, младо пиле, пиленце, коль крлтгі вгс^отѣ^г сгвгрлтн ѵадл твоѣ, ѣко-же сгвнрллтг кокошг птенгцА своіа подг крнлѣ М Мт 23.37 3', А; Тво пьтіцл оврѣте севѣ эддмінж. Т грглнцл гнѣ^до ссвѣ Тждеже положі пьтеньціА своіа СП 83.4. пгтеньць голлвннг. Гр. ѵоаоЬс, пері-стершѵ. Гълъбче, і длтн жргтвж по реѵеночрмочр вг ^лконѣ гнн. дгвл кл-грглнѵнштл лн дгвл птенгцл голж-вннл М Лк 2.24 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. ѵоосгіоѵ. Вар. пьтѣ-ньць, пьтеньць, птенгць. Неб. Вж. при пътнфь. пгтнцл, -а ж. Птица, вг^ьрнте нл Тін-ца нвскгнА. ѣко не сѣичтг нн жьн-кгстг, нн сгвнрлкгтг вь жнтьннцж М Мт 6.26 3, А, СК; глл емочр нсг. лнсн ѣ^вннгі нмжтг. і птнца нвскгнд гнѣ-^дл. л снг ѵлвѵскгі не нмлтг кгде гллвгі подгклоннтн М Мт 8.20 3, А, СК. Срв. Лк 9.58 М, 3, А, СК; се н^нде сѣіан дл сѣетг. і сѣіжшточрмочр. овл очрво плдж прн ПЖТН. I прндж ПТНЦА невскгііА н по^овлшаММт 13.43. Срв. Мк 4.4 М; Лк 8.5 М, 3, А; вг^-двіже югг до невесі. Т нлведе сілоіж своеіж ^лплденг. Т одгжді нл ніа ѣко прл^г плгті. Т ѣко пѣсокг морескг пьтіціа перьнлтгі СП 77.27; по^нл^г вгсід птнціа нвснгііл н крлсотл сельнлл сг мьноич естг СП 49.11; дшл нлшл ѣко пьтнцл і^влвнтг сіа отг сѣтн ловідшті^г СП 123.7. Срв. С 80.4; плкгі ^лклннлкг вгі в'сѣкг глдг. ѵѵтндѣте отг ло^нѣ. чѵтг ннвгі. чѵтг вргтогрлдг. лфс- не послочршлете м'не вѣдгнллго. ѵлскгііА пьтнца н^ѣддтг влсг СЕ 59Ь 10; нже прѣтвлрѣше са овогдл точрромг вгівг. овогдл же крнллтлмг п'тнцлмг подова са. орглочр н стргкочр С 7.25; прн^лж-длл^ж же ^вѣрнк н пьсн. н пьтнца невесьнгіА. н сѣдѣл^ж окржг' тѣлесочр кю. ілкоже н мочр^гі отг ьГею отггоннтн С 14.28-29; дл реѵетг клмѣнгін вогг влшг. ѵто ^оштетг дл іемочр ^лко-л'жтг. ко^ж лн нлн волг нлн птнцж. ѵьстьнѣншек гсмочр С 116.13; н кг вьсѣмь тѣмг. стрлдлвгшеіе то тѣло. водлмг н ^вѣрьмг н птнцлмг прѣ-длр<г нл сьнѣденые С 528.13. // Врабче, не дьвѣ пьтнцн пѣнд^очр вѣннтн са М Мт 10.29 3, А. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. [тб] тетегѵбѵ, орѵц, орѵеоѵ, стро\)іЗ{оѵ. Вар. птнцл, птіцл, пьтнцл, пьтіцл, п'тнцл. Неб. птица ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Птичар МИ, Птичари МИ СНМБ; Птичарите МИ АП,ПСС; Птичков ФИ СтИл.РЛФИ. пгтнфь, -а м. Птиче, врабче, млл-деньцн ілко н птнштн вь^нрлнктг к тевѣ ^ѣнкште С 513.2-3. Изч. С. Гр. строиіМоѵ. Вар. птншть. Неб. Срв. птиче ср., птиченце ср. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пгітлные, -іл ср. Изследване, разследване. нже ѵнстомг очрмомг н не^гловнвомг срьдьцемг прн^оддтг. ПЪІТЛТН 540 пьрѣтн тѣм' са бллгоѵьстнл отъкрнвллтъ рЛ^О\рМЪ. ЮЖ6 БО ВЪІШб ПЪІТЛННГЛ КСТЪ С 338.7-8; ѵо гнжсьнок пнтлноіе (погр. вт. пнтлнніе, Север., с. 386, бел. под линия) оѵрстрок-ннк (!). ѵѵ СТОНЛННіе н Ж6Л"е. ^лвнстнкк БЪІВЛКБ- штніл С 386.10. Изч. С. Гр. ереиѵа. Вар. пъітміню, пнтлмніс. Неб. Срв. [из]питание ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, РБЕ. пъітлтн, пъітлкк, пъітліешн несв. 1. Изследвам, издирвам усърдно, изучавам. лште лн кто оплсно пъітл іе (!) коіегожд0 н^вѣштлнъін^ъ. многъі нмлтъ вндъі. велнкж глжбннж рл^оѵрмл С 407.30; іеже бо въіше пъітлнніл кстъ. тн к'то ^оштетъ о томь пъітлтн ноѵрдд «а- * не по сва-тъінмъ ^ода словесемь. то н гсстьст-вніл С 338.9; пъітлнте пнслнніл. ілкоже слъішлсте. отъ вллдъікъі. ілко тл сжтъ послоѵр^очріжштл о Яемь. л не рештн ие вѣсте ѵоѵ^десе С 324.13; вѣда сн вьсл прѣжде бъітніл нмъ. пнтлан нстесл н сръдьцл н нстесл БОГЪ. ВѢДЪІН МЪІСЛН ѴЛОВѢѴЬСКЪІ. к-дннъ С 305.4; тъ же домл стоілше поч^штла сн оѵн нл вьса сждъі сьплсочр. н ОБЬ^нрлА коегож'де н пъітла С 502.26; пъітллже (погр. влі. пъітл-лше, Север., с. 566, бел. под линия) къін н^вѣтъ сьматсныл того. ілко юньць гнѣвл нспльнь бъівъ н Тс ^лѣвл НСКОѴНВЪ. ГОННТ' ВЬСА НЛ ТОЛНЦѢ С 566.2. 2. Искам да узная нещо от някого, питам, разпитвам, въшъ-дъ же лндчрплтъ въ грлдъ нл очррніл пожръ бѣсомъ. н повелѣ вллженллго к0дрлтл прѣдъстлвнтн іемоѵ^. н пъітлл-ше отъ іТего лште ^оштетъ пожрътн С 112.28-29; остлвнвъ стллго кодрлтл. о вллженѣѣмъ слторнннѣ н ро^фннѣ нлѵа пъітлтн. се бо бѣлстл нменн іегс С 113.28-29; окллне. внаншн лн н пъі-тліешн іеште. кже оѵрво можешн тво-рнтн то творн. тъѵыж скорѣіе С 112. 15; прн^ъвлвъ же епнскапл солочрнъскл грлдл нменемь л^олнл. пъітллше кжи; вѣрж АР^жнтъ С 197.18; вьсл нюдел НСПЛЬНН СА БЛЛГОАѢЛННН. тоже нъшіл ПЪІТЛББТЪ кто снн іестъ С 323.26. 3. Прич. сег. страд. като прил. пъітлкмъін. Гр. яеріеруа^б(хеѵо<;. Желан, искан, л словесл нмнже са къіѵнтъ. гор'ко прѣтръгнетъ. н вого-словьнллго о^очрлнтъ ^ЛК°НЛ. Н БЬШНКК іего о^о^лнтъ. н пъітлісмъіа гоне^нетъ сватостн С 338.13-14; тъ же реѵе. к ННМЪ. ѴАДЛ Н^АрАДНОК- н пъітлкмоіе се іестъ. дл бъі кто бвн оѵргоднлъ. н ОѴНСТНЛЪ ОТЪ ВССА скврънъі АШЖ СВОІЖ С 570.21. Изч. С. Гр. ёта^со, ёреиѵаш, ё^ета^со, періер-уа^ораі, Ёреъѵі] бо-оХевсо, я-оѵОаѵораі, ахоХа^со. Вар. пнтлтн. Неб. Срв. питам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пьрлтн, перж, перешн несв. Прен. Излитам нависоко, възнасям се. нлшд АОѵрША. тажькжіж пльть. лкъі велнко БрѢМА съвръгъшл. ОѴрАОВЬ пержтъ къ тв^ьцоѵ)1 С 390.10. Изч. С. Гр. ссѵаяётораі. Неб. Срв. перя, перча 'държа разтворени крилата си’ ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ. пьрѣные, -»л ср. Прение, спор, полемика. овлнѵеннн жс снце нерл^оумь-ннѵьнъін съплсл нлшего богомь. прѣ-млькоша отъ пьрѣнніл. ^лтвореномъ въівъшемъ оѵрстомъ Н^Ъ НСТННОКБ С 331.19. // Възражение в спор. ннѵ'соже не оѵ^спѣвъше пръвъінмъ влшімъ пьрѣннкмъ. послочршлнте мене н пожьрѣте вслнкоч^о^мо^ нрлкло^ С 177.23. Изч. С. Гр. аѵпХоуіа, фіХоѵеікта [вар. ороХоуіа]. Вар. пьрѣннк. Неб. Срв. прение остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. пьрѣтн, пьркгс, пьрншн несв. Възразявам, противопоставям се, оспорвам. ндеже д'вл іестл нлн г съвьрлнн. о нменн гнн точр іестъ посрѣдѣ н^ъ. л ндеже м кто очржс- прнтъ. ілко нѣстъ пьрѣтн 541 пьргл вжніе тоѵр прншсствніе С 95.16; не-ДЖГЪ ТѢМЬ прноврѣтъшс. н миого држѵеные прннмше. нъ ілко послочр- ШАТН НМАТС- НАШС-ГО ОЧрѴС-НЫА. N6 пьрж. бѣдѣ бо вашс- покореннк- С 495.4. Изч. С. Гр. ацфіРаХЛ.со. Вар. прѣтн. Неб. Воіс. при пьрѣтн са. пьрѣтн СА, ПЬрКК СА, ПЬрНШН СА НвСв. 1. Препирам се, водя спор. пьръ- А^Ж Ж6 СА НІОД6Н. М6ЖДІО С0Б01Ж ГлТж-ШТС-. КАКО МОЖС-ТО-СЬ ДАТН плъть свокв ъстн намъ М Йо 6.52 3, А; ѵт (!) бъістъ дома. ѵ'то са сжпротнвншн петрочр. ѵ'то с (!) п'рншн съ дрочргъінмн. прндн ВЬ^МН ѴО^ДО НСКВШСНННМЪ С 511.7-8. 2. Възразявам, оспорвам, противореча, н лгі^елъ реѵе прьвок ВЪІКНН ТН ТЪГДА пьрн СА. КГДА ТН рекж съінъ въішьсЛаго. прѣжде вѣкъ Б0 СТрАСТН рОДНВЪШААГО. ОТЬЦА на^намсна^ъ С 239.14; не прнде снъ ѵловѣѵьскъін погочрвнтъ НЪ ВЪ^НСКАТЪ Н СЪПАСТЪ ПОГЪІВЫШІС. АШТС- лн кто іеште вьпръкъі глАго/Сетъ. н пьрнтъ са глагола С 346.30; вьсн съ пнлатомъ ГЛАГОЛЖТЪ. ПрАВЬДЪНЪІН ПрННОСАШТб НАрОКЪ. КДННН Ж6 СЖПрОТНВАТЪ СА ЖНД0В6. КрНѴбМЪ ПЬрАШТб СА С 433.26; прнесн (!) ржкж н внждъ ПЛЬТЬ. АШТ€ МОЖСШН дръжн Аіпте НМАШН ѴНСТЪІ прьстъі ... АШТ6 ЛН СА прншн N6 ОВрАШТОШН. АШТ6 СТрАСТЬ НМАШН В€СТрАСТЬНААГО N0 ОЧрВѢСН. ТА СЛЪІШАВЪ. оѵнстн^ъ до\ршж ОТЪ N6-вѣрьствніл С 511.12. 3. Застъпвам се за някого, защитавам, не могж СТАрЬЦА ^ьрѣтн ПОДЪ ОВЖ^ОМЪ КОЧріА-ІЖШТА. л тъі кде моѵрдншн не въдъ. прндн ТН ТЪ. МА пьрн СА. СН МАрНН ГЛА-голжштн скоро Аггелъ къ Ѵѵѵснфоср прн-де С 242.17-18. Изч. М, 3, А, С. Гр. рахораі, аѵпХеуш, срЛо-ѵеікесо, біка^ораі, БіакакЛоуею. Вар. прѣтн СА, П'рѢТН СА. Неб. Срв. [пре]пирам се, прение ср. остар. ОА, ВА, АК, БТР, АР, РБЕ. пьр(л, -ІА ж. 1. Разпра, спор, прение. БЪІСТЪ же н пьръ ВЬ Н^Ъ ІСЪІН мъинтъ са (н^ь) бъітн волен М Лк 22.24 3; Ѵжде БО ^АВНСТЬ. точр ЖНВЖТЪ. ВрАЖДЪІ н свлрн н прѣльстн. н пьрА н "глагола"^ словсса. н ^оѵрлъі н очркоренніл С 400.21. 2. Възражение, оспорване, не въдъ во како ѵьтеннге се ныовѣрь-ННКОМЪ ДА врѣдъ. н жндомъ прь вннж. не отъ нстннъі не вждн. нъ отъ онѣ^ъ 2,ълодѣннъіа дочршА С 303.7; нъ н жндове. въ^ьмъше отъсждочр пьрн н^вѣтъ гллголжтъ. како сего крь-стніанн бога нмжтъ С 304.5. 3. Обвинение, обида, тъжба, въстані гГ н вонъмТ сждъ моТ. БЪ МОН V ГЪ МОН НА пърнк мо(ж СП 34.23; сжді мі вже н рАСЖДІ ПЬрББ МОББ. ОТЪ ІА^ЪІКА НО П(ѴѢНА ОТЪ ѴЛВКА не ПрАВеДЪНА н лъстіва н^баві міа СП 42.1; въскръші вже сжді пьрж твоіж. помѣні поношеніе твое еже естъ отъ ве^очрмьнАго вьсь день СП 73.22; ѣко створілъ есі сждъ МОІ. пьріж МОШч. сѣдіа на прѣслъ (!) СЖДІАІ ПрАВЬДЖ СП 9.5. ве^ пьрА. а) Гр. осѵаѵтарртітос;. Неоспорим, безспорен, да н вее пьрд очрво очркА^АНніе вьскрѣсьноіе. о нем'же въі продлъжнете рѣѵъ С 440.6. б) Гр. аѵаѵтіррдтак;. Безспорно, несъмнено. то очрже ВЪСТА АВѢ н вее пьрА. внждъ како н не ^оташтс трочрждА- (ЖТЪ СА. 0 ОЧрНСТАВЬКННН НСТННЬНѢѢМЪ С 440.10. въ^двн^атн пь(Га. Гр. ерттогею тд фі^оѵыаад. Повдигам спор, кавга. іако н вьнѣшьнын ^ытрьцн рьвьночр- ІтБТЪ ТЪѴЬНО НМЪ ОѴрМѢБГчШТННМЪ ^ытрьцемъ. ВЪ ПОТѢПѢ пьрА СЪ НЫМН въ^двнжжште ЗЛ IIа 14. ЛЮБНВЪ БЪІТН ПЬрІАМЪ. Гр. фіХокрау-роѵесо. Проявявам склонност към разпри; свадлив съм. да вьсн дѣлс-семъ навъікнжтъ. іако не іежс- прътрѣ-БНВЪ оѵрмъ НМѢІЖТЪ. ТН ЛКБНВН ежтъ пьрѣмь. н ^ОТАТЪ стоѵрдъ НМѢТН. ТѢМЬ СА ТАННЪІН ПОДАКТЪ ДАрЪ С 338.2-3. Изч. ПЬСАЫЬКІ 542 пьслтн М, 3, СП, С, ЗЛ. Гр. фі>.оѵеік(а [оар, фЛоѵікСа], <кѵтЛоу(а, 8(кг|. Вар. пъріл. Неб. Срв. [раз]пра ж., прение ср. остар. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пьслиьгс, -іл и пнсдныв, -іа ср. 1. Съчинение, книга, молнтвл стллго пвѵ- ННІЛ. НЖС СА оврѣтс ВЪ ННО ПНСЛННІС. н вь сн^ъ к^гл^ъ ѵте са роумъскъі. ПНІѴННН СЛМЪ СА нсповѣдл крьстнілнл С 142.19-20; послѣжде же отъвѣ-штлвъше рѣшд іемоѵр. не прѣлнштлн севе Тѵонл н послоѵршлн флнніл С 266.25-26; отъвѣштлвъ жо вллженъін Тѵѵнл гллголл къ ЦВмъ. доврѣ рѣсте глко прѣлнштліжтъ флнніл С 266.28. 2. Светото писание, свещените християнски книги, Старият и Новият завет, дл того рлдн. стрл-ШЪНЪІ ТЪ СЖДЪ СЛЪІШАфб ... върочремъ ПНСЛНЬЮ. I кръцілемъ СА въ стжіж тронціж СЕ 67Ь 7; пъітлнте пнслыніл. ілкоже слъішлсте. отъ ВЛЛДЪІКЪІ. (ЛКО тл сжтъ послоѵр^очріжштл о (Гемь. л не рештн N0 вѣсто ѵоѵрдесе С 324.13; стъін ісодрлтъ реѵе. по нстннѣ (лк°же роѵо вжнк пнслннк. въсісжіж велнѵлшА СА стрлыъі. Н ЛЮДНІ0 П00\рѴНША СА тьштетънъінмъ С 102.26; стъін рсѵе. ОН. НВО БОЖНК ПНСЛННІО ГЛОТЪ. НѢСТЪ рлвъ НН СВОБОДЬ. НѢСТЪ воглтъ н НІШТЪ ... ВЬСН ВО 0 ГОСПОДН ІОДННО КСМЪ С 101.25; вь^ьмн н дроѵргоіе оѵркл^лнню ОТЪ СВАТЛЛГО флННІЛ С 304.28-29; н Т^лѣ^ъшо флрнссн СЬВѢТЪ СЪТВОрНША. Н N0 рОѴО ПНСЛННЮ ОТЪ КОГО ВЬ^АША. НЛШЪ ОЧрМЪ ПОДВИЕЛА нл нсклнн14. н ^лѣЕъше сьвѣтъ ВЪ^АША. ОТЪ ІСОГО. ІЛВѢ слісо нпрьвллго (I). ѴЛОВѢКОО^БОНЦА ДНІЛВОЛЛ С 401.29-30. // Пророчество, предсказание. дьнесь събъістъ са пнслнне се. въ о^шню влшею М Лк 4.21 А, СК; длчрндъ пр°рокъ подъ пнслыніемъ съкръі рл^оѵрмъ С 327.4; н оѵрсъ^нж смоісъі н коньѵл са пнслнніе. ынЕЪПлде сьмрьть до повѣжденніл С 352.2; ые вѣстеЛІ ілісо пророѵъсісо ісоыьѵлвллше са пнслнніе. не оустъ мллденьцъ н съсжштнн^ъ съврьшнлъ гссн ^вллж С 403.9. 3. Надпис, відѣ^ъ сатъ црквь вжн(ж, і молнті въжделѣ^ъ. поенл^ъ отъ пслньъ вннж. відъ^ъ осжжденье етеро, цѣслрствіе проповѣдліжште К 11а 33.4. Прен. Белег, знак. теве во рлдн прндотъ къ тевѣ ... ілкоже ^оштешн нлвъікнн. поѵьтн нл мою ржко\р пнслные вольнъіа мока стрлстн, пнслные. поллгліж тн вьса моа сждн нл нспъітн С 503.9, 10. пьслнью прѣдлтн. Гр. уросф^і ларабібсощ. Напиша, съчиня, н се отъ многллго млло съврлвъ. пнслнню прѣдл^ъ С 301.26; н окъі отъ сънл ВЪЕБО\рЖДЛІЖШТЛ М А. съѵнннтн н пнслньгс прѣдлтн. (лже отъ ѵловѣкл БЖНІЛ ЛНННЛ. ВОНѵЕНЬЯК многоіж оѵрдтъ С 543.20; дл очрво нн твога. сватость, вьсоѵрк ВЪС^вТѢ отъ нлсъ пнслньм прѣдлтн. плматн нже въ стъі^г лнннл. нспрлвькнн С 544.6. М, А, СК, СЕ, К, С. Гр. уросфп, аі урафосі, то уеурарреѵоѵ, урарра, етурафті, тос урарра-та, уеурарр^ѵоі;. Вар. пнслннк, пнслнне, фмшк, пслньк, псмшо, Неб. писание ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пьслтн и пнслтн, пншж, пншешн несв. и се. 1. Пиша, отбелязвам в писмена форма, записвам, написвам, вьсн въі съблленнтс са о мьнѣ вь сыж ыошть. пслыо во естъ порлжж плстъірь н рЛЕНДЖТЪ СА ОВЪЦА стлдл М Мт 26.31 3, А, СК; іеволн са н мьиѣ ^ождъшіо нс пръвл по вьсѣ^ъ. вг ІСТНЫЖ ПО рАДЖ ПНСЛТН Т0БѢ. СЛЛВЪИЪІ теофнле М Лк 1.3 3, А; сн же пнслнл бъіша. дл вѣрж нмете ѣко нс естъ ^ъ Гнъ вжГн М Йо 20.31 3, А, 0; въ съвнтъцѣ кънінѣсмъ (I) пншетъ. о мнѣ створнті воліж твоіж вже моі не въс^отѣ^ъ СП 39.8; рлЕоумѣнте божнк дѣло. ілкоже вь елконѣ пнслно іестъ С 325.2; нмѣьжште жтръ клменне ѵьстьною. носаштс нл ссбѣ сн тлннл нлпнслнл ... н юже нл ^мь пьсатн... 643 ПЬСАТН... ПИСАНО ТАННОК О^ВѢДѢТН. снцс н а^ъ і вндѣвъ дѣлссс повѣсть С 344.10; сс же самъ съворннкъ пншд глдгол"етъ. ВрѢМА ПЛАКАТИ СА ВрѢМА СМНІАТН СА С 356.13. II Прич. сег, страд. като прил. пнішмъін. Гр. урафбцеѵо?. : Написан, сжтъ жс і нна многа. ѣжс створн нс. ѣжс лштс по сднномоѵр с'пана ; [погр. вм. П'САНЛ] БЪІВАШчТЪ. ын ! САМОМОѴ)" МНОІЖ. ВЬССМО\р МНрОу ВЪМѢ- !- стнтн. пншемъі^ъ къННгъ 3 Йо 21.26 і А, СК. II Прич. мин. страд. като Г същ. пьслиок ср. ед. Гр. уросфт^, та уеурацреѵа, \жбурац|Д.а. Написаното, съчиненото, сого рАді н мъі . поемъ .... ѵосана сночр давъ. о вгнъ грд- ДАІ ВЪ ІМА ГНС. ОНЪ ПСАНЫМЬ СЪКрО- | внштс покрівАше гла. огТспсі# 16 15; Вѣроѵрігк ПНСАНОуОѴрМОѴр Н СПАСАНК СА С 501.26—27; вогъ жс нже прнсно свон ШТАДА ровъ лг^еломъ свонмъ ^лпо-вѣда по пнсАЫочроѵрмочр прѣподовъ-иааго съдоаннтн С 292.19. 2. Постановявам, разпореждам, пакъі пншетъ. ые іскоѵрсншн гл вл своего 3 Мт 4.7 А, СК\ пнсано естъ ѣко нс о 1 ^лѣбѣ еднномь жнвъ вждетъ ѵісъ. нъ ; о вьсѣкомь глѣ вжнн М Лк 4.4 3. Срв. Мт 4.4 3, А, СК\ і ддъженъ естъ вьсѣкъ крестьѣнь ... раѵъшжнб імѣтн по вжік ^Аконоѵр стоѵрмочр СЬКК СЖДІТН. СЪ ВЬСѢІСОИС ОВрѢТАІгБШТІЖ СА ТАЖЮ. ѣкокожс (I) ^лконъ пішстъ К 26 26; ПНШСТЪ БО СА НС ѴЪТЪІН СНА N0 ѴЬТСТЪ отьцл почгстнвъшааго юго С 328.16- 17. 3. Предсказвам в пророче-! . ските книги, пророкувам, ѣко доврѣ прорсѵс нслнѣ 0 васъ. лнцсмѣрн. ѢКОЖС естъ псно. снн людне оѵрстънАмн МА ѵътжтъ. а сръдьце н^ъ кромѣ отъ-! стонтъ отъ мене М Мк 7.6 3; естъ ПНСАНО ВЪ ^АКОНѢ ГНН. ѢІСО ВЬСѢКЪ | младснсцъ мжжъска полоѵр, рА^връ^лід ; ложеснА сто гвн НАреѵстъ са М Лк 2.23 ! 3, А, СК, Б; снъ жс оѵрво ѵлвѵскъі I ндстъ ѣкожс естъ писмо о немь М Мк 14.21 3; сн^ъ жс не рл^оѵрмѣшд очрѵе- ннцн ого прѣждо. НЪ СРДА просллвн СА НС. ТЪГДА ПОМѢНЖША, ѢКО СН БѢША 0 немь пнсана М Йо 12.16 3, А, СК. II Прич. мин. страд. а) Като прил. пьсанъін. Гр. уеураццеѵос;. Предсказан, предречен, нъінѣ жс н вндѣша н въ^ненлвндѣшд н мснс н отца моего, нъ да съвждетъ СА сло(во) ПНСАМОС въ ^АКОИѢ Н^Ъ. ѢКО ВЪ^НСИАВНДѢША МА спъітн М Йо 15.26 3, СК, 6) Като същ. пьслном ср. ед. Гр. то уеура-рцеѵоѵ, р урафб- Предсказаното, предреченото, гліж во вамъ, ѣко СШТС ПНСАЫОС СС ПОДОБААТЪ ДА СЪКОЫЬ- ѵаатъ са о мьыѣ М Лк 22.37 3; ѵ СЪБЪІСТЪ СА ПНСАН06 СЖС ГДТЪ. I СЪ БС^АКОЫЬННКОМА ПрНѴЪТСЫЪ БЪІСТЪ М Мк 15.28 3, А, СК; Тс имоиемь. НА^АрѢННЫЪ родомъ. БЪІСТЪ МЖЖЪ ПрО-рокъ. ^АНОІС СЬКОНѴАВАА. Н 0 БЖДЖ- штннмъ оѵрѵА С 476.8. 4. Изобразявам, рисувам. (АІСОЖС БО ШАрЪѴНА ИА кдыон дьстѣ. Н ОБрА^ЪІ ѴрЪТАИСТЪ н нстныж пншжтъ ШАромъ С 418.2. НА доѵршн ПЬСАТН. Гр. ІѴ фУ/Т) яараурафсо. Вземам присърце, слагам си [го] на сърцето, бждѣмь ДѢТН ВС ^ЪДОВН. ЫНѴС0ЖС 7Ъ\А нн мотесс НА доѵршн ПНШЖШТС. НЪ ВЬССІЖ ѴНСТОТОНК. Н ^ЪДА ісромѣ СЖШТА ^НА-М0НН1А. влароѵъстънжнк вѣрж прню-мыжштн С 341.1-2. стѣнь пьсатн. Гр. сткшуросфЕсо. Предварително очертавам, начерта-вам. ВДАДЪПСА жс рсѵс... АШТС сътворн ПАКОСТЬ огЛ въ по\рстъіь№ ІСЖПНИѢ. то н мдрнн сътворнтъ ПАІСОСТЬ прншь-ствнк мок. Аште дн жс тъ огьГЬ. СТѢІЛ. ^АВЪІН. съ нсвссс Прншъствнк ВОЖНЬА огКк. НАп0Н ЖС КЖПНН7В. НС ОПАДН С 250.24. ~ са безл. М, 3, А, СК, Б, 0, СП, К, С, БН, Пі0. Гр. урйфш, йуурйфсо, катаурйфО), тгараурафсо, каШѵраф^ш, йцфа(ѵсо, ётсіт(іЭгцаѵ. Вар. Фдтн, ПСДТН, П'СДТН, ПІСДТН. Нвб. пиша ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; писвам диал. ДА. Срв. Писарево МИ, Писарово МИ СНМВ; пьсь 544 пьшбнніи Писан врис МИ ГХ,МИМ; Писарев ФИ, Писаров ФИ, Писарски ФИ, Писачев ФИ СтИл.РЛФИ. пьсъ, -л т. 1. Куче, пес. не А^днте стлго псомъ. нн помѣтлнте внсьръ влшнрсъ прѣдъ свнньѣмн. дл не попержтъ н^ъ ноглмн свонмн ММт 7.6 3, А, СК. Срв. СЕ 69а 19; н желллше нлсъітнтн са отъ кроѵрпнцъ. плдліжштнн^ъ отъ трлпе^ъі воглтлл-го. нъ н псн прнрсоддште овлн^лл^ж гнон его М Лк 16.21 3, А; онъ же отъвѣштлвъ реѵе. нѣстъ довро отдтн ^ЛФБЛ ѴАДОМЪ Н покрѣфн псомъ М Мт 15.26 3, СК Срв. Мк 7.27 М, 3; ВЪ^ВрЛТІАТЪ СІА НЛ ЕбУС-рЪ I ВЪ^ЛЛѴЖТЪ ѣко пъсъ. Т овнджтъ грлдъ СП 58.15; іже плкъі нл тожде въ^врлтнтъ сд. то подовенъ естъ пъсоѵр. нл своід вльво-тннъі въ^врлірьшю са СЕ 70а 9-10; лѵррнлнілнъ же оѵрвоілвъ сд млродл кдл крлмолж вь^двнг'нжтъ ... повелѣвъ ГЛЛВѢ НМЛ ОТЪСѢШТН. Н ТѢЛС-СѢ кю п°врѣштн п'сомъ н ^вѣремъ С 14.6; прн^лждллуж же ^вѣрнк н пьсн. н пьтнца невесьнъід. н сѣдѣл^ж окржг' тѣлесочр кю С 14.28; повръгошд нл въстоѵьнъін^ъ стрлнл^ъ. глкожс- н^ѣ-деномъ въітн нмъ отъ пьсъ С 538.26. // Образно. ѣко овідж мід пъсі мнозі. н сънемъ ^ъловівъінрсъ осѣде мід. ПрІГВО^ДІШЬЛ НОЗѢ МОІ 1 ржцѣ МОІ СП 21.17. 2. Прен. Човек със зъл, лош нрав. не прѣдъллглн мн ^мнТнъ оѵрмъішлілн. н днілволь не пролнвлн слъ^ъ. пьсе н въс^ъіштьннѵе. не нмлшн во мене пръльстнтн С 102.10; овьштьннѵе НС-ѴНСТЪІ^Ъ БѢСОВЪ. БѢСЪ-нъін пьсе. кръвопнвъін ^мню. плъто-ілднвъін меѵоѵр С 115.27; л снн льстн-въін н неочркроштенъін пьсъ. по водѣ ндъі повелѣ д въ іед'нон темніцн ^л-творнтн С 60.8. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. кбшѵ, киѵарюѵ. Вар. пъсъ, псъ, п'съ. Неб. пъс остар. НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД; пес, псе ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Песовец МИ, Песьовица МИ, Пески дол МИ ЙЗ.МИ Пан; Псодерци МИ АП,ПСС; Песовата чука МИ ГХ,МИМ. пьсьн прил. Кучешки, който принадлежи на куче [образно]. тъі же п не оѵрдллі помошті твоеіл отъ мене. нл ^лстжпленъе мое прі^ърі. і^блві отъ ОрЖЖЪѢ ДШЖ МОІгБ. н^-д-ржкъі ПЪСЪІА іноѵьлджіж мокв СП 21.21. пьсыл моѵдел. Гр. коѵбцта. Кучешка муха. посълл нл нід песыд моѵдеъі н ПОѢСІА ІА. V ЖѢБЪІ Н погоѵрві ГА СП 77.45; въскъіпѣ ^емлѣ і^ъ жлвлмн. въ съкровнрі^ъ црь і^ъ. реѵе н прідж пьсъьд моѵдеъі. н мъшнцгд въ вьсьл прѣдѣлъі і^съ СП 104.31. Изч. СП. Гр. [той] коѵбі;. Вар. пъсън, пссьн, пьст Неб. пъси остар., песи ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Песё пбле МИ ЙЗ,МИП. пьсьскъі нареч. По кучешки; по начин, присъщ на куче. н нл овлн-ѵеные нлѵдтню неѵьстніл своіего съврл-штлтн сд. пьсьскъі же. ллд. н пѣнъі очрстъ ТѢШТА. н вллсомъ нл въ^доѵдоъ рлспрострътомъ. дотс-ѵетъ стллго дрь^-новенліл нсповѣдлд С 560.7. Изч. С. Неб. Срв. псешки ЕтМл, БТР, АР. пьтеньць вж. пътеньць. пьтнцл еж. пътнцл. пьтѣньць вж. пътс-ньць. пьшеннцл, -д зіс. 1. Пшеница, ввд растение, жито. съпдіремъ же ѵлё-комъ. прндс- врлгъ сго. н вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшсннцд н отнде М Мт 13.25 3, А, У; онъ жс- реѵе нн. едл въстръглныре плѣвс-лъ. въстръгнете кочрпъно съ ннмь н пшсннцж М Мт 13.29 3, А, У. И Образно. н плѣбслъ нжднте сд пшсннцл мьннмъ въітн. оврл^ъмь оѵрво къ пшеннцн оѵрподо-бл“ѣа сд' отъ въкоѵршснніл ЖС- рлсмо-трьлнвън'мн н^ъовлнѵлсмъ X IIАа 14, 17. 2. Събир. Пшеничени зърна, жито. съвсрѣтс пръвѣс плѣвслъ. і съвджлте Н ВЪ СНОПЪІ. ѢКО съжоштн ІД. пкІІІбЫНѴЬНЪ 545 ПѢГОТНВЪ & ПШС-ННЦЖ СЪБСрѢТС- ВЬ ЖНТЬННЦЖ ыоітК М Мт 13.30 3, А, У; емоѵ^жс лопдтд въ ржко\р его. і потрѣвнтъ гоѵ^мъно свое. і съвс-ретъ пьшс-ннцж. въ | жнтьннцж д плѣвъі съжс-жетъ огьГемь } иегдснмъшь 3 Мт 3.12. Срв. Лк 3.17 | М, 3, А, СК; тъі жс колнцѣмь длъ- I женъ с-сн. онъ же реѵс- сътомь корецъ [ пьшеынцА М Лк 16.7 3; о севѣ во ! ^емлѣ плоднтъ са. прѣжде трѣвж по !• томь же клдсъ. по томъ же н пьшс-ннцж I въ клдсѣ М Мк 4.28 3; кгдл во прн- : дс-тъ дѣддтсль съ лоплтоіж потрѣвнтн токд. плъвдмъ льгъкдмъ сжштдмъ. О^ДОБЬ ВѢТрОМЪ ОТЪНОСАТЪ СА. Д пшеннцд то\р остдштъ С 127.27; дштс-лн дд неврѣжетъ пшеннцА леждтн кн ; въ жнтьннцн. н дд не въсѣістъ отъ Дед. то оскждъіетъ пшеннцд С 266.9-: 10, 11-12. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С, X. Гр. стГто;, тЛ-пргі^ стГтсх;. Вар. пъшеннцл, пшеннцл. Неб. пшеница ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пшеничка МИ БМС; Пшеничево МИ СНМБ. ; пьшеннѵьнъ, -ъін прил. Пшеничен, който се отнася до пшеница, жи-г тен. дште эдъно пшеннѵьно не оѵ^мь- ‘ ретъ пддъ вь ^емн. то еднно прѣвъі- вддтъ. дште лн о\^мьретъ мъногъ плодъ сътворнтъ М Йо 12.24 А. Срв. А 1276 18; V ндтроч)1 іа отъ то\ркд пъшеніѵьнд. I отъ кдмені медд ндсъіті іА СП 80.17; мннте ... жн^нь токоѵр ПОДОБЬНОѴр БЪІТН. КЪІН КОЧрПЪ БОлѴі іестъ плъвънъін лн нлн п'шеннѵьнъін С 127.23. Изч. М, А, СП, С. Гр. тоі5 сгѵкп), [той] пюрсш. Вар. ПІШННѴЫІЪ, ПЪШОНІѴЫІЪ, П'ШС-ІІНѴЫІ7>, ПШСННѴИЪ. Неб. пшеничен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пьшеньнъ, -ъін прил. Пшеничен, който се отнася до пшеница, житен, дште ^ръно пьшеньно не оѵрмьретъ пддъ въ ^емдн. то еднно прѣвъівдетъ. дште лн очрмь^етъ. многъ плодъ сътворнтъ 3 Йо 12.24. Изч. 3. I)}. ТОП СТІТО1). Неб. Вж. при пыікннѵыіъ. пьцьлъ, -д т. Смола; гъсто черно вещество; катран, дзифт. въ^метдд^ж же сло\)тъі днідволА нд сковрддж. пьцьлъ. н мдсло н трьстніе С 118.10; н нд о^трььЛнн дьнь повелъ сътворнтн КОНОБЪ. н в'ложнтн вь нь пьцелъ н рдстворнтн Т С 234.6; н ідростн нспль-ннвъше са повелѣшА въ^вдрнтн пьцьлъ въ коновъ С 268.16; въвръженоч)1 же БЪІВЪШВ СТО^О^МОѴ)'. ДБН16 Н^ЛНІД СА вънъ конобъ н вьсь пьцьлъ С 268.27; ПОТОМЪ же П0В6ЛѢША СЛО\|ТДМЪ н прн- несошА пьцьлъ гордштъ С 270.18. Изч. С. И), тоаа. Вар. пьцелъ. Неб. Сре. пъкъл ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР; пъкал, пъкол диал. ДА. пьцьльнъ, -ъін прил. Който е напълнен със смола, н повелъшА влъсвн. н ВЪВрЪГОША пръдъ (Лшъ кожж ГЛДВЪІ кго ... ВЪ КОНОБЪ ПЬЦЬЛЪНЪІН С 268.23; въвръгошА н едмого того СТДДГО ВЪ КОНОБЪ пьцьлънъш С 268.25. Изч. С. Гр. тц? тпоот)?, тааа. Вар. пьцьлъііъ. Неб. Вж. при пьцьлъ. пыревдтн еж. непыревдтн. пъвьць, -д т. Певец в църква, псалт. У по кѵѵнъѵннѣ тръстдго. ВЪ^ОДАТЪ ПѢВЪЦН. НД ДМБОНЪ Н ГЛАТЪ. трнкрдтъь пѣен се Е 306 12—13; н пдкъі нд ^дпддъ тдкожде. н нд П0Л8ДН6 толнкожде н нд полоѵрноіръ тдкожде. н глатъ пѣвцн пѣнне се Е 31а 12; н пдкъі въ^вн^детъ крстъ ... н плкъі ^ѣвъцн пожтъ пън Е 31а 15; н ѵьте ѵьць. дпо. пѣіе. дле СЕ 586 14; СТ01А БЛН^Ъ ОЛЪтХ НДСЖС СТОІАТЪ пѣв'цн. ГЛА енце СЕ 101а 8. Изч. Е, СЕ. И). уоЛтцс;. Вар. пѣкъць, пѣвцъ, пъвець, пѣв'ць. Неб. певец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Певец МИ, Певците МИ СНМБ. пѣготнвъ, -ъін прил. Като същ. пѣ-готнвъ м. ед., пѣготнвнн м. мн. Гр. о Лелрбд, оі А^лроі. Прокажен чо- ПѢГОТЪІ 646 пѣыьк век, болният от проказа; прока-жените. ѵто сътворнмъ. пѣготнвъімъ пѣготъі лкъі лоплтоіж словесемь сьвръі-сл тн томоѵр вѣръі ыв а^омъ С 387.21-22; остроѵржн мн а°Ѵша грѣ^овънъід ПѢГОТЪІ. ІЛКОЖС ОСТрО^ГЛ ВѣрЫЛЛГ0 ПѢГО- тнвл прокоѵрдж тѣлесн С 392.16. Изч. С. Нвб. Срв. пѳгав 'който има петна по лицето си’ НТ. пѣготъі, -ъ ж. Само мн. Проказа, вид кожна болест [образно]. остроѵр-жн мн доушд грѣ^овънъіА пѣготъі. ІЛКОЖе ОСТрОѴрГЛ ВѢрНЛЛГ1* ПѢГОТНВЛ проко\рдж тѣлесн С 392.15; ѵто сътворнмъ, пѣготнвъімъ пѣготъі лкъі лоплтоіж словесемь сьвръісл тн томо\р вѣръі ые а^омъ С 387.22. Изч. С. Гр. Хекра, [та] хаЛа^шрата. Нвб. Срв. пега ж. 'луничка, сиво петно’ диал. НТ, ЕтМл. ПѢНЛ вж. ПѢНЪІ. пѣынтн, пѣнкк, пѣнншн несв. Пеня се, покривам се с пяна [образно]. море СВОА ВЛЬНЪІ СЪПрАТЛА ЫЛ ШЪСТВНК ВЛЛ- дъіцѣ готовылше са. л онѣ^ъ срьдьце вльньнъінмъ очрвонѵьнъін^ъ оѵрстъі пѣньллше С 399.10. Изч. С. Гр. аіррі^ю. Нвб. пеня [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. пѣнъі, -ъ ж. Само мн. 1. Водна пяна; въздушни мехурчета, получени при движението на морската вода. потъкж са въ лкрогоыне. і кл-мень )<ъ. I сшн съкроч^илшд са. прівръ- ГЖ СА въ твръдъі клмень. ЫЪ ВЪ ПѢЫЪІ влънъі н^ъ рл^ідж СА К 12Ъ 23. Срв. С 448.19; въг;ллкл нже отъ кллл жнвѣ оѵн сътворн. въ^ллкл нже по пѣнлмъ ВЛЪНЪНЪІНМЪ ^одн. н ногоѵр ВЪ ВОДѢ N6 омоѵн С 344.23. 2. Пяна; гъста разпенена слюнка, която излиза от устата при болестно състояние. I въне^ллпж въпнетъ н пржжллтъ са съ пѣнлмн. I едъвл о^однтъ отъ ыего съкрочршмд нМЛк 9.39 3, А, СК. пѣнъі гырнтн. Гр. бсфрі^со. Излиза ми пяна от устата, і нже лште колн-жъдо нметъ I. рл^внвллтъ і н пѣнъі тѣштнтъ. і скрьжьштетъ ^жвъі свонмн. н оцѣпѣнѣлтъ М Мк 9.18 3, А, СК; I внаѣвъ I дхъ лвне сътрдсе н. і плдъ нл ^емн вллълше са пѣнъі тѣшта М Мк 9.20 3, А, СК; нво въ мдннъ дь (!) прнмнібйрнн нл вндѣные ^нждемллго дѣлл. плде то\р пѣнъі тѣшта н съкроѵршліемъ С 553.11; н нл овлнѵеньк нлѵдтню неѵьстніл своіе-го съврлштлтн СА. ПЬСЬСКЪІ же. ЛЛА. н пѣнъі н^очрстъ тѣшта С 560.7-8. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Гр. асррб?, бхіЗті [вар. кората]. Нвб. пяна ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; пеня диал. ДА. пѣньиъ, -ъін прил. Пенлив, разпе-нен, пенест, господь мнръ нлшъ съ- ПрАТЛ ... МЖТАШТАА ЖН^НН С6А СЛЛСТН сллнок море. н пѣнънъіа стрлстнн вльнъі С 352.17. Изч. С. Гр. афрофоро?. Вар. пѣнгнг, Нвб. пенен ОА. Срв. пенест, пенлив НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пѣньк, -гл ср. 1. Пеене, изпълнение на песен, вѣ же сыъ его стлрѣн нл селѣ. I ѣко грАдъі прнвлнжн са къ домоѵр. слъішл пѣннѣ н лнкъі М Лк 15.25 3, А, СК. // Само мн. [в заглавията на Давидовите псалми]. вь конць ПѢСНІ въ пѣны^ъ псллмъ ве^ нлпслньѣ СЯ 66.1; въ конець вь пѣнн^ъ о осмѣі псллмъ длдвъ СП 6.1; въ концъ въ пѣні^ъ рл^оѵумъ длдовъ СП 53.1. Срв. СП 54.1. 2. Химн, хвалебствена песен, слово ^во дл (въ)селъетъ са въ въі бо ... -вко Н прѣмждростн 0\рѴАф(с) н нлкл^лжіре севе. въ псллмѣ^ъ н пѣнн^ъ. н пѣсне^ъ д^овни^ъ. о вллгодѣтн пожіре н прѣпожфе Е 22б 14; V въложн въ оѵрстл моѣ пѣснъ новж. пѣнъе вл нлшего СП 39.4; ѵѵтърнгнете очрстьнѣ моѴ пѣнне. егдл ылоѵрѵншн мкѵ опрлвъдлннемъ твоѴмъ СП 118.171; р;вллл пѣні-в пѣнажьянк: ъ 647 ПѢСНЬ длііл СП 90.1. Срв. СП 94.1; СП 107.1; въ рсждожъство. прнноснтн тевѣ пѣине. і словословеснѣ. і йітвъі. въ вонвк клднлънжкк СЕ 95а 18; длж-дн емо\р вѣдѣтн. вллгодѣлтн вь пѣнне. і сллвословне. і спнне. непрѣ-стлн'нл пѣннѣ прнснллго СЕ 9ба 8, 9-10. // Тропар - еднострофична песен, посветена на определен светец или празник, прѣстлвс-нне нѵѵІГ. бгословцл. пЗ*. глі. в. Е 366 6; н плки бл ^лплдъ тлкожде. н нл ПОЛВ-ДН6 Т0ЛНК0ЖД6 Н НЛ П0Л0\рН0фЪ тлкожде. Н ГЛАТЪ ПѢВЦН ПѢНН6 Сб. ВЪ ГЛ&, 0 Е 31а 12; л нл оутръннцн. по г пслл(м) ... ВЪ БЪ гъ. пі. глі^ л. спЙгн лю(дТ) своа Е 30а 17; ні-. л. п&. в нжже БЪЩЛб(т) ПЛМАТЪ. СТЪІМЛ М0НСН_Н ЛрОНВ н проѵннмъ прркомъ. ПѢНН6. ГЛ^. а Е 7а 15; ѵѵ тевѣ пѣніе мое въінж. ѣко ѵюдоѵр БЪІ^Ъ МНОГЪІМЪ. V ТЪІ помоштьнікъ моі крѣпокъ СП 70.6; крѣпость моѣ Т ПѢНН6 М06 ГЬ. V БЪІСТЪ мнѣ во спенне СП 117.14; ег'длже прнведжтъ пострнгъшллго СА ... поіжтъ пѣнне се глк Р СЕ 996 25. пѣньм съвнтъѵьною. Гр. коѵтакіоѵ. Кондак - жанрова форма на византийската химнография, която съдържа до 36 строфи и възпява определен светец или празник. плмат. п|в»аго ромлнл. сътворшллго п*Е сьвйѵнлл А 122а 2. пѣньм ^влльною. Гр. аТѵоі; ф6т(<;. Похвална, хвалебна песен, длвл пѣыіѣ рсвллънлѣ въ дьні пръвъііА совотѣ егдл нлселі сіа ^евѣ СП 92.1. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ. Гр. оирсрмѵіа, йцѵо?, Сцѵпш?, сДѵеац, фбф тротсйршѵ. Вар. пѣннк, пѣннв, пѣніе, пѣнъе. Неб. пение ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пѣнажьннкъ, -л м. Лице, което се занимава с размяна на пари; банкер, сараф. I по ѵъто не въдлстъ моего съреврл пѣнажьннкомъ. і л^ъ прншедъ съ лн^вокк нстл^ллъ е внмъ М Лк 19.23 3, А; і оврѣте въ црісве ПрОДЛККШТАІА ОВЪЦА Н ВОЛЪІ. I ГОЛЖБН. I ПЪНАЖЪИНКЪ! СѢДАШТА М Йо 2.14 3, А, Изч. М, 3, А. Гр. керратіатт^, трйяе^а [I]. Вар. ПѢНАЖЪННКТ., пѣнджьнікг, Неб. пенежник остар. Дюв. пѣна$ь, -л м. 1. Денарий - сребърна римска монета, ішьдъ же рлвотъ. оврѣте еднного отъ клеврѣтъ свонмъ. іже вѣ длъженъ емоу сътомъ пѣназъ М Мт 18.28 З1, А, СК; съвѣфлвъ же съ дѣллтелъі. по пѣНА^оѵр нл день. посълл іа къ внно?дъ свон М Мт 20.2 А, Б; онъ же вѣдъі н^ъ лнцемѣрне реѵе нмъ. ѵъто ма окоѵршллте. прн-несѣте мн пѣна^ъ дл внждж М Мк 12.15 3; можллше во сн ХРН^М* ПР°~ ДЛНЛ ВЪІТН. ВАШТ6 трн сотъ ПѢНАВЪ. I ДЛТН СА ннштннмъ н прѣштлл^ж ен М Мк 14.5 3; I нл оѵртрьнн ншедъ Н^ЬМЬ ДЪВЛ ПѢНАЗЛ длстъ гостннь-ннкоѵр. I реѵе емо\р прнлежн емь М Лк 10.35 3, А, СК. 2.Разш. Дребна монета с малка стойност, парй. не дьвѣ лн птнцн ПѢНА^0\р вѣннте СА. I едннл же отъ ►Рею не плдетъ нл ^емн. ве^о оцл влшего 3 Мт 10.29; о длвъшнн овл пѣназл М 77а 22. Срв. 3 1306 19; не пать лн птнцъ вѣннтъ са пѣНАземл дъвѣмл. і нн едннл отъ нн^ъ нѣстъ ^лвьвенл прѣдъ вмъ М Лк 12.6 3, А, Б; вьса н^гънл н-цркве. овъца же н волъі. і тръжьннкомъ рлсъі-пл пѣназъі. I дъскъі опровръже М Йо 2.15 3. М, 3, А, СК, Б. Гр. 8г|Ѵ(4ріоѵ, бсаайріоѵ, кфца, Хетбѵ, Вар. пѣна^ь, пѣна^ь, пѣназь, пѣназі, п^ижвь. Нвб. пенез остар. ВА, Дюв; пянез диал. 1. 'дребна стара монета, паричка’; 2. 'фалшива монета’ РРОДД, ДА. пѣровъ [погр. С 218.3] еж. прѣровъ. пѣснь, -н ж. 1. Песен, песнопение, въспонте гвн п% новж Е 23б 15. Срв. Е 33б 6; СП 95.1; А 1586 1; СК 85а 2; I мъі съ німн въспоемъ новъімъ ПѢСЫЬ... 548 ПѢСНЬ.. іа^ъікомь пѣснъ с-ванНлскжбк К 1а 27; сс-го рлді н мъі пос-мъ. мс-дотоѵънъііа ПѢСНІ ГЛЖШТ6. ѵосана сноѵр давъ К 16 14; н доБродАрьствънжіж пѣснь въс-почрштАіжштА вогоѵр. коѵрп'но съ дьвѣ-ма оѵрѵсннкомА свонма С 215.21; ПрНОБЬШТНТб СА рѢША НАШОМЬ веселнн. Н ПѢСНН ДА НАВЪІКНСТС-. нже мѵоѵрснТ н Ѵнѣмъ пророісомъ на помъіслѣ С 321.5; мъі сь Фшн кочрпьно лнкочрнмъ. МЪІ сь снмн прА^дьноѵркмъ. Н НОВОМЪ А^ЪІ-комъ вогонАоѵрѵенжіж пѣснь покмъ С 326.8. // Пеене, изпълнение на песен. въ десідтнстрочрньнѣ пъсАлътънрі съ пѣсньбб въ глжссуъ (!) СП 91.4; т(.) же н^' м'нога мало ѵадн прнуо-днтъ. а днѣволъ ^оветъ гжсльмн н ПЛАСЬЦН ПѢМН НОПрНѢ^НННАМН Р II 4.25. 2. Хвалебствена песен, химн, псалом. ТСБѢ ПОДОВАОТЪ пѣснъ вже въ снонѣ СП 64.2. Срв. Е 21а 10; Е 22б 18; къ томоѵр прнплдѣмъ. слъ^лмн севе оѵнстацк. і поввфе емоѵр пѣснь СЕ 86а 5; л. лътъ жн то\р. молнтвамн н пѣсньмн вьса дьнн н ноштн прѣпро-важдаа С 519.2-3; оѵрстъ мллде-ннштъ н съсжштннуъ съвръшнлъ ІССН пѣснь С 325.4. Срв. С 326.3; рлдоѵркк СА ТАКОЖДС-. кже внждж отрокъі простоыъ а^ъікомь н дѣлесемь. пѣснь ЦѢСАроЧр ТВ°рАШТА С 333.2. // Литур-гично песнопение в чест на светец или празник [стихира, кондак, тропар]. н по е? п^гъ пѣ сн гла г СЕ 866 6;_н лобъі^акътъ н врлтрнѣ в'сѣ. пофе пѣ^сін гла тажскъ СЕ 97а 25; п^в. н. гла. а. се очрво НАреѵень стн день ТФ Б 3. 3. Само мн. Езически празнични игри с песни, многъі неджгъі ... къ клпнштемъ слочрженню. Н ИА ПѢСНН. Н НА БЛЖЖД6ННІЛ жс-номъ С 352.13. побѣдьнаіа пѣснь. Гр. ешлчкю? ор-ѵо^. Песен на серафимите, с която се възпява Вот Саваот, според виденията на пророк Исая [Ис 6.3]. Песента се използва и в право- славната литургия, н съмѣшаа сд СКАѴЖ СЬ ДѢТЬМН. ПОБѢДЪНЖБК ПѢСІІЬ СЬ ІІѴіМН ОуТВр'ЖДАА ВЛАДЪІЦѢ С 332. 25; нже побѣдьнжіж пѣснь. н новок съложенніе мнроѵр. пѣтню. повѣдьлнвоу-очрмоѵр урнстосовоу НАО\рѴНШ А С 319.6-7. прнкм/САН пѣснн. Гр. о аіѵопреѵо^. Този, който е възпяван, който е прославян, къін въспокшн погреве-нню пѣснн. прніемьккшточроѵрмоѵр прнсно отъ невесьскъінуъ снлъ пѣснн С 457.14-15. пѣснь ноірьнАѴА. Песнопение по време на богослужение, извършвано през нощта, въ н~емже н цръквнцл ВѢ. ВЬ ГІ6НЖ6 НОШТЬНЪІА Н ННЪІ тво- ріАше пѣснн С 553.30. пѣснь поувдльнАГА. Гр. еохарістоі; нрѵод, епхаріатпргод нрѵос; [ф5р]. Благодарствена песен, памать днн ТОГО ... ТВОрАТЪ. МОЛНТВЪНЪІА Н ПОуВА- льнъіа пѣснн владъіцѣ усоѵр ВЪСЪІ-ЛАввште С 531.9; кмоѵрже вь^дн- ВНВЪШС СА ПѢСНЬ ПОуВАЛЬНЖІЖ. того мнлосрьдню. н несъкАжемоѵроѵрмоѵр велнѵьствоѵр отндоша. слАВАште ба С 530.29; слАВАште вл. н поувлльнжст; к-моѵр пѣснь въ^ДАіжште ... теѵенніе СЪКОНЬѴАВЪШе вѣньца вь^аша С 65.5-6. пѣснь степеньнАМ. Гр. ф8р тюѵ аѵараііршѵ. Песен на изкачването, Песен на стъпалата - литур-гичен термин, с който се означават група псалми, изпълнявани, когато първосвещеникът се изкачва по стъпалата на Соломо-новия храм в Ерусалим. Степенните песни се използват в православието богослужение на „утрин-ната“ и се наричат антифони. рл ПЪСНЬ СТСП6ННАА СП 130.1. Срв. СП 119.1; СП 120.1; СП 121.1; СП 122.1; СП 123.1; СП 124.1; СЯ 125.1; СП 126.1; СП 127.1; СП 128.1; СП 129.1; СП 131.1; СП 132.1; СП 133.1. пѣсыьнт. 549 пѣтн СТАрѢН ВЪ ПѢСНЬ^Ъ БЪІТН. Гр. лро-г|уеороа ёѵ тоц; ѵ|/осА,р.оТс. Запявам пръв, повеждам хоровото пеене, н ВЪСТЛБЪШС- ПЛКЪІ ПОІЛ^Ж ДО ПОЛОЧ)1-НОШТН. БѢАШ6 Ж6 СТЛрѣН НМЪ ВЬ ПѢС-Нб^Ъ стъін кчррніѵнъ. Л ВЪ ОТЬВѢТѢ^Ъ стъін клньдндъ. н доменъ С 70.26-27. А, СК, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. аара, ф5в, і5|іѵо5, уоЛрбі;, \)/аХцср5іа, рЛсо8{а, стхлрбѵ, аГѵо;, аѵарргіааі;, етсобд, іоцѵю-8іа, реХос, кшроі;. Вар. пѣснъ. Неб. песен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Песнопой МИ СНМБ. пѣсньнъ, -ъін прил. Който се отнася до песнопенията, не ^оташто. тоср ПѢТН. Т0\р ВО САТЪ ВЪПрОСІША НЛСЪ. ПДѢ- ньше I нъі. поіте нлмъ отъ словесъ пѣс-ньнъі^ъ. і рѣ^омъ. клко поемъ пѣснь гнж нл ^емі тоѵрждеі К 1а 39-40. Изч. К. Гр. [тшѵ] фбшѵ. Неб. песенен ОА, ВА, БТР, АР. пѣстоѵрнъ, -л т. Възпитател, наставник, педагог, мцл ніо д Т ст^ъ мкъ внтл н модсстл пѣсточрнл его. н крстл-ннца блбън его А 1476 3-4. Изч. А. Гр. 7гоа5ауюуб<;. Неб. пестун остар. ВА, РРОДД, ДА. пъсъкъ, -л т. Пясък, вьсѣкъ слъішан словесл моѣ сн н не твордн н^ъ. очрпо- ДОБНТЪ СА МЖЖЖ Б0Ѵ|ЧЖ. 1ЖС СО^ЪДЛ своіж ^рлмннж нл пѣсъцѣ М Мт 7.26 3, А, СК; тъі рлспАТЪ нбо ѣко н кожіж. тъі оѵртвръдн ^еміж НЛ ВОДЛ^Ъ. ТЪІ огрлдн море пѣсъкомь. тъі къ въ^-дъі^лыью въ^доѵдеъ пролнѣ СЕ 4а 12; въ^ведън плсточдел овьѵл гл нлшего нсоѵр )ссл. длрьств^лвъм НЛ МНОГЪІ н рЛ^ЛНѴЬНЪІ БЛЛГОДѢТН ... Н^ЪѴНТЛАН ^вѣ^дъі невесъскъіА. н пѣсъкъ моръ-скъін С 179.19; н лвніе молнтвж сът-ворнвъшоѵр іемочр. сьніде огЛ съ иевесе. н пожьже эдлмл. н лъженменънллго богл сътворн. лкъі пѣсъкъ дровенъ С 22.13-14. // Образно. ѵъто же къто реѵетъ. море простръто віда. і пѣсъ- комь съва^лно К 10а 6; Бѣлше во мжжь тъ не простъ. н гржвъ. нъ про-кл^нвъ. СЛЛВОІЖ Н НМѢННКМЪ. въ^- грлжденъін^ъ нл пѣсьцѣ дшд прѣль-штла С 214.27. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. арро<;, уаррод. Вар. пѣськъ, пѣскъ. Неб. пясък ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; песък, песок диал. ДА. Срв. Песак МИ, Пясъкот МИ БМС; Песбко МИ ЙЗах,Кюст.; Песекгі МИ ЙЗ.МИПан; Песъка МИ ЙЗ,МИП. пѣтн, поіж, покшн несв. 1. Пея; изпълнявам песен, псалм, ѵѵ мьнѣ глоср-мдѣ^о сь\ сѣдіАШте' въ врлтѣ^ъ. Т о мьнѣ поѣ^ж пыжште внно СП 68.13; къ томоѵр прнплдѣмъ. слъ^лмн севе оѵнстАфе. і поіжфе емоѵр пѣснь СЕ^86а 5; нъінѣ свѣтъло свьтатъ са п^ібъ-нъірсъ дсн. нъінѣ поетъ пркъ ддъ вьп-ніа н гла СЕ 876 21; н мвъіуліжтъ н нк Т* кк Т“ врлтрнѣ в сѣ. поіре пѣ сн глл ТАжекъ СЕ 97а 25; н понмжтъ н ѵръньцн. н пострнгжтъ н въ плпрътѣ. ПОІЖфб. вллженн непороѵьннн СЕ 96Ъ 13-14; ег'длже прнведжтъ пострнгъшллго са нл трлпе^ж. поіжтъ пѣнне се глл г СЕ 99Ъ 24; сего рлді н мъі поемъ. медотоѵънъііл пѣсні глжште. ѵѵслнл сіТоѵр длвъ К 16 13; то\р во сатъ въпросішА нлсъ. плъньше і нъі. поіте нлмъ отъ словесъ пѣсньнъі^ъ. і рѣ-^омъ. клко поемъ пѣснь гнж нл ^емі точрждеі К 1а 39, 40; сніл же отъвѣтъ прнкмъшл вь ѵетврътън день млр'тл МѢСАЦД. н^ндостл рлдочріжштл СА н поіжштл гллголллстл С 14.9—10; н коньѵлвъше ^лл^ъ помолншд сд. н въстлвъше плкъі поіл^ж до полоѵр-ноштн С 70.26; вьведеномъ же бъівъ-шемъ нмъ вь тем'ннцж. нлѵа стъін кчрріѵонъ ПѢТН СЪ ВЬСѢМН НМН ГЛЛГОЛА С 75.15; н Нѣкоторнн отъ вьслѣдъ НДЖШТАА БрЛТНА. ПОІЛЛ^Ж СЬ гДіМЪ Н дожн н до мѣстл ндеже ^отѣлше съконьѵлтн са С 119.6; дл в'сѣкл ДША ПОІЖфН СН Н НЛСЛЛДНВ'ШН СА ПѢТЬК 550 пѣтьк н^ведет' СА ВЬ ЖН^НЬ ВѢѴЬНЖКК Р II 2.12. // Пея с музикален съпровод. Тсповѣдлте сіа гіо въ госле^ъ во ПСЛЛЪТЪірі Д6СГАТЬСТрО\рНЬНѢ П0ІТ6 €М0Ѵ^* СП 32.2; нл врьвін по срѣдѣ еіл ОБѢСІ^ОМЪ ОрГЛНЪІ НЛША. СірѢѴЪ ПСЛЛ-тъіръ. I ГЖСЛІ. СІМІ БО псллъмн поѣрсж. въ ветъсѣмь ^лконѣ К 1а 34. Срв. С 418.25; і сн ор'глнъі вь^аша. егдл іа ПЛѢНІША ДЛ ІМЖТЪ ПЛМАТЬ домлшъ-нѣго жітьѣ. не ^отАште. тоѵр пѣтн К 1а 37. Срв. С 418.28. 2. Възпявам, възхвалявам, прославям, і бѣл^ж въінж. въ цркъве. повкште і бллгосло-вАШте вл лмннь 3 Лк 24.53; прѣѵн-ст(ъі)^ъ ПррКЪ ПрЛ^ДННКЪ. НБО цръквн ѣвѴло естъ. н мвсл^лѴковлтн съ лнглъі сътворнлъ естъ втвлмн Т^ъ ве жн^нъ нлшж оѵрмнрн. дл поемъ ТА н сллвнмъ Е 16 2; мндостъ н сждъ пож тевѣ гн Е 345 17; нсповѣмъ ска гві по прлвъдѣ его. і покк мені (!) гк» въішь-ночрмоѵр СП 7.18. Срв. СП 91.2; готово срдце мое. покв н вьспокк сллвѣ мові СП 56.8. Срв. СП 107.2; СС IЬ 20; ѵѵ дшевьнън і тълесънѣн. прнсно ПОКЛЛНѢТН СА. I ПѢТН СТЪІГА ТрОНЦА. еднноестествьнънд. гТо СЕ 61а 5; едннж та по естьстьвоѵр пож. тронцж же о\рпостлсьнжж ѴЬТЖ. ѴѴѴ6 н СНН6. оѵртъшьньнн ТФ А 23; н не отъ-мештж са сватллго до\р^л. нъ трепе- ШТЖ КГО КрѢПОСТН. Н Н€НСПОВѢДНМЖНК снлж. поіж н сллвыж въннж С 115.19; 0 ЬГМ^ЪЖб ПѢТН Н БЛЛГОДѢТЬ ВЪ^ДЛІА-ТН. кочрддтъ Н БОГОСВЛрННЦН БЪІВЛ- нвтъ С 339.11; глко своіего господл н ЦѢСЛрЛ, Н ДЛрЪ ПрННОСАШТА. Н ПОІЖ-ШТА ^СЛ. не ПОСОБНА ВЪ БрЛНН ТВОрА- шта С 463.21. // Образно. теве тре- (пб)фІЖТЪ МЪІСЛЪНЪІІА В'СА снлъі. та поетъ слън'це. та сллвнтъ лоѵрнл. тевѣ молатъ са ^вѣ^дъі СЕ 4а 5; кгоже вѣсн оѵржлсліжтъ СА. н днілволъ тре-пештетъ, кго лгг^елн ^вллат'. н невесл бллгословатъ. лпостолн проповѣдл-кктъ. н црьквн покктъ С 354.11. 3. Служа литургия, извършвам богослужение. СПСН ГН ЛЮДН СВОА. Н тъ. тръстое П06Т са. крстоѵр ТВОСМО\р П0КЛЛ-нъемъ са вл Е 325 15; цркъі въпнетъ тн. Н ПОЖТЪ А по трн крлтъі. н въс^о-днтъ плтрнлр^ъ нл лмвонъ Е 305 17; н поккште третнн ѵлсъ ілкоже бѣлшс нм' овъіѵлн. вьне^ллпъ оѵр^ьрѣША снлж КЖІтК СЬ Н6Б0С6 поѵрштенж къ іЛімъ С 64.18-19. ~ са страд. и безл. 3, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. $5со, \|/($ДЛсо, кеХаб&о, аѵѵцѵесо, деХфбесо, аіѵеш, ■оцѵ^со, еііфтіц^ш, оецѵоѵш, аирцооооору^ш, гшауорЕооз, -/раораі, аѵарй.г.м, \|/оЛт(5(; вірі [вар. еррЕХшб^ш, тіраш, тгоіеш]. Нвб. пея ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пейна МИ, Пейчиново МИ СНМБ; Пейна чука МИ, Пеино МИ ЙЗах.Кюст.кр. пѣтьм, ср. 1. Пеене, изпълнение на песен, нже побѣдьнжкв пѣснь. н новок съложеннк мнроѵр. пѣтню. по-вѣдьлнвоѵро^моѵр ^рнстосово^ нлсѵ^-ѵнша С 319.7. 2. Песнопение; изпълнение на хвалебна песен, сла-вословие. дьнесь лыг^елн съ ѵловѣкъі рЛ^МѢСНША СА. Н ЫОСАШТНН ТѢЛО СЪ веспльтъыъінмн СНЛЛМН. ПѢТНК ВЬСПѢ-влкктъ С 487.1; ллѵьбѣ н многоу пѣтнм непрѣстлы^оѵроѵрмоѵр. въдлвъ севе н оБЫоштъноуоѵрмоѵр стогл'нью. н все просто рештн кже о бо^ѣ про^одл съвръшеные С 548.7; н по вьсѣ^ъ нс^ождллше послѣжде. ілрѣ н съ стрл^омъ. Н СЪ ВЬСѢМЪ ГОВѢЫННМЪ СТОА вь пѣтнн по гллголлыоѵроѵрмоѵр въ ^ллмъ^ъ С 285.13; влсъ поконтъ жн-вотънок. мене же мон ^с... въі веселите са смѣ^омъ. л^ъ же пѣтнкмъ С 19.21. пѣтьн пѣтые. Гр. та "Аюцататсоѵ ^со-цатсоѵ. Песен на песните - двадесет и петата книга от Стария завет, то топлок вь^вѣглннк нзгово. н ыевѣстл цръкъі вь пѣтнТуъ пѣтн. н прн^ъівллтъ гллгоЛкштн С 349.13- 14. Изч. С. Гр. уаЛрср6{а, іарѵсрбіаі, тЬ рсбЕіѵ. Вар. пѣтніе. Нвб. петие остар. ВА. Срв. пение, пеене. ПѢШЬ 651 ПАТЪКЪ пѣшь, -ьн прил. 1. Който върви пеш-ком, пеши. I слъішлвъ нс. отнде отъ то\рдѣ въ корлвлн. ВЪ ПО^СТО МѢСТ0 едннъ. I слъішлвъше нлродн. по немь ндж пѣшн отъ грлдъ М Мт 14.13 3. 2. Като същ. пѣшн м. тн. Гр. яе^, пе^епсо. Човек, който върви пеш-ком; пешак, н вндѣша на нджшта. і ПО^НЛША ІА МЪНОЗН. I ПѢШН ОТЪ ВЬСѢ^Ъ ГрЛДЪ ПрНТѢША ТЛМО. Н ВЛрН- ша іА М Мк 6.33 3; ілкоже се поХе сътворено вѣ. ко^емъ тештн. то прѣ> творьшоу мрл,^і? кго н съмръ^ъше сд велмн. пѣшн н съноѵр^нн по кГемочр ^ождлл^ж С 90.7. Изч. М, 3, С. Гр. 7іе(^т[ [вар. пвС,6<;]. Нвб. пеши ОА, ВА, НТ, НГер, БТР, АР. Срв, пеш, пеша, пешком нареч. пддь, -н ж. Педя, мярка за дължина, равна на една педя. тѣмь та ^лклннліж. іже дръжнтъ в'сѣѵьсклл ... ъже сжтъ нл нвее^ъ. і ѣже сжтъ нл ^емн. I ѣже въ водѣ. і трътърѣ^ъ. нже естъ н^мѣрнлъ водж моръскжкп гръ-стніж. н паднкк нво СЕ 55Ь 20-21. // Образно. се піадыж і^мѣренъі поло-жілъ есі дні моіа СП 38.6. Изч. СП, СЕ. Гр. оттЗацй. по&аіапѴ Вар. піадь, Неб. пенда диал. Дюв; пяд остар. и диал. НГер, ДА. Срв. педя ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пандікості [погр. Е 3 а 8] вж. ПАТНКОСТНН. патл, -ъі ж. Пета, част от човешкото стъпало, врлѵъ ^ъітръін нлѵд мл^лтн кго. отъ пдто\р нлѵьнъ. по ѵдстн. дожн Т до гллвъі С 563.1. // Образно. л^ъ бо вѣмь еже і^върл^ъ. нъ дл къіУйгъі СЪБЖДЖТЪ СА. ѢКО ѢДЪІ СЪ МНОІЖ ^ЛѢ- въ. вь^двнгнетъ НЛ МА патж своіж 3 Йо 13.18; въскжіж вокк сіа въ денъ лютъ. ве^лконенъе пьѵгъі моеід овн-детъ мьа СП 48.6; вьселілтъ сіа н съ- КрЪІІЖТЪ. ТІ ПІАТЖ М01Ж СЪЭДЛНІАТЪ. ѢКО- же потръпѣшід адіж моіж СП 55.7. Изч. 3, СП, С. Гр. ят^рѵа. Вар. піатл. Неб. пет& ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПАТндесАТЪін числ. ред. Петдесети, който е на петдесето място по ред. ннктоже очрво пдтндеедтъ ^ллмл (!) н^въікнжтн можетъ. лъпо кже кстъ комоѵрждо прн^оддштнТ^ъ. къ ѵъстъ-ночрочрмочр крьштеннм. гллголлтн влл-женллго длвъідл словесл. ТС355.15-16. С. Гр. тшѵгпкоатос;. Вар. пдтндесАтъ. Неб. петдесети ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. патнкостнн, -(А ж. Петдесётница, църковен празник на петдесетия ден след Великден [Св. Троица]. пХ по пентнкосні. еІл мХХ ?пг СК 29а 5; с& X, по пснтнкостні. евл н&л глХ л ❖ СК 30а 3; н?& по пентнкостні СК 30Ь 7; евХ Л> мX псХ 6 сЖ по пентнкостні СК 131а 11-12; сжв(...) г 1 по паыдУкостн Е За 8. СК, Е. От. гр. ПеѵтгікоаттѴ Вар. пандікостн, пснтнкссні, пситнкостні, паидѴкостн. Неб. пѳнтикости църп. Срв. пентикостар НГер. патнкостнннъ, -ъін прил. Който се отнася до празника Петдесётни-ца. евХХі нѵѵл псХ въ с^ пентнкостн-нжіж СК 131 а 13-14; с^ % нХпеньтн-костннл. евХю нХ>л гХл с (с з СК 140Ь 18-19; нХ й. пентнкостннл евХ іХіл СК 28а 4; вь ньже день прн^овемъ та. плѵе же в'сь день патнкостнннъі СЕ 62а 6; в’сь послѣдьннй, і велнкъі. і спсънъй. нл патнкостнннъі день СЕ 64Ъ 1. Изч. СК, СЕ. От гр. тй? Пеѵтпкоотй?. Вар. пемтнкостнніге, пеньтнкостнннг. Неб. Срв. пентикости ж. НГер. патъкъ, -л т. Петък^ петият ден от седмицата, в ПІтХ__СВѢ ні- лХ гХ А 5д, 10; в Хіа в н?по пХ А 13с? 4; Йцл мХ йл пХ сточрмочр н велХмоѵр вллговѣрні?. констлтнноѵр. іу?. н мтре его еленън. н пХ Р н? по пХ А 146Ь 7; бѣ же вь ПАТЪКЪ ОБѢДЪ годоѵр. БѢ Жв ГОДННЛ. Р СК Йо 19.14; нкдеѴ же понеже ПАТЪКЪ БѢ ... МОЛНША Жв ПНЛЛТЛ. ДЛ ПАТЪІН 552 ПАТЬ прѣвнявтъ голънн р<ъ. н въ^ъмжтъ А СК Йо 19.31; нл оѵтрніл кстъ по пдть-цѣ. съвърлшл сд лр;снерен н флрнсс-н къ пнллточр гллгол"жште С 439.17. сватъін патъкъ, велнкъін патъкъ. Гр. ауіа каі реуаАті караакеіуп. Свети, Велики петък, петъкът от Страстната седмица, ѵй ^оштн^ стаго піатіса А 926 15; в йьх велн евА* й млА А Юбгі 18; на «трьннь стаго патъка СК 99а 13-14; нцн. въ велики, па Е 33а 4; стааго оца НАШОГО ІСѴАННА ^ЛАТООЧрСТААГО. СЛОВО ВЪ сватъін патъкъ С 427.25-26. А, СК, Е, С. Гр. тсосраакЕиті. Вар. пдтькъ, ПІАТКЪ. Нвб. петък ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. патын числ. ред. Пети, който е на пето място по ред. л^ъ во кдннъ съждж сьде. патын дьнь не вькоѵр-шаа врлшно С 170.8. патъін на десАте. Гр. 7геѵтвкоа5ёка-то<;. Петнадесети, въ пдтое на дсса-те лѣто. владъіѵъства тнвернѣ кГесл- рѣ. ОБЛАДЛІгКШТОѴр П0НТЬСК0\рМ0\р ПНЛА- тоѵр нюдѣеіж. і ѵетврътовлАстъствоѵр-явшточр галнлѣсіж нродоѵр М Лк 3.13, А, В. Изч. М, 3, А, Б, С. Гр. теѵте. Неб. пети ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пать1, -н ж. числ. бр. Пет, брой и количество 5. і прнемъ пать ^лѣеъ н ДЬВѢ ръівѣ вь^ьрѣвъ НА НБО БЛГСВН. I прѣлоыъ ^лѣбъі дастъ оѵрѵеннкомъ М Мт 14.19. Срв. Мк 6.41 М; Лк 9.16 М, 3; пать же въ отъ нн^ъ воѵрн. і пать мждръ М Мт 25.2 3, А. Сре. С 368.29; гн пать таланътъ мн есн прѣ-далъ. се дроѵргжвк д таланътъ прн-оврѣтъ нмн М Мт 25.20 А; імлмь бо ПАТЬ БрАТрНІА. ѢКО ДА ^АСЪВѢДѢТСЛЬ-ствоѵро\ртъ НМЪ. ДА НС- н тн прнджтъ на мѣсто сс мжѵъное М Лк 16.28 3, А; реѵе жс- н томочр. і тъі вждн надъ патняк грАдъ М Лк 19.19 А; пать пьпрншть же ВЬ ДАЛ'Д ОТЪ МАНАСТЪІрѢ мѣсто прннмъ сѣде. мѣсточр же том8 нмд долас С 273.25. // В състава на сл. числ. гревъше же ѣко дъва де- САТѢ Н ПАТЬ СТАДНИ. ЛН Тѵ-ТН. ОѴ^ЬрѢ-ША НСА ^ОДАЦІА ПО МОрК) М Йо 6.19 3, А; вьлѣ^е же снмонъ пет(р)ъ н і^(в)лѣ-ѵе м(р)ѣжж на ^емлнк. плънж велні ръівъ. СЪТО Н ПАТЬ ДеСАТЪ н трн М Йо 21.113, А; бѣа;(ж во въ шнротж патн ЛЛКЪТЪ. А ВЪ ДЛЪГОТЖ ДВА ДССАТН тн ПАТН ЛАКЪТЪ С 230.13. ПАТН ДеСАТЪ ТН ПАТН ЛѢТЪ ВЪІТН. Гр. 7іеѵтг|коат6ѵ ёктоѵ хроѵоѵ тп<; ерсш-топ ріпаас; ауа>. На петдесет и пет години съм. н ^Атворн V въ рсъі^ннѣ. ПАТИ ДеСАТЪ ТН ПАТИ ЛѢТЪ СЖШТА С 293.16. пать деслтъ. Гр. теѵтркоѵта. Петдесет. ПОСАДНТе 1А НЛ СПОДЪІ. ПО ПАТН деслтъ М Лк 9.14 3; длвъшя ^днм' нъкомоѵр. кдннъ длъжьнъ пдтнкв сътъ сьреврьннкъ. а дрочргъін пдтняк деслтъ С 393.22. пать крлты. Гр. яеѵтакк;. Пет пъти. внявштнТмъ же н^мъннв'шемъ са пать крлтъі. н отънемогъшемъ. кръвь теѵАлше ръклмн н съ пльтняв. отъ БЛАженААГо мжѵеннкл С 103.26. пать на десАте. Гр. бвкшгеѵтв. Петнадесет. вѣ же ВНТАННѢ влн^ь НМА. ъко патъ на десАте стадни М Йо 11.18 А; от'по\рстн іего пжтемъ свонмъ нтн ВЛАГОСЛОВеСТВНВЪ. ПрОВАЖДАА же кго до патн на десАте попрнштъ. не пръстААше мола его С 527.18. пать сътъ. Гр. тгеѵтакбсиоі. Петстотин. дъва длъжьннкл вѣсте ^АНМО-длвъцочр с-тероѵр. едннъ въ длъженъ ПАТНЯВ СОТЪ дннлрь. А ДрО\)ТЪІ ПАТЫтВ дссатъ М Лк 7.41 3, А. Срв. С 393.21; длвъ кмочр воннъ върьнъ мжжъ. ѵнсломъ пать сьтъ. с КВмнже прншъдъ лр^нс-ппъ въ ^срсоньскъ грл-дъ. въ пллдьные промъісломъ БЖНК— МЪ. ^ОТАШТННМЪ ѴЛОВѢѴЬСКЪІН родъ сьпастн С 539.29. ПАТЬ 553 ПЖТЬ пать тъісжфь. Гр. леѵтакіахѵАлоі, 7ІЕѴТЕ хіЯлабед, леѵтакк; хШоі. Пет ХИЛЯДИ. БЪМИб БО МЖЖЬ ЪКО ПАТЬ тъісжшть М Лк 9.14 3. Срв. Йо 6.10 М, 3; ъдъшні^ъ же бъмш мжжь. пать тъісжшть М Мт 14.213, А; Ѵто сътворнмъ ПАТНІЖ ^ЛЪБЪ ПАТЬ ТЪ1-сжштъ ньсъітнвъшочр въ почрстъіЯВ С 387.26; отъ патн ^лтбъ патъ тъісж-шть до съітн нькрьмн С 344.18-19. седмькк десАтъ лътъ тн патыж бъі-тн. Гр. ёр5одг|коат6ѵ каі керлтоѵ еход аусо. На седемдесет и пет години СЪМ. СЪКОНЬѴЬ СА БЛЬЖеНЪІН Н(Ь-кѵѵвъ въ стьростн доврѣ. сс-дмн(ж де-САТЪ ЛѢТЪ СЪІ ТН ПАТН1Ж С 532.3. М, 3, А, С, МЛ. Гр. кеѵте. Нвб. пет ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Пет кладенци МИ, Пет могили МИ, Петикладенци МИ СНМБ; Петте братя МИ ЙЗ,МИПан; Петтё кладенци МИ ЙЗ,МИП. пать11 [погр. М Лк 2.44] вж. пжть. патьдссатьннць, -а ж. Петдесетница, църковен празник на петдесетия ден след Великден [Св. Троица], мо нь поклонение кол"ъномь. бъівмж- фН. ВЪ СТЖІЖ ПАТЬД6САТЬННЦ(Ж. нь есперннъ СЕ 596 16-17. Изч. СЕ. Гр. Пеѵтпкосгаі. Нвб. петдесетница, петдесятница остар. ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ПАТьдесАтьнъ, -ъін прил. 1. Петде-сетен, който се отнася до петдесети. ѴЪСТЪНЪІН 'Лѵьнъ ЕЪЖА БбСѴННЪ-НЬЬГО СЪБОрЬ отнде въ почрстънГж рочрвнмж. ВЬ ПАТЬДеСАТЪНОК СВ0(6А връстъі лъто С 288.28. 2. Който се отнася до църковния празник Петдесетница. ѵѵ спньн ньмъ. пръ-клоннвъшннмъ колънъ срѵьнън. I ТѢ-лесънън. вь день пдтьдесАтънъі. гю СЕ 606 21. Изч. СЕ, С. Гр. леѵтпкосгго?. Вар. пдтьдесАТЪнъ. Нвб. петдесети ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. пяаРгьскъ вж. понътьскъ. пжть, -ъ ср. тн. Окови, белезници, ^ьне мъногъі крьтъі пжтъі н жжн желъ^нъі съвд(^ь)нж сжцло. прътръ^ьь-^ж са отъ него. жжь желѣ^нь н пжть съкрочршьь^ж са М Мк 5.4 3; пръ-штььше во дочр^овн неѵнсточрочрмочр І^НТН ОТЪ ѴЛІСЬ. ОТЪ МЪНОГЪ БО ЛѢТЪ въс^ъіштььше н. і ва^ьь^ж н жжн желъ^нъі. I пжтъі стрѣгжштен. і рьстръзьвъ Ж^ЪІ. ГОННМЪ БЪІВЬЬШе Бѣсомъ скво^ъ почрстъініж М Лк 8.29 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. табаі. Нвб. 0. пжтъскъ вж. понътьскъ. пжть, -н т. 1. Път, място за ходене или пътуване, і се дъвь слѣпъць СѢДАШТЬ прн ПЖТН. I СЛЪІШЬВЪШЬ ЪКО нсъ мнмо ^однтъ. въ^ъпнсте гльго-Л(ЖШТЬ. ПОМНЛОН НЪ1 гн сночр двдвъ М Мт 20.30 З1, А, СК, ЗП; і прншедъ-шочр емочр нсвн нь онъ полъ ... сърѣтете Н ДЪВЬ БѢСЪНЬ ОТЪ ЖЬЛНН 1Ср<0ДАфЬ лютѣ зъло. ѣко не можььше ннктоже мннжтн пжтемь тѣмь М Мт 8.28 3, А, СК] мънозн же рн^ъі своіа постн-льь^ж по пжтн. ь дрочрзнн вѣне ръ^ьь-^ж отъ дрѣвь. I постнльь^ж по пжтн М Мк 11.8 3. Срв. Лк 19.36 М, 3] і очр^ьрѣвь смоковьннцж едннж прн пжтн. прнде къ нен. і ннѵъсоже не оврѣте нь нен М Мт 21.19 З1] н реѵе гъ рьвочр. н^ндн нь пжтн н хьлжгъі. н очрвъдн вьннтн М Лк 14.23 3, А, СК] нстънж ш ѣко прь^ъ пръдъ лі-цемъ вътрь. ъко вренье пжті погль-ждж ІА СП 17.43; і о^оддфнн^ъ НЬШН^Ъ БрЬТЪ. нь в'съ^ъ мъстъ^ъ нспрьвн імъ пжть. лн по ^емн. лн по морю. ЛН ПО БЛАТОМЪ. лн по ръкьмъ СЕ 186 5; тъгдь же ньвл^ьвъ нь вънж ^върн. посъль кго ^ьповъдьвъ. нн іед'номочр мнмонджштнн^ъ пжтьмь пькостн сътворн С 558.15; вльженъін же пръстьвъ н нь пжтн прістжпн къ (Ремоѵр С 192.26; въстьвъ же отъ молнтвъі. н текъ ннъмь пжтьмь ПЯчТЬ... 564 П/УчТЬ... пръдъвлрн цѣслрл С 194.5; лште лн КТО МѢННТЪ ДЖБНК мллллго млнл-стъірл. кже прн пжтн кстъ. то дл вѣстъ ілкоже то молнтвлмн въктъ вллжеыллго слвъі С 301.15. // Образно. вьнндъте ж^ъкъімн врлтъі. ъко прострлыл врлтл н шнрокъ пжть. въво-ДАН въ плгоѵрвж. I мънозн сжтъ въ^о-ддфн нмъ М Мт 7.13 3, А; Ісе сне двъ. помнлоѵрн нъі. і по вѣрѣ ек от-връ^е ОѴН ОВЪМЛ. I подлвъ ІЫЛ пжть шьствовлтн вьслѣдь теве СЕ 33Ь 17; гостнньцн н^ъ снлъі проповъдлл^ж. ПЖТНК Н^Ъ ЦЪЛЬВЪІ пжтьннкомь про-п°вѣдлл^ж С 323.24; н о доврѣ пе-ШТН СА снлж рл^орн. н ѵоѵрвъствл. ілже сжтъ нлнтрѣвьшн пжтн очрѵеннк. ^ъло лктѣ прокоѵрдн С 340.1. 2. Път, пътуване, ходене, і^нде же нсъ н оѵрѵе-ннцн его. въ вьсн кеслрню. фнлнповъі. і нл пжтн въпрлшллше оѵрѵеннкъі своіа ГЛА НМЪ. КОГО МА ГЛІЖТЪ ѴЛВЦН ВЪІТН М Мк 8.27 3, А, СК; і ^лпрътн нмъ. дл ннѵьсоже не вь^емліжтъ нл пжть. тъкмо же^лъ едннъ. нн пнръі ын ^лъвл ММк 6.8 3. Срв. Лк 9.3 М, 3, А, СК; бѣ же то\р сточрденецъ нѣковль. к же троѵрждъ са отъ пжтн. сѣдѣлше тлко нл стоѵрденьцн. годннл бѣ ъко шестлл М Йо 4.6 3, А; н гллголлшд кмочр. Н^НДН ГОТОВН сд нл пжть къ цъслроу С 216.13-14; н нл пжтн ілко пръплоѵдеовъ Уѵѵрдлнъ. сърътошд нл нѣкоторнн гллгол*жште. влкдътл (лко львъ пръдъ влмл кстъ С 296.22-23; не стлвыла пѣсын. нъ прнсыо іж съвръ-шлд. по всемоѵр пжтн. рлдоѵрглше же сд поа не ^оѵржде нежелн ддъ С 550.11; МЪІ БО КСМЪ ПОВННЬНН СЪБЛЛ^ЫНВЪШе сд ил пжтн. тъ во не отъплде С 33.1. 3. Път, по който се движи, прониква нещо; проход, тъі влко рлѵн ыъіыѣ. ^лложнтн в'са пжтн ыеджго^ семоѵр. нлрефн волъ^нь ъже вждетъ. въ то врѣМА. ^одАірнѣ по тѣлесн семоѵр СЕ 42а 18; отъметлетъ во тн пжтн ПрЪ^ОДЪНЪІІА. I В'СА СТЬ^А. I ^ЛТВЛрѢ- етъ ТН В'СА двьрн въ^одънъна. в'сѣлѣетъ же съдрлвне СЕ 48Ь 23-24; въ^врлнн емочр в'съ^ъ пжтен. сжфнн^ъ ПО ПЛЪТН. I СКО^Ъ МАСЛ. I ПО ЖНЛЛМЪ. I по костемъ СЕ 36а 3; прнподовн^омъ же н мъі сд млтерн оѵрв^ън. не нмж-штн гллдомь млъкл. нъ въспрдтл-въшж млѣѵънъінмъ пжтн С 384.18; тлже кгдл сд сьсдде млѣко н осъірѣк. ^лгрлднтъ пжть сьсочр С 312.7. 4. Посока, направление на движението. сньх овл нл десдте посълл нсъ. ^ЛПОВѢДЛВЪ НМЪ ГЛА. НЛ ПЖТЬ ІА^ІСЪ не ндѣте. I въ грлдъ слмлрѣнъ не вьнн-дъте М Мт 10.5 3, А, СК) н ъможе ъгць ндж вѣсте. н пжть вѣсте М Йо 14.4 3, А, СК) глл емо\р томл гн не вѣмь клмо ндешн, ѵ клко пжтъ можемъ вѣдътн М Йо 14.5 3, А, СК) от^о^стн кго пжтемъ свонмъ нтн вллгословествнвъ С 527.17; онн же троѵрдьнн н до\ршд не нмжште. повъ-длл^ж кмо\р вътъшек мол'лл^ж кго нлстлвнтн V нл пжть С 32.16. 5.Прен. Начин на постъпване, средство за постигане на нещо. і лфе са тлко поклешн. вждешн ѵадо свътоѵр н дьнн. тѣмн во пжтьмн вестоѵрдл вьнндешн въ породж СЕ 70Ь 20; блок слово велітъ. I плкъі пон1 пжтоѵр вллгоѵр творі-тнті прлведънлл. іво отъ прлведъ-нъі^ъ дѣлнін ^лѵінлемъ вллженое жнтье К 1Ъ 22-23. // Напътствие, насока, пжтн твоіа гГ съклжн мн. і сть^лмъ твонмъ нлоѵрѵн ма СЕ 74Ь 13. Срв. СП 24.4; вллгъ і прлвъ гь. сего рлдн ^лконъ длстъ съгръшліж-фннмъ. нл пжть СЕ 75а 1. Срв. СП 24.8; нлстлвнтъ кротъкънл нл сждъ. і нлоѵрѵнтъ кротъкъіГА пжтемъ свонмъ СЕ 75а 3-4. Срв. СП 24.9; пръжде въікнн. тн тъгдл оѵрѵн. н нлдлнъ реѵе. мьнѣ поржѵн въ. соѵргоѵрвь длѵрндовъ пжть С 361.4; отврь^н цръквн прлвовѣрънъі^ъ. н оѵрпрлвнтъ тн господь пжть твон ПрѢДЬ ТОВОІЖ С 191.30. 6. Прен. Начин на живот и плѵгь.... ббб ПЛчТЬ... действие, житейски път. сь во естъ о немьже естъ пнслно, се л^ъ посълкк лнилъ мон прѣдъ лнцемь твонмъ. і оѵрготовнтъ пжть твон пръдъ тововк М Мт 11.10 3, А, СК. Срв. Мк 1.2 М, 3, А, СК, Б; Лк 7.27 М, 3; оѵрѵнтелю въмъ ъко нстнненъ есн. ПЖТН ВЖНЮ ВЪ ІСТННЖ оѵрѵншн. I НН 0 комьже ие родншн. не ^ьрншн во нл лнце ѵкомъ ММт 22.16 З1, А, СК. [ Срв. Мк 12.14 М, 3; Лк 20.21 М, 3. { И Образно. просвътнтн съдаштака | ВЬ ТЪМЪ. I сънн съмрътьнъ. ылпрлвнтн { иогъі нлша нл пжть мнреыъ М Лк | 1.79 3; прнде во нолнъ крстнтель | пжтемь прлведъномъ. і не ідсте емоѵр въръі М Мт 21.32 З7; тъсыъі^ъ же тѣ^ъ врлтъ. і скръвънллго пжтн. се сжтъ дълл. ллъклнне ЖАДлыне. ^еме-лѣглнне. кллнѣыне. мллосъплнне СЕ 69Ъ 21; ѵадл моіл. дже плкъі рлж-дліж. доньжде сд оврл^н ^с въ влсъ. мллдн мон пондоша по жестоко\р пжтн С 135.2. нс^одніре пжтьн. Гр. 8іё^обо<; тйѵ обйѵ. Кръстопът, ідѣте очрво нл нс^однштл пжтнн. і елнко лште оврАШтете прн^овъте ыл врлкъ М Мт 22.9 3', А. Срв. СЕ 1066 6-7. | непороѵьнъ пжть. Гр. оЪос, ацсоцос;. Праведен живот; богоугоден начин на съществуване, мнлость і сждъ понв тевѣ гГ. въспоіж I рл^оѵрмъіж въ пжті непороѵьнъ. когдл прідеші ко мьнѣ СП 100.2; ^одьм по пжті непоро-ѵьноѵр сьмі слоѵржлше, ие жівъше посръдъ до моего творьм гръдъінж СП 100.6. ОТЪ^ОДАЦІСН нл пжть. Гр. [оі] <ХЛ0бГ|-цооѵтеі;. Тези, които отпътуват^ тези, които се отправят на път. м8 нл ѵѵ^одаціаіа [!] нл пжть СЕ 18а 10. пжтн са ьлтн. Гр. тп<; обоо РіацРаѵо-цоч. Тръгна на път, поема по пътя. Улкѵѵвъ же нмъ са пжтн веджштдлго въ мнръ. шъстніл дръжллше са. н очрспъвъ пжтн н млло съврлтнвъ СА С 527.22. пжтьмь нтн, въ пжть ^однтн. Гр. ттѵ; обоъ ёхоцаі, яореооцса тг|ѵ оббѵ, яоіеоцоа тцѵ обоѵ, яеріяатёсо тпѵ обоѵ. Пътувам, вървя, н молнтвж прнлеж'нж о ►Лмь сьтворьше отъпочрстн-ша. нджштоѵр же іемоѵр пжтемь сьръте н врлтъ нѣкъін С 524.6; н се дьвл въ-стл оть іЛ^ъ нджштл пжтьмъ вь ть дьнь. въ вьсь сжштжіж дллеѵе отъ нероѵрсллнмл. шестн десдтъ стлднн. енже нма ем'млочрсъ С 471.17; нде же цѣслрь пжтьмь свонм' С 195.29; въ^ь-мъ же днілкъ вллгословыенніе отъ епнс-ко\рпл. н помолнвъ са ндълше пжтьмь С 225.3-4; л(^ъ) ілнъ попъ пжтьмь ндж свѣцінца поллглж тъ. своа грѣ^ън БН; нн врлкл творнтн. нн въ пжтъ *од[...] нн коѵрпл ДѢІЛТН. нн свлтъви нн нного ннф[...] не творнтн Е 20а 7. пжть протвлрілтн. І)э. обояоіёсо. Прокарвам, проправям път. ѵто очрво тъ. не вонтл са. плкъі н тъ боіл^нь н^гоннтъ. протвлрЪА пжть Вѣрѣ С 446.12-13. пжть сътворнтн. Гр. обояоіесо. Направя, прокарам път. поть сътворі прѣдъ німь. V нлслді кореніѣ его і Тсп-лънн ^емлж СП 79.10. // Образно. пжть сътворі стьзж гнъвочр своемочр. не П0ШТЮ.ДІА отъ съмръті ДШІА І^Ъ СП 77.50. [толнкъ] пжть въ^ьмлтн. Гр. яері-обеисо. Грижа се усърдно, полагам усилия. к'то погсмьктъ врлѵевн трочрждліжшточр СА. н толнкъ пжть вь^емьвкштоѵр ілвъ о^клжетъ. глк° не тъѵьіж въ вллгодътн. нъ н прѣжде ВЛЛГОДЪТН. ѴЛОВѢКЪІ вогъ съплсеннк дллъ іестъ С 361.5-6. оѵрспѣтн пжтн. Гр. біёрхоцаі церо? тг тг(<; обоо. Измина, извървя [определен] път, [определено] разстояние. Тлкѵѵвъ ... шъстніл дръжллше са. н оѵрспъвъ пжтн н млло съврлтнвъ СА. овръте гровъ ветърсъ подоволнѵьнъ пештерѣ С 527.23. ПЛчТЬЫНІСг 556 п\|ч>(жн>& рсоднтн въ пгктн. Гр. яорепораі ёѵ тт} о8ф. Следвам нечие поведение, вървя по пътя на някого, БЛАжеын ... N6 дѣЛАіжштеі' во ве^АКоненнѣ. къ пжте;<ъ его ^одншіа СП 118.3; бла- ЖеННЬ ВЬСН БОНАШТНТ СІЛ ГѢ. ^ОДІАШТІН въ пжте^ъ его СП 127.1. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Е, СП, СЕ, К, С, Р, БН. Гр. оббс;, яХатеТа, Хеохрбро?, яореш, обоіяоріа, атрсотр, яерюбеіа, б%етоі, яг|ув. Нвб. път ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Горни пот МИ ВМС; Говедарският пот МИ ГХ,МИМ; Балдьовски път МИ ЙЗ,МИПан. пжтьннкъ, -а м. Пътник; човек, който пътува, който се намира на път; странник. пжт'ннкъ же к'то мнмон-ДЪІ. Н МЬНД БЛ8Д0МЖ вндѣвъ |Д|ВЖ доврж Н ПЛОДЪІІЖ н съ^ьрввъшж. н вь^лювнвъ прѣклоннвъ СА ВЬ^Д НА Г0ДѢ С 40.25; гостнньцн н^ъ снлъі проповѣ-даа^ж. пжтніе н^ъ цѣльбъі пжтьнн-комь проп°вѣдлл^ж. вьса нюдел. нспль-нн сд благодваннн С 323.24. Изч. С. Гр. ббоіябро?. Вар. пжт'мнкъ. Нвб. пътник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пжтьнъ, -ъін прил. шьствые пжтьноіе. Гр. оббс;. Път, пътуване, пътешествие, странстване. доврѣ очрво сътворн. троѵрдънА МД СЖТЪ ОТЪ ШЪСТВНІА ПЖТЬНААГО. повелв нд мдкъцѣѣмъ семъ одрѣ поѵнтн мн С 118.22. Изч. С. Нвб. пътен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. пжтьскъ вж. поньтьскъ. пжтьочртросню*, -ІА ж. Път, пътуване, пътешествие, н^ндн г°токн сд на пжтьочртроснич къ цѣсАрѵр (!) С 216.18. Изч. С. Гр. ббоогтршспсх. Нвб. 0. пжтьшьствые, -іа ср. Пътешествие, път, пътуване, на семь дрѣвѣ крь-стьнѣѣмъ ржцѣ простьръ. по въ^дочр- ^0\р ПАрАШТД СНЛЪІ рА^ГЪЫАВЪ. БС^ БЛА^НЪІ НАМЪ НА Н6Б6СА ПЖТЬШЪСТВНК очрготовн С 353.12. Изч. С. Гр. яореш. Вар. пжтыиъствнк. Нвб. пътешествие ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. пжѵнна, -ъі ж. 1. Бездна, дълбочина, яма [образно]. въвръженохр же бъі-въшв довьюмоѵр нспокѣДннкоѵр ^СОВО^ НСАкВоѵр. къ съмрьтънжіж пжѵннж. ПрѢБЪІСТЪ ЦѢЛЪ. не прннмъ ННКА-когож(е) тъка С 193.23; то како мд вьмѣстн сѣнь АВрА'мыл. Аггтлъ реѵе. нм'же СТрАННОЛЮБНЮ НМѢАШС пжѵннж С 250.14; нъ поііеже не нслѣднма іестъ ПрѢМЖДрОСТЬНАІА ПЖѴННА. сьде МН НЪІЫІА слоѵдеъ ПОДАДНТе мол‘ж. ІАКОЖ.е ПО^ВАЛНТН МЖЖД ПрВСЛАВЬНЪІ С 533.25. 2. Открито море, морска бездна, і нже Аіре скандалнсастъ едн-ного отъ малъі^ъ сн^ъ вѣро\ріжірнр;ъ въ ма. оѵрнѣе емоѵр естъ да обѣсатъ жръновъ на въін его ОСЬЛЬСКЪІ. I ПОТОПАТЪ I въ пжѵннѣ морьствн М Мт 18.6 З1, ЗП; вьсѣдъ къ корАвь. н МАЛЪІ въ пжѵннж отъплоѵрвъ. НѢ отъ КОЮГО СЖПрОТНВОКѢТрНІА ВЪ^ВрАТН СА СЪ мыогоіж Бѣдоіж въ аскалонъ С 294.1; воле же не могжште до коньѵннъі волѣ-^НН сътрьпѣтн. ВЬ срѣдж СТрАДАННІА отъвръгошд СД. (АК0Ж6 троѵрждАкв-штнн сд въ пжѵннѣ. н врѣмеыА глже нмѣа^ж трьпвнн^ погочрвншд С 85.26; ілко цвслр очрво одръжнмочр ПеѴАЛМН НМѢЫЫА. Н МНОГАМН ТЖГАМН ОБЬАТОѴр. (ЛКОЖС- ВЪ ПЖѴННѢ СЪІ. ТАКОЖС КЬСѢМН рА^ЛНѴНАМН ВЛЪНАМН 0\рКрѢ-ПЫАКТЪ СД. Н МНОГЪІ ПрНТВАрАіеТЪ грѣ^ъі С 492.12. Изч. М, 3, ЗП, С. Гр. кіХауо^, -гір; яауібо? рбрроро^. Нвб. пъчина остар. ВА. пѵрронніл, -іа ж. ЛИ. Пирония - майката на християнина Александър, спомената в житието на св. Арте-мон в Супрасълски сборник, тоѵр во оврдштешн АЛС-аАНДрА. н ІСГО МАТСре пѵрроыніж С 235.30. Изч. С. Гр. Пирсоуд. 557 9 р I. Буквен знак. Деветнадесетата буква от стб. азбука, назована рьцн; в глаг. ь, в кир. р; в нвб. звук р. II. Числен знак. В глаг. и кир. ь, р = 100, С. Числ. бр. съто. Сто. лштс- БЖДС-ТЪ етс-роѵр ѴЛВК0Ѵ( р. ОВСЦЪ. I ^лвлжднтъ едннл отг нн^ъ. нс- ОСТЛБНТЪ ЛН ДСВАТН ДССАТЬ Н ДСБАТН нл горл^ъ. н шс-дъ нштетъ ^лвлж-дьшаіа М Мт 18.12 З1, А, СК; колнцѣмь длъжьнъ есн гно\р своемоѵр. онъ же реѵе. рмь. мѣръ олѣл 3 Лк 16.6; оврѣте еднного подр8гъ свонмъ. нже въ длъжьнъ емо\р рмъ пѣна^ъ. н нмъ. его внілше СК Мт 18.28; нн м'не сжтъ ѵнсменс-мъ. нн множлнше въівлвктъ. лште н нл р нрсъ рл^дѣлншн. свокго ѵнсмене не н^лл^атъ С 94.30; тѣмь оно тьмж тлллнтъ нлреѵе вогг. глже въ вллдъіцѣ съгрѣшенніл. л сн р дннл-рнн. простн р дннлрнн. ДЛ простъ вждешн тьмѣ тлллнтъ С 407.20. // Числ. ред. сътьнъін. Стотен, ліре к'то болѣ^нн рлдн. і^влюетъ врлшень-це. в дьнн дл постнт' са ... н р пслмъ дл нспоетъ СЕ 103а 14. IIВ съст. на сл. числ. вьлѣ^е же снмонъ петръ. н н^вѣѵе мръжж нл ^емлж. плънж. велні^ъ ръівъ^ р.н.г. СК Йо 21.11; евге. ѵѵ мл. глл. рл. У 1а 2; евл о л§чр глл рк| А 60а 6; стрстъ стго мкл ннкітъі. н плма. стъімъ (о)цемъ. р|. съврлвшем са. нл стѣмъ V велнцѣмъ сворѣ Е 33а 15; сллоѵрстнноѵр въ то годл плтрнлррсоѵр сжштоѵр въ нерочрсл-лнмѣ ... оврѣте овллженнкл слвж дроѵржннъі прнврлвъшл рн ѵрънорн^ьць С 283.8; вѣлше ж то\р грнгорнн нлнь-^НЛНЪСКЪІН. н л^олнн отъ солочрнл. н ННН СЬ (ЛНМН МЬНО^Н. БѢЛШ6 же ВЬСѢ^Ъ рн С 201.15. р крлтъі. а) Гр. ёкатоѵтак^аспсоѵ. Стократен, ннгое [!] плде посрѣдѣ трьнніл. н въ^дрлсте трьнне н подлвне. л дроѵргое плде нл доврѣ ^емн. н про- 2Аве н сътворн плодъ р крлтъі СК Лк 8.8. 6) Стократно, многократно. н въ^двнгшочр крстъ лр^нерею. нл въс-токъ. рекжтъ ліодне въсн. р крлтъі гн помнлюн Е 31а 8. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, С. Гр. екахбѵ. рллвь неспл. ж. ЛИ. 1. Раав — блудница от Ерихон [по други данни съдържателна на страноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града от войската му [Нав 2.1-21; 6.17-25]. Новозаветната традиция причислява Раав към родословието на Йосиф Праведни [Мт 1.5] и оттам на Христос. Пр. в Неделята на праотците. Лѣпо во нмъ вѣ женоіж повежденомъ въітн. одолѣ нмъ рллвь влждннцл. одолѣ нмъ кръвотоѵнкліл. одолѣ ^лнллнънУй С 434.18. 2. Прен. Египетската земя. помѣнж рлвъ і влвоѵрльнл. съвѣджштлл міа. Т се іноплеменьніці н то\рръ. У людне етюпь-сці сі въішіа тоѵр СП 86.4. Изч. СП, С. Гр. 'Раар. От евр. гаЬаЬ 'широта’, пор. гЬЬ 'широк съм’. Вар. рльвъ, рлв7.. рлвл, -Ъ1 ж. 1. Робиня. лврлмъ ДВЛ СНЪІ нмѣ. едннъ отъ рлвъь л дрочргъі отъ своводнъіа Е 27б 5; ѵто глжтъ кннгъь нжденн рлвж н снъ ед. не нмлтъ во (нл)слѣдовлтн снъ рлвъіннмъ (съ) сномъ своводънъіа Е 28а 11; лфе к]то съ рлвоіж влждъ сътворн толн родн Дѣтнірь. ДЛ СВОБОДИ рлвж ТЖ. I постнтъ лъ еднно СЕ 1046 6, 8. 2. Прислужница, слугиня, глл же рлвл двьрьннцл петрови, едл і тъі оѵрѵеннкъ есн ѵкл того М Йо 18.17 3, А, СК, ншъдъшю же емоч( прѣдъ врлтл. очр^ьрѣ I дрвгліл рлвл н глл емочр СК 26.71. 3. Прен. Девица, поеъ-ллнъ въістъ рлвъ веспльтьнь. къ рлвѣ непороѵьнѣ С 244.19-20. рлвл вогл въішьніліего. Гр. ц 5о-бА,т| той -двой й\|/штог>. Последователна на християнското учение; христи- рЛБОТЛ 558 рАБОТЬТН янка. ноѵрлнілннк рлво вл въішьнілго. съгрѣшн^омъ прѣдъ товоіж жродъскъі С 3.18. рлвл вожыл. Християнка; тази, която изповядва християнската религия. очрсъпе рлвл вжніл лнл Пд\ (г)ров. ксм (т)о\рдоры (р)лвы Б0Ж(Н)Д от клм(е)не сего П2. рлвл господьиіл. Гр. р бон нЯ-т! кнршн. Последователна на християнското учение; християнка, реѵе же млрнѣ. се рлвл гнѣ. вждн мьнѣ по глочр твоемочр М Лк 1.38 3, А. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, П2, Пд. Гр. боі5Хт|, гахібіакп, каріЗеѵск;. Нвб. раба остар. ОА, ВА, НТ, БТР, АР. Срв. робя ж. 'робиня’ диал. ДА; робка, робкиня диал. ОА, НГер; робиня ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рлвотл, -Ъ1 ж. Робство, робски живот. снѣ во естл двл ^лвѣтл. едннъ во & горъі СННЛНСКЪІА. въ рлвотж рлждлет са. ежестъ [!] лглръ Е 216 12-13; въ рлвотж продлнъ въістъ Ѵоснфъ СП 104.17; тъі есн въ нлшъ. свовожден отъ рлвотъі флрлоѵршА._мосѣемь родъ неврѣнскъ СЕ 5Ъ 4; две непрѣклонь-нъі своемочр рлвочр покллнъетъ са. дл нъі отъ рлвотъі своводнтъ СЕ 2а 13-14; Аже ^отѣлше ... очрвнвллше. дрочргъіА же въ ровотж длілше свонмъ вол"ѣромъ. дроѵргъід же вь темннцж отъпоѵрштллше С 58.1; въстлнѣте ндѣте отъсждоѵр. отъ рлвотъі въ сво-БОТЖ (!). ОТЪ ТЬМННЦД въ въішЯБн нерочрсллнмъ. ОТЪ Ж^ЪІ КЪ БОГОѴр С 470.15; се прѣстрлдл дл нъі отъ не-прлвдъі рлвотъі н^ьметъ. н отъ неѵьс-тніл н^влвнтъ С 480.12. // Образно. прнклонн гГ о\део твое. і послоѵршлн НЛСЪ... I СІА ВОДЪІ СНІА. БЛГВН В'СА НЪІ. лвлѣіжфАід поклоненнемь твон^ъ въін. оврл^ъ рлвотѣ СЕ 6а 15. Е, СП, СС, СЕ, С. Гр. боиХяа. Вар. ровотл. Неб. работа 'труд, занятие, поминък’ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рлвотлнью, -1Л ср. Служба, служене [на Бога], по рлвотлннн мн непороѵь- нѣ ввн лътъ й ... коньѵьнъіе вьннде сотоыл въ отроковнцж нѣкжіж С 525. 14. Изч. С. Гр. то бооХеисгт. Вар. рлвотмшк. Неб. работание остар. ВА. Срв. работене ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рлвотлтн, рлвотлнк, рлвотльешн несв. 1. Робувам, роб съм, живея в робство. отъвѣштлша емочр нюден. съма лврлмле есмъ. н ннкомочрже не рлвотл-^омъ ннколнже М Йо 8.33 3, А; лглръ во естъ сннѣ горл. еже въ рлвнТ. прн-ллглетъ са нъінѣшннмъ ерслнмѣ. рл-вотлетъ бо съ ѵадъі свонмн Е 216 16. // Образно. н сьвъдетельствочрктъ слррл. н сь ьГекк ревекл ... гржстокллго неплодьствл. рлвотлвъшд стрлстн. н оть теве своводж прннмъшд С 250.3-4. // Робувам, подчинявам се на някого. поѵ'то реѵе льстншн нъі чѵ воговорѴе. ОТЪСТЖПНТН ОТЪ БЛ жнвллго. тн рлвотлтн БѢСОМЪ ПЛГОЧрБЪНЪІНМЪ С 87.14-15; н рлвотлшіл нсточрклнъ- НЪІМЪ І^Ъ. I БЪІСТЪ ІМЪ во СЪБЛЛ^НЪ. н ПОЖрЪШІА СНЪІ СВ01А. Н ДЪфврН СВОІА демномъ СП 105.36-37. 2. Слугувам, служа, слуга съм някому, ннкъін же рлвъ не можетъ дъвѣмл гьмл рлвотлтн ... лн еднного дръжнтъ са. л о дрочрзъмь не роднтн нлѵьнетъ М Лк 16.13 3, А, СК Срв. Мт 6.24 М, 3, А; се толнко лѣтъ рлвотліж те-вѣ. I ннколнже ^лповѣдн твоемч не прѣстжпн^ъ М Лк 15.29 3, А, В. // Служа, подчинен съм безпрекословно на волята на Бога. постомъ н Кдтвлмн день н нофь. рлвотлккфн гві А Лк 2.37; рлвотлнте гві съ стрл^омъ. н рлдочріте сіа емочр съ трепетомъ СП 2.11. Срв. С 285.14; людье точржді і^ъже не ^нл^ъ рлвотлшмч мі СП 17.44; въсклнкнѣте вочр вьсіа ^емлмч. рлвотліте гіо въ веселні СП 99.1; ѣко велен стрл^ъ гнь. і велнѣ сллвл его. і в'сѣ рлвотънлл томочр слмомочр рлвотл-іжтъ СЕ 55а 14; тлко же творллше вьсл лѣтл жнтнгл своіего. господочр рЛВОТЬЫНІСЬ 559 рЛБЬСІСЪ рАБОТАА Вг МОЛНТВА)<г ПрѢВгіВАА С 207.17. 3. Работя, трудя се. водж ОТЪ ПОТОКА Вг^НОСД. ВАрД ДѢЛАНКШТН-* нмг. н рАБотАА нмг вг кАменнн. н вг прокгін^г сло^жьвд^г ^гдлнніл. вгНе-гда МАЫАстгіргскАіА штоѵрждекргмь-ннцл ^гдААше сд С 284.3; ^ождааіш НОГАМА. Н ТрОѵрЖДЛАШО СД. ПОѴНВААШО. Н рАБОТААШе ноѵрждн еСТЬСТВОѴ)1 С і 473.30-474.1. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С. Гр. ЗоъХе-бсо, Ястреби, гжооруеи. Нвб. работя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Работилов ФИ, Работлиев ФИ СтИл.РЛФИ. рАвотьннкг, -А м. Служител, прѣѵн-стгі црю. дАвгі своемоѵр рАвотьннкоѵр мосегс. і сгтворь драгааго кдмене. кгі-пАфю водж СЕ 21Ь 2. Иач. СЕ. Нвб. работник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАвотьнг, -гін прил. 1. Робски, който се отнася до робството, да кама же о^бо отгврггосте сд свокго цѣслрА. прѣ-вждѣте оѵрво ыецѣсАроѵргемн. рлвоть-нгін »Аргмг вѣѵьнгін влАѴдште С 435.26; не помднж ... нн ровотьнгід стрАстн. ын племенгнгіА ^авнстн. нн БрАТОЛМБЬСТВНІА НеЫАВНСТЬНААГО дгімА С 367.18. 2. Слугуващ, зависим, подчинен. ѵѵсгновА ^емліж і прѣвгі-ВАетг. оѵрѵнненнемь твоТмь прѣвгі-вАетг день. ѣко вьсѣ рАБотьнА тевѣ СП 118.91; ѣко велен стрА^г гнь. і велнѣ слава его. і в^ѣ рлвотгнАА томоѵр САМ0М0\р рАБОТАНБТг. оціо н сыоѵр н сто\^мо\р СЕ 55а 13. Изч. СП, СЕ, С. Гр. [тг[с;] ЗоиЯеіш;, вооЯод. Вар. ровотьн ъ. Неб. работен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАвг вж. ровг. рлвгіМ, -іа ж. 1. Робиня. Аште лн же реѵетг рлвг тг вг срдцн своемь. кьс-ннтг гь мон прнтн. н нАѴЬнетг внтн рАвгі н рлвгінд М Лк 12.45 3; іако оѵн рАвгінь вг ржкоѵр госпождд своюа. ТАКО ОѴН НАШН кг П0\р Б0\р НАШ6М0\[ донждеже оѵрштедрнтг нгі С 75.19. Сре. СП 122.2. 2. Слугиня, прислужница. і прнстжпн кг немоѵр едннА рАвгінн гмжфн. і тгі бѣ сг ніімь ГАЛнленскгімг М Мт 26.69 3, А, СК. Срв. Мк 14.66 М, 3. М, 3, А, СК, СП, С, Г, П5.Гр. каіЫакц. Неб. рабиня остар. ОА, ВА; робиня ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. робинка диал. ОА, ДА. рлвгі^нг прил. притеж. Който е свързан с робиня. нжденн рлвж н снг ед. не нмАтг во (на)слѣдоватн снг рлвгінннг (сг) сномг своводгнгіА Е 28а 12; тѣ(мг) же врАТне нѣсмг рлвгін(н)НА ѵада. нж своводнгі(А) Е 28а 14-15. Изч. Е. Гр. [тВД яоа8(акті<;. Неб. Сре. рабиня остар. ОА, ВА. рлвьн прил. 1. Робски, който принадлежи на роб или слуга. нергдАнг вг^врАтн са вьспать. вндѣвг ДЛАНЬ рАвнкк. прѣѵнстѣмь твоемь вргсѣ прнклсАіжфіж са СЕ За 15-16; овьѵа I овьѵа. нг овг вѣ рлвье се же гне. стѣнь. I нстіна. ѣві са слгнгце прА-ведгное. сего рлді стѣнь прѣстл К 1а 7. 2. Робски, който се отнася до роб или слуга, нг вг^АЛКА ровнкмг оврА-^омг. прѣкргмн же пдть тгкдшть. іАКоже вь ьГемь влАстельско ^отѣннк С 345.2; да нгі отг вѣѵьнгід сьмьртн н^влвнтг. вг рАВнТ оврл^г сд овлѣѵе Ангельскгін вллдгіКА С 480.8; вндн-маіа н невнднмАід. вговрд^нвгшд же севе вг рАвнн оврА^г. нь не отгврг-ггшА сд іеже вгітн вочр С 533.6. СЕ, К, С. Гр. [тоо] бобЯов. Вар. рг.бнн, ровнн. Неб. рабий диал. НТ. рАВЬскг, -гін прил. Робски, който се отнася до роб. Аште во дѣло ѵгстьно вгіло ... не вгі слочржнлг НАмг рАвг-скомг ѵнномг С 262.4. Изч. С. Гр. боіЛікбі;. Вар. рьвъскг. Неб. рабски остар., робски ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рЛБЬСІСЫ 560 рАвьнъ рАвьскъі нареч. Робски, като слуга. ПОВбЛѢ^Ъ ^СрОВНМОМЪ рАБЪСКЪІ СТрѢ-штн та. сътворж ^еровнмъ ПОКЛАНГАТН тн са С 470.5. Изч. С. Гр. богЛотгретій^. Вар. рлвъскъі. Неб. рабски остар. ОА, ВА, БТР, АР. рАвыл [погр. С 400.24] вж. корлвль. р&ввн т. неспл. Учител, наставник. ВЪІ ЖС N6 НАрнцАнте са равъвн. едннъ во естъ вашъ оѵрѵнтель М Мт 23.8 3’; і абьс прнстжпь къ нсвн реѵе емоѵр. рАдоѵрн сд рлвьвн М Мт 26.49 А, Б\ она же рѣсте емоѵр рАВ'вн. с-же глетъ са съка^асмо оѵрѵнтелюМЙо 1.39 3, Д О; глаша емоѵр оѵрѵеннці. рлвкн А Ио 11.8. М, 3, 3\ А, Б, О, Н. Гр. рофрі, рофрсшѵі. От евр. гаЬЬі 'господарю мой’. Вар. рьвъвн, рлвьвн, рлв'вн, рлввн. Неб. рави остар. РРОДД. Срв. равин ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. рАввоѵрнн т. нескл. Учител, наставник. слѣпецъ же гла емочр. рАВВочрнн да про^ьрБв М Мк 10.51; она гла с-мочр. евренскъі рАввоѵрнн. еже нАреѵетъ са оѵрѵнтелю М Йо 20.16. Изч. М. Гр. раррооѵі. От евр. гаЬЬипі 'господарю мой, повелителю мой’. Неб. Вж. при р&ввн. рАвні [погр. Е 276 15] еж. АрАВніл. рАвьно нареч. Еднакво, по един и същи начин, ѣко тъі жнвешн въ НБСС^Ъ. I СѢДНШН 0 ДССНЖББ ОЦА. БА СЪТВОрЬШААГО НБО Н ^СМБК. СЪ ННМЬ Ж6 КОЧрПЪНО рАВЪНО СЛАВНМЪ ТА. ОЦА Н СИА н стааго д^а нъі СЕ 34Ь 22; не въда- ДНМЪ С6Б6 ПЫАНЬСТВОчр Н ЛН^01АД«НЬК>. НЪ рА^МЪВЪШС НАШ6Г0 ВЛАДЪІКЪІ прѣѵ'сть. 1АК0 Н БОГАТЪІА рАКНО ПОѴЬТб. Н рАБЪІ Н СВОБОДЪІ С 493.9. рАВьно анг*сломъ жнвжфен. Гр. о1 ша-ууеХоѵ р{оѵ лоЯл.теобр.еѵоі.. Тези, които живеят подобно на ангелите. НбПОКААН(ЬЫО) КЪ ТОМОѴр НМАТ(Ь н)^вол"енне. нъ да р(л)въно АНГС-ЛОМЪ ЖНВЖфАА ПОМрАѴСННГА ТЪМОБК. Н НС-ВѢрЬСТВА ГОѴрБНТСЛЬНЪМЬ ОБЛОЖНТЪ оѵрстроенннмь XІІА6 8-9. Изч. СЕ, С, X. Гр. ороіш?. Вар. рлвно, рьвадо. Неб. Срв. равно ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, БТР, АР. рАВЬнодоѵршьнъ, -ъін прил. Единомис-лещ; който е със същите убеждения, със същия дух. тъі же ѵвѵе рлвьнодшьне. вмсо моі ^мАнъе мое СП 54.14. Изч. СП. Калка от гр. іаоѵрчхоі;. Нвб. Срв. равнодушен ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. рАВЬноѵьстьнъ, -ъін прил. Равен по достойнство, еднакво почитан, тѣм- ЖС Н рАКЬНОѴБСТЫІО^ ВѢНЬЦ0\р СЛАВЪІ СЪПОДОБНША СА С 82.23. Изч. С. Калка от гр. орбтіроі;. Нвб. равночестен остар. рядко ВА. рАвьыоіестьствьнъ, -ъін прил. Еднакъв по природа, който е със същото естество, единосъщен. въ рАБнТ ов- рА^Ъ СА 0БЛѢѴ6 АНГСЛЬСКЪІН ВЛАДЪІКА. ПЛЬТЬ ПрНАТЪ БОГЪ слово, н ѵловѣкъ (ЛВЬШШ СА. съоврл^ьнъ Н рАВНОКСТЬ-ствьнъ оцо\р С 480.11. Изч. С. Калка от гр. ороовспо?. Нвб. Срв. равно и естествен. рАвьнъ, -ъін прил. 1. Равен, равнинен. I съшедъ съ ннмн ста на мѣстѣ рАвьнъ. н НАродъ оѵрѵеннкъ его. і мъножьство мъного люднн. отъ вьсеід нюдеьА н отъ нерлмА М Лк 6.17 3, А, СК. 2. Еднакъв, равен, мънозн во лъже съвѣдѣтсльствоваа^ж нь. і не БѢА^Ж рАВЪНА СЪВѢДѢТСЛЬСТВА М Мк 14.56 3; іедно же н трьпъннк іеже протнвж лютъінмъ. н състоіАНН-іе-же ^А НСТННЖ ПОКА^АША. ВЬСН ТЪѴНН Дрочргъ дроѵргоѵр рАВЬНН. ВОЛ-БК рАВЬНН н стрАстнБК С 82.22. // Равностоен, ѵъто семочр рАВЪно можеші н^глаголаті. аштс нс отъпоѵрстнші врлгоѵр твос-моѵр К 9а 5-6; н очрстА твоіа бжджтъ акъі ОѵрСТА 0ТѴА н стааго до\р;<А эдамъ БЖД6ШН. КАІА оѵрво СС-Н рАВЪНА БЖДС-ТЪ ѵьсть С 380.16-17. 3. Като същ. рАвьно ср. ед. Гр. та ’(аа. Еднакъв, равен дял; същото количество, і рлвьыѣ 561 рЬАН лште въ ^анмъ даатс- отъ нн^ъжс- ѵаа- Т6 БЪСПрНКѴТН. КАЪ ВАМЪ ^ВАЛА еСТЪ. ! ІБО н гръшъннцн гръшъннкомъ въ ! ^АНМЪ ДАІЖТЪ. да вьспрннмжтъ рАвъ- но М Лк 6.34 3, А, СК. 4. Праве-і ден, прав, праволинеен, н върж съ- і вл[...]ъ рАВН0(С- Те)ѴеННС- сконѵ[...] прѣ- I подовнс-. млн ба дш[...] Е 39б 5. ; рлвьнА сътворнтн. Гр. ісоѵ поіесо. I Направя някого равен на друг, [ изравня по заслуги, како сыа ПОСЛЪДЬНАЬА. едннъ ѴАСЪ СЪТВОрЬША. I ръвънъі намъ сътворнлъ ІА с-сн. поне-съше НМЪ ТАГОТЖ ДЬНС н влръ М Мт I 20.12 3’, А. I рАвьнъ анЛломъ [рАвьнъін съ анг^лъі]. [ Гр. істаууеХо^. Равен на ангелите, | ангелоподобен. нн очрмьрътн во по ТОМЬ МОГЖТЪ. рАВЬНН БО СЖТЪ АНЪЛМЪ. I I снве сжтъ вжнн М Лк 20.36 3; каіа [ н^ноѵрренніА. НкЖС ^мнга н^ыоѵррн въ [ породѣ СЬ АГІ<ёЛЪІ ръвънжіж жн^нь С [ 348.12. I М, 3, А, СК, Е, К, С. Гр. тгейіѵбі;, ’{сто<;, Іодспсо^. Вар. рьвенъ, р&Б7.нъ, рлкнг. Неб. равен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ; ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Равен МИ, Равна [ гора МИ, Равнината МИ, Равншце МИ, | Равни рът МИ, Равно поле МИ, Равно село I МИ СНМБ; Равногор МИ АС/ГУС; Равна [ търнида МИ ИД,МНЛом; Равен камень ! МИ, Равно МИ, Ране нивя МИ ГХ.ТБИ; І Равлен МИ, Равяне МИ Й3,3ас.; Равинка- ! та МИ, Раван МИ, Равнил МИ, Равни- ! ньона МИ ГХ,МИМ; Равначки ФИ, Равно- полски ФИ, Равнешки ФИ, Равнашки ФИ СтИл,РЛФИ. I рлвьнъ нареч. Еднакво, по един и същи начин. N0 БО рАБЬ(НЪ) СА м(о)жеть прнсно ПОЛАГАТН СЛННЬСКЬ А^ЪІКЬ вь ннь МЛ А 29-30. МЛ. Неб. Вж. при рьвьно. рАглвовъ прил. от ЛИ. Рагавов, който е свързан с Рагав — един от прадедите на Христос; син на Фалек [Бит 11.18]. і тъ въ нсъ ъко тремъ десдтемъ лътъ наѵннаіа. снъ съі ъко мьннмъ БѢ ... серочр^овъ. рАГАВОВЪ, фАЛб(|С)0ВЪ, бВбрОВЪ. САЛАНЬ М Лк 3.35 3. Изч. М, 3. Гр. тон Рауаб. рлдн задлог. С род. I. За обстоятелствени отношения. 1. При означаване на цел и предназначение на действието, а) Заради. ннктоже естъ. іже оставнтъ домъ лн роднтс-лА. лн врлтрніж лн женж. лн ѵада. цсрствнъ БЖНЪ рлдн М Лк 18.29; не врлшнл рлдн рл^л-рънте дъла вжнъ въсъ бо ѵнста Е 4а 9; ПрНГВАЖДАКТЪ СА на дрѣвѣ крь-СТЬНѢѢЫЬ. СТрАЖДА МНрЪСКААГО рАДН съпАсенніл С 11.12; та о\рво прнтьѵА мнлостн рлдн реѵенА кстъ С 375.16. 6) За. н ОБЪ^ождллше поѵрстъінж. СЪБНрАННІА рлдн САМОрАСТЖШТНН^Ъ меллгрнн С 289.10; прнведошА іж къ мнѣ нцѣленыл рлдн С 525.20.2. При означаване на причина: поради, ннкотеръін же очрво ъвъ глаашс о немь. СТрА^А рАДН НЮД6НСКА М Йо 7.13 3, А; I пеѵАленъ бъі цсръ. клатвъі же рАДН Н ВЪ^ЛСЖАфН^Ъ съ ннмъ. повелѣ датн н М Мт 14.9 3; Аіде к'то волъ^нн рАдн. і^влюетъ врАшеньце. в дьнн да постіт' са СЕ 103а 11; мно- ГЪІН^Ъ Б0 рАДН МЖКЪ АЖе НАН6С0ША НА Дь. не можАЛше оѵрже н ^однтн С 117.21; ілкоже въ грАДЪ нн смокъі вждетъ. НН ДЖБЪ ННКАКЪЖС МНОГЪІА рАДН ТОПЛОТЪІ Н СОЧ^ОТЪІ ВЪ^ДВ^А ЛАВрЬСКААГО С 301.13. П. За обектни отношения. 1. При означаване на лицето, в чиято полза или по отношение на което се извършва действието, а) Заради. іродъ БО емъ НОЛННА СЪВА^А Н. I ВЪСАДН н вь темьннцж. іроднъдъі рАДН женъі ФНЛНПА БрАТрА своего М Мт 14.3 3; рА^оѵрмѣ же НАродъ мъногъ отъ нюден. ъко то\р естъ. і прндж не НСА рАДН ТЪКЪМО. НЪ ДА Н ЛЛ^ЛрЛ вндатъ М Йо 12.9 3, А, СК', и ... ВрАГЪ МОН^Ъ рАДН НСПрАВН ПрЪДЪ товож пжтъ мон СП 5.9; врАтрнд мос-іа рЛАНТН 562 рАДН \ БЛІЖНКЪ МОІ^Ъ. глаа^ъ мнръ 0 тевѣ СП 121.8; съ ннмьже н наша БОЛѢ^НН ІЦѢЛН. БЪІВЪ ѴКЪ НАСЪ рАДН СЕ 26а 15; і въ^дъ^ні. не прѣДАНАего рАді. нъ прѣдавъшаго рАді К 3Ь 1; ВНЖДЪ МОН ПрНГВОЖДбЫѢН н прнвыенѣ нл дрѣвѣ но^ѣ твоіею рддн ногоѵр С 469.16. 6) За. собота ѵлка рАдн бъістъ. а не ѵліеъ совотъі рАдн М Мк 2.27 3, А; не мене рлдн гласъ сь бъістъ нъ васъ рлдн М Йо 12.30 3, А, СК, Б\ СЛО БОЛ&Й^Ъ рАДН. еГДА ѵкъ волТТ СЕ 38а 16; бъістъ же плаѵъ въ врАтнн кго рАдн С 208.10. 2. При означаване на лицето, в името на което се върши действието: заради, в името на. по снрсъ же троѵдѣ^ъ, н ;<а р&дн кже ПрІА МЖКЪІ, ПОКА^АВЪ свои; върж ... жнтню конецъ съконьѵа С 51.25; снн іеднн на десдте стрАсто-тръпьцн. н довроповъ дьннн мжѵе-ннцн. троѵрдншд СА дожн Н ДО КОНЬЦА ^са рлдн С 271.11. 3. При означаване на лицето или предмета, посредством които се върши действието: чрез, посредством. Афе к'то отровеннѣ рлдн погѵрвІТ ѵка СЕ 1026 16; потомь же н от'ца свокго Ар^АГ^бЛОВЪІ рАДН БЛАГОДѢТН. ОБрА-ТНВЪ БЛАРА ОѴрГОДЬННКА ПОКАЖА БОѴр С 26.4; гн Ѵсѵр ^ё. кгоже рАдн мнръ БЪІСТЪ С 31.16. ^а ... рАдн [+Асс., Оеп.]. Гр. ѵкер + Сі-еп. Заради, поради. т\ сего рАді длъжеыъ естъ вьсѣкъ існа^ъ не ОБІНОѴрЬА ВЬСѢ^Ъ. іже ПОДЪ ВЛАСТЫЖ емоѵр БЖН СТЪІ ^очр ^АКОНЪ. і пророкомъ I апомъ ... проочрѵАтн К 2а 8; се же сът-ворі ^А ВОДОМЪІА рАДН. N6 рА^ОЧрМѢТН КЪІН^' 1ЛК0 н дроѵр^нн нджтъ оскврьннтн СА ВЪ ТрѢБА^Ъ С 125.6. ОБЬфАЮГО рАДН 0\рСПѢ^А. Гр. КОІѴСО- среХсоі;. За обща полза, нѣстъ во ннѵ'тоже тако воѵр ліобо. іАкоже іеже 0БЬШТА'Г0 рАДН ОѴКПѢ^А жнтн С 379.2-3. сего рлдн. Гр. 8іа тойто, тойтои %аріѵ, ёѵ тобтю, тоѵуарооѵ, ёѵекеѵ тоотои. Свързва съчинени следствени изречения: затова, нъ \тъ Н^БЪрА^Ъ ВЪ1 ОТЪ МНрА. С6Г0 рАДН ненАвнднтъ васъ мнръ М Йо 15.19 3, А, СК; благъ I прАвъ гь. сего рлдн ^АКОНЪ. ДАСТЪ СЪГрѢШАІЖфННМЪ. НА пжть СЕ 74Ь 25; въ^любнлъ есн прАв-дж н въ^ненАвндѣ непрАвъдж. сего рАДН ПОМАГА ТА БЪ БЪ ТВОН ОЛѢбМ(Ъ) рАДОСТН ПАѴе ПрНѴАСТЪННКЪ ТВОНМЪ Е 66 18-7 а 1. того рАдн. Гр. бга тошо. Свързва съчинени следствени изречения: затова, не во нъ того надѣа^ж са. ТОГО рАДН Н ѴНСТ0 А ВЪ^ДрАЖАКТЪ ОТЪ НАдеждА тоа С 372.11; вндъше ГрОБЪ ТЪГДА ТЪШТЪ ТѢЛА. ТОГО рАДН въ^а камъі С 444.30. ѵьсо рАдн. Гр, е1<; -и, лроі; хі, 5іа -а, тіѵі трблсо, тіѵоі; ёѵекеѵ. Защо, по каква причина, се посло\рр;ъ вамъ сльньце н мѣсацъ. како н ѵ'сого рАдн мжѵн^ъ сего неподовънААго С 153.23; ѵесо рАдн мѵро се не продьно въктъ. на *г ПЪНАЗЪ. I дано ннфннмъ М Йо 12.5 3, А, СК; н лепндонъ реѵе, ѵьсо рлдн въі не жьрете пнѵѵынк. пиѵннн реѵе гако крьстнккнн іесмъ С 137.24. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Н, Е, СП, СС, СЕ, К, С, X, Р. Гр. 5ш, ёѵекеѵ, ёѵека іжёр, тері, харіѵ, ётгі. Нвб. ради остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. рАДНТН, рАЖДЖ, рАДНШН НвСв. ГрИЖЯ се, обръщам внимание, епнскопн же Н ЦѢСАрЬ. Н СВАТЪІН ОТЬЦЪ НАШЪ ... СА дѣаша прнсъвъкохрпнтн А ^ОТАШТе. къ прАВѣн н коѵрп'носжштьнѣн Вѣрѣ. онн же мад(о) рАднвъше о томь. н 0\рВѢШТАННГА Т(А) НН ВЪ КЖІЖ ЖС нАМѣннвъше рѣшд С 201.28. Изч. С. Гр. фроѵёсо. Нвб. Срв. радя, радея ОА, Дюв, НГар, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАДОВАНЬК, -1А ср. Радост. НАСЛѢДОЕАрСЪ СЪВѢДѢННѢ ТВ0Ѣ ВЪ ВѢКЪ. ѢКО рАДО- ваннѣ срцА моего сжтъ СП 118.111; |)ЛАОВАТН 563 рЬАОВЬТН вллгокоренньмг рлдовлнгімг {погр. вм. рлдовлннгмг, Север., с. 61, бел. под линия), вгсеіл ^емліл. горгі снонгскгі реврл сѣверовл. грлдг црѣ велікллго СП 47.3; вг гллсѣ рлдо-влньѣ Т НСПОВѢДЛНЬѢ. шюмл прл^г- ноѵрккідлго СП 41.5. Изч. СП. Гр. ауаХХіара, ауоЛХісхсгк;. Вар. рьдо- ВЛННК. Неб. радование остар. ВА. рЛДОВЛТН СА, рЛД0\)ЧЖ СА, рЛДОѴрКШН СА несв. 1. Радвам се, изпитвам радост, ликувам, н оврѣтгшн сг^гівлл-тъ дроуггі. Н СЖСѢДЫНА ГЛІЖШТН. рлдочрнте са ст, мгноіж. ѣко оврѣтг дрлгмж (жже погоѵрвн^г М Лк 15.9 3. Сре. СЕ 85Ь 11-12; і ег'дл сн в'сѣ прннмешн. рлдостніж рлдоѵрн САі н веселнемь весели са СЕ 90Ь 3; рлдоѵрд же са ллеалндрг вгскоѵн вт. сковрлдж. кдінг же вьннде С 157.28; сватмл же НДОСТЛ рЛДОѴ|ЧЖШТЛ СА. Н П01ЖШТЛ н гллгол'жштл С 185.2-3; нже тъ. о\ртрл вгстлккште. іегдл нсжѵАтг внно. рлдоѵркктг са ^ѣло (Ако оѵр СВОН^Т. С7ВТТ, сн домл лежллн С 267.17; н тмсо вллгословькннк вь^ьмгшл. отъ^ож-дллстл рлдоѵрквштл са С 205.24; прннмгше же сватнн отгвѣтг. ндоша рлдоѵріжште са н сллвАште господл С 180.27-28; реѵе во рлдоѵрн са ^ѣло дьштн снѵѵніл. се цѣслрь твон грАдетг тн прлвьднвг. н вьсѣдг ыл жрѣБА гсно С 324.17-18; пжть нл сплсеньк вьскрѣшенннмг длрьствовллг. вьсн о\рво рлдо^кмг са. нгрлкмг. веселнмг са С 489.1. // Образно. сждітг лю-демг вг прлвгдж дл веселілтг сіа нбсл I рлдоѵретг сіа ^емлѣ СП 95.11; н доѵршл отг ^емль нсподььПнн^г нстрг-женл вгістг ... нн сьмрьтн протнвг стлвгшн. нг рлдоѵрявштн са своіе тѣло по^нл С 317.26; сгпАШтнн отг вѣкл рлдоѵрнте са. сѣдаштнн вь тьмѣ н вь сѣнн сьмрьтьнѣ велнкгін свѣтг прннмѣте С 449.7-8. // Радвам се на някого или нещо. рлдоѵріте сіа вочр помоштьніко\р нлшемоѵр. вгсклікнѣте воѵр Тѣк(л)овлю СП 80.2; рлвотлнте гві сг стрл^омг, н рлдоѵріте сіа емоѵр сг трепетомг СП 2.11. Сре. С 285.14-15; дл постгТдьлтг сіа н посрлм-лѣіжтг сіа вгкоупѣ. рлдочріжштеТ сіа ^гломг моТмг СП 34.26; не ^отан сгмрьтн грѣшьнгінмг. рлдоѵркшн са сьмрьтн дроѵржьМн. ен рлдо\(Ш са С 314.21-22. // Радвам се за някого или нещо. овлѵе о семь не рлдоѵрнте са ѣісо до\рсн влмг повнно\р(жтг са М Лк 10.20 3, А, СК\ дро\|тг женн^овг стоьь н послоѵршліл его. рлдостнкк рлдоѵрочртг са ^л гллсг женн^овг. сн очрво рлдость моѣ нсплгнн сд М Йо 3.29 Л; рлдоѵрнте са прлведнн о гн Е 24б 15; н рлдоѵ|чжтг са о немь лълн. веселдтг са прлведьннн СЕ 1016 2; онн же рѣША. мгі о сн^г вѣ^ом' н о сн^г рлдочркмг са кже нл ѵловѣкгн вгітн нспрьвл С 37.15; тггдл влл-женгін нслк51нн рлдоч|>А са о о\рстрокннн црькгвьнѣѣмг. н прлвгід вѣргі С 203.2-3; лювнтг же н любаштаа кго. сллвнтг же н сллваштаа кго. рлдочр-ктг са о мнрѣ. кже дроѵргг дроѵргл лквнтг С 29.8. 2. Само в повелително наклонение, като обръщение за поздрав, приветствие. а) рлдоѵрн са 2л. ед. Гр. %сарг, Хаірок;. Здравей! Радвай се! і лвье прнстжпь кг нсвн реѵе емоѵр. рлдоѵрн са рлвьвн. н овловгі^л н М Мт 26.49 А, СК, Б; рлдоѵрн са вллгодлтгнлѣ гг сг тобовк. блгснл тгі вг женл^г М Лк 1.28 3, А; емоѵрже нкдѣн покдоннша са. ржгліжіде са н гліжцк. рлдо^н СА цріо нмдѣнскг СЕ 50а 5; рлдоѵрн са оврлдовлнліл невѣсто. н роднтельннце ѵнстл С 251.11; тн сг лг^еломг невидимо сгпьрж са. кгде сн нгі^ ксн нже рлдочрн са мьнѣ гллголл С 242.9-10. // Образно. дл в'сн вьпн-емг тн. рлдочрн са еднное спенне дшлмг нлшнмг СЕ 846 13; рлдочрн СА крьтк стн трнѵдстьнн нл немьжб. рЛАОСТЬ 564 рЛАОСТК едннь & тронА пльтоносець. прнгво^н сд ТФ Б 4; рлдочрн сд погржжьшнкл вь ѵрѣвѣ сьмрьть МЛТСрЬКЙК. рЛДОЧрН СД дочршевънъін ЭД&МЕ вожнТ. рЛДОЧрН СД овьштекс жнлнште. невесн н ^емн С 251.13,15,16. 5) рлдочрнтл са2л. дв. Гр. хаірете. Здравейте! Радвайте се! I се нсъ сърѣте н гла рлдочрнтл са. ОНѢ же прнстжпьшн ІАСТе СА ^Л НОЗѢ ЕГО. н поклоннсте са емочр М Мт 28.9 3, А. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. хаФш> ауа?Ао|іаі, аусЛХлаоцаі, ип-Хасрм, сгиухаірсо, терлораі, ечнрралѵорса. Нвб. радовам [се], радувам [се] диал. ОА, Дюв, НГер, ДА; радвам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рлдость, -н ж. 1. Радост, възторг, ли-куване. плкъі жс очр^ьркж въі н въ^-дрлдочрочртъ са срдцс- влше. I рлдостн ВЛШЕКА ННКТОЖЕ не ВЬ^ЪМбТЪ ОТЪ ВАСЪ М Йо 16.22 3, СК; еште же не вѣрочркжштемъ нмъ отъ рлдостн н ѵюддштемъ са. реѵе нмъ. імлте лн ѵъто сънѣдъно съде М Лк 24.41 А; рождъство твое вце дво рлдостъ въ^вѣстн въсен въселснѣн Е 25б 15; слоѵр^соѵр моемочр длсі рлдостъ н веселье СП 50.10; ѵѵврлтілъ есі пллѵъ моі въ рлдостъ мнѣ. рлстръгл врѣште мос- н прѣпоѣсллъ мка есі веселъемъ СП 29.12; въсклікнѣте вочр гллсомъ рл-дості СП 46.2; въ^врлтн гь плъненнс-нлше ѣко потокъ югомь. съвъшеТ сль^лмн въ рлдость пожьнкжтъ СП 125.5. Срв. С 364.17; дне. ^емлѣ н море. в'семочр мнрочр рлдость рл^дѣ-лнсте. I в’сь мнръ веселнѣ нлплънн са СЕ 3а 3-4; рлдость бъівллтъ нл невесн н по ^емн С 490.4; очрсочргочрвнте очрво рлдость. ілко тлцъ^ъ отрокъ въісте отроцн С 325.5; клкоже вьсъмъ вьскрнѵлтн гллсомъ велнімъ. н отъ многъіа рлдостн просль^нвъшемъ СД. сллвнтн вогл С 44.26; тѣм'жс- върннн веѵнслънокж рлдостыж обьатн. молкл-л^ж множнтн сд с кЛкмн кръстнклнь-скочрочрмочр нспрлвыенню С 541.7-8. // Образно. довръі рлве н вллгъі н вѣрь- не о мллѣ бѣ вѣреккъ. нлдъ мъногъі та постлвлкж. вьнндн вь рлдость гн твоего М Мт 25.21 3, А, СК. Срв. СЕ 83а 5; С 376.30-377.1; рл^вотѣіжтг крлсънлл почрстъінкА. Т рлдостнж ^лъмі прѣпоѣшкжтъ ска СП 64.13; тогдл іспльнкатъ ска рлдості очрстл НЛШЛ. I ка^къ нлшь веселнѣ СП 125.2; врлтръ НЛШЪ СЬ ... ѴОВЛЛѴНТЪ СА вь рн^ж прлвьдъ. н рлдостн н веселько СЕ 96Ь 23-24. 2. Тържество, веселие, лште 1 очрвогъ кесн. ннѵнмьже мыГе нмѣтн нмлшн воглтллго. нн ннштетъі рлдн очрмллнтъ тн сд рлдость дочдеовьнлкл С 491.27. въ рлдостн [бъітн]. Гр. дергхартіі; уіуѵороа. Зарадван, възхитен [съм], вь^ьрѣвъ же нл нд н вндѣвъ очржлсе сд. клко кедннлѵе жнвн сжтъ. н въ рлдостн ВЪІВЪ. въстлвъ цъловл н^ъ С 39.25; въ рлдостн же въівъ реѵе къ кГемочр С 65.19; лвнке въ рлдостн вьспллкл. н оврлтнвъ сд вь^'пн рекъі ытъ кесмъ Тѵѵснфъ С 367.30. рлдость творнтн. Гр. хофолспесо. Създавам някому радост, зарадвам някого, очрготовн(тн) са ... нъ нл подвнгъ д^овънък нл покренне плътн. нл оѵніренне дшн ... нл в’сѣ скръвьнлл. рлдость ТВОрАфЛ. НЛ ВЖНІЖ жн^нь СЕ 90а 22-23. съ рлдостькж, въ рлдостн, рлдостыж. а) Гр. рета хаР<*?> фаібрюд, ёѵ ауоЛЛлааег. С радост, радостно. сь естъ слъішан слово. I лвне съ рлдостнкж прнс-млА е М Мт 13.20 3. Срв. Мк 4.16 М, 3; нмѣнннѣ [...] съ рлдостнкж прНАСте Е 9а 17; стлл же ночрлнілнн прѣкръстнвъшн лнце своке. съ рлдостнкж протджс вънж свокж С 14.16-17; прннмъ же слочржъвж тж съ очрсрьдн-ісмъ н съ рлдостнкж. слочржллше ВЬСЪМЪ отьцьмъ С 284.9; вьсн съ рлдостнкж кочрпьно ТЬЦѢМЪ. вьсн тъштьно прнн-мѣмъ С 319.22; рлвотлітс- гко въ весс-лні. вънідѣтс- прѣдо нь въ рлдості СП 99.2; Т наведе лкоди свока въ рлдостн. V рААОСТЬЫО 565 н^върлнъііА своьх вь весс-ль СП 104.43; н пожържтъ емоѵр жрътвж ^кхлж. Т ісповѣдіатъ дѣлл его въ рлдості СП 106.22; грьхджште же пріджтъ. рЛДОСТІІЖ ВЬ^СМЛІЖШТС ржковідтн СВОЬХ СП 125.6; дл рлдостніж рлдочсбтъ са. подъс-ьіа НМЛ. ПрЪСТОС- ТѢЛО ТВ06. I сллвж въ^длетъ тсвѣ СЕ 31а 12; і ег'дл сн в'сѣ прннмешн. рлдостніж рлдоѵрн сд. н веселнемь весслн са СЕ 906 2-3; д'иесь съ лклъі. рлдостьвБ во творець. снлъі нбсъыъііа. съ^ъівлетъ гла СЕ 856 9-10. 5) Гр. ло^ѵхеХщ. Тържествено, с почести, свѣточр жс-въівъшоѵр. н ішедъше крьстнілын въ^аша тѣлесѣ Ргоѵрю. н ПОГрбБОША мнрьнѣ съ рлдостнвв С 15.12. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. харсх, ауаХХіаах^, ауаХХхара, х°Р°?> егішхіа, Х«рѵс. Нвб. радост ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Радост ж. ЛИ. рлдостьно нареч. Радостно. в'сн во сѣвъшен слъ^лмн. рлдостьыо жн^иь пожьніжтъ СЕ 846 8. Изч. СЕ. Нвб. радостно ОА, ВА, АК, НТ, БТР, АР. ; [ рлдостьнъ, -ъін прил. 1. Радостен; кой-і то изпитва радост, удовлетворе- і ние. то вндввъ н слъішлвъ вожьствъ- I нъін 'Гѵѵлы^г рлдостьыъ охрво въістъ С \ 295.28. 2. Радостен, който доставя \ радост, тлко н покллнънъі постъ. вт. { МЛЛѢ ЛВЛѢбТЪ СА прнскръвеыъ. ЫЪ вь | вѣкт>і рлдостьнъил плодъі подлетъ 1 СЕ 696 10. 3. Като същ. рлдость- | І нл». ср. тн. Гр. ха. хрротбтера, та 1 ( теркѵа [вар. ха <раі5ра]. Радост- | ните, приятните неща. нѣстъ во гГ I рЛБОМЪ ТВОНМЪ. СЪМрЪТН. ІС^ОДАфН- І нмъ отт, тѣлесе ... нт. прѣстлвленне. ѵо ! ПСѴЛЛЫІЪІ^Ъ. ВЪ рАДОСТЬНАЛ СЕ 656 17; ілкоже вндъ^ъ сь влмн пеѵлльнлл. вндѣтн ^оштж н рлдостьнліл. ілкоже вндѣ^ъ сьмрьть ^рнстовж. ^оштж вн-дѣтн н вьскрьсеннк кго С 500.6. Изч. СЕ, С. Гр. тарѵхаря?- Нвб. радостен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Радостин т. ЛИ, Радостина ж. ЛИ. рАдоірл, -а ж. Като нареч. рлдоірлмн тв. тн. I]э. ёѵ ауаХАлааеі. Радостно. се во ѣко бъістъ гллсъ ЦѢЛОВЛ-ынѣ ткоего въ ыоѵршню [!] моею. вь^н-грл са мллдьмецъ рлдоштлмн въ жтровѣ моен М Лк 1.44 3, А, СК. Срв. Лк 1.41 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Вар. (ааоштх. Неб. Сре. радостно. рлдъ прил. Радостен, весел, въ^дл-ждн рлдохрвкфннмъ са свонмъ рлдъі. съдрлвомъ съдрлвъі. гдемь вгомь. сплсомъ ылшнмь СЕ 186 19. рлдъ въітн. Гр. хсарю, ауб&Лораі, ауа^А.іаораі, епОаратр; уіуѵоцаі, керіхаргц; уіуѵораі. Радостен съм, радвам се. іродъ же вндѣвъ нсл рлдъ БЪІСТЪ 5ѢЛ0. БѢ БО ЖСЛѢІА ОТЪ МЪЫОГЪ врѣмеыъ вндѣтн М Лк 23.8 3; лврллмъ отцъ влшъ рлдъ БН БЪІЛЪ. дл вн вндълъ дьыь монМИо 8.56 3, А; воіеводл же слъішлвъ рлдъ бъістъ. н реѵе вллгодѣть мнлостнвъінмъ вогомъ С 20.28; очрслъішл же млтн ПрЛВЬДЬН0Ч|‘0Ч|‘М0\|‘. н рлдл БЪІСТЪ н въс^вллн іж С 26.2; рлдъ бъівъ н БОЖНА БЛЛГОДѢТН НСПЛЬЫНВЪ СА. дроѵржныѣ своген реѵе С 62.28; оын же оѵрслъішлвъше н рлдн въівъше длша кмоч)1 двл ^ллтнкл С 145.24; то слъі-шлвъше окллннн рлдн бъіша сллва-ште томітелгл С 215.14; ыъ рлдъ бъівъ. прнде въ ^ъі^ныж прѣподовь-нллго Тѵолнл. н овьмъ н гллголллше С 287.26. Изч. М, 3, А, СЕ, С. Неб. рад остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. Сре. Рад ЛИ, Рада ж. ЛИ, Радев ФИ, Радул ЛИ, Радулов ФИ, Радон ЛИ, Радонов ФИ, Радуш ЛИ, Радушев ФИ, Радой ЛИ, Радоев ФИ, Радован ЛИ, Радованов ФИ, Радан ЛИ, Раданов ФИ, Радойно ЛИ, Радойнов ФИ, Радивой ЛИ, Радивоев ФИ, Радичко ЛИ, Радичков ФИ, СтИл.РЛФИ; Радан войвода МИ, Раданово МИ, Радино МИ, 566 Р&ЖАЛТН Радоевци МИ, Радомир МИ, Радомирци МИ, Радунци МИ СНМБ. рАдьмд задлог. С род. I. За обектни отношения. При посочване на лицето, в чиято полза или по отношение на което се извършва действието: заради, за. сжбота ѵліса рлдьмл вѣі. а ые ѵлісъ сжботъі рлді Л Мк 2.27; иъ понеже скждо бѣашо водъі... сътворн ПАННЦЖ ^ѢЛО МАЛЖ. ЫА ПрННМАННК ДЪЖДЬ-ЫЪІН^Ъ ВОДЪ. СОБО рЛД'МА н ннштнн^ъ С 549.14; не мене рАдн благодать БЖННА СЪТВОрН СО ѴОѴрДО ... НЪ ВАСЪ рАД‘МА СТрАНЬЫЪІН^Ъ ДА ВЪІ О^ТѢШНТО сд С 551.15. II. За обстоятелствени отношения. При изразяване на цел и причина на действието: заради, за. да того радма н ЫАрсѵе сд ^ерсоыіл-ыемъ С 542.6; н того рлдмл въ врѣмд строіл ГЬ ЫАШЪ ВЬСЖ ОБАВН КрОТОСТЬ. ДА П0БѢДНТ' Н ОСЖДНТЪ сьмѣренннмъ свонмъ вьгнесеньк С 545.18; н того рАД'МА ДѢЛА. ДАСТЪ КЛЮСД. НАНОШОНЬО водѣ стрАньнъінмъ С 551.24; н въ ТОМЪ ВЪ^ДрАСТЪ. ТАКО КрОТЪКО ОБЪІѴС-. Н МСЛ1ААШ0. 1А1С0 Н ТОГО рАД'МА НАНПАѴ6 ВЬСѢМЪ ДНВІТН СА ... Ѵ0\рД6С6МЪ отъ рАБА БЖЬИА С 565.10. того радьма. Свързва съчинени следствени изречения: затова. рАДО\)ЧАШО ЖО СД ПОД N0 ^ОѴрЖДО ИСЖС-ЛН ДДЪ. ТОГО рЛД'МА БЪІТН С н№МЪ БОѴр въроѵрнъ С 550.12. ѵьсо рАдьмА. Защо, по каква причина. ВЪПрАШАКМ' ЖО ѴЬСО рАД'МА ТО глагоХотъ С 569.29-30; н лвьк вь СЬНѢ ВНДАТЪ СВОКГО СЫА ГЛАГОЛЖШТА НМЪ. Ѵ'С0 рДДМА ПЛАѴ0Т0 Н рЪІДАЮТО 0 съмрьтн мокн С 536.6. Изч. А, С. I)}. біос. Вар. рлА‘мА, рлдмА, Нвб. Срв. ради остар. и диал. ОА, В А, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. рАЖДАньк, -ІА ср. Прен. Раждане, появяване. н въі новоосвѣштеынн постъі- ДНТ6 СД N6 БОЛѢ^ЫЬИААГО рАЖДАЫЫЛ кжпѣлн ые отъмоштато сд стъіа. да нс роѵе ыа въі кжпѣль С 507.24. Изч. С. Гр. аі (Ь5Гѵе<;. Нвб. раждание остар. ОА, ВА; раждане ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ДА. рАЖДАТН, рАЖДАКК, рАЖДАКШН НвСв. Раждам, добивам дете. жона огда рАЖДААТЪ. ПвѴАЛЬ НМАТЪ. ѢКО прндо годь еіл М Йо 16.21 3, СК; въ соТд СВООГО ПОСЪЛА рДЖДАОМА ОТЪ ЖОНЪІ К 66 5. // Образно. ѵдда могл. ажо пакъі рАЖДАІЖ. ДОНЬЖДО СД ОБрЛ^Н ВЪ ВАСЪ С 134.30. //Прич. сег. страд. като прил. рАЖДАКмъін. Гр. уеѵѵшрЕѵоі;. Роден. Д^ъ №ъін вьнндотъ въ тд н СНЛА ВЪІШЬЫГЛАГО ОБЬСѢННТЪ тд. ^лнСе н рЛЖДАЮМОК ОТЪ ТОБО Рго. НАрОѴОТЪ СД сыъ йжнТ С 10.26. //Прич. сег. деят. като същ. рАждлккфн э<с. ед. Гр. [т)] тіктопаа. Родилка; жена, която ражда, съміасіа сна подвнжанша сіа. трепетъ прнідтъ іа. то^ болѣ^нъ нако рАЖДАКвірн СП 47.7. М, 3, СК, СП, К, С. Гр. -гіктш, ю&іѵш. Нвб. раждам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАЖДАТН «А, рЛЖДАСТ» СА, рАЖДАКШН СА несв. 1. Раждам се, излизам от майчина утроба, появявам се на света, н съвьрлвъ вьса лр^неренА н КЬМІЖЬННКЪІ ЛНОДЬСКЪІНА. ВЪПрАШААШО на кьде *с рАждАетъ са А Мт 2.4 СК; I по срѣдѣ лніічлъ I ѵловѣкъ. въ ѣсле^ъ РАЖДАНА СА. I ПО СрѢДѢ ДЪВОІ^Ъ ЛЮДН. КАмеыь жгълеыъ ложа К 136 31. Срв. С 451.5-6; ыоштнія; ^с въ вндлоемн рАЖДАКТЪ СД. врътъпъ НС КАМОЫе. ндеже )<с родн сд С 451.21-22. Срв. К 14а 8; лѵррнлнілнъ роѵе. жроде непрѣподовьнъін. отъ кроил н еред рЛЖДАБКТЪ СД МАТОрН БОЖЬСКЪІА С 8.11-12. // Образно. лште кто нште-тъ лнцемѣръствл тоѵр ОБрДШТОТЪ. АШТО ЛЬСТН тоу СД рАЖДАКТЪ С 400.19; рА^лнѵьыА оѵрнъіыыл рлж- ДАНЪТЪ СД ... ПрА^ДЬЫЬСТВНН^Ъ. ПАСЪІ [!] же тлмо. оѵрвогъін о\рво въ дрд- рлжлежеыьк; 567 рЬЖАСШН ^льствѣ. воглтън же вь веселнн С 492.20-21. // Прич. сег. страд. като същ. рлждлммок сд ср. Гр. то тіктбцеѵоѵ. Това, което ще се роди; отроче. N6 бѣ инкогоже. лште лн ви КТО БЪІЛЪ. ТО рЛЖА&КМОѴроѵрМОѴр са о\рто ви ^отѣлъ отьцъ внтн С 241.28. 2. Произлизам, възниквам, създа-| ден съм. снъ бо естл двл ^лвѣтл. ! едннъ бо А гори снилнскиа. въ рлво- I тж рлждлет сд. ежестъ [!] лглръ Е 27б I 13; н рлждлктъ сд отъ свдтл&го Д^л. } н отъ нс-пороѵьыъіА Н ПрѢѴНСТЪІА ДѢ- I въі С 10.27. I А, СК, Е, К, С. Гр. уеѵѵаоцт, тіктсо [вар. тек- I таіѵоцаі], тіктораі, уеѵѵасо [вар. уіуѵоцаі]. I Нвб. Вж. при рлждлтн. рлждеженьк, -(*. ср. Прен. Възпламеняване, разпалване, і н^блвн ыъі отъ в'сего темъыл н ыоірьнллго стрлсто-тръпнѣ. очрстлвн оѵрстръвеынѣ стрлстн. о^глсн тѣлесъное рлждежеыне СЕ 38а 5; гГ іс^е вже ылшъ ... длромь оцл твоего. съэдлыен лплъі своіа отъ блж-дл. I отъ рлждежеынѣ влждънл СЕ 37а 9-10. Изч. СЕ. Гр. я-ирохп?. Вар. рлждсженніс. Нвб. Срв. раждение остар. и диал. В А, ДА. І рлждефн, рлждьгж и рлждегж, рлжде-| жешн св. 1. Запаля, разпаля, блл- жеыъін же шедъ ыл мѣсто нждеже вѣлше огьИ. рлждъжеыъ ... молн сд веджштннмъ кго вониомъ. осллвнтн іемо^ ѴЛСЪ МЛЛЪ, ДЛ МОЛНТВЖ сътво- рнтъ С 142.25; пнѵеынн реѵе ые ноѵрдн иъ крлдж рлждъ^н н слмн вь ^ вьлѣ^емъ С 138.19. // Образно. Т оѵрмъножітъ въ^врлтнті ѣрость СВОКБ. Т не рлждежетъ вьсего гнѣвл своего СП 77.38. 2. Нагорещя, нажежа, стъін же плвьлъ нл м'но^ѣ мжѵнмъ. н внкмъ пллнцлмн желѣ^ылмн. вѣл^ж во рлждъженъі свьтдште сд лісъі мльинн С 4.6; прнстлвншд же ныъ стрлжд воннъі. н клпнкллрніл. въскрлн же вѣлше к^ерл блнѣ. рлждежеыл С 76.17-18; литонннъ гллголл. въ^гнѣ- тнте огыь н рлждь^ъте сковрлдж. дл въвръжеыъ вждетъ вь КЖ С 157.14; пернынн ыеѵьстнвъін. повелѣ рлжде-гъше желѣ^л ^ѣло жештн н по ревромъ С 116.22; плкъі же повелѣ кыд^ъ гво^дна рлждегъше жештн д по ^ръвътоѵр С 178.27-28; тъгдл повелѣ коынсъ. желѣ^ыъ одрьць рлждештн. н отъ пльтнн іего о^дъі отъръ^овлтн С 231.17. // Образно. о\рмждрн н вь^а-тн фнтъ вѣръі. вь ыемьже въ^можетъ в'са стрѣлъі непрнъ^нннн. рлжде-жеыъіА очрглснтн СЕ 94а 8. 3. Претопя, отделя ненужните примеси, пречистя [метал, руда и под.], словесл гйѣ словесл прѣѵістл. съревро рлждежеыо нскочршьлыъ ^емі СП 11.7. // Образно. нскоусілъ есі сръдьце мое. посѣтілъ есі ыоштъіж. рлждеже міа і ие оврътж сіа во мыѣ непрлвъдл СП 16.3; ѣко нскочрсілъ ыъі есі вже. рлждеже иъі ѣкоже рлждізлетъ сьл съревро СП 65.10; сльвесл гнѣ рлжедежеыл. (погр. вт. рлждежеыл, Север., с. 20, бел. под линия) ^лфі-тъыпсъ естъ въсѣмъ оѵрпъвліжфнмъ ыл ыъ СП 17.31; нскоѵрсі міа гТ ... рлждъ^і жтровж моіж н сръдъце мое СП 25.2; рлждь^н нстесъ мон н срьдьце мн. стоѵ^денніж во ыеѵьстнгл. вьсе ѵловѣ-ѵьство о^вд^лио вѣлше С 349.1. ~ са . страд.. СП, СЕ, С. Гр. аѵатгко, ёккаш, яорбсо, ёктгирбса [вар. катгкхирбсо]. Нвб. Срв. раэжежен 'силно загрят, раз-жарен’ ОА; разжегам остар. 'разпалвам’ РРОДЦ. рлждвфн са, рлждегж са, рлждежешн са се. 1. За огън - разпаля се, избухна. н рлждеже сіа огиъ вь соыъмѣ і^ъ. пллмеиъ ПОПЛЛІ грѣшьшкн СП 105.18. // Образно. съгрѣ сіа срдце мое въ мыѣ. Т въ пооѵрѵены моемъ рлетъ (погр. вт. рлждежетъ) сіа огыъ СП 38.4. 2. Прен. Избухна, разпаля се, възпламеня се [от някакво чувство], н рлждегъ сд стин доч^омь рЛЖАН%АЫЬ,ГС 568 рЬ7ВНКЬТН теѵе кг кочрмнроѵр С 33.9-10; се жг слгішАвг льстнвгін. н рАждггг са гыѣвомг С 59.29. СП, С. Гр. ёккаіорш, ^аигирёш, ѵкер^ёю. Нвб. Вж. при рлждеірн. рАжднзАЫыг, -іа ср. Запалване, разпалване, възпламеняване [образно]. не вгі вг^моглг лжклвгін врлгг Акгі вг Ал'дгі жтьлѣ. о кАмгі того рО^БНТН СЬВѢСТЬ. СНЛЖ БО ВЬСЖ Н ДОѴ^г рлжАН^лныл. вг вг^дрлстѣ юнѣ побѣ-днвша. вь^можо нл стлрость С 522.9- 10. Изч. С. Гр. яёрйхлс. Нвб. 0. рАЖДН^АТН, рАЖДН^МЖ, рАЖДН^АКШН несв. 1. Запалвам, разпалвам [образно]. ^отѣ^' мльѵАыннмг д^гікл сн сгсждг сгжАтн. ые восвАрьнгін^г [!] жнАовг. нл сгплсл рАждн^АКмо ^глок ЛИГАИНК. [!] Н КАМ6НН ГЛАГОЛАТН ноѵрж- дж творнтг С 396.8-9. 2. Прен. Възпламенявам, възбуждам чувства у някого, мльѵн оуво Г0СП0ЖД6. ВѢДѢ ТА КТО ТА ПЛАМгіМг рАЖДН^АК иа ма С 366.22-23. 3. Претопявам, пречиствам [метал, руда и под.], ѣко нскоѵрснлг ыгі есі вжо. рАЖдежс- ыгі ѣкоже рАЖдізАотг сіа сгргвро СП 65.10. ~ са страд. Изч. СП, С. Гр. ё^аятсо, ххратт, тгоросо. Вар. рдждщлтн, рАЖДІЗАТН. Нвб. 0. рЛЖДН^АТН СА, рАЖДН^АІЖ СА, рАЖДН^А- кшн са несв. Загрявам се, нагоре-щявам се. порА^оѵрмѣн топлѣ водѣ НСуоДАШТНІ отг ^с-мл"а. н порА^оѵр-мѣнте отгкждочр рАждн^Актг са. нлн отгкждо^ сггрѣВАістг са. ашто нѣстг ог^ подг ^омлсіж С 129.10. С. Гр. аѵатгтораі. Вар. рлждн^лтн сд. Нвб. 0. рАЖДЬК вж. рождьк. рлжедсжонА [погр. СП 17.31] вж. рлж- ДСфН. рАЗДНАТН, рА^АрІАІЖ, рЛ^АрГАКШН НвСв. 1. Разрушавам, събарям, превръщам в развалина, і гллголіжит, оѵрвА. рА^Арѣідн црквг. і трьмн дгньмн сг^ндАіл М Мт 27.40 3, А, СК. Срв. М Мк 15.29 3, А; н повглѣ вбса сва-тгіА божна цргквн прАвовѣргнгін^г ^Атворнтн ... н овгі н^г сѣмыінца сгтворн. овгі же н рл^АрАтн поко\[-ШААше са С 190.28. 2. Прен. Унищожавам, погубвам, нг врАшнл рлдн рл^лрѣнтг дъла вжнѣ вгсѣ во ѵнста Е 4а 9; гь рА^лръетг сгвѣтг ьд^гікг. ѵѵтгмѣТАгтг же мгіслі людгі СП 32.10; нг вѣдъі ілко то дрѣво. н прьвок дрѣвесе прѣстжпькнье рА^лрл-ктг. н жн^нь ѵловѣкомг ддктг С 402.10. // Образно. рА^лръетг же са сгмргтгыог стрѣКАло кргіроннгмь ХЛ ІВа 9-10. 3. Нарушавам, потъпквам. сего же рАдн нскаа^ж паѵо нгс-ден ого оувнтн. ѣко не тгкмо рА^А-рѣАше соботж. иг і оцл своего глаашс ба М Йо 5.18 3, А; тоа сг ыоуждгіж отгтрг^АА. н оѵрстАвомг оѵртврьжденок рА^АрАА. Н МЫОГАШТН МОЛНМЪ. Н СЛО- весгі вожнн тѣшнмг С 281.29. 4. Отменям, отхвърлям, рл^лрлк-тг са оѵрво. ^лкон очржо (!) ѵрьннломг лсжа. ДѢЛЪІ жс прл^дьноѵрА. рд^орн Ж6 н сьвА^Ангін Тс С 433.15. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е. СП, С, ХЛ. Гр. Ялзм, катоЛёш, тшраХёш, каіЗтрёсо, бтакеЗа^ш. Неб. разарям диал. Дюв, ДА. Срв. разоравам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рА^АріАТН СА, рА^лріАІЖ СА, рА^АрІАКШН СА несв. Прен. Изчезвам, погивам, овыовнтг са свѣтомь оыѣмь свонмг. нжг N6 прѣуоднтг нн рл^лрѣктг са ынколнжо С 266.19. Изч. С. Гр. Хёорш. Неб. Вж. при рл^дрілтн. рЛ^БНВАТН, рА^БНВАКК, рА^БНВАКШН НвСв. 1. Разбивам се, блъскам се, удрям се. вгсвсрѣпѣвгшс- во влгнАМН. сг ^см(с)1ж са ворстг. I коньца к'шл всс-лснгнА покргітн тгірнтг са і на ЦЛ7ВНТН 569 рдувонынісь ПѢСЬЦѢ рЛ^БНВЛІА кротнтг сд СЕ 1а 21. 2. Разтрисам, треса, прнвѣсг снг мон ... імжштг д^г нѣмг. і нже лштс- колнжгдо нмотг і. рл^внвллтг і н пѣнгі тѣштнтг ... н оцѣпѣнѣлтг М Мк 9.18 3. Изч. М, 3, СЕ. Гр. кро-боросі, рдаасо. Нвб. разбивам [се], разбия [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Разбитите камъни МИ, Разбой МИ ЙЗ,МИП. рл^внтн, рЛ^ВНКК, рЛ^БНЮШН се. 1. Разбия, разтроша, строша, тгі осн вг нлшг. рл^внвгі клмень вг почрстгінн. і ПОТѢША ВОДгі ... I ЖЛЖДІгКфАКК людн своід нлсгіфь СЕ 5Ь 6-7; дондоша коплнвште до сгсждг крьѵлжьнгін^г ... н рл^внвгше юдннг отг нн^г. вндъша вьне^ллпг нскоѵівгшл нс кргѵлгл. двл мрлѵнл лютл С 52.19. // Образно. тлко во лште не вгі ннкоюнже стрлстн севе порлвотнлг. не вгі вг^моглг лжклвгін врлгг лкгі вг лл'дгі жтьлѣ. о клмгі того ро^внтн сьвѣсть С 522.8-9. 2. Разтреса, прн-ведо^г снг моі кг тс-вѣ. нмжфг д^г нѣмг н глочр^г. нже лфе колнжьдо нметг і. рл^внотг і. н пѣнгі тѣфнтг. скрьгьфА ^жвгі своімн СК Мк 9.18. 3. Прен. Разбия, унищожа, съсипя, превърна в развалини, і рл^вн-нвтг та н ѵадл твоѣ вг ТСБѢ. I но ОСТЛВАТг вь товѣ клмоыо нл клмонн М Лк 19.44 3; вллженг Тже Уметг У рл^вютг. мллдоньціа твою. о кл(н)мень СП 136.9. // Образно. дл но отг внногрлдл сллдгкою овьюмьявтг гро^-новню. нг дл нстннгнгін внногрлд' нл джвоѵр кргстл рл^внвгше. севѣ сн ло^ж плгочрвгі сгтворАтг. нлмг жо ло^ж сгплсоннл оѵрготовАтг С 385.23. 4. Надвия, победя, лште во л^г дл но вьведж. прѣвжджтг двьрн ^лтво-ронгі. грАДн ѵу рл^вонннѵе днілволл рл^внвг. н нлдг тѣмь вѣньѵлнг. ѵло-вѣкл вндѣвг н вогоѵр са поклоннвг С 438.10; (..сг слмодрьжгць в)гістг вльглрУнь родомь ... сгінь лронл с(л-монлл) ж(е врлтл сжфл црѣ слмодр)ь-жлвьнлро ілже і рл^вУсте вг фТпонѣ грь-ѵьскж воУскж В. М, 3, СК, СП, СЕ, С, В. Гр. ёбафі^ш, ё<рсх-кХбсо, кХасо, біаррруѵврі, ррааш, Ял^атевсо. Вар. ро^внтн, (А^БІТН. Неб. Вж. при рг^Енвьтн. рЛ^БОРЛТѢТН, рЛ^ВОГЛТѢЯК, рл^вогл-тѣюшн се. Разбогатея, забогатея, не вон сіа егдл рл^воглтѣетг ѵвісг. лн егдл оѵрмгножітг сіа сг німг сллвл домоѵр его СП 48.17. Изч. СП. Гр. яХоитёш. Неб. разбогатея ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМя, БТР, АР, рл^вон, -іл т. Разбойничество, убийство. ^лповѣдн стгі^г [!] ѵоць. о. покллньн рл^воѣ. і о в'семь гръсѣ СЕ 102а 6; врлгомь ^глѣ прѣльфлемг. прнсно вгплдлійч вг влждгі. і прѣ-любодѣлннѣ. вг рл^БОЬА ... вг тлтгвгі СЕ 68а 22; не сгтворь вола твосіа ... нг вгплдг вг рл^воьл дшегоувгнгііА. порлвотнуг са окллнгі СЕ 78а 20; кже очрвнк-нгінмг жн^нь длютг. того по-гоувнтн. влрллввж бо вг рл^вон нмгше дргжлшА. н моліллуж пнллтл поустн-тн н С 398.9. СЕ, С. Гр. фбѵо?. Неб. разбой 'нападение за грабеж; битка’ остар. ОА, ВА, РРОДЦ. Сре. Разбоище МИ, Разбойна МИ СНМБ; Разбоица МИ ЙЗ,МИПан. рл^вонннкг, -л м. Разбойник, злодей, престъпник, пнслно естг урлмг мон урлмг молнтвѣ нлреѵетг са. вгі же сгтворнсте н вргтгпг рл^вонннкомг М Мт 21.13 3, ЗП. Сре. Мк 11.17 М, 3; Лк 19.46 М, 3; вг тг ѵлсг реѵе нс нлродомг. ѣко нл рл^вонннкл лн н^н-дете сг оржжьемь н дрькольмн іатн ма М Мт 26.55 3, А, СК, Б. Сре. Мк 14.48 М, 3; Лк 22.52 М, 3; не вг^одлн двьрьмн вг дворг овьѵнн. нг прълл^А ннждоу. тг тлть естг н рл^-вонннкг М Йо 10.1 3, вѣдѣ гГ рл^вонннкл вг^гпнвгшл гГ і тѣмь РА7В0НСІС& 570 Р&7ВЛЛѴНТЧ гллсомь отвръ^ъшл рлі СС 16 8-9; ВЬ^ДВНГИН МА П ГЛЖБНЮЪІ ^ълъ МОН^Ъ. ѢКО ДрбВЛЬЫѢЛГО БЛЖДЪЫЛ. I ѣісо пръждьыѣлго рл^вонынкл СЕ 79а 2; ПОМѢЫІ БО МА САТЪ гГ. ВЪ ЦѢСЛрСТВН твоемь. ѵѵ рл^вошіѵе ъко рл^воіиікъ есн. рлспдтъ К 11а 24; дро\^нн же ил рЛ^БОНИНКЪ! ОѴрСТрЪМНВЪША СА ОѴрСТрЛ- шнша клкоже омрьтвѣтн нмъ н меѵА оупктнтн С 39.2; мкюгі? же мдтежоу въівъшоу, н рл^вонинком' готовомъ сжштемъ оѵрвнтн стллго С 38.25; вь ТЪ^Ъ ЖО МѢСТѢ^Ъ рл^вонынцн НѢЦНН ТЛАШТО СА, (ЛКО НМѢЫЫЛ ОБНЛНКО Вѣл- шо въ млылстъірн С 557.24. М, 3, А, СК, Б, ЗП, СС, СЕ, К, С. Гр. А^атт^. Вар. рл^воішкъ, ро^вошшкъ. Неб. разбойник ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Разбойников ФИ СтИл,РЛФИ. рл^вонскъ, -гін прил. Грабителски, разбойнически, престъпен, ѵо рл^-воініѵе. желѣемжкж тлтьвж. крлдо- моѵрмоѵр ІСПОВѢДЛІА. I ВС-ЛНКЪІ МЪ^ДЪІ рЛ^БОІСІСЪІКА. СЪПСЛВЪ. I ВвЛНКЪІ плодъ ПОКЛ^ЛІА. ІСПОВѢДЛЫЬѢ К116 30. Изч. К. Гр. тг[<; Я.дсгге(о«;. Вар. рл^воіскъ. Неб. Срв. разбой[ниче]ски ОА, ЕтМл, БТР, АР. рл^вонство, -л ср. Грабеж, разбойничество. ѵѵ очрѵітвлм ѵісомъ. по^лкон-ыо^мочр. і по^влльноѵрмочр рл^воіствоѵр. I нло^ѵъ ѵісъі цсрствне іскрлсті К 116 26-27. Изч. К. Гр. Хідатеіа. Вар. рл^воіство, Неб. Срв. разбой[ниче]ство ОА, ЕтМл, БТР, АР. рл^волѣньк, -іл ср. Разболяване, заболяване. миоглиГдн же н иѣісъіа отъ БрЛТНА ^ОТАШТАА О^МрѢТН. ОСОБЬ К0К- гождо прѣжде рл^волѣныл. прн^ъівлд глллше. ѵадо попцн са о дочгшн своіен С 569.27. Изч. С. Неб. Срв. разболявана ОА, НІЪр, ЕтМл, АР. рл^волѣтн СА, рл^волнк СА, рЛ^ВОЛНШН СА се. Разболея се, стана болен, дошъ- дъ же солочрыл грлдл въ а^ж въплде к рл^волѣ са С 197.16; вндъвъше клко-же въ^врлтн са не дошъдъ ръкъі мнѣл^ж іемоѵр рл^волѣтн са. н ж моштн по оѵрстлв^о^оѵрмоѵр тего донть до ефрлтл С 551.1-2; прнвръжент въістъ въ островъ нлрнцлкмъін ллсосъ ... н рл^волѣвъ СА А^СІЖ ЛЮТОІЖ. ^ОТА жнтые остлвнтн. помолн са господевн С 539.5-6. Изч. С. Гр. аррсоаті^ керіпікхса. ) Неб. разболя [се] диал. ДА; разболея [се],! разболявам [се] ОА, В А, АК, НТ, Дюв,-НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^вотѣтн, рл^вотѣкж, рЛ^ВОТѢМШН Сб. Стана плодороден, тучен, покрия се с растителност, рл^вотънктг крлсънлл по^стъшка. V рлдостнж ^лъмі прѣпоѣшкжтъ ска СП 64.13. Изч. СП. Гр. кісхіѵоцаі. Неб. Срв. ботур 'дънер, пън’, 'стъбло на житно растение’ диал. ОА, БТР, ДА; ботрак, ботурак 'бял трън’ диал. ОА, ДА; боторче 'тревисто растение’ диал. ДА. рЛ^БѢГНЖТН СА, рЛ^ВѢГНЖ СА, рЛ^ВѢГ- нешн са св. Разбягам се, разпръсна се. порлжж плстъірѣ. н. овъца рл^вѣг-ижтъ са М Мк 14.27 3; вьсн оуво оѵрѵеынцн рл^вѣгошА са ^л стрл^л нм-денскл С 483.11; н проѵнн же вьсн. съва^лнл тъѵыж оѵр^ьрѣвъше рл^вѣго-ША СА. КЛКО очрво 0\{МЪ1СЛНЛН ВЪІША. НЛ коньцл вьсслсыъіа тештн С442.22. Изч. М, 3, С. Гр. біаакортпХораі, (ребусо, біаапеі-рораі. Нвб. разбягна[м] се диал. Дюв, НІЪр; разбя-гам се ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^влрнтн, рл^влркж, рл^влрншн св. Стопя, разтопя при висока температура. повелѣ сътворнтн коыовъ. н в'ло-жнтн вь ыь пьцелъ н рл^влрнтн Т. н съвА^лвъше стллго лртемонл стръмо-гллвь. въврѣштн н вь ыь С 234.6. Изч. С. Гр. ко^б^ео. Нвб. Срв. разваря [се], разварявам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^вллѵнтн, рл^вллѵж, рл^вллѵншн несв. Разпръсквам, разгонвам. плстъі- |7А7В0АНТН 571 рЛ7ВрЬ>7ЛТН рн. рД^ВЛДѴАфНН. I гочрвдфнн ОВЦА СЕ 82Ь 8. Изч. СЕ. Гр. біаакортгі^со. Нвб. Срв. развлача, развлачам диал., раз-влачвам ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ! рд^воднтн са, рд^вождж са, рд^водншн і са несв. Разделям се, разцепвам се, І разтварям се. і двье въс^ода отъ во- ДЫ. I ВНДѢ рД^ВОДАШТД СА НБСД. I д^ъ ѢК0 ГОЛЖБЬ СЪ^ОДАШТЬ ид иь М Мк 1.10 3, СК. Срв. А 158а 21-22. Изч. М, 3, А, СК. Гр. сцч^орш, аѵо(уѵ\)|іосі. Нвб. разводя, развождам диал. ОА, НТ, Дюв, ДА. Срв. развод м„ развеждам [се] ОА. [ рд^врдтнтн, рд^врдфж, рд^врдтншн Св. [ 1. Преобърна, съборя, разруша, н | мрдѵьыд н тьмьыд вь^доѵдед сътво- [ рнстд, (ДКОЖв ^нжджштнѴмъ СЪСЖДЪІ. н всд жжд отъвьсждо^ отътръгижтн СА. Н КЖ6 БѢДШС въ^грдднлъ рд^врдтн са С 52.27. // Прич. мин. страд. като прил. рд^врдцшъ. Гр. атрер-?іб<;. Изкривен, неверен, неточен. Т ВЪ^ВрДТІШІА С1А I ОТЪВрЪГЖ СІА ѢКОЖв ОТЪЦІ і^ъ. прдврдтішід СЬХ ВЪ ЛОКЪ рд^врдштенъ СП 77.57. 2. Прен. Покваря, прелъстя, излъжа, рд^-І врдштж срьдьцн КЫА^еМД монмд. н I СЪЖбГЖТЪ ТѢЛССД стъін^'. н вь рѣісж [ въврьгжтъ. н се сътворж дд н остд- тъкд н^ъ нс вждетъ С 79.2. // Прич. мин. страд. като прил. рд^врд-феиъін. Гр. 8ігатра|і.ріѵо<;, бгаст-трасрец. Покварен, извратен, зъл, лош. ѵѵ родс невъръыъі н рд^врдфеыъі. ДО КОЛѢ СЪ ВДМН БЖДЖ ДО КОЛѢ трънлив вдсъ М Мт 17.17 А, СК. Срв. Лк 9.41 М, 3, А, СК; Мк 9.19 Б; внждь мн лдннтдмд оѵрддрдныд. (АЖС ПрНА^Ъ. ДД ТСБѢ рд^врдштсиъін ^рДКЪ. нспрдвьнв въ прьвъін оврд^ъ С 469.9. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. бюсатрйрм, катаатрйрю. Нвб. развратя [се] ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рд^врдтнтн са, рд^врдфж са, рд^врдтншн са св. Прен. Държа се лошо с някого. Н СЪ І^върдыомъ І^БЪрДЫЪ БЖДС-ШІ. н съ стропътівомъ рд^врдтішн СІА. ѣко тъі люді съмѣреыъііА спеші гГ. і оѵі гръдъі^ъ съмѣріші СП 17.27. Изч. СП. Гр. 8іаотре'фш. Вар. рг^врдтітн са. Неб. Вж. при рд^врдтнтн. рд^врдфдтн, рд^врдфднк, рд^врдфдюшн несв. 1. Подстрекавам, отклонявам от правилния път, бунтувам. идѵаса же ид ыь вдднтн гдккште. сего оврѣтомъ. рл^врдштднкштд ьл^ъпсъ ИДШЪ. I ВЪ^БрДЫѢІЖШТД ддѣтн кесд-ровн ддыь М Лк 23.2 3; прнвѣстс мн ѵлісд сего. ѣісо рд^врдфдккфд людн М Лк 23.14 3; оин же крѣплѣд^ж са ГЛІЖфС. ѣко рд^врдштддтъ людн оѵрѵА по вьсен нюден М Лк 23.5 3. 2. Прен, Развращавам, покварявам. н овр-в-тъ плѣвьинцж отвръстж. въскоѵн вь ьОв н съ препоснтомъ. нже рд^врдштд-дше доѵршж юго С 196.18. М, 3, С. Гр. бшотрЕфсо, аяоатрефш, аѵа-ае(м. Вар. рд^врмдтдтн. Неб. Сре. развращам диал. НГер, ДА; развращавам, развратявам ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рд^врдфенью, -1д ср. оѵрклднідккфвн са въ рд^врдфенью.. Гр. о1 ёкк^іѵоѵтеі; еі<; та? атрауусЛіас;. Тези, които се отклоняват, тръгват по лош път. очрвлджн гГ влдгъ-німъ. У прдвъінмъ срцмь. 0\рі<ЛДНѢЮВ-штьма же сіА въ рд^врдштеннѣ пове-детъ гь СП 124.5. Изч. СП. Вар. р^врмитсмню. Неб. развращание остар. НГер; развра-щение ОА, ВА, АК, ЕтМл; развратяване НГер, ЕтМл; развращаване ЕтМл, АР. рд^врь^дтн, рд^врь^днк, рд^врь^дюшн несв. Разтварям, ѣкоже естъ пнсдыо въ ^дкоыѣ гнн. ѣко вьсѣкъ млддеыецъ мжжъскд полочр. рд^връ^дьд ложесыд стго гвн ыдреѵетъ са М Лк 2.23 3, А, СК, Б. Изч. м, 3, А, СК, Б. Гр. бшѵоіусо. Вар. рг^-връ^дтн. р&7ВрЬ76НЬ>ГС 572 Р&7ВѢ Нвб. Срв. развръзвам, развързвам, развържа ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР ДА. рл^врь^еньк, -іл ср. Прен. Вълнение, просль^нвъ же еппъ н въ рл^врь^еннк велнкое прншъдъ. облобъі^л прлвьд-нллго глдвж н десннцж С 553.22. Изч. С. Вар. рл^крь^еннк. Нвб. Срв. развръзване, развързване ОА, НГер, ЕтМл, АР. рл^врѣстн, рл^врь^ж, рл^врь^ешн св. 1. Отворя, разтворя, нъінѣ женн^ъ двьрн нбсънллго црствл. рл^връ^ъ твоего жндетъ въ^ожденнѣ СЕ 87Ь 24-25. // Образно. рл^врь^ѣте оѵн о\рмл вдшего. н внднте отъкждоѵр нс-плдосте. н к'де плдосте са С 107.23; глкоже н многомъ отъ погднъ ПОКЛІЛТН СА н рл^врѣстн срьдьцл о свАТОѵрк. н ОѵрКЛОННТН СА отъ кочрмнрослвженніл н вѣровлтн )<со\р С 6.6. 2. Разчупя, разцепя, разсека, рл^връ^е клменъ н нстѣшкд водъі. потѣшка вь ве^водъ-нънуъ рѣкъі СП 104.41; рл^връ^е кл-мень въ поѵрстъіні н нлпоі іа. ѣко въ ве^водьнѣ мънозѣ СП 77.15. 3. За Бога - отворя ушите, помогна на някого да чува. і въ^ърѣвъ нл нво въ^дъ^нж. I глл емочр еффлтл. еже естъ рл^връ^н са М Мк 7.34 3, А, СК, Б; I лвье рл^врѣсте са сло\дел с-го. і рл^дрѣшн са ж^л ка^кл его М Мк 7.35 3, А, СК, Б. рл^врѣстн мнлосрьдые. Показвам [проявявам] милосърдие. овъіѵ’нок оѵрво мнлосрьдьк своіе стъін. н о томъ рл^връ^ъ. Н БО\р ПОМОЛНВЪ СА. ЛБЫ€ н^врлѵевлнл кго съподовн С 560.10. рл^врѣстн оѵр^дъі своа. Гр. Зіаѵоіуѵо-ці %а.1лѵоx)^ ераохоо. Развържа си езика, отворя си устата, разприказвам се. точр во тъгдл сьсѣѵс- ус. въ оужлсѣ гллвъі снлыіъінуъ. тоу СЪТрАСС-СА вь ьГемъ. точр рл^връ^ошА оу^дъі СВОА гллголжштс-. кто сьде кстъ цѣслрь сллвѣ С 466.19. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. бгаѵоіую, аѵоіусо, біарргіуѵиці, катаѵистасо [вар. катаѵоіусо]. Нвб. Вж. при рл^врь^лтн. рл^врѣцж, рл^врьгж, рл^врьжешн св. 1. Разчупя, разбия, разкъсам, разруша. ^е вже нлшъ. рл^връгъі ж^ъі съмрътънъпд. нерл^дрѣшлемънд. і верѣід лдовъі. попърлвъ множъство дхъ СЕ 63а 22; ѵѵ веле ѵоѵрдесл днвьнл ... кже врлтл лдовл рл^връже. н двьрн желѣ^нъі сътьре. н доѵршж отъ ж^ъ съмрьтънъінр;ъ простн С 311.15- 16. // Образно. слъішл повелънніл мрътвъін, н съмрьтънъід рл^врьже ^л-КОНЪІ. ДЛ СрЛМЬКкІЖТЪ СА нновѣрьннцн С 310.29. 2. Отхвърля. (...)н вь тръпѣньн. вллженъ ѵкъ іже р(л)^връ-жетъ врѣмд грѣ.. Р VI 1.3. 3. Разтворя, отворя, тлко же вьннде пль-тыж. кде вѣ вожьствомъ. н двьрнн не рл^връже. вьлѣ^е во въ^врлнілА. н ннктоже вьсуотѣ дл вьсе са сьтеѵе С 501.13-14. // Разтворя, разделя на две части, рл^връже море V проведе іа. прістлвн водъі ѣко въ мѣсѣ СП 77.13. Изч. СП, СЕ, С, Р. Гр. біаррпуѵирі, яароЛѵсо, 6іаЯ/йсо, аѵа7іЕіаѵѵирі. Нвб. Срв. развръгам, развъргвам остар. п диал. ВА, НГер. рл^вѣ нареч. и предл. I. Наречие. За логическо уточняване: освен, единствено, само. прлвь сълъгл. ннѵесожс- штоѵрждл сътворн. нлоѵрѵенніл отьцл твокго днглволл. не можешн во ннкогоже отътръгнжтн. рл^вѣ лъжеіж С 2.12; гллголл кмо\р плѵрлъ. нѣстъ мн ль^ѣ ннлмо нтн рл^вѣ сьде С 170.22; ннъ жс- ннктожс-нс- вѣлше кмоѵр н^вѣстс-нъ. рл^вѣ сек о мжѵс-ннн С 210.12; н отътолѣ мльѵл-тн нлѵа въ ^ъі^ннѣ. нн въ црькъве ПрН^ОДА. нн къ комочржс- съпростл ГЛЛГОЛА. рл^вѣ къ слочржАштгочрмоу кмоу С 288.8; ннколнжс- ссн а^н н^врл- ѵочркмѣ БЪІВЛТН. ро^вѣ БЪ ЕрѢМСНЛ стъін^ъ лЬлъ С 556.29; тлкл очрстл 573 Р&7ГЫѢКНТН реѵс- къінмн шлръі коіеіж вс-штніж. не ннкоюіжже лн рл^кѣ довротоіж к-дноіж. н кротостніж н сьмѣрс-нніемъ С 382.1. II. Предл. С род. При означаване на една част, която е изключение от цялото: освен, с изключение на. ѢДЖфН^Ъ жс- БѢ мжжъ. тжо пать тъісжфь. рл^вѣ жеиъ н дѣтс-н М Мт 14.21 3, А, СК. Срв. Мт. 15.38 М, ! 3, А, СК; I рс-ѵс емочр къннжъннкъ ► доврѣ оѵрѵнтелю въ істннж реѵе. ѣко | едннъ естъ. і нѣстъ нного рл^вѣ с-го М ! Мк 12.32 3, А; і ^лбъіша вь^атн < ^лѣбъі. і рл^вѣ еднного ^лѣбі. не і НМѢЛ^Ж СЪ СОБОББ ВЪ КОрЛБЛН М Мк I 8.14 3; вь моі непороѵенъ пжтъ его ... I ^лфітънікъ естъ въсѣмъ очрпъвлнк- | фНМЪ ИЛ НЪ. 'БКО кото бъ рл^вѣ гѣ СП | 17.31; н^ жтровъі млтере мока кръс- 1 тнілнъ іесмъ. н нного вл не ^нляв рл^вѣ ! гл моіего к С 117.29; нного съсждл | ѵьстънъін отьѵе не нмлмъ. рл^вѣ сьре- і БрЪНЛЛГО БЛЮДЛ. НЖС К ПОСЪЛЛЛЛ ГОС- [ пождл велнкліл съ коѵрцняк С 120.29; 1 н велнкъ дьнь н прл^дьннкъі съ отьцн I сътворнвѣ. іако ннѵсоже врлшнл не [ нмлвѣ сьде. рл^вѣ меллгрнн сн^ъ С | 290.7; л ннѵсоже не вѣстъ рл^вѣ теве | нм'же жеыл іемоѵр ксн С 366.6. // Ос- і вен за, освен поради, освен зара- I ди. л^ъ же глкк влмъ. ѣко вьсѣкъ І поѵ^штліан женж своіж рл^вѣ словесе ЛЮБОДѢННЛЛГО. творнтъ (Ж ПрѢЛЮБЪІ ЪІ [!] дѣлтн М Мт 5.32 3. Срв. Мт 19.9 М, З1, А; К 2Ь 10. рл^вѣ ... тъѵькк. Гр. еі цт] ... цбѵоѵ. Освен само. н вндѣвъ смокве прнде к' ііен. н ннѵсоже оврѣте нл іТен рл^вѣ лнствнк тьѵыж С 343.26. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С. Гр. хшрі?. еі МД, РЧ ётгі, д, тікг\\, ёктбд, гохректо?. Вар. ро^вѣ. Нвб. разве нареч. остар. В А, НГер, РРОДД. рл^гл вж. ро^гл. рл^глрлтн са, рл^глрлнк са, рл^глрлкшн са несв. Разгарям се, изгарям, горя [образно]. ѵетъірн деслтн же лѣтъ сътворн Т0\р СѢДА. БО^Ъ СЪТЖЖСІІНІЛ, н ГОрАШТЖ ЛЮБЬВЫЖ. Н БОЖЬСТВЪНЪІМЪ опГшъ рл^глрЛА сд прнсно С274.1.Изч. С. IУ>. тгирлоХеоцаі. Нвб. разгарям [се], разгоря [се], разгоря-вам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рЛ^ГНѢВЛТН СА, рЛ^ГНѢВЛКК СА, рЛ^ГНѢ- вліешн са св. Разгневя се, разсърдя се. I слъішлвъ цер тъ рл^гнѣвл са н ПОСЪЛЛ ВО^ СВОІА. погоѵрвн ОѴрБНЦА ТЪІ. I грлдъі н^ъ ^лжьже М Мт 22.7 З1, А. Срв. СЕ 106а 25; рл^гнѣвл же са н не ^отѣлше въннтн М Лк 15.28 3, А, СК, В; вже моі отърінжлъ нъі есі. н рл^д,ро\ршілъ нъі есі. рл^гнѣвллъ сіа есі н помнловллъ нъі есі СП 59.3; н рл^гнѣвлвъшл са мжѵнтеліл. повелѣ-стл н^влѣштн а. н н^вд^лвъше а вести нл врѣгъ ыорѣ С 79.21; рл^гнѣ-влша же са тьмннѵьннн стрлжніе. н рл^гнѣвлвъше са вьведошд н^ъ плѵе вьнжтрь С 134.4, 5; рл^гнѣвлвъ же са кна^ъ. повелъ рл^дърлтн рн^ъі н^ъ С 176.20-21; то слъішлвъша отъ ^ею стлрѣншннъі ВЛЪШЬСКЪІА. рл^гнѣ-влвъша са ^ѣл0 С 260.7; тъгдл же н въі рл^гнѣвлсте са. лкъі лнсн сжште е^лггелнскъін^ъ оѵрѵеннн рл^оѵрмл С 312.16. рл^гнѣвлтн СА Д0Ѵ|7<0МЬ. Гр. ёцРрі-цаораі [аѵа^т7горёоцаі] та> тгѵеѵ-цахі. Разгневя се. н вндѣвъі н плл-ѵжштн. н прншъдъше нл жндъі рл^-ГНѢВЛ са дочр^омь. Н СМЖТН СА С 315. 19-20; іегдл прѣдь снмъ мллъі нсклл-ше тъі съкл^лнніл реѵенвмочр. кгдл во Д0\р(0МЪ рл^гнѣвл СА. тъгдл н молн СА С 317.3. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. бруі^орсхі, іЗирбораі, ауаѵактеш, яаро^бѵораѵ, уоЫь\ 7гіцтсЯ.араі ОгіроС, -отар^еш тг( х0^ [вар. итар^ею тй Оѵрй], іЗпдорахем, фриаасш, акеЛѵ^ораі. Вар. рл^ъгнѣвлтн сд. Неб. разгневя се, разгневявам се ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^гнѣвнтн, рл^гнѣвлкк, рл^гнѣвншн се. Разгневя, раздразня, днілволъ же ... повѣжденъ стллго прншьст- рдтрѣтн 574 рАУггылтн вніемъ. отъ ьГего прѣльштенънмъ жндовомъ стрѣлж въложн. ілкоже рл^-гнѣвнтн елннъі С 537.16-17. Изч. С. Нвб. разгневя [се], разгневявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рл^горѣтн СА, рл^горкк са, рл^горншн СА св. Прен. Пламна, разпаля се [от някакво чувство], ѣко рл^горѣ сіа сръдьце мое жтровл моѣ і^мѣтъ сьх Т уіъ оѵрніѵьженъ I N6 рл^оѵрмѣрсъ. ѢКО скотъ въі;<ъ очр теве СП 72.21; доісолѣ П ОТЪВрЛШТЛбШІ СІА въ конець. рл^го-рітъ сіа ѣко огнь гнѣвъ твоі СП 88.47; ѴѴБНДЖ М(А ѢКО БЬѴСЛЪІ СОТЬ. Т рЛ^-ГОрѢШІА СІА ѢКО ОГНЬ ВЪ ТрЪННі' СП 117.12; рл^горѣвъ са стъінмъ дочр- ^ОМЪ. ЛКЪІ ННЪ ДЛНННЛЪ о сочрслнѣ. СВАТЪІН отьцъ нлш. нсліЛнн. прнстжпн къ ^ълоѵьстъно\ро\рмо\р гллгол"а С 191.25. // Пламна, изпадна във възбуда. ег>Д же ѵко\р оврлтнтъ са нл влждъ оѵрдъ. лн рл^орнтъ (погр. вт. рл^горнтъ, Нахтигал, с. 84, бел. под линия) са емочр пльтьнлл плъть ... лцк вь^ведетъ оѵн срцл сн къ вочр... вждетъ съэдлненъ СЕ 366 21. Изч. СП, СЕ, С. Гр. еккаСоцга, аѵа^мтпірі^орт. Нвб. разгоря се, разгорявам се, разгарям се ОА, ВА, НТ, Дюв, НПзр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рлгтрлвнтн, рл^грлвльк, рл^грлвншн Св. Разграбя, отнема със сила, ограбя, цѣслрь НЛ сжпротнвннкл. N0 вьседръ-жнтельствл снлоіж н мждростніж. ыъ мьннмъінмъ кръстл вохрнствомъ. вь ^ЪЛОБН СЖШТАА ^МНА. ПЛѢНЪ рЛ^ГрЛ- внтъ С 329.6-7. Изч. С. П>, бшряа^ш. Нвб. разграбя, разграбвам, разграбям остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл;?грлБЛЛенькз, -1л ср. Ограбване, разграбване. н ^лповѣдь поѵрстн ... ^ЬЛѢ ТЪМу ЖН^НЬ ПОГО^ВНТН. н ДОМОЧр кго въ рл^грлвыеные въітн С 539.20; нво [...]лмн монмн пострлдлсте V рл^-грлвеы[...] нмѣннѣ. [...] съ рлдостнж прндств Е 9а 16. Изч. Е, С. Гр. артгосут], Вар. рл^грлвькньк. Нвб. разграбление остар. ВА; разграбяне остар. НГер; разграбване ОА, НГер, ЕтМл, АР. рл^гръдѣтн, рл^гръдѣіж, рл^гръдѣкшн св. Въздигна се, възгордея се. ѵѵвл-ѵе чь. льштеніѣ і^ъ положілъ імъ есі ^ълл, ні^ъложілъ іА есі вънегдл рл^-гъдѣшіа (погр. вт. рл^гръдѣшьх, Север., с. 91, бел. под линия) СП 72.18. // Прич. тин. деят. пато прил. рл^гръдѣвъін. Гр. трахд-/•аааа^. Който се е възгордял, който се е самозабравил, его же оѵрвоѣвг къна^ь. I в'сѣ твлрь. іже есн рл^гръ-дѣвъшнн. іног<дл лрренстрлтнгъ. I сг своекк его слоѵржьвонк. ослоѵршлннемь отъвръгъшъ са. съвръгъі нл ^е^ікк СЕ 51 а 19. Изч. СП, СЕ, Гр. игоарорт, трахп^а^со. Нвб. Срв. гръдост ж. остар. ВА, НГер; [въз]гордея се. рл^гъдѣшід [погр. СП 72.18] вж. рл^гръдътн. рл^гънлтн, рлжденж, рлждвнешн св. Разпръсна, разгоня, поѵрсті стѣлгі [!] н рл^гънл ьх. V млъныа оѵрмножі н съмгдте (а СП 17.15; тъі съмѣрілъ есі ѣко ѣ^вьнл родл его. V мъішьцевк сілгі твоеьх рл^гънл врлгъі твоьл СП 88.11; рлждсні (А сілоіж твоеіж. V рл^дроѵрші ьх ^лцлтьніѵе мон гГ СП 58.12; съврлшд съворъ ДЛ не ПОГЪІВЪШАА ОВЬЦА въ породѣ ^лтворАтъ. нъ дл плстоѵдол оѵрвнвъше плствж рлжденжтъ С 385. 17; нл семь дрѣвѣ крьстьнѣѣмъ ржцѣ Простьръ. ПО въ^доѵр^охр ПЛрАШТА СНЛЪІ рл^гънлвъ. ве^ влл^нъі нлмъ нл невесл пжтьшъствнк оѵ^готовн С 353.11. // Образно. томоѵр же о семъ ^ѣло въ-псѵллнвъшо\р са. рл^гънлтн пеѵлль Р(ота стлрцочр рѣ^ъ С 297.21-22. Изч. СП, С. Гр. окорлі^ю, біаакортгі^со, бюЛбш, ё^еХабѵш, катаате'А.Хю. Нвб. разгна остор. ВА. Срв. разгоня, разгонвам ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. |)А7ГЪНЯчТН 575 (>А7А(>&ЖНТН рл^гънжтн, рА^гънж, рА^гъыешн св. Разгъна, разтворя. I въ^даша емо\р къннгъі ісаньа пророк*., і рл^гънжвъ і къннгъі. оврѣте мѣсто ндеже вѣ напн- I с*но М Лк 4.17 А, СК; пріклонж въ і прітъѵкк о^о мое. рл^гънж во пьсалъ- • тъірн глнлнъе мое СП 48.5. Изч. I М, А, СК, СП. Гр. аѵоттооош, аѵоіуѵирі. [ Вар. рА^гьижтн, рА^гмжтн, і Неб. разгъна, разгъвам ОА, ВА, НТ, Дюв, | НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. | рл^длвлтн, рл^гдАвмж, рл^длвмешн | несв. Раздавам, дарявам, давам. I снлъі нѣкъіа съ ыевесъ съ^одаштд. н ! Иккоже се отъ цѣслрл. длръі велил I онмомъ рл^длвАНкште С 93.5. Изч. С. Гр. біаѵерсо. Нвб. раздавам, раздам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. | рл^длвьннкъ, -а т. Човек, който | раздава нещо; дарител, вждн ... въ съвАденнкл мѣсто. мнротворець. въ свлръннкА мѣсто. кротолювець. въ ^ъіідьннка МѢСТ0. рд^ддвьннкъ НМѢ-ннѣ своего СЕ 10Ь 10. Изч. СЕ. ! Нвб. Срв. раздаван диал. ЕтМл; раздавач I ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. І | рлзгдлкк, несв. и | св. Раздавам, дарявам, давам, еіре [ еднного не доконьѵалъ есн. въсѣ елнко { нмлшн продлждъ н рА^длн ННфННМЪ I М Лк 18.22 3, А; л понеже крѣплен его нлшедъ повѣднтъ і н вьсѣ оржжнѣ ! его отьметъ на нѣже оѵрпъвАлше н корнсть его рл^длАтъ М Лк 11.22 3; вь^емлнв егоже не положнлъ. і жьМА егоже не сѣАрсъ. і съвнрльА вкдоѵрже не рл^дАА^ъ 3 Лк 19.22; н многл нмѣ-ннгл рА^длідвъ оѵрвогъінмъ же Н МАНА-стъіръмъ С 293.28. Изч. М, 3, А, С. I}>. біабібшрі, біасткортгі^ш, біа-ѵе'рш. Нвб. Вж. при рл^длвлтн. рЛ^ДНрАТН, рл^днрмж, рА^днрмешн несв. Раздирам, разкъсвам, внждж сльньце вѣжАШте. прѣвѣсж рл^днрл- (емж. ^емыж трепештжштж С 437. 27-28. Изч. С. Гр. ^уѵврі. Нвб. раздирам [се], раздера [се] ОА, В А, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^доръ, -а м. Недоволство, раздор, възбуждение, нъ тжжа н врлжьдо^А Н рЛ^МЪІШЛ”ѢА ... НА ЦѢЛОК ОѵрТВрЪЖ- деньге. по подрлжлнню нже с )№мъ юднои; нцѣл'енъін палатннъ. глллше МЪТТОЧ)1 ВЪІТН Н рл^дорочр. 0 ПАЛАТННѢ Бъівъшоуоумоу ѵоѵрдоѵр С 563.20-21. Изч. с. Нвб. раздор 'несъгласие, караница, спор’ ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. рА^ДрАЖАТН, рД^ДрЛЖАІЯѵ, рЛ^ДрАЖЛКШН несв. Огорчавам, обиждам, доколѣ гГ поносітъ врлгъ. рл^дрлждетъ протівь-нъі іміа твое до конъцл СП 73.10. Изч. СП. Гр. тгаро^иѵш. Нвб. раздражавам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. рА^ДрАЖАТН СА, рА^АрЛЖАВК СА, рЛ^ДрА-жлкшн са несв. Разсърдвам се, раздразвам се. въ онъ; днн. въ лтнн[.,.] жнвжіроѵр плвлоѵр н снл(ѣ)[...] мо^о-ен. рл^(д)рАЖлше С(А)[...] (в)ъ немъ Е 39б 11. Изч. Е. Гр. каро^цуоцоа. Нвб. Вж. при рА^Арлжлтн, рА^ДрАЖНТН, рА^ДрАЖЖ, рА^ДрАЖНШН Сб. 1. Разсърдя, раздразня, н рл^дрл- ЖНШІА I ВЪ НАѴІНАНН^Ъ СВОІ^Ъ. Н О^МЪ- ножн с)А вь ні^ъ пАдлнье СП 105.29; рл^дрлжі ГѢ Грѣшьно. по мьножьство^ гнѣва своего не вь^ніретъ СП 9.25; V ПрОГНѢВАШІА I НА ^ЛЪМѢ^Ъ СВОІ^Ъ. Т ВЪ істоѵрклньнъі^ъ своі^ъ рл^дрлжішьл I СП 77.58; колысрлтъі прогнѣвлшід V ВЪ ПО^СТЪІНН. рА^ДрАЖІШІА V въ ^емлн ве^водьнѣ СП 77.40. // Разгневя, тѣмже не наѵннактъ велнкъінмн рѣѵьмн ыѣкъінмн къ пнллтоѵр. да не вь сего рл^дрлжъ отъплдетъ прошенніл С 454.8. 2. Обидя, огорча, тзко ПрОГНѢВАШІА СЛ0В6СА ВЖЬѢ. Н СЪВѢТЪ рЛ7А)>ЛЖНТН 576 вгішьнѣго рл^дрлжншіА СП 106.11; врлгг поносі гіо. V людіе вс^оѵрмыіі рл^-дрлжішіА іміа твое СП 73.18. Изч. СП, С. Гр. гахроі^бѵсо, яара^т|?.ом, этарор-уіС,0), ё^агехш. Вар. рл^дрлжітм. Неб. раздража [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рА^ДрАЖНТН СА, рА^АрАЖЖ СА, рАІ^ДрА- жншн са се. Разгневя се. сего рлді слгішл ГЬ I рА^ДрЛЖІ СІА. V огнь вг^горѣ СІА Вг ІѢКОВѢ I ГНѢВЪ -^ІДе наінлъ СП 77.21. Изч. СП. Гр. аѵсфбЛАороа. Вар. рл^дрлжітн сд. Неб. Вж. при рл^дрлжнтн, рА^АрЛ^НТН, рА^ДрАЖЖ, рл^дрл^ншн Св. Съборя, сгромолясам, сваля [образно]. ие во нг іегдл вг горѣ прнстж-плввштл іего рл^дрл^н н протдже рѣѵь. не ^нліемг ілісо іестг нг словесгі тѣмн оѵрстрѣлн того отг кротостн С 381.11-12. Изч. С. іуі. кахаррруѵврі. Неб. Срв. раздражавам ОА, ЕтМл. рА^ДрОБНТН, рА^ДрОБЛКК, рА^ДрОБНШН Св. Разчупя, разтроша, раздробя, длждг мн тѣло Тсо(у)сово. (Север., с. 454, бел. под линия) омрлѵьшллго сльнце прѣжде мллл врѣмене. н клме- ННК рЛ^ДрОБЬША. Н ^€МЫЖ ПОТрАСЪША С 454.10-11. Изч. С. Гр. ргіуѵорі. Неб. раздробя [се], раздробявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. р&^дроушгтн, рА^дроѵршмж, рА^ДрОѴрША-іешн несв. 1. Разрушавам, унищожавам [образно]. гь мнлостн. родоѵр в'сѣкомоѵр. сгмргтгночр. н несгмргтг-ноѵр. I в'сѣкомоѵр сжірьствочр. сгдѣтель. сгстАвлъемоѵр. і плкгі рА^дроѵршАСмочр. жнвоточр сс-мочр СЕ 64а 13. 2. Прен. Преминавам, отминавам, тн вьсн крьстл рлдн ллѴжтг. того снлоіж врл-ггі рлспьнгше. н рл^дрочршлк-тг са ноштг мно^ѣмг. н нс- рл^дрочршлАтг са Алѵьвгнгін трочрдг С 431.6, 7. ~ са страд. Изч. СЕ, С. Гр. Ял5ш. Нвб. Срв. разрушавам, разруша ОА, ВА Дюв, ЕтМл, БТР, АР. рА^дроѵршеные, -іа ср. 1. Разрушаване, събаряне, унищожаване, подовенг естг ѵлккоу. сг^гдлвгшоу урлмниж на ^емн ве^ (о)снованнѣ. енже прнрл^н са рѣкл. н лвне рл^орн са. I вгістг рл^-дроѵршенне эдлмннгі току велне М Лк; 6.49 3. Срв. Мт 7.27 М, 3, А.[ 2. Прен. Гибел, унищожение.! творьѵе в'семоѵр. твоѣ естг вг нстннж велнкАА танна. нгінѣірьнее рл^дроѵр-шенне. твон^г твАрен. і грАДЖірен вѣѵьнъі покон СЕ 65а 7-8; не вгістг во сгмрьтн рА^дроѵршенье сьмрьть. нг прѣмѣнілг есі вештн. прѣдѣлг положг К 10Ъ 18; і^мѣні же кргстг гровг. несгмргтьнлѣ вьсь. гровг вьскрѣсьное село. гровг. гровомг рА^дрочршенье К 11Ъ 40-12а 1. Изч. М, 3, А, СЕ, К. Гр. ррура, тггйаіс, Хі5сяс, кахаХѵюгс. Вар. рл^роѵршенне, (А^дроѵршенне. Неб. разрушение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР; разрушание остар. НГер. рА^ДрОѴрШНТН, рА^ДрОУрШЖ, рА^ДрО\{- шншн се. 1. Разруша, разбия, ъко вг довровѣ (погр. вм. джврлвѣ, Север., с. 98, бел. под линия) дрѣвьнѣ секгірлмі рАсѣшід двьрі его вгкоѵрпѣ сѣѵівомь і оскргдомь рА^дроѵршішгд і СП 73.6; врлжьѣ оскждѣшка оржжьѣ в конець. н грлды рл^дроѵршіл* е. поггіве паміать і^г сг шюмомг СП 9.7; очркрѣпн н вг врлнь невнднмАлго ВрАГА. крѣпгкокв ТВОС-ІЖ СНЛОВК. пльть-нгііА врлнн рл^дроѵршн СЕ 95а 6-7. II Разкъсам, нг рл^дроѵршг вѣѵьнгід ж^гі. нноплеменннкгі. н ^лкоыопрѣ-стжп'ннкгі погоѵрвн С 448.24. II Образно. іакожс- во родн са н двьрнТ ДѢВЬСТВОѴр НС рА^Д,р8ШН. ТАКОЖС- н жтрь вг домоѵр са оврѣтс- С 501.9-10. 2. Прен. Унищожа, разгромя, погубя. вжс- ѵѵтгрннжл нгн ссн н рл^-дрочршнл' нгн А 32Ъ 29. Срв. СП 59.3; оѵрстг мллдьнс-ѵь сгсжциір;г сгвргшілг ссі рскллж. врлгг твоі^г ()А7А(?ѢШЛТН 577 ()Л7А(?ѢШНТН рАДі. да рА^Ароч)чілил врАГА і местьшісА СП 8.3. Срв. С 331.7—8; рАзгдроч^-шнлъ есн съмръть. і в'сіж болѣ^ыь очрмрътвнлъ есн СЕ 30а 9; к'то сь іестъ Н^ВОДАН отъсгкдочр ОКОВАЫЪІА отъ БѢКА. кт° сь к-стъ рА^дрочршнвъін ІІА-I ШЖ НС-ПОБѢДНМДлІЛч ДрЪЖАВЖ н мжжь- і; ство С 466.25; ваша бо дръжАВА очрже [ рл.^др0ѵршн СА. БАШС- МЖѴНТ6ЛБСТВ0 і очрже прѣстА С 467.10. 3. Прен. От- і меня, премахна, прекратя, рождъ- [ СТВО ТВ06 БЦ6 дво рлдостъ ВЪ^ВѢСТН | въсс-н въселенѣн. нс теве бо въснѣ } СЛЪНЪЦе ПрАВОДЫОб БЪ ЫАШЪ. рА^- і дрочршъ к(латв) [...] съм(р)[...] Е 25б I 18. ~ са страд. и безл. ■ А, Е, СП, СЕ, С. Гр. катарааам, кадаіреш, [ катоЛём, Лнш, <рдеірм, катауш, катаррііуѵ- ! нрі, катараХХш, катаруЕЮ. | Нвб. разруша ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ' БТР, АР, ДА. | рА^ДрѢШАТН, рА^ДрѢШАКК, рА^ДрѢША- [ кшн несв. 1. Развързвам, освобож- | давам, нн^ъвода въ адъ. і въ^вода. і I СЪВА^АІА Н СЛАБО. Н рА^ДрѢШАІАН снлъыо СЕ 64а 18. 2. Отстранявам, премахвам, ве^очрмьшѵе рА^дрѣ- ША1АН БОЛѢ^НІ СЬМрЬТЬЫЪІКА. П6ѴАТН ЛІ не рА^дрѣшітъ К 12а 16. 3. Прен. Решавам, преценявам, тажс- съ тръпѣльсвомъ [!]. іспъітАиьемь ыа ВЬСѢКЪ ДСНЬ рА^ДрѢШАББШТе ДЛЪЖЪИІ сжтъ ні едшого ѴІСА подь німі сжштаго сочрлѣб ІМѢТН БЖІЮ ^АКОНОЧр N1 БрАТрА К 16 38-39. Изч. СЕ, К. Гр. акоХѵсо, Хйш. Нвб. Срв. разрешавам 'давам съгласие, разрешение’ ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рА^дрѣшенью, -нч ср. 1. Развързване, разкъсване, ѵѵ рл^дръшбньн. в'сеіА ж^ъі нбпрАведъыъііАЖ ... гіо помо СЕ 606 16. 2. Отделяне, разделяне [образно]. сьмрьть грѣішъін^ъ ^ъла. N6 ТЬѴЫЖ же сьмрьть ЫАрНЦААИіе СА. рА^ДрѣШСБЪК- ДША ОТЪ ТѢЛ6С6 ЫЪ Н адъ С 487.17^-18. 3. Прен. Освобождаване. МО ІІА рА^ДрѢШСННС ПОСТА нсповѣдьынкоѵр. СГДА СЪПОДОБНТЪ СА. сточ^моѵс овыреыыо СЕ 796 22. // Образно. дьыесь отъ мрътвъін^ъ въстаа ЛА^АрЬ. многоѵр Н рА^ЛНѴЬ ГБѢВОѴр рА^- дрѣшеыніе ыамъ даістъ С 303.4-5. // Опрощаване, сътворн іж ненсть- ЛѢНЬЮ НСТОѴЬЫНКЪ. СІАИЬЮ ДАрЪ. грѣ^овъ рА^дрѣшенне. НбДЖГОМЪ бальство СЕ 5а 4-5. Изч. СЕ, С. Гр. 1ма\с„ Ллппріоѵ, ЗіаЛнсгк;. Вар. рь^дрѣшенне, рг^дрѣшс-нню, рь-^дрѣшсііъю. Неб. Сре. разрешение ОА, ЕтМл, БТР, АР. рА^ДрѢШНТН, рА^ДрѢШЖ, рА^ДрѢШНШН се. 1. Развържа, отвържа, і пропо- ВѢДААШ6 ГДА. ГрАДСТЪ КрѢПЛОН МСЫ6 ВЪ СЛѢДЪ МС-НС-. емочржс- ыѣсмъ Д0СТ0-НЫЪ ПОКЛОИЬ СА рл^дрѣшнтн. ремеис ѵрѣвнемъ сго М Мк 1.7 3, А, СК, Б; I Н^НДб оч^моръі. ОБА^АЫЪ ЫОГАМА Н рЖКАМА ... ГЛА НМЪ НС7> рА^ДрѢШНТб Н н N6 дѣнтс сро ітн М Йо 11.44 3, А, СК. И Образно. і абьс- рл^врѣсте са СЛО^А ОГО. I рл^дрѣшн СА Ж^А ІА^ІСА ого. і глАшс ѵнсто М Мк 7.35 3, А, СК. 2. Прен. Освободя, избавя, спася [от недъг, болест и под.], сніж ЖО ДЪШТбрЬ АВрАМЛКБ СЖШТЖ. ІЖЖС СЪВА^А С0Т0ЫА ... N6 Д0СТ0ѢАШС ЛН рл^дрѣшнтн 6(А ОТЪ Ж^ЪІ ВЬ ДСЫЬ соботъиъі М Лк 13.16 3, А, СК\ нво ПЛѢЫННКА АДАМА Н ПЛѢЫ'ННЦЖ бЧ^ГЖ. от’ стрАстнн рА^дръшнтъ С 459.28; то лн господевн отъдакто ... нжо плѣ- Н'ННК0МЪ ОСТАВЬЮИНЮ ДАА СЬВА^АЫЪ БЪІСТЪ НЖ6 ЛА^АрА рА^ДрѢШН. ОТЪ 7ЩЪ СЬМрЬТЬНЪІН^Ъ. ВбАОЫЪ БЪІСТЪ вь тьмынцж С 431.27; гежс повслѣтн тѣлесн поспѣ^ъ творнтн дѣтсмь. южо рл^дрѣшнтн нсплодьство. прѣстАрѣ-въшнн^ъ оч^дъ С 249.25. // Освободя от грехове, опростя, да рл^дръ- ШНШН ОТЪ грѣ^ъ рАБА ТВОСГО ССГ0. I ОБбфЬННІСА сътворн н. прѣѵнстъіхъ твон^ъ таннъ СЕ 80а 9; оч^слъішатн ВЬ^ДЪІ^АЫІС ОКОВАЫЪІХЪ. рА^ДрѢШІТІ сыъі очрмръфвснъі^ъ СП 101.21. 3. Прен. Унищожа, съкруша, премахна. ОТЪПОЧССТН грѣ^ъі ЫАША. I рЛ7АЬ))&ТН 678 Р&7Л.ѢЛНТИ ОѴНСТН В'СА N7,1. ДѢТѢЛНІЖ стааго ТВОСГО Д^А, рА^ДрѢШН КЪІ^ЫН ВрАЖНКА. сжціаіа ыа илсъ СЕ 62Ь 24; съва^аша ВОЛНКААГО С.ПССА. [I] СЛЪНЬЦА ^А. НЪ рл^дрѣшъ вѣѵъыъііа ж^ъі. шоплемон-ЫНІСЫ. I ^АКОНОПрѢСТЖПЬШКЪІ, погоѵрві К 12Ь 28; дьиьсь рл^орн са дніаволово протнвьство. дьыьсь ж^ъі сьмрьтьиъіА рЛ^ДрѢШеЫЪІ БЪІША. АДОВЛКЛ ПОБѢДА н^ѵс^с С 487.3. // Отменя, і кліѣфл отъвѣштавастъ. і піллтъ прттлетъ СА. I ые ОТЪМѢТАѲТЪ СЖДА ^Ь. ДА рл^дрѣшітъ ВЪССГО МірА КЛАТВЖ К 10Ъ 29-30. 4. Прен. Прекратя [спор, вражда], како і къімь оврл^омь. лште іыаші ѵъто иа врАГА. іждеыі гыѣвъ. ісцѣлі ѣ^вж. рл^дрѣші врлжъдж К 86 20-21; са авн. н которж точр лвнк рА^дрѣшн С 511.6. - са страд. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С. Гр. )лй, біа-Ял$со, катаХіт Нвб. разреша ОА, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. рА^дьрАТн, рА^дсрж, рА^дерешн св. Разкъсам, раздера, ынкътоже прнстлв- ДСЫНѢ рН^ЪІ ЫОВЪІ. ИС ПрНСТАВЛѢАТЪ ІІА рн^ж ветъ^ж. аштс лн же ын н иовжіж рл^деретъ. і ветъсѣн нс прнклюѵнтъ СА прнстАвлеыне ежс отъ ыовааго М Лк 5.36 3; нн глАгол'ст' к кГемоѵр ддждъ мн тѣло Ѵсо(чр)сово. (Север., с. 464, бел. под линия) омрлѵьшллго сльыце прѣждс МАЛА Врѣмсис. Н КАМСЫНК рА^ДрОБЬША ... Н КАТАПСДА^МЖ ЦрЬКЪ- въыжіж рл^дърлвъшл С 454.12-13; рА^ГЫѢВАВЪ Ж« СА КИА^Ъ, ПОВСЛѢ рл^дърлтн рн^ъі С 176.22; облѣ- ѴСЫА ВЪ КОТЪІГЖ ЛЬЫѢЫЖ. рА^ДЪрАЫЖ отъ горъі дожн н до долоѵр С 187.6; гн КТО ТН КСТЪ рА^ДЪрАЛЪ КОТЪІГЖ С 187.11-12; оиъ жс рсѵс. Арнн рл^дърл мн иа двок С 187.12-13. Изч. М, 3, С. Гр. ах^ш, яеріах^ш, біаррііуѵиді, яеріаѵреш. Вар. рл^дърлтн, Неб. раздера [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рА^ДЬрАТН СА, рА^ДСрЖ СА, рА^ДСрОШН СА се. Раздера се, разкъсам се. і КАТАПСТА^МА ЦрКВПАѢ рА^ДЪрЛ СА НА дъвоо М Лк 23.46 3, А. Срв. Мт 27.61 М, 3, А, СК\ Мк 16.38 М, 3; СЕ 51а 1-2; С 476.16; С 485.21,22; С 603.21. // Образно. рл^дрл са огіП,-иъін облакъ н стА, н гласъ н^' іГего въістъ С 211.9. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ауДораі, яерю-Д-^ораі, рг]уѵі>даі. Вар. рл^дгрлтн, рл^дрми Нвб. Вж. при рл^дьрлтн. рА^ДѢВАТН, рА^ДѢВАИч, рА^ДѢВАКШН несв. Събличам, снемам, то поѵ'то очрво ТА прнтѵА црѣ въводнтъ оиъ жс ЫеВѢСТЪННКА. ДА НАВЪІКНСШН КАКО прнспѣк [!] 0 ДѢВНЦА^' НМАТЪ АЖС СЖШТЛІА рА^ДАВАІЖТЪ (П02р. вт. Ра^дѣваичТЪ, Север., с. 375, бел. под линия) то кстъ н дѣвьство С 375.24. Изч. С. Гр. шхоБиороа. Нвб. Срв. раздявам, раздяна ОА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. рл^дъл"еньк, -1А ср. Прен. Разделяне, раздор, разногласие, мьинте лн ѣко МНрА прндъ ДЛТН ЫА 5КМЛ1Ж. ЫН ГЛІЖ ВАМЬ ЫЪ рА^ДѢЛСЫНѢ ... I рА^ДѢЛАТЪ СА ОТЬЦЪ ЫА СЫЪ. I СЫЪ ЫА ОТЪЦА М Лк 12.613. въ рА^дѣХсыьк. Гр. е1<; віаіреаеід. На отделни части, рл^дѣлыиммоѵр ѵръ-мъное море въ рл^дѣлсынс. ѣко въ вѣ. V проводъшюмоѵ)1 Тнлѣ по срѣдѣ сго СП 135.13. Изч. М, 3, СП. Гр. Біацеріа|ібс;. Вар. ргѵ^ѵълсшш, рл^Аилсинс. Неб. разделение книж. ОА, ВА, АК, БТР, АР. Срв. разделяне ОА, НГер, ЕтМл; раздел лі. ОА. РА^ДѢАНТН, рА^ДѢЛІЖ, рА^ДѢЛНШН Сб. 1. Разделя, раздвоя, направя на две. бъ въ^гла вь стмъ свосмъ. н вь^- ДрАДОЧрКК СКА Н рА^ДѢЛІЖ СІКНМЖ. Т ждоль ссломъ рл^мѣріж СП 59.8. Срв. СП 107.8; потопи гГ і рл^дѣлі іа^ъі (!) Н^Ъ. ѢКО ВНДѢ^Ъ БС^АКОНСЫЬС I прѣ- рѣклыъс въ грлдѣ СП 54.10; рд^дѣ-льшкмоѵр ѵръмъыос морс въ рл^дѣ- 'і\7ЛѣЛНТН 579 ра^АѢЛІЛТН ленне. ѣко въ вѣ СП 135.13. // 06-, разно. іедного т& га н ва НСПОВѢДАІЖ, I ННО. Н ННО, ТСВО КДНОГО ЫАВЪІКО^Ъ. N0 КД'НОГО ТН ННОГО ОѴрВѢДѢ. N0 рА^ѢЛ"Ж теве ие ра^дѣл'снааго С 505.17. // Разтворя, отворя [врати, крилете на врата], прнстжпн во вьно^аапъ, сьпАснтел'ь р;лѣвннѣ двьрнн мо рА^- ДѢЛНВЪ. Л МЪІ ДНВНА ПрНСТЖПЬКНЫА кго оѵржАсъше са С 499.22. 2. Разпределя, поделя, пропьньше жо н. рА^дѣльше рн^ъі ого метАША жрѣвнід М Мт 27.35 3, А, СК. Срв. Мк 15.24 М, 3, А, СК; н прнемъ пать РСЛѢБЪ Н ДЪВѢ рЪІБѢ. ВЪ^ЬрѢВЪ ИА. ИВО БЛГСЛВН ... I ОВѢ рЪІБѢ рАІГДѢЛН ВЬСѢМЪ М Мк 6.41 3; лѣточр жо нѣкокм» мннжвъшоѵр. н роднтел'емА о о\рмъ-ръшемА. н рА^дѣл^ноѵр Бъів'шочр родн-тельскоѵр нмѣнню С 279.8. 3. Отделя. гГ отъ малъ от ^оіліа. рА^дѣлі ІА въ жівотѣ і^ъ. н сокръвенъі^ъ твоі^ъ НСПЛЪНІ С(Л жтровА і^ъ СІ7 16.14. // Разединя, разделя, вждетъ во отъ солѣ пать вь еднномъ домочр рА^-ДѢЛСНЪ. трно на дъва. н дъва на трн М Лк 12.52 3. ИПрич. тин. страд. като прил. рА^дѣ/Сонъ. Гр. 5пд-ртщёѵоі;. Разлйчен, отдёлен. Еі сжтъ мжжь. ілкоже кдннж дшж НМЖШТ6. ВЪ рА^ДѢЛ'вНА тѣлесА. а въ кдномъ СЪДЪІ^АИНН. н кдньГеннн вѣръі С 82.17. 4. Отлича, различа. ПОЛОЖІТО С(ІДЦА ВАША ВЪ СНЛЖ вГО. Н рА^ДѢЛІТО ДОМЪ 0Г0. ѢКО ДА ПОВѢСТЪ въ родѣ Ѵномъ СП 47^14. 5. Споделя [чувство и под.], две. ^емлѣ н море. В'С0М0\р мнрочр рАДОСТЬ рА^ДѢЛНСТО. I в'сь мнръ веселнѣ наплънн са СЕ За 4. рА^дѣлнтн по жрѣвью. Гр. кЛ/г|ро-ботесо. Разделя, разпределя с жребий. і^веде отъ лнца ірсъ іа^ъікъі. і по жрѣвію рА^дѣлн імъ ^еміж СП 77.55. рА^дѣлнтн севѣ. Гр. біацерѵ^со ец ёцаптоѵ, біацері^оцаі! Разделя, поделя, разпределя помежду си. н прннмъ ѴАШЖ ^ВАЛЖ ВЪ^ДАВЪ рОѴв. ПрННМѢТО СО Н рА^ДѢЛНТО С0ВѢ М Лк 22.17 3; рА^дѣлішід совѣ різ;ж моіж, н 0 рІ^Ж МОІЖ МСТАШІА ЖрѢБЪІА СП 21.19; і ра^дѣлнша совѣ рнгъі его СЕ 50а 18-19. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. біарер^ю, біацері^оцаі, катабіаір&о, біаір&о, рері^ю, біаѵ^рсо. Нвб. разделя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Раздел МИ, Разделна МИ, Разделци МИ СНМБ. рА^ДѢЛНТН СА, рЛ^ДѢЛКК СА, рА^ДѢЛНШН са св. 1. Разделя се, раздвоя се. і да оѵрвѣсі въ істінж ... фде \\ онюпта проі-дж I ѵръмное море. відѣша е рА^дѣ-дьшо са К 6Ь 21-22. // Образно. рА^ДѢЛІШІА СІА ОТЪ ГНѢВА ЛІЦА ОГО. Т ПрІБЛІЖІШІА С1А СрДЦА 1^Ъ СП 54.22. 2. Противопоставя се един на друг. I рА^ДѢЛАТЪ СА ОТЪЦЪ НА СНЪ. I СНЪ НА ОТЪЦА. МАТН НА ДЪШТврЬ. Н дъштн на мАторь М Лк12.53 3. рА^ДѢЛНТН СА НА СА [ВЪ СОВѣ]. Гр. цері^оцоа ката вцаптоп, біацері^со-цаі ёлі іраѵтоѵ. Разделя се, престана да бъда единен, вьсѣісо цѣср- СТВО рА^ДѢЛЪ СА НА СА. ^АПО^СТѢвТЪ I ВЪСѢКЪ ГрАДЪ ЛН ДОМЪ рЛ2ДѢЛЪ СА НА са не стАнетъ М Мт 12.25 3; і Афе СОТОНА СОТОНЖ Н^ГОННТЪ. НА СА рА^ДѢ- лнлъ са естъ како оѵрво стАнетъ цствне его М Мт 12.26 3; реѵе нмъ вьсѣко цсрствне рА^дѣль са само вь севѣ ^АПОѴСТѢАТЪ. I ДОМЪ НА ДОМЪ ПАДАА- тъ М Лк 11.17; Аште же н сотона самъ вь севѣ рА^ДѢЛН СА. КАКО СТАНеТЪ цсрсво его М Лк 11.18. М, 3, СП, К. Гр. біаірбэраі, біаа/і^ораі, біарер(^оцаі. Нвб. Вж. при рА^дѣлнтн. рА^ДѢЛІАТН, рА^ДѢЛІАКК, рА^ДѢЛГАКШН несв. 1. Разделям, раздвоявам, тъі ксн гн нже оѵрслъішАвъ мѵоѵрсніж н данв-шта ^ЫАменніА н ѵочрдесА въ егѵрптѣ ... рА^ДѢЛ”ѢА море н въ поѵрстъі^ НАСТАВ (!) людн СВОА С 77.13. 2. Разделям, разпределям, поделям нещо. рА^дѣ-лъіжште же рн^ъі его метлА^ж жрѣвніА ()Ь7АѢЛІЛТН 580 рЬ7ЛНѴЬН0 М Лк 23.34 3, А, СК. II Давам някому нещо, разпределям, тлцн во сжтъ дарове до\р<овьннн. ис- по саномъ рА^дълклктъ овынтеннк. нъ во/Секж н Тзъол"енннм' С 492.4-5. рАі^дълілтн о\рмъ свон. Гр. Хоуіароѵ рері^ороа. Колебая се, двоумя се. (рА^дъліАіжштемъ о\рмъ свон к(ъ) ко(нм)ъ ССТЪ ЛЪПО прнвлижАТн СА ЗЛ Ш 3. Изч. М, 3, А, СК, С, ЗЛ. Гр. рпуѵн|іі, біарері-Сорш, біаіреш. Вар. рл^дълѣтн, рд^Дълілтн. Нвб. разделям [се], разделя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рА^дълкьтн са, рА^ълшж са, ра^дълка- кшн са несв. Вселявам се, обитавам съвместно, н мнръ вжн дл (рА^дълъетъ са въ срдцн^ъ вашн^ъ. В Н6ЖС н ^ванн (вък)сте въ еднно ТѢЛ0 Е 22б 6. рд^дълкАтн са въ севъ. Гр. вкхрерг-^оцоа ето. гцачтбѵ. Разделям се, престана да бъда единен, всѣко ЦрСНО. рА^ДЪЛ"Ъ1А СА САМО ВЬ ССБЪ ^АПОѴрСТЪСТЪ. I ДОМЪ НЛ ДОМЪ ПЛДЛСТЪ 3 Лк 11.17. Изч. 3, Е. Гр. Ррсфеворса. Вар. рд^т.дътн сд. Нвб. Вж. при тн. рЛ^НТН СА, рл^ндж СА, рА^НДСШН СА Св. За мнозина - разбягаме се, разпръснем се, разпилеем се. пслно ОСТЪ ПОрЛЖЖ ПЛСТЪІрЬ н рЛ^НДЖТЪ СА овъца стада М Мт 26.31 3, А, СК. Срв. БН\ въскръснетъ БЪ Н рА^НДЖТЪ ска врлзн его СП 67.2. Срв. С 22.18; ПО ЛМНДЬСТЪЪМЬ ПЛЪКГеННТ. множь-ствоу оѵрво рАТЬЫНѴЬСКО\р рАШЪДЪШОѴр са по по\рстъік/Н ссн С 292.2-3. // Образно. ъісо вода н^лі^ъ ска н рЛ^ІДЖ СКА К0СТ1 МОКА. въктъ сръдъце МОС ѢКО ВОСКЪ ТАІА ПОСрЪДЪ ѴрЪВА моего СП 21.15; прівръгж са въ твръдъі КЛМС-НЬ. НЪ ВЪ ПЪНЪІ ВЛЪНЪІ н^ъ рл^ідж са К 12Ъ 23. Срв. С 448.19-20; нже во отължѵнвъ са отъ НЛСЪ АКЪІ ВОДА рА^ЛНІА СА. Н рЛ^НДОШД СА ВЬСА КОСТН КГО С 77.1-2. М, 3, А, СК, СП, К, С, ВН. Гр. біаакортгі- ^ораі, акор7гі([ораі, біаатсеірораі, орса. Вар. рд^ітн сід, Неб. разида се, разяждам се остар. и диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР АР, ДА. рл^лнѵеньк, -ка ср. въ рл^лнѵеньк. Различно, по различен начин. НЪ I ПО^ЬрАШТАІА н^ъ КЪПАНА ТАКОВЬСАКА БеШТІНІЦА. К ІК6 ЪКО ПОДОБАбТЪ ПОКА^АІЖШТІ^Ъ. СЪ ДОСТОѢ- ноѵр емочр посточр. въ рл^ліѵенье прокле-ньше въ въѵъікъі огкЛ>. отъвръгж са врАтьъ К 2а 26-27. Изч. К. Вар. (А^ліѵеиье. Неб. различение остар. В А. рА^днѵь1 прил. неизт. Различен, н СКОТОЧр НЖ6 ПрНГОЫАТЪ Н ПрННОСАТЪ отъ АЪТА НА СТЖІЖ Н СААВЬНЖКЖ ПАМАТЬ. СТАДА рА^ЛНѴЬ ВОЛОВЪ. КОБЪІЛЪ. КО^ЪІ ОВЬЦА МНОГЪІ ТЪМАМН ПАСОМЪІ ВЪ горл^ъ невлкдомъ С 42.29; дьнесь отъ мрътвъін^ъ ВЪСТЛА ЛА2;АрЬ. многочр н рл^лнѵъ гнъвочр рл^дръшеннк НАМЪ дактъ С 303.4; да мчрромъ кже кстъ рА^лнѵь вонкамн очретрокно. н ^ъітро-стнкж съкочрпькно. трьмь сътомъ сьцънн дннАремъ С 425.22. Изч. С. Гр. бісхфоро?. Вар. ущтп. Неб. Вж. при рь^лнѵыіъ. рА^лнѵь11 нареч. Различно, по различен начин, тъі прнтьѵл подобнша ВЪрЬНААГО рОБА ... ѴС-ТВОрЪІ БО СЖТЪ ВЬСА. 0 ТОМЬ рА^ЛНѴЬ НАМЪ СЪКА^АКЖ- штд С 370.12. Изч. С. Гр. ЙШфбрСй^. Неб. Сре. различно ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^днѵьно нареч. Различно, по различен начин. ѴКА НС- тъкъмо свонмь ОБрА^ОМЬ. СЪМЪІСЛЪНЪІМЬ. I словесъ-НЪІМЬ. рА^ЛНѴЬНО ОЧрКрАШЪ. НЪ Н ВЛАСЪ МНОГОрА^ЛНѴЬЪ. очрподовль СЕ 8 Ъ 9-10; н сътскошд са м(но)^н. н рл^-ЛНѴЬНО КЪЖДО БН1Ар;Ж н. овн пржтнкмъ ОВН БНѴН. А дрочр^нн жь^лнкмъ С 193.5. Изч. СЕ, С. Iбшфербѵто*;, біафбрмд р^ЛНѴЬЫЪ 581 рА7ЛйчІСА Нвб. различно ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^лнѵьыъ, -ъін прил. Различен, нееднакъв. I НСЦѢЛН МЪЫОГЪІ НбДЖЖЬНЪІ ІМЖШТА рЛ^ЛНѴЪЫЪІ ІАВА. I БѢСЪІ мъногъі і^гъыл М Мк 1.34 3; йо БОЛАфННМН. рЛ^ЛНѴЬНЪІМН НбДЖГЪІ СЕ 406 20-21, 386 3-4; съвѣштл-ВЛКК ТН ЮНОШС пожрътн. ДЛ N6 рл^-ЛНѴЬНЪІНМЪ МЖКЛМЪ ПрѢДЛМЪ ТА С 253.23; оын же въ мно^ѣ пеѵллн въі-вшо. н попекше са о рл^лнѵьнъін^ъ кго нлплсте^ъ. по снлѣ іего очртѣшншА С 524.3. // Разнообразен, влісо прѣвлл- РЪІ. СѢМ6НЛ СН. I рЛ^ЛНѴЬНЪІІА ПЛОДЪІ влговн СЕ 13с 17; оврлтн са отътоѵр- доѵр. ПрННОСА НЛМЪ ПОБѢДЬНЛІЛ. Н ПЛѢНЪ МНОГЪ Н рЛ^ЛНѴСНЪ С 56.11-12. // Различен, който се отличава по някаква своя съществена особеност. въ ннл оѵрѵеынннѣ [!] стрлнънл рЛ^ЛНѴНЛІЛ. N6 прѣллглнте СА, довро БО БЛЛГОДѢТНЯч Н^ВѢСТОВЛТН Срдцл. Л N6 врлшнъі Е 336 13-14; толнко лгсѵе въівъ лнглъ. елнко рл^лнѵнѣс- н^ъ нлслѣдовл нма Е 66 2-3; вѣнець сллвѣ отцочр. нже рл^лнѵънъін^ъ свѣтъ нсповѣдлнню нлшемоѵр. съплнтлкмъ НЛ БЛЛГйч воьГж отьцоѵр С 143.11. М, 3, Е, СЕ, С, Р. Гр. бшсророі;, ттоікЛоі;, ёкаХХг\Хо<;. Вар. рщлнѵснъ, рщлнѵънъ. Неб. различен ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^лнѵьнѣ нареч. Различно, по различен начин, сн слъішлвъ лчррн-лнілнъ лнце своіе н^мѣьГѣлше рл^-лнѵьнѣ отъ ілростн. н скрьжьтллше ^жвъі нл н!> С 12.6-7. Изч. С. Неб. Вж. при рщлнѵым. рл^лнѵые, -»л ср. Разлика, различие, несходство, тѣ^ъжде вештін нлслл-діша са і сін. і сь. тѣ^ъжде ѵмдесъ. тѣ^ъжде оѵрѵешн. торожде нлкл^лньѣ. кждоѵр же лі рл^ліѵъс- въістъ. отъ вола тл во вьсьде нлмъ вінл въівлетъ. довръімъ і ^ълъімъ К 6а 15; н ие вѣл- ше рл^лнѵніл посрѣдоѵр прлвед'нллго н грѣшнллго. нъ вѣлше прлв'днвъін. ілісо неѵьстнвъін. н грѣшънъін С 9.28. мъноро рл^лнѵые. Гр. 7тоХлпе'Я.еіа. Многообразие, разнообразие, вь вьыѣшь^і^ъ во прл5гдьньст'вні)<ъ ... вь іІН^ъже мыого велнѵлньк н вьнѣ-шШімъ одѣлннТмъ. н мыогомъ рл^-лнѵнѴмъ трепе^ъі С 491.14. Изч. К, С. Гр. ретофоХлі, біафора. Вар. рл^лнѵніс, рл^ліѵъе. Неб. различие ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. рл^ломнтн, рл^ломлнк, рл^ломншн Св. 1. Разчупя, разделя на парчета, н прннмъ вллженъін ^лѣвъ н рл^ломнвъ. Н ѴЛШЖ НЛЛНІЛВЪ ДЛСТЪ НМЪ ГЛЛГОЛА С 236.9. 2. Прич. мин. страд. като прил. рл^ломл"енъін. Гр. ке-кЛ.а0цеѵо<;. Счупен, строшен, рл^-ломеньіА ыогы. ые могжштоѵр оѵртврь-днтн. стжпн. н въннде іемоѵр норл въ дочрпннж пештерънлчж С 218.14. Изч. С. Гр. кХаш. Неб. разломя, разломявам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рЛ^ЛЫЛТН СА, рл^лѣкк СА, рЛ^ЛѢКШН СА се. Разлея се. нже во отължѵнвъ са отъ ылсъ лкъі водл рл^лніл са. н рл^н-ДОША СА ВЬСА костн кго С 77.1. Изч. С. Гр. ек^еорш. Неб. разлея [се], разливам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Разлив МИ СНМБ. рЛ^ЛѢННТН СА, рл^лѣнкв СА, рЛ^ЛѢННШН са се. Проявя леност, занемаря, пренебрегна нещо. дл ие къждо се оѵрпрлвнвъ. лкъі вьсе очспрлвнв' о про-ЦѢѢМЬ рЛ^ЛѢЫНТЪ СА. ПОЛЛГЛЛТ* СНІтВ прнтѵж довьльнж нл прѣпьрѣннк С 371.18. Изч. С. Гр. ареХесо. Неб. разленя се, разленям се остар. и диал., разленявам се ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рл^лжкл, -Ъ1 ж. ве^ рл^лжкъі. Гр. ацерштоі;. Неразделим, неделим, неразделен, мъі бллгословнмъ та господи, съ отцемъ н (?А7ЛЯчѴДТН 682 Р&7Л7БУНТН сь свдтъінмъ дочр^омь ... вльгосло-вешенььго прѣжде вѣісъ. н доселн БОСПЛЬТЬНО. НЪІНГЬ же Н ВЬ ВЪКЪІ, съ СВДТЪІНМЪ. Н БСС ПрѢМѢНЪІ. Н Б в^Ъ рь^лжкъі сжштннмъ вьпльѵенннмъ С 330.7-8. Изч. с. Нвб. разлъка ОА, ВА, Дюв, БТР, АР. рь^лжѵьтн, рь^лжѵмж, рь^лжѵьмшн несв. Разделям един от друг, разлъчвам. тѣмь же юже нъсте дъвь нъ едннь плътъ. еже (оѵ^)оѵрво въ съ-ѵеть ѵлвкъ дь не рь^лжѵььтъ М Мт 19.6 3' А Срв. Мк 10.9 М, 3; і съвержтъ СА пръдъ ННМЬ ВЬСН ЬЬ^ЪІЦН. I рь^лжѵнтъ (А дрочргъ отъ дроѵргь. ъкоже пьстъіръ рь^лжѵььтъ овъцд отъ ко^ьлнштъ М Мт 25.32 3, А, СК; нже дѣльтель довръін рь^лжѵьд дочр-^омъ стъінмъ плъвъі Фшеннцд. ^лъвъ невесъскъін С 143.20. М, 3, А, СК, С. Гр. афор(^со. Нвб. разлъчвам [се], разлъча [се], разлъчам [се] остар. и диал.; разлуча [се] пниж. остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. рь^лжѵьтн СА, рь^лжѵмж СА, рЬ^ЛЖ- ѵмешн са несв. Разделям се с някого, разлъчвам се. і въістъ егдь рь^лжѵььшете са отъ него. реѵе петръ къ нсвн. ньстьвьинѵе довро естъ ыьмъ съде въітн М Лк 9.33 3; ѣже во въ съвелъ естъ ѵкь. дь не рь^люѵьете са К 2Ь 13; пр[.....]ат' са къ мѣс[..] томочр гржстокочрмоѵр. ндеже п(Х) рь^лжѵыжт' са. вь в'съкж мжкж Р V 3.33; протн-вьнь же толнкь. еже рь^лжѵьтн сд сьмъмъ отъ севе н въ^ъмь нестройно ЗЛ 116 19. М, 3, К, Р, ЗЛ. Гр. Зіа/сор^ораі, умр^ороа. Вар. рлулюултн са, Нвб. Вж. при |)а^лжѵатн. рь^лжѵеньк, -іъ ср. 1. Отделяне, разделяне, разлъчване. ѣко вочр негодѣ сжфе. рь^лжѵснне въльгьетъ тн. чѵтъ довродѣьнъі дрочржннъі СЕ 88а 26; нжде же очрво нноднножо сд нсповъ-дьетъ вльгое въ рь^лжѵеннн жнлншть врьтнА ... протнвьнь же толнкь еже рь^лжѵьтн сд сьмъмъ отъ севе ЗЛ Щ 17. 2. Разлика, различно отношение. не бѣьшс же оѵр гГе-го рь^лжѵеныь вогьточрочрмоѵр н очрвогоѵроѵрмочр. нн по-слочршььше колн вельможъ С 557.11. Изч. СЕ, С, ЗЛ. Гр. 8іа(реот<;. Вар. рь^лжѵснме. Нвб, разлучение пниж. остар. ВА; раз-лъчане диал. НГер, ЕтМл, ДА; разлъчване ОА, НГер, ЕтМл, ДА. рь^лжѵнтн, рь^лжѵж, рЬ^ЛЖѴНШН Сб. 1. Отделя, разделя [от някого, от нещо]. I съвержтъ са пръдъ ннмь вьсн Иі^ЪІЦН. I рь^лжѵнтъ ьь дрочргъ отъ дрочргь М Мт 25.32 3, А, СК', не отъвръ^н м’не отъ лнць твое гь не рь^лжѵн м'не отъ довръі^ъ овець, пьстъірм довръЬ СЕ 84Ь 17; дочршд же вее пльтн сжштд. вжніенв н пръѵнстонк своіеіж дшекк въ ьдъ. просвътнлъ кстъ тълочр. очр (!) не во-жьствочр рь^лжѵенъ сжштн С 462.10. // Образно. къто ньсъ рь^лввѵітъ отъ ЛЮБЬВб БЖ1. I сточрмочр ^ьконочр. нн огнь ні желѣ^о. шо ннкоеже К За 11. 2. Противопоставя, настроя един срещу друг. прндъ во рь^лжѵнтъ ѵлвкь. нь отць своего і дъштс-рь нь мьтерь свогач. н невъстж нь свекровь своктч М Мт 10.35 3; вльженн вждете егдь вь^ыеньвндАтъ въі ѵлвцн. і егдь рЬ^ЛЖѴАТЪ ВЪІ Н ПОНОСАТЪ ... снь ѵлвѵскььго рьдн М Лк 6.22 3, А, СК\ тогдь рь^лжѵьт' са роднтел(е) н ѵадь. оцъ н снъ. н мтн дыр(...) н прнът(ел)е & прнѣтель Р V 3.5-6. рь^лжѵенъ въітн. Гр. :тоікіХ.о<; еіці. Коварен, двуличен съм. воле же ѵьто сътворнлъ тъгдь вльдъікь тъ. лгстъ в“ въьше н рь^лжѵенъ. ово льскьннкм' тѣшььше. ово же ^отъьше съврьтнтн прѣштсннн С 86.24. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, Р. Гр. 6іхй?со, &фор{?со, біахшр[?со, хсор(?со, ЛяаХХйаасо. Вар. рь^ліжѵітн. Неб. Вж. при р^лжѵлтн. рЛ7ЛЯчѴНТН 683 ртлѣснтн рл^лжѵнтн сд, рл^лжѵж са, рл^лжѵншн «а св. Отделя се, разделя се [от нещо, някого], н дкгі лоѵрѵд сльиеѵь-ыгід кг врѣгоѵр сгвы<о\рпл'ѣл;<ж са гллвгі нмг кг свонмг тѣлесемг, ие ^отдште са втг ьСН^г рл^лжѵнтн С 66.28; *с по ѵетгіре^г десдте^г дьинн вьннде вг вгішыМ нерочрсд-лнмг. іждо^же N6 рл^лжѵн са вг I нстнигимл стлга. стгімг С 452.13. [ Срв. К 14а 29-30; тогдл рл^лж(..)т' | СА ЛЮТѢ БЖ(..,,ОМЛ). ѢЖ0 N0 сг^рлнн(.)тс ложл нссквр'(.,)нл Р V 3.10-11; & ын^гже сд рл^лжѵн(..). н пллѵіжт' сд горь Р V 3.25-26. Изч. К, С.Р.Гр. хшр^оцаі. Нвб. Вж. при рл^лжѵлтн. ; рл^метлтн, рл^метднк, рл^метлкшн сѳ. Разруша, унищожа, црькгі рлско-плил. трѣвнштл рл^метлнл. сватлгс. свАтгін^г ^лпгрлыл С 418.14. // Образно. внждг мн плештьмл рлыгі. дже прнд^г. дл рл^метлкв твон^г Грѣ^г БрѢМА. ЛбЖАШТбіе ыл плештоѵр твоіегс С 469.11-12. Изч. С. Гр. аѵаірем, акорпі^со. Неб. Срв. размятам 'размахвам; разпръсвам’ ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Разметаница МИ ЙЗах,Кюст. рл^мгіслнтн, рл^мгішліж, рл^мгіслншн се. 1. Помисля, размисля, разсъдя за нещо. рл^мгклнвг о свокмг ые-вѣрьствѣ илѵА пллклтн ... н прѣвгівг тоѵр врѣМА миого. моліллше стллго, прндтн кго С 563.29. // Помисля си за нещо. еѵргодN0 же сн ро^мыслнвг о жнтнн стллго, н о нноѵьствѣ. молнтвж к ьГемв сгтворн. прндтоѵр вгітн оть ьГего С 547.18-19. 2. Премисля, размисля, реша другояче, преценя, остл-выыжштемг іего кыА^емг. ілкоже мо-гжштл нѣклко рл^мгіслнтн С 96.5. Изч. С. I)}. цетаропХе^оцаі. Вар. ро^мъіелнтн. , Неб. размисля [се], размислям [сѳ] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^мгішлЛеньк, -в, ср. Размишление, колебание, съмнение, помгкднвг же прлвьдгнгін. н вѣдгі вь мѣстѣ^ъ тѣ^г ^вѣрнн множьство. вг рл^мгі-шл"еыыл вгплдг. отврг^г двьрн н гллголл кн С 515.23. Изч. С. I)о. бкікріоіс;. Неб. размишление ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Сре. размисъл т. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рл^мгішлідн, -(л т. Мисъл, разум, прншгдг ліобь^ѣ. кг просвѣштсыню твоіего ро^мгішл(Л(л, ѵо воліовѴе. про-снілвшннрсг подвнгомг, положнлг скоростни сгкоиьѵлтн С 543.14-15. Изч. С. Вар. ро^мгішммн, Неб. Вж. при рг^мгішХеныо, рл^мгішлілтн, рл^мгішлімж, рл^мгіш-лімешн несв. Мисля, размишлявам, разсъждавам, н млрнгл вь севѣ сн рл^мгішлілше. повѣдѣ лн се Тѵѵснфоѵр, нлн плѵе сгкргііж тлниоіе се С 239.23; трнкоыг же ын о ьГемг вгівіяллго ѵловѣколмвнге. вжніл помгіслнвг ... нъ ТЖЖА н крлжьдоуд н рл^мгішл"ѣд ... глллше мгѵтоу вгітн н рл^дороѵр. о плллтныѣ Бгікгшоѵроѵрмоч)1 ѵоѵрдочр С 563.17-18. Изч. С. Гр. ЗіоЛоуіСорса. Неб. Сре. размишлявам, размислям, раз-мислювам диал. ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рл^мѣрнтн, рл^мѣркк, рл^мѣрншн Св. Размеря, премеря, измеря, вг вг^глл вг стѣмг своемг вг^дрлдоѵріж сьа н рл^дѣлнк снкнмж. н ждоль селомг рл^мѣркк СП 107.8. Сре. СП 59.8. Изч. СП. Гр. бшцетр&о. Неб. размеря, размервам ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^мѣснтн, рл^мѣшж, рл^мѣсншн се. 1. Размеся, смеся [течност], длша емочр пнтн оцетг, рл^мѣшгше сг ^лг-ѵніж СЕ 50а 14. 2. Смеся, събера на едно място, н сллвыо кстг. ие по к>д'номо\р рл^дѣл“еын вгів'ше прнк-мыжштннмг. иг рл^ыѣшенн вгівгше вгкоѵрпѣ лнкоуіжтг С 94.27. Изч. Р&.7МѢСНТН 584 р^орнтн СЕ, С. Гр. аѵареіуѵнрі. Нвб. размешам [се] диалразмеся [се], размесвам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рг^мѣснтн са, рл^мѣшж са, рл^мѣсншн са св. Размеся се, смеся се [образно]. дьнесь лн5елн сь ѵловѣкъі рл^мѣ-снша са. Н НОСАШТНН ТѢЛ0 СЬ БСС-пльтънъінмн снллмн. пѣтнгс вьспъ-ванбтъ С 486.29-30. Изч. С. Гр. аѵареіуѵираі, Нвб. Вж. при рл^мѣснтн. рл^мѣшьнъ, -ъін прил. Размесен, смесен. даша емо\| пнтн оцьть сь ^льѵ-нійч рл^мѣшьнъ 3 Мт 27.34 А. Изч. 3, А. Гр. рерѵуреѵо?. Вар. р&^мтшемъ. Нвб. размешен диал.', размешан диал. ОА, ВА, НТ, Дюв. Срв. размесен ОА, Дюв, ДА. рл^оріные, -Iлер. 1. Разрушаване, разо-ряване. н съннде дъждь н прндж рѣкъі. н вь^вѢ(ашд вѣтрн. н потъкж СА ЭДАМННѢ ТОІ н ПАД6. Н БѢ рА^ОрС-ННе еі велне СК Мт 7.27. 2. Прен. Унищожение, гибел, ѵѵ сьмрьтн сьмрьтн Н^БАВНТСЛЮ ... НС-ДЖЖЬНЪІНМЪ ЦѢЛЬБА. прлвьдънъімъ отъдъшенніе. днглво-ло\р рл^оренніе. БѢСОМЪ оѵнштеннк- С 315.1; сн въспомннлн [...] (по)сло\)чііла пръдъ бмъ нс слово пръпнрлтн СА в ННѴТОЖС КЛЮѴНМ0. НА рл^оренне СЛЪІ- шдфнмь Е 15 15-16. // Образно. вьскрѣснъін ДЬНЬ ГН НАШСГО ІС8 мн-рЬНАІА ВННА. СЬМНрСНЫЛ НАѴАТЪКЪ. БОрб-ННН 0ТАТЬ(С. рА^ОрСНЫС СЬМрЬТН. П0БѢ- ждсные ДН1ЛВ0Л0В0 С 486.28. Изч. СК, Е, С. Гр. катоАостк;, лтман;, ката-атрофр. Вар. рл^оренніе, рл^ореннс. Нвб. разорение пниж. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. рА^орнтн, рА^оркк, рА^орншн се. 1. Раз-руша, съборя, превърна в развалини, разоря, сс сътворіж рЛ^ОрКБ ЖНТЬННЦА М01А Н БОЛЬША СЬ^НЖДЖ. I СЪБСрЖ тоѵр ВЬСѢ ЖНТА М0Ѣ М Лк 12.18 3, А, СК; амннь глкв вамъ. нс нматъ съдс остатн ісамснь на клменн. іже не рА^орнтъ са М Мт 24.2 З1, А. Срв. Мк 13.2 М, 3; Лк 21.6 М, 3; сь реѵе могж рл^орнтн црквь бжннк. I трьмн ДЬНЬМН СО^ЪДАТН ЯБ М Мт 26.61 3, А, СК; се же свдтъінмъ гллголж-штемъ. н цръкъвнште капнштьнок рА^ОрН СА. рА^ГНѢВАВЪ Ж6 СА КНА^Ь 0 съкроѵршеннТ богъ свонмъ С 180.23; комнсь реѵе. тъі лн ксн рл^орнвъін н съкроѵршнвъін велнкж Богъц]к лрфемж С 226.14. //Умъртвя, унищожа физически. не ВѢДАТЪ БО (АКО БОГЪ не погъіБнетъ. ГОТОВО ГННЛЬНОіе СВѢШТНЛ0 тълесе >емо\р рл^ордтъ. нъ свѣшта БОЖЪСТВА гемочр 0\)ТАСНТН не могжтъ С 402.16. 2. Прен. Унищожа, премахна. ѢК0 не рА^0\рМЪШ1А ДѢЛА ГНЬ I дѣлъ ржкоѵр его. рА^оріші іа і не съ^іждеші і** СП 27.5; сѵ бжіѣ въ істінж прѣмждрость. нёвскъі крестъ ВЪДрЖЖАШб СА. А ІДОЛЬСКАѢ СЛОѴрЖЪБА рл^оренл въівАше К 105 9; дьньсь рл^орн СА ДНІАВОЛОВО ПроТНВЬСТВО. дьньсь ж^ъі сьмрьтьнъіА рА^дрѣшены бъіша С 487.1; н нънГѣ посьлн по- МОШТЬ ТВОВВ. Н рА^ОрН Бе^Б°ЖЬН0І€ Бѣсо-ВАННК. н съврь^н КАПНШТА н^ъ С 180. 12; прнемъі та на пръсн въ^легшл. с-гоже млн бгословс прилежно, облакъ поганскъ рл^орнтн Е 365 12; сьнѣдн ОНОА СЛАДЪКЪІА ГОрЬКЖКБ СЛАСТЬ. ВЪКО^СН^Ъ ОЦЬТА. ДА рА^ОрЖ ТВОКА сьмрьтн С 469.21. 3. Прен. Наруша, потъпча [закон, заповед], лште оврѣ^Аннс- прнемлетъ ѵісъ въ совотж. ДА нс- рл^орнтъ СА ^АКОНЪ МОСѢОВЪ М Йо 7.23 3, А; не мннте ѣко прндъ рл^орнтъ ^акона лн пророкъ. не прндъ рл^орнтъ нъ ісплъннтъ 3 Мт 5.17 А; і рл^орнсте ^аконъ вжнн. ^а прѣдлнне влшс- М Мт 15.6 3; іже бо рл^орнтъ с-дннж ^аповѣдь. і сн^ъ мллъі^ъ 3 Мт 5.19 А; тъі же отърінж і оѵрніѵьжі. отъвръжс- ^а свосго. лн прѣжде рл^орілъ есі ^АВѢТЪ рАБА твосго. осквръні НА ^еК«н свтъінж сго СП 88.40; врѣміл сътворнтн гГо. рл^орншіА ^аконъ твоТ СП 118.126. 4. Прен. Отменя, Р&УО^МНВЪ 585 рЛ70Ч[М7> отхвърля. БѢ плс^л жндовъскл ннъ-гдл. нъ рл^орн са нъініл. н прнде плс^л дочр^овънлгл С 419.12. 5. Прен. Отнема нещо от някого, мілості же моеьл не рл^орж отъ ні^ъ. ні прѣврѣждж въ рѣсиотѣ моеі СП 88.34. // Лиша някого от нещо. рл^орілъ есі отъ оѵе-штені его. прѣстолъ его нл ^емлі повръже СП 88.45. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. Хѵсо, катоЛвсо, кадаіресо, катаатрефсо, каха-віка^со, катасткалтм, біаакебаѵѵирл, 8іа-Хиш, аѵаксЛеорои, катофаЛАсо, катаруеш, лароЛ-осо, сгиѵтеАесо, акорбсо. Вар. рл^орітн. | Неб. разоря, разорявам ОА, ВА, АК, Дюв, і НГер, ЕтМл, БТР, АР. і рл^оумнвъ вж. нсрл^очгмнвъ. ! рл^оѵрмнѵьно нареч. Внимателно, раз-і умно. нъ послоѵ^шлн рл^оѵрмнѵьно. не | ржгліемъ кстъ стллго длръ С 363.14- ; 15. Изч. [ С. Гр. акрір&с. Неб. Сре. разумно ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ; БТР, АР. : рл^-мъ, -л м. 1. Разум, разсъдък. доврѣ оѵ^ѵнтелю въ істннж реѵе. ѣко Г едннъ естъ. і нѣстъ нного рл^въ его. і ; еже лювнтн н вьсѣмъ срдцемь. і г вьсъмь рл^очрмомъ. і вьсеіж дшеіж М Мк 12.33 3, А; не вждѣте ѣко конъ н мъскъ імъже нѣстъ рл^мл СП 31.9; вь^лѣн нл нь бллгодѣть. н рл^оѵрмъ. іже отъ вллѵьскллго твоего д^л СЕ 95а 2; тѣмь протнвж съдннлмъ поклжн н рл^о^мл н пръльстн н во^кстн С 48.9; лште лн кто оплсно пъітл іе (!) кокгожд0 н^вѣштлнъін^ъ. многы нылтъ вндъі. велнкж глжбннж рл^мл С 408.2. // Мъдрост, раз-съдливост. оѵржлслл^ж же са вьсн. посло^шліжштен его. о рл^мѣ н о отъвѣтѣ^ъ его М Лк 2.47 3, А, СК, Б; Тсповъдлнте сіа гіо ... створьшюыочс ѵюдесл велнѣ еднномо^. ѣко вь вѣкъ мн. сътворьшюмо^ нбсл рл^мь (погр. ем. рл^очрмомь, Север., с. 175, бел. под линия), ѣко вь вѣкъ мнлость его СП 135.5; поконь прѣмждрості стрл^ъ гнь. рл^оѵрмъ же БЛЛГЪ ВЬСѢМЪ ТВОрІЛ-штінмъ іж СП 110.10; нже плтрнлр^ъ весѣдовлвъ сь іЛшь. н вь^любнвъ кго доч^овьнъін. рл^мъ же н оѵ^строн н сллдькжіж весѣдж С 288.19; мъі же понмъ велнн господь нлшъ н велніл крѣпость іего. н рл^очрмочр кго нѣстъ ѵнслл С 331.24. 2. Знание, познание. н погъівнеть немофнъі врлтъ въ твоемъ рл^очрмѣ. егоже рлдн ^ъ оѵрмрѣтъ Е 3б 6; деыъ дъні отъріглетъ гллголъі его. н ношть ношті вь^вѣ-штлетъ рл^мъ СП 18.3; вллгості Т нлкл^л^лнню (!) Т рл^оѵрмочр нло^ѵн МКА СП 118.66; въслждеТ очр<о не слъішітъ лн. лі со^ъдлвоі око не съмотрітъ. НЛКЛ^ЛІАІ ІА^ЪІКЪІ Н6 ОБЛНѴІТЪ ЛІ. оч^ѵьм ѵловѣкл рл^очрмочр СП 93.10; нъ от'цн влші лкъі весловесънліл жнво-тънл очр прѣльстн бѣл^ж. не сжште въ рл^мѣ нстін'нллго вогл С 27.17. // Учение, слл въ концъ рл^о^моче длдовоч)1 егдл пріде. доікъ дочгмѣлнъ СП 51.1; въ концъ въ пѣнъі^ъ рлз^мъ длдовъ псллмъ СП 54.1; въ концъ рл^мъ сновъ ісорѣовъ псллмъ СП 41.1; н бждж кмоч)1 нстннънъін ровнѵнштъ. не отъстжпыж отъ теве. нн отъ рл^оч|“мл ^рнсостовл (!) С 235.13- 14. 3. Мисъл, размишление, помъі-шлс-нніе же вьна вндѣтн клко отълж-ѵлктъ сд доѵршл отъ тѣлесе. н выГегдл о семъ богл моліллше. вьс^ъітн са рл^очрмомъ въ стжіж вндлеемъ С 296.4. // Начин на мислене. н^дрА-дь ве^ъловенъ н простъ жнтніемъ. съ крлсьноіж женоіж съпрАже са. ^ълонрл-вънж рл^мл. ілже отлн іего съгрѣ-шллше С 169.7. // Намерение, замисъл. много Ж6 ОЧ^БО н вьнъшьнын^ъ вештнн нскочршенне нл пръдълежА-штнн рл^мъ П0ЛЬ7/'ЕЛТН нлмъ моштн нмлтн ЗЛ Па 10. 4. Значение, смисъл. тъгдл же н въі рл^гнѣвлсте са. лкъі лнсн сжште е^лггелнскъін^ъ оч^ѵеннн рл^оѵрмл. н мъі пеѵллн^омъ са рго^мьлнвь 586 р^о^мьнт. тьштаннк нмъіжште С 312.17-18; нматъ н се нѣісъін не малъ рА^оѵрмъ. мже шъдъ. не во прн^ъвАНъ реѵе ста-рѣншннАмн жьрьѵьскАмн С 408.26-27; дА\рндъ пр°рокъ подъ пнсаннкмъ съкръі рА^очрмъ С 327.4; како лн вьле-жншн ісКѴіга^ъ. рл^оѵрмл напнслнъін^ъ ослочршлд са С 334.29-30. ве^ рл^оумА. Гр. асшѵетос;. Който е без разум, неразумен, глупав, петръ реѵе емочр. съкажн намъ прнтъѵж сн(л>. Тс же реѵе емоу. едннАѵе лн н въі ве^-д-рА^оумА есте. не ю лн рл^оу-мѣВААте М Мт 15.16 3. въ рл^оѵрмъ прнтн. Гр. еід ёліуѵсоспѵ ёр%ораі. Достигна познанието, опозная, влнъ въ. ^отан да в'сн ѵлцн СПАСЖТЪ СА. ( ВЪ рА^ОѴрМЪ ІСТННЪНЪІ прнджтъ СЕ 966 4-5; тъі во есн въ НАШЪ. ^ОТАН ДА В'СЬ ѴІСЪ СПбТЪ СА. Н ВЪ рА^о\рмъ нстннънъі прнджтъ СЕ 100а 22-23; ;сотан вьса ѵловѣкъі сьпастн н въ рА^оѵрмъ нстннъі прнтн С 502.29-30; ^оірешн да вн н едннъ ѵк(ъ) погънв'нжлъ. НЪ ДА в'сн СПСЖТ' СА н вь рА^о\рмъ нстнн'нън прнджтъ Р VII 4.3-4, 5. прнвестн на рл^очрмъ. Гр. яроааусо тг} ётпуѵюагі. Просветя, науча, н да прінметъ ма стъін Ар^АГ^елъ мн^а-нлъ. нже приведе ма на рА^о\рмъ твон. н ПРНАТН МА сътворн ТАННЖ ТВ0(Ж Н^ ДѢТЪСКА ВЪ^ДрАСТА С 31.23. рА^о\рмъ вожьн. I)}. Овоуѵсосгіа. Познаване, разбиране на Бога. ъко оуво I своѣ ѵАдл творАШте тако I пріло-жіте СА СВАТЪІНІ Н^Ъ I БЖІ рА^очрмѣ К 1 а 24; і помнлова іж въ. і носітъ кръстъ. по срѣдѣ рл^оѵрмА ВЖНѢ. ѵкъ естъ съсждъ К 10а 14-15. рА^оѵрмъ да(атн. Гр. стоѵеті^со. Давам разум, вразумявам. съкА^АНне словесъ твоУ^ъ просвѣштАетъ. 1 рА^очр-мъ дастъ млАдеыцемъ СП 118.130. рА^о\рмѣтн рА^оѵрмъ. Гр. уіуѵсЬстксо абѵеспѵ. Ставам разумен, поумня-вам. і ва ілвл очрвоіАтъ са. і рА^очр- МѢВКТЪ д^омь влждАштен рА^оѵрмъ, А ръпъштжштеі НА0\рѴАТЪ са послоѵршл-тн К 1а 13-14. Срв. С 325.20-21, 22. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р. ЗЛ, МЛ. Гр. обѵеок;, уѵюоц, ѵйтцш, еліуѵсості?, уѵс&цті, Зісіѵоіа, іЗейртціа, ѵоѵд, скотійс. Вар. (іл^оѵмь. Неб. разум ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Разум ЛИ, Разу-меев ФИ СтИл, РЛФИ. рА^оумьлнвь вж. нерА^оумьлнвъ. рА^оѵрмьно нареч. Разумно, чрез разума. ѣко ціръ велеі по вьсеі ^емлі въ, поіте рА^очрмьно СП 46.8; нъ слоѵршАН рА^о\рмьно снце глаголан. овнлніемъ весъдоѵркшн. а не прАвдоіж С 365.5; въ ечргъі МѢСТО МАрНІЛ. вь дрѣВА мѣ-сто. кже вѣдѣтн рА^охрмно доврл н ^ъла. дрѣво крьстьнок С 489.15; го\р повелѣвАисштоѵр. отьтъ (!) теве мн вь^вѣштенАіл. коѵрп'но во іеже н прнАтн мн. отъ теве рА^оѵрмно напнсана(а С 543.18. СП, С. Гр. сгиѵетш?, уѵахттбѵ. Вар. (А^оумно, Неб. разумно ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, БТР, АР. рА^оѵрмьнъ, -ъін прил. 1. Разумен, умен. I ПО Срѣдѣ ОБѢМА рА^БОІНІКОМА БЪ. рА^ОѵрМЪНО\рМОѴр рА^ВОІНІКОѴр ѢВЛѢІА са К 136 36. Сре. С 451.10-11; рА^оѵрмънжкк ^ъітростнич. прнведе са САМЪ (АКО НѢКАА ѴНСТА САМОН^ВОЛ*ЬНА жрътвА къ велнкочгоѵмоѵр ѵнстнтелю С 272.30-273.1. // Като същ. рл-^о\рмьннн т. тн. Гр. [оі] ооѵетоі. Умните, разумните хора. ісповѣ-даітв тн са отъѵе... ѣко оѵртАНлъ есн се отъ прѣмждръі^ъ н рА^оѵрмънъі^ъ. I ѣвнлъ ѣ есн млАденьцемъ М Мт 11.25 3. Срв. Лк 10.21 М, 3, А, СК. 2. Знаещ, който е свързан с познанието. две невнднмъі внднмъ бъіва-етъ. да нъі рА^очрмьнъі севъ сътворнтъ СЕ 2а 10-11, // Познаваем, който е свързан с познание на вярата. ПАѵе же поѵто нштемъ грАдъ стоа-штннр<ъ. НА ТЬЛѢ^Ъ. ОСТАВЛ‘ЬШе НЪІНѢ-шь(1Ин грАдъ нрсъ. нже (естъ рА^оѵрменъ рА70У|Ч^ВАТН 587 рЛУО^МѢТН С 84.12. 8. Който се постига чрез мисълта, духовен, н невнднмллго вогл. довротъі до^ьрд. ілко рл^оумъ-нъінмъ очрмомъ тъѵннв доф>рд н ѵочрдл са С 272.21; нъ въс^однтъ нл горж. н тъ. н непрѣ^одънъін прѣшьдъ мрлкъ. вогооврл^ъноіе прніемл”етъ. рл-^оѵрмьнъінмн въ^воднмъ степеЛмн ^лконоположенніе С 277.12-13. // I Образно. енце рл^очрмьнъінмъ н дочр- I шегоѵрвьнъінмъ влькомъ. севе сн лкъі ! ѵловѣкл положнвъ. стлрѣншннл плст- I ВННѢ. ловнтвж сътворнтъ оуловьшн- нмь. прѣжде очрловьіеноѵрочрмочр оть (Л(^ъ лдлмоѵр С 328.24. рл^оѵрмьнъ въітн. Гр. уіуѵозсткоцаі. Стана известен, явен. дл плкъі | рекж рлдочр[...] трълнвое [...] мъ дл рл [...] (мно в)жде(т)ъ въсѣ(мъ) ѵлвко(м)ъ. гъ влн^ъ Е 14а 11. слово рл^оумьно. Гр. [тпс] аоѵестесод. Беседа, проповед, поучение, пъслломъ сномъ кореовомъ. въ конець о мл'лнтѣ отъвѣшті слово рл^оѵрмьно емлноѵр Тнлнтѣніноѵр СП 87.1. М, 3, А, СК, Е, СП, _ СЕ, К, С, МЛ. Гр. ейуѵсорсоѵ, ѵообреѵоі;, ёцфаѵп<;, ѵоербі;, ѵог|-тбс, уѵшатб?, тоѵ ѵотіратоі;, ёѵѵоесо. Вар. рл^оумінъ, рл^оѵмемт,. Неб. разумен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рл^мѣвлтн, рл^очрмѣвлнв, рл^оѵрмѣ-влкшн несв. 1. Разбирам, схващам, проумявам, егдл же оѵр^ьрнте мръ-^ость ^лпочрстѣннѣ. реѵенжіж длннн-ломъ пркмь. стоілштж нл Мѣстѣ. іже ѵьтетъ дл рл^очрмѣвллтъ М Мт 24.15 З1, А, СК; л сѣлное нл доврѣ ^емн. сь естъ слъішдн слово н рл^очрмѣвмд е М Мт 13.23 3; вьсѣкъ нже слъішнтъ словесл цслрествнѣ. [!] і не рл^оѵрмѣ-вллтъ. прн^однтъ же ыепрнѣгт н въс^ъітллтъ сѣное въ срдцн его М Мт 13.19 3; н прн^ъвлвъ вьсь нлродъ глллше нмъ. послочршлнте мене вьсн н рл^оѵрмѣвлнте М Мк 7.14 3; се постлвыліж тд дьньсь. не въ очрреѵенън ДЬНЬ рЛ^ОЧ(МѢВЛН. нъ въннж н прнсно С 357.21; дл тъі мн просвѣтншн оѵрмъ. і срдѵьнѣн оѵн. твоѣ рл^оѵрмѣ-влтн. твон стрл^ъ н трепетъ прнсно вьннмлтн СЕ 79а 23. // Мисля, имам предвид, грлдъ же слъіша ветъ^ъін съворл вес ѵннл іе множьство рл^очрмѣвлн. въпрлшлнктъ ве^о\рмьл"н. кто мн кстъ. лкъі ніколнже вндѣвъше вллгодѣтеліл С 322.26. 2. Зная, познавам, не ю лн рл^о\рмѣвллте, ѣко вьсѣко еже въ^однтъ въ оѵрстл. въ ѵрѣво въмѣціллтъ сд М Мт 15.17 3; со^ъдлвъі едннъ сцл н^ъ. рл^оѵрмѣ-вліан вьсѣ дѣлл Т^ъ СП 32.15. 3. Прич. сег. деят. като същ. рл^охрмѣвліА т. ед. Гр. о сгиѵігоѵ. Този, който мисли, който се грижи за някого, нещо. вллженъ рл^о^мѣ-ВЛ(А НЛ НІфЛ I нл оѵрвогл. въ денъ лютъ н^влвітъ I гь СП 40.2. Сре. СЕ 92а 3-4. ые рл^оѵрмѣвліл. Гр. ааоѵОетсоѵ [вар. асгоѵетйѵ]. Този, който не разбира; този, който не проумява, вндѣ^ъ не рл^оѵрмѣвліжштіА Т Тстлл^ъ. ѣко словесъ твоі^ъ не съ^рлнншьА СП 118.158. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. ѵоесо, сгиѵітіці, ХацРаѵсо, етпугуѵшаксо. Нвб. Вж. при рг^оумѣтн. рл^очрмѣнью, -гл ср. Разбиране, познание. горе влмъ ^лконьннкомъ. ѣко вь^Асте клюѵь рл^очрмѣннм. слмн не вьнндете. н вър<одАШтенмъ въ^врл-ннсте М Лк 11.52 3. Изч. М, 3. 7>.уѵйш<;. Вар. рл^оумѣнніс, Нвб. разум[л]ение пниж. ОА, ВА. рл^очрмѣтн, рл^оѵрмѣіж, рл^очрмѣіешн св. и несв. 1. Разбера, схвана, сн^ъ же не рл^оѵрмѣшА оѵрѵеннцн его прѣжде. нъ егдл просллвн са нс. тъгдл ПОМЪНЖША. ѢКО СН БѢША 0 НвМЬ ПНСЛНЛ М Йо 12.16 3, А, СК; ішедъ же не можллше гллтн къ лмдемъ. і рл^оѵр-мѣша ѣко вндѣнне вндѣ въ црісвн М Лк 1.22 А; і нсклл^ж іатн н н оѵрвоѣ- ША СА нлродл. рЛ^О\рМѢША ВО ѢКО КЪ рлуоумѣтн. 588 рА70\рМѢТН. ынмъ реѵе прнтъѵж М Мк 12.12 3. Срв. Лк 20.19 М, 3; плѵе вьсѣ^ъ ОЧрѴІАШТІН^Ъ СІА рЛ^О\рМѢ^Ъ. ѢКО СЪВѢ- дѣинѣ твоѣ пооѵрѵенне мое сжтъ СП 118.99; Т въ^вѣстішіа дѣлл вжьѣ. Т твлрь сс-го рл^оумѣшіл. въ^веселітъ СКА ПрЛВЬДЬШКЪ 0 П. Т ОѴрПЪВЛбТЪ НА нь СП 63.10; се троудъ естъ прѣдо миои; Д0ІД6Ж6 въшдж ВЪ СВЬАТІЛО БЖ6. I рд^оѵрмѣил ВЪ ПОСЛѢДЬЫѢЛ І^Ъ СП 72.17; рг^оѵрмѣіте Бе^очрмьып въ лю-де;<;ъ. Т вочрі1 когдл оѵрмждріте СІА СП 93.8; ліре лн естъ жнвъ. тн глетъ. ѣко ЫѢСМЬ ДОБрѢ ЫЛО\рѵеНЪ ^лконоѵр БЖЬКІ. ЫН рЛ^ОЧрМѢЛЪ НСТННЪЫЪІІА ВѣрЪІ Кре-стьѣыъскъі СЕ 66Ъ 24; ыъ лѣпо іестъ рл^оѵрмѣтн 0 СбМЪ ВЬ^ЛЮБЬгеЫНН. ѵнн оврл^ъ прныесе смоквн С 346.3. // Вникна в смисъла на нещо, проумея, і реѵе ^лулрнѣ къ лнічоѵр. по ѵесомоѵр рА^ОѴрМѢІЖ С6. \1Ъ ВО ССМЪ СТЛрЪ Н ЖСНЛ МОѢ ^ЛМЛТОрѢВЪШН ВЬ ДЬЫб^Ъ свон^ъ М Лк 1.18 3, А; слъішн ѵадо і рл^оѵр-МѢН ДОБрѢ. БЪ еДНИЪ естъ сътворен в'сіж твлрь. не нмѣка нн отъкждоѵрже ИЛѴАТѴЛ. ЫЪ СЛМЪ СЪІ ЫЛѴАЛО В'С€МОѴр СЕ 61а 3. // Досещам се. рл^очрмѣіж ѴТО СЪТВОрІЖ. ДЛ 6ГДА ОСТЛВЛбНЪ БЖДЖ отъ строеынѣ домоѵр прннмжтъ ма въ домъі свока М Лк 16.4 3. П Поумня-вам, помъдрявам. мнлость і сждъ ПОКЖ тевѣ п. въспоіж і рл^оѵрмѣіж ВЬ пжті непороѵьыѣ СП 100.2; плѵс- стл-рець рл^оѵрмѣ^ъ. ѣко ^лповѣдс-Т твоТуъ вь^нскл^ъ СП 118.100; ѵѵтъ ^лпо-вѣдеТ твоіуъ рд^оѵрмѣ^ъ. сого рлді вь^неилвндѣ^ъ вьсѣкъ пжть ыепрл-вьдеиъ СП 118.104. 2. Узнавам, научавам, ынѵтожс- во покръвеыо естъ еже ые отъкръіетъ са. н тлнно еже ые рл^оѵрмѣлтъ са М Лк 12.2 3, А, Б; рлгхлрмѣ жс- ылродъ мъыогъ отъ нюден. ѣко тоѵр сстъ. і прндж N6 нсл рлдн тъкъмо. нъ ДЛ н лл^лрл ВНААТЪ М Ио 12.9 3, А, СК; влмъ длыо естъ рд^оѵрмѣтн. ТЛНЫЛЛ ЦСрСТВНѢ. ЫБСКЛЛ- го. оыѣмъ же не длыо с-стъ М Мт 13.11 3; і рл^оѵрмѣвъ ѣко отъ овллстн нродо-въі естъ. посълл н къ іродоѵр сжштгс н томоѵр въ нрочрсллнмѣ вь ДЬНН ТЪІ М Лк 23.7 3; постлві гГ ^лконодлвьцл НЛАЬ німн. дл рл^оѵрыѣіжтъ ІА^ЪІЦІ ъко ѵлц,і сжтъ СП 9.21; въ ^лпо-вѣдерсъ твоі^ъ поглоѵсиліж сьл. і рл^оу-мѣіж пжтн твока СП 118.15; ^ъ въ мрътвъі^ь СЪ НІЫЬ СЪНІДѢМЪ дл о\рвѣ-мъ і тлінъі. іАже тоу. дл рл^оѵрмѣемъ бжніж. тліыл поа^ ^емлеіж ѵмдесл К 13а 14-15. Срв. С 449.16-17; ѵъсо рлдн поржѵенѣ. дл ые въскорѣ рд^-МѢКТЪ ЛЬСТЬЦЬ ТЛННЪІ. (ЛКО БО НI дѣвнца н^нтн црю С 245.23; н се жеыл въ грЛАѣ ілже вѣ грѣшьшцл. рл^оѵрмѣвъшн (лко вь^лежнтъ въ до-мо\р флрнсеѵѵвѣ. прннесъшн стьклѣ-мнцж вллговоьікнъі млстн С 391.8. // Зная. лште вн рл^оѵрмѣлъ въ дьнь съ твон. I тъі ѣже къ мнроѵр твоемо^. ыъінѣ же оукръі са отъ оѵннж твоем М Лк 19.42 3; съклжн ын п конъѵннж мобк. н ѵнсло дъыеі монрсъ кое естъ. дл рл^очрмѣвк ѵесо лншж ска СП 38.5; тѣмь реѵе ннколнже лн меые слъішдсте. пророкомь гллголжштл. тогдл рл^о^-мѣіете глко л^ъ ксмъ гллголан прн-шълъ С 331.4. 3. Познавам, разпознавам. лѣтоѵр же н^оддштоѵр. рл^оѵрмѣвъшоѵр почрстъікіж ТЖ. Н МѢСТО очрвѣдѣвъшоѵр оть кіегоже ыл вѣтрѣ прѣнесеыъ въістъ. оврѣте к- пьпрнштъ пать отъ пештеръі С 289.24—25; ые рл^очрмѣшд лгг^елъі сллвнмллго. н пр°рокъі проповѣдлк-мллго С 334.8. // Прич. сег. страд. като прил. рл-^оѵрмѣіемъін. Гр. ѵооиреѵо<;. Познаваем. прнде къ смоквн внднмъін ѵло-вѣкъ. бѣ же вьсьжде. к-жс- мл ьГсмъ рл-^оумѣіемоіе вожьство С 345.6. 4. Осъзнавам, давам си сметка за нещо. рл^оѵрмѣн ѣжс- тн гл[...] длстъ во тн (гъ) рл^8М7' о въсемъ Е 1а 8; къто прѣпрѣмждръ Т сѣ^рлыітъ сь н рл^оу-мѣіжтъ мнлості гша СП 106.43; нво рлвъ ТВОІ ЭДЛШТЪ І7.\ въысгдл съ^рлыіті |)&,70Ч],МѢТН... 589 рь7оѵумѣтн... ьх въудлнъс- (!) много, грѣ^ъплдлньѣ къто рл;?оумѣотъ СП 18.13; вже вѣдъі немоірь. і оудовь ПОГЪІБбННб родл ѴЛѴЛ. I мъіслен нлшн^ъ оумъ. лв-лѣіа рл^оумѣіА СЕ 24а 11; гГ вже нлшъ. длвън пс-тровн слъ^лмн покллнне. I БЛЖДЬННЦН ОТЪПОуЦКННб грѣ- ^омъ. ѵопрлвъдлвън мъітлрл. рл^оу-мѣвъшл своѣ прѣгрѣшс-ннѣ СЕ 77а 13-14; ЖАТблѣЫб же оуслъішлвъше пллѵл мллденнштл. н млтн поѵоувъ-ШН ОБрЛТН СА. н рлгтумѣвъшн СВОКГО ^ълл въскрнѵл съ вьсѣмн С 43.23; вокводл же рл^оумѣвъ множьство ма-ТСЖЛ. Н (ЛКО НЛ НІ> ПрНДОША. нл помошть стллго кононл С 50.29; снн & въі въілъ пророкъ рл^оумѣлъ въі. клкл кстъ прнклсліжштнгл СА КМЪ. (ЛКО грѣшннцл кстъ С 393.2; клмл во ^ъло ВЬМѢСТН СА. н прѣдллннк Прн коньцн БѢЛШС. Н грѣ^ъ съвръшн СА. ТЪГДЛ рл^оумѣ грѣ^ъ С 414.28. 5. Почувствам, усетя, възприема със сетивата си. I лвне рл^оумъвъ нсъ д^омь СВОНМЬ. ѢКО тлко ТН ПОМЪІШЛѢККТЪ въ севѣ. реѵе нмъ. ѵто тлко помъішлѣлте въ срдцнуъ влшн^ъ М Мк 2.8 3, А, СК, Б; I лвне- нсакнж нстоѵьннкъ кръ-ве е (А. I рл^оумѣ тѣломъ ѣко цѣлѣлтъ отъ рлмъі М Мк 5.29 3, А, СК, У; н нъі рл^оумѣ^омъ. лювъве жже нмлтъ въ в нлсъ Е 37а 10; не отъ кого оувѣ-Дѣвъ. НЪ ОТЪ С6Б6 рл^оумѣвъ срьдь-цевѣдьць во съі вѣстъ кже въ ѵловѣ-цъ С 404.14; рлспрострѣ^ъ съ пръстъі н око доушнок. н двою оуже дѣлесоу рл^оумѣуъ. дръжлуъ н вндѣуъ. овнскл^ъ н ^ьрѣл^ъ С 511.18-19. // Образно. рл^оумѣвъ же нс. лжклвъ-ство н^ъ реѵе. ѵъто мд окоушллте ѵпокрнтн ММт 22.18 З1, А, СК. Срв. Лк 20.23 М, 3; тъгдл свокк сьвѣсть рл^оумѣвъ. н ннкогоже сжштл оуѵн-теліл прѣмѣнн са С 415.5. // Забележа, видя. ѵѵтъкрънТ оѵн мон У рд^оу-мѣвк. ѵюдесл отъ ^лконл твоего СП 118.18; тлѵе рлгуумѣвъ прѣѵнстъін. лѣпотж тѣлл свокго. многъі рлдостн нспльнн са С 140.27—28; тъі дръжлнъ въістъ оть мене. теве внждж пльтѣ-ыъінмл оѵнмл, теве рл^оумѣвв вѣрь-нъінмл оѵнмл С 505.13. // Обръщам внимание на нещо. ѣко не рлуоу-мѣіша дѣлл гнь I дѣлъ ржкоу его. рл^оріші ьх I ие съ^іждеші СП 27.5; I рѢЦ](А N6 очр^ьрітъ ГЬ. N1 рЛ^ОуМѢбТЪ въ іѣковль СП 93.7. ые рл^оумѣтн. а) Гр. ауѵоесо. Не разбирам. онн же ие рл^оумѣшд глл. I воѣл^ж са въпроснтн н М Мк 9.32 3. Срв. Лк 9.45 М, 3; н прл^дьиъствоу сжвотьыоѵроѵрмоѵр отъмьштлвкт'. л ѵоудодѣлнню съплсл не рл^оумѣіжтъ С 396.28. 6) 7>. ауѵое'со, апоуіуѵю-стксо. Не зная, не познавам, се оѵрво ^овор'цн творѣл^ж. ие рл^оѵрмѣіжште пропныліемл. плѵе же вол'еіж ослъп‘ше. твлрь же ые рл^оумѣ скокго ^нжднтеліл н творьцл С 484.26, 27; дѣѣшн лн ныъ іестъ ыл ^лылыенстѣ ^емн вогъ. л ныъ вь егѵрптѣ. лште н въі не рл^очр-мѣіете С 366.12; ые въдѣ^ъ та. і врл-трыл своеьх N6 по^ылуъ. і снъі своіа не рл^оумъуъ К 2а 5. не рл^оѵрмѣіА. Неволно, несъзнателно. і не рл^оѵрмѣіА съгрѣшнрсъ. волеійч лн не волегас. съпа. лн вьда. лн^оіж ѣднбк. і пнѣнъствомь СЕ 68а 16. не рл^оумѣід са. Гр. аперіѵбрто^. Непонятен, непостижим, мон вогъ нен^дреѵен'нъ кстъ н нсвьнатъ. н не рл^оѵрмѣА са. н ненсповѣдлнъ невн-днмъ съі С 21.10. рл^оѵрмѣтн рл^очрмъ. Гр. 'уѵуѵсоако) анѵесяѵ. Ставам разумен, поумня-вам. I вл ілвл оувоідтъ са. I рлуо^мъ-іжтъ дуомь влждАШтен рл^оумъ. л рЪПЪШТЖШТСІ НЛОуѴАТЪ са послоушл- тн К1 а 13,14. Срв. С 325.20-21,22. тлко мн кстъ рл^оумѣтн. Гр. ах; ероі 5океТ. Така ми се струва, комнсь реѵе стлрѴе. тлко мн кстъ рл^оумѣтн ілко крьстнілнъ ксн С 223.19. ~ са страд. и безл. |>Ь73ЬН0 590 рлн М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, МЛ. Гр. уіуѵсоакш, етуіуѵсЬакш, аиѵ(гціі, ѵоё®, хжоѵобсо, еііѵобсо, кахаѵобш, рсхѵОсіѵм, каха-раѵОбѵю, аІаОаѵорса, /сорбш, е'уш Хбуоѵ [вар. бтйахараі], Нвб. разумен, разумявам остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рд^ьно нареч. 1. Различно, по различен, нееднакъв начин, въ юднон во ОТЪ КДН0Г0 огдвьюннід. рД^НО БЪІША прнсносн (!) ОТЪ ЮДНОА МНДСЬ. ОВЬ ПАТЬ овъ десдть прннесостд С 376.2. 2. Отделно, поотделно, отъджѵнвъше ю. рд^ио. ДД N6 СДЪІШНТД къждо юю въпрдшдннгл подроѵргд сн С 258.17. рд^ьно понтн. Разбягам се, разпръсна се. порджж пдств^д н рд^но пон-джтъ овьцд С 478.11. рд^ьно стоьдн. Гр. Біестшд. Стоящ отделно, отделен, ѵѵ глдсд снло. рд^но СТОАШТДА оѵрдъі. ВЪ КДННО СЪБЪрДВЪ-шн. н простъ постдвьшн. н ие БЪІВЪШДД-го въ въітнм прнведъшн С 317.10. Изч. С. /)э.8і(іфоро(;, ак дХ7,і\\\ш Вар. рд^но. Нвб, разно ОА, ВА, ЕтМл. Срв. раз-но[глед], разно[гледство], разно[лиотен], разно[цветен] ДА. рд^ьыьствнтн, рд^ьньфвдвк, рд^ьньствн-шн св. Разпръсна, отделя [един от друг], огдд рд^нъствітъ нвснъін цръ НД Н01, ОСНѢЖІАТЪ сьд вь соломо\рн1з, горд вжьѣ горд тоѵрѵьнл. горд очрсъіронд СП 67.15 .Изч. СП. Гр, БѵаохбШо. Вар. рд^мъствітн. Нвб. Срв. разнеса, разнасям ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рд^ьньство, -д ср. Разлика, различие, вожнн бо юстъ ддръ. н N0 вѣстъ рд^ыь-СТВД ЛНЦЬ. то поѵто глдгол“ж вогдтоѵр н оѵрвого^очрмоѵр тд жде трепе^д прѣдъ-стонтъ С 491.28. Изч. С. Гр. 5ш(рор<4. Вар, рл^ньство. Нвб. Срв. разнествие остар. В А. рд^ьньствовдтн, рд^ьньствоѵрьт;, рд^ьнь-ствоѵрмшн се. Казвам нещо различно от предишното, нещо погрешно. ѣко прогыѣвдшіА дкъ его. н рд^нъ-ствовд очрстъндмд свонмд. ые потрѣві- Ш(Л іа^ъіісъ ідже реѵе гь імъ, н съмѣ- СІШІА СІЛ СЪ ІЛ^ЪІКЪІ, Н НДВЪІКЖ ДѢЛД і^ъ СП 105.33. Изч. СП. Гр. біаот&Лсо. Вар. рд^нгствовдтн, Неб. Сре. разнествие ср. остар. ВА. рд^ьньсгкые, -ід ср. Разлика, различна същност, къто відѣ ілі къто слъішд. о кръві съвѣтъ творімъ колн. нъ дд нд-въікнемь рд^ньствье. прѣдддітелево. і очрѵенікъ дд послоѵршдемъ К 56 38. Изч. К. Гр. Біафора. Вар. рд^ньствье. Неб. разнествие пниж. остар. ВА. рдн, -іл м. В християнството - рай, небесно царство; място, където живеят праведниците, і реѵе емо\р нсъ дмнь глнк тевѣ. дьнесь съ мънокк вждешн вь рдн М Лк 23.43 3, А Сре. С 427.17; ^дклннднк та. ^ота-ірннмь отврѣстн рдн свон. і^върднъімъ стъімъ свонмъ. ^отАірннмь нво н ^е^кк овновнтн СЕ 556 8; въдъ гГ рд^вон-ННКД въ^ъпнвъшд гГ I ТѢМЬ глдсомь отвръ^ъшд рді СС 16 10; тъі же нд кръстѣ Простсръ ржцѣ ВЪ ВрѢМА. по-гъібъшіі оврѣте рді К 116 18; н вѣдше съ дддмомъ сѵрд въ рдн. ккже вндъвъ днідволъ н въ^древъновдвъ. сътворн погъівѣль нмд С 9.10; н рдю отврь-стню сътворнвъ. въко\рсн^ъ теве рддн ^льѵн. дд нсцѣл’ж теве С 469.19. // Образно. ндн къ словесъноѵроѵрмоу моіемоѵр рдю. ндн къ въстоѵьнъінмъ монмъ двьрьмъ. ндн къ моюго словесе достонноѵр селоѵр С 248.1. рдн пнфА. Гр. яарабЕіаод [тг[<;] три-фт}<;. Рай на изобилието, вь ндслѣ-ДЬН црствд НБСНДДГО. I ВЪ рдн ПНфА ВЪВОДА ІЛ. СЪ СВѢТЪЛЪІМН ДПЛЪІ твонмн СЕ 656 7; съ^ъдд ѵловѣкд по оврд^оѵр своюмочр ... н посддн V въ рдн пншта С 8.29-30. М, 3, А, СС, СЕ, К, С. Гр. парабешос. Вар. рм. Неб. рай ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ІА. Сре. Ран-дол МИ, Рай-Странье МИ ЙЗах,Кюст.кр. рлнсісъ 591 рднскъ, -ъін прил. Райски, който е ; свързан с рая. н^водо^ъ тд отъ ^е- МЬА рАНСКЪІА. ОѴрСТрАІАБК ТА ОЧрКО ВЪ рАН. иъ иа иовосъскът пръсто (!) С 470.1- 2; ОТВрЪ^ОШД ВрАТА рАНСКАІЛ. ДОСТОНЫО ВНДѢЫНК! ВОКМЪ. АГГ^ЛЬСКЪІНМЪ. до- | стоншо пАтрнАр^омъ С 97.4; вьстаыѣто I НДѢТе ОТЪСЖДО\р. ОТ рАБОТЪІ въ сво- І- БОТЖ (!) ... ОТЪ Яч^ЪI КЪ БОРОЧр. отъ ! БОЛѢ^ЫН ЫА рАНСКЖНК ПНШТЖ. ОТЪ ! ^омьа ыа ыево С 470.17. Изч. С. Гр. [тоъ] яарабеіооѵ). Нвб. райски ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ! рАКА, -ъі ок. 1. Надгробен паметник, | гробница, горе вамъ ісъынжъннцн н | фА(рн)сѣн I ѵпокрнтн. ѣко ^нждоте | гровъі пророѵьскъкА I крАснте рАКЪІ прАводьнъі^ъ М Мт 23.29 З1. 2. Ков-I чег. н тако съвърАвъше костн стъін^’. мжѵеинкъ. ПОЛОЖНШД А ВЪ рАКА^Ъ С 81.11. Изч. М, 3’, С. Гр. рѵтціеТоѵ, ѵХшаабкороѵ. Нвб. рака остар. Дюв, ЕтМл; ракла 'ковчег, сандък’ ОА, ЕтМл, ДА. рАК'КА нескл. Празноглав, смахнат. ГНѢВАШ СА НА БрАТА СВООГО СПЪІТН. повнненъ остъ сждоѵр, іжь во реѵетъ ! врАтоѵр своомоу. рлк'КА. повныыъ остъ ! сънъмнштю. а іжь роѵотъ во\ро. повн- неиъ остъ цоонѣ огыьнѣн 3 Мт 5.22. ( Изч. 3. Гр. $ак& от евр. Нвб. 0. рАЛО, -А ср. Рало, плуг. ннкътожо въ^-ЛОЖЪ ржкъі СВООІА ЫА рАЛО, I ^ЬрА вьспать оѵрпрАВЛвнъ остъ въ цѣсрствно вжне М Лк 9.62 3, СК Срв. СЕ 91 а 8; С 546.28. // Образно. кдныъ ^лѣ- БЪ СѢНПШТН ЫА СОБѢ ... (ОГОЖО ДѢВНЦА БО^-Д-рАЛА н ве сѣмоно просвѣтн. н кръстъ съ^орн С 396.1; вжнемь крь- СТОМЬ. Н рАЛОМЬ ѴОБЬНАВЛАЖфН ^ОМЬЛЖ. СТН 8Ѵ6ЫНЦН. ПЛОДОВНТЖ ПОКАЗАЛИ ОСТО ТФ А 9. Изч. М, 3, СК, СЕ, С, ТФ. Гр. аротроѵ. Нвб. рало ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. [о]рало диал. ОА, НГер, ДА; ралник м. диал. ОА, НГер, ДА, рАМА, -ъі ж. МИ. Рама - град на север от Ерусалим, по пътя за Самария [Нав 18.25; Съд 19.13; 3 Цар 15, 17, 21, 22; Йер 31.15]. гд! въ рАМѢ СДЪНШАЫЪ вѣі. ПДАѴЬ Н рЪНДАЫНО н въпдь мыогьА Мт 2.18 СК, Б. Изч. А, СК, Б. Гр. 'Рара. От евр. КатаЬ 'височина’. Вар. оуушъ.. рАмо, -а ср. Рамо, плещи, і оврѣтъ въ^- ДАГААТЪ ЫА рАМѢ СВОН рАДОЧріА СА М Лк 15.5 3; в|а н? сь. прнеметъ АНАДАВЪ ... вь^емъ ісрстъ НА рАМО СВОО. I посдѣдоѵрьА в^ацѣ ^очр СЕ 97а 9; бда-жж рдмѣ твон понесъшнн НОСДШТААГО ѵдовѣіса С 458.1; н вь^омъшн сна сво-кго ыа рдмоѵр крѣпъко. ВЬСДѢДЪ кодъ ндѣАше С 80.19; н дотекъ стааго. оврѣте кжо ИА рдмоѵр гего ВОДОЫОСЬ нспдьнь водъі С 551.6; кгоже ие моръ-ше иосдштнн въсаднтн ыа кдккд. одръ сътворнвъше ыа рАМО\р вь^ыесошд къ прАВЬАИОчрочрмочр С 552.25; сего на рдмѣ^ъ іѵѵснфъ н ынкоднмъ ыоснто. шсо Н ВЬСН БОСПДЬТЬНЪІН^Ъ ѵнново сь іДіма носдтъ С 458.9. М, 3, СЕ, С. Гр. &ро?. Нвб. рамо ОА, ВА, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдмѣнъ, -А т. Трънлив храст, прѣждо ДАЖО N0 рА^ОѴрМѢІтКТЪ ТрЪЫЬѢ ВАШОГО рАМѢНА. ѢКО ЖІВЪІ 1 ѢІСО ВЪ ГЫѢВЪ пожъротъ въі СП 57.10. Изч. СП. Гр. рйрѵо;. Нвб. 0. рдмѣньскъ [погр. С 281.22] вж. АрМОНЬСКЪ. рднА, -ъі ж. 1. Рана, наранено място; язва. оѵртвръдн н в'сег'дд. рдыъі крстъ нсвъ на тѣдѣ своемь ыоснтн. імьже омочр в'сь мнръ рдспАТЪ са. н оиъ в^емочр мн-рочр СЕ 946 2; поведѣ содь съ оцътомъ съмѣснвъше ПОДНВАТН рАнъі кго. н сочркиомъ въстнрдтн С 116.19; н со КМ0\р ГДАГОДЖШТОѵр. сьнндошд рднъі дърАЫНІА ЮГО. НчІСОЖО вьсон пдьтн кго 592 овнлжнтн са С 162.6. // Образно. вьсмръдъшіА сга Т съгнішка рлнъі МОІЛ. отъ лнцл ве^оѵрмнъ моего СП 37.6. Срв. СЕ 76а 13. 2. Удар с бич, побой, мъчение, изтезание, не въдъ-въі же сътворь же достоннлл рлнлмъ въень вждетъ мллъі М Лк 12.48 3; БНІЖШТНІ' Ж6 Бб^' МНЛОСТН БНКА^Ж. ОНЪ Ж6 БНКНЪ Н ПрЪБЪІВЪ МНОГЪІ ѵлсъі вь ТЪ^Ъ рлнл^ъ ве^ъ гллсл пръдл доѵршж С 47.10; стрълъі отроѵнд нмлмъ рлнъі ВЛША. ТѢЛО БО БНКШН. КЖ0 ЛШТе дрь^ъ сътрьпнтъ. СЛЛВЬЫЪГС въньѵл-іетъ са С 88.10; онл же н нлнѳсонъіа нмл рлнъі довьке сътрьпъвъшл. н съ пострлдлвъшннмн прнѵътъшл СА С 213.16; вндъвъ н^ъ Тѵоснфъ ... не ОБНЛЖН меѵл. нн въ тьмннцн ^лтворн. нн гллдь ^лморн. НН^КЛНЪІ длстъ С 367.15; нъ гь нлш' і\р не подрл-жнлъ. ^ловж ^оѵрлънъін^ъ жндовъ. нъ н плештн свон длілше нл рлнъі. по пророѵьскочрмоѵр С 481.3. // Образно. лште опрлвъдлніъ моѣ оскврънідтъ ... ПОСЪШТЖ ЖЬ^ЛОМЬ Вб^ЛКОНЬНЪІН^Ъ. Т рлнлмі непрлведьнъі^ъ СП 88.33. 3. Болест, страдание, мъка. і лвне НСАКНЖ НСТОѴЬННКЪ КрЪВС 6КА. I рЛ^О\р-МѢ ТЪЛОМЪ ЪКО ЦЪЛѢЛТЪ отъ рлнъі М Мк 5.29 3, А, СК, У; въ тъ ѵлсъ нсцълн МЪНОГЪІ отъ неджгъ. і рлнъ н д7ъ\ъ М Лк 7.21 3; върл твоъ спс ТА ндн съ мнромъ. I БЖДН ЦЪЛЛ отъ рлнъі твоекд М Мк 5.34 3; съложн рлнж сніж съ тълесн его. і нсплънн н съдрлвнъ СЕ 30Ь 4; ъко тъі есі гГ 0Ѵ|Ч1ЪВЛНіе М06 ... N0 ПрІДСТЪ КЪ ТбБЪ ^ЪЛО. Т рЛНЛ N0 ПрІСТЖПІТЪ ТЪЛбСІ твоемь СП 90.10. 4. Прен. Беда, нещастие, страдание. съвьрлшіА сіа нл міа рлнъі Т не ѵю^ъ. рл^дълншкд СКА Т N6 очрмнлншкд сіа СП 34.15; многъі рлнъі гръшъноѵрмочр очрпъвліжштлго же нл гъ мілость овідетъ СП 31.10; нс-Т0Ѵ'ННѴ6 довръін^' ... врлѵоу вьсс— МОГЪІН. НЦЪЛН МНОГЪІ ОТЪ ДНІЛВОЛЛ прінм'шж рлнъі С 392.14. въ^ложнтн рлнъі. Гр. ііа$ѵ.\Х(і) іас Раааѵопд. Подложа някого на мъчения, на изтезания, повелъ горьшА въ^ложнті нл іЛ рлнъі. дл вь тѣ^ъ очрмьретъ длже не прндетъ кононъ С 47.7. рлнъі прньАТН. Гр. раатіубораі, Ы%о-раі ауюѵа раааѵсоѵ. Бивам наранен, подложен съм на мъчения, ѣко нъстъ въскдоненіъ во съмрът-і-^г. Т оѵтвръжденіѣ въ рлнл^ъ і^ъ. въ > трочрдѣ^ъ ѵловѣѵі^ъ не сжтъ. і съ ѵлкъі не прінмжтъ рлнъ СП 72.5; жърешн лн н поклонншн са сльньцоѵр н огню н водъ ... нлн прннмешн рлнъі нл тълесн своіемъ С 261.22. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. тЛлУП, цааті^, ршХсох)/, фрауеХХахп?, растаѵо^, аік-юрб<;, отіура. Нвб. рана ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рлно нареч. Рано, на сутринта, рано сутринта. I женъі едннъі отъ нлсъ. ОуЖЛСНША НЪІ БЪІВЪША рЛНО ОЧр ГрОБЛ М Лк 24.22 3, А, О; въстлнж рлно Т нсповъмъ сь\ тбъ въ людерсъ гТ. въспонк тевъ вь ьл^ъіцъ^ъ СП 56.9. Срв. СП 107.3. ^ъло рлно. Гр. оіірои РаОесо^. Много рано, на разсъмване, вь едннж же соботж зъло рлно. прндж нл гровъ НеСЖШТА ІАЖ6 оѵрготовлшА лромлтъі М Лк 24.1 3, А. 2ло\ртрл рлно. Гр. брОроч. Рано сутринта. н въстлвъ ^лоѵртрд рлно КНА^Ъ. съдъ нл сжднштн повелъ ѵлродъіемъ отъвсстн ^върн С 184.14. рлно въ ^о(Га. Гр. оріЗрѵ^со. В ранни зори, рано сутринта, не ндълстл пръжде въ поллтж къ цроѵр. лште ые рлно ВЬ ^ОрА шъдъшл къ пръпо-довьно\ро\рмо\р покллнілстл са іемоѵр С 205.21. рлно прн^однтн. 1)з. брОрі^ю. Подра-нявам, отивам рано при някого, егдл оѵрвъівл^шс іа. тогдл въ^іскллуж его. I ОБрЛШТЛ^Ж СКА I рлно пріуождлуж къ воѵр СП 77.34. Изч. рЛСКЛ7НТН 593 рлскоплтн , М, 3, А, О, СП, С. Гр, орОрои. Нвб. рано ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ДА. | (ЛСКЛ^НТН, рлсклжж, рлскл^ншн Св. I ; Наруша, престана да спазвам ! [предписания, правила], н вьса тн ДЛСТЪ. ДЬ ДОЛННШН ТЪІ МѢрЪІ. н длнллго тн прлвькнніл (не) рлс-кл^ншн С 383.11. Изч. С. Гр. біафбеірсо. ' Нвб. Вж. при кг^нтн. : рЛСКАІЛТН СА, рлСКЛКК СА, рЛСКЛКШН СА Св. ■ 1. Разкая се; съжаля за нещо, което съм извършил. ТЪГДЛ ВНДѢВЪ нгсдл прѣдѣвъін его, тко осжднша н. рЛСКЛЛВЪ СА ВЪ^ВрЛТН трн ДССАТН съреБрьынкъ. лр^нереомъ н стлрьцемъ М Мт 27.3 3, А, СК; въі же вндѣ-въше н не рлскллсте са послѣдь іатн : емочр вѣрж М Мт 21.32 З2; онъ же отъвѣштлвъ реѵе не ^оірж. послѣдь же рлскллвъ са нде М Мт 21.29 З1; кліатъ сьл гь Т не рлсклетъ сіа СП 109.4. Срв. А 158а 9; н поміано ^л-вѣтъ своі. н рлсклл сьа по очрмъноженью мнлості своеьл СП 105.45; н рлскллвъ ■ са о дръ^новенъін^ъ. поврьже трн десАтн сьреврьннкъ С 415. 6-7. г 2. Прич. тин. деят. като същ. ! рлскл(лвъшен са т. мн. Гр. о! цета- теОеѵте<;. Отреклите се от езическите обичаи, приелите християнската вяра. н нл очртрніл сѣдъ лнтчр-плтъ нл сжднштн. повелѣ прѣдъстл-внтн іемочр рЛСКЛЛВЪШАА СА С 111.7. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ЦЕтареЛорса, катауіуѵшаксо. Вар. рлскллтн сд, рлсклѣтн сд. Нвб. разкая се, разкаям се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Разкаяне МИ СНМБ. рлскврѣтн, рлсквьрж, рлсквьрешн св. Стопя, разтопя, н свонмл ржклмл іемочр нерл^дрѣшьнліл жжл желѣ^нліл. ілко воскъ рлсквьръ С 462.21. Изч. С. Гр. бюЛнсо. Нвб. 0. рлскольнъ, -ъін прил. рлскольнъін [рлскольнъ] очрмъ. Гр. Зіхбѵоіа. Раздвоен ум, изпълнен със съмнения, лювыж тн рлсколь-нллго очрмл МЪІСЛНН ТВОНМЪ. 1Л1С0 н вьсего рлскольнл очрмл отъсъкжште С 500.15, 16. Изч. С. Нвб. разколен рядко В А. Срв. разкол ОА, ДА; разколнически ОА, ЕтМл, БТР, АР; разколничав диал. ЕтМл, ДА; Разколът МИ ГХ,МИМ. рлскоплвлтн, рлскоплвлкк, рлскоплвлкшн несв. 1. Разкопавам, изкопавам, въ гъ I просвьтѣ са нлмъ. ні съкровіште рлскоплвлемъ ѣко оврѣтлетъ са К 1Ъ 18-19. 2. Подкопавам, разрушавам, сривам, ѣко пркл во къ ІА^ЪІЦѢ^Ъ ПОЛОЖНТЪ ТА. ІСКОрбННТН. Н нлслднтн. рлскоплвлтн. I СЪ^НДЛТН СЕ 82а 24; н овн тьмннца отъ слмѣ^ъ основлннн рлскоплвлл^ж. овн же протнвънъіА СНЛЪІ ГОНІЛЛ^Ж С 467.16. Изч. СЕ, К, С. Гр. аѵорвоам, катаакшгао. Нвб. Срв. разкопавам, разкопая ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. рлскоплтн, рлскоплкк, рлскоплгсшн Св. 1. Разкопая, изкопая, л прнемъі едннъ. шъдъ рлскопл ^емл'іж. і съкръі съревро гнл своего М Мт 25.18 3, А, СК. 2. Цодкопая, разруша, срина. НЪ1Н(Л вндншн кгдл МЖѴНТ6ЛІЛ съва^л ... клко же тьмннца гего рлскопл. клко же съка^ьна наведе С 462.29; клко повѣждъ мн плс^ж творншн. чѵ жндовнне. црькъі рлско-ПЛНЛ. ТрѢБНШТЛ рл^метлнл. СВАТЛІЛ сватъін^ъ ^лпърлнл С 418.13; Т посѣті віногрлдл своего ... пожеженъ огнемъ V рлскоплнъ СП 79.17. рлскоплтн огіГемь. Гр. 7Шрі катакаісо. Разруша, унищожа, срина с огън. вь^ьрѣвъше нл нево рѣША. рлскоплвъін ог(Гемъ грлдъ содомескъ. н опочрстн-въін. н нънГѣ посьлн ПОМОШТЬ ТВОЖл. н рл^орн ве^в°жьноіе вѣсовлнніе С 180. 10. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. брбсктш, коажтка-ятсо, аѵаеткаіггм. рАсісрнвнтн 594 рьсп&лннь Нвб. разкопая, разкопавам, разкопам диал. ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАскрнвнтн, рлскрнвлвп, рАскрнвншн св. Разкривя, изкривя, прншъдъ же н оѵрмръштено нмъі тѣло вьсе. н лнце рАскрнвыено С 561.27. Изч. . с. Нвб. разкривя, разкривявам, разкривям диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАскрьстнтн, рАскрырж, рлскрьстншн се. Разпъна на кръст, не Акоже вндѣсте рАскрьштенл кго н ь-тъ вндѣ^ъ. ідкоже вндѣ^ъ сь влмн пеѵАЛьндА С 500.4. Изч. С. Гр. отошром. Нвб. Срв. кръстя. рАсллБ/ѵеиъ, -ъін прич.-прил. Парализиран, недъгав, въ неѵокесАрнТ же ТЪГДА ОБЛАДАІЖШТНН^Ъ. ОТЪ А^А НСѴНСТА 1А ПрѢВЪІ НАПрАСНО гло\деъ н НѢМЬ Н ВСѢМЪ ТѢЛОМЪ рАСЛАВЬКНЪ С 552.23. И Като същ. рАСЛАвЛенъін т. ед. Гр. о тсароАлпсх;, [о] парсЛлт-кбі;. Недъгавият, парализираният. рАСЛАБЬГСНААГО ЫА ОДрѢ НОСНМА, трн десдтн н осмь лѣтъ ... словессмь нцѣлн С 387.30; цѣла раслабыснааго сътворнвъ. Н БЛАГОСЛОВНВЪІ Н ПОВСЛѢ СВОНМА ЫОГАЫА ВЪ ДОМЪ ІОГО НТН С 518.22-23. Изч. С. Вар. рмлмжіонъ. Неб. разслаблен книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДЦ; разслабен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. рАСЛАВѢТН, рЛСЛАБѢНЪ, рАСЛАВѣЮШН Св. 1. Отслабна, обезсиля се, остана без сили. ОТЪШЪДЪІН же БрАТЪ пжтьмъ ^АБЛЖДНВЪ н ^ѣло сд съкро^шнвъ. ВЪ^ВрАТН сд третнн ДЬЫЬ ГЛАДЪМЪ мъръі. н рАслАБѣвъ С 291.14. 2. Парализирам се, схвана се. нАпрАсно СВѢШТД ОуГАСОШД. Н рЖІСЪІ МЖѴАШТН-Н^Ъ СЛОЧ|ТЪ рАСЛАБѢШД С 110.16| ВЪ ДрОѴ|ТЪІН же ПАІСЪІ кжошл НѢКЪН отъ БѢСА ЫАСНЛ'еНЪ ОБѢМА НОГАМА рАСЛАБѢ С 518.19; тж же кмоѵр ^очрлж въ^гла- ГОЛАВЪШОу 0 НСТННѢ. рАСЛАБѢ КМОѴр АВЫС ТѢЛО. Н ПрѢДАНО ВЪІ прьвоѵоѵрмоѵ оѵрмръштвенню С 563.22-23. Изч. С. Гр. екХбораі, ясхроЛбораі. Неб. Сре. разслабя, разслабвам, разслабям 'отпусна, отслабя, разслабя’ диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАСПАДАТН СА, рДСПАДАНБ СА, рАСПАДАК- шн са несв. 1. Разпадам се, разцепвам се, разтрошавам се на парчета. Н С6 КАТАПеТА^МА ЦрКОВЬНАА рА^-дърл СА СЪ ВЪНШЬНѢАГО КрАѢ. ДО ннжьнѣаго на двое. н ^е^ѣ потрдсе сд. н КАменіе распадааіш са А Мт 27.51; кл'ма жндове неѵьстнк се велнкок сътворншд. сего во дѣл"ьма н жестокок КАМ6ННК СД рАСПАДААШе. ДА оѵрвѣдд-ТЪ. (АКО тъ кстъ доѵдеовьнъін н жнвън камъік' С 485.15. 2. Разпадам се на части, пръскам се. въ ѵасъ же прь- ВЪІН НОШТН. СЪКЛѢШТААрСЖ СД отъ СТО\рдеНН СТНН. Н ТѢЛО НМЪ рАСПАДАА- ше сд С 76.22. Изч. А, С. Гр. ах{?одаі, Зіаррбуѵораі. Нвб. Вж. при рмпАстн сд, рАсплХеньм, -(л ср. Силна страст, страстен копнеж, похот [прен]. н врѣд' ржкъі лѣвъіа прѣтръпѣвъшо\[. НА ПОПрАНЬК ПОСЛАВШААГО ТЖ ДНІАВОЛА. ВЪ рАСПАЛ"еНЬіе ВЪПАСТН Н СТрА^Ъ БЖНН ^авъітн С 521.12; отъмьнѣвъ жс СЬВѢСТНІЖ. Н^НДО^Ъ к Лн. н прѣдо-лѣвъшоѵр МН рЛСПАЛ'0ННЮ влждноу-о^моѵр. НН ВА НА оѵрмъ ВЬ^ЬМЪ ВЪ ѴАСЪ ТЪ ... ВЪ БЛЖДЬНЖ(Ж ПОГЪІБѢЛЬ ВЪПА- дорсъ С 525.26. Изч, С. Гр. оТотро^. Вар. рлспАЛОнню. Неб. Сре. разпаление книж. остар. ОА, ВА; разпалване ОА, НГер, ЕтМл, АР; разпаляне остар. и диал. НГер, ЕтМл, АР. рлспАлннА, -ъі ж. 1. Пукнатина, цепнатина. СТрАШЪНОіе ДЖБА ѵочрдо вн-Дѣвъ. рАСМАШТрѣрСЪ прнлежьнѣ. КАКО оѵркоренн сд. н лште нматъ рАспллннж ісамъі. н оврѣстн не могорсъ С 301.4-5. 2. Дълбок отвор, бездна, вьсь же НАродъ ндѣАше. н свѣштд въжегъше сьнндошд въ камѣнжіж тж рлспл-лннжіж С 36.7-8. Изч. рлспллнньыъ_______________ 595 1 С. I)}. хааца, Нвб.0. рАСПАЛННЬНъ, -ъін прил. Разтворен, разцепен, н прнстжпнвъ нл рдспдлн-н'нжвв тж пештерж. н вьспрѣтн не-ѵнстоѵрочрмочр томоѵр д^очр С 36.11-12. Изч. С. Гр. 7П>іЗрі]ѵ. Нвб. 0. рЛСПЛСТН СА, рАСПАДЖ СА, рАСПАДвШН СА св. Разпадна се, разцепя се, раз-троша се на парчета, і се клтл-■ петл;?мл црквнлѣ рл^дърл са. съ въішънѣаго крлѣ до нн(..)жънѣаго на дъвое. і ^емлѣ потрдсе са. і клменне рдспАде са М Мт 27.51 3, СК. Срв. СЕ 51а 1; опонл цръкъвънлл на плдтъі рд^дърл сд ... клменые нл о^крочдеъі рлсплде са С 475.17; камъікъ же бѣ ^ъ. ѵѵ нерА^мыл жндовъскдлго. кдменьк рлсплде са н тн не ѵоч|чжтъ С 485.19. Изч. М, 3, СК, СЕ, С. I)}. а/^ороп.. Нвб. разпадна се, разпадам се ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Р&зпада МИ ГХ,ТБИ; Распадан МИ, Распадиние МИ, Распадието МИ ГХ,МИМ. рлспннлтн, рлспннАюч, рдспннлюшн несв. 1. Разпъвам на кръст, иъінѣ невидимо ПрѢСТОІАТЪ. ѴНИН ВССПЛОТЬННН ТВОН. НЛПНСАІЖфС 0БѢТ0ВДНН0 твое вь^лговленс. еже прнемешн. рдспннліА сд в'семо\р мнрочр СЕ 84а 21-22; не домъішлѣд^ж же са рл^вошисъ съ ^мь рьспжмгкште. I твордште і проповѣдл-тель цѣсрствію. рлспдтдго К 11 а 20-21. 2. Прич. сег. деят. като същ. рЛСПНИМЖфбН м. мн. Гр. ОІ атапропѵте^. Тези, които разпъват на кръст; палачите, слъньце рлспі-ндемъ вндітъ. і сьѣтн не съмѣетъ. ВЬ^бМЛА свѣтъ. отъ рЛСПІНАІЖШТН^Ъ К 116 1. 3. Прич. сег. страд. като същ. рдспннлюмъ м. ед. Гр. [о] атоо> робдеѵоі;. Този, който е разпънат на кръст, елі во рлспінлемъ цѣса- рлспростнрлтн рюотъ. како вждотъ вѣнъѵлемъ К11 а 37; слъньцс рАспждемъ вндітъ К 11а 39. ~ са страд. Изч. СЕ, К. Гр, атаорбсо, аоатосорбсо. Вар. рАСПШАТН. Нвб. разпинам, разпна остар. и диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА. рдспоиъ, -а м. Разпятие, кръст за разпъване. простеръі на рдспонѣ. в'са оудъі своіа ^е вже нашъ. съгъбалъ есн в'са негъвлА. I в'сѣкж непрнѣ^нь СЕ 356 1, Срв. СЕ 356 11; вь^ъпнв^н велнемь гллсомь. съі на рлспонѣ к оцм своемоу нБсъно^мочр ... вже вже по ѵьто ма оставн СЕ 436 2. Срв. СЕ 426 14; СЕ 506 15-16; млъѵлннемь свонмь прнгвлждлемъ на рлспонѣ. вже нашъ СЕ 43а 13; егоже нюдѣн СЪВЛѢША. I ПрНГВО^ДНША Н НА рАСПОНѢ СЕ 50а 17; рлспенъі са на рлспонѣ въ третьні ѵасъ. длетъ же съдрдвне СЕ 50а 25; Аіре тъі есн снъ вжен. въстани нъінѣ отъ рлспонл того. I вѣро^емъ въ та СЕ 506 10; въ^ъпнвъшааго на рАСПОНѢ. КЪ вочр. ^АЦѢЖДвНЛАГО н^ гж- въі оцьтомь СЕ 506 17-18; поклонь- ШААГО ГЛДВЖ НД рАСПОНѢ. ВЬ НвГОЖв нспо^фсннемь д^а. ^ойіѣ потрдсе са СЕ 506 23-24. Изч. СЕ. Нвб. Срв. распон[ка] 'част от тъкачен стан, подобна на кръст, чрез която се опъва платното’ диал. НТ, ЕтМл, ДА. рАСПрЛШНТН, рАСПрЛШЖ, рАСПрАШНШН Сб. 1. Разпръсна, разгоня някого, разпилея. нъ ие вѣАше н^ъ вол'е мдного на десдто. н тн же рдспрдшенн С 442.16. 2. Разпръсна, потуша, угася [огън], ведомъ вѣлше длеадндръ ПрАВНМЪ ДЬВѢМД АГ^еАОМА. !АЖе вьнн-ДОСТА СЬ (Лнмъ ВЪ ОГЛ. Н рАСПрАШНСТА пламъі С 164.9. Изч. С. Гр. бшакеірш. Нвб. разпрата, разпрашвам, разпрашам диал. ОА, НГер, ЕтМл, ДА. рАСПрОСТНрАТН, рАСПрОСТНрАИК, рАСПрОСТН- рАіешн несв. Простирам, разпро- рлспрострѣтн 596 рлспьрѣыые стирам. ѵоврл^ь иапнса са крьстьин. рЖЦѢ рА^ПрОСТнрАА МОНСН. АМАЛНКА побѣдн ТФ А 6. Изч. ТФ. Гр. ёктеіѵсо. Вар. рл^простнрлтн. Неб. Вж. при (Аспрострѣтн. рлспрострѣтн, рлспростьрж, рАспростьрешн се. 1. Простра, разтворя, разгъна, вьлѣ^е же оѵрподь^кг. ржцѣ нмгі рлспр°стрьтѣ н вь^дѣиѣ ил иево. н ДНВА СА Н СЛАВА БОГА ОТгКргіВАІЖ-ШТААГО ТВОрАШТННМг вол"ж к-го С 555.14—15. // Образно. прнсдго^г сл КЪ ПЛЬТН рАДОЧ^А СА Н ТрСПбШТА. рАС-прострѣ^г сг пргстгі н око дочршиоіе. н двогс очрже дѣлесоѵр рА^очрмѣ^г С 511.17; рАспр°стрѣте оѵрво молж вгі са ВАША О^МЪІ. Н СЬ ТН^ОСТНІЖ ПрнНМѢТС ^о^даа моіл словсса С 498.19-20. 2. Опъна, разпъна, разстеля, сгврл- ШТАТН СА. ПЬСЬСКгі Ж6. ЛАА. Н ПѢИгі О^СТЪ ТѢШТА. Н ВЛАСОМг ИА вг^доѵдег рАспростргтомг. дотеѵетг стааго ДрЬ^ИОВеИАІА НСПОВѢДАА С 560.8. // Образно. рАспрострѣ облакъі вь покровг імг> Н ОГНЪ ДА просвѣтітг ІМЪ ноштгіж СП 104.39. Изч. СП, С. Гр. біоотетаѵѵг)|іі, сгоѵтеіѵш, іс,сі.кХои>. Неб. разпростра, разпростирам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАСПрАфН, рАСПрАРЖ, рАСПрАЖеШН Св. Прен. Развържа, освободя, вѣдѣ- ША СЛѢПААГО ОТЪ рОДА. ОСВѢТНВЬШААГО Н ГОСПОДИ ПрОПОВѢДАВКШТА. ВНДѢША миоггі годгі сьва^аиа а^н ослабьк-нааго. повелѣынк рАспрджс-ИА отг ^ьловн С 323.17-18. Изч. С. Гр. 5юс^ег$уѵо|хі. Неб. Сре. разпрегна, разпрягам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рАСП0\рСТНТН, рАСПО^фЖ, рАСПО^СТНШН св. Пусна, издам [глас], да ис- гласа рАспоѵ|>штеиА вг мргтвгін^' простргвг. вьса нже вг жоѵрпнштн^г вгстАвнтг. сего дѣльма лА^лре грАдн вгиг С 311.5. Изч. С. Гр. ботоХош. Неб. разпуща, разпустя диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ВТР, ДА. Сре. разпущам диал., разпусна, разпускам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. рАспо^стьнг, -гін прил. кг^ггі рАспоустьнгііА [рлспоѵрстьнгі]. Гр. сотосттастгоу, (ЗіР?аоѵ алоатаа-іоп. Писмо, документ за развод, іже лште поѵрстнтг женж своіж. да ДАстг ен кгннггі рАспоѵрстгнгііА М Мт 5.31 3; ѵто о^бо мосн ^аповѣдѣ. датн кгинггі рАспо^стгигікд н отгпоустнтн вг М Мт 19.7 З1, А, СК; повелѣ мосн кгинггі рАспо^стгнгпА илпнсатн н по^стнтн М Мк 10.4 3. Изч. М, 3, А, СК. Вар. рАспоѵрстыіъ. Неб. разпустен остар. ВА. Сре. разпуща-ния Л1н. 'разводи’ диал. ДА; разпус м. РРОДЦ. рАспг [погр. А 122Ъ 18] еж. клрпг. рАспьрАтн, рАсперж, рлсперешн се. Стъпча, смажа. игіиіл вндншн ... како же ТЬМИНЦА КГО рАСКОПА. како же сгвА-^ыГд наведе, како же ^мніж рАспгрА. н к'де ^мніж обѣсн С 462.30. Изч. С. Гр. тгатЁш. Вар. рлспгрлтн. Неб. Сре. разперя ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. рАспьрьнг, -гін прил. 1. Който е изпълнен с противоречия, противоречив. ЛЮБЫЖ ТН рАСКОЛЬНААГО О^МА мгіслнн твон^г. ілко н вьсего рАскольнл о\[ма отгсѣкжште. по^вал'ж тн рАС-пьрьижвк н эдьстолгсбьвьижіж вѣдь. іако н вьсс- рАСПьрьиоіе отгсѣКАВкште С 500.17, 18. 2. Който е изпълнен със съмнения и колебания, оѵн-стн^г дочршж отг иевѣрьствнгл. сьиА^г сн рАспьрьижіж вѣдь ... прнсдго^г сд кг пльтн рлдоѵрд са н трепештд С 511.15. Изч. С. Гр. фЛбѵеікоі;, філоѵЕіета, арффоХод. Неб. Сре. разпра ок., разправия эіе. рАспьръньк, -іл ср. Раздор, разпра, кавга, спор. да отгстжпнтг отг ВАсг в’сс ослоѵршАНне. протнвьио слово, гргдость. ^авнсть. ргвеине. ѣрость. клнѵь. ^оѵрленнс- ... рлспьрѣине. репг-тАине. шепгтлине СЕ 91Ъ 17-18. Изч. рлспьрѣтн 597 рЬСПАТН СЕ. Гр. (рЛоѵеікш. Вар. рмпкрънне. Нвб. Срв. разправа, разправия эіс. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рдСПЬрЪТН СА, рЛСПЬріЖ СА, рЛСПЬрНШН СА св. Подложа на съмнение, поколебая се. лште во въі прншъдъ N6 въі рдс-пьрѣдъ са. дште не въі рлепьрълъ са не бъі овнекдлъ. дште не въі овнекдлъ не [ БЪі тдко вѣровдлъ С 499.2, 3. Изч. I С. Гр. ацфюРртесо, ацффаЛЛш. \ Нвб. 0. рлепьргл, -ІА ж. Разпра, раздор, спор. рдспьрѣ жс въютъ къ нлродъ его рддн М Йо 7.43 3, А, СК; овн гллл^ж кдко можетъ ѵлкъ грѣшенъ. енцд ^нлменнъ творнтн. I рдспьрѣ вѣ вь индъ М Йо : 9.16 3, А; рдспьрѣ же въістъ пдкъі въ ігсден^ъ. ть. сдовесд сн М Йо 10.19 3, А. Изч. М,3,А, СК. Гр. сг/іора. Вар. рьспьрл, рлспьрѣ, рАсггьрѣ. Нвб. разпра ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдспАтн, рдепьнж, рдепьнешн св. 1. Опъна, разпъна нещо, разстеля, тъі рдспАтъ нво ъко н кожіж. тъі очртвръдн ^еміж нд водддъ. тъі огрддн море г Пѣсъкомь СЕ 4а 9-10. 2. Разпъна г на кръст, тъгдд отъпочретн ІМЪ вд- рддвж. Тсд же БНВЪ. ПрЪДЛСТЪ I ДД I рдепьнжтъ 3 Мт 27.26 А, СК; і съ ЬГНМЬ рДСПАША ДВД рД^БОІННКД. 6ДНЫ0- го о деснжіж. д дрочргддго о шюіж его 3 Мк 15.27 А, СК; дд ѵъто тъмъ. нъ не очр теве рдепддъ естъ. ѣкоже ^д жі-дове. нъ вьсъко своіж кръвь сдмъ іжже оні пролішд. нд спснье ддстъ проль въшімъ К 9а 2; помѣні во ма сатъ гь въ цѣсдрствн твоемь. чѵ рл^воініѵе ъко рл^воінікъ есн. рдепдтъ К 11 а 25; сьвѣтьннкъ же ндъ днілволъ. н^гя-внвъ прьвок дръво ... с н~нмн нд дрѣвѣ рдспАтн Тсд С 402.8; мъі же нн пророкд очрвн^омъ, нн *сд ПрѢДД^ОМЪ нн рдспА^омъ С 136.5-6; кдко можетъ съпдсъ въітн тъ. нже въктъ рдепдтъ. н съмрьть прнА С 155.16. // Образно. колнко родовъ н стрднъ. н Тнострл- ньннкъ. тн вьсн крьстд рддн ллѴжтъ. того снлоіж врдгъі рдепьнъше. н рд^-дрочршлктъ СА НОШТЪ МНО^ЪМЪ С 431. 5-6. 3. Прич. мин. страд. а) Като прил. рдепдтъ, -ъін. Гр. еатаорсоре-ѵод, «хоатсшрсойЕц. Който е разпънат на кръст, вѣдѣ во ъко нед рлепд-тддго нштетд А Мт 28.5 СК. Срв. С 445.13; прідж же воннн. н пръво\рмоѵ^ ПрЪВІША голънн. н дроугочрмочр рДСПІА-то^моче сь ннмь А Ио 19.32 СК. 6) Като същ. рлспАтъін м. ед. Гр. о ёсгсос-орсорвѵос;. Този, който е разпънат, разпънатият - за Исус Христос. не домъішлъддж же са рд^воі-нікъ съ дмъ рлспінліжште. і твордште і проповъддтель цъсрствно. рлспдтдго К 11а 22; лн'тонннъ реѵе дд въвръженъ вждетъ въ сковрддж. дд внждж ѵ'то кмоч]1 оч^спъктъ рдспАТъін н о^мърън С 157.28; не оч^вонмъ са ннѵьсоже врд-ТЫД Н ОТЬЦН. НЪ ВЪ НМА рдспАтддго. пострджддмъ С 255.30; дште въі въ-ДЪЛЪ КНА^Ъ СНЛЖ рДСПАТЛДГО. то остл-ВНЛЪ БЪ1 К0Ч|>МНрЪСКЖ1Ж соч^ктънжіж льсть С 176.1-2; кгоже вллгодлтыж Б0ЖЫЖ Н СНЛ01Ж рДСПАТДДГ0 нцълн. н пръвъі въ мдндстъірн МНОГЪІ днн. уодА н сддвд вл С 564.25. 4. Прич. мин. деят. пато прил. рлспьнъін са. Гр. атаирсотіеіі;. Който е разпънат на кръст, разпънат, н црьквн покчтъ. нд немъ рдепьнъшддго са господл ^рнстосд С 354.11-12. 5. Разпъна някого за четирите крайника, разтегля го на четири страни [при изтезание], н поведъ свъштд въжегъше прннесть н стрлстьннкл рлс-ПАТН жжн ѵетъірьмн. Н ПрНВА^ДТН н по ѵетъірн колъі С 152.29; вьлъ^ъше въ ^лъвннж нжде мжѵддше вокводд ровд эднстосовл. оврътошд стддго нд ^емн кд'ного лежАШтд рдепдтд С 51.12. - СА страд. М, 3, А, СК, Б, О, Е, СЕ, К.С.Гр. ёктеіѵш, атошрбео, сгосггаорбю [вар. тршакш]. Вар. рОСПАТН, (ДСПДТН, рЬСтАТН, рЛСПДТН. Нвб. разпъна, разпъвам, разпна остар. и рЛСПАТЬгё 698 рЛСТЛГАТН диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАспдтью, ср. 1. Разпъване на кръст, разпятие, въсте ѣко по дъвогс дьноч)1 пас^а въівАетъ. і снъ ѵскъі прѣдлетъ са на рАспдтне 3 Мт 26.2 А, СК) съвлѣша сь Кего ^ламѵдж. і ОБЛѢША I ВЪ рН^ЪІ СВОІЛ. I ВвДОША Н НА рАспдтне 3 Мт 27.31 А, СК. Срв. СЕ 50а 11; въ вненъі пнлатомь. і прѣДАнъі на рАспдтне СЕ 496 20-21; Н рА^МѢВЪ Ус отнде отътждоѵр. N6 сьмрьтн СД ОѴБОІАВЪ НЪ ВрѢМвНб рАСПД-тнгс жндъі С 404.19; нсвса іеже днід- ВОЛОМЪ Н^БНКЫЪІА ОЖНВН, ПрѢДАШД НА рАспдтнк С 398.12; въслдн стъін свон ТОГО рАДН ВО Н В7> ПЛЬТЬ ОБЛѢѴО сд. н рьспдтьк на крьстѣ вол'енк прѣстрАД\ С 535.27. // Образно. онн рЪВЪНОСТНІЖ ^АВНСТН ^ЪІБЫЖШТе сд. рАСПДТНЮ ^НМЪІ ПООЧ^ѴАА^Ж сд С 399.13. 2. Кръст, разпятие, прѣкло- НОН ГЛАВЖ НА рАСПАТНб. ПрѢКЛОННЛЪ ССН С6БѢ в’сѣ ВНДНМАА. СЪКрО^ШНЛЪ 6СН главъі н^ъ. і снлъі н^ъ СЕ 286 4-5; простсрън рЖЦѢ НА рАСПАТНб. I ПрН-ГВОЖДбННбМЬ ДЛАНЬЮ. СВ06Ю. прнгво-^ДНЛЪ 6СН в'са ржкъі неѵьстнвъі^ъ СЕ 306 20; огДЬ готовъ меѵь н^ъоштренъ. рАспдтніе ПОСТАВЬКНО С 85.15-16. 3, А, СК, СЕ, С. Гр. то атоспршааі, тб атао-рсоіЭдѵоа, атс«)рб<;. Вар. р\спдтнк, рмпдтне, рьспдтіе, рлсгвАтіе, рлспдтьк, рлспдтне. Неб. разпятие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. рАСПЖДНТН, рАСПЖЖДЖ, рАСПЖДНШН Св. Разпъдя, разгоня, разпръсна, а нанмьннісь ... емоуже не сжтъ овъца СВОІА. ВНДНТЪ ВЛЪІСА ГрАДЖфА. I ОСТЛ-ВЛѢАТЪ ОВЪЦА Н ВѢГААТЪ. I ВЛЪІСЪ рАС^ЪІТНТЪ (А. I рЛСПЖДНТЪ ОВЪЦА М Йо 10.12 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. окорлі^со. Вар. рлспждітн. Неб. разпъдя, разпъждам ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАСПЖТЬКЭ, -ІА ср. Кръстопът, място, където се пресичат, кръстосват пътища; средище, не вждн ѣко н днцемѣрн. ѢІСО дюватъ на сонъмн- штнрсъ н ВЪ СТЪГНА^уЪ Н НА рАСПЖТН^Ъ стоідште молнтн са М Мт 6.5 3, А, СК) н ншедьше рАвн ті на рлспжтіѣ пжтн А Мт 22.10; не прѣреѵетъ. нн вь^ъпнетъ. не очрслъішнтъ ннктоже на рАСП(Ж)ТН^Ъ гласа его М Мт 12.19 3, А, СК) I ѣможе колнжъдо въ^ождаа-ше. вь вьсн лн въ грддъі лн въ ссла. на рАСПЖТН^Ъ ПОЛАГАА^Ж НбДЖЖЪНЪНА М Мк 6.56 3. // Улица, път. ідете же н оврѣтете жрѣвецъ прнвА^АНъ прн двь-ре^ъ. вьнѣ на рлспжтнн ММк 11.4 3; вь ньже колнжъдо грддъ въ^однте і не прнсмліжтъ влсъ. ішъдъше на рлспж-тьѣ его рьцѣте М Лк 10.10 3, А; тогда НАѵьнете глатн. ѣсмь прѣдъ ТОВОІЖ н пнрсомъ. I НА рАСПЖТНН^Ъ нашн^ъ о\рѵнлъ есн М Лк 13.26 3, А, СК) Н^НДН ілдро НА рАСПЖТНѢ Н СТЪ-ГНЪІ ГрАДА. I ННШТАЬХ Н ВѢДЪНЪНА Н ^рОМЪІІА н слѣпъіьа въведи СѢМО М Лк 14.21 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тЛатеТа, ауора, арфобоѵ, оббд. Вар. рмпжтнк, р&спжтие. Неб. разпътие, р&зпът, р&зпъте остар. и диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. Сре. Распът МИ ГХ,МИМ; Разпутина МИ ЙЗах,Кюст.кр. рАСТАѴАТН, рДСТАѴАІЖ, рАСТАѴАКШН НвСв. Разпилявам, разпръсквам, іже нѣ-стъ съ мноіж на ма естъ. і нже не СЪВНрААТЪ СЪ МНОКК рАСТАѴААТЪ М Мт 12.30 3, А, СК. Срв. Лк 11.23 М, 3. // Пропилявам, прахосвам, разпилявам [богатство, имане], ѵлвкъ етеръ вѣ вогатъ. іже нмѣАше прнстл-вьннкъ. I тъ оклеветАнъ въктъ къ немоу. ѣко рлстАѵлкА нмѣнне егоМЛк 16.13. Изч. М, 3, А, СК. Гр. окортгі^ш, біаокортгі^со. Неб. Сре. разтакам [се], разтаквам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; разточителен прил., разточител ли, разточителност ж. ОА, БТР, АР. рАСТАѴн [погр. М Лк 1.51] во/с. рлсто-ѵнтн. рАСТАІАТН [са], рАСТАНТ; [са], рАСТАКШН [са] се. 1. Разтопя се, размразя се. рлсткдрідтн 599 рдстн рДСТЛѢ СІА ^ОМЛѢ I ВЬСІ ЖІВЖШТ6І НА НОІ СП 74.4; н сжшточр ѵлсоѵр третнкмоѵр ноштн. слъньце о М;<ь въсніл топло ілко въ ждтвж. н рлстллвъ сд ледъ бъістъ водл топлл С 78.1. // Образно. горъі ѢКО ВОСКЪ рЛСТААШЬА СІА отъ лнцл гнѣ СП 96.5. 2. Прен. Разпадна се, умра. кдннъ ... прнвѣжо къ вльСН, н прнкоснжвъ сд къ топлотѣ. лвнк рлстлл СД Н ТЛКО ОТЪДАСТЪ АДНЖ СВОІЖ С 76.24-25; лвнк же прнкосновеннн ТОПЛОТЪІ. пльтн кго рлстллвъшн С 93.16-16; н помъішлѣа. клко нже ПрНБѢГЪ КЪ БЛНН. N0 ВЬѴЬТС- СД СЪ ѴС- тъірьмн десдтъі. нъ лвьк отъ топлотъі рлстлл сд С 78.7. Изч. СП, С. Гр. тпкороа, Х-оораі, бісЛіюросі [ѳар. теХеѵтасо]. Нвб. разтая се, разтайвам се диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДЦ, ДА. рлствлрілтн, рлствлрілкк, рлствлрілкшн несв. Смесвам, размесвам, ілко многа лѣтл сътворн срьвлннк тъкмо прнкмьл. н се сь дѵрмнілтосьгЯімъ П6- ПбЛОМЪ рАСТВЛрѢѢШб ТН ТЛК0 КкДѢѢ'Ш0 С 297.15. //Разтварям, размесвам. вьсъ денъ поношлл^ж мн врлзн моі. н ^ВЛЛІАфН СЬА МНОНЪ. КЛЪНѢЛ^Ж С(А. НД€ ПОПСЛЪ ѢКО ^ЛѢБЪ ѢСЪ. Н ПІТЬе М06 съ пллѵемъ рлствлрѣл^ъ СП 101.10. Изч. СП, С. Гр. катацеіуѵѵці, кірѵйсо. Вар. рлетвлрѣтн, Неб. разтварям ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рьство^ньк, -іл ср. 1. Смесено питие, разтвор от вино и вода. ъко ѵѣшл въ ржцѣ гні. віна нерлстворенл Усплънь рлствореніѣ. Ч очрклоні ОТЪ СвІА въ онж. ОБАѴе ДрОЖЬДЫА «ГО Н6 СКрЪІДЛШІА СІА [!] СП 74.9. 2. Прен. Разтваряне, отмиване [на греха], н^вольшннмь отъмъітн кръціеннемь. ветъ^жіж СКВрЪНЖ НЛШІгБ. С-ІЖ Жв 6СН НЪІ ПрѢ- стжпленнемь осквръннлъ. і ;?лтворенне (погр. вт. рлствореннс, Фърчек, с. 762, бел. под линия) грѣ^очр сътво-ръшемъ СЕ 52Ъ 26. Изч. СП, СЕ. Гр. кфаоца, хшѵеифрюѵ, Вар. рАеткоренніе. Неб. разтворение книж. остар. ВА. Сре. разтвор т. рлстворнтн1, рлстворіж, рлстворншн св. 1. Разтворя, размеся, смеся, кнд^ъ повелѣ пмсъі дърлтн н. н полнвлті н оц'томъ съ солнкв рлстворнвъше С 161.17; повелѣ оцьтъ лютъ съ солнвк рлстворнвъше вь^лнвлтн нл ^ръвътъі н^ъ С 178.30; (лкоже бо врлѵевьстнн отроцн. ^МНННЪІА (Д^ВЪІ ЦѢЛДТЪ. нс ТѢ^Ъ Н^бМЫЖШТб ЦЪЛЬБЬНАІА БЪІЛНІЛ. рлстворыш вннлмн іл^вънъінмн врѣ-дъ цѣлдштс С 430.16. 2. Превърна, преобразя, длвъі нлмъ і ^смъылл вллглл. рлстворен прн мосѣн горъкжіж водж. въ сллдъкжіж СЕ 20Ь 15. Изч. СЕ, С. Гр. акеѵа^ю, ретаяоіею, раіѵш. Неб. разтворя, разтварям ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА, рлстворнтн11, рлстворігк, рлстворншн се. Разтворя, отворя, н лвнк ншъдъ ыл много ростворнвъ двьрьцд. прогнлнъ БЪІСТЪ СНЛОКК кръстьноіж. Л6ЖДШТ0ЧІ1 же нцѣл"оночрмо\р геште нл ^омн С 554.26-27. Изч. С. Вар. ростворнтн. Неб. разтворя, разтварям ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рлстеірн са, рлстекж са, рлстеѵсшн са се. Разтека се, потека, н подъпллнтн кмоѵр ѵрѣво н реврл. доньжде пльть кмо^ лкъі воскъ съжеженл бъівъшн рлстеѵетъ сд С 153.3. Изч. С. Гр. аяорр/ш. Неб. разтека се ОА, ВА, НТ, НГер, БТР, ДА. рлстн, рлстж, рлстешн несв. 1. За растение - раста, развивам се. і о одеждн ѵто са пеѵете. съмотрнте крн-нъ селънъі^ъ. клко рлстжтъ. не трочр-ждл(?втъ са нн прдджтъ М Мт 6.28 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3; д'вл-шдн вь недѣл"н двьрьцд ОТВрЪ^ЛА. трѣвж Прѣдъ двьрьмн гровнштл свокго рлстжштжіж оврѣтлА С 528.30. 2. За човек - раста, ставам по- рлстнтн 600 рлсто&тн голям на възраст и ръст. отроѵА же рдстѣдше н крѣплѣдше сд д^мь. ісплънъка сд прѣмждростн М Лк 2.40 3, А, СК, Б. Срв. Лк 1.80 М, 3, А. 3. Прен. Увеличавам се, нараствам. мо нд в'сь неджгъ. рдстжірен нд к'сѣ врѣмс-нд н прнсыо СЕ 34Ь 24-25; пдѵс- же іеште рдстѣѣше стрд^ъ нд неѵьстнвъін^ъ доусѣ^ъ С 40.19-20. 4. Прен. Раста, развивам се, усъвършенствам се в духовно отношение. ТД ВСД ВНДА 0Ѵ|ѴНТСЛЬ. Н ОѴ^ВѢ-ДѢКЪ 1ДК0ЖС ВЬСЬ А^ОВЬНЪ кстъ. н дьнь (ЛѴ6 дьнь. нд въкотж рдстетъ ѴАСТЪІН-мъ теѵеннюмъ опрдкьдднніл С 548.11. коѵрпьно рдстн. Гр. анѵан^аѵораі. Раста заедно, едновременно, остд-внте е коч^пьно рдстн очрво до ждтвъі М Мт 13.30 3, А, У. М, 3, А, СК, Б, У, СЕ, С. Гр. агі^аѵш, сшЕ.аѵорса, рт|кі5ѵороа, р\аатаѵш, (роораі, ёлаи^аѵи. Нвб. раста ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Растьо ЛИ, Ращан ЛИ, Ращанов ФИ СтИл.РЛФИ. рдстнтн, рдцш, рдстншн несв. Правя да расте, да дава плод. ^е-мыд оуво вь се врѣмд веснънок-. шнпъкъ н Тд н ннъ цвътъ рдстнтъ С 495.17. Изч. С. Гр. ёкбібшрі. Нвб. Срв. раста ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. рдстнтн са, рдфтк са, рдстншн са несв. Разраствам се, увеличавам се. ѣкоже тогдд съ глжштнь рдстітс- са і множіте са. I нспдъніте ^емлж К 8а 21. // Образно. I ^лпрѣтн нед^сго^ сс-мо^. рдстжірюмоѵр вь немь. не нмѣтн плодд. нн рдстнтн са СЕ 35а 13. Изч. СЕ, К, С. Гр. аті^аѵораі. Вар. рлстітн са. Нвб. Срв. раста, [раз]раствам се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рдстопнтн, рдстопдкк, рдстопншн се. 1. Разтопя, превърна нещо в течност. повслѣша прннестн олово, н рдстопнвъше въ^лндтн нд оѵн. н въ но^дрн ісмоѵр вълнілтн С 264.21. 2. Стопля, сгрея, сгорещя [об- разно]. ^дохртрд. іегдд топлъі ^дрд во-жьствд прострѣ. н омрьтвѣвъшА дніл-воломъ доѵршА рдстопн. нѣстъ іеже оѵк-ръігетъ топлотъі юго С 348.27. Изч. С. Гр. Хм, ёкОеррсцѵсо. Нвб. разтопя, разтопявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдстоѵнтн, рдстоѵж, рдстоѵншн св. 1. Пръсна, разпилея, вѣдъ^ъ та ѣко жестокъ есн ѵлкъ. жьна ндеже ііѣсн сѣлъ н съвнрдьх іждоѵрже не рдстоѵъ М Мт 25.24 3, А, СК; ^ълъі рдве н лѣнъі. вѣдѣдше ъко жьшж ндеже не сѣд^ъ. е съвнрдкк исдоѵрже не рдсто-ѵн^ъ М Мт 25.26 3, А, СК. // Разпилея, прахосам [имане, богатство]. съвърдвъ вьсе мьннн снъ отнде нд стрднж ддлеѵе. н точр рдстоѵн нмѣ-нне свое. жнвъі влждъно М Лк 15.13 3, А, СК. 2. Разделя, раздам, рдсто-ѵн V ддстъ оѵ^вогъінмъ СП 111.9. 3. Разпръсна, разгоня, сътворн дръ-ждвж мъішъцекк своеис. рдстдѵн [!] ГрЪДЪІІА мъклнвв срдцд н^ъ М Лк 1.51 3; I не тъкъмо людн. нъ і ѵадд бжнѣ рдстоѵендѣ съверетъ въ еднно М Йо 11.52 3, А; н нн^ъложт СѢМКА І^Ъ ВЪ (А^ЪІЦѢ^Ъ. Н рДСТОѴІТІ 1А въ стрднъі СП 105.27. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ЗіаакортгіСга, акор-тті^ш. Вар. рлстлѵнтн. Нвб. разточа [се] 'разпилея [се]’ ОА, ВА, АК. рдстоідтн, рдстокк, рдстоншн несв. 1. Отдалечен съм, отстоя на известно растояние. іестъ жс въ прѣгъінѣ^ъ мѣсто то. н вь непръ^одънъін^ъ горд-^ъ. рдстоА отъ грддд попрншть ѵетъірь С 26.21; глдголілте к'дс жнвстъ въ грддѣ. НЛН къ вьсн. н грддоу НМА н ВЬСІ. Н ІСОЛНКО рДСТОАТЪ мсждоѵр СОБОІтК С 46.4. 2. Намирам се, стоя. нъ Грѣсн ВДШН рДСТОАТЪ посрѣдоѵр НДСЪ н вд С 135.19-20. Изч. С. Гр. ошехо), бсф(0тараі, бислгрри Нвб. Срв. стоя, [от]стоя ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рдстрошнтн 601 рьстрьЕОВАтн рдстрошнтн, рдстрошж, рдстрошншн Сб. Разпилея, прахосам, тъі прнтьѵд подобнша вѣрьнддго ровд н нс-рд-^оѵрмьнддго. н господь^е рдстрошнвъ-шддго С 370.11. Изч. С. Гр. катеаОіш. Нвб. разтроша 'разпилея, разпръсна’ диал. ОА, НТ. Срв. разтроша, разтрошавам 'правя на парчета, строшавам’ ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдстръгдтн, рдстръгднв, рдстръгдіешн несв. и св. 1. Разкъсвам, правя на късове, на части; раздирам, рдс-тръгд ж^ъі моіа. тевѣ пожьрвк жрътвж ^вддьнж СП 115.7. 2. Разкъсвам, разбивам, н рдстръглкл ж^ъі гонімъ въівддше бѣсомъ ско^ѣ почрстънніж А Лк 8.29 СК; рдстръгд врѣтіште мое н прѣпоѣсддъ мка есі веседъемъ СП 29.12. Изч. А, СК, СП. І)з. біаррпсош, біарртіуѵорі. Вар. рлстрьглтн. Неб. разтъргая остар. ВА. Срв. разтръгам диал., разтръгвам, разтръгна ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; разтрогвам ОА, БТР, АР. рдстръгнжтн, рдстръгнж, рдстръгнешн се. 1. Разкъсам, направя на късове, на части, ие ддднтс- стдго псомъ. нн помѣтднте внсьръ вдшн^ъ прѣдъ свнньѣмн. дд не попержтъ н^ъ ногдмн свонмн. I врдфьше са рдстръ-гнжтъ въі М Мт 7.6 3, А; оѵркдоннвѣ са отъ сего пжтн. дд не сьрѣтенд вж-девѣ сверѣпъінмн іа^ъікъі. пдстц^д бо 0\рВНША. ОВЬЦА рДСТрЬГНЖШ А С 472.13. 2. Разкъсам, разбия, рдс-тръгнѣмъ ж^ъі і^ъ Т отъвръ^ѣмъ отъ ндсъ нго і^ъ СП 2.3. Сре. Е 21а 5. // Образно. ж^ъі съмрьтьнъід рдстрь-гнжвъ. нн же вьскрѣсндъ. пденнцА нд-шн^ъ грѣр^овъ рд^дрѣшнвъ С 493.24; съпдснтедю вьне^ддпъ рдстрьгнжвъ-шоѵр вьсен ддово ѵрѣво С 498.23. 3. Прен. Прекъсна, накарам да пресекне, тъі рдстръже істоѵьнікъі н потокъі СП 73.15. М, 3, А, Е, СП, С. Гр. біаррдуѵорі, ртіуѵнці. Вар. рдстрьгнжтн. Неб. разтръгна, разтръгвам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР. рдстрь^дные, -1д ср. Разкъсване, раздиране, скъсване, вндѣвъ н^ъ Тѵѵснфъ ... не овнджн меѵд ... нн дкъі нд ^върн ^вѣрн сжшта помъісдн. не ПОМАНЖ котъігъі рдстрь^дннід. нн ІДМЬНЪІА ГДЖБННЪІ. НН рОБОТЬНЪІА стрдстн. нн пдеменънъіА ^двнстн С 367.17. Изч. С. Гр. бшаяараурбс;. Вар. рмтрь^дннге. Неб. Сре. разтръгване, разтрогване ОА, НГер, АР. рдстрь^дтн, рдстрь^днк, рдстрь^дкшн несв. и се. 1. Разкъсвам, правя на късове, на части; раздирам, тъгдд др^нерен рдстръзд рн^ъі своіа гда. ѣко вддсфнмніж реѵе. ѵъто еіре трѣвоѵремъ съвѣдѣтедь М Мт 26.65 3, А, СК. Срв. Мк 14.63 М, 3; н рдстръ^двъше рн^ъі іемочр отъ въіа до ного\р. меѵемъ оѵрддренъ бъівъ С 61.30-61.1. 2. Разкъсам, разбия, і ва^дд^ж н жжн же-дъ^нъі. і пжтъі стрѣгжштен. і рдстръ-ЗДВЪ Ж^ЪІ. гоннмъ въівддше БѢСОМЪ скво^ѣ поѵрстъініж М Лк 8.29 3; вѣ-ньцд въ^д°жнша нд нід. онд же рдс-тръ^&въшд отъметд'стд С 138.23. // Образно. ѵетврьтодьнъін ожн мрьтвъ БЪІВЪ. н ж^ъі грѣ^овьнъін^ъ рдстрь-^ДД^Ж СА. д онн джкдмн нд оѵрвніеннк нд Л творд^ж са С 387.16-17; въше-дъшннмъ въ ржцѣ сн. прострътѣн нъінѣ къ тевѣ. рдстръ^діА сндъі н^ъ. рънжірнн^ъ жндъі ржкочр сею СЕ 31а 8; моднте вогд отъ рдтнн. отъ гдддд н отъ пдгочрвъі. н црькъвънддго Тѣдд не прѣ^ьрнте. рдстрь^діемд С 67.23. 3. Прен. Изтерзая, съсипя, н двн са вьсѣмъ дкъі стдрнцд рдстрь^днд тѣ-домь. н вьскрнѵд весь ндродъ вьпна С 36.21. ~ са страд. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. бшрр-пуѵорі, рдуѵо-ці, біааяасо, аяасо, ракбш. Вар. рдстрг^лтн, рдстрь^дтн, рмтръздтн. Неб. Сре. разтръзая диал. ДА. рдстрь^овдтн, рдстрь^овдіж, рдстрь^овдіе- шн несв. Разкъсвам, съсипвам, рдст ъ 602 рдси/впнтн унищожавам [прен.]. сллдъкл гестъ СЛЛСТЬ В0ДАШТН1Л ВЬ ГрѢ^Ъ. ПрНБЛН-ЖЛБВШТНН^Ъ СА к ьГен. рлстрь^овлгстъ С 350.28. Изч. С. Гр. катаррі^уѵиці. Вар. рмтрь^ов&тн. Нвб. Вж. при рлстрь^лтн. рлстъ, -л м. Ръст, фигура, внждж въі мжжн рлстомъ довръі. н крлсънъі н словомъ оѵрмждренъі С 175.23. Изч. С. Гр. У)\ік(а. Нвб. раст диал. ОА, В А, Дюв, НГер, ЕтМл. Срв. ръст ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. рЛСТЬЛѢТН, рлстьлѣкв, рлстьлѣкшн св. Покваря се, развратя се. реѵе ве^менъ въ срдці своемъ нѣстъ вл. рЛСТЬЛѢШГА I омрл^ішід СІА ВЪ Бв^Л-коиенъ! нѣстъ твордн доврл СП 52.2. Срв. СП 13.1. Изч. СП. Гр. 8іскфіЗе{роцаі. Нвб. разтлея се пниж. остар. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рЛСТЖПНТН СА, рЛСТЖПЛКЖ СА, рЛСТЖПНШН са св. Разделя се, разцепя се на две части. N6 во нъ кгдл н^ндоша н^ъ егѵрптл. вндѣвъше море рлстжпнвъше са, н плкъі състжпнвъше С 417.6. Изч. С. Гр. ах^орса. Нвб. разстъпя се, разстъпвам се ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рлс^однтн са, рлс^ожда; са, рлс^одншн са несв. 1. Разпръсвам се, разсейвам се, изчезвам, ѵлсомл же двѣмл мннжвъшемл. рлс^ождллше са по МЛЛО\р ТЪМЛ. Н НЛѴАША ВЬ^НрЛТН ПОГЛННН ИЛ СТЪІА. Н ВНДѢТН нже 0 >Лн^ъ свѣтъ С 110.26. 2. Разпространявам се. дъвлдесАТъыоѵроѵрмоѵр очрво н осмоѵроѵрмочр лѣтоѵр прншъдъ- Ш0\р. Н БЛЛГОДЛТН СВЬТАШТН СА ІЛЖС НЛ (Гемь, н вьсждоу рлс^одАШтн са С 280.8. Изч. С. Гр. Хі$орш, бкхйЛо. Нвб. разходя [се] 'разпръсвам се’ диал. ОА, НТ, НГер. рлс^ъітнтн, рлс^ъіфж, рлс^ъітншн св. 1. Разграбя, ограбя, ннктоже нс мо- жетъ съсждъ крѣпъкллго въшедъ въ домъ его рлс^ъітнтн. лште ые прѣжде крѣпъкллго съвАжетъ. і тъгдл домъ его рлс^ъітнтъ М Мк 3.27 3. Срв. Мт 12.29 М, 3\ дл нспъітлетъ ^лемо-длвьцъ. вьсѣ елисо ежтъ его, н рл^ъі-тіатъ {погр. вм. рлс^ъітьлтъ, Север., с. 145, бел. под линия) то^ждн трокрдъ1 его СП 108.11. 2. Грабна, сграбча бързо, отвлека, л нлнмь- ННКЪ ... ОСТЛВЛѢЛТЪ ОВЪЦА Н БѢГЛЛТЪ, I влъкъ рлсхъітнтъ М.. I рлепжднтъ овъца М Йо 10.12 3, А; н рѣшд оѵрвоіл^омъ СА ГН МЖКЪ. Н СЪВЪС^ЪІ-штенн въі^омъ шсо Бесловесьинн жнвотн. н лкъі лгньцн посръдоу влъкъ рлс^ъіштенн въі^омъ С 108.10. Изч, М, 3, А, СП, С. Гр. Ьтрп6Х,ш, аряо^со, біаа-яараассо, Вар. рле^ътти. Нвб. Вж. при рлс^гіфлтн. рлс^ъіфлтн, рлс^ъіфлкк, рлс^ъіцілкшн несв. Грабя, разграбвам, ограбвам, рлс^ъіштл^ж I вьсі мімо^одіашті пж-темь СП 88.42. // Образно. въ^врл-тілъ нъі есі въспіатъ прі врлзѣ^ъ нлші^ъ. Т ненлвідьмреі нлсъ рлс^ъі-флл^ж ссбѣ СП 43.11. // Прич. сег. деят. като същ. рлс^ъіфліжфен м. мн. Гр. оі біардаСоѵтес. Грабителите; тези, които ограбват. гГ къто подовенъ тевѣ. У^блвлѣіа ... V ннфл і оѵрвогл отъ рлс);ъіфлітВфні}<ъ і СП 34.10. Срв. С 329.25-26. Изч. СП, С. Гр. біарпа^ш. Вар. рлс^ъіштлтн. Нвб. Срв. разхищавам, разхитя ОА, ВА, БТР, АР. рЛСЦѢПНТН, рЛСЦѢПЛВК, рлсцѣпншн св. Разсека, разцепя, н потомъ повелѣ-шл прннестн трьстніе. н рлсцѣпнвъше НЛ ДЬВОІС ОБЛОЖНТН по пльтн, кмоу. н връвнкк овА^лвъше сътагнжтн С 270. 5-6. Изч. С. Гр. ох^со. Нвб. разцепя, разцепвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Разцепен камък МН ГХ,МИМ; Разцепеница махала МИ ЙЗах,Кюст.кр. І^с-ш&тржгн-----------------603 рлсѣфН I рЛСЪМЛТріЛТН, рлсъмлтрглвк, рЛСЪМЛТрНк- г кшн несв. Разпознавам, отлича-! вам. лфе іс'то прнемлетъ тъло вжне. і ! кръвь недостоенъ съі, то гръ^ъ севѣ прнемлетъ. ыс рлсмлтръілн тѣлл гнъ І СЕ 69а 17. Изч. СЕ. Вар. рлшлтрілтн. і Нвб. разсматрявам, разсмотрпвам книж. остар. ВА, РРОДД. рдсъмлфрктн, р&съмдфріли;, рлсъмл-; фрідмшн несѳ. 1. Наблюдавам, изучавам, н стрлшъноіе джбл ѵо\рдо вндъвъ, рлсмлштрѣ^ъ прнлежьнъ. клко оѵркоронн сд С 301.3. 2. Мисля, разсъждавам, размишлявам, по тълоѵр же рсоѵрдъ вълше въ^дрлстомъ. плѵе мыогъін^ъ. рлсмлштрліж во. не остдвнтн мн того вес помдновеныл С 545.26. Изч. С. Гр. катаѵоЕсо. Вар. рлемьштркктн. Неб. Вж. при рлсъмлтрга.тн. рлсъмотрнтн, рлсъмотрнк, рлсъмотрншн сѳ. 1. Разсъдя, реша, заключа, рлсмотрн же стъін потръвьноѵр въітн. НЛСТЖПЛТН нл вьсд прн^оддштдд к ^емоѵр. свонмъ рлдн стрлстнн С 556.7. 2. Обмисля, определя, бллгъ мжжь мнлоѵрід-Т дліа, рлсмотрітъ словесл СВОѢ нл сждъ СП 111.5. Изч. СП, С. Гр. оікоѵореш. Вар. рлсмотрнтн, рлс-мотрітн. Неб. разсмотря книж. остар. ВА, РРОДД. рлсъмотрьлнвъ, -ъін прил. Като същ. рлсъмотрьлнвнн м. мн. Гр. оі бюскрі-тікоі. Тези, които са наблюдателни, бдителни, плъвелъ ... оврл^ъмь очрво къ п’шеннцн очрподовлъд СА отъ въкоѵршенніл же рлсмотрьлнвън'мн н^ъовлнѵлемъ XII Аа 19-20. Изч. X. Вар. рлсмстрьлнва. Неб. Сре. разсмотря се. пниж. остар. ВА, РРОДЦ. рлсъіплтн1, рлсъіплнк, рлсът/Сешн се. Разсипя, разпилея, разпръсна, вьса н^гънл н-цркве ... і тръжьннкомъ рлсъіпл пъназъі. і дъскъі опровръже М Йо 2.15 3, А; гн Ѵсочр ^е ... подвнгнн неѵввествьнл н глоѵдел кочрмнръ сего. н поврь^н іего н съкроѵршн. н рлсъіпн Тмъ скврънлвж жрътвж С 22.7; въдъ^ъ іако жестокъ іесн ѵловѣкъ. жььГд нжде нъсн СЪЛЛЬ. н сьвнрлд нждс НЪСН рл-съіпллъ С 377.5. Сре. С 369.23-24. // Образно. ъко въ рлсъіпл ості (!) ѵлісочрочргодъыпсочр. ПОСТЪІДЪШЬЛ СКгіЧ ъко въ окрніѵьжі іа СП 52.6. М, 3, А, СП, С. I)}. ікх^со, біооткоря^ш, 5шотсе(рш. Неб. разсипя, разсипвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдсъіплтн11, рдсъіпмж, рдсъіплкшн несв. Разсипвам, разпилявам, разпръсвам [образко]. ие во сьплене во съпле-склыо кок. нлн влддьновлшнмъ слоѵр-^омъ вьндтн моХж, нъ нстнн'нллго рлдн словесе. не нл вл^доѵр^ъ рлсъіплк-мллго С 533.3. Изч. С. Нвб. Вж. при рмгшлтн1. рЛСЪДАТН СА, рЛСЪДЛІЖ СА, рЛСЪДЛКШН са несв. Пукам се, пръскам се, разпадам се. кже во н вндѣ гл посръдочр внедштл. н вьсь мнръ трдежштъ сд стрл^омь. н слъньце лктоіж покръі-влкмо сд жел"еіж ... клменнк рлсъдл-кмо сд С 426.25; се во оѵрже н^мьржтъ. въ^до\рнж же нл ьГд прлвьдынкъ. н плдъше пръдъ ногдмл кго рлсъдлшд сд С 230.3-4. // Образно. н рлсъдлд сд (лростннк съплдллше съ пръстолл. неѵловъѵьстъ повелъвлд нлноентн нл Л мжкъі С 109.6-7. Изч. С. Гр. рііуѵорса, біаррлуѵицаі, біатгіряра-раі. Нвб. разсядам се, разседна се Дюв, НГер, ЕтМл, БТР. Срв. разсед и разседвам ДА. рлсѣфн, рлсѣкж, рлсѣѵешн св. Разсека, разбия, ъко въ довровъ (I) дръвьнъ секъірлмі рлсъшід двьрі его, въко^пъ съѵівомь і оскръдомь рл^дрочршішіА I СП 73.5. Изч. СП. Гр. Еккбпш [вар. біакбятсо]. Нвб. разсека, разсичам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Разсечена могила МИ, Разсеченед МИ ЙЗ.МИПан; рЬСѢІАЫЬИ 604 Разсечен камик МИ ЙЗ,МИП; Разсякан камень МИ ГХ,МИМ. рЛСѢІАНЫ«, -ІЛ ср. рлсѣілные елнньско. Гр. ц біасттгора тйѵ 'ЕХ.Я.цѵсоѵ. Пръснатите, разселените между езическите народи евреи; еврейската диаспора. рѣиіА же нюден къ севѣ слмн. клмо ^оштетъ нтн ѣко мъі ые оврАштемъ его. едл къ рлсѣлнне едннъско ^оштетъ нтн. і о\рѵнтн ельлннъі М Йо 7.35. Изч. М. Вар. рмѣміне. Нвб. разсеяние пниж. остар. ВА. рлсѣ(лтн, рлсѣіж, рлсѣіешн св. Разпръсна, разпилея, дллъ нъі есі ѣко овъціа сънѣдн. н къ (а^ъіцѣ^ъ рлсѣллъ нъі есн СП 43.12. Изч. СП. Гр. біаотеірш. Нвб. разсея ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рАС/КДНТН, рЛС/КЖДЖ, рлсждншн св. 1. Издам присъда; отсъдя, прн^о-кетъ нвл съкъіше. V уемліж рлсждіті лмді своіа СП 49.4; въ стл въ соыъмѣ бъ прѣсрѣдъ (!) же въТ рлсждітъ СП 81.1; сжді мі вже н рлсжді пьріж моіж СП 42.1. 2. Обмисля, осъзная, тъгдд оѵрво едернн въстлвъ отъ сънл. н вндѣнніе рлсжднвъ съ вьсѣцѣмъ ПОТЪШТЛННІСМЪ ВЪПрЛШЛА прнде въ ллврж отьцл слввъі С 294.19. // Раз-съдя, помисля. Н ТО ВЬ СС-БѢ рлсж-днвъ. ілкоже твоіе съвръшсные. съпо-довнтъ сд вллженыл С 544.16. Изч. СП, С. Гр. біакріѵсо, біка^со. Вар. рлсждітн. Неб. разсудя книж. остар. ОА, ВА; раз-съдя ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рлсжждлтн, рлсжждлкк, рлсжждліешн несв. 1. Съдя, преценявам, (мре вн)^омъ севе рлсжждл(лн) Е 155 8-9. 2. Обяснявам, тълкувам, лнце очрво нбсн оѵрмѣете рлсжждлтн. л ^нлменнѣ врѣменемь ыс- можете М Мт 16.3 3. Изч. М, 3, Е. Гр. біакріѵш. Неб. разсуждавам книж. остар. ОА, В А; разсъждавам, разсъждам диал. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рлсжжденьк, -и. ср. Решение, мнение, разсъждение, не овлѣнн^ъ са іілѵд-тн. нлреѵенллго съѵн(Геныл. ілвнвъшеіе во са твокмоѵ( рлсжжденью довроіе. дѣло можетъ бъітн С 543.23. Изч. С. Неб. разсуждение книж. остар. ВА; разсъждение ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. рлтлн, -(А м. Ратай, слуга, земеделски работник, (лко плчрлъ нѣк'то польскъін рлтлн. н^дрАдь ве^ъловенг н простъ жнтнгемъ. съ крлсьнонв женокя съпрдже са С 169.4. Изч. С. Гр. уесоруб?. Неб. ратай ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Ратае МИ АМС,Полог; Ратайски ФИ СтИл,РЛФИ. рлть, -н з/с. 1. Сражение, бой, битка, кже оѵрспѣшьно влмъ въ рлтер;ъ покл-^лсте. н довыесть дрочржннѣ своіен. поклжнте н нъінк кд'ногллсые влше С 69.20; црь (естъ крѣпькъ н снленъ. н СЪПЛСЛА ВЪ рлтн СВОА. ПОГОѴрБЫЛА Ж6 врлгъі С 28.10; не лѣпо іестъ объікъ-шннмъ оделѣвлтн въ рлтн. тъм-дѣнскоіж съмрьтніж оѵрмнрлтн С 87.3; к-г'дл во вь рлтс-^ъ оврктл^омъ СА. н ПОМОЛІЛ^ОМЪ БЛ. то помлгллше нлмъ н оделквлл^омъ. н вьсн побѣглл^ж С 72.23; вѣлрсж же воннн клплдо- ібМНСКЪІА стрлнъі ... НСПОБѢДЬНН н ДОБІ вь рлтерсъ С 69.6. // Война, по дъвок» же дьнню оуѵнннвъ цѣслрь воа своа. нс^ождллшс нл рлть С 192.25; лште тъі шъдъ нл рлть н жнвъ оврлтншн СА. ТО ДЛ ВѢСН (ЛКО НѢСТЪ господ' глл-голллъ нъін(л мьнонк С 195.7; послоу-шлн мене. н отврь^н цръквн прлво-вѣрънъін^ъ. н ОТЪДЛЖДЪ А. н одо-лѣкшн рлтн нл (Лкжс- ндешн С 194.16; оѵрмножітн са словесъноѵроѵрмоѵр стлдоу. въгодннкл свокго. ілкоже БО вс-льглл-СЪНЛ(Л тржвл ТрЖБАШТН ВЬСТЛВЫМОТЪ многъі. нл въплъѵенніс рлтн С 206.24. 2. Само мн. рлтн. Гр. о1 лоХерюь Войници. ВНДѢ лн жродьство ВНДѢ лн вс^лконніе. іегдл рлтн бѣша ноу- ЖДЖ ТВОрАШТеіС. НН ПѢСНН можлл^ж ; рАТЬЫНКЪ________________ 605 [ сьпѣтн нл ^емн штоѵрждс-н С 419.5. - 3. Унищожение, разрушение, раз-• руха. молнте вогл отъ рлтнн. отъ ; гллдл н отъ плгочрвъі С 67.21; въістъ рлть волнкл отъ поглмъін^ъ. н съвъ-рлвъше плъкъі своа. прѣплочрвъше рѣкж рскжмжіж до^плвг. пл'Шилл^ж дрді^ніж С 191.16. 4. Прен. Душевна борба, душевно страдание, господь твордн водж въгодьинкомъ : свонмъ. тъ оѵрслъішлвъ н рлвл свокго МОЛНТВЪІ. Н ОВЛЬГЪѴЛ ВрЛТ8 ТОМО\р рЛТЪ С 276.22; нѣкто нслкДнн нмеыемь. ТДЖОСТНІЖ ПЛЬТОЛЮВНВЛЛГО ВѢСЛ велмн съдръжнмъ ... Н СЪ СЛЬ^ЛМН н вьпльмъ нсповѣдллше свон врѣдъ рдтъ С : 276.14. състдвнтн рлть. Гр. сгоукротесо тоѵ тго^ероѵ. Обявя война, съ сьвѣтомъ же овою цѣслрочр състлвншл рлть нл ПОГЛНЪІ. ОужеГЪШАА очрллл ЦѢСЛрЛ С ; 197.5-6. С. Гр. лоХерод, ца/г), аушѵ коХёроѵ, іла-ѵаатастк;, яарата^ц. Вар. рдтг. Нвб. рат остар. поет. ОА, ВА, НТ, ЕтБАН, ; ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. рдтьинкъ, -д т. Противник, враг, не-г приятелски войник, вьннде же н 1 стъін кодрдтъ. ИЖО НѢКОТОрЪІН ДОБНН ВОНЫЪ ПЪВЛА СВОКНК СНЛОІЖ. НД СЬННТНК рдтьннкъ С 105.12-13; прѣдн ндъін грьдѣ нд рдтьннкъі. вь^нрліетъ кръстъ нд лнцн покл^ла оѵрстрлшліетъ рдтьннѵьскъ плъкъ С 105.13; стрл-шенъ к'то М НА са рдт'ннкъ НМЪ СЪІ н гоѵрвнтель. іемочрже н поддрдд^ж трѣ-вдмн. не нд оѵрспѣ^ъ. нъ дд не вжде отъ ьГего врѣдд С 35.25; дд н съ лгге-лъі н съ дггельскомь вллдъікоіж. дд та съдроѵржнтъ врдгд сжштл н рдть-ннкд С 422.6. // Разбойник, злодей, стдрѣншнндмъ же н эдлннтелемъ тоа почрстъіьГА въ^вѣстнвъшемъ о рлть-ННЦѢ^Ъ ^рлннтн СА. ПО МДНДСТЪІрА велнкъіА лдвръі С 292.5; ідісоже очрво ношть н дьнь въслѣдочріжштл н не отъстжпліжштл. н рдтьннкомъ отъочр-МЪІІЖШТЛ львд. вндѣ вллгодлрь- СТВЬНЪІА пѣснн въсъілддше вогочг С 292.29. С. Гр. [о] ясЛфіск;, о РарРароі;, о ѵлеѵссѵ-тіоі;, о сЛХбфіЛос;, тго>лро<;. Вар. рдтмнкг, рдтЧшкъ. Неб. ратник остар. поет. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. рдтьынѵьскъ, -ъін прил. Вражески, който се отнася до враговете, вь^н-рдктъ кръстъ нд лнцн покл^ла очретрл-шліетъ рдтьынѵьскъ плъкъ С 105.15; по лмндьстѣѣмь плѣьГеннѴ. мыожь-ствочр оч^во рдтьннѵьскоѵр рдшъдъшочр са по поѵрстъіКѴі сен С 292.2. рдтьннѵьско прн^ожденые. Гр. т\ тйѵ РарРарсаѵ етгброцд. Нападение, вражеско нападение, се съ^рдннлъ та кстъ вогъ отъ рлтьннѵъскл прн-^ожденнід. н н^вѣстн тн вндомъ тн стрджъ посълдвъ С 293.11. Изч. С. Гр. тйѵ ё%врйѵ, хйѵ РарРарсоѵ. Неб. ратнически остар. поет. ВА, ЕтМл. Сре. ратнишки ОА, АР. рдтьнъ, -ъін прил. Като същ. рдтьннн м. тн. Гр. оі ёѵаѵтіоі, о! коЯ-ещог. Противниците, враговете, неприятелите. кд'ного же тъѵыж остдвнша ве ѵьстн ... нже лвне протнвж болѣ^нн не сътрьпѣвъ. къ рлтънъінмъ очрвѣже С 93.9; ілкоже се съінове ѵастн. въ^-врднѣіжште ндшествнід рдтънъін^ъ С 94.22; съінъі прнтворнвъ обо^вао^ несѣкомддго кдмъікд. нд еретнкъі н нд рдтьнъіА. стъін^ъ оцъ ковьѵегъі С 543.5; н реѵе нмъ мнръ вдмъ. н мнръ длрьствочріж вдмъ ... снн же мнръ вьса повнне рДТЬНЪІА. ПОДЪ ВЛША НОГЪІ С 502.13. Изч. С. Вар. рлт7,іі7.. Неб. ратен остар, поет. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. рдфдндъ, -л т. ЛИ. Рафаил - един от седемте велики архангели, ѣко гГкдн гдьсцнн. мн^дндъ гдвьрндъ. очррндъ. рдфдндъ СЕ 59Ъ 6; ендокв ^рнстосовоив. н рдфдндд дрхдггедд ^Вѣрн СНА н^морн^ъ С 231.7. Изч. 606 рАУНТН СЕ, С, 7)з. 'Раіроо^ от сор. горііаоі 'излекувай, Боже'. Нвб. Рафаил ЛИ, Рафаел ЛИ, Рафаела з/с. ЛИ, Рафвилов ФИ, Рафаелов ФИ СтМл.РЛФИ. рд^двд, -ъі з/с. ЛИ. Раав - според новозаветната традиция жена на Салмон и майка на Вооз [прадеди на Христос по линията на Йосиф Праведни]; може би идентична с ерихонската блудница Раав [по други данни съдържателна на странноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града. [Нав 2.1-21; 6.17-25]. Пр. в Неделята на праотците. сддмоыъ же роді воо^д 5 рд^двъі А Мт 1.5 СК. Изч. А, СК. Гр. 'Ра^йр от евр. гаЬаЬ 'широта’, пор. гЪЪ 'широк съм’. Вар. ь.. рА^нль, -н з/с. ЛИ. Рахил - дъщеря на Лаван, сестра на Лия и жена на старозаветния патриарх Яков [Бит 29-35]. Пр. в Неделята на праотците. гд&. въ рдмѣ сдъншднъ БІІ, пддѵь н ръндАИне н въпдь многь, рд^ндь ПДАѴЖфН СА ѴІАДЪ свонмъ А Мт 2.18 СК. Срв. С 386.13. Изч. А, СК, С. Гр. 'Рах^Х от евр. гйЬёІ 'овца’. Вар. рд^ъітідтъ [погр. СП 108.11] вж. рДС^ЪІТНТН. рдшнрнтн, рдшнрю;, рдшнрншн Св. 1. Разтворя, отворя широко [образно]. пжтъ ^дповѣдеѴ твоі)<ъ тъ^ъ. егдд рдшнрн срце мое. ^ысонъ подожн мыѣ гГ СП 118.32. 2. Разпространя, разнеса, разпръсна, многъ подвнгъ. троѵ^дъ же н поспѣшеыые поддгдіж-што\)\ мсо дд вогомъ прѣддиоіе крь-стн/дньсісъіа ыепороѵьыъіА Вѣръі рошн-рнтн елов®, ые прѣстдігвштоѵс нспо^-штдтн ёппъі вь вьса стрднъі егъмсъ С 535.4. рдшнрнтн о\рстд своід нд кого. Гр. пХа-тйѵсо то атора ров ёт тіѵа. Започ- наѵ да говоря против някого, ѣко МНѢ 0\{Б0 мнръно глдд^ж. Н НД ГМѢВ1 льстн помъішлдд^ж, рдшнрнш/А нд міА о^стд своѣ СП 34.21. СП, С. Гр. яХатйѵю. Вар. рдшірітн, рошнрнтн. Нвб. разширя [се], разширявам [се], раз-ширувам диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рдшнр/дтн, рдшнр/днк, рдшнрідкшн несв. Разширявам, уголемявам, увеличавам. къннжъннцн н фдрнсен ... дд внднмн вжджтъ ѵлвкъі. рлшнрѣ/жгь же эддннлнштд своѣ. і велнѵд/жтъ подъметъі. вьскрнлнѣ рн^ъ свонмъ М Мт 23.5 З1, А. Изч. М, 3, А. Гр. тЛатиѵсо. Вар. рміінрѣтн. Неб. Вж. при рмин(жтн. рдѵнтн, рдѵж, рдѵншн несв. и сѳ. 1. Искам, желая, тъгдд глдгодд кмоу велнкъін ддлдснн. въко^сн врдшьнд. н ые рдѵддше С 168.7; ^отѣ^' вдшж СЬПрАТДТН ^ЬЛОБЬ. нь КЛМД Ж6 ВЪІ не рдѵнте С 413.24; дд лште рдѵдтъ жрътвъно ідстн. то ве^ мжкъ отъпоу-штеын въівъше С 98.3; грдждднъі же ыдрнѵж. нже ые рдѵншА прндтн господина сн цъедрд вь ссбѣ С 319.21; клмд бо н оы' своіемоу о^мо^ господниъ бѣ. н вол'евк ые рдѵн послоѵ^шдтн. нъ ид сьревролювьствне отклони са С 413.8; нс бъіша гд слдвъі рдспАлн. не рд^оу-МѢША. ые БО Н рД^О^МѢША рдѵнтн С 334.3-4. 2. Съгласявам се, давам съгласието си, разрешавам, тъі рдѵн ыъінѣ съкроѵ^шнтн оржжне н сндж неджгоу семочр. сжцвомоѵ)’ в'немь СЕ 29а 8; тъі ... рдѵн прн^ьрѣтн. нд рдвд твоего сего. і нждеын і\ него в'сь дкь творАірен жаждіж СЕ 29Ъ 18; тъі влко гГ. рдѵн ыъшѣ прнкръітн грѣ^ъі моіа. і прньАтн словесд моѣ СЕ 39а 4; рдѵн СМ0Ѵ| рерін. простъ БЖДН • отъ ысджгд сего СЕ 40а 16; молкк та п ... ДД ТЪІ мн рдѵнлъ. ЖНВОТЪ Н МНЛОСТЬ поддтн СЕ 72а 21. // Прич. тин. деят. като същ. рдѵьшнід ж. ед. Тази, която се е съгласила да взе- ----------------------------------- ровоісл * I | ме някого за съпруг, і длъженъ остъ ВЬСѢКЪ КреСТЬѢЫЬ, СЪ ГОВѢЫЬОМЬ I стр^омь. рдѵъшжіж імѣтн по бжііо і. ^коноу сточрмочр СЫЖ СЖДІТН. съ вьсѣкоіж еврѣтдіжштіж са тджк. ѣко(ко)же ^дкоыъ пішетъ К 2Ъ 23. но рдѵнтн. Гр. бкхкроборш. Не ис-. кам, не желая, дд дште ые рдѵн прндтн бъілніл ыд помоштъ. ые врдѵево то съгрѣшвыню. ЫЪ НЖО НЦѢЛѢЫНМ N0 I рдѵн С 414.6. СЕ, К, С. Гр. робЛоцаі, аѵеѴ.орсп, катабЁ/о-раі, цЁШо, ЁіЭеХсо, бе'Хсо. Нвб. рача диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. рдфоньм, -и, ср. Растеж, разцвет [образно]. мжжн вь сдмомъ цвѣтѣ юно-стн. о жнтнТ невръгъше. пдѵе роднтель. ПАѴО ѴДДЪ ГА ВЬ^ЛКБЫШ. сдмого житни. рдштеынк ыосдште. прѣ^ьрѣшд врѣмоиънжкк жн^иь С 97.9-10. // Развитие. снТ велннствомъ тѣлд. н кжо-стніж рдштеини.. н снлоіж тъѵеыъ вьсѣ-ХЪ свонмъ. очриьше вьсн въ оныъство въѵьтеын въішд С 84.27-28. Изч. С. Гр. то Ріюшроѵ, т)А.ис{а. Вар. (іаштсннк!. Нвб. Срв. р&стене Дюв, НГер, ЕтМл, АР; г растёние ОА, БТР, АР, ДА. 1 рдфнстн, рдфьтж, рдфьтешн св. Пресметна, ИЗЧИСЛЯ. КЪТО БО ОТЪ ВАСЪ Хотдн стлъпъ со^ъдатн. не прѣжде ЛН сѣдъ рдштьтотъ ДОВОЛЪ. АШТО нмдтъ нже естъ ыа съвръшеыне М Лк 14.28 3. Изч. М, 3. Гр. \)/т)ф{(д). Вар. рлштнстн. Нвб. Срв. разчета 'преброя, изчисля’ ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ревро, -а ср. 1. Ребро - част от човешкото тяло. НАведе гь очрждсть сьнд АДАМА. н ПрнУмЪ ЮД'Н0 ОТЪ рвБр* КГО. сътворн кмочр женж С 9.7; дотолѣ же мжѵншд н. доыьдеже реврд кго оголн-шд С 260.13. // Образно. мок ревро нцѣлнло кстъ. волѣ^нь твокго реврд. мон сънъ н^ведетъ тд отъ съмрь-тьнааго сънд С 469.27. // Прен. Жена, съпруга, твон мжжь госпожде господныъ мон кстъ. н все нмѣинк скок МЫНѢ кстъ прѣддлъ ВЪ ржцѣ. КАКО д^ъ могж ровро кго прокочрднтн. кдниъ І0ДЫ0Н прнпрдглъ КСТЪ ВОГЪ. А N0 кднж мно^ъ С 366.19. 2. Само мн. Мястото на човешкото тяло, където се намират ребрата, дрочр-гъі же прнемъ копне проводе емочр реврд. I н^нде вода н кръвь М Мт 27.49 3, А, СК. Срв. Йо 19.34 М, 3, А, СК, Б\ прныесн ржкж твоіж. і въложн въ реврд моѣ. і не вждн невѣ-ренъ ыъ вѣреыъ М Йо 20.27 3, А; нстоѵен водж ѣ^воіж н^древръ свонмъ. X? вже ндшъ СЕ 29Ь 12. Срв. СЕ 29а 20; очрсыжхъ ыд крьстѣ. н копькмъ про-водеыъ въі^ъ вь реврд. теве рддн очрсыжвъшдТо въ рдн С 469.26; н подъпдлнтн кмочр ѵрѣво н реврд. доыь-жде пльть кмочр дкъі воскъ съжежеыд въівъшн рдстеѵетъ сд С 153.1; пдкъі кыд^ъ повелѣ повѣснвъше д стръгдтн реврд н^ъ С 179.26; повелѣ кыд^ь въі-тн іл жъ^лнкмъ по ревромъ. н влд-сѣномъ сочркномъ вьстнрдтн рдыъі кк С 213.10. 3. Прен. Страна, склон [на планина]. влАгокореыньмъ рддовд-нъімъ. въсеід ^е^іьх. горъі снонъскъі реврд сѣверовд. грддъ црѣ веліклдго СП 47.3. М, 3, А, СК, Б, 0, СП, СЕ, С. Гр. тЛепра, тЛеорбѵ, коіКіа. Нвб. ребро ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Реброто МИ ЙЗах,Кюст; Ребровци МИ Й3,3ас.; Ребревци МИ, Реброво МИ, Ребърково МИ СНМБ; Ребро ЛИ, Ребров ФИ СтИл, РЛФИ. ревекд, -ъі ж. ЛИ. Ревека - жена на старозаветния патриарх Исак [Исаак] и майка на близнаците Яков [Иакрв] и Исав, една от четирите легендарни прамайки на еврейския народ [Бит 24-28]. Пр. в Неделята на праотците. н сьвѣ-дѣтельствочрктъ сдррд. н сь і-Геіж реве-КА. Н ПАІСЪІ АННА. ГрЖСТОКААГО НвПЛО- дьствд С 250.2. Изч. реісыш 608 С. Гр. 'РеРекка от ЛИ КіЪчаЬ от гаЬач 'привързвам’, 'отглеждам’, акад. гаЬаки 'нежен съм’. рекъше вж. реірн. ремень, ремене т. Ремък, каишка. грАдетг крѣплен мене вг слъдг мене. емочрке нѣсмг достоннг поклонь са рл^дрѣшнтн. ремепе ѵрѣвнемг его М Мк 1.7 3, А, СК. Срв. Лк 3.16 М, 3, А, СК) емочржс л^г нѣсмг достоннг. да отрѣшж ремень сАпогочр его М Йо 1.27 3, А. Изч. М, 3, А, СК. Гр. Нвб. ремен остар. и диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. ремък, ремик диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ремьство, -а ср. Изкуство, умение, способност, іслмл во ремьствомг нѣ-кгінмг. н оѵргожденннмг сс-а жн^нн. ЛЮБО Н ^ЪЛО ^ОТАШТД СгТВОрНТН. ^ВА- лж прнноснтн СЛАВАШТАА С 337.19. Изч. С. Гр. техѵгі. Нвб. Срв. ремесло 'занаят' книж. остар. РРОДЦ, ремеслен прил. 'занаятчийски' книж. остар. ВА, РРОДЦ. ретнтн са, рефж са, ретншн са несв. Състезавам се, съревновавам се. н БѢАСТА реТАШТА СА 0БА. КЪТО ЮЮ ВАрН- вг. сгжнждетг гемочр кдѣть С 204.6. Изч. С. Гр. ёрДш. Нвб. 0. ретгко, -д м. ЛИ. Ретко — препис-вачът на Супрасълския сборник, който е оставил приписка в полето на л. 207. гн помілоѵрТ рс-тгкл амін С 207 [приписка]. С. реть1, -н ж. Надпреварване, съперничество. ВЪШТАНТб ѵо отроци, отгкж-Д0\р ВАМЪ ДОБрАІА СН Н ВСС6ЛАІА р6ТЬ Н пъснь С 321.1. // Спор. нлѵьн(г)ше бо рЬВЬНОВАТН ЫА ДОБрОС- Н ПОДВН^АБКШТС СА ілкоже дроугоу ДрОѴ|ГА доврѣншоу вгітн ... нс^одАште н вг ретн нспд-дліжтг ЗЛІІО 22. Изч. С, ЗЛ. Гр. а.\і\УХа, ёрѵОеіа. Нвб. Срв. рет 'мъмрене, наказание’ ДА. реть11 [погр. С 400.16] вж. рьть. реірн, рекж, реѵешн св. и несв. 1. Кажа някому нещо, изговоря, реѵе гг гвн моемочр, садн о деснжкж мене. дондеже положж врАггі твокл. подгножне ногама твонма М Мт 22.44 З1, А, СК; тггдА реѵетг. вг^врлштж са вг эдлмг мон. отг нкждоѵрже н^ндгММт 12.44 3; воѵрід рѣША мждргінмг. даднтс НАмг отг олѣа вашсго. ъко свѣтнль-ннцн нашн оѵрглслкжтг М Мт 25.8 3, А, СК; слгіШАвг же 7с реѵе. сн болъ^нь нѣстг кг сгмргтн нг о славѣ бжін М Йо 11.4 3, А, СК, Н; нгінѣ діііа моѣ вг^мжтн са. I ѵто рекж. отѵе спсн ма отг годннгі сеіл М Йо 12.27 3, А, СК, Б; I се рекг покл7л нмг ржцъ н новѣ н реврА своѣ М Ио 20.20 А, 0; оуслгішж ѵьто реѵетг о мнъ гь вг. Тде рс-ѵетг мірг на людн свока Т на пръпо-довьнгікА своіа СП 84.9; ргцъте ^гвАнгімг. се овѣдг мон оѵрготовл^г. і ГСНЬЦН МОН 0\рПНТѢНАА НСК0Л6НА. I В'СѢ готова, прндъте на врАкг СЕ 106а 16. Срв. Мт 22.4 М, 3, А; да не кто реѵетг. ѣко сего рлді прѣстАві н. сего рАді нспрл^ж н. ^Ане нс може его сгврг-шіті К 66 7-8; рьцъмг кгіА пръовн-дъ^омг. кгіА отгггнл^омг. кгід оѵрвн^омг. кгід лн кг коѵрмнромг ноуднуомг С 126.28-29. // Образно. вьска костн мока рс-кжтг гГ гГ кгто подовенг тс-въ СП 34.10. // Аорист Зл. ед. реѵе. Гр. фрсгіѵ. При цитиране или маркиране на пряка реч - каза, рече. вг шестгн мѣсдцг реѵе посгААнг вгктг лггелг глчррннлг отг бога. кг дъвнцн овржѵенъ мжжоѵр С 244.3; сс во пророкг пръжде н^далс-ѵс проглАсн. дАДАтг са реѵе кнВггі пс-ѴАТьлѣнгіА. мжжоѵр оѵрмъкжштоѵ)1 ккЛнггі С 246.30; нг покГежс того не сгтворн. вь^ьмъте рс-ѵе оть кГсго та-ллн'тг даднтс жс нмжштоуоумь’ дс-сатъ тАЛАнтг С 377.20; нсклоѵрѵн- 609 рецін. мллго во реѵс- ровл вгврь^ѣте вг тгмж кромѣштькОкіж. тоѵр кстг пллѵг н скрьжетг ^жвомг С 378.3; вллженн бо реѵе сьмнрліжштнн. ілко то (!) сгіновс-БОЖНН НЛрСКЖТг СА С 423.12. // Прич. като прил. а) сег. страд. рекомгін. Който е споменат, за когото вече е казано нещо по-горе. посгллнл же вгістл. трофнмг н е\ркл-рпіѵонг. мжѵнтг рекомгіА рлвгі божна і С 210.16. 6) мин. страд. реѵеыаін. Гр. Горепосочен, гореспо- менат. СгТВОрНША же шьствніе стнн. отг реѵеиллго мѣстл до рѣкгі С 60.4; помАнн емо\р слово твое. реѵеное товоіж. грддгі вьслъдь мне. не нмлтг ^однтн вг тгмѣ СЕ 336 2; сгрерлнн і ма отг ■ в'сѣ^г реѵенгі^г. сжфнн^г. вг годннж стгінн твоен. нл спѣ^г спенью дшн і тѣлесн моемочр СЕ 37а 14. II Прич. мин. деят. като същ. рекгін м. ед., рекгшен м. мн. Гр. о гшюѵ, оі еірті-кбтеі;, оі еіябѵтеі;. Този, който е казал [тези, които са казали], казалият [казалите, говорилите], вь^ве-селн^г ска о рекгшні^г мнѣ. вг домг гнь Тдвмг СП 121.1; ве^ лгжд во і (естг рекгін. глко мнлость ^вллнтг са нл сждѣ. н мнлоѵрАН ннштл вг ^ліемг длгетг вогочр С 123.12-13; вндѣ^омг гл. вндъ^омг рекшллго по трь^г дьне^г вьстлнж С 499.13; не вѣрь-ствовл^г рекшннмг сжпротнвн^г са лпостоломг. вг^дрл^н^г петрл оѵрѵнтн ма ^оташтл С 510.21. //Прич. мин. страд. като същ. реѵеноіе ср. ед. Гр. та еіртіргѵа, то еіртцхеѵоѵ, то А.е%-Оеѵ, то рртбѵ [вар. ргфсс]. Казаното, изреченото, ^отѣ^г вольшгмі простьрѣті слово се. нг довьлетг реѵе-ное. послоѵршліжштімг. лште ^отдтг К 96 2; н^нде же плѵе ілкоже прлвгін пжть велнтг еѵрлггелнд. по реѵеноѵр-оѵрмочр отг лпостолг. се всл остлвн^омг н вьслѣдовл^омг тевѣ С БАЧЛ', н понеже ново бѣ н днвгно реѵеное нмг нн очрѵеннцн же рл^очрмѣША вѣштлл- нллро. дондеже еннде вь немоштн н^г н (лвѣ н^дреѵе С 488.5; н не мьнн дрг^о сжште реѵенок. ѵловѣколюбьць бо (естг вллдгікл. н довротгі (его длрг вгівллтг С 380.28. 2. Изрека, произнеса [молитва, псалм и под.], н вг^двнгшочр кретг лр^нерею. нл вгетокг. рекжтг людне вген. р крлтгі гн помнлгсн Е 31а 7; нлдг мжжн се ргцн. л н& женлмн се СЕ 93а 1; тог’дл лще вь^ведетг оѵн ерцл сн кг воср. і реѵе вг тг ѵлсг мо сніж. вждетг сг^рлненг СЕ 37а 3; н реісж мѵеннѵ'но протнво гллсоѵр. н по семь слл. н вгороднѵьно СЕ 116 20; н реісж про глл л СЕ 586 11; егдл врлні бѣша нждаштака ір<г. ні пеллмг сгмѣША решті. нл ^емі точрждеі. і нгінѣ о севѣ ні с-діномоѵр бѣдаштго. ні едіномоѵр. нждаштк). врлнь твордтг кг во\р К 76 6-7; н нгініл того рьцъмг ^лл^осл. н очрслгішнтг нлсг н поможетг нлмг С 73.14; н плкгі ннггдл. не тгѵыж лн слово реѵе нлдг дѣвнцж. тллндл кочрмгі. длстг іж роднтел'емл сгдрлвж С 307.6. 3. Разкажа, разправя, кажа. і ндж едннн отг нлсг кг гровоѵр. і оврѣтж тлко ѣкоже н женгі рѣША. слмого же не вндѣша М Лк 24.24 3, А; і очрвоѣША са люднн. рл^о\рмѣпіА во ѣко кг ннмг реѵе прнтгѵж сніж М Лк 20.19 3; ідеже лште проповѣдѣно вждетг евнане се вг вгсемг мнрѣ реѵетг са. і еже сгтворн сн вг плмать еід М Мт 26.13 3, А; женл же очрвоѣвгшн са н трепефжштн. вѣджфн еже вгістг ен. прнде н прнплде кг немоѵр. і реѵе емо\р вгсж нстннж М Мк 5.33 3, А, СК, У; лште ^емгнл рѣ^г влмг н не вѣрочрочрте. клко лште рекж влмг нвскл вѣроѵроѵрте М Йо 3.12 А. II Съобщя, петрг же стоѣше прн двьре^г вьнѣ. і^нде же очрѵеннкг тг. іже вѣ ^нлемг лр^нереовн. і реѵе двьрьннцн. і вгведе петрл 3 Йо 18.16 А, СЕ\ вьлъ^г же млгИстрнілн' кг воіеводѣ реѵе. прншелг (>6ШН... 610 р€ШН.. кстъ васнлнскъ С 20.2. 4. Попитам, запитам. іКемонъ реѵе нмъ. ѵто во 7ъм сътворн М Мт 27.23 3, А, СК; рѣшд же емоѵр къто есн. да отъвѣтъ ДАМЬ ПОСЪЛАВЪШвІМЪ НЪ1 3 Йо 1.22 А; реѵе же нмъ въі же кого ма глете бъітн. отъвѣштавъ же петръ реѵе ^а бжнѣ М Лк 9.20 3; рѣША же емоѵр. ода і тъі отт. оиуеннкъ его есн. онъ же отъвръже са 3 Йо 18.26 А, СК; комнсь реѵе. тъі лн іесн рА^орнвъін н съкро\ршнвъін велнкж богъі^ лрфемж С 226.13; Арнглнъ воквода реѵе. іеште лн пакъі дръ^Аіешн н жестокъ іесн срьдьцемъ слвнне С 150.2; АндѵрпАтъ реѵе тъі лн ксн о\рѵнтел"ь нмъ. отъвѣшта ен С 139.24. 5. Отговоря, кажа нещо в отговор, дам обяснение, въпрошж въі н а^ъ еднного словесе. еже Аште реѵете мънѣ н а^ъ вамъ рекж. коекк властник сн творіж М Мт 21.24 З1, ЗП; I въпроси нсъ отца его. колнко лѣтъ естъ одъыелнже се въістъ емоѵр. онъ же реѵе н^ отроѵннъі М Мк 9.21 3, А, СК; глаа^ж же емоѵр тъі кто есн. і реѵе нмъ нс наѵатокъ М Йо 8.25 3, А; гн кто тн кстъ рл^дърллъ котъігж. онъ же реѵе лрнн рл^дърл мн на двоіе С 187.12; слоѵргл реѵе дл тръпѣнніл лн рлдн н^мѣноѵріетъ са лнце твоіе. Алеалыдръ реѵе. ен С 159.30; ѵто іестъ нма вогоѵр влшемв. онн же рѣшд аполонъ С 21.3; цѣслрл лн ^оштете влшего ДА рАСПЬНЖ. N6 НМАМЪІ ЦѢСЛрѢ рл^вѣ кГеслрл рѣША С 435.17. 6. Наредя, заповядам, і въстлвъ ^лпрѣтн вѣтроѵр. і реѵе морю мльѵн н оѵрстлнн М Мк 4.39 3; і реѵе емоѵр днѣволъ. ліре снъ есн вжнн. рьцн клменню семочр да вждетъ ^лѣбъ М Лк 4.3 3; реѵе воіе- ВОДА МАГТНСТрНІАНОѴр Н ВОННОМЪ. СЪВА- ^лвъше васнлнска бникштс прнведѣте С 17.14; ан'тонннъ реѵе да въвръжеыъ вждетъ въ сковрлдж. ДА ВНЖД7К ѵ'то І«МОѴр оѵрспѣктъ рАСПАТЪІН н очрмърън С 157.26. 7. Предрека, предскажа, і помѣнж петръ глъ нсѵсовъ іже реѵе емоѵр. ѣко прѣжде длже кокотъ мс ВЪ^ГЛАСНТЪ. трн КрАТЪІ ОТЪВрЪЖбШН СА мене М Мт 26.75 3, А, СК; і мънозн прндж къ немоѵр н глаа^ж. ѣко ноаііъ оѵ^бо ^нлменнѣ не сътворн ... вьсѣ же елнко реѵе ноанъ о семь нстнна бѣ М Йо 10.41 3; вѣроѵргдн вь ма ^коже къннгъі рѣшд рѣкъі отъ ѵрѣвл его нстекжтъ водъі жнвъі М Йо 7.38 3, А, СК; по нстннѣ іАк°же реѵе вжніе ПНСАННК. ВЪСКЖИК В6ЛНѴАША СА стрл-НЪІ. Н ЛЮДНК ПОО\рѴНША СА тьштетъ-нъінмъ С 102.26; н самъ прѣБъівллтъ ѴЪСТЬНЪ СЛАВЬНЪ. СЪГрѢШАНКШТНН^Ъ. нже нѣкто реѵе нмъ нслнга. С 436.22. // Прич. тин. страд. като същ. реѵенок ср. ед. Гр. то ррдеѵ, то еіргі-цеѵоѵ. Предсказаното, предреченото. да съвждетъ са реѵеное проро-комъ. іслнемь глккціемь М Мт 8.17 3, А, СК; о вьскрѣшенн же мрътвъі^ъ, нѣсте лн ѵьлн. реѵенААГо вамъ бгмъ глккфемъ М Мт 22.31 З1; тъгда съ-бъістъ са реѵеное пророкомь глнкштемь. I ПрНГАСА трн Д6САТН съревръннкъ цѣнж цѣненААГо М Мт 27.9 3, А; довро іестъ врѣМА дьньсь вьсѣмъ намъ вь^пнтн. реѵенок влАженъінмъ ДДОМЪ. КТО ВЪ^ГЛАГОЛ'€ТЪ СНЛЪІ ГНА С 486.23; не во н вь вслнкаа тѣлесл въ- ДВАрАТН СА ЛОѴрѴАЮТЪ. Н СЬВѢДѢТбЛЬ- ствоѵріетъ реѵеною САМоѵрнл'емъ С 546. 11. 8. Постановя, наредя, мосн во рс-ѵе ѵьтн отъца своего н МАтерь свовк М Мк 7.10 3; і отъвѣштавъ нсъ реѵе емочр. ѣко реѵено естъ. не нскоѵрсншн гл ба твоего М Лк 4.12; н вѣмь ѣко ^а-повѣдь его жнвотъ вѣѵънъін естъ. ѣже оѵрво а^ъ глик. ѣкоже реѵе мънѣ отъцъ тако глнк М Йо 12.50 3; іспрАВНте пжть гнь. ѣкожс реѵе нсанѣ пркъ М Йо 1.23 3, А. И Прич. мин. страд. като същ. реѵеном ср. ед. Гр. то еіргщеѵоѵ. Постановеното, нареденото, установеното, і датн жрътвж по реѵсноумоу въ ^аконѣ гнн. дъва КАгрълнѵнштл М Лк 2.24 3, А, СК, рбШН... 611 реши... Б\ по рсѵбноч^оѵ^моѵ^ отъ гл. не помештлте внсърл влшего свнннілмъ С 24.14; слъішллъ во вълше реѵенок отъ гл. не п'цѣте са очртрѣшь^нмъ. тъм-же ^лдн повръже вьсж пеѵлль. дл ые врѣмене тджъкл носнтъ по ^лконочр С 547.9; нн вьспать са въ^врлтн. ыъ въ почрстъіФк теѵллше. ныъі въ дшн от' го. реѵеноье. кже ннктоже въ^ложнвъ ржкж нл рлло С 546.28. 9. Наричам, назовавам, кже ие глкк влсъ рлвъ. рлвъ во ие вѣстъ ѵто творнтъ гъ его. въі же рѣ^ъ дрочргъі. ѣко вьсѣ ѣже слъішл^ъ отъ отцл моего. съклодъ влмъ М Йо 15.15 3, А, СК; еже са пръстлл тронцл реѵетъ. оць н снъ і стъі д^ъ. трн състлвн сълнѵьно въ еднномь вжьствъ СЕ 67а 13. // Прич. сег. страд. като прил. рекомъін. а) Гр. Хеуореѵод, каХоирЕѴОі;, осттк; ка^еТ-таі. Който се нарича, наричан, назоваван, вѣмь ѣко ме_снѣ прндетъ рекомъі ^ъ М Йо 4.25 3; Клцъ октдвръ (реко)мъі лнст(оплдъ. нмлтъ) дн[...] л& Е 38а 15-16; н кгдл прѣлѣ^ошА мостъ рекомъін лртемнсь. съвлѣкъ рн^ъі СВОА. Н ВЬ^ЬрѢВЪ N0. Ы6В0. помолн са гллгола енце С 254.13; н съврл-въше плъкъі своа. прѣплоѵрвъше рѣкж рекжмжіж дочрнлвъ. плѣніллрсж дрл-кніж С 191.18; снн же влн^ъ днк.. гллгол"емъін лполонъ. не отъ влждл лн родн са. отъ женъі рекомъід лнточре С 8.3; н^ндн н% грлдл того н ндн въ лсніж. нл мѣсто рекомоіе вчрлн. кже кстъ прн морн С 235.28. 6) Гр. Хеуо-цеѵо<;. Така наричан, мним. вн очрво Боілтн са плѵе вогл. н гл нлшего Ѵсочр )<л плѵе сн^ъ рекомъін^ъ вогъ. нже сочрктьні сжтъ С 149.7. 10. Прич. мин. деят. рекъше като съюз с пояснителна функция в изречението. Гр. тонтесгаѵ, кси, цтоі. а) Свързва еднородни части: тоест, сиреч, именно, н Точрлніднніж повелѣ постл-внтн нл влжднлнштн. рек'ше нл цатонмьствѣ С 2.26; н третнТ дьнь въстлвъ н^ мрътвъін^ъ. 1ЛВ(..^ свонмъ очрѵеннкомъ. рек’ше стъінмъ лйломъ С 11.21; цѣслрьствовл во сьмрьть отъ лдлмл до мчѵчрснд. рек'ше до ^лконл С 351.26-27; потом' же вжнн прѣпо-довьнъін свАтнтел"ь. молнтвънъін домъ рек'ше цр'кве. сътворнвъ очр пештеръі прѣложн ѵьстънок кго тѣло С 532.9; нжде же очрво ннеднноже са нсповѣдлетъ вллгое въ рл^лжѵеннн жнлншть врлтнА. рекъше лѣглльннць. протнвьнл же толнкл. еже рл^лжѵлтн са слмѣмъ отъ севе н въ^ъмл нестройно ЗЛ IIб 18. 6) Свързва сложни съчинени пояснителни изречения: тоест, сиреч, подобл тн вѣ положнтн сьревро мок пръдъ продлшнтннмн. рекше подовл тн бѣ гллголлтн поѵрстнтн. сьвѣтъ творнтн С 377.8. вллсвнмніж реірн. Гр. р^астфтщею. Изрека богохулство, тъгдл лрренерен рлстръзл рн^ъі СВ01А ГЛА. ѢКО вллефнмнкв реѵе. ѵъто ецк трѣвочремъ съвѣдѣтель М Мт 26.65 3, А, СК. дл тлко рецін. Гр. Ъ’ ошсод еікю. Така да се каже, може да се каже. еже очрво которъін кстъ роднвъін. до-вылго сего н въскръмнвъін. прѣжде ѵрънорн^ъствл дл тлко рекж ѵочрдъ-нъін грлдъ ^емънъін кстъ С 272.9. ^ълліл реірн. Гр. Хеусо кака. Изрека злословие, хула срещу някого, врлзі моі рѣшіл ^ъллѣ мнѣ. когдл очрмъретъ і погъівнетъ іміа его СП 40.6. нма рекъ [нЙа]. Гр. о 5еТѵа. Формула, означаваща мястото, на което свещеникът трябва да спомене името на лицето, за което се извършва даден обред или се произнася молитва, ѵѵ рлвочр вжьк сек. нг5а. I о ^вѣ съвъкочрпленьн ек. гк по СЕ 9Ъ 2; врлтръ нлшъ сь ніЗа, ѵѵблл-ѵнтъ са вь рн^ж прлвьдѣ. н рлдостн н весельк. въ лълскъі оврл^ъ СЕ 96Ь 22. нлнплѵе же рекж. Гр. раХКоѵ. По-добре да се каже, по-скоро, н съ тлковъінмъ велнкъімъ поклілнннмъ. рнвлтн 612 (ЖГ^ОНЪ НСПОВѢДДА СА. ДО ДОСАТН ЛѢТ'. ВЪ пештерѣ тон. нднпдѵе же рекж въ гровѣ С 528.24. просто рефн. Гр. апЛок; еІ7геѵѵ, апа^о.пХтд. С една дума, накратко казано, н полдгддше юднняс въітн ОТЪ ВбЛНКЪІН^Ъ довротъ |СЖ€ N6 МЪІТН са. н просто рештн вьсѣмн оврд^ъі творілѣше спъ^ъ въгоднтн вогоѵр С 280.25; ідже лѣтордсль по мдлоѵр нд ВЪІСОТЖ ВЪС^ОДАШТН донде до стропд. нже н отъстропн. н пр°сто рештн нг. лѣто. сесь* [!] трн смоквн родн С 300.23-24; длѵьбѣ н многоѵр пѣтнго непрѣстдн'ноѵроѵрмочр. въ^ддвъ севе н ОБНОШТЪНОфОфМО\р СТО|Д'НЬГО. н все просто рештн (еже о во^ѣ про^одА съвръшеные С 548.8; внда от'ц,ь снг. кол'емд. н снъ от'цд ... дро\ргъ дрочргд н врг-тъ врдтд. н прокъіА по рАдо\р. н просто рештн дроѵр^нТ колемн. дроѵр^ні' жегомн. дроѵр^нТ же ддвнмн С 57.1-2. пръжде рефн. а) Гр. тфбфгщг, 7гроЯ.еусо. Кажа предварително, по-рано. сдвннъ глдголд. нъстъ очртлнло са ндсъ неѵьстнвоіе ^дповѣддннк-. ілкож (!) н пръжде рѣ^ъ. нн ^дконн. іедже рддн блд^ннша. н Т^гохрвншА многъі С 147.28; тдѵе прнде сдвннж. реѵе во прѣжде іен піѵуннн. ідко ндрьцн севе деѵодотн С 132.9. 6) Гр. яро-Хеусо. Предскажа, предрека, се пръ-жде ръ^ъ вдмъ М Мт 24.25 3, А, СК. Срв. Мк 13.23 М, 3. прѣмо лнцоѵр рефн. Гр. еіс^ лрбстсоттоѵ атюфОвууоцаі. Казвам някому нещо открито, без да се страхувам, се дСѣво пророѵьскомъ окомъ вндъвъ неремнід ... пръмо днцо\р жндомъ рс-ѵе глдгола нмъ С 353.3. реѵендгл пръжде. Гр. та лроеіргціеѵа. Казаните преди неща. отвръ^н же са не тъкъмо реѵенъі^ъ прѣжде. нъ бфб Н СВ06ІА ДША. ПО ГЛДСОф ГНЮ ГЛНК- фгсмочр СЕ 90а 5-6. рефн нд кого. Гр. Хеусо ката тіѵо<;, Хеусо е’{<; тіѵа, катруоресо. Изрека нещо против някого, обвиня, охуля някого, влдженн есте егдд поно-сатъ вдмъ. I нжденжтъ въі. I рекжтъ. вьсѣкъ тъкъ глъ нд въі. лъжжште мене рддн 3 Мт 5.11 А, СК; і нже колнжъдо реѵетъ слово нд снъ ѵлвѵскъі. отъпочретнтъ са емоѵр. д нже реѵетъ нд д^ъ стъі не отъпоѵрстнтъ са емоѵр М Мт 12.32 3, А, СК. Срв. Лк 12.10 М, А; не мьннте ѣко дтъ нд въі рекж къ отъцоѵр. естъ нже нд въі глтъ мосн. нд негоже въі очрпъвдете М Йо 5.45 А рефн кстъ. Гр. Хектеоѵ. Трябва да се каже. въ лоѵрцъ же нндко лежнтъ тд-лднтъндід прнтъѵд. се оѵрво рештн іестъ ідко ннд се (естъ ннд же он° С 376.1. (дкоже рефн. Гр. щ еітгеГѵ. С една дума, накратко, както се казва, неволевв ілкоже рештн. многъінмн молнтвдмн очрмоленъ. н очрнштенъ въівъ. отъ пръподовьндлго мжжл С 530.18—19; тдко прніемлілдшс- са н дювыдше. (дкоже рештн лнцемъ къ лнцочр. н оѵрстъі къ очретомъ глдголддше С 383.27; по вьсемоѵр ідкоже рештн по ндшемоѵр жнтннз. н свьташтнн^ъ са нд (Гемь довротъ рддн словжштоѵр въітн С 302.7-8; нн пѴоѵрвькныд толнкддго въ^дръждныл н троѵрдд. ПОМЪІСЛНВЪ нлн вьмѣннвъ. вьсе же ідкоже рештн ^двъівъ. н мдтнцж оггГьнжвв пръовн-дѣвъ С 525.29. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, ЗЛ, X. Гр. Хеуш, фпці, ХсЛеш, аяокріѵороа, аяофвеууороа, яроХеусо, аяо-фаіѵораі, Роаш, Зіарартирораі, ёяерсотам, ёяітреясо, кеХе-цш, яроахаааш. Вар. рештн. Нвб. река ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. рнвдтн, рнвдкгс, рнвдгешн несв. Притискам се, блъскам се, бутам се. вн-дѣвъ жс ндродъ ѵофдесд господыГід. рнвддуж дроугъ дрочргд. к'то пръвок-прнкоснстъ са къ гГсмоѵр С 18.21. Изч. С. Гр. сгоѵСШрш. Нвб. 0. рнг^оыъ, -д м. Местност, регион, сътворнвъше же съворъ вьсн коѵрпно 613 ОТНДОША. ОТЪ рНГ^ѴѴЫЛ ылрнцліс-мъін мллъін тръгъ. ДО ГЛДГОЛ'СМЛЛГО ПЛрДС-неѵоыл. НЖС- СЪ бППОМЪ н деононк жнтн С 542.8. Изч. С. Вар. (шгсѵѵмъ. Неб. Сре. регион ОА, ГБ; регионален ОА, АР, БТР. рн^л, -ъі ж. 1. Дреха, облекло, мъно-жѣнше же иъродн. постъллша рн^ъі СВОІА по пжтн. дроѵр^нн Ж6 рѣ^ж ВѢТВН отъ ДрѢВЛ. Н ПОСТНЛЛ^Ж по пжтн М Мт 21.8 З1, А, СК. Срв. Мк 11.8 М, 3; Лк 19.36 М, 3; н вонын съпле-тъше вѣне-цъ отъ тръынѣ. въ^ло-ЖНША ЫЛ ГЛЛВЖ 6М0Ч)1. I ВЪ рН^Ж прлпрждънж облѣша н М Йо 19.2 3; сърѣте н мжжъ едннъ отъ грлдл. іже НМѢ БѢСЪІ ОТЪ ЛѢТЪ МЪЫОГЪ. I вь рн^ж N6 овллѵллше са М Лк 8.27 3, А, СК; рД(Д)^ДѢЛІШІА С6БѢ рі^ж МОНК. Н 0 рі^Ж МОНК М6ТЛШ1А ЖрѢБЪІА СП 21.19; прѣдъстл црцл о досбоігК теве въ рн^ъ ПО^ЛЛфбЫЛ^Ъ ОДѢЫЛ прѣкочр-феил СП 44.10; млрніл же ѵ'то сътворнтн N6 0\рМѢДШ6. МЫОГЪІ рн^ъі ыл ЖТрОБІЗ ПОЛЛГЛІЖШТН. ІѴѴСнфл Г0Н6- ^нжтн ^отѣдше С 239.30; н кгдл прѣлѣ^ошА мостъ рекомъін лртемнсь. СЪВЛѢКЪ рн^ъі СВОА. н вь^ьрѣвъ ыл N650. помолн сд С 254.14; вьстлвн кго ОТЪ ^бМЬА. Н ОТрАСб кмочр гллвж н рн^ъі. н вьсл нспльненліл отъ прл^л С 555.23; къін очрспѣ^ъ повѣждъ мн ѴЬСТЬИЛЛГО КЛМС-МНІЛ С6Г0. н ^ллтомъ шьвенъін^ъ рн^ъ. рлдоѵргетъ са глл-голбшн о сн^ъ діііл н вбселнтъ са С 447.9. // Образно. іеднил бо вьсѣмъ КСТЪ рн^л. ОДЪИЬК СПЛШОК (!). н въпн-ктъ плвьл' гллгол"а. клнко въ ^л крьстнсте са. въ овлѣк°сте са С 493.2; дне. лдлмъ овнлклѣетъ сд. і бВЪГЛ СВОБЛЖДЛбТЪ СА. ДНС-. ВбТЪ^ЪНА грѣ^овънъііА рн^ъі. ѵѵтъвръгъше. въ НОВЪІІА Н НбНСТЬЛѢНЪНЪІІА ОБЛѢ^ОМЪ СА СЕ 2а 7; врлтръ нлшъ ... ѵовллѵнтъ са вь рн^ж прлвьдѣ. н рлдостн н веселмо СЕ 96Ь 23; съкръілъ са іесн отъ бл ІЛКО ЫЛГЪ. ЫЪ СС- СЪКрЪІЛЪ КСН ВЬ С6БѢ БЛ ЫЛГЛ. ОБЛЬКЛЪ СА ксн въ срлмьыжіж кожьыжіж рн^ж С 470.8; ыъ ^лвнстнкв днілвол'ж сьмрьть вьынде вь мнръ. ТЪІ КЛНШЛ БрЛТООѴрБННСТВЛ БѢЛЪІА рН^ЪІ СЪ- влѣѵе С 389.9.2. Покривало, саван, пс-тръ Ж6 ВЪСТЛВЪ Т6Ѵ6 къ гро(чр)во\р. I ПрНЫНКЪ ВНДѢ рн^ъі ОДНЫЪІ Л6ЖАШТА М Лк 24.12 3, А. Срв. Йо 20.5,6 М, А; вндѣ ... і сѵдлрь нже вѣ нл пллвѣ 6Г0. N6 СЪ рн^лмн ЛбЖАШТЬ. ЫЪ ОСОБЬ съвнтъ ил едныомь мѣстѣ М Йо 20.7 А; прнідсте жс тѣло нсво. і овнсте е рн-^лмн съ лромлтъі. ъкоже овъіѵлн естъ нюдѣомъ погрѣвлтн МЙо 19.40 3, А. въ бѣлѣ [рн^ѣ]. Гр. вѵ ^епкй, Х.енко-стхпцоѵйѵ. Облечен в бяло. і вндт ДЪВЛ ЙПЧЛЛ ВЪ БѢЛЛ^Ъ СѢДАШТЛ. 6ДННОГО оѵр гллвъі. і едниого очр ногоѵр. ІД6Ж6 БѢ Л6ЖЛЛ0 ТѢЛО нсво М Йо 20.12; дъвл мжжл въ вѣлл^ъ рн^ъ сьындостл КЪ ВОДѢ. н въ^ложнстл ржцѣ СВОН ЫЛ ГЛЛВЖ КГ°. Н ОСВѢТНСТЛ н С 235.15-16. крлн рн^ѣ [рн^ъі]. Гр. то краакевоѵ той іцатѵоо. Край, пола на дреха, прнстжпншн сь ^лдн коснж са крлі рн^ѣ его СК Мт 9.20; атню крліл рн^ъі крлдѣлше нцѣл'быыл С 473.19. макъкл рн^л. Гр. [та] раА,ака, ра^акоѵ іратіоѵ. Мека дреха, дреха от фина материя, нъ ѵесо н^н-Д6Т6 вндѣтъ. ѵлвкл лн въ МАКЪКЪІ рн^н овлъѵбыл. се нже макъкл носатъ. въ домо^ъ цср(н^ъ) сжтъ М Мт 11.8 3, А. Сре. Лк 7.25 М, 3. полтеньк ѵьстьыъііа н сватъііа рн^ъі сватъпа вогороднцА. Полагане на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна. Пр. на 2 ЮЛИ. МЦЛ НН>. Б. П0Л0Ж6ЫН6 ѴбСТЪЫЪНІА н стъніа рн^ън стъніа вцА А 150а 27. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, С. Гр. іратюѵ, фоактро?, ёѵбѵра, %ітшѵ, атоХр, тохраяе-хаара, яерірбХаюѵ, оіЗоѵюѵ, ёа-бтістк;, ёавті<;. Неб. риза ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер,ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рН7ЬННЦА 614 рнмьскъ рН^ЬННЦА, -А ж. Съкровищница, място, където се съхраняват ценности, съкровище, вѣрж мн нмн ѵьстънън отьѵе ілко нѣстъ остллл нн КДННЛ ^ллтнцл въ рн^ьннцн С 120.25. Изч. С. Гр. рестаріоѵ. Нвб. Срв. ризница 'дреха, риза’ ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рн^ьно, -а ср. Дреха, облекло, покривало. не нмашн лн нного ннклкогоже СЪСЖДЛ. НН ЛН рн^ънл ДЛ ДЛСН («М0\р С 120.27. Изч. С. Гр. Іц&тшѵ. Вар. рн^гио. Нвб. Срв. риза ок. рн^ьнъ, -ъін прил. Който се отнася до дрехата, нстоѵннкъ крьвн подрлгомъ рн^ънъінмъ нцѣлн н. томочр вѣръі не д^омь С 387.29; вндѣтн юношж крл-сънл стоаштл прѣдь МѴімь, овлѣѵенл ВЪ КОТЪІГЖ ЛЬНѢИЖ ... Н ОВѢМА ржклмл іего нмъшл тъ. обѣ полѣ рн^ьнѣн С 187.7. Изч. С. Гр. [тшу] Іцатішѵ, тоО коЯор(оі). Вар. (НфНЪ. Неб. ризен 'на ризата, на дрехата’ диал. ОА, НТ, ДА. Сре. ризник 'съд за пране’ диал. ДА. рнклтн, рнклкк, рнкмешн несв. Рева, рикам [за животно], скоѵрмені ріклккфе вьс^ъітеіте. V нспросіте о\р вл піфж севѣ СП 103.21; ютврѣсід нл міа оѵрстл своѣ ѣко левъ въс^ъіштліа і рікліл СП 21.14; н то іемв рек'шо\р ОТВрЪ^ОШД ОГрЛДЖ ^ВѢрННЪНЖБК. Н н^нде рнклд левъ С 166.20; рл^г'нѣ-ВАВЪ СА льстнвън. н въжегъ СА ГНѢ-вомъ н лкъі левъ рнклд нл прлве-д'нллго. меѵемъ повелѣ ѵестьнжвк іего гллвж отъсѣштн С 61.24-25. // Прен. Рева, стена, плача силно, викам от скръб, о^ъловленъ бъі^ъ і съмѣрн^ъ СІА ^ѣло. рнклл^ъ ото-въ^дъі^лннѣ сцл мосго СП 37.9. Срв. СЕ 76а 20. Изч. СП, СЕ, С. Гр. <Ьрі$ороа, Рри/со, Вар. ріклтн. Неб. рикая остар. ОА, ВА; рикам, рикна, риквам диал. ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДЦ, ДА. Сре. Риков ФИ, Рикалев ФИ, Риковски ФИ СтИл,РЛФИ. рнмннъ, -л и роумннъ, -д т. Римлянин, жител на Римската империя, ілкоже во іегдл роѵрмныъ съі лочрѵнтъ сд сждн. не послоѵршліетъ отъвѣштлваіж-штл‘го нже не оѵрмѣктъ тлко весѣдо-влтн С 382.19; нь нъстъ нлмъ о\рвн-тн. не понеже сьвѣтовлтн. нъ поьГеже не моштн. оѵрже бо бѣл^ж тлкод вллстн. рочрмъі отъндтн С 433.14. Изч. С. Гр. [6] 'РшраТо?. Неб. Вж. рнмл№.ио. рнмлккые, -ъ т. мн. Римляни, жители на Римската империя, лште остлвн мъі-н тлко. вьсн вѣрж нмжтъ въ иъ. I прнджтъ рнмлѣне. і въ^ъмжтъ н мѣсто н ід|къ нлшъ М Йо 11.48 3, А\ поставншд рнмылне црѣ нменемь костлнтннл С 539.15; к рнмъно^К 4а 6. Изч. М, 3, А, С, Е. Гр. о1 'Ршракн. Вар. рнмыь-мниг, (інмлѣнннъ, рнмънъ. Неб. римлянин ОА, ВА, АК, ЕтМл, АР. рнмпсн». [погр. Е 38а 6] езіс. рнпснмжл. рнмъ, -л м. МИ. Рим - град на р. Ти-бър в Апенинския полуостров, според легендата основан от Ро-мул и Рем през 754-753 г. пр. н. е. Политически център на Римската империя, н тлко грлтнлнъ н деѵодоснн цѣслрл въ^дстл повѣдж. н ПО 0Д0ЛѢННН томь. грлтнілнъ Цѣслръ нде въ рнмъ. л деѵѵдоснн въ късндтннь грлдъ С 197.13. новъін рнмъ. Гр. №а 'Рсорц. Новият Рим, т.е. Цариград [Константинопол, осветен 330 г.]. оѵрстлвъ оѵрстл-вншд дл н късндтннѣ грлдл епнскоѵ)1-пъ ... дл нмлтъ н тж жде ѵьсть. нкже н рнмъскл грлдл епнскоѵпъ. ^л^е нлро-ѵенъ бъістъ новъін рнмъ б 202.27. Изч. С. Гр. [оі] ГаЯЯюі. рнмьскъ, -ъін и роѵрмьскъ, -ъін прил. 1. Римски^който се отнася до Рим. оврѣтенне ѵ^нъ^ моірнн стлГ клнментл плпежл рнмскл А 1416 6-7; плмдтъ ... рнмьсісы 616 (>НТО()ЬСТВО лъвоѵр. пдпежоѵр рнмъскоѵр Е 46 18; поставькыъ въістъ плтрндр^ъ. стѣн вжнн цръквн рнмьстѣн С 119.18; цѣслрьствоѵріжшточр деіЛю. рнмьстѣн властн ... посълл по вьсемоѵр цѣслрь-ствочр своіемочр. ілкоже вьса ЫАрнцліж-ШТАА нма эднсостово. прнвлѣштн ыа сквръыноілденніе С 174.11-12. 2. Латински, който се отнася до латински език. вѣ же н ИАПнсАнне напнсаыо ыадъ ннмъ, къннгамн елннъсклмн н рнмъсклмн. і евренсклмн. сь естъ цсръ нюденскъ М Лк 23.38 3, А, СК\ въ то врѣМА оѵрпрл^ннвъ са отъ дѣла црл. ПрѢПНСА^Ъ ПрОТЛЪКОВАВЪ отъ роѵрмъскл а^ъіка (а^ъіка) на гръѵескъ С 144.25. рнмьскъ грлдъ. Гр. [г| ябХц] 'РсОЦГ|. Рим. ТЪ пръвъін ЦѢСАрЬСТВОВА ВЪ рнмьстѣ грлдѣ. н кочрмнрА отъврьже С 186.10-11; тъгда оѵрво оѵрстлвъ О^СТАВНША ДА Н КЪСНАТНИѢ ГрАДА епнскоѵрпъ. то жде стлрѣншннъство да нматъ н тж жде ѵьсть. іжже н рнмъскл грлдл епнскоѵрпъ С 202.26. М, 3, А, СК, Е, С. Гр. [тя?] 'Рсоця?, тсоѵ Ршцосішѵ, рсоцаікб?. Вар. рнмгскг, роумаскъ, Неб. римски ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; римлянски ДА. Сре. Римската галерия МИ ГХ,МИМ; Римлянски пат МИ ВП,ТО; Римски ФИ СтИл,РЛФИ. рнмьскъі и роумьскъі нареч. На латински [език], сего тнтла мно^н ѵътоша ОТЪ нюдеі, (АКО БЛН^Ъ БѢ МѢСТО ГрАДА. ндеже рлспАША іса. н бѣ нлпсано, евреі-СКЪІ. н грьѵъскъі, н роѵрмъскъі СК Йо 19.20; Н ВЪПНСАША ВЬ ПННАВІНДЪІ роу-мъскъі С 140.22; н вь сн^ъ к(Лнга^ъ ѵте са роѵрмъскъі С 142.21. Изч. СК, С. Гр. 'Ршраіст. Вар. роумгскгі. Неб. Сре. римски прил. рННДАКЪ вж. рчрЫДАКЪ. рННЖТН СА, рННЖ СА, рННвШН СА Св. Хвър-ля се, нахвърля се. то сдъішАвъше ОТЪ СТААГО МЖЖА. ГрАДА ТОГО МЖЖН. рННЖША СА НА оѵркорн^ыъі Н БЬКНЫА. Не посло\ршліжште кго С 535.19. Изч. с. Неб. Сре. рина, рия ’греба; копая’ ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рНПСНМН(А, -ІА ж. ЛИ. 1. Рипсимия -мъченица заедно с Гаяна по времето на арменския цар Тиридат III [ок. 285-ок. 330 г.]. Пр. на 30 септември. л стрстъ стаго глнгорѣ Ар^не-ПНСКВПА. ВвЛНКЪІА АрМемНА. Н рНМПСНА Е 38а 6. 2. Рипсимия - майката на българския ца]э Самуил [997-1014 Г.]. А^Ъ САМОНЙЬ [!] рАБЪ БЖ(Н) ПОЛАГАЖ ПАМАТЬ (ѴРТЬЦ)В Н МАТврН ... (рнФнмн)ѣ СН. Е, СН, В. Гр. ’Рп(Л|Дсс, Вар. рнмпснід, рн^н- МНѢ. рнснкжъ прил. притеж. от ЛИ. Ри-саев, който е свързан с Риса -един от прадедите на Христос, сйъ съі ... ноАЫАевъ. рнсневъ. ^оровлвелевъ, САЛАТнлевъ. ннрневъ М Лк 3.27 3. Изч. М, 3. Гр. той 'Рг|аа. Вар. рѵсневъ, рнстАТН, рнціж, рнфвшн несв. 1. Тичам в кръг, обикалям с бяг. ко(й, прнведе. кръмнмъін н рнштжштъ въ колесннѵьыѣѣмъ тлкаынн С 565.1. 2. Обикалям, скитам се. отъ вниъі же тоа ыочрднмъ вѣАше проѵеіе жнтн ВЪ МАСТЪірН [!] СВОКМЪ. А К Т0М0\р N6 рнстАтн въ поѵрстньОв. ЫЪ ВрАѴеВАТН прн^одАШТАА к’ (Гемоѵр С 549.2. 3. Прен. Бързам от безпокойство, суетя се. ѵто са вонте н рнштете. н толнко спѣшеннге творите С 443.12. Изч. С. Гр. керпрехео. Нвб. 0. рнторьскъ, -Ъ1Н прил. рнторьскА(А ^ъітрость. Гр. Т) рлторпеп. Ораторско изкуство, красноречие, н к ьГемочр роѵрфннъ кто ПрѢДЪСТОА. въ рнторьстѣн ^ъітростн. снн реѵе станн пнѵѵнік N6 велнѵАН са С 138.9—10. Изч. С. Нвб. риторски ОА, ВА. Срв. риторически, риторичен ОА, АК, БТР, АР. рнторьство, -а ср. Риторика, красноречие, ораторско изкуство, онъ же к (Темоѵр. то лн тн сж рнторъствд. то лн СЖТЪ ТВОА КІІИГЪІ. ТѢ^Ъ СОКрАТЪ отъ Адныен не пострлдА С 138.12. Изч. ровнѵншь 616 С. От гр. ртітореіа. Вар. рнторъство. Нвб. Срв. риторика ж. ОА, Дюв, БТР, АР. ровнѵнфь, -л т. Прен. Служител, последовател [на Бога], н вждж кемочр нстннънъін ровнѵнштъ. не отъстжпыж от теве. нн отъ рл^очрмл эднсостовл С 235.12. Изч. С. Гр. лай;. Вар. ровнѵнштг. Нвб. Срв. роб ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. рОБОТЛ 80<С. рЛЕОТЛ. ровотьиъ вж. рлвотьнъ. ровъ, -л и рлвъ, -ым. 1. Роб; безправен човек, който е собственост на господаря си; пленник, нво вожнке пн-слннке глетъ. нѣстъ рлвъ ын своводь. нѣстъ воглтъ Н НІШТЪ. нн влрвлръ ... ВЬСН БО 0 господи кеднно кесмъ С 101.26; вокеводл реѵе ровъ лн кесн нлн своводь С 147.10; въ клмж ма въвръ-госте. се нл колесници ^ллтомь поковл-нѣ сѣждж. лкъі ровл продлсте. се црь кесмъ С 368.13; н рлвъі н своводъь н нл всѣ^ъ овьштъ длръ н^лнкл. въ^дл-днмъ вллгодѣтел"евн ть. въівъшжкж нл нлсъ мнлость С 493.9; іедннл же трепе^л н воглто^р н о\рвого\рмо\р. н рлвочр н своводѣ С 491.23. // Образно. лмннь лмныь глкж ВЛМЪ. ѢКО ВЬСѢ-къ твордн. грър<ъ рлвъ естъ грѣрсоѵр М Йо 8.34 3, А; ѵѵ ѵоудо клко ве^л-кон'ннкъ влжетъ СВОВОДЪНЪІА. клко ровъ грѣр(о\р ровъі творнтъ С 57.26. 2. Слуга, наемен работник, ѵлвкъ ОТЪ^ОДА прн^ъвл СВОКА рЛБЪІ. I прѣдлстъ нмъ нмѣннс- свое М Мт 25.14 3, А, СК. Срв. Мк 13.34 М, 3; С 369.16; с-гдл же прнвлнжн са врѣМА плодомъ. посълл рлвъі СВОКА. КЪ ДѢЛЛ-телемъ. прнклтн плодъі его М Мт 21.34 З1, А, СК, Б\ посълл ^нлмсннѣ V ѵюдесл посрѣдѣ теве сгАрпте. нл флосл (!) Т нл вьскА рлвъі его СП 134.9; съ вллжс-нъімь гллсомь гл слъішлтн ... ВЛЛГЪІ рЛБС- I вѣрне. ВЪ МЛЛѢ БЪІСТЪ въренъ. нлдъ мно^ѣмі та постлвлж К За 19; тъі прнтьѵд под^ншл вѣрь- нллго ровл н нерл^оѵрмьнллг0. н госпо-дыГе рлстрошнвъшллго С 370.10; соклѵна ѵнстѣнша влсъ сжтъ. нже сжтъ рлвн ѴЛОВѢѴЬСТН. КЛКО ВЪ ДВО-рѣр;ъ ^лклллкжтъ ѵнстѣ нл сьнѣденніе ѵловѣкомъ. л не вѣсомъ С 116.3. // Образно. омрлѵене оѵрмомъ. ^мнке овьветьшлвьшнл. рлве дьврн огнЪнъкд. іеште лн сл отъмештешн не р;отд слъішлтн. клко снлокж вожнкекж ^върнке н^мьрѣшд С 231.13; н рлвъ кестъ огкП> ВЛШЪ ѴЛОВѢКОМЪ. БОЛЬШНМЪ н сътво- рнвъшннмъ н С 262.7. // Слуга на Бога; човек, който изцяло се намира във властта на Бога. помілоуі мка гГ ѢК0 къ тевѣ въ^овж вьсь деккь, въ^веселі дшж рлвл твоего. ъко къ тевѣ гТ въ^кдрсъ дшж мокж СП 85.4; ѴОТЪ ТЛІНЪІІ^Ъ моірсъ ОѴІСТІ МКА. н отъ то\рждоѵр^ъ (!) поштіаді рлвл своего СП 18.14; вллго сътворнлъ есн съ рлвомь твонмъ гГ. по словесі твоемоѵр СП 118.65; тѣмьже н л^ъ оѵрмлленъі. недостоннъі рлвъ. съ стрлр;омь н тре-петомь. вельмн вьпнкж н глкж СЕ 36 15; та молнмъ гГ. рлѵн нъінѣ прнвлн-жнтн са. рлвѣ твоемь семь. покло-ньшннмь са подъ нма твое СЕ 35а 9; гТ вже нлшъ. прннмн оѵрмлленжкж нлшкж слочржъвж. ѣко рлвн нсдостонин сжціе. ежс- тн въуомъ длъжънн сътворнтн. сътворнрсомъ СС ІІа 3; вь севѣ жс- въівъ пръклоннвъ КОЛЪНѢ вллго-ДЛрЬСТВІ ВОГЛ. ТВОрАШТЛЛГО промъіслъі многъі. о рлвърсъ сконуъ С 194.4; господи дл отвръ^жтъ са невесл. н дл прннмжтъ дочршж рлвл твокего С 254. 17; гн помо^н твоемочр ровочр гслѵргі? ѵрьньцю н сѵнколв влъглрьс(комв) П3\ (гн по)мнлочрн. рлвл своего. нол(нл) пре^внтерл Т. рлвъ вогл въішьнклкего. Гр. 8оѵХос [топ -ОеоіЗ] топ \)\)потоп. Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин. рлве вогл въішъкГѣго. н плетохте словесънънрсъ овецъ. клко нъі остлби КДНЫЪІ. Н ВЪПЛЛЪ КСН ВЪ рЖЦѢ томнтслн С 225.7—8; помнло\рн мл рлве вогл въішьншм. длждъ мн дрочр-ГОК БЛЛГОСЛОВЬКННК (ЛКО МНОГО погочр- вн*ъ С 120.18-19. рлвъ господыЛ.. Гр. о 5ойЯ.од той Оеоо, [о] 8оцХо? [той] тсорюч. Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин. рѣуъ тн ілко крьстнілнъ КСМЪ. Н Л^Ъ Н ВЬСН СНН. АЖС вндншн БрЛТНББ МОБК. прнлоѵрѵмл ЖС НС НМЛМЪ ыъ рлвн гнн ксмъ С 100.9; шъдъ очрво ВЪ іЛ-СЛрНББ. НСКЛ’ШС рЛБЛ ГОСПОДЬНІЛ лртемонл С 225.5. ровъ [рлвъ] вожьн. Гр. [о] 5ойХо<; тон йеоо. Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин [монах, черноризец, духовник], прѣстлл врце помнлоѵрн. I спн рлвл БЖНѢ ССГО. ИЪІНѢ н прнсно н вь вѣкъі СЕ 36Ь 14; ѵо рлвоѵр вжьк сек ... I о ^вѣ съвъкоѵрпленьн ек. гк по СЕ 9Ъ 2; пьсе н въс^ъіштьннѵо. не нмлшн во мене прѣльстнтн. рлвл вжнгл С 102.11; реѵе лндвплтъ къ вжнкмъ рлвомъ. ДЛ повѣдлктъ къж-ДО ВЛСЪ СВОК НМА. н слнъ н отъѵьство С 99.7; слъішлвъ вѴнн рлвъ. очрмнлнвъ СА ОТЪ БЛЛГОДѢТН НЛПЛДС НЛ ВЪНЖ КГО. Н ОВЛОБЪІ^ЛА Н ГЛЛГ°ЛЛЛШ6 С 526.11; прн^ъвлвъ вжнн рлвъ нлкѵевъ. прѣподовьнллго еппл. молн кго попе-штн са о пештерѣ. рек'ше о гровѣ С 531.26; дъштн нѣкокго сьвѣтннкл. отъ неѵнстл вѣсл мжѵнмл. вьпнілше стллго прн^ъівлБвштн. прнвед'шб же Ич къ вжнк рлвочр роднтел"е КА. МОЛІЛ-л^ж кго помнловлтн къ С 518.6. ровъ [рлвъ] эдьстовъ [эдьстосовъ]. Гр. [о] 5ойХо<; [той] Хріатон. Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин. ѣко точрждА грѣ^ъі вь^еметт,. нѣстъ лѣпо дл нменоѵретъ са ^въ рлвъ СЕ 104а 8; нскоѵрсьннн же н довнн дсовн рлвн. съ оѵрп'влннкмъ въ грлдѣ ПрѢВЪІВЛЛ^Ж въ мно^ѣ рлдостн. ожн-длБкште. дл некълн нѣкъгдл н тн съподоватъ са просллвнтн вл С 98.10; мжѵеннкъ рс-ѵе. не жърж рѣ^ъ тн очрво ілко ^совъ ровъ ксмъ С 106.5; повелѣ прнвестн рлвъі ^совъі нл сжднште С 99.5. М, 3, А, СК, ЗП, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Г, ВН, КН, Л, П3, Пр СН, Т. Гр. 8огЦ.о<;, тохц, оікртгц;, іЭершішѵ, аѵОратоі;, ікетг|<;, ні.05. Вар. рлвъ, рлвь, рлп, рѵѵвь. Нвб. роб ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Робино МИ, Робово МИ СНМБ; Робавци МИ АП,ПСС; Робавото МИ ИД,МНЛом; Робин дол МИ, Робавене МИ, Робови ниве МИ ЙЗ,МИПан; Робовец МИ ЙЗ.МИП; Роб ЛИ, Робо ЛИ, Робов ФИ, Робовски ФИ, Робски ФИ, Робе ЛИ, Робев ФИ СтИл,РЛФИ. Срв. раб остар. поет. ОА, ЕтМл, БТР, АР. рОБЬН вЖ. рЛБЬН. ровьнскъ, -ъін прил. Робски, прислу-жнически. донде же млнлстнрл ѵло-ВѢКЛ БЖЫЛ. СЪ ЖОНОББ СВОКБК н снъмн н дьштермн. н съ прокоББ ровннскоБв слочржьвоБв С 562.12. Изч. С. Вар. ровннскъ. Нвб. робийски диал. ДА. Срв. робски ОА, ЕтМл, БТР, АР. роволмъ, -л м. ЛИ. Ровоам [ЗЦар 12-14, Шар 10-12] - юдейски цар [928-911 г.], син на Соломон [ЗЦар 11.43, Шар 9.31]. соломонъ же родь роволмл. роволмъ же родн лвілдл А Мт 1.7 СК. Изч. А, СК. Гр. 'Ророар. От евр. КеЬаЬ‘ат. Вар. ровоомъ. рокоомъ [погр. СКМ.Т 1.7] вж. роволмъ. ровъ, -л м. 1. Ров, яма. повелѣ лчррн-лнілнъ отрѣшнтн плѵрлл. V нскоплтн ровъ въ ^емн девАТН ллкътъ. н прннестн дръвл н огьГь н жештн въ ровтз С 5.9,11; лѵррнлнілнъ повелѣ лѣштн (!) іл н^-д-ровл. н въ тем'ннцж въврѣштн С 6.23; повелѣ лндѵрплтъ прннестн врѣтнште. н вьслднтн н вь ^е. н нск°плтн ровъ С 112.4; клко може лггелъ лмвлкоѵрмл сьвестн нл ровъ (ХЖЬЫНІСЬ 618 львнн. н плкъі вь^вестн С 502.4. // Образно. Т възведе міа отъ ровл с?і. V отъ връньѣ ТІМѢН\ V постлвн нл клмні нобѣ моі СП 39.3; по сьвѣд^телствъ вллдъіѵь/Оь въ ровъ люводѣнствл н оѵрвонствл въплдъ С 526.21. 2. Бездна, преизподня, ад. положнша міл въ ровѣ прѣісподьнімь. въ темьнъірсъ въ сѣнн съмрътьнѣ СП 87.7. Срв. С 478.22; вж' моі не прѣмлъѵі отъ мене. едл когдл прѣмлъѵіші отъ мене. н ОЧрПОДОБЛЖ С/А СЪ НІ^Ъ^ОДІАШТІМН ВЪ ровъ СП 27.1; гь възведе отъ лдл дшж моіж. сплслъ мка есі отъ ні^ъ^о-дьштін^ъ въ ровъ СП 29.4; прімѣ-ненъ въі^ъ съ ні^ъ^одіаштнімі въ ровъ. БЪІ^Ъ ѢКО ѴЛОВѢКЪ вес ПОМОШТІ очр мрътвъі^ъ своводь СП 87.5. 3. Изкоп, основа [на сграда], въ кдномъ же прѣвъівлд лѣтѣ. прѣжде нскопл-ныл ровомъ, очр млнлстъірл стллго съ-врлшд. СА. нлродн МНО^Н С 568.2. СП, С. Гр. рбОро?, орпуцос, Хйкксх;, рйра- ОрОѴ. Нвб. ров ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. ровина, ровиняк, ровище диал. ДА; Ровот МИ БМС; Ровище МИ ГХ.МИМ; Ровци МИ АП,ПСС; Ровлака МИ ЙЗ,МИПан; Ровиките МИ, Ровиняка МИ ЙЗ.МИП. ровьынкъ, -луи. Пропаст, бездна, ш по-жъретъ мене глжвінл. ні съведетъ о мьиѣ ровьннкъ очрстъ своі^ъ СП 68.16. Изч. СП. Гр. фрйхр, Нвб. ровник 'трап, яма’ диал. ОА, БТР, АР, РРОДД; ровинек, ровиняк диал. НТ, НГер, ЕтМл, ДА; ровина ж. диал. ОА, НТ; ровеница ж. диал. ДА. рого^ннл, -ъі з/с. Рогозка, постилка, нн во нн дъскъі вѣлше под /Уймъ нн рого-^ннъі. нн нно кже ѵто въівллтъ вь ^лѣ-вннѣ нь ^емыл іедннл С 555.5. Изч. С. Нвб. рогозина диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. рогозка ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; рогожа диал., рогожка диал. ОА, НГер; Рогозен МИ, Рогозина МИ, Рогозиново МИ, Рогозово МИ, Рогозче МИ СНМБ; Рогозаров ФИ, Рогожаров ФИ, Рогожеров ФИ, Рогожинаров ФИ СтИл,РЛФИ. рогъ, -л м. 1. Рог на животно. У годт вждетъ вочр плѵе тельцл юнл. рогъі і^дѣіжштл і пл^негъті СП 68.32; влгвнвъіъ жрътвж лврл(л/ж. подъ джвомь млмьврннскъімь. I телець макокъ. I овенъ дръжнмъ тъ, рогъ. въ гръмочр слвековѣ СЕ 15Ъ 8. // Образно. СПІ МІА ОТЪ ОЧрСТЪ ЛЪВОВЪ. I отъ рогъ інорожъ съмъренъе мое СП 21.22. 2. Един от четирите рога на юдей-ския олтар, състлвнте прл^дьннкъ въ осѣнѣіжштТн^ъ. до рогъ олътл-рьвънъі^ъ СП 117.27. 3. Прен. Сила, твърдост [според религиозните еврейски вярвания], въспокв вочр гвковью. У вьска рогъі грѣшьнікъ съломліж СП 74.10; нн слочрлъ пръвъін поновнвъін цѣслрьскъін ВѢНЬЦЬ. нн длчрндъ рогомъ глвыенъін достониг цѣслрьствнм нлреѵенъ С 238.18. въ^двн^лтн [въ^ыоснтн] рогъ. Гр. ёяоарсо то кёрад, нубсо кёра?. Въз-гордявам се. рѣ^ъ ^лконопрѣстжпь-нікомъ. не прѣстжпліте ^лконл. У съгрѣ-шліжштеімъ не въ^носіте рогл. ні въ^-двіжіте нл въісотж гогл {погр. влг. рогл, Север., с. 95, бел. под линия) влше-го. У н (!) гліте нл вл непрлвъдъі СП 74.5; і вь^двнже рогъ спсннѣ нлшего, въ домочр длвдл отрокл своего М Лк 1.69 3. въ^несетъ са рогъ кого. Гр. нчуойтоа то кёрад [та кёрата] тіѵб<;. Някой бива прославен, възвисен, прлвъдл емочр прѣвъівлетъ въ вѣкъ вѣкочр. рогъ его вь^несетъ сіа въ сллвѣ СП 111.9; ВЪСПОБК вочр ІѢКОВЬЮ. У ВЬС/А рОГЪІ ГрѢ-шьнікъ съломліж. і въ^несетъ сьл рогъ прлведьнлего СП 74.10; У съсѣкж отъ лнцл его врлгъі его, У ненлвідмчштіАіА і ПОБѢЖДЖ. У рѢСНОТЛ МОѢ I мнлость моѣ съ ннмь. У въ імга мос- въ^несетъ сіа рогъ его СП 88.25. н^востн рогъі. Гр. кераті^со. Набода, намушкам някого с рога. о товѣ роАнтеХевъ 619 рОАНТбЛЬСІСЪ врлгъі ылшіа н^водемъ рогъі, V о нмеж ТВОСМЪ ОѴрЫІѴЪЖНМЪ ВЪСТЛВКфІАІА ил N7.1 СП 43.6. рогъ съплсеыыл. Гр. кіра^ ссотг|р{сх<;. Рог на спасението - в библейските і сказания, символ на могъщество | и сила. въ моі помоштъыікъ моі о\рпъ- ВЛВК ИЛ ЫЪ. ^ЛШТІТЪЖКЪ мон рогъ сгшъѣ моего СП 17.3. М, 3, СП, СЕ, С, Гр. кера?. ! Неб. рог, рога и рогове мн. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтВАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Рогът МИ ГХ,МИМ; Рога МИ, Рогуля МИ КП,МИБелосл.; Рого МИ БС,ЕРГ; I Роглево МИ БМС; Рогле МИ АМС,Полог; Рогуша МИ, Рог-Присое МИ ЙЗах,Кюст. кр.; Роглев ФИ, Рогов ФИ СтИл.РЛФИ. роднтел'евъ прил. притеж. Родителски, прародителски, ѵѵ рл^вошіѵе коѵрпьѵе цсрствню ... тъі же ыл кръстѣ простеръ ржцѣ въ врѣмд. погъібъшіі овръте ры. і родітедевъ жръві погъі-въшъ. весѣдовк прноврѣте К 11Ъ 18. Изч. К. Гр. лроуоѵікоі;. Вар. родітелевъ, Неб. Сре. родителски. роднтел"ь, м. Родител, създател, ръвеынѣ роднтеле ^ъломъ, ^лвндъі ПрОТНВАфАКА СА БЖЬН ПрЛВ'ДѢ СЕ 89о 13; лн^онмлынѣ. роднтелѣ ыепрнѣ-^иижъ дѣлесъ. слоѵрженью. гръдъшд ОТЪЛЖѴМЖфАЮ. ОТЪ БЛ СЕ 89с 16-17; дл ^вллнмъ вждетъ дьыь с'. свѣ-товънъін роднтель. югоже рлдн проѵнн дьиню ил веселню илрекошд са С 429. 6; мъі же очрво очрвѣжлвъиіе сьмрьтн роднтеліл ^лвнстн. въстлвъше въслл- ВНМЪ Н&ДЪ ВЬСѢМН СЖШТЛЛГО БЛ С 389.27; ѵѵ ^лвнстн. очрвонствочр родителю. днілволіл оврѣтѣл"ь С 388.23; тъі въ сьмрьтн. ТЪІ ВЪ ЖНВОТѢ. ТЪІ въ мрьтвостн ... тъі мрьтвъ ТрнѴ ДЬНЬ. ТЪІ родителю прнсио съін С 505.8-9. // Обипн. де. или мн. Родители, майка и баща. прѣдлстъ же врлтръ врл-трл нл съмръть. I отцъ ѴАД0. н въстл-ИЖТЪ ѴАДЛ НЛ роднтелА. I оѵрвыжтъ ІА М Мк 13.12 3; н въпросншд н о\рѵеынцн его гліжфе. очрѵнтелю къто съгрѣшн. сь лн нлн роднтелѣ его. дл слѣпъ родн са М Йо 9.2 3, А; отъ-метлешн во са роднтель. врлтрнм. жежы н дѣтен. жжнкъі СЕ 89Ь 25; мжжн вь слмомъ цвѣтѣ юыостн. о жнтнТ невръгъше. плѵе роднтел"ь. плѵе ѵадъ гл вь^лювьше С 97.8; семоѵр же въ^дрлстомъ съвръшеыочр въівъшоѵр. роднтел'ѣ юмоѵр съвѣштлстл са женнтн V дѣвнцеіж нмеиемь лы^л С 24.28; лѣтоѵр же ыѣкоюмв мныжвъшоѵр. н роднтел"емл о оѵрмъръшемл. н рл^-дѣл'ено\р въів'шоѵр роднтел“ьско\р нмѣ-ыню С 279.7; тогдл рл^лжѵдт' са ро-днтел(е) н ѵадл. оцъ н сыъ Р V 3.6. // Прародители, праотци. і въ^двн-гнжлъ есн множъство ѵісъ. плдъшнн^ъ грѣ^ъ рлдн. роднтель свонмъ СЕ 30с 14. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С, Р. Гр. уоѵещ, уеѵѵптшр, о уеѵѵі^аоі?, уеѵѵртікб^, о текшѵ. Вар. родітель, Неб. родител ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. роднтелЪынцл, -а ж. Майка, родител-ка. матн во влагодѣтнітК въівлюшн осжждеыочрюмоѵр. рлдо^н са оврлдовл-ылю. ысвѣсто. н роднтельынце ѵнстл С 251.12. Изч. С. Гр. ѵорфотбкоі;. Неб. родителница остар. ВА, АК. Сре. родилница 'родилка’ диал. ОА, ЕтМл, ДА; родителка ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР. роднтел"ьскъ, -ъін прил. Родителски, който принадлежи на родителите, лѣточр же жбкоюмв мныжвъшоѵр. н роднтел"емл о оѵрмъръшемл. н рл^-дѣл"ено\р Бъів'шочр роднтельскоѵр нмѣ-нню С 279.8-9; родителю въівъ ... воглтъствомъ же н слочртнюмъ родн-тел"ьскъінмъ къіпаштьмъ. н въ мыо-^ѣ^ъ стлрѣншнньствѣ^ъ грлдъскъі лѣпьствовлвъшемъ С 278.20. Изч. С. Гр. уоѵікб;, [тоо] уеѵов?. Неб. родителски ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рОАНТбЛЬСТВО 620 рОАНТН роднтел"ьство, -д ср. Това, което е вродено; унаследеното, ие тднмъ влд-ГОДѢДННѢ. рОДНТбЛЬСТВД НД1ШГ0. ро-ДЪ1 СВОБОДНЛЪ 6СН. ДѢВНѴЬСКДД стнлъ есн ложеснд. рождьствомь свонмь СЕ 46 9. Изч. СЕ. Гр. фостк;. Нвб. родителство ОА, ВА, БТР. роднтн, рождж, родншн св. 1. За жена или същество от женски пол -родя, стана майка, і женд твоѣ елн-сдкеть роднтъ снъ тевѣ. і н&реѵешн нма емоѵр ноднъ М Лк 1.13 3, А; еднсдветн же нсплънн са връмд роднтн ен. I родн снъ М Лк 1.57 3, А; женд егдд рдждддтъ. пеѵдль нмдтъ. ѣко прнде годь еіА. егдд же роднтъ отро-ѵа. къ томо\р не помьннтъ скръвн М Йо 16.21 3, СК) діре к’то съ рдвокв БЛЖДЪ сътворн. ТОЛН родін ДѢТНфЬ. дд свободи рдвж тж СЕ 1046 7; Н^БДВН НЪ1. отъ ндпдстен ндшн^ъ мдтн ^д бд. рождьшнѣ в'сѣмъ творьцд СЕ 846 11; роднлд есн дѣво ве^ мжжд вд. непороѵьнд нмжфн кь ржцѣ коньца. вьсѣ^ь древндго ТФ Б 1; н тъ во нсднк-въі глдсъі слъішддше. кже реѵе. се дѣвнцд вь ѵрѣвѣ ^лѵьнетъ н роднтъ снъ С 245.27. // Прич. тин. деят. като същ. роднкъін т. ед. Гр. о уеуеѵѵпках;, о уеѵѵрстареѵо^, Т] еѵеукареѵр. Родител, повѣжденъ же н о томь о^вон ка сътворн. роднвъ-шнн^ъ іж очрклоннтн СА ^ОТД. мжѵс-ныд тѣмь мьна С 521.28; еже очрво которъін іестъ роднвъін. довыдго сего н въскръмнвъін. прѣжде ѵрънорн^ъствд дд тдко рекж ѵоѵрдънъін грддъ ^емъ-нъін іестъ С 272.7. // Прич. тин. страд. като същ. а) рожденнн м. тн. Гр. [оі] уеѵѵтугоі. Тези, които са родени, родените, не въстд въ ро-ждснъі^ъ жсндмн волен ноднд кръстн-телѣ М Мт 11.11 3, А, СК. Срв. Лк 7.28 М, 3. 6) рождеиок ср. ед. Гр. то уеуеѵѵрреѵоѵ. Роденото, създаденото. рожденое о плъті плът. (!) ес(т)ъ. н рожденое о д^д д^ъ есть А Йо 3.6. 2. Създам, дам живот, дврддмъ родн нсддкд. нсддкь же роді ндковд. ндковъ же роді нкдж А Мт 1.2 СК) гъ реѵе къ мнѣ снъ моі есі тъі д^ъ днесъ роді^ъ т(а СП 2.7. Срв. Е 66 5-6; С 243.21; (ДКО богъ мон нжде н^волн до\ршд моід. отъіГелѣже родн ма оць мон С 265.10. И Прич. тин. деят. като същ. роднвъін т. ед. Гр. о уеуеулщкок;, о уеѵѵрош;. Създател, творец, цъсдр1 нстнннъ отъ нстнннд цѣсдрд. вѣѵыюіе н прнсно съі цѣсдрьствнк НМѢА. ко^пно съ роднвъшннмъ. (ЛКОЖС роднвъін кго С 327.17; не ^оѵрлн ^рнстосовд цѣсдрь-ствд ^оѵрльннѵе. дд не роднвъшоу-очрмоѵр кесѵьствнк сътворнтн С 328.10. 3. Прен. Създам, стана причина нещо да възникне, породя. се болѣ непрлвьдж. ^дѵьхтъ болѣ-^нъ і роді ве^дконнье СП 7.15; нъ ве^ въдъі сдмъ о севѣ. домд родн ^ълж льсть н очрмъ С 408.29. 4. За дърво -дам, родя плод. пр°сто рештн нд лѣто сесь' [!] трн смоквн родн. лже въ^ьмъ стдрцъ Н СЪ СЛЪ^ДМН ОБЛОБЪІ^ДВЪ. н^ѣ С 300.24. М, 3, А СК, Б, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. уеѵѵасо, -гіктм, кіааасо, карлофоресо, киеш. Нвб. родя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. роднтн СА, рОЖДЖ СА, рОДНШН СА Св. 1. Родя се, изляза от майчина утроба, появя се на света, дуъ стъі ндндетъ нд ТА. і снлд ВЪІШЪНѢДГО осѣннтъ та. тѣмь же еже роднтъ са сто ндреѵетъ са снъ бжін М Лк 1.35 3, А; очрѵнтелю къто съгрѣшн. сь лн нлн роднтелѣ его. дд слъпъ родн са М Йо 9.2 3, А) вь днн вььГс-гдд са роді влд-женъін мжѵсннкъ полѵркдрпъ. гоіГенню сжштоѵр докЛіл цѣсдрд къ ^мѵррьнѣ С 124.22; отъкждоу V нмдтъ отьцд нмѣтн. отъ менс ^отан са ілкожс- глд-гоАсшн роднтн С 237.13; ноштнвк въ кндлеемн рлжддютъ са. врътъпъ нс кдмснс. ндсже ^с родн са С 451.22. // рОАНІЛЫб 621 Р-ОДЪ Образно. рлдочрн са ... нсвѣсто ѵнстл і НССКВрЪНЪНЛЛ. I^ НСІАЖС рОДН СА ПрЛ- бсдънос- слън‘цс- СЕ 856 1-2. // Прич. тин. деят като същ. а) рождьн са, роднвъін са т. ед. Гр. о увѵѵті-бЕ{<;. Родилият се; този, който се е родил; роденият, ъкоже тогдл рожден са по плътн. гонѣнѣше (!) д^овы&ѣ. тако н нъінѣ Е 28а 8; лште лн вьса людн прнвлѣѵс-тъ къ ссвѣ н вѣрочргаѵгъ къ рождъшоѵрочсмочр СА ОТЪ МЛрНА. | югоже рлспАША нѣкъгдл С 216.2; н | донтн нмлшн роднвъшллго СА. Н БОГЛ \ НСП0ВѢСН отъ тс-вс- роднвъшллго СА. н ! нл ржкочр ноентн нмлшн мллденншть I С 237.19-20. 6) рождьшею са, ро- днвъшею са ср. ед. Гр. то уеѵѵптЭеѵ, то уеѵѵюреѵоѵ. Това, което се е родило; роденото, рождьшее бо са вь неь отъ д^л естъ стл СК Мт 1.20. 2. Прен. Родя се, произляза от някого или нещо. іже не отъ кръвнь нн отъ по^отн плътьскъь нн отъ по^отн МЖЖЬСКЪІ. НЪ ОТЪ БЛ рОДНША СА 3 Йо 1.13 А; лмнн глкк тевѣ. лште кто не роднтъ са съ въіше. не можетъ вндѣтн | цсрствнѣ бжнѣ М Йо 3.3 3, А; ліре | кто не роднтъ са водонк н д^омь. не ! можетъ вьннтн въ цртвне вжне М Йо ! 3.5 3, А. // Прич. сег. деят. като същ. роддн са м. ед. Гр. о уеѵѵюреѵ-од, о коофорот5(хеѵо<;. Този, който се създава, произлиза от някого; създаващият се. съінъ въішьнілго нлре-ѵетъ са роддн са. л нъініл гллголешн съінъ длчрндовъ С 238.1; юл'мл не НМЛТЪ рОДАН СА ВЬСѢЛВЪШЛЛГО н С 240.19; господь бо реѵе къ родАШТоѵр-о\рмо\р са. съінъ мн юсн л^ъ дьнесь роднтъ та С 243.20-21. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. уеѵѵсхорса, "гіктоцаі, готархш, алотіктш. Нвб. Вж. при роднтн. роднілне {погр. СК Мт 22.16] вж. нроднілне. родоткорьць, -л лг. Творец, създател, отъ велнѵъствл н довротъі ^ъдлннн. по вьрАждс-нню вндѣтн. по гГемочрже оврл^очр родотворьцоч^ Н^Ъ СЪ^ДЛТН А С 534.4. Изч. с. Нвб. Срв. род и творец. родъ, -л и -о\р лг. 1. Рождение, раждане, създаване, клко лн рл^дрѣшн А^Ж отъ родл ^ромочроч^моч)1. ТОМЬ ѴЛСѢ но^ѣ юмочр оѵртврьднвъ С 358.11; ВѢДѢША СЛѢПЛЛГ0 отъ родл. 0СВѢТН-вьшллго н господи проповѣдлкжштл С 323.14. 2. Произход, потекло, съ ннмьже Н НЛША болѣ^нн іцълн. бъівъ ѵіеъ нлсъ рлдн. сън родомь вестрл-стенъ. I ѵклювець въ СЕ 26а 15; женл нѣкто клплдокЛісл родомъ вленлннл же нменемь. днілконнсл сжштн прнде въ неро\рсллнмъ С 297.27-28; н нлре-коша некѴлрню. нѣкого. мжжл нменн-тл н довроговѣннл. кротъкл оврл^омъ отъ вол“ѣръскл родл сжштл С 202.14-15; юдннъ же отъ тѣ^ъ съі. вллженъін кодрлтъ. връстоіж н довротонв н родомъ. н воглтъствомъ н юже вьсего НСТННЬНѢЮ. вогоѵьстнюмъ лѵркрлшенъ С 98.15; дѣвѣ стѣ н прѣѵнстѣ отъ родл цѣслрьскл сжштн. нменемь мл-рніл С 10.22; (съ слмодрьжъць в)ыстъ вльглрінь родомь о\р(ночр)к(ъ ннколъі же V рнѵ^нмнА) вллговърьноѵр сынь лронл с(лмонлл) ж(е врлтл сжірл црѣ слмодр)ьжлвнлго В. 3. Род, семейство, роднини, прѣдлнн же вждете роднтелъі н врлтрннк. н родомъ н дроугъі. I ОЧрМрЪТВАТЪ отъ влсъ М Лк 21.16 3, А, СК; н покон дша Р^^ твон^ъ. прѣжде очрсопъшннхъ. оцемъ же н ѵадомъ же. н врлтромъ нлшнмъ. н проѵюмоѵр родочр плътъскоѵрмоѵр СЕ 64а 4; гГ вже нлшъ. въ^лконен ДОСТОННЪІІА С€ВѢ СЖфА. I ОСТЛВЛЬШАІА В'СѢ ЖНТННСКЛЛ. і родъ Н ПрНѢТбЛА. I вьслѣдь теве грдджфА СЕ 806 6; полоѵрѵн са юмочр. юже юмоѵр вѣлше ЛЮБО. ПОПЛѢННВЪ СЛЛВЪНЪІА грлдъі ве^вожьнъі^ъ срлцннъ. нждеже н лмемоч^мнннъ жнвѣлше родъ С 56.7; н дл сгклжетг кмо\р кто кстг. н енце прнноѵржденг повѣдл н родъ. н отьѵь-ство н ѵнстнтольство С 294.27; длждг мн сего стрлн'нллго. вѣжлвгшллго от' слмѣ^г пеленг вь егѵрптг. нж« нн грл-ДЛ ЫН ВЬСН. ЫН ^рлмл НН ОБНТѢЛН нн родл нмлтг С 455.5. // Родство, род-нинство. I отг елмого егмгклл і^ггнл нгі. і не помнітг ні дроѵржгвгі. ні овгі-ѵлѣ. ні родл ні нного нікогоже К 4Ъ 15. 4. Род, племе, народ, ѵо роде невѣ-ргнгі н рл^врлціенгі. до колѣ сг влмн вждж до колѣ тргпліж влсг М Мт 17.17 А, СК. Срв. Мк 9.19 М, 3, А, СК, Б; Лк 9.41 М, 3, А, СК; ѵгто родось ^нлменнѣ нштетг. лмннь гліж влмг. лште длстг сд родоѵр семоѵр ^нлменне М Мк 8.12 3; і реѵе нмг. тг родг ннѵнмгже не можетг н^нтн ткмо молнтвоіж н постомг М Мк 9.29 3, А, СК; едл л^г жндовннг есмг родг твон. і лр^нерен прѣдлшл та мьнѣ М Йо 18.35 3, А, СК; помілнжтг імьл твое во вьсѣкомг родѣ н родѣ. сего рлді лкдье нсповѣдідтг сь\ тевѣ вг вѣкг і вг вѣкг вѣкл СП 44.18. Срв. Е 26а 15; ѵетгірі десгдтн лѣтг него-довл^г родл того. Т рѣ^г прісно влж-ділтг сргдьцемь СП 94.10; вже снлгнгі. і мнлостнвгі. строьхн в'сѣ нл спенне родочр нлшемо\р СЕ 25а 22; тгі есн вг нлшг. свовожден отг рлвотгі флрлочршА. мосѣемь родг неврѣнскг СЕ 5Ь 5; прнвлнжллтг сд отншнк господьнгл вгскрьсеннгл. плкгі мдтетг сд жндовьскгін несьмгісльнгн родг. плкгі нл плсточр^л ллквтг п'сн С 424.24; вь^ьрн нл кржгг вьсеХенгід ... колнко рѣкг колнко прнморніл. колнко родовг н стрлнг. н Тнострлньннкг С 431.4. // Поколение, амнн гллголкк влмг ѣко не нмлтг прѣнтн родось дондеже вьсѣ сн вжджтг М Мк 13.30 3; мілостн твоіа гГ вг вѣкг вгеповк. вг родг і родг вг^вѣиітж рѣснотж твовк о^стгі моімн СП 88.2; гѴТміа твое вг вѣкг. V плмьдть твоѣ вг родг і родг СП 134.13; вг родгі родг прѣвгівлігкшт (!) кмоѵр, кгоже цѣслрь-ство не прѣ^однтг. нг прѣвгівллтг вг вѣкгі С 267.30. 5. Животински или растителен вид, порода, плкгі подовгно естг цсрствне невское неводо^ вгвргженоѵр вг море. і отг вьсѣкого родл н^вгрлвгшю М Мт 13.47 3, А, СК; две н^вдвнтель нл нергдлнг прншелг естг. дл водьнгі. родг остнтг. две п^ѣтеѵл весгмргтьнѣ вргсѣ прнклелетг са СЕ 2Ь 25; п вже вЧедргжнтелю. вЧ-вмг. сгтворен нво н ^е&іж. I в'сѣ ѣже вь нн^г. рекгі дл н^несетг ^е^ѣ трѣвж сѣнж. сѣнкцно сѣма нл родг. і нл подовне СЕ 12Ь 6; влко в'седргжнтелк. вже оць нлшн^г. гь мнлостн. родоу в'сѣкомоѵр. сгмрг-тгноѵр. н несгмргтгно\р. і в'сѣкомоу сжціьствоѵр. сгдѣтель СЕ 64а 10. 6. Естество, характер, природа, водгі рѣѵьнгіід ... сѣмо н овлмо теко-ша. лвне же родг свон отгврггж. н непрѣ^однмл естгствл. прѣ^однмл лвнша са СЕ 1Ь 5; сего рлді пріді сйг ѵскгі. дл прімнрітг родг нлшг кг воу К 9а 29—30; поміловлвг прѣльште-нгіід творць. дрѣво отгѣдг. дрѣвг-но\рмоѵр родочр длетг. і стрлсть вгведе кцѣленье К 10а 40. доврл [вллрл] родл. Гр. епуеѵті^. Който е от благороден произход, благороден, знатен, ѵлкг едннг доврл родл нде нл стрлнж дллеѵе. прнідтн севѣ цсрствне. і вг^врлтн са М Лк 19.12 3, А; пргвгін вллгл родл сгі. еллвенг же нменемь крьстнілнг сгі нллеждштлА рлдн вѣдгі. отгшгдг вгнг грл (!) С 145.9-10. жеыьскг родг. Гр. то Ог(Я.г). Женски пол, женска природа, посгллнг вгістг глѵррннлг кг дѣвнцн. дл неѵьсть женьскл родоѵр. вь ѵьсть оврлтнтг С 244.10. не того родл. Гр. ауеуце;. Който не е от известен, знатен род. помнло\[Н мд господи сгіночр длвгідовг. (лкоже рОАЬСТВО 623 рОАЬСТВО помнловл оня; ^лнлнеіж. но того родочр сжштж. нъ вѣрьнж С 392.20. рода ог^нъін. Гр. уееѵѵа. Адът, 1 вечният огън. шсо не тьѵыж отъ СШѢ^' ТѢ^Ъ ЛДОВЪ врлтъ. нъ н отъ родл огьЛшллго н мжк1 нс^ъітнтъ (!) ѵловѣкл С 514.3; нво толнкь н тлко-вмл сътворнвъ ^ълл. н^ъже коеждо родл ог(Л.нллго его. творѣлше сьнѣдь С 523.2. родъ ѴЛОВѢѴЬСКЪІН. Гр. уеѵод [тйѵ] аѵйражюѵ. Човешкият род, човечеството. егдл отвръ^ъшю сд пжтн. тлко въ съмръть родъ ѵскъ въплде К 10а 36-37; н вьса невесьскъід снлъі веселлтъ са. оѵрсллждлкмъі о сьплсеннн овьштллго родл ѵловѣѵьсклго С 490. 2-3; въ сьгрѣшеньк попоѵрштенъ въктъ въплстн. н въ сьгрѣшеньк вьсѣ-^ъ горшеіе. прѣскврьнънъін во врлгъ родо\р ѵлѵскочр С 519.16; с ►Тймнже прншъдъ лр'^неппъ въ ^ерсоньскъ грлдъ. въ пллдьиьк промъісломъ вжнкмъ. РСОТДШТННМЪ ѴЛОВѢѴЬСКЪІН родъ сьплстн С 540.1. ѵловѣѵь родъ. Гр. т) той аѵйрашэг) сроаід. Човешкият род, човечеството. дне. ндолъ невнднмъі кръіетъ сд. і ѵлѵь родъ лвлѣетъ сд СЕ 2Ь 14; вже вѣды немофь. і оѵрдовь погъівенне родл ѴЛѴА ... СЪПОДОБН прѣ^ьрѣтн въплдъшннмъ СЕ 24а 9; вѣровллше БО. (ЛКО ВЬСА стрлстн Н ВСА К^ВЪІ ТѢ-лесьныд. отъ сотонъі сълочрѵліжтъ СА. сжштллго въ нстннж неочркротныллго врлгл ѵловѣѵочр родочр С 556.12; ве мон ... тън во съвѣсн немофь в'(..)го родл ѵѵл. о тлннѣ срц(.) нлшн^ъ Р VII 4.13. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СП, СЕ, К, С, Р, В. Гр. уеѵетіі, уеѵос, [оі] оиууеѵеі?, [о] сгоууеѵт^, сгоууеѵеіа, уеѵеа, уоѵп, еіЗѵос, ф^спс, аГ(іа. Неб. род ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. родьство, -л ср. 1. Раждане, рождение, създаване, прѣ^одд нсъ. відѣ ѵісл слѣпл 5 родствл А Йо 9.1; н вждетъ рлдость тевѣ веліѣ. н мнозн о родьствѣ его въ^дрлдочркътъ сд А Лк 1.14; прьвнн. плстоѵрсн. эдъстосово БЛЛГОВѢСТЬСТВОЧ|ЧЖТЪ родьство С 452.1-2; въ вндлеемѣ въ ілсле^ъ родьство. нъ н въ гровѣ ілко н въ ілсле^ъ мѣсто С 451.29; не прѣжде лн отъ мене посъллнъ въістъ. къ ^л^лрнн жърьцоѵр. не длсть лн кмочр родьствоѵр Тсѵлновоѵр вллговѣштеннгл С 249.6; лггПглъ млрнн млтерн ^рнстосовѣ. родьство кг5 бллговѣствовл С 451.18. 2. Родство, роднинство, потекло, нс^во же родство сіце віі. овржѵенѣ вънвьші млтері его млрін. носіфові. пръжде длже не сьндсте сд А Мт 1.18; п ... і^волен ... петрл і плвълл ... врл-тръі въітн. не ж^оіж родьствл. нъ ВѢ-рокк. і лквовніж. дковъноіж СЕ 106 9-10. къгіНгъі родьствл. Гр. р{рА.од уеѵе-аесод. Родословие, кьнігъі родствл нѵ-^вл. снл ддвл. снл лврллмлъ А Мт 1.1. родьство вогороднцд. Гр. уеѵѵгіспд тту; Ѳеотбкоо. Църковният празник Рождество на Пресвета Богородица. Пр. на 8 септември, йцл тГ § родство СТЪІІА ГЖДА БЦА А 1166 10-11. родьство ог»Л>ноіе. Гр. уееѵѵос, ароаа-од тцд уееѵѵпд той 7город, уееѵѵа той 7город, 7ійр тп^ уееѵѵгід. Геена, ад. НМЛШН БО ѴАСТЬ ОЧрѴАСТНІЛ рОДЬСТВЛ ОГЛНЛЛГО. Н СЬПрНѴАСТЬННКЪ ксн от’цо\р твокмоѵр дню.воло>р С 12.3; н гллсъ съ невесе гллгол‘а. л\|,рнлнглн(е ндн) въ родьство огьПшок С 6.20; оть і-Гегоже тъі нлочрѵнвъ са. очрѵнтел'ь съі поспѣлъ ксн въ родъство огЛнок. н ПрНѴАСТЬННКЪІ ПОСТЛВЫАКШН нже съ товокв мжѵнмъід тн С 158.26; оѵрво-нте же са плѵе. могжштллго. н доѵршж Н ТѢЛО въ родьствѣ огЛнѣѣмъ погоѵр-внтн С 175.19. родьство христово, родьство господл нлшего нсоѵр^рнстл, нсоѵдернстово родь-ство. Гр. Хріатой уеѵѵгіся^, уеѴѵцстк; той Ѳеой каі Хсотцрод 'Іраой рожлыъ 624 роЖАЬСТка Хрісттоо. Църковният празник Рождество Христово, който^ се празнува на 25 декември. мцл де нг вь нлвеѵе^не родствл ;<вл А 1326 6-7; къ в нс пръжде_родсткл А 1296 14;^одство гл нлго нсрсл А 1336 16; ^въ н^- прѣдъ родьствомъ ^вомъ. плма оцемъ СК 1356 9. А, СК, СЕ, С. Гр. уеѵесгц, уе'ѵѵт|<л<;, тбко?, уеѵетту Вар. родъство, родство. Нвб. родство ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рожлиъ, -ъін прил. Който е направен от рог, рогов, поіте ... въ тржвлр<ъ КОВЛНЛрСЪ. I ГЛЛСОМЬ ТрЖБЪІ рожънъі СП 97.6. Изч. СП. Гр. кератіѵо^. Вар. рожѣмъ. Нвб. рожен Дюв. Срв. рогов. рожденьк, -I*. ср. 1. Раждане, създаване, рождение, нъ ілко цъслрь н богъ. прнсно того дълга, црь. гажоже н породнвъін кго. нъіьГъ жо н по рождоннн прнсно С 328.8. // Раждане, освобождаване от бременност, ^лклкѵенъ грлдъ. нстоѵьннкъ пеѵлть-лѣнъ. носѣтл ^вл. нослжденл ло^л. носъповѣдоыо ѵо\рдо. нен^оѵрмъкмо рожденик С 243.10; лште лн не въроѵркшн мн гллголжштоѵроѵрмочр тн. връмеые рожденню пожьдн С 243.11. 2. Събир. Род, роднини, семейство, мьнъвъшл же н въ дроѵржннъ сжштъ. прндето пать дьнс-(н) і нскллшето его къ рожденнн. і въ ^нлннн М Лк 2.44 3, А, СКБ; і слъішлша окръсть жн-вжштен і рождение ею.. ъко вь^ве-лнѵнлъ естъ гъ мнлость свои; съ нега; М Лк 1.58 3, А; і рѣшж с-н. ъко ннктоже естъ отъ рожденнѣ твоего. іжс-нлрнцллтъ са нменемь тъмь М Лк 1.61 3, А; і покон в'са оца нлша н млтерн. комоѵржъдо нлсъ. і врлтрнга; н сестръі. і ѵадл. і рождение, і прнѣтелл СЕ 65а 24; лцк к'то рл^вон сътво^н. нлн отъ рожденнѣ своего оѵрвнетъ. Г Хъ дл поклет' са СЕ 102а 7-8; отъмс-тлешн во са роднтель ... н в'ссго рожденнъ. дроѵргъ н връстъ СЕ 896 26-90а 1. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С, Р. Гр. тбко^, кидац, уеѵо<;, сгоууеѵеіа, оі сгоууеѵей;, оі оцоуеѵгТ;, прбсЛтщл? [вар. лрбА.дуц]. Вар. рожденик, рождение-. Нвб. рождение ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рождьство, -л ср. 1. Раждане, създаване, рождение, і мнмо ндъі нс вндѣ ѵлвл [!] слъпл. отъ рождъствл М Йо 9.1 3; тлкожде же н снн. тъгдл поврьгъше нлреѵенлл нменл своне. коке отъ рождьствл ОТЪ ОБЬШТЛЛГО СПСЛ. къждо севе нлрнцллше С 86.17. // Раждане, освобождаване от бременност. I вждетъ тевъ рлдость н веселие, і мънозн о рождьствъ его въ^-дрлдо\рга;тъ са М Лк 1.14 3, А; рож-дъство твое вце дво рлдостъ въ^въстн въсен въселенѣн Е 25б 15; лнклъ млрні. млтері р^въ. рожъство его бллговѣствовл К 14а 5; млтерь твои; ^е рождьшгасга; та. въ плътн весѣмеын ... I по рождьствѣ прѣвъівъши; прѣѵнстж ... тн прнводнмъ въ молнтвж влко СЕ 86а 25; егдлже бс^нлѵальнъі оць. венлѵАЛЬиое рождьство. сночр свос-мочр ѵѵтъкръі. і стллго д^л съшествне... съвъстьствовл СЕ 53а 11. 2. Рожден ден. дьнн же въівъшоѵр ро^ьствл нродокл. плдел дъштн нроднъдннл ПО срѣдѣ н оѵргодн нродовн М Мт 14.6 3; і прн-клочрѵьшю СА дьнн потрѣвъноѵр. егдл нродъ рождъствочр своемочр веѵерга; творълше кънАземъ свонмъ н тъкж-штьннкомъ М Мк 6.213, А. 3. Племе, народ, въсрсотѣ дл твлрь послочр-жн. л рождьство кго кьсемоѵр словоѵр оделѣ С 501.16. къ^гъі рождьствл. Гр. рір^од уеѵе'-стесод. Родословие, къннгъі рождьствл ІС ^вл. сночр длвъідовл. сноѵр лврл-млѣ СТГМт 1.1. рождьство ВОГОрОДНЦА. Гр. т| уеѵѵт|слд трд Ѳеотбкоо. Църковният празник Рождество на Пресвета Богороди- рОЖАЬСТВЬ.НТ» 625 ромміъ ца. Пр. на 8 септември, рождьство БЦА Н ПрНСНОДѢБгі МАрНА Е 25б 12. ' рождьство скатаюго ноднд прѣдгтеѵд \ крьстнтелнк. Гр. уЕѵетІЯлоѵ топ про-I брбцоп каі рштатон 'Ісоаѵѵоп. Църковният празник Рождество на св. Йоан Кръстител. Пр. на 24 ЮНИ. МЦЛ. НЮ НГ. рождьство СТААГО НОА пр$А. к]кА 1476 6. I рождьство эдьстово. Гр. аі Хріатоп ;■ убѵѵоа. Църковният празник Рож- [ дество Христово. Пр. на 25 декем- : ври. вг веѵсрг ^ва рождствА М 81а 15; і ні- прѣжде рожд’ствА ^ва А 130а 16. 1 М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С, Гр. уеѵѵгіаід уеѵе- : ся?, уеѵетд, тбко?, та уеѵёсяа, уеѵйШоѵ. І Вар. рождгстко, рожгство, робство, рождство. I Нвб. рождество ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ; ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР. ! рождьствьнг, -гін прил. Родствен, родов. БМЖН I рАБА ТВОѢ СНѢ. ССГО Н ■ сего. не о^окк рождествьнонк. нг вѣронк. н любовник СЕ 105 15. Изч. СЕ. Гр. [тт)?] ср-остеш?. Вар. рождествьнг. Нвб. рождествен остар. ОА, ВА, БТР, ДА. ’ рождью, -нс ср. събир. Издънки, клончета, ластари. д^ь е-смг ло^л д вгі : рождіе. (жс вждстг вг мьнъ. н л^ь вг і немь. сгтворітг плодг мгног А Йо 15.5 М, 3, СК. Изч. М, 3, А, СК Гр. кЯліцата. Вар. рождне, рож-дк, рджднс, рдждіс. Нвб. Срв. розга ж. 'тънка пръчка’ НГер. рожьство вж. рождьство. рожьць, -а т. Рожков, плод на рожко-ВОВО дърво. I Ж6ДААШ6 НАСЪІТНТН ѵрѣво свое отг рожецг ідже ѣдъуж свннніа. н ннктоже не ддѣше емо\р М Лк 15.16 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. кератюѵ. Вар. рожецг. Нвб. рожец диал. ОА, ВА, НТ, ДА. Срв. рожков ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. вЖ. рА^-. ро^кьнг, -а м. Верига, н ідко вндѣ іако оутро вг тг дьнь атн нмжтг вгітн. вг^емг ро^вгнгі н^внтгі трн на вгнж свокк вг^дожн С 125.3. Изч. С. Гр. аЯлося?. Вар. ро^кънг. Нвб. 0. ро^вѣ [погр. С 556.29] вж. рд^вѣ. ро^гд, -гі а/с. Клонче, ластар, лозова пръчка, ѣкоже ро^гд не можетг плода творнтн о СС-БѢ. дште не водетг нд до^ѣ тако н вгі М Йо 15.4 3, А, СК; дште кто вг мьнъ ме прѣвждс-тг. і^вргжетг са воиг ѣкоже ро^гд н (сгшетг М Йо 15.6 3, А, СК; вьсѣкж рл^гж не твордштжнк плода, і^гметг ип М Йо 15.2 3. // Образно. покргі горгі сѣнь его. V ло^ье его кедргі бжіа. прострѣ ро^ггі его до мѣрѣ. і до рѣкгі отгрдслн его СП 79.12. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. кЛдріа. Вар. рл^гл. Неб. розгй диал. Дюв, НГер, ДА, рожьство еж. рождьство. рокг, -ам. 1. Определено време, срок. вЧѣмг бо ѵкомг овырннж о\рѵнннлг есн. рокочр жнтнѣ сгконьѵдвгшю са. тѣмьже молнмг тн сд СЕ 58а 17; потом же рокоѵр коньѵдвгшоѵр сд. пдѵе же вѣдѣ ілвьюнню нд коньць нс^одд-ште С 367.9. 2. Заповед, повеля, закон, тдкожде н моргскдд стрлнл ... сг ^ем(е)/Яч са воретг ... н рокд твоего Б01А са кг сеБѣ прнвллѵнтг влгнгі сво/А СЕ 1а 22. Изч. СЕ, С. Гр. оро?. Неб. рок 'съдба’ остар. ВА, РРОДЦ. Сре. [с]рок. ромднг, -а м. ЛИ. 1. Роман - дякон в Кесария, умрял мъченически по времето на император Макси-миан [286—30Е> г.]. Пр. на 18 ноември, мѣ то ... стаго платона н ромнд У Па 7-8. 2. Роман - мъченик по времето на персийския владетел Шапур [Сапор] III [383-388 г.]. Пр. на 25 септември, мцд сеп Н д. СТАГО Кікд ромд Н СТА мка н ургнцд пд<|>нотд А 121а 24; мѣ ісе ромлнд евд <л> МА СК 131а 11; (стрст)г СТАГО КЛКА. рѴѴМАНА. НІА. ГрАДА вннг^лнтжскд (!). прн сдворн црн. 626 рр^МѢН7. перъсъстъ Е 366 2. 3. Роман Сладко-певец [края на V в. - ок. 560 г.] -дякон в Берит и Цариград; ранно-византийски църковен поет, усъвършенствал жанровата форма кондак. Пр. на 1 октомври. &ца ОКтТ А СТА& АПЛД АНАННА ... Н ПАМАТ. П^НААГО рОМАНА. СЪТВОрШААГО (*1Ъ сьвйѵнаа А 122а 2. 4. Роман - мъченик. Пр. на 4 септември, еі септд-връ. стрстъ. СТЪІ^Ъ ІЛКЪ. ВАСНЛНѢ (с)емеонА. н млАденъцъ. н ромАноу Е 24610. А, СК, У, Е. I)}. 'Радраѵб;;, 6 'Рсораѵбі; 6 Ме?.ф6г\<;. Вар. рммміъ. Нвб. Роман ЛИ, Романа ж. ЛИ, Романов ФИ, Романски ФИ СтИл.РЛФИ; Роман МИ СНМБ; Романовци МИ ЙЗах,Кюст.кр. росА, -ъі о(с. Роса, влага. съ^одьаштнТ на ометъі рн^ъі его. ѣко росА еръмоѵрнъ СЪ^ОДІАШТІЪ НА ГОрЪІ СНОЫІА СП 132.3. Срв. СЕ 9а 12; въшъдъшоѵр же (емоу въ сковрАДЖ. прнде съ невесе росА С 158.2. // Образно. д(Гесъ. нво ПрОСВЪЦІАбМО. ПОСЪІЛАвТЪ на ^ейкж росж СЕ 1Ь 20; ндн къ вътороѵроѵрмоѵр невесн ^емьноѵроѵрмоѵр. ндн къ прострА-ноч^моѵр ОВДАІСОѴр, вь^въстн іен моюго прншьствніА росж ... ндн къ ѵнстън невъстъ С 248.6 Изч. СП, СЕ, С. Гр. брбооі;, брРро^. Нвб. роса ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Росица МИ СтМл,МНСрМ; Росен МИ, Росеново МИ, Росина МИ, Росица МИ СНМБ. роснтн, рошгк, росншн несв. Овлажнявам, оросявам [образно]. ѵѵ волъ^нн орьПн доѵрше прогоылштн. н потъі кръ-штенніл росАШТн С 313.14. Изч. С. Гр. броот^ш. Нвб. рося ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ростворнтн вж. рАСТВОрНТН11. ротА [погр. А Мт 1.5] вж. роѵрть. ротнтн СА, рОфЖ СА, рОТНШН СА НвСв. Изричам клетва, заклевам се. ТОГДА НАѴАТЪ рОТНТН СА Н КЛАТН СА ъко не ^наяб ѵлвка М Мт 26.74 3, А, СК; онъ же наѵатъ ротнтн са н клатн са. ъко не въмъ ѵлвка сего егоже глте М Мк 14.71 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. катОерот^ю, йѵаОе-рахѵ^ш. Нвб. 0. рошнрнтн взгс. рАШнрнтн. роѵрвА, -ъі ж. МИ. Рува - пустиня в Палестина. врАтъ нъкто прншгдг въ рочрвж. пръвъі оѵр (Гего годъ МАЛг. отъ^одъноіе жнтніе сь (Дниъ жнвгі С 289.29; н вьспоманжвъ въівъшек гсмоѵр вндъннк ыъкъгда о пръподовь-нъъмъ Тсѵаннн. нде к (Гемо\р въ роѵ^вж н глагола емоѵ^ С 293.9; отцн вь^въ-стнша ѵъстъноуоѵрыв сеыоѵр отьцоѵр. не роднтн въ лѵрвръ НЪ ВЪ ЛАВрЖ прнтн С 292.8. Изч. С. Гр. 'Роорбс;. Вар. луврл. роѵрвнеЛ» прил. притеж. от МИ. Който се отнася до Рува. ѵъстънъін ІѴѴАНЪ БЪЖА ВеСѴННЪНААГО СЪВОрА ОТН- де въ поѵрстъіьОк роѵрвньОв С 288.27-28. Изч. С. Гр. той 'РооРа. роѵрдд, -ъі ж. 1. Руда. снм же енце нмж-штемъ. н всъмъ свътнмомъ. отъ въ^-до\р^А оѵво ельньце. отъ садовъ же дръво ... отъ рочрдъ же н желъ^ннн. лжшта же н гво^днн ... съпасъ своіе творъілше С 438.17. 2. Рудник, находище [образно]. въ кьЛнжънъін^ъ ро\рдА^ъ. въ поустошъ вьдншн. а нже ВЬ (Ді^Ъ ТАННААГО. Н6 НСКОПАКШН ЫН сьверешн ^лдта С 335.3. Изч. С. Гр. реталХоѵ. Нвб. руда НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Руда МИ, Рударци МИ, Руднна МИ, Руднек МИ, Рудозем МИ СНМБ; Рудино МИ, Рудашница МИ, Рудари МИ ВП,ТО. роумънъ, -ъін прил. Румен, зачервен, ален. глаголаа^ж цнн о пноннн. КАКО прнсно влъдъ съі нъиРл роѵрмъно лнце гемочр (сстъ С 133.8. Изч. С. Гр. тторрб*;. 627 ръв&твд Нвб. румен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА, Срв. Румен ЛИ, Руменов ФИ, Руменски ФИ, Румяна ЛИ, Румена ЛИ, СтИл.РЛФИ. рохрыо, -а ср. Руно, кожа на животно, сгждетг ѣко дождь ыа рочрыо. Т ѣко капдѣ капжштіѣ на ;гемлж СП 71.6. Изч. СП. Гр. ябко<;. Нвб. руно ОА, АК, НТ, Дюв, НГЪр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Руньо м. ЛИ, Руня ж_ } ЛИ, Рунтов ФИ СтИл,РЛФИ. ро\,*САЛН»А, -нн ж. Само мн. Русалия, народно название на християн-| ския празник Петдесетница. гк\ I вг по расАЛнд^г СК 134а 12; псХ. і бл$по рвсАліга^г СК 134а 18; псХ. ; не- по рвсАлнга^г СК 1356 7. Изч. } СК. Вар. рвсьміА, рвсьлнід. ! Нвб. русалия, русаля, русалска неделя ; диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, | РРОДЦ, ДА. І роусмьнг, -гін прил. Който се отнася до християнския празник Петде-: сетница; русалски. псІГ вг сік рвсд- льняч СК 1496 19; псГ вг СІН рочр(...) СК 1646 12. Изч. СК. Вар. рвсьльнг. Г Нвб. русален В А, НГер, ДА. Срв. русалски г Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ■ рочртн, ровж, ровешн и рютн, ревтк, ревешн несв. Рева, издавам рев, ръмжа, прнвгі вѣрьыгінмг ^совомг оѵргодьын-комг. юыъць прнведеыг иа длрг ввн. н тоѵр ... вь^днвыа ... оѵррвдвг сд отг прнвд^аыыа. н і'2Ъ огрлдгі н^дѣ^г. ровгі н гиѣваа сд ве ѵниочр... о\рстрьмн сд ыь вьыячтрьЦВТ дворг С 565.19; овь^однть во ижо львг ревгі ХЛ IIВа 16. Изч. С, ХЛ, Гр. юр-бораі. Неб. рова, ровем диал. НГер, ДА. Сре. рева ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. роѵрть, -н ж. ЛИ. Рут - моавитка, съпруга на витлеемеца Вооз и прабаба на старозаветния цар Давид [Рут 1.1 сл.]. Пр. в Неделята на праотците. воо^г же родн. овндд отг рктн СК Мт 1.5 А. Изч. А, СК. Гр. 'РооО от евр. Киі [вероятно от гёйі 'другарка, дружба’]. Вар. рить, ротл. роуфннг, -а м. ЛИ. Руфин - християнин от Витиния, сподвижник на св. Кодрат Никомидийски и на Саторнин, умр. мъченически по времето на имп. Деций [249-251 г.] или имп. Валериан [253-260 г.]. Пр. на 10 март [в IX в. пр. и на 9 май - Събор на Кодрат и дружината му в Мартириони близо до Ксилоцирка]. атома же нма вгівг-шемА. ОСТАВНВг стааго кодрАТА, о ЕААЖеНѢѢМг САТОрННЫѢ н роѵрфниѣ иаѵа пгітАтн С 113.28; н к НЪмочр рочрфныг кто прѣдгстоА. вг рнт°рь-стѣн ^гітростн, снн реѵе стаын пнѵѵжк ие велнѵАН сд С 138.9. Изч. С. Гр. 'РоисрТѵоі;. роѵрфовг прил. притеж. от ЛИ. Руфов, на Руф - един от 70-те апостоли, епископ на Тива в Гърция, син на Симон Киренеец. Пр. на 8 април, і ^адѣша мнмо ^одаштю. етероѵр снмоыо^. ^Ѵрѣннноѵр грАджштю сг селА. оцю Алек'слн'дро-вочр. I р(оѵр)фовоѵр. да вг^гметг кргстг его 3 Мк 15.21 М, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. [той] 'Ройфои. От лат. Кийіз. роѵршнтн, ро\ршя>, ро\ршншн несв. Прен. Руша, съсипвам, унищожавам, сгпдсг прѣльштеыААГо ѵловѣка. рочр-шнтг прѣльсть С 329. 15—16. Изч. С. Гр. катоАйш. Нвб. руша ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ргвАТВА, -гі ж. Само мн. Вид болест; артрит [?]; разкъсна рана [?]. мо иа ргвАТвгі ржѵьнгііА СЕ 306 19; вже нашъ. тгі рАѴН нгінѣ. прнгво^днтн ржкгі ргвАТВАмг снмг. вгшедг-шннмг вг ржцѣ сн. простргтѣн нгіыѣ кг тевѣ СЕ 31а 6. Изч. СЕ. Нвб. Срв. ръвам несв. 'разкъсвам’ ДА. ръкеынісь 628 Р^ІБЛрк ръвеннкъ, -л м. Кладенец, оч^вон са БЪЖН. ОТЪТЬЦН. ѴѴТНДН. В'СЪКЪ ДСМОНЪ неѵнстъі ... лфс дн есн посъланъ цъмь. Н ПрНМАТАЛЪ СА ВЬНС^ЛЛПЖ. НЛН моръ. ілн і^дръкъі. нлн връгъ. нлн І^ДрЪВСННКА. НЛН ЛОКЪВН. НЛН блата СЕ 546 5. Изч. СЕ. Гр. фреар. Нвб. ръвеник, ървеник, рованик диал. ЕтМл, НГер, РРОДД, ДА. Срв. ръвина ж. диал. 'вада за промиване на руда’ НГер. ръждл, -ъі ж. Ръжда. (ед’нл осла ръждж желъ^нж'* оцъстнтъ С 399.21-22. Изч. С. Гр. іб?. Нвб. ръжда ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ръ^лтн, ръжж, ръжешн несв. За кон -издавам остър звук; цвиля, въл^ж БО 1АК0 КОЬПн рЪЖЖШТС 0 ДОБрОТѢ (СА С 2.30. Изч. С. Гр. хреретДсо. Нвб. ръжа 'цвиля; ръмжа’ диал. ВА, НГер, ДА. ръмоѵрнъ вж. еръмоунъ. ръпътлные, -іл ср. Ропот, роптание, недоволство, да отъстжпнтъ отъ ВАСЪ В*СС 0СЛ0\рШАНН6. протнвьно слово, гръдость ... рАСПЬрѢННС-. рСПЪТАННС СЕ 916 18. Изч. СЕ. Гр. уоууоароі;. Вар. (кпътлннс. Нвб. роптание остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ръпътлтн, ръпъфж, ръпъфешн несв. Роптая, недоволствам, н ръпътлл^ж КЪННЖЪННЦН Н^Ъ Н флрНСЪН. къ О^УСИНКОМЪ СГО ГЛІЖфС. по ѵъто съ МЪІТАрН н грѣшъннкъі ЪСТС- н пьете М Лк 5.30 3, А; ръпътлл^ж жс- нюдс-н о немь ъко реѵе л^ъ ссмъ ^лъвъ съше-дъін съ нсвссс М Йо 6.41 3, А; ръпъ- ШТЖШТСІ НАОЧ^ѴАТЪ СА ПОСЛО^ШАТН К 1 а 14; к'то очрво поноѵрдн жндовъ жрътн вел^>сгоро\р ... нлн ръпътлтн на ва нлн протнвнтн са мѵочрснн С 127.9. // Приказвам, обсъждам, слъішаша ЖС- флрнсън нлродъ ръпьфжштъ 0 НСМЬ СС. I ПОСЪЛАША лр^нерен н флрнссн слочргъ да нмжтъ I М Йо 7.32. М, 3, А, К, С. Гр. уоуу6ід>, віауоууб^ш. Вар. (ІОПЪТАТН, (И.П7.ТЛТН. Нвб. ропща остар. ВА, НГер, ЕтМл; роптая ОА, ВА, АК, НГер, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР; рапам, ропам диал. РРОДД, ДА. ръпътъ, -а т. Ропот, роптание, обсъждане. н ръптъ мъногъ ЕѢ о немь, въ нлродъ^ъ М Йо 7.12 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. уоууоорб<;. Вар. ръптъ, рьпьтъ. Нвб. ропот ОА, ВА, АК, НГер, БТР, АР. ръівл, -Ъ! ж. Риба. ъко жс н^лъ^ж НА ^емліж. вндъша огнь лежАфь н р(ъ)н-вж на немь лсжаштж н ^лъ(в)ъ М Йо 21.9 3, А, СК; гла нмъ нс. п^ннесъте отъ ръівъ іажс іастс ыъінъ М Йо 21.10 3, А, СК; въсъ покорнлъ ссі подъ нозъ СГО. ОВЬЦІА I ВОЛЪІ ВЬСІА. СфС ЖС Н СКОТЪІ ПОЛЬСКЪНА. Н ПЬТІЦІА НСНЪНА. Н рЪІБЪІ моръскъііА СП 8.9; ловаштнн бо прнсно отъ водъ н^носатъ рнвъі С 496.5. ловнтва ръівъ. Гр. аура тйѵ ІхіТосоѵ. Риболов. О^ЖАСЪ БО ОДрЪЖААШС Н. Н ВЬСА СЖфАКА СЪ ННМЪ 0 ЛОВНТВЪ рЪІБЪ гажс (аса М Лк 5.9 3, А. ръіБлмъ ловьць. Гр. аЛл.ев^. Рибар, човек, който лови риба. бъста во ръівлмъ ло^а СК Мт 4.18. ръіБъі ловнтн. Гр. оЛге-ою. Ловя риба. глл нмъ снмонъ петръ. ідж ръівъ ловнтъ М Йо 21.3 3, А. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. і/Оис, офосрюѵ. Вар. (іънба, риел. Нвб. риба ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. Срв. Рибни дол МИ XX, ЛИМР; Рибници МИ ВП,ТО; Рибарци МИ, Рибен МИ, Рибене МИ ЙЗах,Кюст.; Рибино МИ, Рибник МИ, Рибново МИ СНМБ; Рибников ФИ СтИл.РЛФИ. ръіБА(Д>, -га т. Рибар; човек, който лови риба. вндъ снмона і лньдръгж врлтрл ТОГО СНМОНА. ВЪМС-ТАІЖШТА мръжА вь море. вълшетс- во ръівлрѣ М Мк 1.16 3. Срв. Мт 4.18 3; ръівлрн ЖС-. ОШЬДЪШС ОТЪ (ГСГС. ПЛАКАА^Ж мръжА 3 Лк 5.2. Изч. М, 3. Гр. оЛіепд. Нвб. рибар ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Рибаров ФИ, [ШВНТВЪ______________________________629 Рнбарев ФИ, Рибарски ФИ СтИл,РЛФИ; Рибарцп МИ, Рибарски рид МИ ЙЗах, Кюст,; Рибарнца МИ, Бубарско МИ СНМБ. ргшнткг, -А м. Рибар; човек, който лови риба. I вндѣвг ДЪВА КОрДБНЦА стоьашта прн е^ерѣ. ргівгітвгі же оше-дгшс- отг нс-кв плакаа^ж мрѣжд М Лк 5.2 А. Изч. М, А Гр. аХгеб?. Вар. ргшгітвъ, ргівітвъ. Нвб. Вж. при р7,ш.\рь. ргівнцА, а ок. Рибка, малка риба. і гла нмг нс. колнко ^лѣвг нмдте. онн жс- рѣША. ж. н мало ргівнцг М Мт 15.34 3, А, СК; нмѣа^ж н ргівнцг млло М Мк 8.7 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. іхіЭйЗюѵ. Вар. рнпни.*-, ргіБіцд. Нвб. Срв. рибица ВА, НТ, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ргіддньк, -ІЛ ср. Ридание, плач. гла вг рдмѣ слгншднг вгі. пллѵь н ргндднне н вгпль многь А Мт 2.18 СК, Б; се сжтг дѣлд. ллгкднне ЖАДднне ... срдеѵьное ргідлнне. плдѵь оѵесгнгі СЕ 70а 1; сг плдѵемг н многгінмг ргідднн'мъ глдголААше С 528.1-2. Изч. А СК, Б, СЕ, С. Гр. кХошйрб?, оберрб?. Вар. ргндлннс, ръіАМіис. Нвб. ридание ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ргіддтн, ргіддкк, ргіддкшн несв. Ридая, плача, ргідддхж же вьсн. н плакад^ж са еіА М Лк 8.52 3, А, СК; она шьдгшн вь^вѣстн вгівгшнмг сг ннмг. плдѵгкштемг са н ргіддія;-штемг М Мк 16.10 3, А; оувогг же нѣкгі тггдд прншгдг вг мдндстгірь. ПЛАѴА Н ргіДАА глагол а дше С 551. 27-28; ѵ'со рддмд плдѵете н ргіддіете о сгмрьтн моіен С 536.7. М, 3, А, СК, К, С, Р. Гр. кХаіш, кблторои, іЗррѵЕО). Вар. ргнддтн. Нвб. ридая ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. ръдам диал. ДА. ргіло, -л ср. Кирка, копачка, мотика, онн же мотгікгі н ргілл вь^емгше копдшд. С 219.7; слгішл адама ... рьвьновлтн ѴЛОВѢКА ПОроДЬНААГО ГрАЖДАНННА. ве^г ^емьндАго трочрждднніл жнвжштд ... ннкдкоже потовг нлн ргілл. нлн тро\рд°вг. нлн теѵенніл. на жнтнк трѣвоѵріжштд С 429.26. Изч. С. Гр. сжоЛібіоѵ, ЬікеХХа. Нвб. Срв. рило диал. ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ргітн, ргпж, ргнешн несв. Разкъсвам, раздирам [образно]. тгі рлѵн нгінѣ. прнгво^днтн ржкгі ргвдтвдмг снмг ... ргнжірнн^г жнлгі ржкочр сек СЕ 31 а 9; оѵрмргтвнлг есн снлгі вЧѣкомоѵр неджгоѵр. ргнжіркмоѵр жнлгі СЕ 35Ъ 19-20. Изч. СЕ. Нвб. Срв. рия 'ровя, копая, разкопавам’ ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтВАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Рила МИ ИД.ГИЧ, ВлГ.БЕО. рьвьннвг, -гін прил. 1. Ревностен, усърден, кдннг кстг вг. ревькнвг сгі. н огіЛ> попал'ѣа врдггі своа. нже коѵрмнрд ѵьтжтг Акгі втгі. н вѣсомг жьржтг С 28.28. // Като същ. рьвь-ннвгін м. ед. Гр. 2г;^сотп<;. Ревностният, Усърдният - прозвище на Юда Тадейски, един от дванадесетте Христови апостоли, вѣ нкда дрочрггін оѵрѵеннкг. рьвьннвгін нлрн-ѵемг С 410.15; оного отг довростн нд-мѣнн нкда рьБннвгн С 410.18. 2. Враждебен, свадлив. ѵотндн. в'сѣкг демонг неѵнстгі ... вестоѵрденг. ргвьннвг. неоѵрстроенг СЕ 54а 21. Изч. СЕ, С. Гр. ^пХоупіі;, фіХбѵеікоі;. Вар. ревьнн-въ, ргвьннвг, рькннвг. Неб. Сре. ревнив ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. рьвьннтель, -1А м. Ревнител, радетел, поборник, ѵо вгітн ндмг ревьннтелемг. довргімг дѣлесемг СЕ 60а 17; ревнн-телс- прдв(...)рѣ вгіст(е) Е 5а 4-5. Изч. Е, СЕ. Гр. ^огсп?. Вар. рсвьннтель, ревннтель, Неб. ревнител ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. рьвьновлтн, рьвьноѵркк, рьвьнохркшн несв. 1. Проявявам усърдие, ревност, стремеж към някого, към нещо. рькьыость, 630 НЛѴЬН(г)Ш6 50 рьвьновлтн нл доврое ЗЛ Иа 16-17. // Надпреварвам се. н м'но^н ОТЪ СТОАШТЛЛГО точр НЛрОДЛ. бѣа^ж текжште. н рьвгноѵ^іжште ІСбПЬНО. к'то прьвок ВЬННДеТЪ КЪ ІІСН С 2.28. // Подражавам някому, ілкоже лште ргвгноѵркте женлмг. прѣмѣннте оѵртвлрь кіжже оБложенн ксте С 447.5-6. 2. Завиждам, ревнувам, не ревг-ноѵріте лжклвьноч|чжірнімг СП 36.1; не ревьно^Т спѣіжцвоем (!) жтемь (!) своТ-мь СП 36.7; ыо ревьмочрТ ѣко лжклвь-новатн СП 36.8; ілко н вьнъшьнын ^ырьцн рьвьночріжтг тгѵьно нмг о\рмѣіжштннмг ^гітрьцемг ЗЛ ІІа 12. Изч. СП, С, ЗЛ. Гр. Ёрі^ш, біаціАХоюраі, ^г|Хбш, лара^г|>.бш, ^дХотблсо? ехсо. Вар. рьвгмо-ежтн, ргвъновьтн, рсвыіов&тн, ревгновг,тн. Неб. ревнувам ОА, Дюв, БТР, ЕтБАН, АР, ДА. рьвьыость, -н ж. 1. Усърдие, старание, стремеж, ревност, многомъ же ннѣмг повѣдліжштл. о прѣподовь-НѢѢМЬ. на рьвгность доѵр^овьнжвк вьстлвнстл С 205.26; тджцн вѣтрн велнкж ДЫ^ЛННІЛ снлж нл кротость ТНШЛЛ^Ж. Л ОНН ргВгЫОСТНІЖ ^ЛВНСТН ^ЫБЫЖШТе СД. рЛСПДТНЮ ^НМЪІ поо^- ѵлл^ж сд С 399.12; ргвьностннк же СПЛСЬНЛЛГО КрЬШТеНЫЛ. КрЬСТНГЛНН прннесгше погревошд стлл тълесл н^г С 538.27. 2. Завист, омраза, облѣ-цлмг же са вг оржжне (с)вѣта. ѣко вг ДНв БЛЛГОѴѴБрЛ^НО ^од(н)мъ. не ко^ло-ГЛЛСОВЛННН. ПНЪНгСТВНН. ЛЮБОДѢІЛ- ннн. стоѵрдодѣѣннн. не ревностнж (...) тнемг Е 56 3-4. // Ярост, гняв. онн рьвьностніж ^АДЪ^ЫЖТН СД ^ОТѢЛ^Ж С 398.29. Изч. Е, С. Гр. і^гр.ск;, (іаакаѵіа [вар. ^аХті]. Вар. ркв7,мость, ръвъность, (п,вьность, рдаюсть. Неб. Сре. ревност ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рьвьные, -іл ср. Завист, ревнуване. ОТЪ В'сѣ^ъ 0\рБ0 ЭДЛНН СА. ѴѴТЪ НН^ЪЖС-Вг^ОДНТг ГрѢ^ОВЪНАА СЪМрЪТЬ. ЛЮБО- дѣлнне ... ргвеннѣ роднтеле ^ълоыъ. ^авндъі СЕ 89а 13; дл отгстжпнп отг вдсг в'се ослоѵршлнне. протнвыю слово, гргдость. ^лвнсть. ргвенне. ѣро-сть СЕ 916 14—15; жндове же ^лвн-стннк н рьвьныемь объатн. овогда клменніемг бніл^ж гл. дро\ргонцн жс ОКО^ШЛА^Ж сд сг стѣнг сгрннжтн С 480.28-29. // Ярост, гняв. доколѣ гі гнѣвдсші сіа въ конець. рдждежетг сіа ѣко огнь ргвеніе твое СП 78.5. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ёрід, расткаѵіа, Вар. [ ръвсмно, ргвеше. Неб. ревнене остар. НГер. Сре. ревна се, ревне ми се ЕтБАН, РРОДД, ДА. рьть, -н з(с. Издигната предна [зад-на] част на кораб [образно]. м ^лвнстн корлвью гноіа пльнъ некръсть-НЛЛГО ... ТВ01Л ЖЖА сжтг ГрѢ^ОВЬИНН сгж^н. твоа пленнцд сжтг ^авнстн. н КОрАБЬѴНА БѢСН. ВвСЛА ЛЬСТН. рбТЬ, лнцемѣрьство. прѣкллдгі ^лвнстьлн-внн С 400.16. Изч. С. Гр. оснхтіѵ. Вар. рс-ть. Нвб. 0. рѣдгкг, -гін прил. Рядък, отделен, единичен, потоы же грлдьць мллг на врѣ^ѣ сьтворнвг. н тг вь рѣдгкгід ѵлсгі дьнн дѣлла. отг того крьмл"ж севѣ нмѣлше С 519.6. Изч. С. Гр. (раѵЕрбі;. Неб. Сре. рядък ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рѣ^АТН, рѣжж, рѣжешн несв. Режа, сека. дроу^нн же рѣ^ж вѣтвн отг ДрѢВА. н постнла^ж по пжтн М Мт 21.8 СК. Срѳ. Мк 11.8 М, 3. Изч. М, 3, СК. Гр. кбтітш. Неб. режа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГЪр, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рѣКА, -гі ж. 1. Река. н кргштлл^ж са вьсн вг юргдлнсцѣн ръ(цѣ) М Мк 1.5 3, А, СК. Срв. Мт 3.6 А, СК; тгі рлстргжс- істоѵьнікгі н потокгі. тгі нсжѵі рѣкгі нлводьнснгнА СП 73.15; і се гла Бллженгі длдг вгпьстг. нл рѣцѣ вавілоньсцѣ К 7о 30; н сгвгрл-вгше плгкгі своа. прѣплоѵрвгшс рѣкж 631 рекжмжкк А<лрнлвг С 191.18. // Само мн. Потоци, струи. I съынде дождг н прндж рѣкгі М Мт 7.25 3, А, СК. Срв. Мт 7.27 М, 3, А, СК. И Образ-{ но. лѣпо бо бѣ нмг врлѵоѵр прншгдг-I шоѵр ... прндтн кго. н рѣкгі нмг | цѣл"сннга пролнвАБКштоѵр ... сквргыгі і свод оѵнштатн С 333.24; нСІ,Ѵшн і мон^г бс^аконнн нстоѵьннкг. іакожо 1 нсо\ршн подрлгомг крьвотоѵАштнн і. рѣкгі С 392.18; вндѣша крьвь тоѵаштаа стлвыенгі крьвьыгіА рѣкгі С 398.28. 2. Като нареч. рѣклмн. тв. мн. Гр. яошрт|5бѵ. Като река. кргвь теѵААше рѣКАМн С 103.27; нстоѵ'инкг БЛАггін^г. рѣісАмн нмг благодѣанніа длстг С 398.16. | М,3,А,СК,Б,СП,СЕ,К,С,МЛ.Гр. поха-рб?, ^еТФроѵ, бхетбі;, рѵа^ [вар. рбак;, кргірѵбд]. Неб. река, ряка диал. ОА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Лева река МИ, Река МИ, Рекана МИ, Реката МИ, ВП,ТО; Тупавйска ряка МИ ХХ.ЛИМР; Рекиното МИ, Ряката МИ, Рячката МИ ГХ,МИМ; Рекалийска махала МИ ЙЗах.Кюст.; Саръгьолската река МИ ЙЗ.МИПан; Мала речица МИ, Велика речица МИ, Речане МИ АМС,Полог. ‘ рѣЛА [погр. СП 90.5] вж. стрѣЛА. рѣпьк, -Нк ср. Репей, бодил, отг плодг н^г по^АНте іа. едА овемлітвтг отг тргннѣ гро^ыгі. лн отг рѣпнѣ смокгвн ММт 7.16 3. Изч. М, 3. Ір. хріроЛод. Вар. рѣпнкі. Нвб. Срв. репей ОА, Дюв, НГер, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рѣснотА, -гі ж. Истина, правда, справедливост. посглн свѣтг твоі і рѣс-иотж твоітк СП 42.3; се во рѣсыотж вг^лювнлг осі бо^вѣстьыаа н таниаа прѣмждростг твоітб ѣвілг мн есі СП 50.8; вг^врАТі ^ьлаа врАГОмг моімг. рѣснотоіл; твоокк потрѣві іа СП 53.7; ѣко вг^воліѵн сіа до ывсг мілостг твоѣ. н д-о-БЛАкг (!) рѣсыотл твоѣ СП 56.11; рѣснотл отг ^о^ка вгсіѣ. і прАвгдА сг ыбсі пршіѵе СП 84.12. вг рѣснотгк. Гр. оЛтувсод. Истинно, правдиво, ѣцк- вь рѣснотж оѵбо прлво глте прлво сждіте снові ѵлвѵі СП 57.2. СП. Гр. сЛті$еіа. Нвб. 0. рѣснотнвьнг, -гін прил. Истински, истинен, правдив. V тгі ... тргпѣ-лівг і прѣмілостівг н рѣснотівгыг СП 85.15. Изч. СП. I)}. бЛгііЭіѵбі;. Вар. рѣснотівънг. Неб. 0. рѣшнтн, рѣшж, рѣшншн несв. 1. Развързвам, освобождавам [прен.]. тоже N6 просто словссгі кгінмн. нг н дѣлссемь внынгі сгтворн своа оѵрѵе-инкгі. рѣшнтн н ва^атн С 358.6-7. // Прич. сег. деят. като същ. рѣшдн м. ед. Гр. о Хѵт. Този, който развързва, освобождава. сьвА^Аыг вгі-стг. важан вг овлАцѣ^г водг. н рѣ-шан сьпАтгіА мжжьствомг С 431.25. 2. Отстранявам, премахвам, ^аыо лн иеджггі сгтворн тн ръшнтн. тъ, гі<> лн прокАжвыгіА ѵнстнтн С 411.15; нг ОѴрКрОА МрЬТВААГО рѢШНШН. А СВ0КГ0 ыввърьствд N0 рѣшншн С 338.26, 27. 3. Разрешавам спор. иаста доѵрше-вьыгін крьмьѵн. рѣшнтн прърѣкАЫЬгл кго С 474.17-18. рѣшд волѣ^нн. Гр. Хѵсгілоѵод. Който лекува болката, който успокоява страданието, ста крьстг ... нстоѵ-ынкг болѣ^нн рѣША С 428.7. Изч. С. Гр. Ал5ю. Неб. решй, решавам ОА, ВА, АК, НТ, Бот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. рѣѵнвг, -гін прил. Красноречив, бла-горечив, речовит. внждж же та н ДОВрОЛНѴЬЫА. Н рѢѴНВА ^ѣло С 100.13. Изч. С. Гр. Хбую?. Неб. Сре. речовит Дюв, НГер, ДА; речевит ДА; [красно]речив, [благо]речив БТР, АР ДА. рѣѵь, -н ж. 1. Реч, говор, език. нн сжтг рѣѵі ні словсса і^гжо N6 нс слгі-шитг сіа гласі і^г СП 18.4; кротгкг бо н ве ^гловгі бѣашс н рѣѵніж рѣѵьыовАтн 632 |АДъ простия; С 46.30; ілснж рѣѵніж. нслврьскъінм’ а;гыкомъ ОТЪВѢШТЛ гллгола С 49.1. // Дума, изречение, сентенция, тъгдл рл^гнѣвлшд <А стлрѣншннъі ВЛЬШЪСКЪІА. СЛЪІШЛВЪШб рѣѵн тъі оть Него С 263.8-9. 2. Обвинение, укор. пнллтъ ... реѵе. кжіж рѣѵь прнноснтн нл ѵлкл сего М Йо 18.29 3, А, СК; і нл^ьрѣл^ж н къннжъннцн н флрнсѣн лште въ СОБОТЖ НСЦѢЛНТЪІ-Н. ДЛ ОБрАШТЖТЪ рѣѵъ ыл нь М Лк 6.7 3, А. въ рѣѵн. Гр. рцтйі; [вар. бѵтоэс;]. Ясно, изрично. і слыші въ рѢѴІ. сочргочрво ро^ьсткочр вештн. і вьплештн ѵюдссл К 14а 2. Срв. С 451.16. лнше рѣѵн. Гр. шшрртугод. Който е неизречим; който е неизразим, н къ очрѵеннкомъ вълл^ъ лнше рѣѵн іестъ С 501.18. прнтн въ продлъженьк рѣѵн. Гр. еі<; пХатос; съѵхъ%іас, ер%ораі. Вляза в разговор, започна да говоря, н въ продлъженнк прншъдъ рѣѵн. ^лклд н дл повѣстъ кмоѵр о севѣ С 294.24-25. продльжнтн рѣѵь. Гр. кротеіѵсо. Продължа разказа [си], дл н вее пьрд очрво очркл^лнніе вьскрѣсьноіе. о (Гем'же въі продлъжнете рѣѵъ С 440.7. протАгнжтн рѣѵь. Гр. ёктеіѵсо. Проточа глас, извися глас. не во нъ іегдл къ горъ прнстжплнкштл (его рл^дрл^н н протдже рѣѵь С 381.12. съплетъкъ рѣѵемъ. Гр. Хбусоѵ ксЛ?а-}ее^{а. Плетена реч, витиевата реч, изящна реч. не во бѣѣшс- отъ Него съплетъкл рѣѵемъ С 47.1. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. рг[ра, ^оуоі;, А.оЛіа, (рвртъ ФЮѴТІ. катпуоріа, катруореш. Вар. рѣѵъ. Нвб. реч ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, Вот, ЕтБАН, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рѣѵьыовлтн, рѣѵьночркк, рѣѵьноѵркшн несв. Изисквам, имам претенции. П0ѴТ0 много 8 іннѣ^ъ рѣѵноѵркшн С 394.9. Изч. С. Гр. оотаітЕш. Вар. рѣѵіюклтн. Нвб. Срв. рекна ДА. ръѵьнъ, -ъін прил. Речен, който се отнася до река. водъі ръѵьнънл сѣмо н овлмо тскоша СЕ 16 3; н оврт-тъ пештерж велнкж вь врѣ^ѣ рѣѵь-нѣѣмъ клмѣнж С 519.1; рѣѵьнъінмъ водлмъ. н ^вѣрьмъ н птнцлмъ ве^ мнлостн поврѣштн сьтворн С 522.3. рѣѵьнл оѵрстрьмХень(л [стрьмлень(л], Гр. топ котароп та орцццата. Буйна река, буен поток, въшюмѣшьх н СЪМЖТІШКА С(А ВОДЪН І^Ъ. СЪМ(АС(А С(А '. горъі крѣпостъіж его. рѣѵънл очретръ-мленьѣ веселіАтъ грлдл вжГѣ. стнлъ естъ село свое въішьнеі СП 45.5; рѣѵнл стръменнѣ веселАТъ грлдъ вжн. стнлъ естъ селѵу свое въішъннТ.Е'26610. Изч. | Е, СП, СЕ, С. Гр. то\> лотарой, [тшѵ] лота- I рсоѵ. Вар. рѣѵыіъ, рѣѵнъ. | Нвб. речен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ! БТР, АР, ДА. рѣ»лтн, ръкк, рѣіешн несв. Блъскам, притискам, въкоѵрпѣ протнвънъід снлъі вѣствоѵр сд ашд. дрочргъ ДрО\)ТЛ рѣА. н дроѵргъ дрочр^ѣ ПрѢТЪІКЛА сд С 466.7. // Прен. Тласкам, подтиквам, насочвам, сѣверъ же лютъ вѣа вьсе вь Немъже дшл вѣ нл съмр'ть рѣлшс- С 90.13. Изч. С. Гр. сгоѵмйесо, ётеіуш. Нвб. Срв. рея се ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ркітн вж. роутн. рддъ, -оѵр м. Сан, чин. дл достонно жнвъ. по ^лповѣдемъ твонмъ. еднно-ѴАДЛЛГО снл твоего. СЪПОДОБНТЪ СА рддо^ стъі^ъ твонмъ СЕ 816 22-23; нъ дл нлвъікнешн (лко нс- простъін (его очрѵеннкъ прѣдл. нъ отъ н^врлнллго рддоѵр іс-дннъ С 409.13; тѣмь во оуѵсннкъ лпостольскл нстжвъ рддо^. очрдлвыенню жже прнл С 426.14; ые ВЪІШД достоннн ... съ свонмн оуѵоынкъі въ рддоѵр стлтн С 333.15-16. по рлдоѵр. а) Гр. каіЭе^т[<;. Последователно, поред, систематично, в цялост, і^колн са н мьнѣ уождъшю нс ПрЪВЛ ПО ВЬСЬуЪ. КЪ ІСТИНЖ ПО рАДЖ 633 ржкл ПНСДТН ТСВѢ. СЛДВЪЫЪІ ТС-офнЛб М Лк 1.3 3, А; реѵТдн. в'сѣ анѣконъст'вд по рАДоѵр СЕ 616 3; бѣ н дкГчрлд н прн-снГчрлл.. Н МНО^Н НЫН. Н НЫѢ^Ъ по рАдоѵр ( НЪШІД нмеыъ миожьствд дѣл"ьмд і словссъ мниочри; глдголдтн С 347.4-5; | БНДА ОТ*ЦЬ СЫД КОЛ'ОМД. Н СЫЪ ОТ'Ц,Д. Н 1 мдтн своіж дьиітерь. н дъштн свои; I МДТбрЬ. ГОСПОДНЫЪ рОБЪІ. Н рОБН ГОСПО- ! ДНИД. дрочргъ Арочргл Н БрДТЪ БрДТД. Н і прокъіА по рАдоѵр С 57.1; ыъ дд ые | вьсего по рАдочр н^глдгол"ж вѣдѣ во | (лко гыѣвдешн са С 7.29-30. в) Гр. ёк I біабохл^- По приемственост, по I старшинство. тд прѣюмл'етл по рддоѵр | епнско\рпъскъін столъ С 187.22. | М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. кХррос, та^ц, оеіра. ‘ Вар. рддтм въ рАдоѵр (А Мт 21.42 погр.) еж. і врѣдг; вь рАдъ СК Мт 21.42 погр. вж. врѣдъ. Неб. ред ОА, ВА, АК, НТ, Бот, Дюв, НГер, ! ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Редава МИ | БС,ЕРТ. 1 рддохр [въ рддоѵр погр. А Мт 21.42] ! еж. врѣдъ | рддъ [вь рАдъ погр. СК Мт 21.42] | вж. ВрѢДЪ. ■ ржгдтн, ржгдкк, ржгдкшн несв. Под-І игравам, осмивам, нт, послоѵршдн ! рд^очрынѵьно. N6 ржгдіемъ іестъ стддго (■ ддръ С 363.15. Изч. } С. Гр. зіаі^ю. [ Неб. ръгая диал. ’хокам’ НГер. Сре. ругая І 'хокам, гьлча’ ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, | БТР, АР, ДА. | ржгдтн са, ржгдкк сд, ржгдкшн са несв. | Подигравам се, надсмивам се. і ( поклоньше СА ид колѣыочр прѣдъ ынмь. [■ ржгдд^ж са емочр гліжште. рддочрн са | цсріо нюденскъ М Мт 27.29 3, А, СК; } тдкожде н др^нерен ржгліжште са съ І къннжъннкъі. дроѵргъ къ дроѵргочр | глдд^ж М Мк 15.31 3, А, СК. Сре. I Мт 27.41 М, 3, А, СК; емоѵрже нюдѣн ПОКЛОННША СА. рЖГДІЖфб СА Н ГЛІЖфб. рддоѵрн са црю нюдѣнскъ СЕ 50а 5; въѵерд слоѵргъі пілдтовъі ржгдд^ж са емочр К 13а 31-32; стъш же кононъ въпрдшддшс- н^ъ ржгдд са. слъішдсте лн очрво отъ іГего глдсъ. лн ддсте кмочс слово С 27.12. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ёртгаі^со, тгаі^со, хЯеоа^ш, катауеХаса, риктері^ш, ахет^іа^ш. Неб. ръгая диал. 'ругая’ НГер. Сре. ругая, ругая се. ржгъ, -Д М. въітн въ ржгъ. Гр. уіуѵораі ката-уеХсод. Стана за смях. оѵрвъі ыьнѣ о\рвъі мьыѣ. повѣжденъ въі^ъ мжкн СНМН СВАТЪІНМН. Н БЪІ^Ъ ВЬСѢМЪ въ ржгъ. N6 нмъі іедыодочршенъ слочргъ С 78.28-29. ржгъ творнтн. Гр. лоцяеосо. Подигравам се. іегдд влдсн жеыьстн ЫОГТЪІ ^АБОМН ВѢД^Ж. П6ѴДЛН рЖГЪ творѣд^ж С 397.28. оѵрпонтн кого до ржгд. Напия някого, докато стане за присмех, дфе к'то дрочргд своего очрпонтъ до ржгд. дд постите са овл ж дьнен СЕ 104а 24-25. Изч. СЕ, С. Неб. рог остар. ВА; руга ж. диал. ДА. Сре. ругатня ж. ржженьк, -Н; ср. Злословие, хула, ругателство. ѣко слъішд^ъ ржженъе много жівжштн^ъ окръстъ егоАА съві-рдд^ж С1А коѵрпьыо ИД МІА СП 30.14. Изч. СП. Гр. гроуод. Вар. ужштл. Неб. ружане диал. НГер. Сре. ругаене, ругание, ругатня. ржжьнъ, -ъін прил. Подигравателен, дързък. съмотрн же мн ^ълодѣнство н^ъ ржжьыок С 443.8; се въікын. н стддго пнсдынід въ^емн очркд^дынід. Н 0 ржжьиѣѣмъ смѣсѣ С 356.23. Изч. С. Гр. ка-гауеЛасгеод, яротатш?. Неб. Сре. ружин диал. 'неприличен; лош, недоброкачествен’ ДА; ружаний диал. НГер. ржкд, -Ъ1 ж. Ръка, част от човешкото тяло. емъ ^д ржкж слъпддго. і^веде н вьнъ II вьсн М Мк 8.23 3; прнемъ водж очрмъі ржцѣ прѣдъ ндродомъ (ШСЛ... 634 рККА... гла М Мт 27.24 3, А, СК; н съва-^лвъше нмъ ржцѣ н но^ѣ. повслѣша поѵрстнтн къ стрлнѣ срлцнньстѣ С 57. 20-21. // Прен. Власт, сила. н^блві отъ оржжъѣ ддиж моіж. н^-д-ржкъі пъсъіа іноѵььджіж мокв СП 21.21; V не прѣдлстъ еГ0 вь ржцѣ врлгомъ его СП 40.3; твон мжжь госпожде господннъ мон кстъ. н все нмѣннк свок мьнъ кстъ прѣдллъ въ ржцѣ С 366.18. бс^ ржкоѵр. Гр, ахехрі. Без ръце. въ^мѣте скоро вь^мѣте н не жьдѣте. лште лн моуднтн мннте. слмѣмъ врл-томъ ве^-д-ржкоѵр о севѣ вь^атн са велнтъ. вь^ьмѣте са врлтл вѣѵьнліа С 465.29-30. въ^двнгнжтн ржкж [ржцѣ] нл кого [ѵьто]. Гр. ёпоароэ тпѵ хеТра тіѵі [вар. ёта тѵѵа], ёпаірсо та? хЕФа? Ёлі п. Опълча се срещу някого, нещо; вдигна ръка срещу някого, нещо. н въ^двіже ржк* своіж нл ніа СП 105. 26; въ^двігні ржцъ твоі нл гръдъінід і^ъ въ коньці СП 73.3. въ^ллглтн [въ^ложнтн] ржкж [ржцѣ] нл кого, Гр. тііЗгщі та? ХЕфа? іпі тіѵа, ёліті-Огщѵ тцѵ хЕФа ^“5 ХёГра?] тіѵі, ёлітііЗтціі трѵ хЕФа [та? ХЙра?] ёти тіѵа. Според религиозните представи чрез поставяне на ръка върху някого давам благословия, изцеление и под. і овемъ (А вллгословлѣлше, въ^ллгл(а ржцѣ нл на М Мк 10.16 3; онъ же нл когожъдо н^ъ ржкж въ^ллгліа нсіувлѣлше 1А М Лк 4.40 3; тъгдл прнвѣсА къ немо\р ДѢТН дл ржц-в въ^ложнтъ НЛ НА М Мт 19.13 З1', I прнвъсА къ немочр глочр^л ГЖГЪННВЛ. I молѣлрсж н ДЛ въ^ложнтъ нл нь ржкж М Мк 7.32 3, А, СК, Б; I нцълн неджжънънА. вь^ложьшл ржкж свонк нл нь СЕ 40а 14-15; длждн емо\р гГ ц-влъвь по вѣрѣ его. не помннліа грѣ^ъ мон^ъ. нн пръ^ьрн мне въ^ллглввщл нл нь ржкж моіж. въ нма твое СЕ 39а 13—14; гГ СЛЛВЖ ВЪ^ДЛІА въ^ллглкв ржкж М01Ж. нл рлвл твоего сего СЕ 50Ь 4-5; н ржцѣ въ^ложьшж нл Фв. лвьк господь-Фв вллгодлтькв вѣсл прог'нл С 518.9. въ^ложнтн ржцѣ [ржкж] нл кого. Гр, ёта.раХХа> та? хЕФа<5 Е7^ тіѵа, ёт-раХХсо тпѵ хЕфа [та? хеірад] пѵі Сложа ръка върху някого; заловя, задържа, тъгдл прнстжпьше въ^ло-ЖНША ржцѣ НЛ НСЛ Н (АСА Н М Мт 26.50 3, А, СК, Б; пр-вжде же сн^ъ , (ВСр(Ъ) ВЪ^ЛОЖАТЪ НЛ ВЪІ ржкъі СВОІА, Н нжденжтъ прѣдлнвште нл соньмнштл н темъннцА М Лк 21.12 3, А, СК. положнтн ржкж кого нл ѵьто. Гр. тгбе-цаі хеТра тгѵо? ёѵ тіѵг. Направя някого владетел на нещо. положж н& морі ржкж его. V нл рѣкл^ъ десніцж его 1 СП 88.26. ! тт * ' ^ потрАСТн ржкокв. Гр. катааеісо ттіѵ | ХеТра. Дам знак [с ръка], махна [с ] ръка], прѣвъівліжште же крнѵАште о ; ПрѢСЛЛВЬНЪѢМЬ ѴОѴрДеСН. ПОТрАСЪ нмг ■ рЖКО(Ж КД*ВЛ А СТЛВН ГЛЛГОЛ*А С І 35.12-13. ; ПрНІАТН [ВЪ^АТН] НА рЖКОѴр [рЖКА^ъ]. Гр. бёхоцаі еі? та? аукала?, аука-Хаі? цлобёхоцаі, ётп хЕФ“ѵ а’{рсо. Прегърна, взема някого в обятия- ■ та си. I тъ прньАТЪ е нл ржкоу свое» М Лк 2.28 3, А, СК; іногдл бо сшеоиг | сърѣте хл. I нл р(.)ко\р прііАТЪ прѣвт-ѵънлго вл К 1а 32; нл ржкл^ъ во^ь-мжтъ т(а. едл когдл прѣтъкнешн о клмень ногж твокв СП 90.12. Срв. Мт 4.6 3, А, СК. ! прострѣтн ржкж. Протегна, подам ] ръка [за помощ], оврлтн са нл хотѣ- І ННе рЛВЪ ТВОНМЪ. I НЦѢЛН БОЛАфЛЛГО ; П. I простьрн смоѵр ржкж ѴІСЛМБНѢ. I І вь^двнгнн н отъ сърѣтснен неджжъ-нъі^ъ СЕ 26а 3-4. прострѣтн ржкж нл кого [ѵьто]. а) Гр. ёктеіѵсо та? хЕФа? Е7^ тіѵа, ёктеіѵсо тгіѵ хеФа Еѵ "П.ѴІ, ёлаѵатЕІѵсо та? ХёГра? ётгі тіѵа. Вдигна ръка срещу | някого, нещо. по вьса дьнн сжф» мн | съ влмн въ цркве. не простьрѣсте ржкъ іЯчКОВДТЬ 635 р^ЫААІСЪ нд ма М Лк 22.53 3; прострѣтъ ржкж сво(ж нд въ^ддине СП 54.21; нмъше же іего обнажншд меѵд. н простеръше нд (й, СВОА рЖКЪІ Н0\рЖ'ДАА^Ж н прннестн кмо^ нмѣнніс С 38.22. 6) Гр. ектеіѵсо ХеТра іпі ті. Възпра, обуздая, нд гнѣвъ врдгъ моТ^ъ прострѣтъ ржкж твоіж Т спс міа десніцд твоѣ СП 137.7. прострѣтн ржцѣ [ржкъі]. Гр. алХбсо хаі; хеФа?> 'бпорбАА.со та^ хеФа?-Протегна, вдигна ръце [с молба за помощ, милостиня], ие нмжштд жс довротъі рАДН ВНДОМЪІН^Ъ. НД ѵто прь-в«(с ржцѣ простеръ С 430.3; простьръ-ше же ржкъі нд исво стнн мжѵеннцн, ръшд веднкомъ глдсомъ вь^ьпнвъше. прн^ьрн БОЖС Н ПОМОЛН рАБОМЪ СВОНМЪ С 178.7. ржкдмн плескАтн. Гр. %ехрщ кротесо. Ръкопляскам. Н рЖКДМД ПЛСШТД лнкоѵріж С 332.23. ржкж поддккТн. Гр. %еГра ларе'х<и. Подавам ръка някому, оказвам помощ, подкрепям, иъ иа даіжштадго НАМЪ ДАрЪІ ѴЛКОЛЮБНВДАГО БА. (СЖС Н стоаштсмъ намъ. съвръшенѣ ДАСТЪ стокктн трьпеные. н пдддккштд иъі от' лѣностн о\ртврьждд(етъ, ржкж НАМЪ подаа свокго ^лстжпд С 522.28-29. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Е, СП, СЕ, К, С, ПБ. I)}. хе{р, аукоЛгь бра^. Вар. ркккд. Нвб. ръка ОА, ВА, АК, НТ, Бот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Ръко м. ЛИ, Ръков ФИ СтИл,РЛФИ. рЖКОВАТЬ, -н ж. 1. Ръкойка, сноп. ХОДЬМНТНТ ^ОЖДАД^Ж. Т ПДАКАА^Ж СІА МСТДІЖШТС СѢМСНА СВОѢ. ГрІАДЖШТС жс ПріДЖТЪ. рАДОСТИЖ вь^емднкштс ржко- вгдтн своіа СП 125.6; е(жже ые Тсплънн рЖКЪІ СВОС(А ЖЬЫІАН. НН ДОИЛ своего съ- внрльх ржковьдтн СП 128.7. // Образно. кжс НСПЛОДОВНТЖ ^СМЫЖ. рЖКОВА-ТЬМН АВНК 1АВНТН МАТСрЬ. ДѣЛО ТВОКА СНЛЪІ ІССТЪ. ОВЪІѴАКМЪ СЪВрЪШАЮМО С 249.29. 2. Длан, ръка. дште неволе&к БЪІСТС СД ПОКЛАННЛН. ЛЬЖА ВН ВЪІЛА МОН СЪНЪ. А БЪІ не ПрОСТА СТАДА МОІА ржкодть С 368.6. Изч. СП, С. Гр, Зраура. Вар. ржкодть, ржкокдть. Неб. Сре. ръкавадка, ръкоятка диал. ОА, НГер, ДА; ръкойка, ръкатка диал. ОА, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рЖКОПЬСАНЬК, -ІА И рЖКОПНСЛНЬЮ, -ІА Ср. Разписка за дълг, обвинителен акт. [образно]. ^отѣ^ъ слъ^амн отъ- МЪІТН. МОН^Ъ грѣ^ъ гТ. рЖКОПНСАННе СЕ 836 17; н прнА^ъ гжвж. да отъ- МЪІІЖ рЖКОПНСАНЬК ТВО(СГО ГрѢ^А С 469.23; да н ржко^дньк грърсъ нд-шн^ъ ^агладнтъ С 483.4-5; ^дглл-днвъ НАше ржко^лные С 480.2. Изч. СЕ, С. Гр. хеірбурокроѵ. Вар. ржкопне&ине, ржко^лнью. Неб, Сре. рукописание, ръкописание книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл; ръкопис лг. ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ржкотво(&иъ, -ъш прил. Ръкотворен, сътворен от човешка ръка. а тъ рд^оріж црквь сн(ж ржкотворенж(ж М Мк 14.58 3. Изч. М, 3. Гр. ХЕірокоітіто;. Неб. ръкотворен ОА, ВА. ржмі [погр. СП 105.42] еж. ржкд. ржтровл [погр. СП 21.11] еж. ЖТрОБА. ржѵьнъ, -ъін прил. Който се отнася до ръка. мо"на ръвАтвъі ржѵьніі СЕ 306 19; повелѣшд вльевн пръстъі іемоѵр ОТЪСѢКАТН ОБОА. рЖѴЬНЪІА Н НОЖЪНЪІА С 268.4; тако ве^ мнлостн лѣвжвк рж-кж къ огню прндѣА трьпѣАше. доближе оѵрдове ржѵьнъін^ъ пръстъ н^го-рѣвьше отъпадошд С 516.27. Изч. СЕ, С. Гр. тшѵ хеіршѵ, тЦс, хеіро?. Неб. Сре. ръчен ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рундАКЪ, -а м. МИ. Риндак - река в Мала Азия [Фригия и Витиния], която извира от северните склонове на пл. Мурат и край ез. Апо-лионт-гьол и се влива в Мраморно море [дн. Коджасу, Коджачай, Атранос в Турция], н прѣшедъшоѵр АНТ0\рПАТ0\р рчрНДАіЛ, рѢКЖ. Н^НДОШД протнвж іемочр С 117.1—2. Изч. С. Гр. 'Риѵба^, -ако;. с 636 с&ваостмін С « I. Буквен знак. Двадесетата буква от стб. азбука, назовавана слово; в глаг. я, в. кир. с; в нвб. звук с. II. Числен знак. В глаг. и кир. я, с=200, СС. I. Числ. бр. дгвъ сгтл. Двеста, ые бѣша бо дллеѵе отъ ^смьа. нг (лко с ллкгтг СК Йо 21.8. 2. Числ. ред. дгкѣсгтьмг. Който е след 199-и по ред. евл & ма гла с СК 44Ъ 15; евХ ѵѵ ма гХс А 143Ъ 6Л/В състава на сл. числ. ред. дГ евЯ Л ло& глХ с кд СК 64а 4; ск ж нё' по пХ. евХ о ноЯ глЯ сне А 306 8. А, СК. Гр. біакбогоі, а’. сава1, -гі т. ЛИ. 1. Сава - християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 или 330-331 г.] в Персия по времето на владетеля Шапур [Сапор] II [309-379 г]. Пр. на 28 март. свд-тгінмг же мжѵеинісомг ^лтворенгімг вг тьмынцн, нменА сжтг сн. ^линдлс. лл^лрг ... АВНВ0С. СНМВОНДНС. САВА С 256.14; сгконьѵАвгшнѴ^г же сд свдтгінуг. нмеыл сжтг сн. Тѵѵыл влрл- ^НСНН. ^АННДА ... МАрѵрДА. СНМВ6НДНС. сава С 271.8. 2. Сава Освещени [4397-532 г.] - палестински подвижник, родом от Кападокия, основател на едноименната Велика Лавра край Ерусалим. Пр. на 5 декември, мцл дек д стаго оцл ыапо п^аго почрстгнин иаставинкл БОИОСЦА САвгн А 128Ъ 2; Хѣ е стаго оцл ыашсго сАвгі СК 135а 7; достонил творд та. і оѵрѵАстыо стгіуг. і прѣвгнгіуг оць илшн^г. і постьынцѣ^г. лигтоннго. ефьтнмочр. савѣ. уАрнтоыоѵр СЕ 92Ъ 25; потом же поставн н вллжеигін сава. СОКАѴНІЖ. ВАрНТН Н СЛ0\рЖНТН БрАТНН вьсен С 284.7; свдтгін от'ць НАшг сава вг мнръ очрсьпе. мѣсацл докдм-врл вг е С 295.8. А, СК, СЕ, С. Гр. ІаРок;, ЕаР[5а<; от арсип. заЬа 'старец, дядо’. Нвб. Сава м. ЛИ, Сава ж. ЛИ, Савов ФИ Саваков ФИ, Савков ФИ СтИл.РЛФИ. Срв. Савов [х]ан МИ, Савова рътлина МИ ЙЗ,МИПан.; Савова падина МИ ИД.МНЛом. сава11, -гі ж. МИ. Сава - царство в Южна Арабия [Ис 60.6, Йер 6.20, Йез 27.22, 38.13, Йоил 3.8, ЗЦар 10.1-13] със столица Мериб [дн. развалини на южния нос на Арабския полуостров в Йемен], чието население се е преселило в Етиопия, Африка, цѣслрі тлрьсьсіцй' отьці длргі прінесжтг. цѣрі лрлвьстТі слво длргі прінесжтг СП 71.10. Изч. СП. Гр. Хсфа от евр. ёеЬа’. слвлотг, -А М. ГОСПОДЬ САВАОТг, БОГЪ САВАОТЪ. Гр. К/6ріо<; Еараюй, Ѳвоі; Еарашд. Господ Саваот, Господ на войнствата, Владика на силите, Господ на силите - едно от имената на бога в юдейската и християнската традиция, ^лклниліж та дше гглгі. бгомь саваотомь. I вѴвмь вонигствомь АЪлгі бжьн СЕ 52а 8; клснлнскг реѵе отецг ПАрнцллтг сд. н вьседргжнтел'ь. н гь н вг н вьсѣмг црь. н гь слвлѵѵдг С 21.19; о^слгішн воже молнтвгі рлвл свокго. н мол'енн(А мокго господи саваод’ С 231.30; стг стг стг гь САвлѵѵдг С 322.9. Изч. СЕ, С. Гр. Хофасод от евр. 8еЬа’оі, тн. ч. от заЬ’а 'войнство, сонм, сили’. Вар. слкмѵдт,, саваод’. савлтнн, -га м. ЛИ. Саватий - християнин, умр. мъченически [278 г.] в Антиохия Писидийска по времето на имп. Проб [276-282 г.] и управителя на Фригия Дионисий. Пр. на 19 септември, плма. ісоѵр нлвгниочр. н стомв мкоѵр трофнмоу. доро-домснточр. н слвлтню Е 35а 14. Изч. Е. Гр. Барратгод. Нвб. Саватий ЛИ, Сават ЛИ, Саватнн ЛН СтИл.РЛФИ. сава^таын. „Савахтани“ от арам. §еЬаціапі „защо ме остави?“ - част глкековъ 637 слкъловъ от фразата, произнесена според евангелието от Исус Христос по време на разпятието, прн дсбатѣн же годннѣ вь^ьпн нс гллсомь велнемь гла. 6ЛѴѴІ С-ЛѴѴІ лемл слвлутлнн. с-жс-стъ ВЖС- МОН БЖС- МОН. въскжкв ма есн і остлвнлъ М Мт 27.46 3, А, СК. Срв. І Мк 15.34 М, 3. Изч. [ М, 3, А, СК. Гр. оофахіЭаѵі [вар. аофак- | таѵі]. Вар. ^лвлутлнн, слвл}<7.дмш, І тмін, ^лвь^тмпн. [ елвековъ прил. притеж. [ гръмъ елвековъ. Гр. срвтоѵ оарвк. | Название на вид храст, влгвнвън жрътвж лврлмкк. подъ джвомь млмь-; врннскъімь. I телець макокъ, і овенъ [ дръжнмъ тъ. рогъ. въ гръмоч)" слвековѣ І СЕ 156 8-9. Изч. | СЕ. Гр. аофек от евр. веЪак. ! елвннл, -ъі; слвнМ, -а и елвнннн, -ьх ж. | ЛИ. Сабина - мъченица заедно | със св. Пионий презв. Смирнен- [ ски, Асклепиад, Македоний Лин І и др. по времето на имп. Деций [ [249-251 г.]. Пр. на 11 март. поле- | мѵѵнъ реѵе кока цръкъве. елвннл реѵе | съворънъіА. полемсѵнъ реѵе к°іего вогл I ѵьтешн. слвннл рс-ѵе вьседръжнтеліл. І нже сътворн нево н ^емыж С 132.21— | 22, 23; госпождл во кн въ врѣмене^ъ і горднілнл цѣслрл. ^оташтн оврлтнтн ; слвннж отъ вѣръі. отъгънл іж отъ севе ! съва^лвъшн С 132.14; атн бъіша пно- I ннн пре^вѵртеръ. н слвннн нсповѣ- | дьннцл С 124.25; н нлродъ ржгллше I СА н ^ло\ршл)(ж н. н къ слвнннн к'то 1 гллголллше С 139.1. I С. Гр. ХарГѵа. I Нвб. Савина ЛИ, Савинка ЛИ, Савка ЛИ ! СтИл.РЛФИ. | слвнновъ прил. притеж. от ЛИ. Савинов, който се отнася до Савин. н Тспроснвъ ^лртнкк нлпнел тлко. кдннъ въ слвнновъ Тс ^с сь гінмь ннъ ннктоже іестъ С 152.15; стъін елвнн' реѵе тъі ма прнноѵрдншн. рештн сжтъ во^н дже вѣштлісшн. тлкожде н ъ.7ъ тд прнноѵрждж. прн нлродѣ вьсемъ сем'. нсповѣдлтн ілко кстъ вогъ нл невесн. н рл^вѣ того ннктоже ннъ. нъ ^ъ Тс въ слвнновъ С 149.17-18. Изч. С. Гр. той 2ар(ѵои. Нвб. Вж. при елвгЛ слвннъ, -л и слвнннн, -1л м. ЛИ. Савин - християнин, старейшина на Хермопол в Египет, умр. мъченически [287 г. ? 299 г. ?] по времето на имп. Диоклециан [284-305 г.]. Пр. на 16 март [идентичен (?) със Савин и Савиниан на 12 и 13 март. В съвременния пълен месецослов Савин на 13 март и Савин и дружината му на 16 март [287 г.]. стъін слвннъ реѵе. слвннъ нлрнцлвк са крьстнілнъ же ксмъ С 147.8; мѣсдцл млртл въ гГ мжѵеннк стллго елвннл С 144.29; отъвѣштл стъін слвнннѴ глл-гол"а С 152.5; повелѣ прнвестн стллго слвннніл С 152.21. С. Гр. ХосрГѵоі;. Вар. слвнннТ. Нвб. Вж. при елвл1. слво(Я>, -»л и елворнн, -ІЛ м. ЛИ. Шапур [Сапор] II Велики, персийски цар [309-379 г.] от династията на Сасанидите. (стрст)ъ стлго мкл. рѵѵ-млнл. нУа. грлдл вннъ^лнтнУскл (!). прн елворн црн. перъсъстѣ Е 366 3-4; въ лѣто осмонлдесАток црѣ персьскл слворіл. гоМеннк въістъ нл црьквн эдн-стосовъі С 254.28-29; н повелѣ цѣслрь елворнн. неѵьстнвънмъ влъ^вомъ. сватъіа цръквн хръстнілнъскъі огнемъ ^лжн^лтн С 255.1. Е, С. Гр. Хофшрго?. елврл [погр. С 40.11] вж. нслврніл. слврлнтьскъ, -Ъ1Н прил. Вероятно който се отнася до селището 8аи-гав в Северна Месопотамия, между Дара и Амида. слъішллн ксте. сергіл. слврлнтъскоч^оѵрм [!] племенн кна^л постлвькнл С 566.19. Изч. С. Вар. слврлнтгскъ, слвъловъ вж. слоуловъ. СДАНТН 638 сы4еллрнн слднтн, слждж, олдншн несв. и се. Садя, посаждам растение, вьсѣісъ слдъ егоже N0 елдн отцъ мон невскъь іскореннтъ са М Мт 15.13; мо ег'дл ^отАфв внногрлдъ слднтн СЕ 13Ь 20; н вждетъ лкъі дрѣво слждеыоіе прн нерсоднштнн^ъ водъ С 352.25; сего рлдн мно^ѣмъ нлѵънъшемъ очр потокл елднтн ... гсдвл о лѣто въ^могошд са прндтн елдове С 301.20. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. фШЕ-им. Нвб. садя, саждам остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. елдокъ, -л т. ЛИ. Садок - един от прадедите на Христос, л^лрь же роді елдокл. елдокь же роді л^інл А Мт 1.14 СК. Изч. А, СК. Гр. Хабьж от евр. ЛИ Забоя от вайая 'справедлив съм, праведен съм’. Вар. сьдокь, с&кокъ. слдочрійн, -1л м. Садукей - член на ре-лигиозно-политическа група [по името на Садок, основателя на династията първосвещеници в еру-салимския храм] в Юдея [II—I в. пр. н. е.], състояща се от жреческа аристокрация, і прнстжпьше флрн-сѣн н слдѵкен нскочршлквште н. про-снша ^нлменнѣ с нвее. покл^лтн нмъ М Мт 16.13; вь ть день прнстжпншл къ немочр глйвште елдочркен. ые въітн вьскрѣшенню М Мт 22.23 Зи, флрнсен же слъішлвъше ѣко ерлмн елдочркемч. съврлшд са въ кочрпѣ М Мт 22.34 3. М, 3, А. Гр. ЕаввсокаТо; от евр. ЛИ Забоя. Вар. слдѵкон, Нвб. садукей остар. ОА, ВА, АК. слдоѵрЛнскъ, -ъін прил. Садукейски, които се отнася до учението на садукеите. Тс же реѵс нмъ. вьномлѣтс н влюдѣте са отъ квлел флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.6 3; долните жс са отъ квлел флрнсенскл н слдѵкснскл М Мт 16.11 3; долните са. не отъ квлел дочѣбънллго. нъ отъ очрѵсннѣ флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.12 М, 3. Гр. тшѵ Ха55о\жобсоѵ. Вар. слдѵкенскг, слдоѵ^еикъ, Нвб. садукейски остар. АК. Сра. садукей м. остар. ОА, ВА, АК. слдъ, -очр и -л м. Нещо посадено, разсад, растение, онъ же отъвѣірлвг реѵе. вьсѣкъ слдъ егоже ие елдн отцг мон нёвскъі. іскореннтъ саММт 15.13 3; съкровнште отѵочр вѣдѣнію. бллгок коренніе новочроѵрмоѵр слдоѵр С 143.7; ілкоже нмъ н ьГНвъі дѣллтн н пештн сд ] вьсѣмь слдомь С 40.22; снм же снцс нмжштемъ ... отъ въ^дочрдо очрво сльньце. отъ слдовъ же дрѣво ... съплсъ свок творѣ^ше С 438.14; кдвл 0 ЛѢТО ВЪ^МОГОША СА ПрНАТН СЛДОВС С 301.23; крлсьны [!] н^врлнін. дл сжтъ тн слдове вес прѣстлнн нлплѣн слдън своіа Р II 1.2-3, 4. // Образно. оврл-тнтн доштж слово, доврочрочшочр слдоѵр црькъвьно^оѵрмоѵр ЦВѢТОЧр Д8ДОВЬИ0\р-очрмочр. КЪ НОВЪІНМЪ вонномъ доъстовъ-нъінмъ С 495.8. Изч. М, 3, С, Р. Гр. ф-оіЕіа, фотбѵ. Нвб. сад диал. НТ, Дюв, НГер, БТР, ЕА, ДА. Срв. сад[иво] ср. ОА; сад[ина] ж. , диал. РРОДД. слждлтн, слждлкк, слждліешн несв. Садя, посаждам растение, тлкожде ! н ѣкоже въістъ вь дьнн лотовъі. ѣдѣл- ; н пнѣдос н продлълдок. слждлл^ж, | ^ъдлл^ж М Лк 17.28 3. Изч. М, 3. Гр. фвтебш. Нвб. Вж. при сьднтн. \ сліЛллрнн, -»л и сліЛллръ, -л м. Пазител на съкровището [хазната]; ковчежник. слкГеллрнн же сътворн ілкоже повелѣ кмв плтрнлрдо. С 121. 11; сліЛллрь же слъішлвъ. н прнстрл-шенъ въівъ. отъвѣштлвъ реѵе к ^моѵр С 121.17; прн^ъвлвъ жс сліЛллрл глл-голл кмочр С 121.14-15; повелѣ сліЛллрочр свокмочр ... ПрНВССТН ВІ млломоштн С 121.8. Изч. С. От гр. оакеХХбрю?. Вар. смЛллрь. Неб. Сре. сакеларий БТР; Сакелариев ФИ, Сакеларов ФИ СтИл.РЛФИ. СЫ&рАОЫЪ 639 сдмдренскъ сдіЛрдоиъ, -д т. ЛИ. Сакердон - един от 40-те кападокийски воини-християни, умр. мъченически [ок. ! 320 г.] в Севастия, Армения по I времето на имп. Лициний [308- I 324 г.]. Пр. на 9 март. д се нмъ нме- ! нл. дометнгднъ... сдкЛрдон С 69.9. Изч. | С. Гр. ІакерБюѵ, Вар. сді&рдіж, ! сдкокъ вж. сддокъ. I сдддЛ прил. притеж. от ЛИ. Са-лов, който се отнася до Салй -един от прадедите на Христос [сре. Бит 10.24]. тъ бѣ нсъ ѣко тремъ I десдтемъ дѣтъ нхѵннма, снъ съі ѣко ! мьннмъ бѣ. юснфовъ. ілневъ ... еверовъ. сдллнь М Лк 3.35 3. Изч. М, 3. Гр. той 1м\а от евр. ЛИ ЗеІаЬ. сдлдтн/Севъ прил. притеж. от ЛИ. Салатиилев, който се отнася до | Салатиил. тъ бѣ нсъ ѣко тремъ І десдтемъ лѣтъ нлѵннліа. снъ съі ѣко і мьннмъ бѣ. юснфовъ ... ^оровдвелевъ. | сдллтнлевъ М Лк 3.27 3. Изч. ' М, 3. Гр. той ХсЛадідХ.. ! СДДДТН/Й», И СДЛДТННДЬ, -ГЛ М. ЛИ. \ Салатиил - баща на Зоровавел [ [ІПар 3.17, Неем 12.1, Аг 1.1] и [ един от прадедите на Христос, по і прѣселеннн же влвілоньстѣ. но^оннѣ родн сдллтнлѣ. сдллтіль же роді ^оро-[ вдвелѣ А Мт 1.12 СК. Изч. [ А, СК. Гр. ЕоЛаОідХ от евр. Йе’аШё1 или ЙаШёІ. Вар. смхтніль, слллпль, сдлнмъ, -д м. МИ. Салим - град в Самария [Палестина], вѣ же ноднъ кръстА вь еннонъ. блнтъ сллнмовн М Йо 3.23 А. Изч. М, А. Гр. ЕоЛеір [вар. ХоА(|і]. сддмомовъ прил. притеж. от ЛИ. Салмонов, който се отнася до Сал-мон - един от прадедите на Христос. тъ бѣ нсъ ѣко тремъ десдтемъ ДѢТЪ НДѴННДІА. СНЪ СЪІ ѢК0 мьннмъ БѢ. юснфовъ ... воозювъ. сддмоновъ М Лк 3.32 3. Изч. М, 3. Гр. той ХсЛа [вар. той ЕоЛцшѵ]. сддмонъ, -д т. ЛИ. Салмон - вожд на Юдиното племе, мъж на Раав и баща на Вооз [Рут 4.21]; един от прадедите на Христос, ндссонъ же роді сддьмонд. сддмонъ же роді воо^д А Мт 1.4, 5. Изч. А. Гр. ЕоЛрсЬѵ от евр. Заітбп и Заіта’ [ІПар 2.11], ЗаІтаЬ [Рут 4.20]. Вар. слльмонъ, слломн ж. неспл. [?] ЛИ. Саломия -жената на галилейския рибар Зеведей, майка на евангелиста ап. Йоан [Богослов] и на ап. Яков Зеведеев [Стари], една от мироно-сиците. Пр. в Неделята на миро-носиците [и 3 август], вѣд^ж же н женъі н^дддеѵе ^ърдштА. въ нн^ъже вѣ н мдрнѣ мдгдддннн. I мдрнѣ нѣковд мдддего. і мдтн носновд. і сддомн М Мк 15.40 3; і мннжвъшн СОБОТѢ. мдрнѣ МДГДДДННН. I мдрнъ НѢК0ВДѢ н сддомн. кочрпншА дромдтън М Мк 16.1 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. ХоЛсорт) от евр. ёаіош ’мир’. Вар. сдлъмн, слломі. Нвб. Саломия ЛИ, Саломея ЛИ СтИл, РЛФИ. сддоѵрстнн, -ІД м. ЛИ. Салустий - еру-салимски патриарх [486-494 г.]. сддочрстноѵр въ то годд пдтрндр^очр сж-шточр въ нерочрсдднмѣ ... овр-вте овдд-женнкд сдвж С 283.4-5. Изч. С. Гр. ХоЛойстоі;. сддъмднд, -Ъ1 т. ЛИ. Салман -мадиамски цар, разбит заедно със Зевей от вожда на израилския племенен съюз Гедеон [Съд 8.5-21]. подожі къніа (!) і^ъ ѣісо Т оровд Т ^нвд I ^евед I сддъмдноѵр (!). вьсіа къыіа^а і^ъ СП 82.12. Изч. СП. Гр. ІаХраѵа [вар. ХеХраѵа] от евр. Заітиппа. сдмдренскъ, -Ъ1Н прил. от МИ. Сама-рийски, който се отнася до Самария. въннде нсъ въ грддъ сдмдренскь ндріцдемън соѵр^дрь А Йо 4.5. Изч. А. Гр. тд; Харосрею?. Вар. слмлрснскь. сама(>ша 640 САМолрьжнтель слмлрнгл, -(А ж. МИ. Самария -област в Палестина, граничеща с Галилея на север, р. Йордан на изток, Юдея на юг и Средиземно море на запад. достоълше- же емочр пронтн ско^ѣ слмлрніж М Йо 4.4 3; прнде женл отг слмлрнм, М Йо 4.7 3, А; I тъ про^ождллше междю слмлрнеѵж н гллнлѣеіж М Лк 17.113. Изч. М, 3, А Гр. Еарареха. Вар. слмлрн*.. слмлрьскъ, -ъін прил. от МИ. Сама-рийски, който се отнася до областта Самария, прнде же нсъ въ грлдъ. слмлрьскъ. нлрнцлемъі сѵ^лрь М Йо 4.5 3. Изч. М, 3. Гр. ттр; Еарсхрехск;. слмлрѣнннъ, -л м. Самарянин, жител на областта Самария, слмлрънннъ же едннъ грддъі прнде нлдь нь. і вн-дъвъ I мнлосрдвл М Лк 10.33 3, А, СК\ егдл же прндж слмлръне къ немочр. молъл^ж н дл вн прѣвъілъ очр нн^ъ М Йо 4.40 3, А; н^гънл н^' грлдл н отъ стрлнъ тѣ^ъ. вьса оврѣ-тъшаа са слмлрлнъі С 517.28-29. М, 3, А, СК, С. Гр. Еарар{тті<;. Вар. слмлрл- ННІІ7.. Нвб. Срв. самарянин ОА, ВА, БТР, АР; самарянка ж. ОА, БТР, АР; самарянски прил. ОА, ВА, АР, ЕА. слмлрънънЛх, -а ж. Самарянка, жителка на областта Самария, глл же емочр женл слмлрънътн. клко тъі нюден съі отъ мене пнтн просншн. женъі слмлрѣнъшд сжшта М Йо 4.9 3, А; о слмлрѣнъінн М 133а 6. Изч. М, 3, А. Гр. ХацарТтк;. Нвб. Вж. при слмлрѣмннъ. слмлрѣньскъ, -ъін прил. от МИ. Самарянски, който се отнася до областта Самария, і шьдъшс- вънндж вь вс-сь слмлрѣыъскж. дл очрготовліжтъ емочр М Лк 9.52 3. Изч. М, 3. Гр. [тсоѵ] Хосросрхтшѵ. Вар. слмлрѣ- ІСІСІСТ.. Нвб. Вж. при слмлр-внннъ. слмовндьнѣ нареч. Очевидно, ясно. ТОМОЧр же НЛ МНО^Ѣ МЖѴАШТОЧр СА. глко- же н^мъкнжтн копнк. отъ д^л лжклв» порлженъ. НЛѴА СЛМОВНДНѢ. рЖЦЪ опл-КЪІ СЪВА^ОЧрА сн С 560.5. Изч. С. Вар. слмовнаііѣ. Нвб. Срв. само и видно. слмовндьць, -л м. Очевидец, свидетел на нещо. ъкоже прѣдлшд нлмг въівъшен нсконн слмовндьцн і слочрггі словесе М Лк 1.2 3, А; нъ л^ъ елмъ прн^ождж. дл прншъдъшочр МЫІѢ слмовндьцн БЖДЖТЪ. мноіж бъівліж-штннмъ ѵочрдесемь С 314.6. Изч. М, 3, А, С. Калка от гр. а-йтолтре. Нвб. самовидец книж. остар. ВА. слмовллстьнъ, -ъін прил. Самовла-стен, който носи в себе си самостоятелна власт, сила. дьнесь ^лпо-вѣдн прнА слмовллстънъіа С 429.15. Изч. С. Гр. анте^онено^. Вар. елмовллггьнг. Нвб. самовластен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. «лмовллстьць, -л м. Самовластник, лице със самостоятелна власт, самодържец, пръдлшд же свод дочршА господевн. пръжде % дьнь млртл. прн ЛИГНИН слмовллстьцн С 81.23. Изч. С. Калка от гр. айтократшр. Нвб. Срв. самовласт[ник] ОА, БТР. слмодрьжлвьнъ, -ъін прил. цѣслрк слмодрьжлвьнъін. Самодържец, владетел — царска титла от средновековната българска държава. (въ лТзто з фісг отъ створешл мнрл овновн са съ грлдь ^нд)лемъ н дъллс-мъ іѵѵлном елмодрьжъцемъ влъ-глрьско(мь)... (сь елмодрьжъць в)ыстъ вльглрѴнь родомь ... съхнь лронл с(лмон-лл) ж(е врлтл сжхрл црѣ слмодр)ьжлвь-нлго В. Изч. в. Неб. самодържавен ОА, ЕтМл, БТР, АР. слмодрьжнтел"ь, -хл лг. Самодържец, монарх, владетел, ндъмъ нл онж стрлнж къ лнтннопол‘ь. дл точр очрвъсн С&МОАрЬЖШЬ 641 СЛМОТБОрЬНЪ ГЛКО СЖТЪ нстниьннн во^н. нм'жс- слмо-ДрЪЖНТС-Л'С НЛМЪ жрьтн ВбЛАТЪ С 150.7. Изч. С. Калка от гр. аотократсор. Вар. смлодрг-жнтол'ь. Нвб. Вж. при слмодрьжьць. ! слмодрьжьць, -л т. Самодържец, вла-| детел, монарх. N6 мьиатъ лн тн са І во^н во тн нм'же слмодръжецъ цръ І жрътвъі творнтъ С 157.2-3; слмодръ- ! жьѵс- цѣслрю лчррнлнглне С 13.29; нѣсн | ЛН СЛЪІШЛЛЪ 0 ^ЛПОВѢДЛНЪІфСЪ нлыъ. І отъ слмодръжецъ С 147.22-23; тъі НЛѴАЛЪ К-СН ДѢЛО. нс-нлвнднмок отъ вогъ н слмодръжецъ С 152.23-24; Цѣслрь Д6Ѵ0Д0СНН. ПОБѢДННКЪ слмодръжецъ С 199.20-21. слмодрьжьць влъглрьскъ. Царска титла от средновековната българска държава, (въ лъто § фкг отъ створенТл мнрл обновн са съ грлдь ;жд)лемъ н дѣллемъ Тѵѵлном слмодрь-жъцемъ влъглрьско(мь)... (сь слмодрь-жъць б)ыстъ БЛЬГЛрІНЬ родомь ... съшь лронл с(лмонлл) ж(е врлтл СЖфЛ црѣ слмодр)ьжлвьнлго В. Изч. С, В. Калка от гр. аотократсор. Превежда и гр. тролаюОхоі;. Вар. слмодргжьцъ, слмодръжецъ. Нвб. самодръжец остар., самодържец ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. слмодѣльннкъ, -л т. Причинител, виновник, вдъхновител на нещо. ть.-клннлкк тд. ^ълъі нлѵАльннѵе. ^о\рль-НЪІН НЛУАЛЬННУС. ѵовръженъі. I слмо-дѣльннѵе лжклвъі СЕ 52о 1. Изч. СЕ. Калка от гр. аОтоорубі;. Нвб. Срв. самоделен, самоделски прил. ОА. слмон^вольнъ, -ъін прил. Самоволен, който се прави по собствена воля и желание, доброволен, приведе са СЛМЪ (ЛКО нѣклкл унстл слмон^вол“ьнл жрътвл къ велнкочро\рмоѵр ѵнстнтелю С 273.2. Изч. С. Гр. ебеХ.б<И)то5. Нвб. Срв. самоволен ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЛМОНЛЪ вж. слмоѵрнлъ. елмонл, -ъі м. ЛИ. Самон — християнин, умр. мъченически в Едеса [дн. Урфа в Турция], пров. Осроена по времето на имп. Диоклециан [284-305 г.]. Пр. на 15 ноември, мцл ноіа дТ стллго НѢК0ВЛ лплл врлтл стлго нолнл еІГстл. н стънре. НСПОВѢДЬ-нн. го\ррнь\ елмонън н лвнвл А 127а 17; мѣ. то. еТ. стъі^ъ нсповѣдъннкъ. гкрнА слмонъі н лвнвл У Па 3-4. Изч. А, У. Гр. Іарсоѵас;. слмопрн^однтн, елмопрн^ождж, елмопрн-^одншн несв. Прич. сег. деят. като същ. слмопрн^одАштен т. тн. Гр. оі сштороЯ,ог5ѵте<;. Прен. Отстъпници. слъішж во о елмопрн-^ОДАШТННМЪ. ІЛІС0 посмѣіжште СА н порлдочрвкште са. нгрн мннте тѣ^ъ погрѣшенніе. нм'же не по вол“н жържтъ С 126.8-9. Изч. С. Калка от гр. аотоцоХгсо. Нвб. Срв. само и прихождам. слморлстн, слморлстж, слморлстешн несв. Прич. сег. деят. като прил. слморлстъін. Гр. аотоцешод сробре-ѵод. За растение - саморасъл, който израства сам, без да е посят от някого; диворастящ, н объ^ождлл-ше почрстъіьОк. съвнрлнніл рлдн елморл-стжфнн^ъ меллгрнн. отъ ьГн^ъже кръ-матъ са нже въ поѵрстъіьП отъ^одь-ннцн С 289.11. Изч. С. Нвб. самораст ОА, ВА. Срв. саморасъл ОА, Дюв; саморасляк м. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; самораслица ж. НТ. слмотворьнъ, -Ъ1Н прил. Самотворен, създаден от самия себе си, само-създаващ се. овьште во цѣслрьствнк. л ие вьнѣ тоАЖде ѵьстн съшовн слово ПрНУАШТЛКМО КСТЪ. N6 БО НН НЛУЬНОМО нн прнвъівліжште. нлн очдеочрдѣіжште. мльѵн. нъ іестьствьно н елмотворьно по нстныѣ С 327.22. Изч. С. Гр. ібюютіто?. Нвб. самотворен ОА, НТ, Дюв, НГер, ДА, слмоуоть 642 СЛМ7. слмоуоть, -н ж. оумрьтвнтн са САМоуотьвк. Гр. тѵдгціі ёцоопбѵ. Умра по своя воля, пожертвам се. н тако стрьмь оумрьтвн- В Ъ СА САМО^ОТЫЖ. ІАІС0 ВССЛОВССЬНЛч НѢКАКЖ Н НОСАМОВОЛ"ЬНЖ доѵршж нмъі С 273.12. Изч. с. Нвб. Срв. спмо и хотяние. САМоуотьыѣ нареч. Самоволно, по собствено желание, доброволно. нъ да ОѴрВѢДАТЪ 1АК0 Н ЖНВЪ САМО^ОТЬНѢ пострАДА С 444.13. Изч, С. Гр. ЕКШѴ. Нвб. Вж. при сшо^оть, сампсонъ, -а лг. ЛИ. Самсон - герой от старозаветните предания [Съд. 13-16], надарен с огромна физическа сила; един от дванадесетте „израилеви съдии“. Пр. в Неделята на праотците. Офе гда постнгнетъ БО МА ... ВѢСТН ДѢЖфА ДѢТА Ѵо(...)нѢ. Н ѴО ВДрААЦѢ ЖО Н ѴѴ САМ(...)нѢ н евтАн ... н о дроѵргъі^ъ п^рцА^ъ Е 16 18; гГ в'седръжнтедк> ... істоѵьннѵе БЛАГОДѢТЬНЪІ. 1Ж0 САМ'ПС0Н0\р. I СВАфІЖ НСТОѴН. ТЪІ Н НЪІНѢ ВЛІСО. ДАЖДН рАБОу твоемоѵр семоу водж СЕ 21Ъ 5; съвд-^дшд волнкааго сл^іѵна С 448.23. Срв. К 126 27. Изч. Е, СЕ, К, С. Гр. Еацушѵ от евр. Йішбоп 'служител’ или 'слънчев'?. Вар. саьГпсонъ. САМОуНАЪ, -А м. ЛИ. 1. Самуил -старозаветен велик пророк [ІЦар. 3.20], левит [1Пар. 6.22-28], последният от „израилевите съдии“, син на Елкан и Ана. Според юда-истичната традиция автор на книгите Съдии Израилеви и Рут, както и на Първа и Втора книга Царства. Пр. на 20 август. &ца АвЬ Й СТАРО АПДА ТАДОА. Н ПрОКА САМО- нл'В А 152а 17; офе гдд постнгнетъ во МА ... ВѢСТН ДѢЖфА ЛѢТА СѴ( )нѣ ... н о двдѣ жс н и сАМоѵрнл(н) Н 0 дроугъі^ъ п^рцА^ъ Е 8а 1; нопьштю- етъ I на семь свѣтѣ бжніо гнѣвоѵр. крт-ПЪІСО ПОМЪІШЛѢІА. въівъше пръво^мо^* црсві ілвоѵр, сАоудоу. і ие ть, велье прѣ- ^ЬрЬрѢНЬС. ОТЬ ПрОрОІСА САО^ЛА (П02р. влг. сдмоунлд) К 2Ъ 37. 2. Самуил -български цар [997-1014 г.], син на комит Никола и Рипсимия, брат на Давид, Мойсей и Арон. А ір, САМОнвь рАВЪ вж(н) ПОЛАГАЖ ПАМАТЬ (ѵоц)в н мдтерн СН. І А, Е, СП, СЕ, К, С, СН. Гр. Іадоъ^. от ■ ! евр. §6тО’б1 'божие име’. Вар. самонаъ. Нвб. Самуил т. ЛИ Вот, СтИл.РЛФИ. Срв, самуилов В А, самъ, сама, само местоим. прил. 1. В съчет. с други местоимения за подчертаване и засилване на значението им: а) В съчет. с лич. ліестоилі. - самият аз, самият ти... внднте ржцъ мон н нозѣ мон. ѣко самъ а^ъ есмъ М Лк 24.39 А; ь,тъ есмъ съвѣдѣтедьство^іА о мьнѣ самомъ М Йо 8.18 3, А; ръшд же емоу КЪТО есн. ДА ОТЪВѢТЪ ДАМЬ ПОСЪДАВЪ-шеімъ нъі. ѵьто гдёшн о тевѣ самомьЗ Йо 1.22 А; къ мнѣ самомо^ дшд моѣ съмідте сіа СП 41.7; нъіыѣ же самон тевъ ^АпрѣфАюв трдсАвнце СЕ 45Ъ , 15; БЖО СПС НАШЪ ... ТЪІ САМЪ рАБА твоего сего. кднкфА са о свон^ъ прѣгрѣ- | шеньн^ъ прнімн СЕ 756 12. 6) В съчет. с възвр.-лич. ліестоилг. -самият себе си. ѵьтн отца н мдтерь. I ВЪ^ДІОБНШН НСКрЬНѢАГО СВОСГО ѢКО самъ сд М Мт 19.19 З1, А, СК. Срв. Мт 22.39 М, З1, А, СК\ Лк 10.27 М, 3, А, СК; Мк 12.31 М, 3, А; рѣшд же нюдсн къ севѣ слмн М Йо 7.35 3; рѣшд же смоѵр фАрнсѣн. тъі о ссбѣ слмъ съвѣдѣтсльство^сшн М Йо 8.13 3, А; да НАоѵрѵнтъ къніазіа сго ѣісо самъ сіа СП 104.22; і подаждн намъ сь лювовыж слоужнтн. САМѢМЪ севѣ. I съвръшнтн ^аісонъ ^а твоего. СЪ В'СѢМЬ дръ^ыовеннемь СЕ 11а 18; помныл-нмъ оуво сн прнсыо слобсса. стъін^ъ ЦѢЛОВАННН ГрЬДААГО ЛОБЬ^АННЛ. ІОЖО КЪ сшъ... 643 сшъ... севѣ слмѣмъ С 423.26; рд^о\рмѣ^омъ ннколнже. мно^ѣмъ плѵе оѵрнс сстъ. 0БЫНТ0ВЛТН СЛМѢМЪ СЪ СОБОІЖ. Н ПО скрьвѣннн семь ЗЛ ІІа 2-3. в) В съчет. с показ, тестоит. - самият този, самата тази, самото това, самите тези. ѣко велен стрл^ъ рнь. і волнѣ сллвл его. і в'сѣ рлвотънлл тсмоѵ^ слмомоѵр рлвотлвктъ. оцю н сночр н стоѵ|Ш^ СЕ 55а 13; н тоге слморо н^ведетъ. н овоуіенл сътворнтъ С 411.26; се во слмъ тъ прндетъ С 661.23; жнвотвордштнн кръстъ нмж-штъ нл севѣ. слмъ тъ стъін еппъ отъ-длстъ дшж С 637.23; стъін жс лнннл ЛБНК оѵрвѣдѣвъ слмо то отъ стллго дЦ;л. прн^ъвл іед'ного объіѵ'нѣ. слоѵр-гоѵрнкштллго гсмоѵр львл С 568.4; се же Л^Ъ ОТ ТОА СЛМОА СЛЪІШЛ^Ъ ДНІЛКОННСЪІ влснлннъі С 299.28. 2. Вместо лич. местоим. - за изтъкване на лицето: аз, ти, той... I тъ гллше нмъ. нѣсте лн ннісолнже ѵьлн. ѵто сътворн длвдъ егдл трѣвовл. і въ^ллъіел елмъ' н нже бѣл^ж съ ынмъ М Мк 2.25 3, А. Сре. Лк 6.3 М, 3, А; Мт 12.3 М, 3; I лвне очрвъдн оѵрѵеннкъі своьл въннтн въ корлвь. I влрнтн н ИЛ ономъ полочр къ вндъслндѣ. доньдеже елмь отъпоѵрстнтъ нлродъі М Мк 6.45 3; і ОСТЛВН НЛМЪ грѣ^ъі ЫЛША. ІВО н слмн остлвлѣемъ вьсѣкомоѵр длъжьннкоѵр нлшемоѵр М Лк 11.4 3, СК; тольмн. ігсдл не можлше его прѣдлтн. лштс- не БІ СЛМЪ ^ОТѢЛЪ. I ТОГО N6 МОЖЛЛШС- ^ьрѣті. егоже ^отѣлше прѣдлті К 5а 4; ѵ'то же гляв о сн^ъ. іеже положі прѣдъ мнояк. вел'мн мнншн сд мьнѣ поржглА. нь вел'мн слмъ вждеші поржглнъ С 49.10. 3. В съчет. със същ. - за подчертаване: самият, точно назованият, н слмъ к сърѣте іл^гла, рлдочртл вл сд СК Мт 28.9; две слмъ неръдлнъ вонѣетъ млстнвк. вллгож^лнъноітк СЕ 3Ь 7; се же д^овъно сънАтне. вндацю врлтрнѣ. і^вѣстьно нъі естъ. по вжнѣмъ кънн- ГЛМЪ. Н0 ТОІС'МО НБСЪНЪІМЪ снллмъ прнтн. нъ н слмого вл невнднмо съ нлмн въітн. вь сь ѵлсъ СЕ 96Ь 7-8; откждо^ же се оѵрво ілвѣ. дл съклжетъ ти слмъ лр^лг^олъ ГЛЛГОЛА КЪ дѣ-внцн С 246.10; болѣ^нь ... до слмѣ^ъ оѵрдовъ ДО^ОДДШТН. ВОЛѢ^НЬНО творнтъ. мрл^нмъінмъ ѵо^нство С 89.21. 4. Като прил. а) Сам, без чужда намеса и помощ, вллнн ісцѣлн са слмъ М Лк 4.23 А; лмнн лмнн глкк Т0БѢ. егдл вѣ юнъ. поѣслше са слмъ. I ^ождѣлше ѣможо ^отѣлше. егдл же състлрѣешн са вь^дождсшн ржцѣ твоі. I ннъ та поѣшетъ. I ведетъ. ѣможе ие ^оштешн 3 Йо 21.18 А; елмл свонмл ржклмл вь^ем'шн нл рлмо. въ^ложн нл колл. нл ^ъже проѵнн нже леждште. нл огМ1> ве^омн вѣл^ж С 96.5; н прѣкръштллше врлтл н елмл сд отврь^лл^ж С 206.12. 5) Сам, доброволно. ѵо дівънлѣ ѵюдесл. пріе-млетъ оежжденье слмъ К 106 32; про-стрѣ сд слмъ нл дрѣво. н прѣдл сд вонноѵр прнгво^днтн сд С 141.1. е) Единствен, сам, без друг. тъі же слмъ есн. н лѣтл твоѣ нсісоньѵѣіжтъ с(а СП 101.28; тъі есі слмъ ... въ моі СП 43.5. въ елмомъ цвѣтѣ юностн. Гр. іѵ атш тю аѵіЭеі тдд ѵебттітоі;. В разцвета на младостта, в най-хубавите години на младостта, мжжн вь елмо-мъ цвѣтѣ юностн. о жнтнТ невръгъше. плѵе роднтсДь. плѵе ѵддъ гл вь^лю-вьше С 97.7. отъ слмѣ^ъ пеленъ. Гр. атсоѵ тйѵ атсаруаѵсоѵ. От пелени, от най-ранно детство, длждъ мн сего стрлн'нллго. бѣжлвъшллго от' слмѣ^ъ пеленъ вь егѵрптъ С 455.4. слмъ свонмь лнцемь. Гр. аптопрбосо-тсоѵ. Лично. нже ... обѣштавлютъ ДѢВНЦН СЛМЪ. свонмъ ЛНЦСМЪ Прн- шьствню Юквнтн С 248.23. слмъ третнн. Един с двама, юдінъ же вьннде. л въістъ вндѣтн въ сковрлдѣ слмого третнн С 158.1. самъѵнн 644 слнъ СВАТНТН СА [СВАЦІЛТН СА] СЛМЪ. Гр. ауш^со ёцсштбѵ. Принеса се, принасям се в жертва, і уы на ктъ СВШТЖ сд елмъ. дл БЖДЖТЪ н тн СШТ6НН ВЪ1-НСТННЖ М Йо 17.19 СК\ н ТЬ, Н6 Л^Ь СВфЛІЖ СА елмъ. ДЛ вжджтъ Н ТН СВЦКЫН ВЬ НСТННЖ А Йо 17.19. тъжде елмъ. Гр. о ат>тб<;. Този СЪЩИЯТ, оврлтіте СрЪДЦЛ ВЛШЛ КЪ ѵадомъ. I ые съмѣжіте оѵък влшек къ істінѣ лште лн есте тіжде слмі. і лшк-тъ с-стс- лочрѵъше мллдѣікцъ К 1а 6. очретронтн са елмъ. Гр. аѵтікаіЗіаттірі ёцосотбѵ. Подготвя се, приготвя се. ЛЮБАН Ж6 ЖН^НЬ СЪПЛДС СА. Бб^ЛКО-н'новлвъ ВЪТЪШТб. л стрлжь КГДЛ вндъ кго очрклоьЯшл СА. н въ вльГж Т6К'ШЛ. ВЬ МѢСТО ОТЪБѢГЪШЛЛГО. елмь са очретр^лъ. н съвръгъ рн^ъі къ нлгъінмъ са прнмъсн С 93.19-20. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Е, СП, СЕ, СС, К, С, ЗЛ, X, АН. Гр. авхбі;, ёцаитоО, аеоаяоО, ёаохсш, аХХд^соѵ, аохбрахоі;, аѵ>хброХ.о<;, ЁкеТѵоі;, ёксоѵ. Нвб. сам ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Самичко м. ЛИ СтИл.РЛФИ; Самото парче МИ ЙЗ.МИПан.; Самото дърво МИ ЙЗ,МИП. слмъѵнн, -ІА м. Самчии — титла на висш управител [цивилен или военен] - прабългарски превод на съответната титла в Римската империя, женл нѣкто клплдокПнсл родомъ влснлныл же нменемь ... прнде въ нерочреллнмъ. нмжштн съ собоіж Брлтоѵр-ѴАДЛ СЛМЬѴНА СЛНЪ ПрѢДрЪ-ЖАШТЛ. нже Прн НЫОМЬ очрво ВЪ^ДрЪЖА Бѣлше. къ црькъвн же вьсѣѵьстѣн N6 прноБьштллшс- са С 297.30. Изч. С. Гр. [о] реі^бхеро<;. Вар. слмьѵнн. Нвб. 0. слндллнн, -ІА ж. Сандал, вид обувка, ^лпрѣтн нмъ. дл ннѵьсоже ые вь^е-мліжтъ нл пжть ... нъ ОБОчрвеыъі въ СЛНДЛЛНІА. I ИС- 0БЛЛѴНТН СА ВЬ ДЪВѢ рн^ѣ М Мк 6.9 3. Изч. М, 3. От гр. ааѵбаХюѵ. Нвб. сандал, сандали ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. слновнтъ, -ъін прил. Сановит, който има висок сан, високо обществено положение, заема почетна длъжност; знатен, почтен, о вьсѣкомъ во крьстилнѣ. кл^нь цѣслрьскл лежнтг, ЛКБО очрвогъ КСТЪ ЛКБО БОГЛТЪ. ЛКБО елновнтъ лкбо смръдъ С 101.23; елмг вллженъін плтрнібВн еппъ. съ елновн-ТЪІНМН МЖЖН МОЛНТЪ рлвл БЖЬІЛ С 561.15. // Като същ. елновнтн, елно-внтнн т. тн. Сановници, хора с висока длъжност, прнде съ множь-СТВОМЪ ВОКВОДЪ Н КЛ^НЬЦЪ н жочрплнг, н слновнтъінмн С 561.25; точр вѣлр;ж вьсн. нже съ Б°лілрнномъ трокон'днкмг ! слновнтнѴ н жочрплнн С 562.26; почретн і же мжжа жочрплнъі н слновнтъі кг сточрмочр С 561.7. Изч. С. Гр. бф.шратікб<;. Нвб. сановит ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕА. слнъ, -очр и -л т. Сан, духовна юш държавна служба^ Лфе лн^естг епспъ. то дл н^връжетъ елнл. н Т лѣ дл клетъ СЕ 102Ъ 15; мжжь нъкто отг лснглнъі ^емьд съі. едернн же нлрнцл-кмъ епнскочрпъскъінмъ елномъ поѵь-тенъ. н того достониѣ жнвъі ... н^нде н сватллго грл (!) С 293.24; очрже цръкъвъыъірсъ елновъ порАднк прошг-дъшл постлвн епнекочрпл С 280.13; крьтнлыъ кемъ н слнъ мон пре^вчр-терьскъін. нмже елномъ кнА^очр вѣроіж очрпвл^ъ. эднстовъі нлдеждА прндтн С 155.9; къ снмъ же н длргі овѣштлвллше. л дрочргок лше ѵьстн отъ цръ н слиъі прннмс-те. н тъмлмі прнмъішл‘еынн. ллскллше а С 87.6. // Достойнство, кдннъ же нѣкъін вг слнѣ н сллвѣ мнрьстѣн съі реѵе С 138.17. // Чин, степен във военната йерархия, вѣлрсж же вонин клплдокДінскъіа стрлнъь въ елночр КДНОМЪ. ЖИВЖШТС- БЛЛГОВѢрЬИѢ. ѴНСЛОМЪ М. ЫСПОБЪДЬНН н Д0Б1 вь рлте^ъ С 69.4. ПОСТЛВНТН въ слнъ црькъвьнъін. Гр. Хеіротоѵею. Ръкоположа, въс^отѣ С&ПОГ& 645 слоч^лъ БЛЛЖС-НгіН слвл постлвнтн н вг слнг цргкгвгнгін С 285.28-29. СЕ, С. Гр. бфа, бфсора, тбс^к;, (Задцо;, архп. бяерохд, лрокояб, тблос;, ѵобрероі;, а^ісоратшѵ біаѵорті. • Нвб. сан ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. | слпогг, -л т. Ботуш, вид обувка, грд-детг же крѣплен мене. емоѵрже нѣсмг достоннг отрѣшнтн ремене слпогг его М Лк 3.16 3, А, СК. Срв. Мк 1.7 3, А, СК; Йо 1.27 М, 3, А; длднте пргстень ил ржкж его. і слпоггі нл ыовѣ М Лк 15.22 3, А, СК. // Образно. нл ндоѵрмѣіж простгрнк слпогг мон СП 59.10; нл ндоѵрмѣіж нлложж слпогг і моі. мнѣ іноплеменгніці покорішід скѵ I СП 107.10. і М, 3, А, СК, СП. Гр. гжб8г||пх. | Нвб. сапог остар. ВА. Срв. сапожник ! 'обущар’ ОА, ДА. ! слпфнрл, -гі ж. ЛИ. Сапфира - жена на Ананий, загинала поради лицемерието и сребролюбието си [Деян 5.1-10]. лнлнніл н слпфнрл. ! ілже вг толнкж нлплсть вгплдостл С I 362.14; сгвА^л сглрьтніж. (!) сгвъ- [ штлвгшл са нл лгжж. лнлнніж н [ слпфнрж С 358.10; поѵто очрво лнлннн Г слпфнрѣ. не реѵе сн^г жде словесг С } 363.12. і С. Гр. ГшіфЕіра. І слрефтл, -гі ж. МИ. Сарепта - фини-( кийски град на Средиземно море ! на юг от гр. Сидон [Сайда] [дн. ! ВагаГепй]. і нн кг едннон жс н^г I посгллнг вгістг нлнѣ. тгкмо вг слре- І фтж сндонгскжіж. кг женѣ вгдовнцн | М Лк 4.26 А, СК. Изч. I М, А, СК. Гр. Харелта [вар. Харесрйа] от [ евр. ЗагГаі. Вар. слревтл, слревьфьтл. * слррл, -гі ж. ЛИ. Сара - съпруга на старозаветния патриарх Авраам [Бит. 11.29, 30; 17.15 и др.]. Майка на Исаак [Бит. 21.3]. Пр. в Неделята на праотците. н сьвѣдѣтель-ство\ріетг слррл. н сь Яеіж ревекл С 250.2. Изч. С. Гр. Харра от евр. ЗагаЬ 'княгиня'. слторннкг вж. слторнннг. слторнннг, -л т. ЛИ. 1. Сатурнин -християнин, умр. мъченически с Кодрат Никомидийски и Руфин по времето на имп. Деций [244-251 г.] или Валериан [253-260 г.]. Пр. на 10 март [и 9 май], о вллженѣѣмг слторнннѣ н рочрфннѣ нлѵа пгітлтн С 113.28. 2. Сатурнин - приближен на имп. Валент [364-378 г.], участвал в преследването на преп. Исакий Далмат-ски; по-късно отрекъл се от ариан-ството и основал манастир край Цариград, цъслрь очрллг. прн^гвл Д'ВЛ Болілрннл. НМА (€Д'Н0М0Чр СЛТО-рннкг. л дроѵргочрочрмочр оѵрнктор' С 195.19; слторннкг. н очрнкторг. вьлѣ-^гшл вг тьмннцж кг Бллженвочрмочр нслкнк) гллголлстл кмоѵр С 198.11; очрвѣдѣвгшл же многлшдн нлмѣ^-нл»л сллвгнлнѵ мжжл. слторнннг н очрктор [!] прнстжпьшл кг прѣподовь-ночроѵрмоѵр. М0Л1ЛСТЛ СА ДЛ к-к> не остл-внтг С 203.11. С. Гр. ХаторѵѴѵос. От лат. Заіигпіпиз. Вар. слторннкг. слтг, -л т. Сат - еврейска мярка за жито, равна на 12, 14 литра, по-довгно естг цсрствне невское квлсоѵр. іже вг^емгшн женл сгкргі вг мжцѣ трн слтг доньдеже вьскгісѣ вьсѣ М Мт 13.33 3. Срв. Лк 13.21 М, 3, А. Изч. М, 3, А. От гр. аатоѵ. Нвб. 0. слоѵрловг прил. притеж. от ЛИ. Саулов, който принадлежи на Саул. н^блві I гг н^-д-ржкгТ вгсѣ^г врлгг емочр Т^-д-ржкчр н слвгловгТ н реѵе СП 17.1; егдл бѣжл отг лнцл слочрловл СП 56.1. Изч. СП. Гр. [той] ХаобХ. Вар. слвгловг. слоѵрлг, -л м. ЛИ. Саул - първият израилски цар [1020-965 г.] според Стария завет [1Цар. гл. 8-31]. I вг^вѣсті слочрдочр н реѵе емочр 646 свнннн СП 61.1; нн сАоѵрлг пргвгін поновн- ВЪІН ЦѢСАрСІСЫН ВЪНЬЦЬ нн ДА\рдг ро-гомг іАвыенгін достоннг цѣСАргствню НАреѵснг С 238.16; н ѵ'то плѵе на довротвордштлАго П0ДВНЖ6ШН СД, Аісгі слоѵрлг ДА\рдомг ПОМАГАА. А то-БОІЖ П°СПѢШЛІОМг. ПАѴС СД НА ^АВНСТЬ строілілше С 389.17. СП, С. Гр. Та.оьХ, От. евр. 8а’Ш. свдрг, -л м. Разпра, размирица, караница, ісповѣдаіж са ... вѴѣ^ъ ... мон^г грѣ^г, ідже ... съгрѣшн^ъ ... прнсно вгпАДліж вг влждгі ... вг сгвАдгі. вг пласаннѣ. вг нгрн ^ЬДгі, вг свАргі СЕ 68а 26; довро сгвгрАШд. Нг 7Ъ\Ъ съворъ. N0 НА ЛІОВЬВС НЪ НА свлрг С 385.10; то\{ жнвжтг, врлждгі н свлрн н прѣльстн С 400.20. Изч. СЕ, С. Гр. \ха.уг\, Нвб. спара ж. остар. НГер, ЕтМл, ЕА. Срв. спарлип прил. ОА. свАрьннкг, -д т. Който предизвиква разпри, караници; размирник. ВЖДН ... БТ. СгВАДЬННКА МѢСТ0, МНрО-ТВОрОЦЬ. ВТ, СВАргННКА мѣсто. крото-дювець СЕ 70Ь 8. Изч. СЕ. Вар. «ВАръннкъ. Нвб. Срв. сварлив прил. ОА. СВАТЬБА, -ЪІ Ж. сватьбж творнтн. Вдигам сватба, нн врАКА творнтн. нн вг пжтг ^од(...) нн ІСОѴрПА ДАІАТН. ЫН СВАГЬБЪІ НН ННОГО ннці(...) ыс творнтн Е 20а 8-9. Изч. Е. Вар. скдтъва. Неб. сватба ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕТР, АР, ЕА, ДА. свекргі, свекргве з/с. Свекърва, майка на съпруга по отношение на съпругата. прндг во рА^лжѵнтг ѵлвіса. ЫА ОТЦА своего I дгштерь НА МАтерь своіж н невѣстж на свекровь своіж М Мт 10.35 3; I рА^дѣдАТт. са ... свекргі на невѣстж свонк. н новѣста на свекровь свокя М Лк 12.53 3. Изч. М, 3. Гр, пеѵйербс, Неб. свекърва ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; свекръва диал, ДА, сворѣповАТН, сверѣпоѵрвк, сверѣпоѵркшн несв. Свирепствам, беснея, разярен съм. кама же въ нтн юстг не тгі оѵрво сверѣпоѵрн отъ ва ненАвнднмг и? н^водн лювнтн насъ С 71.22. Изч. С. Гр. ауріо?, Нвб, Срв. свирепея, свирепствам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. сверѣпг, -гін прил. 1. Див, непокорен, буен. іегоже ісоніа люта сжшта н СВерѢПА Н НАПрАСННВА. нмг свонма ржкАМА стгн вжнн сг нцѣдъвгшннмг господнномг вгпрдже вг жргнгвн С 565.6. // Образно. дьвѣма кгінмА джкавома. отг сАвргі ... стрАШ'номг вг^оромг. н сверѣВА [погр. вт. сверѣ-пгі] влАсгі нмжшта С 40.12-13. 2. Свиреп, който проявява ярост, жесток. АгрнісолАоѵр сверъпг во ксн льстецг С 71.18; ісгда же слгішл волнѵАвгін онг н свсръпгж ... прѣвг^вьрѣвг ілростніж. сгмАтрдше кок бн прнмгішАенню н^оврѣстн. да бн длггж н лютж нм‘. сгтворнлг сгмрьть С 88.27; о\рклоннвѣ сд отг ссго пжтн. да ые сьрѣтеыА вждовк сверѣпгінмн іА^гікгі С 472.12. II Образно. нмд твоіе прн^овемг ... ^оддн по морочр Аісгі по соѵдооѵр. н сверъпгінмг влгнАмг помАіАНННмг ржкв твоею кротдн С 77.8-9. С. Гр. аурюі;, аурітѵбреѵо^, шдотатос, аѵбреро!;, Раррарсх;. Нвб. свиреп ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, МлБТР, БТР, АР, ДА. сверъпьство, -а ср. Свирепост, ярост, жестокост, ѵѵ како сворѣпьство бда-дгисг. вь^мжтн очрмг оѵрѵеннкг. ашд бо сьмрьтьннн сьдѣтсдіа вьсѣ^г С 471.24-25. Изч. С. Нвб. свирепство ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. свнннн, -(А или свнннга, -(а ж. Свиня, вид домашно животно, бѣ жс дддеѵе отг неіж стадо свнннн. мгного пасомо М Мт 8.30 3, А, СК) I моднша н вьсн свныъ 647 СВОБАЖААТН БѢСН гліжште, ПОСЬЛН ЫЪІ ВЬ СВНЫНІА дд вь на вьындемь М Мк 5.12 3; іже ПДІСЪІ ИД Т0ЖД6 Вг^ВрдТНТЪ СА. ТО подовоыг естг ... свныьн ѣже н^мгі-вгшн са. пдкъі вг кдлѣ кдлѣетг СА СЕ 70а 11; ве^ очрмд ыгі мжѵнте ... вндаштс ... вниогрддд нже идслдн десынцд бжніл. отт. свнынн прокочрж-донг С 134.28. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. хоіро?, Бі;. Нвб. свиня ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Свиница главина МИ, Свинещоно МИ ЙЗ,БГИ; Свинищѳ МИ, Свинска яма МИ ВП,ТО; Свинарско МИ ГХ.МИМ; Свинарски гробове МИ, Свински дол МИ ИД.МНЛом; Свинско присое МИ, Свински валог МИ ЙЗах, Кгост.; Свиньодерец МИ, Свинярници МИ, Свинярско осоо МИ ЙЗох.Кгаст.кр,; Свинаров ФИ, Свинарски ФИ, Свинярски ФИ СтИл.РЛФИ. свннг, -гін прил, Свински, който е съставен от свине, бѣсн жс модъ^ж ... повелн нлмт. (н) нтн вт. стддо свниое М Мт 8.31 3, А; бѣ же точр стддо свныо пдсомо велнс прн горъММк 6.11 3; н молнша I вѣсн. дд повелнтг нмг вьинтн вг стддо свныое СК Лк 8.32. стддо свннок. Гр. о1 х°Ф01- Стадо свине, ншгдгше же бѣсн вьындж вг г сЗД свниое СК Лк 8.33. Изч. і М, 3, А, СК. Гр. [тшѵ] /о(ршѵ. І Нвб. Срв. свин лг. 'кочина’ диал. ВА, БТР, I ДА; свински прил. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, | БТР, АР, ДА. свнрдтн, свнрдкк, свнрдкшн несв. Свиря на музикален инструмент, і гдіжтъ. свнрд^омг вдмг. і ые пдАсдсте 3 Мт 11.17. Срв. Лк 7.32 3. Изч. 3. Гр, аіЫт. Нвб. свиря ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Свиркаров ФИ, Свирков ФИ, Свирски ФИ, Свирчев ФИ СтИл.РЛФИ. свнрьць, -д лг. Свирец, свирач, музикант. I прншедг нс вг домг кгиАЖь, I вндѣвг свнр'ЦА. I ыдродг мдьвашть. глд імг 3 Мт 9.23. Изч. 3. Гр. се6Ътпі<;. Вар. свнр'ць. Нвб. свирец ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. свирач т. НГер, ЕтМл, БТР, АР; Свирцово МИ, Свирчова чука МИ БМС; Свирцбв рът МИ, Свйрчова долина МИ ЙЗ.МИПан; Свирачов ФИ, Свирачев ФИ, Свирецов ФИ СтИл,РЛФИ. свнрѣдь, -н ж. Свирка, вид музикален инструмент, ыд врьвнг посрѣ-дѣ іед овѣсн^омг сьсждгі своа. сн рѣѵг гжсдн свнрѣлн. цѣвынцд. н про-ѵділ С 418.24. Изч. С. Гр. юб&рос. Нвб. Срв. свирол м. диал. НГер, ЕтМл, ЕА; свирало ср. диал. ЕА, ДА; свирялка з/с. диал. Дюв; свирка ж. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. свнстдные, -ю. ср. Свистене, съскане. вѣд^ж же вг цргісвнштн томг ^мніеве жнвжште ... ыс сгтргпдшто ^вѣрніе тнн сндгі мжѵеннкд, н сддвгі сжштаа нд іЛмь, свнстдынід н матсжа. твордд-вг црысгвнштн С 228.10. Изч. С. Гр. (хорюрбі;. Вар. свнстдннм. Нвб. Срв. свистене ОА, ВА, БТР, АР, ЕА; свистя несв., свистеж ср. ОА. свнтдтн, свнтдбк, свнтдгешн несв. За ден - настъпвам, засиявам, съм-вам. I дьыь бѣ пдрдскевьън. I СОБОТД свнтддше М Лк 23.54 3; вг веѵерг же соБотгигі. свнтдіжфн вг пргвж^ сово-тж. прнде мдрнѣ мдгдддгшн. і дрочр-гдѣ мдрнъ вндтзтг гровд М Мт 28.1 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. еяирсостксо. Нвб. Вж. при свнтдтн сд, СВНТДТН СА, СВНТДКК СА, СВНТДКШН СА несв. Прич. сег. деят. като прил. свнтда. Гр. (росѵеіѵбс;. Бляскав, сияен, светещ, вьые^ддпг о^ьрѣшд сндж ісжіж сь невесе почрштеыж кг ьПнмг. свѣтнтн. троннж свнтдшпте са. н рддсг отъ иед стрдстоыосьцд вдсоід. свѣтндо ксмг С 64.22-23. Изч. С. Нвб. Срв. свитна се 'блесна, светна’ диал. ОА, РРОДЦ; свитка ж. 'искра' диал. свовджддтн, свовдждд^, СВОБДЖДДЮШН несв. Освобождавам, спасявам от СВОБОАЛ 648 своводк наказание, дне. адамъ обнавлѣстъ са. I евъгА свобаждастъ са СЕ 2а 5-6. ~ са страд. Изч. СЕ. Нвб. свобождам [се], свободя [се], свобо-ждавам [се] диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл. Срв. [о]свободя [се], [о]свобождавам [се] ОА, АК, НТ, БТР, АР, ДА. свобода1, -ъі м. Свободен човек, не роб. Н БОГАТЪІА рАВНО ПОѴЬТС. Н рАБЪІ Н СВОБОДЪІ. Н НА ВСѢ^Ъ ОБЬШТЪ ДАрЪ н^лніл С 493.9-10; кднна же трепе^А Н БОГАТОЧр Н очрвогочрмочр. Н рАБОЧр Н свободѣ С 491.23. Изч. С. Гр. [о] ёХебіЗерск;. Нвб. Срв. свободния, свободняк остар. РРОДД. свобода11, -ъі ж. Свобода, липса на робство и ограничения, независимост. НѢСМЪ рАБЪІн(н)НА ѴАДА. НЖ свободнъі(а). свободож бо нъі СВОБОДИ Е 28а 16; дьнесь осжжденъімъ. свободж длръствочретъ К13а 30. Срв. С 449.30; іспръвА крестъ осжжденъімъ наѵатъ свободж даѣтн К 106 34; ндѣте отъсждочр. ОТЪ рАБОТЪІ въ свовотж {погр. вт. свободж, Север., с. 470, бел. под линия) С 470.15. Е, К, С. Гр. ёХечпЗеріа, 8еХтоі ЁХеодерСаі;. Нвб. свобода ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Свобода ок. ЛИ, Свободка ж. ЛИ, Свободан т. ЛИ, Свободин т. ЛИ, Слободан м. ЛИ, Сло-бодка ок. ЛИ СтИл,РЛФИ. своводнте/Сь, -іл т. Освободител, спасител, избавител, съ повннінъімн. неповнншъь съ сжштнмн въ тъмѣ. не МрЪѴАІ СВѢТЪ. СЪ ПЛѢНІНІКЪІ СВ0Б0- днтельТС 13а 10. Срв. С 449.13. Изч. К, С. Гр. ёХеоОерсотр^. Нвб. [о]свободител ОА, АК, БТР, АР; [о]свободител[ник] диал. ДА. СВОБОДНТН, СВОБОЖДЖ, СВОБОДНШН Св. 1. Освободя, върна свободата на НЯКОГО, ОСВобоДЯ ОТ робсТВО. АфС-К'Т0 СЪ рАБОІЖ БЛЖДЪ СЪТВОрЙ ТОЛН родй ДѢТ^фЬ. ДА СВОБОДИ рАВЖ ТЖ. I постнтъ Хѣ еднно СЕ 1046 7. // Образно. I рА^оѵрмѣАте нстннж. і истина свободнтъ въі М Йо 8.32 3, А; ОТЪ ТЪМЪІ СВ0Б0ЖД6НН БЪІВАбМЪ. I свт-ТОМЬ БГОрА^ОЧрМНѢ. В'СЬ МНрЪ О^АрѢСТТ, са СЕ 26 7-8. 2. Освободя от проклятие, наказание, свободож бо р, нъі свободи Е 28а 16; сімъ въторгі ѵіеъ на жівотъ са родн. іміже пръвгі адамъ свободі са К 106 24. // Спася от беда. памать дни того. вь ньже въ^двшьнъін^ъ бтздъ свовожденн БЪІША. ТВОрАТЪ ... ПѢСНН ВЛАДЪІЦѢ р<сочр въсъілліжште С 531.8. 3. Прен. Освободя от болест, излекувам. даждн рАвочр твоемочр семочр. съдрАвне. отъ неджгА сего. свободнтн и СЕ 266 24. ~ са страд. М, 3, А, Е, СЕ, К, С. Гр. еХеиОербсо, апаХ/.аааш. Вар. сбободітн. Нвб. свободя диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ЕА, ДА; [о]свободя [се], [о]свобождавам [се] ОА, АК, НТ, БТР, АР, ЕА, ДА. СВОБОДНТН СА, СВОБОЖДЖ СА, СВОБОДНШН СА сб. 1. Освободя се, върна си свободата, и Аште тъ въ нстннж съмо прнтн Н^ВОЛНЛЪ КСТЪ. МЪ1 0 щъ свободнмъ са С 468.8-9. 2. Прен. Освободя се от болест, излекувам се. молнша іего прѣвъітн отроковнцн очр іГс-го в дьнн. дѴелнже до коньцл свободнтъ са отъ БѢСА С 520.15. Изч. С. Гр. ёХе-оіЗербсо, апаІХаааа. Нвб. Вж. при свободнтн. свободь прил. нескл. 1. Свободен, независим. ОТЪВѢШТАША емочр нкдон. сѣма АврАмле есмъ. н ннкомочржс- нс рАБОТА^ОМЪ ННК0ЛНЖС-. КАКО ТЪІ ГЛСШН ъко свободь вждете М Йо 8.33 3, А; реѵе емочр нсъ. очрво своводъ сжтъ енве А Мт 17.26. // Образно. а въішнн ерс-лмъ своводъ естъ. еже с-стъ мтн въсъ(мъ) намъ Е 27б 17-18. // Освободен, избавен от нещо. тлкоже вьсѣмн рл^лнѵнАмн влънамн очркрѣ- ПЫАКТЪ СА. Н МНОГЪІ ПрНТВАрАКТЪ грѣ^ъі. очрвогъін жс отъ вссго сего свободь кстъ С 492.15; посъланъ СВОБОАЬИЪ 649 свон въктъ своводь отъ грѣ^л С 244.20; вьсо пострлдл нлсъ ДѢЛЬМЛ. ДЛ мъі отъ осжжденыл своводь вждемъ С 484.4. 2. Изоставен, захвърлен, прімѣнснъ въі^ъ съ НІ^Ъ^ОДІАШТНІМІ I въ ровъ. БЪІ^Ъ ѢКО ѴЛОВѢКЪ БОС помо- I шті оѵр мрътвъі^ъ своводь СП 87.6. | Срв. С 469.3. 3. Като същ. своводь [ м. ед. Гр. е^ендерос;. Свободен ! човек [не роб], стъін слвннь реѵе. СЛВННЪ НЛрНЦЛІЖ СА ІСрЬСТНКкНЪ жо ксмъ. вокводл реѵе ровъ лн ксн нлн своводь С 147.10; стъін реѵе. с-н. нво вожнк пнслннк глетъ. нѣстъ рлвъ ын своводь С 101.26. [ своводь сътворнтн [ілвнтн]. Гр. еХен- Оероѵ коіесо. Освободя, избавя някого от нещо. ТЪ рлвъі НЪІ СЖШТА грѣ^очр. своводь лвнлъ С 480.1—2; н своводь сего сътворншн отъ доѵдел сего неѵнстллго С 173.10. М, 3, А, Е, К, С. Гр. ЁЯебдеро?, а:гг|ЯЛа-урёѵос. Вар. своводь. Нвб. Вж. при своводьнъ. своводьнъ, -ъін прил. 1. Свободен, независим, реѵе емоѵр нс. оѵрво свово-І дьнн сжтъ снве М Мт 17.26 З1; тъ во | длръ ІЛК0Ж6 въ нстннж вллгъ. воговн І прниоснтъ СА ОТЪ СВОБОДЪЫЪІА ДША С !- 545.9. // Образно. грлдъ оѵрво кстъ мжѵеннкъ. грлдъ вжнн. кгоже ^ъіт-рецъ н сьдѣтелъ въ. въішьннн Ѵероѵрсл-ЛНМЪ. СВОБОДЪНЪІН млтн плвьловл н тьѵенъ кго С 84.15. 2. За глас -спокоен, твърд, ясен. св0бодьыомъ гллсомь дрь^о мжжьскъі. ннклкоже о^стрлшнвъше са о прѣтнмъін^'. вь срѣдж вьлѣ^ъше крьстнілнн СЛМН СА ылрекошА С 86.1—2. 3. Като същ. своводьнъін т. ед. Гр. о г^е-бйерск;. Свободен човек [не роб], врлтнѣ. лврлмъ двл снъі нмѣ. едныъ отъ рлвъі. Л ДрО\)ТЪ1 отъ свободнъіа. нже же отъ рлвъі по плътн родн са. л еже отъ своводнъіа овѣтовлннемъ Е ‘ІПб 6, 8; ѵто глжтъ кннгъь нжденн рлвж н снъ СА. не нмлтъ во (нл)слѣдовлтн снъ рАБЪІЫННЪ (съ) СНОМЪ СВОБОДЪНЪІА. тѣ(м)же врлтне нѣсмъ рлвъш(н)нл ѵадл. нж своводнъі(а) Е 28а 13,15; н СВОБОДЬНЛЛГО ЛКЪІ ровл ПрОДЛША С 389.21. М, 3, Е, СЕ, С. Гр. ёЯе-бОерсх;. Вар. СВОБОДЬНЪ, СВОБОДМЪ. Неб. свобод остар. ВА; свободен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМЛ, БТР, АР, ЕА, ДА. свовожденьк, -іл ср. Освобождение, избавление от нещо. нжде во ^отѣ-ннк сжпротнвь БЪІВЛК. ТО Н ДрЪЖА-ШТАА стрлстн 0\рмъ ПЛѢНОѴр БЪІВЛКТЪ. н очрмл свовожденнк влвнмо. нл довро нстннъі постнженнк не ндетъ С 334.6; Н ВЪ СВОН оѵрмъ прншъдъ ОТЪ СВ0Б0-жденыл БѢСОВЬСКЛ ... къ спсьночрочрмоч)' крьштеньк прнвѣже С 560.12. Изч. С. Гр. то ёЯебОероѵ. Вар. свовожденнк. Неб. свобождане диал. НГер, ЕтМл. Сре. [о]свобождение ОА, АК, НТ, БТР, АР, ЕА. свовотж [погр. С 470.15] еж. своводл11. свон, свовс, свок тестоим. възвр. притеж. 1. Свой, който принадлежи на вършителя на действието, мъножѣнше же нлродн. постъллша рн^ъі своіА по пжтн М Мт 21.8 З1, СК. Срв. Мк 11.8 М, 3; онн же не рож-дъше отндж. овъ нл село свое овъ нл коѵрпліж своіж М Мт 22.5 3, А. Срв. СЕ 106а 21, 22; тъгдл глл осллвле-ноумочр въстлвъ во^ьмн ложе твое. і ндн въ домъ свон М Мт 9.6 А. Срв. Лк 5.24 А, СК; въсіѣ слънъце н совь- рЛШІА С(А. Н ВЬ ЛОЖН^Ъ СВОІ^Ъ ЛІАГЖТЪ СП 103.22; и нс]«;е вже нлшъ. простеръі но^ѣ свон нл рлспонѣ СЕ 35Ь 10; ПОМНЛОѴрН МА рЛБб БЛ ВЪ1ШЬН(ЛГ0. (ЛКО стлрѣншннл Вѣ^ъ корлв'ннкомъ. н нстопн^омъ са н погочрвн^омъ много нмѣннк. н свок н стоѵржде С 120.2; не нмлмъ вѣрьствовлтн. ДЛ внждж свон-мл оѵнмл повѣдлнок влмн С 500.26; н лр^непнскоѵрпъ о ьГемъ слъішлвъ. нде НЛ СВАТОК ГЛЛВЬНОК МѢСТ0. ^ОТАН свонмл ржклмл постлвнтн н С 286.5; цѣлл рлсллвькнллго сътворнвъ. н скон... 650 свон.. БЛДГОСЛОВНВЪІ Н. ПОВвЛѢ свонмд ногдмд вг домъ юго нтн С 518.24. 2. Свой, който е в някакви отношения с вършителя на действието, слъі-шдсте ѣко реѵено сстъ ... і вь^ненд-вндншн врдгд своего М Мт 5.43 3, А, СК; реѵено же въктъ, іже дште почрстнтъ женж своіж, дд ддстъ ен къннгъі рдспочрстънъііА М Мт 5.31 3; ѴТО ТН СА МЬННТЪ СНМОНС. цсрн ^емьсцнн отъ къі^ъ прнемліжтъ дднн. лн кнмсь. отъ свонмъ лн снвъ. лн отъ точрждн^ъ М Мт 17.25 З1, А, СК; ѵ'то очрво ^оштетс- мокмочр лн вѣрочркте вогочр нлн вдшемочр. онн же рѣшд свокмочр С 33.6. 3. Негов, който се отнася до лицето, за което се говори. ОЧрБОН СА ГД. ^ДПрЪфДЯБфДДГО ТС-БѢ. I Н^ГОНЛфДДГО ТА. НД НвМЬЖе вь^а очрѵеннкъ ого. съреврьннкъ. нд негожо прндо очрѵеннкъ свон. подд скдрнотъскъі СЕ А1Ъ 22. 4. Свой, който е присъщ, свойствен, обичаен за нещо или някого, нъ въ тъі дьнн по скръвн тон слъньце помрдѵнтъ са. I лочрнд не ддстъ свѣтд своего М Мк 13.24 3. Срв. Мт 24.29 М, 3, А; и^іде ѵліеъ нд дѣло свое. н нд дѣлдньѣ своѣ до веѵерд СП 103.23; отъпочрштснъ въ| сь мнром’. н пдкъі въспрнА своіе мъсто С 556.1. 5. Като същ. а) свок ср. ед., свои. ср. тн. Гр. хо ёдбѵ, то абѵ, та ’{5іа. Своето, своите неща; всичко, което принадлежи на някого, вь^ьмн свое н ндн М Мт 20.14 3', А; подовддшс тн очрво въддтн съревро мое [...] тръжъннкомъ, I прншьдъ дтъ вь^алъ очрво внмь свое съ лнрсвоіж М Мт 25.27 3, А; ілн нѣстъ мн лѣтъ сътворнтн въ свонмъ мн еже р^оштж М Мт 20.15 З1, А. // Своето; това, което е присъщо на някого, ѣко нѣстъ нстннъі вь немь. егдд глётъ лъжж. отъ свонмъ глетъ. ѣісо льжь естъ н отцъ его М Йо 8.44 3, А. 5) свон т. тн. Гр. оі ’{8ші, та ’{8іа. Своите хора, близките, въ СВ01Л прнде. I свон его не п(рна)ша 5 Йо 1.11; прѣждс- же прд^дьннкл пдсцѣ. вѣдъі нс ѣко прнде емочр годн-нд. дд прѣндетъ отъ мнрд сего къ ОТЦГО. ВЬ^ЛЮВЛЬ СВОІА СЖфАІЛ во вьсемь мнрѣ. ДО КОНЬЦД ВЬ^ЛМБН (А М Йо 13.1 3, СК; н нддѣд сд словесн влд-дъіѵьнн. овѣштдвЧночрочрмочр. ПОДДІДТН влдсть свонмъ кго. роднтн ПО ^МНІДМЪ н скорпнідмъ н по вьсен снлѣ врджнн С 556.13; того въ^ьмъше свон кмочр прн-несошд н къ сточрочрм» С 518.20. въ свон очрмъ прнтн. Дойда на себе си, осъзная се. н въ свон очрмъ прншъдъ отъ свовожденьгд БѢСОВЬСКД ... къ спсьночрочрмочр крьштеньк прнвъже С 560.12. ВЪ СВ01Л врѣменд, въ свок врѣмд. Гр. вѵ тон; каірон; аптшѵ, еід тоѵ каіроѵ аткшѵ, ёѵ каірсо аитой. В определеното време, когато му дойде времето. егдд же очрво прндетъ гнь внно-грддд. ѵъто сътворнтъ дѣлдтелемъ ТѢМЪ. ^ълъі ^ълѣ погочрвнтъ кч. н внногрддъ пръддстъ ннъмъ дѣлдте-лемъ. іже въ^дддатъ емочр плодъі въ врѣменд своѣ М Мт 21.41 З1, А, СК; ^дне не вѣровд словесемъ монмъ. ѣже съвжджтъ са въ врѣМА свос М Лк 1.20 3, А; н вждетъ дкъі дръво сдждснок прн нс^однштнн^ъ водъ. кжс плодъ свон ддстъ вь врѣмд свок С 352.27. въ своич сн, въ своіл. Гр. еід та ’{8іа. У дома СИ. СС ГрІАДСТЪ ГОДІНД н нъниѣ пріде. дд рд^ідстъ са ісъждо въ своѣ сі А Йо 16.32; въ своѣ М, 3, СК; по томь же глд очрѵеннкочр сс мдтн твоѣ. і отъ того ѵдсд поіатъ (ж очрѵеннкъ въ своѣ сн М Йо 19.27 3, А, СК; н тдко влдгоддрьствдштд А отъпвстн въ своід сн С 518.18; женд же молнтвъі ндслдднвъшн сд. оврдштддше сд въ своіл слдвдштн вд С 560.18. рд^дѣлідтн свон очрмъ. Гр. цері^оцаі тоѵ Лоушрбѵ. Колебая се. (т)дѵе прнуо(дд)штс(н) врдтн(н мн)ого нсвѣ-р(ь)ство съ(выв)детъ сд в(ы)вдтн (н) сконствьнѣ 651 СВЬТѢНЬ№ т(а)гост(ь) въ (п)око(іл ЫѢСТО. рл^)дѣ-лгліжштомъ о\рмъ свон к(ъ) ко(нм)ъ ОСТЪ ЛѢПО прнвлнжлтн СА ЗЛ ІІб 3. слмъ свонмь лнцемь, І)з. антолрбаш-7ТОѴ. Лично. нже КСТЪ ЛГГЙ!ЛЬСКЪІМЪ снллмъ нерл;ч>ѵрмьно. обѣштлвлктъ ДѢВНЦН слмъ. свонмъ лнцемъ прншь-ствніе ілвнтн С 248.23. свон сн. Гр. аеантон, ёантон. Своят, собственият, богъ бо своіего сн съгнл поѵрстн С 416.21-22; поѵто свокмоу сн ^лвндншн съплсенню С 336.16. // свон сн мн. Гр. оі ’{8ші [антон]. Близките, своите хора. сь ьбшнже вьспонмъ н мъі. бллгословьюнъ кже отъ вогл БОГЪ. црь сллвъі. ѵѵ овъоѵрвожлвъін свонмъ сн. Бб^Ъ очрвожьствл СЪ1 нлсъ дѣл"ьмл С 326.21. свок». ^емліл. Гр. т\ яатрц, г\ %<ара рои. Родина, отечество, н снн шъ-дъше вь плѣМенніе въ^аша. дл нмѣ- ВБТЪ ПЛМАТЬ ЖНТНІЛ. СВОКА ^6МЬА. НЪ не дл поіяѵгъ С 418.27; лште въ^мо-жетъ ^лпатн вжню рлвочр нлкѵѵвочр. 1ЛК0ЖС- НМЪ Т01Ж вннонк. ВЪ^МОШТІ отъ ^СМЬА СВ01СА съ стоѵрдомъ мжжл отъ-гнлті С 515.6. свшкп воленк. Гр. ёк тгроФестеох;, ёконспрі рои [аон] тг( уѵсоря, ёксоѵ. По своя воля, по свое желание, доброволно. своеіич лн волеич ^оіцешн стъі лКлскъі оврл^ъ прнілтн Лёѣ. стрнгжірллго СА. щъ слмъ своекк волсягч. ннк7ймъже нжднмъ СЕ 96а 11, 14; въпрі. своевв лн волекк прнпл-длешн къ ^очр. <Мѣ. своеіж волеіж ^л рлдн СЕ 87а 6, 7-8; волеіж своеіж прѣдлнъ б^.1 К АЬ 37-38. о\р свонмъ сн домл. Гр. яр6<; тойі; 18(ои<;. У дома при своите, у дома. нже ^л очртрл въстлБкште. кгдл нсж-ѵдтъ внно. рлдоуяктъ СА ^ѢЛО 1ЛК0 окр свонмъ сжтъ сн домл лежллн С 267.18. М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, У, Н, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, Х,Р,Г, МЛ, БН, МН, Т. Гр. атоЪ, осѵ>хг[<;, алпйѵ, ёоапой, ёаѵітгІ<;, ёосохмѵ, ’(5ю?, оІкёГоі;, роС, аоС, т\цшѵ, йрсоѵ, беосохон, ёро<;, аб?, гірехеро<;, о, оСтоі;, сшхб?, ках’ осохоѵ, яоср’ аихг^, яар’ ёаихоъ, ярй? тща?. Вар. своі; своѣ; свое. Неб. свой ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. свонствьнѣ нареч. Особено, най-вече. нъ сьде очрво о в’семь оѵрспѣсѣ гллго-л'етъ вьсѣѵьстѣѣмь. нже о влнжь^мъ творнтн подовлл о дѣвнцл^ъ же о мнлостн свонствьнѣ. іеже нмѣннемъ гллгол“етъ С 370.20. Изч. С. Гр. Ібѵкш^. Неб. Сре. свойствено нареч. ЕА; свойствен прил. ОА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. своквол'ьствьнъ, -ъін прил. Доброволен, извършен по собствена воля. ндешн въ ллврж ... н повесѣдоѵркшн къ ѵрьньцоѵр Уѵѵлноер ... мжжоѵр прлвьднвоѵр... сжштоѵр епнско\рпо\р... н своквольствънънмъ оѵрвожьствъмъ. н въ^дръжлнннм' въ^дръжлвъшоѵр СА слмомочр С 294.15-16. Изч. С. Гр. ёкобсжх;. Вар. своквольствънъ. Неб. своеволствен остар. ВА; своеволен ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. свомплемеыьннкъ, -л м. Едноплемен-ник, съплеменник, сънародник, ржкоіж копніе ^отѣлше нстръгнжтн. н оврлтнтн са нл бѣжлнніс къ своіепле-мен'ннкомъ С 560.1. Изч. С. Вар. своісплемеіГннкъ. Неб. своеплеменник; своѳплѳменен прил. ЕА. сврлвьнъ, -ъін прил. Предизвикващ приятен гъдел [образно]. сн смокъі оврл^ъ прнношллше. шнрокллго н про-стрлнллго ПЖТН. ВОДАШТЛЛГО въ пл-гочрвж. плоскъ кстъ лнстъ смоквннъ н остръ. сврлвьно [вм. сврлвьнъ] юстъ грѣ-р(ъ шнрокъінмъ н прострлнъінмъ моремь. въвода въ плгочрвж С 350.23. Изч. С. I)}. кѵг|ацш8ті<;. Нвб. 0. свьтѣные, -ІА ср. Светене, светлина, сияние. ОНЪ БѢ СВѢТНЛЬННКЪ горд н свьта. въ(0 же ^отѣсте въ^дрлдовлтн са въ годннж свьтѣынѣ его М Йо 5.35 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. фш<;. Вар. свьтѣнню. СВЬТѢТН 652 СВѢТНТН Нвб. светение остар. ВА, НГер; светене ОА, ЕтМл. свьтътн [са], свырж [са], свьтншн [са] несв. Светя, блестя, сияя. і свътъ вт. тъмъ свьтнтъ са. I тъма его не обыатъ 3 Йо 1.5 А; онъ бъ свътнль-ннкъ горд н свьта М Йо 5.35 3, А; ѢК0 БО МЛЪННН БЛНСЦАБКфН СА ОТЪ подъневескънА. на подъневескжнк СВЬТНТЪ СА. ТАКО БЖДбТЪ ШЪ ѴЛСКЪІ ВЪ дс-нь свон М Лк 17.24 3; поклонн са СЛЬНЬЦОѴр СВЬТАШТОѴ|'ОЧ|,МОЧ|' СА по вьсен вьселенън С 115.12; врлдл же кмочр АКЪІ топрьво БрАДЪББШТВ СВЬТЪМШ СА С 142.9. // Образно. відъ^ъ очркорі-^нънъімь вѣньцемь. благодъть свьта-штіж са К 11а 36. М, 3, А, СЕ, К, С. Гр. (ралѵш, Хартіш, ЗіаХарпсо, теріХаркораі, астраптм, апа-атротгсш, коореораѵ. Нвб. светя, светвам, светна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. свѣМѢ предл. С род. За означаване на положение вън от границите на даден предмет: извън, вън от. н отъведъ плчрлл свънс- сждніштл прі-^ъвлвъ ночрлнілннкъ реѵе къ ьГен С 1.15. Изч. С. Гр. апб. Нвб. Срв. [о]свен. свътнло, -а ср. 1. Светило, осветителен прибор; светилник. прнде тлмо съ свътнлъі. і свъштлмн н орж-жнн М Йо 18.3 3; бъашс жс- блажс- НЪІН ІАКО СВЪТНЛ0 ВЬ ТЬМНЪ МЪСТЪ свьта са С 207.6; очрглсліжтъ бо ръшд свътнлл нлшл С 373.7. // Образно. ПОСЪЛАНЪ СВЪТНЛО ВЪ^ВЪШТАА СЛЪНЬЦС прлвьдьнок С 244.22. 2. Небесно светило, ісповѣдлнте сіа гіо гсдмь. ъко ... сътворьшюыоѵр свътнла велнъ еднномочр СП 135.7; і отъ теве естъ в'се дъі^лнне благо, і в'сь длръ съвръ-шенъ. съвъіше съ^однтъ отъ оцл тн свътнломь. імьже мд просвѣтн СЕ 79Ь 3. 3. Прен. Просветител, носител на духовна светлина, ілісоже блажс- нъін плѵрлъ апост°лъ свътнло црьквь-ыоіе съвъдътел"ьствовл С 10.3; сълочр-ѵн са прълъпочрочрмочр ВЪ СТЪН црьк'кн нерочрсллнмьскъін^ъ свътнлъ ... въпл-стн вь Бѣдж С 534.28. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. <раѵо<;, фсоотрр, Хар-ла<;, Хбууо^, <ршд. Нвб. светило ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. свътнло [СЯ 95.6; СП 82.13] вж. СВАТНЛО. свътнльннкъ, -а т. Светилник, осветителен прибор; светило, ннктоже очрвочр свѣтнльннка въжегъ. покръі-ВААТЪ его СЪСЖДОМЬ. лн подъ одръ ПОДЪЛАГААТЪ. НЪ НА СВѢШТЪННКЪ ВЪ^-ЛАГААТЪ. ДА ВЪ^ОДАШТбН ВНДАТЪ свътъ М Лк 8.16 3, А, СК. Срв. Лк 11.33 М, 3; ДАднте намъ отъ олъл ВАШеГО. ЪКО СВЪТНЛЬННЦН НЛШН ОЧрГА- сакктъ М Мт 25.8 3, А, СК; пріде ТАМО. СЪ СВЪТНЛЬНІКЪІ Н СВЪШТЛМН. н оржжін А Йо 18.3; н се просвьтѣША са костн стъін^ъ вь водѣ. акъі н свѣ-тнльннцн С 81.8. // Образно. онъ въ СВѢТНЛЬННКЪ горд н свьта. въ(і) же уотъсте ВЪ^рАДОВАТН СА въ годннж свьтъннъ его М Йо 5.35 3, А. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С. Гр. Х-бхѵос, Хсхр-лад, фаѵоі;, фохттпр, Хѵ/уіа. Вар. евттнлг-ннкг, скѣтнлкмікъ, скѣтільмнкъ, скѣтільнікъ. Нвб. светилник ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. свѣтнтел"ь, -ІА т. Този, който носи светлина; светоносец [образно]. господь свътнтел'ь мон н съпасъ мон. кого очрвоіж са С 235.22-23. Изч. С. Гр. фмпарб<;. Нвб. светител ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Срв. [про]светител. свътнтн, свъірж, свътншн несв. Светя, излъчвам светлина, сияя. нн въжл- ГАИчТЪ СВЪТНЛЬННКЛ ... СВѢТНТЪ БЬСЪ- мъ. 1же въ рерлмннъ сжтъ 3 Мт 5.15 А; онъ въ свътільннкъ горд н свъта А Йо 5.35; пакъі свътнломъ свъта. дожн н до отъуодл пръподовьнъінуъ СКѢТНТН 653 СКѢТ1?. ОТЬЦЪ. ДОСТОНЫЬЫЬ ЖН^ИН СВОКА коиьць оврътс С 190.8; повелъ комнсъ свъ-шта прниестн. Н СВѢТНТН по вьсс-мочр претороѵр С 222.2. // Образно. оѵр^ьръ- ША СНЛЖ ІСЖІЖ СЬ НС-Б6СС ПОЧрШТбИЖ КЪ іДшъ. свътнтн С 64.22. Изч. 3, А, С. Гр. Харгов, фойѵсо, вѵсхфаіѵш, агетсо, катаоуа^ш. Вар. свѣтітн. Неб. светя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. свѣтнтн [погр. С 438.13] вэіс. сватнтн. свътовьнъ, -ъін прил. Който е свързан със светлината [образно]. дл укл-лнмъ БЖДбТЪ дьиь с'. свътовъиъін роднтель С 429.6. Изч. С. Гр. [той] фштоі;. Вар. свътовънъ. Неб. Сре. светлинен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. свътъ1, -а и -о\р т. 1. Светлина; лъчиста енергия, която прави света ВИДИМ. СЛЪИЬЦб МрЪКИбТЪ. Н ЛОѴрИА N6 дастъ свѣта своего М Мт 24.29 3, А, СК. Сре. Мк 13.24 М, 3; ннктоже * оѵрво СВЪТНЛЪИНКА въжегъ ВЪ СЪКрОВѢ І ПОЛАГААТЪ. ЫН ПОДЪ СПЖДОМЬ. ИЪ ЫА [ СВЪШТЪИНЦЪ ДА ВЪ^ОДАШТбН ВНДАТЪ I свѣтъ М Лк 11.33 3; ашто лн кто і ^ОДНТЪ И0ШТН1Ж, потъкыетъ СА. ѢК0 1 ыѣстъ свъта о иемь М Йо 11.10 3, А, I СК; емоѵрже сжфгс иа рАспоиъ. слъиъце 1 поырлѵн свѣтъ свон СЕ 506 16; къ І полоѵриоштн же молаштсма са сватъі- ! НЫА. просвьтѣ СА СВѢТЪ велнкъ въ 1 теминрн о ^ею С 182.2. // Образно. { плкъі же нмъ реѵе нсъ гла. а тъ есмъ I СВѢТЪ МНрОЧр. ^ОДАН ПО МЬИЪ. N6 I НМАТЪ ^ОДНТН ВЪ ТЪМЪ. ИЪІ-НМАТЪ I СВЪТА ЖНВОТЪНААГО М Йо 8.12 3, А, ■■ СК; ТАКО да просвѣтнтъ СА СВѢТЪ ! ВАШЬ прѣдъ ѴКЪІ. ДА ОЧр^ЬрАТЪ ДЪЛА | ваша доврАЪ 3 Мт 5.16 А; овръ^ъте > ДѢЛА ТЪМНАЪ ОБЛЪЦЛМЪ Ж6 СА ВЪ ОрЖ- | жне (с)вѣта Е 5а 18. Сре. Р II 3.29; п в'седръжнтелю. вже въісотамъ. оѵе ціедротлмъ. вже въѵьиъі. прнсиосж-цінѣ слава, непрнкосновеиъі свѣте СЕ 21 а 21-22; влко гГ вже иашъ. імъіан сдниъ весъмрътъство. жнвъі въ СВЪТЪ иепрнстжпьнѣ СЕ 57Ь 16; гГ славъі прнсиотекжфАЬА. въішъыѣаго вь^лк-БЛеИААГО ОЦА сиъ. прнсыосъі СВѢТЪ. ѵѵтъ ПрНСИОСЖфААГО СВЪТА. СЛЪН'Ц.6 ПрАВб- дъное СЕ 63Ь 25; вьстАиъте пондъте отъсждоѵр. ОТЪ Т'МЪІ ВЬ ВЪѴЬИЪІН СВЪ- тъ С 470.13. 2. Източник на светлина, светилник, огън. очр^ъръ- ВЪШН же Н рАВА 6ДНЫА СѢДАШТЬ ПрН свътъ М Лк 22.56 3; сльньцоѵр ПрНШЪДЪШОЧр СВЪТА ДА N6 СНІЛКТЪ С 418.7. 3. Дневна светлина, разсъмване, утро. свъточр же въівъшочр. н Ушедъше крьстнілнн въ^аша тълесъ сточрго С 15.9; н въівъше въ стрлсъ ве съиа пръвъішА до свъта С 71.4; сът-ворншА же шьствнк стнн. отъ реѵе-ИААГО МЪСТА ДО рЪКЪІ. ОТЪ ѴАСА девАТААГо до свъта С 60.5; оын же СЪТВОрНША ТАКО. Н БЛЮДОША КГО СЪ стрА^омъ велнкомъ. остАвнвъше н точр до свъта С 261.13; къде же свътъ БЪІСТЪ ВЪСТАВЪ МОЛ>Л'ше СТрЪГЖШТАА ВОНИЪЬ ГЛАГОЛА НМЪ С 16.11. съіыъ [ѵадо] свъта [свъточр] [н дьин]. Гр. -оіос; [тон] фсотбс;, віос; фштод каі тщера?. Син на светлината, Христов избраник, доиьдеже свътъ нмлте. върочрнте въ свъта. да сиве свъточр вждете М Йо 12.36 3, А, СК; н ПОСВАЛИ ГЬ ИКОНОМА НбПрАВбДЪИААГО. ъко н мждръ сътворн. ъко сиве въка сего мждрънше паус сивъ свъта въ родъ своемь сжтъ М Лк 16.8 3; н отъ Гръ^ъ СВОНМЪ ОѴНфАбШН СА. I снъ свъточр въівАешн СЕ 906 18; і Афе са ТАКО П0КА6ШН. вждешн ѴАД0 скъточр н дьин СЕ 706 19-20; прнѵьтн н і^въ-рАНЪІ^Ъ ТВОНМЪ. ДА вждетъ съсждъ Н^БЪрАИЪ. ШЪ Н НАСЛЪДЬННКЪ. ТВ06М0Ч)1 црсоѵ. снъ свъточр н дьнн СЕ 94а 16. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СП, СС,' СЕ, К, С, Р. Гр. фй<;, феууо?, фсопсроі;, Хй/ѵос;, дрера, орйро?, т) айрюѵ, прт. Неб. свет 'светлина, разсъмване, утро’ остар. ОА, ВА, ДА. Сре. светлина ж. СВѢТЪ... 654 СВѢТЬЛЪ СВѢТЪ11, -л м. сь свѣтъ. Гр. о аісоѵ [оитод]. Според християнската религия - този, материалният, земният свят; земята. & сѣлноо въ тръннн. сь сстъ СЛЪІШАН СЛОВО. I ПСѴЛЛЬ СВѢТЛ сего, I льсть вглтъствл подлвлѣотъ 0 М Мт 13.22 3; тъі едннъ нл съ свѣтъ прнде грѣшъннкъ і^влвнтъ СЕ 726 10-11; н л^ъ сіре нл семь свѣтѣ. мон^ъ грѣ^ъ покліж сд СЕ 726 1; не повіннл севе вѣѵъночрмо^ огню осжждоныо. ыепь-штюотъ I нл семь свѣтѣ вжню гнѣвоѵр К 26 34; н л^ъ грѣшншс... нл сь свѣтъ Г б 10. Изч. М, 3, СЕ, К, Г. Нвб. свят ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР; свёт, светѣ ДА. свѣтьло нареч. 1. Светло, ясно. нъінѣ свѣтъло свьтдтъ сд піргівънъі^ъ ден СЕ 87Ь 19; свѣштд нмѣл^ж н свъ-тъло бѣлшо н нс вндѣл^ж іего С 412. 18. // Отчетливо, ясно. по томь жс плісъі възложи ржцѣ нл оѵн его. і сътворн Н про^ьрѣтн. I о^творн СА н оѵ^ь-рѣ вьса свѣтъло М Мк 8.25 3.2. Прен. Радостно, тържествено, бляскаво, ѵлвкъ же едннъ вѣ воглтъ. і овллѵлше са въ порфѵрж. I вѵсонъ. веселА са нл вьсѣісъ деыь свѣтъло М Лк 16.19 А, СК; вь^веселнтл са свѣтъло. нво н ^е^ѣ СЕ 856 8; нн лн нлнѣмь а^ъіцн свѣтло мнръ проповѣдліжтъ С 337.14; трндневнок гне вьскрьсеннк. южс свѣт-ло прннмъмъ С 471.5. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. "сг]Хаиуйд, Хацярй?, фсабрйі;. Вар. свѣтло, свѣгьло, Нвб. Срв. светъл прил., светло нареч. ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА; Светла ж. ЛИ, Светлана ж. ЛИ, Светлин т. ЛИ, Светломир м. ЛИ, Светомир т. ЛИ, Светломира ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. свѣтьлооврл^ьнъ, -ъін прил. Който излъчва светлина, светлолик. дйе. свѣтълооврл^ънъііА ^вф^дъі. в'селе-ііжіж освѣфліжтъ СЕ 2а 2-3. Изч. СЕ. Гр. фоугоЕіЗті^. Вар. свѣтълооврл^ънъ, Нвб. Срв. светъл и образ. свѣтьлость, -н ж. 1. Светлина, блясък, сияние, въі во тъ, ^л о\рвькнн въісте. н тѣмъ вь^дсте вѣньцд отъ ржкоѵр господььГоѵр. н врѣмд прнст-штенню просвьтѣсте сд плѵе сльнеѵь-нъіа свѣтьлостн С 68.4-5. 2. Прен. Великолепие, слава. У вжді свѣтъ-лость гГ вл нлшего нл нлсъ СП 89.17; ^лклннліж та съвръженъі. отъ въі-ШЬНАІА СВѢТЪЛОСТН. н въ тъмж глж-вннъі нн^ъвенъ ^л гръдость СЕ 52а 3; ѢІСО СВѢфІЖ дл тн прнноснтъ. ЦѢЛО-мждрнѣ свѣтълость СЕ 81 а 10; сего рлдн оѵ^во прл^дьноѵрнмь ... вѣроѵ^іж-штс въ оцл н снл н стллго д^л ... ѵліжште гл плісъі грдджштл. оуже не сьмѣренл нъ сллвънл. сь СВѢТЬЛОСТЫЖ нсвесьскоіж С 486.11. СП, СЕ, С. Гр. Хадярбтп?, фсотофорУа, фаі5рбтг|і;, фагаарб;. Вар. свѣтълость, Неб. светлост ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. свѣтьлота, -ъі ж. Прен. Блясък, великолепие, благолепие; слава, съ товоіж вллдъіѵьство вь дснь пеѵллі ТВ01А. ВЪ СВѢТЬЛОТЛ^Ъ СВТЪІН^Ъ твоі^ъ. У ѵрѣвл прѣжде деньжцід родн^ъ тьл СП 109.3. Изч. СП. Гр. ларлрбтг|с. Неб. светлота ОА. свѣтьлъ, -ъін прил. 1. Светъл, излъчващ светлина, сияен, еште же емо\р гліжштю. се овллюъ свътелъ оснъ іА. I се гллсънг; овллкл гла М Мт 17.5 3, А; дн&. лоѵрнл свѣтъллмн лоѵрѵлмн. в'сь мнръ освѣфлетъ СЕ 16 25-26; лежллше нл ^емн лкъі свѣтълл ^вѣ^дл съ невесе нл ^емл'ж прншьдъ-шн С 62.5; влъкъ ыоштнвк прнсѣдѣл-ше о\р тѣлл нл съвлюденьге км». ^БѢ^ДѢ СВѢТЬЛѢ СНШЖШТН НЛ МѢСТѢ томъ ндеже лежллше С 537.29. 2. За дреха - светъл, бял. н поржглвъ са. ОБЛЪКЪ I вь рн^ж свътълж. въ^врлтн н къ пнллтовн М Лк 23.11 3; ілвн сд кононоѵр. лр^лг^елъ мнр;лнлъ. лкъі мжжь въ одеждн свѣтьлѣ С 25.3; СВѢТЬЛЬСТВО 655 СВѢШНЛО ПОѴТО же ІАІСО ОВЪ СВѢТЛО ОДѢЯНН! носнтг. н богатж трепе^ж постАВьшетг С 491.17. 3. Прен. Ясен, разбираем. ТЬМЬНА БО ТН НСТНЫА сд мннтг. прѣлесть же свѣтъла. свѣтгломг очрво словесемг. прѣроднтеХьнгінмн наѵьнж гллсгі С 104.14; свѣтглгін тгн воголѣпьнгін глАсг кг севѣ прнвлѣкж С 332.17. 4. Прен. Славен, прославен. ВЬ ИАСЛѢДЬН ЦрСТВА НБСЫААГО. і вг рлн ПНфА ВгВОДА ІА. СЪ СВѢТЪЛгіМН лплгі твонмн СЕ 65Ь 7-8; божню ПОСѢШТОННЮ, н свѣтгло прншгствню юго постнже С 464.9; мол"ж сд вАіпен свѣтьлѣн властн С 228.24-25. 5. Прен. Светъл, безгрешен, непорочен, ЧИСТ. 1АК0Ж0 н лѣтгі н жн-тшемг свѣтгломг. ныѣ^г вьсѣр;г стАрѣншл сжшта С 278.14. 6. Прен. Радостен,^сияещ, озарен от светлина. дн&. д^овъыо прл^донгство. ПрАВОСЛОВОЦЬ. АВЛОЫО Н СВѢТгЛО АВН СА СЕ 2Ь 20; вьсѣмн стгінмн ндѣлше. свѣтгло вьсе лнце н снлно пока^аа С 105.17; свѣтломг лнцомг отгвѣ-штавъ реѵе С 126.4. свѣтьлмл нвдѣлЪ. Гр. ц ёрбоцш; Діакаіѵгісгіцон. Светлата седмица, седмицата непосредствено след християнския празник Великден, нфн вг с^ѣ сёѣлгніл неХѣ А 122а 5; в поне сіѣ н^ст^н лплг А 2а 27. свѣтьлг вгітн. Гр. Хен^61!10''6®) еткармо. Радостен съм. свѣтглг гесмь словесемь С 430.10; лнце кмо\р ПАкгі свѣтгло С 142.9-10. свѣтьлгін КАмгі. Гр. среууітп? Хѵбос;. Скъпоценен камък. сгвгрАША сг-Борг. да не лкгі снѣгг снілвбштааго сд внсгрА прннмжтг. нг да свѣтглгін КАмень ілкоже мьнѣшд. невѣрьствн-нмг отгмдтг С 385.19. М, 3, А, СС, СЕ, С, X. Гр. фсохеіѵоі;, Хар-ярбс;, фоаЗрб?, фаеіѵб?, фсотісткбі;, хохі фсохбі;, фсотофбро?, Харпрофброі;, аІуХтѵ фбро<;, шерХарярос;, ІАарбс, кахакорсх;, о\) ІгоААбі;, фшахѴір, Харярбхд?, фсабрбхтц;. Вар. свѣтвл7., скѣтълг, свѣтлт.. Неб. светъл ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. при свѣтьло. свѣтьльство, -а ср. 1. Прен. Сияние, озарение от радост и вяра. цѣслрь же вндѣвг блаж6нааго н СВѢТЬЛЬСТВО лнца юго. н словесгнжіж дрг^ость. аісъі ^Авгівг са, ые може отьвѣштатн іемв словесе С 194.19. 2. Прен. Духовна красота, А^г бо крьстылнг. іесмъ. родг мон н достонигство сг стгінмн юстг свѣтьльство нмжштнн^г. а не отг ѵлісг нже дьиесг сжтг. а оѵртрѣ ые вжджтг С 102.2. Изч. С. Гр. фаѵбрбхгіі;. Неб. Сре. светлост ж. ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. свѣціа, -а ж. Свещ, светило, светил-ник. прнде тамо сг свѣтнлгі. і свѣ-штамн н оржжнн М Йо 18.3 3, А, СК; полоѵрноштн же вгівгшоѵр. повслѣ комнсг свѣшта прннестн С 222.1-2; доіЛлнже юстг годг. прннмѣмг сьпа-сенніе св'іе. прннмъмг масло вь свѣшта С 378.10; н повслѣ прннестн свѣшта ГОрАШТД, Н ПрНЖАГАТН ЛНЦв ПАѴ^Л^ С 13.2. // Образно. ыг свѣшта вожг-СТВА ММ0\р О^рГАСНТН N6 могжтг С 402. 17. // Спец. Свещ, която се употребява по време на богослужение. пТ вь^ложь оу^Арь. н фелонь. ПОСТАВЬ болаідаГ п^ѣ олгтАремь. __дргжАфА свѣфА. і поіслоньша са. вгш^вг олгт?. молнтг са воѵр СЕ 38Ь 7; да сгжежетг в свѣфА вг цргк'ве СЕ 44Ь 2; і потомь вгжегг в свѣфн. кАднтг окргсть СЕ 20Ь 7-8; н прнноснтг в свѣфн. н КАднтг нерѣн СЕ 196 13. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. ^арпад, каѵбт^Хр, фаѵб?, Хѵхѵод, Харяавоихос, фш;, ктірбс. Вар. свѣшта, Неб. свеща диал. ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. свекя диал. Дюв. свѣфнло, -а ср. Свещник, приспособление за поставяне на свещи, светилник. ТАѵе ѵоуднвгше са вьсн. вьсѣмг оѵрпрАвьминнмг кго. іако НОВОІАВНВгША СА НѢКОГО МѴѴСеіА. ЫА стлрѣншннгство врАТНА вг^ведошА. СВѢфНЦЛ 656 СВАТНТН МЛ НАѴДЛЪНО свѣштнло свѣштж С 277.8. // Образно. не вѣддтъ во іако БОГ?. N6 ПОГЪІБНеТЪ. ГОТОВО ГННЛЬЫОІС СВѢШТНЛО ТѢЛС-Се |€МО\р рА^ОрАТЪ. НЪ СВѢШТА БОЖЪСТВА ЮМОЧр ОЧрГАСНТН N6 могжтъ С 402.16. Изч. С. Гр. Хѵуѵос,, 7мууіа. Вар. сеѣштнло. Нвб. свещило диал. ВА, ЕА, ДА. Срв. свещилка ж. диал. РРОДД, ЕА. Вж. и при скѣтнло, свѣфнца, -а ок. Свещица, малка свещ. пжтьмь ндж свѣфнцд полагаж свод грѣ^гі БН. Изч. БН. Нвб. свещица ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. свѣфьынкъ, -а м. Свещник, светилник. НН ВЪЖАГАІЖТЪ СВѢТНЛЬННКА. I постлвл"ѣіжтъ ОГО ПОД?. СПЖДОМЬ. ы?> мл СВѢШТЬННЦѢ. I СВѢТНТЪ ВЬСѢМЪ 3 Мт 5.15 А. Срв. Лк 11.33 М, 3; ннктоже ОЧрБОѴр СВѢТНЛЬННКА КЪЖеГЪ. ПОКрЪІВАА-тъ его съсждомь ... нъ ыа свѣштъннкъ въ^лагаатъ М Лк 8.16 3, А, СК. Срв. Мк 4.21 М, 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. 7мууіа. Вар. свѣфьмікъ, скѣштъннкъ, скѣштьннкъ. Нвб. свещник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. свещилник НГер, ЕА. евдтнлнфе, -а ср. Светилище, свято място [образно]. нъ не говори нн СЪМАТН ДОѴрША ДѢВНЦН. КрОТЪКО ІАВН са къ свАтндншточр С 248.13. Изч. С. Гр. аухаада. Вар. свлтнлнште. Нвб. светилище ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. сватнло, -а ср. Свято място, храм, светилище. сс- трочрдъ естъ прѣдо мноіж доідеже вънідж въ свхатіло вже СП 72.17; въжѣшка огнемь свіатіло твое СП 13.7; гь жс- нвел створі Тсповѣдаміѣ КрАСОТѢ прѣдъ НІМЬ. СВТЪІНІ вельдѣ-пота вь скѣтілт (погр. вт. сватнлѣ, Север., с. 125, бел. под линия) с-го СП 95.6; Ѵжс рѣшіл дл наслѣдімъ ссбѣ свттіло (погр. вт. сватнлт, Север., с. 111, бел. под линия) вжіе СП 82.13. Изч. СП. Гр. ауіаагпрюѵ, ауіаара. Вар. свмлш. Неб. Срв. светил[шце]. свАТНтель, -іл т. 1. Свещенослужител. съ в'сѣмъ клнросомъ н людьмн ПрѢПОДОБЬНЪІН БЖІнТ СТНТСЛЬ. А СА 0 молнтвѣ С 530.17. 2. Светител -звание, което се дава на свещенослужител, канонизиранза светец. ЬІЦА ССПТА в СТАА СТЛѢ КлеА АНТІМА сппа ннкомій А 1146 27; мца низ нж СТАГО^АНТСЛеНМОНА МКА н СТАГО СТЛѢ ОЦА ЫІЧГ КЛНМ6НТА СПСКПА ВСЛНѴСКАГО А 151а 3. А, С. Гр. Іерев?. Неб. светител ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. свАТНтеХьскъ, -ъін прил. въ свАтнтельскж подовж. Гр. херо-тхрекші;. В светителски образ, като светител, както подобава на светител. ВЪ СТн[т]...[ж] ПОДОВЖ ОБАЪКЪ СА Е 39б 1-2. въ свАтнтел"ьстѣ лѣпотѣ. Гр. Іеро-кретгдд. В свещеническо достойнство. Н ВНДѢ НѢКОГА ВЪ СВАТНТбЛЬСТѢ ЛѢП0ТѢ ВЪ^БОЧрЖДАНВШТА н С 275.23. свАтнтельскАМ. слочржьвА. Гр. херанкт) Лехтовруга. Свещенодействие, отъ-лжѵенъ Бъі отъ сватнтсХьскъіа слочр-жъвъі С 186.25; стъі же еппъ шъдъ ко\рп'но. съ потртжохж стнтел'ьстѣн слочржьвѣ. НОСАШТС н ілже на стохе кръ-штеные потрѣвьнмл. на гровъ прн-доша С 536.29. Изч. Е, С. Вар. свдтнтельскъ. Неб. светителски ОА, ВА, ЕтМл, АР. СВАТНТН, СВАфЖ, сватншн несв. и св. 1. Освещавам, правя нещо да стане свято, стн ХА ВЪ ІСТННЖ твоіж М Йо 17.17 А, СК; рѣѵънА очрстръмленьѣ весс-ліАТъ грАДА вжГѣ. стнлъ естъ село въішьыеі СП 45.5. Срв. Е 26б 11; дтвнѵьсклл стнлъ есн ложеенл. рождь-ствомь свонмь СЕ 46 11; прн^ьрн гГ нс)<е. НА СН ВрАШЪНА ТВОѢ. I НА лгнець СЬ. I СТН Н. ѢК0ЖС- СТНТН І^ВОЛН АГНС-ЦЬ. 1ЖС- прнвс-дс- лвелъ во бъсѣсъжаглс-мла СЕ 166 5; тъі неръдлнъскъкА водъі :катнтн 657 СВАТЪ ?гн. съ нвсе посъллвъ стллго твоего д^л СЕ 46 17; се слово пръдълеждштлл сватітъ К 8а 20; снмъ же енце нмж-штсмъ. н всѣмъ свѣтнмомъ {погр. вм. сватнмомъ, Север., с. 438, бел. под линия) ... съплсъ свок творѣлше С 438.13; лште во кръвь кньѵл н ко^ь-Л1Л. н попелъ КННЦА кропнмъ. оскврь-Дс-нъін;<ъ стнтъ. нл оѵнштенніе пльтн С 483.22. // Благославям, н вь^ьрѣ-въ ил нво стн СК Мт 14.19. 2. Прославям, почитам, отьѵе нлшъ нже сн нл НБС^Ъ ДЛ СВТ СА нма твое М Мт 6.9 3, А, СК. Срв. Лк 11.2 М, 3. сватнтн водж. Гр. аукх^со то вбеор. Освещавам вода [при тайнството водосвет]. іеръдлыъскъііА водъі свціь. прѣѵнстъімь твонмь просвъфеннемь. тъі н нъінѣ влко стн водж сніж СЕ 6Ъ 14; тъі оѵрво ѵклювьѵе црю. прндн н нъінѣ прншествнемь стллго твоего д^л. і стн водж сніж СЕ 46 23. СВАТНТН масло. Гр. схуш^со то еХалоѵ. Освещавам елей [при тайнството елеосвещение]. тъі елмъ влко стн млело се. дл вждетъ нл нцъленне. помл^ліжфнмъ са нмь СЕ 27а 7. ~ са страд. М, 3, А, СК, СП, Е, СЕ, К, С, X. Гр. ауш^ш, ретаррщЗрл^ш, еѵЯ.оуеш. Вар. сеатітн. Нвб. светя, [о]светявам 'освещавам, правя да стане свято’ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. [о]светя, [по]светя. СВАТНТН СА, СВАфЖ СА, СВАТНШН СА Сб. сватнтн са самъ. Гр. аунх^со ецао-тбѵ. Принеса се в жертва, і ^л ма СВШТЖ СА САМЪ. ДА БЖДЖТЪ Н ТН сиітенн въі-нстннж М Ио 17.19 СК. Изч. м, ск. Нвб. Вж. при сватнтн. свато нареч. Свято, по свят начин, съвъ^двнгнн тѣлесл нлшл. вь день вь ньже сто н. неложъно повѣдллъ есн СЕ 656 11. Изч. СЕ. Гр. ауіос,. Нвб. свето, свято ОА, ВА, НГер, БТР, ДА. сватость, -н ж. 1. Светост; качество на свят, свещен предмет или лице. сьрдштлмъ кго нджштл нл жрѣ- БАТН. Н ЖНДОВЪСК0 ОБЛНѴЛІЖШТЛ ве^очр-мнк. л стрлнлмъ ДЛІЖШТЛ СВАТОСТЬ С 341.11; овлѵе тѣ^ъ молнтвъі. въ многллго мѣсто мнрьскллго оѵрѵеньіл прѣдъложнвъ. покочршж СА кже ВЬ МНѢ БОЛѢ^НЬНОК. Цѣлнтелыіжіж Н^Ъ СВА-тостніж. прѣдъложнтн дочршеоуспѣ-шьнліл С 534.18; н вогословьнллго о^оѵр- ЛНТЪ ^ЛК°НЛ. Н БЬШНІЖ КГО О^О^ЛНТЪ. н пъітлкмъіа гоне^нетъ сватостн С 338.14; тевѣ подовллтъ ^вллл. сллвл велнколѣпотнк. сватость С 144.17-18; нлдеждл ве^нлдеждънъінмъ. сватость в°жнн бллгодѣтн С 143.29-30. //Като титла на висш духовник. дл о\рво нн твоіл сватость. вьсоѵрк ВЪС^°ТѢ ОТЪ НЛСЪ пнелньк прѣдлтн С 544.5; вллгословештеньк отъ сватостн кго желлвкште поло^ѵнтн С 568.27. 2. Светилище, свято място, храм. ндн къ готовлнѣн мьнѣ стостн С 248.7. Б0ЖЫА сватость. Гр. бсореа. Църп. Название на божиите дарове, които се получават чрез посредничеството на свещеника; евхари-стия. доньжде кстъ попъ. н вогъ длстъ кмочр попьство. не отъмештн са. въ^ьмлтн отъ ьГего вожніж сватость С 359.5. Изч. С. Гр. нІоіЭесгіа, іЭешріа, ауіаара. Вар. СВАТОСТЬ, Нвб. светост, святост ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сватъ, -ъін прил. 1. Свят, който е свързан с Бога, божествен, праведен. ІрОДЪ БО Б0ѢЛШ6 СА НОЛНЛ. ВѢДЪІ н мжжл прлведънл н стл М Мк 6.20 3, А; реѵе млрнѣ. велнѵнтъ дшл моѣ гл ... ѣко сътворн мьнъ велнѵьѣ снлънъі. і свато нма его М Лк 1.49 3, А; отѵе стъі съвлюдн іа въ іма твое. іАже дллъ есн мьнѣ М Йо 17.11 А, СК\ въ^носнте гѣ вл ылшего. поклл- СВАТЪ... 658 СВАТТі,. нѣнте са подъножню ногама его ѣко стъ естъ Е 32б 6. Срв. СП 98.5; слава тевѣ гГ. слава тевѣ стон СЕ 11а 14; нъ да ёт^ створімъ свовъ дш*в К 86 16; ѵѵле лнісъ стъ. юле сьнемъ сва-штсыъ С 96.27; н ох^ьрѣ въ ПАПрьтѣ тоа ѵьстънъіа црькъве. мжжа ѵо\р- ДЪНА СВАТА ВЬ^ЛвЖАШТА Н 0\рМНрА(Ж- шта С 296.6; стъ стъ стъ гь саваѵодъ С 322.9; (авн са грАДл того воѵьстн-во\роѵрмо\р еппоѵр. мжжоѵр стоѵр, н въ НСТННЖ ВА Б0АШТ0\р СА С 529.16; СТЪІ ве. стън (!) крѣгГѵо, стъі вес'мр(ъ)т'не. помнл(о^)і на(съ) Р VII 4.36, 37. // Като форма на обръщение. врА- ТНѢ. СТАѢ ^ВАЫНЮ нвосймочр ПрНѴА- стъннцн. рА^оумѣнтс апстла Е 25а 13. Срв. СЕ 956 10. 2. Като приложение сватъж. Свети, а) Към име на светец, мъченик и под. Кіца тТР Т СТААГО ОЦА нК КѴрНЛА фнЛОСО^А А 1426 12; йца нГо й& стаго пАите- Л0НМ0НА ІСіІСА Н СТАГО СТЛЪ ОЦА Н?Г клнмеытА епскпА велнѵскАго А 151а 2, 3; йцА ноіа йа вънесенне въ црквъ стън вцн А 1276 3; Яіца но15х йГ покон СТаГ ОЦА Н? НОАЫА ^ЛАТОО^СТААГО А 127а 9; ііца ноТл ъ стааго лпла Андреьх А 1276 13; ?лца ніо. Щ. стоѵрю връ^овноѵрю АПЛОѴ^. петрА Н ПАВАА А 1496 24; ?йца Апрн йв. стааго велнкАго (Снса КеорънА А 1456 26; тако бо стъі плвелъ оѵрѵнтъ ыъі СЕ 69а 13. В) Към нарицателни съществителни за лица, същества или групи апостоли, църковни отци и др. I снъ ѵлвѵскъ постъіднтъ са его с-гда прн- ДСТЪ ВЪ СЛАВѢ ОТЦА СВ06Г0. СЪ АНКЛЪІ стъінмн М Мк 8.38 3, А, СК; да постнгнетъ мѣрж съвръшеннѣ ... і прнѵьтетъ са стізмь твоемь стадѣ СЕ 996 6; нже очрслъішА стъіа апостолъі. н нлсъ оѵрслъішн гн С 77.18; воювода реѵе. да ѵ'то тн въістъ да отнде отъ свіего в°нньствл. а не паѵс севе оѵрстрон тъі. н нл потръвж сътворнтн. СВАТЪІ-нмъ цѣСАремъ н ^лкономъ нмъ С 147.15; ѣко не подобастъ нгрдтн Ѣісоже Н ПрАВНЛА СТ^Ъ ОЦЬ ГЛІтк Р II 2.22; вжнемь крьстомь. н рАломь ювь-иавлажцін ^емьлж. стн аѵеннцн. пло-ДОВНТЖ ПОКА^АЛН €СТ6 ТФ А 10. в) Към съществителни за предмети, места, реликви и пр., свързани с религията и религиозните обреди, БЛГНЪ ГЪ ВЪ Н^ЛВЪ. ѢКО ПОСѢТН н сгтворн н^вАвлеыне людемъ свонмъ ... сг-творнтн мнлость СЪ ОЦН НАШНМН. I ПОМАНЖТН ^АВѢТЪ стон свон М Лк 1.72 3; йца нГо. й. положение ѵестъ- НЪНІА н СТЪНІА рн^ън СТЪНІА БЦА А 150а 28; поклоніж сіа къ^цікві^втѣТ твое! СП 137.2; і глетъ мо сн пр^Е стіі ѵолътлрУ тан СЕ 736 1; ен влісо прн^ьрн НА НЪІ. I НА СТЪІ ЭДАМЪ сь СЕ 63а 3; вжсствъное н стос, і велнкое, і стрАшъное. сже. н трепетъное. і невъ^-дръжлное. НАрнцлнне. і при^ъшлине творнмъ. на твое ^лпръціенне днъволс СЕ 566 6; въ^ьмъшс моштн н^ъ ПОЛОЖНША. НА СВАТѢѢМЬ МѢСТѢ С 219.17; къто насъ рА^лнвѵітъ отъ лювьве вжі. і стоѵрмоѵр ^лконоѵр. ын огнь ні желъ^о. іно ннкоеже, і сего рлді оутвръжденье К За 12; н о^во сьдс оврАштемъ н стъіа_моштн кго С 219. 4-5; рАдочрн са крьте стн трнѵастьнн на немьже. едннь [!] тронд пльто-носець. прнгво^н са ТФ Б 4. г) Към названия на религиозни събития и празници. &ЦА авго е в стое прѣоврАженне га н?го нѵ^а А 1516 7; мца еноѵрА? е стое^воАвленнс- га н?го нс^а А 1396 1; мо надъ водовк стааго просвѣіреннѣ СЕ 66 3-4; м8 на покГлонеййе коХѣыома. бъіва№ЦЖ. въ стямж ПАТЬдесАтьннцвк. на есперныѣ СЕ 596 16; 1ан'на Аррснёппл костатнніа ГрАДА ^ЛАТОО\рСТААГО СЛОВО НА СТЖКВ пас^ж С 479.5. 3. Като същ. сваток ср. ед., СВАТАІА ср. мн. Гр. то ауіоѵ, та ауіа. а) Свято нещо, свети неща. не длднте стаго псомъ М Мт 7.6 3, А. Срв. СЕ 69а 19; въ^лю- СКАТЪ... 659 СВАТЪ... БНШД ПАѴС ^СМЬЫгіН^г СТА» н доврѣ вь^дшд С 55.4. 6) Светилище, светиня. ерА. нмѣашс пргвАѣ скнынн. ОПрАВДАННе СЛВЖЪБѢ. стоо же людгское Е 285 15; тѣко [!] вь стѣмг ѣві^г сіа ТСБѢ. ВНДѢТІ СІЛЖ ТВОІЖ Н СЛАВЖ ТВОИч СП 62.3; вг ыоштс^г вь^деждѣтс ржкгі влшіа вь свта СП 133.2; Ѵмамъ олтлрг & (мг) ыс нмдтг обла(стн)..... сло^жацк- сіснні, н^жс во кйсѴтть СА жнвотыъіхъ кргвг. вг стаѣ ѵс грѣсѣ^г Ар^нерсѵѵмъ. СН^Ъ ТѢЛССА СЪЖАГАЖТг выѣ стаыа Е 34а 5. 4. Като същ. (вдтгін т. ед., сватнн м. мн. Гр. о аую? [вар. о ооіо?], о бікаю?, о тідюі; алостоХлкбі; аѵі?р, оі ауюі, оі цакарюі. Светия, светии, сгда ^оштешн которо^моѵр стокрмоѵр сдочржвж творнтн А 157Ь 10; і гровн отврѣсл сд. I МЪНОГА ТѢЛССА ПОѴНВАІЖШТНН^г стгі;<г вгстАША М Мт 27.52 3, А, СК; гТ вьнндж вг (;Орьмг твон. (по)клаыѣіж СА кг црквн стізн тв(осн) &1ТВАМН стърсг твон^г, о^гождь-ШНН^г ТСБѢ 4’ ВѢКА довргінмн дѣлгі СС Іа 5; гн вс мон съпасн ма отг о^стг львовь, н съэданн ма сг стгінмн свонмн С 18.3; стгін же даыжіж кмо\р СНЛОБК ОТ' СТААГО д^а. отг ВЬСѢ^г прѣдѣлг тоа стрАыгі прог'ЫА С 45.4; СТНН ЖС ГЛАГОЛАША ІСЖС ЫА ПОЛЬ^Ж НАмг гь пеѵстг сд С 70.8; н таісо свдтгін прѣдлстг доѵршж господоу С 216.30; вгшгдг жс свдтгін вь ТЬМ'ННЦЖ. N6 ПрѢСТААШС ыошть н дьнь сг слг^АМН мода бога С 196.5; сватаа жс строчржсмА МОЛІАСТА СА С 183.8. вг^ьмАтн [вг^лтн] сваток комгісА-НЬГС, ПрННМАТН СВАТгіІА ТАННгі, прн-ѴАСТНТН СА СВАТЪІН^Ъ ТАННЪ. Гр. ретехсо тсоѵ тіеѵсоѵ |госггг|рі(йѵ, коіѵ-соѵесо. Причестявам се [причестя се], да НАвгікыешн іаісо нжс исдо-стонно вь^смыжтг стою комгкАиню. вг тгі паѵс вгскАѵетг н вглА^нтг ѵасто дн»волг С 421.5-6; не кргстн сд ... нн сватааго комісанн» вь^емн С 361.27; і да вѣсі. ѣко пріемлжштеі стгі^г таіыъ. ыедостошо. вг тгі наі-скорѣс вг^одітг дьѣволг. ѣкоже то-гда вг іюдж К 8а 35-36; сг ісрото-стыж. і послоѵршАыьсмь. і мгыогомь ГОВѢЫЬСМЬ. да прістжпімг ПрІѴАСТІТІ сд. стгі^г і стрАшгыгіхг тАіыг К 9Ь 23-24. памать вьсѣ^г свдтгж^г. Гр. [цѵц-цр] тюѵ ауісоѵ паѵтсоѵ. Неделя на всички светии - църковен празник, посветен на паметта на всички светии. Пр. в първата неделя след Петдесетница. н^- а по а вг н?& вгнвА? пХ в?в стг?), іже вг вссмг мнрѣ Л 34а 21; ий1 X по поытнкостні. памХ всѣ^г стгі^г СК ЗОЬ 8. прѣждссвАЦіенАіА свдтАіА свдтгінмг. Църк. Литургичен възглас по време на преждеосвещена литургия. ппг жс вг^двнгг потнрь рсѵстг. вгнгмѣмг. прѣждссв^ИАА стаа стгімг СЕ 116 3-4. сватаіа горА. Гр. бро^ йуіоѵ. Назва-ние на планината Сион. вг^ыосУте ГѢ БА ИАШСГО, Н бкЛАИЪНТС СА. Вг ГОрѢ стѣн сго Е 32б 9. Срв. СП 98.9; вгвѣсте міа вг горж стжвк твоіж н вь ссла твоѣ СП 42.3. СВАТА^А ГОрА СННАНСКА. Гр. 10 ауіОѴ бро? Хіѵа. Монашеското общежитие на планината Синай, мѣсаца МАрТА Л ЖНТНК прѣпрость. ОТЬЦА ІѴОАНА нгочрмсыА стъіа горгі сныснскгі. кмочрже прнроісг схоластик' С 272.6. сватаіа нсдѣлга. Гр. т) ауга каі реуаХгі Ербороч;. Великата или Страстната седмица^ седмицата преди Великден, в вг стг жа и!1 А 84с 16-17; вг с|^ѣ стгніл ыі1 А 87а 25-26; вг с^ѣ. стъіа и?УIIа 15. СВАТА» свАтгінрсг [свАтгінмг]. Гр. [та] ауіа [тйѵ] ауѵсоѵ. Светая светих - вътрешната част на скини-ята и на Ерусалимския храм. црысгі рАСІСОПАЫА. ТрѢБНШТА рА^МС-таиа. сватаіа свдтгінр<г ^АПгрАЫА С СВАТЪ.. 660 СВАТК.. 418.14. Срв. К 1а 22; же клтлпе- тл^м( )комлѣ стлѣ ствдмъ Е 29а 3. сватліл трлпе^л. Гр. ц ауіа трапеза. Литург. Светата трапеза, престолът; най-важната част на олтара, където се принася евхаристична жертва, тлко оѵрво н^волн положнтн са кт. цръкъвн стллго прьвомжѵеннкл СТефлНЛ. 0 СВАТЪІА ТрбПС^ЪІ. вънжтрь въ олтлрн С 209.9-10. сватліл тронцл. Гр. т) 'Ау(а Тріа^. Светата Троица; название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. тъмьже іже БОС ПОКЛЛННѢ оѵрмьретъ. ТО ЛВѢ то сстъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣроѵр-етъ вьскрѣшеньк. нн въ стжіж тронцвв СЕ 666 18; I кръфлемъ са въ стжбк тронцкк. ВЪ НМА оцл н СНЛ I стллго д^л СЕ 676 8; рл^оѵрмѣкъ же лрнн ілко остл въ отължѵеннн. нлѵа о коѵрпьнѣ СЖШТЬНѢН, н стѣн тронцн. въсждочр въ ллеалн’Арнн ^оѵрльнъі оѵрстъі н^ноентн С 188.1-2; лкъі нлдъ жнв^мъ. полнгл СВАШТС-НОИС ВОАОВК тѣло. сътворнвъ прн^ъвлньк стъід тронцд С 537.7. сватліл ѵлшл. Литург. Светата чаша, потирът; название на чашата, в която се приготвя причастието, лфе к’то пролъетъ отъ стъпа ѵл. вь врѣмд прѣношеньм. ж денъ дл постн СЕ 105а 2. СВАТНН длрн, СВАТОК ОБЬфСНЬК, СВА-ТЛІЛ жрьтвл, СВАТЛІЛ тлннл. Гр. та деТа цчатрріа, ц [ау(а] -доспа [вар. та ауіа 8йра], та роатцрш. Литург. В християнския религиозен обред - тайнството причастие, н ВЪСКЛЛН^ СА ПО ^(нлмен) В. СТЪІІА длръі гла СС 111а 9; мо нл рл^д'рѣшенне постл нсповѣдьннкоѵр. ег'дл съподо-БНТЪ СА. сточрмочр ѴѴБЬфбНЬЮ СЕ 796 24; піштл во естъ д^окънлѣ. стлѣ жрътвл. ѣкоже і тѣлесънлѣ піштл. егдл въ ѵрѣво вънідетъ. імжштс-е ^ълж во- лѣ^нь. болін неджгъ творітъ. не своеіж, сілонк. нъ неджгомь. сжштімь въ ѵрѣ-вѣ К 86 3; къ стѣі с<| стрлшънѣі жръ-твѣ. прістжплеші. посрлмі сд оврл^л. слмого пріношеньъ. оѵрвьенъ лежітъ ^ъ, нъ рлуоумѣі ѵесо рлді н по ѵъто К 8Ь 22-23; слово въ сватъін ѵетврътькъ. о прѣдлнн-Т-кдъі (!) н о плстѣ. н о ськл-^лннн сватъін^ъ тлннъ С 405.5. сватнн м мжѵеннкъ. Гр. оі ауюг теа-старакоѵта рарторес. Свети четиридесет мъченици от Севастия, пострадали по времето на имп. Лициний [307-324 г.]. Пр. на 9 март. мѣсацл млртл въ д дьнь мжѵеннк стъін^ъ мжѵеннкъ м. нже въ севлстнн мжѵенн бъіша С 68.23. сватнн мв мжѵеннкл. Гр. оі ауѵоі тес-ааракоѵта 8оо царторед. Свети четиридесет и двама мъченика в Амория, живели по времето на имп. Теофил [829-842 г.]. Пр. на 6 март. съконьѵлша же са стнТ мв мжѵеннкл. мъсацл млртл въ | С 65.1. свдтоіе дрѣво. Гр. то ауюѵ ф&оѵ. Название на кръста, на който според християнското учение е бил разпънат Исус Христос, прнде бо мн льгъідй (!) отъ дрѣвл СВАТЛЛГО. нл ^емже рлспАТЪ бъістъ господь мон Тс *с С 265.16. свАтоіе евлнг^льк. Гр. о дештатос епаууеХгатрс;. Евангелие [християнска богослужебна книга, съдържаща разкази за живота на Исус Христос, написани според преданието от четирима евангелисти -Матей, Марко, Лука и Йоан], ѵѵ съподобнтн са нлм. достонномь бъітн. послоѵршлннѣ глл стллго евнліѣ АЪ2Ь_ 19; н по т<Г реѵ? дн прѣмждро про слъішнмъ. стллго евнлнъ СЕ 10а 19; по томь жс еже е въпслыо въ стл евнъльъ. люБАі оцл лн млтерь плѵе мене. нѣстъ мн нл подобж К 2а 7; яъ дл внднмъ по томь. ѵто гллгол'етъ свАТок- счрлгслнк С 330.9-10. СКАТЬ... 661 СВАТЪ... сватын въторьинкъ. Велики вторник; вторникът на Страстната седмица, о тлллнтъ^ъ гллголлно . кстъ въ сватъін вьторннкъ С 368.24. I сватын грлдъ. Гр. т) ауш 7Ш/“а<;. Све- * тият град, название на Ерусалим. I ншедъше гровъ по воскръсновеннн его. вънндж въ стъі грлдъ М Мт 27.53 3, А, СК; н понмъі н въ сватъін ГрЛД'. ПрНВС-ДО КЪ БЛЛЖСННКОЧр нлнн ! лр^непнскочрпочр С 285.30. | СВАТЪІН дочдеъ. Гр. [то] "Ауюѵ | Пѵейра, то Пѵейра то ауюѵ, то і тЗеГоѵ ПѵЕора, то лаѵауюѵ Пѵейца, | то лаѵауіоѵ каі ^соотгошѵ Пѵейца. I Според християнското учение - [ едно от трите лица на божеството; | Светият Дух. шьдъше очрво нлочрѵнте ВЬСА ІА^КЪІ. КрЬСТАШТб (А ВЪ ІМА ОТЦЛ I н снл н стллго д^л М Мт 28.19 3, А, СК', плрлклнтъ же дхъ стъі егоже посьлетъ оцъ въ іма мое. тъ въі нло\рѵтъ вьсемочр. і вьспомънетъ влмъ I вьсѣ елнкоже ръ^ъ влмъ М Йо 14.26 І 3, А, СК; еже са пръстлл тронцл I реѵетъ. оць н снъ і стъі д^ъ. трн | състлвн сълнѵьно въ еднномь вжьствъ І СЕ 67а 13; влсъ веселнтъ внн°. мене ) же вллгодъть стллго д^л С 19.15; в(ъ) НМА ѵѵтьцл н съннл н стлго доѵр^л І л^ъ елмонл рлвъ вж(н) СН. | СВАТЫН [сватъ] н^дрлнлевъ. Гр. о | ауюд той 'ІорацЛ. Название на ( юдейския бог; Йехова. У врлтішід [!] ! сіа УскочрсішіА ВЛ. У стлго Унлевл ) прогнъвлшіА СП 77.41; ѣко гне естъ | ^лстжпленіе. У евтлго нілевл цъслръ ( нлшего СП 88.19; Уво л^ъ Тсповъмь сь\ і тевѣ въ люде^ъ гУ. въ еждъ^ъ пъслломьскъі^ъ ръснотж твоіж вже въспокв тевъ въ глжеле^ъ [!] свіатъ Унлвъ СП 70.22. сватъін понедъльннкъ. Гр. ц ауга каі цеуаіті беотера. Велики понеделник; понеделникът на Стра^ стната седмица, по стъі велнкъіА не СК 86а 16-17. сватъін постъ. Гр. осі ѵтіатёГаі. Постът преда Великден; Великият пост^сж в стлл пост А 766^12; сж л стлБ, по А 74с 7; н^ л стлго по А 75Ь 2) н!- в стлл постл А 75с 27; слс в стл по А 75Ь 9. сватъін патъкъ. Гр. ц ауіа каі цеуаА.т| лараокеоц. Велики петък; петъкът на Страстната седмица, ѵй ноштн стлго шАткл А 925 14—15; нл ктрьннь стлго патъкл. евл. л & нОол глл [!] р СК 99а 13-14; стллго оцл нлшего Ѵѵѵлннл ^ллтооустллго. слово въ сватъін патъкъ С 427.25-26. сватъін ѵетврьтъкъ. Гр. ц ауіа каі цеуа^Г) лерктр. Велики четвъртък; четвъртъкът на Страстната седмица. Улнл [!] лр^непнекочрпл костлы-тнніл грлдл ^ллтоочретллго слово въ сватъін ѵетврътькъ. о прѣдлнн-У-іодъ [!] н о плстѣ С 405.4. сватъііа двьрьцА. Светите двери; название на вратите в централната част на иконостаса, които се отварят само по време на богослужение. н ѣко прннметъ стъі оврл^ъ. стон-тъ въ стъі^ъ д'верьцлр(ъ СЕ 97а 23. сватъііа къіУкгъі, СВАТЛ1Л словесл, СВАТОК пьелньк. Гр. т) іЭеіа ураерц, а1 йеТаі урасраі, га іера ібуга [вар. то Іероѵ Хбушѵ]. Светото писание [книгите на Ветхия и на Новия завет], еліко стъіьл кнігъі глжтъ К 3а 6; влснлнскъ гллголл. ілже въ стъін^ъ кѴнгл^ъ лежАШТл нменл вогл мокго. лште велншн дл гллгол“ж С 21.14; НЛВЪИСО^ОМЪ БО отъ стъін^ъ к'ннгъ П0КЛр"ѢТН СА вогочр Л Н6 КЪНА^бМЪ С 59.26-27; толн не. пот(.)фл^ом' са. нъ стъ(..) К'ННЙЪН СЛЪНШАфб СМЬЪ^ОМ* СА (гл...)ъ(.) ДЪТЖфС) ѴЬТЖф(....) ІА Р V 4.12-13; клко же въ гровъ ннъгдл. н ОТЪ КЪІН^Ъ ЖН^НЬ ПОЛЛГЛКТЪ СА. стъін^ъ словесъ дл слъішнмъ С 452. 26. Срв. К 14Ь 4; послочршлн довръ. ннѵтоже ве^-д-рл^очрмл гллголетъ СВАТОК ПНСЛННК. НЪ вьсе Б0ЖН1Л дочр^л нспльнь С 356.16; се въікнн. н стллго пнслнніл въ^емн очркл^лннгл С 356.22. сватъіьШ 662 СВАТЪІРПчИъ «ватъііа й женъ постьннць. Гр. аі ауі-оа тесгааракоѵта уоѵоакес; лартЗеѵоі аакртрюа каі царторес;. Светите четиридесет девици-отшелнички, пострадали в Хераклия по времето на имп. Лициний [307-324 г.]. ыаѵатъкъ ННДНКТНѴ\Ж0Ѵр, н памать. пръХоБМомочр оцочр ыАшемоѵр семеоночр. стлъпжкочр. нже въ огрлдѣ. н ст^ъ м. жеыъ постъынцъ Е 20а 14. съшьствьге сватакго дочр^А. Гр. ката-Раак; топ ауіоо тсѵейцато*;. Слизане, снизхождение на Светия Дух [едно от лицата на Светата Троица според християнското учение за троичността на Бога], егдАже ве^нАѴАЛьнъі оць. ве^ЫАѴАЛьное рождьство. сночр своемочр чѵтъкръі. I СТААГО ДХА съшествне. тронѵьское съвъкочрп-леыне съвѣстьствова СЕ 53а 12-13; ѵо въітьн намъ ѣісо ые въітн. въ гро^ъыое прАвьднвое съшествне. стааго емочр дІІ;а. гіо по СЕ 60Ъ 2; ѵѵ оделѣыьн намъ. льстн коѵрмнръсцѣн. съшествн-емь стааго емоѵр д)<а гіо СЕ 60Ь 5. очрсъпвньге СВАТАМГО Н0АЫА ^ЛАТО-очрстАюго. Гр. 'Н кощцац той ёѵ ауіок; яатрос; тщшѵ каі ссрхгетпа-кблоо таихте ттуд цеуаА.ояб^есо<; 'Ісойѵѵоо той Хрваоатбдои. Църковният празник Успение на св. Йоан Златоуст. сТ. ссптлврѣ. мі. т?! гУ. очрспенне стлго аѵХ ^латооѵстаго У 16 18-ІІа 1. оѵрсъпеныо СВАТЪІІА АНЫЪІ. Гр. 'Н КОІ-ццск; тг)? ау(а<; ”Аѵѵг|<;. Църковният празник Успение на св. Ана, майката на Мария Богородица [25 юли]. іСіца нГо йд. очрсьпенне стъньа аиыън. мтре бгѵниън А 1505 29. М, 3, А, СК, В, 0, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, X,' МЛ, ВН, КН, Я;, СН, Т, ТН. Гр. ауш;, ауштато;, деТо;, Іербс, лаѵаую;, ракарю;, о ёѵ ауіоц, тоо лѵетЦато;, ае(3аатбс, іЗеібхато; [еар. ауѵб;], вікаю;, [тоС ауіаароѵ]. Вар. сватъ. Неб. Срѳ. свет, свети, свят прил. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, ЕА, ДА; Свети Димитър МИ, Свети Дух МИ, Света Богородица МИ, Света Неделя МИ, Света Петка МИ ЙЗ,МИПан.; Света Лука МИ, Света Мина МИ, Света Синая МИ, Свети Арангел МИ, Свети Георги МИ, Свети дол МИ ЙЗ,МИП; Света вода МИ, Свети Илия МИ ЙЗах.Кюст.; Свети враче безештниче МИ, Света гора МИ, Свети Иван Бильо-бер МИ, Свети Иван Сечоглав МИ, Свети Никола летни МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Света Иляца МИ ХХДИМР; Светица МИ, Света стреда МИ ВП,ТО. сватъіМ, -1А э)с. 1. Светост; качество на свят, свещен предмет или лице; светиня, дом ом твоемоѵр подо-БАбТЪ СТЪІНІ И ВЪ ДЛЪГОТЖ ДЫКІ СЯ 92.5. Сре. Е 25а 10; Тсповѣдіте па-мьать стъжьа его СП 96.12; отъ в'сѣуь очрво ^рАЫН са. ѵѵтъ ынр<ъже вър;однтъ ГрѢ^ОВЪНАА съмръть. ЛМБОДѢАННе, нмьже стъжн тѣлесъыАА Гквръинтъ сд СЕ 89а 10; тако і пріложіте са сватъші нр;ъ К 1а 23. // Като титла на висш духовник - епископ, архиепископ, поштддн жнтнгл мокго молж сд твокн скдтъі^ С 286.14-15. 2. Религиозният обред освещаване, да нмж- ТЪ НБ ... КЪ БАЛОВАНЬЮ ВрЪДОМЪ, КЪ стъшн домомъ СЕ 5а 18-19. 3. Светилище, свято място, осквръш НА ^е&ш свтъжж его СП 88.40; V со^ъда ѣко жорогъ свюлжяч свонк въ ^е&н ОНОВА и? въвъ вѣкъ СП 77.69. сватъінктч прнмчтн. Гр. аугб^орш. Получа освещаване, і прншсдъшА въ стлчіж твоігГч цДсвь. стъжте н вДвс-ыне твое ^отАфА прньАтн СЕ 10а 5. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ауіааца, ауіаарбс, аукоанѵгі, бслбтп;, ауібтіі;, ауш;. Вар. СВАТЪіНН, СВАТ7.ІЯІ, свкчтъшн. Неб. светиня ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. свАтъіНкнъ, -ъін прил. Който се отнася до светостта, свят, свещен, свѣ-штд же сьде реѵе дѣвествъыъж длръ ѴНСТОТА СВДТЪІЬЛчЫАІА, МАСЛО ЖС- ТрѢБОѴ^- ябштннмъ пом°штъ С 372.4-5. Изч. С. Гр. тг[с ауісоабѵц;. Вар. склтгкЛ.нъ. Неб. Сре. светиня о/с. КАТЬБЛ_______________ 663 ватьба, -ъі з/с. Освещение, приемане на светост, освещаване, тъі во ’ ОСН СТЪБА НАША. I ТСБѢ СЛАВЖ ВЪСЪІ- .■ ллсмъ оцю СЕ 6а 20; влко гГ вже. прн^ъівлмѵн прлводьынісы ыл стъвж. і грѣшъннкъі нл покллнне СЕ 74а 12; ,...(ст)ъба(....)с- [сватьба, Мирчев, • Кодов, Индекс, с. 250] остъ Е 116 4. Изч. : Е, СЕ. Гр. аушарб?. Вар. свдтгвл. ; Нвб. святба остар. ВА. :ватьць, -А м. Светец, канонизиран ; от християнската църква човек, н абнк къ тн^оѵроѵрмоѵр прнстлннштоѵр стьцоѵр БЖЬЮ очрстрьмн СА С 567.10. Изч. с. • Нвб. светец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА; святец остар. НГер. СВАфАТН, СВАфАКТч, СВАфАКШН НвСв. Освещавам, правя нещо свято. во\рн н слѣпнн. кто волен естъ. ^ллто ЛН ЛН ЦрКЪІ. СВфАІЖфНѢ ^лато М Мт /■ 23.17 З7; ѵто во естъ боло. длръ лн нлн олтлрь свфл/АН длръ М Мт 23.19 3'. Изч. М, 3. Гр. ау\6.^(0. Вар. сваштатн, г Нвб. свещавам [се], светявам [со], светй [се] ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; [освещавам ОА. СВАфАТН СА, СВАфАІЖ СА, СВАфАЮШН СА несв. свАфАТн са самъ. Гр. ауіб^со ёцосн-тбѵ. Принасям се в жертва, н ^аыс А^Ь СВфАИч СА САМЪ. ДА БЖДЖТЪ Н ТН свфенн вь нсстннж А Йо 17.19. Изч. А. Нвб. Вж. при свАфлтн. свАфеннкъ, -а т. Свещеник; духовно лице, встъпило в брак, в право-славното християнство, егдл уо-штешн которочрмочр стоумочр слоужвж творнтн. Афе ^офешн прн<очр. лн лплоср. лн &ко\р. а лн сіісоѵр ... не ылроѵіто^ творнтн. сьде нфн охркАЖ?... свфко\р н в септл А 157Ъ 11, 17; Афе которъі свХннкъ. съ гнѣвомь съвджетъ ѴКА ... СКАШбЫЪ да проентъ врлѵА. да даТемои цъле-нью постъ. о денъ о ^Хѣ о вХСЕ 1035 15; тъі повелѣ вь севѣ мѣсто. црквъ-иъімъ свАинкомъ, ПОДЪНМЛТН ТАГОТЪІ ыаша СЕ 675 16-17; мо оумеръ-шнн. свАынкомь. лн м'нн^омъ. лн прнѵстьынком СЕ 51Ь 12. Изч. А, СЕ. Гр. ІЕрееі;. Нвб. свещеник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР; священик остар. НГер. свАфОномжѵеннкъ, -а м. Свещеномъ-ченик; название на канонизиран за светец свещенослужител, пострадал мъченически за Христовата вяра. мца сей ъ. стааго свыоКікл грігорнА Ар^НегІПА ВСЛНКЪНІА Л0М6ННІА А 1215 20; /лцл &?н в. стаго свио/лка полѵкАрпА А 1425 18; стрстъстъ [!] ... свАфеныѵѵмжкочр мнронвЗ 35а 2-3. А, Е. Гр. Іерорарти;, Вар. свАфенмсѵмжѵемнкъ. Нвб. свещеномъченик ЕтМл; свещеному-ченик остар. ВА. свАфенъ, -ъін прич.-прил. 1. Свещен, който се отнася до духовенството, свещенически, ѵѵле лнкъ стъ. ѵѵле сьнемъ свАШтенъ С 96.27. 2. Осветен, придобил светост, тъі блгвн н се осквръыьшес са. отъ сотонииа дъла. сътворн е блгвоыо н евфено. въ послоѵ-женне твонмъ рдвомъ СЕ 21Ь 22. 3. Като същ. а) свдфенъін м. ед. Гр. архіерев?. Свещеник, духовник, н къ людХ гл?! евфеиън СЕ 95Ь 2; глетъ жс свфенъі къ немочр СЕ 68а 3. б) свАфОННН м. мн. Гр. оі архіерец. Юдейските първосвещеници. прндж же слоугъі къ сціснъімъ. н флрн-ссомъ СК Йо 7.45. вода свАфенАіА. Светена вода. полніа СВАШТСЫОІЖ ВОДОІЖ тѣло. сътворнвъ прн^ъвАЫые стъіа тронцл С 537,6. свАфенъін ѵннъ. Гр. Іератікоѵ тауца. Духовенство, поманн гТ (в)'се епнскъпство... (н) в'сѣкъ свіценъі ѵннъ СС ІІІ6 22. Изч. СК, СС, СЕ, С. Гр. Іерб?, еС^рпато^, Іера-тікб;. Вар. сваштснъ. Неб. свещен ОА, ВА, АК, Вот, НГер, ЕтМл, БТР, АР. свдшбньге 664 с свдфеиью, -1Д ср. 1. Освещение, даряване на светост, освещаване, сътворн іж ненстьлънью нстоѵьннкъ. сіанью длръ СЕ 5а 3-4; сътворн т. бъітн ... свдфенне иеджгомъ СЕ 6Ь 20; влгвн внно се. своеіж вллгостніж ... кропленнемь, I свдфенне водъі СЕ 20а 5. // Освещаване на храм. вь дьнь свдштенньл. въівъшллго въ млнл-СТЪІрН ѴЬСТЬНЪН црькъвн. ПрЪСТЪІА ВОГОрОДНЦД Н ПрНСНОДѢВЪІ МЛрНА С 288.10. // Като название на храмов празник, мцд н(о ъ л с$нне црісве СТЪНІА БЦА. ЪЖС ВЪ ВЛА^ОрнГ А 15ІО 6; свдфенне стмоѵр мннѣ Е 35б 12. 2. Свято нещо, светиня. N6 длднте сціенніл пъсомъ СК Мт 7.6. 3. Само мн. свАфеыыА. Гр. та еукаіѵш. Обновление - юдейски празник за възпоминание на възстановяването на храма в Ерусалим, бъіша же тогдл свашинѣ (!) въ ілмъ^ъ. і ^нмл бѣ 3 Йо 10.22 А. 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. ауіастцбі;, ёукаі-ѵіацбс, [та] ёукаіѵіа, то ауюѵ. Вар. СВАЦК-ИНГС, СВЛШТСННЮ, СВАфСМНС. Нвб. Срв. [о]свещение ОА, ДА. се част. 1. За посочване на определен обект: ето. въ очртрън день вндѣ нсл грдджштл къ сс-въ. I гла се лгнецъ бжГн. въ^смлан гръ^ъі мнрл вьсего М Йо 1.29 3, А, СК В. Срв. Йо 1.36 М, 3, А; і^нде же нс вонъ иосд тръновъ вънецъ. і прлпрждьнжіж рн^ж. і глл нмъ се ѵлвкъ М Йо 19.5 3, А, СК; бѣ же плрлскевьКнн плсцъ. годннл въ ъко шестлл. I глл нюдеомъ се цсръ влшъ М Йо 19.14 3, А, СК, Б; по томь же глл оѵрѵеннкоѵр се млтн твоѣ. і отъ того ѵлсл поьатъ Ич оѵрѵс-ннкъ въ своъ сн М Йо 19.27 3, А, СК, В. 2. За подчертаване, наблягане на изрази, а) При въвеждане на пряка реч или на цитати: ето, ето на. г^ндс же плісъі пнллтъ вонъ. I глл нмъ сс н^вождж н влмъ вонъ. дл рл^оѵрмълте ъко вь немь вннъі не оврътліж нн сднноіа М Йо 19.4 3, А, СК; онъ же отъвъфлвъ реу отъцго своемочр. се толнко лътъ работлив тевъ. I ннколнже ^лповъдн тво-егл. не пръстжпн^ъ. і мьнъ ннколнже не дллъ есн ко^ьлдте. дл съ дроѵрггі монмн въ^веселнлъ са бнмь М Лк 15.29 3, А, СК, В; тъгдл отъвъ-штлвъ петръ реѵе емо\р. гн се мъі оста-вн^омъ вьсъ н вь слъдъ теве ндомг, ѵто очрво вждетъ нлмъ М Мт 19.27 З1, А, СК. Срв. Мк 10.28 М, 3; Лк 18.28 М, 3; сь во естъ о немьже естг пнелно. се л^ъ посълкв лннлъ мон пръдъ лнцемь твонмъ. і оѵрготовнтъ пжть твон пръдъ товояв М Мт 11.10 3, А, СК. Срв. Мк 1.2 М, 3, А, СК, В; Лк 7.27 М, 3; дроугъін же к'то гллго-лллше. се ѵловъкъ ндетъ жрътн С 133.14. 5) След обстоятелствени изрази и подчинени обстоятелствени изречения: ето, ето че. оѵрмср'шоѵр же нродоѵр. се лсТклъ гнъ вг сьнъ ъвн са носнфоѵр въ еъѵптъ А Мт 2.19 СК, В; ъко же прнвлнжн са кг врлтомъ грлдл. I се н^ношлл^ж о\рме-рошъ снъ нноѵадъ млтерн своен М Лк 7.12 3, А; тн понеже н^ндошд съ стрл^омъ н рлдостнвк. се нсоѵрсъ сьръте н гллгола рлдо\рнтл сд С 446.6. е) При съчинителни връзки [обикновено след съюз н]: и ето на. онн же посло\р-шлвъше цръ ндж. н се звъ^дл ввже ВІДЪША НЛ ВЬСТОЦЪ. НДЪЛШС- пръдь німі А Мт 2.9 СК; тогдл остлвн его днъволъ. I се лнлн. прнстжпншд і слоужллуж смоѵр 3 Мт 4.11 А, СК, В; помънж рлвъ I влвочрльнл. съвъдж-штлл мьа. V се іноплсменьніці н тоѵрръ. V людне стюпьсці сі бъішьа то\р СП 86.4; н вълстл въ огьГн поіжштл н ^вллдштл вогл. н се лг'гДлъ гнь съшедъ съ невесе. нстрдсе вънъ пештьннцж съ огДемъ. н не длстъ огню сътжжнтн нмл С 5.21; н понмъ еппъ клнрнкъі н мжжд върь-нъь н прншедъ стл нл връ^ъ ръкъь н сс просвьтъшд сд костн стъінрсъ вь ВОДЪ. ЛІСЪІ н СБЪТНЛЬННЦН С 81.7. севе 665 С6Б6 г) При противопоставяне [обикновено след противопоставителни съюзи]: но ето на, но ето че. і прннмъ рслъвъ ^вллж въ^длвъ прѣломн ... і ѵлшж тлкожде по веѵеръннн гла. сн ѴЛШЛ НОВЪІ ^ЛВѢТЪ М06ІЖ кръвН(Ж. ЪЖО ^Л ВЪІ ПрОЛѢЛТЪ СА. 0БЛѴ6 СО рЖКЛ ПрЪ-ДЛ1ЖШТЛЛГ0 МА съ мъновк сстъ нл трл-по^ѣ М Лк 22.21 3; съкръілъ са ксн ОТЪ ВЛ (ЛКО нлгъ. ыъ сс съкръілъ ксн вь севѣ вл ылгл С 470.7. д) При при-( чинни връзки: защото ето на, ето І че. въ^дрлдочрнте са въ тъ день н ■ въ^нгрлнте. се во мъ^дл влшл мъногл 1 нл невсе М Лк 6.23 3, А; і реѵе нмъ лньлъ не вонте са. се во бллговѣштліж влмъ рлдость велніж. ѣже вждетъ вьсѣмъ лкдемъ М Лк 2.10 3, А, СК; не бон са ѵадо. се во р<с прѣдъстонтъ | помлглА тевѣ С 80.1. е) При след- 5 ствени връзки: затова, ето на, ето | че. ѣко прн^ърѣ нл съмѣренне рлвъі своеід. се во отъ селъ вллжатъ ма вьсн ; родн М Лк 1.48 3, А, СК. ме) При заключителни или обобщаващи [ изрази: следователно, ето на. ілі [ очрвоѣвъ са шедъ съкръірсъ тлллнтъ І твон вь ^емн. се нмлшн твое М Мт І 25.25 3, А, СК. Срв. С 377.6; се очрво I коль довро I коль крлсьно. еже жнтн | врлтні въкочрпѣ СП 132.1; се во бъ | помлглетъ мі. Т гь ^лстжпьнікъ естъ I див моеі СП 53.6. Срв. СЕ ПЪ 9. [ з) При подбудителни изрази: ето на, хайде, се нъінѣ влствіте гѣ. вьсн рлвн ГНІ СП 133.1; клко ве сжмьиѣ-нніл къ мжѵенню прнстжпншА. се очрво дл прѣтръгъше слово нл мжѵеннкъі прѣндемъ С 55.17. не се лн. Гр. отж гбон. Нима не. не се лі длдъ кръктъ сіА вь нлсъ СП 53.2. се бъітн. Гр. яарещг [вТѵоа]. Присъствам, налице съм, тук съм. нде н прн^ъвл млрніж сестрж свои» тлн. рекъшн очрѵнтель се естъ н ^оветъ та М Йо 11.28 3, А, СК. лко се, ілкоже се. Гр. щ, соаяер, кава- лер, оіоѵеі, оіоѵ, ошѵ ті, оібѵ те, каі оТа еікбс;. При сравнение - сякаш че, като че ли. лште очрво тѣло твое вьсе свѣтъло вждетъ. не нмъі ѵастн едннъі тъмънъь вждетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егдл свѣтнльннкъ влнсцлннемь просвТзштллтъ та М Лк 11.36 3; отъ-връгъ къждо н послѣдььОкж срлѵнцж къ съмрьтн мрл^ьнѣн ндѣл^ж. ілкоже се воглтъство грлвнтн С 90.17-18; сн словесл очртѣшьнліл. подлвліжште дрочргъ дрочргочр. н дрочргъ дрочргл поочрштліжште. ілкоже се стрлждж нл рлтн творАШте. ношть провлждлл^ж С 91.29; въ тон же вьсегдл сѣда съ сль^лмн пллкллше са. н крнѵллше н въпнілше велмн. ілкоже се въіша нѣкомочр оржжннмъ ОѴН Н^БЛДЛЛН С 274.22-23. М, 3, А, СК, Б, О, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ібои, ’(5е, ’{5ете, фЕре, дбті, 5і’ б. Нвб. 0. севе, севѣ, совокк, севѣ; сн, са възвр. лич. местоим. 1. Себе си; означава лице или предмет, засегнати от действието и съвпадащи с върши-теля. нже лквнтъ нскрьнѣлго ѣко севе. воле естъ вьсѣр<ъ олоклвтомлтъ н жръ-твъ М Мк 12.33 3, А; не съкръівлнте севѣ съкровнштл нл ^емн. ідеже ѵръвъ н тьлѣ тьлнтъ ... съкръівлнте же севѣ съкровнштл нвее. ідеже нн ѵръвь ин тьлѣ тьлнтъ М Мт 6.19 3, А, СК; тъгдл ндетъ н понметъ съ совоіж седмь ннѣ^ъ д^ъ М Мт 12.45 3; нъ дл не съвлл^ннмъ н^ъ. шедъ въ море въвръзн жднцж. I іжже нмешн прѣжде ръг вж [!] вь^ьмн н отвръ^ъ очретл ен. і оврАштешн стлтнръ. тъ въ^емъ. длждъ нмъ тъ ма н тъ са М Мт 17.27 З1, А, СК; інъі естъ съпслъ дл спстъ н са. лште сь естъ ^ъ снъ вжнн. і^върлнъі М Лк 23.35 3, А, СК; тъі вѣрж нмлшн въ севѣ Е 4а 16; прнімн очрмлленое се мое моленне. еже тн въ^дліж тъ са. і тъ прлвовърънъііА рлвъі твокч СЕ 79Ь 5; лыдчрплтъ реѵе. не пръльштлн севе ССБС... 666 С6Б6... кодрлте С 101.21. 2. Кратка вини-телна форма са [се] при възвр. глаголи, при страд. залог и безл. вллженнн пллѵжштсн ІШНѢ ѢКО вьсмѣіжтг сд М Лк 6.21 3, А, СК; рлдо\рнте са I веселите са. ѣко мъ^дл влшл многл естг нл невссе^г 3 Мт 5.12 А, СК; ѵѵтт» толн нлѵдтг нс, про-ПОВѢДЛТН I ГЛЛТН. ПОІСМТС са прнвлн-жн во са црствне нвское 3 Мт 4.17 А, СК, Б; юлнг же вг^врлгГѣше емоѵр гла. ытъ трѣвобіж отг теве крьстнтн са 3 Мт 3.14 А, СК; н пофь са диг (л н нофні й. послѣдь вг^ллгкл СК Мт 4.2 А; врХ. овлѣците са ѣко н^врлын воу. стн У вг^лввенн. вг жтровж фед-ротг. н вллгостг, н сгмѣренж мжд-ростг У ісротостг н тргпѣнн(е) Е 22а 12; вгстліжштеі нл міл постгідідтг сіа. рлвг жс твоі вь^весслітг сга СП 108.28; ѵьто длстг сіа тсбѣ лгі ѵьто пріложнтг сіа тсвѣ. ісг іА^кочр льстчвочр СП 119.3; ѵѵврл^ь нлпнсл сд крьстьнн. рЖЦѢ рЛ2Т1рОСТрЛА МОНСН. ЛМЛЛНІСЛ повѣдн ТФ А 5; молж сд всльмн дл оѵртвргдімг са вг словссе^г К 4а 4, 4-5; сглоѵрѵн же сд іедномо\р оть гЛн^г носдштоѵр ісопые. сьрѣстн женж С 559.18; лн^елг же гнь глвн сд стоѵроѵрм' сгшгдг сь ыевесе. вг оврл^ѣ мльннд С 567.23. 3. Кратка дателна форма сн [си] при възвр. глаголи, тгі же ПОСТА СА ПОМЛЖН СН ГЛЛВЖ СВОІгіл. I ЛНЦС твое оѵрмгі 3 Мт 6.17; прншгдгшс і прьвѣе мьнѣ^ж сн СК Мт 20.10; лежнтг нстоѵьннкг. ілкоже лште кто прннесетг егеждг, нлпльннтг сьсждг. лште іестг велнкг велнко вь^ьмстг. лште мллг млло вь^ьметг сн С 307. 28; н отг оѵрпнтніл ие могжтг нтн вг домгі свод. погГежс много ежтг пнлн вгеллднвгше сн вныомг С 267.13-14; мллл же ноѵрждл сьвѣштлтн. ие погГеже мыожьство гллгол"емгін^г вгі отджь-ѵлвліете сн С 405.10; кто отг влег прннмг господл сгтжжн сн С 388.14. 4. Кратка дателна форма сн [си] с притеж. значение: свой. н глллше нсві. поманн мд гн егдл прідеші вг црёствіе сі А Лк 23.42; Уже не оѵрлг-стітг ід^гікомг своімг. ні сгтворітг іскрьнюмочр сі ^ьлл СП 14.3; помднн нгі спс вг црствьн сн СЕ 86Ь 5; н ефе влко послоѵршлн грѣшгнллго сн рлвл СЕ 79Ь 8; вгнндо^г вг домг тв°н. водгі нл но^ѣ мн не подл. л сн сль^лмн нлмоѵн но^ѣ н вллсгі гллвгі сн отьре С 394.30; не вон сд Уѵѵснфе, прнд (!) женж сн. не врлко\р овьштгнж. нг вожнн-^г тлннг строннж С 242.21; прнстлвн вг^лювыеннѵе оѵрмг сн кг гллсоѵр. н оврдштсшн слм° то слово, кже іестг вь мнрьстѣѣмь сгтвореннн С 317.14. вгдлглтн севе вг вѣрж. Гр. лютебсо ёцоштбѵ. Доверявам се някому, слмг же нсг не вгдллше севе вг вѣрж н^г. імгже слмг вѣдѣлшс вгед М Йо 2.24 3. вгннмлтн севѣ. Гр. лроаехео еравтф. Внимавам, вьнемлѣте ссбѣ. лште же сггрѣшнтг (врл) тевѣ врлтрг твон ^лпрѣтн емочр. н лште покллтг са отгпоѵрстн омоѵр М Лк 17.3 3, А, СК; вьномлѣтс же севѣ едл когдл ота-жліжтг срдцл влшл. овѣдлнннмь н пьѣньствомь. I пеѵлльмн жнтенскгі-нмн. і нлндетг нл вгі вгне^ллпж дьиь тг М Лк 21.34 3, А, СК. вгннмлтн севѣ отг кого [ѵесо]. Гр. лроаехео [ёцаотф] ало тіѵо^. Пазя се от някого [нещо], вьнемлѣте севт отг квлсл флрнсѣнскл. еже естг лнце-мѣрнс М Лк 12.1 3; реѵс гь. своімг очрѵсннкомг. вьннмліте ссвѣ. отг кгннжгннкг. ^отдфн^г. вг одеж-дл^г ^однтн. н лговдфн^г цѣловл-ннгл нл трьжнфн^г СК Лк 20.46. вгннтн ^л ^одоѵр севѣ. Гр. ё^ерх°І-іт лрод трѵ Шаѵ хреіаѵ. Ходя, излизам по нужда, ^лтворнв' двьрн лнто-ннн. того рлдн не вьннде до трнн дьннн нн ть, ^одочр ссвѣ С 170.12—13, 13-14. вг свогл сн. Гр. еі? тбе ’{8ш. У дома си. се грілдетг годінл н нгннѣ пріде. дл С6БС... 667 С6Б6... рЛ^ІДОТЪ СА КЪЖДО ВЪ СВОѢ СІ А Йо 16.32; по томь жо глл оѵрѵеннкочр со МЛТН ТВОѢ. I ОТЪ ТОГО ѴЛСЛ ПОЬЛТЪ (Ж оѵрѵеннкъ въ своѣ сн М Йо 19.27 3, А, СК; Н ТЛКО БЛЛГОДЛрЬСТВДШТД А отъ- П8стн въ своіл сн С 518.18. въ ссвѣ. Гр. еѵ5оѵ. Вътре в себе си. N0 мо^н очрво ынктоже ^ълл очрмл нмѣтн вь ссвѣ С 421.22. въ севѣ помъішл»лтн, Гр. біс&оуі-і^оросі [ёѵ ёраътф]. Мисля си. і прнде въ клперънлочрмъ і въ домочр въівъ въпрлшллшо (А. ѴТО ИЛ пжтн ВЬ С0ВѢ помъішлѣлшоте М Мк 9.33 3, А; онл же вндъвъшн съмдте са о словссн его. і помъішлѣлшс вь севѣ клково сс вждетъ ръловлнне М Лк 1.29 3; н помъішлілшс вь севъ гллгоХд С 78.12. въ севѣ прнтн [нтн], прнтн въ са, въ севѣ въітн. Гр. еі<; ёраътоѵ ёрхороа, яро? ёрашЬѵ аяерхораі, ёѵ ёраътф уіуѵороа. Съвзема се, опомня се, дойда на себе си, дойда в нормал-но състояние, вь севѣ же прншедъ реѵе. колнко нлнмъннкъ отъцл моего. н^въівліжтъ ^лъвн. л^ъ же гллдомь гъівліж М Лк 15.17 3, А; петръ же въстлвъ теѵс къ гро(чр)вочр. I прнннкъ вндѣ рн^ъі едннъі леждштА. і нде вь севѣ днва са въівъшюмочр М Лк 24.12 3, А; вь сд во прншьдъ. вь клътъкж вьлъ^е своіж. н окъі отъ сьнл вьстлвъ. ілкоже се кто реѵетъ. повръгъ же севе нл ^емн. въ^дъі^лныл несьтрьпнмлл творгс,лше. ве^ мнлостн сд вьа по прьсемь. н сль^ъ нстоѵынкъ нспоѵрштлА С 523.10; тъмл же н мрлкъ. нл лндчрплтл Н НЛ ПОГЛНЪІА просъіпл сд. ілкоже отъ стрлрсл очрм' погочрвнтн лн'точрплточр. н вьстрепетлтн кочрпно. СЪ СЪВѢТЬННКЪІ СВОНМН ... ѴЛС0-мл же двѣмл мннжвъшемл. рлс^ож-дллше сд по мллочр тъмл. н нлѵдшд вь^нрлтн ПОГЛННН НЛ СТЪІА. Н ВНДѢТН нже о ьПн^ъ свѣтъ ... іед'вл же вь севѣ въівъ лндчрплтъ. повелъ а вестн вь тсмннцж н очртврьднтн С 111.1-2; онл же пръсллвною то вндъвъшн н в' севъ въівшн. вндъъше во ржкж стллго отъ 0ГН1А очрже вьсж н^горъв'шж С 517.2; вь севъ же въівъ прѣклоннвъ колънъ вллгодлрьстві вогл С 194.1; онл же нѣколн прншед'шн в' сд. ілкоже вълше дъло. по вьсемочр съклгл кмоѵ С 517.13-14. нмѣтн подъ совоіж. Гр. ё%со хт’ ёрсго-тбѵ. Държа в подчинение, іво л^ъ ѵлвкъ есмь подъ вмсоіж. імъі подъ совоіж воннъі М Мт 8.9 3, А, СК. Срв. Лк 7.8 М, 3, А, СК. междоу совоіж. Гр. ярод еаътоб?, ярбд осМт^ог^, еІ<; ёсМіг^оъ?, ёѵ аМл^оц, рет’ аААт^соѵ, Помежду си, между себе си. въкте же сн дрочргл. іродъ жс н пнллтъ въ тъ день съ совоіж. пръжде во вѣлшето врлжъдж нмжштл междю совоіж М Лк 23.12 3; пьръл^ж же са нюден. междю соБоіж глГжштс М Йо 6.52 3, А; съ^нрл^ж жс са междю совоіж очрѵе-ннцн. ие домъіслаштс о комь глетъ М Йо 13.22 3; о семь рл^очрмъіжтъ вьсн. ъко мон очрѵсннцн ссте лріе лювьвь нмлте междю совоіж М Йо 13.35 3, А, СК; о семь лн сътдзлетс са междю соБоіж М Йо 16.19 3, А, СК; стлъ ловъ^лньъ. стрлшънлъ ЦЪЛОВЛНЬЪ. ъже междю совоіж імлмъ К 9Ь 5-6. не ѵоѵрілн севе. Гр. Длубаручкос;. Който не е в съзнание, сънъ во не ѵочріж-штннр<ъ севе. връждлгетъ продлъжлА сд. ог^емъ жегомъінмъ н^очрнишнж. творнтъ потомь С 314.13-14. невръірн севе. Гр. оѵ катафроѵеш. Пренебрегвам себе си. ѵѵ веле велн-кою сжмьнънню. вллженллго длвъідл съгръшнвъшллг0. н невръгъшллго севе С 354.24. ночрждж севъ сътворнтн. Гр. аѵа-укосТоѵ тіуёораі. Принуден съм, принудя се. очрклонн сд оть ьГИрсъ. ночрждж севъ сътворнвъ. н Унъмъ пръжде жьджштнТмъ. проповъдлтн слово ве съвлл^ил. по отъкръвенню д^л стллго С 24.16-17. СС-БС-.. 668 севе... о севѣ. Гр. опкбдатсх;, абтораті. От само себе си, без външна причина, намеса, о сс-бѣ бо ^емлѣ плодите са М Мк 4.28; лште лн отъ ѵловѣкъ ННКТОЖО ННѴСОЖС СН^Ъ НЛОѵрѴН. НЪ 0 С6БѢ ^вллж покктъ С 325.1; въ^'мъте скоро вь^мѣте н N6 жьдѣте. лште лн моѵрднтн мннте. слмѣмъ врлтомъ Бе^-д-ржкочр о С6БѢ ВЬ^АТН СА велнтъ. вь^ьмѣте СА врлтл вѣѵьнлѵл С 465.30. отнтн въ севѣ. Гр. аѵахсоресо кат’ ібіаѵ. Уединя се, за да се вглъбя, съсредоточа в себе си. не пръовндА-ште кго прн^однмъ. нъ отндъмъ вь севѣ. н іедннн кдномоѵр весѣдоѵрнмъ н^БЛВнтелю нлшемоѵр господохр С 506.30. отъ севе сътрдслтн. Гр. алоаеюцаг. Отърсвам от себе си, отхвърлям, поѵто рлдость отъ севе сътрдслкте С 324.20-21. постлвнтн прѣдъ совокк. Гр. яарштг|-рл. Поставям пред себе си. отъмс-тлдн оуво вьѵерл. вллдъіѵьскън (!) л"егеонъ (!). лгг^елъ гллгола петрови. 1ЛК0 МОГЖ НЪІНГЛ пръдъ СОБОКЪ. постлвнтн воле С 463.9. рл^дълнтн севѣ. Гр. бшрері^со еід враотбѵ, бтрері^ораі. Разделя, разпределя помежду си. н прннмъ ѵлшж увллж въ^длвъ реѵе. прннмѣте се н рл^дълнтс- севѣ М Лк 22.17 3; рлл^дълншкд [!] севѣ рі^ж мошс. н о рі^ж ыоич ыетлшіА жрѣвъіА СП 21.9. Срв. СЕ 50а 18-19. рл^дѣлнтн СА НЛ СА, рЛ^ДЪЛНТН [рл^-дѣлілтн] сд слмъ въ севъ. Гр. рерѵ-^ораі кат’ ёцаптой, цері^ораі іп ерашбѵ, вш.рері^ораі ел’ ераптбѵ. Разделя [разделям] се, престана [преставам] да бъда единен, цялостен. вьсъко цъсрство рл^дѣлъ са нл са. тлпо^стѣетъ і въсъкъ грлдъ лн домъ рл^дълъ СА НЛ СА НС- СТЛНС-ТЪ. I ліре сотонл сотонж н^гоннтъ. нл са рл^дълнлъ са естъ клко оѵрво СТЛНС-ТЪ цствне его М Мт 12.25, 26 3; вьсѣко цсрствне рл^дъль са слмо вь севт ^лпоѵрстълтъ. I домъ нл домъ плдлл-тъ. лште же н сотонл слмъ вь севт рл^дълн са. клко стлнетъ цсрсво его М Лк 11.17, 18 3. слмъ севе [севѣ, совоіж, севъ; сн, са]. Гр. ёцантон, аеантон, ёавтов, аТЛцХсоѵ. Самият себе си. ѵьтн отцл н млтерь. і въ^лювншн нскрьнъ-лго своего ъко слмъ са М Мт 19.19 З1, А, СК. Срв. Мт 22.39 М, З1, А, СК; Лк 10.27 М, 3, А, СК; Мк 12.31 М, 3, А; ръшд же нкден къ севъ слмн М Йо 7.35 3; рѣША же емо\р флрнсън. тъі о севѣ слмъ съвѣдѣтельствоѵрешн М Йо 8.13 3, А; дл нлоуѵнтъ къніазіа его ѣко слмъ ска СП 104.22; хіъ слмъ о севѣ вь^лъ^ж нл сковрлдж С 118.6; і подлждн нлмъ съ лювовьвк слоѵржнтн. слмѣмъ СС-БЪ. I съвръшнтн ^лконъ ^л твоего. съ в'сѣмь дръ^новеннемь СЕ 11 а 18; помннлнмъ о\рво сн прнсно словесл. стъін^ъ цъловлннн грьдллго ловь^лннл. кже къ севѣ слмѣмъ С 423.26; еже не оѵрдовь естъ нн рл^очр-мърсомъ ннколнже. мно^ъмъ плѵе оѵрне естъ овьштевлтн слмѣмъ съ совокв н по скрьвъннн семь ЗЛ Па 2-3. свон сн. I}?. аеаитон, іатоѵ. Своят, собственият, богъ во свок-го сн съінл почрстн С 416.21-22; поѵто своіемоѵр сн ^лвндншн съплсс-нню С 336.16. // свон сн тн. Гр. оі івѵоі [абтон]. Близките, своите хора. сь ннмнже вьспонмъ Н МЪ1. БЛЛГОСЛОВЬКНЪ К-ЖС- отъ вогл ВОГЪ. црь СЛЛВЪІ. ѵу овъоѵрвожлвъін свонмъ сн. вс-^ъ очрвожьствл СЪ1 нлсъ дъл"ьмл С 326.21. севе [севѣ] сн. Гр. ецаотоб, сеавтог), байтов. Себе си. сьдс- к-смъ дълесемь (!) л оумом* севе сн тлмо сжштл творж С 343.18; носаштс- нл севѣ сн тлннл нлпнслнл. рсоштстъ Вѣдро БНДѢТН. вльштлнніл дъл'ьмл С 344.5; нъ лште тъі лдлмс помансшн. гегдл въ породѣ ОВНЛЖЛ. К010Г0 ДЖБЛ ЛНСТВНН! вь^ьмъ. н СЪШНВЪ СС-БЪ сн одеждж сътворн С еекАСТННСісь 669 С6АМНИ61ЙЧ 347.30; ыъ дл нстныъпъін вныогрлд' нл джвоѵр кръста, рл^внвъше. ссбѣ сн ло^ж плгочрвъі сътворАтъ. ылмъ же ло^ж съплсс-ннл оѵрготовАтъ С 385.23. сътворнтн [творнтн] СН ТАЖЬКО. Гр. бхОоцоа, ферсо Рофесод. Ставам печален, тъжен, прокъ жс н^ъ кднл-ѴС N6 ПОК°рАШТС- СА. по днілволовѣ СНЛѢ. Н ТАЖЬКО сн сътворнвъше о съкрочр-шеынТ коѵрмнрл свокго. дроѵргок ѵ’то прнмъіслншА С 35.19-20; прѣподо- БЪЫЪІН ЖС МЖЖЬ акъі ОТЬЦЪ ѴАДОЛК-бнвъ. прѣпнраашс н глаголА. нн ѵадо. N6 тако тажько сн творн С 205.8. о\р свонмъ сн дома. Гр. крб^товдібіопс;. У дома при своите, у дома. нже ть, оѵртра въсташлште. кгдл нсжѵатъ внно. рлдоѵріжтъ са ^ѣло іако оѵр свонмъ сжтъ сн дома лежали С 267.18. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, Г, ЗЛ, БН, В. Гр. ецаотоо, аеаотой, ёаотой, оЛХдХсоѵ, аѵ>тб<;, ёуш, сго, "бреТс;. Вар. а; сд, сіА, са. Нвб. себе [си], се ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; себя остар. ВА, НГер. севастннскъ, -ъін прил. от МИ. Сева-стийски, който се отнася до Сева-стия. севастннскън мнтрополнтъ ... того прн^ъвавъ ... постави епнскоѵрпа С 280.8. Изч. С. Гр. тт)5 Еераатеіаі; [вар. тд? ІеРаатіаі;]. севастніа, -ка ж. МИ. Севастия, град в Понт, Мала Азия [дн. Сивас в Турция на р. Къзъл-Ирмак]. мѣ-сАца марта въ д дьнь мжѵенніе стъі-н^ъ мжѵеннкъ м. нже въ севастнн мж-ѵенн бъіша С 68.23; н прншедъ вь севастнн ... повелѣ прнвестй стъіа С 72.19; кстъ во вь севастнТ е^еро нмъі водж многж С 76.9-10. Изч. С. Гр. Хераатенх. севгіріиш вж. севрнанъ. севрнанъ, -а т. ЛИ. 1. Севериан -християнин, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 септември. стаго мжка севрнана Е 296 3. 2. Севериан — един от 40-те кападо-кийски воини, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. а сс нмъ нмеыа. дометніаыъ ... сечгрнгашъ С 69.10. Е, С, ТН. Гр. Іеитіріаѵбі;. Вар. сеѵ^рнілнъ, ССЕГіріІАН. севъіровъ прил. притеж. от ЛИ. Се-веров, който се отнася до Север -антиохийски патриарх [512-518 г.], монофизит. След възцаряването на имп. Юстин I [518-527 г.] е свален и полага основите на сектата на северианите [севиря-ните, фтартоА,атрі - наречени така поради учението на Север, че тялото на Христос е тленно]. Анатемосан като еретик на Цариградския събор [536 г.]. Умр. 538 г. къ црькъвн же вьсѣѵьстѣн ые прновь-штллше са. севъірово ^ъловѣрьство прннмъ С 298.3. Изч. С. Гр. [той] Іеодроѵ). седмернцеіж и седморнценк нареч. Седем пъти, седмократно. н лште седморнцеіж дьнемъ съгръшнтъ въ та. н седморнцеіж дьыемь оврлтнтъ са гла кмж са. отъпоѵрстн емочр М Лк 17.4 3; н ліде есмъ кого ѵімъ очрові-дѣлъ. въ^врлштж седморіцеіж А Лк 19.8; въ^длждь сжсѣдомъ ылшімъ. седмернцеіж въ ыѣдрл і^ъ. поношеын-емь імьже поыосішіа тевѣ СП 78.12; словесл гнѣ словесл прѣѵістл. съревро рлждежеыо нскочршіАНъ ^емі. л н оцѣ-штенье седмеріцеіж СП 11.7. Изч. М, 3, А, СП. Гр. ёятакц, тЕТратЛойѵ, ёлта-пХааіоѵа [вар. ёятоэтЯастіа], ёлтдаЛааіш?. Вар. соАМСріцеій-., сеАМорЦС'1^-Неб. седморицею остар. ВА. седмнценк нареч. Седем пъти, седмократно. н ліре седмнцеіж. дыьмь съгрѣшнтъ тн. н седмнцеіж оврлтнтъ СА къ тевѣ. ГЛА кліж сд. отъпоѵрстн СбАМОрО 670 сблмысрлтниеіж емоу СК Лк 17.4. Срв. А седмькрл-тнцеіж ... содмнцеіж. содморо содмнцокк. Гр. ЁпхапХасюѵ. Седмократно. телнцж дл жлѣдетг содморо седмнцеіж С 360.13. содмь дослтг крлтг [н] седмнцеіж. Гр. ёрЗоцгікоѵтакк; ётгссі. Седемдесет пъти по седем, глл емо\р нсг. но гліт тобѣ до содмь крлтг. нг до содмь десАтг крлтг содмнцоіж М Мт 18.22 3; ты во осн вг поволѣкгін вгплдліжфннмг вг грѣ^гі. содмь досдтг крлтг. н седмнцеіж СЕ 756 19-20. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Iф. ^лхакц. Нвб. Срв. седмица 'название на цифрата 7’. содморо нареч. содморо содмнцекв. Гр. ёятаяХатоѵ. Седмократно. отгвѣштлвг во сг гнѣвомг реѵе жнвг господь. достоннг юстг сгмрьтн тлковгш. н телнцж дл жлѣдотг содморо седмнцеіж С 360. 13. Изч. С. Нвб. седмори 'седем, седми’ диал. НТ, НГер. Срв. седморен прил, - седморка з/с. содмг, -гін числ. ред. Седми, вѣ жо вг ылсг седмь врлтрніл. і пргвгі ожеиь са оумьрѣтг ... тлкождо н вгторгі. н трети до седмллго М Мт 22.26 З1; вг-ѵорл вг годннж содмжвв остлвн н огіЛ, М Йо 4.52 А. Срв. Йо 4.52 3. Изч. М, 3, А. Гр. оі елха, е(38орос. Вар. ссдѵ.мг. Нвб. седми ОА, ВА, АК, НТ, Дтов, НГер, ВТР, АР, ДА. содмь, -н з/с. числ. бр. Седем, вь^аса. і^вгітгкгі оукроур<г. содмь ісошгынцг нсплгнь ММт 15.37 А. Срв. Мк 8.8 М, 3; I вгпросн /а колнко нмлте рслѣвг. онн жо рѣшд содмь М Мк 8.5. Срв. Мт 15.34 А; і поволѣ нлродоу вг^ло-штн нл ^емн. I прномг содмь тж рслѣвг. ^вллж вг^длвг прѣломн М Мк 8.6 3; сглѣ^г отг нвсс лклг седмь. дл отгженжтг в'со тъм СЕ 59а 10. // Като същ. содмь. Гр. о1 ёята. Седмината [за лица], вг вьскрѣшенне оуво. которлго отг содмн вждетг жонл. вьсн во нмѣша ігк М Мт 22.28. Срв. Мт 22.28 З7; Лк 20.33 М, 3. содмь досАтг. Гр. ёрборі^коѵта. Седемдесет, і по снрсг же ѣвн гг н інѣ^г содмь досдтг. і посглл іл по дьвѣмл прѣдг лнцомь свонмь М Лк 10.1; вѣл^ж во н Ѵнн оуѵоннцн нсоусоу, сод'мь досдтг ѵнсмономь С 409.5-6; жонетг во ма н но вѣдѣ клмо ндж. н лбню н^ндо вѣсг. н прѣложн са вг ^мин волнкг. (лко содмь досдтг ллкгтг С 173.24. содмь досдтг крлтг [н] седмнцест;, Гр. ёр8о|іг|коѵтаіа<; ёята. Седемдесет пъти по седем, глл емоу нсг. но гліж тевѣ до седмь крлтг. иг до содмь досдтг крлтг седмнцевк М Мт 18.22 З7; тгі во осн вг. поволѣвгн вг-плдліжфннмг вг грѣрсгі. седмь доса-тг крлтг. н седмнце/ж СЕ 756 18-І9. седмь крлтг [крлтгі]. Гр. ёятакіс. Седем пъти. тггдл прнстжпь кг N6-моу потрг реѵе. гн коль крлтгі сггрѣ-шнтг врлтрг мон вг мд. і отгпоуштж емоу. до сс-дмь крлтг лн М Мт 18.21 З7; седмь крлтгі дьне ^вллн^г тьа СП 118.164. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. елха. Вар. седмг, содгмг, ссд'мь. Нвб. седем ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Седмашка падина МИ ИД.МНЛом; Седмаков ФИ СтИл.РЛФИ. содмьдосдтьнгін числ. ред. седмьдосАтьнгін н девдтгін. Гр. ёр8орг)костт6(; ёѵатод. Седемдесет и девети, н отгтолн оувѣдѣнг вгістг родг Тѵѵлныовг н опнскоупьство. вг седмьдесАтгноіс н доватоіо лѣто врг-стгі сого 'іѵѵлныл С 295.6-7. Изч. С. Нвб. седемдесетен ЕА; седемдесети Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. седмькрлтнцевя нареч. Седмократно. н лште “дмькрлтнцовк дьыомг. сг- грѢШІТЪ КЬ ТСБѢі Н ССДМНЦвІЖ оврА-ТІТЪ СА ІСЪ ТСБѢ. ГЛА ІСАІЖ СА. ѴѴТЪПОѴр- стн емоѵр А Лк 17.4. Изч. А. Гр. ётгтЛкц. Нвб. Срв. седмократен прил. ЕтМл, ВТР, ЕА. сенцн нареч. Веднага, още сега, незабавно. да мн ДЛ.СІ сенцн иа БДІОДѢ ГЛАВЖ ноаиа крстдѣ А Мк 6.25. Изч. А. />. ^аитііі;. Нвб. сеици остар. ВА. свкоундо, -а м. ЛИ. Прозвище на Сергий - първенец в гр. Кесария на р. Ефрат. прнмнкПнрнѴ ыѣісъі нмсысм' сергТнн. секоѵрыдо С 562.19-20. Изч. С. секъірл, -ъі ж. Секира, вид оръдие на труда, брадва, юже во секъірА прн кореынн дрѣвА лежнтъ М Лк 3.9 3, А, СК. Срв. Мт 3.10 А; ѣко въ довровѣ дрѣвьнѣ секъірАмі рАсѣшьх двьрі его СП 73.5. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. а^{ѵт|. Вар. сокънрь. Нвб. секира ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Секиранов ФИ, Секи-раров ФИ, Секирски ФИ СтИл,РЛФИ. селевькъ, -а т. ЛИ. Селевк - воин-християнин, сподвижник на презвитер Памфил и дякон Валент, умр. мъченически в Кесария Палестинска по времето на имп. Диоклециан [284-305 г.]. Пр. на 16 февруари. &ца то" е Т стънре Умсь. ПАМ'фнДА ОѵрАЛеЫТА ПАВЛА ПОрфНДА селевкА А 1426 15. Изч. А. Гр. Х&е\жо<;. Вар. селсвкъ, селн вж. отъселн, седнвестръ, -а м. ЛИ. Силвестър I -римски папа [314-335 г.]. Пр. на 2 януари, йцд сночрдГ I стаК сслнвестрд ПАпежА рнмскА А 1366 17. Изч. А. I)}. І&реотрсх;. Нвб. Силвестер м. ЛИ, Силвестров ФИ, Силвестра ж. ЛИ, Силвестрий м. ЛИ, Силвестриев ФИ СтИл,РЛФИ; Силве-стрия 'църковен празник, 1 януари, Нова година’ диал. НГер. седнкъ, седнкА, седнко местоим. откос. За количество — толкова многоброен. ісжіж прѣдн постлкыж сдо-вссн тропс^ж. Ѵ’Т0 БЖДЖ ДЮДН ССДНІСЪІ госта С 424.19; воже мон ^е нс. югоже рддн БОДѢ^НЬ СНБК ПрѢТрЪПѢ^Ъ. Н по^оръ Н ИАГЪ ВНДНМЪ ЮСМЪ ОТЪ ССДНКА ндродА С 150.21. //Като същ. соднко ср. ед. Гр. тооойтоі. Толкова голямо количество [хора], естъ отроѵн-штъ едныъ, іже нмдтъ патъ ^дѣбъ (ЛУЬИЪ, I дьвѣ ръівѣ. нъ сн ѵъ(то) сжтъ вь се(дн)ко М Йо 6.9 3, А. М, 3, А, С. Гр. хоюОто!;. Нвб. 0. седнтн, содіж, седншн несв. Вселявам, правя нещо да се появи и задържи у някого, вже творьѵе... і^гоиа в’сѣко ве^вирне дюден свонмъ. селл вь нн^ъ в’сѣко прдвовѣрне ... посълн ыъіыѣ глъ твон СЕ 446 16. Изч. СЕ. Нвб. Срв. селя [се] 'заселвам се’ диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА; [за]селя се, [за]селвам се; [из]селя се, [из]селвам се, [по]селя се, [по]селвам се; Селички дол МИ, Селички рид МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Селимир м. ЛИ, Селимира ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. седніре, -а ср. Селище, селение. БЛАГОСЛОВЬЮЫЪ ГрАДЪІН АДОВА С6ЛНШТА НСПрА^ИНТЪ. А ЫбБеСЬНА ЖНЛНШТА. МЫ0-ГЪІН^Ъ СЪПАСАІЖШТНН^Ъ СА. нспльннтъ С 342.4. Изч. С. Гр. тащеТоѵ. Вар. солншто. Нвб. Срв. селище ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; Селището МИ ЙЗ.МИПан; ТХ,МИМ; КП,МИБелосл.; ИД,МНЛом. село, -а ср. 1. Нива, поле; землище, имот. оѵрподовн са црствне ыевбское. ѵдвкоѵр Сѣвъшоу довро СѢМА на седѣ своемь М Мт 13.24 3, А; село коѵрпн^ъ н НМАМЪ ижждж н^нтн н ВНДѢТН е М Лк 14.18 3, А, СК; посъда н ыа селл своѣ пастъ свнынн М Лк 15.15 3, А, СК; лште лн же трѣвж дьыссь на селѣ сжціж. н 0\ртрѣ вь пешть вьметАемоѵр. СбЛОМЬСІСЬ 672 С6М6ЛНН БЪ ТЛКО ДЪЛТЪ. КОЛЬМН ПЛѴС ВЛСЪ млловѣрн М Лк 12.28 3; н нлсѣшіа С6ЛЛ Н НЛСЛДІШІА віногрлдъі СП 106. 37; слторнннъ же нмѣлше село вьнѣ грлдл. нсдллеѵе грлдл С 204.8; отъ-длстъ кмоѵр вьсе то село. дл пждс-тъ вллстніж кмоѵр нл млнлстнръ С 207.4. 2. Жилище, дом, сграда, сего рлді въ рл^дрочршітъ ТІА до коыъцл. въстръгнетъ тіа н прѣсс-літъ тка отъ селл твоего СП 51.7; лште вьнндж вь село домочр моего СП 131.3; Т въселн въ селѣ^ъ ір;ъ колѣнл інлевл СП 77.55; овн оѵрво бѣжлл^ж въ горъі. овн же нл селѣ^ъ сжште тліл^ж сд С 98.9. 3. Селище, населено място, село. отъпоѵрстн іа дл шедъше въ окръсть-ннн^ъ сслѣ^ъ. і вьсерсъ кочрплтъ севѣ М Мк 6.36 3; і ъможс колнжъдо въ^ождллше. вь вьсн лн въ грлдъі лн въ селл. ыл рлспжтнрсъ поллгллрсж нсджжънъііа. і молѣлрсж н М Мк 6.56 3; БѢЖЛША Н ВЪ^ВѢСТНША въ грлдѣ н въ селѣрсъ М Лк 8.34 3, А, СК; отъпоѵрстн нлродъі. дл шедъше въ окръстьнАьь вьсн н сслл внтлкьтъ. і оБрдштжтъ врлшъно М Лк 9.12 3. 4. Прен. Селения, покон дша твонрсъ рлвъ. прѣжде о\рсопъшннрсъ. нл МѢСТѢ ^ллдьнѣ ... в’ селѣ^ъ прлвс-дьннѵнрсъ СЕ 64Ь 20. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. аурбі;, лроаотеюѵ, тбтссх;, спаіѵшра, акруц, Хюріоѵ, катоіктітцріоѵ. Нвб. село ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Старо село МИ ГХ,МИМ; Селце МИ, Селци МИ, Селица МИ, Селче МИ АМС,Слав.нас. Алб.; Ново село МИ АМС,Полог.; Селище МИ, Селско конопище МИ ЙЗах,Кюст.; Село МИ, Село Пороище МИ, Селска долина МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Селска лака МИ, Селска мъртвина МИ, Селско тра-нище МИ ИД.МНЛом; Селско МИ, Селски вриз МИ, Селището МИ ВМС. ссломьскъ, -ъін прил. от МИ. Силом-ски, който се отнася до Силом [дн. Зеіійп] - град в Палестина, даден за владение на племето на Йоси- фовия син Ефрем от Исус Навин; първата столица на Израил, тъй като там са били поставени [Нав 18.1] скинията и кивотът. Превзет от филистимците [ІЦар 4.1-22]. і отъріыж скшікк селомьскж. село вг немьже въселн сіа въ ѵлвѣцѣ^ъ СП 77.60. Изч. СП. Гр. [тп$] 2т|Хб)ц [вар. [тр^] Хтр.м]. свльнъ, -ъін прил. Полски, който се отнася до поле. съмотрнте крннг селънъіуъ. клко рлстжтъ М Мт 6.28 А; ліре же сѣно селъное дьнесъ сжштее. л оѵртрѣ въ огнь вьметомо. въ тлко (ѵѵ)дѣетъ. кольмн плѵе влсъ млловѣрн М Мт 6.30. Срв. Мт 6.30 СК; съкл-жн нлмъ прнтъѵж. плѣвслъ селънъі^ъ М Мт 13.36 3, А; съмотрнте цвътъ селънъі^ъ. клко рлстжтъ 3 Лк 12.27. Срв. Мт 6.28 3, СК; посрѣдѣ горг проіджтъ В0А7“'. НЛПОЫіТЪ ВЬСІА ^вѣрі сілънъна {погр. влг. сглънъікд, Север., е. 133, бел. под линия) СП 103.11; крлсотл сс-льнлл съ мьнонъ сстъ СП 49.11; о^множн жнтл ^мн. і дрѣвл сс-льнлл. бллсловн СЕ 12Ь 15. Изч. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ. Гр. той аурой. Вар. селгнг. Нвб. селен остар. ВА. селѣ вж. отъсс-лѣ, досс-лъ. селъ^ъ [погр. СП 89.10] вж. снлл. семснновъ прил. притеж. Семеинов [Семенев], който е в някакви отношения със Семен [Семеин] - един от прадедите на Христос, може би идентичен със Семаня от 1Пар 3.22. тъ бѣ нс. ѣко трьмн десАтгі Лѣт. НЛѴННЛКА. СНЪ СЪІ ѢКО мьннмъ БѢ. іѵоснфовъ ... мллтовъ. млтлтнсвг. семс-іновъ 3 Лк 3.26 М. Изч. М, 3. Гр. той Еереіѵ. Вар. сомсіновг, соммнов. ссмслнн, -іа ж. ЛИ. Семёла - в старогръцката митология дъщеря на Кадъм и Хармония, майка на Дионис. тлкождс- жс- н днонѵрсь. нлроѵнтъін ВЛШЬ БОГЪ. НѢ лн V тъ отъ ссмс-оновъ 673 С€стрл БЛЖДЛ рОДНЛЪ СА. БЪІВЪ ОТЪ ССМСЛНА КЛД'МОВЪ1 С 8.9. Изч. С. Гр. ХецеХт|. семеоновъ [М Лк 3.26] вж. семеныовъ. семеоновъ [3 Лк 3.30] вж. семеоновъ. семеонъ вж. счрмс-онъ. с«птаб(Я», -л и септдвръ, -л м. Септем-ври, един от^ 12-те месеца на годината. евГѵѵ мл псХ?септдврл (!) СК 1496 20; мцл септд в стлл стлѣ Хікл лнтімл еппл ннкомГА^.146 26; ёГ септдврѣ. стрстъ. СТЪІ^Ъ МКЪ. ВЛСНЛНѢ (с)емеонл Е 24б 7-8. А, СК, У, Е. Гр. ХегстецРрюі;. Вар. септдвръ. Неб. септембер диал. ДА; септембър диал. В А; септември ОА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. серлфнмъ1, -л т. МИ. Серапион -храм в Амасия [Понт, Мала Азия], посветен на гръко-египетския бог Серапис. вѣлше жс- ^рлмъ кочрмнр'-скъін нсконн. нлрнцліемън ПбТЛСЪ. л дроѵргъін серлфнмъ С 17.9. Изч. С. Гр. Хероотісоѵ. серлфнмъ11, -л т. и серлфнмн, -ъ т. мн.; серлфнмъ или серлфнмь мн. нескл. Серафим - ангел от висшите чинове, изобразяван с шест крила; вестител-светлоносец. ше-стокрнллтлл серлфнмь. ѵокръсть стоід-фл. I летдфл. стрл^омь непрнстжпъ-нъид сллвъі твоеід. ^лкръівліжтъ сд СЕ 4а 18; вже сѣддн нл ^еровнмѣ. і тръстъімь гллсомь. отъ серлфнмъ. поемъ непрѣстлн'но СЕ 93а 22; влрл-іжтъ ^еровнмъ. н прѣтъкліжтъ серл-фнмъ С 458.13; нже ^еровнмомъ стрл-шьнъ. н серлфнмомъ невнднмъ С 248.20-21; сллвнмъін ^еровнмомъ н серлфнмомъ С 481.30; прнсд^н къ пльтн моіен гръдоѵрочрмочр ^еровнмомъ. н ѵьстъно серлфнмомъ. н стрлшьно вес-пльтьнъінмъ снллм' С 504.2-3. Изч. СЕ, С. Гр. Херасрф, Хера<реі|і. Неб. серафим ВА, БТР, АР; Серафим т. ЛИ, Серафимов ФИ, Серафима з/с. ЛИ СтИл.РЛФИ. сергТнн, -1л и сері%, -іл т. ЛИ. 1. Сергий - християнин, умр. мъченически заедно с Вакх [ок. 295 г.] в Сирия по времето на имп. Максимиан [286-305 г.]. Пр. на 7 октомври [на 29 ноември енкенията на храма в Цариград], мцл окто ж стоѵрк мкоѵр серМг н влкул А 1226 10; гГ вже ... съподовлен стлл мѵкл. серьНнѣ. і влкъ^л врлтрл бъітн СЕ 106 12. 2. Сергий - първенец в гр. Кесария на р. Ефрат. прнмнкнрн. нъкъі нменем серТнн С 552.19; нменемь съі сергнТ С 555.27. 3. Племенен водач в селището Саура в Месопотамия, обл. Осроена. слъішллн іесте. сергіл. слврлнтъско\ро\рм племенн кна^л постл-выеыл С 566.19; нл многъі дын въ ЛЛѴЬБѢ Н МОЛНТВѢ ПрѢБЪІВЛІЖШТОѴр сллвьноѵроѵрмоѵр томоѵр сергю. съвръшенѣ въ^може бѣсъ н^гънлтн н2, иего С 567.19. Изч. А, СЕ, С. Гр. Херуіос;. Вар. серььнн, серкнн, сергнТ, серѴнн, серЬь. Неб. Сергий м. ЛИ, Серги м. ЛИ, Сергей т. ЛИ, Сергиев ФИ СтИл.РЛФИ. серо^овъ вж. сероѵдеовъ. сероч^комннъ, -л м. МИ. Име на село [във Фригия?], познато от житието на Кодрат Никомидийски и дружината му. повс-лъ же вьсѣмъ лндѵрплтъ прѣдънтн. къ прѣдн сжштнн вьсн гллгол"емѣн. сероѵркомннъ С 117.11. Изч. С. Гр. Хгротжшдт). сероср^овъ прил. притеж. от ЛИ. Серухов, който е в някакви отношения със Серух — потомък на Сим и прадядо на Авраам [Бит 11.20], един от прадедите на Христос. тъ вѣ нсъ ѢК0 тремъ десдтемъ ЛЪТЪ НЛѴННЛІА. СНЪ СЪІ ѢК0 мьннмъ вѣ. юснфовъ ... серочдеовъ. рлглвовъ М Лк 3.35 3. Изч. М, 3. Гр. той Херобх- Вар. ссрорсовъ. сестрл, -ъі ж. Сестра, стоѣ^ж же прн крстѣ нсвѣ млтн его н сестрл млтере СбСЬ 674 СНАОНЬСІСТ, ОРО. млрнѣ КЛСОПОВЛ. I млрнѣ МЛГДЛ- лннн М Йо 19.25 3, А, СК, Б; стрстъ стлго мкл ^лрнлл. н вевен сестрѣ его Е 24б 17; ьуъ пноыовл сестрл ксмъ С 139.4; гллголллше съплсъ млрдѣ н млрнн сестрлмл лл^лровлмл С 304.8-9. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СЕ, С. Гр. абеХср^. Нвб. сестра ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. сесь част. Виж Н&, ето н&, гледай. ЛѢТОрЛСЛЬ ПО МЛЛОѴр НЛ ВЪІСОТЖ въср;о- ддштн донде до стропл. нже н отъ-стропн. н пр°сто рештн ил лѣто. сесь трн смоквн родн. АЖС ВЪ^ЬМЪ СТЛрЦЪ н съ слъ^лмн овловъі^лвъ. н^ѣ С 300.24. Изч. С. Гр. Ібоѵ. Нвб. 0. сотьнъ, -ъін прил. 1. Краен, сетен, пределен, иъ нже доврл ые творнтъ мжѵнтъ сд сотъиоіж мжкоіж С 378.7; Н НС БЪІША ТЛІСОА рЛѴНЛН КМО\р ВЪ^ЛОЖНТН СЛЛВЪІ. лкъі прѣльштеин н ВЬ ССТБНЪІА Б'1;ДЪІ. того рлдн въпл-дъшл В7) бѣдъі С 442.5; вь сомь во оврѣтлюмъ ... н вслнкжіж ллѵьвж. плденню сотноіе отъ лѣ№стіі сьлоуѵьше са, н покллншл снлж С 513.30; іежс СОТЪІІЛЛГО во^очрмыл юстъ С 444.8. 2. Като същ. сотьыліл ср. мн. Гр. т& еахала. Лоши, тежки последици; сетиини. н юже въі миогж клжжштж ѴКСТК ІССТ7.. II КЛЖЖІ1ІТ0\р ІЛІСО сетънліл ОЖІІДЛІЖТЪ ДрЪ^НЖКЪШИН^Ъ І0Ж0 ДрЪ-^ижшд сътворнтн, ЛШТО СД N0 ПОКЛ-іжтъ С 445.7. на сотьнѳкі. Гр. еі? ёстхатоѵ. Напоследък. бллгословыонъ грддъін, мжѵо- N1410 ДрЪЖЛВЖ СЪТрЪТЪ. Л ПрОСТЪіЮл ИЛ сет-ьноіс прншъдъУ подл С 342.2. Изч. С. Гр. ш/ато^. Вар. стнъ, сотнъ. Неб. сетен ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. сетьыѣів нареч. срав. Най-накрая, най-сетне. сетьыѣіе же повѣждеиъ въівъ отъвѣтъ длстъ о ^ею. огыіо прѣ-длтн іл повслѣ С 213.13. Изч. С. Неб. сетне ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл ВТР, ДА. сеѵррнлнъ вж. севрнлнъ. сн ѳж. севе. сн част. За усилване след въпросителни тестоит. и нареч.: пък, си. ѵто сн ген вждетъ нлн ѵ'то кн сът-ворнтъ въпрлшл ісА С 516.9; къде сн иъіиіл ксн С 242.9; ѵѵ клко сн бжджтъ Р II 3.9. Изч. С, Р. Гр. й.ѵ. Нвб. си ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. сндоиъ, -л лг. МИ. Сидон - древно финикийско пристанище на Средиземно море [дн. Сайда, араб. $аісіа в Ливан], мре въ тоѵрръ н СНД0НѢ. БЖ СНЛЪІ БЪІЛЪІ БЪІВЪШАІА В7> влсъ. древле очрво въ врѣтнфн н попелѣ ПОКЛЛЛН СА БЖ ММк 11.21 3. Срв. Лк 10.13 М, 3; тоѵрромъ н сндоноѵр. отърлдьиѣс бждстъ вь деыь стздъиъі. иежс влмъ М Мт 11.22 3. Срв. Лк 10.14 М, 3; сжштен о тѵррѣ и сндоиѣ. мъиоге мъножъство. слъннлвъше елнко творъше прндж ісъ иемоѵрММк 3.83. Изч. М, 3. Гр. Іібшѵ от сор, ^ійбп. сндоиьскъ, -ъін прил. от МИ. Си-донски, който се отнася до Сидо-нин - област и територия на гр. Сидон на Средиземно море. і ншсдъ отъ то\рдѣ нс. отнде въ стрлиж тоѵррьсісж н сѵдоыъсісж М Мт 15.21 3, СК; I отъ тждоѵр въстлвъ нде въ прѣ-дѣлъі тѵрьскъі Н СНДОЫЬСІСЪІ М Мк 7.24 3; I плкъі ншедъ нсъ. отъ прѣдѣлъ тѵгръскъ н сѵдоыьсісъ. прнде ыл море гллнлснсісо М Мк 7.31 3, А, СК, Б; I ын юъ еднион жс нр;ъ посъ-ЛЛНЪ БЪІСТЪ НЛНѢ. тъкмо въ слрсфтж СНДОНЪСІСЖІЖ. ІСЪ ЖСНѢ ВЪДОБНЦН М Лк 4.26 А, СК; мъиожьство мъного люднн. отъ вьсеіА нюдеід н отъ нор-ЛМЛ. I поморнѣ тоѵррьскл н сндоньсклМ Лк 6.17 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, Б. Гр. [тлс] Іібйѵо?, тДс снкГерд 675 снл& Еівюѵіаі;. Вар. сѵдоньскъ, сндомоскъ, сѵдоыгскъ, сндонгскъ. снкіЪрд неспл. или снкйръ, -д м. Сикера - спиртно питие от жито, ечемик ИЛИ ОВОЩИЯ. БЖДвТЪ БО ВвДвН ПрЪДЪ гмь. н вннд н снкерд не нмдтъ пнтн М Лк 1.15 А. Изч. М, А. От гр. сгікера. Нвб. сикера остар. ВА. снк^ИлнНк, -ьл ж. МИ. Сицилия - най-големият остров в Средиземно море. въі вндъстс н повъддктс. дюдннскж ^емлж н декдполнтъскж. н;?горъвъшж огНемь н пръдълсждштж дс нъіьГъшьнідго. НД ПОКД^ДННК неѵь-стнвъінмъ. етнн вь сніЛлнн островъ. нс^одд отъ гГего огьік дште н се ддлс-ѵе отъ вдсъ кстъ С 129.6. Изч. С. I)о. ІікеМа. сніЛшд, -ъі ж. МИ. Сихем - град в Палестина [дн. КаЫйв, Иаріоиве] в подножието на пл. Гаризим [ЦІеЪеІ еі-Тйг] и пл. Гевал [ЦіеЬеІ ЕѳІ&тіёЬ], важен политически и религиозен център на израилски-те племена [Нав 24.1-32, Съд 9.1-57, ЗЦар 12]. вь^дрддоѵчж сіа н рд^дъдіж сікнмж СП 59.8. Срв. СП 107.8. Изч. СП. Гр, Икцкх от свр. Йокбш. Вар. спсммд, снкйотъ, -д м. ЛИ. Сикеот - прозвище на преп. Теодор [родом от село Сикея, Галатия, Мала Азия], сикейски архимандрит, архиепископ на Анастасиопол, умр. около 613 г. Пр. на 22 април и 15 юни [пренасяне на мощите му в Цариград]. вцд дпрй йб прн& ■окбрд сйот А 1456 25. Изч. А. Гр. 2лже<итг|<; [вар. Інсештгі?]. сндд1, -ъі ж. 1. Сила, способност да се прави нещо, възможност, отъ кждж семочр естъ пръмждрость сн н сндд М Мт 13.54 3; срдце мое съмкѵте СІА ОСТДВН МІА сідд моъ СП 37.11. Срв. СЕ 76а 25; тоднкд бо сндд въдше очрѵнтедгд. дд н бдждннца прнвдъ- штн ыд свок посдочршднне С 408.20; ТДЛДНТН БО сьде СЖТЪ. ІСОКГОЖДО сндд. нлн въ ^дстжпдинн. нлн ВЪ НМЪИНН. нлн въ оѵрѵеннн. нлн въ кокн лмво потрѣвѣ. тдісон жде С 378.21. // За Бога — могъщество, мощ. ъко твое естъ цсрствне. і сндд н слдвд вь вѣісы дмныь М Мт 6.13 3, А, СК', овлъѵе С(А гь вь сілж н пръпоъсд СІЛ СП 92.1. // Действие, проявление на сила. д^ъ стъі ыдндетъ ыд тд. і сндд въішънъдго осѣннтъ тд М Лк 1.35 3, А, СК. Срв. С 10.25; ве^ъловонъ съі н БДДГЪ. ГДВН СА ЫДМД 0\рГДСНТН СНДЖ ОГ^Ъ С 6.1; ПОБѢДН В'СІЖ СНДЖ БОДЪ^-НЬНЖІЖ. і ддждн рдвоѵ твоемочр съдрдвне СЕ 296 4. // Сила, способност да се преодоляват трудности; твърдост, устойчивост, мдтн кд'ного вддженъін^ъ. ТЪ^Ъ вндъвъшн прокъінрсъ. очре сточрдоншж 0\рмерЪША. Д СВОКГО НЫДѴО ДЪІ^ДІЖШТД. ТЬ СНЛ01Ж II ^Д СЪТрЬПѢННК ЛІОТЪІН^Ъ. остдвыдіжштсмъ кго кнА^емъ. ідісоже МОГЖШТД НЪКДКО рД^МЪІСЛНТН. сдмд свонмд ржкдмд вь^см'шн нд рдмо. въ^л°жн нд колд С 96.3. 2. Прен. Войска; сили. V н^дрідсъшю фдрдосд V енлж сго въ моро ѵръмъноо СП 135.15; не спотъ сід црь многж енлж СП 32.16; К но н^ідсші вжо въ сілд^ь ндші^ъ СП 43.10; въ^двнгнн енлж твоіж н прндн съпдстъ ндсъ С 461.25. 3. Сила, енергия, і двьс нсъ оштю-шть вь севъ ендж ншодъшж отъ него М Мк 5.30 3, А, СК\ I кьсь ндродь НС1СДДШ0 прнкдедтн сд емь. ъко сндд Iт, него нс^ождддше н цълъдше вьса М Лк 6.19 3, А, СК\ н кже въ сндд пльтьскдід нстеклд. пдісъі о\рдъі свод ыдпльнн С 317.19. // Само мн. енлъь Космически сили, стихии, і ^въ-^дъі ндѵънжтъ пдддтн съ нвсе. і сндъі ідже СЖТЪ ИД НБС^Ъ ПОДВНЖАТЪ СА М Мк 13.25 3. Срв. Мт 24.29 М, 3, А, СК\ Лк 21.26 М, 3, А, СК. 4. Свръхестествена сила, дух. н поіжште третнн ѵдсъ ідкоже въдше нм' снлл. 676 снлл.. ОБЪІѴЛН. ВЬНС^ЛЛПЪ ОѴр^ЬрЪШД СНЛЖ ісжіж сь невесе побития; кг КНмъ. свътнтн С 64.20-21; вндншн лн стлрьѵе ілко вс-лнкл снлл кстъ. н не прнкмыетъ ннкогожс- вьннтн ве^ъ дьмнілнл С 228.17. // Бог, Божията сила, Божият дух. отъ сс-лъ оѵр^ьрнте СНЛ ѴЛВЪѴСКЛЛГО. СѢДАШТЛ 0 ДССНЖІЖ снлъі М Мт 26.64 3, А, СК. // Само мн. снлъь Един от деветте ангелски чина. лклн I лруклн. пръстолн і ГДССТВНЪ. ВЛЛСТОЛН I дръжлвъі. I СНЛЪІ. многорл^лнѵьннн ^еровнмн СЕ 45Ь 22. 5. Чудо, чудотворна сила. ннктоже бо естъ нже сътворнтъ снлж о нменн моемь. I въ^можетъ въскоръ ^ълосло-внтн ма М Мк 9.39 3, А; не можллше тоѵр нн сдннона снлъі сътворнтн М Мк 6.5 3; ъко лфе въ точрръ н сндонѣ. бж снлъі въілъі бъівъшаіа въ влсъ. древле очрво въ врътнфн н попелѣ поклллн са бж М Мт 11.21 3; мно^н же отъ съѵе-цъ мжѵаштні)съ стліл повелъннкмъ лчррнлнгаЛемъ. вндАШте снлъі въівлк-МЪІА БОГОМЪ. ВѢрОВЛША къ в°го\р С 6.10. длілтн [длтн, подлтн] снлж, творнтн снлж. Гр. ёѵбчѵарбю, бібюраі ббѵа-ріѵ, харгі^оцоа ббѵащѵ. Давам сила някому; правя способен някого за нещо; укрепвам някого, реѵено БЪІ едіноіж. ВЪІНЖ НЛ ВЬСѢ ЛѢТЛ. СІЛЖ длетъ родоѵр ѵсісоѵр плодъ творіті К 8а 24; съ^ъвлвъ же нсъ овл нл десдте. длстъ нмъ снлж н вллсть нл вьсъ^ъ въсъ^ъ. і нс-джгъі цѣлнтн М Лк 9.1 3, А, СК; лште божніс ѵловъколювніе длстъ съменн семочр. н клменн семочр снлж ілкожс плодъ сътворнтн. то вѣднтл ілкоже тоѵчГо ц/вслрьств0 не-весьскок длістъ мн богъ С 300.10-11; мнѣ же снлж подлн н очркрѣпн ма С 112.13-14; вьсѣѵ'скъі са вьсѣмъ покл^ллшс- моштн. снлж. подліжштоѵр іемоѵр вьсѣмъ ^сочр С 276.26-27; снлж ТВОрД ІССТЪСТВОѴр НЛШ0М0Ч)1. ыл плодъ- творенніл С 420.23-24. МЪІСЛЬНЪІІА СНЛЪІ, весплътьнъіід СНЛЪІ, невесьнъііА [невесвскънл] снлъі, госпо-дь^а [господьскъна] снлъі, въішыГаіа снлъі, лнъгелъскъііА снлъі. Гр. аі ѵоераі биѵарЕід, аѵ аѵХоі бпѵареіс, аі бнѵарек; тйѵ очраѵйѵ, аі обра-ѵіаі биѵареід, аі ёѵ онраѵй бчѵа-реід, [р] обраѵон сттратіа, аі 6есш> тікаі боѵбфвк;, аі тон бесчгбтов бнѵареі^, аі аѵсо боѵарегд, [аі] аууеЯ.ікаі боѵареи;, та тйѵ аууй.шѵ атратебрата. Духовните, безплътните, небесните, господските, ангелските сили [ангели, архангели и пр.]. теве тре(пе)фіжтъ мъі-слънъна в'са снлъі СЕ 4а 4; творець весплътънъірсъ снлъ СЕ 51а 13-14; емоѵрже лклн н в'са снлъі нвсънъна днвнша са СЕ 53а 6; господь^д снлъі протнвънъінмъ снллмъ глл‘^ж С 467.14; вьсѣмъ. въішъні1мь сіллмъ творць К 6а 27; лКлъскъіьа снлъі теве слоѵржАтъ СЕ 4а 14. по снлѣ, протнвж снлѣ. Гр. ката 5б-ѵаціѵ, еід ббѵаріѵ. Според силите, според възможностите, онн же... по снлъ кго оѵртъшншд С 524.3; се оѵрво ПОМЪІШЛІЛА БЖДН ВЬ (Л, ПО СНЛѢ свокн С 381.5; I овомочр же длстъ пать тллл-нътъ. овомочр же дъвл. овомоѵр же едннъ. комочржъдо протнвж снлѣ своен. I отнде лвнеММт 25.15 3, А, СК; нл пнтнк стрлн'нъінмъ. водонось протнвж свокн снлѣ оѵрготовн С 550.6. поіатн по снлъ. Гр. аууаребсо. Принудя, заставя, насиля, н лфс- къто понметъ та по снлъ. попьрнфе еднно. ідн съ ннмь дьвъ М Мт 5.413. протнвънъііА снлъі, врлжыд снлъі; врлжыл снлл, непршл^нннл снлл. Гр. аі вѵаѵтші биѵарек;, аі ёѵаѵтіаі ё^оо-сгіаі, аі топ ёуОроо бпѵареід. Противните, вражите сили; злите сили, демоните; злата сила, дяволът, въ^ъмъмъ оржжнс- съмъклъно. съта-жнмъ довродълнне. сътърнмъ протн-вънъііа снлъі СЕ 98а 9-10; довьлстъ СНЛ&... 677 снлоулмьскъ тн в'семь жнтьн. подвнгнжтн са. ыл Н6ВНДНМ7.ІІА СНЛЪІ ВрЛЖНІА СЕ 916 3; ПОБѢДНЛЪ 6СН. В'С(Ж енлж врлжніж СЕ 296 1; I в'сіж болѣ^нь очрмрътвнлъ есн. і вѴбк енлж ыепрнѣ^нннж СЕ 30а 11-12. протнвж снлѣ н оѵрмоѵр. Гр. яро*; та<; лроаіреаек;. По [с] волята и жела-| нието, по собствено желание, до- ! броволно. протнвж снлѣ н очрмочр ѴЛ0- ВѢКОМЪ. Н ЦѢЛЬБЛ ОТ^ ВрАѴА ПрНИО- ентъ са С 308.5-6. енлж подлтн. Гр. ёѵЗоѵарбсо. Дам сила, подкрепя. гТ волеіж твоеіж подлждь довротѣ моеі еілж СП 29.8; в'еевлк:о гГ... вждн мн помофьннкъ. і I вждн мн подлвън енлж СЕ 726 6; I мыѣ же енлж подл н оѵркрѣпн ма С 1 112.13-14. | снлж подлілтн. Гр. ёѵбоѵарбсо. Ук- | репвам, засилвам, глкоже н днілволъ [ поБѣждснг бъістъ. енлж подмжштв нлмл *соѵр С 12.25. клнко снлл можетъ [кстъ]. Гр. ката Зпуарлу. Според силата, според възможностите, дл сътажнмъ подо- БЛІЖфЛЛ СТЪІМЪ. БрЛТрОЛКБНб. БС-^1Ъ- [ лвне. съмотренне. говѣыне. і поочрѵеынб. [ БЖНШЪ СЛОВбСбМЪ. ДЛ ѴНСТ0 СЪБЛЮ- І дешн ерце. отъ сквръненъ помъі- | тленен. дѣѣннѣ. елнко снлл можетъ. [ пофенне тръпѣнне СЕ 92а 5-6. I М,3, А, СК, Н, У, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р, і РНГ Гр. бвѵарк;, іоху?> бъѵасгтеіа, ёѵЕр- ѴЕіа, сросж;, оі \.%шре<;, рсоргі, 5б^а, йвеЯЛа, каріѵос, тгаровсгіа, ейеруЕсКа. Вар. сілл. Нвб. сила ОА, ВА, АК, Вот, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. снлл11, -ъі т. ЛИ. Сила - един от 70-те апостоли, проповядвал с ап. Павел в Сирия, Киликия, Фригия, Галатия, Ликаония и Македония [Деян 15.40-41,16.6,17.1-17,18.5]; епископ на Коринт. Пр. на 30 юли | и 4 януари [Събор на 70-те апо- | столи] [през IX в. и на 26 ноем- ври]. въ онъі днн. въ лтнн(...) ЖНВЖфОЧр плвлоѵр Н снл(ѣ) (..^МО-ОКН. рл^(д)рлжлше с(а) (...) (в)ъ немъ. Ві'ДАф(...) (непрн)ѣ^нннн тѣлл н трѣвъі нсплъыъ сж(ф) (...) Е 39б 10. Изч. Е. Гр. К^а.д. снлллмль вж. снло\рлмл"ь. снлвніл, -га ж. ЛИ. Силвия - майката на папа Григорий Велики [590-604 г.]. млтн же кго вллженлга. снлвніл. жнвѣлше влн^ъ врлтъ стллго плѵрлл лпостолл С 119.23-24; кмочрже ДЛ ДЪВЛ НЛ Д6САТ6 ^ллтнцъ. н СЪрОБрЪЫЪІН БЛЮДЪ НЖ6 ТН БѢ ПОСЪЛЛЛЛ съ коѵрцніж вллженліл енлвнл {погр. вт. снлвніл, Север., с. 122, бел. под линия; Заимов, Капалдо, т. I, с. 263, бел. под линия) млтн твоіл С 122.12. Изч. С. Гр. ХЛрісс. Нвб. Силвия ж. ЛИ, Силва ж. ЛИ, Сил-вина ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. енло, -л ср. Примка, въже [образно]. нн сътворн ннѵсоже довръі покліл^нн. НЪ ТЪѴНІЖ енло нсплетъ днілволоѵр. н^вѣстъ са сътв"рн С 363.2-3. Изч. С. Гр. аухоѵт). Нвб. 0. снлоѵрлмл‘ь прил. от МИ. Силоамски, който се отнася до водоема Сило-ам. ндн въ кжпѣль снлочрлмліж н очрмъін са М Йо 9.11 3, А; нді оѵрмъі са въ кжпѣлі сілѵлмі А Йо 9.7. Изч. М, 3, А. Гр. той ІіЛшар. Вар. снлллмль, сілѵлмль. снлоѵрлмъ, -л т. МИ. Силоам - водоем и едноименна кула в Ерусалим, свързани чрез Силоамския водопровод, построен от Езекия [4Цар 20.20, 2Пар 32.30], с извора Гион [СісЬоп — ЗЦар 1.33, 2Пар 33.14]. о гллнленрсъ нже вѣлуж въ снлоѵрлмѣ М 766 26, 3 130а 14. Изч. М, 3. Гр. ІЛшар от евр. 811 баЬ. снлоѵрлмьскъ, -Ъ1Н прил. от МИ. Силоамски, който се отнася до водоема и кулата Силоам. ндн оѵрмъін са въ коупѣлн снлоѵрлмьсцѣ М СНЛЬНО__________________________________[ Йо 9.7 3; лн оын осмь ыл десдте ыл ыдже плде стлъпъ снлоѵрлмъскъ. і повн (А М Лк 13.4 3. Изч. М, 3. Гр. ю\5 ЕіХсоар, ёѵ тш ХЛсобд. Вар. снлоѵ^лмгскъ. снльно нареч. Силно, с голяма сила, ОКО О^БО ВНДД НЛН ДЖБЪ ЦВѢТЬѴЛЫг. нлн нстоѵынкъ снлио текжштъ С 343. 5. // Във висока степен, много. СЪВА^ЛІАН СЛЛБО. Н рЛ^ДрѢШЛІЛН СНЛЪ- но СЕ 64а 18-19. Изч. СЕ, С. Гр,' &ѵ Бѵѵаакіс/. [вар. іѵ боѵйреі]. Вар. спмю, «нлъно. Нвб. силно ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. енльнъ, -гін прил. 1. Силен, който притежава духовна сила и мощ, могъщ, іжо вгктг мжжъ прісг снлвнъ, дъломь н словомь. пръдъ вмг н вьсѣмн людьмн М Лк 24.19 3, А; гг кръпокг I сілонг. гь снлонг вг врлыі СП 23.8; сілгно нл ^емлі вждетг сѣміа сго СП 111.2. // Способен, който има възможност да направи нещо. лн кгін цсрг ндгі кг ныомоѵр цсрю. сгынтн са ыл врлыь, ыо сѣдг лн прѣжде. сгвѣштлвллтг лшто снлгыг остг. сг десдтннв тгісжштг сгрѣстн грАджштллго, сг дгвѣмл деслтгмл (тг) тгісжштлмл нл ыь М Лк 14.31; і дл очрвѣсі, ъко сілгыг сгі. лочрѵі вгітн, но вгс^отѣ К 5Ъ 8. 2. Твърд, мъжествен. тлкожде н довнн снн. прѣдг вьсѣмн стгінмн ндѣлшо. свѣтгло вьсо лнце н снлыо покл^ла С 105.17. 3. За храна - силен, обилен, мо ѵо н^влв-леыьн вельеѣдл ѵкл. ѵѵ проірвыьн. і о прнідтьн овѣдл снлгыллго. вг^могж-ірллго СЕ 36а 12. 4. Като същ. а) енльнъ т. ед., енльннн м. мн. Гр. бпѵаатгц;, бнѵасттоа. Силният човек, човекът с власт; силните хора, хората с власт, ѣко і^влвілъ состг [!] ыіштл отг сілгыл СП 71.12; нн^гложн снлгыгііА сг прѣстолг, і вг^ыесо егмъреигнл М Лк 1.62 3; сгкроѵршнлг есн в'сѣ жржжнѣ [!] снлг- СНМОЫОкг 1 ыгі^г. і снлж н^г СЕ 29а 4; то\р во % тггдл сьсѣѵс ^с. вг оѵржлсѣ гллвгі !: снльнгін^г С 466.18. 5) снльнг м. ед. Гр. 8т>ѵатб<;. Исполин. V вгстл ѣко с^пш гь, і ѣко сілемг шюмеыг отг вінл СП 77.65. в) снльнгін м. ед. Гр. 6 бпѵатб?. За Бог - силният, ъко сгтворн мьнѣ велнѵьѣ снлгнгі. і свато нма его М Лк 1.49 3, А. М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. виѵатбс, еррю- ■ рбѵо?. Вар. снлснг, сілеіга, сілгнг, снлгиг, снлнг, Неб. силен ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. снльнг [погр. СП 103.11] еж. сольнг. снлѵрлмль ѳэ>с. снло\рлмл"ь. снмвснтнсг, -л м. ЛИ. Сивситин [Си-веит, Сиветин] - християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 г. или 330-331 г.] в Персия по времето на владетеля Шапур [Сапор] II [309-379 г.]. Пр. на 28 март. сгкоыьѵлвгшні^г жо сд свдтгінр;г. нмоыл ежтг сн. Тѵѵыл ... снмвенднс. елвл С 271.8; свдтгінмг же мжѵеынкомг ^лтворенгімг вг тьмынцн, нмеыл ежтг сн. ^лындлс ... снмвонднс С 256.14. Изч. С. Гр. ІіцРедСЦі;. Вар. снмкснднс, снмвонднс. снмвонтнсг еж. снмвентнсг. снмовг прил. притеж. от ЛИ. Симов, който е в някакви отношения със Сим - според старозаветната легенда син на Ной [Бит 5.32], спасил се с баща си, братята си Хам и Яфет [Иафет] и семействата им [Бит 9.18] в ковчега по време на потопа. В новозаветната традиция един от прадедите на Христос, тг въ нсг ъко тремг деед-темг лѣтг ылѵннмд. сыг сгі ѣко мьнн-мг вѣ. юснфовъ ... клннлновг. лрфл-кслдовг. снмовг М Лк 3.36 3. Изч. М, 3. Гр. тоО Іі^ц от евр. Йеш 'энатно пме, слапа’. снмоновг прил. от ЛИ. 1. Симонов, който принадлежи на Симон. прн- ■ СНМОЫЪ-------------------------- 679___________________________снмоыъ ДЖ ВЪ домъ снмоновъ н лньдрѣовъ М Мк 1,29 3. 2. Симонов, който е в някакви отношения със Симон. тъштл же снмоновл лс-жлше огнемь жегомл М Мк 1.30 3; глллше же нмдж снмоновл ісклрнотл. сь во рсотѣлше прѣдлтн н М Йо 6.71 3. М, 3, А. Гр. [той] Нцсоѵо?. Нвб. Вж. при снмонъ. [ снмонъ, -л м. ЛИ. 1. Симон-Петър - | рибар от Витсаида в Галилея [Йо | 1.44], наречен от Христос Кифа [арам. КерЬа 'камък’, гр. Петро?], един от 12-те апостоли, брат на ап. Андрей, син на Йона [Мт 16.17, Йо 1.42, 21.15], проповядвал сред юдеите [Гал 2.7-8]; според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64-67 г.] по времето на имп. Нерон [54-68 г.]. Пр. заедно ап. Павел на 29 юни и 16 януари [Поклонение на честните вериги на ап. Петър - в месецослова на Великата църква през IX в. още енкенията на ап. Петър. Пр. на 25 април и енкенията на ап. Петър и Павел на 29 октомври], чѵвѣмл же нл десдте лплмл. іменл сжтъ се. пръвъі снмонъ. іже нлреѵетъ са петръ М Мт 10.2 3; глл емочр плісъі въторнцеіж. снмоне ноиннъ лювншн лн ма М Йо 21.16 3, А, СК; по ісѣ же ідѣлше снмонъ петръ 3 Йо 18.15 А, СК; вллженъ есн снмоне влрнчѵнл М Мт 16.17 3, А. 2. Симон Зилот [Кананит - Мт 10.4, Мк 3.18] -един от 12-те апостоли. Пр. на 10 май и 30 юни [Събор на дванадесетте апостоли], егдл въістъ день прнгллсн очрѵеннкъі своіа. і н^върлвъ отъ нн^ъ дъвл ил десдте. іажс- н лпостолъі нлреѵе ... нѣковл лльфеовл. і снмонл нлрнцлемллго ^нлотл М Лк 6.15 3; і сътворн дъвл ыл десдте ... млтътел. і томж. і нѣісовл ллф"еовл. і тлдсл н снмонл. клнлнѣл М Мк 3.18 3. 3. Симон [Симеон] - наречен брат Господен по плът; брат [или сродник] на Христос, един от 70-те апостоли, според традицията втори ерусалимски епископ [62-107 г.?] след ап. Яков, умр. мъченически ок. 107 [?] г. Пр. на 27 април [13 и 21 септември, а през IX в. и на Неделята след Въз-движение - 18 септември], ые сь лн естъ тектонъ снъ млрнннъ. врлтръ же нъковочр н осн н юдѣ н снмоночр М Мк 6.3 3; не сь лн естъ тектоновъ снъ. но млтн лн его нлрнцлетъ са млрнѣ. і врлтьѣ ОГО НѢІСОВЪ Н ОСнфъ, I снмонъ нюдл М Мт 13.55 3. 4. Симон -баща на Юда Искариотски. глл же едннъ. отъ очрѵеннкъ его. подл снмонъ ісклрнотьскъі. іже і ^отѣлшс прѣдлтн 3 Йо 12.4 СК; і омоѵь ^лѣбъ прнідтъ. I длстъ нодѣ снмоночр. ісклрноть-сісочрмочр 3 Йо 13.26. б. Симон - фарисей, в чийто дом една грешница помазала Христос с миро. і оврлштъ са къ женѣ реѵе снмоночр М Лк 7.44 3, А, СК. 6. Симон Прокажени от Витания, в чийто дом Христос е бил помазан с миро. і сжштю емочр въ внтлннн. въ домочр снмонл проклже-нллго. вь^леждштю емочр прнде женл. імжштн лллвлстръ эдн^мъі М Мк 14.3 3. 7. Симон Киринеец, носил към Голгота кръста, на който е бил разпънат Христос. Пр. в редки византийски месецослови [X в.] на 27 февруари, іс^оддфе же оврътж. ѵТсл кѵрннѣнскл. іменемь снмонл семочр ^лдѣша понестн крсть его М Мт 27.32 3, А, СК; і ѣко н повѣса емъше снмонл еднного кѵрннѣл грдджштл съ селл. ^лдѣша емочр крстъ носнтн по нсѣ М Лк 23.26 3. 8. Симон Маг, Симон Влъхва - самарийски чародей, антагонист на ап. Павел [Деян 8.9-24], предтеча на гности-цизма. ѵто очрво снмонъ вльр<въ. кръ-стнвъ са н рл^гнѣвлвъ са. н петромъ осжжденъ С 363.6. снмоьГь 680 снонъ М, 3, А, СК, О, С. Гр. Нцсоѵ от евр. СНітоп 'бог чУ. Вар. сімоні. Нвб. Симон м. ЛИ, Симонов ФИ, Симон-ски ФИ, Симона ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. Срв. Симонлиите МИ ЙЗах.Кюст.кр. снмо^ прил. притеж. от ЛИ. 1. Симонов, който е в роднински отношения със Симон - бащата на Юда Искариотски. глл же едннъ отъ о(\р)ѵеннкъ его. нюдл снмонь нсклрн-отъскъі М Йо 12.4 3, СК; і омоѵь ^ЛѢБЪ ДЛСТЪ НЮДЪ снмоню нсклрн-отъскоѵрмо^ М Йо 13.26 3. 2. Симонов, който е в роднински отношения със Симон-Петър - един от 12-те апостоли, тъштл же снмоыѣ бъ одръжнмл огнемь М Лк 4.38 3. Изч. М, 3, СК. Гр. той Хіцсоѵод. Нвб. Срв. Симонов гьол МИ, Симонов кладенец МИ, Симоновите ниви МИ ЙЗ.МИПан. сннл, -ъі ок. МИ. Синай - планина на едноименния полуостров в Югозападна Азия между Суецкия залив и залива Акаба на Червено море. Според старозаветната традиция там Йехова дал 10-те заповеди на Мойсей [Изх 19.4 - Чие 10.33]. Ап. Павел в Гал 4.24-25 символично отъждествява пл. Синай с Агар - робинята на Сара, жената на Авраам и майката на Измаил. Така алегорично се представя еврейската църква, поробена от обредните закони чрез Агар. гь въ ні^ъ вь сінѣ въ стън СП 67.18; лглръ бо естъ еннъ горл. еже въ рлвнТ Е 27б 14. Изч. Е, СП. Гр. Хіѵа [вар. 2лѵа, Хіѵоа] от евр. 81па!. Вар. снмѣ, сіна. еннлннъ прил. притеоіс. от МИ. Си-найски, който се отнася до Синай, отъ лнцл БЛ сінлннл. отъ ліцл вл Ѵнлс-вл СП 67.9. Изч. СП. Гр. [той] Ііѵа. Вар. ешлинъ. Нвб. Срв. синайски ОА, ВА. сннлнскъ, -ъін прил. от МИ. горл сннлнскліл.|7)э. Еіѵа, брод Еіѵа, брод Хіѵаюѵ, [брод] то ХіѵаТоѵ. Планината Синай; Синай. мцл_ен? гГ. стън^ъ оць нХ^ъ н &къ н^вкнъй нл сннлнстън горъ А 141а 14; снѣ бо естл двл ^лвѣтл. едннъ во й гори еннлн-скна. въ рлвотж рлждлет са Е 21612; тѣло очрво свок нл снненскжкв горж прннесъ С 273.4; Тѵѵлнъ ... съ горъі къ. нлмъ новъін енн воговндъцъ. еннен-скъіа помлъісломъ (!) съшедъ. покл^л нлмъ ... скрнжллн С 278.1-2. сватліл горл сннлнскл. Гр. то ауюѵ брод Еіѵа. Монашеското общежитие на планината Синай, мъсдцл млртл л жнтнк прѣпрость. отьцл Ѵѵѵлнл нго\рменл стъіа горъі снненскъі С 272.6. А, Е, С. Вар. снменскъ. Нвб. синайски ОА, ВА. снненскъ вж. сннлнскъ. сногл [погр. СП 134.11] вж. снонъп. сноновъ прил. притеоіс. от МИ. Сио-нов, който се отнася до Сион, сион-ски. I сс- къде вь сюновѣ грлдъ. церъ велнклго. вь немьже сътворн спсенье по сръдъ ^емлА К 136 24. Срв. С 450. 29. дъфн сноновл. Гр. -боуатцр тцд Ілюѵ. Сионови дъщери - като образно название на жителите на Ерусалим или на юдейския народ, ръцъте дъцк-рн сноновъ. се церъ твон грАдс-тъ тевъ. кротокъ н вьсъдъ нл осьла М Мт 21.5 З1, А, СК; не бон са дъфн сноновл М Йо 12.15 3, А, СК; въ^въфж вьсьл р;вллъі твоьл. въ врл-тър;ъ дъферн сюновъі СП 9.15. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. [тгй ХиЬѵ. Вар. сіомовъ. снонъ1, -л м. МИ. Сион - йевусейска крепост на един от хълмовете на древен Ерусалим, превзета от цар Давид и наречена Давидов град [2Цар 5.7, 9; ЗЦар 8.1]; култово място на цар Соломон. Свещено място за израилтяните, свързано с сноыъ... 681 снро^ть Божието присъствие [Ис 8.18, Йоил 3.21, Мих 4.2]; символ на Ерусалим. Ѵ^вьрл колѣно подово. горж сюнъ іжже въз;люЕ' СП 77.68; гь вь сюнѣ велеі н въісокъ естъ СП 98.2. Срв. Е 32б 12; ѣко съцнждетъ гъ снонл. н ѣвітъ С1А вь СЛЛВѢ СВ06І СП 101.17; вллженъ іже нмѣ сѣма въ снонѣ. і жжнкъі своіа въ немѣ СЕ 83а 16; проповѣдл рлдость снчѵночр С 337.3. А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. Хісоѵ от евр. Зіуоп. Вар. сюыъ, снчѵыг. снонъ11, -л м. ЛИ. Сион - аморейски цар [Чис 21.21-34, Втор 2.26-36], разбит от израилтяните. V оумръ-штвьшммоѵр цргач кръпъкъі. ѣко въ вѣкъ мнлость о. снонл црѣ лморѣТскл СП 135.19; Т^бТ цргач крѣпъкъТ. сюгл (погр. вт. сюил, Север., с. 175, бел. под линия) црѣ лморѣіскл СП 134. 11. Изч. СП. Гр. Ітцвѵ. Вар. сюнъ. сногік прил. притеж. от МИ. Сио-нов, който се отнася до Сион, сионски. любіть гь врлтл сюнѣ плѵе вьсѣ^ъ селъ нѣковль СП 86.2. Сре. Е 266 16; ѣко росл еръмочрнѣ съ^одіа-штіѣ нл горъі сноніа СП 132.3. Сре. СЕ 9а 14; егдл въ^врлтн гь плънъ снонь СП 125.1. дъірн сноніл, съшове снокОъ Гр. ііѵуа-трр [тп<;] Ешѵ, ѵіоі [тцд] Еквѵ. Като образно название на жителите на Ерусалим или на юдейския народ, дл ісповѣмь вьсгач ^вллъі твоіа. въ врлтѣ^ъ дръштері (!) сюні СП 72.28; рлдочрн са ^ѣло дьштн снѵѵнкч С 324. 18. Сре. С 337.3-4; лште дл ксте съінове снѵѵнн. лнкочрнте съ ѵадъі свонмн С 324.23-24. Изч. Е, СП, СЕ, С. Гр. [тп<;] Ешѵ. Вар. сюнь, снѵѵнъ, ааѵіИ. сноньскъ, -ъін прил. от МИ. Сионски, който се отнася до Сион. съпоТте нлмъ отъ пѣснеТ снонескъ СП 136.4. горл сноньскл. Гр. то бро<; [тг[<;] Хивѵ. Хълмът Сион, където е бил по- строен Давидовият дворец, бллго-коренньмъ рлдовлнъімъ. въсекѵ ^емьл. горъі снонъсісъі СП 47.3; дл въ^весе-літъ сіа горл сноньскл СП 47.12. Изч. СП. Гр. [тЩ Хшѵ. Вар. снонсскь, снонъскъ. снрл-о-ъ еж. енротъ. снрніл еж. счррніл. енротл, -ъі т. Сирак, сираче, сирота. сірочр ТЪІ (!) ВЖДН ПОМОШТЪНІКЪ СП 9.35; не бжді емочр ^лстжпьнікл. ні бжді і'же помнлочретъ снротъі его СП 108.12; клко во нн енротл можетъ въітн нн отьцл нмѣтн С 241.12; лште енротж мьнншн то н того отъплде С 241.9-10; н снротоіж дътншть не вждетъ. н н^ жтровъі твока н^ндетъ С 237.16; н бъівъ еѴ. лѣтъ. снротоіж отъ роднтель остлвыенъ въістъ С 546.21. Изч. СП, С. Гр. [о] брсраѵоі;. Вар. сіроутл. Неб. сирота ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. сирак м.\ Сиротов ФИ СтИл,РЛФИ; Сиротива МИ, Сиротивска МИ ЙЗах,Кюст. снротъ, -л м. ЛИ. Сирот - име на племенен старейшина - жрец по времето на персийския владетел Ша-пур [Сапор] II [309-379 г.]. пръ-дьсѣдъше же. млерлд. н енрод. н млр-нненн. трнн стлрѣншннъі вльшъскъі. нл въпрлшлнніе сточрю С 258.21; потомъ нѣкоторнн отъ влъувъ. ОБЛДН-ША СВАТЛІЛ. ІЧѴНЖ н влрл^ненл. къ трьмь стлрѣншннлмъ ВЛЪШЪСКЪІНМЪ. млерлдочр. енрлдочр. мллрнненочр С 256.26-27. Изч. С. Гр. Хррсог). Вар. спродъ, енрлдъ. снротьство, -л ср. Сирачество, положение или качество на сираци, отьцл нл ^емн не нштн. нн нл невесн млтерн. вьсего бо снротъствл іестъство н^въі С 242.25. Изч. С. Гр. бріраѵіа. Вар. снротьство. Неб. сиротство ОА, ВА. Сре. сиротност ж. АР; сиротия ж. диал. НГер. енрочртл еж. енротл. 682 снтовъ снръ, -ъін прил. 1. Осиротял, сиротен. НС 0СТАВЛ1Ж васъ снръ, прндж КЪ вамъ М Йо 14.18 3, А, СК; вждж сыві сго сірі СП 108.8; сждн сірочр і ніштю съмѣренА і оѵрвогь опрАВЬднте С 81.3. // Като същ. снръін м. ед., съірнн м. тн. Гр. [о] орфаѵбі;, оі брфаѵоі. Сирак, сираци, сжді сіро\р-моѵр н съмѣреночрмо^ СП 9.39; съміа- ТЖТЪ СІА ОТЪ ЛІЦА СГО. ОЦА Сір7чІІ^Ъ, " сждыд вьдовнць СП 67.6. 2. Прен. Празен, пуст, без съдържание, по НСТННѢ СЪВрАВЪШЪ, В0^ МЖЖЬСТВА, н ВЪ СНрѢ^Ъ словесе^ъ во^ оѵрмл. ІОДИНЪ С 335.22. остатьк снрочр. Осиротяване. н^нде ВЛАЖСНЪІН домо\р оцл СВ01СГ0. по остатнн іемоѵр снроѵр, нс оврАтнвъ СА вьспать С 547.2. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. брфосѵб<;. вар. сіръ, снрь. Неб. сир остар. и поет. ОА, ВА. Сре. сирот, сиротен ОА, ВА, БТР, АР. снрѣѵь нареч. и съюз. 1. Сиреч, с други думи, тоест. I вндѣвъше сдннъі ОТЪ ОфѴСННКЪ сго. нсѵнстама ржкАМА. сн рѣѵь не оѵрмьвснАМА ѣджшта рслѣвъі ^ьрѣА^ж М Мк 7.2 3; тѣмже офво въ^носнмъ жрътвж ^ВАЛѢ ВЪШЖ БВН сТрѣѵъ плодъ оѵрстнАмъ. нсповѣдлжціем са нменн егоЕ 34а 16; ПО СрѢДѢ егл ОБѢСІ^ОМЪ оргАнъі НАША, сірѣѵъ псАлтъіръ. і гжслі К 1а 32-33. Сре. С 418.23. 2. Като съюз. Свързва съчинени пояснителни изречения: сиреч. ѵ'то глаголаа^ж не пншн цръ жндовъскъ. си рѣѵь не ісажн нстннъі С 403.16. М, 3, Е, СП, К, С. Гр. тоОт’ естѵ, аѵті тоО, брХоѵ. Вар. сіфѣѵі, сѴрѣѵь, сірѣѵь, сн рѣѵь. Неб. сиреч ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. снсАрл, -ъі м. ЛИ. Сисара - предводител на ханаанската войска на асорския цар Йавин [Иавин], потисник на израилтяните. Убит от жената на Хевер Йаил [Иаил] [Съд 4, 5]. сътво()і Ммъ ѣіео і МАДіѣмоѵр У снсАрѣ СП 82.10. Изч. СП. Гр. Хшсхра от еер. Зівга'. СНСНКЪ, -А М. ЛИ. АЛАМоѵрыдлрь снснкъ. Гр. 'АИадооѵ-8аро<; о Хгакгц;. Арабският владетел на лахмидите Мундхир III [505-554 г.], наричан от византийците Аламундар. въ то лѣто очрво АЛАМОѴрНДАрЬ СНСНКЪ. ЦѢСАрЪСКЪІН САНЪ ВЬ^ЬМЪ ... НДС НА АрАВНІЖ С 291.25. Изч. С. снснннн, -*а т. ЛИ. 1. Сисиний - един от 40-те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Сева-стия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. а се нмъ нмсна ... но^лннш. снснннУ С 69.12; СТЪН. ЙАНЬТНАСЪ. СНСННЪ ... М0АНт БА ТЪ. нъі ТН. 2. Сисиний I - цариградски патриарх [426-427 г.]. Пр. на 11 октомври, мца октТ а Г. ст)<ъ оць н? Ар^ППЬ Црѣ ГрАДА. НеіСТАрНА АрСАКА. АДНКА НССННА (!) А 122Ь 14. 3. Сисиний - епископ на Лаодикия [Фригия, Мала Азия], етскочрпъ же снснннн оуѵАлше глаго/Сд къ эднстовомъ рАвомъ С 220.30; нме-тъ же епнскоѵрпА снсннніл С 221.21. А, С, ТН. Гр. Хіотѵюі;, Хісгіѵѵюг. Вар. снснннТ, снснит.. СНСННЪ вж. снснннн. снтовъ прил. притеж. от ЛИ. Си-тов, който е в някакви отношения със Сит - в старозаветната традиция третият син на Адам и Ева, от когото са произлезли всички народи [Бит 4.25-26, 5.3, 6-8]; съответно в новозаветната традиция един от прадедите на Христос, тъ бѣ нсъ ѣко тремъ десдтемъ лѣтъ НАѴННАІА. СНЪ СЪІ ѢК0 МЬННМЪ ВѢ. юснфовъ ... еносовъ. снтовъ. адамовъ М Лк 3.38. Срв. Лк 3.38 3. Изч. М, 3. Гр. то0 от евр. ЛИ. Вар. снфовъ. снфовт. 683 снгашьгс снфсвъ вж. снтовъ. енце нареч. 1. За начин - така, по такъв начин, по семь ъвн са плісъі нс очрѵеннкомъ свонмъ нл морн тлворьѣ-дьсцѣмь. лвн жо са енце М Йо 21.13, А; ещо жо моліто са. ѵѵѵе нашъ іже осі на нвсі А Мт 6.9; сна остлнькъі лште снцо остлвнмъ. вь^дтн а нмжтъ ісрьстнгднн С 80.25; лште снцо очрстронмъ дочршж СВОІЖ. можомъ н молнтн тъ. С 406. 26-27; іако снцо подобаашо пострл- длтн ^оѵр. Н ТАІСО ВЬННТН ВЪ СЛАВЖ своіж С 478.1; н снцо поклоннвъ сд прлвьднвочрочрмочр. НДО КЪ БЛАЖвНОЧр-очрмочр савѣ С 295.1. 2. За степен -толкова, до такава степен, ие во КСТЪ ННОго ГрАДА ОБрѢСТН. СНЦО ЛГОБЬ-^НѢ. ЫА ПОСЛОЧрШАННК доѵр^овьиъін^ъ словесъ прнлеждштъ С 405.11. енце .... в.ко[жо]. Гр. оптеод ... <и<;, оотш ... оо<;. Така ... както, инѵтоже ВО СНЦО КА^НТЪ ЖН^НН ѴЛОВѢѴЬСКЪІА. (АКО вЖ0 скоро ВѣрОВАТН ГЛАГОЛ"ОМЪ1НМЪ С 305.25, 26; къін во гво^днн енце остръ іАісоже ^лвнст' С 399.15. 1ако[жо] ... енце [н]. Гр. шотгер ... огпсо<; [вар. состер ... соаантах;], каОапер ... оптео [кат], соокер ... оотсо ка(. Както ... така [и], (лкоже во ѵръвь срьдьце джвочр кчдъі очрвд-, ждлктъ. енце н ^авнсть срьдьце нмѣ- I (ЖШТААГО 1тб. СЪ СТрАИЪІ ГАДЖШТН | очрвдждлктъ С 399.25, 26-27; глкоже | БО ШАрЪѴНА НА КДНОН ДЬСТѢ. Н ОБрА^ЪІ I ѴрЪТАІтКТЪ Н НСТННЖ ПНШЖТЪ ШАрОМЪ. І енце н ^с сътворн иа тон трепе^ѣ С 418.1, 3; глко врАШьио пльтьнок кгдл ] въ жтровж слоѵр^ь НМѢККШТОЧр ^ьль I въпадотъ. паѵо продлъжнтъ неджгъ. ) но свонмъ кстьствомь НЬ НбДЖГЪІ ! жтровъі. СНЦО Н 0 ТАННЪ1Н;(Ъ ДОЧррСО- | вънъін^ъ кстъ С 421.13, 17. ] М, 3, А, СК, СЕ, С, Г. Гр. оізхм;, оптео, | йюолпщ. Вар. сіцс. I Нвб. сице остар. АК, РРОДД. | енцевъ, -ъін тестоим. прил. 1. Такъв; който притежава определени, известни качества, сего рлді н про-тівж емочр н^ідж НАроді. ѣісо очрелън-ШАША Н СЪТВврЬША. СІЦСВО ^НАМвННС А Йо 12.18; енцевъ неджгъ флрнсен н кннжьннкъ С 339.19; н въктъ ѵочрдо енцево С 536.1. 2. Като същ. енце-ваіа ср. мн. Такива неща. н молд а НС ПрОСЛАВЬКНО то сътворнтн. нъ ОЧрМЛЪѴАТН ВЪІВЪШОІО. СНЦСВАІА ГЛАГОЛА. іако ие мене рлдн влагодать вжніа сътворн со ѵочрдо С 551.13. А, С, Р. Гр. оСто;, тоюСто;. Вар. ещовг, Нвб. Вж. при енце. енць, снца, енце показ, местоим. 1. Такъв, който има определени или известни качества, како може-тъ ѵлкъ грѣшенъ. снца ^нлменнѣ творнтн М йо 9.16 А; енце прл^дьннкА слово, енць веселннч оврл^ъ С 430.28, 29; на енцж смокве вь^лѣ^е ^ак^сн вндѣтъ господа С 350.12; снца бѣ н ^МНІА СЛАДЬКА ВОСѢДОІтК. НЪ ГОрЬКА льстнич С 351.8. 2. Като същ. енце ср. ед. Гр. тайга, тогайта, та8е, тойто. Това нещо, такова нещо. гліжцво же емочр къ ннмъ енце. наѵаса къннжъннцн н фАрНСѢН. ЛЮТѢ ѢКО гнѣватн са М Лк 11.53 3; і гллша емочр. коевк овластнкъ се творншн. лн КЪТО ТН ДАСТЪ ОБЛАСТЬ СНКЪ. ДЛ СНЦ6 творншн 3 Мк 11.28; нъ слочршлн рл^очрмьно енце гллголАн С 365.5; енце очрво НЪІНІЛ ГЛАГ0Л“6МЪ. да отъсждочр БЖДЖТЪ НЧВѢ СЛ0В6СА р{рНСТ0СОВА СЖШТА С 379.20. М, 3, А, СЕ, К, С, ЗЛ, МЛ. Гр. хоютод, оѵюд, тоібстЗе. Нвб. Вж. при енце. снілньк, -ІА ср. Сияние, блясък [образно]. нже съі снѣнне славѣ его ... сѣде о деснжж вслнѵъствнѣ на въко-ісъі^ъ Е 6а 12-13; въ прьвъіА паісъі вѣръі сніаннк вьннде С 362.27-28; вь велнцѣ глжвннѣ нмѣа. съкръвен' тан-нааго сыанніа С 345.21; по мно^ѣ^ъ же Лѣтѣреъ ПрѢВЪІВАНЫА НМА въкочрпѣ. Н СНГАНЫА ВЪ ЖНТНН. ПО Б0Л'Ы1КК СНГСчТН 684 СКВ07Ѣ ВЪ^ДрЪЖЛННК А СА БЛЛЖеЫЪЖ ЛНННЛ. прѣвъс^одАШтек- свокго очрѵнтел^ С 548.4. Изч. Е, С. Гр. алащаара, стЛрбггц;. Вар. сніл- ННК, СЫМІНІС, снвнне. Нвб. сияние ОА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. СН1АТН [сд], СННкКК [са], снгакшн [са] несв. Светя, сияя, блестя, ъко СЛЪИЬЦб СВ06 СЬѢЛТЪ НЛ ^ЪЛЪІ н бллгъі М Мт 5.45 3, А, СК; покон іа вт, мѣстѣ свѣть(л)ѣ. 1ДСЖ6 СНѢСТЪ СВѢТЪ лнца тво(е)го СС ІІІ6 17; слъньце рлспінлемъ вндітъ. I сьѣтн не съмѣетъ К 11а 40; снідіжтъ ілко н ^вѣ^дъі С 81.12-13. // Образно. н оусоѵршн смо-кве. н вьслдн крьстъ вѣровв цвьтж-штъ. н жн^нніж вьсѣмъ снілббштъ С 352.19. АКЪІ СЫѢГЪ СНІЛКАН СА. Гр. %\ОѴО-среууо<;. Който блести, който сияе КаТО СНЯГ. СЪБЪрЛШД СЪБОрЪ. ДА N6 ЛІСЪІ СНѢГЪ СНІЛІтКШТЛЛГО СА БНСЪрА прннмжтъ. НЪ ДА СВЪТЪЛЪЖ КЛМбНЬ ІЛК0Ж6 ЫЬЫѢША. нс-върьствннмъ отъ-матъ С 385.18. М, 3, А, СК, СС, К, С. Гр. аѵатеТЛсо, (роаѵсо, фаіѵораѵ, 'Аадкш, етакотем, асттрагетш. Вар. СЫАТН. Нвб. сияя ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. скакатн, скаѵлч, скдѵешн несв. Скачам, играя. рЖКАМА ПД6ШТА лнкочрнж. н СЪМЪШАА СА СКАѴЖ сь дѣтьмн С 332. 24. II Образно. дѣтнштъ ма оба-ВЫАК въ жтроБѣ СКАѴА С 242.5. Изч. С. IУ>. акіртасо, ауаЯЛорса. Нвб. скакам диал. НТ, ДА; скачам, скоча, скокна ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СКАНЪДАЛНСАТН, СКАНЪДАЛНСАКК, СКЛНЪ- дллнслкшн несв. Съблазнявам, из-лъгвам, прелъстявам, і нже лірс- СКАНДАЛНСАСТЪ СДННОГО ОТЪ МАЛЪІ^Ъ сн^ъ вѣрочріжірн^ъ въ ма. оѵрнѣе емоѵр ССТЪ ДА ОБѢСАТЪ ЖрЪНОКЪ ЫА ВЪЖ СГО ОСЬЛЬСІСЪІ. I ПОТОПАТЪ I ВЪ ПЖѴННѢ морьстън М Мт 18.6 З1, ЗП; оѵрнъе С-М0\р БН БЪІЛО. АШТС БН КАМС-ЫЬ ЖрЪНО-КЪНЪІ ВЪ^ЛОЖСНЪ НЛ ВЪІНБ СГО. I въвръ- ЖСНЪ ВЪ море. НСЖС ДА СКАНЪДАЛНСААТЪ малъж^ъ (сн^ь) еднного М Лк 17.2. Изч. М, 3, ЗП. От гр. акаѵбо/.і^ш. Вар. СКЫІДЛЛНСАТН. Нвб. Срв. скандализувам остар. ВА; скандализирам] ОА, ЕтМл, БТР, АР; скандалосам диал. НТ. сканъдалъ, -а м. Съблазън, изкушение, лъст. посъдетъ снъ ѵлвѣѵскъі ЛНКЛЪІ СВОИ.. I съвсржтъ отъ цсрствнъ его ВЬСА СКЛНЬДѣЛЪІ. I ТВОрАфАЬХ БС^Аконенне М Мт 13.41; горе вьсемо\{ мнроу отъ склнъдълъ. неволѣ во естъ Прнтн СКАНЬДАЛОМЪ. ОБАѴС ГОрб ѴЛІС0\р томо\р нмьже СКАНЬДАЛЬ прн^однтъ М Мт 18.7 З1, ЗП; не въ^можъно естъ да N6 прнджтъ СКАНЪДАЛН М Лк 17.1. ПОЛАГАТН СКАНЪДАЛЪ. Гр. ТІТІГЩІ СГКОѴ- 8а.Хоѵ. Кроя козни, сплетнича, за-говорнича. н на енл мре свое», пола-ГААше сканъдѣлъ СП 49.20. Изч. М, 3, ЗП, СП. От гр. окаѵбоЛоѵ. Вар. склмьдллг, скміідтлг, склньдѣлг, скандалъ. Нвб. Срв. скандал ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. СКАрНОТЪСКЪ вж. НСКАрНОТЬСКЪ. сквАрА, -ъі ж. Жертвен дим, получен при жертвоприношение чрез изгаряне на животни, помолн н мнъ грѣшноѵрочрмохр. отътвръгнн МА отъ СККАрЪІ ГН8СЪНЪІА. Н ОТЪ ЛЪЖѲНМбНН-тъжр;ъ БОГЪ. н отъ прѣльстн Н^Ъ С 160.20; Бѣсъ ннколнжс- не мжѵнтъ са ТАЦЪМН МЖКАМН. НЪ ЖрЪТВЪ Н СКВАрЪ трѣвочргстъ непоспѣшънъ жрътвъ С 158.22. Изч. с. Нвб. сквара ВА. сквожьшл, -ІА ж. Дупка, отвор, цепнатина. ономочр же вьспрътнкъшо\р к-мо\[. СЪ МНОГОМЪ СТрА^ОМЬ Н^ЛЪ^Ъ отъ скво- жьг/а кока ндѣлше. вала са С 36.19. Изч. С. Гр. отпр Нвб. Срв. сквозе предл. остар. ВА. скво^ѣ нареч. и предл. I. Нареч. Навътре, не длстъ. о\рмъ- сквръыъы^ 685 скврьылвъ НО^ОЧрМОчр ОѴССН СКВО^Ѣ ПрОЛН/АВЪШНН са на ьГемь тьмѣ про^ьрѣтн. тн ыг^. НСТНННЪІА ^АрА вь^ьрѣтн С 339.17. II. Предл. С вин. 1. За означаване, че някой или нещо преминава, пресича предмет или група от край до край: през. і въктъ мнмо ^ОДАШТК емоѵр нсоѵр. ВЪ СОБОТЪІ СКВО^Ѣ сѣннѣ М Мк 2.23 3; не въ^однтъ 1: емочр въ сръдце нъ въ ѵрѣво н скво^в 1 Афедронъ нс^однтъ М Мк 7.19 3; ГОННМЪ ВЪІВААШе ВѢСОМЪ СІСВО^Ѣ почрстъініж М Лк 8.29 3, А, СК; н прошъдъ СКВО^Ѣ НАрОДЪ самъ прнскоѵн С 99.24. 2. За означаване, че нещо прониква, промъква се през предмета: през, в. очрдовѣе естъ вель-вждоѵр. скво^ѣ оѵршн нгълннѣ пронтн. неже Бог&точр въ цсрствне Бжне вьннтн М Мт 19.24 З1, А, СК. Срв. Мк 10.25 М, 3; Лк 18.25 М, 3, А, СК; & вже НАШЪ. ^аложнлъ есн ПЖТЬ В'СѢКОН непрнѣ^нн. ^одацінн по ^емн. і в'сѣко-моѵр неджгоѵр. ^ОДАЦВОМОѴр ПО ПЛЪТН. I ско^ѣ маса СЕ 42а 15. 3. За означаване на пространството или местата, в които се извършва някакво действие без определена посока: по, из. куодАШте же проуождлАуж СКВО^Ѣ ВЬСН. БЛАГОВѢСТО\ріЖШТе. I ЦѢ- лаштс въсждж М Лк 9.6 3, А, СК; сгда же неѵнстъі дуъ і^ндетъ отъ ѴЛВКА. прѣ^соднтъ СКО^Ѣ Бб^ДЪНАЛ мѣста. ішта покоъ ММт 12.43 3; то н отьць не вѣдѣ скво^ѣ породж ^ода. СКВО^В ПОрОДЖ ^ОДА АКЪІ НШТА. КГО С 304.14-15. 4. За означаване на повърхност, върху която се извършва някакво действие: по. н бѣашс ВНДѢТН ѵочрдо ПрѢСЛАВЬНО. КАКО ТѢ-ЛССА СТЪІН^Ъ НОШАА^Ж СА СКВО^Ѣ водж С 67.1. пронтн скво^ѣ ог/Л> н водж. Гр. біЕрхоцоа 5іа 7гор6<; коа ибато^. Премина през огън и вода; преодолея, превъзмогна всички препятствия. прондомъ скво^ѣ огнъ н водж. I наведе нъі вь покоі СП 65.12; прондо^омъ скво^ѣ огьГЬ. н водж С 94. 18-19. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. біа, ката, еід ёѵ, ётгі. Вар. ско^ѣ. Нвб. сквозе остар. ВА. скврънънА [СЕ 26Ъ 4] вж. скръвьнъ. СКВрЬНА, -Ъ| з/с. 1. Нечистотия, мръсотия. ТЪ1 В ЛКО ѴКЛГСВѴ6. ѴѴѴНСТН водж сніж. отъ скврънъі в'сеіА СЕ 21 а 5. 2. Прен. Сквернота, гнусота, мерзост. ^АКЛННАІЖ ТА БГОМЬ ... Н^ВО- льшннмь отъмъітн кръц/еннемь. вет-^жіж скврънж наш/ж СЕ 52Ъ 24; скврънж отъ СЪВѢСТН н^ъ оѵнстн СЕ 22Ъ 20; н^бавн нъі отъ в’сеід скврънъі пльтн I д^А СЕ 376 22. ве^ скврьнъь Гр. аатаХод, акХаахо акг)Х.{8сохо<;. Непорочен, неосквер-нен. не матн ковьѵегомъ. да не кла-дешн кже вь ьГемъ. вее порокА съсждъ. ве скврънъі ^лѣвнна С 243.3; ілже въ ѵнстѣ^ъ срьдьцнкъ ве скврънъі. внта-ктъ С 338.20-21; да въінж весквръ-нъь [!] съкоѵрпленне нматъ ср теве СЕ 95а 22. СЕ, С. Гр. роКоацб?, рвтю?, |госго<;, кт|М<;, стХа<; [о аяг?.о<;]. Вар. сккргнл. Нвб. Срв. скверн прил. остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДЦ; скверно нареч. ДА. скврьнАВЪ, -ъін прил. 1. Мръсен, изцапан, нечист, н нже скврьнАвъь рн^ъі нмъі ннѵ'тоже оѵрспѣ. отъда очрво кже ме вѣ вържѵено іедно таланто. нъ н тако осжжденъ въістъ С 378.14. 2. Прен. Осквернен, лишен от светост, отъврьгж са танбьно крьстн-іанъскъі вѣръі н^'. н кднноочрменъ тн ВЖДЖ Цро^. ѴО СКВрЬНАВЪІНМА НОГАМА како не очртрьпостА тн С 66.1; н еже АГГёЛЪІ по^валимъ. дръжнтъ СА СКВрЪНАВЪІНМА рЖКАМА. Н ПрННОСНМЬ отъ недостоннъінкъ. прнноснтъ севе С 506.19. 3. Скверен, грешен, духов-но нечист, пжтемъ же. Аже уотѣАше СКВрЬНАВЪІН сні. Аменоѵрръминн. о\рвн-ВААШ6. ДрОЧ(ТЪІА же ВЪ рОВОТЖ ДА1АШ6 скврььГбыьге 686 сісврьньыъ свонмъ вол'ѣромъ С 57.30; дл не н^лл- 2Н СЛОВО СІСВрЬНАВО (ЖДѢЖ6 вьлл- ^нтъ С 507.21-22; кмсо скврьндтъ въ^до^л лгстьцн. свонмн скврънлвъі-нмн дѣлъі С 57.13-14. IIКато същ. скврьыъін м. ед. Гр. о цшрбд. Нечестивец. стлыѣто довле ѵѵ врлтніл н мжжьскъі іь ^л. нд скврьндвдлго сего С 63.1. С. Гр. ціарб?, осіахрбс;, рѵларб?, аксіѴ)архо?. Вар. сі<к(шак7>, Неб. скърнав, скърыов диал, ЕтМл, ЕА. скврь^ньм, ~га ср. Оскверняване, загуба на чистотата и светостта, отъ в'сѣ^ъ очрво эдднн сд. ѵѵтъ нн^ъже ВЪ^ОДНТЪ ГрѢ^ОВЪНАА съмръть, МОБО-ДѢАНІІС, НМЬЖО СТЪІНІН ТѢЛОСЪНАА с'квръ-ЫНТЪ СА. НОѴНСТОТЪІ. СІЖЖО сквръненне тѣдо^ множнт' са СЕ 89а 12. Изч. СЕ. Вар. сккръмсмнс. Неб. Сра. [о]сквериение книж. ОА, АР; скверност о/с,, скворнота о/с, ОА. скврьннтн, СКВрЬНИч, скврьнншн несв. Осквернявам, правя нещо нечисто, лишавам от светост, но върго-ДАфОС въ оѵрстл сісвръннтъ ѴЛВІСА. нъ НС^ОДАфОО оустъ то сісвръннтъ ѵдвісд М Мт 15.11 3; въ соботъі норон ВЪ църісво СОБОТЪІ СКВрЪНАТЪ М Мт 12.5 3; п нс^е бжо ндшъ. ^аповѣдавъі пдьтьнъімь. I спсънъімь. не сісвръннтн са ѵкоѵр СЕ 195 16; ісдісо скврьндтъ въ^до^д дютьцн. свонмн скврънлвъі-нмн дѣдъі С 57.12-13; ліоводѣлнне. нмьже стъінн тѣдесъндд с'ісвръннтъ са СЕ 89а 10-11. ~ са страд. М, 3, СЕ, С. Гр. коіѵбсо, РеРпХосо, ціаіѵсо. Вар. сквръмнтн, с'кв|шінтн. Неб. скверня ОА, ВА, ЕА, БТР, АР. скврьнъ, -ъін прил. Скверен, нечист, гнусен, і^вдвн н отъ в'сего пдътъ-сісддго съгрѣшеннѣ. просвѣтн н отъ в'сеіА скврънъі. і съвѣстн. (ѳлг. сквръ-нъі съвѣстн, Нахтигал, с. 221, бел. под линия) оѵнстн н. і о\ркрѣпн н нд дѣдо твон^ъ ^дповѣдон СЕ ІАа 20. бѣсъ ыеѵнстъін н скврьнъін. Гр. о ака- тіартсх; каі яащхгосро/; бгаРоАод. В християнството и юдейството -свръхестествена сила, която причинява зло; демон, сатана, не отъ-стжпн оть ьГего, неѵнстън бѣсъ н скврь-нъін С 523.16. Изч. СЕ, С. Гр. ёрріжшцбѵо?. Вар. сквргнг, Неб. скверен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. скврьньлнкъ, -А м. Нечестивец, мерзавец. скврьньынѵе н неподовьннѵе ПОѴ'ТО МЖѴНШН ТАКО со^ровѣ. рАБА божніа АртемонА С 233.8; АдейАндръ ГЛАГОЛА, тевѣ БЖДН СКВрЬНЬННѴе. ТА-цѣ^ъ дѣлъ исплъннкъшоу сд стлрън-ШННЪСТВ°ВАТН. СЪ от'цемъ твонмъ ДНГАВОЛОМЪ С 166.4. Изч. С. Гр. рсарютахоі;, Неб. Сра. скверен прил. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. скврьньнолювьм, ->а ср. Сквернолюбие, стремеж към грях и духовна нечистота, въ влждоліобнѣ мъсто. ѵнстолюбоць, въ скврън'нолювнѣ I въ влърсволюБНѣ мѣсто. вголговець СЕ 70Ь 16. Изч. СЕ. Вар. сккръгГнолюшпо. Неб. Сра. скверност и любов, скврьньногАденьге, -ю, ср. Прен. Идоло-поклонство, езичество. посъла по вьссмочр ЦѢСАрЬСТВО^ свокмоѵр. ГАКОЖО ВЬСД НЛрНЦАНКШТДА нмд эднсостово. прнвлѣштн НА скврънноглденнк С 174.17-18. Изч. С. Калка от гр. ршросрсхуш. Вар. сквръ-нноілдсмніе. Неб. Сре. скверност и ядене, скврьньыъ, -ъін прил. Скверен, духов-но нечист, който е свързан с грях. да ѵнсто съвлюдешн срце. отъ сквръ-ненъ помъішлеыен СЕ 92а 4-5; воіл- АШ6 БО СД К-ДА КАКО СЛОВО ЫѢКОЮ скврь-ньно, отъ грѣшьном оѵрстьноѵр КА н^лѣ-іъ. двнгыетъ ЫА ►Ов ГЫѢВОМЪ сжднкъ С 391.16. // Като същ. а) скврь-ыьыъін м. ед. Гр. о ёѵауці;. Нечестивецът, мерзавецът, н съ^ъданнн вьѵньГѣтн дръ^нж скврънъыъін. н скЛнмл 687 СІСОПЫІЬ НСѴНСТЪІН. ТОГО НМ'ЖС ВЬСА БЪІШД. ІАЖС нл невесе^ъ н на ^емн. внднмаіа н нсвнднмаіл С 188.9. 6) скврьньыок ср. ед. Гр. [то] цгарбѵд Нещо нечисто, мръсно. ѴІ? БЪІВаЧ АЦК ІСЛЮѴН СА. скврънъно^, лн неѵнстоѵр. въпастн вь вныо СЕ 19а 22-23. демонъ ыеѵнстъін н скврьньыъін. Гр. [то] бащоѵшѵ [тб] акатЗартоѵ каі ёѵауес;. В християнството и юдей-ството - свръхестествена сила, която причинява зло; демон, сатана, вѣжн. отътьцн, ѵѵтндн. в'сѣкъ демонъ неѵнстъі. і скврънънъі СЕ 63Ъ 17-18. іАдъшен скврьиьыА МАСА. Гр. 0І ціаросраубаосѵтеі;, Тези, които са яли осквернено месо. м? ы? ѣдъ-шнімь скврънънл маса СЕ 22а 1-2. Е, СЕ, К, С, Р. Гр. коіѵб;, цкхрб?, рилосрб;, РеРп^о?. ёѵауі^, 5-истсЬбг|(;, [тТІ;] 6ббѵг|<;. Вар. сщъпънъ, сккр7>нон7>> Неб. Вж. при сккрьмъ, скИмА, -ъі ок. Монашески сан; схима. слоѵрженыо. волнкомоѵр ѵѵврА^очр по-стрѣфн ^ОТАфС ѴрЪНЦА ВЬ СКНМЖ. Прн-веджтъ нгоѵрменл, н по?М'ліжфГа влГ. ^отафХа са пострѣцін СЕ 82а 3. Изч. СЕ. От гр. ах^ра. Неб. схима ОА. скНннн, -іа или скИннід, -іа ж. 1. Шатра, палатка, сътворнмъ трн скннніа. тевѣ едннж н мосеові едннж. і нлнн едннж М Мк 9.5. Срв. Лк 9.33 М, 3; Т о^рінж СКІНІНЪ селомьскж. ССЛО въ немьже въсслн сіа въ ѵлвѣцѣ^ъ СП 77.60. 2. Скиния, староеврейски походен храм във форма на шатра. СКНННТ ЖС СЪВрЪШН СА ПрЛВАѢ. ВЪ НСНЖС СВѢТНЛННКЪ Н ТрАПб^А. н прѣд- ложснне ^лѣбомъ Е 286 16; снм жс тако съвръшеномъ. въ пръвжж СІСНННЖ. ВЪШЖ въ^ождл^ж нсрсн. слоѵржвъ) съдѣважцк Е 29а 12. М, 3, Е, СП. От гр. акт|ѵг). Вар. скінііа. Неб. скиния остар. ВА. сіЛжопнрніа, -ІА ж. Еврейски празник разпъване на шатри, бѣ жс блн^ъ прл^дьннкъ нкденскъ. СКННОПНГНѢ М Йо 7.2 3, А. Изч. М, 3, А, От гр. окцѵокгіуіа. Вар. скнно-піьна, СКННОПНГНѢ. СКЛАБНТН СА, СКЛАБЛІЖ СА, СКЛАБНШН СА несв. Усмихвам се. оыъ жс ... тн^о н СВѢТЪЛО ПОКА^ААШС АНЦС СВОК. Н 'КЛАБД СД ВСДОМЪ БѢАШС СЛ0ѴГАМН С 117.19— 20. Изч. С. /)>. цеібібш. Нвб. 0. сковрАДА, -ъі ок. Уред за наказание чрез изгаряне, мангал; скара. АНТОНННЪ ГЛАГОЛА. ВЪ^ГНѢТНТО ОГЬіІ Н рлждь^ѣте сковрлдж, ДА въвръжонъ вждетъ вь ь&в С 167.14; въ^мстаа^ж ЖС слоѵргъі ДН1АВ0ЛД НА СКОВрАДЖ. пьцьлъ. н масло н трьстнк С 118.10; огьЛ> снн твон стоѵрдонъ КСТЪ. Н ЖОЛѢ^А СІСОВрАДЪІ МДКѴАНША СЖТЪ ТВОКГО срьдьцл С 118.20; како можаа^ж протнвж цѣслремъ Н КНД^СМЪ Н НАрО-ДОМЪ СТАТН. нжде меѵн н СК°ВрАДЪ1. н пештн С 442.28-29. С. Гр. еа/арех, т^уаѵоѵ. Нвб. сковрада ВА, СКО^Ѣ вок. СКВО^Ѣ. СКОПА [3; Мт 21.33] вОІС. НСІСОПАТН. СКОПНТН СА, СКОПЛКК СА, СКОПНШН СА Св. скопнтн са самъ. Гр. еСѵоохі^ ерао-тбѵ. Скопя се, стана скопец, сжтъ скопьцн нже скопншд сд самн ЦѢСАрЬСТВНІА рлдн НСВбСЬЫААГО С 371.2. Изч. с. Нвб. скопя [се], скопявам [се] ОА, ВА, Вот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. скопьць, -а т. Скопец, мъж без полови жлези, сжтъ скопьцн нже скопншд СД САМН ЦѢСАрЬСТВНІА рАДН НСБССЬНААГО С 371.2; тън во скопець ксн н ие ПСѴСШН СД НН 0 ЖСНѢ НН 0 ДѢТС^Ъ С 60.30; прнведошд ... деодѵѵрА неповѣ- ДНМААГО. СЛАВЪНЪІНА ПрОСПАДСрА. дроѵргллго СК0П*ЦА С 60.19. Изч. С. Гр. еоѵоо/ск;. Вар. скопець, скоп'ць. Нвб. скопец ОА, ВА, Вот, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД, ДА. 688 скоро нареч. 1. Скоро, бързо, с бързина. онъ жо реѵе сътомь мъръ отъ олъл. I реѵе емо\р. прннмн во\ркъвн ТВ01А. I СѢДЪ скоро НАПНШН ПАТЬ деслтъ М Лк 16.6 3; н по ^лѣбѣ тъгда въннде во нь сотонл. гла емочр нс ожо творншн сътворн скоро М Йо 13.27 3; I скоро шьдъшн. рьцътл охрѵенн-комъ его. ѣісо въстл отъ мрътвъі^ъ. і со влрѣетъ въі въ гллнлен. то\р і открито 3 Мт 28.7 А, СК; реѵе же оць къ рлвомъ своімъ. скоро і^несъте одеждж пръвжяк. I овлѣцѣте і. і длднте пръ-стень нл ржкж его. і слпогъі нл но^ѣ 3 Лк 15.22 А, СК; ие ревъночріте лж-КЛВЬН0\]ЧЖфН1МЪ. нн ^лвндн творьх-фнТмъ Бе^лкоиенне. ^лне ѣко трѣвл ьлдро Тсъшжтъ. н ѣко ^елне ^ллкл скоро отъплджтъ СП 36.2; ръці мі семочр лі ТА нлоѵрѵі очрѵітель. въ т(.)ліко ВрѢМА тлко м скоро ^лвъі. ѴАСтое очрѵеиье К 4а 26-27; ѵо рл^воініѵе. желѣемжіж тлть-вж. крлдомоѵрмоѵр ІСПОВѢДЛІА. I ВОЛНКЪІ МЪ^ДЪІ рл(в)^БОІСКЪІІА. СЪПСЛВЪ. I велнкъі плодъ покл^аіа. ісповѣдлньѣ. по^дѣ вѣровлвъ. л скоро ІСПОВѢДЛВЪ. послѣжде прішедъ. і прьвѣе са вѣнь- ѴЛВЪ. I ѢВЛЬ ВѢрЪНЖІЖ ѢВѢ ДѢТѢЛЬ К 116 32; онн же прн^'влнн въівъшс- н невнднмн скоро пондоша. н постнгоша н дллеѵе ^ѣло. кште мллденншть въ оѵрстѣ^ъ носашть С 44.17; ^лНе лште ^оштешн мжѵнтн ... скорѣк- къ невесъскоѵроѵрмоѵр цроѵр посьл"н ма С 104.19-20; юже о\рво можешн творнтн то творн. тъѵыж скорѣіе С 112.17; н лгг^елъ реѵе. лште ^оштешн нлвъі-кнжтн скоро нлвъікънн С 243.19; ннѵ-тоже во снце кл^нтъ жн^нн ѵловѣ-ѵьскъіа. »лко 'же скоро вѣровлтн гллго-л"емъінмъ С 305.26; нл снцж смоквс вь^лт^с ^лк^ен вндѣтъ господл. н к ^емочр рс-ѵе скоро сьлѣ^н С 350.14; реѵе длѵрдъ скоро гллгол"н С 359.26; тѣмже вь^'мѣте врлтл кнд^н влшн вь^мѣте н ые моѵрднте. въ^'мѣте скоро вь^мѣтс- н нс- жьдѣте С 465.28. 2. Веднага, незабавно, не імѣл^ж ^вллъі во^ подѣі. і егдл примл^ж довро отъ него. скоро ^лбъівл^ж К 66 19; лште ^оштешн съплстн са. то въслѣдоѵрн свѣтл сего. н вѣровлвъ н^нде скоро, н въ слѣдъ ндѣліш свѣтл того С 283.2; отьѵе повелн сьмрьтн послоѵршлтн мене. дѣѣшн реѵе повелн дл н [...] врлтъ ^лклюѵнтъ. нъ скоро мрьтвллго дл н^длстъ С 309.22. 3. Бързо, пъргаво, чевръсто, і дрочргъі оѵрѵеннкъ теѵе скорѣе петрл. і прнде прѣжде къ гровочр М Йо 20.4 А; ровъ же вжні ... отъвѣштл гллгола. нл се лі тоѵа прнде скоро трочрднвъ севе. н слвгочріжштАА тевѣ С 49.3. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. шхд іауіак, тахюѵ, іЭаааоѵ, ёѵ тахеі, то ха%од, скоѵ-баісод, тгроАорсоі;, еоіЭешд, 7іараша, бро-раТЪс, акЕѵаад. Нвб. скоро ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. скорость, -н ж. Бързина, скорост, про-СН1АВШННр(Ъ подвнгомъ. положнлъ скоростник съконьѵлтн С 543.16. Изч. с. Нвб. скорост ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. скоротл, -ъі ж. Скорост, бързина на действие, тлкожде н копннннцн. скорн господьстѣн врлнн. помллнню тъкмо, подвн^лннн божна скоротъі. дроуг' дрочргл влрліжште въкоѵрпѣ. вь дѣло съконьѵлвликшта. повелѣнннмъ дѣ-тѣлн С 463.28. Изч. С. Гр. тход. Нвб. Срв. скорост. скоръ, -ъін прил. 1. Бърз, който извършва нещо с голяма скорост, пъргав, влко ... моѵрденъ съі въ гнѣвѣ. л скоръ нл помофь СЕ 78а 2; тлкожде н копннннцн. скорн госпо-дьстън врлнн. помллнню тъкмо, под-вн^лннн божна скоротъі. дроѵрг' дроѵргл влрліжште въкоѵрпѣ. вь дѣло съконь-ѵлвліжштд. повелѣнннмъ дѣтѣлн С 463.27. 2. Бърз; който се извършва скоръпнн 689 СКОТЪ незабавно, скоро. иъ н кште во н т° прнмъішл'ено въістъ. ба!іѣ влн^ъ. ско-рЖ ПОМОШТЬ ПрНБѢГАШНТННМЪ подл- вліжштн С 92.21. въ скорѣ [въскорѣ]. Гр. іахх), еѵ та%ег, 5іа хахоѵд, хо та%од [вар. • рета тахотк;], та%юѵ, ах; тайгата, ег>іТо<;, ег)т1е'ах;, яареоФо, о^е'®;, рета аяоѵ>8г|<;, аоѵтбраі;, аоѵторо;. ; • а) Скоро, бързо, с бързина, егдл въ^горітъ сіа. въскорѣ ѣростъ его СП 2.12; дл постъідіатъ ска н съм(атжтъ СКА БЬСІ ВрАЗН М01. ВЪ^врЛТЬАТЪ СКА Н оѵрстъідклтъ ска зѣло вьскорѣ СП 6.11; СНМЪ ВЬСѢМЪ СНЦО въівъшемъ. въскорѣ н съворъ епнскоѵрпъскъін КОЫеЦЪ ПрНА : С 202.28-29; н нин мжѵнтеліл ва^аа- ^Ж. Н Дробни ВѢѴЬМЪІА СЬВА^ЬКІА НСПОѴр-ШТАА^Ж. А дробни СЛОѴрЖАА^Лч ВЪ-скорѣ С 467.24.//Веднага, незабавно. ѵѵ ^ълъіа слоѵргъі. поѵ'то въскорѣ ИС творите повслѣиааго вамъ С 74.8; н ГЛАСОМЪ велнкомъ ГЛАГОЛА, твори въ-скорѣ иепрѣподовьне. н вьсѣ^ъ иоѵь-СТНВС АИ'Т0ИНИ6 томнтс-лко. воліж ОТЬЦА свогего сотоиъі С 166.13. б) Скоро, > і след кратко време, след малко. Тс г же реѵе ие врАинте мочр. инктоже во естъ нже сътворнтъ енлж о нменн моемъ. к въ^можетъ въскорѣ ^ълословнтн ма М I І Мк 9.39 3, А; глкж вамъ. ѣко съ- I творнтъ месть н^ъ въ скорѣ М Лк 1 18.8 3, А, СК; толнкъ во ДАръ дастъ | са кемоѵр. клкоже кмо\р словомъ въскорѣ | прогоинтн неѵнстъіА д^ъі. по лѣтѣ же ; I кед'иомь ОТЪГИАИѢ ВЪІВЬШН КА^ВѢ тон лютѣн С 531.24. і М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. о^с. ! Нвб. скор, скори остар. и диал. ОА, ВА, І Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. скор[ошен]; Скорушата МИ ИД,МНЛом; ЙЗ,МИПан; ЙЗах,Кюст.; Скоромир м. ЛИ, Скоробогатов ФИ СтИл,РЛФИ. скоръпнн, -ІА И -ІА м. Скорпион, вид ЖИВОТНО, се ДАКтБ ВАМЬ ВЛАСТЬ ИАСТЖ-ПАТН НА ^МНКА I СКОрЬПНКА. I ИА ВЬСЖ енлж врАгл М Лк 10.19 3, А, СК. Срв. СЕ 51 6 19-20; С 556.14;ХЫ6 18-19; котерААГо же отъ васъ оца въс-проентъ снъ ... анца. едА по(да)стъ емоѵр скорьпнн М Лк 11.12 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С, X. От гр. акортйос;. Вар. скорьпнн, скоръфнн, скорьфнн. Нвб. скорпий, скорпия остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. скорпион. скоръфнн вж. скоръпнн. скотнн прил. притеж. Животински, който се отнася до животно, скот. Аіре к'то очрдАвлеиниж. лн кръвь ско-тнкж. ие вѣдъі ѣко оѵрмръло естъ. ілн трѣвъио ѵ'то ве^ вѣдъі ѣстъ. БІ N6-дѣлн да постнт' са СЕ 1046 20. Изч. СЕ. Нвб. скоти остар. ВА. Срв. скотски ОА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СКОТЪ, -А м. 1. Диво животно, звяр. Т ѴВКЪ ВЪ ѴЬСТІ СЪІ ие рлмѣ. пріложн СЬА скотѣ^ъ ыесъмъіслъиън^ъ і чрподові СЬА нмъ СП 48.13. Срв. СП 48.21; иі въ СКОТА МѢСТО въ слѣдъ иесъмъіслъиъ по^отнімъ ^одіті К 26 3; въ кГеже мѣсто Аште въпАдетъ какъ лково скотъ. то к томочр жнво ие н^лѣ^етъ С 193.16-17. 2. Скот, добиче, домаш-но [товарно, впрегатно] животно. въсаждъ же н иа свон скотъ прнведе н въ гостнинцж. і прнлежА емъ М Лк 10.34 3, А, СК; сда тъі волен есн отъца нлшего нѣкова. іже длстъ ИАМЪ стоѵрденецъ сь. і тъ н^ иего пнтъ н снве его н скотн его М Йо 4.12 3, А; оиъ ... СЪВА^А БрѢМА ^ОТА ИА СКОТЪ ВЪ^ЛО- жнтн С 41.11; пророкъ же наданъ реѵе. ѴЛОВѢКЪ НѢКТО БѢ ВОГАТЪ. НМѢА СКОТЪ! н ѵрѣдъі миогъі С 359.28. // Съ-бир. Добитък, домашни животни. Т скотъ і^ъ во съмръті ^лтворі СП 77. 50; н БМКН (А н ОѴрМЬИОЖІШІА СІА ЗѢЛО. н скотъ Т^ъ ие очрмллі СП 106.38; Афе К*Т0 очгкрлде. ГЛАВЪНО Ѵто. нлн скотъ ... д лѣ Ілд клетъ СЕ 1026 5. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ктпѵо?, ^моѵ, •йреѴцос, лоірѵіоѵ, ктцѵт|, ктрусЬбгц;. Нвб. скот ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. скотовъдец м. ОА, Дюв. СІСОТЬЫТ. 690 СКрЪБК скотьнъ, -ъін прил. скотьнаіл жрьтвА. Гр. ктпѵбііотос;. Жертвено животно, і ові скотънжіж жрътвж. ові же бкішо тѣлоу жрътвж прнношл^ж К 136 19. Изч. К. Вар. скотънъ, Неб. Вж. при скотнн. скоѵнтн, скоѵж, скоѵншн се. Скоча; хвърля се със скок върху нещо, някого, тако прнтекъ ЛЬВЪ СК0ѴН НА прАведьннкА. н подъ па^доама юго положи но^ѣ свон С 166.22. Изч. С. Неб, скоча, скачам ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, ВТР, АР, ДА, Сре. Скочибаба МИ ИД.МНЛом. скрнжАль, -н ж. Скрижал, плоча със свещен текст, новъін син воговн- ДЪЦЪ ... ПОКАЖА НАМЪ Н ТЪ. ВОГОМЪ НАПНСАНЪІ ЮГО СКрНЖАЛН. Н^ВЪНЖДОу оуво д-внствънъі. нг;вънжтрь ЖО вндь-НЪ1 С 278.3-4. скрнжллн ^авѣта. Гр. аі пХ&ке<; тг[<д 6іат1тікг|(;. Двете каменни плочи с десетте Божи заповеди, нмдірн ма-ННЖ. Н ЖС^ЛЪ Аронъ. ПрО^-АВЪШО Н СКрН- жалн ^авъта Е 29а 8. Изч. Е, С. Гр. пХа^. Неб. скрижал, скрижали ОА, ВА, АК, ВТР, АР. скрнннцА, -а ж. Ковчеже, сандъче, касичка, се реѵе но ѣко о ннштнн^ъ пеѵААше са. ыъ ѣко тать вѣ. і скрн-ННЦЖ НМЪІ. I ВЬМѢТАОМА НОШААШО М Йо 12.6 СК; едннн мьнѣа^ж понеже скрнннцж НМѢАШО НЮДА. ѢКО глтъ емоу нсъ. коупн егоже трѣвоуемъ иа ПрА^ДЬННКЪ. ЛН ННШТНМЪ ДА НѢѴЪТО дастъ М Йо 13.29. Изч. М, СК. Гр. уХшстстбкороѵ. Неб. Сре. скрин м. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА; скринец м. ЕтМл. скрннід, -ІА ж. Ракла, кивот, ковчег, скрин. I N6 ПрѢСТЛБКфАІА ВОДЪІ рѢѴЬ-ЫЪІІА. СКрННІЖ ВНДѢВЪШб БА НОСАЦЛЖ. сѣмо н овамо теісошд СЕ 16 3. скрннід ^авѣта. Гр. г| кірсотос; тдс; бгадркп*;. Ковчегът на завета; т.е. ковчегът, в който са се пазели скрижалите с десетте Божи заповеди и който е стоял в частта от староеврейския храм, наречена „Светая светих“, ^латж нмаідн КАНДНЛННЦЖ. Н СКрННЖ ^АВѢТА. ВСЖ- доу ѵѵковамъ ^латомъ Е 29а 4. Изч. Е, СЕ. Гр. кфояб?. Неб. Вж. при скрнннць. скръве^ъ [погр. СП 76.4] еж. въскръ- ВѢТН. скръвнтн, скръвліж, скръвншн несв. Като същ. скръвдфвн т. тн. Гр. о1 тШроѵтес;. Потисници; мъчители. СВ АТАКА же Н ДОСТА ... ГЛАГОЛ"ЖШТА, СЪПАСв НАСЪ скръвдштнн^ъ НАСЪ С 185.4. Срв. С 14.11. Изч. с. Неб. Вж. при скръг.т.тн, скръвь, -н ж. 1. Скръб, печал, тъга. молнто же са да не вждстъ бѣство ВАШС ^НМѢ НН ВЪ СОВОТЖ. БЖДСТЪ БО ТОГДА скрьвь ВСЛНѢ. ѢКАЖв НѢСТЪ БЪІЛА ОТЪ НАѴАЛА ВЪССГО МНрА ДО ССЛИ. нн нматъ въітн М Мт 24.21 3, А, СК, Б; Авнс же по скръвн дьннн тѣр;ъ, слъньце мръкнстъ. н лоунл не дастъ свѣта своего. I ^въ^дъі съпаджтъ с нвсе. I снлъі нобсскъіка двнгнжтъ са М Мт 24.29 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.24 М, 3; нъ ѣко сн глгусъ вамъ. СКрЪБН НСПЛЪНЬ СрЪДЪЦА ВАША М Йо 16.6 3, А, СК; сісръві сръдъцА моего е ОуМНОЖІШКА СІА. Н ѴѴТЪ БѢДЪ МОІ^Ъ і^веді мка СП 24.17. Срв. СЕ 75а 19; н^ваві вже Тнлѣ отъ въсѣр<ъ скъвы (погр. вт. скръвъі, Север., с. 30, бел. под линия) его СП 24.22. Срв. СЕ 756 6-7; тъі есі прівѣжіште мое отъ ві (погр. вт. скръві, Север., с. 386, бел. под линия) одръжкАшткдкд мка СЯ 31.7. Срв. С 234.26; скръвн V вѣдъі оврѣтж МКА. ^АПОВѢДН ТВОКА ПООуѴСННО мое сжтъ СП 118.143; ѵѵ н^бавнтн са НМА. Н НАМЪ. ОТЪ В'ССКА СКрЪБН. ГНѢВА вѣдъі н н СЕ 96 18. Срв. СЕ 61а 20; I отрѣвн оустА сто. ѵѵтърннн отъ нн^ъ ^(ѴЬБЬЫЪ 691 СІСрЪБЬЫЪ БрѢДЪ СЖфбН ВЬ ЫН^Ъ. I ОТЪ ОДрЪЖА- ■ фНН^Ъ БОЛѢ^ЫвН. і отъ скръвен вь^-; ведн СЕ 28а 25; покон дшич рьвл твоего С6Г0. ЫЛ МѢСТѢ СВѢТЪЛѢ. ил мѣстѣ ^ладьыѣ. отъыіждѣже отъвъже волѣ^ыь. скръвь н въ^дъірслыне СЕ , 57а 5. Срв. СЕ 646 18; дръжл же тлковлгл ыеоѵртѣшнмліл скрьвь. ыл ; м'№гл врѣмеыл С 190.30; воло очрво н ■ пллѵъ творншн. длвъшо^очрмочр ВЬСѢ-мъ рлдость. н скръвь отъ еѵргъі отъ- ■ връгшочр С 457.19. // Прен. Товар, ■ бреме, въведо иъі вь сѣтъ. положілъ есі. скръвъ ыл рсрьвътѣ илшемъ СП ; 65.11. 2. Обикн. мн. Мъки, стра-; дания. слГ (...) н инѣ. (...) илмъ п(...) . помофъ (...) скр(ъве^ъ) овр'Итъшн;<ъ (...) ^ЛЛѴѴ. Н^ МОЛНТВЪІ БЦА ПОЖфО ТН. г ллелоѵрпнл Е 266 3; глотъ во лгілъ. мио^ѣмн скръвьмн. подовлетъ НАМЪ ВЬИНТН ВЪ ЦрСТВО ИБСКОС СЕ 696 11-12; отъвѣштл іемочр лнтоынн ... стлръ оѵрже съі. сьдс ѵрьнецъ нс можошн ’ БЪІТН ... N6 МОЖСШН Б0 ТЪІ СЪТръПѣТН ! скрьвнн поѵрстъіьУЬскъі^' С 169.28; н г съвърлвъше плъкъі своа. прѣплочрвъше ; рѣкж рекжмжіж доѵрнлвъ. паѣніал^ж ‘ дрліЛ»ж. скрьвь жс н пеѵлдь ие рсоѵрдж нмѣл^ж грлждлне С 191.19; лф(е і к’)то нмлтъ оѵрм(н)ленье. н слъ^ън вь м(...)^ъ. ДЛ ПОМОЛНТ' СА гв(.) дл ; Н^БѢЖН(м) Й ТОІА СІСрЪБН (в)бЛНКЪ (..) і ^о(..)фАІА прн(т)н нл ^емл(») Р ГѴ ! 1.12. // Беда, нещастие, еліко лвілъ I есі мьиѣ скръві мъиогъі ^ълъі. Т | оврлшть жівілъ міа есі. V отъ ве^дьыъ ; т^іілн древле възведе шл СП 70.20. // Болка, женл егдл рлждллтъ. пеѵлль I нмлтъ. ѣко прнде годь еьл. егдл же | роднтъ отроѵА. къ томочр не помьынтъ ! скръвн тъ. рлдостъ. ѢКО родн СА ѴЛВІСЪ въ мнръ М Йо 16.21 3. 3. Физическо мъчение, изтезание, тъгдл прѣдлдлтъ въі въ сісръвь. і очрвыжтъ въі. і вждете ненлвнднмн вьсѣмн іА^іёъі. імеые моего рлдн М Мт 24.9 З1, I А, СК; цѣслрь очрллъ. прн^ъвл д'вл волілрннл ... прѣдлстъ нмл прѣпо-довьыллго галгоХа, ^лтворнтл н вь темынцн съ вьсѣкоіж скръвыж. н верн-гъі нлложнтл ыл въш н?моѵр. доиьдеже оврлшть сд очрморж н. по сочрктьыѣѣмъ іего прореѵеынн С 195.22; снн оѵрво МЖѴОИН ВЪІШД тъгдл сісръвн прннмъ-ше многъі. н въ подвн^лынн мжѵеын-ѵьстѣѣмъ съкоыьѵлшд сд С 256.15. 4. Страх, притеснение. Іънегдл вь^ъівл^ъ очрслъішл міа вже прлвъдъУ МОСІА. въ сісръві прострлиілъ міа есн. помнлоѵрі МІА Т ОѴСЛЪІШІ МОЛІТВЖ М01Ж СП 4.2. Срв. СЕ 73а 5; вь^нскл^ъ гѣ I о\рслъішл М1А. У отъ вьсѣ^ъ скръвон моі^ъ і^влвнт міа СП 33.5. // Отчаяние, малодушие, то вндѣвъ н слъі-шлкъ вожьствъиъін Уѵѵли^ъ рлдостьиъ оѵрво БЪІСТЪ. о отьцн скрьвь отътрдсъ. тъѵыж пеѵллфо сд о вь^вѣштенъкмъ нскокрсъ С 295.29; снцо по ^смн ^одд горѣ СѢДДШТЛЛГО А^ЪІІСЪ нъі п8клже-шн. подовьнъі мѣръі ^рлыд кже въ СКрЬВН ВЪ ГИѢВѢ. ВЪ ЖСАѢТВѢ въ трочр-Дѣ С 383.15. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. іицді;, ЛлІ7гп, ясѵіЗос;, о8иѵгі, аѵйукп, тб йХфеаОю, ідицУа, пароік(а. Вар. скрызь, скръвг. Наб. скръб ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. скръвьнъ, -ъін прил. 1. Скръбен; който изпитва скръб; тъжен, печален, скръвьыъ влмъ нсповѣдліж сд С 429. 21. 2. Скръбен; който предизвиква скръб, тъга, мъка. вжджтъ во дъые тн сісръвьын М Мк 13.19 3. II Образно. тѣсыъі^ъ же тѣ^ъ врлтъ. і скръвъ-иллго пжтн. се сжтъ дѣлл. ллъклыне жддлынс. ^емелѣглыне СЕ 696 21; ж^ъкл во врлтл н скръвеыъ пжть. въво-да въ жнвотъ, I млло естъ тѣрсъ. іже н оврѣтліжтъ СЕ 896 8. 3. Като същ. скръвьнлсл ср. тн. Гр. тсс Я-отгпра. Мъка, трудност, неприятност, очрго-товнтн са отъселѣ ... ыл В'СѢ скръвь-ылл. рлдость ТВОрАфЛ. ЫЛ ВЖНІЖ жн^нь СЕ 90а 22. сісръвѣыьге 692 скрьжьтлтн скръвьнъ въітн. Гр. Ххжёодах, ОПуіѵ г%(л. Скърбя, огорчавам се, опеча-лявам се, нажалявам се. і скръвьнн бъіша вѣло М Мт 17.23; въ мнрѣ скръ-бьнн вждете. нъ дръ^лнте л^ъ повъ-дн^ъ мнрл М Йо 16.33 3, А. Изч. М, 3, А, СЕ, С. Гр. тЗХТук;, сткпОрожм^. Вар. скръсгнъ, скръвенъ. Неб. скръбен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. скръвѣные [погр. ЗЛ ІІа 3] вж. поскръ-бѣнью. , скръвѣтн, скръв/Скж, скръвншн несв. 1. Скърбя, тъжа, жаля, огорчавам се, опечалявам се. слъішлвъ же юношл слово отнде скръвд М Мт 19.22 З1, А. Сре. Мк 10.22 М, 3; і СКрЪБАфб 5ѢЛ0 НЛѴАСА ГЛТН €М0Чр едннъ кожъдо н^ъ. едл л^ъ есмъ гн М Мт 26.22 3, А; і поемъ петрл. н овл снл ^еведеовл. нлѵатъ скръвѣтн н тжжнтн М Мт 26.37 3, А; въ^ъръвъ нл ыа съ гнѣвомъ. скръвА о оклмененн срдцл н^ъ. ГЛЛ ѴКОѴр. простьрн ржкж твоіж М Мк 3.5 3, А, СК; ижн же ЫЛѴАСА скръвѣтн Н ТЖЖНТН М Мк 14.19 3; ѣко скръвлж іддро о\рслъіші міа СП 68.18; къ гіо егдл скръвѣ^ъ. во^ъвл^ъ Т очрслъішл міа СП 119.1; нже скрьвнтъ къ ѵетъіремъ десдтемъ дл прнвѣгліетъ. нже сд вс-селнтъ к' кЛнмъ прітѣкліетъ С 95.18; вллженъін плвьлъ ... реѵе. не велж влм ые вѣдѣтн о оѵрсъпьшж^ъ дл ие скрьвнте С 488.10. // Безпокоя се, тревожа се, страдам, измъчвам се. се отецъ твон Н Л^Ъ. СКрЪБАфА НСКЛЛ^ОВѢ ТС-Б6 М Лк 2.48 3, А, СК, Б; помілочрі міа п ѣко скръвлж. съмкдте ска отъ ѣрості око мое. дшл моѣ н жтржвл моѣ СП 30.10. 2. Прич. сег. деят. като същ. скръвдфен м. мн. Гр. оі О^арбреѵоі. Скърбящите, огорчените, опечалените, тъжните, п вже ылшъ. очртъшенне скръвдфннмъ. і пллѵіж-фннмъ са оѵрвѣтъ ... съі СЕ 57а 25; н скръвдштда прѣпоконтн прнлежд. ѵлшеіж стоѵрденъі водъі С 550.17-18. съмѣреныемъ скръвѣтн, Гр. цетрѵ-олаіЭесо. Изпитвам състрадание, съчувствам, състрадавам. воѵр дл прнноснтъ длръі же (...)твъі о грѣсѣ^ъ, съмѣре(...)мъ скръв(.) (тн) могъі Е 10а 7-8. Изч. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С. Гр. Ялжеорщ, йЯлроцоа, обоѵаораі, аіЛЯлжеораі. Вар. скрьс-втн. Неб. скръбя остар. и диал., скърбя ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. скръідлшіА [погр. СП 74.9] еж. нскъі-длтн. скрьвь [погр. С 368.7] еж. срьпъ. скрьгътлтн, скрьгъфж, скрьгъфешн несв. скрьгътлтн ^жбъі. Гр. трк^со тощ бббѵтаі;. Скърцам със зъби. оуѵн-телко прнведо^ъ снъ моі къ тевѣ. нмж-фъ д^ъ нѣмъ н глоѵр^ъ. нже лфе колн-жьдо нметъ I. рл^внетъ і. н пѣнъі тѣ-фНТЪ. скрьгьфА ^жвъі своімн СК Мк 9.18. Изч. СК. Вар. скрьгьтлтн. Нвб. Срв. скръцна, скръцвам, скърцам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР АР; скръгуцна диал. ДА. скрьжьтлные, -іл ср. скрьжьтлные ^жвъі. Гр. Рроурбд бббѵтсоѵ. Скърцане със зъби; страдание, мъка. нво ... н тръторъ. і ^ж-въі скръжътлнне. прѣфенне ослоѵршл-ннѣ. жндс-тъ теве СЕ 54Ь 24-25. Изч. СЕ. Вар. скръжътлннс. Неб. Срв. скръжет лі. остар. ВА. скрьжьтлтн, скрьжьфж, скрьжьфешн несе. скрьжьтлтн ^жвъі. Гр. трі^со товс бббѵтад, ррб%со тогх; о5бѵта<;. 1. Скърцам със зъби. оѵрѵнтелю прнвъсъ СНЪ МОН КЪ ТСБѢ. ІМЖШТЪ Ахъ нѣмъ. і нже лште колнжъдо нметъ I. рЛ^БНВЛЛТЪ I Н ПѢНЪІ ТѢШТНТЪ. I скрьжьштетъ ^жвъі свонмн М Мк 9.18 3, А; лкъі львн кръвоклднвнн. осрстръмншд сд нл кП» скръжьштжште скрьжьтъ 693 СІСЖАЬЛЬННКОВЪ ^жвъі С 216.23-24; тъга*, онн дкъі остънъі водомн ^жвъі скръжьтдд^ж С 403.4. 2. Разгневявам се, ядосвам се на някого, сърдя се. скрьжътдшіл нд ммк ^жвъі своімн СП 34.17; тъмьже н скрежьфетъ нд та ^жвъі СЕ 88а 10—11; дѵррнлніднъ ... скрьжьтддше ^жвъі нд гй, С 12.7; тджьцъ бо 1 скръжътддше ^жвъі 22.23-24; І н понджтъ ^ж(...) скрьж(ь)фжфе Р V ! 3.20-21. Изч. I М, 3, А, СП, СЕ, С, Р. Вар. скрьжътдтн, скрежьт&тн, скръжътдтн, скргжьтлтн. Нвб. Вж. при скрьгътдтн. ' скрьжьтъ, -& т. скрьжвтъ ^жвомъ. Гр. (Зрнурбд тйѵ I оббѵтсоѵ. Скърцане със зъби; стра- дание, мъка. точр вждетъ пддѵь н скрьжетъ ^жвомъ М Мт 8.12 3, А, СК. Срв. Мт 13.42 М, 3, А, У; Мт 13.50 М, 3, СК; Мт 22.13 М, З1, А; Мт 24.51 М, 3, А, СК; Мт 25.30 М, 3, А, СК; Лк 13.28 М, А, СК; СЕ ) 1066 24-25; С 370.9; С 378.4-5. скрьжьтъ ^жвьыъін. Скърцане със * зъби; страдание, мъка. ндеже Ежде1"1 пддѵъ н скръжетъ ^жвьнъін С 554.25-26. Изч. М, 3, А, СК, У, СЕ, С. Вар. скръжетъ, скрьже-тъ, скръжьтъ, скрьжътъ, скръжътъ, скръжьть. Нвб. скръжет остар. ВА. ' скоѵрмьнъ, -д т. Лъвче, млад лъв. ѵѵвіа-і СІА МІА ѣко девъ готовъ нд довъ. н ъко СКОЧрМбНЪ 0Б1ТД1А во съкровішті^ъ СП 16.12; бъ ... н^вдвндъ естъ дшіж мовк. І отъ срѣдъі скочрменъ посъпд^ъ съмж- фенъ СП 56.5; скочрмені рікдіжфе вьс-^ъітеіте. V нспросіте очр вд піфж севѣ СП \ 103.21; Тідковъ. съпдвъ ідко дьвъ. н въ- ' стд ідкоже скѵрмьнъ С 478.25-26. Изч. ! СП, С. От гр. окгирѵо^. Вар. скоѵрмснъ, I скумьнъ. 1 Нвб. 0. І | скъда^ь, -д т. Монета, пара. нс... реѵе | ... покджнте мн скдатъ кннъсънъі. оын | же прннъсд емочр пъна^ъ М Мт 22.19 З1, СК. Изч. М, 3, СК. Гр. ѵбрюра. Вар. склд^ъ, скьла^ь, СКЪЛАЗЪ. Нвб. 0. скждо нареч. Оскъдно, ограничено, недостатъчно, нъ поіГеже скждо въд-ше водъі ндеже жнвъдше ... сътворн пдннцж ... нд прннмдннк дъждь-нъін^ъ водъ С 549.10. Изч. С. Нвб. скъдно остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. Срв. [о]скъдно. скждость, -н ж. Оскъдица, бедност, нужда, обд ... любь^но ве^ъ іддн н пн-тнід пръвъівддстд. н въ толнцъ очрд-ржѵеннн тълд н скждостн н^дрддъ-нъін^ъ С 547.27. скждость нмъа. Гр. ёѵвер^. Нуждаещ се, имащ нужда, изпитващ нужда от нещо. н теве ^ъвдвъшд мд то\р двніе послоѵршд^ъ. н подъ гедн-нъмъ кровомь въі^ъ. н нд іед'нон іддн не дкъі ннштъ. нлн скждость нмъа врдшьнд. НЪ ДКЪІ БОГДТЪ СЪ| мнло-стьмн. прнуоддштннуъ покддннк строА. н сн^ъ гръ^ъ прдштдА С 394.3. Изч. С. Нвб. скъдост остар. НГер. Срв. скудост остар. ВА, ЕтМл, ДА; скъдност остар. ОА, ДА; скудност остар. АР. СКЖДЬЛЪ И СКЖДЪЛЪ, -АМ. 1. Покрив-на настилка, керемиди, і се мжжн нд одръ носАШте ѵдвкд іже въ ослдвленъ ... въ^лъ^ъше нд эддмъ. скво^ъ скждель нн^ъвъснша н. съ одромь (...) прдъ нсд М Лк 5.19 3, А, СК. 2. Чиреп, къс от счупен глинен съд, черупка [образно]. нсъше ъко скждедъ кръпость моъ СП 21.16. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. керароі, батракоѵ. Вар. скжасдь, скждоль, скжделъ. Нвб. скъндела з/с. диал. Дюв; скъдела ж. диал. Дюв, БТР. скждьдьннковъ прил. притеж. Грънчаров, който принадлежи на грънчаря. съвътъ же сътворьше кочрпншд нмь село скждельннково. въ погръвд-нне стрднънъімъ М Мт 27.7 3. Изч. СІСЯлАЬЛЬННІСЪ 694 СЛАБЪ М, 3. Гр. тоО керарбок;. Вар. скждельннковъ. Неб. Вж. при скждьлг, скждглѵ,. скждьльннкъ и скждъльннкъ, -л т. 1. Грънчар, оуплсеші іа плліцен^ ЖОЛѢ^НОГЖ. ѣісо съсждъі СІСЖДСЛЬНІІСЛ съісрочгші СП 2.9. 2. Стомна, глинен съд, съд за вода. і посълл дъва отъ ОѴрѴеННІСЪ СВОНМЪ. Н ГЛЛ НМЛ НДѢТЛ въ грлдъ Н СЪрАШТОТЛ ВЪІ ѴЛВІОЪ. ВЪ СІСЖ-ДЬЛЬННЦѢ ВОДЖ НОСА. по номь ндѣтлМ Мк 14.13 3. Сре. Лк 22.10 М, 3. Изч. М, 3, СП. ,Гр. ксрареис, керарюѵ. Вар. скждсльшкг, скждольннкъ. Неб. Вж. при скждьлг, скждглг. скждьльннць еж. сісждьльннѵь. скждьльннѵь прил. притеж. Грънчарски, който принадлежи на грънчаря. I прнгдсА трн десАТН съре-връннкъ ... I дл(ша)ша га НЛ С0ЛѢ СКЖДеЛЬННѴН. ѢІС0Ж6 СЪІСЛ^Л МЬНѢ гь М Мт 27.10 3, А, СК; сьвѣтъ же сътв°рьше. ко^пнша нм. село сюжде-льынѵе. въ погрѣвлніе стрлнънъннмъ А Мт 27.7 СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. то0 керосцйо?. Вар. скжде-льннѵь, скждьльннць, Неб. Вж. при скждьлъ, скждглг. скждѣтн еж. несісждѣкмъ и несюкдѣіАН. скжпость, -н ж. Скъперничество, алчност, лціе которъі вѣлорн^ець. скжпостн рлдн клънетъ. лютѣ ѣісо. дл длстъ ннціннмъ нмѣнн^свое. н шедъ въ млнлстъірь дл йоеН СЕ 104с 12-13. Изч. СЕ. Неб. скупост остар. ВА. ск^мьнъ еж. скоѵрмьнъ. сгЛртополь, -н м. МИ. Скитополис -град в Палестина [дн. Веѣ-8Ье‘ап], на запад от р. Йордан, вллженнкъ оѵрво отьць нлшъ слвл. прншъдъ отъ сісѵрдополн н новжнк състлвнвъ ллврж ... въспомднжвъ въівъшеіе іемоѵр вндѣ-нніе нѣкъгдл о прѣподовьнѣ^мъ Тѵѵлннн. нде к гГемоѵр въ роѵрвж С 293.5. Изч. С. Гр. ЫікбяоХк; [!]. Вар. скѵ^дополь. сіАртопольскъ, -ъін прил. от МИ. Ски-тополски, който се отнася до град Скитополис. ѵетъіремъ же лѣтомъ коньѵлвъшемъ са. н вллженочросрмоу слвѣ. отъ ллвръі отъшъдъшоѵр нл стрлнъі скѵрдопол‘ьскъіА ... ѴЪСТЪНЪІН Ѵѵмлнъ ... отнде въ по^стъігі>б роѵрвтОк С 288.24. Изч. С. Гр. [тт[і;] Ію)Оояб?.ешс. Вар. скѵрдопольскъ. сіАртъ, -л м. Скит, представител на скитите - номадски племена на север от Дунав, Черно и Каспийско море. нво вожнге пнслннге глстъ. нѣстъ рлвъ нн своводь. нѣстъ воглтъ н ніштъ, нн влрвлръ. нн ск\рдъ. нн елннг нн жндовннъ. вьсн во о господи геднно іесмъ С 101.27. Изч. С. Гр. Екидг|?. Вар. скудъ. Неб. скит ОА, АК, БТР, АР. слабо нареч. 1. Слабо, с неголяма сила, леко. вже оць нлшн^ъ ... нн^ъ- ВОДА ВЪ ЛДЪ. I ВЪ^ВОДА. I СЪВА^ЛГАН СЛАБО. Н рЛ^Д,рѢШЛ(АН СНЛЪНО ... ТЪ1 оѵрво послочршлн НЛСЪ ... МОЛАфНН^Ъ тн са СЕ 64а 18. Изч. СЕ, С. Гр. еѵ аадеѵе{рс, ауеѵес. Неб. слабо АК, Дюв, БТР, АР. сллбость, -н ж. Слабост, влечение към нещо, пристрастеност. н во(іж) с(а с)ждл БЖДЖЦІЛЛГО. н &ВѢТЛ не нмън о грѣсѣрсъ моеіА слабости Р II 1.22. Изч. Р. Неб. слабост ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сллбъ, -ъін прил. 1. Слаб, който няма достатъчно сила, безсилен, ^лпрѣ-цілетъ тн іменемь гнемь. трАслвнце послѣдьнѣѣ ЬА^е. очркоренл сжірн. сллвѣншнѣ в'сѣр;ъ га^ь СЕ 45а 19-20. 2. Прен. Слаб, който не притежава духовна сила; страхлив, малодушен, терснтнн реѵе, мьнѣлъ лн гоен стрл^ъі оѵрвоглтн сд НЛМЪ. НѢСМЪ БО тольмл СЛЛБН. дл 0СТЛВНМ' ЖН^НОДЛВЬЦЛ. Н поклоннмъ сд вогомъ сточрждннмъ С 176.17; сл&кл 695 слава ПрОСЛЬ^Н Ъ. А N0 ВЪСПЛАКЛ. (СЖС БО НСПрО-СЛЬ^НТН ОТЪНЖДЬ ЛКЪІ жсстость. н НеѴЛОВѢКОЛІОБНІС отъмештд, А ІОЖС I ЛЮБОПЛЛКЛТН. ТО АКЪІ СЛАБ0 Н N0 МЖЖЬ-| СТВЬНО НСПрЛВЫАА С 316.12. Н N0 БЖДН ; МІ ПОДрЛЖЛТвЛЬ СЛЛБОѴр Н ГрѢиТНОЧ)1 Р II I 2.10-11; оѵрнъілъ прѣдьложеньемь. елг^ВЪ ВОЛОІЖ. N0 НМЪН ПОКЛАНЬѢ БН ^вън Р II 1.14-15. // Незначите-[ лен, нищожен, слабо [погр. вт. СЛЛВ\] ЖСНА N0 ВѢДЖШТН. ІАКО Н N0 прншъдъ то\|" вѣ. вожьствл влл-стніж С 306.20. Изч. СЕ, С, Р. Гр. хоДѵоі;, ааіЗеѵ^, аѵаѵброі;, ауЕѵт^. Нвб. слаб ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, : БТР, АР, ДА; слабо нареч. АК, Дюв, БТР, ■ АР. Срв. Слабака МИ ЙЗ.МИПан; Сла- баков ФИ СтИл.РЛФИ. сллвл, -ъі з/с. 1, Слава, величие; блясък. ГЛ1Ж жо ВЛМЪ. ѢІС0 нн соломонъ во вьсен сллвѣ своен овлѣѵе са. ѣко едннъ отъ сн^ъ М Мт 6.29 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3; і тъгдл въспллѵжтъ са въсѣ колѣнл ^емлъсклѣ. і очр^ьрдтъ снл ѵлвѵскллго. грАдж(дж)штл нл овллцѣ^ъ невесъскъі^ъ. съ снлоіж н ‘ сллвонк велнеіж М Мт 24.30 А, СК, [ Н. Срв. Мк 13.26 М, 3; Лк 21.27 М, 3, А, СК, егдл прндетъ снъ ѵлскъі въ сллвѣ своен. I вьсн (стн) лнълн съ ннмъ. ТЪГДЛ САДеТЪ НЛ ПрѢСТОЛѢ СЛЛВЪІ свое/д М Мт 25.31 3, А, СК; і се АНЬЛЪ ГНЬ СТЛ ВЬ НН^Ъ. I СЛЛВЛ ГНѢ 0СНѢ /А. I 0\рБ0ѢША СА СТрЛ^ОМЬ ВбЛНбМЬ М Лк 2.9 3, А, СК; клко въі можете вѣровлтн сллвж дроѵ^гъ отъ дрочргл прнемл/жште, і сллвъі ѣже отъ едн-нллго вл нс нфете М Йо 5.44 3, А; слъішлвъ же нс реѵе. сн волѣ^нь нѣстъ КЪ СЪМрЪТН НЪ 0 СЛЛВѢ БЖІН. дл просллвнтъ са снъ вжін е/ж М Йо 11.4 3, А, СК, Н; глл ен нс. не рѣ^ъ лн тн ѣко лште вѣрочрешн. оѵр^ьрншн сллвж вжніж М Йо 11.40 3, А, СК; сего рлдн въсе тръРіж н^врлнъі^ъ рлдн._дл н тн спсеннс- очрлочрѵАТЪ сжфее о 'ісѣ. съ сллвѵѵж въѵнѵож Е 1а 18; оѵрмьнілъ і есі млломъ ѵімъ отъ іПчг^Хъ. сллво/ж н ѵость/ж вѣньѵллъ н осі СП 8.6; прінссѣтс гіо сллвж імсні его. ПОІСЛОНІТС сіа гіо въ дворѣ стѣмъ его СП 28.2; въсѣ сллвл дъферн црн вънжтръждо\р. трѣснъі ^ллтъі одѣнл прѣкочрфенл СП 44.14; готово срдце мое вже. готово срдцс мое. поіж н вьспоіж сллвѣ мосі СП 56.8. Срв. СС I6 21; въ^в-встіте ВЪ ІА^ІЦѢ^Ъ СЛЛВЖ СГО. ВЪ ВЬСѢ^Ъ дѣлѣ^ъ ѵюдесл его СП 95.3; вжді сллвл гнѣ вь вѣісъ. въ^веселітъ сіа гъ о дѣлѣ^ъ свонмъ СП 103.31; дРе НСТОѴЬННЦН ВОДЬННН. ОСТНША СА. ^оѵр лвльшю са съ сллвоіж въ еръдлнѣ СЕ 2а 19-20; ^вллнмъ та гГ бжс нлшъ. ѣкоже тевѣ еднномочр жнвотъ весъмръ-тенъ естъ. і сллвл непостнжьнл. і мн-лость вефнсльнл. н ѵколювне нен^дре-ѵен’но. н црство (н)нномо\р не остлвнмо СЕ 58а 11; гГ гГ снлъ вже нлевъ. і в'сѣкон сллвѣ. і прннмн н. въ очрѵАСтне. і^върлнъі^ъ ТВОН^Ъ. I НЛПНШН НМА сго въ къннгъі жнвотънъііа СЕ 1016 8; пльтьское твое прншестьвне ^е. н^ьвѣ-фл пророкь лмьвлкомь. ^ьвлше сллвл снлѣ т (!) ТФ А 19; вміъ прішедъі въ СЪМѢрСННІ. I ПЛКЪІ ГрАДАІ въ сллвѣ К 16 3. Срв. С 326.25; нъ рл^оѵрмѣвъше мімо ^одАШте сллвѣ сеі. въ съно\р МѢСТО дл въ^ъпьквтъ. въ МЪІСЛЬ СВОІЖ сточрмочр лблоѵр плвълоѵр глжштю. къто нлсъ рл^лнъѵітъ отъ лювьве вжі К 3а 8; атъ во отъ вогл н^ндо^ъ. н вьнндо^ъ въ мнръ. Н МОІЛ сллвл отьцл мокго іестъ сллвл С 331.16-17, 17. // Възглас, прослава на Бога. сллвл въ въішъннн^ъ во\р. н нл ^емн мнръ въ ѵщѣ^ъ вллговоленне СЕ 101а 14; сллвл еднномочр вочр сточр весъм^ъть-ноу. вллгоѵр н стрлш'ноѵр прѵтоѵр Лідочр. подвнгъшюмочр /А^ІСЪ МОН ВЛЛГОДѢ-ТЫЖ. ВЪ^ГЛЛСНТН ГЛЪН СЖДЬНЪНІА Р II 1.37. 2. Църк. Слава, славословие; възхвала, прослава [църковна песен]. ^лстжпн ма гн. сл&. ^лстжпн сл&внтн 696 славнтн м(а). н н. ^астж. (ан)тн<|>он. в Е 20б 15; сла. млтв (...) нгінѣ. млтва. антЙ в Е 316 16; слава еднноѵАдгі сне. ант)?! г Е 32а 10; сла дѣ вг конець о тлінгі^г сно\р 5- дгДовг СП 9.1; слава. к^ псломг двг СП 27.1; сла днна мз вг конць о сно^г корновн^г псАлмг СП 46.1; слі Лно молитва дйа СП 85.1; сла. с%ло пгслмг. ѵа пннін вг день сжвтн СП 91.1; слава. рз Алелочрг^н. нсповндАіте ска гві нко гг. ѣко вг внкг мілостг СГ0 СП 106.1; н тдко пѣтн весь пслгмг сен по стн^о\р ДО КОНЦА. ПрНПНВАКчфб С?Н С6Н. П П прн^ьрн сг ньв. н рекж мѵеннѴно протнво ГЛАСОѴр. н по семь слл. н вгоро-днѵьно СЕ 116 21; н пото гХе сла. н гле п?а сен СЕ 13а 2; с?н. рАвг твон есмг А^г вгрА^оѵр. н ПАкгі тожде. сла. н во н^бавн нгі отг нлплстен нашн СЕ 98а 15. 3. Чест, почит, почитание. славж I вглнпотж вг^ложішіА на нг СП 20.6; слава I богатьство домочр его. V прАвгдА его прѣвгівАетг вг внкг внкочр СП 111.3; нг потгфнмг са вг ск(р)орѣ отгтрдстн. врѣмд грн^овг НАШн^г. да на вьскрѣшеньн свѣтглн сгрдфемг н ... егДА прндетг сг невен, вг славѣ оца своего. ежднтн ^ота жнвгімг н мргтвгімг. н вг^длтн комоѵржгдо протнво днломг его СЕ 71 а 13; вАснлнскг рсѵе. не жьрж ко\рмнрс-мг ве^дочршгнгінмг нг вогочр свокемоѵр. іеже вь невесс-^г жргтвж славѣ С 23.11; тѣмже н рАвьноѵьстьно\р внньцочр слАвгі сгподовншд са С 82.23-24; ^АкГеже ^валдштс- отг вннгі мірА сего. НАѴдтгкгі по^вллг прніс-мл"жтг. а нм'же мнрг рАспдтг іестг. как0 можетг ѵ'то отг сжштнТ^г вь кіемг пріложнтн кг слави С 83.29; іедннг же нѣкгін вг санн н слави мнрьстѣн сгі реѵс. не клнѵн піѵоннк С 138.17; вьли^г же кнА^г реѵс- нмг. пожьрите вс-лнкоѵроѵрмоѵр вогочр нрАклю. внднте славж н снлж іс-го С 176.28; кто во кстг продан на рАТь. н не вгдАА са вьсѣмь срьдьцемг н& сьмрьть. да вг^ьметг славж велнкж. н ДАргі отг цѣСАрА многгі. н слнг велнкг С 264.17; ^лтворенннмг же н мльѵАннкемг пліжѵннгі ^оѵждгшжіж славж оѵрморн С 274.15; грАдг трд-сн'ше са глагола к'то сь кестг. ослѣ-пькенж ^авнсть на вллдгіѵьскж славж подвнг’ С 322.24. // Достойнство, вллженгін же кодрлтг ... велнкомг гллсомг отгвиштлвААше. крьстніАіін нлрнѵемг са. се іестг ѵочрдьнок нма НАше. слава вьсѣрсг нлсг н доврородг-ство кедно естг. рлвн кесмг Тс ^са га не-весгскАлго. н невнднмллго ба С 99.14. коѵрпьно вг сллвѣ н ѵьстн. Гр. бцоті-цгад ксхі оцо8б2;со<;. Еднакво славно и почетно, н снце пострлдлвгін ^с. н вгстл вг третнн дьнь. сг от'цемь н сг свАТЫнмг доѵр^омь. коѵрпно вь славѣ н ѵьстн. вьса твлрь іемоѵр поклАНнтг сд С 332.6. М, 3, А, СК, Н, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р. Гр. 5б^а, аТѵгагс, пЕріфаѵега, ас,іа, х“рк, оѵора, бо^окотгіа. Нвб. слава ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Слава ж. ЛИ, Слав м. ЛИ, Славин м. ЛИ, Славински ФИ СтИл, РЛФИ; Десислава оіс. ЛИ, Радослав м. ЛИ ЕА. славнтн, славлкк, славншн несв. 1. Сла-вя, прославям, възвеличавам. нко НАрОДОЧр ДНВНТН СА. ВНДАфб ННМЪІ гліжшта. вѣдгнгііА сгдрлвгі. і ^ро-мгіід ^ОДАШТА. СЛѢПгіІА ВНДАШТА. I славлѣ^ж ва н^дрлвл М Мт 15.31 3; н вгстл Авье н вь^лтг одрг. і н^нде прѣдг вьснмн. ѣко днблѣа^ж са вьсн Н СЛАВЛИ^Ж ВА ГМЖШТС-. ѢКО ннколнже тако вндѣ^омг М Мк 2.12 3, А, СК, Б; і вг^врлтншд са плстгірн славаштс-н ^вллаштс- ва. о вьсѣ^г сже вндѣшл н слгіШАША. икоже глано вгістг кг ннмь М Лк 2.20 3, А, СК, Б\ н вг^ложн на ніж ржци. н лвне простьрѣ СА. Н^ЛАВЛѢАШС ВА М Лк 13.13 3, А, СК; Йітвамн і);г 0 вс жн^нг нашж оѵрмнрн. да посмг та н сллвнмг Е 16 СЛАКНТН... 697 СЛАВОСЛОВНТН 2-3; дл н вс-фьмн і ѵкъі. і лълъі. н ВНДНМЪІНМН I НбВНДНМЪІМН. сллвнтъ са прѣстое нма твое СЕ 6а 5; тъі н ИЪІНѢ БЛГВН. ПНфІйч НЛШБК. I пнво ве^ъ ОСЖЖДСННЪ НЪІ. ОТЪ N4X7, ПрННМАТН СЪПОДОБН. СЛАВАфе ТС-БІЗ ДАТС-ЛѢ. В'СѢМЪ БЛАГЪІМЪ. ДАрОВАННбМЪ СЕ І 166 22; Н БѢАСТА СЛАВАШТА БОГА. 0 ! ѵоѵдесс^ъ ілжс- сътворн о ьГек С 6.24; I ПОВѢІШНЪ Ж€ БЪІВЪ СТЪН НАѴА СЛАВНТН ба С 107.13; н овн сллвыл^ж. благо-. словешенл слава господьніл отъ мѣста кмоѵр С 322.14; съврлшл съворъ да не БОГА СЛАВАТЪ. N7. ДА ^рНСТОСОЧ)* БСѴЬ- стнк сътвордт1 С 385.11-12; слава- " ШТ6 БА. Н БЛАЖАШТе рАБЪІ КГО. ВЪ^-; ДрЪЖАНННМЪ Н АЛѴЪБОЯБ. ВСЛН- КААГО ДАрА СЬПОДОБЬКНЪІ С 530.30. 2. Почитам, уважавам, оуніѵъженъ естъ прѣдъ німъ лжклвон. воіАШтеі же СМѴ ГѢ СЛАВІАТЪ. КЛЪНЪІ СЬА НСКрЪНГСМОЧр своемочр не отъмѣтлетъ сіа СП 14.4. 3. Благодаря, благодарен съм. н ТАКО покропн ВЬСЬ НАрОД'. Н ВЬСН ОСЛѢ-пькннТ про^ьрѣшд. н тек'ше въ црь- КЪВЬ ^ВЖ КАІА^Ж СА СЛАВАШТ6 БЛ. Н Тсповѣдліжште грѣ^ъі своа бъіша крьстнглнн С 4.2. 4. Като същ. а) Прич. сег. деят. сллвдфен т. тн. Гр. о! бо^а^оѵтеі;, о! во^о^о-уог>ѵте<;. Тези, които славят, възве-личават някого, лювнтъ же н люба- ШТАА КГО. СЛАВНТЪ Ж6 Н СЛАВАШТАА кго С 29.7-8; лнкъ готовъ прнложеннк велико. СЛАВАШТІН^Ъ ОТЪ ВѢКА ГА. N6 ПО КДНОМОЧр СЪБЬрАНЪІ. НЪ н4іірЛС N0 прѣложьше са С 84.23-24; дѣтн ^вллж прнносАТЪ. да вьсе ^АСК°ПНК. тъште слово поклжетъ непрніл^нн. КЛМА бо ремьствомъ НѢКЪІНМЪ. н о\ргожденннмъ сед жн^нн. ліобо н ^ъло ^оташта сътворнтн. ^вллж прнноснтн СЛАВАШТАА. ПОШТАДНТЪ ВЛАДЪІЦѢ С 337.22. 6) Прич. сег. страд. славн-мъін т. ед. Гр. о борнфоронреѵоі;. Този, който е прославян; този, когото славят, ие рл^оѵрмѣшА лггелъі СЛАВНМААГО. Н Пр°рОКЪІ ПрОПОВѢДАК- мааго С 334.8. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, Е, СП, СЕ, С. Гр. бо^м, бо^о^оуеш, трѵ бб^аѵ ауоотфяш, ёлеб/ораі, Еііхаріатёсо, борофоресо. Вар. сллвнті. Нвб. славя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. СЛАВНТН СА, СЛАВЛКК СА, СЛАВНШН СА НвСв. Славя се, прославям се. отъвѣшта НС. АШТС А тъ СЛЛВЛИч СА САМЪ. СЛАВА моѣ ннѵтоже естъ М Йо 8.54 3, А; н ЖЖНѴЬСТВО ПрОСВѢШТААШб СА. н БОЖЬ-СТВО ПрОСНГАШб СА. Н Н0Ш6Н0 ОВЪІШААШе СА. Н НОСАН СЛАВЫАШ6 СА С 511.27. Изч. М, 3, А, С. Гр. бо^б^орса. Нвб. Вж. при сллвнтн. сллвл“еньк, -(А ср. Прослава, възхвала. ЖрОДНВЪІА весѣдъі фнлнстноновъі пн-САТН N6 СТАВЬГАТб. А СЛАВЬКННІА Б0ЖН1А не пнсатн. ын. нмже на ыево прлвнмн ксмъ С 403.24. Изч. С. Гр. ЪоірХоуіа.. Вар. сллвькыню. Нвб. Срв. славене НГер, ЕтМл, АР. сллвословествьк, -ІА ср. Славословие, възхвала, прослава. в'сеыофьное ыамъ слАВОсловествне твое длроч^н. ^вдлнтн вельлѣ пое нма твое. оца н снл н стааго СЕ 38а 13. Изч. СЕ. Вар. слдвословосткнс. Нвб. Срв. славословие ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, АР; славословение остар. НГер. СЛАВОСЛОВНТН, СЛАВОСЛОВЛВК, СЛАВОСЛОВНШН несв. Славословя, възхвалявам, прославям, възвеличавам. ѵоца же Н СН А. I ДХА В'СН ПрѢСТААГО. СДННОМЖ-дръно вѣръннн. СЛАВОСЛОВНМЪ. достойно молАфе са СЕ 86а 16—17; дггель-СКЪ ГЛАСЪ СЛЪІШЛНЪ БЪІСТЪ. поіжштемъ н сллвословАШтемъ ба С 110.25; ілко-же н Ѵѵѵнл поклони са кмочрже поклони СА. ТО Н Л^Ъ ПАѴ6 ПОКЛОЬГЖ СА Н СЛАВО- словыж н въ^ношж н С 261.25. // Прич. сег. деят. като същ. сллво-словАфС-н т. тн. Гр. [оі] бо^оХоуойѵ-те?. Тези, които славословят, възхваляват, възвеличават някого, не сльвословьге 698 СЛАВЬЫЪ ^Авнддштеіе благодъаннк ... воннн ПОБЪДОТВОрЦН. ЛНІСЪ СЛАВОСЛОВАШТН- н^ъ. колнісо сд въі трочрднлъ дл въі нѣісаісо оврѣлъ. поыѣ кдного ть. тл молашта га С 96.10-11. Изч. СЕ, С. Калпа от гр. Бо^оХоуеш. Превежда и гр. бо^а^со. Нвб. славословя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. славословьк, -іа ср. Славословие, възхвала, прослава, даждн емочр въ-дѣтн. влагодѣатн вь пѣнне. і славо-словне. I епнне. непръстАн'НА пѣннѣ прн-ендлго СЕ 95а 8-9; рлвъ вожнн. н много СЪ СЛАВОСЛОВННМЪ Н СЪ СЛЪ^АМН. БЛА- годлрнвъ ва огласи іж С 617.18. Изч. СЕ, С. Калка от гр. 6о^о?.оу(а, Вар. еллко-слокмо. Нвб, славословие ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. славънъіыъ [погр. С 60.18] вж. сла-вьнъ. саавьно нареч. Славно, прочуто, знаменито. МѢСАЦА МАрТНІА ВЪ | ДЬНЬ, СДАВ'Н0 ПАМАТЬ №М0\р ТВОрДШТе. ВЪ славж во\р вьседръжнтслю амнн' С 538.5. // Блестящо, великолепно, кже АШТО дрь^ѣ сътрьпнтъ. СЛАВЬНѢІС вѣньѵактъ са С 88.12. Изч. С. Гр. >.ар.ярш<;. Нвб. Вж. при еллвьнъ. славьнъ, -ъін прил. 1. Славен, прочут, известен, знаменит. гТ вже в'седръжнтелк> ... уводен стъна н СЛАВЪНЪНА АГІЛЪІ СВОІА. ПСТрЛ I ПАВЪЛА. I фнЛНПА. I ВАрЪТОЛОМѢА. БрАТрЪІ БЪІТН. НО Ж^ОІЖ рОДЬСТВА. НЪ ВѢрОІЖ. I ЛЮБ0ВН1Ж. Д^ОВЪНОІЖ ... БЛГВН I рЛБА твоѣ снѣ СЕ 10Ь 6; гГ нс^в вже ылшъ ... прн^ьрн иа рлвл твоего сего. ставъ-шааго повелѣннемь. посрѣдѣ славъ-нааго съворА. въ стѣн црквн твоен СЕ 40Ь 10-11; влгт грддлі въ оть ва. прѣвъѵънъі цръ СЛАВЪЫЪІ. ООѴрВОЖАВЪІ въ своі^ъ нсоѵрвожъно НАСЪ рлді. ДА ЫЪІ овогатітъ К 1а 40; прнвсдошд же ... деодѵѵрА НСПОБѢДНМААГО. СЛАВЪНЪІНА (погр. вм. славъиа, Север., с. 60, бел. под линия) проспАдерА. дроѵр- ГААГО СКОП'ЦА ПОДрАЖЛА КОНДАѴЬСКЪІА С 60.18; то славьыѣнша (лвыашс. трьпѣиніе мжѵеннк' С 92.26-27; къін отъвѣтъ вждетъ вамъ, въ славънъін н велнкъін дьнь прншьствн(А спсд нд-шего 7с ^са С 107.22; въпрАШліжтъ ве^оѵрмьл'н. кто мн іестъ. акъі жколнже вндѣвъше влАгодѣтел^. н славъна воголѣпьнъінмн ѵоудесъі С 322.28-29; іа^вснъ въістъ. опдьвавань. веѵьстніА ПрНА. Н САМЪ ПрѢБЪІВААТЪ ѴЪСТЬНЪ СЛА-ВЬНЪ. СЪГрѢШАІЖШТНН^Ъ. НЖС НѢКТО реѵе нмъ нсаніа С 436.21; коньѵьнѣе же всдеиъ въіваашс на ісрьстъ. н нд сьмрьть, славьнън цѣсдрь. н прнгвож-денъ въістъ на дръвѣ С 481.28; нномь а^ыцѣ крлсьнь то вь дроѵр(...)... ВЬ НЫОМЬ СЛАВЬНЬ то вь дроѵр^ѣмь МЛ В 5. // Достоен за слава, за прославяне. іегдд вѣ невогъмъ рддовлтн сд, іегдд вѣ веселнтн сд. н дьыь елдвьиъ творнтн. (ако мрьтвнн въскръсошд С 386.16. 2. Богат, разкошен, ыъ ѵесо н^ндете вндѣтъ. ѵліса лн макъкамн рн^Амн одѣна. се нже въ одеждн славьнъ I пнштн сжште. вь цер^ъ сжтъМ Лк 7.25 3, 3. Благороден, знатен, достопочтен. і^водн сд н мьыѣ р;ож-дъшю нс пръвд ПО ВЬСЪ^Ъ. ВЪ ІСТНЫЖ по рддж ПНСАТН Т6БѢ. СДАВЪЫЪІ тео-фнде М Лк 1.3 3, А; едныъ же отъ (Онрсъ БЛАГА рОДА ОТЪ ДЪДЪ СЛАВвНЪ же племеиемъ. васон нменемь ... дроѵр-жныѣ своіен реѵе. стАЫѣте довл"е ѵѵ врАтніл н мжжьскъі ть, ^а С 62.25-26; ые вѣсте лн господнк мон глко а тъ на ЫАшен ^емн. славс-ыъ съі племенемь С 63.8; попъітавъ ілже о палатныъ. н оврътъ кго ... мыогъі слоѵргоѵрьжштдА НМЖШТА. н жеыж слав'ыа рОДА ... рА^мъіслнвъ о своіемъ ыевърьствѣ ыаѵд плакатн С 563.26. 4. Като същ. а) славьно ср. ед. Гр. то параЗо^оѵ. Нещо особено [изключително]; особеност; изключение, н славио сллвьыѣ 699 СЛЬАЪІСЪ кстъ. не по юд^омочр рл^дѣл"енн въі-в'ше прнкмькъштннмъ. нъ рл^мѣшенн въівъше въкочрпѣ лнкоѵрігктъ С 94.25. б) сллвьнліл ср. лгн. Гр. іа еѵбо^а. Славни, достойни за прослава дела. н се емоу глювштоѵр. стъідѣл^ж са вьсн протнвлѣвкштен са емоу. н вьсн людне рлдовллрсо (!) са. о вьсѣ^ъ СЛЛВЪНЪІН^Ъ. БЪІВЛ^ШТНН^Ъ отт. него М Лк 13.17 3, А, СК. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, МЛ. Гр. тгаѵеисргщо^, ёѵбо^о;, тт)$ 6б%г)?> яеркраѵ^і;, Харярб;, яерірбіусо;, сЫбіроі;, кр&тіатоі;, ейуеѵі^, Ыбо^о;, я<4ѵбг|ро<;, кХёо;, Вар. слдвгнъ, слдвьнь, слдвонг, Неб. славен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сллвьнѣ нареч. Славно, прочуто, знаменито. лштс во дѣло ѵъстьно въіло, ТО СЛЛВЬНѢ оуво БЪІ ОТТ. ѴЛОВѢКТ. слоу- жеыню прннмллъ С 262.2. Иэч. С. Гр. ёѵбб^ш;. Неб. Вж. при слдвьнъ. сллднтн, сллждтк, сллдншн несв. Услаждам; радвам [прен.]. н вж-детъ тн стѣыл крѣпъкл ... мжжъствоѵр ПОДВНЖЪННКЪ. ЛѢЖА н ВЪСТЛІА съ то- бо(ж, сѣда (погр. вт. сллда, Нахти-гал, с. 287, бел. под линия) н веселА срце твое. оѵртѣ^оіж стллго д^л СЕ 92Ь 20. Изч. СЕ. Гр. уАлжаіѵш. Неб. сладя ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР. сллдость, -н ж. Прен. Сладост, удоволствие, наслаждение. рьцн юмй дл мъі сьмрьтоносьнъ ілдъ ;шнннъ Н^БЛЮЮМЪ, ТЛ БО ^льѵъ сллдость БТ.ІСТТ. нлмъ н нсцѣл'енью С 484.11; лште бо н нлшл бллгодѣть юсть. ілже отъ вллдъисъі. нъ н тѣмь сллдость бъівллтъ С 490.24. сллдость нмѣтн къ ѵесомо\р. Гр. тібесос; проаЕ%со тіѵі. Имам слабост към нещо. сллдость во нмлмъ кт. вешть-ствоу. не во мн юстъ оѵрпвлтн ЮДНѢМЪ рѣѵс-мъ С 501.3. Изч. С. Гр. уХькаара, іібоѵту Неб. сладост ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сллдъко нареч. Прен. С удоволствие, охотно, на драго сърце, радостно. овн же стлвыл^ж а въ^врмЛлнкште нмъ. (ЛКО МЛЛО СЛЛДЪКО СЛЪІШАШТб. н оврл-тнтн са ^отАште. нъ юд'нлѵе съврь-шенніл не нмѣл^ж С 30.5; югдл не^л-вель внногрлдъ нлчрдеѵов' отатн ^отѣ. многъі кьГИгт.1 пнсл н сллдъко послоу— шллсте С 403.12-13. // Сладко, при-ятно. вллженъін длѵрндъ поіетъ н гллснтъ сллдько. вллгословешенъ грл-дъін въ нма господьЯі С 320.19; влж-дьннцл іестъ сллсть. сллдъко тн весѣ-доуютъ съпрьвл С 351.5; бѣглн блж-дьннца сллстн. сллдъко сь (Люк весѣ-доѵрюште, л горькъін^ъ тд строѵрпъ нлсъіштліжштж С 351.11. Изч. С. Гр. ^б&о;, уХг>ю5<;. Вар. слддьке, Неб. сладко ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР.ДА. сллдъкъ, -ъін прил. 1. Сладък, приятен на вкус. д&о. моръскъіьд сллнъііа водъі. сллдькъі въівлшлтъ. лвленнемь свосго вЛлкъі СЕ 2Ъ 5; вже вже илшъ. пръложен прн мосѣн. водж горъкжюв. людемъ твонмъ, въ СЛЛДЪКЖИл ... стн водж снкъ СЕ 6Ь 8-9. Сре. СЕ 20Ъ 17; вѣл^ж же въ цръквнштн томъ ^мнюве жнвжште. н жърьцн юднокв ЛѢТЛ сллдькл врлшнл ПОДЛІЛ^Ж нмъ С 227.30; сллдъкъ юстъ плодъ смокве н сль^ъкъ С 350.25; подь сѣнь юмочр по- МЪІСЛН^Ъ Н СѢДО^Ъ. Н ПЛОДЪ КА сллдъкъ въ гр (!) мн С 353.25; съвърлшА съворъ. дл не отъ внногрлдл сллдъкою овьюмыжтъ гро^новню. нъ дл ... севѣ сн ло^ж плгоѵрвъі сътворАтъ С 385.21. // Образно. коль сллдъкл грътлнн мое-моу словесл твоѣ. плѵе медл очрстомъ моѴмъ СП 118.103. 2. Прен. Мил, скъп, ценен, онъ же ... реѵе къ женѣ своіен ... Ѵто іестъ сллжде свѣтъ лн нлн тъмл. онл же отьвѣштл свѣтъ юстъ сллжде С 25.23,24; ѵддо моіе сллдъкою. юште млло прѣтръпн дл съвръ-шенъ вждешн С 79.29; лютл юстъ ^нмл нъ сллдъкл породл С 91.3. // Задушевен, плтрнлр^ъ весѣдовлвъ сь СЛЛАЬЦѢ 700 сллстк ііныь. н вь^лювнвъ н-го до^овьнъін рА^очрмъ жс- н оустрон н сладькжіж ве-сѣдж С 288.19. СП, СЕ, С. Гр. уЯлназ?, гіЗ-ид, цеХютауті^, уЯлжитатоі;, уЯлжотрс;. Вар. сльдькъ, сллдокъ. Неб. сладък ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Сладунята МИ ИД.МНЛом. сладьцѣ нареч. Прен. С удоволствие, охотно, на драго сърце, радостно. вндѣАше же іа сладьцѣ тръпдштА С 213.12-13; тъгдл томнтель сладьцѣ прннмъ ВАДНВЪШАА ТЪІА. ОТЪВѢШТА глагола шъдъше прнведѣте мн н С 215.11; въквснвъше вныл. дл Аште довро БЖДеТЪ. ТО СЛЛДЬЦѢ ПНІЖТЪ отъ ьГего н вь^веселдтъ са С 267.11; н ыътіл поѵто сьындо^омъі са вьсн СЛЪІШАТЪ НѢѴТО о крьстѣ ... прѣдъ СЖДНІЛМН многлш'дн. ПрѢДЪСТОЛНІА съподовылкмн. прѣдъ 'ісочрсом же сллдьцѣ стоашто С 431.13. Изч. С. Гр. г|5есо5, аареѵох;, уѵтцгіах;. Неб. Вж. при сл&дъко. слаыа1, -ъі ж. Слана, скреж. Т^ві грл- ДОМЬ ВІНЛ 'і^Ъ. I ѵръшцід Т^Ъ СЛАНОКБ СП 77.47; ѣко въі^ъ ѣко мѣ^ъ нл сллнѣ. ѵѵпрлвъдлііеТ твоТ^ъ не ^авъТ^ъ СП 118.83. Изч. СП. Гр. лахѵд. Неб. слана ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. слана11, -ъі ж. Вид вредно насекомо. ^АѴЬЫЖ ЫЪІЫѢ ГЛАТН. НМСНА гадомъ. пржгъ. сллнж. ѵръвеыъі пржгъ. клтаа-росъ СЕ 59а 15. Изч. СЕ. Нвб. 0. слАыоѵртъкъ, -л т. Нахут, н въ тѣ^ъ гЛіва^ъ КДНЫА БѢАШС- ОСѢТЛ СЛЛЫОЧ)1- т'ісомъ С 40.24; вѣсъ ... прнвсдъ кго къ сточроумочр комоыоѵр СЪВА^АВЪ съ крАдснъінмъ слАноѵрт^сом' уоул"ѣлшс С 41.19; ыъгПл же іежс- повелѣ сътворн- ^ОМЪ Н ВЪКОПА^ОМЪ ^ВЪІ. Н ЫАСѢА- ^омъ слаио^тъіса С 41.24. Изч. С. Гр, ереРіѵіЭос;. Неб. сланутък диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. ( сланъ, -тун прил. Солен, с вкус на сол. д&е. моръскъид СЛАНЪІІА водъі, сладькъі въіваіжтъ. лвленнемь своего в^акъі СЕ 2Ъ 4-5; господь мнръ нлшъ съпрАтл сжпротнвънъін^ъ ѵловѣкъ СКВрЪНЪІ. МЖТАШТДА ЖН^НН С€А СЛЛСТН сллною море С 352.16. Изч. СЕ, С. Гр. бЛрврб?, сАрнрофбрск;. Неб. слан диал. Дюв, НГер, НТ, ЕтМл, БТР, ДА. сллстотрьпые, -іл ср. Сластотръпие, сладострастие, н^вавн нъі отъ в'сего темънл н нофьиллго стрлстотръпнѣ (погр. вм. сллстотръпнѣ, Нахт., с. 87, бел. под линия) СЕ 38а 3. Изч. СЕ. Гр. в&икаОеіа. Вар. сллстотръпнк. Неб. Сре. сладострастие. сллсть, -н ж. 1. Наслада, наслажде-ние, радост, удоволствие, л падъ-шен въ тръннн снн сжтъ слъішлвъшен. I отъ б(гл)лтьствнѣ н сллстьмн жнтен- СКЪІНМН ^ОДАфб ПОДАВЛѢІЖТЪ СА. I N6 ДО връ^л ПЛОДЛ ТВОрАТЪ М Лк 8.14 3, А, СЩ Н^ВОЛН СТрАДАТН съ (...)ъмн вжнТ ыежелн врѣ(...)ыъно нмѣтн. грѣ^(А) сластъ Е 16 11-12; отъме-ТА6ШН ВО СА ... В'СѢ^Ъ П6ѴАЛСН мнръ-СКЪІ^Ъ. ІМѢИНѢ. ТЬфАЬА СОѴрбТЪЫЪІІА сластн жс- н славъі СЕ 90а 4; тъгда лн НМТШНІЛ рАДН Н ѴЛОВѢѴЬСКЪІ ПО^ВАЛЪІ. Н МАЛОКрѢМбНЬЫЪІА СЛАСТН ПОДВН^АЛ^Ъ са С 63.13; Ѵсѵаыъ же вожъствънъін БОЖЪСТВЪНЪІА СЛАСТН ВЪКОѴрСНВЪ. МЛЪ-ѴАЫНН рАДН С€А СА ЛІОВА ДрЪЖЛАШС С 292.11; въкоѵрсн^ъ тс-ве рлдн ^льѵн. ДА НСЦѢЛ'Ж Т6БС-. СЬЫѢДН ОЫОА СЛАДЪ- ісъіа горькжіж СЛАСТЬ С 469.21. 2. Сласт, сластолюбие, сладострастие, похот. ѢІСО да вждетъ тн стрА-ШСЫЪ СЖПОСТАТОМЪ. ыс повѣжденъ ВрАНЬМН. В’СС1А СЛАСТН. Н ПЛЪТЬЫЪІІА по^отн СЕ 99а 17; сладъка кстъ СЛАСТЬ В0ДДШТН1А ВЬ ГрѢ^Ъ. ПрНБЛН-ЖАІЖШТНН^Ъ СА К ГГСН, рЛСТрЬ^ОБЛЮТЪ С 350.26; влждьннца кстъ сласть С 351.5; БѢГАН сластн акъі нлніа не^л-вслн С 351.13; вь нсвесе^ъ ваша вьпн- сльсть 701 СЛОБбСЬНЪ слнл сжтъ нмснл. нс- плкъі вь тннж слл-стнич ^ълъінмн дѣлъі. слмн са покл-лілнте С 507.28. И Образно. пръжде во мнроѵр стлрѣншннѣ. эднстосочр прн- ШЬСТВНІЛ. МН°ГЪ| НеДЖГЪІ ѴЛОВѢѴЬ-СКЪІН ^(...)ШС- СА рОДЪ. |<Ъ КЛПНШТбМЪ СЛО^ЖС-ННЮ. Н НЛ ПѢСНН. Н НЛ БЛЖЖД6- ннгл жсномъ. прншъдъ жс- господь мнръ нлшъ съпрдтл сжпротнвънъін^ъ і ѵловѣкъ скврънъі. мжтдштаа жн^нн • сс-д сллстн (погр. вт. стрлстнТ, Север., • с. 352, бел. под линия) сллнок море. ‘ н пѣнънъіа стрлстнн (погр. вт. сластни, Север., е. 352, бел. под линия) вльнъі С 352.17; тъі нспръвл лдлмоч)1 ; въ породѣ въ^лвндѣ. н сллдъкъіа слл-стн въкоѵрснвъшл. горьцъ сьмрьтн прѣ-длстъ кго С 389.2. 3. Вкусна, сладка храна; лакомство. трдсомъі же да въкочрснтъ подъ веѵеръ. млло клшнца І ... дл не ѣстъ же снн. сллстн СЕ 446 1. БЛЖДЬННЦЛ СЛЛСТН. Гр. лбрѴГ). Блуд-' ница, развратница, въглн блждь-; мнца сллстн. сллдъко сь іГекь весѣ-доѵ^іжште. л горькъін^ъ та строѵ^пъ нлсъіштлквштж С 351.10-11. : въ сллсть. Гр. цбею^, іѵ тібоѵгі, т)8о-' ѵц. С наслада, с удоволствие, при-ятно, радостно. іродъ во воѣлше са нолнл ... і въ сллсть его послочршллше М Мк 6.20 3, А; і мънозн нлродн послочр-шлл^ж его въ сллсть М Мк 12.37 3, А; прл^дьнъствоѵрнмъ оѵрво вь сллсть н цѣломждрьствыю С 479.10; в'сегдл оѵ^во тлмо оѵрвогъін въ оѵрнъіннн дрА- ^ЛЬСТВѢ БЪІВЛЛТЪ. БОГЛТЪІН Ж€ ВЪ СЛЛСТН н вь веселнн С 491.16; не вь сллсть во оѵрже тъ прннметъ. пръмннжвъ потрѣвьнъіА очрстлвъі С 494.29. Изч. М, 3, А, СК, Е, СЕ, С. Гр. тібоѵіі атсб^аг)-сгк;, у?а)кгтт|<;. Вар. сллстъ. Неб. сласт ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сллсть [погр. С 352.16] вж. стрлсть. сллетьнъ, -ъін прил. Сладък, сладостен, приятен, доставящ удоволствие. рл^лжѵенне въллглетъ тн. ѵѵтъ довродѣлнъі дроѵ^жннъі. въспомннлетъ БО тн лювьвь родителю ... по^оть врл-шенъ многъі^ъ. сластьнъна по^отн СЕ 886 5-6; очрготовнтн са отъселѣ. не нл покон. нн нл пнцлж. нн нл нно етеро ^емънъі^ъ крлсотъ. сллвънъі^ъ {погр. вм. сллстьнъі^ъ, Р. Нахтигал, с. 279, бел. под линия) СЕ 90а 18; лютл кстъ ^нмл нъ сллдъкл породл. волъ^ыьно съмрь^еннк. нь сллстьнъ покон С 91.4. Изч. СЕ, С. Гр. дббі;, [та] аяоХаистка. Нвб. сластен ОА, БТР, АР. сллтннл, -ъі ж. Солница, положнлъ есі рѢКЪІ ВЪ ПО^СТЪІНІЖ. НС^ОДІфЛ водь-НЛЛ ВЪ Ж1АЖДЖ. ^емлнк ПЛ0Д0В1ТЖ въ СЛЛТІНЖ. ОТЪ ^ЪЛОБЪІ ЖІВЖфІІ^Ъ нл неі СП 106.34. Изч. СП. Гр. аХит). Вар. сллтшл. Нвб. слатина 'изворче’ диал. НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Слатино МИ ЙЗ.Зас; Слатинска река МИ, Слатински дол МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Слатината МИ ИД.МНЛом. слннл, -ъі ж. Слюнка, плюнка. гГ ... прн^ьрн ... I нл ма гръшънллго. творд- фЛЛГО ОБрЛ^Ъ СЛННЪ ТВОН^Ъ. ІЦѢЛѢІЖ- фнн^ъ СЕ 28а 21; гГ ... ^лмл^лвъі слннлмн I вреннемь. слѣпоѵрмоч)1 рождь-шю са ... I омьвеннемь отвръ^ъ оѵн его СЕ 33а 4. Изч. СЕ. Нвб. елина диал. ВА, НГер, ЕтМл, ДА. словесьнъ, -ъін прил. 1. Словесен, който се отнася до думата [словото], цѣслрь же вндѣвъ вллженллго н свѣтьльство лнцл кго. н словесънжмч дръ^ость. ЛКЪІ ^ЛБЪІВЪ СА. НС- М0Ж6 отьвѣштлтн км» словесе С 194.20; ѴНМ во пъвліжште. ^ъітростннк лн сло-весънжіж. нъ вьсѣ^ъ бѣл^ж гржвьшн С 442.9. 2. Надарен със слово, с възможност да говори. гГ вже нлшъ. сътворен ... ѵісл не тъкъмо свонмь оврл-^омь. съмъіслънъімь. I словесънъімь. рл^лнѵьно оѵркрлшъ. нъ н вллсъ много рл^лнѵьъ. оѵрподовль тъі рлвл твоего сего СЕ 86 9; ^лклннлкк та бгомь сътворьшннмь В'СѢѴЬСКЛЛ. I СТЪІМЬ слово 702 СЛОВО А?<ОМЬ. Н ОДННОѴАДЪІМЬ ого сномь СЪ^ЪДАВЪШННМЬ ѴІОА ПО ОБрА^О\р СВОО- моѵр. I словесънъімн. і (!) жнвотънъімн. ненАселенжіж оѵркрАшьшемъ СЕ 52а 19-20; іоже о^ѵонніа рлдн ДАръ словесьнъі нмъ-н не прнносА юго. н ДАр' ПОГОЧрБЫАТЪ. творАН ВО СПѢШОННЮ БОЛНІ ДАръ прнкмыетъ С 377.26; тъгда н рнвъі вословесьнъіА н^носоша водъ НЪІНІА же ръівъі словесьнъіА н дочр^овь-НЪІА НАМ' ПОрОДНША. АПОСТОЛЪМН о\рловыонъі С 496.1. 3. Свързан с проповед, назидание, поучение, ѣісоже остъ пісано въ кьннга^ словосъ-НЪНН^Ъ. НСАНІА П^ІСА ГЛфА. гХа въпііж-фААГО ВЪ ПО^СТЪННН. 0\]Т0Т0ВАНТе ПЖТЬ РНЬ. ПрАВЪН творіте СТЬЗА ого А Лк 3.4. 4. Прен. Духовен, изпълнен с духовност [вяра], пакъі прнно-снмъ тевѣ, сл(о)восънжіж снвп. і БеСКВр(ъ)НЪНЖІтТч СЛОѴрЖЪБЖ ... I Т0БѢ СА МОЛНМЪ. ПОСЪЛН ДХЪ ТВОН СТЪІ ИЛ НЪІ. (0 НА ПрѢДЬЛОЖАЦША ДАрЪІ СНІА СС ІІІс 1-2; пакъі прнноснмъ товѣ. СЛОВОШШЖ СИІЖ СЛО^ЖЬБЖ. о оѵ^меръ-шнн^ъ въ въръ СС ІІІа 24; пмсъі прн(н)оснмъ ТІ СЛОВОСЪНЖІЖ СІІІЖ сло\р(ж)ъвлч. 0 ВЧОЛОНѢМ. II 0 СТѢН І<Л'0'0(л)НІСНН. лТІОСЦѢГІ црісве. н сжфа(іа) КЪ ѴИСТОТѢ тѣлосънъи. I говѣ (!) СС ІІІ6 23; ѵѵ влаговъгодьнѣ ТрѢБЪ въітн. слокосъноумочс сомоѵр слоѵрконыо нАШомоѵр, гіо помо СЕ 60с 16. // Духовен, идеален, образен. гГ БЖО НАШЪ. ВЬВОДН рАВА ТКООГО СОРО. ВЪ Д^ОВЪНЪІ дкоръі. і прнѵьтн н въ словесъноо твоо стадо СЕ 1006 18; н ГОСПОДЬ рокъін. НЖДО ІОСТА ДЪКА нлн трнкз съврлнн ВЪ МОІО НМА. то тоѵр ІОСМЪ посрѣдоѵр Н^Ъ. ТЪ НА СЛАВЯч СВАТААГО своюго нмоно н^волн. оѵрмножітн са словесъноѵроѵрмоѵр стлдоѵр. въгодннка своюго С 206.21; рлве вога въішъьГѣѴо. н плстоѵрше словесънън^ъ овецъ. каісо НЪІ ОСТАВН КДННЪІ. н ВЪПАЛЪ мсн въ ржцѣ томнтел'н С 226.8-9; ндн ісъ словесъночрочрмочр мокмочр рАю С 248.1; ндн ісъ ѵнстуБн новѣстѣ. по пльтн родьствл МОЮГО. ГЛАГОЛН въ оѵ^шн сло-весъно\роѵрмо\р ковьѵегоѵр. оѵрготовлн мн слоѵр^оѵр въ^одъ. нъ но говорн нн съматн доушА дѣвнцн С 248.10; н мъі вндашто новъін съворъ. цръквъ-НЪІА ДѢТН окрьсть СТОАШТА. Н ѴАІЖ-ШТ6 СЛОВОСЪНААГО БО^ ЛЬСТН МЛѢКА СЛО- весн. съсъ очрмА св°кго дакмъ С 384. 26-27; не тъѵыж проштоныо полоѵрѵн ТАІСОВААГО ГрѢ^А. НЪ Н БОЛ"ЬШАА СЪПОДОБН СА ѴЬСТН. ПАСТОѴ^Ъ БЪІВЪ СЛОВОСЪНЪ-ІНМЪ ОВЦАМЪ ВЛАДЪІѴЬНІАМЪ С 526.30, внна словесьнАіА. Гр. ярофаоесо; Хбуос;. Основателна причина, аштс ДА НС БЪІСТО ЭДАННЛН. мнѣ вннж словесь-нжіж оставнлн въісто С 439.4-5. по словесьноуюмоѵр строю. Гр. ката тоѵ тт[(; оікоѵощад Хбуоѵ. Смисълът, същността на Божия промисъл. въпадо во н тъ въ стрА^ъ теве рлдн по словесънохрочрмоу строю. рьцн н ТЪ1 ОБАѴе не ІАКОЖО А^Ъ ^оштж. НЪ ІАКОЖС тъі С 383.3. Изч. А, СС, СЕ, С. Гр. Хоупсб;, [тоС] Хбуои, [тйѵ] Хбусоѵ, кѵсорсткбі;. Вар. (мтънъ. Нвб. слопосон ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. слово, словосо ср. 1. Дума, слово, і отъв'іп|іавъ сотьннкъ реѵе емоѵр. гн. НѢСМЪ ДОСТОННЪ ДА ВЪ ДОМЪ МОН ВЬННДОШН, нъ ткъмо (!) ръцн СЛОВО. I нсцълѣотъ отрокъ мон М Мт 8.8 3, А, СК. Срв. Лк 7.7 М, 3, А, СК, С 307.30; слъішавъ жо юноша слово ОТНДО СКрЪБА. ВЪ БО НМѢІА СЪТАЖАННѢ мънога М Мт 19.22 3', А, СК. Срв. Мк 10.22 М, 3; тъгда шодъшо фАрНСѢН (н). СЪВЪТЪ СЪТВОрНША НА ИЪ ДА ОБЛЬСТАТЪ I словомь М Мт 22.15 3, А, СК. Срв. Мк 12.13 М, 3; нво н ^емлѣ мнмо ндотъ. а словоса моѣ N0 мнмо нджтъ М Мт 24.35 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.31 М, 3; Лк 21.33 М, 3, А, СК; пнлатъ жо слъішавъ та словесА. наведе вонъ нса. і сѣдо иа сждннштн М Йо 19.13 3, А, СК, Б; НН СЖТЪ рѣѵі НІ СЛОВОСА І^ЪЖС- но (н,) слово... 703 слово... слъішіатъ сіа гллсі СП 18.4; н ВѣрІЛч (АСІА СЛОВССІ вГО. Н ВЪСПѢІІНА ^вллж емочр СП 105.12; въ^гллшіа нл міа іа^ъікомъ льстівомъ. н словесъі ненлвндѣнънъі овідж міа СП 108.3; велен есн гГ. і ѵюдънл дѣлл твоѣ, н ннеднноже слово оѵрдолѣетъ. къ ^влленью ѵюдесъ твон^ъ СЕ 3Ъ 19; егоже словесл свѣтъ сжтъ. егоже словесл ѣко огнь попллѣьл джврлвъі. і ъко оск'ръдъ сѣкъі клменне СЕ 55Ь 10, 11; і ннкътоже влсъ дл не слъішітъ тъштімн словесы К 2а 35-36; сего рлдн во і плвелъ оѵрѵітъ глд. вьсѣко слово смрьдд. і\ оѵрстъ влші^ъ дл не іс^одітъ К 4а 6; многлш'дн во слов°пн-слтел‘е, н шлропнслтел"е нлѵрьтлігкт' овн словомъ оѵркрлшлккште. л снн нл дъскъі ѵрътлккште С 83.10; онъ же не р;отА остлвнтн молнтвъі, не отъвѣштл нмъ словесе С 216.22; сего дѣлмл н въ пнслннн дроѵр^ѣѣмъ гллголллше. но вѣроѵрн вьсѣкомоѵр словссн С 305.24-25; ІША БО БѢ БѢДЛ словомъ нсъ^ижтн смоквн. л нс словомъ ПЛОДЛ НМѢТН С 345.21-22, 22; нс бо сжть ны нл потрѣ (..) гллголн тн н словесл МЛ А 25. // Слух, мълва, і промьѵе са слово се въ іюдон^ъ до сого дьно М Мт 28.15 3, А, СК. Срв. Лк 7.17 М, 3; про-^ождаашо жо плѵо слово о номь. і сънъ-млл^я; сд нлродн мьнозн. слъшлтн н ЦѢЛНТН СА ОТЪ МОГО. ОТЪ НСДЖГЪ свонмъ М Лк 5.15 3. 2. Поучение, наставление, напътствие, а сѣаноо НЛ ДОБрѣ ^омн. сь естъ слъішдн слово н рл^мѣвлід е. I прнноснтъ плодъ ѣісо ПОДОБЛЛТЪ. н творнтъ ово. р. ово. й. ово & М Мт 13.23 3. Срв. Мк 4.20 М, 3; Лк 8,15 М, 3, А, СК; $ вже ылшъ. ВЪ^ДЛВЪІ СЛОВО. СТрѢГЯчфННМЪ тд. рл^оѵрмъно н достойно. ѢІСО в'сд прл^дь-ннкъі творнтн СЕ 31а 21; ѣко слово реѵе. не помолнтн са. лн помольшю тн са не въ^длтн СЕ 91а 23-24; ^отѣ^ъ большъмі простьрѣті слово се. нъ до-вьлетъ реѵеное. послочршлнвштімъ. лште ^отатъ К 9Ъ 2. Срв. С 423.22; дл юже о молнтвѣ довольно бссѣдо-вл^омъ. тлже плісъі о прѣдлннн прн-ведѣмъ слово, внднмъ клко прѣдлнъ въктъ нлшъ вллдънсл С 407.23. // Проповед, беседа, слово, стллго ТѴѴЛНА ^ЛЛТОО^СТЛЛГО СЛОВО НЛ БЛЛГОВѢ- штеннк вогородндн С 243.26; фот плтрнлр^л конъстлнтнніл грлдл слово нл връвннцж н о лл^лрѣ С 332.13-14; Тлнл лр^непнскочрпл констлнтнніл грлдл ^ллтооѵрстллго СЛОВО ВЪ СВАТЪІН ѵетврътысъ. о прѣдлнн-Т-юдъі н о ПЛСТѢ. Н 0 СЬКЛ^АННН СВАТЪІН^Ъ тлннъ. н кже не помннлтн ^ълл С 405.4; н дл не продьл'ж словл. дл прндемъ вь слмж гллвж вештнТ С 481.26; н много юмоѵр о покллннн продлъжнвъ слово ... н ПОМОЛНВЪ СА о ^емъ ОБрЛТН СА ВЪ КЛѢ- тъкгк своіж С 527.20. // Предсказание, пророчество. I прнде во вьсж стрлнж НОрЪДЛНЪСКЖІЯч. ПрОПОВѢДАІА кръштоннс ПОКЛЛННѢ. въ отъпоѵр-штенно грѣ^омъ. ѣкоже естъ пнслно въ КЪННГЛр{Ъ СЛОВОСЪ. НСЛНІА гіі?л М Лк 3.4 3, СК, Б; дл съвждотъ са слово нслніА пркл еже реѵо. гн кто вѣрж (А слочр^очр НАШеМОЧ)1. I МЪІШЪЦЛ ГНѢ ко- мо\р отъкръі са М Йо 12.38 3, А. 3. В християнството - Бог Слово, второто лице на Светата Троица, слъішн ѵддо I рл^очрмѣн доврѣ. въ едннъ остъ сътворен в’сіяч твлрь. не НМѢІА нн отъкждоѵржо нлѵат'ісл. нъ СЛМЪ СЪ1 НЛѴАЛО в'ссмоу. НМѢІА в' севѣ слово събо^нлѵально СЕ 67а 7; снК очрво вогъ слово новссъною. отеѵь снъ. нже юстъ снлл н мгкдрость отьѵл. н дес-ннцл въішь>Гѣлго С 10.18; пльть ПрНАТЪ БОГЪ слово, н ѵловѣкъ (ЛВЫЛШв са. съоврл^ьнъ н рлвноюстьствьнь оцочр С 480.10. 4. Отчет, обяснение, сметка, глкъ же влмъ. ѣісо вьсѣко слово прл^дъно. еже ліце рс-кжтъ ѵлвцн. вътдлдатъ о немь слово, вь день сждьнъі М Мт 12.36 3, А. Срв. Р II 3.4; по мьно^ъ же врѣмене^ъ прнде слово... 704 слово... ГЬ рЛБг ТѢ^Ъ. I СЪТАТЪ. СА СЪ ННМН 0 словесн М Мт 25.19 3, А, СК; тн бо БЬДАТЪ 0 ДШЛ^г рСѴ€. КЛКО тн ^лсгвѣдѣтельствоѵретг нлмг. І^ВѢСТОЧріА. ѢК0 слово вг^длнью с г-творнтн ІМЛШН. ВЬ ДСНЬ стрлшьнллго сждл ^л аши^ его СЕ 826 15; пекгн СА ПЛ‘ЬТЬСКгіМІ Н ГЛ0Ѵ|МАН СА. N0 ЛН сгвлгклг са естг. ѣко не ѵліа словл вг^длтн вь дьнь сждьнгі Р II 2.35. длтн слово. Гр. бібсорі Хбуоѵ. Дам дума, обещая, вгі же влріте ьуъ же лкгі стлрг вьслѣдоѵріж. н длднмг слово дроѵргг дроѵргоѵр. нже влрнв' дондетг мѣстл того. того рестг снлен' вг. л нже послѣжде прндетг дл месть ПрШМбТг вг нмг. (ЛКО не сжштоѵр ІСМ8 вочр С 30.28-29. н^вѣстнтн слово. Гр. тЛт\рофоресо. Убедя, уверя, сн млрнн гллголжштн скоро лггелг кг кѵснфоѵр прнде. н Н2ВѢСТНВг СЛОВО Н^ГгНЛТН ДѢВНЦ.Ж стлвн С 242.19-20. н^вѣсто слово. Гр. тіХррофорга. С пълна убеденост, прннмшн н^вѣсто слово весѣдгі морса ^рмін С 239.18-19. огллголлиыл слово. Гр. какоХоуіа. Злословие, клевета. Тжде бо ^л-внсть. то\р жнвжтг. врлжды н свлрн н прѣльстн. н пьрд н °гллголл,пл словс-сл. н ^очрлгі н оѵркоренніл. н іелнко лште НуВѢШТЛІСМг. н лн ЛШТС І0ЛНК0 остл-внмг. С6 вьсе некрьстьнгн корлвь ^лвнсть носнтг С 400.21. ота^лтн словомь. Гр. А.оуорахесо. Оспоря, вѣроѵріж гн н не к-ште севе МОКГО ВЛЛДЪІКО ^ѢЛО ОПгіТЛИК н Вѣроѵрич. N6 іеште твокго цѣслрьствніл словомг отажж С 504.23. пнсьмсньыоіе слово. Гр. то тп^ урафрс; Хбуюѵ. Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет], вллггін н мнл°срьдгін вг. нже- в'сл БОАШТННМЪ СА ІС-ГО. ОБНЛО Н ОЧрДОВЬ ПОДЛА. ДѢЛОМЬ ПНСМС-НЬНОІС слово сгврьшлА. іеже глетг к-ште тн глжштоу сс прншьлг ксмг. дъжд% сгпгстн многг нл ^емыж С 530.26. проноснтн слово. Гр. біасргціі^со тоѵ А.буоѵ. Разгласявам, разпространявам, известявам, онг же ншедг нлѵАтг проповѣдлтн мгного. і проноснтн СЛОВО, ѢК0 к томоѵр НС можллше ѣвѣ вг грлдг вьннтн. нг вьнѣ вг поѵрстѣрсг мѣстѣ^г бѣ. і прн^ождл^ж кг немоѵр отг вгсждѣ М Мк 1.45 3. протнвьно слово. Гр. аѵтЛоуга. Възражение. сего рлдн дл отгстжпнтг отг влсг в'се ослочршлнне. протнвьно слово, гргдость. ^лвнсть. ргвеннс ... і дроуглл в'сѣ плодгнлл ^гловѣ СЕ 916 13-14. сватліл словесл. Гр. р Оеш урафр, аі •ОвТаг урафаі, та Ігра лбуіа [вар. то Івроѵ Хбуіоѵ]. Свещеното писание [книгите на Вехтия и на Новия завет], клко жс вг гровѣ ннггдл. н отг кгін^г ^ жн^нь поллглктг сд. стгін^г словссг дл слгішнмг С 452.26. Срв. К 146 4. словесл гллгол‘смлрл. Гр. тос Хеубреѵа. Казаното, изреченото, лштнша (!) бо (сд'нн воннн псѵлтьлѣлн. моглн вгі-ША ГЛЛГОЛЛТН. лште н льжл н нспрѣ-пьрнвл словесл гллгол'емліл С 441.3. словесгі прѣпнрлілн са. Гр. о Хоуора-Xос;. Този, който спори [оспорва], словесгі бо прѣпнрлАН са не прніл^ннвг ровг. нг глвѣ сжпьрннкг С 328.15. слово вожые. Гр. [о] Хбуос; [топ] Ѳеой, [о] іІеГос; Хоуо^, [то] тЭеюѵ Хбугоѵ, то Х.буіоѵ топ Ѳеоп. Словото Божие, Свещеното писание, Божественото учение, естг жс- прнтгѵл сн. сѣмд естг слово вжне М Лк 8.11 3, А, СК; онг же реѵс-. тѣмг жс- очрво вллженнн слгіШАШтен слово вжнс- н ^рлндште М Лк 11.28 3, А, СК; кг ннмгжс- вгктг слово вжнс-. I N0 могжтг са кьннггі рл^орнтн. егоже отцг стн. н посглл вг мнрг М Йо 10.35 3, А; врХ. помните нгоч^менгі влша. еже гллша влмг слово вжнс- Е 336 9; плѵс жс- вь снрсг мѣсто. СЛОВОЛЮБЬЦЬ 705 СЛОВѢЫЬСІСЫ ДЛ СЪТАЖНМЪ ПОДОБЛНКфЛЛ СТЪІМЪ. БрЛТрОЛЮБНС. Бб^ЪБНС-. СЪМОТрбНН€. говѣнне. I пооѵрѵенне. вжнемъ словесемъ і СЕ 92а 3; лште очрво лювітн прлвъдж ( ВЛЛДЪІКЛМЪ ^СМЛА, БЖН6 СЛОВО ВСЛГГЪ {■ К 16 22; бллжснъін жо реѵе нсплььГенъ І ЮС'МЪ БССЬМрЬТЪНЛЛГО БрЛШЬНЛ. ВЛСЪ ПНТЛЮТЪ ^ЛѢБЪ. Л М6БС СЛОВО БЖНЮ С 19.14; тъ во ылочрѵнвъ са божнюмъ ^ словесемь. Н ПОСТЛВЬЮНЪ БЪІВЪ клнросѣ днглкъ ... въ олтлрн прѣстоьллъ СЛО\рЖА С 214.7-8; нѣстъ ннѵ'соже тѣлесьнл косрпнтн. нъ вьсе досдеовьно. послоѵршл- ННЮ БЖНТ СЛОВбСЪ. МОЛЬБЪІ ОТѴА С 493.17. СЛОВО люводѣннок [любодѣншьиою, ПрѢЛЮБОДѢННОЮ]. Гр. Хоуо^ ПОрѴЕІЩ. Причина, свързана с някакво прелюбодеяние. Л^Ъ Ж6 ГЛІтК ВЛМЪ. ѢКО ВЬСѢКЪ почрштлілн женж СВОІЖ рл^вѣ словесе любодѣннллго. творнтъ етс прѣлювъі дѣлтн. і нже подъпѣгж пое-млетъ прѣлювъі творнтъ М Мт 5.32 ; 3. Срв. Мт 19.9 М, З1, А; К 26 10. слово рл^оѵрмьно. Гр. [тцд] сгоѵеаеах;. Беседа, проповед, поучение, слово рл^оѵрмьно емлноѵр Тнлнтѣніноѵр СП ' 87.1. сърнцлтн слово. Гр. сгоѵаірю [Ябуоѵ]. Разчиствам, уреждам си сметките с някого, ^лѵънъшю же емочр сърнцлтн слово, приведе са емоѵр едннъ длъ-жъннкъ тьмѣ тлллньтъ СК Мт 18.24. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Н, Е, СП, СС, СЕ,К, С, Р, ЗЛ, МЛ. Гр. \буо$, Хбуюѵ, ряМ-Сх, рцсп?, >.еф<;, то ртубеу, оріЯла, тгра^і?, фшѵц, ёяікХтіслд, фОбууо?, та + ^епеііѵиз. Нвб. слово ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ЕА, ДА. словолювьць, -л т. Словолюбец, любо-слов, книжовник, любител на литературата. вѣсте слмн ^ѣло сжштс-СЛОВОЛЮБЬЦЬ. съкл^лнню овллженллго длѵрндл. юже ыъінілѵоѵр н^вѣштл С 359.13-14. Изч. С. Нвб. словолюбец остар. ВА. Срв. слово-любив прил., словолюбие ср. ОА. словопнслте/Сь, -іл т. Хронист, историк, писател, кжо н добльствл по-БрЛНЬСІСЛІЛ. многлш'дн БО слов°пнсл-тел'е. н шлропнслтел'е нлѵрьтлквт’ овн словомъ очркрлшліжште. л снн ыл дъ-сісъі ѵрътлквште С 83.8-9. Изч. С. Калпа от гр. Хоуоурафоі;. Нвб. Срв. словописец лг. остар. ВА, слово-пис м., словописание ср., словописен прил. ОА. СЛОВОПрѢПНрЛТН СА, словопрѣпнрлкк СА, словопрѣпнрлюшн СА несв. Споря, препирам се, водя словесна борба, сн въспомннлн (...) (по)слочршлА ПрѢДЪ БМЪ N6 словопрѣпнрлтн СА В ННѴТ0Ж6 клюѵнмо Е 16 13-14. Изч. Е. Гр. Аоуорахеш. Нвб. Срв. словопрение ср. остар. ОА, ЕтМл, БТР. СЛОВОСЛАВНТН, словосллвлнк, словосллвншн несв. Славословя, прославям, възхвалявам, величая с думи. млтн во\р Бллголовлеылѣ ... лдл сплсешн ма. ДЛ СЛОВОСЛЛВЛЖ ТА. мыогопрѣпѣтлѣ ТФ А 16. Изч. ТФ. Гр. -брѵо^оуёсо. Нвб. Срв. слово и славя; славословя ОА, БТР, АР. словословесью, -іл ср. Славословие, прослава, възхвала с думи. тъі съподовн н въ кротость ... прнноснтн тс-вѣ пѣнне. і словословеснѣ. і мтвъі. въ воніж клднлънжіж СЕ 95а 18. Изч. СЕ. Гр. Ьо^оХоуіи. Вар. словословссніс. Неб. словословие остар. ОА. Срв. словослов м. 'философ, мъдрец’ НГер. словѣньскъ, -ъін прил. Славянски, на славянски език. (...)жьско нма потл-мос лстнрь л словѣнс(...)кл ^ЬВѢ^ДЛ МЛ В 7. Изч. МЛ. Неб. словянски остар. ОА, Дюв; славянски ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Сре. Славян лг. ЛИ, Славянов ФИ, Славяна з/с. ЛИ, Славянка з/с. ЛИ, Славенов ФИ СтИл.РЛФИ. словѣньскъі нареч. По славянски, на славянски, нь рл^оумь юго дл тѣмь слоыовьнъ 706 НЖД6 СД п(.)нЛОЧ|*ѴН грьѵьскы Н СЛОВѢЫЬ-скы строннѣ тѣмжде гллг(.)льмь то тлко н! положн^ьмь МЛ А 26; н плкы н вь грьѵьскы п(...) НМСНЛ Л СЛОВѢНЬ-скы мж(...) МЛ В 9. Изч. мл. Неб. Вж. при слскѣііьск7., слоновьыъ, -ъін прил. влрн слоновьнъна. Гр. рйрец ё^есраѵ-хіѵаѵ. Дворци от слонова кост. ѵѵтъ влрьн словенъі^ъ (погр. вм. слонове-ыъі^ъ, Север., с. 59 а, бел. под линия) ні^ъже въ^веселншіл тіл СП 44.9. Изч. СП. Вар. слонове!)?.. Нвб. Срв, слоноп ОА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. слочргд, -7.1 м. 1. Слуга, прислужник, нс тлко очрво вждетъ въ влсъ, нъ іже Л1ЦС ^ОфСТЪ ВАШТНН ВЪІТН ВЪ ВЛСЪ. ДЛ вждетъ влшъ слочрггч М Мт 20.26 3’. Срв. Мк 10.44 М, СК; Мк 10.43 3, А\ тъпдл реѵс церъ слоѵрглмъ, съвл^лвъше емочр ржцѣ н нозѣ, в(ъ)^ь-МѢТС Н. I въвръзѣте въ тъмж кроміз-штьншж, точр вждетъ пллѵь н скрь-жетъ ^жвомъ М Мт 22.13 З1, А. Срв. СЕ 1066 19-20; петръ жс ндѣлшо по немь ДЛЛ0Ѵ0. до дворл лр^нереовл. і въшедъ вънжтрь сѣдѣлшс съ слочр-глмн. вндѣтн коыьѵннж М Мт 26.68 3, А, СК. Срв. Мк 14.54 М, 3; отъвѣірлвъ емочр сътьннкъ реѵс, гн нѣсмь достоінъ дл мн подъ кровъ вьнндешн, нъ толнко рьцн слово н нцѣлѣетъ, слоугл моТ СК Мт 8.8; лѵррнлнілыъ же ілрѣше са слъіша то вьсе оть ьГед, н повелѣ слоуглмъ огЛ нлнестн по вьсемоѵр тѣлоѵр іегс С 13.24-25; шедъ же лгстън слочргл тъ. н вьлѣ^ъ въ темынцж повелѣ нмъ н^лѣстн С 58.25; въ^дрочрвъ же вою-водл нл слоѵргочріжштАА воныъі реѵе. ѵо ^ълъіа слоѵргъі. поѵ'то въскорѣ не творите повелѣнллго влмъ С 74.7; н лште то тлісо іестъ. то грддн вь^ьмн вллго-словыенніе. н ндн въ кГеслрніж. съ кдннѣм' слоѵргоіж. Н НСПЪІТЛН ЛЦІТС- то кстъ нстннл С 224.30. // Салго мн. Прислуга, лндѵрплтъ же лкъі въ ^лвьвеннн въівъ. о дръ^остн мжжл того. реѵе къ слоуглмъ. отъѵлілвъ-шллго са оного прнведѣте прѣдъ мд С 99.21; ономоѵр жс- не отъвѣштлвліж-штоѵр. въпрлшллше слвгъі лндѵрплтъ, ѵто нма кмочр кктъ С 101.2-3. 2. Служител [в съд, храм и др.]. вждн оѵрвѣфлм. СА съ сжпьремь свонмь скоро, доньдеже есн нл пжтн съ ннмь. дл не прѣдлстъ теве сжднн. і сжднн та прѣдлстъ слоѵрэѣ. і въ темьннцж въвръжетъ та М Мт 5.25 3. Срв. Лк 12.58 М, 3; і съгънжвъ къннгъі въдлвъ сло\рзѣ сѣде. і вьсѣмъ въ съньмнфн оѵн вѣлшете ^ърдштн нл нь М Лк 4.20 А, СК; прндж же сло\ргъі къ лрр;нероомъ н флрнсііомъ. і рѣшл НМЪ ТИ. П0 ѴТО N0 прнвѣстс сго М Йо 7.45 3, А, СК\ егдл же н вндѣшд лрр;нерен н слоѵргъі. въ^ъпнша глТж-ште. пропьнн н пропьнн н М Йо 19.6 3, А, СК. II Образно. н къ лнглмъ ГЛСТЪ. ТВОрАН ЛНГЛЪІ СВОА Д^ЪЬ Н слоугъі СВОА ОГНЪ ПЛЛАфЬ Е 66 13. Срв. СП 103.4; Бллгте гѣ вьал сілъі его. слочргъі его творідфе воліж его СП 102.21. 3. Свещеник, духовник. "Йо І5л оѵрмеръшн^. сХаынкомь ... тѣмьже молнмъ тн са гГ. рлвл твоего сего... нл ЛОНѢ лврлйн. ІСЛІСОВѢ. ІѢКОВЛН. покон. I ѢІСО ыл ^емн въ црквн твоен. слоѵргж оѵрстронлъ Н БѢ, прѣдъ ЛНЛЪІ же. ТВОІЖ сллвж. неосжжден'нл. прннмн СЕ 58а 24-25^ н по сХрокж. съподовн гГ в'сьГе. н Хл слочр ре?е тръстлѣ. ТѴо Хл молнтъ са тлн СЕ 6Ъа 14. // Дякон, по пострнженьн гХе слочр гХл 1?л гн> покХо. 'Аю #ге гГ. попъ творнтъ плкъі Йо йлденьцю СЕ 8а 3. 4. Прен. Слуга, верен последовател на някого, лгс- ТЪІА н Бб^МІЛОСТНВЪІА СЛО\|ТЪ| ДНІЛВО- ловъі. костл^тныл плтрнкііііл нл ^емн сжштл ... рлстръ^лвъше же рн^ъі кмо\р. ѵьстьнжіж іего гллвж отъсѣкоша С 64.4; л^ъ же влшего съворл мол‘ж « сло^говатн 707 сло^жстк мжѵеынцн. славьыні н ѵьстьынн. н^въ-рлыъіА сло\ргъі С 67.13; въ^метлА^ж Ж6 СЛО\)ТЪІ ДНІАВОЛД ЫА СКОВрАДЖ. пьцьлъ. н масло н трьстню С 118.9; въісте прѣждо шостокрнльыъін^ъ вогочр слоѵр^ѣ. N0 ІСрНЛЬМА N"2. ПЛАШТЛЫНЦОІЯч БОГА ПОІСрЪІВЪШЛ, Н ПОѴЪТЪША С 458.6-7. мжѵан слоѵргА. Гр. Палач, мъчител, н съ велнкомъ глдсомъ вьсен БрАТНН. рек'шемъ АМНЫЪ. ИАПрАСИО СВѢШТА ОѴрГАСОШД, Н ржкъі МЖѴД-ШТНН^Ъ слочргъ рДСЛАБѢШД С 110.16. I М, 3, А, СК, 0, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. 8іа- і коѵо;, г>тгг|р&т|(;, кац, йерйпсоѵ, і!жоирус$<;, I Хеітоъруб;, 6 Хспоирушѵ, біірю?, яр&ктшр, | ІЕрелЗ?, тс^ц, рестйрюі;, 6 тоС. Вар. шга, [ Неб. слуга ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НІЪр, | ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Г ► слсуговАтн, слоѵргоѵркт;, слоѵрго\рюшн иесв. | 1. Почитам, признавам, покоря- | вам се. н того рАдн богомъ вашнмъ но * слоѵргоѵрюмъ С 129.15. Сре. С 129.22; [ А%ъ жс жьрж вогоѵр моюмочр Ус ^ссочр. н | томоѵр юдномоѵр слвгоѵріж С 148.4-5; н Г ДОСТОНТЪ МѢСТО ісмочр ПОДАТНі 0 совѣ ) ПрѣВЪІВАТН. (АКО ДА БЖДОТЪ. Н САшМ0^ ’ БО^ ВрѢДА СЪБЛІОСТН СД. N0 СЛО^ГОѴрЮМОѴр с ОТЪ ВЪІВЪШААГО В0Л*ЬША БЛАГЪІНМН дѣлъі С 548.19. 2. Прич. сег. деятл | I. Като прил. слоѵргоѵріАН. о) Послу- \ шен, покорен, стъін жо ... прн^ъвА І КД'Н0Гс ОБЪІѴ^Ѣ. СДОЧрГОѴВКШТААГО | юмоѵр льва С 558.5. б) Гр. шонрушѵ. | Подчинен, въ^дроувъ жс- воюводл ыд I СЛОѴрГОѴріЖШТАА ВОНИЪІ рвѴО. ѴѴ ^ЪЛЪІА \ слоѵргъі. ПОѴ'ТО ВЪСІСОрѢ N0 творнто і повелѣЫААГо влмъ С 74.6-7. И. Като ! същ. сло\рго\рвкф€Н т. мн. Гр. оі гжт|ретгіаац.еѵоі. Слуги, прислуж-і ници. не се лі тоѵд прнде скоро трочр- I днвъ севе. н сл (ыег) (...) не нматъ облл(стн) (...) слочржАфе скннѴ Е 34а 2-3; н ПрНСТЖПН К НбМОЧр ОТЪ СЛОЧрЖАШТНН^Ъ прѣдъ кнА^емъ. н глл кмочр. ВЬСѢМЬ лвѣ кстъ ллезлндре. ілко влъшъблмн одолѣвлкшн С 159.18. прѣпттн слочржд. Гр. яарштосроа. Извършвам богослужебни действия, служа, тъ во нлочрѵнвъ СА вожнкмъ словесемь. н постлвькнъ въі-въ клнросѣ ДНІЛКЪ. н ноенвъ прѣѵн-СТЪІА тлннъь въ олтлрн прѣстогллъ слоѵржА. прѣстжпн свон слмъ плѵе же ме прѣстжпн С 214.10-11. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. 5ог-Хебсо, біакоѵесо, Хатргосо, Хеиоируесо, е^г>-7пірЕТЕораі, гттірЕТЕШ, іЗераягбсо, іератеисо, ачЛХеггогіруёсо, Іероируесо, соѵаакёорса, ■ояогзруесо, тпѵ ётре^еѵосѵ яогёоцаі. Вар. ш-жнтн, слочркнті. Неб. служа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. слочржьвл, -ъі ж. 1. Слутуване, при-служване, шетане, шетня. і бъістъ ѣко нсплъынша са денье слочржьвъі его нде въ домъ свон М Лк 1.23 3, А; і млртл млъвлѣлше о мънозѣ слочржъвѣ. стлвъшн же реѵе. гн ые рлдншн лн ѣко сест(р)л моѣ едннж ма остлвн слочржн-тн. рьцн очрво ен дл мн поможетъ М Лк 10.40 3, А, СК; відѣ лі очрѵенікл. онъ о прѣдлны. тъштллше са. л сін о слочржъвѣ К 6а 9. Сре. С 415.24; потом же постлвн н вллженъін слвл. СОКЛѴНІЖ. влрнтн н слочржнтн врлтнн вьсен. прннмъ же слочржъвж тж съ очрерьднкмъ н съ рлдостнкч С 284.8-9. // Занятие, работа, вожъ-ствъыъін же Тѵѵлынъ ... водж отъ потокл ВЪ^НОСА. ВЛрА ДѢЛЛІЖШТННМЪ. Н рЛБОТЛА нмъ въ клмсннн. н въ про-къшрсъ слочржьвл^ъ ^ъдлнніл. въіГегдл млнлстъіръскліл шточрждекръмьннцл ^ъдллше са С 284.4; семочр очрво ^нждемочр млнлстъірочр. прнночрждл-кмъ вѣлше прлвьднвъін тъ мжжъ. ННЖ слочржъвж творнтн. Н ВЛрАШТ» иоснтн врлшъно дѣллтелемъ досатн пьпрнштъ въ длл'а отъ млнлстнрѣ С 284.27. // Услуга, помощ, про^ід-бліан плжнтъ скотомъ Т трлвж нл слочржьвж ѵлісмъ. Т^весті р<ЛѢБЪ отъ ^еміА. н внно вь^веселнтъ срдце ѵлкочр СП 103.14. 2. Събир. Прислуга, прислужници, слуги. НѢКТО плллтнТ ... порлженъ л^омъ непрніл^-ннномъ. прѣвъі слмъ нѣмъ н непо-двнжнмъ. донде же млнлстнрл ѵловѣкл БЖЬІЛ. СЪ Ж6Н01Ж СВОКІЖ н снъмн н дьштермн. н съ прокоіж ровннскоіж слочржьвоіж С 562.12. 3. Полагане на грижи за нещо. ц,нн слочржьвж тѣле-сънж прѣнмъше. кште н дшлмн влл-стн покочршлкте са С 88.14—15; дл ин тѣлесъыъіА слочрж'въі оскжднтъ стрл-НЬНЪІНМЪ. НН А^ОВНЛЛГО ДѢЛЛ очрпрл-^ннтъ. о овокмъ бо творллше попеѵеыьк С 550.15-16. 4. Поклонение; служене, служба, тронце вже в'семогъі. вждн МН ПОМОфЬННКЪ. I вждн мн ПОДЛВЪН СНЛЖ. I мждрость ... ИЛ ТВ01Ж слочржъвж СЕ 726 9-10; л кже нъ нѣ лкъі ве^очрмьлн ксте. нл слочржьвж влл-^ИАШТОЧр влсъ днілволочр. нъ остлвн- СЛО^ЖЬБЬЫТ. 710 въшс н отъстжпнтн отъ Н"его С 29.20. б. Богослужение, религиозна служба, литургия, нмѣдше пръвдѣ сіен-ннн. опрдвдднне слвжъвѣ. стое ж« людъское Е 28б 14-16; снм жс тдко съвръшеномъ. въ пръвжж скнннж. въінж въ^ожддр;ж нсрсн. слоѵржвъі съдѣвджціе Е 29а 13; п вже ндшъ. прннмн оѵрмдленжіж ндшіж сАоѵржъвж СС ІІа 3; пдкъі прнноснмъ тевѣ. сло-весъішж снія> слоѵржъвж. о оѵрмеръ-шннр;ъ въ вѣрѣ СС ІІІа 24-25; прннмн гГ (^твъі ндшд. съ прнносн-мъімн сло^жъвдмн ... тевѣ ддіжцло, гдсмь ндшнмь СЕ 16а 21; н повелѣ ВЬСД СВАТЪІА вожнд цръквн прдво-вѣрънъін^ъ ^творнтн. N0 творнтн вь овъіѵьнъінр<ъ слоѵржъвъ С 190. 26-27; въ юдныъ же отъ д'ннн стоа- што^ сточроѵрмоѵр НД ВЪС^ОДѢ СЪІНЬ- ыѣмь. по сло\рж'вѣ црьквьнѣн. ндпрдсно овлдкъ покръі іего свѣтьлъ С 670.6. // Богослужебен чин; ред, по който се извършва църковна служба, ст?. оѵрслъішн вже глдсъ млтвъі мое. нцін проѵАА сло^жвъі Е 246 7; нірн сло\ржв7,1 (...) д декАвръ. дало^. глХ. д. въ^вдша прдведн Е 24б 13; н въівТе проѵен ѵн сло\ржъвѣ до концд. ег'ддже прнведжтъ пострнгъшддго са нд трдпе^ж. покѵгъ пѣнне се гАд г СЕ 99Ъ 22. ндольскмд слоѵржьвд. Гр. еІбоЛоАа-треіа. Идолослужение, идолопо-клонничество, езичество. крестъ въдржждше са. д ідоаьскдѣ слоужъвд рд^оренд въівдше. кръстъ въстддше. і дьѣволѣ сілд рд^ореик въівдше К 106 9. свдтнтельскдід САочржьвд. Гр. Іерсгакгі Хеітонруіа. Свещенодействие, тъ стъінмъ спнскоѵрпомъ н мжѵеннкомъ пстромъ, вожніемъ двл'енніемъ. отълж-ѵенъ в(ы отъ сватнтол"ьскъіа слоѵржъвъі С 186.26; стъі же еппъ шъдъ коуп'но. съ ПОТрѢБОИч стнтел"ьстѣн СЛОѴЖЬВѢ. ИОСА-ште н гдже нд стоіе кръштеные потрѣ-бьндід. нд гровъ прндошл С 536.29. слоѵржьвж прннмдтн. Гр. гждретео-цоа, біакоѵеоцоа. Обслужван съм, получавам услуги, се во нъшід вн-днмъ и.ко вогдтнѴ н ннштнн. н ^ълнн н доврнн. ОТЪ ТОГО СЛО^ЖЪБЖ прніе-мыжт' С 262.6; прдвьдьно жс помъі-слн^ъ. доньдеже іесмъ въ крѣпостн тѣлссьнѣн. послоѵржнтн н пордвотдтн отцемъ. дд югдд отънемогж то ве^ъ ОСЖЖДОННІД БЖДЖ. ОТЪ ННѢ^Ъ слоѵржь-вж прнісмьА С 286,26-27; нн отъ ТДКОВДДГО Д^ОВЬНДДГО ІОНвША. ОІСЪІ отъ о\рѵеннкд подовддтъ сло\рж’вж прннмдтн. нн ономоѵр пдкъі сътрьпѣтн оть кГого ілкожс отъ оѵрѵнтелід слоѵліьбж прннмдтн. н достонтъ мъсто іемоѵр поддтн. о ссвѣ прѣвъівдтн С 548.15-16, 17. слоѵржьвж прнноснтн. Гр. ХатрЕіаѵ лростферсо. Принасям служба, служа. отъ съньмнштъ нжденжтъ въь нъ прндетъ годннд. дд вьсѣісъ нже о\рвн-етъ въь мьннтъ са слоужъвж прнио-снтн во\р М Йо 16.2 3, А, СК. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. Ха-топруСа, ХатрЕіа, іЭералЕіа, “ЪлирЕта, Біакоѵіа, ■Ьлоируіа, ІЕроируіа, акоХоиоіа, боиХЕіа, то Пааха. Вар. сло^жъвд, слежъвд, слоужвд. Неб. служба ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. слохржьвьнъ, -ъін прил. Който служи, служещ, не (...) слоуж(е)вннТ ден. въ (...)слемн ^д р;отАЦ1АА нд (...)дтн сп(се)нне Е 86 13. Изч. Е. Гр. Хеѵтоируѵкбс. Вар. сло^жсвнъ. Неб. Сре. служебен ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. СА0\р^Ъ, -Д М. Слуз. (ДКО БрДШЬНО ПЛЬТЬ-Н01С (СГДД ВЪ жтровж слочр^ь НМѢББ-штоѵр ^ьль въпддетъ. пдѵе продлъ-жнтъ неджгъ С 421.14. Изч. С. Гр. хѵдоі. Вар. слоу^ь. Неб. слуз ОА, В А, НГЬр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. слокртн, словж, словешн несв. Славя се; прочут, прославен съм с нещо. ТОЛНКО БО ВѢАШ0 ВЬ^ЛЮБЬЮНЪЖ Н слдвънъін грддъ. ІДІС0ЖС въторън слоѵ^тьк 711 слочрѵъ словѣѣше отъ цѣслрѣ грлдл С 66.17-18. // Прич. сег. деят, като , прил. словъін. а) Гр. ПЕріфгцаоі;. Славен, прославен, прочут, известен. Н ГЛЛГОЛЛ ЮМ0\р В01СВ0ДЛ тъі лн І юсн влснскъ (!) словъін С 20.22; спѣ-ШЬНѢЮ вждетъ съфлтн. трочрдъі жс н ГО^НННк Н БѢДЪІ. АЖС ПОДЪА ТЬ. ПрЛ-вовѣрню. Н ПОВѢДЪІ Н СЛЛВЪНЛІЛ ЮМОЧр жнтніл. по вьсемочр (лкоже рештн по нлшемочр ЖНТНЮ. Н СВЬТДШТНН^Ъ са нл (Лмь довротъ рлдн словжштоѵр ВЪІТН С 302.9; н (лко н втз р<оштовѣ крьстнілнл БЪІТН ПОВѢДЛЛСТЛ ... трофнмъ н еѵркл-р'пнѵѵнъ. словжштліл прн л"оѵртостн н прн дръ^остн С 212.13. 6) Наречен, назован, жеыл нмѣ сьпржгь словжшть Яя. Изч. С,П5. Нвб. 0. слочртые, -(Л ср. Известност, слава, авторитет, снн очрво освѣштснъін отьцъ нлшъ Тѵѵлынъ. отъ лрменъскллго ННКОПОЛІЛ БѢ. родителю въівъ. сгкрл-тн(л. н ечрфнмнд. тлко нлрнцлюмомл. воглтъствомъ же н слочртнюмъ родн-тел"ьскъінмъ къіпаштьмъ С 278.20. •' Изч. г- С. Гр. леріфаѵеіа. Вар. слоутнге, [ Нвб. 0. | слочдеъ, -л т. 1. Слух; способност да I се чува. і съвъівлетъ са нмъ проро- І ѵъсто (!) нелнно глкырее слоѵр^омь ! оѵрслъішнте н не нмлте рл^оѵрмѣтн. і | ^ьрлфе очр^ьрнте н не нмлте вндѣтн М 5 Мт 13.14 3; прнемъі глочделлго ... і I рекъ отвръ^н сд слочдеъ твон. отвръ^ъ | слочр^ъ емочр. та молнмъ вже нлшъ. прн^ьрн нъінѣ ... нл рлвл твоего сего СЕ 316 24, 32а 1; ^лклннляв та I бгомь. крырьшннмь са въ неръдлыѣ ... вьслждьшннмь глочр^ъімъ слочдеъ. I негл(жц.іннмъ гллтн ... оѵрвон са бѣжн ... в'сѣкъ демоыъ ыеѵнстъі. і сквръ-ыънъі СЕ 53а 23; снн пророкъ н^дл-| леѵл гллголллше прѣдн внда. слочр- : ^ОМЪ СЛЪІШАТ' Н N6 рЛ^О\рМѢ(ЖТЪ, Н внддште N6 внддтъ С 334.20; се ылмъ ечрлг^елнстъ Уѵѵлннъ нъінід весѣдовл. лште во н очрстъі ылмъ нъжіл ые весѣ-дочріс. овлѵс доѵдеомъ въ стоаштнн^ъ слоѵдеъі вьпнютъ С 385.7. 2. Уши. і лвье рл^врѣсте са слочдел его. і рл^-дрѣшн са ж^л (А^ІСЛ сго. і гллшс ѵнсто М Мк 7.35 3, А, СК, В\ глетъ во. нлн нс можстъ реѵс ржкл моіл отатн влсъ. нлн отажьѵл слочр^ъ мон ые очрслъішлтн С 135.18. 3. Слух, мълва, въ врмд (!) оно очрслъішлвъ нродъ тетрлр^ъ слоѵр^ъ нсвъ. і реѵе отрокомъ свонмъ. сь естъ нолнъ кръстнтель. тъ въскрьсс отъ мрътвъі^ъ, I ссго рлдн СНЛЪІ ДѢІЖТЪ са о немь М Мт 14.13. Срв. Мк 6.14 М, 3, А; і н^ндс слочдеъ его лвнс во вьсж стрлнж гллнлснскж М Мк 1.28 3; сгдл съконьѵл вьса рлъі сніа, въ слочр^ъі людсмь. вънндс (въ) въ кл-перъылочрмъ М Лк 7.1 3; ѵѵтъ слочр^л ^ълл не оѵрвоТтъ сіа. готово срце его оѵрпъвлтн нл гѣ СП 111.7; прідетъ во пророкъ мосі. отъ вл нь.очрѵснъ съі. і ІСЪ влл(л)дъіклмъ пръвъі гла. слочр^ъ во сочретьнъ сатъ. не прімеші ѵъто са гла слоѵр^ъ сочретьнъ сжштъ К 16 30, 31-32. 4. Вест, известие, съобщение, егдл же оѵрслъішнте врлнн н слочр^ъі врлннн. не очржлелнте са. подовллтъ бо бъітн. нъ не очр коньѵннл М Мк 13.7 3; дл съвждетъ са слово нслніа пркл еже реѵе. гн кто вѣрж (а слочр^очр нлше-мочр М Йо 12.38 3, А. Сре. С 436.5. въннтн въ слохдел. Гр. е1<; акоад ер%о-роа. Стигна до ушите на някого, снмъ по^дѣ нѣкъгдл въ слоѵрр<л въшедъшемъ. мѣКЬнллго ѵьстьнллго костлнтннл цѣслрл. не прѣ^ьрѣ С 188.12-13. длтн слоѵдеоѵр. Гр. акопті^м. Дам възможност да чуе, помогна да чуе. слоѵр^очр моемочр длсі рлдость н веселье. въ^дрлдо\ри>тъ сіа кості съмѣренъкд СП 50.10. отврь^лтн слочр^ъ. Гр. аѵоіусо тоѵ ЁІХіуа тгІ? огкот}?. Връщам слуха на сло^шлтн 712 СЛЪЫЫІС НЯКОГО. ОНН ОѴН НМЖШТ6 ОСЛѢПЫАуЖ СД. ГЛОЧ^ЪІМЪ СЛОЧ^Ъ ОТВрЬ^АЮМЪ БѢА-Ш6. А ОНѢуЪ СрЬДЬЦА ОЖССТОУСНА С 399.5. прострѣтн слоурсъі. Наостря уши, напрегна слуха СИ. НЪ НЦѢЛ'Ъ(ЖШТААГО рАДН НСМ0ШТН ИЛШД. ПОДОБААТЪ ПАУС ПрОСТЬрѢТН СЛОѴ^ЪІ ВАША. ТЖЖ6НЫС вьсе отъложьше. мжжьскъі глагол"смаа рА^очрмѣнте С 532.28-29. слоч^уъ податн, Вслушам се внимателно. СЬДС МН НЪІНІА СЛО\р<Ъ ПОДА- днтс молнк С 533.26. слоу^ъ (сстъ. Гр. акопетса, т|%еТ акор. Разчуе се, чуе се, стане известно, і вьннде пакъі нсъ въ КАперънАочрмъ по дьнеуъ. I слочдеъ въістъ ѣко въ домочр естъ М Мк 2.1 3, А, СК; се же отъ мыогъін^ъ іемочр ѵочрдесъ нцѣл'енніл. о іікуъже велнѵААше сд нмд іемочр. іеже о (Іемь БѣАШС- слочр^'. вь своіемъ жнтні" ПОМДНЖ^Ъ отъ М'НОГЪІН^Ъ МАЛО С 45.14. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, МЛ. Гр. акоіі, еГХі^ тгі5 аког(с, оис, то акоікіѵ. Нвб. слух ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. СДОѴрШАТН, СЛОуШАНК, СЛОуШАКШН НвСв. 1. Слушам, възприемам със слуха СИ, чувам. ОВЪЦА М0(Л ГЛАСА моего СЛОЧ)"-ШАИКТЪ. Н А тъ ^ЫАІЖ (А Н ПО МЬНѢ ГрА- джтъ М Йо 10.27 3, А; а въуоддн двермн пАстънрь естъ овцам. семочр дверьынкъ отвръ^Аетъ. Н ОВЦА ГЛАСЪ его СЛОЧрШАИчТЪ. Н СВ01А ОВЦА ГЛАШАС-ТЪ по нменн. н н^гонітъ іа А Йо 10.3. 2. Изслушвам, слушам, мънозн же слъішАвъше отъ очрѵеннкъ с-го рѣшд. жестоко естъ слово сс кто можетъ его слочршлтн М Йо 6.60 3, А; самъ очрво ДДЪ. НАрІЦАбТЪІ ГА. ОТЪ КЖДОЧр СНЪ емочр с-стъ. н мыогъ ыАродъ. слочршААше его въ сласть А Мк 12.37; н се ѵочрдьно лште слоуншете вь^любьгсннн. ста дрѣво кръстъыое. на (Іемъже пропд шд (!) нстннънъін внногрлдъ С 353.14-15; НЪ СЛОЧрШАН рА^ОЧрМЬНО СНЦ6 ГЛАГОЛДН. ОБНЛНК-МЪ ВССЪДО^КШН. А не ПрАВДОІЖ С 365.5; тѣ^ъ во не внн'нъі сътворнтн слочршАА пѣсннн С 403.20. 3. Прен. Слушам; подчинявам се. і глсъ БЪКТЪ н$Г ОБЛАКА ГЛА. СЬ €СТЪ СНЪ МОН въ^лмвленъін. того слоушлнте М Лк 9.35; сло\ршл(АН васъ мене слочршААТъ М Лк 10.16 3, А, СК; і слочршлідн мене. слочршАетъ посълавъшааго ма 3 Лк 10.16 А, СК; чѵ н^дрлнлм ве^ очрмА н. н лн того не слоушл. невнныіА н нетпрАвьдьнА не оч^бнн С 387.7; н сь во (егдл ка^аашс н очрѵнтел"ь не слочр-шашс С 415.3—4. // Изпълнявам, удовлетворявам [молба], вллгодлрж тн (ако слъішаісшн мене. а тъ же реѵе вѣдѣ (ако прнсно мене слвшаісшн С 309.13-14. 4. Прич. сег. деят. като същ. а) слочршАккфен т. мн. Гр. о! акопоѵтед. Слушатели, то сѣ ОѴ^БО 1СЛМА ПОДАКТЪ БОГЪ. ГЛАГОЛЖ-ШТННМЪ ДАръ. не ВЛАСТНИК глаголж-ШТНН^Ъ. НЪ ПОТрѢБОВАННІА ДѢЛ'ЬМА слоѵршАикштнТ^ъ С 312.25-26; покоѵ^-шж сд (еже вь м"ѣ болѣ^ньнок. цѣлн-тсльнжіж нуъ свдтостник. прѣдъло-жнтн дочршеоѵрспѣшьнАіА. слочршліж-штннмъ тѣ^ъ не лъжьнж поставнтн ПАМДТЬ. НЪ НА уВАЛЖ Н СЛАВЖ САМѢ^Ъ стъін^ъ оцъ С 534.19. 6) сло\^ша(АН. Гр. о акопсоѵ. Този, който слуша; този, който се подчинява. слочршА-кан васъ мене слочршААТъ М Лк 10.16 3, А, СК; амннь амннь глик вамъ. ѣко слочршАьхн словесе моего. н върж 6МЛА ПОСЪЛАВЪШ(ОМОЧр МА. ІМАТЪ ЖИВОТА В^ѴЪНААГО. I НА СЖДЪ НС ПрНДСТЪ. нъ прѣндетъ отъ съмрътн въ жнвотъ М Йо 5.24 3, А; і слоѵршАіАН меые. СЛОЧрШАСТЪ ПОСЪЛАВЪШААГО МА 3 Лк 10.16 А, СК; ^ гь свонм. очріем. слочр-шаіан. ^ б Г дска А 1466 20. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. акоиш [вар. 7Гроае'хм]. Вар. СЛ8ШЛТН. Нвб. Вж. при слъішлтн. слъньце, -а ср. 1. Слънце, слънъцо^ же В0СНѢВЪШ(0 ПрНСВАДЖ. I ^АНС- не нмъуж корсннѣ нсъуж М Мт 13.6 3. Срв. Мк 4.6 М; тъгда прАвсдьннн просвьтлтъ слъыьѵьнт» 713 СЛЪІШАНЬГС СА ЪКО СЛЪНЬЦС-. ВЪ ЦСрСТВНН ОТЪЦЛ Н^Ъ М Мт 13.43 3, А, У; лвне жс- по скръ-вн дьннн тър^ъ. слъньце мръкнетъ. н ло\)т N6 длстъ свътл своего, і ^въ^дъі СЪПЛДЖТЪ С НБСО. I СНЛЪІ НеВеСКЪКА двнгнжтъ са М Мт 24.29 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.24 М, 3; по^дъ жс-бъівъшю. егдл ^лр;ождлше слъньце. ПрННОШЛЛ^Ж КЪ НС-МОУ]1 ВЬСА НбДЖЖЪ- і нъка н бъсънъііа М Мк 1.32 3. Срв. Лк 4.40 М, 3; н вжджтъ ^нлменнъ [ ВЪ СЛЪНЪЦН Н ЛОЧ^НЪ. Н ЗВЪ^ДЛ^Ъ. I НЛ I ^ОМН ТЖГЛ ІА^КМЪ. ОТЪ НбѴЛЛННЪ ШЮМА МОрЪСКАЛГО Н ВЪ^МЖфбННЪ М | Лк 21.25 3, А, СК; горъг въісокъііа ; еЛС-НеМЪ. КЛМбНЪ ПріБЪЖІЦК ^ЛМЩбМЪ. } сътворілъ ССІ ЛОЧ^НЖ ВЬ ВрЪМНА слънъце ( по^нл ^лплдъ своТ СП 103.19; вь день і слъньце N6 ожежетъ теве. нн ло^нл I ношткж СП 120.6; емочрже сжірю ил і рАСПОНЪ. СЛЪНЪЦб ПОМрЛѴН СВЪТЪ свон , СЕ 50Ь 16; подобітъ са і сімъ слънъ- I це. дъневънъімъ са свътомь облагаіа I- нсвсісос- тсѵенье гоиа К 10а 1; н стк- ШТО\[ ѴЛСОЧ)1 третнмыоѵр НОШТН. СЛЪИЬЦб 0 ^Н^Ъ ВЪСНІЛ ТОПЛО (АКО ВЪ ЖАТВЖ. Н рЛСТАЛВЪ СА ЛбДЪ БЪІСТЪ ВОДА ТОПЛА С 77.30; вожьствьннТ же отьцн льсть овлнѵнвъше. нстінънжіж н нерл^дъ-лшемжіж върж. юднносжштніл трон-‘ ѵънллго. вьсемоч)1 подъ сльньцочр жнвж- ШТНІМ'. ВЪрЪНЪІНМЪ ПрѢДАША С 189. і 17. // Образно. нс теве во въснъ ■ слънъце прлведное ^т. въ нлшъ Е 25б I 17; теве тре(пе)ірнътъ мъіслънъііа в’са і СНЛЪІ. ТА поетъ слънце. ТА СЛЛВНТЪ V ЛО^НА. ТбБЪ МОЛАТЪ СА ^въ^дъі СЕ 4а I 5; съвл^лша велнкллго с(.)псса. * СЛЪНЬЦЛ ^Л. N7. рЛ^ДрЪШЪ ВЪѴЪНЪІІА 1 жтъ I. ІНОПЛеМСНННКЪІ. I ^ЛКОНОПрЪ- 1 стжпьнікъі. погоѵ|ы. ^ліде въ слънъце | ПОДЪ ^ОМЛЖ. I ТЪМЖ ПрЪМрЛѴЪНЖНБ ) ііодеомъ сътворі К 12Ъ 27-28, 31. I Срв. С 448.23-24, 26. 2. Слънцето ' като езически идол [кумир, боже- 1 ство]. ГЛАГОЛАША НМА ВЛЬСВН ... ТВО- рНТА ВОЛ'Ж Цѣслрж. Н ПОВННОЧ^ЮТЛ СА ПОВСЛѢННМ ЮГО. Н ПОКЛАЫІАЮТА СА СЛЪНЬЦО^. Н ОГЫЮ. Н ВОДѢ. ПО ^АКОЫОЧ)1 н ПО ^АПОВѢДН ЦѢСАрА НАШ6Г0. НЛН ЯН С 257.15; н отъ сльыьца н отъ лоѵ^ыъі. н ОТЪ ^ВѢ^ДЪ н отъ огнъ. Н ОТЪ ВОДЪІ. АЖ6 МѢЫНТ6 вогъі штоѵрждъ юсмъ отъ гін^ъ. н но поклоМж СА НМЪ БЪ^МА С 260.29; рѣША къ ьГемоѵр вльсвн. Ѵто МЪІСЛНШН ВАрА^НСНЮ. жърешн лн н поклонншн са сльньцоѵр н огню н водъ. 1АК0Ж0 ПОСЛВШАВЪ ПОКЛОНН СА Н БрАТЪ твон Ѵѵѵна. нлн прннмешн рлнъі НА тълосн своюмъ С 261.20. М, 3, А, СК, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. т^.шс;. Вар. сльньце, слънгцс, слънце. Нвб. слънце ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. слъньѵьнъ, -ъін прил. Слънчев, който се отнася до слънцето, слънчов, н ННКОМОѴ^ ОТЪТОЛН сьмътн по слъне-ѵьнъъмъ ^одъ вьнъ домо^ своюго овръстн са С 53.4; а сн^ъ довръін^ъ МЖѴОННКЪ ТЪЛОСА ... АІСЪІ лоч^ѵа СЛЬНОѴЬНЪІА къ Бръгоу СЪВЬКО\рпЛ"ЪА^Ж СА ГЛАВЪІ нмъ къ свонмъ тълосомъ С 66.25; ВЪ1 БО ^А ^А ОЧ^БЬЮНН БЪІСТО ... н връмА прнсъштонню просвьтъсто СА ПАѴО сльноѵьнъіа свътьлостн С 68.4. Изч. С. Гр. [той] -цХіоѵ, еѵтіроі;. Вар. слънсѵыіъ, СЛЬНСѴКІГЛ. Нвб. слънчен остар. ВА; слънечен остар. ОА; сълнечен остар. и диал. АК. Срв. слънцов, слънцев диал. Дюв, НГер; слънчов Дюв, ЕтМл, БТР, АР; слънчев ОА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЛЪШАТН вЖ. СЛЪІШАТН. слъішанью, -іА ср. 1. Известие; сл^, мълва. ОѴрСЛЪШАТН ЖО НМАТО БрАНН. I СЛЪІШАННЪ БрАННН ВНДНТО. не 0\рА-САНТ6 СА. ПОДОБААТЪ БО ВЬСЪМЪ БЪІТН. нъ но тогда естъ коньѵнна М Мт 24.6 З1, А. И Нещо чуто, разказ, съобщение. сего рлдн (по)довлетъ. лнше намъ вннма(тн сл)ъішлннемъ да (не к)о(гд)л опА(де)мъ Е 86 17; ннктоже слъішлныл повъдаатъ. ннктоже отъ ръѵн повъдн прнноснтъ. ннктоже мене прннметъ твоіл повъдліжштл С 510. СЛЪІШАТбХь 714 СЛЪІШАТН 27-28. 2. Предание, предсказание; предсказаното, предвъзвесте-ното. о ьГемъ во гллгол"ж. оѵ^же въ твоіж жтровж СЛЪІШАНННМЪ ВЪСКОѴН. ТВОЮА жтровъі поновыеннгл творд С 239.5-6. 3. Прен. Послушание, нъ н врлточр-ѵддъ очрво іомочр дслѵдѵѵръ. СЛЛВЪНЪІН лнтнгрлфсчрсъ. сего нже въ довротл^ъ СЪСТЛрѢВЪШАЛГО СД. БОЖЪСТВЪНААГО того слъішлнніе прнюмьА. н дочршж СЛЪІШЛНННМЪ ОСВѢШТЛА вельмн въгл-ждллше вогочр. СЪ ВЬСѢМЪ домомъ свонмъ С 281.9, 10. Изч. М, 3!, А, Е, С. Гр. акот(, -го ако-исО^ѵ. Вар. СЛЪІШМІІІІО, СЛЪІІШМІІІО, СЛ7.ІШМІІС, СЛЪІШШІНМ, СЛ7.ІШМІНС, Нвб. слишание остар. ВА, НГер; слушане ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. слъішатоАь, -іл м. Слушател; този, който слуша, твоон ъко в(.,.) (...) н в'семочр слъі(...)тель (слънплтель, Го-шев, Индекс, с. 113) н в(ъ)тнтель Р VII Ба 26-27. Изч. Р. Нвб. слушател ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. слъішатн, слъішж, слъішншн несв. и св. 1. Чувам, възприемам със слуха си, слушам нещо. слъішлвъ жо юношл слово отнде СКрЪБА. ВѢ БО НМѢІА сътажлннъ мъногл М Мт 19.22 З1, А, СК. Срв. Лк 18.23 М, 3, А, СК; і се дъвл слъпъцл СѢДАШТЛ прн ПЖТН. I СЛЪІШАВЪШЛ ЪКО нсъ мнмо роднтъ. въ^ъпнсте ГЛЛГ0Л1ЖШТЛ. помнлон НЪ1 гн сночр двдвъ М Мт 20.30 З1, А, СК, ЗП; I вьсн слъішлвъшен днвнша са. о гллнъі^ъ отъ плстъірь къ ннмь М Лк 2.18 3, А, СК, Б; Тсъ жс слъішлвъ отъвѣштл емочр гла. не вон са тъкмо върочрн н спснл вждетъ М Лк 8.50 3, А, СК; нл родъ же стоіан і слъішлвъ. гллл^ж громъ бъістъ М Йо 12.29 3, А, СК, Б; (м)онсн н лронъ въ норен^ъ его. (..) прн^(ъі)вл^ж гъ н тъ слъішлше а Е 8а 7. Срв. СП 98.6; (..)(м)жо (нлочр)(,..) слъішлст(с-). н в(...)ѣ. сн творите (...) вждетъ съ влмн Е 14б 6; нн сжтъ рѣѵі ні словесл і^ъже не (н,) слъішьхтъ сіа гллсі і^ъ СП 18.4; слъішіте людье моі въ^глж влмъ. Ѵнлю съвъдътелъствочріж тевѣ. ѣко въ въ твоі есмъ л^ъ СП 49.7; слъішн ѵадо і рл^оѵрмѣн довръ СЕ 67а 2; прнстжпн і слъішн. ѵьто тевъ глетъ пріеомь гь СЕ 82а 16. Срв. СЕ 83а 14; слъішішн лі пророкл. ѵо несъмъісльні сръдьцемь жідовіне. клко іспръвл глетъ протнв-лснье влше К 1а 16-17; і слыші въ ръѵі. сочргочрво ро^ьствоѵр вештн. і вьсплештн ѵюдЧл К 14а 2. Срв. С 451.16; помннтс ісгоже слъішлсте. н нъініл весѣдо^нте нм'жс нлоч^ѵенн въісте С 136.7; слъішлвъ жс комнсъ гллсъ ^върнн. очрвоіл сд. н ^отълше вѣжлтн С 229.28; ѵто во реѵе. вллго-длрж тн оѵе ілко слъішл мене С 309.7; ѣкоже слъншнмъ врТъ вллженллго ддл вь пслл Р II 3.16; толн не пот(.)ірл^ом' са. нъ стъ(,.) к'ннгън слъншАіре смьъ^ом' са Р V 4.13; (ты же по мл)лъ нсповѣсн. нъ не очу тн врѣмене естъ сн^ъ слъішлтн ХЛ IАа 3. II Образно. іеръдлнъ въ^врлтн са ВЬСПАТЬ. СЛЪІШЛВЪ ГЛЛСЪ СЪВѢДѢТСЛЬ- ствочріжфь. і гліжфь. сь естъ сыъ мон вь^лювленъі. о немьже вллгоі^волн^ъ. того послочршлнте СЕ За 22-23. 2. Притежавам [имам] способност да възприемам със слуха си. імѣіан очршн слъішлтн дл слъішнтъМ Мт 11.15 3, А, СК. Срв. Мт 13.9 М, 3; Мт 13.43 М, 3, А, У; Мк 4.9 М; Мк 4.23 М, 3; Мк 7.16 М, 3; Лк 8.8 М, 3; Лк 12.21 М, А, СК; Лк 14.35 М, 3; Лк 21.3 М, СК; Лк 21.4 А; і прѣн^лн^л ДНВЛЪЛ^Ж СА гліжште. доврѣ вьсе творнтъ. (0 глоч^ъіьл творнтъ СЛЪІШЛТН. I НѢМЪІІА ГЛАТН М Мк 7.37 3, А, СК, Б; очршн Умжтъ V не СЛЪІШІАТ. но^дрі НМЖТЪ Н не 0Б0НѢ- іжтъ СП 113.14; л^ъ же ъко глочр^ъ не слъішл^ъ. V ѣко нѣмъ не отвръ^ліА очрстъ своі^ъ СП 37.14. Срв. СЕ 766 СЛ7.ІШЛТН. 715 СЛЪІШАТН... 9; і посълн слово твое съмъреное. і отвръ^н очршн его. длждн смочр слъішлтн. пръстос евічлне твое. і глъі гдже есн състлвнлъ въ ѵлцѣ^ъ СЕ 32а 10. 3. Научавам, узнавам, разбирам. нс. отн де отъ тоѵрдъ въ корлвлн, въ поѵрсто мъсто едннъ. і слъішлвъше ылродн. по немь ндж пъшн отъ грлдъ М Мт 14.13 3; женл едннл сжштн въ тоѵеннн кръвс лѣтъ дьвѣ нл (де)сдтс ... СЛЪІШЛВЪШН о нсъ. прншсдъшн въ нлродъ. съ ^лдн прнкосно (!) СА рн^ѣ его. гллше во. ъко лште прнкоснж са понѣ(нѣ) рн^ъ (е)сго спснл вждж М Мк 5.27 3, А, СК, У; бѣ же лньдръл врлтръ снмонл пстрл. едннъ отъ овонв слъішлвъшюю отъ нолнл. і по немь шьдъшюю МЙо 1.41 3, А, 0; дл того рлдн. стрлшънъі тъ сждъ слъі- ШАфС. ^ОТАфеН ВЪІТН. I МЖКЪІ ТЪІ стрлшънъііА. върочремъ ПНСЛНЬЮ. I кръфлемъ са въ стжіж тронціж СЕ 67Ь 5; воілше во сд тъ^ъ мъстъ СЛЪІШЛВЪ ілко дрь^н н которнѵн сжтъ вь гЛн^ъ С 46.16; слъішж во шсо н къіа отъ влсъ жндове прн^ъівліжтъ въ сьньмъ^ъ С 135.26; ннкомочрже сего нъ слъішлтн. тъѵыж мьнъ іедномоѵр повѣждъ С 241.1-2; се же л^ъ отъ тоа СЛМОА СЛЪІШЛ^Ъ ДН№.КОННСЪІ ВЛСНЛННЪІ С 299.29. 4. Прич. сег. деят. като същ. слъішдфен т. тн. Гр. оі акон-стаѵтеі;, оі аконоѵтеі;. Тези, които слушат; слушатели, л снн сжтъ СЪЛННН ВЪ ТрЪННН. СЛЪІШАШТбН слово н пеѵллн въкл сего. і лесть воглтьствне н о проѵннрсъ ПО^ОТН ВЪ^ОДАШТА. подл-влъіжтъ слово. I вее плодл въівллтъ М Мк 4.18 3; сн въспомннлн (...) (по)слоѵршлд прѣдъ шъ не словопръ-пнрлтн СА в ннѵтоже КЛЮѴНМО. НЛ рл^о-ренне слъішаѵунмъ Е 16 16; не во ^лпо-вѣдл сего, нъ н^вол'енннмъ слъішд-штннмъ повелѣ С 371.11-12; а^ъікъ ... К-ГДЛ С6ВѢ довръ очретронтъ. тъгдл съ всеіж крлсотокв дл нс^однтъ. н тлкл словесл дл н^н°снтъ. дл длстъ вллго- ДѢТЬ СЛЪІШДШТНІМЪ. Н ТО ДЛ ВЪШТЛ- іетъ кже нл очрепъ^ъ кстъ слъннд-штннмъ С 497.22, 23-24. б. Прич. мин. деят. като същ. слъішлвъшен м. мн. Г)р. о! акоиаосѵтес;, оі акр-кобтед. Тези, които са слушали; слушатели, рѣшд же слъішлвъшен. то кто можетъ спснъ въітн М Лк 18.26 3, А, СК; ѵьто ма въпрлшлешн. въпроси СЛЪІШЛВЪШАІА. ѵьто гллхъ імъ. сс сн вѣдатъ еже ръ^ъ л^ъ 3 Йо 18.21 А, СК. 6. Прич. сег. деят. като прил. слъішан са. I)о. 6 Хеуо-реѵо?. Известен, носещ името, така наречен, ілроѵр н того дл въі^ъ нс въ-дълъ. ночрдл слъішдн сд нсклрнотннъ. ѵ’со очрво дЪлмл нлмъ грлдъ юмочр нлрнѵетъ С 410.13; прншъдъше же нл то мѣсто. ндеже нъініл крьстылнн стлъпъ постлвншд. жнвотвордштнн кръстъ НМЖШТЪ НЛ С0БѢ. слмъ тъ стъін еппъ отъдлетъ ддпж. тъло же влък’ше вьнѣ врлтъ слъішдштнн^ъ сд. нерл. н^влък'ше. повръгошд псомъ нл ілдь С 537.24. доврѣ слъіша. Гр. еоркоо^. Който слуша внимателно, сѣ оуво н мъі вь^лювькннн. очрготовлномъ срьдьцемь. н очршнмл довръ слъішдштемл. слъі-шнмъ ѵто гллгол'етъ нлмъ господь гос-подь (!). въ пророцъ^ъ н вь ечрлг^лн-л^ъ. о евдтъъмь семь прл^дьннцъ С 318.25-26. слъішлнъ сътворнтн. Гр. акоѵті^со. Възвестя, направя да се чуе. влгсіте іа^ъіцн вл нлшего. V слъішлнъ сътворите гллсъ ^вллъівго. положьшлего дшж мокп вь жнвотъ. н не длвьшлго во съміа-тенье ногочр моею СП 65.8. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, ХЛ. Гр. ако-ош, еіаакоисо, ёпакобю, цаѵіЗ&ѵсо, бдЯбоцса, авѵіррі, акроаорса, тдѵ фсоѵтіѵ фёрсо, хХелхіСоцоа, акросар?. Вар. слншлтн, СЛ7.НШЛТН, слъншлті, слишлті, слъшлтн, слышлтн. Неб. слишам [се] остар. ВА, НГер; слушам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. СЛЬ7А 716 СЛѢАНТН сль^л, -ъі ж. Сълза, і лвне въ^ъпнвъ отецъ отроѵАте съ слъ^лмн глллше. вѣрочріж гн помо^н мос-мочр невѣрьствню М Мк 9.24 3, А, СК, Б; нсъ ... реѵе снмоночр. вндншн лн енкк женж... сн же СЛЪ^ЛМН ОМОѴН НО^Ѣ МОН. I ВЛЛСЪІ СВОНМІ отьре М Лк 7.44 3, А, СК. Срв. С 394.29; С 395.1; очртрочрдірсъ сьх въ^дъір(лнье-м-оімъ. н^мъікк нл вьсѣ-кж нощъ ложе мое. слъ^лмі моімн постелка моіж очрмоѵіж СП 6.7; ъко і^влвілъ есі дшж моіж отъ съмръті. оѵі моі отъ сле^ъ СП 55.14; съвъшеТ ель^лмн въ рлдость пожьнкчтъ СП 125.5. Срв. СЕ 84Ь 7; длждн мн гь оѵнмл монмл СЛЪ^ЪІ ТОѴНТН. ДЛ СН 1МН омъиж сточр-дънлл дълл СС 1а 9; гГ вже ... подл-ждн грѣшънъімл МН ОѴНМЛ. ІСТОѴЬ-ннкъ сле^ъ. [мнже дл внмь отъмъілъ. гнесь отъ дша моеіл СЕ 78а 12; ^о-тъ^ъ слъ^лмн отъмъітн. мон^ъ гръ^ъ и СЕ 836 16; вллженъін же кодрлтъ ... слъ^ъі н^ъ вндѣвъ реѵе к ііймъ. пъвлнте врлтніе ілко мнлосрьдъ іестъ гь нлшъ 'ісочр р^ъ. съ слъ^лмн прн-плдѣте к ьГем» С 108.16, 18; сватъін ... не пръстллше ношть н дьнь съ слъ^лмн молд вогл. прн^ьрѣтн нл стлдо свок С 196.6; н вндъвъ стлрць лѣторлсль вллгодлрьствѣлше вогл съ слъ^лмн С 300.21; н лкъі сьревро слъ-ТЪ\ ВЬрАШТА клплл^ж по ллннтлмл нл ^емькк С 397.25; вее прѣстлнн нлплън СЛДЪН СВОІА врлтре. СЛЬ^ЛМН МОЛА СА дл нлплѣемн в(ь)дрлстжтъ Р II 1.5. горькънл ель^н. Гр. т1рг[ѵо<;. Горчиви сълзи, ридание, вопъл, онл жс ... пллѵжштн прнврьжс- севе къ двьремъ. съ горъклмн слъ^лмн ^овѣлшс- стллго С 516.6. СЛЬ^Ъ! очрпочрштлтн. Гр. бакрНррОЕСО. Проливам сълзи, плача, воле очрво слъ^ъі очрпочрштліешн ілко "г'АЪ мрът-въмъ. прослъжъшочрочрмочр СА. н мрьтвл лл^лріл вьскрѣшьшочр С 457.15-16. М, 3, А, СК, В, СП, СС, СЕ, С, Р. Гр. Закри, Закриоѵ. Вар. елг^л, ^ль^л. Нвб. слъза остар. и диал. ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; сълза ОА, ВА, АК НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Сълза ж. ЛИ, Сълзица ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. ель^нтн, ельжж, ель^ншн несв. Проливам, роня сълзи; плача, въдѣ гТ БЛЖДЬННЩЖ СЛЬ^НВЪШКГ» Н^ ГЛЖБННЪІ ерцл. I прнемъпнж отъдлнне гръ^овъ СС I6 4—5; толнко же іемочр вѣлше поочрврь^еннк. ілкоже сль^нтн кмоѵр ^ъло въ годъ ве^скръвънъіА жрътвъі С 285.17. Изч. СС, С. Гр. Закршз. Нвб. Срв. слъзя остар. и диал. ВА, Дюв, НГер; сълзя ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сль^отоѵьннкъ, -л т. Този, който пролива [рони] сълзи, плаче, тъмьже н ТЪІ ѴАДО. вждн въ довро врлшъно ъденнъ мъсто. сочр^оъдець. въ внно-ПНТНѢ МѢСТО водопннцл. въ смъ^л мѣсто. слъ^отоѵьннкъ СЕ 706 3. Изч. СЕ. Вар. слъ^отоѵьннкъ. Нвб. Срв. слъзоточив, сълзоточив прил. остар. АК. сль^ъкъ, -ъін прил. Лепкав, лепнещ, еллдъкъ кстъ плодъ смокве н ель^ъкъ. еллдъкл кстъ сллсть С 350.26. Изч. С. Гр. уМахро?. Нвб. Срв. слузен, слузест ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, ДА. ель^ьнъ, -ъін прил. Който се отнася до сълзи, слъзен. клко лн съповъдъ Аже прн нлсъ вѣньцд нсплете севѣ ель^ънънмъ тоѵеннкмъ С 274.17; толнко же кмочр вълше поочрврь^еннк ілкоже ель^нтн кмочр ^ѣло ... ілкоже вндаштннмъ отьцемъ сль^ънъін длръ ДНВНТН СА ДЛВЬЦЛ БЛЛГЪІН^СЪ вогл С 285.20. // Образно. гГ вже ... нлтро-ВСШІ нъі ^лѣвл сле^ьнл СП 79.6. Изч. СП, С. Гр. [тшѵ] бакримѵ. Вар. сле^ьнг, ель^ънъ. Нвб. слъзен остар. ОА; сълзен БТР, АР; слезен остар. ВА. слѣднтн, слѣждж, слѣдншн несв. Изследвам, проучвам, търся, претърсвам. чѵ кже тъгдл ослѣпькннк нсвѣрънъін^ъ ѵловѣкъ ... тъшта- СЛѢАОВ&ЫЬК 717 СЛѢАЪ ШТДА СД Н ВЬСѢ МѢСТА СЛѢДДШТбМЪ. (АКОЖС- повнтн довроѵьстніл ДѢЛЛТСЛА С 217.12. Изч. с. Нвб. Срв. следя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. слѣдовлньк, -іл ср. вьсгл по слѣдовлнью. Гр. ексштос тйѵ 7іарт)коХ.о-от1Г|к6та)ѵ. Всичко по ред. дошъдъшн жс- црьквн. вьса по Г СЛѢДОВАННК бвн прѣждс-. потоы' же н прѣподовноѵроѵрмоѵр мжжоѵр НСПОВѢДА С I 517.21. Изч. і і С. Вар. слѣдокмінк. ■ Неб. следование остар. ВА. Сре. следване [ ОА, АР. 1 слѣдъ, -л т. 1. Следа, диря. омъ же ! ВНДѢВЪІ Н ВЪ ТАКОМЪ ннштн ОБрА^Ѣ. н [ ВЪ ПрЪТНШТН^Ъ СТАрЦА. ПрѢОБНДѢ Н. Н [ не отъвѣшта кмоѵр нн кдного сдовесе. І не БО БѢ ТЪГДА тоѵр НН СЛѢДА ѵръно- •' рн2;ъѵьекл С 192.5. 2. Прен. Пример, [ образец, тѣмже дожн н до дьнесьлірн- '. БЛНЖАЯКШТА СА. ОТЪ ПрЬВААГО АПЛА Н : ВрЬ^ОВЬНІААГ0 петрл. ДСѴѴНННА нлрнцл- і ЯКТЪ СА. се ѴЪСТЬНАА врлтьк СЛѢДЪ н .г оѵрнштеньк сьплсеныл С 542.13. ‘ въ слѣдъ, въслѣдъ. а) Гр. бтааіЗеѵ, ■ окіасо, ёкібігаксоѵ, та ’і%ѵц, каО’ О7поі1еѵ. С род. За означаване, че нещо се случва или някой се намира зад нещо или някого: след, подир, онъ же не отъвѣірл ен сдовесе. і прнстжпьше оѵрѵеннцн его молѣ^ж н глякцк. отъпочрстн як ѣко въпнетъ вг слѣдъ насъ М Мт 15.23 3, СК', грлждлне же его ненлвндълуж его. посълаша молнтвж въ СЛѢДЪ его глякіре. не ^оштемъ семоср да цсрствохрочртъ надъ нлмн М Лк 19.14 А; веджтъ са цревъі дѣвъі вь слѣдь еіА СЕ 87Ь 22-23; ЖАтелѣне же овн клнцаа^ж овн ТбѴАА^Ж вь СЛѢДЪ ВЛЬКА. Н не ПОСТНГЪШб ЮГО врАТНША СА С 43.25; кднна отъ мьннн сжштнн^ъ въ лаодні^Вн. вь пнскоѵрпн грлдѣ. нслѣднвъшн въ СЛѢДЪ кго прнде въ кГеслрняк С 233.2; она же велмн отъско-ѵнвъшн н^нде вь слѣдъ състольннкл КНАЖА. н АБНК Н^ДЪІ^А С 234.1.6)Гр. акб^очОоѵ. Вследствие, в резултат. ^АКЛНЫАЯК ТА. ^ЪЛЪІ НАѴАЛЬННѴе ... I в'сяк СЪПЛДЪШЯКЯК твояк снлж. вь слѣдь твоеіА вола СЕ 52а 6-7. грдстн [нтн, понтн, прнтн, ^однтн, ШЬСТВОВАТН, въслѣдьствоватн] въ слѣдъ [въслѣдъ]. Гр. ако^онОёсо, акоА.онтіё(о отасо, катако^отнЭесо, іпакоХоѵ&ёю, ёрходт озгіасо, яоре-"иораі ёта, бенро бгсшсо. Следвам, последвам, тръгна [тръгвам, вървя] след. I нже не прннметъ крстл своего н въ слъдъ мене грддетъ. нѣстъ мене достоннъ М Мт 10.38 3, А, СК. Сре. Мт 16.24 М, 3; Лк 14.27 М, 3; лште ^оірешн съвръшенъ бъітн. ідн продлждъ нмѣнне твое ... і прндн въ слѣдъ мене М Мт 19.21 З1, А, СК. Сре. Мк 10.21 М, 3; I (остл)вь вьсѣ вь слъдъ его нде М Лк 5.28 3, А; въ слѣдъ же шедъшА женъь (дже бѣа^ж прншълъі СЪ ННМЬ ОТЪ ГАЛН/ 'Ь\. ВНДѢ-ша гровъ н ѣко положено БЪІСТЪ ТѢЛО его М Лк 23.55 3; мнлсрдовлвъ же 1с КОСНЖ СА 0ѴНН5 НМА. Н АБН6 ОТВрЬ^ОСТА СА ОѴН ОБѢМА. Н ВЬ СЛѢДЪ €Г0 НДОСТА СК Мт 20.34 ЗЩ ономоѵр же очрвѣ-ШТАВЪШОЧр СА. н молнтвж сътворнвъ. отьнд отъ ьГВ^ъ невндѣннкмъ Ар'^АГ'геЛ0В0МЪ. ДА ВЬСН БЪІВЪШНІ пондоша вьслтздъ кго С 32.20; онн же о\рслъішАвъше н рлдн въівъше даша кмоу ДВА ^ЛАТНКА. Н ШбДЪШб ВЬСЛѢДЪ него дондоша мѣстл С 145.25; ВЬСЛІЗДЬСТВОВАСТА Ж€ ВЬСЛѢДЪ КГО дъва еленн. н шесть днвнн^ъ ко^ъ. нже ндоша къ епнскочрпочр снснннк С 223.6-7. // Стана последовател на някого, реѵе гь. своімъ оѵрѵеннкомъ. нже ^оіретъ вь слѣдъ мене нтн. да отъврьжетъ са севе. н вь^ьметъ крьстъ своь н ндетъ по мнѣ СК Мт 8.34 Б. Сре. СЕ 90а 8-9; і подавъ іма пжть шьствоватн вьслѣдь теве. та молнмъ СЛѢПОТЛ 718 СЛѢПЪ г7 нфе сне вжен. прннмн ^отвж... рлвл твоего сего ... і подлждн с-моѵр ^рлкъ. і длждн емо\р шьствовлтн вьсліідь теве. і та сллвнтн СЕ 336 17-18, 34а 2; длъженъ естъ вьсѣісъ кръштенъі. самъ севс- ѵістл эдлннтн ... ніѵъжс- іно длльнее съмъішлѣті. ні въ скотл мѣсто въ слѣдъ несъмъіслънъ по^отнімъ ^одіті К 26 3-4. погънатн [гънатн] въ слѣдъ [въслѣ- дъ]. Гр. втибішксо отасо, Ё7и6ішксо. Подгоня, погна. цнТ же отъ нслвръ пог'нлшд вьслѣдъ воіеводж атн іего н о^внтн С 51.6; съшедъшв же сд кмо\р не може статн протнвж рлтннісомъ. нъ плештн въдлвъ повъже отъ лнцл н^ъ. оын же жеыѣл^ж вьслѣдъ С 196.15-16. съ слѣда. Гр. блісиіеѵ. Отзад, изотзад, і женл сжштн въ тоѵеннн кръве. отъ дъвоіж на десдте лѣточр. ѣже бллнѣмъ н^длѣвъшн вьсе нмѣ-нне. нн отъ сднного жс- не може нсцѣ-лѣтн. прнстжпьшн СЪ СЛѢДЛ КОСНЖ СА вьскрнлнн рн^ъі его. і лвне стл токъ кръве еіА М Лк 8.44 3, СК, ^ОДАН [НДЪІН, ГрАДЪІН] ВЪ СЛѢДЪ [въслѣдъ]. Гр. о акоХоѵЪыѵ. а) Този, който върви отзад [зад, след], следва, і прѣдъ рс°ААШте н въ слъдъ ^ОДАШТСН вьпнѣ^ж гліжште, ѵѵслнъ-ННЛ ВЛГСВНЪ ГрАДТ.1 ВТ, ІМА гне М Мк 11.9 3; слъшлвъ жек, днвн сд емоѵр н реѵе нджірнмъ вь слѣдъ севе. лмТ? глж вамъ нн вт. ^ЛН ТОЛНІСТ.І вѣрт.1 оврѣтт. СК Мт 8.10. 6) Последовател, ученик. Л^Ъ осмь свѣтъ вссмочр мнрокр, ^одді вь слѣдъ мене. нс нматъ роднтн ВЪ ТТ.МѢ. НТ. НМѢТН НМАТТ. СВѢТЪ жн^нн СК Йо 8.12. Срв. СЕ 336 3. М, 3, А, СК, Б, ЗП, СЕ, К, С. Гр. г/ѵо<;. Вар. слѣдь. Нвб. след остар. и диал. ОА, ВА, Дюв, РРОДД, ЕА, ДА. Срв. следа ок. ОА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. слѣпота, -т>| ж. Слепота, липса на зрение, нъінѣ же мъі молнмъ ва ... отвръ^н рАБО\р ТВОСМОКр С6М0\р ОѴН ... і^ведн н отъ слѣпотъі. ѣко н^ бс^вѣ-дънъна тъмъі СЕ 33а 23. Изч. СЕ. Нвб. слепота ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер ЕтМл, ВТР, АР, ДА. слѣпъ, -ъін прил. 1. Сляп, невиждащ, съінъ тнмеовъ ВАртнмен. слѣпъ сѣдъл-ше прн пжтн ^лжваіа М Мк 10.46 3; I МНМО НДТ.І НС ВНДѢ ѴЛВА СЛѢПА. ОТТ. рождъствл М Йо 9.13, А; прн^ъвлшд же въторнцеіж ѵкл нже бѣ слъпъМЙо 9.24 3, А; і ѵкъ слѣпъ. прѣ^ождллше твАрь К 10а 21; Алеалндръ глагола рѣ^ъ тн шео не жьрж богомъ твонмъ. сочрктн°мъ гло^омъ сл-впомт. С 163.15. 2. Като същ. слѣпъ, слѣпъін т. ед., дв., мн. Гр. [о] тофХбд, о тоф^сотіеід. Слепец, сляп [невиждащ] човек; слепци, нсъ реѵе нмъ, шедъше въ^вѣстнте ноановн. слѣпнн про^нрлкктъ. I ^ромнн ^одатъ М Мт 11.5 3, А. Срв. Лк 7.22 М, 3; і прнстжпншд къ немоу ^ромн Н СЛѢПНН въ цркве н нсцѣлн (а М Мт 21.14 3, ЗП. Срв. С 330.11; гоподннъ домо^р. реѵе рАвочр своемо^. н^ндн ілдро на рАСПЖТНЪ Н СТЪГНЪІ ГрАДА. I ННШТА1А Н ВѢДЪНЪІІЛ Н ^роМЪНА Н СЛѢПЪІІА въведи сѣмо М Лк 14.21 3, А, СК\ прнемъі ^ъвАнне слѣпоую. і поклонение, ^овжірюмоѵр та ... та молнмъ гГнс^е сне вжен. прннмн Хіотвж. і поклонение рлвл твоего сего СЕ 33Ь 13; ^аклннаіж та вгомь. КрЬфЬШННМЬ са въ неръдАНѣ... ^ѢННЦІЖ СЛѢПЪІМЪ. І^ЪѢСНЬШННМЬ СЕ 53а 25; і толікж сілж дастъ ті да нсджжънъііа оѵрвАЛоѵреші. і проклже-НЪНА ОѴІШТАСШІ. I СЛѢПЪІГА ТВОрІШІ про^ьрѣті К 46 2-3; н прѣвъівл^ж іеште слѣпн С 3.16; глоуснн слъішнте. н слѣпнн про^нрАнте вндѣтн С 323.3; слѣпнн оѵню не нмжште освѣштаа^ж сд. а онн оѵн нмжште ослѣпыл^ж сд С 399.3. 3. Прен. Заслепен, духовно късоглед, който не вижда истината. останѣтс н^ъ. вождн сжтъ слѣпн слѣпьцемъ М Мт 15.14 3; слѣпьць 719 СМОІСЪВЬЫЪ флрнсою СЛѢПС. оѵнстн прѣжде вьиж-трьнее стекльннцн. і поропсндѣ дл вждетъ н вьнѣфьнсе нмл ѵнсто М Мт 23.26 3й, неѵловѣѵьсісъ въшыж н слѣпъ флрнсеѵѵвъ съмъіслъ С 393.4. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ, К, С. Гр, тофХо?, тофХсоастшѵ. Нвб. сляп ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Слепия камень МИ ГХ,ТБИ; Слепне МИ ЙИв.БСМ; Слепча МИ ЙЗ,МИПан; Слепа чука МИ БМС; Слепота барчина МИ ГХ.МИМ; Слепоска МИ ХХДИМР; Слепов ФИ, Сляпов ФИ СтИл.РЛФИ. слѣпьць, -л м. Слепец; сляп, незрящ човек, прншедъшоѵр же емоѵр въ домъ. прнстжсте къ немочр слѣпъцл М Мт 9.28 3, А, СК; і се дъвл слѣпъцл сѣдаштл прн пжтн ... въ^ъпнсте гллголіжшта. поынлон нъі гн сноѵр двдвъ М Мт 20.20 З1, А, СК\ і стлвъ нсъ реѵе въ^г(л)лснтн н. і ^ъвлл^ж СЛѢПЪЦЛ ГЛІЖШТ6 емочр дръ^лн. въ-стлнн ^оветъ та М Мк 10.49 3; слѣ-пецъ етеръ сѣдѣлшс прн пжтн просдМ Лк 18.35 3, А; гллша слѣпьцю плкъі. тъі ѵъто глвшн о нсмь. ѣко отвръ^е оѵн твон М Йо 9.17 3, А; жндовс нл лнцв господь^е пл’ьвла;сж. онъ жс слѣпьцд н^г цѣліллшс С 481.18. М, 3, А, СК, С. Гр, [6] тпф?.б;. вар, слипгцъ, слііпсць, елипси,?,. Неб. слепец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СМНКЛТН СА вж, СМЪІКЛТН СА. СМНИсТН СА вж. СМЫЛТН СА. смоквн вэ/с. смокъі. смокъвниъ прил. притеж. Смокинов, смокинен. нс толн лнствне смок-внно вь^ьмъ. свон стоѵрдъ покръівллше С 348.2; плоскъ юстъ лнстъ смоквннъ н остръ С 350.22. Изч. С. Гр. [ттр;] оикцс;. Вар. смоквннг. Неб. Сре. смоков диал. НТ; смокинен ОА, БТР; смокинов НТ, БТР. смокъвьннцл, -а ж. Смоковница, смокиново дърво, смокиня, і оч^ьрѣвь СМОІСОВЬННЦЖ едннж прн пжтн ... оврѣтв ЫЛ НвН. ТЪІСМО ЛНСТВЬС С-ДННО. I глл ен. дл ннколнже пло(дл отъ теве) N0 ВЖДСТЪ ВЪ ВѢІСЪ. I лвье НСЪШС смо- ковьннцл М Мт 21.19 З1, ЗП; отъ смоісовъын(ца) Ж6 нлочрѵнте СА прн-тъѵн. егдл (очр)же вѣѣ 6іа вждетъ (млл)дл н лнствьс про^Авнс(тъ. вѣс)те ѣко влн^(ъ) естъ жатвл М Мт 24.32 3, А, Н. Срв. Мк 13.28 М, 3; Лк 21.29 М, 3; отъвѣштл нсъ н реѵе емочр. прѣжде длже ые въ^гдлсн теве фнднпъ сжштл подъ смоковьннценъ вндѣ^ъ та М Йо 1.49 3, А; проклннллше смоісьвннцж н Ѵсъ^ыѣілше. снльыъ словомъ С 476.24. М, 3, А, ЗП, Н, С. Гр. сгокті. Вар. смококь-ннцл, смоковъннцл, смокьвннцл. Неб. смоковница диал. ВА, БТР, АР. Сре. смоквица НГер, ЕтМл, БТР. смокъвьынѵьнъ, -ъін прил. Като същ. смокъвьынѵьнок ср. ед. Гр. то трс; аокд^. Това, което се е случило със смокинята; случката със смокинята. нс рсѵо нмъ. амныь пліж влмъ. ліде нмлте вѣрж н ие очрсжмь-ннте са. не ткмо смоковьннѵъыое сътворите, нъ лште н горѣ сен реѵстс ДВНГНН СА. I ВЪВрЪЗН СА ВЪ МОрС вждетъ М Мт 21.21. Изч. М. Вар. «моковьннѵьнъ, Неб. смоковничен остар. ВА. смокъвьннѵьскъ, -ъін прил. Като същ. смокъвьннѵьскоіе ср. ед. Гр. то тд<; <токг(<;. Това, което се е случило със смокинята; случката със смокинята. нсъ рсѵе нмъ. лмннъ гліж влмъ ліре нмлте вѣріж н ие оѵрс^мннте са. ие тъкъмл смоковъннѵъское ство-рнте, нъ ліце і горѣ сен реѵете двнгнн са н връзн са въ море віждетъ 3! Мт 21.21. Изч. 3'. Вар. смоковъннѵъскъ. Неб. Вж. при смоківьннѵьнъ, смокъвьнъ, -Ъ1Н прил. Смокинов, който се отнася до смокинята, нъ велмн трѣвѣ нсклтн вь^лмвькннн. ВНДЛ СМОІСОВЬНЛЛГО ОТЪ МНОГЪІН^Ъ СМОІСЬВЬЫЬГС 720 СМрЛАЬНТ. СЪКЛ^ЛНО. ІЛКОЖО МЬНѢ СА мьннтъ. нъ не по 'стннѣ С 345.13. Изч. С. Гр. о ката тру спжрѵ. Вар. смоковьнъ. Неб. Вж. при смокъвьннѵьнг. смокъвьиые, -»л ср. събир. Смокини, смокинени насаждения. Т н^бі еіііо-грлдъі і^т.. V смокъвннье нуъ Т н стръ вьсс дрѣво прѣдѣлъ і^ъ СП 104.33. Изч. СП. Гр. спжаТ. Вар. смокъвннье. Неб. Вж. при смокъвьннць. смокъвыил, -іГа ж. Смоковница, смокиново дърво, отъ смоковъвьна (!) же нлоѵрѵнте са. прнтъѵн. егдл же вѣ(л вждетъ мллдл. н лнствне про^лвнетъ. вѣсте (лко влн^ъ естъ жатвл СК Мт 24.32. Изч. СК. Гр. сгокг[. Вар. смоковъшл. Неб. Сре. смоква диал. ОА, ВА, БТР, ДА. смокъі, смокъве ж. 1. Смокиново дърво, смоковница, смокиня, отъвѣірл Тс н реѵс- емо\р. ^лне рѣ^ъ ілко вндѣ^ъ та подъ смоковніж СК Йо 1.51; н очр^рѣ смоквж едннж прн п(ж)тн. прнде къ нен. I ннѵъсоже не оврѣте ыл иен. (ы)ъ токмо лнствне еднно ЗП Мт 21.19. Сре. С 343.25; п іс^е вже нлшъ ... ^лпрѣірен смоковн. неплодо-внтѣн ... рекъ ен дл не нмлшн плодл вь вѣкъ. I сдовомь твонмь нсоѵршн 1Ж СЕ 35а 3; ілкоже въ грлдѣ нн смокъі вждетъ. нн джвъ ннклкъже С 301.12; Тс ... вндѣвъ смокве прнде к (Ген. довро (лко прнде къ (Ген. л въі во мннжлъ смокве нмѣлл. въі смоквн ^мніл гнѣ^до своіе ве съмрьтн. нъ прнде къ смоквн н оѵрсоѵршн іж. подъ ТЛК01Ж СМОКЪВНІЖ СЖШТЛ НЛДЛНЛНЛІЛ вндѣ господл С 350.2, 3, 4, 5, 6. 2. Смокинов плод, плод от смокиново дърво, смокиня, отъ ПЛОДЪ н^ъ по^нлнте 1л. едл овемліжтъ отъ тръинѣ ГрО^ЫЪІ. ЛН ОТЪ рѢПНѢ смокъвн М Мт 7.16 3, А. Сре. Лк 6.44 М, 3; I вндѣвъ смоковъннцж н^ дллеѵе ... і прншедъ къ нен ннѵесоже не оврѣте ыл нен тъкмо лнствне. не вѣ во врѣмд смокъвлмъ М Мк 11.13; ил лѣто. сесь трн смоквн родн С 300.24; н от (Гелнже смоквн н^овл вогоноснвъін стлрць С 300.29. // Сушен смокинов плод, сушена смокиня, въ^емъ стъін стлрць сѣма смок'ве кдноа. гллголл свонмл оѵрѵеннкомл ... лште вожніе ѵловѣколмвнк длстъ сѣменн семо\р. н клменн семочр енлж (лкоже плодъ сътворнтн. то вѣднтл ілкоже точрГе цѣслрьств0 невесьскоіе длктъ мн вогъ. н се рекъ прнлѣпн къ сѣдліжштоѵр-оѵрмоѵр са клменн смокъве С 300.7, 14-15. днвыл смокъь Гр. «хокорореа. Сико-мора [Ясиз зусотогиз]; плодно дърво, прилично на смокиня, доврѣ же ечрлггелнстъ реѵе. днвніл смокъі о ^лк'рсен. дл съклжетъ ілко шнрокъі н прострлнън пжть. днвнн прнплетенъ (естъ С 350.15. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ, С. Гр. сгіжоѵ, <тикт[, сгхоохабюѵ. Вар. смоквн. Неб. Сре. смоква диал. ОА, АК, НТ, ЕтМл, РРОДД, ДА; смокиня, смокина диал. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. смрлдъ, -л м. Смрад, лоша миризма, воня. смрлдъ во съжеженн(л (ек> іеште въ но^дре^ъ мон^ъ іестъ С 198.20. ^ълъін смрлдъ. Гр. то боайвес;. Зло-воние. трьпнтъ тн вллдъікл трьпѣ-лнвъін. не ^ълллго смрлдл твоіего ло-бъі^лнніл оуврлштлд СА С 426.10. Изч. С. Гр. бард. Неб. смрад ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Смрадляк МИ, Смръд-ля МИ, Смърдана МИ, Смърдовчец МИ ИД,МНЛом. смрлдьнъ, -ъін прил. Смраден, вонящ, зловонен, с лоша миризма [образно]. подовллше во осмрлднвъ-шо\рочрмочр рернстосовлмн ^очрллмн. ИЛ смрлдьнѣ мѣстѣ съконьѵлтн жнтніе С 190.13; ^ълъінмн во ... побѣдн^ъ. тѣмн въ стлростн моіен ^ъло сътворнвъ въплдорсъ. въвръгъ сс-ве въ смрлдъ-нжіж тннж влждънжіж С 525.4. Изч. С. Гр. тд? боасобіаі;, боасобг|<;. Вар. смрлдънг. Неб. смраден ОА, ВА, Дюв, ДА. Сре. смрадлив АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СМрЬАЪ 721 сыогть смрьдг, -гін прил. Беден по произход, от най-бедната класа, о вьсѣ-комг во крьстнлнѣ. кл^нь ц^слрьскл ЛОЖНТЪ. ЛЮБО оѵрвогг КСТг ЛЮБО БОГА-ТЬ. ЛЮБО слновнтг ЛЮБО смргдг. ТО НН того поштдднтг сждг С 101.24. Изч. С. [тіі<;] оік-трас ти/П?- Вар. смръдъ, Нвб. 0. смрьд^тн, смрьждж, смрьдншн несв. 1. Смърдя, издавам лоша миризма, мириша лошо. глл емочр сестрл о\рмергшллго млртл гн юже смргднтг. ѵетврѣдьневгнг бо остъ М Йо 11.39 3, А. 2. Прич. сег. деят. като прил. смрьдд[н]. а) Гр. 8оасо5т\<;. Зловонен, вонящ, издаващ лоша миризма, н вндѣ^г свок юстгство лкгі внсгрг вльштдштг са. мргтвоге жс тѣлесгною вндѣнню. лкгі тннлвг кллг смрьдАшть ѵргнг С 167.22; тггдл цѣслрг очрллг ... вндѣ мѣсто нъкако. лкгі влпж сжштж нсак’шж. н тннгі смрьдАШтж пльнж С 193.13; н СМрЬДАШТАА СВОЮА ТВЛрН НСЦ.ѢЛН строчрпгі С 522.16—17. 5) Гр. аакрбс;. Прен. Лош, недостоен, груб. вьсѣко слово смрьдА. очрстъ ВЛШІ^Ъ ДА N6 іс^одітг К 4а 6. Изч. М, 3, А, К, С. Гр. б^со. Вар. смргдѣтн. Неб. смръдя остар. и диал. Дюв, НГер, ДА; смърдя ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. СМгіКЛТН СА, СМЪІКЫтК СА, СМгіКЛЮШН СА несв. Прич. сег. деят. като същ. СМЪІКАБКШТСН СА лі. мн. Гр. о! сгорб-реѵоі. Скитници, скитащи се, бродещи. жндомг во длнг БЪІВЛЛШС длрг. немоштьнгінмг. смнкмжштннм са по ^емн С 496.18. Изч. С. Вар. смнклтн сд. Неб. 0. смы&тн са, смѣкк са, смѣюшн са несв. 1. Смея се, радвам се. оскабнвьшн жс СА СЛВННН. ПОЛСМОНЬ н сжштн сь ннмь рѣША. смѣсшн лн са С 131.14-15; елнко БО кь эд>ьсто\р вѣроужть. СМѢЖТЬ са вь рлдостн вѣѵьнѣн С 131.17; се же елмг егворннкг пнша гллгол"етг. врѣ- МА ПЛЛКЛТН СА ВрѢМА СМНІЛТН СА ... ВрѢМА ПЛЛКЛТН СА ГрТ^Л. Н ВрѢМА СМНІЛТН СА сгплсенню. СМН1ЛТН СА Л N6 посмнілтн СА С 356.14, 19, 20; дл ДОБрѢ ГЛЛГОЛЛ СЪБОрЬННКЪ. ВрѢМА ПЛЛКЛТН СА ВрѢМА СМНІЛТН СА С 357.1; помнлоѵрн ма ѵловѣколюБьѵе пллѵжштж. ісАже сь лѣпотгі ненлвн-дѣлше смѣнкшта са ^ьлѣ С 392.2; толн не пот(.)фл^ом' са. нг стг(..) к^нг^н слгншАфе смьѣ^ом’ са (гл...)г (.) дѣіжф(.) ѵьтжф (...) іа Р V 4.14. 2. Прич. сег. деят. като същ. смѣккфен са м. тн. Гр. оі уеХсоѵтед. Тези, които се смеят; смеещите се. горе влмг смѣккштен са нгінѣ ѣко вг^дргідллте н вгспллѵете са М Лк 6.25 3. Изч. М, 3, С, Р. Гр. уеХасо. Вар. смѣлтн сд, СМНІЛТН СА, СМѢ1АТН СА. Нвб. смея се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СМѢЛТН СА вж. СМЬ(ЛТН СА. смѣ^г, -л т. Смях. очрвон са бѣжн ... в'сѣкг демонг неѵнстгі ... ндеже лфе есн ... ілн елмг есн вель^ѣолг ... нлн вг елг^луг поуотьнгі^г. нлн нл смѣуг поочрфлід СЕ 54а 13; бждн ... вг смѣул мѣсто. слг^отоѵьннкг СЕ 70Ь 2; вгі веселите са смѣ^омг. л^г же пѣтніемг С 19.20; нно бо смѣ^г поржглнніл. ннг же нл очрспѣ^г С 356. 20-21; н о ржжьнѣѣмг смѣсѣ. послоу-шлн соломонл вг мждростеуг гллголж-штл. ве^очрмьлю вг смѣсѣ творншн ^гло. о доврѣѣмг же смѣсѣ н очрспѣ-шьнѣѣмь. послоѵршлн ІІЛКОВЛ ГЛЛГОЛЖ-штл ... нстнннл же оѵрстл не нлсгітАтг са СМѢ^Л С 356.24, 25, 26, 30; н вештннгнгін же смѣ^г вг^гмг отг-врѣштн подовллтг С 497.24. Изч. СЕ, С. Гр. уеХсо?. Нвб. смях, смех диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. снопг, -А т. Сноп, връзка, сгверѣтс- прг-вѣе плѣвелг. і сгвАЖЛте н вг снопгі. ѣко сгжештн іа М Мт 13.30 3, А, У. СЫѢГЪ 722 СОАОМН сыопъі ва^лтн. Гр. браураті^ш. Връзвам на снопове, събирам снопи. ДЛ ЛКО НЛѴД СНОПЪІ ВД^ЛТН. 0\рСЛЪ|ШЛ ГЛЛСЪ ГЛЛГОЛ"ЖШТЬ довьл'етъ тн н мннн С 41.1-2. Изч, М, 3, А, У, С. Гр. беорф Нвб. сноп; снопи, снопове мн. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, Срв. Чакаловото снопйе МИ ГХ,МИМ. снъгъ, -л м. Сняг. бъ бо ^рлкъ его ъко(о) млъинн. I одънне его бѣло ѣко снъгъ М Мт 28.3 3, А, СК. Срв. С 444.25; I БЪІША рН^ЪІ 6Г0 ЛЬШТАШТА СА БЪЛЪІ въло ъко снъгъ М Мк 9.3 3. Срв. Мт 17.2 А; омъіеші мка плѵе снъгл очрвъльж ска СП 50.9; ... внногрлдъ съ ... і^влвн отъ сыъгл. I отъ мрл^л, I отъ грлдл носнмл во\рреіж СЕ 14а 6; н нмд твою прн^овемъ. югоже ^вллнтъ вьсл твлрь. ^мнюве н вьсл ве^денніл. огьГк грлдъ снъгъ ледъ. доѵр^ъ воѵрренъ твордштнн слово юго С 77.6; лште во СД ТбБЪ N0 НСПОВЪМЪ АКЪІ СЫЪГЪ N6 оѵрвъХж сд С 355.1; вълшо жо вн дънни юг0 лкъі мльннн. н одеждл юго вълл лкъі снъг’ С 444.25. II Прен. Студ, мраз. ѵ’то лн ьлко ^нмъ глаголът1 еулггЪлнстъ. въітн въ то връмд. вь ьГожо смокъі лнствнюмъ крлсоѵрглше. НЪ О^ТО ^ЛШТНЦЛА юднлѵе гръ^охр цвь-тжштоѵр. БЪІТН днілволю снъгоѵр лежд-што\р по вьсемо\р ѵловъѵьствоѵр С 352.8. іакъі снѣгъ сніаіа са. Гр. %іоѵб<реуу-ос;. Сияещ [блестящ, светещ] като сняг. Н ДЛСТЪ ТН ЛКЪІ СНЪГЪ. ОДОЖДЖ водоіж н доѵр^омь нстьклнж С 348.8; съвърлшд съворъ. ДЛ НО АКЪІ снъгъ СНІЛІЖШТЛЛГО сд внсърл прннмжтъ. нъ ДЛ СВЪТЪЛЪІН КЛМОНЬ 1ЛК0Ж0 мьнъшд. невърьствннмъ отъмдтъ С 385.18. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. %\&\, хеідшѵ, фш?. Нвб. сняг, снег диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Сне-гаров ФИ, Снегов ФИ, Снягов ФИ, Снежен м. ЛИ, Снежана о/с. ЛИ, Снежа о/с. ЛИ, Снежка ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. СОВНТН СА, С0ВЛ1Ж СА, СОВНШН СА НвСв. Усамотявам се, живея самотно, ^ЛВЬДЪ^Ъ I БЪІ^Ъ ЪКО ПЬТІЦЛ СОБЬАфНѢ сга нл ^ьдъ СП 101.8. Изч. СП. Гр. роѵб^со. Нвб. Срв. [обо]собя, [обо]собявам. СОВОТЛ вж. С7Г.Б0ТЛ, совотънъ вж. СЖБОТЬНЪ. СОБОЬЖ вж. севе, совл/Сь прил. притеж. от МИ. сѵррніл соваліа. Гр. І/оріа ХшрбА. Арам Сова, Цованска Сирия - сирийска държава между р. Ефрат и р. Оронт, във вражда със Саул и Давид [1Цар 14.47, 2Цар 8.3, 10.6]. вь конць о н^мъноѵрьжцлн сь\ въ тълопьслнье длдові. въ оѵ^ѵенье въие-гдл пожеже месоптлміьж соѵррінскжж н СОѴ^рННБ совллнъ. Т оврлтн СЬА ГЛВЪ I Н^БІ дьврь СОЛІШЬСКЖЖ. ТІ ТЪІСЖШТІ СП 59.2. Изч. СП. От евр. МИ ЗоЬа. совлтн, совльтТ», совлюшн несв. совлтн въыъ. Гр. рцт^со лѵрі. Преливам, изкипявам, излизам извън, клокоштетъ коновъ н вънъ совллтъ С 234.12.Изч. С. Нвб. Срв. совам [се], совна [се] 'бързо преминавам, придвижвам се’ диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА, соднтн вж. сжднтн, содомл, -ъ ср. мн. МИ. Содом - град в долината Сидим, до южната част на Мъртво море, разрушен едновременно с ІЪмора [Бит 19.1-29]. н тъі клперънлоѵрмъ. вь^несъін са до нвсе до лдл сънндошн. ^лне лштс ВЪ СОДОМЪ^Ъ БЖ СНЛЪІ БЪІВЪШАЬА БЬ тевъ. пръвъілъі вж до (дьнсс)ьнъго дьне М Мт 11.23 3. Изч. М, 3. Гр. Говора от евр. МИ Збйош. Нвб. Содом МИ ОА, АК. содомн, -ъ м. мн. Содомляни, жители на гр. Содом. лмннь гльж влмъ отърлдьнъс вждетъ содомомъ лн СОАОМЛІАИС 723 солило гоморънемь, вь деиь сждъиъін. неже грлдочр томоѵр М Мк 6.11 3. Срв. Лк 10.12 А. Изч. М, 3, А. I)о. хк Хобоца от евр. МИ 8ёс1ош. Нвб. Вж. при содомлімю. | содомлгАне, -ъ т. тн. Содомляни, | жители на гр. Содом. гліж же влмъ |. ѣко содомлѣнсмъ отърлдьнѣс- вждетъ I въ тъ день. неже грьдоч)1 томочр М Лк • 10.12 3; вь ыьже день н^ндс- лотъ, отъ содомлѣнь, одъждн жгспелъ н огнь съ Нбвсе. I погоѵрвн вьса М Лк 17.29 3; ие СНЦО БО БрЛТА О^БІВЪ КАННЪ 0СІСврЬЫН ^емьяв ... нн снце осккрьнншА іед непрАв'досътворенннмъ содомылне С 485.11. Изч. М, 3, С. Гр. ха Хобора, ХоборТтаі. Вар. содомыАне, содомлѣне. Нвб. содомянин м. ОА. Сре. содомец м. і ВА; содом[л]янин т. I содомьскъ, -ъін прил. от МИ. Содом-| ски, който се отнася до гр. Содом. I АМННЬ ГЛІЖ ВАМЪ. ОТЪрАДЬНѢС вжде- I тъ. ^емн содомьсцѣн гоморьсцѣн. вь [ день сждънъі. неже грлдочр томоѵр М I Мт 10.15 3; овАѵе глвк вамъ ѣісо ^емн I содомьсцѣ отърлдьнѣе вждетъ. въ I день сждънъі неже тевѣ М Мт 11.24 : 3; дше тъкь\ ... і^ндн отндн. ^аклн- і- на(ж та вгомь сътворьшннмь в'сѣѵь- I СКАА. I ^е^ІІЖ содомъскжіж н гоморъ- | скжіж. ѵѵгнемь вжествьнъімь поплль- ! шсмь. егоже съвѣстніж дъімъ не о^гасаіа ко^рнтъ са СЕ 52Ь 6; нс вж-дѣте коупно сь »Лшн кна^н содомь-стнУ. н люднк гоморьстнн. нмжс ржцѣ кръве нспльнь С 136.3; сватнн ... рѣ- ША. рАСІСОПАВЪІН ОГЬТеМЪ ГрАДЪ содоме-СКЪ. Н ОПО^СТНВЪІН. н нъіьГѣ посьЛн помошть твоіж С 180.11; реѵе въ къ АВрААМОѴр КрАТН ВЬПЛ'Ь СОДОМЪСКЪ Н гоморьскъ нде къ мьиѣ С 304.29-30. // Прен. Безсрамен, вулгарен, въ^-двнгоша н^ъ содомъскъін крнѵъ С 435.14. содомьскъін влждъ. Содо-мия. 6 Афе которъі прнѵетьічн. содомъ-СКЪІ влждъ сътво|н. I Хѣ ДА. ПОКАС^Ъ. вТХн 0 уіѣ о?о СЕ 102а 20-21. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. [тйѵ] Хоббрюѵ, Хоборітйѵ, Хоборгакбс;. Вар. содомескд содомъскг, Неб. содомски ВА, АК, со^онъ, -а т, ЛИ. Созонт - овчар от Ликаония [Мала Азия], умр. мъченически [ок. 288 г.? / 304 г.?] в гр. Помпейополис в Киликия [Мала Азия] по времето на имп. Дио-клециан [284-305 г.]. Пр. на 7 септември. стрстъ СТАГО сотона. н СТѢН ^лрнтонн мжѵеннцн Е 25б 10. Изч. Е. Гр. Хм^шѵ, -оѵхоі;. сокаѵнн, -іА т. Готвач, сокаѵна ѵнстѣн-ША ВАСЪ сжтъ. нже сжтъ рлвн ѴЛОВѢ-ѵьстн С 116.2; потом же поставн н БЛАЖСНЪІН САВА. СОКАѴНІЖ. ВАрНТН Н слочржнтн врАтнн вьсен С 284.7; благо ОВЬѴА ^ЪЛОМЪ СОКЛѴНІЛМЪ ОТЪДАНО ^АКАЛАКТЪ СА С 437.3. Изч. С. Гр. цауеіроі;. От прабълг. Нвб. 0. сокрАтъ, -а т. ЛИ. Сократ [ок. 469-399 г. пр. н. е.] - древногръцки философ. ТО ЛН сжтъ твоа кьОнгъі. ТѢ^Ъ СОКрАТЪ ОТЪ АДННСН не ПОСТрАДА. ТОН ЛН СОКрАТЪ Н АрНСТНДЪ, Н АНАЙА-р^Ъ. Н ПрОѴНН ВвЛНѴАА^Ж СА. нмже н фнлософніж н прАВ'дж. н тръпѣннк лювыа^ж С 138.13, 14. Изч. С. Гр. Хсокрсііггі?. Неб. Сократ ЛИ, Сокраки ЛИ СтИл.РЛФИ. сокъ, -а т. Сок, течност, супа. дьвъ вв птнцн въвръжетс ТА въ клокоштжштъ конобъ. н ПЛЬТН ТВОА ВЬСА СЪВЬрАТЪ н сокомъ са сътворАТЪ С 233.24. Изч. С. Гр. Неб. сок ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. СОЛИЛО, -а ср. Блюдо, чиния, паница, нс ... реѵе, омоѵнн съ мъноіж ржкж въ СОЛИЛО. ТЪ МА ПрѢДАСТЪ М Мт 26.23 3, А. Сре. Мк 14.20 М, 3. Изч. М, 3, А. Гр. троряюѵ. Неб. Сре. солник м. 'домакински съд за сол’ ОА, ВА, БТР, ДА; солило 'пресол, разсол, саламура’ диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. СОЛНШЬ.СІС'2. 724 СОЛОѴ^ИЪ солнфьскъ, -ъін прил. дьврь солнфьскл. Г)}. фарау^ тсоѵ сЛсоѵ. Солна долина, Солни дол, Долината на солта - долината Ое-МеІасЬ [2Цар 8.13, 4Цар 14.7] южно от Мъртво море, която на места се белее от натрупаната сол. ВЬ КОИЦЬ 0 Н^МѢИОѴріЖфІН С(А въ ТѢЛ0-пьслиье дддові. въ оѵрѵеиье вънегдл пожеже месоптлмнж соѵррінскжж н СОѴррНІЖ С0ВАЛ1Ж. Т ОБрАТН С1А ІАВЪ I Н^Б| ДЬБрЬ СОЛІШЬСКЖЖ. П5 ТЪІСЖШТІ СП 59.2. Изч. СП. Вар. сол1Шкск7.. Нвб. Срв. Солище МИ ЙЗах.Кюст.кр.; солило ср. 'пресол, разсол, саламура’ диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. соломонъ, -а т. ЛИ. Соломон - изра-илско-юдейски цар [ок. 965-928 г. пр. н. е.], син на цар Давид и Вир-савия [историята му в ЗЦар 2-11]. Библейската традиция му приписва авторството на пс. 71 и 127 и книгите „Притчи Соломонови“, „Еклесиаст“, „Песен на песните“, „Премъдрост Соломонова“. гмж же ВАМЪ. ФКО НН СОЛОМОНЪ ВО ВЬССН СЛАВОВ СБОС-Н ОБЛЪѴС- СА. ѢКО едннъ отъ сн^ъ М Мт 6.29 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3; цсрцл южьскаа ... прнде отъ ісонецъ ^емлд слъішлтн прѣмждростн соло-мона. н се мьножѣе соломонл съде М Лк 11.31 3. Срв. Мт 12.42 3; ддъ же црь роді соломонл ѵо очрріннъііА А Мт 1.6 СК; соломонъ жс родь роволмл А Мт 1.7 СК; вь конець пъслломъ длвъ въ соломоѵрнѣ СП 71.1; тлкождс- же н солѵомоноу гллголжшточр. АШТС ПАДСТЪ врлгъ твон не порлдолрн сд С 126.18-19; ннктоже того прѣскоѵн сѣтнн. ннкт°же того мрѣжь гоые^нж ... нн с°ломѵѵыъ прѣмждръін. нже ножемъ облнѵн ^л^орл лъжд С 238.22; подъ СѢННІЖ К-А СѢДАН глагол'стъ соломо-номъ рс-ѵенъін С 353.23; н о ржжьиѣ-ѢМЪ смѣсѣ. послоѵршлн соломонл въ МЖДрОСТб^Ъ ГЛАГОЛЖШТА. ве^оумьлю въ смѣсѣ творншн 2ъм С 356.24; н ѴТО ГЛАГ0ЛЖ ДАВЪІДА Н ТѴОНЖ н соло- мѵѵнл С 461.7; соломѵонъ ... въ прнтѴл^ъ реѵе. отъ велнѵъствл н ДОБрОТЪІ ^ЪДАННН. ПО ВЬрАЖД€ННК> ВН- дѣтн. по Демоѵрже оврл^оѵр родотво-рьцочр н^ъ съуДлтн а С 534.1. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ІоХорсоѵ, ЕсЛсоршѵ от евр. беіото 'мирен, благодатен’. Вар. соломѵѵігь, солѵѵмонъ, соломоунъ, СОЛОМОН, соломоунь. Нвб. Соломон т. ЛИ, Соломонов ФИ, Соломония ж. ЛИ, Соломун м. ЛИ, Соломунов ФИ СтИл,РЛФИ. соломогік прил. притеж. от ЛИ. Соломонов, на Соломон, цсрцл южь-скаа въстлнетъ НА сждъ. съ мжжн родл сего н осжднтъ іа. ѣко прнде отъ коне-ЦЪ ^бМЛА слъішлтн прѣмждростн соло-мона М Лк 11.31 3. Срв. Мт 12.42 3; ірсождллше нс въ цркве въ прнтворъ соломонн М Йо 10.23 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. [той] ІкЛоршѵо?. Вар. соломоуГь, соломонь. Нвб. Срв. соломоновски ОА; Соломонов ФИ, Соломунов ФИ СтИл.РЛФИ. соломо\рнъ, -а м. МИ. Селман [срв. Съд 9.48 - Салман] - планински връх [араб. ЗсЬеікЬ Зеітап] в Самария, южно от гр. Сихем. егдл рл^нъствітъ НБСНЪІН цръ НА N61. 0СЫѢ-ЖЬАТЪ СІА вь соломоѵрнѣ СП 67.15. Изч. СП. Гр. ХеХрсоѵ от евр. Заітбп. солоунъ, -а т. МИ. Солун - град в Северна Гърция край ]). Вардар и Егейско море. мца окто нд ... стлК мкл нссторл въ солоунѣ н мка оулрл. н бънвЙін ж сь ынм ст)<ъ А 1246 7; мцл окто не стл& мка дімітріл. іжс въ солоу-иѣ А 1246 12; вѣлше ж (!) то\р грнго- рнн НАИЬ^НАНЪСКЪІН. Н А^ОЛНН ОТЪ С0- лоѵрнл. н нин сь гЛшн мьно^н С 201.14. солоѵрыъ грлдъ. Гр. ѲестасЛоѵікіі, ѲестааХоѵікесоѵ цг|трбл:оА.і<;. Град Солун, дошъдъ же солоунл грлдл въ а^ж въплде н рл^волѣ са С 197.15; ТЪГДЛ Цѣслрь деѵѵдоснн ... крьстн СА тоѵр сжштннмъ спнскоѵрпомъ л^олнкмъ соло^ыь.скъ 725 сотонл солоѵрнл грлдл. кг нма отьцл н съінл н сватллго доудел С 197.28. Изч. А, С. Гр. ѲеааоЛоѵікг|. Нвб. Солун МИ. солоѵрньскъ, -ъін прил. от МИ. солоуыьскъ грлдъ. Гр. ѲеаааХоѵікг). Град Солун. прн^ъклкъ жо епнсквпл солоѵрнъскл грлдл НМСИШЬ Л^СОЛНЛ. пъітллше КЖКБ вѣрж дръжнтъ С | 197.17. Изч. С. Вар. солоунъскъ. Нвб. солунски ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, ДА. | солоѵрнілне, -ъ т. тн. Солуняни, жите-| ли на гр. Солун, бллжонъш плвьлъ. | пнша солоурнілнемъ рс-ѵе. не велж влм [ N6 ВѢДѢТН 0 0\рсъпьшн'|^ъ ДЛ N6 скрь- внте С 488.9. Изч. С. Гр. ѲеаасхХоѵікей;. ! Нвб. солунянин т. ЕА. Срв. солунчанин | м. ОА, НТ, ДА; солунец т. ДА. | солоунілнъіМВ, -ІА ж. Солунчанка, жи-| телка на гр. Солун, мцл лвго н |... | пл стмъ іже нл строчрмнцн. тімотеочр [ теодороѵр евсевню н др^жннѣ н^. н стѣ | де-одорѣ сонѣііъннн. 1 о лочр глл лж А і 1526 2. Изч. і [ А. Вар. соло^кѣітаінн. і Неб. солунянка э/с. ЕА. Сре. солунчанка ; ж. ОА; солунка ж. НТ. > • соль, -н ж. 1. Сол. ВЬСѢКЛ ЖрЪТВЛ СОЛНІЖ ! осолнтъ са М Мк 9.49 3; довро естъ і СОЛЬ. ЛШТ6 ЛН Ж€ СОЛЬ N0 сллнл вждетъ | ѵнмь осолнте М Мк 9.50 3. Срв. Лк I 14.34 М, 3; лште же соль овочрѣетъ. I ѵнмь осолнтъ са 3 Мт 5.13. Сре. С | 259.30; вже вже нлшъ ... врѣждліж- : фАІА ВОДЪІ. прн 6ЛНСѢН СОЛНІЖ ІЦѢЛЬ ... *, стн водж сніж СЕ 66 10. Сре. СЕ 206 | 18. 2. Ирен. Мъдрост, здрав сми- 1 съл, правилни възгледи, добра ос- [■ нова. імѣнте соль вь севѣ. і мнръ ; нмѣте ме(д)ждю совоіж М Мк 9.50 3; | въі есте соль ^емн 3 Мт 5.13. Сре. С ; 259.29; н слово не^л^орьно съмъшеио съ С0ЛН1Ж БОЖЬСТВЪИЖ(Ж. нже ПЛОДЪНЪІНМЪ І словомъ н дѣломъ. ИЛ жнтнк въ^Аръ- жлн'ноіе ѵнніллше С 279.28. соль съ оцьтомь [оцьтъ съ солыж]. Гр. о^а^цт), б^ос; каі аХас,. Сол с оцет. лыдѵрплтъ. повелѣ соль съ оцътомъ съмѣснвъше полнвлтн рлыъі кго С 116. 18; кнд^ъ повслѣ плкъі дърлтн н. н П0ЛНВЛТ1 н оц'томъ съ солніж рлство-рнвъше С 161.17; кна^ъ ... повелъ оцьтъ лютъ съ солніж рлстворнвъше вь^лнвлтн нл эдъвътъі н^ъ С 178.30. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. а:Хд, аХад. Неб. сол ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Солище МИ ЙЗах,Кюст.кр. сольыъ, -ъін прил. Който е направен ОТ СОЛ. ДЛ N6 БЖДбМЪ ѢКО ТѢЛО сольно. ѣко женл лотовл СЕ 91а 4. Изч. СЕ. Гр. [тон] аЛбі;. Неб. Сре. солен ’с вкус на сол; солен’ ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Соленица махала МИ ЙЗах, Кюст.кр.; Соленото блато МИ ИД.МНЛом. сомлннтѣнъіьГй, -1А ж. Сунамка, жителка на Сунам - крепост на Иса-харовото коляно [Нав 19.18] в долината Изреел [дн. 861ат югоиз точно от Назарет]. н послочршъствочр-ктъ мн словоѵр клнсс-н Пророкъ ГЛЛГОЛА о сомлннтѣыъіьГн. ІЛІСО БОЛѢ^НЬЫЛ до\р-шл ка кстъ. н господь съкръі отъ мене С 283.25-26. Изч. С. Гр. п Гонраѵітн; от евр. МИ 8йпет. сопьць, -л т. Флейтист, свирач на флейта, нсъ ... вндѣвъ сопьца н нлродъ МЛЪВАфЪ ГЛЛ НМЪ. 0ТНДѢТ6 N6 оѵрмьрѣтъ БО ДѢВНЦЛ ыъ съпнтъ М Мт 9.23 А. Изч. М, А. Гр. оаАптп?. Нвб. 0. сотонл, -ъі т. Сатана — в юдаизма и християнството главен противник на Бога и на всички верни нему небесни и земни сили, враг на човешкия род, цар на ада и ловели-тел на бесовете, і лфе сотонл сотонж н^гоннтъ. нл са рлгдълнлъ СА естъ клко очрво стлыетъ цетвне 6Г0 М Мт сотонннъ 726 12.26 3. Срв. Мк 3.23 М, 3; онъ же оврлштъ са реѵе петрови. ідн іы мъноіж сотоно М Мт 16.23 З1. Срв. Мк 8.33 М, 3; Лк 4.8 М; реѵе же нмъ вндѣ^ъ сотонж ѣко млънн/ж съ иевесе плдъшл М Лк 10.18 3, А, СК; н по хлѣвѣ тъгдл въннде во нь сотонл М Йо 13. 27 3; чѵтндн сотоно. отъ сн^ъ двьрсн. I отъ сн^ъ ѵстъіръ жголъ СЕ 37а 22; повнночрн СА Н ТЪ1 сотоно. жнвочрмочр нстнн'ночрмочр вочр СЕ 56а 1; н того рлдн вндан сотонл. волнтъ съкрочршнвъ са. С 11.28; нъініл очрво трон сжтъ пл-ІСОСТН ДѢІЖШТ0 нлмъ. сотонл н дочраъ н воюводл С 73.2; н нъініл вллдъисо. н^гънлнл сътворн сотонж отъ рлвъ твонмъ сн^ъ С 109.29; нь нн тѣмь довьл'ень Бъі. оскврьМенннмъ врлгъ. н прьвъін ^ълъ сотонл С 522.1; конь-ѵьнѣк вьннде сотонл въ отроковнцж нѣісжіж С 525.18; многомнлостнвъін же въ ... не попочрстн вьсемочр грлдочр н ^емн погъів'нжтн отъ сотонъі С 535.26. М, 3, А, СК, СЕ, С, Г. Гр. Іахаѵас, 5\а-РоХо?. Евр. баіап, арам. вііепа или ваіапа 'противник в съда или на война; пречещ, противоречащ; подстрекател, обвинител’. Нвб. сотона остар. ОА, ВА, ЕтМл. Срв. сатуна диал. НГер, ЕА; сатана ОА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Сотонов ФИ, Сотонев ФИ СтИл,РЛФИ. сотонннъ прил. притеж. Сатанин-ски, който се отнася до сатаната, дяволски. гГ вже нлшъ ... тъі вм^вн н се осквръньшее са. отъ сотоыннл дѣлл. сътворн е влгвено н свціено. въ послочрженне твонмъ рлвомъ СЕ 216 20-21; ѵловѣісъ вѣ очрѵеннісъ сотонннъ С 7.15; вл овл слочр^ѣ сотоыннѣ С 75.1; сне сотонннъ ... не стъідншн лн са. жърА клменню прѣдъ нлродомъ С 115.26; л^ъ отъ кна^л влшего н отъ вьсѣ^ъ дрочргъ влшн^ъ. нже сжтъ лг^елн сотонннн. отъстжпліж С 260.27; слочргъі сотонннъі н КНА^Н грѣшьннн ... нс нмлмъ очрвоілтн СА отъ вогл влшего С 264.7; нже отъ дѣнствл сотонннл. НЛѴА отъштнштлтн н съмжштлтн семочр вържѵенжіж црысъве С 281.23; онл же ... ілкоже вѣлше дѣло. по вьсемочр съкл^л кмочр. /лвнвъшн кмочр лжіслвьнъін^ъ слмлрѣнъ. нлнплѵе же сотоннно поочрѵеннк нл прлвьднллг' н въстлннк С 517.16; онъ же... молнгь кго по вьрАЖденню км (!). съповъдлтн прѣльсть вьсж сотонннж С 525.8. Изч. СЕ, С. Гр. тоѵ Іаіаѵа, тшѵ йяоскітсоѵ, Іатаѵікбі;, тоС біарбХои. Нвб. Вж. при сотоннньекъ. «отоннньскъ, -ъін прил. Сатанински, който се отнася до сатаната, дяволски. то же сотоннньскъінмъ къ^немт. протнвылл са творълше С 516.28. Изч. С. Гр. бюфсЛікбі;. Неб. сатанински ОА, НТ, БТР, АР, ДА. Сре. сатански АК. с'пллъмьскъі^ъ [погр. 3 Лк 20.42] еж. псллъмьскъ. с’плтн [погр. 3 Лк 7.27] еж. пьслтн. сплтлръ, -л м. Спатар - титла на царски телохранител, меченосец. ѵьстьнж/ж кго ГЛЛВЖ отъсізкоша ... н по ьГемъ кллнстл сплдлрл С 64.10. Изч. С. От гр. сяадаркх;. Вар. сплд&ръ. Неб. спатар, спатарий остар. ОА, ВА. Сре. Спатарев ФИ, Спатаров ФИ СтИл, РЛФИ. спекочрлАторъ, -л м. Палач; изпълнител на смъртни присъди, н лвне посъллвъ цръ спекѵллторл. повелъ прн-несті гллвж его А Мк 6.27; вокводл же повелѣ тъло кмочр въврѣштн вь рѣкж. ыъ вь^аша к крьстн/лын отъ спекочрлл-торл. длвъше кмочр трн десАТН ^лл-тнцъ С 23.19. Изч. А, С. От гр. акекогЛатсор. Вар. спокгл.чторг. Неб. спекулатор остар. ВА. спнрл, -ъі з/с. Военен отряд; чета. съвърлшА нл нь вьсж спнрж М Мт 27. 27 3, А, СК; воннн же въсл нсл вънж-трь нл дворъ. еже сстъ пръторъ. і прн-^ъвлша вьсж спнрж М Мк 15.16 3, А, СК; нюдл же пркмъ спнрж. і отъ лр^н-срен. I флрнсѣн слочргъі. прнде тлмо сь СПНрНАОНг 727 СПѢШНТН СВѢТНЛЪІ. I СВѢШТАМН н оржжнн М Йо 18.3 3, А, СК; спнрл же н тъісжштъ- ННКЪ. I СЛ0Ѵ)ТЪІ НЮДСНСІСЪІ. (АСА НСА Н і съва^аша М Йо 18.12 3, А, СК. Изч. ! М, 3, А, СК. От гр. стеірос. [ Нвб. 0. | спнрндоыъ, -а т. ЛИ. Спиридон -р епископ на Тримитунт в Кипър, і участник в I Вселенски събор | през 325 г., умр. ок. 348 г. Пр. на | 12 декември. ?йцл д?6Г стаго оца | спнрндонА сппа А 1286 24-25. Изч. ! А. I)}. І7П)р{5соѵ. | Неб. Спиридон ЛИ ОА, Дюв, ЕА, СтИл, ■. РЛФИ; Спиро ЛИ, Спирдон ЛИ, Спире [ ЛИ, Спирко ЛИ, Спиридонов ФИ, Спиров | ФИ, Спирков ФИ, Спирев ФИ СтИл,РЛФИ. I I СПОДЪ, -А М. 1 на сподъі. Гр. сгоцябспос, кАлаш<;. На \ групи. I П0В6ЛѢ НМЪ ПОСАДНТН ВЬСА І нАродъі (!) ыа сподъі ыа трѣвѣ ^еленѣ М Мк 6.39; послднте ъ\ на сподъі по патн досатъ М Лк 9.14 3. Изч. •' М, 3. і Нвб. 0. і сполныъ, -А т. Исполин, великан, н Г СПОЛНЫЪ N6 СПІТЪ СІА множьствомь ІСрѢ- ■ постн своеіА СП 32.16; оѵрдръжАвъ- ШННМЬ Н СПОЛЪІ. НбѴЬСТВОВАВЪШАІА СЕ 526 2-3; нн снце оутджнлъ %шьт стлъпотвореннге споловъ (!) С 485.10. Изч. СП, СЕ, С. Гр. уѵуос<;. Вар. тн. споли. Неб. [и]сполин ОА, НГер, БТР, АР, ЕА. спъітн нареч. Безпричинно, напраз- НО. ѢКО ГЫѢВАІАІ СА НА БрАТА СВ06Г0 спъітн. повннеиъ естъ сждочр 3 Мт 5.22; ѣісо въ^нендвндѣША ма спъітн М Йо 15.25 3, А, СК\ къніазн погъ-НАШІА СПЪІТІ СП 118.161; БОрѢАрСЖ С(А со мьноіж спъітн СП 119.7. М, 3, А, СК, СП. Гр. бсореаѵ, еікц. Вар. спиті. Неб. 0. спѣтн, спѣвк, спѣгсшн несв. Успявам, преуспявам, напредвам. Тсъ же спѣа-ше прѣмждростннк н тѣломъ н благодатни М Лк 2.52 3, А, СК\ ые ревьноѵрТ спънціюем жтемь (погр. вм. спъицлоем^чр п)жтемь, Север., с. 46, бел. под линия) своТмь СП 36.7; Т ИАЛІАЦІ Н СПѢІ црствочрн. рѢСЫОТЪІ рАДІ н ісротості н прАвъдъ СП 44.5. Изч. М, 3, А, СК, СІІ. Гр. ярокбтим, катеооббм. Неб. Срѳ. [у]спявам, [у]спея ОА, ВА, АК, НТ, БТР, АР. спѣтн са, спѣн са, спѣюшн са несв. Съдействам, помагам, благоприятствам. ЛІОБДШТННМ' ВОРА ВЬСв СПѢІСТЪ сд на довро С 368.19. Изч. С. Гр. ооѵерубсо. Неб. Вж. при спѣтн. спѣ^ъ, -а т. Старание, усърдие, н просто рОШТН ВЬСѢМН ОБрА^ЪІ ТВОрІАѢШв спѣ^ъ въгоднтн вогоѵр С 280.26. // Успех, преуспяване. съэданн і ма ОТЪ В'СѢ^Ъ реѵенъірсъ ... МА СПѢ^Ъ спеныо дшн і тѣлосн моемо\р СЕ 37а 15-16. съ спѣ^омъ. Гр. цеха апоиЗр»;. Бързо, оын же съ спѣ^омъ шъдъше сташд влн^ъ грАДА С 223.29. Изч. СЕ, С. Гр. атгоибіу Неб. спях, спех диал. ОА, ЕтМл. Сре. [у]спех ОА, БТР, АР. спѣшеньм, -ІА ср. Старание, стремеж, усърдие, много спѣшенніе творѣАше въгаждатн бог» С 281.5; вьсе спѣ-шеиніе творд отъ славъі въ славж С 289.5; дншсоннса оѵрво много творѣА-ше спѣшеннк. того вѣрж прѣложнтн С 298.4; н много спѣшеннк сътворнвъ. на свдштеннк прншъдъшА. прнноѵрдн прнтн н цѣловатн С 288.15. полагатн спѣшеные. Гр. хідтщі отгсш-брѵ. Грижа се, внимавам, старая се. по вьса же лѣта ... много полАГААше спѣшеннк, ѵрѣво же дръжАТН н велнѵАННіе прѣовндѣтн С 279.18. С. Гр. аігообгѴ Вар. спѣшеянм. Неб. Сре. спешение остар. НГер, ОА. спѣшнтн, спѣшж, спѣшншн несв. 1. Стремя се, старая се, усърден съм. вндншн лн кол'мн тн спѣшдтъ о нстннж н N6 ^отдште С 441.9.2. Бър- СПѢШЬЫО 728 СрЛМ7> зам, движа се с голяма скорост, н ПЖТСМЬ МКІНО^Л Н СПѢША ІАІСОЖС К ПОДОВА. Н НА ТО ПрНДСШН Н СЪТВОрНШН 0\рСТА така іаіса же рѣ^омъ С 380.25-26. Изч. С. Гр. сглооЗа^ш. Нвб. спеша 'бързам’ остар. ОА, ВА, НГер, ЕА, БТР, АР. спѣшьно нареч. Благосклонно, охот-НО, усърдно. В'СН ОБрѢМСНСННН ТАГО-тоійч. въі ^овстъ спѣшъно. вьспрнн-мѣтс нго. н врѣмд мое легъкос- СЕ 856 17; ѵотврѣсА са двьрн покалнью. тъ-ЦѢМЪ СПѢШЪНО. ^7. БО нъі ^оветъ прнсно СЕ 98а 6. Изч. СЕ. Гр. яройбрсо^. Вар. спѣцшіо. Нвб. спешно нареч. Срв. спешен прил. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. спѣшьнѣк нареч. сравн. По-усърдно. ДОБрѢ БО ВНДѢ. КАКО мно^ѣмъ васнь по того очрмрьтвн(і) спѣшьнѣк- вждетъ съ^атн. троѵрдъі же н гокГеннкл н вѣдъі С 302.4. Изч. С. Гр. апоиЗаатеос,. Нвб. Вж. при спѣшмю. спждъ, -а м. Съд [мярка за зърнени храни]; крина, шиник, сда прнуо-ДНТЪ СВѢТНЛЬННКЪ. ДА подъ спждомъ положенъ вждетъ. лн подъ одромъ М Мк 4.21 3; ннктоже оѵрво свѣтнлъннка ВЪЖСГЪ ВЪ СЪКрОВѢ ПОЛАГААТЪ. НН подъ спждомь М Лк 11.33 3; нн ВЪЖАГАІЖТЪ СВѢТНЛЬННКА. I П0СТАВЛѢ-КЖТЪ СГ0 ПОДЪ СПЖДОМЬ. НЪ НА СВѢ- штьннцѣ 3 Мт 5.15 А; ннкътоже- оѵрво СВѢТНЛЬННКА ВЪЖС-ГЪ. ПОКрЪІВАС-ТЪ его спждомь 3 Лк 8.16; вь^с-мъ въжьженж СВѢШТЖ. положнвъ подъ спждомь С 25.21. Изч. М, 3, А, С. Гр. цб5ю<;, акегюс;. Нвб. 0. срАкВыьскъ вж. СрЛЦННЬСКЪ. срАмнтн, срАмлкк, срАмншн св. Посра-мя, опозоря. ДА нс въ^врлтітъ СКА съмѣреыъ I ерлмле-нъ СП 73.21. Срв. СЕ 1016 18; нъ рсѵе іс* іікмъ не енцо НМѢА. НЪ СЖПрОТНВН НМЪ СрАМНТН СА ^ота С 304.12. // Засрамя, заставя някого да млъкне, затворя устата някому. фАрНССН ЖС СЛЪІШАВЪШС ѢК0 СрАМН САДОѴрКСКА. СЪБЪрАША СА ВЪ К0\р- пъ М Мт 22.34 З1. ~ са страд. Изч. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. катсаа/бѵю, саахъѵо-раі, фірбсо. Нвб. срамя [се], срамувам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА; срамотя [се] диал. ДА. СрАМНТН СА, СрАМЛКК СА, СрАМНШН СА Св. Засрамя се, изпитам чувство на срам. егдл постъідкатъ ска і СрАМІАТЪ ска іскжштеі 5ъла мьнѣ СП 70.24. Изч. СП. Гр. ёѵтреяораі. Нвб. Вж. при едмнтн. СрАМЛКАТН СА, СрАМЛКАКЖ СА, СрАМЛКАКШН са несв. Срамувам се, изпитвам чувство на срам, посрамвам се. Д0К0ЛѢ ДОСАЖДАКСШН НС СрАМЫАА СД жроде н ве^оѵрмьлко С 2.16; не срАмыл-КСШН ЛН СА ѵо мжѵнтелко о сътворенъі-н^ъ товокж ^ьлнн С 161.21; да ерлмькл-кжтъ са нновѣрьннцн С 310.29; нс СрАМЫАІЖ СА ПЛЪТЪНЪІНМН СВОНМН строѵрпъі С 503.12. // Свеня се, срамувам се от нещо [някого], ва ие БОКА СА Н ѴІСЪ не СрАМЛѢКА СА М Лк 18.2 3, А, СК. Срв. Лк 18.4 М, 3, А, СК; НН ДѢВЪСТВА СрАМѢКА СА. ин цѣломждрнѣ ѵьтъі СЕ 88а 14. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ёѵтрёгшрсц, отахёѵо-раі, ёяаіахвѵораі, аібёораі. Вар. срлмлтн сд, срдмылтн сд, Нвб. Вж. при срлмнтн. срлмотл, -ъі о/с. Позор, срам; срамота, ѣісо теве рлді прікАсъ поношеніс. покръі срАмотл лнце мое СП 68.8; тъі во съвѣсі поношеніс- мое V стоѵрдъ моі і срАмотж мокж СП 68.20. Изч. СП. Гр. ёѵтротпу Неб. срамота ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. срАМЪ, -а м. Срам, чувство за вина. ДА ОБЛѢГЖТЪ СКА ВЪ СТОѴрДЪ V ВЪ СрАМЪ СП 34.26; сстъ во дръ^ъ. н вссрАМА. нн дѣвъства срлмѣіл са СЕ 88а 14. // Позор, безчестие. таѵс- лштс- овлнѵж 729 СрЬАЬИб млрнкк. срлмг овьшть С 240.15-16; мгі срлмомг тѣ^ъ слмѣ^г н^г прѣ-долѣннк овлнѵнм' С 402.24; ежс срлмг естг н ѵѵкргнтн н нл срѣдж н^вестн Р II 4.10. // Унижение, позор. вгсг денг срлмг моі прѣдг мнжіж с-стг СП 43.16. СП, СЕ, С, Р. Гр. ёѵхротгп, аісг/-иѵг|. Вар. СТ(ШЪ. Неб. срам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. срлмьиг, -гін прил. Срамен, позорен [образно]. сгкргілг сд ксн отг вл ілко нлгг. нг се сгкргілг ксн вь севъ бл нлгл. овльклг сд ксн вг срлмьнжіж кожьнжіж рн^ж. нг овлѣко^г сд вг пльтн твока. вг кожьнжіж рн^ж С 470.8. Изч. С. Гр. тт[<; аіах^ѵгіс. Неб. Сре. срамен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА; срамно нареч. срлмьнѣ нареч. Срамно, позорно. л влждг дѣлтн срлмьнѣ котсргн жс плкгі оѵрспѣ^г цѣломждровлтн доврѣ ^оѵрловлтн же неѵестьнѣ X ІШ5 12-13. Изч. X. Гр. схіахро*;. Неб. Вж. при ср&мьнъ. срлцнин, -г м. Само мн. Сарацини -средновековното название на арабите, които през 838 г. под водачеството на халифа Мутасим разбиват войските на имп. Теофил [829-842 г.] и превземат Дазимон и Амория. воа сгтворнвг нл скврг-нлвгіА срлцннгі н^нде С 56.3; поплѣ-ннвг сллвнгіА грлдгі ве^вожьнгі^г срлцннг С 56.6; овгіѵлн жс бѣлшс вь вслнцѣн тон почрстгі^н. рл^вонннкомг поглнгін^г роднтн срлцннг С 559.18; отг вннгі жс тлковгі. срлцнномг нѣ вг кок врѣмд ^отдштемг поплѣннтн а С 569.15-16. С. Гр. ’Ауарт|ѵоі. Неб. срацин остар. ВА. Сре. сарацин, срлцнньскг, -гін прил. Сарацински, който се отнася до сарацините, арабски, клко прнвсдснн вгішд вг срлцннгскжіж ^смыж С 55.21; повслѣ-шд поѵрстнтн кг стрлнѣ срлцнньстѣ С 57.22; во/Сѣре срлцнньстн рѣшд кг цѣслрочр С 66.6; н междоѵррѣѵнн ов-ллсть дргжлвг. отг прѣдѣлл срлкЛннь-скл С 566.22. Изч. С. Гр. тшѵ 'Ауаррѵюѵ, тйѵ Характ|ѵюѵ [вар. лаѵшХеіЗроі; каі іЭеоррѵітоѵ]. Вар. срмЛіыь-скъ, срлцннъскъ. Нвб. Срв. сарацински ОА, ВА, НТ, БТР. срлѵнцл, -а ж. 1. Горна дреха, плащ. і ^отАфо^моѵр сждг прнідтн сг товоіж н рн^ж твоіж вг^Атн. отгпочрстн смо\р н срлѵнцж твоіж М Мт 5.40 3. 2. Дол-на дреха, риза. і от^сумжшткмоѵр тс-бѣ рн^ж. і срлѵнцд не вг^врлнн М Лк 6.29 3; отгврггг кгждо н по-слѣдьнжж срлѵнцж кг сгмрьтн мрл-^ьнѣн ндѣл^ж С 90.16. Изч. М, 3, С. Гр. Ірахіоѵ, %гшѵ. Нвб. срачица остар. и диал. ОА, ВА, РРОДД. Срв. срач[ник] м. 'женска дреха’ диал. ДА. срьвлньк, -ІА ср. Течна храна, която се сърба; супа, попара. глко многл лѣтл сгтворн срьвлннк тгкмо прнк-мьа. н се сь дѵрмнілтось^нмг пспеломг рлствлрѣѣшс тн тлко (лдѣѣшс С 297. 13. Изч. С. I}). ро(рц [вар. трофц]. Вар. срьБМініе. Нвб. Срв. сърбане ср.; сърбам, сръбна, сръбвам ОА, ВА, АК, НТ, БТР. срьдоволіл, -ІА ж. събир. Роднини, сродници, близки, сгврлтн вьсд по-слоѵршл^штдА кго. дроѵрггі н срьдо-волж н рлвгі С 514.26-27; н сьповѣ-длстл срьдоволн СВ06Н. ІЛЖС ВНДѢСТЛ вг ноштн С 536.18. Изч. С. Гр. оі оцууеѵеТ?. Нвб. Срв. сърдобол м., сърцебол м. ОА, ВА, БТР. срьдьце, -А ср. 1. Сърце, телесен орган. вгктг сргдгцс мое ѣко воскг тліа посрѣдѣ ѵрѣвл моего СП 21.15; ѣко рл^горѣ сіа сргдьцс мое жтровл моѣ і^мѣтг сіА СП 72.21; іште^е СрЬАЫІбВѣАШЬ 730 СрЬАЬУЬНТ. сргдьце мое і плоть моѣ СП 72.26; н млтеремг срьдьцл волѣ^нніж сьвнвлл-;<ж сд С 397.20; вссплгтгноіе срьдьцс мжѵнтелю проводг С 462.23. 2.Прен. Душа, дух, чувство, нг бѣ сргдгце н^г оклменено М Мк 6.52 3; рлстлѵн гргдгкд мгіслніж срдцл н^г М Лк 1.61 3; н внно вь^весслнтг срдце ѵлТсочр СП 103.14; скргвн срцл моого очрмгножншА са СЕ 75а 19; тмсо во сстг ѣісожо нлдгімліл са срьдцо К 9а 14; отврь^ѣто оѵн влшн^г срьдецг С 55.25. 3. Прен. Център, среда, недра. тлко вждетг снг ѵлвскгі. вг срд-цн ^смла трн днн н три ноштн М Мт 12.40 3; V прѣллгліжтг сіа горгі вг срдцл моргсклл СП 45.3. Срв. Е 266 8. вьсѣмь срьдьцсмь. 7)?. лротоцеос;, ёѵ косрбіф, оА/гц; тгц; карбісхд. От все сърце, с цялата си душа, усърдно, предано, вг^лювншн гл вл твоого. вьсѣмг срдцвмг твонмг М Мт 22.37 3', А, СК. Срв. Мк 12.30 М, 3, А; Тсповѣмь сіа тевѣ гГвьсѣмь срцемь моТмь СП 110.1. Срв. СП 137.1; С 355.26; С 356.2; кто во юстг н^оддн нл рлть. н не вгдлА сд вьсѣмь срьдь-цемг нл сьмрьть С 264.16. н^лнтн срьдьце [свою]. Гр. ік%ш трѵ карбіосѵ ёцаитои. Разкрия, излея сърцето си; искрен съм. Темите прѣдг німг срдцл влшл ѣісо вг ^лстжпьннкг нлшь сстг СП 61.9. отг вьсего срьдьцл. Гр. уѵг|сасо<;. От все сърце, с цялата си душа, усърдно. поржѵлюшн лн сд ^л (Л. ІЛІСО отг вьсего срьдьцл поклютг сд вогочр С 167.11. положнтн нл срьдьцн [своюмь]. Гр. т{іЭт|Ці [тітІЕцаі] ёѵ тц карбірс цоо. Сложа си на сърцето; поддам се на някаква мисъл, грижа, положн-ша вьсн слгішлвгшен нл сргдьцн^г свон^г М Лк 1.66 3, А; положнто очрво нл срдгцн^г влшн^г. нс прѣждс поуоѵрѵлтн са отгвѣцілтн М Лк 21.14 3, А, СК. , положнтн срьдьцс свою вг ѵьто. Гр. трѵ косрбшѵ цог> тійецоа е’{<; и, Обърна внимание, положітс срдцл влшл вг снлж сго СП 47.14. просгіплтн срьдьцс свою. Гр. тг|ѵ кар5(аѵ цог5 ёк%ш. Излея, открия сърцето си. н вгішс мнроѵр прл^дь-но\рнмг, вг рн^ь мѣсто срьдьцл свож просгіпл”ѣмг прѣдг йнмг. пѣсньмн н ^влллмн. вллгодлрснніл вг^длднмг юмоѵр С 319.25. сгллглтн вг срьдьцн. Гр. сшцРаМсо ёѵ кар8{рс. Възприемам, приемам; слагам на сърце, млрнѣ жс сгвлюдллшо вьса глгі сніа сгллгліж-штн вг срдцн свосмь М Лк 2.19 3, СК, Б. сг простомг срьдьцсмь. Гр. ёѵ шЛблуп. кофб{а<;. Чистосърдечно, с открито сърце, н дл оѵрвѣсн ілко отг дьне того отгДслнже подл мн сг длгготргпѣннюмг, н простомг срьдьцсмь, нлреѵс тд гг плтрнлр^о\р вгітн, свдтѣн црысвн своюн С 122.14. М, 3, А, СК, Б, О, Е, СП, СС, СЕ, К,С,Р,Г, ЗЛ, X. Гр. карбіа, уѵсодя, атЛау/.ѵоѵ, [вар. біаѵоіа]. Вар. сръдцс, сргдьце, сргдгце, срьд'це, срьдце. Нвб. сърце, сръдце остар., сръце диа.п. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. срьдьцевѣдьць, -л м. Сърцеведец, сърцевед; лице, което познава тайните на сърцето, нг отг севе рл^оѵр-мѣвг срьдьцсвѣдьць во сгі вѣстг іеже вг ѵловѣцѣ С 404.15. Изч. С. Калка от гр. коср8юуѵсЬсгтг|с;. Нвб. сърцеведец книж. ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Срв. сърцевед, сърцеведкп. срьдьѵьнг, -гін прил. 1. Сърдечен, отнасящ се до телесния орган сърце. ілко срьдѴьновв волѣ^ныж одрг-жнмл юемг С 516.11. 2. Прен. Сърдечен, който се отнася до човешката душа и чувства, душевен, стрлньнолювне. срдеѵьное ргідлннс СЕ 70а 1; ^лвндгі протнвдфАіА са бжьн прлв'дѣ. ѣростн. ѵѵмрлѵлювцін С^ѴЬИѢН 731 СрѣАЬЬПъ оѵн СЕ 89а 16; кто во бъі въ^моглъ ослъпнтн очрмъ срьдсѵънъін юго С 261.28-29; н оцъштеннюмъ тълесъ-иъінмъ. н ѵнстотж срьдьѵьнжіж помъі-слъі прнсно ѵнста С 280.28-29. 8. Като същ. срьдкѵьнмл ср. тн. Гр. та ёукарбіа. Сърдечните неща, душевните преживявания, мольбж прнношААше юд'номочр срьдьѵьнліл въджшточрочрмочр владъіцъ С 391.21. СЕ, С. Г)з. тЧ? коср8{о«;, ^укйрвш?, кар-8іак«5;. Вар. ерьдѵьнъ, срьдоѵыіт,, Нвб. сръдечен остар., сърдечен ОА, В А, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, срьпъ, -а м. Сърп; инструмент, с който се жъне. егдь жо со^ърълтъ плодъ. лвне посълетъ сръпъ. ъко настонтъ жатва М Мк 4.29 3; а бъі не просто, СТАЛА МОІА рЖКОАТЬ. СЬ ЛЪПОТЪІ БЪІСТС острнлн скрьвь {погр. вт. срьпъ, Север., с. 368, бел. под линия) ненАвн-стню врАтьнге С 368.7. Изч. М, 3, С. Гр. бреяаѵоѵ. Вар. сръпъ. Нвб. сръп остар. и диал., сърп ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. срЪдА, -ъі ж. 1. Среда; средната част на нещо. прнведошд нрръ на сръдж. н ПрНСТАВНШД НМЪ ІСЪІА ОТЪ СЪБОрА СЪ подомономъ С 129.23. 2. Сряда, третият ден от седмицата, в срЗз д н$ по пГА 2Ы 24; ?Г. въ ср^. стьіа да"У Па 2. волнкма сръдл. Срядата от Страстната седмица преди Пасха, Велика сряда, 'іѵѵанна Ар^непнскочрпА ^ла- ТООЧрСТААГО СЛОВО 0 БЛЖД’ННЦН. ВЬ велнкжж сръдж къ пастъ С 390.3; УѴѴАННА Ар^НОППА ^ЛАТООЧрСТААГО СЛОВО вь велнкж сръдж С 395.23. въ сръдж. Гр. пер! та цёаа. Посред, всред. С род. воло жо не могжште до коньѵннъі болѣ^нн сътрьпѣтн. вь срѣ-ДЖ СТрАДАННІА отъвръгошд СД С 85.24. на сръдж новости. Гр. ХЁусо, еіс; цёаоѵ аусо. Провъзглася, обнародвам, годъ же се н блажонааго пАчрлА на сръдж навести весѣдъі С 356.6; еже срАмъ естъ н Лкрънтн н на сръдж навести Р II 4.11-12. отъ срѣдъі. Гр. ёк цеаог). а) Измежду. С род. I отължѵатъ ^ълъііа отъ срѣдъі прАвсдънъірръ М Мт 13.49 3, СК\ въскжіж въ^врАШТАвші ржкж твоіж, I десніцж твоіж отъ срѣдъі ѣдръ твоірръ до коньца СП 73.11. 5) От средата; из основи, двьрн вс^дънъі ВЪ^ЬМЪ ОТЪ Срѣдъі. Н врАТА БС^ДрЪ- в'на кръстомъ ^с сьломь, гво^днн же верѣд вѣѵьнъіа съкрочршн С 462.17. по срѣдѣ. Гр. іѵ цеаср, е1<; то цёаоѵ, бѵбс цёаог), &ѵа цёооѵ, цёсгоѵ, цёаос;. а) В средата, по средата, прнвъсд жс къинжьннцн н фАрнсен. женж вь ПрѢЛІОБОДѢАННН 1АТЖ, Н ПОСТАВЬШв (Ж по срѣдѣ М Йо 8.3 3. 6) В средата на. С род. вь^гиъштъшемъ жс огнъ по сръдъ дворА. і въкочрпъ сѣдъшемъ НМЪ. СѢДѢАШС пстръ по сръдъ н^ъ М Лк 22.55 3; нд врьвін по сръдъ еід ОБѢСІ^ОМЪ ОрГАНЪІ наша К 1а 31-32, в) Посред, всред, сред. С род. се а^ъ СЪЛІЖ ВЪІ ЪКО ОВЬЦА по сръдъ влъкъ. вждъте же мждрн ъко ^мніа М Мт 10.16 3, А. Срв. Лк 10.3 М, 3, А; н вьсъ плъвелъ по сръдъ пшеннцд н отнде М Мт 13.25 3, А, У; ідеже во есте дъба. лн трье съврАын въ іма мое. точр есмъ по сръдъ н^ъ М Мт 18.20 3\ А, СК. М, 3, А, СК, Б, У, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. іі тетйртц, то реаоѵ, реаоѵ. Вар. по срѣдоѵр. Нвб. средй, срйда 'ден от седмицата', стреда диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Средок МИ ВМС; Средочье МИ, Средочка МИ ХХ,ЛИМР; Средорек МИ, Средобарчина МИ ЙЗах.Кюст.; Средец МИ, Средорид МИ ЙЗах.Кюст.кр. сръдочрдворью, -(А ср. Ограден двор, вътрешен двор. н молдшточр са вогочр 0 ТОМЬ. ПО^ОДАШТОЧр юмочр Н0ШТН1Ж юдномочр по сръдочрдворнн, Н НА ыево въ^ьръвъ С 282.26. Изч. С. Калка от гр. то рёоачЛоѵ. Вар. срѣдоѵрдворніб, Нвб. Срв. среде двори диал. ДА. срЪдьЛ, -нн прил. ^ сръдьніліл СТЪНА. Гр. цеабтоіхоѵ. СрѢАѢ 732 ужнцд Преграда, препятствие [образно]. во кстъ мнрт. нашъ. юже срѣдьь&віж стѣнж врАждъі рл^орн С 336.27-28. Изч. С. Нвб. среден ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. Срв. Средна барчина МИ БМС; Средни рит МИ, Средно блаце МИ ВП,ТО; Средно бърдо МИ, Средно грамче МИ ЙЗах,Кюст.; Средния врис МИ, Среднето МИ ГХ, МИМ; Средния врълак МИ, Средоряк МИ, Средния валог МИ ЙЗ,МИПан; Среден шумак МИ, Средния гред МИ, Средок МИ ИД,МНЛом. срѣдѣ нареч.-предл. Срод. срѣдѣ ^емлА. Гр. еѵ рёст^ тг[ утр В центъра на земята, нн свѣтълааго благоѵьстніа срѣдѣ ^емьд иа крьстѣ ВѢрЬНЪІА ^АрА ПОѴрШТАІЖШТА ВНДА- ште къ ііемоѵр текжтъ С 401.13. Изч. С. Нвб. среди, среде диал., сред АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. срѣмъ, -л м. МИ. Срем [бігтіиш], античен и средновековен град \дн. Сремска Митровица във Войводи-на]. оставъшнн же вон прндошА вь срѣмъ грАдъ С 196.25; о вьсѣ^ъ бъі- ВЪШНН^Ъ НЖ6 АБНК ПрНШбДЪ. ВЪ ПрѢЖ- денАреѵенъін грАдъ сръмъ С 196.29; се же са сътворн въ срѣмѣ С 254.21- 22. Изч. С. IХеррюѵ. срѣмьскъ, -ъін прил. от МИ. срѣмьскъін грАдъ. Гр. той Херріон тгоАдх;. Град Срем [Зігтішп], античен и средновековен град [дн. Сремска Митровица във Войводи-на]. іеже въістъ н о блажснѣмъ нрннен епнскочрпѣ еремннскААГО (погр. вм. срѣмьскААГо, Север., с. 252, бел. под линия) грАДА. кротостн рАдн ЛН^ЪІА С 252.12. Изч. С. Нвб. сремски ЕА. ссАрнн [погр. ММт 10.29] вж. АсъсАрнн. ставнло, -а ср. Везни, уред за измерване [образно]. іже естъ поставнлъ горъі ВЪ МѢрЖ. I СТрАЫЪІ ВЪ СТАВНЛА. I дръжнтъ СЕ 55Ъ 24. Изч. СЕ. Гр. ^нубѵ. Нвб. Срв. ставило диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР. СТАВНТН, ставай», ставншн несв. И Св. 1. Поставям, слагам, подреждам, повелѣ же комнснн ставнтн кръкъігж С 223.11-12. // Представям, повѣ- ДАА НМЪ СЪА0\рѴНВЪШАА СА Ѵ0\рДССА бжніа. ставн же собокк ѵочрдо ТО С 550.4. 2. Спирам, задържам, прекратявам. нъ іед'нАѵе съврьшенніл ие НМѢА^Ж. КД'ВА же СТАВНША МАТбЖЬ С 30.7; ТАКО ДА ПрОСААВІТЪ СА СТОК НМА ТВ0К-. ДА СТАВНШН Бе^АКОННААГО ВОКВО- дж посрѣдочр рѣкъі С 150.26; ацѣ ВЬСѢ^Ъ нже ПО АДАМѢ. СТАВНАЪ БѢ богъ отъ того въаа^а С 308.23; прн-шъдъ на оѵрмъ слово ставн С 312.15; понеже Тс стоіа насъ рлдн. да ставнтъ ^ълоѵр теѵенніл С 431.14; нѣстъ тъмъі по ьГемь тъма кго не омрАѵнтъ. рѣкА не ставнтъ. море дръжАтн не можетъ С 509.7; н^лѣ^н н ставн а въ малѣ С 555.7. // Преча, възпрепятствам, не допускам, н рьцѣте кмо\р ѵьсо рАдн СТАВН насъ влъшъствомъ твонмъ. прнтн на онж стрАнж к тевѣ С 151.23; нже СТАВН НАСЪ посрѣдѣ рѣкъі влъшь-ствомъ свонмъ С 152.24; к'то ставнтъ сего очрвнтн. грАДѣте оѵрво внднмъ ѵто сжтъ С 216.7; скоро аггслъ къ Тѵѵснфоѵр прнде. н н^вѣстнвъ слово нагънати дѣвнцж ставн С 242.20. // Успокоявам. прѣвъівАіжште же крнѵАШте о прѣслАвьнѣѣмь ѵочрдесн. потрАсъ нмъ ржкоіж КД'ВА А СТАВН ГЛАГОЛА С 35.13. ставнтн лнкъі. Гр. хоросггатею. Танцувам и пея в хор. егдА лн плкъі Вѣніе НОСАШТА Н СЬрѢТЛІЖШТА ^рн-СТОСА. Н ЛНКЪІ СТАВАШТА. Н СТСХаШТД рн^ъі съмоштрж С 332.29. С. Гр. коЛбш, '{ахррі, отеХЯсо, каем, ёкехм, аѵакбкхш, аѵахрекш, кахакаеш. стлкнтн 733 СТААНН Нвб. ставя, ставям ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА, ЕА. Срв. [по]ставя, [по]ставям. СТАВНТН СА, СТЛВЛКК СА, СТАВНШН СА Св. Спра се, застана на едно място. к'а«ж« н^дреѵс- савннъ. ставн са корлвь ПОСрѢДОЧр рѢКЪІ. Н БѢАШ6 КЛАТНМЪ | ^ѣло С 151.2. // Въздържа се да на- | правя нещо. н прослАвнвъ вл. ставн І СА. ОТЪ НЛѴАТНГЛ. І€Ж€ БѢ ОТЪМЪ- 1 штеные помъіслнлъ С 559.3. Изч. і С. Гр. еяе/ѵш. ; Нвб. Вж. при ставнтн. ’ ставХснью, -нс ср. Спиране, прекратя-ване, слагане край на нещо. н до-: мо\р кго въ рА^грАвькньк бъітн. тѣмь ТАКО богоѵьстнвѣ нспоѵрштеномъ. 0 ; СТАВЬКННН крьстн!лн'стѣ госГеннн С I 539.21. Изч. ; С. Вар. стлвькннс. Нвб. Срв. ставя се., [по]ставяне. СТАВЛІАТН, СТЛКЛІАКК, СТАВЛ1АЮШН НвСв. 1. Преча, възпрепятствам, не допускам. овн оѵрсрьмншА са оѵрвнтн V. ОВН же СТЛВЫЛ^Яч А ВЪ^БрАьПЛІЖШТе нмъ С 30.4; тоже пръвАіл жн^нь стл-’ вылше. да очрже свояв доѵршж пеѵАлніж ; томылше С 240.8-9; поѵто мрьтвъі- нмъ ожнтн стлвылкте ^ЛВНСТНИч жено-мн С 388.16-17; а іегдА пнлатъ на ДЬСТѢ НСТННЖ ПОКАЖА. ГНѢВАСТС- СА Н стАвылкте пнсатн С 403.14—15; нъ Аште н флрнссн се глаголжштс къ пнла-тоѵр. СТАВЫА^Ж КГО ПНСАТН НСТННЪІ пнсмемА С 404.6; нснавнднтъ очрстъ НА БОГА ГЛАГОЛ"ЖШТНН^Ъ НеПрАВЬДЪІ. СТАВЫЛК. А^ЪІКА Н6 НАрНЦАЯБШТА ГА Н ба ^а н вьпнк к Я"нмъ С 510.6; объікла БО СЖТ’ ПОѴНТАНЫА. Н ѴАСТАІА БЛАГЪІ-Н^Ъ СЪПОВѢдлныл. снлж прнтвлрѣтн іеште НАНПАѵе. н подвн^атн творАшт-ННМЪ А. СТАВЫАТН Ж6 Н N6 ДАТН НМЪ С 543.30; н како же отъ н~его прѣдл- нъін^' кмочр. БОЛЮБНВЪІН^Ъ ДѢЛЪ ставыла. нъ подвнга кмочр нн іедннъ отъ ^вѣрнн стАВЫАше нн іед'ного С 548.22, 23; наѵьнъ носнтн отъ веѵерл ДОЖН Н ДО ^ОрЬ. N6 СТАВЫЛА ПѢСНН. НЪ прнсно (ж съвръшАА С 550.10; мнлочр- ІЖШТе ПрАВЬДНААГО. СТАВЫА^Ж Н ГЛЛСЪ!. оуклоынтн СА ГНѢВА Н ВЪ^БѢШбНЫА юыьѵа С 566.9. 2. Възпирам, задържам. влАженъін же прѣстлвъ н на пжтн прістжпн къ ьПгмочр. Н НМЪ ТЬ, очр^дж коіТъ кго стлвылше н С 192.28. 3. Наставлявам, убеждавам, онъ же 1АК0 ОТЬЦЬ ДОЧ^ОВЬЫЪ. СТАВ1АШ6 ІА ГЛАГОЛА С 203.14-15. Изч. С. Гр. коЛвсо, бкхкоЛвсо, аттокож-ош, ёктре-лоцаі, ёпе/ш, аѵг)ісха|іаі, леіОш. Вар. стл- ВЫАТН, СТАВІЛТН. Неб. Сре. ставлявам остар. ВА; [на]став-лявам. СТАВЛІАТН СА, СТАВЛІАИч СА, СТАВЛІАКШН СА несв. 1. Оборвам, оспорвам, опровергавам. ПрОПОВѢДАСТ' сьмрьть. АКЪІ мрьтвл СЬПОВѢДѢ. НЪ ДѢЛбСЪІ СТАВЫЛІтБ СА. Н мрьтвъ кстъ С 508.20. 2. Насочвам се към нещо. ^оштетъ Вѣдро ВНДѢТН. БЛЬШТАННІА ДѢЛ'ЬМА. СТАВЫАКТЪ СА ПАКЪІ. 0 ЖТрЬНННМЪ. КА- меннн. тъштнтъ бо са н кАменьнжіж вндѣтн довротж С 344.7. Изч. С. Гр. аѵЕХороа, аѵйё?.кораі [вар. ёХеух°-раі]. Вар. ставыатн са. Неб. Вж. при ставліатн. стаднн, -іа т. 1. Стадий - мярка за дължина, за разстояние, равна на около 180 м. нджшта ... вь весь отъстоіаштж стаднн шесть десдтъ отъ ІМА М Лк 24.13 3, А; гревъше же ѣко дъва десдтъ н пать стаднн М Йо 6.19 3, А; бѣ же внтаынѣ блн^ъ нма. ѣко пать на десАте стаднн М Йо 11.18 3, А, СК; въ вьсь сжштжіж дллеѵе отъ неросрсАЛНМА. шестн дсса-тъ стаднн С 471.19. 2. Стадион, игрище, подвнгъ во н врлнь кстъ нъінілшььГек жнтьк. н вьшедъшнн^ъ вь семъ стаднн. довръіА дѣтѣлн кд-ноіж. достонтъ вьсего очрдръжлтн са С 497.4; н всѣмн отьнждь оѵрѵнннтн са ПОДОБААТЪ. НА^АНАГО ВЬ СТАДНН ДОБ- ръіА. ДѢТѢЛН. очрѵньГеннѵе во вьнѣ-ш'|Д!Н^ъ оудовъ. оврл^ъ юстъ етеръ СТААО 734 ст&ростк доѵршевьндго оѵрстроюныл С 497.27-28. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. етхЗсбіос;, отсібіоѵ. Вар. стдтні, Нвб. стадий, стадион ОА, ВА, ВТР, АР. стадо, -а ср. 1. Стадо; множество животни, които са отглеждани заедно, бѣ жс дддеѵс отг нсіж стадо свнннн. мъного пасомо М Мт 8.30 3, А, СК. Срв. Мк 5.11 М, 3; Лк 8.32 М, 3, А, СК; I двье очрстръмн сд стадо вьсе по врѣгоѵ въ море М Мт 8.32 3, А, СК. Срв. Мк 5.13 М, 3; не прнмж отъ домочр твоего тслецъ. N1 отъ стадъ твоі^ъ ко^лъ СП 49.9; V двіжс ѣісо ОВЫДІА ЛІОДН СВОІА. V ВЪ^ВОДО ІА ѢІСО стадо въ поѵрстъініж СП 77.52; абню же придс стадо воловъ щ горъі С 19.1; СТАДА рА^ЛНѴЬ ВОЛОВЪ. ІСОБЪІЛЪ, КО^ЪІ ОВЬЦА МНОГЪІ ТЪМАМН ПАСОМЪІ въ горд^ъ нсбліодомѣ С 42.29. 2. Прен. Христовото стадо, християните; християнската църква, млтвож твоеж спсн стадо свое. отъ въ(сѣ)ісоа вѣдъі Е 21а 16; прнѵАіл стѣмь і МЪІСЛЬНѢМЬ ТВОСМЬ СТАДѢ, 0 ІНСѢ гГ НАШНМЬ. СЪ ННМЬЖО ТСВѢ СЛАВА СЕ 26Ь 7-8; вьведн рлвА твосго сого. въ д^овъыъі дворъі. і прнѵьтн н въ сло-весъыос твое стадо СЕ 1006 19; тъ нд сллвж сватааго своісго нмене н^волн. очрмножітн са слокссъночрочрмочр стддоѵр. въгодыніса своюго С 206.21; н съ^ъ-вавъ вьсе іеже о ^рнстосѣ дочрр<овьною іего стадо С 208.5-6. стадо свнною. Гр. оі %оТроі. Стадо свине, ншъдъше жс бѣсн вьнндж въ ст&°свнное СК Лк 8.33. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. ауе>лу яо{- (ДѴГ|, ЯОІЦѴІОѴ. Нвб. стадо ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стактъ, -а т. Вид благовонна смола. олѣімъ рлдості плѵе прнѵідстьніісъ ТВОІ^Ъ. ^МрЪНА I СТАКТЪ I ІСАСНѢ. ОТЪ рі^ъ твоі^ъ. ѵотъ влрьн словеыъі^ъ (!) ні^ъже въ^веселншід тід СП 44.9. Изч. СП. От гр. отоошу СТАМНА, -ъі ж. Стомна, вид съд, кър-чаг. ^ЛАТЖ НМАфН ІСДНДНЛННЦЖ, н скрннж ^АВѢТА. ВСЖДО\р ЧѴКОВАНЪ ^ЛА-томъ, въ ненже стамыа ^лдтд, нмаідн мдннж Е 29а 6. Изч. Е. От гр. атйрѵоі;. Нвб. стомна, стовна диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Стовните МИ БМС. стаыъ, -а т. Стан, [укрепен] лагер за живеене. У пддж посрѣдѣ стана ір;ъ, ѵѵісръстъ оѵьшта ’\$ъ СП 77.28; н про- ГИѢВАШІА МОСѢА ВЪ СТАНЧр (!). Н АДрША стаго гйѣ СП 105.16; сн^ъ тѣлесл съждгджтъ внѣ стана Е 34а 7; тѣмже очрво ДА НС^ОДНМЪ |< нсмочр ВНѢ СТАЫА, поношснѴѣ его носдфе Е 34а 11. Изч. Е, СП. Гр. яарсрРоХт[. Нвб. стои ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. стдиью, -ІА ср. Стена, зид, ограда, мѣ-сто вь ^мъжо ^дтворндъ СА іестъ СТЪІН СТАрЦЪ, врѣгъ НМАТЪ НА ^АПАДЪ. Н ВЪІСОКЪ ^ѢЛО. ВЪ СТАННУ МТіСТА СЪІ. вь ьймьже СТСЛІА ^ЛѢВННЪІ юго очртврь-жденА юстъ С 300.2. Изч. С. Гр. тоТхо?. Вар. стлншо. Ноб. Сра. стана диал. ДА. Вж. при стина. стАрнцА, -а ж. Старица, възрастна жена, баба. н авн са вьсѣмъ акъі СТАрНЦА рАСТрЬ^АНА ТѢЛОМЬ С 36.20. Изч. С. Гр. ураС<;. Нвб. старица ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стлрость, -н ж. Старост, напреднала възраст. I ТА ^АѴАТЪ СНА ВЪ СТАрОСТЬ своіж М Лк 1.36 3, А, СК; нс отъвръзі мене въ врѣмід стАрості. егдА і^не-МАГАетъ крѣпость моѣ не оставі меие СЯ 70.9; даждн емочр въ наѵннаньн. пострнжсннѣ вдасъ сго. поспѣшенне въ ТѢДССН ІСПДЪНСНѢ. I сѣдннъі стдростн СЕ 8а 19; нс отъвръ^н ыасъ вь врѣмд стдростн СЕ 62Ь 4; жнвъ двѣ дѣтѣ въ доврѣ стдростн Н ВЪ СДАВЬНѢ. жн-тню конецъ съісоньѵа С 51.27; състд-рѣвъ же са очрво въ доврѣ стдростн дондс ісоньца жнтню С 208.3. стдръ 736 стдръ ве^ стдростн. Гр. ауі^рсгах;. Неста-реещ, вечно млад, вечен, ідвліла ыд иевссд въ^ложбыъі, юмоѵ^же лнствню ве стдростн. н цвѣтьць иео^вджАД С 352.22. глжвокжіж стдростыж, Отдавна, от старо време, ыъ поьйже тд н ілже снмъ тъѵ'ыдід. вт, вѵрдгі^олнн лежд-ШТДІЛ. ГЛЖБ0КЖ1Ж стдростніж. н оѵрдовь нцѣлнмжіж С 633.18-19, М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Гр. улрсхд, уцро?. Нвб. старост ОА, ВА, АК, НТ, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стдръ, -ъін прил. 1. Стар, възрастен, д^ъ во есмъ стдръ н жонд М0Ѣ ^дмдто-рѣвъшн вь дьио^ъ свонмъ М Лк 1.18 3, А; кдко можетъ ѵдвкъ роднтн с(а)а стдръ СЪ1. сдд можетъ въторнцоіж въ ѵрѣво вьдѣстн мдторо СВ0С1А н роднтн са М Йо 3.4 3, А; рѣ^ъ тн ідко стдръ іесн С 170.1; н іестъ ^ѣдо стдръ С 302.20. //Като същ. стдрн[н] м. мн. Гр. уёроѵте<;, [оі] лресротероі. Въз-растни[те], старци[те]. стдрн н юннн, прнпдддюмъ тн гровочр. дѣвъі н юношд. овысмъ тѣдо твою С 613.1; дьнесь жс въ стдръі^ъ МѢСТО. ЫССЪМЪІ-сдъиъі^ъ отроці сърѣтж спсітсдѣ К 1а 34.2. Само в сравн. степен, стдрѣн, а) Гр. лрестРптероі;. По-голям [по възраст], бѣ же сйъ его стдрѣн ыд ссдѣ М Лк 15.25 3, А, СК\ н по комъкд-ньн. нметъ ппъ ^д ржкж стдрѣншддго, д тъ пдкъі врдтрд сн ть. ржкж СЕ 116 6-7; н стго мкд корндтд. епскоѵрпд. нкоиъскд. стдрѣншд въ [,..](рек)^ЪІА. о^рсддд Е 29б 13; се стдрѣн вдсъ о\рк-тімоиъ въддстъ сд, н жрътвж сътворн С 136.26; н въ съврьшеыѣ срьдьцн нджшто^ прдвьды бжна стдрѣншоу-о\рмоѵр врдтнд нштетъ вддгонспытднне ЗЛ16 17. 6) Гр. ярсото^. Първи, по-първи, старши, і гдд нмъ дште кто ^оіретъ стдрѣн въітн дд вждетъ вьсѣ^ъ мьнен. і вьстмъ сдоѵргд М Мк 9.35 3, А; і нже дште ^оцютъ въ вдсъ въітн стдрѣн. дд вждетъ вьсѣмъ рдвъ М Мк 10.44 3, А, СК. Срв. ЗП Мт 20.27. // Като същ. стдрѣн м. ед. Гр. о тіуоиреѵос;. Този, който е на първо място; този, който е над другите; началник, ыъ водни вдсъ дд вждетъ ѣко мьынн. і стдрѣн ѣко сдоѵряіА М Лк 22.26 3. вьсѣ^ъ стдрѣн въітн.7)з. сшхѵтсоѵлро-тересо. Най-напред съм от всички, изпреварвам всички, ідкоже н дѣтъі н жнтнюмъ свѣтъдомъ. НИѢ^Ъ ВЬСѢ^Ъ стдрѣншд сжштд С 278.15. мъно^ѣ^ъ стдрѣн въітн. Гр. поХКт яроЕХіо. Най-напред съм от всички, изпреварвам всички, тъі жс сн ПОЖДДН НМ'ЖС П0СДѢЖД0 въ^ъвднъ юсн. иъ мно^ъ стдрѣн БЖДОШН С 16.4. стдръін ^ъдодѣн. Гр. ар%екако<;. За сатаната - главният злодей, началникът на злото. I сѣдафннмъ нн^ъ, въс^ождсннс покд^двъ, стдрддго ^ЪДОДѢД, I ГДЖВННЪЫДДГО ^МНѢ СЕ 63 Ь 10. СТДрѢН ВЪ ПѢСЫЬ^Ъ въітн. Гр. прогі-уеораі ёѵ тоц уоЛцоц. Запявам пръв, повеждам хоровото пеене. Бѣдше жо стдрѣн нмъ вь пѣсыс^ъ стъін кѵррнѵѵиъ. Д ВЪ ОТЬВѢТѢ^Ъ СТЪІІН кднь- дндъ. н домонъ С 70.27. стдрѣн мъітдрімъ, Гр. архіте^соѵгц;. Началник на митарите, главен митар. I сь вѣ стдрън мъітдремъ М Лк 19.2 3, А. М, 3, А, СК, ЗП е, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. лреа|3і5тг|<;, лроЕотах;, уермѵ. Нвб. стар ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Стари делници МИ, Старо купено МИ, Старо Ломче МИ ИД.МНЛом; Старият извор МИ, Старо гробне МИ, Старият агол МИ ВМС; Старово МИ, Стара пъдина МИ ВП,ТО; Старило МИ, Старият лев МИ ГХ.МИМ; Старево МИ, Старо село МИ, Старине пожаре МИ ХХДИМР; Стария арман МИ ЙЗ,МИПан; Старото кале МИ, Старите колиби МИ ЙЗ,МИП; Стара Загора МИ; Старо Гръбино МИ, Стари габрец МИ ЙЗах,Кюст.; Старев ФИ, Старирадев ФИ, Старимилчев ФИ, Старипавлев ФИ СтИл,РЛФИ. стлрьць, 736 стлрѣншнил стлрьць, -л м. 1. Старец, възрастен човек, старик, онн же слъішлвъше нс^ожд^Я' едннъ по еднномо\)\ іілѵь-нъше отъ стлрецъ до послъдьннн^ъ М Йо 8.9 3; плѵе стлрець рл^мъ^ъ. ѣко ^лповъдеі твоі^ъ вь^нскл^ъ СП 118.100; юноша н дъвъі н стлръцн. съ юнотлмн. дл ^вллатъ іма гне СЕ 88а 5; іногдл бо сѵмс-онъ сърѣте і нл р(.)КО^ ПріКАТЪ ПрЪВЪѴЪНЛГО БЛ. ѢКО мллдъньц(.). I БЛ благослови стлрць К 1а 33; отндн отъсждоѵ]' стлрьѵе. поѵто ма но^дншн С 170.19; комнсь реѵе стлрѴе. тлко мн юстъ рл^мътн глко крьстнілиъ юсн С 223.18-19; н вндѣвъ стлрць лѣторлсль вллгодлрьствълше богл съ слъ^лмн С 300.20. 2. Старец, почетно название на монах, оѵрвъ-дѣвъшн же ілко ие въ^можьно іесть въ^однтн женѣ въ млнлстъірь ... молгллше сего поатн н. н вести и къ сто^оѵрмочс стлр'цоѵр С 298.14. 3. Само мн. стлрьцн. а) Гр. о! крестр-итероі. Предци, деди. по ѵъто оуѵеннцн твон пръстжпліжтъ пръдллннъ стлрецъ М Мт 15.2 3; лште не о^мъкжтъ ржкоч^ тържште не ъдатъ. дръжАірс- пръ-дллнне (е) стлрецъ М Мк 7.3 3; по ѵъто не ^одатъ оѵрѵеннцн твон по пръ-дллнню стлрецъ М Мк 7.5 3. 5) Гр. оі тфестр-отероі. Старей, старейши-ни, водачи, рлскллвъ са въ^врлтн три десАтн съреврьннкъ. лр^нереомъ и стлрьцсмъ М Мт 27.3 3, А, СК; і егдл нл нь гл^ж лр^нерен и стлрьцн. ннѵьсоже отъвѣштлвллшс- М Мт 27.12 3, А, СК; лр^нерен же н стлрьцн НЛОѴрСТНША нлродъі. ДЛ НСПрОСАТЪ влрлввж М Мт 27.20 3, А, СК; дл НЛОЧ|*ѴНТЪ КЪНІАЗІА 6Г0 ѢКО СЛМЪ СІА. Н стлрьціл его оч^модрітъ С77 104.22; о немьже іь. о^трл съвѣтъ дѣлша. стл-рѣншннъі н попове жндовнсцн. і стлрьцн нодѣнсцнн СЕ 49а 12; со^говггс-бллгодѣть ^лнс тлковомъ отрокмъ ДОСТОІНІ БЪІСТС ОЦІ 1ЖС- I тл н^(.)жс не ВЪДЪ^Ж стлрць БМЬ НЛО^ѴСНІ ВЪСПѢША К 1а 3. е) Гр. 7феарнтеріоѵ. Съветът на старейшините. і ъко бъістъ ДЬНЬ СЪБЪрЛША СА СТЛрЬЦН ЛЮДЬСЦНН. I лр^нерен н къннжьннцн М Лк 22.66 3. ^ълъін стлрьць. Гр. о коскбуцрос; [вар. о фаубупро^. Зъл старец, гллгола, не н^ідж ^ълъін стлрѵе лжклвъін. въ^ьмъ же мнлотніж своіж внілше н по ^рЪБЪТОЧС гллгола С 172.12. М, 3, А, СК, Б, ЗП, СП, СЕ, К, С. Гр. ярес-Рікероі;, лрЕоРкс, уерсоѵ, уцрсЛеос, яреа-р-итгц;, какбудрод. Вар. стлрець, стлрецъ, стлрць, стлр'ць, стлръць. Неб. старец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Старец МИ ЙЗ,МИПир; Старцево МИ ГХ,МИМ; Старца МИ ВП,ТО; Старцев ФИ, Старчев ФИ СтИл.РЛФИ. стлрьѵь прил. притеж. Старчески, който се отнася до старец-монах. онъ вьсѵо^дн са. о стлрѵн про^орь-нѣѣмь длроѵр С 299.1; н прншъдъшо^ очрѵеннкоѵр стлрѵоѵр С 299.27; н се джвъ вьпнютъ довротъ стлрѵн сьвъ-дътел'ьств8А С 300.28. стлрьѵь оѵрмъ нмъіа. Гр. лоАлбфрсоѵ [вар. лоЯ.-бфрсоѵ]. Който има ум на възрастен, не прнносдтъ лн еемо\р ^вллъі дътн. стлрѵъ оѵрмъ нмъіжштъ С 337.16. Изч. С. Гр. той уероѵтоі;. Вар. стлрѵь, стлрѵъ. Нвб. Срв. старечки диал. НГер, ЕА; старчески ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; старешки остар. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. стлръншннл, -ъі м. 1. Старейшина, първенец, началник, управител, егдл нродъ рождъствоч]" своемоѵр веѵе-ріж творълшс- кънАземъ свонмъ н ТЪІСЖШТЬННКОМЪ. I стлръншннлмъ гллнлснсклмъ М Мк 6.21 3, А; лр^нерен же н къннжьннцн. нсклл^ж сго погоѵрвнтн. н стлръншннъі людсмь М Лк 19.47 3; вок-водл же лгрнпъ вьлъ^ъ въ лмлснТскъ грлдъ. съуъвл стлръншннъі грлдл С 17.6-7; отъмс-ТЛВЪ СА отъврь^н СА Н ДрОѴ|ТЪ БЖДСШН мноіж цроѵр. н вьсъмъ стлръншннлмъ С 48.13-14; нже въ въ то връмА стл- стлрѣншннгс... 737 стлрѣншныл... рѣншннл лрнлномъ С 200.3; д^ѣшн лн прн^однтъ слмъ къ стлрѣншннѣ тн МОЛНТЪ СА. АЬ БЪІ НЛПЛСТН Н^БЪІЛЪ С 361.17; нѣкокго во стлрѣншннъі нлре-ѴСНЛЛГО ТОГО ГрЛДЛ. нмжшточр снъ оаноѵааъ С 536.1. 2. Военачалник, главатар. рл^вонннцн же ^ѣло прн- БЛНЖІВЪІШ СА КЪ МѢСТОЧр. Н М0ЛАШТ6 свокго стлрѣншннж копнл прнстжпнтн сь (ІѴімн С 37.28; посллнъ бъі жнтн въннж въ ^с-рсоньстѣ грлдѣ. дслѵнл ПАТН сътъ воннъ стлрѣншныл. коѵрпно СЪ СТЪІНМЪ КЛПНТОНОМЪ ПрНШЪАЪІН тлмо С 542.3. 3. Първосвещеник, жрец. повелѣ жс- цѣслрь дслѵдоснн. прнтн нл съворъ н стлрѣншннлмъ с-рс- ТНѴЬСКЛМЪ. СЪБрЛША ЖС СА КОЧрПНО- сжштаа вѣръі С 201.8; о нс-мьже ^л оѵртрл СЪВѢТЪ ДЪЛША. стлрѣншннъі н попове жнаовнсцн. і стлрьцн ноаѣн-сцнн СЕ 49а 11; съэдлнѣешн лн а<> съмрътн. послоѵршлнне стлрѣншннъі. і в'ссіа врлтрнід ѣже о СЕ 87а 17; съ прнвл (!) же прнр(ОААШтннмъ нл жнтне (!) многж же поАлккште пеѵлль к(ы)а лѣпо естъ своего жнтніл стлрѣншнн(ы) н^волнтн. н н^волеинемь нѣкон^ъ про-ѵьнаа ілко по^оѵрлілтн ЗЛ115 10. стлрѣншннл весплътьнъін^ъ. Гр. о ярдкод тюѵ аосоцатсоѵ. Ангелският княз, князът на падналите ангели; Сатаната, мъі же оѵрвѣжнмъ вь^-лкбькннн ... бѣжнмъ къіѵенніл кгоже Аѣлл прьвок сьплас. стлрѣншннл вес-пльтънъін^ъ. бѣжнмъ ^лвнстн С 340.8. стлрѣншннл въітн. Гр. ар%(о, цуецо-ѵепсо. Водач съм, вожд съм, предводител съм. лште лн н тъі стлрѣн-шннл р^оштешн въітн. то богъ тд про-клънн С 102.19; въ то же врѣмд лрнглнъ к'то нлрнцлкмъ. стлрѣншныл вѣлше въ поѵрстѣѣмъ грлдѣ нлрнцлк-мѣѣмъ С 146.8. стлрѣншннл влъшьскъін. Гр. ар%(-рауод. Главен, върховен маг; предсказван. потомъ нъкоторнн отъ влъ^- ВЪ. ОБЛАНША СВАТЛІЛ. ТѴОНЯч Н ВЛрЛ- ^нснл. къ трьмь стлрѣншннлмъ влъ-шъскъінмъ. млсдрлдо^. снрлдочр, мллр-ннсночр С 256.25—26; н стлвъшемл ПрѢАЪ стлрѣншнылмн влъшъсклмн С 257.8-9; то слъішлвъша отъ (Тек стлрѣншннъі ВЛЪШЬСКЪІА. рЛ^ГНѢВЛ-ВЪША СА ^ѢЛО С 260.6-7. стлрѣншннл жьрьѵьскъ, СТЛрѢНШННЛ жьрьцемъ, стлрѣншннл молнтвьнн-комъ. Гр. архіерепд, архщауо*;. Първосвещеник, върховен жрец. внаѣвъ же стлрѣншныл жьрьѵьскъ вь^авнгъ гллсъ велнкъ гллголл С 230.14; тъгдл нспльннвъше са ілростн мыогъі стлрѣншннъі жьреѵьскъі. пове-лѣша прнвестн іл С 257.5-6; н нсцѣ-лн а вьса. вндѣвъше же стлрѣншннъі молнтвыінкомъ. н флрнсен ѵо^десл ілже сътворн С 330.13; то во стлрѣншныъі жьрьцемъ. н кннжннцн жнаовьстн. нл эднстосл оѵрвнкннк ВЪ^БѢСНША С 340. 15; шъдъ отъ авою нл десдте нк>ал нсклрнотннъ. къ стлрѣншннлмъ жьрь-ѵьсклмъ реѵе нмъ С 410.26-27. стлрѣншннл н^аціьннѵьскъ. Главен митничар, мллл бъівъшл ^лк'кел по въ^дрлстоѵр. л н ілвыла велнѵьство ВОЛА СТЛрѢНШНЫЪІ Н^АШТЪННѴЪСКЛ С 545.29. стлрѣншннл корлвьннкомъ. Гр. ѵоп> кХцрод. Кормчия, водач на кораб, (лко стлрѣншннл вѣрсъ корлв'ннкомъ. н НСТОПН^ОМЪ СА Н ПОГОѴрБН^ОМЪ много нмѣннк С 119.30. стлрѣншннл мнроѵр. Гр. еірцѵархгіі;. За Исус Христос - примирител. прѣжде бо мнроѵр стлрѣншннѣ. ^рнсто-сочр Прншьствнгл. многъі неджгъі ѴЛО-БѢѴЬСКЪІН ^(...)ше СА родъ. къ клпнштемъ слочрженнк С 352.9—10. стлрѣншннл молнтвьннкомъ. Гр. архгерепі; [вар. о цеуад ссрхѵерегх; Хрютб^]. Първосвещеник като название на Христос [образно]. не во подлктъ тн остлвькннк грѣ^омъ. н*ь ст^р^ншны^ молнтвьннком-ь. кже кмоср длстъ попьство С 359.6-7. СТ^рѣНШНЫЬ.СІСЬ 738 стлтн старѣншнна отьцемъ. Гр. полрюр-ХЛ?. За Исус Христос - праотѳц, прародител; патриарх, дьнесь н от-цемъ старѣншныа доѵдеомъ пра^дъ-ыоѵрю Ѵакѵѵвъ. вндд прореѵеыніс своіс иа дѣло нсъшедъше С 321.19-20. СТарѢНШНИа ПаСТВНИѢ, Гр. &РХІЯ01-цт^ѵ. За Исус Христос - главен овчар [пастир] [образко]. снцо ра^-оумьыъінмъ н доушегоѵрвьнъінмъ вль-комъ. севе сн акъі ѵловѣка положнвъ старѣншныа ПаСТВНЫѢ. ловнтвж сътво-рнтъ оѵрловьшннмь С 328.26-27. М, 3, А, ЗП, СЕ, С, ЗЛ. Гр. о ярйтсх;, архіеребс;, 6 яроватсо;, архпуб;, архшѵ, 6 бссрдуобцеусх;, 6 кратйѵ. Неб. старейшина ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. старей. старѣншниьскъ, -ъін прил. Старей-шински, който се отнася до водач, н вь^вѣштж о тевѣ къ цѣсароу, н старѣншннъсквмоу СЛ.Н0\р ВЖДЖ тн Ходатаи С 100.15-16. Изч. С. Гр. тіуероѵікб^. Вар. стлрѣншннгскт., Нвб. старейшински ОА, ВА, НГер. Срв. Старейшински ФИ СтИл,РЛФИ. старъншнньство, -а. ср. 1. Сан, положение. тъгда очрво оѵрставъ оѵрставн-ша да н късыатньГѣ града епнскоѵрпъ. то жде старѣншныъство да нматъ н тж жде ѵьсть іжже н рнмъска града епнско^пъ С 202,24-25. 2. Началническа длъжност, началниче-ство. воквода же магыъ ынѵ'соже радн пот'шта са иа сніе старѣншныъство прнтн С 47.15; н въ мыо^ѣхъ старѣншнньствѣхъ градъскъі дѣпьст-вовавъшемъ. въ воіеводьствѣхъ жс С 278.21-22; ыъ н вратъ іемоѵр порга-мнн. овѣма цѣсарома въгоднвъ. н ста-рѣншныъства миога градъыаіа прѣ-дръжавъ С 281.2-3; ѵоѵрднвъшс са вьсн. вьсѣмъ оѵрправыоыннмъ іего. іако новоіавнвъша са ыѣкого мѵмеа. ыа старѣншныъство вратнд въ^водоша С 277.6-7. Язч, С. Гр. Арх4 тіуероѵіа, ік яреареТа. Вар. стлрѣншнмъетво. Неб. старейшинство ОА, ВА, БТР, АР, ЕА. старѣншнньствоватн, старѣншнньст-воѵрнк, старѣншнньствоѵрмшн несв. Изпълнявам длъжността на старейшина, предводителствам, управлявам. адвоаидръ глагола, тев^ вждн скврьньннѵе. тацѣ^ъ дѣлъ нсплъынвъшо^ са старѣншннъство-ватн. съ от'цемъ твонмъ дніаволомъ С 166.5-6; се же са сътворн въ срѣмѣ, старъншныъство^іжштоѵр провоѵ^, цѣ-саръствоѵрккштоѵр же вь вѣкъі нсоѵр Хръстоѵр господоѵр ыашемоѵр С 254.22; довраіа о\рсел'енъід прнвесла. жнвотъ вбсъ^ъ. жнвотъ старѣншнньствоуідн С 429.13-14; арьиѣн въ калнопнТ старѣншныъствоѵрд С 564.21. Изч. С. Гр. тіуероѵЕиш. Вар. стлрѣншннгствовлтн, Неб. Вж. при стлрѣншнньство. стасѣ [погр. СП 5.8] вж. стра^ъ. статн, станж, станешн сѳ. 1. Стана, застана, изправя се [явя се] пред някого. I иа сънъмнфнрсъ вьеын вж-дете. I прѣдъ (вое) воеводамн н пръдъ цсрн станете меые радн М Мк 13.9 3; I се аньлъ гйь ста вь ин^ъ. і слава гнт оснѣ (А. I оѵрвоѣшд са стра^омь велнемь М Лк 2.9 3, А, СК; і ста по срѣдѣ н гла нмъ мнръ вамъ М Йо 20.19; і марта млъвлѣше о мьнозѣ слоѵржъвѣ. ставъшн же реѵс М Лк 10.40 3, А, СК; н се звѣ^да іжже відѣша иа вьстоцъ. ндъаше прѣдь німн. дондеже прішодші ста връ^очр А Мт 2.9 СК; реѵе жс гь. аіре въістс вѣрж нмѣ-лн. іако ^ьрьыо гороѵршъыо. глн въістс горѣ се і. вь^ьмн са н стаын въ морн СК Лк 17.6; н ыа пжтн гръшьиъ^ъ не стаиотъ Е 20б 7; ве^коите свое по-мъѴслѴ ыа ложѴ своомъ. ста ыа въсѣкомъ пжтУ но влазѣ СП 35.5; тоѵр паджтъ въсі творіАштсі во^аконсжс. въѴрѴновені бъішіа і ыс могжтъ статі СП 35.13; онъ жс слъішавъ. н прошъдъ скво^ѣ прѣдъ въсѣмн ыародъ самъ прнскоѵн. стлтн н 739 СТЛІЛТН н ставъ С 99.26; н въ^врътнвъ сд н СТАВЪ НА въстокъ прилежно молнтвж ВОГОВН ПрННОШААШО С 616.15. 2. Съм, бъда. Н ПОВОЛѢ воѵррі Н СТА въ ^ладъ СП 106.29; со н тѣло погочрвнтъ. н ! доушевно ВЛАГОрОДНК ПрѢДАЮТЪ, нъ I въ потрѣвѣ Н ДОВОЛ*ЬСТВѢ СТАНѢМЪ С }■ 494.23. 8. Настана, сбъдна се. реѵо I н ста д^ъ воѵрр&нъі СП 106.25; да н ! прѣждо реѵенАА станжтъ С 483.2. // Потвърдя се. понмн плкъі со совокт; 6ДНН0Г0 ЛН ДВА. да въ оѵрстѣ^ъ дъвок ЛН трнн СЪВѢДѢТОЛЬ СТАНвТЪ ВЪСѢКЪ | глъ М Мт 18.16 3\ А, СК. 4. Устоя, I пребъда, вьсѣко цѣсрство рл^дѣлъ сд • НА СА ^АПОЧрСТѢОТЪ I ВЪСѢКЪ ГрАДЪ ЛН ! ДОМЪ рА^ДТЛЪ СА НА СА НО СТАНОТЪ М | Мт 12.25 3; не можетъ статн цѣслрь- ! ство то М Мк 3.24 3; і лште сотона { ВЪСТА САМЪ НА СА Н рА^ДѢЛН СА. НС- | можетъ СТАТН. НЪ КОНЬѴННЖ НМАТЪ М | Мк 3.26 3. 5. Застана, намеря се ; някъде. Т вліжьнн моі дАлеѵе сташіа СП 37.12; ѣко ста о деснжіж о^богаа-го СП 108.31. // Образно. нога моѣ I СТА НА ПрАВЬДѢ ВЪ ЦрКЪВА^Ъ ВЛАГОСЛО- [ весъстоѵріж тю, СП 25.12. 6. Спра, [ престана да се движа, і прнстжпь коснж въ одръ. носдштен же сташа. і реѵе юноше тевѣ гліж въстани М Лк 7.14 3, А; прнстжпьшн съ слѣдл коснж са вьскрнлнн рн^ъі его. I Авне ста ток кръве еіА М Лк 8.44 3, А; сърѣте н десдть прокАженъ мжжъ, іже сташа н^дллеѵе М Лк 17.12; снн реѵе станн пнѵѵнік не велнѵАН са С 138.10; онн же съ спѣрсомъ шъдъше сташа блн^ъ ГрА-да С 223.29—30; вьннде въ цръкъво. н сташа ^вѣрніе нопостжпьнн С 229.6. простъ стлтн. Гр. '(сггароа ор-Оос;. Изправя се, застана прав. н вала СА прнде ВЛН^Ъ СТААГО, Н СТА простъ, ОѴрЖАСНЖША же СА вьсн отъ стрл^д С 33.16-17; МЬНА 1АК0 очрмрълъ ю. ілкоже отрѣшншА врѣтнште. нскоѵнвъ стъін ста простъ С 112.8. протнвъ статн. Гр. скѵшсаА,а(со. Про- тивопоставя се, застана против НеЩО. НН ДНІДВОЛО^ ПрОТНВЖ ГЛАГО-л"жштоѵр, ын сьмрьтн протнвъ СТАВЪШН. НЪ рАДО\|ЧЖШТН СА СВОК ТѢЛО ПО^НА С 317.25-26. протнвж статн. Гр. гхрісшрш, аѵіЗі-атацаі, 'Сатацоа прбд. Противопоставя се, застана против някого или нещо. съмжціаіл глжбннж морь-скжж. шкм\р влънъ его. къто протівж стАнетъ СП 64.8; ндешн во на рлть н сьнндешн СА, н но ВЪ^МОЖСШН СТАТН протнвж врлгомъ свонмъ С 195.11; съшедъшк же са кмо\{ не може статн протнвж рАтннкомъ С 196.13; како МОЖАА^Ж Протнвж ЦѢСАрвМЪ Н КНА- ^емъ н нлродомъ статн С 442.28. статн прѣдъ. Гр. паріотарш. Застана пред някого, ктро станж прѣдъ товоіж оѵр^ьріж СП 5.4; н прншедъше сташа прѣдь ьГИмь С 37.8. статн съ. Гр. сго|ітсаріашр.осі. Застана заедно с някого, лі къто со мъноіж стлнетъ на творіАШтьмА ве^лконеніе СЯ 93.16. М, 3, А, СК, ЗП, 0, Е, СП, СЕ, С. Гр. Хаха-|іаі, Ефіахацаі, яаріахараі, сгиряарісттссрса, ёуеірсо, уѵуѵораі, яа-оораі, оікоѵореороа, фитеѵораі. Вар. стлті. Неб. стана ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СТАТНН [СК Йо 11.18] вж. СТАДНН. стлтнръ, -а м. Статир - сребърна или златна монета, равностойна на 4 драхми или съответно на 20 драхми, въвръзн жднцж. і іжже нме-шн прѣжде ръівж вь^ьмн н отвръ^ъ ОЧГСТА СН. I оврдштешн СТАТНрЪ М Мт 17.27 3', А, СК. Изч. М, 3, А, СК. От гр. схахт^р. Вар. стлтірь. стаіатн, стаіж, стакшн не се. Стоя, оставам някъде, намирам се. оукорн н ве^ъѵьствовА іж. коМЪмъ грлждъ сътворнвъ (Ж. а олтАрь свокмо\р коь/Ьѵр отъ-лжѵн стаіатн С 215.2-3. Изч. С. Неб. Срв. стаям диал. НГер, ЕА. СТ6ГЫ0 740 СТбф&НТ, стегно, -а ср. Бедро, горната част от крака, стАрѣншныъі влъшьскъіа. рА^- ГЫѢВАВЪША СД ^ѢЛ0. П0В6ЛѢША СЪВА-^&тн н по персскоѵр ^акош. н проврѣША жъ^лъ междочр ржкАМА н стогноѵр кго С 260.9-10. Изч. С. Гр. акеХос. Нвб. стъгно ВА. стежеръ, -а т. Стожер, опора [прен.]. прнведошд же ѵестъыйлго съсжда н стежерл мжѵеынкомъ. крѣпл вѣръі ка-МЪІКА. ДбОДѴѴрА Н6П0БѢДНМААГ0 С 60. 16. Изч. С. Гр. ёброасоца. Нвб. стежер ’дърво, кол, подпора’ диал. НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ДА, ЕА; стожер ОА, ВА, Дюв, БТР, АР, ЕА, ДА. стеліл, -ьх з/с. Покрив, най-горната част от постройка, въ стаынѴ мѣста съі. вь (Гемьже стеліА ^лѣвныъі юго очртврьждеиА юстъ С 300.2. Изч. С. Гр. атеуд. Нвб. стеля, стеле ср. 'покрив; покривало, постелка’ диал. НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ЕА, ДА. стенАНью, -(А ср. Стенание, стон, ох-кане. вогъ же ыеБесьскъін по мыо^ѣ^ъ родѣ^ъ. очрслъіШАвъ СТСНАЫНІЛ н мо-лнтвъі дръжнмъін^ъ АДОМЪ С 10.7-8; Н ТО ГЛАГОЛА лыдчрплтъ ПрОПЛАКА СА съ стеылпннм' велнкомъ С 102.6; ѵо стенАыню н жел'е С 386.10-11. // Плач на покаяние, нсповѣдллше са во\р съ стенАшнУмъ С 168.10. Изч. С. Гр. стеѵаурбс;. Вар. стснмшю. Нвб. стенание пниж. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР; стенене Дюв, НГер. стенлтн, стетж, сте/Лшн несв. 1. Стена, охкам, въздишам, а онн стснлАуж С 388.11-12; того дѣл"ьма стсДВ. того плаѵн С 406.1; онъ бо стснатн н трдстн са осжжденъ бъістъ С 483.30. // Образно. ПроСА БОЖНІА строіл. ДА неклн рА^оѵрмѣіжтъ НАрОДН. ТАКО сте-іДъштоѵр львоѵр. отворн ^вѣрокръмь-ННКЪ ПАКЪЬ н н^нде ннъ львъ н прн-падс- С 166.27. 2. Прич. сег. деят. пато същ. стенгкірн ж. ед., стенжціе т. тн. Гр. атеѵо^соѵ. Стенещата; стенещите хора. помнлоѵрн стеіОг,-штж вьсеітБ дочршеіж С 392.3; н поклонатъ са сте(0вште С 504.17. Изч. С. Гр. атеѵа^со, отеѵсо. Нвб. стена, стеня остар. ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. степень,-н з/с. Степен, стъпало [прен.]. н непрѣ^одънъін прѣшьдъ мрлкъ. во-гооврл^ъноіс прнюмл"етъ. рл^очрмьнъін-мн въ^воднмъ степеньмн ^аконополо-женніе. н вндъ словомъ вожнюмъ от-връ^Алтъ оѵрстл С 277.13. Изч. С. Гр. РаОрб?. Нвб. степен ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. степеньнъ, -ъін прил. пѣснь степеньнАіА. Гр. азбр тшѵ аѵаРа-Орюѵ. Заглавие на песен [псалм], която се пеела при изкачване на стълбите на Соломоновия храм в Ерусалим, слава пѣ сте-пс-ннаа СП 119.1. Срв. СП 120.1; СП 121.1; СП 122.1; СП 123.1; СП 124.1; СП 125.1; СП 126.1; СП 127.1; СП 128.1; СП 129.1; СП 130.1; СП 131.1; СП 132.1; СП 133.1. Изч. СП. Вар. стспеннлл, стспеньнлл, стспеннл, степе. Нвб. степенен ОА, ВА, АК, БТР, РРОДД, ЕА. стефлнъ, -а т. ЛИ. Стефан архи-дякон и първомъченик - според новозаветната традиция първият от 7-те дякони от елинистичната група на християнската община в Ерусалим, един от 70-те апостоли; убит с камъни [Деян 6.1-15, 7.55-60]. Пр. на 27 декември и 2 август [пренасяне на мощите му; през ГХ-Х в.] и на 15 септември [намиране на мощите му през 415 г.]. н^оБрѣтеынс- мофсмъ стаа (!) мка стсфК. А 1185 21; мца то нж. стаго ПрЪВОМКА АруНДНѢКОЫА стсфХ А 1355 8; I БЛАЖСЫЪІ СТ(..)АЫЪ ГЛАШС- КЪ ЖМъД стнуерл 741 стлъгть 76 10; съ^ъдь. Цръкъве сватлго. прь-вомжѵеннкл стефлнл С 208.28; тлко оѵрво н^волн положнтн СА въ цръкъвн стллго прьвомжѵеннкл стефлнл С 209.9. Изч. А, К, С. Гр. Хтесраѵск;. Нвб. Стефан ЛИ, Стефана ж. ЛИ, Стефанов ФИ, Стефанка ж. ЛИ, Стефков ФИ, Стефов ФИ, Стефчов ФИ СтИл.РЛФИ. Срв. Стефанова чешма МИ, Стефанов връх МИ, Стефанов кладенец МИ, Стефанчо МИ ЙЗ,МИПан; Стефановци МИ ЙЗах.Кюст. стн^ерл, -и ж. Литург. Стихира; църковно песнопение, което се състои от няколко стиха, написани в един стихотворен размер, н по сІГнлѵьнж. лнтТ^ въ глл. г стн^ерл пръвлл СЕ 836 15. Изч. СЕ. От гр. ц сга/дра. Нвб. стихира църк. НГер, ЕтМл. стн^ъ, -л м. 1. Стих [стих от псалм], тлко пѣтн весь пслъмъ сен по стн^оѵр А« концл СЕ 116 18. 2. Литург. Стих [обикновено от псалм], който предхожда молитва, библейско четение и под. с нбсл нсповѣ. лплъ. пръвллго посллннѣ нѵѵ(лнѵовл) Е 365 14; стіъ рлвъ твон есмъ ъуъ върл^очр СЕ 84а 25; стін прн^ьрн нл ма н помнлоѵрн ма СЕ 996 20. М, А, СК, Е, СЕ. Гр. ст/ос;, стхдрбѵ. Нвб. стих ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стлъпотво^Геньк, -іл ср. Стълпотворе-ние, построяване на кула. нн енце оѵртАжнлъ ^емыж стлъпотвореннк спо-ловъ С 485.10. Изч. С. Калка от гр. тгоруолоиа. Вар. стлъпо-творсмшс. Нвб. стълпотворение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. стлъпоѵрстънл, -ъі ж. Крепостна стена с кули, замък, вждн же мнръ въ енлт твоеТ. V овнлне въ стлъпоѵрстѣнл^ъ тво-іХъ СП 121.7. Изч. СП. Гр. лирусфарк;. Нвб. Срв. стлъп, стълп и стена. стлъпъ, -л т. 1. Стълб, подпора, колона. рлстлѣ сіА ^емлѣ і вьсі жівжштеі нл неі. ъуъ очртвръді^ъ стлъпъі еід СП 74.4; прншъдъше же нл то мѣсто. ндеже нъініл крьстылнн стлъпъ постл-внша С 537.21; жтръ же въівъ ^вѣрь. н ноглмл прѣд нішл опъръ СА 0 стлъпъ С 558.28. // Образно. въ стлъпѣ обллѵьнѣ гллше къ німъ СП 98.7. // Прен. Опора, подкрепа, стлъпъ крѣпостн отъ ліцл врлжьѣ СП 60.4; тръпѣнню слъпъ [!] в(ъі) очрподоБ(л)ъ са оцемъ пръподовне. нѵѵвоѵр въ стрл-сте^ъ Е 23а 8. 2. Кула, крепост, і нскопл вь немь тоѵнло. і со^ъдл въ немъ стлъпъ М Мт 21.33 З1, А, Б. Срв. Мк 12.1 М, 3; лн онн осмь нл десдте нл НАже плде стлъпъ снлоѵрлмъскъ. і повн іа М Лк 13.4 3; къто во отъ влсъ ^отан стлъпъ со^ъдлтн М Лк 14.28 3; овндѣте снонл н овьмѣте і. повѣ-днте въ стлъпърсъ его СП 47.13. // Кула, стълб - езическо оброчище, оѵрдръжлвъшннмь н сполъі. неѵьство-ВЛВЪШАІА. ПОГОЧСБЛЬШеМЪ ІА. I стлъ- помь неѵьстнвъі^ъ потрдсъшемъ СЕ 526 4. // Кула, стълб с площадка за отшелничество, вь ьГемже бѣ мжжъ нѣкъін лгг'ельско жнтнге нмъь н по-довьноіе нрлвомъ жнтніе. прѣмждрллго сѵрмеѵонл прюврѣтъ. нл стлъпѣ бо вѣлше стоа С 557.23; прлвьдънъін же съ стлъпл ^отѣлше сьлѣстн С 558.3; ѵѵ оѵе ілвыено мн въі. ілко нлплденнк нѣкоіс отъ ро^вонннкъ пострлдлвъ. ^оштешн съ стлъпл сьлѣстн С 558.10. // Кула, наблюдателница, страж-ница. Ѵ/Мсъ біі домовнтъ. іже нлслдн внногрлдъ ... і со^ъдл въ немъ стлъпъ М Мт 21.33 А, Б. 3. Възпомина-телен стълб, надгробен паметник, очр гровл іего Вѣр'ннн стлъпъ постлвн-ша велнкъ С 539.11. М, 3, А, Б, Е, СП, СЕ, С. Гр. сггіШх;, кѵруоі;. Вар. сліпъ, стлгпь. Неб. стлъп остар. и диал., стълп ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. СТЛЪПЬЫНІСЪ 742 стога/гн стлъпьинкъ, -л м. длиннлъ стлъпьынкъ, Гр. ДосѵѵпХ, о Е-гиАлтгц;. Даниил Стълпник -ранновизантийски отшелник [ок. 460-490 г.] в Тракия, близо до Цариград, прекарал няколко години на специално пригоден стълб. Пр, на 11 декември. йцл ^ЕзГстлго оцл и? спірндоыл еппл н п^Ѵілго оцл длынлл стлъпьынкл А 128Ъ 25-26. с\)'меонъ стлъпьинкъ. Гр. Хнцесоѵ о ХтоЯлтцс;. Симеон Стълпник - ранновизантийски аскет - пустинник в Мала Азия [ок. 357-460 г.], наречен така, защото според преданието прекарал няколко десетки години от живота си на специално пригоден за целта стълбЯ7р. на 1 септември, н плмітх пр^нлГ сѵмеоыл стлъі^ А 112й 18; ПЛМАТЪ. пр^довыомоѵс оцочс нлшемо^ семеоночр. стлъпыіко^ Е 20а 12-13; сѵмеонъ стлъпы(нкъ) П4. Изч. А, Е, П4. Вар. стлгпнТкъ, стліпннкі, Нвб. стлъпник остар., стълпник ОА, В А, НГер, БТР, АР, ЕА, ДА. столъ, -л м. 1. Скамейка, пейка, обѣ-доѵркъштемъ же нмъ. вндѣлшв плтрн-лр^ъ третнілго нл десдте сѣдаштл ыл крлн столл С 121.24. 2. Трон, престол, [като символ на власт], семочр во отъ теве роднвъшоѵрмоѵр СА ДѢВНЦ6. ДЛСТЪ ГЬ БОГЪ столъ ДЛВЪІДЛ отьцл юго С 237.24. Срв. С 238.8. 3. Епископска катедра, тл прѣюмл'етл по рлдоу епнскоѵрпъскъін столъ С 187.23. Изч. С. Гр. ашрѵіоѵ, -Зрбѵоі;. Нвб. стол ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. Срв. Столът МИ, Столци МИ ИЗ,Зае; Столово МИ ЙЗах,Кюст.кр, стопъі, -ъ ж. Само мн. 1. Стъпала, ХОДИЛа. ДЛ N0 ПОДВІЖМіТЪ сіа стопъі мом. СП 16.5; мыѣ же мллл ыо подві- ЖЛСТС СМ. N031. МЛЛЛ N0 ПрОЛНШМ. СМ. стопъі мом. СП 72.2. 2. Крачки, СТЪПКИ. СЪВрЪШІЛЪ 6СІ СТОПЪІ МОКА во стьзѣ^ъ моі^ъ рЯ 16.5; окршірілъ остъ стопъі мом. подо мъноиг. СП 17.37; отъ гѣ стопъі ѵісоѵр Успрлвм.тъ см. СП 36.23; У постлвн ыл клмыі нозѣ моі, у нспрлві стопъі мом. СП 39.3. Срв. СЕ 186 12; стопъі мом. ылпрлвн по словосн твоемоѵр СП 118.133. 3. Стъпки, следи, дири от крак. У стопъі твом. но ^лпъыжтъ сіа СП 76.20. Срв. СП 36.31; I положітъ въ пжть стопъі свом, СП 84.14. // Образно. дл въ п'сллъ-МѢ^Ъ. I пѣньн^ъ. і п^ъ д^овънъі^ъ. просллвлѣетъ. прѣѵестъыое. н вельлѣ-пое нма твое. і стоплмъ послѣдовлтн СЕ 99а 25-26. Изч. СП, СЕ. Гр. 8іаРі]рата, У/ѵг|. Нвб. Срв. стъпа диал. РРОДД; стъп диал. НГер; стъп[ало], стъп[ка]; Стопката МИ, Стопките МИ ГХ,МИМ; Стъпков ФИ, Стъпов ФИ СтИл.РЛФИ. стопьтнвъ [погр. СП 77.8] вж. стръпътнвъ. стоілнью, -н. ср. Стоене край нещо, служене край нещо. і съподовн н стоѣыью стллго твоего олътлрѣ СЕ 74а 23. десыою [десыъііА стрлнъі своюмО стою.ыью. Гр. [і5)] ёк 5еі;і.шѵ караата-стід. Стоене от дясно на Отца [за положението на праведниците спрямо Бог Отец според християнското учение], съподобнтъ са. стоѣынѣ твоего десыллго СЕ 1а 17; н дл оѵрлоѵрѵнтъ десыое твое стоѣнне СЕ 99Ь 8; н с(ъ)подовн де(..)ънь\ стрлмън [!] свое(НА стоѣ)ыьн і жі(^ы)н вѣ(ѵьы)ъ-ніа Р VII 1.34-36. ОБНОфЬНОЮ стоілнью. Всенощно бодър-стване в молитва, въдлвъ севе н овно-штъыоѵроѵрмоѵр стоілыью С 548.8. Изч. СЕ, С, Р. Гр. яосраатаок;. Вар. стоѣиьс, СТОѢННв. Неб. стояние остар. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл; стояне Дюв, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. [раз]стояние. стоглтн, стонъ, стоншн несв. 1. Стоя, стоя прав, застанал съм. ѣко лю- БАТЪ ЫЛ СОЫЪМНШТН^Ъ Н ВЪ СТЪГЫЛ^Ъ Н ЫЛ рлепжтн^ъ СТ0М.ШТ6 МОЛНТН СА М стттн... 743 СТОІАТН... Мт 6.6 3, А, СК; се млтн н врлтрьѣ его стоѣ^ж вьнѣ, іскжште гл/тн смоѵ М Мт 12.46 3. Срв. Мт 12.47 М, 3; Лк 8.20 3, А, СК; стоѣше нс. н ^ъвллше гла М Йо 7.37 3, А, СК; ндеже стоіатъ пѣв'цн СЕ 101а 8; днмоснн же стоеше дръжА коѵрмнрь жрътвъ-нъін С 138.24; стоеше н молнтвж творълше кт. вогоу С 206.10. // Спирам, стоя на място, поѵто то вѣгл-кте. ые вонте са стонте. н нъшгл очр^ь-рнте глко снлокк вожніж н^мържтъ С 229.22. // Заставам, бдя, наблюдавам. къінмъ лн пооѵрштеннкмъ. стоілтн ^отѣд^ж ты мрьтвьцл. кокгд отъдлннк. ѵлквште отт, ЯЪго С 441.19. // Постоянствам, н съ вьсѣмъ говѣ- НННМЪ СТОА ВЬ ПѢТНН ПО ГЛЛГО- ллноѵроѵрмоѵр въ ^ллмѣрсъ С 285.12. // Издържам, изтърпявам, дл ннкъ-тоже влсъ отължѵнтъ отъ лквьвс-эднстосовъі. тврьдѣ стонте С 236.15; вллдъікл нлшъ нѣстъ в.коже стоілтн іемоѵр. нъ н^дъ^нжтн н о^мрѣтн С 149.27. 2. Стоя, намирам се, съм. ытъ крфлнк въ водѣ по срѣдѣ же влсъ стонтъ. егоже въі не вѣсте М Йо 1.26 3, А; стоѣ^ж же прн крстѣ нсвѣ млтн его н сестрл млтере его М Йо 19.25 3, А, СК, Б; съсждъ же стоѣлше плънъ оц'тл М Йо 19.29 3, А; въі есте свѣтъ мнрочр. не можетъ грлдъ очркръітн са. вр..^оѵр горъі стоіа 3 Мт 5.14 А; твръдое (ос)новлн'іе ваше. стонтъ. нм(ъі пе)ѵлтъ съ Е 2а 10; стоідште вѣл^ж ногъУ нлшіа въ дворѣ^ъ твоТ^ъ Тнлмъ СП 121.2; поклоинмъ сіа нл мѣстѣ. Тдеже стоѣсте нозѣ его СП 131.7; і нюдл стоѣше съ німн К 5а 10; нждеше стоідше клпнште лполоново С 220.21; ілкоже н мѣстоѵр вьстрлстн са нл КЪмже стоглше С 520.5. 3. Прич. сег. деят. като същ. стоьмре[н] м. мн. Гр. о! ёсттдкбте^, о1 тгареатйте? [вар. о1 пареатцкбтес;]. Стоящите, изправените, намиращите се хора. едн-нн же отъ стоьлфн^ъ точр СЛЪІШЛВЪШб гллл^ж. ѣко нлнте ^оветъ М Мт 27.47 3, А, СК. Срв. Мк 15.35 М, 3; нл ^лѣвннл^ъ же стоаштнн. вндАште кго оѵрстръмькннк къ юньцоѵр. мнло\р-(жште прлвьднллго. стлвьгл^ж н гллсъі. оѵрклоннтн СА ГНѢВЛ Н ВЪ^ВѢ-шеныл кньѵл С 566.7. вънѣ стоілтн. За християнин, на когото е наложено църковно наказание [епитимия] - стоя вън от църквата по време на литургията, лфе которллго црісъі отължѵлетъ въ млло врѣМА. вьнѣ стоѣтн СЕ 69а 7. вьскк нофь стоглтн. Гр. біаѵпктеребсо. а) Стоя цяла нощ някъде, прекарвам цяла нощ, пренощувам. тъгдл очрво прісжжденн бъіша нл ілснѣ ВЬСЖ НОШТЬ СТ01ЛТН. КГДЛ Вѣтръ лктъ сѣверъ вѣглше не прѣстлд С 90.1-2. В) Моля се цяла нощ. стоѣвъі в’сжч нофь СЕ 485 4-5. о деснжкъ стоьхфен. Гр. оі ёк беі;ійѵ. Стоящите вдясно - название, употребявано в християнството за праведниците. гллголЛетъ къ о дес- НЖ1Ж СТОАШТННМН. ГрАДѢТе БЛЛГО- словькннн отьцл мокго С 123.17. окрьсть стоглтн. Гр. тгеріістацса, Хатараі кѵкХср, яерііотацаі кък^б-іЗеѵ. Стоя наоколо, в близост съм до някого или нещо, намирам се до някого или нещо. нъ нлродл рлдн стоіаштллго окръсть рѣ^ъ М Йо 11.42 3, А, СК; н шестокрнллтлл серлфнмь. ѵѵкръсть стоідфл. і летАфл СЕ 4а 18-19; то поѵто о (Лн^ъже вѣсн тжжншн. нъ окрьсть стоаштллго сего дъл'мл нлродл рѣ^ъ С 309.15. Срв. С 309. 22-23; вндАште новъін съворъ. црък-ВЪНЪКА дѣтн окрьсть СТОАШТА С 384. 26; нъ внждж реѵе того лгг^елъі окрьсть СТОАШТА ВНЖДЖ СЛЬНЬЦв ВѢЖАШТв С 437.26. просто стоіа. Стоейки изправено, влдженъін кодрлтъ дл не вндѣнъ нмн вждетъ. тлко просто стоа С 107.4. прѣдн стоілтн. Гр. прогашцоа. СТрЛАЬЫЬге 744 СТрАААТН Предстоя, предхождам, нѣсн лн кже прорнцліемо слъішллъ. то же прѣдн стодште вндншн С 337.10. рл^ьно стоглтн. Гр. Зисттараі. Заставам, стоя отделно, отделям се. ѵѵ ГЛЛСЛ СНЛО. рл^но СТОАШТДА ОуДЪІ. ВЪ гсднно съвърлвъшн. н простъ ПОСТЛВЬ-ШН. Н N6 БЪІВЪШЛЛГО въ въітніе прн- ведъшн С 317.10. стоілтн протнвж крѣпд са. Гр. іота-раі аѵ-гаусоѵі^бреѵо<;. Боря се, устоявам, противопоставям се твърдо, неповъднн сжште о къ^не^ъ. воныл твокго сотоыъі. стонмъ протнвж крѣпдште са С 100.3-4. стоі&тн прѣдъ. Гр. ларштароа. Стоя пред. вѣдъі ілко прѣдъ цѣслремь стоншн С 1.14. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. '<ата-раі, паріатацаі, каіЗгіраі, кеТцаі, яареіці [лареТѵаі], каіЭіахараі. Вар. стоѣтн. Неб. стоя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. стрлдлные, -іл ср. 1. Страдание, болка, мъка. вндѣвъ н^ъ Тѵоснфъ ... не обнлжн меѵл. ын въ тьмннцн ^лтворн ... нн прнсыллго БрЛТЛ ВСНЫЛМННЛ стрлдлнніл. нъ вьсе то подъ но^ѣ подъложнвъ прѣштенніе съ вь^внтнн-мъ сьмѣснвъ С 367.22; мно^н бо МЖЖН БОГЛТНН НОЖЬНОІЖ БОЛѢ^ННІЖ волАште. не могжште сътръпѣтн. стрлдлныл н волѣ^нн врлѵевьнллго нцѣл"сныл С 556.25. // Лишение, не тъ во іестъ трьпѣлнвъ нже трѣвовлннн недонмлтъ. нъ нмѣан овнлнк. тн въ стрлдлннн трьпд С 92.30. 2. Мъченичество, подвиг за вярата, дроу-^нн же плкъі въ подвнгъ вьлѣ^ъшс-. воле же ие могжште до коньѵннъі во-лѣ^нн сътрьпѣтн. вь срѣдж стрлдл-нніл отъвръгошА са С 85.24-25; нже прѣвъівъ по стрлдлннн стъін^'. н вьсе нспрьвл дожн н до коньцл С 271.24; вогъ. не ^отан сьмрьтн грѣшънъшмъ. нъ оврлштенню н жн^нн. не вьсочрс- нн вътъште толнкллго стрлдлныл С 529.7. Изч. ., С. Гр. аОЛтцш;, рбхіЭск;, та беіѵа, бЛХотрісо-ац. Вар. стрлдыініе. Неб. страдание ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Сре. страден прил. НТ, БТР, ДА. стрлдлтн, стрлждж, стрлждешн несв. 1. Страдам, измъчвам се, мъча се, изнемогвам, тлко н снъ ѵлвѵскъі нмлтъ стрлдлтн отъ нн^ъ М Мт 17.12; ѣко стрлждж въ пллменн семь М Лк 16.24 3, А. СК; неволи стрлдлтн съ [...]ъмн вжнТ нежели врѣ[..]нъно нмѣтн. грѣ^(л) сллстъ Е 16 9; ѵѵ рл^воініѵе. не ѵюешн лі ѵъто стрлждеші К 11а 28; ндѣлрсж же доврнн мжѵеннцн. вь сурьскж ^емыж, лншенн стрлжджште. н вь темннцж поуштлкмн С 58.4-5; вѣсте во врлтніе клко плѣньннцн стрлжджтъ С 58.6-7; жнвъ гь въ мон Ѵс ус. іегоже рлдн л^ъ се стрлждж С 151.29; нъ прѣвъі тръ-ПА лкъі нномоу л не слмомоу стрлж-джштоу С 153.6; ^ьлн во сжште н ^ьлъ стрлжджште. не могошл н стрл-стн свока не ѵоутн С 333.21-22; кто очрво ТЪ МНОГОБОЛѢ^НЬНЪІН. н много-троудънъін. н отъ вьсѣ^ъ мештемъ. іедл клко н по прлвьдѣ кже стрлждетъ С 436.14-15. 2. Лишавам се, страдам от липсата на някого, н мьнѣ вждетъ стрлдлтн подроужнгл н вола СВОКА. Л ТВ01Ж шніж врлдвніж ОТЪСѢ-кне-тъ С 237.1; сь во Тѵоснфъ врлтніл ѵьстъномъ врлком' женнвъ са прѣжде. н роднвъ съінъі стрлдл подроужніл. н жнвѣлше въ ѵнстотѣ С 246.15-16. 3. Работя тежка работа, страдам от изнурителен труд. л не слмомоу стрлдлтн троудл прнношеныл водѣ С 551.26. 4. Прич. сег. деятп. пато същ. стрлждд, стрлжджфен т. ед. и мн. Гр. оі ёѵохЯ-обреѵоі, оі карѵоѵ-тв^. Този, който търпи страдания, страдащият; тези, които търпят страдания, страдащите, н стрлж-джштен отъ дуъ неѵнстъ. ісцѣлѣлуж са М Лк 6.18 3, А, СК; црк> нцѣлнтелю стрлждіжфннмъ нс^е. теве СТ|)ЛАЬВ& 745 стрьжь трепефіжтъ вѣсн СЕ 266 14-15; відѣ лі колнкъ ПрІБЪІТЪКЪ. ѢВІ СТрЛЖДЖ-штімъ ^ьлѣ К 36 14; н тъіа въложн въ очршн стрлжджштлго. н лвнк сътвори прослъішлтн глочр^очрочрмочр С 552.28-29. 5. Прич. мин. деят. като същ. стрлдлвъін т. ед. Гр. о шгоіЗаѵсЬѵ. За Христос - този, който е страдал, който е приел насилствена смърт, въ нстннж дн стрлдлвъ-шнн вьскр'сьшнн ТЪ Ж€ (0 прншъдъ. ѵ’то очрво к ьГемочр КДННЪІН ВЛЛГЪІН кдннъін ѵловѣколквьць С 502.26. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С, Р. Гр. яастхсо, РаааѵіХо|даі, сгиукаковхеораі, шіо(За?Ао-рш, каковхеороа, атереорш, сгоѵехораі, ав/Чюс, каталоѵЕорет. Нвб. страдам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕА; страдал остар. АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стрлдьвл, -ъі эіс. Страдание, мъченичество. НС ШТАДАШТС Б0 СА К-ЖО ЖНТН СЬДО ВѢѴЬНЖНЪ мжкж творнтъ. СЖШТНІЛ же сьде стрлдьвл. БЛЛГЪІН^Ъ ГОТОВНТЪ нлсъіштлннк С 290.28. Изч. С. Гр. каколаіЭеш. Нвб. страдба остар. ВА. стрлжл, -а ж. 1. Стража, охрана, караул, і бѣд^ж плстъірн въ тонжде СТрДНѢ. БЬДАфС Н СТрѢГЖфб СТ(р)ДЖЖ нофънжіж о стддѣ своемь МЛк 2.8 3, А, СК; нмлте лн реѵе стрлжж. ндѣте оѵртврьднте ілкоже вѣсте С 439.1. Срв. С 440.24; тн просншд тн псѵлтьлѣша съ стрлжеіж С 441.11; кже пострлдл. се н пеѵлть н клмъі н стрлжл. н ые могоша кго очрдръжлтн С 444.14. 2. Времето, когато се сменява стражата [като мярка за време, равна на три часа при римляните и на четири часа в старозаветно време], въ ѵетврътжіж же стрлжж нофн. іде къ ннмъ нсъ ^ода по морк М Мт 14.25 3, А, В. Срв. Мк 6.48 М, 3; къ кжвв стрлжж тлть прндетъ М Мт 24.43 3, А, СК; лкбо БО вътортмж. ЛКБО ВЪ ТрбТНЖ СТрЛЖЖ прндетъ М Лк 12.38 3, А, СК; н ъко день вьрлштьне-н-же мнмоідетъ. і стрлжл ноштьнлѣ СП 89.4; отъ стрл- ЖКА ОѴрТрЬНІА ДО НОШТЬ ОТЪ СТрЛЖІА очртрьнід ДЛ ОЧГПЪВЛ ІНЛЬ НЛ ГѢ СП 129.5. Изч. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. (ргЛакгр, ковстт-со5{а. Нвб. стража ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Стражата МИ, Стражанското присое МИ ЙЗ,МИП; Стражата МИ ЙЗах,Кюст. стрл[жнфе], -л ср. Кула със стража, стражница^ наблюдателница [образно]. трн&. глл. л. нл вжнмь стрл-[жнфн] СТН ПрЪ^ГОЖфНМЬ. ДЛр8Н нлмь БЛЛГОСТЬ ТФ А 1. Изч. ТФ. Нвб. стражище остар. БТР, РРОДД. Срв. стражница ж. остар. Дюв, БТР; стражар-ница ж. остар. ЕтМл; Стражище МИ НГер. стрлжь, -л и -н т. 1. Страж, пазач, човек от охраната, прнстлвншд же нмъ стрлжА воныъь н клпнкллрніл С 76.16; прнде н нскочрпн очр стрлжъ тълесъ сточрк С 270.25; стрлжл вндо-мл почрстн львл велнкл ^ѣло С 292.21-22; н н^въстн тн вндомъ тн стрлжъ посъллвъ С 293.12; пеѵлтлъвъше гровъ съ стрлжьмн С 440.25-26; н отъшъдъшемъ вжджтъ. стрлжемъ ^отѣлше ^орьно дѣло бъітн С 444.3. 2. Палач, лбнк же прнкосновеннн топ-лотъі. пльтн кго рлстллвъшн. ЛКБАН же жн^нь съплде са. ве^лкон'новлвъ вътъште. л стрлжь кгдл вндѣ к-го очрклонЪшл СА ... ВЬ МѢСТО ОТЪБѢ-гъшллго. слмь са очрстронлъ. н съвръгъ рн^ъі къ нлгъінмъ са прнмъсн С 93.17. 3. Прен. Пазител, закрил-ник, покровител, стрлжл дл^ъ та сне ѵлѵь. домочр нлевочр СЕ 82а 17; мжжн же н женъі н въсе кстъство. н твлрь ѵловъѵьскл. стрлжь нмлтъ кгоже вѣсн очржлслввтъ са. н днілволъ трепе-штетъ С 354.7-8; стрлжд крѣпъі нл ВЬСА СЖПрОТНВЬНЪІА Н МЪІТЪІА. НЪ Н бѣсовьскъіа плькъі С 543.5. СТрЬЖЬБЛ 746 стрлил стрАжь тьмьннѵьнъ, Гр. бестцофиХа^, 5естцсЬтгі<;. Надзирател, тъмничар. СВАТАІЛ же БЛАГОСЛОВНСТА ГОСПОДА, н ТАКО ПрНАСТА БрАШЪНА. (АКОЖС Н ТЬМ-ннѵьнъінмъ стрлжемъ ВНДѢВЪШвМЪ свѣтъ С 182.16-17; прн^одд къ ТЪМННѴЬНОѴрО\рМО\р, СТрАЖОѴ|\ н къ ВОННОМЪ ДАА НМЪ МНОГО ^ЛАТО С 98.18; н шъдъше стрлжніе тьмнн- ѴЬННН. ПОАША СТАГА Н ВвДОША С 184.26; н прнплдъшл къ тьмннѵь-ноѵрочрмоѵр 1 СТрАЖ0\р МОЛГЛСТА Н С 255.23-24. СЕ, С. Гр. о фиХасташѵ, коиахсоЗіа, беацофйХа^, о епаѵсо тг[? фгЛакрс, сткотіос, фіЛакттіріоѵ, бррлос. Нвб. страж ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. стражар, стражарин остар. Дюв, НГер; стражник остар. РРОДЦ. стрАжьвА, -ъі ж. Стража, будуване, бдение. въ скръве^ъ і не прѣможе д МОІ. ВАрІСТб СТрАЖЬБЪІ оѵі моі СП 76.5. Изч. СП. Гр. флЛаюѴ Нвб. стражба диал. ОА, ДА. Вж. при СТ|АЖА. стрАжьдА, -ъі ж. Стража, преден пост. н дроѵ|тъ дроѵргА пооѵрштліжште. ІАКОЖе се СТрАЖДЖ ЫА рАТН ТВОрАШТО С 91.29. Изч. С. Гр. ярофіЛак^, Вар. стрьждл, Неб. стражда остар. ВА. Вж. при стрьжА. СТрАМЪ ѲЖ. СрАМЪ. стрАНА, -ъі ж. 1. Страна, област, населено място; околност, і ло^нл-ВЪШб Н МЖЖН МѢСТА того. посълаша въ вьсж стрлнж тж М Мт 14.35 3; прн-шедъ же нс въ стрлнж кеслрньх фнлн-повъі М Мт 16.13 3, А; і молѣше н мъного. да N6 посълетъ н^ъ кромѣ стрлнъі М Мк 5.10 3; і въ вьсен стрл-нѣ нюденстцѣн повѣдасмн бѣа^ж вьсн глн снн М Лк 1.65 3; і нс^ож-ДААше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто н стрлнъі М Лк 4.37 3; н рАстоѵіті іа бъ стрАнъі СП 105.27; рл^оѵрмѣемъ та ДрЪЖАфААГО родъ непрнмѣсънъі. ТА- К0ЖД0 Н МОрЪСКАА СТрАНА, КАКО ВЪІМЖ ^ВАДН ТА, СЪТВОрЬШААГО, ВЪСВврѣПѢ- въше бо влънамн. съ ^ев(е)(ж са воретъ СЕ 1а 16; иъ н досели нъініа прѣвъі- ВААТЪ СТрА^Ъ СТААГО КОНОНА ВЪ ВЬСбН тон стрлнѣ С 40.6; донде же сн ^лпо-вѣдь по всен егѵрптьстѣн стрлнѣ С 145.6; нѣсн лн слъішалъ о ^аповѣда- НЪІН^Ъ НАМЪ. ОТЪ САМОДрЪЖеЦЪ. (АКО ДА вьсн въсждоѵр. ВЪ ВСѢ^Ъ ОБЛАСТе^Ъ н СТрАНА^Ъ н МѢСТѢ^Ъ. ЖрЪТН Н трѣвъі творнтн С 147.24; бъістъ же на СТрАНА^Ъ ТѢ^Ъ ПрА^ДЬННКЪ ВбЛНКЪ С 219.18; н дастъ юмо\р палсстннъскъіа стрАнъі С 236.30; н въ штоѵржден СТрАНѢ СЪІ. н не НМѢА ѴЛОВѢѴЬСКЪІ помоштн С 365.2. // Земя. Т дастъ ІМЪ СТрА[нъ]нЪІ (А^ЪІКЪІ Н ТрОЧрДЪ ЛЮ- деі наслѣдовашіа СП 104.44; оѵрго-ждж прѣдъ ГМЬ СТрАНѢ ЖНВЪІН^Ъ СП 114.8; а вь^ьрѣннемь свонмь ^ейвк потрАСАетъ. іже естъ поставнлъ горъі въ Мѣрж. I СТрАНЪІ въ стлвнла СЕ 55Ъ 23-24. 2. Страна на нещо, част от нещо, кът. ПАдетъ отъ стрАнъі твоеід тъісіашті. V тъма о деснжкк твоіж СП 90.7; женА твоѣ ѣко ло^а плодовита вь стрАНА^ъ домо^ твоего СП 127.3; ТѢМЪ ОТЪЛЖѴН ЖНТН ВЪСТОѴЬНЖІЖ стрлнж грАДА. да того радма н нлреѵе са ^ерсонгАнемъ С 542.5; то же сътворнвъ П0 ОБѢМА СТрАНАМА ТѢЛА С 563. 2; НЪ ТАКО СТОА ННКАМОЖе ВЬ^НрАА. НН НА ЮД'НЖ СТрАНЖ. Н ТАКО вь^нде НА нево С 567.28. 3. Страна, народ, племе, род. ілкоже реѵе вжнк пнслннк. ВЪСІСЖІЖ ВвЛНѴЛША СА СТрАНЪЬ н лк-ДНК ПОО\рѴНША СА ТЬШТбТЪНЪІНМЪ С 102.27; колнко родовъ н стрлнъ. н Тнострлньннкъ. тн вьсн крьстА рлдн ллѴжтъ С 431.4; да лште очрво не въі ВЪСТАЛЪ (АВѢ. ілкоже акъі прѣльштеин снн. н протнвж ЦѢЛѢ стрлнѣ 0 (Лмъ воржште са н ве^ домоѵр С 442.1; ННОА^ЪІѴЬННЦН. ѴЪТЖТЪ ДОМЖ. ВЬСА стрлнъі дьньсь прл^дьноѵріжтъ С 509.9. 4. Само мн. стрлиъі. Гр. стрлыьыніст. 747 стрычьннкъ &5ѴГ|. Езичници, дьнесь жръвд гото-ВАЮМО ЮСТ"Ь. весловесьнъін^ъ стрлнъ. прьвою нссловесъною въ^вохртнню. нл покл^лнню покоренню С 321.26; нже отъ стрлнъ новн людню, н мллде-і ннштн проповѣдліжтъ сн^ъ къ вогочр по^нлнню, мллденьство С 321.28; н ЖНДОБЪСКО ОБЛНѴАІЖШТА Б6^0\рМНЮ. А стрлнлмъ дліжштл сватость С 341.10; і благословьюнъ грддъін ржцѣ нл крь- СТѢ ПрОПАТН. Н СТрАНЪІ КЪ С6БѢ СН съвъкочрпн С 341.27. 5. Прен. Страна, особеност на нещо. понеже ] длъжънл въістъ в'сѣ твлрь. ^вллж | тевѣ прнноснтн. сего рлдн нл въторънл СТрЛН^Ы. ВЪІШЬННфСЪ ВбфбН. ПрѢ^О- днмъ. іажс твоемочр подъножью. ѵьстн съподовльше са СЕ 1а 9. 7ападьнъііа стрлнъі. Гр. та 'ІАХорісоѵ етЗѵг|. Страните, които са на запад, ономоѵр же рекшоѵр нъстъ дошъла ^ападънъін^ъ стрлнъ лрНІАНЪСКАІА ^очрлл С 197.19-20. нл онж стрлнж. Гр. е1<; то пераѵ, еі? тоѵ брцоѵ. На другата страна, на отвъдния бряг, отвъд, юдннъ же отъ ГбН^Ъ КОрАБЬ ... ОБрАТН СД НА ОНЖ стрлнж С 151.17-18; къ сжштннмъ кг КОрАБН гллгол“д. шъдъше НА онж СТрАНЖ ВЪ^НШТАТе ПрѢДЪ ГрАДОМЪ С 151.19-20; не нмлтъ прънтн на онж стрлнж С 151.30; н рьцъте юмочр ѵьсо рлдн СТАВН НЛСЪ влъшъствомъ твонмъ. прнтн на онж стрлнж ІС тевъ С 151.24; н корлвь о^стрьмн сд нл онж стрлнж С 152.19. о деснжіж стрлнж. Гр. е!<; та бе^га рерр. От дясната страна, онъ же реѵе нмъ. въвръзѣте о деснжіж стрлнж корлвлѣ мръжж. н оврдштете М Йо 21.6 3, А, СК. СТрАНА ГАДЛрННЬСКА. Гр. Т) %(Ьра ТЙѴ Габартіѵюѵ [тсізѵ Геруеріѵюѵ, тюѵ Гераат|ѵсоѵ]. Страната, в която живеят гадаринците, жителите на Гадара - елинистичен град в Декапол, на югоизток от Тиве- риадското езеро, і прндж на онъ полъ морѣ, въ стрлнж глдлрннскж М Мк 5.1 3; въ омо. прн^оддфю ісоѵр въ стрлнж глдлрнньскж СК Лк 8.26. стрлнл съворл, Гр. Ворраі;. Север, северна посока, н стрлнж съверл отъ грлдл оврдштете тѣла моюго н^връ-жеил нл со\р^о С 154.23. съ стрлнъі. а) Гр. ката реро^. Постепенно, малко по малко. ілкоже во ѵръвь срьдьце джвоѵр іадъі о\рвдж-даютъ. енце н ^лвнсть срьдце нмѣіж-ШТЛАГО (Ж. СЪ стрлнъі ІАДЖШТН 0\рВА- ждлютъ С 399.27-28. 5) Гр. біа топ церотк;. В това отношение; по този начин; така. теве гедного нъшъѵоѵр вь^ъпніж. дл съ стрлнъі ^оддштннмъ поклжж енлж С 311.9. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С, Р. Гр. *сора, (лерос, періхоро?, Г) ореіѵп, текц^рюѵ, кХіра, еіЭѵо?, оі іолоі, кЛіто?, <рі5Хг|, ѵаять уюѵіа, кшрп. фш?- Вар. стрѣнь, стрмшіл, Неб. страна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Страните МИ, Страната МИ ЙЗах.Кюст; Странето МИ, Стърната МИ ИД.МНЛом. стрлньннкъ, -а м. 1. Странник, чужденец, пришълец, да сего не рл^оѵр-мъешн. едл стрлнннкъ юсн сн^ъ мъстъ. ЮДА НЪІННк прншълъ ксн въ грлдъ сь С 475.20. Сре. С 476.3; не тлко лн по-ДОБААШе пострлдлтн ^оѵр. доврѣ нлрн-ѵемън стрлн'ннкъ С 477.28. 2. Странник, пътник. коьД. же тъ прнведе въ млнлстъірь. МЬЛѢТЬ. нл кръмыж прн-^оддштнн^ъ тоѵр стрлнннкъ. югоже КОН (А ЛЮТА СЖШТА Н СВбрѢПА Н НАПрА- сннвл С 565.5. стрлньннкъі оувнвАТН. Гр. ^еѵокто-ѵе'со. Които убиват чужденци, въів-шокр на ^ен вжню гнъво\р. творд-штнн^ъ рлдн грѣ^ъі н жнвжштнн^ъ на ьГен. стрлнннкъі оѵрвнвліжште С 128.17-18. Изч. С. Вар. стрАНННкъ, стрлЮннкъ. Неб. странник ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. стрлыьыо 748 стрлстотркпмік стрАНЬНо нареч. Странно, чудно, невиждано, прннмн влісо. ѣко федръ. ^АБЛЖЖДЬШСе ТН ОВЬѴА. КЪ ТСБѢ ПрН-рНфІЖфб. СГОЖС НСКЪІ ПОГЪІБЪША. ^СМЬ-ЫѢ ССТЪСТВѢ. СТрАН'Н0 СА ПрНѴСТА. I НА рАдость потъва ѵннъі вссплотънъіа СЕ 84а 11. Изч. СЕ. Вар. стрмГмо. Нвб. странно ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. стрАньыолгоБЬМ, -іа ср. Гостолюбие, страннолюбие, гостоприемство, се СЖТЪ ДѢЛА. АДЪКАННС ЖАДАННС ... ннфедювне. стрАньнолгсвнс СЕ 69Ь 26; АГббЛЪ рсѵе. НМ'Ж6 СТрАННОЛЮБНЮ нмѣашс пжѵннж С 250.13. Изч. СЕ, С. Гр. фЛо^еѵіа. Вар. стрдиьнолювнс-, стрмшолюсше. Нвб. страннолюбие остар. ВА, ЕтМл. Срв. страннолюбив прил. ОА. стрАньнопрннмьць, -а т. Гостолюбец; гостоприемен човек; човек, който приема странници, въ овндьднвъ- СТВД МѢСТО. ННфСЛЮБСЦЬ. ВЪ ТАТЪБЪІ мѣсто стрАН'нопрннмець СЕ 706 14. Изч. СЕ. Вар. стрмГнопршшець. Нвб. странноприимец остар. ВА. Срв. странноприемница ж. ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. стрАньнъ, -ъін прил. 1. Чужд, странен, непознат, въ ныа оѵрѵс-ннннѣ (!) СТрАНЪНА рА^ДНѴЫАІА. Н6 ПрѢЛАГАНТС СА Е 336 13; тоѵрждь въі^ъ врАтрі моеі. V стрлненъ сномъ мАтері мосіа СП 68.9; МОЛНТС СТрАЫ'НААГО ТОГО ѴЛОВѢКА С 536.11-12. 2. Особен, чуден, невиждан. Н ѴЛОВѢКОЛЮБЬЦ’ ВЛАДЪІКА НОВО Н СТрАННО ЖНТНГС. ВЬ ЖН^НЬ НАШЖ вьнсслъ С 487.27. 3. Като същ. стрАньнъ, стрАыьнъін. Гр. о ^еѵод. Странник, чужденец, скитник, пришълец. стрлнонъ вѣ^ъ н не ВЪВѢСТС- МСІІС. ЫАГЪ Н N6 одѣстс- мснс- М Мт 25.43 3, А, СК; съвѣтъ жс- съ-творьше КОЧрПНША нмь ссдо скждель-ННКОВО. ВЪ ПОГрѣБАННб СТрАНЪНЪІМЪ М Мт 27.7 3, А, СК; ТсоѵрсА сего вндд- ШТААГО НАГА. СЬМѢр€НААГО І'С0\рСЛ. Ж^ЬННКА ѴС0\рСА ... Н ВЪ СТрАНЬНЪІН^' не^нАКМА С 454.20, 20; каіа бо тн ПОЛЬ^А ОТЪ ТѢЛА СТрАНЬНАГО С6Г0 С 454.23; вь дне^ъ же тѣ^ъ наѵаша СТрАНННІ прн^однтн КЪ ОБНТѢЛН кго С 548.24; вьждреіж дшеил ношть н ДЬНЬ. Н ЛГСБЬВНІЖ. СТрАНЪНЪІМЪ ОѴрГАЖ-ДАА ВЪ (СДННЪ Ж6 отъ д'ннн С 550. 21-22. // Изгнаник, влюдѣте са крл- ГА. ДА N6 НАГЪІ СЪТВОрНТЪ ВЪІ. ѢК0 АДАМА. I СТрАНЪНЪІ отъ црствА СЕ 97Ь 10-11; ОТЪ (ЛСЛНІ (ЛКО СТрАННА. отъ ѴрОДА БѢЖАВЪША. ДАЖДЪ МН С6Г0 СТрАН'НААГО. БѢЖАВЪШААГО ОТ' САМѢ^Ъ пеленъ вь ег\рптъ С 455.2, 3. стрлньнъ въітн съ [цѣмь]. Гр. сгоѵ^еѵ-ѵсечсо [тт]. Живея като чужденец, като странник, вже вже нашъ. рожден съ слоѵргоіж свонмь НѢКОВОМЬ. I СТрАНС-НЪ БЪІВЪ СЪ рАБОМЬ СВОНМЬ носнфомь СЕ 18а 12—13. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. ^еѵод. Вар. стрмкнъ, стрлшеь, стрлнгнг, етрмГнг. Нвб. странен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. стрАстоносьць, -а м. Страдалец, мъченик за християнската вяра. снн жс СТрАСТОНОСЬЦН СЪКА^АНН. А СНН ДЬСТН- въін н неоѵркроштенъін пьсъ С 60.7; ОТЪВѢШТАВЪ ЖС СТрАСТОНОССЦЪ тдъкомъ рсѵс- С 61.5; вьнс^аапъ оѵр^ьрѣША снлж КЖІЖ сь невс-се почрштенж къ Днмъ. СВѢТНТН. троннж СВНТАІЖШТ6 СА. н ГДАСЪ ОТЪ бел СТрОСТОНОСЬЦА ВАС01Л. свѣтнло ксмъ С 64.23. Изч. С. Гр. аОХофброд. Вар. стрлстоносецт.. Нвб. Срв. страст и нося. стрАСтотрьпьць, -а м. Страдалец, мъченик за християнската вяра. БДАЖСНЪІН ЖС- КОДрАТЪ. (АКО ПО НСТННѢ ДОВНН СТрАСТОТрЪПС-ЦЪ. довроѵьстніА. ДОБЬК СЪТрЬПѢ ДЮТЪІА ТЪІ МЖКЪІ С 105.3; а по нстннѣ жсдаіжштсмъ вн- ДѢТН ^рНСТОСОВА СТрАСТОТрЬПЬЦА С 117.6; да прннмс-мъ вѣѵьнъін жнвотъ. стрАСТотрьпьк- 749 стрлстьннісь ілкожс- н отьцн ыміін. н стрАстотрьпцн н мжѵсынцн прнлшА С 256.3; снн К-ДНИ НА ДССДТ6 СТрАСТОТрЪПЬЦН С 271.9; о всѣрсъ сътворнвъшнн^ъ са ѵочрдесс-^ъ. отъ велнкААГО стрАсто-трьпцд воѵьстню С 560.20. Изч. С. Гр. аіЗХг|тіі<;, адЛскрбро?. Вар. стрлсто-тръпсцт., стрлстотрьпць, стрлстотръпьць. Нвб. страстотърпец, страстотерпец книж. остар. ОА, ВА, РРОДЦ, ЕА. стрлстотрьпые [погр. СЕ 38а 3] вж. сллстотрьпьк-. стрлсть, -н ж. 1. Мъка, страдание, мъчение, і прнвъсд емочр вьса бола-ШТАІА. рА^ЛНѴЬЫЪІМН НСДЖГЪІ. I стрАстьмн одръжнмъі 3 Мт 4.24; тръпѣыню СЛЪПЪ Б(Ъ|) ОЧ^ПОДОБ^Ъ СА оцемъ прѣподоББе. нѵѵвочр въ стрА-сте^ъ. Теснфочр [!] въ нАПлсте^ъ. н весплътнъі^ъ жТтню Е 23а 10; стрАсті рАДІ ннштін^ъ. н въ^дън^аньѣ очрво-гъі^ъ СП 11.6; V въ^вс-де міа отъ ровА С?|. V ОТЪ Бръньъ ТІМѢЫА. Т поставн ыа камні нозѣ моі СП 39.3; і въістъ сочр-говь въ въ кочрпіз Н ѴКЪ. ІЖС В0Л6ІЖ стрлсте^ъ НАШН^Ъ ПрНѴАСТН СА СЕ 67а 21-22; поміловавъ плѣльште-НЪІІА творць. АрЪВО ОТЪѢДЪ. ДрѢВЪ-ноѵрмочр родочр длетъ. і стрлсть въведе ісцѣленье К 10а 40; ношть прово- ЖДАА^Ж. ТрЬПАШТС стрлсть. ДОБЛЬНО рлдочрвкште са С 92.1; слъішн ілко іеже ^ъло сътворнтн мжкж прнноснтъ н стрлсть С 406.17; въстлыѣте ндѣте отъсждочр. отъ стрлстн вь веселніе С 470.14; рлсмотрн же стъін потрѣвьночр БЪІТН. НЛСТЖПЛТН ЫЛ ВЬСА ПрН^ОДА-ШТАА К ^емочр. СВОН^Ъ рЛДН стрлстнн С 556.9; 'ічѵснфъ ... не обылжн меѵл. нн въ тьмынцн ^лтворн ... не ПОМАНЖ КОТЪІГЪІ рАСТрЬ^АЫНІА ... ЫН рОБОТЬНЪІА стрлстн С 367.18. 2. Мъченически подвиг, мъченичество, мцл поіл нж СТрА СТЪІ? МКЬ КО^МЪІ Н ДЛМНЛНЛ ^ лрлвнід А Ѵ2ПЪ 10; мцл ферв? л стрл стлго ьікл трнфоыл А 1416 10; стрстъ стго мжѵеннкл деѵѵдорл Е 6а 2; стрстъ СТЛГО МКА ^ЛрНЛЛ. Н В6В6Н СбСТрѢ €Г0 Е 246 16; ыл мжѵеынѵьскъіА стрлстн реѵс-. любаштннмъ мжѵеынкъі дл про-стьремъ са. благодѣтн вь^емыжште отъ ні^ъ С 54.8; к'то пе въсѴочрднтъ са островк ВѢрОБК сеіж. клко съ рлдостніж къ стрлстемъ ДрЪ^ПЖША С 55.15-16; почрстншА са ыл стъіа дл жнвъі а пожьржт'. вндѣвъше же а стнн лкъі веселн къ вѣыьцочр стрлстн пондоша С 62.24; н ил стрлсть воль-ижіж прншьдъшл С 334.14; прниесе съплсеыые стрлсть ^ва С 482.21; жн-тніе н стрлсть стъін^ъ оць. н епнскоѵрпъ въівъшн'і);ъ. ВАСНЛѢА. КАПНТОНА. мжѵе-нъін^ъ вь ^ер'сонн С 532.20.3. Страст, силно влечение, чувственост, і Н^БАВН ЫЪІ ОТЪ В'ССГО ТбМЪНА н НОфЬ-ЫААГО СТрАСТОТрЪПНѢ. ОЧрСТАВН ОЧрСТрЪМб-ынѣ страсти. очргАСН тѣлссъное рлжде-жеыне СЕ 38а 4; твоіеіж же воАекч ВЪ^АрЪЖАЫНІМЪ Тчѵснфъ ПЛЬТЬНЪІА по- бѣді стрАстн С 232.22; сквръыъі своа ОѴНШТАТН. н СТрАСТНН СВОН^Ъ ОМЪІВАТН са С 333.27; н весел не юыос-н ые двн-же са вь гіемъ ннколнже. н мАтеж' грѣ-^овъыъін^ъ стрлстнн. дѣнствочріж-штніа прнсыо въ юыъін^ъ С 544.28; МЖТАШТАА ЖН^НН ССА СЛАСТН (П02р. вт. стрАстнТ, Север., с. 352, бел. под линия) сланок море С 352.16. ве^ стрлстн. Гр. ажа’щ^. Без болка, без страдание, н аггслъ реѵе прьвок ВЪІКЫН ТН ТЪГДА пьрн СА. КГДА ТН рбКЖ съшъ въішыЛаго. прѣжде вѣкъ ве стрА- СТН рОДНВЪШЛЛГО. ОТЬЦА НА^НАМбНА^Ъ С 239.15. 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. 7таіЗоі;, раааѵо?, хаХатшріа, бЗбѵр, аіЗХоѵ, ёпаіЭХоѵ, то яа-ОеТѵ, яаОтіра, -пршріа, паОр-сб?, та парбѵ--га, бѵехбо?, аОЯ-рак;, дбоур. [Вар. шѵікбѵ]. Неб. страст ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. стрАСТь [погр. С 352.17] еж. сласть. стрАСТьннкъ, -а м. Мъченик; лице, понесло страдания и смърт за християнската вяра. стрАстьннкъ стрлстьынѵьсісь 750 щщь эднстовъ реѵе С 61.15. Срв. С 153. 17-18; по огьГН во тако кго вндѣ^омъ прн;<однвъше. (лкоже тѣло юно стрлсть-ннкоу н^гллждено С 142.6; н стрлсть-ннка рАспдтн жжн ѵетъірьмн С 152. 29; н се рекъ вь^ьрѣвъ на нево стъін вжнн стрАстьннкъ савннъ С 154.27-28. Изч. С. Гр. йОХчуп^. Нвб. Срв. [сладо]страстник. стрАстьннѵьскъ, -ъін прил. Мъченически, който е резултат на страдания за християнската вяра. тод во просншд отъ ВЛАДЪІКЪІ БДАГОДѢТН. н острѣ въ^дшд ВѢНЫДД. стрлстьннѵь-скъіа трочрдън С 54.27. Изч. С. Гр. бсОА.т|тікб<;. Нвб. Срв. страстен. стрдстьнъ, -7.ІН прил. 1. Страдалче-ски, болезнен, мъчителен, прн^ож-даа^ж жо н женъі к ьГемоѵр нмжштд ТАННЪІА врѣдъі. Н^ЖО ЫѢ моштьно врдѵомъ ВНДѢТН. Н БОДДШТА Н оѵрдржѵенъі отъ длъгааго врѣмене СТрАСТВИАЛГО. ПАДАА^Ж ПрѢДЪ НОГАМА стааго С 557.3. 2. Мъченически, който е свързан с мъченик, н СТрАСТЬНЪІНМЪ Н НО ТЬЛѢШПТННМЪ. нн ОѴрВДДАНКШТННМЪ ВѢНЬЦбМЪ о\рвд- ^ошд сд С 256.18. 3. Като същ. стрАстьнок ср. ед. Гр. то яатгітбѵ. Това, което се усеща със сетивата, което се възприема с чувствата, н навъікнн нскоѵршенннмъ тѣмь. ѵто мн К ОБНСКАЫО А ѴТ0 N0 ОБНСКАНО. ѴТО МН К СТрАСТЬНОК ѴТО ЛН ВеСТрАСТЬНОЮ С 504.5-6. Изч. С. Гр. тті<; адХт^оею;. Нвб. страстен ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. стрдтнгъ, -А т. 1. Стратег, началник [на храмовата стража], реѵе жо нс къ прншодъшнмъ иа ыь Ар^норсомъ. I стрдтнгомъ ЦрКВЫЪІМЪ. н СТАрЬЦОМЪ М Лк 22.52 3. 2. Стратег, воевода, военачалник, да то оѵрсдъішдтъ пдѵо. ЦНН ОТЪ СТрАТНГА ПрНШОДЪШО ПѴОДО- мѵѵночр рѣшд С 130.30; нмже тъгда стрдтнго\р въітн томочр Ар'НѢМ. водн-ІСААГО ГрАДА прѣжде НАрОѴОНААГО С 565.2. Изч. М, 3, С. От гр. отратруб?. Нвб. стратиг остар. ВА. Срв. стратег ОА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. стрАрсовАЫЫв, ср. Застрашаване, заплаха, тржсн жо веднцн по мѣста. н ГДАДН Н морн БЖДЖТЪ. СТрА^ОВАННѢ же. н ^ыамоннѣ с нвсе воднѣ вжджтъ М Лк 21.11 З.Изч. М, 3. Гр. фбріугроѵ. Вар. ст(1А^ованнк. Нвб. Срв. страхуване, страховит прил., страховен прил. стрдрсоннтьскъ [погр. М, 3 Лк 3.1] вж. трд^оынтьскъ. стрдрсотьскъ [погр. СК Лк 3.1] вж. трд^оннтьскъ. стрд^ъ, -а м. 1. Страх, уплаха, боязън. I вндѣвъше н оѵрѵеннцн р;одд-ШТЪ ПО морм. СЪМАША СА ГМЛчШТО. ѢКО прн^рАкъ естъ. I отъ стрд^д ВЪ^ЪПНША М Мт 14.26 3, А, СК, Б; і отъшедъ- ШН ьддро ОТЪ ГрОБА СЪ СТрдрСОМЪ. I рАдостняк воднояв М Мт 28.8 3, А, СК; ннкотеръін же оѵрво ѣвѣ гдаашо о немь. СТрА^А рАДН НМД6НСКА М Йо 7.13 3, А. Срв. С 483.11; по снр;ъ же МОДН ПНДАТА НОСНфъ. 1Ж6 ВѢ ОТЪ АрНМАТѢЬА. сдн оѵрѵеннкъ НСВЪ. ТАННЪ же тъ, стрлрсъ нюденскъ. да въ^ьметъ тѣдо нево М Йо 19.38 3, А; поклоник сіА къ цркві стѣі твоеі вь стасѣ (погр. вт. стрАсъ, Север., с. 4, бел. под линия) твоемъ СП 5.8; ердце мое съміа-те с(А во мнѣ. н стрА^ъ съмрътьнъп нАПАде на мга СП 54.5; і даждн ИАМЪ СТЪІННК ТВОЯК. СЛЪІШАТН въ стрАСѣ твоемь СЕ 38а 1; і нно много, елнко стъна кнігъі глжтъ. гро^ж I стрд^ъ твордште владъікамъ К За 7; нъ но вон сд отъ мжкъ а^ъ во ксмъ съ тобояк. н не нматъ теве връдітн стрд^ъ ѵловѣѵьскъ С 16.9; о^жленж-шд же сд вьсн отъ стрл^л С 33.17-18; съ во вьсакъ стрАр;' отъвръгъ, дръ^- стрАшнвн 751 стр&шьыо ноч^в,2. вьнндс къ пнлдтоѵр С 454.2. // Заплаха, опасност. N6 очрвоішн са | отъ стрл;<А ноштьнлего. от рѣлъі {вт. | стрѣлъі) лэтіаштіа вь дьнь СП 90.5; І кна^ъ ... реѵе къ сватъінмъ. пожьрете І лн. нлн прнкоснжвъ СА о^довъ влшн^ъ ! погоѵрвькк въі. терентнн реѵе. мьнѣлъ | лн ксн стрл^ъі очрвоіАтн СА ндмъ С | 176.16. 2. Страхопочитание, по- I чит. прідѣте ѵіадд послоѵршднте мене. стрл^о\р гню ндочрѵж въі СП 33.12; нѣстъ во стрд^д вжѴѣ. прѣдъ оѵТмл его СП 35.2; постави рлвочр твоемочр. слово | твое въ стрд^ъ твоК СП 118.38; ѵѵкръ- СТЬ СТОІАфД. I ЛвТАфД. СТрД^ОМЬ Нв-ПрНСТЖПЪНЪНА СЛАВЪІ ТВОвІА. ^АКрЪІ- вдквтъ са СЕ 4а 19-20; прнложн емочр вѣрж говѣннж. і оѵртвръдн его въ стрдрсъ твон СЕ 19а 10; мжжд прдвь- ДНВА. НСПЛЬНЬ СЖШТА ВѢрЪІ. Н ЭДАНА-ШТА ^ОПОВѢДН ГОСПОДЬіГа СЪ СТрА^ОМЪ С 255.15; Аште лн ровъ іесн. съ стрд-^омъ сн господнноѵр покорн СА С 328. 14; н съ стрдрсомъ н трепетомъ. н лѣ-ПЪІНМЪ ВЪ^ДрЪЖАНННМЪ. къ гръдоу-оѵрмоѵр н стрдшъно\ро\рм8 прнстжпнте комьканнгс С 405.20-21. ве^ стрл^А. Гр. афбрю?, авею^. Смело, без страх, без боязън, безстрашно. ве-стрА^А. і^-д-ржкъі врлгъ нашн^ъ н^вдвльшемь са. сл(оѵр)оѵржнтн емо\р М Лк 1.74 3; ве стрд^д ндѵьнетъ ПрѢДАІАТН. ѴАСТО ГЛАГОЛААШб С 412.24. ОѴрКЛАНІАТН СА СТрА^ЪІ. Гр. ШууКХОО. Стъписвам се, отдръпвам се от страх. ПОКАрѢА СА ПрНСАГО^Ъ. (АКОЖе моштьно сттвпд тн. велнѵьствнкм' же ОѴрКА^АНЫА. СЬДеЛѢВА. ОѴрКЛАЫІАКК СА СТрА^ЪІ. н ОТЪВЬСТВДѣ СЪДрЪЖЖ СА. КАКО сьрАШтж се дѣіднню С 508.15-16. М, 3, А, СК, Б, 0, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. фбро?, беМос, трбрсх;. Нвб. страх ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, Е А, ДА. Срв. Страхил ЛИ, Страхов ФИ, Страхилов ФИ, Страшилов ФИ, Страшимир ЛИ, Страшимиров ФИ СтИл.РЛФИ. стрАшнвъ, -ъін прил. 1. Страхлив, който изпитва страх, боязлив, ѵто стрАшнвн есте мдловѣрн М Мт 8.26 3; ѵъто тако стрАшнвн есте. како не нмете вѣръі М Мк 4.40 3; како оѵрво сьмѣд-нже толь стрАшнвн прнстжпнтн С 441.16. 2. Като същ. стрлшнвн[н] т. тн. Гр. [оі] беі^оі, оі беіЯ.бтероі. Страхливите, изплашените хора. грѣ^ъ на нъі носАште. вллговѣрніе. нъ N6 СТрАШНВОМЪ прѣтіте. нн ОѴрЖАСЪ-НЪІНМЪ. НН ПрНСТрАШЬНЪІМЪ. по вожнТ же люв'вн іесе мъі С 88.21; а стрдшн-ВЪІА дръ^ъі творѣше ПООЧрШТАА А. не В01АТН СА НЪ рАДОВАТН С 98.23. Изч. М, 3, С. Гр. беіЛбі;. Нвб. Срв. страш[л]ив остар. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. СТрАШНТН, СТрАШЖ, СТрАШНШН НвСв. Плаша, заплашвам, внушавам страх, ужасявам, вонте са прѣтъі-КАыен ... і в'сѣ^ъ пострАшеыен ѵлскъ. стрАШАфнн^ъ въі СЕ 45Ъ 13-14; нлн ГАДОМЬ. нлн п'тнцекп. НЛН НОфНКВ гла. нлн гло^о стрАША. і прѣтекъі СЕ 54а 9; н не стрАША глдголж. нъ паѵ6 очртврьждАА С 421.10-11. Изч. СЕ, С. Гр. фо|Зею. Нвб. страша [се] остар. ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. [за]страша, [пре]страша се. СТрАШНТН СА, СТрАШЯ» СА, СТрАШНШН СА несв. Плаша се, страхувам се. оѵрже не стрдшж са протівнААГо С 490.9. Изч. С. Гр. фріаосо. Нвб. Взк. при стрьшнтн. стрАШЬНО нареч. 1. Страшно, ужасно. Н САМО НМА СЬМрЬТН. СТрАШНО ВѢ. БЪ1- вън во прьвъін ѵлісъ С 487.11; н ВЬНѢІТВДѢ ОВрАШТАА^Ъ ѴО\рДвСНО. А жтрьждѣ стрАШно С 511.22. 2. Трепетно, С боЯЗЪН. ПрНСА^Н къ пльтн мокн гръдоѵроѵрмоѵр ^еровнмомъ. н ѵьстъно сорлфнмомъ, н стрдшьио вес-пльтьнъінмъ снлам' С 504.3. С. Гр. фо^ерб?, фріктб;. Вар. стрмшо, Неб. Взк. при етрАшьнъ, стрлшьнъ 752 строн стрдшьиъ, -ъін прил. 1. Страшен, внушаващ страх, ужас. і мжкъі тъі стрдшъыъііА. вѣрочремъ пнсдыьга СЕ 676 6-7; стрдшФомъ въ^оромъ. н сверѣпд влдсъі нмжштд С 40.12; велнкъ же деыь твордште- дполѵоночр. вь пештс-рѣ ісоіен стрдшьыѣ н темьнѣ С 26.15. //Мъчителен, болезнен. влддъіко гаже нсцѣлнтн юстьствьнъіа СЪБЛАЗЪН гаже рд^дрѣшнтн СТрАШЪ-иъіа ж^ъі. іеже очрмрьштвеынга оѵрдъноіе КЪ ЖНВОТЬЫѢН ВЪ^ЪВДТН СНЛѢ С 249.22. // Заплашителен, іюдѣі же очрво шъі вныъі остдвльше. нд кръстъ сд очрстръмішд. стрдшънъі н оѵркорі^ыъі. прімъішлъше съсждъ К 11а 9. 2. Внушаващ страхопочитание, бъ стрд-шеыъ естъ ыддо вьсѣмі окръстънмі его СП 88.8; ѵгадесд въ ^емі ^амовѣ. СТрАШЬИА въ морі ѵръмьнѣемъ СП 105.22; дд помыімъ прісыо словесд сі. СТДѢ ЛОБЪ^АЫЬѢ. СТрАШЪНАѢ ЦѢЛОВА- ыьѣ. ѣже мс-ждга совоіж імдмъ К 96 5; СЛОЧрГД БЖДН СТрДШЬНОЧрОЧрМОЧр ТАНЫОЧр С 247.12. 3. Трепетен, благоговеен, н съ стрд^омъ н трепетомъ. н лѣпъі-нмъ въ^дръжднннмъ. къ гръдочр-очрмочр н стрдшъночрочрмк прнстжпнте комькдынга С 405.22. 4. Като същ. стрдшьндга. ср. тн. Гр. та фбрцтра. Страшните, ужасните неща. дд вн Ы(..)НД(Ѣ)ЛЪ ЧѴЫ(|Ж..) того ^вѣрн. ын слъ(...)лъ стрдшФъі^ъ ТѢ^(..) БЪНВАІЖ-фІН^Ъ ИА В'сѣ^(ъ) МѢСТѢ^Ъ тржеъ н глддъ Р IV 1.16. стрдшьнъін сждъ. В християнската религия - Страшният съд, преценяване делата на всички живи и мъртви при Второто пришествие, кдко тн ^дсъвѣдѣтельствочретъ ндмъ. і^вѣсточрід. ѢК0 слово въ^ддиью сътворнтн імдшн. вь деыь стрдшъыддго еждд Тъ. дшіж его СЕ 826 16-17. Е, СП, СЕ, ТФ,К, С, X, Р. I)}. форербі;, <ррік-тб<;, <ррѵк<о8т)<;, тт[<; тірсорші;, тшѵ паОшѵ. Вар. стрлшънъ, стрмікт, стрлшиъ, стрміГііъ. Неб. страшен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Страшни бряг МИ ЙЗ,МИПан; страшно нареч. стрнфн, стрнгж, стрнжешн несв. 1. Стри-жа, остригвам [животно], чѵ жндове овьцд не стрн^ѣте. дште лн стрнжете. поштдднте овьцд С437.4,5.2. Прич. сег. деят. като същ. стрнгжфен м. тн. Гр. оі кеіроѵте^. Стрижещите, стриганите, н дкъі дгньць ве ^ъловн. прѣдъ стрнгжштннмъ юго ве^ глдед. тъ ые отврь^етъ очретъ свонмъ С 434. 26. Сре. С 481.7. 3. Подстригвам, отрязвам косите на някого [при приемане на монашество], н стрнжетъ н гла енце. врдтръ ндшъ сь нма. стрнжетъ влдсъі глдвъі своеьь. въ НМА оцд н енд Н СТДДГО Д^А СЕ 966 6-7, 8. 4. Прич. сег. деят. като същ. стрнгъін са т. ед. Подстригващият се, посвещаващият се [при приемане на монашество], н гл?до къ стрнгжфгамочр са СЕ 87а 23; йв%. стрнгжфддго са. дтъ сдмъ своекв волеіж СЕ 96а 13. ~ са страд. Изч. СЕ, С. Гр. КЕІрШ, котзреѵсо. Неб. стрижа, стрита диал. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ЕА, ДА. Сре. Стриганов ФИ, Стригачев ФИ СтИл,РЛФИ. строн, -ІД т. 1. Строй, устройство, ред. н рджддктъ сд отъ евдтддго д^д ... мнръскдго рддн строга, н съпдсеннга. С 10.30; ннк'тоже во можддше свонмд оѵнмд вд весплътъыд вндътн ... ТОГО рддн очрво строга., родн сд ^с пльтніж С 11.4. 2. Управление, стродштннмъ ОВО 1Ж N0 ДДДЪІ ЛѢПДДГ0 творнтн промъішлгачга.. н строга, цръкъвънъі^ъ ПОТрѢБЪ. ПрНБѢГДІЖШТАА же къ оѵрстдвомъ С 281.26. 3. Творение, сътворение, н того рддмд въ врѣмд строга, гь идшъ вьсж овдвн кротость С 545.19. 4. Промисъл, провидение. дд н вожнн строн н ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВНК покджетъ С 391.6; д воныъ ддлсѵс- вон ^ождддше. БѢ БО 0Ч)>Б0 вжнга строга тднвьно. не прнтн оч^ѵс-ннкв С 499.1. по словесьночріемочр строга. Гр. ката тоѵ тг|<; оікоѵодіад Хбуоѵ. По замисъла, строныт» 753 стронтн : според същността на Божия про- , мисъл, къплде во н тъ къ стрлуъ Т6Б0 [ , рЛДН ПО СЛОВС-СЪНОЧрОЧрМОѴр строю. рьцн н ! ТЪІ 0БЛѴ0 N0 1ЛК0ЖС- \тъ уоштж. НЪ | , (дкоже- тъі С 383.3. I С. Гр. оікоѵоціа. | Нвб. Срв. строй ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, I БТР, АР, ЕА, ДА. [ строннъ, -ъін прил. Устроен, подходящ, І годен. Н М0ЛІЛШС согл съ слъ^лмн. до- Г ВССТН СА КЪ МѢСТ0 довровъгодъно н I МЛЬѴЛЛЬНО. Н НЛ СЪПЛСбННЮ стронно С I 282.22. // Достоен, не бон са 'іѵоснфе. | прнд женж сн. не врлкочр обьштънж. нъ |. вожнн^ъ тлннъ строннж С 242.22. Изч. • С. Гр. ептгрбего^, оікоѵоріа. ! Нвб. Срв. строен 'добре устроен; добре сло- • жен’ НТ, ЕтМл, БТР, АР; стройно нареч. I строннѣ нареч. Стройно, в добър ред. | нь рл^очрмь іего дл тѣмь нжде са I п(.)нлоѵрѵн грьѵьскы Н СЛОВѢНЬСКЫ і строннѣ тѣмжде гллг(.)льмь то тлко ю I положн^ьмь МЛ А 26. Изч. : МЛ. [ Нвб. Вж. при стронмъ. 1‘ стронтель, -к» лг. 1. Строител, творец і [за Бог, създател на Вселената]. | стронтел"ь вьсен твлрн. дръжАН кръмж I невесънжкк юже юстъ стъін д^ъ С ! 143.16. // Покровител, настойник. | н по нстннѣ ѵоѵрднтн мн СА прнде. | клко прѣовндѣвъше вьсѣ^ъ. къ вочр н ! вллдъіцѣ н строителю, отъ толнкъі ! сллвъі н отъ слнл С 54.20. 2. Упра- I вител, настоятел [на манастир]. | вллженнкъ оѵрво слвл того прннмъ. прѣ- ' дл н строителю млнлстъіръско\ро\рмо\р. ЛКЪІ НѢК0Г0 отъ новопрнстжпнвъшнн-рсъ покелтвлтн юмочр дл слочржнтъ С 283.12-13; н господь съкръі отъ мене. божъствънъін же Тѵолннъ. вьсе съконь-ѵлвллше послочршлнню. стронтелѣ же н прокъін^ъ отьць. съ вьсѣмь поочрштл-ннюмь н сьмѣренннмъ слочржд С 283.29. Изч. С. Гр. оѵкоѵброі;, кпберсоѵ. Неб. строител ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. стронте/Сьстко, -л ср. Управление, ръководство [на манастир], порж-ѵено ЮМ8 БЪІСТЪ млнлстъіръскою строн-тельство. н помлгллше юмочр богъ вь вьсемъ С 285.23; н очрмножншл са дрочржннл прн стронтел"ьствѣ юго С 285.26. Изч. С. Гр. оікоѵорла, бихкоѵіа. Неб. строителство ОА, ЕтМл, БТР, АР, Е А. стронтн, строи», строншн несв. 1. Строя, създавам [за Бога, създател на Вселената], і твонмь промъішленнемь. строншн весь мнръ СЕ 36 24-25; гГ вже нлшъ ... в'сѣмъ строга» СЕ 166 16; вже СНЛЪНЪЬ I мнлостнвъі. строга»н В‘СѢ нл сгіенне родочр нлшемочр СЕ 25а 21. 2. Строя, управлявам, ръководя, сълочрѵн са мжжочр сестръі юго млрнд. плснннкочр нлрнцлюмочр. стронтн рлмѣ-ньскж вллсть С 281.22. 3. Осигурявам, обезпечавам, нлстоьмрлл по-трѣвъномь. съмлтрѣга». і бжджцілл очрдовь строгач СЕ 64а 21; н рьцѣтл очрѵеннкомъ ілко очр^ьрнте н въ гллн-лен. н ннѣмъ бллгокѣстнтн стронтъ. юже нмл плѵе творѣше вѣровлтн С 445. 22; нъ лкъі боглтъ съі мнлостьмн. прн-^одаштнн^ъ покллнню строА. н снуъ грѣ^ъ прлштлА С 394.5. 4. Прич. сег. деят. като същ. строьмрен т. мн. Гр. оі оікоборочѵтес;. Тези, които се грижат; ръководещите, нже отъ дънствл сотонннл. нлѵа отъ-штнштлтн н съмжштлтн семочр върж-ѵенжіж црькъве. стродштннмъ обо (!) и; не длдъі лѣпллго творнтн промъі-ШЛІЛІЛ. н строіл цръкъвъиъі^ъ потрѣвъ С 281.25. 5. Приготвям, поправям, кърпя. ВНДѢ ннл в врлтл ... ВЪ КОрЛБН съ ^еведеомъ оцьмъ нмл. стролірл мръжд нмл СК Мт 4.21. 6. Приготвям се за нещо, въоръжавам, лкъі слочрлъ длчрдомъ ПОМЛГЛА. Л ТОБОИ» по-спѣшлюмъ. плѵе са нл ^лвнсть строіл-шш С 389.18. // Въоръжавам, повдигам бойния дух. тъ нъі стронтъ н кръпнтъ въ рлтн ІЛК0Ж6 Н ОТЦА НЛША С 27.8-9. стронтн 764 стръгьтн домъ стронтн. Гр. оікобоцесо. Стопанисвам, водя домакинство, домоуправител съм. въ^дьждь ОТЪВѢТЪ о прнстьвленнн домовьнѣемь. не въ^-можешн во къ томоѵ домоѵ стронтн М Лк 16.2 3. М, 3, СК, СЕ, С. Гр. оікоѵоресо, бюік&о, кѵрерѵсіа), бійісо, параакеиа^со, лроабехо-раѵ, катаргі^ш, каОолЩсо, 6п\{С,а>. Нвб. строя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Строилица МИ, Строилище МИ, Строилци МИ ЙЗах,Кюст.кр. стронтн [погр. С 351.16; С 420.17] вж. СТОІЬТН. стропъ, -ь т. Покрив, стряха, іьже лѣ-торьсль по мьлоѵр НЬ ВЪІСОТЖ ВЪС^ОДА-штн донде до стропь С 300.23. Изч. С. Гр. атеутр Нвб. строп 'етаж; покрив; стряха и под.’ диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Струпен МИ КП.МИБелосл. стропътнвъ вж. стръпьтнвъ. СТрОКНЬК, -1Ь ср. строкные домоѵр. Гр. оікоѵоціа. Домо-управление, управление на домакинството и стопанството, ѵто сътвори ѣісо гь мон отъемлетъ строенне домоѵ^ отъ мене М Лк 16.3 3; дь егдь остьвленъ Бждж отъ строеннѣ домоѵр прннмжтъ МА ВЪ ДОМЪІ своьл М Лк 16.4 3. Изч. М, 3. Вар. строенье, строенне. Нвб. строение 'строеж; устройство’ остар. ОА, ВА; строене НГер, ЕтМл, АР, ЕА. строугь, -ъі ж. Течение, струя, въ^-двігж рѣкъі гГ. въ^двігж рѣкъі гдьсъі СВОІА, въ^ъмжтъ рѣкъі строчргъі СВОІА от гльсь водъ мъногъ СП 92.3. Изч. СП. Гр. &гітріі)/і<;. Нвб. Срв. струга остар. ВА, НГер. строѵрмнць, -а ж. МИ. Струмица [средн. Тивериопол, дн. гр. Струмица в Р. Македония], въ тжде д<Г пі стмъ іжв нь строкрмнцн, ТІМОТООѴ тоодорои ОВСОВНЮ Н ДрОЧГЖНЫѢ НХ А 152а 29. Изч. А. Нвб. Струмица МИ ЙЗах,Кгост,кр, строѵрпнвъ, -ъін прил. Като същ. строѵрпнвнн т. тн. Гр. Хекра. Про-кажените. і теѵенне кръвн вефнельное ^ьтворьшннмь. отътрАсъшннмь крьстъі отъ строчрпнвъі^ъ СЕ 53Ъ 3. Изч. СЕ. Гр. [ттр;] Хйіра?. Нвб. струпяв ЕтМл, БТР, АР, ЕА. строѵрпъ, -ь т. Струпей, суха кора на рана. I прнстжпь оба^ь строупъі его въ^лнвма олън н внно М Лк 10.34 3, А; іцѣлѣккфььго Тв'сѣкоіа болѣ^нн. і в'сего строѵрпь СЕ 41Ь 5-6; въгьн влж-ДЬННЦА сльстн. ельдъко сь ьГекк Б0СѢ-до^къште. ь горькъін^ъ та стро^пъ ньсъіштыжштж С 351.12; дь оиъ строчрпъ нн молнтвь оудовь о\рмАѵнт' С 407.16; не срьмыъкк са плътъ-нъінмн свонмн строѵрпъі С 503.13. М, 3, А, СЕ, С. Гр. трсхОра. Нвб. струп, струпей ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. строѵріь, -ІА ж. Струя, течение, вълнй. енльнъ словомъ. н дѣльмь. водънььго трждь строѵрА н^ьлнід С 476.28. ^льтъі строѵрід. Гр. оі хрпабрроог. Струи от злато, дондоша н ново-свѣтълъіа вльговѣрню ПОДВНЖЬННКЪІ. кже доу^омь господььГемь ^льтъі СТрОѴрА. ДОБрЪІА ЦВѢТЬЦА КрЬСТНГСе- номъ. овьходьнн дѣльтел"е. прѣдоврнн мжѵеннцн. н съвА^ьвъше нмъ ржцѣ н но^ѣ С 57.18. Изч. С. Нвб. струя ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. стръгьтн, строхржж, строѵржешн несв. Измъчвам, изтезавам чрез стъргане [дране] на тялото, стържа, дера. повелѣ н повѣснвъше стръгьтн С 107.12. Срв. С 149.19-20; повелѣ бльжснььго кодрьть пьѵе стръгьтн. н свъштьмн горжштьмн прнжьгьтн реврь кго С 109.5; толнко же стръгьиъ БЪІСТЪ СТЪІН бжнн мжѵоннкъ, дондеже МАСЬ кмоѵр ПЬДОША вьсь нь ^омн С 149.20; поволѣ жо н довл'ѣго ьлеяьн-дрь. повѣснвъшо стръгьтн С 161.4; ПОВОЛѢ жо пьѵо дърлтн н, іькожо строу- стргіТЬТНВЪ 755 стрѣкдтн жемг вѣдше оврд^г кргстгыгін С 161.7; пдкгі киА2;г повелѣ повѣ-снвгше а стрггдтн реврд С 179.26; стро^жемо^ же ммочр вг^пн глагола. кргстнгднг ксмг С 161.5; сватад же строѵжемд МОЛГ&СТЛ СД, ГЛАГОЛЖШТД !с $е С 183.8. Изч. С. Гр. ^ЕСО. Нвб. стръга, стръжа диал, ВА, НТ, НГер, | ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. стържа ОА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. | стръпітнвг, -гін прил. 1. Лукав, ве-| роломен, коварен, н сг стропгтівомг ‘ рд^врдтішн сіа С 17.27. 2. Упорит, !• опърничав, непокорен, дл не вж- Г джтг 'ѣко отьці родг стопьтівг I (погр. вм. стропьтівг, Север., с. 100, | бел. под линия) н прогыѣвдш СП I 77.8. Изч. | СП. Гр. отрерхбі;, акбХло?. Вар. стропътівг, ! стрспьтівг. | Нвб. 0. | стргпгтьнг, -гін прил. Като същ. і стргпгтьндгд ср. лін. Гр. та акоХта. [ Път, местност с много криволици, ; криви завои или неравности, н 1 ВЬСЪКД горд н рсдгмг сгмѣрнтг СА. I і вжджтг стргпгтгыдѣ вг прдвдъ. і острнн вг пжтн гдддгкгі М Лк 3.5 3, А, СК. Изч. ; М, 3, А, СК. Вар. стргпгтгнг, стргпгтднг. Неб. стръпотен диал. НГер. Сре. стрепвам ' 'препъвам, спъвам’, стрепна, стрепване ; ср. диал. НТ, ЕтМл, РРОДЦ. стрькъ, -д т. Щърк, щъркел, вид пти-! ца. стргкг точр пьтіціа оѵргнъ^ділтг ; сга. еродово жідіфе овлдддвтг імн СП і 103.17 [стргкг - глоса към пгтн- і цга]; овогдд тоѵрромг вгівг. овогдд же \ крнддтдмг п'тнцдмг подова са. | оргдоѵр н стргко^1 С 7.25-26. Изч. І СП, С. Гр. кпкѵо?, Вар. стргкг. Неб. стрък остар. ВА. Сре. щрък, щъркел ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. Сре. Щъркелов ФИ, Щърков ФИ СтИл.РЛФИ. стрьм^вньк, -ГД ср. рѣѵьнд стрьмХвньгд, Гр. той потосцой т& брцт^цата. Буйна река, буен поток, рѣѵыд стргмеынѣ ввседАтг грддг вжн. стндг естг седѵѵ свое вггшггінТ Е 266 10. Изч. Е. Гр, бррпра. Вар. стргмеыне. Неб. стръмление остар. ВА; стремление ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. стрьмопддвь нареч. Надолу с главата, шесть воныг пнѵѵынга ыошдд^ж стрьыо-гддвь С 137.17-18; н сгвА^двгше стддго дртемоыд стргмогддвь С 234.7- 8. Изч. С. Гр. ката ке(рсЛт[<;. Вар. стргмогллвь. Неб. стръмоглаво НГер, ЕА; стремоглав, стремоглаво, стремглаво ОА, ЕтМл, БТР, АР. стрьмь нареч. Съвършено, напълно, съвсем, н прѣкдонн вгігж свогж нд сьмѣреннк. н тдко стрьмь оѵрмрьтвнвг са сдмо^отьгж С 273.12. Изч. С. Гр. кирГсо?. Неб. 0. стрѣкддо, -д ср. Жило, острие, ідкоже во врдѵевьстнн отроцн. ^мнныгіА гд^вгі цѣДАтг ... тдко же н сгпдс' вьса ^ьдгід вныгі нд вддгоіе прѣтворн. горкоге сдддько сгтворнвг ѵдовѣѵьыоіе. нд цѣдбж прѣдожнвг. сьмрьтьыоге стрѣ-кддо нд гі>б сьврдтнвг С 430.20-21. // Образно. кгде тн сгмргтн повѣдд. кгде тн дде стръкддо. рд^дрѣетг же са сгмргтгыое стрѣкддо кргфеннемь X IВа 9, 11. Изч. С, X. Гр. кеѵтроѵ. Неб. 0. стрѣкдтн, стрѣѵж, стрѣѵвшн несвх 1. Бода, убождам, пробождам. м8 ЫД в'си> БОДѢ^ЫЬ СТрѢѴГЖфГЖГЖ. I воджфіжгж СЕ 28Ь 23-29а 1; м$ ыд 11? БОДѢ^НЬ ИОЖБИ^ СТрѢѴІЖфГЖГЖ. I боджфгжгж СЕ 35Ь 9. 2. Прен. Подбуждам, подстрекавам, тггдд оын ид тѣдесн строчрпг ые нмъіжште ^двн-стнгж стрѣѵемн срьд'цн водѣд^ж С 398.21. Изч. СЕ, С. Гр. ттікш [еар. кеѵтбш]. Неб. Сро. стрецам 'ва рана - боля, щракам’ диал. ДА. стрѣлл 756 стрѣшн стрѣлл, -ъі ж. Стрела, почрсті стѣлъі (погр. вм. стрѣлъі, Север., с. 18, бел. под линия) н рл^гънл ка. Т млънька очрмножі н съмкдте іа СП 17.15; стрѣ-лъі твоіа. н^оштренъі снлъне. людье подъ тобоіж плджтъ въ срдці врлгъ цръ СП 44.6; гллсъ дашка облаці Тво стрѣлъі твока прѣ^одкдтъ. гллсъ громл твоего въ колесі СП 76.19; не очрвоішн СІА отъ стрл^л ноштьнлего. от рѣлъі (погр. влг. стрѣлъі, Север., с. 121, бел. под линия) лэткаштіа вь день СП 90.5; вллгодАрьствочркж та гн ?с ^се, КАКО стрѣлъі МЛАДСННШТЪ ВЪІША рмш н^ъ С 112.11. // Образно. очрмждрн н въ^атн фнтъ вѣръі. вь немьже въ^-можетъ в'сд стрѣлъі непрнѣ^нннъі СЕ 94а 7; н стл крьстъ многоснльнлкл снлл. стрѣлл невндомл. въілніе ве^вештьно С 428.6. СП, СЕ, С. Г)}. ре?.ос, роХіс. Нвб. стрела ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Стрелица МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Стрелков ФИ, Стрел-ковски ФИ, Стрелчанов ФИ СтИл,РЛФИ. стрѣлглтн, стрѣліАіж, стрѣліліешн несв. Стрелям [с лък]; пронизвам. снокі ефнАМові нллкАЦлнкштеі і стрѣлѣіжште ЛЖКЪІ. ВЪ^ВАТІШКА СКА (!) ВЪ ДСНЬ ВрАНІ СП 77.9. Изч. СП. Гр. [ЗаЛЯ-со. Нвб. стрелям ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стрѣнѣ [погр. 3 Лк 1.65] вэіс. стрлнл. стрѣ^л, -ъі ж. Стряха, покрив [образно]. н к-дннн іедномочр ВбСѢДОЧрНМЪ Н^ВАВНТСЛЮ НАШСМОЧр ГОСПОДОЧр ГЛАГО-ЛЖШТ6. НѢСМЬ ДОСТОННН ДА подъ стрѣ-подъндсшн вь наша дочршА С 507.3. Изч. С. Гр. атеут|. Нвб. стряха, стреха ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. стрѣфн, стрѣгж, стрѣжсшн несв. 1. Пазя, охранявам, стоя на стража. I свдъше стрѣЖАЛ^ж н тоѵр М Мт 27.36 3, А, СК; сътъннкъ жс н нже бѣ^ж съ ннмъ стрѣгжште нса М Мт 27.54 3, А, СК; в о стрѣгжштнн^ъ пАстъірн^ъ М 76а 8. Срв. 3 129а 3; і бѣа^ж плстъірн въ тонжде стрлнѣ. вь-ДАфС Н СТрѢГЖфС СТ(р)АЖЖ НОфЪНЖКЖ о стадѣ своемь М Лк 2.8 3, А, СК; \ В А ТЬ.ЩЖ Н ЖЖН ЖСЛѢ^НЪІ. I ПЖТЪІ стрѣгжштен. і рлстръвлвъ ж^ъі М Лк 8.29 3, А, СК; въсочре трочрдншкд ска ^нжджштеТ. лште нс гь стрѣжетъ грлдА СП 126.2; въставъ молкашс СТрѢГЖШТАА ВОННЪІ. ГЛАГОЛА НМЪ С 16.12; повслѣша вльсвн трочрпъ ксго ВЪВрѢШТН ВЪ КАМЖ глжвокж. н стрѣштн ксго твръдѣ. Н ВЪІСТЪ ТАКО С 269.8-9; нс во нъ аштн не тъгдл ВЪСТАЛЪ СѢДАШТСМЪ ТѢМЬ точр н стрѣгжштемъ. нъ отъшъдъшемъ по трь^ъ дьне^ъ С 443.26; поставькнъі во стрѣштн мжѵеннкъі С 92.16; очрстронтс КАКОЖС ВѢСТС. стрѣ^ѣтс АШТС ДА не ВЪІСТС ЭДАННЛН. МНѢ вннж СЛОВССЬНЖІЖ ОСТАВНЛН въктс С 439.3-4. // Образно. вже нашъ. ВЪ^ДАВЪІ СЛОВО. СТрѢГЖфННМЪ ТА. рл^очрмъно н достойно СЕ 31а 21-22; повелѣ^ъ ^еровнмомъ рлвъскъі стрѣ-ШТН ТА. сътворж ^ерОВНМЪ П0КЛАН1АТН тн са С 470.5. 2. Прич. сег. деят. пато същ. стрѣгъін м. ед., стрѣ-гжфен лі. лін. Гр. о фпЯ.астасоѵ; оі сргЛастаоѵтеі;, оі трропѵтес;, оі фпЯ.аке<;. Пазач [пазачи], страж [стражи], отъ стрлжл же его сътрАсл СА стрѣгжфсн. I бъіша -вко мрътвн М Мт 28.4 3, А, СК; вьсочре бьдѣ стр-вгж’) СП 126.2; вьсн жс- стрѣгж-штнТ сьномь съдръжнмн бѣа^ж С 78. 2; н въ^вочрждь вьса СТрѢГЖШТАА С 78.16-17; іермніл же к'то воннъ кдннъ отъ стрѣгжштнн^ъ ксго рсѵе к кГсмочр С 152.2-3. // Образно. ѣко рѣшь\ врлзі моі мьнѣ. V стрѣгжштс-і /фікж моьж съвѣшташка въкочрпѣ СП 70.10. стрѣгжфен тьмьннцж. Гр. оі ётгі тгр; фп?чакті<;. Стража, охрана на затвор, тъмничари. нмснемь ечртчр^нклкъ. СТО^АСЯЪ 757 СТО^АОАѢКШЬИ сжштемъ ОЧ)*БО НМ7> БЪКО\рпЬ. 0\рВѢДѢ-ША СТрѢГЖШТНН тъмынцж. (АКО ПрН-ЫОСНМАЛГО ОТ ВѢрЪЫЪІ^Ъ N0 въ^нма- іжтъ пиуншиа ѵадь С 133.29. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. тгіресо, <риХа-сасо, аурал)Я.е'ш, паракаіЗгщаі, (рроиреш, шратпрЕсо. Нвб. 0. стоѵрденъ, -ъін прил. 1. Студен, мра-зовит, хладен, н нже колнжьдо иапо-нтъ едныого отъ мллъіуъ снуъ. ѵлшж стоѵрденъі водъі М Мт 10.42 3, А, СК; I отъ трждА сего н^ъмн н. ѣко въплдеынѣ стоѵрдеыл&го СЕ 316 11; і въпрАШАемъі в'скв ыоірь стоѵрдеижіж. ыа дворѣ кАНАфныѣ СЕ 48а 23; бѣашс жс- н въ^доѵр^ъ стоѵрдеыъ С 76.14; оггЛ. снн твон стоѵрдеыъ к-стъ С 118.19; н скръвдштАА прѣпоконтн ПрНЛОЖА. ѴАІШІЖ стоѵрдеыъі ВОДЪІ. н БОРОѴр оѵргоднтн Д^ОВЬЫЖІЖ ПѢСННІЖ С 550.18. 2. Прен. Жесток, ужасен, сточрдеыъінмъ БО грѣ^омъ ДНІАВОЛЪ ѵловѣѵьскл срьдьцл о\рмр'твн С 348. 28. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. Х)П>ХР°?> "/Еірерюс; ѵ|гохротатос. Нвб. студен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Студена вода МИ ЙЗах.Кюст; Студена река МИ, Студен кладенец МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Студеният врис МИ ГХ,МИМ; Студенко м. ЛИ, Студенков ФИ, Студенчев ФИ СтИл.РЛФИ. стоудень, -н ж. Студ, мраз; студено време, въ то же врѣмд крда стъіа мжѵаа^ж. вѣ&ше стоѵрдеыь велнкл С 76.12; въ ѵлсъ же прьвъін ноштн. СЪКЛѢШТАА^Ж СА ОТЪ СТО^ДбИН СТНН С 76.21; ілко сточрдеыь велнкл кстъ вь н"ен С 89.4; н дл прнлтн вждемъ. ІАКОЖО ЖрЬТВЛ ЖНВЛ БЛЛГОПрНАТЪНА тевѣ. сточрдеыніж сеіж. вьсежегомн С 91.24; оѵрже стоѵрдеыніж очрмеръшА С 96.1; н клко прѣвъі иоштъ оыж въсж стоілвъ връ^оѵр ледл. Н ИЛ ЛКТѢН стоѵрденн С 265.6-7. // Студени тръпки, треска, тѣло во вь стоѵрдень въплдъ С 89.14; меые съгрѣвліешн. крда сн^ъ горысъіА сточрденн Н БО-лѣ^нн оѵррѣшншн С 341.21. // Прен. Студенина, жестокост, тѣмь пророкъ молглше са глагола. рлждь^н нстесѣ мон н срьдьце мн. стоѵрдеынітв во ЫСѴЬСТНІЛ, ВЬСС ѴЛОВѢѴЬСТВО ОуВА^АНО вѣлше С 349.1-2. С. Гр. крио;, арр, крцрод, \|д5х°<;-Нвб. Срв. студенина ж. стохрденьць, -а лг. 1. Студенец, кладенец, извор, вѣ же тоу стоуденецъ нѣковль М Йо 4.6 А; Тс же троуждъ са отъ пжтн. сѣдѣлше тако на сточрде-ньцн М Йо 4.6 А; н стрдеыецъ естъ глжбокъ М Йо 4.11 А; іже дастъ ыамъ стоѵрдеиецъ сь М Йо 4.12 А; ѵй н& ѵѵсквръньшннмь са. сто\рденьцемь. подовАетъ н^лнѣтн I^ него. к вѣдеръ. водъі СЕ 206 5. 2. Яма, ров, пропаст, бездна. которААго васъ осълъ лн волъ въ сточрдеыецъ въплдетъ. і ые ЛБне нстръгнетъ его. вь деыь соботъыъі М Лк 14.5 А, СК. // Образно. тъі же вже ж^ъведешн (А въ сточрденецъ нстъ-лѣньѣ СП 54.24. Изч. М, А, СК, СП, СЕ. Гр. фреар, тгрур. Вар. сто^денецъ. Нвб. студенец диал. ОА, ВА, НГер, ЕА, ДА. Срв. Студенец МИ ВС,ЕРГ; ЙЗахДюст.кр.; ЙЗ,МИПан. сточрдовьнъ, -ъін прил. Безсрамен, безчестен, позорен, очрсрлмылнте са ѴАДА СТОЧрДОВЪНАІА. ВЪІ БО ВѢСЪІІН СЖ-ште ыъі цѣломждръыъіА вѣшеыъі мьннте С 116.15. Изч. С. Гр. [щ<Ц аістх^ѵД?- ВаР- «тлрдовъжь. Нвб. Срв. студ ’срам’ м. остар. ВА. стоѵрдодѣілные, -іа ср. Разврат, раз-пътство, срамно деяние, і^ оутрь-^ДЖ БО ОТЪ срдцл ѴЛВѴКА ПОМЪІШ-леннѣ НС^ОДАТЪ. ПрѢЛМВОДѢАННѢ ... льсть сточрАодѣАыне М Мк 7.22 3; ѢКО ВЪ ДЫ6 БЛАГОѴѴБрА^НО ^0Д(Н)МЪ. N6 КО^ЛОРЛАСОВАЫНН ... стоѵрдодѣѣіінн Е 56 3. Изч. М, 3, Е. Гр. астеХуеіа. Вар. сто^доатлннс-, сто^а0Аѣѣнн6> сто^АОА^лнье. Нвб. Срв. студ 'срам’ и деяние. СТО^АЪ 758 СТТ.ІАЪКТ. сточрдъ, -а т. Срам, безсрамие, без-честие, позор, да облѣгжтъ сіа въ сточрдъ У въ срлмъ СП 34.26; да прнмжтъ Авъб сточрдъ своі СП 39.16; въсъ денъ срАмъ моі прѣдъ мнжіж естъ. У сточрдъ ліца моего кръі міа СП 43.16; понеже не прѣстА пода. отъ того СТОЧрДА. N1 НЮДѢІ ОТЪ ТОГО БбЗКЧрМЬѢ. севе прѣДАстъ К 5а 24; прнпАде къ стАрьцочр съ сточрдомъ. проштенніл проед прндтн С 291.19. // Образно. ВрАГЪІ его ОБЛЪКЖ въ сточрдъ СП 131.18; У облѣкжтъ сгач овлъігліжште міа въ срлмъ. У одежджтъ скѵ ѣко одеждеіж сточрдомь своімь СП 108.29. // Срам, неудобство, і прншедъ ^ЪВАВЪІ ТА Н ОНОГО рСѴбТЪ ТН. ДАЖДЪ семоѵр мѣсто. н тогда нАѵьнешн съ сточрдомъ послѣдьнее мѣсто дръжАтн М Лк 14.9 3, А, СК. // Безсрамие, нахалство, она же свонмъ сточрдомъ трьпдштн. н ^отдштн кго очрловнтн С 516.17. // Прен. Срамни части, ие то лн лнствне смоквнно вь^ьмъ. свон сточрдъ покръівААше С 348.2. вс^ сточрдл. Гр. осѵоабрі;. а) Гордо, достойно, вждешн ѵадо свѣточр н ДЬНН. ТѢМН БО пжтьмн весточрдА вьнндешн въ породж СЕ 70Ь 21. 6) Безсрамно, ыъ овлѵе ^ълъ люво-пьрнвА въівАіетъ н ве сточрдл С 443.16; прѣвъівАлше ве сточрдА тлъкжштн С 615.11. пок|>овнфе сточрдл. Гр. хо тр? осі-охпѵгц; калг>|ща. Препаска на слабините. н ДАСТЪ ТН БОГАТЬСТВО. ОТЪНД ТН СТОѴрДА ПОКрОВНШТА. Н ДАСТЪ ТН акъі снѣгъ С 348.7. сточрдъ нмѣтн. Гр. аѵаіс%нѵте'со. Действам безсрамно, іако ие юже прѣтрѣвнвъ очрмъ НМѢІЖТЪ. тн лю-внвн сжтъ пьрѣмь. н ^отдтъ сточрдъ НМѢТН. ТѢМЬ СД ТАННЪІН ПОДАКТЪ ДАръ С 338.9. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. аіохиѵп, аѵаіа/иѵтіа, аѵаУбеіа. Нвб. студ остар. В А. Срв. стид остар. ОА, АР. сточрдьнъ, -ъін прил. Срамен, позорен, отвратителен, да сн імн омъікк стоѵрдънлА дѣла СС Іа 10; і ѵестъ-нааго тн ^НАМеЫНѢ отъвръгъше МА, сточрдънА і мръ^ъкА СЕ 78Ь 2; понеже ЛЬСТАШТе СА МНАТЪ ПАС^Ж ТВОрІТН. ІБО сточрдънонк волеіж. опрѣснъкъі ѣдатъ ні оврѣ^АНі срьдьці К 7а 18; ілкоже во ПАѵе вьсѣ^ъ сточрдьнъін^' дѣлъ. велн-ѴАНЫЛ ГНОЧрШААТЪ сд въ С 545.11; ИА ' сточрднж съврАтн сд мъісль С 559.23. Изч. СС, СЕ, К, С. Гр. аѵаіахиѵтоі;. Вар. стоѵрдьмъ, СТО^ДІІІ. Неб. студен остар. В А. Сре. стиден остар. ОА, Дюв, АР. сточрждь еж. фочрждь, стоѵр^нід еж. стѵр^ніА. Стъ еж. сатъ. СТЪКАТН, стъкж и стъѵж, стъѵешн се. Съобщя, известя нещо. воннн. ста-шд прѣдъ вокводж. н СТЪКАШД ко-ментАрнснкмъ глагол"жшт6. савннъ лн КСТЪ ... НСПрЪВА НШТбМЪІН (ОТЪ ВАШ6А) отъ вАшед власти С 146.20-21. Изч. С. Гр. акаууіХХсо. Неб. 0. «тъідость, -н ж. 1. Безсрамие, без-честие, позор. елмА же н енце не остл-нѣа^ж сд стъідостн С 413.19. 2. Светотатство, безбожие, грях. н въ того мѣсто вьвестн богопо^наинк съпасьно ОСВДТНТН мнръ. ПрОГНАТН скврьнж. н стъідость С 329.20. Изч. С. Гр. аѵтахмѵхіа, ауо<;. Неб. Сре. стидност остар. ВА. стъідъкъ, -ъін прил. Безсрамен, позорен, безчестен, клма мьндтъ сд пас^ж твордште. клма очрмомъ стъідь-КОМЪ. ОПрѢСНЬКЪІ прѣдн ПОЛАГЛІЖТЪ С 418.10; сн кстъ кръвь кдже дѣльмл ТОКрАТЬ СТЪІДЪКЪІА СЬВѢТЪІ ОНЪІ ТВОрАА- ше. сь жродьнъінмн фАрнсен С 419.23. покровнфв стъідъко. Гр. хо тп? осісг-Хнѵг|<; каЛ/оцда. Препаска на слабините. прнде очрво господь. н ілже гТОІАѢЫЬН! 769 стьаь кеште въ тд вьннде смоісвн. тоа стъі-дькл покровнштл. словесемъ оѵсоѵчнн С 348.4. Изч. С. Гр. бсѵосіахиѵтоі;, аѵаібі^. Вар. стыдькъ. Неб. Срв. стндѳн остар. ОА, ВА, Дюв, РРОДЦ. стыдѣнью, -»л ср. Срам, позор, без-честие. вндншн лн невѣрънъін ѵѵ жн- Д0ВНН6. КЛКО НС ПрЬВЛ СЛОВССО. СТЪІДѢ- нніе влмъ прѣжде повѣдоѵрю пророкъ С 325.26. Изч. С. Гр. аісхѵѵг). Вар. стъідѣннк. Нвб. стидение остар. НГер. стъідѣтн са, стъіждж сд, стъідншн сд несв. 1. Стеснявам се, засрамвам се, срамувам се. н се емочр глГжшто^. стъідѣл;<ж сд вьсн протнвлѣіжштен сд емочр. н вьсн людне рлдовлл^о (!) са М Лк 13.17 3, А, СК; коплтн не могж. ^лжплтн стъіждж са М Лк 16.3 3; Т гллл^г о съвѣдѣнн'і);ъ твоТ^ъ прѣдъ црі. V не стъідѣл^ъ ска СП 118.46; дл оврАфемъ СА прѣдъ товокж, оѵргож-дьше. I не стъідАфе са СЕ 17а 19-20; женл сжштн стъідн сд клкоже подобллтъ женлмъ С 13.15; ие стъідн сд нсповѣдлтн грѣ^ъі своа С 356.1; слмъ вллдъікл тѣм же н ндмъ не стъіднтъ сд сь нлмн прл^дьньство-влтн С 490.27; дл лште оѵрво очргодь-нл тевѣ сжтъ словесл мокл н обѣтн. вь^ннкнн н обѣштлн сд не стъідн сд С 48.25. // Образно. і слъньце стъідѣл-ше сд, покллнѣнье пріемлд К10а 18. // Изпитвам чувство на страхопочитание. СТЪІЖДЖ БО СД *СЛ МОЮГО СНЛ БЛ жнвллго С 13.19-20. 2. Прич. сег. деят. като същ. стъіддфен са м. мн. Гр. оі аіахіэѵбреѵоі. Стесняващите се, срамуващите се. дл въ^-врлткдтъ ска лвіе стъідідштеі ска гліж-штеУ мнѣ бллго же бллго же СП 69.4. ие стъідѣтн са, Гр. аѵаха%х>ѵхі(і>. Действам безсрамно, не се срамувам, не се свеня, нъ овлѵе же клкоже н прн ннѣ^ъ не стъідѣл^ж сд С 441.4. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, а Гр. аіахиѵоцса, катаіахиѵораі, ёпаіахбѵорои, аібёоцаѵ, гѵХа^іораи Неб. стидп се остар. ОА, ВА, ІІГер, РРОДД. стьвльке, -кл ср, събир. Сухи стебла, слама, іже рѣшкл дл наслѣдімъ собѣ свѣтіло вжіе. въ моі положі кд ѣко ісоло. ѣко стевліе прѣдъ лнцемь вѣтрочг СП 82.14. Изч. СП. Гр. каХарг;. Вар. стевліе. Неб. стъбел м. диал. НТ, НГер, ЕтМл; стъбло, стебло ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; стеблец, стъблец т. диал. ОА. стьгда, -ъі з/с. Стъгда, улица, път. лютомь гнѣвомъ грлдл нродомъ БНЮ-мъі. іегдл крнѵлвл н трь^лннкл мжжь н женъ. въ грлдьнъін^ъ стьгдл^ъ н междл^ъ С 397.12. Изч. С. Гр. яХатеТа. Неб. стъгда ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ЕА, ДА. стьгнл, -ъі з/с. 1. Улица, път. не въ-стржвн прѣдъ СОБОКЖ. ѣко ѵпокрнтн твордтъ. ВЪ СЪНЬМНШТН)СЪ н въ стъгнд^ъ. дл просллвдтъ СА отъ ѵлвкъ М Мт 6.2 3, СК; I егдл молншн са не БЖДН ѢІС0 н лнцемѣрн. ѢКО ЛЮБАТЪ нл шъмнштн^ъ Н ВЪ СТЪГНА^Ъ н НА рлспжтн^ъ СТОІАШТе МОЛНТН СА М Мт 6.5 3, А, СК; Н2ШДН клдро нл рлспж-тнѣ н стъгнъі грлдл М Лк 14.21 3, А, СК. 2. Пазар, площад, ндѣлше же вьслѣдъ нлродъ многъ, /лкоже пль-номъ въітн вьсѣмъ стъгнлм' С 133.6; пріде очрво нл стъгнъі С 137.13. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. рвця, Ауорй, утіа. Вар. отъгнл. Неб. Сре. стъгда. сть^л, -а з/с. Път, пътека, оѵрготовлнте пжтъ гнь. прлвън творите стьза его А Мт 3.3 СК. Сре. Мк 1.3 М, 3, А, СК; Лк 3.4 М, 3, А, СК; пжті воіа гГ СЪІСЛЖІ МІ. Н СТЪЗѢМЪ твоімъ нлочрѵі мка СП 24.4. Сре. СЕ 74Ь 14; въсѣ покорнлъ есі подъ нозѣ его. овьціа і ВОЛЪІ ВЬСКА ... Н рЪІБЪІ МОрЪСКЪІКА. Т ПрѢ^ОДКАфЛЛ СТЬЗКА МОрЪСКЪІЬА СП 8.9; съвръшілъ есі стопъі мока во СТЫСЛЬЫНЦЛ 760 СТѢі/К стьзѣ^ъ моі^ъ СП 16.5; нлстлві мга НЛ СТЬЗЖ ^ЛПОКѢАбТ твоТ^ъ СП 118.35; Т оѵрклонілъ есі стъбіа нлшіа отъ пжті твоего СП 43.19; въ^врл-нѣетъ тн в'сѣ^ъ пжтен. і в'сѣ^ъ сте^ь въ^одънъі^ъ СЕ 46а 12. М, 3, А, СК, СП, СЕ, Гр. тріро?. Вар, стгзь, стьзь, сто^л, стезь, стцл. Неб. стеза остар. ОА, ВА, РРОДД. стькльннцл, -а ж. Стъкленица, стъклена чаша. горе влмъ къннжьннцн н флрнсен ѵпокрнтн. ѣко оѵнштллте ВЬНѢфЪЫСб СТЫСЛЬННЦН. I ПЛрОПСНДѢ М Мт 23.25 З1. Срв. Лк 11.39 М; оѵнстн прѣжде ВЬНЖТрЬНСе СТСКЛЬННЦН М Мт 23.26 З1; і ннл мъногл сжтъ ѢЖ6 ПрНКАСА ДрЪЖЛТН. КрЬШТСННѢ стысльннцлмъ н ѵъвлномъ М Мк 7.4. Срв. Мк 7.8 М. Изч. М, 3. Гр. яотцріоѵ. Вар. стеклышцл. Неб. стъкленица ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. стьклѣннцл, -а ж. 1. Стъкленица, стъклена чаша. ѣже прньмііА дръ-жлтн. крьштеннѣ стьклѣннцлмъ 3 Мк 7.4; дръжнте прѣдллннѣ ѵскл. крьштеннѣ кръѵлгомъ. і стьклѣнн-цлмъ 3 Мк 7.8; нъіДѣ въі флрнсѣн. вьнѣшььГаіа СТЬКЛѢННЦА. I БЛЪДОМЪ оѵнштлете 3 Лк 11.39. 2. Стъкленица, съд за благовонни масла, во скврънъі ^лѣвннл. ве^ъ въ^мжштенніл стьклѣннцл С 243.4; прннесъшн стьк-лѣннцж бллговоіЛ.нъі млстн С 391.9-10; прнде влждннцл стьклѣннцж мчррл дръждштн С 408.11. Изч. 3, С. Гр. потрріоѵ, бЛаРаатрск;. Неб. Вж. при стькльннцл. стьллтн, стелж, стеАешн несв. Стеля, постилам, поставям, егдь лн плкъі ВѢНК НОСАШТА Н СЬрѢТЛІЖШТА ЭДН-СТОСЛ. Н ЛНІС7.І СВЛВАШТА. Н СТ6ЛАШТА рн^ъі съмоштрж С 332.30; сърдштлмъ іего стелжште котъігъі С 341.12. Изч. С. Гр. атрсоѵѵнрі, йяоатршѵѵорі. Нвб. стеля [се] ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. стѣлд [погр. СП 17.15] вж. стрѣлл. стѣнл, -ти ж. 1. Стена, ограда, доколѣ нллежіте нл ѵлвкл оувьѣете въсі въі, ѣко нл стѣнж прѣклоненж н плотъ вь^дріновенъ СП 61.4-5; подъко-плв'ше стѣнж ноштыж. вьлѣ^ошд въ млнлстъірь С 557.25. // Образно. н А^ЪІКЪ СТѢНЖ ДЛ НМЛТЪ. ДЛ N6 ВЛрѢ- іетъ оѵрмл С 497.16. 2. Крепостна стена. Т дл съ^іжджтъ сіа стѣнъі, Тнмъскъі СП 50.20; і взѣ моемъ прѣлѣ^ж стѣнж СП 17.30; погревошд ноштніж сток кго тѣло. вьнъ стѣнъ нл ^лплдъ грлдл С 538.4. 3. Стръмен склон, възвишение, нлѵенъше пжть по^оддште н ломдште сд бѣл^ж въ горл^ъ вържштліжште сд вь стѣнл^ъ вьсь дьнъ тъ н тж ношть С 32.1. 4. Прен. Стена, защита, н вждетъ тн стѣнл крѣпъкл. отъ лнцл врлжнѣ СЕ 926 14. срѣдьнліл [посрѣдьнліл] стѣнл. Гр. рестбтоі%оѵ. Преграда, препятствие [образно]. )сс во юстъ мнръ нлшъ. кже срѣдьнжіж стѣнж врлждъі рл^орн С 336.27-28; н клко к\ргж въс-крѣсн. н клко посрѣдьыж стѣнж рл^орн С 463.2. съ стѣыъ сърннжтн. Гр. катакрцруг-^ю. Хвърля с главата надолу, изхвърля. овогдл клмеыніемъ вніл^ж гл. дрочргонцн же окочршлл^ж са съ стѣиъ сърннжтн С 480.30. СП, СЕ, С, П2. Гр. іеіурс,, кртщѵбс, теі/іоѵ. Нвб. стена ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Стенете МИ ГХ.МИМ. стыЛ., -н т. 1. Сянка, мрак. слънъцк во сжштю. стѣнь тлітъ слК7а 9. Срв. С 417.29; не во постнгнж стѣіЛ.. к-же вь ьГемь просвьтѣ са немрьѵемъін свѣ-тъ С 322.30. 2. Прен. Заблуда, невежество, мрак. дл нлвъікнсші коліко ОБЪШТСНЬС оврл^очр КЪ ІСТННѢ ... ОВЬѴЛ I ОВЬѴА. НЪ ОВЪ ВѢ рлвьо СС- ЖС- ГНС. СТѢИЬ. I нстінл. ѣвн са слънъце прлвс-дъное сего рлдн стѣнь прѣстл К 7а 7,8. Срв. СТЯчПАЫЬК 761 СОЧрГОЧрВЪ С 417.26, 27; істіыѣ прішедгші. юже да прл^дгыочрстг стѣнг сі кг нодѣомг глж К 7а 15-16. Срв. С 418.8. 3. Прен. Безплътен образ, сянка. стѣЛ лпостолг мргтвгід вгстдвн. прнношддуж во ид одрѣуг нс-джжн-вгід. дл. П0НѢ стѣіЛ. пс-тровг ндндетг НА КОКГО Н^Ъ. Н АБНК ВгСТАІЛ^Ж С 307.13, 16; стъ^ очрѵеинкг вгстд-выдше мргтвгід С 307.17. стѣЛ пьсатн. Гр. стоурасрсо. Очертавам, начертавам. ашто лн жс тъ огЛ. стѣгіЪ ^двгін. сг нс-вссс прншг- СТБНК Б0ЖН1А ОРЬПн. НАПОН ЖС КЖПННЖ. не опалн С 250.24. Изч. К, С. I}э. (ТК1СХ. Вар. стѣііг. Нвб. 0. стжпдные, -ІА ср. Стъпка, крачка, іжс ^отАтг посрАмнтн. I прѣдгкыжтн стжплынѣ моѣ СЕ 85а 13. Изч. СЕ. Вар. стжпьннк. Нвб. стъпание, стъпане остар. и диал. ОА, ДА. СТЖПАТН, СТЖПАКК, СТЖПАКШН НвСв. достойно стжпатн ^гвАНЬЮ. Гр. а^гшд яергяатеш хцс, кЛ-раесод. Отзовавам се на призива на някого, достойно очрво ^гвАНьм стжплн. і^бавлѣіа са отг сочретгнгі^г лювьве СЕ 90 Ъ 22-23. Изч. СЕ. Нвб. стьпям диал., стъпя, стъпна, стъпвам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. СТЖПНТН, СТЖПЛІЖ, стжпншн св. Стъпя, направя крачка, пристъпя, н рл^-Л0М6НЫА ногы. не могжшточр очртврь-днтн. стжпн. н вгынде кмочр йога вг дочрпннж пештергыжіж С 218.15-16. Изч. С. Гр. латеш. Нвб. Вж. при стжп&тн. стжпг, -а т. Престол, пиедестал [образно]. ^Аконочр очрво црькгвночрочрмочр. ПОКАрѣА СА ПрНСАГОр<г. (АКОЖС моштьно СТЖПА ТН. ВСЛНѴЬСТВНКМ' же ОЧрКА^А-ИЫА. СЬДСЛѢВА. ОЧрКЛАНГАІЖ са стрлрсгі С 508.14. Изч. С. Гр. Рдра. Нвб. Срв. стъп ’етаж’ ДА. стчр^ніл, -ІА ж. Стихия, основа, първичен елемент, тгі отг ѵетгірг сточр-ХНН твАрь сгстдвль СЕ 4а 1; ын лн ТВЛрЬ ТА ЫАОЧрѴНЛА ВгіВ'ШААГО. ЫН ЛН стчрр(НА ЫАОчрѵнш а та н^мѣ^еыгі вгівшА С 475.12. Изч. СЕ, С. От гр. атоі^вТоѵ. Вар. стомна. Нвб. стихия ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. стчр^ніе, -ІА ср. Стихия, основа, първичен елемент. влЪдъте едл кгто вгі естг крддоводАн прѣмждростніж н тгіреіж лестніж. по прѣдлнню ѵлѵю. по стчррснемг мнргнгнмг. н проѵекХ\\Аа 9. Изч. X. От гр. атоі/еТоѵ. Вж. ст^на. Нвб. Вж. при стуунА. сочрговнтн вж. сочргочрвнтн. сочрговг вж. сочргочрвг. сочрговь вж. сочргочрвь. сочргочрвнтн, сочргочрвлнк, сочргочрвншн св. Удвоя, увелича двойно, сочрговіте влагодѣть ^Ане ТАКОвомг отрокмг достоіиі вгісте оці іже і тл н^(.)же ые вѣдѣ^ж стлрці К 1а 1; сжмыАштнТ^г СА очртврьдншА. ВЛАГОВЪрЬЫгіНМг желднніе сочргочрвншА С 97.16. Изч. К, С. Гр. біяіаспа^со. Вар. соѵрговітн. Неб. Сре. сугуб прил. ВА, ЕА, ДА. сочргочрвородьство, -А ср. Двойно рождение [според християнската религия - за двойствената същност и природа на Исус Христос], н слгі-ша вг рѣѵн. сочргочрвородьствочр вештн. вгсплештн ѵочрдесд. Аггелг мдрнн ма-терн ^рнстосовѣ. родьство кг0 благовѣ-ствова лггелг С 451.16-17. Сре. К 14а 1, 3. Изч. К, С. Гр. бто? токо?. Вар. соѵруворо^ьство, сочргочрворо^ство. Неб. Сре. сугуб и Рождество. сочргочрвг, -ин прил. 1. Двоен, два пъти по-голям, ѣко прѣуоднте море н сочршж сгтворнтн еднного прншелгцл. I егдд вждетг творите н снд ъеоыьнѣ сочргочрвѣншА вдсг М Мт 23.15 З7; велнѵлнннмг стрдстн вьсж дочршж со^го^вь 762 СО^ЛѢК ^ЬЛѢ ОБАТрНВЪШС. Н СО\рГОѴрБОІЖ ПО нстннѣ іА^енк. волѣвьше С 333.20. 2. Двояк, двойствен, явяващ се в две измерения, в два различни образа, со^гочрво дьнесь прішестіе гне, соѵргоуво съмотренье. соугово ѴЛВКО-лгсвьствіе соч^гоуво съштьее въ коѵрпѣ же I съмѣренье, соѵргово. къ ѵкомъ посѣ-штенье отъ невесе нл ^емн К 12Ъ 37, 37-38, 38, 39, 40. Срв. С 449.4; і по срѣдѣ дьыъсъ жівъімъ і мрътвъімъ ѢВЛѢІА СА. соѵргоѵрвж ПЛКЪІ ГЛА ЖІ^НЬ. сочргочрво ро^бітво. въ коѵрпъ і поро^ь-ствоѵр К 135 40, 14а 1. Срв. С 451. 14, 15; въ істінж воглтъ. ѣко соѵргоу-БЖІЖ оѵрсіи; ^вж отъ піллтл. прі^тъ. I воглтъ К14Ъ 23. Срв. С 453.13. Изч. М, 3, К, С. Гр. бі7Лбтерос, 8і7ЛоС$, біттб?. Вар. соуговъ. Неб. сугуб остар. ВА, ЕА, ДА. соугоувь1 неспл. прил. Двояк, двойнствен, явяващ се в две измерения, в два различни образа, просншд бллгодѣтн отъ ьГего сь невесе. н соугоѵрвь 2*. (ед'но вь^дшд С 55.3; н съ лг^елъі веселдтъ сд. коѵрплж сътво-рншд съ невесскъінмн дѣлъі, н сочр-гоѵрвь прноврѣтошд С 55.10; н нлдлнъ реѵе. мьнѣ поржѵн въ. соѵргоѵрвь дмрн-довъ пжть С 361.3-4; сочргочрвь дьнесь прншьствніе господь^с. соѵргочрвь съмо-треннк. сочргоѵрвь ѵловѣколювніе. со\р-гочрвь сьннтнк. въкоѵрпѣ же сьмѣренніе С 449.1, 2, 2, 3. Изч. С. Гр. біттбс;, бѵтЛоСі;. Вар. со^говь, Неб. Вж. при соугсѵ^вг. соѵргоѵрвь11 нареч. 1. Двойно, двойно повече, два пъти повече, тлѵе дьвѣмл прннесъшемл сочргочрвь. л нже кднж прнд С 369.20. 2. Заедно, едновременно, і въістъ соѵговь въ въ коѵрпѣ н ѵісъ СЕ 67а 20. Изч. СЕ, С. Гр. біттб?, та бшХаота. Вар. со^говь. Неб. сугуб о остар, В А, соѵргохрвьнъ, -ъін прил. Двояк, двойнствен, явяващ се в две измерения, в два различни образа. то\р самъ Тѵѵлнъ велнкъін н вол‘нн вьсѣ^ъ пророкъ. *лко въ тьмнѣ^ъ ложеснѣ^ъ )(сл ПрОПОВѢДЛА гровьнъінмъ вьсѣмъ. со^-гоѵрвънъін прѣдътеѵл. н проповѣд-ННКЪ ЖНВЪІНМЪ н мрътвъімъ С 461, 10. Изч. С. Гр. біттб?. Вар. еоугоувгнг. Неб. сугубен остар. ВА. соѵрн, -нн прил. Като същ. со\р»мл ср. мн. Гр. |штібтг|те<;. Суетните, лекомислените, глупавите неща. І не прі^ьрѣ вь соѵръл. і ненстовленьѣ ложьнлл СП 39.5. Изч. СП. Неб. Сре. всуе нареч. ОА; суетен прил. соукомлрнл еж. сѵркоморню,. соѵркъно, -А ср. Сукно, дебел плат. повелѣ соль съ оцътоыъ съмѣснвъше полнвлтн рлнъі іего. н соукномъ въ-стнрлтн С 116.19-20. Сре. С 161. 17-18; С 179.1-2; повелѣ кнд^ь внтн іл жъ^лнкмъ по ревромъ. н вллсѣномъ соѵркномъ вьстнрлтн рлнъі іею С 213. 11. Изч. С. Гр. [тіх] тр(хіѵа, [тб] нфкора тр(хіѵоѵ. Вар. соукио. Неб. сукно ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. соѵрл"е нареч. сравн. со^л"е въітн [комоу]. Гр. апщререі [тіѵ{]. Полезно е; удобно е [на някого]. не со\рд'е тн кстъ. поѵто мѣрншн мокк довротж. «Аже тъі по скждоѵ^ въістъ С 394.11. Изч. С. Нвб. 0. соѵрлѣн прил. сравн. соулѣн въітн. Гр. бшферсо. По-добър съм, отличавам се, превъзхождам, не оѵрвонте са очрво мнозѣ^ь птіць. соу-лѣншн есте въі А Мт 10.31. Сре. Лк 12.7 М, 3, А, Б. Изч. М, 3, А, В. Неб. 0. сокрлѣю нареч. сравн. соѵрлѣм въітн комоѵр. Гр. кбц\|/отероѵ ёхсо. По-добре е, по-леко е [на ня- саѵ|*мь.ЫѣНЫ4 763 со^ѵоногъ кого]. вгпрАША жо годныгі отг ын^г. вг кжіж сочрлъе емочр в?і рѣшд же емочр ѣко вгѵерА вг годныж седмжкк оставн н огЛ М Йо 4.52 3, А. сочрлѣю нмѣтн [ѵьсомоѵр], Предпочитам [нещо]. тАжо сг тргпѣльсвомг. іспгітАНьемь ыа вьсѣкг деыь рл^дрѣ-ШАіжште длгжгш сжтг ш едшого ѵісд подь німі сжштаго сочрлѣе нмѣтн вжію ^Аконочр N1 врАтрА К 1Ь 40. Изч. М, 3, А, К. Вар. соѵрлѣв. Нвб. 0. сочрмьнѣньк вОІС. СЖМЬЫѢЫЬК. СО\рМЬНѢТН СА еж. СЖМЬНѢТН САі сочрнАГОгг вж. счрндгогг. сочррннскг вж. счррннскг. соѵрр/рі^А [погр. СП 79.1] вж. лсчррнн. СО\ррНІА вж. СЧррШЛ. сочрровг, -гін прил. Суров, жесток, груб [прен.]. се слгшіАвгшд лютаіл ТА. Н СОѴррОВАІА Н Н6ѴЛ0ВѢКА. ПАДОСТА на ^емн не сгтргпѣвгшл нн внда того ЯН ГЛАСА С 211.1. сочрровгіьх жнлгі. Гр. (Зопѵепра. Бич от волски жили. тггдА Андчрпдтг рА^ГИѢВАВг СА П0В6ЛѢ Н СЬВЛѢШТН. н иа дьстѣ протАггше внтн н жнламн сочрровАМі С 100.30; Аитонниг глагола. сгвлгкгше н сочрровлмн жнламн внілте н по ѵрѣвочр С 156.16. Изч. С. Неб. суров ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сочрровѣ нареч. Сурово, безпощадно, безжалостно [прен.]. дчррнлн^яе мжѵнтелю н непрѣподовьне. Ѵто ^гло сгтворьшА ма сочрровѣ н ыепрѣподо-бьнѣ мжѵншн С 4.9-10; поѵ'то мжѵн- ШН ТАКО сочрровѣ. рАВА ВОЖНІА АрТСМОНА С 233.10; іако прАвьдьнА мжжа н ПрѢПОДОВЬЫА ЭДНСТОСОВА. ТАІСО СОЧррОВѣ мжѵнлг ксн С 233.26. Изч. С. Гр. «Ьрсоі;. Неб. сурово ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ар.да. сочррсАлг, -а т. МИ. Сурсала - селище в Ликаония, на североизток от Икония. стрстг стто мйісд автонома. епскоѵрпА. в(гі)вгшА вг прояетѣ, нта-ЛНА. прн ДТѴѴІСЛНТНАНѢ ЦрН. Н СТГО МІ?А КОрЯАТА. СПСІСОЧрПА. НКОЯгСКД. СТАрѢН- ша вг (...) (рек)°мгід. очррсллА (погр. вт. сочррсАлл, Мирчев, Кодов, с. 255) Е 296 14. Изч. Е, Гр. ХойраоЛоѵ [вар. ГорабЛоо] 'Йехова е моята светлина’ или 'пламък на Йехова’. сочрсАНА, -гі ж. ЛИ. 1. Сузана - в книгата на пр. Даниил [гл. 13] набож-ната и красива жена на Йоаким, лъжливо обвинена в изневяра от старейшините, домогващи се към любовта й. ыгінгл сочрсдыА очрдѣвеыА вгістг. отг ве^АКонгыочр стАрцочр С 135.2; рд^горѣвг са стгінмг доѵдоомг. Акгі ннг дАыннлг о сочрслыѣ. свАтгін отьцг наш. нсакнн. прнстжпн кг ^гло-ѵьстгиочрочрмочр С 191.26. 2. Сузана -име на жена, следовница на Христос. і ноаыыа жона ^очр^АЯѣ прнстдвг-ннка нродовА. н сочрсдыл н ннгі мгяо-ггі. ідже слочржАА^ж емочр. отг нмѣ (н)инн свон^г М Лк 8.3. Изч. М, С. Гр. Іошаѵѵа, От евр. Йбвйппа 'лилия, крин’. Нвб. Сузана з/с. ЛИ СтИл,РЛФИ. сочрснннг прил. притеж. Хусин, който принадлежи на Хус - член на Вениаминовото племе, един от приближените на Саул [1Цар 24. 10]. псАлмг дад,овг. Тже пѣтг гві о словесе)<г сочрснінѣ^г. сял немеяіняА СП 7.1. Изч. СП. Гр. [той] Хоосгі. Вар. сочрснтъ. С0Чр){АрЬ вЖ. СЧр^А(ГЬ. сочр)?оногг, -гін прил. Като същ. сочр^о-ноггін м. ед. Паралитик, парализираният,^човек с парализиран крак. м? н&. сочр)<оржісомь {погр. вт. сочрѵояогомь, Нахтигал, с. 103, бел. под линия) СЕ 436 17. Изч. СЕ. Нвб. Срв. сух и нога. сочрсортккъ 764 соѵдеоржкъ, -ъін прил. Който има схваната, парализирана ръка. мо сочдеоржко ѵлокомь СЕ 40Ъ 1. // Като същ. сочдеоржкъін т. ед. Пара-литик, парализираният, човек с парализирана ръка. о сж^оржцѣмъ М 43а 27; гГ нс^е вже ылшъ. пове-лѣвъін сочр^ортккоѵрмоѵр. въстлтн по срѣдѣ съворл СЕ 40Ъ 2. Изч. М, СЕ. Вар. сж^оржкъ. Нвб. сухорък ОА. соѵдеотл, -ъі ж. Сухота, сухост. ілкоже ВЪ ГрЛДѢ ЫН СМОКЪІ БЖДС-ТЪ. NN ДЖБЪ ынклкъже МЫОГЪІА рлдн ТОПЛОТЪІ н СОѴр^ОТЪІ. ВЪ^ДІ^Л ллврьскллго С 301.13; іедвл о лѣто въ^могоша са прндтн съдове ммогъіа рлдн ^оѵдеотъі (погр. вт. со^отъі, Север., с. 301, бел. под линия), (лкоже гллголл^ъ н ^ыоіевъ велнкъін^ъ С 301.23. Изч. С. Гр. ^тірбтп?. Нвб. сухота ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сочр^оілдьць, -л т. Постник; човек, който се храни само с постна храна. тѣмьже н тъі ѴАД0. вждн въ довро врлшъио ъдсннѣ мѣсто. сочдеоѣдець СЕ 70а 25. Изч. СЕ. Калка от гр. !;т|рофауо<;. Вар. соу^о-ѣдсць. Нвб. Срв. сухоежбина, сухояжбина ж. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сочдеъ, -ъін прил. 1. Сух, който не съдържа влага, врѣжънъыъін же клмъі. толмл соѵр^ъ ^ѣло ісстъ н ве^ъ вллгъі. ілкоже ыніслкоже вллгъі творнтн вь ^лѣвныѣ С 300.4; тъ же н ые сѣдліж- штоѵро^моч)’ СА Н СОѴ^О^О^МОу КЛМЪМСОЧр въ^дрлстнтн повелѣ ыл покл^лыне ѵвдомъ С 300.17. 2. Сух, изсъхнал, който не съдържа живителни сокове, ^лые лште въ съірѣ дрѣвѣ сн твордтъ. въ соѵрсѣ ѵто вждетъ М Лк 23.31 3; прнвА^лшА стллго джбѣ соусѣ лворовѣ С 18.10; вьсн днвл"ѣ^ж СА ВНДАШТ6 ДЖБЛ ОВЛНСТВЬЫѢВЪШЛ. ТН ВО ВѢДѢѢ^Ж н. н^длвъыл сочдеъ С 18.18; дл нже очрво жъ^лъ лроновъ сочр^ъ сжштъ. рлстн н процвнетн повелѣ богъ С 300.15; н вида смокве. прѣжАе господьскл ^лпрѣштеыніл. про-^АБЪШЖ Н СВѢТЬЛЖ. л по господьстѣ ^лпрѣштсннн. н дрА^ло н сочр^о С 343. 23. 3. За ръка, крайник - парализиран, схванат, і се ѵлвкъ бѣ тоу. ржкж нмъі соѵдеж М Мт 12.10 3; і вѣ ѵлвѣкъ точр н ржкл деенлл емочр бѣ сочр^л М Лк 6.6 3, А; ілко вь дьнь СЖВОТЪНЪІН ѴЛОВѢКЛ НЦѢЛН. н прл^нж н сочр^ж ржкж вь прлудьнъ дьнь нл дѣло простьрѣ С 396.15; клеллше са сочрсѣ ржцѣ С 476.22. 4. Като същ. сохрен т. мн. Гр. [оі і;г|ро{. Парали-тици, парализирани хора. въ тѣ^ъ лежллше мъыожьство болаштнн^ъ. слѣпъ ^ромъ. сочрсъ. ѴЛІЖфНН^Ъ движеинъ водѣ МЙо 5.3 3, А. 5. Като същ. сохдео ср. ед. Гр. уд, оауюЛбд ебафод. Суша, земя. і н^ве^ъше корлвлѣ ыл сочдео н остлвьше вьсе вь слѣдъ его ндж М Лк 5.11 3; оврАштете тѣлл моіего н^връжеыл нл сочдео С 154.24; рсоддн по морочр лкъі по сочр^очр С 77.8. М, 3, А, СК, С. Гр. !;г|рб?, ката^ррос, е^рра-рреѵоі;. Нвб. сух ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. Срв. Сухиндол МИ ЙЗ.БГИ; Суара МИ, Суата лака МИ, Суата река МИ, Суия излак МИ, Суите ливаде МИ, Суото дере МИ ЙЗ.МИПан; Сушица МИ ВП,ТО; Суха чешма МИ, Сухио бунар МИ, Суха бука МИ ЙЗах.Кюст.; Сухо бърдо МИ, Сухо поле МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Сухаре МИ ХХ.ЛИМР; Сухата ела МИ, Сухия врис МИ ГХ.МИМ; Сухов ФИ, Суховски ФИ, Суходолски ФИ, Сухлев ФИ СтИл.РЛФИ. сочршл, -а ж. Суша, земя. горе влмъ къингъѵньл н флрнсѣн ѵпокрнтн. ѢК0 прѣ^однтс- море н соѵршж сътворнтн едныого прншслъцл М Мт 23.15 З1; коль стрлшсыъ плѵе сыъ ѵлѵъ оврл-фліАн морс- вь сочршж СП 65.6; У соѵршж ржцѣ его со^ъдлсте СП 94.5. Изч. М, 3, СП. Гр. [р] ^нра. со^шнло 765 Нвб. суша ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Сушен дол МИ ТХ, МИМ; Сушнца МИ, Сушник МИ ЙЗах, Кюст.кр. соѵршнло, -л ср. Сухи дърва, сухи СЪЧКИ. V КОСТІ МОІА ѢКО СО^ШІЛО сосъ^ж см СП 101.4. Изч. СП. Гр. фрііуюѵ. Вар. соушіло. Нвб. Срв. сушило 'място за сушене’ ОА, НГер, ДА; сушилка ж., сушилня ж.; сухо-тнна 'сухи съчки’ диал. РРОДЦ. соушнтн, со\ршж, соѵршншн несв. 1. Суша, правя нещо да изгуби влажността си, изсушавам, і нждснн него в'сь д^ъ ТВОрАфСН жаждіж. I в'с(ж (а^(ж жегжфіжіж пльть его. і жтровж его. соѵрШАфіж очрстънъі его СЕ 29Ь 22. 2. Прен. Изтощавам чрез глад. вѣлше же кгдл ллъѵвоіж многоіж севе соѵршлстл С 547.23. Изч. СЕ, С. Нвб. суша ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. со\рк нареч. Напразно, безполезно, напусто; всуе. соѵре же ѵьтжтъ ма. о^ѴАШте о^ѵеннѣ. ^лповѣдн ѵскъі 3 Мт 15.9; У въс^ождлше відѣтъ соуіе гллше. срдце его совьрл ве^лконенье севѣ СП 40.7. Изч. 3, СП. Гр. ратг|ѵ. Вар. соуе. Нвб. Вж. при въсо^к-. соѵрктл, -ъі ж. Суета, безсмислие, лекомислие, тщеславие, овлѵе въ-соѵре въсѣкл соѵретл. въсѣкъ ѵлвкъ жнвъп СП 38.6; се ѵвісъ іже не положі вл помофънікл севе. нъ очрпъвл нл множьство воглтъствл своего. н вь^-може соѵретоіж своеіж СП 51.9; ті отъ соуетъі въкочрпѣ не оѵрпьвліте нл непрлвъдж СП 61.10; V сконьѵлшіа сіа въ соѵретѣ дьні СП 77.33; ѵотъ-врлтн оѵн моі дл не внднте соѵретъТ СП 118.37; нже нфе^ошА въ сочретѣ денне нлшн СЕ 62а 22. Изч. СП, СЕ. Гр. ратаіотг|<;. Вар. со^стл. Неб. суета ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. соѵрктьнъ, -ъін прил. 1. Суетен, празен, нищожен, безполезен, безсми- ------------------------ соугетьы?> елен. гь съвѣстъ помъішленіѣ ѵдѵл. ѣко сжтъ соѵретьнл СП 93.11; ^вл- ЛНМЪ ТА ГІ І^БЛВЛЬШЛЛГО ... рЛБЛ ТВОбГО сего. ѵѵтъ сочретънллго жнтнѣ сего мнрл СЕ 81а 20; отъметлешн во са ... в'сѣ^ъ пеѵллен мнръскъі^ъ. імѣннѣ. ТЬфАІА соѵретъыъііА сллстн же н сллвъі СЕ 90а 3; лште бъі вѣдѣлъ кыд^ъ снлж рЛСП АТЛЛГО. ТО ОСТЛВНЛЪ БЪІ коѵрмнръскжіж со\|четънжіж льсть С 176.3; се же трѣвочрктъ отъ нлсъ дл вѣмъ нма господл нлшего вьсн съінове ѵловѣѵьстнн. Л N6 соѵріетънъінмн ДѢ-лъі н льстьмн прѣлнштліемъ са С 262.26; (лко вь соѵріетънъін^ъ мон^ъ сн^ъ н пЧрлмъгснъін^ъ сѣдннл^ъ. лкъі ДѢТНШТЪ ОТЪ ДЫЛВ°ЛЛ ^ЛПАТЪ въ ПОСЛѢДЫІЖІЖ погъівѣль сьнндо^ъ С 524.29. // Напразен, безрезултатен. нлдеждж нмлмъ къ вогочр своіемв Уе^ [!] ^ръстоу (лко моштенъ іестъ отъ мжкъ твонрсъ соѵрктънъін^ъ Н^БЛВНТН мене С 153.14. // Безуспешен, който не достига желаната цел. длждъ нлмъ помофъ отъ пеѵллі. іде сочретьио енье ѵлѵско СП 107.13. 2. Лъжлив, неистинен, неверен, не сѣдъ съ сонъмомъ со\ретъномъ. н съ ^лконопрѣ-стжпънъінмі не вънідж СП 25.4; і къ ВЛЛДЪІКЛМЪ пръвъі ГЛА. слоѵдеъ БО сочретьнъ сатъ. не прімеші ѵъто са гла сло^ъ со^етыіъ сжштъ. і соѵретънъ і весъвѣдѣтель К1Ь 30, 33; поѵ'то слнъ свон н родъ остлвнвъ. къ соѵрктьнън крьстнілньстѣ Вѣрѣ прнстжпн С 101.9; ллс-алмдръ гллголл рѣ^ъ тн ілко не жьрж вогомъ твонмъ. соч)>(етн0мъ глоѵр^омъ слѣпомъ С 163.14. // Мним, привиден, н рекошА сватнн къ ве^л-конъноѵроѵрмоѵр КНА^ОЧр. внждъ ѵьстн влша. кде кръпость н^ъ сочріетънлгл. іедл въ^могоша помоштн севѣ С 180.20. 3. Престъпен, грешен, ѣко нѣстъ въ очрстѣ^ъ н^ъ нстннъі. срдцс-і^ъ соѵретъно естъ. гровъ отвръстъ грътлні н^ъ СП 5.10; се во н нъішл отъ сочріетънъін^ъ кнд^ъ. рлвъ бжнТ СУОЛДСТНК?» 766 сг сждъ прнкмьктъ С 102.30-103.1. 4. Нахален, безсрамен, дързък. ть-творнтл н вь томннцн сь ВЬСѢКОІЖ СКрЪБЫЖ, Н ВО|>НГ"Ы НЛЛОЖНТЛ нл вънж кмоѵр, доньдеже оврлшть сд оѵрморж н. по со\рктьнѣѣмъ кго прореѵеннн С 196.24. 5. Като същ. соѵрктьнл[іл] ср. тн. а) Гр. цатоабтг|<;, [хбс] кеѵй [вар. [хбс] цс&хоаа]. Празни, безсмислени, безсъдържателни неща, енво ѵлѵі доколѣ тілжысосрді. ВЬСКЖНВ лювнте соуетьнлл V нрете лъжьх СП 4.3. Срв. СЕ 73а 9; въ істннж о\рво ^ѣло въ істшж людье пооѵрѵішд са тъштетънъімъ. і соѵретънъімъ К 126 19. 6} I]о. [х&] цахаш. Лъжи. со\ре-тънл глл (!) къжьдо къ іскрьнюмоѵр своемо\р СП 11,3. е) Гр. цатоабхт|те<;. Преходни неща. Т нжждлл^ж сіа нскжцкі дшіа моеьл. V нскжціеі ^ълл мнѣ. гллл^ж сочретьнлл н льстемъ въсъ денъ пооѵрѵлл^ж сіа СП 37.13. СП, СЕ, К, С. Гр. цатаіоі;, [тг[с;] цатаібтгі-хо<;, кеѵб?, акаіро?, |іатаібтт|<;. Вар. соустгнъ, соуетьнъ, соуістъмт., соѵрстнъ. Нвб. суетен ОА, ВА, БТР, АР. с^оллстнкъ, -л т. Схоластик - прозвище на Йоан Лествичник [умр. между 650 и 680 г.] - византийски аскетико-дидактически писател, настоятел на манастир в Синай. Пр. на 30 март. мѣсдцл млртл л жнтнк прѣпрость. отьцл іѵѵлнл нгохрменл стъіа горъі снненскъі. кмоѵрже прнрокъ с^оллстнк' С 272.6. Изч. С. От гр. ахоХасткб?. Вар. с^оллстнк'. Нвб. схоластик ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. съ предл. I. С род. 1. За обстоятелствени отношения, а) При посочване на място като пункт, откъдето изхожда действието: от. съшсдъшоѵр жс омочр съ горъі, вь слѣдъ ого ндж нлродн мънозн ММт 8.1 3, А, СК; КрЪЦКННО Н0ЛН0В0 ОТЪ ІСЖДѢ ВѢ, съ нвео лн нлн отъ ѵлвкъ М Мт 21.26 З1; лште церь н^длвъ естъ. дл сълѣ^етъ нъінѣ съ крстл М Мт 27.42 3, А, СК; I ^ЛДѢША МНМО ^ОДАШТОѴр бДННОМО^ снмоноу кѵрѣннноѵр грдджштю съ селл М Мк 16.213, А, СК; прнде же гллсъ с нвее М Йо 12.28 3, А, СК; въстл сь веѵерА н положн рн^ъі М Йо 13.4 3, А, СК; съ невесе прі^рѣ гь. вндѣ вьсм, сііьі ѵлскъііа. съ готовлего жілнштл своего, прі^рѣ НЛ ВЬСИі ЖІВЖШТІАГА НЛ ^вМЛІ СП 32.13-14; ѣко прініѵе съ въісоты стъна своегд СП 101.20; въстлвъ сь веѵсрА. прѣвнвъ са пллцілннцекв, оѵрмъівъ иогъі оѵрѵеннкомъ свонмь. по^вллн вл СЕ 466 19; прн^ьрн сь въісотъі стъіна твоеьл. гГ нл лкдне твоіа СЕ 626 11; I плкъі нмлтъ прнтн съ нвее. ежднтн ^ота жнвъімъ I мрът-въімъ СЕ 676 1; посълл во лггелл свокго съ въісотъ невесъскъін^ъ съ^рл-ннтн нв С 4.23; стрл^омъ же клонд сд н ^лпрѣштеннкмъ сьплде коѵрмнрь сь мѣстл свокго С 33.15; н вндѣвъ а вь оржжнТ мьнѣлше глко съ пжтн сж прншьлн поѵнті С 38.12; н рлсѣдлд сд глростннв съплдллше съ прѣстолл С 109.7; н сънемъше съ дрѣвл влл-женллго кодрлтл. въврьгошд н вь тем-ннцж н оѵртврьдншд С 111.3; н кгдл въстлшд съ трлпе^ъі. ннъі вьсд отъ-поѵрстн вллженъін С 121.27; глко не нмлмъ сьлѣстн съ клмене сего С 173.6. // За означаване отделяне от повърхността: от. онл же реѵе ен гн. 1Бо н пен ѣдатъ отъ кроѵрпнцъ пл-длнвштн^ъ съ трлпе^ъі господен свонмъ ЛГМт 16.27; н ннъі сълѣ^ъшд СЪ КОНЬ. Н СТЛВН А НЛ МЛЛѢ ДЛ БЪІША нс вьлѣ^лн С 666.13; въс^влтнвъ сь ^еМЬА КЛМЪІК'. връжо нл гллвж прѣ-подовьнллго С 667.30; прлвьдънын жо съ стлъпл ^отѣлше сьлѣстн С 668.3. 6) При определяне крайните предели на разстояние в пространството за посочване на изходната точка: от. і се клтлпе-тл^мл црквнлѣ рл^дърл са. съ въішъ-нѣлго крлѣ до нн...жънѣлго нл дъвое і съ... 767 СЪі 11 ^емлѣ потрАсс са М Мт 27.51 3, А, СК. 2. За обектни отношения -при глаголи като съвлѣфн, съврѣфн и под. о) За означаване на лицето, от което се отделя нещо: от. СЪВЛѢША СЪ ЫСГ6 ^ЛАМНДЖ. I 0БЛѢША Н въ рн^ъі свога М Мт 27.31; то лште са СЪЛОѴрѴААШС N0 НМѢТН юмочр ннѵьсожс ДАТН кмоѵр. ТО КОТЪІГЖ СЬВЛѢКЪ съ сове дадѣашс нншто\роѵрмо\р С 207.14; НЖС СЪВрЬГОША ілрьмъ ВрАТЬСТВА СЬ ССБС С 364.29. 60 За означаване на това, от което се освобождава, отделя някой: от. юда съ рн^ъ съвла- УНМЪ СА. НЪ ВСТЪ^АГО ѴЛ0ВѢКА ОТЪЛА- глкмъ С 90.19; енльнъ дѣломъ н словомъ. сь ПрОКА^ЪІ СЪВЛѢѴС 1ЛК0Ж® сь рн^ъі С 476.15. 3. За определителни отношения - в предложни съчетания, поясняващи съществително. аштс очрво въі ^ьлн сжште, оѵрмѣлте ДААННѢ БЛАГА ДАѢТН ѴАДОМЪ ВАШНМЪ. ІСОЛЬМН ПАѴС ОТЦЪ С НБСС ДАСТЪ д^ъ стъ. просдштннмъ ОЧр НСГО М Лк 11.13 3, ск. II. С тв. 1. За обектни отношения, о) За изразяване отношение на съвместност, на общо извършване на някакво действие: с, със. і сс мънозн грѣшъннцн н мъітАре. прнше-дъше въ^лежАА^ж съ нсмъ. I съ оѵрѵе-ннкъі сго М Мт 9.10 3, А, СК; іже нѣстъ съ мнѳіж на ма естъ. I НЖС НС СЪБНрААТЪ СЪ МНОБК рАСТАѴААТЪ М Мт 12.30 3, А, СК; тъгда прнстжпн къ нсмоѵр МАТН сновоѵр ^АВСДСОВОѴр. съ СНЬМА СВОНМА КЛАНѢІЖШТН СА М Мт 20.20 3’; тъгда пр опаша съ ннмь дъва рл^вонннкл М Мт 27.38 3, А, СК; вѣрно слово, лфе с ннмъ оѵрмрѣ-^омъ. с ннмъ ожнвемъ Е 16 5; лглръ во остъ СННѢ горл. сжс въ рлвн'(. прн- ЛАГАСТЪ СА НЪІНѢШННМЪ СрСЛНМѣ. рАБОТАСТЪ БО СЪ ѴАДЪІ СВОНМН Е 276 16; Н СЪ ^АКОИОПрѢСТЖПЪНЪІНМІ НО въшдж СП 25.4; кънілзн людъсцні СЪВЪрАШІА СІА СЪ БМЪ АВрААМЛОМЪ СП 46.10; къто въстлнстъ мнѣ нл ^ЪЛОБОѴріЖШТЬМА, ЛІ КЪТО СО МЪНОІЖ СТАНеТЪ ИА ТВОріАШТМіІА БС^АКОНСНЮ СП 93,16; съгрѣші^омъ съ оці нашімі СП 105.6; теве ^офіж сътворнтн всѵсріж. пле^ж съ оѵрѵсннкъі свонмн СЕ 46 Ь 3; нлн матожсмь твороць. востоѵрдснъ. ръвьннвъ. ноочретроонъ. съ лоѵрноіж ПрѢМѢНѢІА СА. н съ врѣменемь сторомь. прѣврлфАід са СЕ 54а 22, 23; вь наслѣдьн црствл нбснааго. і въ рлн ПНфА ВЪВОДА ІА. СЪ СВѢТЪЛЪІМН лплъі твонмн СЕ 65Ь 7; н вѣлше съ адамомъ е<рл въ рлн С 9.9; н ОБрѢТОША СТААГО САВННА СЪ ННѢМН шестнкв врлтнА С 145.30; то рекъ н^нде вънъ грлдл СЪ ЛЮДЬМН СВОНМН С 200.22; лште кстъ прл^дъно съ БЛЖДННКЪІ нжденетъ СА н съ воѵрнмн н БС^ МНЛОСТН К ПОСТАВНТЪ С ннмн С 371.22, 23; от'плдн съ свонмн сжпостлтъмн С 512.17; съ дьѣволомь 0(С)ЖЖД(АС)Т' СА Р I 2.1. // При изразяване на притежание. В съчет. с глагола нмѣтн, въ^атн и СЪ СОБОБК: при, С. I ^ЛБЪІША ВЬ^АТН ^ЛѢБЪІ. I рл^вѣ СДННОГО ^ЛѢБА НС нмѣлрсж СЪ С0В01Ж ВЪ КОрАБЛН М Мк 8.14 3; во\ріА бо прнемъшА СВѢТНЛЬННКЪІ СВ01А. НС ВЬ^АША СЪ собобк олел М Мт 25.3 3, А, СК; ннштаьл бо съ собокк въсегдл НМАТС М Йо 12.8 3, А, СК; і прнстжпншд къ нсмоѵр НАрОДН МЪ^О^Н. ІМАфе СЪ С0Б0(Ж доомъі. НѢМЪІ Н СЛѢПЪІ Н БѢСЪНЪІ. I ннъі мъногъі М Мт 15.30 3. II За означаване на предмет, който се прибавя към нещо: с. прнілсте жс тѣло нсво. I ОБнете с рн^лмн съ лро-матъі М Йо 19.40 3, А. 60 При посочване на лице, участващо във взаимно действие с друго лице: с. ОСТАВН точр ДАрЪ ТВОН прѢДЪ ОЛЪТА-рсмъ. I шедъ прѣждс съмнрн са. съ врлтромъ свонмъ М Мт 5.24 3. Срв. С 422.30; мжжн ннневьънтьстнн въстлнжтъ нл сждъ. съ родомь снмь М съ... 768 Мт 12.41 3; сего рлдн оѵрподовнло са сстг цсрствне нвское ѵлвкочр цсрю. іже ВЪС^ОТѢ СЪТА^АТН СА 0 СЛОВвСН. СЪ рАБЪІ свонмн М Мт 18.23 З1, А, СК; съвѣ- фАВЪ же СЪ ДѢЛАТбЛЪІ. ПО^ѢНА^ОѴр НА день. ПОСЪЛА ІА ВЪ ВННОГ^ДЪ свон М Мт 20.2 З1, А; оѵрѵнтелю рьцн врАтрочр моемочр ДА рА^ДѢЛНТЪ съ мъноіж до-стоѣнье М Лк 12.13 3; ...тА^А(ше) са [...] (^)ъ съ нюден. неѵъс[...] на ТрЬ^А^Ъ ПО ВСА ДНѴ. СЪ БССѢДОуАфНМН съ ннмъ Е 39б 16, 18; егдл глй^ъ ТМЪ. БОр^А^Ж С1А СО МЬНОІЖ СПЪІТН СП 119.7; днес. въішънѣѣ. съ ннжънннмн весѣдоѵріжтъ. і ннжьнѣа съ въішъннн-мн прА^дъночріжтъ СЕ 26 15, 17; Афе к'то съ рлсоіж влждъ сътворнт толн роднт дѣтнфь СЕ 1046 6; се естъ кръвь моѣ о неіже прѣждс- сего. вестоѵр-дънъі съвѣтъ творѣАше. съ ве^оѵрм-нъімі флръісѣі К 76 28; цѣслрь же словесн снлж поѵо\рвъ ... съвѣтоваашс съ сьвѣтннкъі свонмн. да отврь^жть црысъвн С 192.13; Аггелъ съ дѣвоіж глаголстъ С 244.1; н тѣмъ врАнь сь дніаволомъ сътворнтн С 490.16. // В съчет. с глагола поьѵгн: с, заедно с. тъгда ндетъ н понметъ съ совоіж седмь ннѣ^ъ д^ъ М Мт 12.45 3; Афе лн теве не послочршААтъ. понмн пакъі съ совоіж еднного ЛН ДВА. ДА въ очрстѣ-^ъ дъвою лн трнн съвѣдѣтель ста-нетъ вьсѣкъ глъ М Мт 18.16 З1, А, СК. е) За означаване на лице, върху което се разпростира действието, по отношение на което съществува, става нещо: с, към, спрямо, аштс- тако естъ внна ѵлкочр съ женоіж. оѵрнѣе естъ не женнтн са М Мт 19.10 З1, А, СК; сътворнтн мнлость съ оцн нашнмн М Лк 1.72 3; онъ же реѵс-сътворнн мнлость сь ннмь М Лк 10.37 3, А, СК; сътворі со мъноіж ^нлменіс въ благо СП 85.17; благо сътворнлъ ссн съ рАвомь твонмь гГ СП 118.65; і сътворн СЪ НАМН. I МОЛАфННМЪ СА СЪ НАМН. БОГАТЪНА МЛСТН ТВ0СІА СЕ 63О 4; гГ вже сне гГ. ѣкоже тъі ^офешн, ѢК0Ж6 ТН ЛЮБО. сътворн СЪ МНОІЖ рл-вомь твонмь СЕ 726 14; гн Тор эдьсте СЛАВА Т6БѢ ІЛКО СЪТВОрН СЪ МНОІЖ. НСДО- стоннъінмъ свонмъ рАвомъ С 154.29; НН ЮДНОА же ННОА ОСОБЬ ПАМАНЖ ПрАВЬ-ДЪЬ НЪ ТЪѴЫЖ СЪ ВЬСѢМЬ мнръ НМѢТН С 423.20. г) За означаване на лице, посредством което се върши действието; деятел: с, чрез. онн же шедъше оѵртвръднША гровъ ^нАме-НАвъше кАмень съ кочрстоднеіж М Мт 27.66 3, А; лн къі цсръ ндъі къ нно- МО\р цсрю. СЪННТН СА НА БрАНЬ. НС СѢДЪ ЛН прѣжде. СЪВѢШТАВААТЪ АШТ6 сн-лънъ естъ. съ дссатніж тъісжштъ сърѣстн ГрАДЖШТААГО. СЪ ДЪВѢМА ДССАТЪМА (тъ) ТЪКЖШТАМА НА нь М Лк 14.31 3; не погоѵрві съ неѵъсті-ВЪННМІ ДШСА моеід. н съ мжжі кръвъі жівота моего СП 25.9; н ажс сватъіа цръкъвн съ рАТНіж іесте прѣдлн. то н ТЪІ ОСТАВНВЪШС ВЬНѢ ГрАД (!) прѣвъі- ВАнте С 199.28. д) При означаване на оръдие, орган, предмет, материал, чрез който се извършва действието: с, чрез. I посълетъ анйлъі съ гласомъ велнемь тржвънъімь. і съве-ретъ н^върАнъісА его М Мт 24.31 3, А, СК; едннъ же отъ ннуъ вндъвъ ѢКО НЦѢЛѢ. ВЪ^ВрАТН СА СЪ ГЛАСОМЬ велнемь слава ба М Лк 17.15 3, СК; ВЪС^ВАЛЖ ІМІА БА М06Г0 СЪ ПѢСНІІЖ СП 68.31; въ^вѣштаті ютро мілость твоіж ... въ десілтнстрочрньнѣ ПЪСАЛЪТЪНрі съ пѣсныж въ глжсерсъ СП 91.4; съ гла- СОМЬ ТВОН рАБН ВЬПНОМЬ. ѴѴСАНА ПрН- шедъі СЕ 16а 13; да нікъіжс- о^бо отъ владъікъ. отъ нспріѣ^ні. ОБЛАДАНЪ СЪ ОЧрСТЪНАМА СВОІМА. ІСПОВѢДАІА ССБС Вѣр- на срдцсмь. дАлс-ѵе отъстоітъ ба етеро псанъімь сімъ К 26 27; съ блажснъімь ГЛАСОМЬ ГА СЛЪІШАТН. ДА ОЧрПЪВАСЖТЪ К За 17; кочрплж сътворншА съ нобс-с-скъінмн дѣлъі. н соѵргочрвь прноврѣ-тоша С 55.9; покаавъшнн бо са. НАТАША съ велнкомъ ГЛАСОМЪ вьпнтн н глдголдтн С 110.29; въ^врдшть-шемъ жс- са нмъ. н прншъдъ съ корд-вьк-мъ влн^ъ вокводъі С 152.10; н сь вотмн многоцѣньнъімн. ОБнв'ше. ПОІЖШТС Н СЛАВАШТС вд. положнша уьстънок кго тѣло въ томъ гровѣ С 532.6; н еднндко молнк съвлѣцѣм' са веть^ддго (!) ѵісл. н съ дѣлъ ер0 овлѣ-КЖфС СА ВЪ (!) НОВАДГО ДДДМА. еже сстъ вь Р II 3.34. е) При означаване на лице, към което се стреми, присъединява друго лице: с, към. ѢЦК ВІДѢЛШ6 ТДТЪ ТеУДАШб съ німъ СП 49.18; кдко нже прнвѣгъ къ вднн, НС вьѵьте СА СЪ ѴСТЪІрЬМН ДССАТЪІ. нъ ДБЬК ОТЪ ТОПЛОТЪІ рДСТДД СА. А СНН ВЪ КОЛНЦѢ МрА^Ѣ сжште ДОССЛѢ жнвн сжтъ С 78.6; вндѣ невесъскд ѵоѵрдесд. по^нд нстннж. прнвѣже КЪ ВЛДДЪІЦѢ. прнѵтс сд съ мжѵеннкъі С 94.3; ОТЪТВрЪГНН МА ОТЪ СКВДрЪІ ГН&СЪНЪІА. н отъ лъжснменнтъін^ъ богъ ... н ПрНѴТН МА СЪ рАБОМЪ СВОНМЪ АЛе^АН- дромъ С 160.25. ж) При означаване на снабденост, наличие на нещо: с. ѣко нд рд^вонннкд н^ндете съ оржжьемь н дрькодьмн катн ма М Мт 26.55; нмдд же пркмъ епнрж ... прнде тдмо съ свѣтнлъі. і свѣштдмн н оржжнн М Йо 18.3 3, А, СК; евдгге-лнс н^ворнос ... съ МѢЦССЛОВССЬНІКОМЪ нсдѣлѣ вслікъніа пдс^Д А 1а 7; Т дъфі тѵрвд съ ддръь лнцк твоемокр помоліатъ сіА богдті людье СП 44.13; V наведе ьл съ съревромъ н ^лдтомъ СП 104.37; н съподобн нъі влко. съ дръ^-новеннемь СЕ 11а 23; съ вѣтвьмн мделннъндмн. сърѣтъшс ТА ВЬПНѢ^Ж гліжфе СЕ 16а 8; нд негоже прндж отъ др^нерѣн. съ СВѢфАМН і съ МСѴН. I съ држгъі СЕ 48а 1, 2; въ то врѣмд прѣддньк. егдл прідж нд нь. съ оржжі н дръкольмі К 4Ъ 40; кгдд во прн-дстъ дѣлдтель съ допдтоіж потрѣвн-тн токд С 127.24; н ндсъ въс^ъітн-въше всдсте. нъ нм'жс носнмъ ж^ъі остдвнтс ндсъ. не бо съ ж^дмн вьведете ндсъ къ кочрмнромъ вдшнмъ С 130.19; въ то врѣмд вь неже са пръдд. кгдд ПрНДОША нд нь. съ дрѣвесъі Н СЪ СВѢ-штдмн С 412.12. // За притежание на качество, признак, особеност: с. I н^бѣгнн н^ него. съ в'сѣмн по^о-тьмн свонмн СЕ 486 20; кдко не ОѴрСТрДШНША СА КМ8 ВЛДСН. СЪ МрД- ѵьнъінмъ емочр о\рмомъ. о томъ же о толнцѣ С 66.3. з) За означаване притежателя на качество, признак, особеност: с. Т свѣтъ оѵню моек тъ нѣстъ съ мьнонк СП 37.11; по^- НД^Ъ ВЪСЬХ ПТНЦЬА НБСНЪНА Н КрАСОТЛ сельндд съ мьноіж естъ СП 49.11; V рѣснотд МОѢ I МНЛОСТЬ МОѢ съ ннмь СП 88.25. и) При глаголи съмѣснтн, рд^мѣснтн, рдствдрѣтн и под. за означаване предмет или лице, с което се смесва друг предмет или лице: с. ддша емочр оцътъ пнтн съ ^лъѵыж съмѣшънъ М Мт 27.34 3, А, СК; прнклюѵншА же са едннн въ то врѣМА повѣддіжште емоѵр о гдлнлен^ъ. і^ъже кръвъ пнлдтъ съмѣсн съ жрътвдмн н^ъ М Лк 13.1 3; нде попелъ ѣісо ^лѣбъ ѣсъ. н пітьс- мое съ плдѵемъ рдствдрѣд^ъ СП 101.10; н съмѣсіша сіа съ ю^ъікъі СП 105.35; ддша емо\р пнтн оцетъ. рд^мешъше съ ^лъѵніж СЕ 50а 15; тдко тъ оуво въ кнѣ врьстѣ трочрждддше са. н оѵрмъ ве^ъ глочрмд эддна. н слово не^д^орьно съмѣшено съ солніж вожьствъняиж С 279.28; дьнесь днгелн съ ѵловѣкъі рД^МѢСНША СА. Н НОСАШТНН ТѢЛО СЪ БССПЛЬТЪНЪІМН СНЛДМН. ПѢТНК ВЬСПѢ- вліжтъ С 486.29, 30. й) При сравнение - за посочване на сходство: с. Н 0\рП0Д0БЛЖ СІА СЪ НІ^ОДКДШТІМН въ ровъ СП 27.1; прімѣненъ бъі^ъ съ НІ^Ъ^ОДІАШТНІМІ ВЪ ровъ. БЪІ^Ъ ѢКО ѵловѣкъ вее помошті оѵр мрътвъі^ъ своводь СП 87.5; нсповѣд'ннцн дрь^н. кд'нооѵрмнн съ дггелъі С 67.17. к) За означаване на предмет, който се прибавя към нещо: с. подо- СЪі 11 770 БААше тн оч^во въдатн сьревро мое ... тръжъннкомъ. і прншьдъ а^ъ вь^алъ оѵрво внмь свое съ лн^воіж М Мт 25.27 3, А, СК; бніжштнѴмъ же н^мѣннв'-шемъ са пать крАТъі. н отънемогъ-шемъ. кръвь теѵААше рѣкамн н съ пльтнкк. отъ БЛАженААго мжѵеннкА С 103.27. л) За означаване свързване, съединение: с. н прнведъ іего къ сточрочрмочр кононоѵр съвд^авъ сь крАденъінмъ слАноѵрт'ком' ^оѵрлѣьше глагола С 41.19. м) За означаване положение или движение на лице сред група лица: между, сред. ѵъто нштете жнвалго сь мрътвъінмн М Лк 24.5 3, А. н) За предназначение -при посочване лицето, на което се дава нещо: за. ^ллто твою н сьревро твок да вждетъ съ тобоіж С 222.23. 2. За обстоятелствени отношения. а) При посочване на начина, по който се извършва действието: с. въ^ърѣвъ НА НА СЪ ГНѢВОМЪ ... ГЛА ѵлкоѵр. простьрн ржкж твоіж М Мк 3.5 3, СК; I въшедъшн Авне съ тъшта-ннемь къ цсрю ММк 6.25 3, А; рАвотАнте гві съ стрА^омъ. н рАдочріте сіА емочр съ трепетомъ СП 2.11; погъве паміать і^ъ съ шюмомъ СП 9.7; тѣмьже н а^ъ оѵрмАленъі недостоннъі рлвъ. съ стрл^омь н трепетомь. вельмн вьпніж н гліж СЕ 36 15; съ вьсѣкоіж съмѣренжіж мждростніж. н кротостнкк. съ тръпѣннемь отърлждАіжфе дрочргъ дроѵргоѵр СЕ 1056 13, 15; онн же слъі- ШАВЪШе НД0ША СЪ МНОГОМЪ СТрА^ОМЪ сътворнтн повелѣнок С 37.25; слъі-шнте ѵѵ воголювьцн ... отврь^ѣте оѵн вашн^ъ срьдецъ. н съ тн^остніж прнн-мѣте С 55.25; памать стъінмъ обь-штевАтн апостоломъ велнтъ вѣдъі. іако нже памать творнтъ въ вьсѣмъ срьдьцемъ н вѣроіж С 124.11; онн жс съ спѣ^омъ шъдъше сташа блн^ъ грАДА С 223.29; стъін же оѵржАстьнъ протнвж томоѵр въівъ. реѵе к ^ен вьстанн женоГі н сь многоіж ноѵрждеіж въставнвъ іж отъ ^емьА С 517.11; съ прнлежАыъі ... н тыцАньемь нас(ла)-жда(,)н са пѣн ... Р I 4.2. // За означаване отношение към обекта: с. н ^валнтн с»а съ достоѣньемъ твоімъ СП 105.5. б) При посочване на обстоятелства, които съпътстват и характеризират основното действие: с. I пакъі отъвръже са съ кла-тво(ж. ѣко не ^наіж ѵлвка М Мт 26.72 3, А, СК; I Авне въ^ъпнвъ отецъ отро-ѴАте съ слъ^амн глААше М Мк 9.24 3, А, СК; I се дхъ емлетъі-н. і въне^ААПж ВЪПНвТЪ Н ПрЖЖААТЪ СА СЪ ПѢНАМН М Лк 9.39 3, А, СК; сего рАдн въсе тръплж Н^БрАНЪІ^Ъ рАДН. ДА Н ТН сгкенне оѵрлоѵрѵдтъ сжціее о Ѵсѣ. съ славѵож вѣѵнѵѵж Е 1 а 18; вьсі очрво да прістжпімъ. съ оѵіштеньемь. і съ цѣло-мждръствіемь подовномь. і съ многомь оѵрміленьемь К 8а 5; нсповѣдааіш са вочр съ стенАннТмъ. Н СЪ СЛЪ^АМН глагол^ С 168.10; вѣсъ же съ ^оѵрлои; въпншііе глагола С 172.10; іеште же не кръштеноѵр сжшточр довыа сжшта н ЭДАБЪрА. СЪ СЬВѢТОМЪ Ж6 ОБОК» ЦѢСАрОѴ{. СЪСТАВНША рАТЬ НА ПОГАНЪІ С 197.5; н оврѣтъше моштн н^нссоша съ пѣсньмн н р;валамн С 219.9; кгдл в° ^оштж ПОВѢСТЬНАГА СЪКА^АТН ДѢЛОСА. ТОЧр АБНК съ вндомъ ѵоѵрдесл к ьЛшь прнвлѣ-кжтъ са С 344.2. 3. За определителни отношения - в предложни съчетания, поясняващи съществително. I 0\рЖАСАА^Ж СА 0 0\рѴ6ННН €Г0. ѢКО СЪ ВЛАСТНІЖ БѢ СЛОВО его М Лк 4.32 3, А; вь^весс-ліші рлдостыж съ лнцемъ твоімъ СП 20.7; твоѣ мушица съ сілоіж СП 88.14. въітн съ цѣмь. Гр. сгоѵерхоцаі тіѵі. Съм с някого, имам полова връзка С НЯКОГО. ТА БО ^А СПСА ПрНЖНТЪ. Н6 СЪ мжжемъ въівъшн С 482.27. нже съ цѣмь. Гр. сгоѵобш тіѵі. Спод- ВИЖНИЦИ. МѢСАЦА МАрТА ВЪ ? МЖКА стааго кодрАТА н нже сь еЛнмъ С 97.25. соль съ оцьтомъ съмѣснтн. I)}. о^аК- съ.*> 771 СЬт (хг). Направя смес от сол и оцет. рл^гнѣвлвг са лндчрплтг. поввлѣ соль сг оцгтомг сгмѣснвгше полнвлтн рлнгі кго С 116.18. сг лиЛлгі рлвьигін. Гр. ІстаууеХо?. Който е подобен на ангелски, рав-ноангелски. кліл н^ночрронніл, глже улніл н^ночррн вг породѣ сь лггёлгі р^в^нжит; жн^нь С 348.12. сг веѵерл. Гр. бспб ёаяераі;. Вечерта, с настъпването на вечерта, сь свѣ-штлмн нс^оддште дом овг свон^г. сг веѵерл нджште вь сгворгнжіж кмочр црькгве С 35.8-9. сг врь^очр. Гр. ёк тсоѵ аѵсодеѵ. От горе до долу. вѣ же ^нтоиг ие шг-венг. сг врг^очр нстгклнг вьсь М Йо 19.23 3. сг вьсѣмь нлродомь. Гр. лацлА,-гуіЗеі. Заедно с всички, с целия народ. вг^гпншА же сг всѣмь нлродомь гдвк-ште. вг^ьмн сего. отгпочрстн же нлмг влрллвж 3 Лк 23.18. сг горгі. Гр. аѵсоОеѵ. Отначало, от самото начало, не того лн дѣл"ьмл гллголллше не прнтАЖнте ^ллтл. нн сьреврл. нн мъдн вг поілсѣ^г влшн^г, сг горгі прѣжде прдт а (!) тевѣ. сьре-вролквьствниі сгкл^лннк С 411.6. сг дрь^новл“енькмь. Гр. егтосррцспа-атшс. Смело, храбро, безстрашно, стгін кодрлтг сг дрг^новеннТмг велн-комг гллсомг вг^гпн гла С 100.25-26. сг нспгітлнькмь. Гр. рет’ акріреіос?. Прилежно, старателно, вьсе во сг іспгітлнімь повѣдлетг вллженгі сь евлнкелістг К 5Ь 40. сг крьстгі. Гр. Тіітаѵепоѵтед. С пеене на литании. дл стгін тг еппг. вьсемочр клнросочр свокмочр повелѣ сгвьрлтн са нл сьповѣдлннк глвькныл того. н сг кргстгі нл пештерѣ тон. ндеже ѵкг во-жнТ жнвотг нтн С 529.23. сг льстыж. Гр. шгаг)Яо<;. С измама, с коварство, ие мо^н очрво ннктоже сг льстьнк прнтн С 420.29. сг лѣпотгі. а) Гр. егЛбуюд, еікбтсод. С право, справедливо, с основание, помнлочрн стенжштж вьсеіж дочршевк. КАже сь лѣпотгі отврлштллшеСА очрт-ВЛрѢІЖШТА сн тѣл° нл плгочрвж н прѣ-льштеннк многомг С 392.3-4; сь лѣпотгі тоже н плвьлг гллголллше. ілко корень вьсемочр ^глочр кстг сьревролювь-ствнк С 412.1-2. о) Гр. аѵаукаіок;. По необходимост, необходимо, поѵто нл вгін л не нномь мѣстѣ. сь лѣпотгі нл вгію^г н^г пллкл. нже сгврьгошА ілрьмг врлтьствл сь севе С 364.28. в) Гр. коЛсо?. Добре, хубаво, л вгі не ПрОСТЛ СТЛЛЛ МО(Л ржкоАть. сь лѣпотгі вгісте острнлн скрьвь ненлвнстнк врлтьнк С 368.7. сг лювгвыж. Гр. (ріХокоѵщ, (ріХёю. Усърдно, старателно, нг ннн по ^л-конгнгінмг цвѣтнломг. сг лквьвнкг цвѣтг овгмлвгше. свѣтьлн свѣтгло очрвАстн. вг црьквьнѣѣмг лнкочрнктг ѵрьто^ѣ С 335.6-7; нг по длггочр н поѵьстн. сг лювьвнкк прнсно свокмочр гн. вгінж прѣстоілтн боговн С 463.24. сг меѵемь. Гр. ^крлфброд. Въоръжен с меч. прнведѣте мн сѣмо мжжа же-стокгь отг едіѵопьскгіА стрлнгі. сг М6ѴН ДЛ НСѢКЖТ' Н ПрОѴАА С 62.10. сг мнлостыж. Гр. фіІаѵтЗршпсо^. Любезно, човешки, л^г же нгінгл овлѵе сг мнлостнкк тн прірсождж. весгмргтг-нгін^г рлдн вогг мнлостн С 148.14. сг мнромь. Гр. ец еірцѵтіѵ, ёѵ еірцѵл-Мирно, с мир, в разбирателство, нсг же реѵе ен дгштн вѣрл твоѣ спс та ндн сг мнромг М Мк 5.34 3, СК; нгінѣ отгпочрстншн рлвл твоего влдко. по глочр твоемочр. сг мнромг М Лк 2.29 3, А, СК; отврь^н цргквн прлвовѣрг-нгін^г. н одолѣкшн врлгомг твонмг. н вг^врлтншн са сг мнромг С 192.10. сг невесе. Гр. обраѵбіЗеѵ. От небето, сьніде огнь сг невесе. н пожьже долмл С 22.12; тг по овгіѵлк. сг невесе вожнн гллсг слгішлвг С 191.5. сг оного полочр. Гр. тараѵ. Отвъд, оттатък, на другия бряг. I по немь ідо-ша нлродн мнозн. отг гллнлеід і де- СЬБ67НЛѴАЛЬН7> 772 СЪБНрЛНККі КАПОЛѢА I ОТЪ ІЛМА I НЮД6ІА. і съ оного полочр юрдАн[.] 3 Мт 4.25 А, СК; і мъногъ НАродъ отъ ГАЛнлеіА по немь нде. і отъ нюдсіа. і отъ нмла. і отъ НДОЧрМѢІА. I СЪ ОНОГО ПОЛОЧ)1 норъдАНА М Мк 3.8 3. съ по^отыж. Гр. ярод то ётиіТицпсаі. С похот, похотливо, вьсѣкъ нже вь^ьрнтъ НА женж съ ПО^ОТНІЖ. юже любъі сътворн съ неіж въ срдцн своемь М Мт 5.28 3. съ рАДОстыж. а) Гр. цета харад, фаібрйд. С радост, радостно. сь сстъ слъішан слово, і абнс съ рАДОСТНІЖ прнемлд е М Мт 13.20 3. Срв. Мк 4.16 М, 3; V рА^грАвен ... нмѣннѣ ... съ рАДостнж прнАсте Е 9а 17; вьсн съ рАДОСТНБК кочрпьно ТЬЦѢМЪ. вьсн тъштьно прннмъмъ С 319.22. 6) Гр. поХѵтеХюд. Тържествено, с почести. свѣточр же въівъшоѵр. н Тшсдъше КрЬСТНІЛНН ВЪ^АША ТѢЛССѢ СТО\рЮ. Н ПОГрСБОША мнрьнѣ СЪ рАДОСТНІЖ С 15.12. съ слѣда. Гр. бліаОеѵ. Отзад, изотзад. жсна сжштн въ тоѵеннн кръве ... ПрНСТЖПЬШН СЪ СЛѢДА КОСНЖ СА вьскрнлнн рн^ъі его М Лк 8.44 3, СК. съ стрАНЪЬ а) Гр. ката церод. Постепенно, малко по малко, ілкоже бо ѵръвь срьдьце джвоѵр ІАДЪІ ОѴрВАЖДА-іетъ. снцс- н ^авнсть срьдце нмѣіж- ШТААГО ІЖ. СЪ СТрАНЪІ ІАДЖШТН 0\рВА- ждАіетъ С 399.27-28. 6) Гр. 8іа топ цёронд. В това отношение, по този начин, така. теве іедного нъінѣѵоѵр ВЬ^ЪПНІЖ. ДА СЪ СТрАНЪІ ^ОДАШТННМЪ покажж снлж. іеже во въ адъ въставъ а^ъ мнръ ВЬСЬ ВЬСТАВЪНЖ С 311.9. съ стѣнъ сърннжтн. Гр. катакрр-цѵі^со. Хвърля някого отвисоко. ОВОГДА КАМбННГСМЬ ВНІА^Ж га. дрочр-гонцн же ОКОЧрШАА^Ж СА съ стѣнъ сърннжтн С 480.30. съ оѵрпъвАныемь. Гр. ебОарсгрд. Смело, безстрашно, храбро, нскочрсьннн же н довнн ^совн рАВН. СЪ 0\рП'ВАНН1СМЪ ВЪ ГрАДѢ ПрѢВЪІВАА^Ж ВЪ МНО^Ѣ рАДО- стн С 98.10. съ оѵрсрьдыемь. Гр. лротТоцсод, цета яротінціад, акрфйд. Охотно, с готовност, с желание, прннмъ же слоѵ-жъвж тж съ оѵрсрьдніемъ н съ рАдо-СТНІЖ. СЛОѴрЖААШб вьсѣмъ отьцьмъ С 284.9; вѣдатъ н^вѣстьнѣ іако ндж-тъ иа веселніе. н съ очрсрьднкмъ на пнръ прн^оддтъ С 267.7-8. съ ѵьстыж. Гр. аацёѵсод. Радостно, със задоволство, тъгда цѣсАрь деѵѵ-доснн съ ѵьстнкк то прннмъ. просА свд-тааго кръштенніл С 197.25. съ іедннѣмь окомь. Гр. цоѵбфіЗоЛ-цод. С едно око. і Аште око твое съв-лажнаатъ та. і^ьмн е н връзн оть севе доврѣА тн естъ съ едннъмь окомь вь жнвотъ вьннтн. неже дьвѣ оѵн нмж-штю. въвръженочр въітн въ кеонж огнь-нжіж М Мт 18.9 З1. М, 3, А, СК, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, Р, Г. Гр. ако [ако-], ёк, ёкі, цета, сгоѵ [сгоѵ-], ада, крбі; [ярост-], ёѵ, еіс, ката, око, 8іа, кер[, коа, кара [кара-], йтср, ехсо, деіуѵоді, безпред-ложен гръцки Сепеііѵиз, Байѵиз, Ассиза-ііѵиз. [Вар. окер]. Вар. сь, со, с. Нвб. с, със. БТР, АР. съве^нАѴАЛьнъ, -ъін прил. Събезнача-лен, също така безначален като другия, изконен, бъ едннъ естъ сътворен в'с!ж твАрь. не НМѢІА ын отъкж-дочржс- НАѴАТ'КА. НЪ САМЪ СЪІ НАѴАЛ0 в'семоѵр. нмѣьх в' сс-вѣ слово съве^нд-ѵально СЕ 67а 7-8. Изч. СЕ. Нвб. събезначален църк. ОА. съвнрАные, -ІА ср. 1. Събиране, бране [на плодове, растения], н овъ^ож-ДААШС почрстъіьов. СЪБНрАННІА рАДН САМОрАСТЖШТНН^Ъ МС-ЛАГрНН отъ нн-^ъжс- кръмАтъ са нже въ почрстъіьП отъ^одьннцн С 289.10. 2. Поетически текст, предназначен за музи-кално изпълнение; псалом, песен, оѵрне въі снцс гнѣватн са на тѣрсъ. нже ПЛАСЦСМЪ СЪВНрАННК- ПНШЖТЪ. ТѢ^Ъ ВО НС- ВНН'НЪ1 СЪТВОрНШН СЛОЧрШАА ПѢС- ннн С 403.19. Изч. СЪБН()ЛТН 773 СЬБНрДТН С. 7)5. сшХЛоуп, [та] Зрацата. Вар. сгвнрмшк-. Неб. събирание остар. ОА, ВА, НГер. Срв. събиране ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвнрдтн, съвнрдкт;, съвнрдіешн несв. 1. Събирам на едно място нещо разпръснато, ъко во очрво съвнрднвтъ пдъведъі. I огнемь съжнзліжтъ М Мт 13.40 3, А, У; 1жс- нъстъ съ мноіж нл ма естъ. I нже- не съвнрллтъ съ мновк рдстлѵллтъ М Мт 12.30 3, А, СК; въдъуъ та ъко жестокъ есн ѵлкъ. ЖЬНА НДСЖС- НЪСН сълъ. н съвнрлмч іждоѵрже не рлстоѵъ М Мт 25.24 3, А, СК. Сре. С 369.23; С 377.4; съвірльм ъко вь мърсъ водъі моръскъид СП 32.7. 2. Събирам, натрупвам [богатство, съкровища, имот и др.]. съкръівдетъ I не въстъ комочр съвнрл-етъ СП 38.8; плкъі жроднвъі а нлрн-ѵетъ. П0КД2.ДА. нчко ннѵтоже жродн. нже сьде съвнрллтъ н отъ^однтъ ндгъ С 372.27. // Образно. снн же н ѵръ-пыжште влдгодъть. очрвонство вь срьд'цн^ъ сьвнрлл^ж С 398.18; дн-гельскок се жнтнк жнвжштннмъ. не тъѵыж же нспрдвыенід сьвръшенъін^ъ СЪПОВЪДОВДТН. ОТЪТЖДОЧр доврд' ТЪѴЫЖ сьвнрлквштемъ С 520.21. // Натрупвам, влагам някъде нещо за съхранение. въ^ьрнте нд ПНЦА нбскъіьл. ъко не съіжтъ нн жьнжтъ. нн съвн-рди»тъ вь жнтьннцж М Мт 6.26 3, А, СК. 3. Събирам, бера плода на земята, екъже не Тспдънн ржкъі своеід жьніан. нн лонд своего съвнрдіА ржковкАтн СП 128.7. // Образно. н отр°ѵннкъі ^дконд съвнрдкшн. д нсто-вок гро^новые върдтн. попочрштлкшн С 335.1. // Прич. сег. деят. като същ. съвнрМАН м. ед. Гр. опѵаусо. Този, който събира, който прибира. I жьнан мъ^дж прнемлетъ. і СЪБНрДІАН ПЛОДЪ ВЪ ЖНВОТЪ ВЪѴЪНЪІ. дд н съіан въкочрпъ рлдочрочртъ СА н жьнан М Йо 4.36 3, А. 4. Повиквам, свиквам мнозина на едно място, коль крлтъі въсуотъуъ съвъ- рдтн ѴАДД твоъ. ъкоже съвнрддтъ кокошъ птенъцА своьх подъ крнлъ М Мт 23.37 З1, А; ідко отъ дьДешь-ніддго дьне дште дд са оврлштетъ кто отъ вдсъ вънжтрь ГрДДД съвнрдА въ цръквн прлвовърнъінуъ С 199.25; вдрдА сьвнрддше врдтняв н стрдньнъіА С 569.17. 5. Привличам на своя страна, спечелвам някого за своята кауза. съвнрдА н оѵртврьжддА ндродъ оѵрѵенннмъ свонмъ. о прлвън въръ С 198.5. ~ са страд. М, 3, А, СКУ, СП, С. Гр. сгоѵауш, ёяісго-ѵаусо, сгоХХёусо, асоребсо, ёребуораі, -йдааг)-ріі^ш, хргціаті^ороа, роусЛоуесо, беаребсо, сгиѵауораі. Вар. сьвнрлтн, съвірлтн. Неб. събирам [се] ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сбирам [се] диал. Сре. Сби-рище МИ ЙЗах,Кюст. съвнрдтн са, съвнрліж са, съвнрлкшн СА несв. 1. За мнозина - събираме се, струпваме се, идваме, ндродомъ же съвнрдккштемъ са. ндѵатъ глтн. родъ съ лжклвънъ естъ М Лк 11.29 3; л^ъ вьсегдд очрѵд^ъ нд съньмнцінуъ. н вь црквн нже вьсн нюдеі съвнрл^ж са СК Йо 18.20; ндеже многъі тъмъі мжжь н женъ. от нсдчррнА съвнрлл^ж са С 26. 18-19; въ тъ очрво день сьвнрліжцтчр СА ндродочр. Н ^ОТАШТб н^' грддд н^лъстн С 26.22; снн же глдсъ до дьнесьн'ълго вьпнявтъ съвнрдявште са. въ пръслдвънън тъ день плматн стддго кононд С 35.5; повелъно нъі кстъ вьнъ грддд сьвнрдтн са С 200. 21-22; то же м'но^н съвнрдявт' са нд то РII 4.27. // Отиваме при някого, когото слушаме и комуто вярваме, отъвеждочр съвнрддуж СА к нёмоѵр. во-дъ^ньннн. н връдъ нмжштнн С 556. 4; вьсн же мжжл жнтню днвдште са к немочр сьвнрллуж са С 514.14. // Идваме, насочваме се към някого с враждебни намерения, ъко слъі-шлрсъ ржженъе много жівжштн^ъ окръстъ его-4-* съвірддхж сіа кочрпьно нд МІА СП 30.14. 2. Събирам се, срещам се с някого, въдъдше же нгсдл СЪБНТН 774 нже н прѣдллше мѣсто, ѣко мгножн-ценк сгвнрллше са нс точр сг очрѵеннкгі свонмн М Йо 18.2 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СП, С, Р. Гр. елаіЗроі^ороа, стиѵЕрхоцаі, аъѵауоцаі, сгоѵтрбхш. Вар. сьвнрѵтн са, сгвірлтн сьч, Нвб. Вж. при съвнрлтн. сгвнтн, сгвнкк, сгвнкшн св. Пребия, набия, смажа, рлвг же вжнн вндѣвг ѵловѣкл сгдргжнмл н сгвнкнл отг сглочрѵнвгшнѴ^г кмв ^глг помнловл кго С 42.6. Изч. С. 7)з. сгиукбятсо. Нвб. сбия [се] ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сгвллжнглтн, сгвллжніыж, сгвллжнілкшн несв. Съблазнявам, подмамвам, изкушавам, вкарвам в грях. і лште деснл твоѣ ржкд сгвллжнллтг та очрсъцн жч. н врг^н отг севе М Мт 5.30 3; I лште око твое сгвллжнллтг та нстгкнн е М Мк 9.47 3; доврѣемочр вн вгіло. лште вн клмень жргновгнгі. вг^ложенг нл вгпж его, ѵ вргженг вг море. неже дл сгвллжнѣетг. мллгір<г сн^г еднного 3 Лк 17.2; тѣмже лфе врлшно сгвллжнѣетг врлтл моего. не нмлмг МАсг ѣстн вг вѣкгі. дл не сгвллжнлж врлтл моего Е 36 11, 13. М, 3, ЗП, Е. Гр. акаѵбаЩсо. Нвб. съблазнявам [се] ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. сгвллжнілтн са, сгвллжннчкт; са, сгвллж-нглкшн сд несв. Съблазнявам се, изкушавам се, изпадам в грях. л сѣлное нл клменнн. сь естг слгішлн слово, I лвне сг рлдостніж прнемлд е. не нмлтг же корене вь севѣ. нг врѣменгно естг. вгівгшн же пеѵллн н гоненнк словесе рлдн. лвье сгвллжнѣлтг са М Мт 13.21 3. Срв. Мк 4.17 М, 3; і вгівгшн соботѣ. нлѵдтг нл сьнмнштн очрѵнтн. і мгно^н слгішлвгше днвлѣ-^ж са гліжфе ... не сь лн естг тектонг снг млрнннг. врлтрг же нѣковочр н осн н кдѣ н снмоночр. не н лн сестргі его сжтг очр нлсг сьде. і сгвллжнлл^ж сд_о немь М Мк 6.3 3; довро не ѣстн ма. СЬБЛА7Ш-ІТН нн пнтн внй (нн) ѵѵ н(е)мже прѣтгікл-етг сд. врлтг твон, н сгвллжнѣетг сд лн н^немлглетг Е 4а 14. Изч. М, 3, Е. Гр. акаѵбалі^ораі. Нвб. Вж. при съБллжнжтн. сгвлл^ннтн, сгвллжнвк, сгвлл^нншн св. 1. Съблазня, изкуша, въведа в грях. I нже лфе сгвлл^ннтг еднного отг мллгі^г сн^г вѣрочрнкштннрсг вь ма. довръе емочр естг плѵе. лфе овло-ЖАтг клмень жргновгнгі о вгін его, і вгврггжтг і вг море М Мк 9.42 3. 2. Обидя, оскърбя, реѵе емочр нс. очрво своводьнн сжтг енве. нг дл не егвлл^-ннмг н^г. шедг вг море вгвргзн жднцж. I шке нмешн прѣжде ргівж вь^ьмн н отврг^г очретл ен. і оврд-штешн стлтнрг. тг вг^емг длждг нмг ^л ма н ^л са М Мт 17.27 3!, А, СК. 3. Прен. Отбия някого от правия път, подмамя, н^лгѣ сіа очрніѵь-женье нл кгньлзмч і^г. совлл^ні іа по непрѣ^одгнѣ л не по пжті СП 106.40. // Задържа, спра. в&дгіко гн ве ... очркръпн ма. н егвлл^ш вьсе множьство се. дл нлвгікнжтг »лко влл^нАтг са о М^гже вѣрочрнвтг С 31.17. невнднмѣ егвлл^ннтн. Гр. яерікХеіш оюрасгірс. Обградя, обгърна с мрак. прнде стгін мн^лнлг. н стллго ... доведе вее трочрдл нл мѣсто. л енд сгвлл^ні невнднмѣ С 31.27-28. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. аксхѵбоЛ(^со, яла-ѵбссо, стоѵббсо. Вар. сгвлл^нітн, соблл^нітн. Неб. съблазня [се] ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. сгвлл^ннтн са, егвллжнкк сд, егвлл^нн- шн са се. 1. Съблазня се, изпадна в грях, подведа се, съгреша, і тггдл сгвлл^нАтг са. мь(но)зн. і дрочргг дрочргл прѣдлстг і вь^ненлвнднтг дрочргг дрочргл М Мт 24.10 З7, А, СК, ЗП; тггдл глл нмг нс. вьсн вгі егвлл^ннте са о мьнѣ вь сыж ношть М Мт 26.31 3, А, СК. Сре. Мк 14.27 М, 3; отгвѣфлвг же петрг реѵе емочр. лште н вьсн егвлл^ндтг са о тевѣ. л^г СЬБЛЛПІЪ 775 СЪВЛГСАЛТН ннколнже не съблажніж са М Мт 26.33 3, А, СК Срв. Мк 14.29 М, 3. И Прич. мин. деят. пато същ. съ-БЛАЖЫЬшен са м. мн. Гр. оі окаѵда-/\лспЗе'ѵте<;. Тези, които са се^ съблазнили; съгрешилите, м? и? СЪБЛАЖ^НЬШНІМЬ СА ВЪ БрАШЪНѢ СВ 226 4. 2. Разсърдя се, възнегоду-вам. тъгда прнстжпьше очрѵеннцн его рѣшд емочр. ВЪСН лн ъко фАрнсън слъшАвъшен слово съвла^ннша са М Мт 16.12 3. 3. Сгреша, заблудя се, изпадна в противоречие, дѣвнцл отъвѣштл. н не ^отд глагол"д н тъі съблазни сд, твоіа очрстА теве оглаго- ЛЛШД. СВОН ОЧрСТЬНЪ Т6БѢ БЪІСТЛ ОБЛН- ѵеннк. токрлть глагола, съінъ въішь-ніаго НАреѵетъ сд роддн сд. а нъініа глАГОл'ешн съінъ ДАчрндовъ С 237.28. 4. Прен. Отклоня се от правия ПЪТ. МЪ1 БО КСМЪ ПОЕННЬНН СЪБЛА^- ннвъше сд на пжтн. тъ бо не отъплде С 32.29-33.1. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ, С, Гр. окаѵбоЛ^оцаі, яаратгіпхш [вар. яУята], пХаѵйоцаі, Вар. сьел^ннтн са. Нвб. Вж. при събла^ннтн. събла^нъ, -а м. 1. Съблазън, изкушение. посъл’етъ снъ ѵсісъі, аълъі своьа. і съвержтъ отъ црснъ его, вса събла^нъі. I творАШТАіА ве^Аконне 3 Мт 13.41 А, У; ІДН ^А мъноіж сотоно събла^нъ мн есн. ѣко не мъіслншн ѣже сжтъ вжнъ н ѵлѵскаѣ М Мт 16.23 З1; і въложн очрмъ въ срце мое стааго твоего дка. КРАНАфА ДШ)Ж МОІЖ Н ТѢЛ0 ... ОТЪ вЧъ^ъ събла^нъ грѣковънъік^ СЕ 376 14; н^'мн насъ гн отъ напасті. н отъ СЪБЛА^Рь твордштннк1?. Бв^АКОННК С 70.16; съдръжАтн свое гліж жнтье посръдъ събла^нъ Р IV 1.23-24. 2. Заблуждение, грешка, владъіко кже нсцълнтн кстьствьнъіа събла^нъі. кже рА^ДрѢШНТН СТрАШЪНЪІА Ж^ЪІ С 249.21. 3. Примка, примамка, н рЛБОТАШІА НСТОЧрКАНЪНЪІМЪ І^Ъ. V БЪІСТЪ ІМЪ ВО СЪБЛА^НЪ СП 105.36. // Препъване, мнръ мьногъ любіа-штнУмъ ^АКОНЪ твоУ. У нъстъ Умъ съ-БЛА^НА СП 118.166. ве събла^на. а) Гр. аакаѵЬакнзтос,, аѵЕутоЫахщ. Без изкушение, без съблазън, даждн іма лкбнтн дрочргъ ДрОЧрГА, Не^АВНДЪНО. I БесЪБЛА^НА ДА вждете. в'са дьнн жнвота ек СЕ 106 18; ѵѵ съконьѵатн емочр. съмъюлъ едн- НАѴЬНААГО ОВрА^А. БвС ПОрОКА Н ВвСЪ- вла^на СЕ 98а 23; н Унѣмъ пръжде жьджштнУмъ. проповѣдАтн слово ве СЪБЛА^НА, ПО отъкръвеннк Д^А СТААГО С 24.18-19. 6) Гр. аяА.аѵсо<;. Безпрепятствено. прѣнтн босъбла^ыа море жнтннское СЕ 846 1; тъ не проентъ жрътвъ кръвАвъ. нъ ве СЪБЛА^НА Квштетъ ДА СД ПО^НАКТЪ отъ прнкоддштнУкъ къ іЛмочр С 28.14-16. М, 3, А, У, СП, СЕ, С, Р. Гр. акаѵбоАоѵ, афйХца. Срв. съвль^нь. Нвб. съблазън ж. ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. СЪВЛЮДАТН, СЪБЛЮДАНК, СЪВЛЮДАКШН несв. 1. Съблюдавам, спазвам, изпълнявам, придържам се о нещо установено, вьсъ очрво елнко Аште рокжтъ ВАМЪ БЛКСТН, СЪБЛКДАНТС Н творите, по дъломъ же н^ъ не родните (!) гліжтъ во н не твордтъ М Мт 23.3 З1, А; I не по^НАСте его а^ъ же въмъ і ... н слово его съблкдаіж М Йо 8.66 3, А; не лкван мене словесъ мон^ъ не съвлкдлетъ М Йо 14.24 3, А, // Прич. сег. деят. пато същ. съвлк-дага[н] м. ед. Гр. [6] тгірйѵ. Този, който съблюдава, спазва, изпълнява. ІМѢІАН ^АПОВЪДН МОІА Н СЪВЛК-ДАЬА (А. тъ естъ ЛКВАН МА М Йо 14.21 3, А, СК. 2. Опазвам, защитавам, егдл БЪ^Ъ СЪ ННМН въ мнръ. А ТЪ съ-блкда^ъ (А въ імА твое. (Аже далъ есн МЪНѢ СЪКРАНН^Ъ. I ннктоже отъ ннрсъ не погъіве М Йо 17.12 А; готовъ во КСМЪ КрНСТОСОВОМЪ ^НАМбНІКМЪ съвлк-ДАКМЪ. ПрЪОБНДЪТН МАЛОВрѢМбНЬ- нъіа мжкъі тво а С 166.17. 3. Запаз- С7>БЛЮА€НЬ.К 776 СЪВЛЖАНТН вам, съхранявам, запомням [думи, слова], млрнъ жс съвлюдллше вьса ГЛЪІ СНІА СЪЛЛГЛККШТН ВЪ СрДЦН СВОбМЬ М Лк 2.19 3, А, СК, Б; і млтн сго СЪВЛЮДЛЛІШ ВЬСА ГЛЪІ СНМ, ВЪ СрДЦН свосмь М Лк 2.513, А, СК. М, 3, А, СК, Б, С. Гр. ттіресо, 5іатт\рЕШ, сгоѵ-тпресо. Вар. сьблюалтн, Нвб. съблюдавам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съвлюденью, -іл ср. Съблюдение, пазене, охрана, влъкъ ноштніж прн- СѢДѢЛШС очр ТѢЛЛ НЛ СЪВЛЮДОНЬЮ ЮМ8. ^вѣ^дѣ СВѢТЬЛѢ СНІЛІЖШТН НЛ МѢСТѢ томъ ндс-же лежллше С 537.28. Изч. С. Нвб. съблюдение остар. ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. Сре. съблюдаване. СЪБЛЮСТН, СЪБЛЮДЖ, СЪБЛК>Д6ШН Св. 1. Спазя, изпълня [заповед, закон и под.], лште лн ^оштешн въ жнвотъ ВЬННТН. СЪБЛЮДН ^лповѣдн М Мт 19.17 3’, А; I гллше нмъ доврѣ отъ- МСТЛЛТС СА ^ЛПОВѢДН БЖНІА. ДЛ ПрѢ- длннс влше съвлюдете М Мк 7.9 3; лште кто слово мое съвлюдетъ. съмръ-ТН N6 НМЛТЪ ВНДѢТН ВЪ ВѢКЪ М Йо 8.51 3, А; лште лювнте ма ^лповѣдн мо(А съблюдѣтс М Йо 14.15 3, А, СК; лште кто лювнтъ ма, слово мое съвлюдетъ М Йо 14.23 3, А, СК. 2. Опазя, запазя, защитя, отѵе стъі СЪБЛЮДН ІА ВЪ ІМА ТВ06. ІАЖС ДЛЛЪ 6СН мьнѣ. дл вжджтъ еднно ѣкоже н мъі М Йо 17.11 А, СК; не молкк дл въ^ъ-мешн ІА отъ мнрл. нъ дл съвлюдешн ка отъ непрнѣ^нн М Йо 17.15 А, СК; тъі же гГ съэдлніші нъь н съвлюдеші нъі отъ родл сего въ вѣкъ СП 11.8; і н^влвн нъі н се. отъ нлснльѣ ннопле-меньннкъ. I отъ в'сего ѵлсл. съмрътъ-нллго. съвлюдн е стъімн лйлъі свонмн СЕ 15а 17; влісо гГ. до коіГцл въ нго твое вллгое. н лекъкое. съвлюдн рлвл твоего сего. і прнѵьтн н съ оч^глждліж-фннмн тевѣ СЕ 100а 12; вь^ьрѣвъ же нл нево н ^вллж въ^длвъ вогочр. нже тлко юго съвлюдъшл. простръ СА слмъ нл дрѣво. н прѣдл са вонночр прнгво-^днтн са С 141.1; н нцълъвъ са слмъ отъ вьсѣкоа рлнъі съвлюдешн. довро-родьнъ съі не поо\рвожлн са слмъ С 163.18. 3. Запазя, съхраня, оставя нещо в предишния му вид непроменено. вьсѣкъ ѵлвкъ прѣжде доврое внно поллгллтъ. I егдл оѵрпніжтъ са тогдл тлѵѣе. тъі же съвлюде доврое внно до селѣ М Йо 2.10 3, А; реѵе же нс не дън нл въ день погревеннъ моего съвлюде ккМЙо 12.7 3, А, СК; дл ѵнсто съвлюдешн ерце. отъ сквръненъ помъішленен СЕ 92а 4; длждн емо^ жнтне вллгооврл^ъно ... дъ въ стъжн пожнвъ. вескврънъі съвлюдъ. вь ньже оврл^ъ овлѣѵе са. енлояв твоеяк СЕ 99а 5; дл постнгнетъ мѣрж съвръше-ннѣ. дл теѵенне съконьѵлетъ, і вѣрж съвлюдетъ СЕ 99Ь 5; ѵловѣколюбн-въін же въ. не опллнмъі а съвлюде. въ пллменн огньнѣ'мь. молнтвоіж прлвь-д'нллго пллмъі 0Г|Л>НЪ1Н погленвъ С 565.28. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. тдреш, біостті-ресо, фроиреш, фъХаасгш, гордея?. Вар. СЬБЛЮСТН. Нвб. Срв. съблюдавам несв. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. СЪБЛЮСТН СА, СЪБЛЮДЖ СА, СЪБЛЮДвШН СА св. Запазя се, съхраня се. внно ново въ мѣ^ъі новъі вълнвлкктъ. I овое съ-влюдетъ са М Мт 9.17. Срв. Лк 5.38 М, 3; н слмомоѵр ве^ врѣдл съвлюстн СА ... н юнъін съ^ерлннтъ СА ве ^ЛПА-тніл С 548.19. Изч. М, 3, С. Гр. сгиѵтпреорсп. Нвб. Вж. при съвлюстн. СЪБЛЖДНТН, СЪБЛЖЖДЖ, съблждншн се. Прич. тин. деят. като същ. съ-влжднвъін м. ед. Гр. 6 порѵеьоад. Блудник, грешник; този, който е извършил блудство, лште не въі покллныл бъіло. клко съвлжднв'шллго ВЪ корчрндѣнс-^ъ ПрНАТН плвьлъ по-вслѣ. дл не НЛСНЛІЛК-МН рс-ѵе вждемъ отъ сотонъі С 527.3-4. Изч. СЛБЛЖЖАбЫЬК 777 СЬБОрЪ С. Нвб. Срв. блъдаярядко, блъдамрядтго ЕтМл; блудя остар. и диал. ВА, НТ, ЕтМл, РБЕ. сгвлжждеяью, -і& ср. Блудство, изнасилване. н н^лѣ^ъшочр въ прнгрлдъ. БЪІТН СЪ ОТрОКОВНЦбІтК. Бб^ДКОНЫЛ СеБО оскврьннтн ТННОБК ... НБО ПОНМЪ МА БССТОЧрДЫД БЪСЪ. СЬВЪТОВД МН ОѴрБОН КН СЬТВОрНТН. Н ПО СЬБЛЖЖДСННН МН ОѴ^БН- въ ігк въврьго^ъ вь ръкж С 526.4; н КДІтБШТеМЪ СА НДМЪ ПО СЛчШТОѴрОѴСМОЧС КМО^ ѴЛІСОЛЮБЫО прнемьктъ. НБО толн-КД Н ТДКОВДГЛ сътворнвъ ^ЪЛА. н^ъже коеждо родл огньнллго его. творълше СЬНЪДЬ. НАСТАВЬННКД НМЖШТД БЛЛ- женллго длѵрдл по съвлжжденнн ѵннъ въ^врлтнвъшллго. Н ВЬ ПрНАТЫА МЪСТО ^Д БЛЖД сждл. прнложьшл н осрвон. вѣдж тж прннмшллго мжжл С 523.3. Изч. С. Гр. фОора, цоіхеіа. Вар. сьблжждс-ннгс, СЬБЛЖЖДСМНІС. Неб. Срв. блуд м., блудство ср. ОА, ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ. съворъ, -д м. 1. Събор, събрание, обнщост. N6 БО N7. Н МЪІ. ВНДАШТ6 Н0-въін съворъ. цръквънъіА ДѢТН окрьсть стоашта С 384.25; мьнѣ не въроѵрн нъ свонмд оѵнмд. внждъ сжштнн съворъ н пръстднн къ ндмь оѵрстдвыдА дьнь крьстьнъін С 430.25. // Стесн. Общност на избраните, удостоените; сонм, лик. съворъ мжѵеннкъ. вониш ПОБЪДОТВОрЦН. ДНКЪ СДДВОСЛОВАШТНН- С 95.9; дтъ же вдшего съворд мод"ж ѵѵ мжѵеннцн С 67.11; н днгедъ н вьсъ-^Ъ ВЪІШЬКВН^Ъ СНДЪ СЪБОрЪ іъ. ѵловъ-ѵьскддго сьпдсеыьнд веселдтъ са С 490. 18; н вьсь съворъ невесъскъін^' снлъ С 491.4. 2. Тълпа, сбирщина, множество. ПОКАЖЖ ВрАГОМЪ ІД^ВЖ. Н ОТЪ- СЖЖДЖ БОГОКОТОрЬНЪ СЪБОрЪ. ДЛ ВНДА- тъ нгсден кгоже сж проводи С 504.16; ВЪСТЪ ДОМЛ дрнід. ВЪСТЪ Н 0Т7>Г0МНТЪ ... отъврдштдлтъ СА съворд 0ТЪМ€-тжштнн^ъ са С 510.4; Бесѵнинід рддн посдъдьнЪн^ъ. нже въ новън лдврѣ БЪІША. ѴЪСТЪНЪІН ІѴОЛНЪ БЪЖА Б6С- ѵннънллго съворл отнде въ поѵрстъі^ж роѵрвннОк С 288.27. 3. Синедрион - в Юдея висш съвет на първосвеще-ниците, старейшините и книжниците. лр^нереі же н стлрьцн съворъ всь нсклуж дъжд съвъдътелъ нд Ісл. ідко дд очрвннвтъ I СК Мт 26.59; довро СЪБЪрДША. НЪ ТЪКЪ СЪБОрЪ. Н6 НД ЛМБЬВе НЪ НД СВДрЪ ... СЪБрДША съворъ дд не БОГД СЛДВАТЪ. нъ дд эд>нстосо\р ЕС-ѴЬСТНК- СЪТВОрАТ'. съвърдшА съворъ дд не върж съ^нжджтъ. нъ дд жгълънъін кдмень сънордтъ. съврдшд съворъ ДД не ПОГЪІБЪШДА ОВЬЦА въ породъ ^дтвордтъ. нъ дд плсто^л о^внвъше плствж рлжденжтъ С 385.9, 11, 13, 15. // Образно. ѵо съ-воре днілволомъ нд ^рнстосд съвърд-нъін С 385.25. // Сградата, където заседава синедрионът. і вѣса і нд съворъ своі гліжште 3 Лк 22.66. 4. Форум, площад, подемъ реѵе пон-дѣте о\рво нд съворъ дд тоыоѵр са обѣ-штдкте С 125.19. 5. Синагога, еврейски молитвен дом. п нсуе вже ндшъ. сжн цъднтедь неджжънъімъ. ВЪ^ЪВДВЪІ въ съворъ. СЪЛЖКЖБК I въ^ложь ржцѣ свон нд нвк СЕ 40а 3; гГ нс^е вже ндшъ. повелѣвъін соѵр^орж-коч^мо^. въстдтн посрѣдѣ съворд СЕ 406 4. // Прен. Общността на изповядващите юдаизма. сен смоквн мно^н съкд^дтеле рѣшд о жндовьстѣ съворѣ прнложенъ въітн С 346.14; въ-штдУ кдко нс корены оусъ^ъін съворъ. слддъкддго пдвлд прордстн С 347.2. 6. Съвет, събор, събрание на длъжностни или избрани лица за решаване на важни въпроси, не ^дмоѵрднвъ же цъслрь съворъ епнс-коѵрпъскъін сътворн. о прдво въръ очртврьднтъ. ннкГенскжігБ върж С 201. 1; повелъ же цъсдрь деѵѵдоснн. прнтн нъ. съворъ н стлръншннлмъ еретн-ѵьскдмъ С 201.8; снмъ вьсъмъ снце въівъшемъ. въскоръ н съворъ епнс- С&БОрЬЫНІСЬ 778 сьворьнг коѵрпъскъін конецъ прнд. на славж ГОСПОДА НАшегоДс) ^са С 202.30; самомоч)1 сжштоѵр ко\^п'но съ стъінмъ съворомъ. ВЬ ННКАКОНЬСТѢѢМЪ ГрАДѢ ВУЙНИНА. НА ^ОБОрЬЦА ЛрНІЛ. БЛАГОДАрНВЪ БА. вь^вѣстн же н къ ичлроѵрмоѵр съворо^, тѴн. оцъ С 541.26. // Заседание на събор, прншъдъшо^ во гемочс отъ АЛейАНДрННСКА ГрАДА. Н ВЪ СВАТЪІфСЪ съворъ въшедъшоѵр ... НСПОВѢДА сквр’нънжіж свовк ^лж С 189.10. 7. Християнско богослужение, въ то же врѣмд грнгорнн нань^ніанъскъін епнскоѵрпъ. вънжтрь въ грлдѣ въ малѣ црьквн съворы творѣѣше С 198.4; дн-МофнЛЪ. ПрН^ЪВАВЪ въ црьк'ве ВЬСА Арнілнъі глагола к Ммъ ... да вѣсте же (АКО ОТЪ ДЬЫеШЬШААГО дьне ПОВѢЛѢНО НЪІ МСТЪ ВЬНѢ ГрАДА СЬВНрАТН СА. ТО рекъ н^нде вънъ грАДА съ людьмн свонмн. н тоѵр съворъі творллше прокою С 200.23. // Място за християнско богослужение, църква, храм. та МОЛНМЪ ВЛКО. прн^ьрн ... НА рАВА ТВОвГО сего. прншедъшА ^ъвАннемь твонмь. ВЪ СЛАВЪНЪІ съворъ. ВЪ СТЖКК црквь твокк СЕ 40а 11; сътворнвъше же съ-воръ вьсн коупно отндошд. отъ рнг^еѵѵ-на С 542.7. 8. Събор, честване на езически празник, нжде по объіѵаю нмъ Бѣлше творнтн съворъ нслѵррьскоѵр-о^мо^ грАДоѵ^ С 26.16; нѣ лн юнотъ въ васъ н благ°голѣн6нъ. дроѵс^нн же вол"ь-шн нын же ыа кокЛн^ъ. да пондемъ о\рво вьсн ыл мѣсто ВАшемоѵр съвороѵр С 30.27. 9. Събор, честване на християнски религиозен празник. Аіре НАреѵет' са съворъ какъ то м'нозн съвержт' СА. А сгда повѣст' са постъ нлн вьдѣнье то в'сн оужл(...) Р II 4.34. въсеХеньскъін [велнкъін] съворъ. Гр. ц оікогзреѵѵкп [реуб^ц] сгоѵобос;. Вселенски СЪбор. Н ПА СТМЪ ОЦМЪ. СЪБЬ-рАвъшннмъ са въ стѣмъ н вьселсн-стѣмъ съворіз А 1186 22-23; н памХ. стъімъ (о)цёмъ. Щ. съврАвшем са. на стѣмъ V велнцѣмъ сворѣ Е 33а 17. нніЛнскъін съворъ, съворъ. тТн. отьць. Гр. г; ката №каіаѵ ауіа сгоѵобос;. Никейският събор - Първи вселенски събор, състоял се през 325 г. Вѣроѵрн ВЬ ННКТбНСКААГО СЪБОрА ^АПОВѢ-ДН. Н прнмнрн СА СЪ ПрАВОВѢрЪНЪІНМН С 200.5; въ^вѣстн же н къ сто^оумоу съвороѵр. тТн. ОЦЪ. В.Ж6 ОТЪ ВА вь ^ер'соньстѣѣмь грАдѣ С 541.29. съворъ врАТЫА. Гр. абеЯ.фбтг|<;. Християнска община, енория. Аште лѣп (е)стъ в(ъ т)он (ж)де вьсн нлн въ ГрАДѢ (м)ногочр БЫТН (СЪВО)р(ОЧр) ВрА-ТНА. ПОКА^АННе оѵрдьное НА много прн-ВЛЖДАвМО ПОТрѢБЬНѢ НАМЪ 0\рГАШН1АТН пръдълежАштее ЗЛ 16 4. 3, А, СК, Е, СЕ, С, ЗЛ, Р. Гр. сшѵйрюѵ, сгоѵаушу^, (эт5ѵо6о<;, еккЛусла, паѵііуирк;, ауорй, оі АуораТоі, біаусоуіі, ірт^уи- рц, сгбХХоуо?, сгиатгща, хоро;. Вар. своръ. Неб. събор ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГвр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; сбор диал. НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; собор диал. НТ. Сре. Собо-рището МИ ЙЗах.Кюст. съворьннкъ, -а т. Еклисиаст, заглавие на една от книгите от Стария завет. нъіьПа врѣмд прннмнѵьно. нъі-нід врѣМА съплсенню. се же самъ съвор- ННКЪ ПНША ГЛАГОЛ*еТЪ. ВрѢМА ПЛАКАТН СА ВрѢМА СМНІАТН СА С 356.13', нстннна же оѵрстл не насъітдтъ сд смѣ- ^л. ДА доврѣ ГЛАГОЛА СЪБОрЬННКЪ. Врѣ-МА ПЛАКАТН СА ВрѢМД СМНГАТН СА С 356.30; доврѣ очрво глагола съворь- ННКЪ. ВрѢМА ПЛАКАТН СА Н ВрѢМД КЛА- нглтн сд С 364.11. Изч. С. Гр. ’ЕккЛ.яотосатіі<;. Вар. съворннкъ. Неб. съборник остар. ОА. Сре. сборник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съворьнъ, -ъін прил. по^оръ съворьнъін. Гр. ёккА/г|<тіа ёѵ тф іЗеатрю. Публично представяне, публично изслушване на някого. НАродоѵр же ^отдшто^ по^оръ съворъ-НЪІН творнтн. ДА ТО О^СЛЪІШАТЪ ПАѴО. цнн отъ стрАтнгА прншедъше пѵѵле-мѵоноѵр рѢША. не ДАЖДЪ ГЛАГОЛАТН КМ5 ДА не ВЬЛЪ^ЖТЪ НА ПО^ОрНШТН. плн- С&БОСТН 779 С&ВЪІТН штъ н въ^нскаынк о ыемъ вждетъ С 130.28-29. СЪБОрЬЫАГА [црькъі]. а) I)}. Г) каііо-?акг) [ёккА-гісгіа]. Вселенската църква. АТН БЪІША ... АСКЛНПНІАДЪ Н МАКе- доын. н лнмоыъ пре^вѵртеръ съворьыѣн цръкъвн С 124.27; полемѵ\жъ реѵе кръстнілиъ лн ксн. піѵѵннѴ реѵе. ен. полемѵѵыъ реѵе кока црькъве. отъвѣ- ШТА СЪБОрЬНѢН N6 БО КСТЪ НЫА ОТЪ ЭДЪ- стл С 132.8; ТАѵе въпрАША асклнпн-АДА ПОЛвМѴУНЪ. н лн тъі крьстнілнг ксн. асклнпніддъ реѵе ен. полемоыъ реѵе кока црькъве. асклнпнгадъ реѵе съворъыъіА С 132.29; кокмоѵр ноуж-деіж о^мьръшочр ѵловѣкоѵр. нмеиемь толнко лѣтъ въсн н^гоыдть сд. н елнко иа велнѵігл въ цръквн съвориѣн бъі-ваіжтъ С 136.19. 6) Гр. еокті^ріоі; оТко?. Молитвен дом, църква, сь СВѢШТАМН НС^ОДАШТв н^ домовъ сво-н^т>. съ воѵерл нджште вь съворъыжіж кмоу црькъве, вь вндѣыѣ ИАрнцАкмѣ вьсн С 35,9. С. Вар. съБорнг, съворънъ, Нвб. съборен ОА, ВА, БТР, АР. съвостн, съводж, съводешн св. Пробода, промуша, ідкоже прнноѵрждеиомъ нмъ БЪІТН богд^ыыж ЮЫЬЦА. САМѢМЪ СА въврѣштн въ пештъ ^лѣбьыжіж, н Ѵ^волнтн ПАѵе въ огьПн съгорѣтн. нежелн отъ того съводеыомъ въітн С 665.26. Изч. С. Нвб. сбода 'пробода, убода' диал. ОА, НТ, ЕтМл, ДА. Срв. [про]бода. съвръіслтн, съвръісліж, съвръісАіешн несв. Избърсвам, остъргвам, премахвам. ѵто сътворнмъ. ПѢГОТНВЪІМЪ пѣготъі лкъі лопатоіж словесемь сьвръі-сл тн томо\р вѣръі ые а^омъ С 387. 22-23. Изч. С. Гр. атго^еш. Вар. сьвраіслтн. Нвб. Срв. сбръскам ЕтМл. СЪБЪІВЛТН СА, СЪБЪІВАКК СА, СЪБЪІВАКШН са несв. 1. Само Зл. Сбъдва се, става, изпълнява се. і съвъівлетъ са нмъ пророѵъство нслнно гліжірее сло^-^омь оуслъішнте н ые нмлте рл^оѵр-мѣтн. і ^ьрдціе оѵдьрнте н ые нмато вндѣтн М Мт 13.14 3; вндѣв же севе рлвъ вжнн ^ѣло отъ всѣуъ ѵтомл. н кже отъ ѵьстн съвъівАіжштек сд мыогъінмъ ПАдеынк. отнде отъ мѣста того С 518.28-29. 2. Везл. Случва се, става, бива. тако очрво н вь семь ЖНТНН МЫОГЫШТН СЪБЫВАвТЪ СА БЫТН ЗЛ Па 16; (т)Аѵе прн^о(дд)ште(н) БрАТН(Н ми)ого невѣр(ь)ство съ(быв)а-етъ са б(ы)ватн (н) т(а)гост(ь) въ (п)око(га мѣсто) ЗЛ 116 1-2. Изч. М, 3, С, ЗЛ. Гр. АѵатЛтірбораі, аодра(ѵш, аодрйіѵеѵ. Неб. сбивам се 'сбъдвам се’ диал. НГер, ДА. СЪВЪІТН СА, СЪВЖДЖ СА, СЪВЖДвШН СА Св. 1. Само Зл. Сбъдне се, осъществи се, изпълни се. се же вьсе вѣі. да съвждет са реѵеыое отъ га нслнем прркмъ гліцемъ А Мт 1.22 СК, В; се же вьсе въктъ. да съвжджтъ са къингъі пророѵъскъііл М Мт 26.56 3, А, СК; тъгда съвъктъ са реѵеыое про-рокомь гліжштемь. і прнідсд трн десА-тн съревръннкъ цѣиж цъиенААГо М Мт 27.9 3, А, СК; і съвъктъ са пн-САИое еже глтъ. і съ ве^АКОньынкомА прнѵътенъ бъістъ М Мк 15.28 3, А, СК; се вждешн млъѵа н ые могъі про-глаголатн. до иегоже дьне вждетъ се. ^Ане не вѣровА словесемъ монмъ. ѣже съвжджтъ са въ врѣМА свое М Лк 1.20 3, А; да съвждетъ са слово нсл-н(а прісл М Йо 12.38 3, А; дл съвж-детъ са сло(во) пнсдное въ ^лконѣ нуъ М Йо 15.25 3, А, СК; понеже вестоѵр- ДЪЫАѢ дръ^остъ СЪВЪКТЪ СА. I ДѢ- тѣль съкоыьѵа са К 5Ь 17-18; съпо-вѣдлста ... о прорнцлннн кго кже вь лнце глагола окААЫоѵроѵрмоѵр очрллоѵр. н како събъі са кмоѵр С 198.27; рА^очр-мѣвъша ілко пророкъ кстъ. нмже СЪБЪІША СА кмоѵр ВЬСА ПрОрНЦАЫНІА С 199.8; ДА СА съвждетъ пнсанок С 326.27. 2. Везл. Случи се, стане, СЪБЬрЛНЫ^ 780 СЬБЬр&ТН бива. съповъдавъшс-мъ же нмъ кже сд нмъ съвъі С 39.28; аштс лн сд н съ-вжде когда до двои нлн трнн тацъ^ъ полочрѵнтн ЗЛ 16 20-21. 3. Прич. мин. деят. а) Като прил. съвъі-въін са. Гр. сторРш;. Който се е случил, станал, отътждъ съвъівъшек СА КМОЧр ВСЛНКОК ПАД€НЬК СЪПОВЪДАТН С 520.26. 6) Като същ. събъівъшайч сд ср. мн. Случилото се, станалите неща. да поп* н^въівьшн елннъскъіА. НА СЪрА^ОЧрМЪННК ПрЪСЛАВЬНЪ СЪБЪІВ-ШНН^Ъ СА 0 ЬГбК. ПрНДОША ТЪ^Ъ ВН- ДЦН. Н СЛАВЫЛ^Ж 0 всъ^ъ БА С 569.2. 4. Прич. сег. деят. като същ. съвжджірек са ср. ед. Гр. то вкрц-сгоцеѵоѵ. Бъдещето; онова, което предстои да се случи, сгда же очрво ОНН ПОДВН^АА^Ж СА. ОНЪ Ж6 БЛЮДѢАШС. съвжджштек СА ВНДѢ вндъннк днвьно С 93.2. вьсе съвъівъшек са. Гр. та тон лра-урато^. Случилото се; всичко, което е станало. ге.коже вѣАше по нстн-ыѣ. нсповѣда нмъ вьсе съвъівъшек са С 524.1-2. М, 3, А, СК, Б, К, С, ЗЛ. Гр. тЛтірбоцаі, теХеібораі, шгораіѵсо, яаракоХоидесо, стоц-Раѵѵеі, Екраац. Вар. свгітн са, сьбънтн са. Нвб. Срв. сбъдна се ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съвьрлньк, -га ср. 1. Събиране, натрупване. того рАдн очрво сьде подо- БАК. СЪБрАТН МАСЛО ДА ОНОЧрДб П0- тръвъно вждетъ. іегдА годъ насъ 70-ветъ. не во нъ онъ кстъ съвьрАннк на съ С 373.28. 2. Събиране, свикване. ІѴѴАН'НА Ар^НСППА ^ЛАТООЧрСТААГО слово въ велнкъін въторннкъ. н о съ-БрАННН съворъ НА ГА С 384.11. Изч. С. Гр. сгоЯАоуп. Вар. с7.срмініо, сьвьрлнніс. Нвб. събрание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА; собрание диал. ДА. съвьрлтн, съверж, съверешн св. 1. Събера, прибера нещо разпръснато на едно място, і ъко насъітнша са. гла очрѵеннкомъ свонмъ. съворъте Н^БЪІТЪКЪІ очркрочр^ъ. ДА не ПОГЪІБЛС-ТЪ ннѵътоже М Йо 6.12 3, А; съвърАшд же н нсплъннша дъва на десдте коша очркрочр^ъ М Йо 6.13 3, А; съвърАвъ вьсе мьннн снъ отнде на стрАнж ДАлеѵе М Лк 15.13 3, А, СК, I пръдАждн людн твоіа. I в'са съверн въ свое црёст-вне СЕ 626 20; н тако съвърАвъше костн стъін^'. мжѵеннкъ. положнша а въ рАкл^ъ С 81.10; н вьлъ^ъ вь іГе. СЪБрАВЪ костн положн вь іед'номь жгь-лѣ С 527.27. // Образно. посълетъ снъ ѵлвъѵскъі лнълъі свокч. I съвержтъ отъ цсрствнъ его вьса сканьдѣлъі М Мт 13.41 3, А, У. // Съединя, чѵ ГЛАСА СНЛО. рА^НО СТОАШТАА ОЧГДЪІ. ВЪ іеднно съвърАвъшн С 317.11. // Хвана [риба, улов], наловя, подовьно естъ црствне вжне неводочр въвръженочр въ море. I отъ ВСѢК0Г0 родА съвъ-рАвъшк 3 Мт 13.47 А, СК; внднте пакъі въвръженА неводА. вьсе лі кже сьверетъ на потръвж кстъ С 127.28. 2. Натрупам, складирам, ъко не нмамъ къде СЪБрАТН [...] плодъ мон^ъ М Лк 12.17 А, СК; рл^оріж жнтьннца мокч н вольша съ^нждж. I съверж точр вьсъ жнта моъ н довро мое М Лк 12.18 3, А, СК; а пшеннцж съверъте вь жнтьннцж моіж М Мт 13.30 3, А, У; I потръвнтъ гочрмъно свое. ѵ съверетъ пьшеннцж. въ жнтьннцж 3 Мт 3.12; того рАдн очрво сьде ПОДОБАК. съврАТН масло да оночрде потръвъно вждетъ. КГ ДА ГОДЪ НАСЪ ^оветъ С 373.26. // Почерпя, взема от различни източници [писмени сведения, знания и др.]. н се ОТЪ МНОГААГО МАЛО СЪБрАВЪ. ПНСАННК ПрЪДА^Ъ. ОСТАВНВЪ съповъдатн С 301.25; навъікнътс ОТЪ мнуъ К'Т0 НАОЧрѴНВЪІН. к'то СЪБЬ-рлвъін. отъкждочр очрѵсннгл. кок новок-богословькннк. н кетъуок прореѵсннк С 324.27. 3. Събера, обера [растения, плодове и под.], съверъте пръвъе плъвслъ. I съважатс- н въ снопъі М Мт 13.30 3; нчко же ро^гА нсъшстъ. н съвержтъ іж СК Йо 15.6; въ връмд СЪБЬрАТН 781 съвьрдтн ЖАТВѢ ШЪДЪШН ДЛ СЪБбрСТЪ КЛЛСЪІ нл пнштж сс-бѣ С 43.15. 4. Повикам, събера мнозина на едно място, і съверетъ н^върлнънд своіа отт. ѵетъіръ вътръ. отъ коньцл ^смла до коньцл нвсе М Мк 13.27 3; коль крлтъі въ-с^отѣ^ъ съвърлтн ѵадл твоѣ. ѣкожс-КОКОШЪ ГНѢ^ДО свое- подъ крнлѣ М Лк 13.34; ідеже во есте дъвл. лн трье съврлнн въ 1ма мое. то\р есмъ по срѣдъ н^ъ М Мт 18.20 3’, А, СК. Срв. С 95.15; С 206.18; і ншедъше рлвн тн нл ПЖТН. СЪБЪрЛША ВЬСА ЬЛЖе ОВрЪТЖ М Мт 22.10 З1, А. Срв. СЕ 1066 9; НЪ I ДЛ ѴАДЛ БЖНѢ рЛСТОѴС-НЛѢ СЪБС- ретъ въ еднно М Йо 11.52 3, А; н съвьрлвъ вьса лр^нереід н кьніжьннкъі людьскъна А Мт 2.4; съверът-е-мочр П^ѢНЪНА его. ^ЛВѢфЛВЛІЖфІАІА ^ЛВЪ- тъ его о жръткл*г СП 49.5; сп нъі гГ вже нлшъ. н съвері нъі отъ ьа^ъікъ. дл нсповъдлемъ сьа імені твоемочр сточрмоѵр СП 105.47; н потомъ женж очрво повети вь женьскъін млнлстъірь. съвърлвъ же ВЬСА БОЛЮБНВЪІА ЛЮДН н ^ОЛГСБН- въін клнросъ С 517.26. // Събера, свикам събор, съвет и др. под. съвърлшА же лртенерен і флрнсен съне-мъ нл нсл М Йо 11.47 3; съврлшд съ- воръ ДЛ не БОГЛ СЛЛВАТЪ. НЪ ДЛ ЭДН- стосочр веѵьстню сътвордт' С 385.11; ѵѵ съворе днілволомъ нл донстосл съвърл-нъін С 385.26; тлѵе цѣслрь съвърлвъ отъвьеждочр стъіа епнскоѵрпъі. въ ннкенскъі грлдъ. ѵнсломъ тін С 188. 26. // Свикам [войска, войници], тъгдл воннн нкемоновн. прѣнмъше НСЛ НЛ СЖДНШТН. СЪБЪрЛША НЛ НЬ ВЬСА епнрж М Мт 27.27 3, А, СК; н съвъ-рлвъше плъкъі своа. прѣплочрвъше рѣкж рекжмжкв доѵрнлвъ. плѣнілл^ж дрлкнвв С 191.17; тъгдл цѣслрь о^ллъ. н тъ съвърлвъ ВОА СВОА. гото-вылше са н^нтн нл сжпостлтъі С 191. 21-22. 5. Натрупам [пари, богатство и под.], не нскоплгешн нн съве-решн ^ллтл С 335.5. // Образно. ердце его совьрл ве^лконенье севѣ СП 40.7. 6. Прич. мин. страд. като същ. а) съвьрлноіе ср. ед. Гр. та спЛ-^еуеѵта. Събраното, дл не съврлною постомъ. нлпрлсно вьсе погочрвнмъ С 494.24. 6) съвьрлннн м. мн. /)?. оі сгоѵеЛеуцеѵоі. Събралите се хора, множество, то во юстъ по^влленню мжѵеннк'. оѵртѣшенню съвърлнъін^ъ. юже къ доврѣ дѣтѣлн С 83.22. в) съвьрлнліл ср. мн. Гр. о! ераѵоі. Общи обеди, угощения на общи разноски, ілкоже во въ прѣношенню съвьрлнъін^ъ. прннесеною отъ когождо овьште прннесъшннмъ въівллт'. тлкожде н о вллженъін^ъ сн^ъ. когождо отеѵьство овьште вьсѣмъ геетъ С 84.4. съвьрлтн о\рмъ. Събера си ума, съсредоточа се, замисля се сериозно, нъ оч^мъ лн юстл погочрвнлл. съверѣтл оѵрмъ н поманѣтл са С 212.24. М, 3, А, СК, 0, Н, У, СП, СЕ, С. Гр. сгоѵауш, ётпсгиѵаусо, аѵХХіуы, аѵоЛёуораі, аѵоарёо-раі, сгоѵаОрси^со, Отіааорі^ш, сгоѵауеірсо, асореёш. Вар. съврлтн, сьвърлтн, сьвьрлтн, совьрьтн. Неб. събера [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сбера [се] диал. НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвьрлтн са, съверж са, съверешн са се. 1. За мнозина - съберем се, дойдем на едно място, флрнсен же слъі-шлвъше ъко ерлмн елдочркеьь. съвърл-ша са въ кочрпѣ М Мт 22.34 З1; ъко се црі ^емні СОВЬрЛШГА сьа. сънідж сьл въ-кочрпѣ СП 47.5; веденъі вон пнллфн. въ мрѣкорніж. \ѵ немьже съвърлшд са въ мръкорнн СЕ 496 23; съврл са нл мѣсто то мжжн н женъь н мллденцн. жндове н юлннн. н крьстнілнъско множьство С 108.30; вьсн крьстнілнн съврллн сд сжтъ въ црък'вн кочрпно съ епнеко^помъ С 221.15; съврлвъше же сд вьсн въ жнлнште жьрьцл своюго С 514.29. // Образно. къніазн людъ-СЦНІ СЪВЪрЛШІА СІА съ вмъ лврллмлемъ СП 46.10. // Отидем при човек, когото слушаме и комуто вярваме. СЪВААА 782 с&всстн I СЪВЪрЛША СА КЬ НвМОѴр НЛрОДН мънозн М Мт 13.2 3; н съвърлшд са лплн къ нсочр М Мк 6.30 3, А; оплкъі же сы СЪВА^ЛНЪ. молнтвж сътворі НЛДЛЪ^Ѣ. н нлродъ съвърл са къ кіемоѵр С 18.12. // Дойдем, насочим се към някого с враждебни намерения, н о мнѣ вь^веселншкд сна (сіа) V совърлшкА сіа, съвьрлшкд СЬА НЛ МКА рлнъі V не ѵкорръ СП 34.16; прѣдъстлшА цре ^емьстнн. Н КНА^Н СЪБрЛША СА КОѴрПЬНО. 0 ГОСПОДИ н о ^рнстосѣ кего С 102.29. Срв. СП 2.2. 2. Събера се на събор, съвет и ПОД. ТЪГДЛ СЪБЪрЛША СА Лр^НбрвН Н къннжъннцн н стлрьцн людьстнн. нл дворъ лр^нереовъ М Мт 26.3 3, А, СК. Срв. Лк 22.66 М, 3; повелѣ же цѣслрь деѵѵдоснн. прнтн нл съворъ н стлрѣншннлмъ еретнѵьсклмъ. съврлшА же са коѵрпносжштАА вѣръі С 201.9; ліре нлреѵет' са съворъ клкъ то м'но^н съвержт' са Р II 4.35. 3. Съсредоточим се, струпаме се на едно място, ідеже во лште вждетъ троѵрпъ. то\р съвержтъ са орьлн М Мт 24.28 3, А, СК, Н; I съвержтъ са прѣдъ ннмь вьсн ка^ъіцн М Мт 25.32 3, А, СК; і вѣ весь грлдъ съвьрлль са къ двъремъ М Мк 1.33 3. М, 3, А, СК, Н, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. аѵѵ&уо-цса, етпсгиѵауоцт, стоѵерхоцаі, сгоѵтрехсо. Вар. съвърлтн са, совьрдтн ска, съврлтн сд. Нвб. Вж. при съвьрлтн. съвлдл, -ъі ж. Свада, кавга, караница, крамола, врлгомь зълѣ прѣльфл-емъ. прнсно въплдліж въ влждъі ... вь клеветъі. въ съвлдъь въ пласлннъ СЕ 68а 24. Изч. СЕ. Нвб. свада ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. съвлдьннкъ, -л т. Размирник; кра-молник, този, който вдига свади, въ съвлдьннкл мѣсто. мнротворець. въ свлръннкл мѣсто. кротолювець СЕ 70Ъ 6-7. Изч. СЕ. Нвб. Срв. свада ж. съвлждлтн, съвлждлкж, съвлждлкешн несв. Причинявам свада, довеждам до кавга, скарвам. (...) во пж-темь можемь съвлждлетъ. съ дьѣ-воломь о(с)жжд(ле)т' са Р I 2.1. Изч. Р. Гр. бѵарйХХсо. Нвб. сваждам диал. ОА, В А, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвллъмъ, -л м. Топка, метално кълбо като средство за мъчение, н рл^- < гнѣвлвъ са лѵррнлнклнъ П0В6ЛѢ СЪВЛЛЪМЪ! оловѣнъі бнті кл по ѵелкостьмл С 1.11; рл^гнѣвлвъше са ве^лконьннцн. повелѣША прннестн съвллъмъі мѣдъ-нъі. н рлждегъше а плѵе огкГѣ. подъ- ЛОЖНША ПОДЪ ОБѢ ПЛ^ОѴрСѢ Н рѢША К немоѵр вльсвн С 263.29; клко лште нс пл^о\р^ъі нстрАсешн люво н (едннъ съвллъмъ. н дл плдетъ нл ^емн. то дл вѣсн клко оѵрже вѣмъ н^вѣсто клко отъвръже са вогл свокего С 264.3; не нмлмъ оѵрвоклтн са отъ вогл влшего. нн кедного отъ свллмъ поврѣштн нл ^емн. нъ нмене рлдн )<сл мокего оѵрдръжж а С 264.11. Изч. С. Гр. рбЗХо?. Вар. свллмъ. Нвб. 0. съвестн, съведж, съведешн св. 1. Отведа, заведа някого надолу, спусна. клко може лгг^елъ лмвлкоѵрмл сьве-стн нл ровъ львнн. н плкъі вь^вестн. л прнлежАштА пеѵлтн цѣлъі остлвн С 502.3-4. // Образно. лдлмоѵр же ... н вьсѣмъ от'цемъ нлшнмъ съведеномъ въівъшемъ въ лдъ С 9.26-27; л ^мніл кръмнвъшн корлвь. лдлмл въ потопъ сьмрьтн сьведе С 400.10. // Потопя. лр^лг'гелъ ... веде іего къ водѣ. н сьве-дъ кего. въ стжкж н вллженжкж тронцж. н длвъ кмочр комъклннке н ^нлменлвъ кего. н сватнвъ отнде невнднмо С 25.12. 2. Сведа, доведа, докарам до известно положение, н ка^ъікъ моі прілъпе грътлні моімъ. н въ пръстъ съмрті съведе мка СП 21.16. 3. Прен. Съединя, съчетая, клже очрво въ съве-дс. ѵлкъ дл не рл^лжѵнтъ женъі сеА СЪКбСТН 783 съвлаѵнтн | СК Мт 19.6; ѣже во въ съвелъ естъ I ѵісл. дл не рА^люѵлете са К 2Ъ 13. I 4. Прен. Затворя [уста], да не пото- ! пітъ мене вочррѣ водьнаѣ. ні пожъретъ мене глжбіна, ні съведетъ о мьнѣ ровьнікъ очрстъ своі^ъ СП 68.16. Иач. СК, СП, К, С. Гр. катіусо, катаожісо, | сго^еъуѵиіл, сп)ѵе'хсо [еар. катаферш]. Вар. | сьвсстн. | Неб. сведа ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, [ ВТР, АР, ДА. | съвестн са, съведж са, съведешн сд св. | Сляза, спусна се [образко]. і тъі 1 клферънАочрмъ. до іке вь^несъ са. до і ада съведешн са 3 Лк 10.15. Изч. [ 3. Гр. катарірй^ораі [вар. катараіѵсо]. і Неб. Вж. при съвестн. ! СЪВНВАТН, СЪВНВАНК, СЪВНВАКШН несв. | Обвивам, покривам, сьвнваан нсбо [ акъі кожж. н^ъѵнтаан ^вѣ^дъі не- і весъскъіА С 179.17. Изч. I ^ | С. Гр. екггеіѵш. Вар. сьвнвлтн. ! Неб. свивам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪВНВАТН СА, СЪВНВАКК СА, СЪВНВАКШН СА несв. Свивам се, преживявам нещо тежко [прен.]. кгда лнѵсса отьць ПЛАѴеМЪ ПрѢМѢННЛА СА БѢА^Ж. Н мАтеремъ срьдьцл болъ^ннкк сьвнваа-са С 397.20. Изч. С. Гр. еХіоаораі. Вар. сьвнвлтн са. Нвб. Вж. при съвнвлтн. съвнтн, съвнкк, съвнкшн св. Свия, сгъна, скатая, і сѵдАрь нже вѣ иа главѣ его. N6 съ рн^АМН лежАШть. нъ осовь съвнтъ на еднномь МѢСТѢ М Йо 20.7 А; н ѣко одѣало съвьешн ѣ Т н^-мѣніатъ сьа СП 101.27. Срв. Е 7а 8; Е 86 7. Изч. М, А, Е, СП. Гр. ёѵтѵХіааса, еХіааю. Вар. сьвнтн. Нвб. свия [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪВНТН СА, СЪВНКК СА, СЪВНЮШН СА св. Свия се, прибера се, укротя се [прен.]. не дѣн емочр пакости, нн Ржкама нн ногама. нн в'семо\р ТѢЛ6СН. НЪ ВЪ еднно МѢСТѢ ЛА7Н съвнвъшн са СЕ 36Ь 12-13. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при съвнтн. СЪВНТЪКЪ, -А м. Свитък, ЛИСТ. въ съвнтъцѣ кънінѣемъ (!) пншетъ СП 39.8. Изч. СП. Гр. кесраМ?. Нвб. свитък ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвнтъѵьнъ, -ъін прил. пѣные съвнтъѵьною. Гр. коѵтакіоѵ. Кондак - жанрова форма на византийската химнография, която съдържа до 36 строфи и възпява определен светец или_празник. &ЦА 0Кт8 А ... Н ПАМАТ. ПрЙААГО рОМА-НА. СЪТВОрШААГО Йѣ СЬВЙѴНАА А 122а 2. Изч. А. Вар. сьвнтъѵгиъ. Нвб. 0. СЪВЛАСТН, СЪВЛАДЖ, СЪВЛАДбШН НвСв. Владея, властвам, господствам над някого. ТЪГДА СТЪІН кононъ въ^дъ^-НЖ НА Яа глаголД н кажа НМЪ. внднте к'то вамн съвдАдетъ. внднте кок сжтъ вашн во^н С 36.28-29. Изч. С. Гр. катефоита^ш. Нвб. съвладея ОА, ЕтМл, РРОДД, ДА. СЪВЛАѴНТН, СЪВЛЛѴЖ, СЪВААѴНШН НвСв. 1. Събличам, свалям от тялото [дреха, завивка и под.], которъінмъ БО СТрА^ОМЪ. БЖНН ПЛЬТН ТОН СЪВЛА- ѵншн лентнн. кацѣмъ же говънннмъ ПрНАТЪ 0ѴН ТрепеШТА ВЬ^НрАТН. н ОТЪКрЪІТН ТѢЛ0 БОГА СЬМѢрЬШААГО СА вол'еіж С 456.19; сьвлАѴАШте же рн^ъі бѣлъіа С 507.29. // Образно. не СЬВЛАѴНТе вѣлостн дочршьнъіА. ТЖ БО одеждж лште въі самн не отъвръжете. инктоже ннъ васъ не нматъ моштн сьвлѣштн С 507.29—30. 2. Прен. Отхвърлям, освобождавам се от нещо. ^валнмъ та гн съ сеіж рн^оіж. н грѣ^ъ съ севе съвлАѴАШте С 90.23. Изч. С. Гр. оотоЗшраі, алоуоцѵбсо, аиѵаяорбЛАсо, сгоѵоотоЗбораі. Вар. сьвллѵнтн. съвлаунтн 784 сьврАтнтн Нвб. Срв. събличам [се], свличам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР; свлачам диал. ДА. СЪВЛЛѴНТН СА, СЪВЛЛѴЖ СА, СЪВЛЛѴНШН СА несв. 1. Събличам се, свалям дрехата си. къ съмрьтн мрл^ьнѣн НДѢЛ-^ж ... слмн севе пооѵрштліжште н глл-Г0ЛЖШТ6. кдл съ рн^ъ СЪВЛЛѴНМЪ СА. нъ ветъ^лго ѵловѣкл отъллглкмъ. ТЬЛѢКМЛЛГО ПО^ОТЬМН ПрѢЛЬСТН С 90. 20. 2. Църк. За свещенослужител - събличам църковните си одежди. мо съкллѵацк- са СС ІІа 1. Изч. СС, С. Гр. алоб-оороа. Нвб. Вж. при съвллѵнтн. съвлъірн, съвлѣкж, съвлъѵешн се. 1. Съблека, сваля от тялото [дреха, завивка и под.], і егдл поржглшл СА емоѵр. СЪВЛѢША СЪ НСГО ^ллмндж М Мт 27.313, А, СК; н егдл поржглшл са емоѵр. съвлѣша съ него прлпрждъ М Мк 15.20 3, А, СК; съвлъкъше со мнѣ ѵестънжіж твонв одеждіж. еіжже ма бѣ очркрлснлъ СЕ 78а 24; котъігж сьвлѣкъ съ севе длдѣлше ннштоѵр-очрмочр С 207.14; съвлѣкъ рн^ъі своа. н вь^ьрѣвъ нл ново. помолн са С 254. 13-14. // Образно. тъі клннгл врлто-очрвннствл бѣлъіа рн^ъі СЪВЛѢѴб С 389.9; сь прокл^ъі съвлѣѵе ілкожс сь рн^ъі С 476.15; нъ оѵ^во ^л в (Гс-гоже іесмъ овльѵенъ. не нмлшн моштн сьвлѣштн С 50.13. 2. Съблека, разголя някого, і съвлъкъше н ^ллмн-доіж ѵръвленоіж одѣша н М Мт 27.28 3, А, СК; I въ рл^вонннкъі вьплде. нже н съвлъкъше н. н ѣ^въі въ^ло-жъшс отндж М Лк 10.30 3, А, СК; егоже нюдѣн съвлѣша. і прнгво^дншА н нл рлспонъ СЕ 50а 16; н лште н съвлѣѵе ма отъ одсжда С 50.13. М, 3, А, СК, СЕ, С. екЗбо), алоббсо, шгоббороа, аяекбчш, катааласо, алоаяасо. Вар. сьвлѣцін, сьвлѣштн. Нвб. свлека ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. съблека [се]. СЪВЛѢЦІН СА, СЪКЛѢКЖ СА, СЪВЛЪѴСШН СА св. 1. Съблека се, сваля дрехата, облеклото си. вндѣвъ ілко рн^ъі рлстръ^ліжтъ слмъ са съвлькъ реѵе С 64.12; понеже ть, ^'мніл облѣко^омъ са *Л ДѢЛЬМЛ СЪВЛѢЦЪМЪ СА С 90.24—25; н прншедъшоѵр коментлрн-сню. слмъ са съвлѣѵе С 140.27. // Образно. сльньце свѣтл съвлъкъ са ОБЛѢѴе СА въ тъмж. лоѵрньсклл крлсотл нлпрлсно омрьѵе. опонл цръкъвънлл нл пллтъі рл^дърл СА. ДЬНЬ ВЬ НОШТЪ СА прѣовлѣѵе С 475.13. 2. Прен. Отхвърля нещо, освободя се от нещо. ѣко дл сьде по въ^дрлсто^. съвлъкъше са. ветъ^ллго ѵісл ... ѵѵвлѣѵетъ са въ новллго лдлмл СЕ 94а 21. Срв. СЕ 986 11; С 355.22; Р II 3.32-33; пекън са плътьскъімі н глоѵрмАН са. не ^л лн съвлъклъ са естъ Р П 2.34. Изч. СЕ, С, Р. Гр. гагобборса, ёкббораі, алекбйо-раі, алоті-йераі, ёрантоѵ алобисо. Нвб. Вж. при съвлѣірн. съвоннъ, -л м. Съратник, боен другар, другар по оръжие, съмрьтн не о^клоннмъ са ѵо сьвоннъі С 91.18; прннмн ВЛЛДЪІКО н НЪІ^Ѣ СЪВОННЪІ МОА С 109.30. Изч. С. Гр. сгосгтратіаші?. Вар. сьвоннъ. Нвб. Срв. воин. съврлтнтн, съврлірж, съврлтншн св. 1. Обърна, върна обратно [образно]. тлко же н съплс' вьса ^ьлъіа вннъі нл вллгоіе прѣтворн. горкок сллдько сътворнвъ ѵловѣѵьноіе нл цѣлвж прѣ-ложнвъ. сьмрьтьнок стрѣклло нл ьГСк сьврлтнвъ С 430.21. 2. Накарам да тече в друга посока, отведа, отбия [вода, река], к-дноіж очрво отъ дьннь повс-лѣ отъць іѵѵлнъ мѵѵссочр нтн нѣ нл кок- мѣсто. н коплвъшоѵр ровъ съврлтнтн водж н прнвестн нл нлплгашнк ^слню С 275.12. 3. Прен. Отвърна, отклоня някого от нещо. цѣслрь жс-словесн снлж поѵоѵрвъ. кжс- рсѵс- стъін ілко оврлтншн са съ мнромъ. съвѣ-товллшс СЪ СЬВѢТННКЪІ свонмн. ДЛ отврь^жть црькъвн. прс-поснтъ же н проѵнн. нже вѣл^ж отъ лрневъі ^ълъіа съкрлтнтн_______________________785 с&крьшлтн ; I ВѣрЪІ. ПЛѴС СЪВрЛТНША ЦѢСЛрѣ С I 192.16-17. //Разубедя, накарам > някого да се откаже от едно стано-вище и да възприеме друго, вьсн ; крьстнілнн нлрнѵемн въівлл^ж. воле же і УЬТО сътворнлъ ТЪГДЛ ВЛЛДЪІКЛ тъ. I лютъ бо вѣлше н рл^лжѵенъ. ово ллсклнніем' тѣшллше. ово же ^отѣлше съврлтнтн прѣштеннн С 86.25-26. съврлтнтн оч^стл. Гр. біаотресрю то спора. Отклоня се от истината, заговоря неистини, [из]кривя си устата, лште н въ жс-лѣтвж въплде-шн. влюдн дл тн ие съврлтнтъ оѵрстъ пеѵлльнок мжѵеннк-. нъ дл гллгол'ешн лкъі ^с С 382.28. Изч. С. Гр. терісттрёфш, Зіаатрёфш, ларагрелю. Вар. сьврлтнтн. Нвб. свърна ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съврлтнтн СА, СЪВрЛфЖ СА, СЪВрЛТНШН СА се. 1. Върна се назад - там, откъдето съм дошъл; свърна, н 2,л-БЛЖДНВЪ ВЪ БС^ПЖТЪНЪІА Бръгъі ^лнде. н не оврѣтъ кждочр съврлтнтн са къ пештерѣ не могъі же грАстн. плде ^лдоѵ^шнвъ са С 289.18; (лкѵѵвъ ... о^спѣвъ пжтн н млло съврлтнвъ са. оврѣте гровъ ветъ^ъ подоболнѵьнъ пе-штерѣ С 527.24. 2. Прен. Отвърна се, откажа се от нещо. нъ вол"еіж н ѵочрвъствл н оѵрмъ свон. коѵрпьно ^ьлѣ ослѣпнвъше. своіего цѣл"енніл съврлтн-ша са. н съплсл н творьцл по^нлтн не рлѵншА С 333.30. 3. Прен. Насоча мисълта, вниманието си към нещо. ннѵсоже оврѣтъ носаштж. ро^вѣ врлшьньцл іеже кн гонѣктъ нл пжтн. нл стоѵднж съврлтн са мъісль С 559. 23. Изч. С. Гр. сеѵакарятю, ёккХіѵш, ёкхрёяороа. Нвб. Вж. при съврлтнтн. съврлфлтн са, съврлфлкк са, съврлфлк- шн са несв. Превръщам се, преминавам от едно състояние към друго. отъ д^л лжклвл порлженъ. нлѵа слмовнднѣ. ржцѣ ОПЛКЪІ СЪВА^ОЧрА сн. н нл овлнѵеные нлѵатню неѵьстніл свок- го съврлштлтн СА. ПЬСЬСКЪІ же ЛЛА С 560.7. Изч. С. Вар. съврлштлтн са. Неб. Сре. свръщам ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съврьшдтн, съврьшліж, съврьшлгсшн несв. 1. Свършвам; извършвам, върша нещо докрай, дѣлл съвръ-шліж. тл дѣлл Л2_ъ творіж. ѣже съвѣ-дѣтельствочріжтъ о мънѣ. ѣко оць ма посълл А Ио 5.36; вллдъіко ... кже неплодовнтж ^емыж. ржковАтьмн лвнк ілвнтн млтерь. дѣло твока снлъі іестъ. объіѵлкмъ съвръшлкмо С 250.1; тѣмь д^овьнъінмн пѣсньмн пнтллше СА нностлнь. водонось же нл рлмочр НОСА, нн о дуовьнън слочржьвѣ лѣн~ѣлше СА. а^ъікомъ во яв съвръшллше С 550.15; н БОГОЧр 0\)Т0ДНТН д^овьнжіж пѣснніж. прѣпроводн же ТЛКОВЪН ТрОЧ|ДЪ ТВОрА. Т\ лѣтъ дѣло съвръшлА С 550.20; дѣломъ пнсменьнок слово съврьшлА С 530.26. 2. Нагласявам нещо да стане, да се осъществи, бъ прѣпо- ѢСЛШ МІА СІЛОІЖ ... СЪВрЪШЛІА НОЗѢ МОІ ѣко елені СП 17.34; длждн ^лклн-нлнне мое. ѵо стрлшънѣмь нменн твоемь. съвръшлемоѵ^ гро^ъноч)1 бъітн. вож-діо ^ълочрмочр СЕ 516 7; отъвсждоч)1 съвнрллр{ж са к іГемочр. БОЛѢ^НЬННН. н врѣдъ нмжштнн ... БЛЛГОДЛТЬ же БЖЬІЛ ВЬСА нцѣліллше ржклмл кго ... о^вѣдѣвъше же объіѵлн іего. въдліл^ж севе ро^лнѵьнъінмн одръжнмнн стрл-стьмн. дл то съвръшллтъ к н"нмъ С 556.18. 3. Създавам, сътворявам, ношллше водж отъ рккъі ефрлтл ... не СТЛВЫЛА ПѢСНН. нъ прнсно іж съвръшлд. по всемоѵр пжтн С 550.10. 4. Прен. Прекратявам нечия бременност, гллсъ гнь съвръшл^тгл’’0 елені СП 28.9. Изч. А, СП, СЕ, С. Гр. те/Чешсо, теХёш, лХцрою, катарч^со. Вар. съвръшлтн. Нвб. съвръшавам [се] остар. ВА; свръша-вам [се] остар. ВА; свръшвам [се] диал. Дюв, НГер, ДА; свършвам [се] ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сьврьшлтн 786 съврышнкк съврьшлтн са, съврьшляк сд, съврьшлк- шн са несв. Усъвършенствам се, ставам съвършен, ѵѵ ссмъ съвръшл-етъ сд лювъі в нлсъ. дл дръ^новенне нмлмъ въ днъ сжднъі Е 37а 15; л не боан сд ие съвръшлет сд въ лювъвн Е 376 4. Изч. Е. Гр. теХеіооцаі. Вар. сгвръшлтн са. Нвб. Вж. при съврьшлтн, съврьшлдн [погр. С 179.11] вж. съврьшенъ. съврьшенъ, -ъін прич.-прил. 1. Съвършен, безпогрешен, непостижим, вждѣте оѵрво въі съвръшеын. ѣко н отецъ влшъ нбсісъі съвръшеыъ естъ М Мт 5.48 3, А; лште ^оірешн съвръ-шенъ бъітн. ідн продлждъ нмѣнне твое. і длждъ ннштннмъ М Мт 19.21 З1, А; і тъ пръдъндетъ прѣдъ ннмъ д^омь н снлоіж нлннноіж. оврлтнтн сръдъцл отьцемъ нл ѵддл. і протн-вънънд въ мждрость прлведънъі^ъ. о\{тотовлтн гвн лтедн съвръшенъі М Лк 1.17 3, А; нѣстъ о\рѵеннкъ нлдъ о^ѵнтедемъ свонмъ. съвръшеыъ же въ-сѣкъ вждетъ. ѣкоже оѵ^ѵнтель его М Лк 6.40 3; ѣко дл гь въ н? съвъ-коч^пнтъ ѣ. вь лювьвь съвръшенж СЕ 96 5; родн сд ^ пльтніж ... н оч^мн- рЛЛТЪ ПО ѴЛОВЪѴЬСТВОЧ)". н погрівметъ сд. съі съвръшенъ прнсыо С 11.16; кште млло прѣтръпн дл съвръшенъ вждешн С 79.30. II Като същ. съврьшеннн т. тн. Гр. оі те^еюі. Съвършените, безгрешните хора. ые тъѵыж же нспрлвькн'іл сьвръше-нъін)<ъ съповѣдовлтн С 520.20. 2. Божествен, който е свързан с Бога. і отъ теве естъ в'се дъі^днне вллго. і в'сь длръ съвръшенъ СЕ 79Ь 1; отъ толѣ до дьнесьнѣго дьые. і до прішествіѣ его. свдтжіж жрътвж съвръшенж тво-рітъ К 8а 29. Срв. С 420.27. 3. Безгрешен, в който няма грях. ілко съвръшенл кстъ ^ѣло доѵршл кго. эд>н-стовъ жс рлвъ ^ѣло простъ съі С 171.3. // Примерен, образцов, въс^отѣ влл- женъін слвл постлвнтн н въ слнъ цръ-къвънъін. лкъі доврл н съвръшенл ѵрьнцл сжштл С 285.29. 4. Изкусен, майсторски, мждрость. прлвъдл. стъінн. і^влвленне, съкоѵрпн і оръглнъ съвръшенъ. прѣгждьннціж крлсънж, съвръшенж стоѵрмоѵр ^<очр СЕ 94а 18, 19. 5. Траен, дълговечен. Т прѣстолъ его ъко слъньце прѣдо мъноіж. V ъко ло\рнл съвръшенл въ въкъ СП 88.38. ' 6. Цял, пълен, н^лъ^н н стлвн д въ мллъ. до^елнже съвръшенок прннмет1 нцъл"еньк стлрьць С 557.7. // Образно. въ съврьшенъ срьдьцн нскжштоу прлвьды БЛША ЗЛ 16 16. съврьшенн въ кднно. Гр. тетеХенвце'-ѵоі е1<; еѵ. В пълно единство. ь.тъ вь НН^Ъ Н ТЪН ВЪ МЬНЪ. ДЛ БЖДЖТЪ съвръшенн въ еднно М Йо 17.23 А. съврьшенъ въітн. Гр. те^ешоцш.. Съвършен съм, постигнал съм съвършенство. съвръшенн вжджтъ Е 8а 3-4. М, 3, А, СП, СЕ, Е, К, С, ЗЛ. Гр. теХеюс, катесткеѵіааЦЕѴоі;, каггіртіарЕѵсх;, остгпрхіо-цеѵоі;, техеХеісо|іе'ѵо5, Еѵарцбѵшс. Вар. съвръшенъ, сьвръшенъ. Неб. съвършен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съврьшеньк, -іл ср. 1. Извършване, свършване, правене, н гллл^ж. ілко ѵоѵрдесл ілже слъішл^омъ въів'шл отъ БЛЛЖ6НЛЛГ0 НЛНА. НЪІНІА ВНДНМЪ ВЪІ- въшл ржкоіж твокіж съвръшеныл С 551.19. // Изпълняване, спазване. гГ вже нлшъ ... подлждн нлмъ лювовь своіж. съвръшенне ^лконочр СЕ 11а 9; н^въштлтн не могж ^ъловъі кд. съврьшеннк кстъ ^лконоѵр лквъі сл°весе. съврьшеннк же оѵрвннствоѵр пръльсть ^лвнстн С 400.3, 4. 2. Осъществяване, сбъдване, изпълнение, і влл-женл ъже вѣрж ідтъ. ъко вждетъ съвръшенне гллнъімъ отъ гн М Лк 1.45 3, А, СК. 3. Създаване, съграждане. КЪТО БО ОТЪ ВЛСЪ р^ОТАН стлъпъ со^ъдлтн. не прѣжде лн съдъ рлштьтетъ доволъ лште нмлтъ нже СТ.крЬШ6ЫѢ 787 съврьшнтн естг нл съвръшеыне М Лк 14.28. // Издигане, укрепване, ѣко бъітн прнемлкырннмъ ... въ прнѵдстне стллго твоего д^л. въ съвръшенне црствл СС IIIа 21. 4. Извършеното, делата. н то вь севѣ рлсжднвъ. ъкоже твою съвръшенью. съподовнтъ сд вллженьіл. н^волеиьнк рлдн своюго вллгллго С 644.16. 5. Съвършенство, (лю)вве ѣжс естъ съвж^ъ съвръшенню Е 226 5; тъі съподовн н въ кротость, въ лювьвь. въ съвръшенне. въ ^ждожъство СЕ 95а 16; дл постнгнетъ мѣрж съвръ-шеннѣ СЕ 99Ъ 3; вмео гГ... съвлюдн рлвл твоего сего ... подвнжъннкл лвн. о немьже нлмъ д^овъиъі^ъ твон^ъ. длровъ съвръшенне СЕ 100а 19; нже отъ стрлнъ новн людню. н мллденн-штн проповѣдлвктъ сн^ъ къ вогочр по^нлннгс. мллденьство. н юже по сем'. ил бллгоуьстню съврьшенню С 322.1. 6. Свършване, край, прекратяване. тлкожде н 'шо много пооѵрѵлл^ж СВАТЛГЛ. н др0\ргъ дроѵргл ЛКЪІ БЛЛГО-ДѢТЬНЪІНМЪ млсломъ. нл трьпънню мжкъі н нл съврьшенню мжѵенніл. помл^лігкште очркрѣпыл^ж С 256.9- 10. // Край на живота, смърт, гибел. дл сътворнмъ н съконьѵлюмь. вьсл юлнко ^лповѣдл НЛМЪ СТЪІН твон ДОѴ^Ъ. Н СЪПОДОБН МА М/КѴбННѴЬ- скъінмъ съвръшенннмъ въгоднтн тевѣ С 260.22-23. про^однтн съврьшвнью. Постигам съвършенство, усъвършенствам се. н все просто рештн юже о во^ѣ про-^ода съвръшенью С 548.9. съврьшвнью юднно. Гр. тетеХеісореѵоі еі<; ёѵ. Пълно единство, ъуъ вь нн^ъ н тн вь мнѣ. дл вжджтъ съврьшенне еднно СК Йо 17.23. М, 3, А, СК, Е, СЕ, СС, С. Гр. гЛлрмда, теХе^соац, теХеібттц;, те^еіоѵ, атхрпор6$, теХегбсо. Вар. съвръшеные, съврьшенніе, съвръшеинк, съвръшенне, съврьшенне. Неб. съвършение остар. ВА. Срв. свършване ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. съврьшенѣ нареч. 1. Съвършено, напълно, съвсем, окончателно, вѣдѣ н л^ъ (лко отъврьже са дылволл, н вьсѣ^ъ лгг^елъ юго. н вллдъіцѣ ^со^ съвръшенѣ слмъ са юстъ прныеслъ С 265.24; не нл са нлдѣюмъ са. нъ нл ДЛ1ЖШТЛЛГ0 НЛМЪ ДЛрЪІ ѴЛКОЛЮБНВЛЛ- го вл. юже н стодштемъ нлмъ. съвръ-шенѣ длстъ стоілтн трьпѣнью С 522. 26; онн же сьврьшенѣю іж ^отдште нсцѣлнтн. остлвнша къ очр мен (!) дьвл ДЬНН. Н ОТНДОША въ свон домъ С 525.23; леждштоѵр волдшто^оѵрмоѵр. не двнгнжштоѵр СА ... сътворн Н СЪ СОБОВЪ р^однтн ... оѵртвръжденомъ же юго оѵ^домъ. н съврьшенѣ нцѣленомъ С 563.9; трнконъ ... нн въівъшллго юмоѵр отъ болѣ^ын нцѣленыл нл оумъ въ^ь- МЪ. НЪ Т7БЖД Н ВрЛЖЬДОѴрА Н рЛ^МЪІ- шлѣа. нм’же н томоѵр лвню. съвръшенѣ нцѣлнтн С 563.18; донелнже нл МНОГЪІ ДНН ВЪ ЛЛ'ѴЬБѢ Н МОЛНТВѢ прѣвъівлекштоу сллвьноѵрочрмоѵр томочр сергю. съвръшенѣ въ^може бѣсъ н^гъ-нлтн н\ К"его С 567.20. 2. Съвършено, по най-добър начин, н Т^глл-ГОЛЛ ТО МЛЛЪІ 1ЛСНѢЮ. н плкъі въторн-цеи; н третнцеіж сътворн юмоѵр. съвръ-шенѣю н ілснѣю н^гллголлтн. юже помнлоун ма вже по велнцѣн мнлостн твоюн С 562.22-23. Изч. С. Гр. теХеѵсод, лаѵтеЯй?. Вар. съвръшенѣ, съвръшенѣіе, сьврьшенѣк. Нвб. съвръшено остар. ВА. Срв. съвършено ОА, ВА, АК, Вот, ЕтМл, ДА. съврьшнтел"ь, -1& м. Творец, създател. гГ вже нлшъ. тъі лювьвн съвръшнтель. I мнроѵр нлстлвьннкъ СЕ 11а 6. Изч. СЕ. Гр. фвтовруб;. Вар. съвръшнтель. Нвб. свършител ЕтМл. Срв. [из]вършител. съврьшнтн, съврьшж, съврьшншн се. 1. Свърша, завърша, извърша нещо докрай. I въістъ егдл съвръшн нсъ. ^лповѣдліА ОВѢМЛ нл десАте охрѵеннкомл свонмл М Мт 11.1 А; глл нмъ нсъ. мое врлшъно естъ дл творкк ВОЛЮБ ПОСЪЛЛВЪШЛЛГО МА. I съвръшж съврьшнтн 788 съврьшнтн дѣла его М Йо 4.34 3, А; очрво довро дѣло н вллжено н^върл. нъ лцк съвръ- ШНШН. ДОБрАА БО ДѢѢННѢ ТрОЧрДОМЬ СЪННСКАКБТЪ СА. I БОЛѢ^ННІгБ НСПрАВ- лѣвкт' са СЕ 87а 3; да рсочрдъіА сс-л НАНКА жн^нн въ покон съврьшнвъше. конецъ во стрлжл полвѵнтн С 67.30; н ВЪ ПОДВН^АННН МЖѴбННѴЬСТѢѢМЪ СЪКОНЬѴАША СА. Т6Ѵ6ННК СЪВрЪШНВЪШО доврѣ С 256.17-18; дъломъ пнсмень-N010 слово съврьшАА С 530.26. // Образно. оставнвъ ѵрьгочрвъільство Т вьсе імѣнік въістъ ѵрьнорн^ьць V въ томь сьврьшн жн^нь своич МН. И Изпълня [поръчение, желание], а тъ прослл-внрсъ ТА НА ^емн. дѣло съвръштсъ. ожо далъ есн мьнѣ да сътворвк М Йо 17.4 3, А, СК; I по даждн ыамъ съ люво-ВЫЖ слочржнтн. САМѢМЪ С6БѢ. I съвръ-шнтн ^лконъ ^д. твоого СЕ 11а 18; і ѴОСО рАДІ (Ж ТВОрІТЪ ^Ъ. ѢКО ДрОЧрГАѢ вьса ^лкон'нлѣ съвръші К 6а 33; мъі КЪ КДНОМОЧр вогочр ПрНБЛНЖАКМЪ СА. рАБН Тс ^СА СТААГО Д^А. СЪВрЬШНТН н^в°леннк н теѵеннк стрАстомь С 75.8; понеже вьсе ^лконьнок съвръші. ісгда во ІСрЪШТААШб СА ГЛАГ0ЛААШ6 С 416.17. // Приготвя докрай, довърша, снца же во н очр нлсъ ... трепе^л. кдннъ ^лѣ-въ сѣябштн на севѣ. не іегоже жрънвн СЪМЛѢША. Н ржцѣ ОЧрМѢСНСТА Н ОГ(ТЬ съвръшн. нъ іегоже дѣвнцл ве^-д-рллА н ве съмене просвѣтн. н кръстъ съ^орн. н отьць съвръшн. н вТ КОШЪ АПОСТОЛЪ овъмаша С 395.30-396.1. 2. Направя, сътворя, създам, ^лне ѣжс- тъі съвръші оні рл^дрочршіш(А СП 10.3; колъ мъного МНОЖЬСТВО БЛАГОСТІ твоеід гГ. іжже ... съвръшілъ с-сі очрпъвліж-ШТІАІА НА Т(А. прѣдъ СНЪІ ѴЛВѴСКЪІ СП 30.20; твоі естъ дьнь і твоѣ сстъ ношть. тъі съвръші ^оріл і слъньце СП 73.16; вліео гГ вже нашъ ... съвръшн. ѣко да тѣло слочржнтъ МЪІСЛЬНѢН дшн СЕ 76 4. // Наглася, стъкмя. нѣсте лн ѵьлн ннколнже. ѣко н^ очрстъ мллдьнеѵь н съсжштнрсъ съвръшнлъ есн ^валж М Мт 21.16 З1, СК, ЗП. Срв. СП 8.3; К 1а 22; С 331.6; С 335.29; С 336.12; С 403.10; н^ очрстъ мллденнштъ н съсжштннрсъ съвръшнлъ іесн пѣснь С 325.4. Срв. С 326.3. // Направя, изградя, сътворн іемочр клъть дъвопомостнтж. н вьсѣ-ѴЪСКЪІ съвръшнвъ (Ж. ПрНДО КЪ БЛА-женвмочр С 204.19; н очрпрлвн на ВИСОТА. ВЪ^ВОДА ВЪГОДЬННКА свокго енѵѵ-^л. съвръшн же ібйвотъ н съэдлнн прѣ-ПОДОБЬНААГО Н01А С 232.11. // Доизра-ботя, направя докрай, сь ѵлвкъ наѵатъ ^ъдатн. н не може съвръшнтн М Лк 14.30 3. 3. Подкрепя, укрепя, утвърдя, дьждъ воленъ отълж-ѵнші вже достоѣнью твоемочр. Т н^не-може тъі же ич съвръші СП 67.10; съвръшілъ есі стопъі мокч во стьвѣ^ъ моірсъ СП 16.5. // Усъвършенствам, оѵе гл нлшего нсрсл. влвн рлвл твоего сего... въ воняб клднлънжкв. съвръшн емочр жнвотъ. въ пръподовне н прлвъдж СЕ 95а 20; съвръшн ма о твокмъ нменн. н прнведн ма къ твокмочр оть-цочр С 103.21. // Запазя, опазя. V съ-връші іже насаді десніцл твоѣ СП 79.16. Срв. СЕ 100а 2. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С, МН. Гр. хеА.еібсо, -сеХесо, тЛтірбш, кахархі^со, кахаакепа^ю, шгархі^со, аяархасо, аѵаіЛт|-рбш, ётпхеХеш, хеХескрореш, ёкхеХесо, е^еруа-^ораі. Вар. съвргшнтн, съвръшітн, еъврьшітн, сьврьшнтн. Неб. свърша ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съврьшнтн са, съврьшж са, съврьшншн са се. 1. Сбъдна се, осъществя се, изпълня се. по ссмь вѣдъі нсъ. ѣко вьсѣ юже съвръшншА са о немь. да СЪБЖДЖТЪ СА КЪ(НН)ГЪ1. ГЛА ЖАЖДЖ М Йо 19.28 3, А, СК; съвръшн во са глъ га нсл С 135.9; да съвръшнтъ са реѵенок С 135.12-13. 2. Прич. мин. деят. пато същ. съврьшьшен са м. мн. Гр. о! ЁкерЕівбцЕѵоі. Тези, които разчитат, които се уповават. ПЛЛНЦСІЖ жслѣ^ноіж пасстъ. н АКЪІ съкрѢШН 789 с&въко^пнтн съсжды глнннъь тьлъннн оч^ма съвръ-ш’шаа са сътърс-тъ С 336.10. 3. Безл. Свърши се, дойде краят. огда жс- ПрНІАТЬ ОЦЬТА НСЪ. рС-ѴС. СЪВрЪШН СА М йо 19.30 3, А. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. теХеібоцаі, лХтірбоцаі, теХеоцаі. Вар. сгвръшнтн сд. Нвб. Вж. при съкрьшнтн. съвръцж, съврьгж, съврьжешн се. 1. Хвърля от горе на долу, низвергна [образно]. въ вгомъ ... іног'да Ар)(НСТрАТНГЪ. I СЪ СВ0С1Ж С-ГО СЛ0\^-ЖЪВОІЖ. ОСЛОЧрШАННС-МЬ ОТЪВрЪГЪШЪ СА. съвръгъі на ^смнк СЕ 516 1; ^аклн- ИАІЖ ТА СЪВрЪЖСНЪІ. ОТЪ ВЪІШЬНАЬА СВѢТЪЛОСТН. Н ВЪ ТЪМЖ ГЛЖВННЪІ нн^ъвенъ тъ. гръдость СЕ 52а 2. // Прен. Отхвърля, смъкна, сваля, снема от себе си. сь лѣпотъі на вънл-^Ъ Н^Ъ ПЛАКА, нже съврьгошА ІАрЬЫЪ врАтьствА сь севе С 364.29; нъініа очрво НАША Д0\рША. ТАЖЬКДчКВ ПЛЬТЬ. АКЪІ ВСЛНКО ВрЪМА съвръгъшА. оч^довь пержтъ къ тв°рьцочр н владъіцѣ С 390.10. 2. Съблека [дреха], н съвръ-гъ рн^ъі сь севс на лнца н^ъ. въскоѵн вь е^еро С 78.17; онъ же абнк съвръгъ рн^ъі СВОА. въскоѵн вь ьГа вьпна н глагола. н а^ъ крьстнілнъ ксмъ С 79.19; н съвръгъ рн^ъі КЪ НАГЪШМЪ СА прн-мѣсн С 93.20. 3. Съборя, разруша, н рА^орн ве^вожьнок БЪСОВАННК. н съ-врь^н капншта нуъ С 180.13. 4. Прен. Поваля, победя, благословькнъ іссн господи воже. нже рАВОмъ твонмъ данннломъ съвръгъін ^МНІА. Н ^МНІА очрвнвъін С 229.10. Изч. СЕ, С. Гр. рито, еккріѵсо, гагора?Лш, шго-тгОецсгл, кахаатрефсо, Хектбѵсо каі бсфаѵі^ш. Нвб. Срв. връгам остар. и диал. Дюв, НГер, ДА; въргам диал. МлБТР, ЕтМл, ДА; [низ]вергна. съвъ^двнгнжтн, съвъ^двнгнж, съвъ^-двнгнешн св. Възкреся заедно с другите, въ стъіуъ твонмъ овнтъ-леуъ. съвъ^двнгнн тѣлсса наша. вь день вь ньже сто н. неложъно повъдллъ есн СЕ 656 9. Изч. СЕ. Гр. сгиѵеуеірсо. Нвб. Срв. въздвигна остар. ОА, ВА, НГер. съвъ^дрьжьннкъ, -а м. Този, който се въздържа заедно с другиго; спод- ВИЖНИК. НАѴЬН(Ъ)ше ВО рЬВЬНОВАТН НА доврое н подвн^Аіжште са ілкоже дро^го^ дроѵ^гА доврѣншоѵр ВЫТН. нлн въ шточрдннуъ въведеннн. нлн въ въ^дрлстеннн ѴНСЛА съ(въ)^дрьжь-ннкы {погр. вт. съвъ^дрьжьннкъ или съвъ^дрьжьннкомъ, Минчева, бел., с. 45). нлн въ ннъ^ъ таковын^ъ дѣлѣуъ ЗЛ ІІа 20. Изч. ЗЛ. Гр. о сгоѵаакобцЕѵо^. Нвб. Срв. въздръжание ср. книж. остар. ВА, НГер; въздържа се св. съвъкочрпнтн, съвъкочрплвк, съвъкоупн- шн св. 1. Събера, натрупам на едно място, прн^ьрн мндъномь окомь. на съмѣренне рАБА твоего сего. іже възложи. Н ІСПОВѢДА прѣдъ МНОГЪІ съвѣдѣтелъі. съвъкоч^пн ДАВЪшен са емочр ДАръ. о пръдъдъ оч^съмк-иью СЕ 936 11-12. // Свържа, съединя, кдно кдного дръжнть са сьплетенъі-нуъ кок-ждо. съвъкочрплено же кок-ждо коіемьждо. н продльжАіемо іестъ. н снце н сватъін^ъ ечрп%чнн ѵоч^десА. дроч)тъ ОТЪ ДрОЧрГА НАПрАВЫАИчТЪ С 318.17. 2. Събера, повикам няколкодуши на едно място; свикам, мо ег'ДА ВрАТНЪ ПОСЪфАТЪ. севъ ... СЪВЪКОЧ^ПН ИЪ1 НА ВЛАГОВЪрНе. I ^ВАЛЖ ТВОИч. съж^омь мнрънъімь. чѵ еднномь дсъ. да въсълемъ тс-ве съмъіслънъііа молт-въі. I увллъі СЕ 18а 4—5; кто оч^мж-дрнвъін въь кто съвъкоч|-пнвъ1Н. кде кннгъі кде сьвъдътеХе С 321.3. 3. Свържа в духовна връзка^ побратимя. чѵ рАВОчр вжьк сек. нм&. I о ^ъ съвъкочрпленьн ек. гк по. ъко да гь въ на съвъкочрпнтъ Ъ. ВЬ ЛКБЬВЬ. съвръшенж. I жнтне нерА^лжѵьно СЕ 96 4. 4. Присъединя, привлека към себе си. благословькнъ грддъін ржцъ НА крьстъ пропАТН. Н СТрАНЪІ къ севъ сн съвъкочрпн С 341.27—28. Изч. СЪВЪІСОЧСПНТН 790 СЪВЪПЛЪѴбЫКк; СЕ, С. Гр. стиѵатітсо, аиѵаОроі^со, етпсгиѵауй). Нвб. Вж. при съвгкоѵплкѵтн. СЪВЪК0\рПНТН са, съвъкоѵрплнк СА, съвъ-коупншн са се. 1. За мнозина - съберем се, дойдем на едно място, і въставъша во тъ ѵасъ врАтнсте са въ ІМЪ. I 0БрѢТб(С)ТА СЪВЪКО\рПЛЪША СА 6ДНН0Г0 ИЛ Д0САТ6. I НЖ6 БѢА^Ж съ ннмн М Лк 24.33 А. 2. Прич. мин. деят. пато същ. съвъкохрпЛ.ША са м. де. Тези, които са се свързали с духовна връзка; духовни братя, побратими, ѵѵ съвъкочрпльшю са, на овыренне лювьве жітью СЕ 9а 25. Изч. М, А, СЕ. Гр. биЗроі^ораі. Неб. Вж. при сьвъкоѵ^пліатн са. съвъкоѵрпЛенью, -»л ср. 1. Свързване, духовно съединение, ^единение [прен.]. въ^гласнт. епскоѵр". (о) очрстро- 6НН ВЪСвЛвНЪСТѣМЪ БЛАГОѴННвНН СТЪІ-МЪ ЦріСВАМЪ. н о съвъкоѵрпенн ВЪСѢМЪ Е 21 б 14; овешть во оць нмжтъ вогъ. Н БрАТНІА вьсн не ОТЪ КД'Н0Г0 Н КДНОА рождени, нъ отъ въсъігіігнніл доѵр^овь-нааго. въ съвысочрпЛжнк кже любьвш; сшн сд съѵетАВъше С 84.21; вѣроѵрн вь ннкГенскААго съворл ^аповѣдн. н примири сд съ прАвовѣрънъінмн. днмо-фнлоѵр же 0ТЪБѢГЪШ0\р ЦѢСАрА пове-лъннгс.. н съвъкоч^пыенннс н съмнре-нніа. въ^да іемоѵр НАрѣѵигс цѣс&рь глагол"д. мнрА н съвъкочрпькнніА БѢГАКШН. ДА БѢГАТН ТН ОТЪ СВДТЪІ- н^ъ цръкъвъ вел"ж С 200.8, 10-11. 2. Прен. Жизнен път. ндѣте оѵрво стлнѣте дьнесь. н да съмотрнТмъ дов-рААГо съвъкоѵрпьеннки. АЖ6 онн съкочр-пншд С 54.13-14. 3. Свързване в духовна връзка, побратимяване, мо на врАтосътворенне... ѵѵ рлвочр вжвм сек. има. I о ^вѣ съвъко\рпленьн ек> СЕ 96 2. тронѵьскою съвъко\рп/Сенвю. Гр. трс; тріабоі; ц ёѵсосж;. Според християнския догмат за Светата Троица - единосъщие [единство на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] - Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. егдАже ве^нАѴАЛвнъі оць. ве^нАѵдль-ное рождвство. сноѵр своемоѵр ютъкръі, і стааго д|!;а съшествне. тронѵьское съ-въкочрпленне съвѣствствова СЕ 53а 13-14. Изч. СЕ, Е, С. Гр. ёѵсосгк;, орбѵоіа, яореіа, абеХ-фбтті?. Вар. сгвъко^пемнк, сьвъко^пьсннк, сгвгкоупькннк, сьвькоупл'смнм, сгвгке^пленнс. Неб. съвъкупление пниж. ОА; съвокуп-ление пниж. остар. ВА. съвъкоуплідтн, съвъкоѵрпліАнк, съвъ-ко\рпл»Амшн несв. Свързвам, съединявам, събирам [прен.]. да вждемъ въ істннж тѣло едіно. не тѣлесА къ севѣ съмъшАккште. нъ дшж къ севѣ. съвж^омв любовънъімь совъкоѵрплѣіж-ште К 96 12. Изч. К. Гр. стоѵбэтт Вар. совгко^плѣтн. Неб. съвъкупя пниж. НГер; съвокупя пниж. остар. ВА. СЪВЪКОуПЛІАТН СА, СЪВЪКОѴрПЛІМК СА, съвъкоуплгмешн са несв. 1. Събирам се, свързвам се в едно. и акъі лоѵѵд слвнеѵвнъіА къ врѣгоѵр СЪВВКО\рПЛ'ѢА^Ж сд главъі нмъ къ свонмъ тълесемъ. не уотдште сд отъ (/И^ъ рА^лжѵнтн С 66.26. 2. Съвъкупявам се, осъществявам полова връзка, сего дніа. іегоже мѣнншн вогочр въітн. ѵловѣкъ вѣ очрѵеннкъ сотонннъ ... влждвннкъ СЪІ Н^ЛН^А ПАѴе ВВСѢ^Ъ ѴЛОВѢКЪ, ЖНВЖШТНН^Ъ. ВНДД ѴЛОВѢѴВСКЪІ ДОБ- ръіА женъі н двштерн. тѣмв по^отд н вв лнце весѣдоѵрА нмъ. н съвъкоѵрпл"ѣд сд св гЛнмн. ПрѢВрАТН А ѵнстн Т АКЪІ бога С 7.20-21. Изч. С. Гр. реіуѵорса, <хирреіуѵо|іаі. Вар. СЬВЬКОупЛѣТН СА. Ноб. съвъкуплявам се, съвъкупя [се] пниоіс. ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; съвокуплявам се пниж. остар. ВА. съвъплъѵеньк, -іл ср. Събиране на въоръжени хора, боен строй, на ѵ'то оврА^ъ сьвьпльѵенню оѵрстръмнлн СД ЮСТО. ІСДА КАІЛ рАТВ васъ ночрждвнл ^оветъ С 27.1-2. Изч. С. Гр. ярбта!;і<;. Вар. сьвьпльѵонніс. Неб. Сре. [о]пълчение ОА, ВА, ЕтМл, БТР. СЪКЪП(>АШ&ТН 791 СЪВѢАНН СЪВЪПрЛШЛТН СА, СЪВЪПрАШЛНБ СА, съвъпрлшлюшн са несв. За мнозина - питаме се един друг. въістъ бс-сѣ-доѵрквштемл нмл. н съвъпрлшлнв-штемл са. ѵто въівьшее. н ѵъто вждж-штеіе С 474.15. СЪВЪПрЛШЛТН СА Мвждоѵр СОБОНБ. Гр. ^тітойреѵ цех’ оЛАліЯ-соѵ. Питаме се един друг, помежду си. о семь лн съвъпрлшлете сд междю совоіж. ілко рѣ^ъ въ мллѣ н нео^ьрнте мд СК Йо 16.19. Изч. СК,С. Нвб. Срв. прашам диал. ДА. съвъскрьснжтн, съвъскрьснж, съвъскрьс-н«шн св. За Исус Христос - възкръсна и като Бог, и като човек. нсповѣдоватн того ... пострлдлвЧил БЛ н слово пльтнкк. н ЛКЪІ БЛ ПЛКЪІ съвъс-кръсъшл пльтнвв С 533.10-11. Изч. С. Вар. сгвгскргенжтн. Нвб. Срв. възкръсна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, БТР, АР, РБЕ. съвъстлвнтн, съвъстлвлнж, съвъстлвншн св. Възкреся някого заедно със себе си. прл^дьнъствоунмъ оув" прл^-дьньство се. вь *Геже въстл гь. въстллъ во н вьсел"енжкт; съвьстлвнлъ С 493.23. Изч. С. Гр. аиѵаѵ{атг||!і. Вар. съвьстлвнтн. Нвб. Срв. въставам, въстана ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. СЪВЪС^ЪІТНТН, СЪВЪС^ЪІфЖ, СЪВЪС^ЪІТН- шн св. Похитя, хвана някого с други. съвъс^ъіштенн въі^омъ ідко весловесьынн жнвотн С 108.8. Изч. С. Гр. сгиѵаряа^ш. Нвб. Срв. възхитя ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. съвъіше нареч. Свише, от небесата, от Бога. мнлосрден рлдн вл нлшего. вь нн^ъже посѣтнлъ естъ нлсъ въстокъ съ въіше М Лк 1.78 3; і се д^ъ посълнк овѣтовлнне отцл моего ыл въі. въі же сѣдѣте въ грлдъ нероѵрсллнмъсцѣ. доньдеже овлѣѵете са снлонб съ въіше М Лк 24.49 3; дште кто не роднтъ са съ въіше, не можетъ вндѣтн цсрствнѣ бжнѣ М Йо 3.3 3, А; грддъі съ въіше нлдъ вьсѣмн естъ. съі отъ ^емлд отъ ^емлд естъ. н отъ ^емлд глётъ М Йо 3.31 А; отъвѣштл нс. не нмлшн овллстн нл мьнъ ннісоідже. лфе не вн тн длно съ въіше М Йо 19.11 3, А, СК, Б; V ^лповѣдѣ овллкомъ съше (;погр. вм. съвъіше, Север., с. 101, бел. под линия), Т двьрі невсі отвръ^е СП 77.23; ^ліслнылітк тд вгомь сътворьшннмь В'СѢѴЬСІ<ЛЛ ... воленк нлстлвьшемь. і лтілъі прнстлвленнемь съ^рлиьшемъ. потопльшннмь водонв съ въіше СЕ 52Ь 1; дл і ѵколювець въ. съ въіше відѣвъ. неліцемѣръно "въштенье нлше ... і сімъ вллгъінмъ нъі съподовітъ К 9Ь 25. съвъіше до ынже, Гр. б.к аѵсстЗеѵ &о<; кбстсо. От горе до долу. і опонд црквнлѣ рл^дърл сд нл дъвое съ въіше до ннже М Мк 15.38 3. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С. Гр. <5т аѵсойеѵ, йѵсойеѵ, іопер&ѵшОеѵ, сіѵсо, йкЬ длуоіх;. Вар. съ къішс, Неб. свише книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. съвъішьМн прил. Който идва свише, от Бога, от небесата, н многж прнн-мемъ съвъіш^нк помошть снце во вь^мвштн нмлмъ С 498.4. Изч. С. Гр. 6 аѵюйеѵ. Неб. свишен книж. остар. ОА. съвьрѣтн, съвьрик, съвьрншн се. Сваря се, разваря се. пльтн твоа вьсд съвь-рдтъ н сокомъ сд сътвордтъ С 233. 23-24; въвръгостл н въ конобъ. н велмн съвьрѣ глкоже нн костн кго оврѣстн сд С 234.22. Изч. С. Гр. хшѵеѵораі. Неб. сваря [се], сварявам [се] ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. съвѣднн, -ІА ж. Съзнание; проява на съвест, на разбиране, ілкоже крьсті-(лномъ оѵртврьднтн сд плѵе вѣрокв. невѣрьннн же въ^воілвъше сд. н сьвѣ-дннв нмжште въ стрлсѣ отнтн С 142.12. Изч. сьвѣаѣыьгс 792 СЬКѢАѢТбЛЬСТКОКЛТН С. Гр. тб аиѵеібоі;. Вар. сьвѣднн. Неб. Сре. ведение ср. пниж. остар. ВА, ЕтМл, РБЕ; съвест. съвѣдѣные, -ід ср. 1. Свидетелство за истинността на нещо, доказателство. I еднко ие прнемлетъ вдсъ. ІС^ОДАШТС отъ грддд ТОГО. I прл^ъ отъ ногъ вдшн^ъ отътрдсѣте. вь съкѣдѣ-ннс- ыд на М Лк 9.5 3, А, СК. Сре. Мк 1.44 М; нъ шедъ покджн са лр-^нереовн. н несн ддръ нже повслѣ мосн въ съвѣДѣнне нмъ М Мт 8.4 3, А, СК. Сре. Мк 1.44 М. 2. Откровение, оповестяване [на Божието слово], проповед, въсі пжтіе гні мідостъ н-стннд. въ^ісклкчштемъ ^двѣтд его н съвѣдѣнен его СП 24.10. Сре. СЕ 75а 6-7; пдѵе вьсѣ^ъ очрѵгач-штін^ъ сгач рд^оѵрмѣ^ъ. ѢКО СЪВѢДѢН-нѣ твоѣ поочрѵенне мое сжтъ СП 118. 99; V глдд^ъ о съвѣдѣнні^ъ твоі^ъ прѣдъ црн. Т не стъідѣд^ъ сіа СП 118.46. М, 3, А, СК, СП, СЕ. I)}. рарторюѵ, рар-торіа. Вар. съвѣдѣііню, съкъдъмнс. Неб. сведение ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. съвѣдѣтедь, -ід т. 1. Свидетел; човек, който потвърждава истинността на нещо. тъгдд др^нерен рдстръзд рн^ъі СВ01А ГЛА. ѢК0 ВЛЛсфнМНКК рбѴС. ѵъто еірс- трѣвочремъ съвѣдѣтс-ль М Мт 26.65 3, А, СК; въстдшіа нд міа съвѣдѣтелі непрдведьні н^ъже не съвѣдѣ^ъ СП 26.12. // Очевидец, прн^ьрн ... нд съмъренне рдвд твоего сего. іже въ^ложн. н ісповѣдд прѣдъ многъі съвѣдѣтелъі СЕ 93Ь 11; по-^орьнікъі въскръсеньго сго. готовдешн. съвѣдѣтелѣ въстдныо пріводнші К 12а 22. 2. Учител, наставник, кто очрмждрнвъін въі. кто съвъкочрпнвъін. кде кннгъі кде сьвтздѣтеле С 321.3-4; дд отъ мон^ъ словесъ рд^очрмѣіешн ідко творьцъ іесмъ дочршлм' н срьдь-цемъ сьвѣдѣтсль С 393.15. лъжь съвѣдѣтел"ь. Гр. уенббрархос;. Лъжесвидетел. др^нерен же н стдрь-цн. і сьнемь вьсь. іскдд^ж лъжд съвѣ-дѣтелѣ нд нсл М Мт 26.59 3, СК; і не оврѣтж. мьногомь лъжемъ съвѣдѣ-телемъ. прнстжпьшемъ М Мт 26.60 3, СК. лъжь съвѣдѣте/Сь въітн. Гр. уеобо-рархоресо. Лъжесвидетел съм, лъжесвидетелствам. не очркрддн. не лъжь съвѣдѣтель вждн М Лк 18.20 А, СК. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. рартос, яаібауогуо?, Ёсроро?. Вар. сьв-вдътель. Неб. свидетел ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвѣдѣтельство, -д ср. Свидетелство за истинността на нещо, доказателство. дште д^ъ съвѣдѣтель-ствочріж о мьнѣ. съвѣдътельство мое нѣстъ нстннъно М Йо 5.31 3, А, СК\ др^нерен же н весь сънемъ. іскдд^ж нл нсд съвѣдътельствд дд н очрБыжтъ. I не оврѣтдддж М Мк 14.55 3; мънозн во лъже съвъдѣтельствовлл^ж н"ь. і не бѣд^ж рдвънд съвѣдътельствд М Мк 14.56; по сьвѣдѣтел'ьствѣ влддъіѵыГн. ВЪ ровъ ЛЮБОДѢНСТВЛ н очрвонствл въ-пддъ С 526.20. лъже съвѣдѣтеХьство. 7)?. хреоборар-хор{а. Лъжесвидетелство, невярно доказателство, др^іерен же н стдрці. н сьнсмъ весь. нскдд^ж лъжд сьвѣдѣ-тельствд нд нсд А Мт 26.59. прѣдън^воднтн съвѣдѣтел"ьствд. Гр. лроферсо рархоріосѵ. Свидетелствам, привеждам примери, пръдьн^во-днтъ съвѣдътел^ьствд твордштннмъ. л не отъмештстъ са въпросд С 330. 30-331.1. М, 3, А, СК, Б, О, Е, С. Гр. раргиріа, рарторіоѵ. Вар. сьвѣдѣтсльство. Неб. свидетелство ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съвѣдѣтел\ствоклтн, съвѣдѣтелЬствочрнк, съвѣдѣтел"ьство\ріешн несв. и св. 1. Свидетелствам, потвърждавам истинността на нещо. тъгдд глд емочр пнллтъ. не слъішншн лн колнко СЪКѢАѢТС-ЛЬСТВЫС- 793 СЪВѢАѢТН нл тд съвЪАѣтельствоѵріжтъ М Мт 27.13 3, А; сь прнде въ съвъдътел“ь-ство. дл съвъдѣтс-льствочретъ о свътъ. дл вьсн върж імжтъ імь 3 Йо 1.7 А; н л^ъ вндъ^ъ н съвъдътсльствовл^ъ, ъко сь естъ сыъ вжнн М Йо 1.34 3, А; отъ грлдл же того мънозн въровлшд вь него. отъ слмлрънъ. ^л слово жс-нъ съвъдътельство\рвкштн. ъко реѵе мн вьсъ елнко сътворнвъ М Йо 4.39 3, А; рѣшд же емочр флрнсън. тъі о севъ слмъ съвъдътельствочрс-шн. С7>ВѢДѢТС-Л'СТВ0 твое нъстъ нстннъно М Йо 8.13 3, А; і въі же съвъдътельствоѵроѵрте. ъко нскоин съ мъновк есте М Йо 15.27 3, А; н відъ^омъ н съвъдътелъствочр-емъ. ѣко ѵѵцъ послл снл своего. спснтелъ въсемоѵр мнрочр Е 37а 5; слъішіте людье моі въ^глж влмъ. 'інлю съвъдътелъствочріж тевъ. ѣко въ въ твоі есмъ л^ъ СП 49.7; іеръдлнъ въг;- Врлтн СА ВЬСПАТЬ. СЛЪІШЛВЪ ГЛЛСЪ СЪ- въдътельствоѵрнырь. і гмжірь, сь естъ снъ мон вь^лгсвленъі СЕ За 23. 2. Доказвам, потвърждавам съществуването на нещо. ѵотъвъштл емо\р нс. лште ^ълъ глл^ъ сьвъдътсл"ьство\рі о 5ълѣ. лште лн довръ ѵьто ма внешн 3 Йо 18.23 А; слмъ во нсъ съвъдътель-ствовл ѣко прісъ въ своемь отъѵъствнн не нмлтъ ѵьстн М Йо 4.44 3; клко ие імжтъ вѣръі. ъко црь естъ оч^клръемъі. тітьлъ въпьетъ. твлрь съвъдътель-ство^етъ К 116 7; подлвъ н очрѵенн-комл свонмл по мллоѵр. н се джвъ вьпнктъ довротъ стлрѵн сьвъдътель-СТВ8А С 300.28. 3. Проповядвам, поучавам. ідкоже вллженъін плѵрлъ лпо-столъ свътнло црьквьнок- сьвъдѣтелѴ СТВОВЛ ГЛЛГОЛА. цъслрьствовл съмрьть отъ лдлмл дожн Т до мѵѵсел С 10.3; иъ пнслнніе сьвъдътел'ьствоуютъ гллгола. овлнѵн л дл ие сътворн С 240.24. // Възвестявам, л^ъ нл се роднтъ са. н нл се прндъ въ вьсь мнръ. дл съвъ-дътельствоѵріж о істннъ. вьсъкъ нже сстъ отъ нстннъі послочршллтъ гллсл моего М Йо 18.37 3, А. лъжж [лъжн] съвъдъте/Сьствовлтн. Гр. уенбораргоресо. Лъжесвидетелствам. едннн въстлвъше лъжж съвъдътельствовлл^ж нл нь М Мк 14.57 3; ие о\рвн ие оѵркрлдн. не лъжа съвъдътельство\рн М Мк 10.19; мно^н во лъжн съвъдътельствовлл^ж нл^З Мк 14.56. сжпротнвь комоу съвъдътельствовлтн. Гр. аѵпдарторей) пѵі. Свидетелствам срещу, против някого, ннъ Тѵѵснфъ ВЬ СЬНЪ^Ъ НСТННЖ ВНДАШТН. жндовъскомъ крнѵемъ. сжпротнвь съвъдътел'ьство\рккштн С 434.16. М, 3, А, СК, В, О, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. цар-тореш, рартирорса, біарарторорса, ката-цартореш, катпуоресо, рарто? еіці. Вар. СТ.ЕѢАТТОЛТ.СТЕОВЛТН, СЬВѢДЪТСЛЬСТВОКАТН, сгвѣдѣтелствовлтн. Нвб. свидетелствам ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Срв. [лъжесвидетелствам. :ъвъдътел"ьствьк, -іл ср. Свидетелство за истинността на нещо, доказателство, і еже вндъ н слъішл се съвъдътельствоуоутъ. і съвъдъ-тельствнъ его ннктоже не прнемлетъ М Йо 3.32; не въл^ж рлвъыл съвъдъ-тельствьъ 3 Мк 14.56. Изч. М, 3. Гр. рарторш. Вар. съвъдѣтельсткнк. Нвб. Вж. при сгвѣдѣтельство. :ъвъдътн, съвъмь и съвъдъ, съвъсн несв. 1. Зная, осведомен съм за нещо, познавам, ъко съвъстъ гь пжтъ прлведъни^ъ Е 20б 12. Срв. СП 1.6; тъі во съвъсі поношеніе мое Т стоѵрдъ моі і срлмотж моич СП 68.20; вже... тъі во едннъ съвъсн тлнмъі срць нлшн^ъ СЕ 24а 16; тън во съвъсн иемофь в'(..)го родл ѵѵл. о тлннъ срц(.) нлшн^ъ Р VII 4.12. 2. Разбирам, схващам смисъла на нещо. онъ же отъвръже са гла. не оѵрмъіж нн съвъмь ѵто тъі глшн М Мк 14.68 3; гь съвъстъ помъішленіъ ѵлѵл. ъко сжтъ соѵретьнл СП 93.11; ісповъдліж са ... тевъ оѵе. в'съ^ъ веірнслънъі^ъ монуъ гръ^ъ. ілже съвъдъі. і не рл^мъьл съгръшн^ъ. волеіж лн N6 волевк СЕ 68а 16; не вь СЪВѢСНТН 794 СЬВѢСТкНЪ СЛЛСТЬ БО Оѵржв тъ прннметъ. прѣмн-НЖВЪ ПОТрѢВЬНЪІА оѵрстлвъі. н сс- плѵе въ нстннж сьвѣдатъ. нскоѵршьшен. н прѣмногъі оврл^ъі С 495.1. 3. Познавам някого по име, дейност и т.н. помѣнж рлвъ I влвоѵрльнл. СЪВѢДЖ-штлл м(А. У се іноплеменьніці н точрръ. У людне етюпьсці сі бъішіа точр СП 86.4; покллннемь. кповъдлккфе са вочр. съвѣджфюмоѵр са по нменл СЕ 67Ь 13; не нмън покллньѣ нн ^вън же ѵнстън ые съвѣдъі же севе в'сегдл (грѣ- Ш'НЛ) Н БО(ББ) С(А С)ЖДЛ ВЖДЖфЛЛГО Р II 1.17. 4. Узнавам, разпознавам някого между други, ѣко въісокъ гь У нл съмѣренл прі^ірлетъ. У въкоклл У^дллеѵе съвѣстъ СП 137.6. N6 съвѣдѣтн. Гр. ауѵоею. Не зная. длждъ мн сего нл^лрел стрлньнллго. кмоѵрже стрлнъі не сьвѣмъ стрлн'ннн ... іемоѵрже мѣстл н жнлнштл не сьвѣмъ стрлнннн С 454.24, 28. М, 3, СК, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. уіуѵсоаксо, оТба, ел(ата|ші, Вар. сьвѣдѣтн, Нвб. Срв. [не]вям, [не]вем диал. НГер, ДА. съвѣснтн, съвѣшж, съвѣсншн св. Спусна, сваля нещо надолу, і не могж-ште прнстжпнтн къ немочр ть, нлродъ. отъкръішА покровъ ндеже бѣ. і проко-плвъшо съвѣснша одръ нл немьже осллблснъі сълежллше М Мк 2.4 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. хсЛаш. Нвб. свеея остар. ОА, ВТР. съвѣсть, -н ок. 1. Съвест, тлко очрво съгрѣшлжфен въ врл(...) н тепжфнмъ СЪВѢСТН. НСМОфНОѴр СЖфОѴр. въ *л съгрѣшлнт(е) Е 36 9; скврънж отъ съвѣстн н^ъ оѵнстн СЕ 22Ь 20; ТЪГДЛ СВОІЖ СЬВѢСТЬ рл^очрмѣвъ. н ннкогоже сжштл очрѵнтеліл прѣмѣнн СА. н рлскллвъ СА о дръ^новенъі^ъ. поврьже трн десАтн сьреврьннкъ С 415.5; се вѣджште вьсь гнѣвъ положнмъ. оѵнштліжште своа сьвѣстн С 424.9; тлко во лште не въі ннкоюнже стрлстн севе' порлвотнлъ. не въі ВЪ^МОГЛЪ ЛЖКЛВЪІН врлгъ ... 0 КЛМЪІ того ро^внтн сьвѣсть С 522.9; ономоу же отъ сьвѣстн вькмо\р. н нл прнѵАШтеннк ннклкоже не оворАштоу са. повръже севе прѣдъ ноглмл рлвъ ВЖНН. МОЛА кго ко\рп'но же Н КЛЬНЪІ СА С 524.12; се прл^дьньство н тръ-жьство не нмѣныл трѣвоѵркт. не врл-шнл. нъ вол"ж КДННЖ. Н СЬВѢСТЬ ѴНСТЖ С 493.15. 2. Съзнание, мисъл. Лфе ВО КТО ВНДНТЪ ТА НМ(ж)фЛ рл^оумъ въ трѣ(в)нф(н) въ^лежАфл. не съв(ѣс)тъ лн емочр немофноѵр сжфоѵр. съ^(н)ждетъ са ѣстн ндолѵѵжрътвънлѣ Е 36 2; къінмъ лн срьд'цем' нлн къінмъ оѵрпвлнннмъ дръ^нж. НЛН КОКК СЬВѢ-стнвк. а^ъікъ неѵьстнвъ. н оѵрстьнѣ оскврьЛньи. сжштн нспльЛнѣ. двнг-нжтн покоѵршж са С 528.4; н вь^врл-тнвъ са вьспать. оѵрпрлвькнъ вждетъ въ цѣслрьство ВЖНК. ДЛ токк сьвѣ-стніж. ^лповѣдемъ ГОСПОДЬНІЛМЪ слмъ са въдлвъ С 546.30. 3. Разсъдък, разум, ум. отъмьнѣвъ же сьвѣстнкк. н^ндо^ъ к Лн. н прѣдолѣвъшоу мн рлсплл'енню влждноѵроѵрмоу ... въ БЛЖДЬНЖІЖ ПОГЪІБѢЛЬ въплдо^ъ. н сьтворнвъ с' Ліж влждъ С 525.25; тлко н весѣдъі вллгъі. оѵрстрлгліжтъ сьвѣстн послоѵршліжштнн^ъ. КрЛСАфе. н оѵртврьждлнкт1 нмъ дша С 544.3; ве^ ьГегоже ннѵтоже двнжетъ са бллгъін^ъ. ВЬ СЬВѢСТН ТВОрАШТНН^Ъ (Л С 544.11. 4. Свидетелство, доказателство. егоже съвѣстніж дъімъ ие очрглсліА коѵррнтъ са СЕ 52Ь 8. Е, СЕ, С. Гр. сгоѵеУбгіак;, хЬ «тѵѵеібб?, бкіѵоіа, цартоі;. Вар. сьвѣсть. Неб. съвест ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; совест остар. ДА. съвѣстьнъ, -ъін прил. Като същ. съвѣстьнлйк ср. тн. Осъзнатите постъпки, извършените съзнателно дела. не могж очртлнтн. ѣже отъкръітн імлтъ. съвѣстьнлл моѣ н не съвѣсть-нлл СЕ 68Ь 15. Изч. СЕ. Неб. съвестен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. еЪКѣСТЬСТВОВАТН 795 С2.ВѢТ& съвѣстьствовлтн, съвѣстьствочрнт;, съ-вѣстьствоѵрюшн несв. Свидетелствам, потвърждавам, доказвам, егдлже ве^нлѵАЛьнъі оць. ве^ыл- ѴАЛЬНОб рОЖДЬСТВО. СНО^ СВ06М0\р ѵѵтъкръі. і стллго д^л съшествне, тронѵьское съвъкоѵрпленне съвѣстьст-вовл СЕ 53а 14. Изч. СЕ. Гр. цортирЕШ. Нвб. Срв. съвест ж., съвестен прил., съвестно нареч. съвѣтовлтн, съвѣтоукк, съвѣтоуюшн несв. и св. 1. Съветвам, давам съвет. нь иѣстъ нлмъ оѵрвнтн. ие поеГеже сьвѣтовлтн. нъ понеже не моштн С 433.13. // Подбуждам, подтиквам, нво понмъ ма вестоудьмк вѣсъ. сьвѣ-тсвл мн оѵрвон мн сьтворнтн С 526.3- 4. 2. Съветвам се с някого, обсъждам решение, цѣслрь же словесн енлж поѵоѵрвъ. кже реуе стъін гдко оврлтншн СА съ мнромъ. СЪВѢТОВЛЛШв СЪ СЬВѢТ- ннкъі свонмн. дл отврь^жть црькъвн С 192.13. съвѣтовлтн съвѣтъ. Гр. ропХебоцаі Роо^ѵ. Съветвам, давам съвет, предлагам, еѵрфнмоѵр лр^непнскоѵрпоѵр късндтннгл грлдл. потроуднвъшоу СА ^л Л. воговъгодьнъ съвътргстъ съ-ВѢТЪ ВЪ СВАТЪІН грлдъ отнтн. н оѵрпрл^ннвъше са отъ потрѣвъ мнрл ссго мльѵлтн С 282.8-9. Изч. С. Гр. аѵакоіѵоораі, йяотідерса, тб рті РоіЗ^сстіЗаі. Вар. сьвитовлтн. Нвб. съветвам ОА, ВА, АК, НПар, ЕтМл, БТР, АР. Срв. съветувам диал. НТ, Дюв. съвѣтъ, -л м. 1. Съвет, поучение, наставление, і съвѣтомъ твоімь нл-стлвілъ міа есі СП 72.24; длждн емоѵр вѣдѣтн. бллгодѣлтн вь пѣннс ... въ съвѣтъ прлвьденъ. срце съмѣрсно СЕ 95а 11. ИПрен. Съветник. Ѵво съвѣ-дѣннѣ твоѣ пооѵруеніе мое сжтъ. Т съвѣтн моі опрлвъдлннѣ твоѣ СП 118.24. 2. Съвет, съвещателно тяло, колективен орган със съответни власт и пълномощия. Тспо- вѣмь сіа тсбѣ гГ вьсѣмь ерцемь моТмь. ВО СЪВѢТѢ прлвъінхъ I СОНЪМѢ В6ЛІѢ дѣлл гнѣ СП 110.1; лмемо\рр'мнніж же нлрнцлкктъ існд^л сьвѣтъ н^ъ С 56.8. // Заседание, съвещание, съвет, въівъ съвд^лнъ отъ лр^нсрѣн. I стлрець нюдѣнскъ. вь ^лоѵртрънннмь съвѣтѣ. і прѣдлнъ пжтьскоѵрмо\р пн-ллтоѵр СЕ 49а 15; ѵѵ съворе днглволомъ нл эднстосл съвърлнъін. ѵѵ сьвѣте ^ъловн нсплъненъ С 385.26; ѵѵ сьвъте ^ълъін ^лвнстніж сѣкмъ. н ^лвнстніж овлнѵлкмъ С 402.12. 3. Събрание, сборище, вллжен мжжъ нжъ не ндетъ нл съвѣтъ неѵъстнвъі^ъ Е 20б 5. Срв. СП 1.1. 4. Решение, сь не вѣ прн- СТЛЛЪ СЪВѢТѢ Н ДѢЛѢ н^ъ М Лк 23.51; оѵріддрішіА ^лбъішіа дѣлѣлл [!] его. не съэдлнішіа съвѣтл его СП 105.13; съврлвъше же сд вьсн въ жн-лнште жьрьцл свокго. н много мъі-слнвъше н прокл^ьлѣвъше. іеоньѵнѣ" кдннъ аша сьвѣтъ С 515.1. // Съгласувано решение, съгласие, съ сьвѣтомъ же овою цѣслроѵр. със-тлвнша рлть нл поглнъі С 197.5. 5. Воля, промисъл, флрнсѣн же н ^ЛІСОНЬННЦН, СЪВѢТЪ вжнн отъвръгж вь севѣ. не крьштьше са отъ него М Лк 7.30; съвѣтъ же гнь вь вѣісъ прѣ-въівлетъ СП 32.11; ѣко прогнѣвлшьл словесл бжьѣ. н съвѣтъ въішнѣго рл^дрлжншіА СП 106.11. 6. Схващане, замисъл, съвѣтъ ніштллго посрл-місте. гь оѵрпьвлніе емоу естъ СП 13.6. // Козни, интриги, заговорнически кроежи, заговор, въ гръдості не-уьстнвлго въ^глрлетъ сіа нніреі. о^віа^ліжтъ вь СЪВѢТѢ^Ъ ІАЖе помъі-шлѣіжтъ СП 9.23; оѵрклонішід нл тіа ^ъллѣ помъіслішіа. н съвѣтъ-і-^ъже не въ^могж състлвіті СП 20.12; гь рл^л-рѣетъ съвѣтъі іа^ъікъ. ѵѵтъметлетъ же мъіслі людеі. отъмѣтлетъ же съвѣ-тъі къніазъ СП 32.10. // Зъл умисъл, коварство, мъножіцеіж і^блві іа. ті же прогнѣвлшьл і съвѣтомъ своімъ СЬВѢТЪ... 796 СЪВѢТТ.... СП 105.43; н стрлшьнл эдлнаштл н. ноштннк н дьннкв отъ очрвнвліж-штнн^г поглнъін^ъ съвѣтл С 292.25. волілрьскъ съвѣтъ. Гр. р сгбукЛ,г|тос; РооАлр Сенат, деодѵѵръ отъ вьсого НЪІНІЛ вол'ѣрьскл съвѣтл. н къ довро-ѵьстнвомоѵр нлшемочр цѣслроѵр ночрстн-ННІЛН8. 0 СЪМЪІСЛѢ Н ѴНСТОТѢ ЖНТНІЛ. н прлвѣ вѣрѣ н мнлостн ѵочрднмъ кстъ С 281.13. длтн съвѣтъі. I)}. сгицрогЛенсо. Посъветвам бѣ же клілсрл. длвъі съвѣ- ТЪІ ІМДѢОМЪ. ѢКО ДОБрѢб €СТЪ 6ДНН0- моѵр ѵкочр оѵрмьрѣтн іь людн 3 Йо 18.14 Д СК. положнтн съвѣтъ. Гр. тйЗецаі рог>-Хас,. Скроя план, замисля, доколѣ ПОЛОЖЖ СЪВѢТЪ ВЪ ДШІ М06Н. БОЛѢ^НЪ ВЬ сръдьці МОбМЪ ДЬНЬ I НОШТЪ СП 12.3. Срв. СЕ 73Ъ 19-20. съвѣтн ^ълн. Гр. бо^ог. Интриги, козни. ковн же н сьвѣтн ^ьлн ыл на плетомн бъівлл^ж С 85.11-12. съвѣтъ въ^атн. Гр. анрРонХ-іоѵ Я.ац-раѵсо. Взема решение, н н^лѣ^ъше флрнсен сьвѣтъ вь^аша. дл н погоѵр-батъ С 402.11. съвѣтъ дѣілтн. Съвещавам се, правя съвещание, о немьже ^л оѵртрл СЪВѢТЪ ДѢЛША. стлрѣншннъі н попово жндовнсцн. і стлрьцн НЮДѢНСЦНН СЕ 49а 10-11. СЪВѢТЪ СЪВѢТОВЛТН. Гр. РооХ.ТІѴ Роо-Аеноцаі. Съветвам, давам съвет, предлагам, ечрфнмоѵр лр^непнскочрпочр къснатнніл грлдл. потрочрднвъшочс СА Т\ іГь, воговъгодьнъ съвѣточрктъ съ-вѣтъ въ сватъін грлдъ отнтн С 282. 8-9. съвѣтъ сътвлрглтн [творілтн] нл кого. Гр. онрРонАд.оѵ бібсоці [вар. сгорРон-Л.ЮѴ яоіеоо] ката тіѵо^, аоцронА.і.оѵ ятёсо ката тіѵо<;. Наговарям се срещу някого, правя заговор срещу някого. I лбьс- ішьдъшс- флрнсѣн. СЪ ІрОДНѢНЪІ съвѣтъ сътвлрѣл^ж нл нь. клко і вж погочрвнлн 3 Мк 3.6; нын жо потръгнжвъше Бб^оѵрмніл СЪМЪІСЛЪ. сьвѣтъ нл нь творѣл^ж С 331.22. съвѣтъ сътворнтн. Гр. андРовХгво-цаі, аоцРооА.іоѵ /^ацрбсѵсо, анрРов-Алоѵ 7ГОІЕСО [вар. анцРо-бХюѵ ётоі-ца^со], анѵ-Оркпѵ яоіёсо, акелтоцаі. Свикам съвет, направя съвещание; обсъдя. I съвѣтъ сътворншА дл НССЛ льстннв нмжтъ н оѵрвніжтъ М Мт 26.4 СК; I съвърлшА са стлрьцн. съ-вѣтъ же сътворьше. съревро мъного длша вонномъ М Мт 28.12 3, А, СК; I лвье нл оѵртрѣн съвѣтъ сътворьше лр^нерен н стлрьцн. н къннжъннкъі н весь сънемъ. съва^лвъшс нсл вѣса. н пртздлшА н пнллтовн М Мк 15.1 3; егдл съвѣтъі ве^лконнъікѵ сътворі. і нсклше сатъ. подовнл врѣмене. дл прѣдлстъ I. тогдл прістж(.)ішд съ немокр оѵрѵеніці егоіГ 6а 3—4; сьвѣтъ же сътворьшл мжѵнтелѣ рекостл. сна остлнькъі лште снце остлвнмъ. вь^атн а нмжтъ крьстнглнн С 80.24. съвѣтъ сътворнтн нл кого. Гр. СП>|1-РонАд.оѵ ХарРаѵсо [роѵЛеноцаі] ката тіѵо^. Наговоря се, направя заговор срещу някого, флрнсѣн же ншедъше съвѣтъ сътворншА нл нь. клко н погоѵрвАтъ М Мт 12.14 3. Срв. С 396.11; гстрочр же въівъшоѵр. съвѣтъ сътворншА вьсн лррснерен н стлрьцн людьсцнн нл нсл. ѣко оѵрвнтн н М Мт 27.1 3, А, СК; кока дѣльмл вннъі повѣднте мн ѵо жндове сьвѣтъ сътворнсте нл ьГего С 402.22-23. съвътъ творнтн. а) Гр. [та] сгбцфюѵа лоіёсо [яоіёоцаі], роіЛац реіетасо [вар. роиА.а<; леріатрёфсо], ронХеоо-цаі. Наговарям се, уговарям се, споразумявам се. прідс- ^ё. пролітъ кръве свосіа. ^л въсж вьселенжнк. о неі жс- тъі съвѣтъ творіші К 5Ъ 35; ѵо ікдо ... весточрдънъі съвѣтъ творѣлше. съ вс^очрмнъімі флръісѣі К 7Ъ 28; л онѣ^ъ срьдьцл ожсстоѵснл. сьвѣтъ нл оѵрвнк-ннк творілл^ж С 399.6-7; плкъі сьвѣ-тъ творАтъ тьмннн дѣллтсл'е С ст^тьнтсь 797 СЬВѢШДТН 424.26. 6) Гр. сгор.роиА.епсо. Съветвам. ПОДОВА ТН БѢ ГЛЛГОЛЛТН П00Ч|“- стнтн. сьвѣтг творнтн С 377.9-10. е) Гр. то сгоррбХаіоѵ біате^ею. Решавам, вземам решение, роднтеліл ЖС- КЫ0\р С6Г0 N6 ВѢДЖШТЛ СЬВЪТЪ 0 врлцѣ творлстл. н прнведгшл ожс— ннстл С 25.18. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. рочЛд, біаРоиХюѵ, сгоцРоиМа, уѵшцп, Роіжег>--пірюѵ, ётпРоиХв. Вар. сьвтітъ. Неб. съвет ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сгвѣтьннкг, -л м. 1. Съветник; този, който дава съвети, сьвѣтьннкг же н^г дннчволг. н^гввнвг прьвок дрѣво. нм'же очрморн лдлмл. к томочр плкгі прнвѣглктг С 402.5; не прнночржденг. нг ве^ Бѣдгі слмг о севѣ. домл родн ^глж льсть н очрмг. наведе сн нн КДН0Г0 Ж6 НМѢА СЬВѢТННКЛ. н прніл^ын С408.30-409.1. //Близък, приближен човек, цъслрь же словесн енлж поѵочрвг. кже реѵе стгін ілко оврлтншн сд сг мнромг. съвѣтовллше сг сьвът-ынкгі свонмн. дл отврь^жть црькгвн С 192.13. 2. Съветник; член на съвет, на колективен орган, прнде носнфг отг лрнмлтѣід. Бллгооврл^енг сгвѣтьннкг М Мк 15.43 3, А; і се мжжь іменемь носнфг. сгвѣтьннкг сгь мжжг вллгг н прлвьденг М Лк 23.50 3; н вьведг сьвѣтьннкгі свод реѵе кг нкмг С 62.11; ілкоже отг стрлжл очрм' погочрвнтн лн'точрплточр. н вьстрепетлтн кочрпно сг сгвѣтьннкгі свонмн С 110.21; по врѣменн же дль^ѣ. дгштн нъкокго сьвѣтннкл. отг неѵнстл бѣсл мжѵнмл. вьпнілше стллго прн^гівліжштн С 518.4. прьвгін сгвътьннкг. Гр. ярсото<хб|т-ровА,о<;. Първи съветник, лмемочрр’-мнніж же нлрнцліжтг кнл^л сьвътг н^г. тг во н прьвгн сьвѣтьннісг нлрн-цлктг сд С 56.9. Изч. М, 3, А, С. Гр. роіЛеотп?, аоцР°чЛ°5> о пртебшѵ тоѵ [іоѵХеѵтгіріоѵ, о ёууісгса. Вар. сьвѣтыінкъ, сьвѣтннкъ. Неб. съветник ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. советник остар. ОА. У сгвѣірлвлтн, сгвѣфлвліж, сгвѣцілвлк- шн несв. 1. Съветвам се, съвещавам се, обмислям, лн кгін церг ндгі кг нномочр церк. егннтн сд нл врлнь. ые сѣдг лн прѣжде. сгвѣштлвллтг лште снлгнг естг. сг десдтніж тгісжштг сгрѣстн грдджштллго. сг дгвѣмл десдтгмл (тг)тгісжштлмл нл нь М Лк 14.31 3. 2. Съветвам някого, препоръчвам, провг реѵе сгвѣштл-вліж тн кжоше пожргтн. дл не рл^лнѵьнгінмг мжклмг прѣдлмг тд С 253.22. 3. Замислям нещо лошо, кроя козни. вг же едннг прн^нрлетг. егвд^льдн в’сд очррнцліжфАід своего ОБрЛ^Л. Н СгВѢфЛВЛІЖфАКА нл нь СЕ 55а 7-8. // Подтиквам към зли помисли, желания, ілн слмг есн вель-^ѣолг. I невнднмг ... нлн глочр^о стрл-шд. I прѣтекгі. нлн вг лочрцѣ сгвѣфл-вліа СЕ 54а 10. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр, рои^е-боцаі, сгоцРо-оЯе-бш, ётРохЛегісо. Вар. сьвѣштлвлтн. Неб. Вж. при сгвѣфьвАТН са. сгвѣфлвлтн сд, сгвѣфлвлкк са, сгвѣ-флвлкшн са несв. 1. Наговарям се срещу някого, точрне прнде ^с. тъ. вьсь мнрг пролнілтн кргвь своіж. о ьГжже тгі сьвѣштлвлкшн сд н мѣнж творншн весточрдьѵе С 415.14-15. 2. Повдигам обвинение срещу някого, обвинявам. поѵто очрво плѵе чѵ флрнсен не П6ѴЛЛСТ6 СД 0 С6БѢ. нлн П0ѴТ0 не СЬВѢ-штлвллсте СД НЛ МЛНЛСНІЖ КГДЛ НСЛ- ннк пнлонп прѣтнрллше С 396.30. Изч. С. Гр. (т6р.(ршѵа топесо, (іеХетасо. Вар. сьв-в- ШТЛВЛТН СА. Нвб. съвещавам се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. сгвѣфлтн, сгвѣфліж, сгвѣфлкшн се. и несв. 1. Уговоря се с някого за нещо, споразумея се, съглася се за нещо. ѣко лште дгвл отг влсг егвъ-штллте нл ^емн о вьсѣкон вештн еідже колнжгдо просите вждетг нмл. отг СЪВѢШАТН_____________________________' отцл моего нже естъ ыыбс^ъ М Мт 18.19 З1, А, СК; съвѣцілвъ же съ дѣ-ллтелъь по пѣыазк^ нл день. посълл іа въ внно?дъ свон М Мт 20.2 З1, А, СК, Б; дроѵрже не овнждж теве. не по ПѢНА^ОѴр ЛН СЪВѢШТЛ^Ъ СЪ ТОВОИч М Мт 20.13 З1, А; н въ^дрлдовлшА са. н съвѣштлша емоѵр длтн съревро М Лк 22.5 3. И Взема решение, отъ того же дьне съвѣштлша дл н вж о^бнлн М Йо 11.53 3, А; съвѣштлша жс лр^нсрен. до (!) н лл^лрл оѵрвніжтъ М Йо 12.10 3, А, СК. 2. Наговоря се за нещо против някого, ѣко слъішл^ъ ржженъс много жівжштн^ъ окръстъ его съвірлл^ж С(А коѵрпьно нл МЬЛ. ПрІІАТІ ДШЖ МОІЖ СЪВѢШТЛШІА СП 30.14; нл люді твоьх лжклвьновл- ШІА воленк. I (СЪ) СЪВѢШТЛШІА НЛ СВТЪКА твоіа СП 82.4; ѣко съвѣштлшіа іно-мъішленіемь къ севѣ. ыл тьа ^лвѣтъ ^ѣштлшіа (!). селл ідоѵрмѣісклѣ і^млѴ-лнтѣне. моѣвъ V лглрѣнѣ СП 82.6. 3. Уговоря, определя [цена], ѵъто ^оштете мн длті. і л^ъ влмъ прѣдлмь і. і постлвнша емоѵр длті. ъ. съреврь-нікъ. цѣнж съвѣштлша кръві. не імж-штін цѣнъі К 5Ъ 31. 4. Кажа, съобщя. прншъдъ во нлреѵенъін пророкъ къ дл\рнд8. реѵе. црк. нмлмъ тн нѣѵ-то сьвѣштлтн С 359.25; се влмъ сьвѣштл^ъ дл не оклевештж нѣцнн ^рнстосл гллголжште. поѵ'то не прѣ-ложн нкдъі нл довро С 413.26. // Обърна се, призова, мллл ноѵрждл дьнесь къ влшен лквьвн сьвѣштлтн. мллл же ноѵрждл сьвѣштлтн С 405.8, 8-9. 5. Съветвам, уча, поучавам, лѣпо же Бъі влмъ елнномъ поклрѣтн са оѵрѵітелю влшемоѵр омнро\р. нже сьвѣ-штлкт'. неподовно іестъ о оѵрмнрлнк-штнн^ъ ^вллнтн са С 126.13. 6. Прич. мин. страд. като същ. съвѣірлнліл ср. мн. Гр. та еіргціеѵа. Казаното, ^отѣ^ъ продльжнтн слово, нъ гонѣіжтъ н съвѣштлнліл. вьнемыж-штннмъ лште помьнатъ С 423.22-23. СЪВѢШЛТН ; І прѣждв съвѣірлтн. Гр. проаѵасри-ѵёсо. Предскажа, предрека, пред-вещая. довръ н о семь съ ннѣмн прѣжде сьвѣштл о влсъ пророкъ нслніл рекъі С 325.15. съвѣцілтн слово съ [цѣмь]. Гр. ооѵаі-рсо Хбуоѵ рет6. [тіѵо^]. Разчистя сметките си с някого, подовьно естъ црствне нвское. ѵлкоѵр црк. нже н^волн ; СЪВѢфЛТН СЛОВО СЪ рлвъі СВОІМН СІШт '■ 18.23. М, 3, А, СК, Б, СП, К, С. Гр. ооцфшѵйо, роиХейоцш, сгицРои^Рсо, ооцРоиХе^оцт, стѵгійерои, катофбАХсо, Х^усо. Вар. сгвт-штлтн, сьвѣштлтн. Нвб. Вж. при егвѣфлвлтн са. СЪВѢфЛТН СА, СЪВѢЦІЛІЖ СА, СЪВѢЦІЛМШН са св. и несв. 1. Наговоря се с някого за нещо. въ^ьрн прѣжде вьсѣ^ъ нл вллженллго петрл. клко съва^л съ-мрьтнкж СЪВѢШТЛВЪШЛ СА нл лъжж. лилник?; н слпфнрж С 358.9; ілко ѵто СА сьвѣштлстл нскоѵрсъ сътворнтн. доѵдеомъ господьнемь. не нсповѣдлстл свокго грѣ^л С 363.18; сьвѣтьннкъ же Н^Ъ ДННсВОЛЪ. н^гввнвъ прьвок дрѣво. нм'же оѵрморн лдлмл. к томоѵр плкъі прнвѣглктъ. Н СЬВѢШТЛ СА с Ркмн нл . дрѣвѣ рлспАтн Тел С 402.7. 2. Съгласявам се с някого, с нещо. не сьвѣ-ШТЛКК СА къ соѵрктнѣн твокн вѣрѣ С 510.11; клко мн прл^дьжлркшн пл-мать. лште са не сьвѣштллшн сь мнонк С 510.17. 3. Посъветвам се, обсъдя нещо с някого, н въскорѣ посъллтн кмоѵр помоштъ. дошьдъшоу же цѣслроѵр кдного грлдл влн^ъ доѵр- НЛВЛ. СЪГЛАДЛВЪ ВОА СВОА Н СЪВѢ- штлвъ са сь еЛнмн. нлреѵе дьнь вь Лже сьнндетъ са сь рлтьннкъі С 196.10- 11. 4. Реша, взема решение, семоу же въ^дрлстомъ съвръшеноѵр въівъшоу. роднтс-л"ѣ кмокр съвѣштлстл са женнтн Т дѣвнцекк нменемь лы'нл С 24.28; онн ... съвѣштлвъше са. мѣнж же. еѵргё-ннн. лглдодор'. ел'пнднн. прѣподов-ннн еппн. прѣндошА въ тъ ^ерсонь-скън грлдъ С 538.15. Изч. гЪКА7ЛТН____________________________799 С. І)з. сшцфшѵею, сгоцрсп>Хгг$ш, аѵакоіѵооцаі. Вар. с&вѣштлтн сьвѣштлтн са. Нвб. Вж. при сгвѣфлвлтн са. СЪВА^АТН1, СЪКА^ЛІЖ, СЪКА^ЛКШН НвСв. 1. Завързвам някого, за да му попреча да се движи, ііодъі жс съва-^ліжште лгнець ^лкллл^ж К 136 13. Срв. С 450.21; въѵерл съва^анъ бъі-вллшо. дьнесь нерл^дрѣшенъімн ж^лмі съвд^летъ гоувітелА К 13а 28. Срв. С 449.28-29. // Образно. въ же едннъ прн^нрлетъ. съва^аіан йа оѵррнцлнв-фАІА своего ОБрА^А. Н СЪВѢфЛВАІЖфА (А нл нь СЕ 55а 6; послоушлн нлсъ мола- фНН^Ъ СА тевъ ... СЪВА^ЛЬЛН СЛЛБО. н рл^дрѣшлідн снлъно СЕ 64а 17-18. 2. Привързвам, връзвам за нещо, прикрепвам, съва^аіжтъ же врѣмеыл тджъкл I не оудовъ носнмл I въсклл-дліжтъ нл плеірл ѵскл З1 Мт 23.4. 3!, СЕ, К, С. Гр. беоц&о, бгацеисо, катабЕа-це'со. Вар. сгвл^лтн, сьва^лтн. Нвб. свезвам остар. ЕтМл, ЕТР, ДА. СЪКА^ЛТН11, СЪВАЖЖ, СЪКАЖвШН Св. 1. Опаша, стегна нещо с въже, връв и под., свържа, і въ врѣмд жатвъі. рекж дѣллтелемъ. съверѣте пръвѣе плѣвелъ. і съвджлте н въ снопъі М Мт 13.30 3, А, У; въложнвъ вь трн десдтн кръѵлгъ. н оутврьднвъ н съвд^л н пеѵлтьлѣ оловомъ С 45.10. II Образно. н еже ліре съвджешн нл ^емн. вждетъ съва^лно ыл нвесе^ъ. і еже лфе рл^дрѣшншн нл ^емн вждетъ рл^дрѣшено нл невесер<ъ М Мт 16.19 3. А; ѵъто же къто реѵетъ. море про-стръто внда. і пѣсъкомь съва^лно К 10а 6; не сего во рлдн та сътворнвъ. дл въ лдѣ съва^лнъ ксн С 468.24; ТОу СЪВА^АНЪ ЛДЛМЪ СЪВА^ЛНЪІН прѣжде. н оумьръін прѣжде вьсѣ^ъ. СЪВА^ЛНЪ ПрѢНСПОДЬНѢН С 460.10. 2. Привържа, вържа за нещо, завържа. СЪВА^Л БрѢМА ^ОТД НЛ СКОТЪ въ^ложнтн С 41.10; н прнведъ кго къ стоуоумоу КОНОНОу СЪВА^ЛВЪ съ крлде-нъінмъ сллноутУом’ ^оулѣлше глл- ------------------------- С7.ВА7ЛТН го/Са С 41.19; повелѣ же вокводл. съвд^лвъше тъ. вънж вестн вьса вь-коупѣ къ ю^ерочр С 76.8. 3. Обвия, повия мъртвец в специално платно. ые можллше лн н оукрон отрѣшнтн. нмнже слмн погрнвліжште съва^аша С 311.19; въ^ъвл гллсомъ велнкомъ гллгол”а лл^лре грддн вънъ. н лвнк Н^ЛѢ^е мрьтвъін. СЪВА^ЛНАМА ржклмл н ногама очркрон С 317.6. 4. Завържа някого, попреча му да се движи, лн клко можетъ къто вьннтн въ домъ КрѢПЪКЛЛГО. I съсждъі сго рлс^ъітнтн. лфе нс пръвѣе съвджетъ крѣпъкллго. і тогдл домъ его рлс^ъітнтъ М Мт 12.29 3; іродъ во смъ нолн'нл съва^л н, I въслдн н вь темьннцж М Мт 14.3 3; тъгдл реѵе цсръ слоуглмъ. съва-^лвъше емоѵр ржцѣ н ыозѣ. в(ъ)^ьмѣте н М Мт 22.13 3, А; і ові съвд^лвъше ^л отъсъілл^ж. л іже отъ поглнъ. інодшъно его прінмл^ж К 136 17; н ОВрѢТОША стллго елвннл СЪ ННѢМН шестнет; врлтнд. н съва^лвъшс ВЛѢКО-ша вънъ нс клѣтн С 146,1; съвд^лнъ въістъ н не въ^може отъвѣгнжтн С 474.6; н прнстжпьшА слоугъі съвд-^лша кмоу ржцѣ С 13.1. // Окова във вериги, мъногъі крлтъі пжтъі н жжн желѣ^нъі съва(^л)нж сжфк. прѣ-тръ^лл^ж са отъ него. жжл желѣ^нл н пжтл съкроушлл^ж са М Мк 5.4 3; ж^лмн въ тъмж вътрътърлвъ. СЪВА-^лнъ СЕ 55а 9; н^лѣ^ъшемъ же нмъ. желѣ^нлмн вернглмн съва^лтн н^ъ повелѣ С 58.28. //Хвърля, затворя в тъмница, вѣ же нлрнцлемъі влрлввл съ свонмн ковьннкъі съва^лнъ. іже въ ковѣ оувннетво сътворншд М Мк 15.7 3; тоу Тѵѵснфъ съва^лнъ въівъін въ егуптѣ въ тем'ннцн. въ оврл^ъ ^совъ съва^ьнк гнк С 460.26. // Осъдя. БЪІВЪ СЪВА^ЛНЪ ОТЪ Лр^НСрѢН. I СТЛ- рець нкдънскъ. вь ^лоутрънннмь съвѣтѣ. I пръдлнъ пжтьскоумоу пн-ллтоу СЕ 49а 13. 5. Прич. мин. деят. като същ. съва^авъш м. ед. С?>КА70ВЛТН 800 СЬВА7ЬМк Гр. о бцаас;. Този, който е затворил, пленил някого, тъ нстъін кстъ. СЪВА^ЛВЪІН Н ОМрАѴЪ. Н ВЪ Бе^ДЬНЖ посьллвъ въі С 467.6. 6. Прич. тин. страд. а) Като прил. съва^аиъ, -ъін. Гр. бебереѵод, катаауеФец, веарю^. Завързан, затворен, осъден. ПОСЪЛЛ Ж6 I ЛН'НЛ СЪВА^ЛНА къ клілфѣ лр^нереовн М Йо 18.24; ^лкон очрже (!) ѵрьннл°мъ лежА. дѣлъі же прл^дьночрА. рл^орн же н сьва^лнъін Тс С 433.17; кокгл отъдлнніл ѵлнкште ОТЪ ьТбГО. К0КГ0 ОТЪМЬШТбННІЛ кже ЖНВА ВНДѢВЪШб СЬВА^ЛНА БѢЖАША С 441.22; то\р сьва^лнъін нслкъ. съва-^лнъін древл"е отъ лврллмл С 460.22, 23. 6) Като същ. съва^анъ, -ъін т. ед. Гр. схб^оуос;, [о] Зестцюд. Този, който е осъден, затворен; затворник. ВНДЪША МНОГЪІ ГОДЪІ СЬВА^ЛНЛ а^н осллбькнллго С 323.16; бллгосло- ВЬКНЪ ГрАДЪІН. ЛДЛ СЪВА^ЛНЛ покл-^лтн. л лдлмл отъ ж^ъ отрѣшнтн С 341.28-29; моліж вы л^ъ съва^лнъін о ГН ПОДОБЬН(Ѣ) роднтн ЗЛ 16 1. 7. Прен. Направя някого недъгав, сніж же дъштерь лврлмліж сжштж. іжже съва^л сотоыл се осмое ыл десдте лѣто М Лк 13.16 3, А, СК. 8. Прен. Покоря, победя, сломя, і плкъі свободь бъі ѵісъ. імьже I БѢ СЪВА^ЛЛЛ съмрьть тѣмь же весъмрьтье оврѣтс- К 106 4; клменьк ыл о\ркро\р^ъі рлсплдс-СА ЛДОВЛ дръжлвл СЪВА^ЛНЛ БЪІСТЪ С 475.17. //Усмиря, укротя. дроѵргъіА же кже нл врѣдъ бѣлшс- ѵловѣкомъ овлнѵн. н ^лпрѣтнвъ доѵр^омь прн^ъвл Н СЬВА^Л. въ нма нсоѵр эдьстосл С 45.8. 9.Прен. Затворя, затъкна [уста], дл ^лрлжж млъѵлнніс-мъ отъвѣштлнніс. дл съважж млъѵлнннмъ оѵрстьнѣ С 242.7. оплкъі съва^лтн. Гр. ё^ауксоѵі^со. Завържа някого с ръцете отзад, на гърба, оыѣмъ же ілджштемъ въ КЛѢТН. ПрНВА^ЛША СТЛЛГО ДЖБЛ С0\рСѢ лворовѣ. ОПЛКЪІ ЖС- СЪІ СЪВА^ЛНЪ. молнтвж сътворі ылдлъ^ѣ С 18.10-11. съва^лнъ бъівлтн. Гр. беареороа. Бивам окован, затворен, въѵерл съва^лнъ въівллше. дьнесь нерл^дрѣ-ШЬНЛМН Ж^ЛМН СЬВА^ЛТЪ МЖѴНТеЛА С 449.28-29. съва^лнъін прѣжде. Гр. ярсотбктш-то<;, ярсотбя^аатос;. Който е затворен по-напред, по-рано [образно]. лдлмъ онъ. сьва^лнъін вьсѣ^ъ ѵкъ пръжде С 468.1; тоѵр съва^лнъ лдлмъ съва^лнъін прѣжде С 460.11. съва^лтн съмрьтыж. Гр. бестревш. Предам на смърт, осъдя на смърт, вь^ьрн прѣжде вьсѣ^ъ нл вллженллго петрл. клко съва^л съмрьтніж. съвѣ-ШТЛВЪШЛ СА нл лъжж. лнлнннк н слп-фнрж С 358.8—9. М, 3, А, СК, У, СЕ, К, С, ЗЛ, ХЛ. Гр. бш, беореш, катабесцёсо, беаре-исо, катабеш, аоѵбёсо, тебасо, афіуусо, катёхсо, тац сгеірац алотгіЭтщі, бёацюі;, беарагтп?, кахабікос. Вар. съвд^лтн, сьвд^лтн. Нвб. свежа остар. ЕтМл, БТР, РРОДД, ДА. СЪВА^ОВАТН, СЪВА^ОуКК, СЪВА^КШН несв. Сплитам, усуквам, томочр же НЛ МНО^Ѣ МЖѴАШТ0\р СА. ГЛКОЖС н^- мъкнжтн копнк. отъ д)«;л лжклвл порлженъ. НЛѴА слмовнднѣ. ржцѣ опл- КЪІ СЪВА^0\рА СН. Н НЛ ОБЛНѴСНЬК НЛѴА- тнк неѵьстніл свокго съврлштлтн СА С 560.5-6. Изч. оплкъі съва^овлтн ржцѣ. Гр. ё^аук-соѵі^со. Завържа някого с ръцете отзад, на гърба, томочр же нл мно^ѣ МЖѴАШТОЧр СА. (ЛК0ЖС- н^мъкнжтн копнк. отъ д^л лжклвл порлженъ. нлѵа слмовнднѣ. ржцѣ ОПЛКЪІ СЪВА^ОѴрА сн С 560.5-6. с. Нвб. Вж. при съва^лтн. съва^ыД, -іл т. 1. Затворник; човек, окован, затворен в тъмница, нл вьсѣкъ же дс-нь велнкъ объіѵлн бѣ (і)1чемоноѵр. отъпоѵрштлтн нлродоѵр. съва^ьнѣ сгоже ^отѣл^ж М Мт 27.15 3, А, СК; імѣлшс- жс- тъгдл съва^ьнѣ нлроѵнтл нлрнцлемллго влрлввл М Мт СЪК 7ъ7Ъ 801 с&гллсьыъ 27.16 3, А, СК. 2. В християнството - осъден на вечни мъки грешник. Н ННН ПрѢНСПОАЬЫШЛ ^рМІНЛНШТЛ н НЪІ-рНШТЛ. Н ПСШТН НСКЛЛ^Ж Н ТСѴЛЛ^Ж. н ОВН Арочргъ ДрОЧ)ТЛ ННЖДОЧр СЬВА^ЬЫІЛ господсвн прнвождлл^ж С 467.21; н ННН МЖѴНТС-ЛІЛ ВА^ЛЛ^Ж. Н ДрОѴ^НН ВѢѴЬНЪІА СЬВА^ЬНА НСПОѵрШТЛЛ^Ж С 467.23; лдлмъ ... слъішл. господьстън но^ѣ въ^одаштн кт. съва^ььГсмъ. н ПО^НЛ ГЛЛСЪ ^ОААШТОуО\рМО\р въ тьминцн С 468.4; н оврлштъ са къ ВСѢМЪ СЖШТННМЪ СЬ М>ШЪ. ОТЪ ВѢКЛ съва^ььГсмъ. н реѵс. гллсъ ногочр стсрл слъішж. къ нлмъ грАджштл С 468.6; Н ОСВѢТН ТА )сс. Л^Ъ БЪ ТВОН БЪІВЪІН ТСБС рлдн СЪШЪ ТВОН. НЪІНІЛ ГЛЛГОЛА. н ПО ОБЛЛСТН ПОВСЛѢВЛА СЬВА^Ь(ГСМЪ. н^ндѣте С 468.21; нъ дл подвнгнемъ са. вогоѵр прѣмънъі къ ѵловѣкомъ внааштс. н съва^ьДсмъ нспочрштеннк. отъ вллгл гн въівлнкштнн С 460.3; сн н подовьнлга. снмъ лдлмоѵр гллголж-штоѵр. КЪ ВЬСѢМЪ сжштннмъ сь ДНмъ СЬВА^ЬДСМЪ. ВЬННДС господь К (ДіМЪ. повѣдноге оржжью крьстл дрьжА С 468.12. М, 3, А, СК, С. Гр. о беоцю?, о катабіко?, Зестрата, о ёѵ Зшрой;. Вар. сьвл^ьнь, съва-ТЪПЪ, сьва^ьнъ, сгвл^ьнъ. Неб. Сре. свезвам несв., свежа св. остар. ЕтМл, БТР, ДА. съвж^ъ, -л м. 1. Съюз, връзка, (лю)ввс ѣже сстъ съвж^ъ съвръшенню Е 22б 5; съвъкоупн НЪ1 НЛ БЛЛГОВѢрНС. I хвллж твонж. съжг;омь мнрънъімъ. ѴУ СДННОМЬ дсѣ СЕ 18а 6; врлтрне. моліж въі... съ тръпѣннемь отърлждліжфе дрочргъ дроѵргоѵр. ЛЮБОВНІЖ ТЪфАфС СА БЛЮСТН. сдннснне д^л. въ същъ мнрл СЕ 1056 19; дл бждсмъ въ істннж тѣло едіно. НС ТѢЛССЛ КЪ ССБѢ СЪМѢШЛККШТС. нъ ДШЖ КЪ ССБѢ. СЪВЖ^ОМЬ ЛЮБОВЪНЪІМЬ совъкоѵрплѣіжште К 96 11; вьсн оѵрво СЬЛѢНМЪ СА ВЬ ТѢЛО кд'но. НС пльтн дроѵргъ къ дроѵргв сьмѣіжштс. нъ доѵр-ша косрпьно къ лювьвъночроѵрмоѵр сьвж-^оср. прнклоѵрпылнкштс С 424.2; тво^ жжл сжтъ грѣ^овьннн СЪЖ^Н. ТВОА ПЛСЫНЦА СЖТЪ ^ЛВНСТН. Н КОрЛБЬѴНА бѣсн С 400.14; въ^одншн ѵловѣісо-ЛЮБЬСТВОМЪ 1ЛК0ЖС БѢ. вър<одншн отрѣшлгешн ве^лконнн СЬВЖ^ЪІ. върсо-дншн Н ОСВѢШТЛСШН ТЬМНЪІА ИЛША помъіслъі С 507.10. 2. Прен. Опора, крепител. нснлвндаштннмъ рлвомъ отънждь ^одлтлн родн СА, н мнроѵр съвж^ъ. плѣДсыъінмъ рлвомъ н^вл-внтсль С 251.24. Изч. Е, К, СЕ, С. Гр. Зеарбс, сгиѵЗесгроі;, оеіра. Вар. сьвщ%, сътвтъ. Нвб. связ остар. ОА. Срв. съюз ОА, ЕтМл, БТР, АР. съглрлтн, съглрліж, съглрлкшн несв. Изгарям, ставам на пепел чрез горене. лштс кто въ мьнѣ ие прѣвждетъ. і^връжстъ са вонъ ъкоже ро^гл н ісъ-шетъ. I съвнрліжтъ іж н въ огыь вълл-гліжтъ н съглрллтъ М Йо 15.6 А, СК. Изч. М, А, СК. Гр. коаороч. Нвб. сгорявам [се], сгоря [се] диал. 'изгоря, разгоря, разгарям [огън]’ ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съгллголлтн, съгллголвк, съгллгоЛешн св. Кажа, изговоря, съобщя. *лко ѵссо лн рлдн прнллглк лнце велико о ДѢВЬСТВѢ съгллголл. рекъі сжтъ скопьцн нже скопнша са слмн цъслрьствніл рлдн невссьнллго. н МОГЪН СА ВЬМѢ-СТНТН ДЛ СА ВЬМѢСТНТЪ С 371.1. Изч. С. Гр. ЗюЛеуш. Нвб. Срв. глаголя остар. и диал. ОА, ВА, МлБТР, ЕтМл, РБЕ, РРОДД, ДА. съгллсьно нареч. Съзвучно, едноглас-но, дружно. м сжтъ съгллс'но МОЛНТВЖ въсъілліжште С 95.13. Изч. С. Гр. <торфсоѵо<;. Вар. съгллс'но. Нвб. съгласно Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. съгллсьнъ, -Ъ1Н прил. Съответстващ; който е в съгласие, в съзвучие с някой друг. довротл во ^ъдлныл 1ЛК0ЖС по нстннѣ нспороѵнл ССБС БОГОВН прннестн. съгллснл жс снмъ. н сьсждъ н^ворьнъін. а^ъікомъ вьсѣмъ оѵрѵнтсль СЬГЛААЛТН 802 сьготов&тн реѵе С 534.6; въ^бъижста н съповѣ-ДАСТА дроугъ АрОЧ^ГОЧ^ СЬИА ТОГО вн-дѣнніе. съгласн0іо рѣѵн къждо юю. дьнн же въівшочр вьлѣ^оста вь грАдъ С 536.17. Изч. С. Вар, сьгллснъ. Неб. съгласен ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; согласен диал. ДА. СЪГЛАДАТН, съгладаіж, СЪГЛАДАМШН сѳ. и несв. 1. Съгледам, съзра, і съгла- ДАВЪ СТОІАШТАІА ОКрЪСТЬ вГО ГЛА. Св матн моѣ н врАтрнѣ моѣ М Мк 3.34. // Огледам, і вьннде въ ерсмъ нсъ н въ црісвъ. і съглада вьсе. по^дѣ юже сжштоѵр ѵдсочр. і^нде въ внтанніж. съ овѣма на десдте М Мк 11.11 3. II Забележа, съмотрнвъ во іестъство тоа ^емьА. іако стоѵрдеыь велнкА іестъ вь іГен. н годнма врѣмеме іаісо ^нмиа, ЫОШТЬ СЪГЛАДАВЪ ВЬ ЬГС-НЖв ПАѴ6 ЛІОТОСТЬ БЪІВАІСТЪ. N7. Н СѢВСрОЧр ТЪГДА въ тж ношть вѣіжшто\р. П0В0ЛѢ ВЬСѢ^Ъ ОВНАЖЬШе. ИА ІАСНѢ ПОСрѢДѢ ГрАДА СЪМрЬ^ЪШСМЪ СА ОѴрМрѢТН С 89.5-6. 2. Извърша преглед [на войнска част, войска], дошьдъшочр ЖС ЦѢСАрОѴр ІСДЫОГО ГрАДА БЛН^Ъ ДО\р-НАВА. СЪГЛАДАВЪ ВОЛ СВОА Н СЪВѢШТА-ВЪ СА СЬ |Д|МН. НАрСѴС ДЬИЬ ВЬ Л.ЖС СЪННДСТЪ СА СЬ рАТЬННКЪІ С 196.10. 3. Извърша преглед [на болен], н приведе ѴКА ІСЪ прАвьд'ноѵрочрмо\р. нже ВЪ^ЬрѢВЪ МА |Л» II СЪГЛАДАВЪІ Н рСѴС КЪ попочр, снн мс можетъ нцфлѣтіі С 564. 15. 4. Следя, наблюдавам, държа под наблюдение, і съгладавъшс ПОСЪЛАША ^АСѢДЬННКЪІ. ТВОрЛфА СА прАкедьмнцн СЖШТС ДА НМЖТЪ I въ СЛОВССН. ДА ВЖ Н ПрѢДАЛН ВЛАДЪІ-ѴЪСТВОѴГ Н ОБЛАСТИ ВОСВОДЪІ М Лк 20.20 3. Изч. М, 3, С, Гр. яерфХсло), ^яітгіреш, еяюке-лтоцаі, яаратрреш. Ноб. съгледам, съглеждам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; съгле-дувам, съгллдвам остар. и диал. ВА, НГер. съгннтн, съгыніж, съгннкшн се. Из- гния, разложа се. Аіре клюѵнтъ са. да вждетъ съгмнло въпАдъшее СЕ 20а 25-20Ь 1. // За рана - гноясам, загния. вьсмръдѣшід сіл Ч съгншм рАМъі моіа. отъ лнца ве^о\рмнѣ моего СП 37.6. Сре. СЕ 76а 13. Изч. СП, СЕ. Гр. сп^яороа. Вар. сггштн. Неб. съгния, егния [се], егнивам диал. ВА, ЕтМл, ВТР, ДА. Сре. [из]гния, [из]гнивам. СЪГНѢВАТН, СЪГНѢВАІЖ, СЪГНѢВАМШН несв. Разгневявам, разсърдвам някого. БѢЖНМЪ ^АВНСТН, АШТ6 н ннѵь-соже дѣлѣ, иъ творАШто\ро\рмо\р про-КО\рДА БЪІВАіеТ'. АШТ6 Н МАЛЪІ СЬГМѢ- ваатъ іемочрже ^авАіъ С 340.11. Изч. С. Гр. яароЛлжеш. Вар. сьгііѣвьтн. Нвб. Срв. разгневявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съгорѣтн, съгоркъ, съгорншн св. Изгоря, стана на пепел чрез горене. Афе кто вь мнъ нс прѣвждетъ. н^врьжетъ СА ВЪМЪ, Н ІАКО рО^ГА НСЪШСТЪ. Н СЪБН-рАІЖТЪ ІЖ Н ВЪ ОГНЬ ВЛАГАІЖТЪ Н съгорнтъ СК Йо 15.6; н повъгнешн отъ лнца нр;ъ. н поженжтъ та н въвѣ-гмешн въ эдамниж. н то\р жнвъ огіГемъ съгорншн С 195.14; гакожс прнно^-ждеиомъ нмъ въітн воіа^ыыж юиьца, самѣмъ са въврѣштн въ пештъ ^ЛѢВЬМЖІЖ, н Т^волнтн ПАѴС въ огьП-1 съгорътн, нежелн отъ того съводемомъ въітн С 565.25. Изч. СК, С. Гр. кшорец, катакшораі. Нвб. Вж. при съглрлтн. СЪГОТОВАТН, СЪГОТОВАІЖ, СЪГОТОВАКШН Св. Сготвя, приготвя, кде ^оштешн СЪГОТОВАІСМЪ ТН ІАСТН ПАС^Ж. ВСѴСрЪ СЪІН БѢ ТЪГДА. ІСЛМА оѵрво домоѵр N0 НМѢАШС ВЛАДЪІКА. ССГО ДѢЛ'МА ОЧрБО ГЛАГОЛЖТЪ КДС ^оштешн ОѴрГОТОВАІСМЪ тн іастн пАсрсж С 415.30. ІІПрич. мин. страд. като същ. съготоваыаіа ср. мн. Гр. хЪ. і^тоіраацеѵа. Онова, което е приготвено, подготвено; предназначеното за някого, ілко ыодостонмѣо прнемАтн съмѣетъ достон-мынмъ съготовАМЫнрсъ ЗЛ 1а 14. Изч. С, ЗЛ. Гр. етецра^щ. С7>Г0Т0ВНТН 803 съгрѣшАтн Нвб. Срв. сготвя [ядене] ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. саготовнтн, СаГОТОВЛІЖ, СЪРОТОВНШН св. Сготвя, приготвя. Н ОБрА^ЬНЖІЖ пдс-ыдѵрьтм н нстннгыгкіл; прнложн. кде ^оштошн да саготовнма тн ілстн пас^ж С 418.5. Изч. С. Гр. ётоіра^м. Нвб. сготвя [ядене] ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сагргжддтн са, сарраждмж са, сагра-ждмешн са несв. Стягам се от гърч, спазъм; сгърчвам се, сковавам се. тѣло во вь стоѵрдеыь ваплда ... ^жвома ^аівьккштема са. жндлма саграж-ддккштема са. н вьсемохр тѣлоѵр нево-лож салдцАЯКштоѵр са С 89.18. Изч. С. Гр, сшаоцсхі. Нвб. Срв. сгърчвам се, сгърча се ОА, ЕтМл, БТР, АР. сггрѣВАтн, сагрѣвьяк, сагрѣвмешн несв. Сгрявам, стоплям някого, мьыѣ роѵо ІСОТаіГаі ПОСТНЛМСШН ІОГДЛ ЫНШТАА одѣваюшн, мсые сагрѣвлкшн. іогдл сн^а ГОрЫСЪІА СТО^ДОНН Н ВОЛѢ^НН о\ррѣшншн С 341.20. Изч. С. Гр. яеріМХясо. Нвб. сгрявам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СаГрѢВАТН СА, СЪРрѢВАКК СА, СаррѢВАЮШН са несв. Сгрявам се, ставам топъл, стоплям се. порд^мѣн топдѣ водѣ нс^оддштнУ ота ^омдл. н порл^оумѣн-те отакждоу рлжди^ліота са, нлн отаісждоу саррѣвліота са, аштс иѣста ог^ пода ^емХоіж С 129.10-11. Изч. С. Гр. ячрбоцаі. Ноб. Вж. при С7>прѣклти. сагрѣ^нтн, саррѣжж, сагрѣ^ншн св. Падна, поваля се [на земята], прн-^однта на прнсѣштсныо кго н НѢЦІІ с ьПнма ота вонна. иа да N0 внддта тмсо стАр'цл дежАШтд во ѵьстн. н сагрѣ-женл нл ^смн, нн во нн даскаі вѣлше под ЯѴіма ын рого^ннаі С 555.4. Изч. С. Нвб. 0. саррѣтн са, саррѣкк са, саррѣіешн са св, Сгрея се, стопля се [образно]. са-грѣ сіа срдцс- мое ва мнѣ. У ва поочрѵе-наі моома рлс-та сіл огна СП 38.4. Изч. СП. Гр. іЗер|ішѵо|лаі. Неб. съгрея остар. ВА, НГер, ЕтМл. ВТР, АР; сгрея ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сагрѣшлтн, сагрѣшмж, саррѣшмешн несв. 1. Съгрешавам, върша грях. I реѵо смочр. со цѣла ваіст к томоч)* не саррѣшлн М Йо 5.14 3, А; реѵе сн нс нн л^а теве осжждліж. ндн н ота селѣ не сагрѣшлн к томоу М Йо 8.11 3; васѣіса во грѣ^а, еже мре сат&рнта ѵлвіса, ісромѣ тѣлесе еста. л твордн люваі ва свое тѣло сагрѣшдета Е 26 18; тмсо о^Бо сагрѣшлжфен ва врд[...] н тепжфнма савѣстн. нсмофио^ сж-фочр. ва ^ сагрѣшднт(е) Е 36 7-8; н тепжфнма савѣстн. номофно^ сжфоѵ)1, ва сагрѣшднт(с) Е 3б 10; гнѣвднтс-сіа л нс сагрѣшмте ѣже глте вь срці^а вдші^а, нд ложі^а влші^а оѵ^моліта сіа СП 4.6. Срв. СЕ 73а 13; сідта ^лконопрѣстжпаніка дл саррѣшліжта ва ссвѣ СП 35.2; рѣ^а са^рАИіж пжті моіа. дл не сагрѣшлгж м^апсома мома. положила о^стомонма эдлннло, егдл вастлнета грѣшьнніса нл міа СП 38.2; прнкраіла ссн в'са грѣ^аі рдва твон^а. сагрѣшмжфннма. і ые отамс-тліжфмнма сл тсвѣ. таі вліёо гГ. рлѵн наінѣ пршсраітн грѣ^аі моіа СЕ 39а 2; да іолн тонждс новѣстніж роѵоно іоста толнісо вьспрѣштсншс іогдл ^оташто сагрѣшмома. то іемсо проштенніс прннмсма С 379.19; а^' грѣш^ан. оч^вѣдѣва тсве вжс (!) мон. ісмж са вь сеіл ^алован. іжжс с’творн^а. іс' тсвѣ прн(н)тн сагрѣшмл. н ^отд прАво сло^жнтн товѣ Р VII 4.28. // Прелюбодействам. пл\рда нѣіс'то под'ьскаін рдтдн. н^дрАДь ве^адовсна н проста жнтніема. са ісрдсьнояк жеыоігв сапрдже са. ^адоирАванж рм^мм іджс отдн кго сагрѣШАДше С 169.8. 806 сълр&ккк- ТАКОВЬСАГА Б6ШТІНІЦА. I Н6 ѢІСО ПОДОВА-СТЪ ПОІСА^АНЪШТІ^Ъ. СЪ ДОСТОѢНОЧ( С-МОЧ)* посточр. въ рА^ліѵенье проклсньше въ вѣѵънъі огнь К 2а 26. Изч. К. Нвб. Срв. достоен ОА, ВА, АК, Вот, Дюв, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ. съдрАвъ, -ъін прил. 1. Здрав, който е без болест, і реѵе нсъ сътьннкоѵр. ндн ѢІС0Ж6 ВѢрОВА ВЖДН Т0ВѢ. к?і НСЦѢЛѢ отрокъ его ВО ТЪ ѴАСЪ. I ВЪ^ВрАШТЪ СА СОТЬЫНІСЪ ВЪ ДОМЪ СВОН ВЪ ТЪ ѴАСъ оврѣте н съдрАвъ М Мт 8.13 3; ѣко НАрОДОЧ( ДНВНТН СА. ВНДАфб НѢМЪІ ГЛЯВШТА. ВѢДЪНЪНА СЪДрАВЪІ. I ЭДО-МЪІЬА ^ОДАШТА. СЛѢПЪІІА ВНДАШТА. I СЛАВЛѢ^Ж ВА н^дрдвА М Мт 15.31 3; онъ же реѵе емоѵр ѣко врАтръ твон прнде. і ^акла отцъ твон телецъ очрпнтѣ-НЪІ. ѢКО СЪДрАВА Н прнідтъ М Лк 15.27 3, А, СК\ аіИіл во гнь на вьсѣ ЛѢТА СЪ^ОЖДААШС ВЪ КЖПѢЛЬ. I въ^- мжштаашс водж. і нже пръвѣе въла-ЖААШ0 по въ^мжштеннн ВОДЪІ. СЪ-ДрАВЪ ВЪІВААШС. ѢЦѢМЪ жс неджгомъ одръжнмъ въіваашо М Йо 5.4 3, А\ ВЪ^ДАЖДН рАДОѴрНКфННМЪ СА СВОНМЪ рАДЪІ. СЪДрАВОМЪ СЪДрАВЪІ. ГДСМЬ вгомь СЕ 186 20; і вь^двнгнн н отъ одра, ГрѢ^ОВЪНААГО. і оѵрстрон н въ стжіж црісвь твоіж. съдрАВА дшеяв і тѣломь СЕ 256 10; н абыо вѣсъ отъ огша жеыомъ н^ндс отъ ОТрОІСОВНЦА ... помолнвъ же са стъін. н Тмъ нъ ^а ржкж н въставнвъ. прѣдАстъ іж роднтел‘емА съдрАвж С 520.11. 2. Като същ. съдрАвъін м. ед., съдрлвнн т. тн. Гр. оі істхйоѵтед, оі нуюаѵоѵтеі;. Този, който е здрав; тези, които са здрави; здравият, здравите. Тсъ же слъішавъ реѵе нмъ. не трѣвоѵріжтъ съдрАвнн врдѵА. ыъ волАфен М Мт 9.12 А, СК. Срв. Мк 2.17 М, 3, А, СК; Лк 5.31 М, 3, А; і н^гоннтъ та ТрАСАВНЦе ... ВЪСІСЛАДАІЖфНѢ ^очрлж на съдрАвдлго СЕ 476 17. 3. Прен. Който носи здраве, оздравителен, прн^ьрн на рАВА твоего сего ... і посълн слово твое съдрлвое. щѣлѣіжфее. творАфее волкБ твояв СЕ 406 14. съдрАвъ въітн. Гр. ксЛшс; еусо, \)угт)(; уіуѵоцаі, 8ѵ аѵеаеі уіуѵороа. Оздравея, излекувам се. ыл неджжьннкъі ржкъі (...) ВЪ^ЛОЖАТЪ. н съдрлвн ВЖТЪ (!) М Мк 16.18 А; н въннде кмоу нога въ дочрпннж пештерънжіж. ндеже ВѢА^Ж МОШТН СВАТЪІН^Ъ. Н АБНК очртврьдн са нога вельвждочр Н БЪІСТЪ съдрАВА С 218.19; Аште лн да вѣ-рочркшн въ господ“ нашъ Тс )<с. то н^бж-дешн волъ^нн тоа лютъіа. томоу же рекъшочр вѣрочреж ТЪѴЬЯБ ДА Н^ВЖДЖ сего. Авнее же съдрАвъ бъістъ С 222.28. съдрАвъ сътворнтн. Излекувам, премахна болест от някого, пожнн же по нцѣХеннТ болс д лѣтъ. ажс- съдрАвъ сътворн. НН іеД'НОГО ПОСТрАДАНЫА прннмъ. прѣжде БЪІВЪШАА кмоѵр НОЖЬНЪІА болѣ^нн С 564.28. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ■оуіаіѵшѵ, ■йун)?. Нвб. здрав ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМ.ч, БТР, АР, ДА; Здрава о/с. ЛИ, Здравка ж. ЛИ, Здравец т. ЛИ, Здравелин т. ЛИ, Здравьо м. ЛИ, Здравко т. ЛИ, Здравков ФИ, Здравев ФИ, Здравчев ФИ СтИл,РЛФИ. съдрАВЬк, -іа ср. 1. Здраве, нормално състояние на тялото без болести и недъзи, п вже снлъ. посѣтн врАтнід НАшеіА ... і даждн імъ іцѣленне. отъ теве. і съдрлвне. і^бавн іа отъ в'сеід ВОЛѢ^НН. I НСД7ВГА дшевънА н тѣлесъ-на СЕ 266 1; даждн рАвоу твоемоѵр семоѵр. съдрАВне. отъ исджга сего, свободнтн н СЕ 266 23; тъі влко рлѵн нъінѣ. прѣсжѵнтн істоѵьннкъ кръвн ССІА. I ПОВѢДН В'СІгК СНЛЖ ВОЛѢ^НЬНЖКВ. і даждн рАвоѵр твоемоѵр съдрлвне СЕ 296 5; съложн рАнж сняв съ тѣлесн его. і нсплънн н съдрАвнѣ СЕ 306 5; ПрН^ЬрН НА рАВА твоего сего ... ПрОСлЧфА цѣльве отъ теве. съдрАВНѣ же н ЖНВОТА. ѢІСО ТЪІ есн ЦѢЛЬВА наша. I СЪАрОБНТН 807 СЬАЪІУАЫЬГС волѣ твоѣ съдрдвне ыдше СЕ 41а 23, 25; н коаждс болѣ^ын. съдрдвніе съкд^дд глдголддше. ілісо кже ^д трочрднтн сд. пдѵе же іеже у>, оѵрмьрѣтн С 98.29. 2. Душевна чистота, безгреховност. ис- врдіФв сего, ыъ оѵрѵж лн^о мѣръі N6 въітн. н МЫОГЖІЛч ПНШТЖ ОТЪВрѢШТН. ДД N6 Мѣрж ПрѢМННОѴрітКШТб. погоѵрвнмъ доѵршсвьыдго съдрдвнід С 494.29. прнідтн съдрдвые. Оздравея, стана здрав, въ^дкнгын і иъшъ. отъ ложд немоірьнддго врдтд ыдшего. і^волн дд-тн емоѵр, прніАтн съдрдвне СЕ 39Ъ 19. СЕ, С, ЗЛ. Гр. •иуіЕіа, еѵрсосгасх, 6?.окХт|р(а, Вар. съдрани, съдрьвне. Неб. Сре. здравие остар. ВА, АК, ЕтМл, ДА; здраве ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съдровнтн, съдровмж, съдровншн сѳ. Променя, изменя, отъ дѣвъі н^нде !с. велнко ѵочрдо врдкъ прѣнтн. н іесть-ство съдровнтн. ЫЪ ДШТС БЪІ кръстъ N0 бъілЪі N0 въі съпдслд сд дѣлъі прьвдід породъндід дѣвнцд С 428.14. Изч. С. І)з. коаѵоторёю. Неб. сдробя ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съдроѵрнтн, съдроѵржж, съдроѵржншн сѳ. Сдружа, направя някого другар с НЯКОГО. ДД Н СЪ ДГбвЛЪІ н съ дггсль-СКОМЬ ВЛДДЪІІСОІЖ. дд тд съдро^жнтъ врдгд сжштд н рдтьинкд С 422.5. Изч. С. Гр. фО.оѵ яоіёсо. Неб. съдружа се остар. ВА, НТ; сдружа [се] ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съдрьждтн, съдрьжж, съдрьжншн несв. 1. Прич. сег. деят. като същ. съ-дрьжАН м. ед. Гр. о ксаехшѵ. За Исус Христос - този, който държи нещо в ръцете си; владетелят, господарят, н въ^двнжеиъ въівддтъ длдыьмн. съдръждн ^емьвк ржісовк С 456.9. 2. Пазя, опазвам, охранявам. врдтнѣ. поспѣшъствоѵржірб млм [...]ѣ съдръждфб Е 346 15; (ю)нот'ыѣ дшн ест(ъ) могжірн съдръждтн свое гли» жнтье посрѣдѣ съвлд^нъ Р IV 1.22; тън вь своен пдматн бжсьыѣн съдръжншн в'сѣ^ъ дѣлесд, н словесд н мънсл(.) еже сстъ к'то ѵ'то ндсъ очрспѣлъ вь в'се жнтье свое н с'творнлъ. нлн довро нлн 1%м Р VII 4.15-16. 3. Мъча, угнетявам, рдвъ жс- вжнн вндѣвъ ѵловѣісд съдръжнмд н съвніеыд. отъ СЪЛО\рѴНВЪШНІХЪ КМ8 ТЪКЪ помнловд іего С 42.5-6. 4. Прен. За чувство, мисъл, състояние - обхващам, обземам, мыѣ жс ѵѵ прѣѵнсто н эд>ъ-столюеьыо послоѵршдшіе. оѵрпрджѴбынід МЖѴбЫНІД СЪ^ДТН. ЫЪ ЛЮБЬВЫЖ ПДѴ6 жо стрд^омъ съдръжімъ. Н П0 НСТНЫѢ ѵоѵрднтн мн сд прнде С 54.17-18; вьсн же стрѣгжштнТ сьыомь съдръ-ЖНМН Бѣдр<ж, юдныъ же кдпнклдрнн вѣдше вьдд С 78.2; ілко ^ѣло мд съдръждтъ ро^лнѵьннн ПОМЪІСЛН С 524.24; ілісоже ыѣкъгдд нѣісто нсдд-іЛін нменемь. тджестннк пльтолю-внвддго вѣсд велмн съдръжнмъ. н въ отъѵддынн въівъ ісъ келнісочрочрмочр семочр отьцоу прнтеѵе С 276.11. вьсд съдрьжАН. Гр. о яаѵтос кратсоѵ. Владетелят на всичко, вседържи-телят [за Исус Христос], прѣддюшн рьцн мн вьсд съдръждштддго. ВѢСЪІ влдджштддго, моревн ^дпрѣштдкк-штддго. іестьствоѵр вьсемоѵр влддъікж С 412.5-6. Изч. Е, С, Р. Гр. кат^м, ёпораі [вар. ёхш], сгиѵёхш, авукротёсо, дѵёСш, бёхоцаі. Вар. съдръждтн. Нвб. Срв. съдържам ОА, ВА, ЕтМл. съдрьждтн са, съдрьжж са, съдрьжншн са несв. Пазя се, внимавам, ^дісоыоѵр очрво црькъвно\ро\рмо\р. ПОКДрѢА сд прн-СДРО^Ъ ... н отъвьсждѣ съдръжж сд. кдко сьрдштж се дѣідинк!. ісъін лн оврд-штж нс^одъ словочр С 508.16. Изч. С. Гр. сгоѵе'хойса. Вар. съдръж^тн сд. Нвб. Вж. при съдрьждтн. съдъі^дыые, -ІА ср. Единодушие, съгласие. ідкоже №дныж дшж нмжште. въ рд^дѣл"енд тѣлесд. л въ іедыомъ съдъі^дннн. н кднбеынн вѣръі С 82. 18. Изч. СЪАѢВЛТН 808 СЬАѢТбХк С. Гр. сгирлѵоіа. Вар. съаъі^лннк:-. Неб. Сре. дихание пниж. ОА, ВА, Бот, НГер, ЕтМл, МлБТР, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ. съдѣватн, съдѣваіж, съдѣваюшн несв. 1. Извършвам, отслужвам [богослужение]. въ пръвжж скнннж. въінж въ^ожда^ж черен, слочржвъі съдѣваж-іре Е 29а 13-14. 2. Осъществявам, прилагам на дело. въ въішънее по-слочршАнне нака^аіа са. трѣ^венне съдѣваіа СЕ 99а 20. Изч. Е, СЕ. Гр. ётптеХеш, рехерхоцаі. Неб. Сре. дея, деям, деяня остар. ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. съдийство, -ь ср. Съдействие, помощ, съ сьвѣтомъ же овою цѣсАрочр. съставн- ША рАТЬ НА ПОГАНЪІ. ОЧрЖСГЪШАА ОЧрАЛА ЦѢСАрА. Н СЪДѢНСТВОМЪ ГОСПОДА НА-шего к ^са. н ово н^ъ н^вншд ово же ПрОГЫАШ А. МНОЖАНШНН Ж6 Н^Ъ ВЪ ДОѴрНАВѢ ВѢЖАШТе НСТОПНЖША С 197.7. Изч. С. Гр. сгоѵеруеіа [вар. сгиѵараи;]. Неб. съдейство остар. ВА; съдействие ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. СЪДѢНСТВОВАТН, съдѣнствоѵркк, СЪДѢН-ствочрюшн несв. Съдействам, помагам. ^рнстовъ же рАвъ ... сьдѣнствочріж-шточр юмочр н вллженочрочрмочр АНТОННЮ. сътворн юмоѵр ^ъі^ннж осовь да нскочрсъ прннметъ бѣсовъскъ С 171.6-7; съ-дѣнствочріжште жс- молнмъ ые въ тъште ПрНАТН БЛАГОДѢТН БЖНА ВАМЪ ЗЛ 1а 16. Изч. С, ЗЛ. Гр. сгоѵеруеш. Вар. сьаѣнствоватн. Нвб. съдействам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съдѣнствьннкъ, -а т. Помощник, сътрудник [образно]. нже прѣувлльмнн отьцн. съдѣнствьннкъі нмжште стъін ДОЧр^Ъ. Н ТѢМЬ ДЪІ^АІЖШТб. НЮД6Н-СІСЪІА ОЧрБО ПОДОБЬНЪІА С-рбСН ОТЪВрЪГО- ша н^оврѣтенню С 189.3. Изч. С. Гр. сгиѵеруск;. Нвб. съдейственик остар. ВА. СЪДѢЛАТН, СЪДѢЛАКК, СЪДѢЛАЮШН Св. 1. Извърша, сторя. Тс же реѵс- останѣ-те сіа по ѵъто іж.трочрждААте. довро во дѣло съдѣла о мьнѣ М Мк 14.6 3. Срв. Мт 26.10 СК; а творАн нстннж грддетъ къ свѣточр. да аватъ са дѣла его ѣко о БВѢ сжтъ съдѣлана М Йо 3.21 А; вже очршімл наші очрслъішл- р<0МЪ. ОЦІ НАШІ ПОВѢДѢШІА НАМЪ. ДѢЛО еже съдѣла во дьні і^ъ. во дъні пръ-въііа СП 43.2; сь тѣмн ^оштевѣ въітн. съ тѣмн желАіевѣ жнтн. ілрочр дл въі оврѣлъ лютѣншд н НеѴЛОВѢѴЬНѢНША. ДА БЪІША ТА жде Н НЛМЛ СЪДѢЛАЛЪІ. кчже н вѣ о рАБѣрсъ вожнн^ъ С 213.4; не БО ІЛКО ѴЛОВѢКЪ ВЪІСТЪ снъ БОЖНН. Т НЖ6 НА (Тк мжѵнлъ томочр прѣдолѣ. ПЛЬТНІЖ ТО СЬДѢЛАВЪ. (АЖ6 НА ^ЪЛААГО іен ВрАГА ПОБѢДА. ТЖ СЬДѢЛАВЪ ТѢМЬ цѣслрь въістъ С 328.4, 5; влждъ сътворнвъ. очрвон СЬДѢЛА^Ъ. крьвь неповнньнж пролніл^ъ С 528.11. // Образно. въ же цѣсАрь нашь прѣжде ВѢКА. СЪДѢЛА СПНЮ ПОСрѢДѢ ^бМЛІА СП 73.12. Срв. Е 32а 9. 2. Направя, изработя, н въ немъ очрготовА съсждъі СЪМрЪТЪНЪІІА. стрѣлъі СВОГА горжцлмъ съдѣла СП 7.14; снротоіж отъ родителю ОСТАВЬКНЪ въістъ. то же полочр-ѵнвъ. окъі вештн многодѣтѣльнѣ юмоѵр СЪДѢЛАНѢ. н двьрьмъ отвръ^ъшлмъ СА ЮМ8. НА дѣло дочр^овьнок С 546.23. 3. Поработя, потрудя се. к-дноыл- Д6САТААГ0 ѴАСА ДѢЛАТ€Л'Ь. ВЬ С6Г0 БО дьне жн^нн нспльнн дѣло. н лште н нл К-ДННЬ ѴАСЪ НААТЪ БЪІСТЪ НЪ ДОБрѢ сьдѣла С 427.6. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, С, Гр. ёруаСорса, ё^еруа^ораі, лраурате-иораі, Вар. сьа^ллтн. Неб. сделювам диал. НТ. съдѣтел'ь, -іл т. За Бога - създател, творец, вже оць нашн^ъ. гь мнлостн. родочр в'сѣкомочр. съмрътъночр. н нссъмрътъночр. I в'сѣкомочр сжціьствоѵр. съдѣтсль СЕ 64а 12; съдѣтс-лю В'СѢМЪ. I БАЛН нс-джжънъімъ и СЕ 84а 4; въмѣсті въ въ прл^дьшкъі н^ъ ДѢТѢЛІ. ДА I уОТАШТС I НС- уОТАШТО. ІМЖТЪ ПАМАТЬ. I НС ^ЛБЖДЖТЪ. ДОБ- СААѢТбЛЫЧЪ 809 съжалнтн рллго еъдѣтелѣ К 66 30; грлдъ очрво кстъ мжѵеннкъ. грлдт, вжнн. югоже ^ъітрецт, н ст.дѣтсл‘ь въ. въішыДін Терочрсллнмт. С 84.14; клко сверѣпьство владъікъ. вь^мжтн очрмт. оѵрѵсннісъ. АШД БО сьмрьтьынн СЬДѢТбЛІА вьсѣ^т, С 471.26; N7. N6 [не] нмѣ 'Гс водъі. нт. н на крьстѣ внснмъ сьдѣтель водъ бъістъ С 483.13. Изч. СЕ, К, С. Гр. 5тщюируб^. Вар. сьдѣтсль. Неб. Сре. създател. еьдѣтеѵСьнъ, -ъін прил. Съзидателен, творчески, прнснотектл. і не нстѣ-КМАН. ЖНВАН. і свѣтелъ ктоѵьннкъ. сжфнн. прнсноеы ст. оцемь. сьдѣтель-наа снла. ісплънен в'се съмотреине. прѣ-довро. спннѣ рлдн ѵлскл СЕ 63а 19. Изч. СЕ. Гр. бгщюируікбі;. Неб. Сре. съзидателен. еъдѣіАНые, -іа ср. Дело, постъпка, действие, пръвое ба поставлѣкк по-слоч^а. сьдѣлннемъ монмъ ... і тевѣ оѵе нсповѣдаіж са СЕ 676 23. Изч. СЕ. Вар. съдѣмінс-. Неб. Сре. деяние. СЪДѢІАТН, СЪДѢКБ, СЬДѢКШН Св. И НвСв. 1. Направя, сторя, извърша, да вн К' ТОМОЧр. ННѴ€С0ЖС ВрѢДЪНА. НЛ тѣлесерст. сн^т.. ^нлменлвлемъі^ъ СЪДѢАЛЪ. N7. ДА прнімжтъ КрѢПОСТЬ СЕ 516 16; I тѣмт. отт>рАдн п. і ОТЪПОЧрСТН. I. ОТТ.ДАЖДН. ѢКО БЛЛГЪІ ѵклнзць. прѣгрѣшеннѣ нлшл. вольнлл Н НбВОЛЬНЛЛ. ВѢДОМЛЛ I Н6БѢД0МЛЛ. АВЛСНАА Н N6 АВЛСТІАА. С7.ДѢѢНАЛ. дѣломь ілн словомь СЕ 66а 5; напасть во мі створі вольйч. тъштетж МІ СЪТВОрІ, МНОГО МН І^ГЛЛГОЛЛ. до гллвъі мі ^ъло еъдѣл К 9а 1; нлшего БО рАДН СЬПЛСеНЫЛ. вьсе СЬДѢЛЛЪ С 489.4—5; н повелъньга. дѣло бъістт.. Бб^ДОЧрШЬНОК ЮСТЬСТВО. ДОЧрШЬНЛЛ ЖНВОТЪНЛЛ Н^НбСб. ТАК0ЖД6 Н НЪІНІЛ то жде повелтзные вьсе сьдълло С 495.27; ровт. іеже вьс^отѣ то же сьтворн. а лн ВЛАД7.ІКА не може. іеже е покочршллъ. ІЛКО же Н 0Ы0 Б7.ІСТ7. П0М7.ІШЛЫШ Б0Г0-вн. ТЛКО же н се сьдѣл въѵловѣѵьшочр са вжню сыночр С 502.8. // Прич. мин. страд. като същ. сьдѣілнаіа ср. тн. Гр. та лепрауреѵа. Деянията, ѵо лочртѣ мьнѣ ѵто СТрАШЬНО сжднфе. ѵѵно. ыа немьже ^е сддешн сьдѣл [!] ТФ Б 10. 2. Извършвам свещенодействие, свещенодействам. ^л- ПрѢШТАТН N6 ОБІДѢТІ. КОГО НСМОШТЬ-НѢІШІ^Ъ. N1 П0ГЛН7.СІС7. бТбрТ. 0Б7.ІѴЛІ С7.ДѢАТН К 2а 15. СЕ, ТФ, К, С. Гр. ёруа^ораі, лраттсо, ёѵ правех. Вар. сгдѣлтн, съдѣѣтіі, сьдѣ&тн. Неб. Сре. дея, деям остар. ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. СЬДѢІЛТН СА, СЪДѢІтК СА, сьдѣіешн са несв. Прич. сег. деят. като същ. сьдѣіткіреге са ср. ед. Гр. то те^оо-реѵоѵ. Свещенодействие, посвещение. СНЛ7.І АКЛ7.СКТ.ІІА. ПрѢСТОІАТТ. НА СЪДЪЯБфАМЧ СА [!]. ДЬНбСЬ ВТ. овѣфАнне твое СЕ 866 8. Изч. СЕ. Неб. Вж. при сгдѣілтн. СЪЖЛГАТН, С7.ЖАГАКБ, СЬЖАГАКШН НвСв. Изгарям, правя нещо да стане на пепел чрез горене, плъведі ст.вірліж-тъ са. н огыемг съжагліжтъ са А Мт 13.40; н^же во вйсітт. са жнвотыъі^т. КрТ>В7>, ВТ. СТАѢ ѴѴ ГрѢСѢ^Т, Ар^НбрбѴѴМТ.. СН^Т. ТѢЛ6СА СТ.ЖАГАЖТТ. ВІІѢ СТАНА Е 34а 6. ~ са страд. Изч. А, Е. IУ>. катакаіш. Нвб. Вж. при съжсфн. СЬЖАЛНТН сн, съжллкк сн, сгжллншн сн св. Огорча се, стане ми жал, наскърбя се. ВНДѢВТ.ШС же очрво кле-врѣтн(...) БТ.ІВТ.ША СЪЖАЛИШ А СН 5ѢЛ0 М Мт 18.31 З1, А, СК; сватъін же ПОМОЛН СА Н ЦѢЛОВА Н. Н СЬПОВѢДА КМОЧр вьсе о ^ьлоѵьстьыѣѣмь очрллн. онъ же СЛЪІШАВЪ Н СЪЖАЛНВЪ СН. 0 НАПАСТН СВД- тъін^съ црькъвъ С 199.15-16. Изч. М, 3, А, СК; С. Гр. Я-ЮТЕороа, оікеібораі. Нвб. съжаля [се] ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сожаля [се] диал. ДА. сьжожсыыс 810 С7,7НЛгѵТН съжожоные, -іл ср. Изгаряне, унищожаване чрез огън. ^ълодѣн во ночр-лл'. прнд сждъ подовьнъ тевѣ кочрпьно съ препоснтомъ, СМрЛДЪ БО СЪЖСЖСННІЛ 1010 юште въ ыо^дро^ъ монрсъ юстъ С 198.20. Изч. С. Гр. гайстк;. Вар. съжежсннгс. Нвб. Срв. съжежа св. диал. ВА, НТ; соже-жа св. диал. ДА. СЪЖОфН, съжегж, съжожошн се. 1. Изгоря нещо, унищожа чрез огън. съворѣто пръвѣо плѣвелъ. і съважлтс- н ВЪ СНОПЪІ. ѢІСО СЪЖОШТН ІА М Мт 13.30 А, У; емочрже лоплтл въ рячісочр ого. і потрѣвнтъ гочрмъно СВОО. I съворетъ пыпеннцж въ жнтьннцж л плѣвъі съжежотъ огьГемь неглснмъімъ 3 Мт 3.12; лжкъ съкрочршітъ н съломітъ оржжьѣ. Т цлтъі съжежотъ огнемъ СП 45.10; снснннн же с-пнскопъ ісочрп'но н съ пре^вчртеромъ лртемомъ. въшедъ въ цръквнште лртемндово. вьсл клпнштл съкрочршн. н огьГемъ съжеже С 220.27. // Изгоря някого, погубя чрез огън. вь^гнѣтнвъшс- жс- огьП> съжегошд тѣ-лесл стъін^ъ С 80.23; н подъпллнтн юмочр ѵрѣво н рс-врл. доньжде пльть юмочр лкъі воскъ съжеженл въівъшн рлстеѵс-тъ са С 153.2; въ^ъмъшс- огьІЪ ^ЛПЛЛНША ПЛѢВЬННЦЖ. н съжогоша н вь ьГе-н С 196.22; почѵннн слмъ са нсповѣдл крьстнілнл. СЖШТЛ. ЖНВЪ ДЛ са съжежотъ н очргодъно въютъ С 142.23. 2. Запаля, направя да гори. ДЛ N0 ѣстъ же снн. СЛЛСТН. I ѢКО 0СТЛНСТ7. СГО, ДЛ СЪЖСЖСТЪ В СВѢфА въ црък'во СЕ 44Ъ 2. ~ са страд. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. катакшсо, ка(ш, парабчбшрл. Вар. съжсштн. Нвб. съжега, съжежа диал. ВА, НТ; сожежа диал. ДА. СЪЖН!$ЛТН, СЪЖН^-ЛІЖ, съжн^люшн несв. Изгарям нещо, унищожавам чрез ОГЪН. ѢІСО во очрво СЪБНрЛІЯчТЪ ПЛѢ-велъі. і огысмь съжнзлнктъ. тлко вждетъ вь съкоыъѵлыне вѣкл сего М Мт 13.40 3; ѣкоже очрво плѣвелн съвн-рлжтъ са. н чѵгнемъ съжн^лжтъ са У Мт 13.40. // Изгарям някого на клада, погубвам, повелъ вестн а въ своа ^емьА н грлдъь юдного когождо н^ъ. н точр ЖНВЪІА съжн^лтн С 111.12. ~ са страд. Изч. М, 3, У, С. Гр. кое(ш, тй тіорі лара8(8со|д, Вар. сгжнзлтн, съжн^лтн. Нвб. Вж. при сгжвфн. СЪЖНМЛТН, СЪЖНМЛИч, съжнмлюшн несв. Укрепвам, правя нещо здраво, лекувам [прен.]. црю нцѣлнтелю стрл-ждявфннмъ нс^е ... тъі осллвѣвъшлл тѣлесл съжнмльа СЕ 26Ь 19. Изч. СЕ. Гр. 7гпуѵѵ>рі. Нвб. Вж. при С7.ЖАТН. съжатн, съжьмж, съжьмешн св. Възпра, овладея, обуздая [прен.]. снн влмъ Р<лѣбъ нл рсочрдѣн своюн трепе^ѣ поло- ЖНВ'. ^ОТѢ*' МЛЬѴЛЫННМЪ А^ЪІКЛ сн съсждъ съжатн. не восвлрьнъінрсъ (!) жндовъ. нл съплсл рлждн^люмо ^ълою ЛНІЛННЮ. н клменн гллголлтн ночрждж творнтъ С 396.7-8. Изч. С. Гр. пгркзфѵууса. Нвб. Срв. жмя 'притискам, затварям очите си’ ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ. съ^лдн нареч. Отзад, изотзад, і се женл кръвотоѵнвл. дьвѣ нл десдте лътѣ нмжштн. прнстжпьшн съ ^лдн. прнко-снж са вьскрнлнн рн^ъі его М Мт 9.20 Д СК. Срв. Мк 5.27 М, 3, А, СК, У; Лк 8.44 А. М, 3, А, СК, У. Гр. огпсОеѵ. Вар. съ ^лдн, сг ?ЛД1. Нвб. Срв. зади диал. НТ; [изот]зади диал. съ^лждл нареч. Отзад, изотзад, дл овн по^влтнвъше ^л очршн влѣѵлл^ж н. дрочр^нн же съ^лждл порнвллрсяч л дрочр^нТ вніл^ж С 44.21. Изч. С. Гр. ёк тсоѵ ояістсо. Нвб. Вж. при сг^лдн. съ^длтн а [погр. С 534.4] вж. по^нлтн са. съ^ндлтн, съ^ндлкк, съ^ндлюшн несв. 1. Съзиждам, изграждам, построявам. I мнмо рсоДАШтен ^очрлѣлрсж н. і покъівлвкште гллвлмн свонмн. і гЯнте очрвл. рл^лрѣіАН цріевъ. н трьмн дьнь- С7>7Нр&ТН 811 СЪІ/ЪААНЬК мн сь^ндма М Мк 15.29 3, А, СК, Срв. Мт 27.40 М, 3, А, СК; ѣісо прТсгц. во вг ьл^ыцѣ^г положнлъ тд. іскоре-ннтн. н иасаднтн. рлскопАвлтн, I сг^н-длтн СЕ 826 1. 2. Прен. Глася, подготвям, кроя. ДЛ. N0 ПрІБЖДвТЪ Т0ВѢ і прѣстолг вс^лісонешѣ. сг^ідлід троудг I иа повелѣыіе СП 93.20. Изч. I М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. оікоборесо, кХи- | аасо. Вар. съ^ідлтн, сцідлтн. Неб. съзидам, съзиждам, съзидвам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сг^нрлтн са, сг^нрлвк са, съ^нрмошн са несв. Споглеждам се, разменям си погледи с някого, сг^нрл^ж же са М6ЖДК» СОВОШч оѵрѵеынцн. N6 ДОМЪІСЛА- ште о комь глетг М Йо 13.22 3. Изч. М, 3. Гр. р>.елш. Неб. съзирам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сг^орнтн, събори?, сг^орншн се. Направя да узрее нещо [образно]. гедныг ^лѣвг сѣіжштн ыа севѣ. N0 гегоже жрг-ивн сгмлѣшд. н ржцѣ о^мѣснста н огнь сгвргшн, нг к-гоже дѣвнцл ве^-д-рллА н ве сѣмеие просвѣтн. н кргстг сг^орн. - н отьць сгвргшн С 396.2. Изч. і С. Гр. соріраСш. [ Нѳб. Вж. при съ^ьрѣтн. ; сг^рьно [погр. С 397.6] вж. ^рьыо. | сг^гвлтн, сг^овж, сг^овешн се. Свикам, [ повикам, призова някого, сг^гвлвг I жс- нсг оба нл дс-САТС. длстг нмг снлж ! н власть иа вьсѣ^г вѣсѣ^г. і иеджггі і цѣлнтн М Лк 9.1 3, А\ пнлАтг жс ! со^гвлвг лррщереіл н ісгыд^А н людн } М Лк 23.13 3; воіс-вода же лгрнпг вьлѣ^г вг АмлснТскг грлдг. сг^гвл I стАрѣншныгі ГрАДА С 17.6; н съуъ- \ ВАвг вьсс теже о ^рнстосѣ дочр^овьиоіс ; кго стлдо. пооѵрѵнвг а словесгі многгі С 208.4; вьсѣѵьско тѣло. н власть коѵрпьыо сг^гвл ыл господьЮк ^вллж. цѣСАрл ^емьд. н вьса сжднд ^емьыгіА. кжоша н дѣвнца С 320.5; н словесемь всссломг. велмн вьсѣ^г ил нлсгіште-ннк сг^гвлшд С 327.7. Изч. М, 3, А, С. Гр. сгиукоЛ&>роа, анукоЛ&о. Вар. со^ъватн, сь^ьвлтн, Неб. съзова остар. ОА, ВА, БТР, АР. Сре. [при]зова. сг^гівАтн, сг^гшАкк, сг^гівліешн несв. 1. Свиквам, призовавам някого, влісо п вже. прн^гівАЬлн прАвсдьынісгі на стгвж. і грѣшгынісгі ил покАлине, і КАіжфдіА са сг^гівліА. тгі прнімн покллнне СЕ 74а 14; д'нссь сг лгілгі. рАдостыгВ бо творецг, снлгі ЫБсгыгііА. сг^гівАСтг гла. рлдо\рнте са со мноіж СЕ 856 11. 2. Каня, поканвам някого. н прншедг вг домг. сг^гівллтг дрочрггі н сжсѣдгі гла нмг. рлдочрнте са сг мгыоич ѣісо оврѣтг овгцж моіж поггівгшжк; М Лк 15.6 3; н оврѣ-тгшн сг^гівААтг дроѵрггі. н сжсѣдгі-на глшнтн. рАдоѵрнтс са сг мгноіж. ѣко оврѣтг дрлгмж кгже погоѵрвн;<г М Лк 15.9 3. Изч. М, 3, СЕ. Гр. сгоукоАео). Неб. Вж. при съ^гвлтн. сг^ьдлные, -іл ср. 1. Създаване, сътворяване. л отг наѵала сг^гдлнню. мжжл н жсиж сгтворнлг ѣ естг вг М Мк 10.6 3. //Начин на създаване, ѣісоже мнлоуетг отцг сыгі. помілоѵретг ГЬ БОІАфЬМА СЬХ СГО. ѢК0 ТЪ ПО^ЫА СО^Ъ-дАНье НАШС-. поміанж ѣко пргсть есмг СП 102.14. 2. Създание, творение. дыТ! несо^гдАнгь отг со^гдАынѣ своето. ржкоіж дргжнмг вгівАС-т СЕ 2а 15; ^аклннаіж та бгомь ... пргвое со^г-ДАЫН0 рОДА ИАШеГО. ИАМг овновльшсмь СЕ 53а 21; п в'седргжнтелю ... тгі ^Апрѣтн игшѣ. вьгнѣждьшюмочр са вг рлвг ТВОН. ПрОТНВЬЫААГО ДНѢВ0ЛА. I потворн твое со^гдАНне. і н^гмн е н^ ВЬСѢКОІА НАПАСТН ДНѢВОЛА СЕ 56а 15; гГ вже ылшг ... і вг^гвАвг н сг^г-дАнне твое. ^гвлынемь стгімь СЕ 986 23; шточрждоѵр вгітн сжштнід отьѵа. н сг^гдАЫНН вьѵннѣтн дрг^ыж скврг-ыгыгін С 188.8; посгллыг вгістг глчррннлг. овржѵнтн сг^гдлнніе. сг^г-дАвгшочроѵрмоѵр іе С 244.13—14; вгс- С7>7 ЬААТбЛЬ______________________________* крьснн отъ мрьткъін^ъ. А^Ъ БО КСМЪ жнвотъ ѵловѣѵьскъін. въскрьснн съ^ь-ДАННК мок. въскрьснн ^рлѵе МОН. БЪ|-ВЪІН ПО ОБрА^ОЧр мокмочр С 468.26. 3. Прен. Назидание, поука. врл. мнрнл ГОННМЪ. ѢЖ6 ВЪ СЪ^ДАННС С6БѢ Е 4а 8. Изч. М, 3, Е, СП, СЕ, С. Гр. ктістід ктісгра, жХао-ра, 5іап:>.астіс, оікоборд. Вар. со^гдлныс, С027.ДМІНЮ, С7.7ДМІНІС, сь^ъдмінк, со^ъдышс, СЬ^ЬДМІНК, С7,^7.ДМІНС, С0^7.ДМІЬС, СЪ^ДАИНО. Нвб. създание ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. създаване. съ^ьдлтель, -іл м. За Бога - създател, творец. Арнк ѵто ма орншн ... не ^наіж твоа ве^АКоннъіА повѣдн. не ѵ'тн мене веѵьствочрд съ^ъдАтелід. не прнемыж ѵьстн веѵьстнід млтерА. лште вллдъі-кж корншн. мене рлвл како очрвѣштл-вакшн С 510.13. Изч. С. Гр. тЛаатгр;. Вар. гь^т.д&тель. Неб. създател ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Сре. създавник остар. РРОДЦ. СЪ^ЬДАТН, съ^нждж, съ^нждешн Св. 1. Построя, изградя, съзидам. вьсѣкъ очрво нже слъішнтъ словсса моѣ СН Н творнтъ Ѣ. очрподовліж Н МЖЖІЖ мждрочр. нже со^ъдл эдлмннж СВОНК НА клмене М Мт 7.24 3, А; і л^ъ же тевѣ гліж. ѣко тъі есн петръ. I нл семь клмене съ^нждж црквъ моіж і врлтл адова не очрдолѣквтъ ен М Мт 16.18 3, А; ѣко мъі слъішл^омъі-н гліжшть. ѣко л^ъ рл^оріж црквь сніж ржкотво-ренжіж. I трьмн дьньмн ннж нержко-творенж съ^нждж М Мк 14.58 3. Сре. СЕ 48а 10; і реѵс- сс сътворіж рл^оріж ЖНТЬННЦА МОІА Н БОЛЬША СЪ^Н- ждж М Лк 12.18 3, А, СК; лквнтъ во ьд^къ нашъ. I съньмнште тъ съ^ъдл намъ М Лк 7.5 3, А, СК; очрвллжі и Бллговоленьемъ твоімъ сно- НА. I ДА СЪ^ІЖДЖТЪ СІА СТѢНЪІ. ІНМЪ- сісъі СП 50.20; ѣко въ спсетъ сюнл. Т СЪ^ІЖДЖТЪ СІА грлді ііодѣісті СП 68. 36; лште не гь съ^нждетъ домочр. въсочре трочрдншід сід ^нжджштсТ СП 126.1; лчррнлцьлнъ же кдннъ отъ _____________________________СЬ7ЬААТН СЛАВЪНЪІН^Ъ цѣслръ мжжь. протнвж млнлстъірочр отьцл нсакЯна. на полочр-ноштъ съ^ъдл цръкъве сватаТо. прьвомжѵеннкл стефлнл С 208.27; тъ очрво въшьдъ въ грлдъ. въ црькъве велнкжкв. іжже съ^ъдл цѣслр' конь-стлтннъ С 214.29; н прѣвъівъ въ гостнньннцн глже прѣдъ грлдомъ. (Аже СЪ^ЪДАНА ВЪКТЪ ОТЪ БЛАЖбНЪІА ечрдокОд С 282.16; [гн по]мнлочрн. рлвл своего. ноа[на] пре^внтерл. н рлвл своего домж. съ^ъдавъшаѣ. эдлмъ. свАТлего. власнѣ. лмннъ Т. 2. За Бог - създам, сътворя, ѣко тъ реѵе і въішгд. тъ повелѣ і со^ъдлше сгд СП 32.9; северъ Т море тъі со^ъдл СП 88.13; помѣні клѣ моѣ нчрпостлсь. едл вьсочре со^ъдл снъі ѵловѣѵка СП 88.48; прѣжде длже горъі не въішьд. V со^ъдл сіА ^емлѣ I очрселенлѣ СП 89.2; ^АКЛННАІЖ ТА БГОМЬ СЪТВОрЬШННМЬ В'СѢѴЬСКАА ... СЪ^ЪДАВЪШННМЬ ѴКА ПО оврл^очр своемочр СЕ 52а 18; влко гГ вже нашъ ... тъі своеіж прѣмждростніж. со^ъдллъ есн ѵкл СЕ 57Ь 19; съвлѣфн СА емочр ВСТЪ^ААГО ѴКА. I ОБЛѢфН СА емочр ВЪ НОВААГО. съ^ъдлнллго по оврл^очр вжью СЕ 986 13; послѣжде же ВЬСѢ^Ъ СЪ^ЪДА ѴЛ0ВѢКА ПО ОБрА^ОЧр свокмочр С 8.26; дьнесь адамъ сщъ-данъ въктъ въ шестъін дьнь С 429.8; н вндатъ ве^ъ оѵнк. съ^ъ-ДАВЪШААГО многооѵнтельнліл С 456.4. // Прич. тин. страд. като същ. съ^ьданага э/с. ед. Гр. ктіаід. Създанието, творението, природата, клко очрво про^овж. сльньцс- нъ ноштніж не ОСѢНІАКТЪ СА. ^ВѢ^ДЖ НЪ ДЬН' ССА НС ПОКрЪІКТЪ. вь все ВрѢМА освѣштлктъ съ^ъданжкк С 509.5. 3. Прич. тин. страд. като същ. съ^ьдлнъін т. ед. Гр. о лЛаспЗещ. Този, който е създаден, сътворен; човекът, съннтн МОНМН ШТСДрОТАМН ^оштж СЪ^ЪДА- нааго по мокмочр оврл^очр С 247.15. 4. Прич. тин. деят. като същ. съ^ьдавъін т. ед. Гр. о пХааад, о ктіаш;. Този, който е създал, сът- С7,УЬАЛТН 813 С7>ІСЛ7ЛНЫ€ ворил; създател, отъвъштдвъ же стъін вдрд^нснн реѵе къ ^мъ. нн ьтъ ІССМЪ СЪ^ЪДДВЪІН СС-БО. ЫН ДТЪ погоѵр- быдіж севе- С 269.17. // Спгесн. За Бог - създателят, творецът, въсдж- дсУ оѵр^о N0 СЛЪІШІТЪ ЛН. ЛІ СО^ЪДДВОІ око но съмотрітъ СП 93.9; посълднъ въктъ гдѵррннлъ. овржѵнтн съ^ъдд-ннк. съ^ъддвъшочро\рмо\р к- С 244.14. 5. Устроя, уредя, наредя, тъі съткорі ВЬСІА ПрЪДЪЛЪІ ^ОМЛІ. ЛЪТО I ВОСНЖ ТЪІ со^ъдд СП 73.17; со^ъдд ъко інорогъ СВ1АТНЖ СВ01Ж ВЪ ^ОМІ ОНОВД (!) ІЖ въвъ въкъ СП 77.69; н въшъдъ къ пръпо-довьноѵроѵрмоѵр ВЬ КЛЪТЬ. ПОКЛЛЫІДДШО СА кмоѵр МОЛА Н. ДД БЪІ Н ТО МЪСТО съ^ъдднок о нменн кго пръддъ С 205.4. 6. Прен. Укрепя, утвърдя, въздигна, до вѣкд оѵрготовдіж съміа твое. і съ^іждж въ родъ Т родъ пръ-столъ твоі СП 88.5; ъко N0 рд^оср-мъшка дълд гнь і дълъ ржкоѵр его. рл^оріші іа і N0 съ^іждеші деъ СП 27.5; ъкоже реѵе въ въкъ ынлості съвжджтъ сіа СП 88.3; съвърдшА съворъ дд не ВЪрЖ съ^нжджтъ. нъ ДД ЖГЪЛЪНЪІН кдмень сънорАТЪ С 385.13. 7. Изградя отново, възобновя, въ то жо връ-МА грнгорнн ЫЛНЬ^НІДНЪСКЪІН епнс-коѵрпъ. кънжтрь ВЪ грддъ ВЪ МДЛЪ црьквн съворы творѣѣше. съвнрдд н оѵртврьжддА нлродъ оѵрѵенннмъ свонмъ. о прлвѣн Вѣрѣ. ідже црькъі потомъ цѣслремъ покелънніемъ съ^ъдднд въіст' С 198.8; нс короне нскопдтн н сь^ъдд-тн. нс корено нскопдтн елннъскд тръвн-штд. д съ^ъддтн мжѵеннѵьскъі цръ-къвн С 357.17. пдкъі съ^ьддтн. Гр. аѵоікобореш, кбЛлѵ оікобоцесо. Изградя отново, възстановя, възобновя, се постл-выліж та дьнесь н кореннк нскопдтн. н ПДКЪІ ВЪСДДНТН. ОБОрНТН Н ПДІСЪІ съ^ъддтн С 357.15. // Образно. въ^- РЛДСНТН ГЛЪН СЖДЬНЪНА. Н ПОКДДНЬѢ н ЛЮБЬВО пдн съ^ъддтн дшн просвѣіре-нве н срцю н очрмъ поль^ьыъ РII 2.8-9. съ^ьдднъін прѣжде. Гр. лроуготЛаа- т0?. Първосъздаден. егоже вндъвъ дддмъ съ^ъдднъін пръжде ... вь^пн къ ввсъмъ С 468.14. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, С, Р, Т. І)з. оіко-8оре<о, аѵоікобореш, тЛааасо, тЛаатсеоруем, ки^со [вар. уіуѵоцоа], реуоЛііѵсо, поѵесо. Вар. со^ѵ.дм-н, ст^дддтн, сцъдгчтн, Неб. съзидам, съзиждам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СЪ^ЬДДТН СА, СЪ^НЖДЖ СА, СЪ^НЖДбШН СА се. Насърча се, окуража се. не съв(ѣс)тъ дн емоѵр немофноѵр сжфоѵр. съ5(н)ждетъ са ъстн ндолѵожрът-въндѣ Е 36 3-4. Изч. Е. Гр. оІкоЗореороа. Вар. сь^ьд^тн сд. Неб. Вж. при съ^ьддтн. съ^врѣтн, съ^ьръвк, съ^ьръгсшн се. Съзрея, стана зрял, узрея, егдл же со^ърѣдтъ плодъ. двне посълетъ сръпъ. ѢКО НДСТОНТЪ ЖАТВД М Мк 4.29 3; н нъжТд же кже повелъ сътво-рн^омъ н въкопд^омъ ііНвъі. н ндсъд-^омъ слдночртъкд н съ^ьръвъшочр КМ0\С С 41.25; пжт'ннкъ же к'то мнмондъі. Н МЬНА БЛ8Д0МЖ ВНДѢВЪ ^ВЖ ДОБрЖ н плодънж н съ^ьръвъшж. н вь^лю-внвъ пръклоннвъ СА ВЬ^А НД РОДЪ С 40.27. Изч. М, 3, С. Гр. 7іара5{8оцоа, акра^со, Лілаѵѵсо [вар. яеяаіѵораі]. Вар. со^ьрѣтн, со^ърѣтн. Неб. съзрея ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. сън^въстовдтн, сън^въсто\рнк, СЪН^КЪ-сточркшн несв. Свидетелствам, потвърждавам, уверявам, ъже во въ съвелъ естъ ѵісд. дд не рд^люѵде-те са. фропіточр же мдлд^еоѵр съі^въстоѵріж-штм ВВІ. I глжштк. I женж юності твосіА. дд не остдвнші К 2Ъ 14. Изч. К. Вар. съі^кѣстокдтн. Нвб. Срв. известувам остар. МлВТР; известявам. съкд^дньк, -1д ср. 1. Разказ, сказание. вь^ндъмь очрво къ ечрдгр^елннскочр съкд^лншо. дд н ^рнстосово ѵловъко-ЛМБЬСТВО внднмъ. н женъскочр прнстж-пыенню въсѵоѵрднмъ са С 390.20; Ѵдннд др^непнскосрпд костднтннід грд- СЫСЛ7ЛТ6ЛЬ 814 съка^атн дл ^ллтооѵрстллго. отг сгкл^лнніл ечрлгг^ельскллго. юлі€ отг млтдед С 439.16; вѣсте слмн ^ѣло сжште словолювьць. сгкл^лннк овллженллго дл\рндл. юже нгінілѵо\р н^вѣштл С 359.14; (...) мжжн ськл^лнніе. лште н непрлвовѣр (...) ськл^лннк сь ннмн то овлѵе доврѣ сжть МЛ А 6, 7. 2. Откровение, предаване, сгкл^лнне словесг твоѴ^г просвѣірлетг. Т рл^о\рмг длетг мллдснцсмг СП 118.130; Ѵлннл Лр^НСПНСКОЧрПЛ КОСТЛНТННІЛ ГрЛДЛ ^ЛЛ- тооѵрстллго слово вг свдтгін ѵетврг-тькг. о прѣдлн-модгі н о плстѣ. н о сысл^лннн свдтгін^г тмннг. н іожо нс помннлтн ^глл С 405.5. 3. Тълкуване, обяснение, нг л^г сгкл^лнню семоѵр тгштж сд, вгпрѣкгі гллголлтн вг^лювыенніе, но во енце юстг нстннл рл^оѵрмг С 346.21. 4. Развръзка, разрешение, нг но по Тстннѣ. овлѵе прѣждс- влрнвгшнн^г влмг вссѣдочр-гсмг сгкл^лнніл С 345.16-17; нгіьГѣ вь^омн вь^лювьюннѵе. ісгдл прѣдь снмг мллгі нскллше тгі сгкл^лнніл реѵенвмочр. іогдл бо доѵтмг рл^гнѣвл сд. тггдл н молн сд С 317.2. 5. Образец, пример, доказателство, вь^ьмг жо н млломь сгкл^лнніем' нл ілвькнню гллгол'емгінмг. сгклжн мн ѵо ѵловѣѵо. кже сд творншн покллнню. сжпротнвьннкг С 361.9; дл се сгкл-^лыню кротостн тврьдллго Уѵѵснфл. нг н юште послоѵршлнте юго дѣлесг н^г С 367.5. 6. Основание, предлог, повод, намерение, кг жрьтвѣ прн^о-дншн грьдѣ н стъ. очрвон сд сгкл-^лннгл того прнносл С 421.30; том» лн тд нлкл^л очрѵнтоль повѣждг мн. не того лн дѣльмл гллголллше не прнтд-жнте ^ллтл. нн сьреврл. нн мъдн вг поілсѣ^г влшн^г. сг горгі прѣжде прдт а (!) тевѣ. сьревроліоББствніл сгкл^лнню С 411.7. Изч. СП, С, МЛ. Гр. ІаторУа, яарабоац, еррг|-ѵе(а, бі^шац, Я,і5от?, аттобецк;, йлббеѵуца, ■илбтЗеак;. Вар. сгкл^лннів, ськл^лнніс, сгкл-;глнно. Нвб. сказание остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сгкл^лтел'ь, -іа м. Тълкувател; човек, който разяснява, сен смоквн мно^н сгкл^лтеле рѣшд о жндовьстѣ сгворѣ прнложенѣ вгітн С 346.13. Изч. С. Гр. ёрцт|ѴЕиі;. Нвб. Срв. сказвач остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл. сгкл^лтн1, сгкл^лкт;, сгкл^люшн несв. 1. Разказвам, предавам с думи. Т вг^двіже сгвъдѣніе вг іѣковѣ. н ^лконг положі вг Тнлі. елнко ^лповъдъ оцёмг нлшімг. сгкл^лті ѣ сномг своі-мг СП 77.5; ібо свѣтнльнікомь сж-штсмг. і свѣштлмг толнклмг. се бо сгкл^льл евлнклістг рсѵе. ъко свътіль-нікгі свѣшта ношл^ж. і тлко его оврѣ-тлл^ж сдтг К 5а 7; се жс н реѵе нлн прнтьѵеіж сгкл^лд. н вьсгінглд іж нлн покл^лд. глко лште н ѵловъколювьцн Бждсмг по сгмрьтн С 374.2. // Глася, имам следното съдържание, іво отг прлведгнгі^г дѣлнін ^лѵінлемг вллженое жнтье. дл відімг сг стрл-рсомь. ѵгто семочр нстьлѣнье. бжі ты-конг сгкл^летг К 15 26. 2. Разкривам, съобщавам, отг толѣ нлѵдтг нсг. сгкл^лтн о\рѵеннкомг свонмг. ѣко подовллтг емоѵр нтн ввг. і мгного пострлдлтн отг стлрецг. і лрр;нерен. і кгннжгннкг. і оѵрвьеноѵр вгітн. н третн дьнь вгстлтн М Мт 16.21 З1; дл ѵн-сто сгвлюдешн срце. отг сквргненг помгішленен ... нл негоже оцл овѣ-товлннѣ твоѣ вг^ллглешн. пргвое н последьнсс- нсповѣдлине. тлннгі срцю. ѣкоже бжнід повѣстн сгкл^ліжтг СЕ 92а 11. 3. Обяснявам, разяснявам, вес прнтгѵд же не гллше нмг. едннг же сгкл^лше оѵрѵеннкомг своімг вьсѣ М Мк 4.34 3; врХ скл^лж влмг евнтлне Е 35а 6. // Тълкувам текст. I нлѵенг отг мосѣл н отг вьсѣ^г пророкг сгкл^лше нмл кгннгг. ѣжс вѣл^уЖ о немь М Лк 24.27 3, А, 0. Срв. С 478.3; рѣсто кг севъ. нс ердце 07.ІСЛ7ДТН... 815 С2,КД7ДТН... І ЛН ИЛЮ горд БѢ вт. млю. егдл глллше ' къ нлмл ил пжтн. I ѣісо съкл^лше нлмл къннгъі М Лк 24.32 А. // Показвам, посочвам, съкл^ліж же влмъ кого сд очрвонте. очрвонте сд нмжіцллго вллсть по очрвьеннн вьврѣштн въ ъсонж, ен гліж влмъ. того очрвонте сд М Лк 12.5 3, А, Б. 4. Поучавам, наставлявам, ѵетворъі во сжтъ вьсд. о томь рл^лнѵь нлмъ съкл^ліжштд. рекж же о поспѣ-шснні мнлостьыѣѣмь С 370.13. кже съкл^лгстъ сд. Гр. о ёрцгіѵеякші. Което е тълкувано, превеждано; тоест, сиреч, тъі нлреѵошн сд кнфл, еже съкл^ллтъ сд петръ М Йо 1.43 3, А, У; I роѵе емочр ндн очрмъін сд въ кочрпѣлн снлочрлмьсцѣ. еже съкл^ллтъ сд посъллнъ м Йо 9.7 3, А. кже кстъ еъкл^ліемо[к]. Гр. о ёсгаѵ цедер|гг|ѵегюцеѵоѵ. Което се превежда; тоест, сиреч, се дѣвл въ ѵрѣ-вѣ прннметъ. н родітъ снл. н нлрекжтъ нмд емочр енмлночрнль [!] еже естъ ськл^лемо сь нлмн бъ А Мт 1.23 СК, Б; 1 емъ ^л ржкж отроковнцж глл ен. тллнтлкочрмъ. еже естъ съкл^лемое. дѣвнце тевѣ гліж въстлнн М Мк 5. 41 3; въ девдтжіж годннж въ^ъпн нсъ гллсомь велнемь гла. елѵѵн елчѵн лнмл слвл^тлнн. еже естъ съкл^лемое вже вже мон въскжнъ мд остлвн М Мк 15.34 3. ~ сд страд. и безл. М, 3, А, СК, Б, 0, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. беікѵищ, \)по8е{кѵч)(іі, біеріітіѵеим, тсараіѵЕШ, 7іарареѵсо, уѵсоріС®, аіѵіааораі, ЕгпХиш, біаѵоіуш, Зіауореиш, ейхарютЕсо. Вар. ск&^дтн, ськл^дтн, сгкл^дті, Неб. оказвам, сказувам остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, РРОДЦ, ДА. съкл^лтн11, съклжж, съклжешн се. 1. Разкажа, предам с думи нещо видяно, чуто. вндѣвъше же очрво клеврѣтн (...) БЪІВЪШЛ СЪЖЛЛНША СН ЗѢЛО. I прншедъше съкл^лшд гночр своемочр вьсѣ бъівъшлл М Мт 18.31 З1, А, СК; вндѣвъше же съкл^лшд о глѣ. гл“нмь нмь о отроѵдте семь М Лк 2.17 3, А, СК; въі же рѣр<ъ дрочргъі. ѣісо вьсѣ ѣже слъішл^ъ отъ отцл моего. съкл^ъ влмъ МЙо 15.15 3, А, СК; отыКлнже елнслведь прндтъ бллговѣ-штенніе. отънелнже ^лѵдтъ Ѵчѵлнл. отъкждочр же се очрво ілвѣ. дл съкл-жетъ тн слмъ лр^лгг^елъ гллгол“д къ дѣвнцн С 245.9; ^лклд н дл повѣстъ іемочр о севѣ. н дл съклжетъ іемочр кто іестъ. н снце прнночржденъ повѣдл н родъ. н отьѵьство н ѵнстнтельство С 294.26; нъ вьсе прншъдъшнн^ъ дѣ-льмл нсмоштн въівллше. н ілко прн- ШЪДЪШНН)<Ъ ДѢЛЬМЛ НСМОШТН БЪІСТЪ. жндовъ пръдн ндъі слово съклжетъ С 304,4. // Опиша, изложа, гсгдл во ^оштж повѣстьнліл съкл^лтн дѣлесл. точр лвніе съ вндомъ ѵочрдссл к ннмь прнвлѣкжтъ сд С 344.1; онл же нѣ-колн прншед’шн в1 сд. ілкоже вѣлше дѣло. по вьсемочр съкл^л іемочр ілвн-въшн іемочр лжклвьнъін^ъ слмлрѣнъ. нлнплѵе жс сотоннно поочрѵснніе нл прлвьднллго н въстлннк С 517.14. // Възвестя, известя, съобщя, прѣн-дѣмъ очрво до внтлеемл. і внднмъ глъ съ въівъшнн. іже СЪІСЛ^Л нлмъ гъ М Лк 2.15 3, А, СК; тлѵе цѣслрь съвъ-рлвъ отъвьсждочр стъід епнскочрпъі. въ ннкенсісъі грлдъ ѵнсломъ. тін, съкл^л НМЪ 0 воговорьнѣн ТОН БОЧрН 6р€СН оврѣтеннк С 188.28; посъллнъ въістъ глчррнлъ. съкл^лтн сжштллго нл прѣ-столѣ. н въ врьтьпѣ С 244.28. // Разтълкувам, разясня, і прнстжпншд къ немочр очрѵеннцн его гліжште. съкл-жн нлмъ прнтъѵж. плѣвелъ селънъі^ъ М Мт 13.36 3, А, У. 2. Кажа, изрека, споделя, въсѣісъ грддъі ісъ мьнѣ н слъішан словесл моѣ н творд ѣ. съклжж л^ъ комочр естъ подовенъ М Лк 6.47 3; въ двлдесдтънок своіед кмочр връстъі лѣто. н осмок епнскочрпъ постлвыеыъ бъі. ілкоже н въіше съкл-доомъ С 302.13; съклжн мн кого ѵло-ВѢІСЛ съгрѣшнв'шл. н въ тьмннцж въ тьмннцж (!) въвръженочр въівъшочр стлрѣншнноіж С 361.12; вь^ьмъ же н С7.ІСА70КЛТН млломь съкл^лннкм'. нл ілвькннк гллголемъінмъ. съкджн мн ѵу ѵловъѵе. кже са творншн покллнню сжпротнвь-ннкъ С 361.10. 3. Разкрия, направя нещо известно, открия, л ъкоже въстліжтъ мрътвнн. н моснн съкд^д прн кжпннъ. ъкоже глетъ. гд вл дврдмлъ. Н БЛ НСЛКОВЛ н БЛ НЪКОВЛЪ М Лк 20.37 3; тъі есі въ твориш ѵюдесд съкл^ллъ есі въ людемъ сілж твоіж СП 76.15; съкл^л гь спнк свое пръдъ іа^ъікъі. ѵокръі прлвъдж своіж СП 97.2. 4. Покажа, посоча, съкд^длъ мі есі пжті жівотътнъіка СП 15.11; СЪКЛ^Л ПЖТІ СВОІА мосъѵо. ю. сномъ Тнлевомъ ^отъыьъ твоъ СП 102.7; ПЖТН ТВОІА П СЪКЛЖН МН. I сть^лмъ твонмъ нлочрѵн ма СЕ 14Ъ 14. Срв. СП 24.4; н молнтъ поустнтн нъко-торъіА. нже то нмъ съкджжтъ. нъ овдѵе отъ того ннѵ'тоже прнд. глкоже н сна С 374.14. // Докажа, покажа, прідо^ъ пдкъі съкл^лтъ домж. отъпрьвд очрво не въроѵріжшточр господьню вьскрьсе-нью. послъжде же по вндъннн н по прнсАженнн. въроѵріжшточр ^д н вд к-го ндмънаштд С 498.16. 5. Науча някого, поуча, наставя, десніцж твоіж съкджі мі. V нковднъііа сцемь і мждро-стібв СП 89.12; д^ъ гд н ^д н вд нл-въіко^ъ. овнскл^ъ ржкж. н нстннж овръто^ъ. н свонмн прьстъі оѵрвърн^ъ са. не ннъ мн съкл^л въдн. не отъ слоѵдед нмдмъ ѵоѵрдо С 510.20. 6. Заповядам, наредя, і дд(ша)ша іа нд селъ скждс-льннѵн. ъкоже съкл^л мьнъ гь М Мт 27.10 3, А, СК; вндъвъ же многън фдрісемі н слдоѵркс-іА грідджфА нд крфенне его. рс-ѵе нмъ ... кто съкд^д ВДМЪ БЪЖДТІ 0 ГрІАДЖфДДГО ГИЪВД А Мт 3.7. 7. Изброя, изредя, нъ ілкожс- ВС-ЛНІСЪІА Н НСТННЪНЪІА ВЛДГЪІА нрдвъі мжжд съкл^л^омъ С 520.25. М, 3, А, СК, Б, У, СП, СЕ, С. Гр. беікѵврі, хтобеікѵирі, атгобеікѵорі, еррдУЕвео, хтохі-іЭераі, апаууёХХа, бітіуеораі, Ё^гіуЕорш, Лёусо, ёкЛёуш, кахоЛеуш, уѵшрі^ю, спщоаѵсо, сысоньѵлвдтн Фра^со, рдѵиш, авѵхааасо, біастафёю, фаѵеросо, 8г[Хоѵ яоіёсо. Вар. ськ^ті. Неб. скажа остар. В А, НГер, ЕтМл, АР, ДА. съкд^овдтн, съкд^очріж, съкд^охркшн несв. Разказвам, говоря, казвам, многл же н о сждьнъъмь дьнн съкл^овл сло-весд. многл же н о цъслрьствнн невесь-нъъмь С 412.27. Изч. С. Гр. біёрхораі. Неб. Вж. при С7,кл^лти. СЪКЛЪСТНТН, СЪКЛЪфЖ, съклъстншн се. Притисна, окажа силен натиск, се рекъшоѵр кмоу. кдъвд отъ ндродд съкдъштеномъ сжштемъ. въведошд а въ тьмннцж С 133.22. Изч. С. Гр. офіуусо. Неб. склещя ОА, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. СЪКДЪфДТН СА, СЪКДЪфДѴЖ СА, СЪКДЪфД- кшн са несв. Сковавам се, вкочанясвам се. въ ѵдсъ же прьвъін ноштн. съкдъштдд^ж са отъ сточрденн стнн. н тъдо нмъ рдспддддше са С 76.20-21. Изч. С. Гр. сфіууораі. Вар. съклѣшт&тн са. Нвб. Срв. склещвам [се], склещям [се] диал. ОА, ЕтМл, БТР. съкдюѵнтн, съкдкѵж, съкдкѵншн св. Затворя, обградя, обкръжа [образ-ко]. н дкъі дгньцн посръдоѵр влъкъ рдс^ъіштс-нн ВЪІ^ОМЪ. СЪКЛКѴНША БО НДСЪ ГрЪСН СВОН. Н ЖНТН ^ОТАШТе въ мдловръмен’нъъмъ семъ жнтнн. въ вжджштннмъ въцъ оѵрмръ^омъ С 108.10-11. Изч. С. Гр. сгоукЛеісо. Нвб. сключа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. СЪКОНЬѴЛВЛТН, съконьѵлвлкк, съконьѵд-вдіешн несв. 1. Извършвам, върша, свършвам, не тъі се кдннъ отьѵе творншн. нъ н мно^н лдвръі СС-А съконь-ѴДВДБВШТС- глдгол'жштс-к пнсдннк С 297.24; влъкъ ноштніж прнсъдълшс очр ТЪЛЛ НД СЪБЛКДС-НЬК- КМ8 ... дьныж же орьлочр то жде съконьѵдвдіжштоѵр дъло С 537.30. 2. Изпълнявам [заповед, повеля], осъществявам. 816 съконьѵлбатн____________________ 817 \ господьгДв ^ЛПОВѢДЬ СЪКОЫЬѴЛВЛА \ ГЛЛГОЛЖШТЖІЖ. ЛІОБАН отьцл н млтерс-. ‘ НЛН БрЛТНІЖ. НЛН ЖС-ЫЖ. НЛН ѴАДЛ ПЛѴ6 [мене. ыѣстъ меые достоныъ С 253.9; с-дл бо волсіж рѣстл н^одо^окѣ, иъ стлрьцл ІШО ^ЛПОВѢДЬ СЪКОНЬѴЛВЛіеВѢ С 296.29-30; дрочрг' дрочргл влрлкв- ШТ6 ВЪКОЧрПѢ. ВЬ ДѢЛО СЪКОЫЬѴЛВЛІЖ- шта повелѣыннмъ дѣтѣлн н С 463. 29-30; Тс нмеышь. ыл^лрѣнннъ ро- ДОМЪ. БЪІСТЪ МЖЖЪ пророкъ. ІЛНОК СЬКОЫѴЛВЛА. Н 0 БЖДЖШТННМЪ ОЧрѴА С 476.8. 3. Спазвам, съблюдавам. БОЖЪСТВЪЫЪІН же 'іѵѵаннъ. вьсе съкоыь-ѵлвллше послочршлыніе. стронтелѣ же н прокъін^ъ ОТЬЦЬ. СЪ ВЬСѢМЬ ПООЧрШТЛ- нніемь н сьмѣреыннмъ слочржд С 283. 28-29. Изч. С. Гр. лХцрбсо, іхую, еѵсаЛоѵ е^со. Вар. СЬКОИѴЛЕЛТН. Нвб. окончавам [се], скончам [се] остар. ОА, ВА, ЕтМл, ДА. СЪКОИЬѴЛВЛТН СА, СЪКОНЬѴЛВЛКК СА, СЪ- коньѵлвлкшн са несв. 1. Свършвам се, довършвам се, бивам завършен, отивам към своя край. н (лко молнтвънлл словесл СЪКОЫЬѴЛВЛЛ^Ж СА. геште ынцочр лежАштоѵр волАШТочр-оѵрмочр. ГОСПОДЬ ТВОрАН волж въгодь-ннкомъ свонмъ. тъ очрслъішлвъ н рлвл СВОКГО МОЛНТВЪІ. Н ОБЛЬГЪѴЛ БрЛТ8 томочр рлтъ С 276.17-18. // Изпълвам се, приближавам се [за време]. бъістъ же егдл съкоиьѵлвлл^ж са дьнье въс^ожденнк» его М Лк 9.51 3. 2. Постъпвам, държа се като някого. реѵе въ къ лврллмочр крлтн вьпль содомъскъ н гоморьскъ нде къ мьнѣ съшъдъ очрво внждж. лште по плн- шточр Н^Ъ ПрН^ОДАШТОЧрОчрМОЧр къ мьыѣ СЪКОНЬѴЛВЛІЖТЪ СА. лште лн дл рл^очр-МѢІЖ ВѢДА СН ВЬСЛ ПрѢЖДС- БЪІТНІЛ НМЪ С 305.2-3. Срв. С 305.8; С 306.6. 3. Прен. Чезна, погивам, коль въ^-люБлснл селъ твоѣ гГ сілъ. желлетъ V сконьѵлвлетъ сіа дшл моѣ СП 83.3. Изч. сысоыьѵАыые СП, С. Гр. схиряХррбороа, біалераіѵоцаі, сгоѵтеХеораі, ёкХеілю. Вар. сконьѵ&влтн см.. Нвб. Взіс. при сгкошл-лвдтн. съконьѵлные, -іл ср. 1. Извършване, изпълнение, ѵѵ очркрѣпльшннмь ыъі. пръвѣс- съконьѵлинѣ. очргоднтн прѣдъ гдемь СЕ 61 а 13; бѣдъі ылшіж лквовь. н прнвѣтѣ нлшемь прнллглід твоіж снлж. КЪ СЪІСОЫЬѴЛНЬК ^лповѣ-ден его СЕ 926 11. 2. Край, свършване, свършек. тлко вждетъ въ съ-коньѵлнне вѣкл. і^нджтъ лбълн. і отължѵатъ ^ълъиа отъ срѣдъі прлве-дънъірсъ М Мт 13.49 3, СК; і се л^ъ съ влмн есмъ вьса дьнн до съконь-ѵлннѣ вѣкл лмннь М Мт 28.20 3, А, СК; врл. помннте нгочрмеыъі влшд. еже гллша влмъ слово вжне. н^же въ^н-рлжіре нл скоыъѵлыне жнвоточр. подо-внтн са вѣрѵѵж Е 335 10; по съкоыѵл-ынн же молнтвъі дочрыж нл ыеѵнстъін доѵр^ъ н глл іемочр. въ нма гл Ѵчр ^л н^ндн отъ ьГед С 520.6; н помолнвъшл СА. СѢДОСТЛ ОБЛ ІЛСТН ^ЛѢБЪ. ПО вькочршенні' же нмл н по съкоыьѵлннн вллгодлрьствнгл. ПЛКЪІ СѢДОСТЛ С 524.20. 3. Прен. Смърт, гибел, кончина. і съэдлнн н отъ непрнѣ^-нннъ сѣтен. оѵнірліА емочр дшкв н тѣло. съ^рлын н до съкоиьѵлннѣ СЕ 816 2-3; по съкоыьѵлннн же эдъстовл мжѵеннкл. точр лвнк по кд^омочр кого-ждо н^ъ нсѣкоша С 64.27; сътворнвъ же ѵетъірн ыл десАтн дьынн отнде ѵн-стъ къ господочр. проочрвѣдѣвъ прѣжде трнн дьинн. съконьѵлнніе свок С 168. 18; тъгдл очрво пеѵлльнъ въістъ въ очрмѣ ѵъстьнъін сь внсьръ. понеже ие н^лѣ^е нс ^ъі^ннъі. н прнде нл съкоыьѵлнніе стллго отцл С 295.12. М, 3, А, СК, У, Е, СЕ, С. Гр. оѵѵхіХеш, ёкРаспд хёХос,, то яЯ.тірсоааі, тб геХёааі, ёкяХдршстк;, теХетті, теЫмстк;, іЭаѵахос, то теЯ.еі®дгіѵаі. Вар. сконѵлннк, сгконѵлннк-, съкоііьѵмініс, сгконьѵдннс, СКОІІѴ.ѴМІНС. Неб. окончание книж. остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД; скончане остар. и диал. ОА, НТ, ЕтМл, ДА, Срв. скончаване остар. НГер, ЕтМл. сысоыьѵлтн 818 СЫСОЫЬУАТН СЪКОНЬѴЛТН, СЪКОНЬѴЛНЖ, съконьѵлюшн св. 1. Свърша, изпълня, извърша нещо докрай, ѵѵ съконьѵлтн емоѵр. съмъіслъ едннлѵьнллго оврл^л. вес порокгч н весъвлл^нл СЕ 98а 21; ѣісо дроѵрглѣ ВЬСЛ ^ЛІС0Н'НЛѢ съвръші. ТЛ1С0 і сыж съ інѣмі съконьѵл К 6а 33; тлісо БО 6СТ НЛМЪ ЛѢПО СЪКОНЬѴЛТІ ВЬСѢКО (!) прлвъдж К 6а 35; ^лгГе молж тд ісл^нь црьскж, Н БОЛѢрЬСКЖ въскорѣ съконь-ѵлн о мьнѣ С 101.30; мъіслдшточр же гемочр лвню нт(н) въ по^стъіьОв. отыЛк-доѵрже БОЖНЮМЪ ілвыенннмъ прндо сѣмо. нл дѣло юже н съконьѵл С 203.9; ѵѵ волювѴе. проснілвшнн^ъ подвнгомъ, ПОЛОЖНЛЪ СКОрОСТНІЖ съконьѵлтн С 543.16. 2. Изпълня, осъществя [заповед, обещание], сь оврл^ъ отроци оврѣнсцнн. СЪІСОНЬѴЛША. съ вѣтвьмн млслннънлмн СЕ 16а 8; н нлсілые съ- ТВОрНШД ЮМОѴр. N6 СЪІСОНЬѴЛТН ЮЖС ОБѢ- цілшд сд С 33.2; лште очрво ѵьтешн н поклонншн сд сльньцочр. Н ОГНЮ Н ВОДѢ. н съконьѵлюшн повелѣнню цре С 258. 28; дл сътворнмъ н съконьѵлюмъ. вьсл ЮЛНІСО ^ЛПОВѢДЛ НЛМЪ СТЪІН твон дочр^ъ С 260.20. 3. Довърша;_сложа край, предел на нещо. і въі егдл съкоыьѵл нсъ вьсъ словесл сн. днвлърсж са ылродн о очрѵеннн его М Мт 7.28 3, А, СК; I въютъ егдл съісоыьѵл нсъ прнтъѵА сньх. прѣнде отъ ТЖДѢ М Мт 13.53 3, А, СК; і съконьѵлвъ вьсѣісо нскочршеннс- днѣволъ. отнде отъ него до врѣмене М Лк 4.13; лн до коньцл мілостъ свовк отъсѣѵстъ. съ-коыьѵл глъ отъ родл въ родъ СП 76.9; дл постнгыетъ мѣрж съвръшеынѣ. дл тс-ѵенне съкоыьѵлетъ. і вѣрж съвлюдетъ СЕ 99Ь 3; н очрсѣѵеыъ въістъ. н съконьѵл мжѵенню свою С 14.23; дл лко ѵлсъ третнн прнде. н овъіѵьнжнк молнтвж съконьѵлвъше стнТ. нлѵдшд дроѵргъ дрочргл поочрштлтн ыл довро С 62.19; н ілко съконьѵл ^ллмъ. лндчрплтъ рсѵе. внілтс н протджьыо С 113.12. 4. Свърша, погубя, умърт- вя някого, мллл не съконьѵлшіл мене нл ^емлі. л^ъ же не остлві^ъ ^лповѣдеТ твоі^ъ СП 118.87; н молнтвж сътворите о мнѣ къ гочр. дл съконъѵлнъ вж-дж въ нсповѣдлннѴ семъ. л^ъ во отъ-^ождж отъ влсъ. н отъселн не внднте мене въ пльтн С 16.27; меѵемъ повелѣ ѵестьнжвв юго гллвж отъсѣштн. дл нждеже отъвѣтъ сътворн тоѵр н тѣло (!) съконьѵлно въістъ С 61.27-28. 5. Прен. Умра, загина, свърша, ѣже ѣвльшл са въ сллвѣ глллшете нс^одъ его. іже ^отѣлше съконьѵлтн въ нмгв М Лк 9.31; н рл^гнѣвлвъ сд погоѵрвн н гллгол'д. съпрннмьынкъ БЖ-дн нлдълеждштнн съмрьтн ллеалн- дровѣ. Н СЪКОНЬѴЛН ВЪ НСПОВѢДЛННН мжѵенніл С 161.2. съконьѵдтн жнтью, съконьѵлтн коньць жнтью. Гр. катасттрефш тоѵ ріоѵ, к^ррбсо то топ р(оп те^.о<;. Свърша живота си, умра. подовллше во осмрлднвъшочроѵрмоѵр ^рнстосовлмн р;оѵр-ллмн. нл смрлдьнѣ МѢСТѢ съконьѵлтн жнтню С 190.13-14; жнвъ двѣ лѣтѣ въ доврѣ стлростн н въ сллвьнѣ. жнтню конецъ съконьѵл С 51.28. съконьѵлтн са меѵемь. Гр. атгокесра-Хіі^орса. Умра от меч. прѣклоннвъше колѣнл. н протдгъше въіа своа. съ-коньѵлшд сд меѵемъ. въ нсповѣдлннн ^рнсостовѣ С 181.1. СЪКОНЬѴЛІЖТЪ СА дьнн мон. Гр. ёкХеі-тшнспѵ аі тщероа цоо. Умра, свърша живота си. Т СІСОНЬѴЛШЬА сіа въ соѵретѣ дьні н^ъ СП 77.33. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. теХесо, тЛтірбсо, аяояХгірбш, бюЛдрбсо, сгиѵтеЯ-ЕИ, біате^есо, біаѵбм, теХеібсо, еД тбХо? бсусо. Вар. ськоыгѵлтн, сконѵлтн, скоиьѵлтн, сгкон-ѴЛТН, СК0Н7.ѴТТН, ськоыѵлтн. Неб. Сре. скончвам [се] остар., сконча [се] остар., скончая [се] остар., окончавам [се] остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, РРОДЦ, ДА. СЪКОИЬѴЛТН СА, СЪКОНЬѴЛКЖ СА, съконь-ѵлмшн са се. 1. Стана, осъществя се, сбъдна се, изпълня се. дл съ- съкоѵАетъ \ коньѵллтъ са. реѵсмое ісліемь пророкомь гмжштем ... ^емлѣ ^лвѵлонѣ 3 Мт 4.14; ръцн нлмъ когдл со вждетъ, і кос вждетъ ^нлменне. егдл нмжтъ съконьѵлтн са вьсѣ сн М Мк 13.4 3; сс ВЪС^ОДНМЪ ВЪ НМЪ. Н СЪКОНЬУЛББТЪ СА ВЬСѢ пнслыл прісъі. 0 СНѢ УЛВѢѴСЦѢМЬ М Лк 18.313; гліж во влмъ, ъко сште пнслноо се подовллтъ дл съконьѵлдтъ са о мьиѣ М Лк 22.37 3; понеже весточрдънлѣ дръ^остъ СЪБЪІСТЪ СА. I ДѢТЪЛЬ СЪКОНЬУЛ СА. тогдл лі очрвѣдѣ грѣ^ъ К 56 18. 2. Свърша се; стигна до своя предел, до края си. і ерслмъ вждетъ попнрлемъ ІЛ^КЪІ. доньдеже сък(о)оньуліжтъ са врѣменл кч^ісъ М Лк 21.24 3; дл съкоѵлетъ сіа (погр. вт. съконьѵлетъ сіа, Север., с. 6, бел. под линия) ^ьловл гръшь-нъі^ъ нспрлші прлвс-дьнлго СП 7.10; в'сѣмъ бо ѵкомъ овьщннж очрѵнннлъ есн. рокочр жнтнъ съконьѵлвъшю са СЕ 58а 17-18. 3. Прен. Свърша, умра, загина, н сѣѵьцл отъсѣѵе гллвж к-н. вндѣвъ же сватъі плчрлъ сестрж своіж СЪКОНЬѴЛВЪШЖ СД 0 ГОСПОДН ... БЛЛГО- словн вогл С 14.19-20; съконьулша же са стнѴ мв мжуеннкл. мѣсацл млртл въ | С 65.1; съконьул же сд сватъін ОТЬЦЬ НЛШЪ Н НСПОВѢДННКЪ НСЛІСНН. мѣсдцл млртл. іГл. цѣслрьствочріж-шточр... црю дечѵдосню С 209.14. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. тсѴпрбораі, те>.ео-раі, сгоѵтеХеораі, хеХеібораі, стирЛпрбо-раі, лроуырш, хёХод 'іуы. Вар. ськонѴлтн сд, еьшньѵдтн сд. Неб. Вж. при сгконьѵдтн. съкоѵлетъ сіа [погр. СП 7.10] вж. съконьѵлтн СА. съкрлтнтн, СЪКрЛфЖ, съкрлтншн св. Съкратя, направя по-кратко, нъ дл съкрлтнвъ слово рекж. нде вь вндлнн^. сьрѣтостл н сестрѣ лл^лровѣ С 315.4. Изч. С. Гр, ётнтерѵш [вар. бяотерѵсо]. Нвб. съкратя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР; скрата диал. ДА. СЪІСрОВНфб съкровнфе, -л ср. 1. Скривалище, място за укриване на нещо или някого. съмотрнте врлмъ ѣко не сѣкктъ нн жьыіжтъ. імьже нѣстъ съкровнштл. нн эдлннлнштл. Н БЪ ПНТѢЛТЪ (Ж М Лк 12.24 3; лфе же рекжтъ влмъ. се въ почрстъінн естъ. не н^ндѣте. се въ съісровнштн^ъ ие нмѣте вѣръі ММт 24.26; въскъіпѣ ^смлѣ ір$ъ жлвлмн, въ съкровіфі^ъ црь деъ СП 104.30; съві- рльм ѢКО ВЬ МѢ^Ъ ВОДЪІ МОрЪСК(.)ЪІІА, ПОЛЛГЛІА во съкровіштн^ъ бс^ьнъі (I) СП 32.7; н овн тьмннцд отъ слмѣ^ъ осыовлннн рлскоплвлл^ж. овн жс протн- ВЪНЪІА СНЛЪІ ГОНІЛЛ^Ж. ОТЪ ВЬНѢШТЬ- ннн^' съкровнштъ. вь вьнжтрьннн^ъ бѣжаштс С 467.18. // Образно. въ^-НОСІА ОБЛЛКЪІ отъ послѣдьннѴрсъ ^ом-Л(А. млънніа въ дождь створн. І^ВОДІА ВЪТрЪІ отъ съкровншть свон^ъ СП 134.7. // Тайно, потайно място. ѴѴБІАСІА МІА ЪКО ЛвВЪ ГОТОВЪ НЛ ЛОВЪ. Н ъко скочрменъ обітліа во съкровішті^ъ СП 16.12. 2. Съкровищница; място, където се пази съкровище, сего рлдн вьсѣкъ къннжъннкъ нлочруь СА цсрствнкі НБСКОЧрМОЧр. ПОДОБбНЪ естъ улвкочр домовнточр, іже н^ноентъ отъ съкровнфл своего ыовл н ветъ^лл М Мт 13.52 3, А, СК; н въшедъше въ ^рл- МІНЖ. НДЪША ОТрОУ(А СЪ МЛріОБК. мтрніж его. н плдъше поклоыіша са емочр. н отвръ^ьше съкровіфл своъ А Мт 2.11 СК; прннмн і се прннесеыне отъ рлвл твоего сего. вь въуьнъі^ъ тво-Н^Ъ СЪКрОВНфН^Ъ. СЪПОДОБН положнтн СЕ 136 13; трепе^л очрготовл са. врлшыл ГОТОВЛ. ВѢУЫНН кровн н жнлн-штл. съкровнштл БЛЛГЪІН^Ъ отвръ-^ОША СА С 470.27. // Образно. довръі улвкъ отъ доврлго съкровнштл н^но-ентъ доврлъ I ^ЪЛЪІ УЛВКЪ отъ ^ълллго съкровнштл н^ноентъ ^ъллл М Мт 12.35 3, А. 3. Съкровище, имане, плкъі подовъно естъ цсрствне ивское. съкровнфк съкръвсночр. [нл] нл селъ. сжс оврѣтъ ѵлвкъ съкръі М Мт 13.44 819 сысровъ 820 СЪКрО^ШбНШ 3; ыс съкръівлнте ссбѣ съкровнштл нл ^с-мн. ідежс- ѵръвъ н тьлѣ тьлнтъ. ІДСЖС- тлтно подъкоплвліжтъ н крл-джтъ М Мт 6.19 3, А, СК\ ні съкровнште рлскоплвлс-мъ ѣко оврѣ-тлстъ сд К 1Ь 18. // Прен. Духовно богатство, духовни ценности, съ-кръівлнте же ссбѣ съкровнштл нвсе. ідсже нн ѵръвь нн тьлѣ тьлнтъ. ндеже тлтне нс подъкоплвліжтъ. нн крл-джтъ М Мт 6.20 3, А, СК; іжс СЛОВОМЬ МЛЛОМЬ. НСБСЛ отврт.^6. і дівъноіж пѣсныж. дівъно съкровіште оврѣтъ К11Ъ 24; оста же о ссбѣ ісдннъ рЛСТЪІ. вь вьсемъ трьпѣннТ н троѵрдѣ. длнок іемоѵр съкровнште отъ бллго-дѣтн доѵ^овьнъіа. до врѣмене ілвье-ннгл ісмоу съ^рлКк С 26.11; вллженнкъ очрво СЛВЛ ТОГО ПрННМЪ. ПрѢДЛ Н СТрОН-тслю млнлстъіръскоѵроѵрмочр ЛКЪІ нѣкого ОТЪ НОВОПрНСТЖПНВЪШНН^Ъ ПОВСЛѢ-ВЛТН юмочр ДЛ СЛОЧрЖНТЪ. N6 ВѢДЖ- ШТСМЪ вь кГемь съкровнштл довроу С 283.16; лкъі н съкровнште кстьство дрьжнтъ слово С 509.14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. Одааорбі;, катаЗосяі;, таріеТоѵ, тареТоѵ, [то] албкро-фоѵ. Вар. съкровнштс-, съкровіцк, съкровіште. Неб. съкровище ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; съкровище диал. 'зимните скривалища на змиите’ ДА. съкровъ, -а т. 1. Скрито място, ннктоже очрво свѣтнлъннкл въжегъ въ съкровѣ ПОЛАГААТЪ. НН подъ спждомь. НЪ НЛ СВѢШТЪННЦѢ ДЛ ВЪ^ОДАШТСН вндатъ свѣтъ М Лк 11.33. // Скривалище, място за укриване, лште жс- рскжтъ влмъ. сс- въ поѵрстъінн естъ. не ідѣте. сс въ съкровѣ^ъ. нс- імѣте вѣръі 3 Мт 24.26 СК. 2. Светилище в храм. лжклвл кокго бѣсл прнложнтн снлж нл прѣподовьнллго. нже нмъ бѣлшс въ съкровѣ вь пештс-ръ С 35.24. Изч. М, 3, СК, С. Гр. кргжтгь тареюѵ, аботоѵ. Неб. скров 'килер, скривалище’ диал. ДА. съкровьнъ, -ъін прил. Скрит, таен, недостъпен. многомъ жс- лътомъ мннж- въшемъ. очретрон БОГЪ. (ЛВНТН съкро-въноіс боглтъство Тсѵлнново С 293.20; тѣмжс стъін еппъ въ съкровьиѣ мѣстѣ сѣда вь пештерѣ прѣвъівллше С 535. 21. Изч. С. Гр. кекрѵрдЕѵод. Вар. съкровгпг. Неб. съкровен ОА, ЕтМл, БТР, АР. съкроѵршлтн, съкроѵршліж, съкроѵршлкшн несв. 1. Строшавам, троша, пречупвам, чупя. ^лнс мъногъі крлтъі пжтъі н жжн жслѣ^мъі съва(^л)нж сжцяо. прѣтръ^лл^ж СА отъ нсго. жжл желѣ^нл н пжтл съкрочршлл^ж са М Мк 5.4 3; ллеалндръ ... внда вьса очрдъі ПрОТАЖСНЪІ Н ВЬСА костн своа съкрвшлкмъі С 159.9-10. 2. Сразя-вам, поразявам, разбивам, плде то\р пѣнъі тѣшта н съкрочршлкмъ С 553.11. // Прич. сег. деят. като прил. съкро\ршль\н. Гр. сгоѵтрфсоѵ. Който събаря, поваля, гллсъ гнъ съ-крочршліжштллго кедръі СП 28.5. 3. Мъча, измъчвам, і се д^ъ емлетъ-н. і въне^ллпж въпнетъ н пржжллтъ са съ ПѢНЛМН. I сдъвл о^однтъ отъ нсго съ-крочршлід н М Лк 9.39 3, А, СК\ пръ-бъі же вѣсъ ннѵнм'же ^оѵрже съкро\ршлА стлрьцл. н ѵдсто ил ^емыж помсшта н оскръвылА С 553.3; тлко вс^ мнлостн отъ сжпротнвнллго БѢСЛ мжѵнмъ н съ-крочршлюмъ. стрлждА ВЬСѢМЪ ТѢЛОМЪ С 553.17. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. сгиѵтрірга. Вар. сгкрвшлтн. Неб. съкрушавам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. СЪКрОѴрШАТН СА, СЪКрОЧрШЛІЖ СА, СЪКрО^-шлкшн са несв. Строшавам се, чупя се. егдл съкроѵршллуж сіа кості мока поношлл^ж мн врл^і М01 СП 41.11. Изч. СП. Гр. катаОЛасо. Неб. Вж. при ськро\ршлтн. съкроѵршеныс, -іл ср. 1. Вдлъбнатина, разлом. н реѵс- дл ка потрѣвліж. лціс НС БІ МОСІ Н^БЪрЛНЪІ С-Г0. СТЛЛЪ БЪ съкровени прѣдъ німъ. въ^врлтіті ѣростъ с-го. дл нс погоѵрвітъ І^Ъ СП съкроч^шнтн____________________________821 105.23. 2. Разрушаване, съкруша-ване. н тлжько сн сътворнвъше о съкроѵршсннТ коѵрмнрл свокго С 35.20; нг вллдъіѵьскъі влмъ ілко очрвогомъ уллпом'. вслдштоу ВЬ^АТН СА ВѢѴЬ-нъінмъ врлтомъ. н прѣстлвыеннк н сгкроѵршсынк С 465.13; рл^гиъвлвъ же са кна^ъ о съкроушеннТ вогг сконуъ. повелѣ мсѵемъ нсѣштн сватъіа С 180.24. П Прен. Болка, рана. гГ милостив И фбДрОТЛМН ТВОНМН. ІЦѢЛѢ-(ан съкроѵршеннѣ дшъ і тѣлесъ нл-шнуъ СЕ 21а 5. 3. Нещо счупено, строшено; повреда, сътрідсе ^смліж і съмьлте іж. Т нсцълі съкро\ршенъѣ еід ѣко подвіжл снд СП 59.4. Изч. СП, СЕ, С. Гр. сгбѵтрірра, сгоѵтріРн, ката-хЛааіс, ОраОак;. Вар. съкроѵшснніс, еькроѵр-шснгк. Неб. съкрушение книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, АР. Сре. съкрушаване НГер; крушение книж. ОА, ЕтБАН. съкроѵршнтн, съкроѵршж, съкроѵршншн се. 1. Строша, счупя, вь^леждштю емоѵр прнде женл. імжштн лллвлстръ ЭДН^-мъі. илръдънъі ПНСТНКН1А дрлгъі. I съкроѵршъшн лллвлстръ въ^лнѣ емоѵр нл гллвж М Мк 14.3 3; то\р съкроѵрші крѣпость локъ. штітъ і оржжье і^вьрлно СП 75.4; ъко съкроѵрші врлтл мѣдѣ-нл. н верѣьл желъ^нъі съломі СП 106. 16; съшедън въ лдъ. і верѣід вѣѵь-нъііа съкроѵршъ СЕ 63Ъ 8; н длднте мн м'ллтъ желѣ^нъ н съкроушж ісго С 27.25; въкочрпѣ желѣ^нліл жжл н верѣд съкроѵршншА са С 466.3; гровъі отврь^етъ. лдовъі клоѵрѵд съкроушнтъ С 238.30. // Разбия, вьсѣкъ плдъі нл клмене томь съкроѵршнтъ сд. л нл немьже плдетъ сътъретъ і М Лк 20. 18 3; въ съкроѵршітъ ^жвъі ірсъ ... ѵрѣновьнъид львовъі съкроѵршілъ естъ ПЪ СП 57.7; і гллвъі гнѣ^ддфннуъ сд ^мневъ. точр съкроѵршнлъ есн СЕ 4Ь 20; нлродочр же многочр вѣровлвъшочр. оѵрст-рЪМНША СА Н СЪКрО\рШНША КО\рМНрД. Н кр'стншА са С 35.17; вь^ьмъ клмъікъ. връже ДЛ оудлрнтъ І€Д'НОГО ОТЪ СТЪІ- ________________________ сысроѵ^шнтн н^ъ. вь^врлтнвъ Ж6 СА ІСЛМЪІКЪ нл лнце існАже н съкрочршн кмоѵр вьсе лнце С 74.15. // Преломя, пречупя, и съ-крочршітъ гь кедръі лівлнъсісъіа СП 28.5; н плдъша плкъі. н съкрочрше-иомъ въівъшс-мъ. въстлвнтн н съпле-склтн С 342.15. //Потроша, изпочупя. въшедъ въ цръквнште лртемн-дово. вьсл клпнштл съкроѵршн. н огн"емъ съжеже С 220.26; вьлѣ^ошд въ млнлстъірь. н всл съкроѵршнв'ше ... нл са оврлтншА ыенстовоіе оѵрстрьмыеннк С 557.26. 2. Прич. ліин. деят. като същ. съкроѵршнвъін т. ед. І)з. о аоѵтр{(рсе<;. Този, който е разбил, строшил нещо. онъ нстъін кстъ съкроѵршнвъін въ Тсѵрдлуъ водлуъ. гллвъі ^мневъ влшнуъ С 467.3; ісомнсь реѵе. тъі лн ксн рл^орнвъін н съкроушнвъін велнкж вогъшж лрфемж С 226.14-15. 3. Прен. Поразя, победя, унищожа, гь о деснжіж теве съкроѵршнлъ естъ въ дс-нь гнѣвл своего црьд СП 109.5; тъі рлѵн нъінѣ съкрочр-шнтн оржжне н снлж неджгочр семо\р СЕ 29а 8; ^лгрлдн оустл львовн. н съкрочршн вьсж протнвънъінуъ снлж С 158.10. // Сломя властта на някого. ѢКО мъішьцід грѣшьннкъ съкроѵр-шіатъ сіа. оутвръждлетъ же прлведь-нънд гь СП 36.17; то\р съкрочршн дръ-жлвж лжкомъ іего С 462.23; вндѣ-рсомъ іемочр ржцтз нмлже съкроѵршн сьмрьть С 499.25. 4. Прен. Измъча, съкруша, сразя, нво въ іедннъ дь (!) прнмнкГнрнн нл вндѣные ^нждемллго дѣлл плде точр пѣнъі тѣшта н съ-кроѵршлкмъ С 553.11. 5. Прич. мин. страд. а) Като прил. съкроѵршенъ. Гр. сгоѵтетрірркѵос;. Пречупен, прекършен. трьстн съкроѵршенъі не прѣ-ломнтъ. і прътл вънемъшл сд не о\ргл-снтъ М Мт 12.20 3, А, СК. 6) Като същ. съкроѵршеннн м. мн. Гр. оі опѵ-тетрщреѵоі. Тези, които са съкрушени, сломени, съсипани, дуъ піъ нл мнѣ. егоже рлдн помл^л мд. бллго- сысро^шнтн... 822 съісрт.ітн вѣстнтъ ннштннмъ. посълл мд. ісцѣ-лнтъ съкрочршенънд ... і... отъпочрстнтъ съкрочршенъіл въ отърлдж М Лк 4.18, 19 А, СК; влн^ь ссть гь съкрочрше-нън^ъ срцемь. н съмѣренънд д;<омь спетъ СП 33.19. ~ са страд. и безл. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. сшѵтрфш, сгоѵйХасо, екі5>а'рсо, Орагіш, яврі катакХаоз, катакаісо. Вар. ськроѵршнтн, сысро^шітн. Неб. съкруша ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съкрочршнтн сд, съкрочршж са, съкрочршн- шн са се. 1. Строша се, счупя се. і плдъ нл клмене семъ съкрочршнтъ СА. & нл немъже плдетъ сътъретъ і М Мт 21.44 З1; въіша во сн дл съвжджтъ (СА) КЪННГЪІ. КОСТЬ N6 СЪКрОЧр(ШН)ТЪ СА кго М Йо 19.36 3, А. Сре. СП 33.21; ВЪКОЧрПѢ ЖС-ЛѢ^НЛІЛ ЖЖЛ Н ВСрѢА СЪ-КрОЧрШНША СА. ВЪІСОѴрПѢ ^ЛТВОрН ОТЪ- плдоша С 466.3. // Образно. потъкж СА въ лкрогонне. I клмень ^Ъ. I слмн съкроушішА са К 12Ъ 21. Сре. С 448. 18. 2. Разкъсам се, скъсам се. дшь НЛШЛ ѢКО ПЬТНЦЛ І^БЛВНТЪ С1А отъ СѢТН ЛОВІАШТІ^Ъ, сѣть съкрочршн СІА V мъі н^влвлс-нн въі^омъ СП 123.7. Сре. С 80.5-6; н протАгъше по дрѣ-ВбСеМЪ ПрНВАЖЛТб н твръдо. дл протА-жс-мъ дрѣвесъі съкрочршнтъ СА С 159. 2. 3. Прен. Съкруша се, измъча се. Н ТОГО рлдн ВНДАН СОТОНЛ БОЛНТЪ съ- крочршнвъ са С 11.28-29; отъшъдъін жс- врлтъ ПЖТЬМЪ ^ЛБЛЖДНВЪ Н ^ѢЛО са съкрочршнвъ С 291.13. М, 3, А, К, СП, С. Гр. а\)ѵт».аорш, аиѵ-тріроцаі, сшукХаораі, кахакХаораі. Вар. ськрочршітн СА. Нвб. Взіс. при слкроушнти. съкръівлтн, съкръівліж, съкръівлкшн несв. 1. Скривам; събирам, трупам нещо, за да го запазя, не съкръі-влнте севъ съкровнштл нл ^емн. ідежс ѵръвъ н тьлѣ тьлнтъ. ідежс тлтне подъкоплвлквтъ н крлджтъ М Мт 6.19 3, А, СК; съкръівлнтс же севъ съкровнштл нвсе М Мт 6.20 3, А, СК; съкръівлетъ і не вѣстъ комочр съвн- рлстъ СП 38.7. 2. Прен. Крия, премълчавам, прикривам нещо. тъі же мн съмотрн очрѵеннкъі любашта нстннж. клко гллгол'емъш^ъ отъ врлгъ. ннѵ'соже съкръівліжтъ С 440.14; не съ- КрЪІВЛІЖ СВОКА СЛЛВЪІ. ОДОЛѢНЬНч ПОБѢ- дъі. нъ лвѣ всен твлрн С 503.14. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. іТпаооріСсо, крѵятш, аяокриятораі. Неб. скривам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Сре. съкрия [се] диал. НТ. съкръітн, съкръікк, съкръікшн св. 1. Скрия, сложа на затулено място. подовъно естъ цсрствне невское квлсочр. іже въ^емъшн женл съкръі въ мжцѣ трн слтъ доньдеже вьскъісѣ вьсѣ ММт 13.33 3; плкъі подовъно естъ цсрствне нвское. съкровнцно съкръвеночр. (нл) нл селѣ. еже оврѣтъ ѵлвкъ съкръі М Мт 13.44 3; очрвоѣвъ са шедъ съ-кръі^ъ тлллнтъ твон вь ^емн М Мт 25.25 3, А, СК. Сре. С 369.24; С 377.5; очргльвж іа^ъіці въ плгочрвъ (жже створішмч. вь сѣті сеі іжже съкръішід увьл^е ногд і^ъ СП 9.16; дл прідетъ емочр сѣть еьхже не сьвѣсть. н лесть іжже съкръі овьметъ і СП 34.8; двл потленл очрѵеннкл. съкрітн [!] Тсл. въ гровѣ. грддете К 14Ъ 39. Сре. С 453.26. // Скрия, съхраня, запазя, колъ мъного множьство вллгості твоемч гТ. (жжс съкъі (погр. елг. съкръі, Сееер., с. 37, бел. под линия) воіа-штнмъ сіа тс-вс СП 30.20; въ срці моемь съкръіуъ словесл твоѣ. дл не съгрѣшж тсбѣ СП 118.11. // Прич. лгин. страд. като същ. съкръвеыліл ср. лгн. Гр. [та] кекрнццеѵа. Съкровищница. гГ отъ мллъ от ^с^ьа. рл^-дѣлі іа въ жівотѣ і^ъ. н сокръвенъі^ъ твоі^ъ нсплъні скч жтровл І^Ъ СП 16.14. 2. Скрия, прикрия, не направя нещо явно. прлвъдъі твоеьл не съкръі^ъ въ срдцн мосмъ СП 39.11; не съкръін отъ мене ^лповѣдсѴ твоѴуъ СП 118.19; н млрніл вь сс-вѣ сн рл^мъішлілше. повѣдѣ лн се Ѵѵѵснфочр съкрати... 823 сълагатн нлн плѵс съкръиж тлныою сс С 239.24; отьѵс Ѵѵѵлнс. тъі оч^во нжс ыл тевѣ длрь съкръі ОТЪ МСЫС. ГОСПОДЬ ЖС МОІН овлвн С 287.29; ис съкръі бллжоыън потръ цізлъбъі поісллыніл С 362.12. ИПрич. мин. страд. а) Като прил. съкръ-ввиъ. Гр. оогокекргщцеѵос;, кргштбд. Скрит, укрит, тлнил съкръвеыліл отъ вѣкъ. н иъіьГѣ овлнѵнмліл ылсъ рлдн С 143.13; прндн о\рво реѵе ѵо лгг^еле. слоугл вждн стрлшьыоѵроѵрмо^ тлнноу. ськрьвбночр послоѵржн ѵоѵрдесн С 247. 12. 5) Като същ. съкръвеимл ср. тн. Гр. [ха] кекриррвѵа. Скрити неща, тайни, отвръ^ж въ прнтъѵл^ъ оѵрстл моѣ. отъкръиж съкръвеылл. отъ съложеинѣ вьсего мнрл М Мт 13.35 3. 3. Укрия някого, дам тайно убежище някому, ѣко съкръі міА въ ісровн своемь. вь деыъ ^ълл моего покръі міа въ тлшѣ кровл своего СП 26.5. 4. Премълча, не споделя с никого, (лжс- тн ДЛСТЪ БЛЛГОДЛТЬ БЖН1Л N6 СЪКрЪІН С 553.25; длчрндъ пророкъ подъ пнсл-инюмъ съкръі рл^оѵрмъ С 327.4. // Прикрия в себе си. ие вждн ... инсътоже -едл імъі. вь сръдьці съкръвенл. ые шо въ оѵрстѣрсъ носа. шо же въ очрмѣ К 8а 10. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. кр-бятсо, алокрбл-тсо, еукропхсо, кахакрхжхш, ка/ллхсо. Вар. «окръітн, ськрітн, Нвб. скрия [се], скривам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съкръітн СА, СЪКрЪІКК СА, СЪКрЪІЮШН СА св. Скрия се, отида на скрито място, изчезна, доньдеже свѣтъ нмлте, върочрнте въ свѣтл. дл сыве свхзтоср вждете. сн глл нс. і ошедъ съкръі са отъ нн^ъ М Йо 12.36 3, А; лдлмс къде (есн. кде сд съкръі С 304.16; гллсъ твон слъішлрсъ р<оддштъ въ породѣ н оѵрвоіл^ъ сд. глко ылгъ іесмъ н съкръірсъ сд С 304.21; сльыьцоѵр въс^о-ддштоѵр съкрънетъ сд стѣнь С 417. 28. // Покрия следите си, скрия се някъде, вь^аса же клменне дл връгжтъ нл нь. Тс же съкръі са н н^нде н-цркве М Йо 8.59 3, А. М, 3, А, С. Гр. крблтороп. Нвб. Вж. при съкръітн. съкоѵрпнтн, съкоѵрпліж, съкоѵрпншн св. 1. Приготвя, произведа, дл муромъ юже юстъ рл^лнѵь воыілмн оѵрстроюыо. н ^ъітростніж съісоѵрпыено. трьмь сътомъ сьцѣнн дннлремъ С 425.23. 2. Придобия, набавя, получа, ндѣте очрво стлнѣте дьыесь. н дл съмотрнТмъ дов-рллго съвъкоѵрпьенніл. дже онн съкоѵр-пншд С 54.14. 3. Прен. Направя, превърна в нещо. дл вждетъ съсж-дъ н^върлиъ. сыъ н нлслѣдьынкъ. твоемоср црсо\р ... мждрость. прлвъдл. стъшн. і^влвлсыне. съкоѵрпн і оръглыъ съвръшеыъ СЕ 94а 18.4. Прич. мин. страд. пато прил. съкочрпл'енъ. Гр. соцщктоі;. Общ, който се разпространява навсякъде, н пнллтъ ин гллголлтн ын слъішлтн можллше. съ-косрпьюнллго рлдн мдтежл. н жсовнцл мъшліллше въітн С 434.3. Изч. СЕ, С. Гр. риреуем, яорі^ораі [вар. 5ш-ѵбсо], катаокева^со. Нвб. Срв. скупя [се], скупча [се] 'събера на едно място, на куп’ диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съкоѵрпХенью, -*л ср. Съединяване, единение, общение [прен.]. въ прѣподовне н прлвъдж. ѣко дл въшж весквръыъі. съісоѵрплеыне нмлтъ очр теве СЕ 95а 22. Изч. СЕ. Гр. ёѵсостк;. Вар. съкоупмшіс. Нвб. Срв. скупване, скупчване, скуп м. диал. 'задруга’ РРОДЦ. съкоѵршітн [погр. СП 9.36] вж. съкрочршнтн. съкжтлтн, съкжтліж, съкжтлюшн несв. Успокоявам, сдържам, обуздавам, н снмъ БЪІВЪШНІМЪ. ПрѢТрЪПѢВЪ-ШНІМЪ въ ллѴьвл^' н молнтвл^ъ. нл ДЛЪГЪІ ДЬЫН ЮД'ВЛ СЪКЖТЛШД ОТЪВѢ- гъшнімл вѣсовлнню С 53.25. Изч. С. Гр. катаотеХХсо. Нвб. скътам, скътвам 'скривам, запазвам’ ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съллглтн, сълагакк, съллглюшн несв. Слагам, нагласявам [заедно], съе- С&ЛА7НТН 824 салнкаствовлтн динявам. БОЛО н оустл СЪТНСКАКШН. от-връ^ъшоуоум» оустл гжгъннвоуоумоу. воле жс н ржцѣ сълагакшн простеръ-шоуоумоу нсъ^ъшнн ржцѣ С 456.28. сълагатн въ срьдьцн. Гр. сгоцраАЛю 8Ѵ тг{ карбіа. Възприемам, приемам; слагам на сърце, мАрнѣ же съвдкдААше вьса глъі сніа сълагабв-штн въ срдцн своемь М Лк 2.19 3, СК, Б. Изч. М, 3, СК, Б, С. Гр. лерютеХХсо. Нвб. слагам ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съда^нтн, сълажж, съла^ншн несв. Слизам, спускам се надолу, і нже на кровѣ да не съла^нтъ вь^дтн еже естъ въ урАмѣ его М Мт 24.17 З1, СК, Б. II Потапям се, влизам във водата, еннде Ангельскъін владъіка въ Тѵѵр- ДАНЬСКЪІА ВОДЪІ. Н СВАТНВЪ ВОДЬНОІС кстьство вьсж вьселенжіж нсцѣлнлъ ... нъ сьде по прьвѣѣмь въторъін съла-^нтъ. по вьторѣѣмь трстнн С 496.19. Изч. М, 3, СК, Б, С. Гр. катаршѵсо, катерхораі. Нвб. слазям остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. слизам. съла2ъ, -а т. Слизане, спускане надолу [образно]. Н МНОГАШДН ОБрА-штешн вь веть^ъі^ъ кьПнга^ъ. сьмрьтн ада НАрнѵемо. прѣстАвыеньк- кже отъ-сждѣ. понеже очрво съдд^оу коньѵнна бъістъ. вьскрѣшеньк наста С 487.25; прьвѣк БО ПрНШЬСТВНІА ^ВА. Н СЬЛА^А СПАСОВА. Н САМО НМА СЬМрЬТН СТрАШНО Бѣ С 487.10. Изч. С. Гр. оікоѵорш, той атаорой. Вар. сьлгч^ъ. Нвб. Срв. сляз 'стръмен път’ диал. ДА. СЪЛАМДІАТН, СЪЛАМЛІАБК, СЪЛАМЛІАКШН несв. Пречупвам, строшавам, сло-мявам. прѣвъі же бѣсъ ннѵнм'же ^оу-ЖДС- СЪІСроуііІАА СТАрЬЦА ... ННОСТАНЬ костн кмоу СЪДАМЫАА С 553.5. Изч. С. Вар. съаамы&тн. Нвб. Срв. сломявам, сломя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл; сломвам диал. НГер, ЕтМл, ДА. ■ I съаатн, съдкк, съд"ешн несв. Пращам, изпращам, се а^ъ съдяб въі ѣко овьца по срѣдѣ вдъкъ М Мт 10.16 3, А; сего рАДН се Ь,ТЪ СЪДКч КЪ ВАМЪ пркъі н прѣмждръь I къннжъннкъі М Мт 23. 34 З1, А; I прн^ъвАвъ оба на дссатс н НАѴАТЪ ЬА СЪДАТН ДЪВА НА ДЪВА. I ДАА- ше нмъ вдасть на дсѣрс7, неѵнстъі^ъ М Мк 6.7 3; ѣкоже посъда ма отъцъ н а тъ съдж въі М Йо 20.21 А; не[.„] < сдоуж(е)БннТ ден. въ [...]сдемн ^а ^СотАфАА на [...]атн сп(се)нне Е 86 14. // Пращам, препращам някого от едно място на друго, дьньсь гъ уъ ВОДАТЪ. I ОТЪ СЖДА НА СЖДЪ I СЪДЖТЪ. I КАІѣфА ОТЪВѢШТАВА€ТЪ. I ПІДАТЪ Прі- ѵітастъ са К 105 27. // Образно. дрѣвомъ ПрѢБрА АДАМ ДНІАВОДЪ КрЬ-стомъ оудодѣ ДНІАВОДОу )съ. оно оуво дрѣво ВЪ АДЪ СЪДААШе. крьстьнок же дрѣво Н ОШЬДЪШНіуЪ ОТЪ АДА ПАКЪІ въ^ъівААше С 489.20. Изч. М, 3, А, Е, К, С. Гр. алоотеХХю, теркш, ларатаряы. Вар. склдтн. Неб. Сре. [по]сланик м. 'пратеник', [по]сланичество ср. 'пратеничество', [по]слание ср. 'изпратен писмен текст’. съдежАтн, съдежж, съдежншн несв. 1. Лежа болен. отъкръішА покровъ ндеже бѣ. і прокопАвъше съвѣснша одръ на немьжс- осдАвденъі съдежААше М Мк 2.4 3, А. 2. Прич. сег. деят. съдежАН. а) Като прил. Гр. кеіре-ѵос;. Прен. Погребан, положен в земята след смъртта, і съмрътн і^го- НА. I ВЬСКрѢШАЬА АБНС-. СЪДАЖАфАА ТѢ- дс-са. отъ вѣка СЕ 26Ъ 20-21. 6) Като същ. Гр. о^хстОеѵсбѵ. Лежащ болен човек, мо нд съдежАірнімь на многа дѣта СЕ 26Ь 12. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. катакеірга. Вар. сьасжатн. Неб. Сре. лежа ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. съднкъствоватн, съднкъствоуіж, сълн-къствоукшн несв. Ликувам, радвам се заедно с някого, ілко н въі н вьса въішьн'аа снлъі. съ намн ПрА^ДЬНОу- БКТЪ. СЪЛНКЪСТВОуіЖТЪ БО БЛАГЪШМЪ нашнмъ С 490.22. Изч. сълнѵьыо 825 съложнтн С. Гр. сгиухоірю. Нвб. Срв. лігкуя остар. ОА; ликувам ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РЕЕ. сілнѵьно нареч. Единосъщно, равнопоставено. ежс- са прѣстлл тронцл реѵетъ. оць н сйъ і стъі д^ъ. трн СЪСТАВИ СЪЛНѴЬЫО ВЪ С-АНЫОМЬ БЖЬСТВѢ СЕ 67а 14. Изч. СЕ. Нвб. Срв. сличен прил. диал. ДА. сълнѵые, -іл ср. Наличие, проява на същността. прнѵАст(ын)цн во ^о(\р В)Ъ1^0МЪ. Афб 8В0 (п)око... СЪЛНѴН(Ѣ) (ГО ДО КОЫЪЦА Н^ВѢСТ... и(ъ) очрдръ-жнмъ Е 8а 18. Изч. Е. Гр. ■йкбатаси?. Вар. сглнѵнк. Нвб. Срв. [на]личие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. сълогъ, -а м. Дума, слово, къінмн сло-весъі н^вѣштакмъ ... СНА ОБрѢТМтК потрѣвьнъі тѣмъ сьлогъі. ныьжде же ннкдеже. нсоѵрсл въ прлвьдж оѵрвн-влюмл С 434.30. Изч. С. Гр. агЛХсфр. Вар. сьлогъ. Неб. слог ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. съложеиъ, -ъін прич.-прил. Съставен, съчетан, органично свързан, пріде ѵкъ богатъ іменемь юсіфъ. въ ктниж боратъ. ѣко вьсе съложеыое. тѣло гые прнмъіС 146 21. Сре. С 453.11. Изч. К, С. Гр. сгбѵіЗетос;. Неб. сложен прич. ОА, ВА, БТР, АР, ДА. съложеные, -гс, ср. 1. Сътворение, създаване. нже ПОБѢДЬНЖІЙч ПѢСНЬ. Н N0-воіе съложенню мнроу. пѣтню. побтдь-лнвоѵроѵрмоѵр ^рнстосовоу НАОуѴНША С 319.7. 2. Съвъкупление, полов акт. помъіслнтъ ыл блждъ. лн оѵрмъіслнтъ съложенне СЕ 37а 1. 3. Знак, белег. НАПНТАЫН БЪІША ПАТЬ ТЪІСЖШТЪ. НН іедиѣмъ крьстьнъінмъ съложеыніемъ С 428.27. отъ съложеныл вьсего мнрл, отъ съло-женьл вѣкоѵр. Гр. ако катоДоАДс; коароп. Според християнското летоброене - от времето на създаването [сътворението] на света. отъкрънж съкръвеылА. отъ съдоженнѣ вьсего мнрл М Мт 13.35 3; прнд^те БЛГИІ ОТЪЦА(ЦЛ) М06Г0. ЫАСЛѢДОѴрНТб оѵрготовлыое вамъ цсрствне. отъ съложеннѣ вьсего мнрл М Мт 25.34 3, А, СК. Сре. С 508.6; да мьстнтъ са кръвь ВЬСѢ^Ъ прісъ. ПрОЛНВАбМА отъ съложеннѣ вьсего мнрА. отъ родА сего М Лк 11.50 3; НАслѣдоунте оѵрготовлное влмъ црство. отъ съложеннѣ вѣкочс СЕ 996 11-12. прѣжде съложеныл мнрА, прѣдъ съло-женькмь мнрл. Гр. про катоДоЯДс; костроп. Преди сътворението на света, оѵе ... да вндатъ славж мокк въже далъ есн мьнѣ. ѣко въ^лювнлъ ма есн. прѣжде съложеннѣ мнрл М Йо 17.24 А, СК; прннмѣте оуготовАыою вамъ цѣслрьствнк. прѣдъ съложеын-іемъ мнрл С 446.30-447.1. М, 3, А, СК, Е, СЕ, С. Гр. ксстофоХіі сгбѵіУп-ра [вар. іЗЁада]. Вар. сгложеннк, съложснно. Неб. сложение остар. ВА, РРОДД. Срв. [стихо]сложение. съложнтн1, съложж, съложншн се. 1. Сложа, поставя някъде, нмѣше же врѣ- МА ^ЛѢБЪІ ѴНСТЪІ Н ТОПЛЪІ. ВННО Н МАСЛО ДрѢВѢЫОіе. Н МЛАДЪІ съіръі Н АНЦА. н крнннцж медоѵр н съложнвъ отнде С 291.9. 2. Прен. Отмахна, премахна. СЪЛОЖН рАЫЯч снбб съ тѣлесн его СЕ 306 3. Изч. СЕ, С. Гр. датафортбш. Неб. сложа ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съложнтн11, съложж, съложншн се. Възстановя, възмездя [щета], тн тлко ВЪ МНО^Ѣ МОЛНТВѢ НСПОВѢДАЫНіеМЪ тъѵно крлденоуоумоу съложнвъ ^лл-томь нлн сьревромъ прныестн. тн тъ-ГДА МЖКЪІ ДА н^вждетъ ѴЛОВѢКЪ тъ С 42.23. Изч. С. Гр- ё^ороюю. Неб. Взк. при съложнтн1. съложнтн [погр. С 302.16] еж. слоужнтн. СЪЛОЖНТН СА, СЪЛОЖЖ СА, СЪЛОЖНШН СА Св. Уговоря се с някого, сдумам се, с&ломнтн 826 СЬЛОЧ^УНТН споразумея се. енце рѣсте роднтслѣ его. ѣко воѣлшете са нюден. юже во са бѣл^ж съложнлн нюдѣн. дл ънре кто НСПОВѢСТЪ ул. ОТЪЛЖ(ѴОНЪ) соньмнштл вждетъ М Йо 9.22 3, А. // Съглася се, възприема същото схващане. N6 ГЛЛГОЛ"СТЪ ГМЬ НН БМЬ. НС ВЪ^ДрЪ-ЖНТЪ НСТННЪІ, не СЪЛОЖНТЪ СА съ домж. не вьслѣдо\ріетъ прлвьдьнллго С 509. 23. Изч. М, 3, А, С. Гр. сп)ѵт(і5е(іаі. Нвб. сложа се 'съглася се’ АР. Срв. слога ж. 'съгласие' АР, ЕтМл, РРОДД. СЪЛОМНТН, СЪЛОМЛНЖ, съломншн св. 1. Преломя; разчупя нещо, за да го използвам на късове, прнемъ же ПАТЬ ^ЛѢБЪ Н ОБѢ рЪІБѢ. ВЬ^ЬрѢВЪ НЛ нево вллгословн на. н съломн н длълше оѵрѵсынкомъ прѣдъложнтн нлродочр М Лк 9.16 3. 2. Строша; пречупя нещо, за да го унищожа, л^ъ же ВЪ^ДрЛДОѵріЖ СНЛ ВЪ ВѢІСЪ. ВЪСПОІЖ БОЧ)1 ІѢК0ВЫО. V ВЬСІА рогъі грѣшьнікъ СЪЛО-млнж, і въ^несотъ сіа рогъ прлведьнлего СП 74.10; н въложнша н въ врлтъ нждо н стллго 'Рлжж. н точр СЪЛОМНШД вьса костн іемоѵр С 270.16; лштс не ослѣпыж ммоѵр оѵню, н сьломыж іемоѵр ржкоѵр н ногочр. н нсвнднмо сътворж іемоѵр вьсе тѣло С 554.15. 3. Разбия, сломя, ѵѵ гллсл снло лдъ нспровръ-гъшн. врлтл мѣдьил сътъръшн. ^лво-ръі жслѣ^нъі съломьшн С 317.9; н врлтл ве^дрѣв'нл кръстомъ ^с сьломь. гво^днн же верѣА вѣѵьнъіа съкроѵршн. н съломь н ж^лмн С 462.19; дьнось МѢДЬНЛНА врлтл СЪЛОМН ВЛЛДЪІІСЛ нлшъ ^ъ С 487.6. ~ са страд. М, 3, СП, С. Гр. катаклаш, амукХаш, аоѵіЗ-Х6.Со, катаг)Х(іш, сгоѵтрфсо. Вар. сьломнтн. Неб. сломя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сълоѵрѵлн, -іл м. Случай, непредвидено обстоятелство, случайност, нъ іедд клко въскръсъшоѵр ісмоѵр мьнѣ-ТН НЛѴЪНЖТ'. ілко сълоѵрѵлкмъ НѢІСЪІН-мъ ожн лл^лръ С 314.4. Изч. С. Гр. стоѵіъхіа. Неб. случай ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДЦ. СЪЛОуѴАТН СА, СЪЛО\рѴМЖ СА, СЪЛОѴрѴЛКШН са несв. 1. Само 3 л. Случва се, става, бива. лште лн дл сълоуѵллше сд нѣ о\р кого о\рмо\рднтн кмо\р, то н^ъ-рсождллше ноштннж, н врлтомъ грлдъ-нъінмъ ^лтвореномъ сжштемъ. стонлше н молнтвж творѣлше къ вогоѵр С 206.7; лште же сд сълоѵрѵллше къгдл ндж-штоѵр іемоѵр въ грлдъі съ въ^ъвдвъ-шннмъ іего въ домъі своа бллгосло-выенннл рлдн тн лште прошллше кто отъ ннштнн^ъ нѣѵьсо длтн севѣ, то лште сд съло<рѵллше не нмѣтн юмоѵр ннѵьсоже длтн іемоѵр. то котъігж сь-влѣкъ съ севе длдѣлше ннштоѵроѵрмоу С 207.8, 12-13. 2. Намирам се, попадам някъде случайно, ^вѣр' же оѵрстрьмылше сд къ млнлстъіроѵр. дл съконьѵліетъ повелѣнок. сълочрѵлнж-штнн же сд нл пжтн. внддште н^дл-лсѵл ... мндштс нл н^ѣденніе нмъ прѣдъложлтн С 558.17; нлкоже нн пастора ^нлтн нн Ѵного ннкогоже мнло-влтн. ыъ вьсд сълоѵрѵдіжштдА СД го^- БНТН ... НЛПЛДЛА НЛ СЬрѢТЛШІІТДА іего С 565.17. 3. Произлизам, произхождам. вѣровдлше во. НАКО вьсд стрлстн. н вед ІА^ВЪІ тѣлесьнъіА. отъ сотонъі сълоѵрѵліжтъ сд С 556.10. Изч. С. Гр. сирРоаѵш, у{уѵороа. Неб. случвам се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; случавам се диал. ДА. сълоѵрѵнтн [са], сълоѵрѵж [са], сълоѵрѵншн [са] се. 1. Само Зл. Случи се, стане. сълочрѵн сд кочрпыдочр ыѣкоторо^оѵр-моѵр гънлвъшоѵр ВСЛЬБЖДЪІ СВОА н плстн а нл мѣстѣ томь С 217.25; сълоѵрѵн сд грлднтн млнлстъіръ отъ ллвръі нл сѣвсръ С 284.13. 2. Намеря се, попадна някъде, н коплнжште коренніе прн еппѣ нже тъгдл сълоѵрѵн сд точр. дондошд коплнжште до съсж-дъ крьѵлжьнъінхъ С 52.10. 3. Про- СЪАЪ 827 сьлъгатн изляза, дължа се на нещо. плденнк сетнок отъ лѣнвстн сьлоуѵьше са С 514.1. 4. Прич. тин. деят. като прил. сглоуѵнвгін [са], а) Случил се, станал, поѵргпг прннесс- жаждж-штннмг. побъдла нмъ СгЛОуѴНВгШАЛ СА ѴОуДС-СЛ БЖНІЛ С 550.3. 6) Гр. сгоц-РеРдкшс;. Който е сполетял, постигнал някого, рлвг же вжнн вн- Дѣвг ѴЛ0ВѢКЛ СгДргЖНМЛ Н СгБНКНА. отг сглоуѵнвгшні);г км» ^глг помн-ловл кго С 42.6. сглоуѵнтн са комоу. Гр. сткцРаіѵеі [тгѵі]. Безл. Случи се [на някого], н Ѵсповѣдлша вьсл вьсѣмг кже са сглоуѵн нмг С 40.2; повѣждг мн реѵе ѵо млрнк. ѵто се вгктг не потлн мене кже тн са сглоуѵн С 240.29; клко се сглоуѵн са нлмг дл рл^оумѣкмг. ілко нн ^отАШтоуоумоу нн текжштоуоу-моу. нн женжштоуоумоу. нг мнлоукв-штоуоумоу вогоу С 312.19. С. Гр. уіуѵороа, <ти)іра{ѵм. Вар. сьло^нтн [са]. Нвб. случа се ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сгдг, -а т. 1. Пратеник; човек, изпратен някъде със специална задача. нѣстг рлвь воден га своего. нн сьлг волен посглдвгшлАГо н А Йо 13. 16; таѵс по девАтгнлдесАТЬнѣмг лътѣ. Аісгі нѣкого сглл н ^лстжпь-нніса. кг вгішгнкоумоу цѣслроу оуѵн-теліА свокго. прѣдьпосглАвг. н^нде на мльѵлнгнок мѣсто С 273.20; прнде же веѵерг ^ѣло сглг поуштен' отг того тро-кон'да С 561.20. // Сато тн. Пра-теничество, делегация, н посълаша сглгі кг цѣслроу грлтнкшоу повѣ-ДАвгште, о вьсѣ^г вгівгшнн^г С 196.26; таковок повелѣньк богоѵьстн-вааго црѣ. посглАША іс немоу сглгі. (Акоже длтн нмг еппг С 539.24. 2. Пратеник на Бога, Божи вестител, ангел. влАгословесенг грддгі вг нма господьне. сгплстг нлсг собонк. гспсоже реѵе пророкг. не ^одлтлн нн сглг нг самъ господь сьплсе а С 330.1. Изч. А, С. Гр. аууеД.05, преарЕіа, тсреаРис, апоа-токос,. Вар. сьлъ. Нвб. Срв. [по]сланик 'пратеник’ ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. сглггАтн, сглгжж, сглгжешн св. 1. Излъжа, кажа неистина, вг^ліовішід і оустгі своімі, н іл^гікомь своімь солггл-шіа с-моу СП 77.36; реѵе кмоу плвьле. ноулнілнн сестрл ТВОІА ОБѢШТЛ са пожрьтн вогомг ... плулг реѵе. прлвь сглггл ... не можешн во ннкогоже отгтрггнжтн. рл^вѣ лгжеіж С 2.9; н млрніл вь севѣ сн рл^мгішлкчше. повѣ-дѣ лн се кѵснфоу, нлн плѵе сгкргікк тлннок се, едл вждетг сглггллг прн-^однвгін. поѵто мн гнѣвнтн д^гікг стлрцоу С 239.25; Уѵѵснф' реѵс. н сглг-гатн млрніл не можллше. каісо бо нн снротл можетг вгітн нн отьцл нмѣтн С 241.11. // Измисля, кажа някаква измислица, то клко то кстг рл^оу-мѣтн (акожс тлко ^отѣл^ж сглгглтн вгскргссннк не вгівгшоу. сн рѣѵг отг того С 441.25; того дѣліл скорѣк вгстл. дл не рекжтг сглггл н оукрл-денг вгктг С 443.22. // Измамя, заблудя, еднноіж клідсг сіа свтмг моімг. лштс длдоу солгжж. сѣмьл сго вг вѣісгі прѣвждетг СП 88.36. 2. Излъжа се, заблудя се. не сглг-гл^г реѵе ѵѵ мжжоу. ілко стрлнннкг ксн сн^г мѣстг С 476.2. // Излъжа се в надеждите си, не бъда удостоен, кднѣмг тгѵыж не подовьнг вгівг мѵѵсеѵѵвн. кже (вг) вгішь^н нкроусл-лнмг вг^одг. шсоже онг вь МВжьннн. нѣклко сглгглнг вгістг С 277.23. 3. Проявя лицемерие, престоря се. людье тоужді і)<гже не ^нл^г рлвотл-ш(А мі. вг слоу^г оу^оу оуслгішлшс-міа. снові тоужді солгглшьл мі СП 17. 45; рьцѣте воу колг стрлшьнл дѣла твоѣ. вг мгножьствін сілгі твоеід. сглгжігвтг тевѣ врлві твоі СП 65.3; врлзі гТ солгглшьл емоу. V вждетг врлміл і^г вг вѣісг СП 80.16. СП, С. Гр. щѵВоцт, лХаааш, біауеиборш. Вар. солъглтн. СЬЛЬІ&ТН 828 СЪМбСТЫ Нвб. слъжа 'поизлъжа, кажа малка лъжа’ диал. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪДЫДТН СА, СЪЛѢКК СА, СЪЛѢЮШН СА Св. За мнозина - слеем се, съединим се. вьсн оѵрво СЬЛѢНМЪ са вь тѣло гед'но С 423.29-30. Изч. С. Гр. кераѵѵвреѵ ^равтові;. Вар. сьлыдтн сд. Нвб. слея [се], сливам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сълѣстн, сълѣ^ж, сълѣ^ешн св. 1. Сляза на земята от нещо, на което съм се качил, дште цсрь н^ддвъ естъ. дд СЪЛѢ^СТЪ НЪІНѢ съ крстд. I вѣрж нмемъ емоѵр М Мт 27.42 3, А, СК; въ^ьрѣвъ нс вндъ н. I реѵе къ немоѵр, ^дкь^ѣе ПОТЪШТДВЪ СА СЪЛЪ^Н. ДЪНбСЬ БО ПОДОВДДТЪ мн въ домочр твоемь ВЪІТН М Лк 19.5 3, А. Срв. С 350.14; вндѣвъ же мѣсто трѣвно н крдсъно. сълъ^е от конъ поглочрмнтн са С 146.12; тъі вндншн Тс ^се ... Нско не нмдмъ сьлѣстн съ кдмене сего. нн нмдмъ ідстн нн пнтн доньдеже оѵрмърж С 173. 6; прдвьдънъін же съ стлъпд ^отѣдше сьлѣстн С 558.3. // Падна, срутя се. нд въісоцѣ же стоАштоѵр коѵрмнроу. въспрѣтнвъ іемоѵр реѵе къ ^емв. тевѣ глдголж велнтъ тн Ус ^с мон сьлѣстн С 33.13. 2. Сляза, спусна се от небето, СНИЗХОДЯ. ПОМОЛАфЮ МН СА. ГВН I вочр. сълѣ^ъ отъ нвсе днлъ седмь. дд отъженжтъ в'се тъм СЕ 59а 9. // Сляза в ада, снизходя. клко нд ^емыж прнде нспльнгдан ѵловѣкд. кдко СЪЛѢ-7с не ѵочрвъшочр нн іеднномоѵр С 458.28. М, 3, А, СК, СЕ, С, X. Гр. катофаіѵш, катерхороа, екбворса. Вар. сьлѣстн. Нвб. сляза ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪЛАЦЛТН СА, СЪЛАЦДІтК СА, СЪЛАЦДЮШН СА несв. Свивам се, сгърчвам се. тж-БОМЪ ^ЪІБЫгКШТСМЪ СА. жнлдмъ съгръ-жддіжштемъ са. н вьсемоѵр тѣлоѵр не-волеіж сълАцліжшто\р са С 89.19. Изч. С. Гр. сгиѵе7.кораі. Вар. сълдрдтн сд, Нвб. Срв. слекна, [у]слекна диал. ДА. сълАфн, сълакж, сълАѵешн св. Превия, изкривя, прегърбя, помрдѵісте снл оѵ-1-^ъ дд не відіатъ. У ^ріветъ і^ъ отънждь съліаці СП 68.24. // Образно. СѢТЬ О^ГОВДШІА НОГДМД М01МД. н СЪЛІАШІА ДШ7Б М01Ж СП 56.7. Изч. СП. Гр. аоукартггсо, катакарятю. Вар. сгльмрн. Нвб. Срв. слекна, [у]слекна диал. ДА. СЪДАфН СА, СЪЛАКЖ СА, СЪЛАѴСШН СА Св. Превия се, изкривя се, прегърбя се [образно]. пострддд^ъ У съліа^ъ сіа до коньцд СП 37.7. Срв. СЕ 76а 15. Изч. СП, СЕ. Гр. катакаркторш. Вар. съльмрн екс. Нвб. Вж. при сълдфн. сължкъ, -ъін прил. Прегърбен, изкривен, превит, і се женд вѣдше дхъ нмжштн неджжень. §7. нд десдте лѣтъ. н бѣ слжкд. I не могжштн СА въсклоннтн отънждь М_Лк 13.11 3, А, СК; мо нд съджкІГѵдокомь СЕ 39Ь 24. // Като същ. сължкьч. ж. ед. Прегърбената, изкривената жена; гърбавата. гТ нс^е вже ндшъ ... въ^ъ-вдвъі въ съворѣ. съджкжвв I въ^дожь ржцѣ свон нд нйч. I рекъ ен. простд вждн отъ в'сего неджгд СЕ 40а 3. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. сгоукитггсоѵ. Вар. слжкъ. Нвб. Срв. слякав НГер. съмдтрідтн, съмдтрідкк, съмдтрідкшн несв. Обмислям, съобразявам, нд-СТОІАфДД потрѣвъномь. съмдтрѣьх. I вжджфдд очрдовь строьд СЕ 64а 20; прѣвъ^вьрѣвъ ідростнвв. съмдтрд'ше кок- вн прнмъішденніе н^оврѣстн. дд вн ддъгж н дютж нм'. сътворндъ съмрьть С 88.29. Изч. СЕ, С. Гр. стколеш, оікоѵореш. Вар. съмд-трѣтн. Неб. сматрям 'зачитам, вземам под внимание’ остар. и диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Сматра-калев ФИ от сматракал 'внимателен, наблюдателен човек’ СтИл.РЛФИ. съмеонъ [погр. СК Лк 2.34] еж. счрмеонъ. съместн, съметж, съметешн се. Смета, събера с метене, н съвърдвъшс костн гшнлнтн 829 с&мотрбыьге стъін^ъ н пепелъ съмс-тъше късъіплша вь рѣкж С 80.29. Изч. С. Гр. коацесо [вар. аиѵаусо]. Нвб. смета ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмнлнтн СА, СЪМНЛКК СА, СЪМНЛНШН СА св. Смиля се, проявя милост, съжаля се над някого, тъмьже молкк ТА М'Ы0Г0МНЛ0СТНВ6. СЪМНЛН СА НЪІНѢ ЫЛ МА. ЧѴТЪПЛДЪШЛ СТЪІ^Ъ твонмъ повс-лънен СЕ 786 10; лште во н во^н БрЛ^Н БЪІША ЖНДОВб ВЛСЪ ДѢЛШ& бъі- ша. дл мъі тѣ^ъ ослочршлннгсмъ съмнлнмъ са С 347.20. Изч. СЕ, С. Гр. ёХееораі. Нвб. смиля се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмн^ные, -іл ср. 1. Мир, съгласие, разбирателство, днмофнлочр же отъ-БЪГЪШОЧр ЦѢСЛрЛ ПОВеЛѢННІЛ. н съвъ-кочрпыенніл н съмнренніл. въ^дл (емочр ЫЛрѢѴНК ЦѢСЛрЬ ГЛАГОЛА, МНрЛ Н съвъкочрпыенніл Бѣгліешн С 200.8-9. 2. Помирение, мир, опрощаване [грях, вина], вьскрѣсьнъін дьнь гн Нй.Ш6Г0 |’С8 ^Л. мнрънліл вннл. сьмн-реныл нлѵдтъкъ С 486.27. // Помиряване, възстановяване на мир, разбирателство. С6Г0 БО рЛДІ. I СНА БІѢ НЛрЩЛбТЪ. МІрОТВОрЬЦЛ. С6Г0 рЛДІ Н ВЪ ВрѢМА жрътвѣ. ШОКА ПрЛВЪДЪІ КОбКА Нб П0МѢНЖ. НЪ СЪМірбНЬб БрЛТрЬНб ПОКЛ- ^ма ѣко Болб вьсего естъ К 9а 40; ѵ'то ГЛЛГОЛОШН. 0СТЛВЫЖ ЛН 6Н роѵб сьмн-рбНН(Л БО дл съ врлтомъ н сн жрътвл. л тъі не нспрлвншн мнрл С 423.1-2. Изч. К, С. Гр. катсЛХауп, ефрчтр Вар. съмірепье, сьмнреннк, сьмнреньгс, съмнренніе. Нвб. смирение, смиряване ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съмнрнтн, съмнргж, съмнрншн св. 1. Помиря; възстановя мира, разбирателството. очрвьенъ лбжітъ ^ъ ... дл съмірітъ невсклѣ і ^емьсклъ К 86 26. Срв. С 422.2; дл н лггеломъ та съ-творнтъ дрочргл. н сь всѣмь вогочр съмн-рнтъ ^съ С 422.4; во іестъ мнръ нлшъ. іеже срѣднжіж стѣнж врлждъі рл^орн. н іегоже дѣліл съ отьцемь н съ творьцемъ. прѣжде ^ьлѣ остжпнвъше. сьмнреин бъі^омъ С 336.30-337.1. Изч. К, С. Гр. кахаХХаааа, еіргіѵсжоіеш. Вар. съмірітн, сьмнрнтн. Неб. Вж. при съмнрілтн. съмнрнтн СА, съмнрю; СА, съмнрншн СА се. 1. Помиря се с някого, възстановя мира, разбирателството, остлвн точр длръ твон прѣдъ олътлремъ. I шедъ пръжде съмнрн са. съ врлтромъ свонмъ. н тогдл прншедъ прннесн длръ твон М Мт 5.24 3. Сре. К 9а 19. 2. Смиря се, стана кротък и покорен. вѣдѣ гГ мъітонмьцл. съмнрнвъшл сд. I опрлвъдлнл СС 16 7. Изч. М, 3, К, СС. Гр. бкхААаасгороа. Вар. съмн-рітн СА. Неб. Вж. при сгмнріАтн. съмнрілтн, съмнрілкк, съмнрілкшн несв. Прич. сег. деят. пато същ. а) съмн-ркліА т. ед. Гр. о еірдѵопоѵб^. За Исус Христос - помирителят на хората с Бога, изкупителят. сего ДѢЛМЛ ТА Н СЪІНЛ НЛрНЦЛКеТЪ БОЖНІЛ сьмнрліжштл С 423.17-18. 6) съмн-рілкъштен м. мн. Гр. оі еірг|ѵ07тоші. Миротворците. вллженн съмнрѣіж-штні. ъко тн снове бжін нлрекжтъ са 3 Мт 5.9 А, СК. Срв. СЕ 856 14; К 9а 33; С 423.12. Изч. 3, А, СК, СЕ, К, С. Вар. сьмнрлтн, сьмнрѣтн, сьмнрлтн, сьмірѣтн. Нвб. смиря [се], смирявам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмлѣтн, съмелнъ, съме/Сешн св. Смеля, іедннъ ^лѣбъ сѣисштн нл севъ. не (егоже жрънвн СЪМЛЪША. н ржцъ очрмъсн-стл н огнь съвръшн С 395.30. Изч. С. Гр. Хеятоѵсо. Нвб. смеля ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; съмеля диал. ДА. съмотр^ные, -ІА ср. 1. Смирение, търпение, кротост, дл сътажнмъ подо-БЛКБфЛЛ СТЪІМЪ. Брлтролювне Бб^МЪ-вне. съмотренне. говѣнне. і поочрѵенне СЕ 92а 1-2.2. Воля, благоволение, съмотрнтн 830 съмотрьлнвьыъ щюмишление. (съ ыа)мн по твоемо_\р съілтрснню. но оставн млстн твоед Ѵ0 нлсъ Е 33б 1-2; гТ вже снлъ ... І^БЪрЛВЪІ N7.1 грѣшъиъпл. твонмь съмотреынемь СЕ 9а 3; прнсыосы съ оцемь. съдѣтельылл снлл. іспѴчъысн в'сс съмотреыне. прѣдовро. спынѣ рлдн ѵлскл. ^е виіо ылшъ СЕ 63а 20; гГ вже ылшъ. вь^лювлен тлко дѣвъство. ѣко млтере съмотреннѣ твоего иапнслтн СЕ 80Ь 24. 3. Замисъл, промисъл, провидение, сочргочрво дьнесь прі-шестіе гые. соѵргочрво сьмотренье. соѵргово (!) ѵлвколювьствіе К 12Ъ 38. Срв. С 449.2; ѵо волѣ^ын дшн кореннк нерл^о-рнмоіе. вѣрѣ оѵрѵнтелю. вллгоѵьстню сьмотренніе С 313.13. Изч. Е, СЕ, К, С. Гр. ікіеікеіа, оікоѵоціа, оіко-ѵбдо?. Вар. сгмотроммю, съмотренне, сьмотрсмьс, Неб. смотрѳниѳ остар. ВА. Срв. смотрява-нѳ остар. НГвр; сматряне остар. ЕтМл, АР. сьмотрнтн, съмофрвк, сьмотрншн несв. и се. 1. Виждам, гледам. съмотрнте врлиъ ѣісо ие сѣіжтъ нн жьыіжтъ М Лк 12.24 3; съмотрнте крниъ селъиъі^ъ. ІСМСО рАСТЖТЪ. N0 ТрОЧрЖДМтГчТТ. СА ин прдджтъ М Мт 6.28 3, А; овлѵс оѵн-МА СВОІМА съмотріші.'( ВЪ^ДАЖС грѣшь-жкомъ оѵр^ьрішн СП 90.8; дѣѣшн ИѢСТ7. ВЬССВНДДШТНІА СНЛА БОЖНІА. съмотрдштн вьсе С 366.13. // Грижа се за някого. ѵ'то оѵрво вллдъікл, доврѣ рлве бллгъін рсѵс. се во кстъ вллгллго іежо влнжьноѵроѵрмоѵр съмотрн-тн С 376.28. 2. Наблюдавам, оглеждам. рь^оѵрмѣ^омъ, клко дрсвльыѣл твоѣ твлрь, тропофотъ тсвс влТсо. съмотрьше ВО ВЪІ-ШЖ сътворсжно нр(7. СЕ 1а 3; съмотрнвъ очрво цѣслрь мѣсто ТО. Н оѵрвѣдѣвт. ІМСО СѢТЬ СЪМрЬТЪЫЛ кстъ. поволѣ вьврѣштн н тоѵр С 193. 17; ндѣтс оѵрво стаыѣтс дьиесь. н дл съмотрнТмъ доврллго сьвъісоѵрпьснні*. С 64.13. 3. Наблюдавам, преценявам, имам предвид, жтровъі ^ьрн- ШН. А ТЛІАШТЛАГО СД ВЬ ЫСН N6 ВНДН- шн. ѵрѣво съмотрншн л не помъіслншн. отъ жтровъі прѣждс- ДЬНЬННЦД ОТЪ ОТЬЦЛ рОДНВЪША СА ТОЧр ЖНВЖШТЛ С 241.16; слабо женл не вѣджштн. ілко Н N0 ПрНШЪДЪ точр БѢ. БОЖЬСТВЛ ВЛАСТНЙч. нъ пльтьнъінмъ прншьст-внмъ сьмотрдштн. о^ѵнтелю снлж С 306.23; съмотрнвъ во кстъство тоа ^емьд. глко сто^день велнкл кстъ вь ^ен ... повелѣ вьсѣ^ъ овнлжьше. ил ілсыѣ посрѣдѣ грлдл съмрь^ъшемъ сд оѵрмрѣтн С 89.3. // В повел, съмотрн, съмотрнте! Виж, обърни внимание! оврѣте же оѵрмъішл'еннк. съмотрнте же клко кстъ люто С 89.2; съмотрн колнко сътворн ДЛ БЪ| кго оврлтнлъ. ДЛ БЪ1 кго гоыо^нлъ отъ того С 414.6; съмотрн. ые тък'мо о\рмьръшннмъ прн ыемъ н по ьГемъ. повѣдлтн свок ѵловѣколк-БНК. ыъ н дръжнмъімъ отъ лдл. прѣ-жде прншьствніл кго С 462.1. долоѵр съмотрнтн. Гр. катааколею. Гледам надолу, заничам, ^отдште жс Н^ВѢСТЬНѢК вндѣтн. вь^лѣ^ошд ил ^рлмныж ТЬМННѴЬЫЖІЖ. н двьрь-цлмн съмоштрлл^ж долочр. Н ВНДѢШД свдтліл сѣддштл С 184.8. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. катаѵоесо, ката-цаѵОйѵсо, акояесо, аяосткояеъораі, ораю, Еяіретр^ораі, яеріакептораі, іЭесорЕсо, проа-^Хсо [вар. р^псо]. Вар. сьмотріті. Неб. смотря остар. и диал. ОА, ВА, БТР, ДА. съмотрьлнвъ, -ъін прил. Като същ. съмотрьлнвок ср. ед. Гр. то ёпіеіке<;. Кротост, смирение. (,..)трълнвос (съмотрьлнвое, Мирчев, Кодов, Индекс, с. 262) .,.(мъ) дл рл(...) (мыо в)жде(т)ъ въсѣ(мъ) ѵлко(м)ъ Е 14а 10. Изч. Е. Неб. смотролив диал. ДА, съмотрьлнвьыъ, -ъін прил. Като същ. СЪМОТрЬЛНВЬНАЮч ср. мн. Гр. та тг|? оікоѵоціа?. Обслужване, служене, задължения по изпълнение на някаква работа, въѵерл же съмотрьлн- ВЪЫАЛ ТБОрА. А ДЬИССЬ БЛЛДЪІѴЪНѢЛ К 13а 20. Срв. С 449.21-22. Изч. СЪМОТрГ&ТН 831 съмрьть К, С. Вар. съмотрьлнвъиа. Нвб. Вж. при самотрьлнвъ. съмотр*дтн, съмотріыік, съмотрншшн несв. 1. Гледам, наблюдавам, віді-ші ѣісо тъі водѣ^нъ і ѣростъ СМОТрѢСШІ СП 9.36; Ѵѵѵснфл тъкнж внаѣнню ЖТрОБЪІ. Н Н^ННЦЛ ВЬ^НрЛА ДѣВНѴЖ жтровж съмотрѣию. въпрлшлтн ^о-тѣлше С 240.4; влн^ъ нѣк'де въ вльГй ГрѢЮМЪ. СЪМОТрЛЛШв БЖДЖШТЛЛГО. готовъ прнюмл'А ОТЪ ОНМЪ ПрНБѢ-глюсштнн^ъ къ ИЪмочр С 92.17. // Дебна, следя, смотрѣетъ грѣшьннкъ нд прАведьндего. V Нфетъ оумрътвітн н СП 36.32. 2. Прич. сег. деят. като същ. съмотркмлн т. ед. Гр. о (ЗовХб-(іеѵоі; оікоѵореТѵ. Този, който извършва, който осъществява, не о С6БѢ БО вѣі СПС6НАѢ МЖКА. БЪ СЪМО-ТрѢБКШТНІМЪ СПСЬНЖКК мжкочр К 106 16. Изч. СП, К, С. Гр. катоѵойо, оікоѵоцесо, атсаЗ-ц(^со, аяоаколеш. Вар. еъштрит, смотрѣтн. Нвб. сматрям, сматряаам диал. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмрь^енью, -гд ср. Замръзване, омръзване, измръзване, люта юстъ ;мнмл БЪ СЛЛДЪКА ПОрОДЛ, БОЛѢ^НЬНО СЪМрЬ- ^ОННЮ. НЬ СЛДСТЬБЪ покон С 91.4. Изч. С. I)}, Вар, сгмрь^снню, Нвб. Срв. омръзване, смръзнуване диал., смразяване. СЪМрЬ^БТКТН СА, СЪМрЬ^НЖ СА, СЪМрЬ^-нвшн са св. 1. Замръзна, изстина, смръзна се. нъ н сѣверо^ тъгдд въ ТЖ НОШТЬ ВѢігКШТОу. поволѣ ВЬСѢ^Ъ ОБНДЖЬШО. БД ІДСНѢ ПОСрѢДѢ грДДД съмрь^ъшомъ са оѵрмрѣтн С 89.9. 2. Замръзна, покрия се с лед. ідко-жс со пол'о сътворено бѣ. когГемъ тоштн. то прѣтворьшочр мрл^г юго н съмръ-^ЪШС СА ВСЛМН. ПѢШН Н СЪНО^НН по іГемочр ^ождлд^ж С 90.7. Изч. С. Гр. тіуѵицаі, дтеірборон тф крѵеі. Вар. ешръ^мжтн сд. Нвб. смръзна се ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. . съмрьтоносьнъ, -ъін прил. Смъртоносен, който причинява смърт, дште тн реѵетъ поѵто ^дъѵъ н оцьтъ нспнлъ. рьцн ЮМ8 дд мъі сьмрьтоносьнъ |ДДЪ ^мнннъ н^влююмъ С 484.10; прнстж- пн ПОДЪ ІДрЪМЪ ВЪІНВ ПвДЪЛЛГЛА. НД рдмѣ ВЬ^ЪМЪШО^ОЧСМОЧ)1. съмрьтонось-нъін н сьмрьтьнъін крьстъ С 533.22- 23. Изч. С. Калка от гр. -баѵатгіфбро?. Вар. сьмрь-тонмьиъ, Нвб. смрътоносен, смертоносен остар. ОА, ВА; смъртоносен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съмрьть, -н ок. 1. Смърт, прекратяване на живота, кончина. к же реѵе о съмрътн сго М Йо 11.13 3, А, СК, Н; ѣко бѣстъ въскдоненід во съмрът-і-^ъ СП 72.4; ѵьстьнд прѣдъ гмь. съмръть прѣвнъін^ъ сго СП 115.6; гл н ба нл-шего нс^л. отъ в'сего неджгл іцѣлѣіж-фА. I ОТЪ съмрътн Н^БЛВЛѢІЖфЛ СЕ 246 6; тъі ослдбѣвъшдд тѣлесд съжн-МДІА. I съмрътн І^ГОБА. I ВЪСІСрѢШДІА двне. сълеждфдд тѣлссд. отъ вѣкл СЕ 266 19; гГ вже ... нс волан съмрътн грѣшъннко^. нъ оврдфснне н жнвотъ СЕ 736 6; I плкъі свободь б?і ѵісъ. ІМЬЖС I БѢ съва^длд съмрьть тѣмь жс весъмрьтьс оврѣте К 106 4; тліео юмоѵ^ жнтню БОГЪ поѵьто. ІДІСОЖС н по съмрьтн юго слдвьнѣншд сътворн С 43.10; длсадндръ реѵо. съмрьть сн вѣро^-штннмъ к ьГсмоѵр ЖІН^НЬ. Н НСТЬЛѢННЮ нд невссс^ъ поддютъ С 166.24-25; дд О^ВѢСІІ кдко крьстніднн сьмрьть прѣовндѣтн нлвъіко^омъ С 264.4; нъ о^то жъдддшс сьмрьтн лд^дровъі. дд съмрьтніж вольшж ѵочсдссъі вѣрж вндаштннмъ покджетъ С 313.23; н рд^оѵ^мѣвъ Ѵс отндс отътждо^. не сьмрьтн СА 0\ріАВЪ НЪ врѣмснс рДСПА-тню жндъі С 404.18; ѵ'со рддмд плд-ѵсте н ръіддютс о съмрьтн моюн, нс можете мене поатн жнвд С 636.7; ложа-штоѵ^ жс ЮМО^ ИД МНОГЪІ Днн. промъі-СЛОМЪ БЖНЮМЪ. не остлвыліжштннмъ н по съмрьтн стддго юго ТѢЛД С 537.27. // Умиране, сн волѣ^нь нѣстъ къ СЪМЪІСЛНТН 834 СЪМЪІСЛНТН сллдъко тн весѣдоѵрктъ съпрьвл. тлн ВЪПОЧрШТЛІЖШТН. Б6СѢД0ІЖ горесть съмрьтънж(ж С 351.7. 3. Смъртен, който по своята природа подлежи на умиране, гь мнлостн. родочр в'сѣкомоѵр. съмрътъноѵр. н несъмрътъ-мочр. I в'сѣкомо\р сжфьствоѵр СЪДѢТвЛЬ СЕ 64а 10-11; стнТ же ръшд плко-стьннкоѵр. лште ^л съмрьтънллго црл воржште СА ОДОЛѢВЛ^ОМЪ ... колнко плѵе ^л весъмрьтьнллго цѣслрл подвн^ліжште са. побѣднмъ твоіого ^ълокъ^ньнллго ырлвл С 69.25-26. // Като същ. съмрьтьнъ м. ед., съмрьтьынн м. мн. Гр. 0І 1ІѴГ|Т0{. Смъртен човек, смъртните хора. СН ДѢЛЛ въ нстннж весьмрьтьнлго сжтъ. л не съмрьтьнл С 473.26; подлднтел‘ь ылшего жнвотл. сего рлдн н погревенъ БЪІСТЪ. нстоѵннкъ веСЬМрЬТН(А. дл съмрьтьнъінмъ прнсно сжштьн жнвотъ подлеть С 480.16. 4. Прен. Духовно мъртъв, бездушен, безчувствен, прѣжде съмрьтн съмрьтьнъ бъістъ. нже вѣрж погоѵрвнвъ н съмрьтн не погрѣшн С 66.15-16. но\рждекъ съмрьтьнъ. Гр. ршдаурс;. Умрял от насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос], (дко рѣША жндове ^с ѵловѣкъ вѣѣше. н поѵн ілко ноѵрждън^іж съмрьтыж ... не рл^о\рмѣ(жтъ же ілко ноѵрждеіж съмрьтьнъ кстъ. (еже по свокн волн н^вода севѣ отъ жнтніл С 136.20-21. съмрьтьнъін ѵлсъ. Гр. обра іЗаѵаті-кр [вар. аброс іЗаѵатг)фбро<;]. Смъртен час, смърт, н^влвн нъі н се. отъ нлснльѣ нноплеменьннкъ. і отъ в'сего ѵлсл съмрътънллго СЕ 15а 16-17. сѣнь съмрьтьнліл. Гр. акіа іЗаѵатоі). Прен. Смъртен мрак, смъртна тъмнина, смърт, просвѣтнтн сѣда-штаіа вь тьмѣ. і сѣнн съмрътьнѣ М Лк 1.79 3; н наведе іа іс тьмъі і сѣні съмрътьнъі. н ж^ъі ірсъ прѣтръже СП 106.14; нмені его рлді ѣште во і поідж посрѣдѣ сѣні съмрътънъііА СП 22.4; положішіа М(А въ ровѣ прѣісподьшмь. въ темьнъі^ъ въ сѣнн съмрътьнѣ СП 87.7. Срв. С 478.23; проснтн мнлостн оѵр теве ... і^ведъшллго сѣдаціаіа въ ТЪМѢ. I въ сѣнн съмрътьнѣн молнмъ та ѵклювѴе. просвѣтн СВѢТЪЛНЦЛ твоего СЕ 39Ь 8-9; съпаштнн отъ вѣкл рлдоѵрнте са. сѣдаштнн вь тьмѣ н вь сѣнн сьмрьтьнѣ велнкъін свѣтъ прннмѣте С 449.8-9. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, X. Гр. [той] Оаѵ&тод іЗаѵатцо?, Оѵгітбі;, Оаѵатікбі;, катбс тоъ Оаѵатоп, іЗаѵатгцрброс, Оосѵатш-іЗеі;, іЭаѵатод, о ёѵ "Аібц, [тті<;] тЛеи-пр; [вар. о\> тѵхшѵ]. Вар. сьщътънъ, сгмрътьнъ, съмрьтънъ, сьмрьтьмъ. Неб. смъртен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪМЪІСЛНТН, СЪМЪІШЛКЪ, СЪМЪІСЛНШН несв. и се. 1. Притежавам здрав разсъдък, имам нормални умствени способности. I прндж къ невн. I оврѣтж сѣдаштл ѵіел. I^ негоже бѣсн н^ндж. овлъѵенл Н СЪМЪІСЛАШТЛ прн ногоѵр нсвоѵр М Лк 8.35 3, А, СК. Сре. Мк 5.15 М, 3; отъвѣштл нѣсмъ ОБОѴр(ДЛЪ. НЪ ЖНВЛЛГО БОГЛ Б0(Ж СА. лндѵрплтъ. н ннн мно^н жръшА. Н жнвн сжтъ н съмъіслатъ С 140.15. // Проявявам благоразумие, нъ прндетъ МН ТЪГДЛ ПЛѴ6 ЖНДОВЪСКЪІ ПЛЛКЛТН СА. н ненлвндѣтн ^ЪЛОБЪІ. (ЛКО отроцн СЪМЪІСЛАТЪ Л ОТЬЦН СА нл очрвон творАТЪ С 333.5. 2. Намисля, реша. енце же емо\р съмъішльшю. се лгглъ гнь въ сънѣ (лвн са емо\р СК Мт 1.20 Б; лрн(лнъ вокводл се слъішлвъ реѵе се нлоѵрѵн^ъ та. (лкоже съмъіслнтн Н ІСПОВѢДЛТН (ЛКО сжтъ во^н. лште лн нн н невол"еіж та прнночрждж НСПОВѢ-длтн С 149.9. //Разбирам, схващам. ОБЛнѵлкмл петромь. протнвнетл са іемоѵр веелдлмъ. мнаштл оѵртлнтн са юго. л не съмъіслаштл ілко нѣ кде са поржглтн свАтоѵроѵрмоѵр д^оѵр С 363. 24. Изч. СЪМЪІСЛЪ 835 СЬМЪІШЛНИТН М, 3, А, СК, Б, С. Гр. ософроѵем, ёѵдирео-роц, ейуѵшцоѵЕШ, стѵѵігщі. Вар. самънслнтн. Нвб. смислям, смисля [се] остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; смис-лявам остар. РРОДЦ; смислювам диал. НТ. съмъіслъ, -а т. 1. Мисъл, съзнание, ум. молж са. ые імѣі шкътоже въыжтрь ^ълъі мъіслі. ыъ да оѵістнмъ своі съ- МЪІСЛЪ. КЪ ѴІСТѢ БО ЖрЪТВѢ ПріСТЖ- пасмъ К 8Ь 14; сіцс во съплѣтаотъ. съмъіслъі чаша. і творітъ вьсд ыъі. да вждемъ тѣло едшо. поыеже вьсі. отъ сдіного тѣла пркмлемъ К 9Ь 7; і отъ САМОГО СЪМЪІСЛА І^ГЪЫА ЫЪІ. I N6 ПОМШТЪ N1 ДрО\рЖЪБЪІ. N1 ОБЪІѴЛѢ. N1 рОДА НІ нного жкогоже. ыъ ослѣш оѵі оумА ИАшего К АЪ 13. 2. Разсъдък, способност за мислене, за разсъж-даване. гдко иа сжднштн пакость- ЫНКА N6 П0ДВНЖ6 СА ТВОН СЪМЪКЛЪ. N7. пАѵе крѣпѣн бъістъ С 64.1; ыъ оыого ДАВЪШААГО ВАМЬ МЖДрОСТЬ Н СЪМЪІ-СЛЪ. НМЖШТААГО ВЛАСТЬ НбБбСЪІ Н мыж С 257.27; неѵловѣѵьскъ бъшыж н слѣпъ фАрнсеѵѵвъ съмъклъ С 393.5. 3. Смисъл, същност, природа, естество. ѴѴ СЪКОЫЬѴАТН 6М0\р. СЪМЪІСЛЪ СДННАѴЬЫААГО ОБрА^А, БвС ПОрОІСА Н БесъБЛА^ИА СЕ 98а 21; н къ довро-ѵьстнвоѵроѵрмоѵр ншемоу цѣСАроу но\р- СТНЫНІАН8. 0 СЪМЪІСЛѢ Н ѴНСТОТѢ ЖНТНІЛ, Н ПрАВѢ вѣрѣ н мнлостн ѵоѵрднмъ кстъ С 281.15. 4. Разум, мъдрост, н осрмъ Н СЪМЪІСЛЪ. ДА ВЬСб ТО НА ЫАШ6 СЪПА-С6ИНК Н НА вьскрАн^нн^ъ о\рспѣ;<ъ прн-ыесѣмъ С 379.5; тажо дАчрндъ мждръ съі н въ съмъіслѣ жнвъі. не въ^велнѵл са цръскокв ѵьстнкв С 360.17. 5. Замисъл, намерение, помисъл, н Н^ЛѢ^ЪШб флрНСОН СЬВѢТЪ ВЬ^АША. ДА Н ПОГО^БАТЪ, ѴѴ СЬВѢТО ^ЪЛЪІН ^АВН-СТНБК СѢКМЪ. Н ^АВНСТНКК ОБЛНѴАКМЪ. ѵѵле поѵрстошъиъін съмъіслъ С 402.14. отънвмоірн съмъісломь. Гр. оМусоресо тт( біаѵоіс^. Оглупея, савныъ слъі- ШАВЪ АБНК ВЬСКрНѴА ГЛА, ИѢСМЪ ОѴрБО оѵрмА н^гочрвнлъ, ИН ОТЪНбМОГО^Ъ СЪМЪІ- СЛОМЪ. ІЛІСОЖС- ДА N0 вждс-тъ ОТЪСТЖПНТН ОТЪ СЪТВОрНВЪШААГО МА БА С 149.30. потръгнжтн съмъіслъ. Гр. ётокаороа Х.оушрбѵ. Замисля, намисля, нын жс- потръгыжвъше Бб^ОЧрМНГА СЪМЪІСЛЪ. сьвѣтъ на ьа, творѣ^ж С 331.21. Изч. СЕ, К, С. Гр. Хоуіа|іб<;, абѵеак;, РоиХр, 5іа-ѵоіа, еѵѵокх, етіХаРеіа, фрбѵгща, акоябі;, ФРЕѴЕі;. Нѳб. смисъл ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съмъісльно нареч. 1. Смислено, ра-зумно. Іс же вндѣвъі-н. ѣко съмъі- СЛЪНО ОТЪВѢШТА рвѵе омочр. N6 ДАЛ6Ѵ6 осн отъ цсрствнѣ вжнѣ М Мк 12.34 3, А. 2. Мислено, като плод на размишление, съзнателно, вь^горнтъ СА вь ыомь. съмъісльно пламонь д*о-веыъ СЕ 23Ь 8. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. ѵоиѵЕ/ш?, уодтмд. Вар, СЪШКАЪШ, гшънсаъмо. Неб. смислено ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съмъісльыъ, -ъін прил. 1. Мисловен, който се отнася до мисълта, п вже нашъ, сътворен в'сѣ ... і ѵГса ие тъкъмо СВОНМЬ ОБрА^ОМЬ. СЪМЪІСЛЪЫЪІМЬ, I словесъыъімь ... ыъ н власъ миоро рА^лнѵьѣ СЕ 8Ъ 8. 2. Разумен, влко гГ вже нашъ. поѵетъі ѵка. по оврА^охр своемоу. н дшеігБ съмъіслъыокв СЕ 1Ь 2-3; I да нАвъікыеші коліко овъштеыье ОБрА^ОЧр КЪ ІСТЖѢ. ѢГНЬЦЬ. I ѢГИЬЦЬ. ыъ овъ бѣ иесъмъісленъ. овъ съмъісльнъ К 1а 6. 3. Духовен, който се отнася до човешкия дух, до умствената дейност, ѵѵвьѵа а^ъ есмъ. съмъклъ-ыааро твоего стада СЕ 85а 4; сътворн Н ОВЬѴА. СЪМЪІСЛЪЫААРО СТАДА ^А ТВ06- го СЕ 23а 20; въ^ъмѣмъ оржжне съмъіслъыо СЕ 98а 8; да въсълемъ Т6БѢ СЪМЪІСЛЪЫЪІІА ^ІОТВЪІ. I ^ВАЛЪІ СЕ 18а 8. Изч. СЕ, К. Гр. Хауікбс,, ѵоерб?, ѵортб;. Вар. съмгіслънъ, Неб. смислен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. СЪМЪІШЛІАТН, СЪМЪІШЛГАКК, СЪМЪІШЛШО- шн несв. Мисля, помислям, минава С&МѢЖАТН 836 СЪМѢрГбНЪ ми през ума. длъженъ естъ вьсъкъ ісръштенъі. слмъ севе ѵістл эділннтн. ѣко цркве вочр стжіж. і о своеі женъ довълъ- ТН СА. НІѴЪЖС ІНО ДАЛЬНбО СЪМЪІШЛЪТІ К2Ь 2. Изч. К. Вар. съмгішлѣті. Неб. смишлявам остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. съмъжатн, съмъжаіж, съмъжлкешн несв. Пренебрегвам истината, замижа-вам, затварям [очи] [прен.]. оврл-тнтс- срьдьцл ВАША ІСЪ ѴАДОМЪ СВОНМЪ. & N6 сьмъжлнте оѵню сн протнвж нстннѣ С 325.9. Изч. С. Гр. рдт Вар. сьмѣжатн. Неб. Срв. [за]мижавам. съмъжнтн, съмъжж, съмъжншн св. 1. Затворя [очи], за да не гледам, да не виждам, отлъстъ бо срдце люде Н СН^Ъ. I ОѴрШНМА ТАЖЪКО СЛЪІШАША. I 0ѴН СВОН СЪМЪЖНША. ОДА КОГДА ОЧр^ЬрАТЪ ОѴНМА. I ОЧрШНМА ОЧрСЛЪІ- шатъ. I срдцемь рл^очрмъіжтъ. і оврл-ТАТЪ СА Н НСЦЪЛІЖ 1А М Мт 13.15 3. II Образно. НЪШКА жо оѵоса срьдьць СЪМЪЖНВЪШС. НН СВЪТЪЛААГО БЛАГО-ѴЬСТНІА СрЪДЪ ^СМЬА НА крьстѣ Вѣрь-НЪІА ^АрА ПОѴрШТАІЖШТЛ ВНДАШТО КЪ гіемочр текжтъ С 401.12. 2. Прен. Пренебрегна истината, замижа, затворя очи. оврАтіте сръдцл ваша КЪ ѴАДОМЪ. I НО СЪМЪЖІТС ОѴЪКО ВАШ6Ю КЪ ІСТІНѢ АШТС- ЛН ССТО ТІЖДО САМІ К 1а 4. Изч. М, 3, К, С. Гр. карц-ою. Вар. съмѣжітн. Неб. Сре. [за]мижа. съмънью, -|А ср. Смелост, храброст, кесть сьтворнло А нс дьр^остнж нн сьмъннк-мь МЛ А 20. Изч. МЛ. Вар. сшѣнніс. Неб. 0. съмър^иъ, -ъін прич.-прил. 1. Смирен, негорделив, кротък, вь^ьмътс-нго мое на севѣ. і нлочрѵнте са отъ мс-нс ъко кротокъ есмъ н съмѣрс-нъ ердцмъ М Мт 11.29 3, А, СК Сре. СЕ 89Ь 16; влі^ь с-сть гь съкрочршс-нъи^ъ сцемь. н съмъренънл д)<омь спетъ СП 33.19; жрътвА вочр д^ъ съкрочршенъ. срдцА съкрочршенл н съмѣренА въ не очрѵъжітъ (!) СП 50.19; і посълн слово твое съмъ-реное. I отвръ^н очршн его СЕ 32а 9; тъі очрво послочршлн нлсъ. съмѣренъі^ъ тво- Н^Ъ МОЛНТВЬННКЪ. МОЛАфНН^Ъ ТН СА СЕ 64Ь 13; въ съвѣтъ прлвьденъ. ерце съмѣрено СЕ 95а 12; съмѣренъін же отъцъ по нстннѣ. ннѵесоже отъ ВНДЪНЪІН^Ъ. СЪПОВЪДАВЪ тлннѣ же благааго бога по^валн С 276.5; Тсочрсл сего ВНДАШТААГО нлгл. сьмѣренллго Тсочрсл. ж^ьннкл Тсочрсл С 454.19. // Образно. слочр^очр моемочр дасі рлдостъ н веселье. въ^дрлдочріжтъ ска кості съ-мѣренъііА СП 50.10. // Унижен, потиснат, угнетен, ѣко тъі люді съмъ-ренъікл сгіёші гГ. і оѵі гръдъі^ъ съмъ-ріші СП 17.28.2.Като същ. а) съмъ-ренъ[ъін] м. ед., съмѣреннн т. тн. Гр. [о] таяеіѵбс;, [о] тетаяЕіѵсореѵо^, [оі] таяеіѵоі. Смиреният [смирените], потиснатият [потиснатите], угнетеният [угнетените], нн^ъложн снлънъіка съ пръстолъ. I възнесе съмъ-ренъііА М Лк 1.52 3; ъко велнъ слава ГНЪ. Ъко въкокъ гь Т на съмъренл прі^і-рлетъ СП 137.6; сжді сіро\рмо\р н съмъреночрмочр. дл не пріложнтъ потомъ веліѵлті ска ѵлТсочр нл ^емі СП 9.39; еждн сірочр I ніштко съмъренл і очрвогл опрлвьднте СП 81.3; н дл не въ^врл-тітъ ска съмъренъ і ерлмленъ. нішть I оѵрвогъ ВЪС^ВАЛНТЪ ІМКА твое СП 73.21; прі^ьръ нл молітво съмъренъм^ъ СП 101.18; пока^авъі нлмъ съмъре-НЪІМЪ. I НАМЪ гръшънъімъ. I НС-Д0-стоннъімъ рлвомъ твонмъ СЕ 616 22; I нлсъ молАірнн^ъ са послочршлн. н по-манн нъі съмърс-нъікА СЕ 62а 15; нл КОГО ВЬ^ЬрЖ. НЪ НА КрОТЪКААГО Н МЛЬ- ѴАЛНВААГО н сьмъренллго срьдьцс-мъ С 173.29. 6) съмъреилкл ср. тн. Гр. ха халеіѵа. Дребните незначителни неща. влко гГ вже нашъ. жнвъі на въісокъірсъ. I нл съмъренлл прн^нрлкА СЕ 22а 4. Сре. СП 112.5-6. гъмѣрс-ныс- 837 съмѣрнтн съмѣ|&нл[іл] мждрость. Гр. татгеіѵо-<рросгоѵг|. Смиденомъдрие, смирена мъдрост, врл. овлѣцѣтс- са ѣко н^-БрЛНН вочр. СТН Т ВЪ^ЛВВеНН. въ жтровж фсдротъ. Н ВЛЛГОСТЪ. Н СЪМѢрСНЖ мж- дростъ V кротостъ н тръпѣнн(с-) Е 22а 15; врлтрне. молвк въі л^ъ жжъннкъ о гТ. достойно роднтн ^ЪВЛНЬЮ. вь немь-ЖС- ^ЪВЛНН БЪІСТС. СЪ ВЬСѢКОИч СЪМѢрС-ЫЖІЖ МЖДрОСТНІтВ. н кротостніж СЕ 1056 14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. талеіѵбс, хатгеіѵбфршѵ, ебтеХіід, тетатеіѵсореѵоі;, іа-ттѵоѵоѵд. Вар. сьмѣрсіі7>. Неб. смирен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмѣ/Ъные, -іа ср. 1. Смирение, по-корност. віждъ съмѣренъе мое н троч)>-дъ моі. н отъпочрсті БЪСІА ГрѢ^ЪІ МОЬА СП 24.18; внждь съмѣренне нлше. і отъпочрстн в'са грѣ^ъі нмна СЕ 626 1; прнлежъно трочрдн СА 0 немь. і оврл^ъ ВЖДН СМОЧр. ВО В'СѢКО ДОБрОДѢѢННО, ВЪ съмѣренне. въ кротость СЕ 826 20; і ТВОѢ ПОВСЛѢННѢ творнтн. съмѣренне I ЛЮБОВЬ. і кротость подлждн емоч^ СЕ 816 6; коч^коч^ль же съмѣренью. шлѣ-мъ спнью положь СЕ 99а 9; влнъ прі-шедъі въ съмѣренні К 16 2; н то^ жн-въі велико съмѣренніе прннм1. отъсѣѵе отъ севе вьсд своа вола. н прѣклонн вънж свовв нл сьмѣреннк- С 273.9, 11; ілдѣѣше оч^во отъ вьсего нъ по мллочр ^ѣло. ^лповѣдн рлдн не тѣмъ велнѵл-ктъ сд. нъ дл прнсно съмѣренніе нмлтъ С 274.9; слочржллше вьсѣмъ оть-цьмъ. въглждла комочрждо СЪ ВСѢМЪ сьмѣренннмъ. н кротостняв С 284.12; въ нлѵдло въ^дрлстл. ВЪ ОБЛЛШЬСТѢМЪ оврл^ѣ съі. въ кротостн н въ ве^млъвнн. въ сьмѣреннн же н тн^остн нрлвл С 544.25. // Скромност, благонравие, веселнтъ сд плкъі о ѵнстостн жнтніл. н о сьмѣреннТ нже оч^во ^ълл ненлвнднтъ. н о доврѣ порлдочрктъ сд С 29.10. 2. Унизеност, унижение, ѣко прн-^ърѣ нл съмѣренне рлвъі своеьл М Лк 1.48 3, А, СК; омнлоч^н (!) міа п внждъ съмѣреньс- мое отъ врлгъ моі^ъ СП 9.14; ѣко во съмѣренні’ нлшемь помьлнж нъі гь СП 135.23. 3. Неволя, злочестие. ѣко прі^ьрѣ нл съ-мѣренье мое. сплъ есі отъ вѣдъ дшж мовв СП 30.8; ѣко ѣфе не ^лконъ твоТ пооч^ѵеннс мое естъ. тогдл оч^во погъі-влъ внмь во съмѣренні моемь СП 118. 92; внждь съмѣренне мое Т н^ъмн міа. ѣко ^лконл твоего нс- ^лвъі^ъ СП 118.153. съмѣ^ныемь скръвѣтн. Гр. цетрю-па-Оеш. Проявявам благост, отнасям се със снизхождение. о грѣсѣ-^ъ. съмѣре(...)мъ (съмѣренніемъ, Мирчев, Кодов, с. 252, Индекс) скръв(.)тн (скръвѣтн, Мирчев, Кодов, с. 251, Индекс) Е 10а 7-8. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. татагѵ-соан;, тагсеіѵофроаочті, сгоукатарастк;, аюф-росгбѵр. Вар. съмѣрсннк, съмѣрс-нъіс, сгмѣрь-мыг, сьиѣреинк-, сгмѣреііге, сгмѣрспнс, с?,мѣ[>сііьо. Нвб. Срв. смирение ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съмѣрнтн, съмѣркв, съмѣрншн св. 1. Смиря, усмиря някого, очрслъітъ (!) БЪ Н СЪМѢріТЪ ІА. съі прѣжде ВѢКЪ. нѣстъ во імъ н^мѣненьѣ. ѣко н не очсбоѣшіа сьл вл СП 54.20; ѣко въ сжді естъ. сего съмѣрітъ. л сего въ^не-сітъ СП 74.8. 2. Обезсиля, съкруша. ѣко съмѣрілъ нъі есі нл мѣстѣ о^ъловленьѣ. Т прікръі нъі сѣнъ съмръ-тьнлл СП 43.20; і съмѣрітъ клеветь-нікл і прѣвждетъ съ слъньцемь СП 71.5; тъі съмѣрілъ есі ѣко ѣ^вьнл родл его. Т мъішьцеіж сілъі твоеьх рл^гънл врлгъі твоіа СП 88.11; вллго мьнѣ ѣко съмѣрнлъ (міа есн) дл нлоч^ѵж с^ опрлвъдлннемъ твоѴмъ СП 118.71. 3. Подчиня, покоря, ні о ѵемьже очрвочр врлгъ І^Ъ съмѣрілъ БІМЬ. Т НЛ СЪТОЖЛІЖ-ШТІАЬХ (!) ІМЪ ВЪ^ЛОЖІЛЪ вімь ржкж моіж СП 80.15; н сътжжішіа імъ врлзі І^Ъ Н СЪМѢріШКЧ СІА подъ ржмі (!) ІХЪ СП 105.42. ~ са страд. и безл. СП. Гр. татеіѵбсо. Вар. сшѣрітн. Неб. смиря [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съмѣрнтн 838 СЬМѢСНТН СЪМЪрНТН СА, СЪМЪрГтК СА, СЪМЪрНШН СА св. 1. Сниша се; стана по-малък, по-нисък, вьсъкл дьврь нсплъынтъ СА. Н ВЬСЪКЛ горл. н )<лъмъ съмърнтъ СА М Лк 3.5 3, А, СК. 2. Смиря се; стана смирен, кротък, іже во са съмърнтъ ѣко отроѵА се. тъ естъ волен въ цсрст-внн ивсцъемъ М Мт 18.4 3', А, СК; о^ъловлеыъ въі^ъ і съмърнтъ сга ^ъло СП 37.9. Срв. СЕ 76а 20; оыѣмѣ^ъ н съмърнтъ СГА I ОЧ(МЛЪѴЛ)(Ъ отъ вллгъ. Т волѣ^ыъ моъ овыовн сга СП 38.3; съмърнтъ' сга Т спе мга СП 114.5. // Образно. ѣко съмърн сга въ пръсть дшл нлшл СП 43.26; іслцѣмъ же говѣнннмъ прнАтъ оѵн трепештА вь^нрлтн. н отъкръітн ТѢЛО вогл сьмърьшллго са вол"екк С 456.21-22. // Престана да се гордея, л нже вь^несетъ са съмърнтъ са М Мт 23.12 З1, А; съмърнтъ сга вельмн гГ СП 118. 107. 3. Прен. Оздравея, изцеля се. I ѣко съмърнтъ са емоч( тъло.^ил оумъ ылндетъ. тодл дл вь^ьмТ мо & по! н поклетъ са свонмъ гръ^ъ СЕ 38а 23. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. тапеіѵбоцш, тапеіѵбы ецаитбѵ. Вар. сьмѣрітн са. Нвб. Вж. при сгмѣрнтн. съмѣрьнъ, -ъін прил. Като същ. съмъ-рьнѣіе сравн. ср. ед. Гр. хо шкеі-ѵбтероѵ. Това, което представлява по-голяма смиреност, по-голямо смирение, ѵто лн сьмърьыъге гестъ. 0Ч(МЪ1ТН ЛН N0^6 НЛН МОЛНТН СА. о^то глко оч^мъітн но^ѣ сьмѣрсыѣгс. ыеже МОЛНТН СА. дл гежс съмърьиъншл N0 отврьже са сътворнтн. клко въішеге дл въі отъвръглъ са сътворнтн С 303.26, 28, 29. Изч. С. Вар. сьмтрьнъ, сьмѣронг, Нвб. Вж. при съмтрТт. съмѣрглтн, съмѣрілгл;, съмъргмешн несв. Смирявам, сдържам, подчинявам. ь.Тъ же вьнегдл оын оглвне творъл^ж МН. ОВЛЛѴЛЛ^Ж СГА ВЪ ВрѢТНіре. Н СЬМЪ- ръл^ъ постомь дшж моігв СП 34.13. Изч. СП. Гр. тоотеіѵбю. Вар. сьмѣрглтн, Нвб. Срв. смирявам [се] ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. СЪМѢрГЛТН сд, съмърглкт; СА, СЪМѢрГЛКШН са несв. 1. Смирявам се; ставам смирен, кротък, ѣко іскрьн.гжмоч* ъко врлтоѵ^ нлшемоч]' тлко оуглждлл^ъ. ъко ПЛЛѴЛ Н СЪТОЧ^ГА тлко (...) съмъръл^ъ сга СП 34.14; лште не съмъръл^ъ сга ыъ вь^нъсъ ыл дшж моич СП 130.2. 2. Прич. сег. деят. пато същ. съмъргліА[н] са. Гр. о татсеіѵйѵ ёао-тоѵ, ботг^ татсеіѵсоаеі ёаптбѵ. Този, който е смирен, кротък; кроткият, смиреният, ъко вьсъкъ въ^ыосан са СЪМЪрНТЪ СА. Н СЪМЪрЪГАН са вь^ые- сетъ са М Лк 14.11 3, А, СК. Срв. Мт 23.12 М, З1, А; Лк 18.14 М, 3, А, СК; въ смър<л мъсто. слъ^отоѵь-ынкъ. вь велнѵнъ мъсто. съмъръіА сга СЕ 70Ъ 4. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. татеіѵбораі, татш-ѵофроѵеш. Вар. сштрлтн сд, сьмѣрглтн са. Нвб. Вж. при сгмтрглтн. съмъснтн, СЪМЪШЖ, съмъсншн св. 1. Смеся; направя, получа смес. прнклгоѵншА же са едннн въ то връмд повъдліячште емоч{ о гллнлен^ъ. і^ъже кръвъ пнллтъ съмъсн съ жрътвлмн н^ъ М Лк 13.1 3; длша емоу оцътъ ПНТН СЪ ^ЛЪѴЬГйл СЪМЪШЪЫЪ. [!] I въкоч^шъ ые ^отъшс пнтн М Мт 27.34 СК. II Образно. тлко тъ очрво въ гонъ врьстъ ТрОЧ|*ЖДЛЛШО СА. Н 0Ч(МЪ ве^ъ ГЛОЧ^МЛ ^рЛЫА. н слово ыс^л^орьно съмъшеыо съ солнгж вожьствъижгж С 279.28. 2. Прен. Съчетая, съединя, свържа, ыъ вьсе то ыо^ъ подъложнвъ пръштсннге съ вь^внтннмъ сьмъснвъ. вннъі нскллше клко са бъі съ врлтнгж по^ыллъ С 367.23. соль съ оцьтомь съмъснтн. Гр. о^аХ-цг|. Направя смес от сол и оцет. рл^гнъвлвъ са лыдчрплтъ. повелъ соль съ оцътомъ съмъснвъше полнвлтн рлыъг гего С 116.19. Изч. СШѣСНТН 839 СЪМАСТН М, 3, СК, С. Гр. ЦЕІуѵиці, осргбш, сги^уѵи-ці, Вар. еьмѣентн, сьмѣсітн. Неб. смеся [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НЛзр, ЕтМл, БТР, АР, ДА; смеша [се], смешам [се] диал. НТ, ДА. Сре, Смесница МИ, Смесица МИ. СЪМѢСНТН СА, СЪМѢШЖ СА, СЪМѢСНШН СА се. Смеся се, разбъркам се [образно]. не потрѣвішід іа^ъікъ ідже реѵе гь ІМЪ. Н СЪМѢСІІША С!А СЪ Юі^ЪІКЪІ. Н НЛ- въікж дѣлл ірсъ СП 105.36; н вь^нде нл невесл н сѣде о деснж!ж от'цл. съ ПЛЬТНІЖ сьмѣснвъшжіж са съ вжнкмъ словомъ С 11.26-27. Изч. СП, С. Гр. (іеіуѵоцаі, ёѵбоцоа. Вар. сьмѣ- снтн СА, СЪМѢСІТН С(А. Неб. Вж. при сьмѣснтн. съмѣтн, съмѣкк, съмѣіешн несв. Смея, осмелявам се, дръзвам, решавам се. I ннкътоже ие можллше отъвѣштл-ТН €М0\р СЛОВеСб. НН СЪМѢ къто отъ дьне того въпроснтн ого къ томоѵр М Мт 22.46 З1, А, СК. Сре. Мк 12.34 М, 3, А; Лк 20.40 М, 3; глл нмъ нс. прн-дѣто обѣдоѵ^нто. і ннктоже ыо съмѣл-ше отъ оѵрѵеннкъ нстазлтн его тъі кто есн М Йо 21.12 3, А, СК; поманн КЪННЖЪННКЪІ. N0 СЪМѢВЪШАІА ВЪ^АТН. съреврл цѣнъі его СЕ 49а 21; егдл ВрЛНІ БѢША НЖДАШТАІА І^Ъ. N1 ПСЛЛМЪ съмѣша решті. ил ^емі то^жде! К 7Ь 6; слъньцс рлспінлсмъ вндітъ. і сьѣтн не съмѣетъ К 11а 40; внддште стллго оврл^іжштл СА МАТѢЛ^Ж СА. ПЛЛ- ѵжште сд н ннѵ'соже сьмѣнкштс рештн С 47.27-28; н инкомо^ отътолн сьмѣ-тн по слънеѵьнѣѣмъ ^одѣ вьнѣ до-моѵр своіего оврѣстн са С 63.4; днмоснн же СТ01ЛЛШ6 ДрЪЖА ко^мнрь жрътвъ-нъін. не же съмѣлшс къ комоѵр влн^ъ прнстжпнтн С 138.26; лште лн н ^лконъ прѣстжпнлн ВЪІШД. клко оуво сьмѣл^ж нже толь стрлшнвн прнстж-пнтн С 441.16. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. тсАцйсо. Вар. сьмѣтн. Неб. смея ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪМѢШЛТН, СЪМѢШЛІЖ, съмѣшлкшн несв. 1. Смесвам, разбърквам [образно]. ыъ сьмѣшліетъ ѵловѣѵьскліл словесл сь вожнн. ѵоч|додѣнн!Лмн дл по-клжетъ. (ЛКО Н ѴЛОВѢКЪ ВѢ !ЛК0 н пророкъ гллгол”етъС316.28.2.Прен. Присъединявам, съединявам, свързвам. дл вждемъ въ істннж тѣло еді-но, ие тѣлесл къ севѣ съмѣшліжште. нъ дшж къ севъ. съвжуомь лювовъ-нъімь совъко^плѣіжште К 9Ь 11; вьсн очрво СЬЛѢНМЪ СА ВЬ ТѢЛ0 кд'но. не пльтні дроч(тъ къ дроѵргі? сьмѣисште (погр. вм. сьмѣишжште, Север., с. 424, 1, бел. под линия) нъ дочршд коупьно къ лювьвъноѵочрмоѵ сьвж^оѵр, прнклоѵрпьшжште С 424.1. Изч. К, С. Гр. цеіуѵбсо, аѵаф-ирсо. Вар. сшѣшлтн. Нвб. смешам [се] диал. ОА, ВА, НТ, БТР. Срв. смесвам [се], смеся [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР. СЪМѢШЛТН СА, СЪМѢШЛНК СА, СЪМѢШЛК- шн са несв. 1. Смесвам се, влизам в състава на група хора, събирам се с някого, н оѵрмомъ въктромъ ОБЪ^ОЖ-дж вндлнніж. н ржклмл плештд лн- коѵріж. н СЪМѢШЛА СА СКЛѴЖ СЬ ДѢТЬ- мн. повѣдънжіж пѣснь сь ьШмн о\ртвр'ж-дла вллдъіцѣ С 332.24. 2. Сключвам брак. I къмотрлмн своімн. і дъштерьмн. іже отъ стлго кръштеньѣ не съмѣшлтн са К 2а 21. Изч. К, С, Гр. сгиѵауеХб^ораі. Нвб. Вж. при сімѣшлтн. съмѣшеньк, -»л ср. Смес от различни вещества, гундс же н ннкоднмъ прншедъ! къ нсвн ноштнкк прѣжде, нссъі съмѣшенне ^мрънно н ллгоѵрнно. ѣко н лнтръ съто М Йо 19.39 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. р(уца. Вар. сшѣцшню, сьмѣ-шсннс, Неб. смешение пниж. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съмастн, съматл;, съмАтешн Сб. 1. Разтърся, разтреса, разклатя, сътрьхсе ^емліж і съмьлте іж СП 59.4; V подвіжл сіА і трепетънл въістъ ^емлѣ. н осъно- ВЛНЬНѣ горъ СЪМІАСІА С!А. I ПОДВІЖЛ СЬА ѣко прогнѣвл сіА нл ию въ СП 17.8; СЪМАСТН.. 840 съмжтнтн съміасіа ска горъі крѣпостъкж его СП 45.4. 2. Прен. Смутя; докарам някого в смут, в смущение, нъ не говори нн съматн дочршА ДѢВНЦН С 248.12. 3. Прен. Съкруша, поразя, погубя, тъгдд въ^глетъ къ німъ гнѣ-вомъ своімъ. н ѣростькж свос-кж съмка-тетъ ка СП 2.5; почрсті стѣдъі (!) н рд^- ГЪНД КА. Т МДЪНЫА ОЧрМНОЖІ Н СЪМКАТб КА СП 17.15; гь гнѣвомъ своімъ съмка-тетъ ка I поѣстъ іа огъ СП 20.10. 4. Прен. Изнуря, изтощя, вндѣвъ же ндродън нсъ. мндосрдвд 0 НН^Ъ ѢК0 съмАтенн. I отъвръженн ѣкоже овъца. не нмжфА пдстъірѣММт 9.36 3. 5. Помрача [се], стана мътен [образно]. съмкатс ска отъ ѣрості око мое СП 6.8. ~ сд страд. М, 3, СП, С. Гр. тарасташ, сгоѵтараааш, аксиЯАш [вар. екЯ/иш]. Вар. съміастн. Нвб. Вж. при съмастн сд. СЪМАСТН СА, СЪМАТЖ СА, СЪМАТбШН СА Св. 1. Смутя се, изпадна в смут. і вн-дъвъше н оѵрѵеннцн ^одаштъ по морко. съмаша са гдіжште. ѣко прн^рдкъ естъ М Мт 14.26 3, А, Б; онд же вндѣвъ-шн съматс са о сдовесн сго М Лк 1.29 3, А; сдъішдвъ же нродъ црь сьматс са. н весь нерсмъ съ німъ А Мт 2.3 СК; V дшд моѣ съмкатс сіа зѣдо СП 6.4; срдце мое съмкатс ска остдвн мка сідд моѣ СП 37.11; срдце мое съмкатс ска во мнѣ. н стрд^ъ съмрътьнъп ндпдде нд мка СП 54.5; съмкасъ ска і не гдд^ъ СП 76.6; постъідкатъ ска і съміатжтъ ска въ вѣісъ вѣкоѵр СП 82.18; н тро-стькж твоекж съмкасомъ сіа СП 89.7; ^дне I ^(...)ъ рс-ѵе відѣвъ кюдж съматс-са. ѵесо рдді съмдте са К 36 3; мідо^ка очрво очрѵенікд съматс- са К 36 5; сс-го рдді вьсьде гджтъ. евднъднсті нстннж СЪМАТС са очрво ^ьрл вс-^оѵрмьѣ оѵрѵс-ніѵд К 36 7; ннкоднже опс-ѵдднвъ сд рс-ѵс-ѵьто. ндн днцс-мъ СЪМДТЪ СА 0 пднштн нже- о кГем' С 557.19. 2. Уплаша се, изпадна в паника. Брдт'ід жс- сжштдд нд съіночр |. вспднштс-вдвъше съмато- ША СА. Н Бѣждште Н^ДѢ^ОША Н СЪІНД С 570.11; оѵрждснжшА са съматоша СА. ОБДѢДѢША СТДША ВЪКОЧрПѢ С 466.9. 3. Изнемощея, изгубя сили, отслабна [образно]. помндоѵрн мка гГ ѣко немофенъ есмъ. н ісцѣдн мка гГ ѣко съміашіа ска кості мока СП 6.3; Т^не-може ніштетокж крѣпость моѣ. н кості мока съмкашка ска СП 30.11. 4. Прен. Разбунтувам се, размиря се. съмка-СКА СКА КА^ЪІЦІ V ОѴрКДОНІШКА СІА ЦрСТВНѢ СП 45.7. М, 3, А, СК, Б, СП, К, С. Гр. тараасгорт, біатараааораі. Вар. съмастн са, съмкастн СКА, СЬМАСТН СА. Нвб. смутя [се] ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. смътя [се], смътвам [се], смъщавам [се] остар. НГер, ЕтМл. съмАтеные, -кд ср. 1. Разклащане, разтърсване на земята [образно]. по-дожьшдего дшж мокж вь жнвотъ. н не ддвьшдго во съмкАтенье ногоѵр моеко СП 65.9; не ддждь во съмкАтенне ногъі твоекА СП 120.3. 2. Прен. Вълнение, смут, паника, прдвъднъін же оѵрѵочрвъ пднштъ Бѣгдкжштннрсъ. ПЪІ-тддже (!) къін н^вѣтъ сьматснькд того. КДКО КОНЬЦЬ ГНѢВД НСПДЬНЬ БЪІВЪ н Ѵс ^ДѢВД НСКОѴНВЪ. ГОННТ' ВЬСА нд тодн-цѣ. кдкоже кемочр н въ кдтърсочрдьннцж вьдѣстн С 566.2. Изч. СП, С. Гр. ааХо^. Вар. сшдтеньк, съмкатс- МЬС, СЪМКАТСННС. Нвб. смятение книж. остар. ОА, РРОДЦ; смутение остар. ВА. Срв. смущение ср., смут т. СЪМЖТНТН, СЪМЖфЖ, съмжтншн св. 1. Раздвижа, приведа в движение. ВЪШЮМѢШКА Н СЪМЖТІШКА ВОДЪН 1^Ъ СП 45.4.2. Прен. Смутя; предизвикам смущение, смут у някого, ѵъто съмжштс-нн с-стс. н по ѵто помъкшденнѣ въ^одатъ въ срдцн вдшд М Лк 24.38 А; ѵотъврдтідъ жс- ссі діцс- твое ... н бъі^ъ съмжштенъ СП 29.8; нъ сдмъ сс-ве съмжтн н рс-ѵс- къде подожнстс н С 315.25-26. // Уплаша, объркам, разтревожа, кѵдръждшкд мка бодѣ^ні СЪШчТНТН... 841 СТ.ИЛБ^АѢТН съмрътъыъікА. і потоці ве^лкоыеньѣ съмжтішка мка СП 17.5. М, А, СП, С. Гр. тараастш, ёктараасгсо. Вар. самжтітн. Неб. смутя [се], смущавам [се] ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. съмжтнтн са, съмжфж са, съмжтншн са се. 1. Разтърся се, разтреса се, разклатя се. віджшка тіа въдъі і ОЧрБОѢШКА СІА. СЪМЖТІШКА С(А вс^дьнгі мъиожъство шюмл водъ СП 76.17. 2. Прен. Смутя се, развълнувам се. н вндѣвъі н пллѵжштн. н прншъ- ДЪШб ИЛ ЖНДЪІ рЛ^ГЫѢВЛ СД ДОЧ^ОМЬ. н смжтн са н реѵс- кде положнсте н ... СЪМЖТН СА СЛМЪ ые ІЛК0Ж6 МЪ1 очржл-СТНКЖ. НЛН ПСѴЛЛНІЖ СЪМЖТНМЪ СА С 315.20, 23, 25; покГе н слмъ господь нлшъ того пллкл. вндѣвъ во кго съмжтн са реѵе. н вѣштл кдныъ отъ влс' прѣдлстъ ма С 406.3. Изч. СП, С. Гр. тарааасо еросотбѵ, тараааоцаі. Вар. смжтнтн сд, сгмжтітн «д. Неб. Вж. при съмжтнтн. съмжфлньк, -гл ср. Смущение, смут, уплаха, н ілко се прн црн эдлвьрѣ. цѣ-слрьскъі ОПЛЪѴЛКЖШТН СА. н ПОБѢЖДЛ-шятн. гро^л етерл н трепетъ. въкочрпѣ Ж6 н съмжштлынк н стрл^ъ прнстрл-шънъ илплдлкетъ. НЛ ЫСПОБѢДНМЛЛГО вллдъікъі врлтл С 464.26. Изч. С. Гр. тарахо^. Вар. съмжштмініс. Неб. Вж. при съмжцісньк. СЪМЖфЛТН, СЪМЖфЛКЖ, СЪМЖфЛКШН несв. 1. Движа, раздвижвам, привеждам в движение, съмжфлкд глж-внккж морьскжж. шюмочр влънъ 6Г0 СП 64.8. 2. Прен. Смущавам, предизвиквам смут у някого, въскжкж пе-ѵллънл есі дше моѣ. н въскжкж съмж-флсшн мка СП 41.6; рѣ^ъ ѵловѣѵе ѵто ма съмжштлкшн. ѵто мн словесл дѣлннТмъ длрншн. ѵто мн велншн ОТЪ рѣѵн ВѢрОВЛТН. ІЛКО вндѣ внждж С 510.23-24. // Битувам, подстрекавам, създавам безредие, нже отъ дѣнствл сотонннл. НЛѴА отъштнштлтн н съмжштлтн семочр вържѵеккжіж црь-къве С 281.23-24. СП, С. Гр. тссраоам, авѵтарааасо. Вар. сгмжштАтн. Неб. смущавам [се] ОА, ВА, АК, Дюв, ВТР, АР; смъщавам остар. НГер, ЕтМл. СЪМЖфЛТН СА, СЪМЖфЛІЖ СА, СЪМЖфЛК- шн са несв. 1. Треса се, разтърсвам се, разклащам се. егдл съмжфлетъ са ^емлѣ. н пръврлфлжтъ са горъі къ срдцл моръсклѣ Е 266 7. Срв. СП 45.3. 2. Прен. Смущавам се; изпадам в смут, тревога, дл N6 съмж-штллтъ са влше срдце ын очрстрл-шллтъ М Йо 14.27 3, А, СК. Срв. Йо 14.1 М, 3, А, СК; сего рлді н ѵколковець гъ ^ьрд дръ^остн очрѵекшѵА съмжштллше са К 3Ь 31; вллдъікл реѵе кь кГемочр. ѵ'то съмжштлкешн са н днвншн са ѵо глчррнле С 249.2. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С. Гр. тараааораі. Вар. сгмжштлтн сд. Нвб. Вж. при сшжфАтн. съмжфеньке, -кл ср. ве^ съмжфенькл. Гр. атсершяаатсо<;. Без смущение, спокойно, непоколебимо. иепослгъшикл во пеѵетъ са о гн реѵе нже ыл доврооврл^ьккк. н вллго-прнлежьноіе къ гн ве съмжштеккнкл С 375.28-29. Изч. С. Вар. СШ7Г.ШТСІІНК. Нвб. смущение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР; смъщение остар. НГер, ЕтМл. СЪЫЛВЪДѢТН, сънлвъждж, сънлвъдншн се. 1. Спася, избавя, н потомь прн-гвлждліетъ СА ИЛ дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. стрлждд мнръскллго рлдн съплсеыніл. СЬНЛБЬДѢТН мнръ ПОГЪІВЪШЬ. по прѣ-льштеынко днілволю С 11.13; н ые длвъ нм' ПЛКОСТН ПрНАТН, Н^БЛВНВЪІН длнн-Илл отъ очрстъ ЛЬВОКЪ. Н СЬНЛБЬДѢВЪІН мѵочрснкж отъ ржкъі флрлчѵнА С 179. 8-9; довроѵьстнвнн во^н. н освѣштл-ынке богъікГа лртемндъі. тн тд нмжтъ съылбьдѣтн С 222.9-10; съшове мон вогл нмжтъ клкоже н л^ъ. нже можетъ а сънлвьдѣтн С 253.21. 2. Запазя, сьыестн 842 С7.ННТН защитя, окажа закрила, дд вьм-детъ прѣдъ тіа въ^дъірслніе оковл-нъі;<ъ. по велнѵью мъішьцьл твосіа. сънлбьді снъі оѵрмръштвенъі;<ъ СП 78.11. 3. Прен. Вникна, обърна внимание, забележа, вндѣсте мно-гъкрлтъі. н ые сьнлвьдѣсте. отврьстѣ очршн н не слъішлсте С 323.6-7. Изч. СП, С. Гр. йшаш^со, осо^со, ЯЕріттоіеороа, фіЛаааораі. Вар. сьнлбьаттн, ст.нмзьаттн. Неб. Сре. снабдя, снабдявам ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР. съиестн, съиесж, сънесешн се. 1. Спусна, снема, отведа надолу [образно]. ѵ'то со слово, кгдл ^оштешн мон очрмъ нл невесл вь^несешн. н гегдл ^оштешн ил ^емыж сьнссешн С 238.5; посло\р-шлн во плтрнлр^л ншеовл гллголж-штл. сьнесете стлрость мо(ж сь пеѵллнк; въ лдъ С 487.19. 2. Докарам, донеса [дъжд, валеж], н кочрп'но съ словомъ овллѵьцъ мллъ ілвн са нлдъ нлро-домъ. н дъждъ велнкъ съыесе. ылдъ ьйнмн тъѵыж н кржгомъ С 568.17. Изч. С. Гр. катаум. Вар. сьнеетн. Неб. снеса 'снема, спусна’ диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съннсклтн, съннсклкк, съннсклкшн несв. Придобивам, припечелвам, спечелвам. доврлл во дѣѣынѣ тросрдомь съннскліжтъ са СЕ 87а 4. ~ са страд. Изч. СЕ. Гр. ктбюраі. Нвб. Срв. искам 'търся да намеря, да придобия нещо’. съынтн, сънндж, сънндешн св. 1. Сляза, придвижа се в посока надолу, съшедъшемъ нмъ съ горъі. сърѣте н ылродъ мъногъ М Лк 9.37 3, А; сънндж очрѵеннцн его нл море М Йо 6.16 3, А; н свѣшта въжегъше сьнн-ДОША ВЪ КЛМѢНЖІЖ тж рлспллннжнъ С 36.7. // Спусна се отнякъде, стъпя на земята, .^ъ цсръ н^длнлвъ. дл сънндетъ нъінѣ съ крстл М Мк 15.32 3, А, СК. 2. За Бог и небесните създания - снизходя, спусна се от небето. I съынде д^ъ стъін тълесъ- нъімъ ^рлкомъ. ѣко голжвь нл нь М Лк 3.22 3; клко очрво сь глетъ ѣко снвсе сънндъ М Йо 6.42 3, А; і прѣклоні нвсл н сьніде. н прнмрлкъ подъ ноглмл его СП 17.10; дн& дхъ СТЪІ. ВЬ ВНДѢНЬН ГОЛЖБННН. съ нвсе нлдъ гллвж гніж съннде СЕ 3Ъ 13; ТА МОЛНМЪ ... спл нлшего нс^л. съшедъшллго съ нвсе. нлсъ рлдн ѵкъ. і іь. нлше спнне СЕ 61Ъ 17; гГ вже спннѣ моего ... і съшедъі спннѣ рлдн родоѵр ѵлѵю СЕ 73Ь 4; ^е вже нлшъ ... і жнвотъ вѣѵьнъі. дліа нлмъ прѣдл-ннемь свонмь. съшедън въ лдъ. і верѣіА вѣѵьнъііа съкрочршъ СЕ 63Ь 7; ^ъ нл ^емі. вѣровл^омъ. ^ъ въ мрът-ВЪІ^Ь СЪ НІМЬ СЪНІДЪМЪ дл очрвѣмъ I тлінъі К 13а 13; нже покъіновенннмъ н повелѣнннмъ отѵемъ. нл ^емькк съшедъ С 176.8. // Доближа се. н понеже ново бѣ н днвъно реѵеное нмъ нн очрѵеннцн же рл^оѵрмѣША вѣштлл-нлго. дондеже ^ннде въ немоштн н^ъ С 488.7. 3. Падна, придвижа се бързо от високо към ниско, въ^нѣ-са нл дрѣво клмень. і съшедъ оѵрмръ-твн (А к 12Ь 26. Срв. С 448.22. // Образно. оврлтнтъ сіа болѣ^нъ его нл гллвж емочр. н нл врърсъ емочр непрлвь-дл сго сънідетъ СП 7.17; і ѣко росл сръмоѵрнъскл. СЪ^ОДАфНѢ нл горъі снона. тлко дл сънндстъ влгвенне твое. нл гллвж рлвл твоего сего СЕ 9а 14; I нл гллвж его. влговенне твое. дл сънндстъ СЕ 8а 11. // Прен. Пропадна, проваля се. н тъі клперъ-нлочрмъ. вь^несъін са до нвсе до лдл сънндешн М Мт 11.23 3; гГ вже... въ глжвннж гъібѣлн. I льстн съшедъшл СЕ 23а 13-14; простн ма врлте. кліл-тн севе н пллклтн велнкъін^' мон^ъ грѣ^ъ ... ілко вь соѵріетънъінрсъ мон^ъ сн^ъ н плсрлмъіенъін^ъ сѣдннлрсъ. ЛКЪІ ДѢТНШТЪ ОТЪ ДЫЛВОЛЛ ^ЛПАТЪ въ послѣдьЮкнк ПОГЪІВѢЛЬ СЬННДО^Ъ С 525.1. 4. Отида, придвижа се донякъде, глкк влмъ. сънндо сь С7>ННТН... 843 съынтьгс опрлвъдлиъ въ домъ свон М Лк 18.14 3, А; къ врлгомъ н мжѵнтел'емъ овль-ѵенн. тъм'же н с'нндошд тъгдл тскж-ште вък»пъ С 464.2. // Образно. нжде очрмірльм ые остлвітъ лі въсого. ннже сънідетъ съ ыімъ сллвл домочр ого СП 48.18. 5. Изляза, тръгна от едно място към друго, н съннде съ ННМЛ н прнде въ нл^лрс-тъ М Лк 2.51 3, А, СК\ тъ по объіѵлю съ невесе вожнн гллсъ слъішлвъ. велдште сьннтн н^ъ почрстънГд. н прітн въ грлдъ коньстл-тннь С 191.6; ие ослвшлвъ сд сьынде н^ъ почрстъінд. н прнде въ нлреѵенъін грлдъ С 191.8; клко сьннде съін вънжтрь С 458.27. 6. Вляза, нагазя [във вода], уотдшточр же кръстнтн сд ВНТЛЛНК). ДЪВЛ МЖЖЛ ВЪ Бѣллрсъ рн-2^ъ СЬННДОСТЛ КЪ ВОДѢ. н въ^ложнстл ржцъ свон нл гллвж кго. н освѣтнстл н С 235.16; сннде лнгельскъін вллдъікл въ ТѵѵрдлньскъіА водъі С 496.13. 7. Дойда, появя се, пристигна, глл къ немочр цсръ мжжъ. гн сънндн пръжде длже не очрмьретъ отроѵд мое М Йо 4.49 3, А. 8. За природна стихия, бедствие - стоваря се, връхлетя, і съннде дождъ н прндж рѣкъі М Мт 7.25 3, А, СК. Срв. Мт 7.27 М, 3, А, СК\ ъджштемъ же нмъ. очрсъпе. і съннде вжръ (!) вѣтрънл въ е^еро М Лк 8.23 3, А; сьніде огнь съ невесе. н пожьже рсрлмл С 22.11. 9. Събера се с някого. тѣм'же н с'нндошд тъгдл текжште въквпъ. н послъдочріжште воговн н господи нл гровьнліл н вьсен ^емн глжвьшліл С 464.2. // Съединя се, слея се в едно. н се (емочр гллго-л"жшточр. сьнндошд рлнъі дърлнніл (его. глкоже вьсен пльтн юго овнлжнтн сд С 162.6. 10. Прен. Умра, вляза в гроба, клѣ полъзѣ во кръві моен егодл сънідж въі нстълѣнъе СП 29.10; дл прідетъ съмръть нл ніа съніджтъ въ лдъ жнвн СП 54.16. м, з, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. катер/оцса, аиукатерхороа, ката(3аіѵм, калауорса, гатоирерсо, катабисо, ё^ерхораі, аѵукага- Ра(ѵсо, ётгкрошісо. Вар. сънітн, сьнітн, сьннтн, сннтн, Сннтн. Нвб. Срв. ида. СЪННТН СА, СЪННДЖ СА, СЪННДвШН СА Св. 1. За мнозина — съберем се заедно, на едно място, стечем се. і вѣса нсл къ лр^нереовн. і сънндж са къ немочр въсн лррснерен і стлрьцн н къннжъннцн М Мк 14.53 3; вьсн во съшедъше сд попове же н клнрнцн. овллшн же н ѵрънорн^ьцн. н нгочрменн сътворншд прл^дьннкъ велнкъ С 219.19; очртрочр же въівъшочр вьсн сьнндошд сд крьштеннн С 236.7. // Дойдем, пристигнем заедно, ъко се црі ^емнн СОБЬрЛШІА СІА. СЪНІДЖ СІА ВЪКОЧрПЪ СП 47.5; п вже ѵклювѴе. плодъі ідже есн дллъ нлмъ. і^ъже сънндоша са рлвн твон жатъ СЕ 12Ъ 25; н ведомн къ плкостьннкомъ сего ^ллмл гллголлл-р<ж. н вьсн сьнндошд СД вндътъ С 73.17. 2. Прич. мин. деят. като същ. сънндъшен са м. мн. Гр. о1 сгоѵг^тібѵтед. Тези, които са дошли на едно място; събралите се. дл-ждъ мнръ нлродочр. прннмн потъі съшъ-дъшннмъ сд. прннмн грлдл молдштд сд твоюн прьстн С 512.28-29. 3. Срещна се с някого в бой, вляза в сражение. лн къін цсръ ндъі къ нномочр цсрю. съннтн са нл врлнь. не съдъ лн пръжде. съвъштлвллтъ лште снлънъ естъ. съ десАТНіж тъісжштъ съръстн ГрАДЖШТЛЛГО. СЪ ДЪВЪМЛ ДбСАТЪМЛ (тъ)тъкжштлмл нл нь М Лк 14.31 3; ндешн во нл рлть н сьнндешн сд. н не въ^можешн стлтн протнвж врлгомъ свонмъ С 195.10; нлреѵе дьнь вь ньже сьнндетъ сд сь рлтьннкъі. съшедъшв же сд юмочр не може стлтн протнвж рлтннкомъ С 196.12. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. сгоѵЕрхораі, ёрхорса, от> ѵатсо, оѵрраЛЫ. Вар. сънітн сьч, сьннтн са, Нвб. Вж. при съннтн. съннтью, -(л ср. 1. Снизхождение; слизане, спускане надолу [от небесата на земята, от земята в ада], сочргочрво дьнесь прішестю гне. сочргочрво сьыорнтн 844 сьыъ съмотреиье. сочргово ѵлкколювьствіе СОЧрГОЧрБО СЪШТЬбб ВЪ КОЧрПѢ Ж6 I СЪМѢ- реиье соѵргово. къ ѵкомъ посѣштеиье отъ невесе ил ^емн. отъ ^емлд подъ ^емлж. въ прі^однтъ К 12Ъ 39. Срв. С 449.3; сочргочрвь сьинтнк. въкочрпѣ Ж6 СЬМѢрбИНК. СОЧрГОЧрБО ІСЪ ѴЛОВѢКОМЪ посѣштбыніб С 449.3; слово стллго епнфлиніл ... 0 СЬИНТНН ГН НЛШ6Г0. гро- бьиѣілмь С 447.30. Срв. К 12а 34— 35; ѵ'то іб мъісль сьннтнго кго. кжс- въ лдъ С 459.21. 2. Сражение, битка, ілко иѣкоторъін добнн вониъ ПЪВЛА СВОКІЖ СНЛІЖ. ил сьннтнк рлтьннкъ. прѣдн ндъін грьдѣ нл рлтьннкъі. вь^нрлктъ кръстъ ЫЛ ЛНЦН ПОКЛ^ЛА оѵрстрлшлктъ рлтьннѵьскъ плъкъ С 105.12. Изч. К, С. Гр. катарастк;, аѵтілараха^к; [вар. тгарата^к;]. Вар. сѵ.нітыо, сі.ннтню. Неб. 0. съиорнтн, съиоріж, сънорншн се. Отместя, отхвърля, отблъсна настрана. СЪБЪрЛША СЪБОрЪ ДЛ N6 ВѢрЖ СЪ^НЖ-ДЖТЪ. N7. ДЛ ЖГЪЛЪИЪІН КЛМбЫЬ съио- рАтъ С 385.14. Изч. С. Гр. шторрітисо. Неб. Сре. [раз]оря, [об]оря. съиочр^ьиъ, -ъін прил. Като същ. съ-иочр^ьын м. тн. Гр. катоікоі. Конници; хора, яхнали коне. імсоже се поле сътвореио вѣ. коНемъ тсштн. то прѣ-творьшочр мрл^? кго н съмръ^ъшс- са вблмн. пѣшн н събо^ин по тГемочр ^ож-длл^ж С 90.7-8. Изч. С. Вар. съммр^нъ. Неб. 0. съиъ, -л т. 1. Сън, спане, въстлвъ же носіфъ отъ сьил. СЬТВОрІ ѢК0Ж6 повс-лѣ бмочр ЛНКЛЪ. Н ПрНІАТЪ Ж6НЖ СВ01Ж А Мт 1.24 СК, В; петръ же н сжштлл съ ИНМЬ ВѢЛ^Ж ОТАГЪѴбИН съномь М Лк 9.32 3; Тс жс- рс-ѵе о съмрътн сго. оин же МЬНѢША ѢК0 о оѵрсъпбынн сънл глстъ М Йо 11.13 3, А, СК, Н; очрсъижшіА съномь своімь СП 75.6; вьсочре влмъ 6СТЪ ЮТрЪИбВЛТН. ВЪСТЛЫѢТС- ПО СѢДѢ- ннТ. ѢДЖШТІН ^ЛѢБЪ БОЛѢ^ІІІН. 6ГДЛ ДЛСТЪ ВЪ^ЛЮБЛеИЪТнМЪ своТмъ сонъ СП 126.2; лште длмь сонъ оѵнмл моТмл. Т вѣкомл моТмл дрѣмлнне СП 131.4; длждн нлмъ влко нл сонъ грдджфе. покон тѣлбсн СЕ 37Ь 18; і длждн нлмъ не вьддфеіж мъіслнрж. і ТрѢ^ВАфбМЬ СА помъішленнемь. ДЛ N6 ПрѢІАТН БЖДбМЪ ТАЖЪКОМЬ СЪНОМЬ. НЪ ВЪ^ДВНГНН НЪІ НЛ ИОфЬНЪІА ОЧрТрЪНАРА млтвъі СЕ 38а 10; лфб к'то въ цркве съпа. толн емочр врлгъ блл^иъ прнне-сетъ въ сънѣ СЕ 105а 7; вьсн же стрѣ-гжштнТ сьномь съдръжнмн БѢЛ^Ж. кдннъ же клпнкллрнн вѣлше бьда С 78.2; съил же толнко прнкмылше. клн-коже тъѵыж очрмл не погочрвнтн. вессь-ннкмъ С 274.24; нлнваштс жб прѣдъ сънъмъ молнтвъі творілше. н къннгъі поѵнтллше С 274.27; по нстннѣ бо ѵловѣѵьскл сьмрьть. сънъ о\р господн мьинтъ са С 313.28; съиъ бо не ѵочріж-ШТНН^Ъ С6Б6. врѣждлктъ ПрОДЛЪЖЛА са С 314.13. // Образно. іжже бо сьмрьть N6 сьмрьть ГЛЛГ0Л‘6ТЪ СА. иъ очрсЦеиьк н сьнъ С 487.10. 2. Сън, съновидение, нъ рл^оѵрмѣвъше мімо ^одАште сллвѣ сс-ь въ съиочр мѣсто дл въ^ъпыжтъ К За 8; лште невол"еіж БЪІСТС- СА ПОКЛЛННЛН. ЛЬЖЛ БН БЪІЛЛ мон съиъ С 368.6; ннъ Тѵѵснфъ вь сьнѣ^ъ нстниж вндаштн С 434.14; ВЪ^БЪИЖСТЛ н съповѣдлстл дроѵргъ дроѵргочр СЬНЛ ТОГО ВНДѢИНК С 536.16. Бб^ сънл. Гр. ацкѵод. Без сън, в буд-но състояние, н въівъше въ стрлсѣ вс-СЪНЛ ПрѢБЪІША ДО СВѢТЛ С 71.3. въ сънѣ. Гр. кат’ бѵар, каіЭ’ отгѵовс. Насъне; по време на сън, на спане. сс- лнклъ гнь вь сьнѣ ѣвн са смо\р ГЛІА. НОСіфс- ... Н6 0Ч|*Б0Н СА ПріІАТІ ЖбИЪІ твос-іа млрііл А Мт 1.20 СК, Б. Сре. С 294.5; вѣсть же пркмъ въ съиъ 0ТІД6 въ стрлиж гллнлснскж А Мт 2.22 СК, В) нждс-жс- лште дл ксн. то прндж тн вь сьнѣ н СЛЪІШЖ кже о ТСБѢ. Н І6ЛНК0 Ж6 мн лште въложнтъ съышлтн 845 сьыьмъ вогъ. повѣдѣ тн С 299.18; н абьк- вь СЬНѢ ВНДАТЪ СВОІСГО сна глаголжштл нмъ С 536.5. оѵрждсть съна. Гр. екатаок;. Опиянение. н реѵе. навсдс гь очржАсть сьна (івт. сьма на, Север., с. 37, бел. под линия) адама. н прнТмъ іед'но отъ ревр' к-го. сътворн іемоѵр женж С 9.6-7. М, 3, А, СК, Б, Н, СП, СЕ, К, С. Гр. ■ияѵоі;, Еѵитгѵюѵ, оѵеіроі;. Вар. сьнъ, сонъ. Неб. сън ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сон диал. ДА. СЪНЬМАТН СА И СЪННМАТН СА, сънемдіж СА, сънемлешн са несв. За мнозина -събираме се, стичаме се, идваме на едно място, і сънъмаа^ж са НАродн МЬНОЗН. СЛЪШАТН Н ЦѢЛНТН СА ОТЪ Н6Г0. отъ неджгъ свонмъ МЛк 5.15 3; іде-же тѣло тоѵр орьдн СЪНС-МЛББТЪ СА М Лк 17.37 3; а^ъ вьсорда очрѵн^ъ на сънъ-МНШТН. I ВЪ цръкъв(о) 1Д6Ж0 ВЬСН 1Ю- дѣі сънемлжтъ са 3 Йо 18.20 А. Изч. М, 3, А Гр. отгѵерхороа, ётпсгоѵауораі. Вар. сънгмугн СА. Неб. Сре. емвам, емна ев., [под]емам. съньмнфе, -а ср. 1. Синагога, еврейски молитвен дом. і вънндс- по овъі-ѴА(Ю) своемочр. ВЬ ДбНЬ СОБОТЪНЪІ въ СЪНЪМНШТб. I ВЪСТА ѵнстъ М Лк 4.16 А, СК; I вьсѣмъ въ съньмнфн оѵн БѢАШ6ТС ^ЪрАШТН НА нь М Лк 4.20 А, СК; дювнтъ бо ьь^къ нашъ. і сънь-МНШТ6 ТЪ СЪ^ЪДА НАМЪ М Лк 7.5 3, А, СК; I се прнде мжжь къ нсоѵр. емочр-же БѢ НМА НАНрЪ. I ТЪ КЪНА^Ъ съньмн- штк> бѣ М Лк 8.41 3, А, СК; отъ съньмнштъ нжденжтъ въі М Ио 16.2 3; I БѢ ПроПОВѢДАІА на сънъмнштнрсъ н^ъ. въ въсен гдднлен. і вѣсъі нагона ММк 1.39 3, А, СК. Сре. Лк 4.44 М, 3; I нспдъннша са ѣростн вьсн на съньмнштн слъішАШте М Лк 4.28 3, А; лтъ вьсегдА оѵрѵн^ъ на сънъмнштн. I въ цръкъв(е) ідеже вьсн нодѣі сънемлжтъ са 3 Йо 18.20 А, СК; і про^ождллше вс'іж гллнлеіж нс. очрѵд на сънъмнштнрсъ ір^ъ 3 Мт 4.23 А, СК. Сре. Мт 9.35 М, 3, А, СК; срда оѵрво ТВОрНШН МНЛОСТЪІНІЖ. не въстржвн прѣдъ С0Б01Ж. ѣко ѵпокрнтн твордтъ. въ сънъмнштн^ъ Н ВЪ СТЪГНА^Ъ. ДА прослАвдтъ са отъ ѵлвкъ М Мт 6.2 3, А, СК. Сре. Мт 6.5 М, 3, А, СК; ЛЮБАТЪ же ПрѢЖДбВЪ^ЛѢГАННѢ НА всѵерѣ^ъ. I прѣждесѣдАннѣ на сонъ-мнштн^ъ М Мт 23.6 З1, А. Сре. Мк 12.39 М, 3; Лк 11.43 М, 3; Лк 20.46 М, 3, А; I отъ нн^ъ вьете на соньмн-штн^ъ вашн^ъ. I іжденете отъ грАДА въ грАдъ М Мт 23.34 З1, А. 2. Си-недрион - в Юдея висш съвет на първосвещениците, старейшини-те и книжниците, ѣко гнѣваьм са на врАТА своето спъітн. повнненъ естъ сждоѵр. іжь во реѵетъ врдтоѵ своемочр. рАК'КА. повнннъ естъ сънъмнштю 3 Мт 5.22. 3. Съд, съдилище, сгда же прнведжтъ въі на соньмншта н вдастн н вдадъіѵъствнѣ. не пцъте са како ндн ѵто отъвѣштдАте ндн ѵто реѵете М Лк 12.11 3, А; въ^дожатъ на въі рЖКЪІ СВ01А. н НЖДбНЖТЪ П; ВДА1ЖШТ6 нл соньмншта н темъннцд М Лк 21. 12 3, А, СК. 4. Тълпа, сбирщина, множество, ѵотъвръ^е сьх ^емдѣ. н ПОЖрѢТЪ ДАТАНА. Н ПОКрЪІ НА СЪНЪМН- фі АвіронА СП 105.17. отъджѵенъ съньмнфА. Гр. гашсгоѵа-ущо$. Отлъчен от синагогата, от еврейското църковно общество, да ѣфе кто нсповѣстъ ^а. отъдж(ѵенъ) соньмншта вждетъ М Йо 9.22 3, А. М, 3, А СК, СП. Гр. сшѵаусотп, <хиѵёБрюѵ. Вар. съмъмнште, сгнъмнфе, сонгмнштс, сонь-МНШТ6, СЬНЬМНШТС, СЬНЬМНфС, сьньміште, сьнь-МНШТ€, СЬНЬМІЦІб. Неб. Сре. сонм м. остар. ОА, ВА. съньмъ, -а м. 1. Събор, събрание, общност, не потаі^ъ мндості твоеід н рѢСНОТЪІ ТВ061А ОТЪ СОНЪМА МЬНОГА СП 39.11; въ ста въ сонъмѣ въ. прѣсрѣдѣ же въ'| рАСЖДітъ СП 81.1; ісповѣмь сіа тевѣ гГ вьсѣмь срцемь моімь. во съвѣ- тѣ ПрАВЪІН^Ъ Т СОНЪМѢ ведіѣ ДѢДА РНѢ СЬНЬ№ 846 сьнѣленьк СП 110,2; помѣні сънсмъ твоі Ужс сътілжд Успръвд. ѵ^вгчвіл-ь есі жо^ъ (!) достоѣніѣ твосго СП 73.2. Срв. А 166 19; Е 32а 4. // Общност на избраните, удостоените; сонм, лик. ѵѵлс днкъ стъ. ѵѵлс сьнемъ сваштонъ С 96.27. 2. Тълпа, сбирщина, множество. н рдждожо СІА огнъ вь СОНЪМѢ СП 106.18; н сънсмъ дюдсі ові-ДОТЪ ТІА Н 0 томь нд въісотж оврдті СІА СП 7.8; ѣко овідж міл пъсі мнозі. н СЪНОМЪ ^ЪЛОВІВЪІН^Ъ ОСѢДС МІЛ СП 21.17; вжс ^дісонопръстжпыиці въстд- ШІА НД МІА. 'і сънемъ КрѢПЪКЪІН^Ъ въ^іскд дшіа моеьх СП 84.14. 3. Си-недрион - в Юдея висш съвет на първосвещениците, старейшините и книжниците, і ѣісо въістъ дьнь съ-Бърдшд СА стдрьцн ЛЮДЬСЦНН. I Др^НС-рен н ісъннжьннцн. і вѣса н нд сънмь СВОН ГЛІЖШТ6. дште ТЪ1 ссн ръцн ндмъ М Лк 22.66; съвърдшА же др^нерен I фдрнсен сънемъ нд нсд. і глдд^ж ѵто сътворнмъ М Йо 11.47; др^нерен же н стдрьцн. і сьнемь вьсь. іскдд^ж лъжд съвѣдѣтелѣ нд нсд. ѣко дд очрвніжтъ I М Мт 26.59 3, А, СК. 4. Синагога, еврейски молитвен дом. лѣпо же вѣ ндмъ прдвДж н^дн^д нмѣтн. пдѵе кьПн^ѵнн н фдрнсен. слъішж во ілко н ісъіа отъ вдсъ жндове прн^ъівдіжтъ въ сьньмѣ^ъ С 135.27. 5. Съвет, събор, събрание на длъжностни или избрани лица за разрешаване на важни въпроси, йцд окт? м. ст^ъ оць н? др^ппь црѣ грддд. нектдрнд дрсдісд. дднісд нссннд. н ст)<ъ оць н? тйіік. лУіч же снмд. вънвшддговь ннкен вторнцеіж А 1226 15; йцд н(о еТ сьнмъ стй^ъ оць Гс въ ^длісндонѣ А 1506 26; вьсе бо се сті вьсемочр мнрочр овьштн сънъмі проклАлі сжтъ К 2а 23. 6. Съд, съдилище, вьнемлѣте же отъ ѵлвісъ. прѣдддлтъ во въі нд сонъмъі. і нд съньмнцін^ъ вдшнр<ъ оѵрвніжтъ въі ММт 10.17 3, А; но сѣдъ съ сонъмомъ сочретъномъ. н СЪ ^ДКОНОПрѢСТЖПЪНЪІНМІ НС ВЪНІДЖ СП 25.4; покръін міа отъ сонъмд ^ъло- ВНВЪІ^Ъ. У ОТЪ МНОЖЬСТВД ДѢЛД(Ж- цлн^ъ непрдвьдж СП 63.3. 7. Църп. Християнски религиозен празник в чест на някой светец, вцд еночр? Л. сьнемь стддго ноднд. крстлѣ А 1396 19; йцд ноТть а сьнемъ др^дннлд мн^ді) А 126а 7. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С. Гр. <тиѵаушуд сгаѵеЗріоѵ, а\>ѵшуца, сгоатрофт(, сгбѵобос, олѵа^к;, Вар. сыіьмт., съм^мт., сонъмъ, сгне- М7>, СѴ.ММ7., СЫІСМ7., СІ.ІІМЪ, Нвб. Срв. соим остар. ОА, ВА. съньм, -(л ср. Сън, съновидение, ѣко сонъе въстдичштдго. гГ въ грддѣ тво-емъ исочрнж і^ъ очрніѵьжіанл СП 72.20. Изч. СП. Гр. ёѵшгѵюѵ. Вар. сонъе. Неб. сънье диал. ДА. сънѣддтн, сънѣддвк, сънѣдлкшн несв. 1. Изяждам, поглъщам, въі же коѵрмнромъ ве^ъѵоѵрвьствьномъ. жърж-ште прѣдъ ндродомъ. не срдмылкте са. ілко н кдменію ^дкдддіжште въі сънѣддгете С 116.8; влъкъ моіе вьспн-тдннк сьиѣддктъ С 247.20. 2. Прен. Причинявам някому зло, ощетявам, разорявам. горе вдмъ къннгъ-ѵніа. н фдрнсѣн. I ѵпокрнтн. ѣко сънѣ-дддте домъі въдовнцъ М Мт 23.13 З1. Срв. Лк 20.47 М, 3, А, СК\ нн ді рд^очрмѣвктъ въсі дѣлдіжштеі ве^д-конньѣ. сънѣддіжціе лмді моіа. въ ^лѣбд мѣсто вд не прі^ъвдшьд СП 52.5. Сре. СП 13.4. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. катеспМсо, шіЭім, катаѵецоцоа. Вар. сьыѣддтн. Неб. Сре, снидам диал. ДА; ям, яда диал. сънѣдоныо, -ід ср. Храна, ядене, изяждане. СОКДѴНА ѴНСТѢНША ВДСЪ СЖТЪ. НЖС СЖТЪ рдвн ѴЛОВѢѴЬСТН. (ЛКО въ дворѣр<ъ ^ДКДЛДІЖТЪ ѴНСТѢ нд сьнѣденніе ѵловѣкомъ. д не бѣсомъ С 116.4; стрдддвъшсіс то тѣло. воддмъ н ^вѣрьмъ Н ПТНЦДМЪ ПрѢДД)СЪ нд сьнѣдоные С 528.13-14. Изч. СЬНѢАЬ 847 С7.ЫАТН С. Гр. цетйЛлщ/ц, рорй. Вар, сьнѣдоныо, СЬНѢДСННІС, Неб. снядонне, снеданио остар. ВА, съиѣдь, -н ж. Ядене, храна, і досслѣ. ПОВСЛѢННСМЬ ПНфКК В'С0Н ПЛЪТН. ПОДАВАМ» Н СѢМА СѢіЖфІОМОЧр. I ^ЛѢБЪ ВЪ сънѣдь СЕ 12Ь 10; въкоѵрсн^ъ теве рАДН ^ЛЬѴН. ДА НСЦѢл‘Ж Т0Б0. СКНѢДН 0Н0А СЛАДЪКЪІА ГОрЫСТШл СЛАСТЬ С 469.20. // Образно. поножо съмръть дровло. дрѣвънъ же;глъ прінмъші ѵсТел родл. КОрОНЬ ВрѢДІ. пжть ОБрѢТЪШІ НА сънѣдь прѣстжпьнжи; К 10а 35; очр горс МЬНѢ ГАІСО СЬНѢДЬ ІОСМЪ ОГІНА вѣѵнааго С 517.8; нво толнка н тлко-ваіа сътворнвъ ^ълл. н^ъжо коождо рОДА 0Г|Л>НААГ0 вРО. ТВОрѢАІШ СЬНѢДЬ С 523.2. // Изяждане, дллъ нъі ссі ъко овъцм» сънѣдн СП 43.12. Изч. СП, СЕ, К, С. Гр. Рршак;, катарршра. Вар. сьмѣдь, Неб. Вж. при сънѣденьк. сънѣдьнъ, -ъін прил. Като същ. сънѣдьно ср. ед. Гр. [то] ррсосп)іоѵ, яростфауіоѵ. Нещо за ядене, храна. реѵе нмъ. імлте лн ѵъто сънѣдъно съде М Лк 24.41 А. Срв. Йо 21.5 М, 3, А, СК; лфе к’то вѣдоіж оѵркрлдетъ. сънѣдъно ѵьто. к денъ дл поклетъ са СЕ 103Ь 1. Сре. СЕ 104а 26. М, 3, А, СК, СЕ. Вар. сънѣдънъ, снѣдьна, сгігеднг. Неб. Сре. [из]яден, снядение ср. остар. ВА. сънѣстн, сънѣмь, съиѣсн сѳ. 1. Изям, погълна, клко въннде въ ^рлмъ вжінн. прн лвнлтлрн лр^нерен. і ^лѣбъі прѣдъложеннѣ сънѣстъ, і^ъже не достоѣше ѣстн М Мк 2.26 3, А. Срв. Мт 12.4 М, 3; вллженъ нже съыѣстъ овѣдъ въ цсрствнн вжнн М Лк 14.15 3; повьенъ въі^ъ ѣко сѣно н-съше срдце МОе. ѢКО ^АБЪІ^Ъ СЪНѢСТН ^ЛѢБЪ мон СП 101.5; н пріѵштішіА сіа вельфѣ-горѣ. н съыѣсіа жрътвж мрътвъі^ъ СП 105.28; трочрдъі плодъ своі^ъ съыѣсн. БЛАЖвНЪ 6СН V ДОВрО Т0БѢ БЖДОТЪ СП 127.2. // Образно. л^ъ есмь рслѣвъ ЖНВЪІ СЪШОДЪІ СНБС0. ашто КТО СЪНѢ-стъ отъ ^лѣвл СОГО ЖНВЪ БЖДОТЪ въ вѣкъ М Йо 6.51 3, А; ашто N0 сънѣ-СТО ПЛЪТН СНА ѵлс(ісааго). н пното кръво ОГО. ЖНВОТА но нмлто ВЬ СОВѢ М Йо 6.53 3, А. 2. Вкуся, опитам, і отъ- ВѢШТАВЪ НСЪ роѵо 011. ІСЪ ТОМОЧр отъ ТСВО КЪ ВѢІСЪ ННКТОЖО ПЛОДА но съиѣ- стъ М Мк 11.14 3. 3. Прен. Причиня някому страдание, мъка; измъча, ѣко жллость домо\р твоого СЪНѢСТЪ МІА, Т ПОНОШОНІѢ ПОИОСІАШТеі^Ъ Т0БѢ НАПАДЖ ИЛ МІА СП 68.10. Сре. Йо 2.17 М, 3, А. плс^ж сънѣстн. Гр. тб п&аха ёстіЭісо. Отпразнувам празника Пасха, къде естъ обнтѣль ндежо плс^ж съ оѵрѵеннкъі свонмн съиѣмъММк 14.14 3. Срв. Лк 22.11 М, 3. М, 3, А, Е, СП. Гр. еодію, каіЕОіЗію. Вар. СЬНѢСТН, СЬНѢСТІ. Нвб. Срв. ям, [по]ям, [из]ям. сънатн, съньмж, съньмешн св. 1. Снема, сваля. N6 ДѢНТ6 ДА внднмъ. ашто прндетъ нанѣ съыатъ его М Мк 15.36 3; I съыемъ е овнтъ е паа-штлннценк. I положн е въ гровѣ нсѣ-ѵенѣ М Лк 23.53 3; н съыемъше съ ДрѢВА БЛАЖСЫААГО КОДрАТА. ВЪВрЬ- гошд н вь темини^ С 111.3; повелѣ же лндѵрпАтъ съыемъше ід прѣдлтн сѣѵьцамъ С 114.14; многоѵр же ѵлсоѵр прѣвъівъшоѵр. Н ОГИК) ынклкоже прнкос-нжвъшоѵр сд кмъ. повелѣ лндчрплтъ сънемъше н отъ сковрлдъі ... меѵемъ главж юмоѵр отъсѣштн С 118.29; прн-шъдъ же на гольгоднно мѣсто. СЪЫАТЪ БОГА ВЪ ПЛЬТН ОТЪ ДрѢВА. Н ПОЛАГАЮТ' ыа ^емн въ пльтн бога мага С 455.30. 2. Съблека, махна от себе си. м8 егДл сънатн кочрісочрль СЕ 100а 8; а се женлмъ ко\рко\рлм сънатн СЕ 100а 25. Н Образно. оѵнстн^ъ дочршж отъ НСВѢрЬСТВНІА. СЬНА^Ъ СН рАСПЬрЬНЖІЖ ВѢДЬ С 511.15. м, з, СЕ, С. Гр. каіЭаіреш, катаум, каш-фірсо, аірм, с5ото8і5ораі. Вар. сънатн, сьнлтн. С&ЫАТН. 848 съпаслтн Нвб. снема [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СЪИАТН СА, СЪНЬМЖ СА, СЪНЬМеШН СА Св. 1. Срещна се с някого в бой, вляза в сражение, мнлшх повѣждс-иллго. н ^оштж сьнатн са съ воржштннмъ С 247.24. 2. За мнозина, множество - съберем се, струпаме се на едно МЯСТО. СГДЛ СЪНЪМЖТЪ С1А людье вь- коѵрпѣ. н црі рлвотлті гіо СП 101.23; нъінѣ мъі сънасомъ са в'сн въ ко\рпѣ. ВНДѢТН КрЛСЪНЖІЖ СН^Ъ. I ненстьлѣ-нънъі^ъ врлкъ крлсотж СЕ 876 26; ндеже Тѵѵснфъ н ннкоднмъ. не то\р лн СЬНАША СА. Н ВЬСН БОЖНН ЛГГСЛЪ НЛрО- дн С 458.12. 3. За жена и мъж -съберем се, заживеем заедно като съпрузи, нс^во же родство сщс- БЪ1. ОБрЖѴбНѢ БЪНВЬШІ млтері €Г0 МЛрІН. носіфові. ПрѢЖДО ДЛЖС N6 СЬНАСТС СА. ОБрѢТб СА НМЖфІ ВЪ ѵрѣвѣ ѴѴ Д^Л СТЛ А Мт 1.18 СК, Б. А, СК, Б, СП, СЕ, С. Гр. сшѵауоцаі, ётпсго-ѵауороа, (тиѵтрЕхсо, сиХХарРаѵораі, сгоѵер-Хораѵ. Вар. сыіатн са. Неб. Вж. при С7.НАТІІ, СЪНАТЫС, -ІЛ ср. 1. Съдилище, съд у юдеите, синедрион. прѣдлддтъ бо въі въ сънатнѣ. і нл сънъмнфн^ъ вьенн вждете М Мк 13.9 3. 2. Прен. Посвещение, духовно свързване, се же д^овъыо сънАтне СЕ 956 3; тѣмьже н нъінѣ в'сѣ. въ довро поспѣ-шнлъ есн. сънатью семоѵр д^овъночрмоѵі' СЕ 101а 24. Изч. М, 3, СЕ. Гр. лаѵгіуиріс, сгоѵебрхоѵ. Вар. сънатнк, съмдтне. Неб. 0. СЪОБЛѢфН, СЪОБЛѢКЖ, СЪОБЛѢѴСШН Св. Облека някого по подобие на друг [образно]. ѵовлъкъшс- са въ оврл^ъ ненстьлѣн'нл. і вѣрънл женн^л. съэдл-ынте са. въ кротостн. I цѣломждрьн. ліре во есте съоблъѵсын. влмъ нлплсть нс очрдовлъетъ СЕ 976 4-5. Изч. СЕ. Гр. ёѵбхюрах. Неб. Сре. облека ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съоврл^ьнъ, -ъін прил. Еднакъв по вид, форма с някой друг. дл нъі отъ ВѢѴЬНЪІА сьмьртн Н^БЛВНТЪ. ВЪ рЛБШ оврл^ъ са ОБЛѣѵе. лнгельскъін ВЛЛДЪІ-КЛ. ПЛЬТЬ ПрНАТЪ БОГЪ СЛОВО. Н ѴЛ0- вѣкъ ілвылше СА. съоврл^ьнъ н рлвно-кстьствьнь оцо\р С 480.10-11; н^лл-^ншн ожнвленъ прлв'доіж. лфе во съо-врл^еыъ БЪІСТЪ ПОДОБНИ) съмрътн сл-мого спсл XIВа 23-24. Изч. С, X. Гр. сгбррорфо^, спЗрсротоі;. Вар. съосрл-теп ъ. Неб. съобразен, съобразен ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. съплдлтн, съплдлхж, съплдліешн несв. Слизам, скачам, хвърлям се. н рлсѣдлА са ілростніж съплдллше съ прѣстолл. неѵловѣѵьстѣ повслѣвла нлыоснтн нл мжкъі С 109.7. Изч. С. Гр. ріктш. Нвб. спадам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съплные, ->л ср. Прен. Преспиване с някого, полова връзка, дл внмь отъ-мъілъ. гнесь отъ дша моеьл. і скврънж отъ плътн моекд. іжже колнжъдо съ-творн^ъ. вь пнѣнъствѣ. і вь непрлведь-нѣмь съплньн СЕ 78а 17; ѣкоже л^ъ колнжъдо сътворнвъ. і в'сѣ н^лнр;л. вь ѣденьн. і вь пнтьн. і въ непрлведь-нѣмь съплньн СЕ 72а 20. Изч. СЕ. Нвб. спане ОА, ВА, НТ, НГер, БТР, АР, ДА. съплслтн, съплсліж, съплсліешн несв. 1. Спасявам, избавям някого, ов-рлті ГІ Т^БЛВІ ДШЖ МОІЖ. СПІ МІЛОСТІ тво- сіа рлді СП 6.5; помофь моѣ отъ вл. спліжфлго прлвъид срдцемъ СП 7.11; очрдіві мілості твоіа спліа оѵрпьвльж-штьма нл тіа СП 16.7; н ^лбъішіа бл СПЛІЖфЛГО іа. створьшлго вельѣ вь еіЯрптѣ СП 105.21; вжс- нмѣіан вллсть. грѣ^ъі ОТЪДЛѢТН. I .ДДХА сплтн. н тѣ-лссл іцѣлътн. твоеіж бллгодѣтньж СЕ 25а 4; тс-бѣ бо с-стъ мнловлтн. і сплтн гГ вже нлшъ СЕ 27а 15; нъ врлгъ ЛЬСТНТЪ МА. I БЛЛ^ННТЪ ДШІЖ моьж п. СЪПАСЛТН... 849 СЬП^ССЫЬК ДАЖН ДО КОН'ЦА. НОПОГЪІБНЖ СПН МА СЕ 836 22; ѵъто очрво вьса лн прѣпрость спслетъ. ѣвль са въ адѣ бъ К 13а 18. Срв. С 449.20; црь кстъ крѣпькъ н СНЛСНЪ. Н СЪПАСАА ВЪ рАТН СВОА. ПОГОЧр- быаа же врдгъі С 28.10; нъ вѣрочріж ЩЪ ВЪ ОТЦА Н СЪІНА Н СТААГО ДОѴДОА. ВЪ прѣѵнстжіж тронцж съпдсдіжштжіж вьсь мнръ С 261.4; н іестъ покаанню прѣпрость въ грлждлнеуъ вь^нскаіс-мо. нмже овн съпасак-мн сжтъ. а дроѵр^нТ осжждакмн С 362.23; н молнтвж н^г ОѴрСЛЪІШНТЪ Н СПАСААТЪ А С 568.22. 2. Прич. сег. деят. съпасаілн. а) Като прил. Спасителен, който води до спасение, въ стое і спсмжштес-кръштенье длъженъ естъ. вьсѣкъ кръ-штенъ съ стрА^омъ. і трепетомь ^рА-нітн К 2а 28-29. 6) Като същ. м. ед. Гр. [о] аф^соѵ. Спасител, во^ъ-ВАШІА I не БѢ СПА ІАН СП 17.42. 3. Прич. сег. страд. като същ. съпАСдгемнн лг. лгн. Спасяващите се; тези, които получават избавление. о въпрошъшнмъ Аште мало спсле-мъі^ъ М 766 32. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. сф^ю. Вар. спасатн. Неб. спасявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪПАСАТН са, съпаслвк са, съпасакшн са несв. Спасявам се; намирам спасение, опрощение на греховете си. К'Т0 ТрО\рЖДА1А СА. I ПрНрНфА 1СЪ ПрН- стдннфю семочр ие спАет' са СЕ 84а 1; Аште бо прАведънъін едвл съпасак-тъ са. неѵьстнвъін н грѣшънъін к'де авн-тъ са С 128.8-9; вьсѣкъ бо сътрьпѣ-въін съпасактъ са вь вѣкъі С 159.28; ВѢрОЧрБК ПНСАНОѴрОЧрМОѴр Н СПАСА1Ж СА С 501.27. // Прич. сег. деят. съпасакк-фен са лг. лгн. Гр. о! стсрСоцеѵоі. Хората, които ще намерят спасение от греховете си. реѵе же едныъ къ немочр гн Аште мало естъ съпсліжштнн-*ъ са М Лк 13.23 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. аф^ораі, біааф^о-раі. Вар. спасатн са. Нвб. Вж. при съплсАтн. съпАсеньк, -1А ср. 1. Спасение, спасяване; избавление от опасност, заплаха, влгнъ гъ въ н^лвъ ... ѣкоже гла очрстъі стъіуъ сжштннуъ ОТЪ ВѢІСА пркъ. СПСННС- ОТЪ ВрАГЪ НАШН^Ъ- I Н^-Д-(р)ЖКЪ ВЪСѢ^Ъ НеМАВНДАШТННуЪ насъ М Лк 1.713. 2. Изцеление, излекуване. с'де... оуодАштоу мжжевн. ТЪ. ВЪ^ВрАШТбННІА молаштн. неджгочр-іжшточрочрмочр съпдсеннк С 95.24-25; БОЛЬНЪІА СВОА ПрННОШАА^Ж К ^еМОЧр. Н ОТЪ^ОДАШТСМЪ НМЪ. МОЛІАА^Ж 0 сьпАсеннн н^ъ молнтн са іемочр С 531.21. 3. Благо, добро, реѵе же къ немочр нсъ. ѣко дьнесь спенне домоч^ твоемочр бъістъ М Лк 19.9 3, А; мо Блдвенне домочр н урдмочр вже сптелгс нашъ. съподовлен подъ кровъ ^АКьр<еовъ вьннтн. спенне емочр і в'семочр домовн его бъітн СЕ 146 12; ^ълдд ГЛАВО дръ^нж ЛН ДОСАДНТН ДОБрЪІА НАША ЦрА. Н СТЪИА НМЪ ^АКОНЪІ НЖО сжтъ почрштенн НАМЪ оть ннуъ. НА ОБЬ-штеіе съпАсеннк С 148.9. 4. Духовно спасение, извисяване, къто дастъ отъ сюнА спнне іслю СП 13.7; і въ^несето (!) сьа бъ спнъѣ моего СП 17.47; ложь конь во спенне. во мно-жествін же снлъі своеіА не сплсетъ ска СП 32.17; спенне же прАведьнъімъ отъ гѣ СП 36.39; о бзѣ спнье мое н слава моѣ СП 61.8; бъ же цѣсдрь нашь прѣжде вѣка. съдѣла спніе посрѣдѣ ^емлід СП 73.12; ддлеѵе отъ грѣшь-ннкъ спенне СП 118.155. 5. Божия защита, помощ, средство за спасение. ДАЖДЪ НАМЪ ПОМОфЪ ОТЪ ПСѴА- лн. Т сочретьно спнье ѵлвѵско СП 59.13; нішть Т боліа есмь а^ъ. спніе твое вже прилтъ М1А СП 68.30; аві намъ гГ мілость твоіж. Т спніе твое даждь намъ СП 84.8; ѵѵвАѵе влн^ъ боіаштімъ ска его спніе его СП 84.10; съка^а гь спніе свое прѣдъ іа^ъікъі СП 97.2; ддждъ НАМЪ ПОМОфЪ отъ пеѵАлі. ІД6 сочретьно шье ѵлѵско СП 107.13; ѵаа^ъ спеннѣ твоего гГ СП 118.166. 6. В христи- сьпьснтеХбвг______________________860_______________________съгшнтеХь янството - спасение, избавление от греха и осигуряване на вечен живот, вже СНЛЪНЪІ. I милостиви, строідн в'сѣ нл споннс родоу нлшемоѵр СЕ 25а 21; товъ са мнлн дѣсмъ. тд молнмъ ... оцл гл вл н спл нлшого нс^л. СЪШСДЪШЛЛГО СЪ НБС0. нлсъ рлдн ѴКЪ. I у>, нлшо епнне СЕ 616 19; і шлѣмъ епньк прнілтн. I моѵь Д^ОВЪНЪІ. ожо остъ глъ вжон СЕ 94а 9; нъ вьсѣко СВОІЯч ІСрЪВЬ СЛМЪ ІЖЖ0 ОНІ пролішд. НЛ спснье длстъ пролівъшімъ нг> К 9а 4; дьнесь спсенье вьсемочр мнроѵр К 126 36. Срв. С 448.29; дъвѣ жрътвѣ. въ тъ воѵоръ дѣлшото сд. поноже і спсенье глж. жівъімъ і мрътвъімъ въівлше К 136 12. Срв. С 450.19; лшто во і тъмж імлмъ довръі^ъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжімъ. вьсе въсоѵре і лшктъ. і нікое-гожо спсеньѣ сімі можомъ оврѣсті К 96 17; н потомь прнгвлждлктъ са нл дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. стрлждА мнръ-скллго рлдн съплсеннгл С 11.13; ПЛМАТЬ вь жнтнн семь ОСТЛВНША. нл съплсеннк вьсѣмь вѣрочріжштнТмъ С 81.17; посъллнъ въістъ глчррннлъ въ^-вѣстнтъ вьсомоѵр мнроѵр СЪПЛСОННІЛ С 244.6; севѣ сн ло^ж плгоѵрвъі сътво-рАтъ. нлмъ же ло^ж съплсоннл очрро— товатъ С 385.24; дл очрвѣмъ ілко не тъкмл мжжемъ. прнносо съплсеные стрлсть ^вл. нъ н женлмъ С 482.21; довестн са въ мѣсто довровъгодъно н мльѵлльно. н нл съплсеннк стронно С 282.22; не отьрннж господь люднн свон^ъ. нъ н съплсеннк лкдьмъ ТѢМЪ ВЬ ПОСЛѢДЬ^АА ДЬНН ОБѢШТЛ С 347.14. // Образно. дл въ^рлдоѵретъ СА ЛДІЛ моѣ 0 гГ. ОБЛѢѴв БО МА въ одеж-двк спеннѣ СЕ 976 25. 0ВЛѢЦІН ВЪ СЪПЛСОИЬК. Гр. Іѵ5 'бсо асотг|р{аѵ. Направя някого спасител, избавител. ѴереіА его овлѣісж во спенне СП 131.16. рогъ съплсеныл. Гр. керок; стсотт|рш<;. Рог на спасението - в библейските сказания символ на могъщество и сила. въ моі помоштънікъ моі о\рпъ-ВЛНК НЛ НЪ. ^ЛШТІТЪНІКЪ мон рогъ спнъѣ моего СП 17.3. съплсеньк прньхтн. Гр. афСоцои. Бивам спасен, н лвне рекжтъ сжпрь-тнвьннцн. дл лште се енце кстъ. н не ^оташтс прндтн по кръштеннн поклл-ннкмъ съплсеннгл С 362.7-8. М, 3, А, СК, СП, СС, СЕ, К, С, X, Р, В. Гр. амтг|р(а, тб осот^рюѵ, тб асоб^ѵаі, цетй-ѵоіа, атратій, аурапто?, Вар. съплесмнк, сьплсонню, САПЛССНЬС, СЪПЛСОМІМ, С7,ПЛС«НІв, С7.ПАССН7.С. Наб. спасение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР.ДА. съпдснте/Севъ прил. притеж. Спаси-телев, който се отнася до Спасителя [Исус Христос], о нскочршеннн спстелевѣ М 76а 13. Срв. 3 129а 9. Изч. М, 3. Гр. тоО асотпро;. Нвб. спасителев остар. ВА, ЕтМл. съпдснтел’ь, -іл т. Спасител, избавител, закрилник. н не остлві мене вже съплсітелк мон СП 26.9; оѵрслъішн нъі вже сплк нлшъ. оѵрпъвлнье вьсѣ^ъ кьнецъ ^евьх н сжцлн^ъ вь морі дллеѵе СП 64.6; помозі нлмъ вже сплк нлшъ СП 78.9. // В християнството -едно от наименованията на Божия син Исус Христос, н вТдѣуомъ н съвѣдѣтелъствоѵремъ. ѣко ѵѵцъ поелл снл своего. спснтелѣ въсемоѵр мнроѵр Е 37а 7; вже ептелк нлшъ. съ-подовлен подъ кровъ ^лкь^еовъ вьннтн СЕ 146 10; дьнесь же въ стлръі^ъ мѣ-сто. несъмъіслънъі^ъ отроці сърѣтж спсГ-телѣ. ѣко сѵмеонъ. і вѣтвье постіллша К 1а 35; н глвнвъ са нмъ съплснтел‘ь реѵе. н^воленнк влше довро. нъ нже сътрьпнтъ до коньцл. тъ съплсетъ СА С 70.29-30; съплснтелк вьне^ллпъ рлстрьгнжвъшохр вьсен лдово ѴрѢВО. н въівшоѵр прьвородьцоѵр въ мрьтвъін^ъ н вь ^лклкѵенъід двьрн ВЬЛѢ^ЪІШ къ оѵрѵокомъ (!) свонмъ С 498.22. Е, СП, СЕ, К, С. Гр. асотт^р. Вар. съплсітбль. Неб. спасител ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР. СЪПАСОВ?» 851 съпастн съпасовъ прил. притеок. Който се отнася до Спасителя [Исус Христос]. ТН БО^ ОЧрМА ГНѢВАІ0Т0 СА НА МЛА-ДСИНШТА. ТН ВАМЪ СЖДНА ВЖДЖТЪ ПО съплсовочр словесн С 325.13. // Божи, който се отнася до Бога. н по ^апо- ВѢДСМЬ СЪПАСОВОМЪ ЖНТН НАѴННАІЖ- штннмъ С 513.17. СЪЛА^Ъ СЪПАСОВЪ. Гр. топ отапроп оікоѵоріа. Сваляне на Исус Христос от кръста на разпятието, прь- ВѢК0 БО прНШЬСТВНІА ^ВА. Н СЬЛА^А СПАСОВА. н само нмд сьмрьтн С 487.10- 11. Изч. С. Гр. той Хсотдрск;, той Кор(оі). Вар. спшкъ. Нвб. спасоп остар. ВА. Срв. Спасов ден НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; Спасевец МИ, Спасов кладенец МИ, Спасевица МИ, Спасово парче МИ ЙЗ.МИПан; Спасов ФИ, Спасев ФИ СтИл.РЛФИ. съпаства, -ъі ж. В християнството -спасение, избавление от греха и осигуряване на вечен живот, теве рлдн ржцѣ мон снн къ гво^діемъ прн- ЛОЖН^Ъ. ДА ТН Д0В6ДЖ ДЬНССЬ-ПАСТВЪІ (от дьнесь сьпаствъі, Север., с. 503, бел. под линия) ве^вѣдьнъіА С 503.5. Изч. С. Гр. стогаіріа. Вар. сьплсткл. Нвб. Срв. спасение. СЪПАСТН1, СЪПАДЖ, СЪПАДбШН св. 1. Пад-на, устремя се отвисоко надолу към земята, лвне же по скръвн дьннн тъ^ъ. слъньце мръкнетъ. н лочрнл не ДАСТЪ СВѢТА своего. I ^ВѢ^ДЪІ СЪПАДЖ- тъ с нвсе М Мт 24.29 А, СК, Н. 2. Поваля се, рухна, стрл^омъ же клона сд н ^лпрѣштеыніемъ сьплде кочрмнрь съ мѣста свокего С 33.15. 3. Прен. Загубя предишното си положение, власт; отпадна, даждн ^лклннлнне мое ... вождю ^ълочрмоѵр. і в'сѣмъ ^рлннтелемъ его. съпадъшннмъ съ ИНМЪ. СЪ ВЪІШЪНАІА свѣтълостн СЕ 51Ъ 10; вѣжнмъ къіѵеннкл кегоже дѣлкл прьвою сьплде. стлрѣншннл веспльтъ-нъін^ъ С 340.7-8. 4. Прич. мин. деят. а) Като прил. съпадъ. Гр. ёкпеасЬѵ. Който е отпаднал, изгубил сили, отслабнал [образно]. ^аклннмж та съвръженъі. отъ въішь- НАІА СВѢТЪЛОСТН ... ^АКЛНЫАІЖ ТА. I в'сіж съпадъшжіж твокж снлж СЕ 52а 6. 6) Като същ. съпАДъшен м. тн. Гр. оі пектокбте?. Падналите, отпадналите от вярата [образно]. съ- ПАДЪШНН^Ъ ВЬ^ДВНГОША. СЖМНАШТНУ- СА очртврьдншд С 97.13-14. Изч, М, А, СК, Н, СЕ, С. Гр. кілхсо, ащліта, каталілхсо, Вар, сьпастн. Нвб. спадна ОА, ВА, НТ, ВТР, АР, ДА, съпастн11, съпасж, съпАсешн св. 1. Спася; избавя от опасност, заплаха, нмене моего рлдн прѣтръпѣвъі же до коньцл сь спнъ вждетъ М Мт 10.22 3, А; внда же вѣтръі крѣпысъі очрвоѣ СА. I нлѵенъ ОЧрТАПАТН ВО^ЪПН ГЛА. гн спс ма М Мт 14.30 3, А, СК\ інъі спсе севе лн не можетъ спстн М Мт 27.42 3, А, СК; останн да внднмъ. ліре прндетъ нлнѣ спстъ его М Мт 27.49 3, А, СК; отѵе спсн ма отъ годннъі секл М Йо 12.27 3, А, СК, Б; спГ мка отъ очрстъ лъвовъ. I отъ рогъ інорожъ съмѣренъе мое СП 21.22; н^бавн мка отъ творкдфн^ъ ве^АКоненье. н отъ мжжь крьвън сгн мка СП 58.3; н спе іа н^-д-ржкък ненлвідіАфні^ъ. I н^влві ка 1-^-д-ржкъ врлгъ СП 105.10; съпасъі деклж отъ огкГѣ. н от' по^о-рнштл. н отъ ^Вѣрнн С 179.10. 2. В християнството за Бог - спася, избавя от греха, осигуря вечен живот, родіт же снл. н нлреѵеші нма емочр нсъ. тъ во спсетъ люді свока отъ грѣрсъ н^ъ А Мт 1.21 СК; і спн гі рлвъі СВОКА СЕ 5Ъ 19; ^астжпн спн помнлочрн. съ^рлнн нък вже твоекж БЛАГодѣтнкж СЕ 61а 23; на се во н съннде спстн рсотА. родъ ѵЛь СЕ 86а 12; МАТН вочр БЛАГоХоВЛеНАѢ. ОЧрБЛАЖН дшж мож ... н АДА сплсешн МА ТФ А 16; прѣдлнъ во къ. I вьселенжкж вьсж съпаслъ естъ К 3Ь 40; не прнде снъ съпастн 852 СЬПАС?, ѴЛОВѢѴЬСКЪІН ПОГОѴрБНТЪ N7» ВЪ^НСКЛТЪ н съплстъ погъівьшек- С 346.28; помоли мн гн ве МОН. Н СПН МА по мстн твоен Р VII 4.32. 3. Излекувам, из-церя някого от болест, гллше во вь севѣ. мре токмо прнкоснж са рн^ъі его спснл вждж М Мт 9.21 3, А, СК; і молѣшс- н мъного гла. ѣко дъкіітн моѣ нл коньѵннѣ естъ. дл прншедъ възложи НЛ НІЖ рЖЦѢ. А* спснл вждетъ н ожнветъ М Мк 5.23 3; гллше во. ѣко лште прнкоснж са понѣ(нѣ) рн^ѣ (е)го спснл вждж М Мк 5.28 3, А, СК, У; дъштн вѣрл твоѣ спстА М Мк 5.34 3, А, СК, У; гн лште очрсъпе спснъ вждетъ М Йо 11.12 3, А, СК, Н; сътъннкочр же етерочр рлвъ бола ^ълѣ оѵрмнрллше ... слъішлвъ же о нсѣ. посълл къ немоу стлръцл нюденскъь мола н дл прншедъ спстъ рлвл его М Лк 7.3 3, А, СК; помнлоѵрн ѵкл сего. вь-пнкжціллго дъноіж ... прѣстлл врце по-мнлочрн. I спн рлвл вжнѣ сего СЕ 366 14. М, 3, А, СК, Б, Н, У, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р, X, РНѴ Гр. аф^со, біастф^со. Нвб. спася [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. Срв. Спаси-камен МИ ВП,ТО. СЪПЛСТН СА1, СЪПЛДЖ СА, СЪПЛДСШН СА Св. 1. Падна отвисоко на земята, въ-стрдсе са. н огнЪ велнкъ нлѵа жештн н. ілкоже съплдъшочр са к-моѵр съ кошл оѵрмнрлтн С 221.28. 2. Прен. Загина, умра. лвнке же прнкосновеннн топлотъь пльтн іего рлстллвъшн. лю-бан же жн^нь съплде са. ве^лкон'но-влвъ вътъште С 93.16. Изч. С. Гр. 7П71ТСО. Нвб. Срв. спадна си 'сляза’ диал. ДА. СЪПЛСТН САП, СЪПЛСЖ СА, СЪПЛСбШН СА Св. 1. Спася се от опасност, заплаха. СЪПЛСН СА СЛМЪ. I сънндн съ крстл М Мк 15.30 3, А, СК; ие спстъ сіа црь МНОГЖ енлж. Н СПОЛННЪ N6 СПСТЪ СКА множьствомь крѣпостн свосіа СП 32. 16; ^ВЛЛКА прі^овж Гѣ н отъ врлгъ моі^ъ спсж скл СП 17.4. 2. Спася се, постигна духовно спасение, помозн мн ги спж ска СП 118.117. Срв. СЕ 85а 17; Р VII 4.34. 3. В християнството — спася се, избавя се от греха и постигна вечен живот, прѣтръпѣвъі же до коньцл тъ спст сд М Мт 24.13 З1, А, СК Срв. С 71.1; БЛНЪ БЪ. ^ОТАН ДЛ В'СН ѴЛЦН СПЛСЖТЪ СА. I въ рл^оѵрмъ істннънъі прнджтъ СЕ 966 3; о\рвѣждъ вогъі н съплсн са. н л^ъ повел'ж врлѵемъ нцѣлнтн та С 115.3; отъвръже са потрѣвъ мнръ-скъін^ъ. осмллго нл десдте своа връ-СТЪІ ЛѢТЛ. н прннмъ десАторо врлтнд ^ОТАШТАА СА СЪПЛСТН. МОНОСТЪірЪ сътворн тоѵр С 279.16; н слъішл гллсъ гллгол"жштъ отъ свѣтл того. лште ^оштешн съплстн са. то въслѣдоѵрн свѣтл сего С 282.30; рсокрешн дл вн н едннъ ѵк(ъ) погънв'нжлъ. нъ дл в’сн СПСЖТ' СА н вь рл^оѵрмъ нстннън прнджтъ Р VII 4.3. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р. Гр. сф^со ерего-ТОѴ, оф^орш. Нвб. Вж. при съплстн11. съплсъ, -л т. 1. Спасител, избавител, закрилник. I въ^дрлдовл са д^ъ мон о БІѢ сгісѣ моемь М Лк 1.47 3, А, СК; съ прінметъ вллгословествснъе отъ гѣ. н мілостъінж тъ вл спл своего СП 23.5; въсклікнѣмъ во\р спочр нлшемочр СП 94.1. Срв. С 319.12; гГ вже в'сѣмъ творьѵе. і влко і творьѵе вллгостн. і спе в'сѣмъ ѵкомъ СЕ 23а 9; тъі во есн црь мнрочр. н сплсъ дшлмъ нлшнмъ СЕ 126 20; гГ вже нлшъ. тъі лкоеьвн съвръшнтель ... і в'сѣмъ спсъ. подлждн нлмъ лювовь свокж СЕ 11а 8; ежеше нлшъ. длвън отъпочркренне грѣ^овъ СЕ 756 8; лнтонннъ гллголл. клко можетъ съплсъ въітн тъ. нже въктъ рлс-патъ. н съмрьть прил С 155.16. 2. В християнството - едно от наименованията на Божия син Исус Христос, ѣко родн са влмъ дьнесь спсъ. кже сстъ ^ъ гъ. въ грлдѣ двѣ М Лк 2.11 3, А; елмн во слъішл,\омъ н съпасьыъ 853 сьплтн вѣмъ. ѣко сь естъ въ ктннж спсъ мнрл ^ъМЙо 4.42 3, А; сс-го рлдн нсповѣ- ДАТЪ СА ТСБѢ ЛЮДТб ВЪ ВѢКЪІ ВѢКА. млтвлмн бца^псс- Е 26а 18; та мо- ЛНМЪ ВЛІСО ѴКЛІОѴе. ОЦА ГА ВА Н СПА НА- шего нс^а СЕ 616 17; дл осждітъ са то же вочр I спсочр нлшемоѵр іс^очр въпро-шеноѵр бъівъшю К 26 6; гн к ^се спсе вьсѣ^ъ ѵлкъ. оѵрслъішн меые н поклжн ѵоѵрдесл своіа С 3.25; къін отъвѣтъ вждетъ БАМЪ. ВЪ СЛАВЪНЪІН н вс-лн-къін дьнь прншьствніл спсл нлшего Ус ^са С 107.23; ан'тонінъ глагола, н к'то кстъ ^с. ллеалндръ реѵе съпасъ мнрл вьсего С 155.13; дѣтн съплсл сьрѣ-тоша акъі сѵрмеѵонл. н вѣніе вь ржко\р мѣсто постьллшд С 326.13; нл сьре-врольвьствне оѵрклонн са. сего дѣльма осльпе оѵрмомъ н съпасл своіего пръдл С 413.10; водж н крьвь нстоѵн отъ про-воденъін^ъ ревръ свон^ъ сгісъ С 483. 18; лціе бо съоврл^енъ въістъ подовнм съмрътн слмого СПСА. н въскръсенніл съподобншн са XI Вб 1. 3. Средство за спасение, горкоіе сллдько сътворнвъ ѵловѣѵьногс. нл цѣлвж прѣло-жнвъ ... дрѣвѣнъін врѣдъ НА съплсъ прѣложнвъ С 430.22. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С, X. Гр. аоупір [вар. Трао-СУ, тЭеод, ётсткояо?, ботпр, стсотпріа. Неб. спас 'спасител’ остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДЦ. Сре. спасник 'спасител’ диал. ДА; Спас м. ЛИ, Спаса ж. ЛИ, Спасе м. ЛИ, Спасен т. ЛИ, Спасена ж. ЛИ, Спасенка ж. ЛИ, Спасун м. ЛИ, Спасуна ж. ЛИ, Спасунка ж. ЛИ, Спасимир т. ЛИ СтИл.РЛФИ. съпасьнъ, -ъін прил. 1. Спасителен, който води до духовно спасение, і СНМА ПОДАЖДН БЖС НАШЪ. ДА1А НМА в'сѣ прошеннѣ спсъыаа СЕ 10а 13; покръін іа отъ сѣтен. непрнѣ^нннъ. оѵрстрон ІА ВЪ ПрНСТАННфН спѣнѣмь СЕ 186 17; тъі влко в'сѣ^ъ вже спе нашъ ... в'сь послѣдьннн. і велнкъі. і спсънън СЕ 64а 26; і кромѣ съпасънъімь і^вѣстънъімь ІСПЪІТАНЬСМЬ ^лкон'нъімь. пріемлж прѣжде елнко отъ вл власть пріемъше. доврѣ і^вѣджштсі К16 33; ОТЪ ТАКОГО Бб^ОЧрМНІА ОТЪСТЖПНТН. Н НА СЪПАСЪНОЮ прѣнтн ПрОПОВѢДАННК С 29.26; н въ того мѣсто вьвестн вого- ПО^НАННК СЪПАСЬНО ОСВАТНТН мнръ. про- гнатн скврьнж. н стъідость С 329.19; СН БО ВЬСА БЪІША. ДА ОТЪНбМЬАН ГрѢ^Ъ мнроѵр. АГНЬЦЪ Н СНЪ БОЖНН. ВОЛ'еітК НА сьпасьнжвб стрлсть съ вамн прндетъ С 331.26; къ спсьно\ро^мо\р ісрьштенью прнвѣжс древые вьселнвъшек сд вь него. осльпеные грѣ^овьноіе. отьмъітн тѣмь прорл^о\рмѣВАА С 560.15; нл ВЬСѢКО врѣмд довро н съплсно поклл-ннге. дръжАштннмъ са іего С 390.4. 2. Който се отнася до Спасителя [Исус Христос], не о севѣ во въі спсенАѣ мжкл. нъ съмотрѣнвштнімъ спсьнжвв мжкочр К 106 15; стааго епнфлніѣ. Ар^непісісоѵрпл кѵпрьскллго. о погревенн тѣла гнѣ. і ба нлшего Тѵ ^л ... і о сьнін п нлшего гровьнѣмь. по СЪПЛСНѢН МѴЦѢ ДІВЪНО ВЪІВЪШЮ К 12а 35; есе илмъ прнде вь^лювыеноіе н сьплснош прл^деньство. вьскрѣсьнъін дьнь гн нлшего Тсв ^л С 486.25; проповѣднмъ СЬПЛСЬНЛАГО ДЬНН ПАМА- тніе С 479.12. 3. Като същ. съпл-сьноіе ср. ед. Гр. аютцрга. Спасение, духовно възвисяване. ісако бо не во-глтъ вьсемочр мнрочр жн^нь. съплсънок-сътажавъ С 453.18. СЕ, К, С. Гр. оот\рю$, оштприобт)?, аоггррш, о лро? асотгіріаѵ, 8ѵа яаОотл;. Вар. съпмтъ, съпасънъ, сьплсьнг, съпшіъ, сьплснт.. Неб. Сре. спасен ОА, ВА, АК, НТ, ДА. СЪПАТН, съплкк, съпншн несв. 1. Спя, намирам се в състояние на сън. съпАфемъ же ѵлвкомъ. прнде врлгъ его. н вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеннцд н отнде М Мт 13.25 3, А, У) кьсна-фоѵр же женнуо^. вь^дрѣмлшА са вьса н съпаа^ж М Мт 25.5 3, А, СК. Срв. С 135.9; С 369.2; С 372.7; тъгдл прнде къ о\рѵеннкомъ. і глл нмъ съпнте проѵее н поѵнвллтеММт 26.45 С&ПЛбМбЫЬННІСЬ 854 СЬПЛбСКАТН 3, А, СК. Срв. Мк 14.41 М, 3; рьцѣте ѣісо очрѵеннцн его ноштыж. прншедъше очркрлдж н нлмъ съпдштемъ М Мт 28.13 3, А, СК; I съпнтъ. і въстллтъ НОШТЬ Н ДЬНЬ, I СѢМА ПрО^АБАЛТЪ. I рлстетъ ѣкоже не вѣстъ онъ М Мк 4.27 3; I бѣ слмъ нл кръмѣ на въ^- ГЛАВЬННЦН СЪПА. I ВЪ^БОЧрДНША Н М Мк 4.38 3; отроковнцл нѣстъ очрмрълл нъ съпнтъ М Мк 5.39 3. Срв. Мт 9.24 М, 3, А, СК; Лк 8.52 М, 3, А, СК; I прнде і оврѣте іа съпашта. н глл петрови, снмонс- съпншн лн. N6 въ^може едныого ѵлсл повъдѣтн М Мк 14.37 3. Срв. Мт 26.40 М, 3, А, СК; Мт 26.43 М, 3, А, СК; н реѵе нмъ ѵъ(ѵ)то съпнте въстлвъше помолите сіа дл ие вънндете въ ылплстъ М Лк 22.46 3; \тъ же очрсънж^ъ Т съплсъ СП 3.6; въстлыі въскжкч съпіші СП 43.24; Т въстл ѣко съпьм гь. I ѣко сіленъ шю-меыъ отъ вшл СП 77.65; і ие рл^очр-мѣіа съгрѣшн^ъ. волекв лн не волеіж. съпа лн вьда СЕ 68а 18; люво ие помьніж. ѣже л^ъ съвѣдъі съгрѣшн^ъ. люво не съвѣдъі ... съпа лн вьда СЕ 72а 14; очрвллжн н вьддфл. дѣлабб-фл. съпафл. въстлкчфл СЕ 94Ь 11; і млъѵлнье м'ного. вс^мльвье много, ѣко цѣслрь съпітъ К 12Ь 4. Срв. С 448.4; Тчѵлне клко вее пеѵллн съпншн. л мчѵнсн ВЬ В6ЛНЦѢ БѢДѢ ПрѢБЪІВЛЛТЪ С 275.26; овлѵе очрво прьвжвк ношть очр^ьрѣвъ львл съпдштл. мллъі очрвоіл са С 292.26; н ѵлшж к-дннж сь ннмь пніллше н нл лонѣ кмочр съпллше С 360.2; прѣвждѣмъі очрво въдлштс-. не сьплште. дл глжвокъін сънъ жндовь-скъ внднмъ С 439.9. 2. Прич. сег. деят. като същ. съпан т. ед., съпд-фвн т. тн. Гр. о кайеббюѵ, оі ѵп-ѵоѵѵхед, оі кекоіцгщеѵоі. Умрелият [умрелите], мъртвият [мъртвите], въ въ мллѣ очрсъпе. і съпаштаіа отъ въкл. отъ лдлмл въскрѣсі К 12Ъ 8. Срв. С 448.7; съпдштен от вѣкл ... очріте са. сѣДАШтеі въ тъмѣ. і въ сѣні съмрьтьнѣ. велікъі свѣтъ прнімѣте К 13а 3. Срв. С 449.7; н Ѵмъ іъ. ржкж, вьскрѣшллтъ гллгол"а. вьстлнн сьпан н въскрьснн отъ мрьтвъінрсъ С 468.18. съплтн отъ пеѵллн. Гр. коіраоцаі шго хг\$ Я/оягц;. Изпадам във вцепенение от мъка, скръб. I въстлвъ отъ молнтвъі прншедъ къ очрѵеннкомъ оврѣте ІА СЪПАШТА ОТЪ П6ѴЛЛН М Лк 22.45 3. съпАфен подъ ^ем/Секк. Гр. о1 гтокато тг[<; уг[<;. Умрелите, мъртвите, дьнесь спснье. сжштн.ъ нл ^емі. і отъ въкл подъ ^емлекк съпаштнмъ К 12Ь 34. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. кадгв-5со, коіцаораі, іЗтгѵбсо, ларакоіраоцоа. Вар. сьплтн. Нвб. спя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съплеменьннкъ, -л т. Съплеменник; човек от същото племе, род, народ. ѣко тлжде прііАсте і въі отъ свонмъ съплемен'нікъ ѣкоже і тъі отъ подѣі очрвівъші^ъ I ГѢ Тел I СВОІА пророкъі К 3Ъ 20-21. Изч. К. Гр. сгорфіжетгіі;. Вар. сгплсмеКшкъ. Неб. съплеменник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ. съплесклыые, -гл ср. Творение, дело, създание, нъ гечко кже н снн творнтъ то же н отьцъ творнтъ. съплескл вогъ нспръвл ѵловѣкл. овою въктъ съплескл-ннк. сътворнвъ БО СЬ ѴЛОВѢКЛ по клпн нлшен н по оврл^очр С 308.18. Изч. С. I)}. тЛастца. Вар. еьплоскьннк!. Неб. Сре. сплескан прич.-прил. съплесклтн, съплефж, съплефвшн се. 1. Създам, извая, сътворя, съплескл вогъ нспръвл ѴЛОВѢКЛ. овою въктъ съплосклннк. сътворнвъ БО СЬ ѴЛОБѢКЛ по клпн нлшен н по оврл^очр С 308.16-17; твок во то гн сътворь-шллго. н отъ не сжштннмъ нлсъ сьс-тлвьшл. н съплесклвъшл. н плдъша плкъі. н съкрочршеномъ въівъшемъ. въстлвнтн н съплесклтн С 342.14-15, 16-17. 2. Прич. тин. страд. като СЪПЛОСТН 856 СЬПОВѢАгчИКГС същ. съплесклно ср. ед. Нещо недействително, ИЗМИСЛеНО. ТЖЖСіЛк вьсе отъложьше. мжжьсісъі гллгол”емлл рл^очрмънте. (нс во сьплс) но во съплесклно К01С. НЛН ВЛДДЬНО ВЛШНМЪ СЛОВОМЪ ВЬНАТН мол'ж. ыъ нстнн'нллго рлдн словесс С 533.1. Изч. С. Гр. пХаааю, тЛаотоируем, аѵатЛааасо. Нвб. Срв. сплескам 'оформя нещо плоско’. съплестн, съплетж, съплетешн св. 1. Изплета, направя нещо с плетене, сплета, і съплетъше вѣнецъ отъ тръынѣ въ^ложнша нл гллвж сго М Мт 27.29 3, А, СК; і облѣша н въ прлпрждъ. I въ^ложнша ил ыь съплетъше тръновъ вѣнецъ М Мк 15.17 3, А, СК; I воннн съплетъше вѣнецъ отъ тръннъ. ВЪЗЛОЖИШ А ИЛ гллвж емочр М Йо 19.2 3, А, СК. 2. Вплета в плетеница, съединя във верига, (лкоже во вь вернглр^ъ ^ллтлр<ъ. прн-токъі дрочргъ дрочр^ѣ сьплетенъ. кдно кдного дръжнтъ сд сьплетсыъін^ъ кокждо С 318.15-16. II Прич. мин. страд. като същ. съплетенлнч ср. мн. 7)5. та аг>р|3еря.гіреѵа. Брънки, халки [от верига], кдно кдного дръжнтъ сд сьплетенъін^ъ. кокждо. съвъ-кочрплено отъ кокждо кокмьждо С 318.17. 3. Прен. Окова, обезсиля, ілко илдеждд кго бѣсъі съплетенъі сжтъ С 158.15. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. п^екш, сгирра/Ам. Вар. сьплестн. Нвб. сплета ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съплетъкъ, -л м. съплетъкъ рѣѵемъ. Гр. Лбусоѵ ка^-Хл,-^іа. Витиевата реч, красноречие. кротъкъ БО Н БС ^ЪЛОБЪІ БѢЛШС Н рѣѵніж простжж. N6 БО БѢѢШС отъ (Гсго съплетъкл рѣѵемъ. не во н вѣдѣѣшс. нь Бѣѣше довь вѣроіж н трьпъннкмъ С 47.1. Изч. с. Нвб. Срв. сплит м., сплитка з/с. диал. Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪПЛНТЛТН, СЪПЛНТЛІЖ, съплнтлкшн несв. Сплитам, изработвам нещо с плетене, изплитам. вънець сллвѣ отцочр. нже рл^лнѵъыъін^ъ свътъ нспо-вѣдлнню нлшемочр. съплнтлкмъ ыл бллгж воьОв отьцочр С 143.12. Изч. С. Нвб. сплитам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. СЪПЛѢТАТН, СЪПЛѢТЛІЖ, СЪПЛѢТАКШН несв. 1. Свързвам, съединявам, сплитам заедно [образно]. сіце во съплѣтлстъ. съмъіслъі нлша. і творітъ ВЬСА ЫЪІ. ДЛ БЖДСІЛЪ ТѢЛО СДІЫО. поне-жс вьсі. отъ едіного тѣлл пркмлемъ К 96 6. Срв. С 423.26. 2. Прен. Правя, създавам сплетни, измами и под. очретл ТВОѢ очрмьножішіА ^ЪЛОБЖ. Т іа^ъікъ твоі съплѣтллшс лъіреньѣ СП 49.19; нво въ срдці ве^лконнъе дѣлл-ете нл ^емлі. непрлвьдж ржкъі влшіа съплѣтліжтъ СП 57.3. Изч. СП, К, С. Гр. а\)Ц7і>.екш, яЕріяХексо. Нвб. Вж. при съплнтлтн. СЪПОБрЛТН, СЪПОБОрКК, СЪП0В0(ГСШН Св. Подкрепя някого в борбата, застана редом, съкл^л нмъ о богоб^ьнѣн тон вочрн сресн оврѣтсынк. н поочретн А ДЛ СД помолдтъ вллдъщѣ ^сочр. ДЛ съповоретъ ты нстннънжіж н прлвжіж вѣрж С 189.1. Изч. С. Гр. сгоррахЕШ. Неб. Сре. поборя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съповѣдлньк, -ІА ср. 1. Разказ, повест, изложение, кстъ очрво отъ многъін^1 дрочргъінр<ъ. очр^рѣтн ^нлменнн. очрѵд-стьыѣ же н отъ ^отдштллго. отъ нлсъ пръдьложеннлго бъітн сьповѣдлныл. нл вь^грлжденьк н очртврьжденьк лгг*льскллго сего жнтн(л С 513.27; ие ОВЛЪИН^Ъ сд нлѵдтн. нлреѵенллго съѵньГеныл ... не во нн простъін^ъ (естъ ПОТрѢБЛ. съповъдлнннмъ н дѣлесъі. въ блл^ѣ съконьѵлкъшннрсъ сд поочр-Ѵлтн С 543.26; овънелл во ежт' поѵн-тлныл. н ѴАСТЛІЛ вллгынрсъ съповѣдл- СЬПОВѢААТН 856 СЬПОВѢАѢТН НЫЛ. СНЛ7Б прнтвлрѣтн КШТе нлнплѵе. Н ПОДВН^ЛТН ТВОрАШТННМЪ А С 543. 28; томоѵр вьсл вьмѣнатъ са. бъівъ-шочро^мочр ВННОВЪНОЧр ВЪ НЛѴАЛѢ. съпо-ВѢДЛННК) оѵрво І6Ж6 0 БЛЛЖбНѢМЪ ЛНННѢ С 544.21. // Образно. н тлко доврѣ н прѣпоподовьнѣ іеже ■р. рлдн съповѣ-длнніе съконьѵл стъін ннснТ С 47.12. // Разказване, описване, дд стъін тъ еппъ вьсемоѵр клнросоѵр свокмочр повелѣ съврлтн СА НЛ СЬПОВѢДЛННК га.вьгсныл того С 529.22. ілвнтн въ съповѣдлиьн. Разкажа. МЛЛЛ БЪІВЪШЛ ^дк'^сд по въ^дрлсточр. л н ілвыла вс-лнѵьство вола. стлрѣн- ШННЪІ Н^АШТЪННѴЪСКЛ. ДЛ КОЛНЦѢМЪ ПЛѴ6 ПОДОВЛЛШС Н МЬНѢ. ІЛВНТН въ СЪПОВѢДЛННН томь. слмо то Н6 сто\р-ждемочр сжшточр С 546.1. Изч. С. Гр. 8ѵпуг|ца, хо бпттпаааіЭаі, оцсЛоуга. Вар. сгпокѣлднніс, сьповтдлнніе, скпоеѣдміыс. Неб. Срв. ведение книэіс. остар. ВА, ЕтМл, РБЕ; поведение, [из]поведание. СЪПОВѢДАТН, СЪПОВѢДЛКК, СЪПОВѢДЛКШН несв. и се. 1. Разказвам, казвам, съобщавам, онон жо отъ пеѵллн нс- МОГЖШТН НСПОВѢДЛТН. СЪПОВѢДЛША нже бѣша сь (Текчч прншьлн С 44.9; н прншъдъ съ корлвыемъ БЛН^Ъ воіе-ВОДЪІ. Н СЪПОВѢДЛВЪШе к-мочр вьсл глже СЛЪІШЛВЪШб ОТЪ СТЛЛГО СЛВННЛ С 152.11; ^однвъшнн же н вндѣвъшнн достонновѣрьннн отьцн. тн съповѣ-длша нлмъ очрспѣ^л рлдн С 168.20; н сърѣт'шл цѣслрл СЪПОВѢДЛСТЛ кмочр вьсе іеже о сватѣѣмь нслійнн С 198.24; вьлъ^ъшл жс- въ тьмннцж рл^дрѣ- ШНСТЛ ЛБНК- СЖШТАА ТОЧр БрЛТНВБ. А нлрнѵжштл. БЪІВЪШСІС- же ІЛВЬКННК съповѣдлкбштл С 212.9; днвьно ѵо\рдо тн нмлмъ съповѣдлтн фнлсл С 224.21; въ^въижстл н съповѣдлстл дроѵргъ дроѵргочр СЬЫЛ ТОГО вндѣннк- С 536.16; сьповѣдл нмъ вьсл въівъшліл С 538.11; н ліре ^оцк-шн ѣісо нл срѣдж н^вестн н всѣ съповѣдлтн. недоволно мн бждст' врѣМА Р II 3.11. 2. Описвам, излагам, н се отъ мно-гллго млло съврлвъ. пнслннк прѣдл^ъ. остлвнвъ съповѣдлтн. н нже о вѣрѣ іего трочрдъі С 301.26; слъіша бо ечрлгг^елнстл съповѣдлкбштл. га,же вь вндлннн бъіша эдшстосомъ дѣлесл. о { смоквн С 343.15. 3. Показвам, і посочвам, изтъквам, н понмъі н въ | сватъін грлд' прнведе къ вллженнкоѵр | нлнн лррснепнско\рпо\р н довротъі того | съповѣдлвъ. моліллше постлвнтн н • попл С 286.2; н ныѣмн оскврьннвъ са большннмн того грѣ^ъі. онъ же то слъішлвъ опеѵллн са ^ѣло. н молнтъ іего по вьрАжденнк іем (!). съповѣдлтн прѣльсть вьсж сотонннж С 525.8. // Предсказвам, тн тлко ллеалндръ помлъѵл. плкъі же онѣмъ молаштс са іемоѵр. ономоѵр гллгол"жшто\р кмоѵр. тлко оѵрстлвн^омъ н очрстръмн^омъ. н много ОБЛНѴЛА Н^Ъ. Н 0 БЖДЖШТНН^Ъ СЪПО- вѣдла нмъ С 130.25; въстлвъ цѣловл н^ъ о прѣсллвьнѣѣмь ѵоѵрдесн. съпо-вѣдлвъшемъ же нмъ кже са нмъ събъі С 39.27. С, Р. Гр. биіуеоцаі, атсаууеТАсо, аѵаууеХЯш, аѵатііЭЕдаі, ѵфдувоцаі, уѵсорі^со. Вар. сьповѣдлтн. Неб. Срв. [из]повядвам, [из]повядам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, РБЕ. съповѣдовлтн, съповѣдоѵркк, съповѣ-доѵргешн несв. Разказвам, съобщавам. нс- тъѵыж же нспрлвьк-нЧл сьвръ-шенъін^ъ съповѣдовлтн. отътждоѵр доврл тъѵыж сьвнрліжштемъ. нс-нс-коусномь Н НС-НЛСНЛІЛК-МОМЪ БЪІТН ... нъ 1ЛК0ЖС- велнкъіА Н НСТННЪНЪІА бллгъіа нрлвъі мжжл С 520.20; н прѣлюво-дѣнствомъ сс-БС- оскврьннвъін. н оѵрво-ІСМЪ. Н СЪПОВѢДОВЛТН нлѵьнъ. ілкоже вѣлше по нстныѣ. нсповѣдл нмъ вьсе съвъівъшеіс са С 523.30. Изч. С. Гр. 8іт|7ео|іш. Неб. Срв. [из]повядувам книэіс. остар. ОА, ВА, РБЕ. СЪПОВѢДѢТН, СЪПОВѢМЬ, СЪПОВѢСН и съ- повѣдѣ, съповѣсн се. 1. Опиша, ! съпогретн 857 СЬПОАОБНТН покажа, разкрия нещо. клко лн съ- ПОВѢДѢ АЖС Прн НЛСЪ ВѢНЬЦА НСПЛ6Т0 сс-бѣ сль^ънъінмъ тоѵенніемъ С 274. 16; проповѣдлст' сьмрьтъ. лкъі мрьтвл СЬПОВѢДѢ. НЪ ДѢЛССЪІ СТЛВЬХЛКК СА С 508.19; ыс- доволно мн бждс-т' врѣмА. ДЛ ВСѢ СЪПОВѢДѢ. вс^лконЧілѣ дѣлл н вефн Р II 3.13-14. 2. Разкажа за някого [нещо], изложа, н кто кстъ ДОВЬЛС-НЪ СЛОВССЪІ НСПОВѢДЛТН. ТОГО ДОБЬКСТН Н ТрОѴрДЪІ. АЖО сътворн тоу СѢДА. ОБЛѴС- ТО П0НѢ МЛЛО ОТЪ НЛѴА-ТЪКЪ СЪПОВѢМЪ БЛЛЖОНЛЛГО С6Г0. БЛЛ- гон^вол"енніл С 274.5. Изч. СП, С, Р. Гр. тхіЧгцхх, бгпуеорах, бікобм. Вар. сьповѣдѣтн. Нвб. Вж. при сьповѣалтн. съпогретн, съпогревж, съпогревешн св. Погреба, положа тялото на мъртвец заедно с някого, врл елн[...] нсл. въ съмрът(ъ) [...] съпо(грс-во^) [...] крфеннемъ Е 19а 17. ~ са. Изч. Е. Гр. аѵѵбакха. Нвб. Срв. погреба ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СЪПОДОБНТН, СЪПОДОБЛКК, СЪПОДОБНШН св. 1. Удостоя, сподобя, дам някому [милост, благо, почест и под.]. съподоБН ъ мнромь д^овьнъімь СЕ 86 18; в1 селѣ^ъ прлведьннѵн^ъ. съпо-ДОБН 1А мнрочр Н ОТЪПОЧрфбНЬЮ СЕ 646 21; I въ стрлшънѣмь н трепетьнѣмь сжднфн твоего. СЪПОДОБН нъі црст-вью твоемочр СЕ 66а 12; і съподобн н стоѣньк стллго твоего олътлрѣ. і овефьннкл вжетвънъі^ъ твонмъ тлннъ СЕ 74а 22; і сімъ бллгъінмъ нъі СЪПОДОБІТЪ ... I ОБѢШТЛНЪІМЪ. БЛЛГО- дѣтыж. і ѵколювьствьемь. гл нлшего Тс&КЭЬ 26; въ^дръжлнннмъ н^ъ н ллѵъбоіж. велнкллго длрл сьподовьк-нъі С 531.2; н во\р помолнвъ са. лбьк н^врлѵс-влнл кго съподобн С 560.11; выскрѣсн в’са нл (с)ждъ н с(ъ)подобн де(..)ънхд стрлмън свое(іА стоѣ)ньн і жі(^н)н вѣ(ѵьн)ъніл Р VII 1.34. // Определя някого за някакъв, і нъі же достошты съподобн. вже твоен блл-гостн. н ѵіслюбью СЕ 996 13. /IПрич. мин. страд. като същ. съподо-вленнн т. тн. Гр. оі ката^ѵші1еѵт8<;. Тези, които са удостоени, които имат честта; удостоените, вѣдѣ бо влше покоренніе. дл того дѣліл досьде постлвнвъ поохрѵеньк. къ съподовьк-нъінмъ вь свѣтьлѣн сен ноштн С 495.6. 2. В съчет. с инф. на друг глагол - дам възможност, помогна да се извърши действието, което той изразява, і съподобн нъі нлплъ- ННТН СА. СТЪІНА ТВ01А. ВЪК0\рШ6НН6МЬ водъі сехд СЕ 6а 15; въкохршъшю неволевв. отъпоѵрстн грѣ^ъ. і съподобн н нс-осжжденФо прньлтн. стрлшънъі^ъ твон^ъ і весъмрътънъі^ъ тлннъ СЕ 22а 15; съподобн нъі къ севѣ въ^врл-тнтн са СЕ 626 7; съподобн н жнтн достоныо. лйлскочрмочр жнтьк СЕ 81а 22; оѵе гл нлшего нс^л. блвн рлвл твоего сего. егоже прн^ъвл десннцл ТВОѢ. ВЪ Д^ОВЪНЪІІА БрЛКЪІ. I СЪПОДОБН н бъітн п^ѣнл рлвл СЕ 946 24; СЪПОДОБН МА ВЛЛДЪІКО. НСПЛЬННТН СА стллго твоіего д^л С 103.11; н съподобн А ПрНМѢСНТН СА КЪ НСБбСЪ-НЪІНМЪ ТВОНМЪ. Н НСТННЪНЪІНМЪ вон- номъ С 110.6; нл іГемъже очрво мѣстѣ господь съподобнлъ ма кстъ сѣстн. то НЛ ТОМЪ ПОДОБЛ МН КСТЪ СѢДѢТН мль-ѴАШТе ДОЖН Н ДО КОНЬЦЛ ЖН^НН МОКА с 205.12; ілко съподовнлъ ксн прн- В6СТН НЛСЪ НЛ Вѣрж СВАТЖИч СВОІтБ С 260.17; плѵе же клкого не подънмемъ мжѵенніл. понеже а^ъікъ нмже съподо-БЬКНН БЪІ^СОМЪ. пльтн въквснтн гос-подьскъі. того по^ьрнмъі днілвол'е весѣ-дочріжштл С 382.10; кгоже оврл^ъ въспрнАтн многомъ мнлосрьднТмъ СЪПОДОБНЛЪ С 490.15. ~ СА страд. и безл. СЕ, К, С, Р. I)}. а^хбш, ката^хбм, а^хоѵ яохеш, "/арі^м. Вар. сьподобнтн, съподобітн. Неб. сподобя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СЪПОДОБНТН СА, СЪПОДОБЛБК СА, СЪПОДО-БНШН СА Сб. 1. Сподобя се, придо- ст.поаобХсньн; 868____________сапр&7АЬНЬствовлтн бия, удостоя се с нещо. дл достойно жнвъ. по ^лповъдемъ твонмъ. еднно-ѵадллго снгч твоего. съподовнтъ са рддоу стъі;<ъ твонмъ СЕ 816 22; лювншн лн съподовнтн са лълъскочр- МОѴр оврл^оѵр. I ПрНѴАСТНТН СА ВЬ ЛНКЪ мьнншъскън СЕ 866 22; і дл съпо-довнтъ са нвсъноѵрмоѵр црствоѵр СЕ 95а 24; тѣмже н рлвьноѵьстьноѵр вѣньцоѵр СЛЛВЪІ СЪПОДОБНШД СД С 82.24; нѣсмъ сд іеште съподовнлъ вллгодѣтн С 171.23-24; н свдтллго освѣштенніл съподовнвъ сд С 186.7- 8; N7. Н БОЛЬШДА СЪПОДОБН СД ѵьстн. плстоѵдеъ въівъ словесънъінмъ овцлмъ вллдъіѵьнілмъ С 526.29. 2. В съчет. с инф. на друг глагол - получа възможност да извърша действието, което той означава, вьднте очрво НЛ ВЬСѢКО ВрѢМА М0ЛАШТ6 СА. ДЛ съпо-довнте са оѵрвѣжлтн въсър<ъ снр^ъ ^ОТАШТН^Ъ БЪІТН. н стлтн прѣдъ сномъ ѵлвѵскомь М Лк 21.36 3, А, СК\ дл ѣкоже онъ съподовн са. твоен вллгодѣтн ылсллднтн са СЕ 166 7; кочрп'но съ стъінмн мжѵеннкън. съпо-довнстл сд прнАтн ыевесьскоіе цѣслрь-ство С 213.19; тъ во кстъ мнръ нлшъ іемоѵрже съподовнмъ сд. нлсллждлтн СД ВЬССГДЛ. БЛЛГОДѢТЫЖ СЛМОГО ЭДН- стосл С 251.27-28. М, 3, А, СК, СЕ, С, X. Гр. сфбоцаі, штсфбороа, катшхбсо, у{уѵо|іаі. Нвб. Вж. при С7.П0А0ВНТН. съподовЛеные, -іл ср. Удостояване, сподобяване. ѵѵ съподовленьн нлмъ. МОЛН ТВОІЖ СТЪІ^Ъ лплъ. і оѵрѵеннісъ гыь. црствоѵр нвсъмоѵр СЕ 606 22; П|>о-сдште отъ ьПвпо сьподовыеныл. стъіа вѣръі ісрьстнілньскъі С 541.6. Изч. СЕ, С. Вар. сьподовыоныо. Неб. Сре. сподобпване остар. НГер, ЕтМл. съподовлілтн, съподовліліж, съподовл»л-іешн несв. Удостоявам, сподобявам. потдште сд троѵрждліжштс сд. прѣдъ сжднглмн мыоглш'дн. прѣдъстолніл съподовылюмн. прѣдъ Тсоѵсом жс слл-дьцѣ стоАШте С 431.12. Изч. С. Гр. бс^ібсо. Вар. сьподовылтн. Наб. сподоблявам [се] остар. ВА; сподобявам [се] Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. СЪПОДОВЛІЛТН СА, СЪПОДОВЛГЛКК СА, С7.П0- довлілгешн са несв. Сподобявам се, придобивам, удостоявам се с нещо. ве^ъ осжжденнѣ съподоблѣтн сд. овыренне прннмлтн. і въ вжджцвжкк жн^нь. нвсъно\рмо\р црствочр твоемоѵр. прнѵАстьннкъ лвнтъ са СЕ 236 25. Изч. СЕ. Гр. а^іборш. Вар. съподоблѣтн са. Неб. Вж. при сгподовліАтн. съпожнтн, съпожнвж, съпожнвешн Сб. Поживея заедно с някого, сьпожнвъ сь ^мн, глдъі же н пна съ лплъі до ѵетъірь десдтъ дьнн'/. н вь^нде нл невесл С 11.23. Изч. С. Вар. сьпожнтн. Неб. Сре. поживея. съпомлглтн, съпомлглкк, съпомлглкшн несв. Помагам, съдействам, спомагам. н въ свдтъін^ъ съворъ въше-дъшоѵр. прѣ^оръствоѵр ве^оѵрмъноѵроѵр-мочр съпомлгліжштоѵр іемоѵр. нсповѣдл сквьр'нънжіж своіж ^оѵрлж С 189.11- 12. Изч. С. Гр. сгорпѵбсо. Нвб. спомагам, спомогна ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съпослѣшьинкъ, -л т. Помощник, помагач, съучастник, доврн овьшть- ННЦН ПОѴЛЛН. СЪПОСПѢШННЦН МОЛЬБЪІ С 96.30; іедннъ жс нѣісъін отъ М>;ъ ^отд съспоспѣшннкъ [погр. вт. съпо-спѣшьннкъ] свонмъ оѵрглснтн вѣшеные. въс^влтнвъ съ ^емьА клмънс'. врьже нл гллвж прѣподовьнллго С 557.29. Изч. С, Гр. сгоѵеруб?. Вар. смжпѣішнкъ. Нвб. Срв. поспешник книж. остар. ВА. съпрл^дьыьствовлтн, съпрл^дьньствоѵрнк, съпрл^дьньствоѵріешн несв. Празнувам заедно с някого, лште очрво плс^ж вьждслѣлъ ілстн. ілвѣ кстъ ^ко н сь-прл^д'ньствовлтн. іегдл оѵрво оѵр^ьрн-шн нс тъкмл лнг^лъь нъ н лр^лгг^лъь н вьсь съворъ невссъсісъін^' снлъ. нъ н еъпрннмьннісг, 869 сьпрьвь слмого вллдъікж лггЯглъ сь нлмн прл^дьночрчжштл С 491.2-3. Изч. С. Гр. онѵЕортб^со. Вар. сьпрь^л/ньстковьтн, Неб. Сре. празнуя книж. остар. ОА. съпрннмьннкъ, -л лг. Този, който приема, получава нещо заедно с другиго; съпричастник. н вѣѵьнгін^ъ БЛАГЪ1ЬЛ>. АЖв ОѴрГОТОВА БОГЪ ЛКБД- штннмъ н. дл ыгі съпрннмннкъі съ-творнтъ вгъ. прѣѵнстъіА рлдн МА-тере кго стъіа вогороднцд С 123.30-124.1; н рл^гнѣвлвъ са погочрвн н гллгол'д. съпрннмьннкъ вждн нлдъ-ЛеЖАШТНН сьмрьтн ллезл^дровт». н СЪКОНЬѴАН въ нсповѣдлннн мжѵенніл С 160.30-161.1. Изч. С. Гр. (тирцетохос;. Вар. сгпрннмннкт., Неб. Сре. приемник ОА, ВА, ЕтМл, БТР. съпрнсиосжфьнъ, -ъін прил. Според християнското учение за лицата на Света Троица - който съществува вечно заедно с останалите двама, еднакво вечен с другите две божествени начала, бъ едннъ естъ сътворен в'снв твлрь. не нмѣіа нн отъкждочрже нлѵат'кл. нъ самъ съі наѵало в'семочр. нмѣіа в' севѣ слово съве^нлѵдльно, въ овлнѵьн своемь, съпрнсносжфьночрмочр. ве^врѣменъно. весконеѵьно. ве^лѣтъно, съпрѣстольно. оціо н д)соѵр прѣстоѵрмочр СЕ 67а 8-9. Изч. СЕ. Неб. Срв. присно остар. и същ, същински. съпрнснотекъі, -н прич.-прил. Непре-съхващ, постоянен, вечен, ѣко всс-квръыъно ТѢЛО СЪТАЖЛВЪШН. кръвнж млстъ нстлѵлешн. прѣсллвнлѣ. длръ НМАфН съпрнснотекжфъ. ОТЪ БЛ. МЛТВЛМН ТВОНМН ПОДЛЖфН велнж млстъ Е 346 8-9. Изч. Е. I)}. бсбѵоіо;. Неб. Сре. присно остар. и тека. СЪПрНѴАСТЬННКЪ, -л м. Съпричастник, съучастник, съобщник. нмлшн во ѵасть очрѵдстніл родьствл. 0ГДЬ>НААГ0. н сьпрнѵдстьннкъ ксн от'цочр твокмоѵр днгдволочр С 12.4; н вждж съпрн-ѵастьннісъ донстосочр С 225.24-25; гллсъ въістъ сь нс-БСсе гллгола. рлве въішььГѣлго н съпрнѵАстьннѵе эднсто-въ лртсмоне С 235.26. // Сънаследник. НЪ Н БѢСОВЬСКЪІА ПЛЬКЪІ. ^сомъ дѣнствомъ врѣждліжтъ. к КѴ.мже вьпніжште молнмъ са, невеснллго цѣслрьствл сьпрнѵдстьннцн НМЪ БЪІТН С 543.9. Изч. С, Гр. ооукХтіроѵброі;, сгиукоѵѵсоѵбі;. Вар. сьпрнѵдстьннкъ, СЪПрНѴАСТЬННКЪ. Неб. съпричастник остар. ОА, ВА, ЕтМл, РРОДД. съпростл нареч. 1. Съвсем, напълно, съвършено, ілже дл ые съ пръвл повѣстн нлсъіштеиніе сътворж. рсотд прѣмннж. тл кдннл о Демъ съповъ-дла. ілже въсѣмъ съпростл (лвькннк ыавѣджштннмъ того С 278.29; прнде ѵловѣкъ нѣкто не^нлкмъ съпростл къ СТАрЬЦОЧр НМѢА ОСЬЛА МНОГЪ БЛЛГЪНЛ. нлложено С 291.4. 2. Изобщо, пать вь недѣл'н дьынн не і&выла са ѵло-вѣкочр съпростл. нн ннѵсоже въкочршлд. въ сжвотж же н вь недѣл*ж прьвѣк вьсѣрсъ въ^ождллше вь црък’ве С 285.8; стлрьць же слвл обѣштл са вогочр словесемь. ннкомочрже съпростл того повѣдлтн С 288.5; н отътолѣ МЛЬѴЛТН НЛѴА ВЪ ^ЪІ^ННѢ. нн въ црькъве прн^одА. нн къ комочрже съпростл гллгоХа С 288.8. 3. Просто [за усилване, подчертаване на мисълта]. н тоже (двн са не нмъі съпростл словл. нъ овлѵе ^ълъ лювопьрнвА БЪІ-влктъ н ве сточрдл С 443.15. Изч. С. Гр. охеббѵ, яаѵтеХй;, тб тарблаѵ, тб абѵоЯоѵ, каіЗбХои. Неб. Сре. просто нареч. съпрьвл нареч. Отначало, първона-чално, изпървом, най-напред, ілже дл не съ пръвл повѣстн нлсъіштенніе сътворж С 278.27; блждьннца кстъ сллсть. сллдъко тн весѣдочрктъ съпрьвл. тлн въпочрштліжштн, весѣдоіж горесть съмрьтънжіж С 351.6; въстлвн СЪПрѢЕЪІВЬТН 860 сьпржгъ Ж6 КГО. н ты ржкж нмъ сътворн н съ СОБОЯП ^ОДНТН. ^ЪІБЫгКШТОЧ|' СА СЪПрЪ- вл н прѣстрлнілнвштоѵр нл овѣ стрлнѣ С 563.8; съ прнвл (погр. вт. съ прьвл, А. Минчева, с. 45, 160) же прн-^одаштннмъ нл жнтнс- многж же по-ДЛІЖШТе ПСѴЛЛЬ к(ы)д ЛѢПО естъ своего жнтніл стлрѣншнн(ы) н^волнтн. н н^- ВОЛбННеМЬ НѢКОН^Ъ ПрОѴЬНАА ІЛКО по- ^оѵрлілтн ЗЛ 116 7; то\р же лб(е) съ прьвл от въ^вышенніл съвывлетъ са НМЪ ПЛКОСТН СЪБЫВЛТН. Н6 въоврлжлнв-штлмъ са сжднілмъ нскоѵрсьннкомъ бытн н (в)рлтн ЗЛ IIб 12. Изч. С, ЗЛ. Гр. пара пас, архас,, ек прооірісоѵ, ЁЕ, сфХЛ^і ако пг[<; лрсотг|і;. Вар. сгпргвл, съ прьвл,съ пръвл. Неб. Сре. спърво остар. и диал. ВА; спървен нар.-поет. ДА. съпрѣвъівлтн, съпрѣвъівлкк, съпрѣвъі-вліешн несв. Живея, пребивавам заедно, едновременно с други, того рддн оѵрво строіл. родн СА ПЛЬТНЯБ. н к-же очрспѣвліетъ връстояв по пльть-скоѵро\рмо\р. н сьпрѣвъівллтъ СЪ ѴЛКЪІ ЛІСЪІ ѴЛОВѢІСЪ ВАШТС- трнТ ДС-САТЪ ЛѢТЪ. ОБЬ^ОДА грлдъі Н ВЬСН. БЛЛГО-длрьствд вьсд оѵртомыс-нъід ДНІЛВО-ломь С 11.7. Изч. С. Гр. сгоѵаѵастрёфораі. Вар. сьпрѣвъівлтн. Неб. Сре. пребивавам. съпрѣстольыъ, -ъін прил. Съпре-столен, царуващ заедно с друг [образно]. въ едннъ естъ сътворен в'сігБ твлрь. ие нмѣіа мн отъкждоуже нлѵлт'-кл. ЫЪ СДМЪ СЪІ НЛѴАЛ0 в'семочр. НМѢІА В' СС-ВѢ СЛОВО СЪБС^НЛѴАЛЬНО. ВЪ ОБЛНѴЬН свосмь. съпрнсносжірьночрмочр. вс-^врѣ-менъно. весісонеѵьно. ве^лътъно. съпрѣ-стольно. оцю н д^оѵр прѣстоѵрмочр. сже са прѣстлл тронцл реѵетъ СЕ 67а 11. Изч. СЕ. Неб. Сре. престолен прил. СЪПрАРНйіТН СА, СЪПрАГНЖ СА, СЪПрАГНСШН СА ИЛИ СЪПрАфН СА, СЪПрАГЖ СА, съпрджешн са се. Оженя се, свържа се в брак. ілісо плчрлъ нѣк'то пол"ьскъін рлтлн. н^дрддь ве^ъловенъ н простъ жнтнкмъ. съ крлсьнонк женокв съпрдже са. ^ъломрлвъмж рл^оѵрмл. глже отлн кго съгрѣшллше С 169.6-7. Изч. С. Гр. оп^епуѵираі. Вар. сгпрлфн са. Неб. Сре. спретна, [в]прегна, [за]прегна. СЪПрАТЛТН1, СЪПрАТЛКК, СЪПрАТДКШН Св. Спретна, наглася, подготвя [за погребение], мжжн же крьстншін прншедъше въ^аша тѣлссѣ сто\рю. н доврѣ съпрАтлвъше положнша нл ■ мѣстѣ. нлроѵнтѣ С 185.11. Изч. С. Гр. кдбепсо. Вар. сгпрдтлтн. Нвб. спретна [се] ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; спретам [се] диал. ДА. Срв. спретнат прил. СЪПрАТЛТН11, СЪПрАТЛНК, СЪПрАТЛКШН несв. и се. 1. Усмирявам, обуздавам, умирявам. прншъдъ же росподь мнръ НЛШЪ СЪПрАТЛ сжпротнвънъін^ъ ѴЛОВѢКЪ скврънъі. МЖТАШТАА ЖН^НН сса сллстн сллнок море. н пѣнънъіа стрлстнн вльнъі С 352.14; море своа ВЛЬНЪІ СЪПрАТЛА НЛ ШЪСТВНК ВЛЛДЪІ- цѣ готовылше са. л онѣ^ъ срьдьце ... очрстъі пѣніллше С 399.7. 2. Премахвам, отстранявам, првдлкшн рьцн МН ВЬСЛ СЪДрЪЖАШТЛЛГО ... ксть-ствоѵр вьсемо\р вллдъікж. нъ дл к-мо\р съпрАтллтъ ве^очрмне н нлоѵрѵнтъ. ілко лште не въі нерроульнъ не бъі прѣдллъ са С 412.8; ^отѣ^’ влшж сьпрдтлтн ^ьлобь. нь іелмл же въі не рлѵнте. нъ кднлѵе прѣвъівліете въ своіен ^ьловн. сс- л^ъ слмъ са прѣдлнв С 413.23. 3. Предпазвам, защитавам, бъістъ НЛМЪ ЛО^Л БОГОНОСЬНЛІЛ. ^нон грѣ^овъ-НЪІН НЛШЪ. СЪПрАТЛІтБШТН ІЛКО СѢНЬ покоіл нлмъ длнкштн С 353.21. Изч. С. Гр. аѵаспёХкы, катаатёХАсо. Вар. сьпрл-тлтн, сѵ.прдтлтн. Неб. Вж. при сгпрлтлтн1. съпржгъ, -л м. 1. Впряг, двойка впрегатни добичета, н дроѵргъі реѵе сж-пржгъ воловънъін^ъ коѵрпн^ъ пать. н ГрАДЖ нсісоѵрснтъ Н^Ъ. МОЛЯБ ТА НМѢН ма отъроѵънл М Лк 14.19 3, А, СК. ; С/ЛПОѴССТНТН 861 съпѣтн 2. Съпруг, мъж. жеыл ныѣ сьпржгь СЛОБЖШТЬ П5. Изч. М, 3, А, СК, П5. Гр. ^енуоі;. Вар. сжпржгг, сжпргкгь, сьпржгь. Неб. съпруг ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. Сре. съпръг, съпруг 'впряг от два вола’ НТ, НГер; съпружник м. 'съпруг' РРОДД; съпружница ж. 'съпруга' ДА, РРОДД. сгпо^стнтн, съпочрфж, съпочрстншн се. Спусна [от небето], пратя, изпратя на земята, вллгъін н мнл°срьдъін въ. нже в'сл боаштннмъ са кго. овнло н оѵрдовь ПОДЛА ... ДЪЖДЪ СЪШСТН мно- гъ нл ^с-мьнк С 530.27-28. // Образно. сватъ ксн воже. нже вожьствомъ свонмъ съпочрстнвъін очрвогочрочрмочр ллезлндроу. помоштъ сь невс-се С 164.12. Изч. С. Гр. катотерлсо. Вар. сьпвстнтн. Неб. спусна ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. съпоѵрцшые, -1Л ср. Спускане, изпращане от небето на земята, ѵѵ съпоѵр-феньн съ ывсн. лклл свѣтълл. просвѣ-флвкфл оѵрмъі нлша н срцл СЕ 60Ь 10. Изч. СЕ. Неб. спущане ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР. Сре. спускане ЕтМл, АР. съпьрѣтн СА, СЪПЬрКБ СА, СЪПЬрНШН СА Св. Започна да споря, вляза в спор с някого, поѵто плѵе слмл гнѣвлж Тѵѵсн-фл. дл ^лрлжж млъѵлнніемъ отъвѣ-штлнніе. ДЛ СЪВАЖЖ млъѵлнннмъ очрстьнѣ. тн съ лгг"еломъ невнднмо съпьрж са С 242.8-9. Изч. С. Гр. біка^ораі. Нвб. Срв. спретам се остар. ВА; спречкам се ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; прение ср. остар. съпьслные, -и. ср. Писание, съчинение. дл колнцѣмъ плѵе подовллшс н МЬЫѢ. 1ЛВНТН ВЪ СЪПОВѢДЛННН томь. слмо то не сточрждемочр сжшточр. съпн-слннн д^овънъінмн двіжемоѵр рештн. оврл^л въ^дрлстъ. отъ нн^ъ нменочрю-мллго С 546.2. Изч. С. Вар. съпислмшс. Нвб. списание 'писание, съчинение’ остар. ВА, Дюв, БТР, АР, РРОДД съпьслтн, съпнштк, съпншешн и съпн-слтн, съпнслвБ, съпнсліешн св. и несв. 1. Напиша, отбележа в писмен вид. Лфе во вісте вѣрж нмллі мосеові. вѣрж вісте нмѣлі н мьыѣ. о мнѣ бо тъ сьпісл А Йо 5.46. // Запиша, опиша в текст, мнѣ же ѵо прѣѵнсто н дръсто-лювьно послоѵршлнік. оѵрпрлж^енніл мжѵенню. съфлтн С 54.16; съпнсл же плмать стъіндъ. нслніл нѣк'то нме-немь. съшъ лдлвовъ С 271.19; потъ-ШТЛ СА СЪ ВЬСѢКОЮБ ТВрЬДОСТНКБ съпн-слтн. нл въ^грлжденню. н оѵрспѣдъ. н съплсенніе н очрспѣ^ъ (!) поѵнтліж-штннмъ С 271.28; ілко мыо^ѣмъ влснь по того одмрьтвн спѣшьнѣіе вждетъ съфлтн. троддъі же н гоьГеыніл н бѣдъі. Аже подъа ^л прлвовѣрніе С 302.4^5. 2. Споразумея се, разбера се. ѵо рл^воініѵе. желѣемжіж тлтьвж. крлдомодмочр ісповѣдліа. і велнкъі МЪ^ДЪІ рЛБ^ВОІСКЪІІА (!). съпслвъ К 11Ъ 31. 3. Прич. сег. деят. като същ. съпнслнкфен т. мн. Гр. сгоу-урасреТі;. Тези, които записват [описват]; записващите, описващите. нъ сего ныѣмь съпнсліж- ШТННМЪ. ОСТЛВЫЖ СЪПОВѢДЛТН С 302.2. 4. Прич. тин. страд. като същ. съпьслноіе ср. ед. Гр. сгбуурар-ра. Съчинение; това, което е записано, написано, съпслною се остлвн нл нлкл^лнню нлмъ. н до НЪІНѢШЬ-НІЛГО НМѢТН нлмъ плмать оѵрѵенніл юго С 124.18. Изч. А, К, С. Гр. урафш, сгоуурафш, апуурафо-раі, аѵаурафм. Вар. сьпісг.тн, съпслтн, съ^лтн. Нвб. Срв. спиша, списвам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; списувам диал. НТ, ЕтМл, ДА. съпѣтн, съпокк, съпоіешн св. Изпея, изпълня песен, съпоіте нлмъ отъ пъснеТ снонескъ СП 136.3; клко съпоемъ пѣснь гннв ил ^емлі точрждеТ СП 136.4; съпонте нлмъ пѣснь гос- СЬПАТН 862 сьрѣстн подьнж С 418.19; вндѣ лн ве^лконню. ЮГДА рАТН БѢША Н0\рЖДЖ творАШтею. нн пѣснн можлл^ж сьпѣтн нл ^емн штоѵржден С 419.6. Изч. СП, С. Гр. 91803, Хеусо. Вар. сьпѣтн, Неб. спея 'чета, пея молитва; опявам’ диал. Дюв, НГер, ДА. Сре. спявка ж. БТР, АР. сьпатн, съпьнж, съпьнешн се. 1. Спъна, препъна, ті съпілті бъішіа і падж. мъі л;е въстл^ъмъ і прості бъі^омъ СП 19.9. 2. Дрен. Победя, надвия, разгромя. съпіалъ осі въсіл въстліжфіл нл міа СП 17.40. 3. Прич. тин. страд. като същ. съпатнн м. тн. Гр. [оі] 7ГЕ7те5г|рЕѴоі. Тези, които са свързани, оковани, съва^анъ бъістъ. ВАЖАН ВЪ ОБЛАЦѢ^Ъ ВОДЪ, Н рѢШАН сьпатъіа мжжьствомъ С 431.25. Изч. СП, С. Гр. <гортсо5{^со. Вар. сгпілтн, съпіаті, сьпатн, Неб. спъна [се] ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; спинам диал. ДА; спънат 'свързан, завързан; скован’ АК, ДА. СЪрАДОВЛТН СА, СЪрАДОѴріЖ СА, СЪрЛД0\рЮ- шн са се. Сърадвам се, зарадвам се заедно с някого, споделя радостта на някого. I НА рАдость потъва ѵннъі весплотънъііА. сърлдочрнте МН СА. ѢК0 оврѣтъ ПАІСЪІ ДрАГЪМЖ ПОГЪІБЪШІЖІЖ мн СЕ 84а 13-14. Изч. СЕ. Неб. сърадвам [се] ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. сърл^оѵрмѣньм, -ІА ср. Осъзнаване, осмисляне, схващане, н^бъівьшн вЛННЪСКЪІА. НА СЪрА^ОѴрМІЗННЮ ПрѢСЛА-ВЬНѢ СЪБЪІВ'ШННр(Ъ СА 0 ЬГбЮ. ПрНДОША тѣр<ъ вндцн. н сллвыл^ж 0 ВСѢ^Ъ БЛ С 569.1. Изч. С. Вар. сърл^оумъннк. Неб. Сре. споразумение ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; споразумяване НГер, ЕтМл. сърннжтн, сърннж, сърнношн се. съ стѣнъ сърннжтн. Гр. катакрр-рѵі^со. Хвърля с главата надолу, изхвърля. жндово лее ^авнстніж н рьвь- НЬЮМЬ ОБЬАТН. ОВОГДА ІСАМСННЮМЪ БНГС^Ж ГА. дроѵргонцн Ж6 ОКОѴрШАА^Ж са съ стѣнъ сърннжтн С 480.30. Изч. с. Неб. срина [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. СЪрНСТАТН СА, СЪрНфЖ СА, СЪрНфбШН СА несв. Стичам се, събирам се, срещам се на едно място, вндъвъ же нсъ ѣко сърнштетъ са ндродъ. ^лпрѣ-тн Д]<оѵр неѵнстоѵр(оѵр)мо\р гла емо\р, нѣ-мъі і гдочррсъі дшб. а тъ тн вел>ж н^нтн н^ него М Мк 9.25 3, А, СК, Б. Изч. М, 3, А, СК, В. Гр. етаслзѵтре/ш. Нвб. Срв. срещам се. СЪрНЦАТН, СЪрНЦАНК, СЪрНЦАЮШН несв. сърнцАтн слово. Гр. сгоѵоарсо [Хбуоѵ]. Разчиствам, уреждам си сметките с някого, ^аѵънъшю же емоѵр сърн-цатн слово, приведе са емоѵр едннъ ДЛЪЖЪННКЪ ТЬМѢ ТАЛАНЬТЪ СК Мт 18.24. Изч. СК. Нвб. 0. сърѣстн, СЪрАфЖ, СЪрАфвШН св. 1. Срещна; видя някого, който идва срещу мен. н гла нма ндѣта въ грлдъ Н СЪрАШТбТА ВЪІ ѵлвкъ, въ скждьль-ннцѣ водж носа М Мк 14.13 3. Срв. Лк 22.10 М, 3; і въ^одаштю емоѵр вь едннж весь. сърѣте н десдть прокл-женъ мжжъ М Лк 17.12 3, А, СК, н сърѣт'шл цѣслрл съповѣдаста юмо\р вьсе юже о сбатѣѣмь нсаіЛн С 198. 23-24; очрклоннвѣ са отъ сего пжтн. да не сьрѣтенл вждевѣ сверѣпъінмн іа^ъікъі С 472.12; нджштоѵр же юмоѵр пжтемь сьрѣте н врлтъ нѣкъін С 524.6; сълоѵрѵн же са юдномочр оть ьГИ^ъ носАштоѵр копью. сьрѣстн женж С 559.19. 2. Посрещна, изляза насреща. бъістъ же въ проѵнн день, съшедъшемъ нмъ съ горъі. сърѣте н НАродъ мъногъ М Лк 9.37 3, А, СК, млртл же егдл очрслъішл ѣко нс грддетъ. сърѣте н М Йо 11.20 3, А, СК, дл нл вьскрѣшеньн свѣтълн СЪрАфСМЪ Н. БЪСуЪІфЛОМН. НА ОБЛА- РЪрѢСТН 863 СЬрАША цѣ^ъ по лероѵр. ог'ал прндетъ съ нёвсн СЕ 71 а 10; дьнесь же въ стлръі^ъ мѣсто. несъмъклънъі^ъ отроці сърѣтж спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ К 1с 35. Срв. С 326.13; вельвждъ же вндѣвъі н. нстръже ногж свокъ н теѵе н сьрѣте н С 218.22. // Прен. Приема нещо, отнеса се към нещо. н отъвьсждѣ съ-дръжж са. кдко сьрдштж се ДѢІЛННК С 508.16. 3. Противопоставя се на някого, изляза срещу някого [на битка, бран и под.], къін цсръ ндъі къ нномо^ цсрю. съннтн са нл врлнь. ие сѣдъ лн прѣжде, съвѣштлвллтъ лштс сндънъ естъ. съ десдтняв тъкжштъ сърѣстн ГрАДЖШТЛЛГО. СЪ ДЪВѢМЛ ДеСАТЪМЛ (тъ)тъкжштлмл НЛ нь М Лк 14.31 3. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. атшѵшсо, сгиѵаѵхасо, ипаѵхасо. Вар. сьрѣстн. Нвб. сретвам, сретам диал. НТ, ЕтМл, РРОДД, ДА. Срв. срещна, срещам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сретнувам диал. Дюв, НГер, ДА. СЪрѢСТН СА, СЪрАфЖ СА, СЪрАфвШН СА Св. Срещна се, обединя се [образно]. мілость I рѣснотл сърѣтете сіа, прлвъдл н міръ ововъ^лсте (!) ска СП 84.11. Изч. СП. Гр. сгоѵаѵтасо. Нвб. Срв. сретна [се], сретвам [се] диал. Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД, ДА; срещна [се], сърѣтлньк, ср. Срещустоене; движение, шествие, ѵѵтъ нлѵіатъкл нбсі нс^одъ его. н сърѣтлньѣ го (!) до конъцл ыбсі СП 18.7. Изч. СП. Гр. тхаѵттцт. Нвб. Срв. сретание остар. ВА; сретение, сретене остар. и диал. ЕтМл, РРОДД, ДА. сърѣтдтн, сърѣтляв, сърѣтлкшн несв. 1. Посрещам, излизам насреща, егдл лн плкъі вѣнк носдштд н сьрѣ-ТЛККШТД эднстосл. Н ЛНІСЪІ СТЛВАШТД. н стс-Хдштд рн^ъі съмоштрж С 332. 28-29. 2. Прен. Изпитвам, понасям. послѣдь же плодъ мнренъ іс^одл-тлетъ, нскоѵршеннемь отъ иего, ие прѣ-немлглн, о тѣ^ъ ідже нмлшн сърѣтлтн скръвн СЕ 88Ь 18. 3. Прич. сег. деят. като същ. сърѣтмлчірен м. тн. Гр. оі гагаѵтйѵтес;. Тези, които идват отсреща; идващите отсреща. юньць ... нже оурвлвъ сд отъ прнкд^міыл, н '\тъ огрлдъі н^лѣ^ъ. ровъі Н ГНѢВЛА сд ве ѵнноч)1. НЛПЛДЛА нл сьрѣтлнкштдА кго, н очрстрьмн СД нл вьнжтрььПнТ дворъ С 565.20. // Образно. прѣдъ ннмь теѵллше (погы- БѢЛЬ п)0Г0\рБЛѣ(кШТН СЪрѣ)тЛБВфАД XI Ва 2. Изч. СЕ, С, X. Гр. ѵпаѵхаш. Вар. сьрѣтлтн. Нвб. Воіс. при сьрѣстн. сърѣтеньк, -іл ср. 1. Среща, посрещане. поло\р ноштн же въпль въктъ, се женн^ъ грАдетъ. іс^однте вь сърѣте-нне его М Мт 25.6 3, А, СК. Сре. С 369.4; н лвне всь грлдъ н^нде вь сърѣтенне ісоѵр СК Мт 8.34; въстлні вь сърѣтенье мое СП 58.5; дл пожнвъшн очргодъно тевѣ. ѣко свѣфвв дл тн прнноснтъ, ЦѢЛОМЖДрНѢ свѣтълость. мѵро твонмъ дѣлъ. непрѣстлн'но мл-стнмж, вь сърѣтенне теве нвсънллго женн^л СЕ 81 а 12; ннктоже дл не невѣстъ сьрѣтенніл цѣслрл С 319.16; н^ндошд нл сьрѣтеннк ^дтн н невѣстѣ С 368.27-28; н текъ кдннъ отъ врлтнА нл сьрѣтеньк кго, вь^дтн водонось оть ьГего С 551.3; нде нл сьрѣтеньк гсньцоѵр С 566.6-7. 2. Зла [лоша] среща, нцѣлн болафллго гГ. і простьрн емо\р ржкж ѵклквнѣ. і вь^-двнгнн н отъ сърѣтенен неджжънъі^ъ СЕ 26а 5. 3. Църк. Сретение Господне - християнски празник, празнуван на 2 февруари, вцл ферв? в сьрѣтенне гл н^ нс^л А 114Ь 13; (н). сьрѣтенне гне А 158а 26. м, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. яро^удт?, {жаѵхгіаі?, аяаѵхлаіс, сѵѵаѵхгістк;. Вар. сьрѣтснне, сьрѣтеньс, сьрѣтсиьк, сьрѣтсннк, сьрѣтоннс, Неб. сретение остар. ВА, АК, РРОДД, ЕА, ДА; Сретение [Господне], Сретене диал. ЕтМл, ДА. сърАфЛ, -а ж. Зла среща, среща със зли сили. не очрвоішн сьл отъ стрлжл съслтн 864 сьставнтн ноштьндего ... отъ вешті во тъмѣ ПрѢ^ОДІЛШТІАІА. ОТО (!) СЪрЬМНТІА I демонд полоч)Аьнъего СП 90.6; прнсно въпддабб ВЪ БЛЖДЪІ. I прѣлкводѣд-ннѣ ... въ ѵдродѣдннѣ. въ врдженнъ. въ сжмьнѣннѣ сърдфд. въ по^отьндд вь^ьръннъ СЕ 686 2. нтн нд сърдфж. Гр. ерхоцоа в1<; сго-ѵаѵтпсаѵ. Тръгвам, вървя срещу някого, н се львъ ндѣдше нд сьрдштж ндмд. н оѵрвоід^овѣ сд ^ѢЛО. н крѣпость не остд въ ндю С 297.1. Изч. СП, СЕ, С. Гр. «тоцтггшда. Вар. еърьчштл, СЬрАШТЛ. Нвб. Срв. среща ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. съсдтн, съсж, съсешн несв. 1. За кърмаче - суча, бозая, влдженое ѵрѣво ношъше тд. I съсъцд ѣже есн съсдлъ М Лк 11.27 3, А, СК\ въдовнцн кокн оч^во^ѣ снъ нноѵддъ кд'ндѵе съсъі. кгоже носдштн въ пд^очрсъ мдтн кмочр. ВЪ ВрѢМА ЖДТВѢ шъдъшн дд съве-ретъ клдсъі нд пнштж севѣ. положн нд ^емн снд свокго С 43.13; прнподовдтъ сд цръквьннн кръмькннцн. дъте^ъ нже млѣко по вьсд дьнн. пнштн севѣ отъ мдтерд съсд съсжтъ н прнсно просдтъ С 384.15. // Образно. ілкоже н мъі прьвъін съсъ поддвъше очрмочр вашсмоч)' веселідд^омъ сд. вдмъ сжштс-мъ (погр. вм. съсжштемъ, Север., с. 312, бел. под линия) млѣкд словъмъ С 312.13-14. 2. Прич. сег. деят. като същ. съсшрен м. мн. Гр. [о1] #г|^а^оѵте<;. Прен. Невръстни, неопитни, млади хора. нѣсте лн ѵьлн ннколнже. ъко н^ о^стъ млддьнеѵь н съсжштн^ъ съвръшнлъ есн ^вдлж М Мт 21.16 З1, СК, ЗП. Срв. СП 8.3; К 1 а 21-22; С 320.25; С 331.6; С 335.29; С 336.12; С 403.10; въпрд- ШАА^Ж КТО СЬ КСТЪ. съсжштнн вого-словдтъ. д стдрьцн уо^лдтъ С 324.5. М, 3, А, СК, ЗП, СП, К, С. Гр. іЭпХа^о), ёфе^ксо, щіХкш. Вар. сьслтн. Нвб. Срв. сисам диал. НТ, ЕтМл, ДА; съсец м. РРОДД. СЪСТДВНТН, СЪСТДВЛКК, състдвншн св. 1. Съставя, образувам [от различни части, елементи и под.], тъі отъ ѵетъіръ стоѵ^нн твдрь състдвль. ѵетъі-ръмн врѣменъі. кржгъ лѣточр вѣнь-ѵдлъ есн СЕ 4а 1. 2. Създам, сътворя. I посълн слово твое съмѣреное. і от-връ^н очршн его. ддждн емочр слъішд-тн. пръстое евклне твое. і глъі ідже есн състдвнлъ въ ѵлцѣ^ъ СЕ 32а 11-12; дд ^дпрѣтнтъ тевъ гь днъволе. отъ не ■ сжфнн^ъ въ въітне. в’се вголъпъное словомь състдвль СЕ 566 19; твок во то гн сътворьшддго. н отъ не сжштн-н^ъ ндсъ сьстдвьшд. н съплескдвъшд. н пддъшд пдкъі С 342.14; прнсд^н къ пльтн мн сьстдвькнѣ ве^ъ ѵловѣѵь-скддго съмене С 503.27. // Устроя, ! уредя, въ гь V просвьтѣ сід ндмъ. състдвнте прд^дьннкъ въ осѣнѣіж- : штТн^ъ. до рогъ олътдрьвънъі^ъ СП 117.27. //Направя, не во нъ дште н ^лдтомъ състдвькнд тн бъіша очрстд въілл. н клменннмъ ѵьстънъінмь не тольмд сд въішд свьтѣлд С 380.18. 3. Построя, изградя, основа, н въселі точ)1 лдѵкъфьмд. Т състдвішкд грддъі овітѣльнъіід СП 106.36; влдженнкъ очрво отьць ндшъ сдвд. прншъдъ отъ ; СКЧСДОПОЛН н новжкв състдвнвъ лдврж С 293.5-6. 4. Изпълня, осъществя. ѢКО. 0ЧСКЛ0Н1Ш1А НД Т1А ^ЪЛАѢ ПОМЪІ- І СЛІШІА. Н СЪВѢТЪ-І-^ЪЖ6 не ВЪ^МОГЖ ; състдвіті СП 20.12. | състдвнтн повѣдж. Гр. іатгфі трб- ; яаѵоѵ. Донеса победа, победя, снн ; же мнръ състдвнтъ по вьссмочр мнроч^. ! повѣдж С 502.14. състдвнтн рлть. Гр. сгоукротеш тоѵ | пбАъдоѵ. Обявя война, кштс- же не ; кръштеночр сжшточр довыл сжштд н : ^рдвърд. СЪ СЬВѢТОМЪ ЖС- ОВОК ЦѢСДрОЧ)1. І СЪСТДВНШД рдть НД ПОГДНЪЬ ОЧрКГЪ- | шдд очрдлд цѣсдрд С 197.5-6. Изч. | СП, СЕ, С. Гр. сгоѵаррб^со, сгоѵіапірі, I сгоѵіатараі, 'бфіатгцп, сгоукеіраі, \'апди. I Вар. сьстлвнтн, състлвт, състлвітн. СЪСТАВНТН 865 сьстлрѣтн Неб. съставя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. СЪСТАВНТН СА, СЪСТАВЛКК са, състакншн са св. Възникна, появя се. дьньсь мала ОЧрТБАрЬ ВЪ ОЧрТВАрН СЪСТАВИ СА. дьнесь кръмннкъ ѵловъѵьскъ. доврліл очрсел"е-нъіа прнвсслА. ЖНВОТЪ ВЬСЪ^Ъ. жнвотъ стАръншнньствочрілн С 429.11. Изч. С. Гр. сгоѵісгсацаі. Нвб. Вж. при състлвнтн. СЪСТАВЛ"еНЬК, -ГА ср. трьмн състдвХеньн. Гр. тріапкоота-тос;. Според християнското учение [за Бога] - който се състои от три лица [ипостаси] - Бог Отец, Бог Син и Свети Дух като проявление на единната Божия същност; състоящ се от три лица, образуващи единство; триединен. тъмъ н кдннъмъ поклоьГенннмъ слочржнмъ. кдно трьмн СЬСТАВЬКННН БОЖЬСТВО. Б6^ наѵала. ве сътворенніл С 327.26. Изч. С. Вар. сьставькннк. Неб. съставление остар. ВА, ЕтМл. Сре. съставяне. СЪСТАВАІАТН, СЪСТАВЛІАІЖ, СЪСТАВЛ»АКШН несв. Създавам, сътворявам, вже оць нашн?съ. гь мнлостн. родочр вѴъкомочр. съмрътъночр. н иесъмрътъ-ночр. I в'съкомочр сжфьствочр. съдътель. състАвлъемочр. і пакъі рА^дрочршАемочр. жнвоточр семочр. жнтью отънждьночрмочр СЕ 64а 12-13. Изч. СЕ. Гр. сптсгпцл. Вар. съставлътн. Неб. съставлявам ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, ВТР; съставям ОА, АК, ЕтМл, АР, РРОДЦ; съставлям диал. ДА. състакліатн СА, съставлшж са, състав-лгакшн са несв. Съгласувам се, подхождам. кльмл же очрво слово покажа ілко ^отАіиточрочрмочр тълесн довръ н по ѵнночр нл вьсе ДѢНСТВО СЪСТАВЛІАТН СА тръвовАнне естъ ОѴНК) Н А^ЫКА н Проѵь-НЫН^Ъ (АЖ€ СЖТЪ ПОТрЪБЬНЪНША. БѢДЬНО Ж6 Н НООБрАШТОМО дшж мо- штьнж оѵесы многы ЗЛ Iб 9-10. Изч. ЗЛ. Гр. сшѵарцб^оцоа. Неб. Сре. съставлявам се, съставям се. съставъ, -а т. 1. Същност, естество. ТЪМЪ БО рЛ^БОНННІСЬ ВЪСКОѴН СЪ крьстл въ рлн. кже бо н вндъ гл посръдочр ВНСАШТА. н ВЬСЬ МНрЪ ТрАСЖШТЪ СА СТрА^ОМЬ ... ДЬНЬНЪІН же СВЪТЪ БѢЖА-шть. н състАВОчр ѵнночр свокго отьме-штжть са С 426.23. 2. Същество, организъм, физическо тяло. і въдо-жн очрмъ въ срце мое стааго твоего д^а. ЭДАНАфА дшкв МОБВ Н ТЪЛО. I В'СА очрдъі тѣлесн моего. і в'сь жнвотъ СЪСТАВА моего. ОТЪ В'С6Г0 ^ЪЛОДЪЪ. I отъ в'съкогач сътн непрнъ^нннъі СЕ 376 11; даждъ мн ѵѵ владъіко. сего ВНСАШТААГО НА ДрЪ (!) НАГА. ДА ПОКрЪНЖ ПОКрЪІВЬШААГО МОКГО СЪСТАВА наготж С 455.10. 3. Ипостас, лице - едно от проявленията на единния Бог. еже са пръстлА тронцл реѵетъ. оць н снъ і стъі д|(ъ. трн СЪСТАВИ сълнѵьно въ еднномь БЖЬСТВЪ СЕ 67а 14; не во нн отьць пръстАнетъ колн кже бъітн ілкоже кстъ съставомъ. не во ннѵтоже тронцА орсочрдък С 327.30. Изч. СЕ, С. 1)з. та атоіхйа, ф-бак;, гтбатаак;. Неб. състав ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Сре. състава ж. 'става’ диал. ДА. съставьннкъ, -а м. Застъпник, защитник; изразител, ѵѵ рл^воініѵе петрочр помоштъніѵе. ікдѣомъ обліѵі-телк. състлвьніѵе прАвъдѣ К 116 11. Изч. К. Гр. [о] сгоѵтцороі;. Вар. състаг.ьііікъ. Неб. Сре. съставител. СЪСТАрЪТН СА, СЪСТАрѢКК СА, СЪСТАрЪКШН СА се. Състаря се, стана стар, остарея. сгда же състАрѣешн са. вь^деж-дешн ржцъ твоі. I ннъ та поъшетъ. і ведетъ. ъможе не ^оштешн 3 Йо 21.18 А, СК; кнъ въі^ъ Тво състАрърсъ скч. V не вндъ^ъ прАведьннкА остав-денА. нн съменн его просілфА ^лъба СП 36.25; състАръвъ же са очрво въ довръ СТАрОСТН донде КОНЬЦА жнтнк С 208.2-3; нъ н врАТочр-ѴАДЪ очрво кмочр дечѵдчѵръ. славънъін лнтнгрл- сьстатн 866 сьстрѣлга/гн фечрс-ь. сего нже въ довротл^ъ състл- рѢВЪШЛЛГО СА. БОЖЪСТВЪНЛЛГО ТОГО слъішлнніе прніемьд С 281.8. Изч. 3, А, СК, СП, С. Гр. уцрйакм, трёсроцоа. Нвб. състаря се ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. Срв. състарявам се, състарен, СЪСТЛТН СА, СЪСТЛНЖ СА, СЪСТЛНбШН СА Св. Само мн. Съберем се, дойдем на едно място. I бъістъ вь едннь отъ дь-нен тѣ^ъ. оѵрѵАШтю емоѵр людн въ црк- ВН. Н БЛЛГОВѢСТЪСТВОѴріЖШТГС, СЪСТЛША са лр^нерен н къннжъннцн съ стлрьцн М Лк 20.13. Изч. М, 3. Гр. ёфіашрсхі. Нвб. състана се остар. ВА. Срв. съставя се 'събера се с някого, срещна се’ АК, НТ, ЕтМл. състольннкъ, -л м. 1. Помощник, приближен. онл же велмн отъскоѵнвъшн н^нде вь слѣдъ състольынкл кнажл. н ЛБнге н^дъі^л С 234.1. 2. Съзаседа-тел, участник, сътрудник, божьст-вьннУ же отьцн льсть овлнѵнвъше ... Вѣръыъінмъ ПрѢДЛША. ПОВѢДЛВЪШНН коньстлтнноѵр цѣслроѵр. тлкожде вѣро-влтн. лісъі състольннкочр сжштоѵр очрстл-выенню прлвъіА вѣръі С 189.20-21. Изч. С. Калка от гр. сгоуккіОебрОі;, оъѵебро;. Нвб. Срв. столник 'титла на болярин’ ОА, БТР, състоілыые, -1Л ср. Устойчивост, упорство, твърдост, й сжтъ мжжь. ІЛІС0ЖС (сдннж дшж нмжште. въ рл^дѣл'енл тѣлесл. л въ кдномъ съдъі^лннн. н юдн-кГеннн вѣръі. іедно же н трьпѣнніе юже протнвж лютъінмъ. н състоілнн-іе-же іь нстныж покл^лша С 82.20. Изч. С. Гр. ёѵотасж;. Вар. състоімініс, Нвб. Срв. състояние 'положение, в което се намира лице или предмет в определен момент; добро имотно положение, благосъстояние; липса на движение, покой, застой’ ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕтБАН. СЪСТОКкТН СА, СЪСТОИ» СА, СЪСТОНШН СА несв. 1. Състоя се, съставен съм от нещо. боѵьстніл же оврл^ъ отъ дъвоего ; сего състонтъ са. оѵрѵеннн довроѵестъ-; нъі н дѣлннн вллгъі ХЛ IIВа 24-25. - 2. Осъществявам се, ставам, съ-; стоя се. ^лповѣдла н сьвѣдѣтель- : СТВОЛА 0 ВЬСѢ^Ъ. НСПОВѢДЛТН Н СЛЛВН- ; тн. нерл^дѣліліемжкж н коѵрп'носж-ШТЖ1Ж тронцж. ОТЬЦЛ Н СЪІНЛ Н СВА- 'І ТЛЛГО ДОѴ^Л. (ЛКО тѣмъ довроѵьстъ- НЪІНМЪ НСПОВѢДЛНННМЪ. СЪПЛСбННК1 ѵловѣѵьско състонтъ са С 208.1. Изч.! С, ХЛ. Гр. оиѵіотосраі. Нвб. състоя [се] ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, -БТР, АР, ДА. ; състронтн, състро(ж, състроншн св. | 1. Устроя, уредя, наглася, воле же/ очрво посрѣдѣ н^ъ вьведъшл плмать ; нл обьштж поль^ж. отъ кГН^ъ : ПрѢСТОАШТнТ^Ъ състронмъ, прѣдъпо- : кл^лвъше вьсѣмъ. ілкоже нлѵрьтлннн ; мжжь снрсъ мжжьствл С 83.5. 2. По-! миря, примиря. БЛЛГОСЛОВЬКНЪ ГрА- ; дъін жрътвж сово(ж ^л нъі прннесетъ. н ; ВЬСА ОЦѢСТНТН грѣрсъі. Н СЬ ОТЬЦЬМЬ СЪ1 / състронтн С 342.9; сего дѣльмл бо ; сьннде съінъ вжнн. дл състронтъ нлше іестьство съ богомь С 423.8. Изч. С. Гр. каіМатараі, катаХХаоасо. Нвб. Срв. [у]строя. . състрѣлглтн, състрѣл(Л(ж, състрѣлшешн' св. Убия със стрела, застрелям. | ѣко се грѣшъмці ылліашіа лжкь. оѵрго-1 ТОВЛШІА стрълъі въ тоѵрлѣ. състрѣлѣтг! въ мрлкь прлвънА сръдьцемь СП 10.3; оржжне і^влѣшіа грѣшьннУ. НЛЛІАШІА лжкъ своУ. състрѣлѣтн нн-цілего V оувоглего СП 36.14. И Образно. не нмлтъ во снлъі лвѣ плкостн творнтн. ток'мо помъішленьн състрѣ-лѣтн СЕ 88Ь 11-12; покръін мка отъ СОНЪМЛ ^ЪЛОБНВЪір(Ъ. У ОТЪ МНОЖЬСТВЛі ДѢЛЛКЖфІН^Ъ нспрлвьдж. Ужс Н^острі-ШКА ѢКО оржжье (А^ЪІКъУ СВОКА. НЛЛКА-Ш(А ЛЖКЪ СВ01. н вефь горькж състрѣ-лѣті вь тлннъі^ъ непороѵьнл. вьне- ^ЛЛПЖ СЪСТрѢЛѢІЖТЪ Н не ОѴрБОКАТЪ СКА' СП 63.5. Изч. СЪСТЯЩНТН 867 СЪСѣфН СП, СЕ. Гр. катато^егко, катофбЛХю. Вар. ѣлѣтн, састрѣлѣті, Неб. Срв. [за]стрелям, [у]стреля. състжпнтн сд, състжпліж са, състжпншн са се. Събера се, съединя се, слея се. не во нъ (егдд н^ндошд н^ъ егчрп-тд. вндѣвъше море рдстжпнвъше сд. н пдкъі състжпнвъше. ныд миогд ѵочр-ДвСД. ГЛДГОЛДШД СЪТВОрН ЫДМЪ вогъі. нже прѣдъ ншн понджтъ С 417.6-7. Изч. С. Гр. сгбѵеірі [еГѵоч]. Неб. Сре. състъпча, състъпквам НТ, ЕтМл. съсъ, -д т. Женска гръд, гърда, гхко се МДТН ѴДДОЛГСБД. ПОДДВЪШН СЪСЪ МЛД- деиьцочр. всселнтъ сд дѣтншт» прн-влдѵдшточр МДКЪКЖ ПНШТЖ МЛѢІСД С 312.3; тдже (егдд сд сьсдде млѣісо н осъірѣіе. ^дгрдднтъ пжть сьсочр С 312.8; прнподовдтъ сд цръквьинн кръмьнжнцн. дѣтс^ъ нже млѣко по вьсд дьнн. пнштн севѣ отъ мдтерд съсд съсжтъ н прнсно просдтъ С 384.16; н ідко дште кто внднтъ мдтере ѵддолюбж млѣкд ые нмжштж. н свою ѵддо внддштн плдѵжште, н поддджштж съсъ. дд не нддон ДѢТНШТД. нъ дд отъ плдѵд очрстдвнтъ С 384.21. // Образно. тдкоже н мъі прьвъін съсъ поддвъше очрмочр вдшемочр веселгдд^омъ сд. вдмъ сжштемъ млѣісд словъмъ С 312.12; ые во ыъ н мъь внддште ыовъін съворъ. цръквънъід ДѢТН окрьсть СТОАШТД. Н ѴД(ЖШТ0 словесънддпо ве^ льстн млѣкд словесн. съсъ очрмл совіего ддіемъ. не дд идкръмнмъі н^ъ ... иъ дд лювьве н ^ион прѣстдвнмъ С 384.27. Изч. С. I)}. йдЪу, ра^бд. Вар. сьсъ. Неб. Сре. сисък м. Дюв; сиса ж. 'женска гръд’ НТ, Дюв, ЕтМл; сиска ок. ЕтМл; съсец лг. РРОДД. СЪСЪ^НЖТН СА, СЪСЪ^НЖ СА, СЪСЪ^НвШН СА св. Изсуша се, стана сух, изсъхна. I КОСТІ МОІА ѢКО СОѴрШІЛО СОСЪ^Ж С(А СП 101.4. Изч. СП. Гр. аврфрвуораі. Вар. сссъ^тктн сід, Неб. съсъхна, съсъхвам диал. НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. съсьць, -д м. Женска гръд, гърда, въ^двнгъшн глдсъ едннд жеыд отъ ндродд реѵе емочр. влхженое ѵрѣво но-шъше та. I съсъцд ѣже есн съсдлъ М Лк 11.27 3, А, СК\ ѣко се дьыье грд-джтъ. вь идже рекжтъ. влдженъі ие-плодъвн н ѵрѣвд ѣже ие родншд. і сьсъцн нже N6 донша М Лк 23.29 3; ѢКО Т-ЪІ-С^ЪГОІ МІА іштрѣвд очрпъвлнъе мое отъ сосьцю мдтері моеід СП 21.10. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. раото;. Вар. сгсгць, сьсьць, сосьць. Неб. Вок. при съсъ. СЪСѢДДТН СА, СЪСѢДДІЖ СА, съсѣддкшн са несв. За кръв - съсирвам се, ставам гъст. тѣло во вь сточрдеиь въ-пддъ. ^дпрьвд очрво вьсе оснн(лктъ. съ-СѢДДІЖШТН сд крьвн. потомъ въ^мж-штдктъ сд. н въскъіпнтъ С 89.15. Изч. С. Гр. хт^уѵвраі. Нвб. съсядам се диал. НГер, НТ, ЕтМл. съсѣкдтн, съсѣкднк, съсѣкдкшн несв. Съсичам [унищожавам] [образко]. естъ во дръ^ъ. н весрдмд ... ын бллго- Вѣрнѣ ВО(А СА. ИН ІЫѢМН СТврЪІ ДОВрО-дѣдньн. очрмолеиъ ВЪІВЛМѴ. СЪТрАСАЬЛ н СЪСѢКДІА. ЫДПДСТЬМН I БѢДДМН ОБЛД- гдіа СЕ 88а 18. Изч. СЕ. Нвб. съсичам, съсека ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. СЪСѢСТН СА, СЪСАДЖ СА, СЪСАДвШН СА Св. За мляко - сгъстя се, пресека се. тдже югдд сд сьсдде млѣко н осъірѣіе. ^лгрлднтъ пжть сьсочр С 312.6. Изч. С. Гр. іЗрбрроі;. Вар. сьсйстн сд. Нвб. съседна се диал. НГер, ЕтМл. съсѣірн, съсѣкж, съсѣѵешн св. 1. Съсека, отрежа с меч. гь прлвьденъ съсѣѵе въііа грѣшьынкъ СП 128.4; точр во тъгдд сьсѣѵе р<с, въ очрждсѣ глдвъі снльнъін^ъ С 466.17. 2. Прен. Съкруша, унищожа, і съсѣкж отъ С’ЬСЖА'2. 868 СЪСЖЖААТН ЛНЦЛ 6Г0 ВрЛГЪІ 6Г0. V Н6НЛВІДІЛШТША I побѣждж СП 88.24. Изч. СП, С. Гр. сгоукбтстсо, Зіакблтш. Вар. сьсѣірн. Нвб. съсека ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съсждъ, -л м. 1. Съд, съдина, і сѣдъ-ше н^?ша довръііА вь съсждъь а ^ълъііа н^връгж вонъ М Мт 13.48 3, А, СК; съсждъ же стоѣлшс- плънъ оц'тл М Йо 19.29 3, А; оѵрплсеші іа плліцеіж желѣ^ыоітк. ѣко съсждъі скждельшкл съкроѵрші СП 2.9; н потомь прѣлѣетъ внно. лн млсло. еже Лфб БЖД€ТЪ. ѴѴТЪ ОСКВрЪНСНЛЛГО съсждл. въ ѵнстъ СЕ 19Ъ 10—11; мо ЙЛ ѴОСКВрЪНЬШННМЬ СА СЪСЖДОМЬ СЕ 216 14; дро^нТ же съсждн крьѵл- ЖЬННН ВЪ ТО МѢСТО НЖДС БѢЛ^Ж положени сжтъ до Д'нешььГѣго С 53.8-9; нного съсждл ѵьстънъін отьѵе не нмамъ. рЛ^ВѢ СЬрбБрЪНЛЛГО БЛЮДА С 120.28. // Образно. і едннѣмъ гмж- ШТ€МЬ 0 црквн. ѢКО КЛМбННбМЬ ДОБ- ромь н съсждъі очркрлшенл естъ. реѵе М Лк 21.5 3; тъ влко твонмь съсждомь. і^върлнъімь лпломь. плвъломь. ^лпо-ВѢДЛВЪІ ылмъ. в'се ВЪ СЛЛВЖ ТВОІЖ тво-рнтн СЕ1Ъ 16; прнѵьтн н і^върлнъі^ъ ТВОН^Ъ. ДЛ БЖДОТЪ СЪСЖДЪ Н^БЪрЛНЪ. снъ н ылслѣдьннісъ. твоемоѵр црсочр СЕ 94а 14; ѵкъ естъ съсждъ. твлрі вьсеіл сілыѣн К 10а 15; прнведошА же ѵестъ-нллго съсждл н стежерл МЖѴбННКОМЪ. Крѣпл Вѣръі КЛМЪІКЛ. ДбОДѴОрЛ Н6П0- бѣднмллго С 60.16. 2. Само мн. Ценности, имущество, лн клко можетъ къто вьннтн въ домъ крѣпъ-кллго. I съсждъі его рлс^ъітнтн М Мт 12.29 3. Срв. Мк 3.27 М, 3; въ тъ день нже вждетъ нл кровѣ. і съсждн его въ домоѵр. дл не сълл^нтъ вь^атъ н^ъ М Лк 17.313. 3. Оръдие, уред, инструмент, лжкъ своі отъвлѣѵе н оѵрготовл і. н въ ысмъ оѵрготовл съсждъі съмрътънтЛд СП 7.14; іюдѣі жс- очрво інъі вннъі остлвльше. нл кръстъ са оѵрстръмішА. стрлшънъі н оѵркорі^нъі. прімъішлъше съсждъ. і ^лконнжіж клатвж. дрѣвъное въ съмрьть 1Ж прѣллгліжтъ К 11а 10; н мрлѵьнл н тьмьнл вь^дочр^л сътворнстл. ілкоже ^нжджштнТмъ СЪСЖДЪІ. н всл жжл отъвьсждочр отътръгнжтн са С 52.25. // Музикален инструмент, нл врьвнТ посрѣдѣ ЮА ОБѢСН^ОМЪ СЬСЖДЪІ СВОА. сн рѣѵъ гжслн свнрѣлн. Ц.ѢВННЦА. н проѵліл С 418.23. 4. Съкровище, богатство [образно]. бллгъі ѵлкъ. отъ БЛЛГЛ СЪСЖДЛ Н^НОСНТЪ БЛЛГЛІЛ. н ЛЖКЛВЪІ ѴЛКЪ. ОТЪ ЛЖКЛВЛ СЪСЖДА н^носнтъ лжклвліл СК Мт 12.35; н очркръітн ^отѣлше лкъі продлвъ-шоѵроѵрмочр дѣвъствл съсждъ С 240.8. мжѵнльнъін съсждъ. Гр. рааосѵіатті-рюѵ [вар. коХаатрріоѵ]. Средство за измъчване, н прннмъ кна^ъ к^н-гъі цѣслрА. сѣдъ нл сжднштн. повелѣвллше нлродъ грлдъскъін^ъ прнводнтн юмл“жште. н съсждъі мжѵнльнъіа прѣдъ ^нмн поллглтн С 174.29-30; мно^н же отъ нлродл вндѣвъше мжѵнлънъіа съсждъі. оѵрвоілвъше сд прѣштенніл. посло\р- ШЛША КНА^Л. Н ОТЪСТЖПНША ОТЪ вѣръі эднсостовъі С 175.4—5. СЪСЖДЪ ПЛЛфЛННѴЬНЪІН. Гр. 6іібѵГ|. Плащаница, платнище. гТ вже нлшъ. рекъі петроѵр. въ съсждѣ пллірл-ннѵьнѣмь. неѵнстоѵрмочр н скврънъ-ночрмочр ѵнстоѵр бъітн в'семо\р. еже нъі водоіж оѵнстн СЕ 216 16. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. окейо?, аууо?, аууеіоѵ, бруаѵоѵ, Орааирб^, кеірр-Яла, акебті, аѵаіЭррата, раууаѵоѵ. Вар. сьсждг. Неб. съсъд остар. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА; съд ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. съсжждлтн, съсжждліж, съсжждлюшн несв. Подготвям, приготвям, нъ по мллоѵр ВС-ДЪІ А. Н ВОЖЬСТВЪНЪІНМН нл-ПЛІЛА ПНТНН. ПЛОДОНОСЪСТВОВЛТН ПОДОБЬ- но ^ьвлнніл. сьсжждллшс- С 280.5. Изч. С. Гр. лараакева^ш. Вар. сьсжждлтн. Неб. 0. СЪСЖМЬЫѢТН 869 сътворнтн СгСЖМЬИѢТН СА, СЪСЖМЬНІЖ СА, сгсжмь-нншн са несв. Наблюдавам, внимавам за някого, пазя се от някого, онг жс- вг мльѵаннТ сгі. вь^ьрѣвг вндѣ кгін^г вѣсг сьсжмндште са кго. н ^астжпагжштд отг стрл^л. н повс-лѣвг нмг прнтн кг сс-вѣ. н прншс-дгше сташд прѣдь Ммь С 37.5-6. Изч. С. Гр. ларатгіреоцаі. Вар. сьсжмнѣтн сд. Неб. Сре. съмнявам се, [у]съмня се, [у]съмнявам се. сгсжірьнг, -гін прил. Който обладава една същност, едно естество с някого; който съществува заедно и едновременно с някого; едино-същен. сжн влко вже- в'сс-дргжнтелк>. вгішгнен црг славѣ. іжс сг жнвгімь твонмь. I сгсжірьнгімь сномь. і нс^о-ддфннмь отг теве д^омь ... прн^ьрн мндгномь окомь. на сгмѣренне рАБА твоего сего СЕ 93а 16. Изч. СЕ. Гр. ёѵіжбсттатод. Неб. Срв. единосъщ, единосъщен. сгтклріАТН, сгтвАрваж, сгтвАр»дкшн несв. Правя, върша нещо. і отг с-лма. і отг ідочрмтіА. і сг оного полочр ЮрДАНА. і сжштеі отг точррѣ і сндона. много мгножьство. слгішАвгше елнко сгтвА-рѣАіпе прндошА кг Яемоѵр 3 Мк 3.8. сгвѣтг сгтвАрілтн иа кого. Гр. стоц-Ро"бЛ,іоѵ бібсорі ката тіѵо<; [вар. анрронЯ.юѵ яоіеоо]. Наговарям се, правя заговор срехцу някого, і лвье ішьдгше флрнсѣн. сг іроднѣнгі сгвѣ-тг сгтвАрѣА^ж на іЛ>. како і вж погоѵр-внлн 3 Мк 3.6. Изч. 3. Гр. тгошо. Вар. сътвАрътн. Неб. сътварям, стварям остар. и диал. ВА, НТ, ДА. Сре. сътворявам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. сгтво(Геньк, -Кк ср. 1. Сътворяване, създаване, сгмотрьше во вгннж сг-творенне н^г. м^огоѵестгночрмочр нменн твоемочр. днвнмг са СЕ 1а 4. 2. Извършване, осъществяване, по сг-твореннн же комнсочр овгіѵенгіА по^оргі. повелѣ на очртрыінн дьнь прнвестн рлвл В0ЖН1А Артс-МОНА С 226.7-8; по прнд-ТНН МН отг ѴЛ0ВѢК0ЛКБНВААГ0 БА вс-лнкгін ДАрг. по сгтвореннн отг мене скврьн'НААго велнкгін^г ѵочрдесг С 525.16. // Постъпка, деяние. гГ вже в'семоггн, тевѣ вждж ат% нсповѣденг. в'сѣ^г мон^г грѣ^г. і моего лн^а сгт-вореннѣ сего СЕ 12а 7. 3. Творение. Тс же ѵловѣколюбьць сгі. ^ота промгі-слнтн іъ. свокго сгтвореныл. вьсе пострАДА НАсг дѣльма. да мгі отг осжжденыл свободь вждемг С 484.2. вес сгтворіньіА. Гр. актютоі;. Несът-ворен. тѣмг н кдннѣмг поклоКенн-нмг слочржнмг. кдно трьмн сьставьк-ннн вожьство. ве^ наѵала. ве сгтворе-нніа. несггоннмо. нн прѣмѣннмо С 327.27. мнрьскок сгтво^ньк. Гр. кооцоко-иа. Сътворението на света, прн-ставн вг^лювькннѵе очрмг сн кг гла-сочр. н оврдштешн само то слово, кже кстг вь мнрьстѣѣмь сгтвореннн С 317.15-16. отг сгтво(№ыьіА мнрА [мнрочр]. Според християнското летоброене — от времето на създаването [сътворението] на света, црь рА^віень вгі цремь вАсТлТемь) зфісіі го лѣ оть ство-ренТА мнрА В; напнса (же са вг) лъто отг сгтво(ренніл мнро)чр гз.: фХ. ннг-дн(кта з) СИ. Изч. СЕ, С, В, СН. Гр. бррюируш, то те/Честш, то ёяітеХеадтіѵаг, яоітіра. Вар. сьткорсннк, сътворение-, сткоремТс-. Неб. сътворение остар. ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сгтворнтн, сгтворкк, сгтворншн се. 1. Създам, сътворя, л отг наѵала сг^гдАННіо. мжжа н женж сгтворнлг ѣ естг вг М Мк 10.6 3; вьсі іа^іці елнко сгтворі пріджтг СП 85.9; вг едннг естг сгтворен в'сіж твлрь СЕ 61а 4; мгі очрво вѣрочркмг вг бога сгтво-рнвгшААго нево н ^емыж С 258.9. // Направя да стане, наредя да се извърши нещо. нѣстг мн лѣть сгтворнтн вг свон^г мн еже ^оштж М сътворнтн. 870 сътворнтн... Мт 20.15 3, А; і сътворн дъвл нл Д6САТ6 ДЛ БЖДЖТЪ съ ннмь. I дл ПОСЪІЛЛЛТЪ ЬА проповѣдлтн М Мк 3.14 3; дл просллвітъ са сток нма твок. ДЛ СТЛВНШН Бе^ЛКОННЛЛГО ВОКВОДЖ посрѣдо^ рѣкъі. н сътворншн ДЛ N6 прѣнде кмоѵр корлвь С 150.27-28. // Образно. н рлю отврьстнк сътворнвъ С 469.19. // Принеса, донеса [печалба], спечеля, і прнде въторъі гла. мънлсъ твоѣ гн сътворн д мъылсъ М Лк 19.18 3, А. II Прич. мин. деят. като същ. сътво(Я>н м. ед. Гр. о енеруетгі?, о яоісоѵ, о яоѵ^стаі;, о 7ге7іоіг|ка><;; сътворкшлга. ж. ед. Гр. ц коі^аааа; сътво^шен м. мн. Гр. оі коірааѵіЕ^, оі яра^аѵте?. Творец, създател, извършител, ѵюдосл ві-дѣлъ есі толнсл. і тлковлл і лвье лі ^лбъі створьшлго ѣ К 66 26; і о^нрлл-ше са вндѣтн сътворьшжіж се М Мк 5.32 3, А, СК, У; н н^нджтъ сътво-рьшен вллглл въ вьскрѣшеыне жнво-тоѵр. л сътворьшен ^ъллл въ вьскрѣ-шеыне сждоѵр М Йо 5.29 3, А. 2. Направя, изработя [предмет и под.], і сътворн БНѴЬ отъ връвнн. ВЬСА н^гънл н-цркве М Йо 2.15 3, А; V въплде сьь вь ѣмж іжже створн СП 7.16; повелѣ сътворнтн ІСОНОБЪ. н в'ложнтн вь нь пьцелъ С 234.5; сътворн плннцж ^ѣло мллж. нл прннмлнніе дъждьнъін^ъ водъ С 549.13. 3. Изградя, построя [сграда], лште ^оірешн дл сътворнмъ съде трн кровъі. тевѣ едннъ н мосеовн едннъ. н нлнн едннъ ММт 17.43, А. Срв. Мк 9.5 М, 3; Лк 9.33 М, 3; н грлдъ сътворенъ бъістъ. вь ^мьже сн нстрлдлл^ж стнн С 90.4; сътворн кмоу клѣть дъвопомостнтж С 204.17. // Образно. скврънж отъ съвѣстн н^ъ оѵнстн. I твоѣ повелѣннѣ очртвръждльл вь нн^ъ. црквь сътворь нескврън'нж дхл твоего стллго СЕ 22Ъ 22-23; і сътворн въ мнѣ жнлніре стоѵрмоѵр твоемочр дхочр СЕ 41а 13. 4. Направя някого някакъв [нещо някакво]. Тс же рл^оѵрмѣвъ ѣко ^отатъ прнтн ДЛ ВЪСр(ЪІТАТЪ I Н СЪТВОрАТЪ ЦСрѢ. отнде плкъі въ горж тъ едннъ М Йо 6.15 3, А; грддѣтл въ слѣдъ мене. і сътвори въі ѵкомъ ловьцл 3 Мт 4.19 А, СК. Срв. Мк 1.17 М, 3; С 496.3; волъі н^ъ тоѵрѵьнъі сътворн. ПНТѢННѢ нрсъ о\рмъножн. стлдл н^ъ много-плодънл сътворн СЕ 156 14-15, 17; дл рл^дрѣшншн отъ грѣ^ъ рлвл твоего сего. I ОВбфЬННКЛ сътворн н. прѣѵн-стъір;ъ твонр;ъ тлннъ СЕ 80а 10-11; тлкожде съ прнлогомъ н очр мене жнвешн. н сътворж тд кдного отъ воллѣръ свонмъ С 61.3; поѵто не сътворн кго мждрл н кротъкл С 413.28; н невнднмо сътворж іемоѵр вьсе тѣло С 554.16. // Придам друг вид на нещо, превърна го в нещо друго, нн гллвоіж своеіж клънн са. ѣко не мо-жешн вллел еднного бѣлл лн ѵрънл сътворнтн М Мт 5.36 3; пнелно естъ эдлмъ мон эдлмъ молнтвѣ нлреѵетъ са. въі же сътворнсте н врътъпъ рл^вонннкомъ М Мт 21.13 3;, ЗП. Срв. Мк 11.17 М, 3; Лк 19.46 М, 3; ТѢМЪ оуво 8ДЪІ ^въі. сътворж оѵрдъі лкводѣнц[...] Е 26 7-8; ве^лконнъе въсъ денъ непрлвьдж оѵрмъіслі ьл^ъікъ твоі. ѣко врітвл н^оштренл сътворілъ есі лестъ СП 51.4. Срв. С 426.7; вѣстъ бо то н сльнце. того бо рлдн н оѵрстжпн дл ношть въ днн сътворн С 503.17; тъі ѵловѣкъі ыевесьнъіА покл^л. тъі ^емыж невесе свѣт'лѣншж сьтворн С 506.1. 5. Сторя, извърша нещо. ѵлвцн же вндѣвъше ^нлменне. еже сътворн нс. глллреж ѣко сь естъ въ істннж пркъ М Йо 6.14 3, А; отъвѣірл нс н реѵе нмъ. еднно дѣло сътворнвъ н вьсн днвнте са М Йо 7.21 3, А; н лн^о сътворнвъ. і лн^о МЪІСЛН^Ъ. гломь лн дѣломь. лн помъішленнемь СЕ 72а 8-9; вьсе же сътворнвъ прѣподовънъін епнскоѵрпъ петръ. съконьѵл са въ доврѣ нсповѣ-длннн С 187.26-27. // Причиня, сторя някому нещо. глуж дроѵргъ къ дроѵргочр. ѴТО БНША сътворили нсвн М съткорнтн... 871 сътворнтн,,. Лк 6.11 3; V N0 0ЧГБ01Ж сіа ѵьто СЪТВО-рнтъ мнѣ ѵлкъ СП 117.6. Срв. СП 55.12; н^лѣ^ешн лн. нлн ндж къ эдктосоѵр. н горе- тевѣ нмлтъ сътворнтн С 172.23-24; іел'мл жндове неѵьстнк се велнкогс сътворншд. сего во дѣл"ьмл н жестокоіе клменнк сд рлеплдллше С 485.14. // Прич. мин. страд.: а) Като прил. сътво^нъ, -ъін. Извършен, сторен, прлвьднъін же ... прнвлнжнвъ сд къ кньцочр. н коснжвъ сд его ржклмл. н въстллпнвъ гнѣвъ словесъі кротъкъімн. ржкоіж понмъ. вьведе въ свон ^лѣвъ къ гсклемъ. ілкоже в'сѣмъ днвнтн сд н оѵржлснжтн. сътворенъімъ ѵоѵрдесемъ С 566.15-16. б) Като същ. сътво^нок ср. ед., сътворил)*, ср. мн. Гр. то лоігіііеѵ, та пепрауреѵа. Сътвореното, създаденото; извършените, случилите се неща. н трьпѣѣше влѣкомъ творь-ць отъ твлрн. ^ъдлтель отъ ^ъдлнніл. творьць отъ сътворенллго С 432.2-3; ВЛСНЬ ЖНДОВЪ ѴЛОВѢКОЛЮВНВѢН. ѴТ0 лн рекж. влень поклжжтъ сътворенлл нстннж С 432.17. 6. Изпълня [воля, заповед, обет и под.], іже во лште сътворнтъ вол*ж вжнвк. съ врлтръ мон н сестрл моѣ. I млтн естъ М Мк 3.35. Срв. ЗЛ Iа 2; едл нмлтъ р^вллж рлвоу томоѵр. ѣко сътворн повелѣнлл М Лк 17.9 3, А, СК; пріклонн ерце мое сътворнтн опрлвъдлннѣ твоѣ въ вѣкъ ^л въ^дллнне СП 118.112; покорнсте лн сд оѵрво по очрстлвоѵр влшемоѵр сътворите обѣтъ влшъ С 32.23; повелѣнніл цѣ-слргл послочршлкмъ. н ^лповѣдн кго сътворнмъ С 260.3. // Постъпя според своя [нечия] воля. ть же рлвъ вѣдѣвъі воліж гл своего. і не очргото-влвъ лн не сътворь по волн его. вьенъ вждетъ мьного М Лк 12.47 3; гГ вже сне п. ѣкоже тъі ^офешн, ѣкоже тн лкво. сътворн съ мноіж рлвомь твонмь СЕ 725 14. // Изпълня, спазя [обичай]. ѣкоже нъі есн очрвѣднлъ овъіѵлн сътворнтн. пострѣірн врлтрл къ ^о\р прншедъшл СЕ 82а 8. 7. Уредя, ор- ганизирам [вечеря, Пасха, шествие, събор, празник и под.], очрѵн-тель глтъ очр теве. сътворнъ пле^ж съ очрѵеннкъі свонмн М Мт 26.18 3, А, СК. Срв. СЕ 465 3; ѵлвкъ едннъ сътворн веѵеріж велніж М Лк 14.16 3, А, СК; сътворншд же шьствнк стнн. отъ реѵенллго мѣстл до рѣкъі С 60.3; не ^лмочрднвъ же цѣслрь съворъ епн-скочрпъскъін сътворн С 201.2; вьсн во съшедъше сд попове же н клнрнцн. овллшн же н ѵрънорн^ьцн, н нгоѵрменн сътворншд прл^дьннкъ велнкъ С 219. 21; сътворн же комнсъ. вь дьнь нгрн. н по^оръі. н ловнтвъі С 221.5. //Приготвя, подготвя, вь^льѣвъшн во сн мѵро се нл тѣло мое нл погревенне ма сътворн М Мт 26.12 3, А, СК. 8. За определен срок от време - навърша [се], стана, сътворнвъ же ѵетъірн деедтн дьннн отнде ѵнстъ къ госпо до\р С 168.15; н дъвл деедтн н осмь ЛѢТЪ сътворнвъ ПОѴНТЛА ^рнстосово еѵрлг^елніе С 227.14; ѵетъірн деедтн же лѣтъ сътворн точр сѣдд. ве^ъ сътж-женніл С 273.29. 9. В съчет. с инф. на друг глагол - помогна, стана причина, накарам да се извърши действието, изразено с глагола в инф. н глоурсъньл сътворі слъншлті. н нѣмъніа гллтн А Мк 7.37; възложи ржцѣ нл оѵн его. і сътворн н про^ьрѣтн М Мк 8.25 3; едл можете снъі врл-ѵънъна доньдеже женн^ъ естъ съ ннмн сътворнтн постнтн са М Лк 5.34 3; н НБСЛ ЛІІСОВЛТН съ лнглъі сътворнлъ естъ Е 7а 18; нже приведе мд нл рл^рмъ твон. н по^нлтн мд сътворн тлннж твоіж н^ Дѣтъскл въ^дрлстл С 31.24; сътворж ^еровнмъ покллнілтн тн сд С 470.5. 10. В съчет. с някои същ. означава действието, назовано със съществителното. Напр.: сътворнтн грѣ^ъ - съгреша; сътворнтн н^влвлЛеньк - избавя; сътворнтн по-гъібѣль - погубя; сътворнтн профе-ные - простя И ПОД. БЛГНЪ гъ въ Н^ЛВЪ. 'ВКО ПОСѢТН н сътворн Н^БЛВ- сътворнтн. 872 сътворнтн.. ленне людемъ свонмъ М Лк 1.68 3, А. Срв. СЕ 1Ь 11; л въ не нмлтъ лн сътворнтн мьстн. і^върлнъі^ъ свонмъ М Лк 18.7 3, А, СК) сътворнвъ сждъ V прлвъдж СП 118.121; прн^ьрн нл ыъі. і нл стъі эдлмъ сь. і сътворн съ ылмн. I МОЛАфННМЪ СА СЪ НЛМН. боглтъііа мстн твобіА СЕ 63а 4; іжже ВНДѢВЪ ДНІЛВОЛЪ н въ^древъновлвъ. сътворн погъібѣль нмл С 9.11; оврл^ъ кръстънъін. въ оѵрмѣ свокмъ сътворнвъ. ВЪ^ДВНГЪ ОѴН СВОН НЛ НСВО глл-ГОЛЛ. ВЛЛГОСЛОВЬКНЪ КСН ГН БІ С 161. 8-9; дл въскорѣ сътворнтъ помоштъ о прлвѣн вѣрѣ. ПО ДЪВОЮ Ж€ ДЬННЮ очрѵн-ННВЪ ЦѢСЛрЬ ВОА СВОА. нс^ождллше ыл рлть С 192.22-23; нъ того вогъ ілко недостоннл очркорь сътворн С 214.13; нже грѣ^л N6 сътворн. нн оврѣте са льсть въ оѵрстѣ^ъ кго С 433.22-23; ѴКОЛЮВНВЪІН ВЛЛДЪІКЛ. ЛВЬК ТОЛНКЪІ- нмъ грѣуомъ проштеньк кмочр сътворн С 523.8. ве^лконьк сътворнтн. Гр. аѵоцвсо. Наруша закон, ред; извърша беззаконие. ОБЛѢНН^ОМЪ БО СА ДрО^НН же н прѣовндѣвъшс-. ве^лконнк сътво-рн^омъ С 135.21-22. весрлмьк сътворнтн. Гр. аѵоаахчѵ-те'со. Извърша безсрамие, постъпя безсрамно, вндншн лн сыж женж ... гсоке не^ъвлнл прнде къ ылмъ. ілже прьвок весрлмніе сътворн С 394.22. весѵьствые [весѵьстьк] сътворнтн комоѵр. Гр. атща^ю тіѵа. Охуля, опозоря някого, не уоулн урнстосовл цѣслрьствл ^очрльннѵе. дл не роднвъ-шо\ро\рмо\р вс-сѵьствнк сътворншн С 328.10-11; съврлшА съворъ дл ые вогл сллватъ. ыъ дл ^рнстосочр веѵьстнк сътворАт' С 385.12. вее ѵадъ сътворнтн. Гр. атекѵбсо. Лиша от деца. мллдеынштА вс^ оѵрмл н млтерь вее ѵадъ сътворн С 397.3-4. влждъ сътворнтн. Гр. лроскрііеірсо, лорѵеіаѵ те^еоо. Извърша блудство; блудствам, развратнича, въ блж-дьнжіж погъівѣль въплдо^ъ. н сьтво-рнвъ с' іГеіж влждъ. ^ълоіе ^ъломъ цѣ-лж С 526.1; влждъ сътворнвъ. оѵрвон сьдѣлл^ъ. крьвь неповнньнж пролнгл-*ъ С 528.10-11. внньнъ [внньнл] сътворнтн. а) Гр. агааораі. Обвиня някого, направя обвинение срещу някого, кок огллголлыніе ноенте о ѵловѣцѣ семъ. к'то нмлтъ вл внннл. сътворнтн С 432.19; очрне въі енце гнъвлтн са нл тѣ^ъ. нже плАсцемъ съвнрлнніе пн-шжтъ. тѣ^ъ во не внн'нъі сътворншн слоѵршлА пѣсннн С 403.19-20. 5) Гр. еѵо%оѵ логеш. Направя някого отговорен за нещо. кже дл съвАжете нл ^емн. вждетъ съва^лно нл невесн. тоже не просто словесъі къінмн. нъ н дѣлесемь внннъі сътворн своа оѵрѵе-ннкъі. рѣшнтн н ва^лтн С 358.6. воліж сътворнтн. Гр. лоіесо то іЗе'Хт|-ца. Изпълня волята, желанието, изискването на някого, не сътворь вола твоеьА. I не съурлнь повелѣнен твонмъ. нъ въплдъ въ рл^воьд ДШ6-гочрвънънА. порлвотнуъ са СЕ 78а 18; сътворж ВОЛЖ ТВ01Ж црочр. ТЪѴЪІЖ ДЛ полочрѵж жн^нь С 65.18. воіА сътворнтн. Гр. екотратебсо. Подготвя, съоръжа войска, дслѵфнлъ кже о нлсъ цѣслрьствоѵрк. воа сътворнвъ нл скврънлвъіА срлцннъі н^нде С 56.2. въ^можьнл сътворнтн. Гр. боѵарбсо. Направя някого силен, крепък, помолнмъ же са н мъі очрво^нн. дл вогъ кште плѵе н плѵс- въ^можьнл сътворнтъ кго С 302.24-25. ВАіре сътворнтн. Гр. л^еоѵа^со. Превъзхождам някого, лште н воглтъ КСН. ННѴНМЖ6 ВАШТС- сътворншн оѵрвогллго С 491.24. дллеѵе сътворнтн ѵьто отъ кого. Гр. афіотгщі т( тіѵод. Отдалеча, отстраня нещо от някого; прогоня, въ стѣн твоен КЛТОЛНКНН. і лплъсцѣн сътворнтн... 873 сътворнтн.. цркве. I вс-сь поглыъскъі. н бс-^божьнъі объіѵлн. дллеѵе сътворн отъ мъіслн сго СЕ 23Ъ 20-21; в'сіж илплсть. і в'се нлшсствнс ыспрнѣ^ыныо. дллеѵе сътворн отъ рлвл твоего сего СЕ 25Ь 6-7. довро сътворнтн. Гр. ауавоѵ жпесо, ауаОологесо, егіеруетею, енвокщёсо, яоіесо хрг|сттбтг|та. Извърша добро, въпрошж въі. лцк досто(сто)нтъ (!) въ сжвотъ. довро сътворіті А Лк 6.9. Срв. Мк 3.4 А; очрклоын сьл отъ ^ълл і сътворн довро СП 36.27; ѵѵврлтн сіа дше моѣ въ покоТ твоТ. ѣісо гь довро сътворі тсбѣ СП 114.7; можсшн н ісднѣмъ довро сътворнтн С 378.26. достонил сътворнтн. Гр. а^ѵбсо. Счета за достоен, тѣмь жс нн севе до-стоныл сътворнвъ прнтн къ ТСБѢ М Лк 7.7 3, А, СК. достоныо сътворнтн. Гр. ката^гбсо. Удостоя. ТВОКГО то кстъ ѵловѣколквь-ствніл. ^лвлжднвъшллго вь^нскллтъ (!). н отъ ^лвлжжденніл оврлтнтн. н прьвллго мѣстл достоныо сътворнтн С 342.20-21. жрьтвж сътворнтн. Гр. Фоаѵаѵ етп-те^есо, ёттіиш. Извърша жертвоприношение; принеса жертва, онъ же влн^ъ кго жрътвж сътворнвъ. нскллше тѣм (!) влснлнскл С 17.10; се стлрѣн ВЛСЪ 0\рКТ1М0НЪ ВЪДЛСТЪ СА. н жрътвж сътворн С 136.27. тъко [^ълок] сътворнтн. Гр. ахокоѵ яраоосо, какоѵ тгоіесо [тіктсо, Зраца-то-оруёсо], коѵгірбѵ тшіёсо, каксос; яоіёсо, какопоівсо, каконруёсо, аахп-роѵёю. Извърша, причиня зло. л сь ннѵьсоже чъм. не сътворн М Лк 23.41 3, А; Уже не оѵрлъстітъ іа^ъікомъ своімъ. ні сътворітъ іскрънкмоѵр СІ ^ьлл СП 14.3; тевѣ едшомоѵр съгрѣші^ъ. Т ^ълое прѣдъ тобоіж створі^ъ СП 50.6; ^ълъінмн бо нмнже вь жн^нн мокн трьпѣвъ. ПОБѢДН^Ъ. тъмн въ стлростн МОКН 7ЪМ сътворнвъ въплдо^ъ С 525.3-4. н^вѣсто сътворнтн. Гр. лХррофорш. Известя, съобщя нещо със сигурност, потвърдя. ВЪ ІСЪІН^Ъ МѢСТѢ^Ъ жнвешн повѣждъ. дл тлмо прндж. тн овѣшж са въін твокн. дондеже прн-шъдъ н^вѣсто сътворншн іѵѵснфочг С 242.13. нско\рсъ сътворнтн. Гр. леща^го. Съблазня, въведа в изкушение, глко ѴТ0 СА сьвѣштлстл нскочрсъ сътворнтн. дочр^омъ господььГемь С 363.18-19. кл^нь сътворнтн комоѵр. Гр. тщсоре-одаі тіѵа. Накажа някого, не прнде во въ прьвок прншьствнк. МЖѴНТН н кл^нь сьтворнтн невѣрьнъінмъ С 481.11-12. кромѣ сътворнтн. Гр. ^ёѵоѵ лоіёсо, асршттщг. Отстраня, отблъсна. КДН01Ж БО ОТЦЛ МА лншнвъ. тъштнтъ СА ДЛ н БОГЛ МА КрОМѢ СЪТВОрНТЪ ... горѣ Н долоѵр ВрЬТНТЪ СА. ДЛ БЪ1 МА кромѣ отъ сьнл кже вндѣ^ъ сътворнлъ С 366.26-27, 27-28. коѵрпліж сътворнтн. Гр. бшлрауратеч-ораі, ярауцатечоцоа. Изтъргувам. і реѵе дл прнгллсдтъ емочр рлвъі тъі. імъже длстъ съревро. дл очрвѣстъ клкж коѵпліж сжтъ сътворили МЛк 19.15 3, А. // Образно. н съ лгѴелъі весслАтъ СА. кочрплж сътворншА СЪ НбБбССКЪШМН дѣлъі. н соѵргоѵрвь прноврѣтошА С 55.9. льсть сътворнтн. Гр. ЬоХюо). Измамя, постъпя коварно. прѣврлті срдце сво (!). въ^ыенлвідъті лкдеі его н лестъ створіті въ рлвѣ^ъ его СП 104.25. ЛІОБЪІ [прѢЛМБЪі] сътворнтн. Гр. ЦОІ-Хепсо, роі%ет5оцаі, цоі%аораі, лор-ѵебсо. Извърша прелюбодеяние, блудство, грях. сдъішлсте ѣко реѵено бъі древънннмъ. не прѣлквъі сътво-рншн М Мт 5.27 3; ѣко вьсѣкъ нже вь^ьрнтъ ыл женж съ по^отніж. кже лкбъі сътворн съ ыеіж въ срдцн своемь М Мт 5.28 3; еже не оѵрвьешн. не прѣлювъі сътворншн ые очркрлдешн М Мт 19.18 А; ^лповѣдн вѣсн ые оѵрвн ые прѣлквъ [!] сътворн М Лк 18.20 3, А, СК; н оѵрБьеыл въістъ ^емлъ кръвьмн. сътворнтн... 874 сътворнтн... Н ОСКВргНІ СІА вь дѣлѣ^ъ н лювгі створішід вг нлѵннлш;<г своі^г СП 105.39. молнтвж [молнтвгі] сгтворнтн. Гр. лрестребсо, ег>хтіѵ бяітв?ібсо, лроа-ебхороа, е^хоцаѵ, елеб%ораі. Помоля се, отправя молитва [молитви], вгі вждѣте рсодлтлн. сгтворнте молнтвж тъ. мене С 364.10; прѣдг-стлвн кмочр ^лѣвг н молнтвгі мыоггі сьтворн С 524.10; прилежно молнтвж сгтворнвг. от'почрстн кго пжтемг свонмг нтн вллгословествнвг С 527.16. нлгг сгтворнтн. Гр. уорѵбсо. Съблека някого, влкдѣте са врлгл. дл ые нлггі сгтворнтг вгі. ѣко лдлмл СЕ 976 9-10. нлплсть [плкость] сгтворнтн комо^. Гр. ёлгіреа^ю тіѵа, абікесо тгѵа, рХаятсо -пѵа. Навредя, напакостя на някого, ѵесо рлді. і по ѵгто. ргці мі. ылплсть бо мі створі велыж К 86 38-39; ^лреѵе кмочр дл нніс'деже са не глвнтг. нн плкостн сгтворнтг комочр С 36.26; лште сгтворн плкость огРк вг почрстги4Н кжпннѣ. то н млрнн сгтворнтг плкость прншьствнк моіе С 250. 21, 22-23. нл потрѣвж сгтворнтн комочр. Гр. Хртістгроѵ катКсттгірі тгѵі. Направя необходимото, полезното за някого. дл ѵ'то тн вгістг дл отнде отг свокго вонньствл. л не плѵе севе очрстрон тгі. н нл потрѣвж сгтворнтн. свдтгінмг цѣслремг н ^лкономг нмг С 147.15. нлснльк сгтворнтн комочр. Гр. ркх^о-цаі тгѵа. Извърша насилие над някого, н нлсільк сгтворншд кмочр С 33.1-2. не врѣдочр сгтворнтн ѵьто. Гр. апо-бокгро^со тг. Сметна, обявя нещо за негодно; отхвърля нещо. клмень егоже не връдочр сгтворншд ^нждж-штен. сг вгктг вг гллвж жгглж М Мт 21.42 З1, А, СК. Срв. Мк 12.10 М, 3; Лк 20.17 М, 3; СП 117.22. ночрждж севъ сгтворнтн. Гр. аѵаука- шѵ буеорса. Принуден съм. очрклонн сд оть кПн^г. ночрждж севѣ сгтворнвг. н Ѵнѣмг пръжде жьджштнѴмг. проповѣ-длтн слово ве сгвлл^нл С 24.16-17. овндж сгтворнтн комочр. Гр. абгкёсо тіѵб:. Обидя, охуля НЯКОГО, кжіж овндж нлмг сгтворнвгше. тлко мжѵн-шн. н прѣвгівллшн внд С 50.4-5. отгвѣтг сгтворнтн. а) Гр. албкрітѵ бібсорл. Дам отговор, отговоря, і глл нсвн. отг кждочр есн тгь Тс же отгвътл не сгтворн емочр М Йо 19.9 3, СК, Б. 5) Гр. [аябсросаіѵ] алофоауорса. Обявя решение; произнеса присъда. дл нждеже отгвѣтг сгтворн точр н тѣло сгконьѵлно вгктг С 61.27; дл очрже очрво отгвѣтг сгтворнтн нл Л. н се рекг повелѣ кго вь рѣкж вьврѣштн С 153.28-29. плодг сгтворнтн. Гр. косрлоѵ логесо [ферю], косрлоуоѵвсо, карлофоресо, карлбороа. Дам плод. егдл же про-^две трѣвл н плодг сгтворн. тггдл лвн сд н плѣвелг ММт 13.26 3, А, У; лште вожнк ѵловѣколквнк длстг сѣ-менн семочр. н клменн семочр енлж ілкоже плодг сгтворнтн. то вѣднтл ілкоже точрьГе цѣслрьство невесьскок длктг мн вогг С 300.11-12; ^лКе смокгі плодл не сгтворн. нл енцж смокве вь^лѣ^е ^лк'^ен вндѣтг господл С 350.12. // Образно. сгтворнте очрво плодгі достоннгі покллннм М Лк 3.8 3, А, СК; дл плодг мгногг сгтворнте. і вждете мон очрѵеннцн МЙо 15.8 3, А, СК; клко во. можллше кште егмрь-тьнг плодг сгтворнтн. нТсочр прншг-дгшочр. н вьскргсеннк мнровн проповѣ-дліжшточр С 351.22. по^орочр сгтворнтн. Гр. ФрюсрРебсо. Опозоря, унизя, посрамя. сь нстг кстг. овлнѵнвгн крьстомг. н по^орочр сгтворнвг. н осллвл"ь жнлгі влша С 467.4-5. по^оть сгтворнтн. Гр. то ікосѵоѵ логесо. Угодя, задоволя, удовлетворя желанието на някого, пнллтг же ^ота сътворнтн... 875 сътворнтн... нлродоѵр по^оть сътворнтн. поѵрстн нмъ влрлвж М Мк 15.15 3. прнѵдстьннкл сътворнтн. Гр, кХтіро-ѵоцесо, коіѵсоѵоѵ &ѵа5Еікѵг)|іі. Направя съпричастен някого към нещо. егдл I дроѵргъімъ оѵрѵенікомъ. ТЛКО I СТѢІ ТрЛПб^Ѣ. ПріѴАСТЬННКЛ I створі К 7Ь 39; тове же нмлтъ прн-ѵдстьннкл сътворнтн огню вѣѵьыоѵр-очрмечр С 4.12; н прнѵдстьннкъі невесь-моѵроѵрмочр ВОСОЛНМ. ^СМЬНЪІА сьтворн С 322.3-4. прьвок сътво^нъ. Гр. яро)тбяЯ.аато<;. Първосъздаден. ѵѵ съмрьтн эднстосоѵр НЛ рлдость ... НСДЖЖЬНЪІНМЪ ЦѢЛЬБЛ прлвьдънъімъ отъдъшеннк. ДНІАВО- лоѵр рЛ^ОрбННК БѢСОМЪ ОѴНШТСННК. прьвок сътвореночрочрмочр лдлмоѵр поно-вькннк С 315.2-3. пжть сътворнтн. Гр. оботшіёсо. Направя, прокарам път. поть сътворі прѣдъ німь. V нлслді кореніѣ его і Тсплънн ^емлж СП 79.10. // Образно. пжть сътворі стьзж гнѣвочр СВОбМОЧр. N6 ПОШТІАДЬЛ отъ съмръті ДШІА І^Ъ СП 77.50. рлкьнл сътворнтн. Гр. Кооѵ лоіесо. Направя някого равен на друг, изравня по заслуги, клко сыа послѣдьнаіа. едннъ ѴЛСЪ СЪТВОрЬША. I рлвънъі нлмъ сътворнлъ (А ССН. П0Н6-съше нмъ таготж дьне н влръ М Мт 20.12 З1, А. своводь сътворнтн. Гр. ЁЯ.еі5тЗероѵ поіесо. Освободя, избавя някого от нещо. н своводь ссго сътворншн отъ доѵдел ссго нсѵнстллго С 173.10. слово въ^длнью сътворнтн. Дам сметка, отчет, клко тн ^лсъвѣдѣтсль-ствоѵретъ НЛМЪ. І^ВѢСТОѴріА. ѢК0 слово въ^длньк сътворнтн 1МЛШН. вь день СТрЛШЪНЛЛГО СЖДЛ ^Л ДШ(Ж сго СЕ 82 Ъ 15-16. слъішлнъ [очрслъішлнъ] сътворнтн. Гр. акогт^со [акогт^оцаі], аконстоѵ яошсо. Направя да се чуе. влгсітс ІА^ЪІЦН БЛ НЛШ6Г0. Т слъішлнъ сътво- рите гллсъ ^вллъі сго СП 65.8. Срв. СП 105.2; С 486.24; С 489.27; с нві оѵрлъі-шлнъ створнлъ сстъ сждъ СП 75.9. съвѣтъ сътворнтн. Гр. аоцрогжеи-ороа, сгоцроиАлоѵ Хацрйѵсо, аоцраб-Алоѵ яоіёсо [вар. стор.роиЯ.юѵ ётоі-Ца^со], аоѵт^кг|ѵ лоіёсо, акёятоцаі. Свикам съвет, направя съвещание; обсъдя. I съвѣтъ сътворншд дл НССЛ ЛЬСТНІЖ нмжтъ н окрвніжтъ М Мт 26.4 СК; I съвърлшд сд стлрьцн. съ-вѣтъ жс сътворьшс. съревро мъного длша вонномъ М Мт 28.12 3, А, СК; I лвьс ил оѵртрѣн съвѣтъ сътворьшс лр^нерен н стлрьцн. Н КЪННЖЪЫНІСЪІ н вссь сънсмъ. съвд^лвъше НСД ВѢСА. н прѣдлшА н пнллтовн М Мк 15.1 3; егдл съвѣтъі Бе^лконыъііА сътворі. I неклше сатъ. подовыл врѣмене, ДЛ прѣдллстъ I. тогдл прістж(,)іША къ немоу оѵрѵсміці его К 6а 3-4; сьвѣтъ же сътворьшл мжѵнтел‘ѣ рскостл. сна остлнькъі лштс енце остлвнмъ. вь^дтн а нмжтъ крьстнілнн С 80.24. съвѣтъ сътворнтн нл кого. Гр. (ТоцРоиЛюѵ Хацраѵео [рогЛеиоцса] ката тіѵо<;. Наговоря се, направя заговор срещу някого, флрнсѣн жс НШСДЪШС СЪВѢТЪ сътворншА нл нь. клко н погоѵрвАТЪ М Мт 12.14 3. Срв. С 396.11; к»тро\р жс въівъшочр. съвѣтъ сътворншА вьсн лрренерен н стлрьцн лкдьсцнн нл нсл. ѣко о\рвнтн н М Мт 27.1 3, А, СК; кока дѣл*ьмл вннъі повъднте мн іѵ жндове сьвѣтъ сътво-рнсте нл ьГего С 402.22-23. сътворнтн пеѵлль. Гр. Хѵпёсо. Опечаля, измъча, не сътжжн млрнн. не сътворн пеѵллн кже отъ млрнд С 242.29. сътворнтн сн тажько, Гр. ах^оцаі. Ставам печален, тъжен, прокъ же н^ъ кднлѵе не покордште сд. по дніл-воловѣ снлѣ. н тджько сн сътворнвъше о съкроѵршенні коѵрмнрл свокго С 35. 19-20. тъцктж сътворнтн. Гр. л^еоѵектёю [вар. абікёсо]. Измамя; ощетя. сътворнтн.. 876 СЪ ТНСКАТН велыж. тъштетж мі сътворі. мыого мн і^гллголл К 8Ъ 39-40. ѵоудо сътворнтн КОМОѴ)1. Гр. еКуЛд-стасо тіѵа. Учудя, смая някого, л вьпна тожде ^ъвлынк свдтъін^ъ. кръ-стнглыъ ксмъ. н нлпрлсшкмъ прѣло- ЖбЫНІА. ѴОѴрДО СЪТВОрНЛЪ ^ЪрАШТННМЪ С 93.23. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, ЗЛ, Р, МЛ, КН, Пв. Гр. поіесо [вар. бібаакш], ярасташ, ёруа^ораі, йррюирует, пХаааш, аѵсиЛааам, бкхлрастасо, біатеХеш, біаѵосо, ётіеХіаі, уіуѵораі, коаѵоторёш, каіѵоъруеса, тектаіѵораі, (краіѵш, ката-акЕиа^ш, параакеиа^со, кті^ш, катоікі^со, оікоборсш, ёяоікобореа), ктаорса, уЕѵѵаш, біоотераіѵсо, сгоѵіатараі, аѵіотгщі, ясхршта-роа, каіЭісттгірі, аяокаіЗшттцп, ураораі, уіХокаХёсо, ёряоіею, лроаоріХёю, брастсто-раі, аусо, аѵаусо, яараусо, ёяібеікѵирі, тоХрасо, браратогіруем, {жарум, я?.г|роы, яроафЕрш, аѵабеікѵирі, яеііЗсо, аруёсо. Вар. СЬТВОрНТН, СТВОрНТН, СЪТВОріТН, СЪТВОріТІ, створітн, створіті. Неб. сътворя [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР; створя диал. ДА. сътворнтн СА, сътворкк СА, СЪТВОрНШН СА се. 1. Стана някакъв, превърна се в нещо. сътворн са самъ %н&мечнк въ БЛАГО. ДА очрвѣддтъ 1АК0 ПОМНЛОВАЛЪ а ксн С 110.8; дьвѣ во птнцн въ-връжете та въ клокоштжштъ коыобъ. н пльтн твоа вьса съвьрАтъ н сокомъ са сътворАтъ С 233.24; лште вндншн ѴЛ0ВѢКА ДН1АВ0ЛА СЪТВОрЬША СА. Н прнджштл К Т6БѢ. ТАКО ЖДС- Н ТЪ1 одолѣн. дадъ тн кстъ власть ус С 381.16. 2. Само Зл. Извърши се, случи се, стане, тлѵе прншъдъшочр кмо\( веѵер'. въпрлшллшб кго. кда тн са ѵто тъ\о сътворн С 275.29-276.1; ѵ'то о\рво сътворн са дьнесь С 431.15; Ж6НА Ж€ МОЛНТВЪІ ИАСЛАДИВЪШН СА. ОБрАШТААШО СА ВЪ СВ01А СЛАВАШТН БА. 0 всѣуъ сътворнвъшнн^ъ са ѵочрдесе^ъ С 560.19; акожс по ыоѵрждн то [..] (са, А. Минчева, Индекс, с. 160) ксть сьтворнло а не дьр^остнж ин сьмѣ-ынкмь МЛ 20. н^вѣстъ са сътворнтн. Гр. тг>щро-форе'со. Проявя вярност към някого. А НКДА 0БНДѢ ПОКААННК. АНІТ6 Н сьревро поврьже жндомъ н реѵе нм\ съгрѣшн^ъ ПрѢДАВЪ крьвь Бб^ ВННЪІ. 0БАѴ6 N6 ВЪСТА НН ВЪСПЛАКА СА ... НЪ тъѵняк снло нсплетъ дніАволоѵр. н^вѣстъ са сътворн С 363.3-4. С, МЛ. Гр. уіуѵораі, сгоѵаѵтасо, яраасгораі. Вар. сьтворнтн са. Неб. Вж. при сътворнтн. сътврьднтн, сътврьждж, сътврьдншн се. Стегна, завържа здраво, н веде- НЪ БЪІСТЪ СЪВА^АНЪ рЖКАМА. ВЪ Прб-торъ ПНЛАТОВЪ. рж-цѣ-н СЛѢПЪІН^Ъ ЦѢЛЬБЬНѢН. ^рОМЪІН^Ъ ВрАѴЪБЬНѢН. Н прьстн ж^лмн сътврьжденн бѣа^ж С 431.20-21. Изч. С. Гр. ЁѵрХбш. Неб. Сре. ствърдявам ОА; ствръдна се Дюв; [за]твърдя. сътеірн са, сътекж са, сътеѵешн са се. 1. За мнозина - стечем се, съберем се на едно място, вьне^ллпъ БѢСОМЪ многомъ сътекъшемъ СА. прн-ДОША ТЪШТАИНКМЪ СТААГО МЖѴ6ННКА коиона С 38.27-28; н со оѵрвѣдѣвъше СЪТбКОШ А СА. ПЛАѴЖШТ6 СТААГО. Н погревъше кго С 52.1—2; н сътскоша СА м(..)^Н. Н рА^ЛНѴЬЫО КЪЖДО БНІА^Ж Н С 193.4; мыогоу жс нлродз сътекъшочр СА. Н МЪІСЛАШТСМЪ въс^влтнтн прлвь-ДННКА моштн. Н о^уеинкоч)1 кго. въс-ПрѢТНША НМЪ. (АКО КрАМОЛБИНКОМЪ С 219.12; слъішлвъше жо сжштнн въ грлдѣ КрЪСТН(АИН сътекошд СА въ цръкъве божнбк С 220.29. 2. Случа се, изпълня се, осъществя се, реализирам се. н двьрнн N0 рл^ъвръжо. ВЬЛѢ^С- БО ВЪ^БрАПІАА. Н ННКТ0ЖС ВЬС- ^отѣ да вьсе са сьтсѵе С 501.15. Изч. С. Гр. <уоѵтреха>, катафЕтоуш, сгиѵброцд. Вар. сьтсфн са. Неб. стека [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сътнскатн, сътнсканк, сътнскакшн несв. Стискам, не давам да се отвори, СЪТЛѢЩН 877 сьтрьпѣыьге затискам, воле н очрстл сътнскліешн. отвръ^ъшочрочрм» очрстл ГЖГЪННВОЧр-очрмочр С 456.27. Изч. С. IУ>. терчоЧейо. Неб. стискам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сътлѣірн, сътлькж, сътльѵешн св. Смачкам, размажа, строша. ттл сътлъѵе гллвж ^мьевж СП 73.14. Изч. СП. Гр. аѵѵЪХасо. Нвб. стлъка, стлъча, стълча 'счукам, смачкам с чукане’ диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД, ДА. съто, -а ср. числ. бр. Сто. і длѣ^ж плодъ. ОВО СЪТО. ОВО ШССТЬ ДбСАТЪ М Мт 13.8 3; ішъдъ же рлвотъ. оврѣте еднного отъ клеврѣтъ свонмъ. іже вѣ длъжеыъ емочр сътомъ пѣназъ М Мт 18.28 А; реѵе. тъі же колнцъмь длъ-женъ есн. оыъ же реѵе сътомь корецъ пьшеннцА М Лк 16.7 3; о сътѣ овецъ прнтъѵл М 77а 4. девАТь сътъ. Гр. ёѵѵакбсгіоі. Деветстотин. н трочрдноіе жнтнге вьспрн-Тмъшл. жнстл дсвать сътъ. н л лѣтъ С 9.21. дъвѣ сътѣ. Гр. біакбсгіоі. Двеста. дьвѣмл сътомл пѣназъ ^лѣбъ не довьлжтъ нмъ М Йо 6.7 3, А; ие ВѢША БО ДЛЛ6ѴС- ОТЪ ^бМЛА. НЪ ѢК0 дъвѣ сътѣ ллктъ М Йо 21.8 3, А. пать сътъ. Гр. тсеѵтакбспоі.. Петстотин. едннъ вѣ длъженъ патніж сотъ дннлрь М Лк 7.41 3, А. Срв. С 393.21; црь ОБр&довл са. н длстъ нмъ еппл нменемь клпнтонл. длвъ іемочр ВОННЪ Вѣрьнъ МЖЖЪ. ѴНСЛОМЪ ПАТЬ сьтъ С 539.29. трн сътл. Гр. тріакбсжн. Триста, можллше во сн эдж^мл продлнл въітн. ВАште трн сотъ пѣназъ ММк 14.5 3; поѵто се мчрро не въістъ продлно нл тре^ъ сьтѣ^ъ дннлрн^ъ С 425.21; н тъгдл пвстнша іемочр трн сьтл ^ллтнцъ С 518.12. шесть сътъ тъісжіръ. Гр. ё^акбспоі Шестстотин хиляди, по- мльѵнмъ врлте н вѣрочрнмъ. ілісо нже въ почрстънУВ шесть сътъ тъісжштъ прѣкръмнвъін. вь ѵетъіре^ъ десАте^' лѣтѣ^ъ. тъ н нлсъ. не тъѵыж потрѣ-бънъін^ъ. нъ н^овнльнъін^ъ нлкръ-мнтъ С 290.14. М, 3, А, СК, С. Гр. ёкатбѵ. Вар. сьто, сото. Неб. сто ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. двеста, триста, петстотин, шестстотин, деветстотин. сътокрАтнцекк нареч. Стократно, сто пъти повече, л дрочргое плде нл ^емн доврѣ. I про^Авъ сътворн плодъ съто-крлтнцекп М Лк 8.8; н вслкъ нже остлвнтъ. врлтнич нлн сестръі. нлн оцл лн мтре, нлн женж. нлн ѵадл. лн селл. нлн ^рлмъі нмене моего рлдн. сътокрл-тнцс-Ич прніметъ мь^дж СК Мт 19.29. Изч. М, СК. Гр. ёкатоѵтдаЛаотоѵа. Неб. Сре. стократно ОА, ВТР; стократен прил. ОА, ВА, ЕтМл. съторнцекк нареч. Стократно, сто пъти повече, і вьсѣкъ нже остлвнтъ врлтрніж лн сестръі. лн отцл лн млтерь. лн женж лн дѣтн. лн селл лн эдлмъі. імене моего рлдн. съторнцевк прнметъ М Мт 19.29 З1, А; лште не нмлтъ прнкчтн съторнцеіж въ врѣМА се нъінѣ домовъ н врлтрньА н сестръ. I отцл н млтеръ н ѵадъ н селъ М Мк 10.30 3; л дрочргое плде нл ^емл'н доврѣ. і про^АБЪ сътворн плодъ. съторнцеіж 3 Лк 8.8 А. Изч. М, 3, А. Гр. ёкатоѵтатЛскгіоѵа. Неб. Вж. при сьтокрлтнцеіж. сътрьпѣные, -іл ср. Търпение, търпе-ливост, издръжливост, млтн юд’но- го БЛЛЖСНЪІН^Ъ. ТѢ^Ъ ВНДѢВЪШН прокъін^ъ. очрже сточрденніж очрмеръшА. л своіего ннлѵе дъі^ліжштл. тъ. снлоіж н іь. сътрьпънніе лютъінхъ. остлвыліж-штемъ гего кна^смъ. ілкоже могжштл нѣклко рл^мъіслнтн. слмл свонмл рж-клмл вь^ем'шн нл рлмо. въ^ложн нл колл С 96.3. Изч. С. Гр. кархеріа. Вар. сътрьпѣнніс. сътрьпѣтн 878 сьтрѣтн Нвб. Срв. стръпяване остар. НГер; стър-пяване остар. ЕтМл; стърпя се, стърпя-вам се Дюв, ЕтМл, БТР, АР. сътрьпѣтн, сътрьпліж, сътрьпншн св. 1. Изтърпя, понеса; издържа мъки, изпитания, глвѣ кстъ ілко ^ьлн ксте. н мАтежьынцн. н ые нмлте моштн сътрьпѣтн гиѣвл кго С 29.14. Срв. С 29.17; гллголлл;<ж во дрочргъ къ дрв- гочр. ІЛІС0 N6 НМЛТЪ ДОНТН МѢСТЛ. до ѵотъірь дьынѴ. клко во нмлтъ сътръ-пѣтн толнкъ пжть С 31.9-10; съплсн-тел'ь реѵе. н^вол"еынк влшо довро, иъ нже сътрьпнтъ до коиьцл. тъ съплсетъ са С 71.1; вллженъін же кодрлтъ ... ДОВЬК СЪТрЬПѢ ЛКТЪІА ТЪІ МЖКЪІ. Н N6 прѣмѣин СА ОТЬ БЖНА ЫЛД0ЖДА С 105.4; вьсѣкъ во сътрьпѣвъін съпл-слктъ са вь вѣкъі С 159.28; ыс можс-шн во тъі сътръпѣтн скрьвнн поѵрстъі-Лскъі^' С 169.27-28; кжс влсъ рлдн прѣстрлдл^ъ ... н сътрьпѣ^ъ дл влсъ съплсж С 475.29. 2. Допусна, приема, съглася се. се прѣстрлдл дл ыъі отъ иепрлвдъі рдвотъі н^ьметъ. н отъ ыеѵьстніл н^блвнтъ. сего рлдн сътрьпѣ пострлдлтн пльтыж, подлднтел"ь ил-шего жнвотл С 480.13; пръвок очрво сътрьпѣ ^Ъ ПрОПАТЪ ВЪІТН. ДЛ БѢСЪІ сжштаа ыл лерѣ прожеыетъ. повѣшеыъ въістъ ил дрѣвѣ С 482.10. ые сътрьпѣтн. Гр. акауоре-бсо, оо фе'рсо, оѵ% гжоферсо, ог>х '{атараі. Не издържа, не понеса, ые сътръ-пѣвъ дръ^остн мжжь. прѣвъ^вьрѣвъ глростніж. съмлтрл'ше кок вн прнмъі-шлеынк н^овръстн С 88.27; колнко іъ-ЛОДѢНСКЖ сьмрьть ПрНАША. АТН БЪІ-въше о ыепрлвьдл^ъ. мъі же по прлвь-дѣ ие сътрьпнмъ лн С 91.17; кд'ыого же тъѵыж остлвнша ве ѵьстн. ыедо-стоныл рекше. сжштл ысвесъскъін^ъ ѵьстнн. нже лвнк протнвж волѣ^ын ые сътрьпѣвъ. къ рлтъыъінмъ охрвѣже С 93.9; н въслднтн сътвореыок слово о въскръсеннн клн во овъ протнвж жеыъ-ск8 прѣштеннк ые сътръпѣ С 442.26. не сътрьпѣтн врлнн. Гр. аото&оорса гіттрс. Претърпя поражение, неуспех, прѣлжклвъін во н неѵнстъін врлгъ вжнемъ рлвомъ ... влжднъінмъ кмо\р илплде вѣсомъ. ілко тлко кмо\р илснлнтн, ілкоже тлково\ро\рмо\р мжжоѵр к томочр о\рже до стлростн дошъ-дъшоѵр. N6 СЪТрЪПѢТН Брлин. Н Н^ЛѢ-^ъшочр въ прнгрлдъ. БЪІТН съ отроко-внцеіж. ве^лкоыыл севе оскврьннтн тныоіж С 521.16. С. Гр. ірерш, ѵпоцёѵсо, іѵёхораі, аѵтёхсо, біаркёсо, ёукартерёсо, ейтоѵёш. Вар. сътръпѣтн, сьтръпѣтн. Неб. стърпя [се], стърпявам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, сътрѣвнтн, сътрѣвліж, сътрѣвншн С8. Премахна, отстраня. гГ нс^е вже илшъ ... ин отъпо\рфь ын едниого же прнведснллго къ тевѣ. ве^ длрл цълевънллго, прнведеыллго къ тевѣ глочр^л н гжгъынвл. вьсплкыжвъ нл (а^ъікъ его. сътрѣвнлъ есн ыѣмость отъ іа^ъікл его СЕ 28а 11-12. Изч. СЕ. Неб. Сре. требя, [о]требя диал.) [раз]требя, [из]требя. сътрѣтн, сътьрж, сътьрешн се. 1. Смачкам, смажа, стъпча, і плдъі ыл кл-меые семъ съкро\ршнтъ са. л ыл ыемъже плдетъ сътъретъ і М Мт 21.44 З1. Сре. Лк 20.18 М, 3; потъкж са о ылковллѣ ыеповѣдімѣемъ. ыъ слмн съть(..)ні (сътьре, А. Достал, с. 96, бел. под линия) бъіша К 12Ъ 25. Сре. С 448.21; н того рлдн вндан сотоыл. волнтъ съкрочршнвъ са. сътьре БО Н ^С ПОДЪ ЫОГЛМЛ ѴЛОВѢѴЬСКЛМЛ С 11.29. 2. Строша, изпочупя, разруша, разбия. V н^бі вшогрлдъі і^ъ. Т смокъвнньс- н^ъ V (н) стръ (сътре, Север., с. 137а, бел. под линия) вьсе дрѣво прѣдѣлъ і^ъ СП 104.33; текъ вллжоыън въ цръкъвнште. н вьсл клпнштл сътъръ повръже ыл ^емн С 107.7; ѵо велс ѵочрдесл днвьил. кже дохршж отъ ж^ъ сьмрьтъыъін^ъ отрѣ-шъ. кже врлтл лдовл рл^връже. н СЪТрѢТН... 879 сътъ двьрн желѣ^нъі сътьре С 311.16; н лкъі съсждъі глнннъі. тьлѣннн очрмл съвръш'ШАА сд сътъретъ С 336.10; кгдл га.вь сд немоштьнь сътрълъ сьмрьтьнъіА ^лворъі С 473.1. 3. Изтребя, унищожа, погубя, н прі^ъвл гллдъ нл ЭДчіж. вьсе очртвръжденье ^лѣбьнос съть СП 104.16; благосло-вькнъ грлдъін. мжѵенню дръжлвж сътрътъ С 342.2; ндѣмъ въложнмъ дрѣво въ ^лѣвъ ІСМ8. н сътьрѣмъ івго отъ ^смьа жнвъін^ъ С 363.б; ые отъвѣглктъ отъ сжждснъін^ъ пръстъ НАШН^Ъ. Н N0 сътьрстъ врьньнъін^ъ творьць С 606.23. II Образно. въ^ъ- мѣмъ оржжнс СЪМЪІСЛЪНО. СЪТАЖНМЪ ДОБродѣАННС, сътърнмъ ПрОТНВЪНЪІЬЧ снлъі СЕ 98а 9; ѵѵ гласа снло адъ НСПреврЪГЪШН. ВрАТА МѢДЬНА СЪТЪ- ръшн С 317.8. Изч. М, 3, СП, СЕ, К, С. Гр. Хікрйсо, аоѵхрфш, ёкхрірсо, о\)ѵО^<4со, бШ)рі, хрёясо [вар. кахакХасо]. Вар. стрѣтн. Неб. сътрия [се], сотрия [се] диал. НТ, ЕтМл, ДА; сътривам [сѳ] диал. НГер; стрия [се], стривам [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. [за]трия [се]. сътрѣтн СА, СЪТЬрЖ СА, СЪТЬрСШН СА Св. 1. Срутя се, разруша се. н сътво-рнвъше ^НАМСННІС кръстъноте НА лн-ЦН^Ъ СВОНМЪ. ВЪ^ДОЧрНЖШД ИА КАПН-ШТА. Н точр АБНС СЪТрЪШД СА. Н БЪІШД акъі прл^ъ С 180.17. 2. Затрия се, погубя се, похабя се. лірс к'то N6 СЪЭДАННТЪ БрАШ6Н'ЦА. ТОЛН МЪІШЪ СГО въкочрснтъ. нлн сътърстъ СА. ІСТН дснъ да постнтъ са СЕ 1046 26. Изч. СЕ, С. Гр. Хікрасо. Нвб. сътрия 'затрия, погубя, премахна’ диал. НГер, ДА. Срв. [за]трия [се]. СЪТрАСАТН, СЪТрАСАИС, СЪТрАСАЮШН НвСв. Разтърсвам, раздрусвам. гласъ гнъ ПрОСѢКАИБШТА ПЛАМСНЪ ОГНА. (!) ГЛАСЪ ГНЪ СЪТріАСАІЙчШТАГО ПОЧрСТЪІНЖ СП 28.8. // Образно. сстъ во дръ^ъ. н БССрАМА. НН ДѢВЪСТВА СрлйіѢЬА СА. НН Цѣломждрнѣ ѴЬТЪІ. НН БЛАГОВѢрНѢ Б01А СА. НН ІНѢМН стсръі ДОБрОДѣАНЬН. оѵрмолснъ БЪІВАЬА. СЪТрАСАІА Н СЪСѢ-ІСАІА. НАПАСТЬМН I БѢДАМН ОБЛАГАЬА СЕ 88а 18; Тстннѣ. сътрдсААшс же НМЪ. Н вссточрднѣ ВЬ^НрААШС НА рАБА бжнга С 554.12. отъ севе сътрдсАтн. Гр. шгоаеіоцаі. Отърсвам от себе си, отхвърлям, поѵто рлдость ОТЪ ССБС сътрдслктс. ѴТ0 сльньцочр сылюсшточр тъмж лмвнте С 324.21. Изч. СП, СЕ, С. Гр. сиаае(о). Вар. сгтрлслтн, сътршАтн. Нвб, стресвам остар. ВА; стресам диал. ДА; стръсвам, стръсквам БТР; сътрисам диал. ОА, ЕтМл; стръсям диал. ДА; стърсвам БТР, АР. сътрдстн, сътрдсж, СЪТрАССШН Св. Разтърся, раздрусам, і сътрдсъ і ДКЪ НСѴНСТЪІН. I ВЪ^ЪПНВЪ ГЛЛСОМЪ вслнсмь і^ндс нж него М Мк 1.26 3. Срв. Мк 9.20 М, 3, А^СК] Лк 9.42 М, 3, А; н сътрьмотъ гь почрстънж (!) каднск* СЯ 28.8; сътрілсе ^емліж і съміатс іж СП 59.4. 2. Прен. Унищожа, погубя. ѢКО СѢНЪ сгдл очркло- НІТЪ СІА. ОТЪЬАСЪ СЬА. Н СЪТрЬАСЪ СЬ\ ѢІСО прозі СП 108.23. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. ашраааа, аѵолара-оош, сгоааеіш, Екхіѵаааоцаі. Вар. сътріАстн. Неб. сътреса остар. ОА, НТ, ЕтМл; стреса остар., стряса диал. Дюв, НГер; стърся БТР, АР. СЪТрАСТН СА, СЪТрАСЖ СА, СЪТрАССШН СА се. Разтреса се, разтреперя се. отъ стрлжл ЖС СГО СЪТрАСА СА СТрѢГЖШТСН. I бъіша ѣко мрътвн М Мт 28.4 3, А, СК\ точр БО ТЪГДА СЬСѢѴС *с. въ очржлсѣ ГЛАВЪІ СНЛЬНЪІН^СЪ. точр СЪТрАСС СА ВЬ ьГемъ С 466.18. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. оеюроа. Вар. сътрдстн сд, сьтрдстн сд. Неб. стреса се остар. ВА, АК, НТ, ДА. сътъ, -а м. Восъчна пчелна пита. онн же даша емочр ръівъі пеѵенъі ѵасть. і отъ въѵелъ сътъ М Лк 24.42 А; ВЪЖДСЛАНА ПАѴС ^ЛАТА I ІСАМСНІ ДрАГА МНОГА. Н СЛАЖДЪША ПАѴС МСДА I СЪТА СП 18.11; ѴѴБНДЖ міа ѣко вьѵелъі сотъ СП 117.12. Изч. СЬТЬЫНІСЬ 880 СЬТАЖ&ТН М, А, СП. Гр. ктіріоѵ. Вар. сотъ, сьтъ. Неб. сът диал. НГер, ЕтМл, БТР, ДА. сътьннкъ, -л м. Стотник, началник на войсково отделение от сто души. I отъвѣфлвъ сотьннкъ реѵе емо\р. гн. нѣсмъ достоннъ дл кт, домъ мон вьнндешн М Мт 8.8 3, А, СК; вн-ДѢВЪ ЖС- СЪТЬННКЪ БЪІВЪШСб просллвн вл гла. въ істннж ѵлвк сь прлвьдень вѣ М Лк 23.47 3, А; о сотьннцѣ М 76а 24; плмд стго семеѵѵнл. по плътн жжнкъі г(нѣ лр^непскп)л ерсл(м) (...)л. н стго корннлѣ сътшкл Е 296 18; тѣлесл мрътвъімъ оѵрготовншА СА. 6Г0ЖС СОТЬННКЪ ОЧрЖЛСС СА. I В'СН СЖфНН съ ынмь СЕ 51 а 4. М, 3, А, СК, Е, СЕ. Гр. екатоѵтархо^, Ека--соѵтархд?, кеѵторішѵ. Вар. сотьннкъ, сьтьннкъ, сътнТкъ. Неб. сотник остар. ВА. Сре. стотник ОА, ЕтМл, БТР, АР. сътьнъ, -ъін числ. ред. Стотен. В състава на сл. числ. съісоньѵл о бо^ѣ лѣтъ. м|. н се донде сътъыллго ѵе-тврьтллго СКОКА връстъі ЛѢТЛ С 302.19. Изч. С. Гр. ёкатоатб?. Вар. сътънъ. Нвб. соти 'стотен’ НТ; стотен ОА, ЕтМл, АР; стотин 'стотен' диал. ДА. СЪТАГНЖТН, СЪТАГНЖ, СЪТАГНбШН Св. Стегна, пристегна нещо завързано, затегна, н потомъ повслѣша прннестн трьстнк. н рлсцѣпнвъше нл ДЬВОК ОБЛОЖНТН по пльтн кмо\р. н ВрЪВНІЖ ОБА^ЛВЪШб СЪТАГНЖТН. ДОНЬ- Д6Ж6 погрд^нетъ трьстне въ пльтн кго С 270.7-8. сътагнжтн н ^лвнтн. Гр. таршсрьуусо. Затегна, повс-лѣша прныестн врлтъ н ВЪЛОЖНТН Н ВЬ КЪ. Н СЪТАГНЖТН Н ть- внтн ^ѣло С 269.3^1. Изч. С. Гр. катаскріууш. Вар. сѵ.тагііжтн. Нвб. стегна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. стягам. сътажлньк, -ІЛ ср. 1. Имущество, ИМОТ. СЛЪІШЛВЪ ЖС ІОІІОШЛ СЛОВО 0ТНД6 СКрЪБА. БѢ БО НМѢІА СЪТАЖЛННѢ МЪ- ногл М Мт 19.22 З1, А. Срв. Мк 10. 22 М, 3; постлвн і гл. домо\р своемочр н къніазѣ вьсемочр сътіажлнъю своемоѵр СИ 104.21. 2. Притежание; придобиване. сего рлдн дл отъстжпнтъ отъ влсъ в'се ослоѵршлнне. протнвьно слово, гръдость. ^лвнсть ... шепътлнне. съ-ТАЖЛНН6. нлвллстн мллѣ ВСфН. I дрочрглл В'сѣ ПЛОДЪНЛЛ ^ЪЛОБѢ СЕ 91Ъ 19. Изч. М, 3, А, СП, СЕ. Гр. ктпра, ктрсж;, етпктг|-стк;. Вар. сътлжамнк, сътажлмнс, с7.тіАжмігс. Нвб. стежание остар. ОА, ВА; стяжение остар. РРОДД. Срв. стижен 'имотен, богат’ прил. диал. ДА. СЪТАЖЛТН, СЪТАЖЖ, СЪТАЖбШН Св. 1. Придобия, спечеля, въ тръпѣнн своемъ стажллъ есн мъ^дж свож оѵе прѣпдвне Е 23б 8-9; помѣыі сънемъ твоі Тже сътьажл Тспръвл СП 73.2. Срв. А 166 20; Е 32а 4-5; тѣмьже не ПОрЛБОфЛНМЪ СА. ѴрѢВЪНЪІМЪ ПО^О- темъ. нъ дшевънънА подвнгъь і плодъі сътажнмъ СЕ 69а 23. // Прич. мин. деят. като същ. съта-жлвъін м. ед. Гр. о ктдоареуод. Този, който е придобил; придобилият, спечелилият, съвлюдн е стъі- МН ЛКЛЪІ СВОНМН. I СЪПОДОБН СЪТАЖЛ- въшлго е. не^лвндьлнвомь окомь. нл-СЛЛЖДЛТН СА. отъ него. V увллж ТСБѢ прнноснтн СЕ 15а 19. 2. Получа, взема, приема, клко бо не воглтъ вьсемоѵр мнрочр жі^нь. і съпсенье съта-жлвъ К 14Ъ 29. Срв. С 453.18. 3. Държа у себе си, нося със себе си. не сътажнтс- ^ллтл нн сърс-врл. нн мѣдн прн поъсъуъ влшнуъ М Мт 10.9 3. Срв. К 4а 28-29. 4. Запазя, съхраня, въ тръпѣнн влшсмъ сътажнтс дша влша М Лк 21.19 3, А, СК; ѣко вескврънъно тѣло сътажл-къшн. кръкнж млстъ нстлѵлсшн. прѣ-сллвнлѣ Е 346 6; Т въведе га къ горж СТЪІНЬА СВОСІА. ГОрЖ СІ-ІЖ-ЖС СЪТЬАЖЛ ДССНІЦЛ его СП 77.54; мъі же ѵадл ДОБрЛЛ ДѢЛЛ СЪТАЖАфС-. порсвъноѵр-нмъ. древльнюмочр влждъночрмоѵр. сно\р. ьжс- покллынемь отвръ^с- двьрн ст/гАглыьге 881 СЪТЯчЖЛТН црствл СЕ 10а 14; плѵс- жс- кь сн^г МѢСТО. ДЛ СЬТАЖНЫЪ ПОДОБЛІЖЦІЛЛ стгімг. врлтролювне. вс-^мгвно. сгмо-тренне СЕ 916 25-26; во нгі ^о-ветг прнсно. вг^гмѣмг оржжнс- сгмгі-СЛгИО. СгТАЖНМг ДОБрОДѢЛННС. сгтг- рнмг протнвгнгімч снлгі СЕ 98а 8. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, X, Р. Гр. кшоцаі. Вар. стажлтн, сътіаж&тн, сътджлтн. Неб. Сре. [при]тежавам несв. сгтддлнью, -іл ср. Спор, прение, вгктг же сгтдзлнне отг очрѵенн(нн)кг (!) нолновг. сг ноден. о оѵнштеннн М Йо 3.25 А. Изч. М, А. Гр. ^дтгцлі;. Вар. сътазмшс. Неб. Сре. състезание. СгТА^ЛТН СА, СЪТА$ЫЖ СА, СЬТА^ШШН СА несв. 1. Разговарям, беседвам, разисквам, обсъждам, і очрдргжлшд СЛОВО ВЬ С6БѢ. СгТА^ЛЯБШТС СА ѴТО ССТЪ еже мргтвгірсг вгскргснжтн М Мк 9.10 3; I сгтА^ллрсж са дрочргг кг дрочргочр гліжште. ѵто естг слово се М Лк 4.36 3, А; реѵе же кг ннмл. ѵто сжтг словесл сн о нн^гже сгтАЗллтл са кг севъ нджфл М Лк 24.17 3, А; рл^очрмѣ же нс. ѣко ^отѣ^ж н вгпрл-шлтн. н реѵе нмг о семь лн сгтлзлете са М Йо 16.19 3, А. 2. Споря, пре-пирам се. і н^ндж флрнсѣн н нлѵаса сгтА^лтн са сг ннмь. іскжште отг него ^нлменнѣ сг невсе М Мк 8.11 3; і прншедг кг очрѵеннкомг. вндѣ нл-родг мгногг о нн^г. і кгннжьннкгі сгтА^ліжштА са сг ннмн М Мк 9.14 3; I вгпросн кгннжгннкгі. ѵгто сгтдзллте са вь севѣ М Мк 9.16 3; і прнстжпь едннг отг кгннжьынкг. слгішлвг ьл сгтлзліжштА са. вндѣвг ѣко довръ отгвѣштл нмг. вгпросн н клѣ естг ^лповѣдг пргвл вьсѣ^г М Мк 12.28 3; дрочргг кг дрочргочр во сьтА^ллше са нл пжтн. кгто естг вол"ні 3 Мк 9.34 А. // Прич. сег. деят. като същ. сгтд^ліжірен са м. мн. Гр. оі фіЛ.оѵеікпстосѵте<;. Спорещите, препиращите се. о сгтлзліж- штн^г са кто волен М 11а 25. 3. Изумявам се, недоумявам, н поичтг вллдгіѵьствніл. н трепештжтг ѵннове. н днвдтг са очржлсліжште са кг севъ н сгтА^ліжште са гллголжтг. ѵто се стрлшнок слово н воіл^нь. н трепетг н очржлсг. ѵ'то се велнкоге н днвгнок ѵочрдо С 458.19. сгтА^лтн са о словесн. Гр. опѵаірсо Хбуоѵ. Поисквам сметка от някого; разчиствам, уреждам си сметките с някого, сего рлдн очрподовнло са естг цсрствне нвское ѵлвкочр цер го. іже вгс^отѣ сгтдултн са о словесн. сг рлвгі свонмн М Мт 18.23 З1, А; нлѵе-нгшго же емочр сгтдглтн са о словесн. прнвѣсА емочр длгжгннкг едннг. тгмоіж тлллнгтг М Мт 18.24 З1, А; по мьно^ѣ^г же връмене^г прнде гь рлвг тѣ^г. I сгтА^л са сг ннмн о словесн М Мт 25.19 3, А, СК. М, 3, А, СК, Е, С. Гр. стиОтсесй, ^тусесо, бча-Хеуораі, счЛАоЛесо, аѵпроЛАсо, бігашресо. Вар. СЪТА^ЛТН СА, СЪТАЗЛТН СА, СЪТД^ЛТН СД, СЬТА^АТН СД, Неб. Сре. състезавам се. сгтжжлньк, -ІЛ ср. Притеснение, затруднение, вгскргвѣ^г пеѵллыж моеіж V сгміА сіа. чѵтг гллсл врлжьѣ отг сгтжжлньѣ грѣшьыіѵл СП 54.4; н вгівг вь Лн. н мнргскок сгтжжлнніе вндъвг. пеѵлльнг вгі вг очрмѣ С 282.19. Изч. СП, С. Гр. $Лй|д<;, б/А.тіт<;. Вар. еітжжмінк. Неб. Вж. при сътжжлтн. сгтжжлтн, сгтжжліж, сгтжжлгошн несв. 1. Притискам, тълпя се, блъскам се около някого, і реѵе очрѵеынкомг свонмг. дл естг прн немг ллдннцл нлродл рлдн. дл не сгтжжліжтг емочр М Мк 3.9 3. 2. Застрашавам; вредя, причинявам зло. вгскжіж отгрінж ммч Т вгскжіж съточрьл ^ождіж. егдл сгтжжлетг мн врлгг СП 42.2; н толнко нмг одолѣ. ілкоже не тгѵыж ^лклюѵнтн нмг вьсь вг^одг вг грг-ѵьскж ^емыж. вгнг прѣдълг свонмг. СЪТЖЖЛТН 882 сътжжнтн НЪ Н ТОЧр НМЪ СЪТЖЖАТН. Н Т СВОЮА ^емьд прогоннтн а С 566.27. // Възпрепятствам, притеснявам, смущавам. нъ отъ дьнешьнілго дьне да мльѵнтъ. ннкомочрже сътжжАіжшточр юмочр С 287.2; н довръ въ галнлон ГОіЛЖАА ДЪЛЪ БѢДЪ. ІАІСОЖ6 N0 СТрА^ОЧр сътжжатн въръ С 445.24. 3. Прич. сег. деят. като същ. сътжжаілн м. ед., сътжжАіжфен м. мн. Гр. [о] ФХлрсоѵ, оі ■бА.іроѵтеі;. Потисник [потисници], угнетител [угнети-тели]; враг [врагове]. и ѵьто сьх ОЧрМЬНОЖНШІА СЪТЖЖАІЖфв МІ. мнозн ВЪСТАШІА НА МІА СП 3.2; ОДА ІСОГДА роѵетъ врАгъ моі чркръпі^ъ сід иа нъ. сътжжАіжштеі мі въ^дрлдочріжтъ ОА. мре сіа подвіжж СП 12.5. Срв. СЕ 74а 3; спасдъ бо ыъі есі отъ сътж-жаіжфні^ъ намъ СП 43.8; не помъ-нжшіа ржкъі его. ДЬЫЬ ВЪ НЪЖС У^БАВІ м і^-д-ржкъі СЪТЖЖАІЖШТАГО СП 77.42; покръі вода сътожаіжфьма (!) НМЪ. НН еДІНЪ ОТЪ НІ^Ъ N0 І^БЪІСТЪ СП 105.11. 4. Прогонвам, да вжджть ъко прА^ъ прѣдъ лнцемь ВѢТрА. н а«г7\ъ гнь сътжжаіа Тмъ СП 34.5. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. ОХірш, ёкіШрсо, еѵо-хХесо, ЗіеѵохХёсо. Вар. сътожлтн. Неб. стужа остар. В А. Сре. стънжен прил. диал. ЕтМл. СЪТЖЖАТН сн [са], сътжжаіж сн [са], сътжжаюшн сн [СА] несв. Отстъпвам, поддавам се, унивам, падам духом. глААше же н прнтъѵж ісъ ннмь. КАКО ПОДОБААТЪ ВЪСбГДА МОЛНТН СА. I N6 сътжжатн сн М Лк 18.1 3. Изч. М, 3. Гр. ёукакесо. Неб. Сре. стъжни ми се диал. НТ; стънжен прил. диал. ЕтМл. сътжжеыью, -га ср. ве^ сътжженью*. Гр. аѵоХіушроос;. Безгрижно, без притеснение, спокойно. ѵетъірн десАтн же лѣтъ сътворн точр СЪДА. БС^Ъ СЪТЖЖСННІА. Н ГОрАШТЖ лювьвыж. н божьствъыъімъ огьГсмъ рл^глрдА са прнсно С 273.29. Изч. С. Вар. сьтжженнк. Неб. Сре. стънжен прил. диал. ЕтМл. сътжжнтн, сътжжж, сътжжншн се. 1. Притесня, измъча, не сътжжн млрнн. не сътворн пеѵллн юже отъ мл-рнА С 242.29. 2. Навредя, направя ЗЛО. ПОМНЛОЧрі МІА ВЖе ЪКО ПОПЬрА МІА ѵлвкъ. весъ денъ ворід сътжжн мі СП 55.2; н пръдАстъ іа вь ржцъ врлгомъ Н ОЧрДОЛЪШІА ІМЪ НеНАВНДКАфН 1^Ъ. н сътжжішга імъ врлаі і^ъ СП 105.42; н се лг^елъ гнь съшедъ съ невесе. нстрдсе вънъ пештьннцж съ ог^емъ. н не дастъ огнгс сътжжнтн нма С 5.24; сътжжн^ъ твое ... тръпьльствоѵр Г б 24. Изч. СП, С, Г. Гр. 6?ауоѵд)хём, ОХфсо, тіареѵо-хХёсо. Вар. сьтжжітн. Неб. Вж. при сътжжатн сн [са]. сътжжнтн сн, сътжжж сн, сътжжншн сн се. 1. Опечаля се, наскърбя се, разстроя се. н глкоже на мно^ъ кажа. МОЛА ПрНПАДАА. КЛАНГАА СА. 0\рВЪ- штатн юго не вь^може, сътжжнвъ сн стъін. н въ^дърснжвъ /і^омъ. прилежно молнтвж сътворнвъ. от'по\рстн юго пжтемъ свонмъ нтн вллгословествнвъ С 527.15. 2. Падна духом, изпадна в униние, обезсърча се. реѵе во гь. вждъте прнсно готовн. ъко не въсте дьнн I ѵаса. вь ньже прндетъ конь-ѴННА. тъмьже ѴАДА не сътжжнмъ сн СЕ 11а 1; чѵ оклннн н вьсъко окааннн. ѴТ0 ПОСТрАДАВ'Ше толь скоро сътж-жнвъше сн отъвръгостс СА влдкъі ^са. Н САМН СА ДІІЛВОЛОЧр ПрЪДАСТб С 107.15-16; нлн кто отъ васъ прннмъ ГОСПОДА СЪТЖЖН СН. ѴС0 нстъштнвьше са плАѵете са С 388.14. // Разколебая се, поколебая се. не сътжжн сн въроіж. не вь^ьръ на ^очрлъі нн іа^въі С 427.6. 3. Измъча се, изтормозя се. нже сътжжнвъ сн отъ наснліліжштааго Т0М8 БЪСА. МЖѴАШТААГО Н. Н АБНЮ КЪ тн^очрочрмочр прнстАнншточр стьцочр вжью очрстрьмн са С 567.8. Изч. СЕ, С. Гр. атеѵо/мрЕоііш, Хеіпотактёсо, Рарёѵоцаі, окХа^ю. СЪУНЯчТН 883 сьѵожАеыьк Нвб. Вж. при сътгкжлтн сн [сд]. сърсыжтн, съ^иж, съ^исшн несв. За растение - съхна, постепенно вехна. н дѣло вь слѣдъ ндѣлше. н то\р абнк смокъі сьрснѣлше С 345.11. Изч. С. Гр. ^гіраіѵоцш. Вар. сь^нжтн. Неб. съхна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. [из]съхна, [пре]съхна, [до]съхна, [аа]съхна. съ^однтн, съ^ождж, съ^одншн несв. 1. Слизам, спускам се, движа се надолу, ѵлісъ едннъ съ^ождллшс отъ нсмл въ ернрсж. I въ рл^воннъікъі вьплдс М Лк 10.30 3, А, СК; н іжо ио. кровѣ^ъ. дл N0 СЪ^ОДІТЪ ВЪ^АТЪ 1Ж0 сстъ въ домо\р сго А Мт 24.17; с&Хацло іГеѵр съ горъі. сърѣтс і илродъ тегъ СК Лк 9.37. // За течност -стичам се. сс оѵрво коль довро і моль крлсьно. сжс жнтн врлтні въкоѵрпѣ. ѢКО ЭДІ2,ЪМА ИЛ ГЛАВѢ. СЪ^ОДІАШТСѴ ЫА врлдж лроиовж. СЪ^ОДІАШТНУ ЫА ОМСТЪІ рн^ъі сго СП 132.2. // За валеж -падам, ѣко росл еръмоѵрнѣ съ^одіа-штіѣ иа горъі сноніа СП 132.3. Срв. СЕ 9а 13. 2. Прен. За Св. Дух и безплътните божествени сили -снизхождам. і абьс въср<одА отъ ВОДЪІ. I ВНДѢ рА^ВОДАШТЛ СА НВСЛ. I Д^Ъ ѢКО ГОЛЖВЬ СЪ^ОДАШТЬ нл иь М Мк 1.10 3, СК. Срв. Йо 1.32 М, 3, А, СК, В; Мт 3.16 3, А, СК; неръдлнъ въ^врлтн са вьспать. ВНДѢВЪ ОГЫЬ ВЖССТВЬНЪІ. ПЛЬТЪСКЪІ сърсодАірь ылдь ыь СЕ 3а 13; і отъ теве естъ в'сс дъі^лыне вллго. і в'сь длръ съвръшеыъ. СЪВЪІШС съ^однтъ ОТЪ ОЦЛ ТН СВѢТНЛОМЬ. ІМЬЖС МА просвѣтн СЕ 79Ь 2; съвжджштс-ю сд ВНДѢ ВНДѢННК ДНВЬНО. СНЛЪІ ЫѢІСЪІА съ нсвесъ съ^оддштд С 93.3; лгг%\ъ гллголд петровн. ілко могж ыъшіл прѣдъ СОБОІЖ. постлвнтн вол"с ыежелн д'вл нл дссдтс лсгсонъ лгі^елъ. дьыесь же боголѣпьыо, въкочрпѣ же н рсрлвъръскъі н ВЛЛДЪІѴ'СКЪІ. съ^однтъ нл лдл н нл сьмрьть С 463.12. // Образно. ^ЛѢБЪ БО БЖНН сстъ съ^о- ДАН СІЧБСС. Н ДЛІАН ЖНВОТЛ МНрОЧГ М Йо 6.33 3, А. Срв. Йо 6.50 М, 3, А; н ^ьрд свѣтл нже о іДі^ъ. н вь^ьрѣвъ ыл иево. ^отд вндѣтн отъкждоѵр гестъ СВѢТЪ. ВНДѢ вѣньцд СЪ^ОДАШТД нл гллвъі стъі^ъ С 78.11. 3. Прич. сег. деят. като същ. съ^оддфон м. мн. Гр. оі катараіѵоѵте^. Тръгващите, отправящите се на път. съ^одьмрсі вь море ВЬ ІСОрЛБЛІ^Ъ. ТВОрКАфСІ ДѢЛА-ИЬѢ ВЪ ВОДА^Ъ МИОГА^Ъ. ТН ВНДѢШІА ДѢЛА ГНѢ. Н ѵюдссл сго вь глжвниѣ СП 106.23. довл”с съ^однтн. Гр. ёѵ уеѵѵаібтдті. С благороден произход, от знатно потекло съм. обѣшташд жс сд иѣісо-торнн. отъ ьЛн^ъ ѵнслом1 ѵстъірн деедтн. Д0ВЫ0 сър<однвъшс СЪКОИЬУЛТН СД С 175.9-10. М, 3, А, СК, В, СП, СЕ, С. Гр. катсфсДѵщ, ксстерхоцш, катеіді [катіёѵал] [вар. яарау(уѵорса]. Вар. сг^оАітн, съ^одіті, Нвб. Срв, сходя ’дойда, спусна се, сляза’ диал. НТ; споходя, спохождам, схождам се. съ^одъ, -л м. Съшествне, слизане [на земята, в земния свят], кднѣмь гллсомь нсповѣдѣ. гь мон н в5гъ мон. ТЪ1 свонмъ съ^одомъ мояк дшж вь^-несе. отъ ис доѵллыънъіа глжбныъі С 505.21. Изч. С. Гр. сгоукатарасп;. Нвб. Срв. споход м., спохождане ср. ЕтМл, РРОДЦ. съ^ожденью, -ІЛ ср. 1. Обикаляне, обиколка, ходене из нещо. н овъ^ож-дллше поѵрстъіЦЖ. съвнрлыніл рлдн елморлстжштнн^ъ меллгрнн ... н въ ІСДННЪ ОТЪ ДЬННН. ВЪ НЛѴДТЪКЪ ТОГО вожсствъыллго рсожденнід. ыс оѵр нскоѵр-СЬНЪ БЪІВЪ ТОА пвстъіМА. н^ъшъдъ нл съ^ождс-пніе. н ^лвлжднвъ въ вс^пж-тъыъіа врѣгъі ^лнде С 289.16. 2. Прен. Снизхождение [за Бог-Отец]. клко іестъ реѵе тъѵьыъ моливът сд прннмъшоѵроѵрмоѵр молнтвж. снн во молн сд. Л ОЫЪ МОЛНТВЖ ОТЪ молд-ШТЛГО сд прнд ВЛЛ^НДТЪ ЖС СД НС съурмГеыьгс 884 сьхрьннтн рЛ^ОЧрМЪіЖШТб. ІЛКО СЪ^ОЖДбННІЛ СН БѢ н прншъдъшннрсъ дъл"ьмл немоштн молнтвл С 303.17. Изч. С. Гр. аиХАоуп, аиукатараспс. Вар. съ^ож- ДСІІНіе. Неб. Сре. схождане ср. ОА, БТР. съэд>л(гёны«, -іл ср. 1. Запазване, съхранение. ѴѴ СЪрСрЛНС-НЬН НЛМЪ. Б6С КОЛЪБЛННЪ. ВЬ ВЪрЪ БЛЛГОДЪТНІЖ стллго емочр д^л. гк> помолн СЕ 60а 9. 2. Предпазване; избягване, мо ѵѵ нзълвленьн блждл. і о очрглшсньн плъ- ТН. I 0 СЪЭДЛНбНЬН В'С6Г0 БЛЖДЪНЛ. I 0 ПрНІАТЬН в'сего дрочргл спсънл СЕ 36Ь 17-18. 3. Грижа, старание, внимание. н достойно вс-лннствл. длровъ съ-рСрЛ(ГбНЬ(е П0КЛЖНТ6. дл н овнло длро-влнніе прннмете С 496.25; н много съ^рльГенніе поклжн о мьннмъін^ъ. не очрдръжлнънъін^ъ С 497.1. Изч. СЕ, С. Гр. фіЛакіі. Вар. с7.^(>мГсіініс. Неб. съхранение ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; съхране остар. РРОДД. СЪЭДАННТН, СЪ^рАИІЖ, съэдлнншн св. 1. Съхраня, запазя непокътнато. ПНСЛНО БО 6СТЪ. ѢКО ЛНЪЛМЪ СВОНМЪ Т\-ПОВЪСТЪ 0 ТбБЪ съ^рлннтн ТА М Лк 4.10. Сре. СП 90.11; любан дшж СВОІЖ погочрвнтъ (Ж. I Н6НЛВНДАН ДША своеіл. вь мнрѣ семь. въ жнвотѣ въѵъ-нѣемь съэдлннтъ ие М Йо 12.25 3, А, СК; съ^рлні дшж моіж н^блві міа дл не постъіждж сіл ъко очрпъвл^ъ нл ткч СП 24.20. Сре. СЕ 75Ь 1; ъко гь любнтъ сждъ. У не остлвнтъ прВърсъ СВОІ^Ъ. ВЬ ВЪКЪ СЪ^рЛНІАТЪ СІА СП 36.28; I длждн імъ ... ^вллАіремъ нма твое стое. і нсосжжденъно сърерлннтн са. пръдъ ТОБОІЖ СЕ 20а 15; лште бо свок-а въръі не сърерлнн. то НН НЛШ6А нмлтъ съ^рлннтн С 66.9, 9-10. // Образно. н въ^длетъ мі гь по прлвъдъ М06І. I ПО ѴІСТОТЪ ржкочр МОСН) ВЪ^ДЛСТЪ МІ. ЪКО сърсрлні^ъ ПЖТІ ГНІА СП 17.22. // Предпазя, спася. съ^рлнн МА ОТЪ ЖНВОТЛ НСМОфЬНЛЛГО. I нлочрѵн МА НЛ В'СА ^ЛПОВЪДН ТВОІА роднтн СЕ 36а 21-22; ^лстжпн спн помнлочрн съ^рлнн нън СЕ 57а 14. Сре. СЕ 61а 23; СЕ 63а 10; се съэдл-ннлъ тд (естъ вогъ отъ рлтьннѵъскл прн^ожденніл С 293.10. 2. Спазя; изпълня [закон, заповед, завет и др.]. ъвнрсъ нма твое ѵлвкмъ. ілже дллъ есн мьнъ отъ мнрл. твон бъша н мьнъ (А дллъ есн. і слово твое сърерл-ннша М Йо 17.6 3, А, СК; н ліре лн ^оірешн вь жн^нь вьннтн. то съ^рлнн ^лповъдн СК Мт 19.17; не съ^рл-нішіа ^лвътл бжъ. н въ ^лконъ его не і^волншіа ^одіті СП 77.10; Ѵскочрсішід I ПрОГНЪВЛШІА БЛ ВЪШЬНЪГО. I съвъ- дъніъ его не съ^рлнішьл СП 77.56; У ДЛСТЪ ІМЪ СТрЛНЪНЪІ (А^ЪІКЪІ. н трочр-ДЪ ЛЮД6І НЛСЛЪДОВЛШІА. дл съ^рл- ніатъ опрлвьдлньъ его СП 104.45; не съ^рлнішід съвътл его. н вьс^отъшіа ^отънъм въ почрстъіні. У нскочрснгнА БЛ въ ве^водьнъ СП 105.13; ^лконл твоего рлді съ^рлні^ъ прлвъдъі твоьх К 2а 6; не сътворь вола твоеьх. і не съэдлнь повелънен твонмъ СЕ 78а 18-19; нъ се ѵ'то сътворнмъ ілко ^лвъ-тъ вожнн ПрЪСТЖПН^ОМЪ. (ЛКО ^АКОНЛ длнллго нлмъ не съ^рлнн^омъ С 386.30-387.1. 3. Наблюдавам, дебна. сллвл. вь концъ не істълі длдові. въ тъло пелнье егдл посълл слочрлъ I съэдлнн домъ его оѵрвнті У СП 58.1. съ^рлннтн ^лконъ. Гр. ѵорофгЛакесо. Спазя закона, н шнротоіж подрлгъ мьндште сд ^лконъ сърсрлнАште велн-ѵліжтъ С 339.23-24. - са страд. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. біаіри-Хааасо, фиХаааш, трреш, гжореѵсо, ката-акеиа^ш, 8іатг|рЕсо, ларафиХааасо. Вар. съэдлштн, съ^рлніті. Неб. съхраня ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. СЪ^рЛННТН СА, СЪЭДЛНІЖ СА, СЪ^рЛННШН СА се. 1. Съхраня се; запазя се в определен вид, с определени качества, ѵѵвлъкъше са въ окрл^ъ ненстьлън'нл. I върънл же-нн^л. съ^рлннтс- са. въ кро-тостн. I цъломждрьн СЕ 97Ь 2-3; н СЪѴрЛНЬНО______________________________885 ДОСТОНТЪ МЪСТО нзмоѵр ПОДЛТН. О С€БЪ ПрЪБЪІВЛТН. ІЛКО ДЛ БЖДбТЪ. Н СЛМО-моѵр БС^ ВрЪДЛ СЪБЛЮСТН СА. ЫС- СЛОЧр-гоѵрюмоѵр ОТЪ БЪІВЪШЛЛГО БОЛ'ЬШЛ БЛЛ-ГЪІНМН ДЪЛЪІ. Н ЮНЪІН СЪЭДЛННТЪ СА ве ^лпатннч С 548.20-21. 2. Предпазя се, спася се от нещо лошо. V БЖДЖ НеПОѴбНЪ (!) СЪ НІМЪ. Н СЪДОЛНС (;погр. вт. съэдлн^, Север., с. 19а, бел. под линия) ска отъ ве^лконеньъ моего СП 17.24; отъ млстн же вьсъкоа добьк съэдлнн сд. по вьса же ѵлсъі. съмрьть ПОМЪІШЛЪА дочршж скоьж въ-стлвн нл больша троѵрдъі С 274.10. СП, СЕ, С. Гр. фиХааоодаі, бшсреѵусо. Нвб. съхраня се ВА, АК, ЕтМл. съ^рлньно нареч. Внимателно, зорко, сигурно. длстъ же прѣдлідн его ^нл-менне нмъ гла. егоже лште ловъжж нмѣте н тъ естъ. н ведѣте съэдлньно ММк 14.44 3. Изч. М, 3. Гр. аспроЛо*;. Нвб. Срв. съхранен прич.-прил. съэдашлтн, съ^рлнаяк, съ^рлн»лкшн несв. 1. Съхранявам; пазя непокътнат, запазвам невредим. съ^рл-нѣетъ гь вьска костн ір(ъ. нн едннл отъ нн^ъ не съкрочршітъ сіа СП 33.21; н двьрнн прн домъ не отвръ^ъ. нъ врлтл ЦѢСЛрЬСТВНІЛ ѴЛОВѢКОМЪ ОТВрЪ^Ъ. л врлтл гровл н пеѵлтнн ыевръжденъі съэдлнксА С 459.15; вь ^емыж же въдржженок копню въкоренн са. облн-ѵеные съі съгрѣшенню ненстрьгномо. нл мъстъ съэдлнілкмо. до д'нешьніллго дьне С 560.25. // Пазя, запазвам, опазвам, і о^одАірнн^ъ нлшн^ъ врлтъ ... ілн съ ннмь въ^ождснне. і нс^ожденне н^ъ. въ мнрѣ съ^рлнъід. стопъі н н^ъ нспрлвн СЕ 186 12. // Предпазвам, защитавам от нещо лошо. съэдлнън отъ всего дъъннъ н ковл. I дкл неѵнстл СЕ 186 14. 2. Спазвам, изпълнявам,_ съблюдавам, придържам се. въпро. сърсрл-нъешн лн до съмрътн. послочршлнне СТЛрѢНШННЪІ. I В'С6ІА Брлтрнід ЪЖС 0 сьшьстбьк рсъ. Сѵвъ съ^рлнѣіж ^л рлдн СЕ 87а 15-16, 18. Изч. СП, СЕ, С. Гр. фіЛаастш, оф^со. Вар. съ^д- НѢТН. Неб. съхранявам ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съшнтн, съшнвк, съшнюшн се. Съшия, ушия. нъ лште тъі лдлме помднешн. кгдл въ породъ ОБНЛЖЛ. КОК-ГО ДЖБЛ лнствню вь^ьмъ. н съшнвъ севъ сн. одеждж сътворн С 347.29. Изч. С. Гр. аѵрракш. Неб. съшия, съшивам ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съшьствьк, -1Л ср. Посещаване, посещение; съшествне. молн нък'то флрнсен гл дл ілстъ сь ьГймъ н вьлъ^ъ въ домъ флрнсеѵовъ вь^леже. вндншн лн съшествніл оѵржлсть ... вндншн лн ѵловъколювьствл лн^отъкъ С 390.28; длан пнштж вьсен пльтн. н ^ъвлнъ нл ОБЪДЪ ровомъ СВОНМЪ. N6 ПОДрЛЖНВЪ са прнде к (Гемо\р. дл ^ъвлннкмъ поклжетъ свокго съшьствніл въісотж С 391.3-4; поѵто клевештешн о мокмъ съшествнн. поѵто лн ^ъловншн МОК ѵловѣісолювьствнк. кгоже прѣжде тъі са нлсъітн С 394.6-7. съшьствьк сватлкго доѵр^л. I)}. ката-раок; топ аушп тсѵепр-атоі;. Съ-шествие [слизане, проявление] на Светия Дух [едно от лицата на Светата Троица според християнското учение за троичността на Бога], егдлже ве^нлѵАльнъі оць. веу-нлѵАЛьное рождьство. сноѵр своемочр ѵѵтъкръі. I стллго ДКА съшествне. тронѵьское съвъкочрпленне съвъсть-ствовл СЕ 53а 12—13; ѵу бъітьн ылмъ ъко не въітн. въ гро^ъное прлвьднвое съшествне. стллго емоѵр д^л. гю по СЕ 606 2; ѵо оделъньн нлмъ. льстн коѵрмнръсцън. съшествнемь стллго с-моѵр д^л гю СЕ 606 5. Изч. СЕ, С. Гр. сгоукатаРаох?. Вар. съшссткнк-, съшествне, съшьстеніс. Неб. съшествне остар. ЕтМл. СЫІѢННТН 886 сынг сгцѣынтн, сьцѣшж, сьцѣиншн св. Оценя, дам оценка, определя це-ната на нещо. лгыьцъ н сыъ вожнн. вол"сіж ыл сьплсьыжіж стрлсть сь влмн прндетъ. н ыл продлынн стлыетъ. нскоѵрпочри;штллпо жнвотворьыоіж кръ-ВЫЖ. СВОЮІЖ мнръ. СЬЦѢНАТЬ трьмъ ДеСДТвМЬ МѢДЬЫНЦЬ. н плс^л илшл ^Аколеыъ вждстъ С 331.29; дл мѵр-ромъ юже юстъ рл^лнѵь вошлмн оѵрстро-юыо. н ^ытростніж съкоѵрпыено. трьмь сътомъ сьцѣын днылремъ. Л НСТНЫ'Н0Ю мѵрро юже овоыілвъше мрьтвнн въскръ-смтктъ. ыл трерсъ десдтерсъ сьреврьнн-цѣрсъ продлюшн С 425.24. Изч. С. Гр. ооцфсоѵ&о, біатіраш. Вар. сьцѣннтн. Неб. Сре. [о]ценя, [пре]ценя ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. съѵетлнью, -іл ср. Свързване, съединяване, сдружаване, въспомнылетъ во тн лювьвь родителю, врлтрьыи; лю-вьвь. дроугъ съѵетлыне СЕ 88Ь 4. Изч. СЕ. Вар. съѵстмінс, Неб. съчетание ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. съѵетлтн, съѵетліж, сьѵетлюшн несв. и св. 1. Съчетавам, свързвам някого с другиго, тъмь же юже ыѣсте дъвл нь едныл пльть. еже (очр)очрво (!) вь съѵетл ѵлвкъ дл ие рл^лжѵллтъ М Мт 19.6 З1, А. Срв. Мк 10.9 М, 3. 2. Присъединявам, причислявам, обединявам, ые рл^лжѵн м^е оть доврырсь овець. плстырю доврьн. ые сьѵетлн м'ые сь проклдтынмн СЕ 84Ь 19; н то творѣл^ж вьсн дроѵргь по дроѵр^ѣ сьѵетлд севе С 86.19. Изч. М, 3, А, СЕ, С. Гр. аи^ебуѵоці, сгоѵарѵддесо, аоѵйттао. Нвб. съчетая, съчетавам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. сьѵетлтн сд, сьѵетлвк са, сьѵетлюшн сд св. Съчетая се, свържа се, съединя се. н врлтніл, вьсн ис- оть к>д'ного н юдыоа рождеин. ыь оть въсыьГснніл дочр^овьнллго. вь съвько\рпл'енню юже лювьвыж слмн са сьѵетлвьшс- С 84.22. Изч. С. Гр. аиѵосррб^ороа. Нвб. Вж. при сьѵвтлтн. сьѵніЛнью, -гл ср. Съчинение, писмен текст, творение, вогл^ньи; мыогоіж оѵрдть. ые облѣын^ь са нлѵатн. нлре-ѵсиллго сьѵньГеныл. ілвнвъшею во са твоюмоѵр рлсжжденью С 543.22. Изч. С. Нвб. съчинение ОА, ВА, АК, ЕтМл, ВТР, АР. сьѵнннтн, сьѵнннь, сьѵннншн св. Съчиня, съставя писмен текст, прншъдъ любь^нѣ. кь просвѣштенню твоюго ро^мышлгліл. ѵѵ волювѴе. про-снілвшннрсь подвнгомь. положнтъ скоростни; ськоыьѵлтн. гочр повелѣвлкк-штр. отьть (!) теве мн вь^вѣштенлгл. кочрп'но во юже н прндтн мн. оть теве рл^о\рмыо ылпнслнлю.. н окы оть сьыл вь^воѵрждлисштл МА. сьѵнынтн н пнслыью прѣдлтн. ілже оть ѵловѣкл вжніл лыннл С 543.20. Изч. с. Нвб. съчиня, съчинявам ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. съж^ъ вж. сьвж^ь. СЫ [сън, СЫН, сжн], СЖЦІЛ вж. БЫТН. сыновожьствью, -іл ср. Осиновение Божие. вллгословьюнь грАдьн сьмрьтн ПрОКЛАТЬ. Л вьскрьсеынгл ИЛМЬ 0БН0-внть. рлвоты н^влвнть. л сьшо-вожьствніл подлть С 342.12. Изч. С. Гр. •оІоіЗеота. Вар. съшовожьствнге. Нвб. Срв. син и божество. сьшовьство, -л ср. Осиновение Божие. ѵадо. иьшъ овыовнтн са р;офешн. ѵестьыымь покллынсмь. I вь^нсклтн прьвллго отеѵствл. і сыовьствѣ его прнмѣснтн са. егоже остжпнль вѣ прѣстжплеынемь СЕ 66Ь 7. Изч. СЕ. Нвб. Срв. синовен прил. съшъ1, сьшоѵр и сьшл т. 1. Син. слнслветн жс нспльын са врѣмд роднтн ен. I родн сыь М Лк 1.57 3, А; точрждь выр(ь врлтрі моеі. V стрлнсыь сыомь сьшъ... 887 СЪІНЪ... мл.тсрі мооіа СП 68.9; въ връмл жлтвѣ шъдъшн дд съвсретъ клдсъі ЫД ПНШТЖ ССБЪ, ПОЛОЖН ыд ^емн снд свокго С 43.16; (съ сдмодрьжъць б)ысть БльглрКиь родомь очр(ноѵр)к('ь нн)к(олъі же н рн^нмнд) влдговърь-му. съжь дронд В. 2. В християнството - Бог Син, второто лице на Света Троица, шьдъше оѵрво нлочр- ѵнте ВЬСА (А^КЪІ. КрЬСТАШТС (А ВТ, ІМА отцд н снд н стддго д^д М Мт 28.19 3, А, СК; въыецъ мжѵеннкомъ. нстн-нънъін вгъ, нже ыддъ вьсъмн вгъ. съ СЪШОМЪ Н СТЪІНМЪ н жнвотворд- штннмъ С 144.11; в(ъ) нма ѵѵтьцд н СЪННД Н СТДГ0 Д0\р)<Д Д^Ъ сдмонйь (!) рДБЪ БЖ(н) ПОЛДГДЖ ПДМАТЬ (ѴѴЦ)& Н мдтерн н врдт(в ы)д кръстъ^ъ сн(^ъ) СН. 3. Потомък, наследник, ѵѵсдннд сновн ддвъідовоѵр М Мт 21.9 З1, СК. Сре. Мт 21.15 М, З1, СК; К 1а 38; К 16 14; С 322.14; С 326.17; С 330.15; тѣмъ же сдмн съвъдъ-тедьствочрете севѣ. ѣко снове есте н^вн-въшн^ъ прісъі М Мт 23.31; і мъногъі снвъ н^дрлвъ оврдтнтъ къ гн вочр н^ъ М Лк 1.16 3, А. 4. Прен. Човек, имащ близка връзка с някого [нещо]; последовател, доврое же съма се сжтъ. снве цсрствнъ. д пдѣведъ сжтъ снве ыепрнѣ^нннн М Мт 13.38 3, А, У; I егдд вждетъ творите н сыд кеоньнъ соѵргоѵрвъншд вдсъ М Мт 23.15 З1; ъко сыве въкд сего мждрън-ше пдѵе снвъ свѣтд въ родъ своемь сжтъ М Лк 16.8 3; V снъ ве^дконеніъ не прідожітъ о^ъдовнті его СП 88.23; СІ^Ъ ВО рДДІ ГрАДСТЪ ГНЪВЪ БЖІ. нд снъі протівънъііА К 2а 39; съіне днідводь. подроѵрже огню. жжнко тьмъ. поѵ’то мжѵншн тдко сочрровъ. рдвд В0ЖН1Д дртемонд С 233.8; тъі же ^ъдо-^ьдъ въпддѵешн. ідко не въс^отъ оѵрвъдътн НСТНЫИДДГО БД. ддвъшддго тн жнть. сне сотонннъ С 115.26. 5. Малкото на животно, се цсръ твон грддетъ тевъ. кротокъ н вьсъдъ нд осьла. і жръвА снд ърьмьннѵд М Мт 21.5 З1, А, СК; пржс-съте гГо снъі овьніа СП 28.1. вдждьнъін съінъ. Блудният СИН. МЪІ же ѴАДД доврдд ДЪДД СЪТАЖАфС, порс-въноунмъ. древдьнюмо^ вдждъио^-мо\р сночр. 1жо покддннемь отвръ^е двьрн црствд СЕ 70а 16; нъ прннмн нъі въ твое ѵкдювне ве^гръшъне. ъко же н вдждънддго ёнд. і рд^вонннкд. і мъітдрд СЕ 86а 10. съінове врдѵьннн. Гр. гзіоі топ ѵгзцфй-ѵо<;. Сватбари, гости на сватбен пир. едд могжтъ снве врдѵьннн по-стнтн са, доньдеже съ ннмн естъ же-нн^ъММк 2.193. Сре. Лк 5.34 М, 3. съінове сноНМ. Гр. Ыоі [тт]?] Еіюѵ. Синове Сионови, синове на Сион -като образно название на жителите на Ерусалим или на юдейския народ, дште дд ксте съжове снѵѵИѴі. ликовите съ ѵадъі свонмн С 324.23-24. съжове о\рмрырвл"еннн. Гр. оі Ыоі тйѵ те^аѵатю(іе'ѵсоѵ. Осъдените, обречените на смърт; смъртните, по велнѵьм мъішьціа твоенл. съндвьді снъі очрмръштвенъі^ъ СП 78.11; гъ съ нсн нд ^еОнж прі^ьръ. оѵрслъішдті вь^дъі^дніе оковднъі^ъ. рд^дръшіті снъі оѵрмръфвенъі^ъ СП 101.21. съжъ вожьн. Гр. [о] г>16<; [тоЙ] іЗвой, о тіебяоо^, о той -двой яоас;, [о] іЗеой Хбуод. Божият Син Исус Христос. ^дѵало евлнычлнъ нс)<вд сінд вжнъ М Мк 1.1 3, А, СК; ъко грддетъ годн-нд н нъжъ естъ. егдд мрътвнн очрслъі-шатъ глсъ снл вжнъ М Йо 5.25 3, А. Сре. Йо 5.28 М, 3, А; по сръдъ двъ-мд жнвотомд по^нднъ бъівъ. Гѵ снъ вжн К 136 27. Сре. С 451.2. // Обикн. мн. Последователите на Христос, верните, праведниците, вддженн съмнръіжштні. ъко тн снове вжТн ндрекжтъ са 3 Мт 5.9 А, СК. Сре. СЕ 856 14; К 9а 34; С 423.12-13. съжъ громовъ. Гр. Ы6? рроѵтгѵ;. Син на гърма, на гръмотевицата — СЪЩ?. 888 съіропо^стьнъ прозвище на всеки един от двамата Зеведееви сина - ап. Яков и ап. Йоан, ученици и последователи на Христос, н нъковл ^еведеовл. I нолнл врлтрл нѣковлѣ. I нлреѵе нмг. нменъ. волннръкесъ. еже естъ снл громовл М Мк 3.17 3. съшъ плътьнъін. Гр. н1о<; ката аарка. Човек, лште во са тевъ нс нсповѣдѣ. съшъ пльтънъін не могж са нлрештн С 355.11. съшъ погъібъльнъін [погъівълн]. Гр. о н1б<; тт)<; апюХЕІад. Обреченият на гибел, Юда Искариотски. ннктоже отъ нн^ъ не погъіве. ткъмо (!) снъ погъівълънъі М Йо 17.12 А, СК. съшъ свътл [свъточр] [н дьнн]. Гр. н1ос [топ] фсотбд, ніос; фсотод каі тщера<;. Син на светлината, Христов избраник, доньдеже свътъ нмлте. въроѵрнте въ свътл. дл енве свъточр вждете М Йо 12.36 3, А, СК; въторое кръфенне прнемешн д'несь врлтре ... I снъ свѣтоѵр въівлешн СЕ 906 18; дл вждетъ съсждъ н^върлнъ. снъ и нлслъдьннкъ. твоемоѵр црсочр. снъ свътоѵр н дьнн СЕ 94а 16. СЪІНЪ ѵловѣѵьскъін [ѵловѣѵь]. Гр. [о] піо^ [топ] аѵіЗроотон, о піод тйѵ аѵ-іірашсоѵ, о ніос; топ тЭеоп. Човекът, ѵъто сстъ ѵлісъ ѣко помъніші н. лн снъ ѵлѵь ъко посЪфлеші его СП 8.5; не посрлмн гГ очрпъвліжфллго нл та. пръдъ снъі ѵлѵн СЕ 32а 14; се же тръ-вочріетъ отъ нлсъ дл въмъ нма господл нлшего вьсн съінове ѵловѣѵьстнн С 262.25-26. // Богоизбраният между човеците Исус Христос, нъ дл очрвъсте ъко вллсть нмлтъ снъ ѵлвѵскъі нл ^емн отъпочрфлтн гръ^ъі М Мт 9.6 3, А, СК. Срв. Мк 2.10 М, 3, А, СК, В; Лк 5.24 М, 3, А, СК; ъко о\р^ьрнте снл ѵлскллго. грдджфл НЛ ОВЛЛЦЪ^Ъ НЛ НВО, I СЪДАфЛ 0 дс- снжіж снлъі СЕ 48а 15. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, X, Р, БН, В, КН, СН. Гр. пібд, ?.буо<;, о тон + ЛИ в генитив. Вар. съниг. Нвб. син ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съінъ11, съіноѵр и съшл т. Кула, крепост, снн сжтъ овьмъшнн нлшж стрлнж. (лкоже се съінове ѵастн. въ^врліГъіжште нлшествніл рлтънъін^ъ С 94.21; овлѵе кдннъ тн съжъ рл^орн^ъ. овлѵе нл-родл СВОБОДНТЪ ТВОКА плкостн С 512. 18; дл пръсллвьнъ нъініл ^ерсоньскъін грлдъ въістъ. въ влгърл мъсто н ѵрь-вькнн. стъін^ъ оцъ н лр'рснеппъ кръ-выж очркрлснвъ са. съжъі прнтворнвъ овоіждоѵр несъкомллго КЛМЪІКЛ. нл еретнкъі н нл рлтьнъіА С 543.3; н понмъ н стън стлр'цл. нде въ мллъін съжъ. нже въ тъгдл въ млнлстъірн С 553.27; нлпрлсно овллкъ покръі кго свътьлъ. н вьс' съжъ С 570.8; н слмъ съшъ колъвлше са лкъі овоште іъ\-влемо отъ многл вътрл С 570.9; врл-т'іл же сжштлл (!) нл съшоѵр I. в(.)сплн-штевлвъше съматоша са С 570.11; н въжАШте н^лъ^оша н съжл С 570.12; лвъіе же пръстл съшъ отъ ^ъівлньгл. н овллкъ прънде С 570.17. Изч. С. Гр. тгбруо^. Нвб. 0. съіньнъ, -ъін прил. Крепостен; който се отнася до крепостта, до кулата, въ (едннъ же отъ д'ннн стодштоѵр сточрочрмоср НЛ ВЪС^ОДЪ СЪІНЬНЪМЬ. по сло\рж'въ црьквьнън. нлпрлсно ОБЛЛКЪ покръі кго свътьлъ С 570.6. Изч. С. Нвб. 0. съіропоѵрстьнъ, -ъін прил. недъліл съіропоѵрстьнліл. Гр. кпргакп тіу; тпрофауоп. Сиропустна неделя - според установената цър-ковна практика неделята непосредствено преди Великия пост, в която се заговява от мляко, млечни произведения и яйцщ Заго-везни. не с^нпочрнлл. съл <л^мл глл ісл А 73в. 23; и?- съіроп8сть. плма влвн^...)н8^лев\р. лл^ гХл н псъі н^лъ евл (ѵ мл глл мд СК 726 14; н& 889 сь съіропо. в ижже бъівас-тъ плматъ. вла-внѣноу плтрнАр^очр. н лъво\р, пАпс-жочр рнмъскочр. Н БЛАГОВЪрНЪ1МОЩ|Й:МА млр-кнѣночр. н поѵрл^ерен. ггіз глл. Е 46 15. «квота съіропочрстьнАіл. Гр. оарратоѵ тіі<; торосрауон. Сиропустна събота; съботата от Сиропустната седмица, еж с?нпо^на^с1Га^ ма гла кб А 73а 1; (сяч_съіроп8сть) с&а ѵо^ма. Р1 мв СК 71Ь 4; с^. съ^почр. про. гла. н. помолите са н въ^да. стй. ^нас-мъ естъ въ нюден. к рнмъноД? 4а 4. Изч. А, СК, Е. Вар. сьнропоустыіг, съіропвстьнъ. Нвб. сиропустен църк. ВА, ЕтМл, БТР. сырг1, -а т. Сирене, мо н& съіромь вь велнкъі ежвотъ. веѵеръ СЕ 16а 18; нмѣше же врѣмд ^лѣвъі ѵнстъі н топлъі. внно н МАСЛО ДрѢВѢНОК. н МЛАДЪІ съіръі Н АНЦА. Н КрНННЦЖ медоѵр С 291.8. Изч. СЕ, С. I)}. тиріоѵ. Нвб. сир остар. и диал. ОА, ВА, НТ, НГер. Срв. сир[ене] ср. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съіръ11, -ъін прил. За дърво - сурово, неизсъхнало. ^лне аштс въ съірѣ дрѣвѣ сн твордтъ. въ соѵрсѣ ѴТ0 вждетъ М Лк 23.31 3. Изч. М, 3. Гр. г>урб<;. Нвб. Срв. сирост ж. 'влага’ РРОДЦ. съітость, -н з/с. 1. Ситост, насищане с храна, вѣдъі /дкоже ѵрѣвьндд съі-ТОСТЬ. НН БЬДѢТН ВѢСТЪ. нн цѣло-мждрьствовлтн. н велнѵднніе мльѵатн ие трьпнтъ С 279.20-21. // Прен. Преситеност, отвращение, н длстъ імъ прошенье і^ъ. н посъла съітостъ въ ДШІА І^Ъ. Н ПрОГЫѢВАШІА МОСѢД ВЪ СТДНѴр (!). Н ААрѴОИА СТАГО ГНѢ СП 105.15. 2. Прен. Насита; сладост; духовна наслада, о мжѵеинѵн пама-ТН. КАІСО съітость вждетъ любаштнТ-мъ мжѵеннкъі. ^дьГеже къ довръінмъ клеврѣтомъ. ѵьсть н оѵркл^днніе іестъ прніл^пн. КЪ ОБЬШТО\рОЧрМО\р ВЛАДЪІЦѢ С 82.2. 3. Обилие, изобилие [образно]. врАтъ нѣкто ... прѣвъі очр ьГего годъ мллъ. отъ^одъыоіе жнтніе сь /Лнмъ жнвъі. нже врлтъ съітостъ плѵе Прннмъ ТАКОВАГО ТрЬПѢННІА ГЛАГОЛА ісъ стАрьцоѵр ... ВЬ^НДѢВѢ очрже въ МАЫАСТЪІрЬ ... ІАІСО ННѴС0Ж6 БрАШНА N6 нмавѣ сьде С 290.1. ве^ съітостн. Гр. шЛцатсос;. Безкрайно, безпределно, ненаситно. влАжж очрст А ТВО/А. ве СЪІТОСТН НДСЪІШТЬШД СА. Н ПрНЛОЖЬША СА КЪ НСОЧ^СОВОМЪ ОЧ^СТОМЪ. Н ДОЧ^А СТА отъ тждо^ нспльЦЪшд са С 457.26. до съітостн. Гр. еіс, кброѵ. До насита. алѴжштн-н-^ъ въ поч^стъзЛъ до съітостн кръмнмн БѢА^Ж С 398.22-23. Изч. СП, С. Гр. кбро<;, 7гХгіст(іоѵ7і. Вар. съітот. Неб. ситост ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съітъ, -ъін прил. Прен. Сит, доволен, който се задоволява с нещо. бѣсъ же ^оулъі вѣштААше ыа антонн/а н на ПАВЪЛА. ГЛАГ0Л"А Б0Л“ЬШЬМН. ГЛАДНВАІА СНІА. НеНДСЪННТСНАГА. ІАЖ6 ннколнже свонмъ ыѣста съіта С 172.19. Изч. С. Гр. бсрковреѵо^. Неб. сит ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. СЪІТЬ, -н З/С. до съітн. Гр. ещ кброѵ. До насита. ВЪ^АЛКА КрЪМАН ВЬСЬ МНрЪ. НЖ€ ОТЪ ПАТН ^ЛѢБЪ ПАТЪ ТЪІСЖШТЬ ДО СЪІТН ндкрьмн С 344.19. Изч. с. Неб. Сре. сит[ост] ж., сит прил. сь, сн, се местоим. показ. I. Като прил. 1. Посочва лице или предмет в непосредствена близост: този, тази, това, тези. мнмо несн ѵлшж сніж отъ мене М Мк 14.36 3; ісжіж рѣѵь приносите на ѵмса сего М Йо 18.29 3, А, СК; полагаж ПАМАТЬ (Ѵ0Ц)8 Н МАТбрН Н БрАТ(8 Н)А ісръстѣ^ъ сн$ъ) СН. 2. Посочва лице или предмет, които са споменати или известни: този, тази, това, тези. родъ же сь не нс^однтъ сь... 890 СЬ... ТЪКМО МОЛНТВОІЖ н постомь М Мт 17.21 А, СК; ѣко снъ мон сь мрътвъ вѣ н ожнве М Лк 15.24 3, А, СК; лмін. г<мж влмъ ѣко N6 нмлтъ прънтн родось. ДОНЬДОЖС ВЬСѢ БЖДЖТЪ М Лк 2^.32 3; н глдтъ пѣвцн пѣнне се. въ гХл. г. Е 31а 12; вже моі N6 остлві мене. доньдеже въ^вѣштж мъішьцж твоіж родочр семо\р грідджштюмочр СП 70.18; N6 оѵртлн сд въ рлвѣ вжьн семь СЕ 546 22; не ток'мо нвсънъімъ снллмъ прнтн. ЫЪ Н СЛМОГО БЛ Н6ВНДНМ0 съ нлмн въітн. вь сь ѵлсъ СЕ 956 9; молж са оѵрво дл помнімъ прісно словесл сі К 96 4; н поклжн Тмъ ілко тъі юсн іедннъ въ. ОБЛНѴН 0 мьыѣ снлж вожьствл твоіего вь сь ѵлсъ С 22.10; іельмл оѵрво сътворнсте КДНОМОѴр ОТЪ БрЛТНА ССЛ МОА р(8ДЪІА. то мьыѣ сътворнсте С 123.25; донде же сн ^лповѣдь по всен сг\рптьстѣн стрлыѣ С 145.5. // сь срещу гр. членна форма, мнлъ мн естъ ылродось. ѢКО МЖе ТрН ДЬЫН ПрНСѢДАТЪ мьнъ. і не нмжтъ ѵссо ѣстн М Мк 8.2 3; ТОГДЛ НЛѴАТЪ ротнтн СД Н ІСЛАТН СА. ілко не ^нліж ѵлісл сего СК Мт 26.74; гн съклжн нлмъ прнтъѵж снж. плѣвелъ селъыъі^ъ У Мт 13.36; тлко н мъ [!] сего сйанл. влгвенл. товоіж нлсллдн^омъ са. вьпніжцно СЕ 166 9; ѵетъіре десАте вьнндо^омъ въ подвнгъ сь С 92.4; тевѣ іедномоѵр повѣ-дочріж тлннок се С 247.27; ннклкожс ыѣстъ въівъшеіе се ѵоудо ыъ въглл-шеыніе прншъдъшннмъ С 309.25; вьсл рл^дроѵршнтъ. нлплдъшльл нл ^емыж сыж зълліл С 529.20. II. Като същ. 1. сь, сн, со, сн [снн] ед. и мн. м., ок., ср. За назоваване на лице или предмет в непосредствена близост: този, човек, този предмет; тези хора, тези предмети. рліж же влмъ. ѣко ын соломоыъ во вьсен сллвѣ своен овлѣѵе са. ъко едныъ отъ сн^ъ М Мт 6.29 3, А, СК; ынѵьсоже лн ые отъвѣштлвлешн. ѵъто снн нл та съвъдътельствоѵріжтъ М Мт 26.62 3, А, СК; сн же но^ъ мон мнроич помл^л М Лк 7.46 3, А, СК; гТ вже спннъ нлшего. влгвн сего. в'сѣмь влвеннемь д^овьнъімь СЕ 816 12; сін нл слоѵржъвж готовлълрсж са К 6а 11; то іслко іестъ реѵе тъѵьнъ молнвъін сд прннмъшоѵроѵрмоѵр МОЛНТВЖ. СНН БО МОЛН СА. Л ОНЪ МОЛНТВЖ ОТЪ МОЛА- штлго са прнА С 303.15; мъі сь снмн прл^дьно\ркмъ. Н НОВОМЪ А^ЪІКОМЪ вогонлоѵрѵенжіж пѣснь покмъ С 326.7; прнде ѵловѣкъ воглтъ нменемь Тѵѵснфъ. сь дръ^нжвъ вьннде къ пнллтоѵр С 452.28; нъстъ во семоѵ отьцл нл ^емн. нн дроѵргл кого нъініл С 455.23. 2. се, сн ср. ед. и мн. Това нещо, тези неща. глл емочр юношл. вьсѣ сн съ^рлнн^ъ отъ юностн моеьх М Мт 19.20 З1, А, СК; коеіж овллстніж сс творншн М Мк 11.28 3; онъ же ^лпръштъ нмъ. повелъ ннкомоѵрже не гллтн сего М Лк 9.21 3; ѵо семъ съвръшлетъ са лювъі в нлсъ. дл дръ^-новенне нмлмъ въ днъ сжднъі Е 37а 14; сі есі створілъ омлъѵлл^ъ СП 49. 21; ръці мі семочр лі та нлочрѵі оѵрѵітель К 4а 24-25; лште очрво ^оштешн нлсъ отъ сн^ъ оѵрпрл^ннтн. лште лн ^оште-шн нно повелн нлмъ н сътворнмъ С 37. 18; прнде къ грлдоѵр. реѵенъін сквръ-нлвън лмемо\рр'мнн. нлѵд нл грлдъ плъѵнтн СА. н снмъ тлко въівліжштемъ. овогдл же ворА СА овогдл жс лестьмн льста грлдъ пръд С 56.21; то о дъ-ЛЪ^Ъ оѵрво ѴО КЛКО СН БЖДЖТЪ РII 3.9. до сего. Гр. есод топтоп. До този момент, досега, отъвъштлвъ же нс реѵе. остлвнте до сего. н коснжвъ въ оѵр^о его нсцѣлн н М Лк 22.51 3. до сего дьно. Гр. ёсод тг[<; отіцероѵ. До днес, досега, тѣмь же нлреѵе са село то село кръве до сего дьне М Мт 27.8 3, А, СК. къна^ь мнрл сего. Гр. о архсоѵ "сой кбстцоп тойтоо. Владетелят на този [тленния] свят, Дяволът, нъінѣ къна^ъ мнрл сего н^гънлнъ вждетъ вонъ СЬ» ■ і 891 сь... М Йо 12.313, А, СК. Срв. Йо 14.30 М, 3, А, СК; Йо 16.11 М, 3, А, СК. къ семочр, къ снмъ. Гр. ётеіб-п, крос; хоотоц. Вече, повече, при това, по-нататък, къ снмъ жс н длръі обѣ-штлвллше, л дрочргоіе (...)лше ѵьстн отъ црѣ н слнъі прннмете С 87.4; къ семочр ил ^емн мн весѣдочркшн н прѣдъ двьрьмн клѣтн мока С 237.3; НН рЛѴНТА ПОКЛОННТН СД ОГНЮ нн сльньцв нн водѣ. кште же къ семо ллл^ж (вт. сс-мочр гллголлл^ж, Север., с. 257, бел. под линия) С 257.1. междоѵр «нмь. Гр. іѵ тф рехави. Между това, междувременно, межди же снмъ молѣл^ж н оѵрѵеннцн его. гмжіре рлвьвн ѣждъ М Йо 4.313, А. мнръ [вѣкъ, свѣтъ] сь. Гр. [ошо?] о коород, о р(о?, [онто?] о аісоѵ. Този свят, земният свят, земният живот. нже реѵетъ нл д)<ъ стъі ие отъ-почрстнтъ са емочр. нн вь сь вѣкъ нн въ вжджірнн М Мт 12.32 3, А, СК; і пеѵлль свѣта сего. і льсть вглтъствл подлвлѣетъ е. і вее плода въівлетъ М Мт 13.22 3; тлко вждетъ вь съконъѵлнне вѣка сего М Мт 13.40 3, А, У; въі отъ сего мнрл есте. л^ъ иѣсмъ отъ сего мнрл М Йо 8.23 А; иенлвндАН дша своеьл. вь мнрѣ семь. въ жнвотѣ вѣѵънѣемь съдолннтъ яв М Йо 12.25 3, А, СК; ѣко ннѵьтоже естъ дрлже вѣкл сего СЕ 44а 15; н л^ъ еріе нл семь свѣтѣ. мон^ъ грѣ^ъ покляв са СЕ 725 1; тъі едннъ нл съ свѣтъ прнде грѣшъннкъ і^влвнтъ СЕ 726 10—11; ^вллнмъ та гГ і^блв-льшллго. по м'но^ѣн мнлостн твоен. рлвл твоего сего. ѵѵтъ сочретънллго жн-тнѣ сего мнрл СЕ 81а 21; иепьштюетъ I нл семь свѣтѣ вжни гнѣвочр К 26 34; сллвл тевѣ воже отьць нлшн^ъ лврллмл неллкл. Н(ЛКѴѴВЛ. н^ведън нлсъ н^ мнрл сего С 260.17; воговъгодьнъ съвѣтоѵріетъ съвѣтъ въ свдтъін грлдъ отнтн. н оѵрпрл^ннвъше сд отъ потрѣвъ мнрл сего мльѵлтн С 282.10. нлдъ вьсѣмн снмн. Гр. сгбѵ каспѵ хочхок;. При всичко това, освен това. мъі же нлдѣемь са ѣко сь естъ ^ОТАН ІЛѢ Н^БЛВНТН. НЬ I нлдъ вьсѣмн снмн третнн се день нмлтъ дънесь М Лк 24.21 3, А. не... къ семочр. Гр. рт^кехг. Вече не. н реѵе кн не вждн к’ семочр плодъ отъ теве вь вѣкъі. н то\р лвнк очрсъ^нж С 343.27. Срв. С 345.9; С 346.20. отъ сего. Гр. ёк хоотов. Оттогава, отъ сего мьнозн отъ очрѵеннкъ его ндж въспать М Йо 6.66 3, А. по семоѵр. Гр. кака, ка ата. Така, тъй; по този начин, горе егдл рекжтъ доврѣ о влсъ въсн ѵлв(ц)н. по семочр во творѣл^ж лъжннмъ пркмъ отцн н^ъ М Лк 6.26 3. по семь. Гр. реха хойхо, рехоі хайха, еТй’ овхык;. След това, после, сн реѵе н по семь глл нмъ. лл^лръ дрочргъ нлшъ очрсъпе М Йо 11.113, А, СК; по семь ѣвн са плкъі нс очрѵеннкомъ свонмъ нл морн тлворьѣдьсцѣмь М Йо 21.13; н по с'емь (!) гХе м?снт СЕ 776 18; н по Й прнвоХд ^отаціГа пострѣірн СЕ 866 16; л ^с н по семъ не отъвръже сд С 419.28. по сн^ъ. а) Гр. реха хайха. След това, после, по сн^ъ прнде нсъ і очрѵеннцн его въ іиденскжяв ^емляв М Йо 3.22; по енхъ же вѣ прл^дьннкъ ниденскъ М Йо 5.1 3; по сн^ъ нде НСЪ НЛ ОНЪ ПОЛЪ морѣ ГЛЛНЛѢІА тлверьѣдъскъі М Йо 6.13, А; еже л^ъ творяв тъі не вѣсн иъінѣ. рл^очрмѣешн же по сн^ъ М Йо 13.7 3, А, СК; по сі^ъ же реѵе въ севѣ. лште н вл не вояв са. ні ѵлісъ срл^іѣяв са А Лк 18.4; очрмножншА сь\ немоштн 1^ъ по сі^ъ о\р(АдрішіА сіа СП 15.4; не въ^могжтъ нл ТА. I ПО СН^Ъ огрлжденл ТА ОБрѢТЛІА СЕ 916 7. 6) ТГр. кака ка ата. Така, тъй; по този начин, се во мъ^дл влшл мъногл нл невсе. по сн^ъ во творѣл^ж пркмъ отцн н^ъ М Лк 6.23 3. СЬАб 892 СЬД€ прьвѣіе сего. Гр. лро тонтоо. Преди всичко, вндѣ лн вьсьде очрже. очрсьпе-ыніе н сьнъ сьмрьть нлрнѵемж. н Тмѣіж-штевк (!) прьвѣіе сего стрлшіно лнце. нън неврѣгомж по вьскрѣшеынТ бъі-в'шж С 488.18. прѣдъ снмь мллъі. Гр. про РрахЕЮ<;. Малко преди това. нъіМ"ѣ вь^емн вь^лювыеннѵе. іегдл прѣдь снмъ мллъі нскллше тъі съкл^лнніл реѵе-нігмочр. кгдл во дочр^омъ рл^гнѣвл са. тъгдл н молн са С 317.1-2. прѣжде сего. Гр. кро цгкроп, кро хоп-хон. По-рано, преди, се естг кръвь моѣ о неіже прѣжде сего. весточрдънъі съвѣтъ творѣлше. съ ве^очрмнъімі флръісѣі К 76 27; ілко ж(е во крь)-іреннн (м дн)нн нсквшлемъ бъістъ. не ілко н прѣжде сего одолѣтн не мо-жллше XI Вб 24. сего рлдн [дѣльмл, дѣлгл]. Гр. 8ш хоохо, ёѵека хоотои, еѵекеѵ хопхоо, ёѵ хонтср, хопхоо х«Р^ѵ, хоіуарооѵ, хопхо, хапха. Свързва сложни съчинени резултативни изречения: затова, заради това, поради това. сего рлдн остлвнтъ ѵлісъ отцл своего н млтс-рь своіж. і прнлъпнтъ са женѣ своен М Мт 19.5 З1, А, СК. Сре. Мк 10.7 М, 3; н дрочргъі реѵе женж поіасъ н сего рлдн не могж прнтн М Лк 14.20 3, А, СК; сего рлдн рл^очрмѣ-емъ. ѣко въ немъ жнвемъ. н тъ в нлсъ. ѣко чѵ д^л свос-го нлмъ длстъ Е 37а 2; сс-го рлдн нл въторъіід стрлнъі. ВЪІ-шьынн^ъ веціен. прѣ^однмъ СЕ 1а 8; сего рлді вьсьдс-. глжтъ. евлнълнсті нстінж К 3Ъ 6; сего рлдн во і плвс-лъ очрѵітъ ГЛА. ВЬСѢКО СЛОВО СМрЬДА. очрстъ влші^ъ дл N6 іс^одітъ К 4а 5; сего рлдн. ДЛ N6 прѣуодАштс. грлдл влшего. порл^очрмѣіжтъ нъі С 130.12; лштс- сего дѣліл не ^оштешн прнтн нл ПОКЛІЛ^НЬ. НчКО ѵловѣкъ КСТЪ попъ грѣшьыъ. то н не кръстн са С 361.23; сего дѣліл кротость нмѣлше. н сьмѣ-ренніе С 365.4; ссго дъльмл реѵе кдннъ отъ двои нл десАте. н не стъіднтъ са млтден се пнша С 409.14; сего во дѣльмл н жестокоіе клменніе са рлспл-дллше. дл очрвѣддтъ. ілко тъ кстъ дочр^овьнъін Н ЖНВЪН КЛМЪІК' С 485.14-15; о вьскрѣшеннн мрьт- въінрсъ. Н ЖН^НН БЖДЖШТЛЛГО ВѢКЛ прл^дьыоѵркмъ. сего рлдн очрво прл^-дьночрнмь С 486.5. се жнтые, сн жн^нь, сь жнвотъ. Гр. [опхос^ о р(о<;, о яарооѵ ргос^, о8е о Ргод, [аотц] т) д хоіапхг) С,ащ, і\ Бѵхаѵва віахріРд [Згаусоуп], анхт| д стхрахега. Земният живот, довьлетъ тн в' семь жнтьн. подвнгнжтн са СЕ 916 1-2; ономочр в(.) мъноглштн нл семь жітін плкость творілъ есі К 9а 9; ын мо^ѣте н^мѣннтн ве^ъврѣменьноіж СЪМрЬТННБ. СЛЛДЪКЪІА ССА ЖН^НН С 87.1; мъі же тъ, прнгл^нь нстовллго црѣ. жнвотл сего не прѣдлмъ лн С 91.14; послочршлн мене н пожьрн. н нлсъіштлн са жн^нн с€а С 102.5; н жнтн ^отАШте въ млловрѣмен'нѣѣмъ семъ жнтнн. въ вжджштннмъ въцѣ очрмрѣрсомъ С 108.12; тъгдл вьсе кже вь семь жнтнн прѣовндѣвъ. къ овѣ- ШТЛНЪІН^Ъ БЛЛГЪІН^Ъ ПрНАТНК под- вн^лктъ са С 252.6; оврѣте шнрокъін Н прострлыъін ПЖТЬ. ЖН^НН ССА СТрОА-шть С 351.16; тлко очрво н вь семь жнтнн многыштн съвывлетъ СА БЫТН ЗЛ Па 15. сьн ... л оыъ. Гр. о цёѵ ... о 8е. Този ... онзи; единият ... другият, снн во МОЛН СА. Л ОНЪ МОЛНТВЖ ОТЪ МОЛА- ШТЛГО СА прнА С 303.15. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, ЗЛ, X, Р, Г, МЛ, БН, Я2> Пр П1В, СН. Гр. 08x05, “'0x65, о, т), хб, ббе, о беТѵа, тсаршѵ, ёкеТѵо?, Х010Ш05. Вар. съ, «і. Неб. со[я], са[я], се[я], [сия] диал.; като членна люрфелга за близък, познат предмет, напр. кбштаса, женаса, дётесо, мажбс и под.; по сем сега 'сега, отсега нататък’ диал. ДА. сьде нареч. 1. Тук, на това място, не нмлмъ съде тъкмо пать ^лѣбъ н СЬЖАб 893 СЬЖАС дьвѣ ръівъ М Мт 14.17 3, А, СК. Срв. Лк 9.13 М, 3; N6 нмлтъ съде остлтн клмс-нь нл клмс-нн. іже нс-рл^орнтъ са М Мт 24.2 З1, А. Срв. Мк 13.2 М, 3; пожндѣте сьде н вьднтс- съ мънокж М Мт 26.38 3, А, СК. Срв. Мк 14.34 М, 3; сьде вьселкж ска ѣісо У^волн^ъ V СП 131.14; се уъ сьдс- стонтъ СЕ 96а 8; сьде ксмъ дълссемь л очрмом' С6БС- сн тлмо сжштл творж С 343.17; сьдс лежнтъ мостнѵь ѵрьгоѵвъілкл бъівъін пр(н) СѴМбОНЪ Црн н прн петрѣ црн МН. IIПрен. Тук, на земята, в настоящия свят. не НМЛМЪ БО СЪДС ПрЪБЪІВЛЖЦІЛ грлдл. нж гръджірлго въ^нсклнмъ Е 34а 12; тлко жс н послочршьствоѵркмъ. клкоже сьде бъі^ом [!] нско^шенн. млловръ-меньноѵро\рмо\р цроѵр С 72.12; то кстъ ѵоудно КНАЖС клко оѵрмръ пльтнкж. дл нс тъѵькж сндс (погр. вм. сьдс, Север., с. 155, бел. под линия) освъ-тнтъ. ыъ н въ лдѣ отрѣшнтъ БОЛЪ^НН о^мьръшннм' С 155.19; ие штада- ШТС БО СА кже ЖНТН СЬДС ВѢѴЬНЖІЖ мжкж творнтъ. сжштнкл жс сьдс стрлдьвл БЛЛГЪІН^Ъ ГОТОВНТЪ НЛСЪІ- штлннк С 290.27,28. 2. Сега, в този момент, понастоящем, съкоупн і оръглнъ съкръшенъ. прѣгждьынцкж крлсънж. съвръшенж сточрмочр д^очр. ѢКО дл сьдс по въгдрлстоу. съвлъкъше са. ветъ^ллго ѵкл СЕ 94а 20; не сьде же тъѵыж. нъ н въ ннъ дьыь оѵ^ьрнтн н С 446.23. 3. В този случай, при тези обстоятелства, пеле-нъі въ родьство прнкмъктъ. пеленлмн н сьде повнвлктъ са С 451.25; тлмо о\рво. нже енндълше по прьвъъмъ. очрже ие нцълълше ... нъ сьде по прьвъъмъ въторъін сълл^нтъ. по вьторъъмь третнн н ѵетврътъін С 496.18; тлкожде оуво н сьде. ^лкГсжс- не къ ѵловѣкомъ кстъ нлш(.) врл(..) нъ къ до^овънъінмъ лжклвьствл С 497.9. // По този повод, в тази връзка, в това отношение, тъмь же потръвьно естъ въспомѣнжтн н сьде лплл глл-въшл. съдѣнствоѵркжте же молнмъ не въ тъште ПрНАТН ВЛЛГОДѢТН БЖНА влмъ ЗЛ Iа 15; ономоч)1 во отъ длрл вьсе. сьде же н троидъ твон н потъ С 381.24. до сьде. Гр. ещ юбе. Дотук, до това място, онн же кръплъл^ж са гмжште. ѣко рл^врлштллтъ лмдн оуѵА по вьсен ікден. нлѵенъ отъ гллнлекА до сьде М Лк 23.5 3. сьде влн^ъ съін. Гр. о8е. Който е наблизо, съседен, намиращ се в съседство, тукашен, онл же реѵе. отъ млнлстъірѣ ксмъ сьде влн^ъ сжштлл-го. н поелл ма нгочсменыл донестн про-сворж вь ськж вьсь С 515.26. сьде ... овьде. Гр. шбе ... ёкеТ. Тук ... там. I тъгдл лште реѵетъ къто влмъ се сьде се овъде. не нмъте въръі М Мк 13.21 3; нн рекжтъ се сьде лн овьде. се во ц(ср)срствне вжне вънж-трьждж въ влсъ естъ М Лк 17.213; н рекжтъ влмъ се сьде се овъде ^ъ. не н^ндъте нн поженъте М Лк 17.23 3. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, Р, КН, МН, Пр. Гр. ю5е, ёѵхаСОа, ЁѵхеСіЗеѵ, ёѵтЗайе, аохой, ёѵ хоихф, оихо<;, о. Вар. съдс, ^де, с'де, сдс. Нвб. съде, съдя остар. ОА, НГер. Срв. съде[ка] 'тука’ диал. ДА; съде 'всякъде' остар. РРОДЦ. сьжде, снжде, сежде и сьже, снже, сеже тестоим. показ. I. Като прил. Посочва период, понятие и под., които са споменати: този същият, именно този, тъкмо този. нцкн сего мцл не А 1356 16; й н в с1г мцл А 146а З^псл. л сего мъ ісд СК 131 а 7^псл л сего мъ октлврл СК 131а 15; пел л сегожде СК 126а 13; то поѵто очрво лнлннн елпфнръ. не реѵе сн^ъ жде словесъ. поклнтл са отъ ^ъловн влк С 363.12-13. II. Като същ. сежде ср. ед. Гр. тонто. Назовава обобщено някакво действие, явление: това нещо. к плкъі. ѵлшж с(.)тъ длъше імъ гла. СШбОЫЪ 894 сьрбвролгсвыіь, С6ЖДС- імь гла. се есть крьв(.) моѣ. і^лі-вдемд ^д вы. вь остдвлеыье грѣ^омь К 76 21. нв до сегоже ДОВОЛЬ НМѢТН. нь н ... Гр. ойбе це%рі тогксоѵ археоцоа ... Не ми стига това, но и ... ые домы- ШЛѢД^Ж Ж« СА ІСрСТД. ПОВѢДЪЫЪКА оѵрсоѵржддккште прислддь. і ые до сего Ж6 ДОВОЛЬ ІМЖШТ6. N7. і рд^воішісы ыждать К 11а 15. А, СК, К, С. Гр. оСто?. Вар. сь жде, сь жс. Нвб. Вж. при сьдс. сьмеонъ вж. сѵрмеоыь. сьмѣвкште [погр. С 424.1] вж. съмѣшдтн. сьревро, -д ср. 1. Сребро, рдждеже N7.1 ъісоже рдждіздеть сю. сьревро СП 66.10. II Образно. сдовесд гыѣ сдовесд прѣѵістд. сьревро рдждежеыо нсісоѵр-ш*аыь ^емі. д н оцѣштеыье ссдмеріцеіж СП 11.7. // Прен. Сребърен езически идол. ісдпнштд погдыьскдід сьре-вро н ^ддто. оѵрстд нмжть н ые глд-гол"жть С 104.1. 2. Събир. Сребърни монети, сребърници, і сьвьрдшд са стдрьцн. сьвѣть же сьтворьше. сьревро мьыого ддша воныомь М Мт 28.12 3, А, СК\ н вса н^гьыд нцрісве (!)... н проддіжцлнмь рдсыпд сьревро н дьскы нспроврьже А Йо 2.15; влдго мьыѣ ^дісоыь оѵрсть твоі^ъ пдѵе ты-сжірн ^лдтд і сьрсврд СП 118.72; помаын иодж скдрнотьскдлго, оувоѣ-ВЬШД СА. I положьшд сьревро. I ВЬ^ВѢ-шьшд са СЕ 49о 19; дште н сьревро поврьже жндомь н реѵе нм'. сьгрѣшн^ь прѣддвь крьвь вс^ вниы С 362.29; дльж'ыь вжде ыѣісто комочр сьревромь С 494.3. ідкы сьревро. Гр. аруорбхрооі;. Като сребро, н дісы сьревро сль^ы вьрдштд кдпдд^ж по лдынтдмд ыд ^емыж С 397.25. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. аруорюѵ, аруоро?, керра [вар. [та] керрата, [та] аруиріа]. Вар. сьровро, сревро. Неб. сребро ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Сребровник МИ ЙЗах,Кюст.; Сребра МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Сребрин м. ЛИ, АС,СФС; Сребра ж. ЛИ, Сребро м. ЛИ, Сребко м. ЛИ, Сребров ФИ, Сребреков ФИ СтИл.РЛФИ. сьревролюБ/Сеыые, -ід ср. Сребролюбие, алчност, прдвы. вдджены пдведь гддше ѣко кореыь вьсѣмь ^ьдомь (,)сть сьревролювленье К 4Ь 27. Изч. К. Калка от гр. фЛаруоріос. Вар. сьревро-лмвлсньс. Неб. Сре. сребролюбие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. сьревродювьство, -д ср. Сребролюбие, алчност, ѵѵ ве^оѵрмые пдѵе же ѵо сьревродювьство. вьсе во то породн ^ъдо С 411.21; ѵо кодьмн сьревролювьство ^ьло С 426.12-13. // Образно. ие вѣсн ѵто проддюшн Тюдо, отьмнло тд іесть сьревролювьствд пншцьство С 425.28. Изч. С. Калка от гр. фіХаруоріа. Неб. Сре. сребролюбие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. сьревролмвьствые, -гд ср. Сребролюбие, алчност, ѵѵ сьревродювьствье вьсе се ^ьлос то сьтворіло есть К 4Ъ 8; вьсе то сьревродювьствье сьтворіло есть ^двы-тн К 4Ъ 23; ие того лн дѣл'ьмд глдго-лддше ые прнтджнте ^лдтд. ын сьреврд. ИН МѢДН ВЬ ПОІДСѢ^Ь влшн^ь. сь горы прѣжде прдт(,)А тевѣ, сьревролювь-ствнід сысд^дыніе С 411.6-7; вьсд сн вь ^двыть вьложн сьревролювьствніе тьгдд С 412.1; кореыь вьсемочр ^ьлоѵр іссть сьрсвролювьствню С 412.3; н В0Л"С1тК ие рдѵн послоѵршдтн. ыь ыд сьре-вролювьствне оѵрклоын сд С 413.8. Изч. К, С. Калка от гр. фЛаруоріа. Вар. сьрсвро-лювьствьо, сьровролювьствню, сьревролювьствнв, Неб. Вж. при еьревролювьство. сьревролювьць, -д т. Сребролюбец; алчен човек, сдышдд^ж же сн вьсѣ. і фдрнсѣн сьрсвродювьцн сжфе. I подрѣ-ждд^ж н М Лк 16.14 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Калка от гр. фЛаруоро;. Вар. сьревролювьць, сровролювьць. Неб. сребролюбец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. скрбврьннкъ 895 сѣверъ сьреврьынкъ, -л т. Сребърник, сребърна монета, онн жс постлвншд емочр .К. -тн. сърсврьннкъ М Мт 26.15 3, А, СК Срв. К 56 30; С 416.10; съвѣірлвъ же цѣнж по среврьннкочр. нл вниогрлдъ посълл а СК Мт 20.2; і повръже К съреврьшкъ К 56 11. Срв. С 415.8; по ѵъто вь^імлеші ъ съреврь-жкъ. інюдо К 56 32. Срв. С 415.12; прнде н нскочрпн оѵр стрлжъ тѣлесѣ сточрю. пдть сътъ н трн сьреврьынісы длвъ С 270.26; юдннъ длъжьнъ пдтн(ж сътъ сьреврьннісъ. л дроѵргъін пдтніж десдтъ С 393.22. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. йруоріоѵ, бтіѵйріоѵ, оА-оо^рікоѵ ціХѵаріаюѵ. Вар. сгреврьинкъ, среврьннкъ, сърсврьмікъ, Неб. сребърник остар, ОА, ВА, НТ, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДЦ, ДА. Сре. Сребърников ФИ СтИл,РЛФИ. сьреврьнъ, -ъін прил. Сребърен, който е направен от сребро. Тдолн (А^къ сърсврънн У ^ллтн. дѣлл ржкъ ѵлѵь СЯ 113.12. Сре. СП 134.15; н прн-несошд клнкоже вѣлше очр ьГего кочр-мнрь. сърсврьнъі н ^ллтъі. очркрлшенъі клмеынюмъ многоцѣнънъінмъ С 6. 28-29; ныого съсждл ѵьстънъін отьѵе N6 нмлмъ. рл^вѣ сьревръыллго влюдл. нжс к посълллл госпождл велнкліл съ кочрцніж С 120.29; ннштнн жс въ^емъ вГ ^ллтнцъ н сьреврьнъін влюдъ етндс С 121.5; юмочрже дл дъвл нл десдте ^ллтнцъ. н съреврънъін влюдъ С 122.10-11. Изч. СП, С. Гр. аруироі)? [бсрубрео;], ірубрюѵ. Вар. сгрсвргыг, сгрсврьнъ, сьрвврънт., Неб. сребърн остар. ВА; сребрен остар. АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА; сребърен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Сребърна бара МИ, Сребърно коло МИ ИЗах,Кюст.кр.; Сребърница МИ ЙЗ.МИПан; Сребърна долчина МИ ЙЗ,МИП; Сребрен т. ЛИ, Сребрена ж. ЛИ, Сребренов ФИ СтИл.РЛФИ. сѣ част. За подканване към действие: хайде! нъ сѣ остлвнвъ («же ве^вожьнъін^ъ тѣ^ъ. нл довроѵьсть-нъіа вь^вѣшенню. къ свдто\ро\рмо\р дометнілыочр повѣстемъ въ^врлштж са С 217.13; то сѣ очрво юлмл подлютъ вогъ. гллголжштннмъ длръ. НС влл-СТН1Ж ГЛЛГОЛЖШТННМЪ. нъ потрѣвовл-ННІЛ дѣл”ьмл СЛОѴ^ШЛИчШТНУ^Ъ. ТОГО МОЛНВЪШС ОТЪ НЪІНІЛѴОѴр ПОѴЪТСНЪІН^Ъ НЛМЪ. е^ЛГГ^ЛЬСІСЪІН^Ъ ОѴрѵеННН. протнвж снлѣ пнтніл оѵрѵенночр поѵрьпѣмъ водж С 312.22; сѣ очрво н мъі вь^-лювьюннн. очрготовлномъ срьдьцсмь. н очршнмл доврѣ СЛЪІШАШТСМЛ. СЛЪІШН-мъ ѵто гллголѴгъ нлмъ господь С 318.24; то сѣ остлнж м'(ног)орллньѣ. стрл(рс)ъ (..) велен, одръж(нтъ) (..). повѣстн Р V 3.14. Изч. С, Р. Гр. бейро, ф^ре. Неб. Сре. ся 'сега’ нареч. АК, НТ. сѣда [погр. СЕ 926 20] еж. сллднтн. сѣверовъ прил. Северен, вллгокоре-нньмъ рлдовлнъімъ. въссіа ^евкд. горъі снонъсісъі реврл сѣверовл. грлдъ црѣ велпсллго СП 47.3. Изч. СП. Гр. тоС (Зоррй. Неб. Сре. северен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сѣверъ, -л м. 1. Север - една от четирите посоки на света, н прнджтъ отъ въстокъ н ^лплдъ н сѣверл н (огл. н ВЬ^ЛАГЖТЪ въ црствнн ВЖІН М Лк 13.29 А, СК-, северъ У море тъі со^ъдл СП 88.13; н отъ стрлиъ съвьрл іа. отъ въстокъ У ^лплдъ У сѣверл н морѣ СП 106.4; сълочрѵн са грлднтн млнлстъіръ отъ ллвръі нл Сѣверъ С 284.14. 2. Северен вятър, нъ н сѣворочр тъгдл въ тж ношть вѣ(жшто\р. повелѣ вьсѣ^ъ овнлжьше. нл ілснѣ посрѣдѣ грлдл съмрь^ъшомъ СА очрмрѣтн С 89.7; тъгдл очрво прісжжденн бъіша НЛ (ЛСНѢ ВЬСЖ НОШТЬ СТ01ЛТН. кгдл вѣтръ лютъ сѣверъ вѣілше не прѣстлд С 90.2; сѣверъ же лктъ вѣа вьсе вь ьГемъже дшл вѣ ыл съмр'ть рѣлше С 90.11; вьстлнн сѣвере н прндн юже. пров^вн грлдъ мн. дл потекжтъ довръіА воЦД С 349.15. СѢААЛНЩ6 896 СѢАНЛЬНО стрлнл сѣверА. I)). Рорра*;. Север, северна посока, н прѣмоуднвъше очртрѣ трс-тнн дьнь прншедъше. н стрАиж сѣверА отъ грАДА оврАШтето ТѢЛА МОКГО Н^ВрЪЖСИА НА со^о С 154.23. Изч. М, А, СК, СП, С. Ір. Роррад рореаі;. Вар. секер ъ. Неб. север ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сѣдаанцк, -а ср. 1. Стол, пейка, і вьынде нс въ црквъ бжніж. і н^гъиа ВЬСА ПрОДАІЖШТАІА. I КОЧрПОХріЖШТАІА въ цркве. і дъскъі тръжьинкъ нспро-връже. і сѣдалншта продліжштнрсъ голжбн М Мт 21.12 З1, ЗП. Срв. Мк 11.15 М. // Стол, катедра на съдия [образно]. иа мосѣовѣ сѣдалнідн сѣдж къынжъынцн н фьрнсен М Мт 23.2 З1, А. 2. Прен. Събрание, съвет, съд. н въ^Ыбсжто-і вь цркві людьсцѣ. н ИА СѢДАЛІфІ СТАрОЦЬ въс-^влльхтъ I СП 106.32. // Сборище, събор. блажоыъ кстъ мжжъ нже ие ндотъ иа пжть ЫбѴЬСТНВЪІН^Ъ. н на. СѢДАЛНШТН ПАГОѴ|БЪНЪІН^Ъ N6 СѢДО С 101.18. Сре. СП 1.1. Изч. М, 3, А, ЗП, СП, С. Гр. каіЗе'8ра. Вар. стдллире, сѣдалнште. Неб. седалище ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сѣдало, -д ср. Стол, пейка, і въшьдъ нс въ цръкъвь. ыаѵатъ і^гоынтн. про-ДАІЖШТАІА I КОѴрПОЧріЖШТАІА ВЪ ЦрЪ-къве. I дъсісъі тръжьннкъ. і сѣдала продліжштні^ъ годжБН. іспровръже 3 Мк 11.15. Изч. 3. Гр. каіЗебра. Неб. седало ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. седел м. 'жилище’ диал.; седалка ж. 'седало’ ДА. *СѢДАТН СА, СѢДАІЖ СА, СѢДАІОШН СА несв. Прич. сег. деят. като прил. N6 сѣдаіан са. Гр. аррвктод. Неразрушим, който не се разпада, твърд, здрав, н се рекъ прнлѣпн къ сѣдаіж-шточрчрмочр са [!] кАменн смокъве С 300.14; да нже очрво жъ^лъ Ароыовъ СОѴДОСЪ сжштъ. рАстн н процвнстн по-велѣ богъ. тъ же н не сѣдАіжшточрочр-мочр са н сочр^очрочрмоѵр КАМЪІКОѴр въ^-дрАстнтн повелѣ НА ПОКА^АННК Ѵ&ДОМЪ С 300.16-17. Изч. с. Нвб. 0. сѣденьк, -ІА ср. В източноправослав-ното богослужение - седене при изпълнението _на определени песнопения^дн въмѣ. по г^н всѣ лк н д)<о. н БъівАе. сѣденне СЕ 995 17. сѣденые о деснжіж отьца. Седене отдясно на Отца [за положението на Исус Христос - Бог Син - спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога]. I нспдънн н съдрАвнѣ. і одежди н веселнемь. въплъціеннѣ твоего рАдн. I вьскръсеннѣ. і въшествнѣ твоего рАДН НБСЪНААГО. I СѢДСННѢ 0 Д€С- нжіж оца СЕ 30Ъ 8. Изч. СЕ. Вар. сѣденнк, сѣдемне. Нвб. сядание остар. и диал., сядане ОА, ВА, НТ, НГер, АР; сёдене ОА, ЕтМл, АР, ДА. сѣднльна, -ъі ж. Църк. Всяка една от 20-те части, на които е разделен Псалтирът в православното богослужение, след чието прочитане на богомолците е разрешено да седят; катизма. сдава, сѣдлна. плмъ двъ СП 28Ъ 11. Срв. СП 39а 2; слава СѢНА ДАВЪ ПЪСЛМЪ СЪІНОМЪ ТОНАВЛЪ I пдѣненъімъ прѣжде СП 85Ь 21. СП. Гр. кавюра. Нвб. Срв. седален църк. сѣднльно, -а ср. Църк. Всяка една от 20-те части, на които е разделен Псалтирът в православното богослужение, след чието прочитане на богомолците е разрешено да седят; катизма. слава сѣдільпо рА^очрмъ аса^>овъ СП 99а 10; сла с^ыо молитва ДАВА СП 1146 1; СЛАВА С%И0 АЛЛѢ-лочрнѣ СП 174а 21. СП. Гр. каіЗіара. Вар. стділыю. Нвб. Срв. седален църк. сѣаныав?. 897 СѢАѢТН съдннлвъ, -ъін прил. Сивокос, белокос, с посивели или побелели коси. Н ТЛКО ДЛ ПрНВС-ДСНЪ БЖДСТЪ СЪДН- нлвъін стлрьцъ С 234.15. Изч. С. Гр. лоХдбі;. Нвб. сединяв остар. ОА, ВА, НТ, ДА; сединкяв диал. НТ. съдннъі, -ъ о/с. Само мн. 1. Посивели, побелелели коси. длждн с-моч^ вт. нлѵннлньн. пострнженнъ вллсъ с-го. ПОСПЪІІКННе ВЪ ТѢЛССН КПЛЪНОНЪ. I съдннъі стлростн. дл. очр^ьрнтъ вллглл нервовл. в'са Днн жнвотл своего СЕ 8а 18-19; вндъл^ж во кмоѵр съдннъі вълъі лкъі вльнж С 47.28; л^ъ теве СТЛрЛ СЖШТЛ Н ТЛЦЪМН СЪДННЛМН очркрлшенл сжштл мьЮб н мждрость нмлшн ^ѣло С 48.7; поѵтн сн стлрость н ОЧрСрЛМЫЛН СА СЪДННЪ свонмъ С 227.9. 2. Прен. Зрялост, мъдрост, тъмь протнвж съдннлмъ поклжн н рл^очрмл н пръльстн н вочркстн С 48.9; ілкоже нномочр ннкомочрже не лъпо кстъ. нт. довротѣ твокн н ѵоч|дънлмъ съдннлмъ С 48.20. // Старост, /лко вь сочрктънъін;съ мон^ъ сн^ъ н посрл- МЪКНЪІН^Ъ СЪДННЛМЪ. ЛКЪІ ДЪТНШТЪ ОТЪ ДЫЛВОЛЛ 5/ЛПАТЪ ВЪ ПОСЛЪДЬ/ГЖІЖ погъібѣль сьнндо^ъ С 524.30. Изч. СЕ, С. Гр. тюХш. Нвб. седина остар. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДЦ, ДА. съдъ, -ъін прил. Прен. Стар, възрастен. вндълше плтрнлр^ъ третніл-го нл десдте сѣддштл нл крлн столл. н се лнце іего оврл^ъі н^мънілше. овог-дл очрво вндътн н вѣлше сѣдл. овогдл же отрокл С 121.26. Изч. С. Гр. ттоАлбі;. Нвб. Вж. при евдннлвъ. съдъньк, -нч ср. Седене, вьсочре влмъ естъ ктръневлтн. въстлнѣтс по съ-дѣннѴ СП 126.2. Изч. СП. Гр. то каіЗдаОаі. Вар. ст.дттк. Нвб. седене ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, АР, ДА; сядане ОА, ВА, АР. съдътн, съждж, съдншн несв. 1. Седя; седнал съм. съінъ тнмеовъ влртнмен. слъпъ съдълше прн пжтн ^лжбліа М Мк 10.46 3; 1с же трочрждъ са отъ пжтн. сѣдѣлше тлко нл сточрденьцн М Йо 4.6 3, А; въ сѣдітъ нл пръ-столѣ стъмъ своемъ СП 46.9; вндъл-ше плтрнлр^ъ третнілго нл деедте съддштл нл крлн столл С 121.24; се нл колесници ^ЛЛТОМЬ ПОКОВЛНѢ съж- дж С 368.13. 2. Яздя, възседнал съм [кон, магаре], се церь твон грА-детъ. съда нл жръвАте осълн М Йо 12.15 3, А, СК. 3. Стоя, намирам се някъде, по вьса дьнн съдъл^ъ прн влсъ въ цркве н не /дете мене М Мт 26.55 3, А, СК, Б\ въі же съдъте въ грлдъ нерочрсллнмъсцъ. доньдеже ов-лъѵете са снло/ж съ въіше М Лк 24.49 3, А; шъдъ очрво вь^въстн епнекочрпочр. ілко рлвъ вожнн лртемѵѵнъ вь тьмннцн съднтъ С 225.29; онъ очрво нжждь-ноіж тъѵыж пнштеіж пеѵетъ сд. н вес'пеѵлльно н вескр'вьно жнтнк жнвъь ілкоже въ прнстлннштн н въ отншнн съда С 492.18. // Образно. лкдн съ-ДАШТНІ ВЪ ТЪМЪ ВНДЪША свътъ велні 3 Мт 4.16 А, СК, В\ посръдъ нлстоа- ШТДА ЖН2ЧІН Н ГрДДЖШТАА. СЖДНТ въѵънъін съдд С 451.13. 4. Живея, обитавам, ъко съть во прндетъ нл ВЬСА СЪДАШТА/А нл лнцн вьсеіА ^еМЛА М Лк 21.35 3, А, СК. 5. Прич. сег. деят. като същ. съдан м. ед. а) Гр. о каіТпреѵод, о аѵакеіреѵод, о ёяохопреѵод. Седящият; този, който седи. I клънъін са нвеемь. кль-нетъ са пръстоломъ. вжнемь. і съда-цінмь нл немь М Мт 23.22 З1; подъ сънн/ж ка съддн гллголетъ соломономъ реѵенъін С 353.22. 6) Гр. о кайрце-ѵо<;. Стоящият, намиращият се някъде; този, който стои, намира се някъде [образно]. вь нн^ъже посъ-тнлъ естъ нлсъ въстокъ съ въіше. про- СВЪТНТН СЪДАШТА/А ВЬ ТЪМЪ. I СЪНН съмрътьнъ М Лк 1.79 3. Сре. СЕ 63Ь 19; съдАШтеі въ тъмъ. і въ съні съмрьтьнъ. велікъі свътъ прнімъте К СѢМО 898 СѢМА 13а 4-5. Срв. С 449.8. в) Гр. о ка-ФіІцеѵоі;. Възседналият; този, който е възседнал. і ѣко ва блгсвнша садаштаго на жрѣвдте К 1 а 37. сѣдѣтн о десижю» отьца. Седя отдясно на Отца [за положението на Исус Христос - Бог Син - спрямо Бог Отец според християнското учение за троичността на Бога], і ПО ДАЖДН СМОЧ)1 ^>акъ ... ЪКО ТЪ1 жн-ВСШН ВЪ НБСО^Ъ. I сѣдншн 0 Д6СНЖІЖ ОЦА. БА СЪТВОрЬШААГО НВО Н ^С^НК СЕ 346 19-20. сѣдан о деснжвк отьца. Гр. о каОе-^бцеѵоі; ёѵ Ье^щ топ датрб^. Седящият отдясно на Отца; този, който седи отдясно на Отца [за Исус Христос - Бог Син, който според християнското учение за троичността на Бога седи отдясно на Бог Отец]. N6 рА^МѢША о ДвСНЖІЖ ОТЦА СѣДАШТАЛГО. Н НА ДѢВНѴО^ рЖКОУ]1 N0-СНМА. Н СЛОВОСОМЬ ІСДЫѢМЬ ДВНЖЖШТА С 334.10. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С, Пю Гр. кАОгщои, кайь^оцоа, гай^со, аоукЛйгі-раі, паракййгщаі, йяохёороа, Уатгцд [вар. еІц(]. Вар. садчітн, Нвб. седя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. сядам. сѣмо нареч. Насам, тук, на това място. како вьынде сѣмо. ые нмъі одоа-ннѣ браѵъна М Мт 22.12 3', А. Срв. СЕ 1066 17; прнведн мн снъ твон сѣмо М Лк 9.41 3, А; і ннштаіа н ВЪДЪНЪІІА Н ^рОМЪІІА Н СЛѢПЪНА въведн сѣмо М Лк 14.21 3, А, СК; ДАЖДЪ МН СНКВ ВОДЖ. ДА НН ЖАЖДЖ НН ПрН^ОЖДЖ СѢМО ПОѴрЪПАТЪ М Йо 4.15 3, А; сего рлді оврАтілтъ сіа людне моі сѣмо СП 72.10; ые вѣровАвъ же епнскоѵрпъ. того рАдн посъла ма сѣмо С 225.16; отъкждоѵр прншлА юсн сѣмо С 515.25; (п)рнде отъцъ сілмо въ се мѣсто... мѣсаца октоѵрмврнѣ БН. сѣмо н овамо [онамо]. Гр. ю5е какеТсте, со5е каі собе. Тук и там, насам и натам, в различни посоки, скрннкк вн- дѣвъше БА НОСАЦІНК. сѣмо н овамо те-коша СЕ 16 4-5; н всж твАрь юже вн- ДѢ. СѢМО Н ОЫАМО ^ЪІБЫЖШТЖ СА. Н Трб- пештжштж. посрѣдоу внсашта владъі-кж. трепештжштннрсь по^ыа С 426.28. сѣмо онамо. Гр. тг[8е какёше. На-сам-натам, наоколо, тъгда цѣСАръ ОЧрАЛЪ ВЪ^БѢСНВЪ СА. ВЬ^ЬрѢВЪ СѢМО ОНАМО. ВНДѢ МѢСТО НѢКАКО. АКЪІ ВАП7Б СЖШТЖ НСАК'ШЖ С 193.11. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, БН. Гр. шбе, еѵіЭабе, ёѵтаОйа. Вар. сіамо. Неб. сямо остар. ВА, НГер, ЕтМл; сам ’насам’ диал. ЕтМл. Срв. [на]сам. сѣма, сѣмене и сѣменн ср. 1. Семе на растение, семе за посев, оѵрподовн са црствне невеское. ѵлвкоѵр сѣвъшоѵр довро сѣма на селѣ своемь М Мт 13.24 3, А, У; і^нде сѣіан сѣатъ сѣ-мене своего М Лк 8.5 3, А; V плакаа^ж сь\ метАіжште сѣменл своѣ СП 125.6; влісо прѣвлАгъі. сѣмсна сн. і рл^лнѵь-нъка плодъі влговн СЕ 13а 16; въ^е-мъ стъін стАрць сѢма смок’ве юдноа. глагола свонма оѵрѵеннкомА ... послоѵр-ШАНте мене ѵадѣ С 300.7. 2. Посев, посети растения, аштс н к'то наѵь-нетъ отъ ^АгрАдьнъінрсъ. н отъ внно-ГрАДЪ. НС ТѴНІЖ ОТЪ ПЛОДА нъ н отъ лнствніа. н отъ коюго люво сѣмене кжнв люво вннж да о\ркрАдетъ немоштьно юмо\р юстъ С 42.19. 3. Прен. Потомство, род; семе. лште къто оумьретъ нс нмъі ѵадъ. да понмстъ врАтръ женж его. I вьскрѣснтъ сѣма врАтрА своего М Мт 22.24 З1. Сре. Мк 12.19 М, 3; Лк 20.28 М, 3; не къннгъі лн ръшд. ѣко отъ съмене два прндетъ ^ъ М Йо 7.42 3, А, СК; н сѣміа его наслѣдітъ ^е&іж СП 24.13. Сре. СЕ 75а 12; У не ВНДѢ^Ъ ПрАВеДЬННКА ОСТАВЛеНА. нн сѣменн его просьмрА ^лъва СП 36.25. ве^ съмене [сѣменн]. Гр. аотгарод. Безсеменно, без полова връзка, въ съі отъ ва. нАшего рАдн спеынъ. пль-тнвк овложнвъ свое БЖСТВО, ВЬ ДЪВЪ прѣстѣн. СТЪІМЬ Д^ОМЬ. БССѢМСНН ^А- СѢНО 899 сѣыьыниА ѵатъ сд СЕ 67а 19; оѵрвѣірлн са. прѣ- ѴНСТЪІНА тн МАТврН рлдн. рОЖДЫІІАІА та плътнкк весѣмеын СЕ 79а 14. Срв. СЕ 86а 24; въ^ъпыж лн ^овъі то БОКБ СА. КДА КАКО Бв СѢМ6Ы6 ДѢТНШТОЧр овАднтель вждж С 240.17; ые матн КОВЬѴбГОМЪ. ДА N6 КЛАДСШН КЖ6 ВЬ ^СМЪ. БС-С ПОрОКА СЪСЖДЪ. БС СКВрЪЫЪІ ^ЛѢВНЫА. Бб^Ъ ВЪ^МЖШТбННІА СТЬКЛѢ- ННЦА. БС^Ъ СѢМ6Ы6 порождеинк С 243.4. нже N6 творнтъ сѣмеын. Гр. акартгад. Който не дава плод; безплоден, тн отндн въ горъі подстъпа, вь дрѣво еже не творнтъ сѣменін СЕ 595 1-2. сѣма АврААМле. Гр. сяерца [топ] ’Ар-раац. Потомците на Аврам; евреите. ые во ыъ н а^ъ н^дрАнл"нтѣнныъ КСМЪ. ОТЪ СѢМ0Н6 АВрААМЫА. племеые всыыамныпа С 347.11-12. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СЕ, С. Гр. оябрра, апбро;, ояора, іЬ. оябріра, каряб?. Вар. СѢМІА. Нвб. семе ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; семя остар. ВА. сѣно, -а ср. Сено, окосена трева, Афе же сѣыо селъное дьыесъ сжштсе. а оѵртрѣ въ огыь вьмстомо. въ тако (ѵо)дѣетъ. КОЛЬМН ПАѴС ВАСЪ МАЛОВѢрН М Мт 6.30 3, А; ѣко сѣно н-съшс срдце мое СП 101.5; н а^ъ ѣко сѣно нсо^ъ СП 101.12; У н^мѣжшіа сллвж сго, въ оврл^ъ телъцл ѣджірл сѣыо СП 105.20. // Образно. прошллшо врьыье о\р Бръиьѣ. Прі(АТІ ^іждітелѣ ВЬСѢМЪ. СѢНО ОТЪ СѢЫА ПріІАТН НвБСКЪІ ОГНЪ К 145 11. Срв. С 453.2. Изч. М, 3, А, СП, К, С. Гр. хбрто?. Нвб. сено, сяно остар. ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Сенокос МИ АМС,Полог; Сенце МИ, Сеняк МИ ЙЗах.Кюст.кр. сѣнъ, -ъін прич.-прил. Който служи за храна, който е посят като полезно растение. и вже в'седръжн-телю ... рекъі да н^несетъ ^евіѣ трѣвж сѣыж СЕ 12Ъ 5. Изч. СЕ. Гр. [тйѵ] %бртшѵ. Нвб. Срв. сѣтый ВА, НГер; сят ОА. сѣыь, -н ж. 1. Сянка, н творнтъ вѣтвн велньл. ѣко моштн подъ сѣынкгч его птнцл(цл)мъ ыбскъінмъ внтатн М Мк 4.32 3; дъиье моі ѣко сѣыъ очрклоыішьА сіа СП 101.12; і овн вь сѣыь вь^нрл^ж. ові же къ слънъцк К 135 15. Срв. С 450.23. // Образно. помнлоѵрі мга вже помілочрі мна. ѣко нл ть\ оѵрпьвл дша моѣ. н на сѣиъ крілочр твоею ыадѣкк сна СП 56.2. Срв. С 353.26-27. 2. Шатър, палатка, пл- КЪІ точр ВЛАДЪІКО. ІАВЛ"Ь СА ПАТрНАр^ОВН въ прнпжтьыѣн сѣын. мнмонде вьсѣѵьскаа нспльшаа С 250.16; то КАКО МА ВЬМѢСТН СѢНЬ АВрДМЫА С 250.12. сѣыь съмрьтьнлкА. Гр. окіа іЗаѵатоп. Прен. Смъртен мрак, смъртна тъмнина, смърт, просвѣтнтн сѣда-штаіа вь тъмѣ. і сѣын съмрътьыѣ М Лк 1.79 3. Срв. СЕ 635 21; нмеж его рАДІ ѣште БО I ПОІДЖ ПОСрѢДѢ СѢЖ съмрътъыъііА СП 22.4; ѣко съмѣрілъ нъі есі иа мѣстѣ о^ъловлеыьѣ. V прікръі жы сѣиъ съмрътьиАА СП 43.20; положена мьа въ ровѣ прѣісподьнімь. въ томьиъі^ъ въ сѣын съмрътьнѣ СП 87.7. Срв. С 478.23; н наведе іа іс тьмъі і сѣж съмрътьыъі СП 106.14; сѣ-ДАШТСІ ВЪ ТЪМѢ. I ВЪ СѢШ съмрьтьнѣ. велікъі свѣтъ прнімѣте К 13а 5. Срв. С 449.8-9. М, 3, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. акн4, акг|ѵтѴ Вар. с-ішъ, Неб. сян остар. НГер; сен 'сянка’ НТ. Сре. сян[ка] ж. ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сенчест прил. ОА; сенник м. ОА; сеница ж. 'заслон, навес’ РРОДЦ; Сенче-ливец МИ, Сенчеливи дол МИ, Сенче-ливия кладенец МИ ЙЗ.МИПан; Сяница МИ ГХ,МИМ. сѣньннца, -а з(с. Плевня, плевник, стопанска постройка, н повелѣ вьса СВАТЪІА БОЖНА ЦрЪКВН ПрАВОЕѢрЪ- ыъін^ъ ^лтворнтн. ые творнтн вь нДі^ъ объіѵьыъін^ъ слоѵржъвъ. н овъі нр<ъ СѢ-ивинца сътворн. овъі же н рА^АрАТН покочрШААше са С 190.27. Изч. сѣыьге 900 СѢТН С. Гр. хортороЛсоѵ. Нвб. сенница НТ, НГер. Срв. сенник т. ОА, ВА, АК, НГер; сеняк м. ЕтМл. сѣньк вж. сѣілньк. сѣстн, садж, САдешн св. 1. Седна, нл М0СѢ0ВѢ СѢА^ЛНфН СѢДЖ къынжъ- ннцн н флрнсен М Мт 23.2 З1, А; сѣде нл веѵерн съ овѣмл нл десдте очрѵеннкомл свонмл СЕ 466 4; копнѴ же ВЪ ПСѴЛЛН БЪІВЪ 0 СЬВЪТѢ Н^Ъ. ІОДННЪ ОСТЛВЪ НЛ МѢСТѢ. точр ЛЖШТЖ СВОІЖ потъкъ н ножь свон повръгъ сѣде С 38.4; н бна кго сѣде нл плешточр км& С 41.15. // Образно. тъгдл сддетъ нл прѣстолѣ сллвъі своеід М Мт 25.31 3, А, СК; въ^ыенлвідѣ^ъ црковъ лжклвънъі^ъ. н съ ыеѵъстъівъінмі не сьлдж СП 25.5. 2. Настаня се да живея някъде, в някакво помещение. нже влю влрнвъ сътворнтъ мн ^ъі^ныж сѣстн мн вь (Ген. то точр вж-детъ мн жнтніе дожн н до нс^одл дочршА мока С 204.2; въшедъ же СВАТЪІН ОТЬЦЪ НЛШЪ ВЬ КЛѢТЬ. н вндѣвъ іж ве^мльвьнж. годѣ кмочр бъістъ. н сѣде вь (Ген съ многомъ очрсрьднкмъ С 204.25. // Заселя се в някакво място, нл (Гемъже очрво МѢСТѢ господь съподовнлъ ма кстъ СѢСТН. ТО ЫЛ ТОМЪ ПОДОБЛ мн кстъ СѢДѢТН МЛЬѴАШТе дожн н до коньцл жн^нн мока С 205.13; пать пьпрншть же ВЬ ДЛЛА ОТЪ МЛНЛСТЪІрѢ МѢСТ0 прннмъ сѣде С 273.27. 3. Застана, намеря се някъде, озова се. ѣко точр сѣдж пръстолн ыл сждѣ. прѣстолн въ домочр длвѣ СП 121.5. въкочрпѣ сѣстн. Гр. анукооК^со. Седна заедно, вь^гнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ дворл. I въкочрпѣ сѣдъшемъ нмъ. сѣдѣлше петръ по срѣдѣ нр<ъ М Лк 22.55 3. сѣстн о десижнк вогл. Гр. кдаЗі^ю ёк бе^ійѵ тон -беон. Седна отдясно на Бога [за положението на Исус Христос - Бог Син - спрямо Бог Отец според християнското уче- ние за троичността на Бога], гь же нсъ по гллннн его къ ннмъ. вь^несе са нл нево. ( сѣде о деснжіж вл М Мк 16.19 А. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С. Гр. каіЭгщаі, кабі^ш, аѵакаОі^ш, каОі^ораі, каОе^орса, тсарака.Оё^оцал, каОіатацаі, аѵакіктсо, катасткаіѵораі, аѵакаХеораі, оікесо, катоікеш, катаакпѵбсо. Нвб. седна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сѣтн и сѣнчтн, сѣіж, сѣкшн несв. 1. Сея, засявам [семе], въ^ьрнте нл пнца нбскъна. ѣко ые сѣіжтъ нн жьніжтъ. нн съвнрліжтъ вь жнтьннцж М Мт 6.26 3, А, СК. Срв. Лк 12.24 М, 3; очрподовн са црствне невеское. ѵлвкочр сѣвъшочр довро сѣма нл селѣ своемь М Мт 13.24 3, А, У; мо ег'дл ^отацк сѣтн СЕ 126 1. II Образно. сн же сжтъ ѣже нл пжтн. ідеже сѣетъ са слово М Мк 4.15 3; ѵо сьвѣте ^ълъін ^лвнстніж сѣкмъ. н ^лвнстніж овлнѵлкмъ С 402. 13. 2. Прич. сег. деят. като същ. сѣ(дн т. Гр. о атеірсоѵ. Сеяч; този, който сее. се н^нде сѣіан дл сѣетъ М Мт 13.3 3. Срв. Мк 4.3 М; Лк 8.5 М, 3, А; о прнтъѵн сѣіжштллго М 766 1; о семь во естъ слово нстовое. ѣко ннъ естъ сѣіан. ( ннъ естъ жьнан М Йо 4.37 3, А; сѣіжштнн сль^лмн въ рлдость пожььГжтъ С 364.17. 3. Прич. тин. деят. като същ. сѣвъін т. Гр. о ожеірад, о аяеірсоѵ. Сеяч; този, който е посял, въі же очрслъішнтс- прн-тъѵж сѣвъшллго М Мт 13.18 3; сѣ-въшеТ сль^лмн въ рлдость пожьніжтъ СП 125.5. Срв. СЕ 846 7. 4. Прич. тин. страд. като същ. сѣыок и сѣглнок ср. ед. Гр. то ёокарреѵоѵ, о олареіі;. Посятото; това, което е посято [образно]. прн^однтъ жс нс-прнѣ^нь н въс^ъітллтъ сѣнос- въ срдцн ого М Мт 13.19 3. 5. Пресявам, минавам през сито. снмонс- снмонс- се сотонл проентъ ВЛСЪ ДЛ БН СѢЛЪ ѢК0 пшеннцж М Лк 22.313. - са страд. гктовьньге 901 сѣѵьил М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр, алгірю, слб-рос, сгѵіа^со. Нвб. сея ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. сѣтовАЫЫе, -(А ср. Мъка, скръб, страдание, огорчение, кдныъ же отъ ѵнсменс- ослабѣвъ. протнвж дютъінмъ бѣжавъ отнде. сѣтовАыніе ве^мѣрыо стъінмъ С 92.13-14. Изч. С. Гр. леѵдо^. Вар. сѣтокмініс. Неб. сетование остар. РРОДД. сѣтоватн, сѣтоукк, сѣтоѵріешн несв. Скърбя, тъгувам; скръбен, мрачен съм. егдА постите са. ые вждѣте ѣко ѵпокрнтн. сѣточріжштс-. просмрАЖДАіж-ште БО ЛНЦА СВОѢ. ДА БНША СА АВНЛН ѵкомъ постдште 3 Мт 6.16 А; ѣко ПЛАѴА Н СѢТ0\р(А ТАКО ... СЪМѢрѢЛ^Ъ СІА СП 34.14; весь день сътоѵрід ^ож-даа^ъ СП 37.7. Сре. СЕ 76а 16; ВЪСКЖІЖ съточрьх ^ОЖДЖ отъ ПС-ѴАЛІ врАГА моего СП 41.10. Сре. СП 42.2; вьскръшеиькмъ во эднстовомъ очргАс-нс-тъ гелѵнл огньна. ѵрьвь же нео^съі-паан очрмнрАіетъ. лдъ мдтетъ СА. дніаволъ сѣтоуктъ С 479.20. Изч. 3, А, СП, СЕ, С. Гр. сткиіЗрсола^со, леѵйеш, сланЭршлбі;. Неб. сетя, сетам 'чувствам, усещам’ диал. НТ, БТР, АР; сетувам остар. РРОДД. Сре. сещам. сѣть, -н ж. 1. Примка, клопка, мрежа [за лов], ѣко сѣть бо прндетъ на ВЬСА СѢДАШТАІА ИА ДНЦН ВЬСбІА ^еМДА М Лк 21.35 3, А, СК; дша ыаша ѣко ПЬТНЦА І^БАВНТЪ СІА ОТЪ СѢТН ДОВІА- шті^ъ СП 123.7. Сре. С 80.5. // Образно. ВАріШІА МІА СѢТІ СЪМрЪТЪНЪІІА СП 17.6; прннмн вдадъіко н нъкГѣ СЪВОННЪІ МОА. ОѴрВА^ЪША 0\рБ0 ВЬ сѣте^ъ днілводѣ^ъ С 110.1; господь іс ^ ^очрднмъін товоіж ожнвн МА н^ведъ МА Н^Ъ СѢТН ТВОІСА. ИА 0БЛНѴ6ННК непокоръндАго твоіего оѵрмд С 194.11. 2. Прен. Измама, коварство, і съ^рднн н отъ непрнѣ^нныъ сѣтен. оѵн-фАід емоѵр дшіж н тѣдо СЕ 816 1; отътждоѵр доврд тъѵыж сьвнрдіж- штемъ. ыенскочрсномь н неыАснліАіе- МОМЪ БЪІТН. ОТЪ ^ЪДОКЪ^НЬНЪІН^Ъ СѢТНН ПрѢСКВрЬНЬЫААГО ВрАРА. БЖНКМЪ рАвомъ С 520.22. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. киуіс,, біктооѵ, ёѵеброѵ. Неб. сет 'мрежа, капан’ ОА, В А. Сре. сетка ж. НГер, РРОДД. сѣтьнъ, -ъін прил. Тъжен, скръбен, печален, кага сжтъ сдовесд сн. ідже прѣрѣкдетд къ севѣ ^одашта. н іестд СѢТЬНА. дште БО Н ДЬГАТН ^ОШТСТА. днце (авыактъ пс-ѵадь С 474.25. Сре. С 475.1-2. Изч. С. Неб. сетен 'тъжен, клет’ остар. НТ. сѣтые, -ІА ср. събир. Посеви, засети ниви. пдѵе же кште рдстѣѣше стрдуъ на неѵьстнвъін^ъ доѵрсѣ^ъ. ідкоже нмъ н ДВвъі дѣдатн н пештн са вьсѣмь садомь н ьГнвъыъінмъ сѣтнкмъ пове-дѣннкмъ іего С 40.22-23. Изч. С. Гр. [та] албріра. Вар. сѣтіж. Неб. Сре. сято, сятото прич.-прил. като същ. сѣѵнво, -а ср. Сечиво, вид инструмент [секира, брадва, топор]. ѣко въ довровѣ дрѣвьыѣ секъірдмі рдсѣшьх двьрі его. въкоѵрпѣ сѣѵівомь і оскръ-домь рд^дроѵршішіА I СП 73.6. Изч. СП. Гр. лёДеюх;. Вар. сѣѵіко. Неб. сечиво ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сѣѵь, -А т. Разрушаване, разбиване, сеч [образно]. н рА^дрджншіА і въ НАУШАИН^Ъ СВОІ^Ъ. Н 0\рМЪЫ0ЖН С(А ВЬ Ж^Ъ ПАДАЫЬе. Н СТА фннкь н оѵргоді. н прѣстА сѣѵъ СП 105.30. Изч. СП. Гр. іЭраосяі;. Вар. сѣѵь. Неб. сеч ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, РРОДД, ДА. СѢѴЬЦА, -а м. Палач; човек, който посича осъдените на смърт, стъін ПА\рДЪ ОЧрМОДН СѢѴЬЦЖ (АКО ДА Н\рДН1А- нніж пръжде іего оѵрсѣк^жтъ С 14.13— 14; стаа же ночрднАын прѣкръстнвъшн днце своіе. съ рддостніж протАже въііж СѢѴЬЦЬ 902 С7ББ0Т& свои;, н съѵьцл отъсѣѵе гллвж ген С 14.17-18; повелѣ же лндчрплтъ съне-мъше іл прѣдлтн сѣѵьцамъ. дл нл. пжтн елнспонтл нджште отъсѣкжтъ гллвъ іею С 114.14-15. Изч. С. Гр. опекогЛатсор, бііцю?. Нвб. Вж. при сѣѵьць. сѣѵьць, -л т. Палач; човек, който по-сича осъдените на смърт, мно^н же отъ сѣѵецъ мжѵаштні)<ъ стаіл пове-лѣннкмъ лчррнлніл^емъ. вндАШте СНЛЪІ БЪІВЛКМЪІА БОГОМЪ. ВѢрОВЛША КЪ В°Г0Ѵ^. Н ВЬ^ВѢСТНШД ЛЧррНЛНІЛНОЧр ВЬСА въівыііаіа С 6.9; длвъше ^ллто много сѣѵьцемъ. прннесъше же іл въ своа грлдъі ПОЛОЖНША ѵьстьно С 114.21. Изч. С. Гр. бтіцю^. Вар. сѣѵсцг. Неб. сечец 'палач’ ВА. Сре. сечник, сечко диал. ОА, ВА, ЕтМл. сѣфн, сѣкж, сѣѵешн кесв. 1. Сека, раз-сичам нещо. ^отаціннмь нво н ^е^и; обыовнтн. егоже словесл свѣтъ сжтъ ... егоже словесл ... ѣко оск'ръдъ сѣкъі клменне СЕ 55Ь 13. 2. Посичам, обезглавявам някого, ве^ очрмл нъі мжѵнте. ве^ очрмл нъі сѣѵете вндАШте внсъръі ЦрЪКЪВЪНЪІА отъ свнннн попъ-рлнъі С 134.24. Изч. СЕ, С. Гр. терѵсо, катакбгетсо. Неб. сека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срѳ. Сечан т. ЛИ, Сечанов ФИ, Сеченски ФИ, Сечински ФИ, Сечко м. ЛИ, Сечков ФИ СтИл, РЛФИ; Сечина МИ, Сечината МИ ЙЗахДюст.кр.; Сечище МИ ЙЗахДюст. сѣілные, -Нк ср. Сато тн. Посеви, засети ниви. ВЪ ТО ВрѢМА прнде нсъ скво^ѣ сѣаынѣ. очрѵеннцн же его въ^аал- КЛША СА. Н НЛѴАСА ВЪСТрЪГЛТН КЛЛСЪІ н ѣстн М Мт 12.1 3; въістъ же въ совотж въторопръвжіж. 1ТН емочр СКВО^Ѣ сѣаннѣ. I въстръ^ллрсж очрѵеннцн его кллсъі М Лк 6.1 3, А; і въістъ мнмо ^ОДАШТЮ емочр нсочр. ВЪ СОБОТЪІ СКВО^Ѣ сѣынѣ. і наѵаса очрѵеннцн его пжть творнтн въстръглнчште кллсъі М Мк 2.23 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ш олбріра. Вар. сѣннк-, сѣмінк, сѣѣіінк, стмш, сѣміьк. Неб. сеяние остар. ОА, ВА, ЕА; сеяне диал. ВА, НГер, ДА; сеене ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. СѢІЛТН еж. СѢТН. са еж. севе. сатъ, сатн несв. Казва, казват [изолирани глаголни форми за Зл. ед. и Зл. мн.]. послочршлі ѵъто сатъ евлнъ-лістъ. слъішлвъше сатъ гллсъ К 5а 17, 18; ^л тъі лі доврънл дѣтѣлі сыа мъ^дъі въ^длеші емочр. ѵъто рсоштете мі длтн сатъ і л^ъ влмъ прѣдлмь і К 4Ъ 6. Срв. К4о 23;Я4а 36;К4Ъ 28; въ коцъ рлвл ГНѢ длдл с^т2, ^лконо-прѣстжпънТкъ дл съгрѣшличтъ въ севѣ СП 35.1; точр во сатъ въпросішд нлсъ. плѣньшеі нъі. поіте нлмъ отъ словесъ пѣсньнъір<ъ К 7а 38; къде ^оштеші сатъ. очрготовлемъ ті ѣсті плс^ж К 7а 1. Срв. К 6а 18; К 6Ь 1. СП, К, С. Гр. (ртця. Вар. сьхтг, саті, с'тъ, сдтг. Неб. 0. сжвотл, -ъі ж. 1. Събота, шестият ден от седмицата, молите же сд дл не вждетъ вѣство влше ^нмѣ нн въ сіжботж М Мт 24.20 З1, А, СК; і БЪІВЪШН СОБОТѢ. НЛѴАТЪ НЛ СЬНМНШТН очрѵнтн. і мънозн слъішлвъше днвлѣ-^ж са М Мк 6.2 3; глл^ж же нюден нсцѣлѣвъшюочрмочр. совотл естъ н не достонтъ тевѣ вь^атн одрл твоего М Йо 5.10 3, А; втз же совотл егдл сътворн врьнье нс. н отвръ^е емочр оѵн М Йо 9.14 3, А; лн нъсте ѵълн въ ^л-конѣ. ѣко въ совотъі нерен въ църкве совотъі сквръндтъ. і неповнньнн сжтъ М Мт 12.5 3; і лціе въплдетъ са въ ѣмж въ совотж. не щьметъ лн его М Мт 12.11 3; сллвл с^ п&ч длвъ вьспо-мннлнне о сжвотѣ СП 37.1; н не рож-длл^ж въ сжвотж то творАште. н ДѢ-лліжште С 444.5-6; цѣ н колн очрво очркрллн БЪІША ВЪ СЖБОТЖ Н КЛКО. Нв БО вѣлше лѣтнѵж прнстжпнтн С 441.14; въівъ прнпер(н)н КНА?(...) НфІ. сЯч гГ. гѴ СЖБОТЬЫЪ 903 сжвотыть плм& стго семеіѵнл Е 29б 15; (сжвот)ж веѵерь П8 1. 2. Седмица, период от седем денонощия, поштж сд дъвл крлтъі ВЪ СОБОТЖ. Д0САТННЖ дмж вьсего елнко прнтджкк М Лк 18.12 3, А, СК, пъс!лъ длвъ въ ѵетврътокъ соботѣ СП 93.1. велнкліл сжвотл. Гр. [реуа] аар(3а-тоѵ. Великата събота - еврейски празник, съботата преди Пасха; християнски празник, съботата от Страстната седмица, нспльын же сд вьсе то мъсто ... елныъ н жндовъ. н жденъ (!) прл^дъновлл^ж. понеже вѣмш велнклл сжвотл С 125.30; мѣсдцл шестллго б дьын. нлстліжштн сжботѣ велнцѣн С 124.22; н въкоѵр- СНВЪШб ^ЛѢБЛ Н ВОДЪІ. ВЪ СЖБОТЖ велнкжіж. прнде к ьДімъ пол'емъ С 125.11; нірн сіс веХі тъ. оѵртрл А 1066, 16. Срв. А 1535 14. вътормл сжботѣ. Гр. бептера аар(3а-тао. Според еврейското подреждане на дните от седмицата -вторият ден от седмицата; понеделник. псллмъ пѣсні сновъ коръовъ во въторжж соботѣ СП 47.1. въторопрьвліл сжвотл. Гр. оарратоѵ бевтербярсотоѵ. Първата събота след втория ден на еврейската Пасха, бъістъ же въ совотж вътор-пръвжіж. ітн емоѵр сісво^ѣ сѣлннѣ. і въстръ^лл^ж оуѵеннцн его кллсъі М Лк 6.1 3. къ сжботѣ. Гр. яросгарратоѵ. Предсъботният ден, петък, і к»же по^дѣ въівъшю. понеже въ плрлскевьннн плс-цѣ. еже естъ къ соботѣ М Мк 15.42 3. прьвл[»л] сжвотл. а) Гр. ща аарра-тсоѵ. Според еврейското подреждане на дните от седмицата - първият ден от седмицата; неделя, въ пръвжіж совотж. прнде млрнѣ МЛГДЛ-ЛЪігіѴь I дроѵрглѣ млрнѣ ВНДѢТЪ гровл ММт 28.13; вьскрьсъ же нсъ ть. оч^трл въ пръвъі совотѣ. ѣвн сд пръжде млрнн млгдллннн М Мк 16.9 3, А; двъ псломъ въ пръвж сжботѣ СП 23.1. 6) Гр. яростарратоѵ. Предсъботният ден; петък, длвл пѣніѣ ^ВЛЛЪНЛѢ ВЪ ДЬНІ ПрЪВЪКА СОБОТѢ егдл нлселі сіа ^е&іѣ СП 92.1. сжвотл МАсопо\рстьнл[іл] Гр. старра-тоѵ тщ; аябкреоэ. Църк. Месопуст-ната събота - съботата преди Ме-сопустната неделя, с& міапііщлл. еТГл $ ло^ глХ снж А 716 1; сіс. МА(со)поустьыл еТГл сѵ лоу гл& СК 69а 15-16; сж М/кпостънлѣ Е За 7. сжвотл съіропоѵрстьнліл. Гр. аарратоѵ тцс; торофауоі). Църк. Сиропустна-та събота - съботата преди Заго-везни. с^снр^піѵр. дроі глі.. й Е 4а 4; сШ с2нп$ѵрй. евл & м& глГ А 73а 2. сжвотл цвѣтьнліл. Цветната събота, християнски празник - съботата преди Цветница^ Лазаров ден. сИс. цвѣтьнлгл. лл?глі. е гь вьцрн са. до овлѣѵе. е&л Хі млрь Т сд СК 81 а 7. кдннъ [отъ] сжвотъ. Гр. ща са-рратсоѵ. Първият ден от седмицата, неделя, въ едннж же совотъ. млрнъ млгдллннн прнде ть. очртрл М Йо 20.1 3, А; въ кдннъ отъ сжвотъ. прнде млрніл млгдллъіДй. н ннл мл-рн». вндътъ гровл С 444.19. М, 3, А, СК, Б, 0, У, Е, СП, СЕ, С, Пк От гр. старратоѵ. Вар. сс бота, с кг,бота. Нвб. събота ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; субота остар. ВА. сжвотьнъ, -ъін прил. Съботен, който се отнася до събота, і въннде по объіѵл(ю) своемоѵр. вь день совотънъі въ сънъмнште М Лк 4.16 А, СК', въ ве-ѵеръ же соботънъі. свнтліжірн въ пръ-ВЖ(Ж совотж. прнде млрнѣ млгдл-лъсьПн. I дроѵрглѣ млрнѣ ВНДѢТЪ гровл М Мт 28.13, А, СК, шесть денъ естъ вь ндже достонтъ дѣллтн, въ тъі очрво прн^одАШте щьлнте са л нс вь день совотънъі М Лк 13.14 3, А, СК, которллго влсъ осълъ лн волъ въ сточр-денецъ въплдетъ. і не лвне нстръг-нетъ его. вь день совотънъі М Лк 14.5 3, А, СК, н нл съплсеннк дочршлмъ слчгльсьге 904 СТКАННСКЪ ПрНД€. н ПрД^ДЬНЪСТВОЧ)1 СЖБОТЬНОЧр-ОЧрМО\р ОТЪМЬШТДІЖТ'. Д ѴО\рДОДѢДННЮ съпдсд N6 рд^оѵрмѣіжтъ С 396.27. М, 3, А, СК, С. Гр. [тон] оарратоъ, [тшѵ] аарратсоѵ. Вар. сосотъмъ, с/квотънъ. Нвб. съботен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. сжглдсые, -кк ср. Антифон - вид църковно песнопение, при което едната група певци пеят, а другата отговарят с определен припев. тдкожде глдфб пѣнне. въ ... пѣннѣ ... нд н по цдловд(н'0 млтвд ... нд лнтоургн БЪНВДЖТЪ ... сжглдснѣ. д сжглдс(н)... Е 316 4, 4-5. Изч. Е. Гр. аѵшршѵіа. Вар. сжгллсшс. Нвб. Срв. съгласие ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. Срв. съгласао/с., согласаж. диал. НТ, Дюв, ДА; согласие остар. ВА. СЖДНН, -ІА м. 1. Съдия; длъжностно лице, което разглежда съдебни случаи, бжан очрвѣірмА са съ сжпь-ремь свонмь скоро. доньдеже есн нд. пжтн съ ынмь. дд N6 прѣддстъ теве СЖДНН. I сжднн та прѣддстъ сдоѵрзѣ. I въ темьннцж въвръжетъ та М Мт 5.25 3. Срв. Лк 12.58 М, 3; гдіж. сждн бѣ едннъ. въ еднномь грддѣ. бд Н6 Б01А СА Н ѴКЪ N6 СрДЫДѢІА СА М Лк 18.2 3, А, СК; реѵе жс гъ слъішнте ѵъто сжднн непрдведъыъі глтъ М Лк 18.6 3, А, СК; сжді осжжденъ ѣко осжжденд сждыж сждьѣыь. въ погревенъе ддетъ. по^дѣ бъівъшю К 146 17, 18. Срв. С 453.8, 9; къде НЪІНѢ сжтъ. въѵердшъндіА млъвъі н глдсі ... къде цѣсдре. і нерѣі і сждыа осжжденъіи К 126 14. Срв. С 448.12; тдкожде н рдвн эднстосовн. іегдд ВНДАТЪ ІДКО ^ОВЖТЪ А СЖДНА ІІД сжднште. то вѣдатъ ідко нд троѵрдъ н нд ночрждж нджтъ С 267.20; н влдсть коѵрпьно съ^ъвд нд господь4>в ^вдлж. ЦѢСДрА ^С-МЬА. н ВБСА СЖДНА ^СМЪНЪІА. юноша н дѣвнца С 320.7; въ^ъвдвъ іж гнѣвъномъ лнцс-мъ. сждн въ жтровѣ сжштоѵрвмоѵр. сжднн сѣдѣдшс С 240.26, 27; ыс- въоврдждіжштдмъ са сжднглмъ нскоѵрсьннкомъ БЫТН н (в)рдтн ЗЛ IIб 14. 2. Съдник; лице, което преценява човешките постъпки. дште же дтъ о вельзѣвоулѣ н^гоніж бѣсъі. енве вдшн о комь н^го-НАТЪ. сего рддн ТН БЖДЖТЪ вдмъ сждніа М Лк 11.19. Срв. Мт 12.27 М, 3; ті вдмъ бжджтъ сждыа по гноу словесі доврѣ о\рво сего рдді проглдсі. о вдсъ ісді К 1 а 7. Срв. С 325.13; Т ВЪ^ВѢСТІАТЪ НБСД ПрДВЬДЖ СГО. ѢК0 БЪ сжді естъ СП 49.6. Срв. СП ЧАЛ; н свонмн грѣ^ъі едмн са очрвѣштдвдіж-тъ. н съгрѣшенннмъ Пр°СТЪ1^А про-САТЪ. ОТЪ ѴЛОВѢКОЛЮБЬЦД СЖДНА С 390.13-14. вѣѵьнъ[ъін] сжднн. Гр. крітр^ аісоѵі-оі;. В християнската религия -Исус Христос, всевишен съдия за всички земни дела. і по срѣдъ нд- СТ01АШТНІ ЖфВ. I ГрАДЖШТНІ. СЖДІ вѣѵънъ сѣда К 136 38-39. Срв. С 451.12-13. прдвьднвъ[ъін] сжднн. Гр. бікоаокрі-ттц;, о бікаюі; кргтп<;. Праведен съдия, д въі посдоѵршднте. дкъі кна^н. н сждна цѣсдрд персьскд. нм'же н^-вьрднн к-мочр юсте. н прдвьднвн СЖДНА С 257.21; очр^ьрнте въі бжджштдю. вдмъ отъ прдвьднвддго СЖДНА "ісрсд. нже отъддстъ комоѵрждо ПО ДѢЛОМЪ свонмъ С 108.3-4. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С, ЗЛ. Гр. кріттк, бікааттід, архшѵ. Вар. с,т,дн, сжді, сждні, сждін, сждыі. Неб. съдия ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; судия остар. и диал. ВА, Дюв. сждннскъ, -ъін прил. къг/йгъі сждннскъіа. Гр. т) рірХод тюѵ крітюѵ. Книга на съдиите, една от книгите на Стария Завет, вдсъ бо могжтъ прѣдьстнтн. понеже ПОѴНТДІЖТЪ СА вдмъ. кьЛнгъі ежднн-СКЪІА. ЦЪСДрЬСКЪІА НС^ОДЬНЪІА. Н В'СН 0 іСн^ъже оБлнѵснн бъівдіжтъ. нъ нштж-тъ С 127.16. Изч. с. СЖАНЛНШС- 905 СЯчАНТН Нвб. съдийски ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА; судейски остар. ВА. СЖДНЛНфб, -А ср. 1. Съдийски стол, съдийска катедра, вълѣ^ъ же вок-водл въ грлдъ. Н СѢДЪ нл сжднлн-штн. повслѣ прнвестн стллго слвннніл С 152.20; комс-нтлрнснн рс-ѵе. слвныл ПОВС-ЛѢ ВЛШ6 В6ЛНѴНЮ ВЪ ^ЛТВОрѢ БЪІ- тн. лштс- лн велншн сс- стлнетъ прѣдъ твоныъ сжднлнштсмъ С 147.4; слвныъ НЖ6 НбѴЬСТНВЪІА ВѢрЪІ. нлріцлюмъінмъ кръстнілнннъ. дослднтель дл прнве-дснъ вждетъ къ нлшемочр сжднлн-шточр С 147.1-2. 2. Съдилище; място, където се намира съдът, шс-дъ-шочр же юмочр нл сжднлнште съ тъштл-ннюмъ. н прншедъшочр коментлрнсню. слмъ са съвлѣѵе С 140.25. Изч. С. Гр. Рпра, отаЗюѵ. Вар. сжднлнште. Нвб. съдилище ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. съдовище диал. и остар. ВА, Дюв, НГер, РРОДД; съдище остар. и диал. ЕА, ДА. сжднтел"ь, -»л т. За Бога - съдник, който преценява човешките постъпки. въ сжднтелъ прлвьденъ н крѣпокъ I тръпѣлівъ. Т не гнѣвл нлво-д(а нл вьсѣкъ деиъ СП 7.12; ѣко осжжденъі^ъ сждъ. вее прлвъдъі прін-мъ прлведъно. і жнвъімъ і мрътвъімъ сждітель ъвлѣетъ са К 11а 2. Изч. СП, К. Гр. кршіі;. Вар. сжднтелъ, сждітсль. Неб. съдител остар. ВА. Сре. съдник ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, РРОДЦ; судител остар. ВА. сжднтн, сжждж, сждншн несв. 1. Съдя, осъждам някого, издавам присъда. реѵе же нмъ пндлтъ. понмъте н въі. н по ^лконочр влшемочр ежднте емочр рѣшд же емочр нюден. не достонтъ нлмъ очрвнтн ннкогоже М Йо 18.31 3, А, СК. Сре. С 433.6; імъже во сж-домъ ежднте сждатъ влмъ. і въ ніжже (мѣрж) мѣрж мѣрнте вь^мѣ-рнтъ са влмъ М Мт 7.2 3, А, СК; едл ^лконъ нлшъ сжднтъ ѵлв(в)кочр. ліре не слъішнтъ отъ него прѣжде. і рл^очрмѣлтъ ѵто творнтъ М Йо 7.51 3, А; постлві нл нъ грѣшьнікл. н дьѣ-волъ дл стлнетъ о деснжж его. егдл сждіатъ емочр дл і^ідетъ осжжденъ СП 108. 7; отъ словесъ во свон^ъ. опрлвъдншн са. і словесъі свонмн сждншн сн М Мт 12.37; въскръсні гГ дл не крѣпітъ сіа ѵісъ сждіатъ сіа ІА^ЪІЦІ ПрѢДЬ ТОВОИС. ПОСТЛВІ гГ^лконо-длвьцл нлдь німн. дл рл^оѵрмѣіжтъ іа^ъіці ѣко ѵлці сжтъ СП 9.20; ѣко гріддетъ сжднтъ ^емлі. сжднті въсе-ленѣі въ прлвъдж. V людемъ рѣснотоіж своеіж СП 95.12. Сре. СП 97.9; въ^веселіАТЪ сіа ... ьл^ъіці. ѣко сжднші людемъ въ прлвость СП 66.5; доколѣ сжднте непрлвъАЯ\ V лнцъ грѣшьніѵь овіночрете сіа СП 81.2; съ гллсомь твон рлвн вьпнемь. ѵѵслнл прншедъі. і плкъі грАдъі. сжднтъ въ прлвъдж СЕ 16а 15-16; гл нлшего нс^л. ^отдфллго сжднтн жнвъімъ н мрътвъімъ СЕ 55Ъ 3; ѣкоже естъ постлвілъ день. вь ыьже ^оштетъ сждітн въ вьсеі ^емі прлвъ-доіж К 11а 4; н въстлша тъгдл отъ сжднштл не сжднтн ... повслѣша прн-вестн сватллго влрл^нснѵонл С 263. 19-20; слмодръжьѵе цѣслрю лчррнлніл-не. непрлведьнѣ сждншн. непрлве-дьнѣ мжѵншн С 13.30. // Наказвам, осъждам някого, сждн гГ. обндіа-ірнѴМЪ МІА. вь^врлнн БОрІЖШТНІМЪ СЬА со мьноіж. прнімн оржжіе I фнтъ. н въстлнн въ помоірь мовв СП 34.1. // Съдя, обвинявам някого, і не сж-днте дл не сждатъ влмъ. не осжж-длнте дл не осждатъ влсъ М Лк 6.37. // Решавам спор. въскръші вже сжді пьрж твоіж. помѣні поношеніе твое еже естъ отъ ве^оѵрмьнлго вьсь деыь СП 73.22. 2. Преценявам, съдя, отсъждам, тълкувам, не могж л^ъ о севѣ творнтн ннѵесоже. ъкоже слъішж сжждж. н еждь мон прлвьденъ естъ М Йо 5.30 3, А; въі по плътн ежднте М Йо 8.15 3, А; мъного нмлмъ о влсъ гллтн н сжднтн. нъ ПОСЪЛЛВЪІ МА нстнненъ естъ. і л^ъ ѣже слъішл^ъ отъ СЛчАНІШ 906 ся;ао\{ него сн гліж въ мнръ М Йо 8.26 3, А\ нже положн пръдълъі н оѵрстлвн ѵлсъі. н ДЛКТЪ мждр (!) ДЛСТЪ влмъ мжд-рость. дл по мжд н (!) влшен сжднте въ прлвдж С 258.2. 3. Прич. тин. страд. като прил. сжжденъ. Гр. катакрѵсос;. Осъден, грешен, н не отъвъжнтъ гръшьною дллнью нлшею. ые отъвъгліетъ отъ сжжденъін^ъ пръстъ нлшнр<ъ С 506.22. 4. Прич. сег. деят. като същ. сждан т. ед., СЖДАфОН м. мн. Гр. о кріѵсоѵ, оі кріѵоѵтед. Съдия [съдии], съдещият [съдещите], въ^несі ска сждьм ^емлі. въ^даждь въ^длніе гръдъімъ СП 93.2; ѣко створіль есі сждъ моі. ПЬріЖ М0(Ж. СЪДІА нл прѣслѣ сждіаі прлвьдж СП 9.5; ъко съсждъі скж-дельнікл съкрочрші. Т нъінъ цре рл^о\р-мъіте нлклжъте с(а вьсі сждіАфеі ^емлі СП 2.10; рсо\рлнмъ не въ^ъ^очрліллше. стрлждА не пръштллше. пръдллше же С6Б6 сждлштоѵрочрмоѵр ВЪ ПрЛВЬДЖ С 481.10. сжднтн нл лнце. Гр. кріѵсо кост’ б\{пѵ. Лицеприятствам, пристрастен съм. ие сжднте на лнца нъ прлведънъі сждъ сжднте М Йо 7.24 3, А. ~ са страд., ~ сн страд. М, 3, А, СК, Е, СП. СЕ, К, С, РНГ Гр. кріѵю, крхѵорса, біакріѵсо, біка^м, катаЗі-ка^ораі. Вар. соднтн, сждітн, сжднті. Неб. съдя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; судя остар. ВА. СЖДНфб, -Д ср. 1. Съдийски стол. пн-латъ же слъішлвъ тл словесл. наведе вонъ нсл. і сѣде нл сждннштн. на мъстъ нлрнцлемъмь лнтостротъ М Йо 19.13 3, А, СК, Б; съдаштю же емоѵр нл сжднштн. посълл къ немоѵр женл своъ М Мт 27.19 3, А, СК; потом же прнде лндѵрплтъ въ ^м\ррьннн. н прн-веденъ бъівъ піѵеннн. съдшоѵр лнтчр-плточр нл сжднштн. въпрлшлтн н НЛѴА С 139.18; пеѵлленъ же бъівъ комнсъ о БЪІВЪШННМЪ. ВЪСТЛВЪ ОТЪ СЖДНШТЛ нде въ преторъ С 234.3-4; н лвніе съдъ нл сжднштн повелъ іего прнвестн С 47.23. 2. Съдилище; място, където заседава съдът, н въстлвъ ^лоѵртрл рлно кна^ъ ... повелъ ѵлро-дъіемъ отъвестн ^върн. н прнвестн стмл нл сжднште С 184.17; повелъ прнвестн рлвъі ^совъі нл сжднште С 99.5; н отъведъ плчглл свъьГе сжднТ-штл прі^ъвлвъ ноѵрлн(лнн(ж реѵе къ (Ген С 1.15; тлкожде н рлвн ^рнстосовн. КГДЛ ВНДАТЪ 1ЛК0 ^ОВЖТЪ А СЖДНА нл сжднште. то въддтъ (Лко нл троѵрдъ н нл ночрждж нджтъ С 267.20; повъ-ЖДН НЛМЪ )^€. к'то естъ БНВЪІ ТА. стоъ-ВЪ1 НЛ СЖДНфН МЖѴНМЪ. I въпрлшл- емъі в'с(ж нофь стоѵрденжіж СЕ 48а 21-22. 3. Съд; институция, която се занимава с правораздаване, н постлвн (л пръдъ сждннштемъ. н пръ-та нмл реѵе. прнстжпьшл пожьрътл БОГОМЪ. л не НЛДЪНТЛ СА Н^БЪЖЛТН ржкокр м°(ем С 7.4; нъ слмъ севъ ^л-конъ бъівъ. н (естьствьнъінмъ сждн-штемъ нлоуѵенъ. нлгъ н^въже С 365.23. 4. Претория; място, където работят управителят на област и подчинените му войници, тъгдл воннн ньемоновн. прънмъше нсл нл сжднштн. съвлрлшА нл нь вьсж спнрж М Мт 27.27 3,А, СК. сжднфе ^рьстосл [доьстосово]. Гр. Рдца топ Хрісттоъ. В християнската религия - съдът на Исус Христос, Страшният съд. лн не ^отАфе ыеродъно жнтн дьнн своха. л ТАЖЪШАІА НМЪТН НМЛШН ДЛЪГЪІ. ОТЪ оцл нл стрлшънъмь, I неовннънъмь сжднфн ^въ СЕ 91с 21; і въ стрлшънъмь н трепетьнъмь сжднфн ^л твоего. съподобн нъі црствьк» твоемочр СЕ 66а 11. М, 3, А, СК, Б, СЕ, ТФ, С. 7)?. Рдра, 8іки-апірюѵ, кріттірюѵ, аекретоѵ, лрштсЬріоѵ. Вар. сжднштс, сждннште, сжднѴште, сждире, сждіштс, Неб. Вж. при сжднлніре. сждоѵр нареч. сждохр н овждохр [онждохр]. Гр. іѵгеѵ- тЗеѵ каі ёѵтеиОеѵ. Отсам и оттатък, от едната и от другата страна, ідеже н пропдсА. і съ ннмь ннл дъвл. СЖДО^ н овждочр. по срѣдѣ жо нсл М Йо 19.18 3, А, СК, Б, Изч. М, 3, А, СК, В. Вар. сждя;, Вж. отгсждоѵ,-, Нвб. съду, съде 'всякъде' диал. НТ, НГер, РРОДД. Срв. съд 'отсам’ диал. ДА; съде остар. ВА. сждъ1, -а т. 1. Съд; институция, която се занимава с правораздаване, слъішлсте ѣко реѵено въістъ древьнні-мъ. N6 оѵ^внешн. іжь во оѵрвнетъ. повн-иенъ естъ сждоѵр 3 Мт 5.21; овлѵе тѵроѵр Н СНДОНО^ ОТЪрАДЬНѢб вждетъ на сждѣ. неже ваыа М Лк 10.14 3; не НМЪН ПОКААНЬѢ НН ^ВЪН Ж6 ѴНСТЪН N6 СЪВѢДЪІ Ж6 С6Б6 В'С6ГДА (грѢШ'НА) н Б0(іж) с(а С)ЖДА БЖДЖфААГО Р II I.19; ІМІЖС НАѴАТОКЪ ѴСІКЪІ ВЪ^НОСІТЪ СА. ДЬНЬСЬ ГЪ ^Ъ ВОДАТЪ. I ОТЪ СЖДА на сждъ і сължтъ К 106 26; лште лн ДА которн СЖПрОТНВАТЪ СА 0 ТОМЪ. ТО да прѣдАкктъ са сждочр С 174.20; ад^патъ реѵе. N6 прѣльштлн севе код- рАТб. 0 ВЬСѢКОМЪ ВО КрЬСТІГАНѢ. КА^НЬ цѣслрьскл лежнтъ. люво оѵрвогъ іестъ ЛМБО БОГАТЪ. ЛЮВО САНОВНТЪ ЛЮБО смръдъ. ТО НН ТОГО ПОШТАДНТЪ сждъ С 101.24. 2. Съдене, преценяване делата на хората, отцъ во не сжднтъ ннкомоѵрже. НЪ СЖДЪ В€СЬ ДАСТЪ сновн М Йо 5.22 3, А; нс сжднте иа лнца нъ прАведънъг сждъ сжднте М Йо 7.24 3, А; не могж л^ъ о ссвѣ творнтн ннѵесоже. ѣкоже сдъішж сжждж. н сждь мон прлвьденъ естъ М Йо 5.30 3, А; прншьдъ же жьрецъ внталнн. глагола влАженоѵроѵрмоѵр мжѵеннкоѵр. прлвьдеыъ сждъ вожнн С 235.7. //В християнската религия и юдаизма - преценяване делата на живи и умрели при Второто пришествие, в Деня на Страшния съд. ЦСрЦА ЮЖЬСКАА ВЪСТАНеТЪ НА сждъ. съ МЖЖН роДА сего н ОСЖДНТЪ ЬА М Лк II.31 3. Срв. 3 Мт 12.42; мжжн ннневычнтьстнн ВЪСТАНЖТЪ на сждъ. съ родомь СНМЬ Н 0СЖДАТЪ1-Н М Мт 12.41 3. Срв. Лк 11.32 М, 3; ^емлъ оѵрвоѣ СЬА Н О^МЛЪУА. ВЬНбГДА ВОСКрЪС-нетъ на сждъ въ. да оѵрплсетъ вьсьа кротъкъид ^емлі СП 75.10; сего рАДі не восісръснжтъ неѵъстівм на сжд СП 1.5; въ стрАшънъі. н трепетънъі день сжда. егдА снъ вжьн прндетъ. сжднтн ^ота жнвъімъ. I мрътвъімъ СЕ 886 25. 3. Правосъдие, справедливо съдене, н прншедъ онъ. овлнѵнтъ мнрА. 0 грѣсѣ Н 0 ПрАВЪДѢ Н 0 СЖДѢ М Йо 16.8 3, А, СК; нъ горе влмъ флрнсѣемъ ѣко десАТНнж дллте отъ МАТЪІ Н ПНГАНЪ Н ВЬСѢКОГО ^€ЛНѢ. I мнмо ;<однте сждъ. і лювъвъ вжніж М Лк 11.42 3. Срв. Мт 23.23 М, З1; імъже во сждомъ сжднте сждатъ вамъ. I въ ніжже (мѣрж) мѣрж мѣрнте вь^мѣрнтъ са вамъ М Мт 7.2 3, А, СК; мнлостъ н сждъ пож тевѣ гн Е 346 17; вллженн сждъ. н творьмре прлвьдж во вьсѣко врѣмьАНІ СП 105.3; лювітъ містъшж (!) н сждъ гъ. мілості гньа нсплънь ^емъѣ СП 32.5; ѣко гь лювнтъ сждъ СП 36.28; ЫАСТАВНТЪ КрОТЪКЪІЬА НА СЖДЪ. I НАОАр- ѵнтъ кротъкъіЬА пжтемъ свонмъ СЕ 75а 2; н того рлдн н^върл въі н сждъ вьсь свон въ ржцѣ ВАШН пръдлстъ. ДА въ прлвъдж сжднте. а не веспрлвьдніл дѣллгете С 257.22. 4. Присъда, съдебно решение, сь естъ сждъ прнде ВО СВѢТЪ ВЪ мнръ. I ВЪ^ЛЮБНША ѴЛВЦН пАѵе тъмж неже свѣтъ. вѣша во н^ъ дѣла ^ЪЛА М Йо 3.19 А; ѣко повелѣ-ніе інлево естъ. Т сждъ ва Тѣковлѣ СП 80.5; да того рлдн. стрлшънъі тъ сждъ слъішАіре. ^отАірен въітн. і мжкъі тъі стрлшънъіЬА. вѣроѵремъ пнслнью СЕ 676 5; ѣко въітн прнемлккфннмъ вь в(ъ)д(ро)сть дшн. въ остлвленне грѣ^овъ(.) ... не въ сждъ н(н) въ осжжденне СС IIIа 22. стрлшьнъін сждъ. В християнската религия - Страшният съд, преце- СЯлА Ъ.. 908 СЯчАЬЫЪ няване делата на живи и умрели при Второто пришествие, како тн ^лсъвѣдѣтельствоѵретъ нлмъ. і^вѣ-СТ0Ч|ЧА. ѢК0 слово въ^длнью сътворнтн ШАШН. ВЬ ДС-НЬ СТрЛШЪНЛЛГО СЖДЛ тъ дшіл; с-го СЕ 82Ъ 16-17. СЖДЪ ПрННМАТН [прньѵгн]. Гр. кріѵо-раі. Съдя се, осъден съм. се во н нъінгл отъ соуіетънъін^ъ КНА^Ъ. рАВЪ бжні сждъ прнк-м'ь(стъ С 103.1-2; і ^0ТАф0\рМ0\р СЖДЪ ПрНКАТН СЪ Т0Б01Ж Н рн^ж ТВ01Ж въ^атн. отъпочрстн с-мочр н срАѴнцж твои, М Мт 5.40 3. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р. Гр. кр{-стк;, кріра, крітврюѵ, бікаатпрюѵ, 8ікт|. Вар. сгкдь, еігкдѵ,, с.т.д. Нвб. съд ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; суд диал. и остар. ВА, ДА. сждъ11, -а т. 1. Съд, орган, член, част на ТЯЛОТО. П0ЛАГА1Ж ТН ВЬСА МОА СЖДЪІ НА НСПЪІТН. N0 СТЪІЖДЖ СА ТѢЛССЬНЪІ- нмн свонмн іл^вамн С 503.10; тъ жс ДОМА СТ01АШ6 ПОѴрШТАА СН 0ѴН НА ВЬСА СЖДЪІ СЬПАСОѴр. Н ОБЬ^НрАА К0СГ0Ж'ДС Н пъітаа С 502.25; н глагол"стъ. вь^-мѣтс ІЛДНТС. вь^мъте пннте. прнне-сѣте ржцѣ вашн. н въложнте вь ревро мн. н НАСЛАДНТС СА мон^ъ сжд°въ С 506.26-27; вь кон нсжѵн крьвьнъіл сждъі С 512.8. 2. Музикален инструмент. ІБ0 ЪТЪ ТСПОВѢМЬ СІА ТС-БТ5 ВЪ ЛЮДС-^Ъ ГѴ. ВЪ СЖДЪ^Ъ ПЪСАЛОМЬ-СКЪІ^Ъ рѣСНОТЖ ТВ01Ж БЖ6 ВЪСПОІЖ ТСБѢ въ глжсле^ъ свіатъ Тнлвъ СП 70.22. СП, С. Гр. реХоі;, акеѵод. Нвб. съд ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. съдина ж. ОА, ВА, НГер, БТР, АР. сждьба, -ъі ж. 1. Преценка, препоръка, присъда, отъ ліца твос-го СЖДЪБА МОѢ фДОТЪ. ОѴІ МОІ Т0ГДА (!) ВІДІТ6 ПрАВЪІНІА СП 16.2; стрл^ъ гнъ ПрѢѴІСТЪ ПрѢБЪІВАСТЪ ВЬ ВЪКОѴр. СЖДЪБЪН ГНІА НСТІНЬНЪІ ОПрАВЪДАНЪН въкоѵрпѣ СП 18.10; прлвъдА твоѣ ѣко ГОръѴ БЖНКА. СЖДЪБъѴ ТВОІА БС^ДСНТС- мъного СП 35.7; Тсповѣмь ска тсбѣ въ ПрАВОСТІ СрЦА. ВЬНСГДА НА0\рѴНТН МІ сьх СЖДЪБАМЪ ПрАВЪДЪІ ТВ0С1А СП 118.7. Срв. СП 118.106; СП 118.160; ОѴрСТЪНАМА МОІМА ІСПОВѢДТз^Ъ. ВЬСІА сждъвъі оѵстъ твоі^ъ СП 118.13; ПЖТЬ рѢСНОТЪІ Н^ВОЛН^Ъ. СЖДОБЪ твоѴ^ъ не ^лбъі^ъ. прнлѣні^ъ сіа съвѣдѣнні^ъ твоі^ъ г7 СП 118.30; ГЛАСЪ моі оѵрслъішн гГ по мнлості твоеТ. по сждъбѣ твоеТ жнвн мка СП 118. 149; поміанж^ъ сждъбъі твока отъ вѣка и. Т оѵртѣшн^ъ сіА СП 118.52; седмь крАтъі дьне ^валн^ъ тіа. ѵо СЖДЪБЛ^Ъ ПрАВЪДЪІ ТВОСЬА СП 118. 164. 2. Справедливост, правда, да ВЪ^НСССТЪ СНА ДССНІЦА ТВОѢ. ПрАВЪДА н СЖДЪБА оѵрготовАше прѣстолочр твокмочр СП 88.15. СП. Гр. кріра. Вар. сждъвл, сждвл. Неб. съдба, ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл; съда диал. ДА; судба остар. ВА. сждьнъ, -ъін прил. Съден, отнасящ се до съда. слава еднномоѵр воѵр стоѵр БССЪМрЪТЬНО\р. БЛАГОЧр Н СТрЛПГНОѴр прѵтоѵр мдоѵр. подвнгъшюмоѵр іа^ііъ МОН БЛЛГОДѢТЫЖ. ВЪ^ГЛАСНТН ГЛЪН СЖДЬНЪНЬА Р II 2.7. дьнь сждьнъін. Гр. тщера [тт[д] крі-аесос;, ц цеАлуоаа ррера, уееѵѵа. Съдният ден, денят на Второто пришествие в християнската религия, гліж жс вамъ. ѣко вьсъко слово прл^дъно. с-же лірс- рекжтъ ѵлвцн. въ^дадатъ о немь слово, вь день сждьнъі ММт 12.36 3, А, СК; амннь гліж вамъ отърлдьнъе вждетъ содо-момъ лн гоморѣнемь. вь день еждъ-нъін М Мк 6.113. Сре. Мт 10.15 М, 3; сѵ семъ съвръшлстъ са любъі в насъ. да дръ^новенне НМАМЪ въ днъ сжднъі Е 37а 16-17; мъиоглштн на семь жітін пакость творілъ ссь самъ жс- севе С-СІ створілъ ВС^ ОТЪВЪТЛ. НА СЖДЪНЪІ день К 9а 11; многа же н о сждьнъ- ѢМЬ ДЬНН СЪКА^ОВА СЛОВС-СА. МЫ0ГА ЖС- Н о цъслрьствнн невссьнѣѣмь С 412.27; НЪ н СС-БЪ БС-^ мнлостн сътворн. ОТЬБЪ- СЛчАѢ 909 СЛчМЬЫѢТН тъ вь сждънън дьнь С 422.22-23; ѣко не ѵма словл въ^датн вь дьнь сждьнъі Р II 2.36-3.1. М, 3, А, СК, Е, К, С, Р. Гр. [тг)$] кріоесо^. Вар. сжд7,ігі, сждііъ. Неб. съден ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ДА. Сре. съдебен ВА, БТР, АР; суден остар. ВА; судебен остар. ВА. СЖДѢ вж. отъсждѣ. «КДЖ вж. ОТЪСЖДѢ. сжкатъ, -ъін прил. Чепат, съковит, чворест. н поведѣ внтн а. сжкатомъ ЖО^ЛНКМЪ. Н ЖНЛАМН Г°ВДЖДЛМН С 178.6; тъгда вь^вѣснвъ сд повелъ дрѣвесъі сжклтъі бнтн а. глкоже очрже н ВЪНЖТрЬГІАА ОЧрдЪІ ВНДЪТН С 178.18. Изч. С. Гр. аурю<;. Неб. Сре. съклив диал. НГер, ЕтМл; съковит диал. ЕтМл, БТР, АР, ДА; съкнат ВА. сжкъ, -а т. Съчка, клечка, сламка, н ТОГДА очдарншн. Н^ДТН СЖКЪ ВЪ 0ѴССС врАТА твоего СК Мт 7.5; дн како реѵе-шн врАтоѵр своемочр. остани да въ^ъмж сжкъ. въ оѵесе твоемь СК Мт 7.4. Изч. СК. Гр. кгарфос;. Неб. сък диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. съчка о/с. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА; съчец м. диал. НТ, НГер; съчица о/с. ВА. сжмьнѣиьнъ, -ъін прил. Съмнителен, подозрителен. Афе дн есн посъданъ ЦѢМЬ. Н ПрНМАТАДЪ СА ВЬНб^ААПЖ ... ѴОТЪ СЖМЬНѢН'НА МѢСТА. ѴОТЪДЖѴН СА I отъдѣдн. очрстъідн са СЕ 546 17. Изч. СЕ. Гр. аяеріакетгсск;. Вар. сжмьнѣіРнъ. Неб. съмнен 'изпълнен със съмнение, смутен’ диал. ДА. Сре. съмнителен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР; сумнителен остар. ВА. сжмьнѣные, -Нс ср. 1. Съмнение, колебание, несигурност, како ве сжмь-нѣыніа къ мжѵенню прнстжпншд. се очрво да прѣтръгъше слово на мжѵе-ннкъі прѣндемъ С 55.16-17; (...)го же въ вѣрѣ прн(...) не въ (с)жмнънне помъішленнѣ. овъ во вѣрочретъ ъстн въсе Е 56 8—9. // Греховен помисъл, съмнение, і свАфенне водъі нменс-мь твонмь. I в'сгас скврънж. дн сжмьнѣнне. ВЪПАДЪШННМЪ ГАДОМЪ вь не. ДѢѢНН-емь непрнѣ^ннномь. отъженн отъ рдвъ твонмъ СЕ 20а 6—7; въ нгрн ^ъдъі. въ СВАрЪІ. ВЪ ПрѢСТЖПОКЛАТНѢ. ВЪ ѴАрО-ДѢАННѢ. въ врдженнѣ. ВЪ СЖМЬНѢННѢ сърАфА СЕ 686 2. 2. Съвестност, угризение на съвестта, ѵо веле велн- К0К СЖМЬНѢННК. БЛАЖеНААГО ДАВЪІДА СЪГрѢШНВЪШААГ0. Н Н6 БрѢГЪШААГО С6Б6 С 354.22. ве^ сжмьнѣЛіл. Гр. рет’ авеіа^. Без страх, нн^ъ ѵловѣкъ. мрътвъ н нагъ внднмъ кстъ. кмочрже прѣстодтъ ^еро-внмъ съ говѣннімъ. сего Тѵоснфъ н ннко-ДНМЪ ПОГрНВАКТА ве СЖМ'НѢНН1А С 458.25-26. съ сжмьнѣнькмь. Гр. рета лосратпрд-аессх;. Явно, видимо, забележимо, въпрошенъ же въівъ отъ фдрнсѣн. ко-гда прндетъ цсрствне вжне. отъвѣшта нмъ н реѵе. не прндетъ цсрствне вжне съ сжмьнѣннемь М Лк 17.20 3. Изч. М, 3, Е, СЕ, С. Гр. бштауцб?, о біата^еіѵ, біакріск;, ебДареіа. Вар. сжмьнъннк, сжмь-нънне, соумьнѣннс, сжмнѣинб, сжм'нт.иніс. Неб. съмнение ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. СЖМЬНѢТН СА, СЖМЬНІЖ СА, СЖМЬННШН СА несв. 1. Съмнявам се, колебая се. Тс же простьръ ржкж атъ его. н гда емочр мддовѣре. поѵто са сжмнѣ СК Мт 14.31. 2. Двоумя се, обмислям, преценявам, н кчкоже сего счрмьнѣАше (погр. вт. сжмьнѣдше, Заимов, Ка-палдо, с. 239, бел. под линия) са. жтровА дьмѣ'ше сд. н мддденншть жтрь двнждАше са С 239.27. 3. Избягвам, въздържам се от нещо, пазя се от нещо. нъ да та ндкджетъ ѵьсть (!) нмѣтн окдеветАННіл а^ъікъ. н ПрѢДАВЪШААГО САМОГО СОЧрМЬННТЪ СА С 410.25. 4. Отнасям се с подозрение, гледам недоверчиво, н овѣ-штав' са нмъ понде сь ЯВмн на мѣсто. вьсь же ндродъ ндѣдше. н свѣшта въжегъше сьнндоша въ камънжіж тж сллпостгчтт» 910 СЯчПррТНВЬ рлспллннжнк. сг многомг стрл^оыг сжмнашто са С 36.8. // Прич. сег. деят. като прил. сжмна сд. Недоверчив, несигурен, онъ же вндѣвг д ТЛІСО СЖМНАШТД СА. ВЬСКрНѴЛ ГЛЛГОЛА N6 вонте са. нгшіл во оѵр^рнте конець С 36.9. 5. Прич. сег. деят. като същ. сжмндцш сд м. мн. Гр. о1 арф(-роХог. Нерешителните, колебливите хора. сгплдгшнн^г вь^двн-ГОША. СЖМНДШТНІ)<г са оѵртврьдншд. вллговѣрьнгінмг желлннк сочргочрвншА С 97.14. ■ СК, Е, С. Гр. бютсх^со, окег.тоцт, -Ьфорй-ораі, феібораі, 8;акр(ѵо)лаі. Вар. со^мьнѣтн СА, С^ЫЫІѢТН СА, СЖМНѢТН СА. Нвб. съмнявам се ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сумня се, сумнявам се диал. ВА, Дюв, НГер, ДА. сжпостлтг, -л м. Неприятел, противник, враг. ѣко дл вждетъ тн стрл-шенг сжпостлтомъ. но повъжденъ врл-ньмн СЕ 99а 16; покорн емочр в'сд врл-ггі. I сжпостлтгі СЕ 5Ь 24-25; тггдл цѣслрь оѵрллъ. н тг сгвгрлвг вод свод. готовылше са н^нтн нл сжпостлтъі С 191.23; оѵрже тн непрнга^нь но очрдо-выліетг. ндожо во прьвѣк сжпостлтг врлнь положн. то\р прьвѣгс врлѵг вгі-лнге прнллглктг С 251.2-3; ѵѵ волѣ- ^НН БОЛДШТННМ', ВрЛѴО\р. ВѢрѢ ПрЛВН- телю. сгмрьтн сжпостлте. днілволочр сжпрьннѵе С 313.9-10; п°стгіднте са протнвьннн сжпостлтн. н дркггін. оѵрвонте са мжѵнтел'е ^лконопрѣстж-п'ннн С 464.22. // Съюзник, боен другар на враговете, отндн нлслл- ДН СА ^ЬЛОБЪІ. 0Т'ПЛДН СЪ СВОНМН СЖПО- стлтгмн. овлѵе гедннг тн сгшг рл^о-рн^г. овлѵо нлродл своводнуг твокд плкостн С 512.17. СЕ, С. Гр. аѵтіяоЛоі;, яоХеріо^, гжеѵаѵтшс, авррахо?. Нвб. супостат остар. и диал. ВА, ДА; съпостат ВА. сжпостлтьнг, -гін прил. Вражи, който се отнася до враг, неприятелски. т(ггдл тн влл)сть (длсть протн)вж сжп(остлтьнын)мг снллмъ (врлтн сд) ХІВ6 18. Изч. X. Гр. аѵтікЕіреѵо;. Нвб. Срв. съпостат т. В А. сжпротнвнтн [сд], сжпротнвмж [сд], сжпротнвншн [сд] несв. 1. Възразявам някому, противореча, противопоставям се с думи на някого, нг реѵе к* гДнмг ые снце нмѣа. нг сжпротнвн нмг срлмнтн са ^ота. но вѣдѣ лн роѵешн *с мѣстл С 304.12; вьсн сг пнллтомг гллгол"жтг ... кдннн же сжпротнвдтг са жндове. крнѵемг пьрАште са С 433.25-26; не върь-ствовл^г рекшннмъ сжпротнвн^г са лпостоломъ. вг^дрл^н^г петрл очрѵнтн МА ^ОТАШТЛ. рѣ^г ѴЛОВѢѴО ѴТ0 МА съмжштлгешн С 510.21-22; н реѵе кг мнѣ. ѵт(о) вгктг домл. ѵ'то са сжпро-тнвншн петроѵр. ѵ'то с(а) п'рншн сг дроѵрггінмн С 511.7. 2. Съпротивлявам се, противя се, противодействам на нещо. прнвлѣштн нл сквргнноілденнк. лште лн дл которн сжпротнвдтг са о томг. то дл пре-длввтг са сждочр С 174.19; н прн-^однтг мнрг окгі лгг"елг. н стрлсть прнд. н стрлстьмь сжпротнвнтг са, н долѣ лежнтг. н горѣ ілвьглктг са С 508.22-23. Изч. С. Гр. рахоцсхі, аѵтЛеуш, аѵт\іЗгаі<;. Нвб. съпротивя се, съпротивявам се, съпротивлявам се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР; сопротивя се остар. ВА. сжпротнвовѣтрые, -гл ср. Насрещен, неблагоприятен вятър, н вьсѣдг вг корлвь. н мллъі вг пжѵннж отъ-плоѵрвг. нѣ отг когего сжпротнво-вѣтрніл вг^врлтн са сг многоіж вѣ-довк вг лскллонг С 294.2. Изч. С. Калка от гр. аѵтаѵеріа. Вар. сжпротнво-вѣтрнк;. Нвб. Срв. съпротив остар. и вятър, сжпротнвь нареч. сжпротнвь вогоу. Гр. аѵтітЗеод. Противен на Бога, различен от Бога. н дл поклжстг ілко нѣстг сжпротнвь гжпротнвьынісг. 911 С7ВПЬ,|Л> В0Г0\р. НЪ ІДКО КЖв н снн творнтъ то жв н отьцъ творнтъ С 308.15. сжпротнвь въівдтн. Гр. аѵпярааоо-раі. Съпротивлявам се, противодействам. нждо во ^отѣннк сжпротнвь въівдк. то н дръжАШТАА стрлстн оѵрмъ пдѣночр въівдктъ С 334.4. сжпротнвь проповѣдлтн. Гр. аѵакг|-роаасо. Известявам, съобщавам противоположното. ісъін дн оврдштж нс^одъ сдово\р. дкъі н жнвд проповѣдд домж нъ гровь сжпротнв' проповѣдд"" С 508.18-19. сжпротнвь съвѣдѣтедьствовдтн. Гр. аѵтщарторесо. Свидетелствам про-тивното. ннъ Тѵоснфъ вь сьнѣ^ъ нстн-НЖ БНДАШТН. жндовъскомъ крнѵемъ. сжпротнвь сьвѣдѣтедьствоѵріжштн. ДѢПО БО НМЪ БѢ ЖОИОІЖ ПОВѢЖДбНОМЪ въітн С 434.16. Изч. С. Вар. сжпротнв', Неб. съпротив остар. ЕтМл, ДА. Сре. сопротивно остар. ВА. сжпротнвьннкъ, -д т. Противник, неприятел, враг. простьръше же ржкъі нд нево стнн мжѵеинцн. рѣША ведн-комъ гддсомъ вь^ьпнвъше... н н^вдвн N7,1 отт, сжпротнв'ннкд С 178.11-12; СЪКАЖН МН ѴѴ ѴД0ВѢѴ6. кже са творншн покдднню сжпротнвьннкъ С 361.12; кама же очрво ыем0штьнѣн сжпротнвьннкъ. тодмд же н вее простъіьГА повѣ-ждент,іА С 371.29; вддгословькнъ грА-Д7,ін вт, нма господьне... мнротворьцт, нд сжпротнвьннкд. ѴДОВѢКОДЮВЬЦЬ нд иендвнетьннкд ѵдовѣкомъ С 329.10. // Тиранин, насилник, вддгословькнъ ГрАДЪН ВЪ НМА господьне. цѣсдрь нд сжпротнвинкл. не вьседръжнтельствл СНЛ01Ж н мждростніж. нъ мьинмъінмъ кръстл воѵрнствомъ С 329.3-4. 2. Опонент, нъ лвнк рекжтъ сжпро-тнвьннцн. дл дште се енце кстъ. н ие ^отАште прнАтн по кръштеннн поклл-ннкмъ съпдсеннід С 362.6. Сре. С 363.4. Изч. С. Гр. о схѵхікеіреѵо^, о аѵтіясЛсх;, аѵтау- соѵіаті^, ясЛері^тсор, тбраѵѵо^, 6 еѵаѵ-тіа?. Вар. сжпротнвннкі, сжпротнв'ннка. Неб. съпротивник остар. и диал. ВА, НТ; сопротивник остар. ВА. сжпротнвьыъ, -ъін прил. 1. Враждебен, който се отнася до враг, неприятелски. прншъдъ же господь мнръ ндшъ съпрАтл сжпротнвънъін^ъ ѴЛО-вѣкъ скврънъі С 352.14-15; нмжште ВО ВДСЪ ^ДСТЖП'ННКЪ1. Н МОЛНТВЬННІСЪІ, ННѴ'С0Ж6 СЖПрОТНВИД ПрН^ОДАШТД к' идмъ не въ^вонмъ са С 68.12.2. Като същ. сжпротнвьнок ср. ед. Гр. тоѵаѵ-тѵа [та ёѵаѵтіа]. Противното, противоположното. дште нд то сътво-рнмъ влддъікъі подрдждлн вждемъ. дште лн нд сжпротнвьиок то днілвола С 379.11-12. сжпротнвьно (л^н въілые. Гр. аѵшрар-ракоѵ. Противоотрова, лекарство, лек. мрьтвьць мрьтвьцемъ врдѵъ, венъін МНОГОВОЛѢ^НЬНЪІНМЪ ѴЛОВѢКОМЪ. сжпротнвъно а^н въілнк С 436.29. сжпротнвьнъін вѣсъ. Болест, психическо заболяване, бяс. отъпочретн стдрцд сего гс,ко д'нн миогъі нмдтъ сьде. тдко ве^ мнлостн отъ сжпротнв-иддго въсл мжѵнмъ н съкрочршлкмъ. стрдждА вьсѣмъ Тѣломъ С 553.16. сжпротнвьнъ Вѣтръ. Насрещен вятър. по мно^ѣ же врѣменн. посълднъ бъістъ отъ нерочредлнмд еппъ. тдмо. едернн нменемъ. нже въ кордвн съі. прн^одъ кго въ нлрс-ѵс-нъін грлдъ. сж-протнвномъ вѣтромъ. атъ. прнвръженъ въктъ въ островъ нлрнцлкмъін длсосъ С 539.3. С. Гр, ёѵсхѵтіос. Вар. «кпротнвъна, «кпротнвмъ. Неб. сопротивен остар. ВА. сжпржгъ еж. съпржгъ. СЖПЬ(Я>, -1Л м. Противник, неприятел, вждн оѵрвѣфДіА са съ сжпьремь свонмь скоро, доньдеже есн ид пжтн съ инмь. дд ие прѣддстъ теве ежднн М Мт 5.25 3; егдл во грддешн съ сжпьремь ТВОНМЪ КЪ КЬИАЗОЧр. нл пжтн ддждъ дѣлдине н^въітн отъ него. дд не сжпьрьнжсь 912 СЖфЬСТВО П(>(н)влгёѵ€Т'ь теве кь сжднн М Лк 12.58 3; вьдовд же бѣ вь грддѣ томь. і прн^ождддше КЬ НеМО\р гдквштн. мьстн мене оть сжпьрѣ моего М Лк 18.3 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК Гр. аѵтібіко^. Нвб. Вж. при сжпьрыінкъ. мкпьрьынкъ, -д м. Противник, враг. ѵѵ БОДѢ^НН БОЛАШТННМ’. ВрЛѴ0\р. ВѢрѢ прлвнтелю. сьмрьтн сжпостдте. днід-волочр сжпрьннѵе. сьплсеннгс вьѵало С 313.10; словесы бо прѣпнрлдн са ые ПрНІД^ННВЬ рОБЬ. НЬ ІДВѢ сжпьрннкь С 328.16. Изч. С. Гр. аѵхібікоі;, биареѵт^. Вар. сжпрышкг, сжпърннк?.. Неб. съперник ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР; соперник остар. ВА. сжсѣдь, -д т. Съсед; човек, който живее наблизо, гдддше жо кь ^ьвдвь-шюмо\р н. егдд творншн обѣдь дн ве-ѵернв. не ^овн дроугь твонмь. нн врд-трнкд твоекА. нн рожденнѣ твоего. нн сжсѣдь вогдть М Лк 14.12 3; н прншедь вь домь. сь^ывдлтъ дроѵргы Н СЖСѢДЫ глл нмь. рлдоунте СА сь мьноіж М Лк 15.6 3; сжсѣдн же н нже н бѣд^ж кндълн прѣжде ѣко СЛѢПЬ бѣ М Йо 9.8 3, А; вь^ддждь сжсѣ-домь нмілмь. седмернцекк вь ыѣдрд і^ь. поношеннемь імьже поносішіа тевѣ СП 78.12; подожндь ны есі поношень сжсѣдомь ндшімь. подрѣжднье і поржгднье сжцлнмь окрьсть ндсь СП 43.14; пдѵе вьсѣ^ь врдгь моі выр;ъ поношеньк. н сжсѣдомь моімь зѣдо СП 30.12. М, 3, А, СП. Гр. 7Еѵсюѵ. Неб. съсед ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; сосед остар. ВА. Срв. съседник м. диал. ДА. сжсѣдыМ, -іа ж. Съседка; жена, която живее наблизо, н оврѣтьшн сь^ывддть дроѵргы. Н СЖСѢДЫНА гдйк-штн. рддочрнтс- са сь мьнобб. ѣко оврѣ-ть дрдгмж явже погоѵрвн^ь М Лк 15.9 3. Изч. М, 3. Гр. уеѵгсоѵ. Неб. Сре. съседка ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; соседка остар. ВА. сжштемь [погр. С 312.13-14] еж. сьсдтн. сжѵьць, -д т. 1. Сламка, стръкче от изсъхнало растение, ѵто же вндн-шн сжѵець вь оцѣ врдтрд твоего, д врьвьнд еже есть вь оцѣ твоемь не ѵюешн М Мт 7.3 3, А, СК. Сре. Лк 6.41 М, 3; дн кдко реѵешн врдтроѵр твоемоѵр. остдвн н н^ьмж сжѵець н^ оѵесе твоего М Мт 7.4 3, А. Сре. Лк 6.42 М} 3; I тьгдд про^ьрн(рн)шн н^атн сжѵець нже есть вь оѵесе врдт(р)д твоего М Лк 6.42 3. Сре. Мт 7.5 М, 3, А. 2. Клонче, вейка. гГ вже вседрьжнтедю. ськд^двы ковьѵегомь оврд^ь црісвьны. і прн прдведьнѣмь нон, пришествие стддго твоего дкд. вь^вѣфь емо\р годжвемь. сгкѵець мдс-днньны. прнносАцло СЕ 16а 6. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. карфсх;. Вар. сжѵъць, сжѵець, сжѵоцъ. Неб. Вж. при сжкъ. сжфьнь, -ын прил. коѵрпьнѣ сшрьнын. Гр. орообагос;. За Света Троица - в християнството единосъщен, с една и съща същност, рд^оѵрмѣвь же дрнн ідко остд вь отьдгкѵеннн. ндѵа о коѵрпьнѣ сжштьнѣн. н стѣн тронцн. вьсждочр вь ддеадн'дрнн ^о^дьны очрсты н^носнтн С 188.1. Изч. С. Вар. сжштыіг, Неб. Сре. същ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА; сущ, сущий остар. ВА. сжфьство, -д ср. 1. Същност, природа, дд ^дпрѣтнть тн гь днѣволе. ве^нд-ѴАЛЬНЫ. I НСВНДНМЫ СЖфЬСТВОМЬ. I недовѣднмын снлокк црь слдвѣ. і влкд в'ссдрьжнтель СЕ 56Ь 13. 2. Същество, съществуващо, влііо вседрьжнтедю. вже оць ндшнрсь. гь мнлостн. родочр в'сѣкомо\р. сьмрьтьиоѵр. н несьмрьтьночр. і вЧъкомочр сжфьст-воѵр. сьдѣтель СЕ 64а 12. Изч. СЛчШЬК-______________________________ 913 СЕ. Гр. оѵЫа, (риоті;. Нвб. същество ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; существо остар. ВА. сжірые, -іа ср. Същност, естество, н БОЖЬСТВЪНА' ПНСЛННІА отврьнь КрЪ^МЛІЛ-ВАТН. СЪ1Н0\р Н СЛ0В0\р ВОЖНК). рОЖДЪ-ШО^О^МОЧС СА ОТЬ гТбГО Бб^НАѴДЛЬНО прѣждс- вѣісъ. шточрждочр БЪІТН СЛч-штніа отьѵа С 188.7. Изч. С. Гр. овсгіа. Вар. сжштніс. Неб. Срв. сыцина э/с., същност эіс. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; сущност эіс. остар. ВА. с\^ДА(Гк, -га м. Кърпа, платно за бърсане. і сѵд&рь нже бѣ на главъ его. не съ рн^Амн леждшть. нъ ОСОБЬ съвнтъ на еднномь мѣстѣ М Йо 20.7 А. Изч. М, А. От гр. оонбарюѵ. Вар. сѵдлрь. Неб. 0. судоньскъ еж. сндоньскъ. с\рсАМННА, -ъі ж. Черница, вид плод-но дърво, дште внсте нмълн вѣрж ѣко ^ръно горюшьно. глдлн внсте очрво сѵкамннѣ сен. вь^дерн са н въсддн са ВЪ море. Н ПОСЛОЧрШАЛА БН ВАСЪ М Лк 17.6 3, А. Изч. М, 3, А. От гр. стикащѵо?. Вар. сѵклмінл, СѴКШѢНД. Неб. 0. С^КАМѢНА еж. СѴ|КАМННА. С\рК0МАрН1А еж. сѵркоморніл. сѵркоморніА, -ІА ж. Сикомора, вид дърво, смокиня, библейска смоковни-ца. н прѣдн текъ въ^ѵв^е на сѵкомо- рНБК. ДА ВНДНТЪ I. ѢКО ТЖДѢ уОТѢАШб мннжтн М Лк 19.4 3, А. Изч. М, 3, А. От гр. сгокоцореа. Вар. сѵкоморніл, сѵкомлрніл, СО^КОМАріА. Неб. сикомора остар. ВА. сѵрмеоновъ прил. притеж. от ЛИ. Симеонов, който е в някакви отношения със Симеон - един от прадедите на Христос. I тъ бѣ нсъ ѣко тремъ десдтемъ лѣтъ иаѵннаіа. снъ СЪІ ѢК0 МЬННМЪ БѢ. юснфовъ ... сѵмеоновъ. ігсдовъ М Лк 3.30 3. Изч. М, 3. Гр. тоѵ Х-орешѵ. Вар. сѵыеоііоЕ'/,, ссмсо-новъ. Неб. Вж. при сѵ^меонг. сѵрмеонъ, -а м. ЛИ. 1. Симеон Бого-приимец — ерусалимски старец пророк, посрещнал Йосиф и Мария в храма, където те довели Христос на 40-ия ден след раждането му за ритуално посвещаване на Бога като първороден син {сре. Изх 34.19-20, Чие 18.15-16]. Пр. на 3 февруари, і се бѣ ѵісъ въ нлмѣ. емосрже нма сѵмеонъ. і ѵкъ съ ПрАВЪДбНЪ Н ѴЬСТНВЪ. ѴАІА оѵртѣ^ъі н^дрвъі. і дхъ бѣ стъ въ немь М Лк 2.25 3, А, СК, Б; і в/чклвн Ѣ егмеонъ н реѵе къ мАрнн МАтерн его. се лежнтъ съ на пАденне н на въстаннс мъногомъ въ нлн М Лк 2.34 3, А, СК, Б; н влві сѵмеонъ ва н реѵе А Лк 2.28 3, СК, Б; егоже I прііАТЪ. ѣко семьонъ етерь. ветъ^ъі дьнемъ въ ѣко въ ржцѣ своі К 14а 34. Сре. С 452.17; дьнесь же въ СТАрЪІ^Ъ мѣсто. несъмъіслънъі^ъ отроці сърѣтж спсГтелѣ. ѣко сгмеонъ К 1а 35-36; шогда бо сѵмеонъ сърѣте ^А. I НА р(.)к0ѵр ПрНАТЪ ПрѢВѢѴЪНАГО БА К 1а 31. Сре. С 326.9; иъішл же вь стАрьць мѣст0 несьмъісльнь. ДѢТН СЪПАСА СЬрѢТОША акъі сігмесѵнд С 326.14. 2. Симеон [Симон], наречен брат Господен по плът - брат [или сродник] на Христос, един от 70-те апостоли, според традицията втори ерусалимски епископ [62-107 г.?] след ап. Яков. Умр. мъченически ок. 107 г. Пр. на 27 април [13, 18 и 21 септември, а през IX в. и на Неделята след Въздвижение — 18 септември]. ПАМА СТГО СС-М6СѴНА. ПО ПЛЪТН ЖЖНКЪ) г[нѣ Ар^непсісп)л ерсл(м) Е 296 16; нТ стрлстъ. стъіа теѵѵдоръі. н мжѵеннкочр ссмеош. епТскпі? Е 35а 11. 3. Симеон Стълпник - ранновизантийски аскет пустинник в Мала Азия [ок. 357_460 г.]. Пр. на 1 септември. НАѴАТЪКЪ ННДНКТНСѴНОЧр. Н ПАМАТЪ. суя&гоговъ 914 СѴ^НГА ПрѢПДОБЫОМОѴС ОЦОѴ^ ИАШбМО^ С6М60Ы0ЧС Е 20а 12; въ ^емн же апамннстѣ моиостъірь бѣаіш. вь ^емже бѣ мжжъ ЫѢКЪІН Агг^ельско жнтнк нмъі. н по-довьыоіе ырАВомъ жнтнк. прѣмж-дрААГо сѵрмеѵѵнА прюврѣтъ. иа стлъпѣ бо БѣАше стол С 557.22. 4. Симеон Дивногорец - ранновизантийски отшелник, родом от Антиохия Сирийска [ок. 521 г.], син на Йоан и Марта, последовател на Йоан Стълпник. Умр. ок. 596 г. Пр. на 24 май [през IX в. и на 23 май]. ХіЦА МІ НВ. С*ГА СѴМеОЫА БЪНВШАГО ЫА днвыѣн горѣ А 146Ь 8. 5. Симеон -мъченик [най-вероятно се касае за Симеон Стълпник - вж. счрмеонъ 3, с пренасяне паметта му от 1 на 4 септември]. Пр. на 4 септември, стрстъ. СТЪІ^Ъ МКЪ. ВАСНЛНѢ (с)бМСОНА Е 245 9. 6. Симеон I Велики [864-927 г.] - български княз [от 893 г.] и цар [917-927 г.], син на княз Борис I. сьде лежнтъ мостнѵь ѵрьгоѵр-БЪІЛІЛ БЪІВЪІН прн СѴМеОЫѢ црн н прн петрѣ црн МН. 7. Симеон - име, познато от надпис, (въ н)ма отьца н СЫЫА н сватааг(о) д(о<ДОл) П0КЛ0ЫН СА рлвъ нбіслмѵ(нмъ) (с)ѵрмеоы първое въ църкви МѢСАЦА Аѵргоѵрстл ВЪ. ЛА БН. сумеонъ вогопрнкмьць. Гр. Еоцесоѵ о Ѳесоббуод. Симеон Богоприимец. ЙЦА фер В СТАГО СѴЫ60ЫА Б0ПрнеМ'ЦА А 142Ъ 9. М, 3, А, СК, Б, Е, К, С, БН, МН, П4. Гр. Хоресоѵ от евр. §іт‘бп < йаша ’чуя, слушам’. Вар. сьмеонъ, сгмеонг, ссмьоиъ, сѵмеонг, сѵмслѵнг, ссмеонг, сшоѵѵні, снмеонг, сумс-ом. Нвб. Симеон м. ЛИ, Симон м. ЛИ, Симеон-ка а/с. ЛИ, Симеонов ФИ, Симонов ФИ СтИд,РЛФИ. сѵрнАГоговъ прил. притеж. Синаго-гов, който е в някакви отношения с архисинагога. нд о дъштс-рн сѵна-гоговѣ М 76Ъ 4. Срв. 3 1296 8; М 43Ъ 4. Изч. М, 3. Гр. той архкпуѵаушуоо. Вар. сѵнаго-говъ. Нвб. синагогов ОА. сѵрнАгогъ, -а т. Председател, глава на синагогата; архисинагог. прнде етеръ 5 сѵиагога. гла емои А Лк 8.49 СК. Изч. А, СК. Гр. архіаоѵауотуос;. Вар. сѵнагогъ. Нвб. Срв. [архи]синагог ОА. сѵрнкелъ, -а т. Синкел, представител на висшето духовенство, помощник на архиепископ или епископ, гн помо^н твоемоѵр ровоѵр геѵѵргів ѵрьнь-ЦМ Н сѵрнкелі? БЛЪГАрЬс(к8Ы8) П3. Изч. Панев. 0. сѵрнонкъ, -а т. ЛИ. Евноик - един от 40-те кападокийски воини, умр. мъченически [320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия], по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. а се нмъ нмеиА. дометніднъ ... счрмонкъ. йан'днТ. сечррнгАНЪ. ек'дні^1н акаіЛн. Тѵѵанъ. ГАНН. АДАНАСНТ. ГОрК^ЫНН. ОѴрАЛЪ. ноѵрлнілы С 69.10. Изч. С. Гр. ЕйѵоѴко?. с^рннскъ, -ъін прил. от МИ. Сирийски, който се отнася до Сирия, въ оѵрѵенье вънсгда пожеже месоптлмиж соѵррінскжж н соѵррніж совалкв СП 59.2. Изч. СП. Гр. [тд?] Хоріос?. Вар. соурінскъ. Нвб. Срв. сирийски ОА. сѵррннъ, -а т. Сириец, жител на Сирия. н ян едныъ же отъ ынр;ъ оѵнстн сд. тъкмо ыеомАыъ счррныъ СК Лк 4.27. Изч. СК. Гр. Хоро?. Нвб. Срв. сириец ОА. схррнв», -ьа ж. МИ. Сирия - обширна област в Югозападна Азия между Средиземно море, р. Тигър и част от Сирийската пустиня. Заселена отначало от аморейците, владяна последователно от арамейци, Египет, Хетското царство, Асиро-вавилонското царство, Ахемени-дите, Селевкидите, Рим и Визан- тия, Арабския халифат, селджу-ките и Османската империя. Дн. голяма част от нея в Сирийската арабска република [САР]. се ыдпн-сл.нне пргвое вгістг. влдджштю сѵрнеюс н кѵрнынн) М Лк 2.2 3, А, СК; і н^нде слоѵдег его вг вьсен сѴрні. і прнвѣсд емочр вьса БолАШТАіА. рд^лнѵьыгімн неджггі ... і нцѣлн іа 3 Мт 4.24. сѵррнід совдлж. Гр. Хоріа ЕсорбА. Арам Сова, Цованска Сирия - сирийска държава между р. Ефрат и р. Оронт, във вражда със Саул и Давид [1Цар 14.47, 2Цар 8.3, 10.6]. вь конць о н^мѣыочрБкцлн ска вг тѣлопьсдыье дадові. вг очрѵеыье вг-негдд пожеже месоптдміілч соѵррінскжж н соѵррнкк совддкк. V оврдтн ска кдвг і н^ві дьврь содішьскжж. Тв тгісжшті СП 59.2. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. Ъѵріа. Вар. сочррнкл., соѵррікд., снрніл, сѵрнк*., сѴрнг*.. Нвб. Сирия МИ ОА. суровг [погр. 3 Лк 2.36] вж. дсѵрровг. сѵррофоннкнссднгіМ, -ка ж. Сирофи-никийка - жителка на Финикия [т.е. земята по крайбрежието на Средиземно море с градовете Тир и Сидон, на север от Лаодикия, през I в. част от Сирия. [Въз-можно е да се отнася за хана-нейка, говореща гръцки], жс-нд же вѣ погдыгіын. сѵрофоынкнссдктшн ро-домь. I модѣдше н дд нждеиетг вѣсг щ дгштере-іА М Мк 7.26 3. Изч. М, 3. От гр. І/орофоткіааа. Вар. сѵрофѵ-нніЛнсса.нчыЯѴі. Нвб. Срв. сирийка, финикийка ОА, БТР. с^рьскг, -гін прил. от МИ. ^емдкд сѵррьскд. Гр. ц тт[<; Хоршдуц. Сирия — обширна област в Югозападни Азия между Средиземно море, р. Тигър и част от Сирийската пустиня. Заселена отначало от аморейците, владяна последователно от арамейци, Египет, Хетското царство, Асиро-вавилон- ското царство, Ахеменидите, Селев-кидите, Рим и Византия, Арабския халифат, селджуките и Османската империя. Дн. голяма част от нея в Сирийската арабска република [САР]. ндѣа^ж же доврнн мжѵе-ынцн. вь сѵррьскж ^емыж С 58.4. ыевмднг счррьскгін. Гр. Каіцаѵ о 2/брос;. Нееман Сирийски - главнокомандващ при сирийския цар Венадад II, според легендата излекуван по чудотворен начин от пророк Елисей [4Цар 5.1 и сл.] по времето на израилския цар Ио-рам [849-842 г. пр. н. е.], і мгнозн вѣд^ж прокджеин ... і ин едныг же отг ин^г оѵнстн са. токмо ыеемднг со^рьскгі М Лк 4.27 А, СК. Изч. М, А, СК, С. Вар. дсѵрьскъ, сѵрьскг, соѵррьскъ. Нвб. Срв. сирийски ОА. сѵррѣыннг, -д т. ефремг сѵррѣнннг. Гр. 'Есрросщ о 2д> ро$. Ефрем Сирин [ок. 306-373 г.] - дякон в Ефес, ученик на низи-бийския епископ Яков; изтъкнат писател и църковен поет. Пр. на 28 януари. Йца ено^г нз стХд оцд и? ефремд сѵрѣыннд А 1415 2. Изч. А. Вар. сѵрѣыннъ, Нвб. Срв. сириец ОА. сѵдодрк т. МИ. Сихар - по-късното име на Сихем - град в Палестина [дн. ЫаЫйз] в подножието на пл. Сагігіш [ЩеЪеІ еі; Тйг] и пл. НеЬаІ [ЩеЪеІ ЕзІа-шіёЬ], важен политически и религиозен център по времето на израилските племена [Нав 24.1-32, Съд 9.1-57, ЗЦар 12], известен и като римска крепост Ріаѵіа ІМеароІів. Възможно е също да се отнася до крепост в Самария, дн. селото е1 Авкаг в подножието на пл. НеЬаІ. прнде же нсг вг грддг. сдмдрьскг. ндрнцдеыгі сѵ-^дрь. іскрь вьсн іжже ддстг нѣковг но-снфоѵр сночр скоемочр М Ио 4.5 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. Х-охар. Вар. соѵдеьрь, сѵ^лрь. т 916 тлже Т т I. Буквен знак. Двадесет и първата буква от стб. азбука, назовавана тврьдо; в глаг. 00; в кир. т; в нвб. звук т. П. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници <л>, т = 300, ССС; в кир. т = 300, ССС. Числ. бр. трн сътл. Триста, ѵе-со рлдн мѵро се не продлно въктъ. нь т пѣназъ М Йо 12.5. // В състава на сл. числ. цѣслрь съвърлвъ ... епн-скочрпъі. въ ннібенскъі грлдъ. ѴНСЛ0М. тТн С 188.28; ев(лн)Н(елнк) от(ъ) лочрк(ъі) гллв(л) тк А 28а 7. М, А, СК, С. Гр. тршкбспоі. тл съюз. Свързва еднородни части: и, та. повѣдлвъшнн коньстлтнночр цъслрочр. тлкожде вѣровлтн ... отъ бога БЪІТН ВѢрЪНОЧрОЧрМОЧр прѣдьнню. Н ѵнстн н прннмлтн. повелѣннкмъ же цѣслремъ вьсждочр по вьсен ^емн. тл дръжьтн ко\рп'носжштжіж вѣрж С 189.26. Изч. С. Гр. тё каі. Нвб. та ОА, Бот, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тьверъ, -а т. МИ. Тавор — планина [588 м] в Палестина на югоизток от гр. Назарет и на североизток от Изреелската или Ездрелонската долина [МегЗезсЬ іЪп ’Ашіг]. северъ Т море тъі со^ъдь. тлверъ Т ръмочрнъ імені твоемочр въ^дрьдовьсте сіа СП 88.13. Изч. СП. Гр. Ѳофшр от евр. ТаЬог. тьверьѣдъскъ вж. тнвернілдьскъ. тлвнтл, -ъі ж. ЛИ. Тавита — жена на Йопия, според легендата възкресена по чудотворен начин от ап. Петър [Деян 9.36-42]. петръ тлвн-е-ж не словомь лн вьстлвн. плчрлъ не свонмн лн рн^лмн многл ^нлменніл сътворн С 307. 10—11; не во лште тъѵьяв рекж въстлнн н ^одн. нн лште рекж тлвн-о-л въстлнн. тогдл то гллголж С 379.23. Изч. С. От евр. през гр. ТарпЗа. Вар. тлвн-о-л. тлворьѣдьскъ вж. тнвернілдьскъ. тлврьскъ, -ъін прил. от МИ. Тавриче-ски, който се отнася до Таврида -римска провинция в Северното Причерноморие. мѣіОв же стллго еппл. стрлнъі поглнъскъіа. н сѣмо кже кстъ ^ерсоньскъін грлдъ. отъ тлврь-скъіа ^емьА нменемь влснлел С 535.7-8. Изч. С. Нвб. Срв. таврически Бот. тлден, -ІЛ лг. ЛИ. 1. Тадей - другото име на Юда [Иуда] Яковов - брат Господен, наречен още и Левий, син на Йосиф Обручник и Мария. Един от 12-те апостоли, автор на съборно послание. Пр. на 19 юни и 30 юни [Събор на 12-те апостоли. През ІХ-Х в. и на 16, 22 и 26 май], ѵѵвѣмл же нл дссатс лплмл. іменл сжтъ се. пръвъі снмонъ ... і келевен нлреѵенъі тлден М Мт 10.3 3; I нлреѵе нма снмоночр петръ ... і томж. і нѣковл ллфеовл. і тлдел М Мк 3.18 3; мцл нк> \ Т стлго лгілл тлдъл А 147Ь 5. 2. Тадей - един от 70-те апостоли. Пр. на 21 август и 4 януари [Събор на 70-те апостоли. През ГХв. на 19 юни и 19 август], йцл лвго н стлго лплл тлдел. н п(&кл слмонлѣ А 152а 16. Изч. М, 3, А. Гр. Ѳа55аТо<;. Вар. тлдѣн. тлдѣн вж. тлден. тлже нареч. и съюз. I. Нареч. Така, по такъв начин, тлже- гллголжшточр -0-0МѢ къ лпосто-ломъ ввлъ^е к ннмъ Тс дввремъ ^лтво-реномъ сжштемъ С 501.5. II. Съюз. Свързва съчинени съединителни изречения: и, та, и след това. цнТ же отъ нелвръ пог'нлшд ВБСЛЪДЪ ВОКВОДЖ АТН кго н очрвнтн. тлже не постігъшс- оврлтншд сд С 51.7; н томочр вс-сѣдочріжшточр нскопл-шд ровъ. н прннесошд дръвл н огДь. I ТЖДСГОША ВЪ ровѣ. тлже повелъ вьврѣ- тан 917 ТАНЛНфб штн пл\рлл Н чрЛНІАНННК ВЪ огНЪ С 5.14; ілко се млтн ѵадоліобл. подл- ВЪШН СЪСЪ МЛЛДСНЬЦОЧр. ВбСС-ЛНТЪ СА ДѢТНШТ8 ... ТЛЖС І6ГДЛ СА СЬСАДе млѣко н осъірѣгс. ^лгрлднтъ пжть сьсочр. тьгдл н дѣтншть пллѵетъ н млтн волнтъ С 312.6; тлкожс- н мъі прьвъін съсъ подлвъше оѵрмочр влшемочр веселілл^омъ са. влмъ сжштемъ млѣкл СЛОВЪМЪ. ТЛЖ6 КГДЛ ^ЛБЪІТНІЛ ОБЛЛКЪ. прншъдъ ил очрмъ СЛОВО СТЛВН. тъгдл жс- н въі рл^гнѣвлстс са С 312.14; ѵ'то же нл-о-лн' къ длѵрндочр реѵе. тъі іе-сн цроѵр сътворнвъін то. тлже длѵрндъ мждръ СЪІ н ВЪ СЪМЪІСЛѢ ЖНВЪІ. нс-въ^велнѵл са цръскоіж ѵьстнкж С 360. 17; дл кже о молнтвѣ довольно весѣ-довл^омъ. тлже плкъі о прѣдлннн прнведѣмъ слово С 407.22-23. С. Гр. каі, каі отю', 6е, еѵта, тоіайта. Срв. тлѵс. Нвб. Срв. таче диал. ВА, ДА. тлн нареч. 1. Тайно, скришом, носіфь же мжжь еід. прлвьденъ съі н не ^отд обліѵіті с-іА. въс^отѣ тлн почрстіті »ж А Мт 1.19 СК, Б; егдл же въ^ндж врл-трнѣ его въ прл^дьынкъ. тъгдл н слмъ въ^нде не ѣвѣ. нъ ѣко тлн М Ио 7.10 3, А; л^ъ вьсегдл очрѵн^ъ нл сънъмнштн. і въ цръкъв(е) ідс-же вьсн ІМДѢІ СЪНС-МЛЖТЪ СА. I ТЛІ N6 ГЛЛуЪ ннѵесоже 3 Йо 18.20 А, СК; ѵѵкле-тмжштлго тлі нскрънѣго своего. сего въігъыл^ъ. гръдомь окомь і несъіть-номь срдцемь съ сімь не ѣдѣл^ъ СП 100.5. Срв. С 305.28; флрнсен же тъ-влвъін кго ыл овіздъ. тлн въ дочршь-НѢѢМЬ сн дѣльннцѣ ^оѵрльнъі ковлл-ше нл ьГь мъіслн С 392.27; снце блж-дннцн вѣрьно тлн въ доѵршн. ДѢЛ-ннцл МОЛАШТН съ сль^лмн. ѵоѵрждлл-^Ж СА вьсн трьпѣнню нсочрсокочр С 392.22. // Незабелязано, блждьннцл іестъ сллсть. сллдъко тн БС-СѢДО^К-ТЪ съпрьвл. тлн въпочсштліжштн. весѣ-доіж горесть съмрьтънжіж С 351.6; дроуглгл прнкЧнж са П0А?^1! рн^ѣ кмочр тлн. н ТЛН ЦѢЛЬБЖ ВЬ^А С 308.8. 2. Литург. Тихо, полугласно. і творнтъ ппъ мотвж сніж тлн СЕ 93а 12. Срв.^СЕ 100а_10; СЕ 63а 15; СЕ 65а 4; по м? всѣ лй> н д|;о твое. дн глл ыл гю по. лй> тевѣ гГ. по тлн СЕ 1006 2. Срв. СЕ 816 11; СС ІІІа 17. М, 3, А, СК, Б, СП, СС, СЕ, С. Гр. лафа, Хайра, Хабраіщ, р/оатікйс;, ёѵ кртоттш, іѵ тй апокрёфю, ёѵ тоТІ; афосѵёсп. Вар. тлі. Неб. тай остар. ВА. Сре. тайно ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тлнбьнл, -ъі ж. Тайна, нещо тайно, л кгоже не прѣнмъ то н гллголлтн не сьмѣіж. увллж вьлѣ^ъшлТо. л не ^ѣло вь^нштж ВЬ^0Д0\р ОБрЛ^Л. П0ВѢДЛІЖ тлнвьнж. л N6 протлъкоѵріж непротлъ-ковлнллго С 501.24. Изч. С. Гр. (ПЖТррІОѴ. Неб. Вж. при тлннл. тлнвьннкъ, -л м. Човек, посветен в някаква тайна; участник в религиозна секта, цѣслрь -о-е-ѵѵдоснн. по-бѣдынкъ слмодръжецъ. къ вьсѣмъ лрнлнъскомъ тлнвьннкомъ С 199.21-22. Изч. С. Гр. сгодр-батр? [вар. рнатп?]. Нвб. Срв. тайник ОА, ВА, ДА, РРОДД. тлнбьно, -л ср. Тайна, непостижима за човешкия разум, Божия истина, црь прнде. л воннъ дллеѵе вон ^ождлл-Ш6. БѢ во очрво бжнк строк ТЛНБЬНО. не прнтн оѵрѵеннкі?. лште во въі прншълъ не бъі рлспьрѣлъ са С 499.1; ѵо тлнбьно днвьнок н грьдое нже сѣдн о деснжьж отцл С 506.16. // Религиозни тайнства, отъврьгж са тлнбьно крьстнілнъскъі вѣръі н^'. н кднно-очрменъ тн бждж црочр С 65.29. Изч. С. Гр. р-оотпршѵ, та ц-оатііріа. Нвб. Срв. тайнство ОА, ВА, ВТР. тлнлнціе, -а ср. Скривалище, тайно помещение, изба. ^лне елнко въ тъмѣ рѣсте вь свѣтѣ оч^слъішнтъ сд. і еже къ оѵр^очр гллсте въ тлнлнірн^ъ. проповѣстъ сд нл Кровѣ^ъ М Лк 12.3 3, А. Изч. ТАНЫА 918 тдныо М, 3, А, В. Гр. тареГоѵ. Вар. тмлнште. Нвб. Срв. тайник 'тайно място’ ОА, В А, ДА. танна, -т>1 ж. 1. Тайна, скрит факт. реѵе. поштддн жнтніл моіего молж сд твоіен свдтъіьГН. н ннкомоѵржс- ТАННЪІ ВЬ^ВѢШТАН. ДА N0 Н ОТЪ МѢСТА СОГО отндж С 286.15. // Тайна помисъл, желание, до съмрътн. иа негоже оца обѣтованнѣ твоѣ въ^лдглешн. пръвое н послѣдьнее нсповѣдлнне. таннъі срцк» СЕ 92а 10; тън во съвѣсн не- МОфЬ В'(..)гр родъ ѴѴА. 0 ТАННѢ Срц(.) нашн^ъ Р VII 4.13. 2. Божия тайна, истина за християнската вяра. онъ же реѵе. влмъ естъ дано вѣдѣтн ТАННЪІ ЦрСТВНѢ БЖНѢ. А ПрОѴННМЪ ВЪ прнтъѵл^ъ. ДА вндАште Н6 вндатъ. н СЛЪІШАШТС N6 рА^ОѴрМѢВКТЪ М Лк 8.10 3, СК; н проповѣдАнню нс^воѵр. по ѵѵкръвенню тдннъі. дѣтъі вѣѵнъі. оѵрмлъѵдннъ Е 46 7; влко гГ вже нашъ. творьѵе в'семо\р. твоѣ естъ въ нстннж велнклд таныа. нъінѣірьнее рл^дроу- ШСННб. ТВОНМЪ ТВЛрбН. I ГрАДЖфСН вѣѵьнъі поісон СЕ 65а 7; ^ъ въ мрътвъі^ь СЪ НІМЬ СЪНІДѢМЪ ДА о\рвѣ-МЪ I ТАІНЪІ. ГАЖ6 ТОѴр. ДА рА^О\рМѢСМЪ вжніж К 13а 14; н дд прінметъ мд стъін лр^лг^елъ мн^днлъ. нже приведе МД НА рл^очрмъ ТВОН. Н П^ИАТН МД СЪТВОрН ТАННЖ ТВОІЖ Н^ ДѢТЪСКА въ^дрлстл С 31.24; нъ вьсѣ^ъ оѵрп'-ванъштнн^ъ нл Л. вьскрѣснтъ. се іестъ ѴЬСТЪНЪІН НАѴДТЪКЪ ПрА^ДЬННКЪ ПАС-^ЪІ. Н СН СЖТЪ ТАННЪІ ЭДНСТНЛНОМЪ С 486.3. // Чудо. кръвѴоѵнцж нцѣлнлъ. дьштерь лр^нсчрнлгогл. оѵрмъръшж ожнвнлъ. н Тнѣ^ъ мыогъ таныъ. до-стоннь ѵо\рдесъ сътворнлъ С 480.27. 3. Обипн. тн. Светите тайни, ев-харистията, светото причастие, съподовн н неосжжден‘но прнідтн. стрлшънъі^ъ твон^ъ і весъмрътънъі^ъ тлннъ СЕ 22а 18; просвътн жс н ^лповѣдемъ твонмъ. і повелѣннемъ твонмъ жнтн. і вишн^ъ тлннъ СЕ 23Ь 24; тако і стъііа таінъі. егдл д^овъ- НАѢ пішта вънідетъ. въ оѵрмъ ПАЪНЪ ^ъловъі. плѵе погоѵрвітъ. I НСТЬЛІТЪ К 86 8; слово ... о ськл^лннн свдтъін^ъ тлннъ С 405.5; носнвъ прѣѵнстъіА таннъі. въ олтлрн прѣстоіллъ слоѵржд С 214.10; внждж во многъі върьнъін^ъ. нджштд къ гръдъінмъ ТАННАМЪ прн-ѵдштенню С 405.15. 4. Тайно място, скривалище, ѣко съкръі мьа въ кровн своемь. вь денъ ^ъла моего по-кръі міа въ таінѣ кровл своего СП 26.5; съкръіеші ьа въ таінѣ ліца твоего. отъ мьугежд ѵлвѵл. покръіеші ьх въ кровѣ отъ прѣрѣклнъѣ іа^ъікъ СП 30.21. въ тлннѣ. Гр. іѵ [тй] крюттф, еѵ тй крнфаію. Тайно, скришом, да вждетъ МНЛОСТЪІНН ТВОѢ ВЪ ТАННѢ. н ОТЦЪ ТВОН ВНДАН ВЪ ТАННѢ ВЪ^ДАСТЪ тевѣ авѣ М Мт 6.4 3, А, СК; помолн СА отцо^ твоемохр ВЪ ТАННѢ. I отцъ твон вндан въ таннѣ. въ^дастъ тевѣ авѣ М Мт 6.6 3, А, СК. Срв. Мт 6.18 М, 3, А, СК. въ таннж. Гр. іѵ Е7гг|к6ф, р/исткйс;. Литург. Тихо, полугласно. і творнтъ ппъ молнтвж снкк въ таннж СЕ 11а 5. Срв. СЕ 616 4; по молі? са въ тлннж СЕ 986 17; по въ таннж СЕ 386 19. Срв. СЕ 81а 17; въ ннж СС 116 2. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, Г. Гр. циатіірібѵ, циатдріа, [хо] критгтбѵ, [то] аябкрнфоѵ, [то] кръфшѵ. Вар. тлінл, тмнл. Неб. тайна ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тлнно, -а ср. 1. Нещо тайно, тайна, неизвестен факт. нѣстъ во тлнно еже не лвнтъ са. нн оутлено еже не вждетъ по^нлно М Лк 8.17 3, А, СК; ннѵтоже во покръвено естъ еже не отъкръіетъ са. н танно еже не рл^очрмълтъ са М Лк 12.2 3, А. Сре. Мт 10.26 М, 3, А. 2. Тайна, скрита промисъл, скрито предположение, н (Акоже лште к’то внднт’ вѣдро ^ллто... носдште нл севѣ СН ТАННА НАПИСАНА. ^ОШТвТЪ Вѣдро ВНДѢТН ... БЛЬШТАННГА ДѢЛ"МА тлныъ 919 т&ныъ С 344.5; лфе ^лвъі^омъ іміа бл НЛШ6ГО ... N6 БЪ ЛІ ВЪ^ІфвТЪ СІ^Ъ. ТЪ ВО н^вѣстъ тлныл срдцл СП 43.22. 3. Божия тайна, истина за християнската вяра. прндн очрво реѵс- чѵ лгг^еле. слочргл. вждн стрлшьночрочрмочр тлныочр. съкръвеыочр послочржн ѵочрдесн С 247.12; тлныок кллШлкмо. л ые пръмѣрнмо. тлныок вогословесьствочр- КМО. Л N0 НСПЪІТЛКМО. ТЛНЫО НСПОВѢ- длкмо, л N6 мѣрнмо С 245.3; ослочр-шълнвнн мждростніж прлвьднвъін^ъ. оврлтнте СД КЪ ѴДДОМЪ СВОНМЪ. ЫЛВЪІ- кнѣте тлныл вожнл С 324.10; прннмн мчрро се тн дочр^овьыок тлныо мн подл-ждъ. нстоѵ'ынѵе довръінрс' С 392.11. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ігоатпрюѵ, то кр-бфіоѵ, рброѵ, то крътгтбѵ. Нвб. Срв. тайнство. тлннъ, -ъін прил. 1. Таен, скрит, незнаен. прнрсождлА^ж же н жеыъі к комочр нмжштд тлныъіа врѣдъі. н^же нѣм'штьыо врлѵемъ вндѣтн С 557.1; ЛБНК Ж6 НѴЛ^ЛЛ^Ж ТЛНИЪІА ф(Ъ СТрЛ-СТН. Н ВЬСТЛІА^Ж очркрѣпылкмъі. НСТЪІ-нмъ н прнснъінмъ съдрлвнѴмъ С 557. 5-6; н въ кьФжъиъін^ъ рочрдл^ъ. въ почрстошъ БЬДНШН. Л НЖ6 ВЬ (ЙН^Ъ ТЛН-ыллго. не нскоплкшн ин сьверешн ^ллтл С 335.4. // Неразбираем, непостижим. тлшл подъ ^емлеіж ѵкдесл. дл очрвѣмъ КЛКО I СЖШТНМЪ ВЪ ЛДѢ К 13а 15. 2. Духовен, който се отнася до вярата, лѣпо вѣ кмочр прѣжде по-СТЛВНТН Дрѣво тлннок крьстл. ТН ТЪГДЛ топл°мъ дочр^омъ нже въ лдѣ леждтъ к тѣмъ прнтештн С 404.25; н р<отдтъ сточрдъ НМѢТН. ТЪМЬ СД тлн-нъін подлктъ длръ С 338.4; се во ръсыотж въ^лквнлъ есі ве^вѣстьнлл н ТЛННЛЛ ПрѢМЖДрОСТЪ ТВ01Ж ѢВІЛЪ мн есі СП 50.8. 3. Като същ. тлниок ср. ед. Гр. фисгпршѵ. а) Тайна, нещо тайно, повѣдѣ лн се Тчѵснфочр. нлн плѵе съкрънж тлннок се С 239.24-25. 6) Божия тайна, н вьслѵьскъі влю- дѣлше. въ^гллшеыъін^ъ о дѣвнцн. дл кгдл поѵочрктъ. (ЛКО съконьѵлктъ сд тлннок се. то прнготовнтъ пророкъ С 245.29-30; посъллнъ въктъ глчррнТлъ. ВЪ^ВѢШТЛА цѣслрьско тлныок ^ылк-мок. л не нспъітлкмо С 244.30; очртл-нтн сд ^оштж снлъ невесъскъін^ъ. тевѣ кдыомочр п^ѣдочрис тлныок се С 247.27; чѵ ѵочрдыок дѣло н тлниок иово, нстоѵьннкъ нл джвочр вѣлше. л крьстъ отъ гіего ылплілкмъ вѣлше С 353.29. 4. Като същ. тлннліл ср. мн. Гр. та р-оатпріа, то рватпрюѵ, та крбфѵа, та аябрррта. Тайни, тайните Божии истини, онъ же отъ-вѣфлвъ реѵе. ѣко влмъ длио естъ рл^очрмѣтн. тлнылл цсрствнѣ. ЫБСКЛЛ-го. оыѣмъ же ие длыо естъ М Мт 13.11 3. Срв. Мк 4.11 М; плѵе продлъжнтъ ыеджгъ. N6 свонмъ кстьствомь ыь ыеджгъі жтровъі. енце н о тлннъін^ъ дочррсовънъін^ъ кстъ С 421.17. // Тайните на бъдещето, ѵнстлл во н Бе^грѣшьил кго дочршл. по всл врѣменл пр'рл^очрмѣвллше тлннлл. вллгодлтыж жнвжштлТо вь (Гемъ вогл С 569.10. // Тайни прегрешения, тайни мисли. ѵѵтъ тлжъіі^ъ моі^ъ ОѴІСТІ міа. н отъ точрждочр^ъ ПОШТІАДІ рлвл своего СП 18.13; грѣр<ъ кыостн моеьл ые ПОМАНН. ОТЪ ТЛНЫЪІ^Ъ ОѴНСТН ЫЪІ СЕ 62а 26-626 1. 5. Като същ. тлняліл ж. ед. Гр. цпогпршѵ. Божия тайна, двл потленл очрѵеннкл. съкрітн 1сл. въ гровѣ. грддете. съкръвенж(ж въ лдъ тліыжіж. потлеыочр К 146 40. въ тлныъін^ъ. Гр. еѵ атгокрбфоід, ёѵ алокрбфф. Тайно, скришом, съ-стрѣлѣті вь тлныъі^ъ ыепороѵьнл. вьые^ллпж състрѣлѣкктъ н ые очрвоілтъ с(д СП 63.5; прѣсѣдітъ въ ллтелі^ъ съ боглтъТімі. въ тлінъи^ъ очрвіті ыепо-віыънлго СП 9.29; ѵоѵі его ыл очрвоглго въ^ірлете. ллетъ въ тліыъТ^ъ ѣко левъ въ огрлдѣ своеі СП 9.30. о тлннъін^ъ. Гр. ката тб апбрртітоѵ. Тайно, скришом, онъ же о тлныън^ъ ТЛНЫѢ 920 ТЛКО МОЛЬБЖ ТВОрА. ПрНШЪДЪ Ж6 НА КОНбЦЪ молнтвѣ С 141.16-17. таннаіл трлпе^л. Светите тайни, евхаристията. стрл^ъ твон ^лтворн ВЪ МНѢ. I ТАННѢН ТрАПе^Ѣ ПрНОБЬфН СЕ 786 21. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. кроттб?, богокрифсх;, кріжтбреѵск;, кекрирреѵсх;, той роатт|р{оо. Вар. тмнъ, тлТнъ. Нвб. таин остар. ВА, ДА, НТ; таен ОА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. р. Тайна МИ, р. Тайница МИ, Тайно [езеро] МИ ЙЗ.БГИ; Тайник МИ ЙЗ,МИПан. ' таннѣ нареч. Тайно, скрито, съмѣрс-нъін же отъць по нстннѣ. ннѵесоже отъ вндѣиъінрсъ СЪПОВѢДАВЪ ТАННѢ Ж6 БЛАГААГ0 БОГА ПО^ВАЛН С 276.7. ИзЧ. С. Гр. кргхріак; Роац;. Нвб. Срв. тайно ОА, АК, Вот, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тантн, такб, таншн несв. Тая, крия нещо. ннісътоже бо таіа врѣдъ свон. а НС- ПОКА^АЬА 6Г0 ВрАѴЮ. ТН ІЦѢЛѢОТЪ СЕ 68о 8; ннісътоже бо охркрАдъ ѵьто господа своего, і таьа мнлостъінбб прннметъ СЕ 686 18; ісповѣдлемъ БЛАГОДѢТЬ. ПрОПОВѢДАСМЪ МСТЬ. N6 ТАНМЪ благодѣаннъ СЕ 46 8. СЕ. Гр. кріжтш. Нвб. тая [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. ТАНТН СА, ТАКК СА, ТАНШН СА НвСв. 1. Тая се, крия се, спотайвам се, прикривам се. по сн^ъ же дьне^ъ. ^аѵатъ елнслветь женА его. і таѣшо сд д мсцъ глійчштн М Лк 1.24 3, А; слънъце прАведъное. сего рАді стѣнь ПрѢСТА. СЛЪЫЪЦЮ БО сжштю. стѣнь таітъ са К Ча 9-10; стрА^очр же многоѵр СЖШТОЧр ВЪ ГрАДѢ КрЬСТЫАНОМЪ ... овн оѵрво БѢЖАА^Ж ВЪ ГОрЪІ. ОВН Ж6 НА селѣ^ъ сжште тліа^ж са С 98.9; вь ТѢ^Ъ же МѢСТѢ^Ъ рА^БОНННЦН ЫѢЦНН ТААШТ6 СА. ІАКО НМѢНЫА ОБНЛНК БѣАше въ МАЫАСтъірн С 557.24; САВННЪ КТО ... ВЪ ^ЪІ^Ѣ МАЛѢ'МЪ Н СЪ ННѢМН КрБСТНІАЫЪІ ТАІАШС- СА. ВЪ ПОСТѢ^Ъ Н МОЛНТВА^Ъ ДЫІЬ Н НОШТЬ прнлежд С 145.13. 2. Прич. сег. деят. като същ. тльмрек са ср. ед. Гр. то ёукрпятореѵоѵ. Скритото; нещо, което не се вижда. МАрніА реѵе. лште нстннж повѣдѣ не нмешн мн Вѣръі. жтровъі ^ьрншн. А ТАГАШТААГО са вь йен не вндншн С 241.15. М, 3, А, К, С. Гр. яерікрбятсо ёроотбѵ, кріжторал, бісЛосѵйаѵш. Нвб. Вж. при тантн. ТАКАНЬге, -1А ср. колесьннѵьнок тдклньк. Надбягване с колесници, койь приведе, кръмн-мъін н рнштжштъ въ колесннѵьнѣѣмъ таканнн С 565.1-2. Изч. С. Вар. ТЛКЫІНК. Нвб. 0. тако нареч., съюз, част. I. Нареч. 1. Така, тъй, по този начин, по такъв начин, онн же рѣшд емо\р. въ ві^леомн. нюденстѣн. тако бо пкано естъ А Мт 2.5 СК; отъвъштавъ же нс реѵе къ ^емоѵр. ОСТАНИ НЪІЙ~Ѣ. ТАКО БО ПОДОВЬНО НАМЪ естъ СЪКОНУАТН всъкж прдвъдж 3 Мт 3.15 А, СК; сн рекъшю емоѵр. едннъ отъ прѣстоьмптн^ъ слочргъ. о\рдлрн въ ЛАННТЖ Тса. рекъ. ТАКО ЛН ОТЪВѢШТА- васшн Ар^нереовн 3 Йо 18.22 А, СК; ТАКО глетъ ГЪ. ОТЪВрЪСТА БЖДЖТЪ врАТА твоѣ Терслме Е 30а 12; тако ПОГЪІБНЖТЪ ГрѢШЪНІЦІ отъ лнца БЖЬТЗ. н прАведъніці вь^кеселіАтъ сіа СП 67.3; десніцж твояв тако съкажі мі. Т нкованъна сцемь I мждростнж. ОБрАТІ СІА гГ доколнѣ. V о^моленъ БЖД1 НА рАБЪІ СВОІА СП 89.12; КрЪфАА^Ж Б0 СА реѵе. ісповъдліжфс- грѣ^ъі своіа. сн в'сѣ ТАКО ОБѢфАВАС-ШН СА. ОЧ^ПЪВАННеМЬ. Н снлои; ^вокк ^рАннтн са СЕ 92а 13; ТАКО БО стъі плвелъ О^ѴНТЪ НЪІ ГЛА. Афс к'то прнсклстъ тѣло вжне. і кръвь нсдостоенъ съь то грѣ^ъ севѣ прнеметъ СЕ 69а 13; і тлко къуможеыъ съ дръ^новс-ньемь. насладітн са. прѣдъ-стоедштдіА трАпс-^ъі К 96 13; аштс- нс- тдко... 921 ТЛКО.. БЪІ ВѣрОВЛЛЪ. N6 В7.1 НЛСЪ ТЛКО ВѢрО- влтн нлочрѵнл' С 499.5; н сътворншА ТЛКО СЛОЧрГЪІ. Н СЪЛОМНШД СА костн кго ВЬСА. Н ПОТОМЪ ПрѢТрЪША н полъмл С 269.4; вьгърѣвъ жс- нл нс-во н ^вллж въ^л.лвъ вогочр. НЖС ТЛКО КГО СЪБЛК-дъшл. прострѣ СА СЛМЪ нл дрѣво. н прѣдл са вонночр прнгво^днтн СА С 140.30-141.1; тлко очрво н вь сс-мь ЖНТНН МНОГЫШТН СЪБЫВЛСТЪ СА БЫТН ЗЛ Па 15. 2. В това състояние, в това положение, дочр^ъ ндсже ^о-штетъ дочршетъ. і глл его слъішншн. нъ ые вѣсн отъ кждочр прндетъ н клмо ндетъ. тлко естъ вьсѣкъ рождснъі отъ дкл М Йо 3.8 3, А; люво во въторжіж. люво въ третнж стрлжж прндетъ. н оврдфетъ тлко. вллженн сжтъ рлвн тн М Лк 12.38 3, А. 3. Толкова, до такава степен, гелнко сжтъ воннн подъ цремъ. нн сжтъ лкъі вьннн ^рлвьрн. нн мждрн нн крлсьнн. нн ТЛКО ЛЮБНМН мноіж С 71.13; н тлко кротъкъ вѣлше н сьмѣренъ срьд'цемъ С 544.29; н тлко доврѣ н прѣп°довьнѣ кже ^ рлдн съповѣдлннк СЪКОНЬУЛ СТЪІН ннснТ С 47.11. 4. После, след това. н^лѣ^н н стлвн а въ мллѣ. доис-лнже съвръшенок прннмет' нцѣл"еньк стлрь-цъ. н тлко вьлѣ^жтъ к немочр С 555.8. дл тлко рекж. Гр. іѵ’ овтак; егтгсо. Така да се каже, може да се каже. еже очрво которъін кстъ роднвъін. добыаго сего н въскръмнвъін. прѣжде ѵрънорн^ъствл дл тлко рекж ѵочрднъін грлдъ ^емънъін ксть С 272.9. дл (лкоже ... тлко н. Гр. іѵа юотгер ... оотсо. Също както ... така и. сн же нл срѣдж вьсѣмъ прннестн пріночрж-денъ въі^ъ дл ілкоже прьвок кг' жнтьк очрвѣдѣвше вл просллвн^омъ. н плденыл кго оврл^ъ нспъітлвъше. вь пеѵлль вьплдоуомъ. тлко н прнлежь-нок покллньк мжжл очрвѣдѣвъше не нл СА НЛДѢКМЪ СА НЪ НЛ ДЛ1ЖШТЛЛГ0 нлмъ длръі ѴЛКОЛКВНВЛЛГО БЛ С 522.20,23. не тлко ... ілкоже. Гр. ох>% сттсод ... '{ѵа. Не така ... както, въ тон ^л овнскл не вждн ... не тлко влл^ньнъ ^с. ілкоже тевѣ СЕОІЖ пльть очрвѣрочрктъ С 512.10. тлко мн. Гр. ца + Вин., озд ё(хо(. При заклеване - вярвайте ми, кълна се в името на някого, н рѣшд к ьГс-мочр вльсвн тлко мн вѣньцъ цѣслрл персъскл слворнл С 264.1; слочргъі СОТОНННЪІ н кнд^н грѣшьннн. тлко мн съплсенк вогл мокго. н погъівѣль сотонъі отьцл влшего С 264.8; тлко мн велнкжіж вогъіьГж лртемж. н двок-нлдесАтелочрѵьнок сльньце. лште мн не НСПОВѢСН КОКІЖ СНЛОІЖ н^морн нлроѵн-ТЪІА СНА ^МНА. ТО МЖѴЖ ТА ПО ВЬСѢМЪ очрдомъ С 231.1; тлк' мн ^ъ бъ нлшъ вьмѣстнлъ са кстъ С 74.23-24; тлко мн Ѵсочрсл неврѣгж о томъ С 169.14. тлко мн богъі [во^н]. Гр. ра тогх; -Оеопі;. При уверяване, заклеване - бога ми, вярно е, вярвайте ми. лн-о-чрплтъ реѵе. тлко мн вогъі не нмлмъ теве поштадѣтн. нъ нѣкл-ЦѢМН мжклмн н горькоіж сьмрьтніж погочрвыж та оклілне С 104.21; лчррн-лнілнъ реѵе. доколѣ дослждлкшн не срлмылд са жроде н ве^очрмьлк. тлко МН БОГЪІ л^ъ вл нмлмъ мжѵнтн. дл ннк‘тожс- въ^можетъ помоштн влмл С 2.17; вокводл реѵе тлко мн во^н. вльшьство нѣкок въістъ С 74.21. тлко мн кстъ рл^очрмѣтн. Гр. щ ёцоі боквГ. Така ми се струва, комнсь реѵе стлрѴе. тлко мн кстъ рл^очрмѣтн ілко крьстнілнъ ксн С 223.19. тлко нлрнцлкмъ. Гр. бѵоца^бреѵос;. Така наричан, снн очрво освѣштенъін тьцъ нлшъ Тѵолннъ. отъ лрменъскллго ннкополіл вѣ. роднтелк въівъ. егкрл-ТН(Л. н ечрфнмнд. тлко нлрнцлкмомл С 278.18-19. тлко ... ілкоже [ілко, лкъі, клко]. Гр. ойшд ... &д, оптсо ... <в<;, огксос; ... сосгсе, оотах; ... кссдщ, іта тоаошоѵ ... сЬате, тоіаота ... сЬстхе, коа ... пад. тлковъ 922 тлковг Така ... както; така ... че. гГ вже ЫЛШг. ВЬ^ЛЮБЛОН тлко дѣвгство. ѢКО млтере сгмотреннѣ^ твоего^нлпнслтн СЕ 80Ь 23, 24; і т& коньѵл'жтг. ѣко н вѴк^дл СЕ 66а 20; тлко гллголлтн плкгі (лкожо н тг С 383.1, 2; нлвгік-нѣмг оѵрво тлко гллголлтн. глкоже кстг овгіклг црг нлшг послоѵршлтн С 382.24, 25; нѣстг во ынѵ'тоже тлко вочр лмво. шсоже кже овьштл'го рлдн оѵрспѣр<л жнтн С 379.2; тлко кмоѵр жнтнк вогг поѵьте. ілкоже н по сгмрьтн кго сллвьнѣншл сгтворн С 43.9; тлко текжште вѣглл^ж лкгі огыемг плкгі гоынмн С 39.20; тлко вждетг влмг, клко нгініл слм' не можешн отгвллнтн клмгікл С 316.20. глкоже [ілко, лкгі] ... тлко. Гр. состяер ... отксо<;, ... охксос;, соапер ... оізтю, шсеі ... огкоо?, о ... кш, каіісо? ... оіотсо?, катіакер ... ойтах;. Както ... така. ѣко во млгннн влнсцлкгірн сд отг подгневескгіМі. ыл подгневескжіж свьтнтг са. тлко вждетг снг ѵлскгі вг день свон М Лк 17.24 3; ѣкоже во во дьын ыоевгі. тлко вждетг н вг дьын снл ѵлІѵскллго М Мт 24.37 3, А, СК; ѣко во оцг вьскрѣшллтг мргтвгікд н жнвнтг, тлко н сыг ідже ^оштетг жн-внтг М Йо 5.21 3; ѣкоже во млгнн нс^однтг отг вгстокг. і лвлѣлтг сд до ^лплдг. тлко вждетг н прншествно снл ѵлѵьскллго М Мт 24.27 3, А, СК, Н; ѣко во оѵрво сгвнрліжтг плѣвелгі. і огыемь сгжнзліжтг. тлко вждетг вь сгкоыгѵлыно вѣісл сего М Мт 13.40 3, А, У; і ѣкоже блговн ддл. ржкоіж прісл твоего слмонлѣ. тлко влгвн і се м&-ддтьце. ржкоіж моеіж грѣшгноіж СЕ 8с 11, 13; н лкгі отьць лквовгнгін прнкмлетг ѵддо свок. тлко прнтеісг львг скоѵн ыл прлведьынкл С 166.20, 22; шсоже оного отг довроѵьстн ылреѵе. тлко н сего отг ^ьл°вгі про^гвлтн С 410.20, 21; ѣкоже слгішл^омг тлко і вндѣ^о (!) вг грлдѣ гѣ сілг. вг грлдѣ ѣко врлтоѵр нлшемочр тлко очгглждлл-^г. ѣко пллѵл н сѣтоѵрьх тлко ... сгмѣрѣл^г сід СП 34.14. II. Съюз. Свързва еднородни части: и, както и. Т^водгд оковлнгнд мжжьствомг. тлко прогнѣвлккцлАід жнвжцлаіа вг гровѣ^г СП 67.7. III. Част. За изразяване на неопределеност: така. Тс же троѵрждь сд отг пжтн. сѣдѣлше тлко нл кллдд^н М Йо 4.6 3, А. М, 3, А, СК, В, О, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, ЗЛ, X, МЛ. Гр. оглок;, ойтсо, т\яа, тоюСто;, т(48е, соашкюд, (ас,, 8цо(ш?, ка(. Неб. тако остар. и диал.; така ОА, В А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. тлковг, -гін тестоит. прил. 1. Такъв, с определени качества, іже лште еднно тлковгі^г отроѵдтг. прнн-метг вг імд мое. мд прнемлетг М Мк 9.37 3, А. Срв. Мт 18.5 3, 3'; вж-джтг во дгне тн скргвьнн. ѣко не вгктг тлковл отг нлѵдлл ^гдлннк. еже сг^гдл вг. до нгінѣ н ые вждетг М Мк 13.19; I толікж сілж длстг ті дл неджжгнгігд оѵрвллочреші. і прокл-женгкд оѵіштлеші. і слѣпгнд творіші про^ьрѣті. і ннл многл ѵкдесл тлковл творітн К 4Ъ 4; вг^дргжлнннмг нрсг н ллѵгвоіж. велнкллго длрл сьподо-вькнгі. н тлковллго. вллго же прннмше велнкок отг ѵловѣколювнвллго вл С 531.2-3; дл ые ннктоже отг ѵтжштн-Тн^г н кллніліжштнн^г сд. сльньцоѵр н огыв н водѣ. оѵрслгішдтг тлковгін^г словесг кго С 263.13; дргжл же тлко-влгл неоѵртѣшнмлгл скрьвь. нл м'ыТл врѣменл С 190.29; клко можетг тлковг сгі ѵловѣкг грѣшьыг грѣр;гі ^лгллждлтн С 358.22; клко оѵрво вг^можемг прнстжпнтн кг тлковочр-о^моѵр мжѵнтелк С 215.26; не о\рко- рнтн ТЛКОВЫА БЖНА ВЛЛГОДѢТН ЗЛIс 19. 2. Като същ. тлковгін м. ед., тлковнн м. тн. Гр. о тоѵопто^, оі тоюптоі. Такъв човек, такива хо- тмсовьсь 923 тлісожАе остднѣте дѣтнн н не врдннте нмъ. прнтн къ мьнѣ. тдковъі^ъ во естъ цсрствне ыбвскоб М Мт 19.14 З1. Срв. Лк 18.16 М, 3; нъ пдѵе дд помъі-шлгдіетъ тдковъін. ідко іегдд ^оштетъ вогъ овдвнтн свдтъінмь свонмъ. то пророци сжтъ С 283.20. 3. Като същ. тмссвмА ср. мн. Гр. [тос] тоіаота. Такива неща; такива подобни неща, дела. I реѵе нродъ юднд д^ъ оѵрсѣкнжр;ъ. кто же естъ съ о немъже ктъ слъішж тдковдд М Лк 9.9 3; гхъже рддн грддетъ гнѣвъ вжен. нд творАфдьд тдковдд. I о\ркореннтн СА вь ын^ъ ндѵнндетъ. тьлнтель дшъ СЕ 91Ь 22-23; ^дые твордфнн тдковдд. црствд бжьѣ ндслѣдовдтн не могжтъ СЕ 89а 20; сего рдді пріді снъ ѵскъі. дд прімнрітъ родъ ндшъ къ вочр. сего рдді не сдмъ тъкмо пріде. нъ і ннъі твордштА тдковдд. своемоѵр імені овештънікъі творітъ К 9а 31. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. тошото;, тоаойтоі;, ттракойтос, оош$. Нѳб. таков остар. и диал., такой диал., такъв ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тдковьсь, -нн местоим. прил. Такъв, вьсе бо се сті вьсемоѵр мнрочр овьштн СЪНЪМІ ПрОКДАДІ СЖТЪ. НЪ I ПО^ЬрА-ШТАКА Н^Ъ КЪНА^А ТДКОВЬСАСА Б6ШТІ- тіЦА К 2а 24. Изч. К. Неб. Сре. такъвзи, таквази ж., таквози ср. диал. ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. тдкожде нареч. Така, така също, също така, по същия начин, онн же ндж. пдкъі же ншедъ въ шестжіж н въ девдтжвк годннж. сътворн тдкожде М Мт 20.5 З1, А, СК; гдд емо\р петръ. дште мн са кдюѵнтъ съ товоіж очрмь-рѣтн. не отъвръгж са теве. тдкожде н вьсн оѵрѵеннцн рѣША М Мт 26.35 3, А, СК; тдкожде н др^нерен ржгдіжште са съ къннжъннкъі. дроѵргъ къ дро»р-гочр глдд^ж М Мк 15.313, А, СК; нъ дште не покддте са. вьсн тдкожде погъівдете М Лк 13.3 3; прньдтъ же ^ДѢБЪ НС. н ^вдлж въ^ддвъ. поддстъ оѵрѵеннкомъ. д очрѵеннцн въ^дежА-штнімъ. тдкожде н отъ ръівоѵр. еднко ^отѣд^ж М Йо 6.11 3, А; тдкожде н въь (егдд оѵр^ь)рнте вьсѣ сн. вѣ(днте ѣко вдн^ъ ест)ъ прн двьре(^ъ) М Мт 24.33 3, А; тдкожде н рд^воіннкд рдспАтдід съ ннмь. поношдстд емочр СК Мт 27.44; ^ьрАфе во ^емлА. недвн-жнмъі. рд^очрмъемъ та дръжАфддго родъ непрнмѣсънъі. тдкожде н моръ-скдд стрднд СЕ 1а 15; н пдкти нд ^дпддъ тдкожде. н нд полидне толнко-жде н нд полоч|>нофъ тдкожде Е 31а 9-10, 11; тдкожде н рдвн ^рнстосовн. КГДД ВНДАТЪ (ДКО ^ОВЖТЪ А СЖДНА нд сжднште. ТО ВѢДАТЪ (АКО нд трочрдъ н на носрждж нджтъ С 267.18—19; тдкожде же н о\рнк'торъ. нмѣдше н тъ очр прнморнід. Н НАѴДСТА ^ЪДАТН ОБД въ нма Блдженддго нсдкЛнд С 204.9; н отъвръгжтъ СА н тн тдкожде. н отъ-стжпатъ отъ жрътвъ С 263.14; тдкожде н дтъ та прнночрждж. прн ндродѣ вьсемъ сем'. нсповѣддтн іаісо кстъ вогъ нд невесн С 149.14; тдкожде же н о п'тнцдр;ъ Аже сжтъ нд стѣѣмъ гровѣ многомъ сжштемь С 42.25; нстнненъ н БЛДГЪ СЪ1. Н СВОНМЪ БЛДГОМЪ ВбЛНТЪ въітн. прдвьднвъ СЪ1. н свонмъ тдкожде велнтъ въітн С 34.5. тдкожде въ^ъвдтн. Гр. аѵтіка^есо. Поканвам от своя страна, егдд творншн овѣдъ лн веѵеріж. не ^овн дроѵргъ твонмъ. нн врдтрнід твоеьч нн рожденнѣ твоего. нн сжсѣдъ вогдтъ. едд колн н тн та тдкожде въ^овжтъ. н вждетъ тн въ^ддднне М Лк 14.12. тдкожде... дд ідкоже. Гр. оотсо... каі оіоѵеі. Така ... както ако. тдкожде же н мъі въспомднемъ прѣстол-штнТмъ. доврж дѣтѣль мжжь. дд ідкожс се прѣдъ лнцемъ прннесъше ДѢДННІД ф(Ъ ПОДВНГНѢМЪ СА нд по-ДрАЖДННК ДОБЛІАНШНѴ^Ъ, н прнснѣн- шн'|'^ъ подрдждннмъ С 83.15, 17. ТЛК0Ж6 924 ТЛКЪЖАб тлкожде — »лкоже. Така ... както, прншгдгшоѵр же дроѵргоѵроѵрмоѵр очрво-гоу. тлкожде пллѵжштоѵр ілкоже н прькоѵроч^мочр длгжннкоѵр сжштоѵр н томоѵр ые нмжшточр ѵнмг нскоѵрпнтн СА С 552.9. ілкоже [ілко] ... тлкожде. Гр. косОозд... одоіах;, ос; ... оцошс;, ах; ... ойтсо, соакер ... онтах;, ах;... онтшс;. Както ... така, тъй и, така също. і ъкоже ^оштете дл твордтг влмг ѵЛщ. н вгі творите нмг тлкожде М Лк 6.313, А, СК; (лко н тг сьтворн дѣлл непръпо-довьнл. подрлжлА отьцл свокго. тлкожде же н днонѵрсь С 8.5, 7; (лкоже сьде вгі^ом нскочршенн. млловръменьноу-оѵрмоѵр црочр. тлкожде потгштнмг са нсквшенн оврѣстн са. вочр велнкоѵр-о\рмо\р цро\р С 72.12,14; н дл ілко жнлг кси нл свон ^емн. тлкожде сг прнло-гомг н оѵр мене жнвешн С 61.1, 2. М, 3, А, СК, Б, Е, СЕ, К, С. Гр. оцоісо^, (оаайтщ, обтшд, обтш, каі оито?, ефбрЛХос;, то абтб, та абта, тоѵ абтоѵ трбпоѵ, еТта каі, тооѵаѵтіоѵ, бцоюі;, оцоіа, атітбс, стеро<;. Вар. тдкожо. Неб. такожде остар. ОА, ВА, ДА, НТ. тлкоже еж. тлкожде. тлкг, тлкл, тлко местоим. прил. 1. Такъв, с определени качества, вндъвгше же нлродн ѵіоднша сд н просллвншд вл. длвгшллго вллсть тлкж ѵлвкомг М Мт 9.8 3, А, СК; і тлцъмн прнтгѵлмн мгнозѣмн глше нмг слово, ѣкожс- можлл^ж слгішлтн М Мк 4.33 3; нг грддетг годннл н нгінѣ естг. егдл нстнньнн поклоньнн-цн поклондтг сд отцю. д^омь н нстн-нокг. іво отцг тлцъ^г нштетг поіслл-нъичштн^г сд емоу М Йо 4.23 3, А; тлкг нлмг подовллше л(р)^нер(с-н). прѣподовнг. ве^ловнг Е 23б 16; тлкг бо оѵрстлвг сстг. отг вл пръдлнг сн. і отг стгі^г лплг. н отг прЪвнгі^г оць СЕ 69а 7—8; тлкг бо естг ^глгі тг корень. въсл горы дшж нлшж Боѵріж творітг К 46 10; помгішллстл в0 вь севъ кже о велнцѣ дълннн. клко сгт-ворнн тлкл ^нлменыл С 473.6-7; лле§лндрг реѵе не рл^оѵрмъкшн лн перл^о^мьне. (лко Бѣсг ннколнже не мжѵнтг са тлцѣмн мжклмн С 158. 22; молнтвл же тъ^г тлкл вѣ С 92. 11; нг кгдл севъ доврѣ о\рстронтг. тггдл сг всеіж крлсотовк дл нс^однтг. н тлкл словесл дл н^н’снтг. дл длстг бллгодъть слгіШАШтнімг С 497.21; тлцн бо сжтг длрове до\деовьннн С 492.3-4; н вь лнкг твон^г дроѵргг вьрАдн. дл сг тлковк оѵрво мольбокб н доейки;. невесьнгід тлннгі прннмемг С 507.19; внднмгі клко н днілволгл твордтг са оѵрстл. дл не ннклкоже сгт-ворнмг тлцѣ^г. клко оѵрво ^нждетг са С 382.4; дл не нлснліліемн реѵе вждемг отг сотонгь н грлвнмн. тлцъмн н тлковгінмн словесгі С 527.6; вндъ лн велнѴство бллгодълныл. не вждъмг оѵрво не по^вллАШте тлкого вллгодътеліл С 494.14. 2. Като същ. тлко ср. ед. Гр. оотах;. Такова нещо. I н2тгнлно\р въсоѵр проглл нъ-мгі. I днвншд сд нлродн ГЛІЖШТ6. ннколнже лвн са тлко вг ілн М Мт 9.33 3, А; I сллвл'ъл^ж вл глйсште. ъко ннколнже тлко вндъ^омг М Мк 2.12 3, СК. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. тошото;, о\>то<;, ббе, ёкЕіѵоі;, оотох;. Неб. так остар. и диал. ВА, ОА, НТ; тако ОА; такъв, таков диал. Вж. при тлковг. тлкгжде местоим. прил. Точно такъв, точно същият, еднакъв, тлллнтн во сьде сжтг. кокгождо снлл. нлн вг ^лстжплннн. нлн вг нмъннн. нлн вг оѵрѵеннн. нлн вг кок-н лмво потръвъ. тлкон жде С 378.23; тъмь нн того полочрѵншА. сьде же ннлко. того рлдн же н въньць тлкг ждс- С 376.6; дрг^о іестг днглвол'смг оѵрстомг оѵрподовыенл нмътн въсл. пронгірнвл д^гікл сгтворнтн тлкг жде С 381.2; н болашта нцълн. влснь кто влсг вгі ^отълг тлкгжде вгітн. н по ногъ атн т&лаытъ 925 ТАМО нсоѵрсовѣ С 446.19; н покллныл бъі- ЛЫб. НбНСЦЪЛНМЪІА Н СМрЬДАШТАА свока твлрн нсцѣлн строчрпъі. Н ТЛЦѢ-^Ъ ЖДб Н БОЛЬШНН^г. по покллннн съпод°бн са длровъ С 522.17-18. С. Гр. -соіошо?, іаос;, ороіск;, кат’ ёкеіѵогх;, аѵгбд. Нвб. Срв. так остар. ОА, ВА, НТ. ТЛЛЛИТЪ, -А М. И ТАЛЛИТО, -Л ср. Талант - парична единица в древността с различно златно или сребърно покритие, вь^ьмѣте очрво отъ него тлллнътъ. і длднтб нмж-ірюмочр. Т. тлллнътъ М Мт 25.28 3, А, СК. Срв. С 370.2, 3; і оѵрвоѣвъ са шодъ съкръі^ъ тлллнтъ твон вь ^емн. сб нмлшн твоб М Мт 25.25 3, А, СК. Срв. С 377.5-6; прнстжпь жб н прнб-мъі бдниъ тлллнътъ ре-ѵе гн. ВѢДѢ^Ъ та ѣко жбстокъ бсн ѵлісъ М Мт 25.24 3, А, СК; і прнстжпь прннмъі д тл-ЛЛНЪТЪ. ПрННбСН дрочргж/ж д ТЛЛЛНЪТЪ ГЛА. РН ПАТЬ ТЛЛЛНЪТЪ МН 6СН ПрѢ-ДЛЛЪ. С6 ДрО\]ТЖ(Ж А ТЛЛЛНЪТЪ прно- врѣтъ нмн М Мт 25.20 3, А, СК; ННКТОЖб ДЛ N6 ГЛАГОЛСТЪ ІЛКО КД’Н0 ТЛЛАНТО НМЛМЪ. Н ННѴТОЖб Нб МОГЖ сътворнтн С 378.24. М, 3, А, СК, С. От гр. таХаѵтоѵ. Вар. ТЛЛЛНЪТЪ, ТЛЛЛіГТЪ, ТЛЛЛНЬТЪ. Неб. талант остар. ОА, ВА, РРОДД. таллитьиъ, -ъін прил. притеж. Който се отнася за таланта [като парична единица], енце молнмъ рс-ѵс-. въ лочрцъ жб ннлко лежнтъ тлллнтъ-нліл прнтъѵл. се очрво рештн кстъ ілко нмл сс кстъ ннл жб он" С 375.30. Изч. С. От гр. тйѵ тоЛаѵтшѵ. Вар. тлллнтъыъ. Неб. Вж. при тлллнтъ. тллленн, -1А т. ЛИ. Таласий - игумен на либийски манастир в Арабия [Синай] ок. 650 г. тъгдл гллголл кмоѵр ВбЛНКЪІН -о-ллленн. въкочрен врл-шьнл. н N6 рлѵллшб С 168.6-7. Изч. С. Гр. ѲоЛаооход. Вар. -о-ллленн. тллнтлкочрмъ неизт. Момиче, тебе казвам, стани! і бмъ ть. ржкж отро- ковнцж глл бн. тллнтлкоѵрмъ. 6Ж6 €СТЪ СЪКЛ^ЛС-МОб. ДѢВНЦ6 Т6БѢ ГЛ1Ж въстлнн М Мк 5.41 3; н плкъі ннъгдл. N6 ТЪѴЫЖ ЛН СЛОВО рбѴб нлдъ дъвнцж. тллн^л кочрмъь ДЛСТЪ 1Ж рОДНТбЛбМЛ съдрлвж С 307.6-7. Изч. М, 3, С. От евр. през гр. тоЛѵбсс кой|х, тоЛѵіЭа котЗрл. Вар. тллн-о-л коумъі. тллн-о-л коѵрмъі вж. тллнтлкочрмъ. тлмлрл, -ъі з/с. ЛИ. Тамара - майка на Фарес и Зара; една от прароди-телките на Христос [срв. Бит 38.6, 30; Рут 4.13]. нюдл же роді флрвел н ^лрл. ѵѵтъ тлмлрън. флрбсъ Жб роді беромл. беромь жб роді лрллмл А Мт 1.3 СК. Изч. А, СК. Гр. Ѳацар от евр. іатаг 'финикова палма’. Нвб. Тамара ЛИ СтИл.РЛФИ. тлмо нареч. 1. Там, на или към определено или посочено място, нюдл же пркмъ спнрж. I отъ лр^нбрбн. I флрн-сѣн слоѵргъі. прндб ТЛМО СЪ СВѢТНЛЪІ. I свѣштлмн н оржжнн М Йо 18.3 3, А, СК; Н ВНДѢША ІА НДЖШТА. I ПО^НЛША 1А МЪНОЗН. I ПѢШН ОТЪ ВЬСѢ^Ъ грлдъ ПрНТѢША ТЛМО. Н ВЛрНША ІА М Мк 6.33 3; гллша бмоѵр очрѵбннцн его. 0\рѴНТ6ЛЮ. ЫЪІЫѢ НСКЛЛ^Ж Т6Б6 КЛМ6-ННбМЬ ПОВНТН НЮДбН. I ПЛКЪІ ЛН НДб- шн тлмо М Йо 11.8 3, А, СК, Н; тн отндн въ горъі почрстънА. вь дрѣво 6Ж6 N6 творнтъ СѢМ6НН. ТЛМО ВЪ| бСТЪ дллъ гь. дбнънж/ж пнцлж СЕ 59Ъ 2; ыъ НДѢТЛ Н П0ВѢДНТЛ врлтнн М06Н. ДЛ НДЖТЪ ВЪ ГЛЛНЛ61Ж Н ТЛМО МА ВНДАТЪ С 446.14; л тъі лнствннмъ ^лкръі-ВЪ 0ѴН сн. ВЬСЬ СА тлмо Прѣдл С 335. 12; тлмо въ глшб Р V 4.16. 2. Прен. В християнската религия — в отвъдния свят, в задгробния живот. ПОМНИЛА НМЪ 1ЛК0 МНО^Н ОТЪ ѴЛКЪ. N6 ЛЬГЪКО. Нб СЪ МИ0Г01Ж БОЛѢ^ЫНІЖ жн-ТН1Л СбГО ОТЪ^ОДАШТб. ИН НЪІЫІЛШЬЫАА ЖН^НН СЪПОДОБНША СА. НН ТЛМО П0К01Л полочрѵншА С 98.28; лште лн овлѣ-ннмъ СА н прл^дьнн ^ОДНМЪ СЬДб. то тьыеось 926 таѵан ННК'Т0Ж6 нлсг не помнло^ютг. тлмо лште Н МНОГО ПЛЛѴвМг СА грѣ^гі С 378.13. М, 3, А, СК, Б, Н, СП, СЕ С, Р. Гр. ёкеТ, ёкеТое, яро<; айта, ёѵтсалЗа, окоѵ. Нвб. тамо диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. тлыеосг м. МИ. Танис - град в Долен Египет на делтата на Нил. лрѣдъ оці ѣже сгтворі ѵюдесл, вт. ^емлТ егЪѵрпеть.стѣ N0. полн тлнеосѣ СП 77. 12; ѣкоже положі вг егЪѵрптѣ ^н&меніѣ. Т ѵюдесл своѣ нл полн тлнеосѣ (тарги-нална бележка на преписвана: нміа полю ^лнносг) СП 77.43. Изч. СП. Гр. Таѵеш;, евр. во‘ап. Вар. ^нносъ. тАрл*Л> прил. притеж. от ЛИ. Таров, Тарин, на Тара - в Стария завет син на Нахор [Бит 11.24] и баща на Аврам, Нахор и Аран [Бит 11.26-27]; един от прадедите на Христос. I тг вѣ нсг ѣко трсмг десдтемг лѣтг нлѵнныа. снг сгі ізісо мьннмг бѣ. юснфовг ... лврлшовг, тлрлнь. нл^оровг М Лк 3.34 3. Изч. М, 3. Гр. тоС Ѳйра от евр. ЛИ ТеЬаг. тлргснсьскг, -гін прил. от МИ. Тар-сийски, който се отнася до Тарсис [Тартесус] - финикийска колония на Иберийския полуостров при устието на р. ГУадалкивир на запад от Гибралтар. цѣслрі тлрьсьсіціѴ отьці длргі прінесжтг, цѣрі лрд.вьст*Ѵі саво длргі прінесжтг СП 71.10; д^мг воѵрргномг сгкро^шітг корлвмд тлрг-снсгскгііА СП 47.8. Изч. СП. Гр. тоС ѲарсКі; от евр. Тагбій. Вар. тдрьсьсіскг, тлргснсгскъ. тдть, -н м. Крадец, се реѵе не ѣісо о ннштнн^г пеѵдыпе са, нг ѣко тлть БѢ. I СКрНННЦЖ НМгі. I ВЬМѢТАеМА ношллше М Йо 12.6 3, А, СК\ не сгкргівлнте севѣ сгкровнштл нл ^емн. ідеже ѵргвг н твдѣ тьднтг. ідеже тдтне подгісопдвдітктг н крдджтг М Мт 6.19 3, А, СК; вьсн с-лнкоже н^г прнде прѣждс- моно. тлтне сжтг н рд^вонннцн. нг не послочршлшд н^г овгцА М Йо 10.8 3, А; ѣіре відѣдше тдтг теѵддше сг німг. Т сг прѣлюводѣі оѵрѵіАстге свое полдглдше СП 49.18; ^дпрѣфдетг тн гь. і н^гоннтг ТА ТрА-сдвнце. крдджфнѣ отлн снлж его. тгмоітг, ^ддѣіжфн са. ѣко н тлть СЕ 476 16; і&ко прѣдднннкд рд^вонннкд тдтн. толнкоѵр довроѵр сгподовн. дд н до послѣдьніаго веѵерд трьпл кмоѵр прѣвгі С 409.21. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. к}^Ёпщс. Вар. тдт ъ. Неб. тат остар. ОА, ВА, БТР, АР, РРОДД, ЕА, ДА. тлтьвд, -гі ж. Кражба, открадване, отг срдцл во нс^одАтг, помгішленнѣ ^глл. оѵрвннствд прѣлюводѣдннѣ. любодѣдннѣ. тдтьвгі лгжесгвѣдѣ-ннѣ. вллсфнмнѣ М Мт 15.19 3. Срв. Мк 7.22 М, 3; вг овндьлнвгствд мѣсто. ннфолювоць. вг тдтгвгі мѣсто стрмѴнопрннмець СЕ 706 13; врдгомь ^глѣ прѣльфломг. прнсно вгпдддкк вг вдждгі. і прѣлюводтдннѣ. вг рд^-боіа. вь дѣтогоувленнѣ. вг тдтгвгі. вг пнѣнгство СЕ 68а 23; ѵѵ рд^воініѵе. жолѣомжіж тдтьвж, крлдомочрмоѵр ІСПО-вѣдма К 116 29. Изч. М, 3, СЕ, К. Гр. к>.от[. Вар. тлтгвл. Неб. татба остар. ОА, РРОДЦ. тлтьвннл, -гі ж. Кражба, открадване. по^оѵрлнвг жо крлдгшллго о носгітостн кго. н нмсл^лвг юго не нлѵннлтн отгсолі тлцѣ^г тлтьвннг. нн прѣвгівлтн о несгітостн. отгпоѵрстн V С 42.13. Изч. С. Гр. кХотпі. Неб. Вж. при тдтьвд. тлфлтн неизм. Страстите Господни, евлннлне от нон. н тлфлтн М 166а 30. М. От гр. га яадг|. тлѵлн прил. срав. от тлкг. По-лош, по-недоброкачествен. вьсѣкг ѵлвкг прѣжде доврое внно поллгллтг. і егдл очрпнявтг са тогдл тлѵѣо. тгі жо сгвлюде доврое внно до селѣ М Йо 2.10 3, А. Изч. тлѵо 927 твАркчтн М, 3, А. Гр. ёХааасоѵ. Вар. таѵѣн. Нвб. 0. тлѵе нареч. и съюз. I. Нареч. После, сетне, тогава, тлѵе ЦѢСАрЬ СЪБЪрАВЪ ОТЪВЬСЖДОЧр стъіа епнскочрпъі. вт. ыні&нскъі грлдъ С 188. 25; мнлочрнте ма. тлѵе н^ведосте ма. ТЪГДЛ ГЛАГОЛА ЮМОЧр ВбЛНКЪІН -О-АЛА-СНН. ВЪКОЧрСН БрАШЬНА С 168.5; тлѵе въшъдъ въ црък'внште лртемндово. ВЬ^НСКОВЛЛШб КАПНШТЪ црькъвъыъін-^ъ С 221.7; (т)лѵе прн^о(дА)ште(н) БрАТН(Н МЫ)0Г0 Б6ВѢр(ь)сТВ0 СЪ (бЫВ)л- етъ са б(ы)ватн ЗЛ Па 22. II. Съюз. Свързва съчинени съединителни изречения с темпорална последователност: и, и след това. поставнша очрво юго ыа дрѣвѣ. тдѵе по томъ н пресвчртерл коюго мнтро-ДОрА Вѣръі МАр^ІАЫЬСКЪІА С 141.9; N0 може отьвѣштатн юмв словесе. таѵс по МАЛѢ ѴАСѢ ГЛАГОЛА ЦѢСАрЪ КЪ БЛЛЖв- ыочрочрмочр С 194.22; абню же въско-ѵнвъ ть очрѵеннкл своюго молнтвж тво-ріААше. тАѵе прншъдъшочр юмочр всѵер'. ВЪПрАШААШе ЮГО. ЮДА ТН СА ѴТО ТЪМ сътворн С 275.29. С, ЗЛ. Гр. еТта, цех& тачіта, '{ѵа, каі Хошбѵ. Срв. ТАЖО. Нвб. таче остар. ВА. таіатн, танк, таюшн несв. Топя се, разтопявам се. ѣко вода н^лі^ъ сіа н рА^ІДЖ СІА КОСТІ МОІА. БЪІСТЪ СрЪДЪЦв мое ѢКО воскъ тамч ПОСрѢДѢ ѴрѢВА мосго СП 21.15; ѣкоже іфл^летъ дъімъ тако нфе^ыжтъ. ѣко тлетъ воскъ отъ ліцѣ огыѣ СП 67.3. // Образно. дшіа і^ъ ^ъломъ талшіа СП 106.26. Изч. СП. Гр. т^коцаі. Нвб. т&я [се] диал. НТ. твАрь, -н ж. 1. Творение, създание, твар. твоенк дръжАвонв дръжншн твлрь. I твонмь промъішленнемь. строн-шн весь мнръ СЕ ЗЬ 23; твоѣ естъ въ нстннж велнкАА танна. ыътѣфьнее рл^дрочршеыне. твонмъ твлрен. і грА-джфен вѣѵьыъі покон СЕ 65а 8; ^аклныаіж та дше неѵнстъі. протнвАн са твлрн бжьн СЕ 55а 16; тъі отъ ѵетъіръ сточр^нн твАрь съставль. ѵетъі-ръмн врѣмеиъі. кржгъ лѣточр вѣыь-ѵалъ есн СЕ 4а 1; тъ бо реѵе. ые сътворите С6БѢ КАПНШТЪ. ЫН ПОКЛА^ѢНТС СА ДЪЛОМЪ ржкъ ВАШНр(Ъ. ын ныон твлрн ынкоюнже С 262.30; съ от'цемь н съ сватынмъ дочр^омь. кочрпыо ВЬ СЛАВѢ н ѴЬСТН. ВЬСА ТВАрЬ ЮМОЧр ПОКЛАЫНТЪ СА С 332.6-7; кто бо бъі въ^моглъ ослѣпнтн очрмъ срьдеѵъыъін юго. да бъі са поклоынлъ тон твАрн С 261.29; н трьпѣѣше влѣкомъ творьць отъ ТВАрН. ^ЪДАТ6Л"Ь отъ ^ъдаыніа. творьць отъ сътвореыАдго С 432.1; того лн ПрѢДАС-ШІ нже вьсѣѵъскаа одръжітъ. ВЛАДЖШТАГО БѢСЪІ. ПОВвЛѢВАНКШТАГО мірочр. ВЛАДЪІКЖ ВЬСѢКОІ твлрі К 4Ь 35; велікА очрво естъ твлръ ыво отъ ыевъітъѣ въ въітье вмь прі^ъвьыь К 9Ь 34. // Хора, човешки създания, і реѵе нмъ шсдъше въ весь мнръ. проповѣднте евлнълне вьсен твлрн М Мк 16.15 Л. // Събир. Всичко сътворено, всичко създадено. V въ^- ВѢСТІШІА ДѢЛА БЖЪѢ. V ТВАрЬ СвГО рА^очрмѣшід СП 63.10; ВСѢ прѣмжд-ростыж створн. НСПЛЪЫІ СІА ^ОМЛІ! ТВАрІ твоекч СП 103.24; в'сѣ твлрь вьспѣтъ та СЕ 4Ъ 13; слъішн ѵадо і рл^очрмѣн доврѣ, въ едныъ сстъ сътворен в'сіж ТВАрЬ. N6 НМѢКЧ ЫН отъкждочржс ЫАѴА-т'ка СЕ 67а 4.2. Сътворение, псллмъ дадовъ о твлрі вьсего мнрл СП 103.1. М, А, Е, СП, СЕ, К, С, Г. Гр. ктіац, рсгіара, лоіща, яоілцата, тЛаара, бтірюврутща, фъсп?, аватаак;, бпрюирут^цата. Неб. твар ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ТВАрІАТН, ТВАріАКК, ТВАріАЮШН НвСв. Създавам, творя, сьде же н трочрдъ ТВОН Н ПОТЪ. ЫАОЧрѴН джшж твлрлтн тн очрстА очрстомъ эджстосовлмъ подо-БАШТА СА С 381.25. Изч. С. Гр. біапХаааю. Вар. твьрлтн. Неб. тварвам диал. ЕА. Сре. творя, [сътворя, [съ]творявам. ткон 928 творнтн твон, твоіл, твоге местоит. притеж. 2 л. ед. Твой; който принадлежи или се отнася за лицето, на което се говори. I оѵрвоѣвъ са шедъ съкръі-тлллнтъ твон вь ^емн М Мт 25.25 3, А, СК; ѵто жс вндншн сжѵецъ нже естъ въ оѵесе врлтрл твоего. л връвънл еже естъ въ оѵесе твоемь не ѵюешн М Лк 6.41 3; свѣтнльннкъ тѣлоѵр естъ око. мре о\рво вждетъ око твое просто, вьсе тѣло твое свѣтъло вждетъ М Мт 6.22 3, А, СК; къ сно\р же прѣстолъ твон вже Е 66 14; не о жрътвл^ъ твоі^ъ овліѵіж теве СП 49.8; не прнмж отъ домочр твоего телецъ. ш отъ стадъ твоі^ъ ко^лъ СП 49.9; пожърі вочр жрътвж ^ВАЛЖ. V ВЪ^ДАЖДЪ въішьню-моѵр овѣтъі твоеіА СП 49.14; поманн ма гГ въ црствьн твоемь СЕ 50Ь 15; п СЛАВЖ ВЪ^ДАІА. ВЪ^ЛАГАІЖ рЖКЖ МОКК. на раба твоего сего СЕ 506 5; непосрА-мёнъ прѣдъ оѵнма твонма бждж СЕ 72а 24; сестрА твоіл обѣшта са пожрь-тн вогомъ С 2.4; да прослАвлтъ стоіе н прѣ^ВАЛьноіе нма твоіе С 3.30; можетъ НАСЪ Н^БАВНТН рОБЪ СВОНМЪ ОТЪ ТВ01СЮ ржкочр С 50.18; могжтъ тевѣ н волъ-^немъ твонмъ послочржнтн С 170.6; не ^ЪЛААГО СМрАДА ТВОКГО ЛОБЪІ^АННІА ОѴрВрАШТАА СА С 426.10; рА^оѵрмѣ^ъ твоа доѵршА мъіслн С 393.8; кгда очрво А^ЪІКЪ ТВОН АКЪІ А^ЪІКЪ БЖДСТЪ эднстосовъ С 380.13; поштадн жнтніа моіего мол"ж са твоіен сватъі^ С 286. 14; твоісмочр о\рмо\р мьстнтн ^ота прн-шълъ іестъ съпасъ С 336.13; по^ва-льна очрво іестъ ТВОІА ліовъі. нъ паѵс-по^вал'6но дочршн твоіен дръ^новенніе С 456.15, 16; іако на сжднштн пако-стьннка не подвнжс- са твон съмъклъ. нъ паѵс крѣпѣн въістъ С 64.1; лште лн велншн се станстъ пръдъ твонмъ сжднлнштемъ С 147.4-5. въ нма твоіе. Гр. Ёѵ тю оѵораті аон. В твое име. вже въ іміа твое сп міа. н въ снлъ твое сждн мн СП 53.3. Срв. С 73.11; РНГ твонмь нменьмь. Гр. тю аю оѵбраті, ёѵ тю бѵбцаті сон. В твое име. н твонмь нменемь въсъі н^гонн^омъ. н твонмь нменемь снлъі мъногъі сътво-рн^омъ М Мт 7.22 3; оѵрѵнтелю вндъ-^омъ еднного нменемъ твонмь н^гона-шта въсъі М Мк 9.38 3, А; мно^н во мн рекжтъ реѵе. нменемь твонмъ про-рнцА^омъ С 383.22. твоіеіж вол"еіж. Гр. еѵ тю іЗеЯ.рраті оон. По твоя воля, по твое желание. И ВОЛеіЖ ТВ0С4Ж подаждь дов-ротѣ моеі сілж СП 29.8. М, 3, А, СК, ЗП, О, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Г, П3, РНГ Гр. абе,, стой, осотбѵрехерод, ’(8юд, о еіс, сте. Нвб. твой, твоя, твое, твои ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тво(&ньгс -1А, ср. Правене, създаване на нещо. нмамъі двъ пештн. на тво-реньк ВАроѵр горАштн прнсно НА ^ЪДА-ные трѣвьннкоѵр нАшемоѵр С 540.18. Изч. С. Вар. творемьк. Нвб. Срв. творене, творение ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. творнтн, творвк, творншн несв. 1. Правя, върша, извършвам. Аште ѵада АВрААМЛЪ БЪІСТе ВЪІЛН. ДѢЛА АВрАА- млѣ творнлн внсте М Йо 8.39 3, А; МЪНОЗН ВѢрОВАША ВЪ ІМА 6Г0. ВНДАфС ^нАменнѣ его еже творъАше М Йо 2.23 3; ^Арнсѣн же вндъвъше рѣшд емоѵр. се оѵрѵеннцн твон твордтъ. егоже не достонтъ творнтн въ совотъі М Мт 12.2 3; онъ же реѵс- къ ннмъ. ннѵтоже воле повс-лънааго вамъ творите М Лк 3.13 3, А, СК; оѵрстАвн севѣ ^аконъ н прАВнло. да вь мѣрж вьсе творншн С 497.1; елнко же васъ естъ воьмрь са ба. н творліръ В'ССГДА с-моѵр ОѴрГОДНАА Р II 1.26. // Постъпвам по някакъв начин. I Аште влАготворнтс- благотво-рАфННМЪ ВАСЪ. КАѢ ВАМЪ ^ВАЛА ССТЪ. НБО Н ГрЪШЪННЦН ТОЖДС ТВОрАТЪ М Лк 6.33 3, А, СК; прѣстжпліжште слово вжне. прѣдААНнсмь вашнмъ еже ткорнтн.. 929 творнтн. прѣдлстс-. і подовънл тлковл мъногл творите М Мк 7.13 3; вьсѣ очрво елнко лфе рсофс-те дл твордтъ влмъ ѵлвцн. тлко н въі творите нмъ. се во естъ ^лконъ и пророци М Мт 7.12 3, А; тлко же тв°рллше вьсл лѣтл жнтніл свокго С 207.15-16; иъ оплкъі мъісллште оплкъі творите С 397.29; сс-ОЧрБО ^ОБОр'ЦН творѣлрук. ие рл^очрмъіж-ште пропнилкмл. плѵе же вол'еіж ослъп'ше. твлрь же ие рл^очрмѣ свокго ^нжднтеліл и творьцл С 484.25; лціе к'то въ л день иде нл коладж. еночр-лрѣ. ѣкоже пръвѣе поглнн творѣл^ж. в л% дл поклетъ са о ^лѣ о в^ СЕ 1035 4-5; лште же и лкъі непрлвьдьннн. клко очрво и въі. тѣмн дѣлъі непрлвь-дьнъінмн. овлнѵлкмн тожде творите С 128.5. 2. Уреждам, устройвам, свиквам [празник, угощение, събор и под.], нжде по овъіѵлк нмъ вѣлше творнтн съворъ нслѵррьскоѵр-очрмочр грлдочр С 26.16; егдл творншн обѣдъ лн веѵеріж. не ^овн дрочргъ твонмъ М Лк 14.12 3; клко же очрво н вожнк тѣлесн семочр. н стрлшночрочрмочр творншн погревеннк С 456.14; велнкъ же день твордште лполѵоночр. вь пештеръ кокн стрлшьнѣ н темьнѣ С 26.13-14; вънжтрь въ грлдѣ въ мллѣ црьквн съворы творѣѣше С 198.5; н^нде вънъ грлдл съ людьмн свонмн. н точр съворъі творллше прокок С 200.23; нъ егдл творншн пнръ. ^овн ННШТАМЧ млломоштн. ^ромъі СЛѢПЪІ М Лк 14.13 3. 3. Изпълнявам [заповед, обещание, обичай и под.], вьсѣкъ очрво нже слъішнтъ словесл моъ сн н творнтъ ѣ. очрподовліж н мжжіж мждрочр М Мт 7.24 А, СК', не мосн лн длстъ влмъ ^лконъ. I ннктоже отъ влсъ творнтъ ^лконл М Йо 7.19 3; върл^очрмн Н ПОМЬНѢТН ТА. прнсно. I твоѣ повелѣннѣ творнтн СЕ 816 6; ^рлньмрін^ъ ^лвѣтъ его. н помьньл-фн^ъ ^лповѣді его творіті ^ СП 102. 18; поѵ'то въскорѣ не творите повелъ- нллго влмъ С 74.8; чѵвъіѵлн ір^ъ тво-рѣлше СЕ 23а 25; дошъдъшочр же кмочр нлреѵенллго мъстл. повелѣнок ве^ лѣностн творълше С 275.15. 4. Причинявам [болка, страдание, тревога и под.], тъі же нъінѣ рлѵн прн-^ьрѣтн. нл рлвл твоего сего. і нжденн него в'сь д^ъ твордфен жаждіж СЕ 296 20; еліко стъііа кнігъі глжтъ. гро^ж I стрлжъ твордште вллдъіклмъ К За 7; егдл въ ѵрѣво вънідетъ. імжштее тъ\ж волѣ^нь. волін неджгъ творітъ К 86 6; волѣ^нн веспрѣстлнн км» творд С 567.8. 5. Обявявам, смятам някого или нещо за някакъв. онъ же реѵе емочр. ѵъто ма творншн бллгл. ннктоже естъ вллгъ тъкъмо едннъ въ З1 Мт 19.17; нлн творнтъ дрѣво доврое лгодж емочр доврж. нлн творнтъ дръво прл^нъно н лгонж [!] емочр н^гннлж СЯ Мт 12.33. // Правя някого в състояние да извърши нещо. н творнтъ вьсего не ^нлтн, н севе. н блнжьнда С 411.24; пьвлннк во стодшточрочрмочр творнтъ плстн са. л отъѵллннк леждшточрочрмочр не длстъ въстлтн С 409.28. // Правя някого някакъв, не домъішлѣл^ж же са рл^воінікъ съ х"мь рлспінліжште. I твордште I проповъдлтель цѣсрствік. рлспдтлго К 11а 21; чѵ ѵочрдо клко ве^лкон'ннкъ вджетъ свободънъіа. клко ровъ грѣрсочр ровъі творнтъ. кже сжтъ прлвдѣ дѣллтеле С 57.26. 6. Прич. сег. деят. като същ. твордн т. ед., твордфен м. мн. Гр. о яоійѵ, оі ло-юоѵхед, [оі] ёруа^оцеѵоі, оі кра-ааоѵхе^, оі яраастбреѵоі, ха коюпѵ-ха. Правещият, извършващият, изпълняващият; правещите, извършващите, изпълняващите, л твордн нстннж грддетъ къ свъточр. дл ЛВАТЪ СА ДѢЛЛ его ѢК0 0 ВЗѢ сжтъ съдѣллнл М Йо 3.21 А; подовьнн Гмъ ДЛ БЖДЖТЪ творкчште')' ІА. I вьсн НЛДѢІЖШТНІ СІА НЛ НА [!] СП 113.16. Срв. СП 134.18; гръдъінд отълж- творнтн. ■■ 930 творнтн... ѴМАфАЬХ ОТЪ ВА. ^лне твордфнн ТАКО-ВАА. ЦрСТВА БЖЬѢ НАСЛѢДОВАТН N6 могжтъ СЕ 89а 19-20. 7. Прич. сег. страд. а) Като прил. творнмъ, -ъін. Гр. теХ.опіхеѵос;. Който се прави, твори, върши, нн дѣлл творн- МАКА БС^ БЛАГОѴССТБНЪН^Ъ ОЧрКННН ПрН АТЪНА СЖТЪ ОТЪ БА XII Вб 6; N6 БО БѢ ннкокжс эднстосомъ БЪІВАКМОК ДѢЛ0. КЖС Н N6 НМѢАШ6 ТАННАЛГО ѵловѣкъ дѣХьма творнмлл С 346.7; н АШТС N6 КОК КСТЪ ТАННОК ѵловѣкъ ДѢЛ~ЬМА. 0 іТсн ТВОрНМО. ОБрАШТСТЪ СА Н ГОСПОД' ПО КДНОМОѴр ОБАр^ОѴр С 345.30. 6) Като същ. творнмок ср. ед. Гр. то те/Ѵобреѵоѵ, то уеѵбцеѵоѵ. Това, което става; това, което се случва, оврлтнтс са къ ѵадомъ свонмъ. навъікнѣтс таннл божна. то САМО творнмок П0СЛ0\р^0\рЮ. (АКО БОГЪ кстъ снце ^валнмъін С 324.11; н^нде в’ НМЪІ НС0\рСА ВѢНЬѴАНА ... ОѴрЖС ВЪ ОБрА^' ЦѢСАрЬСКЪ овльѵенА. творнмоге ЖС БЪІВААШС НА очркоръ. ПрНТЬѴА ЖС БѢААШС ПО КСТЬСТВОу ЦѢСАрЬСТВА С 435.7. 8. Прич. сег. деят. като прил. твордн. Гр. 7ЮѴЮѴ. Извършващ, правещ, повннн ска гк> V осрмолн V. нс ревьночрТ спѣкжірюем жтемь [!] СВОІМЬ. ѵкочр ТВОрЬАЦВОбМОЧр ^Аконопрѣ-стжпленнс СП 36.7; влственъ гь въ інлвъ. творьм ѵюдссл сдінъ СП 71.18; тъі ссі въ творкді ѵмде“' СП 76.15. 9. В съчетание с някои съществителни приема значението на съществителното име [напр. нспо-вѣданьк творнтн - изповядвам се, врлкъ творнтн - встъпвам в брак, врАнь творнтн - воювам, днвъ творнтн - удивлявам и под.], нн БрАКА творнтн. нн въ пжтъ ^од(....) нн коѵрпА дѣіатн. нн сватъвти Е 20а 6-7; I НЪІНѢ 0 ССБѢ НІ СДІНОМОу БѢДАШТЮ. НІ 6ДІН0М0\р. НЖДАШТЮ. БрАНЬ ТВОрАТЪ къ вочр К 1Ъ 9; подовітъ сд і сімъ СЛЪНЪЦС. ДЪНСВЪНЪІМЪ СА СВѢТОМЬ оБЛАГАЬА невское тсѵснье гона. дівъ творітъ оѵрмочр К 10а 3; н срьдцемь КДНѢМЬ НСПОВѢДАННК творАштн С 391.19-20; вольшъмн творіші іспрл-вленьс. по^орьнікъі въскръсснью сго К 12а 20-21; н реѵс нмъ шсдъше рыув-тс лнсоѵр томочр. СС Н^ГОНІЖ БѢСЪІ. I НСЦѢЛСННѢ творіж дьнесь н въ трстн коньѵлвк М Лк 13.32; отъ стъі^ъ бгоавлснсн. творд сѵж крстъі СЕ 20а 22. Сре. СЕ 21а 14; н многъі ннъі АѢѴЬВЪІ. )<СА НАШСГО ТВОрНТН 'іМСНСМЬ С 514.13; съ дьвѣма очрѵеннкомл кго. МОЛНТВЖ ШССТААГО ѴАСА ТВОрАШТА С 216.11, 12; ѣко сънѣдллте домъі въ-ДОВНЦЪ. I ВННОІЖ ДАЛСѴС молнтвж творАірс. сего рлдн прннмстс ЛНШ6 осжжденне М Мт 23.13 З7; пакъі попъ молнт' са. творд мотвж снкъ СЕ 92а 26; НЪ МЛЬѴАШТН молнтвж творіллшс С 391.18-19; памать кго по вьсл ЛѢТА ТВ°рАШТ0. прл^дъннкъ вслнкъ нмжтъ С 532.13-14; вълажаа^ж же н К-ЛНКО ПО ноуждн БѢА^Ж ВЛАѴНМН ... МНОГЪ ПЛАѴЪ ТВОрАШТС ПО ВЬСА ѴАСЪІ С 134.19-20; н мрьтвл лл^лркл вьскрѣ-шьшоср. волс оѵрво Н ПЛАѴЪ творншн С 457.18; н областъ дастъ с-моу н сждъ творнтн. ѢКО СНЪ ѴЛВСКЪІ сстъ М Йо 5.27 3, А; ^нлемъ сстъ гь сждъвъі ТВОрКА. ВЬ ДѢЛѢ^Ъ ржкоѵр СВОСЮ ОѴрВКА^С грѣшьнікъ СП 9.17; нного ннѵсоже творнтъ. НЪ ТЪѴНІЖ А^ЪІКОМЪ СЪПАСС- ннк тсвѣ творнтъ С 362.5-6; вь кГемже н творн сьплсеннк посрѣдѣ ^смьа С 450.30; ѵо вслнкааго бс^аконніа. оѵрвон ВССПрАВЬДЬНЪІН ТВОрАТЪ С 432.6. БЛАГОДѢТЬ творнтн. Гр. Е-барЕОТЕСО. Благодаря, даждн смоѵр вьдѣтн ... і влагодѣть творнтн СЕ 95а 14. влждъ творнтн. Блудствам, развратнича. АфС К'ТО САМЪ В'СА БЛЖ творТн . л^ да покаст'с СЕ 103а 4. во\рн творнтн. Гр. Ек(ЗакхЕПЮ. Подлудявам някого, докарвам някого до изстъпление, такъ во сстъ ^ълъі ТЪ корснь. БѢСА горы ДШЖ НАШЖ Б0Ч)ЧЖ творітъ К 46 11. ткорнтн... 931 творнтн... бѣдж творнтн. Гр. Рих^оцоа. Принуждавам. нъініл же о С6БѢ ЫНК0Г0Ж6 ЫОѴрДАШТА. нн бѣдъі твордштл. рлть твордтъ нл бл С 419.8. внновьнъ творнтн кого. Гр. аіхіаоцш хіѵа. Обвинявам някого, н реѵе. въі ілкоже ^оштете пеѵлтьлѣнте. дл не дроѵргъіА нмлте внновънъі творнтн С 440.30-441.1. воЛж творнтн. Гр. яоіесо [хо] Фе'Х.т|ца, яоіесо хо роб^тціа. Изпълнявам волята, желанието, изискването на някого, ѣко сънндъ снвсе [!]. дь не творж ВОЛА М061А. НЪ В0Л1Ж ПОСЪЛЛВЪ- шллго ма М Йо 6.38 3, А; і посълн слово твое съдрлвое. щѣлѣккфее. тво-рдфее волнк твонк СЕ 406 15; вллгте гѣ вьсьх сілъі его. слоѵргъі его творьмре воліж его СП 102.21; то творн волж своіж. н скорѣіе къ невесъскочроѵрмоѵр цроу посьл"н ма С 104.19. вродъ творнтн. Гр. рХшгссо. Пакостя, вредя, не пншн цръ жндовьскъ. поѵто не пншн. ѵт° въі врѣдъ ТВОрАТЪ пнсменл* С 404.3. ВЪІШЬН СА БОГА ТВОрНТН. Гр. ОХ) ХОП ■Оеой ярохщаоцоа. Поставям се над Бога. цнн бл нлшего въішьшьн сд творите С 88.17. вѣтъ творнтн. Гр. сгицфсоѵа яоіесо. Наговарям се, уговарям се, споразумявам се. онъ прѣдліетъ вллдъі-кж. л снн о слоѵржьвѣ пекжтъ са. онъ вѣтъ творнтъ. л снн нл слочржьвж гото-ватъ са С 415.24-25. вѣіре творнтн нл кого. Гр. атаспа^со ката хіѵос;. Заговорнича, съзаклятнича срещу някого, плкъі нл влл-дъікж вѣште твордтъ рлві С 424.25. довро творнтн. Гр. ауабожпе'со, ауа--Ооѵ [ауаОа] яошсо, каХ,ю<; яоіеш. Върша добрини, правя нещо добро. н глл нмъ. ДОСТОНТЪ ЛН ВЪ СОБОТЖ довро творнтн лн тъм творнтн М Мк 3.4 3, СК. Срв. Лк 6.9 М, 3. до врь^л [до коньцл] плодъ творнтн. Гр. хеЯеасроресо. Давам плод, узря- вам. I отъ б(гл)лтьствнѣ н сллстьмн жнтенскъінмн ^одАфе подлвлѣіжтъ СА. I не до връ^л ПЛОДА ТВОрАТЪ М Лк 8.14 3, А, СК. достоннл творнтн. Гр. а^юсо. Считам някого достоен за нещо. достоннл ТВОрА ТА. I ОѴрѴАСТЬЮ СТЪІ^Ъ. I Прѣ- бъыъі^ь оць нлшн^ъ СЕ 926 21-22. дѣтн творнтн. Гр. яаібояоиа. Раждам деца. іеже повелѣтн тѣлесн по-спѣ^ъ творнтн дѣтемь. геже рл^дрѣ-шнтн неплодьство С 249.24-25. жнвъ творнтн. Давам живот на някого, правя да живее, да съществува някой, сь Мкмъ съі прнсно слово вожніе. ЖНВМА СНЛЛ Н ЖНВЪІ творд ВЬСА С 143.5-6. жрьтвж творнтн. Гр. ет-д-бю, вруа-^оцаі. Принасям жертва, извършвам жертвоприношение, л^ъ ѵло-вѣкоѵр жрътвъі не творж. кръстнілнъ во іесмъ С 132.4; отъ толѣ до дьнесьнѣго дьне. I до прішествіѣ его. сватжіж жрътвж съвръшенж творітъ К 8а 28-29. 2ъло творнтн. Гр. какояоіею, какйс; гонесо [ярасктсо], какоируесо, аха-Хроярауе'а>. Върша, причинявам зло. достонтъ лн въ соботж довро творнтн ЛН 7%м творнтн. дшж съплстн лн погоѵрвнтн М Мк 3.4 3, СК. Срв. Лк 6.9 М; ве^оѵрмьлм въ смѣсѣ творншн тъм С 356.26; ілкоже вѣдѣл^ж гллголемлнч. н ^отдште ^ъло творілл^ж С 440.23. нже не творнтъ съмене. Гр. акаряод. Който не дава плод; безплоден, тн отндн въ горъі почрстънд. вь дрѣво еже не творнтъ сѣменн. тлмо въі естъ дллъ гь. денънжіж пнфіж СЕ 596 1-2. н^оѵрньшннж творнтн. Гр. Х/бю. Облекчавам. сънъ бо не ѵоѵріжштнн^ъ севе. врѣждлютъ продлъжлд сд. огьГе-мъ жегомъінмъ н^оѵрншінж. творнтъ потомь С 314.15—16. мольвж творнтн. Гр. ей%оцоа. Моля се, отправям молитва, онъ же о тлн- творнтн. 932 творнтн. НЪН^Ъ МОЛЬБЖ ТВОрА. ПрНШЪДЪ Же НА конецъ молнтвъ С 141.17. илплсть тко(Гдфсн. Гр. оі ёяпреа^оѵ-хед. Тези, които обиждат, огорчават НЯКОГО. ЛІОБНТ6 ВрЛГЪІ ВЛША ... I МОЛНТС тъ. ТВОрАфАІЛ ВЛМЪ НАПЛСТН. Н н^гоиАфАіА въі М Мт 5.44 А. иевелнко творнтн. Омаловажавам, пренебрегвам, плісъі нлллглетъ тн оѵрнъінне. много прнлежьно. невелнкочр творА пофенне твое. ъко вочр негодъ сжфе СЕ 88а 24. ноѵркдж творнтн. а) Гр. аѵаука^со. Извършвам насилие, принуждавам. н клменн гллголлтн ночрждж творнтъ С 396.10. В) ыо\рждж тво(Гаф«н м. тн. Гр. о! катаѵаука^оѵтеі;. Насилниците. вндъ лн жродьство ВНДѢ лн бс^аконнк. іегдл рлтн БЪША ноѵрждж твордштск- {погр. вт. ткорлштАД, Север., с. 419, бел. под линия) С 419.5. овндж творнтн. Гр. елцреа^о). Обиждам, хуля, онеправдавам. бллгосло-внте клънжфдід въі. молите са тъ, тво-рАШТАІА влмъ овндж М Лк 6.28 3. огдвые творнтн. Гр. 7іареѵо%>иёсо. Безпокоя, досаждам някому; затруднявам някого. ъ.тъ же вьнегдл онн оглвне творълуж мн. овллѵллр(ж сіа въ врътнфе СП 34.13. окоѵрсъі творнтн. Подлагам на разпит. прну°ждлл^ж лр^нерен нскоушл-іжште юго ... іегдл ^отъл^ж нмъ окочрсъі творнтн С 476.30-477.1. отъвътъ творнтн. Изпълнявам заповед, присъда, рекостл прінмн нл господи отъвътъ твордштемл С 211. 18-19. плкостн [плкость] творнтн. Гр. ря,а-ятсо, а8іке'со. Пакостя, вредя, не нмлтъ бо снлъі лвъ плкостн творнтн СЕ 88Ь 10-11; тѣмъ плкостн творите СЕ 45Ь 6; мъноглштн нл семь жітін плкость творілъ есі. слмъ же севе есі ство-рілъ бс^ отъвътл. нл сждънъі дс-нь К 9а 9-10; пльтн очрво плкостн творншн. л дшд не врѣдншн С 113.15. плодъ [плодъі] творнтн. а) Гр. кар-яоѵ [картсопд] яоіе'со, каряофорёсо, яаібофоресо, каряоѵ фёрю, каряоос; ёкф-бсо. Давам плод. тлко кьсъко дрѣво довро. плодъі довръі творнтъ. л ТЪМ дрѣво ПЛОДЪІ ^ълъі творнтъ М Мт 7.17 3, А; всъко очрво дрѣво. еже не творітъ плодл доврл. посъклемо вън-влетъ н въ огнъ въметлемо А Мт 3.10; іже довромь сръдьцемъ н благомь. слъішлвъше слово дръждтъ. і плодъ твордтъ въ тръпѣннн М Лк 8.15 3, А, СК\ вьсъкж рл^гж не твордштжіж плодл. і^ъметъ іж. і вьсъкж тво(тво)-рдштж (!) плодъ отрѣвнтъ (Ж дл плодъ болнн сътворнтъ М Йо 15.2 3, А, СК. 5) Гр. яагвояоіісс Раждам деца, плодя се. реѵено въі едіноіж. ВЪІНЖ НЛ ВЬСЪ ЛЪТЛ. СІЛЖ длетъ родоу ѵскоѵр плодъ творіті К 8а 24—25. поль^ж творнтн. Гр. юфе^ёсо. Принасям полза, помагам, ъко егдл оунъіемъ. ні очрѵенье нлмъ пользд тво-рітъ. ні кл^лнье К 5Ь 20-21. прнкоѵрпъ творАфен. Гр. траяе^Гтш. Банкери, сарафи, подовл тн бѣ длтн сьревро мое прнкоѵрпъ творА-штннмъ С 369.30. прълювъі творнтн. Гр. роіхбсораі, роіхепсо. Прелюбодействам; извършвам прелюбодеяние, грях. гліж же влмъ. ъко нже лфе по^стнтъ женж свовк. рл^въ словс-се прълюводъннл. творнтъ (Ж прълювъі творнтн М Мт 19.9 З1, А. Срв. К 2Ъ 11; і жендн са поѵрштеноіж отъ мжжл. прълювъі творнтъ М Лк 16.18; I лште женл почр-штъшн мжжл поелгнетъ ^л ннъ прълювъі творнтъ М Мк 10.12 3. рлдость творнтн. Гр. харояоіею. Създавам радост, радвам, рлдость ТВОрАфЛ. НЛ БЖН1Ж ЖН^НЬ. I ЛЛЪКЛТН БО нмлшн. н жадлтн СЕ 90а 22-23. ржгъ творнтн. Гр. яоряепсо. Ругая, подигравам, хуля. іегдл вллсн жс-нь-стн ногтъі ^абомн вълуж. пс-ѵллн ржгъ творъл^ж С 397.28. творнтн... 933 творнтн.. енлж творнтн. Гр. ёѵбвѵацосо. Давам сила някому; правя способен някого; укрепвам някого, мг по вьсл ЛѢТЛ А^ЛО БЪІВЛЮТЪ. СНЛЖ ТВОрА кстъствочр нлшемочр. ыл плодътворенніл С 420.23-24. спѣшеные творнтн. Гр. ожшбцу когео-цоа, тітЭераі [яарехораі] алообцу, Храораі аттоивц. Старая се, усърден съм. днілконнсл очрво много тво-рѣлше спѣшенню. того вѣрж прѣложн-тн С 298.4; много спѣшеннк творѣлше въглждлтн Бог8 С 281.5; ѵто са вонте н рнштете. н толнко спѣшенню творите С 443.12. съвѣтъ творнтн. а) Гр. сгбцфюѵа яоіеш [тгоіёоцаі], сгорробіюѵ яоіеш, Ролжоаі; реХетасо [вар. рочжа<; тарі-стрефсо], РопХ.епораі. Наговарям се, уговарям се, споразумявам се. пріде *І. пролітъ кръве своеід. ^л въсж вьселенжіж. о гіеі же тъі съвѣтъ творіші К 56 35; чѵ нодо ... весточрдънъі съвѣтъ творѣлше. съ ве^очрмнъімі флръісѣі К 76 28; ннн же потръ-гыжвъше ве^очрмніл съмъіслъ. сьвѣтъ нл ьП> творѣл^ж С 331.22; сьвѣтъ нл очрвнгеннк творілл^ж С 399.6-7; плкъі сьвѣтъ твордтъ тьмннн дѣллтеле С 424.26. 6) Гр. сгорРов^воо. Съветвам. подоблтн бѣ гллголлтн поочрстнтн. сьвѣтъ тв°рнтн С 377.9-10. в) Гр. іо стцрб^ашѵ 8ѵатеХ,есо. Решавам, вземам решение, роднтеліл же юмочр сего ые вѣджштл сьвѣтъ о врлцѣ тво-рлстл. н прнведъшл оженнетл С 25.18. творнтн вндттн. Гр. ёлп.5гіктікш<; коіесо. Давам възможност на някого да види нещо. л ые ѵловѣкомъ творншн вндѣтн мнлость своіж С 122.27. творнтн любъі. Гр. порѵеѵсо. Развратнича, блудствам, прелюбодействам. БѢГЛНТ6 ЛІОЕОДѢІЛННТЗ. ВЪСѢКЪ бо грѣ^ъ. еже лціе сътв°рнтъ ѵлвкъ. кромъ тѣлесе естъ. л твордн любъі въ свое тѣло съгрѣшлетъ Е 26 17. творнтн лжкъі. Гр. 7іершА.аѵасо. Проявявам лукавство; мамя, лъжа. повѣждъ ^ьль. н не творн лжкъ послочр-шннкомъ С 433.4. творнтн плс^ж. Гр. ка.а%а ттоіеоз, то ясхохос ётите^есо. Празнувам празника Пасха, понеже льстдште сд мндтъ пле^ж творітн К 7а 17; сн къ жндомъ гллголж. КЛМЛ МЬНАТЪ СА пле^ж твордште С 418.9-10. тельць творнтн. Гр. роохокогесо. Правя златен телец - според Библията идол, комуто се кланят евреите по време на Мойсеевото отсъствие. рештн лрѵоночр. сътворн нлмъ богъі н телецъ творнтн С 127.14. трочрдъ [трочрдъі] творнтн комочр. Гр. кбкоѵ [кбкогк;] яарехео тіѵі. Създавам грижа някому, затруднявам, ^лне творнтъ мн трочрдъ въдовнцл сн. ДЛ МЬфЖ 61А дл не до коньцл прнрео-ддштн ^лстонтъ мене М Лк 18.5 3, А, СК; I отъ н^ жтръждж отъвѣ-штлвъ реѵетъ не творн мн трочрдъ. юже двьрн ^лтворенъі сжтъ. і дѣтн моіа съ мъноіж нл ложн сжтъ. не могж въстлтн длтн тсбѣ М Лк 11.7 3, А, СК; онъ же реѵе ѵто севѣ трочрдъі творнте вь^-лювьюннн С 154.7. трѣвж [трѣвъі] творнтн. Гр. іЭ-остшѵ ётате^есо, акеѵбсо. Принасям жертва, извършвам жертвоприношение [на езически богове], онн же рѢША Н1. НЪ ТрѢБЖ БОГОЧр ЛПОЛОНОЧр ТВО- рнмъ дьнесь С 27.4; въ всѣ^ъ облл-сте^ъ н стрлнл^ъ н мѣстѣ^ъ. жрътн н тръвъі творнтн МНЛОСТНВЪІНМЪ БОГОМЪ С 147.25. тажько сн творнтн. Гр. (Зареох; ферсо. Понасям тежко, страдам, измъчвам се. прѣподовънъін же мжжь лкъі отьцъ ѵддолюбнвъ. прѣпнрллше н ГЛЛГОЛА. НН ѴАДО. Н6 ТЛКО ТАЖЬКО СН творн С 205.8. ^очрлж творнтн. Гр. р^аафгщею. Хуля, богохулствам, злословя. не ВѢДЖШТС- БО ТО ТВОрАТЪ. ^ОЧрЛЖ ТВОрАТЪ къ свокмочр г°сподочр Н БЛЛГО-дѣтелю С 148.2. творнтн.. 934 творг ѵоѵрдесА творнтн. Гр. -досоцатовруе'®, Фотоцасна тшіею [ётиБеікѵѵрт]. Върша чудеса, правя невероятни неща. н неджжьнъід цѣлнтъ. поѵто н гллголетъ н ѵоудссл творнтъ С 402. 28; ѵто бъістъ іегдл ѵо^десА творд-шта вндѣ С 414.23. ілвѣ творнтн. Гр. фаѵероѵ кошсо, бт^оѵ яоіесо. Разгласявам, показвам, издавам някого, іво н бссѣда твоѣ авѣ та творнтъ М Мт 26.73 3, А, СК; I мъного прѣштААше нмъ. да ие авѣ творАтъ его М Мк 3.12 3. М, 3, А, СК, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, X. Гр. 7ТО1ЕШ, теХёсо, лрааасо, ороЛоуеш, кеібо-раі, еіааую, ёюлеХесо, ёруа^орса, біаярсх-ааоцаі, бярюируеш, ёцлоіесо, йпбеікѵицоа, ётпхеіѵсо, хеірохоѵеш, ауораі, аѵию, біатер-аіѵсо, ёкхеХесо, ретерхораі, Хёуаэ, тікхсо, ааереш, ЕктЛдааш, лроаеих°^аі> ейхорах, яроаабоХеахёсо, отЛі^ораі, ё^ифаіѵш, яаре-Х<в, лХтірош, ѵорі^ы, аяохеХеш, лроаехш, яараѵорёсо, стоѵіахацоа, яоіеоцаі, хеХеороа, у{уѵороа, алеруаСороц, коіѵсоѵеш, храораі, рѵтіроѵевш, осѵёхоцот, ХаХеш, фаѵха^ораі. Вар. творітн, творіті. Неб. творя ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. творнтн [погр. С 399.14] вэк:. корень. творнтн [погр. К 36 9] еж. трьпѣтн. творнтн СА, ТВОрНК СА, ТВОрНШН СА НвСв. 1. Ставам, случвам се. се до ше-стааго ѵаса творн сд С 435.28; вьгГе-гдАже то сд творѣ'ше. н пнлатъ нн ГЛАГОЛАТН НН СЛЪІШАТН М0ЖААШ6 С 434.1-2; на Нем'же мѣстѣ до дьгГешь-Н1ЛАГ0 дьне ЦѢЛ'БЪІ многъі твордтъ СД С 532.12; н прісно дѣло творнтъ сд С 438.23. 2. Считам се, обявявам се, представям се за някакъв, нъ і оца своего глААше ба. (рд)рдвенъ (!) са творА во\р М Йо 5.18 3; і ѣко тъі ѴЛВКЪ СЪІ творншн СА САМЪ БЪ М Йо 10.33 3; кого са слмъ тъі творншн М Йо 8.53 3; съкажн мн ѵѵ ѵловѣѵе. кже сд творншн покаанню сжпротнвьннкъ С 361.11; не ожестнте срьдьць вашн-^ъ. акъі творнмнТ сд ѵнстн. сн же не тъѵыж прѣжде кръштенніА С 357.28. 3. Преструвам се, давам вид, показвам се, правя се на някакъв, і ПрНБЛНЖНША са вь весь вь ніжже НДѢА-шете. I тъ творъдше са длле нтн М Лк 24.28 3; і съгладавъшс посълаша ^АСѢДЬННКЪІ. ТВОрАЦІА СА ПрАВОДЬ- ннцн сжште да нмжтъ I въ словесн М Лк 20.20 3. 4. Подготвям се, готвя се. ѵетврьтодьнънъін ожн мрьтвъ БЪІВЪ. Н ЩЪІ грѣ^овьнъін^ъ рлстрь-^АА^Ж СД. А ОНН ЛЖКАМН НА О^БНКННК на гЛ, творл^ж сд С 387.18. ВЪІШЬН са творнтн кого. Гр. крои-цаороа тіѵо^. Смятам се за по-важен от някого, кште н дшамн ВЛАСТИ ПОКО^ШАКТб СД. ЦНН БА НАШеГО въішьшн сд творите С 88.17. на бога сд творнтн. Гр. т1еоца%е'со. Боря се срещу Бога, богоборствам. н МЛАДеИЬЦН БОГОСЛОВДТЪ. А ОТЬЦН НА БОГА сд твордтъ С 333.7. самъ са послоч^ъ севѣ творнтн. Гр. цартореш ёцаотш. Свидетелствам в своя полза. Аште тн повѣдѣ юже глагола Агг^елъ. реѵешн сама сд послочр-^ъ севѣ творншн С 241.20-21. творнтн СА НА 0ѴБ0Н. Гр. ЩШфОѴЕШ. Готвя се за убийство, іако отроци СЪМЪІСЛДТЪ А ОТЬЦН СД НА ОѴрБОН ТВОрД- тъ С 333.5-6. М, 3, А, СК, С. Гр. яраааораі, ёліХЕХеороп, хеХеоцаі, лоіесо, лХаааоцт, яроалоіёоцоа, йлокріѵоцаі ЁЦаѵпбѵ, йяархсо, олЛі^ораі. Неб. Вж. при творнтн. творъ1, -а т. Творение, дело, нещо сътворено, нбса "повѣдаіжтъ СЛАВЖ бжъіж. творъ же ржкочр его въ^вѣ-штастъ тврдъ СП 18.2. Изч. СП. I)}. яоѵпсгк;. Неб. Сре. твар, творение ОА, ВА, ЕтМл, БТР. творъ11, -а лг. Болест, посълн въ ма стъі ДХЪ ТВОН. ІЦѢЛѢІЖЦІААГО В'С6Г0 ѴКА. ОТЪ в'сего творА. I отъ в'сего врѣДА. і строѵр-па. і отъ в'сего неджгА. і отъ в'сего про-КАженнѣ СЕ 416 12. Изч. СЕ. ткорыль 935 ТВрЬАЪ Нвб. Срв. твор 'мехлем, лекарство за мазане’ диал. ВА, НГер, ДА. творьць, -а т. 1. Творец, създател, нлн МАтежемъ творсць. БССТО^ДС-НЪ. ръвь-ннвъ. (!) неочрстроенъ. съ лочрнокк прѣ-мѣнѣіа са СЕ 54а 20-21; ве^лко- Н'ННКЪ ПрАВЬДЬННКА. Н ТВОрЬЦА ^АКО-НОМЪ ОБѢШТАВАКТЪ СА ДАТН С 453.7. Срв. К 146 16. 2. В християнската религия творецът на всичко видимо и невидимо, създателят на целия свят, Бог. въ вгомъ. гь гдсн. огньнъі^ъ д^ъ. творець весплътънъі^ъ снлъ СЕ 51а 13; гГ вже в'сѣмъ творьѵе. і влко I творьѵе влагостн. і спе в'сѣмъ ѵкомъ СЕ 23а 9; врАШЪнл не імъі вла-дъка (!) вьсеьх твдрі. аічлмъ I лр^нъ- ЛОМЪ. I ВЬСѢМЪ. ВЪІШЪНІМЬ СІЛАМЪ тво- рць К 6а 27; поміловдвъ прѣльште-нъіьх творць. дрѣво ОТЪѢДЪ. дрѣвъ-ноѵрмоѵр родоѵр ддетъ К 10а 39; твлрь же ие рА^оѵрмѣ свокго ^нжднтеліА н творьцА С 484.28; н трьпѣѣше влѣ-комъ творьць отъ твлрн. ^ЪДАТел'Ь отъ ^ЪДАННІА. творьць ОТЪ СЪТВОрвНААГО С 432.1, 2; ѵада по^наша творьцд. д ОСЛОѴрШЬЛНВНН ОТЬЦН ГЛАГОЛАА^Ж КТО сь кстъ С 324.1. СЕ, К, С. Гр. бтщюоруб?, яопуп^, ісгіатг)?, лХаатгц;, архітектсоѵ, і5ео?, оро?, 8еоябтг|<;, 7ст|у^. Вар. творць, творець. Неб. творец ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. творьѵь прил. притеж. Който се отнася до твореца, ѵъто же къто реѵетъ. море простръто віда. і пѣсъкомь съва-^ано. нъ вьсѣ очрво доврл СЖТЪ. I ^ѢЛО ДОврА. I ТВОрЬѴА мждрості ^ЖДОЖЪ- ствіѣ К 10а 7-8. Изч. К. Гр. тоС втірюнруол). Неб. Сре. творчески. тврьдо нареч. 1. Здраво, твърдо. антонннъ реѵе. въкоплвъше ѵетъірн дрѣвесА. н протАГЪше по дрѣвесемъ прнвджАте н твръдо. да протАжемъ дрѣвесъі съкроѵршнтъ са. н пожьретъ С 159.1. 2. Твърдо, упорито, с постоянство. ннкъіже во врѣдъ тѣлесънъі. не цѣлѣетъ прнсно въ пнѣнъствѣ сж- фЮ. I ВЪ ОБѢДАНЬН. НЪ Афб К'ТО ТВрЪ- до въ^дръжнтъ са етъ (!) в'сего. то въ скорѣ прннметъ ославж СЕ 696 2. Изч. СЕ, С. Вар. твръдо. Неб. твърдо ОА, ВА, БТР, АР. тврьдость, -н ж. съ вьсѣковк тврьдостыж. Гр. цета тох-сгп? аасро&ешс;, аасроЛак;. Твърдо, строго, с голяма твърдост, упорито. н се СЛЪІШАВЪ КНА^Ъ ВЬ^БѢСНВЪ са. повелѣ терентннк н лфрнклнл. МА§НМА же н П0МПН1А. въ ВЪНЖТрьМ>Б тьмннцж вьврѣштн. Н СЪ ВЬСѢКОІЖ твр'достніж влгсетн а С 177.15-16; СЪПНСА же ПАМАТЬ СТЪІН^Ъ. НСАН1А нѣк'то нменемь ... вьсе нспрьвд дожн н ДО КОИЬЦА. ^ѢЛО НСТННЬНѢ СЛЪІШАВЪІ н ВНДѢВЪ. ПОТЪШТА СА съ вьсѣконк тврьдостннк СЪПНСАТН. на въ^грджде-ннк. н оуспѣ^ъ. н съпАсенніе н оуспъ^ъ поѵнтаіжштннмъ С 271.27. Изч. С. Вар. твр'дость. Неб. твърдост ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. тврьдъ, -ъін прил. 1. Твърд, здрав, прівръгж са въ твръдъі КАмень. нъ въ пѣнъі влънъі н^ъ рА^ідж СА К 126 22. Сре. С 448.18-19; стодштен же на тврьдѣкмъ КАМ6НН рЖГАА^Ж СА томочр С 214.23. // Образно. твръдое (ос)нованѴе вжне. стонтъ. нм(и пе)ѵдтъ съ Е 2а 9-10. 2. Прен. Устойчив, непоклатим, здрав, да ілже послочр- ШАНННМЪ АКЪІ СЖШТА ВѢрОКК ТВрЪДОКК ВНДА ВЪЖДОЛА. ТА же ПЛКЪІ БОЖНЮКК славоіж въспрннм' С 252.9. 3. Прен. Траен, продължителен, да твръдо н непостжпьно вждетъ. нже отъ ьГего на крьстыАнъі вѣшеннк С 215.15. // Вечен, нмлмъ весѣдочрА съ ЕЛмн о МОЛНТВѢ ТЬ, ВрАГЪІ ДА ТВрЪДО БЖДбТЪ очрѵенніА слово, ѵасто оѵрѵеннкмъ прннмъ СА С 406.30. 4. Прен. Сигурен, надежден, вжді мнѣ въ ба ^ашті-ТІТ6ЛѢ. V ВЬ МѢСТО твръдо СЪПАСТІ МІА СП 70.3. ТврЬАЬ 936 текглгч тврьдл очрмл ые нмѣтн. Гр. аотагоѵ уѵсЬцпѵ ехсо. Нямам твърдо убеждение. лште лн к'то тврьдл очрмл не НМЛТЪ. ДЛ СА отължѵнтъ отъ нлсъ С 63.5. Е, СП, К, С. Гр. стерео?, рброасх;, ебраТЪ?, рбѵщо?, о^оро?, аафсЛд?, аахрршѵ, атеррй?. Вар. твръдъ. Нвб. твърд ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тврьдь, -н ж. 1. Твърдина, крепост, укрепление, рл^орілъ есі вьсіа оплотъі его. положілъесі твръдь его стрл^ъ СП 88.41. 2. Основа, опора, творьл ІШГЛЪІ СВОІА д^ъі. н слочргъі СВ01А огыь плльмрь. оснъівліан ^емліж ыл твръді своеі СП 103.5. 3. Прен. Небесна твърд, небосвод, нвсл Тсповъдліжтъ сллвж вжъіж. творъ же ржкочр его въ^-въштлетъ тврдъ СП 18.2. 4. Прен. Твърдост, издръжливост, постоянство. НЪ ВЪОрЖЖН СА Вѣроіж. I Прѣ-П0ѢШН са твръдніж. постомь н вьдъ-ннемь. повѣднтн врлгл СЕ 84а 23-24. // Здравина, устойчивост, лдлмъ онъ. съва^лнъін вьсѣ^ъ ѵкъ прѣжде. вьнжтрыждоѵр ВЬСѢ^Ъ. СЪ МН0Г01Ж тврьдыж. СЪВА^ЛНЪ АрЪЖНМЪ СЛЪІШЛ. господьстѣн но^ъ въ^оддштн къ съва^ьЦсмъ С 468.2. Изч. СП, СЕ, С. Гр. астфбАеіа, б/ирарата, атерешра. Вар. твръдь, тврдъ. Неб. твърд ж. книж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РРОДД. Сре. твърдина 'крепост’ Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД. Сре. твърдост. тврьдѣ нареч. 1. Прен. Твърдо, здраво, с постоянство, влюдѣте СА ѴАДЛ. ДЛ ННКТОЖО влсъ отължѵнтъ отъ лювьве эднстосовъі. твръдѣ стонте С 236.14-15. 2. Прен. Твърдо, внимателно, СТРОГО. П0В6ЛѢША вльсвн троѵрпъ іего въврѣштн въ ілмж глж-вокж. н стрѣштнкго твръдѣ С 269.9; ТЪГДЛ ВЪ^ВОГЛВЪ СА ВОЮВОДЛ. П0ВСЛѢ легъко н^ъ вестн вь тс-м'ннцж. ^лпрѣ-тнвъ лгллночр клпнкллрн8. тврьдѣ блюстн н^ъ С 72.3. Изч. С. Гр. асироАЗ?. Вар. ткръдт. Неб. Вж. при тврьдо. тврьдъль, -Н Ж. невесьнліл тврьдѣль. Гр. отересора тон онраѵон. Небесна твърд, небосвод, небосклон, дл вждетъ свѣтъ. Н БЪІСТЪ СВѢТЪ. ДЛ БЖДЖТЪ. ^ЕѢ^ДЪІ по тврьдѣлн невесьнън. н бъіша С 317.17-18. Изч. С. Неб. твръдел 'крепост' ВА, Дюв. Сре. твръд ж. 'небосвод, небесна твърд’ ОА, ЕтМл, РРОДЦ; твърдина 'крепост' остар. ОА, ЕтМл, РРОДЦ. теве еж. тъь тектоновъ прил. притеж. Който е в някакви отношения с дърводелеца. не сь лн естъ тектоновъ снъ. ие млтн лн его нлрнцлетъ са млрнъ. і врл-трьѣ его нѣковъ н оснфъ. і снмонъ нюдл М Мт 13.55 3. Изч. М, 3. От гр. тон тектоѵо?. Неб. Вж. при тектонъ. тектонъ, -л лг. Дърводелец; човек, който обработва дърво, ие сь лн естъ тектонъ снъ млрнннъ. врлтръ же нѣко-во\р н осн н юдѣ н снмоноѵр М Мк 6.3 3. Изч. М, 3. От гр. текгсоѵ. Вар. текТонъ. Неб. Сре. тектон 'зидар' ВА. текълл, -ъі ж. ЛИ. 1. Текла - последователна на ап. Павел, причислена към равноапостолите. Прх на 24 септември, мцл сеп н г стрл стънгд пръвомцд лполъі -о-еклън А 121 а 20; кд стрстъ стил провомннцА (!) (■©■е)клъі (Мирчев, Кодов, с. 257, бел. в Индекса) Е 36а 1-2; і гллвж твоіж пострн^лешн. ѣкожс- текълл пострнже са плвъломь. невъстл въктъ СЕ 86Ъ 11; гн вожс-... съплсъін •о-с-клж отъ огіГѣ. н от' по^орнштл. н отъ ^втзрнн С 179.10. 2. Текла - сестра на византийския император Михаил III [842-867 г.], регентка. съконьѵлша жс са стнТ мв мжѵсннкл. МѢСАЦЛ млртл въ у цѣслрьствоѵркк- Т6ЛНЦА 937 ТбОАОрЪ ШТОѴр ГрЪѴЬСТѢН КЛЛСТН. МН^ЛНЛЪ -0-60- дѵѵръ. н -о-оклл прлвовѣрьннѴ црн С 65.4. А, Е, СЕ, С. Гр. ѲекХа. Вар. •о-оклд. Неб. Текла ЛИ СтИл,РЛФИ. теднцд, -а ж. Телица, ѵловѣкъ же ПДКЪІ БѢ 0\рВ0ГЪ. НМѢА Т6ЛНЦЖ КДН- иж. ілже ыл трепе^ѣ сь ^мъ ілдѣлше С 359.29; воглтъін во штада своа ѵрѣдъі. по^стнвъ поа телнцж нн-штллго. н ^лклл іж штоѵрждемоѵр С 360.5-6; н телнцж дл жлѣдетъ седморо седмнцеіж С 360.13. Изч. С. Гр. ацѵа?. Неб. телица ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тедьць, -л т. Теле, юнец. сгдд же снъ твон сь. і^ѣдъі твое нмѣыне съ ліобо-дѣнцлмн прнде. ^лклл смоч^ телецъ пнтомъі М Лк 15.30 3, А, СК; і приведеше телецъ оѵрпнтѣыгі ^дко-лнте. н ѣдъше дл веселнмъ са М Лк 15.23 3, А, СК; ые прнмж отъ домочр твоего телецъ. ні отъ стлдъ твоі^ъ ко^лъ СП 49.9; тогдл блдговоліші жрътвж прдвьдж. въ^ношеыьѣ въсе-съжлглемлл. тогъдл въ^ложетъ ыд олтлръ твон тельціА СП 50.21; влгвн-вън. жрътвж дврдміж. ПОДЪ ДЖБОМЬ млмьврннскъімь. і телець макокъ. і овенъ дръжнмъ рогъ СЕ 15Ъ 6. тельць творнтн. Гр. цоахотгоіёю. Правя златен телец - според Библията идол, комуто се кланят евреите по време на Мойсеевото отсъствие. к'то о^во поноѵрдн жндовъ жрътн велфегорочс. нлн ... рештн лрѵеночр. сътворн ылмъ вогъі н телецъ творнтн С 127.14. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. цоахос. Вар. тслс-ць, телецъ. Неб. телец остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Сре. теле ср., телица ж.; Телчаров ФИ, Телчар-ски ФИ СтИл,РЛФИ; Телчека МИ ЙЗ.МИП. теодорд, -ъі ж. ЛИ. 1. Теодора - подвижница от Александрия в манастира Октодекат по времето на имп. Зинон [474-491 г.]. Пр. на 11 септември и 12 януари. дТ стрстъ стъѵхъ мйкъ. днѵодѵѵрд, н днѵѵдоѵрмд. н стъіа мжѵыца (теѵѵ)доры (Мирчев, Кодов, с. 257, бел. в Индекса) Е 29б 7. 2. Теодора - византийска императрица [842-856 г.], майка на имп. Михаил III [842-867 г.], ре-гентка по време на малолетието му. Умр. през 867 г. съкоыьѵдша жо са СТНІ МВ МЖѴ6ЫНКД. МѢСАЦД МДрТД въ |. цѣсдрьство\ріжшто\р гръѵьстѣн вддстн. мн^днлъ •е-еодѵѵръ [погр. вт. ■©•еѵѵдо-рд]. н -о-еклл прдвовѣрьннѴ црн С 65.4. 3. Теодора - преподобна от Солун, умр. ок. 879 или 892 г. Пр. на 5^ април [или на 29 август], мцд двго н ^ очрсѣкновсыжб^тддго НОЛНЛ прдѵд ... въ тжде Д6 пл ... н стф ■е-еодорф сои^мънин А 152Ь 2. 4. Теодора -мъченица. Пр. на 18 септември. нТ стрдстъ. стъіа тс-ѵодоръі. н МЖѴбЫНКОЧ^ семеоыв Е 35а 10. А, Е, С. Гр. Ѳеовмра. Вар. теѵѵдорл, -о-оодорл. Нвб. Теодора ЛИ, Тодора ЛИ, Тодорка ЛИ, Тодорица ЛИ СтИл,РЛФИ. теодоровъ прил. притеж. от ЛИ. Теодоров, на Теодор - лице, чийто иподякон Йоан, отшелник в Сирия, се споменава в житието на св. Анин от Супрасълския сборник. прндошА же томочс въівъшоѵр. нюлнідыъ нже н влджеыъіА плматн бъівъін прьвъін еппъ. новъіа кГесдрнА грддд. н Тсчлинъ ❖еѵѵдоровъ ^поднілкъ съі тъгдд. н ннн нѣцн С 554.6. Изч. С. Вар. -о-еѵѵдо(>ОЕ7.. Нвб. Вж. при тсодоръ. теодоръ1, -л т. ЛИ. 1. Теодор - християнин, умр. мъченически в Африка сТерентий, Африкан и др. по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 10 април, ыф въ къін дьыь въпрдшмж н^ъ. вддженддго же ^ннонд н длейдндрд. н -о-еодорд сжштемъ нмъ ѵнсломъ ѵетъірн десдтн. тн шесть С 177.18. 2. Теодор - християнин, ТбОАОрЪ... 938 Т60А0СНН умр. мъченически в Никомидия заедно с Юлиан, Амиан и Океан по времето на имп. Галерий [293-311 г.]. Пр. на 4 септември. Кіцд сей. г ст^ъ &къ. въдвндѣ. нере-мнонь н теодорѣ А 114с 7; д септд-врѣ. стрстъ. стъі^ъ мкъ. ВДСНДНѢ (!) (с)шеонд ... н стѣн (!) теодоръ Е 24б 10—11. 3. Теодор Тирон - воин-християнин, умр. мъченически [ок. 306 г.] в гр. Амасия, Понт [Мала Азия]. Пр. на 17 февруари и първата събота от Четириде-сетница [Великия пост], мцд ф?жг стдго мкд. -окодорд. 1? с& д пй А 1426 17; с& д постьнд пдмат -о-еодорд СК 736 6; с&. д. п5. стрстъ стго мжѵеннкд ■е-еѵѵдорд Е 6а 3. 4. Теодор Страти-лат - християнин от Евхаита, стратилат на Ираклия, посечен с меч [319 г. ?]. Пр. на 8 февруари [през ЕХ в. на 7 февруари] и 8 юни [пренасяне на мощите му от Ираклия в Евхаита]. мцд н"ю з стдго мкд ннкдндрд мдркіднд. н стдго мкд •о-еодорд воннд нд встоцъ А 1466 16. 5. Теодор - епископ, участник в I Вселенски събор [325 г.], умр. мъченически [ок. 362 г.] в Ти-вериупол [дн. Струмица] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361-363 г^. Пр. на 28 ноември, въ тжде дё пд стмъ іже нд строѵрмнцн. тімотеоу теодороу евсевнм н дроѵржннѣ н^. н стѣ -о-еодоръ сон^нъннн А 1526 1. 6. Теодор Мопсуетски - ранно-византийски църковен деятел и писател, родом от Антиохия, мопсуетски епископ [392-428 г.], ученик на Диодор Тарски. ... дже покд^д нд орнгЯенд. н нд ❖еодѵѵрд момсоѵркстніскддго. оѵрстдвъі же н ^дстжпьннкъі. н гоіГснніа ідже прнд С 301.28. 7. Теодор I - цариградски патриарх [677-679 г., 686-687 г.]. Пр. на 27 декември [през IX в. на 28 декември], йцд д <Г н з стдго оцд ндРо .о-еодорд др^неппд црнгрддѣ А 1356 12-13. 8. Теодор Сикеот -сикеотски архимандрит [Галатия, Мала Азия], архиепископ на Анастасиопол, умр. ок. 613 г. Пр. на 22 април и 15 юни [пренасяне на^йощите^му^в Цариград], йцд дпрй н в прн& о-е^рд сйот. 1? н в но&х А 1456 25. 9. Теодор - един от 42-та християни, умр. мъченически [ок. 840 г.] в Амория, Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март. мѣсацд мдртд. мжѵеннк стъін^ъ н сддвънъі^ъ новоідвьшні^ъ са мжѵеннкъ. ❖еѵодорд. костднтннд. ❖еѵофнлд С 54.6; прнве-доша же ѵестънддго съсждд н стежерд мжѵеннкомъ. крѣпд вѣръі кдмъікд. ❖еодѵорд неповѣднмддго С 60.17. 10. Теодор - племенник на Йоан Саваит. много спѣшенніе творѣдше ВЪГДЖДДТН Б0Г8. НЪ Н БрДТО\р-ѴАДЪ оѵрво кмоѵр -ѳ-еѵодѵоръ. СЛДВЪНЪІН днтн-грдфеѵрсъ С 281.6; съ вьсѣмъ домомъ свонмъ. нже -о-еодюръ отъ вьсего нъінід вол"ѣрьскд сьвѣтд С 281.12. 11. Теодор - ученик на Йоан Саваит. стъін стдрць ... глдголд свонмд оѵрѵеннкомд ❖еѵѵд°ро\р н Ѵѵоднноѵр С 300.8—9; оѵрвѣ-дѣвъшн же ілко не въ^можьно кстъ въ^однтн женѣ въ мдндстъірь. прн-^ъвдвъшн ❖еѵодѵѵрд того оѵрѵеннкд С 298.12-13. А, СК, Е, С. Гр. ѲебЗсороі;. Вар. тгодорь, •детодоръ, -деодоръ, «.содѵѵрг, -е-слѵддірг. ккдоръ. Нвб. Теодор ЛИ, Тодор ЛИ, Теодоров ФИ, Тодоров ФИ, Тодорчев ФИ, Тодоровски ФИ, Тодориев ФИ СтИл.РЛФИ. теодоръ11 [погр. С 65.4] вж. теодорд. тводоснн, -|д м. ЛИ. 1. Теодосий I Велики [Цезар Флавий Теодосий Август] - римски император [379-395 г.]. постдвн нмъ цѣсдрід нменемь •©•есѵдоснід. мжжд вѣрънд н ^ръстодм-внвд н прдвовѣрънд С 197.1-2; н вѣ-рънъін же цъсдрь ❖слѵдоснн прн^ож-дддше к гЕемочр. н модідше н дд помн-НДКТЪ! н. ВЪ СВАТЪШ^Ъ кго моднтвд^ъ Т60А0ТНН 939 Т60ПНСТН1А С 206.14; повелъ же цѣсдрь ❖еѵѵАоснн. прнтн нд съворъ н стдрѣншнндмъ ере-тнѵьскдмъ С 201.7; цъсдрь ❖еѵѵдоснн. побѣдннкъ сдмодръжецъ С 199.20; грдтнілнъ цѣсдръ нде въ рнмъ. д -е-еѵѵ-доснн въ къснатніЛ, грддъ С 197.14. 2. Теодосий Велики [424-529 г.], родом от Кападокия, основател [ок. 465 г.] на лавра край Ерусалим, един от основоположниците на общежителното [киновийното] монашество. Пр. на 11 януари^ МЦД еНО^ дТ стдЯ -е-еодоснд. 1? в вБ Г НІ" п пд А 141а 12. А, С. Гр. Ѳеоббспоі;. Вар. •«•еодоснн, -о-слѵдоснн. Нвб. Теодосий ЛИ, Теодоси ЛИ, Теодосиев ФИ, Теодосия ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. теодотнн, -га т. ЛИ. Теодот^бащата^ на св. Мамант [?]. мцд ссн в стддг мкд мдмднтд ночрльънд. фнднпд н теодотпд А 113й 25. Изч. А. Гр. Ѳеоботос;. Вар. теодотпд. теодоть, -н ж. ЛИ. Теодотия - името, с което се назовава св. Савина при разпита пред Полемон. Пр. на 11 март. реѵе во пръжде кн піѵоннн. ідко ндрьцн севе ■©•еѵодотн. дд но въпддешн отъ нмене пдкъі. въ ржцъ ве^дконьнън твоген госпождн въівъшнѴ С 132.10; реѵе же очрво н тон подемѵонъ. ѵто сд гддгодешн. оыд же реѵе -о-еодоть. онъ же реѵе кръстнілнънАі дн іесн. онд же глдгодд ен кръстнілнъі^ іесмъ С 132.19. Изч. С. Гр. Ѳеоббтг). Вар. -о-слѵдотн, -о-еодоть. теодоѵрлъ, -а м. ЛИ. Теодул - един от 40-те кападокийски воини-хри-стияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. д се нмъ нменд. дометніднъ ... прнскъ. ❖еодоѵрд. ечртчр^нн. фддѵрін. деѵѵнтнн. дггТнн. детнТ. ннкдл. уоѵрднон С 69.14. Изч. С. Гр. Ѳебвоіжоі;. Вар. ■о-еодоѵрл. теологъ, -а т. ЛИ. ноанъ теологъ. Гр. ’Ісоаѵѵт|<; о ѲеоЯ.о-уоЙоан Богослов, евангелистът Йоан. Пр. на 26 септември и^8 май. мтз кз пръстдвденн(е н)0од ❖еологСд) СК 131 а 12-13. Изч. СК. Вар. ■о-еологг. Нвб. Срв. теолог ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. теонА, -ъі м. ЛИ. Теон - военачалник на гръцки отряд, изпратен в Хер-сон Таврически от Константин Велики за защита на еп. Капитон. Пр. на 7 март. послднъ въі жнтн ВЪННЖ ВЪ ^ерСОЫЬСТѢ ГрДДЪ. ■О-бѴѴНА патн сътъ воннъ стдръншннд. коѵрпно СЪ СТЪІНМЪ кдпнтономъ прншъдъін тамо С 542.2-3; сътворнвъше же съворъ вьсн коѵрпно отндоша. отъ рнЛлѵ-НА ндрнцАіемъін МАЛЪІН тръгъ. до глдгоХемддго пдр-е-енеѵѵнд. нже съ еппомъ н ■©■еононь жнтн С 542.10. Изч. С. Вар. -е-еонд, -о-отид. теонннъ прил. притеж. от ЛИ. Тео-нин, който се отнася до Теон. тъм-же дожн н до дьнесь, прнвлнждіжштд СА. ОТЪ ПрЬВААГО ДП°ЛА Н ВрЬ^ОВЬНІЛДГ0 петрд. -е-еѵѵнннд ндрнцдіжтъ са С 542. 12; тъмъ отъджѵн жнтн н въстоѵь-нжк> стрднж грАдд. дд того рддмд н ндреѵе са ^ерсоніднемъ. стоѵржднн ■©■еѵѵнннь родъ С 542.6-7. Изч. С. Вар. •«•еѵѵнннъ, ккѵѵннмь. Вж. при теонд. теопнстнід, -ІА ж. ЛИ. Теописта [Тео-пистия] - християнка, съпруга на пълководеца Евстатий Плакида, умр. мъченически [ок. 126 г.] в Рим заедно с него и децата си Агапий и Теопист по времето на имп. Адриан [117-138 г.]. Пр. на 20 септември, мцд сеРі н. стън^ъ мкъ евстдтід н женъі его. н сновочр. теопн-стньч. н теопнстд н дгЧиъ А 1206 17; Й стрстъ стм^ъ мк:ъ. евстдтно н теѵѵпнстнТ н ѵддомд ею. дгдпнѣ. н ❖еѵопнстд Е 35а 16. Изч. А, Е. Гр. Ѳеототг). Вар. тлѵпнстніл. ТбОПНСТЪ 940 ТбрбЫТНН теопнстъ, -л т. ЛИ. Теопист - син на Евстатий Плакида, умр. мъченически [ок. 126 г.] в Рим заедно с баща си, майка си Теопистия и брат си Агапий по времето на имп. Адриан [117-138 г.]. Пр. на 20 септември, мил сеп н. стън^ъ мкъ евстлтіл н женъі его. н сновоѵр. теопн-стніа. н теопнстл н лг^піѣ А 120Ъ 17; Гс стрстъ стъі^ъ мкъ. евстлтію н теѵѵпнстнТ н ѵддомл ею. лглпнѣ. н ■о-еѵѵпнстл Е 35а 17. Изч. А, Е. Гр. Ѳеогсштск;. Вар. -о-слѵпнстт.. теофнлъ, -л т. ЛИ. 1. Теофил - лице, на което евангелистът Лука посвещава творбата си съгласно гръко-римската литературна традиция [сре. продължението в Деян 1.1]. і^волн са н мьнѣ ^ождъшю нс пръвл по вьсѣ^ъ. ВЪ ІСТННЖ по рддж пнслтн тевѣ. сллвънъі теофнле М Лк 1.3 3, А. 2. Теофил - един от 40-те кападокийски воини-християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лици-ний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. бѣл^ж же воннн клплдокГНнскъід стрлнъь въ слночр іедномъ. жнвжште БЛЛГОВѢрЬНѢ. ѵнсломъ м. л се нмъ нменл ... клн'дндъ. -о-еѵофнл. влле-рнілнъ С 69.16. 3. Теофил - дякон в Северна Африка, умр. мъченически заедно с мирянина Еладий през III в. Пр. на 8^януари, мцд еиоч^л §. стрл сточрю мкочр теофнлл днлконл. н елдл А 141а 10. 4. Теофил - византийски император [829-842 г.], син и наследник на имп. Михаил II Пелтека [820-829 г.]. -о-еѵѵфнлъ іежс- о нлсъ цѣслрь-ствочріе. вод сътворнвъ нл скврънлвъід срлцныъі н^нде С 56.1. 5. Теофил -един от 42-та християни, умр. мъченически ок. 840 г. в Амория, Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март. мъсацл млртл. мжѵенніе мжѵеннкъ. -о-еѵѵдорл. костлнтннл. -о-еѵѵ-фнлл С 54.7. 6. Теофил - управител на област, споменат в житието на св. Пионий [11 март], прндостл же к ДВмъ неок^ъ неплррсъ ■е-еѵѵфжлъ. съ нлродомъ мн°гомъ С 136.25; реѵе еплр^ъ •о-еѵофнлъ. лжклмн лн-о-уплтъ посълл дл веденн вждете въ ефесъ С 137.5. М, 3, А, С. Гр. ѲебфіХо^. Вар. -о-еѵѵфнлг, ❖еѵѵфнл, тсофілг. Нвб. Теофил ЛИ, Теофилов ФИ СтИл, РЛФИ. тепеные, -іл ср. Бичуване, удряне с камшик, н прѣдлджтъ і д^ъікомъ нл порвъглнне н тепенне н пропдтне З1 Мт 20.19. Изч. 3. Гр. [то] цаатѵусодахі. Вар. тепенне. Нвб. Срв. тепане диал. ОА, НГер, ЕтМл. теплость, -н ж. Топлина, деснжіж млжд отъ млелл стъін^ъ. грѣлше ис тепло-СТНБК ржкъі СВОКА. Н ПрѢКрЬШТЛА КВ ѵасто по прьсемь не прѣстллше С 516. 15. Изч. С. Гр. Оерцбтгіі;. Нвб. теплост остар. ВА. Срв. теплида книж. остар. РРОДД. терентнн, -Нс т. ЛИ. Теренций - християнин, умр. мъченически заедно с Африкан, Помпей и др. по времето на. имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 10 април, терентнн же к'то отъ нлродл въскрнѵл. вѣсте ілко сн V ннѣ^ъ повлждлкт' дл не жьржтъ С 138.20; мѣсацл млртл к. мжкл сватъж^ъ. терентніл. лфрнклнл. н помпніл С 174.9-10; стъш же мжѵе-ннкъ терентнн. оѵрстл кьсѣуъ реѵе С 175.30; терентнн реѵе. мьнѣлъ лн к-сн стрл^ъі очрвоілтн СА НЛМЪ. НѢСМЪ БО ТОЛЬМЛ СЛЛБН. дл остлвнм' жн^нодлвь-цл С 176.15; повелъ бс^лконънъж кна^ъ терентніл. н фрнклнл прнвсстн С 181.7; стъж реѵе терентнн. мжкл сн МЬНѢ БЖДН Н ЛЮБАШТННМЪ ^СЛ. ЖрО-ДНВОК- БО. БОГОМЖДрОСТЬНѢК- ѴЛ0ВѢ- комъ кстъ С 182.30. Т6СЛТН 941 тбУбыьге теслтн, тешж, тешешн несв. Дялам, сека, тесам, кгожс- во прѣді мллъі ВНДѢЛШС мллтъі ковомл. н БрЛДЪВНІЖ тешс-мл. то того нъініл постлвнлъ ксн. Н БОГЛ н нлрнѵешн С 161.30. Изч. С. Нвб. тесам, теша диал. ОА, В А, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. тетн, тепж, тепешн несв. 1. Бичувам, бия, удрям НЯКОГО. ТЪГДЛ Ж€ ПНЛЛТЪ погачтъ нсл н тепе М Йо 19.1 А; і тс-пъшс- очрвніжтъ і 3 Лк 18.33; н отъ ніуъ очрвкте. н рлспьнете. н отъ шуъ тепете. ял сьньмнфннрсъ влші^ъ. н нждепете отъ грлдл въ грлдъ А Мт 23.34; Т въірсъ тепс-нъ вьсь день СП 72.14. // Образно. едннъ пллѵет' са ДНѢВОЛЪ ... СЪТрАСЛІА Н СЪСѢКЛКА. НЛПЛСТЬМН I БѢДЛМН ОБЛЛГЛМЧ. СТрЛСТН нлноса. неджгъі тепъі СЕ 88а 20-21. 2. Прен. Наранявам, поразявам, смущавам, тлко очрво съгрѣшлжфен въ врл(...) н тепжфнмъ съвѣстн. ыемофночр сжфочр. въ ^л съгрѣшлнт(е) Е 36 8-9. М, 3, А, Е, СП, СЕ. Гр. раатѵубсо, сррау-еХХбш, толтсо. Нвб. тепам диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Тепавица МИ ХХ,ЛИМР; Тепавичарска воденица МИ ЙЗ, МИЛ; Тепавичаров ФИ, Тепавски ФИ, Тепаймаиков ФИ, Тепов ФИ СтИл.РЛФИ. тетрлр^ъ, -л т. Тетрарх, четвърт-властник - управител на една четвърт от дадена област; малък зависим владетел, въ връмд оно очрслъішлвъ нродъ тетрлр^ъ слочр^ъ нсвъ. I реѵе отрокомъ свонмъ М Мт 14.1 3. Изч. М, 3. От гр. тетрархл?. Вар. тетраддеъ. Нвб. 0. тетъкл, -ъі ж. Тетка, по-възрастна жена роднина, дръждштн же кго слвннн ^л рн^ъі. отъръвлнніл рлдн отъ нлродл. гллголлл^ж цнн нлржгліжште са. тетъкл вонтъ са дл не отърьвенл вждетъ С 133.11. Изч. С. Нвб. тетка диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. теѵеньк, -іл ср. 1. Вървене, ходене, тичане, ^вѣр' же очрстрьмылше са къ млнлстъірочр. дл съконьѵлктъ П0К6ЛѢ-нок. сълочрѵліжштні же са нл пжтн. вндАште н^дллеѵл. съ велнкъінмъ очрстрьмькнннмъ теѵеныл прн^одА-штъ. мнАШте нл н^вденнк нмъ прѣ-дълежлтн. ^вѣрьночрочрмочр нлшьствню С 558.18; эдомъіа нл теѵеньк словомъ ^ъвллше С 473.16. // Способност за ходене, уъ же ^ромцемъ н^ъ теѵеньк длровллше С 481.20. 2. Прен. За време или нещо, свързано с времетраене - продължителност, ход. подоБітъ са I сімъ слънъце. дъне ВЪНЪІМЪ СА СВѢТОМЬ ОБЛЛГЛІА Н6БСК06 теѵенье гона К 10а 2-3; дл стлвнтъ ^ълочр теѵенніл С 431.14. // Живот, житейски път. ен гн 'ісочр ^е мол'ж та. съвръшн мн теѵеннк С 103.25; теѵе-ннк же кго молнтвл непрѣстлннл С 274.30. 3. Прен. Старание, усилие, дл постнгнетъ мѣрж съвръшеннѣ. дл теѵенне съконьѵлетъ. і вѣрж съвлк-детъ СЕ 996 3; мъі къ кдномочр вогочр ПрНБЛНЖЛКМЪ СА. рЛБН "ІС ^СЛ СТЛЛГО д*л. съврьшнтн н^в°леннк н теѵеннк стрлстемь. н вѣньца вь^атн нетьлѣ-ннк С 75.9; дл вогъ кште плѵе н плѵе въ^можьнл сътворнтъ кго. н теѵеннк кго въ мнрочр съвръшнтъ С 302.25; теѵеннк съконьѵлвъше вѣньца вь^а-ша С 65.7. 4. Прен. Поука, поучение. д* лште нѣстъ прьвок нстннл то н се не вждетъ. лште лн по нстннѣ отьць отьць. дл послочршлктъ мрътвъін нл теѵеннк Прншъдъшннмъ С 310.12. теѵеньк кръве [кръвн, кръвьнок]. Гр. р•бон; топ оаратод, рпстц; аіцатсоѵ. Кръвотечение, въскрнлні рн^ѣ его. і лвье стл. теѵенье кръве еьл 3 Лк 8.44 А, СК; I теѵенне кръвн вефнсльное ^лтворьшннмь СЕ 53Ь 1; теѵеннк кръвънок отъ стъін^ъ тѣлесъ н^ъ нсуождллше С 179.28. Т6ШН 942 тнвсрнн 3, А, СК, Е, СЕ, К, С. Гр. Зрбцод, реОрсх, то трехеіѵ, РрсфЕіоѵ, рбхіЗо^, 5і8аакоЛіа. Вар. теѵенье, тоѵснніе, теѵешк. Нвб. Срв. течение ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. тефн, текж, теѵешн несв. 1. Тека, изтичам, кръвь теѵддше рѣкдмн н съ пльтніж. отъ БлджеыдАго мжѵеынкд С 103.27; око оуво внда нлн джвъ цвѣ-тьѵдыъ. нлн нстоѵннкъ снлно текж-штъ С 343.5; рѣкъі же прісно текж-шта стдша помръ^ъшл С 90.9. // Образно. глко нстоѵьннкг прнсыо текъін ^дтворн са С 277.1. 2. Тичам, изтичвам, бягам, прибягвам, теѵе же н прнде къ снмоыо\р петроѵр. і къ дрочргоѵрмоѵр о^ѵеннкоу М Йо 20.2 3, А; і текъ ыдпдде ыд вънж его н овловъі^д нМЛк 15.20 3, А, СК; і дроѵргъі оѵрѵеынкъ теѵе скорѣе петрд. і прн де прѣжде къ гровочр М Йо 20.4 А; ѣфе відѣдше тдтъ теѵддше съ шмъ СП 49.18; мдтн же іего ... текжштн нде пддѵжштн са до стддго мжжд. повѣддтн гемоѵр своіж вѣдж С 43.28; тж же вндѣвъ господшъ Мвъі тоа. теѵе н^гъыдтн кк С 218.2; н ідко отъ жеддннід къ нюлжлннТ теѵдд^ж ндро-дн вьсн С 3.8; ЖАтеХѣие же овн клн-ЦДД^Ж ОВН ТСѴДД^Ж ВЬ СЛѢДЪ влькд С 43.25; въстдвъ жѳ отъ молнтвъі. н текъ ныѣмь пжтьмь прѣдъвдрн цѣсдрд С 194.5. кръвн текъі. Гр. аіцорройѵ. Кървящ. воле оѵрво іеште н кръвн текжштн ІД^ВѢ БОЖНІД тѣлд СЪМѢКШН нстн- скдтн ігк С 457.7. коѵрпьно теірн. Гр. оиѵтрехсо. Тичам заедно, вървя дружно. вьсн съ рддостнкк ко\рпьыо тьцѣмъ. вьсн тъштьно прннмѣмъ С 319.22-23. медомь текъін. Гр. реХірритоі;. Изпускащ [който изпуска] мед. поѵто ВѢѴЫЪІА КДПЛА МСДОМЪ Т6КЖШТДДГ0 нстоѵынкд рд^орнтн ^оштс-те С 388.18. прѣдн тефн. Гр. 7сротре%ю еіс; хо ёркроаОеѵ. Затека се, втурна се напред, н прѣдн текъ въ^лѣ^с- ыд сѵкоморніж. дд внднтъ I. ѣко тждѣ ^отѣдше мныжтн М Лк 19.4 3, А. сътво(&нъ коКЪмъ тефн. Гр. 1п7гпЯ.а-то<;. Направен за конна езда. со поле сътворено вѣ коыемъ тештн С 90.6. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, X. Гр. трехео, оототрехсо, ЕтитрЕХсо, кататрЕхсо, лроатрехш, лротргхм, сгоѵтрЕхт, катафЕтг/ю, лросгЕрхо-раі, яроатпятсо, ре'со, ёяіррёсо, брораш^, брброц, брорЕНі;. Нвб. тека ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. тичам ОА, АК, НТ, Дюв, ДА. тн съюз. 1. Свързва еднородни части на речта: и. влджеыддго же ^ныонд н длеадндрд, н -о-еодорд сжштемъ нмъ ѵнсломъ ѵетъірн. тн шесть. повелѣ въ еждннштоу прнвестн С 177.20. 2. Свързва съчинени съединителни изречения: и, и така, и тогава. ѴАДО N6 О^СТЪІДН СА ЛНЦД Ѵ/^Д. ТН потдн ѵто сжфее вь тевѣ. всѣ во овыд-жеыд сжтъ прѣдъ оѵнмд вжннмд СЕ 68а 5; ѵотндѣте отъ ло^нѣ. ѵѵтъ ннвъ. ѵѵтъ врътогрддъ. тн отндн въ горъі поѵрстънА СЕ 59а 23; ынкътоже во тль\ врѣдъ свон. д ые покд^діа его врд-ѵю. тн щѣлѣетъ. нъ прнлежъно нфА цѣлнтелѣ СЕ 68а 9; въложж пръстъ СВОН ВЪ ГВО^ДНННЪІА ІЛ^ВЪІ. тн тъгдд вь^вѣрвіж ѵо^десн ^ѣло вь^нштж сеіж сн ржкоіж С 500.29; пръвоіе въ томъ ндоѵрѵдтн СА. тн тлко въ лдврѣ жнтн С 284.17; тн поыеже н^ндоша съ стрд-^омъ н рддостніж, се нсоѵ^съ сьрѣте н глдгола рддоѵрнтд са.С 446.5. СЕ, С. Гр. каі, еГта, 8е', оБѵ. Нвб. 0. тнвернн, -ід т. ЛИ. Тиберий [род. 42 г. пр.н.е. Тиберий Клавдий Нерон, след осиновяването му от Окта-виан Август през 4 г. от н.е. Тиберий Юлий Цезар] - римският император Тиберий Юлий Цезар Август [14-37 г.]. въ ПАТое ыд десАте лѣто. влддъіѵъствд тнвернѣ иГесдрѣ. овлдддіжштоѵр поытьско^моѵр пнлдтоѵр нюдѣеіж ... БЪІСТЪ ГЛЪ БЖІН къ нодноѵ ТНВС-ріІЛ----------------------------------------943_______________________________________ТНМ0Т6Н ^л^лрннноѵр сгёоѵр къ поѵрстъшн М Лк 3.1 3, А,Б. Изч. М, 3, А, Б. Гр. ТірЕрю^. Вар. тнксръ. тнверігл вж. тнвс-рнілдл. тнвернілдл, -,ы ж. МИ. Тивериада -град в Галилея, Палестина на брега на Галилейското [Тивери-адското, Генисаретското] езеро. Основан от Ирод Антипа ок. 18 г. и посветен на имп. Тиберий [14-37 г.], дн. Теѵегуа, ТаЬагіёЬ. н ннн прндж корлвлн отъ тнвернѣдъі. влн^ъ мѣстл ндеже ѣса ^лѣбъі. тсвллж въ^длвъшю гіо М Йо 6.23 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. Тірернх?, -абор. Вар. тнверііл, тнвернѣдл. тнвернілдьскъ, -ъін прил. от МИ. мо(& тнверні&дьскою. Гр. ц тЗоАаааос тт[<; ТгРершбо?. Тивериадското [Галилейското, Генисаретското] езеро в Палестина [165 км2] дн. ]ат Кіппегеі ВаЬг ТаЬапуеЬ. по семь ѣвн са плкъі нс очрѵеннкомъ свонмъ нл морн ТЛВОрЬѢДЬСЦѢМЬ М Йо 21.1 3, А; по сн^ъ нде нсъ ыл онъ полъ морѣ гллнлѢіа тлверьѣдъскъі М Йо 6.1 3, А. Изч. М, 3, А. Вар. тнвернлдьскъ, тівсріѣдьскг, тнверілдьск-л, тнверьѣдьскъ, тлворьѣдьскъ, тдверьѣдъскъ. тнверъ вж. тнвернн. тнгрьскъ, -ъін прил. от МИ. Тигър-ски, който се отнася до Тигър - река в Турция, Ирак и Сирия [1950 км], се же слъішлвъ льстнкъін. н рлждегъ са гнѣвомъ. н велмн въ^ъвлвъ повелѣ нл очртрніл нл рѣцѣ тнгрьстѣ ДЛ СА оврАШТжтъ С 59.30- 60.1. Изч. С. Гр. Тіурк;. тнкъ, -л т. Огледало, вждн тн тнкъ лл^лръ. Н ВЪ ТОМЪ СЛМЪ СА ВНДѢВЪ въстлнню вѣрочрн С 317.30. Изч. С. Гр. шсштроѵ. Неб. 0. тнлніре, -л ср. Тяло, външна форма, образ, въскрьснн съ^ьдлнніе мок. въскрьснн ^рлѵе мон. бъівъін по оврл^оѵр моіемоѵр. въстлнн пондн отсждоѵр. н тъі во о мьнѣ н л^ъ о тевѣ. кд'но н нерл^-дѣлнмо ксвѣ тнлнште. теве рлдн вогъ твон. въі^ъ съінъ твон. теве рлдн ГОСПОДЬ СЪ1. ПрНА^Ъ оврл^ъ твон рлвл С 468.29. Изч. С. Гр. тірбас07іоѵ. Вар. тнлнште. Неб. Сре. тил[ник] ЕтМл; тил ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. тнмеовъ прил. притеж. от ЛИ. Ти-меов, който е в някакви взаимоотношения с Тимей [бащата на слепия просяк Вартимей, изцерен по чудотворен начин от Исус], н прндж въ орнуж. к^одаштю емоу отъ нерн^онл. I оѵрѵеннкомъ его. і нлродоѵр мъногочр. съшъ тнмеовъ влртнмен. слѣпъ сѣдѣлше прн пжтн ^лжбліа М Мк 10.46 3. Изч. М. 3. Гр. [той] Тіраіоо. тнмотен, -»л т. ЛИ. 1. Тимотей - един от 70-те апостоли, род. ок. 35 г. в Листра [Ликаония, Мала Азия -Деян 16.1], ученик и спътник на ап. Павел, който му написва 2 послания. Епископ на Ефес [ок. 64-66 г.]. Според преданието умр. мъченически по времето на имп. Домициан [81-96 г.]. Пр. на 22 януари [и 4 януари - Събор на 70-те апостоли], йцл ем<[у нв стл лплл тнмо^ел АЛ41а 23; [...] тшмо^еѵѵмъ Е 15 1; сж ли прѣжде ма по ѵадо ❖имо-е-ее Е 15 3; (къ) [...] ѵаа (тн)мо^е [...] сл(8ж)ан (до)врѣ Е 23а 15; лплъ. къ тнмо^еѵѵмъ Е 36а 15; въ оыъі днн. въ лтнн [...] жнвжфочр плвлоѵр Н СНЛ(Ѣ) [...Імо^ен. рл^(д)рлжлше с(а)Е 39511. 2. Тимотей - епископ, един от 15-те християни, умр. мъченически [ок. 362 г.] в Тивериупол [дн. Струмица, Македония] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361-363 г.]. Пр. на 28 ноември. Ёіцл лвгТн % оурсъкиовлине стллт-юлнл прдѵА н крстлѣ. въ тжде де пл стмъ ТНМѢЫО 944 тнсл іжс- нл строѵрмнцн. тімотсоѵр тс-одороу евсевнко н дроѵржныѣ нрс А 152Ъ 1. 3. Тимотей I - александрийски патриарх [380-385 г.], участник във Втория вселенски събор през 381 г. повелѣ же цъслрь -о-есѵдоснн, прнтн нл съворъ н стлръншннлмъ еретнѵьсклмъ. СЪБрЛША ЖС СА КОѴрПНОСЖШТАА ВѢрЪІ. отъ лледлндрНА тнмо-о-ен. отъ нерочрсл-лнмл жс кчррнлъ. н мелстнн отъ лнтн-СѴХНА с 201.10-11. Изч. А, Е, С. Гр. ТірбіЗео<;. Вар. тнмо-в-сн, •О-НМО-О-СН, ТІМОТСН, ТІМО-в-СН. Нвб. Срв. Тимотей ЛИ, Тимотеев ФИ СтИл.РЛФИ. тнмѣно, -л ср. Тиня, кал, мръсотия. Т ВЪ^ВСДС М1А отъ ровл с?і. V от връыьѣ ТІМѢНЛ. I ПОСТАВИ ЫА КАМЫІ Н05Ѣ МОІ стопъі мока СП 39.3. Изч. СП. Гр. 1Я/б<;. Вар. тімѣно. Нвб. Вж. при тнна. тнмѣныс, -іл ср. Тиня, кал, мръсотия, очрглевъ ВЪ ТІМѢНІІ ГЛЖБІНЪІ. Т НѢСТЪ ПОСТОѢНЬЪ. прідъ ВЪ ГЛЖБІНЪІ морь-СКЪІКА I воѵррѣ ПОТОПІ мка СП 68.3; Афб ЛН ССН ПОСЪЛЛНЪ цъмь. н прнмдтллъ СА ВЬНС^ААПЖ. НЛН I^ морѣ. ілн і^дръкъі ... нлн БЛЛТЛ. нлн іс трсстнѣ. НЛН ІС тнмѣннѣ. нлн нс подъ^смнѣ неѵнстл СЕ 54Ъ 7. Изч. СП, СЕ. Гр. ІЯлЗд. Вар. тімѣнік, тнмѣнніс. Неб. Вж. при тннл. тннл, -ъі ж. 1. Тиня, кал. нс- вѣстс дн ілко огнк» неоѵрглсліемоѵр бъітн. н ѵрьвн неоѵрсъіплігкштоѵр. н БС-^ДЬНѢН тннъ. н прѣнсподьннн дьврн С 107.20; тъі очрво ѵѵ цѣслроср. оѵрморнтн МА ^ОТѢЛШб въвръгъ ма тннж С 194.9; тъгдл цъслръ очрллъ ВЪ^БЪСНВЪ сл. вь^ьръвъ СѢМО ОНЛМО. ВНДЪ МѢСТО НѢКЛКО. ЛКЪІ ВЛПЖ СЖШТЖ НСАК'ШЖ. Н тннъі смрв-даштж пльнж С 193.13; лвніе бо сн-лорб господа нлшего Тс ^сл. прншъ-дъшл дъвл лггс-лл н^дрстл н нс ТННЪІ ТОА. н н^ведъшл Н поствнстл нл пжтн С 193.27. II Образно. вь нсбс-со^ъ влшл вьпнслнл сжтъ нменл. НС- ПЛІСЪІ вь тннж СЛЛСТН1Ж ^ЪЛЪІНМН ДѢЛЪІ. слмн са поклліднте С 507.28. 2. Прен. Мръсотия, грях. н н^лѣ^ъшоу въ прн-грлдъ. бъітн съ отрококнцеіж. БС^ЛКО-ныл севе оскврьннтн тнііоіж С 521.18; въ стлростн моіен ^ъло сътворнвъ ВЪПЛДО^Ъ. въвръгъ сѳбс въ смрлдънжвк тннж БЛЖДЪНЖИч. Н ННѢМН ОСКВрЬННВЪ СА вольшннмн того грѣ^ъі С 525.5. Изч. С. Гр. рбрроро?. Неб. тина диал. Дюв, НГер, ДА; тиня ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. Сре. Тинята МИ ЙЗ.МИП; р. Тиня МИ ИД.ЮРН. тннлкъ, -ъін прил. тннлвъ кллъ. Гр. рбррород каі 7гг|- 1.6с,. Тинеста кал. н вндъ^ъ своіе іестъство лкъі внсъръ бльшташтъ СА. мрътвоіе же тѣлесъноге вндѣннк. лкъі тннлвъ кллъ смрьдАШТь ѵрънъ. н гноѵршл^ъ СА вьынтн вь не С 167.21-22. Изч. с. Неб. тиняв ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. Сре. тинест ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; тинен ВА, ЕтМл; Тиньовец МИ ЙЗ.МИП; Тиневица МИ, Тинявица МИ ХХ.ЛИМР. тннь, -н ж. Ремък, кампшк, бич. по-велѣ ісште н плѵс внтн а ... коньѵаша СА ТННН Н ЖЬ^ЛНГС. ТЪГДЛ ВЬ^БѢСНВЪ са повелѣ дрѣвесъі бнтн а С 178.16. Изч. С. Гр. Хшро^. Неб. 0. тнньыъ, -ъін прил. Тинест, тиняв, мръсен. то\р длнннлъ въ прѣнспод-нннмъ гровѣ лдовѣ. тоѵр ніеремнкл ілко ВЪ КЛМѢ ТННБНѢН БЪ ЛДЬСТѢАМЬ ГрОБѢ. н съмрьтьнѣѣм’ нстьлъннн С 461.1. Изч. С. Гр. [той] роррброг). Неб. Вж. при тннлвъ. ТНСА, -ЪІ ж. Тиса, ИГЛОЛИСТНО дърво, прлвс-дьнікъ ѣко пшікъ съ провьтетъ (!). V ѣко кедрі лнвлнъскъіка [тісл, СП 122а 14, глоса, Север., с. 112, бел. под линия), очрмъножкдтъ ска СП 91.13. Изч. ТНТ"Ь 945 ТНУ7> СП. Вар. тісл. Нвб. тис, тиса ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Срв. Тисата МИ ХХДИМР. тнтъ, -л т. ЛИ. Тит — един от 70-те апостоли, ученик и сподвижник на ап. Павел [2Кор 7.6, 8.23], който му написва послание. Епископ на о-в Крит [Тит 1.5]. Пр. на 25 август и 4 януари [Събор на 70-те апостоли], мцл^лвго нд- стлго лплл тнтл с-ппл. очрѵенн велнісл лплл плвлл А 152а 21. Изч. А. Гр. ТГтоі;. Нвб. Срв. Тит ЛИ, Тито ЛИ, Титьо ЛИ, Титов ФИ, Титомир ЛИ, Титомиров ФИ СтИд,РЛФИ. тнтьлъ, -л т. Титул, надпис. нлпнсл же н тнтлл пнллтъ. і положн нл крстъ. БЪ Жб нлпнслно нс нл^лрън цсръ нкденскъ М Йо 19.19 3, А; сего же ТНТЛЛ МЪНОЗН ѴНСА отъ нкдън. ѣко БЛН^Ъ БЪ МЪСТО грлдл. ІДСЖе ПрОПАСА НСЛ. I БЪ нлпнслно еврѣнскъі гръѵъскъі н ллтннъскъі М Йо 19.20 3, А, СК; ^емѣ ^ЪІБЛЖШТІ СА МАТеТЪ. I овъшл-етъ ТрЖСОМЬ. ОБЪШЪШАІА НЛ Крстѣ гь. клко не імжтъ кѣръі. ъко црь естъ очрклръемъі. тітьлъ въпьетъ К 11Ъ 6-7. Изч. М, 3, А, СК, К, Гр. тгЛос. Вар. тітьл-і, ТНТЪЛЪ, ТІТСЛ1, ТІТ7.Л7.. Нвб. титул ОА, БТР, АР. Срв. титла ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тн^о нареч. 1. Тихо, без да се вдига шум. н рекъ господочр прннмн моіж дочршж. лкъі отърнглА тн^о н ве^ волъ^нн н^дъ^нж С 141.22; онъ же глл кмочр СЪ КрОТОСТНІЖ. н тн^0 н^ндн оть него С 554.10; лште н пллѵешн просль^н тн^о. ілкоже н тъ С 383.5. 2. За говор - тихо, едва чуто. прлвь-дънъін же слъішлвъ то. н вь^дъвъ ржцъ нл нево. кротцъ Н ТН^О врлточр реѵе. ндн въ нма гне С 549.29; рлвъ же вжнн въ кротостн н цъломждрнн тн^о глл къ еппочр лр'^нерео\р сжшточр С 553.20. 3. Тихо, кротко, с мир. дже реѵе рлтніж н мдтежемъ црък'вн кь^лсте. то тъі мнрьнъ отъдлднте С 200.16. Изч. С. Гр. дстихм!;, уоЛтіѵіотата, дрера. Нвб. тихо ОА, ВА, АК, Вот, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ДА. тн^ость, -н ж. Прен. Кротост, благост, смирение, дл въштлкмъ словесл ілже сжтъ пльнл тнуости. н кротостн С 380.4; не во нъ по^нлктъ ов-рл^ъ цъслрьскъін н въстъ эднстосовл оржжніл. нмже въктъ повъжденъ. кліл же то сжтъ кротость н тн^ость С 381.10; въ кротостн н въ ве^млъвнн. въ сьмъ-реннн же н тнрсостн нрлвл С 544.25. [съ] тнуостыж. Гр. цеха уа^г|ѵбтг|-хо<;, цеха уаЯлурс;. Кротко, благо, смирено, слъішнте ѵѵ воголювьцн ... отврь^ъте оѵн влшнр<ъ срьдецъ. н съ тн^остніж прннмъте С 55.25; н слмъ съ говъннъствомъ н тн^остнгач. оврл-тнвъ са н рекъ С 553.24; н въ^дъулд съ тн^остіж въ^двнже ржцъ свон нл нево С 568.14; рлспростръте очрво мол"ж ВЪ1 СА влша очрмъь н СЬ ТН^ОСТНІЖ прннмъте ^очрдлл моіл словесл С 498.20-21. Изч. С. Гр. ётпеікеіа, лраотдс. Нвб. тихост ОА, ВА, ЕтМл, ЕА. тн^отл, -ъі ж. Прен. Смирение, благост. се въджште вьсь гнъвъ поло-жнмъ. оѵнштліжште своа сьвъстн. н съ кротостніж н тнрсотоіж вьсеіж. прнстж-плнмъ къ трлпе^ъ урнстосовъ С 424. 10. Изч. С. Гр. опеікЕіа. Нвб. Срв. тихота ОА, ДА; Тйхота м. ЛИ СтИл,РЛФИ. тн^ъ, -ъін прил. 1. Прен. Тих, кротък, смирен, н рекж нмъ не въдъ влсъ. мчѵчрсннно же понеже кротъкъ въ н тн^ъ С 383.24; не отъта^лнмъ са очрво. не тольмл прнк-мъктъ очрстл про-роѵьскл. ілкоже кротъкъін^ъ н тн^ъі-н^ъ ѵловъкъ С 383.20-21; нъ тн^о н свътъло покл^ллшс- лнце свок С 117. 18; ве^' лъностн сь тнрсомъ лнцемъ. ношллше водж отъ ръкъі ефрлтл С тншн 946 ТЛѢШН 550.7. 2. Прен. Тих, спокоен, без-бурен. тн^ок отншнк плдвлввштн-Тмъ. нддеждл бо^нддождънъінмъ С 143.28; н дбнк къ тн^очссчсмоч' прнстд-ННШТОѴС СТЬЦОѴр БЖЫО очрстрьмн СА С 567.9. Изч. С. Гр. лрйо<;. Нвб. тих ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Тих ЛИ, Тиха ж. ЛИ, Тихов ФИ, Тихол ЛИ, Тихолов ФИ, Тихомир ЛИ, Тихомиров ФИ СтИл,РЛФИ; Тиов дол МИ ЙЗ.МИП. тнфн [погр. СЕ 81Ъ 15] вж. теірн. тншннд, -ъі ж. 1. Прен. Тишина, покой, спокойствие, тогдд въстдвъ ^дпрѣтн ВѢТрОМЬ Н морю, I БЪІСТЪ тншннд велнѣ М Мт 8.26 3. Срв. Мк 4.39 М, 3; Лк 8.24 М, 3, А. 2. Прен. Пристанище, спокойно място, убежище, ѵколгсвнвъін влддъікд. дбьк толнкъінмъ грѣ^омъ проштеньк кмоѵр сътворн. нд покдідн'ід прнвѣгдд-тъ тншннж. оѵрп'вдннк кдно нд нспрд-вькньк дшн ндстдвннкд нмъі С 523.9. Изч. М, 3, А, С. Гр. уаѴпѵті, Ялррѵ. Вар. тішшл. Нвб. тишина ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Тиша ж. ЛИ, Тишан ЛИ, Тишана ж. ЛИ, Тишански ФИ, Тишев ФИ. тншнтн, тнштк, тншншн несв. Укротя-вам, успокоявам, тажцн вѣтрн велика; ДЪІ^ДННІД СНЛЖ нл кротость тн-шдд^ж. л онн ръвъностнвв ^двнстн ^ЪІБЫЖШТО СА. рДСПАТНК ^нмъі поочр- ѵдд^ж са С 399.11. Изч. С. Гр. уаХгіѵіа^ш. Нвб. Срв. тиша [се] диал. ДА. Срв. тихна, тихвам, [с]тихвам, [у]тихвам НТ, Дюв, НГер, ЕтМл. тлъковдньк, -в, ср. Тълкувание, изяснение. ТОГО ЖД0 Тѵѵдннд ^лдтоустллго СЛОВО. ОТЪ ТЛЪКОВДННІД ОѴрЛГ^СЛНА. (ДЖО отъ млт'-о-еА о досатн дѣвнцъ С 368. 22. Изч. С. Гр. ёрцгіѵеіа. Вар. тл7,кокмініс. Нвб. тлъкование, тлъкувание остар. ВА, НГер; тълкование ОА, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. тлъкъ, -д т. Преводач; човек, който превежда устна реч. дд дко тдко отъвѣштд съ очрп'вдннкмъ. но могъі тлъкъ н^вѣштдтн лжклвоушочс дме-мочррмннночр. досджденнгд н оѵркорд С 61.10; рд^гнѣвдвъ жо са тлъкъ. н отъ цѣслрд свокго въпрошенъ бъівъ ... отъ-вѣштд С 61.20; отъвѣштдвъ жо стрд-стоносецъ тлъкомъ реѵе С 61.5; семоу же стлвшоѵр тлькомъ реѵе мжѵеннкоѵр. покорн МН СД ѴЛ0ВѢѴ0. Н ОСТДВЪ СА крь-СТНГДНЬСТВД СЪ НДМН КА'НДК0 БЖДН С 60.24. Изч. С. Гр. Ёрртіѵен?. Вар. тлькъ, Нвб. Срв. тълкувател ЕтМл, БТР; тълкувай ЕтМл, БТР. тлъпд, -ъі ж. Тълпа, множество, вь^ьмъ пать ^лѣбъ прѣкрьмн МНОЖЬ-ство. енльнъ дѣлъі. слово словд рд^о-рнлъ. Н ТЛЪПЪІ Бѣсъ ВЬ СВНННА ПОСЪІ-лддше. енльнъ словомъ. крдеддше са соѵрсѣ ржцѣ С 476.21. Изч. с. Нвб. тълпа ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тлькнжтн, тлькнж, тлькнешн св. Чук-на, блъсна, ударя [на нещо, по нещо]. Н БЪІ ПОАОБЬНН ѴЛКОМЬ ѴДѴЖ- штемь гд своего когдд въ^врдтнтъ са ОТЪ БрДКЪ. ДД ПрНШОДЪШЮ н тлъкнж-въшк двне отвръ^жтъ са емоѵр М Лк 12.36 3, А, СК; н тлъкнжвъ двьрн. н ншедъ жо сватъін днтоннн С 169.20; нд къін оѵрво оѵрспѣрсъ дѣвъстд (!) кгдд новѣстьннкд не вндѣша. н нн тлък-нжвъшд оѵрспѣшд С 374,29; молншд ДѢВНЦА н ПрНДОША н ТЛЪКНТКША. н вьсо въ почрстошъ н ве^ о\рмд С 378. 17—18; побѣждонд женд. ндетъ к (Ге-мочр. ПО^ДѢ ^ѢЛО НОШТІЖ. н тлькнж-въшн въ двьрн моліддше кго вьвостн (ж С 515.8. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. крсшш. Вар. тлъкнжтн. Неб. Сре. тлъча, тлъкна, тълча[м] диал. Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДЦ. тлѣірн, тлькж, тльѵошн несв. 1. Чукам, блъскам, удрям [на нещо, по нещо], отъ нелнжо оѵрво въстднстъ гь тлѣшн... 947 то домоѵр. н ^Атворнтъ двьрн. н НАѵьнете ВЬНѢ СТОѢТН. Н ТЛѢШТН въ двьрн гліжіре. гн гн отврь^н намъ М Лк 13.25 3, А, СК; проснте н дасть са вамъ. нрѣте н оврАЦКте. тлъцѣте н отвръ^етъ са клмъ М Мт 7.7 3, А, СК. Срв. Лк 11.9 М, 3, А, СК-мыогоѵс же ѵасоч^ мннжвъшоч]1 ... не прѣстАНѣѣше тлъкжшті н велнкомъ гласомъ вьпыжштн С 515.18; моліаа-ше кго вьвестн кв. ономочр же не ^ота-штоѵр. н нл мно^ѣ то сътворнтн отъла-ПЖШТОЧ)1. ПрѢВЪІВААІіК ВС СТОѴ^ДА тлъ-КЖШТН. Н СЪ МНОГОІЖ МОЛНТВОІЖ МОЛА- штн прнАТН іж С 515.11-12. // Прич. мин. страд. като прил. тльѵенъ. Гр. кекощаеѵоі;. Натрошен, начупен. повелѣ вьса вестн а вь темннцж. повелѣвъ врьселнк тлъѵено подъ эдь- ВЬТЪ ВЛАЖ6НААГ0 МЖѴ6ННКА ПОДЪСЪІ-ПАТН. н камъі ВбЛНКЪ ВЪ^ЛОЖНТН НА прьсн гемо\с С 104.26. 2. Прич. сег. деят. като същ. тлькъін т. ед. Гр. о кронсоѵ. Този, който чука; чукащият. ВЬСѢКЪ БО ПрОСАН ПрНбМЛбТЪ, I НЦІАН ОВрѢТААТЪ. I ТЛЪКЖфКМОЧ)1 ОТ- връ^ААтъ са М Мт 7.8 3, А, СК. Срв. Лк 11.10 М, 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. крсшсо. Вар. тлѣштн. Неб. Вж. при тлькнжтн. ТЛѢфН СА, ТЛЫСЖ СА, ТАЬѴвШН СА НвСв. Удрям се, нанасям си удари с нещо. н въі-ннж день н ношть. въ гро- ВѢ^Ъ Н ВЪ ГОрА^Ъ ВѢ. ВЬПНІА Н ТЛЪКЪІ са кАменнемь М Мк 5.5 3. Изч. М, 3. Гр. катакбптш ёцаотбѵ. Неб. Вж. при тлькнжтн. то съюз и част. Ь Съюз. 1. Свързва сложни съчинени съединителни изречения: то, и. АН-елрпАтъ реѵе. не прѣльштАН севе кодрАте. о вьсѣкомъ во крьстн-ІАНѢ. КА^НЬ ЦѢСАрЬСКА ЛбЖНТЪ. ЛЮВО ОЧ^ВОГЪ КСТЪ ЛКБО БОГАТЪ. ЛКБО САНО-ВНТЪ ЛКБО СМрЪДЪ. ТО НН ТОГО ПОШТА- днтъ сждъ С 101.24; въ^ъпыж лн ^овъі то вонъ са С 240.16. 2. При въвеждане на въпросително изречение: то. рѣшА же сдъіШАвъшен. то кто можетъ спснъ въітн М Лк 18.26; онъ же реѵе к н“емочр. н кже въпрА-шакшн нмене м°кго. то н то уоч^дъно кстъ С 122.5; а^ъіцн нанѣмъ навъік- НЖТЪ ГЛАГОЛАТН МНрЪ. ТО ЛН Н6 А^ЪЩН НЛНѢМЬ НСТННЖ 1АСН0 глагол'жтъ С 336.24. II. Част. 1. Употребява се в началото на главно постпозитивно изречение за подчертаване на връзката му с подчиненото изречение: то, тогава, в такъв случай, нже отъвръжетъ са мене прн ѵловѣцѣ^ъ. то Н А тъ отъвръгж са кго. прн отъцн мокмъ невесьстѣѣмь С 259.16; а нже въкоушАктъ скръвнн господьн'ь. то не прѣлнштАктъ са ннколнже С 267.2; онъ же отъвѣштавъ реѵе. не кльма лн лгг^елА вьседръжнтелк. кемъ мъ. то того рлдн вѣдѣ С 122.23; пнлжнн реѵе. нже сжтъ вьведенн вь темьннцж. ТО ЛѢПО НМЪ КСТЪ ДОЖЬДАТН АН-ОЛС“ ПАТА. ДА ВНДНМЪ ѴТО НМЪ ВбЛНТЪ С 137.1; понеже поржѵАешА са по дша лкдьскъиа. то вь грѣсѣ оного оч^мь-решн СЕ 82а 21; кже отъ мене ^о-ШТбТЪ СА 1АК0Ж6 гллгол"ешн роднтн сл на ^емн. кмочрже мѣнншн бъітн ве^ъ ОТЬЦА. ТО КАКО ДЪВА ОТЬЦА НАрСѴб С 239.12. 2. За усилване след въпр. наречия, местоименни съюзни думи, съюзи: пък. молнте стрАН'НАГо того ѵловѣка кгоже то внкте С 536. 12; Аште лн то теве посло^шаіж С 155.30; поѵто то вѣглкте. не вонте са стонте С 229.21. Афв ... то. Гр. е1 ... 0, ёаѵ ... 0, е!... ара, е! ... аѵ, е! ... ка(, е! ... 5епро каі, еі ... тгаѵтсо^, 0 ... каі, 0 ... ікеі. Ако ... то. пнонн реѵе. повелѣно тн есть НЛН ОѴСВѢШТАТН НЛН МЖѴНТН. Аште не можешн оѵрвѣштлтн ТО МЖѴН С 131.25; ан-о-^патъ реѵе. да аштс оч^во М°ЛНШН СА ТЪ. ЦрА. ТО ПОДОВА ТН КСТЪ Н повелѣннкмъ н^ъ повнноватн са. то.. 948 ТОГА& ПНШбТЪ БО СА ОТЪДЛТН КОСЛрОВО К6СЛ- ревн. н вжню вогоѵр С 106.15; ^лне лште ^оштешн мячѵнтн. то творн коля; свои;, н скорѣю къ невесъскочрочрмочр црочр посьл“н мд С 104.19; лште во дѣло ѴЪСТЬНО БЪІЛО. то сллвьнѣ очрво БЪ| отъ ѵловѣкъ слочрженню прннмллъ. н не въі слочржнлъ нлмъ рлвъскомъ ѵнномъ С 262.2; коментлрнснн реѵе. тлко мн ТВОН ПОЛОЧрѴЛН ВЛЛДЪІКО мон лн-олрплте. лште сего тлко остлвншн. то не нмлтъ СА ЛѢННТН Н ТѢ^Ъ СЛМѢ^Ъ цръ очрклрлтн С 102.22; лнт°нннъ гллголл. лште N6 пожьрешн. т° мя;ѵнмл тд поклжя; вьсъмъ С 156.11; лште бо не въі бъіло. рсъітростн ѵловѣѵьскъі. то не въі нмълъ богъ С 161.25; лште отьцл семочр нштешн. не нмлшн ннкде оврѣ-стн. н лште снротя; мьнншн то н того отъплде С 241.10; вллдъікл же реѵе къ немі? ен. лште сътворн плкость огнь въ почрстъінн кя;пннъ. то н млрнн съ-творнтъ плкость прншьствню МОК С 250.22; стъін же мя;ѵеннкъ терентнн. очрстл вьсѣр<ъ реѵе. лште бъі вѣдтлъ КНА^Ъ СНЛЯ; рЛСПАТЛЛГО. то остлкнлъ бъі кочрмнръскячи; сочрютъня;и; льсть С 176.2; тъгдл вллженъін нслкнн осклл-внвъ са мллъі. реѵе цѣслрочр. юже тн гллголл^ъ. лште тъі въ^врлтншн са ЖНВЪ. ТО НѢСТЪ господь гллголлль мънои; С 195.28; лште ^оштешн очрвѣдѣтн о нменн моюмъ. то очрвѣ-ждъ С 227.5; дл лште очрво ^оштешн дл пожьря; юмочр. то ндтвт въ црък'внште нждеже стонтъ богъ твон. н пожьря; юмочр С 227.21; лште бо своюа вѣръі не съ^рлнн. то нн НЛШС-А нмлтъ съ^рлннтн С 66.9. Лфе лн ... то. Гр. е{ 8е ... 0, е{... оЪѵ, ёаѵ 8е ... кои, г\ ... 0, 0 ... кои. Ако ли ... то. лцю лн рсофешн ... то съэдлнн ^лповѣдн СК Мт 19.17; лште лн н тъі стлрѣншннл р<оштешн бъітн. то богъ та проклънн С 102.20; лште лн очрво ЛНЮЛрПЛТЪ СЯЧДНТЪ. ТО ТЪ1 кто юсн прѣдь ННМЪ ВѢШТЛКЛА. докьлѣютъ нлмъ сн С 102.17; лште лн дл сълочр-ѵллше са нѣ очр кого очрмочрднтн юмочр. то н^ър<ождллше ноштни;. н врлтомъ грлдънъінмъ ^лтвореномъ ся;штемъ. стоілше н молнтвя; творѣлше къ вогочр С 206.8; прнстя;пнвъ пожьрн вогомъ. лште лн нн. то ^ьло ^ьлѣ погочрвьи; вл. дл ннк'тоже къ^можетъ н^влвнтн влю отъ ря;кочр моюю С 12.14; повелѣ же воюводл вьвестн юго въ эдлмъ лполо-нокъ н жрьтн. лште лн не рсоштетъ. то въскорѣ съмрьтни; погочрвнтн Т С 20.5; лште лн дл вѣрочрюшн въ господ' нлшъ Тс ^с. то н^вя;дешн волѣ^нн тоа лю-тъіа С 222.25; повелѣ ве^лконънъін кна^ъ терентнн. н фрнклнл прнвестн. н гллголл к ннмл. пожьрѣтл вогомъ. лште лн нн то ^ьлѣ вл погвби; С 181.9. нжде во ... то. Гр. еѵтіа 8е ... кои. Където ... то. не рл^очрмѣфд. не во н рл^очрмѣшА рлѵнтн. нжде во ^ОТѢННЮ сжпротнвь БЪІВЛЮ. ТО Н ДрЪЖАШТАА стрлстн оѵрмъ ПЛѢНОчр. БЪІВЛЮТЪ С 334.5. нжде ... то точр. Гр. ояои 8’ аѵ... ека. Където ... то там. н господъ рекъін. нжде юстл дъвл нлн трню съврлнн въ МОЮ НМА. то точр юсмъ посрѣдочр н^ъ. тъ нл сллвя; сватллго своюго нмене н^волн С 206.18. то клко. Гр. каі пыд, ла>д, ті. То как, и как. длвдъ I очрво гь нлрнцллтъ то клко смочр естъ снъ М Лк 20.44 3; ѵетъіре десАте н^ъ юстъ. то клко юд'ном8 нѣстъ вѣньцл С 78.13-14; ілко сллвъі своюа нномочр не длмъ. то КЛКО ТЪІ ѴЛОВѢКЪ СЪІ слмъ сд творншн БОГЪ С 330.24-25. то клко ... лфе. Гр. каі яюс; ... еаѵ. И как, как така ... ако. рс-ѵе н ыемочр. то клко можешн рл^очрмѣтн. лште воюводл нсповѣстъ дллеѵс- съі С 152.3, 4. М, 3, А, СК, СЕ, С, Р, МЛ, Пъ. Гр. каі, ара, беоро, оиѵ, Хоіябѵ, лаѵтсо^. Нвб. то ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ТОГДЛ вж. тъгдл. Т0ГАЛЖА6 949 ТОЖ€ ТОГДЛЖДе вж. ТЪГДЛЖДС. тожде нареч. Също така, по същия начин, тожде і рл^воіннкл пропдтлѣ съ ннмь. поношллшете с-мочр М Мт 27.44 3; не тожде естъ въ влсъ. нъ іжс-лште рроштетъ. ваштні бъітн въ влсъ. дл вждетъ влмъ слочргл 3 Мк 10.43; Тсоусъ вьсд прнкмьд. нже н къ кдн-ночрочрм [!] нл десдте ѵлсочр прншъ-дъшннмъ. то жде длвъ дннлрнонъ С 438.1; въс^оштн очрво н тъі тожде мждровлті С 2.7. Изч. М, 3, С, Гр. отсос, то оштб, аихб^. Нвб. Вж. при тоже. тожденменнтъ, -ъін прил. Едноименен. по прлвьдъ нлреѵе сд лртемонъ. ілкоже во мьнж то рлвъ ксн богъіна лртемндъь н ^л н‘еже тожденменнтъ ксн. то тѣмъ тн кстъ дллл жнвотъ С 226.30. Изч. С. Гр. проашѵиціа. Нвб. Срв. тоже и именит. тожденменьк, -іл ср. Едноименност, еднаквост на имената, вѣ шодл дрочргъін очрѵеннкъ. рьвьннвъін нлрн-ѵемъ. дл дл не вждетъ тожденме-ннкмь нннлілже [!] влл^нл отължѵн сего от нног0. н оного отъ довростн ылмѣ-нн нкдл рьБннвън С 410.16-17. Изч. С. Гр. 6|ісоѵг)ціа. Вар. тожденменніе. Неб. Вж. при тожденменнтъ. *тождеплеменьннкъ, -л м. Едноплеме-ник, сродник, тѣмьже прннмн вдісо нлшл моленнѣ. і покон в'са оца илша н млтерн. комочржъдо нлсъ. і врлтрніж н сестръі. і ѵадл. і рождение, і прнѣтелд. і точрждеплемеиьннкъі (погр. вт. тождеплеменьннкъі, Р. М. Цейтлин, Лексика ..., 1977, с. 265) і в'са дша СЕ 65а 25. Изч. СЕ. Гр. [о] оцбфнХод. Неб. Сре. едноплеменик книж. ОА, ВА, РБЕ. тождерожденьк, -ід ср. Единородното човечество, което има същата природа като Исус Христос, който се ражда като човек, нъ помъі-шліліж повордштллго мн. нен^дреѵе-нж* енлж. прѣдолѣвън во протнвъ-ствочр сьмрьтн. н вьсж кръпость кго отънмъ. ѵто очрже не нмлтъ сътворнтн о точрждерожденнн. {погр. вт. тожде-рожденнн, Север., с. 490, бел. под линия) кгоже оврл^ъ въспрндтн мно-гомъ мнлосръднТмъ съподовнлъ С 490.14. Изч. С. Гр. то одоуеѵе^. Нвб. 0. тоже нареч. и съюз. I. Нареч. Също, също така. л^ъ во кдннъ сѣждж сьде. патъін дьнь не въкочршлд врлшно. н тоже по скждочр С 170.9; ннѵтоже къ отцочр пръжде словесе сег0. н реѵе ілко слъішл меие. ннѵсоже не вѣштл прѣжде гллел сего. тожс- гллголетъ ілко слъішл мене С 309.10; сь лѣпотъі тоже н плвьлъ гллголллше ілко корень вьсемочр ^ълочр кстъ сьревролквьствнк С 412.2; тоже М'Н03Н съвнрліжт СА НЛ ТО. ѴКБЦЪ. Жб въ прн^ънвлетъ н гле Р II 4.26. II. Съюз. Свързва съчинени съединителни изречения със съпоставяне: и, а. въпръшлтн ^отѣлше. тоже млъѵлтн кмочр ночрждл вѣлше. н очркръітн ^отълше лкъі продлвъшочр-очрмочр дѣвъствл съсждъ. тоже пръвліл жн^нь стлвылше. дл очрже своіж дочршж пеѵллніж томылше С 240.5, 8; ѵѵле мжкл сьмрьтн. чѵле мжкл снлѣ тон дръждштнн дочршж. МОЛНТВЛ БЪІСТЪ тоже не нспочрстншн мрьтвллго С 310. 18; вьсл нкдел нспльнн сд бллгодѣл-инн. тоже нъініл пъітліжтъ кто снн кстъ С 323.26; н лдл вндншн господьскомь повелѣнннмь. ѵетврьто-дьньнл Н^ДЛІЖШТЛ. ТОЖС- ТЪІ нл очрвнкннк н въскрѣснвьшллго. пророкъі очрвнвъшдА ржкъі острншн. ѵѵ велс-велнкок несьмъішленнк С 339.2; ВНДѢШД крьвь ТОѴДШТДА СТЛВЬКНЪІ крьвьнъіА рѢКЪІ. тоже ОНН рьвьностніж ^лдъ^нжтн сд ^отѣлж С 398.28; тоже ТОНЖА€ 950 толнко НН ГЛВѢ КГО 0БЛНѴЛЛШ6 прѣдъ ВЬСѢМН ДЛ N6 БбСТОЧрДЬНѢНШЛ КГО СЪТВОрНТЪ. НН ПрѢМЛЬѴЛЛШС ДЛ N6 МНА СА ГОН€- ^нжтн невѣстніж С 412.21. С, Р. Гр. коа, тоСто, 8е. Нвб. тоже остар. БТР, РБЕ. тонжде нареч. Тук, в този случай, дл клн тонжде невѣстніж реѵено кстъ толнко вьспръштенк кгдл рсотАШте СЪ-гръшлкмъ. то клко проштеннк прнн-мемъ С 379.17. Изч. С. Гр. еѵіЭа. ' Нвб. 0. токрлтъ нареч. Току-що. дъвнцл отъвѣштл ... токрлть гллголл. съінъ въішьнілго нлреѵетъ СА рОДАН СА. л нъінгл гллгол"ешн съінъ длчрндовъ С 237.30; сн кстъ кръвь ка же дѣльмл токрлть СТЪІДЪКЪІА СЬВѢТЪІ ОЫЪІ творллше. сь жродънъінмн флрнсен С 419.23. Изч. С. Гр. про (ірахёоі;, про ргкроо. Вар. токрлть. Нвб. 0. токъ1, -л м. токъ кръве. Гр. рвстц той а'{ратод. Кръвотечение, прнстжпьшн съ слѣ-дл коснж са вьскрнлнн рн^ъі его. I лвне стл токъ кръве ка М Лк 8.44. Изч. М. Нвб. ток ОА, БТР, АР. Срв. [по]ток. токъ11, -л т. Място за вършитба, харман. ѵесо рлдн цнн не ночрднмн слмн ПрН^ОДАТЪ нл жрътвж. ДЛ ТѢ^Ъ лн рлдн вьсѣмъ крьстнілномъ ^нрлкте. мннте сжштжіж жн^нь токочр подо-вьночр въітн С 127.21-22; кгдл бо прндетъ дѣллтел'ь съ лоплтоіж потръ-БНТН ТОКЛ. ПЛѢВЛМЪ льгъклмъ сж-ШТЛМЪ. ОѴрДОБЬ ВѢТрОМЪ ОТЪНОСАТЪ СА. л пшеннцл точр остлктъ С 127.5. Изч. С. Гр. оЛсоѵ. Нвб. ток диал. ОА, НГер. токъмо вж. тъкмо. толлсъ, -л т. МИ. Толас - наименование на местност в пл. Синай, споменато в житието на Йоан Лествичник. пать пьпрншть же вь длл“а отъ млнлстъірѣ мѣсто прннмъ сѣде. мѣсточр же том» нма -о-оллс С 273.28. Изч. С. Гр. ѲоХаі;. Вар. -о-оллс, толн съюз. 1. Свързва съчинени съединителни изречения: и, и тогава, ліре к’то рл^вон сътворн. нлн отъ рожденнѣ своего очрвнетъ. Т Хѣ дл по-клет’ СА^ВЪ нмн ОБЛЛСТН. толн потомь дл прньл вжде къ свое отеѵство СЕ 102а_9; лфе кто съ рлвоіж влждъ СЪТВОРН ТОЛН родн ДЪТНфЬ. ДЛ СВОБОДИ рлвж тж. I постнтъ Хѣ еднно СЕ 1046 7; лфе кто не съэдлннтъ врл-шенцл. толн мъішъ его въкочрснтъ. нлн сътъретъ са. ктн денъ дл постнтъ са СЕ 1046 25; лфе к'то въ цркве съпа. толн емочр врлгъ блл^нъ прннесетъ въ сънѣ. ж денъ дл постнтъ са СЕ 105а 6. толн не... нъ. Гр. каі он ... акГа. Не СаМО ... НО. КЛКО ННЪН ВНДАф[....] трочрждлл^ж са вь т[.]флньн. толн не пот[ь]фл^ом' СА. нъ стъ[..] к'ннгън слъншАфе смьѣ^ом' са Р V 4.11. 2. Свързва съчинени съпоставителни изречения: но, но тогава, лфе которъі вѣлорн^ець. женж нмъь толн съ точрждеіж. влж сътворХ СЕ 1026 19; лфе кто помъіслнтъ нл женж. точрждвк. толн не можетъ съ неіж съгрѣшнтн. Хѣ дл поклетъ са СЕ 103а 7; лфе кто помъіслнтъ влждъ сътворнтн. толн не можетъ. дл тръгочр-внтъ к СЕ 1046 4; ѵто гллгол'ешн ѵочрдесл въ ржкочр дръпА кднлѵе. толн лн ^лбъі вллгодѣтелнч вл С 417.10. М, 3, А, СК, Б, СЕ, К, С, Р. Гр. кт. Вар. толѣ. Нвб. Срв. толко ОА, ВА, ДА. толнко местоит. показ, и нареч. I. Местоим. показ, за колич. 1. Толкова много, така много, і глша емочр оѵрѵс-ннцн. отъ кждѣ вь^ьмс-мъ НЛ почрстѣ МѢСТѢ ^ЛѢБЪІ. НЛСЪІТНТН толнко нлродл М Мт 15.33 А, СК; онъ же отъвѣфлвъ рс-ѵе отъцю свос-мочр. Т0ЛНК0ЖА6 951 ТОЛНІС& се толнко лѣтъ рлвотлкк тевѣ. I ннко-лнже ^лповѣдн твоемч не прѣстжпн^ъ М Лк 15.29; коюмочр ночрждеет; очрмь-ръшочр ѵловѣкочр. нменемь толнко лѣтъ ВѢСН Н^ГОНАТЪ са. н елнко ыл велнѵнл въ цръквн СЪБОрНѢН ВЪІВЛВКТЪ С 136. 17; толнко же іемв ^ълл нлнесъшочр нн КДНОГО ГЛЛСА НСП8СТН. НЪ ПрѣБЪІ ТрЪПА лкъі нномочр Л N6 слмомочр стрлждж-шточр С 153.3. 2. Само, тъкмо, единствено. толнко рьцн слово н нцѣлѣетъ. слочргл моѴ СК Мт 8.8. П. Като нареч. До такава степен, толкова, така много, толнко же ѵьстьно іестъ нма кмочр отъ вллго-дѣтн. длнъіа кмочр отъ стллго ДХЛ С 40.8; толнко пострлдлвъ прѣвъі ве-стрлстьнь С 436.18; толнко же стръ- ГЛНЪ ВЪІСТЪ СТЪІН ВЖНН МЯчѴбННКЪ. дондеже масл кмочр плдоша вьсл нл ^емн С 149.20. толнко ... ілко[же]. Гр. тосоотоѵ ... состе, тоаоотоѵ ... сбд. Толкова ... че. толнко во вѣлше вь^лювькнъін н слл-вънъін. грлдъ. ілкоже въторън словѣѣ-ше отъ цѣслрѣ грлдл С 56.16; н П0КЛЛНН1Л енлж. толнко могжштж. очр ѴЛОВѢКОЛЮВНВЛЛГО ВЛ. 1ЛК0 не тьѵыж отъ слмѣ^' ТѢ^Ъ. лдовъ врлтъ. нъ н отъ родл огЛнллго н мжк' НС^ЪІТНТЪ ѵловѣкл С 514.1; толнко же ллѴъвокк Н БЛЛГЪІНМН ДѢЛЪІ. ПОСПѢШНВЪ ѵьстъ-нъ лвн са н очргодьнъ вочр. ілкоже кмочр н длръ нл вѣсъі полочрѵнтн С 514.10. толнко ... клнко. Гр. тостонкй ... оасо. Толкова ... колкото, толнко люѵе бъі-въ лнглъ. елнко рл^лнѵнѣе н^ъ нлслѣ-довл нма Е 66 1. толнко ... клнкоже. Гр. тоаошоѵ ... остоѵ. Толкова ... колкото, сънл же толнко прніемылше. клнкоже тъѵыж очрмл не погочрвнтн. вессьннкмъ С 274. 24. клнкоже ... толнко. Гр. оаоѵ ... тоаошоѵ. Колкото ... толкова, не клнко же лн онл теѵллше къ Семочр. толнко онъ очркллніллше са ка С 365.29. М, А, СК, С. Гр. тоооОхо?, ёяі тооошоѵ, тооаѵга, цбѵоѵ. Нвб. толико остар. и диал. ОА, НГер; толко остар. и диал. ОА, ВА, ДА. толнкожде нареч. Толкова пъти. въ^-двнгшочр кретъ лр^нерею. нл въстокъ ... н плкъі нл ^лплдъ тлкожде. н нл полвдне толнкожде н нл полочгнофъ тлкожде Е 31а 10. Изч. ' Е. Нвб. Вж. при толнко. толнкъ, -ъін местоим. показ.-прил. 1. Толкова голям по сила, значимост; такъв, лмннь глкч влмъ. нн въ н|лн толнкъі вѣръі не оврѣтъ М Мт 8.10 А. Срв. Лк 7.9 М, А; і толікж сілж длстъ ті Дл неджжънънд очрвл-лочреші. I проклженъікч оѵіштлеші. і СЛѢПЪИА ТВОрІШІ ПрО^ЬрѢТІ. I ннл многл ѵюдесл тлковл творітн К 4а 40; стъін же кононъ вндѣвъ н^ъ толнко невѣрь-ство. НкКо н ^нлменніл просАТ'. реѵе къ ьЛнмъ осллвнте мн млло. н се сътворнмъ С 30.21; клко прѣовндѣвъше вьсѣ^ъ. къ вочр н вллдъіцѣ н строителю, отъ толнкъі сллвъі н отъ слнл. вь ДИ^ъже бѣ^ж вь мнрѣ семь С 54.20; нн лште Н М А^ЪІЦН ДОВЬЛѢЛН ВЪІША ТОЛІКЖ доврж дѣтѣль мжжь вьспѣтн С 82. 26; толнкъ трепетъ въістъ прѣдъстоА-штннмъ. ілкоже не тъѵыж кръстніл-номъ юднѣмъ пллклтн са съ ьйнмн С 108.25; не мжѵн кго. нн гллголл кто снн к-стъ. нже дръ^нж прѣдъ всѣмн ^очрлж МЬНѢ ТОЛНКЖ Н^ВѢШТЛТН С 360.21; нъ не толнкл тъштетл тъѵніж прл^дъночріжшточрочрмочр. нъ несътръ-ПѢТНІЛ МЖКЛ н ПО МЖЦѢ ОТЪВѢТЪ мно-гъ ;<очрлъ нлплъненъ С 377.29; толнкл во снлл вѣлше очрѵнтеліл. дл н влжд-ННЦА прнвлѣштн нл свою послочршлнне С 408.20; толнкъ во длръ длстъ са кмочр. (лкоже кмочр словомъ въскорѣ прогоннтн неѵнстъіА д^ъі. по лѣтѣ же ЮДНОМЪ ОТЪГНЛНѢ ВЪІВЬШН ІЛ^ВѢ тон лютѣн С 531.23. 2. Толкова много; толкова голям по размер, количество. толнкл же ^нл(ме)ннѣ сътворьшю емочр прѣдь ннмн. не вѣровлл^ж во нь Т0ЛНІС&ЖА6______________________952____________________________толь М Йо 12.37 А; гла емоѵр нс. толнко лн врѣмл съ вамн есмъ н не по^на лн М6Н6 фнлнпе М Йо 14.9 А; шо свѣтнль-нікомь сжштемъ. і свѣштамъ толн-ісамъ. се бо съка^аіа евАнълістъ реѵе. ѢКО СВѢТІЛЬНІКЪІ СВѢШТА НОША^Ж. I тлко его ые оврѣтлА^ж сатъ К 5а 7; ѵюдсса відѣлъ есі толіка. і таковаа і абьс лі ^абъі створьшАГо К 66 25; глаголаа;<ж бо дроѵргъ къ дркгочр. ілко N6 нматъ донтн мѣстл. до ѵетъірь ДЬННІ. КАКО БО нматъ сътръпѣтн толнкъ ПЖТЬ. БѢД'НОѵр СЯчШТОѴр Н Г°рЪНО\С С 31.10; л Аште н кдннъ бн бъілъ ѵочрднмъін. довьлѣашс нашсн снлѣ ОДОЛѢТН. А Н6 нъ толнко множьство. тржтъ ОНМЪСКЪІН. ПЛЪКЪ НбПрѢБО- ремъін С 82.30; не стъідншн лн сд жърА КАменню прѣдъ НАродомъ пръдъ толнкомъ множъствомъ нлродА С 115.30; толнкл ^нлменніл бъіша. н толнка ѵоч^дсса. н ннѵъсоже са оть тѣ^ъ осрстъідѣША жндове С 443.1, 2. 3. В самостойна употреба. Толкова, такова количество, вьлѣ^е же снмонъ пет(р)ъ н і^(в)лѣѵе м(р)ъжж на ^емліж плънж велнн ръівъ. съто н пать дссатъ н трн. I толнкоѵр сжштю не про-тръже са мрѣЖА М Йо 21.11; н пого\р- БН НАША ПЛОДЪН. ТОЛНКО КрАДЪ кдннъ С 42.4. 4. Като същ. толнцн м. мн. Гр. о! тоооѵтоі. Тези много на брой хора, това множество, кт0 сьде кстъ цѣслрь славѣ. кто сь кстъ ТАКОВЪН. ТАКОВАІА СЪ ТОЛНЦѢМН СЬДС творА ѵосрдесА С 466.21. въ [иа] толнко [толнцѣ] ... ілкоже. Гр. Ё7П тостойтоѵ ... соате. Дотолкова ... че. н къ толнко н^немогъ. ілкожс- нн ЖН^НН НАДСЖДА ОТ' ѴЛОКѢКЪ нмѣтн С 553.18; иа толнко же прѣжденАрс-ѵенлА ЖеНА. ОТЪ ПОКААНЫЛ КЪ ^СО\р СА ПрНКб-де. ілкоже ѵьстьнѣ ьавнвъшн са ен. н ДАрл на бѣсъі съподобнтн са С 518.1; НА толнцн же жнтнк кго славьно бъістъ. глкоже ПО ДВѢМА дссатьма н трьмь дссатьмь ѵрьйцемъ к ь&моѵр прн-^однтн С 519.7. ТАКОВЪІН н толнкъін. Гр. о тоюото<; каі тпЛ,ікойтод. Такъв и с толкова достойнства човек, нъ таковъін н ТОЛНКЪІН. нже ТОЛНКА ДАрА СЬПОДОБЬК- нън. въ скорѣ вь^несенннмъ нъкъінмъ НЛН ВеЛНѴААНННМЪ АТЪ. въ сьгръше-ньк попоѵрштенъ бъістъ въпастн С 519.11-12. ТОЛНКО ... клнко. Гр. ТОООНТОѴ ... остоѵ. Толкова [такова количество] ... колкото, ѵто можешн толнко датн. клнко тъштншн са отатн С 87.17. толнкъ пжть въ^ьматн. Гр. тсерш-бенсо. Грижа се усърдно, полагам усилия. к'то покмьктъ врлѵевн троу- ЖДАЯБШТОЧр СА. Н ТОЛНКЪ ПЖТЬ ЕЬ^С- мыжшточр С 361.5-6. КЛНКО [(АКОЖе] ... ТОЛНЦЪМЪ. Гр. ООСр [остшяер] ... тостоотоѵ. Колкото ... толкова, клнко бо велнкок въ^дръжА-ньк н жнтнк прѣжде обавн. толнцѣмь вел'мн н отъпАде. н ілкоже велнко падс- НЬК. ТОЛНЦЪМЪ ВАШТ6 ПОТОМЬ КГО БЪ1- стъ нспрлвькньк С 521.1-2. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. тостсштос, тоюѵсо^, ттрлкойтос;, тооошоі; каі тг)Алкоъ-то<;, цехрі тоътои. Вар. толікг. Нвб. толик диал. НТ. Сре. толек диал. НТ; толък диал. ОА; толкав, толчав диал. БТР, АР, ДА. толнкъжде местоим. показ. В самостойна употреба. Толкова, такова количество от нещо. н прн^влвъше вссточрднж женж Н БЛЖДНЖ. ДАША ен ДВА ДеСАТН ^ЛАТНЦЪ. Н ННО толнко жде [влг. толнкожде] овѣштлвАквште датн сн. лште въ^можетъ ^апатн БЖНК рАБ0Ѵ|* нлкѵѵвочр С 515.3. Изч. С. Гр. тоасшта. Вар. толнко жде. Неб. Вж. при толнкг. толь нареч. Толкова, до такава степен. Ѵ0 ОКАННН Н ВЬСѢКО ОКААЫНН. ѴТ0 пострлдАв'ше толь скоро сътжжнвъше СН отъвръгостс- СА ВЛДКЪІ ^СА. Н САМН са діілволоѵр прѣдАсте С 107.15; лште ЛН Н ^АКОНЪ ПрИСТЖПНЛН БЪІША. КАКО очрво СЬМѢА^Ж нже толь стрАшнвн прн-стжпнтн. како лн прнноѵрднтн МОЖА- тольма 953 ТОМА ^ж С 441.16; кьтожс- толь дьр^ь кстъ МЛ А 21. толь келнкъін. Гр. тосгоотос;. Толкова ГОЛЯМ. Н ВЪ^ЪВЛНОМЪ БрЛТНС-ІЖ ГНСІЖ не- ОЧрКОрНТН ТАК0ВЫА БЖНА БЛЛГОДѢТН. НН ПОГОЧрБНТН ТОЛЬ ВСЛНКЫА ѴДСТН Н6- врѣженнс-мь бжнн^ъ повелъннн ЗЛ Iа 20. Изч. С, ЗЛ, МЛ. Гр. оитм. Нвб. Срв. тол остар. ВА; толкоз диал. АК; толкози диал., толкозито диал. ОА; толкова ОА. тольмл нареч. Толкова, до такава степен, дотолкова; така. толмл же Бб^БОЖЬННН ТН МСТЛШД КЛМСННК нл прлвьдьннкл. до^елтже нлпльнншд пештерж клменніл С 216.26; въскжіж мд г°сподн тольмл прѣ^ьрѣ С 287.9; ттм'же ин тѣмь бъістъ довьль№ тъѵыж поочрштеннк ... нъ тлмо нн воглточрочрмочр. нже ТОЛЬМЛ ѴЛ0ВѢК0-ЛІОБЬЦЪ въктъ. кчкоже н ^л прнклочр-ѵьшда сд кмочр пештн С 374.9; не отътд^лнмъ сд очрво. не тольмл прнк-мьктъ очрстл пророѵьскл. ілкоже кротъ-къін;<ъ н тн^ъінр<ъ ѵловѣкъ С 383.19; тольмл лн чѵ мжжочр дръжнмъ ксн не-въдѣннкмь. дл сего не рл^очрмѣешн С 475.19. не тольмл ... іельмнже. Гр. ох> тооо-отоѵ ... олбаоѵ. Не толкова ... колкото. плѵе же не толмл врѣднвъ. іелмнже нсцълнвъ. скръвьнъ влмъ нсповѣдліж сд С 429.20. С. Гр. тоаоотоѵ, тоаовтм, ёяі тоаойтоѵ, оіков;, отксо. Вар. толмл. Неб. Вж. при толь. тольмн нареч. Толкова, до такава степен, дотолкова; така. тольмн. подл не можлше его прѣдлтн. лште не БІ слмъ ^отѣлъ. I того не можллше ^ьрѣті. егоже ^отѣлше прѣдлті К 5а 3. Сре. С 412.14; внждь рлве вжнТ ►лк0 мъі нѣсмт. тол'мн внньнн ілкоже непослочршьлнвнТ ѵловѣцн н ^ьлнТ С 41.21; поѵто тол'мн тъкъ ксн. прндтн бллгодѣтн С 336.17; клмъік'. връже нл гллвж прѣподовьнллго. н толмн н іл^вн. ілкоже н^во/Сенннмъ н дѣло съісоньѵлтн С 558.1. не тольмн ... кльмн. Гр. тостотоѵ ... баоѵ. Не толкова ... колкото, н очрѵс-ннцн слъішлвъше рѣшд. тн лште очрсънж нцѣлѣктъ. не тол’мн вого-ѵьстьно отъвѣштлшд. іелмн врлѵьвно С 314.12. Изч. К, С. Гр. тосгоіпоѵ, оотм^. Вар. тол'мн, толмн. Нвб. Взіс. при толь. ТОЛѢ еж. ОТЪТОЛѢ. томл, -ъі м. ЛИ. 1. Тома, наречен Близнец - един от 12-те апостоли, според преданието умр. мъченически в гр. Маланпур [Индия]. Пр. на 6 октомври и 30 юни [Събор на 12-те апостоли], томл же едннъ отъ овою нл десдте нлрнцлемъі влн^нецъ. не бѣ точр съ ннмн егдл прнде нс М Йо 20.24 А, О. Сре. С 498.26; глл емочр томл гн нс- вѣмь клмо ндешн. I клко пжть можемъ вѣдѣтн М Йо 14.5 3, А, СК; реѵе же томл нлрнцлемъі влн^нецъ. къ очрѵеннкомъ. ідѣмъ н мъі дл очрмьремъ съ ннмь М Йо 11.16 3, А, СК; і по осмн денъ плкъі Бѣлр<ж вънжтрь очрѵеннцн его. і томл съ ннмн. прнде нс двьремь ^лтворенлмъ.^і стл по срѣдѣ н реѵе мнръ влмъ М Йо 20.26 А; по томь глл томѣ. прннесн пръстл твое (е)го сѣмо. I вн^жь ржцѣ мон. і прннесн ржкж твоіж. I въложн въ реврл моѣ. і не вждн невѣренъ нъ вѣренъ М Йо 20.27 3, А, О; I лньдрѣіж н фнлнпл. і влртоломѣл. і млтътел. і томж. і нѣ-ковл ллфгеовл. і тлдел н снмонл. клнлнѣл М Мк 3.18 3; мцл окто е мнне стлл айплл -о-омъі А 1226 7; лште мене въпросдтъ клко вьскрьсе ^ъ. не вѣдѣ ѵто рекж ... рекж л^ъ -о-омл лпостолъ С 511.4; ѵт (!) бъістъ -о-омл. ѵ’то сд сжпротнвншн петрочр. ѵ’то сп’рн-шн съ дрочргъінмн С 511.7; стллго оцл нлшего іѵолннл ^ллтоочрстллго слоко_въ новжіж недълж. н о невѣрьствнТ лплл -о-омъі С 498.13; море отоѵьнок ^нлктъ МЖЖЛ. ННОА^ЪІѴЬННЦН ѵьтжтъ -о-омж. томныъ 954 топаыь^ьк вьса стрлнъі дьньсь прл^дьноѵріжтъ. н ССРО слово лкъі длрЪ ВЛЛДЪІЦѢ прн-носатъ С 509.9; вѣстъ плсточдеъ ^вѣрѣ ... вѣстъ прнстлннште воѵррж. вѣстъ воннъ рлтннкл. ВѢСТЪ -е-омл лрніл. вѣстъ н отъгоннтъ ... N6 въ-дворнтъ са с ннм С 510.1. 2. Тома I -цариградски патриарх [607- 610 г.]. Пр. на 21 март [през ІХ-Х в. на 22 февруари и 22 ма^т]. мцл к^нв стлго оцл нл томън лр(іл. црѣгр& А 144а 29. 3. Тома - ктитор на старобългарска църква, (гн по)мнло\рн. рлвл своего нол(ыл) пре^внтерл. н рлвл своего -о-омял. съ^ъдлвъшлѣ. эдлмъ. свАтлего. вллснѣ. лмннъ Т. томл лоуклвлръ. Името на притежателя на Синайския псалтир, томл ло^клвлръ СП 23а 22 (глоса, Север., с. 23, бел. под линия). М, 3, А, СК, 0, СП, С, Т. Гр. Ѳооцом;. Вар. •О-ОМЛ. Нвб. Срв. Тома ЛИ, Тома ж. ЛИ, Томан ЛИ, Томов ФИ, Томанов ФИ, Томана ж. ЛИ, Томанка ЛИ, Томчев ФИ, Томчов ФИ СтИл.РЛФИ; Томова падина МИ ИД, МНЛом; Томов валог МИ, Томови колиби МИ ЙЗ.МИПан; Томевица МИ, Томевата нива МИ, Томеви буки МИ ЙЗ.МИП. томннъ прил. притеж. от ЛИ. То-мин, който се отнася до Тома -един от 12-те апостоли, юдннъ лрнѵрс. лншнтъ са словл. тъ юдннъ отъплдлютъ отъ жрѣвніл. не нсповѣ-дллтъ съ •оюмж гн *л ... не съложнтъ СА СЪ -е-ОМ/К. ые вьслѣдоѵрютъ прлвь-дьыллго. л ѵьтъі юмо\р дьнн н прл^дь- Н8А СЬ ОВЬШТННМЬ ВЬСбХбННН ПрНЛЛГЛА СА. къ дроѵргомъ ■©•ОМННОМЪ. НЪ N6 оѵркрлдетъ ^ъловл довродѣлыыл С 509.26; н нлсъ съ совояв вь^ведъшлго. о очрпвлннн ЖН^НН ВѢѴЬНЪІА. ІЛВѢ же въ еѵрлгг'ельскъін^ъ проповѣдлвъшл глл-сѣ^ъ. вллженн во реѵе не вндъв’шнн н вѣровлвше. ■еюмнно невѣрьствню нцѣ-ліла. довлілншннмъ очрпвлнью ВѢ-ѵнъіа жн^нн остлвн С 533.15. Изч. С. Гр. той Ѳшда. Вар. ■о-оынмъ. Нвб. томин ВА; Томин ФИ СтИл.РЛФИ. томнтеХь1, -іл т. Тиранин, мъчител, насилник, самовластник. не отъ-връгж са лчррнлнілне томнтелю н непрѣподовьне. не прѣльстншн рлвъі вогл въішьніллго С 1.27; лледлндръ реѵе. ннѵ'тоже сжтъ мжкъі твоа томнтелю ... ілко крьстнілнъ ксмъ н іестъ вогъ нл невесе^ъ. помлглан мн С 156.22; тъгдл томнтеХь сллдьцѣ прннмъ ВЛДНВЪШАА ТЪІА. ОТЪВѢШТЛ гллгола шъдъше прнведѣте мн н С 215.10-11; то слъішлвъше окллннн рлдн БЪІША СЛЛВАШТе томітеліл. дл твръдо н непостжпьно вждетъ. нже отъ йего нл крьстылнъі вѣшенню С 215. 14-15; прнмъішлѣн ѵо томнтелю мжкъі. АЖе НМЛШН ВАШТЬША. ДЛ ПОНѢ тлко очрвѣсн ілко немоштьнн сжтъ С 165.23. С. Гр. торосѵѵоі;. Вар. томітель. Неб. Вж. при томнтель11. томнтеХь11 прил. притеж. Тирански, който принадлежи на тиранина, на насилника, рлве вогл въішънѣѴо. н плетохте словесънън^ъ овецъ. клко нъі остлвн юдннъь н юсн въ ржцѣ томнтел'н. н ннк'тоже отъ нлсъ оѵрвѣдѣ С 225.10. Изч. С. Гр. той тираѵѵоо. Неб. Сре. томителен книж. остар. ОА, ВА, БТР, АР. томнтн, томлнк, томншн несв. Мъча, измъчвам, тоже пръвліл жн^нь стл-вылше. дл оѵрже свокк доѵршж пеѵллнкк томылше С 240.10. Изч. С. Гр. раоаѵ^со. Нвб. томя [се] остар. ОА, ВА, РРОДЦ. томл“енью, -ю. ср. Тирания, насилие, много во вѣсовлнню юже отъ теве томью-нню въвръже та въ ^очрлж С 1.5-6; се очрво скврьн'нллго томенню лнтонннл. нл осрлмьюнню прнведъ С 161.14. Изч. С. Гр. тораѵѵц. Вар.томькннк, томеннк. Нвб. томление книж. остар. ОА, БТР, АР. топлнь^ью, -1л ср. Топаз, скъпоценен камък, сего рлдн вь^лювн^ъ ^лповѣ-дн твоіа. плѵе ^ллтл V топлньзнѣ СП 118.127. Изч. топло 955 тоѵнло СП. От гр. то7Ш^іоѵ. Вар. топлнкзно. Нвб. Срв. топаз т. ЕтМл, БТР, АР. топло нареч. Топло, горещо, н сжшточр ѵлсо\р третнюмочр ноштн. слъньце о НВ^Ъ ВЪСНГА ТОПЛО 1АК0 КЪ ЖАТВЖ С 77.30. Изч. С. Гр. Оеррбс;. Нвб. Вж. при топлѣ. топлота, -ъі ж. 1. Топлина, отъгоннмл БО ТОПЛОТА отъ конецъ ТѢЛА С 89.25; а кже ока'нѣк. іако н невесьнъіА жн^нн погрѣшн са. н нн сса же наслади са. абнк же прнкосновеннн ТОПЛОТЪІ. пльтн кго рАстдАвъшн С 93.15. // Образно. ѴОТ Ъ НАѴЬУГЪКД НБСІ нс^одъ его. н СЪрѢТАНЬѢ го до КОНЪЦА нвсі: н нѣстъ іже оѵркръіетъ см. топлотъі его СП 18.7. Срв. С 348.27-28. 2. Горещина, жега, зной. южоже въ грддѣ нн смо-къі вждетъ. нн джвъ ннкдкъже мно-ГЪІА рАДН ТОПЛОТЪІ н соч^отъь въ^дв-^А ЛАВрЬСКААГО С 301.13. СП, С. Гр. -йЕрцг!, тб йерцбѵ, Оеррбтгц;. Нвб. Срв. топлота ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР; топлина. топлъ, -ъін прил. 1. Топъл, който излъчва топлина, н сжштоѵр ѵдсоѵр третнюмо^ ноштн. слъньце о і-Гн^ъ въсніл топло ілко въ жатвж. н рдстдлвъ са ледъ въктъ вода топла С 77.30; НМѢШ6 же ВрѢМА ^лѣвъі ѵнстъін ТОПЛЪІ. ВННО Н МАСЛО дрѣвѣнок. н МЛАДЪІ съіръі Н АНЦА. Н КрНННЦЖ медоч)1 н съложнвъ отнде С 291.6-7; то топлок вь^вѣіаннк кгово С 349.12. // Образно. кгда мллденнштъ крьвннк вн-о-лекмъ влгърнмъ вѣѣше. н МЛАДЪ гро^ньвъ МЬСТЪ МЛАДЪ. съ роднтел"ь ТОПЛАМН СЛЬ^АМН мѣснмъ БѢАШ6 С 397.17. 2. Ирен. Топъл, мил, сърдечен, прѣцкдръі вже ... В'С6М0\р ПрНБЛНЖЛ(ЖфК>МО\р са любовник. н прнвѣтомь топломь. рекъі ^Авждетъ женл отроѵд свое. нъ атъ не ^авждж васъ СЕ 92Ъ 7. 3. Прен. Разгорещен, въодушевен, лѣпо вѣ кмоѵр прѣжде постдвнтн дрѣво таннок крьстл. тн тъгда топл0мъ дочр^омъ нже къ адѣ лежАтъ к тѣмъ прнтештн С 404.25-26. СЕ, С. Гр. Оеррбд. Нвб. топъл ОА, ВА, АК, Бот, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; топлий книж. остар. ВА, НГер. топлѣ нареч. Топло, горещо, рекше косоже югъ. топлѣ вь^вѣіавъ помрь^ъ-ШАА ВОДЪІ. НА Прьвок КСТЪСТВО КОДЪ- нок прнводнтъ С 349.6. Изч. С. Гр. іЭеррбі;. Нвб. Срв. топло нареч., топъл прил.ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА; Топли дол МИ, Топлик МИ, Топ-лица МИ БС,ЕРГ; Топлодолска планина МИ, Топлодолска река МИ ЙЗах,Кюст. кр.; Топлев ФИ, Топлодолски ФИ СтИл, РЛФИ. топрьво нареч. Току-що, тепърва. ІАК0Ж6 ТѢЛО КН0 СТрАСТЬННКОЧ)1 н^глаж- дено. н оѵршн кмо\р свѣтьлф въістл. БрАДА же КМОЧ)1 АКЪІ топрьво ВрАДѢІЖ-штв свьтѣАше са С 142.8. Изч. С. Нвб. топръво, топръв, топръва диал. НГер, ЕА, ДА. Срв. тепърва 'едва сега’ ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. тоѵеньк, -»д ср. Леене, проливане [на сълзи], како лн съповѣдѣ Аже прн нлсъ вѣньца нсплете севѣ сль^ънъінмъ тоѵеннкмъ С 274.17. тоѵеньк кръве. Гр. рнстк; оЛцатос^. Кръвотечение, і жс-на едннл сжштн въ тоѵеннн кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сАте М Мк 5.25 3, А, СК, У. Срв. Лк 8.43 М, 3, А. Изч. М, 3, А, СК, У, С. Гр. клуб- Вар. тоѵснніе, тоѵс-ішс. Нвб. точение, точене остар. ВА, НГер, ЕтМл. Срв. течение ОА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. тоѵнло, -а ср. Приспособление за мачкане на грозде; лин, точило, кораб, шж прнтъѵж слъішнте. ѵлкъ вѣ домовнтъ. іже нлсддн внногрлдъ. і оплотомъ і огрлдн. I НСКОПА вь немь ТОѴНЛО. I СО^ЪДА въ немъ СТЛЪПЪ. I въдлстъі. н дѣллтелемъ. н отнде М тоѵнтн 956 Т()ЛП67Л Мт 21.33 З1, А, СК. Срв.Мк 12.1 М, 3; въ концъ о тоѵілѣ^ъ псллмъ длдовъ СП 8.1; въ конець пъслломъ о тоѵілѣ^ъ лслфовъ въ піать совотѣ СП 80.1; въ конс-ць о тоѵілѣ^ъ сномъ кореовомъ пъслломъ СП 83.1. Изч. М, 3, А, СК, СП. Гр. Хг|ѵб<;, гшсАтіѵіоѵ. Вар. тоѵіло. Неб. точило 'голям съд, в който се мачка грозде’ Дюв, РРОДД; 'колело за точене, острене на ножове’ ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; Точиларов ФИ, Точилков ФИ, Точилов ФИ СтИл.РЛФИ. тоѵнтн, тоѵж, тоѵншн несв. 1. Тичам, препускам, бягам, не сь, лі тоѵа прнде скоро троѵрднвъ севе. н слогоѵріж-штаа тевѣ С 49.3. // Състезавам се. ие вѣсте лн господніе мон шсо л^ъ нл нлшен 2,емн. сллвенъ съі плсменемь. въісокъ же слномъ. воглтъ же ^ѣло. нл по^орнште мнръыоіе. тоѵлл^ъ нгрлл^ъ н троѵрждлл^ъ са С 63.10. 2. За буря, бурен вятър - бушувам, вилнея, вжі творьѵс-. гллвъі н^ъ овллкл мосве— вн. прко\р твоемоср. тоѵАфн воѵррн. СЖфН ВНѢЛНЦН. людемъ ТрЪПАфС-МЪ ^ІМЖ велнкж. ^емн трдсжфн са. творАфн тржсъ сноночр СЕ 44Ъ 8. 3. Лея, проливам [сълзи], помнлоѵрн МА П. I ДЛЖДН МН П. 0ѴНМЛ МОНМЛ СЛЪ^ЪІ тоѵнтн. дл сн імн омъиж стоѵрдънлл дѣлл ѣже тъі слмъ вѣсн влко СС Іа 9. кръвь тоѵнтн. Гр. аірорроесо. Страдам от кръвотечение, вндѣша крьвь ТОѴАШТАА СТЛВЬЮНЪІ КрЬВЬНЪІА рѢІСЪІ. тоже ОЫН рЬВЬЫОСТНІЖ ^лдъ^нж- тн са ^отѣл^ж С 398.27-28. Изч. СЕ, СС, С. Гр. ЁХсшѵсо, атабіархем. Нвб. Срв. точа, ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. трлвл вж. трѣвл. трлвнтн, трлвлкк, трлвншн несв. Прич. сег. деят. като прил. трлвлАН. Гр. аітонреѵос;. Който убива, който изяжда, плстоер^ъ довръін н вллгън. положнтъ дочршж СВ01Ж тъ. ОВЬЦА СВОА. дл шсоже овьца трлвАштннмл (погр. вт. трлвАштннмъ, Север., с. 328, бел. под линия) влькомь ов'цеіА лаѵатъ ловьцн С 328.23. Изч. С. Нвб. Срв. травя диал. ВА, ДА. трлгТнлнъ, -л т. ЛИ. Трагиян - име на вожд на исаврите. вълше же съ трнкон'домъ. трлгнілнъ ^ѣло сллвь-нъір;ъ. воіеводл съі нслвръсквмоѵр а^ъі-кочр. нже прн^ъвлвъ -о-очр-о-лнлл воѵь-стнвлго попл С 564.8. Изч. С. трлкніл, -іа ж. МИ. Тракия -географска област на Балканския полуостров, византийски диоцез и провинция, а от VII в. тема. н съвърлвъше плъкъі своа. прѣплоѵрвъше рѣкж рекжмжіж доѵрнлвъ. плѣнілл^ж кѵрлкніж. скрьвь же н пеѵллъ не уоудж нмѣл^ж грлждлне С 191.19. Изч. С. Гр. Ѳракт|. Вар. -о-рмаил. Неб. Тракия МИ. Сре. Тракиев ФИ, Тракийски ФИ СтИл.РЛФИ. трлпегъ, -ъі з/с. 1. Трапеза, маса за ядене, н псн ѣдатъ отъ крочрпнцъ плдлисштн^ъ съ трлпе^ъі господен свонмъ М Мт 15.27 3, СК', н псн подъ трлпе^о/ж ѣдатъ от крочрпнцъ дѣте-скъ М Мк 7.28 3; вѣлше прѣдь ннмл трлпс-^л очрготовлнл вьсѣѵьскъінмн врлшънъі довръіннмн С 182.9; въше-дъшс- ил овѣдъ. н сѣдъше нл трлпегъ въквснвъше вннл. дл лште довро вж-дстъ. то сллдьцъ пшжтъ от него н вь^веселАтъ са С 267.9; ѵловѣкъ же ПЛКЪІ вѣ оѵрвогъ. НМѢА телнцж юдн-ыж. /лже нл трепе^ѣ сь ннмь ілдѣлше С 359.30. 2. Масата в светилището в старозаветната скиния, където поставяли хлябовете на предложението. скнннТ же съвръшн са пръвлѣ. въ ыонжс свѣтнлннкъ н трлпс-^л. н прѣдложснне улѣвомъ Е 28б 17. // Жертвеник, престол - най-важната принадлежност на олтара, където се принася евхаристийната жертва. сгдлжс прнведжтъ пострнгъшллго трДПѣ7&, 957 Тр&ІАИг СА нл. трлпс-^ж. поіжтъ. ПѢННе сс глл г СЕ 99Ь 24. 3. Прен. Храна, ядене, очрготовлль со прѣдо мноіж трлпе^ж. ПрѢДЪ СЪТЖЖЛІЖШТІНМН МНѢ СП 22.5; с-дл въ^можстъ въ очрготовлті трьпс-^ж въ почрстъіні СП 77.19. Срв. С 291.24; вжді трс-пе^л прѣдъ німі вь сѣть СП 68.23; кононъ тъштллшс- са оѵрготовнті нмъ трс-пе^ж. прнносА нмъ ВННО Н ВСЛА нмъ ІЛСТН МОЛІЛЛШС- СА гллголд. пондѣтн ѵадл дл въкочрснте С 38.17; елнко влс'. нлннын очрѵс-ннцн ксте кже очрвогъід трепе^ъі ВЪДОВНѴА N0 по^очрлн. оѵр МЛСЪ внтлнтс С 395.26. 4. Според християнското учение -тайната вечеря на Христос с 12-те апостоли, сего рлді нл сеі трлпѣ^ъ. въівлетъ плс^л і оврл^ънлѣ і нстіннлѣ К 7а 10; прнде во нюдл прнѵдстнтн са сватѣн трепе^ѣ С 420.1. въ^нмлтн трлпе^ж. Гр. цгта то арі-атоѵ. Вдигам масата, прибирам^ разтребвам масата след ядене, мо вь^нмлфб трлпе^ж СЕ 17а 1. ПОСТЛВЛ1ЛТН [прѣдн постлвнтн] трл-пе^ж. Гр. ларахііЗгціоа [тгротйЗтцп] трѵ грапе^а. Слагам масата, нареждам необходимото за ядене и пиене, воглтъін жс ... свѣтло одъннк носнтъ. н воглтж трепе^ж постлвььлктъ С 491.18. // Образно. клко нлсъіштж ЖАЖДЖ влшего ЛГСБОСЛЪІШЛННІЛ. кжіж прѣдн постлвыж словесн трепе^ж С 424.18-19. СВАТЛІЛ трлпе^л. Гр. т| ауіа трапеза. Литург. Светата трапеза, престолът, най-важната част на олтара, където се принася евхаристийна-та жертва, тлко очрво н^волн положнтн са въ цръкъвн стллго прьвомжѵеннкл стефлнл. о деснжіж сватъіа трепе^ъі. вънжтрь въ олтлрн С 209.10. СВАТЛ1Л [тлннліл сватліл н стрлшьнліл] трлпе^л. Гр. р ауга [р срргктр] траке-1,0.. Евхаристийните дарове, светата трапеза, дл н^влвленъ вждетъ. отъселъ в'сего неѵнстл ... нлсъіфлід са БЖНН^Ъ ТВОНМЪ ТЛННЪ. I НЛСЛЛЖДЛІА са. стъна твоеід трлпе^ъі СЕ 22а 24; прновырн МА ПЛІСЪІ СТЛДѢ ТВОбМЪ стъі^ъ ... тлннѣн трлпе^ѣ прновырн СЕ 78Ь 21; нъ врѣМА естъ юже. къ стѣі. I стрлшънѣі трлпе^ѣ прістжпіті. вьсі очрво дл прістжпімъ. съ оѵіштень-емь. і съ цѣломждръствіемь подовномь К 8а 4. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. От гр. трапеза. Превежда и гр. ѵѵркрсЬѵ. Вар. трепс^л, трьпс-^л, трміѣ^л, трѣпѣ^л. Нвб. трапеза ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. трлпѣ^л вж. трлпе^л. трлтлтн, трлфж, трлфешн несв. Преследвам, гоня. сн слъішлвъ лчррнлн-ілнъ лнце своіе н^мѣнѣлше рл^лнѵьнѣ отъ ілростн. н скрьжьтллше ^жвъі нл НЬ. 1ЛК0 левъ ВЪ ДрА^ДѢ ТрЛШТА ^ВѢ-рь. н не постнгъ С 12.8. Изч. С. Нвб. Срв. тратя, тратам 'преборвам, побеждавам’; 'тръшвам, повалям’ диал. ДА. трл^оннтьскъ, -ъін прил. от МИ. Тра-хонитски, който се отнася до Тра-хонитида [араб. Е1-Ьеф‘аЬ] - камениста равнинна област в Североизточна Палестина, граничеща с Васан [Ватанея], Итурея, Хавран и Камениста Арабия, въ пдтое нл десдте лѣто. вллдъіѵъствл тнвернѣ кеслрѣ. овллдличшточр понтьскочрмочр пнллточр нюдѣеіж. і ѵетврътовллстъ-ствочрнвшточр гллнлѣеіж нродочр, фнлн-почр же врлтрочр его ѵетврътовллстъ-ствочрккшточр нточррнеич н трл^оннтъ-сконк ст(р)лноіж. I лѵслнню ѵетвръто-вллстъствочріжшточр. лвнлнннеіж М Лк 3.1 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ТрахсоѵТтк;. Вар. стр^оннть-скъ, стрл^оннтгскъ, стрл^отъскъ, трл^оннтъскъ. трлілнъ, -л м. ЛИ. Траян - римският император Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций [или Деций Траян] Август [249-251 г.]. мжѵенъ же БЪІСТЪ стъін пнѵѵннн мѣсацл млртл тренцбкк 958 ТрбП€ТЬН7» В|'. ДЬНЬ СЖВОТЛ ѴЛСЪ V. прн НЛНѢ {погр. вт. трлнлнѣ, Север., с. 142, бел. под линия) црн о нлсъ же цръствочріжшточр ГОСПОДОЧр НЛШ6М8 Тс эднстосочр С 142. 15. Изч. С. Гр. Трспаѵбі;. Вар. трлнлнг. Нвб. Вж. при троілнн. тренцевк нареч. За трети път. н остлвль а. плкъі шъдъ помолн са трещеіж. тожде слово рекъ СК Мт 26.44. Изч. СК. Гр. ёк трітоі). Вар. трещся;. Нвб. Вж. при третьнцн. трепвал вж. трлпе^л. трепвтлтн, трепеірж, трепекрешн несв. 1. Треперя, треса се. нъ внждж реѵе ТОГО ЛГГбЛЪІ окрьсть СТОАШТА ВНЖДЖ сльньце бѣжаштс. прѣвѣсж рл^днрлю-мж. ^емыж трепештжштж С 437.28. 2. Прен. Треперя от страх, страхувам се, ужасявам се. жснл жс очрвоѣ-въшн са н трепекржштн. ВѢДЖфН сжс въктъ ен. прнде н прнплде къ немочр. і реѵе емочр въсж нстннж М Мк 5.33 3, А, СК, У. Срв. Лк 8.47 М, 3, А, СК; клко древльнѣл твоѣ твлрь. трепе-фетъ теве влко СЕ 1а 2-3; црю нцѣ-лнтелю стрлждіжфннмъ нс^е. теве трепецлжтъ вѣсн СЕ 266 15-16; сего рлдн трАсъі са I трепештА. дл вжн ^рлнітъ ^лконъ К 26 38; н трепе-штжтъ многооѵнтнн. вндаштс Тсочрсл въ пльтн ве^ъ оѵню С 458.15; н поіж-тъ вллдъіѵьствніл. н трепештжтъ ѵн-нове С 458.18; л^ъ покллкГѣіж са нстнн'ночрочрмочр вогочр ... нъ трепештж кго крѣпостн. н ненсповѣднмжіж снлж С 115.18. И Прич. сег. деят. като същ. трепефАН т. ед. Гр. о трерсоѵ. Треперещият; този, който се страхува от нещо. н ісже отъ вл реѵеною. нл кого прн^ьрж нъ нл кротъкллго н мълѵллнвллго н трепештжштллго мон^ъ словесъ С 545.7. Срв. С 173.30. М, 3, А, СК, У, СЕ, К, С, Р. Гр. трецсо, фріаасо. Нвб. Срв. трептя ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР. трепетъ, -л т. 1. Трепет, чувство на страх, ужас. дл тъі мн просвѣтншн очрмъ. I срдѵьнѣн оѵн. твоѣ рл^очрмѣ-влтн. твон стрл^ъ н трепетъ прнсно вьннмлтн СЕ 79а 24; тѣмьже н л^ъ очрмлленъі. недостоннъі рлвъ. съ стрл-^омь н трепетомь. вельмн вьпніж н гл(ж СЕ 36 16; н повръгъшемъ са нл ^емн н прьстнкк посъіплвъшемъ гллвъі своа. толнкъ трепетъ въістъ прѣдъ-стоаштннмъ С 108.25; ѵто се стрлш-ноіс слово н воіл^нь. н трепетъ н очржлсъ С 458.20. 2. Трепет, страхопочитание пред някого и нещо. і ншедъшд БѢЖЛША ОТЪ гровл. I НМѢЛШС ЖС (А Трб-петъ н очржлсъ н ннкомочрже ннѵесоже не ] рѣША воѣ^ж во са М Мк 16.8 3, А; вьсѣкъ кръштенъ съ стрл^омъ. і трепетомь эдлнітн К 2а 30; рлвотлнте вогочр съ стрлуомъ. н рлдочрнте са (емочр съ трепетъмъ С 285.15. Срв. СП 2.11; н съ стрл^омъ н трепетомъ. н лѣпъінмъ въ^дръжлнннмъ. къ гръдочрочрмочр н стрлшъночрочрмв прнстжпнте комьклнню С 405.21. М, 3, А, СП, СЕ, К, С. Гр. троро?, фрікт|. Нвб. трепет ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Трепетанов ФИ СтИл.РЛФИ. трепетьнъ, -ъін прил. 1. Треперещ, разтърсващ се. V подвіжл ска і тре-петънл въістъ ^емлѣ. і осъновлньнѣ горъ СЪМІАСІА СКА. I ПОДВІЖЛ СКА ѢКО прогнѣвл ска нл ню въ СП 17.8. Срв. СП 76.19. 2. Прен. Трепетен, който внушава страхопочитание, страшен, страхотен, вжествъное н стое ... н трепетъное. і невъ^дръжлное. нлрнцлнне. I прн^ъівлнне творнмъ. нл твое ^лпрѣіренне днѣволе СЕ 566 7-8; I въ стрлшънѣмь н трепетьнѣмь сжднфн ^л твоего. съподовн нъі црст-вью твоемочр СЕ 66а 11; въ стрлшъ-нъі. н трепетънъі день сждл. егдл снъ вжьн прндетъ. сжднтн ^ота жнвъімъ. I мрътвъімъ СЕ 886 25; дл поклжешн (лко вьсл тн покоренл сжтъ. н лочрѵд Т(>6ТЬН 959 Т(?6ТЬНЦ6КГч пллменънънъіл. ажс въшествніл тво- Н^Ъ ВОННЪ НС- СЪТрЬПѢВЪША. СТрЛШНДЛ-ГО Н ТрСПСТЪНАЛГО П0В6ЛѢННІЛ твокго. оѵрвднжшд о мьнъ С 164.18. Изч. СП, СЕ, С. Гр. ёѵтроцо?, сррпстб?, <роРерб<;. Вар. трс-пет&нг. Нвб. трепетен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. третьн числ. ред. Трети, който следва след втория, отъ толѣ нлѵатъ нсъ. СЪКЛ^ЛТН ОЧрКННКОМЪ СВОНМЪ. ЪКО ПОДОБЛЛТЪ емочр НТН ЙМЪ. I МЪНОРО пострлдлтн отъ стлрецъ. і лр^нерен. н КЪННЖЪННКЪ. I 0\рВЬ6Н0\р ВЪІТН. н третн дьыь въстдтн ММт 16.21; і очрвніжтъ I н трстн Д6НЬ ВЪСТДНбТЪ. Т?. I скръвьнн бъіша Бѣло М Мт 17.23 3; і ншедъ въ третніж годннж. вндъннъі нл тръжнфн стоьдшта прл^дънъі М Мт 20.3 А. СК; I прѣддддтъ і нл порж-глнне ьл^кмъ I висине н пропдтье. і въ третн денъ въскръснетъ М Мт 20.19 3, А; тдкожде н въторъі. н третн до седмддго М Мт 22.26 3; повели очрво очртвръднтн гровъ до третнѣдго дьне. едд кдко прншедъше очрѵеннцн его ноштніж очркрлджтъі I рекжтъ людемъ въстд отъ мрътвъі^ъ М Мт 27.64 3; очрѵллше бо очрѵеннкъі своід н гллше НМЪ. ЪКО СНЪ ѴЛВСКЪІ ПрЪДЛНЪ ВЖ- детъ въ ржцѣ ѵлвѵсцѣ. і очрвыжтъі н очрвьенъ въівъ. въ третнн день въскръ-снетъ^ММт 9.313, А; бѣ же годннл третнѣд I пропдсд нММк 15.25 3, А, СК; люво бо въторжіж люво въ третнж стрджж прндетъ. н оврдфетъ тдко вллженн сжтъ рдвн тн М Лк 12.38 3, А СК; мъі же нлдъемь са ъко сь естъ ^ОТАН 1ЛЪ Н^БДВНТН. НЬ I НДДЪ ВЬСЪМН снмн третнн се день нмдтъ дънесь. отъ нелнже сн бъіша М Лк 24.213, А; I въ третнн день врлкъ въктъ въ кднд гллнленсцън. і въ мдтн нсвл точр М Йо 2.1 3, А; бѣ же плрлскевмн плстѣ. годінд же вѣ ѣко третгьл. н глд нюдеомъ. се црь вдшъ А Йо 19.14 3; мнлъ мн естъ ндродъ. ідко третні днь прнсъддтъ мд СК Мт 15.32; і къде прнілтн пдкъі ^рдкь свон. днднніа егоже пркоѵр всдомочр. донде въ ддмдскъ. третьен сеть. не пніа нн ѣдъі. і прне^іжфюмочр вітвъі. отъ рдвд твоего днднньа. і вь^ьръвъшю емочр нд нь СЕ 34а 20; егоже отъвъгж очрѵеннцн свон. нд негоже др^нрън ккдша вннъі съмрътьнъі. лъжд послочр^л гліжфе рд^оріж црквь бжніж. і вь третьн день съ^нждіж іж СЕ 48а 5, 10; і въістъ СОЧрГОВЬ въ въ кочрпъ н ѵісъ. іже волеіж стрдсте^ъ ндшн^ъ прнѵдстн сд. рдспд-тні съмръть подъемъ волеіж. вьскръсе третьен день СЕ 67а 20, 24; дд дко ѵдсь третнн прнде. н объіѵьнжіж съконьѵдвъше стнѴ. нлѵаша дрочргь дрочргл поочрштлтн нд довро С 62.18; рлдочрд же са ллеалндръ въскоѵн въ сковрддж. кдінъ же вьннде. д въістъ вндълн въ сковрлдъ сдмого третніл С 158.1; по прьвѣѣмъ въторъін сълл-^нтъ. по вьторѣѣмь третнн н ѵетвръ-тъін С 496.19. третьн нд десдте. Гр. о гріакаіВека-тод. Тринадесетият; този, който е тринадесети, дъвд нд десдте н^ъ кстъ. третнідго нд десдте не вндѣдше ннк'тоже. рл^въ пдтрндр^ъ кдннъ С 121.20-21; овъдочріжштемъ же нмъ. вндѣдше пдтрндр^ъ третнідго нд десдте сѣДАШТл нл крлн столд С 121. 23-24; ннъі вьса отъпочретн вллже-нъін. д третнідго нд десдте ... ан^д ржкж С 121.28-29. М, 3, А, СК, О, СЕ, С. Гр. тргхо;, хрец. Вар. третнн. Нвб. трети ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. третьнцекк нареч. [За] трети път. і остлвль кѵ. пдкъі шедъ помолн са тре-тнцеіж. тожде слово рекъ М Мт 26.44 3, А; онъ же третннцеіж реѵе къ ннмъ. ѵьто во сътворн ^ъло. ннѵьсоже достон-нд съмрътн оврѣтъ о немь. покл^лвъ I очрво отъпочрштж М Лк 23.22 3; чѵтъ-шедъ пдкъі помолн са. і рекъі ... дд вждетъ волѣ твоъ. помолен са третьн- третьнцн 960 трнсАвнил цекч. тожде слово гла СЕ А1а 20; н І2ТЛЛГ0ЛЛ ТО МЛЛгі ІЛСНѢІС. Н ПЛІС7.І вгторнцеія; н третннцеіж сгтворн іемочр С 562.22. М, 3, А, СЕ, С. Гр. ёк трѵгоѵ), трітоѵ. Вар. трстннцскт,, третніцеіж, трстінцскк. Нвб. Вж. при третьнцн. третьнцн нареч. [За] трети път. се юже третн(нцн) ѣвн са нс очрѵеннкомг свонмг вгстлвг отг мргтвгірсг М Ио 21.14 3; глл емочр третннцн М Йо 21.17 3. • М, 3. Гр. [то] тр(тоѵ. Вар. третнцн, трстшцн. Нвб. Срв. третиче диал. Дюв; третича НГер. трс-тые, третыеіе нареч. За трети път. глл емочр третнс-е снмоне нонннг любн-шн лн ма. оскрьвѣ жс пс-трг. ілко реѵе бМОЧр ТрбТНбб. ЛЮБНШН ЛН МА СК Йо 21.17; плкгі же млло помочрднвг трета/е вг тг жде дьнь прнде кг вллже-ночрочрм» грнгорню С 120.16—17. Изч. СК, С. Гр. то трітоѵ, ёк трітоо. Вар. трстисе, третнк. Нвб. Вж. при трстьн. трн вж. трые. трнволг, -л лг. Бодил, трън. ѵѵтг плодл н^г по^нлнте іа. едл овьс-метг кьто чѵ тргыіѣ гро^дгь лн о тріволл смокьві А Мт 7.16. Изч. А. От гр. трфоло^. Вар. тріволг. Нвб. 0. трндесАтг, -н ж. числ. бр. В състава на сл. числ. Деветстотин и тридесет. лдлмочр же отг ослочршлнніл ко-нець прніемЧпочр по дс-вдтн сгтг н трндесАтн лѣтѣ^г С 9.25. Изч. С. Гр. тркхкоѵта. Вар. трндссАть. Нвб. тридесет ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трндьневьнг, -гін прил. 1. Тридневен, който съществува от три дни. гь мон н в°гг мон ... тгі вгскрьсенніемг. вгскргсеныс нлмг поыовн. тгі трндне-выллго гровл ыл ^емн остлвн С 505.27-28. 2. Тридневен, ставащ на третия ден. вгстлнн в°жс сждн ^омн ... Тчѵнл трн днн вг кнтѣ пожнвг. трн-дневгноіе вгскргсенн/е іего прооврлжлл-ше С 478.26-27; сватллго оцл нлшего Т лр'^неппл вгів'шл костлнтннѣ грлдл. Тѵѵлннл ^ллтоочрстллго. слово нл трн-д'невноіе вьскрѣшеные гн нлшего. вг понедѣлннкг С 486.20-21; очрмьрг-шнн^г отг вѣкл стгін^г. вьскрьсж проповѣдлнкштА. трндневноіе гне вьскрьсеннге С 471.5. Изч. С. Гр. тргпрерос;. Вар. трнАнгкгмг, трнд’іквнь. Нвб. тридневен ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. трн^нл, -гі з/с. Награда при състезания. вг ісднон бо отг /едного оглвькннгл. (!) рл^но вгішд прнносн отг кдноа мнлсь ... дьвѣ бо прннмгін дьвѣ прндл. н нже пать тлкожде. оночрде же понеже отг тогожде положенніл. овг множлн н овг же ^очржден прнносг покл^лстл. дл вь лѣпотж н нл трн^нлрсг не тгѵьно прннметл С 376.10. Изч. С. Гр. елаОХоѵ. Нвб. тризна остар. ОА, ВА, РРОДЦ. трннменьнг, -гін прил. Наричан с три имена, триименен [за Бог Отец, Бог Син и Свети Дух], н вь^дѣвг нл вгкотж оѵн V ржцѣ помолн са. н прі^гвлвг сток- трннмсньноіе нма С 44.14. II Като същ. трннмеыьнліл ср. лгн. Гр. Г| тршшѵорос; оѵорасгіа. Триименните Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. сн очрво трнѴменьнліл к-д'но сжтг бжьство. іедннг іестг вг С 28.26. Изч. С. Гр. тг[<; тріабо^. Нвб. Срв. три и именен. трнкондг вж. трокондг. трнконг вж. трокондг. трнодг, -л лг. Триод, трипеснец, канон от три песни в православното богослужение. трнСѵ. глл. л. нл вжнмь стрл ста прѣ^готырнмь. длрЗн нлмь вллгость ТФ А 1. Изч. ТФ. Вар. трнлучъ. трнфоыъ 961 тронил Нвб. трибд църк. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. трнслвнцл вэ/с. трдслвнцл. трнфоыг, -л т. ЛИ. Трифон - християнин, род. ок. 225 г, във Фри-гия [Мала Азия], умр. мъченически [ок. 250 г.] по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 1 февруари [нар. Трифон Зарезан], мцд фс'в? л стріиётлго мкл трнфоыл А 1416 10—11; мо ст&л трофоыл. ѵѵ все глдѣ ^глѣ. гоѵрвдфннмь. ВНИЛ Н ЫН-вгі. I вргтгі СЕ 59а 5. Изч. А, СЕ. Гр. Тртлрюѵ. Вар. трофон?.. Нвб. Трифон ЛИ, Трифонов ФИ, Трифун диал. ЛИ НТ, Дюв; Трихон ЛИ СтИл, РЛФИ; Трифонова падина МИ ИД.МНЛом. трншьдн нареч. Три пъти. клко вллже-ИЪН потръ ... НЖС КЛЮѴА Н6Б€СЬНЪ1А отг ГЛ Прннмгн ... N6 К-А'Н01тК н д'влшдн. ыг н трнш'дн юго отгврггг са С 526. 26-27; помолн са веѵерг трнфн. прѣж-де прѣдлынѣ своего СЕ 466 25; тон нофн до коѵррнѣ вгспѣтнѣ. трнфн от-вргже са. прнемгі покллыне СЕ 486 1-2. Изч. СЕ, С. Гр. трітоѵ. Вар. трншДн, трнірн. Нвб. Срв. трижди, триж остар. и диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трнѵАстьнг, -гін прил. Триделен, състоящ се от три части, рлдоѵрн са крьте стн трнѵдстьнн нл ыемьже. едниь \ѵ троил пльтоносець. прнгво^н са ТФ Б 4 Изч. ТФ. Гр. трірерті<;. Нвб. Срв. три и частен. трон числ. събир.-разд. Трима, троица. юдшъ отг нлсг ые вгі іл^вьнг. отг толнкл нлродл. нгініл очрво трон сжтг плкостн дѣіжште илмг. сотоил н дочр§г н воюводл С 73.1. Изч. С. Гр. треТф Нвб. трой, трои, трое диал. НТ, Дюв, НГер, ДА. Срв. троица диал. ВА, АК; Троица МИИДМНЛом. троннѣ нареч. Тройно, трикратно. вьне^ллпг оѵр^ьрѣшл енлж кжіж сь ые-весе почрштенж кг тнмг. свѣтнтн. троннж свнтліжште (погр. вт. троныѣ свнтліжштж, Север., с. 64, бел. под линия) са. н гллег отг иед стрлсто-носьцл влсоіл. свѣтнло юемг С 64.22. Изч. С. Гр. трісгош!;. Нвб. тройно ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тронцл, -а ж. Според християнската религия — божествената троица, триединният Бог [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух]. в'севлко гГ. тронце вже в'семоггь вждн мн помофьынкг. і вждн мн подлвгн енлж СЕ 726 4; едныж та по естьстьвоѵр пож. тронцж же оѵрпостлсьыжж ѵьтж. ѵоѵе н сные. дше оѵртѣшьыьын ТФ А 23; тлко же тв°рллше вьсл лѣтл жнтніл своюго ... ^лповѣдла н сьвѣдѣтельствоуд 0 вьсѣ^г. нсповѣдлтн н сллвнтн. нерл^-дѣлілюмжіж н кочрТыосжштжіж тронцж С 207.26-27; вѣрочріж л^г вг отцл н сгіыл н стллго д^л. вг прѣѵнстжіж тронцж сгплсліжштжіж мнрг С 261.4; тевѣ сллвж н вллгодлреыню вг^длю-мг. коѵрп^о сг отьцемг н сг свдтгінмг доѵр^омь. юдносжштьыѣн н жнвотво-рАШТнн. н вседргжАШТнТ тронцн С 342.27; сего рлдн оѵрво прл^дьночрнмь ... вѣроѵріжште вг оцл н сыл н стллго дкл. вг тронцж юдыоюстьствьнж н ыесгтворенж С 486.8; ыѣстг во ынкгі же тро^дг (нлш.) тьѵенг твоен мстгн-ын. іжже тгн длешн ве мон тронце Р VII 4.11. СВАТЛІЛ [прѢСВАТЛІА] ТрОНЦЛ. Гр. Ц 'Ауш Тріаф Светата Троица, название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството -Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. тѣмьже іже вее покллынѣ оч^мьретг. то лвѣ то естг. ѣко нѣстг крестьѣнг. понеже ые върочретг вьскрѣшенью. ын вг стжіж тронцж СЕ 666 18; кргфл-емг са вг стжіж тронціж. вг нмд оцл н снл і стллго дул СЕ 676 8; еже са троіш 962 трофнмг прѣстАА тронцА реѵетъ. оць н сйъ і стъі д|<ъ. трн съставн сълнѵьио въ едныомь бжьствѣ СЕ 67а 12; стъін ёппъ ... полніа свАШтеыоіж водокк тѣло. сътворнвъ прн^ъвАЫЬк стъіа тронцд. н абьк въскрьсе мрьтвьць С 637.7. СЕ, ТФ, С, Р, Г. Гр. трій;, ц трюстгі оѵо-цасгіа. Нвб. троица ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. троіці [погр. К 1Ь 7] вж. отрокъ, тронѵьнъ, -ъін прил. тронѵьыоіе МДННОСЖфЬМ, Г)р. ^ оцооіз-ош<; Тріас;. Според християнския догмат за Светата Троица - еди-носъщие [единстнво на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] - Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. божьствьинУ же отьцн льсть овлн-ѵнвъше. нстшънжкк н ыерА^дѣХілк-МЖІгЯ Вѣрж. КДНЫОСЖШТНГА тронѵъ-иааго С 189.16. Язч. С. Вар. тронѵанъ. Неб. троичен остар. ВА. Срв. троически остар. ОА. тронѵьскъ, -ъін прил. тронѵьскою съвъкоѵрпЛыьк. іу>. р тг[<; Тріа8о<; ёѵсостк;. Според християнския догмат за Светата троица -единосъщие [единство на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] -Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. ОГДАЖв БО^НАѴАЛЬНЪІ ОЦЬ. БО^Ы&ѴАЛЬ- N00 рождьство. сно\^ своомочр ѵѵтъкръі. I стааго д^а съшоствно. тронѵьскоо съвъкочрплснно съвѣстьствова СЕ 53а 13. Изч. СЕ. Ноб. Вж, при тронѵьнъ, трокоыдъ, -А и трокоыднн, -ІА м. ЛИ. Троконд - име на [сарацински] вожд, споменато в житието на св. Анин. ВрѢМОЫН жо иъкоюмо^ мныоѵр-ВЪШО^, Н УспрАВЬЮННИМЪ. ДАрОМЪ СТААГО ДОѴДОА ДѢНСТВ0\)Ч0М0МЪ. ОТЪ рАБА БЖНГА АЫНЫА. БЪІВЪІН В0КВ0ДА ТрОКОН- дъ. въ оѵрмрьштвеннк въпадъ. оѵрстрь- МН СА ОТЪ АЫТНО^ННСКААГО В6ЛНКААГ0 грАДА. вь велнкжіж тж поѵрстъіьГж прнтн С 560.30; юже Аште гь рсоштетъ оѵртрѣ отъвѣштаіж вамъ. прнде же во-ѵеръ ^ѣло сълъ поанти' отъ того тро-коы'да. нже реѵе къ пАтрні^ню ие троѵр-ДІ СТААГО. ын иоѵрдн н^лѣстн отъ свокго МАЫАСТЪІрА С 661.21; БѢАШ0 же съ ТрНК0Ы'Д0МЪ. ТрАГ^НІАЫЪ ^ѢЛО СЛАВЬИЪІ-Н^Ъ. ВОКВОДА СЪІ НСАВрЪСК8М0\р А^ЪІКОѴр. нже ПрН^ЪВАВЪ -О-ОѴр^АНЛА БОѴЪСТНВАГО попа С 664.7; тѣм' же въівАіжштемъ. Т0\р БѢА^Ж вьсн. нже СЪ БвЛ(АрННОМЪ трокон'днемъ саыовнтнѴ н жо^панн. н ВНДѣАр(Ж ВСА БЪІВАКБШТАКк С 562.25-26; трнкоыъ же ын о ^емъ бъів'шааго ѴЛ0ВѢК0ЛКБН1А БЖНГА ПОМЪІСЛНВЪ. ИН БЪІВЪШААГО КМ0\р ОТЪ БОЛѢ^ЫН НЦѢ- АеиыА на о\рмъ въ^ьмъ С 563.14. Изч, С. Вар. трнкондъ, трнконг, троком'дт., трнконДъ. тропА(?ь, -»а лі. Тропар, кратка едно-строфична църковна песен, троплръ Е 27а 6. Сре. Е 27а 9; Е 27а 13. Изч. Е. От. гр. тропарюѵ. Вар. троплрг. Неб. тропар цьрп. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. трофнмъ, -А м. ЛИ. 1. Трофим - християнин, умр. мъченически [ок. 278 г.] заедно със Саватий и Дори-медонт в гр. Синада, Фригия [Мала Азия] по времето на имп. Проб [276-282 г.]. Пр. на 19 септември [през IX в. събор в „Св. Апостол Павел в Сиропиталището“, Цариград и 29 септември - събор в „Св. Анна“ в Девтерон, Цариград]. «У [септември] памХ. Тсоч^ ЫАвгныоѵр. стомв Хікоу трофнмоч^. дородомеитоу. н САВАТню Е 35а 13; к-о^ [септември] стр(ст)ъ сто\рю м1?о\р (трофнм) [...] н дороѵрмѣдоытѣ. Н ПрПДБЫАГО ОЦА НАШС-ГО кюрнѣКА. ѵѵшслца Е 38а 1. 2. Трофим - християнин, умр. мъченически с Евкарпий и др. във Вити-ния, Мала Азия [ок. 300 г.]. Пр. на трофоиъ 963 ТрО^АНТН 18 март. мѣсдца млртл ісв мжѵеннк свдтоѵрю. трофнмл н сѵ^ісгчрпнѵѵнл. С 209.23; посъллнл жс въктл. трофнмъ н сѵрклрпнѵнъ. мжѵнтъ рекомъіА рлвъі божна С 210.16; трѵѵфнмъ н еѵркдр'-пнѵонъ. словжштліл прнлФчртостн н прн дръ^остн. Н КНД^еМЬ ПОСЪЛДНЛ НА крь-стніднъі мжѵнтъ С 212.12-13; клмо сд подвн^лктл трофнме. н еѵрклрпн- ѴѴНС. ПОѴ'ТО ЛН рДБОМЪ МОНМЪ ПрѢТНТЛ. не прѣодолѣктл тѣмь. ннже н^’ повѣ-днтл. нъ вждстл н вл сь ьГнмн. тлко мьнѣ мнлочрвдвъшоѵр вл С 210.26; (дкожс въістъ о сллвьнвю мжѵеннкоір. трофнмѣ н е*рклрпнѵѵнѣ. снн^ оѵрво СВДТАІЛ МЖѴеЫНКЛ. ВОННД БѢЛСТД о<р ТОГО КЪНД^Л МЖѴДШТДЛГО КрЬСТННЧН’2.1 С 210.8. Изч. Е, С. Гр. Трбфіцоі;. Вар. трѵѵфнмъ. Неб. Трофим ЛИ, Трофинко ЛИ, Трофин-ков ФИ СтИл,РЛФИ. трофоиъ вж. трнфонъ, трошнтн, трошж, трошншн несв. 1. Унищожавам, съсипвам, погубвам, вндншн лн стлрѵс. КАКО пльтн ТВОА нъі^ѣ трошдтъ сд огЛмъ С 231.21. 2. Прен. Изразходвам, пръскам, харча [пари, блага, средства], да оѵрво поѵрстошъ N0 трошн СЖШТННМЪ ИА крьмьА Н ТЪШТССЛАВЫА С 373.29. // Прич. сег. деят. пато същ. трошдн м. ед. Гр, [о] акорти^соѵ. Този, който пропилява, прахосник, оньде во БНІЖШТДЛГО Н ПНІАЫААГО Н ГОСПОДЬСКО ТрОШДШТААГО Н ПОГОЧрБЫЛІЖШТЛЛГО мжѵнтъ С 370.23. ~ са страд. С. Гр. бадіаѵйш, йѵоЛіаксо. Неб. троша [со] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тром№, -КХ ок. ЛИ. Трояна - име на жена, споменато в житието на св. Василиск. госпожда жо солочр томоѵг 0ЛНН*ЫЬГн ВѢАШС, НМД ЮН ТрОІАЫН С 18.6. Изч. С, Тф, Троіаѵф Неб. Сра. Траяна ЛИ, Трая ж. ЛИ, Троян м. ЛИ, Траянов ФИ СтИл,РЛФИ. трочрднтн, тро\рждж, троѵрдншн несв. и св. 1. Затруднявам, създавам затруднения. нже рсѵе къ пдтрнкню нс троѵрді стддго. нн ноѵрдн н^лѣстн отъ свокго мдыдстъірд С 561.21. 2. Надвия, надмогна, і стрдсть въведе ісцѣлснье. ндслѣдовдньс стрдсть I нд дрьжАштдго съмрьть. оѵроржжі съмрьть. ПОВѢЖДЪШДДГО троудн. I ПДІСЪІ свово-дь в^і ѵкъ К 106 3. Изч. троѵрднтн севе Гр. сгоукоптсо ецаг)-тбѵ. Изморявам се, изтощавам се. нд сс лі тоѵд прнде скоро троѵрднвъ ссвс. н слвгоѵріжштдА тсвѣ С 49.3. К, С. Тф. катаушѵі^ораі. Вар. троѵрдітн. Нвб. Срв. [за]трудня, [за]труднявам. троуднтн СА, троѵрждж СА, ТрО\рДНШН СА несв. и се. 1. Трудя се, полагам усилия, въсочрс троѵрдншьА СЬА ^нжджштеѴ. дште не гъ стрѣжетъ грддд. вьсоуе вьдъ стръгжУ СП 126.1; овдѵе пръжде вдрнвъшнн^ъ вдмъ вссѣдоѵркмъ СЪКД^АННЬД. Н 0 немьжс мъі тро\рднлн сд. прѣдн прннесемъ С 345.17. // Дам си труд да отида някъде, поустн жс мжжд жоупднъі н сдновнтъі къ сточрмоѵр. молд кго трочрднтн сд рслл'кГндоньскллго грддд С 561.8. 2. Полагам духовни трудове, служейки на Бога; живея мъченически, тдко прнлсжъно трочр-дн са о немь. I оврд^ъ вждн емочр СЕ 826 18; I 2;д нажс троѵрднлъ сд естъ СЕ 58а 1; троѵрднстл са н^вѣсто въ В'СОН ѴНСТОТѢ съдодннвъшл СВОН ТѢ- лссѣ С 25.28; іаісо кже ^а ^а троѵрднтн СД. ПДѴС ЖС КЖС ^А НФ очрмьрѣтн. МЪ^ДЛ-М-НОГДМЪ (!) Н ВОЛНКДМЪ )^ОДА- тдн кстъ С 98.30; снн кднн нд деедто стрдстотръпьцн. н ДОБрОПвБЪДЬННН мжѵоннцн. троѵрдншд СД ДОЖН н до коньцл )<са рлдн С 271.10; тдко тъ очрво въ іоиѣ врьстѣ троѵрждддшо СД С 279.26; н олнкж мн подден енлж о\рм'нжіж И ТѢЛС(.,)ЖІЖ. трочрждж СА. тръпліж до кон'цд Р VII 3.3. 8. Уморя се, изпитам умора, въ жс точр ТрО^АЪ 964 ТрОѴрА Ъ СТОуДС-ІІСЦЪ НѢКОВЛЬ. ІС Ж6 троѵрждъ СА отъ пжтн. сѣдѣлше тлісо нл стоѵрде-НЬЦН. ГОДННА БѢ ѣко шестлл М Йо 4.6 3, А; то клко гллгол"етъ нслнкл бъ ВЪѴЬНЪІН N6 ВЪ^АЛѴСТЪ. НН ТрКДНТЪ СА С 344.27-28; н клкоже ѵловѣкъ тако жнвѣашс-. ілдѣше ^лѣбъ. н жддллше. Хождллше ыоглмл. н троѵрждллше СА. поѵнвллше. н рлвотллше С 473.30. 4. Постарая се, погрижа се за нещо. I дрѣво осждънъі съсждъ. плодъ створі. ОСЖЖДСНЪІМЪ СВОБОДЖ. троѵрді СА въ спснье ѵісомъ твлрь. I ісрстъ прішедъ бллі са ѣвн К 10а 30-31. 5. Прич. лгин. деят. като същ. троѵрднвъшен са лг. мн. Изморените, изтощените. стрлыънъімъ 0ѴГАЖДАА ВЪ К-ДННЪ Ж6 отъ д'ннн. ^оѵржде лѣпллго троѵрдн-ВЪШАА СА прннмъ. ВЪ^ЪМЪ ВОДОЫОСЬ. наѵа нтн пжтьмь ыл рѣкж С 550.23. М, 3, А, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. котпасо, атоѵесо, карѵсо, аакеш, аусоѵі^орш, аусо-ѵіасо, яоѵесо, тюѵеоцш, лбѵсн. Вар. тргднтн СА, ТрОѴ^ДІТН СА. Нвб. трудя се ОА, ВА, АК, Вот, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. троѵрдъ, -л лг. 1. Труд, усилие, въ Троудѣ^ъ ѴЛОВѢѴІ^Ъ N6 СЖТЪ. I съ ѵлкъі N6 прінмжтъ рлнъ СП 72.5; ДЬННб ЛѢТОМЪ НАШІМЪ. ВЪ ЫІ^ЪЖО 0 лѣтъ. лште лн же въ селѣ^ъ (!) н^ъ п Лѣтъ. Н Б0Л6 н^ъ троѵрдъ I БОЛѢ^НЬ СП 89.10; доврлл бо дѣѣннѣ трочрдомь съннскліжтъ са. і болѣ^нніж нспрлв-лѣкжт' са СЕ 87а 4; ономо\р во отъ длрл вьсе. сьде Ж6 н трочрдъ твон н потъ С 381.24; подобьнъі (!) мѣръі ^рЛЫА ЮЖС ВЪ СКрЬБН ВЪ ГЫѢВѢ. ВЪ жслѣтвѣ въ троѵрдѣ С 383.15; н ТОЛНІСЪІН длръ длнъін іемочр ЛѢѴЬБЪ ... н многъіа троѵрдъі. н къ томоѵр оѵрже до стлростн дошъдъшочр С 521.15; НѢСТЪ БО нжсъі же троѵрдъ нл(ш). тьѵонъ твоен мстъннн Р VII 4.8-9. // Затруднение, трудност, ідн і съ рлвомь ТВОНМЬ СНМЬ. НІ&А. влісо н Н^БАВН Н ОТЪ НАПАСТН. .1 в'ссго троѵрдл СЕ 18а 17. // Аскетичен подвиг. ОСТА ЖО 0 ССБѢ юдннъ рлстъь вь вьсемъ трьпѣннУ н троѵрдѣ С 26.10-11. 2. Мъка, нещастие, скръб, емочрже КЛІАТВЪІ оѵрстл 6Г0 ПЛЪНА СЖТЪ. Н ГОрб-стн I лъсть подъ ка^ъікомъ емоѵр тро\р-дъ I во|нъ СП 9.28. Срв. С 426.6; віждъ съмѣренъе мое н трочрдъ МОІ. н отъпочрсті ВЪСЬА грѣ^ъі МОКА СП 24.18. Срв. СЕ 75а 22; денъ і нокръ овідетъ ТІА (!) ПО СТѢНАМЪ 6Г0. БС^АКОННЪС I троѵрдъ посрѣдѣ ОГО НОПрАВЪДА СП 54.11; ыеншть осмь л^ъ і въ трочрдѣ^ъ ОТЪ ГСНОСТІ М06КА. ВЪ^НѢСЪ же СКА н съмѣрі^ъ н омоті^ъ СП 87.16; съмѣрн ска въ трочрдѣ^ъ срдце с^ъ. У н^немогж н ие бѣ помлглкан СП 106.12. // Мъчение. НН БА НА очрмъ ВЬ^ЬМЪ ВЪ ѴАСЪ тъ. нн пѴоѵрвыенькл толнкааго въ^дръ-жаныа н троѵрдА С 525.28. 3. Труд, работа. У дастъ ересевм плодъ У^ъ. У трочр^ъ (погр. вм. троѵрдъ, Север., с. 103, бел. под линия) пржгомъ СП 77.46; У побі вьскд пръвѣньцкл въ ^ейі егоѵрпотьстѣ. наѵіатокъ въсѣкого трочр-да У^ъ въ селѣ^ъ ^амовѣ^ъ СП 77.51. Срв. СП 104.36; да нспъітлетъ ^лемо-давьцъ. вьсѣ еліко сжтъ его. н рл^ъі-ткатъ (!) тоѵрждн троѵрдъ его СП 108. 11; троѵрдъі плодъ своУ^ъ сънѣсн. влл-женъ есн У довро тевѣ вждетъ СП127. 2; достоннънъі троѵрдъ свонмъ прннмъ. Н ВѢНЬЦА. КЪ ТѢМЪ прнѵетлнъ БЪІВЪ С 272.22. 4. Резултат от труда, добив, печалба, л^ъ посъла^ъ въі жатъ. ідеже въі не трочрднсте са. інн ТрОѴрДНША СА Н ВЪІ ВЪ ТрОѴрДЪІ Н^Ъ вьнндетс- М Йо 4.38 3, А; У дастъ імъ стрлнънъі (!) ка^ъікъі. (!) н троѵрдъ людеі наслѣдовашка СП 104.44. ве^ъ трочрДА. Гр. акбтио^. Вез усилие. н Авіе прнде стъін мн^лнлъ. н стааго очркрѣпнвъ доведе вее троѵрдА на мѣсто С 31.27. троѵрдъ [троѵрдъі] творнтн комоѵр. Гр. кбтгаѵ [кбяогх;] карехсо тіѵі. Създавам грижа някому, затруднявам. трО^АЬЫНКТ» 965 ТрочрЖААТН ^лнс- творнтъ мн трочрдъ КЪАОВНЦЛ сн. ДЛ МЬфЖ С-ІА ДЛ N6 ДО КОНЬЦЛ П(Ж^О- ддштн ^лстонтъ менс- М Лк 18.5 3, А, СК; і отъ жтръждж отъвъ-штлкъ реѵс-тъ нс- творн мн трочрдъ. южс двьрн ^ЛТВОрС-НЪІ СЖТЪ. I ДЪТН МОІА съ МЪНОІЖ НЛ ЛОЖН СЖТЪ. N6 МОГЖ въстлтн длтн тевъ М Лк 11.7 3, А, СК; онъ же рс-ѵс- ѵто сс-вѣ трочрдъі творнте вь^-лювыеннн С 154.7. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р, ЗЛ. Гр. кбяо<;, пбѵос, аушѵ, аусоѵіа, каратоі;, ібрах;, аакрак;, сткарра, ётРочЛр. Нвб. труд ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА трочрдьннкъ, -л т. Мъченик, последовател, ПОДВИЖНИК. ДЛ (ЛКО дондо-ша ил трочрдьиннкл эдьстовл ВЛСОІЛ. вндъвъ ілко рн^ъі рлстръ^ліжтъ слмъ са съвлькъ реѵе С 64.10-11. Изч. С. Гр. аусоѵштрс;. Нвб. трудник остар. ВА. трочрдьнъ, -ъін прил. 1. Труден, тежък, мъчителен, мъчен, непосилен. н трочрднок жнтнк вьспрнТмъшл, жнстл дсвать сътъ. н л лѣтъ С 9.20; по въ^дръжлннн мн въ^дръжлыькмъ нстъінмъ. н трочрдномъ ^ЪЛО ... конь-ѴЬНЪК вьннде сотонл въ отроковнцж нъкжіж С 525.14. 2. Измъчен, изтерзан, изтощен, онн же трочрдьнн н дочршА не нмжште. повѣдлл^ж (емочр въівъшек моллл^ж (его нлстлвнтн У нл пжть С 32.14; трочрднл н потънл отъ тагостн н отъ рлн' С 41.17; доврѣ очрво сътворн. трочрдънл МА сжтъ отъ шъствніл пжтьнллго. повелъ нл МАКЪЦЪЪМЪ семъ одрѣ поѵнтн мн С 118.21-22. 3. Който се отнася до труда, който се получава за положено усилие, нъ очрстлвн очрстръ-мькнье то. дл не вь^мь^дыл трочрд-нллго. рек'ше црьствніл вѣѵьнллго лншншн са С 558.12. 4. Като същ. трочрдьнн т. тн. Гр. о! кбдт. Дела, подвизи, заслуги, трудове, се кстъ сватллго дометніл жнтіе. (!) се естъ прлвсдннкл мжѵеынк. сн сжтъ пръпо-добьнллго трочрдьні въгодьнн вогочр С 219.26. Изч. С. Гр. цохОт|рб<;, ёпіяоѵск;, сгиряеяаррёѵсх;, кеколшрёѵо^. Вар. троудгли7., троѵрднг. Нвб. труден ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трочрждлные, -ІЛ ср. ^емьноіе трочрждлные. Гр. уейжоѵш. Обработване на земята, земеделски труд. слъішл лдлмл отѵл Д0М8 нсплдъшл. ѵловѣкл породьнллго грлж-длнннл. ве^ъ ^емьнллго трочрждлнніл ЖНВЖШТЛ. ве^ъ ДЪЖДЛ КръМАШТЛ СА С 429.24. Изч. С. Вар. троѵрждлнніе. Нвб. Срв. трудене ЕтМл, АР, БТР. трочрждлтн, трочрждлкк, трочрждлкшн несв. Мъча, притеснявам, затруднявам. рл^очрмъвъ же нс реѵе нмъ ѵьто трочрждллте женж. дѣло во довро сътворн вь мьнъ ММт 26.10 3, СК. Срв. Мк 14.6 М, 3. Изч. М, 3, СК. Гр. кблочк; тюфё-/<в. Нвб. Срв. [за]трудня, [за]труднявам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. трочрждлтн са, трочрждліж са, трочрждлк- шн са несв. 1. Мъча се, измъчвам се. к'то трочрждліА СА. I прнрнфА къ прнстлннфк семочр не сплет'сА СЕ 83Ъ 24; вѣджштн вждн ілко лште прн-дешн то не нмлшн мене вндѣтн. дл очрво не трочрждлн са нъ плѵе трьпн С 299.17; н нъініл поѵто сьнндо^омъі са ВЬСН СЛЪІШЛТЪ НЪѴТО 0 крьстъ ... потАште са трочрждліжште са. прѣдъ сжднілмн многлш'дн. пръдъстолніл съподовыліемн С 431.11. 2. Трудя се, работя, і о одеждн ѵто са пеѵете. съмотрнтс- крннъ селънъі^ъ. клко рлстжтъ. не трочрждліжтъ са нн прАджтъ М Мт 6.28 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3. II Прич. сег. деят. като прил. трочрждльх са. Гр. котпсоѵ. Който се труди, работещ, трочрждлжфомочр са дъллт(е)лю подо-влетъ пръжде отъ плодл въкочрснтн Е трочргть 966 тръжьство 1а 6. 3. Полагам духовни трудове в името на Бога, водя мъченически живот, ие тъѵыж же мьнѣ кд'но-моѵр нъ н вьсѣмъ. нже нмене кго рлдн трокрждліжтъ са С 165.27. 4. Прич. сег. деят. като същ. троѵрждлнкфвн са т. мн. а) Гр. оі хеѵда^ореѵоі, [оі] аусоѵіСоцеѵоі. Тези, които са подложени на изпитания, нещастия, несгоди, дро^нн же ... вь срѣдж СТрЛДЛННГЛ ОТЪВрЪГОШД СА. глкоже тро>рждліжштнн са въ пжѵннѣ. Н БрѢМвНЛ ІАЖе НМѢЛ^Ж ТрЬПѢННГЛ погоѵрвншд С 85.25-26. 6) Гр. о1 колгюѵте^. Тези, които са измъчени. прндѣте кь мънѣ въсн тро\р-ждлнвштен са. I овръмененнн. і ъ.іъ поковк въі М Мт 11.28 3, А, СК. Срв. СЕ 89Ь 12. е) Гр. [оі] аусоѵѵ-^бреѵоі. Тези, които са се посветили на Бога. н ^оштетъ вогъ дл іесн въ пдьтн нл очрвѣтъ. н оутврьжденнк ІСрѢПАШТННМЪ СА Вѣръі рЛДН. Н ТрО*р- ждліжштннмъ С 295.26. М, 3, А, СК, Е, СЕ, С, Р. Гр. котйсо, сгю5Х/ио, яоѵь'ш, ооѵаумѵі^оцаі, хещА^орш, АутѵіСоцаі, Нвб. Вж. при троуднтн сл. троѵрпъ, -л м. Труп, мъртво тяло. ідеже во лште вждетъ тро^пъ, то\р съвержтъ са орьлн М Мт 24.28 3, А, СК, Я; н слъішлвъшо о^ѵеннцн его. ВЬ^АСА ТрО^ПЪ ОГО Н ПОЛОЖНША Н ВЪ гровѣ ММк 6.29 3; поволѣша вльсвн троупъ кго въврѣштн ВЪ (ЛМЖ глжвокж С 269.7-8. Изч. М, 3, А, СК, Н, С. Гр. ятйда. Вар. троупь. Нвб. труп ОА, ВА, АК, НТ, Дгоп, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. троѵрпью, -ІЛ ср. събир. Трупове, проло-жиша троѵрпю рлрлвъ (I) твоі^ъ врлшьно ПЬТІЦЛМЪ НОВСНЪІМЪ. ПЛЪТІ прѣпо-ДОБЬНЪН^Ъ ТВОІ^Ъ ^вѣромъ ^ОМЬНЪІМЪ СП 78.2. Изч. СП. /}), тЬ. йѵт\с(рата. Вар. троуше, Неб. трупи, трупѳ диал. ОА, ЕА, ДА. троѵдеъ [погр. СП 77.46] вж. тро^дъ. тръгъ, -л м. Пазар, тържище. ($ъ съ нкден. неѵъс[...] нл тръ^ъ по вса днТ. съвесѣдоѵрАфнмн съ ннмъ Е 395 17; сътворнвъше же съворъ вьсн коѵрпно отндоша отъ рнГеѵѵнл нлрнцлкмъін мллъін тръгъ. до гллгол'емллго плр^е-неѵѵнл С 542.9. Изч. Е, С. Г)}. &уор&. Неб. тръг диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. тръжнфв, -л ср. Пазарище, тържище, і ншедъ въ третннк годннж. вндѣ ннъі нл тръжнфн стоіашта прл^дънъі М Мт 20.3 3, А, СК; подовьнн сжтъ отроѵнштемъ сѣддштемъ нл тръжн-штн^ъ. і прнгллшлкъштемъ дроѵргъ дроѵргл. і гллголіжштемъ. пнскл^омъ влмъ н не плАСлсте. ръідлрсомъ влмъ н не пллклсте са М Лк 7.32 3. // Градски площад, вьнемдъте отъ къннжъ-ннкъ. ^оташтнн^ъ (въ) въ одеждл^ъ ^ОДНТН. Н ЛМБАШТНН^Ъ цѣловлннѣ нл тръжнштн^ъ. і прѣдъсѣдлннѣ нл съньмн(фн)^ъ. н прѣжде^ъвлннѣ нл обѣдѣ^ъ. н нл веѵерѣ^ъ М Лк 20.46 3, А, СК. Срв. Мк 12.38 М, 3. М, 3, А, СК. Гр. йсуорА. Вар. тръжіфс, тръжнштс, трьжнфв, Неб. тръжище диал., тържище ОА, Дюв, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР. тръжьннкъ, -л м. Банкер, сараф; човек, който се занимава с размяна на пари и търговия със злато, сребро. I вьннде нс въ црквъ ВЖНІЖ. I Н^ГЪИЛ ВЬСА ПрОДЛІЖШТАІА. I ісоѵрпо^ьжштАіА въ цркве. I ДЪСІСЪІ тръжьннкъ нспровръже. і сѣдллнштл продмжштн^ъ голжвн М Мт 21.12 3>, ЗП. Сре. Мк 11.15 М, 3; Йо 2.15 М, 3; подовллшс тн очрво въдлтн съровро моо ... тръжъннкомъ. I прн-ШЬДЪ Л^Ъ ВЬ^АЛЪ очрво внмь свое съ лн^воіж М Мт 25.27 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, ЗП. Гр. троотЕ^тр;, коХЪ> Рштті;. Вар. тръжъннкъ, Неб. Сре. тръжище ср. 'място за търговия’. тръжьство, -л ср. Тържество, голям празник, вннл жс нлмъ кстъ сватллго тръторт. 967 трьг-лтн прА^дьньствА. н тръжьствл сего ^ъ, нже Н Тс^ОДАТАНИНКЪ ЮСТЪ НАМЪ С 479.26; се прА^дьиьство н тръжьство N6 НМѢННІА ТрѢБО\рЮТ. N6 БрАІІІНА, НЬ вол'ж юдннж. н сьвѣсть ѴНСТЖ С 493.14. Изч. С. Гр. тоѵ^уирк;. Нвб. тържество ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тръторъ, -а т. Ад, пъкъл, подземен свят. не очртАН са въ рдвѣ вжьн семь. нбо же^лъ желѣ^нъ ... н тръторъ. і ^жвъі скръжътАнне. прѣфеыне ослоѵр-шаннѣ. жндетъ теве СЕ 546 24; ѣже сжтъ иа йвсе^ъ. I ѣже сжтъ на ^емн. і ъже въ водѣ. і трътърѣ^ъ СЕ 556 19. Изч. СЕ. От гр. Тартаро?. Вар. трътгръ. Неб. Сре. тартар ВА; тартор АК, НТ, НГер, БТР, АР. тръторьскъ, -ъін прил. Адов, който се отнася до ада, до пъкъла, въ глж-БННЪІ ТрЪТОрЪСКЪНА ПрѢДАНЪ СЕ 516 5; оѵрвон СА БѢЖН. ОТЪТЬЦН. Ѵ0ТНДН. в’сѣкъ дсмонъ неѵнстъі. і скврънънъі. ПрѢНСПОДЬННН ^е^А. ГЛЖБННЪІ ТрЪТОрЪСКЪНА. ЛЪЖНН БЛА^НОМЪ. ЛЬСТНВЪІ неоврА^ънъі. многооврА^ънъін СЕ 536 19; даждн славж жнвоѵрмоѵр воѵр ... НМЖфЮМ0Ѵ{ ВЛАСТЬ, НА В’СѢІ«0МЬ В^А-ѴЬСТВѢ. Н НА В'СѢК0МЪ НАрНЦАСМѢМЬ, нанвсънъі^ъ Н НА^СМЬНЪірСЪ. н тръ-торъскъі^ъ СЕ 55а 21-22. Изч. СЕ. От гр. Тарт&рюф Превежда и гр. Тар-тйрср, Вар. трътортъ, Нвб. тарторски ВТР. тръ^ъть, -н м. Дребна монета, гліж ТОВѢ N0 НМАШН н^нтн отъ тоѵрдѣ. доыьдеже н послѣдьннн трь^ъть въ^дасн М Лк 12.59 3, Иэч. М, 3. Гр. \етгсс5ѵ, Вар. трьдоть, Ноб. 0. трьвлАженъ, -ъін прил. Във висша степен [три пъти] блажен, въ врѣ- МА ЖО Н^НОШОННІА ТрЪБЛАЖОНААГО НСА-КН(А, ПОСТАВИ ПОМОФТЬ ИА ПЖТН ... МНО-ЖЬСТВО МЖЖЪ МЫОГО. ДА ВЪС^ЪІТНВЪШО ДОЫОСЖТЪ МОШТН СВАТААГО ОТЬЦА НАшего нсаайніа С 208.29. Изч. С. Калка от гр. трюцакйрю^, Вар. тръБлгужонъ. Неб. Сре. три и блажен, трьвелнѵьствьнъ, -ъін прил. Във висша степен [три пъти] всемогъщ, височайш, оувон са веднѵьствА вогъ н ВелНКААРО АПОЛОМА ДОБЪІДГО. (!) н ерлкліА нже вьсърсъ цръ. н дніа. тръве- ЛНѴЬСТВЪЫААГО. АрОА. ПНСНДОНА С 115.8-9. Изч. С. Гр. тріареуютоі;, Вар. тргвелнуьсткгнт,. Неб. Сре. три и величествен. трьгоувнтн, трьгоувліж, трьгоѵрвншн се. Утроя, направи три пъти повече. Афе К'ТО ОБЪДЪ СА влюетъ. ДА тръгоѵр-внтъ й СЕ 103а 10; Афе к'то помък-лнтъ влждъ сътворнтн. толн не можетъ. да тръгоѵрвнтъ й СЕ 1046 5. Изч. СЕ. Вар. тръгоувнтн. Неб. 0. трь^АНЬк, ср. Плач, оплакване, терзание, югдд крнѵАВА н трь^дннід МЖЖЬ н ЖСНЪ, ВЪ ГрАДЬНЪІ^Ъ стьг- да^ъ н можда^ъ С 397.11. Изч. С. Гр. колетб?. Вар. трь^мініс. Нвб. тръвание остар. НГер, Срв. терзание ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. трьддтн, ТрЬ^АІЖ, тры§діешн и трѣжж, трѣжошн несв. 1. Скубя, късам, дърпам. пжт'ннкъ же ... вндѣвъ ^нвж доврж ... въ^ынкъ н вь^ьрѣвъ N0 вндѣ ннкогоже. н наѵа ПАКЪІ ТрЪ^АТН ^ОТА ВрѢМА НАКЛАСТН СКОТОу СВОММОЧр С 41.5; гласъ же прѣвъівААФО ^овъі. довьл“етъ ТН N0 ВЖДН НОСЪІТЪ. ОНЪ ЖО „, N0 оѵдеьрѣ ннкогоже, н наѵа юд'наѵо тръ^Атн С 41.9; н мнмондъі снУ лако-мъін ... несъітомъ срьд'цсмь трь^А много С 41.28. 2. Прен. Терзая, измъчвам, помнлоѵрн моіж дьштерь, ІАКО ЛЮТѢ ОТЪ Н0ѴІСТААГ0 БѢСА МЖѴНМА ЮСТЪ, СО БО ДВА ДОСАТН ЮСТЪ ДННН. ЫѢ ВЪКОѵрСНЛА НН (АТА НН ПНТНІА. НЪ ВЬПЬ(ЖШТН трѣжотъ СОБО. Н НМА твою прн^ъівААТъ С 520.2. Изч. Т()Ь»7ЛчВЬ>ЦЬ 968 трьпѣлнвъ С. Гр. тіХХш, ѵлотіХХю, олараастсо. Вар. трь^чтн, трѵ.^лтн. Нвб. тръзам диал. НГер. Срв. терзая ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР. трь^жвьць, -л м. Тризъбец, вила с три зъба. кна^ъ повелъ въслдітн іл къ темннцж. н вернгъі нлложітн нмл нл ВЪІІЖ ... П0В€ Ж6 Н ТрЪ^ЖБЬЦА ЖбЛЪ^НЪІ подъстъллтн нмл С 181.27. Изч. С. Гр. трфсЛсх;. Вар. тръ^квьць. Нвб. тризъбец ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. трьновъ, -ъж прил. Трънен, който е направен от тръни, і облѣша н къ прлпрждъ. I къ^ложнша нл нь съпле-тъше трънокъ вънецъ М Мк 15.17 3, А; і^нде же нс коыъ носа трънокъ вънецъ. I прлпрждьнжіж рн^ж М Ио 19.5 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. акаѵбіѵос;. Вар. трънокъ. Нвб. трънов, тръновий остар. ВА; търнов ОА. Срв. трънен, трънлив ОА, ЕтМл, БТР, АР; Търново МИ, Търновица МИ ГХ,МИМ; Търнов дол МИ ЙЗ,МИПан; Тьрновлак МИ ЙЗах,Кюст. трьнъ, -л лг. Трън, бодил, ѣко день і НОШТЬ ОТІАГЪТЪ НЛ М1А рЖКЛ ТВ0Ѣ. къ^врлті^ъ сіА нл стрлсть егдл конь^е мі трънъ СП 31.4. Изч. СП. Гр. акаѵОа. Вар. трънъ. Нвб. трън, търн диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Трън МИ, Тръница МИ, Тръняко МИ, Трънье МИ ЙЗах,Кюст.; Търни пат МИ, Търнй валог МИ, Тьрновлак МИ ЙЗах,Кюст.; Трънй дол МИ ЙЗ, МИПан.; Търнава МИ, Тър-нето МИ КП,МИБелосл.; Трънето МИ, Тьр-нашка фуния МИ, Тьрняк МИ ИД, МИЛом; Тръна о/с. ЛИ, Трънко ЛИ, Трънчо ЛИ, Трънски ФИ, Трънков ФИ СтИл,РЛФИ. трьиые, -ІЛ ср. събир. Тръни, трънак, бодливо растение, л дрочргое плде по сръдъ тръннѣ. і въ^дрлстс тръннс- н подлкн е М Лк 8.7 3, А, СК. Срв. Мт 13.7 М, 3; л плдъшен къ тръннн снн сжтъ слъішлвъшен. і отъ б(гл)лть-сткнѣ н сллстьмн жнтенскъжмн ^ода-фб ПОДЛВЛЪІЖТЪ СА. I не до връ^л плодл творАтъ М Лк 8.14 3, А, СК; і съплетъше кѣнецъ отъ тръннѣ въ^ло- жнша нл гллвж его. і трьсть вь дес-ннцж его. I поклоньше са нл колъноч)' прѣдъ ННМЬ. ржглл^ж СА емочр ГЛ1Ж-ште. рлдочрн са цсрю нюденскъ М Мт 27.29 3, А. Срв. СЕ 50а 1; пръжде длже не рл^очрмѣіжтъ тръньъ влшего рлмѣнл. ѣко жівъі У ѣко въ гнѣвъ пожъретъ къі СП 57.10; ѵѵбндж міа ѣісо Бьѵелъі сотъ. V рл^горѣшьл сіа ѣко огнь въ тръннУ. V іменемь гнемь (!) протнвлѣл^ъ сіа Умъ СП 117.12; ВНДЪ МЪСТО НѢКЛКО ... Н ЛЪСЪ ѴАСТЪ вь нен. н трьнню ^ѣло люто н кжпннніе С 193.14; мѣсто очрво ... порлстъ бъілнкмъ многомъ н трьннТм' С 217.21; лште реѵетъ тн кто отъ некърьнъі^ъ. поѵто пропдтъ бъість ^с ... поѵто же н трьнню носнлъ. рьцн ем&. дл трьнню н вльѵьць лдлмово нско-реннтъ С 483.28, 29; онъ бо стенлтн н ТрАСТН са осжжденъ бъістъ н трьнью (!) н трьнню (повторение на писача, Север., с. 484, бел. под линия) н вльѵецъ дѣллтн С 483.30, 484.1. трьньюмь порлстъж. Гр. акаѵйо-(ЗА-аатод. Обраснал с тръни, чѵ трьнннмъ порлстьшннмъ жндовьскл мѣстл гллголллше С 357.12. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. акаѵОаі, акаѵ-Ою5г|і;. Вар. тръные, трьннк, тръннк, трьньк. Нвб. тръне диал. ЕтМл, БТР, АР. Срв. Трънето МИ, Трънието МИ ГХ,МИМ. трьнънъ, -ъж прил. Трънен, който е направен от тръни, воінн же съплетъше вънець трьнънъ СК Йо 19.2. Срв. Мт 27.29 СК; Мк 15.17 СК; н^нде же к вънъ носа трьнънъ въньцъ. н пръпрждьнжіж рн^ж СК Йо 19.5. Изч. СК. Гр. акаѵдіѵоакаѵдшѵ. Нвб. трънен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. трънлив; Трънява падина МИ ЙЗах,Кюст.; Трънливо дере МИ, Трънлив валог МИ ЙЗ,МИПнр. трьпе^л вж. трлпс-^л. трьпълнвъ, -ъж прил. 1. Търпелив, който понася всичко, спокойно, Т|)КПѢЛЬ»СТВ0 969 трьпѣыьк великодушен, вг сжднтелх прлвь-денх н крѣпокх і трхпълівх. V N6 гнѣвл нлводіа нл вьсѣкх деых СП 7.12; і' тхі гГ вже моі штедрх Т прѣмілостівх. трхпълівх і прѣмілостівх н рѣснотівхых СП 85.15; ціедрх мілостівх гх трхпѣ-лівх. н прѣмілостівх СП 102.8; трьпнтх тн вллдхікл трьпѣлнвхін С 426.9-10; нх ѵто протнвж томочр трьпълнвхін. ТХШТНВХІН N0. МНЛОСТЬ. & ПО^ДЬНХ N0. гнъвх С 330.26. 2. Издръжлив, който понася твърдо изпитания, не тх во кестх трьпълнвх нже- трѣвовл-ннн недонмлтх. нх нмѣдн овнлнке. тн вх стрлдлннн трьпд С 92.28. СЯ, С. I)о. ракрбАорск;, картерпеб?, ракро-йбрах;. Вар. тръпѣлікъ. Нвб. тръпелив диал. НГер, ДА; търпелив ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трьпъльство, -л ср. Търпение, издръжливост. пріемлж прѣжде елнко отх вл вллсть пріемхше. доврѣ і^вѣдж- ШТ6І. ОБрѢТЛКЖШТН^Х СА. ВХ СВОКА ІМХ люді. тдже сх трхпѣльсвомх. (погр. вм. трхпѣльствомх, Р. М. Цейтлин, Лексика..., 1977, с. 154) іспхітл-ньшь нл вьсѣкх день рл^дрѣшлкжште К16 37-38; схтжжнрсх твое... трхпѣ-льствоу Гб 25. Изч. К, Г. Вар. трхпѣльство. Неб. Срв. тьрпел[ивост] ж. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР; търпене ср., търпеж м. трьпѣньге, -нч ср. 1. Търпение, способност за понасяне на трудности и изпитания, л еже нл доврѣ ^с-мн снн ежтх. іже довромь срхдьцемх н вллгомь. СЛХІШЛВХШ6 СЛОВО ДрХЖАТХ. I плодх творАтх въ трхпѣннн М Лк 8.15 3, А, СК; вх трхпѣын влшемх ехтджнте дша влша М Лк 21.19 3, А, СК; трхпънню во нмлте трѣвѣ Е 96 3; вх трхпѣын своемх стажллх есн мх^дж свож оѵе прѣподовне Е 23б 8; лн севѣ очрглждлтн вх трхпънне. вллговѣрне. врлтролювне. і послочршлнне СЕ 94Ъ 9; нь въъше довь вѣрокж н трьпъннгемх С 47.2; тлісого мѣстл н^ховрѣстн. нл немхже готовоке очртѣ-шенніл осллвѣлше. трьпѣнніе подвн-^ліжштніух сд С 92.25-26; клкоже ѵочрднтн са елннхскхінмх фнлософомх. крьстылньстѣн мждростн Н ТрЬПѢННЮ С 105.22; (н) в(х б)о(лѣ-)^нн вьсе трьпѣнне н мльѵлнне сх рлдостніж кл-^лтн ЗЛ Іа 8; вь трхпѣньн Р VI 1.1. // Издръжливост, твърдост, остл же севѣ кедннх рлстхі. вь вьсемх трьпѣннѴ н трочрдъ С 26.10; ѵочрждллрсж са вьсн трьпънню нсочрсовочр С 392.23-24. 2. Търпимост, благосклонност, великодушие. достойно роднтн ^хвл-нью ... сх трхпѣннемь отхрлждлкжкре дрочргх дрочргочр СЕ 1056 15-16; \ѵ ве^вожьне ... доколн прѣовндншн вжнке трьпѣнніе. н протнвншн са вогочр С 49.24; ѵо ѵловъколювьствнкл многл вхісотл. ѵѵ трьпѣнніл непръндомою множьство. сжштжкж влждьннцж не вх^хвл влждннцекж нх женокж. кро-тхко весѣдочрА схкрхі непрнкл^нннл дѣлесе нма С 394.15. 3. Понасяне на лишения в името на Бога, аскетически живот, нмже фнлосо-фніж н прлв’дж н трьпѣнніе лковькл^ж С 138.16; мльѵл же точр лѣть шесть ... гллголлтн кх вогочр ЛЮБА ВХ мльѵл-ннн. н очрмьнхін ^рлкх. ДЛХГХІНМХ трьпѣнніемх оѵнштла С 289.2—3. 4. Надежда, очакване на нещо добро, ъко не до коньцл ^лвьвенх вждетх ніштеі. трхпѣнье очрвогхі не погхівнетх до коньцл СП 9.19; н нхінъ кхто трхпънхе мое не гх ль Т ѵпостлсх моѣ очр теве естх СП 38.8; овлѵе вочр повіні сіа дше моѣ. ъко отх того трхпѣньс- мое СП 61.6; ѣко тхі есі трхпѣніс- мое гі. гь очрпхвлніе мое отх юності моекА СП 70.5. крѣпхкх трьпѣныемь. Гр. картерсо-татос;. Дълготърпелив, силен в изпитанията. крѣпькллго же трьпъ-нннмх очрвллжнлх іесн і'чѵвл С 232.19. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, ЗЛ, Р. Гр. гтороѵр, ракроіЗпрш, картерѵа, аѵе^іка- трьпѣтн_________________________970________________________трьсть к<а, ёѵахааіі;, фіХоаофІа, Вар. трьптшшо, тръпѣныс, тръпѣше, тръпѣнно. Неб. тръпение остар. ВА, НГер; търпение, търпѳне ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА, трьпѣтн, трьплвг, трьпншн кесв. 1. Търпя, понасям трудности, изпитания; издържам, «го рддн въсе тръОж н^врлнъі)<ъ рлдн Е 1 а 15; мре тръпнмъ с ннмъ въцрнм са Е 16 6; тръпншн в'снв тжгж. і пеѵлль мьнн-шъскллго жнтнѣ СЕ 87а 19; тръплнк рлдн СЕ 87а 22; вже творьѵе. гллвъі нтъ овллкл мосѣевн. пркочр твоемоѵр ... людемъ тръпдіремъ ^імж велнкж СЕ 446 10; ыс тъ во юстъ трьпълнвъ нже тръвовлынн ыедон-МЛТЪ. НЪ НМѢАН овнлню. тн въ стрл-длннн трьпд С 92.30; тмсо ве^ мнлостн лѣвжнк ржкж КЪ ОГНЮ ПрНДѢА трьпѣлше С 516.25; вндѣѣ^ж бо о\рже к' томоѵр ые моштн тѣлоѵр юго тръпътн мжкъ С 112.2; н ѵетврътъін дьыь нмлтъ тръпд. ве^ врлшънл. помъіслн едл клко отъплдетъ н оѵрмьретъ С 170.27; дл очрво не тро\рждлн сд ыъ плѵе трьпн С 299.17; троуждж сд. тръплнк до кон'цл Р VII 3.3-4. // Понасям нещо неприятно, отъшъ-дъшо\р же нлродочр н кнд^оѵр. не трьпд-штоѵр срлмл. повелъ свдтллго вестн нл сжднште С 230.26-27. 2. Търпя някого, проявявам великодушие към някого, онъ же отъвѣштлвъ емоѵр глл. ѵо роде невѣрънь доколѣ въ влсъ вждж. доколъ тръплнк въі М Мк 9.19 3, А, СК, В. Сре. Мт 17.17 М, А, СК; Лк 9.41 М, 3, А, СК; нъ ѵто протнвж томочр трьпѣлнвъін. тъштн-ВЪІН нл мнлость. л по^дьнъ НЛ ГНЪВЪ, тръпнтъ ВЬ^БѢСЬНѢВЪШННМЪ С 330. 28. 3. Уповавам се, надявам се. НЛСТЛВІ М(А НЛ ІСТННЖ ТВ01Ж. н нлоѵрѵі мм, ъко тъі есі въ спъ моі. н тевъ тръпѣ^ъ вссъ денъ СП 24.5. Сре. СЕ 746 18; нсповъмъ ті сід въ вѣісъ ъко створілъ осі. V тръплж ІМІД ТВОО ЪКО вллго пръдъ ^рѣнъімн твонмн СП 51.11. 4. Като същ. трьпдірен т. тн. а) Гр. оі г)7торіѵоѵте<;. Надяващите се. нво въсі тръпм,штеі тве (!) не ПОСТЪНДМѵТЪ СІА. ДЛ ПОСТЪІДІАТЪ СМ, ве^лконьноѵлгпштсі въсоѵре СП 24.3. Сре. СЕ 746 11; дл не постъідідтъ СІЛ 0 МЬНѢ тръпідштеі ТМ, И П СІЛЪ. НІ посрлмлъіжтъ же сід о мьнѣ іскжштеі теве вже Тнлвъ СП 68.7. 6) Гр. оі паахоѵте?. Тези, които понасят нещо лошо. нъі оѵрѵм. тѣрсъ плѵе пллклті сд твордштн^ъ ^ъло, л не твордштні (погр. влі. трьпдштні^ъ) Тъм К 36 9-10. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р. 2>. йѵехораі, цакроіЗиресо, гжор^ѵсо, картереш, еѵкартЕр^ш, ф^рш, ффоцаі, гжоф^рсо, 8іа-(Заота^ш. Вар. тръпѣтн. Неб. тръпя диал. ВА, НТ, Дюв, НГер, ДА; търпя ОА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трьсвдтъ, -ъін прил. 1. Трисвят, три пъти свят. і тръстъімъ гллсомь, отъ серлфнмъ. поемъ непрѣстлн'но СЕ 93а 21. 2. Като същ. трьсвдтою, трь-свдтлгл ср. ед. и тн. Гр. [то] тріса-уюѵ. Трисветото, трисветата песен, н по конъѵлнн оѵртръннцн. поет сд. въ тръстлго. крстоѵр твоем» покллнъемъ сд влд Е 305 7; V по кѵѵнъѵннъ тръстлго. вър;оддтъ пъвъцн Е 305 12; н гл тръстое поет сд Е 325 15; н пГ слочр реѵе тръстлъ, ^о ^л молнтъ сд тлн СЕ 63а 4; н понктъ тръстое СЕ 966 17-18; н по тръстѣмь не ре?е дн^. вънъмѣ. нъ прнведжт пострнжеыллго къ олътлрю СЕ 966 18. Е, СЕ. Калка от гр. тріаауюі;. Вар. ТрЪСВАТЪ. Неб. трисвят ВА, НТ. трьсть, -н ж. 1. Тръстика, тръст, пръчки от тръстика, тъмъ же нср;о-ДАфвМЪ. нлѵдтъ нсъ глтн нлродомъ. о нолнѣ. ѵесо вндѣтъ н^ндете въ почрстъшіж трьстн лн вътромь колъ-влемъі М Мт 11.7 3, А. Сре. Лк 7.24 М, 3; I плинжвъше нл нь прнідсд трьсть. I Бнър;ж н по гллвѣ М Мт 27.30 3, А, СК. Сре. Мк 15.19 М, 3, А, СК; омо^же ніодѣн ^лпльвлшд оѵн. трьстьк 971 і трестніж бнша н по гллвѣ СЕ 60а 7; Н П0В0ЛѢША н^вллѵнтн трьстн Н^ (Тсго. дл сь трьстнюмь н пльть юго вь^дн-рлють са С 270.10; юже прѣстлрѣ-вьшж са трьсть. прѣоврл^нтн нл мллдь онъ оврл^ь С 249.27. // Образно. трьстн ськрочршены не прѣломнть. I прьтл вьнемьшл са не очрглснть, доньдеже вь^ведеть нл побѣдж сждь М Мт 12.20 3, А, СК. 2. Перо за писане от тръстика, ѵѵтьрнгнж срдце мое словво (!) вллго гліж л^ъ ДѢЛЛ МОѢ црві. (А^ЫКЬ мон трьсть кьніжьнікл ЬАдропішьцл СП 44.2; длша же н трьсть вь ржцѣ юго. дл вьпншжть са грѣсн нрсъ С 484.24; ПрНА)<г н трьсть. ДЛ НЛПНШЖ СВОБОДЖ родочр ѵловѣѵьскочрвмочр С 469.24. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. каХосцсх;, ка?.ацг|. Вар. тресть, тръсть. Нвб. тръст остар. и диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. тръстика ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР; Тръстта МИ, Тръстигата МИ, Тръстиката МИ КП, МИБелосл.; Тръстеница МИ, Тръстивото блато МИ ИД.МИЛом. трьстью, -ІА ср. събир. Тръстика; пръчки от тръстика, лфе лн есн посьллнь цѣмь. н ПрНМАТЛЛЬ са вьне-^ЛЛПЖ ... НЛН 1^ БЛЛТЛ. нлн іс трестнѣ. нлн ю тнмѣннѣ. нлн нс подь^емнѣ неѵнстл СЕ 54Ь 6-7; н потомь пове-лѣша прннестн трьстню. н рлсцѣпнвь-ше НЛ ДЬВОЮ ОБЛОЖНТН по пльтн юмочр С 270.5; н врьвніж оба^лвьшс сьта-гнжтн доньдеже погрА^неть трьстне вь пльтн юго С 270.8; н повслѣша н^вллѵнтн трьстн н^ н'его. дл сь трь-стнюмь н пльть юго вь^днрлють СА С 270.10. // Изсъхнали пръчки от тръстика, съчки, вь^метллрсяч ж« слочргы ДН1ЛВ0ЛлА нл сковрлдж. пьць-ль. н млсло н трьстню С 118.10-11. СЕ, С. Гр. каХароі, коЛарсЬѵ, отіяСоѵ. Вар. тръетые, трьстніе, трестнів. Нвб. Срв, Тръсие МИ ЙЗах.Кюст. трьм м., трн ж. и ср. числ. бр. Три, три броя. I роѵо кь ннмь кьто оть влсь нмлть Дрочргь. I ндеть кь немочр полочр ноштн. I реѵеть емочр дрочрже ДЛЖДЬ МН ВЬ ^ЛНМЬ Трн ^ЛѢБЫ М Лк 11.5 3, А, СК; ѣко во бѣ нонл вь Ѵрѣвѣ КНТ0ВѢ трн дьнн н трн ноштн. тлко вждеть снъ ѵлвскы. вь срдцн ^емлА трн днн н трн ноштн М Мт 12.40 3; отьвѣфлвь же петрь кь нсвн реѵе. гн. довро есть нлмь сьде вытн. лште ^оірешн дл сьтворнмь сьде трн кровы М Мт 17.4 З1. Срв. Мк 9.5 М; ліре лн теве не послочршллть. понмн плкы сь сово>ж еднного лн двл. дл вь очрстъ^ь дьвою лн трнн сьвѣдѣтель стлнеть вьсѣкь гль М Мт 18.16 З1, СК; гн помѣнж^омь ъко льстець онь реѵе. еште сы жнвь. по тре^ѣ дьнесь вьстлнж М Мт 27.63 3; ѣко мы слышл^омы-н глшііть ѣко л^ь рл^оркч црісвь снкк ржкотворенжіж. і трьмн дьньмн ннж нержкотворенж сь^нждж М Мк 14.58 3; по (...) ьномочр крсточр ^вочр. н стлго мжісл севрнлил. н стьі)(ь мжѵеннць трерсь Е 29б 4; і тѣмь прнгачть клюѵа ц(рствл) твоего. і прѣдлсть емочр сллв(ж) еднного бжствл. вь трн лнцл СС ІЪ 18; н 1ЛК0 ВНДѢ ілко очртро ВЬ ТЬ ДЬНЬ АТН нмжть вытн. вь^емь ро^вьны н^вн-ты трн нл выкт» своич вь^ложн С 125.3; снмн очрво гллголы отьглнілше плчрлл. н лко не рлѵн послочршлтн юго. ^лтворнв’ двьрн лнтоннн. того рлдн не вьннде до трнн дьннн нн ть, ^одочр севѣ С 170.13; нже н отьстропн. н престо рештн нл лѣто. сесь трн смоквн родн С 300.24; потомь нѣкоторнн оть ВЛЬ)(ВЬ. ОВЛДНША СВАТЛ^. Ѵѵѵнж н влрлрснснл. кь трьмь стлрѣншннлмь вльшьскымь С 256.25; господи ‘іТ^се ... н^блвнвын трн отрокы оть пештьнллго оиін. цъслрл нлчррсодоно-сорл С 226.2. // Като същ. Трима души, трима, ідеже во ссте дьвл. лн трьс сьврлнн вь 1ма мое. точр семь по срѣдѣ н)(ь М Мт 18.20 З7. Срв. С 206.18. 972 ТрѣБНШб трн крлтъі Гр. тру'. Три пъти, триж. прѣжде длже кокотъ не въу-гллснтъ. трн крлтъі отъвръжешн са мене М Мт 26.34 3, А, Сп. Срв. Мт 26.75 М, 3, СК; н глатъ. трн крлтъь пъе сс- Е 30б 13-14. трн сътл. Гр. тршкбогоі. Триста, можллше во сн эдн;шл продлнл въітн. ВАШТе трн СОТЪ ПЪИАЗЪ. I ДЛТН СА нн- штннмъ н пръштлл^ж ен М Мк ^.4.5 3; ѵесо рлді мѵро се. ые продлыо вън. нл тре^ъ сьтъ^ъ пъыдзь. н длно ннштннм А Йо 12:5 СК. Срв. С 425.21; дл м^ромъ іеже іестъ рл^лнѵь вонілмн очрстроіено. н ^ъітростніж съкоупькно трьмь сътомъ сьцѣнн дннлремъ С 425.24; н откровнцж нцълн. бллгодл-рнвъшл же роднтеліл ка богл. н тъгдл пвстншд іемоѵр. трн сьтл ^ллтнцъ С 518.12. трьмн състлвл"еньн. Гр. трилжботсх-тос^. Триединен; който се състои от три същности, съставящи единство. тъмъ н іедннѣмъ поклоненннмъ слоѵрнмъ. іедно трьмн сьстлвыеннн вожьство. ве^ нлѵалл. ве сътворенніл. несъгоннмо. нн пръмъынмо С 327.26. трые десАте, трн десдтн. Гр. тріакоѵ-та, теаааракоѵта. Тридесет, н сіпръвъівллтъ съ ѵлкъі лкъі ѵловѣкъ вдште трнТ десдтъ лѣтъ С 11.8; длвъше іемочр трн десдтн ^ллтнцъ С 23.20; повслѣ іеште н плѵе внтн а. дондеже н^мънн къждо по трьмь дссатьмь кенточррнонъі С 178.14—15. трые нл десдте. Гр. бекатрещ. Тринадесет [дунт]. гостн же мжжд нже ведъл^ж стллго влснлнскл. вѣлше жс-н^ъ до трнТ нл дс-САте С 18.8; клко ве^ моіего повслѣнніл трн нл дс-сдте іесн по^ъвллъ С 121.17. М, 3, А, СК, Б, О, Е, СЕ, СС, К, С, ЗЛ. Гр. трсй;, тріа, тріетді;, тріхо^. Вар. трмю, трін. Неб. три ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тръвл, -ъі э»с. 1. Жертвоприношение, принасяне на жертвен дар. онн же рѣшл н1. нъ тр;рБж вогочр лполоноѵр тво- рнмъ дьнесь. стъін же къ ннмъ. дл к’то іестъ сін лполонъ С 27.4; онн же прѣвъівлл^ж непокордште сд іемочр ... въ^врлштли^шточ)1 а іемочр отъ трѣвъ нмъ плѵе же въшънк стлвдштоѵр С 30.1. 2. Жертва, жертвен дар. ѵѵ БЛЛГОВЪГОДЬНѢ Трѣвѣ БЪІТН. словесъ-ноѵрмочр семоѵр слоѵрженью нлшемоѵр СЕ 60а 14. // Св. Причастие, евхари-стийните дарове, прнде во нюдл ... снце н стъіа подл іемв трѣвъі. дл нн (едного же нмлтъ н^вѣтл С 420.4. вллѵнтн нл трѣвъі. Гр. е^ксо ётшібеіѵ. Принудително отвеждам на жертвоприношение, прнде к ннмъ полемъ. н нже въл^ж сь ннмъ. вь^нсклтн н вллѵнтн крьстнілнъі. нл трѣвъі н нл оскврьненніе С 125.13. непрнгл^нннн тълл н трѣвъі нспльнь. Гр. катеібоЛос;. Изпълнен с идоли и езически жертвоприношения. (непрн)ѣ^нннн тѣлл н трѣвъі нсплънъ сж(ф) Е 395 13. подлрілтн трѣвлмн. Гр. тіералебсо ■доаѵа^соѵ. Принасям жертва, извършвам жертвоприношение, стрлшенъ к’то м’нд сд рлт‘ннкъ нмъ съі н го\рвнтел'ь. іемоѵрже н подлрллуж тръвлмн. не нл оѵрспѣ^ъ С 35.26. оскврьннтн са въ тръвл^ъ. Гр. ршро-(рауеораі. Оскверня се, като извърша езическо жертвоприношение. (лко н дроу^нн нджтъ оскврьннтн сд въ тръвл^ъ С 125.8. тръвъі творнтн. Гр. сигеѵЗш. Извършвам жертвоприношения [на езическите богове], (лко дл вьсн въсж-до\р. въ всъ^ъ овллсте^ъ н стрлнл^ъ н мъстъ^ъ. жрътн н тръвъі творнтн мнлостнвъімъ вогомъ С 147.25. Е, СЕ, С. Гр. іЭисгісх, д ѵеѵоціареѵд ёортд [вар. трапеза]. Нвб. Срв. треба остар. и църк. ОА, РРОДД, трѣба НГер. трѣвніре, -л ср. 1. Езически храм, ка-пище. ліре во кто внднтъ та нм(ж)фл рл^оѵрмъ въ трѣ(в)нф(н) трІЗБОВЛЫЬК: 973 ТрѣБЬЫНІСЪ ВЪ^ЛСЖАфЛ. НС СЪВ(ѢС)ТЪ ЛН СМОЧр ЫС-МОфНОЧр СЖфОЧр. СЪ^фЖДСТЪ СА ѣсн ндолчѵжрътвънлѣ Е 36 1; нс коренс-НСКОПЛТН С-ЛННЪСКЛ ТрѢБНШТЛ. Л СЩЪ- длтн мжѵс-ннѵьскъі цръкъвн С 357. 18. 2. Жертвеник, олтар, трѣвіште о(..)то естъ. стлл стъі^ъ попьрлнл сжтъ. бьсѣкоіа жрътвъі 0Б(...) рл^оренъ с-стъК 1а 21; ЦрЬКЪІ рЛСКОПЛНЛ. ТрѢБНШТЛ рЛ^МСТЛНЛ. СВАТЛІЛ СВАТЪІН^Ъ ^ЛПЪ- рлнл С 418.14; слъішн бо ѵто реѵе кгдл прнносншн длръ СН ИЛ ТрѢБНШТб. ТН точр ПОМАНѲШН горѣ СТОА очр ТрѢБН-штл С 422.27-28. Изч. Е, К, С. Гр. еіЗсЛеТоѵ аеРааца, Оиотаатп-рюѵ, ршцб?. Вар. трѣвнштс. Нвб. 0. ТрѢБОВДИЬК, -ІЛ ср. 1. Потребност, нужда, необходимост, не тъ бо кстъ трьпѣлнвъ НЖС ТрѢБОВЛННН Н6Д0Н-МЛТЪ. НЪ НМѢАН ОБНЛНК. ТН ВЪ СТрЛ- длынн трьпА С 92.28-29; ельмл жс очрво слово поклул (лко уотдшточрочрмочр тѣлесн доврѣ н по ѵнночр НЛ ВЬСС ДѢН-СТВО СЪСТЛВЛІЛТН СА ТрѢБОВЛННС естъ 0ѴНК Н А^ЫКЛ н проѵьнын^ъ ІЛЖС сжтъ ПОТрѢБЬНѢНШЛ, БѢДЬНО ЖС- Н НСОБрА- штеш дшж моштьнж оѵс-сы многы ЗЛ 16 10. 2. Само мн. Езически жертвоприношения, езически култови практики. прнем(...)е дѣлл бс^бо-ЖЬНЪ^Ъ СТрЛНЪ фІОДН Н ТрѢБОВЛНЬѢ Р 114-9- тѣлесьнліл трѣвовлныл. Гр. та аѵа-укаТа. Телесни нужди, н нн въ едн-ноже по^ьрн его. нъ н нлкл^дннемь нл къжъдо день очртвръждліА его. і тѣлесънлл ТрѢБОВЛННѢ ОБНЛО подлвлн СЕ 83Ь 3. Изч. СЕ, С, Р, ЗЛ. 1>. хреіа, пр аурата. Вар. трѣвовмінк-. Нвб. требование остар. ОА, В А. ТрѣБОВЛТН, ТрѢБОѴріЖ, ТрѢБОЧрКШН НвСв. 1. Нуждая се, имам нужда от нещо, някого, не подовите са очрво нмъ. вѣстъ бо отецъ влшъ нуъжс- трѣвочрете. прѣжде прошеннѣ влшего М Мт 6.8 3, А, СК; I слъішлвъ нсъ глл нмъ, не ТрѢБОЧріЖТЪ съдрлвнн БЛЛНІА НЪ БОЛА-фс-н. не прндъ прн^ъвлтъ прлведь-ннкъ. нъ грѣшъннкъі въ покллнне М Мк 2.17 3, А, СК. Срв. Мт 9.12 М, 3, А, СК; Лк 5.31 М, 3, А; рѣ^ъ гіо гъ моі есі тъі. ѣко вллгън^ъ моірсъ не трѣвочрешн СП 15.2; гГ іс^се вже нлшъ ... ^лпрѣфен смоковн. неплодовнтѣн. не длвъшнн плодл тевѣ. трѣвочріжфю его. рекъ ен дл ие нмлшн плодл вь вѣісъ СЕ 35а 4—5; н о в'сѣ^ъ трѣвочр-(Жфн^ъ твоеіА гГ. помофн і ^лстжпле-ннѣ по по СЕ 61а 21; нмже трѣввкмъ іего вьсн съшове ѵловѣѵьстнн. тъ во кстъ кръмАН вьсж нлсел"енж(ж С 262. 21; отъвѣштлвъ стъін Тѵѵнл реѵе. л^ъ мъногъ ржкъ не трѣвочріж. нъ кстъ вогъ съ^ъдлвъін ма С 268.11; вѣстъ бо отьць влшъ невесъскъін. ілко трѣ-вочркте сего вьсего С 290.22; не слмъ молнтвъі трѣвочрд нъ немошті женьстѣ года С 308.13. 2. Искам, изисквам нещо. л^ъ трѣвочріж отъ теве крьстнтн са 3 Мт 3.14 А; се же трѣвочрктъ отъ нлсъ дл вѣмъ нма господ* нлшего С 262.24. // Безл. Трябва, нужно е. Тс же реѵе нмъ. не трѣвочріжтъ отнтн. длднте нмъ въі ѣстн М Мт 14.16 3, А. 3. Прич. сег. деят. като същ. трѣвочрккфен м. мн. Гр. о! вебреѵоі, оі хреѵаѵ ехоѵтв<;. Тези, които имат нужда от нещо; нуждаещите се. нлродн жс- рл^очрмѣвъше по немъ ндж ... I ТрѢБОЧріЖШТАІА НЦѢЛСННѢ Ц.ѢЛѢЛ- ше М Лк 9.11 3; егдл же лн ВЪСТАЖЖТЪ СА отъ нлсъ гллголжшть. (лко въ годъ съмрьтьнън ОСТЛВЫЖ трѣвочріжштннмъ С 375.11; млсло же трѣвочріжштннмъ пом°штъ С 372.5. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. хреіссѵ гуы, Хрд^со, беораі, ётпбеораѵ. Нвб. Срв. трябува диал. ЕтМл, НГер, АР; требвам ОА, ВА, ВТР. трѣвьннкъ, -л м. Езически храм, ка-пище, светилище. рѣША к Семочр. нмлмъі двѣ пештн. ыл твореньк влрочр ТрѣБЬЫЪ 974 трѣвь гордштн прнсно ыл ^ъдлньк трѣвьнн-кочр нлшемочр, помолн очрво кгоже ѵ'те-шн вл н в'лѣ^н вь МѴі горжштемл нмл С 540.18-19. Изч. С. Нвб. Срв. требник ЕтМл, АР, БТР; трѣб-ник НГер, трѣвьыъ, -ъін прил. Жертвен, принесен в жертва, дфе к'то очрдлвлоыннж, лн кръвь скотнич. не вѣдъі ѣко очрмръ-ло естъ. ілн трѣвъио ѵ'то ве^ вѣдъі ѣстъ. вТ недѣлн дл постнт' сд СЕ 1046 21. Изч. СЕ. Вар. трѣБіиг. Нвб. Сре. трѣбен НГер. трѣв/Снн прил. Необходим, нужен, потребен, н ѵочрвъствл, нчже сжтъ нлн трѣвьшн пжтн очрѵенню. ^ѣло ЛЮТѢ прокочрдн С 339.30. Изч. С. Гр. хрлак;. Неб. Сре. [по]требен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. трѣвѣ нареч. Нужно, необходимо, реѵе во къ немочр въ гллсочрід. лште се трѣвѣ гГ олоклвътомлтл і длръі К 26 40; іелнко во прѣдолѣвллтъ очрмочр. н ндвъікыжтъ ыелѣпо мъклнич. мьыогл вѣсть трѣвѣ стл С 338.19; ые во ыл ^вллж ылмъ слово н ыл вллгодлрьствніе тъѵыяч трѣвѣ ыъ н ыл очрѵеынк очрспѣшеыо н ыл очртѣшеынк С 379.9. трѣвѣ нмѣтн, трѣвѣ кстѣ мьыѣ. Гр. Хреіаѵ ёхсо. Имам нужда, нъшіл вѣмъ ілко вѣсн все. н ые трѣвѣ нмлшн. дл кто тд въпрлшлетъ о семь СК Йо 16.30; тръпѣыню во нмлте трѣвѣ дл волеж вжнеж сътворше прннмете овѣ-товлыыне Е 96 4; глкоже Тчѵаныъ ечрлгге-лнстъ гллгол“етъ. ыс вѣ кмочр трѣвѣ дл кто послочршъствочрктъ о ѵловѣцѣ С 404.16-17. трѣвѣ ыѣстъ. Не е нужно, не е необходимо, не трябва, стъін кодрлтъ роѵе. слмъ сово дл сд пллѵотъ. о МЬЫѢ ВО ЫѢСТЪ трѣвѣ ПЛЛКЛТН сд. ин мн-ловлтн С 102.15. трѣвѣ юстъ. Гр. е^Оетбѵ ёотіѵ. Нуж- трѣвѣ естъ. воыъ нсъіпліжтъ іж. імѣіан очршн слъішлтн дл слъішнтъМ Лк 14.35 3. М, 3, СК, Е, К, С,Х.Гр. хреіа, беітаі, хрлсп-цо?. Неб. требѳ диал., тряба диал. ВА, ДА. Сре. трябва ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. трѣвл, -ъі и трлвл, -ъі ж. Трева, ниски зелени растения, і повелѣвъ илродомъ вь^лефн ыл трѣвѣ і прнемъ ПАТЬ ^ЛѢБЪ Н ДЬВѢ ръівѣ ВЬ^ЬрѢВЪ НЛ ЙБО влгсвн. і прѣломъ ^ЛѢВЪІ длстъ очрѵеннкомъ. очрѵеннцн же нлродомъ М Мт 14.19 3, А, СК; лште лн же трѣвж дьиесь ыл селѣ сжфж. н очртрѣ вь пешть вьметлемочр. въ тлко. дѣлтъ. кольмн плѵе влсъ млловѣрн М Лк 12.28 3. Срв. Мт 6.30 СК; ^лне ѣко трѣвл (ддро Тсъшжтъ. н ѣко ^елне ^ллкл скоро отъплджтъ СП 36.2; оѵрніѵьженіѣ вжджтъ лѣтл ірсь. ютро ѣко трѣвл мімоіджтъ СП 89.5; ПрО^АБЛКАН ПЛЖНТЪ СКОТОМЪ V ТрЛВЖ ЫЛ слочржьвж ѵлкмъ. Т^весті ^ЛѢБЪ 0Т7> ^емгд СП 103.14; ѵлкъ ѣко трлвл днь-е-го. ѣко цвѣтъ тлко отъцвьтетъ СП 102.15; н поѣсіа вьсж трлвж ^емід Ѵ^т.. н поѣскч вьсь плодъ ^емлід Т^ъ СП 104.35; гГ вже в'седръжнтелю ... рекгі дл н^ыесетг ^е^іѣ трѣвж сѣыж. сѣнвфм сѣма ыл родъ СЕ 126 5; ты флрлѵѵсоѵр въ срьдцн внтлвъ. ново-рожденънА жндовьскъі дѣтн лкгі трѣвѣ оѵрвднжтн сътворн С 389.14; трѣвж прѣдт. двьрьмн гровнштл свокго рлстжштжіж оврѣтлд С 528.29. // Млади посеви, зелени жита. егдл же про^две трѣвл н плодъ сътворн. тъгдл лвн са н плѣвелъ М Мт 13.26 3, А, У; о севѣ во ^емлѣ плодн-тъ са. прѣжде трѣвж по томь же кллсъ. по томъ жо н пьшсынцж въ КЛЛСѢ М Мк 4.28 3. // Растителност, растения. пнштж жо ил мыогл врѣмсыл отъ Трѣвъі НМѢЛШС. рлстжштнн^ъ вь рѣцѣ С 519.4. М, 3, А, СК, У, СП, СЕ, С. Гр. хбрто;, х^оіі, трѣвьыт. 975 Т(?АСТН Нвб. трева ОА, АК, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР; трава, трява диал. ВА, АК, НТ, ЕтМл, ЕА, ДА. Срв. тревен прил., Трявна МИ, Тревненски ФИ СтИл,РЛФИ. тръвьиъ, -нн прил. Тревен, който е покрит с тревиста растителност, затревен, тревист, вндѣвъ же мъсто трѣвно н крдсъно, съдъ^е отъ конід поглоѵрмнтн са С 146.12. Изч. С. Гр. хХог|фбро?. Вар. тр-ввнъ, Нвб. тревен ОА, ВА, НТ, НІЪр, ЕтМл, БТР, ДА. трѣ^веньм, -*д ср. Въздържаност, умереност, трезвост, ^одн по ^дповѣ-демъ гнъмъ прнсно ... въ ве^дръпъ-тъное сдочрженне въннъно трѣ^венне, БЛТОСЛОВА КЛЪНЖфАЬА та СЕ 896 2; ѵѵ просвътнтн са дшн его. въ тръ^веньн. I пофеньн. і въ съвръшенъ стрдсъ. гіо помо СЕ 98а 24-25; въ въішъыее посдочршднне ндкд^лід сіа. тръ^венне съдѣвма СЕ 99а 20; облѣцн н въ стжкк одежда, пръпоъшн крѣпость его. в‘сего тръ^веннъ. подвнжъннкд двн СЕ 100а 16. Изч. СЕ. Гр. ёукратекх. Вар. трѣ^венне. Неб. Сре. трезвеност ж. ЕтМл, БТР, АР; трѣзвьност НГер. ТрѢ^ВНТН СА, трѣ^вди; СА, тръ^вншн СА несв. трѣ^вд са помъішденые. Трезва мисъл, непорочна мисъл, і ддждн НДМЪ N6 БЬДАфбНБ МЪІСДНЮч. I ТрЪ^ВА- фемь са помъішденнемь ... нъ въ^двнг-нн нъі нд ... ^твъі СЕ 38а 8-9. Изч. СЕ. Неб. Вж. при трѣ^вг. тръ^въ, -ъін прил. Трезв, въздържан, умерен, въ^ддднмъ вддгодътеХевн ^д бъівъшжіж нд ндсъ мнлостъ. въ^-ддднью довьльно. жнтнк оѵргодьно. н доѵршж тръ^вж н въстдннвж С 493.13; дд трѣвѣ естъ Трѣ7ВД дшд X IIВб 21. Изч. С, X. Гр. ѵііфсоѵ, ѵтіф(5Ліо?. Неб. трезв, трезвен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. ТрѢПѢ^Д еж. трдпо^д. трѣснъ, -д м. Ресна, снопче нишки, въсъ сддвд дъферн црн вънжтръждоу, тръснъі ^лдтъі одѣнд прѣкочрфенд СП 44.14. Изч. СП. Гр. [тб] кроооютбѵ. Неб. Сре, ресна АР, БТР, ЕтМл. трътн, тьрж, тьрошн несв. Трия, търкам. фдрнсен бо н вьсн нюден. дште не оѵрмънжтъ ржкоѵр тържште не ѣдатъ. дръжАфе прѣддднне (е) стдрецъ М Мк 7.3 3. Изч. М,З.Гр. тгоур^. Нвб. Срв. трия ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. трАсдвнцд, -а ок. Треска, болест с висока температура__и студени ТрЪПКИ_П0 ТЯЛОТО. &І0 ЙД МНОГЪІ БО-ЛАфН. Н ЙД ТрАСЖфНМЬ СА ТрАСДВНЦвНК СЕ 44а 19-20; посълн нъінѣ гдъ твон. I нжденн трдслвнцкк сніж. отъ рдвд твоего сего СЕ 446 19-20; нъінѣ Же СДМОН Т6БѢ ^ДПрѢфДЯБ ТрАСДВНЦб. оѵрвон са нменн гнъ СЕ 456 16; ^дпрѣфдетъ тн гь. і н^гоннтъ та ТрА-сдвнце СЕ 476 14; внетъ та трнсд-внце гь. ѵдсъндд СЕ 496 14; трдсд-внце сАфнѣ въ ѵлоцѣ семь, оѵрвон са гд. I оѵрмрътвн са СЕ 506 11. СЕ. Вар. трнслвнца.. Нвб. тресавица диал. ВА, Дюв, ДА. трАстн, трдсж, трАсешн несв. 1. Причинявам конвулсии, треса някого, ефе же гджфю емоѵр поврьже бѣсъ трдсъі. ^дпрѣтн же Тс д^очр неѵнстоѵр-мо\р гла. дше неѵнстъі. н^ндн отъ от-рокд. н НЦЪЛЪ въ тъ ѵдсъ. Н ВЪДДСТЪ I оцю своемочр СК Лк 9.42. 2. Разтрисам, причинявам треска, нжденн ТрАСДВНЦКК СН1Ж ... СЖфШЖ ПОДЪБЪНЖ въсоѵр. емдккфияж ыд връмеид. ъко н БѢСЪ. ГрДБАфІЖ ВОДЖ. ТрАСЖфІЖІЖ внъднцеіж СЕ 446 23-24; трдсжфіжіж в'съмн оудъмн ого СЕ 45а 1; ОѴМЪНІІА Н ^ОМДОВѢрЪНЪІЬХ ТрАСЖфН СЕ 49а 9.3. Прич. сег. страд. пато същ. трАСомъ, -ъін м, ед. Човек, който има треска. мТ н? трдсоЕіо 2Ы Т)?АСТН 976 ТрЛчАОВНТ^ оутрл СЕ 49а 4; мо нл трдмо ке^е СЕ 46а 19. Срв. СЕ 476 9; трдсомъі же дл въкочрснтъ подъ веѵеръ. млло кл-шнцд СЕ 44а 21. СК, СЕ. Гр. сгоотохрастош. Нвб. треса [се] ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Тресец МИ ВП,ТО; Тре-салче МИ, Тресище МИ, Тресни дол МИ, Тресен камен МИ ЙЗ,БГИ; Трескавец МИ, Тресалче МИ ЙЗ,БСМ; Трескаш ка-мик МИ, Трескава чешма МИ ЙЗ,МИПан. трдстн са, трдсж са, трдсешн СА несв. 1. Треса, се, люлея се, треперя. ПрІ^ІрЛІА НЛ ^С-МЛІЖ творьмж ТріАСТІ СІА. пріклслілн сіа горл^ъ въскоѵррілтъ СІА СП 103.32; ^емн трдсжірн сд. тво-рАірн тржсъ сноноѵр СЕ 44Ъ 11; нъ н ^емыл трдсълше са не трьпА тн ве^л-коныл жндовьскл С 485.4. 2. Прен. Треса се, треперя от страх, сего рлдн трдсъі сд I трепештд. дл вжн эдлштъ ^лконъ К 2Ь 38; кже во н вндѣ гл посръдо\р внсаштл. н вьсь мнръ трАсжштъ са стрл^омь ... лвнк вь^ьпн С 426.21. 3. Прен. Тревожа се, живея в страх, онъ во стенлтн н трАстн са осжжденъ въістъ С 483.30. // Вълнувам се, намирам се във възбудено, трескаво състояние, грлдъ ТрАСѢШб СА ГЛЛГОЛА к'то сь кстъ С 322.22-23; нъ н плѵе сн^ъ. въ лдъ въівлвкштемъ. въівлквштемъ же н говорАштемъ вьсѣмъ. н трАсжштемъ СА. (ЛКО господьнск прншьствнк. елмл прѣнсподьнілл прънсподнннмъ ДОНТН ^отълше С 467.28. 4. Прич. сег. деят. като същ. трдсъін са т. ед. Човек, болен от треска, трескав. МО, н& ... ТрАСЖфНМЬ СА ТрАСЛВНЦСІтК СЕ 44а 19. СП, СЕ, К, С. Гр. трецш, к?.оѵеораі, крабаіѵодад, стеіораі. Вар. трілсті сід. Нвб. Взк. при т(>астн. тржвл, -ъі ж. Тръба, музикален инструмент. къстржвіте нл новъ мѣсіа-ць тржвовк. въ нлроѵіте день прл^дь-нпел влшего СП 80.4; въ тржвл^ъ ко-влнл^ъ. I гллсомь тржвъі рожѣнъі. къ- скл'кнѣте прѣдъ црмь гмь СП 97.6; (лкоже во вельгллсънліл тржвл тржвд-штн вьстлвылктъ МНОГЪІ. нл въплъ-ѵеннк рлтн С 206.23; ѵ'то же ^отатъ тржвъі ѵто лн вьпл"ь. гллгол"еть невъ-стьннкъ грАдетъ С 372.21; ѵліжште гл плкъі грдджштл ... съ свътълъінмн лггелъі. СЪ ТрЖБОКБ. н стрл^омъ н рлдостнвв С 486.12. // Образно. дьньсь пророѵьскъі тржвъі вьсь мнръ въскрнлншА. н дже вьсждоѵр господьнл црькъвн ВЬ^ВесеЛНША Н ОуВА^ОША С 319.2. Изч. СП, С. Гр. соЛтус,. Нвб. тръба ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тржвнтн, тржвлкк, тржвншн несв. За тръба - издавам звук, тръбя, (лкоже Б0 ВеЛЬГЛЛСЪНЛ(Л ТрЖВЛ ТрЖБАШТН вьстлвьглктъ миогъі. нл въплъѵеннк рлтн С 206.23. Изч. С. Гр. яхеш. Нвб. тръбя ОА, ВА, Дюв, НГер, БТР, АР. тржвл"еньк, -1Л ср. Тръбене, звучене на тръба [образно]. вьпль же н плвьлъ клжетъ гллгола. въ повелъннн н въ гллсъ лр'улггеловѣ. къ ПОСЛЪДНННМЪ тржвькннн. сьнндетъ сь невесе С 372.19-20. Изч. С. Гр. ааХтуВ,. Вар. тржвькннк-. Нвб. Срв. тръбене ОА, НГер, АР. трячвьнъ, -ъін прил. Тръбен, който е свързан с тръба [образко]. і посъ-лс-тъ лнНлъі съ гллсомъ велнемь трж-вънъімь. I съверетъ н^върлнъкд его. отъ ѵетъіръ вѣтръ. отъ ѵетъіръ вѣтръ. отъ кыцъ нвсъ до конецъ н^ъ М Мт 24.31 3, А, СК, Н; въ^іде въ во вьсклнкновс-нъь гъ въ гллсъ тржвьнъ. понте кочр нлшемочр поіте. поітс- црк нлшсмочр пот- СП 46.6. Срв. С 478.29-30. Изч. М, 3, А, СК, Н, СП, С. Гр. [тЭД абЛжууо?. Вар. тргквънг. Нвб. тръбен ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. трждокнтъ, -ъін прил. Като същ. трждокнтъ м. ед. Този^сойто страда, който е болен, мо нл трждо- 977 ВНТОМЬ (н) ВОДЪНЪІМН прѣлогъі СЕ 31а 17. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при водьнотрждовнтъ. трждъ, -л т. Название на болест, та молнмъ гГ... прннмн рлвл твоего сего. сжфл несъдрлвл. трждомь СЕ 316 7; I НЦ.ѢЛН Н ОТЪ ОДрЪЖАфАКА ТѢЛС-СЪНЪІІА волѣ^нн. і отъ трждл сего н^ъмн н СЕ 316 9-10. водьнъін трждъ. Гр. нбрсотикос;. Водянна; болест, при която се набира течност в тялото, сжфллго несъ-дрлвл. трждомь ВОДЪНЪІМЬ. ІЦѢЛН н. та молнмъ гГ СЕ 316 1-2; снльыъ словомъ. н дѣльмь. воаънллго трждл строчрА н^ьлніл С 476.27. водьнъін трждъ нмѣтн. Гр. обрсо-тпкбд еіці. Болен съм от водянна, і се ѵлвкъ едннъ нмъі водъыъін трждъ. бѣ прѣдъ ннмь М Лк 14.2 А, СК. М, А, СК, СЕ, С. Вар. трждь. Нвб. Срв. тръд 'название на няколко различни болести’ диал. ДА. тржсъ, -а т. 1. Трус, земетресение, въстлнетъ бо ьа^къ. ил ка|кь. I цство нл цсрство. I БЖДЖТЪ гллдн н плгочр-бъі. I тржсн по мѣстл М Мт 24.7 З1, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М, 3; і се тржсъ бъістъ велнн. лнъл бо гнь съшедъ с нвсе. і прнстжпь отъвллн клмень отъ двьрен гровл. і сѣдѣлше нл немь М Мт 28.2 3, А, СК. Срв. С 444.21; вже творьѵе. гллвъі н^ъ овллкл мосѣевн. пріеочр твос-мочр ... творАфн тржсъ сноночр СЕ 446 12; н лвніе бъістъ тржсъ н ^вонъ С 18.13; тржсъ н гллдъ н с'мрътн рл^лнѵьнъі по ^емн Р IV 1.18. 2. Буря, силно вълнение. н се тржсъ велнкъ бъістъ въ морн. ѢКО ПОКрЪІВЛТН СА КОрЛБЛК) влъ- нлмн. л тъ съплше М Мт 8.24 3. обѣшлтн тржсомь. Гр. аоЛеобрѵоі; тараааораі. Разклащам, разтърсвам, люлея, ^емѣ ^ъіблжшті са МАтетъ. і овъшлетъ тржсомь. обѣшъ-шаіа нл крстѣ гь К 116 4. М, 3, А, СК, ЗП, СЕ, К, С, Р. Гр. огіацо^. Вар. тркксъ. Неб. трус ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тржтъ, -А м. 1. Стража, гарнизон, войсково подразделение, къде нъі-НѢ сжтъ. ВЪѴС-рЛШЪЫАІА млъвъі ... въівліжштеі нл р<л ... къде людье і шатлньѣ. і тржтъ непрлведьнъін К 126 17. Сре. С 448.14. 2. Редица от същества, ѵо клко прѣштеньк лр^н-еренско. въ^мжтн лпостольскъі тржтъі С 471.23. // Стесн. Боен ред. по-дрлжнвъ БОрЬЦД ПрѢДЪПЛЬѴЬЫЪІА. цнн въ прьвѣѣмь штнтѣ плдъшллг0. лбніс нлпльнѣлтъ тржтъ. дл ые ѵело Н^Ъ ВЪ^МЖТНТѢ СД. плдъшннмъ С 93.29; л N6 ыъ толнко мыожьство. тржтъ онмъскъін. плъкъ непрѣворе-мъін. тъѵьыъ н ыл врлые^ъ неповѣ-днмъі С 82.30; чѵле тржтъ неповѣ-днмъ С 96.28. Изч. К,С.Гр. кооатсобіа, іраХауЕ,, сгоѵаатпарб?. Нвб. 0. точр нареч. и част. I. Нареч. 1. Там, на онова място, въстлнн понмн ѵотроѵА н млтере кго н бѣжн въ кгчрпетъ. н вждн точр дон'деже тн рекж М Мт 2.13 А, СК, Б; н вѣ точр до очрмрътнл нродовл М Мт 2.15 А, СК, Б; остлвн точр длръ твон прѣдъ олътлремъ М Мт 5.24; л снве(ве) цствнѣ н^гънлнн бжджтъ. въ тъмж кромѣштьніжіж. точр вждетъ пллѵь н скрьжетъ ^жвомъ М Мт 7.12 3, А, СК; I отъпочрфъ нлродъі вьннде нл горж едннъ помолнтъ са. по^дѣ же бъівъшк едннъ вѣ точр М Мт 14.23 3; I прншедъ отъ точрдѣ нс. іде прн морн гллнлѣнсцѣмъ. I въшедъ нл горж сѣде точр М Мт 15.29 3; і по немь ндж нлродн мънозн н нсцълн ІА точр М Мт 19.2 3; въшедъ же цсръ вндѣтъ въ^лежАфн^ъ. вндѣ точр ѴКЛ не овлѣѵенл въ одълнне врлѵъное М Мт 22.11 З1; I реѵе се сътворіж рл^оріж ЖНТЬННЦА МОкА Н БОЛЬША СЪ^НЖДЖ. I точр. 978 ТО\р. съверж точр вьсѣ жнтл моѣ н довро мое М Лк 12.18 3, СК; і не по мънозѣ^ъ дьно^ъ съвърлвъ вьсе мьннн снъ отнде нл стрлнж дллеѵе. н точр рлстоѵн нмъ-нне свос. жнвъі влждъно М Лк 15.13 3, А, СК; вндъ же н едннж въдовнцж очрвогж. ВЪМѢТЛІЖШТЖ точр дъвѣ лептѣ М Лк 21.2 3, СК\ по сн^ъ прндс нсъ і очрѵсынцн 6Г0 въ нкоден-скжкж ^емліж. і точржнвѣлше съ ынмн н кръштллше М Йо 3.22 А; вѣ же нолыъ кръстд вь еынонѣ. влн^ъ сллн-мовн. ѣко водъі мъногъі вѣлрсж тоѵ, і прн^ождлл^ж н кръштлл^ж СА М Ио 3.23 А; егдл же прндж слмлрѣые кт, немочр. МОЛѢЛ^Ж н дл вн прѣвъілъ очр нн^ъ. і прѣвъістъ точр дъвл дьнн М Йо 4.40 3, А) людне етнѵѵпъстнТ н сн (в)ък бъіша точр Е 27а 6; съмкаска сіа ПОДВНЖЛШКА СКА трепетъ ПріКАТЪ ІА. точр волѣ^нъ ѣісо рлждлкжфіі СП 47.6; точр ПЬТІЦКА ОЧрГЫѢ^ДІАТЪ СКА. ероДОВО жіліфе овллдлетъ імн СП 103.17; точр въ^врлштж рогъ длві. очрготовл^ъ свѣтнльынкъ уочр моемочр СП 131.17; НЛ ВрЪБНІ ПО срѣдѣ КАКА. ОБѢСН^ОМЪ оръглнъі НЛШІА. ѣко точр въпросншіА ылсъ плѣньшсі нъі. V ведъшеѴ нъі пѣннѣ СП 136.3; тъі неръдлыъскъікА водъі стн. съ нвсе посъллвъ стллго ТВОСГО Д^Л. I ГЛЛВЪІ ГНѢ^ДАфНН^Ъ СА ^мнсвъ. точр съкрочршнлъ есн СЕ 4Ь 20; і се гла вллженъі длдъ въпьетъ. ыл рѣцѣ влвілоньсцѣ. точр сѣдомъ і пллкл^омъ са. ыл врьвін по срѣдѣ екА овтсі^омъ орглнъі нлша К 1а 30; сімі во псллъмн поѣ^ж. въ ветъсѣмь ^лко- НѢ. I СН ОрГЛНЪІ ВЬ^АША. вГДЛ КА ПЛѣЫІ- ша дл імжтъ плмать домлшъыѣго жітьѣ. ые ^отАште точр пѣтн К 1а 37; точр ВО САТЪ ВЪПрОСІША ылсъ плѣньшоі нъі. поіто илмъ отъ словссъ пѣсыьнъі^ъ. I рѣ^омъ. КЛІСО посмъ ПѢСНЬ ГНЖ НЛ ^ОМІ точрждсі К 1а 38; н поволѣ прнвостн V н ннты томынѵьннкъі. къ грлдочр комлиь-скочр. н точр нмъ сжднтн С 17.13; ісопнѴ ЖС ВЪ ПОѴЛЛН БЪІВЪ 0 СЬВѢТѢ н^г. кедннт, остлвъ ыл мѣстѣ, то\р лжштж свокж потъкт, н иожь свон повръгт, сѣде С 38.3; н прѣвгівъ тоѵр ил оѵртрнкл сѣдт,. повелѣ прнвестн стллго мжѵе-ннісл кодрлтл С 117.12; кегдл во прн-детт, дѣллтел"ь съ лоплтокж потрѣвнтн токл. плѣвлмт, льгъклмг сжштлмъ. оѵрдовь Вѣтромг ОТТ.ЫОСА.ТЪ СА. Л ПШ6-ннцл тоѵр остлкетт, С 127.27; н остл-внвг то\р отрокл велнкъін лнтоннн. н въврлтн сд въ свокж ^ъі^ннж С 172.4; ые во вѣлше кеште то\р ынклкогоже ѵрьыорн^гцл С 206.29; прѣлжклвгін во н неѵнстъін врлгъ вжнімъ рлвомг. вндѣвъ нсцѣл"еыжж отроковнцж тоѵр едыж остлв-ьшж С 521.5. 2. Тук, на това място, тъгдл прнде нс. вь весь ылрнцлемжкж Педснмлин. і глл очрѵеин-комъ сѣдѣте то\р. доыдеже шедъ по-молкж са тлмо М Мт 26.36 3, А, СК. 3. Тогава, в този момент, тъгдл во кеже н вь^д ^лѣвъ нкодл. точр въскоѵн вь ыь днклволъ С 421.2. II. Част. За усилване на наречия и местоимения: пък. по съкоыьѵл-ынн же эдъстовл мжѵеынкл. точр лвнк по к-д'номо\р когождо н^ъ НСѢКОШД С 64.28; въ^дочрыжшА нл клпнштл. н точр ЛБН6 сътръшд СА. Н БЪІША ЛКЪІ прлр<ъ С 180.16; дл не точр лвнке рлнж вь^ьметъ С 42.21; плкость во мн реѵе сьтворн велнкж. н ^ѣло ма прѣн^ночррн. дл ѵто точр С 422.13. въітн точр. Гр. паречрп [еГѵаі]. Присъствам. отьцн рн сжшточр точр С 202.19; точр во вѣ іюдл. і пріѵАстьыікъ въівлше стѣі трѣпѣ^ѣ К 1Ь 35. ндеже [во] ... точр [н]. олоо [уар] ... ёкеГ [каі], ои уар ... ёкеТ. Където [дето] ... там. ідеже во есте дъвл. лн трьс съврлий въ ІМА мое. тоѵ ссмъ по срѣдѣ нрръ М Мт 18.20 З1, СК) ідоже во естъ съкровнфо влшо. точр срдце влшо М Мт 6.21 3, А, СК. Срв. Лк 12.34 М, 3, А, СК) оыъ жо рсѵе нмъ. 1ДСЖ0 Т'ЙЛО точр орьлн СЪЫСМЛІЖТЪ СА М Лк 17.36 3) I ндсжо ссмъ л^ъ точр н тоѵ^Аорд______________________ 979 слочргл мон вждетъ М Йо 12.26 3, А, СК; й сжтъ съгллСно молнтвж въсъі-лліжште. ндеже д'вл кстл нлн Р. съвь-рлин. 0 нмеин гнн точр КСТЪ ПОСрѢДѢ н^ъ. л ндеже й кто очрже прнтъ. кчко нѣстъ бжніс точр прншествнк С 95.17. ндвжв БО лште [ндеже колнжьдо] ... точр. Гр. опей [уар] ёаѵ ... ёкеТ. Където ... там. ідеже во лште вждетъ трочрпъ, точр съвержтъ СА орьлн М Мт 24.28 3, А; і гллше нмъ ндеже колн-жъдо вънндетс въ домъ. точр прѣвъі-влнте доньдеже н^ндете отъ тждѣ М Мк 6.10. нжде... то точр. Гр. 07ТО1) 5’ аѵ ... ёкеТ. Където ... то там. н господь рекъін. нжде кстл дъва нлн трнк съврлнн въ МОК НМА. то точр ксмъ посрѣдочр н^ъ С 206.18. нжде во ... точр. Гр. 0 ... екеТ. Където ... там. Тжде во іглвнсть. точр жнвжтъ. врлждъі н свлрн н прѣльстн С 400.20. нждеже ... точр. Гр. оод 6ё ^оітгбѵ ... ка(. Където ... там. дл нждеже отъвѣтъ сътворн точр н тѣло съконь-ѴЛНО БЪІСТЪ С 61.26. не въітн точр. Гр. ажгщх, об яарегрл. [ёГѵаі]. Не присъствам, отсъствам, мьнѣ ие сжшточр точр С 314.2; клко нже ыѣсмь точр въілъ. въівъшнн^ъ точр. остлтъкъі вь^ьмж С 428.28. прѣстошрен точр. Гр. оі 7іеріеато5те<;. Тези, които присъстват на това МЯСТО. Н ВЬСА въкочрпѣ ПрѢСТОАШТАА точр поврьгошд нл ^емыж С 52.22. стокан точр. Гр. яареатй^, лгріЕОтщ. Който се намира на това място, н м'но^н отъ стоаштллго точр нлродл. бѣл^ж текжште. н рьвъночріжште квпьно. к'то прьвок вьнндетъ къ ьГен С 2.27; повелъ стоаштннмъ точр жндомъ отъвллнтн клмъікъ С 316.16-17. съін точр. Гр. 6 сшѵтбіЗі. Който се намира на това място, н вьлѣ^ъ къ сж-штнн точр врлтнУ цъловл а С 523.22. сжштен [въівъшен] точр. Гр. оі ткхрбѵ-тед. Присъствалите, н в'сѣмъ точр сжштнѴмъ ПЛАѴЖШТОМЪ СА съ ннмн С 109.18; въівъшннр<ъ точр. остлтъкъі вь^ьмж С 428.28. точр стоіАтн. Гр. оі кареатште^. Присъствам, намирам се на това място. ПрНВСДН КТО СЛЪІШЛ КТО ЛН ТОЧр СТ01Л. прнведн нстннънъі послочр^ъі С 241.22. М, 3, А,СК, В, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. ёкеТ, ёкеТаЕ, ёѵтаСОа, ларахр^ра, яарг[ѵ, какеі, еѵ [тср] аѵтср, ато&і, аитоС, есо; тоілои, то(ѵиѵ, цЙ.Хсо. Вар. ти. Нвб. Срв, ту съюз ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР; тук нареч. точрдорл, -ъі ж. ЛИ. Тудора - име от старобългарски надпис, (г)ров кем (т)очрдоръі (р)лвъі бож(н)а от клм(е)не сего (.) ллкте (до) стѣнъі П2. Изч. Щ. Нвб. Тудора ЛИ диал., Тудорица етпногр. 'народен празник, Тодоровден’. Срв. Тодора ЛИ, Тодорка ЛИ. точрждеплеменьннкъ [погр. СЕ 65а 25] вж. тождеплеменьннкъ. точрждь вж. фочрждь. точрнжде нареч. Там, на това място, н точр нжде А 30с 14. нжде ... точрнжде. Гр. ёѵОо. ... каке-Тае. Където ... там и. се же слъішлвъ льстнвъін ... повелѣ ыл очртрнгл нл рѢЦѢ тнгрьстѣ ДЛ СА ОБрАШТЖТЪ. нжде н прьвѣк бѣша. точрнжде сждочр въітн прѣдъ лнцемь льстнвллго С 60.2. Изч. С. Гр. ёкеТое. Нвб. 0. точркъ, -л м. 1. Тлъстина, мазнина, і^ідетъ ѣко нс точркл ыепрлвъдл і_хъ. прѣіджтъ въ лквьве сръдьцк СП 72.7; V нлтрочр іа отъ точркл пъшеніѵь-нл. і отъ клмені медл нлсъіті ьл СП 80.17. // Образно. точркъ своі ^лтворі-Ш1А очрстл 1)<ъ ГЛЛШІА гръдъінж СП 16.10; ѣко точркл н млсті нсплъні сьа дшл моѣ. V очрстьнѣ рлдості ВЪС)(ВАЛІА-тъ тіа очрстл моѣ СП 62.6. 2. Прен. Тучност, плодородие, вллгсіші вѣ-ИЬЦЬ Лѣточр БЛАГСІСТІ (I) ТВОІА, V ПОЛѢ твоѣ нлсъітіатъ сыч точркл СП 64.12. Срв. Е 21 б 8. Изч. 980 Е, СП. Гр. яютг|<;, сттеар. Нвб. тук 'мазнина, тлъстина’ диал. ДА. точрлъ, -а т. Чанта за стрели, стрел-ник, колчан. ѣко се грѣшъшці наліа-шіа лжкь. очрготовАшьх стрѣлъі въ точрлѣ СП 10.2. Изч. СП. Гр. фаретра. Нвб. Срв. тул пиал. и остар. ВА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА. точрмьпАЫъ, -а м. Тъпан, барабан, примѣте пъсаломъ і даднтс- точрмь-панъ. пъсАЛТъірь крАсеыъ I СЪ ГЖСЛЬМІ СП 80.3. Изч. СП. От гр. тбряаѵоѵ. Нвб. тумпан диал. ДА; тупан диал. НГер, ЕтМл, БТР; топан диал. АК, НТ; тъпан ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, БТР, АР. Срв. Тупа-ньовото МИ, Тупанците МИ ИД.МНЛом.; Топана МИ, Топанят МИ, Тъпанет МИ, Тъпаня МИ ГХ,МИМ; Тупанарево МИ БМС, Тупанджийски ФИ, Тупанко ЛИ, Тупанков ФИ, Тупанкьовски ФИ, Тупан-ски ФИ, Тьпанков ФИ, Тьпанаров ФИ, Тъпанчев ФИ СтИл,РЛФИ. точрьГе нареч. Даром, безвъзмездно. Б0ЛАЦІАІА ЦѢЛНТ6. МрЪТВЪІІА ВЬСКрѢ-ШАНТ6. ПрОКАЖбНЪІІА ОѴНШТАНТе. БѢСЪІ н^гоынте. точрие прніАсте точрые даднтс М Мт 10.8 3, А, СК; по ѵъто вь^і-масші Ъ съреврьнікъ. інюдо. точрые прі-де пролітъ кръве своеіА. у>, въсж вьселенжіж К 55 33. Срв. С 415.13; то ВѢДНТА ІЛК0ЖС- ТОЧрЫб ЦѢСАрЬСТВО N6- весьскою даютъ мн^богъ С 300.12; ТВ0СІЖ ПОМОфЫЖ н мстн точрые БЪНТН ест' Р VII 4.7. Изч. М, 3, А, СК, К, С, Р. Гр. Зшреаѵ. Вар. тоѵрнс, Т8ІІС-. Неб. туне диал. [обикн. е съчет. туна беда] НТ, ЕтМл, БТР, АР, ДА; туне остар. 'даром, безплатно’ ВА, РРОДД. Срв. тунеядец т. ЕА; Тунабедов ФИ СтИл, РЛФИ. точррнеіж [погр. Б Лк 3.1] вж. нточррніл. ТОЧррЪ, -А М. Див бик, тур. НЖ0 ПрФТВА-рѣше СД ОВОГДА ТОчррОМЪ БЪІВЪ. ОВОГДА ЖС- КрНЛАТАМЪ П'ТНЦАМЪ ПОДОБА СА. орълочр н стръкочр С 7.24. Изч. С. Гр. тапро^. Неб. тур ОА, ВА, НТ, БТР, АР. точртлнлъ, -а т. ЛИ. Тутаил - име на свещеник, споменато в житието на св. Анин. воювода сы нслвръскв- МОчр А^ЪІКОчр. НЖ6 ПрН^ЪВАВЪ -О-ОЧГ-ОАНЛА БОУЪСТНВАГО ПОПА. Н ПОКА^АВЪ ЮМОЧр ^ѢЛО ОТЪ ПОДВНЖЪНЪІН^Ъ юмочр. НА-СНЛІАЮМА ОТЪ Д^А Н6ѴНСТААГ0. Н МОЛН юго п°атн Т С 564.9. Изч. С. Вар. •«■о^-о-Анлг. точрѵьиъ, -ъін прил. 1. Тлъст, дебел, охранен, помѣнъі вьсѣкж жръ..твж (!) ТВ01Ж. I ВЬС€СЪЖАГАМА ТВОѢ ТОЧрУЪНА вждн СП 19.4; чѵбідж ммс телъці МН05І. ГСНЪЦІ точрѵъні ОДрЪЖАШІА МЬХ СП 21.13; тако прннмн і сніж жрътвж. ВЪ В0НІЖ БЛАГОЖ^ЛННѢ. волъі н^ъ точр-ѵьнъі сътворн. ПНТѢННѢ н^ъ очрмъиожн СЕ 155 14. 2. Прен. Плодороден, тучен. ѢСКА I П0КЛ0Ж11НА С(А въсі точр-УЪЫІ ^бМЪІА. прѣдъ ЫІМЪ ПріПАДЖТЪ въсі съ^одьчстен въ ^емліж СП 21.30; ГОрА БЖЬѢ ГОрА ТОЧрѴЬНА. ГОрА ОЧрСЪірОНА. ГОрА точрѵьнА СП 67.16. Изч. СП, СЕ. Гр. тгісоѵ, Вар. тоѵрѵънг. Неб. тучен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тъ, та, то тестоим. показ. I. Със собствено показателна функция. 1. В самостойна употреба. Обобщава и посочва онова, което е казано: това. баажснъін же САЪІШАВЪ ТО ОТЪ АГГ6АА ПАД6 ЫНЦЪ НА ^емн. Н П0КА0ЫН сд господочр ГЛА С 123.4; оыъ же к Немочр. то дн тн сж рнторъствА, ТО ЛН СЖТЪ ТВОА КЫІІГЪІ. Тѣуъ СОКрАТЪ ОТЪ А-0-НІіеН НС- ПОСТрАДА С 138.11, 12; то слъішавъшс же ВЛЬСВН ОТЬ N0-10. рА^ГЫѢВАВЪШб СА велмн С 258.13; то оыа слъішавъшн ВѢрОВАВЪШН. ПрНА АВѢ ВНДѢЫНЮ. ІАВН БО СА ЮН ВЬ скыѣ ГЛАГОЛА. СС ОЧрБО БОГЪ ПОСЪЛА МА К Т6БѢ ПОВѢЖДЪ МН Ѵ'Т0 уоштешн С 299.20; Ѵто же то юстъ юже оыъ ^оштстъ. ыамъ С 380.3. 2. В самостойна употреба. За назова-ване на познато, известно лице или предмет: този. да спсстъ н са. тъ... 981 ТЪ... лштс тг естг ^г А Лк 23.35; очркрлше н тогдл тж трлпс-^ж тг і сыж нгжѣ крлсітг К 8а 13; н д^гікг вьпылше. вь^ьмн вь^ьмн пропьын н. мгі жс- ыл-дѣл^омг са. глко тг кстг нже нмлтг н^влвнтн НАѢ С 477.17. 3. Като прил. За посочване на лице или предмет в непосредствена близост: този. I по^ылвгшс- н мжжн мъстл того. посгдлшд вг вьсж стрлыж тж. і прниѣсд кг ыемочр вьса болаштаіа М Мт 14.35 3; I се жеыл ^лилиенскл. отг пртдѣлг тѣ^г ншс-дгшн. вг^гпн гліжштн. помнлочрн ма гн сночр длвдвг. дгштн моѣ ^глѣ вѣсгыочретг са М Мт 15.22 3, А, СК) седмніж десАтг лѣтг сгі тн пдтніж. очрвѣдѣвг же прѣподоБЬыгін еппг донде мѣстл того. сг всѣмг клнросомг н сг подвнжь-нгінмн овллшнмн С 532.4; вь тѣ^г же мѣстѣ^г рл^вонынцн ыѣцнн тлаштс са. ілко нмѣиыл овнлнк вѣлше вг млнлстгірн С 557.23. 4. Като прил. За посочване на споменато или известно лице или предмет: този. стгін же длнжіж кмочр сндоіж от’ стллго др<л. отг вьсѣ^г прѣдѣлг тоа стрлнгі прог'БЛ С 45.5; отг тоа же крьвн кгждо подгнмг помл^лл^ж своіл тѣлесл. вѣрочріжште тѣмь са осватнтн С 51.15; овлѵе вѣсте клнко влсг нскочрснсте ^нмж. ілісо тджекг кстг оврл^г тоа мжкгі. ыѣстг бо ныѣмг очркл^лтн иг нскочршьшнТмг С 89.12; вгістг же нл стрлнл^г тѣ^г прл^дь-ннкг велнкг С 219.18; тг во длрг ідкоже вг нстныж вллгг. боговн прныо-снтг са отг своводгнгіА дша С 545.8; то поѵ’то очрво тл прнтѵл црѣ вгво-днтг оыг же нс-вѣстгынкл С 375.21. II. Като третолично местоимение: той, те. і реѵе отрокомг свонмг, сь естг нолнг кргстнтель. тг вгскрьсе отг мргтвгі^г. і сего рлдн снлгі дѣіжтг са о немь М Мт 14.2 3; еште же емочр гліжштк. се овллкг свѣтелг оснѣ іа. і се гллсг н^ овллкл гла. сь естг снг мон вь^лквленгі о немьже вллгон^волн^г. того послочршлнте М Мт 17.5; і тѣмг реѵе ндѣте н вгі вг вныогрлдг мон. і еже вждетг прлвгдл длмг влмг М Мт 20.4 А, СК, Б) отгвѣштлвгше же нсвн рѣША N6 вѣмг. реѵе нмг н тг. ин л^г гліж влмг. коеіж вллстніж сн творіж М Мт 21.27; прѣтргпѣвгі же до коыьцл тг спст са М Мт 24.13 А, СК, ЗП; і тг прѣдгндетг прѣдг ннмь д^омь н снлоіж нлнниоіж. оврлтнтн сргдгцл отьцемг ыл ѵадл. і протнвг-ыгііА вг мждрость прлведгыгі^г. очрготовлтн гвн лкдн сгвргшеыгі М Лк 1.17 З1; н плкъі л^г вждж емочр вг оцл. н тг вждетг1 вг сыл. егдл же плкъі вгводнтг пргвѣыгцл вг вгселеыжж. глетг дл поклоііАтг са емочр вгсн ішгелн вжнн Е 661; ѣко тг естг вь ылшь. V мгі лкдне плствшгі его. Т овьціа ржкочр его СП 94.7; егоже лррщерън ^лклннлша вгомь жнвгімь. тгі лн есн гла снг вжен. отгвѣірл тг н реѵе. овлѵе л^г гліж СЕ 48о 13; ѣко томочр подовлетг всѣ сллвл. ѵесть н покллнѣнне. кочрпгно сг оцемь. н стгімь д)і;омь СЕ 11а 17; лотонниг реѵе. рѣ^г тн лледлыдре глко вѣсг нмл-шн. н тѣмг очрп'влА не стгідншн са С 158.19; н се тг реѵе вг н^дан бо ѵьстгыок отг недостоныгствл. лкгі очрстл моіл вжджтг С 380.11; глко томочр подовллтг сллвл н дргжлвл. ѵьсть н покллшлынк. ыгшіл. н прнсыо н вь вѣкгі вѣкомг лмны С 243.22; нже мжжевллжьствнТм'. н ^рлвгрг вгівг ыеже ны' кто. побѣдж сгтворн по всл лѣтл. ыл плгочрвнгід персгі. н ил помл-гліжштда тѣм’ срлцныгі С 566.24. III. С детерминативна функция [в препозиция и в постпозиция при съществителни, прилагателни], плкгі подовгыо естг цсрствне нвское. сгкровнцік сгкргвеыочр. ыл селъ. еже оврѣтг ѵлвкг сгкргі. і отг рлдостн с-го ндетг. і вьсе елнко нмлтг продлетг. і кочрпочретг село то М Мт 13.44 3!; тъ.. 982 тъ... 0\рБ0Н СА СГО. СМ0\рЖС ГЛА^Ж. Афе ТЪ1 ссн снъ бжсн. въстани нъінѣ ОТЪ рАСПОНА того. I вѣроѵрсмъ въ та СЕ 60Ъ 10; АфС 1С'Т0 СЪ рАБОІЖ ВЛЖДЪ СЪТВОРН. ТОЛН р0^,н ДІіТНфЬ. ДА СВОБОДИ рАБЖ тж. I постнтъ Хѣ еднно СЕ 104Ь 8; і СЛЪІШАВЪ цръ ТЪ рА^ГИѢВА СА. I ПОСЪ-ЛАВЪ ВО(А СВОЬА ПОГОЧрБН ОЧрБННЦА ТЪІ. Н грлдъ і^ъ ^ажсжс СЕ 106а 25; н снце ТВОрѢА^Ж до сед'мн дьннТ Н НОШТНІ. н нс іашд нн пншд ^вѣрнк тнТ С 15.3; НАѵенъше пжть по^оддште н ломдште сд БѣАрсж въ горА^ъ вържштАіжште СД вь стѣна^ъ вьсь дьнъ тъ С 32.2; БѢАШе БО мжжь тъ ие простъ. н гржвъ С 214.24; нъ сѣ оставнвъ южс бс^- БОЖЬНЪІН^Ъ ТѢ^Ъ. НА ДОБрОѴЬСТЬНЪІА вь^бѣшснніс. къ свдтоѵроѵрмоѵр доме-ТН(АНО»р ПОВѢСТСМЪ ВЪ^ВрАШТЖ СД С 217.14; ндежс ѵісъ вжн'( жнвстъ нтн. ТОМО\р ЖС БЪІВШОЧр. Н МѢСТА НМЪ дошъдъшемъ. ОБрѢТЪ ПрѢПОДОБНААГО ТОГО ПрАВЬДЬННКА. Н СЬ МНОГОІЖ моль- боіж молілаіш сд кмоѵр С 529.25; ВЬСТАВН КГО ОТЪ ^еМЬА. н отрдсс КМО\р ГЛАВЖ Н рн^ъі. Н ВЬСА НСПЛЬ(ісНА(Л ОТЪ ПрАрСА. Н ПОСАДН (СГО ТОЧ|* ВЪ ТОН црьквнцн С 555.24; овъіѵан же вѣАше ВЬ ВСЛНЦѢН тон поѵрстъкф. рА^БОН-ННКОМЪ ПОГАНЪІН^Ъ ^днтн срАцннъ. сълоѵрѵн ЖС СД КДНОМО\р оть нн^ъ носд-шточр копьк сьрѣстн женж С 559.17; н довсстн къ сточрочрмочр. Н МОЛНТН (СГО. ДА СВОБОДНТЪ Н ОТЪ СТрАСТН. НБО. ТО сътворн БОГОѴЬСТНВЪІ тъ мжжъ С 564.14; нбо по прореѵенню правьднаа-ГО. НА оѵртрыл прѣждс- ^орь. НАПАДЪ ЛЖКАВЪІН БѢСЪ. ОЧрДАВН ѴЛОВѢКА ТОГО. н точр положснъ бъі С 564.19; нмже ТЪГДА СТрАТНГОѴр БЪІТН ТОМОѴр Ар'НѢ(0. ВСЛНКААГО ГрАДА ПрѢЖДС НАреѴеНААГО. коьГЬ. же тъ прнвсде въ МАНАСтъірь. МЬЛѢТЬ на кръмыж прн^оддштннрсъ точр стрАнннкъ С 565.4. IV Като притеж. тестоит, в род. п.\ негов, како оѵрстъ іспочрстн ГЛАСЪ. КАКО ІА^ЪІІСЪ ПОДВІЖА. КАКО НС НСКОѴІ ДША ІС ТѢЛССС ТОГО. КАКО НС ОЦѢ- пѣнѣ како нс оѵржАсс са оѵрмъ сго К 4о 22; того спньѣ н рА^оумА твое(ж помо-фыж н м^гн точрне бънтн сст' Р VII 4.5. V. Като прил. Самият, точно този. СДА ТЪІ БОЛОС ССН ОТЪЦА НАШСГО НѢКОВА. 1ЖС ДАСТЪ намъ стоѵрдснецъ СЬ. I тъ щ нсго пнтъ н снове сго н скотн сго М Йо 4.12 3, А; отндс пак11 въ горж тъ едннъ М Ио 6.15. въ дьне^ъ жс тѣ^ъ [по тѣ^ъ жс врѣ-мснс^ъ]. По това време, в тези дни. вь дне^ъ же тѣ^ъ наѵдшд стрАнннТ ПрН^ОДНТН КЪ ОБНТѢЛН (СГО. СЛАВНО БО БЪКТЪ нмд ісго ѵрънорн^ьцемъ. ВСѢМЪ влнжнннмъ С 548.24; по тѣ^ъ же врѣ- МСНС^Ъ. О^ВѢДѢВЪ ПАТрНіЛн НЖС БЛА-ЖеНЪІА ПАМДТН ёппъ. НОВЪІА КССАрНА грАДА. ОТЪ ТОГО БО ПрНШЪСТВННМЪ СЪТ-ворн НАрОѴНТЪН МАНАСТЪірЬ С 551.19. ВЪ ТЪ ГОДЪ, ВЪ ТО ГОДА. Гр. ІѴ тй кш-рй ёкеіѵф, тгіѵікайта. Тогава, по това време, ндѣте жс къ продАіж-штннмъ н коѵрпнте. н к'то продАіж-ШТНН ННШТНН. Н К'Д6 тн сьдс. проентн бѣ подова нс въ годъ тъ С 373.21; нс Б0 нъ въ годъ тъ мно^н отъпадошд ТОГО НАПрАСНО въстръжеын. нн очретрон-тн. свокго проштенн о немже ^отѣа^ж С 375.13; САЛоустноѵр въ то года ПАТрНАр^О\р СЖШТО\р ВЪ НСрОѴрСАЛНМѢ. БЪІВЪ очрво ВЪ ВС-ЛНЦѢН ЛАВрѢ. ОБрѢТС ОБЛАЖСННКА САВЖ ДрОЧрЖННЪІ ПрНБрА- въша рн ѵрънорн^ьць С 283.5. въ тъ ѵасъ. Веднага, в този миг. нъ БѢЖАСТА ВЪ ТЪ ѴАСЪ. Н БСѢДОВАСТА КЪ севѣ. о в'семь семь прнклюѵьшннмъ сд, ПОМЪІШЛАСТА Б° ВЬ ССБѢ КЖС 0 В6ЛНЦѢ ДѢАННН. КАКО сътворнн ТАКА ^НАМСНЫА С 473.4. ВЬСС ТО, ТА ВЬС(А. Гр. 7ГЙСТѴ Т0ПТ01?. Всичко това. н оѵрмъ н съмъклъ. да ВЬСС ТО НА НАШС СЪПАСеННІС. Н ИА ВЬСКрАНННН^Ъ оѵрспѣрсъ прннссѣмъ С 379.6; та вса вндд оѵрѵнтсль. н о\рвѣ- ДѢВЪ ІАКОЖС ВЬСЬ А^ОВЬНЪ ІССТЪ. н ДЬНЬ ІАѴО ДЬНЬ. НА ВЪКОТЖ рАСТСТЪ тг... 983 ТЪГАЬ ѵдстгінмг тоѵеннкмг опрлвьдлнніл. отнтн помгіслн С 648.9. вѣкг тг. Гр. о аісоѵ ёкеТѵо?. В християнството - задгробният живот. а сгподовльшон са вѣкг тг очрлочр-ѵнтн. н вьскрѣшенне еже отг мргт-вгі^г. нн жендтг сд нн послгліжтг М Лк 20.36. кг томочр. Гр. яро? тобтоі?, Хошоѵ. Вече, повече, при това. н повелѣшд слочрглмг да одержтг гржгомь (!) вьсж ГЛЛВЖ кго. іждочржо ВЛАСН сжтг. ІС ТОМО^С же н д^гпсг кмочр очрръг;лтн С 268.19; (погыбѣль п)огочрвлѣ(кштн сгрѣ)тліж-фдд прѣдгтеѵе жн^ыь. да кг томочр сгмргть оврАтнтг сд XIВа 4. кг томочр не [нн]. Гр. огжетг, оп ... етг, рг)кеп. Вече не, повече не, по-нататък не [при отрицание в съчетание с не или нн и глагол], о прАВьдѣ же ѣко кг отьцк ндж. і кг томочр не внднте мене М Йо 16.10 3, А, СК. Срв. Йо 16.16 М, 3, А, СК; нг прндетг годнна. егдд кг томочр вг прнтгѵА^г нс- гліж вдмг М Йо 16.25 3, А, СК; вгвргзѣте о деснжіж стрлнж корАвлѣ мрѣжж. н оврдштете. вгврггж же. I к томочр ые можаа^ж прнвлѣштн еід. отг мыожьства ргівг М Йо 21.6 3, А, СК; I не помѣнетг сід імід Тнлево кгтомочр СП 82.5; н ие вждетг. н не по^нлетг кгтомочр мѣста своего СП 102.16; се очрво помгішл*ілд вждн вь (Л. по снлѣ свокн. ктомочр тн очрво ын понѣ вь^врѣтн тАКомочр вгівгшочр можетг С 381.6; л^г же кргстл рлдн вгстлвг, ие могж ктомочр сгмрьтнкг пастн С 428.20; глкоже ктомочр кмочр не нмжшточр ве^вогА^ннгА С 559.27-28. кг томочр не вгітн. Гр. огжёті еіці, ёті огж еіці, ойкеті цц йяархсо. Вече [повече] не съм, няма вече да съм [да бъда]. I к томочр нѣсмг вг мнрѣ. і снн вг мнрѣ сжтг. і л^г кг тсвѣ ГрАДЖ М Йо 16.11 СК; ОСЛАБН МІ ДА поѵііж. пръжде длже не отідж і кгтомочр но вждж СЯ 38.14; ^намоноі наіііі- р^г но відѣр^омг. нѣстг кгтомочр порокл | нлсг нс по^нлтг потомь СП 73.9. отг того. Гр, ёк тобтсо. От този момент. отг того пнллтг нскллше почрстнтн нМЙо 19.12. того дѣліа [дѣльма]. Гр. Зш тоото, ёк то\ко\>. Заради това, затова, есе того дѣлід ревро мок се тако остлвн^г. да тгі вь^нсклвг н овнштешн. н вѣрж нмешн Н СЬПАССШН СА. ДА КГ ДА прндж сжднтн жнвгінмг н мрьтвгінмг С 504.11; того дѣльма велнд ѵьстн нмѣлр;ж отг цѣслрл. нменнтн сжште вьсѣмн тъ доврж дѣтѣль С 85.1. ТОГО рлдн [рлдьмл]. Гр. Зіб, іпI тоото. Заради това. да того рлдн. стрлшгнгі тг сждг слгішдфе. р<отд-фен вгітн. і мжкгі тгі стрлшгнгид. вѣрочремг пнсаньк СЕ 67Ь 4; нджштем же того рлдн прнде невѣстьннкг. н онгі вьнндоша. послѣдьндд же рѣшд отврь^н н нлмг С 369.11; нг овлѵе поьГеже поочрштеннк пока^аша. н на поль^ж овьштжіж вьсе творншА. того рлдн нево прндшА С 379.1; н того рлдмА вг врѣмд строга. гь нлшг вьсж обавн кротость С 545.18. томь ѵлсѣ. Гр. атірбоѵ. Веднага, на часа. вг^ьрн прѣжде кьсѣр^г на вла-женнАлго петрл. ісако сгвА^л сглрьтніж (!)... клісо лн рл^дрѣшн д^ж отг родл эдомочрочрмочр. ТОМЬ ѴАСѢ но^ѣ кмочр очртврьднвг С 358.11. М, 3, А. СК, Б, ЗП, 0, Н, У, Е, СП, СЕ, СС, К, С, ЗЛ, X, Р, МЛ, В, МН. Гр. ахлбд, оѵгод, о Т) тб, ёкеГѵоі;, тоюСхоі;, ост?, біЭе, о ЕкёГіЭеѵ, о ёкеТае, о Неб. тъ, та, то НГер, ЕтМл. тггдл и тогда нареч. 1. Тогава; в онзи момент, за който се говори, тггдл прнстжпьше очрѵеннцн его рѣшд емочр М Мт 15.12 З1; тггдл шедгше флрнсѣнн. сгвѣтг сгтворншд нл нг дл овльстдтг I словомь М Мт 22.15 З1; I тггдл очр^ьрдтг снл ѵловѵскааго прдджштА нл овллцѣ^г М Мк 13.26 3; тогда роѵо нмг нсг но овнночрід сд, Т7.ГА&. 984 ТЪГА^... лА^Аръ оѵрмьрѣтъ М Йо 11.14 3, А, СК; ТОГДА НЛѴАТЪ ротнтн СА Н КЛАТН СА ѢІС0 N6 ^НАКч ѴЛВІСА. I АБН6 КОКОТЪ възгласи М Мт 26.74 3, А, СК; ТЪГДА въ^глетъ КЪ НІМЪ ГНѢВОМЪ своімъ. н ѣростькв своеіж СЪМЬУГОТЪ (А СП 2.5; тъгда рѣ^ъ се грілдж СП 39.8; ТОГДА ГЛА рАБОМЪ СВОНМЪ. БрАКЪ ОЧрГОТОВАНЪ ССТЪ. А ^ЪВАННН НО БѢША достоннн СЕ 1066 3. Срв. Мт 22.8 М, З1, А; тъгда въ^боілвъ са воювода. повблѣ лсгъко н^ъ вестн вь тем'ннцж С 71.30; тъгда до\)чс'съ повелѣ камсыннмь лнца нмъ внтн С 74.1; ТЪГДА н іЛнжьннкъ САМѢ^Ъ. внждж. падьшжіж мждрость С 333.7; тъгда ГЛАГОЛА НМЪ СВАТЪІН. ПОѴТО ТО бѣгактс С 229.20; н тогда бо господь МА БѢ ПОСЪЛАЛЪ К Т6БѢ НСКО\рСНТН очрсрьднк твок С 122.24; тѣмь реѵе ннколнже лн мене слъішлсте. пророкомь ГЛАГОЛЖШТА. ТОГДА рА^ОСрМѢКТе ІАКО а тъ іесмъ глаголан прншълъ С 331.4; тогда вндАфс- конѴь(.)ое то осжжде-нье. н ннѵьсоже могж (..) сѵ нн^ъ Р V 3.34. 2. Тогава, някога, в ония времена. ТЪГДА ПрѢДАДАТЪ ВЪІ ВЪ СКрЪБЬ I 0\рБЫЖТЪ ВЪІ. I ЕЖДСТС- НеНА- внднмн вьсѣмн іа^къі М Мт 24.9 З1, А, СК, ЗП; I тъгда събла^натъ са. МЬ(Н0)5Н I ДрОѴрГА ПрѢДАСТЪ I ВЬ^НС- навнднтъ дроѵргъ дрочргА М Мт 24.10 З1, А, СК, ЗП; тогда іспльніатъ сіа рАДОСТІ 0\рСТА НАША Т ІА^КЬ ЫАШЬ веселнѣ. тогда рекжтъ въ іа^цѣ^ъ вь^велнѵнлъ естъ гь сътворнтн съ намн СП 125.2; тогда глаголалъ есі въ відѣні сномъ твоімъ. Т реѵе положі^ъ помошть на сільна СП 88.20. 3. Тогава, след това, после, лнцс-мѣре. і^ьмн пръвѣе връвъно н^ оѵесс- твоего. і тогда оу^ьрншн н^дтн сжѵсцъ н^ оѵесе врАтрА твоего М Мт 7.5 3, СК; онъ о\рмъѵА. тогда реѵе црь СЛОѴрГАМЪ съва-2,Авъше н по ржцѣ н по но^ѣ. въ^ъмѣтс-н. въвръ^ѣте н. въ тъмж кромѣ-фьніжіж СЕ 1066 19. Срв. Мт 22.13 М, З1, А; оставі тоѵр ДАръ твоі. іді пръвѣе съмнрітъ са. съ врАтомь своімь. і тогда шедъ прінесі ДАръ твоі К 9а 20; о немьже жрътвА прінесенА въі. і тогда насладіші сд еіА доврѣ К 9а 28. Афе не [нн] ... тъгда. Гр. ёаѵ цр ... тоте, овбё аѵ ... тбте. Ако не ... тогава, лн како можетъ къто вьннтн ВЪ ДОМЪ КрѢПЪКААГО. V СЪСЖДЪІ его рАс^ъітнтн. Афе не пръвѣе съвджетъ КрѢПЪКААГО. I ТОГДА ДОМЪ 6Г0 рАС- ^ъітнтъ М Мт 12.29 3; ѣште мі не о\рдовлѣ>ж тъгда непороѵенъ вждж н ОЦѢШТЖ СЬ\ ОТЪ ГрѢ^А В6ЛНКА СП 18.14; ѣко ѣште не ^аконъ твоі поо\рѵенне мое естъ тогда оѵрво погъівлъ внмъ бо съмѣреннТ моемь СП 118.92; не во Аште тъѵыж рекж въстанн н ^одн. нн Аште рекж тавн-о-а въстанн. тогда то глаголж С 379.23, 24. да Афб ые ... то тогда. Гр. каі еосѵ рр ... тбте. Та ако не ... то тогава. глагола сватъін. ндѣмъ въ црькъве да лште не прннметъ мене нн дастъ вьннтн въ цръкъве. то тъгда дьмыанъ вь^ьмъ н жрътвъі ВЪ^ДАМЪ іемоѵр С 228.2, 3. ые тъгда. Гр. овясо. Не тогава. ОѴрСЛЪШАТН же НМАТе БрАНН. I СЛЪІ-шаннѣ врАннн внднте. не оѵржАСАНте СА. ПОДОБААТЪ БО ВЬСѢМЪ БЪІТН. НЪ Н€ тогда естъ коньѵнна М Мт 24.6 З1, А, СК, ЗП. тъгда ^ѣло. Гр. айтіка рбЛа. Веднага. КАжетъ не мало врѣМА вждж-штеіе пакъі. іеже п°срѣдо\р очрѵеннкъі ОТЪВОДА К-ЖС ѴАІАТН. ТЪГДА ^ѢЛО ІЛВНТН СА цѣсАрьствочр к-го С 372.10. кгда [іегдлже] ... тъгдл. Гр. бтаѵ ... тбте, бте ... тбте, сод ... тбте, ёлеіббсѵ ... тбте, 6x8 ... 0. Когато ... тогава, прнджтъ жс- дьнье. с-гда отънметъ сд отъ нн^ъ женн^ъ. і тъгда постатъ са въ тъі дьнн М Мк 2.20 3; сгда прндетъ снъ ѵлсісъі въ сллв-в свосн. і вьсн (стн) АН^ЛН СЪ ННМЪ. ТЪГДА САДСТЪ НА прѣстолѣ СЛАВЪІ СВОСКА М ТЪГААЖАб 985 Т"ЬЖА6 Мт 25.31 3, А, СК; егдджс- про^двс-трѣвд н плодъ сътворн. ТЪГДД ДВН СА н плѣволъ М Мт 13.26 3, А, У; егдд ЖС- ВЪ^НДЖ ВрДТрНѢ сго въ прл^дь-ННКЪ. ТЪГДД Н СДМЪ ВЪ^НДС- N6 ѢВѢ. нъ ѣко тлн М Йо 7.10 3, А; егдд оѵрвівд^шс- іа. тогдд въ^ісклл^ж его. і ОВрДШТД^Ж СІА I рлно прі^ождл^ж къ во\р СП 77.34; с-гдд відѣ ѵіодо-творьцл. тогдд ые реѵе съгрѣші^ъ К 5Ъ 13,14; I егдд ые вѣ нікътоже очрѵд его. тогдд лоѵрѵъі въівЧне. і повръже тоі десдті съреврьыікъ К 5Ъ 26; к-гдд ндпншс-тъ кгГнгъі нсповѣддд богд моіего. н почрстнтъ къ мнѣ прѣдъ вьсѣмн вдмн. тъгдд н тъ проштеыъ вждетъ въ грддъ вьлѣстн С 152.6, 8; нъ гегдд реѵе лд^дре грддн вънъ. тъгдд въстд мрьтвъін С 310.15; егдд слъішд реѵеТс. тъгдд прѣвъі нл немъже бѣ мѣстѣ. дъвд дьнн С 313.18, 19. М, 3, 3!, А, СК, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, Г, МН. Гр. тоте, ойта^, тг|ѵікагТта, каі, оиѵ. Нвб. Срв. тогава ОА, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР; тогаз, тогази, тогива, тогиз диал. НГер, ДА. тъгдджде и тогдджде нареч. Тъкмо тогава, тутакси, і тъгдджде прндж оѵрѵеннцн его. і ѵочржддд^ж сд ъко съ женоіж глддше. і ннктоже не реѵе ѵесо нштешн. ілн ѵто глешн съ неіж М Йо 4.27 3; н тъгдд жде нд елвжьвж отъсъілддше. енльнъ дъломъ. проклн-нддше смокьвннцж н Ѵсъ^нѣідше. енльнъ словомъ. врьнннмъ помл^ллше оѵн н просвѣштллше ^рдкд С 476.22. Изч. М, 3, С. Гр. етег тогпш. Вар. т7.гда. жде-Нвб. Вж. при тъгдд. тъжде, тджде, тожде местоим. показ. I. В самостойна употреба. 1. Като същ. само ср. Това, за назоваване на споменати или известни явления и действия, същото, діре бо ЛЮБНТ6 ЛЮВАфАКА ВЪІ. ІСЖІЖ МЪ^ДЖ нмдте. не н мъітлре лн тожде твордтъ М Мт 5.46 3, А, СК; пдкъі посълд ННЪІ рДБЪІ. МЪНОЖѢНША ПрЪВЪІ^Ъ. I сътворншд нмъ тожде М Мт 21.36 З7, А, СК, Б; I дште влдготворнте вллго-ТВОрАфННМЪ ВДСЪ. КДѢ вдмъ ^вдлд сстъ. нво н гръшъннцн тожде твордтъ М Лк 6.33 3, А, СК; і дште цѣлоѵрете дроѵргъі влшд токмо ѵьто творите, не і мь^доімьцн лн тожде твордтъ 3 Мт 5.47; пдкъі нд тожде въ^врдтнтъ сд. то подовенъ естъ пъсо\р СЕ 70а 8; іже еднноіж отъстжпль ^ълд. по томь не въ^врдтн сд нд тожде СЕ 70а 23; м? в_томо\ркде ппъ гл? вель СЕ 11а 13; мо д томоѵржде СЕ 25Ъ 17; ѵѵблѣцѣтс сд вь рн^ж спе. сТн. рдвъ твон. есмъ дтъ върд^оѵр н пдкъі тожде. слд. н во СЕ 98а 15; еже сътворілъ естъ. шоѵддъі снъ вжГ. тожде н тъі створі. елікд сілд ѵсісл естъ К 9а 35; ѣко тджде прндсте і въі отъ свон^ъ съплеменнікъ ѣкоже і тъі отъ іюдъі очрвівъші^ъ і гъ ісд і своьд пророкъі К 3Ь 19-20; ѵто іестъ велнко рдвовн тожде подъдтн к-же н гь. пдѵе же н слмого гл мъі іесмъ съвлькъшен С 90.28; тѣмн дѣлъі непрдвьдьнъінмн. овлнѵлкмн тожде творите С 128.5; то жде н тъі сътворн дште вндншн ѵловѣкд днгдволд сътворьшд сд. н понджштд к тевѣ С 381.14; дд бъішд тд жде н ндмд сьдѣлдлъі. ідже н вѣ о рлвѣ^ъ во-жнн^ъ С 213.4. 2. Като трето-лично местоим. Той; назовава лицето, за което се говори; същият, мо ѵѵ н^бдвлсньн вельеъдд ѵкд ... ѵѵ профеньн. I о прньдтьн овъдд енлъндд-го. въ^могжфддго. I еже вь^вестн сд д^омь стъімь. ѵръцм. се (!) тъ^ъжде СЕ 36а 14. II. Като прил. 1. Този, за назоваване и определяне на споменати или известни лица или предмети; същият. I се дъвд отъ нн^ъ въсте нджштд въ тъжде день вь весь отъстоідштж стдднн шесть деедтъ. отъ шд енже нмд емдоѵрсъ М Лк 24.13 3, А; I остдвль ьд. пдкъі шедъ помолн сд третнцеіж. тожде слово рекъ М Мт гысаыьк 986 ТЪІСЫЖТН 26.44 3, А, СК. Срв. Мк 14.39 М, 3; СЕ 47а 20.21; пакъі тъжде д^ъ стъі егожо посълетъ оць въ нмл мое СК Йо 14.26; такождо н левытъ. въівъ иа томьжде мѣстѣ. прншедъ н ВІДѢВЪ^Н мнмо ндс А Лк 10.32 СК; мца, авгі й \ ... въ тжде.дТ пХ стмъ іже ыа строчрмнцн А 162а 28; тъ^ слава. н тожде пѣІГ Е 21 б 10; (глі тХ) (...) словомъ ^л оѵъшн (!) ^д. о\р плвлл вгоневѣс^ Е 36а 3; мо 6 томоѵржде шествьгс СЕ 18а 24; тѣ^ъжде вештіи НЛСЛЛДІШД СА I СІН. I сь тѣ)<ъжде ѴЮДОСЪ. ТѢ)<ЪЖДО ОСрѴОШН. Т0Г0ЖД6 ылкл^лыкѣ К 6а 13. Срв. К 6а 13; К 6а 13-14; К 6а 14; С 415.25; л *ъ ПОТОМЬ N6 отъреѵе сд. тжждс- кръвь прѣдлыжіж К 1Ъ 32; н съвръгъ рн^ъі КЪ ЫАГЪІНМЪ сд прнмѣсн. Л ВЬПНА тождо ^ъваыню свдтъін^ъ. кръстнют юсмъ С 93.21; очрвогъін жо ынштетоіж вь^врАФжъ БЪІВЛЛТЪ тождо ЛІОВЮННЮ лвнтн С 491.19; търда осрво оѵрстлвъ оѵрстАвншд дл н късыдтньГѣ грАДА опнскоѵрпъ то ждо стлрѣншннъство дл нмлтъ н тж ждо ѵьсть іжже н рнмъскл грлдл епнскеѵрпъ С 202.24, 25; тл ждо тропс^л прѣдъстонтъ. тлци во сжтъ длрово ДО\р)<ОВЬМНН. но по саиомъ рл^дѣлъпотъ овьштоиню С 492.3; тъждо во гласъ ВЬСД НЪІ въстлвнтъ, ІАКОЖО Н НѢІСД0 лпостолъ гллгол"отъ С 318.1; н оврлф(,)іжфе сд вьспдт(ь) пХ ТАЖДО прном(....) 0 ДѢЛА Б0^Б0ЖЬНЪІ)(Ъ стрАНъ фІОДН н трѣвовАньѣ н словосл Р II 4.6. 2. Този, ва назовавано на определени качества, такъв, лште дн тн ждо юсте. дл нн слъішлшто СЛЪІШНТО. НН ВНДЛШТО ВІІДНТ0 С 325.10. по томосрждо, Гр, колк тк ата. По същия начин; така. по томосрсдо вждотъ н донь, вь ыьжо снъ ѴЛВѴСІСЪІ ѣвнтъ сд М Лк 17.30 3. тъждо самъ. Г)о. 6 акт6$. Този, същият. ОВрАТНТО СрЪДЦА ВАША КЪ ѴАДОМЪ. I N0 СЪМѢЖІТО ОѴЪІО ВАШОЮ КЪ ІСТШѢ АШТО лн ОСТО ТІЖДО САМІ. I АШЮ-тъ есте лоѵрѵыне млАдѣиецъ К 1а 6. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СЕ, К, С, Р, ЗЛ, X, МЛ. Гр. 6 сгйтб;, аі!)іо<;, сштос, шоаътш;, екеТуо?, 6 5е, еѴ<;. Нвб. Вж. при п, тл, то. тъканью, -1А ср. Тъкан, платно, отъ ТЪКАННН Ж6 рн^л НОрА^ДЬрАЫАА, ОТЪ морѣ же вАгъръ одеждънъін С 438.15. Изч. С. Гр. йфсхацсхтос. Вар. тъкмшіс. Неб. тъкане ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл; ткане диал. ВА, ДА. тъкатн1, тъкж, тъѵошн несв. Тъка, изработвам плат [образко]. см волѣ-^ын огНн досрше прогоыдштн. н потъі кръттоинв. росдштн. н свѣтьлн одеж-дд дша тъкжштн С 313.15. Изч. С. Гр. ^нфаіѵсо. Неб. тъка, тъча диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР АР; ткая диал. НТ, РРОДД, ЕА. тъкатн11, тъкж, тъѵошн несв. Бутам, блъскам, ритам, шость вониъ пісѵ- ЫНІА ЫОШАА^Ж СТрЬМОГЛАВЬ. НО М0РЖ-ШТОМЪ жо НМЪ ЮГО ДрЪЖАТН. КОЛѢЫОМА ТЪКАА)(Ж ПО рОВрОМЪ, А ^А рЖЦѢ Н ^А НО^ІЗ ВЛАѴАА)(Ж ВЬПЫЖШТА С 137.19. тъкатн дроугъ дросргА. Гр. 5ш-ѵбаоореѵ тбѵ тікас,. Побутваме се един друг, даваме си знаци, къждо ЖО ТЪКАШО дроѵргъ ДрО\рГА ВЪПрАШАА КОМ ЮСТЪ МѢСТО НЖДОЖО НМѢННЮ ложнтъ С 38.13. Изч. С. Гр. Нвб, Вж, при тъкті1. тъкыжтн, тъкиж, тъкившн св. 1. Бутна, блъсна. ДОЛМАТНН ЖО ПрНЖОѵ^Ъ ПрНСТрАШОИЪ ВЪІВЪ. ТЪКИЖ АЛОЙАНДРА ГЛАГОЛ'А. ѴТО ЮСТЪ ГЛАСЪ СНН. ПрНШО- дъін к' товѣ С 162.25. 2. Поразя, смутя душевно. ІѴѴСНфА тъкиж вн-ДѢЫНІО жтровъі, н Н^ЫНЦА вь^нрлд ДѢВНѴЖ жтровж съмотрѣшо, въпрл-шатн )(отѣашо С 240.3. 3. Промуша [образно]. пръльстнвъ же снн тъѵьнь [1] ВЪІВЪ въ срьдьцн. ОКААЫЪІН оиъ роѵе сътворж вол"ж твоіж цроср С 65.17. Изч. ГЫС2.МЛ 987 таісьмо С. Гр. ѵшаш, тітрюакш. Нвб. Срв. тъкна диал. НТ, ДА, ЕА. Срв, Мтъкна. тъкъмд нареч.-съюз. не тъкъма ... нъ н ... Гр. ой рбѵоѵ ... ак\а [уар] ка{... Не само ... но и ... Свързва съчинителни изречения с градационно противопоставяне, мре нмато вѣріж н не оѵрсіжмннте са. не тъкъмд смоковъннѵъское отворите, нъ мре I горѣ сен реѵетс- двнгнн сд н връзн сд въ море віждетъ 31 Мт 21.21; да оѵрвѣмъ (ако ие тъкма мжжемъ. прние-се съпдсенью стрлсть ^ва. нъ н жендмъ С 482.20; не тъкма во цѣсдрьство ОБрА^ОВААШе. нъ н кръвогдденью н оѵрвнѴство жндовъ (Авь(Аше С 484.22; не тъкма же сльыьце въжж, нъ н ^емь(А трдсѣАше са не трьпл тн ве^дконыА жндовьскд С 486.3; юг да о^бо оѵргъ- рншн не ТЪКМА АНГ*еЛЪ1. НЪ Н Др^А-гг*елъь н вьсь съворъ невесъскъін^' снлъ ... КОЮ ТН СЛОВО НСДОСТДТЪКОѴрЮТЪ НА весолню С 491.3. Изч. 3, С. Вар. тъкма. Нвб. Срв. тъкмо, токмо диал. ОА, НТ, ЕтМл. тъкъмо нареч. и съюз. I. Нареч. 1. Само, единствено, гллше во вь ссвѣ, дфе токмо прнкоснж СА рн^ъі ого СПСН А вждж М Мт 9.21 3, А, СК\ ВЬСѢ МЬНѢ ПрѢДАНА сжтъ ОТЦМЬ МОНМЬ. I ннктоже НС ^ндетъ снл. ТЪКМО ОТЦЪ. НН ОТЦА КТО ^НАСТЪ. ткмо снъ. I емо^же волнтъ снъ отъкръітн М Мт 10.27 3, А, СК\ а о дьнн томъ н о годннѣ тон ннктоже не вѣстъ. нн мтлн нвсцнн. тъкмо отцъ едннъ М Мт 24.36 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.32 М, 3\ ОНН ЖО ПЛАША омоѵр НО НМАМЪ съде ТЪКМО ПАТЬ ^ЛѢБЪ Н ДЬВѢ ръівѣ М Мт 14.17 3, А, СК\ како въннде ВЪ ЭДАМЪ ВЖНН Прн АВНАТАрН лр^НОрОН. I ^ЛѢБЪІ ПрѢДЪЛОЖОННѢ СЪНѢСТЪ. І^ЪЖО не достоѣше ѣстн. тькмо нороомъ. і ДАСТЪ н сжштнмъ съ ннмъ М Мк 2. 26 3, А, СК; 7с же ро(ѵо) емочр ѵто ма ГЛШН БЛАГА, ннктоже БЛАГЪ тъкъмо едннъ въ М Мк 10.18 3. Срв. Лк 18.19 3, А, СК; кто можетъ отъпоѵр-ШТАТН Грѣ^ъі ТЪІСМО сдннъ въ М Лк 15.21 3, А, СК\ токмо тъі Авлен са на 2юмн. пь нс^ъ. імьже всн оѵрпъвдемъ. ^сть оврѣстн. і отъпоѵрфенне грѣ^омъ СЕ 65Ь 23; іако многа лѣта сътворн СрЬБАННЮ ТЪКМО ПрНЮМЬА. Н С6 СЬ -ОЛр- мніатосьНѴімъ попеломъ рАствАрѣѣше тн тако (Адѣѣше С 297.13. // Дори само, даже и. Афе кто отъ млнлстъі-ръскъі ц^ісве. токъмо ѵьто о\ркрАДІІ ж лѣ да пое^ъ о ^Хѣ о в$ СЕ 1036 13. 2. Освен, с изключение на, само. і оѵр^ьрѣвъ смоковьннцж едннж прн пжтн. прнде къ нен. і ннѵъсоже не оврѣте на нен. тъкмо лнствье еднно. і глл ен. да ннколнже плода отъ теве не вждетъ въ вѣісъ. I Авье нсъше смоко-вьннца М Мт 21.19; родъ съ лжкл-вьнъ сстъ. ^НАменнѣ нштетъ. і ^нлме-нне не дастъ^са емоу. тъкъмо ^на-монне ноиъі пХа М Лк 11.29 3. II. Като съюз. 1. Свързва съчинени протнвопоставителни изречения: но само. не оѵрвон же са его. нн ЛАІСЪІ ПрѢЛЬфСНЪ вждн ІМЬ, не НМАТЪ ВО СНЛЪІ АВѢ ПАКОСТИ творнтн, токмо помъішлоньн състрѣлѣтн СЕ В8Ь 11. 2. В съчет. с югда. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: освен когато, съ^о-ддштемъ же нмъ съ горъі. ^лпрѣтн нмъ да ннкомо^же не повѣдатъ ѣжо ВНДѢША. ТЪКМО СГДА СНЪ ѴЛВѴСКЪІН въскръснстъ н^ мрътвъін^ъММк9.93. N6 тъкъмо... нъ н. Гр. ой цбѵоѵ [цб-Ѵ0?] ... б(ХкЬ. ш{. Свързва съчинени изречения с градационно противопоставяне: не само ... но и. отъвѣфАвъ же нс рсѵе нмъ. АМНЫЬ гліж ВАМЪ. Афе НМАТС Вѣрж Н НС о^сжмь-ннте са. не ткмо смоковьннѵъноо сътворите. нъ ашто н горѣ сен роѵоте двнгнн СА. I въвръзн СА въ море вждетъ М Мт 21.21; отвръ^н же са но тъкъмо реѵе- тъфлньге 988 ТЪШАТН нгірсг прѣжде. нг ефе н своеіл дшд. по гллсочр гню гліжфіомочр СЕ 90а 5; со жо А^овгно сгндтне. внддфе врлтрнѣ. і^вѣстьно нгі остъ. по вжінъмг кгнн-глмг. но токмо нвсгнгімг снллмг прнтн. нг н САМОГО БА ІКВНДНМО СЪ НАМН вгітн. вь сь ѵасг СЕ 95Ъ 6; сого рлді пріді снг ѵскгі. да прімнрітг родг НАшг кг во чр. сого рлді не САмг тгкмо пріде. нг I ннгі твордштл таковаа. своемочр імені овоштгнікгі творітг К 9а 30; I множіцеіж врАггі свокд. но тгкмо сг досаждоньомь помндште нг і дрочрггі своід. тѣмь же молж сд вельмн да очртвргдімг сд вг словосе^г К 4а 2; сгмотрн. те тгк'мо очрмьргшннмг прн (Гемг н по нс-мг. повѣдатн свок ѵловѣ-колювнк. нг н дргжнмгімг отг ада. прѣжде прншьствнід кго С 462.1. нг тгкгмо. а) Гр. аХХа. рбѵоѵ. Свързва съчинени противопо-ставителни изречения: но само, но все пак. і отгвѣфлвг реѵе емочр. гн. нѣсмг достоннг да вг домг мон вьнндошн. нг ткгмо ргцн слово, і нсцѣлѣетг отрокг мон М Мт 8.8 3, А, СК. 6) Гр. е! рр. Освен, с изключение на. нного же отг лпостодг не вндърсг. нг тгкмо ніакова врлтл господьніл С 246.21-22. тгкгмо не. Гр. роѵоѵоихі. Свързва съчинени противопоставителни изречения: само дето не. насладнша же СА ВЛАДЪІѴЬСКА оврл^л Н ГЛАСА, н ллктгі 'О-омж потгіклл^ж н нлмлілл^ж оѵнма. да тгкмо не вѣштаа^ж врьвьмн к ьГемочр С 502.18. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Н, СЕ, К, С. Гр. рбѵоѵ, е! рт), рбѵсх;, еі рл рбѵск;, тхс;. Вар. тъкмо, токъмо, токмо, тькмо, тъкьмо, токьмо, тък'мо, ток‘мо, тькьмо, т'кмо, ткмо, ткъмо. Нвб. тъкмо ОА, ВА,НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР; токмо диал. ДА. тъфлньк, -1А ср. 1. Бързина, бързане. I вгшс-дгшн лвне сг тгштлннс-мь кг цсрк. Просн ГЛІЖШТН ^ОфЖ ДА ДАСН мн. отг него нл влюдъ гллвж нолнл крг-стнтелѣ М Мк 6.25 3, А; н рл^вон- ннком' готовомг сжштемг очрвнтн стлл-го. вьне^ллпг въсомг многомг сгте-кгшемг са. прндошА тгштлннкмг стааго мжѵеннкл конопа, повелѣно со нмг бѣ С 38.28. 2. Старание, усърдие. (желл)[...]ожде влсг. то [...] (тн тг)флннк. кг н^ [...]цл Е 10б 12; чѵ колнко врѣмд (...)^омг вь лѣнос (...)лнко нгн прѣльст (...) стошьнгі сь мн (...) клко ннгн ВНДАф (...) трочрждллрсж СД ВЬ Т(.)фЛНЬН Р V 4.10-11. // Грижа, загриженост, отгтолѣ очрво ^рлніллше са не остл-вылтн млнлстгірѣ. Н ^ОДНТН НА ННО мъсто. нг ОЖНДАТН Н ЦѢЛНТН пррхо-даштаа к Немочр. всѣмг тгштлннѴмг н стрлрсомг вжнкмг С 549.9. // Почит, признателност, нг от'цн ваші ... не сжште вг рл^очрмѣ нстін'нааго бога. лште во вгішА кго вѣдѣлн, не вгішд кг глочр^очр н неподвнжьночр клмгікочр толнко творнлн тьштлннк С 27.20-21. 3. Готовност, желание, шедгшочр же кмочр на сжднлнште сг тгштлннкмг. н прншедгшочр комен-тлрнсню. слмг сд сгвлѣѵе С 140.25-26. 4. Прен. Лъжовност, безсмис-леност, заблуда, очрмгі во н^г прѣль-штенніл. меѵг тгштлнню. очрпонвг не длстг. очрмгночрочрмочр оѵесн скво^ѣ пролннчвгшнн са на ьіемь тьмѣ про-^ьрътн С 339.15-16. 5. Прен. Смут, размирица, метеж. Т сконьѵлшід сіа вг сочретѣ дьні "уг. V лѣтл іуг со тгштлнкмь СП 77.33. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р. Гр. штог>8ті, тгродерш, агсатгі, кеѵб^. Вар. тъштлннс, тъштлнк, тъштлннк, тьштлннк. Нвб. Срв. [из]тощение. тгфлтн сд, тгфж сд, тгфншн сд несв. 1. Бързам, извършвам нещо с бързина. кононг тгштАлше са очрготовнті нмг трепс-^ж. прнносд нмг внно н бола нмг іАстн С 38.16; лкгі стаго нчрсніл мжѵн н очрвн. н мене тъмн жде н^вгь тн тгштншн са. кжіж овндж нлмг сгтворнвгшо. тлко мжѵншн С 50.4. 'ГЪШбГЛ^ШбНЬЬб 989 тъшстл 2. Стремя се, устремявам се към нещо. повс-лѣ лн-о-уплтъ ... меѵс-мъ ГЛЛВЖ КМОЧр отъсъштн. прннм' жс-ОТЪВѢТЪ. Н ТЪШТД СА НЛ НСБССЬСКОК цѣслрьство. БЛЛЖСНЪІН кодрлтъ ПОІЛШС-С 119.2; лн-о-чрплтъ рсѵе. ѵ'то са тъштншн нл съмрьть ... ПНОНТн рс-ѵс. нс-тъштж СА нл съмрьть НЪ НЛ жн^нь. лн-олрплтъ рс-ѵе. N6 велнко ѵоудо творншн ТЪШТА СА нл сьмрьть. ыъ кл'мл очрво ТЪШТНШН СА нл съмрьть. жнвъ дл н^горншн С 140.16-17, 17—18, 19-20, 20-21. 3. Старая се; полагам грижи да извърша нещо, да постигна нещо. къде ^оштс-шн. оѵрготовлемъ тевъ ѣсті плер^ж. відѣ лі о^ѵснікъі. відъ лі оѵрѵенікл. оыъ о прѣ-длнъі. тъштллше са. л сін о слочржъвъ К 6а 9; поѵ'то реѵс льстншн ыъі <л> БОГОБОрѴС ... ТН рЛБОТЛТН БѢСОМЪ ПЛГОѴрБЪНЪІНМЪ. прѣдъллглд нлмъ СВОІЛ БЛЛГЛІЛ. ѵто можешн толнко длтн. іелнко тъштншн са отатн С 87.17; ѵѵ кже тъгдл ослъпькннк не-вѣрънъін^ъ ѵловѣкъ. очрвнвліжштннрсъ върънъід. н прлвъдж кръвьмн оскврьннтн. ТЪШТАШТАА СА Н ВЬСѢ МѢСТЛ слѣдаштсмъ. ілкоже повнтн довро-ѵьстніл дѣллтсла С 217.11; ^оштетъ Вѣдро ВНДѢТН. БЛЬШТЛННІЛ ДѢЛЬМЛ. СТЛВЫЛІСТЪ СА плкъі. о жтрьнннмъ. КЛМСННН. ТЪШТНТЪ БО СА н клмень-ыжіж вндѣтн довротж. н іеже нл ііемь пнслно тлннок очрвѣдѣтн С 344.8; нъ л^ъ съкл^лнню семоѵр ТЪШТЖ СА. въпръкъі гллголлтн ВЪ^ЛКІБЬКННК. Н6 во снце кстъ нстннл рл^оѵрмъ. клко во ПрОКЛА господь гллгол"дн. БЛЛГОСЛО-вествнтс л нс кльнѣте С 346.21; тъгдл рл^оѵрмѣ грѣ^ъ. ѵто оѵрво отъ ссго рл^очрмѣіж. ІЛКО ІСГДЛ ЛѢННМЪ СА. ннѵъсожс илмъ кл^лннк оѵрспѣктъ. нъ КГДЛ ТЪШТНМЪ СА. Н СЛМН 0 С6ВѢ подвнжемъ са нл довро С 415.1-2. // Стремя се, мъча се. въсвсрѣпѣвъше БО ВЛЪНЛМН. СЪ 5КМ(С)(Ж СА воретъ. I КОНЬЦА В'СС1А ВССЛСЫЪІІА ПОКрЪІТН ТЪфНТЪ СА I ИЛ ПѢСЪЦѢ рЛ^БНВЛІА кротнтъ са СЕ 1 а 20. СЕ, К, С. Гр. атевбео, атшиба^со, таіраоцоа, аахоХеоцаі, каталеѵдсо. Вар. тѵ.штлтн сд. Нвб. Вж. при н^тгфдтн сд. тъфегллшеньк, -іл ср. Празнодум-ство, безсмислени приказки, по-СТЛВНТН прѣдъ БМЪ ДѢЛЛТСЛѢ НСПО-СТЪІДЪНЛ. ПрОВАфЛ СЛОВО НСТНННОС. [...]НЪНЛѢ ТЪфСГЛЛШСННѢ 0ТЪ(МѢ)ТЛН. НЛНПЛѴС БО ВЪ^ИССЖТЪ СА ЫСѴЪСТНВНН. н слово н^ъ Е 2а 2. Изч. Е. Калка от гр. кеѵофшѵіа. Вар. тгціс-глдшеннк. Нвб. 0. тъфееллвьк, -ІЛ ср. Тщеславие, суета, кгдл годъ нлсъ ^овс-тъ. ые во нъ онъ (ССТЪ съвьрлннм нл съ. дл оѵрво почр-стошъ нс трошн сжштннмъ нл кръмьА н тъштесллвыл. многл во тн потръвл тлмо мнл°сть С 373.29-30. Изч. С. Калка от гр. кеѵобо^ѵа. Вар. Т7.ШТ6СЛДЕЫС. Нвб. тщеславие, щеславие остар. ОА, ЕтМл, БТР, АР. тъфстл, -ъі ж. Щета, вреда, загуба, ѵто можешн толнко длтн. (елнко тъштншн СА ОТАТН. ненлкнждж тлкого длрл тъштстж нмжштл С 87.18-19; ТВОрАН БО СПѢШСННК Б0ЛН1 ДЛрЪ прнкмьктъ. 1ЛК0ЖС БО ОНЪ (СЖС прнА погочрвылктъ. нъ не толнкл тъштстл тъѵніж прл^дъночічжшточрочрмочр. нъ несътръпѣтніл мжкл н по мжцѣ отъвѣтъ многъ ^оѵрлъ нлплъненъ С 377.29; подъатн въ^можетъ. ілко во многж то тьштетж. н нссътрьпнмъ врѣдъ. н велнкж бѣдж нлводнтъ нс вьннмліжштнТмъ С 513.22-23. бс^ тъфетъі. Гр. ос^пщод. Безупречен, съвършен, мллоѵнсменьнл во вѣ БЛЛГОДѢТЬ. рЛСПА СА ЭДНСТОСЪ Н ПрНСНО пнтлісмн іссмъ. н нлсъіштліжште са плкъі проснмъ. н прннм'ше лювнмъ. н БОЛС КСТЪ НСДОСТЛТЬКЛ. БС-^Ъ ТЬШТСТЪІ бо вллгодъть С 429.4—5. тъфстж сътворнтн. Гр. лХеоѵекгею ТЪфбТЬНЪ 990 тъшьно [вар. абікесо]. Измамя, ощетя, і по ѵъто. ръці мі. ылплсть во мі створі велыж. тъштетж мі сътворі. мыого мн і^гллголл К 86 39. Изч. К, С. Гр. ^тщ(а. Вар. тгштт., ті.штстк. Неб. тъщета, тщета остар. Нгер, ЕА. Срв. щета ОА, Дюв, НТ, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. тъфетьнъ, -ъін прил. Като същ. тъфвтьыліл ср. мн. Гр. [та] кеѵа. Празните, безсмислените, суетните неща. въскжж шатлша а^ъіцн. н людне поочрѵн ... тъфетъыъімъ Е 20б 18. Сре. СП 2.1; К 126 19; С 102.27-28; С 243.18; С 448.15-16. Изч. Е, СП, К, С. Вар. т7,фот7,н7„ Неб. Сре. тще[славен] ОА, ЕтМл, ВТР, АР. тъфнвъ, -ъін прил. Бърз, който извършва нещо с бързина. ілко сллвъі свока ныомочр ые ДЛМЪ. ТО КЛКО ТЪ| ѴЛОВѢКЪ СЪІ слмъ са творншн вогъ. ыъ ѵто протнвж томочр трьпѣлнвъін, ТЪШТНВЪІН ЫЛ мнлость. л по^дьыъ ыл гиѣвъ С 33.27. Изч. С. Гр. поАлі<;, Вар. тъштнкг. Нвб. 0. тъфь, -нн прил. 1. Празен, който не съдържа нищо. гровъ. гровомъ рл^-дрочршеыье. вь иемьжо съмръть, мьнн- ТЪ СА БЪІТІ. Л ЖІВОТЪ ШѴОТЪ. ІСОЫЬЦЛ N0 ІМѢІА, доврѣ остъ гровъ тъштъ. по вжнм повелѣныо К 12а 3; лгі^елъ во господьнь съшодъ сь ыовосо. прнстж-пнвъ отъвллн клмъі отъ двьрнн гровочр ... ВНДѢША гровъ ТЪГДЛ ТЪШТЪ ТѢЛЛ С 444.29-30. // Образно. дл нсповъ-ДІЛТЪ СІА ГІО МІЛОСТІ ого, н ѵюдосл ого СЫОМЪ ѴЛВѴСМЪ, ѢКО ЫЛСЪІТІЛЪ остъ ДШЖ ТЬфЖ. Н ДШЯч ЛЛѴЖфЖ Ѵсплъш вллгъ СП 106.9. 2. Който не е получил печалба, придобивка, внио- грлдъ ѴЛКЪ НЛСЛДІІ ... I ВЪДЛСТЪ I ТАЖЛТОЛОМЪ ... I ПОСЪЛЛ КЪ ТАЖЛ-толомъ рлвъ ... ДЛ ОТЪ ТАЖЛТОЛЪ прнимотъ. ОТЪ ПЛОДЪ вішогрлдл. они ЖО ОМЪШО II ВНША II ПОСЪЛЛША тьшть М Мк 12.3 3. Срв. Лк 20.10 М, 3. 3. Прен. Празен, лишен от смисъл, безсмислен, і всѣ^ъ пеѵллен мнръскъі^ъ. ІМѢИНѢ. ТЬфАІА СОЧрОТЪ-НЪІІА сллстн жо н сллвъі. отвръ^н ЖО СА не тъкъмо реѵенъі^ъ пръжде. нъ ефе н своеід ддіа СЕ 90а 3; то жо сточрмочр і вллжеыочрмочр плвълочр лНлочр ГЛІЖШТЮ къ вѣрънъмъ ... і нікътоже влсъ дл но слъішітъ тъштімн словесъі. но любодѣі во ні кловетьшці. ыі овідьлівн цсрствіе вжіо ылслѣдъствочріжтъ К 2а 35; блюдото одл къто въі естъ крлдоводдн прѣмждростніж Н ТЪфбІЙЧ. ЛССТНІЖ. по прѣдлынк ѵлѵю X ІІАа 7. Сре. X IШб 25. 4. Прен. Нищожен, низък. гГ вже моі ѣіре створі^ъ се. лфе естъ иепрлвьдл вь ржкочр м5ю. лште вь^-дл^ъ ВЪ^ДЛККфНМЪ мн ^ъло. отъпл-ДѢМЪ очрво отъ врлгъ МОІ^Ъ ТЪфЪ. дл пожеыетъ очрво врлгъ дшж моіж СП 7.5. ^л тъфок, въ тъфв. Гр. 5іа кеѵг[с, еіс кеѵбѵ. Напразно, безсмислено, безполезно, н^блвілъ мка осі гТ вже рѣсиотъі. вь^неылвідѣ ^рлыідштіА сочретьил ^л тъштее СП 30.6; гГ вже спннѣ нлшего. влгвн сего. в’сѣмь влве-ннсмь д^овьыъімь. въ ^лісонѣ твоемь. длждн емочр ые въ тъфе тнфн. иъ въ НСТНЫЛч ВѢГЛТН. в'сѣкоіа ^ЪЛОВЪІ СЕ 816 15; лплл гллвъшл. съдънствочрст;- што жс МОЛНМЪ N0 ВЪ ТЪШТС ПрНАТН БЛЛГОДѢТН БЖНА ВЛМЪ. Н ВЪ^ЪВЛЫОМЪ врлтнеіж гнсіж не очркорнтн тлковыа БЖНА БЛЛГОДѢТН ЫН ПОГОѴрВНТН ТОЛЬ вслнкъіа ѵастн ЗЛ Іа 17. М, 3, СП, СЕ, К, С, X, ЗЛ. Гр. кеѵб?, аадрб?, у\)|а.ѵб?. Вар. тъштт., тырь, тьшть, Неб. Сре. тщо[славон] ОА, ЕтМл, БТР, АР. тъфьно нареч. Ревностно, прилежно, усърдно. оын жо пришсдъше къ нсвн. молѣл^ж н тъштъыо гліжште ѣко достоннъ сстъ. еже лште длсн емочр М Лк 7.4 3, А, СК. // Благосклонно, охотно. прндѣто очрво кьсн дл рлдсчр-ЮМЪ СА о рГі. придѣто КЬСН А^ЪІЦН дл вьсплоштемъ ржклмн. и вьсклнкнемъ вогочр съплсочр ылшемоѵр ... вьсн съ гьѵьынкъ 991 ТЪѴЫтК рддостніж коѵрпьно тьцѣмъ. вьсн тъштьно прннмѣмъ. н въішс мнрочр прд^дньноунмъ С 319.23. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ало\)6а(ш?, яродйцсоі;. Вар. тгштьно, тъштъно. Нвб. 0. тъѵьннкъ, -д т. Връстник; човек, който е на същите години като друг. юношд дд тъѵ'ннкъі подрд- ЖДІЖТЪ. 0Т'ЦН ЖС ДД ПОМОЛДТЪ СД тдцѣ^ъ отрокъ отьцн въітн С 95.26; N7. ндн реѵс ѴѴ СНО^ НД доврън пжть. съ ТЪѴННКЪІ свонмн н сь дроѵргъі свонмн. N0 отължѵн СД лнкд С 96.13. Изч. С. Гр. г]?лкісогп<;. Вар. тъѵ'ннк7>, тъѵннкъ, Неб. Сре. точен прил. гьѵьно нареч. Еднакво, по един и същ начин, дд нніс'тожс оѵрво отъ ЛНКД N0 ОСТДНН. ДД ТЪѴНО ВѢНЬЦД полоуѵнмъ вьсн. отъ мъ^доддвьцд бога С 63.25; дд вь лѣпотж н на трн^нд^ъ N6 тъѵьно прннметд С 376.10-11; тдко же н сс сьдѣд въѵло-вѣѵьшочр сд вжнгс съіноѵр. вьлѣ^е о^во къ свонмъ оѵрѵеннкомъ. ю.коже н^волн съпдсъ, н стд посрѣдѣ ДА В'СѢМЪ тъѵыо >двнтъ сд С 502.11; N6 бѣдшо жс о\р Лго рд^лжѵеныд БОГДТОѴрОѵрМОѴ)' н оѵрвТоѵро^моѵр. нн полоѵршддшо ІСОЛН всльможъ. ідкожо оѵрвогъін^ъ н немо- ШТЬНЪІН^Ъ ѴЬСТЬНѢНШС. НЪ ТѴНО ВЬСД лгсввыж ілжс о во^ѣ. к ьГомоѵр прн^о-ддштда прннмддше С 557.13-14. 2. Точно, съответно, равностойно, тн тмсо въ м№^ѣ молнтвѣ нсповѣдд-ннюмъ тъѵно крьдсноѵросрмоѵ)' съложнвъ ^лдтомь нлн сьрсвр“мъ прннестн С 42.22. ТЪѴЬНО ОѴМѢІАН ^ъітрьць. Гр. (5сѵт{-хгууос,. Съперник по майсторство, по изкуство. ІДІС0 Н ВЬНѢШЬЫЫН ^ы-трьци рьвьноѵріжтъ тъѵьно нмъ окрмѣ-іжштннмъ ^ытрьцомъ ЗЛ Иа 12. Изч. С, ЗЛ. I)}. ярб; 6роійтт|та, бротіро;, бцоко;. Вар. тѵно, тъѵно. Неб. точио ОА, ВА, НТ, НГвр, ЕтМл, ВТР, АР.ДА. тъѵьнъ, -ъін прил. 1. Еднакъв, който е със същите качества, лд^дре ндн вънъ н мрьтвъін въстд. н тъѵьыъ въі-стъ съ нс очрмьръшннмн С 317.21; грддъ очрво ісстъ мжѵеынкъ. грддъ вжнн. югожс ^гітрецъ н сьдѣтел'ь въ. въішььП-ін Тероѵрсдлнмъ. своводънъін мдтн пдвьловд н тьѵенъ юго С 84.15-16; оыъ же прннмъ юго огласи юго СЛОВССЪІ Д^ОВЪНЪІНМН Н БѢДСТА ОБА нд многд лѣтд тъѵною въ^дръждиню дръждштд С 547.22. 2. Равен, равностоен, с равни достойнства, поѵто мдлъі глдгол"д мдло ддюшн отъ мнрд ссго. о в'семь мнрѣ мъі нсврѣ-ЖСМЪ. N0 сжтъ ыдмъ тъѵьнд внднмдд жслдюмъіа ыддсждд С 87.25-26; мно^н во отъ нновѣрънъін^ъ глдго-ЛЖТЪ. ІДІСО нс тъѵьыъ съінъ отьцоѵр С 303.10; иѣстъ во ынкъі же троѵрдъ нд(ш.) тьѵенъ твоен ^стъннн Р VII 4.9. 3. Като същ. тъѵьно ср. ед. І)з. оцою^. Същото; това, което е равностойно, нлн мыдтъ тъѵыо юстъ своа грѣ^ъі нже нъінѣ стрд^д рддн ѵловѣѵьскд твордштннмъ С 127.1. нже сжтъ тъѵьнн дкъі н въь Гр. хо 6|д.ошкосОе<;. Тези, които са равнопоставени на вас. прдвдж поѵьтѣтс. нже сжтъ тъѵин дісъі н въі по^нднте, ^дкономъ вдшнмъ послѣдоунтс С 138.4. тъѵьнъ въітн. Гр. ё^іаооцаі. Подобен съм, равноценен съм. ннѵтоже отъ вьсего того тъѵьно юстъ. влдженъ-ствд прдведънъін^ъ. сн во мнмо^о-ддтъ. д ндшд прѣвъівдіжтъ С 87.30. С, Р. Гр. Ѵоо?, йрою?, ларапМою;, іѵтй^іо!;, броісо;. Вар. ті.ѵонг, тъѵнъ. Ноб. точен ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. тъѵыж нареч. и съюз. I. Нареч. Само, единствено, освен, егдд в-в^ъ вь мнрѣ дуъ СЪВЛЮДО^Ъ А ВЪ НМА твое. АЖО ДДЛЪ ОСИ МНѢ. съ^рд-нн^ъ. н ннктоже отъ нн^ъ, не погъшо ТЪѴНІЖ СНЪ. ПОГЪІВѢЛЬНЪІ. дд ежвж- ТЪѴЬІЙч.. 992 джтъ са къннгъі СК Йо 17.12; онн же вьпніл^ж вь^ьмн вь^ьмн рлспънн I. глл нмъ пнллтъ црл лн влшего рЛСПЬНЖ. ОТЪВѢфЛШД лр^нереі. N6 НМЛМЪ ЦрЛ. ТЪѴНІЖ ІС€САрА СК Йо 19.15; се во нмѣлше льстнвън нл оѵрмѣ. ДЛ ТЪѴЫЖ въкочрсАтъ отъ врлшьыл іемоѵр. н овьштьннкомъ въітн вѣрѣ С 58.11; вьсѣмъ жс- длръі длілрсж. кд'ного же тъѵыж остлвнша ве ѵьстн С 93.6; тъѵыж слъішл длчрндъ. н лвыс отъвѣштл съгрѣшн^. господевн сн С 360.24; онъ оѵрво нжж-ДЬНОІЖ тъѵыж пнштеіж пеѵетъ са. н Б6С'П6ѴЛЛЬН0 Н Б6СІСр‘БЬН0 ЖНТНК ЖНВЪІ С 492.15-16; плкъі ^отѣ рл^вонннкл вьвестн въ породж. Н ТЪѴЫЖ слово реѵе. н рл^вонннкл въ породж ВЬВСДб С 308.20-21. II. Като съюз. Свързва съчинени противопоставителни изречения: но само. N6 пьцъте са гллголжште. ѴТО ІЛМЪ НЛН ѴТ0 пнкмъ ... тъѵыж просите цъслрьствл божніл С 290.23; кже очрво можешн творнтн то творн. тъѵыж скорѣк С 112.16. N6 ТЪѴЫЖ ... НЪ [н]. Гр. ОХ) Р-ОѴОѴ ... аХХа каі. Свързва части на изречението и съчинени изречения с градационно противопоставяне: не само ... но [и], не о й же молж са тъѵніж. нъ о вѣрвіжірн^ъ словесемъ н^ъ въ нма твое СК Йо 17.20; N6 тъѵыж іедноіж оѵрмрътн. НЪ Н ТЪІСЖ-штлмн С 106.24—25; н пророкъ ддъ глллшс-. сьмрьть грѣшнъін^ъ ^ълл. не тьѵыж же сьмрьть нлрнцллше СА. рл^-ДрѢШбНЪК ДША ОТЪ ТѢЛС-С6 нъ н лдъ С 487.17-18; повелѣ гемоѵр ^однтн но тъѵыж. въ млнлстъірн. нъ н окрьсть млнлстъірл С 562.1-2; довръ. ілко не ТЪѴЫЖ БОГЪІ ПрЪОБНДЪЛЪ к-сн. нъ н црѣ по^оѵрлн С 165.7-8; нс тъѵыж про-штсныс полочрѵн тлковллго грѣ^л. нъ н Б0Л“ЬШДА СЪПОДОБН СА ѵьстн С 526.28. НС ТЪѴЫЖ ... НЪ НН. іу>. ОХ) рбѵоѵ ... аКХ’ о\)ве, ох> цбѵоѵ ... аХка оше. Не само ... но и. не тъі тъѵьіж ѵѵ пн-ллте. нъ нн жндове нъ нн слѣпнн. нн мрьтвнн нн ельнце нн лочрнл С 433.19; нрс’жс не тъѵыж вь^атн не рлѵн прлвь-днъін. нъ нн вндътн рлѵн С 518.13. нъ тъѵыж. Гр. (ібѵоѵ 8е, аТка (ібѵоѵ. Свързва съчинени противопоставителни изреченеия: но само, но все пак. гллголл кмоѵр велнкъін -о-ллл-снн. въкоѵрсн врлшьнл. н не рлѵллше. НЪ ТЪѴЫЖ ОТЪ МѢСТЛ ДО МѢСТЛ въ црьквн ПЛДЛА НЛ лнцн свокмъ. нспо-въдллше са вочр С 168.8; нн сътворн ннѵсоже довръі покліл^нн. нъ тъѵыж енло нсплетъ днілволочр С 363.2. тъѵыж л [лфе]. Гр. 81 уе, цбѵоѵ еі. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за ограничително условие: само ако. не молгллше лн ГОСПОЖДЛ СВОІЛ ^ѢЛО. Н СВОБОДЖ ОБЪ-ШТЛВЛІЖШТН. ТЪѴЫЖ Л БЪ1 ка послочр-шллъ. тн очргоднк кн сътворнлъ С 365.26-27; енвв крьвь продлнжіж въ отъпоуштеннк гръ^омъ длтн. тъѵыж Л БЪІ рсотѣлъ. прнде НЮДЛ ПрНѴАСТНТН са сватѣн трепетъ С 419.30; н СТЛрѢНШННЪСК8М0\р слноѵр БЖДЖ тн ^одлтлн. тъѵькв лште вгъі вллго-длрьствншн С 100.16. СК, С. Гр. еі дд, цбѵоѵ, цбѵос;, тЛтіѵ, ебвеох;. Вар. Т7.ѴНКГ., тьѵыж. Нвб. Срв. точно. ты местоим. лич. 2 л. ед. Ти. Им. тъі. отъвъфлвъ же снмонъ петръ реѵе. тъі есн ^ъ снъ вл жнвллго М Мт 16.16 3, А. Срв. Мт 26.63 М, 3, А, СК; Мк 3.11 М, 3; Мк 8.29 М, 3, А, СК; Лк 4.41 М, 3; Йо 1.50 М, 3, А, СК; Йо 6.69 М, 3, А; Йо 1Т27 М, 3, А, СК; в нлѵдтъкъ тъі гн ^емлж ОСНОВ(Л) Н ДЪЛЛ рЖКОЧр ТВ0С-10 (с) [...]тъ. тъі же пръвждешн [...]ко рн^л оведъшлжтъ (!) Е 7а 3, 6. Срв. Е 86 2, 4; СП 101.26, 27; тъі жс нъінѣ рлѵн прн^ьрѣтн. нл рлвл твоего сс-го СЕ 29Ь 17. Срв. СЕ 30а 20; СЕ 31а 4; СЕ 35Ь 22; СЕ 42а 16; СЕ 43а 18; Т"Ы... 993 тгі. тъі жс- ыл кръстѣ простеръ ржцѣ въ врѣыд. ПОГЪІБЪШІІ ОБрѢТб рЛІ К 116 16; тъі въ мон н гь ... тъі неБесьыъін н ^емьыъін. тъі ыс- внднмъін V вндомъ. ТЪІ N6 ВѢДОМЪ! Н ВѢДОМЪ БЪІСТЪ МС-Ы6 ДѢЛІЛ. ТЪІ БО^Ъ ОБрЛ^Л ... ТЪІ БЪ нстн^ыъі ... тъі ыл иеБесн. тъі ил крь-СТѢ. ТЪІ ЫЛ фвслрьстѣѣмь прѣстолѣ. ТЪІ ЫЛ ГВО^ДНН^Ъ Н N0. ДрѢВѢ. ТЪІ Б6 СТрЛСТН ПО ДОЧр^ОЧр. ТЪІ СТрЛСТНІтБ ПО пльтн. тъі ве съмрьтн ... тъі въ сьмрьтн. ТЪІ ВЪ ЖНВОТѢ. ТЪІ въ мрьтвостн тъі въіше мрьтвостн. тъі мрьтвъ трнТ дьыь С 504.27, 28, 29, 30- 505.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; квже тън длешн ве мон тронце. тън бо съвѣсн НбМОфЬ в'(..)го родл ѴѴЛ. 0 ТЛНЫѢ срц(.) ИАШН^Ъ. ТЪН ВЬ СВ06Н ПЛМАТН БЖСЬЫѢН съдръжншн в'сѣ^ъ д-влесл Р VII 4.10, 11, 14; дл очрмрътвнвъ грѣ^л въскръ- СЫСТЪ ПрЛВЪДОБК. ТЛКО Н ТЪІ ВЪ^ЛѢ^Ъ въ водж. н оврл^ъмь етеромь въ водѣ погревенъ XIВб 8. Род. теве. просАШточрмочр очр теве длн. і ^СОташтлго отъ теве ^ліатн ие отъврлтн М Мт 5.42 3, А, СК. Срв. Лк 6.30 М, 3; тъпдл отъвѣштлвъ петръ реѵе емочр. гн се мъі остлвн^омъ вьсѣ н вь слѣдъ теве ндомъ. ѵто очрво вждетъ ылмъ М Мт 19.27 З1, А. Срв. Мк 10.28 М, 3; ѵобѣтъі моіа гьо въ^длмь. прѣдъ вьсѣмн людьмн его. въ дворѣ^ъ домочр гйѣ. посрѣдѣ теве Тнлме СП 115.9; рл^оѵрмѣ^омъ. клко древльнѣл твоѣ твлрь. трепефетъ теве влко СЕ 1а 3. Сре. СЕ 4а 3; СЕ 26Ъ 15; дшж своіж въдлстъ теве рлді. тъі же імъі врлжъдж ил врлтъ своі. клко можеші ^одіті ісъ міриѣі трлпе^ѣ. оыъ же теве рлді. ие осллвілъ естъ і очрмьрѣтн К 8 6 32,35; сьвѣтъ тв°рнтн. ыъ N6 послочршліжть лн. дл нѣсть то до теве ѵто того іе очрдовѣіе. ѵловѣцн во не тлко творАТЪ С 377.11. Дат. а) тевѣ. горе тевѣ ^орл^нмъ. горе тевѣ внтъслыдл. ѣко лфе въ точррѣ н СНДОЫѢ. БЖ СНЛЪІ БЪ|ЛЪІ БЪІВЪШАКА ВЪ влсъ. дрсвле очрво въ врѣтнфн н попелѣ ПОКЛЛЛН СА БЖ М Мт 11.21 3. Срв. Лк 10.13 м, 3; гдл ен нсъ. ѵто естъ мьнѣ н тевѣ жеыо. не очр прнде годннл моѣ М Йо 2.4 3, А, О; помѣыжтъ нма твое въ въсѣкомъ родѣ н родѣ. сего рлдн НСПОВѢДАТЪ СА Т6БѢ ліодТе въ вѣкъі вѣкл Е 26а 16-17. Сре. СП 44.18; влко и вже ылшъ ... ѵклюѵе къ тсвѣ прнвѣглемъ. н тевѣ са молнмъ СЕ 15а 7, 8; л^' грѣш'нън. очрвѣдѣвъ теве вже (!) мон. кліж са вьссіа ^ъловън. *жже сѴворн^ъ. іс* тевѣ прн(н)тн съгрѣшльл. н ^ОТА прлво слочржнтн тевѣ Р VII 4.27, 29. 5) тн. лр;хнс-рен н стлрьцн людьстнн глфе. коеіж вллстніж сн творншн. і кто тн длстъ овллсть сніж М Мт 21.23 З1, ЗП. Срв. Мк 11.28 М, 3, СК; просі очр мне н длмъ ті кч^ъкъ (!). достоѣыъе твое і одръжлыье твое коиець ^еміл СП 2.8; ^лпрѣфлетъ тн іменемь гыемь. трАслвнце послѣдьыѣѣ іа^с. очркореыл сжфн СЕ 45а 17. Сре. СЕ 46а 21; СЕ 466 1; СЕ 476 13; СЕ 566 11; къде ^оштеші очрготовлемъ ті сатъ. ѣсті плс^ж К 6а 18. Сре. К 6а 20, 29; К 66 1; К 1а 2, 12; С 415.22, 30; С 416.3, 10, 14; С 418.5; прнплдліА моліж тн са. помо^н мн гс- ве мон Р VII 4.30; дл къ томочр съмръть оврътнтъ са. дл спсеынн вьсн реѵемъ. къде тн съмрътн повѣдл. къде тн лде стрѣклло X ІВа 7, 8. Вин. а) теве. гллша емочр очрѵеннцн его. очрѵнтелю. нъшѣ нскллрсж теве клмеынемь повнтн нгоден М Ио 11.8 3, А, СК, Н; дл та пріведетъ къ вочр. вьсѣѵъскъімъ. р(ъ же лКломъ. і лр^лыьлмъ съі гъ. теве врлгл сжштл. і протнвыл К 86 30; очрвѣштлн са нлмъ пноыніе. ілко теве лювнмъ. н многл рлдн достоныъ ксн жнвъ БЪІТН С 129.26. 6) та. лште лн ржкл твоѣ лн ЫОГЛ ТВОѢ СЪБЛЛЖЫѢбТЪ ТА. ОТЪСѢЦН н н отъвръзн отъ севе М Мт 18.8 З1, ЗП. Срв. Мк 9.43 М, 3; Мт 5.30 М, ТЪІСАШЬЫТ. 994 ТЪІСЖфН 3; Ы2Ъ дъне-съ роді)с тд Е 66 6. Срв. Е 10а 18; СП 2.7; С 243.21; ѵѵсвѣфен і^ йевсе свѣтомь велнкъімь ... дплт. ТВОНМЪ. I В'СѢ^Ъ ВѢрОѴріЖфНН^Ъ вь ТА ... донде вт. ддмдскт, СЕ 34а 14. Срв. СЕ 34Ь 14; СЕ 506 11; С 78.20; мдтн воѵр Блдголовлеыдѣ. оѵрвлджн дшж мож ... ѵѵкдѣыдго ма очрловьль. н ддд спдсешн мд. дд словослдвлж ТА. миогопрѣпѣтдѣ ТФ А 16. Тв. ТОБОКК. \тъ П0С7.ЛІЖ діТьлт, мон прѣдт. лнцемь твонмь. і оѵрготовнтт, пжть твон прѣдъ товоіж М Мт 11.10 3, А, СК. Срв, Лк 7.27 М, 3; СП 118.168; С 192.1; Т ыдстдвітъ тід дівьыо десшцд твоѣ. стрѣлтл твоід. н^оштренъі сндт,не. людье подт, товоіж пдджтт. въ срдці врдгт. црт, СП 44.6; ЫДОЧрѴН N7,1 СЪСЖДОМЬ Н^БЪрДЫЪІМЬ ТВОНМЬ ПДВ7,Д0МЬ. ДПЛОМЬ. В*С6 ТОБОЯК С7>ТВ0рбЫ0. ѴНСТО Б7.ІТН ВѣрОѴ|ЧЖфННМ7> СЕ 196 21. Срв. СЕ 206 23; СЕ 226 11; С 109.27; С 161.22-23. Местп. тевѣ. едниъ къынжъннкт, реѵе емоѵр. очрѵнтелю ндж по Т6БѢ. ѢМОЖ€ колнж7,до ндешн М Мт 8.19 3, А. Срв. Лк 9.57 М, 3, А; Лк 9.61 М, 3, А; Лк 18.28 М\ Йо 13.37 М, 3, А, СК; гъ повѣстъ въ кынгд^ъ. дгедемт, н кыд^емт, снмт, вгівшнм вт, ыемт,. ѣко веселдфнмт, сд въвѣмъ. жнлнфе въ тевѣ Е 27а 13. Срв. СП 86.7; ^двждн ГрѢ^ЪІ 6Г0. I НЦІЗДН Н ОТЪ ОДрЪЖАфАІА БОЛѢ^ЫН. дд непосрдКіеыъ БЖДбТЪ. ^ыдмеыдвтД сд въ НЫД ТВ06. I ^ВДЛА СА о тевѣ СЕ 276 16. Срв. СЕ 336 8; СЕ 36а 7; СЕ 44а 12; длеадфдрт, же ... реѵе ыдржгдд са. д снд щъі ѵьсо рддн сжтт, ыд тевъ С 130.11. м, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Н, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, X. Гр. <т Вар. тгн, Неб. ти ОА, ВА, АК, Бот, НТ, НГвр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. гысдфьнт,, -ъін прил. Хилядолетен, който е на хиляда години, повѣдѣ (двѣ. шесть ыд десдте дѣтт, очрво сж- ШТО\р вллжеыоѵроумоу Вр7,СТ0(Ж. Т7.ІСА- шт7,ыо\р же рд^оѵрмъыжіж ^тлтростнт;, прнведе са сшъ іако нѣкдкд ѵнстд сдмон^вольнд жрт,твд С 272.30. Изч. С. Гр. хі/аоѵтаетпі;. Бар. тіісаштиіт,, Неб. Сре. тисещилетен пниж. остар. РРОДЦ. тисещилетие ср. пниж. остар. ОА, ЕтМл, РРОДЦ. ТЪІСЖфН, -А И ТЪІСАфН, -А Ж. ЧЫСЛ. бр. 1. Хиляда; хиляди, доѵрѵе дьиь едшт, В7> ДВОрѢрСЪ ТВОІ^Т, ПАѴ6 Т7,ІСІАШТ7, СП 83.11; ѣко Т7.ІСІАШТІ лѣтг прѣдг оѵнмд твоіид гГ. н ѣко день вьрдштьне-н-же мнмоідетт, СП 89.4; помюшж вт, вѣкт, ^авѣтъ своі. слово еже ^лповѣдѣ въ тгісжфі родл СП 104.8; вллго мьыѣ ^лкоыт. очрстг твоі^т, плѵе тт,ісжфн і съреврл СП 118.72. // В състава на сл. числ. помльѵнмъ врлте н вѣроѵрнмъ. ілко нже вт. по\р-стт,іЦВ шесть сътт, тт,ісжштт. прѣкрт,-мнвгін. вь ѵетгіре^ъ десдте^' лѣтѣ^ь. тъ н ылсъ. ые тъѵыж потрѣвъыт.ін^г. N7, Н^ОБНЛЬНЪІН^Т, ИЛКрЪМНТЪ С 290.14; лн къін цсръ ндт,і къ ниомоѵр цсрю. С7.ЫНТН СА ЫЛ БрЛЫЬ. N6 СѢДЪ ЛН прѣжде. ст.вѣштлвллта лште сндт,нт, естъ. с-ь десдтніж тт,ісжштъ сърѣстн грдджштллго. ст, Д7,вѣмд десдтгмд (тг) тъісжштлмл ыд ыь М Лк 14.313; Т оврдтн сіа ідвъ і н^бі дьврь СОДІШЬ-скжж. Тв Т7.ІСЖШТІ СП 59.2. 2. Като нареч. а) тъісжфдмн тв. мн. Гр. форіакц. Хиляди пъти, безбройно много пъти. СТ7.ІН кодрдтт, реѵе ... мъі же готовн ксмъ тъ. ^рнстосово НСПОВѢДДЫНК, N6 ТЪѴЫЖ КДЫ01Ж очрмрѣтн. ыг н Т7.ІСЖШТДМН С 106.25. В) ыд тт»1сжфА. 7>. е1<; Хилядократно. і вдгвн стддо се. і ОѴрМЪЫОЖН е, ЫД ТТ,ІСАфА н ыд тъмъі. і Н^БДВН ЫЪІ н се. ОТЪ ЫДСНДЬѢ НЫ0- пдеменьннкт, СЕ 15а 14. деслть тъісжфь. Гр. рі5рюі. Десет хиляди. N7. сьде по прьвѣѣмъ въто-ръін съдд^нтт,. по вьторѣѣмь третнн н уетвр7,тъ1н. дште н десдть тъісжшть реѵешн. дште н вьсж вьсед'еыж^ вт,врь- ТЪІС/КШЬЫНІСЬ 995 ТЬДѢИЬН^ жешн. въ водл^ъ не оѵрмллнтъ сд ѵьсть С 496.20. дъвѣ тъісжірн. Гр. біахіАлоі. Две хиляди, і лвне повелѣ нмъ нсъ. і ншедъше дсн неѵнстнн. вьнндж вь СВНННІА. I О^стрт.мн СА СТЛДО ПО БрѢГ0\р въ море. вѣ жо н^ъ ѣко дъвѣ тъісжштн М Мк 5.13 3. пать тъісжцін. Гр. пеѵхакістхі^юі, яеѵхакк; х^ш1- Пет хиляди, въ^лл-кл кръмдн вьсь мнръ. нже отъ пдтн ^ЛѢБЪ ПДТЪ ТЪІСЖШТЬ ДО СЪІТН НЛ- крьмн С 344.19; нлпнтлнн бъіша пать тъісжштъ С 428.26; отъ патн ^лѣбъ пать тъісжштъ нлсъійіь С 480.24. ТЪІСЖфА ТЪІСЖфЛМН. Гр. Х^аі Хі^іа8е<;. Хиляда хиляди, безброй, не боговн N6 тъкмо легеонъі. нъ тъмъі тъмлмн н тъісжштд тъісжштлмн. нмъі лгг^елъ н лр^лнг<елъ С 463.16. ѵетъіре [ѵетъірн] тъісАфА. Гр. хехра-кіахіАлох. Четири хиляди, і ѣдъ-ШНН^Ъ БѢША ѵетъірн ТЪІСЖШТА мжжъ. рл^вѣ жеыъ н дѣтен М Мт 15.38 3, А, СК. Срв. Мк 8.9 М, 3; нн лн ж ^лѣбъ. ѵетъіремъ тъісжштлмъ. і колнко кошъннцъ въдете М Мт 16.10 3. Срв. Мк 8.20 3; ѣдъшні^ъ Бѣлше ѵетъірн тъісашта мжжь 3 Мт 15.38 СК. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. /Ліас;, хШоі. Вар. т'ысіаштн, тысідшті, тъісжцл, тгісжштн, тысжшті. Неб. тисеща, тисяща, тисящи книж. остар. ВА, Дюв, ЕтМл, ЕА. ТЪІСЖфЬЫНКЪ, -Л и ТЪІСАфЬИНКЪ, -Л м. Хилядник; военачалник, командващ хиляда войника, і прнкдоѵр-ѵыию са дьнн потрѣвъночр. егдл нродъ рождъствоѵр своемоѵр веѵернк творѣлше къыАземъ свонмъ н тъісж-штьннкомъ. і стлрѣншнылмъ гллнлен-склмъ М Мк 6.21 3, А; спнрл же н тъісжштъннкъ. і слочргъі нюденскъі. ІАСА НСЛ Н СЪВА^ЛША Н. I ВѢСА Н КЪ ЛННѢ пръвѣе М Йо 18.12 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. хіХіархоі;. Вар. тгісж-штьннкъ, тъісжштъннкъ, тгнсжфъннкг, тънсжфъшк, тгісдштьннкг. Неб. тисещник, тисящник книж. остар. ВА, РРОДД. ть^ьньнъ, -ъін прил. Като същ. ть^ь-ньнъін т. ед. Този, който е наречен със същото име. въ^несън са нл крстъ волеж. тъ^нън\ѵмо\р Е 30б 5. Изч. Е. Гр. ёясЬѵоцо?. Вар. тъуръиъ. Неб. 0. тьлнтеЛь, лг. Разрушител, уншцо-жител, развратител. і дроѵ)тлл в'сѣ плодънлл ^ълобѣ. і^ъже рлдн грАде-тъ гнѣвъ іжен ... і оѵркореннтн са вь нн^ъ нлѵннлетъ. тьлнтель /Диъ СЕ 916 24. Изч. СЕ. Гр. фбореі5д. Нвб. 0. тьлнтн, тьлкк, тьлншн несв. 1. Разяждам, унищожавам, не съкръівлнте севѣ съкровнштл нл ^емн. ідеже ѵръвъ н тьлѣ тьлнтъ. ідеже тлтне подъко-плвличтъ н крлджтъ М Мт 6.19 3, А, СК; съкръівлнте севѣ съкровнштл нл НБсе. ндеже нн ѵръвь нн тьлѣ тьлнтъ М Мт 6.20 3, А, СК; съкровнште не скждѣемо нл невс^ъ ндеже тлтъ не прнвлнжллтъ СА. нн тьлѣ тьлнтъ М Лк 12.33 3, А, СК. 2. Прич. сег. деят. като прил. тьлан. Гр. о фйорояоіб<;. Унищожителен, пагубен, смъртоносен, мъно^н влъцн ОБЬ^ОДАТЪ въ одеждл^ъ овьѵл^ъ ... н оврл^ъмь Бе^ъловнъіА прѣлырлнкіре. тьлаштннмъ неѵестыл отъ ^жбъ облн-вліжтъ (ілдъмь) X ІІАб 23—24. Изч. М, 3, А, СК, X. Гр. афаѵі^ш, ЗшфіЭеірш. Неб. Вж. при тьлѣтн. тьло, -л ср. ыл тьлѣ^ъ. Гр. ха\і.аі. На земята, плѵе же поѵто нштемъ грлдъ стоа-штнн^ъ. нл тьлѣ^ъ. остлвл"ьше нъінѣ-шьннн грлдъ н^ъ. нже іестъ рл^оѵрменъ С 84.10. Изч. С. Нѳб. 0. тьлѣыьнъ, -ъін прил. 1. Тленен, смъртен, преходен, колнко отъ нл-ШН^Ъ ОНМЪ. НЛ рлтн ПЛДОША. цроу ГЬЛѢНЬ.^ 996 ТШ& ТЬЛѢНЬНОЧрОЧрМОЧр ПрНІЛ^ІІЬ ЭДЛНАШТ6 С 91.12; мъі очрво вѣроѵріемъ въ вогл сътворнвъшллго нево н ^емыж. н не вѣрочрмъ къ ѵловѣкочр тьлъньночр ... нже млло пожнвъ очрмнрлктъ С 258. 10-11. 2. Като същ. а) тьлѣньнліл ср. мн. Гр. та (р-барта. Тленните, преходните неща. въ^любншл плѵе ^бМЬНЪІН^Ъ СТЛІЛ Н ДОВрѢ ВЬ^АША. КЖС- ВЬ^ЛЮБНША ВЪСПрНАШ А. ПЛѴ6 ТЬЛѢНЪНЪІ^Ъ НСТЬЛѢНЬНЛ/Л. Н ЛБНК полоѵрѵншА С 55.6. 5) тьлѣньннн м. мн. Смъртните, тленните, преходните хора. Тс нменемь. нл^лрѣнннъ родомъ ... о іГс-мжо ^Л^ЛрНІЛ ГЛЛГОЛЛЛШС ... СНЛЬНЪ ДѢЛЪІ. ГЛЛГОЛЛЛШО ЛДОВН. н Т^ношллше тьлѣньнъіа С 476.18-19. Изч. С. Гр. ірОартбі;. Вар. тьлтнънъ. Нвб. тленен пниж. остар. ОА, ЕтМл, БТР, АР. тьлъные, -іл ср. Тление, разложение, унищожение. ллсдлндръ реѵе. пожрьтн мн велншн н остлвнтн нстннж ... н въ БбСТЬЛЪНѢіН^Ъ МѢСТО. ТЬЛѢННІС- прнов-рАштж С 164.30; прнсА^н къ пльтн моен очрмрьтвѣвъшнн влсъ дѣліл. нь N6 погрж^нвьше са. отъ сьмрьтнллго тьлѣныл С 504.1; гь мон н богъ мон ... тъі грѣ^л въ пльтн от'сждн. ТЪ1 сьмрьть вь пльтн очрмрьтвн. ТЪ1 вестьлѣнніемъ тьлѣные отъгънл С 505.26. // Образно. н пллнцеіж желѣ^- НОББ плсетъ. н ЛІСЪІ СЪСЖДЪІ ГЛНННЪІ. ТЬЛѢЫНН очрмл СЪВрЪШ'ШАА СА СЪТЪ- ретъ С 336.9. Изч. С. Гр. фОора, оаОрбтп?. Вар. тьлѣнніс. Нвб. тление пниж. остар. ОА, ВА, БТР, АР. тьлѣтн, тьлѣнк, тьлѣіешн несв. Прен. Погивам, погубвам се. ъко дл сьде по въ^дрлсточр. съвлъкъше са. ветъ-^ллго ѵкл. тьлъкчфллго по^отемъ лестьнъімъ. м'ногооврл^ънллго ^мнѣ СЕ 94а 22. // Погубвам, унищожавам. едл съ рн^ъ съвллѵнмъ са. нъ ветъ^лго ѵловѣкл отъллгліемъ. тьлѣіе-мллго по^отьмн прѣльстн С 90.21. не тьлъіа, не тьлѣіан. Гр. шрОартос. Нетленен, вечен, сътворіте севѣ въллгллпрл не тьлѣіжфл А Лк 12.33; н въ подвн^лннн мжѵеннѵьстѣѣмъ СЪКОНЬѴЛША СА ... н стрлстьнъінмъ н не ТЬЛѢІЖШТННМЪ. НН ОѴрВАДЛИЧШТННМЪ вѣньцемъ оѵрвА^ошА са С 256.18-19. Изч. А, СЕ, С. Гр. фОеірсо. Нвб. Срв. тлея ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; нетленен пниж. остар. ьліл, -ІА з/с. Разложение, тление, не съкръівлнте севѣ съкровнштл нл ^емн. ідеже ѵръвъ н тьлѣ тьлнтъ. ідеже тл-тне подъкоплвліжтъ н крлджтъ М Мт 6.19 3, А, СК; съкръівлнте севѣ съкровнштл нл нвсе ндеже нн ѵръвъ нн тьлѣ тьлнтъ М Мт 6.20 3, А, СК; съкровнште не скждъемо нл невс^ъ ндеже тлтъ не прнвлнжллтъ са. нн тьлѣ тьлнтъ М Лк 12.33 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ррйоіс, сгр?. Вар. тьлѣ. Нвб. Срв. тление ср., тленност ж. імл1, -ъі ж. 1. Тъмнина, мрак. отъ шестъі-(і)/А же годннъі тъмл бъктъ по вьсен ^смн. до дсватъііа годннъі М Мт 27.45 3, А, СК. Срв. Мк 15.33 М, 3; Лк 23.44 М, 3, А; і ъко по^дъ бъістъ. сънндж очрѵс-ннцн его нл море. і вълѣ^ъше въ ллдніж ъдъл^ж нл онъ полъ морѣ. въ клпс-рънлоѵрмъ. і тъмл лвне бъістъ. і не оѵр бѣ прншелъ къ ннмъ нс М Йо 6.17 3, А; положнлъ есі тьмж V бъістъ ноіръ. въ неже пръіджтъ вьсі ^върьс- лжжьнн СП 103.20; ^ліде бъ слънъце подъ ^емлж. і тъмж пръмрлѵънжіж іюдсомъ сътворі К 12Ь 31. Срв. С 448.26; н реѵс- къ жснѣ свок-н сжштн іен дѣвнцн. Ѵто ісстъ сллждс- свѣтъ лн нлн тъмл С 25.23. // Образно. длждн нлмъ влко нл сонъ ГрАДЖфС. покон тълесн. I съ^рлнн НЪ1 ОТЪ МрЛѴЬНЪІІА тъмъі грѣ^овънъікч. I Н^БЛВН НЪІ ОТЪ В'ССІА скврънъі ПЛЬТН I дкл СЕ ЗЧЪ 2; ^лпръфлетъ тн гь. і Н^ГОННТЪ ТА ТрАСЛВНЦС. крлджфнѣ тьмл.. 997 ТЬМЛ. ОТЛН СНЛЖ ОГО. ТЪМОІЖ ^ЛДѢКЖфН СА. ъко н тлть СЕ 476 15; срдце мое съмкатс- ска во мнѣ. н стрлр<ъ съмръ-тьнъи нлплдс- нл мка. боѣ^нъ I трепетъ прідс- НЛ МІА Н ПОКрЪІ МКА ТЪМЛ СП 54.6; N6 вѣсн ѵто продлкшн Тюдо. отъмнло та кстъ сьревролмБьствл ПНКЛНЬСТВО ... КЪГДЛ ЛН КСН НЛВЪІК-нжлъ продлклтн СВѢТЪ ДЛ тъмж кочрпншн С 426.1; сльыьце свѣтл СЪВЛЪКЪ СА 0БЛѢѴС- СА ВЪ ТЪМЖ С 475.14; ыъ дл р(л)въыо лккгеломъ ЖНВЖфАА поырлѵеннкл тъмокж. н нс-вѣрьствл гочрвнтс-льнъмь XІІА6 11. 2. Тъмно място, сккве(ве) цствнъ Н^ГЪЫЛНН БЖДЖТЪ. ВЪ ТЪМЖ КрОМѢ- штьнкжіж. точр вждетъ пллѵь н скрьжетъ ^жвомъ М Мт 8.12 3, А, СК. Срв. Мт 22.13 М, З1, А; Мт 25.30 М, 3, А, СК; СЕ 1066 22; С 370.8; С 378.3; С 554.25; просвѣтнтн СѢДАШТАКА ВЬ ТЬМѢ. I СѢНН СЪМрЪ- тьыѣ М Лк 1.79 3. Срв. СЕ 636 20; СП 106.14; СЕ 396 8; К 13а 5; С 449.8; СП 106.10; С 459.25; С 462.5; едл повъстъ къто въ гровъ мілость твокж. Т рѣсиотж твокж въ ПОГЪІБѢЛН. е ПО^НЛНЛ БЖДЖТЪ во тъмѣ ѴК0Д6СЛ ТВОѢ. I прлвъдл ТВОѢ ВЬ ^ОМЛІ ^лвьвенѣ СП 87.13; Ѵчѵснфл пома-нжвъше. н свътъ тъ прнде. свѣточр в5, вллдъікл ^рнстосъ. НС ТЪМЪІ тьмнн-ѵьнъіа простн кго С 365.11. 3. Прен. Беззаконие, греховност, неправед-ност. стъін клн'дндъ гллголл ... N6 тъі очрво сверѣпочрн ОТЪ БЛ номлвнднмъ не н^волн лкобнтн нлсъ. неподовьне н ^лвндьлнве. н покръвене тъмокж С 71.25; тъгдл дочрк’съ повс-лъ клме-нннмь лнцл нмъ бнтн. стъін клы'дндъ гллголл. нлстлвьннѵе тьмѣ. н вьсего ве^лконнкл очрѵнтелк С 74.3; н стлв'шн протнвж комкочр гллсомъ ѴЛОВѢѴЬСКОМЪ гллголл. сісврьньннѵе н неподовьннѵе. съіне днілвол"ь. подрочр-же огнко. жжнко тьмъ. поѵ'то мжѵншн тлко сочрровъ С 233.9-10. 4. Прен. Безпросветност; незнание. Т^ъмѣтс-очрвогл Т инотл. Т^-д-ржкъ грѣшьыіѵъ і^влвіте і. не очрвѣдъшкл ыі рл^очрмѣ- ШКА. ВЪ ТЪМѢ р^0ДКАтъ. ДЛ ПОДВІЖІАТЪ ска вьсѣ осыовлніѣ ^еміл СП 81.5; і^ведн н отъ слѣпотъі. ѣко н^ бс^вѣдънъііа тъмъі СЕ 33а 24; нъ ослѣпі оѵі очрмл ылшего. ъкоже въ тъмъ тлко творітъ ыъі х°Аі(-) К 4Ъ 17. проѵлкл тьмл. Гр. то ё^сохероѵ сткбтод. Непрогледна тъмнина, безкраен мрак. ѵто р<;оштс-те мн длтн реѵе. дл л^ъ влмъ пръдлмъ кго. ѵ'то р^отАтъ длтн ве^шьлко Ѵкдо. очрдлвькннк жже. проѵжіж тъмж ыеочрглснмън огкіь. цъслрьствнкл вжнкл лнрсовлинк С 425.8-9. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, X. Гр. окото?, ^оірос, а.уХщ, ѵб^. Вар. тгм^. Неб. тъма ОА, В А, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тьмл11, -ъі ж. 1. Огромно количество, хиляди, с хиляди, о ынрсъжс- сънемъ-шемъ(шемъ) са тъмлмъ ылродл. ѣко попнрллрсж дрочргъ дрочргл. НЛѴАТЪ гллтн къ очрѵеннкомъ свонмъ пръвъе. вьнемлѣте севѣ отъ квлсл флрнсѣнскл. еже естъ лнцемърне М Лк 12.1 3; не очрвокж ска отъ тьмъі лкодеі. илплдліж-фі^ъ нл мка окръстъ СП 3.7; лште во і тъмж імлмъ довръі;<ъ дѣлъ. ГЫѢВЪ же дръжімъ. вьсе въсочрс- і лшктъ. і ыікоегоже спсеиьъ. сімі можемъ оврѣсті К 96 15; вь пештерѣ ... нжде по объі-ѵлк нмъ Бѣлше творнтн съворъ ... ндеже многъі тъмъі мжжь н жеыъ. отъ нслчррнА съвнрлл^ж СА С 26.17-18. 2. Като числ. бр. Десет хиляди — 10000. очрподовнло са естъ цсрствне нвское ѵлвкочр цсрк. іже въс^отѣ съта-^ЛТН СА о словесн. съ рлвъі свонмн. ылѵеыъшк же ... прнвѣсд емочр длъжъ-ннкъ едннъ. тъмокж тлллнътъ М Мт 18.24 З1, А, СК; плдетъ отъ стрлнъі твоеіА тъіскашті. V тъмл о деснжкж ТВОІЖ. КЪ Т6БѢ Н6 ПріСТЖПІТЪ. ОБЛѴС-ОѴНМЛ СВОІМЛ съмотріші. I въ^длнк грѣшьнікомъ очр^ьркшн СП 90.7; тѣмь тьмнілыг 998 тьмнгат оно тьмж тлллнтъ нлреѵе вогъ. глже къ вллдыц^ съгрѣшенніл. л сн р дннл-рнн. ПрОСТН р дннлрнн. ДЛ простъ БЖД6-ШН ТЬМѢ ТЛЛЛНТЪ. ДЛ КЖО 0 МОЛНТВѢ довольно весѣдовл^омъ С 407.18, 21. 3. Като нареч. нл тьмъі. Гр. [еі<;] р/оркхбас;. Многократно. і влгвн стл-до се. і очрмъножн е. нл тъісаціа н нл тъмъі. і н^влвн нъі н се. отъ нлснльѣ нноплеменьннкъ СЕ 15а 14. 4. тьмлмн тв. тн. Гр. цнріос;, [та] циріа, цг>-ргабвс;. Десетки хиляди, безброй, л ДрО^ГОК ЛШС (!) ѵьстн отъ црѣ н СЛНЪІ прннмете. н тъмдмі прнмъішленнн. ллскллше д С 87.6; л тъі лн рл^вон-ннкл въводншн. нже тъмлмн ^ълл н ТЪМЛМН Бе^ЛКОННН внннь іестъ С 308.29-30, 30; опЛ> водл оѵрглснтъ. о ^лвнстн тъмлмн нстоѵьынцн оѵрѵнтель N6 стлвдтъ С 399.20; твод пленнцд сжтъ ^лвнстн. н корлвьѵнд вѣсн. веслл льстн. реть. лнцемѣрьство. прѣкллдъі ^лвнстьлнвнн. ѵо корлвь тьмлмн ^ълл пльнъ С 400.17; лште во н тъмлмъ (тъмлмъ погр. вт. тъмлмн нмлмъ, Север., с. 424, бел. под линия) прл-вьдъі тн плмдтнвн іесмъ ^ъло\р. вьсе то ве^ оѵрмл н вътъште С 424.5. // Хиляди пъти, многократно. іегдл во оѵр^ьрнтъ боглтллго оѵрвогъін. въ МНОГОЦѢННЖ одеждж ОДѢНЛ. оѵрстрѣ-л"енъ бъістъ пеѵллыж. оклгллъ севе, тъмлмн прнмъіслнлъ. сьде же н слмок оѵ^нъіннк отдто въістъ С 492.30; ко^ъі ОВЬЦД МНОГЪІ ТЪМЛМН ПЛСОМЪІ въ горл^ъ невлюдомѣ. блюдомѣ же сжтъ стрл^омь. ілкоже не сьмѣтн ннкомочре нлѵдтн крлстн С 43.1. тьмъі тьмлмн. Гр. рирюяЯ.бісттод, цнріоі р-оріабвд. Десетки хиляди, безброй, колесніцл вжьѣ тъмлмн ТЬМЪІ. ТЪІСЖЦЯА ГОБЬ^ОѴріЖфН^Ъ. гь въ ні^ъ вь сінѣвг стѣн. въ^іде нл въісотж плѣнілъ есі плѣнъ СП 67.18; вже СѢДДН нл ^еровнмѣ. і тръстъімь гллсомь ... поемъ непрѣстлн'но. емоѵрже прѣстоідтъ ТЪІСЖЦІА. ТЪІСЖЦІЛМН. I ТЪМЪІ ТЪМЛМН. СТЪІ^Ъ ЛІгЛЪ СВѢТЪ ВОННЪСТВЛ. ТЪІ 6СН ПрОСВѢфЛІАН В'С€ГО ѵкл СЕ 93а 24-935 1; весьмрьтънъід. БС^ПЛЬТЪНЪІН^Ъ ВОННЪ ... Н6 БОГОВН N6 ТЪКМО ЛОГ^ОНЪІ. НЪ ТЪМЪІ тъмлмн н ТЪІСЖШТД ТЪІСЖШТАМН. НМЪІ лггёлъ н лр^лнг^елъ. ВЛЛСТНН ВЛЛДЪІѴЬСТВНН. ГОСПОДЬСТВНН снлъ н прѣстолъ С 463.16. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. р/иршс, рл)рш8е^, рѵріо^, цѵрюі. Вар. тъмл. Нвб. 0. тьмнілнъ, -л т. Тамян, благовоние. прншъдъшочр Ж6 нѣкомо\р комнтоѵр ... н вьшъдъ въ грлдъ вь^нсклмш мѣстъ црькъвнштънъін^ъ. нждсже стоілше клпнште лполоново. н оврѣтъ жрътвж. н -о-ъмылнъ прннесе нмъ С 220.23; гллголл свдтъін. ндѣмъ въ црькъве. дл лште не прннметъ меие. нн длстъ вьинтн въ црькъве. то тъгдл -о-ьмылнъ вь^ьмъ н жрътвъі въ^длмъ кмоу С 228.4; велнкъ во ГНѢВЪ КСТЪ ОТЪ БОГЛ лсклнпнгл. тъгдл прннмъ жьрьцъ тьмнілнъ прныесе. н отвръ^ъ црькъве абнк отъвѣже С 228.28; н гллголл комнсь свдтоѵ^оѵ^-моѵр. вндншн лн стлрьѵе ілко велнкл снлл іестъ. н ые прніемыетъ ннкогоже вьннтн ве^ъ -о-ьмнілнл С 228.18; ннъ же нѣкто жьрецъ нменемь внтллнн. гллголл. мол"ж сд влшен свѣтьлѣн влл-стн. не могж отврѣстн весъ -о-ьмылнл н жрьтвъі. велнкъ во гнѣвъ іестъ отъ вогл лсклнпніл С 228.26. // Кадене; богослужение, при което се кади с тамян, по объіѵлю неренско^оѵрмо^. клюѵн сд емоѵр поклднтн въшедъшю въ црквъ гніж. I вьсе мъножъство ЛЮДНН БѢ МОЛНТВЖ ДѢІА ВЬНѢ въ годъ темьѣнл М Лк 1.10 3, А. Изч. М, 3, А, С. От гр. Оиршра. Превежда и гр. ■йирісірата, Мраѵо?. Вар. •м.мьтыг, ^ьмьгл-нъ, ^ьмнглнъ, темьѣнг, тьмнѣнъ, тімілыъ. Нвб. тамян ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА; темян диал. НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. Срв. Темянката МИ ЙЗ.МИПир. ТЬМНІЛНЬННД^-----------------__999____________________тьмьынѵьыъ тьмнглыьннцл, -а ж. Кадилница, н ^отѣвъ л^ъ длтн (емочр очркропъ. КОСЫЖ^Ъ СД ДВЬрб^Ъ н отвръ^ошд СД. н оврѣто^ъ н •о.ьмылыьннцж въ ѵлшж нсъіпліжштл С 297.19-20. Изч. С. От гр. іЗѵціаттірюѵ. Вар. -о-шыміыінца. Неб. Срв. темян м. диал., темянов прил. диал. тьмнглыьиъ, -ъін прил. тьмніАиьнвм клжденьк. Гр. &ѵріара. Кадене с тамян, прекадяване. н ЛШТ6 N6 прннметъ ТЬМЫЛЫЬЫЛЛГО КЛЖДеННІЛ ИН Жрътвъ. ТО N6 МОЖСИІН вьннтн въ цръкъве С 227.26. Изч. С. Вар. тьмылньнъ. Неб. тамянен, тамянов, темянов диал. ОА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тьмьннцл, -а ж. Тъмница, затвор, влко послоѵршлн грѣшъыллго сн рлвл ... і в'са іже ВЪ КЛКОН БѢДѢ ... лн вь плѣыѣ. лн вь темьынцн. дл н^влвншн іА отъ в'се(А ылплстн СЕ 79Ь 14; (ЛК0Ж6 ПОКЛЛТН СА СТрЛЖОМЪ. НС Т6М-ННЦД н^вестн а плкъі нлпрѣждъ. оын же прѣвъішА рекше сллвл господочр. сълочрѵн ВО СА ЫЛМЪ С6 ЫЛ ДОБрО С 134.10; дъвл врлтл влрл^нснн н кѵнл нмеыемь илрнцліемл. мжжл прлвьднвл ... прнвлнжнвъшл сд къ тьмынцн. ндеже вьсн крьстн(лын ^лтвореын бѣл^ж С 255.21; въстлыѣте ндѣте ОТЪСЖДОЧр. ОТЪ рЛБОТЪІ ВЪ СВОБОТЖ. (!) ОТЪ ТЬМННЦА въ въішннн нероѵрсл-лнмъ. отъ ж^ъі къ вогочр С 470.15-16. // Образно. Ѵчѵлыъ велнкъін н волнн ВЬСѢ^Ъ ПрОр°КЪ ... Н ПрОПОВѢДЫНКЪ жнвъінмъ н мрътвъімъ. ПОСЪЛЛНЪІН ОТЪ ТЬМЫНЦД НрОАОВЪІ. въ тьмынцж дочршевъыжіж С 461.12-13. въслднтн въ тьмьннцж, въврѣірн къ тьмьннцж. Гр. алотііЭтцхі ёѵ фіЛакгІ [тй беацсоттіріф], ра^со еіс; [тпѵ] фц^акцѵ, ёѵ тг; ф-о^акг), катеірусо ёѵ фіЛакті, ёцРаЯЛсо еі<; то беацоугрршѵ, раЯЛю ёѵ ттІ фро-ора, катабікц РаДЛсо, тцѵ ф-иЯ.акііѵ оікёсо. Затворя, хвърля някого в тъмница, клеврѣтъ молѣше н гла. потръпн ЫЛ МЪЫѢ н вьсе въ^длмъ тн. ОЫЪ Ж6 N6 ^ОТѢІШ. ыъ водъ въслдн н ВЪ ТОМЬЫНЦЖ. ДОЫЬДбЖб въ^длстъ емочр вьсь длъгъ М Мт 18.30 3, А, СЩ Іродъ БО €МЪ НОЛННЛ СЪВА^Л Н. I въслдн н вь темьинцж М Мт 14.3 3; въ^ъпнша же въсн ылродн гліжште. вь^ьмн сего отъпочрстн же илмъ влрл-вж. іже бѣ чь. едниж крлмолж бъівъ-шжіж въ грлдѣ н очрвннство въвръ-жеыъ въ темьинцж М Лк 23.19 3; слъішлвъ же то кна^ъ повелѣ въслдітн гл въ темынцж. н вернгъі илложітн нмл ыл вънж С 181.22-23; повелѣ лѣштн н^-д-ровл. н въ тем'ннцж въврѣштн С 6.23-24; н въвръжеыочр въівъшочр въ теминцж С 187.1. стрѣгжірен тьмьынцж. Г)о. оі ёкі тг(<; ф\Лакт(<;. Стража, охрана на затвор, тъмничари. нменемь ечртчр^н-глкъ. сжштемъ о\рво нмъ въкоѵрпь. очрвѣдѣША стрѣгжштнн тъмынцж. ілко прныоснмллго от вѣрънъі^ъ N6 въ^нмл(жтъ пісѵннТнл ѵадь С 133.29. М, 3, А, СК, СЕ, С. I)}. сргЛсхкті, 8еацш-тлрюѵ, фро-ора, яраітсорѵоѵ, ЕІрктп, д тп? еірктгіі; фро\)ра. Вар. темьннцл, темннцл, тьмннцл, тем'ннцл, тгмннцл. Неб. тъмница ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; темница остар. и диал. НТ, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. Темниците МИ ЙЗ,МИП. тьмьннѵьннкъ, -л м. Затворник; човек, затворен в тъмница, н повелѣ прнвестн Т н ннъі темынѵьннкъі. къ грлдоѵр комлньскоѵр. н точр нмъ сжднтн С 17.12. Изч. С. Гр. 8еарштт|<;. Вар. темннѵьннкъ. Неб. тъмничник 'затворник’ остар. ВА, РРОДД. тьмьннѵьыъ, -ъін прил. Тъмничен, който е свързан с тъмницата, посълл КЫА^Ъ Ы0ШТНІЖ. ДЛ ВНДАТЪ ЛШТв іестл очрмореыл свдтліл ^вѣрьмн. прн-шъдъше же посъллннн къ двьремъ тьмынѵъыъінмъ послочршлтъ. очрслъі-ШЛШД (Л П01ЖШТЛ н ^вллдштл БОГЛ С тьмьыъ 1000 тьмы-гь 184.3-4; іѵѵснфл помднжвъше. н свѣтъ тъ прнде. свѣточр в°. вллдъікл эднстосъ. НС ТЪМЪІ тьмннѵьнъіа простн іего С 365.11-12. тьмьннѵьнъін стрлжь. Гр. беацо-ф-б^а^, беацштдд. Тъмничар, пазач в тъмница, сватліл же вллгословнстл господл. н тлко пнастл врлшънл. 1МС0-же н тьмннѵьнъінмъ стрлжемъ вндѣ-въшемъ свѣтъ. въскоѵнтн вьнжтрь. н нстнньнѣк- вндѣтн свѣтъ С 182.16-17; ПрНБЛНЖНБЪШЛ са къ тьмннцн. ндеже вьсн крьстнілын ^лтворенн вѣл-^ж. н прнплдъшл къ тьмннѵьночр-очрмочр стрлжочр МОЛІЛСТЛ н. дл вьнн-детл въ тьмннцж С 255.23-24. ^рлмннл тьмьннѵьнліл. Гр. бсоца ттр; срчЛакрс;. Затворническа килия, прншъдъше же посъллннн ... вь^лѣ-^оша ыл эдлмннж тьмннѵьнжіж ... н ВНДѢША СВАТЛІЛ СѢДАШТЛ С 184.7. С. Гр. тгр; ф\)Я.акг|(;. Вар. тьммнѵъмъ, тьмнн-ѵыіъ. Неб. тъмничен ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тьмьнъ, -ъін прил. 1. Тъмен, мрачен, неосветен, велнкъ же деыь тв°рАШте лполѵѵночр. вь пештерѣ коіен стрлшьнѣ н темьнѣ. нжде по овъіѵлю нмъ вѣлше творнтн съворъ С 26.15; ілко свѣтнло вь тьмнѣ мѣстѣ свьта са С 207.7; точр слмъ Тѵѵлнъ вслнкъін н волнн вьсѣ^ъ прорѴъ. (ЛКО ВЪ ТЬМНѢ^Ъ ЛОЖбСНѢ^Ъ ^СЛ ПрОПОВѢДЛА гровь- нъінмъ вьсѣмъ С 461.9. // Образно. по вьса дьнн СЖфЮ мн съ влмн въ црісве. не простьрѣсте ржкъ нл ма. нъ се естъ влшл годннл н овллсть тьмьнлѣ М Лк 22.53 3; ^лочртрл въс^одд въ грлдъ Тс. ^лочртрл іегдл тьмьнлл сьмрьть свѣтомъ сллвъі эднстосовъі н^гъіве С 348.21. 2. Тъмен на цвят. Т положі тъмж ^лкровъ своі. окръстъ сго кровъ его. темънл водл въ обллцѣ^ъ лсрънъі^ъ СП 17.12; та молнмъ гГ. прн^ьрн нл рлвл твоего сего. прнтскъ- несвѣтълоіж. ѵѵсѣненл мрлкомь темь-нъімь СЕ 32Ъ 7; тьмнллго врлнл ДН1ЛВ0ЛЛ. Щ Н6А н^гънлвъшл С 460.19; н рл^внвъше (едннъ отъ нн^ъ. вндѣша вьне^ллпъ нскоѵівъшл нс кръѵлгл. двл мрлѵил ЛЮТЛ. Н ВЬСА въ-КОЧрПѢ ПрѢСТОАШТАА ТОЧр ПОВрЬГОША НЛ ^емыж. н мрлѵыіл н тьмьнл вь^дочр^л сътворнстл С 52.23-24. 3. Прен. С неясен смисъл, неразбираем, перн-ннн дн-о-чрплтъ реѵе. тьмномъ словомъ ^очрлншн. МЬНА эдьрѣтн. послочршлн очрво кодрлте н пожьрн вогомъ С 104.9; стъін кодрлтъ реѵе. словесемъ тьмнъі-нмъ доврѣ реѵе. тъмьнл во тн нстннл са мннтъ С 104.12, 12-13. 4. Прен. Нечестен, нечестив; лош. нофъ очрспѣ. л дънъ прнвлнжн са. овръ^ѣте дѣлл тъмнлѣ овлѣцлмъ же са въ оржжне (с)вѣтл Е 5а 16; не стъідншн н са прѣнсподьннн темьнъін днілволе. н ишждь нстннѣ. подлтелю влл^номъ С 74.27; тлко во н мно^н немнлостн-ВЪІА овъіклн сжтъ тьмнъі нлрнцлтн С 374.27; велншн вллдъіко дл вь^не-семъ очрстъ нлшн^ъ врлтл. ілже тъі к-дннъ сътворнлъ ксн ... въ^одншн н 0СВѢШТЛ6ШН ТЬМНЪІА НЛША ПОМЪІСЛЪІ С 507.11; плкъі сьвѣтъ твордтъ тьмннн дѣллтеле С 424.26. 5. Като същ. а) тьмьнліл ср. тн. Гр. [та] акотеіѵа. Тъмнина, положішьч мка въ ровѣ прѣісподьнімь. въ темьнъі^ъ въ сѣнн съмрътьнѣ СП 87.7. Сре. С 478.23. 6) тьмьинн т. тн. Гр. оі Ёѵ акбтеі, [оі] акотеѵѵоѵ. Тези, които са в тъмнина, бллгословьк-нъ грддъін въ нма господьне. съплсъ прѣльштенллго ѵловѣкл. рочршнтъ прѣльсть. освѣтнтъ тъмьнъіа С 329.16; клко же къ мрътвъінмъ прнѵнтлктъ СА ... клко свѣтъ нсмрлѵьнъін въ тс-мьнъіа. н вь СѢНН СЪМрЪТЪНЪІА прн^однтъ С 459.18. 6. Кидарски, който принадлежи на Кидар [втория син на Измаил според Стария завет]. тьткъ 1001 тѣло ОѴ|\ДЛЛН СІА. ВЬССЛН^Ъ С(А вь сс-лд тс-мь- ыдѣ СП 119.5. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р, Гр. скотеіѵб^, то\5 сткбтоіх;, акотшбтр;, аца-орб^, аѵ>хрт|рбд ёакотіареѵо?, ^о<рерб<;, акохеіѵброрфо^, акотеіѵбхроод, акотобіѵійѵ, [той] Кцббср. Вар. тсмьнг, тьмнъ, тъмыіъ, томънъ, тъммъ, ГШЪИЪ. Неб. тъмен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; темен остар. и диал. НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. Тёмни дол МИ ВП,ТО; Тъмни дол МИ, Тъмнянуга МИ ЙЗах.Кюст.кр.; Темнйре МИ, Темнй-рет МИ ГХ.МИМ; Тёвна усойна МИ, Тъмната улица МИ ЙЗ,МИП. тьнхкт., -ъін прил. Като същ. тьнг-ѵдге ср. ед. сравн. Най-малкото, най-незначителното. оврд^л въ^дрлстъ. отт. ннуь нмсно^кмллго. рс-ѵстъ істо люво тгыгѵлк ВНДА. ЛБЫ€ ТОМОѴр Н^ВѢШТЛ-НОѴ^ БЪІТН. КГДД В6ЛНѴНК СНЛЪІ БЖНА двѣ ^оштетъ въітн. ідко не вь вслн-ѵгствѣ тѣлесъ. нлн вт> въ^дрдстѣ тѣ-лесъ лншенъін^'. въсѣлілктъ са бжнгл блдгодѣть С 546.4. Изч. С. Вар. Т7.М7.К7.. Неб. тънък ОА, ВА, АК, Вот, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тьсть, -н т. Тъст. іаса нсд н съва^дша Н. I ВѢСА Н КЪ ДЫЫѢ пръвѣе. БѢ Б0 тьсть кднѣфѣ М Йо 18.13 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тсѵіЭербс. Вар. тесть. Неб. тъст ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тьфд, -А ж. Тъща. і прншедг нсъ въ домъ петровъ. вндъ тъфж его лсжа-фж. огнемъ жсгомж М Мт 8.14 3, А, СК. Срв. Мк 1.30 М, 3; Лк 4.38 М, 3; глд ев^ълнѣ еже отъ м&ръкл ... о тъштн петровъ М 43а 21. Сре. М 76а 14; 3 129а 9. Изч. М, 3, А, СК. Гр. леѵйера. Вар. тт.фь, тъшть. Неб. тъща ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. тѣ [погр. Мт 6.23 М, 3] вж. то. тѣко [погр. СП 62.3] еж. тдко. тѣлесьнъ, -ъін прил. 1. Телесен, физически, ПЛЪТСКИ, отвръ^с СА МСБО. I С2.ННД6 д^т, стъін тѣлесьыъімъ ^рд-комъ. ѣко голжвь нд ыь М Лк 3.22 3; ГІ БЖС- СНЛЪ. ПОСѢТН БрЛТНІА ИДШСІА ... І^БДВН ІА 0Т7. В'ССІА БОЛѢ^ПН. I Ы6ДЖГД дшс-кгыд н тѣлссьнд СЕ 266 3; влісо ... н^вдвн нгі отг в'сего темъыд н ыофьыддго стрдстотръпнѣ. очрстлвн оѵрстръменнѣ стрдстн. о^гдсн тѣлесьное рдждеженнс- СЕ 38а 5; бѣсд горъі дшж ыдшж Боѵріж творітъ. творітъ ВЬСА. N0 ВѢДѢТІ Н С6Б6 іскрънн^ъ I тѣлесъндго оБъіѵдѣ К 46 13; ыъі кстъ БОГЪ ДДЛЪ Н рЖЦѢ Н НО^Ѣ. Н ТѢЛ6- сьыжгач моштг. н оѵрмъ н сьмъіслг С 379.4—5; водоыось жс ыд рдмочр ыоса. ын 0 ДКОВЫЧѢН слоѵржьвѣ ЛѢНѢДШ6 СА. А^гисомъ БО іж сьвръшддшс. дд ын тѣлесъыъіА слочржвъі оскжднтъ стрд-ыьнъінмт. С 550.15. //Природен, естествен, кжс дѣвнцн роднтн. ые ПрНѴАШТЪШН са кг мжжочр. въішс того кстъ ^дкоыд тѣлбсьыддго С 250.7. 2. Материален, веществен, тѣлс-гл-ыок во воглтгстко ст. троѵрдомъ Н БОЛѢ^-ыніж вслнкоіж оврѣтдктъ са С 160.3; ые врдшыд. нъ волж гедныж. н сьвѣсть ѵнстж. ыѣстг ынѵ'соже тѣлесьыд ісочр-пнтн. иъ вьсе доѵр^овьыо С 493.16. тѣлесьнділ трѣвовдыыл. Потребното за физическото съществуване, ыъ н ндкд^дынемь ыд къжъдо дсыь ОѴрТВр^ЖДДІА 6Г0. I ТѢЛССЪЫДД ТрѢБОВА-ИНѢ ОБНЛО ПОДДВДН. СН БО ТВОрА МЫОГЖ нмѣтн шлшн мъ^дж СЕ 836 2-3. М, 3, СЕ, СС, К, С, Р. Гр. аюратікб?, [той] сюрато?, [тшѵ] асоратшѵ, тц; фбаесо^. Вар. тѣлссьыъ. Неб. телесен ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. тѣло1, тѣлесе и тѣлд ср. 1. Тяло, плът. СВѢТНЛЬЫНІСЬ тълоѵр 6СТЪ 0К0. ДфС очрво вждетъ око твое просто. ВЬСО ТѢЛО ТВ06 свѣтъло БЖДбтт. М Мт 6.22 3, А, СК. Срв. Лк 11.34 М, 3; Лк 11.36 М, 3; сего рддн гдіж вдыъ. ые пьцъто са ДШСІЖ ВДШ61Ж. ѴТО ѢСТ6 ЛН ѴТО ПН6Т6. НН ТѢЛОМЪ ВДШНМЪ В-Ь ѴТО ОБЛѢѴОТС-СА. N0 (ДШД) ЛН БОЛЬШН 6СТ7. ПНШТА. Н ТѢЛО... 1002 ТѢЛО... тѣло одеждд М Мт 6.25 3, А, СК. Срв. Мт 6.25 М, 3, А; Лк 12.23 М, 3; ие вѣсте лн ѣко тѣлесл влшл очрдн ^вн сжтъ Е 26 6; ѣко тъі есі гГ очрпъ-влніе мое. въішьнѣго положілъ есі прі-вѣжіште твое. не прідетъ къ тевѣ тъм. і рлнл не прістжштъ тѣлесі твоемь СП 90.10; ѵоѵе стъі врлѵю дшлмъ н ТѢЛОМЬ. ПОСЪЛЛВЪН 6ДНН0ѴАДЛГ0 Гнл твоего. гл н вл нлшего нсрсл СЕ 246 1; чѵ сквръннъі (!) глл. ѵѵ дръ^ость ве-сточрдънл. клко очрстъ іспочрстн гллсъ ... клко не нскоѵі дшл іс тѣлесе того К 4а 21-22; тѣло во вь сточрдень въплдъ. ^лпрьвл очрво вьсе осннілктъ. СЪСѢДЛІЖШТН сд крьвн ... ^ЖБОМЪ ^ъівыжштемъ са ... н вьсемочр тѣлочр невол'еіж сълдцліжшточр са С 89.19; плкъі кнд;гъ повелѣ повѣснвъше а стръглтн реврл нр<ъ. деромомъ же свдтъінмъ нл многъі ѵлсъі. теѵеннк кръвънок отъ стъін^ъ тѣлесъ нр(ъ нс^ождллше С 179.29; горе оскврь-ншжштннмъ своіе тѣло С 168.15. // Образно. нікътоже не імъі ^ъловъі въ очрмѣ. дл ие осжжденье прніметъ. іво тогдл. егдл прііАтъ ТѢЛО ІЮДЛ. въскоѵі въ нь дьѣволъ К 8а 32-33. 2. Църк. Според християнския църковен канон - хлябът от причастието, който е пресътворен в Христовото тяло. тлко во стъі плвелъ очрѵнтъ нъі гла. лціе к'то прне^етъ тѣло вжне. і кръвь недостоенъ съі. то грѣ^ъ севѣ прневіетъ. не рлсмлтрѣідн тѣлл гнѣ СЕ 69а 15, 17; снн ^лѣбъ тѣло кстъ эднстосово С 236.10. 3. Труп, тяло, тленни останки, і гровн отврѣсд са. і мъногл ТѢЛ6СЛ поѵнвліжштнн^ъ стъі-^ъ въстлша М Мт 27.52 3, А, СК; і отъвѣштлвъше гллша емочр. къде гн. онъ же реѵе нмъ. ідеже тѣло точр орьлн сънемліжтъ са М Лк 17.36 3; і вьскрѣшлід лвне. сълежАірлл тѣлесл. отъ вѣкл СЕ 266 21; прншедъше же крьстнілнн. вь^аша тѣлесл нр<ъ. н положнша нл нлроѵнтѣ мѣстѣ С 181.3; по^дѣ въівъшочр прнде ѵловѣкъ. нме- немъ Тѵѵснф'. въ нстннж воглтъ. ілко вьсе съложенок тѣло господьДе прннмъ С 453.11; воле очрво н водоіж омъі-влкшн тѣло вжнк С 457.10. 4. Ръст, бой, размери на човешкото тяло. і нскллше вндѣтн нсл къто естъ. і не можллше нлродомъ. ѣко тѣло (в)мъ мллъ вѣ М Лк 19.3 3, А; клкоже кстъ оврл^ъ прѣложенніл. снТ велннствомъ тѣлл. н КН0СТН1Ж рлштенніл. н снлоіж тъѵенъ вьсѣ^ъ св°н^ъ С 84.27; по тѣлочр же ^очрдъ вълше въ^дрлстомъ С 545.25. 5. Възраст, години на човек, нс же спѣлше прѣмждростніж н ТѢЛОМЬ. Н БЛЛГОДѢТЫЖ ОТЪ БЛ н ѵкъ М Лк 2.52 3, А. 6. Прен. Поколение, хората на приблизително еднаква възраст, вьсл тѣлесл почрстншд тн молнтвж стлрн н юннн С 512.30; вьсѣѵьско тѣло. н вллсть кочрпьно съ^ъвл нл господьнж ^вллж С 320.5. 7. Прен. Фигура, изображение, образ. дл вн к' томочр. ннѵесоже врѣ-дънл. нл тѣлесе^ъ снр<ъ. ^нлменлвл-емъі^ъ съдѣллъ СЕ 516 15. // Изваяние, нещо изваяно, дл не вждемъ ѣко тѣло сольно. ѣко женл лотовл СЕ 91а 4. 8. Прен. Християнската църква като общност, като единен организъм, сіце во съплътлетъ. СЪМЪІСЛЪІ НЛША. I ТВОрІТЪ ВЬСА НЪ1. ДЛ въде‘мъ тѣло едіно К 96 8. Срв. С 423.27; молнте вогл отъ рлтнн. отъ гллдл н отъ плгочрвъь Н ЦрЬКЪВЪНЛЛГО тѣлл не прѣ^ьрнте С 67.22. 9. Като нареч. тѣломъ [тѣлесемь] тв. ед. Гр. тф асорст. Тялом, физически, нъ ТѢЛОМЪ Не БѢ ТОЧр. НЪ БОЖЬСТВЪМЪ N6 тъѵыж точр нъ н нл невесе^ъ С 315.10; глко въітн тлкомочр. тѣлесемь нл томь мѣстѣ. л мъіслнкк нл ономь С 343.11. въ тѣлесн нсплькгёнѣ. Гр. іѵ рХікід. пекХгірсйреѵт). В зряла възраст, длждн емочр въ нлѵннлньн. пострнже-ннѣ вллсъ его. поспѣшенне въ тѣлесн ісплъненѣ. і сѣдннъі стлростн СЕ 8а 18. положнтн тѣло свок. Пожертвам тялото си, пожертвам се. положен ТѢЛО 1003 ТѢМЬ тѣло свое ^е вже нлшъ. ^лложнлъ есн пжть в'сѣкон непрнѣ^нн. ^одацінн по ^емн СЕ 42а 11. тѣлл господькОл, БОЖЫЛ ТѢЛЛ, БОЖЬКО тѣлочр, вожько тѣлесн, тѣлесе господн. I}э. тЗебасоцод. Който се отнася до Божието тяло, който принадлежи на Божието тяло. стллго епнфлнгв. лр^непіскочрпл кѵпрьскллго. о погревенн тѣлл гнѣ. I вл нлшего Ту ^л К 12а 33; овлѵе вллжж ржцѣ твон ѵѵ нѵѵснфе. послочржъшнн. н осагъшнн. кеште н крьвь почрштлкжштн В0ЖН1Л ТѢЛЛ. нс8совѣ ржцѣ н но^ѣ С 457.22; і ові скотънжкж жрътвж. ові же вжно тѣлочр жрътвж прнношлр<ж К 136 20; клко же очрво н вожню тѣлесн семочр. н стрлшночр-очрмочр творншн погревеннке С 456.13-14; о погревеынн тѣле гн ылшего Ѵсочр ^л С 447.29. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, СС, К, С, Р, ЗЛ. Гр. сйца, т)Хнасс, аюіѵюца, букод, лрбстфора, цеХо?, фбак;, оТкгціа, то Хеіфа-ѵоѵ, та Хеіфосѵа, чжбатаск;, ттвра, еікшѵ, аті]>.т|. Нвб. тяло ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА; тело диал. ДА. Срв. телом, тялом. тѣлоп [погр. С 57.12; С 61.27] вж. дѣло. тѣлош [погр. СЕ 27а 12-13] вж. тъм, тѣлопьслньке, -кл ср. Надпис върху колона за староеврейски миктам. Фь отъ стъірсъ длдовн вь ТѢЛОПЬСЛНЬѢ. егдл каска I іноплеменьніці въ ег^епьтѣ СП 55.1; въ коыць істълн длдовъ тѣлоп(л)ьслнье егдл вѣжл отъ лнцл слочрловл въ врътопъ СП 56.1; въ ко-нецъ не нстълі длдові [!] въ (ко) тѣло-пслнъе СП 57.1; вь концъ не істълі длдові. въ тѣлопслнье егдл посълл слочрлъ I съэдлнн домъ его очрвнті V СП 58.1; вь конць о н^мѣночркжцлн ска въ тѣлопьслнье длдові. въ очрѵенье въне-гдл пожеже месоптлмікж сочррінскжж н сочррніж совллкж СП 59.1. Изч. СП. Гр. атп^оурафіа. Вар. ттлопслнье, ТѢЛ0ПСЛН7.6. Нвб. Срв. писание. тГ5МЬ нареч. и съюз. I. Нареч. Така, по този начин, того рлд'мл въітн с кЛкмъ вочр вѣрочріж. ТѢМЬ д^овьнъінмн пѣсньмн пнтллше са нностлнь С 550.12; къ спсьночрочрмочр крьштенько прнвѣже. древые вьселн-въшеке са вь кГего. осльпеньке грѣрсовь-ноіе. отьмъітн тѣмь прорл^очрмѣвлА С 560.17. II. Съюз. Свързва съчинени резултативни изречения: затова, въ снл своего посълл рлждлемл отъ женъь сжштака подъ ^лкономъ іскочрпітъ. ТѢМЬ р(0ТА прѣстлвіті ^лконъ. дл не кто реѵетъ. ѣко сего рлді прѣстлві н. сего рлді нспрл^ні н ^лне не може его съвръшіті. ^лне не може его іспрлвітн. ѣко тажъкл сжштл Я 66 6; вокеводл ... нлѵа кего словесъі льстітн гла. л^ъ теве стлрл СЖШТЛ Н ТЛЦѢМН СѢДННЛМН очркрлшенл сжштл мьнж н мждрость НМЛШН ^ѢЛО. ТѢМЬ протнвж СѢДННЛМЪ поклжн н рл^очрмл н прѣльстн н вочркестн. нма рсрнстосово С 48.8; въі во ^л р<л очрвькенн въісте. н тѣмъ вь^Асте ВѢНЬЦА отъ ржкочр господьночр С 68.1-2; порл^очрмѣн топлѣ водѣ нср<о-даштнТ отъ ^смАа. н порл^очрмѣнте отъкждочр рлждн^лкетъ са. нлн отъ-кждочр съгрѣвлкетъ са. лште нѣстъ огіЛ. подъ ^емл"екж. тѣмъ проповѣдлкж влмъ. о вжджштннмъ огкіемъ бъітн сждочр отъ вл. словесе кег° рлдн Тсочрсл эднстосл С 129.12; слъішж во клко н КЪІА отъ влсъ жндове прн^ъівлкжтъ въ сьньмѣ^ъ. тѣмъ вьньмѣте дл ннкл-коже влмъ. н велнко н млло. н вольнъін грѣр<ъ прнкоснетъ са. н ын кедннъ отъ влсъ дл не съгрѣшнтъ С 135.27. тѣмь очрво. Гр. ара опѵ, аце^еі уопѵ. Затова, следователно, въ же н гѣ въскрѣсн н нъі с ынм въскрѣснтъ снлож своеж. не вѣсте лн ѣко тѣлесл влшл очрдн ^ВН СЖТЪ. ТѢМЪ очрво 8ДЪІ ^ВЪІ. сътворж очрдъі лководѣнц(...) дл не вждетъ ... ѢКО ПрНЛѢПЛѢАН СА ЛКОБО-дѣн(цн). еднно тѣло естъ Е 26 7; сь во ТѢЛО. 1002 тѣло... тъло одсжда М Мт 6.25 3, А, СК. Срв. Мт 6.25 М, 3, А; Лк 12.23 М, 3; N6 въсте лн ъко тълесд вдшл очрдн ^вн сжтъ Е 26 6; ъко тъі есі п очрпъ- ВДНК М0€. ВЪІШЬНЪГО ПОЛОЖІЛЪ 6СІ прі- въжіште твое. ые прідетъ къ тевѣ ^ъло. і рднд N6 прістжпітъ тѣлесі твоемь СП 90.10; ѵоѵе стъі врдѵк дшдмъ н ТѢЛОМЬ. ПОСЪЛДВЪН едННОѴАДДГО снд твоего. гд н вд ндшего нс^д СЕ 246 1; ѵѵ сквръннъі (!) глд. ѵѵ дръ^ость ве-сточрдънд. КДКО I^ очрстъ іспочрстн глдсъ ... кдко ые нскоѵі дшл іс тѣлесе того К 4а 21-22; тѣло бо вь сточрдень въпддъ. ^дпрьвд очрво вьсе осннілктъ. СЪСЪДДІЖШТН СА крьвн ... ^ЖБОМЪ ^ъівыжштемъ са ... н вьсемочр тълочр невол"еіж сълдцдіжшточр са С 89.19; пдкъі кнд^ъ повелъ повъснвъше а стръгдтн реврд н^ъ. деромомъ же сватъінмъ ыд многъі ѵдсъі. теѵеннк кръвънок отъ стъін^г тълесъ н^ъ нс^ождддше С 179.29; горе оскврь-ышжштннмъ свок тѣло С 168.15. // Образно. нікътоже не імъі ^ълобъі въ очрмъ. дд ие осжжденье прніметъ. ібо тогдд. егдл ПріЬАТЪ тѣло іюдд. въскоѵі въ нь дьъволъ К 8а 32-33. 2. Църк. Според християнския църковен канон - хлябът от причастието, който е пресътворен в Христовото тяло. тмсо во стъі пдвелъ очрѵнтъ нъі гла. мре к'то прнеметъ тъло вжне. і кръвь недостоенъ съь то гръ^ъ севъ прнеметъ, ые рлсмлтрѣідн тѣлл гнъ СЕ 69а 15, 17; снн ^лъвъ тѣло кстъ эднстосово С 236.10. 3. Труп, тяло, тленни останки, і гровн отврѣсА са. і мъногд тѣлесд поѵнвдіжштнн^ъ стъі-^ъ въстлша М Мт 27.52 3, А, СК; і отъвъштдвъше глдша емочр. къде гн. онъ же реѵе нмъ. ідеже тѣло точр орьлн сънемліжтъ са М Лк 17.36 3; і вьскръшдіА двне. сълежАірдд тѣлесл. отъ въкд СЕ 266 21; прншедъше же крьстнгднн. вь^дша тѣлесл н^ъ. н положнша ыл ндроѵнтъ мѣстѣ С 181.3; по^дъ въівъшочр прнде ѵловѣкъ. нме- немъ Тѵинф'. въ нстннж вогдтъ. к^ко вьсе съложеноіе тѣло господььГе прннмъ С 453.11; воле очрво н водоіж омъі-вдкшн тъло вжнк С 457.10. 4. Ръст, бой, размери на човешкото тяло. і нскддше вндѣтн нсд къто естъ. і ие можддше ндродомъ. ѣко тъло (в)мъ мдлъ въ М Лк 19.3 3, А; кдкоже кстъ оврд^ъ пръложеынід. снТ велннствомъ тълд. н кностніж рдштенніл. н снло>ж тъѵенъ вьсъ^ъ св°нхъ С 84.27; по тълочр же ^очрдъ въдше въ^дрдстомъ С 545.25. 5. Възраст, години на човек, нс же спъдше пръмждростнис н ТЪЛОМЬ. Н БЛДГОДЪТЬВБ ОТЪ БД н ѵкъ М Лк 2.52 3, А. 6. Прен. Поколение, хората на приблизително еднаква възраст, вьсд тълесд почрстншд тн молнтвж стдрн н гсннн С 512.30; вьсъѵьско тъло. н влдсть кочрпьно съ^ъвд нд господьнж ^вллж С 320.5. 7. Прен. Фигура, изображение, образ. дд вн к" томочр. ннѵесоже връ-дъыд. нл тълесе^ъ сн^ъ. ^ыдмеыдвд-емъі^ъ съдъдлъ СЕ 516 15. // Изваяние, нещо изваяно, дд ые вждемъ ъко тъло сольно. ъко женд лотовд СЕ 91а 4. 8. Прен. Християнската църква като общност, като единен организъм, сіце во съплътдетъ. СЪМЪІСЛЪІ НДША. I творітъ ВЬСА НЪ1. дд въде‘мъ тъло едшо К 96 8. Срв. С 423.27; молнте вогд отъ рдтнн. отъ глддд н отъ плгочрвъь н црькъвънддго тълд ие пръ^ьрнте С 67.22. 9. Като нареч. тъломъ [тълесемь] тв. ед. Гр. тю аюрап. Тялом, физически, ыъ тъломъ не въ точр. нъ вожьствъмъ не тъѵыж точр нъ н нд невесе^ъ С 315.10; ілко въітн тдкомочр. тълесемь нд томь мъстъ. д мъіслніж нд ономь С 343.11. въ тълесн нсплыЛнъ. Гр. іѵ цкікід. лек^тірюреѵтз. В зряла възраст, ддждн емочр въ ндѵнндньн. пострнже-ннъ влдсъ его. поспъшенне въ тълесн ісплъненъ. I съдннъі стдростн СЕ 8а 18. положнтн тъло свок. Пожертвам тялото си, пожертвам се. положен ТѢЛО 1003 ТѢМЬ тѣло свое ^е вже ндшъ. ^лложнлъ есн пжть в'съкон нс-прнъ^нн. ^одацінн по ^емн СЕ 42а 11. ТЪЛД ГОСПОДЬЬПл, БОЖЫД ТЪЛД, БОЖЬЮ тѣлочр, божьнз тѣлесн, тѣлесе господн. Гр. іЭебстю)іод. Който се отнася до Божието тяло, който принадлежи на Божието тяло. стддго епнфдніъ. др^нешскочрпд кѵпрьскддго. о погревенн тѣдд гнъ. I вд нлшего Тѵ* ^д К 12а 33; овдѵе бллжж ржцъ твон ѵѵ нѵоснфе. послочржъшнн. н осагъшнн. кште н крьвь ПОЧрШТДГЖШТН В0ЖН1Л ТѢЛД. нсвсовѣ ржцъ н но^ъ С 457.22; і ові скотънжіж жрътвж. ові же вжію тълочр жрътвж прныошд^ж К 136 20; кдко же очрво н вожню тълесн семочр. н стрлшночр-очрмочр творншн погревеннк С 456.13-14; о погревеннн тъл! гн ндшего Тсочр ^д С 447.29. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, СС, К, С, Р, ЗЛ. Гр. айра, дДлкш, акфшца, букоі;, просфора, реЯ.ор, фбатс, оУкгща, тб Хеі\|/а-ѵоѵ, та ^шуаѵа, ■Ьтгоатаак;, ятйра, еіксоѵ, атдХд. Нвб. тяло ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА; тело диал. ДА. Срв. телом, тялом. тъло11 [погр. С 57.12; С 61.27] вж. дъло. тълош [погр. СЕ 27а 12-13] вж. тъм. тълопьслньк, -гд ср. Надпис върху колона за староеврейски миктам. ^ъ отъ стърсъ дддовн вь ТЪЛОПЬСЛНЬЪ. егдд ьдод I іноплеменьніці въ ег%іьтъ СП 55.1; въ конць ктълн ддддвъ тълоп(д)ьсднье егдд въжд отъ лнцд сдочрловд въ врътопъ СП 56.1; въ ко-нецъ не нстълі дддові [!] въ (ко) тъло-псднъе СП 57.1; вь концъ не істълі дддовь въ тълопсднье егдд посълд сдочрлъ I съ^рднн домъ его очрвнті V СП 58.1; вь конць о н^мъночріжірін сіа въ тълопьсднье дддовь въ очрѵенье въне-гдд пожеже месоптлмиж сочррінскжж н сочррнгж совдліж СП 59.1. Изч. СП. Гр. аттр.оурафш. Вар. тѣлопсднье, ТѢЛ0ПСМІ7.С. Нвб. Срв. писание. тъмь нареч. и съюз. I. Нареч. Така, по този начин, того рдд'мд БЪІТН с Кймъ вочр върочргж. тъмь д^овьнъінмн пъсньмн пнтддше са нностднь С 550.12; къ спсьночрочрмочр крьштенью прнвъже. древые вьселн-въшек са вь ьГего. осльпеные грърсовь-нок. отьмъітн тъмь прорд^очрмъвдд С 560.17. II. Съюз. Свързва съчинени резултативни изречения: затова, бъ снд своего посълд рджддемд отъ женъь сжштАГА подъ ^дкономъ іскочрпітъ. ТЪМЬ ^ОТА пръстдвіті ^дконъ. дд не кто реѵетъ. ъко сего рдді пръстдві н. сего рдді нспрд^ні н ^дне не може его съвръшіті. ^дне не може его іспрдвітн. ъко тажъкд сжштд ТГ 66 6; вокводд ... ндѵа кго словесъі льстітн гла. дтъ теве стдрд сжштл н тдцъмн съднндмн очркрдшенд сжштд мьнж н мждрость НМДШН ^ъло. тъмь протнвж съднндмъ покджн н рл^очрмл н пръльстн н вочркстн. нма эднстосово С 48.8; въі во тъ. і(ъ очрвькнн въісте. н тъмъ вь^дсте въньца отъ ржкочр господьночр С 68.1-2; порд^очрмън топлъ водъ нс^о-даштнТ отъ ^емлА. н порд^очрмънте отъкждочр рдждн^дктъ СА. нлн отъ-кждочр съгръвдктъ са. дште нъстъ огіЛ, подъ ^емл"егж. тъмъ проповъддгж вдмъ. о вжджштннмъ оггГемъ БЪІТН сждоѵр отъ бл. словесе кг0 рддн Усочрсд ^рнстосд С 129.12; слъішж бо ідко н къіа отъ вдсъ жндове прн^ъівдгжтъ въ сьньмъ^ъ. тъмъ вьньмъте дд ннкл-коже вдмъ. н велнко н мдло. н вольнъін гръ^ъ прнкоснетъ са. н нн кдннъ отъ вдсъ дд не съгръшнтъ С 135.27. тъмь очрво. Гр. ара онѵ, ареХеі уонѵ. Затова, следователно, въ же н гъ въскръсн н нъі с ннм въскръснтъ снлож своеж. не въсте лн ъко тълесд вдшд очрдн ^ВН СЖТЪ. ТЪМЪ очрво 8ДЪІ ^ВЪІ. сътворж очрдъі ЛКБ0ДЪНЦ(...) дд не вждетъ ... ЪКО ПрНЛЪПЛЪАН СА ЛКБО-дън(цн). еднно тъло естъ Е 26 7; сь во ТѢМЬЖ€ 1004 ТѢМЬЖб Тчѵснфъ врлтнкл ѵьстъномъ врлком' женнвъ СА пръжде. н роднвъ СЪІНЪІ стрлдл подрочржніл. н жнвълше въ ѴНСТОТЪ. ПНТЛА ДЪТН СВОА ВЪ ылкл^лннн н очрѵеннн господьнн. тъмь очрво прншедъ нл проповъдь плчрлъ лпостолъ С 246.18. келмл ... тъмь, нмьже ... тъмь, поьГе ... тѣмь, у>. кЛже ... тъмь. Гр. етгегбц ... 8ш тогкто, 8іа тб + Іпі; 8іа + Ассиз. Понеже ... затова, келмл во нъі вллсть дл н ^ьлъін^ъ н довръін^ъ дъ-лесъ. дл вол~екж ^оштетъ дл вждемъ доврн. тъмь лште нс- ^оштемъ не ночр-днтъ С 413.4; повѣждь мн стлрьѵе КЛІСО ПрѢОВНДѢ СНЛЖ КА. Н N6 ГНЪВЛ СА нл та. влсыь рекж тн нмже мнлостнвл іестъ. ТО ТЪМЬ тн кестъ дллл жнвотъ н ые очрморнлл теве С 226.19-20; по прлвьдъ нлреѵе са лртемонъ. ілкоже во мьиж то рлвъ іесн богъікіа лртемндъі. н 2,л ыеже тожденменнтъ іесн. то тъмъ тн кестъ дллл жнвотъ С 226.29-30; іегдл рекж съіыъ длчрндовъ. поне тъі кесн отъ отьцл длчрндовл тѣмь гллго-лл^ъ. прннмшн н^вѣсто слово весѣдъі мокед ^рлын С 239.18. Е, К, С. Гр. ёѵтечЗеѵ, тото, йгрЗеѵ, біб, оіЭеѵ, 8іа тото, Хошбѵ. Вар. тѣмъ. Нвб. 0. тъмьже нареч. и съюз. I. Нареч. Така, по същия начин, въ^двнгъшн гллсъ едннл женл отъ нлродл реѵе емочр. вллженое ѵръво но-шъше та. I съсъцл ъже есн съсллъ. оыъ же реѵе. тѣмъ же очрво вллженнн слъіШАШтен слово вжне н ^рлыАШте М Лк 11.28 3, А, СК. II. Съюз. Свързва съчинени резултативни изречения: затова, поради това. I реѵе сего рлдн остлвнтъ ѵлісъ отцл своего н млтсрь свокж. і прнлъ-пнтъ са женѣ своен. і вждете овл въ плъть едныж. тъмь же юже нѣсте дъвл нъ едныл плътъ М Мт 19.6 З1, А. Сре. Мк 10.8 М, 3; отъвъштлвъ лнклъ реѵс сн. д^ъ стъі нлндетъ нл ТА. I СНЛЛ ВЪІШЪНЪЛГО ОСѢІІНТЪ ТА. тѣмь же еже роднтъ са сто кілреѵетъ са снъ вжін М Лк 1.35 3, А, СК; лцке во КТО ВНДНТЪ ТА нм(ж)фл рл^очрмъ въ трѣ(в)нф(н) въ^лежАфл. ме съв(ѣс)тъ лн емочр немофночр сжфочр съ^(н)ждетъ СА ЪСТН НДОЛѴѴЖрЪТВЪНЛѢ. Н ПОГЪІБ- нетъ немофнъі врлтъ въ твоемъ рл^очрмъ. егоже рлдн р<ъ очрмрътъ ... тѣмже лфе врлшно съвллжнъетъ врлтл моего. не нмлмъ масъ ѣстн въ вѣкък. дл не съвллжнлж врлтл моего Е 36 10—11; тѣмже ксъ дл остнтъ людн своеж кръвТж. вънѣ врлтъ прТлтъ мжкж Е 34а 7; вѣровл^ъ тъмьже въ^глл-голлрсъ. луъ же съмърнрръ сіа зъло. луъ же рѣр(ъ въ очржлсѣ моемь весь ѵкъ ложь СП 115.1; I ^ъло пръдъ товокж сътворнвъ. тъмьже прнплдлкж тн. ПОКЛЛНѢІА КОЛЪНЪ срцл моего. очрмн-лосръдн са нл ма окллнллго СЕ 79а 8-9. Сре. СЕ 846 25; по^дъ въівъ- ШЮ. БѢ БО очрво ^ЛШЪЛО ВЬ ЛДЪ. ПрЛ-ведъное слънъце. тѣмь же пріде ѵкъ воглтъ іменемь юсіфъ отъ лрімлтнк. іже БѢ КрНА СА стрлжл рлдн ІГСДЪІСКЛ. пріде жс-1 нікоднмъ К 146 33. Сре. С 453.21; н клкоже се вьлл^Аштен въ върлннке въкочрпъ нменл своіл гллго-лжтъ ... тъгдл поврьгъше нлреѵенлл нмеыл свокл ... къждо севе нлрнцллше. н то творъл^ж вьсн дрочргъ по дрочр^ъ съѵетлА севе. тѣм'же въістъ вьсѣмъ кед‘но нма. очрже во нн онъ. нн онъ С 86.19-20; нмѣлр^ж во млсло не овнльыо же тѣм'же н мжѵатъ са С 370.28; слъішллъ во вѣлшс- реѵеноке отъ гл. не п'цъте са очртръшьнннмъ. тъмже ^лдн повръжс- вьсж пеѵлль. дл нс- връменс-тажъкл носнтъ по ^лконочр С 547.10. // С отсянка на причинност: ето защо. і глете. лште внмь въілн вь дьнн отецъ нлшнр^ъ. не внмь очрво ОБбфЬННЦН НМЪ БЪІЛН ВЪ КрЪВН пророкъ. тѣмъ же слмн съвъдътель-ствочрете севъ. ъко снове есте н^внвъ-шнр пркъі М Мт 23.31; вьлъ^с- вь ТѢСЫА 1005 ТѢЦ1НТН пешть горжштжіж. н сътворнвъ ѵлсъ велнн ... н^лъ^с- снлоіж стддго д^л. вс^ връдл н ЦЪЛЪ ... ПДДОША ннцн ыд ^СМН ... ПрОСАШТС- отъ него сьподо-выеньгл. стъіа вѣръі крьстнілньскъі. ТЪМ'ЖС ВЪрННН ВОѴНСЛЪНОІЖ рлдостыж ОБЬАТН. МОЛГДД^Ж МНОЖНТН СА С ГЙНМН крьстнілньскочрочрмочр нспрлвьк-нніо С 541.7. // С отсянка на заключител-ност: и тъй, прочее, тдко н нъінъ ѴТО ГЛЖТЪ КЫНГЪІ. нжденн рдвж н снъ СА. N6 НМДТЪ БО (НД)СЛЪДОВДТН СЫЪ рДБЪІНННЪ (съ) СНОМЪ СВОБОДЪНЪІА. тъ(мъ)же врдтне НЪСМЪ рДВЪІН(Н)НД ѵадд. нж свободыъі(а) Е 28а 13-14; МОК рбБрО НЦЪЛНЛО КСТЪ. БОЛЪ^НЬ твокго реврл. мон сънъ н^ведетъ та отъ съмрьтьнллго сънл. мок копніе очрстлвнло іестъ. оврлштліжштее са ид ТА копьк. тъмже ВЪСТДНІ пондн отъ-сждочр. н^ведоуъ та отъ ^смьа рдн-СКЪІА. ОЧрСТрДІДІЖ ТА ОчрЖб ВЪ рДН С 469.30; сточржднн чьеѵѵнннь родъ. сътворнвъше же съворъ вьсн кочрпно ОТНДОША. отъ рнгеѵонл нлрнцліемъін мдлъін тръгъ. до гллголшллго плр-о-е-нечѵнл. нже съ еппомъ н -о-еонок; жнтн. тъмже дожн н до дьнесь С 542.10. тъмьже очрво. Гр. ара уе, тоіѵоѵ, біаптон оѵѵ. Затова, следователно, вьсъко дръво еже ие творнтъ пло-дд(дд) доврд. посъкліжтъ н въ огнь вьмътліжтъ. тѣмь же очрво отъ (пло) плодъ нуъ по^ндс-тс гд М Мт 7.20 3, А; Ісъ дд остнтъ людн своеж кръвѴж. вънъ врдтъ ПрІАТЪ мжкж. тѣмже- оѵрво дд нс^однмъ к немочр виъ стднд. поно-шенТъ его носАіре. не нмдмъ во съде пръвъівлжфл грддл. нж грѣджфлго въ^нсклнмъ. тѣмже очрво въ^носнмъ жрътвж р^вдлъ ... нсповѣдлжфем са нменн его Е 34а 9-10, 14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, X, Р, ЗЛ. Гр. 8ю, (Ьахе, біа тото, ббеѵ, Хоіпоѵ, огжойѵ, бібтар, 8іб косі, ооѵ, 8ё, реѵооѵуе [вар. ре-ѵооѵ]. Вар. тѣмже, тѣм'же, тѣмь же, ТѢМ7. же. Нвб. 0. тѣснд [погр. С 453.27] вж. тлннд. тъснъ, -ъін прил. Тесен, ісоль ж^ъісд н тѣснъ ПЖТВ ВЪВОДАН ВЪ ЖНВОТЪ. I мдло н^ъ сстъ нже н оврѣтдіжтъ М Мт 7.14 3, А; подвнзлнте са въннтн скво^ъ тѣснд(ѣ)д врдтд. ѣко мънозн гліж. вь^нфжть вьннтн н не въ^могжтъ М Лк 13.24 3, А, СК. Сре. СЕ 69Ь 17-18; і пдісъі реѵе подвн^днте са вьннтн ... мддо же естъ тѣ^ъ іже н оврѣтдіжтъ. тѣснъі^ъ же тѣуъ врдтъ. і скръвънддго пжтн. се сжтъ дѣдд. ддъісднне ЖАДднне СЕ 696 20; тдко жнтніе жнвъ вддженъін понннн ... тдкомочр же н достоннъ въістъ коньцочр. н веднкддго подвнгд ПОБѢДНВЪ. пронде ТЪСНЪІНМІ двьрьмн. нд шнрокъ н велнкъ свътъ С 142.2. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. теОЯлщіеѵсх;, сттеѵбс. Вар. тт.сыі7.. Неб. тесен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Тясното МИ, Тесна лъка МИ ХХ.ЛИМР; Тесното МИ, Тесно рече МИ ВП,ТО; Тесната усойна МИ, Теснината МИ, Тясната рътлина МИ, Теснй дол МИ, Тесн, г рът МИ ЙЗ.МИПан; Тесни алчак МИ, Тесните ниви МИ ЙЗ,МИПир. тъфнтн, тѣфж, тѣфншн несв. пѣнъі тѣфнтн. Гр. асррі^ю. Излиза ми пяна из устата, і отъвъштдвъ едннъ отъ ндродд реѵе. очрѵнтедк прн-вѣсъ снъ мон къ тевѣ. імжштъ д^ъ нѣмъ. I нже дште колнжъдо нметъ I. рд^внвддтъ I Н ПЪНЪІ тѣштнтъ. I скрь-жьштетъ ^ЖВЪІ свонмн. Н ОЦЪПЪНЪДТЪ М Мк 9.18 3, А, СК; онъ же отъвъштдвъ емочр глл ... прннесъте н къ мънъ. н прннъсА н къ немочр. I вндъвъ I д^ъ двне сътрАсе н. і пддъ нд ^емн вллълше са пънъі тъшта М Мк 9.20 3, А, СК; плде точр пънъі тъшта н съкрочршдкмъ гдкоже вьсъмъ ^ъітрь-цемъ н дъллтел"с-мъ. н проѵнТм' внда-штннмъ въждтн н остдвнтн стлр'цл кдног0 С 553.11; томочр же... отъ д^д лжклвл пордженъ. ндѵа сдмовнднъ. ТѢШНТН 1006 ТАЖАТбЛЬ ржцъ ОПЛКЪІ СЪВА^ОЧрА СН ... ПЬСЬСКЪІ Ж6, ЛЛА. н пънъі очрстъ ТѢШТА. н вллсомъ нл въ^дочрр<ъ рлспрострътомъ С 560.8. Изч. М, 3, А, СК, С. Вар. тѣштнтн. Нвб. 0. тъшнтн, тъшж, тѣшншн несв. 1. Теша, утешавам, воле же ѵьто сътворнлъ тъгдл вллдъікл тъ. лютъ в° вълше н рл^лжѵенъ. ово ллсклннкем' тъшллше. ово же ^отълше съврлтнтн пръштеннн С 86.25. 2. Усмирявам, укротявам, вразумявам, нлѵа отъ-штнштлтн н съмжштлтн семочр върж-ѵенжкж црькве. стродштннмъ ово кж не длдъі лѣпллго творнтн промъішлілкл ... н очрстлвомъ очртврьжденоке рл^лрклд. н многлштн молнмъ. н словесъі БОЖНН тъшнмъ. горнн покл^ллше са С 281.30. Изч. С. Гр. ѵпірхорт, ѵооіЭетЕсо. Неб. теша ОА, ВА, ЕтМл, БТР. тагость, -н ж. 1. Тежест, товар, пжт- ННКЪ ... СЪВА^Л ВрѢМА ^ОТА НЛ СКОТЪ въ^ложнтн ... лвніе же ^ъвлвъін кего вѣсъ вь^лѣ^е нл врѣмА. дл кего не повръжетъ. н бна іего сѣде нл плешточр КМ8 ... трочрднл Н ПОТЪНЛ ОТЪ ТАГОСТН. н отъ рлн'. н прнведъ іего къ сточрочрмочр кононочр С 41.17. 2. Прен. Мъка, страдание, помолн нлмъ ве с'плсе нлшь. клко стл^омъ въ глжвннъ морчр. Н МОКрЪІ БЪІША НОГЪІ НЛША КрЪВЬКЖ нлшеіж. овлегъѵн ТАГОСТН НЛША С 77.25; (т)лѵе прн^о(дА)ште(н) врлтн(н мн)ого невѣр(ь)ство съ(выв)летъ са в(ы)влтн (н) т(д)гост(ь) въ (п)око(кл мѣсто) ЗЛ IIб 2. Изч. С, ЗЛ. Гр. (іарсх;, БчкакоМа. Вар. тлгость. Неб. тягост ОА, АР. Сре. тягостен прил. таготл, -ъі ж. Прен. Страдание, мъка, трудност, тегота. і прнідсА по пънА^очр. прнемъше же ръпътлл^ж нл гнъ. глжште. клко ська послъдьнака. едннъ ѴЛСъ сътворьшА. I рлвъыъі нлмъ сътворнлъ ка есн. понесъшенмъ таготж дьне н влръ М Мт 20.12 З1, А; тъі повелъ вь севѣ мѣсто. црквънъімъ СІАННКОМЪ. ПОДЪНМЛТН ТАГОТЪІ НЛША. ъкоже реѵе лплъ тн во бьдатъ о дшл-^ъ влшн^ъ СЕ 676 17; прндѣте къ мнѣ рекъ. в'сн оврѣмененнн таготокж. ^ъ въі ^оветъ спъшъно СЕ 856 16. // Обреченост. дрѣвъное въ съмрьть кж ПрѢЛЛГЛКЖТЪ. НЛ СЪМрЬТЬ ^0ТАШТ€ ВЪ^ВА^ЛТН ТАГОТЖ. не ДОМЪІШЛЪЛ^Ж же са крстл К 11а 13. Изч. М, 3, А, СЕ, К. Гр. Раро?. Неб. тегота ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. таготьнъ, -ъін прил. За очи - натежал за сън. і прншьдъ плкъі оврѣте КА СЪПАШТА. БЪСТб БО ОѴН ІМЪ ТАГОТЬНЪ 3 Мт 26.43 А, СК. Срв. Мк 14.40 М, 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. Рерартціёѵоі;, катарариѵб-реѵо<;. Неб. теготен ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, ДА. тажл, -А ж. Разпра, спор, несъгласие. прідетъ во пророкъ мосі ... і... ГЛА ... пріемлж пръжде еліко отъ вл вллсть пріемъше. довръ і^въджштеі. овръ- ТЛКЖШТН^Ъ СА. ВЪ СВОКА ІМЪ ЛЮДІ. ТАЖ6 [погр. вт. тажа] съ тръпъльсвомъ іспъітлньемь нл въсъкъ день рл^дръ-шліжште К 16 37; к длъженъ естъ вьсъкъ крестьънь. съ говъньемь і стрл-^омь. рлѵъшжкж ІМЪТН БО БЖІКО ^ЛКОНОЧ]1 сточрмочр СЫЖ СЖДІТН. съ вьсъкокж оврътлкжшткж СА ТАЖЮ. ъко(ко)же ^лконъ пішетъ К 26 25. Изч. К. Нвб. 0. ТАЖлтел"ь, -кл т. Работник, ратай, і нлѵатъ нмъ прнтъѵлмн глтн. внно-грлдъ ѴЛКЪ НЛСЛДН. I огрлдн н опло-ТОМЬ. I НСКОПЛ Т0ѴНЛ0 н со^ъдл стлъпъ. к въдлстъ I ТАжлтелемъ н отнде М Мк 12.1 3; I посълл къ тджлтелемъ рлвъ ВЪ ВрЪМА. дл отъ ТАЖЛТеЛЪ прннметъ. отъ плодъ внногрлдл М Мк 12.2 3; онн же тджлтеле къ севъ ръшА. ъко сь естъ нлслъдъннкъ. прн- ТАЖ6 1007 ТАЖЫС*Ь дѣтс- очрвнѣмъ і М Мк 12.7 3; ѵъто очрво сътворнтъ гь внногрлдл прндетъ Н ПОГО^БНТЪ ТАЖЛТС-ЛА. I длстъ внно- грлдъ ниѣмъ М Мк 12.9 3. Изч. М, 3. Гр. уесоруск. Нвб. 0. тлже [погр. К 16 37] вж. тджл. ТАжесть, -н э/с. Тежест, бреме, мъка [прен.}. (лкоже нѣкъгдл нъкто нслл-кГнн нменемь. тджестнкж пльтолгсвн-вллго вѣсл велмн съдръжнмъ. н въ ОТЪѴЛЛННН БЪІВЪ КЪ ВбЛНКОЧрОЧрМОЧр семочр отьцочр прнтеѵе С 276.10. // Бремето на отговорността, гллголл нмъ пнллтъ понмъте въі н. н по ^лко-ночр влшемочр сжднте. доврорл^очрмнвъ сжднн отъложн тджесть нл жндовъ-скъі гллвъі. въі понмѣте ^ьлн овьшть-ннкл С 433.7. Изч. С. Гр. Рароі;. Вар. тажссть. Нвб. тежест, тяжест ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. тажько нареч. Тежко, трудно, с усилие. отлъстѣ во срдце люден сн^ъ. і очршнмл ТАЖЪКО СЛЪІШЛША. I 0ѴН свон съмѣжнша М Мт 13.15 3. тажько [мн] кстъ. Гр. рарбѵораі. Тежко ми е; притеснен съм. к немочр гллголлл^ж. не слъішншн лн ѵто снн ГЛЛГОЛЖТЪ. НѢ ЛН тн. ТАЖЪКО слл-внмочр. нъ лн тн. пеѵлльно слъіШАШте отъ ве^ъловьнъ дътнн С 330.19-20. тажько сн творнтн [сътворнтн]. Гр. Раре'со<; фероз, бхОоцоа. Понасям тежко, страдам, измъчвам се. н тажько сн сътворнвъше о съкрочршеннТ кочрмнрл свокго С 35.19-20; прѣпо-довънъін же мжжь лкъі отьцъ ѵадолю-внвъ. пръпнрллше н гллгоАа. нн ѵадо. не тлко тажько сн творн С 205.8. Изч. М, 3, С. Гр. раресо!;. Вар. тажько, тджъко, ТАЖЪКО. Нвб. тежко ОА, ВА, АК, Бот, НТ, ЕтМл; тяжко НГер. тджькосрьдъ, -ъін прил. Кораво-сърдечен, безсърдечен, енве ѵлѵі доколѣ тілжькосрді. вьскжкв лквнте сочретьнлл V іціете лъжіа СП 4.3. Срв. СЕ 73а 7-8. Изч. СП, СЕ. Калка от гр. рарчжарбіо^. Вар. тіАжькосрьдъ. Нвб. Срв. тежкосърдие ср. ВА. тажькъ, -ъін прил. 1. Тежък, който има голямо тегло, съвнрлкг.тъ же врѣменл тажъкл. н не очрдовь ыоснмл М Мт 23.4 А; ^емлѣ вісашті повелѣ-ньемь нл водл^ъ. л тажъкл вештъ сжшті К 10а 4г-5; н очрвѣдѣвъше понм'ше кдного съва^лша. вернглмн ДВОНМН. Н КО^ЪЛЪ ТАЖЬКЪ въ^л°жнвъ-ше кмочр прнведошА кго къ вокводѣ С 146.5. // За сън - дълбок, дл не прѣ-КАТН вждемъ ТАЖЪКОМЬ съномь. нъ ВЪ^ДВНГНН НЪ1 НЛ НОЦІЬНЪІА ОЧ^ТрЪНАІА мтвъі СЕ 38а 10. // За вятър - силен. сьвѣтъ нл очрвнкннк творілл^ж. море СВОА ВЛЬНЪІ СЪПрАТЛА нлшъствнк вллдъіцѣ готовылше са. л онѣ^ъ срьдьце вльньнъінмъ очрвонѵьнъін^ъ очрстъі пѣніллше. тажцн вѣтрн велнкж ДЪІ^СЛННІЛ снлж нл кротость тншлл^ж С 399.10. // За очи - натежал за сън. н прншедъ плкъі овръте м. СЪПАфА. въсте БО оѵн НМЪ ТАЖЬЦѢ М Мт 26.43. 2. Прен. Тежък, мъчителен, много голям, ѣко ве^лконнѣ МОѢ пръвь^ндж ГЛЛВЖ МОІЖ. ѣко БрѢМА ТІАЖЬКО 0Т6Г0ТѢШКА НЛ М1А СП 37.5. Срв. СЕ 76а 11;_лціе вжде волѣ^нь^ лекъкл. лцк лн такл. то в дМн. л цк ^ъло такл. то л д!)ь СЕ 38а 20, 21; л тажъшаіа нмѣтн нмлшн длъгъі СЕ 91а 18-19; прнде невѣ-стьннкъ. тн овъі готовъі с Ммь вьнн-ДОША. ОВЪІ же ВЬНѢ ^ЛТВОрНША СА по трочрдѣ^ъ велнкъін^ъ по несьвѣдьнъі-Н^Ъ. ПОТѢ^Ъ Н ТАЖЬЦѢН рлтн онон. нл КСТЪСТВО БѢСАШТН СА С 374.20. // Непоносим, повелѣ вьсѣ^ъ овнл-жьше. нл глснѣ посрѣдѣ грлдл съмрь-^ъшемъ са очрмрѣтн. овлѵе вѣсте клнко влсъ нскочсснсте ^нмж. нчко ТАжекъ кстъ оврл^ъ тоа мжкъі С 89.11; въівъін вокводл трокондъ. въ ТАЖЬЦѢ 1008 тжгл оѵрмрьштвенніе въпадъ ... вь вс-лнкжкж тж почрстънРж прнтн. н нцѣХеньке ПрНАТН ОТЪ ѴКА БОЛСНКА ... Н ОТАЖЬѴАВЪ ^ѢЛО. N6 МОЖААШС ОЧрЛІС НАПрѢЖДЪ ПОСПѢШНТН. А^Н ЛЮТѢНШН КСМОЧр ПрН- въівшн н тдж'шн С 561.6-7. 3. Като същ. тажьшака ср. мн. сравн. Гр. ха [Зарптера. Най-важното, основно-то, същественото, горе вамъ кънн-гъѵнка н ^Арнсѣн. лнцемѣрн. ѢКО ОТЪДеСАТЪСТВОЧрС-Тб МАТЖ н копръ. I КѴМННЪ. I 0СТАВНСТ6 ТАЛІЬШАА ^АКОНА СЖДЪ Н МНЛОСТЬ Н ВѢрЖ. сн ЖС подо-БААШ6 сътворнтн. I ТѢр(Ъ N6 ОСТАВНТН М Мт 23.23 3!. 4. Прен. Жесток, опасен. чѵ горькъі нодннъ овліѵітелко ѢВЛЬ СА ТАЖЪІ [!] ОСІЛА. I СЪ ІКОДОКЖ прѣмѣнь сд. отъ дьѣвола къ р<очр К 11Ъ 36; отъвѣштавъ же стъін наѵа протнвж МАГ'Н0\р ГЛАГОЛАТН. ѴѴ БС^БО-ЖЬНС. Н ВЬСѢКОГО ^Вѣрѣ ТАЖНН. доколн пръовндншн вжнке трьпѣннк- С 49.23. 5. Прен. Многочислен. Тсповъмъ сіа Т6БѢ гГ вь цркъве мнозѣ. вь люде^ъ ТКАЛСЬЦѢ^Ъ ВЪС^ВАЛКЖ ТКА СП 34.18. въітн въ тажько. В тежест ми е, тежи ми като бреме. N6 вждн жс- вь ТАЖЪКО ѴАД0. ^ОТАЦІННМЪ ПОКААТН СА. Аірс КОТОрААГО цркъі ОТЪЛЖѴАбТЪ ВЪ мало врѣмА. вьыъ стоѣтн СЕ 69а 4. гласъ тажысъ. Седми глас, третият плагиален глас в източното цър- «ж е «?г» с ковно пеене, пофе пѣ сн глл тлжекъ СЕ 97а 25. тажькака плъть. Гр. лоА/оааркш. Охраненост, затлъстялост. вь сна же ПАѴС АЛѴЬБЪНЪІА ДЬНН ... НЪІНКА очрво НАША ДОЧрША. ТАЖЬКЖКЖ ПЛЬТЬ. АКЪІ ВСЛНІС0 БрѢМА СЪВрЪГЪША (!). оѵрдовь ПСрЖТЪ КЪ ТВ°рЬЦ0\р Н ВЛА- дъіцѣ С 390.9. М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. [іар-о^, Росрвхерсх;, рсфнтахск;, афорт|то<;, форхіко^, Рераргцхеѵо<;. Вар. тджѵ.к?., тлжѵ.кѵ,, тажка, тажскъ, тлжокт., тіажькъ, тажУа. Неб. тежък ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тажьцѣ нареч. 1. Тежко, трудно, с усилие, очрдевелѣ во срьдьцс люднн СН^Ъ. Н ОЧрШНМА ТАЖЬЦЪ СЛЪШАША С 334.23. 2. Заплапштелно, свирепо. ВОІСВОДА ЖС ПОВСЛѢ ПОСЪЛАТН ВОННЪІ н Т^ВССТН Т НС ^рАМА. ТАЖЬЦѢ бо скръжъ- таашс ^жвъі на нЪ С 22.23. Изч. С. Гр. раресо^, еяахОйс. Вар. тажьцѣ. Неб. Вж. при тажько. та^атн, тажж, тажсшн несв. 1. Отричам, отхвърлям, съмнявам се. да ОТЪВѢШТА ❖ОМА н реѵс. ГЬ МОН Н БЪ мон ... вѣрочркж гн н не кеште севе мокего ВЛАДЪІКО ^ѢЛО ОПЪІТАІЖ Н ВѢрОЧріЖ. НС КСШТ6 ТВ01СГ0 ЦѢСАрЬСТВНКЛ словомъ ОТАЖЖ. вѣдъ ѵто подрьжлуъ н не тажж С 504.23-24. 2. Изпитвам, проверявам, нскочрсі міа гГ і тъі тіажі мка. рлждъ^і жтровж мокж н сръдъце мое СП 25.2. Изч. СП, С. Гр. биа/граіѵш, бокіра^ш. Вар. ТА^АТН, ТІА^АТН. Нвб. Вж. при ЕЪСТА^ЛТН11, НСТА^АТН11. татнва, -ъі ж. Тетива, част от лък. н копькемъ пронъ^ъшочрочрмочр вжнка реврА ... точр съкрочршн ДрЪЖАВЖ ЛЖКОМЪ кего. КСГДА кръстъ (АКО лжкъ БЖНКАМА рЖКАМА. Ж^АМН КАКО ТАТНВ01Ж НАЛАѵе С 462.25. Изч. С. Гр. ѵевра. Вар. татнва. Неб. тетива ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; тетиво ср. НТ. тжга, -ъі з/с. 1. Мъка, притеснение, безпокойство, тъга. н вжджтъ ^нл-меннѣ въ слънъцн н лочрнъ. н звѣ^-ДА^Ъ. I НА ^С-МН тжга ка|кмъ. отъ ПСѴААННѢ ШКОМА МОрЪСКААГО н въ^мж- цкс-ннѣ М Лк 21.25 3, А, СК; съвд-^анн же въівъше пондоша вь псѵалн мно^ѣ н въ тж^ѣ. пжтемъ же С 57.29; АКО ЦѢСАр очрво одръжнмочр П6ѴАЛМН НМѢНЫА. Н МНОГАМН ТЖГАМН ОБЬАТОЧр С 492.11-12; врѣмд же жатвънокс вѣАше. сълочрѵн же са жаждн велнцѣ ВЪІТН НАрОДОМЪ многомъ сжштс-мъ. іАкоже въ тж^ѣ велнцѣ въівшс-мъ нмъ С 568.11. 2. Напрежение, труд, ТЖАО^ 1009 усилие, ндоша же сь ннмъ къ млнл-СТЪІрЬ. н м'ногж ТЖГЖ НМЪЛ^Ж вьсъѵьскъі пекжштс- са нмъ цълнтн рлнъі С 51.19. // Трудност, изпитание. въпро. тръпншн вііж тжгж. і пеѵлль мьнншъскллго жнтнѣ. црствл рлдн нвсънллго СЕ 87а 20. ве^ тжгъі. Гр. аѵептіреаатос;. Без мъка, без страдание, онъ же молнтвж сътворнвъ. ве^ волъ^нн сътворівъ н всс тжгъі отъпочретн а. отъпочрштеномъ же нмъ въівьшемъ С 39.19. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. сгоѵохд, іЭА.і\|пс, сггЕѵохюріа, теріахаотс, аусоѵ. Нвб. тъга ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тждочр нареч. ккдочрже ... тждочр. Гр. о-деѵ ... ёкеѵОвѵ. Откъдето ... оттам, точр прьвѣіе врлѵъ бъілнк прнллглктъ. іждочрже НЛѴАТЪКЛ нс^одъ сьмрьть нмъ. тждочр же жнвот' въ^одъ жнвотъиъін сътворн С 251.5. Изч. С. Нвб. Срв. тъд 'там, оттам’ диал. ДА; тъдя диал. НТ, Дюв, НГер, ДА; тъдес диал. ЕтМл, РРОДД; тъдява диал. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тждъ нареч. Там, оттам, от това място. I прѣшьдъ тждѣ вндъ шл дъвл врлтрл. іъковл ^еведеовл. юлнл врлтл емочр 3 Мт 4.21; і пръ^одАірю тждѣ невн. по немь ндете дьвл слъпьцл ^овжірл н глірл. помнлочрн нъі сночр двъ М Мт 9.27; і прѣдн текъ вь^лъ^е нл сѵкомлрніж. дл внднтъТсл. ъко тждѣ р^отѣлше мннжтн М Лк 19.4 3, А. М, 3, А. Гр. ёкЕѵвеѵ, ёке{ѵт|<;. Вар. тоѵрдт. Нвб. Вж. при тждоѵ. тжже^к, -іл ср. Тревога, безпокойство, тъга. нъ нцълъіжштллго рлдн немоштн нлша. подовллтъ плѵе про-стьрътн слочррсъі влша. тжженые вьсе отъложьше С 532.29. Изч. С. Нвб. тъжене ВА, ЕтМл, АР, ДА. тжжнтн, тжжж, тжжншн несв. 1. Тъжа, тъгувам, тъгдл прнде нс ... і поемъ петрл. н овл снл ^еведеовл. НЛѴАТЪ скръвѣтн н тжжнтн М Мт 26.37 3, А, СК. Срв. Мк 14.33 М, 3; гГочрслъіші молітвж моіж... не отъврлті лнцл твоего. отъ мне. въ нъже денъ тжжж пріклоні ко мнъ очрр^о твое СП 101.3; очрслъішл жс н крьстнілнъін цъслрь -о-суодюснн о ьГемъ ілко очрже очреьпе. н тжжллше ^ѣло. посълл же кръкъігж дл въложнвъше вь нж ѵь-стьноіе тѣло прѣподовънлго С 208.12. // Съжалявам, сніл же пллкллстл са н тжжллстл о томь іеже сътворнстл ^ьло много С 211.21-22. 2. Мъча се, измъчвам се, страдам, н пллклл^ж са тжжлште отъ волъ^нн пллеыніл. н лежАште пръдъ ноглмл моліл^ж са кмочр ДЛ ОСЛЛБНТЪ НМЪ ОТЪ МНОГЪІА волъ^нн С 39.14; н млтеремъ срьдьцл БОЛЪ^НННК СЬВНВЛЛ^Ж СА. кгдл въ млтеремъ прьсе^ъ. дочр^ъ тжжллше волъ^нніж. прнгвожденъ С 397.21; н лбнк прндетъ въ млнлстъірь слмъ Бллжснъш плтрнкнн ёппъ ... молнтъ рлвл вжыл. тжжллше же волмн. ілкоже кдноіж отължѵнвъ севе. н ^лклкѵнвъ въ почрстъінн ннклможе ннколнже н^ ьГеА н^лл^нвъ С 561.15-16. 3. Прич. сег. деят. като прил. тжжан. Гр. катетгеіубреѵод. Тъжен, натъжен, вожъствънъін же Тчѵлннъ не ^отълше нтн тлмо. отцочр нлшемочр не сжшточр точр елвъ. нъ млнлстъірл отъшъдъшл кчкоже рър<омъ. тжжаштллго же врлтл отнтн рсотдштл очрвъштлвллше ГЛЛГОЛА С 290.11. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. осбгціоѵеш, іЭАірораі, аѵіаораі, тгареѵох^-еш, аусоѵіасо, обиѵаораі. Нвб. тъжа ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. тжтьяъ, -л м. Тътен, бумтене, тж-тьнъ же гллсл слъішл слъішллше са о деснжіж н о лъвжіж гллгола. мжжлн са н кръпн са лле§лндре о нменн мокмъ С 162.17. Изч. С. Нвб. тътен ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. ТЯчѴА 1010 тжѵл, -а ж. Дъжд, порой, глААше же н нАродомь. егдл очр^ьрнте овлакъ въс-^ОДАфЬ ОТЪ ^АПАДЪ. АБНе ГЛеТб ъ(к)ко ТЖѴА ГрАДбТЪ. Н БЪІВААТЪ ТАКО М Лк 12.54 3; можетъ лн ѵловѣкъ нмъі пшеннцж въ жнтьннцн своіен лежд- ШТЖ Н ЭДАНА ІЖ. ДЪЖДОѴр Ж6 Н ТЖѴАМЪ Н ГрОМОЧр. Н МЛЬННІЛМЪ НА^ОДАШТбМЪ С 266.3. Изч. М, 3, С. Гр. оцРрск;, ѵіфетб?. Нвб. туча остар. АК, РРОДД. тжѵьнъ, -ъін прил. Като същ. тжѵь-ынн т. мн. Гр. бррргфата. Потоци, ручеи, рекички, ѣкоже положі въ егочрптѣ ^НАмеыіѣ. V ѵюдесА своѣ на полн тАнеосѣ. Т прлврлті въ ісровъ рѣісъі '|'^Ъ. Т ТЖѴЬНЪІІА ір<Ъ. ѢКО ДА N6 ПІЯВТЪ СП 77.44. Изч. сп. Нвб. Срв. тучен 'сочен’ ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. тчрмнАтосьнь, -нн прил. Който се получава от тамяна в кадилницата. ІАКО МНОГА ЛѢТА СЪТВОрН СрЬБАННЮ тъкмо прнкмьд. н се сь -о-чрмннчтосьннмъ пепеломъ рАствАръъше тн тако іадѣѣ-ше С 297.14. Изч. С. От гр. той Оирлатрршт). Вар. -о-ѵрмніАто-сь(Л.н. Нвб. 0. тчррніл [погр. Лк 3.13, А\ вж. нточррніл. тчрровъ прил. притеж. от МИ. Тир-ски, който е от финикийския град Тир. Т ДЪЦЛ ТУр°ВА СЪ ДАрЪЬ ЛНЦК) твоемочр помолмчтъ сіа богаті людье СП 44.13. Изч. СП. Гр. [тт[<;] Тороо. Вар. тѵровъ. тчррсъ, -а т. ЛИ. Тире - християнин от Кесария, умр. мъченически заедно с Левкий по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Л/ъ на 14 декември, йца де г Г стаЯ тѵрсА лсвка калннніса. н сточрю ьікочр фнлн-мона н ап°лона А 129Ь 20. Изч. А. Гр. Ѳйрасх;. Вар. тіуст,, тчрръ, -а лг. МИ. Тир, пристанищен и търговски град във Финикия. горе Т6БѢ ^ОрА^ННЪ. горе Т6БѢ ВНДЬСАНДА. ѢК0 Аште ВЪ тѵрѣ Н СНДОНѢ. БНША СНЛЪІ ВЪІЛЪІ БЪІВЪШАЬА ВЪ ВАЯВ. ДрбВЛб очрво въ врѣтнштн н попелъ сѣдаштс ПОКААЛН СА бнша М Лк 10.13 3. Срв. Мт 11.21 М, 3; I отъ нлма. і отъ НДОЧрМѢіА. I СЪ ОНОГО ПОЛОЧр НОрЪДАНА. I сжштен о тѵрѣ н ендонъ. мъного мъно-жъство. слъішАвъше елнко творѣше прндж къ ыемочр М Мк 3.8 3; овлѵе тѵрочр н ендоночр ОТЪрАДЬНѢб вждетъ на сждъ. неже вама М Лк 10.14 3. Срв. Мт 11.22 М, 3; н се нноплеменъ-ннцн н точрръ. людне етнѵѵпъстнТ н сн (в)ъі бъіша точр Е 27а 4; се шопле-меньніці н точрръ СП 86.4. Изч. М, 3, Е, СП. Гр. Тирех;. Вар. тоѵрръ, тѵръ. тчррьскъ, -ъін прил. от МИ. Тирски, който се отнася до финикийския град Тир. I пакъі ншедъ нсъ. отъ прѣдълъ тѵръскъ н сѵдоньскъ. прнде на море ГАлнленско. междю прѣдѣлъі дскапольскъі М Мк 7.313, А, СК, Б\ I отъ тждочр въставъ нде въ пръдѣлъі тѵрьскъі Н СНДОНЬСКЪІ. I въ домъ въшедъ. не рротѣАше да вн н къто ѵюлъ. I не може очртАНТн са М Мк 7.24 3; I съшедъ съ ннмн ста на мѣстѣ рАвьнъ. н НАродъ очрѵеннкъ его. і мъно- ЖЬСТО МЪНОГО ЛЮДНН. ОТЪ ВЬСбКА ню- декч н отъ нерлмА. I поморнѣ точррьскА н СНДОНЬСКА. 1Ж6 прндж ПОСЛОЧрШАТЪ его, I нецълнтъ са отъ неджгъ М Лк 6.17 3, А; I ншедъ отъ точрдъ нс. отнде въ стрлнж точррьскж н сѵдонъскж М Мт 15.21 3, СК. Изч. М, 3, А, СК, В. Гр. [тВД Тироъ. Вар. точррь-скъ, тѵрьскъ, тѵръскъ, тѴр'скъ, тѵрескъ, точрръскъ. очр1 I. Буквен знак. Двадесет и втората буква от стб. азбука, назовавана очркъ; в глаг. аз; в кир. очр, к; в нвб. звук у. II. Числен знак. В глаг. и кир. а», очр, 5 = 400, СБ. 1011 ОЧр. очрп теждут. ОЧр Г0(^ МЬНѢ. Гр. о’{|101. О, горко ми, тежко ми; о, горкият аз, нещастният аз. въспллклв'шн горцѣ н въ^-дърснжв'шн прнплде къ ноглмл стллго. н ржклмл свонмл вніжштн сд въ прьсн вьпнілше. очр горе мьнъ окллнѣн. н отъмненѣн. очр горе мьнѣ глко сьнъдь ксмъ огніл въѵнллго. очр горе мнѣ гсчк0 жнште ксмъ днглволе. стъін же очржл-стьыъ протнвж томочр бъівъ. реѵе к ^ен. вьстлнн жено С 517.6, 7, 8; стъін опе-ѵллн са дочршеіж н въспллкл глл. очр горе мнѣ едл колн гь. мене гръшьнллго н очрвогллго въстАжетъ С 568. 12; онъ же ... гор'ко въ^дърснжвь реѵе. к горе мьнъ оклгскночрочрмочр. клко вь^ьрж нл ыево С 523.25. Изч. С. Вар. к. Нвб. у! ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрш предл. С род. 1. За означаване на лице или място, в близост до което се намира нещо или става нещо: при, до, пред. Тсъ же въдъі помъішленне срдцл нр?ъ. прнемъ отроѵл постлвн е очр севе М Лк 9.47 3; млрнъ же стоѣше очр гровл вьнѣ пллѵжштн са ... прнннѵе въ гровъ ... I вндъ дъвл лнилл въ въллр?ъ сѣдаштл. еднного очр гллвъі. I еднного очр ногочр. ідеже вѣ лежлло тъло нсво М Йо 20.11-12 А; кгдл нсжѵатъ внно. рлдочріжтъ СА ^ЪЛО глко очр свонмъ сжтъ сн домл лежллн С 267.18. // За означаване на мястото на действието, гллсъ очр рлмл слъішлнъ въктъ СК Мт 2.18. // За означаване място на действието, което се свързва с лице, общност: у, при. молѣлше і флрнсѣі етеръ. дл овѣдочретъ очр ьГего М Лк 11.37 3; въі^ъ ъко ѵловъкъ вее помошті очр мрътвъірсъ свободь СП 87.5. 2. При посочване на лице, в чието владение се намира или става нещо: в, у, при. ѣко очр теве естъ дръжлвл. і въ ржцѣ дръжншн в'са кон'ца. влко в'седръжнтелк> СЕ 64а 7; водъі же очр Дек» вър?'мл не вълше С 547.29. 3. При посочване на лице, от което се иска, получава, взема нещо: от. просАШТочрмочр очр теве длн. і ^оташтлго отъ теве ^льугн не отъврлтн М Мт 5.42 3, А, СК. Срв. Лк 6.30 М, 3; словомъ нлоѵъшн (!) СА. очр ПЛВЛЛ ВГ0Н6ВѢСТ. н вѣрж очртвръждъшн очр петр вго^влнлъ пръвомжѵеннцл ѣвн са Е 36а 4,5; гъ реѵе къ мнѣ снъ моі есі тъі л^ъ днесъ родірсъ тіа. просі очр мне н длмъ ті іА^ъкъ. достоъыъе твое і одръжлнье твое конець ^ейнд СП 2.8; тевъ са молнмъ I очр теве проснмъ. п вже йе-дръжнтелю СЕ 9а 8; гн л вы вылъ сьде не вы очрмрълъ мн врлтъ. н нъініл реѵе въдъ ілко кже просншн очр отьцл длстъ тн С 306.26. Срв. С 307.23; С 308.11; слъішлвъ же мжжъ нѣкто до-вроговѣннъ. нменемъ лчрднеотъ. ілко СЪКОНЬѴЛСТЛ СА стліл. 'ічѵнл н влрл^н-снн. прнде н нскочрпн очр стрлжъ тѣлесѣ сточрк. ПАТЬ сътъ н трн сьреврьннкъі длвъ С 270.25. 4. При посочване на лице, спрямо което се определя, сравнява: пред. ѣко рл^горъ сіа сръдьце мое жтровл моъ і^мътъ сіа. Т л^ъ очрніѵьжеыъ I не рл^очрмъ^ъ. ѣко скотъ въірсъ очр теве СП 72.22; мж-дрость во ѵловѣѵъскл. жродьство очр вогл кстъ С 183.4. очр прѣльстн въітн. Гр. тЛаѵбюцаі. Заблуждавам се. онн же рѣША. нн ыъ овъіѵлн отецъ нлшнр<ъ очрвърн нлсъ. онъ же кь ьДімъ. нъ от'цн влші лкъі ве-словесънлгл жнвотънл очр прѣльстн БЪЛ-р(ж, не сжште въ рл^очрмъ нстін'нллго вогл С 27.16-17. М, 3, А, СК, 0, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. нара, яро?, игі, ёѵ, отто, ако. Нвб. у ОА, ВА, АК, Бот, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очр™ нареч. Вече. твоіж сллвж. неосж-жден'нл. прннмн. тъі н нл ^емн жнвотъ его очр проеллвнлъ есн. тъі нс^одъ жн-вотл его СЕ 58Ь 3. 1012 не оѵр. Гр. оіжсо, о-ббвксо, ццксо, ов. Не, още не. і гла нма. ідѣта вь весь ѣже (е)стъ прѣмо вама. I Авне въ^о-ДАШТА ВЬ НЖИ> ОБрАШТбТА ЖрѢБбЦЪ ПрНВА^АНЪ. НА ньже нъстъ не оѵр ннктоже отъ ѵкъ вьсѣлъ. отръшъшл Н прнвсдътА М Мк 11.2 3; се же реѵе о доѵрсѣ нже уотѣлуж ПрННМАТН вѣроѵіж-штен вь него. не очр бо бѣ д*ъ стъін данъ. ъко нсъ не очр бѣ прослАвленъ М Йо 7.39 3, А; ръці мі. напасть бо мі створі велыж ... много мн і^гллголл. до ГЛАВЪІ МІ ^ЪЛО СЪДЪА. ДА ѴЪТО ТѢМЪ. нъ не очр теве рАспдлъ естъ. ѣкоже р<А жідове К 9а 2; блажснъін же то слъі- ШАВЪ ОЧрБОІА СД. N6 0\р БО БѢАШ6 ДОТОЛѢ ВНДЪЛЪ АГГ6ЛА. АКЪІ къ ѵловъкоѵр БО весѣдовА н вь^нрл на нЪ С 122.29; (ты же по ма)лѣ нсповъсн. нъ не очр тн връмене естъ снрсъ слъішатн X IАа 2; Іс же реѵе емоѵр... не ю лн рл^очрмѣвллте. ѣко вьсѣко еже въ^однтъ въ оѵрстл. въ Ѵрѣво ВЪМѢфААТЪ СА. і лфедрономъ нсрроднтъ ММт 15.17; і рл^оѵрмъвъ НСЪ ГЛА НМЪ. ѴТО ПОМЪІШЛААТС ъко ррлѣвъ не нмлте. не ю лн ѵюете нн рА^очрмѣете М Мк 8.17. не о\р лн. Гр. овлсо. Още ли не. не очр лн рл^оѵрмѣсте. нн помьннтс* д ^лъбъ. ПАТН ТЪІСЖШТЪ. I колнко КОШЪ ВЬ^АСТб М Мт 16.9. Срв. Мк 8.21 3. не о\р іеште. Гр. огшсо, рцксо. Все още не. лнЧнрплтъ реѵе. не ю юште поѵочр мжкъ С 112.9; ісгда Бѣлше вндѣтн АКЪІ КЛАСЪІ ^ЬрѢЛЪІ МЛАД6ННШТД. іедннѣмъ желѣ^омъ нсѣѵенъі лежд-штд. не ю іештс- съ^рьнл срьдьѵнллго ТВрЬДА НМѢНБШТС-. НН ЦВѢТА КЛАСЬ- нааго н^мѣннвъше С 397.6. М, 3, А, СК, СЕ, К, С, X. Вар. к>. Нвб. 0. о\рѵ [погр. С 462.10] вж. а. оѵрллентъ, -а м. ЛИ. Валент - дякон в Кесария Палестинска, умр. мъченически с презвитер Памфил, Порфирий и др. по времето на имп. Диоклециан [284-305 г.]. Пр. на 16 февруари, мцл то сТ. стънрс МКЪ. ПАМфнЛА ОЧрАЛеіІТА ПАВЛА ПОрфн- ла селевкл А 1426 14-15. Изч. А. Гр. ОъбЛті?, -еѵто;. очрллернн, -іА т. ЛИ. 1. Валерий -един от 40-те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лици-ний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. Бѣлррж же В0ННН КАПАДОібЙНСКЪІА СТрА-НЪ1 ... ѴНСЛОМЪ М. НСПОБѢДЬНН Н Д0Б1 вь рлтерсъ. а се нмъ нмсна ... кѵррнТл, оѵрл-лернн. клАвдін С 69.13. 2. Публий Лициний Валериан [род. 193 г.] -римският император Цезар Публий Лициний Валериан Август [253-260 г.]. мжѵенА же бъівъша СВДТА1А. ТереНТНН Н лфрНКАНЪ. МАЗН-мъ же н помпнн. н дрочржннА нрръ прн црочр н томнтелю. декнл. н оѵрллернл С 185.17-18. Изч. С. Гр. ОйаАбрю;. Неб. Сре. Валерий ЛИ, Валерия ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. 0\рАЛерН1АНЪ, -А м. ЛИ. 1. Публий Лициний Валериан [род. 193 г.] -римският император Цезар Публий Лициний Валериан Август [253-260 г.]. отъ многъ н рл^лнѵенъ грлдъ. порсъіштеномъ въівъшемъ крь-стніаномъ. вь ВрѢМбНА декнгА црл н очрллернглыл С 97.28. 2. Валериан -един от 40-те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. БѢА^Ж Же ВОНЫН КАПАДОКННСКЪІА СТрАНЪІ ... ѵнсломъ м. неповъдьнн н Д0Б1 вь рлте^ъ. а се нмъ нмсна ... ■о-есѵфнл. вАлернілыъ С 69.17. Изч. С. Гр. ОйсЛІѴеріаѵб;. Вар. кллоршмгл. очрллъ, -а лг. ЛИ. 1. Валент — римският император Цезар Флавий Валент Август [364-378 г.]. тъгдл цѣслрь оѵрллъ. н тъ съвърлвъ ВОА СВОА. Г0Т0ВЫЛШС- СА Н^НТН НА сжпостлтъі С 1013 очрвннстко 191.21; ^ълодѣн во ночрлл'. прнд сждъ подовьнъ тс-вѣ кочрпьно съ препоентомъ С 198.18; н сърът'шл цъслрл съповъ-длетл кмочр вьсе кже о сватѣѣмь нелкНн. н о прорнцлннн кго кже вь лнц,е гллголл окллночрочрмочр очрллочр С 198.27. 2. Валент - един от 40-те кападокийски воини, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. вълуж же вонын клплдокннскъіа стрлнъі ... ѵнсломъ м. неповѣдьнн Н Д0В1 вь рлтеуъ. л се нмъ нменл ... горк°ннн. очрллъ. ночрлнілн С 69.12. С. Гр. ОѵкхЛгі?. Вар. ноѵ^лл'. очрлръ, -л т. ЛИ. Уар - християнин, умр. мъченически [ок. 304 г.] в Египет по времето на имп. Макси-миан [284-305 г.]. Пр. на 19 октомври [през ІХ-Х в. на 19 и 25 октомври]. мцл окто нд. сточрк» мкочр млркнлнл н млрточррнл... н стлл. мкл несторл въ солочрыѣ н мкл очрлрл А 124Ь 7. Изч. А I)}. ОСаро?. оѵрвлловлтн, очрвллочріж, очрвллочркшн св. Излекувам, изцеря. ілн к'то пллѵа са I прнплдлід. къ врлѵевн семочр. не очрвллочретъ са СЕ 84а 3-4; і толікж сілж длстъ ті дл неджжънънл очрвл-лочреші. і проклженъііА оѵіштлеші К 4Ь 1-2. ~ са страд. Изч. СЕ, К. Гр. тЭераяеом. Нвб. Срв. балност ж. ’болка’ диал. ДА. очрвнвлНЬк, -іл ср. Убиване, убийство, умъртвяване, чѵ пллѵь чѵ коленнк ... свонмн скврънлвъінмн Дѣлъі. ВНДА-ште ве^вожьннн ве^лконьнок очрвн-влннк С 57.15; побѣдннкъ бо кръстъ. кдноіж очрво подржженъ. прнсно же БѢСЪІ ПрОГОНА. кде БО клпнштл. н жнвотънліл почрстошьнлгл очрвнвлнніл С 428.3. Изч. С. Гр. фбѵод. Вар. оукнвлннк-. Неб. убивание остар. и диал., убиване ОА, ВА, НГер, АР, ДА. очрвнвлтн, очрвнвліж, очрвнвлкшн несв. Убивам, умъртвявам, погубвам, глл емочр іоношл къіа. 1с же реѵе емочр не очрвн-ВЛІ. нн прѣлювъі створн. нс- крлдн нн лъжа послочршлі СК Мт 19.18; егдл очрвівлшс- іА. тогдл въ^ккллуж его. і ОБрЛШТЛр?Ж СІЛ I рлно прнуождлреж къ вочр СП 77.34; лменочрръмннн. очрвн-вллше. дрочргъіА же въ рлвотж длглше свонмъ волѣромъ. дрочргъіА же вь темннцж отъпочрштллше С 57.30; нс-потръвьночрочрмочр рлвочр воннн ксте. нже отъшъдъшочр ВЛДЦѢ. внктъ клевръ-тъі своа. н очрвнвлктъ С 107.28; стрлжл вндомл почретн львл велнкл ^ѣло. н стрлшьнл ЭДЛНАШТЛ Н. Н0ШТН1Ж н дьнніж отъ очрвнвл(жштннр?ъ ПОГЛНЪІ-нуъ съвѣтл С 292.24; нъ оплкъі мъі-слАШте оплкъі творите, н ілже вѣ лѣпо кръітн пленнцА. тѣмн очрвнтн очрво-нцъ н достоннъіа сьмрьтн не очрвнвл-кте. нъ ве^вннънъіА н прлвьднвъіА мжѵнте С 398.1. // Принасям в жертва. неочрел въ прлвьдж очрвнвлкмл. вьннде пнллтъ въ преторнн. попочр-штла ілростн жндовьстѣ С 435.1. // Прич. сег. деят. като същ. очрвнвл-ккцкн т. мн. Гр. о! шгоктеѵѵоѵте^, оі богоктеіѵоѵгес;. Онези, които убиват; убиващите, і не очрвонте са очрвн-вліжцінрсъ тѣло. і дша не могжштъ очрвнтн. вонте же са плѵн. могжціллго н дшж н тѣло погочрвнтн въ кееннѣ М Мт 10.28 3, А. Сре. Лк 12.4 М, 3, А, Б; С 175.16. стрлньынкъі очрвнвліжфе. Гр. [оі] ^еѵоктоѵооѵтес;. Тези, които убиват чужденци, л^ъ же н ошъдън вьсж жндовъскж ^емлж прошедъ ... въівшочр нл Иен вжнк гнѣвочр. творАШТннр?ъ рлдн грѣр?ъі н жнкжштннрсъ нл нен. стрлнннкъі очрвнвльжште С 128.17—18. М, 3, А, СК, Б, СП, С. Гр. фоѵебш, апо-ктеіѵш, аѵаіреш, афбс^м. Вар. оѵ^вівлтн. Неб. убивам, убия ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрвннство, -л ср. Убийство, умъртвяване. отъ срдцл БО НС^ОДАТЪ. ПОМЪІ- О^БННСТВЬЫЪ 1014 О^БНТН ШЛбННЪ ^ълл. очрвннствл прълюводъ- АННЪ. ЛЮБОДЪАННЪ. ТАТЬБЪІ ЛЪЖС- съвъдъннъ М Мт 15.19 3. Срв. Мк 7.21 М, 3; бѣ же нлрнцлемъі влрлввл съ свонмн ковьннкъі съва^анъ. іже въ ковъ очрвннство сътворншд М Мк 15.7 3; нсповѣмь сд тевъ гн вьсъмь сръдь-цемъ монмъ. клко длчрндъ въ очрвнн- СТВО Н ЛЮБОДЪНСТВО ВЪПАДЪ. въ ^ьлъ ПрЪБЪІВААШб НбНСПОВЪДЪІ СА С 359. 17; съврьшенню юстъ ^лконочр любъі сл°весе. съврьшенню же очрвннствочр прѣльсть ^лвнстн С 400.4. М, 3, С. Гр. фбѵос, іо (роѵшое;. Нвб. убийство ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрвннствьнъ, -ъін прил. Убийствен, унищожителен, въжнвъ дръ^остн др'рференскъь отъвъжнвъ владъіѵьНд очрвніствьнъіА ржкъь АШТ6 БО н сьмрьтн нлю пръдлддт' не нмлвъ понестн поношеныл нр;ъ С 472.5-6. Изч. С. Вар. оуснТствыіъ. Неб. убийствен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрвннцл, -а м. Убиец; човек, който убива, а проѵн нмъше рлвъі его досл-днша нмъ Н Н^БІНШД (А. СЛЪІШАВЪ цер ТЪ рА^ГНЪВА СА Н ПОСЪЛА ВОІА СВОКА. погочрвн очрвнцд тъі. I грлдъі н^ъ ^Ажьже М Мт 22.7 3, А. Сре. СЕ 1066 2; не вь^ьрі же на жідовъскжкж ^ЪЛОБЖ. НІ ѢІСО БЛЛГОДЪТбЛЪ осж-ЖДАІЖШТе. І^БАВЛЪІЖТЪ очрвіцж. нъ ЪКО НАѴАТЪКЪ осжжденью. НЛѴАТЪІСЪ осжжденъімъ въістъ свобода К 106 37; нъ въ тъ ѵлсъ вь Лже жн^нь на дрѣвѣ прнгво^дншл. вь кіЪже весь-МрЬТЬНААГО СЪ мрьтвьцн ПОЛОЖНША. ВЬ кіЪже господькЛ. очрвннцд ^лпеѵлть-лъшд гровъ С 472.22. Изч. М, 3, А, СЕ, К, С. Гр. фоѵеб;, ілаіубѵо;. Вар. оуБНцч, оѵ^віцл, Неб. Сре. убиец т., убийца ж. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрвнпнтънъ [погр. СК Лк 15.30] вж. очрпнтънъ. оѵрвнтельннѵьскъ, -ъін прил. Който се отнася до убийците, въстъ ❖ома лрніл. вѣстъ н отъгоннтъ. не прнюм-летъ ѵьстн блл^ньннѵд. не вьлл^нтъ въ очрвнтел"ьннѵъскж пештерж С 510. 3-4. Изч. С. Гр. тсбѵ фоѵешѵ. Вар. о^внтелышѵьскъ. Неб. Сре. убивателен остар. НГер. очрвнтн1, очрвыж, очрвьюшн и очрвнкж, очрвнюшн се. 1. Убия, умъртвя, погубя. реѵе нмъ нсъ пръдднъ нматъ БЪІТН СНЪ ѴЛВѴСКЪІ ВЪ рЖЦЪ ѵлвкомъ. н очрвніжтъ I н третн день въстднетъ М Мт 17.23 А. Сре. Мк 10.34 М, 3, А; Лк 18.33 М, 3; іс же реѵе емочр. еже не очрвьешн. не прълювъі сътворншн не очркрлдешн. не лъжесъвъдътель вж-дешн М Мт 19.18 3, А. Сре. Мк 10.19 М, 3; Лк 18.20 М, 3, А; людн ТВ01А гГ СЪМѢріШКА. Т достоѣню твое О^ЪЛОБІШКА. ВЪДОВІЦКА I С1рА ОЧрМОрНШКА. Т прішельцА очрвншіА СП 98.6; магнъ к'то ВОЮВОДА вь^емъ ВЛАСТЬ от' ЦЪСАрЬ-СКЛЛГО П0В6ЛѢННІА. нсплькГенъ ГНѢВА НА крьстнглнъь н глд. нже да не отъвръжетъ сд нмене эджсостовл. да очрвнюнъ вждетъ С 45.20. // Осъдя на смърт, лр^нерен же н стлрьцн. і сьнемь вьсь. ІСКАА^Ж ЛЪЖА съвъдътелъ НА нсл. ъко да очрвніжтъ IМ Мт 26.59 3, А. Сре. Мк 14.55 М, 3. 2. Бичувам, бия. вьнсмлъте же отъ ѵлвкъ. пръдлдАтъ БО ВЪ1 НА СОНЪМЪІ. I НА СЪНЬМНфН^Ъ влшн^ъ очрвніжтъ въі М Мт 10.17 3. 3. Унищожа, премахна, поразя, прідж прозн. V гжсъніцка імъже не въ ѵнсла. н поъскч вьсж трлвж ^е^НА Трсъ. н ПОЪСІА вьсь плодъ ^емлыч '|)<ъ. н очрвн ВЬСКА пръвъньціА ВЪ ^6М1 1^Ъ СП 104.36. 4. Прич. лгин. страд. като същ. а) очрвнюыАіА ж. ед. Гр. ц аѵаі-реіЭеша, Тази, която е убита, юже не ТЪѴЬКЖ ГрОБОЧр ПрЪДАТН ОЧрБЬЮНЪІА тъло. нъ н ръѵьнъінмъ ВОДАМЪ. н ^въ-рьмъ н птнцлмъ ве^ мнлостн повръ-штн сьтворн С 522.3. б) очрвнюннн лг. лгн. Гр. оі сроѵеотіеѵтед. Тези, които са убити, къін снць ^лконъ очрвонцд почрштлтн. н юже очрвнюнъінмъ жн^нь даютъ. того погочрвнтн С 398.7-8. ОЧ^БНТН 1015 очрвнгеМЪн; льстыж очрвнтн. Гр. Зо^офоѵесо. Убия с измама, лллсчррн срлточр сжірі?. ісюрв ЦрОЧр ЛрМвНЪСКОЧр. ЛЪСТНЖ ОЧрБНОНЪ БЪІ- стъ Е 38а 10. оѵрвнвъшен пророкъі. Гр. оі ярофц-токтбѵоі. Тези, които са убили, избили пророците, тоже тъі нл очрвнкннк Н ВЪСКрѢСНВЬШЛЛГО. пророкъі очрвнвъшдА ржкъі острншн С 339.3-4. очрвнтн врдтд. Гр. а5еЯ,фоктоѵе'со. Убия брат си, извърша братоубий-ство. не енце во врдтд очрвівъ кдннъ оскврьнн ^емыж. нн енце очртджндъ ^емьвк стлъпотвореннк споловъ С 485.8-9. очрвнтн са самъ. Гр. аяоктеіѵсо ёраѵ-тбѵ. Самоубия се. гллл^ж же нюден. едд са сдмъ очрвнетъ. ѣко глтъ. ѣможе іктъ (пр)ндж въі ие можете прнтн М Йо 8.22 3, А. очрвніенъ въітн. Гр. фоѵоктоѵеоцоа. Осквернен съм. н пролішіл кръвъ неповннънж. кръвъ сновъ своі^ъ V дъферьреі. ьдже пожръшід нсточркд-ыънъінмъ ^лнлнъскъімъ. н очрвьенд въістъ ^емлѣ кръвьмн. н осквръні сгач вь дѣлѣрсъ і^ъ СП 105.38. М, 3, А, В, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. аяоктеіѵсо, сроѵебм, аѵаіреш, іЗаѵатбсо, яатааасо, растубсо, іУосо, афаттсо. Вар. оувітн. Неб. Вж. при оѵвнвдтн. очрвнтн11 [погр. С 397.30] вж. очрпнтые. очрвнтые, -в. ср. нсочрсъ^рнстосово очрвнтые. Гр. %рісгго-ктоѵѵа. Убиването, смъртта на Исус Христос, ѵѵ ^двнстн БѢСОМЪ очрдворьннѵе. днідволе попърднніе. тъмьнъін цвѣте. по тевѣ пдсомнн. Тсочрэднстосово очрвнтнк МЪІСЛАТЪ С 388.30. Изч. С. Вар. оувнтнк. Неб. убитие остар. ВА. очрвн^тн, ОЧрБЫАНК, очрвыдкшн и очрвн-ілкк, очрвнідіешн несв. Убивам, умърт-вявам, погубвам, дѣлдтеле же егдд очр^ьрѣшд СНЪ. рѢША ВЬ С€ВѢ. СЬ бСТЪ ндслѣдъынкъ. прндѣте очрвнмъ і (вм. очрвнѣмъ і, Ягич, с. 77, бел. под линия), і очрдръжнмъ достоѣнне его М Мт 21.38 3, А. Срв. Мк 12.7 М, 3; Лк 20.14 М, 3; і пдкъі ныого посъдд н того очрвншА ННЪІ МЪНОГЪІ. ОВЪІ внкъште овъі же очрвнѣіжште ММк 12.5 3; докодѣ нддежіте ыд ѵлвкд очрвьѣете въсі въі СП 61.4. Изч. М, 3, СП. Гр. аяоктаѵш, фоѵебсо. Неб. Вж. при оч[внв\тн. очрвнк^к, -іА и очрвьюгіііе, -ід ср. Убиване, убийство, унищожение, съкл-^дич же вдмъ кого са очрвонте. очрвонте са нмжштллго влдеть по очрвьеннн вьврѣштн въ ъеонж. ен глкъ вдмъ. того очрвонте са М Лк 12.5 3, А, В; стрстъ стлго мкл ^лрнлл. н вевен сестрѣ его. н очрвненне ^лрНА прркд Е 24б 17; Аточр въівъшочр сточрочрмочр петрочр вон-нъі. Аже вѣдше посълдлъ цѣсдрь дно-клнтнгсчнъ нд очрвнкннге юго. н въвръ-женочр въівъшочр въ темннцж С 186. 29-30; н мол(лд^ж пнлдтд почретнтн н ... н Т^лѣ^ъше реѵе флрнсен сьвѣтъ сътворншА нд Ѵсочрсд ДД н ПОГОЧрБАТЪ ... д онѣ^ъ срьдьцд ожестоѵенд. сьвѣтъ нд очрвнкннк творідд^ж С 399.6. лжкАМН очрвыеЛіе, лжкдвьствыд очрвькЛк. Гр. боХофоѵіа. Убийство чрез измама; коварно убийство, ве^ вннъі прдвьднвддго крьвь про-лнгдтн ^ота ... ѵетврьтодьнънъін ожн мрьтвъ БЪІВЪ. н ж^ъі грѣ^овьнъін^ъ рдстрь^дд^ж СД. д онн лжклмн нд очрвнкннге нд Л творл^ж са С 387.17; нъ ^лвнстніж днглволж сьмрьть вьннде вь мнръ. тъі кдннкч врдтоочрвннетвд ВѢЛЪІА рн^ъі съвлѣѵе. н лжклвьствнгл очрвнюнню ножъ ндострн. н того очрвнтн нлочрѵн С 389.10. доьстосл очрвыеіЛьіе. Гр. хрютоктоѵіа. Убийството на Исус Христос, то во стлрѣншннъі жьрьцемъ. н кннжннцн жндовьстн. нд эднстосл очрвнкнніе въ^вѣснша С 340.17. М, 3, А, В, Е, С. Гр. фбѵо?, то штоктёГѵоа, то аѵаіредтіѵаі, аіитісгк;. Вар. о^внюннк, оувненнк!, О^БВСИНК, о^внсинс. Неб. убиение остар. ВА, ЕтМл. очрвллжнтн 1016 ОЧрБЛЛЖНТН, ОЧрБЛАЖЖ, ОЧрБЛЛЖНШН Св. 1. Направя, сторя добро, очрвллжн п вллговоленьемъ твоімъ снонл. V дл СЪВЖДЖТЪ СКА СТЪНЪІ. Тнмъскъі СП 50.20; очрвллжн гГ вллгънімъ. V прл-въінмъ срцмь СП 124.4. 2. Окажа благоволение, облагодетелствам. ГЬ СЭДАНІТЪ I Н ЖНВІТЪ I. I ОЧрБЛАЖІТЪ I на ^емлі. Т но ПрЪ ДЛСТЪ сго кь ржцъ врлгомъ сго СП 40.3; длрвн нлмь БЛАГОСТЬ. СТН крьтс АПОЛОМЬ ПОЧВАЛО ... пръ^ежжфн на поклонение дьнесь. вьсен ксс-леннон. потьннмь връменемь очрвллжн на ТФ А 5; рлнъі крстъ нсвъ на тълъ своемь ноентн ... онъ в’семочр МНрОЧр. 0\р0БрА^НВЬ НСМЬ ДОБрОДЪАННЪ. 1СТНН’Н0 творнтн ... ОЧрБЛАЖН Н БЬДАфА. ДЪЛАКЖфА. СЪПАфА. ВЪСТАІЖфА. ВЪ пеллъмъ^ъ. н въ пъньнрсъ СЕ 94Ъ 10; МЛТН БОЧр БЛАГОЛОВЛСНАЪ. ОЧрБЛАЖН дшж мож. ежже лжкавн понорьлнвн н^ьлоочрвн. ѵѵклънлго ма очрловьль. н АДА СПАС6ШН МА. ДА СЛОВОСЛАВЛЖ ТА. многопръпътАЪ ТФ А 14; како тъі кесн богъ юдннъ надъ вьсъмн цъслрь-ствннмн НАсел'енъіА ... н^ъ^влтн же н^ъ ОГНЪ ПАЛАШТА ЛЮБОСТрЛНЬНЛЛГО ЛОТА. КрЪПЬКААГО же ТрЬПЪНННМЪ ОЧрБЛАЖНЛЪ юсн Тѵѵва С 232.19. 3. Възславя, облажа. Бжд| Тмка его влетвено въ въкъь пръжде слъньца пръвъівлетъ ІМІА его. Т ВЪ^БЛАГОСТВКАТЪ СКА о немь ВЬСЪ КОЛЪНА ^бМЬСКАЪ. ВЬСІ ІА^ЪІЦІ ОчрБЛАЖКАТЪ I СП 71.17. СД СЕ, ТФ, С. Гр- ауаОбѵсо, цакарі^со, Деицакарі^ш, харітбоі. Вар. оувл&жітн. Нвб. Срв. облажа, облажавам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрво съюз и част. I. Съюз. 1. Свързва съчинени заключителни изречения, които съдържат логически или разказвателен завършек на изложението: и тъй, прочее, впрочем, юже во секъірл прн коренни дръвл лежнтъ. вьсъко очрво дръво не творАфс-е плода ДОБрА ПОСЪКАКЖТЪ Н ВЪ ОГНЬ ВЬМЪ- такжтъ М Лк 3.9 3, А, СК; по объіѵаю нмъ вЪАше творнтн съворъ нелчррь-скочрочрмочр грАДочр. ндеже многъі тъмък мжжь н женъ. отъ нслчррнА съвнрллр;ж са. юстъ же въ пръгъшъ^ъ мъсто то. н ВЬ ІЮПрЪ^ОДЪНЪІН^Ъ ГОрА^Ъ. рАСТОА отъ грАДА попрншть ѵетъірь. вь тъ очрво день СЬБНрАКЖШТОЧр СА ІКАрОДОЧр ... въне^ААПъ прнстжпнвъ СТЪІН кокконъ С 26.22; п°мьннте лн югда са в^лр^мъ НА ВСЛНЦЪН БрАШ ... Н ДАСТЪ НАМЪ ВГЪ СНЛЖ. ДА ОВО ОТЬ Нф(' очрвн^омъ. 0ВЪ1 прог'нА^омъ. Н НН ЮДНКЪ ОТЪ НАСЪ не ВЪІ НДВЬНЪ. ОТЪ ТОЛНКА НЛрОДА. НЪНККА очрво трон СЖТЪ ПАКОСТИ дъкжште НАМЪ. СОТОНА Н дочрзъ Н ВОЮВОДА С 73.1; дьньсь вллдъікл нашъ. на сьмрьтьнжкж ПОБЪДЖ ПОСТАВНВЪ. Н ДН1АВ0Л0В0 протнвъство рл^орнвъ. пжть на сплсенью вьскръшенннмъ длрьст-ВОВАЛЪ. ВЬСН очрво рАДОЧрЮМЪ СА. НГрА-юмъ. веселнмъ са. лште бо н вллдъікл нашъ повъднлъ С 489.1; се во отъпл-досте въі н вгъ вашъ. длднте очрво дл мьштж вгочр влшемочр С 32.24; гос-ПОДЬ же ПОМАГААШе вьсъмъ подвн-^АКЖШТНМЪ СА НА МЖѴСННЮ. КАК0Ж6 БЪ|- стъ о славьнвю мжѵеннкочр. трофнмъ н ечрклрпнчѵнъ. енкд очрво СВАТАКА мжѵе-ННКА. ВОННА БЪЛСТЛ ОЧр ТОГО КЪНА^А мжѵаштааго крьстнклнъі С 210.5. 2. Свързва съчинени мотивиращи изречения за причинно-следствени отношения: и тъй, следователно, затова, горе влмъ ъко ^нждете гровъі проібь. ОТЦН ЖС- ВАШН н^бнша ка. очрво съвъдътельствочрочрте н волкж нмлте. дъломъ отцъ влшн^ъ М Лк 11.48; лн-о-чрпАтъ реѵе. Бнілте н протАжьно. добнн жс- мжѵеннкъ кодрлтъ рс-ѵе. БНІАТе БНІАТ6. ПЛЬТН ОЧрБО ПАКОСТИ творншн. А ДША не връдншн С 113.15; не жърж ръ^ъ тн очрво како р^совъ ровъ юемъ С 106.4. 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, тъй като. глжтъ. евАіТклнсті нстінж съма- 1017 тс- са очрво ^ьрл вс-^очрмьъ очрѵс-ніѵл К 36 7; къ свдточрочрмочр домс-тнкшочр повъ- СТС-МЪ БЪ^ВрЛШТЖ СА. МѢСТО ОЧрБО СВА- тллго пс-штс-ръі. погочрвыоно Н БС-^ ВЪСТН БЪІСТЪ. ПОСЪІПЛНО клмс-нннмь кже- нл прлвьдннкл мс-тлша С 217.17; ПОКЛІЛЛЪ СА рл^вонннкъ. ВОДѢ ОБрѢСТН СА дд сд крьстнтъ. нд крьстъ ВНСЪЪ-ше. НС- БѢ ннкдкоже- оврд^д крьштс-ныд. НН НСТОѴННКД нн с-^с-рд, нн дъждд нн твордштддго молнтвъі. вьсн очрво очрѵе-ННЦН рЛ^БЪГОША СА ТЪ. СТрД^Д НІОДС-Н- екд С 483.11. 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: тъй че, затова, гъ с-го реѵе емочр ... въдъдше ъко жьніж ндеже не съд^ъ. і съвнрліж іждочржс- не рлстоѵн^ъ. подовддше тн очрво въддтн съревро мое ... тръжъннкомъ М Мт 25.27 3, А, СК; і реѵе емочр днѣволъ. тевъ ддмъ влдсть СН1Ж вьсж н сллвж н^ъ. ѣко мьнѣ прѣдднд естъ. і емочрже дште ^оштж пръдлмь іж. тъі очрво дште поклонншн са прѣдъ мноіж. бжджтъ тевъ вьсѣ М Лк 4.7; овь-штьннкъ же вжьствочр. н цъсдрьствочр кго. н сночр кмочр кстъ д^ъ стъін. нже отъ от'цд НС^ОДНТЪ БЛДГОТВОрАН. нже кстъ нддъ вьсѣмн ДЪЛЛКМО. сн очрво трнТменьнлід кд'но сжтъ вжьство. кдннъ кстъ въ С 28.26. діре очрво. а) Гр. ёаѵ онѵ, е! онѵ, еі, еі тоіѵѵѵ, 8І 8е, ві оѵтак;. Следователно ако. свѣтндьннкъ тѣлочр естъ око. ліре очрво вждетъ око твое просто, вьсе тъло твое свѣтъло вждетъ. дште лн око твое лжкдво вждетъ. вьсе тѣло твое тьмъно вждетъ. діре очрво свѣтъ нже въ тевъ. тъмд естъ тѣ тъмд кольмн М Мт 6.22, 23 3, А. Срв. СК Мт 6.22; реѵе же къ ннмъ. ддднте нмъ въі ѣстн. онн же рѣША не нмдмъ съде ваштс патн ^ЛѢБЪ. I рЪІБОЧр ДЪВОІЖ. ДфС ОЧрБО Н6 мъі шьдъше во вьса лкдн сніа. кочрпнмъ врдшънд М Лк 9.13 3; стъін кодрдтъ реѵе. сдмъ севе дд са пллѵетъ. 0 МЬНѢ БО НѢСТЪ ТрѢВѢ ПЛЛКЛТН СА. нн мнловдтн. лштс- лн очрво дн-о-чрпдтъ СЖДНТЪ. ТО ТЪ1 кто ксн пръдь ннмъ ВЪШТЛВЛА. ДОВЬЛЪК-ТЪ ндмъ сн С 102.16; вѣсн лн очрво кого прндтъ прн-стжпль къ кръсточр. н сьнс-мъ неочрел. въсн лн очрво кого понс-се. дште очрво въсн кгоже дръжншн. нъінід въістъ вогдтъ С 456.12. 6) Гр. еі уар, еаѵ уар. Затова ако. лфе очрво отъпочр-фдетс- ѵлвкмъ съгръшеннъ н^ъ отъ-почретнтъ н вдмъ отцъ вдшъ невёскъі. дште лн нс- отъпочрфлете ѵлвкомъ съгръшс-нн н^ъ. нн отцъ вдшъ невс-скъі М Мт 6.14; воголквьцн ... отврь^ътс-оѵн вдшн^ъ срьдець. н съ тн^остніж прннмъте. дд прнджтъ лквнмн. мк. мжѵеннкд. н съ ндмн дочр^омь дд по^одатъ. дште очрво н ве^ ндсъ мж-ѵенн въіша. върочркмъ ілко дочр^омъ съ ндмн сжтъ С 55.28. во очрво. Гр. очѵ, уар Яоіябѵ, цёѵ уар. Впрочем, съкджн ндмъ прнтъѵж. плъвелъ селънърсъ ... доврое же съма се сжтъ. енве цсрствнъ. д плъвс-лъ сжтъ енве непрнъ^нннн ... ъко во очрво съвнрлвътъ плъвелъі. I огнемь съжн-здіжтъ. тдко вждетъ вь съконъѵлнне въкд сего М Мт 13.40 А; по^дъ БЪІВЪШК). въ во очрво ^дшъло вь ддъ. прдведъное слънъце К 14Ь 32. Срв. С 453.20-21; тъмь реѵе ннколнже лн мене слъішдстс-. пророкомь гллгол"жштл ... нже ^дконъ ѵтжште н въджште н пророкъі ѵтжште. мене въ ^лконъ н пророцъ^ъ. проповъддкмддго ослочр-шдсте са. мннте во очрво пронъірьствомъ въ^дръждннід. пронъірнтн елдвж вожніж С 331.12. дд... очрво, дд очрво. а) Гр. 5ю, отжойѵ, опѵ. При извод - съждение: следователно, затова, и тъй. сдмъ во пѵснфъ ... въ отьѵж доврость БЪ овлъѵенъ. Тчѵснфд поманжвъшо. н свътъ тъ прнде. свъточр в°. влддъікд эднстосъ. НС ТЪМЪІ тьмннѵьнъіа простн кго. дд ве^ очрмд очрво ОБНЛНКМЪ БС-СЪ-дочрк-шн чѵ ѵловъѵнне. д нс- прдвьдоіж. 1018 О^БО... гллгол"дн (ЛКО ІЧѴСнфъ НОЧрДЪМЛ БѢ довръ н ве ^ъловн С 365.12; по ПДТЬЦѢ. СЪВЪрЛШД СД Лр^НбрСН Н флрнсен къ пнллточр гллголжште ... ПОМДНЖрСОМЪІ ІЛКО льстьць онъ реѵе КШТС ЖНВЪ СЪ1. дл очрмрълъ кстъ очрво. по тре^ъ дьнерсъ въстлнж. повелн очртврьднтн гровъ. дл н погревенъ кстъ С 440.1; дл н въі очрвѣсте вьсн въ грлдѣ семь жнвжштнн. ілко не рлѵн ннклкоже покллтн сд нн жрьтн вогомъ. дл съплсетъ сд. нъ плѵе н^волн очрмрѣтн мжклмн. дл очрже очрво отъвѣтъ сътворнтн нл ьік н се рекъ повелѣ кго вь рѣкж вьврѣштн. н въ ве^дьннн очрмрѣтн С 153.28. б) Гр. тоіѵоѵ. При извод - подбуда: следователно, и така, затова, свдтлл же рекостл гллголлрсовѣ тн многлшдн. ілко кръстнілнл КСВѢ н въ рсрнстосл нмлвѣ нлдеждж. бѣсомъ же неѵнстъі-нмъ не поклоннвѣ сд. нн богомь твонмь слочржнвѣ. н 0 мжкл^ъ твонмъ неврѣжевѣ. дл очрво прнмъшшлн о нлк клнко ^оштешн мжкъ. вървквѣ во вогочр ілко повѣжденъ вждешн нлмн рлвъі кго. глкоже повѣжденъ въістъ н отьць твон днілволъ С 181.17; лн^чр-плтъ реѵе. не достонтъ тн кръстнілночр сд нлрнцлтн. кл'мл повелѣннк неповѣ-днмъін^ъ цръ. очрмлрлктъ тд. внждж же тд н довролнѵьнл. н рѣѵнвл ^ѣло. дл очрво послочршлн мене дрочрже. н вь^вѣштж о тевѣ къ цѣслрочр. н стлрѣн-шннъсквмочр слночр вждж тн ^одлтлн С 100.14. в) Гр. 5е'. При съпоставка: а, а пък. н се рекъ прнлѣпн къ сѣ-дліжшточрочрмочр сд клменн смокъве. дл нже очрво жъ^лъ лроновъ сочр^ъ сж-штъ. рлстн н процвнстн повелѣ вогъ. тъ же н не сѣдліжшточрочрмочр сд н сочр-^очрочрмочр клмъмсочр въ^дрлстнтн пове-лѣ нл покл^лннк ѵвдомъ С 300.15. дл ілко очрво, дл (лкоже очрво. Гр. сйд 5е Хоіпоѵ. Когато прочее, нл дрочргок лѣто нл вь^лквькнъін грлдъ къ лморнТ прнде поплѣннтн кг0 рсотд ... дл (лко очрво прнде къ грлдочр. реѵенъін скврънлвъін лмемочрр'мнн. нлѵд нл грлдъ плъѵнтн сд С 56.18; тъ же то ѵочрдо сътворн. дл (лкоже очрво ношлл-р<ж сд скво^ѣ ръкж довръінмъ мжѵе-ннкомъ тѣлесл. прн врѣ^ѣ прншедъше стлшд ндеже н стнТ н^волншд С 67.4. нъ очрво, нъ... очрво. Гр. аХХауг, аІХа уар, аХХа ооѵ уе, ссХХа ... Хотоѵ. Но впрочем, нѣсмъ лн лпстлъ. не нср<л лн гѣ нлшего вндѣ^ъ. не дѣло лн мое въі есте чѵ гн. ліре во ннѣмъ нѣсмъ лпстлъ. нж очрво влмъ есмъ. пеѵлтъ моемочр лпостлствочр въі есте о гн Е 4а 1-2; відѣвъше его іште^ж. нъ очрво слъіші ^внѣн мжцѣ. въішънее слово СЛЪІШІ. I ВЪСПОІ. СЛЪІШІ н просллві. СЛЪІ-ші н проповѣждь. вжіѣ вельѣ ѵюдесьК 13а 33-34. Срв. С 450.3; н лште н съвлѣѵе мд отъ одеждд. нъ очрво ^л вь (Гегоже ксмъ овльѵенъ. не нмлшн мо-штн сьвлѣштн С 50.14; нъ връмд очрво прнстжпнтн къ гръдѣн сен трепещ. вьсн очрво ндѣмъ. сь ЛѢПЪІНМЪ въ^дръжлнннмъ н ѵнстотж С 420.7. овлѵе очрво. Гр. оцсод цеѵтоі, оцсод 8е, аріХгі уонѵ. Свързва съчинени противопоставителни изречения: но все пак. сего рлдн не можллрсж вѣровлтн. ѣко плкъі реѵе нслнѣ. ослѣпн оѵн н^ъ. і оклмѣннлъ естъ срдцл нр<ъ... овлѵе очрво н отъ кьнд^ъ мънозн вѣровлшд вь него М Йо 12.42 3, А; онн же прѣвъішд рекше сллвл господочр. сълочрѵн во сд нлмъ се нл довр0... овлѵе очрво н вь темннцж мыо^н отъ стрлнъі прн^ождлл^ж. очрвѣштлтн уотдште. н слъішдште н^' отъвѣтъ днвыл^ж сд С 134.14; стрлжл вндомл почрстн львл велнкл ^ѣло. н стрлшьыл ^рлндштл н ... отъ очрвнвлзжштнн^ъ поглнъінрсъ съвѣтл. овлѵе очрво прьвжич ношть очр^ьрѣвъ львл съпдштл. мллъі очрвоіл сд ілкоже тъ мн съповѣдл С 292.25. понеже очрво. Гр. ёкеібрпер. Понеже впрочем, понеже очрво мънозн нлѵаса ѴНННТН ПОВѢСТЬ о і^вѣстовлнъіуъ въ 1019 ыдсъ веште^ъ. ъкоже пръдлшл нлмъ ... і^волн са н мьнъ ... пнсдтн М Лк 1.1 3, А. тѣмьже [тѣмь] очрво. Гр. арос уе, реѵонѵ, ара опѵ, тоіѵоѵ, 8і’ сштоо опѵ, сще^еі уойѵ. Затова, следователно. вьсъко дръво еже нс- творнтъ пдодд(дд) доврд. ПОСЪКДІЖТЪ н въ ОГНЬ ВЬМЪТДНБТЪ. ТѢМЬ же очрво отъ (пдо)плодъ н^ъ по^нлс-тс іа М Мт 7.20 3, А; въ^двнгъшн глдсъ едннл женл отъ ндродд реѵе емочр. влджс-нос- ѵръво ношъше та. і съсъцл ъже есн съсдлъ. онъ же реѵе. тъмъ же очрво вллженнн слъіШАштен слово вжне н эдлнАште М Лк 11.28 3, А, СК; въ же н гъ въскръсн н ыъі с ннм въскрѣснтъ снлож своеж. нс- въсте лн ѣко тълесл вдшд очрдн р<вн СЖТЪ. ТЪМЪ ОЧрБО 8ДЪІ р^ВЪІ. СЪТВОрЖ ОчрДЪІ ЛГСБОДЪНЦ(...) ДД Н6 вждетъ ... ЪКО ПрНЛѢПЛѢАН СА люводън(цн). еднно тѣло естъ Е 26 7; Тсъ дд остнтъ лкдн своож кръві'ж. вънъ врдтъ ПріАТЪ мжкж. тъмже очрво дд нс^однмъ к немочр внъ стлнл. поно-шенТъ его нослфе. не нмлмъ во съде ПрѢБЪІВДЖфД грддд. НЖ ГрЪДЖфЛГО въ^нсклнмъ. тъмже очрво въ^носнмъ жрътвж ^вллъ ... нсповъдлжфем са нменн его Е 34а 9-10, 14; сь во Тѵѵснфъ ЕрДТНКч ѵьстъномъ врдком' женнвъ са пръжде, н роднвъ съінъі стрддд подрочржніл. н жнвълше въ ѴНСТОТѢ. ПНТДА дѣтн СВОА въ НЛКЛ- ^лннн н очрѵеннн господьнн. тѣмь очрво прншедъ нл пропокъдь пдчрлъ дпо-столъ С 246.18. очрво сего [того] рддн. Гр. тоіѵнѵ. Заради това впрочем, ті вдмъ ВЖДЖТЪ СЖДЫА по гночр словесі доврѣ очрво сего рдді проглдсі. 0 вдсъ ісді. пророкъ ГЛА. N6 НЪІНѢ ПОСТЪІДІТЪ СА ІѢ(..)ВЪ. НН НЪІНѢ ЛІЦЛ ПрѢЛОЖІТЪ Ілъ К 1а 8; дтъ сего жнтнід ые трѣвочріж. ХРНСТОСОВД жнтннч рддн. пръ^однтъ Б0 н ннколн прѣвъівддтъ. ДД очрво ТОГО рддн ннколнжс ие отъврьгж СА ГОСПОДД МОКГО ІС *СД. ЖНВЖШТДДГО ВЬ ВѢКЪІ С 259.8. очрво ... овдѵе. Гр. рёѵ ... яХцѵ. Наистина ... НО. I снъ очрво ѴЛѴЬСКЪІ по ндрс-ѵеночрмочр ндетъ. овдѵе горе ѵлвкочр томочр. нмьже пръдлнъ вждетъ М Лк 22.22 3; Тде очрво оврд^омъ ^одітъ ѵлккъ. овдѵе въсочре мжтнтъ сіа СП 38.7. іельмл[же] очрво. Гр. ёср’ бстоѵ уар, ёяеі опѵ, отжооѵ ёлеітсвр. След като, щом като, понеже, кльмд очрво сътворнсте КДНОМОЧр ОТЪ ВрДТНА С6А МОА ^8ДЪ1А. то мьнъ сътворнсте С 123.24; дн-о-чр-пдтъ реѵе. не велнко ѵочрдо творншн тъшта са нд сьмрьть. нъ кл‘мл очрво ТЪШТНТН СА нд съмрьть. жнвъ дд н^горншн С 140.20; дд клмл же очрво отъвръгосте са свокго цъсдрд. пръвж-дъте очрво нецъсдрочркмн. рдвотьнъін гдръмъ въѵьнъін влдѵаштс С 435.24-25; ельмд же очрво слово покд^д гдко ^отАШТочрочрмоѵр тълесн довръ н по ѵн-ночр нд вьсе дънство състдвлідтн са тръвовднне естъ оѵнк н а^ыкд н про-ѵьньТ^ъ ілже сжтъ потръвьнъншд. въдьно же н неоврАШтемо дшж моштьнж оѵесы многы ЗЛ 16 7. II. Част. 1. За подсилване: тъкмо, именно, а) При местоимения и лични имена, онъ же отъвъштдвъ реѵе нмъ. ілнъ очрво прншедъ пръжде очрстронтъ вьсъ М Мк 9.12 3; мнъ ОЧрБО МНрЪНО ГЛДЛХ7К. н нд гнъвъ льстн помъішлл'** СП 34.20; тдко тъ очрво въ кжъ врьстъ трочрждддше са С 279.25; съ очрво естъ реѵенъі нсліемь промъ СК Мт 3.3; рлвві. іже въ съ Т0Б01Ж нд ономъ полочр нердднд ... сь очрво крфдетъ А Йо 3.26. 5) При отрицание, стъін пдчрлъ отъвъштдвъ реѵе. нъсн очрво достонн^ъ слъішдтн тдннъ вжнТ С 8.20; стъін кодрдтъ реѵе ... к'де же сжтъ пожъръшен. не внждж н^ъ очрво С 107.1; очрво нъсн лн ннко-лнже плдвдлъ по морочр. дд въі очрвъ-дълъ стрлжъ кго С 115.9. е) Йри 1020 въпросителни местоимения, наречия и частици, прншедъше же рлвн гннл рѣшд емочр гн. не довро лн съмд сѣлъ есн нл селѣ твоемь. отъ кочрдж очрво нмлтъ плѣвелъ. онъ же реѵе нмъ врлгъ ѵлвкъ се сътворн. рлвн же рѣшд емочр. рсоірешн лн очрво дл шедьше нсплѣвсмъ іА М Мт 13.27, 28 3, У; дъвл длъжьннкл вѣсте ^лнмодл-въцочр етерочр ... не нмжфемл же нмл въ^длтн овѣмл нмл отъдл. которъі очрво ек плѵе въ^лк)бнтъ1-н М Лк 7.42 А; ^ьрн очрво дліжфллго тевъ вллсть. ОВЛЛДЛНЬЮ. Н ЛПОСТОЛОЧр В6ЛАЦЛ0 тн. въдАірннмъ во глетъ. повнночрнте са нгочрменомъ влшнмъ. і поклрѣнте. кое очрво очртвръжденнс- въ^ллглетъ СЕ 82Ь 5; ^ъ въ мрътвъі^ь съ німь съні-дѣмъ дл очрвѣмъ і тлінъі ... дл очрвъмъ КЛКО I СЖШТНМЪ ВЪ ЛДѢ. просвѣтнлъ естъ проповѣдь. ѵъто очрво вьса лн прѣпрость спслетъ К 13а 17-18; лепндъ реѵе. рлспдтъін же очрво кто іестъ. пнчѵннн реѵе. кгоже посълл въ нл съплсеннк мнрл С 137.29; лгі^елъ во господьнь съшедъ сь невесе. прнстжпнвъ отъвллн клмъі отъ двьрнн гровочр ... поѵ'то очрво прнде н клмъі отъвллн. женъ дѣл(л С 444.26. г) При повелително наклонение, тогдл глл очрѵеннкомъ свонмъ. жатвл очрво мъногл. л дѣллтель млло. молнте са очрво гночр ЖАТВѢ. ДЛ Н^ВСДбТЪ дъллтелд нл жатвж своіж М Мт 9.38 3. Срв. Лк 10.2 М, 3, А; і млртл млъвлѣлше о мънозѣ слочржъвѣ. стл-въшн же реѵе. гн не рлдншн (!) лн ѣко сест(р)л моѣ с-дннж ма остлвн слочржн-тн. рьцн очрво ен дл мн поможс-тъ М Лк 10.40 3, А, СК; поклжѣте мн пѣназъ. ѵнн нмлтъ оврл^ъ н нлпн-слнне. отъвѣштлвъшс- рѣшд кеслровъ. онъ же реѵе къ ннмъ. въ^длднтс- очрво ѣже сжтъ кеслревл кеслревн. н ѣжс-сжтъ вжнѣ ввн М Лк 20.25 3; нс-отъложнтс- 8во дръ^новеннѣ влшсго Е 96 1; ѵъто глешн. чѵ клсветьннѵе. мрьтвьцл іного не внднші. поклоні сд очрво въскръсъшюмочр. ВІЖДЪ въстлвъ-шллго. і Гѣ по^нлі. мрътвьць нъ есн прѣдллъ К 12а 11; н гллголлшд іемочр. ѵто можетъ сътворнтн кгоже тъі ѵьте-шн. дл вѣрочріемъ іемочр. поклжн очрво нлмъ понѣ іедно ^нлменнк. н върочр-іемъ кмочр н тевѣ С 30.19; лр^нерен н флрнсен къ пнллточр гллгол"жште. ПОМДНЖ^ОМЪ (ЛК° ОНЪ ЛЬСТЬЦЬ (6ШТ6 жнвъ съі гллголл ілко по трьрсъ дьне^ъ вьстлнж. повелн очрво очртврьднтн гровъ до третнілго дьне... съмотрн же. подовл вѣровлтн ілко очрмьрѣ. Н (ЛКО погревенъ въктъ. н (лко въстл. н то вьсе врлгъ дѣліл въівллтъ. внждъ очрво словесл сн сьвѣдътел'ьствочріжштл о всемъ томь С 439.20, 28. 2. За съотнасяне. а) Към съпоставителни и противопоставителни съюзи - л, же, нъ, овлѵе: непрево-дима. лнце очрво нвсн очрмѣете рлсж-ждлтн. л ^нлменнѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 3; овлѵе се ржкл прѣдліжштллго ма съ мъноіж естъ нл трлпе^ѣ. I снъ очрво ѵлѵьскъі. по нлреѵеночрмочр ндетъ. овлѵе горе ѵлвкочр томочр нмьже прѣдлнъ вждетъ М Лк 22.22 3; не нлшж очрво плсрсж. р<отѣлрсж очрѵеннці очрготовлті. нъ кодѣіскж К 6а 36; по^влльнл очрво кстъ твоіл лквъі. нъ плѵе по^вллено дочршн твокн дръ^новеннк С 456.15; плсъі же тлмо. очрвогъін очрво въ дрд^льствѣ. воглтън же вь всселнн С 492.23. 6) В постпозитивно главно изречение след подчинено услов-но с лфе: то, пък. лфе лн внсте вѣдѣлн. ѵъто естъ мнлостн уоштж л не жрътвѣ. ннколнже очрво внстс-осжднлн нс-повннънъргъ М Мт 12.7 3; се же вѣднте ѣко лште вн въдълъ гнъ эдлмннъі. въ къі ѵлсъ тлть прндстъ вьдѣлъ очрво БН н НС ДЛЛЪ БН подъ-коплтн домочр свое(с-)го М Лк 12.39 3, А, СК; рс-ѵе же гъ. лште внсте нмѣлн вѣръ ѣко ^ръно горюшьно. глллн внсте ОЧрВОБЫ 1021 оѵрвогъ очрво СѴКЛМННЪ ССН. ВЬ^ДСрН СА н въслдн са въ море. н послочршллл БН влсъ М Лк 17.6 3; лштс- внстс- лквндн МА. ВЪ^ДрЛДОВЛЛН СА БНСТ6 ОЧрБО М Йо 14.28 3, А, СК\ лфс- ві нснлвідьм мне нл мка вслъръѵевллъ. очркръілъ С1А внмъ очрво отъ него СП 54.13; лште во дѣло ѴЪСТЬНО БЪІЛО. то сллвьнъ очрво въі отъ ѵловъкъ слочржс-ннк прннмллъ С 262.2. е) При първа част или изречение от поредица еднородни части или съчинени изречения: пък. снм же енце нмжштс-мъ. н всъмъ свътнмомъ. отъ въ^дочр^л очрво ельньце. отъ елдовъ же дрѣво. отъ жндовъ же ^лъѵь. отъ тъклннн же рн2Д нерл^дьрлнлл С 438.14; овн очрво въжллреж въ горъі. овн же нд се-лѣуъ сжште тлілр(ж са С 98.8; н се лнце кго оврл^ъі н^мънглше. овогдл очрво вндътн н вълше съдл. овогдл же отрокл С 121.25. лфе очрво. Гр. еі ара. Ако наистина; след като наистина, н тогдд во господь ма въ посълллъ к тс-въ. некочрентн очрсрьдніе твок. лште очрво ѵловъколгсвьнъ. л нс- ѵловъкомъ творншн вндѣтн мнлость своіж С 122.26; вокводл гллголл повелъно к стъінмн н ѵьстънъінмн ^лконъі рл^лнѵьнъінмн мжк&мн мжѵнтн та. лште очрво въ непокорѣ пръвъівлкшн С 148.25. дл лфе очрво. Гр. ёаѵ 8е', еі онѵ, еі тоі-ѵпѵ. И ако наистина, тлѵе по мллѣ ѵлсѣ гллголл цъслръ къ вллженочр-очрмочр. дл лште очрво не отвръ^ж нн отъдлмъ цръкъве прлвовърънъін^ъ. то ѵ'то вждетъ того дъл"ьмл С 194.23; л нъінѣ лн велншн мн по-дов'ночрочрмочр тевѣ неѵочрвьствъночр-очрмочр въсочр пожрътн дл лште очрво рсоштешн дл пожьрж кмочр. то ндѣвѣ въ црък'внште нждеже стонтъ вогъ твон. н пожьрж кмочр С 227.20; много о въскрьсеннн нмъ гллголл. н ѵасто гллголллше. ілкоже н елмн н снн рЪША. ілко по трьрсъ дьне^ъ въстлнж. дл лште очрво не въі въстллъ ілвѣ. ілкоже лісъі пръльштенн снн С 441.29. нде очрво. Гр. цеѵтоіуе. Наистина, овлѵе въсочрс- въсѣкл сочретл. въсъкъ ѵлвкъ жнвъп. Тдс- очрво оврл^омъ х°А|_ тъ ѵлвкъ. овлѵе въсочре мжтнтъ сіа СП 38.7. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СС, СЕ, ТФ, К, С, Р, ЗЛ, X. Гр. оиѵ, хоіѵѵѵ, рёѵ, аѵ, ара, ара уе, уар, 5е, [хо] Хоітібѵ, 8р, обкооѵ, каѵ, реѵхоі, уохіѵ, хоіуароСѵ, реѵ уар, яаѵхох;, бѵхсоі;, хе, ртіѵ, 6е Я.оітсбѵ, аХКа. Вар. оѵрвоѵ^, ово, 8во, ввѵѵ. Неб. убо остар. АК, Бот, НТ, РРОДЦ. очрвовы [погр. С 492.9] вж. очрвогъ. очрвогъ, -ъін прил. 1. Беден, убог. і сѣдъ нсъ ... вндълше клко нлродъ мететъ мѣдь вь гл^офнллкніж ... і прншедъшн едннл въдовнцл очрвогл. въвръже дъвѣ лъптъ. еже естъ кодрлнтъ М Мк 12.42 3. Срв. Лк 21.2 М, 3, А, СК; ъіъ же нішть есмь Т очрвогъ вже помозі мі. помоштьнікъ моі і^влвітелъ моі есі тъі СП 69.6; кште же къ снмь ѵочрдесемъ н се въістъ. въдовнцн кокн очрво^ъ СНЪ ННОѴАДЪ кд'нлѵе съсъі С 43.12. 2. Като същ. очрвогъін т. ед., очрво^нн т. мн. Гр. о 7іёѵг|<;, оі тсеѵт|те<^, [оі] ятсохоі. Бедняк, сиромах; бедняци. кповъмь сіа гк зъло очрстъі моімн. V посрѣдѣ мъногъ въс^влліж Т. ъко стл о деснжіж очрвогллго. СПТІ ОТЪ ГОНКАШТНІ^Ъ дшж мокч СП 108.31; рлстоѵн Т длстъ очрвогъінмъ. прлвъдл емочр пръвъі-влетъ въ въкъ въкочр СП 111.9; кдннл же трепе^л н воглточр н очрвогочр-мочр. н рлвочр н своводъ. лште Н БОГЛТЪ ксн. ннѵнмже вАШте сътворншн очрво-гллго С 491.22-23, 24; очрвогъін очрво въ дрА^льствъ. воглтън же вь веселнн С 492.23; по ѵто се мчрро не въістъ про-длно нл тре^ъ сътъ^ъ дннлрнуъ н длно очрв°гъімъ С 425.21-22. 3. Смирен, покорен, слаб, беззащитен, прннмн МА ДЛ ПрОСЛЛВНТЪ СА НМА ТВОК. МН01Ж очрвогъінмъ рлвомъ твонмъ С 103.20— 21; сватъ ксн воже. нже вожьствомъ свонмъ съпочрстнвъін очрвогочрочрмочр О^БОЖЬСТВО 1022 О^БОЫСТВО ллеалндрочр. помоштъ сь невесе С 164. 12-13; Тчрлнілнн реѵе. моіл довротл н очркрлшеннк н лѣпотл кстъ. нже посълл лгТелл свокго н покръі мд очрв-огжіж ілко о\рп'вл^ъ нл (Л. С 5.5. // Прост, обикновен, ѵнм во пъвлкв-ште (!) ... нъ доврородьств0мъ лн. нъ очрво^н н отъ очрвогъ С 442.12.4. Прен. Ограничен, несъвършен, цръквъ-НЪІА ДѢТН окрьсть СТОАШТД. Н ѴЛІЖ-ште словесънллго ве^ льстн млѣкл сло-весн. съсъ очрмл св5кго длкмъ. не дл нлкръмнмъі н^ъ. очрво^н БО ксмъ н ннштн словесъі. нъ дл лквьве н ^нон пръстлвнмъ С 384.28. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. тіёѵт)?, ттоохо?, теѵіхрб?, таяеіѵбі;, етгкщ, аяороі;. Нвб. убог остар. ОА, ВА, БТР, АР, РРОДД. Срв. Убогово МИ ЕА. оѵрвожьство, -л ср. 1. Бедност, немотия, безимотност. \ ндешн въ ллврж ѵрьньцл слвъі. н повесѣдочркшн къ ѵрьньцоѵр Тѵѵлноѵр... мжжоѵр прлвьднвочр ... ВЪ БОГЛТЬСТВѢ МНрЬСТѢ БЪІВЪШЛ ... вьсего мнрьскллго прѣовндѣвъшл. н своквольствънънмъ очрвожьствъмъ. н въ^дръжлнннм' въ^дръжлвъшоѵр СА слмомочр С 294.16; сллочрстноѵр въ то годл плтрнлр^очр сжшточр ... оврѣте овллженнкл слвж дроѵржннъі прнврл-въшл рн ѵрънорн^ьць. ВЪ МНО^Ѣ очрво пльтьнѣѣмъ очрвожьствѣ ^оддштемъ. дочр^овънъінмн же БЛЛГОДѢТЬМН вогл-томъ сжштемъ С 283.9; прнде очрво господь ... отънд тн оѵрвожьство. н длстъ тн воглтьство С 348.6. //Лишение, недостиг, нямане, вндѣ же едннж въдовнцж очрвогж. вьмѣтліж-фж точр двѣ мѣрѣ. н реѵе ... ілко въдовнцл сн очрвогліл. БОЛС всѣрсъ въ-врьже. всн во сн отъ н^въітъкл въврь-гошд длръі ввн. л сн отъ ввожъствл своего СК Лк 21.4. 2. Безсилие, слабост. повелѣ лѵррнлнглнъ ... вьврѣштн плчрлл н чрлнншніж въ ог(Д> ... н се лгТелъ гнь съшедъ съ невссе ... н не длстъ огнк сътжжнтн нмл. н поіллстл ВЛЛГОСЛОВДШТЛ ВЛ ВЪ ровъ ОГ(й.НѢѢМЪ ... вллгословькнъ ксн гн ве ... нже помднж очрвожьство нлше С 5.28-29. ве^ очрвожьствл. Гр. аятсохеотсод. Без недостатък, съвършен, вллгосло-вькнъ кже отъ вогл вогъ. црь сллвъі. ѵо овъочрвожлвъін свонмъ сн. ве^ъ очрвожь-ствл СЪІ нлсъ дѣл"ьмл. дл нлсъ овогл-тнтъ свокіж вллгостніж С 326.21-22. Изч. СК, С. Гр. яеѵіос, ятсохіа, г>атертцш, аѵстгі-роабѵті, 'гаяеіѵсоак;. Вар. звожгство. Неб. убожество остар. ОА, ВА, БТР, АР, РРОДЦ. >\рвон, м. Убийство, умъртвяване, прьвъін ^ълъ сотонл къ нстьл'еннк> во очрвон прнллглетъ. н къ очрвогс. кже не тъѵыж гровочр пръдлтн очрвькнъіА ТѢЛО. нъ н рѣѵьнъінмъ водлмъ С 522.1, 2; онъ же ... гор’ко въ^дъ^нжвь реѵе. к горе мьнѣ оклглноѵрочрмоѵр ... прълкводънствомъ севе оскврьннвъін. н очрвокмъ. н съповъдовлтн нлѵьнъ. ілкоже вѣлше по нстннѣ С 523.30; понмъ мд весточрдыл вѣсъ. сьвѣт°вл мн оѵрвон кн сьтворнтн. н по сьвлж-жденнн мн оѵрвнвъ іж въврьго^ъ вь ръкж С 526.4; мнлочрн ѵлколювнвъін гн. мнлостнвъ вждн ... н не погоѵрвн мене вестоѵрдънъінрс' мон^ъ рлдн дѣлъ ... влждъ сътворнвъ. очрвон СЬДѢЛЛ^Ъ, крьвь неповнньнж пролнгл^ъ С 528.11. творнтн са ыл оѵрвон. Гр. ргаіфоѵёсо. Готвя се за убийство, глко отроцн СЪМЪІСЛДТЪ л отьцн сд нл очрвон твордтъ С 333.5-6. С. Гр. србѵоі;, ааелуеш. Неб. убой остар. ЕтМл. Сре. Убоя МИ ИД.МНЛом. >\рвонство, -а ср. Убийство, умъртвяване. ѵѵ ^авнстн. очрвонствочр роднтелк. днілволіл оврѣтѣл‘ь С 388.22-23; клннъ прѣждъннкъ. поьгё теве дѣл‘ьмл ^лвнстн. прьвок сн' оѵрвонство сътворн С 400.12; клко дАѵрндъ по ДАръ пророѵьстѣмъ ... ВЪ ровъ ЛКВОДѢНСТВЛ н очрвонствл въпадъ С 526.21. // О^БОНЦА 1023 очрврочрсъ Образно. ѵѵ веле очрмъ ве^очрмькл ... ръклмн НМЪ БЛЛГОДЪЛННКЛ длстъ. снн же н ѵръпькжште вллгодъть. очрвон-ство вь срьд'цн^ъ сьвнрлл^ж С 398.18. очрвонство ПрЪЛКОБОДЪНСТВО. Гр. фоѵо-роі/Еіа. Убийство и прелюбодеяние. нсповѣмъ са тевъ гн ... лште во са тевѣ не нсповъдъ. льстьць днклволъ очрвонствл прълководънство. {погр. вт. прѣлюводѣнствл, Север., с. 355, бел. под линия) ржглд са ые остлнетъ са меые С 355.4-5. Изч. С. Гр. фбѵо<;, фоѵоктбѵоі роиХаі. Нвб. убийство ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрвонцл, -а м. 1. Убиец; човек, който убива, н клже въ лъпо кръітн пленн-ЦА. тѣмн очрвнтн очрвонцъ н достон-ыъіа сьмрьтн ые очрвнвлкте. нъ ве^вн- НЪНЪІА Н ПрЛВЬДНВЪІА МЖѴНТ6 С 397.30; къін снцъ ^лконъ очрвонцА почрштлтн. н кже очрвнкнъінмъ жн^нь длктъ. того погочрвнтн С 398.7. 2. Унищожител, изтребител, не ^лвнстьлнвъін^ъ невндъннко. нъ р<вл-ЛАШТннр^ъ вогопо^нлннко. не очрвонцъ непрнкл^ньствочр. нъ мллдъін^ъ ве^ъ-ловнк С 340.25. Изч. С. Гр. фоѵебс, о фоѵсоѵ. Нвб. Вж. при 0ѴБННЦ&. очрвонѵьнъ, -ъін прил. Смъртоносен, пагубен, убийствен, море своа вльнъі СЪПрАТЛА нл шъствнк вллдъіцѣ гото-вылше са. л онѣ^ъ срьдьце вльньнъі-нмъ очрвонѵьнъін^ъ (ѳлг. вльнъі словесъ очрвонѵьнъі, Север., с. 399, бел. под линия) очрстъі пѣніллше С 399.9. Изч. С. Гр. іЭаѵатгіфбро^. Нвб. Срв. убой м. остар. ЕтМл. очрвоілтн са, очрвокж са, очрвоншн СА св. Убоя се; почувствам страх, боязън; изплаша се. і не очрвонте са очрвнвлкж-цін^ъ тъло. I дша не могжштъ очрвн-тн. вонте же са плѵе. могжфллго н дшж н тѣло погочрвнтн М Мт 10.28 3, А. Срв. Лк 12.4 М, 3, А; С 175.15; і слъішлвъше лр^нерен н флрнсен прн- тъѵж его. рл^очрмѣшА ѣісо о ннр^ъ гллше. I НСКЖШТ6 1АТН н. очрвоъшд СА нл-родл понеже ѣісо пророкл нмъл^ж н М Мт 21.46 3. Срв. Мк 12.12 М, 3; Лк 20.19 М, 3; прнстжпь же н прнемъі едннъ тлллнътъ реѵе гн. въдъ^ъ та ъко жестокъ есн ѵлкъ ... і очрвоъвъ са шедъ съкръір(ъ тлллнтъ твон вь ^емн М Мт 25.25 3, А, СК. Срв. С 369.24; С 377.5; гь плсетъ мка і ніѵе-соже мене лішітъ ... не очрвокж ска ^ълл ъко тъі со мнокж есі СП 22.4; трд-слвнце сжфнъ въ ѵЯоцъ семь. очрвон са гл. I очрмрътвн са. егоже очрвоъ са рл^-вонннкъ. I реѵе поманн ма гТ въ црствьн твоемь СЕ 50Ъ 12, 13; очрвон са въжн. не въ^врлтн са. нн едннъ. нн съ ннъмн. ^ълъімн дкъі. неѵнстъімн СЕ 54Ъ 26; і вл ілвл очрвоклтъ са. і рл^очрмъкжтъ д)<омь БЛЖДАШТеН рл^очрмъ К 1а 13; внтллнн же поклше гллгол"а. господь свътнтел"ь мон н съплсъ мон. кого очрвокж са С 235.23-24; отъвъштлвъ же стъін влрлр<нснн ... слочргъі СОТОНННЪІ Н КНА^Н гръшьннн ... не нмлмъ очрвоклтн са отъ вогл влшего С 264.10; н се львъ ндълше нл сьрА-штж нлмл. н очрвокл^овъ СА ^ъло. н кръпость не остл въ нлко С 297.1-2. // Образно. ^емлъ очрвоъ скч н очрмлъѵл. вьнегдл воскръснетъ нл сждъ въ. дл очрплсетъ вьска кротъкъііА ^емлі СП 75.10. Срв. К 126 5; не очрвоітъ ска сръдьце мое СП 26.3. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. фо-Реоцаі, беЛіасо, ятоёораі, беібсо, сабёораі, катаяХрааораі. Вар. оѵрвоѣтн сд. Нвб. убоя се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрвпнтн са [погр. СЕ 104а 21] вж. очрпнтн СА. оѵрврочрсъ, -а т. Кърпа, дрочргъі прнде гла гн. се мънлсъ твоъ кжже нмъ^ъ. положенж въ очрврочрсъ. воъл^ъ во са теве. ѣко ѵлвкъ ъръ есн М Лк 19.20 3, А. //Покривало, н се рекъ ... лл^лре грАДН вонъ. і н^нде очрмеръі. ова^лнъ ОЧ^БО^АНТН 1024 оѵрвѣжнфб ноглмл н ржклмл. очркроемь. і лнце его очрврочрсомъ ова^лно М Ио 11.44 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. аоѵбарюѵ. Нвб. убрус диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрвоѵрднтн, очрвоѵждж, очрвочрдншн С6. Събудя, разбудя някого, лл^лрь дроѵргъ нлшъ оѵрсьпе нъ ндж оѵрвочр-днтъ кго С 314.10. Изч. С. Гр. йджѵі^м. Нвб. Срв. [съ]будя, [раз]будя, [про]будя. оѵрвоѵрднтн са, оѵрвоѵрждж са, оѵрвоѵрдншн са се. Събудя се, стана от сън. петръ же Н СЖШТЛЛ СЪ ННМЬ БѢЛ^Ж ОТАГЪ-ѵенн съномь. очрвочрждъше же са вндѣ-ША СЛЛВЖ 6Г0. I овл МЖЖЛ СТОКАШЛ съ ннмъ М Лк 9.32 3. Изч. М, 3. Гр. бкхурруоресо. Нвб. Срв. [съ]будя се, [раз]будя се, [про]будя се. очрвѣгнжтн, очрвѣгнж, оѵрвѣгнешн се. Избягам, дезертирам. кд'ного же тъѵыж остлвншд ве ѵьстн. недостоннл рекше. сжштл невесъскъін^ъ ѵьстнн. нже лвнк протнвж волѣ^нн не сътрь-пѣвъ. къ рлтънъінмъ очрвѣже ... воннъ очршндь рсрлвъръш. ПЛѢНЬННКЪ ОВЬѴА ХІО С 93.10. Изч. С. Гр. апатодоХш. Нвб. убягна, убягвам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрвѣднтн, оѵрвѣждж, оѵрвѣдншн Сб. Убедя, накарам, уговоря някого да извърши нещо. і лвне оѵрвѣдн нсъ очрѵеннкъі вьлѣстн въ корлвь. і влрнтн н нл ономь полочр. доньдеже отъпочр-стнтъ нлродъі М Мт 14.22 3, А. Срв. Мк 6.45 М, 3; н реѵе гъ рлвочр. н^ндн нл пжтн н ^ллжгъі. н оѵрвѣдн вьннтн. дл нлплъ(нлплъ)ннтъ СА домъ МОН М Лк 14.23 3, А, СК; о флрнсѣ оѵрвѣж-дъшннмъ нсл М187 24 3; і гле нерѣн къ нгочрменочр ... ѣкоже нъі есн очрвѣ-днлъ овъіѵлн сътворнтн. пострѣірн врлтрл къ ^оѵр прншедъшл. можешн лн БЛЛГОДѢТНІЖ ^воіж. овржѵнтн врлтрл СЕ 82а 7. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. аѵаукб.дсо. Нвб. убедя, убеждавам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрвъжлньк, -1Л ср. Избягване, измъкване, избавяне, се же н реѵе нлн прн-тьѵеіж съкл^ла. н вьсъініла (Ж нлн покл^ла. ілко лште н ѵловѣколювьцн вждемъ по съмрьтн. ннѵ'тоже отъ того прноврдштемъ нл оѵрвѣжлннк С 374.5-6. Изч. С. Гр. то біафггуеГѵ. Вар. оувѣжыініе. Нвб. Срв. убягване НГер, ЕтМл, АР. оѵрвѣжлтн, оувѣжж, оѵрвѣжншн се. 1. Избягам, отдалеча се с бягане. Тѵолннъ отнде бѣжлвъ. -о-омл невѣрн-емъ очрдръжлн' въістъ. н се д'вл бѣстл от' нн^ъ нджштл. стрлуомъ рѣстл оѵрвѣ-жнвѣ увѣрн. воілуныж ОТЪБѢЖНВѢ С 472.2. 2. Прен. Избегна, отърва се ОТ НеЩО ИЛИ НЯКОГО. уМНІА НфАДЬѢ ерсндъновл клко оѵрвѣжнте отъ сждл нсонъскллго М Мт 23.33 3; сего рлдн (по)довлетъ. лнше нлмъ вннмл(тн сл)ъішлннемъ дл (не к)о(гд)л опл(де)мъ. Лфб бо гллное лнглъз (сло)во БЪКТЪ н^вѣст(...)ко прѣстжпенне н ослочр(...)рл-ведъно прнАТЪ въ^(...)ко мъі очрвѣ-жнмъ Е 9а 4; вже моі ... дллъ есі воіАфінмъ сіА теве ^нлменье. оѵрвѣжлті отъ лнцл лжкл СИ 59.6; ннктоже вь цѣслрнрсъ въістъ ве съмрьтн. ннктоже овьштллго коньцл очрвъжл С 238.11; іы нъі ^с. дл нже ѵьстьноіж кго кръвнвп покропнмн. н оѵрстънъі ЛКЪІ прлгъі нл^нлмснліжште. очрвѣждтъ прокоѵр-ждліжштллго оржжніл С 332.3. М, 3, А, СК, Е, СП, С. Гр. фебусо, ёкфебусо, біафЕоусо. Вар. оувѣжлті. Неб. Вж. при оѵеѣгнжтн. очрвѣжнфс, -л ср. Убежище, прибежище. Тѵѵлнъ ... помъіслнвъ вь севѣ гллголл. лште сд не пеѵетъ богъ мнокк. то въскжіж н жнвж. н снцс- ВЪІШЬНІЛЛГО положнвъ сс-вѣ оѵрвѣжнштс. прѣвъі Бе^ъ очржлстн С 292.16-17; съ же грлдъ дъллнь въіст(ь) (въ тврьдо оч|,в)ѣжТфе н нл спсенне Т нл жн^нь вльглромъ. НЛѴАТЬ жс- В 4.9. Изч. О^БѢЖЬЫЪ 1025 О^ВѢАѢЫЬГС С, В. Цз. кашфиуіу Вар. оувѣжнште, оѵг.ѣ- жТіро. Неб. убежище ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. очрвѣжьнъ, -ин прил. Свързан с убежище, прибежище. вѣстъ во то н сльнце. того во рАДН н очрстжпн да ношть вь днн сътворн. ВѢСТЪ БО то н ^емыл того во рлдн просн мъста оѵрвѣжьнААго С 503.18. Изч. С. Гр. [тті$] фиуп?. Неб. убежен ОА, ЕА. оѵрвѣлнтн, оѵрБѣлнк, оѵрвѣлншн св. Избеля, направя бял. і бъіша рн^н СГО ЛЬШТАШТА СА ВѢЛЪІ ВѢЛО ѢКО СНѢГЪ. ѢЦѢ^Ъ НС МОЖС ГНАфен НА ^емн Дгако очрвѣлнтн М Мк 9.3. Изч. ш. Гр. Хегжаіѵш. Неб. убеля [се], убелям [се] диал. ВА, Дюв, НГер.ДА. оѵрвѣлнтн СА, оѵрвѣлкк СА, 0\рВѢЛНШН СА се. 1. Стана бял, избеля се, изчистя се. окропшл мка ософомь оѵнфж СКА. 0МН6НН МКА ПАѴС СНѢГА оѵрвѣлкж СІА СП 50.9. 2. Прен. Очистя се, стана праведен, нспоеѣмъ са тевъ господи вьсѣмъ срьдцемъ монмъ. ашто во са ТСВѢ N6 НСПОВѢМЪ АКЪІ СНЪГЪ N6 очрвѣлж са С 355.1-2. Изч. СП, С. Гр. Хегжоаѵораі. Неб. Вж. при оувѣлнтн. о\рвА теждут. Възклицание за израз на възмущение, негодувание: у! уха! мнмо ^одАштен жо уоѵрлѣлуж н ... I ГЛАГОЛКгГчШТС. ОуВА. рА^АрѢіАН црквъ. I трьмн ДСНЬМН СЬ^НДАКА съпсн севе. АШТО СНЪ БЖНН ССН. СЪЛЪ^Н съ кргА М Мт 27.40 3, А, СК. Сре. Мк 15.29 М, 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. От гр. она. Вар. оуккл. Неб. 0. 0\рврАфАТН СА, 0\рврАфАКК СА, 0\рВрА-флкешн са несв. Отвращавам се, изпитвам гнус. ЛОБЪІ^ААШС ВЛАДНК/Гч СН ... трьпнтъ ТН ВЛАДЪІКА ТрЬПѢ-ЛНВЪІН. не ^ЪЛААГО СМрАДА ТВОІСГО ЛОВН^АННКА ОЧрВрАШТАА СА. НЪ КЖС ТН ВѢ ДАЛЪ ДАрЪ. НС ТВ°Н^Ъ Н^СМЬА ОЧГСТЪ С 426.11. Изч. С. Гр. алоатрефороа. Вар. о^врмитлтн сд. Нвб. Срв. [от]вращавам се. очрврѣстн, оѵрврь^гк, оѵрврь^ешн св. Отворя, открехна, да ннколнже въ простж очрврь^ъ а^ъмсъ двьрнн н^ндетъ. нъ ІСГДА севъ доврѣ очрстронтъ. ТЪГДА съ всс-кж крАсотокж да нс^однтъ С 497. 19; н съ многокж молнтвовк молаштн ПрНАТН КЯч. Н МАЛЪІ ОЧрврЪ^Ъ Н ВНДѢВЬ Кйч МНѢАШС мьѵьтогр внтн. н пръкрь-стнвъ севе ^Атворнвъ ^лклкоѵн двьрн С 515.13. Изч. С. Гр. аѵатгетаѵѵнрл, яараѵоіуѵнрі. Нвб. Срв. увръжа диал., увържа ЕтМл, НГер. оѵрвъі теждум. о\рвн мьнѣ. Гр. оіроі, оваі рог. Горко ми, тежко ми. очрвъі мьмьн-ѣ-ко прішельство мое очрдАлн сьа. вьселн^ъ ска вь селА тсмьыаѣ. мьного прішель- СТВОВА ДША МОѢ. СЪ НСНАВНДКАШТНМН мнрА бѣ^ъ мнренъ СП 119.5; оѵрвъі мьнѣ очрвъі мьнѣ. побѣждснъ въі^ъ МЖЖН СНМН СВАТЪІНМН. Н ВЪІ^Ъ ВЬСѢМЪ въ ржгъ С 78.27. Изч. СП, С. Нвб. уви! ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. оѵрвѣдѣньке, -КА ср. Познание, знание, узнаване, а тъ црогр мокемогр ^соѵр ПОВННОЧрКйч СА. А НС ѴЛОВѢКОМЪ НС ВЪДЖШТННМЪ ВЛ. МОЛНТН СА оуво ТЬ. на повелѣно кестъ намъ кестъ. да некелн ОВрАТАТЪ СА Н прннмжтъ ОѴрВѢДѢННІС нстннъі С 106.12-13; влагословыснъ кесн гн ве отецъ нашн^ъ. нже рАВА свокего АлеіАНдрА добысстьнѣншннмн трочрдъі. крѣп'і<А на твоіе очрвѣдѣннке. се очрво скврьн'нААГ0 томеннк- ан'тоннна. на осрАМЬК-нніе прнведъ С 161.13; многомнлостнвъін же въ вьсд ѴЛ°ВѢІСЪІ ^ОТАН СЪПАСТН. Н НА ОЧрВѢДѢНЬКС НСТН- нъі прнтн. не попочрстн вьсемоѵр грлдоѵр н ^емн погъіб'нжтн отъ сотонъі С 535.24; прндошА тър. вндцн. н СЛАВЫА^Ж 0 ВСѢ^Ъ В А. Н^ВѢТОМЪ О^ВѢАѢСТД 1026 оѵ^вѣрнтн тѣлссьнъіа стрлстн. н іелннл, нл очрвѣ-дѣные нстннъі своіоа прнвед'шллго С 669.4. Изч. С. Гр. ёяіуѵсоац. Вар. очрвтдѣннкі. Неб. уведение остар. ВА, НГер, ЕтМл. очрвѣдѣстл [погр. СК Лк 2.27] вж. въвестн. оѵрвѣдѣтн, очрвѣмь и очрвѣдѣ, ОѴВѢСН се. 1. Узная, разбера, науча, і ^лпрътн нмъ мъыого дл ннктоже N6 очрвѣстъ сего. і реѵе длтн с-н ѣстн М Мк 5.43 3; і въістъ егдл са въ^врлтн. прннмъ цсрствне. і реѵе дл прнгллсАтъ емочр рлвъі тъі, імъже длстъ съревро. дл очрвѣстъ клкж кочрпліж сжтъ сътворнлн М Лк 19.15 3, А; вже тъі очрвѣдѣ ве^очрмье мое, Т прѣгрѣшеміѣ моѣ отъ теве ые очртлішіА сьх СП 68.6; едл когдл рекжтъ ка^ъіці къді естъ въ Т^ъ. Т очрвъстъ С(А ВЪ (А^ЪІЦѢ^Ъ. прѣдъ оѵімл ылшімл. месть кровьвн рлвъ твоірсъ пролнтъіА СП 78.10; н очрвѣ-днте ѣко очрднвн гь п^вънллго своего. гь очрслъішнтъ ма егдл въ^овж ісъ немочр СЕ 73а 9-10. Сре. СП 4.4; тогдл нс реѵо, съгрѣші^ъ прѣдлвъ кръвь ноповіннж ... понеже весточр-ДЪНЛѢ дръ^остъ СЪВЪІСТЪ СА. I Дѣтѣ-ЛЬ СЪКОНЬѴЛ СА. тогдл лі очрвѣдѣ грѣ-^ъ К 5Ь 19; слмъ прндо^ъ лнточрплте прѣдъ ТД ... въскорѣ очрво творн іежс рроштешн. дл очрвѣсн отъ нскочрсл сего. ІАКО ^совн іесмъ воннн ... нсповѣднн сжштс о къ^но^ъ С 99.30; ^с въ мрътвъін^ъ С (ЛіМЪ СЬННДѢМЪ. дл ОчрВѢМЪ ТЛННЪІА АЖО точр, дл рл^очрмѣіемъ вжніж тлннж С 449.16. 2. Разпозная, различа, тъі въ мон н гь ... тъі въ сьмрьтн, ТЪІ ВЪ ЖНВОТѢ ... ТОВС ВНЖДЖ ПЛЬТѢНЪІНМЛ оѵнмл ... ОЧрВѢДѢ въ тд отцл тн вожьство. ЮДНОГО ТА ГЛ Н ВЛ НСПОВѢДАІЖ С 505.14. // Позная, открия, послочр-шлн очрво мене. н остлнн сд бѣсовлнніл своіего... очрвѣждъ богъі н съплсн сд. н л^ъ повел'ж врлѵемъ нцѣлнтн тд С 115.3; л^' грѣнГнън. очрвѣдѣвъ тсвс ъ 0, вже (!) мон. кл(ж са вьсеіл ^ълобън. іжже с'творн^ъ. к’ тевѣ прн(н)тн съгрѣшлід. Н ^ОТА прлво слочржнтн тевѣ Р VII 4.24. 3. Забележа, схвана, съмотрнвъ очрво цѣслрь мѣсто то. н очрвѣдѣвъ ілко сѣть съмрьтънл гсстъ, повелѣ вьврѣштн н точр С 193.18-19; очрнторъ же вѣлше прѣгрл-днлъ много мѣсто. многлмъ ^ЛѢВН-нлмъ. н велнклмъ. очрвѣдѣвъ же ілко влрнлъ іестъ слторнннъ. пеѵлльнъ въістъ ^ѣло С 204.28-29. ~ са безл. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. уіуѵсЬакш, ёяіуіуѵсоакш, еТбоѵ, иаѵОаѵш, уѵсор{дсо, ёяіатараі, катараѵдаѵсо [вар. Оеаодса]. Неб. уведй ЕтМл, НГер. очрвѣрнтн, о\рвѣр(ж, очрвѣрншк се. Ув накарам някого да повярва, убедя стъін же кононъ въпрлшллше н^ъ ржглА сд. слъішлсте лн очрво отъ ьГего гллсъ ... онн же рѣшд. нн нъ овъіѵлн отецъ нлшн^ъ очрвѣрн нлсъ. онъ же кь (ГНмъ. нъ от’цн влші лкъі весловесънл(л жнвотънл очр прѣльстн бѣл^ж С 27. 14-15; нлѵдшд гллголлтн къ прл-вед'ночрочрмочр. клко можешн очрвѣрнтн нлсъ (лко іестъ вогъ. вдштнТ нлшего вогл. нлмн ѵьстьночр сжшточр С 30.10; ѵ'то очрво р<оштете моіемочр лн вѣрочрюте вогочр нлн влшсмочр ... нже очрво реѵетъ лъженмснънън вогъ покорите лн сд юмочр ... очрвѣрншд же іего о семь С 33.9; вл овл слочр^ѣ сотонннѣ. іеште лн не очрвѣрнтъ влю прьвъін нлѵдтъкъ мжклмъ. нлѵнѣтл н вътороіе С 75. 1-2. // Дам доказателство, вѣдъі бс юго нстоіс н волнкоіе поклілные. толн-ІСЪІНМЪ Н ТАКОВЪІНМЪ грѣ^омъ про-штсные полочрѵн. н р<отд слмомочр іемочр очрвѣрнтн прѣподовьночрочрмочр мжжочр. Н ВЬСѢМЬ лвнтн покллныл снлж С 529.11. Изч. С. Гр. яютбоцш, яе(і5(0. Неб. уверя [со], уверявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. очрвѣрнтн СА, очркѣркв СА, ОѴрВѢрНШН СА сѳ. 1. Уверя се, убедя се, повярвам. О^кѣровьтн______________________1027 й н ^ н вл навъіко^ъ, обнска;<ъ рлчктк н нстннж оврѣто^ъ, н сконмн прьстъі о\рвѣрнр;ъ сд С 610.19-20, 2. Потвърдя се, окажа се верен. ВЪ^ДВІГЯч рѣкъі гласъі своіа ... днвьыъі ВЪІСОТЪІ МОрЬСКЪІГА ДНВОНЪ ВЪ ВЪІ-шьнірсъ РЬ. СЪВѢДѢЖѢ ТВОѢ оѵрвѣ- рншіл сга зѣло СП 92.5. Изч. СП, С. Гр. 7патбо|ші. Неб. Вж. при оувѣрнтн, оѵрвѣровлтн, оѵрвѣроуіж, о\рвѣро\рюшн св. Поверя, доверя, ілкоже тевѣ свокт; пльть о\рвѣро\рютъ. нѣсн дръжллъ югоже сд отъвръже С 512.11. Изч. С. Гр. Ецтпатеисо. Неб. Сре. увярвам НГер. оѵрвѣтъ, -а т. Утеха, утешение, успо-. коение. гГ вже нашъ. оѵртѣшенню СКрЪБАфННМЪ. I ПЛАѴГЖфННМЪ СА 0\рВѢТЪ. I В'СѢМЪ ОЧрНЪІВАІЖфННМЪ ^Астжпленне съі СЕ 57Ь 1; н ^оштетъ БОГЪ ДА КСН ВЪ ПЛЬТН НА оѵрвѣтъ. н оѵртврьжденню КрѢПДШТННМЪ СД ВѣрЪІ рАдн С 295.24. Изч. СЕ, С. Гр. яарйкХрот?, яарар\)іЭ(а. Неб. 0. оувѣтьынкъ, -а м. Утешител; застъпник, защитник, Афо кто лювнтъ мд. Н ^АПОВѢДН МОА СЪБЛІОДОТЪ, Н А^Ъ о\рмолж оца. Н ННОГО ОѴрВѢТЬННКА ДАСТЪ ВАМЪ. ДА СЪ ВАМН ОСТЪ ВЬ ВѢКЪ СК Йо 14.16. Изч. СК. Гр. ларакХіугск;. Неб. 0. ОѴрВѢфАВАТН, ОѴВѢфАВЫЖ, ОиВѢфАВМО- шн несв. 1. Увещавам, убеждавам. ГЛА НМЪ ОѴрВѢШТАВАА, N0 ДАГАТН ДАрА вжніл на ко\рпл’н. НЪ ГЛА НМЪ ПЛѴ0 ДАДНТО А ННШТННМ'. А^Ъ ВО ССГО НО въ^мж С 518.14. // Насърчавам, окуражавам, ободрявам, н наѵдста ОѴрВѢШТАВАТН А ГЛАГОЛ'ЖШТА. НО 0Ѵ)*В0-НМЪ СД ННѴЬСОЖО ВрАТЫА н отьцн, нъ ВЪ НМД рАСПДТААГО. ПОСТрАЖДАМЪ. ВЪ ЮДННЪ ѴАСЪ. да прннмомъ вѣѵьнъін жнвотъ С 255.28; нъ мАНАСтъірА отъ- ШЪДЪША ГАКОЖв рѣ^омъ. ТЖЖДШТААРО О^КѢфАТН ЖО БрАТА ОТНТН ^ОТДШТА О^ВѢШТАВАА-ШО ГЛАРОЛД. ПОМЛЬѴНМЪ БрАТО н вѣроѵр- нмъ С 290.12. 2. Подкрепям, зачитам. АШТО ВЛАДЪІКЖ корншн МОНО рАВА КАКО ОЧрВѢШТАВАЮШН. Аште мн не дръжншн Вѣръі кдко мн прд^дь-ноѵрюшн памдть С 510.15. Изч. С. I)з, пеФсо, ѵоийЕіеаэ, ларарийеоцт, яЗер-сотеііш. Вар. сѵрвѣштлклтн. Неб. увещавам ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, 0\рВѢфАВАТН СА, ОѴрВѢфАВАЯВ СА, 0\рВѢ-фАВАКШН са несв. Разобличавам се, разкайвам се. н свонмн грѣ^ъі самн сд очрвѣштАВАіжтъ. н съгрѣшенннмъ пр°стътд просдтъ. отъ ѵловѣколюбьца сждна С 390.12. Изч. С. Гр. катпуоресо. Вар. о^кТштлклтн сд. Нвб. увещавам се ОА, АР. оѵрвѣфАньм, -га ср. Увещание, убеждаване, наставление, н вьсн прѣсто- АШТНН ОѴрЖАСЬНН БЪІВЪШе ГЛАГОЛАА^Ж. КАКО снн тръпнтъ, не ПОСЛОЧрШАГЖШТОЧр ЖО стоуочрмочр АЛОйАНДрО\р. ОуВѢШТА-ННІА КНДЖА. НН ноѵрждд. НН рАНЪ. НН гнѣва С 162.11; съврАшд же сд мѣ- СДЦА МАНА. епнскопн же Н ЦѢСАрЬ. н СВДТЪІН ОТЬЦЪ НАШЪ НСПОВѢД'ННКЪ нсакн н вьсѣѵьскъі сд дѣашд прнсъ-въкокрпнтн А ^ОТДШТО. КЪ ПрАВѢН н ко^гѴносжштьнѣн Вѣрѣ. ОНН ЖО МАЛ рАДНВЪШО 0 ТОМЬ. Н О^ВѢШТАННІЛ Т (I) НН ВЪ ІСЖІЖ ЖО НАМѢННВЪШО рѣшд С 201.28; ^ьрн во колнко тъгда наведе ОТЪ НЮДННЪІ доѵршд. ВОСѢДОВАННІО овъіѵан. овьштню южо на трепе^ѣ. ѵо^досл оѵрѵенню. оувѣштлнню наіса-^анніо С 411.30. Изч. С. Гр. параіѵеои;. Вар. о^кѣштмініо, Неб. увещание остар. ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. ОѴрВѢфАТН, оѵрвѣфмя;, ОѴрВѢфАМШН се. 1. Увещая, убедя, склоня. рА^воннн-цн же ^ѣло прнвлнжівъшо сд къ МѢСТОѴр. Н МОЛДШТО СВОЮГ0 СТАрѢНШННЖ КОПНА ПрНСТЖПНТН СЬ ГбНМН ОѴрВѢШТАТН N0 МОГОШД. Н ОСТАВНВЪШО юго очрстрь- мншд сд на мѣсто С 37.29; на оѵртрнгА ОЧ^ВѢШАТН 1028 ОѴрВАЖА&ТН же прѣдъсѣдъ млгнъ. повелѣ прнвестн стллго ннсніж. се помъіслнвъ. нлн дл очрвѣштліж отъвръштн сд эднстосовл нмене. нлн дл мжѵнтъ іего доньжде прнведенъ вждетъ стъін кононъ С 46.19; онъ же отвр'^ъ очрстл своіл н реѵс-тлко. вьсѣѵьскъі прнмъіслнвъше не мого^омъ н^ъ очрвѣштлтн. отъврѣштн сд ^л своіего н въітн съ нлмн С 59.8-9; ешл могль въі^ь л^ь влсь очрвѣштлтн крьстнілномь въітн С 131.10; пове-лѣыо тн есть нлн оѵрвѣштлтн нлн мж-ѵнтн. лшт‘ не можешн очрвѣштлтн то мжѵн С 131.23-24, 24-25; овлѵе оѵрво н вь темннцж мыо^н отъ стрлнъі прн-^ождллрсж. очрвѣштлтн }<отдште. н слъішдштс- нрс' отъвѣтъ днвьглрсж сд С 134.16. 2. Умилостивя, успокоя, н Лфе се очрслъішлно вждетъ очр гемонл. мъі очрвѣфлемъ і. н въі вес пеѵллн створнмъ СК Мт 28.14; помъішліла н БОА сд. кдл клко въ отъѵллынн прѣ-бъівъ. до ісон'цл дшж своіж погоѵрвнтъ. н ілкоже нл мно^ѣ іслжд. молд прнпл-ДЛА. 1СЛЛН1ЛА СД. очрвѣштлтн КГО N6 вь^може. сътжжнвъ сн стъін С 527. 14-15; текошд къ прѣподовьночр-очрмоѵр въ плмдтн. плтрнібНю еппочр. ілкоже могжшточр очрвѣштлтн прлвь-дылТо. н прошеньк нл дъло прнвестн С 561.12. Изч. СК, С. Гр. теѵйсо. Вар. оувѣштлтн. Неб. увещая, увещавам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрвѣфлтн са, очрвѣфліж са, очрвѣфлкшн са се. 1. Вслушам се в съвет, заповед, молба и под.; послушам, тѣмьже прнплдліж тн. поісллыѣіа колѣнъ срцл моего. очрмнлосръдн са нл МА ОКЛЛНЛЛГО. очркротн СА. ОѵрВѢфЛН СА. прѣѵнстъііА тн млтерн рлдн СЕ 19а 11-12; онъ же очрвѣштлвъ сд. н то\р лвнк срьдьцс въдлвъ прошллше кръ-штеннгл С 25.5; лрулг'г"елъ же рлуоу-мѣвъ ісононл оѵрвъштлвъшл СА. н вьсъмъ очрмомъ прТнмъшь СЛОВО, н просдштл кръштенніл. веде іего къ водъ С 25.9-10; повъдлл^ж іемоѵр въівъшек мол"лл^ж іего постлвнтн Т нл пжть. ономоѵр же очрвъштлвъшочр сд. н молнтвж сътворнвъ. отьнд отъ іГн^ъ невндѣнніемъ лр^лг^еловомъ. дл вьсн въівъшні пондошд вьслѣдъ іего С 32.17; ^рнстосъ мн дл нлѵ'нетъ слово, іедннъін прѣмждръін. н пръмждръі-нмъ нспрлвнтел"ь. въ ржцъ во кго н л^ъ н словесл моіл. о томь очрво жнвжште н двнжжште сд. оѵрвъштлнте сд нже нмене мокго прн^ъвлннн. не мока рлдн немоштн. ^лтъкнжтн слочррс^ влшнр;ъ С 532.25. // Вразумя се. се стлрѣн влсъ очрктімонъ въдлстъ сд. н жрътвж сътворн. очрвѣштлнте сд н въі. въпрл-шліжтъ во влсъ лепндонъ. (!) н ечрктн-монъ С 136.28. 2. Покоря се, подчиня се на някого, прнведошд нр;ъ нл срѣдж. н прнстлвншд НМЪ КЪІА отъ съворл съ п°лемономъ. молдште сд н гллгол'жште. очрвъштлн сд нлмъ пно-ннк. ілко теве лгсвнмъ. н многл рлдн достоннъ ксн жнвъ бъітн С 129.26. Сре. С 131.8; С 131.22. 3. Помиря се, спогодя се с някого, вждн очрвъ-фЛКА са съ сжпьремь свонмь скоро, доньдеже есн ыл пжтн съ ннмь. дл не прѣдлстъ теве сжднн. і сжднн та пръдлстъ слоѵрзъ. і въ темьннцж въвръжетъ та М Мт 5.25 3. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. тіеііЗораі, катаѵиосорга, ейѵоЕМ. Вар. оувѣштлтн са. Неб. Вж. при очувѣфлтн. ОѴрВАДЛТН вж. НбОЧрВАДЛІАН. 0\рВАЖДЛТН, 0\рВАЖДЛ1Ж, ОѴрВАЖДЛКШН несв. 1. Изсушавам, правя нещо да изсъхне, ѵръвь срьдьце джвочр (лдъі очрвдждлктъ С 399.26. И Образно. къін лн нс-джгъ о ^рлкоѵр довротж прокочрднтъ. 1ЛК0ЖС- ^лвнсть довръ цвьтжштнУ цвѣтъ. ЛІОБЬВС очрвдждлктъ С 399.19. 2. Прен. Съсипвам, убивам, унищожавам, снцс н ^лвнсть срьдцс- нмѣіжштллго іж. съ стрлнъі ілджштн очрвдждлктъ С 399.28. Изч. П^КА7АТН 1029 О^ГЛЖААТН С. I)}. цараіѵм. Вар. оувАждлтн. Нвб. Срв. увена, увянвам, повена, повян-вам диал. ОА, ВА, РБЕ, ДА. ОчрВА^АТН1, ОЧрВАЖЖ, ОуВАЖвШН Св. 1. Увържа, омотая, увия. лл^лре грддн вънъ. н н^лѣ^с- мрътвъін очрвд-^днъ очркрон. ЧѴ ве-ле ѵочрдесА днвьнд. (СЖС- дочршж отъ ж^ъ сьмрьтънъінрсъ отрѣшъ С 311.13. 2. Прен. Обзема, завладея, тѣмь пророкъ молілшс- сд глагол“а. рАждь^н НСТ6СѢ мон н срьдьце мн. стоѵрдс-нніж ЕО нсѵьстніа. вьсе ѵловѣѵьство очрвд^дно бѣашс- С 349.2-3. Изч. С. Гр. 5еш. Вар. о^вл^дтн. Нвб. увежа диал. НТ, НГер, ЕтМл, ДА. 0\рВА^ЛТНп, 0\рВА^А1Ж, ОчрВА^АКШН НвСв. Ставам жертва на кроежи, интриги, уплитам се [прен.]. въ гръдості НСѴЬСТНВАГО ВЪ^ГДрАС-ТЪ С1А НІфбІ. 0\рВ(А^А(ЖТЪ въ сьвѣтѣуъ (АЖС ПОМЪІ- шаѣіжтъ СП 9.23. Изч. СП. Гр. спЛХарРаѵораі. Вар. оувіл^чтн. Неб. Вж. при очрвА^дтн1. 0\рВА^НЖТН, 0\рВА^НЖ, ОЧрВА^НбШН С6. 1. Заплета се, омотая се; впримча се [образно]. въ^дрлдоуемъ сьа. епни твоемъ. чргдьвж іа^ъіці въ плгочрвѣ іжже створншд. вь сѣті сеі іжже съкръі-шіа чрвкд^е ногд і^ъ СП 9.16. 2. Прен. Уплета се; попадна в нещо. ^насмъ естъ гь сждъбъі творгач. вь ДѢЛѢ^Ъ ржкочр своею очрвьь^е грѣшьнікъ СП 9.17; прннмн влддъіко н нъііГѣ съвон-нъі моа. оѵрвд^ъшд очрво вь СѢТб^Ъ ДНІАВОЛѢ^Ъ. НЪНГѣ же ПрНБѢГАІЖШТДА къ твоіен благъіьГн С 110.1. 3. Прич. мин. деят. като прил. оѵрвд^ъін. Гр. оЛюѵ. Прен. Изпаднал в плен [на греха], ѵѵ ве^оумые плѵс- же чѵ сьревролмвьство. вьсе бо то породн ^ъло ... снце бо іестъ ^ълъін корень ть. бѣса ЛЮТѢН. очрвд^ъшдд ВЬ^ВѢШАА ДОЧрША. н творнтъ вьсего не ^натн. н севе н блнжьнаа С 411.24. Изч. СП, С. Гр. сгвЛХарРаѵсй, яауібеиорса. Вар. ОЧрВА^МЖТН, ОуЕІА^ІЮТИ. Неб. увежа, увяжа диал. НГер, ЕтМл. ОЧрВАНЖТН, ОѴрВАНЖ, ОѴрВАНвШН Св. 1. Увехна, повехна, загубя жизнените си сили. тъі фАрдѵосочр въ срь-ДЦН ВНТАВЪ. новорожденъіл жндовъ-СКЪІ ДѢТН акъі трѣвѣ очрвднжтн сътворн С 389.14. 2. Прен. Загасна, угасна, н дочрѵд пддменънъіА. дже (!) вьшествніл твонуъ воннъ не сътрьпѣ-въшд. стрлшнддго н трепетънддго повс-лънніа твоіего. очрвднжшд о мьнѣ С 164.19. Изч. С. Гр. аяорарсаѵсо. Вар. оѵрвАнжтн. Неб. увяна, увена диал. НГер, ДА. Сре. [не]вен 'градинско цвете’; Невена, Невяна СтИл,РЛФИ. оѵрвАстн, очрвд^ж, очрвд^с-шн се. Увен-чая, украся с венец [образно]. дьньсь пророѵьскъі тржвъі вьсь мнръ въскрнлншд. н дже вьеждочр господьнд црысъвн вь^веселншд н очрвд^ошд С 319.4; нъ ннн по гдконънъінмъ цвѣ- ТНЛОМЪ. СЪ ЛЮБЬВНІЖ ЦВѢТЪ ОБЪМА- въше. свѣтьлн свѣтъло очрвдетн. въ црьквьнѣѣмъ лнкочрнктъ ѵрьто^ѣ С 335.8; въ подвн^дннн мжѵенн-ѵьстѣѣмъ СЪКОНЬѴДША сд ... н стрл-стьнъінмъ н не тьлѣіжштннмъ. нн очрвдддіжштннмъ вѣньцемъ очрвд^о-шд сд С 256.20. ~ са страд. Изч. С. Гр. катаахефы, атефаѵосо, аѵабеш. Вар. ОчрВАСТН. Неб. увежа, увезвам диал. НГер, ЕтМл. ОЧрГАЖДАТН, ОЧрГАЖДАКК, ОЧрГАЖДАКШН несв. 1. Угаждам, служа, изпълнявам желанията на някого, ѣко іскрьн[.]іжмочр ѣко врдточр нАшемочр ТАКО 0\рГАЖДААрСЪ. ѢК0 ПААѴА Н СѢТОЧріА тако[...] съмѣрѣА^ъ сіа СП 34.14; прѣпроводн же таковън трочрдъ творд. 2І. ДѢТЪ ДѢЛО СЪВрЪШАА. вьждреіж ДШ61Ж НОШТЬ Н ДЬНЬ. Н ЛЮБЬВНИч. СТрЛНЪНЪІМЪ ОЧрГАЖДАА ВЪ (СДННЪ Жб отъ д'ннн С 550.22. // Изпълнявам Божиите повели, живея като праведник. БЛАГОДѢІАННѢ же I ѴѴБфбНГБ НС- [...] (АНТ6.) ТАЦѢМН БО жрът[...] н очргАЖДАНте вочр Е 34б 2; да побѣднт' ОЧ[ТАСЛТН 1030 0Ѵ|ТДСЫЖТН Н ОСЖДНТЪ сьмѣренннмъ свонмъ вь^не-сеыые. юже бѣ існа^ъ вѣісл сего врл-жьскъі въс^ъітнлъ севѣ. крг^снг^ оѵрво н ПрѢДОБрЛ ПрООБрЛ^ОВЛЫЫЛ. ЛЮБДШТЛЛГО троѵрдъ стллго сего. очрглждліясштлго ввн кротостнис. ЫЛѴЬНЪШЛЛГО пжть прлвьдъі С 545.23; весѣдоѵрілше довро іестъ въннж молнтн сд н очрглждлтн вогочр С 570.1. 2. Прич. сег. деят. като същ. оѵрглждлккфен т. мн. Гр. оі е-оарестгпкотес;. Тези, които служат; служещите, влісо и. до коЖцл, въ нго твое вллгое. н лскъкое. съвлюдн рлвл твоего сего. і прнѵьтн н съ оугл-ждлнвфннмн тевѣ. овлѣцн н въ СТЖНБ одеждис СЕ 100а 14. оѵрглждлтн сс-вѣ. Гр. абтарестос. Угаждам си; изпълнявам желанията си. оуоврл^н вь немь довро-дѣлынѣ. істн^ыо творнтн. л ые оѵрго-жденнѣ ѵГсомъ. лн севѣ оѵрглждлтн въ тръпѣнне. вллговѣрнс. врлтролювне. і послоѵршлыне СЕ 946 8. Изч. Е, СП, СЕ, С. Гр. ЕиарЕсттеш. Нвб. угаждам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. очрглслтн, оѵрглсли;, оѵрглслюшн несв. Угасвам, гасна, воѵрід рѣшд мж-дръінмъ. длднте нлмъ отъ олѣл вл-шего, ѣко свѣтнльынцн илшн оугл-сліжтъ М Мт 25.8 3, А, СК; ідсжс ѵръвь Н^Ъ N0 оѵрмнрллтъ. I ОГЫЬ N0 оуглсллтъ М Мк 9.44 3. Срв. Мк 9.46 М, 3; Мк 9.48 М, 3; длднтс во рѣшд нлмъ отъ млслл влшсго. н ыоѵрждъноіе ыл потрѣвж покл^лілстъ. оѵрглсліжтъ В0 рѣШД СВѢТІНЛЛ илшл. нъ н тлісо нс полочрѵншд С 373.6-7. но оѵрглсльл. Гр. 6ско{цдто<;. Неуга-сващ, нестихващ, і ^е^іж содомъ-СІСЖІЖ н гоморъсісжіж. ѴѴГЫОМЬ БЖОСТВЬ-ыъімь поплльшемь, сгоже съвѣстніж дъімъ нс оѵтлсліа коѵритъ сд СЕ 526 9. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. І)і. о[і^ѵѵораѵ. Нвб. угпсппм, угасна ОА, ВА, Дюп, НГор, ЕтМл, БТР, АР. оѵрглснтн, очрглшд;, очрглсншн се. 1. Угася, изгася, трьстн съкрочршенъі не прѣломнтъ. і прътл вънемъшл сд ые оѵрглснтъ. доньдеже вь^ведетъ нл побѣдж сждъ М Мт 12.20 3, А, СК; огіЛ, водл очрглснтъ. л ^лвнстн тъмлмн нстоѵьннцн о\рѵнтел"ь не стлвдтъ С 399.20. // Образно. порлвотн^ъ сд оісллнъі. лжклвънъімь огрлжденнемь. іже очрглснвъше свѣтъ твон въівъшен въ мнѣ СЕ 78а 23; оѵрмждрн н вь^дтн фнтъ вѣръі. вь немьже въ^мо-жетъ в'сд стрѣлъі непрнѣ^нныъі. рлж-дежснъіід очрглснтн СЕ 94а 8; ые вѣддтъ во (лко вогъ нс- погъівнетъ. готово гинльноіе свѣштнло тѣлесе юмочр рл^ордтъ. ЫЪ СВѢШТД вожъствл юмоѵр оѵрглснтн ые могжтъ С 402.17; вьннде пнллтъ въ преторнн. попочрштлд ілро-стн жндовьстѣ. очрглснтн поісочршлд СД неоѵрглснмъін пллмъ С 435.2-3. // Потуша, вллгословькнъ гесн гн ві вьсѣ^ъ вѣк'... ве^ъловенъ съі н вллгъ. глвн сд ылмл оуглснтн снлж огЧ7ѣ С 6.1. 2. Прен. Смиря, усмиря, потисна. ыѣісъін отъ Фн^ъ. р;отд съспоспѣшынісъ [!] свон^ъ очрглснтн вѣшеыые. въс^влтнвъ съ ^емьд кл-мъік'. връже нл гллвж прѣподовьнллго С 557.30. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ареѵѵирі. Вар. очрглсітм. Неб. угася, угасявам ОА, ВА, Дюв, НГѳр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵргАснлѵгн, оѵррлсня;, охррлснешн се. Угасна, изгасна, загасна, н съ вслнісомъ рллсомъ вьсен врлтнн. рек'шсмъ лмннъ. ылпрлсно свѣштд очрглсошд С 110.15; овъі жс вьиѣ ^лтворншд сд по трочрдъ^ъ вслнкъінр;ъ по ыесьвѣдь-иъін^ъ. потъргъ Н ТДЖЬЦѢН рлтн оыон, ИЛ ІОСТЪСТВО ВѢСДШТН сд. н повѣдлр;ъ джс сътворншд. н посрлмнвъшд сд н скѣштлмъ оѵррлсъшлмъ. отъ^ождллр;ж долочр поннкЧие ынѵтоже во тьмнѣіе дъвъстл (I) С 374.23; повъдитсъ во ісръстъ. юдноіж очрко подржженъ. прн- Л^ГАШбЫЬЮ 1031 СНО ЖС БѢСЪІ прогоид. ІСДС БО ІСЛПНШТЛ. н жнвотъимл поѵрстошьымл оѵрвнвд-ння,. кдо к&пнштьинцд н иеѵьстнвъін орьЛ». окргдсе вьсе кдныѣмь С 428.4. // Образно. вьскрѣшеыьммг во эднсто-вомъ оч|тдсыетъ г^еѵѵыл огЛид. ѵрьвь жс Беоѵрсъіп&АН оумнрліетъ С 479.18. Изч. С. Гр. оРЕѴѵицаі. Нвб. угасна ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оуглшеяые, -іа ср. Угасяване, потискане, смиряване [прен.]. мо ѵѵ н^вд-вдеыьн блждл. і о оугдшеиьн плътн. і о сг^рдысыьн в'сего блждънд. і о прнідтьн к'сего дрочргл спсъил СЕ 36Ъ 17. Изч. СЕ. Нвб. Срв. угасяне диал., угасяване ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОѴ(ТЛЬБНЖТН, оугльвигк, оугльвыешн Св. Потъна, затъна, пропадна [образно]. въ^дрлдо^емъ т спин твоемъ. Ч|"ГЛЬБЖ га^ъіці въ плгоѵрвѣ явже ство-рішід. вь сѣті сеі ккже съкръішкд ѵрвьм^е ыогд і^ъ СП 9.16; спсі міа вйіе ѣко вьшдж водъі до ддіЯ' моеіА. оѵрглевъ ВЪ ТІМѢИН ГЛЖБШЪІ, Т НѢСТЪ ПОСТОѢИЬѢ СП 68.3. Изч. СП. Гр. ец7гпуѵи|іаі. Неб. углъбна ЕА; углъбя [се] ОА, ЕтМл, БТР, АР. оѵргдьвѣтн, оугдьвлкк, оупльвншн св. Затъна, потъна [образно]. въ врѣ-МГА ВЛДГОВОЛОШѢ БЖС. въ мъножьствѣ МІЛОСТІ ТВОСІАі очрслъіші МІА ^ рѣснотѣ спл твоего. спі міл отъ врсніѣ дд ис ОѴ)ТЛЪБІгБ, Ѵ^ВЛВІ ОТЪ ИОНДВІДІАШТІ^Ъ міа СП 68.16. Изч. СП. Гр. ёря^уѵираі. Вар. о^глъвѣтн, Неб. углъбп [се], углъбявам [се] ОА, ЕтМл, БТР, АР. о^гджвнтн, оѵрглгквдія;, о^глжвншн св. 1. Издълбая, изкопая, вдълбая, по-ДОБОНЪ ОСТЪ ѴЛВКОЧС ^нжджштю эдд-МННЖ. ІЖО НСКОПД Н ОЧ|ТЛЖБН. I положи основлнно нд кшоно М Лк 6.48 3. 2. Прен. Увелича, усиля, тысождо н НЪІИѢ. прн^ьрн нд внмогрддъ СЪ. I ______________________оѵрровь^нтн идсддн н. і оѵркореин н. і оѵргджвн мсть твоіж нд ыь СЕ 14а 4. Изч. М, 3, СЕ. Гр. раОиѵш. Неб. углъбя [се], углъбявам [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очргджвнтн СА, ОЧрГДЯчБДИ; са, очрглтквншн са се. Задълбоча се, вглъбя се, стана по-проникновен [прен.]. ѣко ВЪ^ВбДНѴІШІА сіа дѣдд твоѣ п. зѣдо ОЧрГДЖБІЦЛА сіа помъішдеыіѣ ТВОѢ СП 91.6. Изч. СП. Гр. РаіТиѵороа. Вар. оѵ)тл;кбітн сіл. Неб. Вж. при 04ТЛЖБНТН. очргнѣ^днтн СА, ОѴрГНѢЖДЖ СА, 0\)ТНѢ-^дншн са се. За птица - свия гнездо. іседръі дівднъскъі-іА-же с-сі ндсд-ДНЛЪ, тоѵр ПЬТІЦІА О^ГИѢ^ДЬЛТЪ «А. еродово жіліціе овллддет імн СП 103. 17. Изч. СП. Гр. ёѵѵостоеиш. Неб. угнездя се диал. Дюв. оѵргнѣтдтн, ОѴргЫѢТАИ;, ОѴрГНѢТАМШН несе. Притискам, натискам, і нде съ инмь. і по исмь ндѣдше ыдродъ мъыогъ. і оѵргыѣтдд^ж нММк 5.243, А, СК, У; і глдша емо\р оѵрѵеинцн его. ВІНДНШН ИДрОДЪ О^ГИѢТДЯБШТЪ та. і глешн къто СА прнкоситк СА МЪИѢ м Мк 5.31 3, А, СК, У; ѣко дъштн НИОѴАДД БѢ 0М0\|\ ѢКО ДЪВОМ ИД десдте ЛѢТО^. н тл оѵрмнрлмш, сгдд ндѣмис идродн оугиѣтдд^ж нМЛк 8.42 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, У. Гр. аиѵдМрсо, а\)цлѵ(усо. Ноб. угнетявам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОЧрГОБЬ^НТН СА, 0\рГ0ВЬЖ?К СА, О^ГОВЬ^НШН са се. За нива, земя и под. - дам много плод, родя изобилно, народя, роѵе же прнтъѵж къ инмь гда. ѵісочр однномочр БОГЛТОЧГ ОГОБЬЯН СА ннвд М Лк 12.16 3, А, СК\ о вогдтѣмь омочржо о^говьвн са инвд М 766 25. Сре, 3 130а 9. Изч. М, 3, А, СІС I)}. сліфорём. Вар. огоньвнтм са, оуговьпитн «А, Ноб. 0. О^ГОАНТН 1032 оу^гоАЬнг оугоднтн, очргождж, очргодншн св. 1. Угодя, изпълня желанията на някого, ннкъіже во рлвъ можетъ двъ-мл гнномл рлвотлтн. лн еднного вь^не-НЛВНДНТЪ. л дрочрглго ВЬ^ЛКБНТЪ. лн еднномоѵр вгоднтъ. л о дрв^ъмь невръ-фн вьѵънс-тъ СК Мт 6.24; дьнн же въівъшочр ро^ьствл нродовл. ПЛАСЛ дъ-штн нроднѣдннл по срѣдѣ н очргодн нродовн М Мт 14.6 3; н въшедъшн дъштс-рн €1А нроднъдъ. I ПЛАСЛВЪШН н очргождъшн нродовн М Мк 6.22 3, А. II Угодя, изпълня Божиите изисквания. очргождж пръдъ гмъ въ стрлнъ жівжфінрсъ СП 55.14. Срв. СП 114.8; дл оврАфемъ са пръдъ то-воіж. очргождьше. I не стъіддфе сд СЕ 11а 19; ѵо очркръпльшннмь нъі. пръвѣе съконьѵлннъ. очргоднтн пръдъ гдемь. і посъллтн воглтъна мнлостн СЕ 61а 14; о овоіемъ во творллше попеѵеньк. н СКрЪБДШТАА прѣпоконтн ПрНЛС-ЖА. ѴЛ-шеіж стоѵрденъі водъі. н вогочр оѵрго-ДНТН Д^ВЬНЖІЖ ПЪСННІЖ. прѣпроводн же тлковъін троѵрдъ творА С 550.19. 2. Прич. тин. деят. очргождьн. а) Като прил. Гр. еоаресгграоа;. Угодили, които служат на Бога. гГ ВЬННДЖ ВЪ (р()рЛМЪ ТВОН. (ПО)КЛЛНЪІЖ СА къ црквн стън тв(оен) МТВЛМН стъір<ъ твонмъ. о\ргождьшннр;ъ тс-въ о въкл довръінмн дълъі СС 1а 5-6; длровлвъ нлмъ імь. ТЪ1 плодось ВННЪНЪІ БЛГВН. МОТВЛМН СТЪІІА БрЦА. I в'съ^ъ стъір<ъ твонмъ. очргождьшнн^ъ тевъ отъ въкл СЕ 14а 19. 6) Като същ. очргождьшсн м. мн. Тези, които служат на Бога; угодилите. н ъко петръ покллвъ сд мнлость полочр-ѵнвъ. вждетъ прнтдстьннкъ црствл твоего. съ в'съмн очргождьшннмн тевъ отъ въкл СЕ 80а 19. 3. Прен. Умилостивя; помиря, постигна помирение. н рл^дрлжнилд I въ нлѵінл-Нф<Ъ СВОІ^Ъ. н очрмъножн СІА ВЬ Нірсъ плдлнье. н стл фннісь н очргодь н пръстл съѵъ СП 105.30. М, 3, А, СК, СП, СС, СЕ, С. Гр. аресксо, ейареатесо, аѵтехораі, Ё^іХаокораі. Вар. вгоднтн, о^годітн. Нвб. угодя, угодявам, угаждам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. очргодьннкъ, -л м. Угодник на Бога, праведник, въ ннъм' же всъмъ н дрочргок пръсллв'но ѵочрдо. прнвъі върьнъінмъ ^совомъ оѵргодьннкомъ. гсньць прнведенъ нл длръ ввн С 565. 13-14. вллгъ оѵргодьннкъ. Гр. еиареатод. Този, който е угоден на Бога, богоугодник. потомь же н от'цл свокго лр^лг^еловъі рлдн вллгодътн. оврл-тнвъ вллгл очргодьннкл покл^л вочр, ілкоже н ^л рлдн мжѵеннк съвръшн С 26.5. Изч. С. Нвб. угодник остар. и диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очргодьно нареч. Угодно, полезно, според изискванията, дл пожнвъшн очргодъно тевъ. ъко свъфкк дл тн прнноснтъ. цъломждрнъ свътълость. мѵро твонмъ дълъ СЕ 81а 8; лълъ-скоіж снлояк сн огрлдн. дл в’сс-г'дл в'съкъ ДОВОЛЪ НМЖфС-. і^въітъѵьствоѵр-омъ. во в'съкомь дълъ влл^ъ. I теве очргодъно. СЛЛВАфб нма твое СЕ 156 22; оѵргодно же сн ро^мъіслнвъ о жнтнн стллго. Н 0 ННОѴЬСТВЪ. МОЛНТВЖ К Н6М8 сътворн С 547.18. оѵргодьно [въітн]. а) Стана, случа се. ПНѴѴННН СЛМЪ СА нсповъдл крьстнілнл. сжштл. жнвъ дл са съжежетъ н очрго-дъно въктъ. вллженъін же шедъ нл мъсто нждеже вълше огМЪ рлждъженъ С 142.23-24. 6) Угодно е, нрави се, харесва се. тлко плѵе вьсего вллгллго жнтніл. очргодно ввн кротость С 545.13. СЕ, С. Гр. еоареатос. Вар. оугодъно, оугодио, Нвб. угодно ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵргодьнъ, -ъін прил. 1. Угоден; който е такъв, какъвто трябва, жнвс- нъ въ кос-н псштс-ръ еТ. лътъ. толнко же ллѴъвоіж Н БЛЛГЪІНМН ДЪЛЪІ. ПОСПЪ- О^ГОАЬК- 1033 ОЧДТОТОВАТН ШНВЪ. ѴЬСТЬНЪ ЛВН СА Н ОЧрГОДЬНЪ БОЧр. ІЛКОЖС- кмочр н длръ НЛ БЪСЪІ полочр-ѵнтн С 514.11. // Богоугоден, благочестив. чѵ жнтн емочр во в'семь говъ-НЬН. I вескврънънъ. I очргодьнъ жнтьн. гіо помолим СЕ 98Ъ 2; въ^длднмъ вллгодътел‘евн тъ. въівъшжіж нл нлсъ мнлость. въ^дллньк довьльно. жнтнк очргодьно. н дочршж ТрЪ^ВЖ н В7.СТЛ-ннвж С 493.12. 2. Като същ. очрго-дьнл, очргодьнлнч ср. мн. Гр. та ареата, [та] воарвстта, то тЗе^гцаа. Богоугодни, приятни на Бога дела. I посъллвъі ма съ мъноіж естъ. не остлвн мене еднного отцъ. ъко лгъ очргодънл творкк емочр въсегдл М Ио 8.29 3, А; тъі н семочр рлвочр твоемочр, подлждн мъісль прлведънж. і жн^нь довродътъльнж. дл по ^лповъдемъ ТВОНМЪ ЖНВЪ. I очргодънлл ТВОЪ съ-творь СЕ 1а 15; длждн нмъ в'сег'дл. поочрѵлтн са ^лповъдемъ твонмъ. I очргодънлл твоъ дъътн СЕ 8а 1; нл-вестъ нлсъ нл пжть прлвъь тевъ едн- НОМОЧр КЛЛНѢТН СА. ТА ПрОСЛЛВНТН. Т6БѢ еднномочр очргодънлл творнтн СЕ 41а 9; молкк вън ннъѵк врлъ моъ. елнко жс-влсъ естъ БОМчфЬ СА БЛ. Н ТВОрАфЪ в'сегдл емочр очргоднлл Р II 1.27. очргодьнъ въітн. Гр. ареаксо. Нравя се, харесвам се, угоден съм някому. не тъѵніж сн^ъ рлдн нъ ннъ^ъ многъінрсъ р(одлтлк тевъ въівъшочр. дл лште очрво очргодьнл тевъ сжтъ словесл М01Л н овътн. вь^ннкнн Н ОБЪШТЛН са не стъідн са С 48.23-24. Изч. М, 3, А, СЕ, С, Р. Гр. енареатск;, ареаксоѵ. Вар. очргодънъ, очргоднъ. Нвб. угоден ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. очргодьк, -!Л ср. Желание, искане, не ревностнж [...]тнемъ. нж овлъцът [...]мъ. нсрсмъ. н плътн очрго[...] (очргодне, Мирчев-Кодов, с. 255, бел. в Индекса) [.]нте. въ по^отн [ ]го же въ въръ прн[....] не въ (с)жмнънне помъішленнъ Е 56 6; нлгъ н^въже. дл господнннч не оскврьннтъ мъстл. не моліллше лн госпождл своіл ^ъло. н сво-водж ОБЪШТЛВЛІЖШТН. ТЪѴЫЖ Л ВЪІ ка послочршллъ. тн очргоднк кн сътво-рнлъ С 365.27. Изч. Е, С. Гр. прбѵоіа, то атгогэЗа^бреѵоѵ. Вар. очргоднк, очргодне. Нвб. угодие книж. остар. ВА. Срв. угода ж. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очргожденьк, -іл ср. 1. Угода, желание, воля. чѵѵе стъі врлѵю дшлмъ н тъ-ломь ... іцълн рлвл твоего сего. н5а. отъ одръжАфллго тълесънллго неджгл. вллгодътнкк р<л твоего. і жнвн н по твоемочр очргожденьк СЕ 24Ь 9-10. // Полза, изгода, дътн увллж прнно-сатъ. дл вьсе ^лск°пнк. тъште слово поклжетъ непрніл^нн. клмл во ремь-ствомъ нъкъінмъ. н очргожденннмъ сед ЖН^НН. ЛКВО Н ТЪМ ^ОТАШТА сътво- рнтн С 337.20. 2. Угодничество, ласкателство. очроврл^н вь немь довро-дълннъ. ктнн'но творнтн. л не очрго-жденнъ ѵкомъ. лн севъ очрглждлтн въ тръпънне. вллговърне СЕ 94Ъ 1. Изч. СЕ, С. Гр. то етіареотоѵ, ареокеіа, %арі<; [вар. коХакеіа]. Вар. очргождеиніс. Нвб. Срв. угождаване, угодяване диал. НГер; угаждане ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрготовлньк, -нч ср. 1. Приготовление, устроение. ръкл вжьъ нлплъні сіа ВОДЪ. очрготовл ПНфК 1МЪ. ъко тлко естъ очрготовлнье твое СП 64.10. 2. Готовност, нагласа за нещо. желлнье очрвогъір<ъ очрелъншл гъ. очрготовлнъе сръдьцк і^ъ въніатъ очр^о твое СП 9.38. 3. Основа, опора, прлвъдл і еждъвл очрготовлнк пръстолочр твоемочр. мілость Т ръснотл пръдьндсте пръ (!) лнцемь твоімь СП 88.15. Изч. СП. Гр. ётоірааш. Вар. очрготовлніе, очрготовлнъе, очрготовлнье. Нвб. Срв. уготовление книж. остар. ВА. очрготовдтн, очрготовлнк, очрготовлкшн св. и несв. 1. Приготвя предварително нещо необходимо, подготвя, і посълл въстьннкъі пръдь лнцемъ свонмъ. і шьдъше вънндж вь весь елмлрънъ- О^ГОТОВАТН 1034 ОЧ|ТОТОВНТН скж. дд оѵрготовдіжтъ емочр М Лк 9.52 3, А, СК, \ тъі отроѵл проркъ (!) въі-ШЬНѢДГО ндроѵошн СА. ПрѣДЪНДСШН ВО ПрѢДЪ лнцомъ гномь очрготовдтн пжтн его М Лк 1.76 3, А; ѣфс нс оврдтітс СІА ОрЖЖЪО СВОО ОЦИСТІТЪ, ДЖКЪ СВОІ отъвлѣѵо н очрготовд I. н въ нсмъ очрго-товд съсждъі съмрътънъУіА СП 7.14; Н ІДІСО нд ій. прндошА, нд помошть СТДДГО КОИОНД. прѣждо ВО ВѢДѢДШ0 ІДІСО семочр НЗСТЪ ВЪІТН. Н КОіУд ОСОДЪ-лднъі очрготовд, н оврътъ ГОТОВЪІ ВЬСѢ-дъ повъже С 51.3. 2. Приготвя, създам, сътворя, точр въ^врдштж рогъ ДДВІ. ОѴ^ГОТОВД^Ъ свътнльннкъ р<очр моемочр СП 131.17. // Образно. ѣісо вндѣсте оѵн мон съпдсенне твое. еже есн очрготовдлъ прѣдъ лнцемъ вьсѣ^ъ лгсднн М Лк 2.31 3, А, СК, Б; н съвѣтъ-і-^ъже ые въ^могж състдвіті. ѣко положіші ірсъ ^ріветъ. въ і^бъі-тъцѣ^ъ твоірсъ очрготовдеші ліце нрсъ СП 20.13. 3. Приготвя трапеза. ПДКЪІ посълд ннъі рдвъі. ГЛА рьцѣте ^ЪВДНЪІМЪ С6 ОБѢДЪ мон очрготовдр<ъ. юньцн мон н очрпнтѣндд нсколенд н вьсѣ готовд, прндѣте нд врдісъ М Мт 22.4 З1, А. Срв. СЕ 106а 17-18; н посьлд рдвд своего въ годъ веѵеріА. реірн ^ьвднъінмъ. грілдѣте ѣко очрже очрготовднд сжтъ вьсѣ А Лк 14.17. 4. Подготвя, устроя, организирам. тог'дд гдд рдвомъ свонмъ. врдкъ очрготовднъ остъ СЕ 1066 4. б. Прен. Укрепя, утвърдя, нд ывсе^ъ очргото- ВДСТЪ СІА рѢСНОТД ТВОѢ. ^ДВѢШТД^Ъ ^ДВѢТЪ н^вьрднъімъ МОІМЪ. ІСДІАСЪ СІА н^върднъімъ мъімъ (!) СП 88.3; тън очрготокд прдвъініж сждъ, і прдвъдж въ нѣковѣ сътворі СП 98.4.6. Прич. тин. страд. като прил. оѵрготовдиъ, -ъін. Гр. і^тощасфёѵоі;. Приготвен, създаден, подготвен, тъгдд роѵотъ цсръ СЖШТННМЪ 0 ДССНЖІЖ ого. прндѣто БДГНІ отъцд (цд) моого. НДСДѢДОЧріІТО очрготовдноо вдмъ цсрствно, отъ съдо-жоннѣ вьсого мнрд М Мт 25.34 3, А, СК. Срв. СЕ 1016 25-26; С 19.26; С 123.18-19; С 446.29-30; тъгдд ре-ѵотъ н сжфнмъ о (шж) шжіж его. ідті- ТС ОТЪ МОНО ПрОКДАТНН ВЪ ОГНЪ ВѢѴЪ-НЪІ. ОЧрГОТОВДНЪІ ДНѢВОДОѴ Н ДШЧДОМЪ сго М Мт 25.41 3, А, СК. 7. Прич. сег, деят. като същ. очрготовдквфвн м. тн. Гр. оі ег>тре7гіаосѵте<;. Тези, които се приготвят; подготвящите се. I помами в'са очрмсръшліл. въ вдд-^ѢН Вѣрѣ. поддждн жс н очрготовдкв-фннмъ се, в'сѣ прошеннѣ. ѣже нд спнне НМЪ, Н ВѢѴЬНЪірСЪ ТВОНМЪ БДДГЪ ндсдд- жденне СЕ 13а 22-23. очрготовдтн пдс^ж. Гр. ётоща^со то Пааха. Подготвям пасхално угощение. і^ндете очрѵеынкд его н прн-дете въ грддъ. н оврѣтете ѣкоже реѵе нмд. н очрготовдсте пдс^жММк 14.16 3; шьдъшд же оврѣтете ѣкоже реѵе нмд. і очрготовдсте пдср;д М Лк 22.13 3; I сътворншА очрѵеннцн ѣкоже поведѣ НМЪ НС. I ОЧрГОТОВДША пдс^ж М Мт 26.19 3, А, СК. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, СП, СЕ, К, С. Гр. ётоіраСш, лроетофа^м, тгорааке-оа^со, катаокеиаСсо, еъгрелУ^ш, ётоі|іб<; еіцг, ётофасгіа. Вар. ОѴ^ГОТОВЛТІ. Нвб. уготвям [сё], уготвя [се] диал. ВА, Дюв, НГер, ДА. ОЧргОТОВДТН СА, ОЧргОТОВДЮч «А, очрготовдк-шн са св. Подготвя се, приготвя се. оѵрготовд^ъ СІА У НС СЪМШЪ СЬА. съ^рднн-тн ^дповѣдн твоіа СП 118.60. Изч. СП. Гр. ётоіріі^оцаѵ. Нвб. Вж. при оуготоклти. очрготовнтн, очрготовдіж, очрготовншн св. 1. Приготвя, подготвя нещо. се л^ъ посъліж літлъ мон прѣдъ лнцсмь ТКОНМЬ, I очтотовнтъ ПЖТЬ ТВОН прѣ-дъ товоіж М Мт 11.10 А, СК, Срв. Мк 1.2 М, 3, А, СК, В; глдсъ въпшж-фДДГО въ поѵрстъінн. о\рготовнтс пжть гнь, прдвъі творите стъза его М Мк 1.3 СК, В. II Отредя, очрготовнвъ жс ісоіГа н мжжа. почрстнвъ въскорѣ къ вндѣнѣ вьсн С 47.20; къгдд вь^н-детъ н къ вогочр въ^врдтнтъ са. ^сро- й^готовнтн________________________ЮЭ5 внмъскъін прѣстолъ очрготовнлъ СД КСТЪ. БЪ^НОСАШТОН АДрН. ннлѵо готовн С 470.24. // Образно. съвърлшд съ-воръ. дл не отъ внногрлдл сллдъкок овыомытвтъ гро;?новніо, нъ дл нстннъ-нъін внногрлд' нл джвочр крЪСТЛ рл^-БНБЪШО. ССБѢ сн ло^ж плгочрвъі сътво-рдтъ. нлмъ же ло^ж съплсоннл очргото-вдтъ С 386.25. // Приготвя трапеза [храна], понеже прорл^і клмонь У ПОТѢШІА ВОДЪІ. I ПОТОЦІ НЛВОДЬНІШГА (ІА. еГДЛ ррдѣвъ МОЖОТЪ ДЛТІ. лн очрготовіті трепе^ж людемъ своімъ СП 77.20; кононъ тъштллше сд очргото-внті нмъ трепе^ж С 38.16. 2. Създам, сътворя, тъ во кстъ кръмдн вьсж нл-сел'енжіж. н вьсл мждростніж своккк очрготовн. се же трѣвочрктъ отъ ылсъ дл въмъ нма господл нлшего вьсн съшове ѵловѣѵьстнн С 262.24. // Устроя, по въ^дочрр;очр плрдштА снлъі рл^гънлвъ, ве^ влл^нъі нлмъ нл невесл пжтьшъ-ствнк очрготовн С 353.12. ~ са страд. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. катсеокеиб^м, Ётоірб^а), ейтретп^а), поіеы. Вар. очрготокітн, оуготовнт/, оѵрготойіті. Нвб. Вж. при оуготовлтн. очрготовнтн са, очрготовлкг, са, очрготовн-шн СА св. 1. Приготвя се, подготвя се за нещо. лфе во въ нстннж по немь н^волнлъ есн ітн. і не лъжеяв нлроѵешн са очрѵеннкъ его. лквншн въітн. очрго-товнтн СА отъсслѣ. НС нл покон. нн нл пнфіж СЕ 90а 15; въне^ллпъ прнстж- пнвъ СТЪІН КОНОНЪ. ПОКЛ^Л СА нмъ вь ТОМЬ грлдѣ. Н ВНДѢВЪ а въоржжьшд СА Н ОЧрГОТОВЬША СА. НЛ прѢДЬЛСЖА-ШТЛІЛ НСѴЬСТНІЛ. СВОНМЪ НМЪ А^ЪІКОМЪ въскриѵл гллгола С 26.26. 2. За тленни останки - възстановя предишния си облик, подготвя се за възкресение. ѴѴПОНЛ ЦрКВЬНЛЛ рл^дърл СА, гровн отврѣсд са. тълссл мрътвъімъ очрготовншА са. егоже сотьннкъ очржлео са СЕ 51 а 3-4. Изч. СЕ, С. I)). ётоірй^орон, ётофсю? т?іѵ брдт^ѵ. Нвб. Вж. при ОѴГОТОВЛТИ. О^ААВХСЫЬ,^ очрдлвнтн, очрдлвліж, очрдлвншн СО. Уду-ша, задуша, умъртвя [чрез задушаване]. Лфе которлл жонл ОТрОѴА оѵллДн Б лѣтл дл поот'са СЕ 103а 17; л^ъ юсмъ кочртонъ. ілісожо отъ того въ стрлрсъ многъ ВЪПЛСТН тон вьсн. н ннкомочр ОТЪТОЛН СЬМѢТН по слъно-ѵьнѣѣмъ ^лрродѣ ВЬНѢ домочр СВОКГО овръстн СА. мноръі во очрдлвншд. ДрОЧрГЪІА ЖС прѣнтн ^ОТАШТА ВЪ^ВрЛ-ніллрук нмъ С 53.6; повръ^ъ жс н чъ. ВЪІІЖ ДЛСТЪ ВОННОМЪ ВССТН. ІЛКОЖС мллл кго не очрдлвнтн С 137.12; н реѵе къ попочр. снн не можетъ нцѣлѣтн. влж-дннкъ во кстъ н пнглннцл. н всъко очрдлвнтн н нмлтъ вѣсъ С 564.17; нво по прореѵенню прлвьднллго. нл очртрьк, прѣжде ^орь. нлплдъ лжклвъін вѣсъ. очрдлвн ѵловѣісл того. н точр положенъ въі С 564.19. Изч. СЕ, С. Гр, аяоттусо, тсѵіум. Нвб. удавя [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Удавник МИ ЙЗах, Кюст.кр. очрдлвнтн СА, очрдлвлкв СА, ОЧрДЛВНШН СА св. Обеся се. н повръгь сьревро въ црісві отіде, н ошедъ очрдлві са А Мт 27.5 СК; клмл Умдл прѣдлвъі рррнстосл очрдлвн са. мъі же очрво очрвъжлвъше сьмрьтн роднтеліл ^лвнстн. въстлвъше ВЪСЛЛВНМЪ НЛДЪ ВЬСѢМН СЖШТЛЛГО БЛ С 389.26; нъ то въ^ьмъ нюдл очрдлвн СА. въ тъ вьлъ^ъшс жндове 0 клмонь оврл^нвъше СА С 401.1. Изч. А, СК, С. Гр. &п<4ухоцоа. Вар. счрдлвіти сд, Нвб. Взк. при очрдлвнтн. очрдлвл”енннл, -ъі ж. Удушено [от кучета или зверове] животно; мърша. Лфе к'то очрдлвлонннж. лн кръвь СКОТНІЖ, НО ВѢДЪІ ѢКО очрмръло остъ. 1ЛН трѣвъно ѵ'то БО^ ВѢДЪІ ѢСТЪ. БТ НСДѢ-лн дл постнт' са СЕ 1046 19. Изч, СЕ. Ноб. Срв. удавен, удавена, удавено мин. страд. прич. очрдлвл“сньк, -1л ср. Удушване; обесване. Ѵто рротдтъ длтн вс^шьлю Уюдо. ОЧрААЛНТН 1036 0\рА&рНТН очрддвыснню жже. проѵжкч тъмж неочргдснмън огіЛ.. цѣсдрьствніл вжнід лнрсокдннк. отължѵеннк стъінрсъ С 425.8; чѵ кольмн сьревроліовьство ^ьло. тѣмь во очрѵеннкъ дпостольскд нстжвъ (!) рддочр. очрддвькннк жже прНА. н достоннж покд^д снлж (!) грьтднь С 426.14. Изч. С. Гр. а.уубѵц, яѵіурос. Вар. оудлкыснніс-. Неб. Сре. удавяне ОА, НГер, ЕтМл, АР. очрддднтн, очрдддіж, очрдллншн се. 1. Отдалеча, отстраня, отнема, оѵрддднлъ есі ^идніѣ моѣ отъ мене. положнши ми въ мръ^ость севѣ СП 87.9. // Образно. тъі же гГ не очрддлі помошті твоеи отъ мене. нд ^дстжпленъе мое прі^ърі СП 21.20; тъі же гГ не очрддлі федротъ твоірсъ отъ меые. мнлость твоѣ н рѣснотд твоѣ въінж ^дстжпісте ми СП 39.12; очрддлндъ есі отъ мене дрочргд Тскрънѣго. Т ^ыдніѣ моѣ отъ стрдсті СП 87.19; ель ддлеѵе отъстонтъ вьстоці отъ ^дпддъ. очрддлілъ естъ отъ ндсъ ве^дконньъ ндшд СП 102.12. 2.Прен. Продължа, удължа; увелича, вніемъ же вддженъін слдвылше вд гла. многд-ШДН БЪрдША СА СЪ МЫ0ІЖ НВО Н6 ПрѢ-могоша мене. нд рсръвьтѣ мокмъ ковддрсж грѣшннцн. очрддлншд ве^д-коннк н;съ С 113.11. 3. Прич. тин. страд. като прил. очрддленъін. Гр. |д.Е|л.акрчц|іёѵо(;. Прокуден, прогонен. слд^ въ концъ о лкдерсъ очрддле- НЪІ^Ъ. ОТЪ СТЪІ^Ъ ДДДОВН ВЬ ТѢЛ0- пьслньъ. егдд нсн і іноплс-мс-ньніці въ егепьтъ СП 55.1. Изч. СП, С. Гр. ракр-бѵш. Вар. оудллітн. Неб. удаля остар. ВА, РРОДД. оѵрддлнтн СА, ОЧрДЛЛІЖ СА, ОѴрДДЛНШН СА се. Отдалеча се, оттегля се, отстраня се. се очрдддн^ъ си, въгдн. V въдворнрсъ си въ почрстъіш СП 54.8. Сре. С 286.20; н въ^люві клнтвж і пріде емочр. н не вьсрсотѣ влгфсньк н очрддм сн отъ него СП 108.17; вже моі N6 очрддлі сіа отъ мене. вже моі въ помошть моіж вонъмі СП 70.12; очрвъі мьмьн-ѣ-ко прішельство мое очрддлн си СП 119.5. II Прен. Измъкна се, изплъзна се. прівдіжнши си гоништн ми ве^дконннТ. чѵтъ ^дконд же твоего очрддлншн си СП 118.150. Изч. СП, С. Гр. ракрѵѵоз, цсхкрѵѵораі. Вар. оѵ^ддлітн ад. Неб. Вж. при оудллнтн. ОчрДАЛІЛТН СА, ОЧрДДЛІДНК СА, ОЧрДДЛІЛКШН са несв. Прич. сег. деят. като същ. очрддлнчіжфен са м. тн. Гр. оі ца-крчѵоѵте^ ёачточ^. Тези, които се отдалечават, отстраняват, които се държат настрана от някого или нещо. ѣко се очрддлѣкчштеі си отъ теве погъібичтъ СП 72.27. Изч. СП. Вар. оудллѣтн сід. Нвб. удалявам [се] остар. ВА. Срв. удален РРОДЦ. очрддрнтн, очрддркк, очрддрншн св. 1. Ударя, нанеса удар. і се едннъ отъ сжштнрсъ съ нсмъ. простеръ ржкж н^вдѣѵе ножъ свон. і очрддрь рдвд др^нереовд. очррѣ^д емочр очррсо М Мт 26.513, А, СК, Б. Срв. Мк 14.47 М, 3; Лк 22.50 М, 3; Йо 18.10 М, 3, А, СК; вндѣвъше же н нже вѣл^ж о немь. въівдемое рѣшд с-мочр гн Дфе очрддрнмъ ножемъ М Лк 22.49 3; дфе которъі простъ людннъ. врджъдж нмъі. очрдд-рнтъ ѵісд. н очркръвдвнтъ н. Т день дд покдс-т'с СЕ 103а 25; рд^гнѣвдвъ же са дочрк'съ. вь^ьмъ кдмъікъ. връжс дд очрддрнтъ кд'ного ОТЪ СТЪІН^Ъ С 74.13; вълд^Ашточр же пічѵнню вь темннцж. кдннъ от' воннъ очрддрн н по глдвѣ вс-л'мн ідкоже врѣднтн кго С 139.8. 2. Почукам, похлопам [на вратата], прнвднжнвъше же са къ домочр стддго очрддрншА вь двьрн. КОНОНЪ ЖС- мьнѣвъ 1ДК0 к'то сжтъ отъ просАштнТрсъ С 38.7-8; н шсдъше вьслѣдъ Фего ДОНДОША МѢСТД. н очрдлрнвъше въ двьрн дкъі жродочріж-ште ѵ'то. отвръ^ъ кдннъ отъ врдтнл С 145.26; кгожс понмъ очрѵеннкъ ❖со-дчѵръ сьнндс къ стдрцочр. н очрддрнвъ 1037 ВЪ ДВЬрН по овъіѵмо. н стлрцочр ^ОТАШТОЧр отвръстн ПОКЛОННСТЛ СА дрочргъ дрочргочр С 298.19. 3. Прич. мин. деят. като същ. очрдлрьн м. ед. Гр. о лашосс;, о ката^ас;. Този, който е ударил; ударилият, глшто. прорьцн нлмъ *с кто естъ очрдлрен тд М Мт 26.68 3, А, СК. Срв. Мк 14.65 М, 3; ржцъ же очрдлрьшочрочрмочр КГО. Н реврл ОБАТрНША СА. 1ЛК0ЖС- кдвл кмочр отъдърслтн С 139.10. очрдлрнтн въ [^л] ллннтж, очрдлрнтн Тъ. о\рр(о. Гр. ратп^со ещ тцѵ спосубѵос, ракі^со, 5(5соці ракіаца. Ударя плесница, ътъ же глкж влмъ. нс- про-тнвнтн сд ^ълочр. нъ лціе кто та очрдл-рнтъ въ деснжкж ллннтж. оврлтн емочр н дрочргжкж М Мт 5.39 3. Срв. К 4а 33; тъгдл ^лпльвлша лнце его. і плкостн емочр дълша. овн же тъ. ллннтж очрдлрншд М Мт 26.67 3, А; егоже каша н очрдлрншд н тъ ллннтж. I ведо-ша н въ дворъ клнлфннъ СЕ 48а 3—4; въѵерл тъ. очр^о очрдлренъ въівллше. дьнесь влнсцлннмь вжкмь лдовъское жілнште вьеть К 13а 24. Срв. С 449.25. М, 3, А, СК, Б, СЕ, К, С. Гр. яатаааш, каісо, кроим. Вар. счрдлртн, гдлрнтн, Нвб. ударя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрдлрклньк, -кл ср. Удар, плесница, внждъ лнцл мокго ^лпл'ьвлнькл. клже теве рлдн прнд^ъ. дл теве очрстрокж въ прьвок дърсновеньк. внждь мн ллнн-тлмл одлрлнькл. клже прндр<ъ. дл тевъ рл^врлштенъін ^рлкъ. нспрлвыж въ прьвъін оврл^ъ С 469.8. Изч. С. Гр. ротора. Вар. одлрлныс. Нвб. ударяние, ударяне остар. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрдлрклтн, очрдлрклкж, очрдлрклкшн несв. очрдлрклтн тъ ллннтж. Гр. ратсі^со. Удрям плесница, тогдл улплквлшл лнце его. н плкостн емочр дъклрсж. овн же тъ ллннтж I очрдлрърсж СК Мт 26.67. Изч. О^АбЛѢТН СК. Вар. оудлрѣтн. Нвб. Вж. при оудлрнтн. очрдвлрклтн са, очрдвлрклкж са, очрдвлрклк- шн са несв. Установявам се; прекарвам, пребивавам, въ же въ дьне очрѵд въ цркъве л ноштнкж очрдвлрълше са іс^ода въ горъ. нлрнцлсмъі елеонъ 3 Лк 21.37. Изч. 3. Гр. аоМ^ораі. Нвб. Срв. [въ]дворявам [се]. очрдворнтн СА, очрдворкж СА, ОЧрДВОрНШН СА св. Установя се, настаня се, заживея. н остлвъ а н^нде вьнъ щ грлдл въ вн-о-лннка. н очрдворн са точр З1 Мт 21.17. Изч. 3. Гр. айМ^ораі. Нвб. удворя се рядко ВА. Срв. [въ]дворя [се]. очрдворьннкъ, -л м. Съжител [образно]. ѵѵ ^лвнстн клже не товокж ^лвнсть-лнк,1|мъ жнтн длстъ. н Тмъкжштннрсъ та велмн мжѵаштс. чѵ ^лвнстн лкв'вн врлждл. мнрочр СЖПОСТЛТЪ. ЧѴ ^лвнстн бъсомъ очрдворьннѵе. днклвол"е попърл-ннк. тъмьнъін цвъте С 388.28. Изч. С. Гр. о сгоѵоікоі;. Нвб. Срв. дворник книж. остар. ОА, ВА, РБЕ. очрдевелътн, очрдевелъкж, очрдевелъкшн св. Закоравея, загрубея, стана безчувствен [образно]. снн пророкъ н^-дллс-ѵл гллголллше пръдн внда. слочр-РСОМЪ слъішат' н не рл^очрмъкжтъ. н вн-дАШте не вндатъ. очрдевелъ во срьдь-це лкднн снр;ъ. н очршнмл тажьцъ слъішлшА. н оѵн сн помъжнша. дл не ВНДАТЪ оѵнмл. нн очршнмл СЛЪІШАТЪ. нн срьдьцемъ рл^вмъкжтъ С 334.22. Изч. С. Гр. лах^ѵораѵ. Нвб. удебелявам [се], удебеля [се] ОА. очрделътн, очрделъіж, очрделъкшн св. Надвия, надделея; устоя, і ътъ же тевъ глкж. ъко тъі есн петръ. і нл семь клмене. съ^нждж цръковь мокж. і врлтл лдовл не очрделъкжтъ ен 3 Мт 16.18; въсъмъ врлгомъ свонмъ очрделъетъ ОѴ^АНВНТН 1038 О^АОВК СП 9.26; ръ въстд чѵтъ[...] же не очрм-ретъ[...] жо ые очрделѣе Е 195 16. Изч. 3, СП, Е. Гр. котсг/псо, кахоисиріенш, киріеіт Нвб. Срв. [над]делея ОА, ВА, НГер, ЕхМл, БТР, РБЕ. очрднвнтн, очрднвлкк, очрднвншн Сб. 1. Дрен. Прославя, възвелича. V очрвъднте ѣісо очрдівн гь п^ѣндго своего СП 4.4. Срв. СЕ 73а 10; свтъімъ іже сжтъ нд ^емі его очрдіві гъ. въсн волн свои въ ні^ъ СП 15.3. 2. Прен. Проявя, покажа, очрдіві мілості твои сплн очрпьвдкъштнн нд ти СП 16.7; влдго-словс-ственъ гГ ѣісо очрдівілъ с-стъ міло-сть своис въ грддѣ остоѣнъѣ СП 30.22. Изч. СП, СЕ. Гр. даирасттош. Вар. о^дібнтн, ОѴСДІВІТН. Неб. удивя [се], удивявам [се], удивлявам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОЧрДОБЛНчТН, 0\рД0БЛ1Л1Ж, ОѵрДОБЛІЛКШН несв. и св. 1. Побеждавам, надвивам. въ сѣті своеі съмъріто-Т. прѣкло-нітъ си і пддетъ. сгдд очрдовлѣлъ вж-детъ очрвогънмъ СП 9.31; Дфе во есте съовлъѵенн. вдмъ ндпдсть не очрдо-влѣетъ. влкдѣте са. ісъ комочр прн-стжпнсте СЕ 97Ь 5-6; рддочрн са оврд-довдндкч господь сь тобо(ж. очрже тн непрнгс^нь N6 очрдовыдіетъ С 251.2. // Превъзмогвам, н д^ь же тевѣ гліж. ѣко тъі есі петръ. н нд семъ петрѣ. съ^іждж црісовь моіж. н врдтд ДДОВД N6 очрдовлѣіжтъ ен А Мт 16.18. 2. Обземам, завземам, обладавам, чмтъ тді-нъи^ъ моірсъ оѵісті ми. н отъ точрждочр-рсъ поштиді рдвд своего. ѣште мі не очрдовдѣіж-тъ-гдд ыспороѵеыъ вждж. н оцъштж си отъ грѣрсд велнкд СП 18.14; стопъі мои ндпрдвн по словссн твоемочр. Т дд не очрдовлѣетъ мнѣ вьсе ве^дконне СП 118.133. 3. Властвам, господствам, ѣко овьци въ ддъ положенъі сжтъ. съмрътъ очрпдсдетъ и. і очрдовлѣіжтъ імъ прдвм ^дочрстрд СП 48.15; же^лъ снлъі посълетъ гь тѣ отъ сноыл. '( очрдовлѣешн посрѣдѣ врдгъ твоУ^ъ СП 109.2. Изч. А, СП, СЕ, С. Гр. катюхиш, кахакнріЕню, киріебсо. Вар. »ч[довыь.тн, оудовлттн. Нѳб. 0. очрдовъ, -ъін прил. Лесен [за изпълнение]; малък, незначителен, нъ н тдко не полочрѵншА. нн ѴЛОВѢКОЛКБЬ-СТВО БО очр ТѢ^Ъ очр Ф^ЪЖб прошдд^ж, нн очрдовок прошеннк нн кже ночрждъ-нок н потрѣвьнок сътв°р-н-мъ полочр-ѵнтн С 373.9. Изч. С. Гр. хо еіжоЛоѵ. Неб. Сре. удоб[ен] ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрдовь1 прил. неизт. очрдовь погъівеньк. Гр. то епаАсотоѵ. Склонност, предразположение, вже вѣдъі немофь. I очрдовь погъівенне родд ѵЛд. I мъклен ндшнр<ъ очрмъ. двлѣи рд^оѵрмѣи СЕ 24а 8-9. СЕ. Неб. Сре. удобен ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрдовь13 нареч. Удобно, лесно, леко. ѣко очрдовь съвнрдвктъ ПЛѢВбЛЪІ. ѣко огФемь съжн^діжтъ. тдко вждетъ въ съконьѵднне вѣкд сего 3 Мт 13.40; НН^ЪВОДА ВЪ ДДЪ. 1 ВЪ^ВОДА. I СЪВА- ^дин слдво. н рд^дрѣшдин снлъно. НДСТОИфДД потрѣвъыомь. съмдтрѣи. I вжджфдд очрдовь строи СЕ 64а 20; плъвдмъ льгъкдмъ сжштдмъ. очрдовь вътромъ ОТЪЫОСАТЪ СА. д пшеннцд точр остлктъ С 127.26; лѣпо во вѣ нмъ врдѵочр прншъдъшочр. н очр Фн^ъ сж-шточр прндтн кго. н ръкъі НМЪ ЦѢЛ*е-иннч пролнвдіжшточр. очрдовь н ве^ врд-ШЪНД. ОТЪ ОМЪІВДІЖШТДДГО нрсъ. сквръ- нъі своа оѵнштдтн С 333.25; дште лн къ вогочр съгрѣшнтъ КТО МОЛНТЪ СА ^л Ф>. дд оыъ строчрпъ ЫН молнтвд очрдовь очрмАѴнт' С 407.16; дште очрво въ тдкъ овъіѵдн ^дпрьвд севѣ очрстронмъ. пжтемь ^одАште. очрдовь очрже вьсж доврж дѣтъль коньѵдкм’. н не мыогъ трочрдъ прннмемъ С 498.2. очрдовь кстъ. Гр. егжоХбѵ [ёатіѵ]. Удобно е, лесно е. лд^дръ дрочргъ й^АОБЬЫѢ 1039 О^АрЬЖАНЬЮ идшъ оч|*сьпо ыъ ндж вь^во^рднтъ іего, ІДКОЖ0 БО ИАМЪ ОѴ^ДОБЬ КСТЪ ВЪ^БО^- днтн н въстдвнтн С 488.2. 3, СЕ, С. Гр. Х-ооітеХй;, еіжоХсо;, рфвюѵ, рі^бісо;, рет' ёѵжоХісхс, оБѵ. Нвб. Срв. удобно ОА, ЕтМл, БТР, АР. с^добьнѣ нареч. По-удобно, по-лесно, по-леко. очрдовьыѣ бо естъ всльбждо^ сісо^ѣ нгьліыѣ очршн пронтн. иеже богатоЧ)* въ црство вжГе въынті А Лк 18.25. Изч. А. Гр. ейколсотероѵ. Нвб. удобно ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. оѵрдовьнѣк нареч. По-удобно, по-лесно, по-леко. ѵьто естъ очрдовьыѣе рефн ослАвленоѵрмочр. ѵотпочрфдіжтъ тн СА грѣсі. ЛН рефН ВЪСТЫІ Н ВЪ^ЬМН ОДрЪ твон н ^одн А Мк 2.9. Изч. А. Гр. еѵжотімтероѵ. Вар. о^довьнѣе, Неб. Вж. при оудосьмѣ. оѵрдовѣіе нареч. По-удобно, по-лесно, по-леко. ѵъто бо естъ оѵрдовѣе рештн. отъпоѵрфдвътъ са грѣсн твон. лн рбфН въстдвъ ^одн М Мт 9.5 3, А, СК. Срв. Мк 2.9 М, 3, СК, В; Лк 5.23 М, 3, А, СК; пдкъі гдіж вдмъ. ѣісо о^добѣс естъ вельвждочр. скво^ѣ оушн нгълниъ пронтн. неже вогдтоѵр въ цсрствне вжне вьынтн М Мт 19.24 З1, А, СК. Срв. Мк 10.25 М, 3; Лк 18. 25 М, 3, СК; оѵрдовѣе же естъ ыеБо\р н ^емн прѣнтн. ыеже отъ ^мсонд едныон ѵрътъ погъівыжтн М Лк 16. 17 3; рекше подова тн вѣ гддголдтн пооѵрстн- ТН. СЬВѢТЪ ТВ°рНТН. N7. N0 ПОСЛОѴрШМЖ- тъ лн. дд иѣстъ то до теве ѵто того іе оѵрдовѣк. ѵловѣцн во ые тдко твордтъ С 377.11; н дтъ о\рво нстд^ллъ внмъ съ вь^внтняк. вь^внть мѣнд послоѵршд-ынід дѣлъ покд^дннід тевѣ кстъ въіло оѵрдовѣіе покд^дтн н сътворнтн. МИѢ же бѣдьк остдвнтн С 377.18. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. еѵікоясотероѵ, тщерш-тероѵ, еѵжоХсЬтЕроѵ. Вар. оудовѣе. Неб. Вж. при оѵдоеьнѣ. оѵрдовьлѣтн, оѵрдовьлѣкт;, оѵрдовьлѣюшн се. Само Зл. ед. Стигне, достатъчно е. велсн есн гі. і ѵюдъыд дѣлд твоѣ. н мнедныоже слово оч)долѣстъ [!], къ ^вд-леыью ѵюдесъ твонмъ СЕ 36 19. Изч. СЕ. Гр, е^аркеш. Неб. Сре. довлея пниж. остар. РБЕ. оѵрдодѣтн1, оѵрдодѣис, оѵрдодѣмшн св. 1. Победя, надвия, ѵѵтъемджтъ сь\ СЖДЪБЪІ ТВОІА ОТЪ ДІЦД €Г0. ВЬСѢМЪ врдгомъ своімъ оѵрдодѣетъ. въсѣмъ врдгомъ свонмъ оѵрдедѣетъ СП 9.26; сотоыд н доѵрдъ н вогсводд іедныъ іест же невнднмъ о\рво м мъ дд оудодѣіе-тъ. дд не вждетъ С 73.5; н Тмже ыдсъ прѣврд ДНІДВОДЪ. ТѢМЬ оѵрдодѣ КМОЧС ТО СДМО оржжніе вь^дтъ. Н ТѢМЬ юго прѣврд С 489.5-6; дрѣвомъ прѣврд ДДДМ ДН(ДВОДЪ. крьстомъ очрдодѣ дн^водоч)1 ^ъ С 489.19; іегдд во очр^ьрж НАѴАТЪІСЪ МОН. СНЦ6 О^ДОДѢ- вьшъ сьмрьтн о\рже ые воіж сд. оѵрже ые стрдшж сд протівыддго С 490.8. // Превъзмогна, преодолея, надделея. і д^ъ же тевѣ гдіж. ѣко тъі есн петръ. і ид семь кшеые съ^нждж цріі-ВЪ МОІЖ і врдтд ДД0ВД N6 оѵрдодѣіжтъ ен М Мт 16.18. 2. Завладея, овладея. Н ПрѢДАСТЪ (А ВЬ ржцѣ ВрДГОМЪ Н ОѵрДОДѢШІА ІМЪ нендвндіАфн І^ъ СП 105.41. Изч. М, СП, СЕ, С. Гр. катшябсо, катакиріе-бм, киріеисо, ѵікасо, леріу{уѵораѵ, каталаХшсо. Неб. Сре. одолея книж. остар. ОА, ВА, РБЕ; [пре]одолея. очрдодѣтн11 [погр. СЕ 3Ь 19] вж. оѵрдовьдѣтн. оѵрдрьждыые, -ід ср. 1. Въздържание, въздържаност; целомъдрие, ѵѵ оѵрдръждиьн дюдьсцѣмь. н ѵддыьн вддгодѣтн стддго ДКД гіо СЕ 61а 7; прннмн ыдшествнѣ стддго д^д. съпо-довн очрдръжднне. н в'сіж ѵнстотж дд-рочрн ен СЕ 81а 7; прѣпоѣшнмъ врд-трне. о^дръждынемь крѣп'ко ѵрѣсдд идшд. се во отвръ^ъ вмсд. ѵрътогд своего двьрн. ^оветъ нъі СЕ 856 23-24. // Сдържаност, самообладание, і ѣже съвѣдъі. і н^ъже ие съвѣдъі. ѣже ОѴрАрЬЖ&ТН 1040 ОѴ^АрЬЖАТН сътворнвъ волеіж. лн не волеіж. пор<;о-тніж одръжнмъ. вь гнѣвѣ лн въ очрдръ-жлньн. не могж во тлнтн СЕ 68Ъ 11- 12. 2. Постоянство, твърдост, клко много творАТЪ свок прнлежлн’к. (ЛКО съ ѴЛОВѢКЪІ воржште СА. Н СЪ КОЛНЦѢМЪ очрдръжлнннмъ. П0ШТ6НЫС- ТѢЛ6СН0К твордтъ С 497.8; ^льГеже не къ ѵловѣ-комъ кстъ нлш врл (!) нъ къ дочррсовъ-нъінмъ лжклвьствл. н поштеннк нлше н очрдрьжлньк- дочрр<овьно вждн С 497.11-12. 3. Прен. Заблуждение, самомнение, самолюбие, кочрддтъ Н БОГОСВЛрННЦН БЪІВЛІЖТЪ. СНЦС БО овонрсъ ве^очрмнк. енце н^ъ гръжденнк очрдръжлнніл. очрмъі БО нрсъ прѣль-штснніл С 339.14. ве^ очрдрьжлныл. Гр. абш.ербреос Без въздържание, невъздържано, не лѣть тн кстъ очрже въ^лквькне. ве^ъ очрдръжлныл жнтн. нъ очретлвн С6ВѢ ^лконъ н прлвнло С 496.29. Изч. СЕ, С. Гр. ёукратекх, ЕтХтщпЧх. Вар. оч-др,-жыіые, о^дръжмще, оуд^ъжлннк. Нвб. удържение остар. ВА. Срв. удържане ОА, НГер, ЕтМл, АР. очрдрьжлтн, очрдрьжж, очрдрьжншн св. и несв. 1. Запазя, опазя, съхраня. прнѵдст(нн)цн во ^о(чр Б)Ъ1^0МЪ. ЛЦК 8Б0 (п)око(.) сълнѵн(ѣ) его до конъцл н^вѣст[..] н(ъ) очрдръжнмъ Е 8а 19; ѢКО въ спсетъ сюнл ... сѣмн рлвъ твоі^ъ очрдръжітъ і СП 68.37; се сі грѣшьніці і говь^ьствочріжште. въ вѣкъ очрдръжлши воглтьство СП 72.12; помѣні гГ поношенк рлвъ твоі*ъ. с-жс-очрдръжл^ъ въ нѣдрт.ул МОІ^Ъ. мъногъ н^ъікъ СП 88.51. // Възпра, въздържа; опазя, очрдръжі н^Гсъ своі отъ 2;лл. н очрстьнѣ своі не гллтн льСТ| СП 33.14; едл ^лвждс-тъ поміловлті въ. лн очрдръжітъ въ гнѣвъ своі штсдротъі свои СП 76.10. // Задържа, поема, волеіж нлстлвьшемь. і мчлъі прнстлв-лс-ннемь сър<рлньшемъ. потопльшннмь водоіж съ въіше. і подънвсънъіи глж-вннъі. очрдръжлвъшннмь Н СПОЛЪІ. неѵьствовлвъшдн. погочрвльшемъ и СЕ 52Ъ 2; н въ^одлште подъ водоіж комочр вь (Ге. н^мештетъ н вънъ, н очрдръжлтн тѣлл ѵловѣѵьскл не могж-штж вь севѣ С 128.28. 2. Задържа, удържа [думата си], і очрдръжлшд слово вь севъ. сътА^мжште са ѵто естъ еже н^ мрътвъір;ъ въскръснжтн М Мк 9.10 3. 3. Завладея, присвоя, дѣ-ллтеле же егдл очр^ьръшд сііъ, рѣшд вь севѣ. сь естъ нлслѣдъпнкъ. прндѣте очрвнмъ I. I очрдръжнмъ достоѣнне его М Мт 21.38 З1, А, СК, Б. // Придобия, получа, въ кон лпостолъі окрл- де. ВЪ КОН ПрНА ННОА^ЪІѴ'ННКЛ ПЛѢНЪ. въ кон очрдръжл мь^дж весѵьсть-ВЬНЖІЖ. въ кон нсжѵн крьвьнъи СЖДЪІ С 512.6. 4. Задържа, удържа; спра. велнкъін же снн отьць очрдръжлнъ бъівъ. ілкоже не моштн очрвѣжлтн съ сжштннмъ С 286.6-7; нъ дл очрвѣ-ДАТЪ (ЛКО н жнвъ слмор<отьнѣ пострл-дл. кже пострлдл. се н пеѵлть н клмъі н стрлжл. н не МОГОША кго очрдръжлтн С 444.14—15; вѣдв нмъ кгоже нн слмл съмрьть може нл много очрдрь-жлтн С 504.26. // Осуетя, възпра, ^овж отьцл отьцемъ. дл лште мн нъстъ отьць отьць. очрдръжнтъ мрьтвллго вьскрьсеннк С 310.5-6. 5. За чувство, душевно състояние - обземе ме, обхване ме. сего рлді очрдръжл и гръдъіні до коньцл. чѵдѣшн си непрлвъдоіж Т неѵестнж своеіж СП 72.6; Ѵчѵлннъ отнде вѣжлвъ. -о-омл невѣрнемъ очрдръжлн' въістъ С 471.30. 6. Надвия, победя, колнко плѵе вн очржлелтн са нлмъ р<л неочрел. могжштллго мжклмн оѵрготовлнъінмн ОТЬ (Гего вс^лконънъінмъ. очрдръжлтн ВЬ ВѢКЪІ. ВЬСА НС- ПрОТНВЬШАА СА кмочр. БН очрво БОІЛТН СА ПЛѴС- ВОГЛ С 149.4; нс- нмлмъ очрвоілтн са отъ вогл влшего ... нъ нмонс рлдн }<сл мокго очрдръжж а С 264.12; клко жс къ мрътвъінмъ прнѵнтлк-тъ СД. СВОБОДЬН въ мрътвъінр^ъ ... клмо грддетъ. клмо ду.р>Л>р КЖ АТ Н 1041 ОЧГАЪ сър;однтъ. кгоже съмрьть не можст' очгдръждтн С 459.20. Изч. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, С. Гр. кате^ш, е'хш, Ьжуш, сгоѵехсо, кратеш, каиш, ёряо-8і'?со, аѵаахором. Вар. о^Аръж.чтн. Нвб. удържа [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОѴрдрЬЖАТН СА, ОѴрДрЬЖЖ СА, ОЧрДрЬЖНШН са се. и несв. Сдържа се, стърпя се, изтрая, крьфенне же нмдмъ кръстнтн са. I кдко очрдръжж са доньдеже конь-ѵддтъ са М Лк 12.50 3. II Придържам се, съобразявам се. подвнгъ во н врднь кстъ нъінідшьЦек жнтьк. н вьшедъшнн^ъ вь семъ стдднн. до-връіА ДѢТѢЛН КДН01Ж. достонтъ вьсего очрдрьждтн сд С 497.5. Изч. М, 3, С. Гр. сгоѵе'хоца.1, еукратейораі. Вар. оудръжлтн сд. Нвб. Вж. при оудркжчтн. оѵрдржѵеньк, -ід ср. Потискане, измъчване, изтезаване, многдшдн же вьсж длѵьвж м дннн. лювь^но ве^ъ іддн н пнтнід прѣвъівддстд. Н ВЪ Т0ЛНЦѢ очрдржѵеннн тѣлд н скждостн н^дрд-дънъін^ъ. дкъі нд трепетъ цъсдрьстѣн веселдштд сд прѣвъівддстд С 547.27. Изч. С. Вар. о^држѵешж. Нвб. 0. очрдржѵнтн, очрдржѵж, очрдржѵншн св. Измъча, изнуря, прнуожддд^ж же н женъі к н~емочр нмжштд тдныъіа връ-дъі ... н волдштд н очрдржѵенъі отъ длъгддго връмеие стрдстьнлдго. пл-ддд^ж пръдъ ногдмд стддго С 557.2-3. Изч. С. Нвб. 0. очрдъ, -д и -очр м. 1. Телесен орган, част от тялото, дфе же око твоге дес-ное съвлджнддтъ та. і^ьмн е н връ^н отъ теве. очрнъе во тн естъ дд погъівлетъ едннъ очрдъ твонмъ. д не вьсе тѣло твое въвръжено вждетъ въ ъеонж М Мт 5.29 3. Срв. Мт. 5.30 М, 3; влдсъі же глдвж покръілъ есн. дд не врѣднтъ са н^мънс-ннемь вътръ. і в’са очрдъь потрѣвъно очрстрон нд немь. дд в'сѣмн въс^вдлнтъ та СЕ 76 12; ВЪ ТО ВрѢМА. ^ОДАфНѢ ПО ТѢЛ6СН С6М0\р. і по очрдомъ его. стоьдфк емочр нъінѣ прѣдъ товоіж. въ^врднн емочр в'сѣ^ъ пжтс-н СЕ 42а 21; ндведс- гь очрждсть сьнд дддмд. н прнТмъ кд'но отъ ревр' кго. сътворн кмочр женж. отъ свон^ъ кмочр очрдовъ С 9.9; тъгдд повелѣ комнсъ. желѣ^нъ одрьць рдждештн. н отъ пльтнн кго очрдъі отърѣ^овдтн С 231.18; н ^одъ вьловьнъ нмѣтн. н одѣные очрстрокно. н всѣмн отьнждь очрѵнннтн СД ПОДОВДДТЪ. НД^ДНДДГО вь стдднн довръіА. дѣтѣлн. очрѵнненнк во вьнѣшШн^ъ очрдовъ. оврд^ъ кстъ етеръ дочршевьндТо очрстрокныд С 497.29. // Полов орган. ег'дд же ѵісочр ОВрДТНТЪ СА нд влждъ очрдъ. лн рд^о-рнтъ СА емочр пльтьндд плъть. лн вь^ь-рѣвъ нд тдкъ ѵісъ СЕ 366 21; влд-дъіко кже нсцѣлнтн кстьствьнъ'а съблд^нъі. кже рд^дрѣшнтн стрдшъ-нъіа ж^ъі ... кже повелѣтн тѣлесн поспърсъ творнтн дътемь. кже рд^-дрѣшнтн неплодьство. прѣстдрѣвъ-шннуъ очрдъ С 249.26. // Вътрешности. волѣ^нь же ндпрдснд н лктд н нснгдріѵемд. до сдмѣркъ очрдовъ доуо-ддштн. волѣ^ньно творнтъ. мрд^н-мъінмъ ѵочрнство С 89.21; внкмомъ же стъінмъ. коньѵдшд сд тннн н жь^лнк. тъгдд вь^бѣснвъ сд повелѣ дрѣвесъі сжкдтъі внтн а. ідкоже очржс- н вънж-трььГдА очрдъі вндѣтн С 178.19. // Става, мускул, тдко ве^ мнлостн лъ-вжіж ржкж къ огнк) прндѣА трьпѣдше. донелнже очрдове ржѵьнъін^ъ пръстъ н^горѣвьше отъпддошд С 516.27. // Образно. въ же н гѣ въскрѣсн н нъі с ннм въскрѣснтъ снлож своеж. не вѣсте лн ѣко тѣлесд вдшд оѵрдн ^вн сжтъ Е 26 6. 2. Прен. Човешката личност, човешкото „аз“, мжжн вь сдмомъ цвѣтѣ юностн. о жнтнУ невръгъше. пдѵе роднтель. пдѵе ѵддъ гд вь^лк- ОѴ^АЬНЪ 1042 очр&снтн вьшс. слмого жнтніл рлштсннк носд-штс, прѣ^ьрѣшд врѣменънжіж жн^нь. дл просллвдтг вл. вг оѵрдѣріг свонррг. по^орнште вгівгшж мнровн С 97.11-12. М, 3, Е, СЕ, С. Гр. рёХос;, циеХоі, акХаууѵа, схрроѵіа, котоХг). Нвб. уд остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрдьнг, -гін прил. Телесен, който се отнася до частите на тялото. влл-дгисо кже нсцѣлнтн кстьствьнгід сг-влл^нгі. іеже рл^дрѣшнтн стрлшгнгіА ж^гь кже о\рмрьштвеннк очрдгнок кг жнвотьнѣн Въ^гвлтн снлѣ. кже пове-лѣтн тѣлесн поспѣ^г творнтн дѣтемь С 249.23; покл^лнне очрдьное нл много прнвлждлемо потрѣвьиѣ ндмъ очрілш-нілтн прѣдглеждштее ЗЛ16 5. Изч. С, ЗЛ. Гр. тйѵ ре?.мѵ. Вар. оѵрдънъ. Неб. Срв. уд м. остар. очрдѣвнжтн, оѵрдѣвнж, оудѣвнешн С6. Издебна, проследя, причакам, нгі-ыіл сочрсднл очрдѣвенл вгістг. отг ве^л-конгночр стлрцочр. нгінгс. отгкргівліжтг мллдж н доврж. дл нлсгітдтг сд довротгі ка. н вг лгжж нлвлддтг нл ь[& нгініл очрво С 135.2-3. Изч. С. Гр. ёѵебребсо. Неб. Сре. [из]дебна, дебна. ОЧрЖЛСАТН, ОѴрЖЛСЛІЖ, ОѴрЖЛСЛКШН НвСв. Смайвам, учудвам, удивлявам. слгішнмг сжштл нѣісого вг горМі);г стрлнл^г нменемь кононл. тоа в-вргі, о і-Гемже гллгол‘жтг велика ѵочрдесл вгі-влвктг отг іГего. ілже вьсѣуг нлсъ очржлсліжтг С 46.1-2. Изч. С. Гр. іккХдетско. Неб. ужасявам [се], ужася [се] ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. ОЧрЖЛСЛТН СА, ОЧрЖЛСМЖ СА, ОЧрЖЛСЛКШН СА несв. 1, Ужасявам се, изпадам в ужас, плаша се много, оѵрслгішлтн же нмлте врлнн. і слгішлннѣ врлннн внднте. не очржлслнте са. подовллтг бо вьсѣмг вгітн. нг не тогдл естг ісонь-ѵныл М Мт 24.6 3’, А, СК. Срв. Мк 13.7 М, 3; і поіатъ петрл н нѣковл. і ОЛНЛ сг С0В0ІЖ. Н НЛѴАТг ОЧрЖЛСЛТН СА н тжжнтн М Мк 14.33 3; шъ же реѵе; нмг. не очржлслнте са. ісл нірете і нл;глрѣнннл пропдтллго. вгстл нѣстг ' сгде. се мѣсто нде вѣ положенг М Мк і 16.6 3, А; ѵѵ дж“ вллженгін. кгоже I цѣслре ѵгтжтг. вллстеле н вельможд | лювдтг. мжжн же н женгі н вгсе | кстгство, н твлрь ѴЛОВѢѴЬСКЛ. стрлжь | нмлтг кгоже бѣсн оѵржлсліжтг сд. н | днглволг трепештетг С 354.8; стгін же поочрѵллше а сг оѵртѣшенннмг. глд, ; не плншточрнте нн вонте сд ѵддл нн ; оѵржлслнте. нг очрготовлнте срьдьцл влшл творнтн вол'ж гнж С 570.15. ! 2. Смайвам се, учудвам се, уди- ; влявам се. і вьннде кг ынмг вь корлвь. ’ I очрлеже вѣтрг. і в-ьло н^лнул вг севѣ днвлтлуж са н оѵжлсллуж са М Мк 6.51 3; очрѵеннцн же о\ржлсллрсж са о словесерсг его. Тс же плкгі отгвѣштлвг глл нмг ѵадл. клко не очрдовь естг очрпгвлнкштнмг нл вглтгство. вг цѣ-срствне вжне вьннтн М Мк 10.24 3; очржлслл^ж же са вьсн. послочршлисштен его. о рл^оѵрмѣ н о отгвѣтѣ^г его МЛк 2.47 3, А, В; і очржлсллрсж са о оѵрѵеннн его. ѣко сг вллстнис вѣ слово его М Лк 4.32 3, А; гллел же слгішнмл очржлелл-сд вьсн гллгол'жште. отгкждочр гллег снн С 162.22. М, 3, А, СК, Б, С, Р. Гр. Ороеоцса, йацрёо-даі, ёкоацрёораі, <ррістстаз, ё^істтараі, ёкэтХт]-астоцаі, катал>.т]ааораі, яХосѵаоцаі. Нвб. Вж. при оѵржлслтн. очржлсеньк, -нс ср. Ужас, страх, молн-твоіж прлвьд'нллго пллмгі огнЪнгін поглснвг. проѵнн же вьсн отг очржл-сеныл мньѵл ыл р;лѣвннгі горѣ вь^лѣ-^ошд С 565.30. Изч. С. Неб. ужасение остар. ВА, РРОДЦ. Срв. ужасяване ЕтМл, АР. оѵржлснтн, очржлшж, оѵржлсншн се. Смая, слисам, изумя някого, нг і женгі едннгі отг нлсг. очржлсншА нгі вгі-вгшА рлно о\р гровл. і не оврѣтгшд тѣ- д^ЖАСЫЛѴГН 1043 оѵркдсть лосе сго. прндж ГМЖШТА. I двленне ДЫЬЦЛЪ ВНДЪВЪША. ІЖС Г/МЖТЪ I жнвд М Лк 24.22 3, А. Изч, М, 3, А. Гр. ё^іаттцл. Нвб. ужася, ужасявам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОЧрЖАСНЖТН СА, ОЧрЖДСЫЖ СА, ОЧрЖДСИОШН СА св. 1. Ужася се, изпадна в ужас, изплаша се много, і очрждсж са вьсн. I сътазд^ж са къ севъ гліжште. ѵъто очрво естъ се. ѵто очрѵенне ыовое се. ъко по овлдстн дркмъ неѵнстъімъ велнтъ н по-слочршдвктъ его М Мк 1.27 3; і вълъ-^ЪША ВЪ гровъ ВНДЪША КНОШЖ СЪДА-шть о деснжяк. одънъ въ одеждж вълж н очрждсж са М Мк 16.5 3, А; н пръвомжѵеннцд въ жеыд^ъ. въ^нде во нд ѵѵгыъ. ие всжмыъвшн са плдмеые. н ^върне лктнТ очрждсж са. чѵврд^д крстндго Е 36а 10; гровн отвръсд са. тълесд мрътвъімъ очрготовншд са. егоже сотьынкъ очрждсе са. і в'сн сжфнн съ ынмь. емочрже ръшд. ъко сь естъ снъ вжен въ нстннж СЕ 51а 4; вндъвъше же кго вьне^ддпь очрждсънжшд сд. онъ же прнвлнжнвъ сд къ ьПмъ. ндпдде нд (Тд покмь а н глдголд. ѵто се сътворнсте С 32.8-9; жнвжштнн во вь ннкГен-стъмъ грддъ. очрждсъше сд отъ въівъ-шддго крнѵд н вьплъ С 108.29; н дрочргъ дрочр^ъ прътъікдд сд. н ннъ нномочр бъждтн глдголд. очрстрлшншд сд п°двнждшд сд. очрждснжшд СД съмдтошд сд С 466.9. // Побоя се, стресна се. емочрже пнлдтъ днвъ сд ^ЪЛО. ПОМАНН ПНЛДф(ЖІЖ очрвоъвъшіж са. прдведьннкд НСД. I очрждснн СА. ПОМАНН пнлдтд очрвоъвъшд СА СЕ 496 3. // Вцепеня се, скова се [от ужас, страх]. I двне въстд дъвнцд н ^ождддше. въ во лътомд дъвъмд нд десдте. I очрждснжшд са очрждсомь велнемь М Мк 5.42 3; очрждснжшд же сд вьсн отъ стрл^л. вь^днвьше же сд отъ ѵочрдесъ вьскрнѵдшд велмн С 33.17. 2. Учудя се, удивя се, смая се. I двье вьсь ндродъ вндъвъше н очрждсж са. н прнрнштжште цъло-влл^ж н М Мк 9.15 3; н въ^врдтн са др<ъ еід. I въскръсе двне. і повелъ ддтн сн ъстн. I очрждссте са роднтелъ егач М Лк 8.56 3, СК; вндъвъше же неѵьстн-внн вльсвн въівъшек то ѵочрдо. н дн-внвъше сд очрждсошд сд. глко не връдн кго ннкдкоже тдковдю. мжкд С 269.1; н шъдъ отврь^е двьрн пдннѵнцд. н ОБрЪТб ІЖ нсплънь. н вь^днвь сд н очрждсъ. (вт. очрждсъ сд, Север., с. 550, бел. под линия) н прослдвнвъ вд С 550.2; н въстлдпнвъ гнъвъ словесъі кротъкъімн. ржковъ понмъ. вьведе въ свон р<лъвъ къ гдслемъ. (лкоже в'съмъ днвнтн сд н очрждснжтн. сътворенъімъ ѵочрдесемъ С 566.15. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С. Гр. тЗарРеороп., ёкФарРёо|іаі, ятпаасо, катаяХпасгороа, ’ екпХпоаорач, ё^іатпрі, фріааш. Вар. оужлсгнжтн сд, Нвб. Вж. при о^жчсчтн. очрждсть, -н ж. 1. Ужас, страх, съмжтн сд сдмъ не ілкоже мъі очрждстняк. нлн пеѵдлніж съмжтнмъ сд. нъ сдмъ севе съмжтн н реѵе къде положнсте н С 315. 24; воле прьвддго прнложнтн ве^д-коньк. вьсъдвъ во помъклъ очрждстн кго. очрвнтн кго ндснл"енжкв оть ьГего отроковнцж повдждддтъ С 521.26. // Чудо. вндншн лн съшествнгд очрждсть. вндншн лн божнкс строід тдннок С 390.28. 2. Изумление, удивление, н очрждстъ овъдръжнтъ МД 0 ѴЛОВЪ-ѵьстъ глдсъ клене. н дште то тдко кстъ. то грддн вь^ьмн влдгословькннк С 224.26; молідд^ж кго попнрдтн а н идпрдснж врдѵ'вж полочрѵдд^ж. ідкоже мно^ъмъ днвнтн сд. н съ очрждстнич глдтн. ннколнже сен а^н н^врдѵочркмъ въівдтн. ро^въ въ връменд СТЪІН^Ъ д?Глъ С 556.28. ве^ очрждстн. Гр. акатшЛг|істо<;. Без страх, дште сд не пеѵетъ вогъ мыоіж. то въскжіж н жнвж. н снце въішьнілдго положнвъ севъ очрвъжнште. пръвъі ве^ъ очрждстн С 292.17. очрклстьыъ 1044 о^жасеыъ кг очржлстн вгітн. Гр. ек$ар.ро<; уіу-ѵороа. Изумя се, удивя се. онг же вндѣвгі н н вг очржлстн вгів'. рсвл-лѣше н сллкькчше господл С 218.23; н^лѣ^е снлоіж стллго д^л. ве^ врѣдл н цвлг. н вг очржлстн вгівгше велнцѣ. плдоша ннцн ил ^емн С 541.4. очржлсть сгнл. Гр. екатаспс;. Опиянение. н реѵе. нлведе гь очржлсть сьнл (вт. сьнл нл, Север., е. 37, бел. под линия) лдлмл. н прнТмг к-д'но отг ревр' юго. сгтворн юмочр женж С 9.6-7. С. Гр. 5еЛш, Екатаац. Вар. очржм:т7>. Нвб. ужаст остар. ВА, Дюв. очржлстьыг, -гін прил. 1. Ужасен, потресен. онл же прѣсллвною то вндѣ-вгшн н в' севѣ вгівшн. вндвѣше во ржкж стллго отг огніл очрже вьсж н^горѣв'шж. вгспллклв'шн горцв н вг^д,г^нжв'шн прнплде кг ноглмл СТЛЛГО. Н ржклмл СВОНМЛ БНІЖШТН СА кг прьсн вьпнілше ... стгін же очржл-стьнг протнвж томочр вгівг. реѵе к н~сн. вьстлнн жено. н сь многоіж ночрждсіж вгстлкнкг кч отг ^емьд С 517.9. 2. Ужасен; който буди страх, ужас. н Т^ндостл н^ гровл сг стрл^омг н рл-достннв. поѵто. очрѵдстьно {вт. очржл-стьно, Север., с. 351, бел. под линия) орждню вндѣша н прѣсллвьно. гровг тгштг С 445.25-26. Изч. С. Гр. ёѵгбс, ектЛтіктсх;. Нвб. Срв. ужасен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очржлсг, -л т. 1. Ужас, страх, і ншедг-ША БѢЖЛША отг гровл. I НМѢЛШС же (А трепетг н очржлсг н ннкомочржс- ннѵе-соже не рѣшд воѣл^ж во сд М Мк 16.8 3, А; I вгістг очржлсг нл вьсѣ^г. і сгтд^лл^ж сд дрочргг кг дрочргочр гліжште. ѵто естг слово се М Лк 4.36 3, А; очржлсг во одргжллше н. н вьсд сжірдіА сг ннмг о локнткѣ ргівг іджс-ьдсд М Лк 5.9 3, А; н днкдтг са очржлсліжште са кг севѣ н сгтд^ліж-ште са гллгол'жтг. ѵто се стрлшноіе слово н воіл^нь. н трепетг н очржлсг. ѵ'то се велнкоіе н днкгноіс ѵочрдо. невнднмгін нлмг веспльтьнгінмг вгіспрь вогг С 458.20-21; н ннг ілко мрьткг оцѣпллше. л дрочрггін очржл-сомг дргжнмг вѣ. н овлѣдѣвг лежлл-ше С 466.15. // Смущение, уплаха, безпокойство, л^г же рѣуг вг очржѣ-сѣ моемг отьвргженг есмг. отг ліцл оѵью твоею СП 30.23. 2. Изумление, удивление, і лвне вгстл дѣвнцл н р^ождллше. вѣ во лѣтомл дгвѣмл нл десдте. і очржлснжшд сд очржлсомь велнемь М Мк 5.42 3; і очржлсг прньх всд. I сллвлѣлр<ж бл 3 Лк 5.26 А. И Благоговение, страхопочитание, егоже вндъвг лдлмг сг^гдлнгін пръжде. н очржлсомг вь^внвь прьсн. вь^пн кг вьсъмг. сьпдштннмг отг въкл. н реѵе господь мон сь всѣмн С 468.14. 3. Изстъпление, безумие, вѣровлуг тъмьже кг^гллголлуг. л^г же сгмѣрн^г сід зъло. л^г же рър<г вг очржлсѣ моемь весь ѵкг ложь СП 115.2. 4. Възбуда, точр во тггдл сьсъѵе р^с. вг очржлсъ гллвгі снльнгін^г. точр сгтрдсе са вь ьГемг. точр рл^врг^ошд очр^дгі свод гллголжште С 466.17-18. М, 3, А, СП, С. Гр. екатаспс, тЗаррос, ектЛ-трбгео^. Вар. оуж-ьсъ. Нвб. ужас ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. очржлсьнг, -гін прил. 1. Ужасен, изплашен. н прьвою очрво очржлснн вгь вгше. гллголллрсж дрочргг кг дрочргочр. клко очрво вг^можс-мг прнстжпнтн кг тлковочрочрмочр мжѵнтелю С 215.23-24. // Като същ. очржлсьннн т. лгн. Гр. [оі] фіХбСфоі. Ужасените, изплашените хора. н послъдьнею дослждснню отг нлсг прннмгше него-дочрютс. н стрлшьыгінмн снмн мжклмн прътите. грърсг нл нгі носаштс-. влл-говърню. нг нс стрлшнвомг прътіте. нн очржлсгнгінмг. нн прнстрлшьнгімг. по вожнТ же люв'вн юсс- мгі С 88.22. 2. Изумен, удивен, смаян, сьнндоша рлнгі дгрлнніл юго. шсожо вьсен пльтн юго овнлжнтн са н вьсн првстодштнн очржлсьнн вгівгшс- гллголллр^ж. клко 1045 снн тръпнтъ С 162.8; очржлсснъ же БЪІВЪ С-ПНСКОЧрПЪ. 0 ѴЛОВѢѴЬСТѢ ГЛЛСѢ с-леьГИ. н но нмъі вѣръі о стѣѣмь лртсмонѣ. повс-лѣ врлтлрочр прн^ъвлтн дничкоил фнлел С 224.10-11; гллголл жо сватъін лртсмонъ вндншн лн бъі- ЛІЛ. ѴЬСТН ВЛША. КЛКО СНЛ01Ж БОЖНЮІЖ Н ГОСПОДЛ НЛШСГО 1с Н^МЬрѢША. очржл-СЬНЪ Ж6 БЪІВЪ КОМНСЪ ІЛКО БС-^Ъ ЖЪ^ЛЛ н ве^ъ оржжніл н^морн а С 230.9; съврлвъше сд очржлс'нн жо въівъше. н ДНВНВ7.Ш0 СА въівъшочрочрмочр сллвьгл-^ж вл С 551.7. 3. Прен. Безстрашен, неустрашим, смел. н клко поыесетъ млрнгл огЛ божьствл твоіего. ПрѢСТОЛЪ ТВОН ПОЛНТЪ ^ЛреіЖ СВЬТА СА. н та лн можетъ поностн. очржлсънл дѣ-внцл С 250.19-20. Изч. С. Гр. ёкбацРск;, акататЛ^ктсос. Вар. очржл-снъ, оужлсенъ, очржмънъ, оѵржлсЪг. Неб. Срв. ужасён, ужасен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрже нареч. 1. Вече. юже во н секънрл прн кореын дрѣвл лежітъ. всѣко очрво дрѣво. еже не творітъ плода доврл. посѣклемо вънвлетъ н въ огнъ въмѣ-тлемо А Мт 3.10. Срв. Лк 3.9 М, 3, А, СК; л^ъ же гліж влмъ. ъко вьсѣкъ нже вь^ьрнтъ нл женж съ по^отніж. юже любъі сътворн съ неіж въ срдцн своемь М Мт 5.28 3; по^дъ же въівъшочр прнстжпншА къ немочр очрѵе-ннцн его. гл^жште. почрсто естъ мѣсто. і годннл мннж юже отъпочрстн нлродъі. дл шедъше вь блнжьна^ грлдъцд. КОЧрПАТЪ БрЛШЪИЛ С6БѢ М Мт 14.15 3, А, СК; пнллтъ же днвн са лште очрже очрмърѣтъ. прн^ъвлвъ сътъннкл лште очрже очрмьрѣтъ М Мк 15.44 3, А; н посълл рлвъ свон въ годъ веѵерА. рештн ^ъвлнъімъ грАдѣте. ѣко очрже готовл сжтъ вьсѣ М Лк 14.17 3, А, СК\ рѣ^ъ влмъ юже н N0 слъішлсте. ѵто ^оштете плкъі слъішлтн. едл н въі ^оштете очрѵеннцн его въітн М Ио 9.27 3, А; очрже въі ѵнстн есте. ^л слово еже гллрсъ влмъ М Йо 15.3 3, А, СК; нлн жьръ- шемъ богомъ слномъ велнкомъ н ѵьстемъ н длромъ достонномь въітн, нлн ыс- покорнвъшемъ са отъатн поілсъі н вонивство. н отънждь очрже прѣдлтн мжклмъ С 73.28; млтн юд'ного вллженъін^ъ. тѣ^ъ вндѣ-въшн проісъін^ъ. очрже сточрденніж очрмеръшд. л своюго нплѵе дъірсліжштл С 96.1; дьнн очрже прншъдъшочр. повелѣ вьса вестн а вь темннцж С 104.24; кочрмнрослочрженню очрже отъ-връжеы» въівъшочр. вьсл подъыевесъ-сісліл. просвѣтншА са С 185.29; мно-гочр же ѵлсочр мныжвъшочр. н ыоштн очрже прѣполовдштн сд. не прѣстлнѣѣше тлъкжшті н велнкомъ гллсомъ вьпыж-штн С 515.17. // Вече, оттогава нататък. шъдъ же къ гочр молнтвж сътворж ^л въі. н ^л вьсего родл крьстнілньскл. дл н прѣстлыетъ очрже кочрмнрослочрженню "еѵьстнвъінмъ. н прндетъ вллгодѣть ^совл по вьсен ^емн С 17.3; влшл во дръжлвл очрже рл^дрочршн сд. влше мжѵнтельство очрже прѣстл С 467.10, 11; помл^лвъ же а въ нма ^сово нцѣлн. ілкоже тѣмъ домъ дом' нджштемъ. сллвнтн. н вллгословествнтн вл. длр°влвъшллго нмъ рлвомъ СВОНМЪ НЦѢЛШЫЛ. дл очрже вьсн нже въ грлдѣ. н въ окржгъынн^ъ вьсе^ъ жнвжштнн. больнъіа своа прн-иошлл^ж къ немочр С 531.18. // Напълно, съвсем, вече. оыл же ... вн-дѣѣше во ржкж стллго отъ огніл очрже вьсж н^горъв'шж. въспллклв'шн горцѣ н въ^дъ^нжв'шн прнплде къ ноглмл стллго С 517.3. // Сега, ей сега. слъі-шлвъ же комнсъ гллсъ ^вѣрнн. очрвогл СА. Н ^ОТѢЛШб БѢЖЛТН. Н ГЛЛГОЛЛ МЖѴ6- ннкъ. не бон са бъіліл. се во очрже н^мь-ржтъ С 230.1. // Най-после, вече. істіыѣ прішедъші. юже дл прл^дъночр-етъ стѣнъііГ 7а 15; нъ врѣмд естъ юже. къ стѣі. I стрлшънѣі трлпе^ѣ прістжпіті К 8а 3. 2. Отсега, отсега нататък, занапред, снмъ по^дѣ ііѣкъгдл въ слочрул въшедъшемъ. мѣіГсііллго ѵьсть- о^жестоѵеыьк; 1046 оѵ^жѣсъ нллго костлнтинл цъслрл. нс прѣ^ьръ нг кннггі нлпнслвг. н посгллвг того поочрштллше. ово нлкл^лннісмъ ово опнтнмніж. дл са остлнотг очржо к томочр, отг тлковгіл воговоргнгід ррочрлгі С 188.18. 3. Впрочем, следователно, мгі во р<д нмлмг н юдного ба въмг, нжс можстг нлсг н^влвнтн ровг свонррг отг твоюю ржкочр, да очржс южо ррош-тсшн творнтн то творн С 50.18; вж-детг жо влмг отг мене ѵьсть волнкл. н длрн ввл'ьшн ннъррг. дл очрже іед'но отг двоіег0 пръдгложнмг влмг, нлн жьрг-шемг вогомг слномг велнкомг н ѵьст-емг н длромг достонномь вгітн. нлн ие покорнвгшемг са отгдтн поілсгі н вонньство С 73.23; понеже очрво сглл^очр коньѵннл вгктг. вьскръшеные нлстл. н ѵловъколювьц' вллдгікл ново н стрлнно жнтніе. вь жн^нь нлшж вьнеслг. очрже во тк сьмрьть. очрсьпеные н сгнг гллго-л"етг са С 487.28; пръдолъвгн во про-тнвгствочр сьмрьтн. н вьсж крѣпость іего отгнмг. ѵто очрже не нмлтг сгтворнтн о точрждерожденнн. югоже оврл^г вгс-прндтн многомг мнлосрьднімг сгпо-довнлг С 490.13. 4. Наистина, действително. не бѣ во (ед'но отс-ѵьство стгінмг ... то клко юже ве^грлдьннкгі лн д нлреѵемг, нлн грлдьннкгі вьсед вьсел'енгід С 84.1; рл^очрмънте нчісо очрже рсѵе господь. не очрвонте са отг очрвнвліжштннррг тълссл. дочршд жс не могжштомг очрвнтн С 175.15; лшто лн дл рл^очрмѣіж. дл очрже връмд очрво протнвж онѣмг пльѵнтн сд. гллголТг;-штннмг, клко номоштн дъл"ьмл р<с молнвг са вгстлвн лл^лрл С 306.7; прнсдгор<г са кг пльтн ... н двою очрже дълосочр рлг;очрмъррг С 511.18. очржо [южо] но [нн]. Гр. ой |х?і ... Ы схрті, отікбті ог> цт^, ойкбті, огж &ті, (хг|кбтѵ. Вече не, повече не. лмннь же глГж влмг. ъко южо нс нмлмг пнтн отг плодл ло^гнллго, до того дьно огдл пыж нно вг цсрствнн вжнн М Мк 14.25 3; южо нс мгного гліж сг влмн. грлдетг во се(го) мнрл кгндзг. і вь мьнъ ие нмлтг ннѵесоже М Йо 14.30 3, А; р^г вгстл чѵтг [,..] же не очрмретг [...] жо N0 очрдслъе [...] Е 19б 15,16; н то творълр<ж вьсн дрочргг по дрочр^ъ сгѵстлд сове. тѣм'же вгктг вьсѣмг юд'но нма. очржо во нн онг. нн онг. нг вьсн крьстнілнн нлрнѵемн вгівллрож С 86.20-21; тлмо очрво, нже снндълше по прьвъъмъ. очрже не нцълълше С 496. 16; н вь поганьскъніа кг^нн юже не > рі;однте. нн пГн вьпръѵлнте сд РII 4.1. южо нъсмь. Гр. оѵжеті еіцг. Вече не съм, повече не съм. і реѵе сего рлдн остлвнтг ѵлісг отцл своего н млтерь своіж. I прнлъпнтг сд женѣ своен. і вж-дете овл вг плгть едннж. тъмь же юже нъсте дгвл нъ едннл плгтг М Мт 19.6 А. Срв. Мк 10.8 М\ юже нъсмг достоннг нлрецін сд снг твон. сгтворн мд ъко еднного отг нлнмгннкг твонрсг М Лк 15.19 3, А, СК. М, 3, А, СК, Б, 0, Н, Е, К, С, Р, X. Гр. дбл, [то] Хоіябѵ, той Хоіяоо, ахЕббѵ, арті, ябЛаі, оСѵ, очжоОѵ, тоіѵоѵ, бті Вар. юже, іжжс, вже, Неб. уже остар. ОА, ВА, РРОДЦ; юже диал. НТ. очржестоувиью, -іл ср. Ожесточение, озлобление, настървение, ѵѵ веле велнкою нснцълнмою очржсстоѵенню. нл толнко лн ве^лконню оврлтншд очрмг. дл отг еійр^гже въ въровлтн лъпо. не върочріжтг. нрргжс дъл'ьмл ррвллнтн р<очрлАтг. о Кйрргжс сллвнтн н вслнѵлтн нс вллжАтг С 339.6. Изч. С. Гр. яшрсоок;. Вар. ечржостоѵенніе. Ноб. Сро. ожесточение ОА, БТР, АР, РБЕ. оѵржвірн, очржегж, очржежешн се. Запаля, подпаля, сг сьвътомг же овою цъслрочр. егетлвншл рлть нл поглыгі. очржеггшАд очрллл цъслрл. н сгдънствомг господл нлшого Тс р<сл. н ово нррг извиша ово жс прогнлшА С 197.6. Изч. С. Гр. ш(со, Ноб. Сро. бжогп диал. ДА; бжог м. 'ръжен' БТР, АР, очржѣсг [погр. СП 30.23] вэіс. очржлсг. о^лд 1047 0^7ЬрѢТН очр^М, -ъі оіс. Юзда. ие вждѣто ѣко конъ Н МЪСКЪ ІМЪЖО иѣстъ рл^очрмл. БрЪ^ДАМІ Н ОЧр^ДОІтТч ѴОЛІОСТІ І^Ъ ВЪСТІА-ГНОШІ. N0 ПріВЛІЖМЖфІМЪ СІА КЪ ТСВѢ СП 31.9; вллженъін жо прѣстлвъ н ил пжтн прістжпн къ Немочр, н нмъ ^л очр^дж коьГѣ іого стлвылшо н. гллгол'д отврь^н цръквн ПрЛВОВѢрЪНЪІН^Ъ С 192.27; н кдвл иѣкого севѣ вогв попочрстнвъшочр. ВЪ^МОГОША отътръ-гижтн ржцѣ ісго отъ очр^дъі коіЛчНъіа цѣслрд С 193.9; въстлвъ же отъ молнтвъі. н текъ ниѣмъ пжтьмь пръ-дъвлрн цѣслрл, Н ПЛКЪІ нмъ ^л очр^дж коига цѣслрл. реѵе къ цѣслрочр дръ-^остыж С 194.6. рл^врѣстн очр^дъі своьа. Гр. біаѵоіуѵо-ці хоЛѵѵонс; ёцсхнтон. Развържа си езика, отворя си устата; разприказвам се. точр во тъгдл сьсѣѵе ^с. въ очржлсѣ гллвъі снльнъін^ъ. точр сътрдсе са вь і-Гемъ. точр рл^връ^ошд очр^дъі своа гллгол'жште. кт° сьде кстъ цѣслрь сллвѣ С 466.19. Изч. СП, С. Гр. /аХіѵбс;. Нвб. узда диал. В А, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. Срв. юзда ОА, БТР, АР. ОЧр^ЪЛОБНТН, ОЧр^ЪЛОБМЖ, ОЧр^ЪЛОБНШН Сб. Измъча, притесня; огорча, ржкл ТВОѢ ІА^ЪІКЪІ ПОТрѢВН. Н ЫЛСЛДІЛЪ ІА есі. очр^ъловн люді въГіглъыл (I) іа СП 43.3. Изч. СП. Гр. какбсо. Нвб. Срв. озлобя ОА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. оѵр^ьрѣтн, очр^ьріж, очр^ьрншн св. 1. Видя, съзра, съгледам, і съвъівлстъ са нмъ пророѵъсто [1] нслныо гліжціоо слочр^омь очрслъішнтс Н N0 нмлто рл^очрмѣтн. I ^ЬрАфО очр^ьрнтс II но нмлте ВНДѢТН М Мт 13.14 3; отлъстѣ во срдцо люден сн^ъ. і очршнмл ТАЖЪКО СЛЪІШЛША. I ОѴН СВОН СЪМѢЖНША. одл когдл очр^ь-рАтъ оѵнмл. і очршнмл очрслъішдтъ, I срдцомь рл^очрмѣіжтъ. I ОВрЛТАТЪ СА н нсцѣліж іа М Мт 13.15 3; дѣллтоле жо егдл очр^ьрѣША сыъ. рѣшл вь севѣ. СЬ ОСТЪ НЛСЛѢДЪЫНКЪ. прндѣтс очрвнмъ I. і очрдръжнмъ ДОСТОѢННС ого М Мт 21.38 3!, А, Б\ і тъгдл лвнтъ сд ^ИЛМОННО СНЛ ѴЛВѴЪСКЛАГО НЛ ІІБССі I ТЪГДЛ ВЪСПЛАѴЖТЪ СА ВЪСѢ КОЛѢНЛ ^ОМЛЪСКЛѢ, I ОЧр^ьрАТЪ сТіл ѵлвѵскллго. ГрАДЖ(ДЖ)ШТЛ НЛ ОВЛАЦѢ^Ъ иовесъ-СКЪІ^Ъ, СЪ СНЛОІЖ Н СЛАВОІЖ ВСЛНОІЖ М Мт 24.30 Д СК, Н. Срв. Мк 13.26 М, 3; ішьдъшочр жо емочр въ врлтл. очр^ьрѣ н дрочрглѣ. I глл нмъ точр н сь БѢ ѵлісъ, съ нсмъ нл^лрѣлыныомь М Мт 26.71 3, А, СК; по томь же плкъі ВЪ^ЛОЖН ржцѣ ил оѵн сго. і сътворн н про^ьрѣтн, I очртворн СА Н очр^ьрѣ ВЬСА свѣтъло М Мк 8.25 3; глллше же н нлродомь. егдл очр^ьрнте обллкъ въс^о-даціь отъ ^лплдъ. ЛБне глете ѣ(к)ко тжѵл грАдетъ. н въівллтъ тлко М Лк 12.54 3; ѣко очр теве естъ ТстоѵьнѴкъ жТвотл. въ свѣтѣ твоемъ очр^ърТмъ свѣтъ СП 35.10; рогъ его вь^ыесетъ сіа въ сллвѣ. грѣшьынкъ очр^ьрнтъ-і про-гиѣвлетъ сіа. ^жбъі своТмн посісре^ жьштетълі ллетъ СП 111.10; мо т^ам^ вс^-е. дл вкочрГн млло. ^вѣ^дж очр^ьрѣвъ СЕ 46а 20; лште оплъѵнтъ СА ЫЛ МА плъісъ ые очрвонтъ СА срьд'це моіе. гь мыѣ помоштьннк' н л^ъ очр^ьрж врлгъі моа С 18.1; н поіжште третнн ѵлсъ ілкоже вѣлшс нм' овъіѵлн. вьне-^ллпъ очр^ьрѣшд снлж кжіж сь невесс почрштеыж къ іІИмъ. свѣтнтн. троныж свнтліжштс сд С 64,20; прнлсжн ^ѣло къ тлкомочр ЖАДЛННІО доыдсжс очр^ьрн-ШН ЖАДѢЫЛЛГО ІЛКО н ждждешн С 500.14; іестъ очрво отъ многъін^ дрочр-гъінр<ъ. 0Чрг4рѢТН ^лмоинн. очрѵдстьнѣ жо н ОТЪ ^ОТАШТЛЛГО. отъ нлсъ Прѣ-дьложенллго вытн сьповѣданыл С 513. 25. // Образно. къто естъ ѵловѣкъ іжо пожівотъ, V мо очр^ьрітъ съмръті. У^вл-ВІТЪ дшж своіж н^-д-ржкъі ЛДОВЪІ СП 88.49; очрѵллшс н^ъ мосн рештн. очр^ьрнто ЖН'4НЬ ВЛШЖ. ВНСНМЖ Прѣдъ ВЛМН. II ПОВѢШОНЪ рсѵо. Л^Ъ ІОСМЪ ЖН^НЬ н вьскрѣшсньк С 478.8. 2. Узная, науча, лште во сс тъѵыж очр^ьрдтъ о^ністоръ 1048 оѵ^нторг ^ълодън вллстельскою юмочр нма. нлн Н ^НЛМСННІЛ ВЪІН внслште ЛБНЮ по^нл-въше влюджтъ са С 43.6; стъін клн'дндъ гллголл. нлстлвьннѵе тьмъ. н вьсего ве^лконніл очрѵнтслю. нлѵ’нн се творнтн. н очр^ьрншн мьсть своич С 74.5; н рл^очрмънте ѵ'то сътворнсте. млловръменънъін^ъ мжкъ очрвоілвъше са. вѣѵьнѣн мжцъ слмн са прѣдлсте. очр^ьрнте ВЪІ БЖДЖШТЛІЛ влмъ отъ прлвьднвллго СЖДНА Ѵс^л. нже отъдл-стъ комочрждо по дъломъ свонмъ С 108.2; дьньсь ѵловъѵьско іестъство. отъ днілволіл протнвъствл СВ°БОДНВЪ. нл прьвою доврородню вь^всде. югдл бо очр^ьрж нлѵатъкъ мон. снце очрдо-лѣвьшъ сьмрьтн очрже не боіж са С 490.8. 3. Прен. Помисля, разсъдя, преценя, лнцемѣре. і^ьмн пръвъе връвъно н^ оѵесе твоего. і тогдл очр^ьрншн н^дтн сжѵецъ н^ оѵесе врлтрл твоего М Мт 7.5 3, А, СК; глл. съгръшнр<ъ пръдлвъ кръвъ не повннънж. онн же ръшд ѵто естъ нлмъ тъі очргърншн М Мт 27.4 3, А, СК; вндъвъ же пнллтъ ъко ннѵесоже не очрспълтъ. НЪ ПЛѴС- МЛЪВЛ БЪІВЛЛТЪ. прнемъ водж очрмъі ржцъ пръдъ нлродомъ гла. нс- повннс-нъ есмъ отъ кръве сего прлведънллго. въі очрзърнтс-М Мт 27.24 3, А, СК. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Н, СП, СЕ, К, С. Гр. орасо, ёфораш, каОорасо, Оеаораі, чЭеюресо, (ЗХеясо, ЁцРХеясо, 5іар>.еяо). Вар. очр^ърѣтн, Очр^рТТН. Нвб. узра диал. ДА, ЕА. оѵрнкторъ, -л т. ЛИ. Виктор - приближен на имп. Валент [364—378 г.], участвал в преследването на преп. Исакий Далматски. сн слъішлвъ цъслрь очрллъ. прн^ъвл д'вл волілрннл. нма юд'номо\р слторннкъ. л дрочргочр-очрмочр очрнктор’. пръдлстъ нмл пръпо-довьнллго С 195.19; слторннкъ. н очрнкторъ. вьлъ^ъшл въ тьмннцж къ влженвочрмочр нслкню гллголлстл юмочр С 198.11; слторнннъ н очрктор прнстж- пьшл къ пръподовьночрочрмочр. М0Л1ЛСТЛ са дл юю не остлвнтъ онъ же нчко отьць дочрр<овьнъ С 203.11; слторнннъ же нмълше село вьнъ грлдл. недллеѵе грлдл. тлкожде же н очрнк'торъ. нмълше н тъ очр прнморніл С 204.9-10; очрнторъ [!] же вълше пръгрлднлъ МНОГО МЪСТО. многлмъ ррлъвннлмъ. н велнклмъ С 204.26. Изч. С. Гр. Оінктшр. Вар. очрнктор', очрнк'торъ, очрктор, очрнторъ. Нвб. Срв. Виктор ЛИ, Викторов ФИ, Виктория ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. очрнмдтн, очрюмлнк, очрюмл"ешн несв. Отнемам на някого нещо, лишавам, кьтоже толь дьр^ь юсть н ^лбъіль с[.] лкоже ве^ ночр[.]д[...]нллглтн нлн очрнмлтн слове[...] лД..]нъ ечрлнг[...] томочр очрѵнтель югдл н ^ъло гона ъ не тъмн сжт[.] МЛ А 22. Изч. МЛ. Нвб. уема, уемна диал. НГер. Срв. уем т. ЕтМл, РРОДД. очрнстлвл'енью, -гл ср. Разяснение, изяснение; доказателство, дл лште не въі ннюд'ногоже прокл^ьствл. то очрже въстл лвъ н вее пьрА. внждъ клко н не уотАштс- трочрждліжтъ СА. о очрнстл-вьюннн нстнньнъъмъ С 440.11. Изч. С. Гр. осяббеі^к;. Вар. очрнстлкысннк. Нвб. Срв. [на]ставление. очрнстнтн, очрнірж, очрнстншн св. Убедя, увещая, уверя, а са о молнтвъ ілже къ ѵловъкочр бжню нлковочр. тъгдл же очржс тъгдл. невол'с-1ж ілкоже рештн. многъінмн молнтвлмн очрмоленъ. н очрнштенъ БЪІВЪ. отъ пръподовьнллго мжжл. ілкоже н пръжде н нъшід С 530. 19-20; Ѵто жс уъштж гллголлтн. нстн-НЬНОЮ ВЪ1 СЛОВО ДЛ очрнстнтъ. 1ЛК0ЖС- нн мллъі коюа ѵастн. нл поррвллж сьде мжѵс-нъінрръ. стъін^ъ н пръѵьстънъіндъ мжжъ м°штьно нсповъдлтн С 534.12. Изч. С. Гр. тЛт|Р0форесо. Нвб. 0. очрнторъ [С 204.26] вж. очрнкторъ. о^НШЛТН 1049 ОѴрІСЛУЪ очрнфАТН, очрнфліж, очрнфАКшн несв. Убеждавам, увещавам, уверявам, оы' жс- рс-ѵс- ілко нс- нматъ плннѵнцл водъі ннклкожс-. н то слмо очрнштллшс врлтъ. ілкоже прѣждс- мллъі свонмл рЖКЛМА самж тж остлвъшж водж С 549.26. Изч. С. Вар. оѵрнштлтн, Нвб. 0. очрнфеыьк, -кч ср. Уверение, потвърждение, доказателство, сс- ѵъстыілл врАтьк слѣдъ н очрнштеньк СЬПАСС-НЫЛ. ВЬСѢ^Ъ СПСЪ ^СЪ БЪ нлшъ. остлвн нлмъ стъін^ъ мжѵеннкъ н лр)снеппъ нлшн^ъ жнтнк- С 542.13. Изч. С. Вар. очрнштеньк. Неб. 0. очркл^лньк, -іл ср. 1. Указание, предписание, наставление, вь^ьмн н дрочргок очркл^лннк ОТЪ СВАТЛЛГО ч^лнніа С 304.28; се въікнн. н стааго ПНСЛННІЛ ВЪ^СМН. ОЧрКЛ^ЛННГА. Н 0 рЖЖЬ-НѢѢМЪ СМѢСЪ. ПОСЛОЧрШАН СОЛОМОНЛ въ мждросте^ъ гллголжштл С 356.23; ^лконочр очрво црькъвыочрочрмочр. ПОКЛрѢА СА ПрНСАГО^Ъ. ІАК0Ж6 МОШТЬНО СТЖПЛ тн. велнѵьствнкм' жс очркл^лныл. сьде- ЛѢВА. ОЧрКЛАНІАКБ СА СТрЛ^ЪІ. Н ОТЪ- вьсждѣ съдръжж са С 508.15. 2. Доказателство, свидетелство, о мжѵе- ННѴН ПАМАТН. КАКО СЪІТОСТЬ БЖДеТЪ любаштнТмъ МЖѴбННКЪІ. ^ЛіГс-ЖС- ІСЪ довръінмъ клсврѣтомъ. ѵьсть н очркл-^ЛННК кстъ прніл^нн. къ овьшточр-очрмочр вллдъіцѣ С 82.4-5; кдл како прнджтъ очрѵеннцн кго н очркрлджтъі Н. ДА очрво АШТ6 ГрОБЪ ^ЛПбѴЛТЬЛѢКТЪ СА. не БЖД€ТЪ ПрОКЛ^ЬСТВЛ ННК0КГ0Ж6. ДА Н БСС ПЬрА очрво ОЧрКЛ^ЛННК ВЬСКрѢ- сьнок. о Цем'же въі продлъжнсте рѣѵъ С 440.6; лште н мнѣ не вѣрочрктл. то того словесл помѣнѣтл. дл н мнѣ не не вѣрочрктѣ. (!) тлѵе н нно очркл^лннк. грддѣте внднте мѣсто. нжде лежл С 445.18. Изч. С. Гр. оотббеі^і^, чжбОестц. Вар. очрк^мінгс. Неб. указание ОА, ВА, БТР, АР. ОЧрКА^АТН1, ОЧрКАЖЖ, ОЧрКЛЖвШН Св. 1. Укажа, покажа, посоча, лфе р^офешн пріеочр. лн лплочр. лн іОікочр л. лн сёкочр. лн оцмъ. лн нсповѣдьннкочр. лн прдночр. лн жеылмъ стлмъ. лн ііікъ мыозѣрсъ. не нлроѵіточр творнтн. сьде нфн очрклж^ А 157Ъ 14; овлѵе кок. нлочрѵнтл ма. лште ѵто днвно отъ ѵловѣк1 сътворено бъістъ. очрклжнтл мн. лште ѵто ново лвн сд въ твлрн. кок. реѵе клечѵпл С 476.1. 2. Изложа, разясня, разкрия, овлѵе вѣсте клнко влсъ нскочрснсте ^нмж. ілко тджекъ КСТЪ оврл^ъ ТОА МЖКЪІ. НѢСТЪ БО ннѣмъ очркл^лтн нъ нскочршьшнТмъ. ТѢЛО БО вь сточрдень въплдъ. ^лпрьвл очрво вьсе осннілктъ С 89.13; слъішл повелѣнніл мрътвъін. н съмрьтънъід рл^врьжс- ^лконъі. дл срлмыліжтъ са нновѣрьынцн. очркл^л БО СЛОВО. ІЛІСО не мрьтвллго дѣльмл въскрьсенніл БЪІСТЪ молнтвл С 310.10; к'то покмьктъ врл-ѵевн трочрждліжшточр сд. н толнкъ пжть вь^емыжшточр ілвѣ очрклжетъ. ілк° не ТЪѴЬЬЖ ВЪ БЛЛГОДѢТН С 361.1. Изч. А, С. Гр. што8е{кѵо|іі, акобеікѵѵіраі, ёѵбеі-кѵораі. Неб. укажа, указвам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очркл^лтн11, очркл^ліж, очркл^лкшн шев. Излагам, разяснявам, разкривам, л снн нл дъскъі ѵрътліжште. н многъі поочрстншд НЛ МЖЖЬСТВО ОБОН. нреъже БО СЛОВО ПО ПОВѢСТНІЖ н слочр^омъ очркл-^ЛЛТЪ СА. ттуъ же Н К'ННГЪІ МЛЬѴА-шта подрлжлннкмъ ПОКЛ^ЛІЖТЪ С 83.13; по семь н оно покл^лктъ. ілко сънъ сьмрьть кстъ. съпллрсж бо реѵе. въ полочрноштн же вьпл"ь въктъ. нлн прн-тьѵж очркл^лктъ се С 372.15-16. ~ са страд. Изч. С. I)}. каріаттіці, ётрёѵш. Нвб. Вж. при очркг^лтн1. очркл^ъ, -а т. 1. Поука, наставление, н пеѵАЛьнъ н гллгол"етъ. прнскръвьнА КСТЪ ДОЧ^ШЛ. МОІА до сьмрьтн. Н ВЬСА тн очрк&^ъі дьстъ. дл ^рлиншн ТЪ\ О^ІСЛріАТН 1050 О^ІСЛОННТН мъръі. н длнллго тн прлвыонніл рлскл-^ншн С 383.9. 2. Доказателство, свидетелство, отъвъштлша юмочр жндове. лштн сь не бъілъ ^ълодън. то ые бъі^омъі тн юго пръдллн. велнкъ дълъ очркл^ъ. ве^ъ очрстлвл отьвътъ. ПОВЪЖДЪ ^ЬЛЬ. н N6 творн ЛЖКЪ по- слочршннкомъ С 433.2; грддъте внднте мѣсто. нждс лсжл. того рлдн въ^д клмъі. ілкоже н отъ сего тъмл вь^атн очркл^ъ. н рьцътл очрѵеннкомъ нлко очр^ьрнте н въ гллнлен С 445.20. Изч. С. Гр. чжббеіура, аяббеі^и;. Нвб. указ ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. очрклрілтн, очрклрілнк, очрклрілюшн несв. 1. Укорявам, обиждам, оскърбявам, хуля. ^Ъ ^ЪІБЛЖШТІ СА МАТС-ТЪ, I овъшлетъ тржсомь. объшъшаіа ыл крстъ гь, іслко не імжтъ въръі. ѣісо црь естъ очрклръемъі, тітьлъ въпьетъ К 115 6; жроде н непръподовьне. доколъ очрклрлюшн н ^влншн богъі С 12.12; отъвъштл, дослждлютъ тн н очркл-рлютъ та црочр С 61.22-23; тлко мн твон полочрѵлн вллдъіко мон лн-о-чрплте. лште сего тмсо остлвншн. то не нмлтъ СА ЛѢННТН Н Тѣрсъ слмѣ^ъ цръ очркл- рлтн С 102.23-24; н гллголл къ влл-женочрочрмочр кодрлточр, послочршлн очрво мене. н остлнн са бъсовлнніл своіего. поѵ'то слнъ свон н родъ свон очркл-ръюшн С 115.2-3; нъ лштс ^оштсте МА ЖНВЛ ПОАТН. МОЛНТС СТрЛН'НЛАГО того ѵловъкл іегожс то вністе н очркл-рѣіетс С 536.12; точр очрво плкъі а стлрДл въсъ. н повръжс іего нл ^омн. н ЫЛѴА но^дрьмн н очрстъі гллтн ррочрлъі. н очріслрлтн БС^ЛКОННѢ Н НОПОДОБ'НЪ прлвьд'нллго С 554.2. 2. Прич. сег. деят. като същ. очрклрнчквфон т. мн. Гр. оі йррІСоѵте*;. Тези, които укоряват; хулещите. ѵ'то жо то юстъ южо онъ рроштстъ. нлм7>. дл въштлю-мъ словесл ілжо сжтъ пльнл тн^остн. и кротостн. ІЛКОЖС и тъ гллголллше гллгол"а, очрклрмнжштннмъ юго л^ъ вѣсл ио нмлмъ С 380.6. К, С. Гр. іІррДсо, Ё^оррДсо. Вар. сѵрклрлтн, оѵрклрѣтн. Нвб. укарям диал. ОА, ВА, Дюв, РРОДД, ДА. Срв. укарисам, укарисвам, укарису-вам диал. НГер; укорявам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. очркллшлтн са, очркллшлнк са, очркллнілю- шн са несв. 1. Отдръпвам се, отстранявам се. не моліллше лн госпо- ЖДЛ СВОІЛ ^ѢЛО. Н СВОБОДЖ ОБЪШТЛ- вліжштн. тъѵыж л бъі юа послочршллъ. тн очргодніе юн сътворнлъ. не юлнко же лн онл теѵллше къ Демочр. толнко онъ очрклліДллше са юа С 365.29.2. Прич. сег. деят. като прил. очркллн»МАН са. Гр. ЁккАлѵсоѵ. Който отстъпва от правия път; безбожен, неправе-ден. не прільпе мьнъ сръдьце лжклво, ОЧрКЛЛНЪІЖШТЛЛ СІА отъ мене ^ъллго не ^нлрръ СП 100.4. 3. Прич. сег. деят. като същ. очркллинкіжфен са т. мн. Гр. о1 ёккЛ{ѵоѵте^. Тези, които се отклоняват; отстъпниците, ^лпръ-тнлъ есн гръдъімъ. проклідтн очрклл-нЪББштеТ с(А отъ ^лповъдеУ твоТ^ъ СП 118.21; очрвллжн гГ вллгъінмъ. У прл-ВЪІНМЪ Срцмь. ОЧріСЛЛНЪБКШТЬМА же СІА въ рл^врлштеннъ поведетъ гь СП 124.5. очркллинчтн са стрл^ъь Гр. Шуушсо. Стъписвам се, отдръпвам се от страх, поклрЪА са прнсАгорръ. глкоже моштьно стжпл тн. волнѵьствнюм' же очркл^лныл. сьдслъвл. (!) очркллнілич СА стрл^ъь н отъвьсждъ съдръжж СА. клко сьрАШтж се дъілнню С 508.15-16. Изч. СП, С. Гр. кйцятсо, Вар. оукллмттн са, Нвб. укланям се ВА; уклонявам се НГЪр, АР. очрклоынтн, очрклоивк, очрклоыншн св. 1. Отклоня, насоча в друга посока. V но остжпі въспкчтъ срдце нлше, У очрклонілъ ССІ СТЪЗІА НЛШІА ОТЪ ПЖТІ твоего СЯ 43.19. 2. Прен. Излея, прелея, ъко ѵъшл въ ржцъ гнь вшл нерлстворенл Усплъыь рлстворешъ. У очрклоні ОТЪ С01А ВЪ ОНЖ. ѴѴВЛѴО дро-ЖДЫА СГО N0 СКрЪІДЛШІА СІА СП 74.9. О^КЛОЫНТН 1051 о^ісореынтн 3. Насоча към някого [образно]. ѢКО очрклонншд ИЛ М(А Бв^АКОННЪО. V вь гыѣвѣ врлжьдовл^ж мнѣ СП 54.4; ѢКО ОЧрКЛОНІІША НА ТМч ^ЪЛЛѢ ПОМЪІ- слішмч СП 20.12. 4. Поваля, съборя. У^гонідштеі міа нъшѣ обідж міа. оѵі своі въ^ложішіа очрклонішкч нл ^емъіж СП 16.11. Изч. СП. Гр. ёккХіѵы, кХіѵсо. Вар. очрклонітн. Неб. уклоня [се] ВА, НГер, АР. ОЧрКЛОННТН СА, оѵрклонкк СА, ОЧрКЛОННШН СА се. 1. Отклоня се, насоча се в друга посока. поБѣгыѣвѣ. дл не постн-женл вждевѣ нджштл. очрклоннвѣ са отъ сего пжтн. дл не сьрѣтенл вждевѣ сверѣпъінмн іа^ъікъі С 472.11. // Отстраня се, отдръпна се; махна се. ісцѣлѣвъі же не вѣдѣлше кто естъ. Тс во чрклонн са нлродочр сжштю нл МѢСТѢ М Йо 5.13 3, А. 2. Прен. Откажа се, отрека се, отстъпя, въсі очркло-нішіА смч въкочрпѣ неклюѵімі БЪІШМч. НѢСТЪ ТВОрКАІ БЛАГОСТЪІНІА НѢСТЪ ДО едіного СП 13.3. Сре. СП 52.4; не отъврлті ліцл твоего отъ мене. н не очрклоні С(А гыѣвомъ отъ рлвл твоего СП 26.9. Сре. СЕ 775 24; очрклонн сіа ОТЪ ^ЪЛА I творі довро. ВЬ^НфН мнрл I поженн і СП 33.15. Сре. СП 36.27; гръднУ ^лконъ прѣстжпл^ж всльмн. ѵѵтъ ^лконл жс твоего не очрклонн^ъ сіа СП 118.51; ѵѵтъ сждждовъ твоТ^ъ нс оуклоннрръ СМч. ѢКО ТЪІ ^ЛКОНЪ ПОЛОЖНЛЪ ссн мнѣ СП 118.102; очрклоннте сіа отъ мене ^ьловнвнУ. і нспъітліжштеУ ^лповѣдн вл моего СП 118.115; мно-зн въігоиілштеѴ міл V сътжжлючштеУ мн. ото съвѣдѣнсУ твоУ^ъ не очрклонн^ъ сьх СП 118.157; бѣл^ж во мно^н МОЛАШТО СА о іГею къ вогочр. ІЛІСОЖО н многомъ отъ поглнъ ПОІСАІДТН СА н рл^врѣстн срьдьцл 0 СВАТОѴрІО. н очркло-ннтн са отъ кочрмнрослвжонніл н Вѣро-влтн ррсочр С 6.7; л стрлжь іогдл вндѣ іего очрклог/Ьшл сд, н въ вльОгч тек'шл. ВЬ МѢСТО ОТЪБѢГЪШАЛГО. СЛМЬ СА очрстр°нлъ. н съвръгъ рн^ъі КЪ НАГЪІН-мъ са прнмѣсн С 93.18. 3. Избегна нещо, спася се от нещо. мъі же по прлвьдѣ не сътрьпнмъ лн. съмрьтн не очрклоннмъ са ѵѵ сьвоннъь не длднмъ ^лжда днілволовн С 91.17; внддште кго очрстръмькннк къ кньцочр. мн-лочріжште прлвьднллго. стлвылр(ж н ГЛЛСЪЬ очрклоннтн СА ГНѢВЛ Н ВЪ^БѢ-шеныл юньѵл С 566.9. 4. Прен. Изчезна, загина, съміасіа сіа іа^ъіці У очрклонішіА сіа црствнѣ СП 45.7. // Свърша се, стопя се. дънье моі ѣко сѣнъ очрклонішід сіа СП 101.2. 5. Прен. Пристрастя се към нещо, отдам се на някакъв порок и под. клмл во н он* свокмочр очрмочр ГОСПОДННЪ БѢ. н вол'еіж не рлѵн послочршлтн. нъ нл сьре-вролквьствне очрклоын са. сего дѣльмл осльпе очрмомъ н съплсл свокго прѣдл С 413.9. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. еккХіѵш, Екѵебсо, бпокХіѵш, йфУатацаі, кХ(ѵш, кХіѵораі. Вар. оѵрклоштм СКЧ, Неб. Вж. при очрклоннтн. очркореннтн, очркоренк;, очркоренншн св. Вкореня, направя да се прихване, прн^ьрн нл внногрлдъ съ. I нлслдн н. I очркореын Н. I очрглжвн &СТЬ ТВОІЖ нл нь. огрлдн н острогомь СЕ 14а 3. Изч. СЕ. Гр. рі^бсо. Неб. укороня [се] остар. ВА, НГер, АР. очркороннтн са, оѵркореніж са, очркореыншн са се. За растение - вкореня се, пусна корени, л^ъ очрво вьшъдъ к Немочр, н стрлшънок джвл ѵочрдо вн-дѣвъ. рлсмлштрѣ^ъ прнлежьнѣ. клко очркоронн СА. н лште нмлтъ рлспллннж КАМЪІ. н оврѣстн не мого^ъ глкожо мн въсѵочрднвъшочр са рештн С 301.4. // Образно. I дрочрглл В'СѢ плодънлл ^ЪЛОВѢ. І^ЪЖО рлдн ГрАДОТЪ ГНѢВЪ БЖОН. НЛ ТВОрАфАІА ТЛІСОВЛЛ. I ОЧрКО-рОННТН СА ВЬ НИ^Ъ НАѴННЛСТЪ. тьлн- тель дшъ СЕ 916 23. Изч. СЕ, С. />. |Уі?бм, ріСДоцш, Неб. Вж. при очркороннтн. О^ІСОрбЫЬК 1052 0Ѵ)Ч<0(ЖТН о\рко(Гснью, -нч ср. Укор, хула, клевета; богохулство. Тжде бо улкнсть. точр жн-вжтъ. врлждъі н свлрн н прѣльстн ... н ^очрлъі н очркоренніл С 400.21-22; не вь^ьрѣ нл ^очрлъі НН ІЛ^ВЪІ. жндовьскл очркоренніл невръже С 427.7. Изч. С. Гр. Хоѵборіа, бѵеі6о<;. Вар. очукореинк. Неб. укорение остар. ВА. очркорі^нъ вж. очркорн^ньнъ. очркорн^нл, -ъі ж. Укор, хула, обида, то слъішлвъше отъ стллго мжжл. грлдл того мжжн. рннжшА са нл очркорн^нъі н вьюныл. не послочршлкчште юго С 535.19. очркорн^нѣ творнтн. Правя за подигравка, за присмех; позоря, і сномъ свѣточр кръстьѣномъ. і поглномъ стое кръстенье въ ѵъсть велыж нмѣті. л не очркорі^нъ творіть-е. і къмотрлмн своімі. і дъштерьмн. іже отъ стлго кръ-штеньѣ не съмѣшлтн са К 2а 19. Изч. К, С. Вар. оѵркорі^мл. Неб. укоршна остар. и диал. ВА, НГер, БТР, АР, РРОДД. Срв. укоризън ж. книж. остар. ОА. очркорн^ньыъ, -ъін прил. Срамен, позорен, оскърбителен, відъ^ъ осжжде-нье етеро. цѣслрствю проповѣдліжште. відъ^ъ очркорі^нънъімь вѣньцемь. БЛЛГОДѢТЬ СВЬТАШТББ СА. 6ЛІ БО рлспінлемъ цѣслрюетъ К 11а 35; іюдѣі же очрво інъі вннъі остлвльше. нл кръстъ са очрстръмішА. стрлшънъі н очркорі^нъі. прімъішлъше съсждъ. і ^лконнжіж клатвж К 11а 9. Изч. К. Гр. ёѵ тт) катгіуоріф, [тг[?] а-пріас. Вар. оукорі^мъ, оѵркорі^нънъ. Неб. укоризнен пниж. остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД. очркорнтн, очрісоріж, очркорншн св. 1. Укоря, упрекна, онн же очркорншд н н рѣША. тъі очрѵеннкъ есн того. мъі же мосеовн есмъ очрѵеннцн М Йо 9.28 3, А; Уѵоснфл тъіснж вндънню жтровъі. н Н^ННЦЛ ВЬ^НрЛА ДѢВНѴЖ ЖТрОБЖ съмо-тръше. въпрлшлтн ^отълше. тоже мльѵлтн юмочр ночрждл БѢЛШС. н очріс- ръітн (погр. вм. очркорнтн, Й. Заимов, М. Капалдо, т. I, с. 499, бел. под линия) ^“тѣлше лкъі продл-въшочрочрмочр дѣвъствл съсждъ С 240. 6. // Презра, ѣко очрслъішлті гнго. і до послочршлньѣ очрмѣе длрл вллго ѣко пръ^ьрѣ слово гне. і очркорітъ та ръ очрневъітівъ вллдъікж і плкъі прлвъ дл въ^носітъ іа^ъікъ К 3а 2. 2. Оскърбя, обидя, унизя, очркорь же н нродъ СЪ ВОН СВОНМН. Н поржглвъ СА. I ОБЛЪКЪ I вь рн^ж свѣтълж. въ^врлтн н къ пнллтовн М Лк 23.113; югдл нмъ вѣ лѣпо оврлтнвъше слово гллголлтн. н ѵ’то сътворнмъ ілк° стллго очркорнрсомъ. ілко вожніо съіночр Вѣръі Н6 А^ОМЪ С 387.20; съдънствочріжште же молнмъ не въ тъште прнлтн бллгодѣтн бжна влмъ. н въ^ъвлномъ врлтнеіж гнеіж ие очркорнтн ТЛКОВЪІА БЖНА БЛЛГ0ДѢТН ЗЛ Іа 18-19. // Оскверня. тъ очрво въшьдъ въ грлдъ. въ црькъве велн-КЖІЖ. (ЖЖ6 съ^ъдл цѣслр' коыьстл-тннъ. очркорн н ве^ъѵьствовл іж. коне-мъ грлждъ сътворнвъ ич. л олтлрь свою-мочр коДочр отължѵн стлілтн С 214.30. 3. Прич. мин. страд. като прил. очрко^ыъ, -ъін. а) Гр. ё^ообеѵсоцёѵод. Презрян, достоен за презрение, повѣднтель естъ нл б'са твока н та слмж. вьшедъшныж ыъінѣ вь тѣло се. трАСЛвнце. очркоренлл ьл^е. длромь вл весъмрътънллго СЕ 48Ъ 15; н тъ ма н^блвъілтъ н рсрлннт. нс-пороѵьнл отъ ржкъ влшн^ъ. н отъ ржкочр цѣслрл влшего очркоренллго. нже сътворьшллго н вогл не вѣстъ С 269.22. 6) Гр. ікоѵеі-8што<;. Обиден, унизителен, опозорен. I стл крьстъ многоснльнлкч снлл. стрѣлл невндомл. бъілню ве^вс-штьно. нстоѵннкъ болѣ^ын рѣША. очркореыліл сллвл. ілкоже лште ыесьвѣдьнліл глл-гол'ж ннл о рсрнстосѣ. лштс- н ыесьвѣ-дьнліл ѵочрдесл нсповъдла С 428.7. М, 3, А, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. /Чоіборём, -оРрДсо, ё^оРрДш, ёѵоРрДсо, каОоррДсо, Ё^оивеѵЁсо. Вар. очркорітн. Неб. укоря, укорявам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА, ЕА. 1053 очркрлснтн оукоръ, -л м. Укор, обида, хула, оскърбление. ДА АКО ТАКО ОТЪВѢШТЛ СЬ очрйвлнніемъ. N0 МОГЪІ ТЛЪКЪ Н^ВѢ-ШТАТН ЛЖКАКОЧрВМОЧр ЛМС-М0ЧррМННН0\|\ Д0СЛЖДСНН1Л н очркорл. н прнстжпнвъ НЛѴА МЖѴС-ННКОу КЛ^ЛТН ГЛАГОЛА С 61.12; то слъішлвъ не рл^гыѣвл са. не ПОЖЛЛН СН N6 отъстжпн. нъ очркоръі н ^оѵрлъі. лкъі довръіл цѣльвъі прннмъ ... гллголллше С 364.3. // Подигравка, присмех, вьннде пнллтъ въ прсторнн ... н^нде в° нмъі нсочрсл ВѢНЬѴЛНЛ. н въ влгрѣннцж овльѵенл. очрже ПОБѢЖДЬШЛ. очрже ВЪ ОБрЛ^* цѣслрьскъ ОВЛЬѴбНЛ. тво-рнмоіе же въівллше ыл очркоръ С 435.8. оѵркоръ сътворнтн [кого]. Гр. е^оѵ-Оеѵгціа тгоіёш тіѵа. Презра някого, отхвърля някого с презрение, прѣ-стжпн свон слыъ плѵе же не прѣстжпн. нъ того вогъ (лко недостоннл очркорь сътворн. (АКО нюдовж подрлжлвъшл (прѣ) прѣльсть С 214.13. Изч. С. Гр. йРрі?- Вар. оѵркорь. Нвб. укор ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵркорьнъ, -ъін прил. 1. Който предизвиква укор; позорен, срамен, ѵсо дѣлмл не стъіднтъ са. дл нлвъікнешн ілко вьсьжде нстннж вьсе гллгол"жтъ. л ннѵсоже ие потлатъ. нн мѣнаштннмъ бъіті семочр очркорьночр. САМО БО се мнн-мок очркорьно съь то клжетъ ВЛЛДЪІКЪІ ѴЛОВѢКОЛЮБЬЮ. (ЛКО прѣдлнннкл рл^-БОНННКЛ тлтн. толнкочр доврочр съпо-довн С 409.19, 19-20; л^ъ нн юдноа же вннъі оврѣтліж о ѵловѣцѣ семь. нь не стъідн са очркорънъімн БЛЛГЪІНІЛМН. толнко пострлдлвъ пръвъі вестрлстьнь С 436.17-18. 2. Като същ. оѵркорьнл ср. тн. Гр. [та] ётсоѵеіЗіата. Предизвикващи укор, недостойни думи. тъі же мн съмотрн очрѵеннкъі любашта НСТННЖ. КЛКО ГЛЛГОЛС-МЪІН^Ъ отъ врлгъ. ннѵ'соже съкръівліжтъ. лште н очрко-рьнл гллголжтъ. се во н льстьцл н нлрн-ѵжтъ С 440.14. Изч. С. Гр. Ётюѵеібюто^. Вар. очркоръпт.. Нвб. укорен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оѵркрлснтн, очркрлшж, очркрлсншн св. 1^ Украся, разкрася, і едннѣмъ гліжштемь о црквн. ѣко клменнемь довромь н съсждъі очркрлшснл естъ М Лк 21.5 3; вь лѣпотж лнцл своего. в'сѣмн длръмн твонмн. очркрлсн н коѵрпъно съ рлвомь твонмь снмь. подъ-е^пжфннмь. съподовн Ѣ мнромь д^овь-нъімь СЕ 8Ь 16; дл въ^дрлдочретъ са ДШЛ М0Ѣ 0 ГЬ 0ВЛѢѴ6 БО МА ВЪ одеждіж спённѣ. I рн^ж веселнѣ. і ѣко ыл женн^л въ^ложн нл ма вѣнець. і ѣко невѣстж очркрлсн ма моннстъі СЕ 98а 1; н прннесошА іелнкоже вѣлше очр (Гего кочрмнрь. съреврьнъі н ^ллтъі. очркрлшенъі клменніемъ многоцѣнъ-нъінмъ С 6.29; н вестн а въ цръкъ-внште кочрмнръскоіе. бѣл^ж же клпн-штл тл по^ллштенл н оѵркрлшенл. крл-соіж многоцѣнъноіж С 176.25; снн бо бо^н Аже мѣнншн. клменнк н дрѣво н мѣдь н желѣ^л сжтъ. очркрлшенн ^лл-томъ нл прѣльштенніе ѵловѣкомъ С 177.2-3. // Образно. нс^одъ очртрочр н всѵероѵр очркрлсішн. посѣтілъ есі ^емьл н очрпон іж очрмножілъ есі обоглтіті іж СП 64.9; іедннъ же отъ тѣ^ъ съі. влл-женъін кодрлтъ. връстоіж н довротоіж н родомъ. н боглтъствомъ н геже вьсего нстнньнѣіс. вогоѵьстніемъ очркрлшенъ С 98.17. I/ Прен. Облека, преобразя. порлвотнрсъ СА ОКЛЛНЪІ. лжклвъ-нъімь огрлжденнемь. іже очрглснвъше свѣтъ твон въівъшен въ мнѣ. съвлъкъше со мнѣ ѵестънжіж твоіж одежда. еіжже ма вѣ очркрлснлъ. і ѵестъ-нллго тн ^нлменнѣ отъвръгъше ма СЕ 78а 26-27; нл ^емыж съшедъ. н вожьство въ ѵловѣѵьско іестъство очркрлснвъ. нже н подъа кръстъ нлшего рлдн съплсенніл С 176.10. 2. Наредя, подредя, тъгдл реѵетъ. въ^врлштж СА въ эдлмъ мон. отъ ніждочрже н^ндъ. і прншедъ оврАШтетъ прл^денъ. поме-тенъ. оѵркрлшенъ М Мт 12.44 3. Срв. Лк 11.25 М, 3. II Приготвя, подготвя. ТЪГДА ВЪСТАША ДѢВЪІ ТЪІ ВЬСА. о^ісрьснтн 1054 ОУ|ЧСрМИАТН Н ОѴ)Ч<рЛСНША СВЪТНЛЬННКЪІ СВОІЛ М Мт 25.7 3, А, СК; н потомь помолн са епнскочрпъ съ сватъінмъ. н очркрлсншд мѣсто то нждеже въ мжѵеннкъ пострлдллъ С 236.23-24. // Устроя, пресътворя [за евхаристийната трапеза], і нъінъ прѣстоітъ ^ъ, і нънГъ пръстоітъ, о^ісрлшеі тогдл тж трлпе^ж тъ і сыж ыъінъ ісрлсітъ. нъстъ во ѵісъ творді пръдълеждштлл К 8а 12-13. 3. Облагородя, подобря, рожденъімь отъ него пръвъе в'съ^ъ въкъ. нен^гллн'но. сътворьшннмь Н6ВНДНМЖБП. I ВНДНМЖ1Ж В'С1Ж твлрь. СЪ^ЪДЛВЪШННМЬ ѴКЛ ПО ОБрЛ^ОЧ)1 свое-мочр. I словесънъімн. і жнвотънъімн. ненлселс-нжіж очркрлшьшемъ. ^лкономь пръвое СЕ 52а 21. 4. Прен. Донеса чест, почит, уважение, снн сжтъ овьмъшнн нлшж стрлнж. ілкоже се съшове ѵдстн. въ^врліГъіжште ылше-ствнгл рлтънъін^ъ. не въ юд'номъ мъстъ са ^лтворьше. ыъ въ мыогл мъстл сжште. н многл отеѵьствл очскрлшьшс, н сллвно іестъ. ые по юд'но-моу рл^дъл"еын БЪів'ше прнісмыж-штннмъ С 94.25. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. коацбсо, катакоадбсо, бкхкоарёсо, сгтоХДсо, ёѵбѵім, ^ЦЕрба), уращДш, тбрпсо, катаггбряш. Вар. оѵркрлсітн. Нвб. украся [се], украсявам [се] ОА, ВА, ЕтМл. ВТР, АР, очркрлснтн СА, О^КрЛШЖ СА, ОѴріСрЛСНШН СА св, Украся се, разкрася се [образно]. вллговърышнмъ жоллнню сочргочр- БНША. іеднж П0ВѢДЖ ВЬСН ВЛЛГЖІЖ върж ВЬ^ДВНГОША, іедінъмъ жо н въньцсмъ, прлвдъі очркрлсншд СА. о^ъ Усъ гн нлшсмъ С 97.18—19; слмн сь лгг^лъі жнтшс нмжште. дл пръслл-вьнъ НЪІНІЛ ^срсоньскъін грлдъ въктъ. въ влгърл мъсто н ѵрьвыенн. СТЪІН^Ъ оцъ н лр’^ноппъ кръвыж очркрлснвъ СА. СЪІНЪІ Прътворнвъ 0В0ІЖД0ѴС Н0СѢК0-мллго клмъисл С 543.3. Изч. С. Гр. кашкоорборщ. Нвб. Вж. при оѵркрАснти. очркрлстн, оукрлдж, оѵркрлдшн св. 1. Открадна, извърша кражба. 1с же реѵе емоу. еже не очрвьешн. не пръ-лювъі сътворншн не оѵ^крлдешн. не лъжесъвъдътель вждешн ММт 19.18 З1, А. Срв. Мк 10.19 М, 3; Лк 18.20 М, 3, А; С 365.21; повели о\{во очръръ-' днтн гровъ до третнълго дьне. едл клко прншедъше оѵрѵеннцн его ноштніж очркрлджтъ I. I рекжтъ людемъ въстл отъ мрътвъі^ъ. I вждетъ послъдьнъл 1 лесть горьшн пръвъкл М Мт 27.64 3, А. Срв. Мт 28.13 М, 3, А, СК; С 439.22; С 440.4; тлть не прн^однтъ. нъ дл очркрлдетъ н очрвнетъ н погочр-внтъ. л^ъ прндъ ДЛ жнвотл нмжтъ н лншс- нмжтъ М Йо 10.10 3, А, СК; ліре к'то въдоіж оукрлдетъ. сънъдъно ѵьто. і< денъ дл поклетъ са СЕ 1035 1. Срв. СЕ 1045 1; лфе к'то ѵръннціж окрлдетъ. в лътл дл постнт' са о ^лъ-бъ о водъ. л еже естъ оч^крллъ, дл длстъ ннфннмъ СЕ 105а 11-12; дьнесь рлдостніж рлдочрютъ са вллже-нъін длѵрндъ. очркрлшснлмн {погр. вм. очекрлденлмн, Й. Заимов, М. Капалдо, с. 101, бел. под линия) гжсльмн мллденнштн С 320.15-16; тн просншд тн пеѵлтьлъшд съ стрл-ЖСІЖ. ІЛКОЖС дро\{гъ дрочрроѵ]1 ВЪІТН клсветлремъ н овлнѵнтсл'емъ. цъ н колн 0ѴБ0 очркрллн В7.1 ША ВЪ СЖВОТЖ Н КЛКО С 441.13. // Образно. иъ нс очркрл-детъ ^ъловл довродълныл, не вьс^ъі- ТНТЪ ЛЬСТЬЦЬ ПОВОДЛТМЛ НСТІНЪІ, въстъ плсто^ъ ^въръ С 509.26. 2. Прен, Похитя, погубя, онъ во простсрь ржкж нл дръво вс^ връмснс. оѵркрлдснъ ВЪІ-стъ. тъі жо нл кръстъ простеръ ржцъ въ врѣМА. погъівъши овръте рлі К115 16. М, 3, А, СК, СЕ, К, С. Гр. кХйгтш, аеХаш, бмостиХбш. Нвб. украдна диал., украда [окрада] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очркрлшлтн, очркрлшліж, оѵркрлшмошн несв. Украсявам, разкрасявам [с думи], описвам, довльствл поврлыь- йі)ЧСр&ШАТН 1055 очрісротнтн СКАІА МНОГАШДН БО СЛОВ^ПНСАТОХО. Н ШАрОПНСАТел'С НАѴрЬТАІЖТ1 овн словомъ о^крлшмжштс. Л СНН ЫА ДЪСКЪІ ѵръ-тліжште. н многъі поочрстншА на мжжьство обон С 83.10. Изч. С. Гр. бшКООЦЕШ. Нвб. украшавам [се] остар.; украсявам [се], украся [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, еукрАШАТн са, очркрАШАнъ са, очркрАШАК-шн са несв. Украсявам се, обкич-вам се [образно]. рн^ж же прлвьдѣ посовочрьх. Л поѣсъ мрътвость тѣлочр, ѴѴ немьже лежд. кочркочрль же съмѣреньм. ШЛѢМЪ спнью положь. аналавъ крстомь. н вѣроіж оѵркрлшліА са СЕ 99а 11. Изч. СЕ. Гр. катакоарёораі. Нвб. Вж. при оукрлшлтн. оукрАшенъ [погр. С 320.15-16] вж. оѵркрлстн. о^крАшеиьк, -Вч ср. Украшение, украса [образно]. Тчрлнілнн реѵе. моіл дов-ротл н очркрАшеннк н ЛѢПОТА ^с кстъ С 5.3; НЪІНКч ВрѢМА влАгопрннмнѵьно. кок ВрѢМА АЛКАНННч ОЧрКрАШСННК. КОК Врѣ-МА ННШТНН;<Ъ ПрНЛКБЬКННІА СВѢТЬ- лость С 356.9. Изч. С. Гр. кбардац, каХХюпюрб?. Вар, оукрмішнк, Нвб. украшение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оукрон, -(А м. Саван, покров; превръзка. I Н^НДС очрмеръі. ОБА^АНЪ НОГАМА Н рЖКАМА. очркроомь. I ЛНЦО СГО о^вроусомъ ОВА^АНО, ГЛА НМЪ НСЪ рА^- дрѣшнте н н не дѣнтс его ітн М Йо 11.44 3, А, СК; ЛА^лре грАДН вънъ. н Н^ЛѢ^е мрътвъін ОѴрВА^АНЪ очркрон С 311.13; не можААше лн н очркрон етрѣшнтн. нмнжс самн погрнвАякште СЪВА^АША, ДА СВОНМН Ж^АМН ПО^НАІЖ- тъ ^накмаіа С 311.18; въ^ъва гласомъ велнкомъ ГЛАГОЛ'А ЛА^АрС грАДН вънъ. н абнк н^лѣ^с мрьтвъін. СЪВА-4АНАМА рЖКАМА Н НОГАМА ОЧ^КрОН С 317.7; тъі жс н лА^АрА не вндншн ВЪСТАВЬША ОТЪ ГрОВА. Н МрЬТВААГО СЪ жнвъінмн сжшта. н на веѵерьГИ съ ГОСПОДЬЬТВ ВЬ^ЛеЖАШТА. НЪ ОЧрКрОА МрЬТВААГО рѢШНШН. А СВОКГО НОВѢ-рЬСТВА НО рѣшншн. Н ГрОВЪНЪІН КАМЪІ отъваліакшн С 338.26. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. кЕіріоч. Нвб. 0. ОчркрОІШАТН, ОЧркрОГ1Л(А(Ж, ОЧрКрОПЛІАКШН несв. Опръсквам, оросявам, поръсвам. ІАКО Цѣслр очрво одръжнмочр П6ѴАЛ-МН НМѢНЫА. Н МНОГАМН ТЖГАМН ОБЬА-точр, (АКОЖе ВЪ ПЖѴННѢ СЪІ. ТАКОЖС-ВЬСѢМН рА^ЛНѴНАМН ВЛЪНАМН ОЧркрѢ-ПЫАКТЪ СА. {погр. вт, очркропь(Актъ са, Север., с. 492, бел. под линия) н многъі прнтвлрАктъ грѣ^ъі С 492.13. ~ са страд. Изч. С. Гр. терірраѵтДш. Вар. очскропылтн. Нвб. 0. очркропъ, -а т. Топло питие, ілко многа ЛѢТА сътворн СрЬБАННК ТЪКМО ПрНК-мьа. н се сь ф.чрмнілтосыіінмъ пепеломъ рАСТВАрѢѢШе ТН ТАКО (АДѢѢШе ... н ^ОТѢВЪ А^Ъ ДАТН кмочр ОЧ(Ч<рОПЪ. коснж^ъ СА двьре^ъ Н ОТВрЪ^ОША СА. н оврѣто^ъ Н Ф’ЬМЬ(АНЬННЦЖ ВЪ ѴАШЖ нсъіпаіжшта С 297.18. Изч. С. Гр. Еѵжр&поѵ. Нвб. Срв. окроп 'питие от стоплено вино с черен пипер, подсладено с мед’ диал. Дюв, НГбр, ЕтМл, РРОДД, БТР, ДА. оч^кротнтн, очркрофж, оч^кротншн се. Укротя, усмиря, очркротілъ ССІ ВЬСЬ ГНѢВЪ ТВОІ. ВЪ^ВрАТІЛЪ сіа есі ОТЪ ГНѢВА ѣрості твое1* СП 84.4; тъі владсші дръжА-воіж морьскомс, въ^мжштеніе жс влънъ ого тъі очркротішѴ СП 88.10; огдАже ве^НАѴАльнъі оць. ве^НАѴАЛЬное рождьство. сночр своемочр чѵтъкръі. і стааго д^а съшествне. тронѵьское съвъкочрпле- нне СЪВѢСТЬСТВОВА. ^АПрѢфЬШННМЬ Вѣт- ромь. і влънонне моръское очркрофьшсмъ СЕ 53а 16. // Успокоя, дам покой. ДА очркротіші отъ денъ ЛКТЪ. ДОІЖДС І^ДрЪІОТЪ СІА грѣшьночрмочр ѢМА СП 93.13. // Остана безучастен, без-деен. вже къто очрподовітъ сжч тевѣ. нс прѣмлъѵі НІ очркроті й СП 82.2. Изч. оч|чсротнтн_____________________________1056__________________________оч|ч<рѣт-т СП, СЕ. Гр. лраіЗѵсо, катапраиѵсо, ката-лавсо. Вар. очркротітн. Нвб. укротя [се], укротявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оукротнтн СА, О^КрОфЖ СА, О^КрОТНШН СА св. Успокоя се, престана да се гневя. тъмь же прнпАДАКж тн. покланъіа колънъ срцА моего. очсмнлосръдн са на МА ОКААНААГО. оѵркротн СА. ОЧрВЪфАН СА СЕ 79а 11. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при оѵркротнтн. оѵркротътн, очркротъкк, очркротъкшн св. Укротя се, стана кротък, усмиря се. прѣжде же съін сверъпъін пога-нннъ. потом же стааго кръштеныл да-ромъ о^кротъвъ. ОСТА о\р ^его ТЪГДА ннѴьскоіе жнтніе въ^лгсвнвъ С 560.22. Изч. С. Нвб. укротя [се], укротявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очркрочдеъ, -а м. Късче, къшей, і ѣша ВЬСН Н НАСЪІТНША СА. I ВЬ^АСА Н^БЪІ-ТЪІСЪІ оукро^ъ. ДЪВА ЫА Д6САТ6 КОША нспльнь М Мт 14.20 3, А, СК. Срв. Мк 6.43 М, 3; с-гда пать рслѣвъ прѣломн^ъ ВЬ ПАТЬ ТЪІСЖфЬ. I колнко кошъ о^кро^ъ прнілсте М Мк 8.19 3; I ЪКО ЫАСЪІТНША СА. ГЛА О^ѴбЫНКОМЪ свонмъ. съверъте н^бъітъкъі оѵркроѵр^ъ. да ие погъівлетъ ннѵътоже М Йо 6.12 3, А; съвърАША же н нсплъннша дъва иа десдте коша очркрочр^ъ. отъ патн ^ЛѢБЪ ІАѴЪНЪІ^Ъ. 1Ж6 Н^БЪІША ЪДЪ- шенмъ М Йо 6.13 3, А; бъівъшнн^ъ тоѵр ОСТАТЪКЪІ ВЬ^ЬМЖ. ДВЪ НА ДССАТ6 БО БѢСТА ІСОШЫНЦН ОЧ^КрО^Ъ ОСТАЛЪ С 428.30. // Парче, отломък, дьнь вь ноштъ са пръовлъѵе. кАменыс- на очркрочррсъі рАСПАДО СА. ЛДОВА ДрЪЖАВА СЪВА^АНА БЪІСТЪ С 475.17. М, 3, А, СК, С. Гр. кХастра. Нвб. 0. очркръітн1, очркрънж, очркрънешн св. Укрия, скрия. МАрНІА жс- ѵ'то сътворнтн не оч^мЪАше. многъі рн^ъі на жтровъ полагаябштн. ТѵѵснфА гоне-^нжтн ^отЪАше. нъ не можАше грАд; оѵркръітн връ^очр горъі СТОАШТА С 240.2. // Остана скрит от нещо ^АОуТрА. (СГДА ТОПЛЪІ ^АрА Б0ЖЬСТВ2 прострѣ. Н ОМрЬТВѢВЪША ДНІАВ0Л0М7 ДОѴрША рАСТОПН. НѢСТЪ КЖС 0\рКрЪІКТ7 топлотъі ісго. стоѵ^денъінмъ во гръ-^омъ дніаволъ ѵловѣѵьска срьдьцг очрмр'твн С 348.27. Изч. С. Гр. кргштш, аяокриятораі. Нвб. укрия [се], заривам [се] ОА, В А, Дюв НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оч^кръітн11 [погр. С 240.6] вж. оѵкорнтн. оѵркръітн СА, оѵркръівк СА, 0\ркрЪ1КШН СА св. Укрия се, скрия се. въі есте свътъ мнроч)1. не можетъ грлдъ о^кръітн са връ^очр горъі стога 3 Мт 5.14 А; въ^дрАдоуетъ с^ ъко нсполінъ тешті ПЖТЪ. ѴОТЪ НАѴІАТЪКА НБСІ НС^ОДЪ 6Г0. Н СЪрЪТАНЬЪ ГО ДО КОНЪЦА НБСІ. Н нъстъ іже оѵркръіетъ сіа топлотъі его СП 18.7; н Афе ві нснлвідіаі мне нл мга велъръѵевАлъ. оукръілъ ска бнмъ очрво отъ него СП 54.13; н^ндн ісъсжда сего. н отължѵн са отъ ждовъ его. і не оѵ^кръін са нн въ еднномь же ждъ тълесн его. нъ провъгнн нменемь жнвааго ба СЕ 55а 25—26. Изч. 3, А, СП, СЕ. Гр. кроятораі, аяокрияторса. Нвб. Вж. при оѵркргітн. оѵркръпнтн, о^кръплик, очрсръпншн С8. 1. Укрепя, подкрепя; дам сили на някого, нещо. могжфомочр же очркръ-пнтн въь по евАнглню мос-моч^. н пропо-ВЪДАННЮ НС^ВО^. по ѵокръвенню ТАННЪІ. лътъі въѵнъі. оѵрмлъѵАННъ Е 46 5; БЖДІ рЖКА ТВОЪ НА МЖЖА ДС-НІЦІА ТВОеіА. V НА СНА ѴЛѴА С-ГОЖС- О^КрЪЖЛЪ есі севъ СП 79.18; ржкА во моъ поможетъ С-МОЧ)1. I МЪІШЬЦА моъ оч^кръпітъ I СП 88.22; н ^лъвъ срдцс- ѵлкоѵр очркръ-пнтъ СП 103.15; просвътн н отъ в'ссіа скврънъі. і съвъстн. оѵнстн н. і оч^кръ- ПН Н НА ДЪЛО ТБОН^Ъ ^АПОВЪДС-Н СЕ 74а 21; і д^овьнъ камснн твоіа въръі. ОѴ^КрЪПН Н ВЪ ДрЪЖАВЪ ТВОСІА СНЛЪІ. I ЙЧ|ЧС()ѢПНТН 1057 о^ісрѣпѣтн ОБЛѢЦН н въ оржжнс- в“сс. стллго твос-го д)<л СЕ 936 18-19; вь^лѣн ил ыь блл-годѣть. н рл^очрмъ. ІЖО отъ в^лѵь-скллго твоего Д^Л. очркрѣпн Н ВЪ Брлыь иевнднмллго врлгл. крѣпъкогач твосіж снлоіж СЕ 95а 3-4; вллдъіко гн ве отѵе вьседръжнтслю. гн Тсчр уо. кгоже рлдн МНрЪ БЪІСТЪ. очркрѣпн МА. Н сьблл^ні вьсе мыожьство сс С 31.17; доврнТ мжѵеинцн проповъдлсте. н того рлдн ВЬ ВѢКЪІ ВССС-ЛНТС- СА. црд ИЛША очркрѣпнте. вѣрж ылшж очртврьднтс- С 68.9. // Заякча, закрепя, засиля, н ВЪ СЛМЪ ТЪ прьвъін ДЬИЬ БЛЛГОДѢТНИч БЖЪЯБ прьстъі СВОА ОЧркрѢПНВЪ. ПрЛВЬ-дьнъін ^нлмеиннмъ кръстъиъінмъ. н ТЪІА въложн въ очршн стрлжджштлго. н лвнк сътворн прослъішлтн глочр^очр-очрмочр С 552.27. 2. Прич. мин. деят. като същ. очркрѣпльшек ср. ед. Това, което [ни] е укрепило, подкрепило. ѵѵ очркрѣпльшннмь НЪI. пръвѣе съконьѵлннѣ. очргоднтн прѣдъ гдемь. I ПОСЪЛЛТН БОГЛТЪКА мнлостн. гіо по СЕ 61а 13. Е, СП, СЕ, С. Гр. стгірі^со, кратаюш, ёѵбп-ѵарбсо, капахбсо, ёчаахпсо, крагбѵш, кра-тёсо. Вар. оукрѣпітн. Неб. укрепя [се], укрепявам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оѵркрѣпнтн са, очркрѣплкк са, очрсрѣпншн са се. Укрепя се, усиля се, стана силен, врлзн же моі жнвжтъ і очркрѣ-пншіа сіа плѵе мне. н оѵрмножншід сіа ненлвідьмреі мне вее прлвьдъі СП 37. 20. Сре. СЕ 766 24-25; очркрѣпіинА сіА врлзі моі Т^гоыілштеі (!) міа вес прлкъАгі. Ѵже^ не въс^ъіштлл^ъ тогдл въ^дл^ъ СП 68.5; повелѣША прннестн жь^лнк шнпьѵлно не оцѣштено. нл мжѵеннк сточрю Тѵѵнъі н влрл^нснл. отължѵнвъше іл рл^н0. дл не слъішнтл къждо кгс въпрлшлнніл подрочргл сн. н очркрѣпнтъ са нл трочрдъ ^рнстосовъ С 258.19. // Образно. едл когдл реѵетъ врлгъ моі оѵркрѣпі^ъ СІА нл нъ. сътж-жличштеі мі въ^дрлдочріжтъ сіа. ліре СІА подвіжж СП 12.5. Сре. СЕ 74а 2-3. // Подкрепям се, поддържам се. юже во о тлннъін^ъ въпрлшлтн лн^о кстъ н не твръдо врлтніл. очркрѣпнте СЛМН СА. Н ЛКБНТС- дрочггъ дрочггл С 570.27. Изч. СП, СЕ, С. Гр. кратаібораі, іахпсо, ёѵі-ахпораі. Вар. оѵркрѣпітн. Неб. Вж. при очркрѣпнтн. очркрѣпылктъ СА [погр. С 492.13] еж. очркроплглтн. очркрѣплілтн, очркрѣплілнк, очркрѣплілк- шн несв. Подкрепям, укрепвам, давам сили. лвн же са емочр лнълъ. с ивое очркрѣплѣіА н М Лк 22.43 3, А, СК; помолен са третьнцеіж. тожде слово гла. почрфен потъ свон ыл ^емич. лісъі кръвь. емочрже са лвн отъ ыбсн лълъ. очркрѣплѣіА ерце его СЕ 47а 24; тлкожде н Тыо мыого поочрѵлл^ж сва-ТЛГЛ. Н дрочргъ дрочргл ЛКЪІ БЛЛГ0ДѢ-ТЬЫЪІНМЪ млеломъ. ыл трьпѣынк мжкъі н ыл съврьшеннк мжѵеыніл. помл^личште очркрѣпыл^ж С 256.10; н потомъ прншъдъ къ рлвочр БЖНК нлкчѵвочр. ЫЛ МЫО^Ѣ КГО ЛКЪІ Гцъ прнсыъін очркрѣпылд кл^ллше. ыл толнко же прѣждеылреѵеылл жеил. отъ покллыыл къ ^сочр са приведе С 517.30; лвнк же нѵл^лл^ж тлннъіа н^ъ стрлстн. н вьстлгл^ж очркрѣпыл-кмъі. нстъінмъ н прнснъінмъ съдрл-внТмъ С 557.6. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. ёѵіахбш, ёлштгірДш. Вар. оѵкрѣпылтн, оукрѣплѣтн. Нвб. укреплявам остар. ВА; укрепявам [се], укрепим [се] ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очркрѣпѣтн, очркрѣпѣкъ, очркрѣпѣкшн се. Укрепна; стана здрав, силен, лвнк въ дрочргъін очрдъ пръстжпллше. доые-лнже нл многъі днн въ ллѴьвѣ н мо- ЛНТВѢ ПрЪБЪЖЛББШТОЧр СЛЛВЬНОЧрОЧрМОЧр томочр сергк. съвръшенѣ въ^може бѣсъ н^гъылтн Н4 иего. н очркрѣпѣвЧночр кмочр ^ѢЛО. Н Цѣлочр БЪ1В'Ш0Чр. ПрЬВОКБ снлоіж сътворн С 567.20—21. Изч. С. Нвб. укрепна ОА, ВА, БТР, АР. ОЧріСТІМОНЪ 1058 О^ЛОКНТІ- очрктімоыъ [погр. С 136.26-27] вж. ечсктнмонъ. о^ктор вж. оункторъ. ОЧрЛАВЛКЧТН, ОЧрЛАВЛІЛІЖ, ОѴрЛАВЛІЛКШН несв. 1. Улавям, хващам, сьрѣте н рлвъ вожнн лртемонъ. ндъі н^' ЛОВА, ДНВНАА ЖНВОТЪІ ОЧрЛАВЫЛА СЛОВОМЪ ^совомъ С 223.5. 2. Прич. сег. страд. като същ. а) оуллвлкчкмо ср. ед. Гр. та оАіенбцеѵа. Това, което е уловено; улов. грддѣте рсѵо вьслѣдъ моно н сътворж въі ловьцд ѴЛОВѣѴЬСІСЪІА ... ловдштнн бо прнсно отъ водъ Н^ЫОСАТЪ рнвъі. н очрлрА-іжтъ. оуллвыломо, МЪІ КЪЛАГАКМЪ. н жнвъі въікаіжтъ оч^лавыакмнн С 496.6. 5) очрллвліАісмнн т. тн. Гр. оі оЛіегюцеѵоь Тези, които са уловени. грддъте роѵо вьслъдъ меие н сътворж ВЪІ ЛОВЬЦА ѴЛОВѣѴЬСІСЪІА ... ловдштнн во прнсно ОТЪ ВОДЪ ІН^НО-САТЪ рнвъі. Н ОЧ^МАрАІЖТЪ. ОЧ^ЛАКЫА-ОМО. МЪІ КЪЛЛГЛІОМЪ. Н ЖНВЪІ ВЪІКА- іжтъ очрлАвыдкмнн С 496.7. Изч. С. Гр. і^пре■бш.Вар. оч|ъм<матіі. Неб. Сре. улавям, уловя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. очрлоцін, оѵрлАгж, очрлАжошн се. Утихна, стихна, престана, і въстлвъ ^лпрѣ-ти вѣтроч)1. і рсѵе морк мльѵн н оч|-ста-ын. н оѵрложо Вѣтръ Н ВЪІСТЪ тншнна волнѣ М Мк 4.39 3; і вьындо ісъ инмъ ВЬ ІСОрАБЬ. і оч^леже Вѣтръ. I ЗѢЛ0 н^лн-^А ВЪ СОБѢ ДІІВЛЪА^Ж СА Н ОЧ^ЖАСАА^Ж са М Мк 6.51 3. Срв. Мт 14.32 СК\ ПрНСТЖПЬШС ЖО ВЪ^БОЧрДІІША II г-мжштс [...] нлстлвъниѵо погъівлсмь, 0Н7» Ж0 КЪСТАВЪ ^лпрѣтн КѢТрОЧ^. I влъно(н)ніо кодъночрмочр II (ОЧ^ЛОЯК. I въістъ тіішннл М Лк 8.24 3, А, Изч. М, 3, Л, СК. Гр. кояй^ю, лгешцш, Неб. улогна, улпгам ОА, ВА, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, оѵрлнѣнн еж. ГИОЛШАИИ, оѵрлніднн вж. НІОЛІІІДНН. оѵрловнтн, очрловліж, очрловншн св. 1. Уловя, хвана, повелъ же комнснь стлвнтн кръкъігж, н въпрлшллше рлво БОЖНІА лр'тсмонл. ІСАІСО ^върн сню оѵрловн. МЬНѣАШб БО ІСОМНС' ІАКС пнтакмн сжтъ н ісротьцн С 223.14. // Образно. ѣко С6 очрловішіл дшж моіж, нлплдж нл міа ісръпьцн СП 58.4; ТЪГДА н рнвъі БОСЛОВОСЬНЪІА Н^НОСОША водъ нъініа же ръівъі словесьнъід н ДОЧ^ОВЬНЪІА нлм' породншА. лпосто-лъмн очрловькнн С 496.2. // Прич. мин. страд. като прил. очрловлѴ ыъін. Гр. т1гірЕиіЗе{<;. Уловен, хванат, ПОХИТеН. СТАрЪНШННА ПАСТВННѢ, ЛОВНТВЖ сътворнтъ ОЧСЛОВЬШННМЬ. ПрѢЖДО о^ловыоноуоѵсмоч)1 оть іЛн^ъ лдлмочс С 328.28. // Прич. мин. деят. като същ. о\рловл"ьшен м. мн. Гр. оі іігіренааѵтеі;. Тези, които са уловили; похитителите, снцо рл^оч]1- МЬНЪІНМЪ Н ДОЧ^ШСРОЧ^ВЬНЪІНМЪ ВЛЬ-КОМЪ. СОВС СН АКЪІ ѴЛОВѢІСА положнвъ стлръншннл паствнии, ловнтвж сътворнтъ очсловьшннмь С 328.27-28. 2. Прен. Издебна, уловя някого за нещо. лаіжціо его оч^локнтн нъѵъто отъ оч^стъ его. дл нл нь вь^гллголшчтъ М Лк 11.54 3; прнготовл кго, съврлтн ВЬСА ПОСЛОЧ^ШАІЖШТАА КГО. ДрОЧ(ТЪ| Н СрЬДОБОЛЖ Н рлвъь НА ЛАІАЫНК СТААГО МЖЖА. ДА Н ОЧ^КНВЪ въ^можетъ ОТЪ стрАиъ тѣ^ъ прогыАтн С 514.27-28; МАТН ВОЧр БЛАГоХоВЛСЫАЪ. ОЧ^БЛАЖН дшж мож. ожже лжкавн понорьлнвн Н^ЬЛООѴрВНі ѴѴІСАЧіИАГО МА ОЧ^ЛОКЬЛЬ. Н АДА СПАС0ШН МА. ДА СЛАВОСЛАВЛЖ ТА. многопрѣпътлѣ ТФ А 15. 3. Прен. Пленя, покоря, спечеля [с нещо], і сгI{да11111IIмгл нн^ъ. къс^ождешк покл- '4АКЪ. СТЛрАЛГО 4ЪЛ0Д'БА, I РЛЖБННЪ-ЫААГО 4МНѢ, БГОМЖДрЪІМЬ ^ЖДС-ЖЬСТВОМЬ. ОЧрЛОКЛЬ. I Ж^АМН КЪУЬИАМН. кь прънсподьнин^ь СЕ 63Ъ 12; глагола ЛК ІС Лмочр рАБЪ волнIII АрТСМОИЪ. словесемь эднстосомъ сн очслокькнн въіша С 223.17—18; оиа жс свонмъ лчглОКЛСИЫО_________________________ 1059 СТОЧрДОМЪ ТрЬПАШТН. Н ^ОТАШТН кго очрловнтн. н ил по^отѣныс ^ъло стллго прнвостн С 616.18. 4. Прен. Нахвърля се [на някого, нещо], поразя. очрловідтъ ил дшж прлводьніѵж. I кровь ноповшьнж ос^дю.™ СП 93.21. Изч. М, 3, СП, СЕ, ТФ, С. Гр, аурсисо, $г|ре\до, тгауібеіісо, 5еХе6сСм, о(Хіе\Ісо, с<уіаатрЕ\т Вар. оѵрловітн. Нвб. уловя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ечрловлЧиьк, -Кч ср. Плячка [образно]. вллженъін кодрлтъ поілшв гллгол'а. БЛЛГОСЛОВЬКШЪ ГЬ, НЖ0 N0 длстъ илсъ ил очрловенніс ^жвомъ н^ъ С 119.4-6. Изч. С. Гр. йі^роі. Вар. очрлокеши«, Нвб. уловение остар. ВА. Срв. улов м. БТР, АР; улавяне ЕтМл; уловпване НГер, очрлочрѵнтн, очрлочрѵж, оѵрлоѵрѵншн св, 1. Получа, придобия, сдобия се. л СЪПОДОБЛЬШОН СА вѣкъ тъ очрлочрѵнтн. н вьскрѣшенно еже отъ мрътвъі^ъ. нн жендтъ са ин послгліжтъ М Лк 20.35 3; сего рлдн въсс тръпйч н^врлнъі^ъ рлдн. дл н тн спсснно очрлочрѵАтъ сжфсе о Усѣ. съ сллвѵѵж вѣѵнѵѵж Е 1 а 16-17; I тсбѣ оѵо нсповѣдліж са. нс могж во НЦѢЛСННѢ ОЧрЛОЧрѴНТН. Ѣ^ВѢ гиніжфнн въ срцн мосмь СЕ 676 26; НЪ ЛфС НСПОВѢДЛІА СА. МНЛЪТОЧрвТЪ СА свосмочр господнночр. ДЛ покрънжтъ СА емочр ДѢЛЛ сго. і мнлость очрлочрѵнтъ СЕ 686 23; н овлѣѵотъ са бо^ъ нстьлѣннѣ лічлъ. і прнѵьтстъ СА СТѢМЬ твоемь стлдѣ. н дл очрлочрѵнтъ дсснео ТВОО СТОѢННО. Н СЛІШІТЪ БЛЛЖСНЪІ гллсъ СЕ 996 7; і съподови н. съ свѣтълоіж скѣфсіж. нопостъідъномь лнцемь. съ свонмь женн^омь сърѣстн. ^оѵр БО^Р нлшемочр, I НВС7Ф00 очрлочрѵитн ЦрСТВО СЕ 1006 10; н нопршл^нннъ сѣтніі В7.ІШ0 БЪІВЪШО. ВѢѴЬНЛЛ БЛЛГЛЛ ОЧрЛОЧр-ѴНТИ. БЛЛГОДѢТНІЖ II ѴЛОКѢКОЛІО- вннмъ гн нлшего Тчр ^л С 498.7. // Достигна [образно]. нъ огожо не сткорі нво. кръстъ ВЪ^МОЖО. I огожо слъньцо но ОЧ[МАЛНТН можлше очрлочрѵітн. крстъ въсьѣвъ просвѣтн К 10а 28. 2. Предназнача, насоча, не моіе реѵе очрѵснніе дьнесь. мллденнштемь бо іестъ очрлочрѵено. отъ съврьшнвъшллго очрстъ мллденн- ШТСМЪ н СЪСЖШТННМЪ УВЛЛЖ С 320.24. Изч. М, 3, Е, СЕ, К, С. Гр. гоухаѵсо, Ёлітоухаѵш, афіЕрбсо, бібааш, Вар. оѵрлочрѵітп. Нвб. улуча ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрльстнтн, очрльфж, очрльстншн Св. Оклеветя, излъжа; измамя. Уаіе не очрлъстітъ ІА^ЪІКОМЪ СВОІМЪ. НІ сътво-рітъ іскрьнюмочр сі ^ьлл. поношеньѣ не пріідтъ НЛ БЛІЖЪНІА СВОІА СП 14.3. Изч. СП. Гр. боХбш. Вар, очрлъстітн, Неб. Сре. [пре]лъстя ОА, ВА, БТР; лъстя остар. ВА, РБЕ, оѵрлжѵнтн, оѵрлжѵж, оѵрлжѵншн Св. Определя, поставя, по нстннѣ снн людніе жроднвн л нс мждрн. нспръвл во очрлжѵеннн нл ^лконъ. нн въ ПОСЛѢ-дібнмь МѢСТѢ ИЛИНСЛНИ ВЪІША вого- по^илнніл С 335.24-25. Изч. С. Гр. таоосо, Неб. Сре. лъча ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; [от]лъча, [из]лъча. очрмлХсные, -іа ср. Намаляване, съкращаване. отъвѣфл смочр нл пжті крѣ-пості свосіа. очрмлленье днсі моі^ъ ^вѣ-сті (!) мнѣ СП 101.24. Изч. СП. Гр. оХлубтр;. Вар. очрмлломьо, Неб. умаленио остар, ОА, ВА, ЕтМл. Сре. умаляпаио НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрмллнтн, оѵрмллктс, оѵрмллншн се. 1. Намаля, направя нещо да стане по-малко, съкратя, очрмллнлъ осі день вріімсні ого. овлнѣлъ н ОСІ сточрдомь СП 88.46. 2. Намалея, стана по-малък на количество, н блгсн іа н очрмьножішіА СІА аѣло. н скотт. У^ъ но очрмллі СП 106.38, 8. Прич. мин. страд. като прил. о\рмлл"онъ, -ъін. а) Смирен. гГ вже нлшъ. прннмн очрмллонжіж нлшіт слочржъвж. ѣко рлвн нсдостоннн сжфс. еже тн бѣ^омъ длъ-жънн сътворнтн. сътворн^омъ СС На очрмллнтн 1060 ОЧ^МНЛбНЬЬ 2; прннмн п ОѴрМАЛСНОС Сб НСПОВЪДАННС. ГрЪШЪНААГО рлвл ТВ06Г0. I прѣіслонн СА ѵкліовнемь ыа федротъі твоіа. і не отъврАтн лнца твоего влко отъ м'не СЕ 11Ъ 19; і прнімн оѵрмлленое се мое моленне. еже тн въ^дліж ть са. і ^а ПрАВОВЪрЪЫЪІІЛ рлвъі твоіа СЕ 79Ъ 4. 6) Гр. ацофтоЛбд. Грешен, нищожен. тѣмьже н л^ъ очрмлленъі. недо- СТОННЪІ рАБЪ. СЪ СТрА^ОМЬ Н ТрбПСТОМЬ. вельмн вьпніж н гліж СЕ 3Ь 14. Изч. СП, СС, СЕ. Гр. арікрбѵсо. Вар. оумллітн. Неб. умаля [се], умалявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОѴрМАЛНТН СА, ОЧрМЛЛНК СА, ОуМАЛНШН СА се. Намалея, стана по-малък, сгн міА гГ ъко оскждъ пръподовъноь ъко 0\рМЛЛНШ(А С(А НСТІНЪІ ОТЪ СНЪ ѵлѵь СП 11.2; Н ОѴ^МЛЛІШІА СІА I О^ЪЛОБІШІА СІА. ют пеѵллі тъаъ і волъ^нн СП 106.39; лште оѵ^вогъ іесн. ннѵнмьже мыГе НМЪТН НМАШН БОГАТААГО. НН ННШТС-ТЪІ рАДН О^МАЛНТЪ ТН СА рАДОСТЬ ДОѴ^О- вънаіа С 491.26; лште н вьсж вьселе-нжіж въврьжешн. въ водл^ъ не очрмл-лнтъ сд ѵьсть С 496.22. Изч. СП, С. Гр. бХіубораі, еХаааборю. Вар. О^МЛЛІТН СІА. Неб. Вж. при оумллнтн. ОЧрМАЛІЛТН, ОЧрМАЛІ&ІЖ, О^МАЛІАКШН НвСв. Унижавам, принизявам [прен.]. съ мъітлрн вь^лс-жллше. н сь любодънца-мн жнвЪАше. досаждаюмъ трьпЪАше. н оч^маліаюмъ мльѵаашс С 474.3. Изч. С. Неб. Сре. умалявам, умалея ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрмАрглтн, оѵрмАріліж, оѵрмАргліешн несв. Убивам, умъртвявам, грддъте реѵс-вьслъдъ мене н сьтворж въі ловьцд ѴЛОВЪѴЬСКЪІА. новъ кстъ въ нстннж оврл^ъ ловл сего. ловдштнн во прнсно ОТЪ ВОДЪ Н^НОСАТЪ рнвъі. Н ОЧ^МАрАІЖ- тъ. оѵрлАВЫАК-мо С 496.5. // Осъждам на смърт. АН-ол^плтъ рс-ѵе. нс достонтъ ТН КрЪСТНІАНОЧр СА НАрНЦАТН. КЛ'МА повелънніе неповъднмъін^ъ цръ. очрмл-рлктъ ТА С 100.12. Изч. С. Гр. Оаѵатбсо, ѵекрбсо. Вар. оум&рлтн. Нвб. Срв. умарям диал. ОА, ВА, НГер; ЕтМл, БТР; уморявам, уморя ОА, Дюв! ЕтМл, БТР, АР. очрмАстнтн, ОѴрМАфЖ, очрмАстншн св. На! мажа, помажа, о^готовалъ есі пръд| мноіж трлпе^ж. пръдъ СЪТЖЖАІЖ-і штінмн мнъ. о^мастілъ есі олъемті ГЛАВЖ МОІЖ. Н ѴЪША ТВОЪ ОуПАЪІЖШТ | МЬА КОЛЬ ДрЪЖАВЪНА естъ СП 22.5 і Ѵ^весті ^лъвъ отъ ^емід. н внно вь^ве-/ селнтъ срдце ѵлкоу. оумАстіті ліцс олънмъ. н о ^лъвъ срдце ѵлкѵ очркръптъ СП 103.15. Изч. \ СП. Гр. Хіяаіѵю, і^арбѵм. Вар. оѵрмлстітн і О^МЛСТІТІ. і Неб. Сре. омажа, омазвам ОА, АР, Дюв ! НГер; мастя диал. Дюв, НГер. оч^мнленъ, -ъін прич.-прил. Унил, опечален, съкрушен, ^анс не поміанж ; сътворіті МІЛОСТІ. Н ПОГЪНА ѴЛКА о^бога ; I НІфА. і оуміленА срдцмъ оѵрмрътвітг СП 108.16. //Печален, жален, тъ-; жен. пророци же н прАВьднвнн вьсн.; МОЛНТВАМН НепрЪСТАІЖШТАМН. бога; ОТЪТЖДОЧ|> МОЛІАА^Ж. Н^БАВЬКННІА просдште. пръскръвьнААГо того очрмн-1 Л"СНААГО ОБЛАДАИНГА ВрАЖНІА. Н МрЬѴСННІА ПрЪТЬМЫААГО МрАКА С. 461.18. Изч. | СП, С. Гр. катаѵеѵоуреѵос, катрфДі;. Вар. | оѵуміленъ. | Неб. Сре. умилён ОА, ЕтМл. ; оѵрмнХеные, -іа ср. 1. Печал, страдание, скръб. Аф(е к')то нматъ о\рм(н)ле-НЬС. Н СЛЪ^ЪН ВЬ М(...)^Ъ. ДА помолнт' СА ГВ(.) ДА Н^БЪЖф..) ѴѴ ТОЬА СКрЪБН | (в)елнкъ(..) Р IV 1.8-9; аві людс-мъ СВОІМЪ ЖССТОКАА. НАПОІЛЪ ЫЪІ С-СІ ВННА очрмнлеиьъ. далъ ссі воіАфінмъ сіа теве ^ЫАменье. о^бъжаті отъ лнца лжка СП 59.5. 2. Покаяние, разкаяние, смирение, ыъ връмд естъ южс-. къ стъі. і стрАшънъі трАпе^ъ прістжпіті. | ВЬСІ ОЧрБО ДА ПрІСТЖПІМЪ. СЪ ОѴІШТСНЬ- ! смь. і съ цъломждръствісмь подовномь. | і съ многомь очрміленьсмь. ые бжді нікъ- і тоже сьдс- иода съі К 8а 7; жнтнк очрМНЛНТН 1061 оумнрлтн Тілкчѵвл ѵрънорн^ьцл. много нмъі ОЧрМНЛ"С-НЬК-. МНОГЪІН^Ъ БЛЛГЪІКТа. н ДШН ПОЛС-^ЬНЪІН^Ъ АОВр^АѢЛ.ЫНН С 513.15; N6 весѣдочрА нн къ комочржс-. нс ГЛЛГОЛА. НН КЪ К-ДНОМОЧр. N7. <ь ГОрЪ- КЪНМН СЛЬ^ЛМН. н несьтрьпнмъінмь въ^дъі^лнннмъ. н съ мног°мъ очрмн-л"енннмъ. вьсе врѣМА прѣпроводнвъ. Д'ВЛфДН ВЬ Н6ДѢЛН двьрьцА отвръ- ^ла С 528.28. Изч. СП, К, С, Р. Гр. катаѵи^іс, ѵтрук;. Вар. оои(н)лсньо, очрміленьс, оумнлоннк-. Неб. умиление ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. «ѴрМНАНТН СА, ОЧрМНЛКЖ СА, ОчрМНЛНШН СА се. 1. Умиля се, трогна се, развълнувам се. СЛЪКШЛВЪ Б°ЖНН рЛБЪ. очрмн-ЛНВЪ СА ОТЪ БЛЛГОДѢТН нлплде нд ВЪІКЖ 6Г0. Н ОВЛОВЪІ^ЛА Н ГЛЛГѴдЛШб. Н6 пеѵллочрн са ^ѣло врлте. нн отъѵлн са свокего спсенькл С 526.11. 2. Успокоя се, примиря се, престана, а* въс-поетъ тевъ сллвл моѣ н не очрмолі СКА {погр. вм. очрмілкж ска, Север., е. 35, бел. под линия). гГ бъ моі вь вѣкъ нсповѣмъ ті сіа СП 29.13; съвьрлшкА СІА НД МКА рднъі V не ѴЮ^Ъ. рД^АѢЛНШКА СКА. Т не ОЧрМНЛНШІА СІА. МЖѴНШІА МКА ПОДрѢЖДШКА МКА. ПОДрѢЖЛННІМЪ СП 34.15-16. 3. Разкая се, покая се. гнѣвднте ска д не съгрѣшдіте ѣже глте вь срці^ъ влші^ъ. нд ложі^ъ влші^ъ очрмолітъ ска {погр. вм. очрмнлнтс- са, Север., е. 3, бел. под линия) СП 4.5. Срв. СП 29.13; СЕ 73а 15. Изч. СП, СЕ, С. Гр. катаѵбсгаоцоа. Вар. ОѵрМІЛНТН СКА. Нвб. умиля [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрмнлосрьднтн са, очрмнлосрьждж СА, очрмнлосрьдншн СА св. Смиля се, умилостивя се, проявя милосърдие. тѣмь же прнпдддкж ТН. ПОКЛЛ-НѢКА КОЛѢНѢ срцд моего. очрмнлосръдн са нд ма окдднддго. очркротн СА СЕ 79а 10; дл мол"ж та ѵлѵе бжнн помн-Л8Н МА Н Прннмн. ДД Н6 ВЖДЖ ^ВѢ-рьмн н^ѣденд. тъгдд же очрмнло- срьднвъ СА ВЬВС-Де кж. н прѣдъстдвнвъ кен водж н ^лѣбъ С 516.1; очрвогъ же НѢІСЪІ ... ПЛДѴА Н рЪІДДА ГЛДГ0ЛДДШ6 длъжннкл нмѣтн блн^ъ не моштн же са к-мочр ѵнмъ нскочрпнтн. очрмнло-срьднвъ же са прдвьдъ же. нже нного ннѵ'сожс нмъі. ддстъ клко са очрвогочр-очрмочр С 551.29. Изч. СЕ, С. Гр. аяау%ѵі^ораі. Вар. оумнлосрг-днтн сд. Нвб. Срв. милосерд, милосерден прил. книж. остар. ОА, ВА, РВЕ; милосердие ср. книж. остар. ОА, ВА, РВЕ; милосърден прил., милосърдие ср. БТР, АР. очрмнрдтн, очрмнрдкж, очрмнрдкешн несв. 1. Умирам, преставам да живея, ідеже ѵръвь нрсъ не очрмнрддтъ. і огнь не очргдсддтъ М Мк 9.44 3. Срв. Мк 9.46 М, 3; Мк 9.48 М, 3; сътъннкочр же етерочр рдвъ бола ^ълѣ очрмнрддше. кже бѣ емочр ѵъстеыъ М Лк 7.2 3, А, СК; Т очртвръді ска въ вѣісъ жнвъ вждетъ до конъцд. не очр^ърнтъ пд-гочрвъі егдд віднтъ прѣмждроі очрмі-рдкжцлА СП 48.11; нжде очрмірдіАі не остдвітъ лі въсего, ннже сънідетъ съ німъ слдвд домочр его СП 48.18; не лѣпо кестъ овъікъшннмъ оделѣвдтн въ рдтн. ^ЪЛОДѢНСІСОКЖ съмрьтнкж очрмнрдтн С 87.4; въстрАсе са. н огкЛ. велнкъ ндѵа жештн н. клкоже съпл-дъшочр са кемочр съ конід очрмнрдтн. прннесъше же одръ въ^ложнвъше н нд кіІ прннесошА въ преторъ С 221.28— 29; не можевѣ очрво вѣровлтн въ ѵловѣкд. нже мдло пожнвъ очрмнрдкетъ. н погрѣвдкетъ са кдко н мък С 258.12. 2. Прич сег. деят. а) Като прил. очрмнрдіАН. Гр. ТЕЯ.еюиреѵос;. Умиращ, който умира, тьлъннке прн-ОВрАШТЖ. нъ пдѵе дд пръовнждж подовънострдстънд ѴЛ0ВѢКД. дьнесь сжштд д очртрѣ очрмнрдкжштд С 165.3; н очр^ьрѣ въ пдпрьтѣ ТОА ѴЬСТЪНЪІА црькъве. мжжд ѵочрдънд сватд вь^лсжаштд н очрмнрдкжштд с 296.7. 6) Като същ. очрмнрдкжфен м. мн. Гр. оі оспотіѵідакоѵтед. Тези, които оч^мнрнтн 1062 очрмльѵ&лч умират; смъртните, лѣпо же бъі ВАМЪ елныомъ ПОІСАрѢТН са очрѵітелк» влшемочр омнрочр. нже сьвѣштакт', неподовно кстъ о оумнрАіжштнн^ъ ^валнтн са С 126.14. N6 очрмнрлілн. Гр. а.'&аѵало$. Който не умира, безсмъртен, отъыждь ДрЪЖНТЪ, ДрЪЖАШТААГО МЖѴНТ6Л"Ь-СТВО. Н ВОНЫЪІ СВОНМЪ БЛНСТАННКМЪ. ые оч^мнрмжштннмъ о ьГемъ. плысомъ ѵныъі. ве^-д-ръкоч)1 вджетъ С 462.15. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. телетйсо, аяоОѵгіа-ксо. Вар. офмірлтн. Нвб. умирам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. очрмнрнтн, очрмнрвъ, очрмнрншн се. Успокоя, умиря, внеса мир в нещо. Т^ъ $ ве жн^нъ НАШЖ оумнрн. ДА посмъ ТА Н СЛАВНМЪ Е 16 2. Изч, Е. Гр. бѵ сірі^ѵід кррерѵбсо. Нвб. умиря В А, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. очрмАЪѴАНые [погр. Е 46 8] еж. ОЧ)тЬУАТН. оумлькнжтн, о^маькмж, очрлькмошн се. 1. Млъкна, замлъкна, престана да говоря. да оч^млъкнетл. она як ПАѴО ГАЛСѢСТА НАфЛ, ПОМАОЧ^Н ПЪН ГН сйо\р двъ ЗП Мт 20.31; мГтомннъ ГЛАГОЛА ОЧ^МАЫСНН ОЧрВО ВЛАДЪІ Н ПО- жьрн вогомъ С 166.27—28; н нмо жс МНОГО ПООЧрѴАА. НС прѣстА нн очемлъкпж отъ доврА С 208.2; н овлаісъ прѣндо, II г[..]съ ОЧ^МАЬУО. Н НС ВЪІ СЛЪІШАТН С 670.18. 2. 8а нриродна стихия -утихна, престана, успокоя се. и ПОЙСЛѢ вочррі II СТА ВЪ ^ЛЛДЪ, Н оумлъкж влънъі сго СП 106.29; н ВЪ^ВСССЛІШІА СІА ѢІСО ОѴрМАЪІСЖ. Н НАСТАВІ ІА ВЬ ПріСТАНІфО ДОТѢНЬѢ СВОСГО СП 106.30; къспрѣтншн во^дьмѣ ОГІІЬНѢГІ. II роѵошн ОЧ)>МЛЫСНН ОБрАТН СА. II СЪ МНО^ѢМЪ ГГВАЖШМЪ ЫА ЫСБО вь^ндошн С 384.3. Изч. ЗП, СП, С. Гр. ашшаоі, оіусію, ряи/б^со. Вар. оч.*млѵ,кнлчті і. Нвб. Срв. млъкна, [аа]млъкна. ОЧ^МАЬѴАТН, очрмльѵж, ОЧрМАЬѴНШН Св. I несв. 1. Замълча, млъкна, замлък на. НАрОДН ЖС ^АПрѢТНША НМА д;' оч^млъѵнте. она жс ПАѵе въпнѣшет| ГДІЖШТА. ПОМНАОЧ^Н НЪІ гн сноч^ двъ к \ Мт 20.3131, А, СК; і гла смоч^ дроч^ж! ісаісо вьннде сѣмо. ие нмъі одѣаынГ врАѴъыА. онъ же оч^мдъѵа М Мт 22.15: З1, А. Срв. СЕ 1065 18-19; і ^лпрѣті I емочр нсъ ГАА, ОЧ^МАЪѴН Н^Н ДН Н^ неп і М Мк 1.25 3; н отъвѣфАвъ реѵе нмъ/ ГАЯБ ВАМЪ. ѢКО Афе Н СНН ОЧ^МАЪѴАТЪ ! КАмеыне въпнтн нматъ М Лк 19.4С -3; ѣісо оч^мдъѵадъ оветъшАШід въсм; кості моіа. ^овжште мі вьсь дьнь СП 31.3; онѣмѣдъ н съмѣрн^ъ сіа ! ОЧ^МАЪѴА^Ъ ОТЪ БААГЪ. V БОАѢ^НЪ МОТ овновн сіа СП 38.3. // Престана,: спра. н рд^гнѣВАВъшс сд вьведошд; н^ъ пдѵс вьнжтрь. ідкоже не нмѣти; нмъ ннкоіеджс мндостн. саавнвъшс жс' ба оч^маьѵаша С 134.8.2. Затихвам,! преставам [образно]. )<е вже нашъ,! ПОВѢДНАЪ ССН В'СА ГАЪІ. НСѴЬСТНВЪІ^Ъ,! В'СЬ ЖО Д}<Ъ НѢМЪІ, I В'СѢКЖ іа^ьж; НЪМЖ. ОЧСМЪѴАфІЖІтТі ГАЛ. I В'СЬ Д^Ъ' аспстнвъі СЕ 43а 16—17. 3. Пре-| мълча, не отговоря, не кажа, не; съобщя нещо. I СГДА ВЪКТЪ ГЛАСЪ. | овръто СА НСЪ СДННЪ. I ТН ОЧ^МАЪУЛША. | I ннкомоуже НС ВЬ^ВѢСТНША ВЪ ТЪ1 ! дьнн М Лк 9.36 3; н отъвѣштавъ I рсѵо нсъ роѵо КЪ ^АКСНЬННКОМЪ н| флрнсъомъ ГЛА. АШТС ДОСТОНТЪ въ СОВОТЪІ ЦЪАНТН. ОНН ЖС ОЧ^МЛЪѴЛША М і Лк 14,3 3, СК. Срв. Лк 14.4 А; могжфомоч;1 жс очреръпнтн вън по | ОВАНГАНЮ МОСМОЧр. II ПрОПОВѢДАННІО І пс^вочр. по ѵѵкръвонню ТАННЪІ. ЛѢТЪі КѢѴНЪІ. ОЧрМЛЪУАФ-ГЙ (погр. вм. оч^маъѵанъіа, Мирчев, Кодов, с. 255) іавлъшн са иъшъ Е 46 8; сі осі створілъ омлъѵЦъ, (погр. вт. оч^млъѵЦъ, Север., с. 64, бел. под линия) кь^ыс-пъштова бс^акоыьс СП 49.21; н мола А N0 ПрОСЛАКЫСНО ТО СЪТВОрНТН. ЫЪ ОЧ^МАЪѴЛТН БЪІВЪШСІС С 551.12. 1063 о^морнтн 4. Прен. Утихна, усмиря се. ^емлѣ ОѴрБОѢ С1А н очрмлъѵл. вьнепдл воскръ-сиетъ нл сждъ въ. дл о\рплсетъ вьсіа кротъкъид ^омлі СП 75.10. Срв. К 12Ь 5; С 448.5. // Спра да се трудя, отпочина си. въ^врлштьшА жс сд оѵрготовлшА лромлтъь I мѵро. I вт, совотж оѵрво оѵрмлъѵлшА по ^лповѣдн М Лк 23.56 3. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, Гр. отсоласо, фіцбоцаі, аѵуаы, ^сгоха^со. Вар. оѵмлгѵѵгн, вмлъѵлтн. Нвб. умълча [се], умълчавам [се] ОА, ВА, НГер, БТР, ДА. сѵрмнен, -іл т. ЛИ. Хименей - еретик, отлъчен от църквата заедно с Филит поради неверието му в учението за възкресението [2Тим. 2.17-18]. [...]нънлѣ тъфогллшеннѣ 0ТЪ(МѢ)ТЛН. НЛНПЛѴ0 во въ^несжтъ СА НОѴЪСТНВНН. Н СЛОВО Н^Ъ, ѢІС0 глнъ-гренл жнръ ОБрАфОТЪ, отт, нн^ъже остъ, о^мнсн фнлнтъ Е 2а 6. Изч. Е. Гр. 'Ѵрбѵшо;. оѵрможнтн [погр. СП 24.19] вж. оумъножнтн, оумолнтн, оѵрмоліж, оумолншн св. 1. Помоля, поискам, замоля, тъгдл прн- ^ЪВЛВЪ I ГТ, ОГО ГЛЛ «мочр, рлво ЛЖІСЛВЪІ, ВЬСЪ ДЛЪГЪ твон отъпоустн^т, ТОБѢ, поножо о^молн ма М Мт 18.32 З1, А\ ЛН МЬННТЪ ТН СА ѢІСО НО МОГЖ НЪІНѢ оѵрмолнтн ОТЪЦЛ моого, I прнстлвнтъ МЬНѢ ВАШТО ЛН ДЪВЛ НЛ ДОСАТО лопо- онл лналъ М Мт 26.53 3, А, СК, Б\ і ь.%% оумоліж ОТЦЛ. I нного плрлклнтл ДЛСТЪ ВЛМЪ, ДЛ вждетъ съ влми вь вѣісъ М Йо 14.16 3, А, СК\ вт, тъ ДОНЬ ВТ, ІМА моо въспроснто, I НО ГЛІЖ ВЛМТ,, ѢІСО л^ъ оѵрмоліж ОТЦЛ 0 влсъ М Йо 16.26 3, А, СК\ повннн сіа гГо V оѵрмолн У. НО ровьноѵрт СПѢІЖфЮОМ жтомь своУмь СП 36.7; оѵрмолнто жо ѣжо о мнрѣ Унлмл, V ОБНЛЬО любіаштУУмъ ТІА СП 121.6; СТТ.ІН плчрлъ оѵрмолн СѢѴЬЦЖ ІЛКО ДЛ Н^ЛНІЛННІЖ прѣждо юго очрсѣ-к'нжтъ С 14.13; н югдл стліііа прѣдъ лн^чрплтомт,. о\рм°лн СТЪІН кодрлтъ СЛОЧ|ТЪІ. ДА ТОГО ПрЬВѢЮ СЛОѴрГЪІ вьвс- джтъ С 105.26-27; очрмоЛент, жо БТ>ІВТ>. ПЛІСЪІ ПО ПрЪВЪІН СА А ѵныъ С 277.3. 2. Склоня, убедя, съвѣдѣ-тсл"ь жс довръін Ѵѵѵлнъ нлшъ прѣпо-довьнъін плстъіръ. отт> Фсгоже ^л ПЛМАТЬ оумол^ыъ БЪІВЪ СЪ ГОрЪІ КЪ НЛМЪ НОВЪІН снн воговндъцъ. сныен-сісъіА помлъісломъ съшодъ С 277.30; отъ просло\ртню, очрво юже о Фгмъ прѣіслоынвъ СА. н отъ колонніскл грлдл ЛЮДНН. О^МОЛ"ОНЪ ВЪІВЪ, ЛІСЪІ нл нно оржднк того прн^ъвдвъ С 280.11. 3. Умилостивя, направя милостив, тъі осн. просвѣфліАН в'сего ѵГсл. грддж-фЛЛГО ВЬ ВОСЬ мнръ, оѵрмолонт, ВТ.ІВЛІА ОТТ, СГЪНА ВрЦА. I ПрНСНОДѢВЪІкА млрнід, і в'соіа нбсънъна цркво СЕ 93Ъ 4; тъгдл жо оѵржо тъгдл. новоХеіж (ЛІСОЖО роштн. многъшмн молнтвлмн оѵрмол’онъ. н оѵрнштонъ ВЪІВЪ. отъ прѣ- ПОДОБЬНЛЛГО МЖЖЛ ... ВЪ^ДѢВЪ ОѴН нл ново, нл многъ ѵлсъ прнложно ПОМОЛН СА С 530.19; о іЛмь мвліллшо вл. повѣ-днтн свонмъ ѵколювннмъ ^ъловж мжжл, н многъінмъ троудомъ въ^можо оѵрмолнтн БЛ. ІЛКОЖО НЦѢЛНТН юго С 564,6. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр, парашХбм, брштйш, [кетвбсо, й^ібсо, Ліяарбм, биаюябш, (іянсйрятсо. Вар. о^моліт, ймолнтн, Нвб. умвпп [сѳ], умолявам [ее] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. ОѴрМОЛНТН «А1, оѵрмольж СА, ОуМОЛНШН СА св. Смиля со, умилостивя се. ѣко сжднтъ гь людомъ своУмь. У о рлвѣр(ъ своУ^ъ оѵрмолнт сіА СП 134,14. Изч. СП. Гр. якракоАборш. Нвб. Вж, при оумолнтн. оумолнтн сд11 [погр. СП 4.5; СП 29.13; СЕ 73а 15] воіс. оѵрмнлнтн са. оѵрморнтн, оѵморіж, оѵрморншн Сб. Уморя, умъртвя, убия. ЛЮДН ТВОІА гГ СЪМѢ-рШПА. У ДОСТОѢЫІО ТВОО О^ЪЛОБІШІА. въдовіцьа і Сірл очрморишіА. У прішольцл о^бншіа СП 93.6; мжѵнтол-ь жо оч^морнтн 1064 оѵрмрьтвнтн ВНДѢВЪ СВАТАІА. N6 ПрННМЪША ВрѢДА ННКАК0Г0Ж6. ВЬ^ВѢСНВЪ СД ДАСТЪ 0 НбГС отъвѣтъ. меѵемъ очрморнтн іл С 185. 1-2; н плкъі нмъ тъ, оч^ж коніл цѣ-слрл. реѵе къ цѣслроу дръ^остыж. тъі ОЧрВО ЧѴ ЦѢСАрОЧр. очрморнтн МА ^ОТѢАШб въвръгъ ма въ тныж С 194.8; ^лтво-рнтл н вь темынцн СЪ ВЪСѢКОІЖ скръ-ВЫЖ. Н вернгъі ИЛЛОЖИТЛ НА ВЪІІЖ ЮМО^. доньдеже оврлшть са очрморж н. по со^ютьыѣѣмъ гего прореѵеынн С 195. 24; тлкожде господн. н прн мьнѣ грѣшьнъѣмъ твокіж снлоіж. н твонмъ божьствомъ ^вѣрн сна очрморн С 229. 13; н нъстъ нного бога рл^вѣ меие. н славъі мока ныомочр ые дамъ ... л^ъ очрморж н ожнвыж. н нністоже кстъ нже оѵрвѣжнтъ ржкоч;1 моіею С 263.5-6; ПОѴТО ВОЛН ВАША Н^ВНВАКТб. ВрЛѴА Н^Ъ очрморнтн ^отдште. нъ семочр вьсемоч)* БННА ^ЪЛАІА ^АВНСТЬ С 388.21. // Образно. послочршАнннмъ же мжѵнтеліл врлждж ілко меѵемъ отъсъѵе. ^лтво-реыннмъ же н мльѵлннкмъ плкчѵннъі ^очрсдъшжіж сллвж оч^морн С 274.15. СП, С. Гр. Оаѵатбш, шіоктеіѵи, шгокхеѵѵсо, аѵаМаксо, аѵаіреорса, іЗаѵатоі. Нвб. уморя [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОЧ^МОрНТН СА, ОЧ^МОрКК СА, ОЧ^МОрНШН СА Св. самн са очрморнтн. Гр. Ъко аЯЛнА.соѵ с/.ѵаНокоцЕѴ. Погубим се един другиго, убием се. всіглконнк сътво-рн^омъ. дрочргъ дроч(гл ^лпыжште. н дрочргъ дрочсгА ІАДЖШТ6 САМН СА ОЧрМО-рН^ОМЪ. ЛѢПО же БѢ ЫАМЪ ПрАВ'ДЖ н^лн^а нмѣтн С 135.23-24. Изч. С. Нвб. Вж. при офморнтн. очрмоѵнтн, очрмоѵж, очрмоѵншн св. Намокря, измокря, наквася. слъ^лмі моімн постеліж моіж очрмоѵкк СП 6.7; теѵенніе кръкъноіе отъ стъін^ъ тѣлссъ н^ъ нс^ождААше. іАкоже отъ мыо-ЖЬСТВА КрЪВЪИААГО ОЧрМОѴНТН СА рН^А-МЪ СЛОЧрГАМЪ. Н ТАКО N6 рАДѢА^Ж 0 МЖ- іса^ъ С 180.1. ~ са страд. Изч. СП, С. Гр. рре/га. Нвб. умоча диал. ДА. очрмрьтвнтн, очрмрырвлнк, очрмрьтвншн св. 1. Умъртвя, убия, погубя някого. прѣдАНН же вждете роднтелъі н врАтрніж. н родомъ н дрочргъі. I очрмръ-тватъ отъ васъ М Лк 21.16 3, А, СК; смотрѣетъ (!) грѣшьннкъ на прлведь-насго. V нфетъ очсмрътвітн н СП 36. 32; н погъна ѵлкл оч^бога і шфл. і очрмі-леыА срдцмъ очрмрътвіті СП 108.16; легъко во оѵнма твонма влко. очрмръ-твнтн і ожнвнтн. нн^ъвестн въ адъ, і пакъі вь^вестн СЕ 78Ь 23; потъкж са о наковалѣ неповѣдімѣемъ. нъ самн съть.ші БЪІША. въ^нѣса НА дрѣво КА-мень. і съшедъ очрмрътвн іа К126 26. Срв. С 448.22-23; кг'да вь^легъін въ гровѣ ілкоже вь ѵръвѣ. ^отѣлше отъ- ВАЛНТН КАМЪІКЪ ОТЪ ГрОВА. КГДА вьѵьтенъін съ мрьтвьцн ^отѣлше очсмрьтвнтн кочрстодніж С 472.30. // Образно. сточсдеыъінмъ во грѣ^омъ ДНГАВОЛЪ ѴЛОВѢѴЬСКА СрЬДЬЦА ОчрМр'ТВН. тѣмь пророкъ молілше са глагола С 348.29-30. 2. Унищожа, победя. рА^дрочршнлъ есн съмръть. і в'сіж волъ^нь очрмрътвнлъ есн. і в'сіж снлж непрнѣ^нннж СЕ 30а 10-11; прнгво-^днлъ есн срце в’съкомочр неджгочр. істръгАынемь жнлъ свондъ. очрмръ-твнлъ есн снлъі в'сѣкомочр ыеджгочр СЕ 356 18; н како ыепоБѣднмъіА побѣдъі поставн. кде же съмр'ть очрмрьтвн. н ісако нстьлѣынк нстьлн С 463.5; тъі грѣ^л въ пльтн от'сждн. тъі сьмрьть вь пльтн оѵрмрьтвн. тъі вестьлъннкмъ тьлѣыьк- отъгъыа С 505.25. нсполочр очрмрьтвнтн. Гр. Т\рігтЭСХѴГІ 7ГОІЕЮ тіѵа. Полуумъртвя някого. ТН ТА1С0 ПО ІСД'іГМОЧ|' Н ПО ДВЪМА ОВрА- ^очріжште. влѣѵаа^ж. н довсдъше пештн н прнллгАіжште НМЪ ГЛАВЪІ пал"ѣ^ж. н Ѵсполочр очрмрьтвівъшс- поме-таа^ж ыа ^емн С 39.7-8. съінове очрмрьфвл^ынн. Гр. оі оіоі тйѵ теіЗаѵатшреѵоі. Осъдените, обрече- л^КЛрЬТВНТН_______________________1065 ните на смърт, дд вьнідстъ прѣдъ ТІА БЪ^ДЪІ^ДНК- ОКОВДНЪІ^Ъ. ПО В6ЛН-ѴЫО МЪІШЬЦІА ТВОС-ІА. СЪНДБЬДІ СНЪІ оѵрмръштвс-нъірсъ СП 78.11; очрслъі-ШДТІ БЬ^ДЪІ^ДНІС- ОКОВДЫЪІ^Ъ. рд^дрѣ- шіті снъі очрмръфвснъі^ъ СП 101.21. ~ сд страд. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ■босѵахбсо, ѵекрбсо, Оѵдакш, алокхеіѵш. Вар. оѵрмргтБнтн, оѵрмрътвітн, оѵрмрътвіті, оѵрмрьтвітн, оѵрмрТвнтн, Неб. умъртвя, умъртвявам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрмрьтвнтн са, очрмрьфвляк са, очрмрь-твншн са се. 1. Пожертвам се, погубя се. рд^очрмѣн жс крѣпъко. отъ ндстогачфддго д'не. пропнндтн ТН СА н очрмрьтвнтн в'семочр мнрочр СЕ 89Ъ 22-23. 2. Прен. Укротя се, усмиря се. трдсдвнце сжфнѣ въ ѵлоцѣ семь. очрвон са гд. I очрмрътвн са. егоже очрвоѣ са рд^вонннкъ. I реѵе поманн ма п въ црствьн твоемь СЕ 50Ъ 12. очрмрьтвнтн СА сдмо^отыж. Гр. т[$Г|Ц1 ёцаптбѵ. Принеса се в жертва, пожертвам се. отъсѣѵс- отъ севе вьса своа вола. н прѣклонн вънж своіж нд сьмѣренніе. н тдко стрьмь очрмрьтвнвъ са сдмо^отыж. ідко весловесънж нѣкд-кж н несдмовол'ьнж дочршж нмъі С 273.12. Изч. СЕ, С. Гр. ѵекрбораі. Вар. оѵрмрътвнтн сд. Неб. Вж. при очрмрьтвнтн. оѵрмрьтвьк, -іл ср. Смърт, кончина. н отіде въ еъѵпетъ. н бѣ точр до очрмръ-твнѣ нродовд А Мт 2.15; нъ сего ннѣмь съпнсдіжштннмъ. остдвыж СЪПОВѢДДТН ДОВрѢ ВО ВНДѢ. ІДКО МНО^ѢМЪ вдснь ПО того очрмрьтвн СПѢ-шьнѣк вждетъ съ^дтн С 302.4; стоідтн ^отѣдрсж ть. мрьтвьцд. кокгл отъдднніл ѵдявште отъ н"его. коіего отъмьштенніл іеште жнвд вндѣвъше сьва^днд вѣждша. н по очрмрътвнн лн ^отѣд^ж ть. іГь дръ^овдтн С 441.22-23. Изч. А, С. Гр. теХегітр, бторісоац. Вар. очрмрътвнк. Неб. Сре. умрътие 'умиране, смърт’ диал. НГер, ДА. о^мрьтьге очрмрьтвѣтн, очрмрьтвѣкъ, очрмрьтвѣкшн се. Умра, загина; бъда умъртвен. прнсА^н къ пльтн мн сьстдвыенѣ ве^ъ ѵловѣѵьскддго сѣмене. прнсА^н къ пльтн стрдддвъшні воЛеіж мокнъ. ПрНСА^Н къ пльтн моен очрмрьтвѣ-въшнн вдсъ дѣлід. нь не погрж^нвьше са. отъ сьмрьтнддго тьлѣыыд С 503. 29-30. Изч. С. Гр. ѵекрборосі. Неб. Сре. умъртвявам, умъртвя прех. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрмрьтнтн, очрмрьфж, очрмрьтншн се. 1. Умъртвя, уморя, убия. Н ВНДАТЪ ве^ъ ОѴНЮ. съ^ъддвъшддго мФгооѵн-тс-льндід. н лежнтъ въ^ндкъ въскрѣ-шенне вьсѣмъ. н очрмрьштенъ въівддтъ вогъ пльтніж С456.6.//Погубя, рекше ідкоже югъ. топлѣ вь^вѣідвъ помрь^ъ-ШАА ВОДЪІ. ыд прьвоіе КСТЪСТВО водъноіе прнводнтъ енце н ндсъ. кже грѣ^омъ днілволс-мъ очрмрьштенн ксмъ. н ДКЪІ югъ вь^вѣгдвъшн влдго-ДѢТЬ эджстосовж нд прьвок кстьство приведе нетьлѣныл С 349.9. 2. Прич. мин. страд. а) Като прил. очрмрь-феиъ. Безжизнен, вкочанён, парализиран. прншъдъ же н очрмръштено нмъі тѣло вьсе. н лнце рдскрнвькно С 561.26-27. 6) Като същ. очрмрьфенн т. мн. Гр. [оі] ѵекрютІЕѴте^. Мъртвите. вьсѣ^ъ довръ. тъ во нспрьвд нъі сътворнлъ. отъ не сжштддго вь сжштек прнведъ. тъ н нъінѣ гъібнжшта съпд-слъ. очрмрьштенъі ожнвнлъ. н непрнге,-^нннд протнвъствд отатъ С 479.30. Изч. С. Гр. ѵекрбсо. Вар. очрмрътнтн. Неб. Сре. умъртвя, умъртвявам ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрмрьтью, -1Д ср. Смърт, кончина. н БѢ ТОчр ДО ШрЬТНІД нродовд.^ДД СЪБЖ-детъ са реѵенос- отъ гд. промъ глж-фемъ. отъ егчрптд въ^ъвд^ъ снъ моі СК Мт 2.15 В; н съ прнлеж'ноіж М0ЛНТВО1Ж МОЛН са юмочр. по очрмрьтнн кго. погретн н вь Н^мъ С 531.29. Изч. о^мрьфкоыыо 1066 оч^мрѣтн СК, Б, С. Гр. тс^еит^, ко(рг|Ш<;. Вар, о^мрьтню, вмрьтшс, Ноб. умрътио 'умирпно, смърт’ диал. НГор, ДА. о^мрьцлшью, -іл ср. 1. Унищожение, погубвано [прен.]. пдѵс жс ндшс съпдсснню вь^ьпнѴмъ, проповѣднмъ о^мрьштвсыыс дшдволово, неѵнстъі^ъ бѣсъ плѣьГснню С 479.15. 2. Сковаване, вкочанясване; тежко заболяване. вдддъіко ісжс нсцѣлнтн юсть-ствьнъіа съвлд^нъь ісжс рд^дрѣшнтн СТрАШЪНЪІА ж^ъі. ісжс о^мрьштвснню очрдънок , ІСЪ ЖНВОТЬНѢН въ^ъвдтн снлѣ С 249.22-23; въівъін воіеводд трокондъ. въ оѵрмрьштвенню въплдъ. о^стрьмн са отъ днтно^ннскддго вслн-ІСЙЧ&.ГО ГрАДА, ВЬ ВСЛНІСЖІЖ тж почрстъі-гі>в прнтн. Н НЦѢЛСНЫС прндтн отъ ѴІСА вожнід С 561.1; тж же кмоѵр ^оѵрлж въ^глдголдвъшоѵр о нстннѣ. рдслдвѣ КМОЧ)1 АБЫС ТѢЛО. Н ПрѢДДНО БЪІ прьвоѵроѵыо^ очрмръштвенню С 563. 23-24. Изч. С. Гр. ѵбкрсоак;. Вар. оѵрмрьштвсныо, оѵрмрь-штввннк, оѵрмръштвсннк!. Неб. Сре. умъртвяване ОА, ЕтМл, БТР, АР. оѵрмрьцівдідтн, о\рмрьфвлі&кк, окрмрь-фвлшешн несв. Умъртвявам, убивам; предавам на смърт някого, ѣко тевс рддн о^мръфвлѣемн ссмъ вьсь денъ, вьмѣнішіа нъі ѣісо овъціа ид ^дколенье СП 43.23; тъі во ссн въ НДШЪ. ПОКД^АЬДН НС очрмръфвѣідн. I творлн В'СѢ ВЪ БЛДГОДѢТЬ НДШРЯч I жнвотъ СЕ 25а 14; влГсо гГ вже ндшъ. шѣіан едннъ весъмрътъство. жнвъі въ св^тъ непрнстжпьнъ, очрмръфвѣід н жнва СЕ 576 16-17; сь гь внетъ та. і оѵрмръфвѣстъ та. рдспенъі са нд рдспонѣ въ третьні (!) ѵдсъ СЕ 50а 23-24. // Образно. ддъ матстъ са. дніаволъ сѣтоѵргстъ. грѣ^ъ оѵрмрьштвгд-ІСТЪ са, доѵрсн лжкдвьынн прогоннмн въівдіжтъ С 479.20. ~ са страд. Изч. СП, СЕ, С. Гр. іЭаѵатбш, ѵскрбы, шіоктеіѵш. Вар. оумрѵ.цттгпі, оѵрмръфклѣтм, оѵрмрьштвідтн. Ііаб, Вж. при оумрьтвнтн. оумрѣтн, оѵрмьрж, оѵрмьрсшн се. 1. Умра, почина; загина, глд смо^ потръ. дштс МІІ СА ІСЛІОѴНТЪ съ товоіж о^мьрѣтн. нс отъвръгж са тово М Мт 26.35 3, А, СК; і въшсдъ глд нмъ. ѵьто млъвнтс Н ПЛДѴСТС СА. отроковнцд НѢСТЪ оѵрмрълд нъ съпнтъ М Мк 5.39 3; н трстн ПОІАТЪ ІЖ. ТДІС0ЖДС ЖС Н ВЬСѢ седмь оѵрмьрѣША нс остдвльше ѵадъ М Лк 20.31 3; ідѣмъ н мъі дд оумьремъ съ ннмь М Йо 11.16 3, А, СК-, дфе с ннмъ оѵрмрѣ)<омъ. с ннмъ ожнвемъ Е 16 4-5; н погъівнетъ немофнъі врдтъ въ твоемъ рд^оѵрмѣ, сгожс рддн ^ъ очрмрѣтъ Е 36 7; врдзі моі рѣішд ^ъддѣ мнѣ. когдд оѵ^мъретъ і погъівнетъ іміа его СП 40.6; нс оѵрмьрж нъ жнвъ вждж. Т ІСПОВѢМЪ дѣдд гнѣ СП 117.17; тѣмьже іжс всс покддннѣ оѵрмьретъ. то двѣ то естъ. ѣісо нѣстъ ісрестьѣнъ СЕ 666 15; дфс комоѵр оѵрмьретъ дѣтнфь нскръфсиъ. Ть. дѣность. ё дѣтд дд покдет' са о р;дѣвѣ о водѣ СЕ 1046 9; онъ жс тсвс рдді. нс осддвідъ естъ і очрмьрътн. д тъі гнѣвд своемоѵр врдтроѵр. ыс можсші отъпоѵрстнті Е 86 36; ^емдъ оѵрвоѣ са і очрмдъѵд. ѢКО ВЪ ПДЪТЫтВ очр(.)съпе. въ пдътыгв оѵрмрѣтъ. і ддъ въстрепетд К 126 6; оѵрмеръшн жс стддго коионд женѣ ѵнстѣн. н съ мдтерніж кго. въ кдн^мь гровѣ положн Т С 26.7; кже дштс дрь^ѣ сътрьпнтъ. СДДВЬНѢК ВѢНЬѴДЮТЪ СА. дштс дн ндпрдсно очрмьрстъ. отндетъ н^въівъ сжднн нжждьнъін^ъ С 88.13; ^дповѣдь посъдд са по вьсен вьседенѣн. ідкожс ВЬСѢМЪ НС ПОКОрАШТННМЪ СА ^ДПОВѢ- дн іего. н нс жьржштнн вогомъ. мжѵс-нн въівдіжште ^ъдж съмрьтнкъ очрмрѣ-тн С 145.4; сс во то тн кстъ мдрнк ДНВНО Н ТДННО. ГДІСО ВЬСН ОѵрмрѢША д твон съінъ съмрьть ПОБѢДНТЪ С 238.28; ндн ідісо жс Тсъ вьссго мнрд грѣ^ъі въспрннмъ оѵрмрѣтъ X 1В6 5. 2. Прич. тин. деят. като същ. оѵрмьръ, -ъін т. ед., оѵрмьръшен м. 1067 о^моулнтн мн. Гр. [6] алоіЭсхѵсоѵ, 6 тЕйѵесоі;, 6 коіцітОе{?; оі іЗѵггго{, оі кекоіцтцдб-ѵоі, оі тЭеХеісоі56ѵте<;. Мъртвият, умрелият; мъртвите, умрелите. дн(п)‘точр;<л о очрморъшнрръ СС ШЬ 10; I ПОМАНН В'СА ОЧрМОрЪШАІА, въ БЛД^ѢН вѣрѣ, поддждн жо н очргото-вдьжфннмъ со. в'сгв прошсннѣ СЕ 13а 22; I в^-ймъ очрнъівдіжфннмъ ^дстж-плонне СЪІ. ѴѴДрЪЖНМЪІІА НЪІНѢ скръ-вніж. очрморъшддго рддн. твонмь Іідн-омь очртѣшн СЕ 57Ь 4; съ рдвъі гъ. съ МрЪТВЪІМН въ. съ оѵрморъшімн ЖІВОТЪ. съ повнн‘нъімн. неповнн’нъі К 13а 7. Срв. С 449.10; дФтонннъ роѵо дд въвръжоыъ вждотъ въ сковрддж. дд внждж ѵ’то юмочр очрспѣютъ рдспАтъін н оѵрмърън С 157.28; ддовъі клочрѵА съкрочршнтъ. многл тѣлесд очрмъръ-шннрръ вьскрѣснтъ С 239.1; ен рддочріж са. ые сове дѣл"ьмд нн очрмьръшдѴо нъ вдсъ дѣльмд С 314.23-24; сь не съгрѣшнлъ н очрмрѣтъ. ѵсо дѣлмд н поѵто. дд съгрѣшнвъін. н очрмьръін. не съгрѣшнвъшнѴмъ. въ^можотъ отъ ж^ъ съмрьтьнъінрръ н^вдвнтн С 493.29. ноѵрждеіж очрмьръ. Гр. ріоііаѵрі;. Умрял от насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос], гдко рѣшд жндово ѵловѣкъ бъѣшо. н поѵн ідко ночрждън°іж съмрьтыж. дд рекжтъ ндмъ коюмв нжждеіж очрмьрь-шочр. вьсь мнръ очрѵеннкъ нспльНенъ въктъ ... кок-мочр ночржденъ очрмьръшочр ѵловѣкочр. нменемь толнко лѣтъ бѣсн н^гонатъ са С 136.12,13-14,16-17. очрмьръін прѣжде. Гр. лроогбтіѵтітод. Който е умрял преди, по-рано. точр съвд^днъ дддмъ съва^днъін прѣжде. н очрмьръін прѣжде вьсѣрръ. съва^днъ прѣнсподьнѣн С 460.11. М, 3, А, СК, В, Н, Е, СП, СС, СЕ, К, С, X. Гр, агтоОѵтіакш, аиѵадоіЭѵракш, іЗѵгіокш, теЛечлйсо, теЛеібоцаі, коіцаоцаі, цетоЛЛа-оош тбѵ р(оѵ, аяауореисо. Вар. ечрмьрѣтн, очрмт.рѣтн, емьрѣті. Неб. умра ОА, ВА, Діов, НГвр, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сра. Умрелия МИ ЙЗ.МИП. очрмочрднтн, очрмочрждж, очрмочрдншн св. Закъснея, забавя се. дшто лн дд сълочрѵддшо са нѣ очр кого очрмочрднтн юмочр. то н^ъррождддшо НОШТНІЖ. и врдтомъ грддъиъжмъ ^дтворономъ СЖШТОМЪ. СТОІДШО н молнтвж творѣл-шо къ вогочр С 206.7-8. Изч. С. Гр. хроѵ(Ссо. Неб. Сре, муден прил, ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА; мудност ж, ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрмъ, -д м. 1. Ум, съзнание, тъгдд отвръ^е нмъ очрмъ дд рд^очрмѣіжтъ къынгъі М Лк 24.45 3, А; і съподовн Н ПДКЪІ жнтью людьн твонмъ. прн-МѢСНТН са. просвътн очрмъ ОГО. СТЪІМЬ Д^ОМЬ ТВОНМЬ. ѢІСО ДД ОСТДВЪШНѢ нскрд стддго кръфоннѣ въ дшн его. рСЛДДОМЬ ТВ001А влдгостн. вь^горнтъ СА вь номь СЕ 23Ь 3; влее вѣдъі иемофь. I очрдовь погъівенне родд ѵлѵд. і мъі-слен ндшн^ъ очрмъ. двлѣіа рд^очрмѣьь СЕ 24а 10; чѵ съпочрфеньн съ нвен. дЪлд свѣтълд. просвѣірдіжфд очрмъі ндша н ерцд. гю помолн СЕ 60Ь 11; кдко не нскоѵі дшд іс тѣлосе того. кдко не оцѣпѣнѣ кдко нс очрждее са очрмъ его К 4а 23; нъ господь Тс р<с ррочрлнмъін товоіж ожнвн ма н^ведъ ма н^ъ СѢТН твоюа. нд овлнѵенню непокорънддго твоюго очрмд С 194.12-13; тдко тъ очрво въ юнѣ врьстѣ трочрждддше са. н очрмъ ве^ъ глочрмд р^рднд. н слово не^д-^орьно съмѣшено съ солняв вожьствъ-нжнк С 279.26; дѣтн ддръі прнно-сатъ. дд вьсн дѣлесс-мъ ндвъікнжтъ. ідко не юже прътрѣвнвъ очрмъ нмѣіжтъ. тн лювнвн сжтъ пьрѣмь С 338.2; того рддн елов0 НЪ1 юстъ вогъ ддлъ н ржцѣ н но^ѣ. н тѣлесьнжіж моштъ. н очрмъ н съмъіслъ С 379.5; н Т^чѣ^ъше фдрнсен сьвѣтъ сътворншА. н не реѵе пнеднню отъ кого вь^аша. ыдшъ очрмъ подвн-^ДА нд некднн10. н ^лѣ^ъше СЬВѢТЪ въ^аша С 401.30. // Образно. і отъ СДМОГО СЪМЪІСЛД І^ГЪНД НЪІ. I но помнітъ N1 Дрочржъвъі. НІ ОБЪІѴДѢ. НІ рОДД N1 1068 нного нікогоже. нъ ослѣпі оѵі очрмл нлшего К 46 16; рл^врь^ѣте оѵн очрмл влшего. н внднте отъкждочр нспл-досте. н к'де плдосте са С 107.24; тлкоже н мъі прьвъін съсъ подлвъше очрмочр влшемочр веселілл^омъ са С 312.12. // Разум, разсъдък, і вь^лм- БНШН ГѢ БЛ СВ06Г0. ВСѢМЬ СрЪД'ЦСМЬ ТВОІМЬ. I вьсеіж ДШ€ІЖ СВОСІЖ. I ВСѢМЬ очрмомь твоімь 3 Мк 12.30; слъішлвъ же се лгг^елъ помъішлілше вь севѣ сн. ілкоже лѣпо мъішлілше. днвн0 дѣло прѣрсоднтъ очрмъ. гллгол'емок. нже рсеровнмомъ стрлшьнъ. н серлфнмомъ невнднмъ С 248.19; дл роднтель ОБЛНѴАТЪ БС^ЛКОННІЛ. Н ВѢрОЧріЖ-штннрсъ ОБНОЕАТЪ БОГОПО^НЛННК. КЛНКО БО прѣдолѣвллтъ очрмочр. н НЛВЪІКНЖТЪ НС-ЛѢПО МЪІСЛНІЖ С 338.18; сьде ксмъ дѣлесемь л очрмом' севе сн тлмо сжштл творж. н мыІж са нъінЪ. ЕЬ СЛѢДЪІ НДЪІ ВЛЛДЪІКЪІ нсочрсл С 343.17; клмл во н он' свокмочр очрмочр ГОСПОДННЪ БѢ. Н В0Л6ІЖ Н6 рлѵн послочршлтн. нъ нл сьрсвролювьствне очрклонн са С 413.7. 2. Мисъл, помисъл. Н6 ВЖДІ НІКЪТОЖС СЬДС ІЮДЛ съі. ткътоже лжкдвенъ. нікътоже Ліцс-Мѣръ. НІКЪТОЖб ѢДЛ ІМЪІ. вь сръдьці съкръвенл. не іно въ очрстѣ^ъ носа. іно жс- въ очрмъ К 8а 11; ѵо очрме прлвъід Вѣръі НСПЛЬ^бНЪ. ЧѴ ЛѢСТВНЦ6 невесе до^одаштн С 63.27; тлко жн-тнк жнвъ вллженъін пноннн. непо-роѵьно ненстьлѣнно. прнсно очрмл нмъі свокго прострътл ісъ вогочр вьседръ-жнтелк С 141.27; ѵ'то се слово, кгдл реоштешн мон очрмъ нл невесл вь^не-С6ШН. н кгдл ^оштс-шн нл ^емыж сьне-сошн С 238.3; ■©•омл родн ^ълж льсть н очрмъ. наведе сн (!) нн кдыого жс нмѣа сьвѣтннкл. н прніл^нн С 408.30; н А^ЪІІСЪ СТѢНЖ дл нмлтъ. дл нс- влрѣ-ктъ очрмл С 497.16; плн съ^ъдлтн ДШН ПрОСВѢЦІОНЬО н ерцю н очрмъ поль^ьнъ дл вЧѣкл дшл поіжфн сн н нлсллднв'шн СА н^ведс-т' СА вь жн^нь вѣѵьнжіж Р II 2.10. // Смисъл, значение. 0БЛѴ6 прѣжде влрнвъшннр;ъ влмъ весѣдочркмъ съкл^лнніл. н о ьГемьже мъі трочрднлн са. прѣдн прнне-ССМЪ. ЕѢДНО БО рл^очрмѣтн. ВЪ ПОВѢСТН ПНСМбНЬНѢН Л6ЖАН очрмъ. ВЬ ВОЛНЦѢ глжбннѣ нмѣа С 345.19. // Душа, душевност, тлко і стъііа тлінъі. егдд Д^ОВЪНЛЪ ПІШТЛ вънідетъ. въ очрмъ ПЛЪНЪ ^ЪЛОБЪІ. ПЛѴ6 погочрвітъ. I нстьлітъ К 86 9. Срв. С 421.18; сі очрво ВѢДЖШТС ВЪ^ЛЮБЛСНЛЛ врлтрье. вьсѣкъ гнѣвъ дл отъвръжемъ. оѵіштъше нлшъ очрмъ. I съ кротостыж. I послочршлньемь. I МЪНОГОМЬ ГОВѢ-НЬОМЬ. ДЛ ПріСТЖПІМЪ ПріѴАСТІТІ СА К 9Ъ 20. // Убеждение, дл пондемъ къ лквьночрочрмочр пжтн нлшемочр. л ннктоже отъ нлсъ не остлнн. лште лн к'то тврьдл очрмл не нмлтъ. дл са отълж-ѵнтъ отъ нлсъ С 63.5. //Мъдрост, благоразумие, посълн въ ма стъін твон дрсъ. I въложн очрмъ въ ерце мое стллго твоего д)і;л. рерлндфл дшіж моіж н тѣло СЕ 376 8. //Стремеж, намерение, н Т^лѣ^ъше реѵе флрнсон сьвѣтъ сътворншА нл Усочрсл дл н погочрвАТЪ. ѵѵ веле очрмъ ве^очрмыл. н сьвѣтъ несьвѣтъ несьвѣтьствл пльнъ С 398.14. // Начин на мислене, оврд-тн очрмъ отроковнцн С 25.27; очрмдѵн сн реочрлолквнвъін очрмъ С 395.11. ве^ очрмл. а) Гр. еікг[, цатг)ѵ, афрбѵсск;, апХщ, а8іксо<;, акаірюд. Безсмислено, напразно. ен. сатъ мнрл во рлді врлтрьнѣ. і сі жрътвл бъі л(..) очрво мнрл рлдн I I сн жрътвл Бъі тъі же не кпрл-влѣсші мірл ве^ очрмл са пріѵАштлс-ші жрътвѣ К 9а 24; ве^ очрмл нъі сѣѵете ВНДАШТ6 внсъръі цръкъвънъіА отъ свнннн попърлнъі С 134.23; лштс- лн тн жде ксте. дл нн слъішаштс слъі-шнте. нн внддште внднте. тн ве^ очрмл гнѣвлкте са нл мллдснншта. тн влмъ сждна бжджтъ по съплсовочр сл°весн С 325.12; оврАШтстъ са н господ' по кдномочр оврл^очр. р;вллнмъ очрво ІЛКО 1069 словомъ очрсочршн. ^л^орьнъ ЖС- ІЛІСО ВС-^ очрмл ігТч проклА С 346.2-3; молнша ДѢВНЦА Н прндошд Н ТЛЪКНЖША. Н вьсс- въ почрстошъ н вс^ очрмл С 378.18; вь^ьрн нл ьОв н съмотрн ІЖ пллѵжштж. ДЛ Н ТЪІ БЪ^ЛЮБНШН К-АЖС- КЬ5ЧІСНЛ-БНДѢ вс-^ очрмл. МЛСЛОМЪ ГЛЛБЪІ мн не помл^л С 395.13; ^лЯежс- н оржжьк нлше вь Нс-же нъі овльклъ вллдъікл. ДОЧр^ОВЬНО к-стъ. дл нмлтъ очрво н око очрстлвъ Н Мѣрж. ДЛ N6 ве^ очрмл нлсклѵс-тъ нл вьсе кже внднтъ С 497.14-15. 6) Гр. фреѵо^віфтЗвіс;, ауѵсоцсоѵ. Безразсъден, нъініл жс- нс-НЛ П0КЛЛНН1Л гллголжтъ ѵ'то сътво-рнмъ. нъ ѵто сътворнмъ. клк° очрмо-рнмъ клко очрморнмъ прлвьднвллго. ЧѴ н^дрлнлк ве^ очрмл н. н лн того не слочршл. ыевнньнл н нен‘прлвьдьнл не очрвнн С 387.7; гллгол‘ешн ѵ'то сътворим'. \ѵ веле очрмъ ве^ очрмл н сьвътъ. н несьвѣштлннгл пльть С 387.14. въітн въ очрмѣ свокмь. Гр. уіуѵоцаі ёѵ ёрантй. Идвам в съзнание, дойда на себе си. вндѣвъ же а отънемо-гъша молнтвж сътворн о нн^ъ н въ^-ннкоша. въівъше же въ очрмъ свокмъ. въстлвъше прнплдошА кличште са о дръ^остн С 39.12-13. въ [нл] очрмѣ. Гр. ката біаѵоіаѵ, тг) біаѵоіа, еяі тпд 5іаѵо(а<;, ёѵ хг\ біаѵоіа. В ума си, наум. вллженъін же кодрлтъ ДЛЪГОТрЪПѢЛНВЪ ТрЪПА волѣ^нн. молілше са въ очрмѣ млъѵа С 116.25; ілкоже строчржемъ вѣлше оврл^ъ кръстънъін. въ очрмѣ свокмъ сътворнвъ. ВЪ^ДВНГЪ оѵн свон нл нево гллголл С 161.8; въ ненже гостннь-ннцн цръкъі кстъ стллго гечѵргніл мжѵеннкл. н въівъ вь ьГен. н мнръскок сътжжлннк вндѣвъ. пеѵлльнъ въі въ очрмѣ С 282.20; мольвж прнношллше кд'номочр срьдьѵьнліл вѣджшточр-очрмочр вллдъіцѣ. н к' н"емочр... въ очрмѣ вьпнілше С 391.23; рл^очрмѣ^ъ твоа дочршА мъіслн. вѣдѣ кже нл очрмѣ помъіслн нл ма С 393.9; не вждн ннктожс- нмѣа ілдъ. не нно въ очрстѣ^ъ нмѣа нн (!) въ очрмѣ С 420.12; не мо^н ннктоже непрніл^нн пльть съі. не мо^н ннктоже ілдочр нмѣа въ очрмѣ С 421.1. въ^атн нл очрмъ. Гр. Я.ацраѵсо ёѵ ѵср. Взема предвид, взема под внимание. н^нд°уъ к іГс-н. н пръдолѣвъшочр мн рлсплленнк влждночрочрмочр. нн вл нл очрмъ вь^ьмъ въ ѵлсъ тъ. нн пѴочрвыеныл толнкллго въ^дръжлньгл н трочрдл С 525.27. вьсѣмъ очрмомъ. Гр. лроФвцак;. Искрено, с цялата си душа, от все сърце. лр^лг'гелъ же рл^очрмѣвъ коно-нл очрвъштлвъшл СА. н вьсѣмъ очрмомъ прнімъшь СЛОВО. Н ПрОСАШТЛ кръште-нніл С 25.10. нмѣтн нл очрмѣ. Гр. ехсо Ров^тща. Имам наум, считам, смятам, въ темннцн же сжштемъ. дрочргъ дрочргл молілше ... дл ннклкоже овлл^ннвъше СА ОТЪ СВОА вѣръі отъплджтъ. се во нмѣлше льстнвън нл очрмѣ С 58.10-11. нлнтн нл очрмъ. Дойда на себе си. і ѣко съмърнтъ СА емочр ТѢЛ0 I нл оч^мъ нлндетъ. тодл дл вь^ьме мо ѵѵ по. н поклетъ са свонмъ грѣ^ъ СЕ 38а 24. омрлѵенъ очрмомь. Гр. ёакотісгцёѵоі; тцѵ біаѵоіаѵ, еакотюреуод тг{ біаѵоіф. Умопомрачен, безумен. сватъін лртемонъ гллголл. неѵнстъін. н непрѣподовьнъін съіне днглвол'ь. омрлѵене очрмомъ С 227.3-4. Срв. С 231.11-12. погочрвнтн очрмъ [сн]. Гр. ё^штацаі, ц біаѵоіа ё^штатаі. Полудея, изгубя ума си. ілкоже отъ стрл^л очрм1 погочр-внтн лн'точрплточр. н вьстрепетлтн кочрпно. СЪ СЪВѢТННКЪІ свонмн С 110. 19-20; нъ очрмъ лн кстл погочрвнлл. съверѣтл очрмъ н поманѣтл са С 212. 24; клко но оцѣнѣнѣ тѣло кмв вьсе. клко не погочрвн очрмл сн С 411.1. положнтн въ очрмѣ. Гр. СТКОТТОѴ тсро-тВецал. Поставя си за цел. тъ естъ мл(тн) моіл н оць н врлтъ. нже не вола 1070 оѵрмъ... БЖНА въ вьсе(м)ь жнтнн въ очрмѣ поло-жнвъ ЗЛ 1а 5. положнтн нл очрмѣ сн. Гр. аѵауіуѵш-аксо то сгиѵеібб? то едавтов. Осъзная, съобразя, възприема с ума си. вндѣвъ же вьсе то н нл очрмѣ сн положнвъ. н подрочргл сн рл^вонннкл не рештн не вѣдъі словесъ. н всж твлрь кже вндъ. сѣмо н онлмо ^ъібыжштж са. н трепештжштж. посръдочр внса-штл вллдъиеж. тропештжштннр<ъ по^нл С 426.25-26. прнтн въ свон очрмъ. Дойда на себе си, осъзная се. н вочр помолнвъ са. лвыо н^врлѵевлнл кго съподовн. и въ свон очрмъ прншъдъ ОТЪ СВОВОЖДСНЫЛ БѢСОВЬСІСЛ, ВНДА прѣволнкок дѣлл С 560.12, протнвж снлѣ н очрмочр. Гр. 7трЬ<5 та? яроаірёаеі?. По [с] волята и желанието, по собствено желание, до-броволно. дрочргъін реѵе прндн нцълн мн дьштсре. н реѵе кмочр ндж по тевѣ. протнвж снлѣ н очрмочр ѵловѣкомъ. н ЦѢЛЬВЛ отъ врлѵл прнноснтъ СА С 308. 5-6. прѣврлтнтн очрмъ. Гр. ретаяеітіш тоѵ А.оуіадбѵ тіѵо?. Разубедя, разколебая. въпрлшлвъ же а н очрвъдѣвъ прнлежьнок. н непрѣклоньнок нсповъ-длннк н^ъ. н не въ^могъ прѣврлтнтн нмъ очрмл. повелѣ вестн а въ ша. ^емьл н грлдъі С 111.10. рл^дѣлілтн свон очрмъ. Гр. реріСораѵ тоѵ Хоушрбѵ. Колебая се, двоумя се. (т)лѵе прнхо(ДА)ште(н) врлтн(н мн)ого невѣр(ь)ство съ(выв)летъ са б(ы)влтн (н) т(а)гост(ь) въ (п)око(гл мѣсто. рл^)дѣліліжштемъ очрмъ свон к(ъ) ко(нм)ъ естъ лъпо прнвлнжлтн са ЗЛ IIб 3. рлскольнъ, -ъін очрмъ. Гр. біхбѵоіа. Раздвоен, изпълнен със съмнения ум. прнлежн ^ѣло къ тлкомочр жадл-ннм дондеже очр^ьрншн жадѣнллго ілко н жаждсшн. лквыж тн рлсколь- НЛЛГО очрмл МЪІСЛНН ТВОНМЪ, ІЛІСО н вьсего рлскольнл очрмл отъсѣкжште. по^вллж тн рлспьрьнжіж Н хрьстолм-вьвьнжіж вѣдь С 500.15, 16. стлрьѵь очрмъ НМѢ1А. Гр. тгоХібфрсоѵ [вар. тиЛбфрюѵ]. Който има [който е с] ум на възрастен, нн лн нлнѣмь А^ЪІЦН СВѢТЛО мнръ проповъдліжтъ, не ПрННОСАТЪ лн кмочр ^ВЛЛЪІ ДѢТН, стлрѵъ очрмъ нмѣичштъ С 337.16. съвьрлтн очрмъ. Съсредоточа се, замисля се сериозно, клко тврьдън дочршн влк> нлпрлсно прѣмъннстл СА. 1 отрлвенл лн БЪІСТЛ повѣднтл мн. нъ очрмъ лн кстл погочрвнлл. съверътл очрмъ н поманѣтл са С 212.24-25. кдннѣмь очрмомь. Гр. ціф уѵсЬрі], оцофрбѵсо?. Единомислено, в пълно единомислие, сговорно. елл- ВАШТС БЛ. н ПОХВЛЛЬНЖКВ кмочр ПѢСНЬ въ^дліжште. кднноіж дшёіж н кдн-нѣмь очрмомъ. тсѵеннк съконьѵлвъше вѣньца вь^аша С 65.6-7; ДЛ N0 отължѵнмъ са очрво отъ севе. нъ глкоже жн^омъ кд'ноіж дшёнв. Н КДННѢМЬ очрмомь. тлко же н послочршьствочркмъ С 72.10-11. М, 3, А, СЕ, К, С, Р, ЗЛ, X. Гр. ѵоС?, біаѵоіа, уѵшрг), іррбѵгіра, ёѵѵоіа, Хоуіарб;, [оі] 6іоАоуіаро(, [аі] (ррЕѴЕс;, оч)ѵеі5ос, ѵ|пох4 трбпск;. Вар. вмъ, еум'. Неб. ум ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Уменков ФИ, Умников ФИ СтИл.РЛФИ. очрмъвеньк, -іл ср. очрмъвеньк ногочр. Църковният обред Измиване на краката [на Велики четвъртък от Страстната седмица]. (нл 8)мьвенТе ногв. еІГл Сѵ нК>л гХл вГ р СК 98Ъ 17; въторліл нл очрмьвенне. еТГл Л нХ>л гХл рл СК 99а 9. Изч. СК. Вар. вмьвенУе, очрмьвенне, Неб. Вж. при очрмтміью. очрмъножлтн, очрмъножлкв, очрмъножлкшн ! несв. 1. Умножавам се, увеличавам се [за количество]; размножавам се. н ілкожо онъ гллсъ гллголАн. рлстнтс н очрмножлнте н нспльннто ^омььж, іодныж реѵсно въістъ. нъ по 1071 о^мъыожнтн вьсл лѣтл дѣло въівлктъ С 420.21. 2. Надценявам, преувеличавам, л тъі лнствннмъ ^лісръівъ оѵн сн. вьсь СА тлмо прѣдл. ын отъ того девельствл БОЛѢ^ЫН НМѢА. ИН ІСЪ ЦВФТВЦЛ ВЪ^Орочр лнѵосо свокго ые прѣведъі. н тъі внсръ ЛДЪСКЪІ НМНЖ0 СА КрЛСАТЪ. ^ЬЛѢ очрм№жлкшн. & ^СОВН ЛІОДНК тъ отъ-крнвмж ЛѢПѢ. ѴНСТЖ ПО НСТНЫѢ прнк-мыжтъ нстныънтыж ^лрж С 335.15-16. Изч. С. Гр. ;Лт|дбѵоцт, яоХнсорбсо. Вар. очрмножлтн. Неб. умножавам [се], умножа [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, оумъножоньк, -кч ср. Умножаване, увеличаване, нарастване, і тъ. очрмъно-жсино ве^лконнѣ. КАКИОТЪ ЛІОВЪІ мъногъірръ М Мт 24.12 3', А, СК, ЗП) по оѵрмъножонно БОЛѢ^ЫОІ моірръ въ сръдьці моемь. очртѣшеынѣ твоѣ въ^веселншіА мм. СП 93.19; оці нлші въ егЧрптѣ N0 рл^очрмѣшіл ѵюдосъ твоірръ. N0 поміашіа очрмиоженьѣ мнлостн ТВОСІА. Н ПрОГНѢВЛШІА ВЪ^ОДІАфО въ ѵръмьноо моро СП 105.7; н поміано ^ЛВѢТЪ СВОІ. н рлсклл СІА по очрмъно-женыо мнлості своем. СП 105.45; гГ вже нлшъ. прннмн очрмллеыжіж илшкк слоѵржъвж. ѢКО рлвн Ы6ДОСТОННН сжфе. еже тн вѣрромъ длъжънн сътворнтн. сътворнрсомъ. тъ, немофь имшж. н ты очрмъноженне грѣ^ъ нлшнрръ СС ІІа 6. Изч. М, 3, А, СК, ЗП, СП, СС. Гр. то тЛд-ОиѵОгіѵш, лМуйо;. Вар. оѵрмножоньк, оѵрмъ-ноженне, оѵрмгможсітс. Неб. умножение ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Сре. умножаване ОА, НГер, ЕтМл, АР. оѵрмъножнтн, очрмъножж, оѵрмъыожншн се. 1. Умножа, увелича [за количество]. почрсті стѣлъі (!) н рл^гъыл (А. У МЛЪНЫА оѵрмножі Н СЪМІАТО ІА СП 17.15; овлѣшіа сіа овьні овьѵн. V ЖДОЛЬѢ оѵрмьыожмчтъ пъшеиіцж въ^ж-вжтъ іво вьспокктъ СП 64.14; і посълн СВОО БЛГВОИНО. ИЛ СѢМОЫЛ сн, въ^дрлстн Ѣ. СНЛОІЯч стллго твоего Д)<Л. і очрмыожн жнтл ^емн. і дрѣвл сельнлл СЕ 126 14; н тевѣ са молнмъ. і^волен вѣѵь-ыллго своего нѣіеовл. і очрмъыожь его стлдл СЕ 15а 9-10; і влгвн стлдо се, I ОЧрМЪЫОЖН е. ЫЛ ТЪІСАфА н мл тъмъі СЕ 15а 13-14; волъі н^ъ тоѵрѵьыъі сътворн. пнтѣннѣ н^ъ очрмъножн. стлдл н^ъ мыогоплодънл сътворн СЕ 156 15-16; н жрътвлмн нсітршоыллго просллвн лврллмл. очрмножн же о сѣменн ѵадъ сллвънллго Ѵлгсовл С 232.15. 2. Увелича, засиля, усиля, ѣко оѵрмъножУлъ есУ мУлостн своем вже, снвУ жо ѵвстУн нл іеровъ крУлочр твоок ылдѣіжтъ сіа СП 35.8; очрстл твоѣ ОЧрМЬИОЖІШІА ^ЪЛОБЖ. У ІА^ЪІКЪ ТВОІ съплѣтллше лъфеньѣ СП 49.19; очрмъиожілъ есі ил миѣ веліѵество твое. У оврлшть очртѣшілъ міа СП 70.21; ВО ЫЬЖС ДСИЬ ѢШТС прі^овж ТІА. іддро очрслъішн міа. очрмьиожнлъ ссн дшж моіж У енлж СП 137.3; вжо творьѵо ... творАфн тржсъ сноночр. очрмъыожь ІСЛ0-потъ клмсынѣ. і кочрреннс, прнісліл са горл^ъ. і въскочррѣід іа СЕ 446 12. СП, СЕ, С, Гр. тЛг|іЭбѵсо, тЛеоѵбСю. лоѴікореш. Вар. очрмъножѴтн, очрмьножнтн, оѵрмьможітн, оѵрмножнтн, очрмножітн, Неб. Вж. при оѵрмъножлтн. очрмъыожнтн са, очрмъножж СА, очрмъно-жншн сд се. 1. Умножа се, увелича се, нарасна [по количество]. гГѵьто СІА ОЧрМЬЫОЖІШІА СЪТЖЖЛИЧфб мі. мыозн въстлшм нл мм. СП 3.2; віждъ врлгъі моіа вѣ^ъ[...] ѣісо очрможішід (погр. вм. очрмыожішіА, Север., с. 30, бел. под линия) сіа. н ненлвндѣыьемъ ыепрлведъномъ въ^неылвідѣшіА мм СП 24.19. Сре. СЕ 75а 24-25; врлзн же моі жнвжтъ і очркрѣпншід сіа плѵе мне. н очрмыожншіА сіа ыеилвіАіАфеі мне вес прлвьдъі СП 37.20. Сре. СЕ 766 25-26; очрмыожншіА сіа плѵс вллсъ гллвъі мо°(А. У срдце мое остлвн міа СП 39.13. Сре. СП 68.5; тъ ил сллвж СВАТЛЛГО свокго нмсне н^волн. очрмно- очрмъівлльннцл 1072 оѵрмъіслнтн жітн са словесъночрочрмочр стлдочр. въго-дынкл свокго С 206.20-21; н бллго- СЛОВН СА МЛНЛСТЪІрЬ. Н ОЧрМНОЖНША СА дрочржннл прн стронтс-льствѣ кго С 285.25-26; оньснца грлдл епнскочрпъ постлвькнъ ксмъ. НЪ ПОіГбЖе очрмно-ЖНША СА Бб^ЛКОНбННКЛ моіл. очрдллнрсъ СА БѢЖА Н ВЪДВОрН^Ъ СА ВЪ ПОЧрСТЪІНЖ С 286.19. // Размножа се, дам много плод. длль есг веселъе вь срдці моемъ. ѵѵтъ плодл пыікніцка н вннл н олѣл своего очрмножішіА ска СП 4.8. Срв. СЕ 73а 22; нлслждеш въ домочр ГНІ. въ дворѣ^ъ вл илшего процвь-тжтъ. еште очрмъножкдтъ ска въ стл-рості млстітѣ СП 91.15; н нлсѣшка селл н нлслдішіа віногрлдъі. н сътво-рКШКА плодъ жнтенъ. Н БЛГСН КА н ОЧрМЬНОЖІШКА СКА ЗѢЛО. Н СКОТЪ |)<Ъ N0 очрмллі СП 106.38. // Извися се, израсна. прлведьнікъ піыікъ (!) (Ъ провьтетъ. (!) Т ѣісо іседрі лівлнъскъіка очрмъножкАТъ ска СП 91.13. 2. Умножа се, увелича се, усиля се, засиля се. скръві сръдъцл моего е очрмно- ЖІШКА СКА. Н ЧѴТЪ БѢДЪ МОІ^Ъ І^ВбДІ МКА СП 24.17. Срв. СЕ 75а 20; не бон ска егдл рл^БОГлтѣетъ ѵвкъ. лн егдл очрмъножітъ ска съ німъ сллвл домочр его СП 48.17; н рл^дрлжншіА і въ нлѵінл-нн^ъ своі^ъ. н очрмъножн СКА вь ні^ъ плдлнье СП 105.29; очрмьножн сіа нл міА непрлвъдл гръдък^ъ. л^ъ же вьсѣмь срцемь моімь Тспъітліж ^лпо-вѣді тво“1 СП 118.69. СП, СЕ, С. Гр. пХтігКиѵораі, аб^ы. Вар. оумможнтн СА, оумпожітн СА, ОѴ^МЬНОЖІТН СА, ОѴСМЬЫОЖНТН СА, О^МЫІОЖІТН СІА. Неб. Вж. при о^уьножатн. очрмъівлльннцл, -а зкс. Съд за миене, умивалник, по томь жс- кълн водж въ очрмъівлльннцж. і нлѵатъ очрмъівлтн нозѣ очрѵеннкомъ. і отнрлтн лс-нтнемь. кмъже бѣ прѣпоѣслнъ М Йо 13.5 3, А, СК.Изч. М, 3, А, СК. Гр. ѵштрр. Вар. оумгнкАлкннцл. Неб. умивалница остар. ВА. Сре. умивалник т. ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрмъівлньк, -кл ср. Измиване, умива-не [като ритуал]. еГ о очрмъівлннн М 133а 16. Изч. М. Гр. ѵштпр. Вар. оѵш7,ікліінк. Неб. умъвание остар. ВА; умиване ОА, ЕтМл, БТР, АР. очрмъквлтн, очрмъівлкж, очрмъівлкшн несв. очрмъівлтн но^ѣ. Гр. ѵіятсв тов? лоба?. Умивам, измивам краката [староеврейски обичай, получил в християнската религия симво-лично значение], по томь же вълн водж въ очрмъівлльннцж. I НЛѴАТЪ очрмъівлтн нозѣ очрѵеннкомъ. і отнрлтн лентнемь. імъже вѣ прѣпоѣслнъ М Ио 13.5 3, А, СК; лште очрво ъръ очрмъі^ъ влшн нозѣ гь н очрѵнтель. і въі длъ-жьнн есте дрочргъ дрочргочр очрмъівлтн нозѣ М Йо 13.14 3, А, СК. оѵрмъівліл но^ѣ. Гр. 6 ѵіятсоѵ тов? лоба?. Този, който измива краката [при староеврейския обичай, получил в християнската религия символично значение], рьцн мн кто БОЛНН. ОЧрМЪІВЛА лн но^ѣ. нлн онъ кмочр-же очрмъівллтъ но^в С 303.19. Изч. М, 3, А, СК, С. Вар. оумъівлті, оумънклті. Неб. умивам [се], умия [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрмъіслнтн, оѵрмъішліж, очрмъкслншн се. Замисля, намисля, реша. се же емочр очрмъішльшочр се лнНлъ гнь вь сьнѣ ѣвн са емочр глка. носіфе сне ддвъ. не очрвон са прікАТі женъі твоекА млрніА. сжштее бо вь нсн. чѵ д^л стл естъ А Мт 1.20; лн вь^ьрѣвъ нл тлкъ ѵкъ. ПОМЪІСЛНТЪ НЛ БЛЖДЪ. лн очрмъіслнтъ съложенне. тогдл лкре вь^ведс-тъ оѵн срцл сн къ вочр СЕ 37а 1; врлтлрнцА жс-нъі словесе нс- сътрьпѣ. н проѵнн жс-вьсн. съва^лнл тъѵыж очр^ьрѣвъше рЛ^БѢГОША СА. КЛКО ОЧрБО ОЧрМЪІСЛНЛН бъіша. нл коньца вьсс-лснъіа тештн. Н въслднтн сътворенок слово о въскръ-ссннн С 442.23. очрмъіслнтн нспрлвьдж. Гр. абтаѵ ^оуі^ороа. Замисля несправед- О^КШТН 1073 ОЧ^МЪІТН ливост, неправда, ѵъто с(а уклдіші во-^ълово снльнъі. вс^лконнъе въсъ дснъ нс-прлвьдж очрмъіслі (А^ЪІКЪ твоі СЯ 51.4. очрмъіслнтн прлвьдж. Гр. Хоуі^оцоа брОсоі;. Реша справедливо, отсъдя, слторнннъ жс- много мждръство въс-прннмъ. очрмъклнвъ прлвьдж (ЛКО МЖЖЬ ТЪ. МЛЬѴЛЛНВЖ ЖН^НЬ КСТЪ ОВЪІ- клъ. н N6 трѣвочрктъ нъінгл крлсенъ р;лѣвннъ. сътворн кмочр клъть дъво-помостнтж С 204.13-14. Изч. А, СП, СЕ, С. Гр. ёѵОицеораі, еѵѵоеш. Вар. оѵрмъклітн. Нвб. умисля [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрмъітн, очрмънж, оѵрмъікшн св. Умия, ИЗМИЯ. ТЪ1 Жб ПОСТА СА ПОМЛЖН гллвж своіж. I лнце твое очрмъін М Мт 6.17 3, А, СК. не очрмъівенъ. Гр. аѵілтод. Неумит. по томь же въпрлшллрсж н флрнсен н къннжьннцн. по ѵьто не рСОДАТЪ очрѵеынцн твон по прѣдллнню стлрецъ. нъ не очрмъвенлмл ржклмл ѣдатъ рслѣвъ М Мк 7.5 3. очрмъітн но^ѣ. Гр. Ѵ17ГТШ тогх; побие,. Умия, измия краката [староеврей-ски обичай, получил в християнската религия символично значение]. прнде же къ снмоыочр петрочр. і глл емочр тъ. гн. тъі лн мон очрмъкшн Н03Ѣ М Йо 13.6 3, А, СК; егдл же очрмъі И05Ѣ нр<ъ. прнмчтъ рн^ъі СВ0(А н въ^леже плкъі М Ио 13.12 3, А, СК; лште очрво л^ъ очрмъірсъ влшн нозѣ гь н очрѵнтель. I въі длъжьнн есте дрочргъ дрочргочр очрмъівлтн нозѣ М Йо 13.14 3, А, СК; прѣвнвъ са пллцілынцеіж. очрмъівъ ногъі очрѵеннкомъ свонмъ. пор;вллн вл СЕ 46Ь 21-22; точр бо бѣ подл. I ПріѴАСТЬНІКЪ въівлше СТѢІ трѣпѣ^ѣ. ѣкоже но^ѣ емочр очрмъі. егдл і дрочргъімъ очрѵенікомъ. тлко і стѣі трлпе^ѣ. прнѵлстьннкл і створі К 1Ъ 37; очрто ілко онъ вол"нн. кмочрже очрмъі но^ѣ мыУѴін. нъ съплсъ очрмъі НО^Ѣ прѣдлвъшоочрмочр н нюдѣ. съ очрѵе-ннкъі во Бѣ С 303.21, 22; нджшточр же кмочр пжтемь сьрѣте н врлтъ НѢКЪІН. НМЪІ ВЪ НСТННЖ ^СЛ ВЬ С6БѢ. н прныочрдн кго. н вьведе н вь клѣтькж своіж. н очрмъівъ кмочр НО^Ѣ. н вьсл лювьвьнліл овлвнвъ С 524.8-9. очрмъітн ржцѣ [свон]. Гр. акоѵіпторса хад %еТра^, ѵітггоиоа тас; уеГрб^ цои. Измия си ръцете [ритуал като символ за пречистване и невинност]. вндѣвъ же пнллтъ ѣко ннѵе-соже не очрспѣлтъ. ыъ плѵе млъвл въі-вллтъ. прнемъ водж очрмъі ржцѣ прѣдъ нлродомъ гла. не повнненъ есмъ отъ кръве сего прлведънллго. въі очр^ь-рнте М Мт 27.24 3, А, СК; флрнсен во н вьсн нкден. лште не очрмъкжтъ ржкочр тържште не ѣдатъ. дръждфе пръдллнне (е) стлрецъ М Мк 7.3; очрмънж въ неповінъіуь ржцѣ моь н обідж олътлръ твоі гГ СП 25.6; Т рѣ^ъ очрво въсочре опрлвьднуь сръдьце мое. Т очрмъіуь въ неповінънъіуь ржцѣ моі СП 72.13. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ѵіятсо, ѵія-тораі, аяоѵіятоцаі. Нвб. Вж. при оѵрмтлтн. очрмъітн СА, очрмънж СА, ОЧрМЪІКШН СА Св. Умия се, измия се. і реѵе емочр ндн очрмъін са въ кочрпѣлн снлочрлмьсцѣ. еже СЪКЛ^ЛЛТЪ СА посъллнъ. ідеже н очрмъі са н прнде внда М Йо 9.7 3, А; отъ-вѣштл онъ н реѵе. ѵлвкъ нлрнцлемъі нс. врьнье сътворн. н помл^л оѵн мон н реѵе мн. ндн въ кжпѣль снлочрлмліж н очрмъін са. шедъ же н очрмъівъ са про-^ьрѣ^ъ М Йо 9.11 3, А; плкъі же въпрлшлл^ж н флрнсѣн клко про^ьрѣ. онъ же реѵе нмъ. врьнье положн мьнѣ НЛ 0ѴНК. н очрмъіуь СА н внждж М Йо 9.15 3, А; ^лмл^лвъі елннлмн і вренн-с-мь. слѣпочрмочр рождьшю са. і посъ-ллвъ н очрмъітъ СА. I омьвсннсмь отвръуъ оѵн его. I длвъ емочр глъ прѣмждръі о тевѣ СЕ 33а 6. Изч. М, 3, А, СЕ. Гр. ѵілтоцаі. Нвб. Вж. при оѵрмтлтн. 1074 ОѴ^МѢТН ОЧрМЪІІШСеЫЬК, -ГД ср. 1. Помисъл, замисъл; воля. въ^алкл кръмдн вьсь мнръ. нже ОТЪ ПДТН ^ЛѢБЪ ПДТЪ ТЪКЖШТЬ до съітн нАкрьмн. тъ же въ^ллка. нже очрмъішл"енннмъ кднѣмъ водж нд внно прѣтворн тн. въ^длкд нже ОТЪ КАЛД жнвѣ оѵн сътворн С 344.20. 2. Прен. Средство, начин, съмдтрдше кок вн прнмъішл"еннк н^оврѣстн. ДА вн длъгж н лютж нм'. сътворнлъ съмрьть. оврѣте жс очрмъі-шл'сннк. съмотрнте же како кстъ люто С 89.1-2; вѣджште кго неповъ-ДНМОК. Н N0 въітн протнвномъ НМЪ НА БрАНЬ СНМЪ. КДНОМОЧр ТЪѴЫЖ ОБрД^ОЧр остатн нмъ. иа очрмъннл'еньк спсеныо, очрвѣдѣшд рОДА своего. влъшьвнжіж ^ъітрость С 667.2-3. 3. Прен. Хитрост, коварство, кгда же нс ослдбѣ-шд нскочршеннкмъ ТѢМ’. въ дрочргъін ОВрА^Ъ очрмъішленніл прѣндс. рАНАМН н съмрьтьмн Н МЖКДМН ВО^МѢрЪНАМН. досаждаашс нмъ С 87.9; н^вдвн н н рАБА СВОКГО АрТОМОНА ОТЪ ТОМНТвЛГЛ ІС0МНСА. Н ДАЖДЪ КМОЧр ПОВѢДНТН ВЬСА 0\рМЪ1ШЛ"еНН1А. ІАЖС творнтъ НА Л С 226.6-7. Изч. С. Гр. ёѵѵоѵа, ёл(ѵоіа, ртіхаѵіѴ Вар. оѵмгі- ШЛСМН1С. Нвб. умишление остар. ОА, ВА, РРОДЦ, Срв. умисъл лг., умишлен прил. очрмъішлідн, -ІА м. Замисъл, умисъл, стъін пдчрлъ реѵе. вѣрочріж вогочр лъгъ- ѴДШТВОЧрМОЧр МН БОЛѢ^НН. Н Т^БАВЬгЛБК-ШТА МД ОТЪ ВЬСѢ^Ъ ^ЪЛЪІН^Ъ твонмъ очрмъішлглн С 4.21-22; довл'нн же мжѵеннкъ кодрАтъ. реѵо к ьГемочр. не ПрѢДЪЛАГАН МН ^МНѴНЪ ОЧрМЪІШЛІЛН. Н днгдвоХь не пролнвАН слъ^ъ С 102.9. Изч. С. Гр. ёяіѵоіа, паѵоііруеида. Нвб. умишляй остар. ВА. Срв. умисъл т. ОА, ЕтМл, ВТР, АР; умишление ср. остар. РРОДД. очрмьынтн, очрмьнкк, очрмьнншн сѳ. Понижа някого, поставя го по-долу от другиго, оѵрмьнілъ I ССІ МАЛОМЪ ѴІМЪ ОТЪ МН^Ъ. СЛАВ01Ж Н ѴОСТЫЖ ВѢНЬѴАЛЪ н есі. н поставнлъ і есі нд-д-ѣлъі ржкочр твоею СП 8.6. Изч. СП. Гр. ёХаообсо. Вар. оѵрмьштн, Неб. Сре. мънин прил. диал. ОА, Дюв, НГер, РБЕ; мъничък прил. очрмьиъ, -ъін прил. Умствен, който се отнася до ума, мисловен. [.]аьх. н елнкж мн подасн снлж очрм'нжьж н тѣле[..]ж(ж. трочрждж сд Р VII 3.2. // Прен. Духовен, мльѵа же точр лѣтъ шесть вьсего жнтніа ѵловѣѵьска отълж- ѴНВЪ СД, ГЛАГОЛАТН КЪ ВОГОЧр Л10БД въ МЛЬѴАННН. о оѵрмьнъін ^рАКЪ. длъ-гъінмъ трьпѣннкмъ оѵнштад С 289. 2; очрмъі во н^ъ прѣльштеннгд. меѵъ ТЪШТАННЮ. оѵрпонвъ не ДАСТЪ. очрмъ-ночрочрмочр оѵесн скво^ѣ пролнгдвъшнн сд на ьГомь тьмѣ про^ьрътн. ТН НА нстн-ннъід ^дрд вь^ьрѣтн С 339.16-17. Изч. С, Р. Гр. тЦ; 5іаѵо(ас;. Вар, оѵрмУіъ, оѵмт.нг, Неб. Сре. умен ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. оѵрмѣснтн, очрмѣшж, оѵрмѣсншн сѳ. Омеся, измеся. кдннъ р;лѣвъ сѣіжштн на ссвѣ. на кгоже жрънвн съмлѣшд. н ржцѣ ОчрМѢСНСТД н оггіі съвръшн. нъ кгоже дѣвнца ве^-д-рллд н вс- сѣмене просвѣтн С 395.30. Изч. С. Гр. цоЛааасо, Неб. Сре. омеся ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрмѣтн, оѵрмѣнк, очрмѣкшн несв. 1. Умея, мога. Дфе очрво въі лжкавьнн сжште. очрмѣете дааннѣ влага даѣтн ѴАДОМЪ ВАШНМЪ. КОЛЬМН ПАѴе отцъ вашъ нже естъ ннвсерсъ. дастъ влагаа просдфннмъ его ММт 7.11 3. Срв. Лк 11.13 М, 3, А, СК; і ютро дьнесь ^нменъ. ѵръмъночретъ во са дрдселоѵріА НБО. лнце очрво НВСН очрмъстс рАСЖЖДАТН. а ^намсннѣ врѣменемь не можете М Мт 16.3 3\ ѵпокрнтн лнцс нсвоѵр н ^смн очрмѣАте нскочршАтн. а врѣмене сого ио нскочршААте М Лк 12.66 3; АфО К'Т0 АЛЪКАТН НС МОЖОТЪ. ДА НСПОСТЪ Й П?ДМЪ, Н Й. АфС лн не очрмъстъ. ДА аі^АКЫЯчТН___________________ 1075 длстъ цатж СЕ 1036 23-24; очрстрл-шліж са он°го оггГъ. л прътнмллго влмн ие воіж са. ілко клеврътъ мн іестъ оѵрмъктъ говѣтн. невръгжштнѴ;<ъ о коѵрмнръ^ъ С 88.8; то н сжднн кго не послочршлкт'. ІЛКОЖС БО кгдл роѵрмннъ СЪІ ло^ѵнтъ сд сждн. ыс послоѵршлгстъ ОТЪВЪШТЛВЛКТчШТЛѴО НЖС N0 оѵрмъктъ тлко весъдовлтн С 382.21. 2. Зная, разбирам, н въ^врлшть са овръте м ПЛКЪІ СЪПАШТА. БѢЛШСТС БО НМЪ ОѴН ТАГОТЬНѢ. I ЫС ОѴМѢ^Ж ѵъто вж отъвъштллн емо\р М Мк 14.40 3; онъ ЖС ОТЪВрЪЖС СА ГЛА. N0 0\рМЪІЖ НН СЪВѢМЬ ѴТО ТЫ ГЛШН. I н^ндс вонъ нл пръдъдворне. I КОКОТЪ ВЬСПЪТЪ М Мк 14.68 3; н днвлъл^ж са ніодсн гллго- ЛІЖШТС, КЛКО СЬ КЪННРЪІ ОѴрМЪЛТЪ. N0 о\рѵь са М Йо 7.16 3, А. нв оѵрмѣтн. І)з, скептораѵ. Не зная [какво да правя]; недоумявам, жтровл ДЬМЪ'ШС СА. н мллдонншть жтрь двнжллшс СА, млршл жс ѵ'то сътворнтн нс оѵрмълшс С 239.29-30. тъѵьно оѵмъьлн ^ъітрьць. Гр. аѵ-гі-•сехѵоі;. Съперник по майсторство, по умение [вещина], много жс о\рво н вьнѣшьнъін^ъ всштнн нскочршсннс ИЛ пръдълеждштнн рл^очрмъ поль^евлтн НЛМЪ МОШТН НМЛТН. Ш<0 Н ВЬНЪШЬ- нын ^ытрьцн рьвьноѵріжтъ тъѵьно нмъ оѵрмѣнкштннмъ ^ытрьцсмъ. ВЪ ПОТЪ-пѣ пьрд съ нымн въ^двнжжште ЗЛ II а 13. оѵрмѣтн къьійгъі. Гр. оТба ураррата. Грамотен съм. длдатъ са реѵе кМгъі псѵлтьлѣнъіа. мжжочр очрмъіж-штоу кМгъі С 247.1. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С, ЗЛ. Гр. оТбос, уіуѵсоакш. Вар. вмѣтн. Неб. умея ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР.ДА. ОѴрМАКНЖТН, 0\рМАКНЖ, ОѴрМАКНОШН СѲ. Омекна, размекна се, стана мек [образко]. рЛ^ДѢЛІШІА СІА отъ ГНѢВЛ ліцл сго. У прівліжішіА сіА срдцл 1^Ъ. 0<^М1АКНЖ1ША СЛОВССЛ І^Ъ ПЛѴС ОЛЪЛ. н тл сжтъ стрѣлъі СП 64.22. Изч. ОЧ^МЯлАрНТН СП. Гр. атгоЛвѵорса. Вар. оуміАКмтктн. Неб. Сре. омекна ОА, ЕтМл, ВТР, АР. 0\рМАѴНТН, 0\рМАѴЖ, ОѴрМАѴНШН Св. 1. Прен. Смекча, омекотя, съгръ-шнтъ ѵловѣісъ къ ѵловъкоѵр н молнтъ СА ^Л НЬ. ЛШТС ЛН КЪ БОРО\р съгръшнтъ кто молнтъ са ^л ь(1>. дл онъ строѵрпъ нн молнтвл оѵрдовь ОѴрМАѴНТ', молнтвл не омаѵнтъ. проштенніс жс гръ^°мъ врлгл отъмаѵитъ С 407.16. 2. Прен. Усмиря, укротя. ВНЖДЪ ІСА НССЪІТЖІЖ ЛЮБЬВе, ТН 0\рМАѴН сн ^о^лолЪбнвъін 0\рмъ. вь^ьрн НЛ Н съмотрн 1гГ> плл-ѴЖШТЖ, ДЛ Н ТЪІ ВЪ^ЛЮВНШН 1САЖС вь^- нснлвндѣ вс^оѵрмл С 395.10-11. Изч. С, Гр. ДлЗоцсхі, коХй^со. Вар. оумлѵнтн. Неб, Сра. умекча Дюв, НГер, ЕтМл; омекча ОА, ВТР, АР. оумждрнтн, оѵрмждріж, оѵрмждрншн се. 1. Направя някого мъдър, поуча, вразумя, дл нлоѵрѵнтъ къніазіа сго ъко слмъ сіА. н стлрьцід его оѵрмодрітъ СП 104.22; плѵс врлгъ моУ^ъ о^мж- дрілъ МІА ССН. ^ЛПОВЪДНІЖ ТВОСКТч ЪКО вь въкъ моъ сстъ СП 118.98; оѵрмж-дрн н вь^атн ірнтъ въръь вь нсмьжс въ^можстъ в'са стрълъі нспрнъ^нннъі, рлждсжснъіьх оѵрглснтн СЕ 94а 8; БЛВН рлвл твоего ссго. сгожс прн^ъвл десннцл твоъ ... оимждрн н. вь^лън нл нь вллгодъть СЕ 95а 1; длждъ мн мждрость нмътн. о тевъ. н непръ-клонънж върж монк съ^рлнн. очрмждрн ма мждростніж твокіж С 103.14-15. 2. Прич. мин. деят. пато същ. оѵрмждрнвъін м. ед. І)з. о оофіаад. Този, който поучава, напътства, отъкждоѵр влмъ доврліл сн н веселл^ рсть н пъснь. кто нлочрѵнвън ВЪІ. кто оѵрмждрнвъін въі С 321.2. 3. Прич. мин. страд. пато прил. о\рмж-д(Я)НЪ. І)р. сгесюфіаріѵоі;. Помъ-дрял, поумнял. фуртоѵрнлтнілнъ жс ІСНА^Ъ рсѵс. ВНЖДЖ ВЪ1 мжжн рлстомъ довръь н крлсънъі н словомъ о^мж-дрснъь н клко тлковън пръльстн [пръ-льстн] пръдлстс са С 175.24. Изч, ОѴрМЛчАрНТН 1076 О^ЬІНТН СП, СЕ, С. Гр. оофі^ш, стшфроѵі^ш. Вар. ОѵрМОДріТН, оѵрмждрітн. Неб. Вж. при оѵрмждрнтн сл. оѵрмждрнтн са, очрмждркк са, оѵрмж-дрншн са се. Стана мъдър, вразумя се, поумнея. рл^очрмѣіте ве^очрмьнн КЪ людемъ. Т БОЧрі1 КОГДЛ 0\рМЖДрІТ6 С(А СП 93.8. Изч. СП. Гр. фроѵёю. Вар. оумждрітн сіа. Неб. умъдря [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. 0\рМЖДріАТН, ОЧрМЖДріАІЖ, ОЧрМЖДріАКШН несв. Правя някого мъдър; просвещавам. ^лконъ гнъ непореѵенъ оврд-ШТАІАІ ДШІА. съвѣдѣнъе ГН6 вѣръно очрмждрѣіА мллденъцкА СП 18.8. Изч. СП. Гр. оофіі^м. Вар. оѵрмгкдрѣтн. Нвб. Срв. умъдрям остар. ВА, НГер, ЕтМл. очрмжѵнтн, очрмжѵж, очрмжѵншн св. 1. Измъча, подложа на мъчения, шъдъше НА ОНЖ СТрЛНЖ ВЪ^НШТАТС Прѣдъ ГрЛДОМЪ. КОКГО САВНІІА НМ6- немъ. кръстнілнл сжштл. оѵрмжѵенл мжклмн С 151.22. // Погубя, грд-детъ бо нстъін ѵловѣколкбьцъ. н^ке-стъ въѵьнън^ъ жж'ннкъ мжжьствомъ. Н 0БЛЛСТН1Ж вслнкоіж. жнкжштннрсъ къ ГрОБѢ^Ъ. АЖ6 очрмжѵн ОБНДЬЛНВЪІ Н неповѣднмъін мжѵнтсль. очрмжѵенъі (вт. оѵрмжѵнкъ, Север., с. 381, бел. под линия) н отъ бога. глко протн- ВННІСЪ ОЧркрАДЪ. Н СЪВ'рАВЪ ЖНВЖШТАА въіспрь С 460.7, 8-9. 2. Укротя, обуздая. ^лне мъыогъі крлтъі пжтъі н жжн желъунъі съва(^а)нж сжфк. прътръ-^АА^Ж СА ОТЪ НСГ0. ЖЖЛ ЖСЛѢ^НЛ н ПЖТЛ СЪКрОѴрШААрСЖ СА. I ННКТОЖС- С-ГО N6 можллшс- очрмжѵнтн М Мк 5.4 3. II Подчиня, покоря. БЪ ДЛІА МЪСТІ мънѣ. н очрѵі (погр. вт. очрмжѵі, Север., с. 21, бел. под линия) люді моіа подъ міа СП 17.48. Изч. М, 3, СП, С. Гр. тораѵѵесо, -прозреш, 5ара-?со, {шотааааз, тираѵѵі^со. Вар. оѵржѵітн. Неб. умучвам остар. ВА. Срв. умъчнен 'измъчен’ диал. очрНе нареч. срав. плѵе оѵріГе кстъ. Гр. ре?аюѵ. Най-добре в. ЛШТ6 лн са н съвжде когдл до ДВОЮ НЛН трнн ТАЦѢрСЪ полочрѵнтн. еже N6 оѵрдовь естъ нн рл^очрмѣ^омъ ннколнже-. мно^ѣмъ плѵе оѵрне естъ овьште-ВАТН САМѢМЪ СЪ СОБОІЖ ЗЛ II<2 2. 0\рЛ [КСТЪ], оѵрнѣк [КСТЪ]. Гр. ОП|і-фврві, Лл)сп.теЯ!еТ, біасререі, ЮфвЛоѵ. По-добре [е], по-полезно [е]. лфе же око твою десное съвлажнаатъ та і^ьмн е н връ^н отъ теве. очрнѣе во тн естъ да погъівлетъ едннъ очрдъ твонрсъ. а ік вьсе тѣло твое въвръжено вждетъ въ ъеонж М Мт 5.29. Срв. Мт 5.30 М\ і нже Афе скандалнсастъ еднного отъ МАЛЪІ^Ъ сн^ъ вѣрочріжфнрсъ ВЪ МА. очрнѣе емочр естъ да овѣсатъ жръновъ НА ВЪІН его ОСЬЛЬСКЪІ. I ПОТОПАТЪ 1 въ пжѵннѣ морьстѣн М Мт 18.6 З1, ЗП; н глша емоѵр оѵрѵеннцн его. лште тдко естъ внна ѵлкочр съ женокк. очрнѣе естъ не женнтн са М Мт 19.10 3, А, СК; горе же томочр нмьже прнджтъ. очрнѣе емоѵр вн въіло. лште вн клмень жръно-вънъі въ^ложенъ на въінб его. і въвръ-женъ въ море. неже да сканъдалнсаатъ мллъінрсъ (снрсъ) еднного М Лк 17.2; нлн мнатъ тъѵно кстъ своа грѣр^ъі нже НЪІьГѣ СТрА^А рАДН ѴЛОВѢѴЬСКА ТВОрА- штннмъ. нъ толнко очрДе клнко вол"ь>-ннн гръсн неповол‘ьнъінмъ С 127.3; глаголаша кмоѵр вльсвн. не погоѵрвн ^ЬЛѢ ДОЧрША СВОКА. ОѴрНб БО ТН КСТЪ отъврѣштн сд бога свокго С 265.26; сн рѣѵъ не кажн нстннъі. нн дръ^новенніл НАШ6Г0 БОГЪ 0БЛНѴН. 0\рН6 БЪІ СНЦС ГНѢВАТН СА НА ТѢр(Ъ. НЖ6 ПЛАСЦСМЪ съвнрАннк пншжтъ С 403.17. М, 3, А, СК, ЗП, К, С, ЗЛ. Вар. очрне, оѵрнѣе. Неб. 0. оѵрнс-въітнкъ \погр. К 3а 3] вж. въітн. оѵрннтн, оѵрніж, оѵрнншн несв. Предпочитам; желая, въжн^анбтъ са. свонмъ жегомн огДс-мъ. очснатъ во да въіша огьГс-мъ н^горѣлн С 435.12-13. Изч. С. Гр. ^ёХш. Неб. 0. п^ННѴНЖНТН 1077 оч^ынѵьжнтн оѵрннѵнжнтн вж. очрннѵьжнтн. оѵрннѵнтн [погр. СП 107.14] вэ/с. оѵрннѵьжнтн. осрннѵьжлтн, оѵрннѵьжліж, оѵрннѵьжлгешн несв. Унижавам, презирам, реѵе же н къ сдннѣмь нлдъіжштемъ са нл са. ѣко сжтъ прлвс-дъннцн. н очрннѵъ-ЖЛІЖфСМЪ ПрОѴАКА прнтъѵж сннк М Лк 18.9 3. Изч. М, 3. Гр. ё^о-оОеѵеш. Вар. оуннѵгжлтн. Неб. унігчижавам остар. ВА. Срв. унижавам ОА, ЕтМл, БТР, АР. оѵрннѵьженьк, -гл ср. 1. Унижение, оскърбление, обида, о очрннѵьженнн нродовъ М 77а 28; нлѴплѵе нлплънн С(А ДШЛ НЛШЛ. П0Н0ШСННС- ГОБЪЗЮІЖ- фнУмъ. і оѵрннѵьженне гръдънУмъ СП 122.4. // Везчестие, позор, н оѵрмл- ЛІШІА СІА V О^ЪЛОБІШІА С(А. ѴѴТЪ ПСѴ^І іъ\ъ і волъ^нн. н^лъъ сіа очрньѵьженьс-НЛ КЪНКАЗІА ірсъ. СОБЛЛ^ЫІ ІА ПО непрърсодьнъ л нс по пжті СП 106.40. // Образно. очрніѵьжснГ11 вжджтъ лътл і^ъ. ютро ЪКО ТрЪВЛ МІМОІДЖТЪ СП 89.5. 2. Презрение, л^ъ ж-е-смъ ѵръвъ I НС ѴЛКЪ. ПОНОШСНЬС ѴЛКОМЪ. I оѵрніѵъжснъе людемъ СП 21.7; нъмъі дл вжджтъ оѵрстънън ЛЪСТІВЪІІА. гліжштіа нл прлведънлго ве^лконенъе. гръдъінеіж і очрніѵъженьемъ СП 30.19; ѵѵтъУмн от мене поносъ і очрннѵьженне. ъко съвъдънсі твоіуъ вь^нсклуъ СП 118.22; помнлочр' ,ш. ъко по мъногоѵр Усплънн^омъ ска оѵрннѵьженіъ СП 122.3. Изч. М, СП. Гр. ё^оиОёѵтісж;, ё^овбёѵсоак;, ё^овбёѵтцш, ё^овбёѵшра. Вар. о^ннѵьженне, оунігг.жен7>е, очріігьженье, о^мнѵьжсішс, оуні-ѵьженьс, О^НІѴЬЖСМІК. Неб. уничижение остар. ВА. Сре. унижение ОА, БТР, АР. оѵрннѵьжнтн, оѵрннѵьжж, оѵрннѵьжншн и о\рннѵнжнтн, оѵрннѵнжж, очрннѵнжншн се. 1. Унищожа, сломя, сразя, пръ-КЛОНСН ГЛЛВЖ НЛ рЛСПАТНС. пръклоннлъ ссн ссбѣ в'сѣ внднмлл. съкрочршнлъ ссн гллвъі н^ъ. і снлъі н^ъ. съкроѵршнлъ ССН ГЛЛВЖ В'ССІА н о\рннѵнжнлъ ссн снлж сіа СЕ 286 9. Сре. СЕ 286 17; о ТСБЪ врлгъі НЛШІА Н^БОДСМЪ рОГЪІ. I 0 нмені твоемъ очршѵъжнмъ въстліж-Фіаіа нл нъі СП 43.6; о взъ створімъ СІЛЖ. Т ТЪ очрннѵьжітъ СЪТЖЖЛНБфЬМА нлмъ СП 59.14; ѣко сонъс въстліж-ШТЛГО. ГІ въ грлдѣ твосмъ ікоѵрнж І^Ъ оѵрніѵьжішіА СП 72.20; о взъ створімъ сілж. Т тъ оѵрніѵітъ (погр. вм. очрні-ѵьжітъ, Север., с. 144, бел. под линия) врлгъі нлшіа СП 107.14; очрнн-ѵьжнлъ есн вьсіа остжплнбштіа отъ опрлвъдлнеі твоі^ъ. ѣко нспрлведьно помъішлсннс Тдъ СП 118.118. 2. Презра, пренебрегна, отхвърля, жрътвл вочр дхъ съкроѵршенъ. с^дл съ-крочршенл н съмъренл въ не оѵрѵъжітъ {погр. вм. оѵрннѵъжітъ, Север., с. 65, бел. под линия) СП 50.19; то\р воъ- ШКА СІА СТрЛ^Л ІДСЖС НС БЪ СТрЛ^Л. ЪКО въ рлсъіпл ості ѵлкоѵроѵргодъшкоѵр. ПОСТЪІДЪШЬЛ С1А ЪКО БЪ ОѴрНІѴЬЖІ (А СП 52.6; ъко очрслъішл ніштіаіа гь. V оковлыъірсъ своі^ъ нс очрѵіѵьжітъ {погр. вм. оѵрніѵьжітъ, Север., с. 85, бел. под линия) СП 68.34; тъі жс отърінж I оѵрніѵьжі. отъвръже ^л своего СП 88.39; прі^ьръ нл молітво съмъре-нъііуъ. н не оѵрніѵьжі моленьъ "уъ СП 101.18; н сьвъдътельствочрктъ реѵе-ногс слмоѵрнлемъ. не вьннмлн довротъ. нн въкотъ въ^дрлстл (СГО. (ЛКО очрнн-ѵ'жн^ъ ісго. н плкъі. н плкъі не вллго-волнтъ гь въ къкъню мжжьскоѵр С 546.12-13. //Унизя, посрамя. онъ же отъвъштлвъ реѵе нмъ. ілнъ очрво прншедъ пръжде оѵрстронтъ вьсъ. і клко сстъ пнелно о снъ ѵловъѵьсцъемь. дл мъного пострлждстъ н ОѴрННѴЬЖАТЪ I М Мк 9.12 3; оѵрніѵъженъ естъ пръдъ НІМЪ ЛЖКЛВОН. Б0(АШТС1 ЖС С(А ГЪ сллвіатъ СП 14.4; н тъі гГ посмъсші СІА ІМЪ. очрннѵьжіші ВЬСІА (А^ЪІКЪН. дръжлвж МОІЖ къ тевъ съ^рлніж СП 58.9; слъішл въ і пръ^ьръ. У оѵрніѵьжі зъло Унлъ СП 77.59. 3. Прич. мин. оуинѵьжнтн 1078 0Ѵ|Н7»ІТН страд. пато прил. очрннѵьженъ, Гр. Ё^онбеѵооцЁѵоі;. Презрян, нищожен. ѢІСО рА^ГОрѢ СІА СрЪДЬЦО М00 ЖТрОБА МОѢ І^МѢТЪ СІА V очрніѵьжоыъ I N0 рл^очрмѣ^ъ СП 72.22; юиошл ьтъ есмь V ОЧрННѴЬЖОЫЪ. ЧѴПрАВЪДАЫОѴ твоѴ^ъ но ^лвъі^ъ СП 118.141. М, 3, СП, СЕ, С. Гр. ё^оибЕѵбсо, е^о-ийеѵбш, б!;оѵ>8еѵбш. Вар. оуннѵъжнтн, оѵрннѵъжітн, суніѵгжнтн, счрмнѵьжітн, оѵрніѵьжітн, очрніѵьжн-тн, оуннѵ'жнтн. Неб. уничижа остар. ВА. очрынѵьжнтн сд, оѵрннѵьжж са, очрннѵьжн- шн сд се. Изчезна, изгубя се. очрыі-ѵьѵьжіатъ (погр. вм. очрніѵьжідтъ, Север., с. 71, бел. под линия) сга ѣко ВОДА МІМОТСКЖфІѢ ... ѢКО ВОСКЪ ІСТАА- въ чѵтъімжтъ сіА СП 57.8. Изч. СП. Гр. ё^оибеѵбораі. Вар. оушѵьжнтн сіа, Нвб. Вж. при о^ннѵьжнтн. оѵрннѵьѵьжнтн са [погр. СП 57.8] вж. очрынѵьжнтн СА. ОЧрЫЪІВАТН, ОЧрНЪІВАИЧ, очрнъівліешн несв. Прич. сег, деят. пато същ. очрнъі-ВАШЧфОН М. МН. Гр. ОІ ёѵ оХіуО-Унилите, падналите духом, малодушните. гГ вже ыашъ. очртѣ-шеине скръвАфннмъ. і пллѵввфннмъ СА ОЧрВѢТЪ. I В'СѢМЪ ОЧрЫЪІВАИЧфННМЪ ^лстжплеыне сы СЕ ЫЪ 2. Изч. СЕ. Нвб. унивая остар. НГер. Срв. унивям остар. ВА; унивам ОА, ВТР, АР; унил прил. очрыъілъ, -ъін прил. 1. Унил, нещастен, злочест, н не вждн мі подрл-жлтель сллвочр н грѣіФыочр. глфгс в'се- ГДА Н N6 ТВОрАфЮ ЫНК0ГДА ЖО. ОЧрЫЪІЛЪ прѣдьложеыьемь. сллвъ волеіж. ые нмън поісааыьѣ Р II 1.13. // Прен. Нищожен, жалък, отъвѣштавъ же стрлстьннкъ эднстовъ реѵе. оклкчые н очрыъіле. н ве^Акоинк дѣлАтелю. лште цъслрочр твоіемочр очрстдшточр меые ые покорн^ъ сд. клко мі сд іестъ тевѣ покорнтн С 61.16. 2. Лекомислен, нехаен, безгрижен, вндѣ лн вла- дъіѵьгГе ѵловѣколіовніо. вндѣ лн ВОЛНУсТВО ВЛАГОДЪАНЫА. НС БЖДѢМЪ ОЧрБО НС ПО^ВАЛДШТС ТАІСОГО БЛАГ0-ДѢТСЛІА. нн погШке постъ мнмошълъ, очриъілъі въішд вол”ьш'мм дшд не сьтворнмъ прнложлные С 494.15. Изч. С, Р. Гр. таХсхілшро^ (Цбиро?, рриТирбтеро;. Нвб. унил ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. очрнъігЛнью, -га ср. Униние, печал. НАНВАШТС жс прѣдъ СЪИЪМЪ МОЛНТВЪІ творілше. н къгДігъі поѵнтллше. то во кмочр вѣлше тъѵыж оѵрнъігГенню въс^ллштенню (!). тсѵенніе же кго МОЛНТВА ЫеПрѢСТАЫНА. А къ вогочр ЛЮБЪІ ве^ мѣръі С 274.29. Изч. С. Гр. 6кг|8{а. Вар. оунъііГсмніе. Неб. Вж. при очрнъіньк. очрнъіные, “іа ср. Униние, скръб, печал. вь^дрѣмл дша моъ отъ очрнъі-ынѣ. очртвръді мга въ словесе^ъ твоі^ъ СП 118.28; н ег^дл та внднтъ мжжь- СКЪІ в'се ТрЪПАфА. ПАКЪІ ЫАЛАГАеТЪ тн очрнъшне. мыогопрнлежьно СЕ 88а 23; в'сегдл очрво тлмо очрвогъін въ очрыъінн-н ДрД^ЛЬСТВѢ БЪІВААТЪ. БОГАТЪІН Же ВЪ сллстн н вь веселнн С 491.15; н ые тъ-ѴЬБК се. N7. Н ОТЪ ныѣрсъ мыогъ. рл^лн-ѴЬЫА ОЧрЫЪІНЬГА рАЖДАНБТЪ СА. ПрА^ДЬ-ЫЪСТВОЧрГЯчШТНТмЪ. о жнтннстѣрсъ ПрА-^Аьыьствннрсь. ПАСЫ же тлмо. очрвогъін очрво въ дрд^льствѣ. вогатън же вь веселнн С 492.20; кгдл во очр^ьрнтъ ВОГАТААГО очрвогъін. ВЪ МНОГОЦЪННЖ одеждж одѣыа. очрстрѣл'еиъ въістъ псѵальгж. окаіалъ севе. тъмлмн прн-мъіслнлъ. ёде же н слмоіе очрыъіннк отато БЪІСТЪ. КДННА БО КЬСѢМЪ ІССТЪ рН^А С 493.1. Изч. СП, СЕ, С. Гр. аетібіа, аіЭиріа. Вар. оунъшнн!, оунъшнс. Неб. униние ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Срв. унилост ЭІС. очрнъітн, очрнъіи;, очрнъікшн сѳ. Стана унил, отчая се, падна духом, вь-ыъмі молеыье мое. отъ коыець ^емл». къ тевъ во^ъвл^ъ. егдл очрнъі срдце мое на КАмеиъ въ^ыссс міА СП 60.3; слХ йѴ|»ЫЬ.7Ы^ТН 1079 о^гштн молнтвл НІфЛГО огдл очрнгктг ПрѢДг ГМЪ ПрОЛѢОТг МОЛІТВЖ СВОІЖ СП 101. 1; тѣмь рл^оѵрмѣемг ѣко огдл оунъі- МЪ, N1 О^ѴОНЬО НЛМг ПОЛЬ^А ТВОріТг, N1 КЛ^ЛНЬО. ОГДЛЖО ЛІ ПОМЬНІМг СА. I можомг вгспрАнжтн К 5Ь 20. Изч. СП, К. Гр. акг|6іасо, р^йърёсо. Нвб. уния остар. ВА; унивам ОА, ВА, НГйр, БТР, АР. оунь^нжтн, оурнь^иж, оѵрнь^ыошн Св. Пробода, пронижа, ын гнѣвомь твоі- мь ПОКЛЖН МвНС. ѢКО СТрѢЛЪІ твоіа оунь^ж мнѣ СП 37.3. Срв. СЕ 76а 4. Изч. СП, СЕ. Гр. ёцят^уѵицаі. Вар. оунъ^мктн. Нвб. Срв. [в]низвам, [на]низвам, [из]ннз-вам несв. оуЛн, о\р*Л>шл, о\рЛше прил. срав. По-добър. ѣко очрслгішлті ГНК. I до по-слоѵршлньѣ оѵрнѣо длрл БЛЛГО ѢКО прѣ-^ьрѣ слово гне. I очркорітг та гг очрне-вгітівг вллдгікжЯЗа 1; клкоже кстг оврл^г прѣложенніл. снѴ велннствомг ТѢЛЛ, Н КН0СТН1Ж рлштеннгл. Н СНЛОІЖ тгѵенг вьсѣ^г свон^г. очрНЪшо вьсн вг онмгство вгѵьтенн вгішд. н ^л врл-ньскжіж ^гітрость. н ты мжжьство дш^ С 84.29; онь же кь ннмь н л^ь глж шсо довро кстг жнтн. нг оно оѵрНе кстг кгоже мгі лквнмг С 130.1; клко же вѣ сгтворнтн нгсдж кротгкл. нжждеіж вол'еіж лн. лште нжжджж нн енце рлѵн оѵ^ьГЬін вгітн. ннктоже ноѵрдьмл вгівлл-тг доврг С 414.1. Изч. К, С. Гр. Зіеѵеукшѵ, крЕІаасоѵ, ргХтішѵ. Вар. оѵріПнн. Неб. 0. оѵрЛшнннл, -гі ж. нл оѵрЛшнныж прѣстлвнтн. Гр. яро? то креТааоѵ це-дісггпрд.. Преобразя, променя към по-добро, тгі ѵловѣкгі невесьнгіА покл^л. тгі ^емькв невесе свѣт'лѣншж сьтворн. тгі вьсе нл оѵрЛшнТнж прѣстлвн. тгі вг сгі вгістг ѵловѣкг С 506.1. Изч. С. Вар. оуіІЬшнѴил. Нвб. 0. оѵрнѣіо еэіс. очрьГЪ. оѵровндѣтн, оѵровнждж, оѵровндншн св. Ощетя, нанеса вреда на някого, измамя. стлвг як ^лкь^он рсѵо кг по. со полг нмѣніѣ моого гн. длмг ыіштіимг. н лфо осмг кого ѵімг очровідѣлг. вг^-врлштж ссдморіцеіж А Лк 19.8. Изч. А, Гр. спжофаѵтёсо. Вар. оѵсовіаѣтм. Неб. Сре. обидя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. оѵроврл^нтн, оѵроврлжж, окроврл^ншн се. Създам, оформя образ, о^оврл^н вь немь довродѣлннѣ. ктнн'но творнтн. л не очргожденнѣ ѵкомг. лн севѣ оѵргл-ждлтн вг тргпѣнно. вллговѣрне. врл-тролквне. I послоѵршлнно СЕ 94Ь 5. Изч. СЕ. Гр. цорфбсо. Неб. Сра. [въ]обража остар. ОА, ВА, АК; [въ]образя ОА, ВА, АК, Вот, Дюв, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РВЕ. оѵроржжнтн, оѵроржжж, оѵроржжншн се. Превърна нещо в оръжие, въоръжа [образно]. поміловлвг прѣльште-нгид творць. дрѣво отгѣдг. дрѣвг-ноѵрмоѵр родочр длетг. і стрлсть вгведе ісцѣленье. нлслѣдовлнье стрлсті. і нл дрьждштлго сгмрьть. очроржжі сгмрьть. повѣждгшллго троудн. і плкгі свободь вгі ѵкг К ІОЬ 2. Изч. К. Гр. аѵйояЩсо. Вар. оуоржжітн. Неб. Срв. [въ]оръжа [се], [въ]оръжавам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР. оуоржжнтн са, оѵроржжж са, оѵроржжншн са се. Въоръжа се, сдобия се с оръжие. егдл крѣпгкгі очроржжь са ^рл-ннтг свон дворг. вь мнрѣ сжтг нмѣ-ннѣ его М Лк 11.21. Изч. М. Гр. коиЗолЩорсц. Неб. Вж. при о^оржжнтн. оѵрплстн1, о\рплдж, очрплдешн се. За лист - падна, окапя. Т вждетг [,]ко дрѣво [...]дг своі длеть вь врѣміл свое. Т лкт[.] сго не очрплдетг СП 1.3. Сре. С 352.27-28. Изч. СП, С. Гр. аяоррёы, Неб. упадна 'падна’ диал. ДА. Сре. упадна, упадам ОА, НГор, ЕтМл, БТР, АР. о^пастн 1080 о^пнтью очрплстн11, очрплсж, очрплсешн св. 1. По- паса, заведа на паша [образно]. ѣко овьща къ лдѣ положенъі сжтъ. съмрътъ ОЧрПЛССТЪ 1А. I ОЧрДОБЛѢіЖТЪ ІМЪ ПрЛВН ;?лочртрл СП 48.15. 2. Прен. Поведа като пастир; предпазя, запазя, н тъі віФ-лееме ^еме нюдовл. ніѵімъ же меньші есі вь влдкл^ъ нюдовлр<ъ. нс теве- во н^ідетъ вождъ. іже очрплеетъ люді своіа нлѣ А Мт 2.6 СК; егн гГ ЛЮДІ СВ01А Н БЛЛГОСЛОВССТВІ достоѣнье твое. н очрплсі (А I во^ъмі гач до вѣісл СП 27.9. // Спася, ѣісо съ сстъ бъ нлшъ. БЪ НЛШЪ ВЪ ВѢІСЪ I ВѢКЛ. тъ очрплеетъ ыъі въ вѣкъ СП 47.15; і очрплсі іа въ Нб^ЪЛОБЛ СрЪДЬЦЛ своепо. Т въ рл^очр-мѣ^ъ ржкж своею нлстлвілъ іа сстъ СП 77.72; ^смлѣ очрвоѣ сіа н очрмлъѵл. вьнегдл воскръсыетъ нл сждъ бъ. дл очрплеетъ ВЬСІА ІСрОТЪКЪІІА ^СМЛІ СП 75.10. 3. Прен. Подчиня, усмиря, очрплсеші іа плліцеіж желѣ^ноіж. ѣко съсждъі скждельнікл съкрочрші СП 2.9. Изч. А, СК, СП. Гр. лоіраіѵш, стш^со. Нвб. Срв. паса несв., опаса ОА, В А, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА; напаса [се]. очрплстн СА, ОЧрПЛСЖ са, очрплсешн СА св. Нахраня се, наситя се [прен.]. ОЧрПЪВЛІ N0. ГѢ V ТВОрН БЛЛГОСТЪІНІЖ. н нлселн ^еміж V очрплсешн сіа въ боглть-ствѣ сіа СП 36.3. Изч. СП. Гр. тгоіраіѵорса. Нвб. Вж. при очрплстн11. очрплілтн, очрплгліж, очрплілюшн несв. Упивам, напивам, очрготовллъ с-сі прѣдо мноіж трлпе^ж. прѣдъ сътж-жліжштінмн мнѣ. очрмлстілъ ССІ ОЛѢСМЪ гллвж моіж. н ѵѣіт твоѣ очрплѣіжшті мьа коль дръжлвънл сстъ СП 22.5. Изч. СП. Гр. реАбоксо. Вар. очрплѣтн. Неб. Сре. упоявам [се], упойвам [се], упоя [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; упивам, упия ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрпепелнтн, очрпепелкк, очрпепелншн се. Опепеля, изпепеля, опожаря, вн- дѣ^ъ дъімл нж іГса до нъііГѣшыклго ВЪСрСОДАШТД. Н 1ІМІЖ оггГемъ очрпепе-ленж. н вссго плодл прл^дънл. Н мокро-тънъіа вллгъі С 128.21. Изч. С. Гр. тефросо. Неб. Сре. опепеля, опепелявам БТР, АР. ОЧрПНКЛТН СА, очрпнвмж СА, ОЧрПНКЛЮШН СА несв. Упивам се, напивам се. дште лн же реѵетъ рлвъ тъ въ срдцн свосмь, кьеннтъ гь мон прнтн. н нлѵьнетъ внтн рлвъі н рлвътА. ѢСТН ЖС Н ПН(ТН) н очрпнвлтн са М Лк 12.45 3. Изч. М, 3. Гр. деАоакодса. Нвб. упивам се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, ДА. очрпнтн са, очрпыж са, очрпькшн са и очрпннк са, очрпнгешн са св. 1. Опия се, напия се. і глл емочр. вьсѣкъ ѵлвкъ прѣждс доврое внно поллгллтъ і егдл очрпніжтъ СА ТОГДЛ ТЛѴѢС. ТЪ1 жс съвлюде доврое внно до селѣ М Ио 2.10 3, А; лфе которън ппъ. лн прн-ѵетьынкъ очрвпнет' са (елг. очрпнет' са, Р. Нахтигал, с. 327, бел. под линия). Т денъ дл поетъ СЕ 104а 21; лфе к'то ^лклннлетъ кого стъімн. толн очрпнв' са овлюетъ. істн денъ дл по-стнт' сд о ррл% о водѣ СЕ 105а 18. // Наситя се, заситя се. очрпніжтъ сіа отъ овТлѴѣ домочр твоего. V потокомъ пТштка твоекч нлпоншн іа СП 35.9. 2. Прен. Опияня се, заслепя се. югдл нджтъ н очрпніжтъ са отъ мжкъ. н отъ лювьве ^рнстосовъь то очрже к Т0М8 не ПОМЬНАТЪ НН ДОМОВЪ НН ѴАДЛ С 267.22; водл нл внно прѣллглкмл вѣлше. л онн вннл не въкочренвъше. ^лвнстнвк очрпнвъше-СА-^ъіБллр;ж С 398.26-27. Изч. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. ЦЕіЗйсгкодаі, редом. Нвб. упия [се], упоя [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрпнтьге, -нч ср. Опиване, напиване; опиянение, въшедъше нл обѣдъ. н сѣдъшс- нл трепс-^ѣ въквенвъше вннл. дл лште довро вждетъ. то сллдьцѣ пніжтъ отъ іГсго н вь^веселАтъ са. н отъ очрпнтніл НС МОГЖТЪ НТН ВЪ ДОМЪІ П^ПНТѢЫ^_______________________________1081 своа С 267.12; кгдл вллсн женьстн ыогтъі ^двомн бѣл^ж. пеѵллн ржгъ творѣлр^ж. нъ оплкъі мъіслдште оплкъі ТБОрНТО. Н ІЛЖ6 БѢ ЛѢПО КрЪІТН ПЛ6- ннцд. Тѣмн очрвнтн {погр. вт. очрпн-тнемь, Север., с. 397, бел. под линия) очрвонцъ н достоннъіа сьмрьтн N6 очрвнвлктс-. нъ ве^вннънъіА н прлвь-днвъіа мжѵнтс- С 397.30. Изч. С. Гр. |іёіЗг|. Вар. оупнтнк. Нвб. Срв. упиване, опиване ОА, ВА, ВТР, РБЕ. очрпнтѣиъ, -ъкн прич.-прил. 1. Охранен, угоен, н прнведъше телецъ очрпнтѣнъі ^лколнте. і ѣдъше дл веселнмъ са М Лк 15.23 3, А, СК; оыъ же реѵе емочр ѣко врлтръ твон прнде. і ^лклл отцъ телецъ очрпнтѣнъі ѣко съдрлвл н прнілтъ М Лк 15.27 3, А, СК; егдл же снъ сь. н^ѣдъі твое нмѣнне съ лкводѣіцлмн прнде. ^лклл емочр тельць очрвнпнтѣнъі [!] СК Лк 15.30; I слмъ ^ъ въ нлшъ. рлдочретъ са съ стъімн лйлъі его. ^лклллка тевѣ телець очрпнтѣнъі СЕ 90Ь 21. 2. Като същ. очрпнтѣнліл ср. тн. Гр. ха аіхіаха. Угоен добитък [за клане]. ПЛКЪК ПОСЪЛЛ ННЪІ рЛБЪІ. ГЛА рЬЦѢТб ^ЪВЛНЪІМЪ се ОБѢДЪ мон очрготовл^ъ. кньцн мон н очрпнтѣнлл нсколенл н вьсѣ готовл. прндѣте нл врлкъ М Мт 22.4 З1, А. Срв. СЕ 106а 18-19. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. ситеитбс. Нвб. Срв. питая несв., питание ср., питаем прич.-прил. очрплъѵнтн са, очрплъѵж са, очрплъѵншн са св. Опълча се, противопоставя се. ѣште очрплъѵітъ ска нл мка плъкъ не очрвоітъ ска сръдьце мое. ѣште въстлнетъ нл мка врлнъ нл нь л^ъ очрпъвлкж СП 26.3. Изч. СП. Гр. ларатасоороо.. Вар. оѵплъѵітн ска. Нвб. опълча се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ. очрподовнтн, очрподовліж, очрподовншн св. 1. Уподобя, оприлича, вьсѣкъ очрво нже слъішнтъ словесл моѣ сн н ОЧрПОАОВНТН творнтъ Ѣ. очрподовлкж н мжжкж мж-дрочр. нже со^ъдл рсрлмннж своіж ил клмене М Мт 7.24 3, А, СК; комочр очрподовлкж родось. подовенъ естъ дѣ-тнціемъ сѣдѣштемъ. нл тръжн-штн^ъ. кже въ^гллшлкжтъ дрочргомъ свонмъ М Мт 11.16 3; і глше ѵесомочр очрподовнмъ цсрствне вжне. лн коен прнтъѵн. прнложнмъ е М Мк 4.30 3. Срв. Лк 13.20 М, 3, А, СК; комочр очрво очрподовлкж ѵлкъі родл сего. і комочр сжтъ подовьнн М Лк 7.31 3. 2. Направя някого достоен, подходящ за нещо; удостоя, отъвѣ-штлвъ стъін слвннъ реѵе. нлдеждж нмлмъ къ вогочр свокмк? Усчр рсръсточр. клко моштенъ кстъ отъ мжкъ твонмъ сочрктънъінр<ъ н^влвнтн мене. н вѣѵьночрочрмочр цѣслрьствк? очрподовнтн ма С 153.16. // Украся, наглася [образно]. к ѵкл не тъкъмо свонмь оврл^омь. съмъіслънъімь. к словесънъімь. рл^лнѵьно оѵркрлшъ. нъ н вллсъ много рл^лнѵьѣ. очрподовль тъі рлвл твоего сего. пострнглкжцкл къікъі гллвъі своекА. ілн врлдж свокж СЕ 8Ь 11. 3. Прич. тин. страд. като прил. очрподо-вХенъ. Гр. еоіках;. Подобен, ѵловѣко-лкбьцъ во кстъ вллдъікл. н довротъі кго длръ БЪІВЛЛТЪ. дръ^о кстъ днкл-вол"емъ очрстомъ (!) очрподовькнл нмѣтн бѣсл С 381.1. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С, X. Гр. ороібш, а^ібсо. Вар. 8П0Д0БНТН. Неб. уподобя [се], уподобявам [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрподовнтн СА, ОЧрПОДОБЛІЖ СА, ОЧрПОДО-вншн са сб. 1. Уподобя се, стана подобен, заприличам, сего рлдн очрпо-довнло са естъ цсрствне нвское ѵлвкочр цсрко. кже въс^отѣ съта^лтн са о словесн. съ рлвък свонмн М Мт 18.23 З1, А. Сре. Мт 22.2 М, З1, А; тъгдл ОЧрПОДОБНТЪ СА ЦСрСТВНС НБСКОС ДССАТН ДѢВЪ. КАЖе прнімъшА СВѢТНЛЬННКЪІ СВОКА. К7НДЖ протнвочр женн^очр М Мт 25.1 3, А, СК. Сре. Е 36а 18; С О^ПОАОБЛІАТН 1082 о^прдвнтн 368.26; оѵрподовн^ъ сю, нешъіті ПОѴрСТЪІНѢІ. БЪІ^Ъ ѢКО НОфЪНЪІ ВрАНЪ нл нтырнцл СП 101.7. //Престоря се, уподобя се на нещо, оприлича се на нещо. прнстжпн дніаволъ н очрпо-добнвъ сд ^мні пръльстн іж. н ТА женл прѣльстн адама С 9.15. 2. Приравня се, изравня се [с някого], н ОЧрПОДОБЛЖ СІА С7> НІ^Ъ^ОДІАШТІМН ВТ, ровъ СП 27.1; Т ѵвісъ въ ѵьсті съі не рлмѣ. пріложн С(А скотѣ^ъ несъмъіслъ-нъи^ъ і чрподові сіа нмъ СП 48.13. Срв. СП 48.21; вже къто оѵрподовітъ сіа те-бѣ. нс прѣмлъѵі ні очркротівг СП 82.2. М, 3, А, СК, Е, СП, С. Гр. оцоібоцоа, бѵ5\5о|іоа. Вар. ос;подовіти сіа, ^подовітн сіа, Неб. Вж. при оугіодоіііітіі. ОѴрПОДОБЛІАТН СА, ОѴрПОДОБЛІАЬТч СА, ОѴрПО- довліакшн са несв. Уподобявам се, оприличавам се. н плѣвслъ пжднте СА Н ПШСННЦА мьннмъ въітн, оврА^ъмь ОѴрВО КЪ ПШСННЦН О^ПОДОВЛѢД СА отъ въкоѵршснніА же рАсмотрьлнвънмн н^ъовлнѵасмъ X ПАа 17-18. Изч. X. Гр. ^оцоібодш. Вар, о^подовлттн са. Неб, Вж, при о^пвдоннтн, оупонтн, оѵрпоіж, оѵрпоншн се, 1. Напия, упия. СЪ1 НА рАСПОНѢ, въкоѵрснлъ есн. ПЖВЪІ ОЦЬТА I О^ПОНЛЪ есн. В'СА НСНАВН-ДАфАІА ТОВѢ. весь же д)<ъ нспрннъ. I В'СѢКЖ ІА^ІЖ КВАСЪИЖІЖ. КВАСОМЬ НО нсплъненомь. погъівѣльпъімь СЕ 42Ь 16. //Прен. Упоя, замая, помрача, снце н^ъ гръжденню оѵрдръжАНніА, О^МЪІ ВО н^ъ ПрѢЛЬШТОННІА, моѵъ тъ-ШТАННЮ, оѵрпонвъ НО ДАСТЪ. о^мъ-НОѴрОАрМОѴр ОѴССІІ СКВО^Н ПрОЛШАВЪШНН СД НА іЛмь ТЬМѢ про^ьрѣти С 339.16. 2. Напоя, полея, орося. нс^одъ оѵртром н веѵероѵр очрісрАсішн. пос-втілъ ОСІ ^ОМІА н очгпон іж оѵрмножілъ ОСІ овогатіті іж СП 64.10. оѵрпонтн кого до ржгд. Напия; упия някого, докато стане за присмех. АфО К'ТО ДрОѴрГА СВООГО ОѴрПОНТЪ ДО рЖГА. ДА ПОСТНТО СА оба Яс ДЬНОИ СЕ 104а 24. Изч. СП, СЕ, С. Гр. реО-иаксо, екреОбакш, Неб, упоя [се], упоявам [се], упойвам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. о\рпокрнтъ еж. чрпокрнтъ. ОуПОСТАСЬ еж. ѴПОСТЛСЬ, ОѵрПОСТАСЬНЪ еж. ѵрПОСТАСЬНЪ. ОѵрПрАВНТН, ОѴрпрАВЛНК, ОѴрпрАВНШН Св. 1. Постигна, осъществя, изпълня. въ^дръжАННк же ве^' бьдѣннгс, ѵнсто-тъі. н сьмѣреннге, оупрАвнтн сд не можетъ С 279.24-25; вѣстъ н многъіа отъ ѵловѣкъ велнкж о Яйрсъ. славж нмжштд. не БО НЪ КСТЪСТВОМЪ ДѢЛ0 велико, н кАжетъ кже нн вь веть-^ЪІН^Ъ. пръвъінмн СТЪІНМН МЖЖН ОНѢ-мн оѵрпрАВНло СД. Н ВЪ НОВѢѢМЬ не ПОВСЛѢ НОЧГЖДОІЖ ТАКОЖДС ^АКОНЪ НС во ^аповѣда сего С 371.9; поНЪжс очрво н ВОЛНКО ДѢЛО ВѢѢШС. Н ВСЛНКЖ СЛАВЖ отъ многъін^ъ нмѣАше. да не къждо се О^ПрАВНВЪ, АКЪІ вьсе ОМПрАВНВ' 0 процѣѣмь рА^лѣннтъ сд С 371.17; Аште лн не можешн влаг*словнтн КЛЪНЖШТААГО, НОМЛЬѴН ТН ПОНѢ то ОЧрпрАВН. н пжтемь мнноѵрд Н СПѢШД мсоже к подова С 380.26. 2. Въздигна, възправя, тъі во оевдтн оврА^ъ ОТрОКА СВОКГО ^АКЛАНА ВО ^ЪЛОВЪІ АВОЛ'А, н очрпрАвн НА ВЪІСОТЖ, въ^водд въго-дьннка свокго снѵѵ^а С 232.9.3. Прен, Упътя правилно, напътя. прнстжпн къ ^ълоѵьстъноуоѵрмоѵр ГЛАГОЛ*Д, ЦѢ-САрочр отврь^н цръквн ПрАВОВѢрЪНЪІ^Ъ. н оѵрпрАвнтъ ТН ГОСПОДЬ ПЖТЬ ТВОН прѣдь товоіж С 191.30. 4. Прич. мин, страд. като прил, оѵрпрА-вл"сыъ. Гр. е^Оето?, Гбден; подготвен. роѵе жс къ немеу іісъ. ннкътоже въ'4ложъ ржкъі свооіА на рАло. I ^ьрд ВЬСПАТЬ ОМПрАВЛСНЪ сстъ въ цѣсрствно бяТГю М Лк 9.62 3, А, СК. Сра. СЕ 91а 9-10; С 646.29. б. Запазя, съхраня, жнвъ жс юдннъ о ссвѣ плѵрлъ прѣпростъш, ЛѢТО кднно. н БЛАГОДѢТН СЪПОДОБН СД 0 БѢСѢ^Ъ. Н БОЛѢ^НС^Ъ ВЬСѢЦѢ^Ъ. 0\рпрАВНВЪ ДО й^прьвл^иьи; 1083 о^прлжьГбнш КОНЬЦА БЪ^ДрЪЖДНЬНЖНЖІЖ [!] влд- годѣть С 171.14, не оѵрпрдвнвъ прѣвъівдтн. Гр. абшр-іЗсото? |іеѵсо. Продължавам да не съм поправил, н гдко рд^о\рмѣ тдкожде прѣвъівдтн юмочр N0 оѵрпрдвнвъ-шочр ^ЬЛН ТОА. точр ДБНК ДрНЮ ОТЪ АЛеаДНДрНА. ВЪ КОСТДНТННЪ ГрАДЪ прнтн скоро ПОВОЛѢ. ДА ОТЪВѢШТАЮТЪ КАКО ДрЪЗШЖ рсоѵрлнтн ВОГА С 188.21. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. каторОбсо, бікаібсо, еііо5бсо. Нвб. Вж. при оѵ^прАвліАтн. о\рпрдвл'онью, -іА ср. 1. Наставление, направление; указание, тѣло оуво СВОК НА СНН0НСКЖ1Ж горж прннесъ. А до\ршж на невесъскжіж, ІАІС0Ж0 мььОв н ОТЪ ТОГО САМОГО МѢСТА. ВОЛНКО нъ новнднмоѵро\рмо\р. оѵрпрдвыонню н оѵрспѣ^ъ прноврѣстн помъклнвъ. н тоу жнвъі волнко съмѣренню прннм1 С 273.7. 2. Прен. Поправяне, оправяне; направление, н паісъі ашто ^ЬЛѢ ГЛАГОЛАА^Ъ СЪВѢДѢТОЛ*ЬСТВО»рН 0 ^ЬАѢ, АШТО Н ТЪ1 ТАКО ГЛАГОЛ'ОШН. АШТО О^прлвькннк ВЪСКрЛНіЛААГО ГЛА-гол'ешн, прноврАШтешн а^ъікъ подо-ваштъ са томочр С 380.9. 3. Канон, правило; правилник, пръвок въ ТОМЪ НАОуѴАТН СА. ТН ТАКО ВЪ ЛАВрѢ ЖНТН. МАНАСТЪірЪСКОК ОѴрПрАВЬЮННЮ, нскропъітьнѣ НАО^ѴНВЪШОМЪ СА ВЛА-жоноуоумоѵр савѣ. н^вистоуіжштоѵр н глАгоХжштоѵр С 284.18-19. 4. Само мн, оѵрпрАв/СоньіА. Гр. каторй&цаш. Праведни постъпки, подвизи; богоугодни дела. таѵо ѵо^днвъшо са вьсн. вьсѣмъ оѵрпрАвыонннмъ ЮГО. ІАКО НОВОІАВНВЪША СА НѢКОГО МЧѴСОРА. НА СТАрѣНШНИЪСТВО ВрАТНА ВЪ^ВОДОША. НА НАѴАЛЪНО СВѢШТНЛО СВѢШТЖ С 277.6; о нн^ъжо многъі прнносАтъ повѣстн жо н оѵрпрлвыонніл. Вѵр^АН'ТНН-СТНН ЖО Н АрМОНННСТНН ОТОЦН (I). ІАЖО ДА НО СЪ прЪВА ПОВѢСТН НАСЪІШТОННЮ сътворж С 278.26; да но ѵо\рднтъ жо СА ННКТОЖО. НМЖО 0\рТАН СА ОТЪ СТАрЦА ѴЪСТЪНААГО САВЪІ СЪІСрОВНШТО ТСѴАНКВЪ оѵрпрдвькннн. НЪ ПАѴ6 ДА ПОМЪІШЛІА-КТЪ ТАІСОВЪІН. Ю.ІСО КГДА ^оштотъ вогъ ОБАВНТН СВАТЪІНМЬ СВОНМЪ. ТО ПрОрОЦН сжтъ С 283.19. въ оѵрпрлв/Соннн. Гр. ёѵ етп^отртг. Правилно, на прав път. н прнсно съ ТѢМН ПрѢБЪІВДА. н^ъже НОГЪІ СТОАТЪ ОЧрБО ВЪ ОѴрпрАВЬКННН, Н КАКО ОуБО ТОЧр. съ ве^вѣстънъімн вештънъінмн прнте-къ СТА [!] С 272.26. Изч. С. Гр. тсобіуДа, каѵсоѵ. Вар. о^прАкьюннк, Нвб. управление ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. 0\рпрДВЛНкТН, ОѴрПрАВЛІ&ІЖ, ОѴрпрАВЛІАЮШН несв. Направлявам, наставлявам, поучавам, на дль^ѣ врѣменн жо съ СОЛА НАПрАСНО ВЪШОДЪ ВЪ ДОМЪ СВОН. оврѣто ІА ^ЪЛО ТВОрАШТА. ПрОМЪІСЛО^ НА ПОЛЬ^ЬНОЮ ОѵрпрАВЫАІЖШТОѴр ПАѵрЛА. Н ВНДѢВЪ ІЖ СЪ ОВЪІѴЬНЖІЖ ЮА ^ОТНВК. вьсмньавь са вь^ьпн к гЛнма глагол“а С 169.11. Изч. С. Гр. б8г|убм, Вар, оѵрпрлвылтн. Нвб, управлявам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ОѴрпрАЕЛІЛТН СА, ОѴрПрАВЛІАІЖ СА, ОѴрпрА-влімошн са несв. Поправям се, оправям се. вндншн лн коль ѵасто со ПвМННАЮТЪ, ПОТрѢВЬНЖ НОКА^АА МН- л°сть. сжть очрво НЖО вьсо ЖНТНЮ свою ЛѢНАТЪ СА, ЮГДА ЖО ЛН ВЪСТАЖЖТЪ СА ОТЪ НАСЪ ГЛАГО/СЖШТЬ. ІАІСО ВЪ ГОДЪ съмрьтьнън ОСТАВЫЖ трѣво^іжштннмъ. СЛЪІШАТЪ СЛОВОСА СН. Н ДА О^ПрАКЫАІЖТЪ СА С 376.12. Изч, С. Гр, бюрдбоцоп, Вар. оупршалти сл, Нвб, Срв. оправям со ОА, ВА, АК, Вот, Дюя, ЕтМл, ВТР, АР. оѵрпрлжіЛныв, -(А ср. Занимание, дело. НДѢТО очрво СТАНѢТО ДЬНОСЬ, Н ДА съмотрнУмъ доврААГо съвъкоѵрпьонніл, ДЖО ОНН СЪКОѴрПНША. МНѢ ЖО Ѵ0 прѣ-ѴІНСТО н доъстомовьно ПОСЛОѵрШАНІІО, ОѴрпрАЖ'^ННІА МЖѴОННІА СЪѴ^АТН. НЪ ЛЮБЬВЫЖ ПАѴО ЖО СТрА^ОМЪ СЪДрЪ-ЖІМЪ, Н ПО НСТННѢ ѵоѵрднтн МН СА прндо С 64.16. Изч. С. Гр. охоМѴ Вар. е^прАжЗДянк. очрпрлуынтн 1084 оурпъвликю Нвб. упражнение ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. очрпрл^интн, очрпрлжнкъ, оѵрпрА^нншн Св. 1. Унищожа, премахна, отстраня. благословькнъ грддъін въ нмд госпо- ДЬНС. СЪПАСЪ ПрѢЛЬШТСНААГО ѴЛ0ВѢКА. рочршнтъ прѣльсть. ОСВѢТНТЪ тъмь-НЪІА. ОЧрпрА^ННТЪ КАПНШТСМЪ ПрѢЛЬ- штеннк С 329.17; вогъ бо свокго сн СЪІНА почрстн. рОЖДЪШААГО СД ОТЪ ЖСНЪІ. БЪІВЪША ПОДЪ ^АКОНОМЪ. ДА ПОДЪ^АКОНЪНЪІА НСКОЧфНТЪ. Н САМОГО ПОІС°НТЪ ^АКОНА. ЫЪ ДА ННКТОЖС Н6 ГЛАГОЛОТЪ КкКО С6Г0 ДѢЛМА ^АКОНЪ ОЧрПрА^НН. С6Г0 ДѢЛМА Н ОЧрсТАВН С 416.26. // Погубя, въсе мн лѣтъ естъ. Н7К N6 А тъ ОБЛАДАНЪ БЖДЖ. ОТЪ КОГО БрАШНА ѵрѣ[...] (Ѵ)рѢВО БрАШНОМЪ. А БЪ н се н сТ да (о)чрпрА^ннтъ. тѣло же не лгсбодѣілннс Е 26 2. Срв. Е 11а 17. 2. Прекратя, прекъсна, водоыось же на рАмочр ыосд. нн о д^овьнѣн слочржь-БѢ ЛѢіГѣАШС СД. А^ЪІКОМЪ БО нк съвръ-ШААШС. ДА нн тѣлосънъіа слоѵрж'въі ОСКЖДНТЪ СТрАНЬНЪІНМЪ. ЫН Д^ОВНААГО ДѢЛА ОчрпрА^ННТЪ. 0 ОБОКМЪ БО ТВО- рААше попеѵсньк С 550.16-17. 3. Пречистя, освободя. МЪІ 0 СН^Ъ Бѣуом' н о сн^ъ рАДОчркмъ СД. КЖС НА ѴЛОВѢКЪН БЪІТН нспрьвА. нного бо ннѵесоже творнтн НС- НМАМЪ. ДА АШТС очрво ^оштешн НАСЪ отъ снрсъ очрпрА^ннтн. АШТС лн ^оштошн нно повелн НАМЪ С 37.18. Изч. Е, СП, С. Гр. катаруем, аѵаяапсо, ахоХа^со. Вар. оѵрпрг^ніті. Нвб. упразня 'унищожа’ диал. ДА. Срв. опразня ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. ОЧрпрА^ННТН СА, очрпрлжнкъ СА, ОЧрПрА^НН- шн са св. 1. Остана без грижи, задължения; освободя се. а тъ жс власъ въ ефесѣ съі. въ то врѣмд очрпрА^ннвъ СД ОТЪ ДѢЛА ЦрА. ПрѢПНСА^Ъ ПрОТЛЪ-КОВАВЪ ОТЪ рОЧрМЪСКА А^ЪІКА А^ЪІКА НА гръѵсскъ С 144.23-24; боговъгодьнъ съвъточрк-тъ СЪВѢТЪ ВЪ СВДТЪІН ГрАДЪ отнтн. н очрпрА^ннвъше {погр. вм. очрпрА^ннвъ, Заимов, Капалдо, с. 282, бел. под линия) сд отъ потрѣвъ мнрА сего мльѵатн. н отъпочретнвъ нже бѣшд сь НБмъ клнрнцн С 282.9-10. 2. Прен. Възхваля, прославя, ъко помъТшленіе ѵлѵе ісповъстъ сіа тсбѣ. Т ОТЪЛѢКЪ ПОМЪІШЛСНЬѢ ОЧрпрА^НІТІ С(А тевіз СП 75.11. 3. Прен. Укротя се, успокоя се. очрпрА^нітс сьь н рА^ОЧр-мънте. ъко а^ъ ссмъ въ. въ^несж сіа въ (А^ЪІЦѢ^Ъ Н ВЪ^НСС/К СГА НА ^СМЛІ СП 45.11. Изч. СП, С. Гр. катаруесо ёраотбѵ, ауоХаСм, еорта^ш. Вар. оѵпр^штн сіа, оѵрпрл^шті сра. Неб. Вж. при оупр^ннтн. очрпочрстнтн, очрпочрірж, оѵрпочрстншн св. Пусна, изпусна, повслъноБ0 нмъ вѣ, ДА ОВЪІ ПСШТН СЖШТ6 ВЪ МАНАСТЪірН въжсгъшс. дрочр^нн ЖС НА рА^БОНННКЪІ очрстръмнвъшд СД ОЧрСТрАШНШД. ІАК0Ж6 ОМрЬТВѢТН НМЪ н мсѵд очрпвстнтн. тн ТАКО ПО №Д'Н°М0Чр Н ПО ДВѢМА ОБрА- ^очрнъште. ВЛѢѴАА^Ж С 39.4. Изч. С. Гр. ёЕеаш. Вар. оѵрпгстнтн. Нвб. упусна [се], опусна [се], упущам диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОЧрПОЧрфАТН, ОѴрПОѴрфАНК, ОЧрПОЧрфАКШН несв. оѵрпочрфАтн сль^ъі. Гр. бакрнрроесо. Плача, проливам сълзи, къіа въс-покшн погрсвсинк) ПѢСНН. прнкмыж-шточрочрмочр прнсно ОТЪ НСБССЬСКЪІН^Ъ СНЛЪ ПѢСЫН. волс очрво слъ^ъі очрпоѵр-штакшн нчко надъ мрътвъмъ. прослъ-жъшочрочрмочр СД. Н МрЬТВА ЛА^АріА вьскрѣшьшочр С 457.15-16. Изч. С. Вар. оѵрпоѵрштлтн. Неб. Сре. упущам, опускам, опущам диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрпъвАНьк, -іА ср. Упование, надежда, вяра. въ мнрѣ вькочрпѣ очрсънж н ПОѴНИЧ ѢКЪ ТЪІ гГ С-ДІНОГО НА ОЧрПЬВАЫЬС вьсс-лілъ міа ссі СП 4.9. Сре. СЕ 73а 24; ѣко гъ въ родъ прАвс-дънъі^ъ. СЪВѢТЪ ЖШТААГО ПОСрАМІСТС. гь очрпь- ваніс- емочр сстъ СП 13.6. Сре. СП 70.5; СП 90.9; блажснъ мжжъ смочрже : очдтвАТН________________________________1085 і : сстъ імьа гнс- очрпъвлнъс- сго СП 39.5; о ■ БЗѢ СПНЬС- МОС- Н СЛАВА МОѢ, БЪ МОІ ПОМОфЬ МОѢ I очрпьвлньс- МОС- НА БА СП | 61.8; очрслъішн нъі вже сплк нлшъ. і ОЧрПЪБАНЬС- вьсѣуъ ІСЬНСЦЪ ^бМЬА Н сжфінуъ вь морі дллеѵе СП 64.6; і В'С1Ж ВОЛѢ^НЬ СКрЪВН ЛС-ЖАфАЬА. въ срцн іуъ НЦѢЛН. I рАВА ТВОСГО ОЧрСО-' ПЪШААГО. ЧѴ ОЧрПЪВАНЬН ВЬСКрѢШСЫНѢ. ; нл лонѣ лврАмн покон СЕ 576 8; : ДОБЬЛС-НЪ БЪІВЪ. ѴКОЛКБНВЪІН ВЛА- !. ДЪІКА. АБЬК толнкъінмъ грѣ^омъ ; проштеньге кмочр сътворн. нл поклілн'іл ПрНБѢГААТЪ ТНШННЖ. ОЧрп’ВАННК КДНО НА НСПрАБЬКНЬК- ДШН НАСТАВННКЛ НМЪІ С 523.9; вллжс-нн во рс-ѵе не вндѣ-в'шнн н вѣровлвше. -о-омнно невѣрь- СТВНК НЦѢЛІАА. ДОБЛІАНШННМЪ ОЧрПВА-і НЬК ВѢѴНЪІА ЖН^НН ОСТАВН С 533.16. // Опора, закрила, боголкбнвъ же съі н БОѴЬСТНВЪ. Н ТАКОВЪІН ОБрА^Ъ ЛКБА Н ѵътъі. тъ жде вллженъін плтрнКНн еппъ. А н очрвогъ СЪІ. АКЪІ н въ ржкочр ДѢЛО ДрЪЖА. Н ОѴрПВАННІ БЖНІ НАДѢА са С 552.14; н надѣа са словесн влл- ДЪІѴЬЫН. ОБѢШТАВ'ШОЧрОЧрМОЧр. ПОДАК.ТН вллсть свонмъ кго. уоднтн ПО ^МНІАМЪ н скорпнглмъ н по вьсен СНЛѢ ВрАЖНН. ; того рлдмл попнрллше стрлстн ГАДЪ- НЪІА Н ІАДОВНТЪІА. 0 ОЧрПВАННН ^СА ВА нлшего С 556.16. // Дързост, смелост. ОСТАНИ СА ОЧрБО ПОЫѢ ЫЪІ^Ѣ ОТЪ БОЧрКСТН. Н ОТ' Бб^ОЧрМЬНА 0\рП'ВАННГЛ КрЬСТНІАНЬСКА. Н ОБѢШТАН МН СА С 49.19; да ые вждетъ мьыѣ п'се неочр-кроштенъін. отъврѣштн са ^а свокго ІКВеСЬНААГО ЦѢСАрА. Н въсѣуъ СА ПрН-ЛОЖНТН. ДА АКО ТАКО ОТЪВѢШТА СЪ очрп'влннкмъ. не МОГЪІ ТЛЪКЪ Н^ВѢ-ШТАТН ЛЖКАВОчрВМОЧр АМбМОЧррМНННОЧр С 61.9; каісо вь^ьрж к' тевѣ вже. кок лн НАѴАЛО НСПОВѢДАННК ОВрАШТЖ. ІСЪІН- мъ лн срьд'цем' нлн къінмъ очрпвл- НННМЪ ДрЪ^НЖ. НЛН КОІЖ СЬВѢСТНІЖ. а^ъікъ неѵьстнвъ С 528.4. длтн оѵрпъвлньк. Гр. епект^ю. Дам надежда някому, обнадеждя няко- ОУрГТ&ВАТН го. помьанн слово твое рлвл твоего. о нсмьже мыѣ очрпъвлнне дллъ есн СП 118.49. полагатн очрпъвлньк. Гр. тѵдецоа трѵ еЪгіба. Уповавам се. мьнѣ же прілѣ- ПЛѢТІ СІА БЗѢ ВЛАГО 6СТЪ. ПОЛАГАТІ НА Гѣ очрпъвлнк мое СП 72.28. положнтн очрпъвлньк. Гр. тѵдерса тдѵ гЪгіба. Възложа надежда на някого, уповавам се на някого, дл по-5шлетъ родъ шъ. снові роділштеі сьа. Т ВЪСТАНЖТЪ П0ВѢДѢТІ Ѣ сномъ СВОІМЪ. ДА ПОЛОЖЬАТЪ МА ВА ОЧрПЪВАНК СВ0С- СП 77.7. съ очрпъвлнькмь. Гр. ейФарсщ*;. Смело, безстрашно, храбро, овн очрво Бѣжллуж въ горъі. овн же нл селѣреъ сжште тлілуж са. нскочрсьннн же н ДОБНН усовн рлвн. СЪ ОЧрФВАННКМЪ ВЪ ГрАДѢ ПрѢВЪІВАА^Ж ВЪ МНО^Ѣ рАДОСТН С 98.10. СП, СЕ, С. Гр. ЁХкіс,, ё\кі5е<;, паррвша. Вар. очрпъвАнье, очрпъв\нно, оѵрпъвАніе, оѵрпъвА-нъе, оѵрпьвАмье, очрпьвАніс, оѵрпвлньге, очрпв&ннк, о\рп'вмжге. Нвб. упование ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрпъвдтн, очрпъвліж, очрпъвдкшн несв. 1. Уповавам се, надявам се на някого [нещо]; вярвам, і на нма его ьа^цн очрпъвліжтъ М Мт 12.21 3, А, СК; ОЧрПЪЕА НА БА Н^БАВНТЪІ-Н НЪІНѢ. лште уоштетъ емочр. реѵе во ѣко вжнн снъ есмъ М Мт 27.43 3, А, СК; а понеже крѣплен его нлшедъ повѣднтъ I н вьсѣ оржжнѣ его отьметъ нл нѣже очрпъвАлше н корнсть его рл^дллтъ М Лк 11.22 3; пожьрѣте жрътвж прлвьдж. н очрпьвліте нл гѣ СП 4.6; съурлні ДШЖ МОІЖ Н^ВАВІ МЬА ДА Н6 ПОСТЪІЖДЖ СЬА ѢІСО очрпъвлуъ НА ТЬА СП 24.20. Срв. СП 30.2; СЕ 746 8; СЕ 756 3; Т^БАВНТЪ ГЬ ДШЬА рАБЪ СВОіуЪ. Т N6 ПрѢГрѢШЬАТЪ ВЬСН ОЧрПЪВАІЖфбН НА НЬ СП 33.23; се ѵвісъ іже не положі вл ПОМОфЪНІІСА севѣ. нъ очрпъвл НА мно-жьство богатъства своего. н вь^може сочретоіж своеіж СП 51.9; нн сжфнн въ лдѣ очрпъвліжтъ НА МНСТЬ ТВ01Ж СЕ о^р^вьннтн 1086 оурнлъ 64Ь 24; н въі^ъ ѣко ѵісъ не слъішд. і ые нмъі въ оѵрстѣ^ъ свон^ъ облнѵсннѣ. ѣіео на та и о^пъва)(ъ. і тъі оч^сдъішн ма и вже мон СЕ 766 14. Срв. СП 37.16; і^лніанн реѵе. моіа довротА н оѵркрдшенню н дѣпота юстъ. нже ПОСЪЛА аг^ла своюго н покръі ма оѵрво-ГЖІтБ ІАКО О^П'ВА^Ъ НА (Л С б.б; ѴТО СА надѣюшн, нлн на кого о\рп'ВАіешн глагоАн мн С 163.10. // Разчитам, осланям се. онн жс вндѣвъше ста-рость ЮМО\р ПОрЖГАША СА Н ОВѢШТАША са. очргГвАігПШте коіЛккъінмъ родомъ. н голѣньмн свонмн С 31.5-6; анто-нннъ реѵе. рѣ^т. тн лдейАндре іако бѣсъ НМАШН. н ТѢМЪ 0\рп'ВАА НО СТЪІДНШН са С 168.19; тъгда же поклон са отъ съмрътн КЪ НАМЪ ОБрАТНВЪША СА. СЛАДОСТЬ ВО НМАМЪ КЪ ВОШТЬСТВО^. нс ВО МН ІССТЪ ОѴПВАТН ІСДНѢМЪ рѣѵемъ С 601.4. 2. Прич. сег. деят. като СЪЩ. 0\рпЪВА1АН м. ед., ОупЪВАВКфСН м. мн. Гр. 6 ё^пі^соѵ, оі ёЪс(Соѵте<;, о1 7селоѵОбте<;. Този, който се уповава; надяващият се; тези, които се уповават; надяващите се. многъі рАНЪІ грѣшъноумоу ОуПЪВАІЖШТАГО ЖС на рѣ мілость овідстъ СП 31.10; сс оѵі ГНІ НА ВОІАфНІ^Ъ СІА СГО. II НА ОѴрПЪ- ВАІгВфІАІА НА мнлость сго СП 32.18; КОЛЪ МЪНОГО МНОЖЬСТВО ВЛАГОСТІ ТВООІА И, ІгБЖО СЪКЪІ (!) ВОІАШТНМЪ СІА ТОВО. съвръшілъ ССІ О^ПЪВАІЖШТІАІА НА ТІА. прѣдъ снъі ѵлвѵскъі СП 30.20. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. йХкі^ы, іпеХпіі^ю, яеігіоцои, пёпоіОа, Оаррёш, тпотсіію, каррраи^оцш, яепофааіаа|.іёѵ(о<;, Вар. ОѵрпВАТН, ОуіГвАТІІ, ОуПЬВАТІІ, Неб, упашшам [со] ОА, ВА, Дтои, НГор, ЕтМл, ВТР, АР, ОѴррАВЬННТН СА, ОурАВЬНІгТ, СА, О^рАВЬННШН са се. Приравня се с някого, стана равен [някому], ѣісо къто въ обда- ЦѢ^Ъ О^рАВЬНІТЪ СІА ИО. ПОДОВІТЪ «1А ио въ сн^ъ вжГ^ъ СП 88.7. Изч. СП. I)}. ІасЬцосі, Вар. очррмсьшти ад, Наб. урппнп [со], урпшшшш [со] ОА, ВА, Дюл, НГор, ЕтМл, ВТР, АР. о\ррАМА [погр. В Мт 2.18] взк:. рАМА. оѵррА^, -га м. Орар - част от богослужебното облекло на дякон, поп(ъ) вь^дожь оѵррАрь, н фелонь СЕ 38Ь б. Изч. СЕ. Неб. 0. о^рсфн, о^рекж, о^рсѵсшн се. 1. Определя, установя. ПрѢСТЖПАЮ ^АКОНЪ ДАѵрндъ, ^аконъ ѵетворо ѵетворнцеіж очррсѵс. Ѵ'ТО ЖС НАКѴАН' КЪ ДА^НДОѴ рСѴС, тъі ссн цроѵр сътворнвъін то С 360.16. 2. Прич. мин. страд. като прил. оѵррсѵснъ. Гр. озріацёѵоі;. Уречен, уговорен, определен, сс поставыаіж та дьньсь. нс въ оѵррсѵснън дьиь рА^О\рМѢВАН. НЪ ВЪННЖ Н ПрНСНО. (АКОЖе реѵс сватъін пАчрлъ С 367.20. Изч. С. Гр. кеХеиш. Неб, урека, уричам ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Сре. уречен прил. ОурНВАТН, оѵррнвАКт», окррнвАМШн несв. Обкръжавам, обграждам, н рсѵе 1с кто сстъ прнкоснжвъі СА МНѢ, отъмъ-ТАІЖфОМЪ ЖС СА ВСЪМЪ. рСѴС ПСТрЪ Н ИЖС СЪ ННМЬ ВѢ^Ж ГЛЯИрС НАСТАВЬННѴС, НАрОДН ОѴррНВАІйчТЪ ТА Н ГНСТЖТЪ, Н ТЪ| глсшн. кто сстъ прнкоснжвъі СА мнѣ СК Лк 8.45. Изч. СК, Гр. сгоѵехсо. Нвб. Сра. уриввм [со] ОА, НГер, БТР, РРОДЦ. оурнниАГА, -ъиа з/с. ЛИ. Прозвище на Вирсавия, съпруга на Урий, похи-тена от цар Давид [2Цар 11.12— 26] и родила от него цар Соломон [2Цар 11.27; ЗЦар 1.11]. носен жс роді дда цр-в. ддъ жо црь роді содо-МОНА $ О^ріННЪІІА А Мт 1.6 СК. Изч. А, СК. 1)з. 1*| тоО Оііріоі), Вар. оуршнмв, оурннмА. оурндъ, -а м. ЛИ, Архангел Уриил -един от архангелите в юдаистич-ната и християнската религия. ПАКЪІ ^АКДІІНАІЖ ВАСЪ, ВЪ ІМА ГА НА-ШОГО НС^А. ѢКО АТлДН гдьсцнн. мн^а-НДЪ ГАВЬрНДЪ. оурндъ. рАфАНДЪ СЕ 69Ь 6-6. Изч. очррнилтн______________________________1087 СЕ. />. Оирои^Х. от евр. ’игі’е1 'пламък божи’, 'светлина Божия’. Нвб. Урнл ЛИ, Урнлов ФИ, Урилски ФИ СтИл.РЛФИ. ечррнцлтн, очррнцлвп, очррнцлкшн несв, 1. Прикривам, скривам; изменям, отричам се от нещо. въ же едннъ прн^нрлстъ. СЪВА^АЬАН В’СА ОЧррНЦАІЖ-фАІА СВОСГО ОБрА^А, Н СЪВѢфАВАЬЖфАЬА НА НЬ. Ж^АМН ВЪ ТЪМЖ ВЪТрЪТЪрАВЪ, съва^анъ СЕ ББа 6. 2. Прич. сег. деят. като същ. очррнцмдн м. ед. I)}. о 5юр(^соѵ. Този, който определя, отрежда, посочва, да лште томочр вѣрочріошн *АК0 вѣрж нмлтъ. то н то вѣроіж прннмн. ГАКОЖО ВО КрЪСТАН н прнн°СА вескврънънжіж жрътвж. нно-го ннѵсоже творнтъ. нъ тъѵыж ржцѣ вь^двнгнетъ къ сватѣн тронцн ѵн-стѣн. енце н покааннк тсвѣ очррнцлАН. нного ннѵсоже творнтъ. нъ тъѵніж д^ъікомъ съплсеннк тевѣ творнтъ С 362.4. Пзч. СЕ, С. Гр. раакочѵш. Нвб. Срв. уричам НГер, ЕтМл. оѵррніА, -»а м. ЛИ. Урий - един от тридесетте пълководци на цар Давид [2Цар 23.39] от хетски произход, съпруг на Вирсавия. Погубен от Давид [2Цар 11.12-26], който похищава и жена му [2Цар 11.27]. ѵдовѣкъ же пакъі вѣ очрвогъ, НМѢА телнцж кдннж. ілжс на трепо^ѣ сь №МЪ (АДѢАШе. н ѴАШЖ кдннж сь №МЬ ПНІААШС. н НА ЛОНѢ ІОМОЧр СЪПАА-ШО. БОГАТА ДАЧрНДА НАрНѴА А ННШТА очрршж С 360.3. Пзч. С. Гр. Оиріа^ от евр. 'ІІгцпЬ, 'ШупНи. еѵрроѵьнъ, -ъін прил, Определен, отреден. воѵоръ СЪІН БѢ ТЪГДА. КЛМА ОЧрБО домочр НО НМѢАШО ВЛАДЪІКА. СОГО ДѢ-Л'МА очрво ГЛАГОЛ'ЖТЪ КДО ^ОШТОШІІ ОчргОТОВАКМЪ ТН ІАСТН ПАС^Ж. НО НМАМЪ ^ЛѢВННЪІ очрроѵьнъь НО НМАМЪ КЖШТА нн домочр С 416.4. Пзч. С. I)}, іршцбѵо;. Нвб, Срв, урочон ОА, ЕтМл, БТР, АР. одреелбимл очррсллА [погр. Е 246 14] вж. сочррсллл. ОЧррЪВАТН СА, очрръвж СА, ОЧррЪВвШН СА Св. Откъсна се, изскубна се. н тол'мл гнѣвомъ двнже са, ілкоже нн плеточр^л ^НАТН нн Тного ннкогоже МНЛОВАТН. нъ ВЬСА СЪЛОЧрѴА1ЖШТ АА СА ГОЧрВНТН. НЖС очррвлвъ СА ОТЪ ПрНВА^АНЫЛ. Н 1 огрлдъі Н^ЛѢ^Ъ, ровъі Н ГНѢВАА СА ВС ѵнночр С 665.18. Пзч. С. Вар. очррвлтн са. Нвб. уръва диал. НІЪр. очррѣ^лтн, очррѣжж, очррѣжошн св. 1. Отрежа, отсека, і се едннъ отъ сж-цітн^ъ (!) съ нсмъ, простеръ ржкж н^-ВЛѢѴС ножъ свон. I очрдлрь рлвл Арр<нс-реовл. очррѣ^л емочр очрдоММт 26.513, А, Б. Срв. Мк 14.47 М, 3; Йо 18.10 М, 3, А, СК; глл едннъ отъ рлвъ Аррснсроовъ, ЖЖНІСА СЪІ. СМОЧрЖО очррѣ^л петръ очррро, но ь,тъ лн та вндѣ^ъ въ врътѣ съ Ммь 3 Йо 18.6 А, СК, 2, Обрежа [религиозно действие според еврейския обичай], н ацк к'то рротА свосіа плътн очррѣжетъ. Е Хѣ да покле^ъ о ррХѣ оіо СЕ 103а 19-20. оѵррѣ^лтн (А^ЪІКЪ. Гр. у^состстотоцёш, Отрежа езика някому, н повслѣша слочрглмъ да одоржтъ гржгомь вьсж ГЛАВЖ КГО. ІЖДОЧрЖО ВЛАСН сжтъ. к томочр жо н а^ъікъ кмочр очррѣ^лтн. н сътворншА тако С 268.19-20. Изч. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С, Гр. бсфоарбш, сспо-кбктео. Нвб. урежа, урпзвам ОА, ЕтМл, РРОДД; орежа, орлоппм БТР, АР, ДА. оѵррѣшнтн, очррѣшж, очррѣшншн св. Отстраня, премахна, развържа, мьнѣ роѵо ісотъігъі постнллкшн кгдл нн- ШТАА 0ДѢВАІ0ШН. МОНО СЪГрѢВАКШН. КГДА снр<ъ ГОрЫСЪІА сточрдонн н Б0-лѣ^нн очррѣшншн. ПОСТОЛІАМЪ кмочр котъігъі С 341.21. Пзч, С, 7)з. Длко, Нвб. Срв. [от]решвам, [от]роша диал. Дюв, НГор, ЕтМл, ДА. оѵрселенАЮк вж. въсолонаіа. 1088 оѵрслъішлтн оѵрсніл, -іа ж. Природа, същност, същина. емочрке АЪЛН н в'сд СНЛЪІ НБСЪ-НЪІІА ДНВНША СА. ВЬПЛЬфЬША СА ВА вндАфе съмѣреннемь. вжніж оѵрснкж НАШСКЖ ПЛЪТНІЖ покръівъшіж СА СЕ 53а 8; въ істінж воглтъ. ѣко соѵргочр- БЖІЖ ОѴрСІІЖ ^ВЖ ОТЪ ПІЛАТА. ПріТЪ. I воглтъ. ѣко весцѣннлго вісърл К 14Ъ 23. Срв. С 453.13. Изч. СЕ, К, С. От гр. оіістіа. Вар. осніь, очрспл.. Нвб. 0. ОѴрСЛАЖДАТН, ОѴрСЛЛЖДЛКЖ, ОѴрСЛЛЖДЛКШН несв. Радвам се, наслаждавам се. ДЬИЬСЬ АГГС-ЛН НГрАКЖТЪ. Н ВЬСА НеБССЬ-скъіа снлъі веселАтъ са. оѵрсллждлкемъі 0 СПАС6ННН ОБЬШТАЛГО рОДА ѴЛОВѢѴЬ- склго С 490.2. Изч. С. Гр. сгоѵтіЗораі. Неб. услаждам, усладя ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵрслочржнтн, оѵрслочржж, оѵрслоѵржншн се. Послужа, изпълня нечия воля. уо-Тѣуъ СЛЪ^АМН отъмъітн. монр<ъ грѣуъ гГ. ржкопнслнне. і проѵее живота моего. покллннемь очрслочржнтн тевѣ. нъ ВрАГЪ ЛЬСТНТЪ МА. I ВЛА^ННТЪ ДЩКЖ мокж гГ СЕ 83Ь 19. Изч. СЕ. Гр. ейосреатеш. Неб. Сре. услужа, услужвам ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵрслъішлные, -га ср. 1. Изслушване, чуване. ѵѵ очрслъішлньн гко гласъ МОЛНТВЪІ НАШСКА. ГІО ПОМОЛНМЪ СА СЕ 60а 20. 2. Само мн. Вести, мълва, слухове, очрслъішнте врАНн н очрслъі-ШАННКА ВрАНН внднте. N6 очржлсліте СА подовлетъ БО ВСѢМЬ снмь БЪІТН. нъ не тогда вждетъ коньѵннл СК Мт 24.6. Изч. СК, СЕ. Гр. акоосі. Вар. о^слт.ішмініе. Неб. услишание остар. ВА. Сре. всеуслишание остар. 0\рСЛЪ1ШАТН, охрслъішж, оѵрслъішншн се. 1. Чуя, възприема със слуха си. молдфб же сд не лнуо глте. ѣкожс н КА^ЪІѴЪННЦН. МЬНАТЪ ВО СА ѢК0 ВО МЪНОЗѢ ГіШН своемь ОѴрСЛЪІШАНН БЖ- ДЖТЪ М Мт 6.7 3, А, СК; очрслъшлтн (!) же нмлте врлнн. і слъішліінѣ врАпнн внднте. не очржлслнте са. подобаатъ вс вьсѣмъ въітн. нъ не тогда естъ коньѵннл М Мт 24.6 З1, А, СК. Сре. Мк 13.7 М, 3; Лк 21.9 М, 3, А, СК; оѵрслъішАНо вждетъ очр нічемоил. мъі очртолнмъі-н. і въі вее пеѵАлн сътворнмъ М Мт 28.14 3, А, СК; ^лне елнко въ тъмѣ рѣсте вь свѣтѣ очрслъі-шнтъ са. I еже къ очруоѵр гллсте въ ТАНЛНфНуЪ. ПрОПОВѢСТЪ СА НА КрОВѢ^Ъ М Лк 12.3 3, А, Б; ръцлмъ въсн гн очрелъкшн н помлочр(н) Е 21 б 15; глл-СЬМЪ МОІМЪ къ гві во^ьвлуъ. н оѵрслъі-ША МКА ОТЪ ГОръТ СТЪПА ... СВОСКА СП 3.5; въ скръві прострАшлъ мка есн. ПОМНЛОЧрі МКА Т оѵрслъіші МОЛІТВЖ МОКЖ' СП 4.2; отъстжпнте отъ мне вьсі творкдфеі ве^Аконнъе. ѣко очрелъкшл гь гласъ плаѵа моего СП 6.9; людье точр-жді і^ъже не ^нлуъ рлвотлшкд мі. въ слочруъ очруоѵр ОЧрСЛЪІШАШе МКА СП 17.45; прн^ьрн і очрслъішн ма гГ вже мон. просвѣтн оѵн мон СЕ 73Ь 23. Сре. СП 12.4; I да очрслъішнтъ влл-женън ГЛАСЪ. НН0ѴАДААГ0 снл твоего н ба НАшего СЕ 1016 21; како отънеможе гь. нъ мъі глетъ во. нлн не можетъ реѵе рЖКА МОКА ОТАТН ВАСЪ. НЛН ОТАЖЬУА слочррсъ мон не оѵрслъішлтн С 135.19. 2. Чуя, бъда надарен със способността за чуване. клпнштл поглнъ-скакл сьревр0 н ^лато. оѵрстл нмжтъ н ые ГЛАГОЛЖТЪ. 0ѴН нмжтъ н не ОѴр^ЬрАТЪ. очршн нмжтъ н не очрслъіШАтъ. но^дрн нмжтъ н не обокГѣкжтъ С 104.4. 3. Прич. мин. деят. като същ. оѵрслъішлвъшен т. мн. Гр. о! аков-оаѵтес. Тези, които са чули; чулите. АМННЬ АМНН ГЛІЖ ВАМЪ. ѢК0 грддетъ годнна н нъінѣ сстъ. егдл мрътвнн ОЧрСЛЪІШАТЪ ГЛСЪ СНА ВЖНѢ. I очрслъішлвъшен ожнвжтъ МПа 5.25 А. 4. Прен. Узная, разбера, науча. поуодА дуъікъі. дондс н къ стрлнлмъ нслчрръскымъ. н оѵрслъішлвъ. ІАК0 вьсн л^СМЬВѵТН 1089 ОѴ^СПѢТН грддн НМ7> н мѣстд пдѵс- ныѣ^ъ А^ЪІКЪ БѢСЪІ НМЖТЪ. К Ъ КОЧрМНрЬ- • скъінмъ прѣльстсмь. ^отѣдше нтн ісъ горь^Тмъ мѣстомъ С 24.7; н ѵнстд ПрѢБЪІВЪШД. ТрО\рДНСТД СА Н^ВѢСТО ВЪ в‘сен ѵнстотѣ съ^рдиивъшл свон тѣлесѣ. вь нснстьлѣннТ. оѵрслъішд же МДТН ПрАВЬДЬЫОѴрОЧрМОѴр. Н рАДД БЪІСТЪ Н БЪЛВАЛИ БК С 26.1; съповѣдмііа ; НЖС- БѢША СЬ ьГеіЖ прншьлн. н оѵрслъі-ШДВЪ БЪІВЪШС-К. Н ПОПС-ѴС- СА СЪ МДТС-- г рыж дѣтнштд С 44.10-11. оѵрслъішдиъ сътворнтн. Гр. аконсттоѵ 7гоіесо, акогт^го. Направя да се чуе. с нбі очрслъішънъ створнлъ естъ сждъ СП 75.9; кто въ^глдголетъ снлъі гыд. оѵрслъішднъі сътворнтъ ВЬСА ^вдлъі кго С 486.24. Срв. С 489.27. ; М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. акопсо, акопораг, еіаакопсо, елакоиш, [жакопсо, 1 цаѵбаѵсо. Вар. оуслъшдтн, о^слъншдтн, * оуслъншдт!. ! Нвб. услшпам, услшпвам остар. В А, Дюв, ' РРОДД. Срв. услушам [се] ОА, НГер, ДА. ' 0\рСМЬНкТН СА, 0\рСМѢНЪ СА, 0\рСМѢКШН СА св. Надсмея се, подиграя се. препо-снтъ же н проѵнн. нже бѣд^ж отъ дрневъі ^ълъіа вѣръі. пдѵе съврдтншд ■ цѣсдрѣ. н ндржгдвъше са кмочр н оѵрсмнілвъше са словесемъ кго. шнвдд-н эдъ^днъі С 192.18. Изч. С. Гр. риктррДш [вар. екрѵкпірі%со]. Вар. ОуСМНАТН СА. Неб. усмея [се] ОА, ВА, ЕтМл, БТР. оѵрсннйкнъ, -ъін прил. Кожен, който е от кожа. бѣ же нодиъ овлъѵеыъ влдсъі вельвжжді. і поѣсъ оѵрсннѣнъ о ѵрѣ-! слѣ^ъ его М Мк 1.6 А, СК, В. Изч. М, А, СК, Б. Гр. верратіѵо?. Вар. оѵсннѣнг, оусыіѣнъ. Нвб. 0. оѵрсонъ вж. вѵрсонъ. оѵрсоровъ прил. от МИ. оѵрсоровд вьсь. Гр. [д] ІброРос; [д к(Ь|дт|]. Усорова — име на селище в Исаврия. онн рѣшл (ЛКО вьсь вндвнд мърнцдктъ СА. ННОГО ІСОКГО ОТЪ ТОА вѣ- ръі слъішнмъ нмс-ыемь ынснТ. очрсоровѣ вьсн. по томоѵр жде пжтн сжштд С 46.7; н дошедъ оѵрсоровъі вьсн. н двнк точр а стддго ннсніл С 46.9-10; н тдко доврѣ Н ПрѢП°ДОБЬЫѢ кже рддн СЪПОВѢДДЫНК СЪКОЫЬѴД СТЪІН ннсні. очрсоровѣ свокн кмоѵр вьсн С 47.13; поѵрстнвъ очрво ІСЪ ВНДѢЫѢ прн^вдтн СТДДГО К0Ы0ЫД ЛЬСТНКч. ПрѣБЪІСТЪ оѵрсоровѣ вьсн. ынѴсоже нного рддн. ыъ оѵрвнтн стддго съ ынсніж кже н сътворн С 47.18. Изч. с. )\рспѣвдтн, ОѴрСПѢВЫтК, оѵрспѣвдкшн несв. Успявам, постигам, мльѵд же тоѵр лѣтъ шесть вьсего жнтньд ѵловѣ- ѴЬСКД ОТЪЛЖѴНВЪ СА. ГЛДГОЛДТН къ ВОГОѴр ЛКБА ВЪ МЛЬѴДЫНН. Н ОЧрМЬЫЪІН ^рдкъ. длъгъінмъ трьпѣынкмъ оѵн-штда ... вьсе спѣшеынк творд отъ СЛДВЪІ ВЪ СЛДВЖ. ОѴрСПѢВДТН БОЛЬШНН^Ъ желъыннм'. по двою же дьыьк нлн по трьрсъ С 289.6. оѵрспѣвътн връстовк. Израствам, достигам възраст, н ннк'тоже отъ ѵло- БѢІСЪ БА ВНДѢВЪ ЖНВЪ БЖДСТЪ. Т0Г0 ръдн очрво строіл. родн СА ^с пльтніж. н кже оѵрспѣвъктъ връстоіж по пльть-скочроѵрмоѵр. н СЬПрѢБЪІВААТЪ СЪ ѴЛКЪІ мсъі ѵловѣкъ ВАШте трнТ десдтъ лѣтъ С 11.5-6. Изч. С. Гр. 7ірокотпт Неб. Сре. успявам, успея ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оѵрспѣтн, оѵрспѣкк, оѵрспѣкшн се. 1. Успея в нещо, постигна нещо. вндѣ-въ же пндътъ ѣко ынѵесоже ые очрспѣ-дтъ. ыъ пъѵе ыдъвд въівддтъ. прнемъ водж очрмъі ржцѣ прѣдъ ндродомъ гда. ые повныеыъ есмъ отъ кръве сего прдвсдъыддго. въі оѵр^ьрнте М Мт 27. 24 3, А, СК; ніѵесоже очрспѣетъ врдгъ ыд ыь. Т йъ Бб^дкоыеыіѣ не прідожітъ о^ъдовнті его СП 88.23; поведъ къ сжднншточр прнвестн. н гддгодд нмъ. инѵЧоже ые оѵрспѣвъше пръвъіныъ вдшімъ пьрѣннкмъ. посдоѵршднте меые очрспѣуь 1090 0ѴрСПѢУ7 н пожьрѣте велнкочрочрмочр нрлклочр С 177.22; повелѣ кна^ь внтн кл жъ^лн-кмъ по ревромъ. н власѣномъ сочркномъ вьстнрлтн рлнъі КК>. Н N6 ОЧрсПѢ ннѵь-соже С 213.12; комнсе поѵто прнведе ВЪ ГрЛДЪ СНН. ПрЛВЬДНВЛЛГО СвГО МЖЖЛ ДЛ нъі погочрвнтъ. н тъі не очрспѣкшн ннѵсоже С 229.27-28; то слъішлвъшд ОНЪІ отндошд нъ ннѵ'тоже очрспѣшд С 374.2; тлко во н мно^н немнлостнвъіА ОБЪІКЛН СЖТЪ ТЬМНЪІ НЛрНЦЛТН. НЛ къін очрво очрспъ^ъ ДѢВЪСТЛ (!) КГДЛ невѣстьннкл не вндѣшд. н не тлъ-кнжвъша очрспѣшд С 374.29; то ннк'тоже нлсъ ые помнлочрктъ. тлмо лште н много пллѵемъ са ть, грѣ^ъі. н нже скврьнлвъі рн^ъі нмъі ннѵ'тоже очрспѣ С 378.15; тън вь своен плматн бжсьнѣн съдръжншн в'сѣ^ъ дѣлесл. н словесл н мънсл(.) еже естъ к'то ѵ'то нлсъ очрспѣлъ вь в'се жнтье свое н с'творнлъ Р VII 4.19. 2. Помогна, принеса полза някому, ллеалндре пожьрн. длже не вждешн въ сковрлдѣ. н ннѴтоже тн очрспѣктъ кгоже тъі ѵьтешн урнстосл С 157.21; лн'тонннъ реѵе дл въвръженъ вждетъ въ ско-врлдж. дл внждж ѵ'то юмочр очрспѣктъ рлспдтъін н очрмърън С 157.27-28; тъгдл рл^очрмѣ грѣ^ъ. ѵто очрво отъ сего рл^очрмѣіж. клко кгдл лѣннмъ сд. ннѵъсоже нлмъ кл^лннк очрспѣктъ. нъ КГДЛ ТЪШТНМЪ СА. н слмн о севѣ подвн-жемъ са нл довро С 415.1. 3. Прен. За нощ, ден-преваля, измина, нофъ очрспѣ. л дънъ прнвлнжн са Е 5а 14. очрспѣтн пжтн. Гр. біерхораі цер ос -п тп<; обон. Измина, извървя [много] път. Тлкчѵвъ же нмъ са пжтн ведж-штллго въ мнръ. шъстнкл дръжллше СА. н очрспѣвъ пжтн н млло съврлтнвъ са. оврѣте гровъ ветър<ъ подоволнѵьнъ пештеръ С 527.23. Пзч. М, 3, А, СК, Е, СП, С, Р. Гр. бкреХесо, бѵ(ѵг|-рі, аѵом, ярокбптсо. Нвб. успея, успявам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оѵрспѣ^ъ, -л м. Полза, облага, изгода успех, ^однвъшнн же н вндѣвъшнь достонновѣрьннн отьцн. тн СЪПОВѢ-ДЛША нлмъ очрспѣ^л рлдн. вогочр ж< подовллтъ сллвл дръжлвл. н поклл-нглннк съ ве^нлѵдльнъінмъ отьцемъ С 168.20-21; тѣло очрво свок нл сннен-скжнк горж прннесъ. л дочршж но невесъскжнъ. клкоже мьН>в н отъ тогс слмого мѣстл. велнк" нъ невнднмочр-очрмочр. очрпрлвькннк н очрспѣуъ прно-Брѣстн помъклнвъ. н точр ЖНВЪІ велико съмѣреннк прннм’ С 273.8; тлко во н мно^н немнлостнвъід ОБЪІКЛН сжтъ тьмнъі нлрнцлтн. нл къін очрво очрспѣ^ъ дѣвъстл (!) кгдл невѣстьннкл не вндѣша С 374.27-28; того рлдн елов’ НЪ1 кстъ вогъ дллъ н ржцѣ н НО^Ѣ. н тѣлесьнжіж моштъ. н очрмъ н съмъі-слъ. дл вьсе то нл нлше съплсеннк. н N0 въскрлніІНн^ъ очрспѣр<ъ прннесѣмъ С 379.7; клл во пол"ь^ѣ еже вѣдѣтн. о в^ѣ прлвліл очрѵенніл доврѣ. л влждъ дѣлтн срлмьнѣ котерън же плкъі очрспѣрсъ цѣломждровлтн доврт уочрловлтн же неѵестьнѣ XIIВб 14. ве^ очрспѣрсл. Гр. аѵбѵгітос;. Без полза; безполезен, то лн прѣмѣ-ночркшн мн протнвж вжнкмъ длром'. нъ ве^ъ очрспѣул тевѣ дл вждетъ овѣтъ твон С 50.12. ыл оѵрспѣ^ъ въітн [въівлтн]. Гр. софе^ёсо, ёкоофеѴгі? каОісттараѵ, лрдс оІкоборт|ѵ оиѵтеѵѵсо. Полезен съм някому, тъгдл плкъі гллголлстл мн. вьнндн вь тѣло свок. лште то ведевѣ та отъ(Лвдочр та вь^ведоуовѣ. дл очрво вьнндн дл н ннѣмъ нл очрспѣул БЖ-дешн. о ННуъже съгрѣшнлъ ксн н прнд С 167.30-168.1; рекж же о поспѣшеннУ мнлостьнѣѣмь. н кже вьсѣмъ нмже можемь. влнжнкочрмочр нл очрспѣ^ъ въітн. поьГеже не ль^ѣ съплстн са ннлко С 370.15-16; (лжо нмѣнннмъ въівлл-тъ. л (лже по семъ н к тъмъ, нже нн воглтьствомъ нн словомъ. нн ^лстж-помъ нн ннѣмь ннѵнмже нл очрепъ^г 1091 БЛНЖЬНК0\рМ0\р БЪІТН ^ОТАТЪ. N1 ВЬСС кръижштемъ. то поѵ'то оѵрво та прнтѵА црѣ С 376.19-20; на вьсѣко врѣМА довро Н СЪПАСНО ПОКААННК. ДрЪЖА-ШТННМЪ СА КГО. ВЬ СНА же ПАѴв АДѴЬ- бънъіа дьнн. на очрспѣ^т. въіваатъ вьсѣмъ ѵловѣкомь. текжштнѴмъ на ржцѣ кмоѵр С 390.6-7; да дастъ благодѣть слъішаштнУмъ. Н ТО ДА вѣштактъ кже на оѵрспѣ^г кстъ слъішаштннмъ С 497.23-24. [не] на оѵрспѣ^ъ сын. Гр. о [отж] шсреХйѵ. Този, който е безполезен, от когото няма полза, сьдс- же н ие на оѵрспѣ^ъ СЖШТАГЛ. Н ОБНЛЬНѢ трѣ-БОЧрКБШТННМЪ СЖШТАІА НСТЬШТМЛч-ШТ0\р (!). НМѢА^Ж БО МАСЛО N6 ОБНЛЬНО же тѣмже н мжѵатъ са С 370.25. овьціакго рлдн оѵрспѣ^л. Гр. КОІѴСО-феХйд. За обща полза, н нл подь^ж овьштітк вьсе творншА. того рлдн НСБО ПрНАША. НѢСТЪ БО ННѴ'Т0Ж6 тлко воѵр ЛЮБО. (ДК0Ж6 КЖО 0БЬШТА'Г0 рлдн очрспѣ^А жнтн С 379.2-3. С, X. Гр. МфЕХеіа, офеХос, оѵгісгіс, кербоі;. Нвб. успех ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оѵрспѣшеньк, -(А ср. Полза, облага. рлспр°стрѣтб очрво М0Д7Б ВЪІ СА ВАША 0\рМЪІ. Н СЬ ТН^ОСТНБЪ прннмѣте ^0\рДАА М0(А СДОВССА. ДА МАДО ѴТО ОТЬ М^Ъ оѵрспѣшеныА прннмете С 498.22. Изч. С. Гр. шфеХеш. Нвб. Срв. успешност ж. оуспѣшьнъ, -ъін прил. 1. Полезен, който принася полза, не во бѣ ннкокже эднстосомъ въівакмок дѣдо. КЖв Н N6 НМѢАШО ТАННААГО ѴДОВѢКЪ ДѢХЬМА ТВОрНМАА БЪШЪКБ ВО ННК- дноже вѣ оть ьГего. сътворено дѣдо. кже нѣстъ дѣдо очрспѣшъно. нн кдно кже ие вьпні&ше нетния; С 346.9; посдочр- ШАН СОДОМОНА ВЪ МЖДрОСТе^Ъ ГДАГО- Хжшта. ве^очрмьдк въ смѣсѣ творншн ^ъдо, о доврѣѣмъ же смѣсѣ н оѵрспѣ- ШЬНѢѢМЬ. ПОСДОѴрШАН ѴіАКОВА ГДАГО- д"жшта. вьсего ддрд ыеѵьстнвА не ОЧ^СрЬАЬЫТ. прнТметъ С 356.26-27; не во нд ^вадж НАМЪ СЛОВО Н НА БДАГОДАрЬСТВНК ТЪ- ѵыя; трѣвѣ. ыт. н ыа очрѵеннк о\рспѣ-шеыо н на оѵртѣшеннк. дште ыа то съ- ТВОрНМЪ ВДАДЪІКЪІ ПОДрАЖАДН Б7БД6МЪ С 379.9. // Прен. Светъл, свят. по ^Аповъдемъ БЖНІАМЪ жнтнк прѣпро-ВОДНВЪША. ВОКВАВЪШе на доѵршепд-ГОЧрБЬНЪІА КОѴрМНрА. ЦѢДЬБЬНЯчІЯ; Н ЖНТНК оѵрспѣшьыжкв ПАМАТЬ ОСТАВН- ша С 542.19-20. 2. Като същ. оѵрспѣшьно ср. ед. Гр. то сгбрфоэѵоѵ. Превъзходство, успех, наѵа же вок- ВОДА ГДАГОДАТН НМЪ. КЖ6 ОѴрСПѢШЬНО ВАМЪ ВЪ рАТб^Ъ ПОКА^АСТе. Н ДОБЬКСТЬ дроѵржныѣ СВОКН. П0КАЖАТ6 н нъіьГѣ кд-ыогдаськ ВАше. н покорите са вькочрпѣ ідрочр ^Акоыоѵр С 69.19-20. Изч. С. І)з. шфе)а|ю^, ёлшфеХй^, ХгкптеХді;. Вар. О^СПѢШСЫЪ, о^спѣшгнъ. Неб. успешен ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ОѴрсрАМДНсТН СА, ОѴрСрАМДІАІЖ СА, ОЧрСрА-мдіакшн са несв. и се. Засрамвам се, изпитвам срам. посдѣдь же посъ-ДА КЪ ЫНМЪ СНЪ СВОН ГДА. ОЧрСрА- мдѣкѵгъ са сыа моего М Мт 21.37 З1, А, Б\ реѵе же гь вныогрАДА. ѵъто сътворвк ПОСЪДИч СНЪ МОН ВЪ^Д"КБД“еНЪ1. негъдн сего вндъвъше очрсрАмдъявтъ са М Лк 20.13 3; оѵрсрдмыднте са ѴАДА СТОѴрДОВЪНАНС. ВЪ I БО ВЪСЪНН сжште нъі цѣдомждрънъіА вѣшенъі мьннте С 116.14; да постъідатъ са н ПОСрАМЫАІгКТЪ СА НСКЖШТНН ДША МОКА. ДА ВЪ^ВрАТАТЪ СА ВЪСПАТЬ. Н ОЧрСрАМЫАКБТЪ СА ^ОТАШТНН МЬНѢ ^ъдочр С 118.15; комнсъ реѵе поѵтн сн стлрость Н 0\рсрАМЬ1АН СА СѢДНЫЪ СВОНМЪ С 227.8-9. Изч. М, 3, А, Б, С. Гр. ёѵтреяораі, аісхѵѵоцаі, катаіахёѵоііаі, аібеораі. Вар. о^срдм^лтн СА, О^фАМЛѢТН СА. Неб. Сре. усрамявам се, усрамям се, осрамвам се диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵрсрьдьнъ, -ЪІН прил. Усърден, ревностен, да прннмемъ вѣѵьнъін О^СрЬАЬГС 1092 жнвотъ. ілкоже н отьцн нлшн. н СТрЛСТОТрЬПЦН Н МЖѴСННЦН ПрНАШД. ТЛКОЖДС Жб Н ТН МЖѴ6ННЦН ВНДѢВЪШС СВАТЛІЛ Тѵонж Н ВЛрЛ^НСНѴОНЛ. н очрсрь-ДЬЫѢНШН БЪІВЪШС О прншьствнн (€1. ТЛК0ЖД6 Н ШО ПООЧрѴЛЛ^Ж СВДТЛІЛ С 256.5-6. Изч. С. Гр. лрбтТорсх;. Нвб. усръден остар. и диал., усърден ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрсрьдью, -(А ср. Усърдие, старание, прилежание. ыс- юльмл лн лгг^елъ гл вьседръжнтеліл юсмъ л^ъ. то того рлдн ВѢДѢ. Н ТОГДЛ БО ГОСПОДЬ МА БѢ ПОСЪЛЛЛЪ К Т6БѢ. нскочрснтн очрсрьдню твои:-, лште очрво ѴЛОВѢКОЛЮБЬЫѢ. Л Н6 ѴЛОВѢКОМЪ творншн ВНДѢТН мнлость своич С 122.25; въшедъ жо сватъін ОТЬЦЪ НЛШЪ ВЬ ІСЛѢТЬ. Н ВНДѢВЪ (Ж Бб^МЛЬВЬНЖ. ГОДѢ юмочр БЪІСТЪ. Н СѢДО вь ьГен съ многомъ очрерьднюмъ С 204.26. съ очрерьдьюмь. Гр. проОнцсод, рета лротінріад. Охотно, с готовност, с желание, н^ъ^оддште ^ъвлннн къждо н своюго домочр. ВѢДАТЪ Н^ВѢ-стьыѣ ілко нджтъ нл веселню. н съ очрерьднюмъ нл пнръ ПрН^ОДАТЪ С 267.7-8; потом жо постлвн н вллже-нъін елвл. соклѵннк. влрнтн н слочржнтн врлтнн вьсон. прннмъ же слочржъвж тж съ очрерьднюмъ н съ рлдостнюв. слочр-жллшо вьсѣмъ отьцьмъ С 284.9; онн же слъішлвъше то н прнлеж'но проеллвн-въше вл. нм'же съ очрерьднюмъ прндтн сточрочрмочр вленлеочр мжѵеныл вѣньць. нсповъдлныемъ о р<съ С 538.13. Изч. С. Гр. крбОеаі^, тсроіЗиріа. Вар. оѵрсрьдшс. Нвб. усърдие ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрстл, очрстъ ср. тн. 1. Уста. іштадьѣ е^ндъновл клко можете довро гллтн ^ълн сжфе отъ н^бъітъкл во ердцочр очрстл глГжтъ М Мт 12.34 3, А, СК; не ю лн рл^очрмѣвллте. ъко вьсъко сжс вър<однтъ въ очрстл. въ ѵрѣво ВЪМѢ-фЛЛТЪ СА. I лфедрономъ нс^однтъ М Мт 15.17 3; I вьсн съвѣдѣтсльство- влша емочр. I днвлѣл^ж са о словесе^' вллгодлтн. нср^одАштннр^ъ н^ очрст' его М Лк 4.22 А, СК; \ очрстъ млл дыюѵь съсжфнрсъ съвръшілъ есі ^вл лж. врлгъ твоі^ъ рлді. дл рл^дрочршш врлгл I местымкл СП 8.3. Срв. К 1( 21; С 320.24-25; С 331.5; въсі відьч. штеі міа пороглшьх (!) мі ска. н гллшь очрстъі СВОІМІ ПОКЪІВЛШКА ГЛЛВЛМІ СІ 21.8; вже очрслъіші молітвж моіж въочрші глъі очрстъ М0|^г СП 53.4; і прѣврѣждж въ рѣснотѣ моеі. неж оскврънж ^лвѣтл моего. Т нс^одіашті);' отъ очрстъ мон^ъ не отъвръгж сіа СІ 88.35; прн^ьрн нл нъі. і нл рлвл твоег сего. прнведенллго къ тевѣ. въ дом7 ОЦЛ ТВОбГО. ДрЪЖАфЛЛГО врѣдг. волѣ^ньнъі въ очрстѣ^ъ СЕ 28а 19 тъі влко гь рлѵн нъінѣ прнкръіті грѣр(ъ моіа. і прнкАТН словесл моѣ. от: очрстъ мон^ъ грѣшънъі^ъ СЕ 39а 6 сего рлдн во і плвелъ очрѵітъ гла ВЬСѢКО СЛОВО СМрЬДА. I^ очрстъ ВЛШІ^-. дл не іс^одітъ К 4а 6—7; ѵѵ сквръннъ (!) глл. ѵо дръ^ость весточрдънл. клко і; очрстъ іспочрстн гллсъ. КЛКО КА^ЪІК'; подвіжл К 4а 20; много во бѣсовлнж юже отъ теве томьюнню въвръже та в: ^очрлж. лггелл во югоже посълл гь Тс н въ. ^лгрлдн (!) очрстл плѣжжштн'і);г‘ С 1.8; повслѣша прннестн олово і рлстопнвъше въ^лнлтн нл оѵн. н В7 но^дрн юмочр ВЪЛНІЛТН н въ очрстл Н В7 очршн С 264.23; молнтвж жс- нлд (Гнм7 сътворнвъ. н отъ млслл клнднлънллг ВЬ^ЪМЪ. ВЪ очрстл Л6ЖАШТЛЛГ0 прьстъ ВЪЛОЖНВЪ СВОА. Н А^ЪІКЪ Н ПрОѴА/! ѵдстн очрстъ помл^лвъ. глл к (Гемочр ( 562.16, 17; ѣко не ѵліа словл въ^длті вь дьнь сждьнъь ѣкоже глТ гь вжсь-НЪІМН свонмі очрстън ѢКО н о прл^дьні словесн СЛОВО ВЬ^ДЛДАТЪ ѵцн вь дьні онъ дл лфс- о словссе^ъ сжтъ сіцевл'1 неосллвьнл Р II 3.3. // Образно. дл н< потопітъ мсне вочррѣ водьнлѣ. н пожъретъ мс-не глжбінл. ні съведетъ і мьнѣ ровьнікъ очрстъ своі^ъ СП 68.16 1093 ОЧрСТА... ПОЛОЖІІША НА ЫБСІ ОЧрСТА СБОЪ. I ІА^ЪІКЪ і^ъ пръідс- по ^емлі СП 72.9; тогда ІСПЛЬНКчТЪ СІА рАДОСТІ ОЧрСТА НАША. У ід^къ нашь веселнъ СП 125.2; послоѵр- ШАН ВО. ПАТрНАр^А НІЛКОВА ГЛАГ0Л"Ж- штл, сьнесетс- стАрость моіж сь гкѵалніж ВЪ АДЪ. ПрОрОКА же ПАІСЪІ. ^ННЖ АДЪ очрстъі свонми С 487.21; тевъ надъ- (ЖШТС СА ГфН^АЖДАКМЪ. велншн ВЛА-дъіко да вь^несемъ очрстъ нашн^ъ ВрАТА. ГЛЖС ТЪІ кдннъ сътворнлъ ксн. БЪ^ОДНШН ѴЛОВЪКОЛГСБЬСТВОМЪ ІАКОЖС- вѣ С 507.7. 2. Устни, съсждъ же стоъше плънъ оц'та. онн же нсплъньшс-гжвж оцьта. на ѵсопъ въгне^ъше. прндѣшд къ очрстомъ его М Йо 19.29 3, А\ БЛАЖ6НН во мъі въроіж вндъ-вьшен ые внднмлТо. влАженнн мъі ПрА^ДЬНЬСТВОЧрНЪШТб ^ЬрАШТНН кго. н ОѴНМА ПрННОСАШТб. н очрстъі ЛОБЪІ^АІЖ-ште. н ^жвъі глджштс- С 506.15; прьстъі СВОА очркръпнвъ. ПрАВЬДЬНЪІН ^НАМбНННМЪ кръстънъінмъ. Н ТЪІА въложн въ очршн стрлжджштлТо. н АБНК сътворн ПрОСЛЪІШАТН ГЛОЧр^ОЧр-очрмочр. н пръмннжвъ ісъ очрстомъ. н ТѢМЪ жде оврА^омъ кръстънъінмъ сътворнвъ отвръ^е кмочр очрстА С 552.30. 3.Прен. Дума, реч, слово. рА^оѵрмъвъ же лрнн (АКО ОСТА въ отължѵеннн. НАѴА о кочрпьнъ сжшть-НѢН. н СТѢН (!) тронцн. въсждочр въ АлезАнДрнн ^очрльнъі оѵрстъі н^носнтн. н БОЖЬСТВЪНА' ПНСАННІА ОТВрЬНЬ кръѵ'млглвАтн С 188.3; глагол"а про-рокъ. нже гръ^А не сътв°рн. нн оврътс-са льсть въ оѵрстѣ^ъ іего С 433.23. 4. Прен. Говорител, водач, стъін же мжѵеннкъ терентнн. очрстА вьсъ^ъ реѵе. АШТ6 БЪІ ВѢДѢЛЪ КНА^Ъ СНЛЖ рАСПА-ТААГО. ТО ОСТАВНЛЪ БЪІ КОЧрМНрЪСКЖІЖ сочрктънжіж льсть С 175.30. 5. Животинска уста, паст. спі мьх отъ очрстъ лъвовъ. і отъ рогъ інорожъ съмъренъе мое СП 21.22. Срв. СЕ 85а 14; влаго-словыж та ыцъ грѣшънън АЛбЗАНДрЪ. ілко сътворн ѴОЧрДОСА 0 рАБЪ свокмъ ДАНННЛЪ. ^АГрАДН ОЧрСТА ЛЬВ°ВН. Н съкрочршн вьсж протнвънъінѵъ снлж С 158.9. ^лтворнтн очрстА кого. Гр. фіроСО. Затворя устата на някого, заставя някого да млъкне, овлнѵеннн же снце нерА^очрмьннѵьнъін съпаса НАшего БОГОМЬ. ПрѢМЛЬКОША ОТЪ ПЬрЪННГА. ^Атвореномъ въівъшемъ очрстомъ н^ъ нстнноіж. ннн же потръгнжвъше ве^очрмннч съмъіслъ С 331.19-20. н^ кдннъ^ъ о^стъ, іедннѣмн очрстъі. Гр. ёі; ёѵод оторатод. Единогласно, единодушно, саъішавъшс же се до-влнн воннн. н по нстннѣ дѣлАтеХе ^вн АКЪІ Н^Ъ КДННѢ^Ъ очрстъ. н іедннъмъ гласомъ рѣША С 59.20; стнТ же отъ- ПАДЪШб рѢША. ІАКО Н^Ъ КДІНѢ^Ъ оѵрстъ гласомъ велнкмъ С 76.26-27; въ^ьрѣвъше же сватнн на нево. ілко еднѣмн оѵрстъі рѣША С 179.3. ова^атн оѵрстА своіа. Гр. /аХіѵбю то атора рои. Затворя си устата, млъкна, львн во даннѴла ннѵсоже не вндъвъше ^НАменніА. нъ мжжа вндъвъше н довростн іего. поѵътъше очрстА СВОІА ОБА^АША С 386.2-3. отврь^Атн оѵрстА. Гр. аѵоіусо то ато-ра. а) Говоря, мога да говоря, ьръ же ъко слочр^ъ не слъіша^ъ, У ъко нъмь не отвръ^АіА очрстъ своірсъ СП 37.14. Срв. СЕ 76Ъ 10. 6) Връщам способността на някого да говори, словомъ вожнкмъ отвръ^Алтъ оѵрстл С 277.15. отвръстн оѵрстл комоѵр. Възвърна говора на някого, н тъмъ жде оврл-^омъ кръстънъінмъ сътворнвъ отвръ^е кмочр очрстл С 553.1. отвръстн очрстл СВ01А. Гр. аѵоіусо то отбра роч. Отворя уста, заговоря, і ОТВрЪ^Ъ ОЧрСТА СВОЪ ОѴрѴААШе ІА ГЛА 3 Мт 5.2 А, СК; да съводетъ (!) са реѵеное пркмь гліжштемь. отвръ^ж въ ПрНТЪѴАр<Ъ ОЧрСТА МОЪ. ОТЪКрЪНЖ съкръвенАА. отъ съложеннъ вьсего мнрА М Мт 13.35 3. Срв. СП 77.2; онъ-мъ^ъ У не отвръсъ очрстъ моі^ъ ъко тъі очрстлвнтн 1094 очрстлвнт створн. чѵтъімі отъ мне рлнъі твом» СП 38.10; онъ же ісъ ьГемочр покл|Гѣіж лн са нлшемочр ^лконочр. нлн ні. н реѵе слочргл не вѣдѣ гн. онъ же отвр^ъ очрстл своіл н реѵе тлко С 59.6-7; лвню же юдннъ отъ юленню отвръ^ъ очрстл своіл реѵе. ѵловъѴскомъ гллсомъ С 224.4. отвръстн очрстл своіл нл кого. Гр. аѵоі-усо то атоца цоп ёпі гіѵа. Започна да говоря против някого, да хуля. ЧѴВІДЖ ММ. ТОЛЪЦІ МНОЗІ, ІОНЪЦІ точр-ѴЪНІ ОДрЪЖЛШІА МІА. ЧѴТВрѢСЫЧ НЛ МІА очрстл СВОѢ ѢІСО ЛОВЪ ВЪС^ЪІШТЛІА I рисліА СП 21.14. рлшнрнтн оѵрстл своіл нл кого. Гр. пЫ-тбѵсо тб сгсоца цоп ікі тіѵа. Отворя уста против някого, започна да говоря против някого. рлшнрншіА НЛ М1А очрстл СВОѢ. рѣШІА БЛЛГО ЖО вллго жо вндѣсто оѵн нлші СП 34.21. съволтнтн очрстл. Гр. бшотрефш тб отора. Отклоня се от истината, заговоря неистини, [из]кривя си устата, лшто и въ желътвж въплде-шн. влюдн дл тн N0 съврлтнтъ очрстъ ПОѴЛЛЬНОІС МЖѴОННІО. нъ ДЛ гллгол'ошн лкъі $ С 382.28. очрстъі къ очрстомъ. Гр. отбра катбс отбра. Лице в лице; лично. н очрстъі къ очрстомъ РЛЛГОЛЛЛШО. 1АК0Ж0 дрочргъ къ свокмочр дрочргочр С 383.27-28. М, 3, А, СК, ЗП, СП, СЕ, К, С, Р, X. Гр. отбра, [тЬс] хе(Хгі, Хбіриу^. Вар. кстл, Нвб. уста ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. очрстлвнтн, очрстлвлкк, очрстлвншн св. 1. Установя, определя, утвърдя. НЪІНІЛ очрво ВЪІ СЛЛВЪНЪІА СЖДНА. N0 подобл’тъ въі ^емънллго цъслрл воглтн са. нъ оыого ... нже положн прѣдѣлъі н очрстлвн ѵлсъі С 257.30; не лѣть тн юстъ очрже въ^лювьюне, ве^ъ очрдръ-ЖЛНЫЛ жнтн. нъ очрстлвн севъ ^лконъ н прлвнло. дл вь мѣрж вьсе творншн С 496.30. 2. Разпоредя, наредя, заповядам. н рлвъ юстъ огНЪ влшъ ѵло-ВѢКОМЪ, вол“ьшннмъ н сътворнвъ- шннмъ н. тлко очрстлвнвъшочр нлм ілкоже очрво непрлвъдъно юстъ юже но» днтн нлсъ дл поклоннмъ са слочржъв мнрл сего С 262.8-9. 3. Прекратс| преустановя, сложа край на нещ'; I ДЛЖДН НЛМЪ СТЪ1Н(Ж ТВ0(Ж. слъішлт ' въ стрлсъ твоемь. і н^влвн нъі от| в'сего темънл н ноіцьнллго стрлст<| тръпнъ. очрстлвн очрстръвеннѣ стрлсті', очрглсн тѣлесъное рлждеженне СЕ 38 4; н велнкъін^ъ вѣтръ вѣлнню,, ] матсжа велнкъі. дочр^омъ рЖК7' очрстлвнвъшА н томочр вѣръі не А^ОМ! нъ гллголлл^ж ѵто сътворнмъ ( 388.7; вогъ во своіего сн съінл почрстн . ДЛ ПОДЪ^ЛКОНЪНЪІА нскочрпнтъ. I слмого поквнтъ ^ЛКОНЛ. НЪ ДЛ ннктож не гллгол'етъ ілко сего дълмл ^лкон’, очрпрл^нн. С0Г0 ДѢЛМЛ н очрстлвн ( 416.27; нъ н нл крьстъ повѣшснѵ БЪІВЪ. вол'ьшл дълл н множлнян ѵочрдосл ПОКЛ^ЛЛЪ. ДЛ П0НѢ ТЛЮ очрстлвитъ вомрь^ькъін^ъ ненстовь-ство, дл нс нмъіжтъ вннъі невѣрыл С 482.7-8; длъжънъ съі мьштенни МЛЛОВрѢМСНЬНО ВЪСПрНАТН, нъ очрстлвн очрстръмькнье то. дл нс вь^мь^дыо трочрднллго, рск’ше црьствніл въѵь-нллго лншншн са С 558.11. // Спра,' задържа, мою ровро нцълнло кстъ. волъ^нь твоюго реврл. мон сънъ н^ведстъ ТА отъ съмрьтьнллго сънл. мою копню очрстлвнло юстъ. оврлштлвв-штее (!) са нл та копью С 469.29. // Успокоя, умиря. Н СВОЮ ѴАД0 ВНДА-ШТН ПЛЛѴЖШТС, н подлджштж съсъ. дл не нлдон дѣтнштл. нъ дл отъ пллѵл очрстлвнтъ С 384.22. // Обуздая, усмиря, укротя, ѵасто очрѵеннк-мъ прннмъ са. сего дълл (!) ѵасто мъіюмъ словесъі. дл въі^омъ овАштре-нню гнѣвл. потъштнлн н очрстлвнлн. дл ѵнстъ вждет' гнѣвл къ молнтвѣ прн^одАН С 407.3; се во н льстьцл н нлрнѵжтъ. н нс млъѵатъ тн того. се же покл^лютъ н онъ^ъ вочрюстъ. н сн^ъ ве^ьловънъін н люваштнн нстннж »чрСТАВЛ"СНЬ.ГС 1095 ОЧрСТАВЪ оврА^ъ. поьГЬже нн съмрьтніж гнѣва очрстлвншд С 440.18. очрстдвнтн н еѵрстрьмнтн. Гр. кріѵсо. Постановя и разпоредя, пакъі же онъмъ м°лАште са кмочр. ономочр ГЛАГОЛ*ЖШТОЧр кмочр. ТАКО ОЧрсТАВН^ОМЪ н очрстръмн^омъ. Н МНОГО ОБЛНѴАА н^ъ. Н 0 БЖДЖШТНН^Ъ СЪПОВѢДАА НМЪ С 130.23-24. оѵрстАвнтн ОЧрСТАВЪ вѣръі. Гр. Ор{^С0 пері тг|5 пштесоі;. За християнската вяра - установя правилата й, определя устава й. отъвръгъшемъ СА ПрАВЪІА ВѣрЪІ. очртврьднвъшс ЖС иніЛнскжіж ‘™'т прдвжіж ВѢрЖ КОѴП'НО. Н ТН ОЧрСТАВНШД ОЧрсТАВ1 ВЪрЪІ С 202.8. ОѴСТАВЪ ОѴрСТАВНТНі Гр. броѵ ёкферш. Издам нареждане, разпоредя. ТЪГДА ОЧрБО ОЧрСТАВЪ ОЧрСТАВНША ДА Н КЪСНАТННГѣ ГрАДА ОПНСКОЧрПЪ, ТО ЖДО СТАрѢНШННЪСТВО ДА НМАТЪ Н ТЖ ЖДО ѵьсть С 202.22-23. СЕ, С. Гр. оЛХйоош, тУОтщі, крУѵю, 6р{?со, лабш, катапабш, гатосаіу&ш, ксхтруёш, Уоттіці, катаотЛ.Хоцаі, йкрідці, тйоосо, Нвб. устапп остар. ВА. 0\рСТАВНТН СА, ОѴрСТАВЛНЪ СА, ОЧрСТАВНШН са св. Успокоя се; дойда на себѳ си. ВЪСТАНѢТА глагоХа н поканта са, н гръсн ВАЮ ОСТАВЫАІЖТЪ СА. Н ІАКО ОЧрсТАВНВЪША СА ВЪСТАСТА СЪ ПЪВА- нннмъ С 211.13. Изч. с. Нвб. 0. очрстАВЛленьк, -іа ср. Устав, правило; символ, вьсемочр подъ сльньцочр ЖНВЖШТНТм’. Вѣръыъінмъ ПрѢДАША. ПОВѢДАВЪШНН КОНЬСТАТННОЧр ЦѢСАрОѴр. ТАКОЖДО ВѢрОВАТН. АКЪІ СЪСТОЛЬННКОЧр сжштоѵр очрстАвькнню прлвъіА вѣръі. НЖ6 прннмъ н ВѢрОВАВЪ. ОТЪ ВОГА ВЪІТН ВѢрЪНОЧрОЧрМОЧр ПрѢДАННК. н ѵнстн н прннмАтн С 189.21. Изч. С. Гр. ёрод. Вар, оѵрстлвысннк, Неб. уставление остар. ВА. Сре. устано-вление, [по]становление. ОЧрСТАВЛНЧТН, ОЧрСТАВЛНчБК, ОЧрсТАВЛІАКШН несв. Премахвам, прекратявам, преустановявам, мьыѣ не вѣрочрн нъ СВОНМА ОѴНМА, ВНЖДЪ СЖШТНН СЪБОрЪ Н ПрѢСТАЫН ІСЪ НАМЬ ОЧрСТАВЫЛА ДЬНЬ крьстьнъін. н вьсн весолнмъ са С 430. 26. Изч. С. Гр, ёрі^со. Вар. оѵстлвыьтн, Нѳб. Срв. [пре]уотановявам. очрстдвъ, -а м. 1. Устав, сбор от правила; правилник. СТрОАШТННМЪ ово ІЖ N0 ДАДЪІ ЛѢПААГО ТВОрНТН ПрОМЪІ-ШЛІАІА. Н СТрОІА ЦрЪКЪВЪНЪІ^Ъ ПОТрѢ-ВЪ. пріНВѢГАІЖШТАА ЖО КЪ ОЧрСТАВОМЪ, тоа съ ночрждеіж отътръ^АА. н очрстА-ВОМЪ ОЧрТВрьЖДОНОК рА^АрАА. Н МНОГА-ШТН МОЛНМЪ. Н СЛОВОСЪІ ВОЖНН ТѢ- шнмъ С 281.27-28, 29; н поштеннк НАШС Н ОЧрДрЬЖАНЬК ДОЧр^ОВЬНО ВЖДН, ^аИЪжо н оржжьк НАШО ВЬ (Лжо НЪ1 овльклъ владъіка. дочр^овьно кстъ. ДА НМАТЪ очрво Н ОКО ОЧрСТАВЪ Н МѣрЖ, ДА НО В0^ ОЧрМА НАСКАѴОТЪ НА ВЬСС КЖС вндитъ С 497.14. // Установен ред, правило; закон, ацк которААГО цркъі ОТЪЛЖѴАОТЪ ВЪ МАЛО ВрѢМА. ВЬНѢ СТОѢТН. ТАКЪ ВО ОЧрСТАВЪ ОСТЪ. ОТЪ ВА ПДЪДАНЪ ОН. I ОТЪ СТЪІ^Ъ АПЛЪ. н отъ п^ввнъі^ъ оць СЕ 69а 8; прншодъ- ШОМЪ ЖО НМЪ НА МѢСТО. ГЛАГОЛА НМЪ стъін. покорнсто лн са очрво по очрстАвочр ВАШОМОЧр, сътворите ОБѢТЪ ВАШЪ С 32.22-23. // Принцип, нъ овАѵе ^ълъ ЛКБОПЬрНВА БЪІВАКТЪ Н ВС СТОЧрДА. Н весловънъінмн наѵннактъ. н до тре-тніаго дьне повелъшд очртврьднтн. акъі о очрстАвър^ъ воржште СА. Н р^ОТА-ште ПОКА^АТН. Н прѣдъ СНМЪ ЛЬСТЬЦА СЖШТА. Н ДО ГрОБА ^ЪЛЬ ПрОДЛЪЖАНКТЪ С 443.18. 2. Нареждане, разпореждане, заповед, стъін же вжнн КОНОНЪ. рА^ОЧрМѢВЪ ІАІСО ОТЪѴААШД КГО. ілко не могжшточр кмочр сего очрстАВА СЪКОНЬѴАТН. подвнже СА ПАѴе. н кдннъ молнтвж творА гллголААше С 31.13; нъ очрѵж лн^о мѣръі не въітн. н МНОГЖІЖ пнштж отъврѣштн. ДА не очрстлвьыъ 1096 оѵрстога/г мърж пръмнночріжштс-. погочрвнмъ дочршевьнлго съдрлвніл. не вь сллсть во очрже тъ прннметъ. пръмннжвъ потръвьнъіА очрстлвъі. н се плѵе въ нстннж сьвъдатъ С 494.30; тъмже н плчрлъ тъ поллгла очрстлвъ вештн. непослгъшніл во пеѵетъ са о гн С 375.26. 3. Обикн. тн. Учение, възгледи; основни положения, н нже о въръ юго трочрдъь АЖ6 ПОКЛ^Л нл орнгепл. н нл -е-еодчѵрл момсочрюстнТсклл-ро. оѵрстлвъі же н ^лстжпьннкъь н гоНе-НН1Л ІЛЖС ПрНА. по вллговъштенню ТЪ. лпостольскъіа очрстлвъі. нъ сего ННѢМЬ СЪПНСЛІЖШТННМЪ, ОСТЛВЫЖ СЪПОВЪ- длтн доврѣ во вндъ С 301.29, 302.1. ве^ очрстлвл. Гр. абрістто?. Необоснован, неоснователен, лштн сь не въілъ ^ълодън. то не бъі^омъі тн юго пръ-дллн. велнкъ дълъ очркл^ъ. ве^ъ очрстлвл отьвътъ. повъждъ ^ьль. н не творн лжкъ послочршннкомъ С 433.3. [покорнтн са] очрстлвомъ. Гр. атоі%есо [та]. Подчиня се на закона [канона]. н рс-ѵе нмъ. нже очрво реѵетъ лъже-нменънън вогъ покорите лн са юмочр. н вьсн очрстлвомъ вь^ьпнша. очрвѣрншА же юго о семь С 33.8. по очрстлвочр. Гр. агпщ-бсос;. Както се полага, според установения ред. плмать юго по ВЬСЛ ЛЪТЛ ТВОрАШТб. прл^дьннкъ велнкъ нмжтъ. въ сллвж ПОѴЬТЪШЛЛГО Н ѴКОЛЮВНВЛЛГО вл. югоже Н МЪ1 по очрстлвочр сллвнмъ. вллгосло-вествАште оцл н снл н стллго дхл С 532.16-17; н болашта н очрдржѵенъі отъ длъгллго врѣмене стрлстьнллго. плдлл^ж пръдъ ноглмл стллго. съпо-ДОВЬЮНЪІ въітн по очрстлвочр н попрлнъі С 557.5. очрстлвнтн очрстлвъ въръь Гр. брѵ^со тгврі тцс тисггесос;. За християнската вяра - установя правилата й, определя устава й. отъвръгъшемъ са прл-въіа въръь очртврьднвъше же ннкГен-скжіж стжіж прлвжіж върж кочрп'но. н тн очрстлвншА очрстлв' въръі С 202.8. очрстлвъ очрстлвнтн. Гр. ороѵ вксреро Издам нареждане, разпоредя тъгдл очрво очрстлвъ очрстлвншА дл къснатнііъ грлдл епнскочрпъ. то жд стлръншннъство ДЛ нмлтъ н тж жд ѵьсть С 202.22-23. Изч. СЕ, С. Гр. бро?, брос, ярбтаспс, ббурата. Нвб. устав ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. очрстлвьнъ, -ъін прил. по очрстлвьночрюмочр. По установена ред; както е редно, прншъдъшнн ж, к Семочр стрлн'ннн. вндъвъше ілкож* въ^крлтн са не дошъдъ ръкъь мнъ-Л^ж кмочр рЛ^БОЛЪТН СА. Н НС МОШТН П" очрстлв'ночрочрмочр юго донтн до ефрлтг С 551.2. Изч. С. Вар. оустлв'нг. Нвб. Срв. уставен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР очрстлтн, очрстлнж, очрстлнешн св. 1. Престана, спра, прекъсна се. сн прнстж-пъшн съ слъдл. прнкоснж са крл рн^ъ с-го. н лвне очрстл крьвн теѵенне СК Лк 8.44. 2. Успокоя се, укротя се. і въстлвъ ^лпрътн вътрочр. I реѵе морю мльѵн н очрстлнн. н очрлеже вътръ н въктъ тншннл велнъ М Мк 4.39 3. Изч. М, 3, СК. Гр. істтараі, фірбораі. Нвб. Срв. устана 'престана, спра’ диал. ДА. очрстлшнтн [погр. СП 77.53] вж. очрстрлшнтн. очрстнтн, очрфж, очрстншн несв. Подбуждам, подстрекавам, подтиквам някого към нещо. оклілне н очрнъіле. н ве^лконню дъллтелю. лште цъслрочр твоюмочр очрстАШточр мене не покорн^ъ СА. КЛКО МІ са юстъ тевъ покорнтн С 61.17-18; слъішнте жестосрьднвнн ... поѵто нл ве^ърлтнн мнр' очрстнте рлтн. лште дл юсте съінове снччвЛь лнкочрнте съ ѵддъі свонмн С 324.23. Изч. С. Гр. яарсаѵем, реЯетасо. Нвб. 0. очрстні [погр. А Йо 1.23] вж. почрстъшн. очрстоглтн, очрстокк, очрстоншн несв. 1. Господствам, властвам [над ня- лѵрстрлвнтн 1097 очрстргчшнтн кого]. Іс ЖС- ПрН^ЪВАВЪ іа рс-ѵо. вѣстс-ѢКО КЪНА^Н іа^ісъ очрстокчтъ нмъ. н велнцнн обладаквтъ малъінмн М Мт 20.25 З1; Іс же прн^ъвАвъ іа гла нмъ. Вѣсте ѢКО МЬНАШТСН СА властн іа^ісъі ОЧрСТОІАТЪ НМЪ. Н ВС-ЛНЦН Н^Ъ обла- дл иѵгъ нмн ММк 10.42 3, А, СК; онъ же рс-ѵе нмъ. цсре іа^къ очрстокчтъ НМЪ. Н ОБЛАДАІЖШТе НМН БЛАГ0ДАТ6Л6 НАрнцАіжтъ са М Лк 22.25. 2. Надделявам, надвивам, онн жо прнле-жаа^ж гласъі велнн просАште его на пропАтне. I очрстоѣА^ж ГЛАСН Н^Ъ. I Ар^неренстнн М Лк 23.23. Изч. М, 3, А, СК. Гр. катак-оріеисо, кгоршбсй, капа/бш. Вар. оустоѣтн. Нвб. устоявам, устоя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОѴрСТрАБНТН, ОѴрСТрАБЛІЖ, ОѴрСТрАБНШН Св. Вдигна от легло; излекувам, благъі ѵклювѴе. млде і прѣмстнве гГ. іцъ-лѢіан отъ в'сего нсджга. і волѣ^нн. ІЦѢЛН рАВА твоего сего. і очрстрАВН н отъ ложа волѣ^нн СЕ 24Ъ 17. Изч. СЕ. Гр. ё^еуеірм. Нвб. Срв. устрабля, устраблявам диал. Дюв. ОЧрСТрАВНТН СА, ОѴрСТрАВЛВК СА, ОЧрСТрАБНШН са св. Оздравея, поправя се, укрепна. тъгда цѣСАрь -е-еѵѵдоснн съ ѵьстни; то прннмъ. просА сватааго кръштенніл. н крьстн са точр сжштннмъ епнскочрпомъ А^ОЛНКМЪ СОЛОЧрНА грАДА. ВЪ НМА ОТЬЦА Н СЪІНА Н СВАТААГО ДОЧр^А. ОЧрСТрАВНВЪ же са по мно^ѣрсъ дьне^ъ въ костан-тннь грАдъ прнде С 197.29. Изч. С. Гр. аѵарршѵѵираі. Нвб. Вж. при оѵ^стрлвнтн. ОЧретрАШАТН, ОЧретрАШАНЪ, ОЧрСТрАШАКШН несв. Плаша, заплашвам, прѣдн НДЪІН Грьдѣ НА рАТЬННКЪІ. ВЬ^НрАКТЪ кръстъ НА ЛНЦН ПОКА^АА ОЧрСТрАШАКТЪ рАтьннѵьскъ плъкъ С 105.14-15. Изч. С. Гр. кататЛраасо. Нвб. устрашавам [се], устраша [се] ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ДА, ЕА. ОЧретрАШАТН СА, ОЧрСТрАШАНК СА, ОЧрСТрА-шакшн са несв. Страхувам се, пла- ша се, боя се. мнръ оставлъи; вамъ. мнръ МОН ДА1Ж вамъ. не ъкоже вьсь мнръ ДААТЪ. А^Ъ ДАИч ВАМЬ. ДА Н6 СЪМЖШТААТЪ СА ВЛШ6 СрДЦб НН очрстрАШААтъ М Йо 14.27 3, А, СК. Срв. Йо 14.1 А; ^ъло лювьи; вышь-нжи; ѵесть. мжкъі са бои; РечѵньскъіА. очрстрАШАн; са оного ог?Гъ С 88.6. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. беЛіасо, фоРербѵ роі [ёатіѵ]. Нвб. Вж. при о^стрлшлтн. очрстрАшеньк, -ІА ср. Заплаха, застрашаване. ПО МЬНѢ прѣндж ГНѢВІ ТВОІ. очрстрАшеннѣ ТВОѢ ВЪ^МЖТІШІА М(А СП 87.17. Изч. СП. Гр. фоРеріорбі;. Вар. оѵстрАшеннк. Неб. Сре. [за]страшение остар. ВА; застрашаване ОА, ВА, РБЕ. ОЧрСТрАШНТН, ОЧрСТрАШЖ, ОЧрСТрАШНШН Св. 1. Уплаша, изплаша, пріемлжштеі во Д0СТ0ІН0 ѴЬСТЬ ПОЛЬ^Ж ІМЖТЪ. А НАСЛАЖ-данчштсі са недостоіно. вольшж мжкж севъ пріемлжтъ. сі глж не ^ота очрстрА-шіті. нъ очртвръдіті К 8Ъ 2; то того НЪІНІА ПОСТАВНЛЪ КСН. Н БОГА Н НАрНѴбШН. НС- ПОВННЖ СА очрво ТбВѢ. НН НСКрАѴНЛА ТВОІА. НН МЖКЪІ ТВОА ОЧрСТрАШАТЪ М6Н6 С 162.3; ілкоже Аште нс-сьвъдьнага глагол"??; нна о эднстосъ. лште н несьвъдь-наіа ѵочрдесл нсповѣдаа. очрштрлшж [!] П0СЛ0ЧрШАИ;ШТААГ0. не ТОЛМА 0 Тѣ^ъ (лкоже о крьстѣ крлшж са С 428.10. // Образно. въ тьмнъін с-гочрп'тъ почрстн- ША. Н СВОВОДЬНААГО АКЪІ рОВА ПрОДАША. а н нъі сънъ н^ъ очрстрлшн. свАтое во НМА ПОКАЖА рсрнстосовочрочрмочр ОВрА^ОЧр въітн С 389.22. 2. Заплаша, да овъі пештн с?кште въ мАНАСтъірн въжегъше. дрочр^нн же на рА^вонннкъі очрстръмнвъ- ША СА ОЧрСТрАШНША. (АКОЖС ОМрЬТВѢТН нмъ н меѵА очрпвстнтн С 39.3; н дѣле-съі н словесъі. ВЪІШЬША вѣсъ створн. ѵочр-десА творнтн МНОГА ДАСТЪ. ОЧрСТрАШН вжджштннмъ огЛмъ С 414.11. Изч. К, С. Гр. фореш, кахаяЯліоаш, лтоесо. Вар. о^стрлшіті. Неб. Вж. при оѵ^стрлшлтн. оѵ^стр&шнтн 1098 ОѴ|Ч?Т()ОНТІ ОѴрСТрЛШНТН са, очрстрлшж са, очрстрлшн-шн са св. 1. Уплаша се, изплаша се. тоѵр очрстрлшішіА ска боѣ^ныж іже не БѢ БОЪ^НІ. ѢІСО ГЪ ВЪ рОДѢ ПрЛВв- дънъі;съ СП 13.6; гь просвѣштенье мое н сгптелъ моі ісоро ска оѵрвокж. гь ;клштітітель жівотоѵр моемочр отъ кого ска оѵрстрлшж СП 26.1; Т нлстлві ка нл О^ПЪВЛНК I N6 ОЧрСТЛШІШКА [!] СКА. У врлгъі Т^т. покръі море СП 77.53; ѵѵтъ ^лпрѣіреньѣ твос-го повѣгнжтъ. отъ гллсл громл твоего оѵрстрлшідтъ СКА СП 103.7; н послоушлннкл отъ вьсѣ^ъ ПрОСАШТОЧр. СВОБОДЬНОМЪ гллсомь дрь^о мжжьскъі. ннклкоже оѵрстрлшнвъше са о прѣтнмъін^'. вь срѣдж вьлѣ^ъше крьстнклнн слмн сл нлрекооіА С 86.3; стъін слвннъ гллголл. (л)ште тлко очрстрлшнмъ са ^емънъід [.]жкъі н мьстн. дже лште н многъі сж(т)ъ. не могжтъ въннж н прнсно Дръ(ЖЛ)ТН вь се мжѵнмллго С 148.27; н ннъ нномочр БѢЖЛТН ГЛАГОЛА. ОѴрСТрЛШНША СА ПО-ДВНЖЛША СА. ОѴрЖЛСНЖША СА СЪМАТОША са С 466.8. // Образно. Т отъ словесъ твоУ;съ не очрстрлшн сіа срце мое СП 118.161. 2. Прен. За коса - настръхна от страх, ѵо скврьнлвъінмл ноглмл клко не оѵртрьпостл тн. клко не о\рстрлшншА са кмв вллсн. съ мрл-ѵьнъінмъ емо\р оумомъ С 66.2. Изч. СП, С. Гр, беЛійсо, шіобеЛійш, йпопт^ааео, Фріаасо. Вар, оустрлшітн сіл, Ноб. Вж, при оустрмштн, оустрлілтн, о^стрмлкж, очрстрммешн несв. 1. Устройвам, уреждам, гь ѴІАСТЪ ДОСТОѢНЬѢ МООГО I ѴѢШІА МОСІА. ТЪІ ССІ 0\рСТрЛѢ1АІ ДОСТОѢнК-О МЪНѢ СП 16.6. //Установявам, поставям, тѣм-ЖО въстлні пондн отъсждокр. н^ведо^ъ ТА отъ ^смьл рлнскъід. оѵрстрліліж тд оѵрже въ рлн С 470.2. 2. Прен. Преобразявам, променям, нъ рлспьнъін са ^л нъі оврл^ъ нспльнілд стронтъ. молнтвьннкъ словесл гллгол'а онл нъ снлл н длрл БОЖНІЛ вьсс юстъ. сс мн іестъ пльть реѵс. се слово прѣдн леждштліл очрстрлклк С 420.20; клкол- БО БвСѢДЪІ ^ЪЛЪІ ГОѴрБАТЪ ОБЪІѴЛ, БЛЛГЪІ. ТЛКО Н БОСѢДЪІ БЛЛГЪІ. оѵрстрл КЛКЖТЪ СЬВѢСТН ПОСЛОЧрШЛКЖШТНН^Ъ крлсдште. н оѵртврьждліжт’ нмъ діш С 644.3. Изч. СП, С. Гр. алокаОісгтгцд, ретарробр^й Вар, о^стрлѣтн. Неб. Сре. устроя, устройвам ОА, ВА ЕтМл, БТР, АР. оустрон, -1Л т. 1. Правилник, устав закон, не ^лмоуднвъ же цѣслрь съвор; епнскоѵрпъскъін сътворн. о прлво вѣрі оѵртврьднтъ. ННіЛНСКЖІЖ ВѢрЖ. I постлвнтн въ късндтнкГН грлді епнскоѵрпл. н длтн оѵрстрон СВАТЪІНМ7 црькъвлмъ вьсѣмъ лкодемь С 201.5 2. Разбиране, убеждение; мироглед. н много спѣшеннк сътворнвъ. но свдштеннк прншъдъшл. прнноѵрдк прнтн н и/бловлтн. нже плтрнлр^ъ весѣдовлвъ сь кГНмь. н въ^лювнвъ кгс дочр^овьнъін. рл^оѵрмъ же н оустрон н СЛЛДЬКЖІЖ Б6СѢДЖ. ВЬ ѴЬСТН НМѢЛШС вьсл лѣтл плтрнлршъствл СВОКГО С 288.19. 3. Ред, изправност; правед-ност. н съгръшьшнн гоѵр проснмъ про-стъікІЖ ВЛМН ВЬ^АТН. проѵнн^ъ ЛѢТЪ въ оѵрстрон. н въ говѣннУ н въ стрлсѣ, о\ркрѣпл"сномъ въітн С 67.27. Изч. С. I)}, катаатаак;, біорбсостк;. Неб. устрой 'план' остар. В А, Дюв. Сре. устройство ср, ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. о^стронтн, оѵрстрокт», оѵрстроншн се. 1. Устроя, уредя, оправя, онъ же отъви-штлвъ рсѵо нмъ, ілнѣ оуво прншедъ прѣжде о^стронтъ вьсѣ, і клко естъ ПНСЛНО 0 СНѢ ѴЛОВѢѴЬСЦѢСМЬ. ДЛ мъ- ного пострлждотъ н оѵрннѵьждтъ I М Мк 9.12 3; не остлвн млстн твоед нлсъ. нж млтвлмн У^ъ. въ мнръ очрстрон дша нлша Е 336 4; пѣснь длвл егдл ЗКМЛ'В сго очрстро1 !1А. гь въцѣслрі СКА ДЛ рлдочрстъ ска ^омлѣ СП 96.1; влко н Н^ВЛВН Н ОТЪ НЛПЛСТН. I в'ссго тро^дл. I вь мнръ съдрлвне оустрон н. в'сет» прлвъдж дѣіжірл, по ^лповѣдемъ твонмъ. ІСПЛЪНН Н ЖНТННСКЪІ^Ъ. I НОВСКЪІ- лѵ|Ч!ТрОНТН.м____________________________ 1099 ^ъ вллгъ въівъшл СЕ 18а 18; вок-водл реѵе. дл ѵ'то тн въістъ дл отнде ОТЪ СВОКГО ВЧШЬСТВЛ, Л N0 плѵс сово очрстрон ТЪІ. н ккл потрѣвж сътворнтн. свдтъінмъ цѣслремъ н ^лкоыомъ нмъ С 147.14; N0 в* ыъ въ годъ тъ мно^н отъплдошд того ылпрлсно въстръжеккн. нн очрстронтн, свокго проштеын о кГемже ^отѣл^ж С 375.14; н а^ъіісъ стѣыж ДА НМАТЪ. ДЛ N0 влрѣктъ очрмл. ТОГО во дѣл'мл Н ^ЖБН н очрстьыѣ ыл очртврьждеыѴ А^ЪІКЛ сътвореыъі сжтъ. дл ннколнжо въ простж очрврь^ъ А^ЪІІСЪ двьрнн Н^НДСТЪ. ИЪ КГДЛ С6БѢ доврѣ оѵрстронтъ. ТЪГДЛ СЪ ВС6КЖ КрЛСОТОКЖ дл нс^однтъ. н тлкл словесл дл н^іЛнтъ С 497.20; лште очрво въ тлкъ овъіѵлн ^лпрьвл севѣ очрстронмъ. пжтемь ^оддште. очрдовь очрже вьсж доврж дѣтѣль коккьѵлкм'. н ые миогъ трочрдъ прннмемъ С 498.1. // Настаня, установя някого някъде, стопъі н н^ъ нспрлвн. ЖН^КЬ БЛГВН. СЪЭДАЫѢН отъ всего дѣѣынѣ н ковл. і д)<л неѵн-стл. поісръі Н КА отъ сѣтен. ккпрнѣ-^ннккъ. очрстрон КА въ прнстлюнфн спѣнѣмь СЕ 186 17; і вь^двнгын н отъ одрл грѣ^овънллго. I очрстрон н въ стжкж црісвь твокж. съдрлвл дшекж і тѣломь СЕ 256 9; гллгол”д нмъ. длднте мн волж млло дьннУ. дл шедъ очрстроіж ЖЖНКЪІ СВОА. въ вьсн ^очрмнілньсцѣ С 16.14; внждъ лнцл мокго ^лпл‘ьвлюькд. клже теве рлдн прнд^ъ. дл товс очрстрокж въ прьвок дъ^новсньк С 469.7. //Направя, сторя, нмлте лн роѵс стрлжж. ндѣто очртврьднте ілісожо вѣсте. очрвнсте клкожс вѣдѣстс, очрстронто ілісоже вѣ-сте. стрѣ^ѣтс лштс ДЛ N0 въісто эдл-инлн С 439.3. // Поставя на служба, назнача, очрсънжвъшл въ очрпъвлюьн жн^ин вьскрѣшеннѣ. ыл лонѣ лврл^н. ІСЛІСОВѢ, ІѢІС0ВЛН. ПОКОН. I ѢІС0 ИЛ ^смн въ црквн твоен. слочргж очрстронлъ н вѣ. прѣдъ лълъі же. твокж сллвж. ккео-сжждекГккл. прннмн СЕ 58а 25. 2. На- _______________________ о^стронтн... редя, подредя, наглася, вллсъі же гллвж покръілъ есн. дл ие врѣднтъ са н^мѣкконнсмь вѣтръ. і в'са очрдъі. потрѣвъио очрстрон ыл ыемь. дл в'сѣмн ВЪС^ВЛЛНТЪ ТА. БЛЛГЛЛГО ^ждожьннкл СЕ 76 13; н^нде вллжеыъін н% домочр оцл свокго. по остлтнн кмочр снрочр. кк оврлтнвъ СА ВЬСПАТЬ. НЛН НМѢЫНК свок желлд. очрстронтн по кокмочр лочрво оврл^очр С 547.3. //Прич. тин. страд. пато прил. очрстрокнъ. а) Гр. кат-есттоЛцеѵос;. Приличен, пристоен, н вештннъыъін же смѣ^ъ въ^ъмъ отъврѣштн ПОДОБЛЛТЪ. н р<одъ вьло-ВЬЫЪ НМѢТН. н одѣыьк очрстрокыо. н ВСѢМН отьнждь очрѵнннтн СА подо-вллтъ С 497.26. 6) Гр. костесгсец-цеѵо^. Увенчан, тлкожде н копнннн-цн. скорн ГОСПОДЬСТѢН врлнн. помлл-ккнко тъкмо, подвн^линн БОЖНА скоро-тъь дрочрг' дрочргл влрлкжште въкочрпѣ. ВЬ ДѢЛО СЪКОИЬѴЛВЛІЖШТА. П0В6ЛѢ-ЫННМЪ ДѢТѢЛН н. п^ѣд^кж. очрстрок-ын. къ врлгомъ н мжѵнтел"емъ овль-ѵеккн (!) С 464.1. 3. Подготвя, приготвя. ЫЪ ДЛ КК ГИѢВЛКМЪ СА ыл врлгъі ыъ мнлочркмъ А. н пллѵемъ СА 0 кІѴі^ъ н пеѵемъ сд нмн. оин во сжтъ іъм стрлжджштнн. врлждочркжштнн нлмъ. лште енце очрстронмъ дочршж свокж. можемъ н молнтн ^л кГд С 406.27; кдо ^оштешн очрготовлкмъ тн клстн плсррж ісжкж плсррж. нс сыж плсррж иъ жндовьскж. овлѵе тж очрво очрго-ТОВЛША очрѵеынцн. л снкж нлшж слмъ очрстрон. ККЪ СЛМЪ ПЛС^Л ВЪІСТЪ С 416.13; поѵто со мчрро но въістъ продлио нл тро^ъ сьтѣ^ъ днінлрн^ъ н длыо очрввгъімъ. дл мчрромъ кжо кстъ рл^лнѵь воиіамн очрстроккю. Н ^ъітро-стнкж съкочрпькио С 425.23. // Прен, Подредя, приготвя, н повелѣ отъ вол’ѣръ свон^ъ н рсѵс. ндн въ темьннцж. н очрстрон мн ил очртрнкл дже НМЛШН ^лмеинтъ! мжжа. нлрнцлк-мъіа крьстнклккъі С 58.22-23. // Прич. тин. страд. като прил. оѵрстронтн. 1100 оѵрстршнт очрстрокжъ. Гр. гщсріЕст|іеѵо<;. Подготвен; достоен. ъ.тъ же вашсго съворА молж ѵѵ мжѵеннцн. славьннТ н ѵьсть-ЫНН. Н^БЪрАЫЪІА слоѵргъі ДОБрНІ МЖѴ6-ЫНЦН БЛАГОВѢрНК». ОЧрСТрОКЫН ДѢЛА- тел'е. подрАЖАтел"е эдъстовн. жнлншта СТААГО /Ь^А. нсповѣДннцн дрь^н. к-д'мо-очрмнн съ Агійглъі С 67.14. 4. Наредя, разпоредя, мыогомъ же лѣтомъ мн-ыжвъшемъ. очрстрон вогъ. іавнтн съкро- ВЪЫОК БОГАТЪСТВО 'іЧѴАЫНОВО. ОБрА^ОМЪ снцѣмъ С 293.20. 5. Спася, избавя. гГ когда очр^ьрнші. очрстрон ДДІЖ МОІЖ ОТЪ ^ЪЛОБЪ-І-^Ь. ОТЪ ЛбВЪ ІНОѴІАДЖІгГч мои; СП 34.17. воіа очрстронтн. Гр. сттратепра каіЗо-лХУ^со. Подготвя, съоръжа войска. Н В'СА БОА СВОА ОЧрСТрОНВЪ. НА ДрОЧрГОК-ЛЪТО НА ВЬ^ЛЮБЫеНЪІН ГрАДЪ КЪ АМО-рнТ прнде поплѣннтн іего ^ота С 56.13-14. ~ са страд. Изч. М, 3, Е, СП, СЕ, С. Гр. алокаОютаѵм шгоксоДатгірі, кадіатгщі, ісорерѵасо, ёлш-кдлтш, біатіОгщі, аѵабеікѵорл, стиѵхаоао-раі, акеоаСш, ктаакеѵаСш, ларасткеиаі^ш, ёрфнтебсо, сбтретгі^со, оікоѵорёсо. Вар. очрстроітн, очрстроітн. Неб. устроя [се] ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрстронтн СА, очрстрокк СА, ОЧрСТрОНШН СА се. 1. Простя се с някого; сбогувам се. ПОМАЫЖ^Ъ ТА Н ВЬПНСА^Ъ ТВ01С- НМА СЪ СЖШТНІМН СЪ ТОБОИч прьвок МЖѴ6-ннкъі. тъі же сн пожали нм'же послѣ-жде въ^ъванъ іесн. ыъ мыо^ѣ^ъ стлрън вждс-шн. нъ шс-дъ очрстрон са съ жжн-камн свонмн. н прншъдъ мжѵенніе прнѴмешн въ к°маыѣ^ъ С 16.5. 2. Помиря се. слъішн во ѵто рсѵе ісгдл прн-Ы0СНШН ДАрЪ СН НА ТрѢБНШТС. ТН ТОЧ^ помдыешн горѣ СТОД 0\р ТрѢБНШТА. ІАІСО БрАТЪ ТВОН НМАТЪ ИА ТА ЫѢѴТО. ОСТАВН ДАръ свон. н шъдъ очрстрон СА съ БрАТОМЪ. Ѵ'Т0 ГЛАГ0Л"6ШН. 0СТАВЫЖ лн ен реѵе сьмнреингА во да съ врлтомъ н сн жрътвА С 422.30. очрстронтн са самъ. Гр. аѵтікаіЭісттгірл ёравтбѵ. Подготвя се, приготвя се. любан же жн^нь съплде са. ве^лкоіГи вавъ вътъште. а стрАжь кгда вндѣ іеі • 0ЧрКЛ0|(1>ША СА. Н ВЪ ВАіОГч Т€К'ША. И МѢСТО ОТЪБѢГЪШЛАГО, САМЬ СА 0ЧрСТр°НЛ’! н съвръгъ рн^ъі КЪ НАГЪІНМЪ с! прнмѣсн С 93.19-20. Изч. | С. Гр. стоѵтасгаораі, біаЯЛаааораі. | Неб. Вж. при очрстронтн. | очрстрогсные, -га ср. 1. Устройство, ре;; въ^гласнт. епскочр (о) очрстроемн въс< леиъстѣмъ БЛАГОѵнменн стъімъ црквг і мъ. н о съвъкочрпенн въсѣмъ Е 21 б ѴГ ТЪГДА БЛАЖеМЪІН НСАібНН рАДОЧрА СА і очрстрокннн ЦрЬКЪВЬНЪѢМЪ. Н ПрАВЪІ, Вѣръі. Н ТЪ ПрОСЛАВ БОГА 0 ВЬСѢ^Ъ Ѵ0\р десе^ъ С 203.3. 2. Поведение, дър жание. лѣточр же коньѵАВЪшочр о тако слочржьвѣ. Н вьсѣмъ отьцьмъ въ^грл днвъшемъ СА о того очрстрокннн. н ѵн СТОТѢ ДОЧр^ОВЬНѢМЪ рА^ОЧрМѢ. ДА КМ ОТЬЦЬ НАШЪ САВА КЛЪТЬ НА МЛЬѴАБНК ѵъстънъін очрво Ѵчѵанъ КЛЪТЬ ПрЪНМ'. С 285.2; а жндове толнка н таков, ѵочрдесА вндѣвъше. паѵо отъ ^абнсті ЫА очрвннство ПрНТВАрЪА^Ж СА ... Нг, СЪБрАША съворъ Н ГЛАГОЛАА^Ж ѴТО СЪ-творнмъ. ѵѵ гнжсьыок пнтанок очрстроіе-ынк. чѵ стс-ыАНніе н желе. ^авнстніж бъі-вличіптніл С 386.10; ыъ да р(А)въыі АНГСЛОМЪ ЖНВЖфАА помрлѵенніА тъ-моіж. н невѣрьствл гочрБнтел'ьнъмь обло-жнтъ очрстроенннмь. мъыо^н влъц? ОБЬ^ОДАТЪ ВЪ ОДС-ЖДА^Ъ ОВЬѴА^Ъ 2 ІІАб 13. 3. Състояние, благоразположение; благочестие. ма^анаагс ВЬ СТАДНН ДОБрЪІА. ДѢТѢЛН. ОЧрѴНІК- ынк- бо вьыѣшШн^ъ очрдовъ. ОБрА^г кстъ с-тс-ръ дочршевьыАго очрстрон-ыыл. Аште очрво ВЪ ТАКЪ ОБЪІѴАН ^АПрЬВЛ сс-бѣ очрстронмъ С 497.30. Изч. Е, С, X. Гр. катаахасл.!;, ёшреКді;. Вар. оѵрстроенніе, очрстроюнню. Неб. устроение остар. ВА. Сре. устройство ср. очрстрьмнтн, очрстрьмлич, оѵрстрьмншн Сб. очрстАвнтн и очрстрьмнтн. Гр. кріѵсо. Постановя и разпоредя, тн тако лч|»стрь>мнтн_____________________________ 1101 лледлндръ ПОМЛЪѴЛ. ПЛКЪІ ЖС- ОНѢМЪ молаштс- са кмочр. ономочр гллголж-шточр кмочр. тлко очрстлвнр<омъ н очрстръмн^омъ. Н МНОГО ОБЛНѴЛА Н^Ъ. н 0 БЖДЖШТНН^Ъ СЪПОВѢДЛА нмъ С 130.23-24. Изч. С. Вар. о^стръмнтн. Нвб. устремя ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. очрстрьмнтн са, очрстрьмлкж са, очрстрьмн- шн са св. 1. Устремя се, отправя се, насоча се. і реѵе нмъ ндѣте. онн жс- НШСДЪШС НДЖ ВЪ СВНННІА. I ЛБЬб очрстръмн СА стлдо вьсс- по врѣгочр въ море. I очртопж въ водл^ъ М Мт 8.32 3, А. Срв. Мк 5.13 М, 3; ішсдъшс жс БѢСН ОТЪ ѴЛВКЛ. ВЬННДЖ ВЪ СВНННКА. I очрстръмн СА стлдо по врѣгочр въ е^орн нстопе М Лк 8.33 3, А, СК; свонмъ нмъ а^ъікомъ въскрнѵл ГЛЛГОЛА. мжжн потрьпнте. дл влсъ въпрошж. рсѵс жс нмъ. нл ѵ'то оврл^ъ сьвьпльѵенню очрстръмнлн СА кстс. кдл клкл рлть влсъ ночрждьнл ^оветъ С 27.2; н сс оѵрвѣдѣвъ повелѣвъ очрстрьмн СА нл мѣсто. н дошедъ очрсоровъі вьсн. н лвнк точр а стллго ннснкл С 46.9; дл лко въпнсл тлко н посълл къ сточрочрмочр слвнночр. лвнк очртншн СА. н корлвь очрстрьмн са нл онж стрлнж С 152.18; БЪІВЪІН вокводл трокондъ. въ очрмрь-штвеннк въплдъ. очрстрьмн са отъ лнтнорщнскллго вслнкллго грлдл. вь велнкжкж тж почрстъікОв прнтн. н нцѣл"еньк прнАтн ОТЪ ѴІСЛ БОЖНКЛ С 561.1. // Образно. то нлѵало ^ьлок ѴЛОВѢѴЬСКЪ родъ. отъ отьѵлныл нкдннл оврѣтъ. ДЛ въстлвъ отъ 2КМЬА очрстрьмн СА въ мнръ. сълочрѵн ЖС СА ПО ВОЛ'Н ѴЛКОЛЮБНВЛЛГО БЛ. нджшточр кмочр млнлстнрл ДОНТН С 523.19-20; н повѣжденьк н пор<очрле-ньк. клк°же се севѣ въ прлвьдж нлне-со^ъ. клкожс- не прѣжде слмъ очрстръмь са ил то. донелнже отъ теве нлѵатъкъ прнАр^ъ С 544.14. 2. Втурна се, връхлетя, налетя, нахвърля се [върху някого, нещо], ікодѣі же очрво о^стршлбыые інъі вннъі остлвльше. нл кръстъ са очрстръміША. стрлшънъі н очркорі^нъі. прімъішлъшс- съсждъ К 11а 8-9; МАТС-ЖОЧр жс- въівъшочр вь нн^ъ. овн очрстрьмншА СА очрвнтн I. овн жс-стлвылр(ж а въ^врлкЛлкжште нмъ С 30.3; дл овъі пештн сжште въ млнлстъірн въжегъше. дрочр^нн же нл рЛ^БОНННКЪІ ОЧрСТрЪМНВЪША СА ОЧрСТрЛ- шнша С 39.2-3; лвнк же лкъі львн кръвоклднвнн. очрстръмншА СА нл Л скръжьштжште ^жвъі С 216.23. М, 3, А, К, С. Гр. орраш, тт)ѵ брртіѵ ётеіуорёѵсо? ёхю, сгоѵброртіѵ оррасо, катауо-рса. Вар. оѵ^стръмнтн са, о^стръмітн сд. Неб. устремя се ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. очрстрьм/Сеньк, -кл ср. 1. Устремяване, устрем; стремително движение, стъін же слъішлвъ гллголъі тъі. н въ^дѣвъ ржцѣ нл нево. н молнтвж сътворнвъ. нде нл сьрътеньк юньцочр. нл ^лѣвннл^ъ же стоаштнн. вндаштс кго очрстръмькннк къ юньцочр. мн-лочркжште прлвьднллго. стлвыл^ж н гллсъь очрклоннтн СА ГНѢВЛ Н ВЪ^ВѢ-шеныл юньѵл С 566.8. // Стреми-телност, неудържимост, бързина, ^вѣр' же очрстрьмьклше са къ млнл-стъірочр. дл съконьѵлктъ повелѣнок. сълочрѵлкжштнн же са нл пжтн. вндАШте н^дллеѵл. съ велнкъінмъ очрстрьмькнннмъ теѵеныл прнр(одА-штъ. мнАШте нл н^ѣденнк нмъ прѣдълежлтн С 558.18. //Порив, влечение, і длждн нлмъ стъшкж твокж. слъішлтн въ стрлсѣ твоемь. і н^влвн нъі отъ в'сего темънл н ноцкъ-нллго стрлстотръпнѣ. очрстлвн очрстръ-меннѣ стрлстн СЕ 38а 4. 2. Ярост, гняв. подъкоплв'ше стѣнж ноштькж. ВЬЛѢ^ОША въ млнлстъкрь. н всл съкрочр-шнв'ше. н вьсьде понсклвъше н ннѵсоже оврътъше. НЛ СА ОБрЛТНША ненстовок очрстрьмькннк С 557.28; длъжънъ съі мьштеннк млловрѣ-меньно въспрнАТн. нъ очрстлвн очрстръ-мькньк то. дл не вь^мь^дькл трочрд- о^стрьмлкчтн 1102 нллго. рек'ше црьствніл въѵьнллго лн-шншн сд С 558.11. //Възмущение, негодувание, кдл вь ръкдр<ъ прогнъ- ВАКШН СА ГН. ЛН ВЬ рѢКА^Ъ ІАрОСТЬ твокч. нлн въ морн очрстръмькннк твок. нже БО ОТЪЛЖѴНВЪ СА отъ ндсъ лісъі вода рд^лнгл са С 76.29-30. ръѵьнд очрстрьмленыл. Гр. тон яота-роо ха оррцрата. Вуйни реки, буйни ПОТОЦИ. ВЪШЮМЪІША Н СЪМЖТІШЬІЧ СІА ВОДЪН І^Ъ. СЪМГАСІА С(А ГОрЪІ кръпостъіж его. ръѵънл очрстръмленьъ ВвСеЛЬУГЪ ГрАДА БЖІЪ. стнлъ естъ соло свое въіиіьнеі СП 45.5. Изч. СП, СЕ, С. Гр. брргціа. Вар. оѵрстрьмленье, оустргмлсннв, оуетрьмькжью, оѵрстрьмьюннк, оустргмьммнк, оустргмывньм. Нѳб. устремление книж. остар. ВА. Срв. устрем лп., устремност, устременост ж. оѵретрьмлнчтн са, очрстрьмлілкт; са, очрстрь-млвчмшн са несв. Устремявам се, втурвам се. тъгда жс навд^авъ на въііж ^върн, посъла іего ^лповъддвъ. нн кдномочр мнмонджштнн^ъ пжтьмь пакости сътворн. ^вѣр' же оѵрстрьмьіАшс СА КЪ МАНАСТЪірОЧр. ДА СЪКОНѴАІСТЪ повелънок С 558.16. Изч. С. Вар. оустрьмьіАТН са. Неб. Сре. устремя се, устремявам се ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. очрстрълнтн, очрстрълкк, очрстрълншн се. Прен. Поразя, сразя; прострелям, не ^накмъ іако ^с кстъ нъ словесъі тѣмн очрстрълн того отъ кротостн. ВЬ^А отъ кротостн повъдж С 381.13; тако ^а воочрвннцн нмъше. ПрНВеДОША нл дворъ др^неречѵвъ. тъгда же очрстръ-Хенъ бъістъ врърсовьНВн апостолъ отъ-врьженнТм' С 471.28; н лште кръвн нанка не пролъіжтъ. словесъі нъі очрстръ-латъ. вѣжнвѣ Ар'^неренскъі ілростн. ОТЪБѢЖНВѢ КННГЪѴНН ПрЪШТСНЫА С 472.8; кгда во очр^ьрнтъ богатааго очрвогъін. въ многоцъннж одеждж одѣна. очрстръХенъ БЪІСТЪ П0ѴДЛЫЖ. окаіллъ севе С 492.29. Изч. С. Гр. я^стстш, саугіѵебсо. Неб, устреля, устрелям, устрелвам ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Ср устрел м. ’удар; внезапно заболявай ужилване’ диал. РРОДЦ. очрсточрднтн, оѵрсточрждж, очрсточрднш се. Разхладя, охладя, і тъ въ^гдаш реѵе. отѵе АврАлме помнлочрн ма. ПОСЪЛН ЛА^АрѢ ДА омоѵнтъ конец пръстл своего въ водъ, н очрсточрднт ІА^ІСЪІ мон. ъко стрлждж въ пллмен семь М Лк 16.24 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ката\|гихсо. Неб. устудя ВА. Сре. остудя диал. ВА, БТ] оѵрстъідътн са, очрстъіждж са, оѵрстъі дншн са се. 1. Засрамя се, посрам: се. ДА ПОСТЪІДІАТЪ СІА Н СЪМІАТЖТ’ СІА ВЬСІ ВрДЗН МОІ. ВЪ^ВрАТІАТЪ С(А I очрстъідкАтъ сіа аъло вьскорѣ СІ. 6.11; НАН ГрОБА НДОАЪСКААГО. НДІ отъніждочржс вѣмъ н не въмъ. чѵт; ^ндемъірсъ. і не ^нлемъі^ъ. ѵѵтъ сжмь- НЪН‘НА МѢСТА. ѴѴТЪЛЖѴН СА I ОТЪДЪЛН ОЧрСТЪІДН СА. ѴѴВрА^А ОВрА^ОВААНААГО ржкоіж бжнсіж СЕ 546 19. 2. Побо; се, изплаша се, смутя се. гдетъ жс свціснъі къ немочр. ѵадо не очрстъідн м лнца ѵлѵд. тн потан ѵ'то сжціее вь тевъ В'СѢ БО ОБНАЖеНА СЖТЪ прѣдъ ОѴНМІ вжннмл СЕ 68а 4; толнка ^нлменню ВЪІША. н толнка ѵоѵрдесА. Н ННѴЪСОЖ( са отъ тър<ъ очрстъідъшА жндове С 443.3. Изч. СП, СЕ, С. Гр. катаіохиѵоряі, аіахбѵораі, аібёорса. Неб. устидя се остар. ВА. очрстьнл, -ъі ок. Само е де. ч. очрстьнъ или е мн. ч. очрстьнъі 1. Устни, і нжденн него в'сь д)<ъ твордцкн ЖАЖДІЖ. I В'С1Ж ІА5НЖ жегжцлжіж пльть его. I жтровж его. сочршАфкв очрстънъі его СЕ 296 22; молглше са въ очрмъ МЛЪѴА. н очрстьнъ КГО ПОДВІ^АСТД СД. гласа же кмочр не вълше слъішлтн С 116.25; да нматъ очрво н око очрстлвъ н мърж. да не вс^ очрмл НАСКАѴеТЪ НА ВЬСС КЖС ВНДНТЪ. Н Л^ЪІКЪ СТЪНЖ ДА НМАТЪ. ДА не ВАрЪКТЪ очрмл. ТОГО БО дъл'мл н ^жвн н очрстьнъ на очртврь- п^СТЯчПЛТН 1103 жден'ке а^ъіісл сътворенъі сжтъ С 497.17. 2. Уста [като орган на речта]. прнвлнжлкжтъ са мьиѣ лкждъе сн очрстъі свонмн. н очрстънлмн ѴЬТЖТЪ МА. Л срдцс Н^Ъ ДЛЛ0ѴС- отъстонтъ от мене М Мт 15.8 3. Срв. Мк 7.6 М, 3; гллша очрстъылмн. ПОКЪІВЛША гллвлмн. МЛТВЛМН БЦА Е 316 11; очрмножішіА СКА НвМОШТН 1^Ъ ПО СІ^Ъ ОЧріАДріШІА СКА но съверж сънемъ і^ъ отъ кръвъі. ш ПОМКАНЖ же ІМКАН (!) І^Ъ очрстънлмі монмі СП 15.4; дл ые въ^глкжтъ очрстл моѣ дѣлъ ѵлвѵъ. ^л словесл очрстънъ твок^ъ. л^ъ съэдлні^ъ пжті жестокъі СП 16.4; очрдръжі ка^къ своі отъ ^лл. н очрстьнѣ своі ие гллтн льсті СП 33.14; ѣко лоѵрѵыш мнлостъ твоѣ плѵе жівотл, очрстьнѣ мо (!) по^влліте тка СП 62.4; въ^длмъ тсвѣ обѣтъі мока, КАже н^дрѣсте очрстьнѣ мо, (!) У рллшка очрстл моѣ въ пеѵллі моеУ СП 65.14; очрстънлмл моУмл ІСПОВѢДѢ^Ъ. ВЬСКА сждъвъі очрстъ твоУ^ъ СП 118.13; медъ во клпл'отъ отъ очрстьночр жеккъі влждьнъі. клже вь врѣмд помлжетъ грьтлнь твон. нъ послѣжде горьѵлке ^льѵн оврАШтешн С 351.1. // Образно. тѣмже очрво въ^носнмъ жрътвж ^вллѣ въінж ввн сірѣѵъ плодъ очрстнлмъ, нсповѣдлжфем са нмснн его Е 34а 16; сочретънл глл къжьдо къ кскрьнюмоѵр своемочр, очрстънъі лъсті-въііа сръдьцемь. н въ срьдъці РЛЛШІА ^ъллѣ СП 11.3; н^лнѣ сіа вллгодѣтъ оѵрстъккл^ъ твоі^ъ. сего рлді влг тіа въ въ вѣкъ СП 44.3; се ті отъвѣфлкжтъ оѵрстък своімі, У оржжье вь очрстьнл^ъ і^ъ ѣко ісъто слъішл СП 58.8; ѣісо точркл Н МЛСТІ НСПЛЪНІ СКА ДШЛ МОѢ. У очрстьнѣ рлдості въс^влліатъ тка очрстл МОѢ СП 62.6; въ^дрлдочрете ска очрстьнѣ мок егдл въспокж тевѣ СП 70.23; ѣко прогнѣвлшкл д)і;ъ его, н рл^нъствовл очрстъилмл свонмл СП 105.33; чѵтърн-гнете очрстьнѣ моУ пѣнне. егдл нлочр-ѵншн мка опрлвъдлннемъ твоУмъ СП 118.171; дл нікъіже очрво отъ вллдъікъ. __________________________ОѴрСТЯчПНТН отъ непріѣ^ыі. овллдлыъ съ очрстъылмл своімл. ісповѣдлка севе вѣръыл срдцемь К 2Ь 27-28. отврѣстн очрстьнѣ [комочр], Гр. аѵоіусо та Отворя устата [някому], развържа езика [някому]. гГ очрстънъ моі отвръ^еші. У очрстл моѣ вь^вѣ-сткатъ ^вллж твжкж СП 50.17. съва^лтн очрстьнѣ. Гр. бесо та %ві?ау Затворя устата [някому], вържа езика [някому], поѵто плѵе слмл гыѣ-вл'ж Уѵоснфл. дл ^лрлжж млъѵлннкемъ отъвѣштлынке, дл съважж млъѵлннн-мъ очрстьнѣ. тн съ лгкЯгломъ невнднмо съпьрж са С 242.7-8. М, 3, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. т& хеУХт). Вар. оуспнл, оѵрстнл. Неб. устна, устни ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. очрстжплтн, очрстжплкж, очрстжплкешн несв. Отстъпвам, оттеглям се, отдръпвам се. нже въктъ мжжъ пророкъ СНЛЬНЪ ДѢЛОМЪ н словомъ. морочр прѣштлл-ше н очртншллше са, снльнъ дѣломъ н словомъ, сь прокл^ъі съвлѣѵе ілкоЖ0 сь рн^ъі. снльнъ дълъі, повелѣвллше вѣт-ромъ, н очрстжпллр<ж С 476. 16. Изч, С. Неб. Сре. устъпвам остар. и диал. ВА, ДА. очрстжпнтн, очрстжплкж, оустжпншн се. Отстъпя, оттегля се [ооразно]. вѣстъ во то н сльнце. того во рлдн н очрстжпн дл ношть въ днн сътворн. ВѢСТЪ во то н ^емькл того во рлдн просн мѣстл очрвѣжьнллго С 503.16. // Прен. Откажа се, отрека се. кке во ннѵтоже тронцА о^очрдѣіе, нлн очрстжпнтъ колн. н прнсностн, нлн ОБЬШТЪСТВЛ н цѣслрь-СТВЛ. не БО ІЛКО ѴЛОВЪКЪ БЪІСТЪ снъ вожнн С 328.1; н внждъ ржцъ мон. теве во рлдн прн^одъ к тевъ. теве рлдн плкъі прнстжпн^ъ. отькУ&дъже N6 очрстжпнтъ въшькж вожьствомъ. теве рлдн ржцѣ мон снн къ гво^днкемъ прнложнтъ С 503.2. Изч. С. Гр. (кфУстосцои, Аѵахмрёш, яабоцач. Неб. устъпп, уступя остар. ВА. очрсоѵргочрвнтн 1104 О^СЪН/КТ очрсочргочрвнтн, очрсочргочрвлвъ, очрсочргочр-вншн св. Удвоя, умножа, очрсочргочр-БНТ6 оѵрво рЛДОСТЬ. ІМСО ТЛЦЪ^Ъ ОТрОКЪ въісте отроцн. нже кже н стлрьцн не въдомо въістъ. вогомь нлочрѵеннн въс^вллнша С 325.4. Изч. С. Гр. бшХаспа^со. Нвб. усугубявам [се], усугубя [се] остар. ВА, РРОДЦ. очрсочрждлтн вж. очрсжждлтн. очрсочрмьнътн вж. очрсжмьнътн. очрсочршнтн, очрсочршж, очрсочршншн св. Изсуша, направя някакво растение да изсъхне, прнде къ смоквн внднмъін ѵловъкъ. вѣ же вьсьжде. кже нл Демъ рл^очрмъкмок вожьство. вндѣ смокве лкъі ѵлокѣкл весплодьнл. очрсочршн и; словомь лкъі вогъ С 345.7-8; къ Денже реѵе прнде господь ншта нл Ден плодл въръі. н не оврѣте нл Ден. нъ тъѵнбъ н словесъі пророѵьскъінмн н ^лконънъінмн. ЛКЪІ лнствнкмь крлсд-ште са. тъмь н очрсочршн въ рекъі. не вждн къ сс-мочр плодъ отъ теве вь вѣкъі С 346.19; нъ лште тъі лдлме помАнешн. кгдл въ породъ овнлжл. кокго ДЖБЛ лнствнк вь^ьмъ. н съшнвъ севъ сн одеждж сътворн. очр^ьрншн клк° въ прлвьдж въ очрсочршн С 348.1; н вндъвъ смокве прнде к Ден. довро (лко прнде къ Ден ... нъ прнде къ смоквн н очрсочршн въ С 350.5. С. Гр. ^г\раіѵш. Нвб. усуша, усушавам ЕтМл. Срв. осуша, осушавам ЕтМл, БТР. оусъмоф(Гбньк, -(Л ср. Промисъл, провидение. вь връмене^ъ стъінрсъ лпо-столъ. кгдл словочр вожьствл н въплъ-штс-нніл очрс'моштреннк ѵловъкомъ проповъдлше са тъгдл вьссленън про-повъдьннкъ н лпостолъ плчрлъ. ПОБОДА А^ЪІКЪІ. дондс- н къ стрлнлмъ нслчрръскъімъ С 24.2-3. Изч. С. Гр. оікоѵоріа. Вар. оуСмоштрсннк. Нвб. Срв. усмотрение остар. ВА, ЕтМл, БТР, АР. очрсъмънъ, -ъін прил. Кожен, който от кожа. въ же юлнъ овльѵенъ вллс вельвжждн. I поъсъ очрсъмънъ о ѵрі слъ^ъ его. I ъдь. лкрндн і медъ днв 3 Мк 1.6. Изч. 3. Гр. беррстѵос;. Нвб. 0. очрсънънъ вж. очрсннілнъ. очрсънжтн, очрсънж, оусънешн св. 1. 3; спя, отдам се на сън. і въъдж ъдя штемъ же нмъ. очрсъпе. і съннде вжр вътрънл въ е^еро. і нсконьѵлвлл^ж сд въллл^ж сд М Лк 8.23 3, А; л^ъ и очрсънжрсъ V съпл^ъ. въстл^ъ ъко г ^лстжпнтъ МІА СП 3.6; въ мнр-вькочрпъ очрсънж Н ПОѴНВЪ ЪКЪ ТЪ1 I едіного нл очрпьвлнье въселілъ мід е СП 4.9. Срв. СЕ 73а 23; не длждь е съмкдтенне ногъі твоекд. нн дл вьг дръмлетъ ^рлн(А1 т(д. се не вь^дръ млетъ нн очрсънетъ эдлнід-Т-нлъ С1 120.4; ^ною же въ пръпллдьннн въі въшочр. въ^леже мчѵчрснн подъ клмъі комъ велнкомъ. н очрсъпъ поѵнвллше ( 275.18; сжшточр во велнкочрочрмо> отъцочр въ ^ъі^ннъ. н молнТЕ* творл ШТОЧр КЪ Б0Г8. въ^дръмл СА Н ОЧрСЪН? мллъі С 275.22; н того роднтел"емг. сълочрѵн са очр тълл пръвъівлтн очрмъ ръшллго снл н^ъ. н нл гровъ очрснжті пллѵжштемъ С 536.5. 2. Прен. За спя вечен сън, умра. доколъ въ^не-сстъ с(А врлгъ моі нл м(д. прі^ърі очрслъ-ші м(д гГ вже мо1. просвъті оѵі моі едг когдл очрсънж во съмръті СП 12.4 Срв. СЕ 14а 1; н плкъі о\рслъішлт( гк вочр нлшемочр. н помнловлтн рлвг твоего. нічЯд. очрсънжвъшллго вь легъ-къі покон СЕ 58Ъ 22; очрслъішл же е крьстнглнъін цъслрь -о-ечѵдчѵснн о Дем7 (лко очрже очрсьпе. н тжжллше ^ъло С 208.12; въ седмьдссАтънок н дс-ва-ток лъто връстъі сего Ѵчѵлннл. сбатън-от'ць нлшъ слвл въ мнръ очрсьпе. мъсацл декГАМврл въ е С 295.9; прнд^ъ н трьсть. ДЛ НЛПНШЖ СБОВОДЖ родочр ѵловъѵьскочршочр. очрснж^ъ но л^СЪПЛТН 1105 очрсьуыжтн крьстѣ. Н КОПЬКМЪ ПрОБОДСНЪ БЪІ^Ъ вь реврл. тевс- рлдн очрснжвъшл'го въ рлн С 469.26; очрсъпс- рлвл вжніл лнл П9. 3. Прич. мин. деят. а) Като прил. очрсъпън. Гр. кекоіцтфеѵоі;. Починал. многл жс- тълесл очрсъпшнрсъ СТЪН^Ъ ВЪСТЛША съ эдьстомъ С 485.28. 6) Като същ. очрсъпъшен м. лін. Гр. оі кекоіргціеѵоі, оі кощр-іЗеѵте^. Тези, които са починали; тези, които са заспали вечен сън; покойниците, ѣко тъі осн жнвотъ. і вьскръшенне очрсопъшннмъ п вже нлшъ СЕ 57а 22; пнша солочрнклнемъ реѵе. ие вс-лж влм ые въдътн о очрсъпьшнѴ^ъ дл не скрьвнте С 488.10; мъі жнвнн остлвъше. н не постнгнемъ очрсъпьшнн^ъ С 488.13- 14; нменл о\рсъпъш(н^ъ нн)колл рлвъ вжн СН. пръжде очрсъпън. Гр. 7фокекоіцгще-ѵо<;. Който е починал по-рано. послочршлн НЛСЪ МОЛАфНН^Ъ са тевъ. н покон дша рлвъ твонмъ. пръжде очрсопъшннмъ СЕ 64а 1-2. Срв. СЕ 64Ъ 16. М, 3, А ск, СП, СЕ, К, С, Пд, СН. Гр. оссрчшѵбш, нкѵбсо, коірбюраі, апокабебвсо, бѵідсгксо, гіяѵакіам. Вар. о^сьнжтн, оуснтг.тн. Неб. усна 'заспя’ диал. НГер, ДА. очрсъплтн, очрсъплкж, очрсъпншн се. Прен. Приспя, не длждн емочр връднтн плъ-тн. нн очрдл нн жнлъ. нн прнвлнжнтн са дшн его. очрсъпн н повелъннемь тво-нмь. ил ложн его. ^лтворн о немь двьрн ложко его. I длждн съдрлвне рлвочр твое-мочр семочр. м'ноголътъно СЕ 42Ь 5. Изч. СЕ. Неб. Сре. успя [се], успивам [се] ОА, В А, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрсъпеньк, -гл ср. 1. Заспиване. Тс же реѵе о съмрътн его. оын же мьнъша ъко о очрсъпеннн сънл глетъ М Йо 11.13 3, А, СК. Сре. С 314.17; поѵто же глл-гол"ж лнце. слмо нма кго пръложнлъ. кжже во сьмрьть не сьмрьть гллгол"етъ са. нъ очрсйеньк н сьнъ С 487.9-10. Сре. С 487.28; вндъ лн вьсьде очрже. очрсьпеннк н сьнъ сьмрьть нлрнѵемж. н імъккштеіж прьвък сего стрліііно лнце С 488.17.2. Прен. Смърт; успение, сего просвъштснллг“ стлрцл очрѵеннкл. ■0'СЛѴДОрЪ н ічѵлннъ съповъдлстл мн гллголжштл. клко по очрсьпеннн стллго слвъь посълл нл стлрьць нл оржднк. нл лнвнлдж С 296.21. очрсъпеньк пръподовьнлкго методнкл. Църковният празник Успение на Методий, брат на Константин-Кирил Философ [6 април], __мцл лпрн ёчтъй мкъ р н. іе в перс^.^ пл стл оцл нл евтуул^лр^ппл ^рнгрл. н пл очрсьпеннъ п^клл оцл нлго. ме-о-оділ А 1456 21. очрсъпеньк ПрЪСВАТЪНА БОГОрОДНЦА. Гр. 'Н кхпррстк; тп<; Ѳеотбков. Църковният празник Успение Богоро-дично [15 август], н нлвеѵерне очрсьпеннк стънка вцд. 1Г нг млртл А 152а 10-11; Кіцл лвго дГ. оѵсьпенне прстънА влдѵца нлшекА вца. н з септА А 152а 12-13. очрсъпеньк сватлкго нолнл ^ллтоочрстл-кго. Гр. 'Н когрцак; той гѵ ауіок; па-трос тщйѵ каі архіепіакбтіои таб-тті<; ттр; ргуоЛо7то^есо<; ’1ооаѵѵот> той Хриаоатбцон. Църковният празник Успение на св. Йоан Златоуст. еТ. септАБръ. м%. то. гТ. очрспенне стлго Тчѵл ^ллтоочрстлго У16 18—Иа 1. очрсъпеньк СВАТЪНА лннък. Гр. 'Н коТцрсж; тт[<; ауіас, ’'Аѵѵщ. Църковният празник Успение на св. Ана, майката на Мария Богородица [25 юли], мцл н(о нд. очрсьпенне стънка лннън. мтре вгѵннън А 1506 29. Изч. М, 3, А, СК, У, С. Гр. коіцлох;. Вар. очрсг-псннк, вс&пеннк, очсТсыьк-, оч^сьпеньк, оѵ[сьпс-ННК; оусьпсшк, еуепснне. Неб. успение пниж. остар. ОА, ВА, БТР; Успение 'църковен празник’ ЕтМл, РРОДЦ. очрсъ^нжтн, очрсъ^нж, очрсъ^нешн се. 1. За растение - изсъхна, і вндъ-въше очрѵеннцн днвнша са глште. клко лвье очрсъше смоковьніцл М Мт 21.20 З1, ЗП; слъньцочр же въснъвъ- 1106 оѵрсѣкыжт шю прнсвдде. і ^лие ие нмъше кореинъ оѵрсъше М Мк 4.6; і въспомъижвъ петръ глл емоу рлвьвн. внждъ смоковъ-инцл іжже проклдтъ оѵрсъше М Мк 11.21 3; л дроугое плде ил клмеие н про^Авъ очрсъше. ^лие ие нмълше вллгъі М Лк 8.6 3, А; н вндъвъ смокве прнде к' Ден. н ынѵсоже овръте нл Ден рл^въ лнствніе тьѵьяв. н реѵе кн ие вждн к’ семочр плодъ отъ теве вь въкъі. н точр лвнк очрсърсыж С 343.28. // Образно. лште лн кто кште вьпръ-къі гллгол"етъ. н пьрнтъ са гллголаа. жндовьстъ съворъ прнложеыъ въітн смоквн. въштлТ клко нс кореиніл оѵрсъ^ъін съворъ. сллдъкллго плвлл прорлстн С 347.2. 2. За крайник -изсъхна; вкочанясам се. ржкл дссиліл лдлмовл ржкл прнкоснж сд дръвъ. н пръстжпыеыннмъ оусъ^иж. ТОН ПЛІСЪІ ГЛННЪЫЪІНМЪ врьиніемъ грьньѵлремъ сътворенъ въітн С 396.19. 3. Прич. мин. деят. като прил. оусъ^ъін. Гр. ^г|раѵіЗе{д. Изсъхнал, о оѵрсо^ъшнн смоковъынцн М 436 25. М, 3, А, ЗП, С. Гр. ^гіраіѵораі. Вар. оусохнжтн. Неб. Сре. [из]съхна ОА, ЕА, БТР, АР. оѵрсънЛные, -іа ср. Осиновяване, съвъ-коѵрпн длвъшен са емоѵр длръ. Т пръдъдъ очусъіненью. і црство кръіреын-емь твонмь. і еднылѵьыое се. і лълское оврл^ъное овътовлыне СЕ 936 13. Изч. СЕ. Гр. иіойесгіа. Неб. Сре. усиновение остар. ВА; усино-вяване НГер, ЕтМл; осиновяване АР. очрсъі^нъ, -ъін прич.-прил. горл очрсъі^нл. Гр. брод техирсодёѵоѵ. Васанската планина, горл вжьъ горл тоѵрѵьнл. горл оѵрсъіреыл. горл тоѵр-ѵьнл СП 67.16; въскжіж ыепырюете горж очрсъіреыж. горл шке вллговолі въ ЖІТІ ВЬ N61. нво гь вьселнтъ С(А до коньцл СП 67.17. Изч. сп. Нвб. 0. очрсъірнтн са, оусъірвк СА, оѵрсъірншн с се. За мляко - съсиря се, втвърд: се. очр^ірн (!) сіа ъко млъко срце і^? л^ъ же ^лконоу твоемоѵр пооѵѵТ^ъ с( СП 118.70. Изч. СП. Гр. торбороа. Неб. Срв. [съ]сиря се, [под]сиря се. | оусъкновеньк, -іл ср. | очрсъкновеные сватлкго нолннл пръдъ теѵд н крьстнтемл. Гр. т) ботоході трд хіціад кефаЯ.г[д ауіоч 'Ісоаѵѵоі: хой ярофцтон яроЗрбцог) каѵ рая; тгахой [вар. хой аугао профрхоч яробрбцоп каі Рапхіахой 'Ісоаѵѵоо] Църковният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител [29 август], йцл лвгі о\рсъкиовенн< стллго нолнл прдѵА н кретлъ А 152а 27-28. Изч. А. Вар. еуеѣкмшнне. Неб. усекновение остар. ВА, НГер. очрсъкнжтн, очрсъкнж, оѵрсѣкнешн се. Обезглавя, посека, н посъллвъ очрсъ-киж нолнл вь темьинцн М Мт 14.10 3; слъішлвъ же нродъ реѵе. ъко егоже л^ъ очрсъкиж^ъ нолнл сь естъ. тъ въстл отъ мрътвъі^ъ М Мк 6.16 3, А; онъ же шедъ очрсъкыж н вь(вь) тем(ь)инцн. I принесе гллвж его нл мнсъ н длстъ кк дъвнцн. I дъвнцл длстъ вк млтерн своен М Мк 6.27 3, А; і реѵе нродъ юлнл л^ъ оѵрсъкижрсъ, кто же естъ съ о иемъже л^ъ слъішж тлковлл. і нскллше вндътн н М Лк 9.9 3; стъін плѵрлъ оѵрмолн съѵьцж (лко дл н^лнілннет; пръжде іего оѵрсък^жтъ. стлл же ночрлнншн пръкръстнвъшн лнце своіе. съ рлдостніж протдже вънж своіж С 14.14-15; рл^Диъвлвъ же са воіеводл повелъ іего очрсък^жтн. ведошд же н н^ грлдл Н ОЧрСЪК'НЖША Н. НЛ МЪСТѢ илрнцліемъ дноскоръ С 23.15, 16; лмемо\рр'минн повелъ іего очрсъкижтн С 66.11; н оѵрсъкижвъше н въвръгошд н вь ръкж С 254.20. меѵемь очрсъкижтн. Гр. ^{фві аѵоАі-аксо. Посека с меч, обезглавя, ^рн- 1107 очр&нтн стосовъі рлдн лювъве рл^гнѣвлвъ же сд кънд^ъ. о дръ^остн стлго МЖУСННКЛ нрннел. повслѣ меѵемъ оѵрсѣкнжтн н С 254.7-8. Изч. М, 3, А, С. Гр. оотокЕфоЛі^со, апокефаХюш, алотерѵсо, кроъсо, пА-доасо. Вар. о^сѣк^іжтн. Нвб. Срв. усека, усеквам диал.; осека ОА, ЕтМл, АР. оѵрсѣфн, оѵрсѣкж, оѵрсѣѵешн св. Отсека, отрежа. I лште деснл твоѣ ржкл съ-вллжнллтъ та оѵрсѣцн и;, н връ^н отъ севе. оѵрнѣе во тн естъ дл погъівлетъ едннъ оѵрдъ твонмъ. л не вьсе тѣло твое ндетъ въ Аевиж М Мт 5.30 3; ^оштж дл мн длсн оѵрсѣѵенж нл вл“к>-дѣ гллвж. юлнл крьстнтел"ѣ 3 Мк 6.25. оусѣѵвнъ Бъітн. Гр. теХеіоодсхі, кро-вораі, апотбцѵораі. Бивам посечен [обезглавен], въ^двнгъ оѵн свон нл нево вллгословн вогл. н прѣкръстнвъ сд протдгнж вънж свокк н оѵрсѣѵенъ БЪІСТЪ. Н СЪКОНЬУЛ МЖѴСННІ0 свою С 14.22-23; оѵрсѣѵенъ жс въівъ нстннъ-нъін дѣллтел‘ь ^въ. лежллшс нл ^емн лкъі свѣтълл ^вѣ^дл съ нсвесе нл ^емл*ж прншьдъшн С 62.3; прѣкло-ННВЪ КОЛѢНѢ. н вънж протдгъ. ВЪ ДОБ-рѣ нсповѣдлннн. очрсѣѵенъ въістъ. нл сллвж н ^вллж ^ссоѵр вогоѵр нлшемочр С 119.11. Изч. М, 3, С. Гр. ёккбктш. Нвб. Вж. при оѵсѣкнжтн. оѵрсжднтн, оѵрсжждж, оусждншн св. Подготвя, приготвя; снабдя, ѵоблѣ-цѣте са вь рн^ж спннѣ. поѣшнте са поѣсомь цѣломждрнѣ. въ кротость. прннмѣте ^нлменне крстъное. ногъі мъіслънъііа. оѵрсжднте волѣ^ньмн. н пофеннемь. і оврАірете покон дшлмъ влшнмъ СЕ 976 19. Изч. СЕ. Гр. опМ^со. Нвб. 0. оѵрсжждлтн, оѵрсжждліж, оѵрсжждліешн несв. Правя, създавам, і ^лконнжіж клатвж. дрѣвъное въ съмрьть ПрѢЛЛГЛІЖТЪ. НЛ СЪМрЬТЬ ^ОТАШТе ВЪ^ВА^ЛТН ТАГОТЖ. не ДОМЪІШЛѢЛ^Ж же СА крстл. побѣдънъна очрсоѵрждлнъ-ште прнсллдъ К 11а 14. Изч. К. Гр. катасгкеиа^со. Вар. оѵсоиждлтн. Нвб. 0. оѵрсжмьнѣтн са, оѵрсжмьніж са, оѵрсжмь-нншн са се. 1. Усъмня се; не повярвам. лвне же нсъ простеръ ржкж ьлтъ I. I глл емоѵр. млловѣре по уьто са оѵрсочрмьнѣ М Мт 14.31 3, А; отъвѣфлвъ же нс реѵе нмъ. лмннь глкъ влмъ. лфе нмлте вѣрж н не оѵрсжмь-ннте са. не ткмо смоковьннѵъное сътворите. нъ лште н горѣ сен реѵете двн-гнн са. I въвръзн са въ море вждетъ М Мт 21.21 3;; I вндѣвъше н поклоннша са емочр. овн же о»рсжмьнѣША са М Мт 28.17 3, А, СК\ лмннь гліж влмъ. ѣко нже реѵстъ горѣ сен. двнгнн са н въвръзн са въ море. I не о\рсжмь-ННТЪ СА съ срдцн своемь. НЪ Вѣрж нмотъ. ѣко еже глтъ въівллтъ. вждетъ емом еже лште реѵетъ М Мк 11.23 3. 2. Смутя се, изплаша се, побоя се. н пръвомжѵеннцл въ женл^ъ. въ^н-де во нл ѵѵгнъ. не всжмнѣвшн са плл-менс. н звѣрно лютнТ оѵржлсж са Е 36а 9. Изч. М, 3, А, СК, Е. Гр. бютй^ш, 8іакр{ѵо|іаі, ща(ѵш. Вар. оѵсо^мьнитн са, исжмнѣтн са, Неб. усъмня се ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. оѵртлнтн, оѵргліж, оѵртлншн се. 1. Укрия, скрия, запазя в тайна, въ то врѣмА отъвѣфлвъ нсъ реѵе. ісповѣдліж тн са отъѵе гн нсвочр н ^емн. ѣко очртлнлъ есн се отъ прѣмждръі^ъ н рл^оѵрмънъі^ъ. і ѣвнлъ ѣ есн мллденьцемъ М Мт 11.25 3. Срв. Лк 10.21 М, 3, А, СК\ ѣже сътворнвъ волеіж. лн не волеіж. по^отніж одръжнмъ. ВЬ ГНѢВѢ лн въ оѵрдръжлньн. не могж во тлнтн. і^ъже прнсно ^ьрнтъ. не могж оѵртлнтн. ѣже отъкръітн імлтъ. съвѣстьнлл МОѢ н не съвѣстьнлл СЕ 686 13-14; іегдл очрво жнвъ вѣ. очр влС дръжнмъ вѣ. іегдл же оѵрвнкнъ бъістъ вьсѣр<ъ влсъ оѵртлкыъ С 439.8. 2. Прич. мин. страд. О^ТАНТН 1108 оѵрвлрга/г като същ. очртліеио ср. ед. Гр. [хо] шгбкргхроѵ. Нещо укрито, скрито, тайно, иъстъ во тлнио еже не лвнтъ сд. нн очртлс-ио еже не вждетъ по^нлно. I въ ъвлеине прндетъ М Лк 8.17 3, А, СК Изч. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. кртжтш, шхокрбтхтю, Хаѵбаѵсо. Вар. оутмтн, втлнтн, итмтн. Нвб. утая, утаявам, утайвам ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ОЧрТЛНТН СА, очртмж СА, ОЧрТЛНШН СА Св. Укрия се, скрия се, прикрия се. і отъ тждочр въстлвъ нде въ прѣдъдъі тѵрьскъі н СНДОИЬСКЪІ. I въ домъ въ-шедъ. ие ^отълше дл вн н къто ѵюлъ. I не може очртлнтн са М Мк 7.24 3; вндъвъшн же жеил ъко ие очртлн са. трепефЖфн прнде. і плдъшн пръдъ инмъ. ть. иіжже вннж прнкосиж са емъ М Лк 8.47 3, А, СК, очрвон са вьпль-фенллго вл, подовленнъ. ие очртлн са въ рлвъ вжьн семь СЕ 54Ъ 22; н р<оштж сьилтн са съ воржштннмъ. очртлнтн са р^оштж снлъ невесъскъін^ъ С 247.25; дл не ѵочрднтъ же са инктоже. нмже очртлн сд отъ стлрцл ѵъстънллго слвъі съкровнштс- Тчѵлнювъ очрпрлвмеинн. нъ плѵе дл помъішліл-ктъ тлковъін С 283.17-18; иъ ѵто овлнѵліемл петромь. протнвнстл са кмочр веслдлмъ. (!) мидштл очртлнтн са (его. л не съмъіслаштл (лко нъ кде сд поржглтн свдточрочрмочр д^очр С 363.24. // Остана незабелязан, п пръдъ тово(ж вьсе желлннс- мое. н въ^-дъі^лине мое отъ теве ис- очртлТ ска СП 37.10. Срв. СЕ 76а 24; вже тъі очрвъ-дъ ве^очрмье мое. Т пръгръшс-шъ моъ отъ теве ие очртлішід сіа СП 68.6; елнко слъішлр<омъ V рл^очрмъ^омъ ъ. I отьці НЛШІ ПОВЪДЪШІА ИЛМЪ. N6 ОЧрТЛІ СКА ОТЪ ѴКАДЪ і^ъ въ родъ 'шъ СП 11 А) слвннъ гллголл. нъстъ очртлнло сд илсъ иеѵьстнвоіе ^лповъдлиніе С 147.26. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. Хосѵдаѵсо, крготтш, еукрблтсо, дагокрблхсо. Вар. оутмтн С(А, оутмтн СА, оутлТТН СІА. Нвб. Вж. при оутлнтн. очртлплтн, очртлплкк, очртлпмешн несі Потъвам, давя се, удавям се. внд ЖС- ВЪТрЪІ КрЪПЬКЪІ ОЧрБОЪ СА. I НЛѴ6ІІ очртлплтн ВО^ЪПН ГЛА. ГН СПС МА М М 14.30 3, А, Б; і лвне повелъ нмъ нст к ншедъше ден неѵнстнн. выіндж в СВННН1А. I очретръмн СА стлдо по връго въ море. бъ же н^ъ ъко дък’ тъісжштн. I очртлпллреж въ морн М М; 5.13 3. Изч. М, 3, А, Б. Гр. катоотоѵтідораі, тчуораі. Нвб. Срв. утопя ОА. очртвлрь, -н ж. 1. Украшение, украса свътъло вьсе лнце н енлно покл^ла. і Ж^ЪІ ОБЛеЖАШТА нл Демъ. лкъі очртвлрі многоцън'нж нмъі нл севъ веліѵллше і рлдовллше са С 105.19; (лкоже лшт ръвъночркте жеклмъ. пръмъинте очртвлрі іеіжже овложенн (есте. мнлостніж обло-жнвъше са С 447.6. // Образно. клн очрво сен рлвънл вждетъ ѵьсть. не во Н7 лште н ^ллтомъ състлвькил тн външ очрстл въілл. н клменннмъ ѵьстъ- НЪІНМЪ N6 ТОЛЬМЛ СА БЪІША СВЬТЪЛЛ (лкоже иънйл очртвлрніж кротостьиога освъштлкмл С 380.20. 2. Свят, вселена. дьньсь мллл очртвлрь въ очртвлрк състлвн са. дьнесь кръминкъ ѵловъ-ѵьскъ. доврліл очрсел"енъіА прнвеелл жнвотъ вьсъ^ъ. жнвотъ стлръншн-ньствочркдн С 429.11; л^ъ ин кдиоа ж< вниъі оврътліж вь Демь. ие тъі тъѵььт чѵ пнллте. нъ ин жндове иъ нн слъпнн. ин мрьтвнн ин ельице ин лочрнл. нн очртвлрь. ин прлвьдьннн вьсн. пророци н мжѵеинцн С 433.20-21. Изч. С. Гр. кберо?. Нвб. утвар книж. остар. ОА, ВА, БТР, АР, РРОДЦ. очртвлрклтн, очртклріліж, очртвлріліешн несв. 1. Подготвям, приготвям, помнлочрн МА ѴЛОБЪКОЛѴОБЬѴС- пллѵж-штж ... помнлочрн стс-кОвштж вьсеьъ дочршс-іж. К-АЖС- сь лъпотъі оврлштллше-са очртвлръіжштА сн тъло. нл плгочрвж н пръльштс-нніе миогомъ С 392.4; прнде р<с н нъініл тъ жде. іс-жс- трс-пс-^ж о^ткорнтн_______________________ 1109 онл; 0\)ТВ0рН. СНН Н НЪІНІЛ СНІЖ ОЧ|"ГВЛ-рЛК. N0 БО КСТЪ ѴЛОВѢКЪ ТВОрАН ПрѢ- дълсжаштлл С 420.14. 2. Украсявам. МНЛО\рН ПЛСННЦА АЖС- БѢ САМЪ сътворнлъ ЫЛ ЛѢПОТЖ МОКН ГЛЛВѢ. Л ъяъ а нл плгоѵрвж свокн доѵршн о^твл-рѣ^ъ С 392.8. Изч. С. Гр. каЯАсот^орси, катакоаресо, бкхко-ацЕсо. Вар. оутвлрлтн, оѵрклрѣтн. Нвб. Вж. при оѵрткорнтн. оѵрткорнтн, оутворіж, оутворншн св. Подредя, наредя; приготвя, прнде ^с н иъініл тъ жде. кже трс-пе^ж онж оѵртворн. снн н нъініл сніж очртвлрлк. ие во кстъ ѵловѣкъ творлн прѣдълсжд-ШТЛЛ. БЪІТН пльтн н крьвн ^рнстосовъ С 420.13-14. Изч. С. Гр. біакоаресо. Нвб. Срв. [съ]творя, [съ]творявам. оѵртворнтн СА, оѵртворкк СА, 0\рТВ0рНШН СА св. 1. Приготвя се, подготвя се. женл нѣкліл по воѵьстьк оѵртворнвъшн са. прншълъствочрнвштн вь нѣкъін^ъ длл'ьмнн^ъ МѢСТѢ^Ъ поѵстъііГа. въ а^ж лктж въплд'шн. Н ОТЪ ОБЪІѴЪНЪІ-н^ъ врлѵевъ ОТЪѴЛІЛВЪШН СА. МОЛНТВЖ сътворн къ бвн С 559.8-9. 2. Възстановя се, оздравея, излекувам се. по томь же плкъі възложи ржцъ нл оѵн его. I сътворн н про^ьрѣтн. I очртворн СА н оѵр^ьрѣ вьса свѣтъло М Мк 8.25 3. Изч. М, 3, С. Гр. гаюкаіЭісггараі. Нвб. Вж. при очггворнтн. оѵртврътн са [погр. СП 17.18] вж. оѵртврьднтн СА. оѵртврьднтн, очртврьждж, очртврьдншн св. 1. Направя здрав, оздравя; закрепя. гГ нс^е вже нлшъ. повелѣвъін соѵдеоржкочрмочр. въстлтн по сръдъ съ-ворл. жнджцк словесн. і въ^длстъ слово. I повелѣвъ емоѵр. прострѣтн ржкл; СВ01Ж. і оѵртвръждь ІЖ ЪКО Н ЦЪЛЖІЖ СЕ 406 7; і повелн емочр простьрѣтн ржкж его. і оѵртвръдн іж СЕ 406 17; нс^е еднноѵддъі сне вжен ... длвъі лплоѵр твоемочр петрочр. въстлвн (!) ^ро- О^ТКрЬАНТН мллго въ нма твое. і оѵртвръднтн НО^Ъ его. сжірл эдомл отъ ѵрѣвл млтерн своеіА. не бъівъшллго ыл ногоу своек. та молнмъ іср^е вже нлшъ СЕ 44а 2; посълн нл нь мнлость твоіж. і оѵртвръдн но^ъ его. не посрлмн нлсъ. ^вллаіднн^ъ са о тевъ СЕ 44а 11; н іслко оклоснн-ша емоѵр вельвждь. вельвждоѵр жс- остл-веночр Бывьшоѵр точр до ѵетырь дьннн. н лежАШтоѵр нл мъстъ н покочршлж-штоѵр СА ВЬСТЛТН. Н рЛ^ЛОМбНЫА ногы. не могжшточр оѵртврьднтн С 218.15; СЪВѢШТЛВЪШЛ СА НЛ ЛЪЖЖ. ЛНЛННІЖ Н слпфнрж. клко лн рл^дръшн А^Ж отъ родл рсромочрочрмочр. ТОМЬ ѴЛСѢ НО^Ъ кмоѵр о\ртврьднвъ С 358.12; въстлвн же кго. н ^л ржкж нмъ сътворн н съ со- БОІЖ ^ОДНТН. ^ЪІБЫЖШТОѴр СА СЪПрЪВЛ Н ПрЪСТрЛГГ^ББШТОЧр НЛ ОБѢ стрлнѣ. очртвръжденомъ же кго оѵрдомъ. н съврьшенъ нцъл"еномъ. длстъ кмо\р свон жъ^лъ рекъі. вь^ьмъ сь ^одн С 563.9. //Укрепя, заякча, подсиля, рлстлѣ сіА ^емлѣ і вьсі жівжштеі нл неі. л^ъ очртвръді^ъ стлъпъі сіа СП 74.4; мъст0 вь иемъже ^лтворнлъ са кстъ стъін стлрцъ. връгъ нмлтъ нл ^лплдъ. Н ВЪІСОКЪ ^ЪЛО. ВЪСТЛННІ МѢСТЛ СЪІ. вь гГемьже стеліл ^лъвннъі кго очртврь-жденл кстъ С 300.3. // Поставя в ред. гллгол'етъ невѣстьннкъ грАдетъ. кл‘мл же оѵрво очртврьдншА СВѢТНЛЛ свогл. гллголлша жроднвъіА мждръі-нмъ. длднте нлмъ отъ млслл влшего с 372.22-23. 2. Завардя, поставя под охрана, повелн оуво оѵртвръднтн гровъ до третнѣлго дьне. едл клко прншедъше оѵрѵеннцн его ноштннъ очркрлджтъ I. I рекжтъ лкдемъ въстл отъ мрътвъі^ъ М Мт 27.64 3, А. Срв. С 439.20; С 443.18; реѵе нмъ пнллтъ нмлте коѵрстодніж ндѣте оѵтвръднте ъкоже вѣсте М Мт 27.65 3, А. Срв. С 439.2; С 440.24; онн же шедъшс- очртвръдншА гровъ. ^нлменл-въше клмень съ коѵрстоднеіж М Мт 27.66 3, А. Срв. С 440.2. // Затворя, О^ТВрЬАНТН. 1110 ОѴ|ТВрЬАНТН.. заключа, н ^лпрътнвъ дочррсомь прн-;?ъвл н сьва^л. въ нма нсочр эдьстосл. въложнвъ вь трн десдтн кръѵлгъ, н очртврьднвъ Н СЪВА^Л н пеѵлтьлъ оло-вомъ. погревъ вь свокмъ домочр С 45.10; кд'вл же вь севѣ въівь лн-олр-плтъ. повелъ а вестн вь темннцж н очртврьднтн. н сънемъше съ дръвл вллженллго кодрлтл. въврьгошд н вь темннцж н очртврьдншд С 111.3, 5. 3. Утвърдя, укрепя, ьуъ же молн^ъ са о тевъ дл не оскждълтъ върл твоъ. I ТЪ1 нъкъгдл оврлштъ са очртвръдн врлтрнкж твои; М Лк 22.32 3; словомъ нлоѵъшн (!) са. очр плвлл вгоневъс1!’. н върж очртвръждъшн очр пет]Гвго^влнлъ пръвомжѵеннцл ъвн са Е 36а 5; мка же ть, не^овж (!) мои; пріклтъ. V очртвръ-ділъ мкд есі. пръдъ товжкж (!) въ въкъ СП 40.13; въ^длждь мн рлдостъ спнъ твоего. V д^мъ вллдъіѵънемъ. очртвръді мка СП 50.14; вь^дръмл дшл моъ отъ очрнъшнъ. очртвръді МКА въ словесерсъ твоУрръ СП 118.28; влгвн I нъь пришествие рлвъ твонмъ. і(і) длждн нлмъ. дл поле^ьнъі вжджтъ весъдъі нлшАі очртвръдн въ нлсъ лк-вьвь твои;. I прнъ^нь нлшкж очртвръдн СЕ 18а 2, 4; овъцшто са ^очр. въ д^ъ стъі. дл очртвръднтъ ДША ВЛША СЕ 97Ь 12—13; доврнУ мжѵеннцн пропо-въдлсте. н того рлдн вь въкъі восолнто сд. црд нлшд очркръпнте, върж ылшж очртврьднто С 68.9; оѵо нлклжн мд о ^ъ снл своюго. н очртврьдн мн срьдьцо. ІЛІСО ^ѢЛО МА съдръжлтъ ро^лнѵьынн помъіслн С 524.23; дл въі кто ввн очргоднлъ. Н ОѴНСТНЛЪ ОТЪ ВС0А сквръ-НЪ1 ДІІІЖ СВОІЖ. н отъ пръльстн мнрл сего. н всого грлвьюиькл н пожоллныл нмънню. н дл очртвръднтъ ДШЖ СВОІЖ вь люв'вн вжнн С 570.24. // Подкрепя. вь пръподовно. I прлвъдж твои;, очртвръдн Н В'ССГ'ДЛ. рлнъі крстъ нсвъ нл тълъ свосмь носнтн СЕ 94Ъ 1-2; съплдъшннрръ ВЬ^ДВНГОША. СЖМНА-штнУ^ъ са очртврьдншд. вллговърь- нъінмъ желлнніе сочргочрвншд С 97.15 нъініл връмд клже отъ теве помошгг ОСВЪТН МА Н очртвръдн МА ОБЪШТЛНН кмъ твонмъ. прннмн МА дл прослл внтъ са нма твоіе С 103.18. // Пред пазя, опазя. [...] съкл^лжтъ [...] вжі пръсп[...] [,..]мъ дл очртв(р)[...] ВЛШЛ I рл^[,,.] Е 14а 18; пріемлжштеі во до стоіно ѵьсть поль^ж імжтъ. л нлслл ждліжштеі СА Н6Д0СТ0ІН0. вольшж мжкя севъ прёмлжтъ. сі глж не р^отА очрстрл-шіті. нъ очртвръдіті. піштл во ест; д^овънлъ К 8Ъ 2. 4. Потвърдя докажа; засвидетелствам, ъко п въкотъ нвнън отъ ^емлкд. чртвръділ? естъ гь мнлостъ свои; нл воілірн^ъ ек его СП 102.11; не оеждн лн тъі стлрцк негллголлннкмъ. н не тъі лн н^дреѵе і ьтъ очртврьднвъ. не твонмъ лн бллго-въштенннмъ дъло послъдьствовл ( 249.10; тл же плкъі вожнккж еллвои въспрннм' еллвнтъ господл. іеже ВЪ1СТ7 н о вллженъмъ нрннен епнекочрпъ ере-мннекллго грлдл. кротостн рлдн лн-рръіА. н кже о вожнн довроговъннн дълъі очртврьдн нлреѵенок С 252.14 ілко воннн тъло длвъше очркрлстк подлша очрѵеннкомъ. н о въскръсеннк сълъглтн слово, нъінкл же тн елмк очртвръждъше. НН ТОГО могжтъ гллголлтн С 441.8; ен вллжснъін -о-омо нспльиан слово дълъмъ. повьслъдочрк гллел свокго. довръін НЛѴАТЪК? очртврьдн съконьѵлнькмъ С 512.24. // Узаконя, призная, утвърдя, н пръ-аша црьк’вн прлвовърьынн. нс ^лмочр-днвъ жо цъслрь съворъ опнскочрпъскъін сътворн. о прлво (!) въръ очртврьднтъ, ишЛнскжи; върж. н постлвнтн въ къс-натнкУИ грлдъ епнекочрпл С 201.3; очртврьднвъше жс нніЛнскжи; (™'* прлвжіж върж кочрп'но. н тн очретлвншд очретлв' въръі С 202.6-7. б. Създам, устроя, словсссмъ гнмъ нвел очртвръ-ДІШКА СКА. н д^мъ очретъ СГО ВЬСЪ СІЛЛ нрръ СП 32.6; тъі очртвръді сілокж твоекж море. тъі съкрочрші гллвъі лѵржрЬАНТН_____________________ 1111 ^мьемъ въ водъ СП 73.13; гь вьцрі СМ ВЪ ЛЪПОТЖ СМ ОБЛЪѴС. ОБЛЪѴС СМ ГЬ вь СІЛЖ Н ПрЪПОЪСЛ СМ. Уво очртвръді очрселснжіж. ѣжс нс подвіжітъ см СП 92.1; очртвръждыиюмочр ^еіііж нл во-ДЛ^Ъ. ЪКО БЬ въкъ мнло. (!) сътво-рЫІІКМОчр СВЪТНЛЛ ВСЛНѢ одино“0')' сп 135.6; тъі рлспдтъ нво ъко н кожіж. тъі очртвръдн ^евіж нл водл^ъ. тъі огрлдн море пъсъкомь СЕ 4а 10—11; і ТЪЛОМЪ БЛЛГООБрЛ^ЪНОМЬ. съвръшн. ѢКО дл тѣло слочржнтъ мъісльнън ДШН. I ГЛЛБЖ НЛ ВЪІШЪЫННМЬ МѢСТѢ положн. і ил нен множъншнъ ѵгсвь-ствнъ очртвръждь, не ^лстжпл)жціл дрочргъ дрочргл. вллсъі же гллвж покръілъ есн СЕ 1Ь 8. 6. Прич. тин. страд. като същ. очртврьжденок ср. ед. Гр. асгоМа. Утвърденото, установеното. ПрНБѢГЛККШТАА Ж6 КЪ очрстлвомъ. ТОА съ ночрждеіж отътръ-^ла. н очрстлвомъ очртврьжденок рл^л-рлА С 281.29. очртврьднтн лнце. Гр. то ярбасолоѵ сптірг^со. Взема решение, предприема. въістъ же егдл съконьѵлвлл^ж са дьнье въс^ожденнгс его. і тъ очртвръдн лнце свое въ нмъ нтн М Лк 9.51 3. оѵртврьднтн оѵн йон на кого. Гр. Ётсштг|р{^со іпі тѵѵа тоіх; бсріЗоЛцоі^ доо. Обърна поглед към някого, подкрепя, напътя, насоча някого. ВЪрА^ОчрМЛІЖ ТМ I НАСТАВЛІЖ въ пжтъ СЪ ВЬ НЬЖ‘ ПОІДСШІ. ОЧрТВрЪЖДЖ ИЛ ТІА оѵі моі СП 31.8. ~ са страд. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. отпр^м, (жоатдр^ш, ётпаттір^со, атеребга, рерсабш, кратіба, кратРѵсо, ёткраѵіѵсо, ааіраХІ-^оцаі, кирйш, фроѵр&о, тпрЁоцаѵ [йктфа-Хй;], кайійріЗм, коацЁш, /ар(Со|дш. Вар. очрткръднтн, о\рткр7.дітн, оѵрткръдіті, ѵрткрт.Аітн, Неб. утвърдя [со] ОА, ВА, НГор, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵртврьднтн са1, очртврьждж са, очртврь-дншн са се. 1. Заякна, стана здрав, издръжлив, въ^ърѣвъ НЛ ИА СЪ ГНЪ-вомъ, скръвд е оклмеыенн срдцл н^ъ. глл ѵісочр. простьрн ржкж ТВОІЖ н О^ТВрЬАНТН простьрѣ. I очртвръдн са ржкл ОГО ЦѢЛЛ ѢКО н дрочрглъ М Мк 3.5 3, А, СК. Сре. Лк 6.10 М, 3, А\ стжпн. н вънн-дс кмочр нога въ дочрпннж пештеръ-нжіж. ндеже въл^ж моштн сватъі^ъ. н лвнк очртврьдн СА нога вельвждочр н въістъ съдрлвл С 218.18. 2. Укрепна, получа сила. н^влвітг міа отъ врлгъ мо|*ъ. СІЛЪНЪІ^Ъ, I ТЪ Н6НЛВІДМ-штирръ мм. ѣко очртвръшм сіА (погр. вт. очртвръдішм см., Север., с. 19, бел. под линия) плѵе мене СП 17.18; твоъ мъішьцл съ сілоіж. дл очртвръ-днтъ см ржкл твоѣ. дл въ^несетъ см десыіцл твоѣ СП 88.14; въ^пръте гъ н отвръдіте см. въ^пръте ліцѣ его въшж. поммнѣте ѵюдесл его ѣже сътворн СП 104.4; готово срце его очрпъвлтн нл гъ. очртвръді см срце его ие подвіжітъ см доУждеже во^ьрнтъ нл врлгъі свом СП 111.8; тъмь же молж са вельмн дл очртвръдімъ са въ словесе^ъ К 4а 4-5; врлдл же кмочр лкъі топрьво врлдътчштв свьтълше са, н лнце кмочр плкъі свътъло н вллгодъть ѵочрдънл. ілкоже крьстпл-номъ очртврьднтн са плѵе въроіж. нсвърьннн же въ^вов.въшс са С 142.11. // За чувство - усиля се, засиля се. нл мм очртвръдн см ъростъ ТВОЪ. V ВЬСМ ВЛЪНЪІ твом нлводе нл мм СП 87.8; ък (!) очртвръдн см мнлость его нл нлсъ. У Устннл гнъ пръ-въівлетъ въ въкъ СП 116.2. 3. Опра се, облегна се на някого; получа упование. нл тм очртвръді^ъ см отъ жтровъі У ѵръвл млтері мосм. тъі есі моі покръвітоль СП 70.6; прлвьднъін же ннѵсоже ннкомочржо не отъвъштлвъ. нъ въроіж ілже нл БА очртвръднвъ СА. прн- БЛНЖНВЪ СА КЪ КНЬЦОЧр. Н ІСОСНЖВЪ СА его рЖІСАМА. н въстллпнвъ гнъвъ словесъ) кротъкъімн. рЖІСОІЖ понмъ С 566.11-12. 4. Създам се. і нлдъ вьсъмн снмн. мождю нлмн н влмн. про-плдь велнъ очртвръдн СА. ЪКО ДЛ р<ОТА-штен мннжтн отъ еждочр къ влмъ не ОЧрврЬАНТН. 1112 ОѴрврЬЖАЛТ въ^млгліжтъ. нн нже отъ тждж къ нлмъ пръ^оддтъ М Лк 16.26 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, СП, К, С. Гр. оттокаіЗіахарал, аттірідоцоа, ётиахт|ріСо|іаі, ахереборса, крахалбораі. Вар. оуткр-Аднтн сд, оѵртвръ-ДІТН СКА. Нвб. Вж. при очртврьднтн. очртврьднтн са11 [погр. СП 48.10] вж. очртрочрднтн СА. очртврьждлтн, очртврьждліж, очртврь-ждліешн несв. 1. Укрепвам някого или нещо, усилвам, правя по-силен. ъко мъішьцка гръшьннкъ съкрочршкдтъ ска. очртвръждлетъ же прлведьнъікА гь СП 36.17; н нн въ еднноже по^ьрн его. нъ н нлкл^лннемь нл къжъдо день очртвръждлкд СГО. I тълесънлл тръвовлннъ обнло подлвлн СЕ 83Ь 2; плмдть стьінмъ овьште- ВЛТН ЛПОСТОЛОМЪ ВС-ЛНТЪ ВЪДЪІ. (ЛКО нже плмдть творнтъ съ вьсъмъ срьдь-цемь н въроіж. н ннърсъ очртрочрждлктъ [!]. вол'ьшд ^оташтс- подрлжлтн. пноннкл жс- мжѵеннкл С 124.12; релъвъ невесъскъін. очртвръждлА срьдьцл. въджштннмъ доврлкл ТВОІЛ дълннкл. внно вллгок новллго внногрлдл. В6СС-ЛАН н свътъло ТВОрАН лнцл С 143. 21; въ то же връмд грнгорнн нлнь^ніл-нъскъін епнекочрпъ. вънжтрь въ грлдъ въ мллъ црьквн съворы творъъше. съвнрлА н очртврьждлА нлродъ очрѵе-нннмъ свонмъ. о прлвън въръ. 1ЛЖС-црькъі потомъ цъслремъ ПОВС-ЛЪННКМЪ съ^ъдлнл въіст' С 198.5; н прнрео-ждллр^ж отъвьеждочр къ кГсмочр ПО ВЬСА дьнн. въ^грлждлкмн н очртврьждл-кемн о въръ господыЛн. пръпод0вь-нъінмъ словесъі кго С 205.29-206.1; ѴНСТО во подовьнъінмъ потекжтъ. л нс-подовьнл вь^емыжштннрсъ въ ВОЛ“ЬШЖ(Ж МЖІСЖ въллгліжтъ. н НС-стрлшд ГЛЛГОЛЖ. НЪ ПЛѴС- очртврьждлА С 421.11; тлко н весъдъі вллгъь очрстрлкліжтъ сьвъстн послочршліж-штннрсъ. крлсАШте. н очртврьждліжт' нмъ дшд С 544.4. 2. Създавал сътворявам. в'се вголъпъное словом СЪСТЛВЛЬ. ^НЖДАН д^ъі. очртвръ ЖДЛ1АН громъ. Н Х°ААН нл крнлочр въ трънкж). ПрН^ЪІВЛІАН вочрркж моръскжк СЕ 566 20; н очрмомъ въістромъ овъ р;ождж вн-о-лнніж. н ржклмл плешт, лнкочріж. Н СЪМЪШЛА СА СКЛѴЖ с дътьмн. повъдънжіж пъснь сь іЛ-ім очртвр'ждлд вллдъіцъ С 332.25-26 3. Завардвам, слагам под охрана съхранявам, ^ъло лн въсн. ^ъло лі помнншн (лко вьстлнетъ. очртврьждл ктъ гровъ. мнъ во очртврьждлтешн влюдн мрьтвьцл дл не очрвъжн С 438 29-30, 31. //Предпазвам, нъ н. дліжштллго нлмъ длръі ѵлколю внвллго вл. іеже н стоаштсмъ нлмъ съвръшенъ длстъ стоілтн трьпъные. і ПЛДМЖШТА нъі от' лъностн очртврь-ждлктъ. ржкж НЛМЪ ПОДЛА свокг ^лстжпл С 522.28. 4. Подкрепям поддържам, онн же ншедъше пропо-въдъша въсждъ. гко поспъшъ-ствочріжшточр. I слово очртвръждмж-штк>. послъдъствочріжштннмн ^нлме-ннмн лмннь ММк 16.20 А. //Утвърждавам, одобрявам, съвллж^ньше (!’ жс- са. скврънж отъ съвъстн Н^Ъ ОѴН-стн. I твоъ повелъннъ очртвръждлкд вь нн^ъ. црісвь сътворь нескврън'нж твоего стллго СЕ 226 21—22; твокмоу очрмочр МЬСТНТН р<ОТА ПрНШЪЛЪ К-СТ7 съплсъ. твокмочр МЬСТНТН ^ОТА ^вллж мллденьць очртврьждлк. поѵто свок-мочр сн ^лвндншн съплсеннко С 336.15; ^ъло лютъ прокочрдн. нн рл^очрмътн к-жс нл подовж. нн плматнкж слочр^ъ очртврьждлА. НН ѴНСТ0 ГЛА ДЛТН ДЛА видимъш^ъ С 340.3. Изч. М, А, СП, СЕ, С. Гр. стхрррм, ёлюхтірі^м, -блоатдррш, РеРшосо, аагфаЩораі, сгоу-кахархрорш, кахархрорса. Вар. оутвръ-ждлтн, оутвр'ждьтн. Нвб. утвърждавам [се], утвърдявам [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР очртврьждлтн са, очрткрьждліж СА, очртврьждмешн са несв. Укрепвам, лѵгткрЬЖАС-НЫС- 1113 О^ТКрЬЖАбЫКК ставам силен, тл во нлочрѵн -о-омл. сени ОСТЛВН ЛКЪІ ѴАДОМЪ свонм' овьдл. лкъі н съкровнштс- кстьство дрьжнтъ слово, вьсь родъ того гллел рлдн. очртврьждлст' СА. до лгі^елъ простьръ са рѣѵь С 509.15-16. Изч. е. Гр. охирбодш. Нвб. Вж. при оутврьждлтн. оѵртврьжденьк, -»л ср. 1. Твърдост, устойчивост, непоколебимост, дл рл^очрмъешн о ын^ъже нлочрѵнлъ са есн словесерсъ очртвръжденне М Лк 1.4 3, А; ъко нъстъ въсклоненіъ во съмрът-і-^ъ. Т очртвръжденіѣ въ рлнл^ъ іуъ СП 72.4; отъ ьГегоже ^л плмать очрмол'енъ БЪІВЪ съ горъі КЪ НЛМЪ НОВЪІН снн БОГОВНДЪЦЪ. СНЫбНСКЪІА ПОМЛЪІСЛОМЪ [!] съшедъ. покл^л ылмъ н тъ. вогомъ нлпнслыъі кго скрнжллн. н^вънждочр очрво дѣнствънъі. н^вънжтрь же вндь-НЪ1. нмжшта очртврьжденнк гллголж-шта енце. вогочр же нлшемочр сллвл С 278.5-6. // Сила, здравина, къто нлсъ рл^ліжѵітъ отъ лквьве вжі. і сточрмочр ^лконочр. нн огнь ні желъ^о. іно ннкоеже. і сего рлді очртвръжденье. рѣ (!). і непръстжпное вжігс ^лконочр. і вллдъіѵъствіе еже отъ него. і^въстъно і сто твордште К За 13. // Обезпечение, сигурност, дондоша копліжште до съсждъ крьѵлжьнъін^ъ. Н ВНДЪ-въше а съ многомъ очртврьжденнТмъ СЬВА^ЛНЪІ пеѵлтн ОЛОВЪНЪН НМЖШТА. ѵнсломъ л С 52.12-13. 2. Защита, закрила, опора, вь^люблж ткл кръ-постъ моѣ. гь очртвръжденье мое і прі-Бѣжнре мое н^влвітелъ моі СП 17.3. Срв. СП 70.3; гь очртвръжденье лк-демъ своімъ. н ^лштітелъ (!) спньемь Хл своего естъ СП 27.8; і повелн емочр простьрѣтн ржкж его. і очртвръдн іж. ТЪІ во есн очртвръжденне нлше. н тевѣ сллвж въ^длетъ СЕ 40Ь 18; повнночр-нте са нгочрменомъ влшнмъ. і покл-рѣнте. кое очрво очртвръжденне въ^лл-глетъ СЕ 826 6; стн крьте лдоломь по^влло. н очртврь&енне стн крьте ТФ А 3; н^ндс- ыл мльѵлыънок мъсто. въ ржкочр несъі ілко оржжнк нл очртврь-жденнк ссбѣ нгочрменА молнтвъі С 273.24-25; н р^оштетъ вогъ дл ксн въ пльтн нл очрвътъ. н очртврьжденнк КрѣПАШТННМЪ СА ВЪрЪІ рЛДН. Н ТрОЧр- ждліжштннмъ С 295.24-25; н а^ъі-къ стѣнж дл нмлтъ. дл не влрѣктъ очрмл. того во дѣл'мл н ^жвн н очрстьнѣ нл очртврьжден'к а^ъіісл сътворенъі сжтъ С 497.17—18. 3. Утвърждаване, укрепване, кстъ очрво отъ мно-гъінрс' дрочргъін^ъ. очр^рътн ^нлменнн. ОЧрѴАСТЬНѢ же Н ОТЪ ^ОТАШТЛЛГО. отъ нлсъ прѣдьложенллго вытн сьповъ-длныл. нл вь^грлжденьк н очртврь-жденьк лгг^ельскллго сего жнтніл С 513.27; н остлвнвъше іж очр іУего въ домъ свон въ^врлтншА са. лъпо же вѣлше ілкоже н въ прооврл^овлннн рѣ^омъ. нл очртвръжденьк н въ^грл-жденьк. лнг^ельскок се жнтнк жнвж-штннмъ С 520.18; онъ же то слъішлвъ опеѵллн са ^ъло. н молнтъ кго по ВЬрА-жденнк км. (!) съповѣдлтн прѣльсть вьсж сотонннж. двок севѣ прноврѣтлА стъін. прьвок очрво нсповѣдлнЬкмъ очрп'влА прнвестн кго. кочрпыо же н севъ очрт'врьжденнк. вжджштнУрсъ по томъ ^ота прнтв°рнтн С 525.10-11. 4. Възстановяване, излекуване, реѵе же Ус волъ^нь сн нѣстъ нл сьмрьть. нъ нл СЛЛВЖ БОЖНІЖ. ДЛ СА ВЪСЛЛВНТЪ БОГЪ К1Ж. ВЬСПАТЬ ПрННОСА ГЛЛГОЛ"Ж. СН БО- лъ^нь Нѣстъ нл съмрьть. нъ тъ. сллвж вожніж. нъстъ волѣ^нь нъ очртврьж-деннк С 313.7-8; нъ тжжа н врл-жьдочрА н рл^мъішлЪА. нм'жв н томочр лвнк. съвръшенъ нцълътн. н нл цълок очртвръжденьк. по подрлжлннк нже с Ммъ кдн°іж нцъл"енъін пллл-тннъ С 563.19. 5. Плодородие, изобилие, вждетъ очртвръжденк нл ^емлі нлвръ^очр гогоръ (!) пръвь^нетъ сіа (!) плѵе лнвлнл плодъ его. У процвьтетъ отъ грлдл ъко тръвл ^емьнлъ СП 71.16. оѵретн 1114 оутврьжденыо ^лѣбьнои. Гр. огпріу-цос артоо. Житен клас. н прі^гвл гллдг нл гХйк. вьсе оутвргжденье ^лѣвьное сгть СП 104.16. Изч. М, 3, А, СП, СЕ, ТФ, К, С. Гр. аафаХеіа, б/ѵіршцата, атерйвра, атііріура, сттгір{уца-та, атг|ріудб<;, кратаісора. Вар. оутврьжде-ннм, оѵрт'врьжА«мн(«, оѵртврьжА«н'К!, оѵртврьжАС-ннс, оѵртвръжАенью, оутвргжАеньс, о\ртвргжА«-ннс, оутвргжАвшо, оутвргжАвнію. Наб, утвърждение ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. оутетн, оч^тепгк, оутепешн се. Набия, нанеса побой с бич. вгневѣтс жс отг ѵісг. прѣдлддтг во вгн нл сгнмгн, н нл сгньмнфнн^г влшн^г оутопжтг вгн А Мт 10.17; ссго рлдн д^г сгліж кг влмг пркгі н прѣ-міждр[,,.] кгннггѵнд. н отг нн^ъ оувното н пропгнотс, н отг нн^г оутспото нд сгнгмнфн^г вьшн^г. і нждснето отг грлдл вг грлдг 3' Мт 23.34; і поржгыжтг са смоу. і оутс-пжтг і, і оплюіжтг і, і оувыжтг і. і трстні днь вгскргснстг 3 Мк 10.34 А. Изч. 3, А. Гр, цоктубсо, Наб. Сро. утопа, утопам, утопшш диал, ОА, ВА, Дюв, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ОуТНСКАТН, ОуТНСКЛ(Ж, ОуТНСКЛЮШН НвСв. Обграждам, заграждам отвсякъде; заобикалям, н рсѵо нсг, кто прнкоснж са мнѣ. ѵотгмѣтліжфомг жс са вгсѣмг. реѵе петрг н іже вѣл^ж сь ынмг. ндстлвгннѵс, нлроді оутккліжтг та н гнетжтг А Лк 8.46. Изч. А. Гр. сгиѵеѴ.ш. Вар. оутісклтн. Неб. Сре. утисквам диал. ОА. ОуТНШЛТН СА, ОуТНШАІЖ СА, ОуТНШАЮШН са несв. Успокоявам се, утихвам. нже вгістг мжжг пророкг енльнг дѣ-ломг н словомг. мороу прѣштллше н оутншллше са. енльнг дѣломг н словомг С 476.13-14. Изч. С. Нвб. Срв. утиша се, утишавам се, утишвам се диал. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. оутншнтн са, оутншж са, оутншншн ( ' св. 'Само в Зл. ед. оутншнтг са. Г, уоЛцѵгі уіуѵетаі. За вятър - сти: не, утихне, успокои се. н ТспроснЕ ^лртнгж нлпнел тлко. кдннг вг слві новг Тс ^с сь ьПнмь ныг ннктоже кег дл лко вгпнел тлко н посглл кг сто\ оумоу елвнноу. ЛВНК ОуТНШН СД. корлвь оустрьмн сд нл онж стрлнж 152.18. Изч. С. Нвб. Вж. при оутншлтн са. оутлгстѣтн, оѵтлгстѣнк, оутлгстѣнш св. Стана оезчувствен, закораве [прен.]. оутлгстѣ во срдьцс, ліоді сн^г. I оушнмл тажько оуслгішлшд, оѵи своі сгмѣжншА. егдл кггдл еу^ь рнтг оѵнмл, I оушнмл оуслгішАтг, ергдьцемь рл^оумѣіжтг, і оврлтдт СА I НЦѢЛІЖ (А 3 Мт 13.16. Изч. 3, Гр. пах^ѵоЦ“1- Нвб. утлъстоя диал. НГор. оуто нареч. 1. Наистина, действк телно, всъщност, н іодного родд штллго сд дѣл'ьмд, ісдннон гллголг нс вѣ ннкогожо. лште лн вгі кто вгіЛ7 то рлжддммоуоумоу СД ОуТО Б7 ^отѣлг отьцг вгітн С 241.29; лшт лн то рьцн МН КТО БОЛ'НН, ОумгіВЛА но^ѣ. нлн онг кмоужо оумгівллт но^ъ. оуто глко онг вол"нн. кмоуж оумгі но^ѣ мььДін. нг сгплсг оум7 но^ѣ прѣдлвгшооумоу н нгсдѣ ( 303.20; ѵто лн сьмѣрьнѣк іесгг оумгітн лн но^ѣ нлн молнтн сд. оут (лко оумгітн но^ѣ сьмѣренѣк. неж молнтн сд. дл кже сьмѣрьнѣншл н отгвргже сд сгтворнтн С 303.27 гллголлтн же оуто нмлтг мнрг н; люде^г свон^г. н нл прѣподовьнгін^". сн. н нл оврлштл(жштнѴ^г срьдьцл кі (Гемоу С 318.29. 2. Всякак, п< всякакъв начин, н не тоу лвнк нті кг волдштоуоумоу. нг оуто жгдллш сьмрьтн лл^лровгі. дл егмрьтни вольшж ѵоудесгі вѣрж внддштннм^ поклжетг С 313.22. 3. Изцяло л^ТОЛНТН 1116 напълно. ѵ'то лн іако ^нмѣ гллгол'ет' еуАГГ^ЛНСТЪ. БЪІТН ВЪ ТО ВрѢМАі ВЬ К&же смокъі лнствнкмъ крлсочрілше, нъ 0Ѵ|Т0 ^ЛШТНЦЛА КДНЛУе ррѣ^оу ЦВЬТЖ-штоѵр. БЪІТН ДНІЛВОЛЮ СНѢГОѵр Л6ЖА- штоѵр по вьсемочр ѵловѣѵьствоѵр С 352. 6-7. Изч. С. Гр. паѵтох;. Нвб. 0. сѵрголнтн, оѵртолкъ, о\ртолншн св. 1. Убедя някого, склоня, предумам. і лште се оѵрслъішдно вждетъ о\р ннс- МОНЛ. МЪІ 0\)Т0ЛНМЪІ-Н. I ВЪІ БОС ПОѴЛЛН сътворнмъ М Мт 28.14 3, А. 2. Усмиря, обуздая. твордштл словомь. і повелѣньмь вьсо. нъ ^ота очрѵіті. і ве^очрмье-го оутолітн, волсіж свооіж ПрѢДЛЫЪ Б?1. н послоѵршлі ѵъто створі К 4Ь 37; поклдоъ ѣко невъ^можъно НАѴІНЛІЖТЪ. ^ОТѢ^Ъ ГНѢВЪ і^ъ оуто-ЛНТІ. НО ^ОТАТЪ ИЪ ОШТО ПрѢБЪІВЛІЖТЪ, въ ^ълобѣ свооі, со слмъ са прѣдліж К Ба 28. // Успокоя, укротя, осллвые-нддго НСЦѢЛНВЪ, ДѢЛЛТ0ЛІЛ одрочр своіемоѵр ПОКЛ^ЛЛЪ. ПО^ОДНЛЪ ІЛКОЖО по соѵдеоѵр врь^оѵр моріл, воѵррж вѣтрьнж оѵртолнлъ словомъ С 473.19. Изч. М, 3, А, К, С, Гр. пеіОш, катаотЙЛш, аѵаатеХХш, Вар. оѵрголітн, оѵтолнті. Неб. Сре. утоля, утолявам ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР. «утомнтн, охртомлик, оутомншн се. Измъча, изтерзая, н сьпрѣвъівллтъ съ ѴЛКЪІ ЛКЪІ ѴЛОВѢКЪ ВАШТв ТрнТ ДвСА-ТЪ ЛѢТЪ. ОБЬ^ОДА ГрЛДЪІ Н ВЬСН. БЛЛ-РОДЛрЬСТВА ВЬСА ОѴрТОМЫОНЪІА ДНІЛВО-ломь. н потомь прнгвлжддктъ СА НА дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. СТрДЖДА мнръ-скддго рлдн съпдсеннгл С 11.10. Изч. С. Гр. катадтоѵ&о. Неб. утомя остар. ВА. оѵртонжтн, оѵртонж, о\ртонешн се. Потъна, удавя се. реѵе нмъ ндѣто. онн же ншедъше ндж въ свннніа. і лвье оѵрстръмн СА стлдо вьсе по врѣгоѵр въ море. I оѵртопж въ водл^ъ М Мт 8.32 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. аяобѵтдсткм. Неб. утъна, утъвам ОА, Дюв, ЕтМл; утона диал. ДА. оѵртопнтн, оуртоплкк, оутопншн се. Прен. Победя, унищожа, нстоѵен водж ѣ^воіж н^древръ свонмъ. ^е вже ылшъ. очртопнлъ есн в'са протнвьнънд снлъі. н ПОБѢДНЛЪ есн В'СЬ Д^Ъ ВОДЪНЪІ. ЖА-ЖДІЖфеН, Н В'С(Ж ІА^Ж. ВОДЖ ПН(Ж- фкквв СЕ 29Ь 13. Изч. СЕ. Ноб. утопя, утопвам, утопявам диал. Дюв, НГер, ДА, оѵртро1, -л ср. Утро, сутрин, утрин, нс^одъ очртрочр н веѵероѵр оѵ|Ч<рлсішн. ПОСѢТІЛЪ 0СІ ^ойіІА н очрпон іж оѵрмножілъ ссі овоглтіті іж СП 64.9; влрнсте оѵн моѴ къ ютро. ПООѴѴНТН СІА словесомъ твоУмъ СП 118.148. !$ѣло ^л оѵртрл. Гр. УЛаѵ ярсоі. Рано сутринта, і зѣло ^л оѵтрл вь едннж со-вотъ. прндж мл гровъ М Мк 16.2 3, А. т оѵртрл прн^однтн, Гр. брйр^со, Подранявам. н вьсн людне н^ о^трд прн^ождлл^ж къ номочр въ црквъ послоѵршдтъ его М Лк 21.38 3. ко^пьно оѵртро. Гр. &|іос ярсоі\ Рано сутринта, на разсъмване, подовъно остъ цсрствне новескоо. ѵлвкоѵр домо-внтоѵр. іжс н^нде коѵрпъно ѵтро. наьатъ дѣллтелъ внногрлдо\р своомочр М Мт 20.1 3, А. къ оутроу, Гр. яеріорфроѵ. На [към] разсъмване, на [към] зазоряване, дл не просто во илсъ прѣтекжтъ. дьин сего ѵоѵрдесл. мѣсаѵЖо очрво вѣлше. н слмо то къ очртрочр. н ведеиъ въктъ съва^лнъ ржклмл С 431.17. очртро ^ло\ртрл. Гр. хо яро? яроп. От ранно утро, от ранни зори. въ по-срѣдѣ его не подвіжнтъ сіа. поможетъ емочр въ очртро у>. оѵртрл СП 45.6.^ очртро проврѣ^гоѵр ?ѣло. Гр. ярсоі еѵѵн-%а Хіаѵ. Призори, на зазоряване; още по тъмно, і ютро проврѣ^гоѵр зѣло. въстлвъ н^нде нсъ н нде въ поѵсто мѣсто. I точр молнтвж дѣлше М Мк 1.36 3. 1116 ОѴррЬНбВАТ оутроу въівъшю. Гр. крюіад уеѵо-цеѵгц;. След като се съмне; след като се зазори; на сутринта; на зазоряване, ютроу же въівъшоу. съвѣтъ сътворншА вьсн лр^нерен н стлрьцн людьсцнн ЫЛ нсл. ѣісо оувнтн н М Мт 27.13, А, СК; оутроу же лвне БЪІВЪШЮ. СТЛ НС Прн БрѢЗѢ. N6 ПО^НЛ- ша же оуѵеннцн ѣісо нс естъ М Йо 21.4 3, А; оутроу же въівъшоу. въ тъ дьыь повелѣ н^вестн а нс темннцд. н прнвестн С 76.1; оутроу же въівъш» прндостл неѵьстнвліл мжѵнтеліл С 79. 11; оутроу же въівъшоу вьсн сьнндошд сд крьштеннн. н прннмъ вллже-нъін ^лѣвъ С 236.6-7. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. пропа, орВрск;. Вар. ютро, ѵтро, нтро. Нвб. утро ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА, ЕА. оутро11 нареч. 1. Сутринта, на сутринта, на заранта, онъ же отъвѣ-флвъ реѵе нмъ. веѵеръ сжфоу глте. ведро ѵръмъноуетъ са нбо. і ютро дьнесь ^нменъ. ѵръмъноуетъ во са АрАселоуіА нбо М Мт 16.3 3; і мнмо ^ОДАШТе ютро ВНДѢША смоковьннцж оусъ^ъшж нс кореннѣ М Мк 11.20 3; ютро же плкъі прнде въ црквъ. і вьсн людье ндѣл^ж кь ыемоу. і сѣдъ оуѵллше іа М Йо 8.2 3; ѣко къ тевѣ ПОМОЛІЖ СІА гГ. ютро оуслъіші ГЛЛСЪ МОІ. ютро стлнж прѣдъ ТОБОИС оу^ьріж СП 5.4; V л^ъ къ тевѣ гГ во^ъвл^ъ. V ютро молнтвл моѣ влрітъ тіа СП 87.14; воіеводл гллголл не многогллгол'нте. нъ оутро прнстжпнвъше жьрѣте вогомъ. н повелѣ а вьвестн въ темннцж С 70.10; Н 1ЛК0 ВНДѢ глісо оутро ВЪ ТЪ ДЬНЬ АТН нмжтъ бъітн. въ^емъ ро^вънъі Н^ВНТЪІ Трн НЛ ВЪІІЖ СВОІтК въ^ложн С 125.2. 2. Отрано, твърде рано, преждевременно. Тсплъні^омъ СІА ютро мілості твоекд гГ. н въ^дрлдовл^омъ СІА н въ^веселн^омъ ска. во вьсіа дьні нлшіа СП 89.14. М, 3, ЗП, СП, С. Гр. [то] ярсоі, ордроо, сш-рюѵ. Вар. ютро. Неб. Вж. при оѵртрѣ. оутросъ, -л м. Църк. Утренн, утринно богослужение, въ сж т нл оутро. ев ? ^лл А 111 а 18—1: [м^]осъ е&л ѵѵ млрь СК 836 18; евл лоу нл оутросъ въ оно СК 126а 11-1; м^ дГ. вь^двнженне крстл нл гтро с еБл ѵѵ нѴол СК 128а^15; нл втрос рождьствл ^вл евл ѵѵ мл СК }А1Ъ Ь нл втросъ стъі^ъ ефнфлнні. е&л ѵѵ м! СК 1476 14. А, СК. Гр. оріЭро?. Вар. 8трось. Неб. Срв. утренна. оутроуднтн са, оутроуждж са, оутроѵ дншн са се. Изморя се, изнемогн; измъча се. оутроуді^ъ ска въ^дъ ^лнь-е-м-оімъ. н^мъікж нл вьсѣк; нофъ ложе мое. слъ^лмі моімн постелк монк оумоѵкв СП 6.7; V оутвръді ск {погр. вм. оутроудн сіа, Север., < 62, бел. под линия) въ вѣкъ жнв вждетъ до конъцл. не оу^ърнтъ пі гоувъі егдл віднтъ прѣмждроі оумі рлкжфкд СП 48.10; оутроуд[.]^ъ ск вопііа і^млъѵе грътлнь моі. Тште^ете о1. моі оупьвліжштю мі нл вл моего С1 68.4. Изч. СП. Гр. котпасо, копаеш. Вар. оѵртроѵрдітн ш Нвб. утрудя [се], утруждам [се], утру» давам [се] диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМ; БТР, АР, ДА. оутроуждлютъ [погр. С 124.12] еж оутврьждлтн. оутръкжж [погр. СП 62.8] еж оутрькГевлтн. оутрькГевлтн, оутрьнюкж, оутрьнююші несв. Подранявам, ставам рано вже бжс моі къ тсбѣ оутръіжж (вт оутрънюкж, Север., с. 75, бел. пое линия) въждкадл нл тка. дшл мо1 СП 62.2; вьсоуе влмъ естъ ютръ^ невлтн. въстлнѣте по сѣдѣннТ. ѣдж-ШТІН ^СЛѣБЪ БОЛѢ^НІН. егдл ДЛСТ1! въ^лювленъТнмъ своѴмъ сонъ СІ 126.2. Изч. СП. Гр. орВрі^со. Вар. мтрінск.хтн очртргнс-БАтн. Нвб. Срв. утрен, утринен прил. л^тркынил_____________________________1117 о\|трьннцд, -а ж. Църк. Утренна, утршшо богослужение, сс же оч|трынГ д Т А 30й 14-16 (глаг. приписка, КурЦ, с. 60-61, бел. под линия); НЛѴАТОКЬ оутрьынцн СС- €СТЬ А 131а 18-19 (глаг. приписка, Курц, с. 263, бел. под линия); свл и(л) оѵ|гр1Гцн въ прлый гдскъ" А 158а 1; л нл о^тргынцн. по г пслл(м) Е 30а 16; н по коиъѵлнн очртръынцн пост са Е 306 6. Изч. А, Е. Гр. оріірос. Вар. оѵртръннцл, Неб. Сре. утренна. оѵргрьЛ, -Мн прил. 1. Утринен, сутрешен. СЛЛВЛ. ВЪ КОНС-ЦТ, ПрТіАТЪІ. оѵртрьшмъ псллмъ діъ СП 21.1; отъ стрлжіл оѵртрьыьх АО ношті. отъ стрлжід оѵртрьнкч дл очрпъвл ІНЛЬ ЫЛ ГѢ СП 129.6; і длждн ылмъ ие вьдАфеіж МЪІСЛНІЖ. I ТрѢ^ВАфбМЬ СА ПОМЪІШЛе-ННСМЬ. ДЛ Н6 ПрѢІАТН БЖД€МЪ ТАЖЪ-КОМЬ СЪНОМЬ. НЪ ВЪ^ДВНГНН НЪІ нл ноірьнъіА оѵртрънАьх мтвъі СЕ 38а 12; н^гоннтъ та гь трлслвнце кітръ-нѣѣ. послѣдьнѣѣ (А^с-. ^очрдоочрмъылл. і ^очрдоснллл СЕ 49а 6. 2. Като същ. о^трьнімл ж. ед. Гр. ц всотііѵр. Утреіта, угринно богослужение, ѵътенню. ѵѵ евл вГ. нл втрьыт^ стлго пдтъкл СК 99а 13; е(в)ъл'н. въс-крѣнлл очртръыѣл. нед^ыллА 1536 11. нл очртрьМн [дьнь], въ оѵртрь(Лін [дьнь]. Гр. ётй тру оснрюѵ, тг( ёлан-рюѵ, тг| ёліобспд гціёра. На следващия ден. н нл очртрьнн ншедъ н^ьмь дъвл пѣііазл длстъ гостнньннкочр М Лк 10.35; по сътвореннн же комнсоѵр ОВЪІѴОНЪІА по^оръі. П0В6ЛѢ нл оѵртрьынн дьнь прнвестн рлвл вожніл лртемоил С 226.9; н нл оѵртрыінн дьнь повелѣ сътворнтн коновъ. н в‘ложнтн вь нь пьцелъ н рл^влрнтн V С 234.4; въ оѵртръннн же день нже естъ по плрл-скевькнн. съврлшА са лр^нс-рен н флрн-сен. къ пнллточр М Мт 27.62 3; і въ оѵртрьннн ншедъшемъ нмъ отъ внтл-нніа. въ^(л)лкл М Мк 11.12 3. нл о^трьніжіж, ыл оѵртрыЛнн^ъ. Гр. оріЗріѵо^, ёѵ тоц орфрок;. Сутринта, по сутрешно време, н съ врѣме-немь стеромь. прѣврлфлід са. ндн ыл ОЧртрЪНКПЖ. нлн нд. полочрдЦе. нлн полоѵрноірн СЕ 54а 24; ѣфе помьыѣ^ъ т(а ыл постелі моеі. ыл очртрънѣі^ъ пооѵрѵлл^ъ са въ Т(А СП 62.7. оѵртрьКѴін дьнь. I)}. т] сгбршѵ. Утрешният ден, следващият ден. ые пьцѣте са очрво ил очртрѣн. очртрын во деыь совоіж пеѵетъ са М Мт 6.34 3. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. пршіо<;. Вар. оѵртрънь, етрьнь, ютртліь, оѵртриь. Неб. утрен ОА, ВА, НГер, БТР, АР. Срв. утринен. оѵртрьнжтн, очртрьнж, очртрьнешн се. Изтръпна, вцепеня се, схвана се. ѵѵ скврьилвъінмл ыоглмл клко ыс- очртрь-постл тн. клко ые очрстрлшншд СА (6М8 вллсн. съ мрлѵьыъінмъ смочр очрмомъ. 0 томъ же о толнцѣ С 66.1-2. Изч. С. Гр. ѵаркасо. Неб. утръпна НГер, ЕтМл; утръпнал прич. ДА. оѵртрыл, -(А ж. Утро; разсъмване, зазоряване. оѵртрніл во уу ілкоже реѵе пророкъ. лкъі оѵртрнк готово оврдштемъ іего С 348.19. Изч. С. Гр. брйроі;. Вар. очртрніл. Неб. Сре. утро ср. оѵртрые, -іл ср. Утро, сутрин, очртрніл во ^с ілкоже реѵе пророкъ. лкъі очртрніе готово оврдштемъ іего С 348.19. нл оѵртрыл, нл очртрьн. а) Гр. ікI тцѵ аоршѵ, еіс; гад пртад, тоѵ бртЭроѵ, тц ёсотІЕѴ. На сутринта, на заранта, і нл оѵртрьъ ішьдъ. і^ьмъ д'вл ПѢЫА^Л длстъ гостннннкоѵр. і реѵе емочр. прн-лежн емь 3 Лк 10.35 А, СК^нл втрнн (!) рождьст(вл) [...] вцд.^евл (ѵ__^мл ѵѵшьдъшъмъ вль^вомъ. ПСЛ ВЬ НІ- по рождьствѣ СК 142а 19; Т въі^ъ тепе-нъ вьсь деыь. Т овліѵьнікъ моі нл оѵртрьѣ СП 72.14; ыл оѵртрьѣ і^бівлл^ъ ВЬСІА ГрЪШЬЫЪКА ^бМЛІ. ДЛ ПОТрѢБЛІЖ 1118 оѵутрѣшы ОТЪ грлдл ГНѢ ВЬСЕА ТВОрЕАШТІАЕА ве^лконнье СП 100.8; н прѣвъівъ тоу нл оутрніл сѣдъ, повелѣ прнвестн стллго мжѵеннкл кодрлтл С 117.12— 13; въ^ллкл ^лоутрл. кгдл ношть прѣльстн мнмондо. н нлоутрнкл ^с вьскрьсеннгл свѣтъ просвѣтн мнровн С 348.17. 6) Гр. тг; ёпаѵрюѵ, еід тгіѵ авршѵ [вар. тг[ аоршѵ], ётповслз, тг[ е^гі^. На следващия ден. нл втрыл же еже етъ (!) по пдтъцѣ. пслно. въ нофьнъі^ъ СК 121 а 1; доше-дъшемъ же нмъ нл оутрьЕЛ въ комлнж. слъішлл^ж отъ многъ. кже творѣше вокводл мжкъі крьстнілномъ С 19.28; ндн въ темьннцж. н оустрон мн нл оутрніл АЖ6 нмлшн ^нлменнтъі мжжд С 58.23; н рлждегъ сд гнѣвомъ. н велмн въ^ъвлвъ повелѣ нл оутрнЕЛ нл рѢЦѢ тнгрьстѣ дл сд оврдштжтъ С 59.30; н нл оутрніл сѣдъ лнтуплтъ нл СЖДНШТН. П0В6ЛѢ прѣдъстлвнтн кмоу рлскллвъшдд сд С 111.5; нл оутрніл КСТЪ ПО ПДТЬЦѢ. СЪБЪрЛША СА Лр^Н- ерен н флрнсен къ пнллтоу гллгол'жште С 439.17. 3, А, СК, СП, С. Гр. брОрск;. Вар. оѵртрнк, втрькі. Неб. Вж. при очртро. оутрѣ нареч. Утре. лфе жо сѣно селъыос дьнесъ сжштее. л оутрѣ въ огнь вьме-ТОМО, БЪ тлко (ѵѵ)дѣетъ (!). кольмн плѵе влсъ млловѣрн М Мт 6.30 3, А; лште лн же трѣвж дьнесь нл селѣ сжфж. н оутрѣ вь пешть вьметлемоу. въ тлко дѣлтъ М Лк 12.28 3; овлѵе ПОДОБЛЛТЪ мн дьнось н ютрѣ. н въ онъ донь нтн. ѣко не въ^можъно естъ прісоу погъівнжтн кромѣ нерсмл М Лк 13.33; родъ мон н достоннъство съ СТЪІНМН КСТЪ СВѢТЬЛЬСТВО нмжштнн^ъ. л не отъ ѵлісъ нже дьнесь сжтъ. л оутрѣ не бжджтъ С 102.3; н прѣмоу-днвъше1 оутрѣ третнн дьнь прнше-дъше. н стрлнж сѣворл отъ грлдл оврдштете тѣлл мокго н^връженл нл соу^о С 154.22; нъ плѵо дл прѣо- внждж подовънострлстънл ѵловѣн дьнесь сжштл л оутрѣ оумнрлкжштл 165.3; веѵероу же въів'шоу отьвѣ’ нмъ длстъ рекъі. кже лште гь ^ штетъ оутрѣ отъвѣштліж влмъ 561.19. Изч. М, 3, А, С. Гр. [тпѵ] сЛрюѵ. Вар. ютр-в. Неб. утре ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТ АР, ДА. оутрѣн прил. нескл. Като същ. оутрі м. ед. Гр. ті анрюѵ. Утреиіният де не пьцѣте са оуво нл оутрѣн. оутрнн день собоеж пеѵетъ са М Мт 6.34 3; пьцѣте сд оуво нл оутрніл. оутрѣі пеѵетъ сд собоеж СК Мт 6.34. въ оутрѣн [дьнь], нл оутрѣн. Гр. 1 ёяавріоѵ. На следващия ден. е оутрѣн день вндѣ нсл грдджштл к севѣ. і глл се лгнецъ бжін. въ^емл>: грѣ^ъі мнрл вьсего М Йо 1.29 3; і оутрѣн же деыь плкъі стоѣлше нолнь отъ оуѵеннкъ его дъвл М Йо 1.35 « въ оутрѣн же день въс^отѣ нсъ н^ні въ гллнлѣеж. і оврѣте фнлнпл М Ё 1.44 3, А; въ оутрѣн дьнь нлродъ н> стоѣлшс- об онъ полъ морѣ. ВНДѢВЪ ѣі КОрЛБЛѢ нного не БѢ тоу. тъкък едннъ тъ. въ ньже вьнндж оуѵенни его М Йо 6.22 3, А; въ оутрѣн я день нлродъ мъногъ. прншедъі в прл^дьннкъ. слъішлвъше ѣко е грддетъ въ нмъ М Йо 12.12 3, / СК; въ оутрѣ-і-же естъ по плрлскевмі съвърлшА са лр^нерен къ піллтоу . Мт 27.62; (нл) оутр(ѣн) же Е 186 13 нл оутрѣн. Гр. прсоі [вар. ётгі т лрсоі]. На сутринта, на заранта, лвье нл оутрѣн съвѣтъ сътворьи. лр^нерен н стлрьцн. н къннжъннкъі весь сънемъ М Мк 15.1. Изч. М, 3, А, СК, Е. Вар. оутрѣі, ютрѣ. Неб. Срв. утрен. оутрѣшьф», -нн прил. Като сыи оутрѣшькЛк ср. Утрешният дѳк предстоящето, бъдещето, слъішлл' бо вѣлше реѵеыок отъ гл. ие пЩ-вте с< оутрѣшькФнмъ. тѣмже ^лдн повръж лчрчрКАНТН 1119 О^ТѢШЛТН ВЬСЖ ПвѴЛЛЬ. ДЬ нс БрѢМвНв ТАЖЪКЛ носнтъ по ^лконочр С 647.9. Изч. С. Нвб. утрешен ОА, ВА, НІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. осрточржднтн, очрточрждж, очрточрждншн св. Отчуждя, отстраня, отлъча, оѵрточрждені бъішіа грѣшьнн ОТЪ Л0Ж6- СНЪ. ^ЛВЛЖДІШІА ОТЪ ѴрѣВЛ ГЛЛШІА лъжж СП 57.4. Изч. СП. Гр. аяаХЯотрюсо. Нвб. Срв. [от]чуждя, чуждя [се]. оѵртъкыжтн, очртъкнж, очртъкнешн Св. Пресрещна, срещна, демонъ неѵн-стъі ... ндеже лфе есн ... нлн нл очртрънжкв. нлн нл полод'не. нлн полочрнофн. нлн ве^ годныъі етс-ръі. лн ^лочртрл. нлн полочрѵеньемь н есн ОчрТОКЛЪ ... очрвон СА БѢЖН. N6 ВЪ^ВрЛТН са СЕ 54Ъ 1. Изч. СЕ. Гр. ооѵаѵташ. Вар. оутокмжтн. Нвб. Вж. при оѵргкнжтн са. оѵртъкнжтн СА, очртъкнж са, очртъкнешн са св. Срещна се, сблъскам се, натъкна се. I ѵкъ слѣпъ. прѣ^ождллше твлрь. емьже са очртъкнѣлше, кллнѣлше са емочр вл N6 могъі оврѣсті. егоже вьссіа твлрі нлродъ проповѣдлетъ К 10а 22. Изч. К. Гр. простяха). Нвб. Срв. [на]гъкна се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. оѵртѣ^л, -ъі ж. 1. Утеха, утешение, горе влмъ воглтъінмъ. ѣко вьспрнште оѵртѣ^ж влшж. горе влмъ нлсъіштеынн ѣко въ^ллѵете са М Лк 6.24 3; длъгослочржью подлтель. вллгодшью длвець. мжжъствочр подвнжъннкъ. ЛѢЖА Н ВЪСТЛІА СЪ ТОБОІгК. СѢДА Н веселА срце твое. очртѣ^огач стллго дхл СЕ 92Ь 21. // Образно. вѣ ѵі<ъ въ нмлѣ. емочрже нма сѵмеонъ. і ѵісъ съ прлвъденъ н ѵьстнвъ. ѵліа очртѣ^ъі н^дрвъі М Лк 2.25 3, А, СК, Б. 2. Помощ, подкрепа, закрила, очрстрьмн СА нл вьнжтрь^Т дворъ н вьлѣ^е въ ілтъ^очрльннцж. нл врлтыж точр Дѣлліжштжет;. нл очртѣ^ж довь-лѣіжштлгл стрлн'нъінмъ С 565.22. Изч. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С. Гр. яарсЬЛт|стц. Нвб. утеха ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. Утеха ж. ЛИ, Утешан м. ЛИ, Утешански ФИ СтИл.РЛФИ. очртѣшлтн, очртѣшлвк, очртѣшлмшн несв. Утешавам, давам утеха, успокоение. Л^Ъ ОЧрБО ВОДОКч кръштліж въі, грддетъ же крѣплен мене ... тъ въі крьстнтъ д^мь стъімь н огнемь ... мъногл же н ннл очртъшлід вллговѣ-стъствовлше къ людемь М Лк 3.18 А; ноден же сжфен съ неіж въ домочр. і очртѣшличште іж. вндѣвъше млрніж ѣко іддро въстл і н^нде. по нен ндж гліжфе. ѣко ндетъ нл гровъ. пллѵетъ са точр М Йо 11.31 3, А, СК; нж очртѣшлнте севе нл въсѣкъ(...) дондеже д& нлрнцлетъ са (...) дл не ожестнтъ са етеръ отъ[...] лъстнж грѣ)<овнож Е 8а 12-13; чѵ в’семь сжфллго пеѵлльнл. прнтѣкліжфллго къ тевѣ. очртѣшл-ешн. съі гГ вже нстннънъі. еднноѵА-дъімь твонмь сиомь СЕ 32а 19-20; попекъ са о немоштн ѵловѣѵьстѣ. н о врлтѣ поволѣвъ. въстлвн н н очртѣ-шллше гллгол"а. вѣждъ ^ѣло ілко можетъ господь въ почрстъіМѴі очргото-влтн трепе^ж С 291.22; очрнс- естъ овьштевлтн слмѣмъ съ совоич н по скрьвѣннн семь ... нлн о ННѢ)(Ъ кон^ъ нлплсте^ъ нмнже отължѵнчетъ са отъ врлтнА. н дрочргл дрочргочр очртѣшлтн остлвленнн ЗЛ Иа 7. // Прич. сег. деят. като същ. очгтѣшаіа м. ед. Гр. [о] тіаракоЛсоѵ. Утешител, подкрепа, опора, поношеніѣ пріѵлѣ /Пи* моѣ стрлсті і жьдл;<ъ нже со мъноіж поскръвітъ і не вѣ. і очртѣшліжштл і не оврътъ СП 68.21. Изч. м, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, ЗЛ. Гр. паракаХ&ш, яараритЗеоцсц, ѵоибехеш, ефі еі? паросрч)і5{(хѵ. Нвб. утешавам ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ОЧрТѢШАТН СА, ОЧрТѢШАИѵ СА, ОчрТѢШЛЮШН са несв. Утешавам се, успокоявам ОЧ^ТѢШбНЬ^ 1120 ОѴ|'ТАЖНг се; радвам се. ѵадо помѣнн ѣісо въс- ПрНІАЛЪ С-СН ТЪІ БЛЛГЛЛ ТВОѢ ВЪ ЖНВОТѢ твоемь. і лл^лрь тлкожде ^ъллл. нъінѣ же сьде оутѣшллтъ са л тъі стрл-ждешн М Лк 16.25 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. яарака^еорса. Нвб. утешавам се ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оутѣшеные, -іл ср. Утешение, утеха; успокоение, по оумъножешю волѣ^неі моі^ъ. въ сръдьці моемь. оутѣшеннѣ твоѣ въ;квеселншіА мка СП 93.19; н вждетъ тн стѣыл крѣпъкл. отъ лнцл врлжнѣ. клмень тръпѣнью. оутѣше-ыью вннл СЕ 92Ъ 16; гГ вже нлшъ. оутѣшеньс- скръвАфннмъ. і пллѵкж-фннмъ са оувѣтъ СЕ 57а 25; онн вес цѣльбъі сжтъ н ве^ мнлостн л сн много нмѣкжште оутѣшеннкс н мнлост' С 407.11; стъі же пооуѵллшс- а съ оутѣ-шенннмъ. глд. не плнштоунте лн вонте сд ѵадл нн оужлслнте С 570.14. СД СЕ, С. Гр. яарар/иОіа, яарак/.ретс, параіѵрспф. Вар. оѵр-вшеиніе, о^т-вшоньс. Неб. утешение ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. оутѣшнтн, оутѣшж, оутѣшншн св. Утеша, успокоя, і мънозн. отъ нгсдѣн вѣл^ж прншълн къ млртѣ н млрнн. ДЛ ОуТѢШАТЪІ-Н о врлтрѣ с-ю М Йо 11.19 3, А, СК; оумъножілъ есі нл мнѣ веліѵество твое. Т оврлшть оутѣшілъ мка СП 70.21; же^лъ тво-н плліцл твоѣ тл міа оутѣшісте СП 22.5; сс- мка оутѣшн бо съмѣреннТ мосмь. ѣко слово твое жнвн міа СП 118.50; тъі гГпоможе мі. н оутѣшілъ мка есі СП 85.17; егдл въ^врлтн ГЬ ПЛѢНЪ СНОНЪ. БЪІ^ОМЪ ѢІСО оутѣшенн СП 125.1; гГ бжс нлшъ ... ѵѵдръжнмънд нъінѣ скръвніж. оумеръ-шллго рлдн твонмъ мднс-мь оутѣшн СЕ 576 5. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. яосракоЛесо, яосрарвОеороа. Вар. оѵртѣшітн. Неб. утеша [се] ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. оутѣшнтн СА, ОуТѢШЖ СА, ОуТѢШНШН СА се. Утеша се, успокоя се. бллжс-нн ПЛЛѴЖШТ6Н. ѢІСО ТН ОуТѢШАТЪ СА 3 Мт 5.4 А, СК; рлрснль пллѵжфн ѵкадъ свонмъ. н не ^отѣлше оутѣш са ѣко не сжтъ А Мт 2.18 С. отъвръже ска оутѣшіті ска дшл мо помѣнж^ъ бл I въ^веселн^ъ ска С 76.3; помканж^ъ сждъбъі твока о' вѣкл гГ. V оутѣшн^ъ ска СП 118.5 дні. ѵотъ ветъ^ллго пллѵл оутѣш ^омъ са СЕ 26 11; вллдъіѵнце мок дшл ноулнклннке. оумол‘енл бъів'іі отъ мене. не прѣл'ьштлн са ... / оутѣшнвъшн са послоушлн мене , 1.22; мжжь во кесмъ оувогъ н грѣшыг нъ влсъ рлДмл стрлныкъін^ъ дл в оутѣшнте са С 551.15-16. Изч. 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. яаракаХеодс аяа?Лааао|іаі. Вар. оѵртѣшіті са. Неб. Вж. при офттшнтн. оутѣшьнъ, -ъін прил. Успокоителеі утешителен, сн словесл. оутѣшьнль подлвлкжште дроугъ дроугоу. дроугъ дроугл пооуштлкжште. клкоя се стрлждж нл рлтн твордште. ношт провлждлл^ж С 91.27. Изч. С. Гр. яараклг|тікбс. Неб. утешен ОА, НГер, АР. Сре. [без]ут< шен. оутѣшьньнъ, -ъін прил. Успокоителен утешителен, сдннж та по естьстьво1 пож. тронцж жс- оупостлсьнжж ѵьтж ѵоѵе н снне. дше оутѣшьньнн ТФ 1 24. Изч. ТФ. Неб. Вж. при оутѣшыіъ. оутѣфлтн, оутѣфлкж, оутѣфлкеші несв. За мнозина — ограждаме притискаме някого отвсякъде, рс-ѵс- нсъ къто естъ косновъі са мьнѣ отъметлкжштемъ жс са въсѣмъ. реѵ петръ н нже съ ннмь бѣл^ж. нлстл-въннѵс- нлродн оуттсштлкжтъ ТА к гнетжтъ М Лк 8.45 3. Изч. М, 3. Гр. сл)ѵе'хш. Вар. оѵртѣштмгн. Нвб. 0. ОуТАЖНТН, ОуТАЖЖ, ОуТАЖНШН С6. Обременя, затисна, притисна с тежестта си [образно]. не снцс бо лѵрТАЖЬУНТН 1121 оудаоАЪ врлтл ОЧрВЪІВЪ КЛННЪ ОСКкрЬНН ^С-МЫЖ. ин СНЦС ОЧрТАЖНЛЪ ^С-МЫЖ стлъпотво-рбННН? споловъ. нн снце оскврьнншд КА непрлвДосътворенннмъ содомылнс- С 485.9. Изч. С. Гр. рареш. Вар. очртджнтн. Неб. утежня ОА, ВА, ДА. Сре. отежня. ОѴрТАЖЬѴНТН, ОЧрТАЖЬѴЖ, ОЧрТАЖЬѴНШН се. Утежня, обременя [образно]. не снцс- во врлтл очрвъівъ КЛННЪ оскврьнн ^бМЫЖ ... НН СНЦ6 ОЧрТАЖЪѴНЛЛ 1Ж кръвь ^л^лрнннл. І€Л'МЛ ЖНДОВ6 неѵьстнк- се вслнкок- сътворншд С 485.12-13. Изч. С. Гр. Раресо. Вар. оѵрАжъѵнтн. Неб. Сре. утежня ОА, ВА, ДА. оѵдео, очршс-се ср. Ухо, орган на слуха, вллженѣн оѵн ъко внднте. і очршн влшн ѣко слъішнтс- М Мт 13.16 3; і поемъі-н едннъ отъ ылродл. въложн пръстъі своіа въ очршн его. і плннжвъ коснж н въ іа|къ М Мк 7.33 3, А, СК, Б. Сре. СЕ 31Ъ 19; СЕ 316_22; і се едннъ отъ сжцін^ъ съ нсмъ. простеръ ржкж н^влъѵе ножъ свон. і очрдлрь рлвл лр^нереовл. очррѣ^л с-мочр очр*о М Мт 26.51 3, А, СК. Срв. Мк 14.47 М, 3; Йо 18.10 М, 3, А, СК; вже очршімл ылші очрслъішл^омъ. _оіц нлші повѣдъшіа нлмъ СП 43.2; мо н& емочрже естъ връдъ въ очрстѣ^ъ. лн въ очршню СЕ 276 24; дл овн по^влтн-въше очршн влъѵллрсж н. дрочр^нн же съ^лждл порнвлл^ж л дрочр^нТ ВНІЛ^Ж С 44.20; клпнштл поглнъскліл сьревр0 н ^ллто. очрстл нмжтъ Н N6 гллголжтъ. оѵн нмжтъ н не очр^ьрдтъ. очршн нмжтъ н не очрслъішдтъ С 104.3; повелѣшд прннестн олово н рлстопнвъше въ^лнлтн мл оѵн. н въ но^дрн кмочр вълнілтн н въ очрстл н въ очршн С 264.23. // Слух. оѵі гні нл прлведьнъііА. н очрші его въ молітвж і^ъ СП 33.16; вждете нл ма прн^нрліжірн оѵн твон влко. і очршн твон. вьнеміжфн гллсл молнтвъі моеіл СЕ 79а 18—19. // Ухо на игла, иглено ухо. очрдовъе естъ вельвждочр сісво^ѣ нгълннѣ очршн пронтн. неже воглточр въ цсрствне вжне въннтн М Мк 10.25 3. Срв. Лк 18.25 М, 3, А, СК- Мт 19.24 М, 3, А, СК. гллголлтн къ очр^очр [въ очршн]. Гр. А.еусо тсрос^ то отх;, А,оЛвсо еі; та юта. Шепна, ілвн же са днілволъ о десыжіж дръжд меѵь. о лъвжіж же ^мнн. гллголллше же къ очр^очр лгрнколлчр. мон ксн подвн^лн са С 76.6. // Образно. гллго/Сн въ очршн словесъночрочрмочр ковьѵегочр. очрготовлн мн слочр^очр въ^одъ С 248.10. ТЪ. очр^о очрдлрнтн. Гр. рс/ла^ю. Ударя плесница, въѵерл ул очр^о очрдлренъ бъівллшс-. дьньсь же бльштлнннмъ вжніемь. лдовъскоге жнлнфе выетъ С 449.25; длждъ мн сс-го мрьтвллго дл погрс-вж ... отъ вьсѣ^ъ овндж прннмЧш ... отъ свонмъ рлвъ тъ, очр^о очрдлреночр С 455.17. отврѣстн очршн. Гр. аѵоіусо та сота. а) Отворя, наостря уши, слух; приготвя се да слушам, вндъсте многъкрлтъь н не сьнлвьдъсте. отврь-сѣтѣ очршн н не слъішлсте С 323.7. 5) Върна слуха на някого, посълн слово твое съмѣреное. і отвръ^н очршн его. длждн емочр слъішлтн СЕ 32а 9. прнклоннтн очр^о. Гр. кЛлѵсэ то отх;. Вслушам се. слъішн дъфн н внждъ. н прнклонн очр^со Е 28а 18. Сре. СП 44.11; въ нъже денъ тжжж пріклоні ко мнѣ очр^о твое СП 101.3; прнклонн гГ ОЧр^О ТВ06. I ПОСЛОЧрШЛН НЛСЪ МОЛАфНН^Ъ са тевъ СЕ 22а 6. М, 3, А, СК, Б, У, СП, СЕ, К С. Гр. ой;, ошоѵ, штарюѵ, трлра, трорсЛіа. Неб. ухо ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Ушите МИ, Вълчи уши МИ, Ушо-вица МИ ЙЗ,МИПан; Уша планина МИ, Ушинска дръма МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Уши-не МИ, Ушките МИ ГХ,МИМ; Ушанов ФИ, Ушатов ФИ, Ушатски ФИ, Ушигелов ФЯ СтИл.РЛФИ; Ушев ФИ ХХ.ЛИМР. очр^одъ, -л м. Беглец; този, който е избягал от нещо [образно]. вндѣша во ве^лконннцн н ослулшд ѵочрдесъі ѵочр- О^УО^АѢТН 1122 ОѴрУбННІ дотворцл вогл ... вндѣша лл^лрл очр^со-дл сьмрьтн внвъшл (!) С 323.18. Изч. С. Гр. фиубц. Нвб. Срв. ход 'движение’, [из]ход 'излизане'. оу^оудѣтн, оу^оудѣіж, оу^оудѣкшн несв. Намалявам, умалявам, ставам малък [образно]. л нс вьнѣ тоа жде ѵьстн съіновн слово ПрНѴАШТЛКМО кестъ. не бо нн нлѵьномо нн прнвъі-влкжште, нлн оу^оудѣкжште. мльѵн. нъ кестьствьно н слмотворьно по нстннѣ С 327.21. Изч. С. Гр. реіборса. Нвб. Срв. худ прил. остар., худост ж. остар. ВА, НГер. оушндь, -л т. Беглец, избягалият, тъ ... лвнк протнвж болѣ^нн не сътрь-пѣвъ. къ рлтънъінмъ оувѣже ... воннъ оушндь ^рлвъръін ... н нсбссьнъіа ЖН^НН ПОГрѢШН СА. Н НН С6А ЖС НЛСЛЛДН СА ... ЛЮБАН ЖС ЖН^НЬ СЪПЛДС са С 93.11. Изч. С. Гр. (рѵ>уа<;. Нвб. 0. оушнрнтн, оушнріж, оушнрншн св. Разширя, уголемя. Т нлкл^лнъе твое. іспрлві мкд въ ісонецъ. н нлкл^лнъе твое слмо мка нлоуѵітъ. оушірілъ естъ СТОПЪІ мока подо мънока. н^неможете і леснѣ моі СП 17.37. Изч. СП. Гр. яХатбѵсо. Вар. офішрітн. Неб. Сре. уширявам ОА. оуцѣслрнтн са, оуцѣслркж сд, оуцѣсл-рншн са се. Възцаря се [образно]. еугл же прѣстжпнтн лдлмл сътворнлл. н^нде отъреѵеннс нл овою. н оуцѣслрн са сьмрьть отъ лдлмл до мосел С 482.18. Изч. С. Гр. (Засилиш. Неб. Сре. [въз]царя се ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ. оуѵеннкъ, -л т. Ученик, последовател, дроугъін же отъ оуѵеннкъ реѵе емоу гн. повелн мн пръжде нтн М Мт 8.21 3, А, СК; I вьлѣ^ъшоу с-моу въ корлвь. по немь ндж оуѵеннцн с-го М Мт 8.23 3, А, СК; нѣстъ оуѵеннісъ нлдъ оуѵн- телемь. нн рлвъ нлдъ гмь свонмь Мт 10.24 3, А. Сре. Лк 6.40 М, оуѵллше во оуѵеннкъі свока н гллі НМЪ. ѢК0 СНЪ ѴЛВСКЪІ прѣдлнъ БЖА тъ въ ржцѣ ѵлвѵсцѣ М Мк 9.313,. СК, Б; посълл дъвл отъ оуѵенні СВОНМЪ. Н ГЛЛ НМЛ НДѢТЛ въ грлдъ, Мк 14.13 3; к прнношлл^ж къ нем дѣтн. дл ка коснетъ. оуѵеннцн . прѣштлл^ж прн носАф ннмъ М У. 10.13 3; лште кто грлдетъ къ мьи н не въ^ненлвнднтъ отцл своего млтере ... не можетъ мон оуѵеннн въітн М Лк 14.26 3; оувѣдѣ гъ ѣі оуслъішлшА флрНСѢН. ѢКО нсъ мън жлнша оуѵеннкъі творнтъ. I кр,і штллтъ неже нолнъ М Йо 4.1 3; ег^ оуво въстл отъ мрътвъі^ъ. ПОМѢНЖШ оуѵеннцн его ѣко се глллше. і вѣр іаса къннглмъ н^словесн еже реѵе нсъі Йо 2.22 3, А; евл (ѵ нѵѵл. реѵе гь своім вѵеннкомъ СК 133Ъ 5; гГ іс^е вй нлшъ. лвлен ѵюдо оуѵеннкомъ свонм-, ^лпрѣірен смоковн. неплодовнтѣн С. 35а 2; лфе во въ нстннж по нем н^волнлъ есн ітн. і не лъжекж нлреѵеш са оуѵеннкъ его. лювншн въітн оуготс внтн са отъселѣ. не нл покон ... нъ н подвнгъ дуовънън СЕ 90а 14; ѵлс ВѢКЪ бѣ оуѵсннкъ СОТОНННЪ. НЛВЪІК' ^ѣло ^ъітрость вльшевънжкж С 7.16 мѣсацл млртл. кТ. мжкл стллго доме тнл н вѵеннкъ кего С 213.29-30; клме ннке мештлл^ж нл кЛ>. н нл овл оуѵе ннкл кего С 216.25-26; дл нлвъікнеші клко не простъін кего оуѵсннкъ прѣдя нъ отъ н^врлнллго рАДОу кдннъ ( 409.12-13. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, СЕ. К, С, Т4 МЛ. Гр. рабгуп^, фоітт|тп<;, ѵі^тпо?, ямс ніб?, о абѵ + баііѵиз, Вар. уѵсннкъ, оуѵснікі Неб. ученик ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТІ АР, ДА. оуѵеннцл, -А__э/с. Ученичка, последо вателка. н'е"в в ніж Б^нТплмХ носіфо^ кже (ѵ лрімл-о-еіА. н млгдллъннн н проѵ( оуѵсннцл гнѣм А 11с 11. Изч. А. О^ѴбННѴЬ 1123 Нвб. ученица остар. ВА, НГер; ученичка ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрѵеянѵь прил. притеж. Който принадлежи или се отнася до ученика, ученически, і нже колнжьдо ндпоітг, едниого отг мллгір<г сн^г. ѵдшж стоѵрдеыгі водгі. токмо вг шд очрѵеынѵе <3 Мт 10.42; сего рдді н ѵко-лквець гг ^ьрд дрг^остн очрѵсннѵд сгмжштддше сд. лмвовь ѣвлѣіа икже імѣдше К 36 30-31. Срв. К 36 8. Изч. 3, К. Гр. [той] райртой. Вар. оѵрѵешѵь, Нвб. ученички, ученишки диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. Срв. ученически ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрѵеньк, -и. ср. 1. Учение, религиозна доктрина, теория, тггдд рд^оѵрмѣшд ѣко реѵе эддннте сд. не отг квдсд ^лѣБгылдго. ыг отг очрѵеынѣ флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.12 3; егдл сгкоыьѵл нсг вьсѣ словесл сн. днвлѣ^ж сд ылродн о очрѵеынн его М Мт 7.28 3, А, СК. Срв. Мт 22.33 М, З1; Мк 1.22 М, 3; вг нил оѵрѵеынынѣ {погр. вт. очрѵеынѣ, Мирчев, Кодов, с. 137, бел. под линия) стрдыгыд. рл^лнѵыліл. ые прѣллглнте сд Е 33612-13; і дівгыос-очрѵеиье і. нмед^дыье. вьсе то сгревро-лквьствье сгтворіло естг ^лвгітн К 46 22. // Поучение, напътствие, наставление. егдд очрѵдше і. остдті ^глдго илѵдткл того. ые послочршл. N1 пркдтг очрѵеньѣ К 56 25. 2. Процесът на усвояване на някакво знание, обучение, учене, ^лне і р<(...)г реѵе вндѣвг іюдж сгмдте сд. ѵесо рдді сгмдте сд. помгішлѣьд ѣко по толіцѣ очрѵежн вг кдкг врѣгг севе вгврггг ые ѵкѣілк К 36 4; вндншн лн колнко очрѵеынк прѣовндѣ. вндншн лн колнко ^гло лѣность н очрлАдлынк. нюдд глдгол"е-мгін нскдрнотныг С 410.9; пнтдд дѣтн свод вг ндкд^дынн н очрѵеынн господьбН, тѣмь очрво прншедг ыд про-повѣдь плчрлг дпостолг С 246.17-18; покд^д довлдід мдтн. ідко очрѵеыннмн влдггід вѣргі вьскрьмнлл н плѵе. ыеже млѣкомг С 96.17-18. прдвдід оѵрѵеныд. Гр. та боурата. Правилно, истинско учение, кдд во пол"ь^ѣ еже вѣдѣтн, о в^ѣ прлвлід очрѵеыніл доврѣ. д влждг дѣдтн срдмьыѣ XII Вб 10-11. прдвовѣрьнгін^г оѵрѵеньи. Гр. то тйѵ боуцатсоѵ (латігща. Правилното, истинското учение, велнко очрво естг притАждине прдвовѣргнгн^г, очрѵеыне ХЛ II Вб 19-20. оѵрѵеыыд прдвгіід вѣргі. Гр. та ббуца-т. Учение за християнската вяра. дд ын оѵрѵенніл прлвгіА вѣргі. ве^ дѣлг влдгг прнАтгыд вочр. ын дѣлд творн-млід ве^ влдгоѵестьыгін^г очрѵеннн. прндтгыд сжтг отг вд ХЛ II Вб 3. М, 3, А, СК, Е, СП, К, С, ЗЛ, ХЛ. Гр. бібохп, 8і8аокоЛіа, 8і8ауца, 7іараіѵт|сти;, аѵауѵсоара, 8бура, (ихйрак;, ѵо-ойеаіа, яаібеіа, го 8і8ааксЛеТоѵ, катр/рсгк;. Вар. оѵрѵеніе, оѵѵонне, оуѵеиье, оѵрѵсннк. Неб. учение ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрѵі [погр. СП 17.48] езк. оѵрмжѵнтн. очрѵіштдетг [погр. К 4а 12-13] вж. ОѴНфДТН. очрѵнидньк, -ід ср. Начинание, деяние, і поочрѵж сід во вьсѣ^г дѣлѣ^г твоі^г. Т ыд очрѵіндни^г твоѴ^г поглочрьіж сіа СП 76.13. Изч. СП. Гр. «итрЗенра. Вар. оуѵінмшо. Неб. Срв. [на]чинание. очрѵньПжьк, -іл ср. 1. Добро състояние, добър вид. дочр^овьыо кстг. дд нмдтг н око очрстлвг н мѣрж ... н д^гікг стѣ-ыгк дд нмдтг ... н ^одг вьловьыг НМѢТН ... ЫДѴ^ДНДДГО вь стдднн довргід. дѣтѣлн. оѵрѵннеьІВк во вьыѣ-шШн)(г очрдовг. оврд^г кстг етерг дочршевьылго оѵрстрокыыл С 497.28; сгклжн мн кого ѵловѣкд сггрѣшнв'шд ... не понштетг лн сдмг ^оддтдід севѣ. дд ідвѣ н^дрекж. н мьЛшддго севе. дд вгі тгѵыж кгінмг н^вгітн кмочр ^глд. дд лн о пльтьиѣѣмь очрѵньГеннк. д о дочрр(овьыѣѣмь ве^дкоынк С 361.22. 2. Установен ред. ѵосьыовд ^емлкв і прѣвгівдетг. очрѵннеынемь очрѵнннтн 1124 твоТмь прѣвъівлетъ день. ѣісо вьсѣ рлвотьнл тс-вѣ СП 118.91. Изч. СП, С. Гр. еѵха^іа, бкхта^и;. Вар. очрѵниеине, очрѵніГоііню. Неб. Сре. чинене ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР. оуѵнннтн, оуѵннкж, оуѵннншн св. 1. Създам, сътворя. гГ ... в'сѣмъ бо ѵкомъ овырннж оуѵнннлъ есн. рокоу жнтнѣ съконьѵлвъшко са СЕ 58а 16-17. 2. Поставя, настаня [образно]. нл мѣстѣ ^ллдьнѣ. отънкждѣже ОТЪБѢЖЛ. СКрЪБЬ Н ПСѴЛЛЬ. I ВЬ^ДЪІ- ^лыне. оуѵннн д^ъ к^ъ СЕ 64Ь 19-20; гь бъ нлшъ. оуѵнннтъ дшкж его. въ мѣ [!] свѣтълѣ. ідеже в'сн прлведь-ннцн поѵнвліж СЕ 59а 1-2. // Включа. оуѵннн іменл н^ъ. въ къннгл^ъ. ЖНВОТЪНЪІ^Ъ. НЛ лонѣ лврлмн. КСЛКОВѢ нѣковлн СЕ 65Ъ 2-3. 3. Наредя, подредя, ^одъ вьловьнъ нмѣтн. н одѣные оустрокено. Н ВСѢМН отьнждь оуѵнннтн са подобллтъ С 497.27. подъ вллстелн [вллдънслмн] оуѵнкЛнъ бъітн. Гр. еірл ѵко ё!;оѵтаѵ таастб-(іеѵо^. Подчинен съм, намирам се във властта на някого, ътъ ѵлвкъ с-смъ подъ вллстс-лъі оуѵнненъ. ІМѢІА подъ собокж вока М Лк 7.8 3, А, СК. прьвѣке оуѵнннтн. Гр. лроаѵатаоао-раі. Поставя на първо място, предпочета. прільплТ ка^ісъ моТ грътлнн моемь ... ѣште N6 пръвѣе оуѵнненнТмь (погр. вм. оуѵннкж, Север., с. 177, бел. под линия) Тнлмл. ѣко въ нлѵіало весс-лнѣ моего СП 136.6. оуѵнннтн вока. Гр. яаратастстоцоа. Подготвя, въоръжа войска, по дъвою же дьнню оуѵнннвъ цѣслрь воа своа. нс^ождллшс- нл рлть С 192.24. ~ са страд. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. кататасгосо, рѵпЭрі^ораі, тааасо. Нвб. учиня, учиням, учинам диал. ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, РРОДД, ДА. оуѵнтелевъ прил. притеж. Който се отнася до учителя, учителев. відѣ лі нспъітлнье оуѵітслсво. въ колнцѣ кротості велітъ дл прѣвъівлемъ Е 10-11; не вѣлше н^ъ вол"е кедног десАте. н тн же рлепрлшенн. нъ с штлннн лн оуѵнтел"евъі нѣкоторъік лштн во не въстлл'. то нн тл ^ОТѢ нмъ вѣрьнл бъітн С 442.16-17. Е К, С. Гр. той 8і8аакбЛоѵ>. Вар. оѵѵітелеі Нвб. учителев ОА. Срв. Учителев СтИл.РЛФИ. оуѵнте/Сь, -кл т. Учител, наставк водач, глл ен нсь млрне. оврлшті же са онл глл емоу. евренскъі рлвво» еже нлреѵетъ са оуѵнтелю М Йо 2С А. Срв. Йо 1.39 М, 3, А; ш оуѵеннкъ нлдъ оуѵнтелемь. нн р нлдъ гмь свонмь М Мт 10.24 3. Срв. Лк 6.40 М, 3; въі же не н; цлнте са рлвъвн. едннъ бо естъ вг оуѵнтель ^ъ. вьсн же врлтрьѣ ес отъцл не нлрнцлнте севѣ нл ^емн Мт 23.8 3, А; онн же прншед гллша емоу оуѵнтелю. вѣмь нстнненъ есн к не родншн нн о ком М Мк 12.14 3; реѵе же емоу ед отъ нлродл. оуѵнтелю рьцн врлг моемоу дл рл^дѣлнтъ съ мъі достоѣнье М Лк 12.13; сѵ съре люБьствнс- вьсе сс- ^ълое то сътво) естъ. то въ^любь сь оуѵнтелѣ. св прѣдлстъ К 4Ъ 9. Срв. С 411.22; оувѣдѣвъше сътек°ША са. пллѵж стллго. н погревъше кего. лкъі сві кл^лтелкл н оуѵнтелкл С 52.3; ѵѵ п лн та нлкл^л оуѵнтел"ь повѣждъ м 411.3; оуѵс-ннцн н дрв^нн с кГнмъ лнцн. тъ. нма оуѵнтелкл свокего оум ша С 136.15; вьсел"снъскъін жс- оѵ 7 I толь Блгкжеыъін пгквьлъ. пнша со/ нклнсмъ реѵе С 488.8; двл нл дс-с енуъ плѵе Бѣлшс- н^вьрлно. н кеже БѢЛ^Ж. СНН окрьсть оуѵнтс-ліл Д| ЖННЛ. Н ОТЪ СН^Ъ НСК0ѴН нкодл С ^ 10-11; ТН НЛ НСТНННЪІА ^ЛрА ВІ рѣтн. снцевъ нсджгъ флрнсс-н н к ЖЬННКЪ. НЖС- ПрѢЖДО^ЪБЛННІЛ ѴЪТ/Т н нлрнцдтн са оуѵнтел~омъ БСЛНѴЛКт са С 339.22; лн-о-уплтъ рсѵе тъі лн ОчрѴНТС-ЛЬЫА 1125 очрѵнтн ОЧрѴНТСЛЬ ІНМЪ. ОТЪВѢШТА 6Н. рсѵо АНФЧрПАТЪ. воѵркстн ОЧрѴНТС-ЛЬ КСН С 139.24, 26; (...) томочр очрѵнтель к-гдл н ^ѣло гоыд ѣ ыс- тѣмн сж МЛ А 23. // Прен. Пример за подражание, образец. ѵѵ рл^Бошіѵе цѣсрствію ІСПОВѢ-дьніѵс-. очрѵітелю мкмъ К 116 21-22. М, 3, А, СК, Б, О, СЕ, К, С, МЛ. Гр. 8і8асхкоЛо<;, ^тіАсотрі;, лаібохріргц;, рсф|3і, Хріагос. Вар. оѵрѵітсль. Неб. учител ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. оѵрѵнтел"ьнъ, -ъін прил. Поучителен, който е свързан с поучение, бъ НАШЪ. ОСТАВН НАМЪ СТЪ|Н)<Ъ МЖѴбЫНКЪ Н Ар'^неппъ НАШН)<Ъ ЖНТНК. ѴТ0 БО въ словесе^ъ очрѵнтелънъін^ъ оставнша С 542.15-16. Изч. С. Вар. о^ѵнтслгнъ. Неб. Сре. [по]учителен. очрѵнтел"ьство, -а ср. Поучение, проповед. ОБЬрСОДНТЪ БО (АКО ЛЬВЪ рбВЪІ. НфА кого пожьретъ ПО КЪННГАМЪ. С6Г0 рАДН ЦрЪКЪІ НАКА^АСТЪ. С6Г0 рАДН ЫЪІЫѢ-ШЬНѢА 0ЧрѴНТ6Л"ЬСТВА. С6Г0 рАДН ПОѴН-ТАИНІЛ. БОѴЬСТНІА Ж6 ОБрА^Ъ ОТЪ ДЪВО- его сего състонтъ са ХЛ IIВа 20-21. Изч. ХЛ. I)]. 8і8аакаАеТоѵ. Неб. учителство ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. очрѵнтн, очрѵж, очрѵншн несв. 1. Уча, подавам, наставлявам някого, і ОЧрѴААШО Кч ПрНТЪѴАМН(МН) мъыого М Мк 4.2; і въістъ «гда съвръшн нсъ. ^АПОВѢДАМЧ ОБѢМА ЫА Д0САТ6 0Ч(Ѵ6НН-КОМА. прѣндо отъ тждж очрѵнтъ. I про-ПОВѢДАТЪ ВЪ ГрАДѢ)(Ъ н^ъ М Мт 11.1 3, А; I ОЧрѴААШб ГДА НМЪ. ЫѢСТЪ ЛН ПНСАНО. ѢКО ^рАМЪ МОН ^рАМЪ молнтвѣ. ЫАреѵетъ са вьсѣмъ іа^кмъ М Мк 11.17 3; очрѵААШб бо очрѵеынкъі СВОМЧ Н ГЛАШ6 НМЪ. ѢКО СЫЪ ѴЛВСКЪІ ПрѢДАНЪ БЖДОТЪ въ ржцѣ ѵлвѵсцѣ М Мк 9.31 3, А, СК\ ыАочрѵнте вьса ІА^СЪІ КрЬСТАШТб ЬА ВЪ ІМА ОТЦА Н СНА Н СТААГО Д^А. ОЧрѴАфб ІА БЛІОСТН. ВЬСѢ СЛНКО ^АПОВѢДА^Ъ ВАМЪ М Мт 28.20 3, А, СК; і въпросншА н гліжште. очрѵнтелю ВѢМЬ ѢКО ПрАВО ГЛС-ШН. I очрѵншн. I N6 ЫА ЛНЦА ^ЪрНШН. НЪ ВЪІ-НСТНЫЖ ПЖТН БЖНЮ очрѵншн М Лк 20.213. Срв. Мт 22.16 М, З1, А, СК; Мк 12.14 М, 3; н ішдъ нсъ вндѣ ЫАрОДЪ МЪИОГЪ. I МНАН Ш0Ч( БЪІША. ^АНО БѢА^Ж ѢКО ОВЪЦА. НО НМЖШТА ПАСТЪірѢ. I ЫАѴАТЪ ОЧрѴНТН (А МЪЫОГО М Мк 6.34 3; (...) ѣко н прѣмждростн ОЧрѴАф(б) Н ЫАКА^АЖфС С6Б6. ВЪ ПСАД-МѢ)<Ъ Н ПѢЫН)<Ъ. Н ПѢСНб^Ъ Д)<0ВЫЪІ^Ъ Е 226 12; къде у;оштеші очрготовлемъ ТН ѢСТІ ПАС)(Ж. очрѵімі БЪІВАбМЪ ОТЪ СЖДЖ. ѢКО N0 ІМѢАШ6 домочр отълж-ѵеыА ръКба 21; не сътажіто ^лата ні сърсврА. врАНА древле твоі волі. квже ІМЛШІ ВЪ ІМѢНІН N0 ОЧрѴЛАШб ЛІ ГЛА АШТ6 КТО ТА ОЧрДАрІТЪ въ десыжіік лаиітж. оврАті омочр і дрочргочркв К 4а 32; молж са вельмн да очртвръдімъ са въ словесо)(ъ. сего рлдн во і пАвелъ очрѵітъ гла. вьсѣко смрьдА. очрстъ ваші)(ъ да ые іс^одітъ К 4и 6; реѵе к >ЛнМА ГОСПОДЬ ВѢрОЧрНТА Н Очр^ЬрНТА СЛАВЖ БОЖНІтК. очрѵд ІЛКО ДОБрЪІНМЪ ДѢЛОМЪ ВѢрА гестъ ПОСПѢШЬЫНКЪ С 315.16; н на очртрыл съшедъшемъ сд ВЬСѢМЪ. НАѴА СППЪ ОЧрѴНТН А ВѢрѢ крьстыАЫЬстѣ С 540.12; прн^ждАА^ж Ар^нерен нскочршАичште кго. н іедыѣмъ СДОВОМЬ 0ЫѢМЫАШ6 А. КДА ^0ТѢА)(Ж нмъ окочрсъі творнтн. очрѵеынцн кмочр БЪІВАА^Ж. ІСДА уОТѢА^Ж ѴТО ОТ ІК-ГО очрѵнтн са С 477.2; ночрлніАын же ОСКЛАБНВЪШН СА рбѴб. ПО НСТНЫѢ АЧррНЛНІАНб прнкмыж ТА ОЧрѴАШТОЧр ТН МА (АКО БЛАГА ОЦА С 13.17-18. // Образно. ^емыл трдсѣАше са ... очрѵАШТН іако бъ вѣ пропныАіемъін С 485.5. // Подкрепям, вьсн въкочрпѣ рс-к'ше АМННЪ. ПрѢДАША ДША СВОА. съінъ же очрѵнмъін МАтерніж. нмеышь мелнтъ. гсште дъі^ААше С 80.10; ОЧрѴААШб А стъін кчррнчѵыъ. ГЛАГОЛА. БрАТНІА N6 ВЪ^БОНМЪ СА С 72.21. 2. Прич. сег. деят. като същ. очрѵАфен т. мн. Гр. оі бібаакоѵтеі;. Тези, които обучават, учат; учите- ОѴрѴАШѲН 1126 оѵршблрнп лите. плѵе вьсѣ^ъ оуѵідштін^т. сіа рл^оумѣ^ъ. ѣко С7.ВѢДѢННѢ ТВОѢ пооуѵенне мое сжтъ СП 118.99; не тлко лн подовллше пострлдлтн ^оу. доврѣ нлрнѵемън стрлн'ннкт>. ОуѴА-штнѴ^ъ оуѵнтъ. ДОБрѢ ^ОТА оувѣ-ДѢТН. ОуѴАШТНН^Ъ онѣмыліетт. С 477.28, 29. 3. Проповядвам, ѵѵтъ-вѣштл емоу нс, ъцъ не овнноуід са глл^ъ вьсемоу мнроу. ътъ вьсегдл оуѵн^съ нл сънъмнштн. і въ црт>къв(е) ідеже вьсн іюдѣі сънемлжтъ са М Йо 18.20 3, А, СК; онн же крѣплѣл^ж «а гліжшто, ѣісо рлг;врлштллтъ людн оуѵА по вьсен нюден М Лк 23.5 3; бѣ жс вь дьне оуѵА въ црісво, Л Н0ШТНІЖ въдвлрѣлше СА НСДОДА въ горѣ нлрн-цлемѣн елоонъ М Лк 21.37. Срв. Лк 19.43 М, 3; Йо 8.20 М, 3; Йо 7.28 М, 3, А; дъвл досатн н осмь лѣтъ сътворнвъ ПОѴНТЛА эднстосоко сулгік-ЛІІІО, II Трн ЛѢТЛ сътворнвъ В7> про^ку-Т0р7.СТВѢ ОуѴА БОЖМІЖ СІІЛЖ С 227. 16-17. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, С, Пв. І)>. бібйвкю, цайртсбю, 8с(кѵицаі, параіѵАо, ѵоиОстАо, кратбѵш, цстабібсоді, тбѵ Хбуоѵ яоібсо. Вар. оуѵіти, Ноб. уча [со] ОА, Дюп, ИІЪр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. оуѵнтн сд, оуѵж са, оуѵншн сд нссо. Уча се, обучавам се. и днвлфл^ж са шо- ДСИ РЛЛГОЛІЖШТО. ІСМСО СЬ ІСНИП7.І оумилтт.. мо оуѵь са М Йо 7.15 3; ПО^ДѢ ЖО ВЪІВЪШІО. прндо ѴЛІСЪ БОРЛТЪ ОТЪ ЛрІШЛТѢІА. ІМОНСМЬ ІІОСІіфъ, ІЖС II оуѵн са оу ікл М Мт 27.67 3, А. Изч, М, 3, А. Гр. досѵі^йѵш, цадтусебодаі, Ноб, Вж. при оуѵитн. оуѵнѵьжнтн [погр. СП 68.34] вж. оуннѵьжнтн. оуѵоутн, оуѵоуіж, оуѵоуіешн сѳ. Доловя, дочуя, вьсн отт. оужлсеныл юньѵл нл ^ЛѢБННЪІ горѣ ВЬ^ЛѢ^ОША, ПрЛВЪД- нъін же оуѵоувъ плнштъ бѣгмжштн-н^ъ С 666.1. Изч. с. Неб. Срв. [до]чуя. оуѵАстьно [погр. С 445.25-26] вз оужлстьнъ. оуѵАстьнѣ нареч. Особено, специалв н велнкж бѣдж нлводнтъ не выі МЛІЖШТНІМЪ. КСТЪ ОуБО ОТЪ МНОГЪП дроугъінрсъ, оу^рѣтн ^нлменнн. оуѵ, стьнѣ же н отъ ^оташтллго. отъ нл ПрѢДЬЛОЖбНЛЛГО БЪІТН СЬПОВѢДЛНЫЛ 513.25. Изч. С. Гр. дерікйс. Вар. оуѵдстьнѣ, Неб. Сре. частно, в частност пато наре« оуѵдстьм, -іл ср. Съпричастие, уч стие. подвнжъннкъ, лѣжа н въста С7> ТОБОІЖ, СѢДА Н ВССС-ЛА СрЦС ТВі оутѣ^оіж СТЛЛГО ДКЛ. ^ОСТОННЛ ТВОі ТА. I ОуѴАСТЬЮ СТТ.1^7. П^ѢБЪНТ.І^Ъ ОІ нлшн^ъ. і постьннцѣ^т. СЕ 926 22; гГ СНЛ7. ВЙІС НЛСВЪ. I В'СѢК0Н СЛЛВѢ. прннмн, ВЪ ОуѴАСТНС. 1^Б7.рЛНЪ1; ТВОН^Т.. I НЛПНШН НМА СГО В7. КЪННІ ЖНВ0Т7.Н7.НА СЕ 1016 9; тт,і лн^ъ ісс НМЛШН БО ѴАСТЬ ОуѴАСТНІЛ рОДЬСТІ ОГІІЬНЛЛГО. Н СЬПрИѴАСТЫІНІСЪ І«СН 0Т'ф ткоісмоу днілволоу С 12.3. ВЪДЛУН СА ыл оуѵдстьк. Гр. ОСфіер^ ^цаотбѵ. Посветя со, отдам сѳ. вог Н0СНВ7.І СЬ ОТЬЦЬ вогочр СА НЛ ОуѴАСТІ В7.ДЛВ7.. II ВТі^ГрЛДНВЪ въ томь ГрА/і црысъво прѣ^влльнѣн вогероднцн 279.10. поллглтн оуѵдстьк свом. Гр. т^ѵ цер 6а роп т{і1г||л. Съпричастен съм: въівръжо СЛ0ВССЛ МОѢ ВЬСНІАТЪ, ТІ відълшс тлтъ теѵллшо ст. німъ. Т і ПрМіЛІОБОДѢІ 0ѴѴАСТ7.С СВОО ПОЛЛГЛЛЧ СП 49.18. Язч. СП, СЕ, С. Гр. дор{<;. Вар. оуѵлстн ОЧрѴАСТМО, оуѴАСТ-АС. Ноб, Сро. участие ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТ АР. оуѵдтъ [погр. 3 Лк 19.37] вж. нлѵат оуірвдрнтн, оуфвдркт;, оуіредрншн с Проявя щедрост, милост към ні кого. вже оуіредрі нъі. V бллго нъі пр СВѢТІ ЛІЦО твос НЛ НЪІ. н помнлоуі Н1 СП 66.2; тлко оѵн нлшн кт, гіо вс нлшемоу. доТждеже оуштедрітъ н' 1127 оч)чатн СП 122.2. Срв. С 75.21; влАговрѣ-меньно очрво намъ. вьвестн покаанню очрѵнтелгл. влждынцж онж ... ккже помнловавъ оѵнстн. н очрштедрнвъ омъі С 390.18-19. // Образно. тъі вьскресъ помнлочроші снона. ѣко врѣммч помнловаті. ѣко прнде врѣмкч. ѢКО БЛАГОВОЛНШЬА рлві твоі кАмень-е-го, н пръстъ его очрфедрьугъ СП 101.15. Изч. СП, С. 1р. о1кте{рш. Вар. очрфодрітн, оуштс-дрнтн, очрштедрітн. Нвб. Срв. щедър прил., щедрост ж. очрЮкДвные, -ІА ср. Ухапване, нараняване с хапане, і се ѣко вьсѣкого пла-менс пламон^ѣо. і ѣдовнточр очрѣдоныо ѣдовнтѣо да отъвѣжімъ К16 28. Изч. К. Вар. очридоны». Неб. Сре. ядене 'хапвано'. очрк^внтн, очрю^влнт;, оѵркч^вншн се. Нараня някого, нанеса му рани, уязвя. Н ВЪ ВрѢМА ПОСЪЛА КЪ ДѢЛАТОЛОМЪ рдвъ. ДА ОТЪ ПЛОДА вниог^да дадатъ емочр, дѣЛАТолс жс внвъшо почрстншд ТЪШТЬ, I прнложн тротн ПОСЪЛАТН, онн жо н сого очрѣ^вьшо Н^РЪНАША М Лк 20.12 3. //Образно, ѵѵло влажонин А^ЪІЦН. КЛНКО Н^Ъ СТЪІН ТЪ ГЛАСЪ нспочрстншд, нжо въ^дочррръ прніемъ СВАШТОНЪ БЪІСТЪ, АГ^ЛН ЖО СЛЪІША-8ЪШС ВЬСПЛОСІСАША, ДНІАВОЛЪ ЖО СЬ вѣсъі очріл^вонъ въістъ С 86.9; снцовъ ОСТОНЪ ^АВНСТН. ЮДНЖ ВО ВЪГЛЖБН іж въ дочршн, Н ВЪСОГО ѴЛОВѢКА очріА^вн, н 0 доврѣ ПОШТН сд СНЛЖ рА^орН С 339.28-29. Изч. М, 3, С. Гр. трач)цат(^со, Вар. оѵрѣ^внтм. Неб. уязвя, уязвявам ОА, ВА, БТР, АР. очрюютн, очрідмь, очрі&сн сѳ. Изям, погълна. гддъ(шс) невѣдьствомь врѣдьын вждемъ. нн влъка овьцж мьнѣвъше очрідденн вждемъ, нн ангсла благо-творнвА дыавола ыепъфевАВЪше пожрътн вждемъ XIІВа 10. Изч. X. Гр. ■втіреооэ. Неб. Сре. уям се, уяждам се диал. ЕтМл, ДА. ОЧріАШЫІАТН, ОЧріАШНВкКП, ОЧріАШНІАЮШН несв. Изяснявам, обяснявам; уя-снявам. лѣп (е)стъ в(ъ т)(он)(ж)де вьсн НЛН ВЪ ГрАДѢ (МН)ОГОЧр БЫТН (СЪБО)р(ОЧр) БрАТНА. ПОІСА^АННЮ ОЧрДЬНОв НА МЫОГО ПрНВАЖДАвМО ПОТрѢБЬНѢ НАМЪ очріл- шнідтн прѣдълежАштее. ельмА же очрво СЛОВО ПОКАЖА ЗЛ 16 6. Изч. ЗЛ. Гр. бшрбросо. Неб. уясня [се], уяснявам [се] ОА, ВА, НТ, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ОЧрЬАДрнТН [са], ОЧріАДрКК [са], ОЧріАДрН-шн [са] се. Побързам, забързам се. Н ВѢрЖ (АСМЧ СЛОВССІ его, Н ВЪСПѢШІА ^ВАЛЖ емочр, ОЧріАДріШІА ^АВЪІШКА ДѢ(ЛѢ)ЛА его, N0 СЪЭДАННІША СЪВѢТА сго СП 105.13; на тіа гТ очрпъвАрръ да не постъіждж сіа вь вѣісъ ... пріклоні ко мънѣ очр^о твое очріддрі Н^ЪМН МІЛ СП 30.3. // Прен. Следвам, последовател съм на нещо [някого], очрмно- ЖІШІА СІА НОМОШТН 1^Ъ ПО СІ^Ъ ОЧріАДрі-ШІА ,|А. но съверж СЪНОМЪ 1^Ъ отъ кръві СП 15.4. Изч. СП. Гр. тах^ѵю. Вар, очріддрітн. Неб. 0. очргАтн, очрнмж, очрнмсшн се. 1, Взема участие, присъединя се към някого. еппъ ,., ДАВЪ юмочр ВОННЪ ВѢрЬНЪ МЖЖЪ ѴНСЛОМЪ ПАТЬ СЬТЪ, С (ДіМНЖО прншъдъ Ар^НОППЪ ВЪ )Р0рС0НЬСКЪ грАдъ ,., юрьстнкчнн СЪ МНОГОІЖ рАдостніж, очрнмъше кочрп'но с н'нмъ н съ сжштннмн юмочр С 540.3-4. 2. Завзема, превзема, прншъдъ Ар'^НОППЪ ВЪ ррорсоньскъ ГрАДЪ ... ПрНАША ЮГО КрЪСТНІАНН СЪ МНОГОІЖ рАДОСТШЖ ... кочргГНо с н'нмъ н съ СЖШТННМН юмочр ОЧрАША ГрАДЪНЪІА стѣнн С 540.4. 3. Прен. Обхванат съм, обзет съм от нещо. отъ съна ВЪ^БОЧрЖДАІЖШТА МА СЪѴНННТН Н ПНСАИЬЮ ПрѢДАТН ІАЖ6 ОТЪ ѴЛОВѢКА БЖН1Л АНННА. БОІА^ЫЫЖ МН0Г01Ж ОЧрАТЪ. не ОБЛѢНН^Ъ СА НАѴАТН. НАреѵеНААГО съѵньГенню. С 543.21. Изч. С. Вар. оѵрдтн. ОЧ|ЧАТН 1128 Нвб. уема, уемам диал. ОА, НГер, БТР, ДА. Срв. уем лг., ует 'непохватен’ диал. 0\(ЧАТН СА, ОѴрНМ/К СА, О^НМбШН СА Св. не оѵрідтн са. Гр. абоѵостею. Не окажа съпротива, не се противопоставя. амй глж вамъ. [ако мре нммге вѣрж ілко ^рьио гороѵршъно. реѵете порѣ сс-і прѣстжпн отъ сждоѵр тамо н прѣстжпнтъ. н инѵъсоже не очрнметъ са вамъ СК Мт 17.20. Изч. СК. Нвб. Вж. при оуілтн. Ф фі. Буквен знак. Двадесет и третата буква от стб. азбука, назовавана фрьтъ; в глаг. ф, в кир. ф; в нвб. звук ф. II. Числен знак. В глаг. и кир. •§•, ф = 500, Б. // В състава на сл. числ. паматъ стъі^ъ мжѵеинкъ калн-стрАТА н дроѵржныъі его. ѵнсломъ фѵ. Прн ДНѴѴКЛНТНѢНѢ црн. (...) МЖѴ6НН Е 376 13. Е. фАлековъ прил. притеж. от ЛИ. Фалеков, който е в някакви отношения с Фалек - син на Евер [Бит. 10.25, 11.26]; според новозавет-ната традиция един от прадедите на Христос. I тъ бѣ нсъ ъко тремъ десдтемъ лѣтъ наунима. снъ съі ъко мьннмъ вѣ ... серочр^овъ. рАглвовъ. фАле(к)овъ. евсровъ М Лк 3.35 3. Изч. М, 3. Гр. тон ФаХек от евр. ЛИ Ре1е& 'разделение'. <|>ананлс-въ вж. флно^нлсвъ. флноѵрнлевъ прил. притеж. от ЛИ. Фануилев, който е в някакви отношения с Фануил - бащата на пророчицата вдовица Ана, посрещнала Йосиф и Мария в Храма, където те довели Христос на 40-ия ден след рождението му за ритуално посвещаване на Бога като първороден син [Изх 34.] 20, Чие 18.15-16]. I вѣ аппа пре ѵнца. дъштн фм<о\рнлевм отъ колі АсочрровА ... жнвъшн съ мжжемъ лътъ М Лк 2.36 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тон Фаѵонф. от евр.. Репй’е1 'лице на Бога’. Вар. фмілнлсвг. фАрАоиовъ прил. притеж. Фараон който е в някакви отношения фараона. (вр)АтТъ върож монснТ веі (б)ъістъ. отъвръже са НАрн(...) дъі ... ф&рлоновъ (...) Е 75 8. Изч. Е. От гр. тон Фараш. Нвб. фараонов ВА, БТР, АР. флрАонъ, -а лг. Фараон, владетел Древен Египет, нъі^ тъі іесн гн ь ОѴрСЛЪІШАВЪ МСѴѴрСНКВ Н ДАКВШТА ^НАІ, нніл н ѵоудесА въ егѵрптъ. въ флрАѵѵ н въ людемъ кго С 77.12-13. Изч. С. От гр. Фарам. Вар. флрмѵнъ. Нвб. фараон ОА, ВА, БТР, АР. фърАоЛ прил. притеж. Фараонс който принадлежи на фараона. Боже ... Н^БАВНВЪІН ДАЫННЛА ОТЪ 0Ѵ)Т львовъ. н сънабьдѣвъін мѵѵѵрсніж 0' ржкъі фАрАѴЛГд ... оѵрслъішн НА молдштъ тн сд ^се С 179.9-10. Из С. От гр. [тон] Фарам. Вар. флрмѵіЛ. Неб. Вж. при флрАоновъ. фАрАосъ, -а лг. Фараон, владетел Древен Египет. рАудъльшюмо^ ѵр1 мъыое морс- въ рА^дълеыне ... провс-дъшюмоѵр Тнлъ по сръдѣ его .. Н^ДріАСЪШЮ фАрАОСА V СНЛЖ СГО ВЪ МС ѵръмънос- СП 135.15; посъла ^ыам ннъ V ѵюдоса посръдъ теве с-гчрпте. і флосл. (погр. влг. флрАосА, Север., 174, бел. под линия) Т ыа вьсіа рлв его СП 134.9; ѵѵ ^лвнстн бъсор очрдворьынѵе. днілволс- попърлынк тъі флрмѵсочр въ срьдцн ВНТАБ' ЫОВОрОЖДСЫЪІА ЖНДОВЪСКЪІ дътн лк тръвъ очрвАнжтн сътворн С 389.1: Изч. СП, С. От гр. Фарам. Вар. ф.ѵрлѵѵсъ. Неб. Вж. при флрломъ. 1129 флрНСбОВ'2. ^«.р^оч^шь прил. притеж. Фараонов, който се отнася до фараона, тъі есн БЪ ылшъ. свовожден отъ рлвотъі флрЛОЧрША. мосѣс-мь родъ нсврѣнскъ СЕ 56 5. Изч. СЕ. От гр. той Фараш. флресовъ прил. притеж. от ЛИ. Фаресов, който е в някакви отношения с Фарес. і тъ вѣ нсъ ѣко тремъ ДС-САТбМЪ ЛѢТЪ НЛѴНЫАІА. СЫЪ СЪІ ѢКО МЬЫНЫЪ БѢ ... ЛМНЫЛДЛВОВЪ. лрлмовъ. ю?мовъ. есромовъ. флресовъ. ігсдовъ М Лк 3.33 3. Изч. М, 3. Гр. той Фарес. Вж. при флросъ. флресъ, -л лі. ЛИ. Фарес - в Стария Завет син на Юда и брат близнак на Зара [Бит 38.29]; в новозавет-ната традиция един от прадедите на Христос, нюдл жс роді флресл н ^лрл. ѵѵтъ тлмлрън. флресъ жс роді есромл А Мт 1.3 СК. Изч. А, СК. Гр. Фарес; от евр. Регез. флрнсен, и флрнсѣн, -іл т. Фарисей - представител на религиозно-политическо течение в Юдея [II в. пр.н.е. - първите векове на н.е.]. ПрНВѢСА жс къннжьынцн н флрнсен. ЖСНЖ ВЬ ПрѢЛЮБОДЪЛЫНН 1АТЖ. Н постлвьше (ж по срѣдѣ М Йо 8.3 3; рѣшА же емо\р флрнсѣн. тъі о севѣ слмъ съвѣдѣтельствочрешн МЙо 8.13 3, А; ѵлвісл дъвл въындете въ црквъ помолнтъ са. едныъ флрнсѣн л дроѵр-гъін мъітлрь М Лк 18.10 3, А, СК\ плкъі же въпрлшлл^ж н флрнсѣн іслко про^ьрѣ М Йо 9.15 3, А; бѣ же ѵлвкъ отъ флрнсѣн. инкоднмъ нма емоѵр. кънавъ нюденскъ М Йо 3.13, А; горе влмъ флрнсѣемъ ѣко дссатннж дллте отъ матъі н пнглыъ н вьсѣко ^елнѣ. і мнмо ^однте сждъ. і лювъвъ вжніж М Лк 11.42 3. Срв. Мт 23.23 М, З1; се естъ кръвь моѣ о ыеіже прѣжде сего. весточрдъыъі съвѣтъ творѣлше. съ ве^-оѵрмнъімі флръісѣі К1Ъ 29; нл оѵртрніл ЮСТЪ ПО ПАТЬЦѢ. СЪБЪрЛША СА Лр^Н- ерен н флрнсен къ пнллточр гллголжште С 439.18; н Т^лѣ^ъшс- флрнсен сьвѣть сътворншА С 401.29; молн ыѣіс'то флрнсен гл дл ілстъ сь ьйшъ н вьлѣ^ъ въ домъ флрнсеѵѵвъ вь^леже С 390.26. М, 3, А, СК, К, С. Гр. ФаріааТо;. Вар. флргктн, флрнсеі, фьрстн, фьрнсѣі. Неб. фарисей ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. флрнсеннъ прил. притеж. Фарисейски, който принадлежи на фарисей. въ флрнсеннж ^лѣвннж прнде лкъі ѵловѣкъ. вьсе мѣсто нспльыглан. дл н вожнн строн Н ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВНЮ поклжетъ С 391.4. Изч. С. Гр. той Фаршаюо. Неб. Сре. фарисейски. флрнсенскъ, -ъін и флрнсѣнскъ, -ъін прил. Фарисейски, който се отнася до фарисей, тъгдл рл^оѵрмѣША ѣко реѵе ^рлынте са. ые отъ квлел ^лъвънллго. ыъ отъ очрѵеынѣ флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.12 3; о (квл)сѣ (ф)флрнсѣнсцѣ М 436 14. Сре. М 766 23; клко ые рл^о\рмѣнте... ^рлынте же са отъ квлел флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.11. Срв. Мт 16.6 М, 3; Лк 12.1 М, 3; Мк 8.15 М, 3; вьынде нсъ въ домъ едныого КЪЫАЗЛ флрНСѢНСКЛ ВЪ СОВОТЖ ^ЛѢБЛ ѣстъ М Лк 14.1 А, СК. Сре. СЕ 31а 19; оын же рѣША кь ыемочр по ѵъто о\рѵеннцн нолыовн постатъ са ѵасто н молнтвъі твордтъ тлкожде н. флрн-сѣнстнн. Л ТВОН ѢДАТЪ Н ПНІЖТЪ М Лк 5.33 3. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. тшѵ Фарістаішѵ. Неб. фарисейски ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. флрнсеовъ и флрнсѣовъ прил. притеж. Фарисейски, който принадлежи на фарисей, і се женл въ грл-дѣ ѣже вѣ грѣшъынцл. і оѵрвѣдѣ-въшн ѣко вь^лежнтъ. въ хрлмннѣ флрнсѣовѣ. прныесъшн лллвлстръ мѵрочр М Лк 7.37 3, А. Сре. С 391.9; молълше же едныъ отъ флрнсѣн дл вн ѣлъ съ ынмъ. і въшедъ въ домъ фл-рнсѣовъ вь^леже М Лк 7.36 3, А. Срв. 1130 С 390.27; кака кстъ прнкАСАігкштніл са кмъ. іаісо грѣшннцА кстъ. неѵло-вѣѵьскъ въшькк н слѣпъ фАрнсеѵѵвъ съмъіслъ. ыъ ѵто к йемо\р реѵе благъін благодѣтоль С 393.4. Изч. М, 3, А, С. Гр. то\> Фаріасаоі). Вар. ф&рн-«іѵвг. Неб. Сре. фарисейски. фдрсѣн еж. фАрнсен и фАрнсѣн. фдръісѣн ѳж. фАрнсен и флрнсѣн. фоврдрь вж. феѵррол(Пі и фсрвА|Я. фовроггнгл, -іа ж. ЛИ. Феврония - монахиня, умр. мъченически в Сиваполис [Месопотамия] по времето на имп. Диоклециан_ [284-305 г.]. Пр. на 25 юни. п^ѣнъі^ъ ПОСТЬННЦ^Ъ ОВЪПрАК'СНН. фовроинн. одомьпнн. юроннн. і проѵн-нмъ. съ инмнжв Н ГШДѢДН црство нбсъиоо СЕ 93а 3. Изч. СЕ. Неб. Феврония ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. фв^дд [погр. 3 Йо 5.2] еж. внто^да. фологЛ», -(А лг. Фелон - част от облеклото на свещеника, която се облича по време на литургия. псГ вь7дожь оурлрь. Н фоДОНЬ. ПОСТАВЬ БОДАфАА Пр*Ь ОЛЪТАрОМЪ. ДрЪЖАфА СВѢфА. I ПОКЛО-НЬША СА. ВЪІігё- ВЪ ОДЪтХ МОДНТЪ СА вочр СЕ 386 5. Изч, СЕ. Неб. фелон църк. остар. ОА, ВА. фо\рроА(Я>, -га и ферВА^>, -га м. Месец февруари. 1ііца нГо стъ^ Ьпсъ еочрс- ТАТА ПОЛѴІСАрПА. Н ООѵрВАТіѢ. Н НЫѢ^Ъ. нфн й й феврдрѣ А 1506 2; Кіца фе ЙІ. СТАРО С^НоКдіСА ПОЛѴІСАрПА. ОППА 7МѴр- ыъскл А 1426 18; ’№ца. фор ЙР. ОБрѢТбЫНе РлХ СТААГ НОАЫА ПрѴА бБ ѴѴ м& А 1426 20; Кіца фТжГ стаго міса. •окодорА. 1? сік а п& А 1426 17; &ца феіГ Г< стмчкумеонА вопрномцА А 1426 9; ?ЛЦА ф/вА? А стрі СТАГО КіІСА ТрнфоЫА А 1416 10; мца форвгГ в сьрѣтс-ыне га ыХ нс^а А 1416 13; АТН ЖС- БЪІША СТНН МЖѴ6ЫНЦН ЫА МЖѴСЫНК 0 ^Ѣ. прѣждо ѴОТЪІрЬ КАДАН'ДЪ МАр'ТА. СНрѢѴЬ ВЪ фсѵрроАрА С 81.21. А, С, ВН, П12. От гр. ФеРроиарю;. 2 фсврлрь, фвѵр, •о-евгрдрь, Неб. фефралий, феврари остар. ВА. ( февруари[й] ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. фнден, -гл т. ЛИ. Името на дяко: Лаодикия, познато от житието св. Артемий от Супрасълсв сборник. РЛАГОДА К' Г&МОѴр СВАТ АрТОМОНЪ. рдвс БОЖНН фнЛОА. ШЪ ВЬ^ВѢСТН ВЛАДЪІЦѢ МОКМОЧр СВАТ очрмочр епнскочрпв С 225.20; н N0 н Вѣръі 0 стѣѣмь Артемонѣ. ПОЕ* врдтдроѵр ПрН^ЪВАТН ДНГАКОНА фнЛО, 224.14-15; днгакогк фнлед. вндн ДНВЫАА СНА КО^ЪІ Н КД6ИН. СТ0АІІ влн^ъ грддд С 224.17; днвьио ѵоч ТН НМАМЪ СЪПОВѢДАТН фнЛвА. КДГ БО ОТЪ ГОЛОИНИ) ѴЛОВѢѴЬСКОМЪ ГЛАСС рдАголА С 224.21. Изч. С. Гр. ФіХ&е;. фнлнктнмоггъ еж. фнлоктнмоыъ. фнлнмонъ, -а т. ЛИ. Филимон - х] стиянин, умр. мъченически [ 287 г.?] заедно с Аполоний и др Антиноя [Египет] по времето имп. Диоклециан [284-305 г.]. 1 на 14 декември. Кгцд дТРТ стдХтѵ ЛОВКА КАЛНКА. Н СТО\|ЧО ХіКОѴр фнЛНМ н ап^оиа А 1296 21. Изч. А. Гр. ФЛтіршѵ. Неб. Сре. Филимона ж. ЛИ, Филименв ЛИ СтИл.РЛФИ. фнднповъ прил. притеж. от Л Филипов, който се отнася до ^ лип - един от 12-те апостоли, п; ЖДО ... фнДНПОВА ВЪ^ЪВАЫНГА. СЖД ПОДЪ СМОКЪВНГЛч ВНДѢ^Ъ ТА. СІ смокво н^дддеѵо пророкъ ^ТАШТН БОС ПЛОДА БЪІТН РЛАГОЛААШО С 350. косдрнгА фнлнповд. Гр. Кшстареіс ФгМккоо. Кесария Филипова [і КаНг Ващав] - град на изток горното течение на р. Йордг възстановен от четвъртовлаі ника Ирод Филип и посветен 1131 фнлоктнмоыъ Тиберий Цезар; познат и като КаіаарЕіа Паѵеаі; [Паѵіа<;]. прншедъ же нс въ стрлнж кеслрньл фнлн-повъі. въпрлшлше очрѵеннкъі своіа гла. КОГО ГЛІЖТЪ МА ѴЛВЦН сжштл Гнл ѵлвѵскллго М Мт 16.13 3, А. Срв. Мк 8.27 М, 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. ФіХі7ітто<;. Нвб. Филипов ФИ. Срв. Филиповски ФИ, Фплипков ФИ СтИл,РЛФИ; Филиповото МИ, Филипово вървище МИ ИД.МНЛом; Филиповци МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Филипови кошари МИ ЙЗах.Кюст. фнлнпъ, -л т. ЛИ. 1. Филип - един от 12-те апостоли, родом от Витса-ида, проповядвал в Самария, Юдея, Гърция, Арабия и др. Умр. мъченически [ок. 80 г.?] в Йера-пол Фригийски. Пр. на 14 ноември и 30 юни [събор на 12-те апостоли]. оврѣте фнлнпъ нлтлнлнлѣ. і глл емочр. егоже пнсл моснн въ ^лконѣ н прцн М Йо 1.46 3, А, СК; глл емочр нлтлнлнль. отъ нл^лретл можетъ лн ѴТ0 довро БЪІТН. I глл емочр фнлнпъ прндн н внждъ М Йо 1.47 3, А, СК; нс ... глл къ фнлнпочр, ѵнмь кочрпнмъ ^лѣбъі дл ѣдатъ снн М Йо 6.5 3, А; глл емочр НС, ТОЛНКО ЛН ВрѢМА съ влмн есмъ н не по^нл лн мене фнлнпе М Йо 14.9 3, А, СК; м^Б. тТ. дГ. стл лпХ фнлнпл У IIа 2; і^волсн стъііа н сллвънъіга лплъі своа. петрл н плвълл. I фнлнпл. I влрътоломѣл. врлтръі въітн СЕ 106 8. 2. Ирод Филип -тетрарх на Ватанея, Хавран и Трахонитида, брат на Ирод Ан-типа и син на цар Ирод I Велики, нродъ ПОСЪЛЛВЪ (АТЪ нолнл. I съва^л н въ темьннцн. іроднѣдъі рлдн женъі фнлнпл врлтрл своего ММк 6.17 3, А. Срв. Мт 14.3 М, 3; гллше во нолнъ нродовн. не достонтъ тевѣ нмѣтн женъі фнлнпл врлтрл своего М Мк 6.18 3, А; въ ПАТое нл десдте лѣто. вллдъіѵъ-ствл тнвернѣ кеслрѣ ... нродочр. фнлн-почр же врлтрочр его ѵетврътовллстъ-ствочріжшточр нточрреяв н трл^онн- тъскоіж ст(р)лноіж М Лк 3.13, А, СК. 3. Филип - един от 7-те първи дякони [Деян 6.5] и един от 70-те апостоли, родом вероятно от Кесария Палестинска. Пр. на 11 октомври и 4 януари [събор на 70-те апостоли] [през ІХ-Х в. на 1 май]. прнведошА же ѵестънллго съсждл н стежерл мжѵеннкомъ ... подрлжлд конДлѵьскъіа. нже фнлнпочр не покл-жетъ водъі крьстнтн са. н вѣровлтн почр. не во вѣлше томочр непрнѵАсть-ннкъ. нъ пролнглтн кръвь. Н ВЬСѢМЪ СА крьстнтн С 60.20. М, 3, А, СК, В, У, СЕ, С. Гр. ФШятоі;. Вар. філіпъ, фнліпъ, Неб. Филип м. ЛИ, Филипа з/с. ЛИ, Филипина о/с. ЛИ СтИл.РЛФИ; Филип МИ ЙЗах,Кюст,кр, фнлнстноновъ прил. притеж. от ЛИ. Фшшстионов, който се отнася до Филистион [ок. I—II в.] - поет, мим, автор на фарсове, родом от Никея [или Магнезия?], Мала Азия. гнѣвллшн са о вожнн^ъ очрѵе-ннн^ъ. ілко пншемн сжтъ нл вллго-длрнгс вѣрочріжштнТмъ. жроднвъіА вссѣдъі фнлнстноновъі пнелтн не стлвылто. л сллвыенніл вожніл ие пнелтн С 403.23. Изч. С. Гр. [тоС] Фі?аот(оѵо<;. фнлнтъ, -л м. ЛИ. Филит [Филет] -еретик, отлъчен от църквата заедно с Именей, поради неверието му в учението за възкресението [2Тим 2.17-18]. въ^неежтъ са неѵъ-стнвнн. н слово н^ъ. ѣко глнъгренл жнръ оврАіретъ. отъ нн^ъже естъ. очрмнен фнлнтъ. ѣже чѵ нстннѣ погрѣ-шнсте г^лфл Е 2а 6. Изч. Е. Гр. ФШітоі;. фнлоктнмонъ, -л м. ЛИ. Филоктимон - един от 40-те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308— Фнлонаа______________________1132______________________фнин 324 г.]. Пр. на 9 март. въд^ж жс воннн ісдпддокйінсісъіа стрднъі ... жнвжште влдговѣрьнѣ. ѵнсломъ м. д се нмъ нменд ... ночрлжлн. снснннТ. фнліктнмоы. ісѵрржл. очрдлернн С 69.12-13; стън. адньтндсъ. снсннъ ... фіЛОІСТІМОН ... ісѵррюнъ. МОЛН БД тъ. ІІЪІ ТН. Изч. С, ТН. Гр. Фі>.октя|лшѵ. Вар. фнмктнмон, фіЛОКТІМОН. фнлоидъ, -д лг. ЛИ. Филонид -епископ Курийски [епархия на остров Кипър], умр. мъченически по времето на имп. Максимиан [286-305 г.]. Пр. на 17 юни [през ЕХ-Х в. на 29 август; по-рядко на 30 юни], мцд двго ь. стд сбномкд фндондд А 153Ъ 7. Изч. А. Гр. ФДсоѵібгіс. фнЛОСофніД, -ІА ж. 1. Философия -наука за най-общите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, тон дн сокрдтъ н дрнстндъ. н дыдадррсъ. н проѵнн велн-ѴДД^Ж СА. нмжс н фнлософніж н прдв'дж. Н ТрЪПѢННК- ЛЮБЫЛ^Ж С 138.15. 2. Мъдрост, умение, вьсеі фнлософін. ВС-ШТЪМН. I гъі ыдочрѵн I. ОБЛДСТЪ ддстъ емоѵр НДДЪ БѢСЪІ. I ѴЮ-дссд многд створіті К 5Ъ 3. 3. Стесн. Разбиране, схващане, дд трѣвѣ сстъ трѣ^вд дшд. нмьжс мъно^н сжтъ КрДДОВОДАфСН фнЛОСофНбІЖ Н ТЪфСІЖ лсстніж XIIВб 24-25. Изч. К, С, X. От гр. фЛоаофш. Вар. фнлософнд. Неб. философия ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. фндософъ, -д лг. Философ; мислител, който се занимава с основните въпроси на битието; мъдрец, стъш кодрдтъ ... НДѢДШ6 ... н жтъ\ ОВДСЖАШТА нд ьГс-мъ. дкъі оѵртвдрь МНОГОЦѢЫІІЖ НМЪІ ид сс-вѣ ВСЛІѴДДШС н рддовддше са. ідкоже ѵоѵрднтн са слныъсісъінмъ фнлософомъ. крьстыд-ыьстѣн мждростн С 105.21. кѵррнлъ фндософъ. Константин-Кирил Философ [826/827, Солун - 14.11.869, Рим]. Заедно с брат Методий създател на славянскг азбука, основоположник на б: гарския книжовен език, на ста-българската и на другите славі ски литератури. Пр. на 14 фев; ари [Преставление на св. Кирі и 11 май [Св. св. Кирил и Ме' дий], мцд то гТ стддго оцд н? кѵрі фндософд А^142Ь 12; мцд дпрн е очрсьпеннѣ прндд оцд ндго. ме-еФд Др^ПД ВЪІШНАІА мордвън. БрД П кѵрндд фндософд А 145Ъ 23. Изч. А, С. От гр. фіХбаофо^. Неб. философ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. фнлосъ, -д лг. Вредно насекол паразит по растенията, ^дѵь нъінѣ глдтн. нменд гддомъ. пржі слднж. ѵръвенъі пржгъ. кдтддро фнлосъ. ілосъ. внлнтнскъ. кдръкнно връ^осъ СЕ 59а 17. Изч. СЕ. От гр. фгб/.Хо:;. Неб. 0. фнлотен, -|д лг. ЛИ. Филотей - пт венец в Кесария [на р. Ефра споменат в житието на св. Ат от Супрасълския сборник, сдочч вь пръвѣѣмъ оѵрво дворѣ N6 ВНДНТЪ іедйого. въ вторѣѣмъ же въівъ овр штетъ фндоФ-с-д. то во вѣдше нма в: въшоѵроѵрмоу прнмніАірню въ стдр; мѣсто С 555.11. Изч. С. Вар. фнло-<кн. Неб. Филот м. ЛИ, Филотей м. ЛИ, Фп: тея ок. ЛИ, Филотка ме. ЛИ, Филотов б СтИл.РЛФИ. фнынібВснід, -ІА о/с. Финикийка, жеі от Финикия. ТІ о фнннкнснн М 4.‘ 11. Изч. М. От гр. Фоткшаа. Ноб. 0. фнннксъ еж. фнннкъ. фнннкъ, -д лг. Финикова палма, пр ІАСА ВѢНС- ОТЪ фнННІСЪ. I Н^НДЖ Пр ТНВЖ С-МОЧ)1. I ^ЪВДД^Ж ГДІЖШТС. ЧѴС н'нд М Йо 12.13 3, А, СК; (...)всѵ фнынсь 1133 фрчдтТгнсісь ггнкъ ѣко н фннн(іс) (..) Е 1а 11. Срв. СП 91.13. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП. От гр. сроТѵі^, -ікоі;. Вар. фнннкгь, пінікгсъ. Нвб. фігник остар. ВА, ДА. Срв. фиников прил. ЕтМл, БТР, АР. фнннсъ, -л м. ЛИ. Финеес - еврейски първосвещеник, син на Елеа-зар и внук на Аарон [Изх 6.32]. Надзирател на левитите [Чие 3.32]. н рл^дрлжншгд I въ нлѵінлннрсъ своі^ъ. Н 0\рМЪН0ЖН С1А ВЬ N1^7. ПЛДЛНЬО. Н СТЛ фннісь н очргоді. н прѣстл сѣѵъ СП 105.30. Изч. СП. Гр. Фіѵев; от евр. Ршефаз 'възклицаваща медна уста’. Вар. фннісь. фллвнглнъ, -л т. ЛИ. Флавиан Изповедник - цариградски патриарх [447-449 г.], свикал поместен събор [448 г.] в Цариград против монофизита Евтихий. Пр. на 16 февруари [памет и на 18 февруари; във византийски и славянски извори също на 16 и 17 февруари. През ІХ-Х в. в Неделя^Сиропуст-на и 12 ноември], и!' съіропвсть. пшд влвн...нг? [!] СК 726 14; н& съіропо. в нжже въівлетъ плматъ. влл-внѣночр плтрнлрр;о\р. н лъвоѵр. плпежочр рнмъскочр Е 46 16. Изч. СК, Е. Гр. ФХаРіаѵб^. Вар. вллвнѣнъ. флл\рнн, -гл м. ЛИ. Флавий - един от 40-те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. бѣл^ж же вонын ... жнвжште вллговѣрьнѣ. ѵнсломъ м. неповѣАьнн н добі вь рлте^ъ. л се нмъ нменл ... слрт^нн. флглрін. леѵѵнтнн. лггТін С 69.14. Изч. С. Гр. ФХшлос;. Нвб. Флавий т. ЛИ, Флавиан м. ЛИ, Флавия ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. флоръ, -л т. ЛИ. Флор - християнин от Илирик [на Балканския полу- остров], умр. мъченически заедно с брат си Лавър ок. II в. Пр. на 18 август, мцл лвг в Т сточрю місоѵр флорл н ллврл А 152а 14. Изч. А. Гр. Ф^шроі;. Нвб. Флор т. ЛИ, Флора ж. ЛИ, Флорана з/с. ЛИ, Флорев ФИ СтИл,РЛФИ. фокл, -ъі т. ЛИ. Фока - епископ на Синопа [Понт, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Траян [98-117 г.]. Пр. на 22 септември и 22 юли [пренасяне мощите му ок. 403-404 г.]. мцл сеп н б. стън^ мкъ фокън н дрочржінън е А 121а 15. Изч. А. Гр. Фокад. форфнрь [погр. 3 Лк 16.19, А] вж. порфнрл. фотнн, -гл м. ЛИ. Фотий [между 810 и 828-ок. 893 г.] - византийски църковен и политически деец, писател и учен. Цариградски патриарх [858-867 г., 877-886 г.], учител на Константин-Кирил Философ. Пр. на 6 февруари, фотіл плтрнлррел коггъстлыт. ыгл грлдл СЛОВО НЛ ВрЪБННЦЖ н о лл^лръ С 332.13. Изч. С. Гр. Фсопоі;. Нвб. Срв. Фотаки м. ЛИ, Фотина з/с. ЛИ, Фотинка з/с. ЛИ, Фотя з/с. ЛИ, Фотьо м. ЛИ, Фотакиев ФИ, Фотаков ФИ, Фотев ФИ, Фотинов ФИ СтИл.РЛФИ. фрніслнъ [погр. С 181.7] вж. лфрнклнъ. фропнтъ [погр. К 26 14] вж. профнтъ. фругЯннскъ, -ъгн прил. от МИ. Фри-гийски, който се отнася до Фригия [тук за фригийската ерес на Мон-тан, възникнала около средата на II в. и предмет на много събори]. ВЬ^ЛѢ^ЪШО Ж6 ОВрѢТОША ^лтв°ренл пре^вчртерл съворъыъіА цръкъво. нме-НОМЪ ЛНМНЛ ... Н КДНОГО ОТЪ Вѣръі фрчргннскъід нменомь еѵртчр^нглкъ С 133.27. Изч. С. Гр. тшѵ Фрвушѵ. Нвб. фригийски ОА, ВА. ^о^рто^нлтнілыт. 1134 дсллт? фоуртоѵрилтнілнъ, -л м. ЛИ. Фортуна-тиан [Фортунат] - управител на римските провинции [дн. Мароко, Алжир, Тунис, Либия] в Африка по времето на имп. Деций [249-251 г.]. фоуртоуттнілыъ же кыа^ъ то слъішлвъ реѵс къ сватъінмъ. пожьрете. нлн ... погоувыж въі С 176.12; фуртоунлтнілыъ же ісыа^ъ реѵе. внждж въі мжжн рлстомъ довръі. н крлснъі н словомъ оумждренъі С 175.21-22; посълл же въ лфрнкГНнв ыеѵьстнвжгж тж ^лповѣдь. ісъ кыА^оу фчрртоуттнгдноу лфрніЛскоуоумоу С 174.22-23. Иэч. С. Гр. Фоортоиѵапаѵб;;. Вар. фуртоунгкттмге. X ^ I. Буквен знак. Двадесет и четвъртата буква от стб. азбука, назовавана ^ѣръ; в глаг. ь, в кир. в нвб. звук х. II. Числен знак. В глаг. и кир. ь, ^ = 600, БС. ИВ състава на сл. числ. мцл н(о еТ сьймъ стън^ъ оць Ге въ ^ллкндоыѣ. ^ н. 1? ді сс-Ріта А 1506 27. А. ^лждлтн, ^лждлвк, ^лждлкшн несв. Прихождам, отивам често на определено място, мыо^н же м0л(лл^л> н прнтн (емоу ВЪ ДОМЪІ Н^Ъ. ДЛ ПОМОЛНТЪ СА вогоу 7Ь (Га. оыъ же ВНДА вѣрж н^ъ н ыепрѣ^орьство покл^оул ^лждллше С 206.6. Изч. С. Ір. яореиоцаі. Нвб. Срв. [до]хаждам диал., [при]хождам. ^лліАідонъ, -л т. МИ. Халкидон -град във Витиния [Мала Азия, срещу Босфора, дн. Кадъкьой в Турция], където през 451 г. се е състоял ГѴ Вселенски събор, свикан от имп. Маркиан [450-457 г.], против монофизитите. Присъст- вали са 630 епископи. Пр. на юли [Възпоминание на ГѴ В ленски събор]. Празникът е уста вен отимп. Юстин I [518-527 Іицл н& е ! сьнмъ стън^ъ оць Ге ^ллкндонѣ. ^ Н А 1506 27. Изч. А. Гр. ХоЛктібсоѵ. ^лліАідоыьскъ, -ъін прил. от М Халкидонски, който се отнася гр. Халкидон [дн. Кадъкьой в Т; ция]. вѣлше же вьсѣ^ъ рн. отъ лрне же н млкедо^А стрлыъі. елеусн млрі лнъ ллмфлѵьскъін н еу.е-нн ефе скъін. н млръ. ^лліГйдоньскъ н про1! С 201.18. ^ллнОндоньскъін грлдъ. Халкис град на р. ВцХо? в Сирия, меж Велика Антиохия и р. Ефрі поустн же мжжа жоуплиъі н СЛНОВН' къ стоумоу. МОЛА кго троуднтн СА ^лл'(Гкдоньскллго грлдл. нже прни. дъше н гллвъше къ стІмоу С 561. 9; дошъдъ же улліГНдоньскллго грл/ н отажьѵлвъ ^ѣло. не можллше оу нлпрѣждъ поспѣшнтн С 561.4. Из• С. Гр. [тВД ХсЛкт|63ѵо?. Вар. ;сллѴНдоньс ^ллкопрлтніл, -н ср. Само мн. МИ. въложеные ѵьстьнллго поілсл прѣсв тъііа вогороднцл въ ^ллкопрлтнн^ Гр. ц кататІЕСП.^ тцс; тідш<; ^соѵ тд? яаѵауіас Ѳеотбког) ёѵ тг[ 2ш| •шѵ ХаХколратЕгшѵ. Църковни празник Полагане честния по на Богородица в Халкопратия специално построен храм, пои тен на Богородица в Халкопраті по времето на имп. Маркиі [450-457 г.], обновен при Юст ниан [527-565 г.] - 31 август, Еп лвгб нл. въложеыне. поѣсл ѵенль прстънід БЦА ЛеЖАЦІЛЛГО въ СТѢ кр внн. въ ^ллкопрлтін^ъ А 1536 10. Из А. Вар. ^ллкопрлтііл. ^ллжгл, -ъі э/с. Плет, ограда, н рсѵе і рлвоу. Н^НДН ИЛ ПЯчТН Н ^ЛЛЖГЪІ. оувѣдн ВЬЫНТН. ДЛ НЛПЛЪфЛПЛЪ^НѴ 1135 УЫ1АТН са домъ мон М Лк 14.23 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. фраурбс. Нвб. 0. ^лмовъ прил. притеж. от ЛИ. Ха-мов, на Хам - според старозавет-ната легенда син на Ной [Бит 5.32], спасил се с баща си, братята си Сим и Яфер [Иафет] и семействата [Бит 9.18] в ковчега по времето на потопа, ѵюдесл въ ^емі ^лмовѣ. стрлшьыл въ морі ѵръмьыѣемъ СП 105.22; посълл мосѣл рлвл своего. лроыл егоже н^върл севѣ. положі вь ыі^ъ словесл ^ылмыеі своі^ъ. н ѵюдесъ свонмъ въ ^емлі ^лмовѣ СП 104.27; н въыіде Тнль вь егТГтъ. і нѣісовъ пріде въ ^емлгж ^лмовж СП 104.23; Т пові вьсга пръвѣыьцгд въ ^е^і ег^очрпотьстѣ. ИЛУГАТОКЪ ВЪСѢКОГО троѵрдл Трсъ въ селѣрсъ ^лмовъ^ъ СП 77.51. Изч. СП. Гр. той Хар от евр. ЛИ Наш 'горещ’. ^лнллновъ прил. притеж. от ЛИ. Ханаански, който принадлежи на Ханаан. гліа тевѣ длмъ ^емлгж ^лыллновж. жже достоѣньѣ влшего. ^лне бѣшіа млло ѵісломъ. ыемнозн прішельці вь ыеі СП 104.11. Изч. СП. Гр. тг}с Хаѵааѵ. ^лнллнъ, -л т. ЛИ. Ханаан - син на Хам [Бит 9.18], прокълнат от дядо си Ной заради безчестието си [Бит 9.27, Втор 27.16]. ѵо веле ыесъмъі-шл'бнніе льжнн^ъ очрѵнтелЪ. ѵо ослочр-шьлнвъін^ъ отьць. чѵ вочрн^ъ стлрьць. ѵѵ сѣма ^лыллыл весрлмысл С 323.29-30. Изч. С. Гр. Хаѵааѵ от евр. Кепаап. ^аналнъігЛ-і, -га ж. Ханаанка, жена от земята Ханаан. лѣпо во нмъ бѣ жеыоггк повѣждеыомъ въітн. одолѣ нмъ рллвъ влждннцл. одолѣ нмъ ісръвото-ѵнвлгл. одолѣ^лнллнъігПн. н ЫЪШГЛ ПЛКЪІ женл ыл ьГа крѣпнтъ са С 434.19. Изч. С. Гр. д Хаѵаѵаіа. ^лнллньскъ, -ъін прил. от МИ. Ханаански, който се отнася до Ханаан — земята на запад от р. Йордан, населена с потомците на Хамовия син Ханаан [Бит 10.15-20]. Според Бит 12.5, 7; 13.5 посочена от Бога на старозаветния патриарх Авраам като земя за неговото потомство [„Обетованата земя“ -Евр 11.9]. Завоювана от израил-тяните [Чие 21; Нав; Съд 1 и сл.]. СІ0ГЛ црѣ ЛМОрѣТсіСЛ. ! вьсѣ цервл ^лыллыьсісл. Т длстъ ^емлѣ Т^ъ достоѣыне. достоѣыне Тнлго лгодемъ своТмъ СП 134.11; н пролішгд кръвъ неповнмъыж. ісръвъ сыовъ своі^ъ Т дъферьреі. ГАже пожръшгд нсточрклыъ-ыъінмъ ^лылыъскъімъ СП 105.38. Изч. СП. Гр. [тР[<;] Хаѵааѵ. Вар. умімігскг. ^лылненскъ, -ъін прил. от МИ. Ханаански, който се отнася до земята Ханаан. і се жеыл ^лилиенскл. отъ прѣдѣлъ тѣ^ъ ншедъшн. въ^ъ н глгжштн. помнлочрн МА гн сн^чр ДЛВДВЪ. ДЪШТН МОѢ ^ЪЛѢ вѣсъыоѵр- етъ са М Мт 15.22 3, СК. ^лылненскл ^емлгл. Гр. ц Хаѵосаѵ. Ханаан, земята на запад от р. Йордан. ныъ геетъ ыл ^лылыенстѣ ^емн вогъ. л ныъ вь егчрптѣ С 366.11. Изч. М, 3, СК, С. Гр. Хаѵаѵооо*;. Вар. умшіѣіскг. ^НАыеіА, -ІА ж. Хананейка, ханаанка, жена от земята Ханаан. помнлочрн ма господи съшочр длвъідовъ. глкоже помнловл оггж рслылнегж. ые того родочр сжштж ыъ Вѣрьыж С 392.20. Изч. С. Гр. Т1 Хаѵаѵеіа. ^лплтн, ^лпліж, ^лпллешн несв. Прен. Засягам с думи, уязвявам. ве^л-коынге сътворн^омъ. дрочргъ дрочргл ^лпьгжште. н дрочргъ дрочргл глджште елмн са очрморн^омъ С 135.22-23. Изч. С. Гр. бакѵсо. Нвб. Срв. хапя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. 1136 ^дрдвд {погр. СК Мт 1.5] вж. рлулвл. ^дрдлдмпнн, -гд и ^дрдлдмвнн, -1*. м. ЛИ. Харалампий - мъченик заедно с Панталеон [според някои идентичен с Пантелеймон], Ага-токлия и др. Пр. на 9 февруари [през ІХ-Х в. според Цариградската ^църква на 17 септември], м^ т\ мкд ^дрдд...) дрвжннѣ ого СК 130Ъ 2; [септ.] стрстъстъ (!) (^д)рдлдмвнѣ. Т скдфоннѵо мжкоѵр мнрон».Е 35а 2-3. Изч. СК, Е. Гр. ХарсЛартос. Нвб. Харалампи, Хараламби м. ЛИ, Хара-лан м. ЛИ, Харалампиев ФИ, Хараланов ФИ СтИл.РЛФИ. ^дрнтнлн, -а з/с. ЛИ. Харитина - християнка от Понт [Мала Азия], умр. мъченически [ок. 304 г.] по времето на имп. Диоклециан [284-305 г.]. Пр. на 5 октомври [според месецослова на Цариградската църква през ІХ-Х в. на 5 октомври; други дати до ХІ-ХІІ в. -4, 6 септември и 15 януари]. | [септ.] стрстъ стдго со^олд. н стѣн ^дрнтоын {погр. влі. ^дрнтнлн, Мирчев-Кодов, Индекс, с. 255) Е 25б 10-11. Изч. Е. Гр. Хартѵт|. Нвб. Харитина СтИл.РЛФИ. ^дрнтонн [погр. Е 25б 10-11] вз/с. ^дрнтнын. ^дрнтолъ, -д т. ЛИ. 1. Харитон -мъченик. Пр. на 9 септември [събор в Девтерон]. мцд сол е стддго мкд с-вдоксід. ^дрнтонд А 115с 2. 2. Харитон Изповедник - отшелник в Палестина, основател на няколко лаври. Умр. ок. 350 г. Пр. на 28 септември, достонлд творА та. I ОЧрѴАСТЬЮ СТЪІ^Ъ. I п^ълъі^ъ оць ЛДШН^Ъ. I ПОСТЬЛНЦѢ^Ъ. длътолню. с-фьтнмоѵр. сдвѣ. ^дрнтолочр. I нже- съ лнмн СЕ 92Ь 25-26. Изч. А, СЕ. Гр. Харітмѵо^. Нвб. Харитон ЛИ, Харитонов ФИ СтИл,РЛФИ. ^дртнід, -ІА ж. Хартия. СТЪІН сдвнлн іспроснвъ ^дртніж ЛДПНСД ТДКО. ІСДІ въ сдвнловъ Тс С 152.14; стъш ДЛНЛД ... проенвъ ^дртніяс ЛДПНСД СІ вь лен. ѵѵ оѵе ідвыело мн въь ідко пострдддвъ С 558.7. Изч. С. От гр. харттц;. Нвб. хартия ОА, ВА, Дюв, НГер, Ет] БТР, АР, ДА. ^дртофчрддксъ, -д т. Хартофилакс завеждащ патриаршеската к; целария, пазител на печата и , длъжности, цьркы едтддго но/ дѣддклд пдѵрломь ^дртофѵрлддомь) Изч. Пѵ Вар. тсьртоф^льа?.. Нвб. 0. ^вдлд, -ъі о/с. 1. Похвала; изтъква на достойнства, добри качест или заслуги на някого, і дште ^днмъ дддте отъ лн^ъже ѵд; въспрнідтн. кдѣ вдмъ ^вддд естъ. ІЕ грѣшъннцн грѣшълнкомъ въ ^дн ддгаѵгъ. дд вьспрннмжтъ рдвьло Лк 6.34 3, А, СК. Срв. Лк 6.33 3, А, СК; Лк 6.32 М, 3, А, СК; е нмдтъ ^вддж рдвоу томоѵр. ЪКО сътв повелѣндд. ле мьніж М Лк 17.8 3, СК; твоіемоѵр оѵрмочр мьстнтн ^о прншълъ кстъ съпдсъ. твоіемоѵр мьг тн ^отд ^вдлж млдденьцъ оѵртв жддіе С 336.15. 2. Възхвала, ве; чаене, славословие. вдгсіте ь\^ъі БД ндшсго. Т слъішдлъ сътворите ГД. ^вддъі сго СП 65.8; Т іа^ісъ пооѵрѵѴтъ сіа прдвъдѣ твоеѴ. въ съ дс въ ^вддж твжігБ СП 34.28; вдфж лд вьсѣко врѣмкд. ВЪІЛЖ ^вддд с-го оѵрстѣ^ъ моі^ъ СП 33.2; н обідж о/ тдръ ТВОІ и. дд оѵрсдъішж гддсъ ^вд ТВ0С-1А. НСПОВѢМЪ ВЬСѢ ѵюдесд ТЕ СП 25.7; ѵто мн прд^дьлоѵрк-шн ді с ве^дколлнѵе. ле прнк-мытв тн ^вд. БС-^ДКОЛЬЛЪІА. ЛС СЬВѢШТДБК СА сочріетнън твоіен вѣрѣ С 510.10. Чест, слава, ^вддд с-го прѣвъівдс въ вѣкъ вѣкоѵр СП 110.10; вдко ѴКЛЛС-НЬК- 1137 вжо ндшъ ... поѵнкман въ стъі^ъ. ^вллл нлс-вд СЕ 22а 6. // Похвална, хвалебна песен; химн. ^вдлд пѣньѣ дддовд СП 107.1. Срв. СП 90.1; СП 94.1; съвъкочрпн нъі нд влдговѣрне ... ДД ВЪСЪЛДСМЪ ТС-БС СЪМЪІСЛЪНЪІІА ілотвъі і рсвллъі СЕ 18а 9; дѣтн ^еллж прнносАтъ. дд роднтель овлн-ѴАТЪ БС-^ЛКОННГЛ. Н ВѢрОчріЖШТНН^Ъ ОБНОБАТЪ БОГОПО^НЛННЮ С 338.14-15. бъітн нд ^вдлл; ^вдХеыыд. Гр. еірі еіс, етшіѵоѵ каоураесйс;. Сдобивам се с голяма слава, прославям се. послочршлн мене. н отврь^н цръквн прдво-вѣрънъін^ъ. н отъддждъ а. н одолѣіс-шн рдтн нд Джже ндешн. н въ^врдтн-шн са мнрьнѣ. н вждетъ ыд ^вдлж ^вдлбннід С 194.18. въ^длтн, вг^ддідтн, ддтн ^вдлж [^вллъі]. Гр. еѵ>х<У.ріатЕа, акокХг\-рбсо тг)ѵ еихарісггіаѵ, бібсорх аѵѵоѵ. Благодаря, възхвалявам в знак на благодарност, і прнемъ ж р^лъвъ. і рЪІБЪІ. ^ВЛЛЖ ВЪ^ДДВЪ. ПрѢЛОМН Н ддстъ очрѵеннкомъ свонмъ. очрѵеннцн же нлродомъ М Мт 15.36 3, А. Срв. Мк 8.6 М, 3; Йо 6.11 М, 3, А; Лк 22.19 М, 3; I прннмъ ѵлшж ^вллж ВЪ^ДДВЪ ДДСТЪ НМЪ. I ПНША ОТЪ Ы61А вьсн М Мк 14.23. Срв. Мт 26.27 М, 3, А, СК; Лк 22.17 М, 3; вже ^вдлж тевѣ ВЪ^ДДІЖ. ѢКО НѢСМЪ ѢКО проѵнн ѵлвцн. ^ъіфьынцн ыепрдведьннцн М Лк 18.11 3, А, СК; поіте же Тміаж его его ддднте слдвж н ^вдлж емочр СП 65.2; іцѣдн рдвд твоіего сего ... длъ-жънжіж тевѣ ^вддж. влдгоАѣдннемь въ^ддіжфл СЕ 246 10-11; н по веѵерн прнемъ ѵдшвь. ^вддж въ^ддстъ вочр. прѣдд очрѵеннкомъ СВОНМЪ. ГДА. пннте н^ нею. в'сн СЕ 466 13. въсъіддтн ^вдлж [^кддъі]. Гр. %аргѵ 6роА.оуесо. Отправям благодарност, благодаря, тевѣ во ^вддж въсъіддемъ. і о въс^ожденьн ндшемь. въівъшннмь во в'сѣмь мнрѣ СЕ 65а 9-10; ндочрѵн ма тевѣ ^вддъі въсъі- ддтн. оцю н сночр н сточрмочр д^очр СЕ 376 15; щѣднтн его. отъ одръждфАЬА волѣ^нн. дд въ свѣтѣ жнвъі. тевѣ ^вддъі въсъіддетъ. оцю н сночр СЕ 326 15-16. прныоснтн ^вддж. Гр. ттуѵ ег>%арш-тіаѵ лроааую, тру ег)%аріатгіаѵ лроаеусо, аТѵоѵ лроааую. Отправям благодарност, благодаря, ^вдлж тевѣ прнноснмъ. і моднмъ тн са влісо СЕ 176 10; съвдюдн е стъімн ДЪЛЪІ свонмн ... ндсдджддтн СА. отъ него. і ^вддж тевѣ прныоснтн СЕ 15а 21; ддъжънд въістъ в'сѣ твдрь. ^вддж тевѣ прныоснтн СЕ 1а 7. ^вддъі ие нмѣтн. Гр. ауѵюрсоѵ гіці. Неблагодарен съм. нс- імѣд^ж ^вд-дъі вочр іюдѣі. і егдд примд^ж довро отъ него. скоро ^двъівд^ж К 66 17-18. М, 3, А, СК, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. аТѵо?, Харк;, епаіѵо^, йрѵо<;, аіѵеспс, ■брѵшбісх, ч|/сЛрбі;, \уаХрш8(а, еухарісгаа, еухв. Нвб. хвала ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. [по]хвала. ^вдденые, -ід ср. Славословие, прославяне, възхвала, въс^вддж імьд вд моего съ пѣсннж. въ^ведіѵж і въ ^вддены СП 68.31; н нъінѣ се възнесе глдвж моягч нд грдгъі (!) моіа. ѵѵвідь н пожръ^ъ въ кровѣ его. жрътвж ^вл-ленье і въсклікновенъе поіж і въспоіж гю СП 26.6; велен есн гь і ѵгодънд дѣлд твоѣ. н ннеднноже слово очрдолѣетъ. къ ^вдленью ѵюдесъ твонмъ СЕ 36 19_20- въітн нд ^вдлж ^вдленыд. Гр. еірі ен; еяаіѵоѵ канхраеах;. Сдобивам се с голяма слава, прославям се. послочршлн мене. н отврь^н цръквн прдво-вѣрънъін^ъ. Н ОТЪДДЖДЪ А. Н 0Д0ЛѢ-іешн рдтн нд нжже ндешн. н въ^врд-тншн са мнрьнѣ. н вждетъ нд рсвллж ^вдленнід С 194.18. Изч. СП, СЕ, С. Гр. оДѵесгк;, аХаХ-иурбс;, урѵо;. Вар. хвлленнк, ^вг.лсньс. Нвб. хваление остар. ОА, ВА, НГер. Срв. хвалене ОА, ЕтМл, АР. увллнтн 1138 хвш увдлнтн, увдлнк, увллншн несв. 1. Хваля, похвалвам. очрьГе во кстъ ... въ словесе^ъ вогоносьыъін^ъ. очрѵнтел*ь ... ѴНСТЪ НМѢТН очрмъ. Н6ГЛН БѢСЪНЪН^Ъ очрѵенніл ^вдлдште С 404.1. 2. Славя, прославям, възхвалявам, і въ^-ВрЛТНША СА ПЛСТЪІрН СЛЛВАШТе Н ^вдлАште вд. о вьсѣ^ъ еже вндѣша н слъішлша М Лк 2.20 3, А, СК; ыдѵатъ вьсе мьножъство очрѵеынкъ. рддочріжште са увдлнтн вл гллсомь велнемь М Лк 19.37 3; і въые^лдпж БЪІСТЪ СЪ ДНКЛМЪ мъножъство вон ыёвскъінуъ. ^ВЛЛАШТЪ БІМЛк 2.13 3, А; седмь крдтъі дьые увдлнуъ ткч. чѵ сждъвдуъ ПрЛВЪДЪІ ТВ061А СП 118.164; увллкА прі^овж гѣ н отъ врлгъ моіуъ спсж сь\ СП 17.4; увллнмъ та гГ вже ндшъ. ѣкоже тевѣ еднномочр жнвотъ весъмрътеиъ естъ СЕ 58а 9; сего въкоѵршеньн прнѵд-стнтн са. увллжфемъ нма твое стое. і ыеосжждеыъно съурлынтн са. прѣдъ товоЕж СЕ 20а 13—14; свдтдгл же въстл понъштл н увллдштл БОГЛ С 183.27; вѣлше ллеалыдръ ^вдлд вогл н глдголд С 158.4; вѣдстд въ огйй покчштл н увдлдштл вогд С 5.21. 3. Прич. сег. страд. а) Като прил. увдлнмъ. Гр. ёкоаѵетбі;. Който е възхваляван, прославян, оврдштетъ СД Н ГОСПОД1 ПО КДЕЮМОЧр оврд^очр. ^ВЛЛНМЪ очрво (ЛКО словомъ очрсочршн С 346.1. 6) Като същ. увдлнмъін т. ед. Гр. о аѵирѵо-бреѵос;. Този, който е прославян, възхваляван, (дко вогъ кстъ снце увдлнмъін. ыеыдочрѵенъінмн а^ъікъі С 324.12.4. Прич. сег. деят. като същ. увдлАфен т. тн. Гр. о1 пцѵопѵтеі;, о бскобехбреѵо^. Тези, които възхваляват, прославят. ПО^ДВНДНМЪ ... N6 ^ЛВНСТЬЛНВЪІН^Ъ ыевндѣынк). ыъ ^вллдштннуъ вогопо^-нлыню С 340.24; ілвѣ кстъ. ілко увл-лдштен довХд мжжд въ тъѵьиѣуъ врѣменеу' ие отължѵдтъ сд подрл-жеынід С 82.6-7. увдлнмъ въітн. Гр. ёлаіѵеорса. 5І ля се, гордея се. ѣко ^вдлімъ естъ г шьнон н пор^отеуъ дшіа своеьх СП 9 М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. аі ётгоаѵею, йцѵесо, аѵирѵеш, ечкртціёю, а фтціеіо, Зо^а^со, ей/арютеоз, аѵафю ёѵао/.о^орал, чірѵоХоуёсо. Вар. хвллітн. Неб. хваля [се] ОА, ВА, Дюв, НГер, Ет БТР, АР, ЕА, ДА. уВЛЛНТН СА, увдліж СА, уВАЛНШН СА Н< и се. 1. Хваля се, възгордявам ставам надменен. V множьств< вогдтьствд своего увдльмпте сна 48.7; ѵъто сгач увдліші во-іъі снльиъь ве^дконнъе въсъ денъ неі вьдж очрмъіслі іа^ъікъ твоі СП 5; дд ПОСТЪІДЬУГЪ С(А вьсі клднѣии с(А істочркднымъ. увдлідштеі сь ідолѣуъ своіуъ СП 96.7; н увдлнті съ достоѣньемъ твоімъ. съгрѣшн^і СЪ ОЦІ ЫДШІМІ Бб^АКОНЪНОВД^ОМЪ I опрдвді^омъ СП 105.5; лѣпо же вдмъ елниомъ покдрѣтн сд очрѵнт вдшемочр омнрочр ... неподовно (ест очрмнрд(жштннуъ увдлнтн сд 126.14-15. 2. Възхвалявам, сла словя, възвеличавам. увдліте сьч іміа стое его. дд вь^веселітъ сіа ср^ нскжфнмъ гѣ СП 104.3; вь^весел сьх гТ н рддочріте сь\ прдведънн. увдліте с(а въсіа въсі прдві сръдъцс СП 31.1; ^лтворн о немь двьрн лс его. і длждн цѣль вь рдвочр твоек/ дд о тевѣ ^вдла са. тевѣ сла въсъілдетъ оцм н сночр СЕ 36а 7-ддждн емочр ѣко прѣмждрость цѣлс дд товоіж освѣфеыъ. увдлнтъ « тевѣ. тевѣ увдлъі въ^ддьх. оцк н сі СЕ 33Ь 8; ісуе ... очртвръдн ыо^ѣ і N6 ПОСрДМН ИДСЪ. уВДЛАфННр<Ъ (А тевѣ. ддккфннуъ въ нма твое дл весцѣнъыъкА СЕ 44а 12; ве^ лъжа кстъ рекън. гдко мнлость увдлнтъ ЫД СЖДѢ. Н МНЛОАН инштд въ ^лк ддіетъ вогочр С 123.13. 3. Прич. с деят. като същ. а) увдллн са т. Този, който възхвалява, славос; ХКЛЛЬЫТ. 1139 УбрОЧСВНМЬСІСЪ ви, възвеличава. да ыс- посрАвсыъ БЖДвТЪ. ^ІАМеЫАВЪН СА ВЪ НМА ТВ0С-. I ^ВШ СА 0 Т6БѢ СЕ 276 16. 6) ^ВААА-ірен са м. тн. Гр. оі ёлшѵовѵте<;. Тези, които се хвалят, възгордяват се, стават надменни, вьсь дьыъ ПОНОШАА^Ж МН ВрАЗН МОІ. Н ^ВАМАфН [!] с(А шока кдъыѣа^ж сьь СП 101.9. СП, СЕ, С. Гр. к<хих«оцаі, ёука«хаоцаі, катакаихаодаі. Вар. хваднті сіа, ^вдлітн сіа. Нвб. Вж. при хвдднтн. ^вальнъ, -ъін прил. Достоен за похвала, прослава; славен, прославен. веды гь н ^вАЛбыг зѣло. вг грддѣ ва ыдшего въ горѣ стѣн его СП 47.2; ѣко въ велеі н ^ВАлеыъ зѣло. стрАшеыъ естъ ыддо вьсѣмі бгъі СП 95.4; ото въстокъ ньца до ^ападъ. ^ВАЛЬНО ІМІА гне. ВЪІСОІСЪ НАДО ВЬСѢМН іа^къі гь СП 112.3. жрътвА ^вальнаіа. Гр. тіѵісгіа аіѵеае-сод. Благодарствено жертвоприношение, хвалебна жертва. рАстръгА ж^ъі моьа. тевѣ пожьріж жрътвж ^ВА-льнж. У імш гне прі^овж СП 115.8; ЖрЪТВА ^ВАЛЬНАА ПрОСЛАВІТЪ МІА. Т ТОѴр пжтъ імъже ѣвліж емоѵр спиъе мо\р СП 49.23. пѣные ^вАльноіе. Гр. аТѵо<; ф5г[<;. Похвална, хвалебна песен, дава ПѢЫІѢ ^ВАЛЪИАѢ ВЪ ДЬЫІ ПрЪВЪКА совотѣ егдА нАселі сьа ^е&іѣ СІІ 92.1. Изч. СП. Гр. аіѵетбі; [вар. аіѵесо]. Вар. ^вьлвнъ, ХВАЛЪНЪ. Неб. хвален ОА, ВА, НГер, ДА. Срѳ. [по]хвален. ^ВАТАТН, ^ВАТАКК, ^ВАТАМШН НвСв. Хващам, улавям, н 'іѵѵаыыъ ... ВЪСТАІАШе ... НА рАБА БЖНГА. Н ДЪМЪІ ЫА днце іего. н плгса ыа Л. н ыаѵннаа рЖКАМА СВОНМА ^ВАТАТН іего С 554.10. Изч. с. Неб. хвата, хватам диал. Дюв, НГѳр, ДА. Сре. хващам ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ДОровнмъ [С 458.5] вэк:. ^ерочрвнмъ1. ^ероѵрвнмъ1 прил. Херувимски. бдажж ІѴѴСнфд Н ЫНІСОДНМА. БЪІСТб БО ПрѢЖДб ^еровнмъ ^сровнмѣншА бога вь севѣ ыосашта С 458.5. Изч. С, Гр. [та] херомрір. Вар. уеровнмг. Неб. Сре. херувимски. ^ероѵрвнмъ11, -а и деровнмъ, -а т. или нескл. м. и ср. Херувим - един от деветте ангелски чина. В юдаизма и християнството - ангели-стражи. След изгонването на Адам и Ева от рая поставени да пазят пътя към дървото на живота, стѣншнѣ ^ерввнмА. н въішъшнѣ ывёсъ. прѣпѣТАѣ вцеЕ 286 4; гь вьцѣсрі сіа да гыѣвакбтъ сіа дюдне. сѣдьм ыа ^еровнмѣ да подвіжітъ ска ^емлѣ СП 98.1. Сре. Е 32а 13; ѵѵблддаіан в'сеігк твдрніж. внднмокк н ыевнднмоБк. вже сѣдан ыа ^еровнмѣ СЕ 93а 21; воле очрво не трепештешн лн. ыд ржкоѵр ыоса іегоже трепештжтъ ^еровнмъ. которъінмъ бо стрА^омъ С 456.18; се д^ъ вьсь жнвотѣ прнѵдстн^ъ тн са. повелѣ^ъ ^еровн-момъ рАБЪсісъі стрѣштн та С 470.5; СЛАВЫЪІН ЦѢСАрЬ. Н ПрНГВОЖДбЫЪ БЪІСТЪ НА дрѣвѣ. СЛАВНМЪІН ^брОВНМОМЪ Н сердфнмомъ С 481.30; отъ сьмрьтнАА-ГО ТЬЛѢЫЫА. прнсд^н къ пльтн моген гръдоѵрлрмо^ ^еровнмомъ. н ѵьстьыо серд-фнмомъ. н стрдшьыо БеСПЛЬТЬЫЪІНМЪ снлам' С 504.2; цѣсдроѵрАн вь вѣкъі вогъ. сѣдан на ^еровнмѣ. іегоже ^ва-латъ лггелн н Ар^Аг^елн С 158.5-6. Е, СП, СЕ, С. От гр. [та] хероирір. Превежда и гр. хероирікбс;. Вар. уеро^вімт,, Хіро^вімъ, херввнмъ, ^іровімъ. Неб. херувим ОА, ВА, Дюв, НГер, БТР, АР. Срв. Хѳрувима ж. ЛИ, Херувимов ФИ СтИл,РЛФИ. ^ероѵрвнмьскъ, -ъін и ^еровнмьскъ, -ъін прил. Херувимски, който се отнася до херувим. ѣко ба бдгвнша САДАШТАГО ИА ЖрѢБАТв ѢІСО I ЫА ПрѢ- столѣ ^еромвімьсцѣмь. ѵѵсаыа сноѵр двъ глжште К 1а 37-38; клеврѣТА жн- ДЖТЪ АДАМА. КЪГДА ВЬСІСрЧНбТЪ. КЪГ- усрьсоьГь 1140 А& вь^ндетъ н къ вогоч)* въ^врътнтъ са. ^еровнмъскъін прізстолъ оугото-внлъ са кстъ С 470.24. Изч. К, С. От гр. %еро\)рікбс. Вар. ^с-ро^вімьскт., ^сровнмгскъ. Неб. херувимски ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ^ерьсо^, -іл т. МИ. Херсон Таври-чески - античен и средновековен град в югозападната част на Кримския полуостров [дн. при гр. Севастопол, Украйна], жнтнк н стрлсть стъінуъ оць н епнско\рпъ въі-въшнТ^ъ. влснлъл. клпнтомл. мжѵе-нъінуъ вь уер'сойВ С 523.21; увллж н сллвж слмѣ^ъ стъінуъ оцъ. н мжѵеннкъ въ грлдѣ рсер'соіій С 534.21. Изч. С. Вар. хор'соіГЬ. уерьсоньскъ, -ъін прил. от МИ. ^ерьсоньскъін грлдъ. Херсон Таври-чески - античен и средновековен град в югозападната част на Кримския полуостров [дн. при гр. Севастопол, Украйна], ые прѣстлнъ-штоѵр нспоуштлтн с-ппъі вь ВЬСА стрлнъі с-^ъікъ. мѣійь же- стллго еппл. стрлыъі ПОГЛЫЪСКЪІА. н сѣмо кже кстъ уерсоньскъш грлдъ С 535.7; снн уерсоньскъін грлдъ. ѵоудесл творА. н бъістъ ѵоудо снцево С 535.30; сппн. прѣндошА въ тъ ^ерсоньскъін грлдъ С 538.17; гн ... не м°^н мене остлвнтн вс-с плматн въ ^ерсоньстѣ грлдѣ С 539.9; прншъдъ лр'р;неппъ въ уерсоньскъ грлдъ С 539.30; отъ вл въівъшек ѵоѵрдотворьк. о въівъшнн^ъ прѣжде кго н прн йемъ въ ^ерсоиьстѣ грлдѣ С 541.24; посллнъ въі жнтн въннж въ ^ерсоньстѣ грлдъ С 542.2; прѣсллвьнъ нъініл р<ерсоньсісъін грлдъ въістъ С 543.1; отъ вл вь ^с-р’соньстѣѣмь грлдѣ. вь лѣтѣ^ъ іс-го ѵоѵрдс-сл сътв°рнвъшлл са С 541.29-30. Изч. С. Вар. ^срсоньскъ, ^с-рѴоиьскъ. рсерьсонілнс, -ъ Сато тн. Жители на град Херсон. очрвѣдѣвъшс- ^ерсоьГѣнс- БЪІВЪШЛІЛ СЪБЪІВЬШЛІЛ СЪБрЛША СА С 540.5-6; о стлвькннн крьстнімГ гоіГемнн. оѵрвѣдѣвъшемъ вѣрыіъ ^ерсошлнемъ С 539.22-23; тт отължѵнтн жнтн въстоѵьнжіж стр; грлдл. дл того рлдмл н нлреѵе ^ерсонілнемъ. стоѵржднн ■©•еѵонннь рс С 542.6. Изч. С. Вар. ^ерсоіГ-вме, ^ерсошмк. Вж. при ^нроѵрвнмъ вж. ^ероувнмъ11. ^нтонъ, -л т. Долна дреха, риза;: тон. воннн же егдл пропдед нсл прнь (рн)^ъі его. I сътворншд ѵетъірн 1 комоѵржъдо вонмоѵр ѵдсть. н рснтонъ. же ^нтонъ не шъвенъ. съ връ; нстъклнъ вьсь М Йо 19.23 3. Изч М, 3. От гр. хітсоѵ. Неб. хитон остар. ОА, ВА, БТР, АР. ^ллдъ, -л т. 1. Прохлада, хладш нжденн і^ него в*сь д^ъ твордц ждждіж ... пллацпж грътлнь е прорсллдн р;ллдомь твонмь. нлпон істоѵьннкомь твоеьь вллгостн СЕ 2 24. // Образно. ^ллдомь твоеід в? гостн. вь^горнтъ сд вь немь. съмъіслі пллмень дуовенъ СЕ 23Ъ 6. 2. Е трец, прохладен повей на вятър повелѣ воѵррі н стл въ уллдъ. н оумл кж влънъі его. н въ^веселішід сьл ѣ оумлъкж СП 106.29. Изч. СП, СЕ. Гр. айраі, аѵірси. Неб. хлад ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, Б1 АР, ДА. Срв. хладина ж., прохлада э [х]ладовина ж. диал. ^ллдьнъ, -ъін прил. Хладен, пр хладен, покон дшіж ргшл твоего сег нл мѣстѣ свѣтълѣ. нл мѣстѣ ул. дьнѣ. отъніждъже отъвѣже болѣ^и скръвь н въ^дърслнне СЕ 57а 4. Ср СЕ 64Ъ 17. рсллдьнъ въівлтн. Разхладен съі става ми хладно. ссе мжжь вьсток НМА с-го ... нжс- въістъ мжжъ пророкъ . енльнъ словомъ. клсллше са жъг< мъінмъ огДс-мъ. н рсллднн въівллуж 476.17. Изч. СЕ, С. Гр. [тд^ аѵа\(гб!;Е(ос. Вар. уллднт,. Неб. хладен ОА, ВА, Дгов, НГер, ЕтМ. БТР, АР, ДА. уллМНАЛ______________________ 1141 ^ллмндл, -ъі з/с. Хламида - плащ, наметало, горна мъжка дреха, і сгда ПОрЖГАША СА с-моѵр. СЪВДѢША СЪ НС-Г0 ^ЛАМНДЖ I 0БЛѢША Н ВЪ рН^ЪІ СВОГА М Мт 27.31 3, А, СК. Срв. СЕ 50а 9. улАМНДА ѵрьвХеыА [оѵрьвлс-НА]. Гр. Х^-аргх; коккіѵг). Багреница, і СЪВЛѢКЪШО Н ^ЛАМНДОІЖ ѵръвленоіж одѣша н М Мт 27.28 3, А, СК. Срв. СЕ 49Ь 25. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. От гр. х^ацпс;, -•ово?. Вар. улшід.ч, ул.ѵмѵдл. Неб. хламида остар. ОА, ВА. ^лапъ, -а т. Роб, слуга, прислужник. Н ВрАТОМЪ ^АТВОреНОМЪ КГДА ВСЛНТЪ ВЪ^ОДНТН. НЪ ВЛАДЪІѴЬСКЪІ ВАМЪ ІАКО оѵрвогомъ уллпом'. велАИіточр БЬ^АТН СА ВѢѴЬНЪІНМЪ ВрАТОМЪ. Н ПрѢСТАВЫО- нніе н съкрочршенніе С 465.11. Изч. с. Неб. Сре. хлапе, хлапак 'малко момче’. ^дъмъ, -а т. Хълм, възвишение. ВЬСѢКА ДЬБрЬ НСПЛЪННТЪ СА. Н ВЬСѢКА ГорА Н ^ЛЪМЪ съмѣрнтъ СА М Лк 3.5 3, А; да прнмжтъ горъі міръ людеі. Т ѵѵлъмн (погр. вт. улъмн, Север., с. 88, бел. под линия) прдвъдж СП 71.3; Т прогнѣвАШіл і нд ^лъмѣ^ъ своі^ъ. У въ істоѵрклньнъі^ъ_своі^ъ рА^дрАжішід і СП 77.58; дне. горъі ВЬ^НГрАША СА. ѢКО ОВЬНН. I ^ЛЪМН ѢК0 агньцн овьѵнн СЕ 36 9. Сре. СП 113.6; повелѣ дн-олрпдтъ ... мало вьнѣ вьсн нд ^лъмъ въ^ведъше. меѵемъ глдвж (смоѵр отъсѣштн С 118.30. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. Ропѵб?. Неб. хлъм остар. ВА, НГер; хълм ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Хольмето МИ ХХДИМР. ^Дѣвъ, -а т. 1. Хляб, вид храна, і реѵе емочр днѣводъ. дфе снъ есн бжнн. рьцн кдменню семочр да вждетъ ^дѣбъ М Лк 4.3 3; кто естъ отъ васъ ѵдвкъ. егоже лфе проентъ снъ свон ^дѣба. едА КАмень подасть емочр М Мт 7.9. Срв. Лк 11.11 М, 3, А, СК; ѵдвкъ мнрА моего нд нъже очрпъвдрсъ ѣдън удѣвъі ХЛѢВЪ мока въ^веліѵнлъ есть ііа міа ковъ СП 40.10^ ДфС- КОТОрАА Ж€НА ОТрОѴА ОѴрДАВН, В ЛѣТА ДА ПОСТ' СА. А 0 ^ЛѢБѢ н вё- СЕ 103а 18; онн же очрмъівше /емочр но^ѣ. н ^лѣбъ прѣд*ложнвше моліл^ж н въкочрснтн С 523.23; помольшемъ же са нмь. н въкочрснвъше ^ЛѢБА Н ВОДЪІ. ВЪ С0Б0ТЖ В6ЛНКЖІЖ. прнде к Шнмь полемъ. н нже бъа^ж сь ннмь С 125.10. // Образно. дмнн АМНН ГЛИч ВАМЪ. ВѢрОЧр/АН ВЬ МА НМАТЪ ЖНВОТА ВѢѴЪЫААГО. А^Ъ ОСМЪ ^лѣбъ жнвотънъі М Йо 6.48 3, А, СК; ѣдан ^лѣбъ съ жнвъ вждетъ въ вѣкъ М Йо 6.58 3, А; гГ вже ндшъ. нбснъі жнвотворАН ^ЛѣБб СЕ 166 15. // Стесн. Късче хляб, комат, отъ-вѣшта нс. тъ естъ емочрже ь,іъ омоѵъ уЛѢБЪ ПОДАМЪ. I ОМОѴЬ уЛѢБЪ ДАСТЪ нюдѣ снмонню нскдрнотъскочрочрмочр М Йо 13.26 3. II Спец. Хлябът, освещаван при тайнството евхари-стия по време на литургия, който се преосъществява в тяло Христово. гТ ... прн^ьрн НА ЫЪІ. I НА (у)ЛѢБЪ СЬ. I НА ѴЛШІЖ СН(Ж. I СЪ(Т)В0рН (ж прѣѵстое тѣло твое СС 116 6. 2. Прен. Храна, прехрана, нѣстъ довро ОТАТН ^ЛѢБА ѴАДОМЪ Н ПОВрѢфН псомъ М Мт 15.26 3, А, СК. Сре. Мк 7.27 М, 3; вь севѣ же прншедъ реѵе. колнко нлнмъннкъ отъцл моего. Н^БЪІВА/ЖТЪ РСЛѢБН. Л^Ъ Жб ГЛАДОМЬ гъібліж М Лк 15.17 3, А, СК. прѣдъложеные ^лѣбомъ. Гр. тсрбОестк; тюѵ артюѵ. Предложение на хлябовете - в юдаизма - разполагането на дванадесет хляба, замесени със сакрална цел в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Според Стария завет хлябовете символизират 12-те израилеви колена, ерд. НМѢАШ6 ПрЪВАѣ скнннн. опрдвдАнне сдвжъбѣ. стое же дюдъское. скннні. же съвръшн са пръвдѣ. въ ненже свѣ-тндынкъ н трАпе^А. н прѣддоженне ^дѣбомъ Е 28б 18-19. УЛѢБЬЫЪ 1142 ^лѣвн пръдъложеныл, прѣдъложеннн. Гр. архоі хцс; лродеавсод. Хлябовете на предложението - в юдаизма -дванадесет хляба, замесени със сакрална цел, които са били разполагани в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ливан и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдей-ските свещеници. Според Стария завет те символизират 12-те израи-леви колена, нѣсте лн ѵълн ѵъто сътворн двъ ... клко вьннде въ ^рлмъ БЖНН. I ^ЛѢБЪІ ПрѢДЪЛОЖОННѢ СЪНѢ- стъ. і^ъжг не достонно емоу бѣ ъстн. ын сжірнмъ съ ынмъ. тъкъмо нереомъ едннѣмъ М Мт 12.4. Срв. Мк 2.26 М, 3, А, СК; Лк 6.4 М, 3, А. ^лѣвъ невесьнъін. Гр. архоі; опра-ѵоо. Манна небесна; храна, която според библейския разказ Бог давал на евреите при странстването им в пустинята. V одъжді імъ млнл ѣсті. Т^лѣбъ нсвесьнъі длстъ імъ ^ЛѢВЪ АГЛЪ ѢСТЪ ѵлісъ, врлшьно посълл імъ д-о-вільѣ СП 77.24; ѵѵ волъ-^нн огіЛн доушс пр'гондштн. н потъі кръштонніл росдштн. Н СВѢТЬЛН оде- ЖДД ДДІД ТЪКЖШТН. ѴО ВОЛѢ^НН Н0Б0- съноуоумоу ^лѣвоу длтеліо С 313.16. М, 3, А, СК, 0, Е, СП, СЕ, СС, К, С. Гр. артос;, трофа{, яроафорй, артоі. Нвб. хляб, хлеб ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ^лѣвьыъ, -ъін прил. Хлебен, който се отнася до хляба, тъгдл рл^оумѣшд ѣко реѵе эдлннте са. ие отъ квлсл ^лѣ-бънллго. нъ отъ оуѵеннѣ флрнсенскл н слдѵкенскл М Мт 16.12 3; поноу-жденомъ нмъ бъітн воіл^ныж юньца. слмѣмъ сд въврѣштн въ пештъ ^ЛѢБЬНЖИС. н І^ВОЛНТН плѵе въ огнн съгорѣтн. нсжслн отъ того съводеномъ въітн С 565.24—25; гллдъ не ^лдвь-нъін нн ждждл водънліл С 135.6. оутврьжденые улѣвьноіе. Гр. ощ ца аргон. Житен клас, житно бло. н прі^ъвл гллдъ нл тХ\к. оутвръжденье ^лѣвьное съть' 104.16. Изч. М, 3, СП, С. Гр. [тшѵ] артсоѵ, [тоС] щ Вар. ^лѣвънг, ^лАвьмг. Нвб. хлебен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР ДА. ^лѣвннл, -ъі ж. 1. Жилище, д къща. слторнннъ ... мльѵллнвж жн кстъ объіклъ. н не трѣвоуктъ нт крлсенъ ^лъвннъ. сътворн кмоу кл1 дъвопомостнтж С 204.17; оуторъ вѣлше пръгрлднлъ много мѣсто глмъ ^лѣвннлмъ. н велнклмъ С 2 28; проѵнн же вьсн отъ оужлсе» ЮНЬѴЛ НЛ ^ЛѢВННЪ горѣ ВЬ^ЛѢфИШ 565.30; н въ флрнсеннж ^лѣвь прнде лкъі ѵловѣкъ С 391.4; прнстжпнвъ къ мжжоу. прннмъін въ свокп ^лѣвннж врлтъ С 524.22; дъскъі вълше под Ммъ нн рого^ні нн нно іеже ѵто въівллтъ вь ^лѣвн нь ^емыл іедннл С 555.6. //Сте Помещение, килия, врѣжънъін клмъі. толмл соу^ъ ^ѣло іестъ н вллгъі. ілкоже ннклкоже вллгъі т рнтн вь ^лтзвннѣ С 300.6. 2. Пі слон, убежище, посълн въ мд г д^ъ твон ... ѣко ^лѣвннл твоѣ еск дл монмн дверьмн ншсдъ дуъ ті стъі. посъллнъі тововв СЕ 41Ь 20; нмлмъ. ^лѣвннъі оуроѵьнъі. не нмлі кжштд нн домоу С 416.4. // Обрс но. вее порокл съсждъ. ве сквръі ^лѣвннл ве^ъ въ^мжштенннк стькл ннцл С 243.3. СЕ, С. Гр. кеХМоѵ, Зсоратюѵ, оіктд катаушухоѵ, кеір^Хюѵ, ктіора. Нвб. хлевина диал. ВА, РРОДД. ^лѣвъ, -л т. Обор; сграда, помеів ние за добитък, н коснжвъ сд его р; КЛМЛ. Н ВЪСТЛЛПНВЪ ГНѢВЪ СЛОВО! кротъкъімн. ржкокв понмъ. вьведе і свон ^лѣвъ къ ілслемъ С 566.1 пъітллже къін н^вѣтъ сьмдтеыь 1143 ѴОАНТН ТОГО. (АКО КНЬЦЬ ГНѢВА НСПЛЬНЬ БгіВг н Ѵс уЛѣВА НСКОѴНВг. ГОИНТ1 ВЬСА НА толнцѣ С 566.3. Изч. с. Нвб. хляв, хлѳв диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Хлевище МИ ХХ.ЛИМР. ^лабь, -н эіс. Водопад [образно]. ве^-дгнл ве^дгиж прі^гівлс-тг вг гллсг уЛІАБбІ твоіуъ. В7.СІА ВЪІСОТЪІ ТВОІА Н влгнгі твока по мыѣ прѣідж СП 41.8. Изч. СП. Гр. катаррактті?. Вар. ,\ліабь. Нвб. 0. ^ЛАБЬНг вОІС. уЛѢБЬИЪ. Тслжвлтн [погр. М Мк 10.46] вж. ^ЛЖПАТН. ТСЛЖпатн, улжпмж, улжпАКШН кесв. Прося, искам милостиня, ѵто сътвори ѣко гь мон отгемлетг строенне домоу отг моно. коплтн ио могж. улжплтн стгіждж са М Лк 16.3 3; сгінг тнмеовг влртнмен. слѣпг сѣдѣашо прн пжтн улжвмА (погр. елг. улжпмА, Ягич, с. 158, бел. под линия) М Мк 10.46 3. Изч. М, 3. Гр. ёкосіт&о, яроааием. Вар. ^лжватн. Неб. Сре, хлопам по нечия врата 'моля за подкрепа, помощ’ РБЕ. уовотг, -а м. Опашка, част от тялото на животно, ио уоудг бѣашс ^вѣрь нг стрлшьнг. вьсь бо корлвь моргскгн. кожа едннол уовотл его подгдтн ие можллше ХЛ ІА6 23. Изч. ХЛ. Гр. оіір<4. Неб. Сре. хобот ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. уодлтлн, -(А т. Застъпник, защитник, ходатай, уодлтлю нАшг, і дово-днтелк. кг оцк твоемоу нвсноумоу. молнмг та о в'сѣуг нмг СЕ 276 2; да вждеші міроу уодлтлі. і севѣ. н інѣмг. сего во рАДі. і снл вгв нлріцлетг К 9а 37; тако жнтнк жнвг вллженгін понннн. непороѵьно ненстьлѣнно. прнсно оумл нмгі свокго простргтА кг вогоу ... н кг уОДАТАК воу н ѵловѣкомг. нсоусл ургстА С 141.29; Бллгословесенг грд-дгін вг нма господь(Ре. сгпАстг нлсг совоБК. (дкоже реѵе пророкг. ыо ^одатан ын сглг нг сАмг господь сьпасо а С 330.1; вгі са помолнто тъ, ма ... вгі вждѣте уодАТАн. сгтворнто молнтвж Тъ. мене С 364.10; сгкАжн мн кого ѵловѣка сггрѣшнв'шА. н вг тьмннцж [вг тьмннцж] вгвргженоу вгівгшоу стлрѣншнноіж ... N6 понштетг лн слмг уОДАТА(А севѣ С 361.19; послоушлн мене дроуже. н вь^вѣштж о тевѣ кг цѣслроу. н стлрѣншннгстлоу слноу БЖДЖ ТН уОДАТАН С 100.16. // Посредник, уодлтлн тн н господннг кстг попг кг вогоу С 358.30. СЕ, К, С. Гр. ярб^еѵод, пр^о|Зод, цесгіттід. Вар. ^одьтм, Ноб. ходатай ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, уодАТАНство, -а ср. Молба, ходатайство. се досннцеіж емоу длешн цѣло-мждрне. дѣвгствл твоего. непороѵь-нааго жнтнѣ. прн стгіуг его н^вгрл-нгіу АіТлѣуг. уОДАТАНСТВОМЬ нашнмь грѣшгнгімь СЕ 876 11. вг уодАТАНСтво жн^нн. Гр. ец яра^іѵ ^соп<;. В жизнената практика, в живота, даждн емоу вѣдѣтн. благо-дѣатн вь пѣнне ... вг сгвѣтг прл-вьдснг. срие сгмѣроно. вг уодАтлнство ЖН^НН. I Кротостн. I НСТННѢ. I БЛАГО- дѣть творнтн СЕ 95а 12-13. Изч. СЕ. Неб. ходатайство ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. уоднтн, уождж, уодншн несв. 1. Ходя, вървя, движа се. слѣпнн про^н-рАіжтг. I уромнн уодАтг. проклженнн оѵнфАіжтг са М Мт 11.5 3, А; кодрАтг ... ие м°жааш6 оуже н уоднтн вьсь во пжть нл колѣуг ве^омг вѣлше С 117.22; ѵловѣісг тако жнвѣлше. ІАДѢАШе улѣвг. Н ЖАДАЛШе. уОЖДАА-ше НОГАМА. Н ТрОуЖДААШО СА. ПОѴНВАА- ше С 473.29. // Вървя заедно с някого, придружавам, вже вже нлшг. уожден сг слоугоис свонмг нѣковомг. і стрлненг вгівг сг рлвомг свонмг ХОАНТН. 1144 УОАНТІ носнфомъ СЕ 18а 11. 2. Ходя, обикалям, движа се в определено пространство, і ^ождллше по снр<ъ нсъ въ гллнлсн. не р^отѣлше во въ ню-ден роднтн. ъко нсклл^ж сго очрвнтн М Йо 7.1 3, А; 1с жс к томочр не лвѣ ^ождллшс- въі-нюден^ъ. нъ ндс отъ ТЖДОЧр въ стрлнж влн^ъ почрстъшн М Йо 11.54 3, А. II Образно. Т сърсрлшж ^лконъ твоі прісно ВЪ ВѢІСЪ 1 ВЪКЪ ВЪК°Ѵ. I ^ождлл^ъ въ шнротѣ. ѢІСО ^лповъдеТ твоѴ^ъ вь^ісклрсъ СП 118.45; пропннліАН нсвл ѣко н кожж. ПОКрЪІВЛІА водлмі пръвъіспръ"'11 его. поллгліан овлмсъі въі-нсрсожденьс свое. ^одіан нл ісрнлчр вѣті’ь"'<| СП 103.3; ГЛЛСЪ ТВОН СЛЪІШЛ^Ъ ^ОДАШТЪ въ породѣ н очрвоіл^ъ СА. КЛКО НЛГЪ КСМЬ н съкръі^ъ са С 304.20. // Скитам се, бродя, тъі же гі съ^Рлніші нъі. н съвлюдеші нъі отъ родл сего въ вѣкъ. ѵѵкръстъ неѵъстіві рсод(Атг по ВЪІСОТѢ твоеѴ очрмножілъ есі снъі ѵловъѵіа СП 11.9; овъіѵлн же вълше вь велнцън тон почрстъіѵйі. рл^вонннкомъ погл-нъін^ъ ^°днтн слрлцннъ С 559.17-18. 3. Отивам някъде, движа се в определена посока, повслѣ кмочр роднтн не тъѵыж въ млнлстъірн. нъ н окрьсть млнлстъірл подлльк не ^очрдо С 562.1; отъ толѣ очрво ^рлнкчлше са не остлвькчтн млнлстъіръ. н роднтн нл нно мъсто С 549.8; отцн вь^въстнша ѵъстъночрочрмв семочр отьцочр. не роднтн въ лнчрврѣ нъ въ ллврж прнтн. Н ПрЪ-въівлтн въ своіен р^ъі^ннѣ С 292.8. // Насочвам се към някаква цел, пристъпвам, тъі же імъі врлждж нл врлтъ СВОІ. клко можс-шн р(ОДНТН къ мірнѣн трлпе^ъ К 8Ь 34. // Посещавам, навестявам, і ^ождллшс-те роднтелѣ его по вьсѣ лѣтл въ нмъ. въ прл^дьннкъ плс^ъі М Лк 2.41 3, А; ВЪ ДОЛМѢ БЖНІЛ ^ОДІ^ОВЪ ІНОМЪІШЛС- ньемъ СП 54.15. // Отдалечавам се. црь прнде. л воннъ дллеѵс- вон р<о-ждллше. вѣ во очрво вжню строю тлнвьно не прнтн очрѵеннкв С 498. *. II Преминавам [образно]. отъ у и десъ къ ѵочрдесемь господыГсг. ^однмъ врлтніл С 318.13. 4. Пр'.. Съм в някакво състояние, пост — ! V СЪМА^Ъ СЬХ ДО КОНЬЦЛ. [Ь день съточріл ^ождлл^ъ С17 37 [. Срв. СЕ 76а 16; въскжіж съто а р<ождж отъ пеѵллі врлгл моего (І7 41.10. 5. Прен. Следвам, придг |-жам се [към идеи, убежденк;. дѣлъі вллгъі ѣже очрготовллъ есн І-днтн вь нн^ъ СЕ 8а 23; тъм'ь. БЛЛГОѴЬСТНЛ отъкръівллтъ рл^очрг . кже во въіше пъітлннгл кстъ. тн ьіо ^оштетъ 0 томь ПЪІТЛТН НОчрДА САЛ. не по сватъімъ Р(ода словесемь. т<н кстьствніл С 338.10. 6. Прен. й-вея по определен начин, облъцл ь же сд въ оржжнс- (с)вътл. ъко въ /к вллгоѵѵврл^но р<од(н)мъ. не КО^ЛОГ, р СОВЛННН. ПНѢНЪСТВНН. ЛКБОДЪІЛННН и 56 1; оврѣте овллженнкл слвж др< -жннъі прнврлвъшл рн ѵрънорн^ьць. 5 мно^ъ очрво пльтьнъъмъ очрвожьстз ^одАштемъ С 283.9-10. 7. Прен. а болест - ходя, моря, измъчвам. нл в'сь недж ^одАфен по ѵкочр СЕ 4 в 9; ^лложнлъ есн пжть в'сѣкон непрь-^НН ^ОДАфНН по ^емн. I В'СѢКОК|р неджгочр. ^одАфммоѵр по плътн СЕ 41 13,14. 8. Прич. сег. деят. а) Каі з същ. ^одан т. ед., ^одлфен т. л 1 Гр. о перікатйѵ, оі лорепбреѵ І. Този, който ходи; тези, които ход; \ ходещият; ходещите, рс-ѵе же нмъ г ... ^однте доньдеже свътъ нмлте. ,1 тъмл влсъ не нмстъ. і р<одан въ тъ».. не вѣстъ клмо ндстъ М Йо 12.35 ! А, Б; уодьмътнТ уождллуж. V пллкг -^ж ска мстліжште съменл своѣ (Г 125.6; гь не лншнтъ доврл ^одлфь-^ъ СЕ 84а 17; съ многоьж тврьдь. съва^лнъ дрлжнмъ СЛЪІШЛ. господ1 СТѢН НО^Ъ ВЪ^ОДАШТН къ съва^ыГсч . н по^нл гллсъ ^одАШточрочрмочр ► тьмннцн С 468.4. // Прен. Живе ѵолнтн» 1145 ѴОАНТН. щите по определен начин, гь мс ЛІШІТЪ ДОБрД. ^ОДІАШТІ^Ъ Нв^ЪЛОБОІЖ. гь БЪ СІЛЪ БЛДЖеНЪ МЖЖЬ 0\рПЪВД(АН НД тд СП 83.13. 6) Като същ. ^одд-флт ср. мн. Гр. та це'ХХ.оѵта. Бъдещето. С6Г0 ДѢЛЬМД ЛД^Дрб ГрАДН ВЪНЪ, Т6Б6 КДНОГО НЪІНѢѴОѴр ВЪ^ЪПНІЖ. дд съ стрднъі I ^оддштннмъ покджж снлж С 311.9. 9. Прич. тин. деят. а) Като прил. ^однвъін. Гр. поре-о-ііец. Който е присъствал, който е бил очевидец, ^однвъшнн же н вндѣвъшнн достонновѣрьннн отьцн. ТН СЪПОВѢДДША ндмъ очрспъ^д рддн С 168.18. 6) Като същ. ^ождышн т. мн. Гр. оі лерілатонѵтед [вар. оі лерілатпааѵтеі;]. Тези, които са постъпили по определен начин, довро БО БЛДГОДѢТНЖ н^вѣстовдтн срдцд. д N6 врдшнъь ОТЪ НН^Жб N0 прндшА полъха ^ождъшен Е 335 18. въ пр&вжкк ^однвъшен. Гр. о1 каторйочѵтед. Тези, които са живели праведно; праведниците, благочестивите, овокг0 снлж покд^д. н КЖО МЖѴНТН СЪГрѢШНВЪШАА. Н КЖ6 ѴЬСТЬНОЫЪ БЪІТН въ прдвжіж ^однвъ- шннм' С 412.30. достойно ^однтн [по] ^ъвднью. Гр. офсод лершатесо тг(д кА-цстесод. Постъпвам достойно за званието, за което съм призван, врдтне. молкъ въі д^ъ жжъннкъ о гГ. достойно ^однтн ^ъвднью. вь немьже ^ъвднн въісте СЕ 1055 12; моліж вы дтъ съва^днын о гн подобьн(ѣ) ^однтн по ^ъвднню нмьже по^ъвдсте СА ЗЛІб 1. Срв. СЕ 1056 12. пѣшн уоднтн. Гр. ке^еѵш. Ходя пеш. (дкоже се поле сътворено вѣ. коЦс-мъ тештн. то прѣтворьшочр мрд^к кго н съмръ^ъше са велмн. пъшн н съночр^нн по ьГемочр уождлдуж С 90.7-8. ^однтн въ ^дконѣ. а) Гр. лорепоцса ёѵ [тй] ѵбцф. Следвам установен ред; спазвам заповед, закон, не съ^рднішкд ^двѣтд бжѣ. н въ ^дконѣ его не і^волншіа уодіті. У ^лбъішіа блд- годѣть его СП 77.10. 6) Прич. сег. деят. като същ. ^оддірен въ ^дконѣ м. мн. Гр. оі лореобцеѵоі ёѵ ѵбрсо. Тези, които спазват установен ред, закон, вллженн непороѵьнні' въ пжть. уодіАштеі въ ^дісонѣ гнУ СП 118.1. ^однтн въ пжтн. Гр. пореѵораі іѵ тг} обф. Следвам нечие поведение, вървя по пътя на някого, вддженн ... не дѣлднкштеі во ве^дконеннѣ. въ пжтемъ его ^одніша СП 118.3; влдженнУ. вьсн боіаштнУ сіа гѣ. ^одьдштін въ пжтемъ его СП 127.1. ^однтн нд ^дповѣдн [по ^дповѣдемъ]. Следвам установен ред; спазвам заповед, закон, съ^рднн мд отъ жнвотд немофьнддго. і ндоуѵн ма нд В‘СА ^ДПОВѢДН ТВОЬА ^однтн. ндведн ма нд пжть твон прдвъі СЕ 36а 24; ТЪ1 О^БО 0 ѴАД0. ^одн по ^дповѣдемъ ГНѢМЪ прнсно. ПОСЛѢДОЧріА повелѣнн-емъ его СЕ 89а 22. ^однтн по [въ слѣдъ]. Гр. ако-Тіоо-десо. а) Вървя след някого, следвам примера му. втдуж же н женъі н^дддеѵе ^ърдштд ... кдже егдд вѣ въ гдлнлен по немь уождддуж н слоѵрждд^ж емо\р М Мк 15.41 3; глддше же къ вьсѣмъ. дште кто ^оштетъ по мьнѣ нтн. дд отъвръжетъ са севе. I дд въ^ьметъ крстъ свон по вьса дьнн н роднтъ по мьнѣ М Лк 9.23 3, А; дште кто мьнѣ слочржнтъ. по мьнѣ дд роднтъ. I ндеже «мъ д^ъ тоу н слоугд мон вждетъ М Ио 12.26 3, А, СК, ноднъ реѵе. ндстдвъннѵе вндѣ^омъ етерд. о нменн твоемь Н^ГОНАШТД БѢСЪІ. I ВЪ^БрДНН^ОМЪ бМОЧр ѢІС0 вь СЛѢДЪ не уоднтъ съ ндмн М Лк 9.49 3, А, СК. Срв. Мк 9.38 М, 3, А; !с... реѵе с-моѵр ... прндн ^одн въ слѣдъ мене въ^емъ крстъ ММк 10.21 3. // Следвам, отдавам се на нещо. о своеі женѣ довълѣтн са. ніѵъже іно ддльнее съмъішлѣті. ні въ скотд мѣсто въ слѣдъ несъмъіслънъ по^отнімъ ^одіті К 26 4. 6) Прич. сег. деят. уоАЪ. 1146 като същ. ^одан по м. ед. Гр. о ако-Тсоийсоѵ. Този, който върви след някого, който следва някого, плісъі же нмъ реѵе нсъ гла. л^ъ есмъ свътъ мнрочр. ^одан по мьнъ. не нмлтъ роднтн ВЪ ТЪМЪ. НЪ1-НМЛТЪ СВЪТЛ жнвотънллго М Йо 8.12 3, А, СК. роднтн по вьсъ^ъ. Гр. парако^ои-тіесо тгастіѵ. Проучвам всичко, изследвам всичко, понеже очрво мънозн НЛѴАСА ѴНННТН ПОВЪСТЬ ... І^ВОЛН СА Н мьнъ ^ождъшк нс пръвл ПО ВЬСЪ^Ъ. въ ІСТННЖ ПО рАДЖ пнелтн тевъ. СЛЛВЪНЪІ теофнле М Лк 1.3 3, А. роднтн по дълосн. Гр. поіе'со ката тб ёруоѵ. Подражавам на делата на някого, следвам пътя, примера му. вьсъ очрво елнко лште рокжтъ влмъ влюстн. съвлюдлнто н творите, по дъломъ лсо н^ъ но рродннто (!), глГжтъ во и но творАтъ М Мт 23.3 3А. роднтн по пръдлглнью. Гр. леріяатёш штбе т?іѵ парсібоаѵѵ. Постъпвам, върша нещо според традицията, по обичая, по томь жо въпрлшлл^ж н флрнсън II кьннжьннцн. по ѵъто но ^ОДАТъ очрѵоницн твои по пръдллншо стлроцъ, нъ но очрмъвонлмл ржклмл ѣдатъ ^лъвъ М Мк 7.6 3, роднтн пръдъ. Гр. тсройуоз. Вървя отпред, мъножъншо же нлродн. постъ-ллша рн^ъі своіа по пжтн ... нлродн жо ^ОДАШТОН пръдъ ННМЪ. I вь слъдъ. ^ЪВЛЛ^Ж ГМЖШТО, ѴѴСЛННЛ СНОВИ ДЛВЪІ- довочр М Мт 21.9 3!, СК. М, 3, А, СК, Б, 0, Н, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ, ХЛ. Гр. яеріпатйо, поре\5орои, ра5(^ш, біа-трфео, ілфх°Наі> парйуш, бкіуш, йяйуш, йіоросі, ёрхораі, періфх°Наі. віаяореёораі, періяато;, біаусоут^, Вар. ^одітн, );одіті, Сре, МНМО^ОДНТН. Неб. ходя ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ^ОДЪ1, -л т. Начин на движение, ход. онн же вндъвъшо стлрость кмочр порж- ГЛША СА Н ОВЪШТЛША СА. ОЧрпЪЛІЖШТб КОІЛККЪІНМЪ ^ОДОМЪ. Н ГОЛЪНЬМН свонмн С 31.6. // Прен. Поведение, държание, вештннънъін же см1 въ^ъмъ отъвръштн подовллтъ. н ре воловьнъ нмътн С 497.25; ѵѵ мьнъ реѵе. ѵто сътворж л^ъ. лнце, ВНѴ6. ^одъ дъвнѵь. оѵн дъвнѵн жтровл не дъвнѵл. нъ млтеръ С 240 реодъ нмътн. Гр. кіѵгістіѵ е’хсо състояние съм, мога да се дви доколн ... протнвншн са вогочр. в лъже ... кже сжтъ дълл рж ѵловъѵьскочр. отъ клменн н отъ др творени, реодл но нмжште. н постлвылкшн протнвж вьсл сътв шочрочрмв ;<очр С 49.28. Изч. С. I)}. брбдо;, рйбюдос, катаашстц. Неб. ход ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ] АР, ДА. ^одъ11 [С 170.13] еж. ^одъ. ^ОЖДОНЬМ, -1А ср. 1. Способност вървене, за ходене, воло жо н рг съллглюшн просторъшочрочрмочр НСЪ^І ржцъ, нлн н но^ъ по ^лконоѵр М| въшмъ валкшін длвъшочрочрмоѵр ждонню нодвнжнмъінмл ноглмг 457.1. 2. Вървене, ходене, о м ецъмь ^ождоннн М 436 9. Сре: 133а 9; вндѣша дл^лрл очр^і сьмрьтн внвъшл, слъішлшл ПО Мі ^ОЖДОНИІО, НОДѢЛЛНОІО вныодлтни 323.20. // Пътуване, пътешѳстг лювылшоті ^ождсишо пръждо НО ДІ НЪІІІ СА, ІЛКОЖО нл толнцъ юмочр по ннн отнтн, ІЛКОЖО вндътн нов* кеслршж н ефрлтъ ръкж С 56! 3. Прен. Начин на живот, по д ЛК ДЬНЫО НЛН ПО трьрръ ... НС^ОЖДЛ' НС пошторъі ... ВЪ НЛѴАТЪКЪ ' ВОЖОСТВЪНЛЛГО реоЖДеЫНІА ... Н^ЪШ7 ИЛ СЪ^ОЖДОННК. Н ^ЛБЛЖДНВЪ ВЪ I пжтънъіа връгъі С 289.14-15. М, 3, С, Гр. тЬ Ра5((|еіѵ, яеріяато;, біауі Вар. х«*А«нні<і. Неб. хождение остар. ДА. Сре, ходене НГвр, ЕтМл, АР, ДА. ^орл^ннъ, -л м. МИ. Хоразин - г; [дн. развалините при КЬіг КёгагёЬ] в Галилея, на север 1147 ХОТѢТН Капернаум, недалеч от северозападния бряг на Генисаретското езеро, горе тевѣ ^орл^ниъ. горе тевѣ внтъслндл, ^ко лфе въ то^ррѣ н сндонѣ. БЖ СНЛЪІ БЪІЛЪІ БЪІВЪШАІА ВЪ влсъ. древле очрво въ врѣтнфн н попелѣ поклллн са вж М Мт 11.21 3. Срв. Лк 10.13 М, 3. Изч. М, 3. Гр. Хорофѵ. ^орнвъ, -л м. МИ. Хорив - Камениста Арабия или другото име на планината Синай, рлждеже сга огаъ вь соггъмѣ ірсъ. пламоиъ попллі грѣшьні-къі, н створішгл телецъ въ ^орівѣ. н покложшга сга нстоѵрклнъымоѵр СП 105.19. Изч, СП. Гр. Хсорт^р от еор. НогбЬ. Вар, ^оршъ. доржгъі, р;оржгъвв ж. Слава, величие [прен.\. гн вожо... съплсъін -о-окаж отъ оггСѣ, н от' по^орнштл. н отъ ^вѣрни. съвръшлАН. н ^оржгвн длръствоѵрА ЛІО-ВНМЪІНМЪ ТОВОІЖ, въ^водън плстоѵдел овьѵл гл нлшого нсочр ^сл ... оуслъішн нлсъ С 179.12. Изч. С. Гр. оіеР[ктроѵ. Ивб. Сре. хоръгпп остар, Діов, НГор, ЕтМл, ДА; хоругпп остар. ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Х®ТЬ, -н ж. доть овъіѵьиага. Гр. тб сліѵгіііеі;. Присъщо сладострастие, обичайна похотливост, плѵрлъ ... ил дль^ѣ врѣмонн ЖО СЪ СОЛА НАПрАСНО ВЪШОДЪ въ домъ свон, оврѣто ІА ^ЪЛО ТВОрДШТА ... Н ВНДѢВЪ ЦК СЪ ОБЪІѴЬЫЖІЖ ЮА ХОТНІЖ, ВЬСМНІАВЬ СА ВЦЬПН І« гДША ГЛАГОЛА С 169.13. Изч. с, Неб, Сре. [по]хот ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. ^отѣньм, -га ср. 1. Желание, стремеж, искане, нжде во ^отѣгжге сжпротнвь БЪІВЛГО. ТО Н ДрЪЖАШТАА СТрАСТН 0\рМЪ плѣноѵр въіваютъ С 334.4. // Похот. БЬС^ОТѢШГЛ ^ОТѢЫЪГО въ поѵрстъіж. I нскоѵрсішгл ВЛ ВЪ ВО^ВОДЬЫѢ СП 105.14. 2. Воля, замисъл, ылстлві га вь прістлшфе ^отѣньѣ своего СП 106.30; съісл^л пжті свога мосѣѵѵ. к> (!) сыомъ Тнлевомъ ^отѣыьѣ твоѣ СП 102.7; прѣкръмн же пать тъісашть. глкоже вь гГемь вллстельско ^отѣынге С 345.4. 3. Молба, желание, искане, желлыье срьдьцл твоего длль емоѵр есі. і ^отѣыъѣ очрстъ его ыѣсн лішілъ СП 20.3; прогънлвъі в'са иеджгъі словомь твонмь ... оврлтн са ил ^отѣине рлвъ твон^ъ і нцѣлн волаціллго гГ СЕ 26а 2. 4. Като нареч. ^отѣггнгемь, Гр. лроаір&теі. С желание, охотно. нпсътоже во ижждеіж лочрѵін въівлетъ. лште волегж і ^отѣжнмь. вьсл покл^л омоу, могжштл его, лоѵѵъшл сътворітн К 5а 37-38. СП, СЕ, К, С. Гр, [іо\Лг|ац, йтиОицГос, ОЛтіца, [ЗоіЛіі, оЛдак; [аар. бетіоц]. Вар. Хотіише, хотѣміів, ^отѣіішо, ^отѣііно, Неб. хотонио остар, ВА, РРОДД. Сро. хотено диал. Дюв; хочоние диал. НГер. ){ОТѢТН, ^ОфЖ, )С«фОШН и ){ЪфЖ, ^ЪфО- шн несѳ. и се. 1. Искам, желая. ВЬСОГДЛ ВО ННШТАІА НМАТО СЪ СОБОІЖ. I ОГДА ^ОфОТО МОЖОТО НМЪ довро творнтн М Мк 14,7 3; нс роѵо он. ѵо ЖОНО ВОЛЫі ОСТЪ Вѣрл ТВОѢ. БЖДН ТОБѢ ѢІСОЖО ^ОфОШН, I НСЦѢЛѢ ДЪфН ОІА во тъ ѵлсъ М Мт 15.28 3, СК\ і со проклжоиъ прнстжпь. ІСЛАНѢШО СА омочр ГЛА, ГН АШТО ^ОфОШН МОЖОШН МА нфнстнтн М Мт 8.2 3, А, СК\ і ѣкожо ^ОШТОТО ДЛ ТВОрАТЪ ВАМЪ ѴЛЦН, Н ВЪІ творнто нмъ тлісождо М Лк 6.313, А, СК\ ѢІС0 БЪ N0 ^ОТГА БС^ЛКОНЬѢ ТЪІ ОСІ. N0 прісолітъ СІА КЪ ТОВѢ ЛЖВЪІ. ИН прѣвжджтъ жо ^лконопрѣстжпьннщ прѣдъ оѵнмл твоімл СП 5.5; прідѣте ѵіадл послоѵршлнто менс. стрл^очр гню ило^ѵж въі. къто естъ ѵлкъ ^отьм жТ-воточр. любіа дьнн вндѣтн довръі СП 33.13; ѵЭДГѣ. стрнгжфллго са. л^ъ слмъ своецк волецк. ынкъімъже ыжднмъ. ^л рлдн ^офцк прнгАтн оврл^ъ сь СЕ 96а 15; влыъ въ. >;отан дл в'сн ѵлцн сплсжтъ СА. і въ рл^оѵрмъ ІСТННЪНЪІ ХОТѢТН. 1148 .уотѣ^ прнджтъ СЕ 966 3; тъі во есн въ ЫАІІІЪ. ^ОТАН ДА В'СЬ ѴІбЪ СПбТЪ СА. Н ВЪ рА^оѵрмъ нстннънъі прнджтъ СЕ ІООа 21; ^от^ъ пАтріАр^овж весѣдж къ вамъ. простърѣті К 3а 27; Аште ^ОШТбШІ ПЛАѴІ СА ГОрЪІСО I ВЪ^ДЪ^НІ ВбЛЬМН Нб ПрѢДАНАГО рАДІ НСА К 36 36-37; ^оштеші лі очрвѣдѣті. коліко створі. да ві лочрѵі въілъ К 56 1-2; СЛЪІША ГЛАСЪ ГЛАРОЛЖШТЪ ОТЪ СВѢТА ТОГО. АШТб ^ОШТбШН СЪПАСТН сд. то въслѣдо^н свѣта сего С 282.30; къінмъ лн пооѵрштетнкмъ. стокатн ^ОТѢА^Ж ^А МрЬТВЬЦА. КОКГА ОТЪДАННКА ѴАКЖШТб ОТЪ КТбГО С 441.19-20; онъ же нн слъішатн того ^ътд. гор'ко въ^дъ^нжвь реѵе С 523.24; нъ да кмоѵр съпрдтААТъ Бб^оѵрмне Н НАОѴрѴНТЪ. КАКО АШТб N6 БЪІ не^оѵрльнъ (погр. вм. ^отѣлъ, Север., с. 412, бел. под линия) С 412.9. 2. Прич. сег. деят. като същ. ^отан лі. ед., ^отАфвн т. тн. Гр. о реХХсоѵ, о роо/ібцеѵос;, о іЗе^соѵ, [оі] Ров-^бреѵоі, оі РонХт|іЭЕѴте<;. Този, който иска, желае; искащият, желаещият; тези, които искат, желаят; искащите, желаещите, да въ^врА- ТКАТЪ СІА ВЬСПІАТЬ. V ПОСТЪІДІАТЪ СКА ^отьаштоі моемоѵр ^ълочр СП 69.3. Срв. СП 39.15; да въ^рАдочрвктъ ска н въ^веселкАтъ сьа рсотьмрен прАВъдъ мос-Г. гліктъ воТнж да въ^велТѵнтъ сіа гъ ^откаштш мТрочр рАві его СП 34.27; (...)СЛ6МН 1\ ^ОТАфАА НА(...)АТН сп(се)нне Е 86 14; пропАСТь ісстъ междоѵр вамн н намн. ілкожс- ^°та-ШТННМЪ Н^ВС-СТН N0 мннжтн С 373. 17-18. Срв. Лк 16.26 СК; да постъі- ДАТЪ СА ... Н ОЧрСрАМЫАІЖТЪ СА ^ОТД- штнн мьнѣ ^ълочр С 118.16; сс- посъ- ЛА^Ъ ЯК НА ВЛЖДЪ. ДА ПрОНДЖТЪ ІЖ вьсн уотдштен С 4.17-18. 3. Опитвам се, каня се. вѣ бо протнвснъ вѣтръ нмъ. і прн ѵетврътѣн стрлжн НОШТЪЫѢН. прнде къ ынмъ по морю ^ода. I ^отѣ іА мннжтн М Мк 6.48 3; ПНЛАТЪ Жб ^ОТА ПАрОДО\р ПО^ОТЬ-7,-творнтн. почрстн НМЪ ВАрАВЖ. I -1;. ДАСТЪ НСА БНВЪ. ДА Н ПрОПЪИЖтЦ/ Мк 15.15 3; мо н& емочрже «тъ врь.г въ оѵрстѣ^ъ. лн въ оѵршьго. ег'дЬк ^оштешн творнтн въсплюнн на вр Ьцъ СЕ 28а 1. // Мъча се. двок бѣ прноврѣТАА стъін. прьвок о^бо НСГіЦ;-ДАК&КМЬ 0Ѵрп'ВАА ПрНВ«ТН КГО. К0ИЮ Жб Н С6БѢ ОЧрт'ВрЬЖДбННК. БЖРК-ШТНІ^Ъ ПО ТОМЪ ^ОТА прнтв°рні| С 525.11; въ^дрА^нрсъ потрА оѵрѵнті^л ^ОТАШТА. рѣ^ъ ѴЛОВѢѴб ѴТО МА С7 ЙС- штакшн С 510.23. 4. Отнасш.се доброжелателно, с почит и ув; :е- ние. ОѵрПЪВА НА БА ДА Н^БАВНІі-Н нъінѣ. Аште ^оштетъ емоѵр реѵб бс -ко бжнн Гнъ есмъ М Мт 27.43 3, А, І7Г; ОѴрПЪВА НА ГѢ ДА І^БАВІТО-І. Н СПС ;-Н ѣште ^оштетъ емоѵр СП 21.9.5. П :ч. сег. деят. като нареч. %ота. |}з. ёксоѵ. а) Доброволно, по своя в кя. ОНЪ Жб ^ОТА ПрѣБЪІВААШб ВЪ ПАГ ЗѢ С 414.17. 6) Съзнателно, умихке- НО. Афб К'Т0 ^ОТА СЕ06КА П/ТН^ очррѣжетъ. В ДА ПОКАбТЪ 0 ; ВС СЕ 103а 19; нъ Ѵѵоннна кстъ прнт=л. КАКОЖб ВѢДѢА^Ж ГЛАГОЛб-МАКА. Н ^ -А- штб 2ъм творкАА^ж С 440.23. 6. Д -ч. сег. деят. рсотд + инфинитив к Уго съюз. Гр. Іѵа, состте + іпГ., -отсерЬі) + іпГ. Въвежда подчинено обс >я-телствено изречение за цел: з11&- МНОГЪІ БО НСЦѢЛН. -ВКО НАПАДА^Ж^Ь ^отАШТб прнкоснжтн СА С-МЬ М ІК 3.10 3; нъ ^ота оѵрѵіті. і вб^очрмі-го очртоліті. ВОЛбІтБ СВОбНП ПрѢДАНЪ Б (Г 46 36; воквода вьлѣ^с- вь коріь. прнтн ^ОТАШТОЧр вь снн грлД' 'С 150.17; поБѣждбыъ жб н о томь о ;он КА сътворн. роднвъшнн^ъ НБ 0Ѵ( і-б-ынтн са ^ота С 521.29. 7. В съч ф-ние с инфинитивната формг за други глаголи - за изразявані за бъдещи действия, а) В съчета зя и форми за изразяване на сло но бъдеще време, прнде бо сыъ ѵлв'»-'11 чррЛБЪрЪ_________________________ Вг^НСКЛТЪ. I СПСТЪ ПОГгіБгШЛЛГО. 1?. слгішлфАмг жс- нмг се. прнложь прнтгѵж рс-ѵе. ^лнс-жс- тг бѣ влн^г нмл. I мьнѣлр;ж ѣко лвне р;оштетг цсрствне- вжне- лвнтн са М Лк 19.113; вген во прцн н ^лконг до нолнл прорѣшд. і лфе рсофс-те прнідтн. тг (е)с-стг нлнѣ ^отан прнтн ММт 11.14 3, А, СК] очрѵнтс-лю. когдл очрво сн вжджтг. н ѵто с-стг ^нлменне егдл р;отлтг сн вгітн М Лк 21.8 3; горе ѵлвкочр томочр. нмьже прѣдлнг вжде-тг. I тн нлѵаса нсклтн вь сбвѣ. которгі очрво вжде-тг отг ннуг. р<отАН сгтво-рнтн се М Лк 22.23 3; мгі же нлдѣемь са ъко сь естг ^отан Тлъ н^блвнтн М Лк 24.21 3, А; прнврг-женг вгістг вг островг нлрнцлюмгін ллсосг ... н рл^в°лъвг са а^снв ліотоіж. р^ОТА жнтью остлвнтн. ПОМОЛН СА господевн С 539.6. 6) В съчетания и форми за изразяване на бъдеще в миналото, гг ... посглл ьл по дьвѣмл пръдг лнцемг свонмг. вг вьсѣкг грлдг н мъсто. ъможе р;отълше елмг нтн М Лк 10.1 3, А; рѣшд же емочр нюден. не достонтг нлмг очрвнтн ннкогоже. дл слово нево егвждетг са. еже реѵе клеплд коекв сгмргтыж р;отъше очрмьрѣтн М Йо 18.32 3, А, СК; нѣкоторнн отг вьслъдг ндж- ШТАА БрЛТНА. ПО(ЛЛр(Ж СЬ (ФМЬ Н ДОЖН н до мѣстл ндеже р^отълше сгконь-ѵлтн са С 119.7; вг тг дьнь ндъл-шетл. не пож'длстл. іегдл р^отълше ^г нспровръштн лдл С 472.24. 8. В съчетание с инфинитивната форма на други глаголи като модален глагол - трябва, предопределено е. ѵьто естг ^нлменье. егдл р^отдтг сн вгітн М Лк 21.7 3; нсг нлѵдтг імг глтн. еже р^отъше вгітн емочр М Мк 10.32 3, А, СК] Ѵто же угштж гллголлтн ... нл пор^вллж сьде мжѵсмт.інуг С 534.11. не рсотътн. Гр. аѵа\і6.\Ъорса. Не искам, не желая. женл. ндетг к іГемочр. 1149 по^дъ ^ѣло ноштніж. н тлыснжвгшн вг двьрн молгллше іего вьвестн (ж. ономочр НС- ^ОТАШТОЧр. Н НЛ МНО^Ъ то сгтворн отгллгліжшточр С 515.10. не рсотдн. Гр. аксоѵ, цр і1еА.юѵ. Без да иска, без да ще, противно на желанията си. вгеждочр прѣльсть елмл са ослъпьглктг. н не р^оташтн нстннѣ помлглктг, егмотрн же. подовл въро-влтн (лко очрмьрѣ. н ілко погревенг вгістг С 439.25; млрніл вг ннж мгкль прнде. тн н не ^оташтн реѵе С 242.2; внждг клко н не ^оташтс трочрждліж-тг са С 440.10. Реотан вгітн. Бъдещ, предстоящ, н тлковліл прѣсллвьнл нже отгкргі прлвьд'ночрочрмочр н не вндАшточрмочр тѣлесьнгінгінмл оѵнмл. нг вожествь-нгінмл. р;отАштб(е вгітн прншьствніе С 555.20. Реотан пръдлтн. Гр. о жхрабсоасоѵ. Този, който е предопределен да предаде някого, вѣдѣлшс- бо нсконн Тсг. кгто ежтг не върочрвкштеі. і кгто естг р;отАі прѣдлтн і М Ио 6.64 3, А. р^отАфліл вгітн. Гр. ха рёАХоѵха. Бъдещето, предстоящите събития, внднте лн вг^лювьюннн. оплееннк сло-весь. клко вожнн свАтгін дочррег. евд-тгінмн свонмн. лкгі очрже сжштл. р;отАштліл вгітн проповѣдллше С 323.10. М, 3, А СК, Б, ЗП, 0, У, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, Г, ЗЛ, МЛ. Гр. рот&оцои, тЗеХш, етЗйЧм, реХХсо, і яегуороц, бокёсо, фіЛоѵеікёш, аіреоцаі, аѵёхороа, ёѵеЗреим, ётпхеіреш, Ё'хш, ^дтёсо, кахабёхораі, пеіраораі, окоѵда^оі, роѵХеѵоцаі, екшѵ, Хеуа, тіуёорса, архораі, ерхораі, 5-оѵараі, хРЕіаѵ ехш, рѵрроѵе-йораі, ёлеіуораі, 8окёГ роі, архд. Нвб. хотя остар. ВА; хоча диал. НГер. Срв. ща, неща диал., нехта диал., нечем диал. Е А; Хотище МИ, Хощица МИ АМС.Слав.нас.Алб. р;рлвгрг, -гін прил. Храбър, силен, юлнко ежтг воннн подг цремг. нн ежтг лкгі вьн. нн р^рлвьрн. нн мждрн нн крлсьнн. НН ТЛКО ЛЮБНМН МН0(Ж С 71.12; люто вндѣнню прлвс-дгнгінмг. урдвърьсісы 1150 т ВОННЪ О^ШНДЬ ЭДАБЪрЪІН. ПЛѢНЬННІСЪ овьѵа ^во С 93.11; поставн нмъ цѣСАргА нменемь -о-еѵѵдосніл. мжжл вѣрънА н эдъстолюбнва ... н ЭДАБърА С 197.4; ссргнч... нже мжжевллжьствнТм'. н эд>Авъръ бъівъ неже нн' кто. побѣдж сгтворн по вса лѣта С 566.23. // Могъщ, велик, со прн црн доАБьрѣ. цѣ-слрьскъі оплъѵаіжштн са. н побѣждаіж-штн. гро^А етерл. н трепетъ. въкочрп^ жо н съмжштаннк н стрл^г С 464.24. Изч. С. Гр. арштеи^, яоХеціап^, ло^ЕДікштато?, яаѵтоббѵароі;. Вар. рсрьвьръ, Нѳб., храбър ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Сре. Храбър м. ЛИ, Храбро м. ЛИ, Храбров ФИ СтИл.РЛФИ. ЭДАБЪрьскъі нареч. Храбро, смело. д'ва на десдте легеонъ АГ^елъ. дьнесь же бог°лѣпьно. вгкоѵрпѣ же н эдлвъ-ргскгі н владъіѵ'скъі. съ^однтъ на АДА Н НА сьмрьть. Н НА МЖѴНТ6ЛІЛ съмрьтніж сгмрьтн С 463.11. Изч. С. Гр. лоХерікш^. Вар. ^рлБъргски. Неб. Сре. Храброското МИ ГХ.МИМ. эдамнна, -гі ж. Къща, дом, здание, і се женл ... оѵрвѣдѣвгшн ѣко вь^ле-жнтг. вг эдлмннѣ флрнсѣовъ. прнне-СЪШН АЛАВАСТрЪ мѵрочр... ПЛАѴЖШТН СА наѵатъ моѵнтн нозѣ его слъ^лмн М Лк 7.37 3, А; вь^вѣаша вѣтрн н ОПЬрѢША СА эдшннѣ ТОН. I плде СА М Мт 7.27 3, А, СК\ каѣ женл ... мре пого\рвнтъ дрлгмж с-дннж. N6 въжн-заатъ лн свѣтльнніса. н помететг рсрл-мннгі. і нштетг прнлежгыо М Лк 15.8 3; вьсѣкг очрво нже слгішнтг словсса моѣ сн н творнтг ѣ. очрподовліж н мжжіж мждро\р. нже СО^ЪДА ЭДАМННЖ свокк нл клмене М Мт 7.24 3, А; эдлмннл же нсплгын са отг воыа эдн^мънъііа М Йо 12.3 3, А, СК; ые вг^можешн статн протнвж врлгомъ свонмг. н повѣгыешн отг лнцл н^г. н поженжтъ та н въбѣгнсшн вг эдл-мннж С 195.13. // Подслон, убежище. пьтіца оврѣте севѣ рсрлмінж. Т грълнцл гнѣ^до севѣ СП 83.4. господннг эдамннъі [урлмннѣ]. оІкобест7гбтг|<;. Стопанин, собс ник на дом, къща. ѣко лште вѣдѣлг гнъ эдамннъі. вг кгі • тлть прндетъ бьдѣлъ оѵрво бн М 12.39 3, А, СК. Срв. Мт 24.43 С урАМННЛ ТЬМННѴЬНМА. Гр. ТЬ 6( тг|<; ф\)Хакг[д. Затворническа лия. ^отАШте же н^вѣстьнѣк вн, ТН. ВЬ^ЛѢ^ОША НЛ ЭДЛМННЖ ТЬЬ ѴЬНЖБК. Н ДВЬрЬЦАМН СЪМОШТрл долоѵр С 184.7. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. оікіос, оЫс Вар. рсрлмінл. Неб. храмина остар. ОА, ВА. урлмъ, -а т. 1. Дом, жилище, вьо нже оставнтъ врлтрніж лн сестргі.. селА лн р;рлмъі. імене моего рд съторнценк прнметъ М Мт 19.2Е СК; мжжъ едннъ отъ грАДА. іже і БѢСЪІ ОТЪ ЛѢТЪ МЪНОГЪ. I вь рн^я 0БЛАѴААШ6 СА. I ВЪ ЭДАМѢ Н6 ЖНВѢС иъ въ гровѣрсъ М Лк 8.27 3, А: ГрАДА НН ВЬСН. НН ЭДАМА НН ОБНТ ын родА нматъ. въ стоѵржден стрлн 455.5. // Образно. ѵѵ бъітн н. рСрАМОЧр. Н ЖНЛНфК. ПрѢСТААГО е д)і;а СЕ 60а 7; оѵрстА твоіа бжд; АІСЪІ 0\рСТА ОТѴА Н СТААГО ДОЧррСА ^р< вждешн С 380.16. 2. Езичеі храм, езическо светилище, вѣ1 Ж6 ЭДАМЪ КО\рМНр'СКЪІН НСКОЫН. N2 цаюмън пстасъ С 17.7; поведѣ же е ВОДА ВЬВССТН КГО ВЪ ЭДАМЪ АПОЛОЬ С 20.4; сьніде огЛ съ невесе. н пож рерАМА. Н ЛЪЖеНМбНЪНААГО БОГА СЪІ рн. акъі пѣсъкъ дровенъ С 22.12; ЖрЪТВЪІ МѢСТО ВЛЪ^ВОВАННКМЪ СВОІ огЛ прннесс на ^срАмъ С 22. 3. Еврейски или християн< храм, църква, і очрѵААше гла н нѣстъ лн пнсано. ѣко эдамъ мон р;р; МОЛНТВѢ нлрсѵотъ СА ВЬСѢМЪ М Мк 11.17 3. Срв. Мт 21.13 377; гТ вьнндж въ (^)рАМъ ті (ПО)КЛАНѢІЖ СА КЪ црквн СТѢН ТВ( СС Iа 3; сн влііо прн^ьрн нл нъі. і рррхннлнціс 1151 урлынтбХь стгі урлмг сь. і сгтворн сг нлмн ... воглтгікч встн твоеід СЕ 63а 3-4. // Образно. увлліж та гГ вже нлшг. вгшедгшллго ма вг урлмг домочр твоего ... подлвгшллго десннцеіж твоснт;. улъвг твон мнѣ СЕ 36а 17. господннг урлмл. Гр. оікобешготтц;. Стопанин, собственик на дом, къща. со же вѣднте. ъко мре вн въ-дълг гнг урлмл. вг кжіж стрлжж тлть прндетг. вьдълг очрво вн М Мт 24.43 3, А. молнтвьнгін урлмг. Гр. ѵосб<; тд? яроаеохр^. Църква, нлстлвлѣкд вг стгі молнтвьнгі твон урлмг. прнѵмл стѣмь. і мгісльнѣмь твоемь стлдѣ. о нсѣ п нлшнмь СЕ 26Ь 6. эдлмг вожьн. Гр. оТко<; той Ѳеои. Ерусалимският храм. клко вгынде вг урлмг вжнн. прн лвнлтлрн лр^нерен М Мк 2.26 3, СК. Срв. Мт 12.4 М, 3; Лк 6.4 М, 3, А. ѵьстьнгін ур&мг. Гр. Ёѵаѵтірсотістн;. Название на Богородица [образно]. посгллнг вгістг лгТелг глчррннлг ... снцд ^лповъдн прннмг ... ндн кг млрнн дъвнцн ... ндн кг н^вол"еннк> моюго ѵьстьыллго урлмл. ндн кг ѵнстѣн невѣстѣ. по пльтн родьствл мокро С 248.8. М, 3, А, СК, ЗП, Е, СП, СС, СЕ, С, Т. Гр. оГко$, оікіа, бедра, ѵаос, сттёутр Неб. храм ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Ярхннлнфе, -л ср. 1. Склад за храни, хранилище, егмотрнте врлнг ѣко не сѣичтг нн жьніжтг. імьже нѣстг сг-кровнштл. нн урлннлнштл. н вг пнтъ-лтг кжМЛк 12.24 3. 2. Талисман, амулет - според обичай у евреите на челото и ръцете се носят перга-ментни превръзки с библейски текстове, за които се вярвало, че предпазват от зли сили и демони. вьсѣ дѣлл своѣ творАтг дл внднмн вжджтг ѵлвкгі. рлшнръіжтг же Хрлннлнштл своѣ. I велнѵліжтг подг- метгі. вьскрнлнѣ рнгг свонѵг М Мт 23.5 З1, А. ОВОфЬНОК урлннлнфв. Гр. оксорофг)-Х,оскюѵ. Място за съхраняване на плодове, плодохранилище. вже прідж (А^гіці вг достоѣніе твое. чѵсквргнішід ціргковь стжіж твоіж. положішіа ілемл ѣко овоштьное урлнілнште СП 78.1. Изч. прѣнсподьЯЪю урлннлнфв. Гр. ката-боак;. Затънтено скривалище, овн же протнвгнгіА снлгі гоніллуж. отг вьнѣштьФнну' сгкровнштг. вь вьнж-трьФннуг вѣждште. н ннн прѣнсподь-ншл урлннлнштл н нгірнштл. н пештн нскллуж н теѵллуж. н овн дрочргг дрочргл ннждочр сьва^ьніл господевн прнвождллуж С 467.19. М, 3, А, СП, С. Гр. шіоіЭпкгь катаЗистк;, фіЛактпрюѵ. Вар. эдьннлнште, эдмплнште. Неб. хранилище ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. урлннло, -л ср. Намордник, юзда [образно]. рѣуг сгурлніж пжті моьл. дл не сггрѣшліж ід^гікомг моУмг. поло-жнуг оусто (!) монмг урлннло. егдл вгстлнетг грѣшьынкг нл міа СП 38.2. Изч. СП. Гр. фчЛакр. Неб. Сре. хранило остар. и диал. ВА, ДА. урлннтел"ь, -ІЛ м. Пазач, пазител, длждн ^лклннлнне мое ... вождю ^глоумоч)1. I в'съмг урлннтелемг его. сгплдгшннмг сг ннмь СЕ 51Ъ 9-10; сгстлвьніѵе прлвгдѣ. чѵ рл^вошіѵе коч^пьѵе цсрствню. урлнітелю рлю К 11Ь 13; стлръншннлмг же н урлнн-тел'емь тоа почутгнГА вг^вѣстнвг-шемг о рлтьннцѣуг урлннтн са С 292.4. // Покровител, защитник, огрлдн жнвотг нлшг. урлннтелемг лпломг вѣргномг СЕ 62Ъ 18; чѵле лнкг стг ... ѵѵле овьштнТ урлннтсХе родл ѵловѣѵьскллго С 96.29. Изч. СЕ, К, С. Гр. фоЛауе, о (рчЛаааеіѵ хетаурёѵоі;. Вар. эдшнтель. Неб. хранител остар. и диал. ОА, ВА, НГер, БТР, АР, РРОДД, ДА. урдынтн 1152 эдлннтн, ЭД>лніж, эдлнншн несв. 1. Пазя, опазвам някого, нещо. іродъ В0ѢЛШС СА НОЛНЛ. ВѢДЪІ Н МЖЖЛ ПрЛВбДЪНЛ Н СТЛ. Н ЭДЛНѢЛШ6 Н. I ПОСЛОѴрШЛІА 6Р0 мъного творѣлше. I въ СЛАСТЬ с-го послоѵршллшс- М Мк 6.20 3, А; лквіашт'і Гѣ ненлвіднте ^ълл. эдлнітъ ГЬ ДШЕА прѣподовьнъі^ъ своі^ъ. Т^-д-ржкъі грѣшьннкъ Т^вл-вітъ іа СП 96.10; въжделлнл плѵе ^ЛЛТЛ I КЛМС-НІ дрлгл многл. н слл-ЖДЪШЛ ПЛѴС- М6ДЛ I СЪТЛ. НВО рЛБЪ ТВОІ эдлнітъ ЕА вънегдл съэдлніті еа ВЪ^ДЛНЪС- МНОГО. ГрѢ^ЪПЛДЛНЬѢ къто рл^оумѣетъ СП 18.12; посълн въ ма СТЪІН ТВОН Д^Ъ. I въложн оѵрмъ въ срце мое стллго твос-го д^л. эдлндфл дшіж МОІЖ Н ТѢЛО. I в'са очрдъі тѣлесн мос-го СЕ 376 9; ^рлннтн сд отъ гл въ прлвѣн Вѣрѣ. ВЪ СЪКОНЬѴЛННС ^ЛПОВѢ-дсн сго СЕ 836 10; нѣстъ нлмъ мллл КЛ^НЬ. ОВѢфЛВЛІЖфННМЪ СД ЭДЛННТН СЕ 91а 12; длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенъі. слмъ севс- ѵістл эдлннтн К 2а 40; колнко отъ нлшн^ъ онмъ. нл рлтн ПЛДОША. ЦрОѵр ТЬЛѢНЬНО\рОѴ{МОЧр прніл^нь эдлнаштс- С 91.12-13; ѵло-вѣк нмъі пшеннцж въ жнтьннцн свокн ЛСЖАШТЖ Н ^рЛНА ЕЖ ... СѢЛВЪ. ОЖН- длістъ прншсдъшн жатвѣ С 266.2; ВЪ ШССТЪІН ОчрБО МѢСАЦЪ посъллнъ БЪІСТЪ ЛГТСЛЪ глврннлъ къ д^внцн. овржѵенѣ МЖЖОЧр Л НС- прнлѣп'нѣ. порж-ѵенѣ Тѵѵснфоѵр. л эдлннмѣ 'Гсочрсочр С 245.21-22. // Прич. сег. деят. като същ. ^рлндн т. ед. Гр. о фт>А.аааюѵ. Този, който пази, опазва; пазещият, страж, нс длждь во съмеатс-ННС- НОГЪІ ТВ0С1А. нн дл вь^дрѣмлс-тъ эдлнеаТ тід СП 120.3; сс- нс- вь^дрѣ-млетъ нн оѵрсънетъ эдлнід-Т-нлѣ СП 120.4. // Крия, опазвам, овлѵс- тъгдл дл не по^нлктл ісго. эдлнілшс- во севе ДЛ ЛВНТЪ СА нмл нл прѣломыоннн ^ллвл С 474.23. // Охранявам, пазя. егдл крѣпъкъі очроржжь сд ^рлннтъ. свон дворъ. въ мнрѣ СЖТЪ НМѢННѢ сго М Лк 11.21 3; дрѣво живот; пллменьнъінмъ оржжнкмъ эдлі кстъ С 247.22. 2. Спазвам, съі давам обичай, закон, запове под. онъ же реѵе. тѣмъ же вллженнн слъішдштен слово вжі ^рлндште М Лк 11.28 3, А; глл^ отъ флрнсѣн едннн. пѣстъ сь от ѵмсъ. ѣко совотъі не ^рлннтъ М 9.16 3, А; лште опрлвъдлніѣ осквръшдтъ. 'і ^лповѣдеі моі^; ^рлшдтъ СП 88.32; прі^ъівл^ж г слъішлше ед. въ стлъпѣ овлл; гллше къ німъ, ѣко эдлнѣ^ж с. дѣніѣ его. і повелѣніѣ его ѣже д імг СП 98.7; не дълліжштеТ по е коненнѣ. въ пжте^ъ его ^одншід. ^лповѣдѣ ^лповѣдн твоід. эдлнт зѣло СП 118.4; ѵѵ ѵнне весѵнныі ^лконе ве^лконнъ. отъ днілволл штлкмъ вѣсъі пншемъ. н жндъ нъінілшьнелго эдлннмъ С 398.1 ВЬСА тн оѵркл^ъі длстъ. дл ^рлн ТЪІ мѣръі. н длнллго тн прлвьк рлскл^ншн С 383.9-10. // Прич. деят. като същ. эд>лндфе[н] м. а) Гр. оі фіЛасаоѵтес;. Тези, кс спазват, съблюдават [обичай, повед, закон и под.]; спазващ съблюдаващите, къто въ^глітъ ГНЕД. 0\рСЛЪ1ШЛНЪ сътворітъ Е ^вллъі его. вллженн ^рлнідфеі сжд творЕДфе прлвьдж ВО ВЬСѢКО врті СП 105.3. 6)Гр. ог 5іафѵ>Хао0о\ Тези, които почитат, които вяр вярващите, вь^нснлвідѣ эдлніае соѵрстьнл ^л тъштее. л^ъ же нл гѣ о\ вл^ъ. н въ^рлдочріж сід н вь^весел? о мілості твоеі СП 30.8. ~ сд стрі М, 3, А, СК. СП, СЕ, К, С. Гр. ертЛа сгоѵтдресо, тдреш, кахехм, 8іатг\реш, фиХааасо. Вар. ^рлнітн. Неб. храня 'пазя’ остар. Срв. [съ]хг [съ]хранявам. ^рлннтн СА, ^срлніж сд, ^рлнншн сд н Пазя се, запазвам се, опазвам рс-ѵо жс къ ннмь блеодѣтс- са н ^рм ! (А отг вьсъкого лнуонмьствнѣ, ЪІСО I отг н^вгітгкл комоужьдо жнвотг с-го і сстг отг нмъннъ емоу М Лк 12.15 3; | клко но рл^оумъете. ъко но о улѣвѣ^г ! влмг вгнь(і)млтн рѣуг. хрлннтс же са | отг квлсл флрнсенскл н слдѵкс-нскл М { Мт 16.11 3. Срв. Мт 16.12 М, 3; ■ кргфллуж бо са реѵе. ісповъдліжфе і гръугі своіа. сн в'сѣ тлко овъфлвлешн і са. оупгвлннемь. н снлоіж^воіж хрл-! ннтн са СЕ 92а 15; вгпро. хрлнншн ; лн СА ВЬ ДЪВЬСТВЪ. I ЦЪЛОМЖДрЬН. I ! говъннъ жнтьн СЕ 87а 12-13; ! стлръншннлмг же н урлинтсломь тоа ; поустгінА вг^вѣстнвгшемг о рлтьнн-і цѣ^г урлынтн са. по млнлстгірА і велнкгіА ллвргі С 292.5-6. і М, 3, СЕ, С. Гр. фіжаааораі, фѵЛааасо ёра-!■ шбѵ, ярооёхш, аафоЛіі^ораі, біакартересо. !■ Неб. Вж. при дфлмнтн. Іхрлиьно нареч. Безопасно, сигурно. н ! не многг троудг прннмемг. н многж | прннмс-мг сгвгіШ(Лжіж помошть снцо I во вь^м°штн нмлмг. н вльнгі нгініл-[ ШНІЛЛГО жнтніл хрлы'но пръплоутн С | 498.6. Изч. ; С. Гр. рета астфаХеіаі;. Вар. эдмГно. ' Неб. Срв. [о]хранително, [о]храняемо. [хрівьтг вж. урьвьтг. ІХрн^мА, -гі ж. Благовонно масло, | миро. можллше во сн урн^мл продлнл І вгітн. ВАшто трн сотг пъндзг. і длтн ! са ннштннмг М Мк 14.5 3; о помл- і 1 | ^лвгшнн гл урн^мои; М 76а 22; ъко ! хрі^гмл нл гллвъ. сгуодіАШтеТ нл ! врлдж лроновж СП 132.2; воло же н і урн^мж вг^лнвліешн нл цъслрл, н ! эдж^мѣ пролнілвгшнн са. н вьсь мнрг і нсцъльшн С 457.4, 5. | хрн^мл [муро] НЛрДЛ ПНСТНКНІА, урн-] ^мл нлрдьнл ПНСТНКНІА. Гр. р/броѵ I ѵарбов 7асгакгіс;. Миро — арома-| тично вещество, добивано от | корените на тревистото растение ; нард. прнде женл імжштн лллвлетрг і нлргдгнгі пнстнкніа дрлггі. : і сгкроушьшн лллвлстрг вг^лнъ емоу уромъ нл гллвж М Мк 14.3 3; млрнъ же прнемгшн лнтрж хрк^мъі. нлрдл пнстнкніа мгногоцънгнгі. помл^л нозъ нсвъ. і отрг вллсгі свонмн нозъ с-го М Йо 12.3 3, А. Изч. М, 3, А, СП, С. Гр. (гброѵ. Вар. эдцгьмд. Нвб. 0. Хрн^мьнг, -гін прил. Който се отнася, който е свързан с миро. сгкроу-шгшн лллвлстрг вг^лнъ емоу нл гллвж. вълуж же едннн ііс-годжіжштс-вь севъ н гліжште. вь ѵемг ггівъль сн Хрн^мгнлъ вгістг М Мк 14.4 3; Хрлмннл же нсплгын са отг вона Хрн^мгнгнл М Йо 12.3 3. Изч. М, 3. Гр. [той] ророи. Вар. дон^мгнъ. Неб. 0. Хрнстннчнг еж. крьстнілнг. урнстовг еж. урьстовг. Хрнстовгнг еж. хрьстовьнг. урнстосовг еж. урьстосовг. урнстосг еж. урьстосг. Хрнстофорг, -л или урьстофорг, -л м. ЛИ. Христофор - християнин, умр. мъченически [ок. 249 г.] в Ликия [Мала Азия] по времето на имп. Деций [249-251 г.]. Пр. на 9 май. мцл мГ% стлго пр^кл нлньх. н йкл урстофорл А 146а 26—27. Изч. А. Гр. Хрютофброс;. Неб. Христофор м. ЛИ, Христофбров ФИ, Христофора ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. урнстг еж. урьстосг. уромг, -гін прил. 1. Сакат, куц; хром. довръл тн естг вгынтн вг жнвотг уромоу лн въдгыоу. ыеже дьвъ ржцъ н дгвъ ыозъ нмжштю вгвргжеыоу вгітн вг огыь въѵгнгі М Мт 18.8 З1. Сре. Мк 9.45 М, 3; вг тъуг лежллше мгножьство Болдштннхг. слъпг уромг соууг. ѵліжфннуг двнженнъ водъ М Йо 5.3 3; оутвргднтн но^ъ его. сжфл эдомл отг ѵръвл млтерн своеьл СЕ 44а 3; онг же реѵе нмг л^г остлвнхг н нл мъстъ хром^ сжштгштг (!) С 218.27. уромыль 1164 УРЬСТГОСІОПО)»-! 2. Като същ. уромнн м. мн. Гр. [оі] %ійко{, [оі] коМ,о{. Сакатите, куците хора. н^ндн Еддро на рлспжтнѣ Н СТЪГНЪІ ГрАДА. I ННШТАІА Н БѢДЪ-НЪІІА Н урОМЪІІА Н СЛѢПЪИА ВЪВвДН сѣмо М Лк 14.21 3, СК\ н нсцѣлн іа. ѢКО ылродоу ДНВНТН СА. ВНДАфв НѢ-МЪІ ГЛІЖШТА. БѢДЪНЪІІА СЪДрАВЪІ. I уромънд уоддштд М Мт 15.31 3; і отъвѣфлвъ нсъ реѵе нмъ. шедъше въ^вѣстнте нолновн. слѣпнн про^н-рліжтъ. і уромнн уОДАТЪ М Мт 11.5 3. Срв. Лк 7.22 М, 3; господь же НАШЪ Тсочр уЪ т\ МН0Г7МЖ БЛАГОСТЬ. проклженъіА оѵнштллше. слѣпъінмъ вндѣнье длглше. уромъід цѣлеааіік. вѣсъі проглнгллше С 480.22. М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. хоЛо?, юЛА-бі;. Нвб. хром ОА, ВА, Дюв, НГбр, ЕтМл, БТР, АР. уромьць, -л м. Сакат, куц, хром човек, жндове ул клменькмъ повнвллуж. уъ же уромцемъ нуъ теѵеные ДАровллше. н вселнѵьскъі съконьѵл довротворд. досаждаежшнмъ емо\р С 481.20. Изч. С. Гр. о хоЛб?. Вар. доомць. Нвб. Срв. хром прил. уроусопоХь, -н м. или уроусополь, -н ж. МИ. Хрисопол - средновековен град [дн. Скутари, Ускюдар в Турция] на Босфора в Мала Азия срещу Цариград, (й 6) стѣн вцн. въ урвсѵѵполн. н стъімъ мжѵеннкомъ прн-скоѵр. н млртнноу. н инколлоу Е 35б 13. Изч. Е. Гр. ХростблоАц. Вар. эдкѵѵполь. уръ^лыъ, -а м. Бич, камшик, н нлрж-глвъше сд кмоѵр н оусмнілвъше сд сло-весемъ кго. шнвллуж н уръ^лны С 192.19. Изч. С. Гр. фросу&Хт). Нвб. 0. уръсостомъ, -А ЛИ. ноанъ уръсостомъ. Йоан Златоуст [ок. 344 и 354-407 г.] - ранно-византийски църковен деятел и писател, знаменит църковен про- поведник, свещеник в Антиохк а по-късно цариградски патриа [398-407 г.], умр. в Комана по пь към второто си заточение в Пит инд [дн. Пицунда]. Пр. на 13 ь: ември, 27 и 30 януари, стго юа УрЪСОСТОМА АруКПІСКОѴрПА. КОНСТАТІІ грлдА. ѵ? въ ведікъі ѵетврътокъ К. 24. Изч. К. УрЪСТНІАНЪСКЪ вЖ. КрЬСТНЕАНЬСКЪ. урьвьтъ, -а м. Гръб, плещи, отъьѵ отъ врѣменъ уріветъ іуъ. ржцѣ его коші порлвотАсте СП 80.7; помрлѵк СІА оѵ-і-уъ ДА не ВІДЕАТЪ. Т уріветъ Г; отънждь сълеаці СП 68.24; пове. вьсд вестн а вь темннцж. повелѣ врьселнк тлъѵено подъ урьвьтъ влм НААГО МЖѴ6ННКА ПОДЪСЪІПАТН С 1С 26; въ^ьмъ же мнлотніж своеж бнілш< по уръвътоѵр гллголд, н^ндн реѵе оть лытоннн С 172.14; повелѣ оцьтъ лю' съ солніж рлстворнвъше ВЬ^ЛНБЛТН уръвътъі нуъ. н соѵркномъ вьстнрл рлнъі нуъ С 179.1. // Образно. урівьтѣ моемь ковллуж грѣшьнні. ^адлъжншеа ве^лконнне свое С 128.3. Срв. С 113.10. СП, С. Гр. ѵшто<;. Вар. ^ъсътъ, ^хрьпг-Хріветъ, хрівьтг, хръвьгь, Неб. хръбет остар. НГер; хребет ОА, Е ЕтМл, БТР, АР, ДА. УРЬСТНІАНЬСКЪ вж. КрЬСТНЕАНЬСКЪ. урьст[ос]оворьць, -а и урнст[ос]оворьць, т. Този, който се бори против Хрг тос; христоборец. се очрво ^овор'і творѣлуж. не рл^оумѣккште пропнн\ ма. пАѵе же вол"еіж ослъп'ше. твлрь не рл^очрмѣ свокго ^нжднтеліл н т( рьцл С 484.25; прннмъ волювнвт цръ донесъшдА кеОегъь самом сжштоу ко\рп'но съ стъінмъ съворои ВЬ ННКАКОНЬСТѢѢМЪ грлдѣ вчрфнын на уоворьцл лрнгА С 541.27-28. Яз С. Калка от гр. [о] ХР1СГС0^Х0?' Хрьст[ос]овор'ць. Неб. христоборец остар. ЕтМл. уркстГосІовъ___________________________1155 урьст[ос]овъ и урнст[ос]овъ прил. притеж. 1. Христбв, който е свързан с Христос, іже во нѣстъ на въі по васъ естъ. іже во лште напонтъ въг ѵашж ВОДЪІ. ВЪ ІМА ѢКО уръстовн всте. АМННЬ глітК вамъ. не погочрвнтъ мъ^дъі своеьх М Мк 9.41 А; отъвѣштавъ же стрл-стьннкъ урнстовъ реѵе ... цѣслрочр твокмочр ... не покорнуь сд С 61.15; рлве въішь5Гѣаг° н съпрнѵдстьннѵе урнстовъ лртемоне. н^ндн грлдл того С 235.26; довнн же урнстосовъ кодрлтъ. глко ннкакожс ѵочрд мжкъ. поочрѵллше кабкштда сд С 109.9. 2. Христов, който се отнася до Христос, мъі же готови ксмъ тъ. урн- СТОСОВО НСПОВѢДАННК. N6 ТЪѴЫтК кдноіж очрмрѣтн. нъ н тъісжштлмн С 106.23; очрвоичвъше сд прѣштенніл. послочр-ШАШД КНД^А. Н ОТЪСТЖПНШД отъ вѣръі урнстосовъі С 175.7; ѵддьцл моіл. едл кто васъ отължѵн сд отъ лювьве урн-СТОСОВЪІ. нм'же вьынде лмтнуръстъ въ грлдъ С 221.3; мно^н во пръльштенн БЪІШД точр N6 вѣджште СЛАВЪІ урн-стосовъі С 236.6; прнвлнжнвъшочр же сд сточрочрмочр. н сътворнвъ урНСТОСОВО ^нлменнк иа ѵелѣ свокмъ. вьннде въ цръкъве С 229.4; очрвѣсн како крь-СТН1ЛНН сьмрьть ПрѢОВНДѢТН НАВЪІ-ко*°мъ. урнстосовъі рлдн лювьве С 254.5; подовллше во осмрАДнвъшоѵр- очрмочр урНСТОСОВЛМН уОЧрЛАМН, НА СМрА-ДЬНѢ МѢСТѢ СЪКОНЬѴЛТН жнтнк С 190. 12; вндѣуъ сьмрьть урнстовж. уоштж вндѣтн н вьскрьсеыніе кго С 500.7. въ урьстосовъ оврА^ъ. Гр. Хрютото-под. Който е по образ, по подобие на Христос, точр АВрААМЪ ... точр сьвд-^ЛНЪІН НСАКЪ. съвд^анъін древл"е отъ АВрААМА. въ усовъ оврл^ъ С 460.23. прлдѣдъ урьстосовъ. Гр. Хріато7іа-тсор. Христбв праотец. точр авраамъ прАДѣдъ усовъ жърьцъ. нже ве^вожь-нжкв н весъмрътънжіж жрътвж вогочр пожрълъ кстъ С 460.20. ровъ [рлвъ] урьст[ос]овъ. Гр. ЬоѵХос, урьстГосІовьыъ точ5 Хрштой. Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин, ѣко точрждА грѣуъі вь^еветъ. нѣстъ лѣпо да нменочретъ са увъ рАвъ СЕ 104а 8; нскочрсьннн же н довнн усовн рАвн. съ ОЧрП'ВАЫНКМЪ ВЪ ГрАДѢ ПрѣБЪІВЛЛуЖ ВЪ МНО^Ѣ рАДОСТН. ОЖНДАКВШТе. ДА некълн НѢКЪГДА Н ТН СЪПОДОВДТЪ СД прослАвнтн ба С 98.10; мжѵеннкъ реѵе. N6 жърж рѣуъ тн очрво ілко усовъ ровъ ксмъ С 106.5; повелѣ прнвестн рАвъі усовъі на сжднште С 99.5. родьство [рождьство] урьстово. Гр. Хрістст уеѵѵг|аі<;, аі Хріатоо уеѵѵаі. Църковният празник Рождество Христово. Пр. на 25 декември, мцл де нг вь нАвеуерне родствл увл А 1326 6-7; въ в н^ пртжде родства увл А 1296 14;родство га наго нсул А 1336 16; въ н$ прѣдъ родьствомъ увомъ. плмХ оцемъ СК 1356 9; въ^еѵеръ увл рождствА М 81а 15; н^ прѣжде рождЧтвА увл А 130а 16. М, 3, А, СК, Е, СЕ, К, С. От гр. [той] Хрютой. Превежда и гр. [той] 156045, той кирши, о ёѵ Хріатш, о еіі; Хрютбѵ, о ката ХріатоС, о еіі; тоѵ іЗебѵ, 'Ітіаой Хріатоі5. Вар. ^(іістоеъ, ^рстовг, ^ргстосовг. Неб. христбв ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; Христов ФИ; христосов остар. ОА, НГер. Сре. Христовото МИ ХХ.ЛИМР. урьст[ос]овьнъ, -ъін и урнст[ос]овьнъ, -ЪІН прил. Христбв, който е свързан с Христос. СЛЪІШН увнѣн МЖЦѢ, ВЪІ-шънее слово слъішн. і въспоі К 13а 34. Сре. С 450.3; два цѣслрА пнлат' н Ѵрѵѵдъ. ДВА НКреА. АННА Н КАНІАфА. ДА овѣ гіастѣ въкочрпѣ вждете. ова прѣ- СТАНКШТН А урНСТОВЪНАА НАѴННАККШТН С 450.18. Сре. К 136 10; двон лю-днк вь снѵѵнѣ. въ уръстовьнѣн МЖЦѢ. въ врѣмд прндошд евренстнн. кочрпно же н поганьстнн С 450.13. Сре. К136 б; оврАтнтн уоштж слово, доврочрочрмочр слдочр црькъвьночрочрмочр ЦВѢТОЧр Д8-уовьночрочрмочр. КЪ НОВЪІНМЪ вонномъ уръстовънъінмъ С 495.9-10. Изч. урьстГосІолюБнвъ____________________________1 К, С. От гр. тон ХріатоС. Вар. догстовгиг, Хргстовьнъ, хрнстовъит.. Неб. Срв. христосов. урьст[ос]олЕовнвъ, -ъін и урнст[ос]олю-внвъ, -ъін прил. Който изповядва, който е предан на християнската религия; христолюбив, спн и рАВЪі СВОІА. ВѣрЪНЪІІА ЦрА. Н уОЛЕОБНВААГО ОТЪ БА ЦрА НАШ6Г0. I СЪурАНН Н ПОДЪ кровомь твонмь мнромь СЕ 5Ь 21; МЖЖН БОГОЛЮБНВН Н урЪСТОЛЕОВНВН ... ВЬ^АША МНОГОЦѢІІЪНЪІА моштн іеіо С 114.18; по вожню нАреѵенніо постави НМЪ ЦѢСАріА нменемъ -ослдедоснеа. мжжа ВѢрЪНА Н урЪСТОЛКБНВА Н ПрАВОВѢрЪНА С 197.2; н поставькнъ бъістъ свд-тъінмн отьцн рн сжшточр точр. н урьстолювнвочрочрмочр ЦѢСАрОЧр -о-ечѵдо-снгс. н ѵьстьночрочрмочр отьцочр НАшемочр нсакГнео С 202.19-20; съконьѵа жс- са СВАТЪІН ОТЬЦЬ НАШЪ Н НСПОВѢДННКЪ НСАКЙЕН. МѢСАЦА МАрТА. КА. ЦѢСАрЬ-ствочріжшточр урьстолЕовнвочрочрмочр црк ■в-ечѵдоснео С 209.16-17; н потомъ женж очрво почрстн вь женьскъін мана- СТЪІрЬ. СЪБЪрАВЪ ЖС- ВЬСА БОЛЮБНВЪІА людн н уолювнвъін клнросъ С 517.27. Изч. СЕ, С. Калка от гр. фіХбхрштоі;. Вар. хръ- СТОЛЮБНВЪ. Неб. христолюбив остар. ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. урьст[ос]олювъвьнъ, -ъін и урнст[ос]олео-въвьнъ, -ъін прил. Който е свързан с християнската религия; христолюбив. прнлежн ^ѢЛО ІСЪ ТАКОМОЧр ЖА-ДАННІО дондс-же очр^ьрншн ЖАДТіПААГО 1ЛК0 Н ЖАЖД6ШН ... Н ВЬССГО рАСКОЛЬНА очрмА отъсѣкжште. П0уВАЛ"Ж тн рАСПЬрЬНЖЕЖ Н урЬСТОЛЕОБЬВЬНЖЕЖ ВѢДЬ С 500.17-18. Изч. С. Калка от гр. фіА.бхркзто<;. Вар. хрьстолю- БЬВЫІТ.. Неб. Сре. христолюбив. урьст[ос]олЕовьнъ, -ъін и урнст[ос]олЕО-вьнъ, -ъін прил. Който е свързан с християнската религия; христолюбив. НДѢТ6 очрво СТАНѢТС- дьнесъ. н ДА съмотрнімъ ДОБрААГО СЪВЪКОчрПЬС- даіЬа І ЕІНЕА ... МНѢ Жб ѴѴ ПрѢѴНСТО Н уръсф »- вьно посдочршАПие. очрпрАж'іГепніА м; ИНІА съч^атн С 54.15. Изч. | С. Калка от гр. фЛб/рютос. Вар. до ЛЕОБЬЕГЬ. | Неб. Сре. христолюбив. : урьст[ос]олк>вьць, -а и урнст[ос]олЕОБЬц, т. Този, който изповядва, кой е предан на християнската рід. гия; христолюбец. гн очрслъш н помлочр(н) (о) у(о)люпцн црн ІЕАШ6Е, І2 21 б 16; прънтн уолЕовѴе. весъвлнч море жнтннекое. кретомь въоржжь іі се БО въ отншьн прѣстонтъ уъ СЕ 8с'1; уолювѴе. съ ліововнеж прнімн овег пвсънааго жнтнѣ СЕ 86Ъ 13-14 е.ні ЖС ОТЪ урЬСТОЛЕОБЬЦЬ ВЬ^бМЪШЕ Т11СЧ НМЪ ... ПОЛОЖНША НА МѢСТѢ ІА- М6ННТѢ С 67.8. Изч. СЕ, С. Калка от гр. [о] фЛбхрютос. гр. ДОЬСТОЛЕОПЦН, ДОЬСТОЛЮБ'ЦЬ. Неб. христолюбец остар. ЕтМл. ; урьст[ос]оненАВНдьнъ, -ъін и урнстЦо-ненАВНдьнъ, -ъін прил. Който н завижда, мрази Христос, шъдъ ВѢСТН ВЛАДЪІЦѢ МОЕЕМОЧр ... ДА МО. ГГЪ СА ТЬ МА. ДА ПОБѢЖДЖ НЕѴНСТАА Ь урЪСТОНЕНАВНДЬНАГО прнмъішл'ѣ н ВЖДЖ СЪПрНѴАСТЬННКЪ урнстосс С 225.23-24. Изч. С. Гр. какбтех.ѵос. Вар. доъстоиенлвнді.. Неб. Сре. Христос и ненавпдя. урьст[ос]оочрвннство, -а и урнстЦс-очрвннетво, -а ср. Кръстната сіірт на Христос, убийството на Хри Ьс. опочрстѣ бо вьсс- ѵьстьноіе жндобьЬел Ть уоочрвннетво. н жнвжштнТ въ г суь Н ЦрЬКВН АНГ6ЛН. ОТНДОША ОТЪТ. -СѴ С 485.25-26. Изч. С. Калка от гр. Хрютоктоѵіа. Неб. Сре. Христос и убийство. урьст[0с]ъ, -А И урнст[0с]ъ, -А Л1. 1 мазаник, избраник, нс- пріклсАН уръстѣуъ моіуъ СП 104.15. 2. мазаник [месиански титу; сна Исус, арат. тёзЦіа, евр. таіМ- ДУА СТААГО ПС-ѴАТЬ Б0ЛС- ПрОСБѢЦ |''ГІ СА ВЪ Срцн СГО. I БЪ ПОМЪІШЛСН К1, урьстГосН... 1157 урьстГосЪ... ^нлменнемь крстл урсл твоего СЕ 23Ъ 11; бжс ... посътн рлвл твоего. нлрнцліжфллго нма ул твоего СЕ 25а 20; вже ... вь^двнгнн н отъ одрл грѣуовъыллго. I очрстрон н ВЪ СТЖІЖ ЦрКВЬ ТВ01Ж ... СЛЛВАфЛ СЪ В'СѢМН лкдьмн твонмн. 1ма ул твоего СЕ 25Ь 14. // Месия. I Бѣлшс емочр отъвъфлно думь СТЪІМЬ. нс вндѣтн съмрътн прѣжде длже внднтъ ул гнѣ М Лк 2.26 3, А, СК. 3. Като ЛИ -Христос [Исус Христос], урлнншн лн СА ВЬ ДѢВЬСТВѢ. I цѣломждрьн. I говѣннѣ жнтьн. ѵові. урлтж ул р& СЕ 87а 15; н^влвн нъі. отъ нлплетен нлшнуъ млтн ул вл. рождьшнѣ В'СѢМЪ творьцл СЕ 84Ъ 11; повѣждн нлмъ уе. кто естъ внвъі та. стоѣвъі нл ежднфн мжѵнмъ СЕ 48а 20; гллголл плвьлъ. н^лѣ^ешн лн. нлн ндж къ урктосочр. н горе тевъ нмлтъ сътворнтн. поуочрлн же н урнстосл сверѣпъін тъ бѣсъ вьпна С 172.22-23, 24; ллеалн-дръ реѵе лютлмн мжклмн очрмърж отъ урктосл. лште тевѣ послочршлвъ пожьрж бѣсомъ неѵнстъінмъ С 156.14; нлгъ н^ндоуъ н ѵрѣвл млтере мока. нлгъ пондж облѣцн мд урьсте. нетьлѣ-ньнжвк твовв одежджкч С 64.14—15; онл же реѵе ... елнко во кь урьсточр вѣ-рочржтъ. СМѢЖТЪ СА вь рлдостн ВѢѴЬ-нѣн С 131.16; кръстнілнъ лн ксн ... ен ... КОКА црькъве. ОТЪВѢШТЛ съворьнѣн не во кстъ ннл отъ уръстл С 132.8. нсочрсъ [нсочр] урьст[ос]ъ [урнстосъ]. Гр. ’1г|аог><; Хріатбд. Исус Христос — според църковното учение основател на християнството. Съгласно евангелската традиция роден във Витлеем от Мария Богородица, жена на дърводелеца Йосиф. Проповядвал в Палестина и предал учението си на 12 ученици -апостоли. Разпънат на кръст от римският наместник Пилат Понтийски [ок. 30 г. от н.е.]. полемчѵыъ реѵе к°кго вогл ѵьтешн. елвннл реѵе вьседръжнтеліл. нже сътворн нево н ^смыж. н вьсѣуъ нлсъ. кгоже по^нл-уомъ словл кго рлдн. нсочр уръстосл С 132.26; стъін ... ^лпрѣтнвъ дочруомь прн^ъвл н сьвд^л. въ нмд нсочр урьстосл. въложнвъ вь трн десдтн кръѵлгъ. н очртврьднвъ н съвд^л н пс-ѵлтьлѣ словомъ С 45.9; лле§лндръ реѵс-. л^ъ не бѣшж сд. нъ боіж сд вогл н того ейл неочрел урнстосл С 157.11; гн Тсчр урьсте сллвл тевѣ ілко сътворн съ МНОІЖ. недостоннъшмъ свонмъ рлвомъ С 154.29; вѣньцд полочрѵнмъ вьсн. отъ мъ^додлвьцл вогл. н гл нлшего Тсочр уръстл С 63.27; вллженъш вогъ. нже кд'ноѵддллго снл свокго нсочр урьстл ПОСЪЛЛВЪІН. Н ТѢМЪ сд прнмн-рнвъ съ нлмн С 109.22; нлдеждж нмлмъ къ вогочр СВ0КМ8 Тсчр уръсточр. (лко моштенъ кстъ отъ мжкъ ... н^влвнтн мене С 153.13. лъжь [лъжьн] урьстъ. Гр. \)/ео5б-Хрштод. Този, който се представя за Христос; лъжехрист. въстанжтъ во лъжн уръстн н лъжн прцн. н длдатъ ^нлменнѣ велнѣ н ѵочрдесл. ѣко прѣльстнтн. лште естъ въ^можъно н^върлнъііА М Мт 24.24 3, А, СК. Срв. Мк 13.22 М, 3. урьстосл [урнстосл] НОСАН. Гр. Хрю-тофбро^. Който е изпълнен с вяра в Христос [образно]. сего дѣліл нъі-нілѵочр въ глжвннѣ нерл^очрмыл плл-вллуж. ро^вѣ клнко нуъ могжтъ урнстосл носдштллго корлвыл дрьжлтн сд гоне^нжтъ. л ^ьлнн морьскоіж съмрь-тніж вь невѣрьствѣ погъівыжт' С 401.5. урьстосл очрвьк(й>к. Гр. хрштоктоѵіа. Убийството на Исус Христос, то во стлрѣншннъі жьрьцемъ. н кннжннцн жндовьстн. нл урнстосл очрвнкннк въ^вѣсншд С 340.17. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СС, СЕ, К, С, Р, МЛ, БН, И. От гр. хрюто<;, Хрютб?. Превежда и гр. Кбрюі;, Ѳеб^, Десшбтгц;, Хютрр. Вар. доъстосъ, эдістосъ, реръсть. Нвб. Христо т. ЛИ, Христоз т. ЛИ, Хрис-ка ж. ЛИ, Христаки м. ЛИ, Христов ФИ, 1168 да*---------------------------------------- Христовски ФИ, Христа ж. ЛИ, Христан м. ЛИ, Христоско м. ЛИ, Христана ж. ЛИ, Христина ж. ЛИ, Хриетен м. ЛИ, Христена ж, ЛИ, Христозов ФИ, Хри-стович ФИ СтИл,РЛФИ. ^ТО вж. кгто. ^днонг, -ъ, т. ЛИ. Худион - един от 40-те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. бѣа^ж же вонын кап&докЛш-скгіА стрлыгі ... ѵнсломг й ... & се нмг нмень... леѵѵнтнн. ьгг^н. летнѴ. ынкал. ^оѵ^днон. нлнаднУ С 69.16-16. Изч. С. Гр. Хо\)8{шѵ. Вар. хо^днон. ^оудовѣрьнъ, -гін прил. Като същ. ^оудовѣрьннн м. мн. Тези, които не вярват достатъчно дълбоко, неверниците. н^гоынтг та гь трдс&внце ютргнѣѣ. ПОСЛѢДЬЫѢѢ (А^е. ^оѵрдо-О^МгЫАА, I ^ДОСНЛАА. ^О^ДООѴрМЪ-ЫЪІІА Н ^О^ДОВѢрЪНЪІІА трдсжфн СЕ 49а 8-9. Изч. СЕ. Вар. ^оудокѣрънъ, Неб. Сре. худ и верен. ^оѵрдоснлъ, -гін прил, Който е слаб, безсилен, н^гоынтг та гь трАсдвнце ютргыѣѣ. послѣдьыѣѣ іл^е. ^оудо-оѵрмгнлА. і ^о^доснлаа. ^дооумг-ЫгіІА н ^оудовъргигид ТрАСЖфН СЕ 49а 7-8. Изч. СЕ. Неб. Сре. худ и сила. ^оѵрдоснльыг, -гін прил. Като същ. ^оѵрдоснльынн м. мн. Тези, които са безсилни; слабите, немощните. ^АпрѣфАвтъ тн шеиемь гйемь. трд-сАвнце послѣдьыѣѣ іл^е ... еветг же ыепосло^шглнвгііА. ^оудооумгпд, і ^ОѴДОСНЛЪНЪІІА. ТѢМЪ пакости творите СЕ 456 6-6. Изч. СЕ. Вар. щдмнлънъ. Неб. Сре, худ и силен. ^оѵрдость, -н ж. Слабост, безсилие, реѵе к ьПнма. мьыѣ оѵрво жельынк кстг --------------------------------- ВЪ^ВрАТНТН СА 0ТЪіОКД(8)же цд прншелг. нъ кл'ма. га.ко р&вь эдн *ц лквьве нм&тн поконтн моіж ^ то кже ва рекж Акгі отьць то послоѵ^шлнта С 203.28. Изч. С. Гр. Ррахѵтд?. Неб. худост пниж. остар. ВА. Тсоурдооѵрмъ, -гін прил. Като щ, ^оѵрдооѵрмнн лі. тн. Тези, коиііие притежават достатъчно ре ум; неразумните, послѣдь же вг во -тн Бо^ни^г. еветг же непосло^шглн іід, ^доо^мгил. і ^о^доснлгнгкд. > |мг пакости творите СЕ 456 4-5. Ш СЕ. { Неб. Вж. при хоудоо^мьнг. | рсоудооумьнг, -гін прил. 1. Не]зу-мен, необмислен, безсмислен прѣфьетг тн гь трАсьвнце. вгиіцѵ шнѣ в'сего. ^о^дооумгнА&го. і іпо-сло^шглнвддго СЕ 46а 22-2 II Прен. Безсилен, безпомощен гоннтг та гь трАсьвнце ктрзіьъ послѣдьнѣѣ іА^е. ^соѵрдоочрмън!. і ^о^доснлаа СЕ 49а 7. 2. Като ?іи. ^оѵрдоохрмьынн лі. мн. Тези, кои; не притежават достатъчно р< і/м; неразумните, н^гоннтг та гь |рл-слвнце ... ^о^дооумгыгііА н у ідс-вѣргнгіА трдсжірн СЕ 49а 8. И.. СЕ. Вар. ^оудооумгнг. І Неб. худоумен книж. остар. ОА, РР ДД- I рсоѵрдг, -гін прил. 1. Малък, ко юе неголям по размер, сила, ]Ьи-чество. прншгдг же н оѵрмръі Ь«н? нмгі тѣло вьсе. н лнце рьскрнвы» ••• КОСА СА КГО прьвьд^гін. н нспрг | С4 ые ^ІОѴрДА ѴАСТЬ ЛНЦА КГ0. ПОМ&^ ь- БО кго стгін мьсломг благода' 561.29; н сгвгрАвгше плгкгі сі ПЛѢЫГАА^Лч ❖рмАіКТч, скрьвь ПеѴАЛЬ N6 ^оудж НМѢА^Ж грАЖД 191.20; н вьсѣм1 нма са (*і®Ѵ ы&рнцАвкштемг. прослАвнв'ш> |іг ^оудо вь^нскаынк вгктг отг в ^кс-ыгнгін^г. нмже ^ѣло мжжа п н «с ім- 1159 ^О^ѢАЫННЪ внша С 145.17; павьлъ ... ншедъ н^ъ ^ъігтжъі своіед въ ПрѢПЛАДЬНЫО, егчсп'тьстнн ^ноюве оѵрво. ынѵнмъже сжтъ рсоѵрждъшн. вавнлоыьскъіа оноа пештьннцд С 172.30. // Кратък, гочр проснмъ ПрОСТЪіМ>К ВАМН ВЬ^АТН. про-ѴНН^Ъ ЛѢТЪ ВЪ оѵрстрон ... ДА ^ОѴрДЪІА СОА Ы&ШвА ЖН^ЫН ВЪ ПОКОН СЪВрЬ- шнвъше. конецъ ве стрд^А полвѵнтн С 67.29. 2. Като същ. )(0\рждъшв(б ср. ед. Гр. іХаоат. Малкото, дребното, незначителното, того рддн в“ Н ЖрОДНВЪІ А НАрНѴвТЪ. (АКО Б0Л“ЬШЖ(тБ ВОЛѢ^НЬ прѣтрьпѣшд. А ^ОЧрЖДЪШААГО рддн вьсо погоѵрвншд С 372.2.3. Слаб, немощен, помъішласта во вь севѣ кже 0 ВСЛНЦѢ ДѢАННН како сътворнн ТАКА ^НАМвНЫА СЪТрЬПѢ АТЪ БЪІТН ^0\р- дъінмн ржкАмн С 473.7; не ^оѵрдъ БѢАШ6 ^Вѣрь N7. СТрАШЬНЪ. ВЬСЬ ВО КОрАВЬ МОрЪСКЪІН. КОЖА вДННОА ^ОВОТА 6Г0 ПОДЪАТН N6 МОЖААШв ХЛ I Аб 19. 4. За стойност - дребен, малък, нищожен. ТѢЛвСЪНОК во вогатъство СЪ ТрО\{ДОМЪ ... ОВрѢТАЮТЪ СА ... А КЖ6 къ вогочр ВОГАТЬСТВО ... оѵрдовь оврѣ-тліем’ не ^лата нн сьреврА. нъ ^очрдокк мѣдннв невесъскоіе цѣсАрьство прно-врѣстн С 160.10. Н Прен. За думи, слава, заслуги и под. - нищожен, незначителен. рдспр°стрѣте очрво мол"ж ВЪ1 СА ВАША ОЧрМЪІ, Н СЬ ТН^ОСТНІЖ прннмѣте ^оуДАА МО(А словесл С 498.21; по(&же отъ тогожде положе-ннт., овъ множан же ^оѵржден прнносъ ПОКА^АСТА. ДА ВЬ ЛѣПОТЖ Н НА ТрН- ^на^ъ не тъѵьио прннметл С 376.9; послочршАнннмъ же мжѵнтеліл врАждж (ако меѵемъ отъсѣѵс. ^Атворенннмъ же н МЛЬУАИНКМЪ ПАІгКѴННЪІ ^О^ЖДЪ- шжвк славж очрморн С 274.15; вла-дъіко мон АН^упАте. Аште сего тако оставншн. то ие НМАТЪ СА ЛѢННТН н ТѢ^Ъ САМѢ^Ъ цръ ОѴрКАрАТН. Н ПрНОБ-рАШТвШН НАМЪ ^АЛА^Ъ N6 ^8ДЪ С 102.24-25. 5. Прен. Беден, оскъден. СНН ВАМЪ ^ЛѢБЪ НА ^ОѴрДѢН СВОЮН трепе^ѣ положнв' С 396.6. // Окаян, клет. нагъ вѣ^ъ н овлѣкосте мд. въ темьннцн н прндосте къ мьыѣ. кльма очрво сътворнсте кмочр отъ врлтнд сед мод ^вдъіа, то мьнѣ сътворнсте С 123.25-26. ^оѵрдъ въ^драстомь. Дребен на ръст, нисък. Аште н влАжеыъін сь вь^дрд-стомъ )<очрдъ вѣ. дшевк же велнк' о люв'вн вжнн С 546.18; по тълочр же ^ОЧ^ДЪ БѢАШе ВЪ^ДрАСТОМЪ ... N6 ОСТАВНТН мн того вее помдновеньіА ечрАгг^е-ЛННСКО БО ПНСАНЬК ГЛАГОЛѴГЪ. МАЛА БЪ1- въша ^АК^еА по въ^дрАстоѵр С 545.25. С, ХЛ. Гр. ц^трю;, тихсоѵ, йяроио?, еХсххю-то?, ЕіітеХі^і;, рікрб?, іХааашѵ, то Ррах(5. Зар. №аъ. Нвб. худ остар. ВА, НГер. Срв. Худо м. ЛИ СтИл.РЛФИ. ^оѵрдѣ нареч. 1. Зле, не добре, не както трябва. (...) днгелнн водште са прнложнтн (...) н да Аште н )<ОЧрДѢ СА кьде оврдштеть приложено МЛ А 18; прАвьдьнъін ... рАдочрілше же са под не )<очржде неже ддъ С 550.11. 2. Малко, отчасти, незначително, въ (едннъ же отъ д'ннн )СОчржде лѣпааго трочр-днвъшаа са прннмъ С 550.22; прѣ-въі же бѣсъ ннѵнм' же ^очржде съкрочр-ШАА стлрьцл С 553.3. Изч. С, МЛ. Вар. хо^жА«> Нвб. Срв. худ прил. ){о\^А(Л» прил. притеж. от ЛИ. Който е свързан с Хуза - управител при Ирод Антипа и мъж на Йоанна [една от мироносците]. н тъ про^ождААше, скво^в грддъі н вьсн ... I ова иа деедте съ ннмь. і женъі едшъі ідже бѣа^ж нсцѣленъі. отъ д>;ъ ^ЬЛЬ Н БОЛѢ^НН ... I НОАННА ЖвИА )^0\{^АНѢ ПрНСТАВЬННКА НрОДОВА ... Н слоѵрждд)ук емоу М Лк 8.3. Изч. М. Гр. [тоВ] Хоѵ^а. ^очр^ѣАнннъ прил. притеж. от ЛИ. Който е свързан с Хуза - управител при Ирод Антипа и мъж на Йоанна [една от мироносците]. н Христовоки ФИ, Христа ж. ЛИ, Христан м. ЛИ, Христоско м. ЛИ, Христана ж. ЛИ, Христина ж. ЛИ, Христен м. ЛИ, Христена ж. ЛИ, Христозов ФИ, Христовия ФИ СтИл,РЛФИ. ^ТО вж. къто. р;о\рднонъ, -а м. ЛИ. Худион - един от 40-те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308-324 г.]. Пр. на 9 март. бѣа^ж же воннн кападокРнн- СКЪІА СТрАНЪІ ... ѴНСЛОМЪ бі ... А Св НМЪ НМ6ЫА ... Л6Ѵ0НТНН. АГГ^Н. АвТнѴ. ННКАЛ. ^оѵрднон. нлнаднТ С 69.15-16. Изч. С. Гр. Хообісоѵ. Вар. ^оуднон. рсоудовѣрьнъ, -ъін прил. Като същ. ^оудовѣрьннн м. мн. Тези, които не вярват достатъчно дълбоко, неверниците. Н^ГОННТЪ ТА ГЬ ТрАСАВНЦб КТрЪНѢѢ. ПОСЛѢДЬНѢѢ (А^в. рсоѵрдо-ОѴМЪМАА. I ^ОѴрДОСНЛАА. ^ОѴрДООѴрМЪ-НЪІЬА Н ^ОЬрДОВѢрЪНЪІЬА ТрАСЖфН СЕ 49а 8-9. Изч. СЕ. Вар. ^оудовѣръыъ. Неб. Сре. худ и вѳрен. р{оѵрдоснлъ, -ъін прил. Който е слаб, безсилен, н^гоннтъ та гь трдсАвнце КТрЪНѢѢ. ПОСЛѢДЬНѢѢ КА^в. ^оѵрдо-ОѴрМЪНАА. I ^ОѴрДОСНЛАА. ^0\рД00\рМЪ-НЪІІА Н ^ОЬрДОВѢрЪНЪІЬА ТрАСЖфН СЕ 49а 7-8. Изч. СЕ. Неб. Сре. худ и сила. ^охрдоснльнъ, -ъін прил. Като същ. ^оѵрдоснльннн м. мн. Тези, които са безсилни; слабите, немощните. ^АпрѣфАвтъ тн іменемь гнёмь. трд-савнцс послѣдьнѣѣ ьх^е ... ейктъ же непослоѵршълнвънА. рсоѵрдооѵрмъікА. і ^оѵрдоснлъыъііА. тѣмъ пакости творите СЕ 45Ь 5-6. Изч. СЕ. Вар. р;оѵрдоснлгнг, Неб. Сре. худ и силен. ^оѵрдость, -н ж. Слабост, безсилие, реѵе к ьГИма. мьнѣ очрво жоланнк юстъ ВЪ^ВрАТНТН СА 0ТЪ|0кд(8)Ж{ | прншелъ. НЪ КЛ'МА. (АКО рАЕі ѵ»нс 1 лквьве НМАТН ПОКОНТН моіжѵоуд 1 то іеже ВА рекж акъі отьць послоѵршАнтА С 203.28. Изч. * С. Гр. ррахѵгрі;. Неб. худост пниж. остар. ВА. ; ^оудооѵрмъ, -ъін прил. Като , рсоѵрдооѵрмнн м. мн. Тези, конг * притежават достатъчно ра * неразумните, послъдь же вг ш 1 воѵрнн^ъ. е&ктъ же непосло\ршълне а ^оѵрдооѵрмъіьх. I ^оьрдоснлънгііА. 1 а пакости творите СЕ 455 4-5, Из СЕ. Неб. Вж. при р;оудооуиьнг. ^охрдооѵрмьнъ, -ъін прил. 1. Кермен, необмислен, безсмислен прѣціАетъ тн гь трдсАвнце. вгш ... ШНѢ В'С6Г0. ^Очрдоочрм-ЬНААГО. I -. слоушълнвААГо СЕ 46а 22-2 / Прен. Безсилен, безпомощен ;• ГОННТЪ ТА гь трдсАвнце КТр? з послѣдьнѣѣ іА^е. ^оѵрдооумгн і р;о\рдоснлАА СЕ 49а 7. 2. Като 4. ^оудооѵрмьннн м. мн. Тези, кон а притежават достатъчно ре и; неразумните, н^гоннтъ та гь *»■ САВнце ... ^оѵрдооѵрмънъііА н о-вѣрънъіА трдсжфн СЕ 49а 8, И СЕ. Вар. ^оудооумгнъ. Неб. худоумен пниж. остар. ОА, РР Ц ^оѵрдъ, -ъін прил. 1. Малък, ко:; е неголям по размер, сила, гэ-чество. прншъдъ же н очрмръі *'К нмъі тѣло вьсе. н лнце р&скрнкы • КОСА СА КГО ПрАВЬД'НЪІН. Н НСПр> «і не ^очрдА ѵасть лнца кг’, помг^г г &< КГО СТЪІН МАСЛОМЪ БЛАГОДМ : С 561.29; н съвърАВЪше плъкъі сі • »■ ПЛѢНГАА^Ж ❖рАіЛнж. скрьвь ; Н пеѵлль не рсоѵрдж нмѣа^ж грл»А ' ^ 191.20; н вьсѣм' нма сь ;і!Ѵ НАрНЦАЬЖШТвМЪ. прОСЛАВНБ'Ш'' 111 ^оѵрдо ВЬ^НСКАННК БЪІСТЪ ОТЪ Б нънъінр;ъ. нмже ^ѣло мжжл і | шд С 145.17; павьлъ ... ншедъ н^ъ !»І^ННЪІ СВОКА ВЪ ПрѢПЛАДЬНЬК. {\рп'тьстнн ^нокве очрво. ннѵнмъже !;тъ рсочрждъшн. вавнлоньскъіа оыоа і штьннцд С 172.30. // Кратък, гочр |>оснмъ простънОв вшн вь^дтн. про-|нн);ъ лѣтъ въ очрстрон ... да ^оѵрдъіл ;А НАШ6А ЖН^НН ВЪ ПОКОН СЪВрЬ- | нвъше. конецъ ве стрл^А полвѵнтн С {7.29. 2. Като същ. уочрждъшек ср. {?. Гр. іХаоссоѵ. Малкото, дребното, незначителното, того рлдн в° { ЖрОДНВЪІ А нлрнѵетъ. (АКО во/Сьшжкк ІЭЛѢ^НЬ прѣтрьпѣшд. А ^ОЧрЖДЪШААГО :\л,н вьсе погочрвншА С 372.2.3. Слаб, ;:емощен. помъішласта бо вь севъ кже ! велнцѣ ДѢАННН како сътворнн ТАКА ;«АМ6НЬ(А сътрьпѣ АТЪ въітн )$очр-і^ъінмн ржкАмн С 473.7; ме уочрдъ і 'ВАШе ^вѣрь НЪ СТрАШЬНЪ. вьсь во !:ОрАВЬ моръскъін. кожа едннод ^ОВОТА ;Г0 ПОДЪАТН (К М0ЖААШ6 ХЛ I Аб 19. |(. За стойност - дребен, малък, Ізшцожен. тѣдесънок во вогатъство ;*ь ТрОЧрДОМЪ ... ОВрѢТАКТЪ СА ... А кже {«. БОГОЧр БОГАТЬСТВО ... ОЧрДОБЬ ОБрѢ-ІГАКМ® не 2.ЛАТА НН СЬреврА. ыъ ^очрдоіж Іиѣднвк невесъскок цѣсАрьство прно-ізрѣстн С 160.10. // Прен. За думи, ; слава, заслуги и под. - нищожен, {незначителен. рлспр°стрѣте очрво мол"ж (въі СА ВАША очрмъі. Н СЬ ТНуоСТНКК (НрННМѢТО ^ОЧрДАА МОІА СЛОВеСА С {498.21; поКЬже отъ тогожде положе-! ин(А. овъ множан же )<очржден прнносъ [ ПОКА^АСТА. ДА ВЬ ЛѢПОТЯч Н НА ТрН- I ^на^ъ не тъѵьно прннметА С 376.9; Г ПОСЛОчрШАНННМЪ же МЖѴНТеЛІА ВрАЖДЖ ( (ако меѵемъ отъсъѵе. ^чтворенннмъ же ! Н МЛЬѴАННКМЪ ПАНКѴННЪІ ^ОЧрЖДЪ- ; шжкв славж очрморн С 274.15; вла-і дъіко мон АЫк>лрпАте. Аште сего тако і ОСТАВНШН. ТО не НМАТЪ СА ЛѢННТН н I ТѢ)<Ъ САМѢ)<Ъ Цръ ОЧрКАрАТН. Н ПрНОБ-І рдштешн НАМЪ ^АЛА^Ъ НО ^ВДЪ С ! 102.24-25. 5. Прен. Беден, оскъ-{ ден. СНН ВАМЪ ^ЛѢБЪ НА уочрдѣн СВОКН уочруѣлнныъ трепе^ѣ положнв' С 396.6. // Окаян, клет. нагъ вѣ^ъ н овлъкосте ма. въ темьннцн н прндосте къ мьнѣ. кльма очрво сътворнсте кмочр ОТЪ ВрАТНА С6А МОА х®ДЪ(а. то мьнѣ сътворнсте С 123.25-26. уочрдъ въ^дрАстомь. Дребен на ръст, нисък. Аште н БЛАженъін сь вь2дрл-стомъ ^очрдъ вѣ. дшеич же велнк' о лкв'вн вжнн С 546.18; по тѣлочр же )(ОЧрДЪ БѢАШ6 въ^дрАСтомъ ... не оставнтн мн того вее помАновеньгА ечрАг^е- ЛННСКО ВО ПНСАНЬК ГЛАГОЛеТЪ. МАЛА ВЪ1- въша ^АкуеА по въ^дрлстоѵ1 С 545.25. С, ХЛ. Гр. ретрше;, тохсЬѵ, бспроіто;, то^, еѵ>теХі)5, рікрб;, бХбгааюѵ, то Ррахб. Вар. раъ, Нвб. худ остар. ВА, НГер. Срв. Худо м. ЛИ СтИл.РЛФИ. уочрдѣ нареч. 1. Зле, не добре, не както трябва, (...) Ангелнн водште са прнложнтн (...) н да лште н х®ЧДѣ са кьде оврдштеть приложено МЛ А 18; прлвьдьнъін ... рлдочрілше же са поа не ^очржде неже алъ С 550.11. 2. Малко, отчасти, незначително, въ кдн-нъ же отъ д'ннн уочржде лѣпааго трочр-днвъшаа са прннмъ С 550.22; прѣ-въі же вѣсъ ннѵнм’ же ^очржде съкрочр-ШАА СТАрЬЦА С 553.3. Изч. С, МЛ. Вар. хочрА0, Нвб. Срв. худ прил. уочр^АЯЪ прил. притеж. от ЛИ. Който е свързан с Хуза - управител при Ирод Антипа и мъж на Йоанна [една от мироносците]. н тъ про^ождААше. скво^в грддъі н вьсн ... I оба на десАте съ ннмь. I женъі едінъі мчже вѣа^ж нсцѣленъі. отъ дуъ ^ЬЛЬ Н ВОЛѢ^НН ... I НОАННА ЖвНА ^ОЧр^АНѢ ПрНСТАВЬННКА НрОДОВА ... Н слочржААр^ж емочр М Лк 8.3. Изч. М. Гр. [тоО] Хоо^а. ^очр^ѣАНННЪ прил. притеж. от ЛИ. Който е свързан с Хуза - управител при Ирод Антипа и мъж на Йоанна [една от мироносците]. н тъ про^ождллше скво^в грлдъі н вьсн ... I ОВЛ НЛ Д6СІАТС СЪ (ОНМЬ. I ЖбНЪІ с-торъі. ІАЖС- БѢЛ^Ж ЩѢЛСНЪІ отъ НСДЖГЪ. і рлнъ. I д^ъ тъ\ъ ... і олн'нл [!] ЖС-НЛ ^ОѴ|^ѢЛНННЛ. I НІІЪІ МІІОГЪІ. іджо слоѵржллрсж емоѵр 3 Лк 8.3. Изч. 3. Гр. [той] Хоі)(д. ^оѵрлл, -ъі ж. 1. Клевета, хула. вѣжн- МЪ КЪІѴбННІЛ Н СЛЛВЪІ ... БѢЖНМЪ неочр- подлренніл н ^очрлъі С 340.14—15; реѵе ОТЬЦЪ ЛНТОННІ Н^НДН У\1Ъ ѴЛОВѢКЛ. БѢСЪ Ж6 съ ^оѵрлоіж въпнілше ГЛЛГОЛА. нс Н^ІДЖ ^ълъін стлрѵс ЛЖКЛВЪІН С 172.22. // Образно. ^лпрѣфлетъ тн гь. і н^гоннтъ та трАслвнцс. крлдж- фНѢ 0ТЛН СНЛЖ СГО ... ВЪСКЛЛДЛІЖфНѢ ^очрлж нл съдрлвллго СЕ 47Ь 17. // Обвинение, нс толнкл тъштетл тл-ѵнкк прл^дъночріжштоѵрочрмо^. нъ нс-сътръпѣтніл мжкл н ПО МЖЦѢ отъ-вѣтъ многъ ^оѵрлъ нлплъЯенъ С 378. 2; вел'мі оѵрво нлпслнж нлшж ^оѵрлж. совоіж остлвнмъ С 91.2. 2. Богохулство, светотатство, осквернение. іже нѣстъ съ мнокв нл мд с-стъ ... ссго рлдн ГЛКК БЛМЪ ВЬСѢКЪ грѣ^ъ н ^оѵрлл отъпоѵрстнтъ СА ѴЛОВѢКОМЪ. л ѣже нл ді<;ъ ^оѵрлл не отъпочрстнтъ са М Мт 12.31 А; плвелъ оѵрѵітъ гла. вьсѣко слово сырьдА. оѵрстъ ВЛШІ^Ъ дл не ІС^ОДІТЪ. I ПЛКЪІ ВЬСѢКЪ ГНѢВЪ. I ѣрость. і кліѵъ. і ^осрлл К 4а 8; неѵн-стъін тъ ... коньць оврѣте. подовллшс-бо осмрлднвъшочроѵрмочр эднстосовлмн ^осрллмн. нл смрлдьнѣ МѢСТѢ съконь-ѵлтн жнтнк- С 190.12-13; бѣ нѣкто прс^вчртсръ ... плгочрвьннкъ ОБрЛ^ОМЪ. н ВЬСѣКОА днілволл н врлгл доѵршь нлшн^ъ ^очрлъі оврѣтельннкъ пръвъін С 186.21. // Поругание, гавра, нс сътжжн сн вѣроож. не вь^ьрѣ нл ^оѵрлъі нн іл^въі. жндовьскл очркорс-нніл С 427. 7. 3. Ерес, вероотстъпничество, секта, нѣстъ дошълл ^лплдънъін^ъ стрлнъ лрнілнъскліл ^оѵрлл С 197.20-21; [очрллъ] нжс- ве^лісоньнѣн съі ... ВЬ^БѢСН СА. об'нлеыла вьсж ЛрНКВЖ ^очрлж. н повслт; ... божна Цръквн ВОВѢрЪНЪІН^Ъ ^лтворнтн с 19 и, нсповѣдл сквьр'ныіжіж своіж ВОЖЬСТВЫІНІ ЖС ОТЬЦН ЛЬСТЬ I ^ ѴНВЪШС-.НСТІНЪНЖІЖ ... Вѣрж с 18 Я. днілволъ. нно коѵрмнрослгженнк, і ,а’ ІІ7.СКЖІЖ ^очрлж н^оврѣтс С 186.1 въврѣфн въ рсоѵрлж. Гр. -трекс 7-рХа.афтциаѵ. Предам, подхв' ш на хули, оклеветя, много во влннк кже отъ тевс томькннк въі ж тд въ ^оѵрлж С 1.6. творнтн ^оѵрлж. Гр. рХаофтіЦЕи.1 н сквернословя, богохулствам, п « вештнкв (н)е сж(тъ) тн ^лконн н> н-ннн. нс в^вджште бо то твордтъ, та творнтъ къ свокмоѵр г0сподоѵ^ С 1'2. ^оѵрлж ВѣфЛТН [н^ВѢфЛТн]. Э ^оіборесо, оѵегбі^со. Хуля, скве о-словя, клеветя, бѣсъ жс ^ос-лг з-штллшс нл лнтонніл н нл плвг. % 172.15; гллголл кто снн кстъ. к* дръ^нж прѣдъ ВСѢМН уоулж I ;п толнкж н^вѣштлтн С 360.20-21 ^оѵ^лж [^оѵрлъі] ГЛЛГОЛЛТН [въ^г. о-ллтн]. Гр. рХаафПресо, Ха Хеш (3 з-фгіргаі;. Хуля, сквернословя, ю е- ТЯ. ѴТО СЬ ТЛКО ГЛСТЪ ^оѵрлъь КТО! -с-ТЪ ОТЪПОѴрфЛТН грѣ^ъі. тъкм Гі едннъ СК Мк 2.7; тж же кмо\р(\; ій въ^гллголлвъшоѵр о нстннѣ С 56 2; повръже кго нл ^емн. н нлѵд но^д ін н оѵрстъі гллтн ^оѵрлъі. н очрклрл* -прлвьд'нллго С 554.2. М, А, СК, СЕ, К, С. Гр. рДаафіціш. 5 ч‘ ціа, ётгіактщпі;, кагг|уоріа, брріс, оё хі те? тшѵ рхаафпрісоѵ. Нвб. хула ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, Щ АР, ДА, ЕА. ^оѵрл"еньк, -гл ср. 1. Хулене, клеі з отъ сръдьцл ѵѵскл. помъішл'енні ЛЛѢ ІСуОДАТЪ ... ЛЬСТЬ ... ^ОфѴ '*. гръдъінн. вс^оумьс. ВѢСѢ СН ^ъ-ѵ '-3 Мк 7.22; дл отъстжпнтъ отъ влс3(1 ослочршлнне. протнвьно слово ... ннс. клеветл. прѣ^оръство СЕ 91/ 3 2. Богохулство, светотатство, 'о* 1161 [квернение. тѣмьже глж влмг. вслкъ н ^оѵрленне. отъдастъ са ѵлкомъ. N дуовьное ^очрленне нс- отъдастъ са ѵлкомъ СК Мт 12.31. Изч. 3, СК, СЕ. Гр. рХастфпЦІа. Вар. рулеітс. Евб. хуление остар. ВА; хулене ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, АР, ЕА. улнтн, уоуЛКК, ^оѵрлншн се. 1. Хуля, ; клеветя, сквернословя, ^оулідд^ж ! кго жндове н гллголлл^ж. іс ьГемо^ вѣсъ і нмлшн С 481.15; н тъгдл оѵрвѣсн въ ! ѵлсъ бѣдъі твока. іако естъ вогъ нл { невесе^г нже тобоіж тсоулнмъін С 195. | 16-17; лнтонннъ рс-ѵе доколѣ ^оулн-[ шн н вола црА ые тв°рншн С 163.16; | лн-о-чрплтъ реѵе. тьмномъ словомг і ^оулншн. МЬЫА ^ьрѣтн. послоушлн I оѵрво кодрлте н пожьрн вогомъ С 104.9; і м'ного тн влАдъшочр ожндл^ъ длъго-; трьпА. жроде н ые прѣподовьне. доко-! лъ оуклрлкшн н ^8лншн богъі С 12. і 12-13. // Говоря грубо, ругая; хуля. | ржглл^ж СА емоу... Н БНѢА^Ж ПО ЛНЦЮ. і въпрлшлл^ж же н гліце прорьцн істо та ! ОуДЛрН. I ННА МЪНОГА ^ОуЛАШТб ГЛАА- | ^ж иа нь М Лк 22.65 3; едннъ же отъ ; овѣшеноук ^ълодѣкк ^оулѣлше н гла. ! лште тъі есн ^ъ спса самъ н нъі М Лк [ 23.39 3, А, СК; мнмо ^одАШтен же I ^очрлѣл^ж н. покръівліжште ГЛАВАМН ! свонмн М Мт 27.39 3, А, СК. Сре. I Мк 15.29 М, 3, А, СК; въпрлшлл^ж ‘ КТО СЬ КСТЪ. СЪСЖШТНН БОГОСЛОВАТЪ. А | стлрьцн ^оулАТЪ С 324.6. 2. Обвиня, \ укоря, порицая, прнведъ кго къ • стоуоумоу кононоу съва^авъ съкрлде- I НЪІНМЪ СЛАНОут'іСОМ' ^0\рл'ѣлше ГЛА- I го/Са С 41.20. ! М, 3, А, СК, С. Гр. Р?.аафТ|цею, атЗехеш, I катруорею, •йррі^со. Вар. ^влнтн. | Неб. хуля ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, ! АРДА. ; тсоѵрловлтн, уоулоукк, ^очрлоукшн несв. \ Богохулствам, светотатствам, ос-| квернявам. а влждъ дѣатн срлмыіѣ I котеръін же пакъі оуспѣ^ъ цѣломж- } ДрОВАТН ДОБрѢ ^ОуЛОВАТН ЖС ІІС-Ѵ6- уо^льыъ стьыѣ. велнко оуво естъ прнтАЖлыне прлвовѣръыъін^ъ X ИВб 15-16. Изч. X. Гр. р\аофтіре'со. Нвб. Вж. при ^оѵ^лнтн. уоулолювнвъ, -ъін прил. Който обича ругателството, хулата; ругателен, хулещ, внждъ ка несъітжіж лквьве. ТН ОуМАѴН СН ^0ѴрЛ0Л"МБНВЪІН оумъ ... ДА Н ТЪІ ВЪ^ЛЮБНШН КАЖ6 ВЬ^НСНА- вндѣ ве^ оумл С 395.11. Изч. С. Калка от гр. сріХоХоіборо?. Неб. Сре. хула и любя. уоульынкъ, -а м. Клеветник, скверно-словец; хулник. плул"с- ... ие вждн досАднтел"ь владъисамъ вьсеА вьселе-НЪІА. н ^оульннкъ 0 БО^Ѣ^Ъ С 13.5-6. // Еретик, богохулник, не ^оулн ^рНСТОСОВА Цѣслрьствл ^ОуЛЬННѴб. ДА не роднвъшоуоумоу весѵьствнк сътворншн С 328.9. уоульинкъ вѣръі. Гр. [о] аіретікбд. Еретик, богохулник, лтпо же кстъ н нлмъ къ ^оулннкомъ вѣръі гллголлтн. кгдл прѣпьрѣтн ^ОТАТЪ БОГОНОСЬ- нъін^ъ С 404.8-9. Изч. С. Гр. [о] рХаоіртіроі;, [о] аіретікбф. Вар. ^оѵ^лннкъ. Неб. хулник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. уоульнъ, -ъін прил. 1. Който ругае, хули. ^ЛКЛННЛІЖ ТА. ^ЪЛЪІ Н^АѴАЛЬ-ннѵе. ^оульнъін нлѵАльннѵе. Лвръже-нъі. і слмодѣльннѵе лжклвъі ... вгомь в'седръжнтелемь. і^ндн отндн СЕ 51Ь 26; коньѵнѣк же н нл кръстъ прн-вс-доша н. нъ гь нлш Ѵѵр ^ь не подрл-жнлъ. ^ловж ^оульнъін^ъ жндовъ. нъ н плештн свон длілше нл рлнъі С 481. 2. 2. Коварен, подъл, флрнсен же 2Ъ- ВАВЪІН КГО НА ОБѢДЪ. ТАН ВЪ ДО^ШЬ-НѢѢМЬ СН ДѢЛЬННЦѢ ^оульнъі КОВАА- ше нл Л мъіслн С 392.28. 3. Ере-тически, богохулен, рл^оумѣвъ же АрНН 1АК0 ОСТА ВЪ ОТЪЛЖѴбННН. НАѴА 0 коупьыѣ СЖШТЬНѢН. Н СТѢН тронцн. въсждочр въ АлеаАН'дрнн ^оульыъі оустъі Н^НОСНТН. Н БОЖЬСТВЪНА ПНСАННІЛ отврьнь кръѵ'млілвАТн С 188.2—3. Изч. уо^мтдиьскъ 1162 СЕ, С. Гр. рХ(4о(рт)Цо;, тР[? рХао(ртіц(ок;. Вар. руьънъ. Неб. хулен ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ТСОѵрмнвжьскъ, -ъін прил. вьсь тсоѵрмнг&ньекл. Гр. тб х^ріоѵ ХоощаХсоѵ. Селището Хумиалис [Хоор{аХ.а] в Понт, Мала Азия. длднте мн вол‘ж млло дьннТ. дл шедъ оѵрстрокт; жжнкъі свод. въ вьсн ^оѵрмніл-ыьсцѣ С 16.16. Изч. С. ^оѵдеотл [погр. С 301.23-24] ѳж. со^отл. ^•ы^ннл, -ъі ж. Манастирска килия, вь^вѣстнвт.шемь о рлтьннцѣ^ъ ^ъ.-ннтн сд ОТЦН ВЬ^ВѢСТНШД ѵъстъ-ночроѵрміі семоу отьцоѵр. не ^однтн въ ЛѴрврѢ нъ въ ллврж прнтн. н прѣ-въівлтн въ своіен ^ъі^ниѣ С 292.10; сѣдѣмш въ ^ъі^ныѣ н пнсллше С 122.9. Сре. С 119.27; прѣвъі въ. ллврѣ пръвок лѣтъ. 1в. отъ еП-^ъже съложн лѣтъ шесть. н въ ^лтвореыъ. вь еГенже н до сс-лѣ мльѵнтъ С 302.16-17; съ^рлинлъ тд кстъ вогъ отъ рлтьынѵъскл прн^ождеыніл ... въстлын ... н вѣжн лкъі отьцн. дл веде н въ велнѵлншж ллврж. н ^лтворн Т въ ^ъі^ныѣ С 293.16. //Постница, н^ъже тлныоее дожн н до ыъшіл прѣвъівллтъ дѣло. въ пештерѣ ілже млломъ отъстоелше отъ х'г,І?нн'ЬІ мго С 274.20; послоѵршлнтл. нже влю влрнвъ сътворнтъ мн хъі^ныж сѣстн мн вь ьГен. то тоѵр вждетъ мн жнтніе дожн н до нс^одл дочршд моіед С 204.1; днтоынТ... сътворн іемоѵр хъі^ныж осовь дл нскоѵрсъ прннметъ вѣсовъскъ. жнвъ же еедныъ о совѣ плѵрлъ прѣпростн. лѣто кднно С 171.8-9. С. Гр. кеХХос, кеХХіоѵ, ^еѵіа. Неб. Вж. при ^ъі^ъ, -л м. Малък дом, хижа, къщичка. слвныъ ... отъшъдъ въыъ грл (!). ВЪ ^ЪІ^Ѣ МЛЛѢМЪ Н СЪ НЫѢМН крьстнглыъі тлглше сд. въ постѣ^ъ н молнтвл^ъ дьыь н ыошть прнлежд С 145.12. Изч. С, Гр. бсорйтіоѵ. Неб. Сре. хижа ж. ОА, ВА, Дюв, ] ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. ^ъітро [погр. С 437.14] еж. ^ытро ^ъітрость, -н ж. 1. Умение, изкус ие срлмыдеешн дн сд ѵѵ мжѵнте сътворенъж^ъ товоеж ^ьлнн, ВЪГЛЖДЛННН БѢСОВЬСТѢМЪ, лште въі въіло. ^ъітростн ѵл0вѣѵьскіі, • въі нмѣлъ вогъ С 161.24; плул реѵе сего дніл. еегоже мѣнншн і БЪІТН. ѴЛОВѢКЪ вѣ оѵрѵеннкъ сотоь ылвъікъ ^ѣло ^ъітрость вльшевъ С 7.16; мѵрро ... рл^лнѵь вом оѵрстрокно. н ^ъітростнеж съкоупі трьмь сътомъ сьцѣнн дннлрем нстнн'ноее мѵрро ееже обоніле мрьтвнн въскръслежтъ. нл т десдтемъ сьреврьынцѣхъ продлки 425.23. // Военно изкуство, вьс онмъство въѵьтенн въішд. н врлыьскжеж ^съітрость. н ^л мжжі дшд С 84.30-85.1. 2. Проница ност, прозорливост, проникн ние. шесть нл десдте лѣтъ сжшто\р вллжеыоѵроѵрмоѵр връс тъісдштъноѵр же рл^оѵрмънжіж стнеж. приведе сд слмъ ілко нѣ слмон^вол‘ьнл жрътвл къ велнко^о ѵнстнтелм С 273.1. 3. Нещо сп ално измислено, хитрина, і нныъ реѵе. въкоплвъше ѵетъіре , весл. н протдгъше по дрѣвесемі вджлте н твръдо. дл протд? дрѣвесъі съкро\ршнтъ сд. н пожь нлн овлнѵлгемъ очрмретъ. ^ьлѣ. лл дръ мжѵнмъ гллголл. ынѵ'тоже ^ъітростн твоа С 159.4-5. рнторьсклел ^ъітрость. Гр. ц рг\то[ Ораторско изкуство, роѵрфннг прѣдъстод. въ рнт°рьстѣн ^ъітр снн рс-ѵе стлын пнѵѵыік ые велнѵлн 138.10. С. Гр. те'хѵт\, аухіѵога, беіѵбтгіс, ёцш( Неб. хитрост ОА, ВА, НГер, ЕтМл, АР, ДА. ;| ІтрОСТЬЫТ. 1163 (! тростьнъ, -ъін прил, Изкусен, умел. {С ... ВСДСЫЪ ВЪІСТЪ СЪВД^АНЪ рЖКАМА Ін прьстн ж^амн сътврьждонн бѣа^ж N6 конѴатн свокго р<ъітростьнААго (губЛА С 431.23. Изч. р, Гр. тЧ; т&ѵг)?. .Нвб. хитростен остар. ЕА. [ ітръ, -ъін прил. Изкусен, умел, опилен. отъ того жде каыднла въ^ьмъ імасло. н оврА^омъ кръстънъінмъ п’ма-І^лвъ лкъі врлѵъ рсъітръін. наѵд ма^а-!тн іего С 562.30. Изч. \с. |Лвб. Срв. хитър ОА, ВА, Дюв, НГер, ХтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Хитров ФИ, ; Хитри лов ФИ СтИл,РЛФИ. |&ітрьць, -а м. 1. Човек, който прите-| жава умение да извършва някак-! ва работа; майстор, въ кдннъ дь (!) • прнмнкДірнн НА ВНДЪНЬК ^НЖДОМААГО I ДѢЛА. ПАД6 тоѵр ПѢНЪІ ТЪШТА н | съкрочршлкмъ. шсоже ВЬСѢМЪ ^ъітрь-I цемъ н дѣААтел'емъ. н проѵнТм' вндд- ! ШТННМЪ БѢЖАТН Н ОСТАВНТН СТАр’ЦА І іедног" С 553.12; прѣвъі же бѣсъ ( инѵнм'же р;очржде съкрочршАА ... н I ВНДѢАЦК СА ТО СТрЛЖДА отъ пръпо-! ДОБЬНААГО еППА. Н ОТЪ ТВОрАШТНН^Ъ ; гнстер‘нж ^ъітрьцъ. н дълАтель С [ 553.7. // За Бога - творец, създа-! тел. гн ... не нмѣѣше дн довротъі | ВЬСѢКОА. довротъі ^ъітрьць. ПЛАКААШ6 I БО ЖНДОВЪСКА ^ЪЛА ѴЛОВѢКЪ ВЪ (А^ВѢ ! съі С 436.9; грлдъ вжнн. кгоже ^ъі-| трецъ н сьдѣтел"ь въ С 84.13. 2. Фи-і лософ, мислител, не к наѵа^омъ [ ГЛАГОЛАТН 0 ^АВНСТН. Н А^ЪІЦН ВѢТНН. Н | словесА ^ъітрьцъ. н весѣдъі очрѵнтель. ! н^въфлтн не могж ^ълобъі ка С 400.1. I тъѵьно очрмѣідн ^ъітрьць. Гр. ОСѴТІ-і техѵод. Съперник по майсторство, [ ПО ИЗКУСТВО. КкКО н вьнъшьнын уы-! трьцн рьвьночршчтъ тъѵьно нмъ очрмѣеж-! штннмъ ^ытрьцемъ. ВЪ ПОТѢПѢ ПЬрА | СЪ НЫМН въ^двнжжште. тако очрво н вь І семь ЖНТНН МНОГЫШТН СЪВЫВАОТЪ са | вытн ЗЛ IIа 12-13. Изч. ѴЯчАОЖЬЫНКТ. С, ЗЛ. Гр. техѵ(тті?, фЛ<5оо<ро<;, 6 ^цтсеіро;. Вар, хъітрвцг, Нвб. Срв. хитрец ОА, ВА, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА; хитрьо диал. НГер; хитрица ж. ЕА, уъіфвные, -нч ср. Грабеж, похищение, злина [образко]. горе вамъ къннжь-ННЦН Н фАрНвН ѵпокрнтн. ѢКО ОѴНфАА-те вьнѣфънее стькльннцн. і плропсндъ. жтрьждж же сжтъ. плънн ^ъіштеннѣ. I неѵнстотъі М Мт 23.26 З1. Срв, Лк 11.39 М, 3. Изч. М, 3. Гр. аряауі^. Вар. уыштоннк:. Нвб. хищение остар. РРОДД. Срв. [по]хи-щение, [раз]хшцение. ^ъіфьннкъ, -а м. 1. Диво, кръвожад-но животно; хищник, вънемлъте отъ лъжн^ъ пророкъ. іже ПрН^ОДАТЪ къ ВАМЪ. ВЪ ОДбЖДА^Ъ ОВЬѴА^Ъ. вьнжтрь же сжтъ влъцн ^ъіштьннцн М Мт 7.15 3, А. 2. Прен. Зъл, лош човек; ХИЩНИК. фАрНСѢН СТАВЪ ВЬ СОБѢ М0ЛѢАШ6 СА. вже ^ВАЛЖ Т6БѢ ВЪ^ДАІЖ. ѢКО нъсмъ ѣко н проѵнн ѴЛВЦН. ^ЪІфЬ-ннцн непрАведьннцн. прълкводън. лн ѣко сь мъітАрь М Лк 18.113, А, СК; въ съвадьннка мѣсто. мнротворець. въ СВАрЪННКА МѢСТО. КрОТОЛЮБОЦЬ. ВЪ рСЪфЬННКА МѢСТО. рА^ДАВЬННКЪ НМѢ- ннъ своего СЕ 70Ъ 9-10; (нж)е сжтъ ^ънфь(....) Р V 1.7-8. Изч. М, 3, А, СК, СЕ, Р. Гр. [6] &ряо^. Вар. ХЪІШТЬННКЪ, Х^фЬННКІ, ХЪНШТЬНІКЪ. Нвб. хищник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Срв. хища 'плячка’ остар. РРОДД; хищница ж. ЕА. уждожьннкъ, -а м. За Бога - творец, създател, власъі же главж покрълъ есн. да не връднтъ са н^мъненнемь вътръ ... ДА ВЧѢМН ВЪС^ВАЛНТЪ ТА. БЛАГААГО ^ЖДОЖЬННКА СЕ 1Ъ 15; БЪ БГОМЪ. гь гден. ОГНЬНЪірСЪ ДКЪ. тво-рець весплътънъі^ъ снлъ. ^ждожьннка нвсънъірсъ ... егоже не вндъ ннедннъ отъ ѵісъ. нн вндътн можетъ СЕ 51а 14-15. Изч. СЕ. Гр. іе/уіщс,, техѵонруоі;. Нвб. хъдожник диал. ДА; художник ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. УйчАОЖЬСТВО 1164 шещкрндк ^ждожьство, -л ср. 1. Умение, изкуство. ... і сѣддфннмъ нн^ъ. въс^ос^ожденне покл^лвъ. стлрллго ^ѢЛОДѢЛ. I ГЛЖБННЪНЛЛГО ^МНѢ. вго- мждръімь ^ждожьствомь. оѵрловль СЕ 63Ъ 12; ѵѵ веле^ъловл непрнѣ;шннл. ѵѵ велс-ненлвнсть довроѵр н ненлвнсть ѵѵл. ѵѵ неѵнстллго д^л клко тн н ІСЪІМЬЖДО ^ждожьством(ь флпннлет Р II 4.17-18. 2. Мъдрост, проницателност. оѵе ... тъі съподовн н въ кро-тость. въ лгсбьвь. въ съвръшенне. въ ^ждожъство. прнноснтн тевѣ пѣнне. і словословеснѣ. і мтвъі СЕ 95а 17. Изч. СЕ, Р. Гр. ЗеХесхаца, тёхѵг|, «патици. Вар. Хждожъстко. Срѳ. хждожьсткьк. Неб. художество ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ^ждожьствьк, -іл ср. Майсторско произведение, художество, къто рс-ѵе-тъ. море простръто ВІДА. I п-всъкомь СЪВА-^лно. нъ вьсѣ оѵрво доврл СЖТЪ. I ^ѢЛО дЕрл. і творьѵд мждрості ^ЖДОЖЪСТВІѢ К 10а 8. Изч. К. Гр. ТЕхѵссара. Вар. ^ждож7.сткнс-. Неб. Вж. при ^ждожьстр.о. ш ші. Буквен знак. Двадесет и шестата буква от стб. азбука, назовавана шл; в глаг. ш, в кир. ш, в нвб. звук ш. II. Числен знак. В глаг. ш = 800, БССС. шлропнслтел"ь, -іл т. Художник, живописец. 1МС0 н довльствл поврлньскльл. многлш'дн во слов°пнслтел"е. н шлропн-слтел'е нлѵрьтліжт' овн словомъ очркрл-шмжште. л снн нл дъскъі ѵрътліжште С 83.9. Изч. С. Гр. ^юуршроі;. Неб. Сре. шар и писател. шлръ, -л т. Боя, багра, ілкожс- во шлръ-ѴНА ЫЛ іеднон дьстѣ. н оврл^ъі Ѵръ-ТЛІЖТЪ н нстннж пншжтъ шлромъ С 418.2. // Образно. н клко ^нжд? сд, тлкл оѵрстл реѵе къінмн коіеіж вештніж. не ннкогешке лн довротоіж іедноіж. н кротостни; сьмѣренніемъ С 381.30. Изч. С. Гр. хрсоца. Неб. Сре. шар ОА, АК, НТ, Дюв, Еі] БТР, АР, ДА. Сре. Шар планина л Шарено дабие МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Ша ФИ СтИл.РЛФИ. шлръѵнн, -А м. Художник, живоі сец. ілкоже во шлръѵнд нл кд, ДЬСТѢ. н оврл^ъі ѵрътліжтъ н нстн пншжтъ шлромъ С 418.1. Изч. С. Гр. ^шурасрос. Неб. Сре. шарец диал. ЕтМл. шестокрнллтъ, -ъін прил. Шестокрі който има шест крила [за серас] мите - един от деветте ангеле чина], мъногооѵнтнн хбР0ВНМН' шестокрнллтлл серлфнмь. ѵѵкръ-СТОЬАфЛ. I летАірл. стрл^омь непрнп ПЪНЪНА СЛЛВЪІ ТВ06ЕА. ^ЛКрЪІВМЖТЪ СЕ 4а 17-18. Изч. СЕ. Гр. [то] ёфатстёрпуоѵ. Неб. шестокрилат ОА, ВА. Сре. шеі крил ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, АР, ДА. шестокрнллтьць, -л т. Този, който п шест крила, т.е. серафим [едан деветте ангелски чина], дьнесь ... съ^однтъ нл лдл н нл сьмрьть. н мжѵнтелсл съмрьтніж съмрь весьмрьтънъіА ... тъмъі тъмлмн ТЪІСЖШТА ТЪІСЖШТЛМН. НМЪІ ЛГГёЛ' лр^лнгелъ ... шестокрнлт многооѵнтъін^ъ. невссъскъі^ъ ѵнн< ПрОВОДАШТАА С 463. 18-19. Изч. С. Гр. [то] ёЕ,алтёрѵ>уоѵ. Неб. Сре. шестокрилец АК, НТ, НГер,, шестокрнльыъ, -ъін прил. Като сі шестокрнльннн т. лін. Гр. ёЕ.адтерпуа. Тези, които имат шест крила, т.е. серафимі [един от деветте ангелски чіш вллжж Ѵѵѵснфл н ннкоднмл ... ви прѣждс шсстнкрнльнъін^ъ вого^ сл С 458.6; н покръівліжтъ шес есгын 1165 шесть крнльннн. н трепештжтг многооѵнтнн. I ВНДАШТС ѴсОЧрСД КЪ ПЛЬТН БС^г оѵню С 458.15. Изч. \с. : Нвб. Вж. при шсстокрнллта. Ііестгін числ. ред. Шести [по ред], отг і шестгі-(і)іА жо годннгі тгмд вгктг по вьсен ^емн. до ДбВАтгііА годннгі М I Мт 27.45 3, А. Срв. Мк 15.33 М, 3; ! Лк 23.44 М, 3, А; вг шестгі же I мѣсацъ посглднг вгктг днклг гд-! вьрнлг ... кг дѣвѣ овржѵенѣ мжжевн I М Лк 1.26 3, А. Сре. С 244.3; С | 245.4; С 245.18; С 246.3; С 247.8; Іс I жо Трочрдъ ОА ОТЪ ПЖТН. СѢДѢДШС-і ТДКО НД СТОЧрДбНЬЦН. ГОДННД ВѢ ѣко і шестдд М Йо 4.6 3, А; н по молітвѣ кг шесточрочрмочр ѵдсочр ноштн. н глдсг БЪІСТЪ к' Нкмг. н ілвнвгшочр СА нмг вочр С 75.22; вь шестгін мѣсдцг глд- ! ГОЛД. СО БО КСТЪ ШССТЪІН МѢСАЦЬ. ^ЛѴА- і тню Тчѵлновочр С 245.14,14-15; дьнесь і дддмг сг^гдднг вгістг вг шестгін ! дьнь С 429.9; се до шестлдго ѵлсл [ творн са С 435.27-28. I шестгін ыд десАте. Шестнадесети | [по ред], сточрочрмочр томочр еппочр. вг ■ шесток нд десдте лѣто дтѵклнтнілшл > цѣсдрьствд. многг подвнгг. трочрдг | же н поспѣшеньк полдгдквшточр. ілко [ дд вогомг прѣдднок крьстнідньскгід [ ыепороѵьнгіА вѣргі рошнрнтн елов0 С [ 535.1. ; М, 3, А, С. Гр. екто?. і Неб. шест, шести ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, | ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Шестаков ФИ, ] Шесташки ФИ СтИл,РЛФИ. I | шесть, -н числ. бр. Шест [на брой], і ! вгістг по шестн денг. поідтг нс петрд I н нѣковд н ноднд врдтрд его. і вь^веде і ІА нд горж въісокж едннгі М Мт 17.1 I З1. Сре. Мк 9.2 М, 3; мгноггі I вгдовнцА бѣша. вь дьнн нднннгі вг | Тлн. егдд ^дкдепе са нево. трн лѣтл н І шесть мсцъ. ѣко въістг глддг по вьсен } ^емн М Лк 4.25 А; др^нсѵндгогг ... | глдше ндродочр. шесть денг естг вь НАже достонтг дѣлдтн М Лк 13.14 3, А; бѣ же точр водоносг кдмѣнг шесть лежАШтг. по оѵнштенню нкден-скочр М Йо 2.6 3, А, О; Тс же прѣжде шестн деыг пдс^гь прнде вь внтднніж М Йо 12.1 3, А, СК; шесть воннг пічѵнніл ношдд^ж стрьмоглдвь. не могжштемг же нмг кго дргждтн С 137.16-17; дбнк вгсісоѵншд ве^д-коньннцн. Н ОБрѢТОША СТДДГО сдвннд сг ннѣмн шестнкв врдтнА С 145.30-146.1; вьслѣдьствовдстл же вьслѣдг кго дгвд еленн. н шесть днвнн^г ко^г С 223.7-8; ѵгстгнгін Тѵоднг ... мльѵд же точр лѣтг шесть вьсего жнтніл ѵло-вѣѵьскд отглжѵнвг са С 288.29; н прѣвгі вг лдврѣ пргвок лѣтг. Тв. отг ііН^гже сгложн лѣтг шесть. н вг ^гі-^ныѣ ^дтворенг. вь Денже н доселѣ мльѵнтг С 302.16. // В състава на сл. числ. дрочргдд же пддж нд ^емн доврѣ. і ддѣрсж плодг. ово сгто. ово шесть десАтг. ово трн десдтн М Мт 13.8 3; д сн сжтг сѣдннн нд доврѣ ^емн. іже слгшАтг слово н прнемлкгтг е. і плодАтг са. нд трн десд 'н н шесть десАтг н сгто М Мк 4.20; і се дгвд отг нн^г вѣсте нджштд вг тгжде день. вь весь отгстогдштж стдднн шесть десАтг отг Тмд. енже нма емдочрсг М Лк 24.13 3, А. Сре. С 471.19; рѣША же нюден. ѵетгіргмн десАтгі н шестніж лѣтг сг^гдднд вгі црісгі сн. і тгі лн трьмн деньмн вь^-двнгнешн іж М Йо 2.20 3, А; отг-вѣштд кмочр днтоннн. шесть десдтг лѣтг сгі. н стдрг очрже сгі С 169.23-24; влдженддго же ^ннонд н длеадндрд. н «-еодорд сжштемг нмг ѵнсломг ѵе-тгірн десдтн. тн шесть. повелѣ кг сжднншточр прнвестн С 177.19—20; по-мльѵнмг врдте н вѣрочрнмг. ідко нже вг почрстгіьЛн шесть сгтг тгкжштг прѣ-кргмнвгін. вь ѵетгіре^г десдте^' лѣтѣ-^ъ. тг н ндсг ... ндкргмнтг С 290.14. шесть нд десдте. Гр. ёккаібека. Шестнадесет [на брой], мжѵеннкг ШНБАТН 1166 гллголл. шесть нл десдте лѣтъ сътво-рн^ъ въ лнлгностьствъ. поѵнтла ккДі-гъі вожна С 227.11. шесть нл десАте лѣтъ въітн. Гр. ёккаібека ётюѵ яе'Хсо. Шестнадесетгодишен съм, на шестнадесет години съм. шесть ыл десдте лѣтъ оѵрво сжштоѵр Бллженоуроумоч)1 връстонк ... приведе са слмъ ... къ велнкоѵсо^моѵе ѵнстнтелм С 272.28-29. Изч. М, 3, А, СК, 0, С. Гр. Нвб. шест ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. шнвлтн, шнблкт;, шнвліешн несв. Шибам, бичувам, удрям с камшик [бич], препоснтъ же и проѵнн. нже бѣл-отъ лрневъі ^ълъіа вѣръі ... оѵрсмнілвъше са словесемъ іего. шнвлл-н эдъ^лнъі С 192.19. Изч. С. Гр. расгц^со. Нвб. шибам ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Шибак МИ ЙЗах,Кюст.кр. шнпъкъ, -л т. Роза, розов храст, ^емыл оѵрво вь се врѣМА веснънок. шнпъкъ н Ѵл н ныъ цвѣтъ рлстнтъ С 495.16. Изч. С. Гр. рббоѵ. Нвб. шипък, шипок диал. ОА, НТ, НГер, ЕА, РРОДЦ, ДА. Срв. шипка ж. ОА, НТ, Дюв, НГер, БТР, АР, ДА; Шипоко МИ КП.МИРазл.; ЙЗах,Кюст.кр.; Шипока МИ ГХ,МИМ; Шипка МИ ТХ,МИМ; Б-м в Р.; Шипков ФИ, Шипковенски ФИ СтИл.РЛФИ. шнпъѵлнъ, -ъін прил. Бодлив, който има бодли, вльсвн ... повелѣША прныестн жь^лн/е шнпьѵлыо не оцѣштено. ил мжѵенніе стоѵрю Тѵѵнъі н влрл^нснл С 258.15-16. Изч. С. Гр. [тюѵ] ройѵ. Вар. шнпьѵлнг. Неб. Сре. шипочен Дюв; шипчен ЕА; Шипчанов ФИ СтИл.РЛФИ. шнрокъ, -ъін прил. Широк, просторен, обширен, вьнндѣте ж^ъкъімн врлтъі. ѣко прострлыл врлтл н шнрокъ ПЖТЬ. ВЪВОДАН въ плгоѵрвж М Мт 7.13 3, А. Сре. С 350.16; С 350.20; С 350.23-24; С 351.15; вллЖ{1І7 пноннн ... велнкллго подвнгл пов-днвъ. пронде тѣснъінмі двьрьмн, шнрокъ н велнкъ свѣтъ С 142, вллженъ ѵкъ іже р(л)^връжетъ грѣ[..] (..) том(.)оѵрк(...)т(...) н шнро жнтьѣ (...) (ір.кллго,..) Р VI 2.2. Образно. вьсекд коньѵннъі вндѣ-конець. шнрокл ^лповѣдь твоѣ вѣ СП 118.96; сьделѣшл ^емн мош-прлвьднвллго. шнрнн КЛВН СА ВЬС твлрн ... ВЬСЛ стрлнл ѴАСТЬ НМЛ' •о-омъі С 508.27. Изч. М, 3, А, СП, С, Р. Гр. Еѵрбхсорос, П?лг Вар. шірокь. Неб. широк ОА, АК, НТ, Дюв, НГс ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Широка М Широката орница МИ, Широко бръдоАГ Широки алчак МИ ЙЗ.МИП; Широ присое МИ, Широки рът МИ ЙЗ.МИПе Широка лока МИ, Широк потук М. Широка присойка МИ ГХ.МИМ; Широ мандра МИ ХХДИМР; Широка лъка М. Широката мрътвина МИ ИД.МНЛо Широки дол МИ КП,МИБелосл.; Широ валога МИ, Широка страна МИ БС.ЕЕ Широка ливада МИ КП.МИРазл.; Широ рудина МИ, Широко ливаге МИ, Широ присое МИ ЙЗах.Кюст.; Широки долре МИ, Широки рид МИ ЙЗах.Кюст.г Широков ФИ, Широкодолски Ф. ПІироколийски ФИ СтИл.РЛФИ. шнротл, -ъі з/с. 1. Широта, простор. вь^вед(е) м/а ыл шіротж. н^влві м ѣко въс^отѣ мка СП 17.20. 2. Ш: рина, широчина, нже ... шнрото подрлгъ мьнАште са ^лконъ сгэд. НАШте велнѵлетѵгъ С 339.22-23. въ шнротѣ. I)}. ёѵ яХатоорф. Св бодно, волно. V уождллуъ въ шнрот ѣко ^лповѣдеТ твоіуъ вь^іскл^ъ С 118.45. въ шнротж. Гр. ёхсоѵ то пХато Широк, на ширина, на широчпн БѢЛ^ БО ВЪ ШНрОТЖ ПАТН ЛЛКЪТЪ въ длъготж двл деедтн ТН ПАТ ллкътъ С 230.11. Изч. СП, С, Гр. лХатосрбд. Вар. шіротл, Неб. широта ОА, НГер, БТР, АР. Сре. пп ж. ОА, АК, НТ, НГер, ДА. 1167 ШОЧрМЬЫЪ щІНк, “А ж. Шия, врат. н мьнѣ вждетъ ТрАДАТН ПОДрОЧрЖНІА Н ВОЛА СВОЮА. А •8о(тП шніж врлдвніж отъсъкнетъ С 137.2. Изч. Гр. трахп^о?' Івб. шия ОА, АК, НТ, Дюв, НГвр, ЕтМл, ЗТР, АР, ДА. Срв. Шиѳв ФИ, Шийников Ш СтИл.РЛФИ. і лмг, -А т. Шлем [образно]. .ЦмЖДрН Н ... ШЛѢМЪ СПНЬЮ ПрНІАТН. I імеѵь д^овгыгі. еже естъ глъ вжен. ^АСТЖПАІА. НеН^ГЛАНЪНААГО. ВЪ^ДЪІ- Жаннѣ срцл СЕ 94а 9; в|д н$ сь нЙа. Іпрнеіиіетъ кокочрль. не^ъловнѣ, шлѣмъ ІспІннѣ. ВЪ НМА ОЦА Н СТААГО Д^ СЕ І97а 5; вескврънъі съвлюдъ. вь ньже |0БрА^Ъ 0БЛѢѴ6 СА. СНЛОІЖ ТВОвИч. рН^Ж !же прлвьдѣ посовочрід ... коѵркочрль Ж6 [ съмъренью. шлѣмъ сгшью положь СЕ Г 99а 10. Изч. і СЕ. Гр. перікЕфаХаіа. ! Неб. шлем ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. [ючрн прил. о шочркк. Гр. епсоѵоцсоѵ, арш-терюѵ. От ляво, от лявата страна. гла емочр рьцн да сАдете сьѣ снъі моѣ. | едннъ о деснжіж теве н едннъ о шюкк ! теве. въ цсрствнн твоемъ М Мт 20.21 І 3’. Срв, Мк 10.37 М, А; і гла нма ... | еже сѣстн о деснж н о шжвк мене нѣстъ І мьнѣ сего датн. иъ нмъже оготовано І естъ отъ отца моего М Мт 20.23 З1. ! Срв. Мк 10.40 М, А; і поставнтъ овь-I ца о деснжіж севе. а ко^ьлнфА о шюіж і М Мт 25.33 А, СК; тъгда реѵетъ н [ сжфнмъ о (шж)шжвв (!) его. ідѣте отъ I мене проклАТНн въ огнъ вѣѵънъі. очрго-! тованъі днѣволочр н аньломъ его М I Мт 25.41 3, А, СК; тъгда пропдшА І съ ННМЬ ДЪВА рА^БОНННКА. 6ДНН0Г0 0 деснжвк н еднного о шжвкж М Мт 27.38 3, А. Срв. Мк 15.27 М, 3, А; Лк 23.33 М, А; СЕ 50а 23. Изч. ! М, 3, А, СК, СЕ. Вар. шюн, шжн. Нвб. Срв. Шуйцови ИД.МНЛом. шочрнцА, -а ж. Лява ръка. тевѣ же твордфю мндостъшкк. до (!) не ѵюетъ ШЮНЦА ТВОѢ. ѵьто творнтъ ДеСННЦА твоѣ М Мт 6.3 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. г) йрштерсі. Вар. шгснца, ШЮЩА, ШЮІЦА, Нвб. Вж. при шочрн. шочрмъ, -А м. 1. Шум, звук, плисък, н БЖДЖТЪ ^НАМеЫНѢ въ слънъцн н лочрнѣ. Н ЗВѢ^ДА^Ъ. I НА ^емн ТЖГА ЬА^кмЪ. ОТЪ НАѴААННѢ ШЮМА МОрЪ- скааго н въ^мжіреннѣ М Лк 21.25 3, А, СК; очрслъішн нъі вже сплю нашъ. оѵрпъвАЫье вьсѣ^ъ кьыецъ ^ейемч н СЖфІН^Ъ ВЬ морі ДАЛеѵе ... СЪМЖфАКА глжвннж морьскжж. шммочр влънъ его. къто протівж стАнетъ СП 64.8; ВІДѢШІА ТІА ВЪДЪІ У ОчрВОѢШІА СІА. СЪМЖТІШІА СКА ве^дьнъі мъножъство шюма водъ СП 76.18. 2. Пращене, пукане, пукот. огіЛ во мн°гъ съ велнкомъ шочрмомъ. на въ^дочрсѣ въннж гласъ нспочрштААше С 210.24. 3. ТрЯСЪК, ГрОХОТ. Н Се НАПрАСНО шочрмъ н громъ сь невесе многамі МЛЬННГАМН ОБЛАЦН ДВНЖАШТе СА ПЛЬНН ОГ»рЁ. Н ПрНДОША ОБЛАЦН ДОЖН 'І ДО АЧррНЛНІАНА С 6.15. // Образно. ПОГЪІВб ПАМІАТЬ І^Ъ СЪ ШЮМОМЪ. Н ГЬ въ вѣкъ прѣБЪівАет СП 9.8. 4. Прен. Глъч, глъчка, врява, въ гласѣ радо- ВАНЬЪ I НСПОВѢДАНЬѢ. ШЮМА ПрА^Ъ-ноѵріжфАГо. въскжіж пеѵллънА есі дше МОѢ СП 41.5. 5. Прен. Слух, мълва, і нс^ождААше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто н стрАнъі М Лк 4.37 3. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. Тіхо;, фмѵіі Вар. шюмг. Неб. шум ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. шоѵрмьнъ, -ъін прил. шоѵрмьнъ отъ внна. Гр. кекрашо&т|-ксо^ Ё5, о’{ѵо-о. Опиянен, упоен, замаян ОТ ВИНО. Т ВЪСТА ѢК0 СЪП1А1 ГЬ. I ѣко сіленъ шюменъ отъ віна СП 77.65. Изч. СП. Вар. шюменъ. Неб. Сре. шумен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. ШЬВбНЪ 1168 I шьвенъ, -ъж прич.-прил. ^ллтомь шьвенъ. Гр. хрнаолаагод. Шит, везан, украсен със злато, къж очрспѣ^ъ повѣждъ мн ѵьстьнллго клменнсл сего. н ^ллтомъ шьвенъж^ъ рн^ъ С 447.9. Изч. С. Нвб. Срв. шия, шит ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. шьдъ вж. нтн. шьпътлыьк, -нч ср. Клевета, злословие, клюка [прен.]. сего рлдн дл отъстж-пнтъ отъ влсъ в'се ослочршлнне, протн-вьно слово... рбПЪТЛННб. шспътлнно СЕ 916 18. Изч. СЕ. Гр. ц/іОорісцб?. Вар. шепътдннс. Неб. Сре. шептене НГер, ЕтМл, БТР, АР; шепнене, шепот м. шьпътлтн, шьпъфж, шьпъфешн несв. Злословя, злепоставям, клеветя [прен.]. въкочрпѣ нл міа шьпътлл^ж всн врлзі моі СП 40.8. Изч. СП. Гр. \)лОир{^о). Неб. шептя ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. шъпна диал., шепна, шепотя. шьствовлтн, шьствочріж, шьствочркшн несв. шьствовлтн въ слѣдъ [кого]. Следвам, вървя след някого, последовател съм на някого, прнемъі тъ-влынс слѣпочрк. I поклонение, ^овжфіо-мочр та. Тсе сне двъ. помнлочрн нъі. і по вѣрѣ с-іо отвръ^е оѵн обѣмл. і подлвъ імл пжть шьствовлтн вьслѣдь теве. тд молнмъ гГ нс^е сне вжен. прннмн мотвж ... рлвл твоего сего ... і подлждн емочр ^рлкъ. I длждн емочр шьствовлтн вьслъдь теве. і та сллвнтн СЕ 336 17-18, 34а 2. Изч. СЕ. Неб. шествувам, шествам ОА, БТР, АР. шьствые, -1л ср. 1. Пътуване, отпътуване, тръгване на път. км нл чѵуо- ДАфАІА НЛ ПЖТЬ ... МО В ТОМОЧрЖДС- шествью СЕ 18а 24. 2. Пришествие; снизхождение на Бог на земята, вндънл бъіша шьствніл твоіл Боже. шьствнл моіего цѣслрл нже кстъ въ сватѣѣмь С 326.28; море с ВЛЫІЪІ СЪПрАТЛА НЛ ШЪСТВНК в дъіцѣ готовылше са С 399.8. шьствьк нрлвл. Гр. лорещ. Нач на живот, жизнен път, нравстві поведение. к'то не въсѴочрднтг остроіж вѣроіж сеіж. клко съ рлдост къ стрлстемъ дръ^нжшА ... се очрво прѣтръгъше слово нл мжѵеннкъі п ндемъ. доврѣ нсповѣдлсжште ші внк нрлвл С 55.20. шьствьк пжтьнок. Гр. о8б<;. Пт ване, странстване, пътешестг довръ очрво сътворн. трочрдъш сжтъ ОТЪ ШЪСТВНІЛ пжтьнллго. пов НЛ МАКЪЦѢѢМЪ семъ одрѣ поѵнтн С 118.22. шьствьк творнтн [сътворнтн]. Гр. пореіаѵ коіесо. Вървя, пътув придвижвам се. і про^ождллше сі грлдъі і всн. і шьствне творд слмъ 3 Лк 13.22 А, СК; сътворн же шьствнк стнн. отъ реѵенллго мі ДО рѢКЪІ. ОТЪ ѴЛСЛ Д6ВАТЛЛГ0 до св С 60.3-4. Изч. 3, А, СК, СЕ, С. Гр. тгареіа, ётгіраспс.. шьствне, шьствнк, шъствне, шъствнк, ше шествьк. Неб. шествие ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР ШЬСТЬК, -!Л ср. шьстьнч дрьжлтн СА. Гр. ТТр; лор; ехороа. Следвам пътя, придърн се към определен, установен і Тлкчѵвъ же нмъ са пжтн веджшт въ мнръ. шъстніл дръжллше и очрепъвъ пжтн ... оврѣте гровъ кет подоволнѵьнъ пештерѣ С 527.23. шьстьк творнтн. 7}?. лорвіаѵ ло Вървя, пътувам, придвижвам < прор<ождллше скво^ѣ грлдъі н очрѵл. і шьстьс- творА въ ерочреллнм Лк 13.22. Изч. М, С. Вар. шгстнк, шьстьс-. Неб. Сре. шествие. ша [погр. С 353.16] во/с. са. шатлньк, -1Л ср. Надменност, вне мерие [прен.]. къде лкдьс- і ш. Лтлныс- 1169 ЦВѢТЪ ьѣ. I ТрЖТЪ НСПрЛВС-ДЬНЪІН. ВЪ ІСТННЖ Ч|>БО ^ЪЛО ВЪ ІСТІНЖ ЛЮДЬе поочрѵішА СА !'ъштстънъімъ. і сочрс-тънъімъ К 126 .6; ВЛШС- ШАТЛНЫС ЛІОТЪ ІАКО рА^-^рО^ШН СА. ВАША ГрЪДЪіКВ ДО КОНЬЦА ііслабѣ С 467.11. Изч. % С. Гр. фриауца. ІЧвб. Срв. шетане 'ходене, скитане’ ОА, (ЗА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. IХТАТН [са], шатавк [са], шатамшн [са] |Чесв. Бунтувам се, създавам разми-(рИЦИ [преН.]. ВЪСКЖЖ шаташа а^ъі-іцн. н людне пооѵрѵн[...] тъціетъиъімъ ІЕ 2Об 16-17. Срв. СП 2.1. Изч. IД, СП. Гр. Фриааасо. Вар. шіатлтн оа. і Нвб. Срв. шетам 'ходя, скитам’ ОА, ЕтМл, | БТР, АР, ДА. |звн вж. шоѵрн. I І I ц 1.1. Буквен знак. Двадесет и седмата [ буква от стб. азбука, назовавана I цн; в глаг. ѵ, в кир. ц; в нвб. звук ц. | П. Числен знак. В глаг. и кир. ѵ, ц і =900, СМ. I ’ ДаЛОВАНЮ вж. ЦЪЛОВЛНЫС. Дан а вж. дъна. ІДАСЛрЬ вж. ЦЪСЛрЬ1. Цвнстн, цвьтж, цвьтешн несв. Цъфтя, [ пускам цветове [образно]. кръвь н [ водж нспочрстн. н водокв полива юмо (!) ■ кореннга.. да весъмрьтънъінмн плодъі I върочріжштннмъ прнсно цвьтетъ С I 354.4; прншъдъ же господь мнръ [ ИАШЪ ... н очрсочршн смокве. н ВЬСАДН | крьстъ въроіж ЦВЬТЖШТЪ. Н ЖН^ННІЖ I вьсъмъ сншжшть С 352.18-19; въітн \ въ то връмА. вь неже смокъі лнст- і вніемъ крлсочрілше. нъ очрто ^лштнцла ! юднлѵе гръ^очр цвьтжшточр. бъітн \ днілволгс снъгочр лежАШтоѵр по вьсемоѵр | ѵловъѵьствоѵр С 352.7. | доврѣ двьтъін. Гр. каХКіжчоос,. За | цвят - благоухаещ, изпускащ бла- гоухание [образно]. къін дн неджгъ 0 ^рАКОЧр ДОБрОТЖ прокочрднтъ. 1АК0ЖС ^ЛВНСТЬ довръ цвьтжштнТ ЦВЪТЪ. лювьве оѵрвАждАктъ С 399.18. Изч. С. Iф. аѵйео), аѵайалХодш. Нвб. цветя, цвътя диал. НТ, НГер, ДА. Срв. цъфтя ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. цвътнло, -а ср. Поляна, ливада [образно]. въ кьЯіжънъін^ъ рочрдл^ъ. въ поѵрстошъ ВЬДНШН. А нже вь ЬЙ^Ъ ТАН-нааго. не нскопакшн. нн сьверешн ^лл-та. нъ ннн по ^аконънъінмъ цвътн- ЛОМЪ. СЪ ЛЮБЬВНБК ЦВЪТЪ ОВЪМАВЪШб. СВѢТЬЛН СВѢТЪЛО ОЧрВАСТН С 335.6. Изч. С. Гр. Хеѵціоѵ. Нвб. цветило остар. и диал. ВА, ДА. цвътъ, -а т. Цвят, цвете, съмотрнте цвътъ селънъі^ъ како рлстжтъ. нн трочрждАквтъ са нн прнджтъ 3 Мт 6.28 СК. Срв. Лк 12.27 3; ѵлісъ ъко ТрАВА днь-е-го. ъко цвътъ тлко отъ-цвьтетъ. ъко д^ь проідетъ вь немъ СП 102.15; ^емью. о\рво вь се връмА веснънок-. шнпъкъ н Тл н ннъ двътъ рАстнтъ С 495.17. // Образно. того ДЪЛІА ДОСЬДС ... ОВрАТНТН ^оштж СЛОВО, доврочроѵрмоѵр САД0\р црькъвь-ночроѵрмочр цвъточр д&^овьно^оѵрмоѵр. къ новъінмъ вонномъ ^ръстовънъінмъ С 495.8; ісъін лн неджгъ о ^рАкочр довротж прокочрднтъ. шсоже 2,АВНСТЬ довръ цвьтжштнТ цвътъ. лювьве оѵрвАЖДАіетъ С 399.19; ѵо ^лвнстн въсомъ оѵрворьннѵе. днілволе попърл-ннк. тъмьнъін цвъте. по тевъ плсо-мнн. Тсоѵг^рнстосоко осрвнтніе мъіслатъ С 388.29; ѵѵле сьнемъ свдштенъ ... съ-поспъшннцн мольвъі. ^въ^дъі ксселе-НЪІА. цвътн црькъвьннн. ВАСЪ не Ті-мл"ъ покръілл. нн нево прнАтъ С 97.1. въ слмомъ цвътъ юностн. Гр. ёѵ сштср хй аѵйеі тп<; уебтцтос;. В разцвета на младостта, в най-хубавите години на младостта, мжжн вь слмомъ цвътъ юностн. о жнтнТ невръ-гъше. плѵе роднтел"ь. плѵе ѵадъ га вь^лювьше С 97.7. ІІВѢТЬ>Ы7> 1170 йдькгвщ 3, СК, СП, СЕ, С. Гр. аѵво?, крТѵоѵ, раіоѵ. Нвб. цвят, цвет ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Цвятко м. ЛИ, Цветан т. ЛИ, Цветана ж. ЛИ, Цветанка о/с. ЛИ, Цвета ок. ЛИ, Цветина ок. ЛИ, Цветанов ФИ, Цветков ФИ, Цветковски ФИ СтИл,РЛФИ; Цветково МИ ХХ,ЛИМР; Цветана МИ, Цветков дол МИ, Цветкова дървица МИ, Цветковият брест МИ ИД,МНЛом; Цвяткова кория МИ, Цвяткови ниви МИ ЙЗ,МИПан. цвѣтьыг, -гін прил. Цветен, който е покрит с цветя, ^емыл очрво вьсе врѣ-ма весыгнок. шнпгкг н Ть н ньгь цвѣ-Тг рЛСТНТг ... Н N6 ДНВН СА ВЬ^ЛК- вькне. лште отг водг плжнтн цвѣ-тьынн ілвншд сд С 495.19. ыедѣліл цвѣтьнліл. Гр. Киргоскц тйѵ Ваісоѵ. Църковният празник Вход Господен в Ерусалим, Връбница, Цветница, и!" цв^ евХ ? но& гл& п ж А 81й 1; цвГ л^е глл_вгспоіте гвн п^в новж. (ЛКО днвьил. евГ ѵѵ млр СК 85 а 1. сжвотл цвѣтьнмл. Гр. Ха(Зратоѵ про тйѵ Ваісоѵ, ХаРРатоѵ той Ла^ароо. Съботата преди Цветница, църковният празник Лазарево възкресение. с/К. цвѣтьнл^л.^ллТгл^е гь ВЬЦрН СА. ДО ОБЛѢѴО. 0В& ѴѴ млрь I5, (?Д СК 81а 7. Изч. А, СК, С. Гр. тйѵ аѵОшѵ. Нвб. цветен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. цвѣтьць, -л т. Цветец, цветче. (лкоже цвѣтьцг прѣдгвлрлктг прѣдг ово-штемг. тлкоже н млылстгірьскок жнтнк. отг^одгыллго влрѣктг С 284. 22. // Образно. л тгі лнствннмг ^л-ісргівг оѵн сн. вьсь са тлмо прѣдл. ин ОТЬ ТОГО ДОБОЛЬСТВЛ БОЛѢ^ЫН НМѢА. ИН кг цвѣтьцл вг^орочр лнѵссе свокго не прѣведгі С 335.13; вьслдн крьстг вѣроіж цвьтжштг ... кмочрже кргсточр короннк вь ікмыж вгложеио вгктг ... кмочрже лнствнк во стлростн. Н ЦВѢ-тьць неоѵрвдждд С 352.23; дондоша н ыовосвѣтглгіА вллговѣрнк подвн-жьынкгі, кже дочр^омь господь(Гемь ^ллтгі строѵрА, довргід цвѣтьцд к стнілномг, овь^одьнн дѣллтель пр доврнн мжѵеннцн С 57.18. Язч, С. Гр. &ѵОо?. Вар. цвѣтьцг. Неб. цветец ОА, ВА, АК, НТ, Дюв НГ ЕтМл, БТР, АР, ДА. цвѣтьѵьнг, -гін прил. Покрит, оц пан с цветове; цъфтящ, око оч внда нлн джвг цвѣтьѵлнг. нлн нг ѵннкг снлно текжштг. тѣмь внд нннмг тлмо са въѵетг С 343.4. йг С. Гр. іѵОофброі;. Неб. Сре. цъфтящ прич. ціргковг еж. црькгі. цргковь взк. црькгі. црьквл вж. црькгі. црьковьнг вж. црькгвьнг, црькгвнцл, -а ж. Църквица, мшп църква, ндо ... вг млнлстгірн, прнвѣглньк сг^гдлнг прн^одлшт врлтнн слрлцннг. рлдн. вь гГемже цргквнцл бѣ. вь гіенже ноштьнш ннгі творілше пѣснн С 553.2 вьстлвн кго оть ^омьа ... н послдн к точр вг тон црьк’внцн С 555.24; ст? ... ^ылмоньк нлѵргтл крьстыш, црьк'внцж сг^гдл те С 567.30. Яз> С. Вар. цръквнцл, црьк‘внц&. Неб. цръквица, цръковица остар. н дис ВА, Дюв, НГер, ДА; църквица ОА, В НТ, ЕтМл, ДА. црькгвніре, -л ср. Езически хра: светилище, лы-о-чрплтг ... поке/ стгінмг мжѵоннкомг вьслѣдоем', вгшгдг же вг цргкгвнште. н пожг| кочрмнромг С 105.8-9; вгшьД ікѵьстнвгін лн-о-чрплтг. вг цргквнш лполоыово. повелъ прнвестн ст кодрлтл С 114.26; кнд^г. повелѣ востн а вг цргкгвншто кочрмнргско бѣл^ж же клпнштл тл по^ллштш очркрлшеыл. крлсоіж мыогоцѣыгноьг 176.23; се же свдтгінмг гллгола штемг. н цргкгвншто клпнштьт рл^орн са. рл^иѣвлвг (!) же са сгкрочршеынѴ вогг свонмг С 180.2^ п і! къкншмтг, 1171 црысьвьы^ 3; снснннн же епнскопъ кочрп'но н съ к^вчртеромъ лртсмомъ. въшедъ въ іръквнште лртемндово. вьсл клпнштл >крочршн. н онЛмъ съжеже С 220.25; ѣа^ж же цръквнштн томъ ^мнкве нвжште. н жърьцн кднноіж лъта сладка врАШЫА подлкч^ж нмъ С 227.28. . Гр. ѵабс. Вар. цръкгвнште, цргквнште. Гвб. църквище, цръквище, черквище, (ерковищѳ остар. и диал. ОА, НТ, НГер, |1тМл, ДА. Сре. Цръквището МИ, Ботево .ръквшце МИ КП.МИРазл; Цръквище МИ ІІЗах,Кюст.кр.; Църквище ЛГЯ ЙЗ.МИП; ІІерквище МИ ГХ,МИМ; Черковището кяЙЗ,МИПан. с|»къвнфьнъ, -ъін прил. Който се отнася до езически храм, до свети-|тище. [комнтъ] ... вьшъдъ въ грлдъ гзъ^нскААше мъстъ црькъвнштънъін^ъ. інждеже стоілше клпнште аполоново С |220.20—21. Изч. !С. Гр. тйѵ ѵаюѵ. Вар. црькъвнштънъ. і Евб. Сре. цръквище ср. [ькъвьнъ, -ъін прил. 1. Който се отнася до еврейски или християнски храм, църква; църковен, і нше-дъ нс. н-цркве ідълше. і прнстжпншд I къ немочр очрѵеннцн его пока^атн емочр ^ъдлннъ црквънлъ М Мт 24.1; по-кръівъ са въ гровъ кАмеиемь. покръілъ есн в'са гръ^ъі. ѵьтжфннмъ ѵестъно стъінкк црквънтшч СЕ 27а 23. 2. Който се отнася до институцията християнска църква и църковна общност, църковен, въ кдннъ же отъ д'янн стодшточр сточрочрмочр НА въс^одъ съіньнъмъ. по слочрж'въ црь- КВЬНЪН. НАПрАСЫО ОБЛАКЪ ПОКрЪІ КГО свътьлъ С 570.6-7; прнподовАтъ са цръквьннн кръмькннцн. дъте^ъ нже млъко по ВЬСА дьын. пнштн севъ отъ млтерл съса съсжтъ С 384.13; мнтро-полнтъ ... очрже цръкъвъиъі^ъ саяовъ. порАднк прошъдъшл постАВН епн-скочрпл. НАреѴеНААГО грддл ТОГО С 280.13; нсаіЛн рлдочрд сд о очрстрек- ННН ЦрЬКЪВЬНЪЪМЪ ... ПрОСЛАВ(Н) БОГА С 203.3-4; вллженъін паѵлъ апост°лъ свътнло црьквьыок сьвъдътс/Сьствова глагол"а. цъслрьствовА съмрьть отъ АДАМА ДОЖН V ДО МЧѴСвА С 10.3. // 06-разно. ЭДАЫнтел'е родл ѵловъѵьскааго ... съпоспъшынцн МОЛЬБЪІ ... цвЪтн црькъвьынн. васъ не ^емл”ъ покръілл. ын ыево прндтъ С 97.2; рлвн гл н отца ... молите бога отъ рлтнн. отъ глада н ОТЪ плгочрвъі. Н ЦрЬКЪВЪНААГО ТЪЛА Ив пръ^ьрнте. рАСТрЬ^АКМЛ. ВЪ БЪДА^Ъ вьсър<ъ ^Астжплнте С 67.22. 3. Като същ. црькъвьнъін м. ед. Църковен служител, духовно лице. м? и? волемь црквънъімъ. н върочріжфннмъ СЕ 21а 18. 4. Който се отнася до езически храм, светилище, сътворн же комнсъ. вь дьиь нгрн. н по^оръь н ловнтвъі ... тлѵе въшъдъ въ цръ-к'внште лртемндово. вь^нсковллше клпнштъ црькъвънъін^ъ С 221.9. 5. Като същ. црькъвьиліА ср. мн. Гр. та ёѵ тф ѵаф. Вътрешността на храма; светилището в Ерусалим-СКИЯ храм. рА^ДрА БО СА ОПОНА. Н ОБНАЖеНА БЪІША ЦрЬКЪВЪНАІА. ТЪ. рекшААго р^рьстА С 485.23. крнло црькъвьнок. Гр. ктерцуіоѵ тон Іерой. Най-високото място на Иродовия храм в Ерусалим, тогда поіатъ I днъволъ. вь стъі грлдъ I ПОСТАВН I НА крнлъ ЦрЬК'ВЬНЪ6МЬ. I ГЛА емочр. лште снъ есн вжін почрстн севе долочр 3 Мт 4.5 А, В. Сре. Лк 4.9 М. окрннъ црькъвьнъін. Гр. срібЛті той цесп.айЯ.оо тцс; ЁккЛ/г|сгіа<;. Съд за светена вода, използван при някои църковни служби, мо НАДЪ водокк стааго просвъфеннъ. ГЛІМА въ окрннъ црквьнъмь СЕ 6Ь 5. поставнтн въ слнъ црькъвьнъін. Гр. Хеіротоѵею. Ръкоположа, въс^отъ БЛАЖеНЪІН САВА ПОСТАВНТН Н ВЪ САЫЪ цръкъвъыъін. акъі доврА н съвръшенл ѵрьыцл сжштл С 285.29. стрлтнгъ црькъвьнъін. Гр. сттратцуод той іерой. Началник на църков-ната стража, реѵе же нс къ прншедъ- црысы 1172 шнмъ нл нь лррфереомъ. і стрлтнгомъ црквнъімъ ... ѣко нл рлгъонннкъ лн прндете съ оржжнемь М Лк 22.52. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С. Гр. щс, еккХцаіш;, тшѵ ЁгаЛцспЭѵ, ёкк?.іістіаахіко^, тоС іероС, точіѵаоѵ.Вар. црьккыге, цр7.ккыг/., црькгкт.мъ, цргкъвгмъ, црькт.вм7., црьковьнъ, црьк'выге. Неб. цръквин диал. ДА; църквен диал. ВА, НТ; църковен, черковен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Черковна МИ Б-м. в Р.; Черковна махала МИ, Черковна кория МИ ЙЗ,МИПан; Цръ-квенци МИ ЙЗах,Кюст. црькъі, црькъве ж. 1. Общност на вярващите християни, християнска община, епархия, поместна църква. кгдл же н постлвнша плтрнлр^л стън црьквн рнмьстѣн С 121.6-7; въ нѣкто прс;?вчртеръ. отъ ллеалндръскъід сватъіа вжнд црысве С 186.18-19; цѣслрь съворъ епнскочрпъскъін сътворн ... о прлво вѣрѣ очртврьднтъ ... н постлвнтн въ къснатньГН грлдѣ епнскочрпл. н длтн очрстрон СВАТЪІНМЪ црькъвлмъ вьсѣмь людемъ С 201.6. // Привържениците на Христовата църква, християните, въ лъто осмонлдесАтою црѣ пс-рсьскл слворіл. гоііенніе въістъ нл црьквн эджстосовъі С 254.29. 2. Универсалната вселенска християнска църква, л^ъ же тевъ глвв. ѣко тъі есн петръ. I ил семь клменс- съ^нждж црквъ мокк М Мт 16.18 3, А; прѣѵн-ст(ъі)^ъ прркъ прл^дннкъ. НБО цръквн ѣвТло естъ Е 1а 16-17; мо бъівлцін. ліре к’то кръфеннъ своего отъвръгъ са въ поглнн. I оврлтнтъ са црквн СЕ 23а 6; егдл отрокъі чѵслннл въ въішьМВн^ъ ВЬПНІЖШТА цръкъі въстржвнтъ С 332.16; овь^однтъ во ілко львь рсвъі. нфА кого пожьретъ по къннглмъ. сего рлдн цръкъі нлкл^летъ XII Ва 18. // Религия, вяра, изповедание; църква. полемѵѵнъ реѵе. кръстнілнъ лн іесн. піѵѵпні реѵе. сн. полсмчѵнъ рс-ѵе ісоіса црькъве С 132.7. Сре. С 132.21, 28. 3. Еврейски или християнски храм; църква, н вьсн людне н^ очртрл прн^о- ждлл^ж къ немочр въ црквъ Пос/ шлтъ его М Лк 21.38 3; по овгі неренскочрмочр. клюѵн са емочр пС днтн въшедъшю въ црквъ т^М 1.9 3, А; I р<ождллше нс въ црквс прнтворѣ соломонн М Йо 10.23 3 СК; ѵѵтъвѣштл емочр нс... л^ъ вьссі! очрѵн^ъ нл сънъмнштн. I въ цргкъ І ідеже вьсн іюдѣі сънемлжтъ сд, і : не глл^ъ ннѵесоже М Йо 18.20 3, СК; о^гънлнъі^ъ н-цркве М 83с про глі д. днвенъ въ въ стіі. ст&. црквл^ъ Е 6а 5; очрслъіші пГАЛ Л1тв7,н моеіА егдл въ^овж къ те егдл въ^дѣич ржцѣ моі въ цртаі твоеі СП 27.2; чѵскврънішід ціргк стжіж твокв. положішіа ілімл овоштьное ^рлннлнште СП 78.1; молнмъ гГ. вьнндн нъінѣ въ гі? црквь твокв. і въ рлвл твоего сего ( 316 4; сътворншА же влн^ъ тод кжг лн. цркъве стллго н връ^овынллго & петрл С 541.20-21; прѣподоБыг свАтнтел"ь. молнтвънъін домъ рек! цр'кве. сътворнвъ очр пештеръі прѣло ѵьстъною юго тѣло С 532.10; н от ТОЛѢ МЛЬѴЛТН НЛѴА ВЪ ^ЪІ^ННѢ. ІІН црькъве прн^одА С 288.7; н пр-т въ гостнньннцн ілже прѣдъ грлдоч глже съ^ъдлнл въістъ отъ вллжсіг. ечрдоіЁНд. въ Лнже гостнньннцн цры юстъ стллго гечѵргніл С 282.17; ОТЬЦЬ БОГОЧр СА НЛ ОЧрѴАСТНЮ БЪДЛБ7 въ^грлднвъ въ томъ грлдѣ црш прѣ^влльнѣн вогороднцн С 279.1, Бѣлше во цръкъі ПАТН пъпьрншть с грлдл С 221.23; цьркы сатллго нол дѣллк-нл плчрломь ^лртофчрллйомь I. II Образно. сь рс-ѵе могж рл^орнтн цріс БЖНІЖ. I трьмн ДЬНЬМН СО^ЪДЛТН № Мт 26.61 3, А, СК. Срв. Мк 14.1 М, 3, А, СК; Мк 15.29 М, 3, А, С. Йо 2.19 М, 3, А; не вѣсте ѣко ттлі влшл цркъі СЖфО(...) въ влсъ стон д^Зчр естъ. нмлтс- отъ вл н нѣстс ш Е За 1.4. Езически храм, светня ще. своіж сллвж нмлтъ велнкъін боі іві'чН0)Ж7ь>и.ь________ 1173 СКЛНПНН. Н ЛШТ0 МС ПрННМОТЪ тьмыл-ьнллго клжденніл мн жрътвъ, то не южошн вьннтн въ цръкъве С 227.27-;8; гллголл прлвьдьннкъ. повелн |<ъръцочр свокмочр дл отврь^с-тъ црь-:ъве. н л^ъ вьнндж С 228.20-21. і. Събор, сборище, въ^ыенлвндѣ^ъ ^ОБЪ ЛЖКЛВЪНЪІ^Ъ. Н СЪ НСѴЪСТІ- ):ъінмі ыо сіадж СП 25.5. Цпостольскліл црькъь Гр. г) шгостто-|ѵнсп еккХт) оіа. Апостолска църква, іэдно от наименованията на пра-|вославната християнска църква, ; която пази неизменно апостолското учение и апостолското [приемство на даровете на Светия |дух, предавани чрез тайнството свещенство. плкъі прн(н)оснмъ ті словесъыжіж снкч слочр(ж)ъвж. ^ в'се-Іленѣн. н о стѣн кл-о-о(л)нкнн. лпосцън | цркве СС ІІІ6 25; кллмѣетъ са тевъ | еднномочр вочр н оцк>. еднноѵАдочрмочр [ сночр твоемочр. по нлшемочр нс^очр. въ СТѢН ТВ06Н КЛТОЛНКНН. I лплъсцън цркве СЕ 23Ь 19. вьсѣѵьсклсл црькъь Гр. ц каіЗоХікц 1 ЕккХцага. Едната вселенска хри-! стиянска църква, която представя | единството на всички вярващи в Исус Христос, днглкоынсл очрво МНОГО [ творълше спѣшеннк. того вѣрж прѣ-І ложнтн. н прнстронтн КЪ ВЬСѢѴЬСТѢН I црькъвн С 298.6; днілконнсл ... прнде [ въ нерочрсллнмъ. нмжштн съ совокъ • врлточр-ѵлдл СЛМЬѴНА слнъ прѣдръ-I ЖАШТЛ. нже прн ныомь очрво ВЪ^ДрЪЖА | вѣлше. къ црькъвн же вьсѣѵьстѣн не | прновьштллше са С 298.1-2; дл } отвръ2тктъ са невесл. н дл прннмжтъ ! дочршж рлвл твокго. слкоже н людемъ | твонмъ вьсѣѵьскъіа цръкъве. н ВЬСѢ-І кого нсплыіенніл іед С 254.18. ! съворьнліл црькъь а) Гр. ц каіЭоХікц I еккХцспа. Едната, съборната християнска църква, която представлява единството на всички вярващи в Исус Христос, полемчѵпъ реѵе ЦѢ коіен црькъве. отъвѣштл съворьнѣн не бо кстъ нмл отъ уръстл С 132.8. 5)Гр. егжтцрю<; оТко<;. Молитвен дом в раннохристиянската епоха, въ прѣсллвънън тъ деыь плматн стллго кононл. в‘сл нслчррніл н прѣдѣлн кн. сь СВѢШТЛМН НС^ОДАШТб н^ домовъ свонуъ. съ веѵерл нджште въ съворънгшч кмочр црькъве С 35.9—10. М, 3, А, СК, Б, ЗП, Е, СП, СЕ, СС, К, С, X, БН, КН, Пѵ Гр. [то] Іербѵ, ѵаб<;, ёюЛдстіа, [то] егжттірюѵ, рартбріоѵ, роѵастрріоѵ, аёрасра, кбЯлі;. Вар. цръкъі, цръковь, црьквл, ціргковг, цьркы. Неб. църква, черква ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР; черкова диал. ДА. Сре. Църквата МИ, Атанасова църква МИ, Белата църква МИ, Гергиева църква МИ, Герчева църква МИ КП,МИРазл.; Черква МИ, Черквата МИ ВМС; Черква МИ, Черковата МИ, Черквич МИ ГХ,МИМ; Черкувану МИ КМл; Черква МИ, Църквата МИ, Черкица МИ ХХДИМР; Цръква МИ, Цръквенци МИ ЙЗах,Кюст. црьнорн^ьць еж. ѵрьнорн^ьць. цѣ съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за отстъпване: въпреки че, макар че, при все че. толмн не може пръдлтн кго нкдл. ілкорсотѣлше прѣдлтн. цѣ сеѣ-штлмъ сжштлмъ н свѣточр толнкочр С 412.16. цѣ н. Гр. каѵгоѵуе, ксатоі. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за отстъпване: макар и, въпреки че. помаже нлдѣлша са вь^атн очр тѣр<ъ н не въ годъ просншА. цѣ н ынѵтоже онѣуъ дѣвнцъ ѵловѣко-лкбнвѣк. бѣша же того рлдн плѵе бллгон^в0льнн бъіша С 373.2; стрл^л ^ѣло потреслнъштлТо вьслко. нмъшнн БО того жндове ОЧрМЬрЪША БОАТЪ СА. ЦѢ н лштн простъ ѴЛОВѢКЪ ЛЪПО БЪІ пъвлтн С 444.11; тн прндошА. тн просншА. тн пеѵлтьлѣША съ стрлжеіж ... ЦѢ Н КОЛН ОЧрБО очркрллн БЪІША ВЪ сжвжтж н клко. не во вѣлше лѣтнжч прнстжпнтн С 441.13. Изч. и.ѣвьынцл 1174 -Цѣднг С, I)}. ка{. Нвб. 0. цѣвьинцл, -а ж. Старинен музикален инструмент - цевница. нл рѣцѣ влвчрлоньстѣ точр сѣдѣхомъ н пллкл- ^ОМЪ СА ... Н ВрЬБН ПОСрѢДѢ ІСА обѣсн^омъ сьсждъі своа. сн рѣѵь гжслн СВНрѢЛН. ЦѢВННЦА н проѵліл ... н снмн пѣснн поіл^ж С 418.24; вллгословле-ннаѣ цѣвъннце. тн очрѵеннісн вцтллсн & мрь^остн льстьнна. демочрньсысж вь^врлтн ве ТФ А 20. Изч. С, ТФ. Гр. Хѵра. Вар. цѣвннцд. Неб. цевница остар. ВА, РРОДД, ДА. цѣетъ [погр. СКШк 5.29] вж. цѣлѣтн. цѣл'еньк, -іл ср. Изцеление, лекуване, излекуване, цѣлнтелгс волАірннмъ. длтелю просАірннмъ. о\р теве в'сѣкл прошеннѣ. дліан нлмъ нма твое цѣ-леньгс. отъ в'сего нсджгл. і отъ в'сеід болѣ^нн. іцѣленью і оцѣіренью СЕ 41а 2; нма твое цѣленью дллъ есн нлмъ. і кръвніж твоеіж нскочрпнлъ нъі есн отъ іслатвъі СЕ 39а 15; лціе кото-ръі с?аннкъ. съ гнѣвомь съвджетъ ѵісл. лн кръвь пролѣстъ. дл проснтъ врлѵл. дл дл? емочр цѣленью постъ СЕ 1036 18; се же отъ многъін^ъ млло намѣнн-рсомъ. л іеже цѣл"енніл въ жнтнн своіемъ сътворн. н по съмрьтн юго. нніСтоже можетъ нсповѣдлтн послочршъствоѵрв-штоѵр о томъ вогочр С 53.27; лѣпо бѣ нмъ врлѵочр прншъдъшочр. н очр ЬІѴірСЪ сжштоѵр ПрНАТН юго. н рѣкъі НМЪ ЦѢ-л"енніл пролнвліжшточр С 333.25; нъ воленк н ѵочрвъствл н оѵрмъ свон. кочрпьно ^ьлѣ ослѣпнвъше. своіего цѣл'енніл съврлтншА СА. н съплсл н творьцл погнати N6 рлѵншА С 333.29-30. Изч. СЕ, С. Гр. Хсцкх, іЗераяеіа. Вар. цт.лсиніс, Неб. целени е остар. НГер. Сре. [из]целение. цѣлнтел"ь, -гл м. Делител, лечител. Цѣлнтелю БОЛАЦІННМЪ. длтс-лю просл-ірннмъ. очр теве в’сѣкл прошеынѣ. дліан нлмъ нма твое цѣленью. отъ в'сего неджгл СЕ 406 22; гГ нс^е вже нлшъ. сж& цѣлнтель неджжъигц СЕ 40а 1; гГ нс^е вже нлшъ. мепост-дънъі цѣлнтелю ... нн едннлго прщ деыллго къ тевѣ. оскръвленл вол ^нніж СЕ 28а 4; ннкътоже во т; врѣдъ свон. л не покл^льл его врлѵм, іцѣлѣетъ. нъ прнлежъно нфл телѣ. едъвл полоѵрѵнтъ осллвж врѣд своемоѵр СЕ 68а 10; веденъ въісг съва^лнъ ржклмл ... н прьстн Щі, сътвръжденн вѣл^ж. вѣждн същ въшнн. н цѣл"нтел“ь юстъствъі дръжнмъ вѣлше С 431.21-22; еш ренъін же отъць по нстннѣ. ннѵес< отъ ВНДѢНЪІН^Ъ СЪПОВѢДАВЪ ТіН же вллгллго вогл по^вллн. вѣлшеж оврл^ъ. н цѣлнтел'ь врѣдомъ невнд мъінмъ С 276.8. Изч. СЕ, С. Гр. іатцр, йералеитц?. Неб. целител остар. ОА, ВА, ЕтМл. цѣлнте/Сьнъ, -ъін прил. Целебен, і целителен. въ многллго мѣсто мн скллго очрѵеньтл прѣдъложнвъ. пок-шж са кже вь мнѣ. волѣ^ньноіе. цт. тел'ьнжнв н^ъ сватостнкв С 534.1 18. Изч. С. Неб. целителен остар. ОА, ВА, НТ, Ет! БТР, АР. цѣлнтн, цѣлбт;, цѣлншн несв. Це лекувам, изцелявам. съ^ъвлвг нсъ обл ыл десдте. длстъ нмъ снл; вллсть нл вьсѣрсъ бѣсѣ^ъ. і нед* цѣлнтн М Лк 9.13, А. Сре. Мт 1 М, СК; про^ождллше же плѵе слоі немь. I сънъмлл^ж са нлродн мьнс слъішлтн н ЦѢЛНТН са отъ него. неджгъ свонмъ М Лк 5.15; волдф цѣлнте. мрътвъіЬА вьскрѣшлнте. і клженъііА оѵнштлнте М Мт 10.8 СК; цѣлнте неджжънънл нже «ш немь. і глнте нмъ. прнвлнжн са нл цсрствне вжне М Лк 10.9 3; та лнмъ гТ. длвъшллго в’сь оврл^ъ тн ѵкъі. отъ в'ссго неджгл СЕ 28а въ блждьнжбк погъібѣль въплдор;' сьтворнвъ с' ьГекв влждъ. ^ълоіе іъх іпЧОКЛЫЬНі 117Б ЦѢЛОВАТН зл‘ж С 626.2; врлѵевьстнн отроцн. ЛНННЪІА ІЛ^ВЪІ ЦѢЛДТЪ. НС Тѣуъ Н^О-ЫЖШТС ЦѢЛЬБЬЫЛІЛ ВЪІЛНІА С 430. 5; СЪ свонмн очрѵеынкъі ВЪ рДДОЧр СТЛ-н, Н НОДЖРЪ НЫѢуъ ЦѢЛНТН. ОВѢШТЛ- ЛШНН сд. слмн послѣдКНмъ неджгомъ е^очрмннмъ болѣшд С 333.16; ндо- [|Д Жв СЬ (ЛШЪ ВЪ МДНЛСТЪірЬ. Н М'НОРЖ |ЖГЖ НМѢДуЖ ВЬСѢѴЬСКЪІ П6КЖШТ6 сд !мъ цѣлнтн рлиъі С 51.20; отътолѣ [ѵрВО урЛНІАЛШе СД Н6 ОСТЛВЫЛТН млнл-ігырѣ. н уоднтн ЫЛ ННО МѢСТО. нъ ожн || ЦѢЛНТН ПрНуОДДШТДА К (ЛМОЧр С |»49.8—9. // Образно. мъ ѵто протнвж ромочр трьпѣлнвъін. ТЪШТНВЪІН нл мн-!„оеть. л по^дьнъ мл гаѣвъ. тръпнтъ ВЬ^- ;ѢСЬНѢВЪШННМЪ. ЦѢЛНТЪ ОТЪВѢТОМЪ •вдштреннк С 330.29. ~ са страд. VI, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. іЗеротебсо, іаоцаѵ, згѵасттёЯХю, лоХецею, •бератеіаѵ яроасрёрш. і Нвб. целя остар. и диал. ОА, ВА, НГер, ]ЕтМл, БТР, АР. ізлоклньк, ср. 1. Поздрав, приветствие. очрслъішл елнслветь. цѣловлыне імлрнныо. вь^нгрл СА мллдънецъ въ ( ѵрѣвѣ €ІА. I НСПЛЪИН СА ДуМЬ СТЪІМЪ \М Лк 1.41 3, А, СК; онл же вндѣ-[ въшн съмдте са о словесн его. і помъі-| шлѣлше вь севѣ клково се вждетъ | цъловлнне М Лк 1.29 3, А\ горе влмъ ! флрнсен ѣко лювнте прѣдъсѣдлынѣ I НЛ СЪНЬМНШТНуЪ. I ЦѢЛОВАННѢ нл тръ- і жнштнуъ М Лк 11.43. Срв. Мт 23.7 • М, 3; Мк 12.38 М, 3; Лк 20.46 М, 3, І А, СК; прнспѣшд иѣцнн вь слмъ ^нон. | прншедъше нл молнтвж н цѣловлмьк ! н вндѣыьк стллго С 549.22. 2. Ли-| тург. Целувката на всеопроще-I нието между служещите духовни-! ци в олтара по време на литургията. тлкожде глацк пѣнне. въ[...] пѣннѣ [,..]нл н по цлловл(ыТ) млтвл [...] нл лнточрргн БЪІВЛЖТЪ [...] сжглл-I снъ Е 31 б 2. М, 3, А, СК, Е, К, С. Гр. аоткхсгрбс;, <р(\т|ра. Вар. цѣловмінс, цъловлнье, цѣловмііе, цаловлнТе. Нвб. целование остар. ОА, ВА, НТ. ЦЪЛОВАТН [са], ЦѢЛОѴріж[сА], цълочркшн [са] несв. и се. 1. Поздравявам, приветствам. I лвье вьсь илродъ вндъвъше н очржлсж са. н прнрнштжште ЦЪЛОВЛЛ-уж н М Мк 9.15 3; ие носнте въллгл-лнштл нл врѣтнштл НН СЛПОГЪ. I ннкогоже ыл пжтн не цълочрнте М Лк 10.4 3; I вьннде въ домъ ^лулрнннъ. і цъловл елнелветь М Лк 1.40 3, А, СК\ въуоддште жс- въ домъ цълочрнте н М Мт 10.12 3; прншъдъ же потомь мллъі прѣподовьнън плтрніЛ. еппъ. н цъловлвъ стллго не оврѣте клкедте С 552.3; сълочрѵн же сд ... нджшточр кмочр млнлстъірл ДОНТН, Н ВЬЛЪ^Ъ къ сжштнн точр врлтнТ цъловл а С 523. 22; вьлъ^ъшл же оврѣтостл девдтъ мжжь крьстнілнъі г,лтворенъі. н вндъ-ВЪШЛ А въ мно^ъ скръвн СЖШТД ЦѢЛО-влвъшл а С 255.27-28; н^ъшъдъ н^ъ црькъве съ нлродомъ многомъ. нде къ прлвьдннкочр лртемочр цъловлвъ кго С 236.22; свдтъін же помолн сд н цъло-вл н. н съповѣдл кмочр вьсе о ^ьлоѵь-стьнъъмь очрлл"н С 199.13; вь^ьръвъ же нл ьГд н вндъвъ. очржлее сд. ілісо КДННЛѴ6 жнвн сжтъ. н въ рлдостн БЪІВЪ. ВЪСТЛВЪ ЦѢЛОВЛ нуъ о пръ- сллвьыъъмь ѵочрдесн С 39.26. 2. Целувам. н лвне цълочретъ ппъ овл врл-трл. I слмл са цѣлочрете. н реѵетъ днѣкъ. глХ нлша гю по СЕ 11 а 2, 3; н сътворівъше кго цѣлл прнлежлннкмъ. н вѣрж СВ01Ж КЪЖДО ПрѢКЛЛУІѢА СД. цѣловлше колѣнѣ прлвед'ночрочрмочр С 51.22-23; н цѣловавъ ѵъстьиок кго ТѢЛО въ томъ плпрьтѣ. н овлъкъ положн н вь мѣстѣуъ прѣподовънъінуъ. н тлко въ^врлтн сд въ уъі^ннж СВ01Ж С 296.14. // Прич. сег. деят. пато същ. цѣлочріжціе м. мн. Тези, които целуват; целуващите, йіотвл цѣ-лочріжште кретъ СС 16 22. м, 3, А, СК, СС, СЕ, С. Гр. аала^орт, аапаароѵ ре-сабібирѵ, терѵяхбсташ, «ріХёсо. Нвб. целувам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. целивам, цали-вам, цалувам диал. ЦѢЛ0В7>НТ> 1176 -ЦѢЛОМЖДі цѣловъыъ вж. ЦѢЛЪВЬЫЪ. цѣломлчдровлные, -»& ср. Трезво мислене. нс- доврѣ мждровлтн НЛ цѣломждровлыніе къ вопочр. мыого во Бѣсовлыніе нже отъ теве томыснніс въвръже та вт> ^оѵрлж С 1.4. Изч. С. Гр. то асофроѵеГѵ. Вар. цѣлом/кдровмініе. Нѳб. Вж. при цѣломждрыс. цѣломждровлтн, ЦѢЛОМЖДрО^НГч, ЦѢЛО-мждроѵргсшн несв. Живея във въздържание, целомъдрие, л влждъ дѣлтн срлмьыѣ. котеръін же пдкъі очрспѣ^ъ цѣломждровлтн доврѣ ^оѵрло-влтн же ыеѵестьнѣ X ІІВб 14-15. Изч. X. Гр. ашфроѵесо. Ноб. Срв. целомъдреност ж. цѣломждрость, -н э/с. Целомъдрие, добродетелност, непоквареност. ѣко дл гь въ ыл сьвъкоѵрпнтъ ѣ. вь лювьвь сьвръшснж. і жнтнс- нерл^лж-ѵьыо гіо. по. ѵѵ длровлньн. ѢКО ДЛТН ШЛ Цѣломждрость. I ЛЮБЬ Н6ЛНЦС- ыѣрънж СЕ 9Ъ 7-8. Изч. СЕ. Гр. 7сісттк; акатшстхоѵтос. Ноб. Сре. целомъдреност ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР; целомудреност остар. ВА. цѣдомждрьнъ, -ъін прил. 1. Благо-разумен, здравомислещ. очрсрлмыл-нте са ѵадд сточрдовънлгд. ВЪІ БО вѣсъын сжштс- нъі цѣломждрънъід вѣшснъі мьннте С 116.16. 2. Целомъдрен, непорочен, жъръцн ... цѣдомждръні? Ѵѵѵснфовн ОБрЖѴНША млрніж. Н ПрѢДЛША к-мочр ІЖ С 246.24. Изч. С.Гр. аюфршѵ,асофроѵйѵ. Вар. цѣломждргнъ. Наб. целомъдрен ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР; целомудрен остар. ВА. цѣломждрьствовлтн, цѣломждрьствоѵркк, цѣломждрьствоѵріешн несв. Живея във въздържание, целомъдрие, вѣдъі ілкожс ѵрѣвъилл сытость. ын ВЬДѢТН ВѢСТЪ. ЫН ЦѢЛОМЖДрЬСТВО-ВЛТН. Н ВСЛНѴЛЫНІС мльѵлтн нс- трь- пнтъ С 279.21-22; лн-олрплтъ ... рс-ѵс-іс і/с-моѵр. пооѵрмнлъ ЛН СА ІССН 8Б0 кодрлте. нлн нн. онъ же прѣвелнк ГЛЛС0М7. В7>^'ПНВ7> рСѴС. Іф тнн цѣломждръствоѵріж. ^Тр ( млтере моіса кръстнілііъ ксмг С " 27. Изч. Г С. Гр. цюфроѵЕСо. Вар. цѣломждргстигг Неб. Сре. целомъдреност ж. цѣломждрьствьно нареч. Трезво, ]:. съдително. прл^дьнъствоѵрнмг і, вь сллсть н цѣломждрьствыю. СЬ Е нстннж дьнь нже сътворнлг гь. въ!. доѵрнм са н вь^веселнмъ са вьц>* 479.10. Изч. С. Гр. оюфрбѵсоі;. Неб. Сре. целомъдрено ОА, АР, БТР. цѣломждрьствые, -га. ср. Разсъдо- -ност, благоразумие, въздържаі I врѣМА естъ гсже. къ стѣі. і стрмігі трлпе^ѣ прістжпіті. вьсі о\рво . ПріСТЖПІМЪ. СЪ ОѴІШТСНЬСМЬ. I С2, Ц' - мждръствіемь подовномь. і съ міюг . оѵрмідсньемь К 8а 6. Изч. К. Гр. сгакрросгбѵті. Вар. цъломждргстві Неб. Вж. при цѣломждрі.к. цѣломждрые, -ід ср. Целомъдрие, - ПОРОЧНОСТ. ЭДЛННШН ЛН СА ВЬ Д' -СТВѢ. I ЦѢЛОМЖДрЬН. I ГОВѢННѢЖН . ѵѵвѣ. ^рлніж р& СЕ 87а 13-1 е десннцеіж емоѵр длешн цѣломяц . дѣвъствл твосго. непороѵьнллго ЖЬ 5 СЕ 87Ь 7-8; съ^рлннте са. вг -тостн. і цѣломждрьн СЕ 97Ь •; иівлѣцѣтс са вь рн^ж спннѣ. поѣі е СА поѣсомь цѣломждрнѣ. вь крот .. прннмѣте ^ылменне крстънос- СЕ Ъ 16; естъ во дръ^ъ н вссрлмл. нн д' - СТВЛ СрЛМѢІА СА. ЫН ЦѢЛОМЖДрНѢ VI і • ын вллговѣрнѣ боіа са СЕ 88а 15 э пожнвъшн очргодъыо Т6БѢ. ѢКО СВ1 в ДЛ тн прнноснтг. цѣломждрнѣ свг “ ЛОСТЬ. мѵро ТВОН^Ъ ДѢЛЪ СЕ з 9-10; н въ толнко н^ыемогъ. глкой -з) ЖН^ІІН НЛДС-ЖДА от‘ ѵловѣкг нн п рлвъ ЖС- БЖНН ВЪ КрОТОСТН Н Ц •“ мждрнн тн^о глл къ с-ппоѵр лр^хн Л сжштоѵр С 553.19-20. Изч. СЕ, С. Гр. асофросгоѵг|. Вар. цѣломл н-цъломждрнс. гЧОО^МЬЫТ._______________________1177 1 ЦѢЛУЛ \і6. целомъдрие ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, Т, АР; целомудрие остар. ВА. ■/'оочрмьнъ, -ъін прил. Благочестив, зпорочен, мъдър, съ ... мольвоіж н ОѴрШС-ІЖ. НбВССЬЫЪІА тлныъі прннмс-мъ. жнтыемъ цѣлоочрмыомъ СЛМН СА •рЛДНМЪ. Н ДЛ N6 Н^ЛЛ^Н СЛОВО СКВрЬ- кво іждѣжс ;<ъ вьлл^нтъ С 507.20. [гзч. !. Гр. ошфрюѵ. Вар. цѣлосумнъ. Геб. Сре. цял и умен. :Чъ, -ъін прил. 1. Цял, непокътнат, і.евредим. вьлѣ^е вь пс-шть горж-гЧТЖБК ... н^лѣ^е снлокг. стллго ддл, врѣдл н цѣлъ С 541.4; клко може : гТелъ лмвлкочрмл сьвестн нл ровъ |.ькнн. н плкъі вь^вестн. л прнле-Ічашта пеѵлтн цълъі остлвн С 502.5; ^ѣслрь ... ПОВСЛѢ вьврѣштн н точр ... [съвръжеиочр же въівъшв ... въ съмрь-Ьънжкк пжѵннж. прѣвъістъ цѣлъ. ые іірннмъ ынклкож(е) ^ълл С 193.24. [2. Цял, всеобхватен, вьсь мнръ нл-|ільнн. н пр-ввъівллтъ вь МѢСТѢ^Ъ [дѣлъ. вь вьсж 2.СМЫЖ н^нде сллвл іего IС 508.30; лште очрво не въі въстллъ |ГЛВѢ. ІАК0Ж6 лкъі прѣльштеын снн. н Іпротнвж ЦѢЛѢ стрлнѣ о ьГемъ воржштс |СА Н Б€^ ДОМОЧр. Н Бб^ РрЛДЛ БЪІВЪШб істъвръглн СА КГО БЪІША С 442.1. ІЗ.Прен. Здрав, і лвье цълъ въістъ | ѵлісъ. і вь^атъ одръ свон. н рсождллше [М Йо 5.9 3, А; сего вндѣвъ нс ! лежАштл. і ... глл емочр ^оштошн лн | цѣлъ въітн М Йо 5.6 А; стъін ... і въ^може еѣсъ н^гънлтн іГего. н і очркрѣпѣв'шочр іемочр ^ѣло. н цѣлочр ■ въів'шочр. прьвоіж снлоійч сътворн С [ 567.21. 4. Прен. Чист, невинен, се | л^ъ сълвк въі ѣко овьца по срѣдѣ | влъкъ. вждѣте же мждрн ѣко ^мніа і і цѣлн ѣко голжвье М Мт 10.16 3, А. і сътворнтн цѣлъ. Гр. 7тоіесо пуіті, і шгокаіЗштгфі -бугп, алокаОіотгцн } пуіаіѵоѵта. Излекувам, изцеря. іде I же ѵлвкъ н повѣ(дѣ) нюдеомъ. ѣко нс. естъ нже н сътворн цѣлл М Йо 5.15; онт> же отъвѣштл нмъ. іже ма сътворн цѣлл тъ ыънѣ реѵе. вь^ьмн одръ твон н рсодн М Йо 5.11 3, А; оиъ же трн днн лл'клвъ н молнтвѣ кднон прнле-жлвъ. цѣлл рлсллвькжллго сътворнвъ. н вллгословнвъі н С 518.22; м'ногж тжгж нмѣл^ж вьсѣѵьсісы пекжште са нмъ цѣлнтн рлнъі. н сьтворівъше іего цѣлл прнлежлыніемъ С 51.21. Цѣлъ въітн. Гр. Іаороа. Здрав съм, излекуван съм. н лвіе нсаісііж. нсто-ѵьннісъ кръве екд. н рл^оѵрмѣ тѣломъ. ѣко цѣлл естъ о рлнъі А Мк 5.29. М, 3, А, СК, СЕ, С. I)}. ѵуик, бХокАррод, аа>о<;, акнраѵоі;, -иуіаіѵм, ёрршреѵо^. Вар. цѣль, ЦѢЛ. Неб. цял, цел диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Сре. Цело т. ЛИ, Целко м. ЛИ, Целе м. ЛИ, Цела ж. ЛИ, Целка ж. ЛИ, Целков ФИ СтИл, РЛФИ; Целково парче МИ ЙЗ,МИПан. цѣлъвьнъ, -ъін прил. Целебен, който се отнася до изцеляване. гГ... посълн ВЪ МА СТЪІ ^Ъ ТВОН. ІЦѢЛѢІтК-ірллго в'сего ѵкл ... отъ в'сѣкоіа болѣ^нн. і длждн емочр в'сѣ повелѣннѣ твоѣ. цѣловънлл. ѣже прооврл^нлъ есн нл ^емн СЕ 41Ъ 17-18. Изч. СЕ. Вар. цѣлокънъ. Неб. Сре. целебен ОА, ЕтМл, ВТР, АР. цѣлъі, цѣлъве ж. Изцеление, оздравяване. длждн емочр ѣко прѣмж-дрость ЦѢЛОВЬ. ДЛ ТОБОІгВ освѣіренъ. р^вллнтъ са о тевѣ. тевѣ ^вллъі въ^дліа. оцю н шочр СЕ 33Ъ 7; і^ведн Н ОТЪ СЛѢПОТЪІ. ѢКО Н^ БС^ВЪДЪНЪКА тъмъі. одлрн Н ЦѢЛОВНІЖ. ѢКО свѣтомъ твонмь СЕ 33а 25; сь гь н^І еднноѵАДЪі снъ вжен. сътворен веѵеръ пръдлине свое. се веспрнкллдъпжкв цѣлъвь. съдрлвне н оцѣфепне. і прнѵдстне цръствочр нвсъночрмочр СЕ 47Ъ 3; прн^ьрн ил рлвл твоего сего ... просАфл. цѣльве отъ теве СЕ 41а 22; рлѵн ... прньлтн словесл моѣ ... рлвл твоего рлдн. ВОЛАфЛЛГО ... ПрОСАфЛЛГО цъльве отъ теве СЕ 39а 10; длждн емочр гГ цѣлъвь по вѣрѣ его. ие помн-нлід грѣ^ъ мон^ъ СЕ 39а 11. СЕ. ИѢЛЪІВЛТН 1178 -Ш Нвб. Срв. целба диал. и остар. ВА, РРОДД, ДА. ЦѢЛЪІВАТН, ЦѢЛЪІВАБК, ЦѢЛЪІКАГСШН несв. Поздравявам, приветствам. въ^ложіша на нь съплетъше тръновъ ВѢНСЦЬ. Н НАѴАША ЦѢЛЪНВАТб I. рАдочрн СА црю нюденскъ. Н БІѢА^Ж н А Мк 15.18. // Образно. цѣльвьнжіж н жнтню оѵрспѣшьнжк; памать оставнша ... невеснок любатъ вѣѵноіе ЖНТНК. Н ЦѢЛЪІВАНКТЪ. Нв ТЪѴЫЖ ВЪ жнтнн своіемъ. нъ н по съмрьтн съмрьть оѵрмрьтвнвъше прнсвоіенннмъ к-жс къ воѵр С 542.22. Изч. А, С. Гр. аста^орш.. Вар. цѣлгнвѵгн, Неб. Вж. при цѣловатн. цѣльба, -ъі ж. 1. Лек, лекарство, то СЛЪІШАВЪ N6 рА^ГНѢВА СА. НО ПОЖАЛН СН не отъстжпн. нъ оѵркоръі н ^очрлъі. акъі довръіА цѣльбъі прннмъ С 364.3; не съкръі ВЛАЖвНЪІН ПбТрЪ ЦѢЛЬБЪІ ПОІСАА-ННІА С 362.13; N0 рАѴНСТА ВЬ^НСКАТН ПОКАЮ^НЬНЪІА ГОТОВЪІ ЦѢЛЬБЪІ С 362. 16; нъ довро ВЪІ ВрѢМА АЛѴЪВЪІ. покаа-ыніл прѣдн положнтн цѣльбъі С 358. 25. 2. Изцеление, излекуване, вждн НЪІНѢ СЪ НАМН. ЦѢЛЬВЖ ДМА рлвочр ТВ06-моу семочр. врлтоѵр ылшомо^. вь^двнгнн н отъ ложа нсмоірьнААго СЕ ЗОЬ 13; ТЪІ 6СН ЦѢЛЬВА НАША. I ВОЛѢ ТВОѢ СЪ- дрАвне нашо. і вдне твое жнвотъ нашъ СЕ 41а 24; ѵѵ ... н^бавнтслю ... неджжьнъінмъ ЦѢЛЬВА ПрАВЬДЪНЪІМЪ отъдъшеннк. днлволоѵр рА^оренню С 314.30; моліаа^ж о сьпассынн н^ъ молнтн СА кмоѵр. Н АБЫО ГНЖ ВЛАГОДА- тьнк цѣльбж полоѵрѵАА^ж С 531.22; на ьГем'же мѣстѣ до дь^шьнглаго дьне ЦѢЛ'БЪІ МНОГЪІ ТВОрАТЪ СА С 532.12; пожнн же по нцѣл“еннѴ вол”е & ЛѢТЪ ... НН ГСД'Н0Г0 ПОСТрАДАЫЫА ПрН-НМЪ. прѣждс БЪІВЪШАА ІСМОЧр НОЖЬНЪІА болѣ^нн. нже слава ва о подаыѣн іемоѵр цѣльбѣ С 564.30. вес цѣльбъі, Гр. аѵ(ато<;. Неизлечим. ОСТАВНШН ВрАГО\р ГрѢ^ЪІ. Н ПрОСТЪ ВЖД0ШН ЮЖС КЪ ВЛАДЪІЦѢ СЪГрѢШН. ОНН ВОС ЦѢЛЬВЪІ сжтъ н ве^ МНЛОСТН А сн много нмѣіжште оѵртѣшенніс н лост' С 407.10. СЕ, С. Гр. Оератіеіа, ’{аац, ецяХас аітіа, ршак;, фйрцакоѵ. Вар. цѣл'сі, Неб. целба диал. ВА, РРОДД, ДА. цѣльвьнъ, -ъін прил. Лечебен, ц бен. гГ нс^е... нн отъпочрірь нн еді же прнведенААГО къ тевѣ. вс^ , цѣлевънАлго. прнведенААГО къ п глоѵр^А н гжгъннва СЕ 28а 8-9; ѵевьстнн отроцн ^мнннъіа іл^вгі латъ. нс тѣ^ъ н^емыжште цѣ/ нага въілн^. рлстворьше ВННАМН № нъімн врѣдъ цѣлаштс С 430.15 Тс ... веденъ въістъ съва^анъ ржк въ преторъ пнлатовъ рж-цѣ-н ПЪІН^Ъ ЦѢЛЬВЬНѢН. ^ромъін^ъ ѴЪБЬНѢН. Н прьстн Ж^АМН СЪП жденн бѣа^ж С 431.19. // Обра ПО ^АПОВѢДеМЪ вжн^мъ жнтнк проводнвъшА. воіевАвъше на до ПАГОѴрВЬНЪІА КОѴрМНрА. ЦѢЛЬБЫІ* жнтню оѵрспѣшьнжвк ПАМАТЬ ОП ша. пАѵе во поѵьтъше мнрънъідс, мьѵьта С 542.19. СЕ, С. Гр. оАе4(како<;, Ісгакб;. Вар. ціл Неб. целебен ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТ ЦѢЛѢТН, ЦѢЛѢИ1, ЦѢЛѢМШН 1 1. Излекувам се, оздравявам, і нсакнж нстоѵьннкъ кръве еьА. і р^ ТѢЛОМЪ ѢКО ЦѢЛѢАТЪ ОТЪ рАНЪІ А 5.29. [СК Мк 5.29 цѣетъ - і ятно вм. цѣ[лѣ]етъ]. 2. Излеку изцерявам някого, ннкъіже бо дъ тѣлесънъі. не цѣлѣетъ прнсі ПНѢНЪСТВѢ СЖфЮ. I ВЪ ОВѢДАНЫ 69а 26. Изч. М, СК, СЕ. Гр. Ібсорш. Неб. целй [се] ВА, ЕтМл, БТР, АР. цѣна, -ъі ж. 1. Цена, възнагра ние, стойност, тъгда събъістъ > ѵеное пророкомь глккштемь. і пр трн десдтн съревръннкъ ц^нж і НААГО. сгоже ЦѢННША отъ снъ н^л Мт 27.9 3, А, СК; Аррснсрен же мъше съревро рѣшд. не достоние въложнтн сго въ КАрвАнж. понеже кръве естъ М Мт 27.6 3, А, СК •Р. 3. НІ м ІІГ •л- м, «• ГІ !.€• І*(- и/ НІ- гтъ ІЬѴ I 4‘МНТН--------------------------------- 1179_______________________________ЦѢСЛрГбВЪ ые і^влвітъ і^влвітъ м ѵлвкъ. ые ,ЛСТЪ “Ѵ І^МѢЫЪІ ТЪ, СІА, I ЦѢЫЪІ блвлсиъѣ ддша своеіл СП 48.9; ЭМАИН КЪННЖЪЫНКЪІ. не СЪМѢВЪШАІА ъ^атн. съреврл цѣыъі его СЕ 49а 22. Цена за извършената през опре-елен период от време работа -[садница. гллшд емочр. ілко ннктоже | лсъ не ылатъ. глл нмъ ндѣте н въі въ ! нногрлдъ моі. н еже вждетъ цѣнл іірнімете СК Мт 20.7; [ѵловѣкъ] |і^нде ^л втрл. нлатъ дѣллтель Чныогрлдочр своемочр. съвѣфлвъ же цѣнж по среврьынкочр. ил внногрлдъ [юсълл а СК Мт 20.2. 2. Като нареч. цѣиоіж. Скъпо, кочрпленн во інте цлнож. проеллвнте же вл въ [гѣлесе^ъ влшн^ъ Е 3а 4. іве^ цѣнъь Гр. аѵео тѵцтІ?. Евтино, [продлетъ люді своіа вее цѣнъі СП Н3-13- !ие нмъі цѣнъі. Гр. тгфпѵ оіж ехсоѵ. [Безценен, ѵъто ^оштете мн длті. і | л^ъ влмъ прѣдлмь 1.1 постлвнша емочр ' длті. &. съреврьнікъ. цѣыж съвѣштл-• ША кръві. НС ІМЖШТІН ЦѢНЪІ К бЬ 30, ! 31. Срв. С 416.11. I М, 3,'А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. тіріѴ Вар. і ЦМА. ’ ■ Неб. цена ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ! ЕтМл, ВТР, АР, ДА. (■митн, цѣиіж, цѣнншн несв. Оценя-; вам, давам цена. тъгдл съвъістъ са [ реѵеное пророкомь гліжштемь, і прншА | трн десдтн съревръннкъ ... егоже I ЦѢННША ОТЪ СНЪ Н^ЛВЪ. I ДЛ(ША)ША ІА ! нлселѣскждельннѵнММт 27.93, А, | СК. //Прич. мин. страд. като і същ. цѣ^нъін лг. ед. Гр. о тетіцті-| ре'ѵо<;. Този, който е оценен; оцене-І ният. тъгдл съвъістъ са реѵвнос ... I | прнмчед трн десАТН съревръннкъ цѣиж ! цѣненллго... і дл(ша)ша іа нл селѣ скж-дельннѵн М Мт 27.9 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. тірйораі. Неб. ценя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, I ЕтМл, БТР, АР, ДА. ЦѢСЛ(Я)ВЛТН, цѣслргсіж, цѣслрююшн и Цѣслровлтн, цѣслрочркъ, цѣслрочркшн несв. Царувам, царствам, господствам. відѣ^ъ очркорі^ыъиъімь ВѢИЬ-цемь. бллгодѣть свьташтіж са. елі во рлспжлемъ цѣслрюетъ. клко вждетъ вѣнъѵлемъ. ^ылетъ цсрствне его твлрь К 11а 38; к’то въі очрво веде по почр-стъі^. к'то лн кръмн. когл прнвъпнвл-КТЪ МЧѴчрСНН ГЛЛГОЛА. гь цѣслрочрАН вь вѣкъі н ыл вѣісъі н іеште С 435.23; вѣлше ллеалндръ ^влла вогл н гллгола. цѣслрочрАН вь вѣкъі вогъ С 158.5. Изч. К, С. Гр. рааЛевсо. Неб. Сре. царувам ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. цѣслрЯжъ прил. притеж. 1. Царски, владетелски, вь^веліѵліл спнъе рцрвл {погр. ет. црѣ, Север., с. 21, бел. под линия) і творкч мілості ^очр своемочр СП 17.51; нъінѣ постъ прісъ ДДЪ ВЬПНІА Н ГЛА. ВбДЖТЪ СА ЦрвВЪІ дѣвъі вь слѣдь еіА. нъінѣ жеын^ъ ^ъ. двьрн ывсънллго црствл. рл^връ^ъ твоего жндетъ въ^ожденнѣ СЕ 87Ь 22; тъгдл очрво снн ыспобѢднмнн. н довл‘нн вонын ^рьстовн. вьлѣ^ъше вь срѣдж ПОІСЛ^ЛНЪШТОЧр КЪИА^ОЧр кШгъі цѣслревъі. н послечршлнніл отъ вьсѣрръ просАШТочр С 85.30. 2. Императорски, царски. прныесошА смв пѣна^ь. 7с же глл нмъ ѵто е дѣло се. н нлпн-слнне. гллшл емочр. црёво СК Мт 22.21. 3. Като същ. цѣслр^вл ср. лгн. Гр. т Ксаааро?. Това, което принадлежи на царя, императора, глл нмъТс. въ^длднте очрво цревл цревн. н вжніл ввн СК Мт 22.21. Изч. СК, СП, СЕ, С. Гр. [тоС] роота^ш;, [тоО] Ка(оаро;. Неб. Сре. царев ОА, НТ, НГер, ВТР, АР, ДА; Царева МИ, Царево МИ ХХДИМР; Царев двор МИ ВП,ТО. цѣслрнцл, -а о/с. Царица, владетелка, цсрцл южьсклл въстлыетъ ыл сждъ съ мжжн родл ссго н оежднтъ (а. ѣісо прнде отъ коыецъ ^смла слъішлтн прѣ- иѣслрнцл 1180 МЖДрОСТН СОЛОМОНА М Лк 11.31. Срв. Мт 12.42 3; дырерн цръ въ ѵъсті твоеі. прѣдъстА м.рц.л. о деснжіж товс- вт> рн^ъ по^лацкна^ъ одѣна прѣкоѵр-ціона СП 44.10. Срв. Е 26а 10. Изч. М, 3, Е, СП. Гр. рааШасга. Нвб. Срв. цесарка остар. РРОДД; цесария остар. ВА; царица ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Царица МИ ЙЗах.Кюст.кр. цѣсаіД.1, -іа т. 1. Цар, владетел, повелител. гліж во вамъ ѣко мънозн пророцн н цсрс- въс^отѣшд вндѣтн ѣже ВЪІ ВНДНТС-. I N6 ВНДѢША. I СЛЪІШАТН ѣже слъшште н не слъіша^ткОша М Лк 10.24 3; влюдѣте же въі са самн. ПрѢДАДАТЪ во въі в% сънатнѣ. і на СЪЫЪМНфН^Ъ БЬбЫН БЖД6ТС-. I ПрѢДЪ (ВОС-)ВОСВОДАМН Н ПрѢДЪ ЦСрН СТАН6Т6 мене- рлдн М Мк 13.9 3; тъгда рс-ѵе цсръ слоѵргАМЪ. съва^авъіш емоѵр ржцъ н нозѣ. в(ъ)^ьмѣте н М Мт 22.13 З1, А, СК; слъішавъ цср тъ ра^гнѣва са н посьла воіа своіа. погоѵрвн оѵрвнцА тъі. і грАдъі ^ажьжс- М Мт 22.7 З^ А. Срв. СЕ 106а 25; (стрст)ъ стаго мка. рѴОМАЫА НІА. ГрАДА ВНИЪ^АНТНѴСКА (!). прн сАворн црн. перъсъстѣ Е 36б 3; ісповѣдіатъ сіа тевѣ гГо вьсн црі ^емь-стін. ѣісо очрслъішА вьска глгі оѵрстъ моі^г СП 137.4; дъвоі людье вь сіонѣ. ВЪ ВрѢМА ^ВЬШѢН мжцѣ прідж ... дъва цсрѣ. пілатъ. і нродъ К 136 7. Срв. С 450.15; послоѵршАн мсыс- дрочр-же. Н ВБ^ВѢШТЖ о тевѣ къ цѣСАрочр. н СТ&р'ЁНШНН7.СК8М0\р САЫОЧр БЖДЖ ТН ^одатан С 100.15; прѣстлнн алс-йан'- дрб ОТЪ БЛАДН Н ПОСЛОЧрШАН. Н ПОЖЬрН вогомъ. н цѣсАроѵр дрочргъ БЖДОШН С 162.15; покорн са мьыѣ ѵловѣѵс- н цъсАрочр да N0 очрмьрешн С 61.14; АЫкирпАтъ реѵе. да аштс- очрво м°лншн СА іы ЦрА. ТО ПОДОВА ТН ІССТЪ Н П0В6-ЛѢННІбМЪ Н^Ъ ПОВНЫОВАТН СА. ПНШбТЪ БО СА. ОТЪДАТН кесАрс-во і&сдрсвн С 106.15; сватъін отьцъ иаш. нсакЯнн. прнстжпн къ ^'ьлоѵьстгыоѵрочрмоѵр ГЛА- ГОЛА. ЦТіСАрОѴр отврь^н цръквн П вѣрънъін^ъ С 191.28-29; рА(^вѴснь вт.1 цремь вАсТлТемь) § ф лѣт(а) оть створспіА мнрл В] СЬД -жнтъ мостнѵь ѵрьгоѵрвт»іліА въівгі сѵрмеонѣ црн н прі потрѣ црн у 2. Император, цар. вг^длднтс а црівл цровн. Н БЖНІА БВН СК М' э 21; слмодргжьѵб цѣслрю лѵррнл}:( непрАведьнѣ сждншн С 13.29.:;г Бога - владетел на Вселеіщ цар. спсн нгі ше вжн вгскрсгі. [ ж. цръ НАШ7. прѣжде ВѢКЪ СІ'ЛІ спсінне посрѣдѣ ^емА Е 32 3 въ^гласнт. епскоѵр ... ръцлмъ ВЪ гл очрслгішн Н П0ЫНЛ0\р(Н) (0) ^{0)Л ди црн НАшемт. Е 21 б 16; тгі во іщ, мнрочр. Н СПАС7, ДШАМЪ НАШНЦ7І’! 126 20; слава тевѣ п. слава тсвѣ і н СЛАВА Т6БѢ црм. ѢКО ДАСТД ПАМТ ІЛ- шдііо вь восс-лне СЕ 17а 15; прнѵ н І^БЪрАНЪірСЬ ТВОНМЪ. ДА БЖДбТЪ Ж-ДЪ Н^БЪрАНЪ. ОТЪ Н НАСЛѢДЫ ГЛ. твоомоѵр црсоѵр. агь свѣтоѵр н дыі І7І 94а 15; ѵгто се дьнесь вс^мгвьс чг; на ^емі. ѵьто с« ве^ылгвье мп . і мъѵАнье много, ве^мльвье многскю цѣСАрь сьпітъ К 126 4; нмм. і и ВЬСѢ^Ъ ВѢКЪ ЦѢСАрА БОГА ^АСТЖ ?Ж- шта ма С 162.4. // За Зевс - в- гсг вен бог в гръцката митология ’п оѵрво нже кстъ ^слрсъ. нже кп і пі Н6Б6СН. црь БО КСТЪ ВЬСѢМЪ БОГО С 140.9; оѵрвон са вслнѵьства бі к ВСЛНКААГО АПОЛОНА ДОБЫАГО. Н С|ѴѴі нже вьсѣ^ъ цръ. н дніл С 115.8. акъі цѣСА((к. Гр. рашХікоц. іи цар, по царски, вѣстъ во пріітн АКЪІ ЦѢСАрЬ сы С 336.6. ыевесьнгін цѣсл(Я». Гр. о ёповр РастЛебв;. Господ, Бог. с-гда р мѵ СТВНТЪ ЫБСНЪІН ЦрЪ ЫА N61. оснѣ '-тс сіа вь соломо^ыѣ СП 67.15; ,[ БЖДСТЬ МЬЫѢ ... отъврѣштн 'I СВОІСГО ИбБбСЬНААГО ЦѢСАрА С 6ІЛ .*• цѣса(9» вьсѣмъ. Гр. яарратХеі | Зз Бога - цар на всички и всГ№ 1181 ЦѢСАрЬ... (емирен цар. влснлнскъ рсѵе отецъ [рнцлдтъ сд. н вьседръжнтедь. н гь н н вьсъмъ црь С 21.18. зсдрЬ сдмодрьждвьнъ. Царска тит-I от средновековната българска Зржава. (вт. дѣто з фіег отт, створе-д ынрд овыовн сд сд грлдь ^нд)лсмъ [ ДѢЛЛС-МЪ ТѴѴЛЫОМ СДМОДрЬЖЪЦС-МЪ [»ъглрьско(мь) ... (сь слмодрьжъць |Ь1СТЪ БЛЬГДрѴыЬ родоыь ... съшь лронл ,'дмонлд) ж(е врдтд СЖЦІЛ црѣ СДЫО-!^))ьЖДВЬНДГО В. и А, СК, В, Е, СП, СЕ, К, С, Р, В, МН. •з. распХейс, КаТаар, о архсоѵ, ю5рю<;, о !:Раатбс, айхокрахмр, распмкг) кеХсоак;, ЬотіХеіа. Вар. цлсдрь. \еб. цесар остар. РРОДЦ. Сре. цар ОА, !_А, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, [ А; Цар Асен МИ ЙЗ.МИПан; Цариброд IШ, Царовете МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Цари-[родскн ФИ, Царски ФИ, Царев ФИ |‘.тИл,РЛФИ. и | :д(Дп прил. притеж. 1. Царски; (:ойто принадлежи или е предназначен за цар, владетел, ѵесо •дндете вндѣтъ. ѵдвкд дн въ макъ- іГЫ рн^н 0БДТ.Ѵ6НД, Сб НЖС- МАКЪІСД ІІОСА- і^д. въ домо^ъ цср(н^ъ) сжтъ М Мт іИ.8 3, А; прнведжтъ сьд црю дъвъі Іюпеі ... пріведжтъ сьд въ веседье [>ддості. пріведж сіа Дкъвъ ЦрітК СП ІІ4.16; прннмъ кыа^ъ кьФгъі цѣсдрд. Нъдъ нд сжднштн. поведѣвддше ндродъ Ігрддъскъін^ъ прнводнтн КМЛЖШТ6. н ісъсждъі МЖѴНДЬЫЪІА прѣдт. йБмн [іюддгдтн С 174.26. 2. Царски; кой-[то се отнася до цар, владетел, і црькъі потомъ цъсдремъ поведъинкмъ ■ съ^ъдднд бъіст'. н ндреѵс- СА дндстдснд ■ С 198.7-8. 3. Който е в някакви і отношения с цар, владетел, въсѣ ; сддвд дъірерн црн вънжтръждочр. ) трѣснъі ^ДДТЪІ ОДЪЫД ПрѢКОѴрфбЫД СП і 44.14; V ндстдвітъ тіа дівьыо десыіцд | твоѣ. стрѣдъі твоіа. н^оштренъі сндъне. | ДЮДЬС ПОДЪ ТОБОІЖ пдджтъ въ срдці врдгъ цръ СП 44.6. 4. Като същ. I Цѣсдрід ср. мн. Гр. та раогХеіа. | Царски палати, дворец, ѵесо н^н- дете ВНДѢТЪ. ѴДІСД ДН МАКЪКДМН рн-^дмн одѣнд. се нже въ одеждн сддвьнѣ і пнштн сжиіте. вь цср^ъ сжтъ М Лк 7.25. цѣсд(ф поддтъі. Гр. та рааі^еіа. Царски палати, дворец, ѵочрдн са мжжоѵр томоѵр. н двнге повелъ прнвестн Н СЪ ВСѢІСОІЖ ѴЬСТНІЖ ВЪ ПОДДТЪІ ЦѢ- сдрА С 199.2. цѣсд(Я> вѣыьць. Гр. біабтща. Царски венец, корона, въ вернгд^ъ бѣ^ъ. сс цъсдрь вѣньць отъ кдменнід дрдгддго N0шж С 368.16. цъсд(Гк грддъ. Цариград, Константинопол. мцд то н [ноември] стъй ■—• "цГ — ОЦЬ ЫД вънвшн^ црн грддѣ. мдкснмн^ ыд прокдд, дыдтондѣ^!] н 1СНДДД. н стд гдігорд ыовдго ѵйтвор А 127а 27; мцд ССП Б СТДД МІСД мдмдитд но\рдьѣнд. (^НДНПД Н ТС0Д0Т11А. н стмъ оцмъ^ идмъ, цръгрддд А 113й 23; мцд дс г- — —~ нг нз стдго оцд ыдго -о-содорд др^нсппд црнгрддѣ А 1356^ 13; мцд^м? нв стдго оцд ыд томън дрпд црѣгр$ А 1446 1; і&цд дв‘го нд. стдго дпдд тітд еппд. оутснй всднкд дпдд пдвдд Н СТОѴІО оцк» ндю др^ппочр црвгр^ с^нфдид [!] н мъыън А 152а 23. цѣсд^ мжжь. Гр. о (ЗаспАпсбд, о той РаспАеах;. Царски човек, служител на царя. бф жс стсръ цсръ мжжъ. егоже снъ Бодѣдшс въ кдперьндо\рмѣ М Йо 4.46 3, А; гдд къ ыемочр цсръ мжжъ. гн сънндн пръжде длже ие очрмьретъ отроѵд мое М Йо 4.49 3, А; о церн мжжн М 133а 7; лѵррнлнілнъ же іедннъ отъ слдвънъін^ъ цѣсдръ мжжь. протнвж мдндстъіроѵр отьцд нсдкГнд. ЫД полоѵрноштъ съ^ъдд цръкъве сватдТо. прьвомжѵеннкд стефдыд С 208.25. цѣслріл влдеть. Гр. та распА.еіа. Царски дворец, царски палат, въ тьмынцн бѣ^ъ се въ црн вддетн жнвж С 368.15. М, 3, А, СП, С. Гр. тшѵ (іаоі>хшѵ, хов растЛею?, раслХѵкб?, той айтократоро?, РааіЯеомѵ, кари той раотХесо?. Неб. Вж. при цтсдрьскъ. иѣслрьсісъ 1182 цѣслрьскъ, -ъін прил. 1. Който се отнася до цар, господар, владетел; царски, въ то дѣто оѵ^во АЛАМО^ндАрь снснкъ. цѣс&ръскъін санъ вь^ьмъ С 291.26; ан-ол^патъ реѵе. не прѣльштАН севе кодрАте. о вьсѣкомъ во крьитнѣ. ка^нь цѣСАрьскА лежнтъ С 101.22; МОЛ'Ж ТА КА^ЫЬ ЦрЬСКЖ. Н БОЛ'ѢрЬСКЖ въскорѣ съконьѵан о мьнѣ С 101.29; магнъ к'то воквода вь^емъ власть от' цѣсарьскааго повелѣнніл. нсплььГенъ гнѣва на крьстнілнъі С 45.17; влаго-вѣстн сд гллсрнТломъ Ар^АгДтломъ. дѣвѣ стѣ н преѵнстѣ отъ родА цѣ-слрьскА сжштн. нменемь млрнгл С 10. 22-23. // Който се отнася до божествения, небесния цар, господар, владетел; Божи, Господен, царски. посъланъ въктъ гаѵдонТлъ. ВЪ^ВѢШТАА цѣсАрьско танногс ^нмемоіе. а не нспъі-тлкмо С 244.30. 2. Царски; който принадлежи на цар, владетел. ПОСТАВИ А ПО ѴННОЧ)1. ПОДЪСТЪЛАВЪ ПОДЪ НОГЪІ Н^Ъ БАГЪрѢННЦЖ ЦѢСАрЬСКЖ С 7.2; комнсъ ... повелѣ вонномъ свонмъ оссдълатн юмочр коіЛ, цѣСАрьскъ С 221.18. [къіЛнгъі] цѣСАрьскънл. Гр. аі Расп-ХеГаі. Книгите Царства, четирите старозаветни книги Царства, васъ бо могжтъ прѣльстнтн. понеже поѵн- ТАІЖТЪ СА ВАМЪ. КМГЪІ СЖДННСКЪІА. ЦѢСАрЬСКЪІА НС^ОДЬНЪІА. н в'сн о ь№- ^ъже овлнѵенн въіваіжтъ С 127.16. С. Гр. рааіАікб?, [тоО] рааіХйо?, тшѵ расті-Хіт, расКХеюі;, тцс; расп.Хе{аі;, яросргітікбі;. Вар. цѣс&ръскъ. Неб. Сре. царски ОА, ВА, АК, НТ, Дгов, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; Царски дол МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Царски ФИ, Царовски ФИ, Царевски ФИ, Царянски ФИ СтИл, РЛФИ; церев прил., Царева ливада МИ, Царевец МИ; Царева ж. ЛИ, Царевна ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. цѣслрьскъі нареч. Царски, по царски, се Прн Црн ^рАВЬрѢ. ЦѢСАрЬСКЪІ ОПАЪѴА-вкштн са. н ПОБѢЖДАИКШТН. гро^А ете-рА н трепетъ. въкоч^пѣ же н съмжшта- ННК н СТрА^Ъ ПрНСТрАШЪНЪ НАПАДАКТЪ С 464.24. Изч. С. Гр. рсютЛікб?. Неб. Сре. царски ОА, ВА, АК, НТ ЕтМл, ВТР, ДА. ЦѢСАрЬСТВО, -А ср. 1. Царство, Д1 ва. Аште цсрство на са рА^диН' не можетъ статн цѣСАрьство то 1 3.24 3; въстАнетъ во іа^ъікъ на I цсрство на цсрство М Мк Ц Сре. Лк 21.10 М, 3; Мт 24.7, А, СК, ЗП; пролѣі гнѣвъ ті іа^ъікъі не ^наякштіа теве, ц^ства ѣже імені твоего не прі^ъі СП 78.6; сіога црѣ АморѣТскА, ЦСрВА ^АНААНЬСКА. Т ДАСТЪ ^СНЛ достоѣнне. достоѣнне Тнлм лк своТмъ СП 134.11; прѣідж отг КА ВЬ ІА^ЪІКЪ. н ОТЪ ЦрЪСТВА ВІ інъі СП 104.13; цѣсАрь костм ПО^ДѢ НѢКЪГДА БОЖЬСТВЫІ доѵ^омъ въсса НАсел'енъіА цѣсг. дръжАвж прѣнмъ С 186.5-6; г ПО ВЬСбМОѴ]* ЦѢСАрЬСТВОѴр СВОКМОѴ)*. ВЬСА НАрНЦАБКШТАА НМА ЭДІ прнвлѣштн на сквръноі&денніе ( 15. 2. Царуване, царстване СА очрво ГАКОЖе ТЪ МН СЪПОВѢДА дьнь еноѵрАрА МѢСАЦА. въ ѵеті ЛѢТО МАркЛеАНІА ЦѢСАрЬСТВА С 2'. въівъ тоу н поле^ънА своіен і сътворнвъ. НА КОНЬЦЬ Ц-ВСАрЬСТВІ нова С 282.6; вь лѣта днсѵклн' въпастн вь вѣдж стоуоумоѵ,* еппоѵр. въ шестоіе на десдте ДНѴѴКЛНТНІЛНІЛ ЦѢСАрЬСТВА С 3. В християнството - небе Божието царство; раят. в/ ннштні д^омь. ѣко тѣ^ъ ест нвское 3 Мт 5.3 А; гл'вк во вау Аште не і^вждетъ прАвъдА ваш къннжьннкъ I фАрнсен. не іматі тн въ црсо нвское 3 Мт 5.20; маннѣ. роднтелѣ непрнѣ^нниъ ^ сло^женьм. ГрЪДЪІНА отължѵаі ОТЪ БА. ^АНе ТВОрАЦІНН ТАКОВАА. БЖЬѢ НАСЛѢДОВАТН Нв МОГЖТЪ С 20; н ѣко петръ покаавъ са ч полоѵрѵнвъ. вждетъ ПрНѴАСП |!АрЬ> С Т К ОВ А ТН------- 1183^_________________ЦѢСАОЬСТВОВАТН [істба твоего. съ в'сѣмн очргождьшнн-|н тевѣ отъ вѣка СЕ 80а 18; ннк'то- |з рЖКЪІ ЫА рАЛѢ ПОЛОЖЬ. I ОБрАфАІА СА ^спать. очрпрАвленъ естъ^въ црство зсыос СЕ 91а 10; въпр&, тръпншн СІЖ ТЖГЖ. I ПОѴАЛЬ МЬННШЪСКААГО НТНѢ. ЦрСТВА рАДН НБСЫААГО СЕ 87а |і; иевесьскок црьство прѣжде вѣкъ {.рготовн са. н^же око ие бндѣ н о^о не Ічыша С 470.28; прннм’ же отъвѣтъ. I ТЪШТА СА НА невесьскоіе ЦѢСАрЬСТВО. ілАЖеНЪІН КОДрАТЪ П0ІАШ6 ГЛАГОЛА. [лАгословыенъ гь С 119.2; снн нлреѵе ,'а прѣпростъін вьсс-іж врлтніж, кгоже ІІОЛНТБАМН ПрНѴАСТЬННЦН вждѣмъ цѣсАрьствл невесъскААГо С 174.6. // В І фистиянството - Божията правда, [Зожията истина, а тъ ^авѣштаваіж |:амъ. ѣкоже ^авѣшта мьнѣ отцъ мон. 'цсрство М Лк 22.29 3; съверн же іЧе^АМОѴрДЪЫО. ПОМЬНѢТН БЛАГАА. ЖН-іДЖфАА ЛЮБАфННМЪ ТА. Н ПрОПбНЪ-(ШНН^Ъ севѣ жнтне. ЦрСТВА твоего рАДН \СЕ 101а 2; съвъкочрпн ДАвъшен са [емочр длръ. Т прѣдѣдъ очрсъіненью. і {црство кръфеннемь твонмь СЕ 93Ъ ;13; не ^очрлн донстосова цѣсАрьствА !^о\рльннѵе. да не роднвъшочроѵрмоѵр івесѵьствнк сътворншн С 328.9; рА^-( врь^ѣте оѵн оѵрмА вашого. н внднте I стъкждоѵр нспАдосте. н к'де пАДосте [ са. цѣсАрьство иевесънок оставнвъшо С [ 107.25-26. // В християнството -[ идването, осъществяването на | Божието царство и правда на | земята, прнде ноанъ кретль ... гла. ! ПОКАНТе СА. ПріБЛНЖН БО СА ЦрСТВО ! ивісьнок А Мт 3.2. Срв. С 357.27. [ М, 3, А, СК, ЗП, У, Е, СП, СС, СЕ, С. Гр. і РаепХеіа, ойсгіа, поХиеіа. Вар. цТслрТтво. ! Нвб. Срв. царство ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, { НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. | ѴЬСЛрЬСТВОВАТН, ЦѢСАрЬСТВО\р(Ж, ЦѣСАрЬ- ! ствоѵркшн несв. 1. Управлявам дър-| жава, царство; царствам. грАЖДАне ! же его ненАВНдѣА^ж его. посълаша • молнтвж въ слѣдъ его гмжфе. не ^о-і штемъ семоѵр да цсрствочртъ надъ намн М Лк 19.14 3, А; слъншавъ же. ѣко Арр^нлАН црствочретъ въ нюден. въ НрОДА МѢСТ0 ОЦА своего. оѵрвоѣ СА ТАМО нті А Мт 2.22 СК; ннк'тоже отъ ЦѢСАрЬ ВрАТЪ АДОВЪ ОЧрБѢЖА ... НН е^еіЛііл нже слъ^амн въ^врАтн съмрьтн НАрѢѴНіе. ТО КАКО МОН СЪІНЪ ЦѢСАрЬ- ствоватн нмать вь вѣкъі С 238.25; ЦѢСАрЬ КОСТАНТННЪ ... ОЧрВѢДѢВЪ ГОСПОДА ИАШеГО Й ^СА БА НСТНН'НААГО СЖШТА. ТЪ пръвъін ЦѢСАрЬСТВОВА ВЪ рнмьстѣ грАдѣ С 186.10; съконьѵа же СА СБАТЪІН ОТЬЦЬ НАШЪ Н НСПОВѢДННКЪ НСАІ&Ш. МѢСАЦА МАрТА. КА. ЦѢСАрЬ-ствочріжшточр эдьстолювнвочрочрмочр црк •0'бѵѵдосню С 209.16; цѣсАрьствочріж-шточр дноклнтнгсшочр. ^АПОВѢДЬ посъ-ла са по вьсен вьсел'енѣн. ілкоже ... не жьржштнн вогомъ. мжѵенн БЪІВАІЖ-ште ^ълж съмрьтніж очрмрѣтн С 144.30; -о-еѵѵфнлъ кже о насъ цѣСАрь-ствоѵріе. ВОА сътворнвъ НА СКВрЪНАВЪІА срАцннъі н^нде С 56.1-2. // Образно. не бѣ іен врѣМА плодъ сътворнтн съмрьтьнъ. ЦѢСАрЬСТВОВА Б0 СЬМрЬТЬ отъ адама до шлКрснд. рек'ше до ^акона С 351.25. Срв. С 10.4. 2. За Бог - царувам, властвам над християните. тъі дръжншн. н црствочр-ешн НА НАСЪ. ВЪ Н ІНОѴАДЪІ ТВОН СНЪ. I др<ъ твон стъі СЕ 56Ъ 1; мжѵенъ же ВЪІСТЪ СТЪІН ПНѴѴННН ... Прн НАНѢ црн. 0 насъ же цръствочршиточр господо\р НАшемв Тс рсрнстоѵр. кмоѵрже слава н ДрЪЖАВА С 142.16. цѣСАрьствочрідн грАдъ. Столица, метрополия. ЛКБЫАШ6 рожденик прѣ-жде не двнгнъін са. шсоже на толнцѣ кмочр ПОДАЛНН ОТНТН. ІАКОЖе ВНДѢТН ыовжіж кесАрнкъ н ефрАтъ рѣкж. въ междоѵрмѣрні же томъ. прнде нѣісто ПАЛАТНТ. ОТЪ ЦрЪСТВОѴріЖШТААГО СЪ1 грАДА ... нже по ншъствнн кго. отъ веЛНКААГО ГрАДА АНТНОр<Ні'СКААГО С 562.7. М, 3, А, СК, В, ЗП, СЕ, С. Гр. росспХеесо, РаспЫа. Вар. цѣсьръетвовлтн. Неб. Сре. царствувам остар. ОА, АР, ДА; 11ѢСЛ()Ь.СТВЬге 1184 Цѣсдщ; царувам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ДА. цѣслрьствые, -іл ср. 1. Царство, държава. лште просншн длмь тн. до полъ цсрствнѣ мосго М Мк 6.23 3, А; вь^веде н днѣволъ нл горж въкокж. покл^л емочр вьсѣкл цсрствнѣ въселе-нъііа вь ѵѣсѣ врѣменьнѣ М Лк 4.5; СЪМІАСІА СІА ІА^ЪІЦІ I ОЧрКЛОННШІА СІА црствнѣ. длстъ гллсь своі въішыіеі н потрілсе сіа ^емлѣ СП 45.7; тъі іссн БОГЪ К-ДННЪ ІІЛДЪ ВЬСѢМН цѣслрь-СТВННМН НЛССЛШША. ТЪІ БО к-сн сътворнлъ ГОСПОДИ НСБО Н ^С-МЫЖ С 232.2. // Образно. вьсѣіл Тчѵснфъ слъ^ъі врлто-ЛЮБЬСТВНІЛ. Н ПОЖА ВѢНЬЦЬ цѣслрь- ствніл С 364.19. 2. В християнството - Небесното, Божието царство; раят. не вьсѣкъ глан мьнѣ. гн гн вьнндетъ въ цсрствне- невское. нъ твордн В0Л1Ж отцл М06Г0 нже сстъ ннвр<ъ ММт 7.21 3; садстс сьѣ снъі моѣ. едннъ о деснжіж н едннъ о шгоіж теве. въ цсрствнн твоемъ М Мт 20.21 З1; тъгдл прлведьннн просвьтдтъ са ѣко слъньце. въ цсрствнн отъцл н%ъМ Мт 13.43 3, А; гліж же влмъ ѣко мънозн отъ въстокъ н ^лплдъ прн-ДЖТЪ. I ВЬ^ЛАГЖТЪ съ лврллмомъ н НСЛКОМЬ. I НѢКОВОМЬ. въ црствнн нёвсцѣемъ М Мт 8.113, А, СК. Срв. Лк 13.29 М, А, СК; поДеже очрво не вѣ клко вь цѣслрьствьк- нсБес'ное вьннтн рл^вонннкочр. ве^ъ крьштеньгл. под°-вллше іемочр покллвъшочр са. не лншн-тн са крьштсныл С 483.14; сжтъ скопьцн нже скопнша са слмн цѣсл-рьствніл рлдн нс-весьнллго С 371.2-3; вллгоѵъстънжсж вѣрж прнісмыжштн н пншемн. дл вьнндсмъ въ цѣслрь-ствнк- невесьнок- С 341.5. // В християнството - идването, осъществяването на Божието царство и правда на земята, въпрошенъ же БЪІВЪ отъ флрнсѣн. когдл прндетъ цсрствне вжнс. отъвѣштл нмъ н реѵс. не прндетъ цсрствне виене съ сжмьнѣ- ннемь М Лк 17.20 3; лмнщ, влмь. ѣко сжтъ еднин отъ съд? штнн^ъ. іже не нмлтъ въкс съмрътн. дондеже вндатъ ц; вжне прншедъше(дъше)е вь сн. Мк 9.1 3, А. Срв. Лк 9.27 М, вЛю грАджште цсрствне въ н, отцл нлшего длвдл М Мк 11. НСПЛЪНН СА ВрѢМА. I ПрНВЛН> цсрствне вжне. клнте са н вѣрочрі евГпчлне М Мк 1.15 3; прнде н отъ лрнмлтѣіА. вллгооврл^енъ съ ннкъ. іже н тъ вѣ ѵліа цсрствнѣ і дръ^нжвъ въннде къ пнлл-просн тѣлл нсвл М Мк 15.43 3 В християнството - Бон правда, Божията истина. , нштнте цѣсрствнѣ вжнѣ. н сь ПрНЛОЖАТЪ СА влмъ М Лк 12. горе ВЛМЪ КЪННКЬѴНКА Н фл| лнцемѣрн. ѣко ^лтвлрѣлте цс нвекое прѣдъ ѵлвкъ М Мт 23 проповѣстъ са евнълне цсрств вьсен вьселенѣн. вь съвѣдѣте вьсѣмъ ьа^ъікомъ М Мт 24.14 ЗП; онъ же отъвѣцілвъ реѵе. ѣю длно естъ рл^очрмѣтн. тлннлл цер нвекллго. онѣмъ же не длно естъ 13.113. Срв. Мк 4.11 М; вьсы слъішнтъ словесл цслрествнѣ рл^очрмѣвллтъ. прн^однтъ жс н ^нь н въс^ъітллтъ сѣное въ ерд М Мт 13.19 3; не люводѣі клеветьніці. ні овідьлівн цсрств нлслѣдъствочріжтъ. сн^ъ во рлд детъ ГНѢВЪ БЖІ. нл снъі протівъі 2а 37; нн мъітлрл отъврьже п ШТЛ СА. нн гоннтс-лсл отъгънл вьшл твоіе цѣслрьствнк-. нь т покллньк-мъ оть теве прндтн в? 507.16-17. 3. Само мн. ц ствнкч. Гр. та растгАеіа. Ц дворци, палати, се іжс въ о сллвънѣ і въ пнштн мно^ѣ сжі црствін^ъ сжтъ 3 Лк 7.25. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, Е, СП, СЕ, < рааіХеіа. Вар. цѣслргствыс, цѣсл цѣслрсствнк, цѣслрьствіс. .ТНТН____________________________ 1185 зб. Срв. царствие остар. ОА; царство А, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл; царовище 'мл. Дюв, РРОДД. ТНТН СА, ЦѢфЖ СА, ЦѢСТНШН СА се. ,мъ са цѣстнтн. Гр. еіѵощі^со іраѵ-эѵ. Скопя се, направя се евнух. ЛНКО ... ОНЛ Т6ѴЛЛШС- къ /Гемочр. толнко ■!Ъ очрклл/Пллшс- са юа. по господьню човссн слмъ сд цѣстнвъ. N6 ыожемь нъ -брои; С 365.30. Изч. [вб. 0. гл, -7.1 з/с. В античността - дребна инета. лфе кДо ллъклтн ие можетъ. цЛ НСПОСТЪ ІС (іСЛМЪ. Н 3. Лфб ЛН N6 чрмѣетъ. дл длстъ цатж. лфе лн ие імлтъ цатъі. то дл Т врлшънл еже 'імлтъ. дл длстъ СЕ 1036 24,25. Изч. ~2Е. От гот. кіпіиз. Чвб. 0. .тонмьство, -л ср. Прен. Място, където с блудство се изкарват пари; блудилище. н 'очрлнілнніж по-зелѣ постлвнтн нл влжднлнштн. рек'ше нл цатонмьствѣ. н м'но^н отъ стоаштллго точр нлродл. вѣл^ж текж-івте. н рьвъночріжште котьно. к'то прь-вою вьнндеть къ /Ген С 2.26. Изч. С. Вар. цатонмьство. Нвб. 0. V і I. Буквен знак. Двадесет и осмата | буква от стб. азбука, назовавана ; ѵрьвь; в глаг. в кир. ѵ; в нвб. звукч. : П. Числен знак. В глаг. & = 1000, і М, в кир. ѵ = 90, ХС. В състава на [ сл. числ. лфе вждетъ еднномочр ѵлкочр р овьць н погъівнетъ едннл отъ ннрсъ. не остлвнтъ лн ѵ н « тн нл І горл^ъ СК Мт 18.12. 1 СК. Гр. ёѵеѵтікоѵта. І^лрн, -ъ м. Салго мн. ѵлромъ оврѣтлтел"ь. Гр. ёѵоіктцгаті-; кб<; [вар. Ёѵоікораѵтіак; аіретхкбі;]. ѴЛ(?ОАѢКЩЬге Този, който прави магии, ндеже лфе есн. отън/ждѣже лфе ндешн. ілн слмъ есн вель^ѣолъ ... нлн ѵлромъ оврѣ-тлтель ... очрвон сд вьпльфенллго вл ... не очртлн са въ рлвѣ вжьн семь СЕ 54а 18. ѵдръі Люба. Гр. фарцакбфіАод. Този, който обича магьосничеството, ндеже лфе есн. отъннъдъже лфе ндешн. ілн слмъ есн всль^ѣолъ ... нлн ндоле-СКЪ. НЛН ѵлръі ЛЮБА ... ОЧрБОН СА ВЬПЛЬфбНЛЛГО вл ... не очртлн СА въ рлвѣ вжьн семь СЕ 54а 16. Изч. СЕ. Нвб. Срв. чар ОА, ВТР, АР, РРОДЦ, ЕА, ДА; Чаров ФИ СтИл.РЛФИ. ѵдродѣн, -в. м. 1. Вълшебник, чародеец. Н прн^ъвлвъ ВЬСА ѴЛрОДѢА ^ВѢ-рныъід. повелѣ прнвестн іелнко нмжтъ ^вѣрнн. лютъ н тъкь. лспндъі н е^н-д'нн С 183.19; кна^ъ ... повелѣ ѵлро-дѣюмъ отъвестн ^вѣрн С 184.15; шъдъше же ѵлродън н прнвлнжнтн са ^оТАште къ двьремъ С 184.17. 2. Ча-родейство, вълшебство, заклинание. прнтн к /Гнмъ ^вѣремъ. ѵлродън свонмн. прн^ъівліжште а. не послочр-шлл^ж нрсъ С 184.19-20. Изч. С. Гр. о ёлаоіббі;, ётахоібіа. Нвб. Срв. чародей ОА, ВА, БТР, АР, ЕА. ѵлродѣнцл, -а м. Измамник, лицемер. дл съконьѵліетъ са реѵеноге лпо-ст^лочр рекшочр. пронъірнвнн же ѵловъцн н ѵлродѣнцд. нл горьшею прѣспѣіжтъ льсташтсн льстьмн С 214.21. Изч. С. Гр. убцс. Нвб. Срв. чародеец Дюв, ЕтМл; чародейка ж. ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ѵлродѣілнью, -|л ср. Магьосничество, чародейство. кповѣдл/ж ... монр<ъ грър^ъ ... прнсно въплдл/ж въ влждъі ... въ ѵлродѣлннѣ. въ врлженнѣ СЕ 686 1. Изч. СЕ. Вар. ѵлродтмшіе. Нвб. чародаяние остар. ВА. Срв. чаруване диал. НГер; чародейство ОА, ЕтМл, БТР, АР. ѴЛСЪ, -ллг. 1. Астрономическо време, час. нсъ вндъ нлродъ мъногъ. і мнлн емочр БЪІША ... I НЛѴАТЪ очрѵнтн ІА ѴАСЬ 1186 мъного. і оѵрже ѴАсочр мъногочр мннжвъ-шо\р. прнстжпьше къ немочр очрѵеннцн его глаша М Мк 6.35 3; не подоватъ ВЪІ ^вМЬНААГО ЦѢСАрА БОІАТН СА, N7. ОНОГО ... НМЖШТААГО ВЛАСТЬ НбБбСЪ! Н ^емыж н вьсѣцѣмъ дъі^анннмъ. нже положн прѣдѣлъі н очрстАвн ѴАСЪІ С 257.30. // Момент, време, і въі оѵрво вждѣте готовн. ѣко вь ньже ѵасъ не мьннте снъ ѵлскъі прндетъ М Лк 12.40 3, А, СК. Срв. Мт 24.44 М, 3, А, СК; въ ѵасі5 напастн отъстжпатъ СК Лк 8.13; н тъ вь рѣдъкъід ѵасъі дьын дѣлаа. отъ того крьмл'ж сввѣ нмѣАше С 519.6. //Миг, мигновение. N0 оѵрвонмъ СА ЫНѴЬСОЖе ВрАТЫА н ОТЬЦН. НЪ ВЪ НМА рАСПАТААГО. ПОСТрА-ЖДАМЪ. ВЪ КДННЪ ѴАСЪ. ДА ПрННМвМЪ ВѢѴЬНЪІН ЖНВОТЪ. (АІСОЖС н отьцн НАШН, Н СТрАСТОТрЬПЦН н мжѵеннцн прнАША С 256.1. 2. Метеорологическо време, вѣашс же н въ^дочр^ъ сточрденъ. н ѵасъ врндъкъ. къ веѵерочр во вѣлше дьин С 76.14. 3. Час -мярка, единица за време [в древността денонощието се е деляло на 12 часа], една дванадесета част от денонощието, [лцъ октдвръ (реко)мъі лнст(опадъ. нматъ) дн(...) ла. д? нматъ. ѵк Та. а нТгГ Е 38б 1; НКДѢН СЪВЛѢША I ПрНГВО^ДНША Н НА рАспонѣ. вь деветъін ѵасъ. і рА^дѣлн-ша севѣ рн^ъі его СЕ 50а 18; въ ѵасъ же прьвъін ноштн. съклѣштаа)<ж са ОТЪ стоѵрденн СТНН. Н ТѢЛО НМЪ рАСПА-длАше сд С 76.20; мжѵенъ же въістъ СТЪІН ПНѴѴННН МѢСАЦА МАрТА ВТ. ДЬНЬ сжвота ѵасъ Т. прн нанѣ црн С 142.15; ПрН^ОДНТЪ БО НАМЪ СЛОВО. КЪ Д6СА-тоочрмочр ѵАсочр дьнн. да ннктоже СВОК-А жн^нн осжждак-тъ С 437.8.4. Литург. Според установената в раннохрис-тиянската епоха практика часовете [първи, трети, шести и девети], свързани със земния живот на Исус Христос, в които се извършва специално богослужение, ѵасъ тре-тнн прнде. Н ОБЪІѴЬЫЖІЖ молнтвж съконьѵАвъше стнТ С 62.18; вн^ Н ... МОЛНТВЖ ШССТААГО ѴАСА ТВОО С 216.12. ВЪ МАЛЪ ѴАСЪ. Гр. Крос; бЩуо кратко време, за малко, оі (ЛД‘ШН ПОМЛЬѴА ВЪ МАЛЪ Ѵ& 516.4-5. ВЪ ТЪ [сь] ѴАСЪ, ОТЪ ТОГО ѴАСА, V, тъ. Гр. ёѵ ёкеіѵі^ тг( сора, ёѵ ті таотіз, ало хцс, шра.с; ёкеіѵг|с ёке(ѵг|<; тце; шрас;, ката тт\ѵ Екеіѵг)ѵ. Тогава, оттогава. с ѵасъ прнстжпншд очрѵеннцн к гЛите. кто очрво волен естъ въ і нсвсцѣемь М Мт 18.1 З1, А, С ТЪ ѴАСЪ НСЦѢЛН МЪНОГЪІ отъ нсд рлнъ н д^ъ^ълъ М Лк 7.21 3;; ѵасъ реѵе нс НАродомъ. ѣко н. бонннка лн н^ндете съ оржжь ДрЬКОЛЬМН ЬЧТН МА. ПО ВЬСА Д| Мт 26.55 3, А, СК; тог-д, вь^ведетъ оѵн срйд сн къ вочр. і р тъ ѵасъ мо сніж. вждетъ сър; СЕ 37а 4; овлнѵн о мьнъ снлж ства твокго вь сь ѵасъ С 22.10; ОВрАШТЬ СА Н ВНДЪВЪ КК рбѴС. / дъірн вѣрА твоѣ спсе та. і спсна женА отъ ѵаса того М Мт 9.22 СК; по томь же гла очрѵеннкочр с ТВОѢ. I ОТЪ ТОГО ѴАСА ПОКАТЪ Ж ннкъ въ своѣ сн М Йо 19.27 3,. Б; нн ва на оѵрмъ вь^ьмъ въ ѵ; НН ПОГОѴрВЬКНЫА ТОЛНКААГО ВЪ^, ныа н трочрдА С 525.27. въ ѵасѢ. Ір. іѵ каірср. Времеі кратко, а еже на кАмене сн сжг 6ГДА очрслъішдтъ СЛОВО. СЪ рА/ прнемлжтъ е. н сн корене нс і нже въ ѵасѣ вѣрочріжтъ СК Лк въ ѵасѣ врѣменьнѣ. Гр. іѵ Хрбѵоо. За миг. I възведе н д НА горж ВЪКОКЖ. ПОКАЖА С-МОЧр цсрствнѣ въселенънА вь врѣменьнѣ М Лк 4.5. мнмондетъ ѵасъ отъ кого. Гр. Хетаі т) сора ало тіѵос;. Отмш мине се неприятност, ош страдание от някого, н П| асьнъ 1187 УМРА МЛЛО ПАДО ЧА ^МЛН. Н М0ЛѢАШ6 СА ДА аштс въ^можъно естъ мнмо ндетъ отъ иего ѵлсъ М Мк 14.35 3. НА МЪНОГЪІ ѴАСЪІ [ЫА МЪНОГЪ ѴАСЪ], НА МЪНО^Ѣ ѴѢСѢ, МЪНОГЪІ ѴАСЪІ. Гр. ёѵ тюУУаТс юрак;, ёлі тго^Лас; сора^, ёяі тшУА.т|ѵ сораѵ, етгі. поХХас, хас, сора?, ёяі лоА.6. Дълго време, за дълго, о СН^Ъ рА^ГНѢВАВЪ СА МАГЫЪ. ПОВС-ЛѢ КГО мжѵнтн на многъі ѵасъі С 49.12-13; н гласъ нспоѵрштенъ ВЪІ Н^Ъ ОБЛАКА. ОКЪІ громъыъін. НА МНОГЪ ѴАСЪ ГрЪМА С 570.9; отроковнцл ... на ^емн паа'шн НА МНОГЪІ ѴАСЪІ. БС^ ГЛАСА ЛеЖААШС С 520.9; тѣм'же крнѵъ велнкъ сътворь-шемъ на мно^в ѵѣсѣ С 108.23; онъ же БНКНЪ н прѣвъівъ МНОГЪІ ѴАСЪІ въ ТѢ^Ъ рАНА^Ъ БО^Ъ ГЛАСА ПрѢДА ДОѴрШЖ С 47.Ю. по вьсд ѵасъі. Гр. катУ ёкастпѵ сораѵ, каОсороі;. През цялото време, непрекъснато. вълажаа^ж же н клнко ПО НОѴрЖДН БѢА^Ж ВЛАѴНМН. ОТЪ КрЪ-СТНІАНЪ БрАТНІА. МНОГЪ ПЛАѴЪ ТВОрА- ште по вьса ѵасъі С 134.20; по вьса же ѴАСЪІ. съмрьть ПОМЪ!ШЛ'ѢА ДОѴрШЖ СВОІЖ ВЪСТАВН на бол‘ьша троудн. послоѵршлнннмъ ЖС- МЖѴНТ6ЛГА ВрАЖДЖ іако меѵемъ отъсѣѵс- С 274.10. по мллѣ ѵасѣ. Гр. цеха цікрбѵ. След малко, след кратко време, наскоро. ТАѴ6 ПО МАЛѢ ѴАСѢ ГЛАГОЛА ЦѢСАрЪ къ БЛАженочро\рмо\р С 194.22. съмрьтьнъін ѵасъ. Гр. абра ііаѵатікіі [вар. отбра іЗаѵахгіфброс]. Смъртен час, смърт, н^бавн нъі н се. отъ насн-льѣ нноплеменьннкъ. і отъ в'сего ѵаса съмрътънААго СЕ 15а 16-17. томь ѵасѣ. Гр. спЗрбоѵ. Веднага, на часа. въ^ьрн прѣжде вьсѣрсъ ыа бла-женнААГо петрл. како съва^а сълрьтннв (!) ... КАКО ЛН рА^АрѢШН А^Ж ОТЪ рОДА рсромоѵро\рмо\р. ТОМЬ ѴАСѢ НО^Ѣ кмо\р очртврьднвъ С 358.11. М, 3, А, СК, Б, Н, Е, СЕ, С, Г, Р. Гр. мра, кшрбс;, ротгп. Вар. ѵѣсъ. Нвб. час ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵасьнъ, -ъін прил. Който се отнася към определен период от време в денонощието. внетъ та трнсАВнце гь. ѵасъ-наа. е^іжфнѣ въ в ѵасъ, сего. вненнемь неотъвѣтъномь СЕ 49Ь 14-15. Изч. СЕ. Вар. ѵасмъ. Нвб. Срв. часов. ѵаша, -а ж. 1. Чаша, вид съд. н нже КОЛНЖЬАО напонтъ еднного отъ мллъі-^Ъ СН)(Ъ ѴАШЖ стоѵрденъі ВОДЪІ. тъкмо ВЪ ІМА оѵрѵеннкА. АМННЬ глвмъ не погоувнтъ мь^дъі своеА М Мт 10.42 3, А, СК; I прннмъ ѵашж ^валж въ^- ДАВЪ ДАСТЪ НМЪ. I ПНША ОТЪ НСІА ВЬСН М Мк 14.23 3. Срв. Лк 22.17 М, 3; Мт 27.27 М, 3, А, СК; СЕ 465 13. // Образно. СН ѴАША ЫОВЪІ ^АВѢТЪ моеяв кръвніж. ѣжс ть въі пролѣАтъ саМ Лк 22.20 3; ѵьто въ^дамь гіо. ^а вьса ѣже ВЪ^ДАСТЪ МНѢ. ѵашж спсеннж прінмж. У іміа гне прі^овж СП 115.4. 2. Църк. Обредна чаша, потир, а еже вь ѵл-шн сен. дрлгжіж крьвь ^а твоего прѣ-ложь д^омь стъімь твонмь СС 111а 12-13; гГ ... прн^ьрн на нъі. і на ($ЛѢБЪ СЬ. I НА ѴАШІЖ СНСТч. I СЪ(Т)ВОрН 1Ж прѣѵстое тѣло твое. ^а СС ПЬ 6; Афе к'то пролѣетъ отъ стъиа у?. вь врѣМА прѣношеньк. ж денъ да постн СЕ 105а 2. 3. Прен. Съдба, участ, гь ѵкѵстъ достоѣньѣ моего і ѵѣшьа моеіл СП 15.5; огнь і ^кпелъ Т д^ъ вочрренъ ѴІАСТЪ ѵѣшіа (і)^ъ СП 10.6. мнмондетъ [прѣндетъ] ѵаша отъ кого. Гр. яаре'р%етаі то яотцріоѵ аяб тіѵос;. Отмине, размине се неприятност, опасност, страдание от някого. паісъі въторнцеіж шедъ помолн са гла. отѵе мон лште не въ^можетъ ѴАША СН. МНМО НТН ОТЪ М6Н6. АШТО Н6 пнич еіА вждн волѣ твоѣ М Мт 26.42 3, СК. Срв. СЕ 41а 17. мнмонестн ѵашж отъ кого. Гр. тгараферсо то кохцрюѵ ало тіѵос;. Отстраня, предотвратя опасност, неприятност от някого, отѵе Аште волншн мімо несн. ѵашж снй> отъ мене. УАКЧНЬК 1188 овлѵе не моѣ волѣ нъ твоѣ вжастъ М Лк 22.42 3. Срв. Мк 14.36 М, 3; Мт 26.39 М, 3, А, СК; СЕ 41а 1. М, 3, А, СК, Е, СП, СС, СЕ, К, С. Гр. яотпріоѵ, косокшѵ. Вар. ѵѣшл. Неб. чаша ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Чашката МИ ЕС,ЕРГ; Чашки МИ ГХ.МИМ; Чашка МИ, Чашки МИ, Чашките МИ ВП,ТО. ѵдгашьк, -кч ср. Очакване, чакане, н БЖДЖТЪ ^НЛМбННѢ ВЪ СЛЪНЪЦН Н лочрнѣ ... н;^дъі^ліжштемъ ѵмсмъ отъ стрл^л н ѵллннѣ грдджштн^ъ ил вьсе- Л6НЖІЖ. СНЛЪІ БО НБСКЪНЛ ПОДВНГНЖТЪ са М Лк 21.26 3, А, СК; <л> очрдръ-жлньн людьсцѣмь. н ѵллньн бллгодѣ-ТН СТЛЛГО Д^Л по. ѵѵ прѣклоньшннрсъ ІСОЛѢНЛ. I С(ф,Л прѣдъ ГДСМЪ ПО помо СЕ 61а 7-8. // Надежда, прінмн мьл по словс-сн твоемочр V жнвъ вждж. не посрлмн М| ие отъ ѵллннѣ моего СП 118.116. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ. Гр. проабокіа. Вар. ѵ&міыс, ѵ&мінк. Неб. чаяние пниж. остар. ОА, ВА, БТР, АР, РРОДД. ѵлкчтн, ѵліж, ѵлкшн несв. 1. Чакам, очаквам, прншьдъшл же къ немочр мжжл рѣсте. юлнъ к(рь)стнтель посълл НЪІ КЪ ТСБѢ ГЛА. ТЪ1 ЛН ССН ГрАДЪІН ЛН нного ѵлемъ М Лк 7.20 3. Срв. Лк 7.19 М, 3; Мт 11.3 М, 3, А; прндсть господннь рлвл того. вь ньже день не ѵллтъ. I вь годннж вь нввже не вѣстъ М Лк 12.46 3. Срв. Мт 24.50 М, 3, А, СК; I се бѣ ѵкъ ... съ прлвъденъ н ѵьстнвъ. ѵль\ очртѣ^ъі н^дрвъі М Лк 2.25 3, А, СК; вьсѣ отъ теве ѵліжтъ. ДЛ ДЛСІ ПНфЖ ІМЪ ВЪ БЛЛГО ВрѢМІА СП 103.27; прн^ьрн ... гГнл людне твоіа ... ѴАІЖфАІА ОТЪ ТС-БѢ БОГЛТЪІІА $ЛСТН СЕ 626 14; въдворн^ъ са въ почрстъіьбк. ѵла божніл прнсѣштеннгл С 286.21; въі крлсочріете са ^ллтомъ. л^ъ же крьстомъ. ВЪІ ѴЛКТС- ВНДѢТН К'НА^Л МЛЛОВрѢМСНЬНЛ. л^ъ жс ѵліж цѣслрл вѣѵьнллго С 19.24. 2. Стремя се, жадувам, дшл жс- нлшл ѵлстъ гѣ. ѣісо помофьпнкъ і ^&фнтнтель^ есть СП 32.20. // Надявам сір^ читам. лювнте врлгъі влшд н дг,. творите. I въ ^лемъ длнте ннѵе ,(( ѵліжфе. н вждетъ мъ^дь ^ мъмогл М Лк 6.35 3, А. Срв. Л 3.34 М, 3, А, СК. II Уповавам се, • Вйй. там, храня надежда, ѵлл^ъ |і|ІН1. твоего гТ. У ^лповѣдн твогд вь7<=нхг СП 118.166. \ М, 3, А, СК, СП, СЕ, С, Р. Гр. про юга-, тгроа5еу_ораі, елтіі^м, апг'/.т(;ы, атек ка-,’ чтореѵш, ёкое/ораі, етпОвцеш. Вар. ■ пи Нвб. чая[м] диал. ЕА, ДА. Срв. ча и. ѵлкмьнъ, -ъін прил. Чакан, оч иак. внетъ та трнслвнце гь ... въ^врттг тн врѣменн. въстлнънллго. і ]еиг-нллго СЕ 496 19. Изч. СЕ. Вар. ѵлсмънъ. Нвб. Срв. чакан. ѵело, -л ср. 1. Чело. лште ... вьннтн вь црькъве то вьнндн. фин-жнвъшочр же са сгочрочрмочр. н съорщ рсрнстосово ^нлмемнк нл ѵелѣ окиъ. вьннде въ цръкъве С 229.5; Ісічн-дръ ... оврл^ъ кръстънъін сът -рнвъ ОТЪ ѴСЛЛ НЛѴА н прѣкръстн ВІ своіе С 162.29. 2. Прен. Г еден, челен отряд, н пеѵлль въівъ Бж,; очрвѣжлвьшнѴмъ прнложеннкм7 Всниі очртѣшнлъ. подрлжлвъ ворьцд |тдг-ПЛЬѴЬНЪІА. цнн въ прьвѣѣмь ктн« ПЛДЪШЛЛГ". ЛБНК НЛПЛЬН~ѢЛТЪ Ьждг. дл не ѵело нуъ въ^мжтнтъ сл плдг-шннмъ С 93.29. Изч. С. Гр. цетомтоѵ, сги\’асттистрбс. Нвб. чело ОА, ВА, АК, НТ, Дк ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. Че-ЙЗах,Кюст.; Челото МИ, Челн МИ ВП,ТО; Чело МИ ЙЗах,] ісі.кр.: Челото МИ БС.ЕРГ. ѵелюсть, -н ж. Челюст, не влу* конъ н мъскъ імъжс- нѣстъ връ^длмі н очр^довк ѵслмсті СТІАГНСШН. НС ПрІБЛІЖЛИЧфІМЧ тевѣ СП 31.9; рл^гнѣвлвъ < лнілнъ повслѣ съвллъмъі оловч іл по ѵслкстьмл С 1.12. Изч. НГег. о МII камер те 9ѴМ-Ѵ ъ вг-сіа кг лчррн-■ы бнті ! ІШЛДЬ___________________________1189 ѴбТВрЬТОАЬНЬЫ^ Нвб. четвор диал. НТ, ДА. Срв. четворица 'четирима’ ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; четворен прил.\ четворно нареч. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. I I \ СП, С. Гр. отауюѵ. } Нвб. челюст ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. зліадь, -н ж. Челяд, прислуга, реѵе жс гл клто о\рво естл кърлнлі прнстл-кьннкл н мждрль егоже постлвнтл гл і илдл ѵелъдніж скоекк. длътн кь кръ-[ ма жнтомъреннс- М Лк 12.42. Изч. ! М. Гр. Оератсш. Вар. ѵслѣдь. | Нвб. челяд ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ! ЕтМл, БТР, АР, ДА. |ттн, ѵешж, ѵешешн несв. Късам, от-І късвам, бера. вьсъко во дръво отл I плода своего ПО^НААТЛ СА. N6 отл трлмнѣ I БО Ѵ6ШЖТЛ СМОКЛВН. НН ОТЛ КЖПННЛІ гро^дл овемліжтл М Лк 6.44 3. Изч. М, 3. Гр. ахіХХеуоі. Нвб. Срв. [от]чесна, [от]чесвам 'откъсвам стрък от растение, за да го посадя’ диал. ДА. уетворнцекк нареч. Четирикратно, четири пъти. ставл же ^Аісьрсен реѵе кл гн. сс- полл нмѣынѣ моего гн. дамл ИНШТННМЛ. I АШТС кого ѵнмь овндълл. вл^врлірж ѵетворнцеіж М Лк 19.8 3. ѵетворо ѵетворнцепл. Гр. х&храпЪа-сгіоѵа. Четири пъти по четири. ДАѴрДЛ ... ВЛ грѣ^л ВЪ ВЛПАЛЛ. 0БАѴ6 ВЛ ПрАВЛДЖ вѣ овлнѵенл ... пръстж-ПАЮ ^АКОНЛ ДА\рДЛ. ^АКОНЛ ѴбТВОрО ѵетворнцевв очрреѵе С 360.14-15. Изч. М, 3, С. Гр. тетраяХойѵ. Нвб. Вж. при ѵетворъ. ѵетворо вж. ѵетворл. ѵетворл числ. бр. Четири, тлі прнтьѵА П0Д°БНША ВѢрЬНААГО рОБА Н НСрЛЗЮ\рМЬ-НААГ0. Н ГОСПОДЬ^е рАСТрОШНВЛШААГО. ѵетворлі БО СЖТЛ ВЬСА. 0 ТОМЬ рА^ЛНѴЬ НАМЛ СЛКА^АВВШТА С 370.11-12. ѵетворо ѵетворнцекк. Гр. хехралка-споѵа. Четири пъти по четири. ДАЧрДЛ ... ВЛ грѣ^л БЪ ВЛПАЛЛ. 0БАѴ6 ВЛ ПрАВЛДЖ въ овлнѵенл пръстжпліе ^АКОНЛ ДАѵрдл. ^АІСОНЛ ѵетворо ѵетворнцеіж оѵрреѵе С 360.14— 15. Изч. С. Гр. теосгосре<;. Вар. ѵстворо. ѵетврьтовлАстьннкл, -а м. Четвръто-властник - управител на една четвърт от дадена област в Римската империя, іродл же ѵетврлто- ВЛАСТЬННКЛ 0БЛНѴА6МЛ НМЛ. 0 НрОДНЪ-дъ жеыъ врлтрл своего. і о кьсемь ^ьлъ еже слтворн нродл М Лк 3.19 3. Изч. М, 3. Калка от гр. техрарущ. Вар. ѵетвръ-товлмтьннкъ. Неб. Сре. четвърт и властник, ѵетврьтовллстьствовлтн, ѵетврьтовлл-стьствоѵркк, ѵетврьтовллстьствочріешн несв. В Римската империя - управлявам една четвърт от дадена област, вл патос пл десдте лъто. влл-дліѵлства тнвернъ кГеслръ. обладакл-штоѵр понтьсісоѵрмочр пнллточр нюдеіж. I ѴеТВрЛТОВЛАСТЛСТВОЧрійчШТО\р ГАЛНЛЪеПК нродоѵр. фнлнпочр же врлточр его ѵетврл-товллстлствочргачшточр нточррнеіж ... і ЛѴСАННЮ ѴеТВрЛТ0ВЛАСТЛСТВ0Ч|ЧЖШТ0Ѵр. лвнлнннекл М Лк 3.1 3, А [СК ѵетврьтогллсьствочріжфю (!)]. Изч. М, 3, А, СК, Б. Калка от гр. тетрархеш. Вар. ■гетврътовлАстатвовлтн, ѵетверътовллстьствовугн. Нвб. Срв. четвърт и властвам. ѵеткрьтовллстьць, -а м. Четврътовла-стник - в Римската империя управител на една четвърт от дадена област, сллішл же нродл ѵетврлтовллстецл. бліваіжштла отл него кьсъ. I не домлішлълшс- са М Лк 9.7 3. Изч. М, 3. Калка от гр. гетрар^В?. Вар. ѵетвргтовллстьць, ѵетврътовллтцъ. Нвб. Срв. четвърт и властен. ѵетврьтодьньнл, -лін прил. Четиридневен [за Лазар, който е пролежал четири дни в гроба], сва- ТААГО ОЦА НАШСГО ТѴѴАННА ^ЛАТО- очрстллго слово о ѵеткрьтодьньнъъмь лл^лрн С 312.1-2; ... бъслі ПрОГАНГААШе. ЛА^АрА ѴбТВрЬТОДЬНА Н^ мрьтвлінрсл ВЛСТАВНЛЛ ... водж вь внно ѵетврьтоісъ 1190 прѣложнлъ С 480.23. // Като същ, ѵстврьтодьньнъ[ъін] м. ед, Гр, о тетра^церод, 6 тегартаих;. Четиридневният [за Лазар, който е пролежал четири дни в гроба], гровъ-иън клмъі отъвллшешн. л ^лвнстн Д0\рША СВОЮА, РОрНН ТВОрАШТЛ ТН гнон. ие нскъідліешн. н лдл вндншн господьскомь повелѣнннмь, ѵетврьто-дьиьнл н^дліжштл С 339.1-2; ѵо веле о\рмъ ве^ о^мл н сьвѣтъ, н иесьвѣ-штлыніл пльть. ѵетврьтодьнънъін ожн мрьтвъ въівъ. н ж^ъі гръ^овьиъш^ъ рЛСТрЬ^ЛЛ^Ж СА С 387.16. Изч. С. Калка от гр. тетра^ЦЕроі;, Вар. ѵстврьтоАьнгнъ. Срв. уетврѣдьмевьнъ. Нвб. Срв. четиридневен. ѵетврьтокъ вж. ѵетврьтъкъ. ѵетврьтъ, -ъін числ. ред. Четвърти, който е на четвърто място, і вндѣвъ ьь стрлжджштд въ гревеинн. вѣ во протнвеыъ вѣтръ нмъ. і прн ѵетврътѣн стрлжн ЫОШТЪЫѢН. прнде къ ынмъ по морю ^ОДА. I ^ОТѢ (А мнижтн М Мк 6.48 3. Срв. Мт 16.26 М, Б\ жндомъ во длыъ въівллше длръ по вьторѣ-ѣмь третнн н ѵетврътъін С 496.20; сего дѣл'ьмл ѵетврьтън се дьы1 нмлмъ весѣдоѵрА съ В4,мн о мелнтвѣ ть, врлгъі дл твръдо вждетъ оѵрѵеыніл слово С 406.28; родн са оѵрво глкоже тъ мн съповѣдл. въ (н дьыь еыѵрлрл мѣсацл. въ ѵстврътоіе лѣто млріЛлніл цѣслрь-ствл С 279.2; въ ѵетврътъін жо дьыь, ПОСЪЛЛ КНА^Ъ НОШТНІгГч, ДЛ ВНДАТЪ лшто о^мороил СВАТЛІЛ ^вѣрьмн С 183.29-30; н ѵотврътъін дьыь нмлтъ тръпА. во^ врлшъыл. помъіслн одл клко отъплдотъ н оѵрмьротъ С 170.26; СТАрЬЦЪ Ж0 ПрѢВЪІВЛЛШС N0 ОТЪ^ОДА, въ ѵотврьтъи ДЬИЬ, ПОТрѢБЪНЛТЛ ИОЧСЖДЛ юмочр въістъ. н отвръ^ъ н^ндо С 170.16; сніл жо отъвѣтъ прніомъшл вь ѵетврътън доиь млр'тл мѣсацл. н^ндостл рлдо\|шштл СА Н П0ІЖШТЛ С 14.8. // В състава на сл. числ. СВАТЪІН ... СЪКОИЬѴЛ 0 ВО^Ѣ ЛѢТЪ. м|, Н се донде сътънллго ѵетврьтллго (вс връстъі лѣтл. н іестъ ^ѣло стьрг 302.19; вь лѣто дводесАтъноіе ц тврьтоіе. цѣслрл днѵоклнтнлнл, ц, тежь въістъ велнкъ С 220.10, Язч М, 3, Е, С. Гр. т&артоі;. Вар. ѵетврътг, Неб. четвърти ОА, ВА, АК, НТ, Еті ВТР, АР, ДА. ѵетврьтъкъу -л м. Четвъртък, влфс лмн. Т? ѵе е ні1 в^йон А_155а 26, С А 28а 1; в ѵТБ нТпо пГ. еі ? нТгл л А 96 4; в ѵТ б н? по пл^ евХ I ні 136 26;^в ѵ?свіз нЙ\а. ллТглі Р А 1; ѵТ% н?евГ^ (нйл р й) СК 140с кТ въі ѵнстн есте. нфн вь ѵі лнтврьгні Ъ полв СК 99а 7; вг велнкъіА ы^веѵе(...) СК 92а 2. келнкъін [сватъін] ѵетврьтъкъ, Гр ауіа каі реубЛті Пеѵтас;, д ауіа • реуаХг) е. Четвъртъкът преди! ликден, четвъртъкът от Стра ната седмица; Велики четвърт воннн емше нсл. вѣса н кь клнлфѣ пллкл са горко, нфн в векън ѵетв 101с 5; въ велін ѵетв]ь ев"Х & мТ с й р. реѵе гь кь свонмъ оѵгѵеніком-, 876 6; нірн в ѵетврй велнм тоѵ,’ в; прѣдъ оѵімл тн стонтъ А 876 2; ( юлнл ^ръсостомл лр^сіепіско^пл. коне тшѣ грлдл. ѵХ въ велікъі ѵетврът К За 25-26; Тѵѵлыыл ^ллтооустг слово вь велнкъі ѵетврътък' С 424. Ѵлыл лр^непнско\рпл коыстлнтнніл і дл ^ллтооѵрстллго СЛОВО ВЪ СВАТ ѵотврътькъ. 0 прѣдлын-У-юдъі плстѣ С 406.4. ѵетврьтъкъ сжвотѣ. Гр. теті старрйтсоѵ. Четвъртият ден с съботата в юдейската седми сряда, пъвиъ длвъ въ ѵетврът совотѣ СП 93.1. А, СК, СП, К, С, ПТ Гр, г) пфтгпу . «ткрътокъ, устврътък', ѵсткъртъкт,, утрі' Ноб. чотпъртък ОА, ВА, АК, НТ, } НГор, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵетврѣдьнввьнъ, -ъін прил. Чети дневен [за Лазар, който е пре ѵ ГКрѢАЬЫОВЬНТ. 1191 ѵсгыре кал четири дни в гроба], гла омоѵр острл очрморгшллго млртл гн южо смрг-|\нтг. ѵстврѣдьневгнг во естг М Йо (11.39 3, А; стааго оцл нлшего Ѵѵл»л.нгч 'ЛЛТООѴрСТЛЛГО СЛОВО О ѴСТВрѢДЬНв- ?ьнѣѣмг лл^лрѣ С 303.1-2. Изч. % 3, А, С. Калка от гр. тетра^рЕрсх;, Превежда и гр. тетартаТо?. Вар. ѵетврѣ-дьновънъ. Срв. ѵтрьтодьньнг, Нвб. Срв. четиридневен ЕтМл, БТР, АР, Е А. (тврѣногг, -гін прил. Като същ. Іѵотврѣного ср. ед. Четириного, чети-Ірикрако животно, мре кот?" прн-|ѵетьнТн. сг ѵетврѣногомь влждг сгтво-;рнтг. н. лИ нмгі. Т лЗз дл п?ет5 СЕ 1104с 16-17. Изч. ■; се. Нвб. Срв. четвероног книоіс. остар. ВА, АР, ЕА; четириног ОА, ЕтМл, АР. ітгіре числ. бр. 1. Четири, прншедг же нс вг внтанніж оврѣте н ѵетгірн дьын юже нмжштг вг гровѣ М Йо І 11.17 3, А; I посглетг лньлгі сг глл-[ сомг велнемь тржвгнгімь. і егверетг | н^вгрлнгид его. отг ѵетгірг вѣтрг. \ отг кнцг нвег до ісоыецг н^г М Мт 1 24.313, СК, Н. Срв. Мк 13.27 М, 3; ѵотндн сотоно. отг сн^г двьрен. I отг сн^г ѵетгірг жголг СЕ 37а 23; тгі отг ѵетгірг сто^нн твлрь егетлвль. ѵетгіргмн врѣменгі. кржгглѣтоѵр вѣньѵллг есн СЕ 36 25-26; лнтонннг реѵе. вгкопдвгшо ѵотгірн дрѣвесА. н [ протдггшо по дрѣвосемг, привдждте н | твргдо С 158.29; дтн жо вгішд стан | мжѵеннцн на мжѵонно о ^іі, прѣжде I ѵетгірь калаи'дг млр'ТА. снрѣѵь вг ісэ фехрроАрА С 81.20; юстг жо вг пр-вггі-мисто то. н вь нопрѣ^одгнгш^г горл^г. рлстод отг прлдл попрншть ѵстгірь С 26.21, ИВ състава на сл. числ. рѣшд жо нюдон. ѵотгіргмн досАтгі и шестия литг сг^гдлнл в^і I црісгі сн М Йо 2.20 3, А; н та вгдовд ! до осмн досАтг н ѵстгірг лѣтг, ѣжо но О^ОЖДААШС ПОСТОМЬ Н МОЛНТВАМН. слочрждштн день н ношть М Лк 2.37 3; ѵстгірі досілтн лѣтг негодовл^г родл того. У рѣ^г прісно влждьѵгг срьдьцомь СП 94.10; вг пргвое рождгство )<г, по ѵетгірс^г деедте^ь день. вгніде ^емгнгі іёмг вг црісвь К 14а 24-25; сьпожнвг сь Ммн. ілдгі жс н пнд сг лпХгі до ѵетгірь деедтг дьннТ. н вьннде на невесл С 11.24-25; како нже прнвѣгг кг вднн. не вьѵьте са сг ѵетгірьмн деедтгь нг авью отг топлотгі рлстАА сд С 78.5; сгтворнвг же ѵетгірн на десдтн дьннн отнде ѵнстг кг посп°до\р. проо^вѣдѣвг прѣже трнн дьннн. сгконьѵлнню свою С 168. 15-16; тако го же лрнлнн до ѵетгірг деедтг лѣтг прлвовѣргнгін^г цргквн дрАЖлшд С 200.24. 2.Като същ. ѵетгіро т. мн. Гр. [оі] тёааарес;. Четири души; четирима, і прндж кг немо^р ноедште оеллвленг жнламн. носнмг ѵетгірьмн М Мк 2.3 3, А, СК. ѵетгіре мѣсацн. Гр. тЕтрар.т\ѵо<;. Четири месеца, не вгі лн глете ѣко еште ѵетгіре мѣсацн сжтг. і жатва прндетг М Йо 4.35 3. ѵетгіре [ѵетгірн] тгісдфд. Гр. хехра-кшх^ѵоі. Четири хиляди, і ѣдг-шнн^г БѢША ѵетгірн тгкжштд мжжг. рл^вѣ женг н дѣтен М Мт 15.38 3. Срв. Мк 8.9 М, 3; нн лн 5к ^лѣвг. ѵетгірсмг тгісжштлмг. і колнко кошгннцг вг^дсте М Мт 16.10 3. Срв. Мк 8.20 3. ѵетгірн лѣта, Гр. о тетраетц? %рб-ѵо?. Четири години, четиригодишен период от време, ѵетгіромг жо лѣтомг коньѵАвгшомг сд. н вла-женоѵроумоѵр савѣ. отг ллвргі отгшг-дгшочр на стрлнгі скѵр^ополЪскгід С 288.21. М, 3, А, СК, Н, СП, СЕ, К, С. Гр. иАзааре?, Вар. ѵотгірк, ѵотгірг, ѵстгнрм, ѵстарі. Нвб. чотире остар. ВА, Дюв, НГор, ДА; чотири ОА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА, ДА, Срв. Четирите долчини МИ, Четирите дърва МИ ЙЗ.МИП. ѵетгірг воіс. ѵстгіро. ѵетъіръ 1192 ѵетъірь вж. ѵетъіре. ѵешюіл, -га э/с. Люспа, черупка, і вь^ьрѣвъино емочр нл нь. ѣкоже ѵешнжч отъвръглъ есн. отъ оѵью его. і подллъ емочр есн ^рлкъ СЕ 346 2-3. Изч. СЕ. Нвб. Срв. чешулка диал. ОА, ВА, Дюв, НГер, ДА. ѵнн вж. ѵьн. ѵнынтн, ѵныи;, ѵныншн несв. 1. Съчинявам, правя, понеже очрво мънозн НЛѴАСА ѴНННТН ПОВѢСТЬ 0 і^вѣсто-влнърсъ въ нлсъ веште^ъ ... і^водн са н мьнъ ... въ істннж по рАА?к пнслтн тевѣ сллвънъі теофнле М Лк 1.13, А. 2. Подготвям се за нещо, стремя се към нещо. тъ очрво въ юнѣ врьстѣ трочрждллше са. н очрмъ ве^ глочрмл Хрлнд ... нл жнтніе въ^дръжлн'ноіе ѵнніллше С 279.30. М, 3, А, С. Гр. ретаррѵДрі^щ, аѵатаааоцаі. Вар. ѵініті. Нвб. Срв. чиня, чина диал. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵннъ, -очр и -л м. 1. Ред, порядък, устройство, достоныъіа сьмрьтн не очрвнвлкте. нъ ве^вннъыъіА н прлвь-днвъіа мжѵнте... чѵ ѵнне весѵнньнъ. чѵ ^лконе ве^лконыъ С 398.4. // Природни особеност, свойство, чѵ свѣте ненсповѣднмъін. тѣмъ бо рл^вонинкъ въскоѵн съ кръстл въ рлн. іеже во н ВНДѢ гл посрѣдочр ВНСАШТЛ ... дьньнъін же свѣтъ вѣжашть. н състлвочр ѵнночр свокго отьмештжтъ СА. клменніе рлсѣдліемо са С 426.24. // Граница, ограничение, мяра. просль^н к. л не въспллкл ... ѵннъ жс-положнвъ мнлостн просль^н С 316.13. 2. Група, обособена от общи белези, общност, ыѣстъ се моіе дѣдо. о семъ во ѵнночр БѢСОВЬСТЪѢМЬ НЛѴАЛЬ-НѢѢМЬ НѢСМЬ СА К-ШТ6 СЪПОДОБНЛЪ БЛЛГОДѢТН. нъ снн длръ плчрлл іестъ прѣпростллго С 171.21-22. // Съсловие, сан, чин. поѵ'то прокочрдн ѵннъ свон ... поѵ'то СЛНЪ свон н родъ остлвнвъ. ісъ сочріетыіѣн крьстнидь вѣрѣ прнстжпн С 101.7. // Духо общност. д'несь та н^върл. і р^Л; 8 ТА гь отъ мнрънллго ЖНТНѢ, -ЬК( лнцн емочр въ прѣстоѣнне. мыіні ! скллго ѵннл СЕ 906 8. 3. Воеі -отряд, войнска част. кьде млро^ ковн. і ѵіні і оржжьѣ і дръколн К' 12. Срв. С 448.11; слвннъ рллрс своводь ксмъ доврѣ въ^дрлстѣ воннъ въ дочраовѣѣмь ѴН1І0Ч* 147.12; очр^ьрѣ стллг0 слвннл ... ц коментлрнсню, к'то іестъ кгоже ведж нлшсго ѵннл воннн С 146.17. // Обш тн. Прен. Безплътните сили, і бесните чинове, небесните воь ства; ангелите, влко ... нл рлдоГ по^ъвл ѵннъі весплотънъи СЕ 41 а: гь не лншнтъ доврл ^одаштннч нъінѣ невнднмо прѣдстоьхтъ. ѵн весплотьннн твон СЕ 84а 19; сего рлмѣ^ъ нѵѵснфъ н ннкоднмъ носн*. (лко н вьсн веспльтьнъін^ъ ѵнііове (Дімл носатъ С 458.10; трепештж’ многооѵнтнн. вндАште Ѵсочрсл Г ПЛЬТН Б6^ 0ѴНК) ... н ПОІЖТЪ ВЛАДІ ѵьствніл. н трепештжтъ ѵнііобе, днватъ са С 458.18; нъшѣ невндні прѣстоьхтъ. ѵнын весплотьннн ТЕ невнднмъін^ъ С 463.14. 4. Цър Установен ред при извършване е църковни служба; чин, служб; последование. ѵй въів?. ліде клкѵ са. скврънъночр. лн неѵнсточр. въпмт. вь внно. лн въ млсло СЕ 19а 22; ѵн н чѵскврьньшннмь са СЕ 206 4; ѵБ н НСПОВѢДлІрНІМЬ са СЕ 666 1. вес ѵнночр. Безпричинно, безразбор НО. ЮНЬЦЬ ... ровъі Н ГЫѢВЛА СД Е ѵнночр. НЛПЛДЛА НЛ СЬрѢТЛЬЖШТАА КГі і Н очрстрьмн СА НЛ ВЬНЖТрЬ(М дворь ! вьлѣ^с- въ ілтъ^очрльннцж С 563.19. въ ѵнноѵр, въ ѵннъ. Гр. іѵ тг{ та^і; ентактсо^. По установен ред. въкт'.; ... ісрсн сдннъ нменсмъ ^лрнѣ | въістъ же слочржАшточр смочр. въ ѵнноч ѴрѢДЪІ СВОЬ.4 ... КЛ(ОѴН са смочр. покл- і нсло 1193 ѵнсльнъ днтн вгшс-дшю вг црісвь гтпж М Лк 1.8 3, А; Богоыдоѵрѵенжілч вгпоѵрстнмг вг ѵныг пѣсыь. благословс-шс-ыъ грд-дгін вг нмд господььГе. ѵѵсаыыа вг вгішь^Урсг С 321.17. не по ѵнноѵр. Гр. олактюс,. Безредно, на пресекулки, конвулсивно. вг МАтере^г прьсерсг. доѵр^ъ тжжаашс болѣ^ынвк. прнгвождс-ыг. ыо^дрьмн ые по ѵныі? нс^ождлАше. к-гда отцемг н і мАтеремг. нстоѵьынцѣ^г водгыгін^г. і ПрНКЛАДАЮМА БѢ'^7В 0Ѵ6СА С 397.22. ! положнтн ѵныг. Гр. та^іѵ Е7пті$гціі. і Определя, наложа порядък, ѵннг і же положнвг мнлостн просль^н С I 316.13-14. поставнтн по ѵныоѵр. Гр. '{атгщі. Подредя, наредя според установения обичай, н прныесошд ... ісоѵрмнрь. сгре-Брьыгі н ^лАтгі. очрісрдшенгі КАме-ннкмг мгногоцѣыгнгінмг н постави а | по унио^. подгстгллвг подг ыогъі н^г БАГЪрѢЫНЦЖ ЦѢСАрЬСКЖ С 6.30-7.1. по ѵнноѵр. Гр. ката тг)ѵ та^іѵ, ката Хоуоѵ. Според приетия ред, по | обичая, тгі есн ТерѣТ вь вѣкг по ѵшоѵр ! мельрсіседековоѵр СП 109.4; потрѣвьыѣ ыамъ оѵріАШНіАтн прѣдглежАШтее. ельмА же очрво слово покажа ілко ^ота-штоѵроѵрмочр тѣлесн доврѣ н по ѵныочр ил вьсе дѣнство сгстлвлілтн са ЗЛ16 9. рАВьскомг ѵнномг. Гр. та^еі 8отжікт|. і Като роб, робски. Аште во дѣло ѵгстьно вгіло. то славьыѣ очрво вгі отг ѵловѣкг слоѵрженню прннмАлг. н ые вгі слоѵржнлг ыамъ рАвгскомг ѵнномг С 262.4. свдфенъін ѵннг. Гр. Іератікоѵ таура. Духовенство. помеын ... в'сѣісг свфеыгі ѵннг СС ІІІ6 22. ѵныг слоѵрженью [слоѵржьвѣ]. Гр. ако-Хоніііа, ті 6е(а Хеітонруіа. Ред, I последование на църковна служба. * ѵн слочрженью. велнкочрмоѵр ѵоврА^оѵр. пострѣфн ^ОТАфб ѵргыцА вь скнмж СЕ 82а 1; ѵн слоѵрженью. ѵѵврА^А ѵрг^ н6ѵьс'ка СЕ 81а 14; н бъівас проѵен ѵн слоѵржгвѣ до коыца. ег'ДАже прнведжтг ПОСТрНГЪШААГО СА ЫА ТрАПб^Ж СЕ 996 22. М, 3, А, СП, СС, СЕ, С, ЗЛ. Гр. та^іс, тауца, бфа, катаотастк;, е-охЛ- Вар. ѵшъ. Неб. Сре. чин ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР. ѵнсло, -а ср. Брой, число [на хора, предмети, неща]; съвкупност, известно количество хора, предмети или неща. реѵе же нс сгтворнте ѵло-вкгі вг^лештн. вѣ же трѣВА мгыогА ыа мѣстѣ. вь^леже оѵрво мжжь ѵнсломг. ѣко пать тгісжштг М Йо 6.10 3, А; пАмдтг стгі^г мжѵсмнкг КАлнстрАТА н дрочржныгі его. ѵнсломг. ф. ѵ. прн днѵоклнтнѣыѣ црн ... мжѵенн Е 376 13; сгісАжн мн п ісоыгѵныж моис. н ѵнсло дгнеі мон^г кое естг. да рА^очр-мѣіж ѵесо лншж сіа А^г СП 38.5; н вндѣвгше а сг мыогомг отврьж-деинУмг сьвА^Аигі псѵатн оловѣигн нмжштд. ѵнсломг л. н днвл'ѣа^ж сд помгішліліжште Ѵто се вждетг С 52.14; н прнлАГААше сд ѵнсло вѣрочріж-штнн^г по вьсд дьын С 538.19. ве^ ѵнсла. Гр. алегрод. Безчислен, многоброен, н сгвд^Авгше нмг ржцѣ н ыо^ѣ повелѣшд почрстнтн кг стрлнѣ срАцнньстъ. ^Атворнтн У^г вг тьмын-цн. н влюстн ^ѣло. сь Фшн же н ве^г ѵнсла мыожьство крьстнілыг С 57.23-24. мало ѵнсломь. Гр. ррахещ арпірю. Малко на брой. ^аыс бѣшьа мало ѵісломг. немнозн прішельці вь N61 СП 104.12. М, 3, А, Е, СП, С, ЗЛ. Гр. ариЭцос. Вар. ѵісло. Неб. число ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ѵнсльнг, -гін прил. За време - определен. вже оць МАШн^г ... в'сѣкомочр сжфьствоѵр. сгдѣтель ... жьтью отгнж-дьыочрмоѵр. і прнстАвлеыью лѣточр ѵнслг-ыочрмочр. жнвгімг СЕ 64а 16. Изч. СЕ. Гр. цетрЕСо. Вар. ѵнслънг. Неб. Сре. числен 'който се отнася до число’ ОА, ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ѴНСМА 1194 ѵнстіг^ ѵнсма, унсмоив ср. Брой, число [на хора, предмети, неща]; съвкупност, известно количество хора, предмети или неща. кдннъ же отъ ѵнсмене осллбѣвъ. протнвж лктъінмъ бѣжлвъ отнде С 92.12; бѣл^ж бо н інн очрѵеннцн нсочрсочр. сед'мь десдтъ ѵнсменемъ С 409.6; нлм' же пръдъ-лежнтъ не о кднномъ мжѵеннцъ ѵочрднтн сд ын о дъвок. нн о десдтн ѴНСМД КСТЪ ВЛЛЖНМЪІН^Ъ й сжтъ мжжь. шсоже кдннж дшж нмжште. въ рл^дѣленл тѣлесл С 82.15. С. Гр. арііЗцб^. Нвб. 0. ѵнстн, ѵьтж, ѵьтешн несв. 1. Чета, прочитам нещо написано, глл нмъ нсъ. нъсте лн ѵьлн ннколнже въ кънн-глр<ъ. клмень егоже невръдочр сътворншА зжжджштен. съ въктъ въ гллвж жгълж М Мт 21.42 З1, А, СК; онъ же реѵе къ немочр. въ ^лконѣ ѵъто пнслно сстъ клко ѵьтешн М Лк 10.26 3, А, СК; сего же тнтлл мънозн ѵнса отъ нкдѣн. ѣко влн^ъ вѣ нлпнслно сврѣн-СІСЪІ гръѵъскъі Н ЛЛТННЪСКЪІ М ЙОІ9.20 3, А, СК; тітьлъ вьпьетъ. твлрь съвѣдѣтельствочретъ. ѣже ѵътж нлпслнл. ^нліж вештъмі К 116 8; молнтвл стллго піѵѵнніл. нже сд оврѣте въ нно пнслннк. н вь сн^ъ кеЛігл^ъ ѵте сд рочрмъскъі С 142.21. 2. Почитам, уважавам; изпитвам почит, уважение към някого, въ во ^ЛПОВѢДЛ гла. ѵьтн отцл н млтерь. I нже ^ъло-словнтъ отцл лн млтерь. съмрътыж очрмьретъ М Мт 15.4 3. Срв. Мк 7.10 М, 3; ѵкъ поѵътсньемь дослждсньс створь. дівъ во твлрі пршесъ прѣспѣіж-штъ. мѣрж твлрь не сллвж ѵътомъімъ і^льѣ. тлко въіс твлрь льстн млтн не-вѣджштн К 10а 12. // Почитам определено божество, покланям се на определен бог. полемѵѵнъ реѵе кокго вогл ѵ'тешн. лс'клнпнілдъ рсѵе Ѵсочрсл ^сл С 132.30; въведеночр жс въівъшочр Учѵнѣ рѣшд къ ьГЬмочр вльсвн. ѵто тн сд мьннтъ. лште очрво ѵьте. поклонншн сд сльньцочр. н огц . „ водѣ. н съконьѵлкшн повелѣннк і( лште. лн то въ^ложнмъ нл тд м й жестокъі С 258.26-27. // Отде,^ почит на определен светец, ,т отоѵьнок. ^нлктъ мжжл. ниоа ... ѵьннцн. ѵътжтъ -о-омж. ВЬСД СТ( а дьньсь прл^дьночріжтъ. н сего .! ( ЛІСЪІ длръ ВЛЛДЪІЦѢ прнносдт' 2 509.9. // Издигам в култ, прек. ням се на определен фетил« джве вллженъін. кгоже цт я ѵътжтъ. вллстеле н вельм; а лквдтъ. мжжн же н женъі н я іестьство. н твлрь ѵловъѵьскл. ст; „ нмлтъ С 354.5. ; не ѵнстн. Гр. стцб^ю. Безчеі. опозорявам, отъвъштл нс л^ъ і . не нмлмъ, нъ ѵътж отцл моего. і ві ѵьтете мене М Йо 8.49 3, А. ѵнстн н вѣдѣтн. Гр. лрооаѵЕі Чета и познавам, придържам ' следвам, зачитам свещените к | ги. врлгъ твонмъ рлдн. рлздкчршИ врлгл н мьстьннкл. кже ксте ви ^ЛКОНЪ ѴТЖШТ6 Н ВѢДЖШТС- н прор< ѵтжште С 331.9. ~ са страд. М, 3, А, СК, Б, ЗП, ТФ, СЕ, К, С, Р. аѵауіуѵактксо, стерео, сте'Рорт, -прав, -< ярауроѵесо. Нвб. чета ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, Н. ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵнстннл, -ъі ж. Изправност, точнс чистота, реѵе к (Гемочр съплсъ ... по клевештешн о мокмъ съшествнн. по лн ^ъловншн МОК ѴЛОВѢКОЛКБЬСТВ кгоже прѣжде тъі сд нлсъітн. по1 МНОГО 8 ннѣ^ъ ръѵночркшн. очр и ѵнстннъі. жже лште тн поклжж нгп не сочрл'е тн кстъ С 394.10. Изч. С. Гр. акріреіа. Нвб. чистнна диал. ВА, НГер, ЕтМл. С чистота ОА, АК, НТ, БТР, АР. ѵнстнтеХь, -гл т. Свещеник, свещеі служител, се кстъ свдтллго домет. жнтк ... сн сжтъ прѣподовьнллго тр; ДЬНІ въгодьнн вогочр ... Н ѴЛОБТКОІ нстнтсХьство 1195 ѵнстоть тѣ^ъ рлдн лювімъ мстъ вогомъ, ѴЪТОМЪ ЖО КСТЪ КЪЫД^Н. ПОКЛАНГАКМЪ же ѵнстнтелн н довроѵьстнвъінмъ лкдсмъ С 219.30; господн съплсн мд тъі во ... въ^въішн же вллгосло-| вькиннмъ ѵнстнтеліл мел^нседекл. н і жрътвлмн нско^шоналго просллвн лврллмл С 232.13; мѣсдца млртл кд { стрлсть СВДТААГО ѵнстнтелѣ н мжѵе-і инкл. лртемнл С 220.8-9. // Прен. | Бог. прнведе сд слмъ ілко ыѣкака ѵнста I слмон^вольнл жрътвл къ велнко\ро\рмоѵр I ѵнстнтелк С 273.3. Изч. С. Гр. іерЕіід. Нвб. 0. інстнтбл"ьство, -л ср. Свещеническа | служба, длъжност, вллженъін же ! слвл ... молілше сд ... гллголд. въскжкк | мд господн тольмл прѣ^ьрѣ. ілкоже мд | прѣльстнтн. Н МЬЫѢТН достонынл | сжштл ѵнстнтельствл Тюлил С 287.11; [ е^ернн ... ^лклд н дл повѣстъ кмоѵр о і севѣ ... н снце прнноѵрждеыъ повѣдл н родъ. н отьѵьство н ѵнстнтел'ьство С | 294.28. Изч. > С. Гр. ІЕршстиѵг). I Нвб. 0. истнтн, ѵнірж, ѵнстншн несв. Чистя, очиствам [образно]. н просто рештн вьсѣмн оврл^ъі творілѣше спѣ^ъ въго-днтн вогоѵр. ллѵъвлмн же н молнтвл-мн. н оцѣштеннкмъ тѣлесънъінмъ. н [ ѵнстотж срьдьѵьижіж ПОМЪІСЛЪІ прнсыо | ѵнста. н вьсѣко въішеынк въ^емыж-і штек сд. ыл вѣдѣынк вожнк С 280. I 29. // Очиствам от болест, излеку-} вам. ѵѵле везкѵрмнк. н л^ъ влмъ прѣ-I длмъ кго. ть. ѵто повѣждъ мн ... прѣ-дліешн оѵрѵнтеліл ... ^льГе лн иеджгъі сътворн тн рѣшнтн. ^лые лн прокл-жеыъід ѵнстнтн С 411.16. Изч. С. Гр. кадаірсо. Нвб. чистя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. »нсто нареч. 1. Прен. Ясно, разбираемо. і лвье рл^врѣсте са слоѵр^л его. і рл^дрѣшн са жг;л ьл|кл его. і гллше ѵнсто М Мк 7.35 3, А, СК, Б. 2. Прен. Проницателно, ясно. енцевъ остенъ ^лвнстн. кдиж во въглжвн кв въ доѵршн ... н о доврѣ пештн сд снлж рл^орн. н ѵоѵрвъствл. ілже сжтъ ылнтрѣвьшн пжтн очсѵеынк. ^ѣло лмтѣ проко^дн. ын рл^очрмѣтн кже ыл подовж ... ын ѵнсто глддлтн дла внднмъін^ъ С 340.3. Изч. М, 3, А, СК, Б, С. Гр. брОй?, каОосрсо?. Нвб. чисто ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵнстолювьць, -л м. Лице, което живее в нравствена чистота, тѣмьже н тъі ѴАД0. вждн въ довро врлшъио ѣдеинѣ мъсто. со^оъдець ... въ блждолюбнѣ мѣсто. ѵнстолквець СЕ 70Ь 15-16. Изч. СЕ. Вар. ѵнстолювсць, Нвб. Срв. чисто и любя. ѵнстость, -н ж. Прен. Чистота, непо-рочност, целомъдрие; благочестие. кдннъ кстъ въ ... мнлосръдъ же кстъ лнше къ вьсѣмъ. прн^ъівліж-штнТмъ І' н въроѵріжштнмъ к' ьГемокр. плѵе же нже отъ ыеѵьстніл оврлтдтъ сд къ ьОемочр ... веселнтъ сд плкъі о ѵнстостн жнтніл. н о сьмѣреынѴ нже очрво ^ълл иеилвнАНТЪ С 29.10. Изч. С. Гр. оюфроабѵгі [вар. ауѵеіа]. Нвб. Вж. при ѵнстотл. ѵнстотл, -ъі ж. 1. Чистота, качество и състояние на чист [образно]. V въ^длеть МІ гь прлвьдѣ моеі. і по ѵістотѣ ржкоѵр моек прѣдъ оѵімл его СП 17.25. Срв. СП 17.21; свѣштл же сьде реѵе дѣвсствънъін длръ ѵнстотл СВАТЪІНЬНЛІЛ. МЛСЛО же ТрѢБОЧ|ЧЖЦІТНН- мъ помоштъ С 372.4; н просто рештн вьсѣмн оврл^ъі творілѣше спѣ^ъ въго-днтн вогокр. ллѵъвлмн же н молнт-влмн. н оцѣштеынкмъ тѣлесънъінмъ. н ѵнстотж срьдьѵьнжіж ПОМЪІСЛЪІ прнсно ѵнстд С 280.28. 2. Прен. Целомъдрие, непорочност. н ѵнстл прѣ-въівъшл. троѵрднстл сд н^вѣсто въ в'сен ѵнстотѣ съ^рлынвъшл свон ѴНСТ7» 1196 ѴЛОВѢКОЛІОІ^ тѣлс-сѣ. въ нснстьлѣннТ С 25.28-29; ВЬ^ДрЪЖЛННК Ж6 Б6^' ВЬДѢННІЛ ѵнсто-ТЪІ. Н СЬМѢреННІЛ ОЧрПрЛВНТН СА Н6 можетъ С 279.24; сь во Тчѵснфъ врлтніл ѴЬСТЪНОМЪ БрЛКОМ' ЖСННВЪ СА ПрѢЖДО. н роднвъ съінъі стрлдл подрочржніл. н жнвѣлше въ ѵнстотъ С 246.16. 3. Дрен. Възвишеност, святост, величие. Н ѴНСТОТѢ Н ДОчр^ОВЬНѢМЪ рл^очрмѣ. ДЛ КМ8 ОТЬЦЬ НЛШЪ СЛВЛ клѣть нл мльѵлннк С 285.3-4. СП, СЕ, СС, С. Гр. коеіЭарібтг|<;, то каОарбѵ, каіЭарбтг)?, ауѵеіа, оерѵбтп?, ошфрообѵті, еіХікріѵеіа, ѵг[\|/і<;, каіЗсхрбс; [вар. т] а.уіа]. Вар. ѵістотл. Неб. чистота ОА, ВА, АК, НТ, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА. ѵнстъ, -ъін прил. 1. Чист, незамър-сен. і прнемъ тѣ(ло) носнфъ. овнтъ е пллірлннцсіж ѵнстоіж М Мт 27.59 3, А; флрнсекз слѣпе. оѵнстн прѣжде вьнжтрьнее стекльннцн. і поропсндѣ дл вждетъ н вьнѣціьнее нмл ѵнсто М Мт 23.26 З1; нмѣше же врѣмд рслѣвъі ѵнстъі н топлъі. внно н масло ДрѢВѢНОК. Н МЛЛДЪІ СЪІрЪІ Н ЛНЦЛ. Н крнннцж медочр С 291.6. 2. Прен. Непокварен, почтен, честен, безгрешен. къто въ^ідетъ нл горж гнеж. лі къто стлнетъ нл мѣстѣ свтѣмъ его. неповіненъ ржклмл н ѵъстъ {погр. ет. ѵнстъ, Север., с. 28, бел. под линия) сръдъцемъ СП 23.3; длъженъ сстъ вьсѣкъ кръштенъі. сгГмъ севе ѵістл урлннтн К 2а 40; нс во ннктоже ѵнстъ лште н кдннъ дьнь пожнветъ нл ^емн С 358.15; сътворнвъ же ѵетъірн деед-тн дьннн отнде ѵнстъ къ госп^доѵр. прооѵрвѣдѣвъ прѣжде трнн дьннн. съконьѵлннк свок С 168.16. // Като същ. ѵнстнн т. тн. Гр. оі коиЗароі. Безгрешните, непокварените. влл-жс-нн ѵнстні сръдцемь. ъко тн вл очр^ьрдтъ 3 Мт 5.8 А, СК. 3. Прен. Неопетнен, безукорен, съвършен, не врлшнл рлдн рл^лрѣнте дълл вжнъ въсѣ во ѵнстл. нж ^ло ѴЛВК8. прътъі-клннѣ. ъджфом(очр) Е 4а 10; нъ дл ОѴІСТНМЪ СВОІ СЪМЪІСЛЪ. КЪ ѴІСТ |2) жрътвѣ прістжплемъ К 8Ь 15; пр ^ СД СЛМЪ ІДКО НѢКЛКЛ ѴНСТЛ см -7 вол"ьнл жрътвл къ велнкочрочрмоч стнтелю С 273.2; очріГе во ксп юнъінмъ въ словесер;ъ вогоносыг, ^ очрѵнтеХь, прнсно поежштемъ. ѵ*г нмътн очрмъ. неглн въсънгн^г . ннел ^вллдште. нл влжжденніе вь 3. совлтн сд С 403.29-30. // Не^. сторен, естествен, нъ нже ѵнс:г очрмомь н не^ъловнвомъ срьдьцещ ц. ^ОДДТЪ. ТѢМ’ СД БЛЛГОѴЬСТНЛ ОТТ -В- вллтъ рл^очрмъ С 338.5. 4. П * Непорочен, чист, девствен, ов *ц очрмъ отроковнцн. Н ѴНСТЛ ПрѣБТІВ’. трочрднетл сд н^въсто въ в'сен унсг-й сърерлннвъшл свон тѣлесѣ С 25.27 ѵнстъ въітн. а) Гр. каОаріСо Очистя се [от болест и под і рекъшк емочр. лвне отнде прокл^ ь него. I ѵнстъ въістъ М Мк 1.42 5 . СК. 6) Гр. каОарепсо. Чист, н -сегнат съм. сего рлді отъ вьсего > ^лл ѵістъ съі К 4а 14. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, СС, К,С,Р\ каіЭарбс, ахраѵтоі;, оерѵбс, ауѵск, с | брХо?, арертгтос, аріаѵтос, арбХіл | апХаатос, аріато?, шрОоро?, іербс, Хп ■ тгарОеѵос. Вар. ѵигъ. Неб. чист ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, Н ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Чиста моі МИ, Чисто тепе МИ КП.МИРазл. ѵнстъ нареч. 1. Чисто, безгреш без отклонения, мннжшд \ лѣт7 тс-мьынцн. ѵнстъ н крѣпѣ свокв вг' влкджште С 58.16; прндъм' же вьсн ѵнстѣ къ ѵнсточр С 506.28. 2. П вилно, според изискванията, дворъуъ ^лкллліжтъ ѵнстѣ С 1К 3. Чисто, ясно, разбираемо, онт рс-ѵе очрво. нь не ѵнстѣ нн ілснѣ 562.19. Изч. С. Гр. косіЗары^, асттпХоі; [!], асцчтос. Ноб. Вж. при ѴМСТ0. ѵнеж {погр. С 370.29] еж. снн. ѵловѣколюбнвъ, -ъін прил. Който о( ча хората, човеколюбив; милосі 1‘ЛОКѢКОЛЮБЬНѢ_________________________1197 і I ! ден. въпрлшл пнллтъ. влсыь жндовъ ! ѴЛОВѢКОЛІОБНВѢН. ѵто лн рекж. влсыь поклжжтъ сътворс-илл нстниж С 432. 16; н ВЬИНМЛА ІЛКОЖС- словомъ тъѵыж. ДОВБЛСЫЪ БЪІВЪ. ѴКОЛКБНВЪІН ВЛЛДЪІ-КЛ. ЛБЫО ТОЛНКЪІНМЪ грѣ^омъ проше-ные кмочр сътворн С 523.7; сълочрѵн же сд по вол'н ѴЛІСОЛГСБНВААГО БЛ. ндж-шточр кмочр млилстъірл донтн. н ВЬЛѢ-| 1Ъ къ сжштнн точр врлтні ЦѢЛОВЛ А С | 523.20-21; днмофнлъ. прн^ъвлвъ ... і лрнілнъі гллголл к кЛнмъ. врлтніл. ! ЦѢСАрЬ ѴЛОВѢКОЛЮБНВЪ кстъ н свон ( вѣрѣ цръкъвъ проентъ С 200.15. { С. Гр. фіХаѵіЗршпос. I Нвб. чловеколюбив, человеколюбив остар. I ВА; човеколюбив ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР. |*ловѣколгсвьнѣ нареч. Човеколюбиво, і с [от] любов към хората, онъ жо ... | реѵе ... н тъгдл во господь мд вѣ I ПОСЪЛЛЛЪ К Т6БѢ. нскочрснтн очрсрьднк ! твок. лште очрво ѴЛОВѢКОЛКБЬНѢ. Л N6 I ѴЛОВѢКОМЪ творншн ВНДѢТН мнлость 1 свонв С 122.26. Изч. [ С. Гр. фіЛаѵОрожок. I Нвб. човеколюбиво ОА, ВА., [•ловѣколювьство, -л ср. Човеколюбив, обич към хората, към човешкия род. вь^ндѣмь очрво къ ечрлггелннскочр съкл^лнню. дл н ^рнстосово ѴЛ0ВѢК0-; лквьство внднмъ. н жеиъскочр прнстж-I пькннк въсѵочрднмъ сд С 390.21; нъ [ н тлко не полочрѵншд. НН ѴЛОВѢКОЛЮБЬ-I СТВО БО очр тѣ^ъ очр нн^ъже прошлл^ж. I нн очрдовок прошеинк нн к-же ночрждъ-[ иоіе н потрѣвьнок сътвор-н-мъ полочр-! ѵнтн С 373.8; вндншн лн съшествніл | очржлсть. ВНДНШН ЛН Б0ЖН1Л строгл і ТЛНИОК. ВНДНШН ЛН ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВЛ лн^отъкъ С 390.30; нъ отндѣмъ вь севѣ. н кднин іедномочр весѣдочрнмъ н^влвнтелю илшемочр господочр гллго-лжште ... тевѣ илдѣіжште сд прнр<л-ждлкмъ. велншн вллдъіко дл кь^не-семъ очрстъ илшн^ъ врлтл. ілже тъі кдннъ сътворнлъ ксн. върсодншн ѴЛОВѢ-колюбьствомъ ілкоже вѣ С 507.9. Изч. ѴЛОВѢКОЛЮВЬЦЬ С. I)}. фЛаѵОрсоліа. Нвб. Вж. при ѵловѣколмвыс. ѵловѣколювьствьнъ, -ъін прил. Човеколюбив, който изразява човеколюбив, добър, благ. чѵ ѵловѣколювь-ствьиллго н свдтллго гллел. мьиѣ реѵе КОТЪІГЪІ постнллкшн КГДЛ ИНШТАА одѣвлкшн С 341.17. Изч. С. Гр. фіЛаѵОрсоко?. Нвб. Срв. човеколюбив пниж. АК, БТР, АР. ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВЬК, -к. ср. Човеколюбив, обич към хората, към човешкия род. сочргочрво дьиесь прішестк гне. сочргочрво съмотреиье. сочргочрво ѵлвко-лквьствк сочргочрво съиітьее въ кочрпѣ же I съмѣреиье К 12Ъ 38-39; і сімъ БЛЛГЪІНМЪ НЪІ СЪПОДОВІТЪ ... I ОБѢ-ШТЛНЪІМЪ. БЛЛГОДѢТЫЖ. I ѴІСОЛКБЬ- ствьемь. гл илшего 1с ^л. съ очрмь кочрпио. съ стъімь д^омь К 9Ъ 28; прннесѣмъ вѣнк господевн мнлостн н ѴЛОВѢКОЛКБЬСТВНГЛ. дл вьнндемъ въ цѣслрьство невесвиок С 341.7; молн иѣк'то флрнсен гл дл ілстъ сь ^мь ... н въ флрнсениж ^лѣвныж прнде лкъі ѵловѣкъ. вьсе мѣсто нспльн чАН. дл н божнн строн Н ѴЛОВѢКОЛКВЬСТВНК поклжетъ С 391.6. К, С. Гр. фЛаѵдрожш, то фЛаѵйрожоѵ. Вар. ѵлоБѣколкжьствніе, ѵлобѣколюббствк, ѴЛОВѢКОЛЮБЬСТВЬС-. Неб. Вж. при ѵлокѣколіосыс-. ѵловѣколквьць, -л т. Човеколюбец; този, който обича хората, човечеството [обипн. за Вога]. дл і ѵколк-вець вь. съ въіше відѣвъ. неліце-мѣръио овъштеиье нлше. і сімъ влл-гъінмъ иъі съподовітъ К 9Ь 24; сего рлді н ѵколквець гъ ^ьрд дръ^остн очрѵеинѵА съмжштллше са К 3Ъ 30; се же н реѵе нлн прнтьѵеіж съкл^ла. н ВЬСЪІНГЛА ІЖ НЛН ПОКЛ^ЛА. ІЛКО ЛШТ6 н ѵловѣколквьцн вждемъ по съмрьтн С 374.9; н свонмн грѣ^ъі слмн сд очрвѣштлвліжтъ. н съгрѣшеиннмъ простъіьГд просдтъ. ОТЪ ѴЛОВѢКОЛЮБЬЦЛ сждна С 390.13; ѵловѣколкбьцъ во ѴЛОКѢІСОЛІОВЫО 1198 ЮСТЪ ВЛЛДЪІКЛ. II ДОНрОТЪІ ЮГО ДЛрЪ въікллтъ С 380.28-29; н трьныо и ТрЬНІИО I I ВЛЬѴОЦЪ ДѢЛЛТІІ Т( ЖО ѴЛОВ-ІІ-КОЛІОВЬЦЬ С*Ы. ^ОТА промѵ.іслити ^Л скоюго сътвороныл С 484.1. СЕ, К, С, Р. Гр. [6,1 (рЛйѵйрюво?. Вар, ѵло- ВѢКОЛІОПОЦІ.. Ноб. члопоколгобоц остар, ВА; чоловоко-любоц остар. ЕтМл; човоколюбоц ОА, АК, БТР, АР. ѴЛОВѢКОЛГСБЬЮ, -I*. ср. Човеколюбив, обич към хората, към човешкия род. сого рлді Н ѴКОЛІОВОЦЬ гъ гърл дръ^остн оуѵеннѵд съмжштллше сд. ЛІОБОВЬ ѢВЛѢІЛ ККЖО ІМѢЛШ0. НЛ НСМЬ I ПОКЛ^ЛІА ѴКОЛЮБЬѢ СКОвГО ... ВЬСѢКЖ поль^ж творѣлше емоу К ЗЬ 32-33; ѵѵ веле р<сово ѵловѣісолювнк. іѵ веле нюднно ве^лконнк ... овъ во продл д нл трерсъ десдтемъ дннлрнн С 419.25; сь же о севѣ вельмждровл. тн побѣдн лжклвъін. нъ овлѵе велнкліл длроуіж-штллго р<сл. прѣвелнкою ѵлісолювніе. вьсѣрсь ѵлТсъ спсенню плѵе. нсжелн ПОГЪІБОННЮ р;отдштнн. подлтн ж^нн-коу С 522.13. СЕ, К, С. Гр. срЛаѵіЗрсотгіа. Вар. ѵловѣко-любнк. Неб. чѳловеколюбиѳ остар. ЕтМл; човеколюбив ОА, АК, БТР, АР. ѵловѣкооувннцл, -а м. Човекоубиец, убиец на хора. онъ ѵкооувнцл бѣ ісконн 3 Йо 8.44 А. Изч. 3, А. Гр. [о] аѵдршлоктбѵоі;. Вар. ѵловѣко-оувнцл. Неб. человекоубиец остар. ЕтМл; човекоубиец ОА. ѵловѣкооувннць, -л лг. Човекоубиец, убиец на хора. реѵе жо нмъ нс ... въі отъ отъцл днѣволл есте. н по^отн отцл влшего р;оштете творнтн. онъ ѵко-оувннцъ бѣ нсконн. і въі-нстннѣ но СТОНТЪ. ѢКО НѢСТЪ НСТННЪІ вь номь М Йо 8.44. Изч. М. Гр. [о] аѵйршкоктбѵоі;, Неб. человекоубиец остар. ЕтМл; човекоубиец ОА. ѵловѣкооупонцл, -А лг. Чопокоуб; д убиоц на хора. н ‘^л-цъшс сьв п къ^аша, отъ кого. ілв'іі ілко нпрьвг а ѴЛОВМіКООѴргЗОІІЦА ДІІІЛКОЛЛ, дь п^гоувлтъ С 402,2. Изч. С. /)>. 6 бѵйрсопокхбѵо?. Ноб, Воіс. при ѵломікмувимцл. ѵловѣкооѵргодьннкъ, -л лг. Угодн .. този, който гледа да угоди на -рата, а не на Бога. тоу воѣшіл . стрл^л ідожо но вѣ стрл^л. ѣко вг съіпл ості (!) ѵлкооугодънікоу, поп ДѢІІІІА СІА ѢК0 БЪ ОѵрніѴЬЖІ ІА СП 55 Изч. \ СП. Гр. [о] аѵйрюкареакос. Вар. ѵл:г оугодъшкъ. | Неб. Сре. човек и угодник. • ѵловѣкъ, -л лг. 1. Човек, преде. І вител на човешкия род. вндт ! сотьннкъ стоіан прѣмо емоу. ѣкоті! вь^ъпнвъ н^дъше. реѵе въ ктн | ѵЛсъ съ снъ вжнн бѣ М Мк 15.39 клнѣфл лрренерен ... роѵе нмъ. вгі ; вѣсто ннѵосожо нн помъішлѣлте. гі оуне естъ нлмъ дл едннъ ѵлві! оумьретъ ^л людн. л не весь одГг погъівнетъ М Йо 11.50 3, А; і реѵе і: снмоноу нсъ. не бон са отъ селѣ ѵдіс вждешн лова М Лк 5.10 3, А; внд' въше же нлродн ѵюднша са н просл ВНША БЛ. длвъшллго вллсть т.\к ѵлвкомъ М Мт 9.8 3, А, СК; вндѣвъ вѣрж (нр;ъ) реѵе емоу. ѵлв1 отъпоуштлвктъ тн са грѣсн твон 1 Лк 5.20 3, А, СК; н отъвѣштл нс к‘ номоу гла. пнелно естъ ѣко не о еднномь жнвъ вждетъ ѵісъ. нг вьсѣкомь глѣ вжнн М Лк 4.4; м.\т сніѵнъ реѵетъ ѵлвкъ. н ѵлвкъ родн <■ въ немъ Е 27а 7, 8; гллвл же о гле мъір<ъ. тлкъ нмлмъ лрр<нерен. еже съд о дсснжж прѣстолл. н велнѵъствл н, невесе^ъ. стънмъ слоужнтелъ (н) (ск)н-ннн нстн(н)ънѣн. жже п(о)стлвн въм ѵловъкъ Е 24а 18; ѵісьі н скотъі сп ш г1. ѣко оумъножУлъ ссТ мТлостн свое» СП 35.8; ПОСТЛВІ и ^лконодлвьц» 1199 УЛОКѢѴЬ нлдь мімн, дл рл^очшѣіжтъ іл^ъіці ѣко ѵГці сжтъ СП 9.21; ^ вжо имиъ, прн^ьрн ... на рАвл твоого сспо ... ствръ^н оч^шн сго. даждн омочр слъі- ШАТН ... ГЛЪІ ІАЖ0 ОСН СЪСТАВИЛА ВЪ ѵлцѣ)(ъ СЕ 32а 12; і по срѣдѣ аыіілъ I ѴЛОВѢКЪ. ВЪ ѢСЛС)<Ъ рАЖДАІА СА. I ПО срѣдѣ дъвоірсъ людн, камсиь жгълоыъ Л0ЖА. I ПО СрѢДѢ ^акоыа і пророкъ. въ кочрпѣ пропроповѣДАомъ КІЗЬ 30-31; ГАКО рѢША ЖНДОВО ѴЛОВѢКЪ БѢѢШ0. Н ПОѴН ІАКО ыочрждъ^іж съмрьтыж С 136.10; вогъ ... послѣждо жо вьсѣ^ъ СЪ^ЪДА ѴЛОВѢКА по оврА^оѵр свокмочр ... н посадн У въ рАН пнштд С 8.26. // Възрастен мъж. по^дѣ же бъівъші сатъ. прідо ѵкъ богатъ імеыемь юснфъ. СЪ ДрЪ^ЫЖВЪ. ВЬЫІДО КЪ ПІЛАТОЧр I просі отъ ыего тѣла іѵсова К14Ъ 6. 2. Мъж, съпруг. АШТО достонтъ ѵлкочр почрстн-тн жеыж своіж М Мт 19.3 А. вожьн ѵловѣкъ. Гр. о той тЭеой 8ог5-Хо?. Благочестив човек, който изпълнява Божиите повели; раб Божи. овѣштАвьшочр жо са кмочр. въ-СТАВН Н БЖНН ѴЛКЪ ОТЪ ^вМЬА С 524.18; прнпАде прѣд (Лшъ вжнУ ѴЛКЪ. Н ОБЛОБЪІ^АА ЫО^Ѣ КМОЧр. МОЛІАА- шс- са не отължѵнтн оть гі"его С 527.10. велькіддъ ѵловѣкъ. Чревоугодник, лакомник. №о ѵѵ н^ваваоньн ведьеѣдА ѴКА. ѴѴ ПрОЦШЬН, I 0 ПрНІАТЬН ОБѢДА СНЛЪЫААГО. ВЪ^МОГЖфААГО СЕ 36 а 10-11. нонавндан ѵловѣка. Гр. ціааѵйрсо-по$. За сатаната - човеконена-вистник, човекомразец. прндѣте къ мнѣ всн. то ыѣісѴо идън, [!] ыѣ к’то СА ПОДВИЖА. А НОЫАВНДАН ѴКА ДЬѢВО- лъ. аціо нАреѵет' са съворъ какъ то м^о^н съвержт' са Р II 4.32. НОНАВНСТЬННКЪ ѵловѣкомъ. Гр. о ці-оаѵФрсожх;. За сатаната — човекомразец, враг човешки, вллгосло-вькнъ грАДъін въ нма господине ... ѴЛОВѢКОЛЮБЬЦЬ НА НОНАВНСТЬННКА ѵловѣісомъ С 329.11. ѵловѣкъ доврд родл. Гр. &ѵіЭрожо<; ейуеѵі^. Човек от благороден, знатен род. ѴЛКЪ ОДННЪ ДОВрА рОДА НДО ИА СТрАНЖ ДАЛОѴО М Лк 19.12 3, А. М, 3, А, СК, Б, ЗП, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, X, БН. Гр, іхѵОрмлоі;, [6] Рротй?, іѵОрсолАрюѵ, лѵеОца. Нвб. чловок, чоловок пниж. остар. ОА, ВА, Дюв, НГор, ЕтМл; чилпк, чбек диал. Дюв, ДА; човек ОА, Дюв, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. Срв. Чулпчекът МИ ГХ,МИМ. ѵловѣѵннъ, -а м. Човек, лице, индивид. ѴѵѵснфА ПОМАНЖВЪШС. Н СВѢТЪ тъ прнде. СВѢТОЧр БО владъіка ^рнстосъ. НС тъмъі тьмннѵьыъіа простн іего. да ве^ очрмА оѵрво овнлніемъ весѣдочркшн ѵѵ ѴЛОВѢѴННв. А N0 ПрАВЬДОНК. ГЛАГОААН B.КО Уѵѵснфъ ночрдъмд ВѢ довръ н ве ^ъловн С 365.13; ыъ довро вь врѣМА АЛУЪБЪІ. ПОКААННГА ПрѢДН ПОЛОЖНТН ЦѢЛЬВЪІ. ТВОН^Ъ БЛАДНН чѵ ѵловѣѵнне. ДѢѢШН лн во къ ѵловѣкочр прн^о-ДНШН. НЛН ѴЛОВѢКЪ тевѣ оставыактъ грѣ^ъі С 358.25-26. Изч. C. Гр. аѵйршпор. Нвб. Срв. човек, човечище разг. ѵловѣѵь прил. притеж. 1. Човешки, който принадлежи на човек. Тдолн ьа^къ съреврънн У ^латн. дѣла ржкъ ѵлѵь СП 113.12; прнемъі понѣвж отъ ржкочр ѵлТѵк. прнкръвеыне тѣлочр своемочр. отъ рАВА твоего носнфА ... и СЕ 38Ъ 20-21. 2. Човешки, който се отнася до човек. фАркен ... въ^-любнша во плѵе славж ѵлѵкк неже славж вжнвв А Йо 12.43; У^вавн міа отъ клеветъі ѵлѵьа. У съ^рАНнк ^апо-вѣді твокч СП 118.134; вл"юдѣте 5да КЪТО ВЪІ еСТЪ КрАДОВОДАН прѣмж- дростніж н тъіреіж лестннк. по прѣ-ДАЫНЮ ѵлѵю. по стчр^немъ мнрънънмъ. н проѵек X ІІАа 9. ненАвнсть ѵловѣѵа. Гр. цгстаѵтЗрсотіос;. Ненавист към човека, ѵѵ велеыеыА-внсть доврочр н неиАВнеть ѵѵа. Л ыеѵн- СТААГО Д^А КАКО ТН Н ІСЪІМЬЖДО ^ЖДО- жьством(ь ^АпниАет (...) Р II 4.15. съінове ѵловѣѵн. Гр. оі оіоі тйѵ аѵ- ѴЛОВѢѴЬНЪ 1200 УЛОВѢѴуд йротсоѵ. Хората, човечеството, влственн въі гк>. сътворьшюмоѵр ИБО Т ^бвіЖ. НБО НБСН ГІО. НБЛ ^б^ІЖ Ж6 ДЛСТЪ сномъ ѵлѵемъ СП 113.24; снове ѵлѵн доколъ тджъкосръдн. въскжіж лювнте сочретънлл н іфете лъжд СЕ 73а 7; гн кто въровл слоѵдооѵр нлшсмоѵр. вндъ-р^омъі н. н не нмълше вндл. нн довро-тъь нъ вндъ іего веѵьстьнъ, н^ѵл^лд плѵе съіновъ ѵловъѵъ С 436.7-8. съжъ ѵловъѵь. а) Гр. т>16<; аѵбрсЬкоѵ. Човекът; човешкият род. вже ... вжді ржкл твоъ нл мжжл деніціл (!) твос-ьх. V нл снл ѵлѵл егоже оѵкръпілъ есі севъ СП 79.18. б) Гр. оіод той аѵ--Ораотоо. Христос; син човешки, н очр^ьрдтъ снл ѵлѵл А Мт 24.30. ѵловъѵь родъ. Гр. р той аѵтЭрйжоо «роок;. Човешкият род, човечеството. дне. ндолъ невнднмъі кръіс-тъ са. I ѵлѵь родъ лвлъетъ са СЕ 2Ь 14; вже въдъі немофь. і очрдовь погъівенне родл ѵлѵл ... съподовн пръ^ьрътн въплдъшннмъ СЕ 24а 9; въровллше во. (лко вьса стрлстн н вса ІА^ВЪІ ТѢЛССЬНЪІА. отъ сотонъі сълодр-ѴЛІЖТЪ СА. сжштллго въ нстннж неочр-кротнмллго врлгл ѵловѣѵоѵр родочр С 556.12; ве мон ... тън во съвѣсн немофь в'(..)го родл ѵѵл. о тлннъ срц(.) нлшн^ъ Р ШІ 4.13. А, В, СП, СЕ, С, Р, X. Гр. [ттѵ] аѵйрштісоѵ, [то\5] аѵдраотол). Нвб. Вж. при ѵлокѣѵьск?.. ѵловъѵьиъ, -ъін прил. Като същ. ѵло-въѵьною ср. ед. Гр. то хсЛйбес;. Разрушителното; това, което води до смърт, тлко же н съплс' вьса ^ьлъіа вннъі нл вллгоіе прътворн. горкоіе сллдько сътворнвъ ѵловъѵьноіе. нл цълвж пръложнвъ. сьмрьтьноіе стръ-клло нл ьГж сьврлтнвь С 430.19. Изч. С. Нвб. чловечен, человечен остар. ВА, НТ; човечен АК, БТР, АР, ЕА. ѵловъѵьскъ, -ъін прил. 1. Който принадлежи на човека, човешки. тъгдл нс глл къ нлродомъ 1|11л мосъовъ съдллнфн съдж кън^. ннцн н флрнсен ... по дъломъ ж<Г/^ не уоднте ... съвнрліжтъ же вртзт тажъкл н не очрдовь носнмл, I ллгліжтъ нл плештл ѵлвскл. л стомь свонмь не р<отатъ двнгнжте-п М Мт 23.4 3', А. 2. Който се ой & до човек, човешки, онъ же ре въ со\ре же ѵътжтъ ма, оѵрѵдще о .=. ннъ ^лповъден ѵлвѵскъ М Мт 15. 9. Срв. Мк 7.7 М, 3; вже моі... дд. а нлмъ помофъ отъ пеѵллн. ‘1 соѵе■( спнье ѵлвѵско СП 59.13. Срв. и 107.13; лфе к'то клдтъ вжд;( молнтъ са сотонлмъ. 1лн іменл . е, творнтъ ѵлскл. д. Хъ дл поклетъ :9 рслъвъ о водъ СЕ 105Ъ 3; вм. сатъ. съміръіжштеь ъко ті снове нлрекжтъ са. еже сътворілъ ес іноѵадъі снъ вжь тожде I ТЪ1 СТЕ емкл сілл ѵскл естъ К 9а 36; въдд вьсл пръжде въітніл нмъ. пнтг нстесл н сръдьцл н нстесл вогъ. въд мъіслн ѵловъѵьскъі. (едннъ С 305.5 въ штоѵржден стрлнъ съь н не нн ѵловъѵьскъі помоштн. нн ^лстжпл. с дъліл кротость нмълше. н сьмърш С 365.3. 3. Който е присъщ човека, човешки, оѵржлсенъ же бъі епнскочрпъ. о ѵловъѵьстъ гллсъ еленн 224.11-12. 4.Като същ. ѵловтѵ скліл ср. лгн. Гр. та трс аѵйрмпо: то<^. Присъщите на човека неш качества и под.; човешкото, въѵер' (.)ЛЪТЬСКЛЛ. Л ДЬНеСЬ ГОСПОДЬСКЛЛ ДТ1 (.)ъѵерл ѵсклл. л дьнесь бжстбыіі дъетъ К 13а 23. Срв. С 449.24. родъ ѵловъѵьскъін. Гр. уеѵод [тй аѵйршясоѵ. Човешкият род, чові чеството. понеже съмръть древд дръвънъ же^лъ прінмъші ѵсісл род; корень връді пжть оврътъин н съыъдь пръстжпьнжіж К 10а 33—34 егдл отвръ^ъшю сд пжтн. тлко &' съмръть родъ ѵскъ въплде. і нлелъ дьніці бъіша мжцъ К .10а 36-37 ЛОКѢѴЬСТВО 1201 ѵрькь БЛДГОСЛОВЬКНЪ ГрДДЪІН ВЪ НМА ГОСПО-ДЬ/&. КДННЪ ^Д многъі Н ПО МНО^Ѣ^Ъ. Н^БДВНТЪ ннштъ родъ ѴЛОВѢѴЬСКЪ. I ОТЪ рЛчІСЫ крѣпьшнн^г кго, н очрвогд н янштд отъ рдс^ъіштдіжштнн^ъ тего С 329.23-24; н вьсд нввосьсісъіА снлъі веселдтъ са. очрслдждыс-мъі о сЬлсеынн ОБЬШТДДГО рОДД ѴЛОВѢѴЬСКДГО С 490. 2-3. ! съінъ ѵловѣѵьскъін. Гр. о гзіос; тоѵ аѵ-! іЗрсояон, о -оіод тон Ѳеой. Богоиз-I браният между човеците Исус | Христос, прнде во снъ ѵлвѵскъі въ^н-I СКДТЪ. I СПСТЪ ПОГЪІБЪШДДГО М Лк | 19.10 3; нъ дл вѣсте ѣко вллсть I НМДТЪ СН7> ѴДВѴСКЪІ. ОТЪПОЧрШТДТН НД і ^емн грѣ^ъі М Мк 2.10 3, СК; [ оѵрподовн са црство ывсное. Т. двъ I концъ. снъ ѵлвѵ(...) Е 36а 19; отъ-! вѣфд тъ н реѵе. овдѵо л^ъ гл/ж. ѣко ОЧ^ЬрНТб СНД ѴЛСКДДГО. ГрАДЖфД нд ! овлдцъ^ъ нд нво СЕ 48а 15; сего рдді | пріді снъ ѵсісъі. дд прімірітъ родъ ндшъ къ вочр К 9а 29; съвръшн во сд глъ гд нсд. іедд съшъ ѵлобѣѵьскъін оврдште-тъ вѣрж нд ^емн С 135.10; не прнде сиъ ѵлобѣѵьскъін погочрвнтъ нъ въ^н-скдтъ н съпдстъ погъівьшеіе С 346.27. М, 3, А, СК, Б, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. [той] аѵдрыяоо, [тшѵ] аѵдршясоѵ, аѵіЗрашіѵо<;, ! аѵдршпеюі;, тшѵ ррохсоѵ, тшѵ хрютіосѵшѵ, аѵброжос;. Вар. ѵловѣѵескъ. Нвб. човечески, чловечески остпар., човешки ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. 5'Ловѣѵьство, -д ср. Човечество, човеш-[ кият род, всички човеци, ^дклн-НДІЖ ТА^БГОМЬ ... весѣдовдвъшннмь. ндмъ стрдмн до гровд ... н в'се ѵлѵьство не погльфено съмрътніж съ^рднь-шннмь СЕ 536 8; врдѵю дшдмъ і тѣ-ломъ. въ д^омь нен^дреѵенънъімь. понесъі б'са неджгъі ѵлствд ... оврдтн са нд ^отѣнне рдвъ твонмъ СЕ 256 21; тѣмь пророкъ молідше сд глдголд. рдждь^н нстесѣ мон н срьдьце мн. сточрдонніж во неѵьстніл. вьсе ѵловѣ-ѵьство оѵрвд^дно вѣдше С 349.2; к-гдд вѣ веселнтн сд. н дьнь слдвьнъ творнтн ... шсо ѵловѣѵьство проштено въістъ. ІД.ІС0 мрьтвъінмъ въскрьсенніе вьсѣмъ проповѣдлно въістъ С 386.19; того рддн очрво строіл. родн сд ^с пльтніж ... н очрмнрддтъ ПО ѴЛОВѢ-ѵьствочр. н погрівдгстъ сд С 11.15; въітн днідволю снѣгочр леждшточр по вьсемочр ѵловѣѵьствочр С 352.9. Изч. СЕ, С. Гр. аѵдрижотгі^, стар^. Неб. ч[е]ловечество книж. остар. ВА, НГер, ЕтМл; човечество ОА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. ѵрьвенъ вэ/с. ѵрьвл"енъ. ѵрьвл'енъ, -ъін прил. ^лдмндд ѵрьвленд. Гр. коккіѵг). Багреница, тъгдд воннн ниемоновн. прѣнмъше нсд нд сжднштн. СЪБЬрДША НД НЬ ВЬСЖ СПНрЖ. I съвлъкъше н ^лдмндоіж ѵръвленоіж одѣша н М Мт 27.28 3, СК. Сре. СЕ 496 25. ѵрьвленъін пржгъ. Червен скакалец, паразит по растенията, ^дѵьнж нъінѣ глдтн. нменд гддомъ. пржгъ. слднж. ѵръвенъі пржгъ. кдтддросъ ... отър^одА отър^одА. отъ сѣмонн гро^довъ СЕ 59а 16. Изч. М, 3, СК, СЕ. Вар. ѵрьве/ге, ѵрѵ,ксіі7., ѵра-вленъ. Неб. червен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; цървен диал. ДА. Сре. Червен бряг МИ, Червен път МИ, Червената локва МИ, Червената фуния МИ, Червеницата МИ ИД,МНЛом; Чер-венака МИ, Червенаковец МИ ЙЗ, МИПан; Червена лъка МИ ЙЗ,МИП; Цървена вода МИ, Црвен камен МИ ВПТО; Цървени ниви МИ, Цървеняко МИ ЙЗах.Кюст. ѵрьвлень, -н з/с. Червен плат, тъкан, дд прѣслдвьнъ ыъінід ^ерсоньскъін грддъ въістъ. въ вдгърд мѣсто н ѵрь-выенн. стъін^ъ оцъ н др'^неппъ кръ-выж оѵркрдснвъ сд С 543.2. Изч. С. Вар. ѵрьвькнъ. Неб. Сре. червен прил. ѵрьвь, -н м. Червей, доврѣд тн естъ млломоштніж въ жнвотъ въннтн. неже ѵрькыоыті 1202 овѣ ржцѣ пмжштю нтн кь ічоонж ... ІДОЖО ѴргКЬ НО оуМПрЛЛГЛ, I огнь но оугдсодтг М Мк 9.44 3. Срв, Мк 9.46 М, 3; імоожо во ѵргвь срьдьцс джвоу ілдгі оувдждмотг. снцо н ^ЛВНСТЬ СрЬДЦО ІІМѢІІВШТЛЛГО І7П, сг СТрЛНгі ІАДЖШТН оувдждлютг С 399.26; вьсѣ^т. и^мрьмьрлѵгг ѵргвью, нні«’тожо отг ц-вслрь врлтъ лдовъ оѵрвжл С 238,13; ио вѣровлсто лн вгітн вьскр-ишенню мргтвгінмг. но вѣсте лн іліс4 огню нооуглсмемоу вгітн. н ѵрьвн неоусгіпыжштоу. н вс^дьнѣн тннѣ. н прѣнсподььОнн дьврн С 107.19; вьсісрѣшенькмг во эднстовомг оуглсиетг г^ѵѵыл огНЪнл, ѵрьвь же неоусгіплдн оумнрыетг. лдг мдтетг сд С 479.18. // Молец, сгкргівьнте же севѣ сгкровнштл нвсе. ідоже нн ѵргвь нн тьлѣ тьлнтг. ндеже тлтно но подг-ісоплвмжтг. нн крлджтг М Мт 6.20 3, А, СК. Срв. Мт 6.19 М, 3, А, СК\ Лк 12.33 3, СК. 2. Прен. Долно, низко същество. \тъ ж-е-смг (!) ѵръвъ і но ѵлісг. поношенье ѵлкомг. і оуыіѵгженге людемг СП 21.7. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. акаЛгі^, сп^. Вар. ѵръвь, ѵръвъ. Неб. чръв, чърв диал., черв остар., цръв диал. ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. червей, червек диал. ѵрьвьюнг вэіс. ѵрьвл'ень. ѵрьгоувгільство, -л ср. Чъргубилство -длъжността на чъргубиля. сьде ле-жнтг мостнѵь ѵрьгоувгілнк БЪІВЪІ прн сумеоыѣ црн ... остлвнвг ѵрьгоувгі-льство ... вгістг ѵрьнорн^ьць V вг тоыь сьврьшн жн^ыь своіж МН. Изч. мн. Неб. Вж, при ѵрьгоувъілю,. ѵрьгоувгілід м. нескл. Чъргубиля -славянизираната форма на длъж-ностно и служебно название от времето на Първата българска държава; от ичиргубоила - управител на „вътрешната област“, един от шестте велики боили, в зависимост от епохата равоіаі1! подчинен на капхаиа; дип тически пратеник и вооно]№а, чалник. сьдо ложнтг мостиѵь ѵ(«... вгіліл вгівгін прн сумоонѣ црн П;Й потрѣ црн МН. Изч, ! МН. От прабълг. Шгдй Ьоііа. ; Неб. Сре. чъргубилп, чъргубил ОА БС.ПБСБЕ, | ’ ѵрьмьновлтн СА, ѴрЬМЬНОуНК СА, Ѵ| 11. ноѵрмшн «а несв. Почервеня см обагрям се в огнено червено ні же отгвѣштлвг реѵе нмг. веѵерэгѵ фоу глте. водро ѵргмгноуетг са н П! Мт 16.2 3; I ютро дьнесь ^ні,г ѵргмгноуетг во сд дрдселоуід ііі'14 Мт 16.3 3. Изч. « М, 3. Гр. тгорра^ш. Вар. ѵргмъновлтн с. Нвб. 0. ѵрьмьнг, -гін прил. ѵрьмьною моріі Гр. ’ЕршЗра да), -а а. Червено море. Тсповѣд&нте . гй гсдмь ... н^дршгшю флрлс ’ снлж его вг море ѵргмгное. ткв вѣкг мнлость его СП 135.15; і оувъсі вг істінж ... фде 1% еЫе проідж і ѵргмное море. відтш/ рл^дъльше са К 6Ъ 21; н лвнк н^і вѣсг. н пръложн сд вг ^мнн велнк?: н нде пль^д кг ѵргмгноуоумоу и»! С 173.25-26. | СП, К, С. Вар. ѵргмгнъ, ѵргиііг, і Неб. 0. ѵрьннло, -а ср. 1. Мастило, ^лкоиг оу ѵрьннломг лежд. дѣлгі жо прд^д ноуд С 433.15-16. 2. Сажди, т кь іДімь ... длднте же мн нл Л влмі н поклжж влмг ... к'то кстг в« влшг. дд поклжж (!) кго ѵрьннлом дл внждж може лн н^мгітн севе 27.23. Изч. С. Гр. [то] реХаѵ, аорбХті. Неб. Сре. чрьнило остар. НГ^р; чернй' ОА, ВА, НТ, Дюв, ШЪр, ЕтМл, БТР, АР, N ѵрьинцА1, -А о»с. Дървото черница. ВрДТІШГА С(А Тскоусішід БЛ. V СТі'Г Тнлевл ПрОГНѢВАШІА. N6 помѣьлда ЖЯНЦА 1203 УрЖ7> (ІЖКЪІ ОГО, ДЬНЬ ВТ, ЫТ.Ж0 Ѵ^вгчві ІА Ѵ^ві ррАДОМЬ ВІНЛ Ѵ^ТІ. I ѴрЪШЦІА СЛАНОІЖ СП 77.47; V пр-вдлста грлдоѵр скота іуъ, і ішѣніо і^ъ огміо ѵръиіціА посъла на ніа гнѣва ѣрості свооіа СП 77.49. Иэч, СП. 1)}. «яж<4м>ѵо?. Вар. ѵр'Аніцл. Ноб. чрышца остар. НІЪр; чорница ОА, ВА, АК, НТ, Дюп, НПэр, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. >ьннцаи, -а ж Монахиня, калугерка. ! мро к'то съ ѵръннцеіж вл^, сътворТТ. I ПОИОЖО ВАЦІЫІІН ыАреѵст?. в лі да | п?ет? с в^о *л$ СЕ 103а 1; аціо к'то і уръніціж окрАдетъ. 5 лѣта да постнт' і сд о ^лѣвѣ о водѣ. а ежо естъ о\)ч<рАлъ. 1 да дастъ ннціннмъ СЕ Юба 9. Изч. і СЕ. Вар. ѵргннцл, ѵръніцг» і Неб. Сре. чернец м. 'калугер’ остар. і РРОДД. |»ьнорн^ьскъ, -ъін прил. Монашески, I калугерски; който се отнася до ! монах, калугер, н снцо епнскоѵрпьство I мевол"ояв прннмъ. прАвькжнгл ѵрънорн- I ^ЪСКААГО ЖНТНГЛ N6 Н^МѢНН. НЪ ВЪ і епнскоѵрпьствѣ АКЪІ ВЪ МАНАСТЪІрН | трочрждААше са С 280.17. Изч. [ С. I)з. роѵахіко?. Вар. уръморн^ъскг. і Неб. Сре. чернориэец т. рьнорн^ьство, -а ср. Монашество; живот, битие на монах, калугер, жнтнк ... отьца Тѵѵана нгоѵрменА ... еже > очрво которъін ксть роднвъін. довыдго I сего н въскръмнвъін. прѣжде ѵрънорн-; ^ъства да такж рекж ѵоѵрдънъін грАдъ [ ^емънъін іестъ. нѣстъ же мн потрѣБА І глаголатн о ьГемъ С 272.8-9. Изч. [ С. Гр. т) авЛтітік^. Вар. ѵрънорн^ьство. ! Неб. Сре. черноризец м. [■рьнорн^ьць, -а м. Монах, калугер. I ГЛАГОЛА ПА\рЛЪ. ѴрЪНОрН^вЦЪ ^ОШТЖ ! Б$>1. ОТЪВѢШТА кмочр АНТОННН ... СТАрЪ [ очрже съі С 169.22; жнтніе Тіаісова ѵръ-) норн^ьцА. много нмъі о\рмнл”еньк С ! 513.15; въівъ очрво въ велнцѣн лАврѣ. ! оврѣте ОБЛАЖеННКА савж дрочржннъі ПрНВрАВЪША рн ѵрънорн^ьць. ВЪ МНО^Ѣ ! очрво пльтьнѣѣмъ оѵрвожьствѣ уОДА-штемъ С 283.8; грнгорнн ... прѣжде ПАТрНАрШЪСТВА, ЦрЪНОрі І^ЪЦЪ ВѢ ВЪ МАНАСТЪІрН. СТААГО АПОСТОЛА АНЬДрОА С 119.19; мостнѵь ѵрьгочрвъіліл ... въістъ ѵрьнорн^ьць К въ томь сьврьшн жн^нь своіж МН. С, МН. Гр. роѵах^?, Аѵау.мртіт^. Вар. ѵръиоріцьць, урънори^ецъ, црънори^ъцъ. Нѳб. черноризец книж. остар. ОА, ВА, АК, ЕтМл, АР, РРОДД; Черноризец Храбър ЛИ. ѵрьнорн^ьѵьскъ, -ъін прил. Монашески, калугерски; който се отнася до монах, калугер, не во вѣ тъгда точр нн слѣда ѵрънорн^ъѵьскА С 192. 5-6; СЪЛОЧрУН СА ГрАДНТН МАНАСТЪірЪ ОТЪ ЛАВрЪІ НА СѢВСрЪ. НА ПрННМАННК ТОЧр НОВОПрН^ОДАШТНН^Ъ Н2, мнрА. ѵрънорн^ьѵьскжіж нстннж. пръвок въ ТОМЪ НАОЧрУАТН СА С 284.16. Изч. С. Гр. тон роѵахой, роѵахѵкбі;. Вар. ѵрънорн^ьѵьскъ, ѵрънорн^ьѵьскъ. Неб. Сре. черноризец м. ѵрьнъ, -ъін прил. Черен, тъмен. ь.тъ же ГЛІЖ ВАМЪ. N6 КЛАТН СА отънждъ нн нбмь ... нн ^емлеіж ... нн главоіж своеіж клънн са. ѣко не можешн власа еднного ВѢЛА ЛН УрЪНА сътворнтн М Мт 5.36 3; дрочргъін агГЪлъ глагола ... н вндѣуъ свок іестъство аісъі внсъръ ВЛЬШТАШТЪ са. мрътвок же тѣлесънок ВНДѢННК. АКЪІ ТННАВЪ КАЛЪ СМрЬ-ДАШТЬ ѵрънъ. Н ГНОЧрША^Ъ СА ВЬННТН вь ьГе С 167.22. Изч. М, 3, С. Гр. дёкас,, ^офЕрб?. Вар. ѵуънъ, Неб. чрьн, црън, чърн, черн остар. и диал. НГер, НТ, ЕтМл; чер, черен ОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, БТР, АР; църн диал. НГер, ЕА. Сре. Черни връх МИ, Черни ниви МИ, Черните гьолове МИ ЙЗ, МИПан; Черна лака МИ, Черна осойна МИ, Черната дупка МИ, Черния кладенец МИ ЙЗ,МИП; Черновръшка межда МИ, Чернополско блато МИ ИД.МНЛом; Черните тикли МИ, Черния камен МИ, Черно барие МИ ГХ,МИМ; Черногорица МИ ХХ.ЛИМР; Църни ниви МИ ЙЗах, Кюст.; Църна гора МИ, Църна трава МИ, Църна река МИ, Църноок МИ, Църно-щица МИ, Черен благун МИ, Черни връх МИ ЙЗах,Кюст.кр.; Черне м. ЛИ, Черньо ѵрьыьць 1204 т. ЛИ, Чернев ФИ, Черников ФИ, Чер-нишев ФИ, Черногорски ФИ, Черно-дрински ФИ, Чернокожев ФИ, Чернокозев ФИ, Черноколев ФИ, Чернопеев ФИ, Черняев ФИ СтИл,РЛФИ. ѵрьньць, -л т. Монахикалугер. мре ісоторън прнѵетьйн. вХж сътворн. съ точрждеіж женоіж. лн съ_дѣвнцеіж. в Хѣ дл поклетъ. о ^Хѣ о_во'. мре лн естг днѣісъ. лн ѵрънець. г Хѣ дл поклетъ. к о 1н о ^Х-в о Йо СЕ 1026 12; нл толнцѣ же жнтнк кго сллвьно въістъ. глкоже по двѣмл дссатьмл н трьмь десАтьмь ѵрьн'цемъ к ьГемочр прн^о-днтн ил вллгословештеньк н нл нлкл^лньк оть іГего С 519.9; гн помолн твоемочр ро в очр гечѵргі» ѵрьньцк н счрнкел» влъглрьск(ком8) П3. мллъін оврл^ъ ѵрьыьцю. Гр. то (іікроѵ ахчца. Втората степен в монашеството, малка схима. молнтвл мллллго чѵврл^л ^ръцю СЕ 806 3. ѵрьньць въітн. Гр. цоѵб^со. Монах съм, калугер съм. реѵе кмочр лнтоннн ... ндн лште ^оштешн ѵрьнс-цъ бъітн. вьлѣ^н вь овьштнн млнлстъірь. нжде-жеже кдште врлтнд кстъ С 170.3. А, СЕ, С, П3. Гр. \хоѵа:/6<^, сфРосд, о тоѵ роѵррті ріоѵ реткоѵ. Вар. ѵръиець, ѵрънецг, ѵръгГць. Нвб. чернец ’калугер’ остар. РРОДЦ. ѵрьньѵьскъ, -ъін прил. оврл^ъ ѵрьньѵьскъ. Гр. ар%арю<; ра-аосрорюѵ. Монашество, ^н слочр-женьм. чѵврл^л ѵрънеѵьс'кл СЕ 81а 15-16. Изч. СЕ. Вар. ѵргноѵі>с'к7>, Неб. Сре. чернец м. остар. РРОДД. ѵрьплтн, ѵрѣплкж, ѵрѣпХешн несв. Прен. Черпя, вземам, получавам [блага], чѵ веле очрмъ ве^оѵрмыл. н сьвтггъ нс-сь-вѣтъ несьвѣтьствл пльнъ. нстоѵ'ннкъ БЛЛГЪІН^Ъ. рѣклмн НМЪ БЛЛГОДѢЛННІЛ длстъ. снн же н ѵръпыжште вллго-дѣть. очрвонство вь срьд'и.н^ъ съвн-рлл^ж С 398.17. Изч. С. Гр. аѵт>.еш. Неб. черпя ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. ѵрьтл, -ъі ж. Черта [като щие„ знак], н реѵе нмъ ... ^лконъ н п рщ, до нолнл. отъ толн цсрствне ^ БЛЛГОВѢСТВОЧрОЧрТЪ СА. ОЧрдОБѢЕ Ж г;т? невочр н ^емн прѣнтн. неже отггрт едннон ѵрътѣ погъібнжтн А*р]к 16.17 3; лмнн'. лмніГ. гліж ііщ доідеже прѣідетъ ііво і ^емл'ѣ, г рд еднпо. лн едннл ѵрътл не прѣі<щ отъ ^лісонл 3 Мт 5.18 А Изч. М, 3, А. Гр. кераіа. Вар. ѵръть, Неб. чрьта, чърта остар. НГер, ЕтМг. ..т. та ОА, ВА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, А] и ѵрьтлтн, ѵрьтлкк, ѵрьтлкшн несв. а-чертавам, чертая; издълба: и. многлш'дн бо словопнслтел'е к у4. пнслтел'е нлѵрьтліжт' овн слое.д оѵркрлшлкжште. л снн нл дъскъі -ТЛББШТе. н многъі поочрстншд мл _ ЖЬСТВО 0Б0Н. Н^ъже БО СЛОВО ПОВѢС' Т н слочр^омъ очркл^ллтъ СА С 83 ; ІЛКОЖе БО ШЛрЪѴНА НЛ КДНОН ДЬСТ' 1 оврл^ъі ѵрътлистъ н нстннж пнш; шлромъ С 418.2. Изч. С. Гр. ёухсфааосо, теріауа). Вар. ѵргтдт Нѳб. чрьтая, чъртая остар. и диал. НГер; чертая ОА, ВА, Дюв, ЕтМл, БТР, ѵрьтогъ, -л т. 1. Чертог, палат, д | рец. не ^лтворн вн влісо. ѵрътоглті: го... прннмн м"не ^лвлждьшллго бж ; помнлочрн ма СЕ 85а 18; Тс отИ ОТЪТЖДОЧр ... ЛЛѴЖШТАА ПрЛВЬДІІ I ; съітнтн. нл вѣрж очртврьднтн. тн г. дл прнтн нл сллвьнжіж сьмрьть. ш жс- въ ѵрьтогъ С 404.24. 2. Брат стая. НБСЛ Тсповѣдліжтъ СЛЛВЖ БЖЬ ... во вьсж ^емліж н^ідж вѣірлыът н(\ н въ коньцкч въселс-нъкА глі н^ъ. і слънъці положі село его. і тъ ѣко женр нсуодЕА отъ ѵрътогл своего. вг^др. дочретъ сіа фко нсполінъ тсшті пжт СП 18.6; повѣждь мн очрво чѵ жнд внне. ѵ'то са пророкъі вслнѵлкшн ... очр ѵрътогл СѢДНШН Н^ДЛВЪЫЛ СА Троч ДА. Л прншъдъшл ^АТН НС- ПрНК мькшн С 335.18; посъллнъ въкт глчррннлъ. ПОДОБЬНЪ очрготовлтн ѵнстоѵ очрмочр жснн^очр ѵрътогъ С 244.12. 1205 ѵрѣво вв^ ѵрьтогл. Гр. аіЭоЛа|іетос;. За Богородица - непознаваща мъж [образно]. скоро агг^слъ къ Тѵѵснфочр ПрНДС. Н Н^ВѢСТНВЪ СЛОВО НАГЪНАТИ ДѢВНЦЖ СТАВН. N0 БОН СА ІѴѴСнфс ... N6 сътворн ПСѴАЛН КЖС ОТЪ МАрНІЛ ... N6 матн ковьѵегомъ. дл N0 кллдсшн кже вь ьГемь ... ВС-^Ъ СѢМС-Н6 ПОрОЖДбННК. Вб^ невѣстьствА дѣвнца. ве^ъ ѵрътогл I ѵнстлгл С 243.5-6. ! СП, СЕ, С. Гр. тЗосХацоі;, паатос;, паотад, | ѵицфсоѵ. Вар. ѵрътогъ. і Неб. чертог ОА, ВА, АК, НТ, БТР, АР. |зѣво, -л ср. 1. Корем; стомах, ѣко во [ БѢ нона въ ѵрѣвѣ кнтовѣ. трн дьнн н і трн НОШТН. ТЛІСО ВЖДС-ТЪ СНЪ ѴЛВСКЪІ. въ срдцн ^ОМЛА трн днн н трн иоштн М Мт 12.40 3; і желлАше насъітнтн ѵрѣво свое отъ рожецъ ідже ѣдъа^ж ( СВНННІА. Н ННКТОЖС N0 ДАЪШС емочр М ! Лк 15.16; Брмшл ѵрѣв(...) (ѵ)рѣво I врАішомъ Е 2а 19, 25 1; ѣкоже і • тѣлесънлѣ піштл. егдА въ ѵрѣво въні-} детъ. імжштее ^ълж волѣ^нь. болін [ иеджгъ творітъ К 8Ъ 4; лытоннмъ ! гллголл. съвлъкъше н сочрровАМН [ жнламн внслте н по ѵръвочр С 156.17. 2. ѵрѣвА мн. Гр. та еукостсх. Вътрешности, черва, повѣснвъ же іл поке-лѣ дърлтн. жс-лѣ^нъі ногътъі дондс-жс- ѴрѢВА НАѴЪНЖТЪ ^ЪТѢТН Н^ВАЛНТН СА нл ^с-мыж С 114.1. 3. Утроба, і бъістъ ѢКО ОѴрСЛЪША бЛНСАВбТЬ. ЦЪЛОВАННб МА- рннно. вь^нгрл СА мллдънецъ въ ѵрѣ- ВѢ 6МЧ. I НСПЛЪНН СА Д^МЬ СТЪІМЪ 6ЛН- савсть М Лк 1.41 3, СК; нагъ н^н-дор;ъ н ѵрѣвл МАтере мока. нагъ ПОНДЖ ОБЛѢЦН МА эдьсте. НбТЬЛѢНЬ- нжіж твоіж одеждеіж С 64.13; н осж-днвъін ечргж дьштерь своіж. велмн СЛАВНТН ГрАДбТЪ. ГЛЛГ0Л~€ТЪ ОѴрГОТО-ВАТН мн слочр^очр въ^одъ. то можетъ лн ѵрѣво ВЪМѢСТНТН НбВЬМѢСТНМАЛГО С 248.28. // Образно. кльхтъ сіа гь ДАДОѴр ВЬ рѢСНОТЖ. I N6 ОТЪВрЪЖбТЪ СІА его. отъ плода ѵрѣвл твоего. посаждж на прѣстолъ твоемь СП 131.11. въ ѵрѣвѣ прнідтн. Гр. ёхсо ёѵ уасттрі. За жена - зачена, забременея, да съвждет са реѵеное отъ га ... се дѣва въ ѵрѣвѣ прннметъ. н родітъ сна А Мт 1.23 СК. ^аѵатн въ ѵрѣвѣ. Гр. сгоААар.раѵсо еѵ уаатрі, ехсо ёѵ уаатрі. За жена -зачена, забременея, і реѵе ен ліТклъ, ие бон са МАрне. овръте во благодатъ отъ ба. I се ^Аѵьнешн вь ѵрѣвѣ н родншн снъ. I НАреѵешн нма емочр нсъ М Лк 1.31 3, А; н тъ во нсанквъі гласъі слъішААше. кже реѵе. се дѣвнца вь ѵрѣвѣ ^аѵьнстъ н роднтъ снъ С 245.26-27. щ [отъ] ѵрѣвА МАтере. а) От майчина утроба, от рождение, въставн ^ромААГо въ нма твое. I очртвръднтн НО^Ѣ 6Г0. СЖфА ЭД0МА ОТЪ ѴрѢВА МАТерН своекч ... та молнмъ іс^е вже насъ СЕ 44а 3-4. 6) Гр. ёк коі?аа<; (хртрб*;, ако уаатро^ рртрбд. Открай време, отдавна, винаги, вждетъ во велен прѣдъ ГМЬ ... I Д^А СТААГО НСПЛЪННТЪ СА еште н-ѵрѣВА МАтере своекѵ М Лк 1.15. н^ ѴрѢВА МАТеріА [млтерьніА]. Гр. ёк коіХіад рцтрбс;. От майчина утроба, от рождение. 1с же реѵе нмъ. ие всн рА^очрмѣсте словочр. нъ нмъже естъ ДАНО. СЖТЪ ВО КАЖ6ННЦН нже нс ѴрѢВА мтерѣ въіша тацн. н сжтъ КАЖеННЦН нже са ка^нша отъ ѵлісъ (ЖМт 19.12; сжтъ во КАженнцн нже н-ѵрѣВА м7ѣ родншА са тако М Мт 19.12 З1, А. нмѣтн въ ѵрѣвѣ. Гр. ёѵ уаатрі ёхсо. За жена - забременявам, бременна съм. нс^во же родство сіце въі. оврж-ѵенѣ вънвьші мАтері его МАрін. носі-фові. прѣжде длже не сьндсте са. оврѣте СА НМЖфІ ВЪ ѴрѢВѢ & ДХА СТА А Мт 1.18 СК, Б. ѵрѣво АДЬСКОК, ѵрѣво АДОВО. Гр. то коацо8о%ёшѵ той абои, ц тотЗ абои уаотпр. Адът, пъкълът, точр въ ѵрѣ-вѣ адьстѣѣмъ лежнтъ Тѵѵна С 461.2; съпАснтелк вьнс^аапъ рАстрьгнжвъшочр вьсен адово ѵрѣво. н въівшочр прьво- ѵрѣвьн 1206 родьцочр въ мрьтвъін^ъ н вь ^мслю-ѵенъіА двьрн вьлъ-^ъіш къ очрѵекомъ (!) свонмг С 498.24. ѵрѣво дрьжлтн. Гр. уаахрЬс, кратёш. Постя, гладувам, въздържам се от храна, по вьсл же лѣтл кностн свока. много поллгллше спъшсннк. ѵрѣво же дръжлтн н велнѵлннк прѣовндѣтн С 279.19. М, 3, А, СК, В, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. уосатт)р, коіХІа, цтітра. Нвб. чрево, црево остар. и диал. ДА; черво ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵрѣвьн м. или ѵрѣвьки, -н ср. Само мн. Обувки, сандали, і проповѣдлл-ше гла. грлдетъ крѣплен мене въ сл-вдъ мене. еможе (!) нѣсмъ достоннъ поклонь са рл^дрѣшнтн. ремене ѵрѣвн-емъ его М Мк 1.7. Изч. М. Гр. ■опоб^рата. Нвб. Срв. црева, цреве 'цървули, сандали’ диал. ДА. ѵрѣвьнъ, -ъін прил. 1. Утробен, който принадлежи на утробата, се до-стоѣыне гне снве, мъ^дл плодл ѵрѣвь-нлго СП 126.3. 2. Коремен, стомашен; който се отнася до корема, стомаха, отьцъ нлшъ Тѵѵлннъ ... много поллгллшс спъшеннк. ѵрѣво же дръ-жлтн н велнѵлннк ПрѢОВНДѢТН. ВѢДЪІ ілкоже ѵръвьнлл съітость. нн вьдѣтн вѣстъ. нн цъломждрьствовлтн. н велн-ѵлннк мльѵлтн не трьпнтъ С 279.20. по^отн ѵрѣвьнъііА. Чревоугодие. л н слмъ гь реѵе. не длднте стллго моего пъсомъ. тѣмьже не порлвоірлнмъ са. ѵрѣвънъімъ по^отемъ. нъ дшІвънъііа подвнгъі. і плодъі сътажнмъ СЕ 69а 20-21. Изч. СП, СЕ, С. Гр. тпс уогатрбс;. Вар. ѵрѣвъмг. Неб. чревен ОА, ВА, ЕтМл, БТР. ѵрѣдл1, -ъі ж. Дежурство, дневна [седмична] служба на еврейските свещеница при храма; смяна, въі-стъ же слочржАШточр^емочр. въ ѵнночр ѵрѣ-дъі свооьл. прѣдъ вмъ. по овъіѵлм нерен-скочрмочр. клюѵн са емочр поклднтн въше-дъшю въ црісвъ гніж М Лк 1.8 3, А. дьневьнліл ѵрѣдл. Гр. ёфтщеріц .ь журство за извършване на і<30. служението през деня. въіст'-;г дьнн іродл црѣ. ікдеіскл. іер«і /,*, іменемь ^лрнѣ. отъ дьневъіі* ѵрѣдъі лвнліГа 3 Лк 1.5. Иэч. ' М, 3, А. Гр. бсргщеріа. і Нвб. 0. ѵрѣдл11, -ъі ж. Стадо добитък; че А реѵе длчрдъ скоро гллголн. пророк-, < нлк-лнъ реѵе. ѵловѣкъ нѣкто вѣ - 1 ГЛТЪ. НМѢА скотъі н ѵрѣдъі мног- 2 I 359.28; ѵто оѵрво нл^лнъ реѵе. ш- - і ЖДНН КЪ БОГЛТОЧрОЧрМОЧр. ВОГЛТЪІЬ о ! ШТДДД своа ѵрѣдъі. почрстнвъ телнцж ннштллго. н ^лклл нк ші ждемочр С 360.5. Изч. С. Гр. РоіжбХюѵ, ярбрата. Неб. чреда остар. и диал. ДА, РРО чарда, черда ОА, ВА, Дюв, НГер, Ет! БТР, АР. ѵрѣжденьк, -(л ср. Угощение, пир съ(творн) ѵрѣжденне велне левьКнн ш въ домочр своемь. і вѣ нлродъ мъж мъітлрь. і ннѣ^ъ нже вѣл^ж съ нн вь^лежАШте М Лк 5.29 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. бохб- Вар. ѵрѣжд«нн«. Нвб. Сре. [у]чреждение. ѵрѣновьыъ, -ъін прил. Като същ. ѵр новьннн м. мн. Гр. рѵ>Я.аі. Кътніш КЪТНИ зъби. БЪ съкрочршітъ ^ЖБЪІ въ очрстѣуъ І^Ъ. ѴрѢНОВЬНЪІІА льков съкрочршілъ естъ гъ СП 57.7. Изч. СП. Неб. 0. ѵрѣслл, -ъ ср. Салю мн. Кръст; дог ният край на гръбнака с тазови кости и съответната част от н лото; слабини, чресла. реѵе к очрѵеннкомъ свонмъ ... вждж(д* ѵръслл ВЛШЛ ПрѢПОѢСЛНЛ. н свитнль ннцн горжште М Лк 12.35 3, А, СК слЙе нолнъ нмѣлше рн^ж своіж й вллс. вельвжждъ. н поглсъ оѵрсннѣиъ о ѵр-в слѣ^ъ свонмъ А Мт 3.4 СК. Сре. Мі 1.6 М, 3, А, СК. И Образно. пр*п«* шнмъ врлтрне. оѵрдръжлннемь крѣпж л^КкСТВО 1207 ѴОЧ[\ ДНМЪ урѣслл нлшл СЕ 85Ь 24; вже ,,, оукрѣпн н вт. дръжлвѣ твоеьл снлъі. і ОБЛѢЦН н вт. оржжне ВСС. СТЛЛГО ТВОСГО дхл ... прѣпоѣшн ѴрѢСЛЛ СГО СНЛОКч нстннъі СЕ 93Ъ 26-27. Изч. М, 3, А, СК, СЕ. Гр. ооф-йеі;, ба<ри<;, Нвб. чресла остар. ОА, ВА. увьство, -л ср. Чувство; усещане, възприятие. отъвѣштл к ьГИмт. Івллженъін Ѵѵѵнл. вѣджште вждъте !<ждна н црн. ГЛІС0 ВОГЪ МОН нжде ІН^БОЛН ДО\рШЛ МОІЛ. ОТЪ^ЛѢЖв рОДН !мд оць МОН. Н ПОМЬНЖ Н ВѢДѢ. і ННКОЛНЖе ТЛКОВЪІА доврт.1 ПОДЛСТЪ мн ноштн. ие помьнж кште отънелъже і іеочрмт. (!) въ ѵловѣцѣ^ъ. н о^вѣдѣ^ъ ІУто ГС Ѵ&ВЪСТВО, ІЛІСО ТЛІСОВЛ поісоннл [прѣнде нлдъ мноіж ношть С 265.13-114; лѣпо во бѣ нмъ врлѵокр прншъ-(ДЪШОЧ)1. н о^ ьГЧ^ъ сжштоѵр ПрНАТН ІСГО I ... Н СТрЛСТНН СВОН^Ъ ОМЪІВЛТН СД. нъ БОЛОНК н ѵоѵрвъствл н оѵрмъ свон. коѵрпьно ^ьлѣ ослѣпнвъшс. своіего ЦѢЛ'СИННс СЪВрЛТНШД сд, н съплсл н творьцл по^нлтн не рлѵншд С 333.28; снцевъ остснъ ^лвнстн. кднж во въ-глжвн іж въ доѵршн. н ВЬССГО ѴЛОВѢКЛ оуіл^вн. н о доврѣ псштн сд снлж рл^о-рн. н ѵоѵрвъствл. глже сжтъ нлнтрѣ-вьшн пжтн о^ѵеиню. ^ѣло лютѣ про-; коѵрдн. ын рл^оѵрмѣтн кже нл подовж. нн плмдтніж сло<доъ очртврьждлд. ин ѴНСТО ГЛДДЛТН ДЛА ВНДНМЪІН^Ъ С 339.30. Изч. С. Гр. аіаОгіспс;. Вар. ѵоѵ^въство, ѵикгство. Неб. чувство ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. эѵрвьствовлтн, ѵо\гвьство\р»ж, ѵоѵрвь-ствоѵркшн несв. Чувствам; разби-! рам, схващам, онъ жс плкъі гллсомъ вслнкомъ гллголл. ие срлмылкшн лн сд ѵѵ мжѵнтелк о сътворенъін^ъ товокв іълнн. н о въглждлннн БѢСОВЬСТѢМЪ. лште ВО НС- БЪІ БЪІЛО. ^ъітростн ѴЛОВѢ-ѵьскъі. то не въі нмѣлъ вогъ. тъі же нс ѵоѵрвъствочрА Н ПОДОВНС Н^Ъ НМЪІ. слѣпъ съі н къ слѣпомъ прнлежд С 161.26. Изч. С. Вар. ѵо^въствовлтн. Неб. чувствам ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. ѵоувьствьыъ, -ъін прил. Осезаем, видим, който се възприема ясно. вн-дѣвъ ѵо^вьствьнок ельньце. ^л прлвь-днллго ельньцл. дослждлкмл ве^лкон-ннкъі. нъ тръпд дръ^ость. ОТЪБѢЖЛ омрлѵнвъ ^емыж С 484.29. Изч. С. Гр. аІоОтітб;. Неб, чувствен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. ѵоѵрвьствьк, -в. ср. Сетивен орган. влТсо п вжс ылшъ. поѵетъ (!) ѵкл. по оврл^оѵр своемочр ... гллвж ыл въішъ- ЫННМЬ МѢСТѢ ПОЛОЖН. I ИЛ НСН МНОЖѢН- шнѣ ѵювьствнѣ оѵртвръждь. не ^лстж-плнвідл дроѵргъ дроѵргл СЕ 7Ь 8. Изч. СЕ. Гр. а'{одг|аі$. Вар. ѵровьствніо. Неб. чувствие пниж. остар. ВА. Срв. чувство ОА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. ѵоѵрдссьнъ, -ъін прил. Като същ. ѵоѵр-десьно ср. ед. Гр. тб •дапцаатбѵ. Нещо чудно, нещо необикновено, л^ъ -о-омл лпостолъ ... дръжл^ъ н вндѣ^ъ. овнскл^ъ н ^ьрѣл^ъ. ржкжж жс пльть дръжлл^ъ. л доѵршж вл порл-^о\рмѣл^ъ. н вьнѣіждѣ оврдштлл^ъ ѵоѵрдссно. л жтрьждѣ стрлшно. н глвылтемо сд вслнісо н дръжнмо ѵочрдно С 511.21. ѵоѵрдесьнлгл дѣлл. Гр. Оа-оратопруп-цата. Чудеса, сн^ъ ѵочрдесънъін^ъ дѣлссъ вь^лмвысннѵе. вожнс дѣло вндѣвъ. въскръсенніл нс отъмештн сд. нн не вѣрочрн кмоѵр. вждн тн тнкъ лл^лръ. н въ томъ слмъ сд ВНДѢВЪ въстлннм вѣроѵрн С 317.27. Изч. С. Вар. ѵо^ассьнъ, ѵо^асснъ. Неб. Сре. чудесен ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵоѵрднмъ, -ъін прич.-прил. Възхитителен, достоен за възхищение, удивителен, прекрасен, свдтъін лртемонъ гллголл ... оѵрслъішн воже молнтвъі рлвл своего ... глко тъі ксн вогъ КДННЪ НЛДЪ ВЬСѢМН цѣслрь-ствннмн нлсеХенъід. тъі во ксн сътво- УОѴ^АНТН 1208 рнлъ господи ікбо н ^емыж н вьсе ѵочрднмок подъ невесемь С 232.4; кок очрво слово дондетъ достойно н^ъ по-^ВЛЛНТН. НН ЛШТС- Н М А^ЪІЦН ДОВЬЛѢ-ЛН БЪІІІІА ТОЛІКЖ ДОБрЖ ДѢТѢЛЬ МЖЖЬ вьспѣтн. л лште н кдннъ бн бъілъ ѵочрднмъін. довьлълшс- нлшен снлъ одолѣтн С 82.28. ѵочрднмъ въітн. Гр. -Оанра^орт. Възхитителен съм, достоен съм за възхищение, предизвиквам възхищение. н дочршж СЛЪІШЛНННМЪ освѣштла вельмн въглждллшс- вогочр. сь вьсѣмъ домомъ свонмъ. нже к-ео-дчѵръ отъ вьсего нъініл волѣрьскл сьвѣтл. н къ довроѵьстнвочрочрмочр нл-шемочр цѣслрочр ночрстнннілнв. о съмъі-СЛѢ Н ѴНСТОТѢ жнтніл. н прлвъ Вѣрѣ н мнлостн ѵочрднмъ кстъ С 281.16. Изч. С. Гр. Оссоца^бреѵод. Нвб. чудйм рядко ОА. ѵочрднтн СА, ѵочрждж СА, ѴОЧрДНШН СА несв. и св. Чудя се, учудвам се, удивлявам се. і бѣша лкдье жндж-фе ^л^лрнкл. I ѵюждлл^ж сд еже къ-шнѣлше тъ въ цръісъве М Лк 1.21 3, А; слъшлвъ же се нсъ ѵкдн са емочр. і оврлштъ са послѣдочріжшточрмочр нлро-дочр реѵе ... нн въі-н-^лн толнкоіа вѣръі (не) оврѣтъ М Лк 7.9 3, А, СК; тъгдл ѵочрднвъшл СА. н поклоннвъшл СА лвнк н^ндостл. н сърѣт'шл цъслрл съповѣдлстл кмочр вьсе С 198.22; се слъішлвъ лр^нс-пнскочрпъ ѵочрдн СА. н прн^ъвл вллженл*го слвж н гллголл кмочр С 286.28; слъішлвъше жс то ВЛЬСВН. ОНѢМѢША НЛ МН°ГО ВрѢМА словесемъ кго ѵочрдАШте са С 266.23. М, 3, А, СК, Б, С. Гр. тЗсшрб^м, ауарот, ёк7іЯліасто|ісхі. Вар. ѵюднтн сд. Нвб. чудя се ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵочрдо, ѵочрдесе ср. 1. Чудо; необикновено явление, извършено от Бог, божество или с тяхна помощ, реѵс-же къ немочр нсъ. лште ^нлмсннн н ѵкдесъ не внднте. не нмлте вѣръі іатн т М Йо 4.48 3, А; въстлнжтъ со кръсти Н ЛЪЖН Прцн. Н ДЛДАТЪ^.Ч.. ннѣ велнѣ н ѵюдесл. ѣко прѣль^ М Мт 24.24 3, А; се плкъі ѵкдо сътворн нсъ прншедъ отъ и ^ въ гллнлѣич М Йо 4.54 3, А; л ',/л. ГЛЛ. Л. НСПОВѢДЛТЪ ИБСЛ ѴКДССЛ Е 37б 9; въспоіте емочр і поіте л. повѣдіте въ кьсѣуъ людемъ у|. Хі его СП 104.2; прѣдъ оці '\р т сътворі ѵкдесл. въ ^емлТ еКоѵрпст^ нл полн тлнеосѣ СП 77.12; велен '"тп ... ннеднноже слово очрдолъетъ п. увлленьк ѵкдесъ твонмъ СЕ 36 о ѵкдесл відѣлъ есі толікл. і тлкоі і лвье лі ^лвъі створьшлго ѣ по(.)еже ^ЛБЪІША ДОБЪІІА СГО ДЪТЪЛІ К 6Ь[-; вьсен фнлософін. вештъмн. і гъі н _ ѴН I. ОБЛЛСТЪ длстъ емочр НЛДЪ БѢі 2 ѵкдс-сл многл створіті. ніѵътоже в* = остлло. іуъже не подовлетъ очрѵен • покл^лті К 5Ь 5; вндѣвъ же нлр . ѵочрдесл господьніл. рнкллуж дрс дрочргл. к'то пръвок прнкоснетъ с& Демочр С 18.20. 2. Учудване, і торг. ллезлн’дръ реѵе. ѵочрдо ве,' ОБЪДрЪЖНТЪ МА КНАЖС. дл мекъл теве слмого внднмъ поклнвштл се 157.4. положнтн ѵоч|десл своіл. Гр. [тггЗеи та те'рата гроо. Направя чуде [положі] ѵкдесл своъ нл полн тлне СП 77.43. ѵочрдесл творнтн. Гр. Даврато-орѵ [вар. каХа драаасо]. Върша чу.' са. і толікж сілж длстъ ті дл неды нъііа очрвллочреші. і проклженъіьч о штлс-ші ... і ннл многл ѵкдесл т.чкс творітн К 4Ъ 3-4; поѵто во рекоь мрьтвъід ВЪСТЛВЫЛКТЪ. Н НС-ДЖЖЫІ7 цѣлнтъ. поѵто н гллгол'етъ н ѵоѵрді творнтъ С 408.28. // ѵочрдесл творл[і Гр. [о] Даоростоврусоѵ. За Бог този, който върши чудеса, влстви гь бъ інлвъ. творьм ѵкдесл едінг С 71.18; ѵто бъктъ кгдл ѵочрдссл тб рАштл вндъ С 414.23. 1209 УО^Л ьыт, •І^ДОАѢНЫ^ Ілчрдо въівлктъ. Гр. тІоснцатопруеГ-|саі. Извършва се, става чудо. [юдовллше во ... нл смрлдьнѣ мѣстѣ ръконьѵлтн жнтнк. снм' же тлко ИрѢСЛЛВЬНѢ господьмь нсочр эдьстомъ. лчрдесс-мъ бъівлвбштсмъ С 190.16. /очрдо сътворнтн комочр. Гр. вклАлу-зою тіѵа. Учудя, смая някого, н члпрлснікмъ прѣложенніл. ѵочрдо сътворил?. ^ЪрАШТННМЪ. ѴНСМА Ж6 НЛ- Іпльннлъ. н пеѵлль бъівъшжіж. о очрвѣ-клвьшнімъ прнложеннкмъ свонмъ Іэѵртѣшнлъ С 93.23. ІД/, 3, Д, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. боаіра, }~то] даираотоѵ, терас, атціеТоѵ, баира-I гоъруіа, дачраточрудра, беара, биѵари;, іпраура, [то] реусс яарабо^оѵ. Вар. ѵюдо. Неб. чудо ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Чудомир м. ЛИ, ІЧудев ФИ СтИл.РЛФИ. |ч|додѣные, -іл ср. Чудо, знамение, [нъ слмъ севе съмжтн н реѵе къде іположнсте н. дъъшн лн не вѣдѣѣик кде погревенъ кстъ. очрвѣдъвъі колн оѵрмьрѣ. нъ съмѣшліетъ ѵловѣѵьскл словесл сь вожнн. ѵочрдодѣнніл мн ДЛ [поклжетъ. ілко н ѵловѣкъ вѣ ілко н пророкъ гллгол"етъ С 315.29-30. Изч. С. I)}. босоратоирудра. Вар. ѵоудодѣннк-. Неб. Вж. при ѵоудодѣілньк. [удодѣілньк, -нч ср. Чудо, чудо-творство. нъ пеѵлльно нмъ кстъ. ІЛІСО [нл БЛЛГОДѢЛННК ѴЛ0ВѢК0М' н нл съплсеннк дочршлмъ прнде. н прл^дь-нъствочр сжвотьночрочрмочр отъмь-штлквт'. л ѵочрдодѣлннк съплсл не рл^очрмъ(ЖТъ С 396.28; енце снн ѵочрдодълннк ^ВЛЛАТЪ. ДѢТН длръі прнносдтъ. дл вьсн дѣлесемъ нлвъі-кнжтъ С 337.29. Изч. С. Гр. тЭачратоируіа. Вар. ѵоудодѣлннк. Неб. чудодеяние остар. ОА, ВА. Э\рДОТВО(&НЬК, -іл ср. Чудо, чудотвор-СТВО. МѢСАЦЛ млртл вь § дьнь ѵочрдо-твореннгл стллго кононл нже въ нслврнѴ С 23.28. Изч. I С. Гр. іЭаиратоируіа. Вар. ѵоудотворсннк. Неб. чудотворение остар. ВА, НГер. ѵоѵрдотворьць, -л т. Чудотворец; този, който върши чудеса, мцл іша л сточрк ѵкдотворцк ве^ме^дьнікочр ІСО^-мън н длмілнл А 1256^1—2; т\ грн-горл ѵкдотворьцл евл чѵ м& п&ч л. сего СК 134.13. Сре. У Па 6; і повръ-же ъ съреврьнисъ. гла. съгрѣші^ъ. прѣдлвъ кръвь неповіннж. ѵъто ті БЪІСТЪ ікдо. егдл ВІДѢ ѵкдотворьцл. тогдл не реѵе съгрѣші^ъ пръдлвъ кръвь неповіннж К 56 13-14; вндѣша бо ве^лконннцн н оса^лша ѵочрдесъі ѵочрдотворцл вогл С 323.13. А, СК, У, К, С. Гр. іЭаоратоируос;, [о] бао-ратоируйѵ. Вар. ѵюдотворьрь, ѵюдотворць, ѵоѵрдотворць. Неб. чудотворец ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ѵочрдотворьк, -іл ср. Чудо, чудотвор-ство. посъллша к Мемочр сълъі. ілкоже длтн нмъ еппъ. повѣдлвъше кмочр вьсл ілже о стъін^ъ оцн^ъ. бъівъшл ѵочрдотворніл. ілже н ^ѣло слъішлвъ оть Як^ъ црь ОБрЛДОВЛ СА. н длстъ нмъ еппъ нменемь кононл С 539.26; вь^вѣстн же стъін еппъ вогоѵьстнвочр-очрмочр црк костлньтнночр. ОТЪ БЛ въівъшек ѵочрдотворьк. 0 БЪІВЪШНН^Ъ прѣжде кго н прн ^емъ въ ^ерсоньстѣ грлдѣ С 541.23. Изч. С. Вар. ѵоудотворнк. Неб. чудотворие остар. ВА, НГер. Сре. чудотворство ОА, ЕтМл, БТР, АР. ѵочрдьно нареч. Чудно, удивително, лледлндръ гллголл. то кстъ ѵочрдно кнАже ілко очрмрѣ пльтніж. дл не ТЪѴЫЖ СНДВ (!) ОСВѢТНТЪ. НЪ Н ВЪ ЛДѢ отрѣшнтъ болѣ^нн очрмьръшннм' С 155.17. Изч. С. Вар. ѵоудно. Неб. чудно ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵочрдьнъ, -ъін прил. 1. Чуден, необикновен, който предизвиква удивление. гГ нлшь. ѣко ѵкдьно іміа твое по вьсеі ^емлі СП 8.2; велен есн гь і ѵкдъыл дѣлл ТВ0Ѣ СЕ 36 18; вндншн лн нево се. коль довро кстъ ѵо^нство 1210 ВНДѢТН Н ІСОЛБ ВОЛНІСО, Н 5^СМЫЖ КОЛИКА ЮСТЪ. Н ВЬСЛ ІЛЖО НЛ іЛН ѵоѵрдьнл С 87.29; онъ жо рс-ѵо іс НЬмо\р. н юже въпрлшлмшн нмеме м°юго. то н то ѵоудъно юстъ С 122.5. // Особен, странен, н оѵр^ьрѣ въ плпрьтѣ тод ѵьстънъід црысъве. МЖЖЛ ѵолрдънл свдтл вь^леждштл н оѵрмирліжштл С 296.6. 2. Като същ. ѵоудьно ср. ед. Гр. іЗаСца, тб парйбо^оѵ. Чудо, необикновено явление, н ілвыліомо сд волнко н дръжнмо ѵоѵрдно. въ^пн^ъ о^воуоѵржлсъ сд нждо прндре' гь мон н въ мон С 511.23; н се ѵолрдьно лште слоѵршлюте ВЦЛІОВЫОННН. СТЛ дрѣво ісръстъное. нл ьГемъжо пропдшд нстннъ-нъін внногрлдъ С 353.14. СП, СЕ, С. Гр. іЗаицасттбі;, ^ѵо?, поработех;,' й^кікоиатоі;, тгаѵіЭапраатоі;, йаСра. Вар. ѵочрдінъ, ѵюдьнъ, ѵюдън?., ѵоѵднг, Нвб. чуден ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Чудно МИ ВП,ТО; Чудинска планина МИ, Чудински връх МИ, Чудинско присое МИ, Чудинци МИ ЙЗах,Кгост.кр. ѵоѵрнство, -л ср. Усещане, чувство, во-лѣ^ыь же нлпрлснл н лютл н ыен^дрі-ѵемл. до слмѣреъ оѵрдовъ до^оддштн. болѣ^ньыо творнтъ. мрл^нмъінмъ ѵо^нство С 89.23. Изч. С. Гр. оЛайпаі?. Нвб. Срв. чувство ОА, ВА, АК, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. ѵоѵртн, ѵочріж, ѵоѵрюшн се. и несв. 1. Усетя, почувствам [със сетивата си]. Тсъ жо роѵо пршсоснж сд МЬНѢ НѢІСЪТО. А^Ъ БО ѴІО^Ъ СНЛЖ НШОДЪШЮ \\% моно М Лк 8.46 3, А, СК\ рсѵс жо прнтъѵж НМЪ ... ѴТО жо вндншн СЖѴОЦЪ ІІЖО ОСТЪ ВЪ ОѴОСО врлтрл твоего. л връпънл ОЖО ОСТЪ ВЪ ОѴОСО ТВООМЬ N0 ѴЮСШН М Лк 6.41 3; юнл^ъ ... повол’1) ДЪрЛТН ІЛ ... НО Ѵ0Ѵ)ЧЛСТЛ СВАТАІЛ волѣ^ннм С 183.15-16; довнн жо ЭДНСТОСОВЪ ІСОДрЛТЪ, ІЛІСО ННІСЛІС0Ж0 ѵоуд МЖКЪ, ПООѴѴЛЛШО ІСЛІЖШТЛА СА С 109.10. 2. Забележа, видя. і ІСОНКѴЛВЪШОМЪ дънн въ^врлштліж- штомъ сд нмъ. остл отрокъ нсвъп I но ѴІО носнфъ Н МЛТН 0Г0 М ЛкіЩ 3, А, СК; і отъ тждоѵр въстлвъ н, ^ прѣдѣлъі тѵрьскъі н сндоньскъі. |аь домъ въшедъ. ме р<отѣлше дл , и къто ѵюлъ М Мк 7.24 3. // Уі у, отъвѣштлвъ жо одннъ емо^же ^ клоопл. роѵо къ немоѵр. ТЪІ лн прншълецъ осн въ Гмъ, і ш ,.в БЪІВЪШНН^Ъ ВЪ ДЬНН СНІА М Лк 2 Ц 3, А. II Образно. тевѣ жо твор (к мнлостъімж. дл не ѵюетъ іш твоѣ. ѵьто творнтъ дес'ннцл тво у Мт 6.3 3, А, СК. 3. Разби- п, схващам, нсъ глл нмъ. ѵто пс.'. шлллто ѣісо рслѣвъ не нмлто. но іхн ѵіоете нн рл^о\рмѣете еште. оклмг: < лн нмлте срдце влшо М Мк 8.1 •; помъішлѣю. ѣісо по толіцѣ оѵрѵенн а клкъ врѣгъ севе въвръгъ не ѵюти X 3Ь 5; ^ьлн во сжште н ^ьлѣ стрлж -ШТО. НО МОГОШД Н стрлстн СВОК/ 3 ѵо\ртн С 333.22. но ѵоѵртн. Гр. ауѵоесо, аѵаіаіЗгі . Не чувствам, не усещам, ѵѵ рл; -ніѵо. но ѵкеші лі ѵъто стрлждоші; помніші лн гво^дін, ^лвъілъ лн і болѣ^нь К 11с 27; ѵѵ норл^і . жндовъскллго. клмоньк рлсплдо с I тн не ѵоѵріжтъ С 485.19. но ѵохрідн сово. Гр. Хгіііаруікб?. Ко е изгубил съзнание, съиъ бс ѵоѵріжштнн^ъ сово. врѣждлютт. I длъжлд сд С 314.13-14. М, 3, А, СК, Б, СП, К, С. Гр. аІсОаѵо сдаюйаѵоцаі, уіуѵшсткш, ѵосш, катвѵ. Вар. ѵіотп, Ноб. Сра. чуп 'въаприомп със слухп си' ѵьвлиъ, -л м. Вид стомна; негол глинен съд за вино. флрнсен в вьсн шодон. лшто но оумъижтъ ря ТЪрЖШТО НО 'ВДАТЪ. ДръЖАфО П дллнио (о) стлрецъ. н отъ коуплл м НО ПОІСЖПЛІЖТЪ СА НО ѢДЛТЪ. I I МЪНОГЛ СЖТЪ ѢЖ0 пршдсд Др7.Ж.\ кркштоннѣ стысльннцлмъ н VII, НОМЪ. I котъломъ н одромъ ММк', 1211 |3; оиъ жс отъвѣштлвъ рсѵс нмъ ХТЛВЬШО ВО ^ЛПОВѢДЬ БЖНІЖ. АрЪЖНТО ірѢДЛИНѢ ѴЛВѴСКЛ. КрЪШТОННѢ ѵъвл-чсмъ н стькльннцлмъ. і ннл подовънл іглковл мъногл (тво) творнтс М Мк (7,8. Изч. <1/, 3. Гр. Вар. ѵъвлиъ. \ивб. 0. ін, ѵьл, ѵьк местоим. въпр. В пряк (въпрос за запитване: чий, на кого. іюклжнто мн пѣназъ. ѵнн нмлтъ (оврл^ъ н нлпнслнно. отъвѣштлвъшс Ірѣшд кеслровъ М Лк 20.24 3. Сре. |Мк 12.16 М, 3; Мт 22.20 М, З1, А; ІУТ0 СА влмъ МЪННТЪ 0 р^Ѣ. ѴН сстъ снъ. (гллша емочр длвъідвъ М Мт 22.42 |3;, А, СК\ вь^лювькннн. словесе кже о !гмок’вн. ѵнн принесе оврл^ъ С 347.26. \Сре. С 346.4; ѵнн съіыъ се. нже въ мокмч (жтровъі постел'н нгрлк С 242.14. Изч. іМ, 3, А, СК, С. Гр. тіѵоі;. Вар. ѵнн, ѵн, ѵні, ! ѵін, ѵнТ. | Неб. чий, чия, чие, чии ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, Е А, ДА. 1<тнвъ, -ъін прил. Набожен, благочестив. I се вѣ ѵкъ въ нлмѣ. емочрже нма ісѵмеонъ. I ѵкъ съ прлвъдеиъ н ѵьстнвъ. ІѴМА очртѣрсъі н^дрвъі. I Д^Ъ вѣ стъ въ і немь М Лк 2.25 СК, Б. Изч. \М, СК, Б. Гр. еѵ)?.сф^<;. Вар. ѵьстнвъ, |Лвб. Срв. [благо]честіга ОА, ВА, ЕтМл, БТР. і.сть, -н ж. 1. Чест, почит, уважение, іслмъ во нсъ съвѣдѣтельствовл ѣко прісъ въ свосмь ОТЪѴЪСТВНН N0 нмлтъ ѵьстн М Йо 4.44 3; пршесѣто гіо снові ш ... прінесѣто гіо сллвж н ѵостъ СП 28.1; дочрксъ гллголл ... вждетъ жо влмъ отъ моно ѵьсть волнкл. н длрн I вѴСьшн ннѣр<ъ С 73.22; цѣловлнніл ми НО ДЛ. ЛЦѢ прѣмьднвъ СЪІ. ^ЪВЛВЪ НЪ1 НЛ ОВѢДЪ. прѣждо Н^ЛѢСТН тн ЦѢЛ0ВЛТН МА, Н ѴЬСТЬ ВЬ ВЬСѢ^Ъ I сътворнтн С 396.7. 2. Сан, духовна | степен, лфо которъін прнѵотьн^, лн I ВАфЬШІЖ ѵесть НМѢЬХ. остлвль жонж I ѴОСТЬ Прннм?! ЛфО ОСТЪ ДНѢКЪ, & л-Ь дл пТетъ, лфв лн естъ ппъ \ ліз дл ____________________________ ѵьсть п^с^ъ СЕ 1026 23, 24. // В заключителна формула, ѣісо томочр подо-влетъ в’сѣ сллвл. ѵесть н покллнѣнне СЕ 71 а 18; і сімъ вллгъінмъ нъі СЪПОДОБІТЪ. I ОВѢШТЛНЪІМЪ. ВЛЛГОДѢ- тыж. і ѵколквьствьомь, гл нлшего 1с *Л. «ъ ормь кочрпмо. СЪ СТЪІМЬ д^омь. СЛІ, дръжлвл. ѵъсть. нЕі. I П^І. I ВЪ вѣ Ёѣ лмнь К 9Ь 30. 3. Нещо, което се пази и почита като свято; светиня. гллголл же сватъін лртемоиъ ВНДНШН ЛН ВЪІЛІЛ. ѴЬСТН ВЛША. клко снлонк вожнкіж ... н^мьрѣША С 230.7; н рекошА сватнн къ ве^лконъночрочрмочр КНА^О\р. ВНЖДЬ ѴЬСТН ВЛША. кде крѣ-пость н^ъ сочрктънліл. КДЛ ВЪ^МОГОША помоштн севъ С 180.19. ве^ ѵьстн. а) Гр. ауераотод. Невъз-награден. вьсѣмъ же длръі длгд^ж. кд‘ного же тъѵыж остлвнша ве ѵьстн. недостоннл рекше С 93.6-7. б) Гр. атірос;, ауерастос;. Непочётен, неу-важен. нѣстъ пророкъ веѵьстн. тъкъмо въ своемь отьѵьствнн М Мк 6.4 3. кочрпьно ВЪ СЛЛВѢ н ѵьстн. Гр. оро--прсо? каі бробб^сос;. С еднаква слава и почит, н въстл въ третнн дьнь. съ от'цемь н съ сватъінмъ доѵр^омь. кочрпно ВЬ СЛЛВѢ н ѵьстн. вьсл твлрь кмочр покллннтъ са С 332.6. лквнвъ ѵьстемъ. Гр. фіХбтіро<;. Щедър, великодушен, достойно длстъ поклоните, ѵто протнвж томочр мъ^-длмъ вь^длтсл’ь. ЛКВНВЪІИ ѵьстомь довродѣіжштннмъ ^с С 427.11. по длъгочр н по ѵьстн. Гр, бсрейсоѵ. По повелята на дълга и на честта, нъ по длъгочр н по ѵьстн. СЪ ЛІОБЬВНІЖ прнсно свокмочр гн, въниж прѣстоілтн воговн С 463.24. ѴЬСТЬ ПрНКМ/САН. Гр, 6 борифороб-реѵо?, Този, който е възхваляван, възхваляваният. прномьАН (!) ѵьсть ОТЪ ЛГГ^ЛЪ. Н ДЛ но ПрОДЬЛ’Ж СЛОВЛ. ДЛ прндомъ вь слмж гллвж всштнУ. коньѵьнѣо жо водонъ въівллше нл крьстъ С 481.26. ѵь,стьыо 1212 М, 3, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. -пцл, тіцаі, аерааца, офшца, фіХотіціа, ха ттТ^ фЛсмрро-аиѵгц;, ейаереіа, тб ётаатіроѵ. Вар. ѵъеть, ѴССТЬ, ѴССТ7,. Неб. чест ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ѵьстьио нареч. Благочестиво, според религиозните канони, правоверно, покръівъ сд въ гровѣ клменемь. покръілъ есн в'са грѣ^ъі. ѵьтжфннмъ ѵестъно стъіыіж црквъыжи;. проповѣдліжфннмъ та прлвовъръыо вь иен СЕ 27а 22. // Благоговейно, с християнска почит. МЖЖН ВОГОЛЮВНВН Н ^рЪСТОЛІОВН-ВН ... ВЬ^АША МНОГОЦЪНЪНЪІА МОШТН іою. длвъше ^ллто мыого сѣѵьцемъ. прныесъше Ж6 ІЛ въ свод грлдъі поло-жншд ѵьстьно С 114.22. Изч. СЕ, С. Гр. ёѵгі(ісо;. Вар. ѵостгно. Ноб. Вж. при ѵьстьм7». ѵьстьыъ, -ъін прил. 1. Честен, почтен. сь во ‘ічѵснфъ врлтніл ѵьстъиомъ ВрЛКОМ' ЖбЫНВЪ сд прѣжде. н роднвъ СЪШЪІ СТрЛДЛ подрочржніл. Н ЖНВѢЛШ6 въ ѵнстотѣ С 246.14. // Искрен, чистосърдечен, откровен, ѵддо. ыъшѣ ОБНОВНТН СА ^ОфСШН. ѴССТЪНЪІМЬ покллынемь СЕ 666 5. // Праведен, безгрешен, толнко жо ллѵъвои; н бллгъінмн дълъі. ѵьстьыъ лвн са н очргодьиъ вочр С 514.11. 2. Почитан, уважаван, достоен за уважение, егдл ^ъвлнъ вждешн цѣмъ нл врлкъ. нс садн нл прѣдьннмь мъстѣ. едл къто ѵьстьнѣн теве вждетъ ^ъвлнъі^ъ М Лк 14.8 3, А, СК; клн'дндъ ГЛЛГОЛЛ ВЬ^ЬМН Н ПОІЛСЪІ НЛША н тѣлесл. ннѵтоже во нлмъ р<л ѵесть-нѣнше С 74.1; н постлвыенъ въістъ свдтъінмн отьцн рн сжшточр точр. н эдьстолювнвочрочрмочр цѣслрочр -о-еѵѵдо-снм. н ѵьстьыочрочрмочр отьцочр нлшсмочр нслкню С 202.21; л^ъ жс- влшего съ-ворл молж ѵо мжѵеннцн. сллвьннТ н ѵьстьннн С 67.12; -о-еѵѵфнлъ рс-ѵе. нъ прнпДт^ъ іестъ ѵьстьнѣн. н тъі плѵс ндн к ьГс-мочр С 137.8-9. 3. Свят, свещен. съ ѵъстънъімн МОфЪМН. крстл ГНѢ. V ПО ЮЛЖЪѴННѢ тръстлго. в р. датъ пѣвьцн нл лмвонъ Е 3061 ш длрѣ прѣждесіднѣмь. ѵестъіі тѣлл. н кръве гл нлшего нс^л ... р !П) СЕ 96 10—11; лѣпо кже кстъ ко .-. ЖДО ПрН^ОДАШТнТ^Ъ, къ ѵъстъ.«. очрмочр крьштенню. гллголлтн ол д. нллго длвъідл словесл С 355.18; рнн же нлрнцлкмъ епнскочрпъск-п слномъ поѵьтенъ ... въ нерочрслл а прншъдъ. н ѵъстънъінмъ ілѣп а поклоннвъ са С 293.26. 4. Сг ценен, скъп. порлвотн^ъ сд ош в, лжклвънъімь огрлжденнемь ... си _ къше со мнѣ ѵестънжи; твои; оде* еичже ма бъ очркрлснлъ СЕ 78а :; прнведошА же ѵестънллго съсждн стежерл мжѵеннкомъ С 60.15-11 7 Образно. ѵьстънл прѣдъ і .. съмръть прѣвнъін^ъ его СП 115.6 въ^двнженые [въ^двнгъ] ѵьстьні э крьстл. Гр. нусосгк; той тгщоо св -рой. Въздвижение на све і кръст - църковен празник, г -знуван на 14 септември^ Кръс -ден. н!- пръжде въ^двн^уёнХ крст ч 117а 3; с& по въ^двіже ѵёнХ крст . 1186 18; въ^двнженне стлго н ѵс< • нлго. н жТвотвордфлго крстл ^вл. въ • веѵерне. въівлжтъ. ѵтенТѣ. г. Е ЗОс въложеньк! ѵьстьнлкго поглед прц • тъна вогороднцА въ ^ллкопрлтш Гр. ц катайеспд тцд тщбас (к ; ттід яаѵауіас; Ѳеотбкоо ёѵ тт[ Х< > тсоѵ ХоЛкояростеісоѵ. Църковн:' празник Полагане честния п на Богородица в Халкопратго специално построен храм, пое тен на Богородица в Халкопра' по времето на имп. Маркі [450-457 г.], обновен при Юс ниан [527-565 г.]^ празнуван 31 август, мцл лвго К л. вьложеі ПОѢСЛ ѴСНЛЛГ0 претънкд ВЦА Л0ЖАЦК въ стъ крлвнн. въ р;ллкопрлтінр;т 1536 10. клмеыые ѵьстьнок. Гр. Хі-бо\ тір Скъпоценни камъни, н рлкоже м. - тсыьк- 1213 ѵьто :'то внднт' вѣдро ^ллто. нмѣквште втръ КЛМСННС ѴЬСТЬНОК ... ^ОШТС-ТЪ ВѢ- ^ро вндѣтн С 344.4-5; лште н ^лл-гомъ състлвькнл тн бъішд очрстл БЪІЛЛ. н клменннмъ ѴЬСТЪНЪІНМЬ Н|! ТОЛЬМЛ СА съгшд свьтѣлл С 380.18—19. уьстьнъ въітн. Гр. вѵтщбд еірі, тіца-(эраі, тщсоцеѵбд еірі. Ценён съм, |іочитан съм от някого, сътъннкочр |ке етерочр рлвъ бола ^ълѣ очрмнрллше. (же бѣ емочр ѵъстенъ М Лк 7.2 3, А, СК; повелѣ льстнвън ... поісорн мн са : .. ЛШТ6 лн очрво покорншн МН СА. ізждешн ѵьстенъ въ поллтѣ мокн С <35.14; въс^отѣшд вѣѵьно ѵьстьнн ізъггн. н съ лКГёлъі весс-ЛАТЪ са С 55.8. рьстьиъш ^срлмъ. Гр. Ёѵаѵбращспд. (Название на Богородица [образно]. іророкъ ГЛЛГОЛЛ. ЛфС- ... ндн къ н^вол"е-чнк мокго ѵьстънллго рсрлмл С 248.8. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. тіціо?, ёѵті-!-ю;, аербстцю?, стгрѵбс, аербцеѵос, ярбпцск;, [эсоібіроі;, аухо^, аеРасгтб?, а^ібХоуо^, ебае-[Зті5, іЭеГос, оетггос, тііішііеѵоі;. Вар. ѵьстгнъ, 'г-ьстгнг, ѵестьнъ, ѵгстеиъ, ѵсстънъ, ѵьстенъ. I Чвб. честен ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ;ЕтМл, БТР, АР, ДА. ( ітеные, -іл ср. 1. Четене на определен библейски текст в памет на І светец или събитие от християнската митология, ѵъте-пнід ѵѵ евл вГ. (на втрьннь стлго патъкл СК 99а ІІ2-13; въ^двнженне стлго н ѵестъ-;НЛГ0, Н жТвОТВОрАфЛГО КрСТЛ ^ВЛ. ВЪ |нлвеѵерне. въівлжтъ ѵтенТѣ. г. л. чѵ |нс^одл. поатъ моісн снъі ігдевъі Е 30а |8; стго юлнл рсръсостомл лрр(іепіскочрпл. |констатінѣ грлдл. ѵъ въ велікъі ѵет-| врътокъ К За 25; сватлго оцл ылшсго ! юл ѵьтенье. въ велікжіж плрлскевьТгііж К 9Ь 32; очрѵенне д. просвѣфлемънмъ въ нлмѣ прѣдлно. о л V ^лповѣдн. н ѵьтенне. отъ къ коллслнскллго посълл-МНІЛ X ІІАа 3. 2. Четиво, но вѣдѣ во клко ѵьтеннк се нновѣрьннкомъ дл връдъ. Н ЖНДОМЪ Прь ВННЖ. N6 отъ I НСТННЪІ N0 ВЖДН. НЪ ОТЪ ОНѢ^Ъ тъм- I дѣннъіа дочршд С 303.5-6. Изч. СК, Е, К, С, X. Гр. аѵауѵшстра, аѵауѵсостк;, Хоуо^, Хе/Оец. Вар. ѵьтснье, ѵетсіінс, ѵьте-нніс, ѵътснніс, ѵтвнѴк. Неб. чтение пниж. остар. ВА, АК, ЕтМл. ѵьто, ѵьсо [ѵесо] местоим. въпр. 1. В пряк въпрос за запитване относно предмет, явление, действие: какво, що. оыъ же реѵе ен ѵъто р(оштешн. глл емочр рьцн дл слдетс- сьѣ снъі моѣ. едннъ о десыжіж теве н едннъ о шкіж теве. въ цсрствнн твоемъ М Мт 20.21 З1; глл емочр кношл. вьсѣ си съэдлнн^ъ отъ юностн моеіл. ѵесо есмъ еште не доконьѵллъ М Мт 19.20 З1, А, СК; і отъвѣштлвъ глл емочр нсъ. ѵесомочр ^офешн дл сътворіж тевѣ. слѣпецъ же глл емочр. рлввочрын дл про^ьріж М Мк 10.51 3; Тс же реѵе ... довро естъ соль. лште лн жс- соль не сллнл вждетъ ѵнмь осолите М Мк 9.50; ѵто глжтъ кннгъі. нжденн рлвж н снъ ел. не нмлтъ во (нл)слѣдовлтн сыъ рлвъжниъ (съ). сномъ свободънъіа Е 28а 10; нлрнцле-мъі иодл ісклрютъ. къ лр^іерѣомъ реѵе. ѵъто рсоштете мн длті н л^ъ влмъ прѣдлмь і К 4а 17; прншедъ гллголл ве^лк°ньннкомъ ѵто мн длсте н поклжж влмъ мѣсто. нжде кстъ нскомъін влмн слвннъ С 145.22; н реѵе нлмъ въі ксте свѣтъ мнрочр. н плкъі въі ксте соль ^емн. лште соль овочрілктъ то ѵнмъ осолнтъ са С 259.30; ѵ'то рекж (ѵо) гръ(..)н т(он) стрлш'нѣн годн(..) Р V 2.1. //Кое. нсъ ... реѵе къ ннмъ ... ѵто естъ очрдо(..)вѣе (!) рештн. отъпочр-штличтъ тн са грѣсн твон. лн рештн въстлнн н ^одн М Лк 5.23 3, А, СК; онъ же въпрьвок вь^емъ въжьженж СВѢШТЖ. положнвъ подъ спждомь. н реѵе къ женѣ свокн сжштн кн дѣвнцн. ѵ'то кстъ сллжде свѣтъ лн нлн тъмл С 25.22. 2. Във възклицателно изречение за изразяване на чувства: колко много. гГ ѵьто сіА очрмьножішкч сътжжліжфе мі СП 3.2. 3. Като нареч. В пряк въпрос за запитване относно причината за нещо: ѵьто... 1214 защо. реѵе же ... нмъ ... ѵто же ма ровете гн гн а N6 творите ъже гліж М Лк 6.46 3; ѵъто сіа ^влліші во^ълобо (!) снльнъі СП 51.3; вллдъікл реѵе кь гГемоѵр. ѵ'то съмжштлкшн сд н днвншн сд ѵо гдчррнле С 249.2; нлн кто отъ васъ прннмъ ГОСПОДА сътжжн сн. ѵсо нстъштнвьше са плАѵете сд С 388.14. 4. Като местоим. неопр. Означава неопределено явление, предмет, действие: нещо. і лще рс-ѵетъ кто вама ѵто. реѵетА ъко гь тръвоѵретъ сю М Мт 21.3 З1, А, СК; і нже иа кровѣ ДА ИС СЪЛА^НТЪ ВЪ ДОМЪ. НН ДА въындетъ вь^атъ ѵесо отъ домочр своего М Мк 13.15 3; реѵс же гъ ... которъін ЖС ОТЪ ВАСЪ. рАБЪ НМЪІА ... іже прншьдъшю съ сола. рсѵстъ лвне мннжвъ въ^лазн. нь нс реѵетъ лн смочр. очр(го)товдн ѵъто веѵеръіж М Лк 17.8 3, А; кгдд ^отѣа^ж ѵто от ьГего очрѵнтн са. ^нлменыл от (Гего прошл^ж С 477.2; еже естъ к'то ѵ'то насъ очрспълъ вь в'се жнтье свое н с'творнлъ. нлн довро нлн 2ъм. в'сего (фнлгач да ѣвншн. твосіж же вллгодътыж Р VII 4.18. 5. Като съюз: а) Въвежда подчинени определителни изречения: КаКВО. НЪ ПОСЪЛАЕЪ! ма стъцъ, тъ МЬНѢ ^АПОВЪДЬ ДАСТЪ ѵто рекж Н ѴТО въ^гліж М Йо 12.49 3. 6) Въвежда подчинени допълнителни изречения: какво, не очрмъкв ин съвъмь, ѵьто тъі глішн М Мк 14.68 3; очрслъі-шж ѵьто реѵетъ о мнѣ гь въ СП 84.9; не ѵюеші лі ѵъто стрлждеші К 11а 28; СЪКАЖН мн гГ КОНЪѴННЖ МОІЖ. н ѵнсло дънеі мон^ъ кое сстъ. да рл^очрмъіж ѵесо лншж ска СП 38.5. въ ѵемь. Гр. еіс; ті. За запитване относно причината за нещо: защо. бѣл^ж же едннн негоджіжште вь севъ н гліжштс. вь ѵемъ гъібѣль сн эдн-^мънаѣ въістъ М Мк 14.4 3. нмѣтн ѵьто на [до]. Гр. е%со ті ката. Изпитвам враждебно чувство към някого, отнасям се с неприязън & към някого, имам зъб на ня і лште ІМАШІ ѴЪТО НА врАГА. ІЖДСЦ І ВЪ. ІСЦѢЛІ ъ^вж. рл^дръші Врл*м да пръімеші нсцъленье отъ трмк; р і 86 19. Срв. С 421.26. ‘ , къ ѵьсомочр. Гр. кроі; ті. За зе п. 1 ване относно причината за н :,т 1 защо, за какво, сего же ннкто ^ 1 рл^очрмъ въъчсжаштн^ъ. къ ѵс р. ! реѵе емочр МИо 13.28. мало ѵьто. Гр. ека%ютоѵ, ррц) ^ і щкрбд тгд. Малко, малко н д' і поне малко, лште очрво нн мллг можете ѵъто 0 проѵнн^ъ пеѵете [ Щ ! Лк 12.26 3; очрмьнілъ і есі ш,:<і 1 ѵімъ отъ лн?лъ, славож н ѵе< т і вѣньѵалъ н есі СП 8.6; рлспростЦ ‘ оѵрво М0Л'Ж ВЪІ СА ВАША ОЧрЫЪІ. ,1 | 1 тн^остніж прннмѣте ^очрдль гд \т, СЛОВССА. ДА МАЛО ѴТО ОТЬ ЕіІ^Ъ 0\)і я шсныа прннмете С 498.21-22. ! _ о ѵемь. Т)э. Ёѵ тгѵг. За запитвані і" носно начин: как. чч> ѵемь Тспрді г | ’> юноТ пжть своТ, вьнегдл съэдь н ' словсса твоѣ СП 118.9. ѵьсо рлдн [рлдьмл, дѣл'ьма]. Гр 8іа т{, тіѵос; вѵекеѵ. За запиті э относно причината за нещо: зе . гла же едннъ отъ о(чр)ѵеннкъ его... о 1 рлдн мѵро се не продлно въютъ, г ПЪНАЗЪ. I ДАНО ннщннмъ М Йо 5 3, А, СК; ѵесо рлді прогнъвл неѵъс і вл. реѵе во въ сръдъці СВОіЧп 1 въ^іштетъ СП 9.34; ^дне і ;<(....)ъ відъвъ ікдж съмдте са. ѵесо ' съматс са К 36 3; вокводл ре«. рлдн очрво нс- жьрешн по црьскочр г лъннк С 20.24; н лвьк вь сьиѣ бн тъ свокго снл гллголжштл нмъ. рлдмл пллѵсте Н рЪІДАКТС- 0 СЪМ[ мокн. нс- можете мене поатн жнб 536.6; тъ сьгръшнл н очрмрътъ. с съгрѣшнлъ н очрмрътъ. ѴСО ДѢЛГ ПОѴТО. ДА съгръшнвъін. н очрмьрък съгрѣшнвъшнімъ. въ^можетъ отъ: н 0 дльжьнъін^ъ НМѢННКМЪ БЪІБМ С 493.28-29. .ТЫІЬ 1215 ѴДАО (лко ѵьсо лн рлдн. Гр. отіб^поте. Защото всъщност. ѵ'со жо рлдн лнцн ДѢВНѴН ѴНІЖ Прнводн ПрНТЬѴЖ. Н N6 просто, ілко ѵосо лн рлдн прнллглк лнце велнко о дѣвьствѣ С 370.30. Ы, 3, А, СК, Б, О, ЗП, ТФ, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. ті. Вар. ѵъто, ѵто, ѵ'то; ѵсо, ѵ'со, Шб. что книж. остар. ОА, ВА, НГер, ЕтМл. Сре. що ОА, БТР, АР, ДА. тьць, -л м. Четец; лице, което чете на глас части от библейския текст іпо време на богослужение. стр[...] н !ѵ[...] н ѵътъцл кк[..,]ннс стъіа вц(ж) і[.,.]а лннъі. пЗз. глЬ. д Е 25а 3; н ѵь-Ре І?ьць. лХо. пѣІГе лХе СЕ 586 14; ?ьць ІаТГо. лХе гХл § с?н СЕ 996 20. Изч. Е, СЕ. Гр. бсѵсхуѵсЬаттіі;. Вар. ѵьтъць, Неб. четец ОА, ВА, БТР, АР. ІСЪ ѲОІС. ѴЛСЪ. ІШЛ ѳж. ѵлшл. I ііІЛТН ѳж. ѵлілтн. 'ідо, -л ср. 1. Чедо, рожба, дете, [потомък, отъвѣштлвъ же Ісъ реѵе. іамннь гліж влмъ. ннктоже естъ нже (остлвнтъ домъ ... лн отцл нлн млтерь. [лн женж лн ѵадл лн селл ... мене рлдн ін евлыічлнѣ М Мк 10.29 3; онъ же (отъвѣштлвъ реѵе. нѣстъ довро отатн І^ЛѢВЛ ѴАДОМЪ н поврѣірн псомъ М |Мт 15.26 3, СК; і отъвѣцілвъше вьсн [лкдье рѣША. кръвь его нл нлсъ н нл ІѴАДѣрсъ нлшнрсъ М Мт 27.25 3, А, ! СК, лглръ во естъ сннѣ горл. еже въ ! рлвнТ. прнллглетъ са нъжѣшннмъ I ерслнмѣ. рлвотлетъ во съ ѵадъі свонмн ■ Е 275 16-17; V отьці нлші повѣдѣшіа [ нлмъ. не очртлі сьл отъ ѵіадъ і^ъ въ і родъ інъ. въ^вѣштліжште рсвллъі гніа I СП 77.4; нъ егдл оѵр^ьрлтъ ѵадл нр<ъ | Дѣлл моѣ. мене рлді сватъ іма мое. і остатъ домъ нѣковль К 1а 11; Сде женл вѣрнл ^л ѵадъ молаштн прн^о-| днтъ С 95.22; ослоѵршълнвнн мж-| дростніж прлвьднвъінрсъ. оврлтнте са ) КЪ ѴАДОМЪ СВОНМЪ. НЛВЪІКНѢте тлннл вожнл С 324.9. // Зват. Като свой- ско обръщение към по-млад човек или на духовно лице към по-младо духовно или мирско лице -чедо, чеда. реѵе же лврллмъ ѵадо помѣнн ѣко въспрнідлъ есн тъі вллглл твоѣ въ жнвотѣ твоемь. і лл^лрь тлко-жде ^ъллл М Лк 16.25 3, А, СК\ Тс... глл нмъ ѵадл. клко не очрдовь естъ очрпъвліжштнмъ нл воглтъство. въ цѣсрствне вжне вьннтн М Мк 10.24 3; прідѣте ѵіадл послочршлнте мене. стрл^очр гню нлочрѵж въі СП 33.12; кононъ ... моліллше са гллгоХа. пондѣтс ѵадл дл въкочрснте С 38.19. 2. Прен. Духовен последовател, наследник, вллженъ есн ѣко д^овъ-ночр ѴАДочр оць достоннъ бъістъ СЕ 83а 19; длстъ імъ вллсть ѵадомь вжнемъ бъітн 3 Йо 11.52 А. во^ѵадъ сътворнтн. Гр. атекѵбсо. Лиша от деца. поѵто очрво плѵс чѵ флрнсен ... не сьвѣштлвллсте са нл млнл-сніж ... кгдл съінъ мн вѣтл не сътворнсте нл Тродл. мллденнштА ве^ очрмл н млтерь вее ѵддъ сътворн С 397.3-4. прнжнтьк ѵадъ. Гр. текѵоуоѵіа. Раждане на деца. лдлмъ во пръвъ съ^ъ-длыъ въістъ. потомъ ечргл. н лдлмъ очрво не прѣльштенъ въістъ. женл же въ ослочршлннТ въктъ. съплсенл же вж-детъ прнжнтькмъ ѵадъ С 482.25. ѵадл (лже потомь. Гр. аі цетекеіта уеѵеаі. Идните поколения, потомците. тъ же н не сѣдліжшточрочрмочр са н сочр^очрочрмочр клмъікочр въ^дрлстнтн повелѣ нл покл^лннк ѵвдомъ (!). нже потомь клкж полочрѵн вллгодлть рлвъ кго С 300.18-19. ѵадо свѣточр н дьнн. Гр. фсотоі; каі тщерад. Син на светлината, Христов избраник, дл вждетъ съ-еждъ н^върлнъ. СНЪ Н НЛСЛѢДЬННКЪ. твоемочр црсочр снъ свѣточр н дьнн СЕ 94а 16; і лціе са тлко поклешн. вждешн ѵадо свѣточр н дьнн СЕ 706 19—20. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. тёкѵоѵ, ХЕКѴѵоѵ. Вар. ѵлдо, ѵьчдо. ѴААОЛЮБНВЪ 1216 Нвб. чедо, чадо остар. ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; чендо диал. ДА. Срв. Чедомир м. ЛИ, Чедомира ж. ЛИ СтИл,РЛФИ. ѴАДОЛЮвнвг, -гін прил. Чедолюбив, който обича децата, детелюбив. ПрѢПОДОБЪНЪІН Ж€ МЖЖЬ АК7.І отьцг ѴАД0ДЮВНК7». ПрѢПНрЛЛШб Н ГЛАГОЛА С 205.6-7. Изч. С. Гр. фіХбтекѵоі;. Вар. ѵддоліобнвъ. Нвб. чедолюбив остар. ВА, АК, ЕтМл, БТР, АР. ѵддолювг, -гін прил. Чедолюбив, който обича децата, детелюбив. (лко се МЛТН ѴАД0ЛКБЛ. подлвгшн сгсг млл-деньцочр, веселнтъ са дътншта прнвлл-ѴАШТ0\р МАКЪКЖ ПНШТЖ МЛѢКЛ С 312.3; н (лко лште кто внднтг млтере ѴАДОЛКБЖ МЛѢІСЛ N6 НМЖШТЖ. Н СВОК ѴАД0 ВНДАШТН ПЛЛѴЖШТ6. н подлдж-штяч съсъ. дл ме млдон дѣтнштл. мг дл отг ПЛЛѴЛ очрстлвнтг ... тлко жде н млсг внднте стрлжджштг то жде С 384.19. Изч. С. Гр. срЛбтекѵоі;. Вар. ѵадолюе7,. Нвб. Вж. при ѴАдоліоснвг. ѵадь, -н ж. събир. Свита, група хора, придружаващи високопоставена личност, вьлѣ^гшс- же оврътошл ^л-твореил пре^вчртс-рл ... нмемемг лнммл. н жемж млкГедомьскж. н кдного отг вѣргі фрѵргЯннскгіА ... сжштемг очрво нмг вгкочрпь. оѵрвѣдѣША стрѣгжштнн тгммнцж. ілко прнноснмллго отг вѣрг-мгіуг ме вг^нмлкктг піѵѵннѴнл ѵадь С 134.1; дл ^очр ^овжціочр прркы н лплн н еѵлсты. тлмо же н^' многл млло прн^однтн (!) ѵадн Р 116 23. Изч. С, Р. Гр. оі тер{ + ассиваііѵиз. Вар. ѵлдь. Нвб. Срв. челяд, челед диал. ОА, Дюв, НГер, БТР, АР. ѵддьце, -л ср. Умалително от чедо, детенце - обръщение към духовни последователи, глл же нс ... ѵлдгцл еіре млло съ влмн есмг М Йо 13.33 3, А, СК; ѵадьцл моіл. едл кто влсг отглжѵн са отг лювьве ^рнстосовгі С 221.1 .Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. текѵіоѵ. Вар. { ѵддгцс. ' Нвб. Срв. чедице ОА, Дюв, ЕтМл; чі «ц, ОА, НГер, ЕтМл. ' ѵасто нареч. Често, през мщ, интервали от време, омн же рѣі( ^ мемочр по ѵгто оѵрѵемнцн но(цн ПОСТАТг са ѵасто н молнтвгі тес пп., тлкожде н флрнсѣнстнн. л д(н ѣДАтг н пніжтг М Лк 5.с| 3' прн^гівлА глллше. ѵадо попцн «. с дочршн СВОКН. Н МОЛН СА ѴАСПсд господочр С 569.28; ѵасто гллгол т. кднмг отг влсг прѣдлстг и| С 412.25. // Непрекъснато, де щ* млжа отг млслл стгін^г. грѣм і к теплостніж ржкгі свока. н прѣкрь іж ѵасто по прьсемь ме прѣстлл 1 С 516.16. // Последователно, прс и-жително. сего дѣл"ьмл ѵетврьті <; дьм' нмлмг весъдочрА сг 5 молнтвѣ ^л врлггі дл твргдо бй ті очрѵемніл слово, ѵасто о\рѵешш прннмг са С 406.30. М, 3, С. Гр. 7гикѵа, сгоѵгхбх, тт| ата :1а, бѵпѵеках;. Вар. ѵдсто. Неб. често ОА, ВА, АК, Бот, НТ, 1 ііг БТР, АР, ДА; честом остар. п диал. оі НГер. ѵасгь1, -гін прил. За гора, лес -: :т, , гъсто обрасъл, тггдл цъслрг с м ; ... вндъ мѣсто иѣклко. лкгі пя | сжштж нсак'шж. н тнмгі смрьдг ГЯ ] пльмж. н лѣсг ѴАСтг вь м^ен С19 14. ! Изч. ' і С. Гр. 5асги<;. Вар. ѵдстт,. ■ Неб. чест 'гъст’ диал. ОА, ВА, АК, я- , НГер, БТР, АР, ДА. Сре. Честото бут Я | Честото храсте МИ ГХ,МИМ; Чести ЭР і МИ ЙЗах.Кюст. і ѵдстг11, -гін прил. Постоянен, 1 п' ! повтарящ се. ргці мі сс-моѵр / І'д \ нлоѵрѵі оѵрѵітсль. вг т(.)ліко врѣмл » і лі скоро ^лвгі. ѴАСтое оѵрѵеиье К 4< ^ ; ТЛ ВСЛ ВНДА оѵрѵнтсль. Н ОѴрБѢ/Г-'1 І (лкоже вьсь д^овьыг кстг. н дьні : дьнь. ыл вгісотж рлстетг ѵасті^ ! теѵемнкмг опрлвьдлмніл. отнтн^- Імъіслн С 548.11; объіслл во сжт' поѵн- [ТЛНЫЛ. Н ѴАСТЛІЛ БЛЛГЪІф<Ъ СЪПОВѢ- [длыыл. снлж прнтвлрѣтн кште нлн-плѵе. н подвн^лтн твордштннмъ а С 1543.28. Изч. [ТГ, С. Гр. егоѵехт\с. Вар. ѵлстт,. ! Квб. чест ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, БТР, ! АР, ДА. І.сть1, -н ж. 1. Част от нещо цяло. |знн же длша емочр ръівъі псѵенъі іѵасть. і отъ въѵелъ сътъ М Лк 24.42 А; н реѵс- юнѣн с-гс отцгс. отѵе длждь (МН ДОСТОННЖІЖ ѴАСТЬ НМѢННѢ М Лк |15.12 3, А, (Ж;лфс- к'то піамілътн іѵасть погочрІГн. лѣ дл поклетъ СЕ ІІОЗа 5; се до шестллго ѵлсл ткорн са. гБНДНМЪІ же Н ОСТЛТЪѴЬНЖІЖ ѴАСТЬ ідьнн. вьсь во кстъ стъ С 435.29. // ІОбразно. гь ѵьдстъ достоѣньѣ моего і | ѵѣіша моеід СП 15.5; гь ... чѵдръжітъ (нл грѣшънікън сѣтъ. огнь і ^кпелъ 1 ІД^Ъ БОЧррСНЪ ѴІАСТЪ ѴѢШІА ^ъ (!) СП 110.6. 2. Прен. Съдба, участ, дял. іпрндеть господннь рлвл того. вь ньже [день не ѵллтъ. і вь годннж вь ніжже нс-івѣстъ. і протешетъ і. і ѵдсть его съ | невѣрънъімн положнтъ М Лк 12.46 3; •і протешетъ і полъмл. і ѵасть его съ іѵпокрнтъі положнтъ. точр вждетъ ! пллѵь н ск(р)ьжетъ ^жвомъ М Мт [24.51 3, А, СК; въ сръдьцл моего і ѵіасть моѣ въ въ вѣкъ СП 72.26; ■ ѵіасть моѣ есн гГ СП 118.57. | нмѣтн ѵасть. Гр. ё.%со [то] ЦЕрОд. Съ-і причастен съм, участвам заедно с [ някого в нещо. отъбѣштл емочр нс. [ лште не очрмънж теве. не нмлшн ѵастн і съ мъноіж М Йо 13.8 3, А, СК; вь^врл-! цілете са вьспать еже е(стъ) нл ідуѵьнлт, I дѣлл ... ѣкоже ^одан съ ндоло-! слочржнтелемь нмлтъ ѵасть Р II 2.25. ! нл ѵастн. Гр. ргрікбѵ. На части, [ част по част. вьсѣмъ нлмъ по рАДочр. | нл ѵастн пѣснь по(а (!) овнде вллже-| нъін длчрндъ С 354.18. I по ѵастн. а) Гр. ката церод. Подроб-! но. н же^лъ лронъ. про^двъше н скрн- ШбАроТА жллн ^лвѣтл. прѣвъіше же ед ^еровнмъ сллвѣ. осѣнѣжфн олтлръ. чѵ нн^ъже НѢСТЪ ННѢ гйчтТ по ѵастн Е 29а 11. 6) На части, част по част. нлѵа мл^лтн кго. отъ пАточр нлѵьнъ. по ѴАСТН. дожн Т до ГЛЛВЪІ С 563.1. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С, Р, ЗЛ. Гр. рерос;, Иері?і кХт[ро<;. Вар. ѵдсть, ѵіасть, уіастъ, Неб. част ОА, ВА, АК, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ѵастьп [погр. СП 95.7; С 94.21] еж. ѵьсть. ѵастьнъ, -ъін прил. лквъі ѵдстьнліл. Гр. рерікгі фіХіа. Пристрастие, дл отъстжпнтъ отъ влсъ в'се ослочршлнне. протнвьно слово, гръдость. ^лвнсть. ръвснне ... лквъі ѴАСТЬНЛЛ ... і дрочрглл в'сѣ плодънлл ^ъловѣ. і^ъжс- рлдн грддетъ гнѣвъ вжен СЕ 91Ь 17. Изч. СЕ. Неб. Сре. частен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. Ф Ф Буквен знак. Двадесет и деветата буква от стб. азбука, назовавана фл; в глаг. «, в кир. ф, в нвб. буква щ [звук шт]. федротл, -ъі ж. 1. Милосърдие, състрадание, милост, врл. овлѣцъте са ѣко н^врлнн вочр. стн V въ^лввенн. въ жтровж федротъ. н вллгостъ Е 22а 14; тъі же гГ не очрдллі федротъ твоірсъ отъ мене. мнлостъ твоѣ н рѣсыотл твоѣ въінж ^лстжпісте міа СП 39.12; дл пріджтъ мнѣ штедротъі твоіа Т жнвъ бждж. ѣко ^лконъ твоТ поочрѵеннс- мое естъ СП 118.77; в вллгодътніж н федротлмн. еднноѵддллго снл СЕ 14а 20-21. Сре. СЕ 15а 23; СЕ 18а 9; СЕ 21а 1; СЕ 58а 5-6; СЕ 746 5; СЕ 816 8; СЕ 95а 26; ѵо отъдлньн боглтъна мстн. н федротъі бжніа. къ в'сѣмъ нлмъ гк помолн СЕ 606 13-14; ѣісо въ мнлостнвъ. федротлмъ фслръ_________________________________± тгі есн. I тевѣ сллвл; вгсгіллемг, ѵѵцгс н сночр н сточрмочр СЕ 11а 22; лште мллллг5 того рлдн дллннл н ннѵесоже сл;штд, толнко множьство штедротг покл^л о мьнѣ прѣмнлостн-вгін гь С 123.7; н ннг скоро дл влрАтъ нгі штедротгі твоа гін. н дроѵрггін н^влвн доѵршж мобб отг лдл прѣнсподьнглго С 461.26. 2. Великодушие; снизхождение. помнлоуі міа вже по веліцѣі мнлості твоеі. V по мно-ггімг федротлмг твоімг оцѣсті ве^л-конньѣ моѣ СП 50.3; едл ^лвждетг поміловлті вг. лн оѵрдргжітг вг гнѣвг своі штедротгі своіа СП 76.10; дрг-^лвкфе федротлмн твонмн вьпнемг. грѣ^г юностн моеіА не поманн. отг тлннгі^г оѵнстн нгі СЕ 62а 24-25; прѣ^ьрн ве^лконнѣ нлшл. федротлмн твонмн ... гГ СЕ 62Ь 11; влко ... подлждн мн вллгж твон^г федротг. і^горѣвгшее грѣ^гі срце мое СЕ 18а 4-5; тѣмьже н ыгшѣ федротгі твоьл н^лѣн. прѣ^ьрд грѣ^гі нлша. і прнс^А овѣфлынс СЕ 856 19-20. Е, СП, СЕ, С. Гр. оікпрцб?. Вар. штсдротл. Неб. щедрота ОА, ЕтМл, ЕА. Сре. щедрост ОА, ЕтМл, ВТР, АР. федрг, -гін прил. 1. Щедър, който не се скъпи, разточителен, ннкоднмг во вг ^мѵрр'нл; н лл о\рн (I) штсдрг С 454.1. 2. Великодушен, състрадателен, милосърден, милостив.'(тгі п вже моі штедрг V прѣмілостівг. тргпѣлівг V прѣмілостівг н рѣсноті-вгнг, прі^ьрі нл міа і помілоѵрі міа СП 85.15; фсдрг мілостівг гг тргпѣлівг. н прѣмілостівг. не до коньцл прогнѣ-влетг сіа. ні вь вѣкг врлжьдоѵретг СП 102.8; плміать створн ѵюдссг своТ^г. мнлостівг V штсдрг гь СП 110.4; воснѣ во тгмѣ свѣтг прлвгТТмг. мнлостівг V штедрг н прлвгденг СП 111.4; прннмн влко. ѣко федрг. ^лвлжждь-шее тн овьѵа. кг тевѣ прнрнфвкфс СЕ 84а в^вьпніжфюмочр. кг тсвѣ федроѵр-моѵр в^цѣ. дл не вг^врлтнтг са сгмѣ- щоужАбкргмкі^ ; ренг н срлвенг. непостгіденг СЕ рц 16; влснлнскг реѵе отецг нлрніг.Тг са. н вьседргжнтель, н гь н и вьсѣмг црь. н гь слвлѵѵ^г. н сгп ,.,н мнлосргдг. н штедрг. н мнлості , ,н длгготргпАН С 21.20; ^ѣло вогтг штедрг н прѣмнлостнвг. вг. н ! мнлость кго нл нлсг С 526.16. Р. СП, СЕ, С. Гр. оікгірршѵ, рг/алб ,:о- і Вар. штедрг. I Неб. щедър ОА, ЕтМл, БТР, АР, ДА | фнтг, -л т. 1. Щит. прнімн ор; , фнтг. н вгстлнн вг помофь мокДІ 34.2; отгемлю. врлні до конець ;лд, лжкг сгкроѵршітг н сгломітг орж; з,і фітгі сгжежетг огнемг СП 45.1( гчр ] сгкроѵрші крѣпость локг. шт- і і оржжье і^вьрлно СП 75.4. // Обр.ш, < ѣко тгі блгснші прлведгнікл г вко I фіто(то)мг (!) вллговоленьѣ вѣнилі , нгі есі С77 5.13; плештемл сои\ ] осѣнітг тьа. V подг крілѣ его ндгші | сь\. фітгмь овідетг рѣснотл ег-йі 1 90.4; о^мждрн н вь^атн фнтг і га. < вь немьже вг^можетг в'са стмі 1 непрнѣ^нннгі. рлждсженгкд оѵрг ггн і СЕ 94а 6-6. 2. Боен ред, бнг ! редица, цнн вг прьвѣѣмь шт; і плдгшллг8. лвнк нлплььГѣлтг т гг , дл не ѵело н^г вг^мл;тнтг сд, г п- \ шннмг С 93.28. Изч. і СП, СЕ, С. Гр. дореб;, бдХоѵ, асігі; з;. штнтг, цлтг, штітг. '■ Нвб. щнт ОА, НТ, Дюв, НПер, ЕтМл ГР, | АР. Сре. Щнтарцн МИ ЙЗох.Кюст. ' ; фоѵрдь, -н ж. 1. Поведение, дъія-ние. жен[...] (с)квр(г)н(г)н[...] (сж) '3’і [...] #оѵрдн(эе) Е 13а 18. 2. Обі ; нрав. н оврлф(.)и;фе са вьспаті^ , тлжде прном(...)е дѣлл ве^вожь X“ 1 стрлнг фюдн н трѣвовлньѣ н сл сь : еже срлмг естг н ѵѵкргнтн н нл С|1^ - навести Р II 4.9. Изч. Е, Р. Гр. тропо;, ах%а. Вар. іркдь. Нвб. 0. фоѵрждекргмьннцл, -а оіс. СтрЕ приемница, хан. н тлко кмочр № фрчрждь---------------------------- 1219____________________________фочржль. | въівліжшточр въ шточрждокръмьннцн ■ ПО^ОДАШТОЧр кмочр НОШТН1Ж КДЫО-мочр по срѣдочрдворнн, Н НЛ НОВО I въ^ьрѣвъ. очр^ьрѣ нлпрлсно ^ВѢ^ДЖ I оврл^ъ КрЪСТЪНЪІН нмжштж С ! 282.23-24; вожъствънъін жо Ѵѵѵлннъ, І вьсе съконьѵлвллшс послочршлннк. | стронтол"ѣ же н прокъін^ъ отьць. съ І вьсъмь поочрштлннкмь н сьмѣренннмъ I слочржА ... въьГегдл млнлстъіръскліл і шточрждекръмьннцл ^ъдллше са С | 284.5-6. Изч. ; С. Гр. уврокореГоѵ, ^еѵобохеТоѵ. Вар. I ШТОуЖАСКрЪМЬННЦЛ. ! Нвб. Срв. чужд и кърмилица. | фочрждь, -нн прил. 1. Чужд, който не [ е свой, който принадлежи на друг. І реѵе ен. і егдл вьннде въ домъ. влрн ! НС. ГЛА. ѴТО ТН СА МЬННТЪ СНМ0Н6. цсрн I ^емьсцнн отъ къі^ъ прнемліжтъ длнн. | лн кннсь. отъ свонмъ лн снвъ. лн отъ | точрждн^ъ М Мт 17.25 3, А, СК; тъі | же кто есн о(сж)ждлдн тйждсго рлвл Е | 55 15-16; сновн точржді оветъшлшн н I одоъмж отъ стезь свонмъ СП 17.46; і прнсно БЪПЛДЛІЖ ВЪ БЛЖДЪІ ... въ прн- I сагъі непрлведънъі. въ въс^ъіфвннѣ | точрждего нмѣннѣ СЕ 686 5-6; л к'то [ по^оть нмъі. 1ЛН лжклвъствомь точрж- I двк женж прннХіе. і? Аѣ дл поклст' са I СЕ 103а 22. 2. Чужд, който е [ непознат, далечен, н^влві міл отъ ! пр(,)рѣклнъѣ лкдъскл. постлвіші ми. I ВЪ ГЛЛВЖ Иѵ^ЪІКОМЪ. людьо точржді [ ір^ъжо нс ^нлр<ъ рлвотлши. МІ СП 17. І 44; клко съпосмъ пѣснь гніж нл ^емлі | точрждоТ СП 136.4. Срв. К 76 1; егдл I ВрЛНІ БѣНІА НЖДАШТАИ. І^Ъ. N1 ПСЛЛМЪ I съмѣша рсшті. нл ^емі точрждеі. і I нъінѣ о собѣ ні едіномочр бѣдаштк. ні ! едіномочр НЖДАШТК. врлнь твордтъ къ ! вочр К 7о 7. 3. Чужд, който не проя- [ вява близост, отчужден, точрждь I Бъірсъ врлтрі моеі. V стрлнс-нъ сномъ млтері моеич СП 68.9. 4. Чужд, кой-| то се отнася до друг. ѣко точрждд ! грѣ^ъі вь^ейктъ. нѣстъ лъпо дл нме- ночротъ са ^въ рлвъ СЕ 104а 6. // Комуто нещо е неприсъщо, чужд на нещо. ѵѵ въітьн. ѣкоже бъітн нлмъ. точрждсмъ грѣ^л. л свонмъ нотьлѣньк. гк помолн СЕ 606 7. // Който е далече от нещо, който е лишен от нещо. не прнмъішлілн мн съмрьтн ВѢѴЬНЪІА. ЛНШНТН МА р<0ТА сллвъі р^совъі. н цѣслрьствл невесъ-нллго. кгоже тъі шточрждъ ксн С 2.2. 5. Чужд, който няма нищо общо с нещо, който се различава от нещо. плчрлъ реѵе. прлвь сълъгл. ннѵесоже шточрждл сътворн нлочрѵенніл отьцл твокго днілволл. не можешн во ннкогоже отътръгнжтн. рл^вѣ лъжекк С 2.9-10; нъ нънйл послочршлнте мене. (лко н л^ъ ксмъ влшего племене. шточрждъ же влсъ дѣломъ С 28.2-3; не стъідншн (л)н са прѣнсподьИѴін темьнъін днілволе. н штвждь нстннѣ С 74.27-28; рл^очрмъвъ же лрнн ... нлѵа о кочрпьнѣ сжштьыѣн. н СТѢН тронцн ... ^очрльнъі очрстъі н^носнтн. н БОЖЬСТВЪНЛ' пнслнніл отврьнь кръу,мл(л-влтн. съіночр н словочр вожнк ... шточр-ждочр бъітн сжштніл отьѵл С 188.7. 6. Като същ. а) фочржде ср. ед. Гр. хо аАЛбтрюѵ. Чуждото, не своето, і лште въ точрждсмь върьнн ыс въісте. влшс къто влмъ длстъ МЛк 16.12 3, А, СК. в) фочрждн, фочржднн м. мн. Гр. [о1] &Шкріоі. Чужди, не свои, не близки хора. дл нспъітлотъ ^ле-модлвьцъ. вьсъ слпсо сжтъ его. н рл^ъітнтъ (1) точрждн трочрдъ сго СП 108.11; ѣко точрждн въстлши ыл ми. н крѣпьцн въ^склши дшич моен. V но ПОЖІШИ БЛ пръдъ СОБОІЖ СП 53.5. Срв. СЕ 776 6; нс очр^ърнтъ плгочрвъі егдл віднтъ пръмждроі очрмірліжфн. въкочрпѣ ве^очрмънъ съ несъмъіслъ-иъімъ погъіБыетъ. Т остлвнтъ точрждінмъ воглтьство свое СП 48.11. в) фочржднн м. ед. Гр. [о] ^еѵод. Странник, чужденец, гост отдалече. нл-о-лыъ реѵе. шточржднн къ вогл- ШААѢТН 1220 -Ш ТОЧрОЧрМОЧр. БОГЛТЪІН БО ШТАДА СВОА ѴрѢДЪІ. ПОЧрСТНВЪ ПОА ТСЛНЦЖ ННШТЛЛ-ГО. Н ;ГЛКЛЛ ІгБ ШТОЧрЖДСМОЧр С 360.4, 6-7. фочржднн^ъ въвсдеыые. Гр. ^еѵ-о8о%ш. Приемане [посрещане] на гости, гостоприемство. нлѵыі(ъ)ше- БО рЬВЬНОВЛТН НЛ ДОБрОС Н ПОДВН^ЛЯВ-ШТС СА ІЛК0ЖС- ДрОЧрГОЧр дроѵргл ДОБрѢН-ШОЧр БЫТН. нлн въ шточркдннрсъ въведс-ннн ... нлн въ ннѣрсъ тлковынрсъ ДѢЛѢ^Ъ. НС^ОДАШТС н въ ретн нсплдліжтъ ЗЛ Па 19. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С, ЗЛ. Гр. оЛАбтрюі;, ^еѵоі;, а7сг|ААотрі.шреѵо<;. Вар. ШТ0\.’ЖД7., штвждь, ШТІОЖДЬ, ТОѴЖДЬ, Т8ЖДЬ. Нвб. чужд ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Срв. чузд диал. ДА; туг, туж 'чужд’ диал. НТ, НГер, РРОДЦ, ДА. Срв. Щуде м. ЛИ, Щудка ж. ЛИ, Щудко м. ЛИ СтИл,РЛФИ. фАДѢТН, фАЖДЖ, фАДНШН НвСв. 1. Щадя, пазя; спестявам си [нещо], скъпя се. не мо^ьмъ рн^ъ шта-дѣтн ^л породж гжже погочрвн^омъ С 90.25; воглтъін бо штада своа ѵрѣдъі. почрстнвъ поа телнцж нн-ШТЛЛГО. Н ^ЛКЛЛ 1Ж шточрждемочр С 360.5. 2. Грижа се, полагам грижи, закрилям, богъ жс нже прнсно СВОН ШТАДА рОБЪ ЛГГСЛОМЪ СВОНМЪ ^лповѣдл по пнслночрочрмочр прѣпо-добънллго съ^рлннтн С 292.18. Изч. С. Гр. аѵтехораі, феібораі, кпбораі. Вар. штлдѣтн. Нвб. щадя [се] ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР. фАДѢТН СА, фАЖДЖ СА, фАДНШН СА несв. Сдържам се, удържам се. потръпн очрво ѴАД0 ... нс ШТАДАШТС БО СА ІСЖС- ЖНТН СЬДС ВѢѴЬНЖІЖ мжкж творнтъ. СЖШТНІЛ жс- сьдс стрлдьвл. БЛЛГЪШ^Ъ ГОТОВНТЪ НЛСЪІШТЛННІС С 290.26-27. Изч. С. Гр. шреібіа. Вар. штадѣтн сд. Нвб. Вж. при ціАдѣтн. ліа иа № Ьо, ѣ ѣ I. Буквен знак. Тридесет и трі буква от стб. азбука, назова ілть; в глаг. а, в кир. Ѣ, в нвб. широко е. И. Числен знак. В глаг. д = БССС. Ѣ вж. Ѣ.. І ѣбн(бн)с [погр. М Лк 5.13] вж. л к, ѣвнлвнлфлръ [погр. 3 Мк 2.26[сж. лвнлтлрь. ; ѢГНЬЦЬ вж. лгньць. I І Ѣ^Ъ вж. Ъ,1Ъ. | ѣсочрръ вж. лсочрръ. ' ѢШТС вж. Лф€. ю ю Буквен знак. Тридесет и че: тата буква от стб. азбука; в гл; в кир. ю, в нвб. буква ю [звук ю вж. очр11, очр™. юговъ, -ъін прил. Който се отна^ южния вятър, до южняка, лк? ВЬ^ВѢІЛВЪШН бллгодѣть ^рнстосо прьвою кстьство приведе нстьлг ТО ТОПЛОЮ ВЬ^ВѢГЛННЮ ЮГОВО. Н НСІ цръкъі кь пѣтн'і);ъ пѣтн. н пр ВЛСТЪ ГЛЛГОЛЖШТН. ВЬСТЛНН СѢЕ прндн юже. провѣн грлдъ мн. дл кжтъ довръіА воіГа С 349.13. И. С. Гр. точ5 ѵбточ). Нвб. югов диал. НТ, НГер, ЕтМл юговит диал. НГер, БТР. Срв. юже Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; южав НГер. югъ, -л т. 1. Юг [една от чети посоки на света]; гожна посо прнджтъ отъ въстокъ н ^лпл, Сѣворл Н ЮГЛ. Н ВЬ^ЛАГЖТЪ ВЪ Цр* вжГн М Лк 13.29 А, СК; въ^врл плѣноннс- нлшс ѣко потокъ югомі 125.4; тѣмь вьсн пророци ко № 17. И. 1Д0 ІП |Н) 1.ІІ, Г.Ті й!- н Т(- 1к. РА П.І. гсе н н ям І гь *:Я ІЛАА-------------------------------------1221 КЖОТА I I I МОЛІЛ^Лч СА. КЪ БОГОЧр ГЛАГ0Л'ЖШТ6. | ОВрАТН ПЛЪЬГСННК НАШС- АКЪІ ВОДОТЪѴА | вь кігъ С 349.5. 2. Южен вятър, і ЮЖНЯК. I СГДА ІОГЪ ДОЧрШЖШТЪ. РЛСТС- ! ъко влръ вждетъ. н бъіваатъ М Лк і 12.55 3; въ^двіже кгъ до невесі. Т | нлведе сілоіж своеіж ;гаплдс-нъ СП 77. і 26; кгъ. топлѣ вь^въілвъ помрь-і ^ЪШДА ВОДЪІ. нл прьвок кстъство I водънок прнводнтъ С 349.6; н лісъі I КГЪ ВЬ^БЪІЛВЪШН БЛАГОДЪТЬ ^рнсто-! СОВЖ НА прьвок кстьство прнведе НС-. тьлъныл С 349.10; вьстлнн съвере н і прндн КЖС-. ПрОВѢН ГрАДЪ МН. ДА П0Т6- і кжтъ довръід воьГа С 349.15. Изч. і М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ѵбтоі;. [ Нвб. юг ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, I БТР, АР, РРОДЦ, ДА. Срв. Югопужаро | МИ ЙЗах,Кюст. [ВОДА вЖ. НКДА. ! : воденскъ вж. нкдѣнскъ. ;ЮДЪН вж. НКДѢН. | южв вж. очрже. ; южьскъ, -ъін прил. Южен, който идва ! от юг, от южна посока, цсрцл } КЖЬСКАА ВЪСТАНбТЪ ИА сждъ. съ мжжн 1 родл ссго н осжднтъ ІА. ѣко прнде отъ | КОНСЦЪ ^С-МЛА слъішатн прѣмждростн : С0Л0М0НА. Н СС МЬНОЖЪС СОЛОМОНЛ съдс I М Лк 11.313. Изч. | М, 3. Гр. [той] ѵбтоі). - Нвб. Срв, южен ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, I БТР, АР; южав диал. НГер. | { юннца, -а з/с. Юница, телица, лште во | крьвь КНЬѴА Н К02ЪЛ1Л. н попелъ КННЦА I кропнмъ. ОСІСВрЬЬГСНЪІН^Ъ СТНТЪ. ЫА I ОѴНШТСННК ПЛЬТН. КОЛМН ПАѴ6 крьвь ! ^рНСТОВАІА Н СПАСА НАШСГО. 0ѴНШТ6ННК ( въктъ вьсъмъ крьстнілномъ С 483.21. Изч. С. Гр. бароЛк;. Нвб. юница ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ! БТР, АР, ДА. кжость, -н з/с. 1. Младост, младини, млади години, гла емочр юноша, вьсъ сн съ^рлын^ъ отъ кностн моеіА М Мт 1 19.20 З1, А, СК. Срв. Мк 10.20 М, 3; Лк 18.21 М, 3, А, СК; гръ*ъ кності моьх I невъ^ествл моего ые помънн СП 24.7. Срв. СЕ 62а 25-26; СЕ 74Ь 20; Т въждж къ АЛТАрК БЖК. КЪ вочр ВСЛКЧЦ/КМОЧр КНОСТЪ М01Ж ІСПОВѢМЪ СІА ТбБЪ въ гжсле^ъ вже вже моі СП 42.4; ѣко тъі есі тръпънк мое и. гь очрпъвлнк мое отъ кыості моеіл СП 70.5; въ мон імъже нлочрѵі МІА. отъ кності М061А і донъінъ въ^въштж ѵкдесл твоѣ СП 70.17; ыншть есмь л^ъ і въ трочрдъ^ъ отъ кності мосіа СП 87.16; нсплъ- НЪІЖЦ/АГО БЛАГ&ІМН ПО^ОТЬ ТВ01Ж. овновнтъ сіА ѣко орълѣ кыостъ твоъ СП 102.5; мьножнцеіж врлшіА сьа со мьыоіж отъ кності моеьА. да реѵетъ нъіыъ інль. мьножнцеіж (врЛШІА) врл- ШЬА СІА СО МЬНОІЖ ОТЪ КНОСТІ М06ІА. ІБО не прѣмогж мене СП 128.1, 2; влго-веыъ есн вже. пнтѣіан нъі отъ кыостн ылшеіА СЕ 17а 3; і жеыж кності твосьа. да не остлвнші. нъ лште [,]ъ^ненлвн-дѣвь отъпочрстіші. і покрктъ ыеѵъстье на та. глетъ гъ К 2Ъ 15; не пръдл-днте гллгол'д кыостн вашса С 86.29; ПО БЬСА же лътл КЫОСТН СВОКА, мыого поллгААше спѣшеннк. ѵрѣво же дръжл-тн н велнѵлннк прѣовндѣтн С 279.17; н веселне кностн ые двнже са вь /Гемъ ннколнже С 544.27. 2. Прен. Сила, разцвет, зрелост. снѴ велннствомъ тѣла. н кностніж рлштеыніА. н снлоіж тъѵенъ вьсъ^ъ св°н^ъ. очрньшс- вьсн въ онмъство въѵьтеын въішд С 84.27. въ самомь цвѣтѣ кностн. Гр. ёѵ осотю тй аѵОеѵ тгр; ѵеб■п^то^. В разцвета на младостта, в най-хубавите години на младостта, мжжн вь самомъ цвътъ кностн ... пръ^ьръшд връменънжіж жн^нь. ДА ПрОСЛАВАТЪ ба. въ очрдъ^ъ свонмъ С 97.7. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. ѵебттк, акрц. Вар. кностъ. Нвб. юност остар. ОА, НГер, ЕтМл, БТР, РРОДД. кжота, -ъі м. Юноша, младеж, млад човек, кноша н дъвъі н стлръцн. съ юнотьнъ__________________________1222 юнотлмн. дл ^вллатъ 1ма гне СЕ 88а 6; стъін же кононъ ... реѵе къ гУймъ осллвнте мн млло. н се сътворнмъ. нѣ лн юнотъ въ влсъ н Бллг°голѣненъ. дрочр^нн же вол"ьшн нын же нл ко»(Н^ъ С 30.24. Изч. СЕ, С. Гр. [6] бѵ &крті ѵЕоттусо^. Нвб. Вж. при юноша. юнотьнъ, -ъін прил. Силен; зрял [образно]. (ю)нот'нѣ дшн ест(ъ) могжфн съдръжлтн свое гліж жнтье посрѣдѣ съвлл^нъ Р IV 1.20-21. Изч. Р. Гр. ѴЕаѵікбс;, Нвб. Срв. юначен, юнашки. юиошл, -а т. Юноша, младеж, момък. слъішлвъ же юношл слово отнде СКрЪВА. БѢ БО НМѢИЧ СЪТАЖЛННѢ мъногл ММт 19.22 3', А, СК; і едннъ юношл етеръ по немь нде. ОДѢНЪ ВЪ ПЛЛШТЛННЦЖ НЛГЪ. I ЕАСА Н юноша М Мк 14.51 3; і прнстжпь коснж въ одръ. носАштен же стлша. і реѵе юноше тевѣ глгж въстлнн М Лк 7.14 3, А; юношьл і^ъ поѣстъ огнь. і дѣвъ-і-мъ не посѣтовлнъі бъішга СП 77.63; юношл л^ъ есмь У очрннѵьженъ. чѵпрлвъдлнеѴ твоТ^ъ не ^лвъі^ъ СП 118.141; юноша н дѣвъі н стлръцн. съ юнотлмн. дл ^вллатъ 1МА гне СЕ 88а 5; юноша дл тъѵ'ннкъі подрлжліжтъ С 95.26; въ^ьрѣвъ же велнкъін лнтоннн НЛ ЮНОШЖ. ГЛЛГОЛЛ ВОДА- штннмъ н. нѣстъ се мою дѣло С 171. 20; дѣвъі н юноша, овьюмъ тѣло твою С 513.1-2; въ дрочргъін же плкъі юношл НѢКЪН ОТЪ БѢСЛ нлснл"снъ ОБѢМЛ ноглмл рлсллвѣ. н тог( въ^ьмъше свон юмочр прннесошА н къ сточрочрмв С 518.18. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. ѵсаѵ(акоі;, [6] ѵесЬтерсх;, ѵсаѵіа?. Ноб. юноша ОА, НІЪр, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. юнъ, -ъін прил. 1. Млад. лмнн, лмнн. гліж товѣ. егдл бѣ юнъ. поѣслшо са СЛМЪ. I ^ОЖДѢЛШО ѢМОЖО ^ОТѢЛШО. ОГДЛ ЖО състлрѣсшн СА. ВЬ^ДОЖДСШН рЖЦѢ ТВОІ. I ННЪ ТА ПОѢШОТЪ. I ВОДОТЪ. 5!Й .. ! ѣможе не ^оштешн 3 Ио 21.18 г 2%, ЮНЪ ВЪ'1)<Ъ Уво състлрѣ^ъ СІЛ. У I 5Н’ дѣ^ъ прлведьннкл остлвлем , нн сѣменн его просілфА ^лѣбл СП 1.25. У годѣ вждетъ вочр плѵе тельц.вщ' рогъі У^дѣіжштл і пл^негъті С. \ 68, 32; юд'ного же млтн прнлежллш ^ БѢ ВО СЪІНЪ ЮА ЮНѢН ВЬСѢ^Ъ. Н Ьад СА ЮДЛ КЛК° отъврьжетъ СА С ' І 2б‘ (лкоже тѣло юно стрлстьннкочр ждено. н очршн юмочр свѣтьлѣ въіаС 142.6; тлко тъ очрво въ юнѣ іісп трочрждллше са С 279.26; дьь. прл^дъночрю Улкчѵвъ ... ВЬСѢДЪ І.ІГ4 НЛ ЖрѢВА ЮНО. Н СЬ Вѣръм 111Н покллнглютъ са дочрр;омь С 3!]24; кто сь юстъ. юнліл н ве^ълопш врьстл творьцл порсвллн С 324.2 рсѵі ВО рлдочрн СА ^ѢЛО ДЬШТН СНЧѴі » с; цізслрь твон грАдетъ тн прлвьдіь.и вьсѣдъ нл жрѣВА юно С 324.20 і&о во ... не въ! въ^моглъ лжклвъін ап ... ВЪ ВЪ^ДрЛСТѢ ЮНѢ ПОВѢД 1Ш, вь^може нл стлрость. сь же о ебт вельмждровл тн повѣдн лжклв і С 522.10. 2. Като същ. а) юнъін.іер. и юннн м. мн. Гр. о ѵештероооі] ѵеоі. Юноша [юноши], млзеж [младежи]; този, който е сад ! [тези, които са млади], чѵ ім Успрлвнтъ юноУ пжть своі. ВЫІД1 съ^рлнітн словесл твоѣ СП 118.9 ѵріП во юстъ плѵе юнъінмъ въ слсір^ вогоносьнъін^ъ очрѵнтель. прнсно I штемъ. ѵнстъ нмѣтн очрмъ С 4С 28; | стлрн н юннн. прнплдлюмъ тн гзсѵ С 513.1; не двнжо са вь еЛмъ и- | тсж' грѣ^овънъін^ъ стрлстнн. *н- ! ствочріжштніл прнсно въ юнъін; С ! 544.29; н юнъін съэдлннтъ са (ь*- і патніл С 548.20. 6) юнѣн м. ед. и* ! Гр. 6 ѵештеро^. Този, който (КО1 ^ млад. н рсѵе юнѣн сю отцю. отѵе д иь { МН ДОСТОННЖІЖ ѴАСТЬ НМѢННѢ. Н ро ) лн нмл нмѣнно М Лк 15.12. Из] ■ М, 3, А, СК, СП, С. Гр, ѵесотеро;, ><б' | ѵей^соѵ, акрйСсоѵ. ! шыьиь 1223 1ЛВНТН Нвб. юн, юний остар. ОА, НГер, ЕтМл. Срв. Юно м. ЛИ, Юнчо м. ЛИ, Юнчев ФИ, Юнчов ФИ СтИл.РЛФИ. юльць, -а м. Юнец, млад бик. плкъі посълл ныъі рлвъі. глл рьцѣте ^ъвл-ЯЪІМЪ се ОБѣДЪ мон очрготовл^ъ. юиьцн мон н очрпнтѣылл нсколеыл н вьсѣ готова, прндѣте ыл врлкъ М Мт 22.4 З1, А Срв. СЕ 106а 18; чѵвідж міа телъці мыозі. юыъці точрѵъж одръ-жлшю. міа СП 21.13; кжьць прнве-деыъ ыл длръ БВН. н точр кръмнм' ВЪШЬСТВННМЪ ЛЖКЛЛГО БѢСЛ вь^днвыл С 666.14; иаплдла ил сьрѣтліжштдА кго ... вьлѣ^е въ ілтъ^очрльннцж, ыл БрЛТЫЖ ТОЧр ДѢЛЛІЖШТЖІЖ, ЫЛ ОЧртѢ^Ж довьлѣіжштагл стрл^ыъінмъ. ілкоже прнночрждеыомъ нмъ въітн боіа^ныж КЖЬЦЛ, СЛМѢМЪ сд въврѣштн въ пештъ ^лѣвьнжіж С 665.24; юыьць ГИѢВЛ НСПЛЬИЬ БЪІВЪ ... гоынт' вьсд С 666.2-3; стъін же... ндс нл сьрѣтеыьгс іоньцочр С 666.7; ыл ^лѣвниа^ъ же стоаштнн. внддште юго очрстръмькжнк къ юыьцочр. мнлочріжште прАвьдыллго, СТЛБЫЛ^Ж н ГЛЛСЪІ. О^КЛОИНТН СД гиѣвл ... юиьѵл С 566.8; прлвьдыъін ... прнвлнжнвъ СД ІСЪ КЖЬЦОЧр ... н въстллпнвъ гиѣвъ словесъі кротъкъімн ... вьведе въ свон ^лѣвъ къ ілслемъ С 666.12. Изч. М, 3, А, СП, СЕ, С. Гр. таСро?. Вар. юнъць. Неб. юнец ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ЕА, ДА. юньѵь прил. притеж. Който принадлежи или се отнася до юнец, до млад бик. едл ѣмь міаса юнъѵа. лн кръвъ ко^ьліж пиж СП 49.13; лште во крьвь МНЬѴЛ Н КО^ЬЛІЛ. н ПОПОЛЪ ГОЫНЦД кропнмъ, оскврььГеыъін^ъ стнтъ. ил оѵнштснніе пльтн С 483.21; проѵнн жо вьсн ОТЪ ОЧрЖЛСОНЫЛ ІОЫЬѴЛ ЫЛ ^ЛѢВНЫЪІ горѣ вь^лѣ^ошд С 665.30; ыл ^лѣвн-идрсъ же СТОАШТНН. внддшто кго очрстръмысш-ііо къ гсньцочр, мнлочріжшто прлвьдиллго. СТЛВЫД^Ж Н ГЛАСЪІ. очрклоинтн сд гиѣвл н въ^вѣшеныл кжьѵд С 566.10. Изч. СП, С. Гр. [тйѵ] тайрсоѵ. Вар. юиъѵъ, мньѵъ. Нвб. 0. ютро вж. очртро. ютрь^влтн вж. очртрььГевлтн. ютрьЛ вж. очртрыЛ,. ютрѣ вж. очртрѣ. Гсч іл Буквен знак. Тридесет и петата буква от стб. азбука; в кир. №.; в нвб. буква я [звукове йа, ’а]. »л еж. *н, *(л, *іе Кчвнтн, ілвлкгч, ілвншн се. 1. Явя, направя нещо явно, известя, сътворн илѵатокъ ^лмеинемъ нсъ. въ клил ГЛЛНЛСНСЦѢН. I ѢВН СЛЛВЖ СВОІЖ. I вѣровлшд во ыь очрѵеынцн его М Йо 2.11 3, А; ѣвн^ъ нма твое ѵлвкмъ. ідже дллъ есн мьыѣ отъ мнрл, твон БѢША Н МЬНѢ (А ДЛЛЪ вСН. I СЛОВО ТВОв съэддынша М Йо 17.6 3, А, СК; прѣѵнст(ъі)^ъ прркъ прл^дынкъ. ИВО цръквн ѣвѴло естъ. н ивсл лТковлтн съ лигли сътворнлъ естъ Е 7а 17; жрътвл ^влльилл просллвітъ МГА. V точр пжтъ імъже ѣвліж емочр сгжъе мое СП 49.23; се во рѣсыотж въ^лювнлъ есі ве^вѣстьылл н тлнилл прѣмждростъ твоич ѣбілъ мн есі СП 60.8; п нс^с вже илшъ ... сллвж своич лвль очрѵеннкомъ свонмъ. тъі н ыъшѣ ... влгвн внио се СЕ 14а 25; відѣ лі колнкъ прівъі-тъкъ. ѣві стрлжджштімъ ^ьлѣ К 36 14; обѣштлвліотъ дѣвнцн слмъ. свонмъ лнцомъ прншьстніс ІЛВНТН. ПЛѴ0 жо въ^одъ слочр^мъ овѣштлвлктъ кн С 248.24; мыогомъ жо лѣтомъ мныжвъ-шомъ. очрстрон ВОРЪ, ілвнтн съкровъыоіе воглтъство Тѵѵгчнново, оврл^омъ снцѣмъ С 293.20; н гХл очрслъішнтъ прнтрлыъ. гллгол'жшть к іЛмочр. ндн къ рлвочр моіомо (!) нлкѵовочр. іогожс тн н прѣждо АВН^Ъ, н того молн МОЛНТН 0 (Лм'ЖО ІЛВНТН... 1224 лште ^оштсшн С 530.12-13; ѵѵ оѵе іАВыено мн вгі. іако НАПААенніе нѣкоіе отг рА^вонннкг пострАдлвг. ^оштешн съ стлгпА сьлѣстн С 558.8. // Проявя, изявя, покажа, отъвѣшта нмг нс мгногА дѣла доврА ѣвн^г (вг) ВАсг. отг отгцА моего. ^а кое н^г дѣло кАменне на ма метете М Йо 10.32 3, А; мнозі гліжтг (!). кгто ѣвітг намъ влагай СП 4.7; вг моі мнлостг его вАрітг міа. вг моі ѣвітг мнѣ на врАзѣ^г моі^г СП 58.11; вже ... авн нгінѣ Кінсть твокв. на рАВѣ твоемь семь. стрАждявфннмь отг нсджга СЕ 25а 6; поыеже не прѣстА пода. отг того сто^да ... севе прѣДАстг. сгда сдтг свое сгтворір;г. сілж ѣві^г. покд^д^г ъко невг^можгно нАѴінАіжтг К 5а 26; по^дъ вѣровАвг. а скоро ісповѣдѣвг. послѣжде прішедг. і прьвѣе са вѣньѵавъ. і ѣвль вѣргнжіж ѣвъ дѣ-тѣль К 116 34; оѵрвоггін же. ннште-тоіж вь^врліГенг вгівллтг тожде лмв'к-нніе авнтн С 491.20. 2. Открия, обявя. ВЬСѢ МЬНѢ ПрѢДАНА вгініА отг оца мосго. і ннктоже не вѣстг кто естг снг тгкмо отецг. і кто естг отцг ткмо [!] снг. I емоѵрже дште р;офетг снг авнтн М Лк 10.22 3, А; дргжАВА гь воьмнтінмг сіа его. н ^Аконг его Авітг імг СП 24.14. Срв. СЕ 75а 14-15; тгн вь своен паматн бжсьнѣн сгдрг-жншн в'сѣ^г дѣлесА. н словесА н мгнсл(.) ... в'сего (^наіа да ѣвншн. твоеітв же благодѣтыгВ Р VII 4.22. 3. Направя, обявя някого за някакъв, і по сн^г же ѣвн гг н інѣрсг седмь десдтг. і посглА ка по дьвѣма прѣдг лнцемь свонмь. вь вьсѣкг грАдг н мѣсто. ѣможе ^отѣашс сАмг нтн М Лк 10.1 3; молнмг тн са в Лео ... прнѵАстьмнкгі нгі авн. вотвАМН стгііА врц,А. I в'сър;г стгі^г твон^г СЕ 176 14. 4. Разглася, съобщя, не могж тргпѣтн. да ІАВЫЖ ДѢЛО. ТАѴС- лште овлнѵж МАрннк. срАмг овьшть С 240.14; толнкгінмг н ТАісовгінмг грѣ^омг проштсные полочрѵн. Н ^ОТА САМОМОѴр ІОМОѴ ОѴВѢрнТІ і|н. подовыіоѵрочрмочр мжжоѵр. Н ВЬСѢМЬ *тн покааныа снлж С 529.12. 5. і[иц мин. страд. като прил. іаіод а) Гр. ёцфаѵрд, яробрАлх;, фа |,ос’ Явен, видим, ясен. гі вже ^ сгтворен в'сѣ. отг невгітнѣ вг в гн«, АвленА ^ііАменнѣ. велнѵнѣ твоеі^ 86 5; нцѣлн болаціааго гГ. і пр *ь-)Н емоѵр ржкж ѵкмовнѣ ... Авленж во ^щ, іцѣлѣьа СЕ 26а 6; гГ. і отгпоѵн, і отгдАждн ... прѣгрѣшеннѣ Іщі, ВОЛЬНАА Н НеВОЛЬНАА. ВѢДОіЛ I невѣдомАА. АвленАА СЕ 66а 4.1 Тр. бгіХсотЗещ. Споменат, изве ен, посочен, неѵнстгін врАгг вяіш рАВОмг. вндѣвг нсцѣл'енжж отр<;вн-цж тоѵр ед'нж остАвгшж. н абьк е ті-вг на прАвьднААго влжднгінмг исѵ НАПАде вѣсомг. ілко тако ясѵ наснлнтн. ілкоже ТАковоѵроѵрмоѵр и ксѵ вг наѵатцѣ жнтнгл іего. іегдл &»ь-стнвгін^г сАМАрлнг сѣтннв. вгі.|(!) ілвьенжж женояв льстнмо\р. протіш са н повѣднвгшА С 521.9. не ілвл"енг. Гр. Я.ссѵт1аѵсоѵ. Сі ит, неизявен, необявен, нцѣлн ьа-Фааго гГ. і простьрн емоѵр ржкж •> ік-внѣ. і вь^двнгнн н отг сгрѣ нен нсджжгнгір;г ... болѣ^нь ... не лі да нспрАвлѣіл СЕ 26а 7; п. і отгпоул.і отгдАждн ... прѣгрѣшеннѣ наша. іь-НАА Н НеВОЛЬНЛА. ВѢДОМАА і невѣд ЬА. АвленАА н не лвленлл СЕ 66а 4-! своводь гавнтн. Гр. ёХебіІЕроѵ т ю). Освободя, тг рАвгі нгі сжшта гр- *-у. своводь Авнлг. ^АглАДНвг нАше^іс-ѵ^аньк С 480.1-2. ілвнтн вг сгповѣдАНЬн. Разкри-мала вгівгшА ^ак^са по вг^дрлсі ^ Н ІАВЫАА ВСЛНѴЬСТВО ВОЛА. стлрѣін- нгі н^АШтгннѵгскА. да колнивь ПАѴС П0Д0ВААШ6 Н МЬНѢ. ІЛВНТІ» сгповѣдлннн томь. само то не іЭД" ждсмоѵр сжштоѵр С 546.1. М, 3, А, СІС, Е, СП, СЕ, К, С, Р. Гр. '**• рбсо, аѵа6еік\'і)ні, Зеікѵиці, 5г|Хбю, ці атгобеікѵиці, ёѵбеСкѵиці, Ёшбеіктииі,п: ІАКНТН... 1225 1АВНТН.. ЪЗлтсо, бгцхгіѵорёсо, яаріотгщі, алофаіѵсо. Вар. лвнтн, лкітн, ивнтн, ѣвітн, ѣвѴтн. Неб. явя [се] ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР; авя [се] рядпо НГер. ГАВНТН СА, НЧВЛКК СА, 1ЛВНШН СА св. 1. Явя се, появя се, покажа се. і се лвнсте СА НМЪ МОСН Н НЛНѢ. СЪ ННМЬ ГЛІЖфЛ | М Мт 17.3 З1, А. Сре. Мк 9.4 М, 3; I I тъгдл лвнтъ са ^нлменне снл ѵлвѵъ-! скллго ыл нвсе. і тъгдл въспллѵжтъ сд | ВЪСѢ колѣнл ^емлъсклѣ. I ОЧр^ЬрАТЪ I СНЛ ѴЛВѴСІСЛЛГО. ГрАДЖ(ДЖ)ШТЛ нл | овллцѣ^ъ невесъскъі^ъ. съ снлоіж н ; сллвоіж велнеіж М Мт 24.30 3, А, СК, ! Н; вьскрьсъ же нсъ ть, очртрл въ пръвъі ' СОБОТЪ. ѢВН СА ПрѢЖДб МЛрНН МЛГДЛ- | лннн. іж неілже н^гъыл ж въсъ М Мк ( 16.9 3, А; глл емочр нюдл не нсклрнотъ-| СКЪІ. гн Н ѴТО БЪІСТЪ ѢКО ылмъ ! ^оштешн са лвнтн. л не вьсемочр мнрочр ! М Йо 14.22 3, А, СК; се гсже і тре(тн)нцн ѣвн са нс очрѵеннкомъ і свонмъ въстлвъ отъ мрътвъі^ъ М Йо і 21.14 3, А, СК; очрмершочр жс- нродочр. | се лньлъ гнъ въ сьнѣ ѣвн са носнфочр ( въ енѵптѣ А Мт 2.19 СК, Б; словомъ ! нлоѵъшн (!) са. очр плвлл вгоневѣст. н I вѣрж очртвръждъшн очр петр вго^влнлѣ і пръвомжѵеннцл ѣвн са. н пръвомжѵе-! ннцл въ женл^ъ Е 36а 7; въждьлдл ! дшл моѣ къ вочр кръпъкочрсмочр н | жнвжфюемочр. іегъдл прідж н ѣвліж і- сіа ліцю вжью СП 41.3; плсъі-н-ілъ ; вънъмі. водь\ ѣко овьѵмч Тосіфл. сѣдш | ыл ^ірочрвімѣ ѣві сіа СП 79.2. Сре. СЕ ■ 100а 5; С 461.24; тъі бо бъ нлшъ нл { ^емн лвн са. і съ ѵкъі пожнве СЕ 4Ь [ 15; ѣві са слънъце прлведъное. сего ' рлді СТѢНЬ прѣстл. слънъцю во сжштю. | стѣнь тлітъ са К 7а 7. Сре. С 417.26; і н ^вн сд кмочр гь н реѵе. помднж^ъ тд ! н кьпнслрсъ твоге нма съ сжштнТмн съ | товоіж прьвоіе мжѵеннкъі С 15.29; н і въспрѣтнвъ лжіслвочрочрмочр томочр | вѣсочр. ^лреѵе іемочр дл ннк'деже са не | ілвнтъ. нн плкостн сътворнтъ комочр С ! 36.25; н ілвнвъ са нмъ съплснтель реѵе. н^вол"еыніе влше довро. ыъ нже сътрьпнтъ до коыьцл. тъ съплсетъ СА С 70.29; кчвн же са днілволъ о деснжіж дръжА меѵь. о лѣвжіж же ^мнн С 76.4; льГёёлъ же гнь ілвн са сточрочрм [!] съшъдъ сь невесе. въ оврл^ѣ мльнна С 567.23. // Поникна, порасна, очрпо-довн са црствне невеское. ѵлвкочр сѣвъшочр довро сѣма нл селѣ своемь. съпАфемъ же ѵлвкомъ. прнде врлгъ его. н вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеннцА н отнде. егдлже про^две трѣвл н плодъ сътворн. ТЪГДЛ ЛВН СА н плѣвелъ М Мт 13,26 3, А, У; н не днвн са вь^лювькне. лште отъ водъ плжнтн цвѣтьинн ІЛВНША са С 495. 19-20. 2. Стана явен, открия се. ыѣстъ во ынѵътоже тлныо еже ые лвнтъ са. ын въктъ потлено. ыъ дл прндетъ въ лвленне ММк 4.22 3. Сре. Лк 8.17 М, 3, А, СК; слъішдфемъ же нмъ се. прнложь прнтъѵж реѵе. ^лнеже тъ бѣ влн^ъ нмл. I мьыѣл^ж ѣко лвне рсоштетъ цсрствне вжне лвнтн са М Лк 19.11 3; I л^ъ ие вѣдѣл^ъ его. ыъ дл ѣвнтъ са н^дрлнлевн. С6Г0 Ъф прндъ ВЪ В0ДѢ КрЪСТА М Йо 1.31 3, А, СК; могжфгомочр же очркрѣпнтн въі. по евм)глнк> моемочр. н проповѣдлннм нс^вочр. по ѵокръвенни тлннъі. лѣтъі вѣѵнъі. очрмлъѵлынѣ ІЛВЛЪШН СА НЪШѢ. кынглмн же пророѵъсклмн ... въ въсѣ^ъ А^ЪІЦЛ^СЪ. по^ылвъшн са. едннѣмъ прѣмждромъ вмъ нс^мъ. емже сллвл въ вѣкъі лмныъ Е 46 8. // Проявя се, появя се, изпъкна, лште н вллженъін сь вь^дрлстомъ ^очрдъ вѣ. дшеич же велнк' о лмв'вн вгкнн. отъ мллдл во въ^дрлстл кротость вь (Гемъ ілвн са С 546.20. // Представя се, покажа се. тъі же поста са помлжн гллвж СВ01Ж. I лнце твое очрмъін. дл не лвншн са ѵлвісмъ поста са. нъ отъцочр твоемочр нже естъ въ тлннѣ. і отцъ твон вндан ВЪ ТЛННѢ. ВЪ^ДЛСТЪ Т6БѢ ѢВѢ М Мт 6.18 3, А, СК; н ъвншА са прѣдъ ннмн ѢК0 БЛАДН ГЛН Н^Ъ. Н Н6 НМѢЛр(Ж НМЪ ІДКХСНО 1226 вѣръі М Лк 24.113, А; ннктоже во вт. тлннѣ ннѵосожо творнтъ. н ІЦІОТЪ слмъ ѣвѣ БЪІТН. лште сн творншн ЛВН СА вьсемоѵр мнроѵр М Йо 7.4 3, А; л^ъ жо ПрЛВЪДОІЖ ЛВЛЖ СІА (л)ліцю твоемочр СП 16.15; троѵрді сд въ спсньо ѵкомъ твлрь. I крстъ прішодъ ВЛЛІ СА ѢВН К 10а 32; ѵе горысъі иодннъ овліѵітоліо ѢВЛЬ СА ТАЖЫ ОСІЛЛ, I СЪ ІГСДОІЖ ПрЪ-МѢНЬ СА. ОТЪ ДЬѢВОЛЛ къ )$очр. I СЪВѢ- дѣтоль імѣіа крстл К11Ъ 36; лшто во прлводънъін одвл СЪПЛСЛІОТЪ СД. неѵь-стнвъін н грѣшънъін к'до ЛВНТЪ СД С 128.9-10; толнко жо ллѴъвоіж н влл-ГЪІНМН ДѢЛЪІ. ПОСПѢШНВЪ. ѵьстьнъ лвн сд н очргодьнъ вочр С 514.11. 3. Проявя се като някакъв, і н^гънлночр БѢСОЧр Проглл НѢМЪІ. I ДНВНША СА нлродн гЛжіде, ннколнже ЛВН СА тлко влн М Мт 9.33 3, А, СК; рлвл твоего сего. сътворн н овьѵа. съмъіслънллго стлдл *л твоего ... і въ вжджцлжич жн^нь. нвсъночрмочр црствочр твоемочр. прнѵдстьннкъ лвнтъ са СЕ 24а 2-3. М, 3, А, СК, Б, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ораороа, фшѵораі, аѵафаіѵораі, ерфшѵо-раі, Ёцфссѵі^ораі, ёцфаѵі^со ёрсштбѵ, етп-фаіѵоцаі, фаѵербоцаі, фаѵербсо ёрашбѵ, фаѵербѵ уіуѵораі, беікѵираі, аѵабЕікѵираі, ёслобеікѵѵцаі, сотокоЛблтороа, ейфраіѵороа [вар. аиѵег)фраіѵораі, ауа^Хораі, стоХХар-ярбѵоцаі, Харттрбѵоцаі]. Вар. ѣвнтн са, ЛКНТН СА, ѢВІТН СА. Неб. Вж. при ілвнтн. ілв/Сено нареч. Явно, ясно, точно. вже ... мъіслен нлшн^ъ очрмъ. лвлѣіа (погр. вт. лвлено, Фърчек, с. [36] 7061, бел. 1 под линия) рл^очрмѣід. помъішлс-ннѣ прѣвъівлнкфнѣ нлмъ въ дръ^о-стн. съі не^ъловнвъ. съподовн прѣ^ь-рѣтн въплдъшннмъ СЕ 24а 10. Изч. СЕ. Гр. аафй-. Вар, лвлено. Нѳб. Срв. явно. глв/Сеные, -гл ср. 1. Явяване, появяване. і женъі едннъі отъ нлсъ. очржлснніА НЪІ БЪІВЪША рлно ОЧр ГрОБЛ. I НС ОБрѢ-тъша тѣлесе его. прндж гліжшта. і лвленне лньълъ вндѣвъша. іже гліж- тъ і жнвл М Лк 24.23 3, А, < ^ МОрЪСКЪІІА СЛЛНЪІІА ВОДЪІ. СЛ ^ въівліжтъ. лвлоннемь своего в^л ісд 2Ь 6. 2. Видение; образ, п< рден по свръхестествен, чудесен і чин трофнмъ н очрклрпіѵѵнъ ... ВІ^(ТІ НѢКОГО ВЪ ВѢЛЛ^Ъ рн^ъ Пі ОБЛЛКЛ СѢДДШТЛ ... ВЬЛѢ^ЪШЛ Ч ц тьмннцж рл^дрѣшнстл ЛБНІС С? Тід точр. БрЛТНІЖ А НЛрНѴЖШТЛ, ВЪ же глвыоннгс съповидліжштл С І2.9' ѴЛОВѢКОЛЮВНВЪІН ВОГЪ ... ІЛВН СА [лді ТОГО БОѴЬСТНВОЧрОЧрМОЧр СППОЧр, Ісяну сточр ... стъін сппъ вьссмочр к,»с;сѵ своіемочр ПОВСЛѢ съвьрлтн <| Цд сьповъдлнніе глвыеныл т°го С 51.22. 3. Обявяване, изявяване, отр кж рлстѣлше н крѣплълше са д^міі бъ въ поѵрстъшѣ^ъ до дьне лв^нѣ своего къ н^дрлнлю М Лк 1.80, А; ьг о лвленнн седмн десдтъ М Ъ \ 13; остл же о севѣ іедннъ рлстъі. вь і іеш, трьпѣннТ н трочрдѣ. длноіе кмочр крс- ВНШТС- ОТЪ БЛЛГОДѢТН ДОѴДСБ ГЪ'Л. до врѣмене глвьюннгл гемочр съдо Іь С 26.12-13. // Проява, знамениіотс сьмрьтн въі^омъ весьмрьтьнн, с< ість кръстьноіе нспрлвькннк. се кстівы-кръсеннгл велнкое ілвькннк С 4! 130. 4. Изяснение, разяснение, об ше-ние. глже дл не съ пръвл поктн нлсъіштеннк сътворж. ^ота пртш^. тл іедннл о Немъ съповѣдла. кже въсѣмъ съпростл ілвыенніе илв штннмъ того С 278.30; вь^ьмзк-к млломь съкл^лннкм*. нл ілвьіініг гллгол'емъінмъ. съклжн мн ѵѵ ѵлс^.ѵе. іеже са творншн покллнню сжпро вь-ннкъ С 361.10. 5. Откровіне, внушение, тъ стъГнмъ епнскоѵрп вн мжѵеннкомъ петромъ. вожнкмъ нніемъ. отължѵенъ вѣі отъ сватн *Л-скъіа слоѵржъвъі С 186.24; тъгдо »»• женъін нслкнн ... мъіслАШтоѵр же лвніе нт [!] въ поѵрстъіНІп. отьыж/ і’** вожніемъ глвыенннмъ прнд сѣмі^ дѣло кжс н съконьѵл С 203.8.6.1 Г°‘ (АК/СбЫѢ 1227 КчВЛГСчТН явление - църковен празник [6 януари], свързан с явяването на Бог Отец при кръщаването на Исус Христос в реката Йордан, и? ПрѢДЪ ІАВЛвИНІ. окд. чй м!р глл & СК 1456 10-11; огдл лн вждетъ постьиъі ДШ>. то со ѵьтн. оіл мХ П?Л въ сХ, ІАВЛОННІ. ЫЛ НТрОСЪ. СТЪІ^Ъ офн- флині (!). еІГл^^Хо С# 1476 13; еж по ілвлонні^ъ. о|л ч*е мл СК 1486 14; Йо по ілвлені^ъ мТ г йГСК 1496 2. прнтн въ іАвХеныо. Гр, ер%одоа еі? фаѵероѵ. Изляза наяве, проявя се. НѢСТЪ ВО ИНТЪТОЖО ТЛНЫО 0ЖС N0 ЛВНТЪ (А. ин въктъ потлеио. иъ дл прндотъ въ лвлеино М Мк 4.22 3. Срв, Лк 8.17 М, 3, А, СК, М, 3, А, СК, 0, СЕ, С. Гр. оятаспа, аѵабеі-§15, ая<5беі!;ц, т& ярс5бг|Ла, аасрт^ѵеіа, алокаЛисусс, та 'Еяіф&ѵеіа, та Фшта. Вар. ілвленнк, •ѣвленые, лвл'енніе, лвленне, ілвыеные, ілвькнніс, ілвьеннк, ілвеннс. Неб. явление ОА, ВА, АК, НТ, ЕтМл, Ет БАН, БТР, АР; явление остар, и диал. ДА. жвл"енѣ нареч. Явно, открито, нъ до-колѣ нлше вестрлстнге льстншн ѵѵ ѵло-вѣѵе. рьцн ілвькнъ. нштемок С 437.1. Изч. С. Гр. аасреатероѵ. Вар. слвьтен-в. Неб. Сре. явно. (лвлглтн, (лвланк, глвлілкшн несв. 1. Показвам, посочвам, разкривам. П ... БЛГВН В'СА НЪІ. ЛВЛѢіЖфАІА поклонеынемь ТВОНМЪ ВЪІН. оврл^ъ рлвотѣ СЕ 6а 13-14; ылмн і снмн СЪМѢрОНЪІМН. I ГрѢШЪЫЪІМН ... БЛГВН I просллвн. БОС ПЛКОСТН. I врѣжденнѣ в'сого жнтнѣ. въ ^рлмѣ семь. лвлѣка нмъ твонмн бллгъімн длръмн. ^емъиъімн. I ыобсънъімн СЕ 146 24; сего рлді н ѵколмвець гъ ^ьрд дръ^остн очрѵеинѵА съмжштллше са. лмбовь ъвлѣіа нкже імѣлше. ил ыемь і покл^льл ѵколюбьѣ своего. велнкотж К 36 31; то сллвьыѣнша ілвылше. трьпѣннк мжѵеннк' С 92.27; л ілже въ ѵнстѣ^ъ срьдьцн^ъ ве сквръыъі. ВНТЛКТЪ. ТѢМН ннѣмъ НСТННЬНЪІН ілвылтъ рл^очрмъ С 338.22; вьѵорл ѴЛОВѢѴЬСКЛІЛ. Л ДЬЫОСЬ БОЖЪСТВЪНЛГЛ іавылктъ С 449.25; ыо тъкмл во Цѣслрьство оврл^овллшо. ыъ н кръвоіл-доныо н оувнУство ЖНДОВЪ ІЛВЫЛШО С 484.24; ечрлг^лннско во пнслыыо глл-гол"отъ. мллл въівъшл ^лк^ел по въ^-дрлсточр, Л Н ІЛВЫЛА волнѵьство волД. СТЛрѢНШИНЪІ н^дштъннѵъскл С 545.28-29. // Издавам, проявявам. ЛШТО ВО Н ЛБГЛТН ^ОШТОТЛ. ЛНЦО ІЛВЬГЛ- ютъ поѵлль С 474.26, 2. Съобщавам, разпространявам, овлнѵллшо ѴАСТО МЪІСЛН ЮМОЧр, ОБЛНѴЛА ЖС ПЛКЪІ N0 ілвылшо С 414.14; очржлсъ же сд врлт', въ^врлтн СА. СЛМО ТО ГЛВЫЛА. съврлвъше сд очржлстн же въівъше. н днвнвъше сд въівъшочрочрмочр сллвьгл-рсж вл С 551.7. // Обяснявам, пояснявам, изяснявам. отъвѣіцлшА же ннзден н рѣША емочр. кое ^ылмеыне ѣвлѣошн ылмъ ѣко сн творншн М Йо 2.18 3, А. 3. Прич. сег. страд. а) Като прил. ілвліліемъ. Заобикалян, обграждан, н оврѣтъ кго сллвь- ЫЛ СЖШТЛ. Н МИОГЪІ СЛОЧрГОЧріЖШТАА нмжштл. н жеиж сллв^л родл. н отъ МЫОГЪІфСЪ сжштннмъ с ННмъ вокводъ ІЛВЫЛКМЛ ... рл^мъіслнвъ 0 свокмъ ыевѣрьствѣ ылѵд пллклтн С 563.27. б) Като същ. ілвлілкмліа ср. мн. Явления, видения, прозрения, бѣл-ше же плкъі н дрочргън длръ. вжьствъ-нъін^ъ отъкръвеынн длнъ сточрмочр ... сьмѣреыыл же рлдн дшъыллго. кже вол"еіж прнсыо. къ прьстьыочрочрмочр тѣ-лесн свокмочр прнпрдглъ вѣлше. ие ^отѣлше же овъторнтн ілже о очрѵеин-цѣрсъ свон^ъ ілвъілкмліл кмочр. ІЛВѢ же вьсѣмъ отъкръвеыньл бъівлл^ж С 569. 14. Изч. М, 3, А, СЕ, К, С. Гр. беікѵѵрі, отщаіѵю, аяобЕІкѵирі, ёяѵ8е{кѵи|іаі, ерфаѵіСш, ёѵ8е(-кѵираі, 8прооге4со. Вар. ѣвлѣтн, авл-етн, ілвьілтн, ілвгілтн. Нвб. явявам [се] ОА, ВА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА; являвам [се] остар. и диал. ДА. ІАВЛІЛТН 1228 ГАВЛГЛТН СА, (ЛВЛІЛІЖ СА, ГЛВЛІЛІ6ШН СА несв. 1. Явявам се, показвам се, появявам се. ѣкоже во млгнн нс^о-днтг отг вгстокг. і лвлѣлтг са до ^лплдг. тлко вждс-тг н пришествие снл. ѵлѵьскллго М Мт 24.27 3, А, СК, Н; дне. ндолг невнднмгі кргіетг са. і ѵлѵь родг лвлъетг са СЕ 26 14-15; н лште кде остлвыенл вгівллше кость свѣтомг ілвылше са С 81.9-10; ѵгстгнгін очрво Тчѵлнг клѣть прѣнмг. н повс-лънг мльѵлтн прѣвгі трн лѣтл. ПАТЬ ВЬ Н6ДѢЛН ДЬННН 116 ІЛВЫЛЛ са ѵловѣкочр сгпростл. нн ннѵсоже вгкочр-шлд С 285.7; лвнк вг рлдостн вьсплл-ісл. н оврлтнвг са вь^'пн рекгі л^г іесмг Тѵѵснфг. нгініл же не жесток0 вгі са кчвліліе С 368.2. // Явявам се, появявам се като видение, очрво са вѣжн ... в'сѣкг демонг неѵнстгі ... ндеже ліре ссн. I отгніячдѣже лцк- нде-шн. ілн слмг есн вс-ль^ъолг. н невн-днмг ... нлн жнвотьномь. вндѣннемь лвлѣіа са ... нлн прнвндъннемь са лвлѣіа СЕ 54а 1, 6; ш сгкровіштс-рлскоплвлемг ѣко оврѣтлетг са. не ккочршліжштімг его ѣвлѣс-тг сд. імж-штімг вѣрж смочр К 16 20; і по срѣдѣ мосѣл. I нлііа вг горѣ ѣвлѣід са. і по срѣдв овѣмл рл^воінікомл вг. рл^очр-мгпочрмочр рл^воінікочр ѣвлѣід са. і по срѣдѣ НЛСТОЬМПТНІ ЖІ^НІ. I ГрАДЖШТНІ. сжді вѣѵънг ст.да. і по срт>дъ дьнгсг жівгімг і мргтвгімг ѣвлѣіа са К 136 35, 37, 40. Срв. С 451.9, 11, 14. 2. Изглеждам някому някакъв, представям се пред някого за някакъв, тлко н вгі вьнѣждочр очрво лвлѣлте са ѵлвісомг прлвс-дьнн. вгнж-трьждочр же есте пльнн лнцемѣрнѣ н ве^лконнѣ М Мт 23.28 3слгішлсте вллсфнмніж сго. ѵто влмг са лвлѣлтг. онн жс- вьсн осжднша н повннгночр вгітн сгмргтн М Мк 14.64 3. 3. Проявявам се като някакъв, ѣкожс- во н грѣ^г вгкочршеннс-мь. ѣко сллдокг сстг. нг послъдь горгѵѣе ^лгѵн оврътлетг са. тлко н пок» постг. вг мллѣ лвлѣетг сд п вепг. нг вь вѣкгі рлдостьнгкд подлетг СЕ 696 8-9; ѣко о нгі^г сждг. вее прлвгдгі прін». ведгно. і жнвгімг і мргтвгім? тель ѣвлѣетг са К 11 а 2-3; по чнгі -Цг- ■вдгі [**Аь прл- И,Д|. ^А1) двѣмл жнвотомл по^нлпъ вгівгрсщ вжн. по срѣдѣ оцю I ді^л. овѣмг ънво-томл. жівотг. отг жівотл. істннм ікіео-тг ѣвлѣіа са К136 30. Срв. С ІЦ-пльть прндтг вогг слово, н ѵ,ккг ілвьглше са. сговрл^ьнг н рлвмстѵ ствьнь оцочр С 480.10. 4. При | сег. страд. като същ. НкВлгліемо ! ср. ед. Гр. то фаіѵбреѵоѵ. Явлент І събитие. н вьнѣябдѣ оврАШтлл^иѵ-десно. л жтрьждѣ стрлшно. н г*'*-ік-мо са велнко н дргжнмо ѵочрдно • 511. 22. Изч. | М, 3, А, СК, Н, СЕ, К, С. Гр. аѵаіро ррт, Фшѵодаі, ларафаіѵоцаі, олгаѵораі иса-ѵі^ораі, уѵтрі^оцаі, кахарг|ѵво|іаі Вср. ■БВЛТТН СА, ІЛЕЛѢТН СА, ЛЕЛѢТН СА, ІЬР.Ы I и, Неб. Вж. при і.\влі.\тн. | ілвліла \погр. С 352.21] вж. вѣн ; нчворовг прил. притеж. Яворов зог-то се отнася до дървото явор нъ-мг жс- глджштемг вг клътн. прн ш а стллго джвѣ сочрсѣ лворовѣ С; 110. Изч. | С. Гр. [тг[(;] яАатаѵог). Вар. лворокг. І Неб. аворов остар. Й3,3ас.; явороОА, ВА, НТ, Дюв, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, А && авор м. Тіаіапиз огіепіаііз’ диал. АК, Пер, Й3,3ас.; Аворнка МИ, Аворяне МП ів> рігчане МИ Й3,3ас.; Яворски МИ, І ра-ца МИ, Явориче МИ ЙЗ.Зас.; Явор .1 Ш1 Яворов ФИ СтИл.РЛФИ. ілвтз нареч. 1. Явно, открито, «д всички, н отцг твон вндан вг т не вг^длетг тс-вѣ лвѣ М Мт 6.4 . ^ Сре. Мт 6.6 М, 3, А; Мт 6.18 і Ц А; ннкотс-ргін жс- очрво ѣвѣ гллс 0 немь. стрлрел рлдн нюдбнекл М Йо ИЗ 3, А; к жс- к томочр не лвѣ р;ожд1116 вгі-нюдс-нрсг. нг нде отг тжд° стрлнж влн^г почретгшн. вг е^мг ілвѣ... 1229 ІДВѢ.. нлрнцлемъ грлдъ. і точр жнвѣлше съ очрѵеынкъі свонмн МЙо 11.54 А; въ ѢВѢ ПріДСТЪ. БЪ НЛШЪ N6 ПрѢМЛЪѴІТЪ. огнъ прѣдъ шмъ въ^горнтъ С(А. I окръстъ его вочррѣ велъѣ СП 49.3; ые очрвон же сд его. нн плкъі прѣльфенъ БЖДН 1МБ. N6 НМЛТЪ БО СНЛЪІ ЛВѢ плкостн творнтн. ток'мо помъішленьн състрѣлѣтн СЕ 886 10; чѵ рл^воініѵе... послѣжде прішедъ. і прьвѣе са вѣыь-ѵлвъ. і ѣвль вѣрънжіж ѣвѣ дѣтѣль К 116 34—35; реѵе нмъ ілвѣ Ѵс. лл^лрь очрмрѣ С 306.16; лште лн ровъ ксн. съ стрл^омъ сн господнночр покорн СА. словесъі во прѣпнрлдн СА ие прніл^ннвъ ровъ. ыъ ілвѣ сжпьрннкъ С 328.16; тоже ын ілвѣ кго овлнѵллше прѣдъ вьсѣмн дл ые весточрдьнѣншл іего съ-творнтъ С 412.21; ѵасто гллголллше. іедныъ отъ влсъ прѣдлстъ ма. нь не ілбѣ кго покл^л С 412.26. 2. Ясно, разбираемо, твордштеі во ^ъло. ті сжтъ стрлжджштеі ^ьлѣ. і се ѣвѣ глллше ^ъ. вллжені н^гънлнін прл-въдъі рлді ѣко тѣ^7, естъ цѣсрствіе невское К 36 11; то онл слъішлвъшн вѣровлвъшн. прнА лвѣ вндѣннк. (лвн БО СА кн вь сьнѣ гллгола. се очрво БОГЪ ПОСЪЛЛ МА К тевѣ ПОВѢЖДЪ мн ѵ'то ^оштешн С 299.21; тѣмже ілвѣ пръжде вьпнілше нслнл к (Фмъ гллголла. глочрснн слъішнте. н слѣпнн про^нрлнте вндѣтн С 323.1; не понштетъ лн слмъ ^одлтліл севѣ. дл ілвѣ н^дрекж. н мьШ>шллго севе. дл бъі тъѵыж къінмъ н^въітн кмочр ^ълл С 361.19. (лвѣ въітн. Гр. фосѵероѵ уіуѵоцса, ёѵ каррцсна еіці, 8г|Л.б<; еіщ, аафцс; еірі. Стана известен, разкрия се. і очрслъішлвъ цсръ нродъ слочр^ъ нсвъ. ѣвѣ въістъ нма его. і гллше ѣко нолнъ кръстАн въстл отъ мрътвъі^ъ. і сегл рлдн снлъі дѣ(жтъ са о ыемъ М Мк 6.14 3, А; ннктоже бо въ тлннѣ ннѵесоже творнтъ. н іфетъ слмъ ѣвѣ бъітн. лште сн творншн. лвн са вьсемочр мнрочр М Йо 7.4 3, А; енце очрво нъініл гллгол"емъ. дл отъсждоѵр бжджтъ ілвѣ словесл эд>нст°совл сжштл С 379.21; ѵ'то мн ^оштете длтн н л^ъ влмъ прѣдлмъі (!) н. мьФк ілвѣ бъітн гллгол“емочрочрмочр. л ынѵесоже плѵе ^лштнштлтн С 407.28. ілвѣ [съ]творнтн кого. а) Гр. фаѵербѵ тіѵа поіёсо. Съобщавам, разгласявам за някого. Тсъ же рл^очрмѣвъ отнде отъ тждѣ. і по немь ндж нлродн МЬЫОЗН. I НСЦѢЛН (А ВЬСА. I ^лпрѣтн нмъ дл не ѣвѣ его сътвордтъ М Мт 12.16 3, А, СК. Срв. Мк 3.12 М, 3. 6) Гр. 5г[А,бѵ тіѵа лоіесо. Издавам някого, не по мъногочр же прнстжпьше стоідштен рѣША петрови, въ істннж н тъі отъ нн^ъ есн. іво н весѣдл твоѣ лвѣ та творнтъ М Мт 26.73 3, А, СК. ілвѣ (лко. а) Гр. бгі^оѵбті, бцЛоѵ о-п. Явно, очевидно, безспорно, естествено. ЦѢМЪ Ж6 ДЛНЪІ БЖДЖТЪ. СВАТН-телъі ілвѣ (лко, комочр же се. ие семочр лн дрѣводѣл"н Тчѵснфочр С 246.12; н '^лѣ-ТЪПК СЬВѢТЪ ВЪ^АША. ОТЪ КОГО. (ЛВѢ 1ЛК0 нпрьвллго. ѵловѣкоочрвонцА ДН(Л-волл. дл іего фггочрвдтъ С 4С2.2. 6) Гр. аафйс; оті, аафйд ю^. Разбира се, че; сигурно, че; несъмнено, че. вѣдѣ’ше во (лвѣ (лко цръ съь подъ вллстніж кстъ црочр. нмж'е (!) ннктоже цѣслрьмъ вллдетъ С 360.22; вѣстс во вьсн ЛВѢ. (ЛКО днвънок то по^нлннк. ВНДѢВЪ Тчѵснфъ СВОІЖ врлтніж. нрсъжс врлтніж не р(отѣ нлрештн С 364.20; вѣсте во вьсн лвѣ. ілко овлжденнТмъ ГОСПОЖДА сн вь тьмннцж въврьженъ въістъ С 367.7. ілвѣ [кстъ]. Гр. Зтріоѵ. Ясно е, разбира се, известно е. отыГелнже елн-слве-о-ь прНАТЪ вллговѣштеннк. отъчіе-лнже ^лѵатъ Тчѵлнл. отъкждочр же се очрво ілвѣ. дл съклжетъ тн слмъ лр^л-ггелъ С 245.9; н желлктъ сь нлмн прл^дьньствовлтн. ѵнм же се ілвѣ кстъ послочршлн слмого гллголжштл. желл-ннТмъ вьжделѣ^ъ плс^ж сыж сь влмн (лстн С 490.29. (АГОАА 1230 глвѣ юстъ »кКо, Гр. ейбгі^оѵ ёсттіѵ бті, 5г{^оѵ убср йті, бгіХоѵбш.. Ясно е, че; разбира се, че; известно е, че. тѣмьже іже вее покллннѣ оѵрмьретъ. то лвѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже ие вѣроѵретъ вьскрѣшеныо. ин вг стжвк тронціж СЕ 666 15-16; лште юго ые лювнте. ілвѣ юстъ глко ^ьлн іесте. н мдтежьннцн. н не нмлте моштн сътрьпѣтн рыѣвл юго С 29.12-13; ілвѣ юстъ. ілко рсвллдштен добл'а мжжа въ тъѵьнѣрсъ врѣменерс'. не отължѵдтъ са подрлженнгл С 82.6; лште оѵрво плереж вьжделѣ^ъ (лстн. ілвѣ юстъ ілко н сьпрл^д/ньствовлтн С 491.2. М, 3, А, СК, СП, СЕ, К, С. Гр. еѵ [тф] фаѵеры, фаѵерй;, фаѵерштероѵ, ларрраар:, аафшр, аафеатероѵ, ер.фаѵш?, ёѵаруіо?, Е-ийирбХсо?, еСбтіХоѵ, лрб8г|?.ос, іЬ. ката-8т|Я.а, фаѵер6<;.Вар. двѣ, ѣвѣ, Неб. яве ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтБАН, БТР, АР; аве остар. НГер. ІЛГОДЛ, -ъі ж. Плод [от дърво], ндн творнтъ дрѣво доврое лгодж емоѵр доврж. нлн творнтъ дрѣво прл^нъно н лгонж (погр. вм. лгодж, ПІчепкин, с. 154, указателъ к тексту) емочр н^гннлж. отъ лгодъі во дрѣво ^нлетъ са СК Мт 12.33. Изч. СК. I)}. каряб?. Вар. тдл, Неб. ягода ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР; Ягода ж. ЛИ НГер; агода 'черница’ диал. ДА. гдденью, -іл ср. Ядене, хранене, тъмьже н тъі ѵадо. вждн въ довро врлшъно ѣденнѣ мѣсто. соѵрр;оѣдець СЕ 70а 25; ѣкоже л^ъ колнжъдо сътворнвъ. і в'сѣ н^ лнр;л. вь ѣденьн. і вь пнтьн. і въ непрлведьнѣмь съплньн СЕ 72а 18-19. Изч. СЕ. Вар. ізденнн!, тденьк!. Неб. яденье, яданье, едене диал. НТ, НГер, ДА; ядене ОА, АК, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ілдовнтъ, -ъін прил. Отровен, жлъчен, дл відімъ съ стрлрсомь. ѵъто семоу істьлѣнье. вжі ^лконъ съкл^летъ. і се ѣко вьсѣісого пллмене пллмен1нѣе. і ѣдовнточр оѵрѣденью ѣдовнтѣс- дл іц. Т4В1. нмг ѵгн ДМ4 лдо- ЕГер, отъвѣжімъ К 16 27, 28; стъін дѣа са словесн вллдъіѵьнн. овѣ шоѵроѵрмоѵр. ПОДЛІЛТН вллсть ЮГО. ^ОДНТН по ^мнілмъ н скорпг по вьсен снлѣ врлжнн. того попнрллше стрлстн глдънъід ь внтъіа С 556.16. Изч. К, С. Вар. ѣдовнтг, Неб. Сре. ядовит ОА, АК, НТ, Дюв ЕтМл, ВТР, АР, РРОДД, ДА. к^др*» ср. Само мн. Пазва; оЕ «ия. въскжігв въ^врдштлеші ржкж т ігк,, десніцж твокк отъ сръдъі ъдръ до коньцл СП 73.11; егоже і П|1п, ѣко сёмьонъ етерь, ветъ^ъі дьне I й ѣко въ ржц^ своі. въ своѣ ѣдрЛіЦ.4а 35. Сре. С 452.18. Изч. СП, К, С. Гр. кбляос, кбЯяоі. Вар. % Неб. Сре. недра. глдро, -л ср. Мачта, твою ілдро стг нспрьвл. въ породъ о дръвѣсн »ѵ-шлннгл. твою. жжл сжтъ грѣ^оіннн съж^н С 400.12; нмѣ снн корлвы ^р, нъ днглволъ въ^ьмъ крьстд нЬѵ-шенню сътворн С 400.29. Изч. ! С. Гр. Іатб?, Істгіоѵ. | Нвб. 0. | ілдъ, -л м. 1. Отрова, лште тн ріітг поѵто ^ЛЪѴЪ Н ОЦЬТЪ НСПНЛЪ. рьціім! дл мъі сьмрьтоносьнъ ГЛДЪ н^вмоюмъ С 484.10. 2. Прен. Зл<а, жлъч, язвителност. не вжді ігь-тоже сьде іюдл съі. нікътоже л ьл-венъ. нікътоже ліцемѣръ. нікътоже д4 імъі. вь сръдьці съкръвенл. не іь«ъ оѵрстѣ^ъ носа. іно же въ оумѣ КIѲ. Сре. С 420.11-12; не мо^н ынкікі »лдо\р нмѣа въ о\рмѣ. дл не осжжд і к вь^ьметъ С 420.30; не вждн ню.и точр ннктоже. дл нмлтъ ілдоѵр тъі ” 421.12. Изч. К, С. Гр. 16?. Вар. ѣдг. Неб. яд ОА, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ,; глдь, -н э/с. Ядене, храна, бѣ же ні п овдъѵснъ вдлсъі вельвжжді. і пі» окрсннѣнъ о ѵрѣслѣ^ъ его. і лкрндн н медъ днвнн М Мк 1.( « (Альил 1231 СК. Срв. Мт 3.4 А, СК; ісповѣдаіж са пръвое вочр В'С0ДрЪЖНТеЛЮ. I Т6БѢ оѵв. В'СѢр<Ъ БОфНСЛЪНЪІ^Ъ монр<ъ грѣ^ъ. кчжо съвѣдъі. і не рл^очрмѣіл съгръшн^ъ. ВОЛвІЖ ЛН N6 волекк. СЪПА. лн вьда. лн^оіж ѣдніж. і пнѣнъствомь СЕ 68а 18; цнн же очрво отъ МНОГЪІН^Ъ БрАТНІА прннесошА іемочр іадь да іастъ С 154.6; стъін еппъ отъдастъ дшж. тѣло же влѣк'ше вьнѣ ВрАТЪ СЛЪІШАШТНН^Ъ СА. НврА. Н^ВЛѢ- к'ше. повръгошА псомъ нл іадь С 537.25; н вѣлше пакъі югда лнше-иннмъ ^лѣба. многъі дьнн ве^ъ гадн прѣвъівлстл С 547.24; многашдн же вьсж ллѵьвж & дннн. лювь^но ве^ъ глдн н пнтнга прѣвъівААстл С 547.26; СТЪІН Ж€ АНННА ... ПрН^ЪВА КД^ОГ0 ОБЪІ-Ѵ’НѢ. слочргочріжштллго іемочр ЛЬВА. н прѣдъложн іемочр глдн многъі С 558.6. датн въ глдь. Гр. 5(5соці еІ<; то (Зрм-ца. Нахраня, заситя, дам за ядене. І' ДАІША ВЪ ѢДЪ МОИл ^ЛЪѴЬ. I ВЪ ЖІА-ЖДЖ МО(Ж НАПОІШІА М1А ОЦЬТА СП 68.22. Срв. С 478.19. ПОДЪ ЮДННѢМЬ кровомь БЪІТН Н НА юдннон НкДН. Гр. 6рорбфіо<;у{уѵо|д.оа каі оровіаіто^. Живея заедно, съжителствам. Н Т0Б6 ^ЪВАВЪША МА точр ЛВНК ПОСЛОЧрША^Ъ. н подъ кдн-НЪМЪ Кровомь БЪІ^Ъ. Н НА КД'Н0Н (АДН С 394.1-2. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. трофй РрсЬ-рата, ЕагИсоѵ. Вар. ѣдь, ѣдъ. Нвб. яд 'храна, ядене’ остар. и диал. ОА, ДА. Срв. ядиво, ядене ср. НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; яда о/с. диал. Дюв; ядба диал. НГер. іадьца, -А м. Лакомник, чревоугодник, ненаситник, прнде снъ ѵлвѵскъ ѢДЪІ Н ПНКЧ. I глтъ се СЬ ѴЛВКЪ ѢДЪЦА Н ВННОПННЦА. МЪІТАрбМЪ дрочргъ н грѣшъннкомъ М Мт 11.19 3. Срв. Лк 7.34 М, 3. Изч. М, 3. Гр. (рауоі;. Вар. ѣдъць, ѣдьцг.. Нвб. Срв. ядящ прич. іа^ва, -ъі ж. 1. Язва, рана, нараняване. слмлрѣнннъ же етеръ ... прнстжпь ОБА^А ІА^ВЪІ его ВЬ^ЛНВАА ОЛѢІ Н ВННО СК Лк 10.34; н въ^несетъ сь\ въ. стрѣлъі млАдьнець бъішіа ѣ^въі нр(ъ СП 63.8; ^лне егоже ті порл^і ті ПОГЪНАШІА. V КЪ Б0ЛѢ2Ш ѣ^въ могсъ пріложішкч СП 68.27; йо 1?л кровК н ѣ^в1? і^д'ревръ свонмъ СЕ 29а 18; нстоѵен кръвь ѣ^воіж н^древръ свон^ъ, вже НАШЪ ... рАѴН НЪІНѢ. прѣсжѵнтн істоѵьынкъ кръвн секч СЕ 29а 20; емочрже сжфгс нл рлспонѣ. слъыъце ПОМрАѴН СВѢТЪ свон ... проводенААГО НА крстѣ копнемь. I НСПОЧрфЬШААГО Ѣ^ВОИч водж н кръвь СЕ 50Ь 21; не сътжжн сн вѣрокк. не вь^ьрѣ на ^очрлъі нн (А^въі. жндовьска очркоренніА неврѣже С 427.7; плАКААше во жндовъска ^ъла ѴЛОВѢКЪ ВЪ ІА^ВѢ СЪІ. Н ВѢДЪІ трь- пѣтн болѣ^нь С 436.10; н мъі мнѣ- р(ОМЪІ Н ВЪ БОЛѢ^НН Н ГА^ВѢ. Н ВЪ о^ьл"еннн С 436.23; воле очрво кште н кръвн текжштн нч^вѣ вожнга тѣла СЪМѢКШН НСТНСКАТН ЯК. Н НСЦѢЛѢВЪ- шочрочрмочр кръвотоѵнвжія; вогочр С 457.7; вндѣ мон ржцѣ ідкоже ^отѣ. вьлѣ^е свонмъ прьстомь. не ^ода-штні^ъ іа^въ С 503.23; покажж врА-ГОМЪ ГА^ВЖ. н отъсжждж вог°которьнъ съворъ. да вндатъ нюден кгоже сж (!) ПрОБОЛН. Н ПОКЛОНАТЪ СА СТв^ШТв С 504.15. // Образно. і тевѣ оѵе нсповѣ-даігВ са. не могж во нцѣленнѣ очрлочр-ѵнтн. Ѣ^ВѢ ГНН(ЛчфНН въ срцн моемь, непрѣстАНЪно. Афе не подастъ мн црісъі пакъі овновленнѣ СЕ 67Ь 26; АШТе ІМАШІ ѴЪТО НА ВрАГА. іждені ГНѢВЪ. ІСЦѢЛІ Ѣ^ВЖ. рА^Д,рѢШІ врлжъдж. ДА прѣімеші нсцѣленье отъ трАпе^ъі К 8Ь 20. Срв. С 421.27. // Следа, белег от болест [нараняване], онъ же реѵе нмъ. лште не внждж на ржкочр его ѣ^въі гво^деннъііА ... не нмж вѣръі М Йо 20.25 А, О; вълож(ж) пръстл моего въ ѣ^вж гво^днннжіж М Йо 20.25 А, О. Срв. С 500.29; да н тъ лн очрво н мъі іл^венн НМЪ НЧ^БОЯВ КГО НЦѢЛѢ-р^омъі С 436.26; не стъіждж са тѣле- ГСЛ7ВННЛ 1232 СЬНгіНМН СВОНМН ІЛ^ВЛМН. Н6 СрЛМЬГЛКГ» са плгтгнгінмн свонмн стро^пгі С 503.12. // Болест, страдание, по лѣтѣ же іед'номь отггнлнѣ вгівьшн ІЛ^ВѢ ТОН ЛЮТѢН. прн^гвлвг БЖНН рлвг нлкѵѵвг. прѣподовьнллго еппл. молн іего попештн са о пештерѣ С 531.25; стгін ... вѣровллше во. ілко вьса стрлстн Н ВСА ІЛ^ВЪІ тѣлесьнгід. отг сотонгі сглоѵрѵлквтг са С 556.10. 2. Прен. Бедствие, напаст, н н;гвгі-вгше отг нлшгдгшдА нмг вогомь поѵрштенгід ід^вгі. отггнлнгід молнт-ВОІЖ рлвл ВЖНІЛ НЛКѴѴВЛ. Д0 ДНеШІЯЛГО д'не вьсл лѣтл. плмдть днн того ... твордтг С 531.5. 3. Ухапване, ілкоже во врлѵс-вьстнн отроцн. ^мнннгід іл^вгі цълдтг. нс тѣ^г н^емыжште цѣльвь-НЛІЛ вгілніл. рлстворьше ВННЛМН ІЛ^ВЪ-нгінмн врѣдъ цълдште С 430.15. въ^ложнтн іл^вгь Гр. ётггаДгщі тЛт)-ущ. Раня, нараня, нанеса рани. отгвъштлвг жо нсг реѵе. ѵліёг едннг ... вг рл^воннгікгі вьплде. нже н егвлгкгше н. н ѣ^вгі вг^ложгше отндж. остлвльшс- елъ жнвг сжштг М Лк 10.30 3, А, СК. нлвестн [кгнестн] ге^вж. Гр. ёлаусо лЯщуру. Раня, нараня, нанеса рана. I секк кровыж нс- вг^може вгскоѵіті. I ъ^вж нлвесті К 66 37-38. Срв. С 417.18-19. 1Л^в?в прннмг. Гр. траоцатшйец. Ранен, наранен, о мрьтвѣ мол'ж осжжденоѵр вгівгшочр отг свовожденгі-н^г. оть Дего. пнштж оцгтл нлпок-ночр. отг нцѣлѣвгшнн^г. отг ьГс-го іл^вж прннм'шоѵро\рм8 С 455.20. Изч. М, 3, А, СК, О, СП, СЕ, К, С. Гр. трсЛра, ттеіХд, раЛсоу, тблос;, коіЛсора, лХгира. Вар. ѣ^кл. Нвб. язва ОА, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. іл^вннл, -гі ж. Бърлога, леговище, дупка, глл емо\р йсг. днен ѣ^вннгі нмжтг. I птнца нвсісгікА гнѣ^дл. л снг ѵлвѵскгі нс- нмлтг кгде гллвгі подгклоннтн М Мт 8.20 3, Срв. Лк 9.58 3, А, СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. фоАсб;. Вар. ѣ^вші Нвб. Срв. яз т. диал. ЕтМл, ДА; диал. БТР, АР. ІЛ^ВНТН, Й^ВЛІЖ, (Л^ВНШН св. нараня, вндъ^омг кго н ревро. гл^вьшее са нлег р* нстоѵнвгшоѵр крьвь н водж, клпью нлшего сгплсл С 499 Ударя, кдннг же нѣкгін оть і вге^влтнвг сг ^смьа клмгік'. В| гллвж прѣподовьнллго. н то іл^вн С 558.1. ~ са страд. Из С. Гр. тітршаксо. Нвб. язвя ОА, ЕтМл, АР, ЕА. н^влнпемг, -гін прич.-прил. същ. іл^вліліемгін т. ед. Гр. ■ аабдеѵос;. Този, който е ране ранен; този, който има ранг кллше во жндовгскл ^глл ѵлові гл^вѣ сгі. н вѣдгі трьпѣтн во ѵловѣкг ие вогг. ѵловѣкг во ві не вогг іл^вѣіемгін С 436.12. Ь С. Вар. Неб. Сре. язвен, [у]язвен. гл^вьнг, -гін прил. 1. Страдав нен. тггдл львг лкгі рлновв и отгвѣже отг нлю С 297.6. 2. ] се отнася до раните, глкоже в ѵевьстнн отроцн. ^мнннгід іл^В7 лдтг. нс тѣ^г н^емыжште цт нліл вгілнгл. рлстворьше вннлмн і нгінмн връдг цѣлдште С 430.1 3. Като същ. іл^вьнг, -гін лі іл^вьнн т. тн. Гр. траоцатшс, цатіаі. а) Този, който е р [наранен]; тези, които са ра [наранени], тгі сгмѣрілг есі ъ^вьнл родлего. V мгішьцсіж твос-ка рл^ггнл врлггі твоьл СП 8 дл н тг лн очрво н мгі іл^веин іл^воіж іего нцѣлѣ^омгі С 43 іл^вс-нгін многоволѣ^ньнгінмг ѵ. комг. сжпротнвгно д^н вгілніе С 28. 6] Мъртвец, покойник, і ъко ѵловъкг вес помошті очр мргті 1233 ГАІСО СВОБОДЬ. ѢКО Ѣ^ВЬНІ СЪПбШТІ ВЪ гровѣ^ъ ір^ъже нѣсі помѣнжлъ кътомочр СП 87.6. одвьиъ бъітн. Гр. к/іпастоцаі, трю-сткоцаі, трацраті^одоа. Ранен съм, наранен съм, получавам рана. П^МЬННТС- ЛН КГДЛ СА Б'рЛр(0МЪ НЛ ВОЛНЦѢН БрЛНІ ... Н НН іедінъ отъ нлсъ Н6 БЪІ (Л^ВЬНЪ. отъ толнкл нлродл С 72.30; толнко пострлдлвъ прѣвъі БбСТрЛСТЬНЬ. ІЛ^ВС-НЪ БЪІСТЪ. ОПЛ'ЬВЛВЛНЬ С 436.19; тъ же іл^вьнъ бъістъ грѣ^ъ рлдн нлшн^ъ С 436.23-24. Изч. СП, С. Гр. кХщеіс,, той пайочх; [вар. ЁЛаиѵбцеѵо?]. Вар. іл^вънг, ѣ^вьнъ, іл^венг. Нвб. Срв. язвен ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. ілнце, -л ср. Яйце. котерллго же отъ влсъ оцл въспроснтъ СНЪ ^ЛѢБЛ ... нлн лште проентъ лнцл. едл подлетъ емочр скорьпнн М Лк 11.12 3, А, СК; нмѣ-ше же врѣМА р<лѣБъі ѵнстъі н топлъі. вныо н млсло дрѣвѣнок. Н МЛЛДЪІ съіръі н лнцл С 291.8. Изч. М, 3, А, СК. Гр. фбѵ. Вар. лнцо. Неб. яйце ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, АР; айце, ацё диал. ДА. ілко нареч. и съюз. I. Като нареч.-предл. 1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: като, подобно на. се л^ъ же съліж въі ѣко овьца по срѣдѣ влъкъ. вждѣте же мждрн ѣко ^мніа. і цѣлн ѣко голжвье М Мт 10.16 3, А; тъгдл глл ѵвкочр, простьрн ржкж н простьрѣ. і очртвръдн СА ЦѢЛЛ ѢКО н дрочрглѣ М Мт 12.13 3. Срв. Мк 3.5 М, А, СК; Лк 6.10 М, А; тъгдл прлведьннн ПрОСВЬТАТЪ СА ѢКО слъньце. въ цсрствнн отъцл нрсъ М Мт 13.43 3, А, У; і прѣоврл^н са прѣдъ ннмн. і просвьтѣ са лнце его ѣко слънъце. л рн^ъі его въіша вѣлъі ѣко свѣтъ М Мт 17.2 З1, А; н реѵе. лмннь гліж влмъ. лфе не оврлтнте са н вждете ѣко дѣтн. не нмлте вьннтн въ цсрствне невское М Мт 18.3 А, СК, ЗП; ІЖ6 БО СА СЪМѢрНТЪ ѢКО ОТрОѴА се. тъ естъ волен въ цсрствнн нвсцѣемъ М Мт 18.4 З1, А, СК, ЗП; въ вьскрѣ-шенне во нн жснатъ са нн послгліжтъ. ыъ ѢІСО лнън вжнн ннвсе (сж) сжтъ М Мт 22.30 З1. Срв. Мк 12.25 М; бѣ во ^рлкъ его ѣко(о) (!) млъннн. і одѣнне его бѣло ѣко снѣгъ М Мт 28.3 3, А, СК; і въ^ъпнвъ н мъного пржжлвъ са н^нде. і въістъ ъко мрътвъ М Мк 9.26 3, А, СК, Б; реѵе же нмъ вндѣ^ъ сотонж ѣко млънніж съ невесе плдъшл М Лк 10.18 3, А, СК; (в) немже 2,лос(трлждж) [...] ѣко ^лодън. нж сло(во вж)не не (ВАже)тъ са Е 1о 13; тл погъів(н)жтъ тъі же прѣ(в)ждешн. н въсѣ ілко рн^л ове[..]ъшлжтъ Е 86 5; Т^гоніАштеі мьл нъінѣ овідж міа. оѵі своі въ^ложішіа очрклонішід нл ^емъіж. ЧѴБІАСІА М(А ѢКО ЛбВЪ ГОТОВЪ НЛ ЛОВЪ. Н ѣко скочрменъ обітліа во съкровішті^ъ СП 16.11; дл вжджть ѣісо прл^ъ прѣдъ лнцемь вѣтрл. н л<еглъ гнь сътжжліа Ѵмъ СП 34.5; горъі вь^ігрл- Ш(А СІА ѢКО ОВЬНН. I ^ЛЪМН ѢК0 ЛРНЬЦН овьѴМІ СП 113.4. Сре. СЕ 3Ь 10; трдслвнце. очркоренлл ьл^е. длромь вл весъмрътънллго. велнтъ тн і^нтн, ісего рлвл своего. прнемА покллнне его. ѣко петрови покллнне. і н^бѣгнн него СЕ 486 18; чѵ прнемліжфннмь мотвъі НЛША. ѢКО БЛЛГОЖ^ЛННб ПрѢДЪ С0Б01Ж СЕ 61а 18; длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенъі. слмъ севе ѵістл эдлннтн. ѣко цркве вочр стжіж К 2Ь 1; чѵ рл^воініѵе ѣко рл^воінікъ есн. рЛСПАТЪ К 11а 24; въ внтьлѣмн. въ ѣслі рождъство НЪ I въ гровъ. ѣко въ ѣслі мѣсто К 14а 17. Сре. С 451.30; вѣл^ж во ілко коДН ръжжште о довротѣ іеА С 2.30; н ие вѣлше рл^лнѵніл посрѣдочр прлведФллго н грѣшнллго. нъ вѣлше прлв'днвъін. ілко неѵьстнвъін. н грѣшънъін ілко прлведънъін С 9.30, 10.1; очрвонч^омъ СА гн мжкъ, н съвъсрсъіштенн БЪІ^ОМЪ ілко весловесьннн жнвотн С 108.9; шсо... 1234 ■к. вѣАше жс вллженгін ілко свѣтнл0 вь тьмнѣ мѣстѣ свьта са С 207.6; ПОСЛОѴрШАНННМЪ жс МЖѴНТСЛІА врАждж ілісо меѵемг отгсѣѵе С 274.13; ОБЬ^ОДНТЪ ВО (АКО Л"ЬВЪ реВЪІ. НфА ІСОГО пожьретг по кгннглмг ХЛ ІІВа 15. // За уточняване - при посочване на типично качество: като, в качеството си на. БЪ БО ОѴ|ѴА ЪКО ВЛАСТЬ НМЪІ. I НС ЪКО кгннжъннцн н^г н флрнсън М Мт 7.29 3, А, СК. Срв. Мк 1.22 М, 3; врХ. овлѣцѣте са ъко Н^БрАНН вочр. стн У вг^лквенн. вг жтро-вж федротг. н благостъ. н сгмъренж мждростг У кротостг н тргпънн(е) Е 22а 12; и вже нлшг ... отврг^н рАБочр твоемо\р семочр оѵн ... прншедгшюмоѵр ^гвАннемь твонмь. прѣложн лнце твое. ъко посглАНоѵрмоѵр товоіж. послоѵршл-ннемь СЕ 33а 21; тг во НАочрѵнвг са вожніемг словесемь. н поставыснъ вгівг клнросѣ днкмсг. н носнвг пръѵнстгіА таннъі. вг олтлрн пръстоіллг слоѵржА. пръстжпн свон слнг плѵе же нс пръстжпн. нг того вогг гако недостоннА оѵркорь сгтворн С 214.12; сгін вгіспрь сг от'цемг вгннж іако вогг. нс- гавнн са нлмг ннк'дсже. ѵловъкомг ілко ѵло-въкг. вгкоѵрпъ же н ѵловъколювьць (лвн са С 458.30, 459.1. 2. За връзка с обстоятелствен израз: както. да прндетг цсрествне твое. да водстг (!) волѣ. ъко на нвен н на ^емн М Мт 6.10 3, А, СК. Срв. Лк 11.2 М, 3, СК; нн соломонг во вьсен славъ своен облѣѵс са. ѣко едннг отг сн^г М Мт 6.29 3, А, СК. Срв. Лк 12.27 М, 3; ѵьтн отца н млтерь. і вг^лювншн нскрьнълго своего ѣко елмг са М Мт 19.19 З1, А, СК; врАтнѣ. стаъ ^ваннм нвесм^іоѵр прнѵАстгинцн. рА^оѵрмънте апстла. н Ар^нсреѣ. нсповъданнъ НАШСГО К ^А ВѢрНА СЖфА. сгтворшомочр н ъко н$н вг вгсемг домохр Е 25а 18; дьнесь лште гллсг его оуслгішіте. ые ожестіте сргдець ВАШі^г. ѣіео вг прогнѣВАНН СП 94.8. Срв. С 357.24; ОДАрН Н ЦЪЛОВНЯК, ѢК0 Н СЕ г«|д твонмь. непомргцліжфннмь С,уза 25; н сжштоѵр ѴАСоѵр третнюмоѵр і^Тн слгньце о і(Ѵ^г вгсніА топло н| ^ жатвж. н рлстлАвг са ледг вода топла С 77.30; н снце гр^. ДАвгше вѣньѵанн вгіША. н сн ^Тг гако н ^въ^дгі вь вьсемь мнръ (8} 13. 3. За посочване на прибщи. телно количество: около, приблизително, ъджфф<г я| мжжг. ъко пать тгісжфь, рл^вѣ иг н дѣтен М Мт 14.21 А; і Авне п р** нмг нсг. і ншедгше дсн неѵі-нн, вьнндж вь свннніа. і оѵрстргьі <А стадо по връго\р вг море. въ же ви дгвѣ тгісжштн. і оѵртАплА^ж вг|>|н М Мк 5.13 3; пръвгктг же млріі « неяк ъко н трн мсцА. і вг^врлтн ■ кг домг свон М Лк 1.56 3, Д Ш; дгштн нноѵада бѣ емочр. ъко д ю» на десдте лътоѵр. н та оѵрмнргш. сгда ндѣАше нлродн оѵргнътлл^ж Лк 8.42 3, А, СК; і сАмг остжпі- гг нн^г. ѣко вргженне камснн. н покнь колънъ молълше са М Лк 22.41 с м же внтлннъ влн^г нма. ѣко патяа десдте стаднн М Йо 11.18 3, А, X, вѣ же ПАрлскевьЪнн пасцѣ. годнн гѣ ѣко шестАА. і гла нмдеомг се гг влшг МЙо 19.14 3, А, Б; да н ѵ.« влн^г вгішА (ако іеднно пьпьрні е. мгішліллрсж како вгі вьлѣстн а стоѵрочрмоѵр С 37.2; н коыьѵлвг ѵр іемоѵр +ллмг. глко дьвѣма ѵлса прѣшедгшемА. наѵа стгін ржглті *». АН^о-чрпАточр С 118.17; н лвніе = въсг. н прѣложн са вг ^мнн вель -гако сс-дмь десАтг лАкгтг С 173. 4. За означаване на такова ко. -чество, степен, за каквото сті дума: колкото. Тс же реѵе нмг. невъргство влше. амннь бо глкк вм Афе нмлте върж ѣко ^ргно гормшг реѵсте горѣ сен прѣ(н)дн отг еж, тамо. I пръндетг. і ннѵтоже вг^можгно вждетъ вамъ М Мт 17. СК. Срв. Лк 17.6 М, 3, А, СК; стън жс КЧрріЧѴНЪ роѵо, К'Т0 БОГЪ ВОЛНКЪ ІАІС0 вогъ ншг С 79.6. 5. Като въпр. нареч. Във възклицателни изречения за означаване на степен в проявата на качество: как, колко. гТ гГ нмііь. ъко ѵюдьно іміа твое по вьсеі ^емлі СП 8.2. Срв. СП 8.10. 6. Като въпр. нареч. В преки въ-| проси за запитване относно при-! чината за нещо: защо. і въшедъшк» ! емочр въ домъ. очрѵеннцн его въпрл-| ша^я; н еднного. ъко мъі не въ^могомъ | нагънати сго М Мк 9.28 СК\ ѵѵ ( нерд^очрмнвн н мочрд'ннТ срьд'цемъ. ! (АКО не ВЪрОВАСТС Пророкомъ. (АКО енце I ПОДОБААШе ПОСТрАДАТН ^ОЧр. Н ТАКО ! вьннтн въ сдавя; своіж С 477.30. ! II. Като съюз. 1. Въвежда подчи-: нени подложни изречения: че. дн | мьннтъ тн сд ѣко не могя; нъінѣ очрмо-І днтн отъцд моего М Мт 26.53 3, А, І СК, В; і^въстъно во бѣ дюдемъ. ъко | ноднъ пркъ въ М Лк 20.6 3, А; о семь ! во днвъно естъ. ъко въі не въсте отъ І кячдочр естъ. і отвръ^е оѵн мон М Йо I 9.30 3, А; въдомо да вячдетъ тевъ. [ (ако вогомъ твонмъ не жъря; С 104.16; і (АВН СА ГрАДА ТОГО БОѴЬСТНВОчрОЧрМОЧр ! еппочр ... (АКО ОЦЪ (ОТЪ НЪКЪІН въ гро-: внштн нд томъ мъстъ С 529.15.2. Въ-) вежда подчинени сказуемноопре-г делителни изречения: че. а о мрът- : ВЪІН^Ъ ЪКО ВЪСТАНЯЧТЪ. НЪСТв ДН ѴЪДН I въ къннгд^ъ мосеовд^ъ М Мк 12.26 | 3, А; вь^ведъте оѵн вдшн н внднте Г ННВЪІ, ЪІСО пдавъі сжтъ къ жатвъ юже 1 МЙо 4.35 3, А; естъ отцъ мон сдаван | ма. егоже въі гдете ъко бъ нашъ естъ I М Йо 8.54 3, А; ноден же сжірен съ І неіж въ домочр. і очртъшліжште (ж. | вндъвъше мдрнкъ ъко (Адро въстд I | н^нде М Йо 11.31 3, А. 3. Въвежда І подчинени определителни изрече-I ния: а) Че. како же очрво съвжджтъ са | КЪННГЪІ. ЪКО ТАКО П0Д0БААШ6 БЪІТН М I Мт 26.54 3, А, СК, В; і сдочр^ъ въстъ ъко въ домочр сстъ М Мк 2.1 3, А; сн жо писана бъіша. да върж нмете ъко нс естъ ^ъ снъ вжін М Йо 20.31 3, А, О; нддеждж нмамъ къ вогочр свокмв Ѵсчр ^ръсточр. (ако моштенъ кстъ отъ мжкъ твонмъ сочргетънъін^ъ Н^БАВНТН мене С 153.12; то тн кстъ мдрнк днвно Н ТАННО. (АКО ВЬСН ОЧрмрЪША А ТВОН СЪШЪ сьмрьть повъднтъ С 238.26. 6) Какъвто. бжджтъ во дьне тн скръвьнн. ъко не въктъ таковад отъ наѵада тъ-даннк). еже съ^ъдд бъ М Мк 13.19 3, 4. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че. і се дъва сдъ- ПЪЦА СЪДАШТА ПрН ПЖТН. I СДЪІШАВЪ- ША ъко нсъ мнмо роднтъ. въ^ъпнете гдагодіжшта. помндон нъі гн сночр двдвъ М Мт 20.30 З1, А, СК, ЗП\ отъ смоковънн(ца) же НАОчрѵнте са прнтъѵн. егдд (очр)же въъ еіл вждетъ (мла)да н лнствье про^Авне(тъ. въс)те ъко влн^(ъ) естъ жатва М Мт 24.32 3, А, СК, Н\ тлкожде н въі. (егдд очр^ь)рннте вьсъ сн. въ(днте ъко влн^ъ ест)ъ прн двьре(^ъ) М Мт 24.33 3, А, СК, Н; I лвне рл^очрмъвъ нсъ д^омь СВОНМЬ. ЪКО ТАКО ТН ПОМЪІШЛЪІЖТЪ въ севъ. реѵе нмъ. ѵто тако помъішлъатс въ ердцн^ъ вашн^ъ М Мк 2.8 3, А, СК, В; нъ да въсте ъко вллсть нмлтъ снъ ѵлвѵскъі. отъпочрштлтн НА ^емн грър(ъі М Мк 2.10 3, А, СК, Б\ і лвне нсакнж нстоѵьннкъ кръве еід. і рд^очр-МЪ ТЪЛОМЪ ЪКО ЦЪЛЪАТЪ отъ рднъі М Мк 5.29 3, А, СК, У; мънозн гллл^ж ъко очрмьрътъ М Мк 9.26 3, А, СК, В", не въстд лн ъко ъже сжтъ оцл моего. ВЬ ТЪ^Ъ ДОСТОНТЪ МН БЪІТН М Лк 2.49 3, А, СК, В; прннмъін его съвъ-дътельство ^Апеѵлтьлъ. ъко въ нстн(не)ненъ естъ М Йо 3.33 О; Тс же реѵе о съмрътн его. онн же мьнъша ъко о очрсъпеннн сънд глетъ М Йо 11.13 3, А, СК, Н\ глл емочр пнллтъ. мьнъ лн не глешн. не въсн лн ъко вллсть нмлмъ пропАТН та. н вллсть нмлмъ почрстнтн ТА М йо 19.10 3, А, СК, В; не въсте ГСчКО... 1236 ЛН ЪКО ТЪЛОСЛ ВЛШЛ ОЧрДН ^вн сжтъ Е 26 6; лн N6 вѣстс ъко прнлъплъдн сл ліободън(цн), с-днно тъло естъ. вжде-т(л во) р? въ плътъ едннж Е 26 9; V очрвъдіте ъко очрдівн гь п{еЪнлго своего. гь очрслъішітъ мел егдл вь^овж къ немочр СП 4.4. Срв. СЕ 73а 10; постлві п ^лконодлвьцл нлдь німн. дл рЛ^ОЧрмЪІЖТЪ ІА^ЪІЦІ ЪКО ѴЛЦІ СЖТЪ СП 9.21; нъінъ погрнлрръ ъко спъ естъ ГЬ СВО{го. ОчрСЛЪІШІТЪ I СЪ НБСІ стлго своего. вь сілл^ъ съпнъ десніцЕА его СП 19.7; вллженъі плвелъ гллше ъко ко-рень вьсъмъ ^ъломъ [.]стъ съревроліо-вленье К 46 25. Срв. С 412.2; покл-^л^ъ ъко нс-въ^можъно нлѵінліжтъ. ^отъ^ъ гнъвъ ірръ очртолнті К 5а 26. Срв. С 413.21; клко можешн очрвъ-рнтн нлсъ елко еестъ вогъ. ваштні нлшего богл. нлмн ѵьстьночр сжшточр С 30.11; гллголлл^ж бо дрочргъ къ дрвгочр. ІЛКО нс нмлтъ донтн мъстл. до ѵетъірь дьннѴ С 31.8; н положь гллвж свои; нл колъночр пллкл по еЛе^ъ. НЛДѢА СА елко ннѵьсоже ДОБрЛ НМЪ вждетъ С 38.6; внждь рлве вжнТ ілк° мъі нъсмъ тол'мн внньнн ілкоже непослочршьлнвнТ ѵловѣцн н ^ьлнѴ С 41.20; върьствочркмъ елко то сътворншн С 507.12; ъкоже гл? гь бжсьнъі-мн свонмі очрстън ъко н о прл^дьнъ словесн слово вь^длддтъ ѵцн вь дьнь онъ Р II 3.3. // За въвеждане на пряка реч. нлродн же гллл^ж. ъко сь естъ нс пророкъ. іже отъ нл^лретл гллнленскллго М Мт 21.11 З1, СК, ЗП; днвлт.л^ж сд вьсн н сллвлѣ^ж бл гліжште. ѣко ннколнже тлко вндъ-рромъ М Мк 2.12 3, А, СК, Б; гллше во. ъко лште прнкоснж сд понъ(ъ) рн^ъ (е)его спснл вждж М Мк 5.28 3, А, СК, У; I еште гліжшточр емочр прндж отъ лр^нсѵнлгогл глГжште. ъко дъштн твоъ очрмьрътъ ѴТО двнжошн очрѵн-телъ М Мк 5.35 3. Срв. Лк 8.49 М, 3, А, СК; I нсплънншд с(д) стрл^омь глГжште. ъко вндъ^о(мъ) днвънл дьнесь М Лк 5.26 3, А, СК; е лше во пръдліжштллго н. сего реѵе ъко не вьсн есте ѵнстн МЙо 3, А, СК; лепндъ реѵе ілко кое ѵьтете С 137.26; онъ же реѵе. іы мъі велнкъ ма р<отъ погнестн. ВЛЕЖШТОЧр мн въ пръпллдыініе і(ймъ С 276.1; не повъдл лн пр БОГЪ пророкомъ. ЕЛКО СЛЛВЪІ СВОК/! мочр не длмъ С 330.24. 5. Във подчинени обстоятелствени чения за причина: защото, і же, тъй като. влшн же вллжепъ ъко внднте. I очршн влшн слъішнте М Мт 13.16 3; і въпрлі н клко тн естъ імд. і глл емочр ле мьнъ естъ 1МА. ъко мънозн есь, Мк 5.9 3; нъінъ отъпочретншн твоего влдко. по глочр твоемочр сг ромъ. ъко вндъсте оѵн мон съпо твое. еже есн очрготовллъ пр лнцемъ вьсъ^ъ леоднн М Лк 21 А, СК, Б; вллженнн ннштнн ъко естъ цетвне вжне. вллженнн ллѵжі нъінъ ъко нлсъітнте сд. бллж пллѵжштен нъшъ ъко вьсмъежт М Лк 6.21 СК. Срв. Лк 6.20, і А; отъвъштл нс. не дьвъ лн нл д> годннъ есте въ дьнн. лште роднтъ въ дъне не потъкнетъ сд, свътъ мнрл сего внднтъМИо 11 А СК, Н; лште лн кто роднтъ моиг потъкнетъ сд. ъко нъстъ свътл о М Йо 11.10 3, А, СК, Н; сег ТНТЛЛ МЪНОЗН ѴНСА ОТЪ НЕОДЪН. влн^ъ бъ нлпнелно ев^ънскъі гр; скъі н ллтннъскъі М Йо 19.20 5 СК, Б; глл емочр еесъ ъко вндъб? въровл. вллженн не вндъвъип въровлвъшен М Йо 20.29 3, А, (■ плод(...) лнед не рлжд(л) (...) пи въ^ъпнн (нево)лъвъшнъ. ъко м ѵддл (пктъ)н плѵс нс(ж)елн нм/ мжжл Е 28а 4; л^ъ же очрсънж) съпл^ъ. въстлрръ ъко гъ ^лстжп мед СП 3.6; помЕАНі штедротъ т гГ. Н МІЛОСТІ ТВОЕА ъко отъ въкл « кко.. 1237 1А1СО... СП 24.6. Срв. СЕ 746 20; помілочрі міа п ъко кг тевъ вг^овж вьсь день СП 85.3; N1 сгкровіште рлскоплвАемг ъко оврътлетг са К 1Ъ 19; ѵгто сг вс^млгвьс много. і ійгѵлнье м1ного. ве^мльвьс много, ъко цъслрь сгпітг. ^емлъ очрвоъ са і очрмлгѵл. ѣко вг плгтььъ очр(.)сгпе К 12Ъ 4, 5. Срв. С 448.4, 5; стгін кодрлтг реѵе. ^ъло ДОБрЪН ДОБрорОДЬНЪН КСМЪ. ІАКО ЫС пожрг^г, к‘де же сжтг пожгргшен. нс-внждж н^г очрво С 106.30; помнлочрн мд рлве вогл вгішьніл'го. длждг мн дрочргок вллгословыенніе ілко мыого погочрвнр<г С 120.20; н лепндонг реѵе. ѵьсо рлдн вгі ыг жьргтс пнѵѵыніг. піѵѵннн ргѵг го.ко крьстнілнн ксмг С 137.25; слторннкг. н очрнкторг. вьлъ-^гшл вг тьмннцж кг вллжешочрмочр НСАКНЮ ГЛАГОЛАСТЛ кмочр. МОЛН СД вогочр ОТЬѴС. ІАКО ЦЪСАрЬ побѣдн рлтьннкгі н се грддс-тг С 198.14; н кг дълмж-штннмг ве^лконніе. реѵг вьднтг очрво ілко нг въсте дьнн нн ѵаса С 375.5; прьв(ы)(н) вглнкг. ілко гіл овлн^овл са. н врлтьнд ѵдстн. несгтворенніл дъльмл вжнд вола. сл(м)г са отглжѵнвг. вгторос жс. іако недостоннъе прнсмлтн сгмъетг достоннынмг сгготовлнын^г ЗЛ Iа 10, 12. 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: а) Когато, і ъко по^дъ вгктг нс^ождллше вонг н^ грлдл М Мк 11.19 3; I вгістг ѣко очрслгшл с-лнсл-всть. цѣловлннг млрннно. вь^нгрл СА мллдгнецг вг ѵръвъ еід. і нсплгнн са д^мь стгімг елнслветь М Лк 1.41 3, А, СК] ъко сгконьѵлшА са вьсѣ по ^дконочр гню вг^врлтншА са вг гллнлеіж. вг грлдг свон нл^лретг М Лк 2.39 3, А, СК] I ъко ндсгітншл са. гла очрѵеннкомг свонмг. сгверътг н^вгітгкгі очркрочр^г. да нг поггівлгтг ннѵгтоже М Йо 6.12 3, А; она жг ѣко очрслгішд вгстл ілдро. н ндг кг немочр М Йо 11.29 3, А, СК] н очрвоідтг сіа (Д^гіці нмгні гнъ. н вьсі црі ^емьнн слАвгі твогіл. ъко сг^іждетг гг снона. н ѣвітг сіа вь славъ своеі СП 101.17; н ѣко отгѵьтг ппг евнлне. дн ргѵс-днѣкон'ства тАжде СЕ 10а 23; трд-сомгі же дл вгкочрснтг подг веѵгрг. мало кашнца. а водгі третьен дгнь ДА малсѵ'ко. ДА нс- ѣстг жг снн СЛАСТН. і ѣко остлнгтг его. да сгжежгтг в свѣціа вг цргк'ве. і лціг гстг імъіа. да подлстг црігвг. лн млломоірн СЕ 44Ь 1; б]Гл1?л сь. прнс-мстг, велнкгі лълскгі оврл^г. вг нма оца. н ѣко прннмгтг стгі оврл^г. стонтг вг стгі^г д'верь-цл^г. н ловгі^ліжтг н врлтрнъ в'съ СЕ 97а 22; н ілко сгконьѵл ^ллмг. лн-елрплтг реѵс. внілтб н протджьно С 113.12; н нчко помлгѵл свдтгін. пгрн-ннн нсѵьстнвгін. повелъ рлждгггше желъ^л ^ѣло жгштн н по ревромг С 116.20; очрслгішА жг молнтвгі кго кнд^г. іако вг^гллшллше кг вогоѵр. н рл^гнѣвАвг сд погочрвн н С 160.28- 29. 6) След като, като. і вгктг ѣко нсплгнншд са деньг слочржьвгі его нде вг домг свон М Лк 1.23 3, А; млрнѣ же ъко прндг нде въ нсг. вндъвгшн н плде емочр на ногочр. глвкштн емоѵр гн. дште вн вгілг сгде. не вн мон врлтрг очрмрглг М Йо 11.32 3, А, СК] Іс жг ѢКО ВНДѢ ИВ ПЛАѴЖШТЖ СА. I ПрНШб-дгшдіА сг нгіж нкдеьх пллѵжштж са. ^лпрѣтн д^оѵр. н вг^мжтн са слмг М Ио 11.33 3, СК] на нса жг прншгдгше ѣко вндѣша н юже очрмьрьшг. нг прѣвншА гмоѵр голѣнню М Йо 19.33 3, А, СК, Б] н ако прѣдгстл прѣдг лнсі'\рплтомг. н ргѵг к ьГемоѵр. поочрмнлг лн сд к-сн Хво кодрАтг. нлн нн С 117. 23; н ак° не рлѵн послоч^шатн кго. ^лтворнв' двьрн антоинн. того рлдн не вьнндг до трнн дьннн НН ^А ХОАОѴр С6БѢ С 170.10; н НА пжтн іако прѣ-плоѵр^овѣ Тѵордлнг. сгрътошд на нѣко-торнн глАГолжштг ... лгвг прѣдг влмл кктг С 296.23. 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин: както, вждѣтг очрво вгі ІДКО... 1238 ь съвръшонн. ъко н отецъ вашъ нвскъі съвръшенъ сстъ М Мт 6.48 3; і ОТЪПО(Чр)СТН НАМЪ ДЛЪГЪІ НАША. ѢІСО н мъі отъпочрштАСМЪ длъжъннкомъ нашнмъ М Мт 6.12 3, А, СК; но ПОДОБААШО ЛН И ТвВѢ ПОМНЛОВАТН клс-ВрЪТА ТВООГО, ЪКО Н А^Ъ ТА ПОМНЛОВА^Ъ М Мт 18.33 З1, А; нъ послочршАнте н N0 ОЖССТОѴНТС ВЪІА ВА1П0А К1 (ЛмОЧр, ПОіЛжО ІАІСО рЪ^Ъ НС НМАТО МОЦІТН сътрьпътн ідростн гнъва юмочр С 29. 16; іегоже ^еровнмъ трепештжтъ, сего НА рАЫѢ^Т. НЧѴСнфъ Н ННКОДНМЪ НОСН- те, іаісо н вьсн веспльтьнъінрсъ ѵннове сь (ГНма носатъ С 458.10. 8. Въвежда подчинени изречения за следствие: така че, тъй че, та. і се тржсъ велнкъ въктъ въ морн. ѣко покръівлтн СА корлвлю влънамн, л тъ съплше М Мт 8.24 3; і не отъвѣштл емочр нн къ еднномочр глочр. ъко днвнтн са нкемоночр зъло М Мт 27.14 3, А, СК; I ОчрЖАСЖ СА ВЬСН, I СЪТАЗА^Ж СА КЪ СвБЪ гліжште. ѵъто очрво естъ се. ѵто. очрѵе-ыне новое се. ъко по области д^мъ неѵн-стъімъ велнтъ н послочршлежтъ с-го М Мк 1.27 3; I Авье съвърлшА са мънозн. ЪКО КЪ томочр не ВЬМЪфАА^Ж СА нн пръдъ дверьмн. і гллше нмъ слово М Мк 2.2 3, А, СК; н въстл лвье н вь^дтъ одръ. I н^нде пръдъ вьсъмн. ъко днвлъа^ж са вьсн М Мк 2.12 3, А, Б; і въ^воъша са стрлрсомь велнемь. і ГЛА^Ж дрочргъ къ дрочргочр. къто очрво есть сь. ъко н вътрн н море послочршліжтъ его М Мк 4.41 3; въ істннж же гліж ВАМЪ. МЪНОГЪІ ВЪДОВНЦА БЪША. ВЬ дьнн нлнннъі въ ілн. егдл ^Аклепс- са нево. трн лъта н шесть мсцъ. ъко въктъ гладъ по вьсен ^емн М Лк 4.25 А, СК; ѵъто естъ ѵлісъ ъко помъніші н. лн снъ ѵлѵь ъко посЪфАсші его СП 8.5. 9. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: че да, за да. і съвджлте н въ снопъь ъко съжештн (А М Мт 13.30 3, А. 10. Въвежда подчинени обстоятел- ствени изречения за отстъп даже и, дори и. ^лне ннк пръдъ тоБоіж ѵнстъ вждетг едннъ донь жнвъ вждетъ СЕ 6{ да (ако. Гр. &>д 8ё, 8е. Нито дори, дори не. н очрслгішАвг реѵе. чѵ ^лоѵьстьнок БЪШбИНК рОДА КрЬСТКАЫЬСКА. (АКО ын очрмергшг нр<г могор(г повъднтн С 15.7. (АКО се. Гр. й?, состкер, катЗдагер, оіо-ѵе(, оТоѵ, огбѵ и, оТбѵ те. При сравнение - сякаш че, като че ли. Аште очрво тъло твое вьсе свътгло вждетг. ілкоже 1240 не нмъі ѵдстн едннъі тъмънъі, вж-детъ свътъло вьсс. ъко се сгда свъ-ТНЛЬННКЪ БЛНСЦАННбМЬ ПрОСВЪШТААТЪ таМЛк 11.36 3. ілко ... снце. Гр. каіЗаявр ... онтсо. Както ... така. ілко врАшьно пльтьнок кгда въ жтровж слочр^ь нмъіжшточр ^ьль въпАдетъ. паѵс продлъжнтъ неджгъ. не свонмъ кстьствомь нь неджгъі жтровъі. снце н о таннъін^ъ дочр^овънъін^ъ іестъ С 421.13,17. іако скотъ. Гр. ктг|ѵа)5г|<;. Като животно. V очрніѵьженъ і не рл^очр-мѣрсъ. ъко скотъ въі^ъ очр теве СП 72.22. іако ... тако. Гр. соакер ... оотсод, оод... ошсод, юапер ... оѵгсод. Както ... така. ъко во очрво съвнрАіжтъ плъве-лъі. і огнемь съжнзаіжтъ. тлко вждетъ вь съконъѵАнне въка сего М Мт 13.40 3; ъко бо млъннн БЛНСЦАІЖфН са отъ подъневёскъііА. на подъневескжіж СВЬТНТЪ СА. тако вждетъ СНЪ ѴЛСКЪІ въ день свон М Лк 17.24 3; ъко во оцъ ВЬСКрЪШААТЪ МрЪТВЪКА Н ЖНВНТЪ. тако н снъ кдже ^оштетъ жнвнтъ М Ио 5.21 3; ѣко іскрьн(.)іжмочр ъко Брлтоѵр НАШС-МОЧр ТАКО ОЧрГАЖДАА^Ъ. ѢКО ПЛАѴА н СЪТОЧріА ТАКО [...] СЪМЪ- рЪАр;ъ скл СП 34.14; і ѣко росл еръ- МОЧрНЪСКА. СЪ^ОДАфНЪ НА ГОрЪІ СНОНА. тако да сънндстъ влгвенне твое. на главж рАБА твоего сего. і на врАдж его СЕ 9а 12, 14; ъко дрочргАЪ вьса ^ако- Н1НАЪ СЪВрЪШІ. ТАКО I СЫЖ СЪ ІНѢМІ съконьѵа К 6а 32—33; к' тевъ вь^ве-дор^омъ оѵн нашн жнвжшточрочрмочр НА невесн. сс- іак0 оѵн рАвъ въ ржкочр ГОСПОДНі' СВОН^Ъ. ІАКО ОѴН рАБЪІіЛ. въ ржкочр ГОСПОЖДА СВОМА. ТАКО ОѴН НАШН къ гочр во чр нАшемоѵр донждежс-очрштедрнтъ нъі С 75.19-20. іако ... тлкожде. Гр. катЗюд... оцоісод, од ... оцоіак;, шд ... ошю, (Ьопер ... ойтсод, осх; ... оптсод. Както ... така, тъй и, така също. како н тъ сьтворн ДѢЛА НепрѢПОДОБЬНА. ПОДрАЖАА ОТЬЦА свокго. тдкожде же н днончрсь С н ДА (АКО ЖНЛЪ (есн НА свон ^емн,^ жде съ прнлогомъ н очр мене жнв л л 61.1-2. і ІЛКО оѵрвогомъ ^ЛАПОМЪ. Гр. брсро. бот&сод. Като на жалки роби. томъ глтвореномъ кг да велнтъ ДНТН. НЪ ВЛАДЪІѴЬСКЪІ ВАМ7ВІС) очрвогомъ ^ЛАПОМ' велАштоѵр вь^іі (4 вѣѵьнъінмъ врлтомъ С 465.11, І М, 3, А, СК, Б, ЗП, 0, Н, У, Е, СП, _ К С, Р, ЗЛ, X, Пв. Гр. юд, агаеч, агаягр, ^ охі, охаѵ, отг сод, ага те, Зібхі, 6і’ оп, -ф кайатсер, каОа, епгі, спа, тг, яюд, 6 »ѵ 4 Сепіііѵив, реха хо + ІпйпШѵив, ё\ Ѳ + ІпйпШѵив, ярод хо + ІпйпШѵиз, к. па: уар, бд, обхшд, каха + Сепійѵиз, о 1&. Вар. ѣко, г.ко, тюл). і Неб. Сре. яко остар. ОА, НГер, БТ іАР РРОДД, ДА. ; іАКоже нареч. и съюз. I. Като нареч.-предл. 1. За <а> нение при посочване на ет-вост, прилика: като, подобніи. молАфе же сд не лн^о г/Тге. ък н ІА^ЪІѴЪННЦН. МЬНАТЪ БО СА ЪКО К [Ъ- нозъ гмін своемь оѵрлъіоіАнн вж^ъг М Мт 6.7 3; вндъвъ же нАродъі й. МНЛОСрДВА 0 ннрсъ ЪКО БЪр;Ж СЪМА пн, I отъвръженн ъкоже овъца. не нь ил ПАстъіръ М Мт 9.36 3; нъстъ ге-ннкъ надъ очрѵнтелемь. нн рАБЪ ^7 гмь свонмь. довьлетъ оѵрѵеннко< ді вждетъ ъкоже оѵрѵнтель его. н |гзѵ ъко гь его М Мт 10.25 3, А; нгг очрѵс-ннкъ надъ оѵрѵнтс-лемъ своа съвръшенъ же въсъкъ вждетъ. 1 очрѵнтель его М Лк 6.40 3; не чѵ се: т> прне(мс-)тъ [...] отъ ва ... ъкоже о!.] Е 10а 15; V въ^врАтншд сіа і отъв с* ска ъкоже отъці і^ъ СП 77.57; не врАтн вЛео. лнца твоего гнъвоиьсі НАСЪ. нъ прннмн НЪ1 ВЪ твое ѴКА ні вс-^гръшъне. ъкоже н влждънааго л I рА^БОНННКА. I МЪІТАрА СЕ 86а 9 0; онн же ръшА кмочр. ТЪ НЪ| строн’4 Н КрЪПНТЪ ВЪ рАТН (АКОЖС Н ОТЦА II И С 27.9; потомь крАн отъпадаК'“' Ікожс...___________________________________1241 |тѣла. ілкоже огьГема горжштема С і 89.24; кдно во цѣсАрьство отьцочр н | съіночр н сточрочрмочр д>;очр. ілкоже іедно цѣСАрьство іедно господьство С 327. ] 24; N7. обаѵс- ота того ынѵ’тоже прнд. ! жкоже н сна С 374.15-16; іег'ДА I вь^легаін ва гровѣ ілкоже вь ѵрѣвѣ. I ^ОТѢАШб ОТаВАЛНТН КАМаіКЪ ота гровд | с 472.28; снльна дѣлома н словома. I сь прокА^аі савлѣѵе глко*' сь рн^аі С і 476.15; Ѵілкова. сапАва ілко льва. н I вастА ілкоже скчрмьна С 478.25; н ; коньѵьнѣе ілко овѵа ил ^дколеные прн-і ВСДена БаіСТа. Н ІЛК0Ж6 АГНА прѣда : СТрНГЖШТНТма іеГО Б€^Ъ ГЛАСА. N6 I протнвА са. N6 прърѣкАА С 481.6-7; н г БѢАШС ПАКЪІ КГДА ЛНІШНННМа ^ЛѢВА. I многаі ДЬЫН Бб^Ь ІАДН ПрѢБаіВАСТА. I ілкоже ва почрстаіМ С 547.25; н таі і ва^ЛѢ^Ь В7> водж. н оврА^амь етеромь | ва водѣ погревена. ілкоже н она ва ; КАМеНе. ВаСТААШН ПАКаі Ва 0В'Н0ВЛ6ННН I жн^нн ^од(а) X I Вб 11-12. 2. За і уточняване - при посочване на | характерно качество: като, в каче-: ството си на. воле же очрво посрѣдѣ ! ВЬВбДаША ПАМАТЬ ИА ОБЫ1ІТЖ | польг;ж. ота ^^а прѣстодштні^а сас-| тронма. прѣдапокА^Аваше вьсѣма. | іАКОже МАѵрьтАннн мжжь снр<а мжжь-: ства С 83.6. I П. Като съюз. 1. Въвежда подчи-[ нени обстоятелствени изречения I за начин и сравнение: както, і ѣкоже сна ѵлвскаі. не прнде во да | послочржАта емочр. на послочржнта. н ; датн дшж СВО(Ж. і^вАвлеыне тъ. I маногаі М Мт 20.28 З1, ЗП; ірме. | н^внваі пркаі. і КАменнемь побнваіа. ; посалАнаікА ка тевѣ. коль крАтаі вас-I ^отѣ^а саварАТн ѵада твоѣ. ѣкоже I савнрдАта кокоша птенацд своіа пода 1 крнлѣ. і не вас^отѣсте М Мт 23.37 З1, і А. Сре. Лк 13.34 М; і сатворншд 1 очрѵеннцн ѣкоже поведѣ нма нс. і | ОЧрРОТОВАША ПАср^ж М Мт 26.19 3, А, I СК; ^аѵадо евднычднѣ нс^ва сна ІАК0Ж6... вжнѣ. ѣкожс еста пнсано ва пророцѣ^а. се ъ.тъ посадвк лнала мон прѣда лнцсма твонма. іже очрготовнта пжть твон М Мк 1.2 3, А; і ва^врдтншА са ПАСТЪІрН СЛАВАШТе н ^валаштс ба. о вьсѣ^а еже вндѣша н слаішдшА. ѣкоже глано ваіста ка ннмь М Лк 2.20 3, А, СК, Б; ѣкоже еста пнсано ва камнгА);а сдовеса. нсаніа ш?а глш-та. гддса вапніжштААГо ва почрстаінн. очрготовднте пжть гнь. прдваі творнте СТЬ^А его М Лк 3.4 3, А, СК, Б; на ваі не вѣрочрочрте нѣсте бо ота овеца мон^а ѣкоже рѣ^а вдма М Йо 10.26 3, А; реѵе нма нс. пдкаі. мнра вдма. ѣкоже посадд ма отаца н д^а садж ваі М Йо 20.21 А, О; вждн гГ мндость твоѣ на ндса. ѣкоже і очрпьвдр<ома на тіа СП 32.22; ѣко нскочрсіда наі есі вже. рдждеже наі ѣкоже рАждіздета ска саревро СП 65.10; ѣкоже мндочрета отца снаі помідочрета гь боіацла1* сьх его СП 102.13; ѣкоже реѵс- дпда тн во вьдАта о дшд^а вдшн^а СЕ 676 18; п ... ѣкоже древье н^бавн даннда очрста дьвова. н^бавн ма ота сѣтн довАірнн^а м'не СЕ 85а 13; діре к'то ва а день нде на кодадж. еночрдрѣ. ѣкоже правѣе поганн творѣА^ж. в дѣ да покдета са о ^дѣ о ёо СЕ 1036 4; дюБодѣАііье же і вьсѣка неѵістотд ва вдса да не іменочрета са. ѣкоже подо-БАета стаіма К 2а 34; сыж сждітн. са ВЬСѢКОІЖ ОБрѢТАІЖШТІЖ СА ТАЖЮ. ѣко(ко)же (!) ^дкона пішета К 26 25; АЧррНДНІАНОЧр ГДАГОДЖШТОЧр БбСрАМЬНАГА. женА сжштн стаідн са іакожс подо-БААта жендма С 13.15; врдта же сатворн іАкоже поведѣ іемочр Бддженаін. н ддста нншточрочрмочр С 121.3; н сат-ворншА сдочргаі ідкоже нма поведѣно ваіст' С 181.26; сднторннна же ... прнде ка вдАженвмочр н глагола іемочр. се сатворнр<а кдѣть ідкоже іесн пове-лѣла. вашада жнвн вь ьГен С 204.21; н^шн мон^а ве^АКОіінн нстоѵьннка. Нчкоже нсочршн подрАГома крьвотоѵА- кчісоже... 1242 штнн ръкъі, помнлочрн МА господи съіночр ДАВЪІДОВЪ. (АКОЖв ПОМНЛОВА онж ^Анлнеіж. N6 того родочр сжштж нъ върьнж С 392.17,19-20; ъкоже гХо гь БЖСЬНЪІМН СВОНМІ очрстън ЪКО Н 0 прл^дьнъ СЛОВССН СЛОВО ВЬ^ДАДАТЪ ѵцн вь дьнь онъ Р II 3.1; во плодл нв нмл лкожв мьнж. крнво ^ЪЛО ожо [...] МЛ В 27. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже. V помо-ЖвТЪ Тмъ ГЬ. V Н^БАВНТЪ (А. У н^ъметъ (А отъ гръшьннкъ. У спотъ (а ъкоже очрпъвлшм, на нь СП 36.40; ^вллнмъ та гТ вже нлшъ. ъкоже тевъ еднномочр жнвотъ весъмрътенъ естъ СЕ 58а 9; н щь сфс на семь свътъ. мон^ъ гръ^ъ ПОІСАІЖ СА. I ДОСТОЙНО ПОКАЛННв нмътн могж. ъкоже твока ціедротъі сжтъ СЕ 726 3; ъкоже сстъ поставілъ день. вь ньже р<оштетъ сждітн въ вьссі ^емі прлвъдоіж. мжжемъ. імъже нлреѵе върж ДАТІ вьсъмъ. въскръшъ мрътвъі^ъ К 11а 3; н нлѵд глаголатн нмъ воквода. кже нмамъ н^дрештн не НА БЛАГОДЪТН ^ЬрА ГЛАГОЛ"Ж. НЪ ІАІСОЖв кстъ нстнна С 71.10; н слкожо нс а въръі дъвнцн. рл^очрмъвъшн Ж6НА. млрнгл въ ннж мъкль прнде С 241.30; дръ^ъ прнстжпнтн к тевъ господи. ТВОКА ДЪЛ(А МАТерС Н ДЪВНЦА. ІАКОЖС ТЪ1 кдннъ въсн творьцъ н вогъ С 391.26; (да кгда) благодът(н съпо-довншн са) т(ъгда тн вла)сть (дасть протн)вж СЖП(0СТАТЬНЬ1Н)МЪ СНЛАМЪ (ВрАТН СА). 1АК0Ж(С ВО КрЬ)ЦКННН (Й ДН)НН НСКВШАСМЪ ВЪІСТЪ. НС (АКО н пръждо СОГО ОДОЛѢТН НС МОЖААШО X 1В6 21. 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че. савннъ ГЛАГОЛА довръ ДА ВЪСН ВОКВОДА. ІАІСО- жо ннколнже жрътн нмамъ вогомъ ТВОНМЪ, АШТО съ вьсъмъ вьспръште-ннюмъ поволншн[ши] С 148.10; мъі МНОГАШДН рЪ)(ОМЪ тн. н въ пръвою тн ВЪПрАШАННК ІАІСОЖО КрЬСТЖАНИ КСМЪ. Н но пръпьрншн НАСЪ КАПНШТОМЪ НОѴН- стомъ поклоннтн са С 177.27 , кмочр ПрАВЬДЫІЪІН. ВЪЖДЪ (АКОЖі ,-н. ! дешн. н нн кдного отъ очрдок' ,!,0 І връдншн С 654.18; то дАрл^г^ '* ѴЬТАН лкоже по ночрждн то [„] ^ ! сьтворнло А не дьр^остнж нн <л. ннкмь МЛ А 19. // Въвііщ ■ допълнителни косвеновъпр ; телни изречения: как, заш, ц ВЪПрАШАА^Ж Н ГЛІЖШТ6 ЪКОЖе ГЛ п ! КЪННЖЬННЦН. ЪКО НЛНН ПОДОВ п пръжде прнтн М Мк 9.11; нѣстъ ді НЪ ВЪСТА. ПОМЪНЪТС ъкоже ГЛА еште съі въ галнлсн М Лк 24.61 А, НАѴЬН(Ъ)Ше БО рЬВЬНОВАТН НА ДОВ І И подвн^ліжште са (лкоже дроіѵ дроѵргл довръншочр ВЫТН. нльп шточрждннрръ въведеннн. нлн п въ^дрлстеннн ѵнслл съ(въ)^дрі... ннкы. нлн въ ннърръ ТАКовынр;г лърръ, нс^одАште н въ ретн н--дакжтъ ЗЛ IIа 17-18. 4. Въве: а подчинени определителни и. -чения: че. вожнк ѵловъколмвнк д. ь съменн семочр. н камснн семочр с к (Аісоже плодъ сътворнтн С 300 . 5. Въвежда подчинени обстояі -ствени изречения за време: м -то, след като. ъко же въкоѵрсн а; -трнклннъ ВННА БЪІВЪШААГО ОТЪ ВО, . I не въдълше отъ кждочр естъ . слочргъі въдъ^ж поѵръпъшен во, прнгллсн женнрсл лр^нтрнклннъ М 2.9 3, 0; ъко же н^лъ^ж на ВНДЪША ОГНЬ ЛОЖАфЬ Н р(Ъ)НБЖ немь лсжаштж н ;<лъ(б)ъ М Йо 2 СК; но помънжшіл ржкъі сго. дьнь НЪЖО Ѵ^БАВІ (А 1^-Д-рЖКЪ1 СЪТЖЖ.4 штаго. ъкоже положі въ е^чрпт МСНІЪ, У ѴІОДССА СВОЪ НА ПОЛН ТА№ СП 77.43; ілкоже отръшншд връп ШТО. НСКОѴНВЪ СТЪІН СТА простъ 112.7; іакожо очрво вь велнкж ста|ъ прнде отъвръ^ошА счрѵеницн на слс женню кмв С 300.30; се тн прѣстон САМ' ЖСЛАКМЪІН. НАСЛАДИ СА (АКО Пр^ НАСЪІТН СА ІАКОЖО ЖАЖДСШН С 602./ ; іеожо. 1243 ІАІСОЖ6... (ЛКО (жо НМЪЖО) ДѢТН (ПрНѴАСТ)НША СА кр(авн н плъ)тн. н тъ прнѵд(стн са) тѣ^аждсХІАа 19. 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: така че, тъй че. въставаше же пондоша ва своа домъі. н Тсповъдашд вьса вьсѣма южо са сълочрѵн нма. ілкоже многочр стра^ом напастн иа вьсѣ^а слаіШАштнн^а С 40.2-3; блюдомѣ же сжтъ стра^омь. (АКОЖС N6 СЬМѢТН ннкомочрже НАѴАТН крлстн. НЛН ВЪШНІЖ БѢДЪІ ПрНСА- гнжтн С 43.3; снмъ рсѵономъ въівъ-шема ведошА а вь темынцж. ндѣаше же вьслѣда иарода многъ. ідкоже пльномъ ваітн вьсѣмъ стагиам' С 133.6; поврага жс ^а вънж даста вонномъ вестн. Кскоже мала юго не оѵрдавнтн С 137.12; она же помльѵа. ржцѣ же очрдарьшочрочрмочр іего. н ревра ОВАТрНША СА. КкКОЖе юдва юмочр етадаі^атн С 139.11; вь^гнѣштеночр же въівъшочр огсЛчр, раждегошА ск0вра-дж. сакоже ваітн іен подовьнѣ огню С 167.18; внюмомъ же стъінмъ, коньѵа- ША СА ТННН Н ЖЬ^ЛНЮ. ТЪГДА ВЬ^БѢ- снва са повслѣ дръвесаі сжкатъі внтн а. глкоже очрже н ваижтрь^АА очрдъі вндѣтн С 178.18-19. 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да. н сѣдѣа^ж окржг' тѣлесочр мо. нчкоже н мочр^ъі ота ^ею отагоннтн С 14.29; дрочргъід же прѣнтн ^ОТАШТА Ва^БрАШАА^Ж НМЪ. іакожс ие прѣ^однтн моста С 53.7; вала^АШтоу же піѵѵнню вь тсмннцж. юдннъ от' воннъ очрдАрн н по главѣ вел'мн іакоже врѣднтн юго С 139.8; да очрво но по^орочрнм'. НЪ ВЬСѢМЪ СПѢ-шенннмъ нмѣмъі са, сакожо наочрѵнти ГОСПОДА ПОДрАЖАТН своюго С 382.13-14. да гакоже. Гр. сос; 5^. Когато, като, след като. да іакожо ра^очрмѣ се вою- ВОДА роѵо, СЖШТНУМЪ С ММЪ ВЪ 1С°рАВН. внднте ІАКО южо роѵо ОНЪ ВЛЪ^ВЪ, сътворн ВЛЪ^ВОВАЫННМЪ. н дръжнтъ ИАСЪ посрѣдочр рѣкъі С 151.3. да іакоже ... енце. Гр. Хѵа. соалер ... онтсо. Също както ... така и [така именно, по този начин, по такъв начин], да ілкоже овьцд трлвдштннмл влькомь. ов'цеіж лдѵжта ловьцн, енце ра^очрмьыъінмъ н дочршегочрвьнаінмъ влькомъ. севе сн аісъі ѵловѣіса поло-жнвъ старѣншнна паствннѣ. ловнтвж сатворнта очрловьшннмь. прѣжде очрло-выеночрочрмочр оть НѴі^а адамочр С 328.22-23, 24. да (акожо ... тако н. Гр. Хѵа соалер ... оптео. Също както ... така и. сн же на срѣдж вьсѣмъ прннестн пршочр-жденъ въі^ъ. да (Акоже прьвою юг9 жнтые очрвѣдѣвше ВА ПрОСЛАВН^ОМЪ. н ПАдеиыл юго оврага нспаітлваше. вь ПСѴАЛЬ ВЬПАДО^ОМЪ. ТАКО Н ПрНЛвЖЬ-НОЮ ПОІСААНЬЮ МЖЖА ОЧрВѢДѢВЪШб НС НА СА НАДѢЮМЪ СА. НЪ НА ДАІЖШТААГО НАМЪ даръі ѴЛІСОЛМВНВААГО БА С 522.20, 23. не тако ... іакоже. Гр. ох>% ойтсо; ... Хѵа. Не така ... както, не тако не прАВЬд’на владънса. не тако вла^ньнъ )С«. іакожс тевѣ своіж пльть очрвѣ-рочрюта С 512.10. не тольма [не тольмн]... сакожо. Гр. оо тосовтоѵ ... со;, оѵ>5ё огпоо; ... аз;, ох>х оізтсо; ... со;. Не толкова ... колкото. внждь раве вжнѴ іаі<° мъі нѣсмъ тольмн внньнн (Акоже непослочршьлнвнУ ѵловѣцн н ^ьлнѴ С 41.21; н каме- НННМЪ ѴЬСТЪНЪІНМЬ ТОЛЬМА СА ВЪІШД СВЬТѢЛА. іакоже ИЪІЬІІА ОЧрТВА-рніж кротостьн°іж ОСВѢШТАЮМА С 380.19-20; но отътд^анмъ сд очрво. не тольма прнюмыетъ очрста пророѵьска. іакоже кротъкъін^ъ н тн^ъін^ъ ѵло-вѣкъ С 383.19-20. тако ... УАКОже. Гр. оотсо; ... оо;, оіксо ... оэ;, оотсо;... соате, тоіагяа... йате. Така ... както; така ... че. і глашо тако остъ цѣсарьствно вжнс. ѢКОЖО ѴЛІСЪ ВЪМѢТААТЪ СѢМА ВЬ ^СМЛІЖ М Мк 4.26 3; роѵотъ, коньѵанмъ воѵс- рЪНАІА ЙоТВ. I ?А КОНЬѴ^ГЪ. ѢІ0 Н ШСОЖС... 1244 в'сег'дл СЕ 66а 20; тлко бо естг ѣкоже нлдъімліл сд срьдце. I овлтрѣіжштн са дшл К 9а 13-14; тлко кмочр жнтнк БОГЪ ПОѴЬТО. 1ЛК0ЖС- н по сьмрьтн кго сллвьнѣншл сътворн С 43.9; слочрглмъ жс въ^гнѣтнвъшлмъ огій.. н тлко рлж-ДСЖ6НЛ БѢЛШС сковрлдл ІЛКОЖС- оврл^ъ КА подовенъ ОГНІО. Н ПОВСЛѢ лн^чрплтъ въ^ложнтн СТЛЛГО НЛ сковрлдж С 118.2-3, 3; тлко очрво бъішд лнцл СВДТЪІН^Ъ. ІЛКОЖС вьсѣмъ ѵоѵрднтн сд тр'пѣннк н^ъ С 178.20-21; нлвъі-кнѣмъ очрво ТЛКО ГЛЛГОЛЛТН. ІЛКОЖС кстъ ОБЪІКЛЪ цръ нлшъ послочршлтн. ПОСПѢШНМЪІ того подрлжлтн А^ЪІКЛ С 382.24, 24-25. тлкожде ... дл (лкоже. Гр. оитш... каі оіоѵеі. Така ... както ако. тлкожде же н мъі въспомднемъ прѣстол-ШТНІМЪ. доврж ДѢТѢЛЬ МЖЖЬ. ДЛ глкоже се прѣдъ лнцемъ прннесъше ДЪЛНННч Н^Ъ. ПОДВНГНЪМЪ СД нл по-ДрЛЖЛННК Д0БЛ"ГЛНШН1^Ъ. н прнснѣн-шнТрсъ подрлжлннмъ С 83.15, 17. тлкожде ... глкоже. Така ... както, прншъдъшочр же дрочргоѵрочрмочр очрво-гочр. тлкожде пллѵжшточр ілкоже н прь-вочрочрмоѵр длъжннкочр сжшточр н том очр не нмжшточр ѵнмъ нскочрпнтн сд С 552.9. толнко во ... ілкоже. Гр. каі уар тоаоотоѵ ... соате. Толкова ... че. толнко во вѣлше вь^лквькнъін н сллвънъін грлдъ. ілкоже въторън словъъше отъ цъслръ грлдл С 56.17. тольмл ... ілкоже. Гр. тоаоитоѵ ... соате. Толкова ... че. врѣжънъін же КЛМЪІ. толмл сочр^ъ %ЪЛО КСТЪ н БС^Ъ вллгъь глкоже ннклкоже вллгъі творнтн вь ^лѣвннѣ С 300.4-5. ілкоже во ... снце н. Гр. соатгер уар ... оатсос,, кайакер уар ... ойтсо каі. Както ... така и. ілкоже бо ѵръвь срьдьцс джвочр ілдъі очрвдждлктъ. снце н ^лвнсть срьдце нмѣіжштллго кб. съ СТрЛНЪІ ілджштн очрвдждлктъ С 399.25-26; ілкожс- во шлръѵнд нл КДНОН ДЬСТѢ. н оврл^ъі ѴръТЛІЖ. н нстннж пншжтъ шлромъ. снце о»7 сътворн нл тон трепе^ѣ С 418.1, (лкоже дл. Гр. щ. Въвежда пс щ. нени обстоятелствени изречі^ за цел: за да. нъ нл кдно гащ ^ьръл^ж нл свок пропъірьство, тѣмь дл оделъіжтъ С 444.7-8. ілкоже колнжьдо. Въвежда подч а-ни определителни изречения а-къвто и да е. в'сѣ^ъ мон^ъ грт; ЛН^ОКЛАТВЪЬ I лъжа. I въ поыышл >.ц непрлведьнѣ. почретошн і бладн. о. же ытъ колнжъдо сътворнвъ. і в'о; і лнрсо СЕ 72а 17-18. »лкоже реірн. Гр. щ еілеГѵ. С е за дума, накратко, както се казвате вьсемочр глкоже рештн по нлш< •*> жнтнк. н свьтдштнн^ъ сд нл I а довротъ рлдн словжшточр ВЫТІ Т 302.7-8; тлко прнкмліллше и ч лквылше. ілкоже рештн лнцемг а лнцочр. н очрстъі къ очрстомъ гллголл « С 383.27; нн п°гочрвькныл толнк. о вь^дръжлныл н трочрдл. ПОМЫСЛ ь нлн вьмѣннвъ. вьсе же глкоже реі а ^ЛБЪІВЪ. н млтнцж огЛнжнб прѣ( -дѣвъ С 525.29; невол'еіж глн е рештн. многъінмн молнтвлмн очрмол' . н очрнштенъ БЪІВЪ. отъ прѣподовьь -го мжжл С 530.18-19. (лкоже се. Гр. состкер, каОатгер, оіо . ошѵ, ошѵ ті, оГбѵ те, каі оТа еі> При сравнение - сякаш че, к: че ли. отъвръгъ къждо н послѣ, Юбж срлѵнцж къ съмрьтн мрл^ьг ндъл^ж. (лкоже се воглтъство грлв: С 90.17-18; сн словесл очртѣшыі. подлвлкБште дрочргъ дрочргочр. н дро\ дрочргл пооуштліжште. ілкоже се ст ждж нл рлтн твордште. ношть проі ждлл^ж С 91.29; въ тон же вьсег сѣдд съ ель^лмн пллкллше сл. крнѵллше н въпнілше велмн. глкоже бъішд нѣкомочр оржжннмъ ОѴН н^! дллн С 274.22-23. глкоже ... тлко. Гр. соолер ... оня \<ъ_____________________________________1245 ІАІСЪ ШТВМОЧр НЛШбМОЧр ВЛЛДЪІЦѢ. очрмьръ- Ііоствр ... онтсо, коиіох;... оотсод, ах;... ['огіхсооД, катЗатіер ... онтсос;, очшк;... Іэ ... каі. Както ... така. ѣкожс во іуЛЪІІН НС^ОДНТЪ ОТЪ ВЪСТОКЪ. I ЛВЛѢЛ-|тЪ СА ДО ^ЛПЛДЪ. ТЛК0 БЖДС-ТЪ Н Прн- Ішествне снл ѵлѵьскллго М Мт 24.27 \3, А, СК, Н; ѣкожс- во отцъ жнвотл въ Ьвѣ. ТЛКО ДЛСТЪ н сыовн жнвотл інмѣтн вь сс-вѣ М Ио 5.26 3, А; ѣкоже Ітогдл рожден са по плътн. гонѣнѣше И) др^овылѣ. тлко н иъінѣ Е 28а 7, 9; |-ькоже слъішл^омъ тлко і вндъ^о [!] въ [грлдѣ гѣ сілъ. въ грлдѣ вл ылшего. БЪ (зснокл. і въ бѣкъ СП 47.9; ѣкоже іфл-і^летъ дъімъ. тлко нфе^нжтъ СП 67. |3; і ѣкоже влговн ддо- ржкоич пріел [твоего слмонлѣ. тлко влгвн і се ^ілда-|тьце. ржкоіж моеіж грѣшъноіж СЕ 8а ! 11, 13; і ѣкоже трочрдншн са. тлко і іыъ^дж прннмешн СЕ 89а 5-6; точр во ІБѢ (КДЛ. I ПріѴАСТЬНІКЪ БЪІВЛШб СТЪІ ІтрѣЬѣ^ѣ. ѣкоже но^ѣ емочр очрмъі. егдл Іі дрочргъімъ очрѵенікомъ. тлко і стѣі ітрлпе^ѣ. пріѵдстьннкл і створі К 76 [37-38; лште во пророкл ма ;<оштешн інлрнцлтн. НЛН ТВОрЬЦЛ пророісомь. I ЕНДНМЛЛГО Т0Б01Ж ЛКЪІ ѴЛОВЪКЛ. ІЛКО- |же ^оштешн тлко вѣрочрн С 393.18; н | шсоже лгна ^вѣрнк. тлко воочрвнн-;цн нмъше С 471.26-27; ндн глко же ;1съ вьсего мнрл грѣ^ъі въспрннмъ очрм-! рѣтъ. дл очрмрътвнвъ грѣ^л въскръ-і снетг прлвъдоіж. тлко н тъі въ^лѣ^ъ [ въ водж. н оврл^ъмь етеромь въ водѣ 1 погревенъ ... въстллшн плкъі въ [ ов^овленнн жн^нн ^од(а) X ТВб 3, 8. ! ілкоже ... тлкожде. Гр. катіш^ ... [ ороіюд, ю<; ... онтсо, соалер ... онтсо. і Както ... така и, така също. і ъкожс-I ^оштете дл твордтъ влмъ ѵлцн. н въі | творите нмъ тлкожде М Лк 6.313, А, і СК; слкоже сьде Бъірсомь нскочршенн. ! млловрѣменыючрочрмочр црочр. тлкожде I ПОТЪШТНМЪ СД НСК8ШСНН ОВрѢСТН СА. I во\р велнкочрочрмочр цроѵр С 72.12, 14; I ілкоже во нлмг очрдовь іс-стг въ^вочр-і днтн н въстлвнтн. тлко жде н овь- шаа гллсомъ въстлвнтн С 488.2—3. глкоже ... тлкожде. Гр. юі; ... аотш^, соатгер ... отах;. Както ... така. дл N6 ОТЪЛЖѴНМЪ СА ОЧрБО ОТЪ С0Б6.. ЫЪ ілісоже жн^омъ іеДноіж дшегач. н іедн-ыѣмь очрмомь. тлко же н послоѵршь-ствочріемъ С 72.10-11; ілкоже цвѣ-тьцъ прѣдъвлрлктъ овоштемъ. тлко-же н млилстъірьскоіе жнтніс. отъ^одъ-иллго влрѣіетъ С 284.21, 23; ілкоже во родн СА Н ДВЬрнТ Дѣвьствочр N6 рЛ^Др8-шн. тлкоже н жтрь въ домочр са оврѣте н клкіѵь N6 отврь^ъ С 501.9-10. ілкоже... толнцѣмь. Гр. оаютгер ... то-аошоѵ. Колкото ... толкова, н ілко-же велнко плденьк. толнцѣмъ вдште потомь кго въістъ нспрлвькньк С 521.1-2. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СЕ, К, С, Р, ЗЛ, X, МЛ. Гр. тд, щ 8е, шд оііѵ, каОшс, шаеѵ, іЬаяер, кайматер, каватсер, каіЭа, оѵ -грбяоѵ, бті, каОбті, ётеібті 8е, состте, о 8в, бтсер, охітер, оясод, оіоѵеі, соасхѵеі, оТоѵ, оТа, атЕ уар, ате 5ті ате, ояоТбѵ хе, ярод тб + Іпйпіііѵиз, оГод, бд [вар. еід тб + Іпй-піііѵиз]. Вар. ѣкожс, лкожс, ѣко же, ілко же. Неб. якоже остар. ОА, АК, РРОДД, ЕА. кчкъ[же], ілкл[же], ілко[же] местоим. относ. и неопр.-съюз 1. Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто, молите же са дл не вждетъ бѣство влше ^нмѣ ын въ совотж. вждетъ во тогдл скрьвь велнѣ. ѣклже ыѣстъ въілл отъ нлѵалл въсего мнрл до селѣ. нн нмлтъ въіти М Мт 24.213, А, СК, В. Сре. Мк 13.19 М, 3; бъіша рн^ъі его льшташта са вѣлъі зъло ѣко СЫѢГЪ. ъцъ^ъ не може гнлфен нл ^емн тлко очрвѣлнтн М Мк 9.3 3; ѵ'со же рлдн лнцн дѣвнѵн ѵніж прнводн прнтьѵж. н не просто, ілко ѵесо лн рлдн прнллглк (!) лнце С 370.30; н пжтемь мнночрА н спѣша нчкоже к подовл. н нл то прндешн н сътворншн очрстл тлкл ілкл же рѣ^омъ С 380.27. 2. Въвежда подчинени сказуемно-определителни изречения: какъв- ТО. N0 БО И' НН ВЛЖДННЦА СЪ СЛЪ^ЛМН ІС ТОБѢ ПрНБѢГЪША 1« Т0Б15 НО ОТЪБѢЖО. НН рЛ^БОНННКЛ ОСТЛВН БЪІТН ІЛКЪ БѢ. ин мъітлрл отъврьжв ПОКЛІЖШТЛ СД С 607.16. 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: какъвто и да е. лнкл во гнь нл вьсь л*втл съ^о-ждллше въ ісжпѣль. I въ^мжштллше водж. I нже пръвѣе въллжллше по въ^мжштеннн водъі, съдрлвъ въівлл-ше. ѣцѣмъ же неджгомъ одръжнмъ въівллше М Йо 5.4; ннсню же прнве-деноѵр въівъшоѵ. нлѵд въпрлшлтн Т ГЛА. ѵ'то НМА твоіе н ѵ'то ТН КОВЬ. ІЛКО-гоже овъіѵлгл нѣстъ кнд^емъ въпрл-шлтн о вьсемь С 46.24. тлкъ ... ілкъже. Гр. -шшшос; ... оіоі;. Такъв ... какъвто, н тлцѣмъ тлкож-де велнтъ бъітн. ілкъ же н слмъ кстъ мон въ С 34.5-6. Изч. М, 3, А, СК, Б, С. Гр. оГо?, о?, оатк;, ік;, оТск; б^яоте [вар. о? бт^тсоте], ботістбі^лоте. Вар. ѣкъ, ѣкг жс, імст. жс, ѣкъжс. Неб. Вж. при ілко. НкКЪі нареч. и съюз. I. Като нареч.-предл. 1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: както, като. і въто-рлѣ подовьно. сь вь^мовншн подрочргл СВООГО ѢКЪІ СЛМЪ СА. БОЛЬША СОМ. 1Н01А ^лповѣдн нѣстъ 3 Мк 12.31 А; роѵо жо гь снмоно. снмоно сотонл проси влсъ. ДЛ ВН СѢЛЛЪ ЛІСЪІ пьшоннцж 3 Лк 22.31; ш”ь стрл^л жо ого сБЕ& са СТрѣГЖфІН. Н ВЪІША лкън мрътві А Мт 28.4; по\рфон потъ свон нл ^евіж. лкъі ісръвь. омоѵржо СА лвн отъ нвсн лічлъ. оукрѣплѣм. срцс сго СЕ 47а 22; н лвнк молнтвж сътворнвъшоѵр юмоѵр. сьніде огНЪ съ невесе. н пожьже р;рлмл. н лъженмонънллго вогл сътворн. лкъі пѣсъкъ дровенъ С 22.13; н отъвръгъ НЛГОТЖ 0БЛѢЦН СА ВЬ ѴНСТ0ТЖ. Л N6 протнвн са мьнѣ лкъі оннснѴ С 48.27; н пѵолемъ реѵе. ѵѵ пнонніе. покорите са лісъі н вьсн. н жьрѣте дл ые мжѵеын вждете С 126.2; клко очрво ^оштете. о семь влмъ стрлдлтн. лкъі прлві Мн. комъ нлн лкъі н непрлвьдыінк п с 128.1, 2; вндѣ смокве лкъі ѵ<ГП!а весплодьнл. оѵрсоѵршн іж словом ^ вогъ С 346.7, 8; лкъі овьѵд лснніс веденъ въістъ. н лкъі Шдг 434.24, 26. Сре. С 437.1, 2; т же вндѣнніе кг0 лкъі млыі . н одеждл іего вѣлл лкъі снѣг' С 4 {25 2. За сравнение при посочвБ] на количество: о) Колкото, нсъ; нмъ ть. невѣръство влше. лміу® влмъ. лфе нмлте вѣрж лкъі дщ гороушьно. реѵете горѣ сен. пртн.^ті сждѣ тлмо. н прѣнндетъ. н иг«к не въ^м°жьыо вждетъ влмъ 17.20. Срв._С 316.18. 6) Сдо. лн^елъ же гнь ілвн са сто\ро\; [!] съшъдъ сь ыевесе. въ оврл^ѣ млы А,н прнде к Немя стлвъ нл въ^до\,<сі ясгі трьмн ллктъі двнженъ от' ^ем , н прѣвъі СТОА НЛ МѢСТѢ ТОМЬ СТО! ѵлсъі С 567.25. И. Като съюз. 1. Въвежда дал-нени обстоятелствени изреч низа начин: както, като. лкъі Ѵп нѵрснід. мжѵн н о\рвн. н МОНО ТѢМІІДІ н^въітн тъштншн са С 50.2; клп еі можллшс сътворн МЬНѢ ЛКЪІ н м, іеже оѵрво могж л^ъ тевѣ то сътві I С 152.26; н со тъ роѵс въ н^в’д. і бі ѴЬСТЪНОІО ОТЪ НОДОСТОННЪСТВЛ. КЪі оѵрстл моіл вжджтъ С 380.12; въ ‘-гі вндѣстс. л л^ъ лн іедннъ ки * ш достоныъ вндѣныо іего. ио лкъі/м юсто ^ъвлын ^ъвлнъ юсмъ С б і 2. 2. Въвежда подчинени допъпі-телни изречения: че. вндти. і к коюго ржгл»жштл са. дл овн обѣ ы-влл^ж са. дроч^нТ жо не покорлг$ гллгол'жшто лкъі нѣстъ велнко1 С 33.24. 3. Въвежда подчіп®* обстоятелствени изречения за ае-ме: след като. дрочргъін лгі^лг а-голл. поржѵлкк са. н ілкъі вндт^ подлстъ кмоу десннцж поржѵьнні ‘ н тъгдл вндѣвъшл вь^ведостл м № |Ш------------------------------------- ! въ гровъ мон С 167.14. // С ню-I анс за причина: щом като. въпрл-І шмжтъ во^очрмьлн. КТО МН ЮСТЪ. ЛКЪ| | Н1К0ЛНЖ0 ВНДѢВЪШО БЛЛГОДЪТеЛГЛ. н | сллвъыл боголѣпьнъінмн ѵочрдесъі С 1322.27. IІАКЪІ СНЪГЪ [еНІЛА са]. Гр. %ШѴ0фЕ- I хюѵбфеууо?- Сияещ [блестящ, »светещ] като сняг. н длстъ тн лкъі і СНЪГЪ. 0Д6ЖДЖ ВОДОІЖ н дочр^омь | нстьклнж С 348.8; съвърлшд съворъ. | ДЛ не лкъі сыѣгъ сн»ліжштллго сд ! внсърл прннмжтъ. НЪ ДЛ СВѢТЪЛЪІН і клмень ілкожб мьнъшд. невърьствннмъ • отъмдтъ С 385.18. • ілкъі сьревро. Гр. арупрбхроо^. Като [сребро, кгдл отцемъ н млтеремъ. ■ нстоѵьннцъ^ъ водънъінрсъ, прнклл-I длкмл вѣ'^ж оѵесл. н лкъі сьревро ! СЛЪ^ЪІ вьрдштд КЛПЛЛ^Ж ПО ЛЛЫНТЛМЛ ■ нл ^емыж С 397.25. | Нккъі... тлко. Както ... така. н н^нде [ рнклд левъ. Н ЛКЪІ ОТЬЦЬ ЛКБОВЪЫЪІН I прнкмлетъ ѵадо свок. тлко прнтекъ львъ ! скоѵн нл прлвсдьннкл С 166.20, 22. 1 ілкъі цъслрЯ» съі. Гр. распТакаЦ. Като | цар, по царски, оѵрвон сд лкъі цръ, I вѣстъ во прътнтн лкъі цѣслрь съі. І лште лѣндштд сд нлн гнъвліжштд ; поѵоѵрк. н копнк влнскліжштс сд г нлведетъ С 336.6. [ 3, А, СЕ, С. Гр. сод, ыое(, (оояер, шбй, шоа-| ѵе(, шбіяер, 8(юіѵ + (ЗопШѵив, штй + Асси-і ваііѵив, йте, оѴі. Вар. лкъі, ѣкъі, окъі, лкън. ‘ Неб. Вж. при ілко. і»мл, -ъі ж. Яма, дупка, ров. оиъ же ; реѵе нмъ. кто естъ отъ влсъ ѵлвкъ. іжс | нмлтъ овьѵа сднно. і лціе въплдетъ са | въ ъмж въ совотж. не н^ьметъ лн ого ; М Мт 12.11 3; слѣпсцъ же слѣпъцл і лште воднтъ. овл вь ъмж въплдете са [ М Мт 15.14 3. Срв. Лк 6.39 М, 3; | ровъ і^дръі н нскопл і. V въплде сіа въ | ъмж шке створн СП 7.16; нскоплшіа ; прѣдъ лнцемъ моімъ ъмж. н вьплдж сіа вь ніж СП 56.7; повелѣшд вльсвн ; трочрпъ кго въврѣштн въ ілмж глж- ІАМОЖС вокж С 269.8; со въ влгъръннцж ОВЛЪѴОНЪ СЪЖДЖ, въ гдмж мд въвръ-госте С 368.12; точр нкремніл ілко въ *ЛМЪ ТННЬНЪН въ лдьстѣлмь гровѣ. н съмрьтьмъъм’ нстьлѣннн С 460.30. // Образно. вллженъ ѵлвъкъ егоже тъі нлклжеші гі, і отъ ^лконл твоего нлочр-ѵіші і. дл очркротішн отъ денъ лютъ. доіжде і^дръктъ сіа гръшьночрмочр ѣмл СП 93.13. Изч. М, 3, СП, С. І)з, рбіЗиѵод, рбйрос, Хаккод, Вар. ѣмл. Неб. яма ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. Сре. Яма МИ, Ямата МИ ЙЗах.Кюст.; ЕС.ЕРГ; Ямата МИ ГХ.МИМ; Ямите МИ, Ямкарска махала МИ ЙЗах.Кюст.кр. ілможе нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за място: където, едннъі же нл десдте очрѵеннкъ. ідж въ гллн-ленк. въ горж ъможе повелъ нмъ нсъ М Мт 28.16 3, А, СК; і по снрсъ же ѣвн гъ н інѣ^ъ седмь десАтъ. і посълл іа по дьвѣмл прѣдъ лнцемь свонмь, вь ВЬСѢКЪ грлдъ Н МѢСТО. ѢМОЖС ^отѣл-ше слмъ нтн М Лк 10.1 3, А. 2, Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, на което място, реѵе же нмъ плкъі нс. л^ъ ндж н въ^нштето мене. н вь грѣсѣ влшсмъ очрмьрете. ѣможе л^ъ ндж. въі не можете прнтн МЙо 8.21 3, А; гллл^ж жс нюден. едл са слмъ очрвн-етъ. ѣко глтъ. ѣможе л^ъ (пр)ндж въі но можете прнтн М Йо 8.22 3, А; уадъцл офе млло съ влмн есмъ. въ^н-штетс мене. і ѣкоже ръ^ъ нкдоомъ. ѣко ѣможе ъ.тъ ндж въі ыс можете прн(тн). і влмъ глкк нъінѣ М Йо 13.33 3, А, СК; глл емочр снмонъ петръ. гн клмо ндешн. отъвѣштл нсъ ѣможе л^ъ ндж не можешн нъінѣ по мьнѣ нтн. послѣдь же по мьнѣ ндешн М Йо 13.36 3, А, СК; лмнн. лмнн. гліж тевѣ. егдл въ кнъ. поъслше са слмъ. I ^ождълше ѣможе ^отѣлше. егдл же състлрѣешн са. вь^деждешн ІДМЬЫЪ 1248 и рЖЦѢ ТВОІ. I НМЪ ТА ПОѢШСТЪ. I ведетъ. ѣможе N0 ^оштешн 3 Йо 21.18 А, СК. 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: къде, на кое място. Н ѢМ0Ж6 Ь,1Ъ НДЖ ВѢСТ6. н пжть вѣстс- МЙо 14.4 3, А, СК. глможе колнжьдо. Гр. опоѵ ёаѵ, окоѵ аѵ. Въвежда подчинени модални обстоятелствени изречения за място: където и да, на което и място. I прнстжпь едннъ къннжъннкъ реѵе емоѵр. очрѵнтелю ндж по тевѣ. ѣможе колнжъдо ндешн М Мт 8.19 3, А, СК. Срв. Лк 9.57 М, 3, А, СК, і ъможе колнжъдо въ^ождллше. вь вьсн лн въ грлдъі лн въ селл. нл рлспжтн^ъ ПОЛЛГЛЛ^Ж НбДЖЖЪНЪНА. I МОЛѢЛ^Ж н. дл понѣ вьскрнлнн рн^ъі его прнко-смжтъ са М Мк 6.56 3. Изч. М, 3, А, СК. Гр. ои, бяо\). Вар. тможс-, амо же. Нвб. Срв. ямо диал. НТ. глмьнъ, -ъін прил. Който се отнася до яма, дупка, ров. вндѣвъ нрсъ Тѵѵснфъ. цръ съі вьсъмъ егчрптомъ вллдъі ... не помднж котъігъі рлстрь^лнніл. нн ІЛМЬНЪІА ГЛЖБННЪІ ... НЪ ... ВНМЪІ нскллше клко сд въі съ врлтніж по^нллъ С 367.17. Изч. С. Гр. той Хаккои. Нвб. ямен ЕА. ншъ, -л лг. ЛИ. Ян - име, познато от старобългарски надписи. л(^ъ) ілнъ ПОПЪ ПЖТЬМЬ НДЖ СВѢфНЦА поллглж ^л своа грърсън БН; ѣнъ грѣшьн(ъ) ПНСЛЛЪ ВЪ ТЪМЪННЦН СѢДА П10. Изч. БН, Пю Вар. ѢМ7.. Нвб. Срв. Ян м. ЛИ, Янаки т. ЛИ, Янако м. ЛИ, Яне ли. ЛИ, Янев ФИ, Яна ж. ЛИ СтИл.РЛФИ. глрнтн са, глргж са, глрншн са несв. Разя-рявам се, гневя се, сърдя се. лчррн-лнілнъ же ілрѣшс- сд слъішд то вьсе оть Яед С 13.23; погРс-же ілко рѣ^ъ нс-нмлте моштн сътрьпѣтн ілростн гнѣвл гемочр. нл тлкъіа во нлпрлсно ілрнтъ сд С 29.19; нл(г) [...] лн ѣрнть. сіцевъі прлв'дън кромѣ сстъ. н съ гЯімь ^ъ не вьдвлр[...] Р I 3.2. Изч. С, Р. Гр. Онрборга, оруі^орса. Вар. ъ Неб. яря [се] ’разярявам’ диал. Нг. НГер, ЕтМл, ЕА. ілрость, -Н Ж. 1. Ярост, ГНЯВ, Н( вание. і нсплъннша са ѣростн в СЪНЬМНШТН СЛЪІШАШТе. I въст н^гънлша н вонъ н^ грлдл М Л: 3, А; въскжж вже отърѴнжлъ ііъі конъцл. прогнѣвл СА ъростъ тво ѵѵвца плжнтн твоед Е 32а 1. Ср 73.1; гГ не ѣросткж твоегж овліѵі і гнѣвомъ твоімъ поклжн мене С1 Сре. СП 37.2; СЕ 76а 2; н очртвръдн СГА ѣростъ ТВОѢ. Т влънъі твоіа нлведе нл мга СП 8 прогнѣвл сіа ѣро(ро)стнж (!) ГЬ ІІЛ свога. н омръ^ѣ емочр достоѣііь СП 105.40; н не въ^гнжшлн са грѣшъннкомь. ^лне прогнѣвл^ъп ТВОІЖ. I тъм прѣдъ ТОБОІЖ сътв СЕ 79а 7; сего рлдн дл отъстя отъ влсъ в'се ослочршлнне. прот слово, гръдость. ^лвнсть. ръвенне сть. клнѵь. ^оѵрленне ... і дрочргл плодънлл ^ълобѣ СЕ 91Ь 15; ві, нспъітлнье оѵѵітелево. въ колнці тості велітъ дл прѣвъівлемъ. і і дшж клко оѵрѵіштлетъ. отъ вьс гнѣвл і ъростн К 4а 13; сн слъі лчррнлнглнъ лнце своіе н^мѣіР рл^лнѵьнъ отъ ілростн. н скрьжьт ^жбъі нл Л С 12.7; стнТ же оі дъше рѣшд. глко н^ъ гедінѣ^ъ і гллсомъ вс-лніемъ. іедл вь рѣ прогнѣвлгешн сд гн. лн вь рѣ ІЛрОСТЬ твоіл. нлн въ морн оѵрстръ нніе твоге С 76.29; тъгдл нсп/ въшс- сд ілростн многъі стлрѣни жьреѵьскъі. повелѣшд прнвестн 257.5; вьннде пнллтъ въ прет попочрштлА ілростн жндовьстѣ. ( снтн покочршлА сд неочрглснмъін п. С 435.2. // Образно. ѣростъ і(у оврл^очр ^МНННІО. ЪКО ЛСПНДЪІ глс ^лтъікліжцва очрші своі. ѣжс- ие о\р ШІТЪ гллсл овлвліжірлго. отъ прі дрл ОБЛВЬНІКЛ ОБЛЕЛСМЛ СП ( і 2. Страст, сила. пролы нл жа гнъвъ і ТВОІ. I ърость ГНЪВЛ ТВОСГО ДЛ ІМСТЪ ІА | СП 68.25; посълл нл ніа гнъбъ ѣрості і сбооіа СП 77.49; нъ послочршлнтс- н нс-і ожсстоѵнто въіа влшса к' іГс-мочр. поНеже I ЖІСО рѣ^ъ N0 НМЛТС- моштн сътрьпѣтн : ілростн гнъвл юмочр С 29.17—18. | М, 3, А, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. ■йирбд, оруя. ; Вар. ѣрость, ■бростъ. ! Неб. ярост ОА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, і ЕА. Іроѵр част. За изразяване на жела-І ние нещо да се случи: дано да. ѵ'то [ сътворнмъ. ЮШЛ Н N0 СЪБрЛЛН СЪБОрЛ. ; ВШЛ Н СНЦО N6 БС-СЪДОВЛЛН. ілрочр точр : грър;овьнън ^ЪЛОБН ПрѢСТЛЛЪ коньцъ ( С 386.7. ; ілрочр дл. Гр. еітЗе. За изразяване на ! силно желание: ех дано да. ілрочр : ДЛ БЪІ ОБрЪЛЪ ЛЮТЪНША Н НС-УЛОВЪ-; ѴЬНЪНШД. ДЛ БЪІША ТЛЖД6 н нлмл ! сьдълллъі. »лже нвѣо рлвърсъ вожнн-: С 213.2; ѵ'то мн нлрнѵешн грлдъ ; кмочр. ілрочр Н ТОГО ДЛ БЪірСЪ N0 ВЪДЪ-і лъ. ночрдл слъішан са нсклрнотннъ. ѵ'со ' оѵрво дълмл нлмъ грлдъ юмочр нлрн-: ѵетъ С 410.12. Изч. [ С. Гр. еііЭе. ; Нвб.0. •>.ръ, -ъін прил. Жесток, лош, суров, ; строг. БОЪЛ^Ъ БО СА Т6Б0. ѢКО УЛВКЪ і ъръ есн. вь^емлешн егоже не положъ. і • жьнешн егоже не съвъ М Лк 19.21 3, \ А; глл емочр отъ очрстъ твонмъ сжждж : тн ^ълъі рлве. въдълше ъко л^ъ I улвкъ ъръ есмъ М Лк 19.22 3, А. ; ИЗЧ. . М, 3, А Гр. ачкхснрбд. Вар. -яръ. І Неб. Сре. яровит 'гневлив, буен’ диал. ЕА, ' РРОДД; яростен ОА, БТР, АР. ; лрьмъ, -л м. Ярем, бреме, тежест , [образно]. ічѵснфъ ... плдъ нл въін 1 врлтнн. ПЛЛКЛ СА 0 НН^Ъ. П0ѴТ0 НЛ ВЪІН ; л не нномь мъстъ. сь лъпотъі нл ’ кънлр;ъ нрсъ пллкл. нже съврьгошд | ілрьмъ врлтьствл сь севе С 364.29; дл І юлмл же очрво отъвръгосте сд свокго 1АСЛН ЦЪслрл. пръвждъте очрво нецъслрочрюмн. рлвотьнъін ілръмъ ВЪѴЬНЪІН ВЛЛУАШТе С 435.26-27; прнстжпн подъ глръмъ ВЪНЖ П°ДЪЛЛГЛА. нл рлмъ вь^ъмъ-шочрочрмочр. съмрьтоносьнъін Н СЬМрЬТЬ-нъін крьстъ. ілкоже тъмъ нсплъннтн въішьЦѴін мнръ С 533.21. Изч. С. Гр. ^еубѵ. Вар. ілръмъ. Неб. ярем ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. ►лрьмьннкъ, -л м. Подяремник, под-яремен добитък, впрегатно животно. рьцъте дъферн сноновъ. се цръ твоі ндетъ тевъ кротъкъ. н вьсъдъ нл осьла н жръвд снл ілрьмьннкл СК Мт 21.5. Изч. СК. Гр. [то] итгоідбуіоѵ. Неб. Сре. [под]яремник. ілрьмьннѵь прил. притеж. Който се отнася до подяремника, до подя-ремния добитък, до впрегатното животно, ръцъте дъферн сноновъ. се цсръ твон грддетъ тевъ. кротокъ н ВЬСЪДЪ НЛ ОСЬЛА. I жръвА снл ърьмь-ннул М Мт 21.5 З1, А. Изч. М, 3, А. Гр. [тон] шо^оуіои Вар. ѣрьмь-ннѵь, ѣремннѵь, ѣрсмъннѵь. Неб. Сре. [под]яремен. ъръ нареч. Постоянно, усърдно, последователно, ѵъстънъін очрво Тѵѵлнъ ... въ сжботж же н вь недъл"ж прьвъю вьсъдъ въуождллше вь цръ-к'ве. н по вьсъдъ нсуождллше послъ-жде. ъръ н съ стрлрсомъ. н съ вьсъмъ ГОВЪНННМЪ СТОА ВЬ ПЪТНН по гллголл- ночрочрмочр въ ч^"ллмър(ъ С 285.11. Изч. С. Гр. брРргйшд. Неб. 0. ъслн, -нн ж. Само мн. Ясли, оградено като корито място за храна на добитъка, і родн снъ свон пръвъ-нецъ. I повнтъ і. і положн н вь ъсле^ъ. ^лне не въ нмл мъстл въ овнтълн М Лк 2.7 3, А, СК; і се влмъ ^нлменне. оврАфете мллденецъ повнтъ лежлштъ въ ъсле^ъ М Лк 2.12 3, А, СК, ѵлвцн плстъірн ... прндж подвнгъше са. і КчСЫО 1250 кпн оврѣтж млрніж же н оснфл. і млл-денецъ лс-жаштъ въ ѣслерсъ М Лк 2.16 3, А, СЩ отъвѣштл ісъ немочр гъ н реѵе. лнцемѣрн. къжъдо влсъ въ совотж. ые отрѣшллтъ лн своего волочр лн осълл отъ ѣслнн. н ведъ нлплѣлтъ М Лк 13.15 3, СК; по срѣдѣ двѣмл ЖНВОТОМЛ ПО^НЛНЪ ВЪІВЪ. ІѴ СНЪ БЖН ... і по срѣдѣ лнклъ і ѵловѣкъ, въ ѣслерсь рлждліА са К 13Ь 31. Срв. С 451.5; ВЪ ВНТЬЛѢМН, въ ѣслі рождьство К 14а 17. Срв. С 451.29; нъ і въ гровъ. ѣко въ ѣслі мѣсто К 14а 18. Срв. С 451.30; длждъ мн сего стрлннллго въ стрлньнъін^ъ ілко стрлннл вес^рл-МННІСЛ. ОТЪ ІЛСЛН1 шсо стрлннл. отъ Тродл вѣжлвъшл С 455.2; прлвьднъін жс- ... прнвлнжнвъ сд къ юньцочр ... ржкоіж понмъ. вьведе въ свон р<лѣвъ ісъ ілслемъ С 566.14. Изч. М, 3, А, СК, К, С. Гр. фатѵг). вар. ѣелн, тслі. Неб. ясли ясла ед. ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. і&сно нареч. ілсыо гллголлтн. Гр. траѵо^оуесо. Говоря ясно [отчетливо, разбрано]. ТО ЛН НС А^ЪІЦН НЛНѢМЪ НСТННЖ ІЛСНО гллгол'жтъ С 336.25. Изч. С. Неб. ясно ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. глснъ, -ъін прил. Ясен, точен, разбран. ровъ же вжнТ ... ілснж рѣѵніж. нслврьскъінм' А^ЪІІСОМЪ ОТЪВѢШТЛ глл-гол'д. ыл се лі тоѵа прнде скоро трочр-днвъ севе. н слвгоѵ^іжштда тсбѣ С 49.1. нл глснѣ. Гр. гто то аГОршѵ, а’{і!рі-о^. На открито [място], въ тж ношть ... повелѣ вьсѣ^ъ овнлжьше. нл ГЛСНѢ посрѣдѣ грлдл съмрь^ъшсмъ СА очрмрѣтн С 89.9; тъгдл очрво пркж-жденн ВЪІША НЛ (ЛСНѢ вьсж ношть стоілтн С 90.1. Изч. С. Гр. ёѵ траѵбтгіті. Неб. ясен ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. I глснѣ нареч. Ясно, отчетливо 'щ брано, глл к іГемочр. рьцн сллвг^ вже. онъ же реѵе очрво, нь не ѵнс ; 1Ш ілснѣ С 562.19; н '^гллголл то ^г, ілснѣіе С 562.21; н плкъі въторн рг,н третннцегж сътворн юмочр. съврц н ілснѣю н^гллголлтн. юже помад, ма вже по велнцѣн глнлостн ТВ НС 562.23. Изч. | С. І Неб. Вж. при (мпо, 1 І (лстн, глмь, (лен несв. 1. Ям, храрсе. не пыувте са очрво гліжіре. ѵто ѣ | дц ѵто пнемъ. лн ѵнмъ одеждемг | М Мт 6.31 3, А, СК. Срв. С 29Ср;( вндѣвъше флрнсен гл)<ж очрѵешіш его. по ѵто съ мъітлрн н грѣшѵясы очрѵнтель влшъ ѣстъ М Мт 9.111 А, СК. Срв. Мк 2.16 М, 3, А, С1 Шк 5.30 М, 3, А; прнде во нолнъ ш нм нн ѣдъі. н глнжтъ вѣсъ нмлтъ ДІМт 11.18 3. Срв. Лк 7.33 М, 3; і ті врѣМА прнде нсъ скво^ѣ стт. очрѵеннцн же его въ^лллклшд н НЛѴАСА въстръглтн КЛЛСЪІ Н ѢС'IАІ Мт 12.1 3. Срв. Лк 6.1 М, ,-Ы: ѣджіремъ же нмъ. прннмь нс р<лг і н блгсшть. прѣломн н длъше оч* ен-комъ свонмъ. I реѵе прннмѣте ѣдн « естъ тѣло мое М Мт 26.26 3, А, Ш. Срв. Мк 14.22 М, 3\ К 1Ъ II С 419.13-14; С 506.24; врлтне. врін: нлсъ не постлвнтъ прѣдъ вмъ. іібс ліре не ѣмъ лншнмъ са нн лще мг н^вждетъ нлмъ Е За 12, 13; оіібс вѣрочретъ ѣстн въсе. л н^немлг.Он ^слне дл ѣстъ Е 56 10, 11; едд иь міасл юнъѵл. лн кръвъ ко^ьлгж нв СП 49.13; V ѣсіа і нлсъітішіа сга : ^ V по^оті і^ъ пршемсе імъ СП 77.29 де попс-лъ ѣко ^лѣбъ ѣсъ. н пітье м •=! пллѵемъ рлствлрѣ^ъ. ѵѵтъ ліцл г твоего н ѣрості твосіа. ѣко Бг;1-^ ні^ъвръжс- м(А СП 101.10. Срі^ 297.25; трлсомъі же дл въкоѵ,* подъ воѵеръ, млло клшнца. л ва1 третьс-н день дл мллеѵ'ко. дл не ■Г'1 ІЪСТН..._________________________________1251 ГСіСТН.. жс снн. сллстн СЕ 44а 24; Лфе к'то очрдлвленннж. лн кръвь скотніж. ие ВѢДЪІ ѢКО очрмръло естъ. ілн трѣвъно Ѵ'ТО БС-у БѢДЪІ ѣстъ. бГ ікдѣлн ДЛ постнт'са. лфе лн вѣдъі. ѣлъ естъ. в ! Хѣ дл постнт’са СЕ 1046 22, 23; | прншедъшс-мъ же нмъ вь гіЬнже вьсн І ^отѣ'уж въкочрснтн. Н ГЛЛГОЛЛША іс-мочр 1 жждь. со бо трс-тнТ дс-пь іесть поіГеже ; ннѵьсожс- въкочрсн С 19.10; подлмъ жс-і кмочр врлшъыо. н простеръ ржкж вь^смъ | дл ъстъ С 27.28; цнн жс- очрво отъ ; миогъін^ъ врлтніл прннесошА к-мочр I ъдь дл ъстъ С 154.6; (тѣмьжс-; т)рѣ(вѣ нлмъ іесть вж)нъ (блгдѣть н 0)чрМЪ (трѣ^вь Н ВН)ДАфН (оѵн дл нс) н і ^н^лньъ (ілк)о п'шеннцж ілдъ(ше) ! невѣдьствомь врѣдьнн вждемъ ХЛ ; ІІВа 6-7. // Образно. облѣын^омъ во і са дрочр^нн же н прѣовндѣвъше. ве^л- ! конніе сътворн^омъ. дрочргъ дрочргл і ^лпыжштс. н дрочргъ дрочргл ъджшто ' слмн са очрморнуомъ С 135.23. // > Дъвча, бллжсинн мъі прл^дьньствочріж- ; ште ^ьрАШтнн іего. н оѵнмл прнносАШте. ; н очрстъі ЛОБЪІ^ЛІЖШТС, Н 2,ЖБЪІ ІЛДЖШТ0 [ С 506.16. 2. Прен. Сближавам се, і ставам близък с някого, ѵѵклеИіж- ; штлго тлі нскръыѣго свосго, сего БЪІГЪ- ; нлр;ъ гръдомь ОКОМЬ I НССЪІТЬНОМЬ ; срдцемь съ сімь пс- ѣдѣл^ъ СП 100.5. I Срв. С 306.1. 3. Прен. За душевни ; преживявания - измъчвам, терзая. ! ъкоже во ѵръвь срьдьце джвочр ілдъі ! очрвдждліетъ. снцс н ^лвнсть срьдцс ! НМѢ1ЖШТЛЛГ0 (Ж. съ стрлнъі ІЛДЖШТН ! очрвАждліетъ С 399.26, 28. 4. Като | същ. а) Прич. сег. деят. ъдъі, ! ілдъін м. ед. и ъджфен м. мн. Гр. о ; трюусоѵ, о іаЫтѵ, оі ёсіііоѵте!;. I Този, който яде; тези, които ядат. ! НЪ ДЛ КЪННГЪІ СЪБЖДЖТЪ СА. ѢДЪІ съ | МЪНОІЖ р<ЛѢБЪ въ^двнже НЛ МА ПрѢЛЬ- 1 фенне свое М Йо 13.18 3. Сре. СП ! 40.10; С 478.13; ѣдъі же не ъджфлго | д(л) не очр[.,]ъетъ. н не ѣдъі ѣ[...] дл | не осжждлетъ. въ во (н) прнАТЪ Е 56 11, 12, 13; вьсочре влмъ естъ ютръне-влтн. въстлнѣте по сѣдѣннТ. ѣджштін ^ЛѢБЪ БОЛѢ^НІН. егдл длстъ въ^лю-вленъТнмъ своТмъ сонъ СП 126.2. 6) Прич. мин. деят. ъдъшен м. мн. Гр. о! (Зеррсокбте^. Тези, които са яли. съвърлшА же н нсплъннша дъвл нл дссатс кошл очркрочрр^ъ. отъ ПАТН р<ЛѢБЪ (АѴЪНЪІ^Ъ. ІЖС Н^БЪІША ѣдъшенмъ М Йо 6.13 3, А. велнкъ дьнь і&стн. Гр. хб Паауа еаОісо. Празнувам празника Пасха, н тн реѵе не вьнндошд вь тьмннцж, дл не ОСКВрЬНАТЪ са. нъ дл ъдатъ велнкъ дьнь С 432.5. жрьтвьно ъстн. Гр. цѵарофауею. Ям от месото на жертвено животно, отъ многъ н рл^лнѵенъ грлдъ. пор^ъі-штеномъ въівъшемъ крьстнъномъ ... влюдомн БѢЛр(Ж нл въпрлшлнніе. дл лште рлѵдтъ жрътвъно ъстн. то ве^ мжкъ отъпочрштенн въівъше. плкъі въ своіе къждо н^ъ ндстъ отеѵьство С 98.3-4. не ъдъше. Гр. ѵпсгтец. Гладни, без да са яли, без да са се нахранили, н отъпочрстнтн нр<ъ не ъдьшъ не р<оштж. дл не клко осллбѣіжтъ нл пжтн М Мт 15.32 3, А, СК. Срв. Мк 8.3 М, 3. опрѣснъкъі ъстн. Гр. та а^оца яро-Х,ац(Заѵсо. Празнувам празника на безквасните хлябове, т.е. еврейския празник Пасха, сі къ иодъомъ глж. понеже льстлште са мнатъ плср<ж творітн. іво сточрдъноіж волоіж. опрѣ-СНЪІСЪІ ѢДАТЪ ні оврѣ^лні срьдьці. НІ очршесъі своімі К 1а 18-19. плс^ж ілстн. Гр. то Паа%а іаЫа, [то] Паа%а елітеХесо. Празнувам празника Пасха, въ пръвъі же денъ опръ-снокъ. прнстжпншА очрѵс-ннцн къ нсвн гліжфе къ немочр. къде ^оштешн очрготовлс-мь тевѣ плс^ж ѣстн М Мт 26.17 3, А, СК. Срв. Мк 14.12 М, 3; К6а1;К 6а 18; К 6а 21; К 6а 29; К 66 1; К 1а 2; К 1а 12; С 415.22; С 415.30; С 416.3-4; С 416.10; С 416. ІАТО 1252 14; С 418.5-6; і егдл въістъ годннл въ^леже. н овл нл дссатс лпостлл съ ннмъ. н реѵе къ ннмь. желѣннемь се въжделѣр<ъ. плсрсл ѣстн съ влмн. пръжде длже не прннмж мжкъі М Лк 22. 15 3. Срв. С 491.1; ѵссо рлді ^лкон'но повелъні' м‘ъ вѣ. въдлно плс^ж ъстн К 66 17. Срв. С 417.2; ръці мі. ѵѵ юдъе клко плс^ж ѣсі К 1а 20-21. ілдъін скврьньнл маса. Гр. оі ршро-(раупсаѵтед. Тези,^ които са яли осквернено месо. мо Да ъдъшнімь скврънънл маса СЕ 22а 1-2. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, ХЛ. Гр. етіЭіы, (тиѵестОісо, трюуш, ёктршуш, рбсгко-цаі, катагааороа, еаОш [вар. ёкріРрсоаксо]. Вар. ѣстн, ѣсті, Нвб. ям ОА, АК, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; ядем, ядим, ядам диал. Дюв, ЕтМл, ДА. »дто, -а ср. Ядене, храна, се во два дссатн юстъ дннн. нъ въкочрснлл нн ілтл нн пнтнгл С 520.1. Изч. С. Гр. ата. Нвб. ято диал. ДА. ілтъ^очрльннцл, -а з/с. Странноприем-ница, жилищна част на манастир. ЮНЬЦЬ ... НАПАДАА НА СЬрЪТАІЖШТАА ЮГО ... ВЬЛЪ^С въ ілтъ^очрльннцж. НА ВрАТЬНЪ точр ДЪЛА(ЖШТЖ(Ж. НА ОЧрТЪ^Ж довьлъіжштлгл стрлн'нъінмъ С 565.21; (АКО ЮНЬЦЬ ГНѢВА нспльнь въівъ н Ѵс ^ЛѢВЛ НСКОѴНВЪ. ГОННТ' ВЬСА НА толн-ЦѢ. (АКОЖС юмочр Н ВЪ (АТЪ^ОЧрЛЬННЦЖ вьлъстн С 566.4. Изч. с. Нвб. 0. (А^АТН, (АДЖ, ІАДеШН И ІА^АГЖ, (А^АЮШН несв. и св. 1. Пътувам, плавам по езеро или по море. і въъдж ъдж-штс-мъ жс- нмъ. очрсъпс-. I съннде вжръ вѣтрънА въ е^еро. і нсконьѵлвлАрсж са н вълаа^ж са М Лк 8.23 3; ^отъл^ж жс Н прнідтн ВЪ КОрАВЬ. Н АВНС ВЪКТЪ КОрАВЛЬ НА ^СМН ВЬ ІІІЖЖС- ЪДЪА^Ж М Ио 6.213. 2. Отпътувам, отплавам с кораб и под. I ъко по^дъ въктъ. сънндж очрѵс-ннцн с-го на море. і вълъ- ТЪше ВЪ ЛАДНГЖ ЪДЪА^Ж НА 011' морѣ. въ клперънлочрмъ М Йо 6 I НДОША въ почрето мѣсто кор; едннн. I ВНДЪША ІА ЪДЖШТА. I ша (А мно^н 3 Мк 6.33; ѣко же і гла. реѵе снмоночр. внждь глжбннж. I въметъте мръжл ва ловнтвж 3 Лк 5.4. Изч. М, 3. Гр. я^есо, г)яб.уоз, ёр/орш, іп Вар. ѣ^атн. Нвб. Срв. яхам 'яздя’ ОА, НТ, Дюв ЕтМл, БТР, АР, ДА. іАѵе нареч. дьнь нчѵе дьнь. Ден след непрекъснато, постоянно. ^ внда очрѵнтел'ь. н очрвъдъвъ ВЬСЬ Д^ОВЬНЪ ЮСТЪ. Н ДЬНЬ (АѴ6 НА ВЪКОТЖ рАСТСТЪ ѴАСТЪІНМЪ ннюмъ опрлвьдлнніл. ОТНТН поь юдного юго оставнтн С 548.10.. с. Нвб. яче остар. НГер, АК, ДА. ІАШТ6 взк. Афе. гё ю Буквен знак. Тридесет и ше буква от стб. азбука; в кир. нвб. звук йе. югдл [погр. М Мк 4.12 3; 3 Мт I СП 58.12] вж. юда. югдл[же] нареч.-съюз. 1. Във подчинени обстоятелствени чения за време, а) При посо1 на едновременни действия в ното и подчиненото изречени гато. онъ же реѵс- нмъ. нъсте лн ѵъто сътворн двъ егдл бъ^і САМЪ. I СЖфН СЪ ННМЬ М Мт ІІ Срв. Мк 2.25 М, 3, А, СК; Л М, 3, А) I егдл прнде (въ) въ и прнстжпншА къ немочр очрѵАфЮ. г рен н стлрьцн людьстнн гмре. ВЛАСТНИК сн творншн. I КТО ТН /' область енвк М Мт 21.23 ЗП) ег, прнвлнжн СА ВрЪМА плодомъ. г КГДЛі- 1253 гегАл. рлвъі своіа. къ дѣллтелемъ. прнідтн плодъі ого М Мт 21.34 3’, А, СК, Б; отъ смоковънн(ца) же нлочрѵнте са прнтъѵн. егдл (очр)жс- вѣѣ сід вждетъ (млл)дл н лнствье про^Авне(тъ. вѣс)те ѣко влн^(ъ) естъ жатвл М Мт 24.32 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.28 М, 3; Лк 21.30 М, 3; тлкожде н въі. (егдл очр^ь)рннте вьсѣ сн. вѣ(днте ѣко блн^ъ ест)ъ прн двьре(рсъ) М Мт 24.33 3, А, СК, Н. Срв. Мк 13.29 М, 3; іжс во лштс- постъіднтъ са менс- н монуъ словесъ. въ родѣ се-мь прѣлюводѣнмъ н грѣшънѣемь. і снъ ѵлвѵскъ постъіднтъ са его. с-гдл прндс-тъ въ сллвѣ отцл свос-го. съ лньлъі стъінмн М Мк 8.38 3, А, СК. Срв. Лк 9.26 М, 3, А; і егдл нсплъннша са осмь дьннн дл н ОВрѢЖЖТЪ. I НЛрѢША НМА €М0Чр НСЪ. нлреѵеное лннлмъ прѣжде длжс- (не) ^лѵатъ са вь ѵрѣвѣ М Лк 2.21 3, А, СК, Б; томл же едныъ отъ овою ыл десдте ылрнцлемъі влн^нецъ. не вѣ точр съ ынмн егдл прнде нс М Йо 20.24 А, 0; врлтнѣ. нъінъ влнжнс- [...] спсенне. лн егдл вѣр(овл))сомъ Е 5а 13; егдл же плкъі въводнтъ пръвѣнъцл въ въселенжж. глетъ дл поклонатъ са емочр въсн лнгелн вжнн Е 66 7-8; Т очрвѣдіте ѣко очрдівн гь пріѣнлго своего. гь очрслъішітъ міа егдл вь^овж ІСЪ немочр СП 4.4. Срв. СЕ 73а 12; ллетъ въ тлінъТ^ъ ѣко левъ въ огрлдѣ своеі. ллетъ въс^ътт ннштлего. въс^ъті ніштлего дл (погр. вм. егдл, Север., с. 10“, бел. под линия) і прѣвлѣѵетъ (!) въ сѣті свосі съмѣріто-Ѵ СП 9.30; ѣко слъішл^ъ ржженъе много жівж-штн^ъ окръстъ егоА* (погр. вм. егдл, Север., с. 243, Индекс) съвірлл^ж сіа КОЧрПЬНО НЛ МІА. ПрІІАТІ дшж моіж съвѣштлшьа СП 30.14; въ егдл нс^о-ждлше прѣдъ людъмн своімн ^емлѣ егдл мнмоуождлше вь почрстъіні. ^емлѣ ПОТрІАСС- СІА НВО НБСЛ клпжшич. отъ лнцл БЛ СННЛНСКЛ. ОТЪ ЛІЦЛ вл Тнлевл СП 67.8; мо ег'дл ^отАфе сѣтн 126 1; мо^& ослепше. ег'длже ^оірешн творнтн н& мь мо. погллдн пръстомь оѵн его СЕ 336 10; N6 отъвръ^н нлсъ вь врѣмА стлростн. ег'дл н^немлглетъ крѣпость моѣ СЕ 626 4; нъ егдл ОЧр^ЬрАТЪ ѴАДЛ нуъ ДЪЛЛ МОЪ. М6Н€ рлді СВАТЪ ІМА мое. I ОСТАТЪ домъ Нѣковль К 1а 10. Срв. С 325.17; тѣмь рл^очрмѣемъ ѣко егдл очрнъіемъ. N1 очрѵенье нлмъ поль^а творітъ. ні клгънье. егдлже лі помьнімъ са. і слмі о севѣ. можемъ въспрднжтн К 56 20, 21. Срв. С 414.30; С 415.1; ъкоже і тѣле-сънлѣ піштл. егдл въ ѵрѣво вънідетъ. імжштее ^ълж волѣ;жь. волін неджгъ творітъ. не своеіж. сілоіж. нъ неджгомь. сжштімъ въ ѵрѣвѣ К 86 4. Срв. С 421.14; н іегдл стлша пръдъ лн'-о-чр-плтомъ. очрм“лн стъін кодрлтъ слочргъі. дл того прьвѣк- слочргъі вьведжтъ С 105.26; ѵто во реѵешн югдл слъішншн вогл гллгол"жштл къ клннв. къде лвель врлтъ твон С 304.24-25; іегдл ^отАШте съгрѣшліемъ. то клко про-штеннк прннмемъ С 379.18; дъвоіж во вѣ ечрл. ые очрво вѣ мжжл по^нллл югдл прѣльсть прНАТъ С 489.9-10; л ненлвндАін ѵкл дьѣволъ. лціс нлреѵет' са съворъ клкъ то м'но^н съвержт’ са. л егдл повѣст' са постъ нлн вьдѣнье то в'сн очржл Р II 4.35; н по(ѵь)темне пеѵлльыо. (н) еже овоа н^вѣстнтн ыемо-штьыо. плѵе же егдл подвн^ліжштб са вжджтъ ЗЛ ІІб 6; томочр очрѵнтель кгдл (погр. вм. югдл, А. Минчева, с. 169, Индекс) н ^ѣло гоиа ѣ ые тѣмн сжт. [.]ллголы ПОЛЛГЛЫЛ НСТОВЬНМН N6 во сжть ны нл потрѣ МЛ А 23. // При означаване на ограниченост, предел на действието: докато, егдл въ мнрѣ есмъ свътъ есмь мнрочр М Йо 9.5 3, А. 6) При посочване на действие, предхождащо действието на главното изречение: след като. I егдл поржглшА са емочр. съвлѣша съ него ^ллмндж і овлѣша н въ рн^ъі своіа. I вѣса I нл пропАтне М Мт 27.31 1254 3, А, СК Срв. Мк 15.20 М, 3, А, СК; сн же сжтъ ѣже нл пжтн. ідеже сѣетъ сд слово, і егдл слъішатъ. лвне прндетъ сотонл. I отънмотъ слово сѣное въ сръдьцн^ъ н^ъ М Мк 4.15 3; ег'длже прнведжтъ пострнгъшллго сд нл трлпе^ж. повътъ пѣнне се гХл Р СЕ 99Ь 23; кгдл жо не осллвѣша нскочр-шоннкмъ тѣм'. въ дрочргъін оврл^ъ очрмъішленніл прѣнде С 87.7—8; н КГДЛ А МНОГО МЖѴНША ГЛЛГОЛЛ КНА^Ъ. пожьрѣте понѣ нънГѣ окллннн. н отъпочрштж въі С 178.22; н кгдл прѣ-лѣ^оша мостъ рекомъін лртемнсь. СЪВЛѢІСЪ рн^ъі СВОА. н вь^ьрѣвъ нл ново. помолн са С 254.12; ^лочртрл. кгдл ношть прѣльстн мнмонде. н нлочртрніл ^ вьскрьсеннгл свѣтъ про-свѣтн мнровн С 348.16. // С отсянка на условие: ако. клѣ полъзѣ во кръві моен с-го дл (погр. вт. егъдл, Север., с. 35, бел. под линия) сънідж въі нстълѣнъе. одл ісповѣстъ ті сьх прьстъ. лі въ^вѣстітъ нстінж тво'* СП 29.10. 2. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за време: когато, прнджтъ же дьнне, егдлже отънметъ са отъ нн^ъ женн^ъ М Мт 9.15; прндетъ ноштъ. егдл ннктоже не можетъ дѣллтн М Йо 9.4 3, А; кстъ во вь севлстнТ е^еро нмъі водж многж. въ то же врѣмд кг'дл стъіа мжѵлл^ж. бълшс сточрдонь велнкл С 76.11; въ годннж онж ... егдлже прндет(ъ) ^ъ ѵѵт(ъ)длтн ^ота комочрждо по дѣломъ сго Р II 2а 34. кгдл[жо] ... тогдл [тъгдл]. Гр. бтгеібт^... тбте, ётгеіббсѵ ... тбте, бте бе ... тбте, мене грѣшыіллго н очрвогллго жетъ. о скръвн сн^ъ прншед’шні мнѣ С 568.12. кедл ... лн. Гр. фп ... р, црн Дали ... или, ли ... или. отъ н^ъ побилите ка. едл овемлкжт тръннѣ гро^нъі. лн отъ рѣпнѣ ск. М Мт 7.16 3, А; едл кто отъ вѣровл во нь. лн отъ флрнсѣн 7.48 А, СК; клѣ пользѣ во кръі его. дл сънідж въі нстълѣнъі ІСПОВѢСТЪ ТІ СКА Прьстъ. ЛІ ВЪ^В' нстінж тво'* СП 29.10; едл ѣмь іонъѵл. лн кръвъ КО^ЬЛІЖ ПІІЖ С 13; едл въ вѣкъ отърінетъ гь ПрІЛОЖІТЪ ВЪБЛЛГОВОЛНТІ ПЛКЪІ. коньцл мілостъ свокж отъсѣѵетъ. ньѵл глъ отъ родл въ роАг. едл детъ поміловлті въ. лн очрдръжі гнѣвъ своі штедротъі свока СП 10; ѵоврлті нъі вже спнеі нлш въ^врлті ѣростъ твокж отъ нлсъ. е вѣкъі прогнѣвлеші ска нл нъі. лі п реші гнѣвъ твоі отъ родл въ род 84.6; едл мрътвъімь сътворішк ѵк ЛН ВЛЛІКА ВЪСКрѢСКАТЪ нсповѣдш тевѣ СП 87.11. кедл ... лн ... нлн. 7)?. др ... р. Дали ... или ... или. стнТ же плдъше (!) ртзшА. ілко н^ъ кеді очретъ гллсомъ велнкемъ. кедл вь р1 прогнѣвлкешн сд гн. лн вь рт клрость твокл. нлн въ морн очретръ нніе твок- С 76.27-28-29. М, 3, А, СК, У, Е, СП, СЕ, С, ХЛ. Гр Идиоте, дп, ДП уар, ара, ой. Вар. ед.ч. Нвб. еда остар. и диал. НТ, Дюв, ЕА, ДА. кедгл [погр. Б Мт 21.34] вж. кегде іедннлко и кедьнлко нареч. 1. Зае ведно, рамо до рамо. семочр же | ІГ-ЛНЫЛѴС- 1257 ^лныеыь^ вшочр тлькомъ рсѵс мжѵеынкочр. покорн МН СА ѴЛОВЪѴС. Н ОСТЛВЪ СА крьстнілыь-ствл съ нлмн сд'нлко вждн С 60.26-27. 2. Същевременно, заедно с това. н'ыѣ ВрХъ .... ОВЛЪЦЪТС- СА ВЬ орЖЖЬ€ | СВЪТЛ. I ЧЧЖІЖДЬ В'СѢХЪ ^ЪЛЪІХЪ ѵѵкръ- I ^ЪМ' СА. Н СДНЫЛКО МОЛІЖ СЪВЛЪЦЪм' СА | ветьхллго (!) ѵкл Р II 3.32. Изч. | с, Р. Гр. 6(.ібфрсоѵ, ехі. Вар. едЪлко, однилко. ! Неб. Сре. единно, [за]едно, [на]едно. ! іеднилѵе и іедьнлѵе нареч. Още, все | още. Іс же реѵе емочр. еднылѵе лн н въі і во^-д-рл^очрмл есте М Мт 15.16 3; | еднылѵе же емочр гмрю. се овллкъ ► свътелъ ОСНѢ ІА. н се ГЛЛ Н^Ь ОБЛЛКЛ ГЛА. сь е-стъ снъ МОН КЪ^ЛЮБЛС-НЪІН. ТОГО і послочршлнте А Мт 17^5;_болан^ж6 | еднйл поклоыь стонтъ. і йл йо молнтъ. і въспросА стллго Д^Л. ІЦЪЛЪіЖфЛЛГО 0 | ВѴЪКОІА ЕОЛЪ^НН. і в'сего строчрпл. н | в'сего връдл СЕ 41Ъ 2; вь^ьръвъ же нл Да н вндъвъ очржлсе са. ілко юднылѵе ; жнвн сжтъ. н въ рлдостн ВЪІВЪ. въстлвъ 1 цъловл н^ъ о пръсллвьыъъмь ѵочрдесн ! С 39.24—25; н тлко дьынн нлѵнили;- і шточр. іедылѵе дъіхліжште огыю пръ- і ДЛЫН БЪІША. н ОСТЛНЬЦН ОПЛ,ЫІН. вь І ръкж вьсътлин въіша С 94.12; прные- і СОША Жб ЮГО НОСАШТНН. Н ПОЛОЖНША НЛ ! ^емн въ кочрмнрьинцн. геднылѵе же ! ст°ілше ечрктнмоыъ. прн кочрмнрьинцн | С 137.22; ѵто гллгол'ешн ѵочрдесл въ ; ржкочр дръжА юднлѵе. толн лн ^лвъі ■ вллгодътеліл вл С 417.9-10; вьсе бо і своіе нспльнн ^с. ыъ оыъ кдылѵе пръ- I въівллше въ ^ьлъ очрмъ С 420.6; I юдЪлѵе бо спсочр ил крьстъ внснмочр. і ВНДЪВЪ ѴОЧрВЬСТВЬНОЮ СЛЬЫЬЦе. прл- [ ВЬДЫЛЛГО СЛЬНЬЦЛ. ДОСЛЖДЛЮМЛ Вб^Л- I коіГннкъі. нъ тръпА дръ^ость. ОТЪБЪ- і жл омрлѵнвъ ^емыж С 484.28. | нн іедннлѵе. Гр. онбеясо. Още не, | все още не. помлыжвъ же нмъ ржкоіж реѵе къ Нймъ. покорнсте лн са побъ нъіьГъ. нлн нн едылѵе С 33.21. юднмлѵе... не. Гр. оогав. Още не, все още не. мдтежочр же въівъшочр вь ьіНхъ. овн очрстрьмншд са очрвнтн Т. овн же СТЛВЫЛХЖ А въ^врліГЬмжштс- НМЪ. ІЛКО млло сллдъко слъішдшто. н оврлтнтн са нъ юдЪлѵе съврьшеыніл N6 нмълхж С 30.6-7. М, 3, А, СЕ, С. Гр. акдпѵ, ёті. Вар. еднньѵс-, едгнгѵѵс, юдТ&ѵс, сдн&ѵе, кднг,ѵс. Неб. Срв. единаче ср. іедннлѵьнъ, -ъін прил. Монашески, който се отнася до монах, прн^ьрн ^ндъыомь окомь. ыл съмъроыно рлвл твоего сего. іже въ^ложн, н ісповъдл пръдъ многъі съвъдътелъь^съвъкочрпн длвъшен са емочр длръ. о пръдъдъ очрсъшеиью. I црство кръіреннемь твонмь. I едннлѵьное се. і лълское оврл^ъное овътовлине СЕ 93Ь 14-15. іедннлѵьнъін оврл^ъ. Гр. схрца цо-ѵа^оъ [вар. ахрца цоѵаатр{а<;, ахрца цоѵа^оиатід], цоѵахікоѵ стхдца, аатсрсж;. Монашество, мо Йл хотацінімь протн оврл^ъ. едныл-ѵьыън СЕ 80Ъ 21; ѵѵ съкоыьѵлтн емочр. съмъіслъ еднылѵьыллго оврл^л. вее порокл н Бесъвлл^ыл. гіо по СЕ 98а 22; ъко дл вждетъ тн стрлшеыъ сжпостл-томъ. N6 повъждеыъ врлыьмн. в'сеьл СЛЛСТН. Н ПЛЪТЬЫЪІІА ПОХОТН. ВЪ ВЪ1-шъыее послочршлыне ылкл^ліа са. тръ-^вснне съдъвлкч. едннлѵьиллго оврл^л. іспрлвленьнз довьлъьл са СЕ 99а 20- 21. Изч. СЕ. Гр. роѵабікоі;. Вар. еднылѵьнъ. Нвб. Срв. единак м. 'саможивед’; единаче ср. 'единствено дете’ ДА. гедн»&ньк, -и. ср. Единение, единство, съгласие, врлтрне. моліж въі л^ъ жжъ-ннкъ о гГ. достойно ходнтн ^ъвлнью. вь ыемьже ^ъвлын въкте. съ вьсъкоіж съмъреыжіж мждростніж. н кротостніж. съ тръпъынемь отърлждліжіре дрочргъ дрочргочр. ЛЮБОВНІЖ ТЪЦІАіре СА БЛЮСТН. едныенне дрсл. въ съж^ъ мнрл СЕ 1056 18-19; м сжтъ мжжь. ілкоже юдныж ддіж нмжште. въ рл^дъл~енл тълесл. л въ юдномъ съдъіхлннн. н кдніГеннн въръі. юдио же н трьпъыніе юже про- Ь6АНН0М?ГчАрЬН0 1258 ^АНИі тнвж лгсттднмъ. н сьстоілнн-іе-же тъ. нсті-жж покл^лшл С 82.18; нъстт. ннѵ'соже тълесьыл коѵрпнтн. 117. вьсе дочр^овыю, послоѵршлмніе вжні словест.. МОЛЬВТ.1 ОТѴА ... мнрл Н СДШГОПЬЮ II ДОЧр^ОВЪНЪІА ДЛр7>І. Н ДОСТОНП7.І дліж- штллг0 лювь^нллго дллныл С 493.19. Изч. СЕ, С, Гр. ёѵйтгіс;, одбѵоіа. Вар. единение, іедніГонніе, одіііГснкіс, Наб. сдішоішо ОА, ЕтМл, БТР, АР. юдниомждрьно нареч. Единомислено, единодушно, ѵоцл же н сііл. і д^л в'сн ПрЪСТЛЛГО, 0ДНН0МЖДр7>ІІ0 ВЪрТ>ННІІ. СЛЛВОСЛОВНМТ^. ДОСТОІІІІО МОЛАфС СА. ОДННЪСТВО ВЖСТВЛ. ВЬ тре^7, СЖфО оѵрпостлсе^т,. НОС7>МЪСЪІІО ПрЪВЖДЖфО. просто нерл^дълыю. і непрнстжпъно, імьже 0Т7> МЖІС7.І Н^БЛКЛС-НН В7.ІВЛ0М7, СЕ 86а 16. Изч. СЕ. Вар. «дішомжд(>7,но. Неб. Сре. единно и мъдро, КДННОСЖфЬНЪ, -7.ІН И КДЬНОСЖфЬНЪ, -ЪІН прил. В християнството - едино-същен; с обща, неделима същност [определение за Света Троица] . Т7>1 ВЛКО В'СЪ^Ъ БЖС- спе НЛШЪ ... покл^лвъі нлмт. прооврлженне. стън с-днносжфьнън тронцн. прненоежфнн. і нерл^лжѵьнън. і нен^мъньмън. і прн-шествнѣ жнвотворАфллго твос-го д^л ... і^лнълт. есн. проповѣдлтн отт>по\р-фенне дрТіЖАфннмт., і др7>жнмъ1нм7>. вжне-мь твонмь ^лконодлннс-мь СЕ 64Ь 2-3; покллніліемт. сл тронцн. іед'носжштьнъ н нерл^лжѵьнъ С 59. 23; гн ... коѵрп'но ст. отьцс-мт. н ст. сва-Т7.ІНМ7. дочр^омь. ІСДНОСЖШТЬНѢН н ЖНВОТВОрАШТНН. Н ВССДрТіЖАШТНТ тронцн С 342.25; тт.і вс ст,мрьтн. лісы іедРосжштьнъ отьцочр С 505.6; тронцс еднносжфт.нл ... К7> ТСВѢ ПрНВЪГЛІЖ. Л^7> ГрѢШНЪН I Н0КЛЮѴНМ7.Н рлвт. ТВОІІ Г.Изч. СЕ, С, Г. Гр. броойспск;. Вар, сднноежціьнъ, еднноежцшіъ, іедЪосжшткм-л, іедмосжштыіг. Неб. единосъщен остар. ОА, ЕтМл, ВТР. геднносжфью, -нч ср. тронѵьноіе іеднносжфые. Гр. р спо<; Тріш;. Според христиі догмат за Светата Троица носъщие [единство на същі на естеството], което се проя три лица [ипостаси] - Бог Бог Син и Свети Дух; единоі Троица. вожьствыінѴ же отьці 0ВЛНѴНВ7.Ш0. НСТІІІЪНЖІЖ н дъліліемжіж върж, іедниосл троіт.нллго, вьсемоѵр подт. сл жнвжштнТм'. вѣрънъінмт. прѣ П0КЪДЛК7,ШНІІ КОНЬСТЛТНІІОѴ ф ТЛІСОЖДО ВЪрОВЛТН. ЛК7.І С7.СТ0Л сжшточр очрстлвыеиню прлвт.іА к 189.16. Изч. С. Вар. іеднносжштніе. Наб. едшюсъщие остар. ОА, ВА. іедннооѵрмьнъ, -ъін и кдьноочрмыі' прил. Единомислен, който ? по същия начин, който има ( те убеждения, повелъ льс дроѵтллго коіего крьстнілнл пр ГЛЛГОЛА покорн МН СА. Н іед'||00 мн вждн. нлн ^ьлъ очрмьрешн лк С 65.11-12; прннесъше же ѵьстг. крт.стл ^рнстовл. Н П0Л0ЖНВ7.ШС I ^емн. попт>рл н гллгол'а. отт>врь ТЛНБЬНО КрЬСТН1ЛН7>СК7>1 ВЪрТ.1 к-днноочрмент. тн вждж црочр С ( ътъ же влшего ст>ворл молж ѵѵ і ннцн. сллвьннѴ н ѵьстьынн ... НС д'ннцн дрь^н. к-дРоочрмын ст. лг рлвн гл н отцл ... молнте бог. рлтнн. 0Т7. ГЛЛДЛ Н ОТТ. ПЛГОѴІ 67.16-17. Изч. С. Гр. орофрсоѵ. Вар. ка'но." кдннооѵрменъ, іеДноочрмнъ. Неб. Сре. един и умен. ІСДНН0ѴАД7., -7.ІН И КДЬНОѴАДТ., прил. Който е единствена р> на родителите, единороден. МЖЖЬ ѴЦ ылродл В7>^7>ПН ГЛА. 0\рѴЬ МОЛІЖ ТН СА. Прн^ьрн ЫЛ СЫЪ МОІ С-ДНН0ѴАД7. мн сст7>, I се ді<7. еил'і I вьнс^лпж вт.пнетт.. I пржжллтт. ку\ НЫО^СГЬСТБЬЫ^ 1259 ГСАННОКЯч пънлмн. і едъвл о;<однтъ отъ Фего съкрочршліА і 3 Лк 9.38; ъко же прі-бмжнша са ісь врдтом грддл. н се н^но-шла^ж очрмсршл. СНД 6ДІН0ѴАДЛ. мтрі сво[.]н. Н ТА ВѢ ВЪДОВД. н нлродъ У грлдл. вѣ мьногь сь ноіж А Лк 7.12; иъкоюго во стлръншннъі ндреѵондлго того грлдд. нмжшточр снъ едноѵддъ. того очрмъръшл ВЬНЪ грлдл погровошд С 536.2. // В християнството -единствен, единороден [определение за Бог Син], тдко во бъ въ^любі въсего мнрл. ъко снл своего еднноѵд-дллго. дллъ сстъ въ весь міръ. дл въсъкъ върочрідн въ нь ис погъівнетъ. НЪ НМЛТЪ ЖІВОТЪ ВЪѴЬНЪІН А Йо 3.16 СК) СЛЛВЛ. Н ННЪ. СДННОѴАДЪІ ЛНТН- фо", Р Е 21 а 8. Срв. Е 26б 13; Е 32а 11; еднноѵАдъі сне вжсн. ^с вже нлшъ. тъі рлѵн нъінъ. прнгво^днтн ржкъі ръвлтвлмъ снмъ. въшсдъшннмъ въ ржцъ сн СЕ 31 а 3-4; къ нма еднно-ѵадллго снл твоего. гл нлшего нс^л. моліж та н прошіж гГ вже істннънъі. посълн ВЪ МА СТЪІ д|<ъ твон. іцълъіж-фллго в'сего ѵісл. отъ вЧего творл. і отъ вЧего връдл СЕ 416 7; ^лклннлвъ та дше ^ълъі ... ^лклннліж та вгомь сътворьшннмь ВЧЪѴЬСКЛЛ. I СТЪІМЬ АХомь. н еднноѵАдъімь его сномь СЕ 52а 14; нже есн ... снлоьъ словесн едн- НОѴАДЛЛГО твоего СНЛ. IІТЪНЛЛЪ ДХЪІ остжпънъна. п вЧедръжнтелю ... тъі ^лпрътн нъінъ. вьгнъждьшюмочр СА въ рлвъ твон. протнвьнллго ДНЪВОЛЛ. I потворн твое со^ъдлнне СЕ 56а 9; вллженъін же кодрлтъ реѵе. л^ъ поклл- Й"Ъ(Ж СА НСТНН'НОЧрО\рМОЧр_ БОГОЧр. Н юднноѵддочрмочр сночр юго Тс хеочр1 н не отъмештж СА СВАТЛЛГО дочрхл С 115.16-17; о мрьтвъ ѵѵ пнллте моХж. нл дръвъ внсаштн. нъстъ во семочр отьцл нл ^емн. нн дрочргл кого нъінкч. нн очрѵеннкл. нн жжнкъі нн погревн-телю,. нъ слмъ юдномочр юдноѵддъ. вь вьсемь мнръ вогъ. н ннъ ннктоже С 455.25-26. 3, А, СК, Е, СЕ, С, Г. Гр. цоѵоуеѵті?. Вар. «ДнноѵАдг, сдіноѵадъ, іедноѵАдг, кднно-ѵддъ, едноудді, кдѴіоѵадт,, Нвб. Срв. едно и чедо. юднноюстьствьнъ, -Ъ1Н и юдьноюстьст-вьыъ, -ъін прил, В християнството - единосъщен; с обща неделима същност [определение за Света Троица], чѵ дшсвьнън і тълесънън. прнсно ПОКЛАНЪТН СА, I ПЪТН СТЪНА тронцд, еднноестествьнъііА, гіо СЕ 61 а 6; сего рлдн очрво прл^дьночрнмь. не квлсомъ ^ьловъі н лжклвьствніл. нъ опръснъкъі ѵнстотъі н Ѵстннъі. върочр-ИчШТО въ оцл н снл Н СТЛЛГО ДХЛ. къ тронцж юдноюстьствьнж н несътворенж С 486.8-9. Изч. СЕ, С. I)). 6цоо\$то(;, Вар. сднмосстсетвьмт., кдноісстьсткьнт.. Нвб. Срв. едно и естество. юднноич и юдьноюд нареч. 1. Веднъж, един път. днн ночрждд [...] пръжде о свонмъ) [,..]твж прнноснтн. (потомъ же н о) людъскъіхъ. се во сътворн едннож сев(е) въ [...]ъ Е 24а 7-8; въ пръвжж скнннж. въінж въ^ожда^ж нерен. слочр-жвъі съдъвлжіре. въ вторжж же едннож лътл. едннъ лрхнерен не вее кръве. жже прнноснтъ о севъ н ѵо людъскъіхъ невъждъствнхъ Е 29а 14-15; едннож глл въ дъвое сі слъішлхъ. ъко дръ-жлвл вжьъ н твоъ гГ мнлостъ. ъко тъі въ^длсі комочржьдо по дъломъ его СП 61.12; еднногас ісліасъ ска свтмъ моімъ. лште длдочр солъжж СП 88.36; рлсті-те са I множіте са. I нсплъніте ^емлж. реѵено въі едіноіж. въінж нл вьсъ лътл. сілж длетъ родочр ѵскочр плодъ творіті К 8а 23. Срв. С 420.22; тлко і сь гллсь едіноіж реѵенъ въі. і нл вьсъкж трлЬъ^ж. въ вьсърсъ цръісвлхъ. отъ толъ до дьнесьйъго дьне. і до пріше-ствіъ его. сватжнв жрътвж съвръшенж творітъ К 8а 25. Срв. С 420.25; мъі же готовн юсмъ ^л хрнстосово нсповъ-длнню. не тъѵыж юдноіж очрмрътн. нъ н тъкжштлмн С 106.24; въл^ж же въ КАННЪ 1260 I ЦргКВНШТН Т0М7> ^МНІСКС- ЖНКЖШТ6. н жгрьцн ісдпоіж лѣтл сллдькл врлшпл подлілр<ж нмг С 227.29-30; ісдпоіж во отцл ма лншнвг. тгштнтг са дл н богл ма кромѣ сгтворнтг С 366.25; повъдннкг во кргстг. ісдноіж очрво подржженг. прнсно жс- въсгі прогоііА С 428.1. 2. Поотделно, обособено, самостоятелно, вьсего во снротгствл ісстгство н^вгі. іедннг во отг юдного. І0ДН01Ж ПрѢЖДб ВѢІСЛ родн СА. н плкгі іедннг отг іедннол. ілісоже вѣстг кдннг рлждлнетг са С 242.26. 3. Същевременно, едновременно, снцевг остс-нг ^лвнстн. кднж (!) во вгглжвн іж вг дочршн. н вьссго ѵловѣкл очріл^вн. н о доврѣ пештн са снлж рл^орн С 339.27. Е, СП, К, С. Гр. агм^, ёфатга^, катарбѵга;, аца. Вар. с-анікж, санноіЯл, ісд'ііокгс, ісаноіж, едшоіж, ісдниж, кд‘нж, ісднж. Неб. Срв. еднаж, еднъж, еднош, едношка, [в]еднаж ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. кдннг[же] и кдьнг[же] числ. бр. и ліе-стоим. неопр. I. Като числ. 1. За означаване на количество от един брой: един. онн же рѣшд емочр. овн нолнл крстнтелъ. інн жс нлніж. дрочрзнн жс нерс-мняв. лн еднного-тг пркг М Мт 16.14 3, А. Сре. Мк 8.28 М, 3, А, СК; і нже ліре склндллнслетг еднного отг мллгідг сн^г вѣрочріжфнрсг вг мд. очрнѣс- емочр естг дл овѣсдтг жргновг нл вгін его осьльскгі. I потопдтг і вг пжѵннъ морьстѣн М Мт 18.6 ЗП. Сре. Лк 17.2 М, 3; I ъджфс-мг нмг рсѵе. лмннг глвмг. ѣісо едннг отг влсг прѣдлстг ма М Мт 26.21 3, А, СК. Сре. Мк 14.18 М, 3; Йо 13.21 М, 3; I се едннг отг сжфтнрсг сг нсмг. про-стс-рг ржкж н^влѣѵс- ножг свон. і очрдлрь рлвл лр^нсреовл. очрръ^л смочр очрдо М Мт 26.51 3, А, СК, Б. Сре. Мк 14.47 М, 3; і лвнс текг сдныг отг ннрсг. I прнсмг гжвж. іспльнь оцьтл. і вь^не^г нл трь(ь)сть. нлплъшс н М Мт 27.48 3, А, СК. Сре. Мк 15.3 I поемгі-н едннг отг нлродл. пргстгі своіл вг очршн его. і п коснж н вг ькткъ ММк 7.З.' СК, Б; едннг же отг нн^г ѣко нцълъ. вг^врлтн са сг велнемь сллва вл М Лк 17.1. СК; нл нсл же прншедгн вндѣшд н юже очрмьрьшг. не П| емочр голънню. нг едннг отг копнемь емочр реврл проводе. і лвне кргвг н водл М Йо 19.3 СК; томл же едннг отг овою нл нлрнцлемгі влн^нецг. не бѣ ннмн егдл прнде нс М Йо 20.2 лврлмг двл сіТгі нмѣ. едні рлвгі. л дрочрггі отг своводнгіл 5; вгі же ѣко ѵловѣѵі (!) очрміі’ ѣко едінг отг кгнілзь подлете 81.7; н прнТмг кд’но отг реЕ сгтворн іемочр женж. отг свонро очрдовг, н вълше сг лдлмомг рлн С 9.7; н сгтворж та кдік вол'ърг свонмг С 61.3—4; кде отг і/й^г вг^гпн. лште не жьря са мжѵАтг С 133.12; плсжшт са вельвждомг точр. по прн/ кднл отг 4н^г шьдшн. блн^' вьлъ^е вг Днвж ілстн р<отан 217.29; овгіѵлн же вълше вь ве тон почрстгнін. рл^вонннкомг нгіндг ^°днтн срлцннг. сглочрѵн іедномочр оть ьДідг носаштоѵ; сьрѣстн жс-нж. нжс- неочркротнмя нмгі С 559.18. 2. В съчет. си Който се състои от количі равно на един брой: един. е отг влсг пс-кгі са. можетг прнл тълесс- своемь ллкоть едннг А 6.27 3, А, СК. Сре. Лк 1_2.25 отгвѣфлвг же петрг кг нсвн ре: довро сстг нлмг сьде вгітн. ^офсшн дл сгтворнмг сгде трн к тевъ едннг н мосеовн едннг. н едннг М Мт 17.4 З1, А. Сре. М М, 3; Лк 9.33 М, 3; і прн^ очрѵсннкомг н овръте ь.\ сгпдштл. петрови, тлко лн не вг^можс- сд 1261 КАННЪ... ѵлсл побьдѣтн съ мъноіж М Мт 26.40 3, А, СК. Срв. Мк 14.37 М, 3; СЕ 47а 12; ѣко лочрѵс- дьнь едінъ въ дво-рѣ^ъ твоі^ъ плѵс- тъісіаштъ СП 83. 11; нъ дл стж створімъ своіж дшж. можсмъ во сс- створітн. АШТ6 ^оштемъ. едінѣмь дьнемь К8Ь 18. Срв. С 421. 25; кдноіж ноштніж вьсь вѣісъ н^мѣ-ннмъ С 91.6; н потомъ повслѣша слочрглмъ гллгол"жште. понмъшс- н ведътс- въ тьмынцж. н повръ^ъше ть. кдннж ногж повѣснте н точр С 264.26; N6 БО ННКТ0Ж6 ѴНСТЪ АШТе Н КДННЪ дьнь пожнветъ нл ^емн С 358.16; кд'нл ослл ръждж жс-лѣ^нж'* оцѣ-стнтъ С 399.21; ^офошн дл бн н одннъ ѵк(ъ) погънв'нжлъ. нъ дл в'сн СПСЖТ' СА н вь рл^очрмъ нстнн'нън прн-джтъ Р ѴТІ 4.1; вьсь бо корлвь моръ- СКЪН. КОЖА С-ДННОА ^ОБОТА 6Г0 ПОДЪДТН не можллше XIАб 22-23. 3. В състава на сл. числ. вь едннжіж же нл ДОСАТб ГОДННЖ ншедъ. оврѣте дрочр-ГЪІІА СТОІАШТА ПрА^ДЪНЪЬ I ГЛА НМЪ ѴЪТО СТОНТб СЬДС- ВбСЬ ДбНЬ ПрА^ДЬНН М Мт 20.6 3', А, СК; прншедъше же нже въ едннжіж нл десАте годннж. прнідсА по пѣна^го М Мт 20.9 З1, А, СК. Срв. С 437.30-438.1; едннъі же НА ДОСАТС- оѵрѵс-ннкъ. ІДЖ ВЪ ГЛЛНЛС4Ж. ВЪ ГОрЖ ѢМ0Ж6 П0В6ЛѢ нмъ нсъ М Мт 28.16 3, А, СК; послѣдь же вь^лежд-штемъ нмъ. еднночремочр нл десдте ѣвн са. і поносн невѣрьствнк н^ъ н жестосръдью. ЪІСО ВНДѢВЪШННМЪ СГО ВЪСТАВЪША мрътвъі^ъ Н6 ІАСА ВѢрЪІ ММк 16.14 А; і помѣыжша глъі его. I ВЪ^ВрАТЪША СА ОТЪ ГрОБА. ВЬ^ВѢ-СТНША ВЬСѢ СН еДННОМОЧр НА Д6САТ6 н вьсѣмъ проѵннмъ М Лк 24.9 3, А; снн кднн ііа дс-сато стрдстотръпьцн. н до-вроповѣдьннн мжѵеннцн. трочрдншА СА ДОЖН Н ДО КОНЬЦА ^СА рАДН С 271.8-9; нъ не вѣлше н^ъ воле кдного на десдте. н тн же рлспрлшенн С 442.15. II. Като местоим. 1. За означаване на неопределеност: някой, някой си. едннн жо отъ СТОІАфН^Ъ ТОЧр СЛЪІШАВЪШб ГЛАА^Ж. ѢКО НЛН1Ж ^оветъ м Мт 27.47. Срв. Мк 15.35 М; іджштлмл жо нма. се однні отъ КОЧрСТОДНІА прншедъшо ВЪ грАдъ. вь^вѣстнша лр^нереомъ вьсѣ бъівъ-шаа М Мт 28.11 СК; лмннь гл»ж ВАМЬ. ѢКО сжтъ одннн отъ съде стоьынтнн^ъ. 1Ж0 но нмжтъ въкочрснтн съмрътн. Д0НД6Ж6 вндатъ цсрствне вжне прншедъше(дъше)е вь снлѣ. й М Мк 9.1. Срв. Лк 9.27 М; ецк емочр глшиточр. прнде едннъ отъ лр^н-сѵнлгогл гла емочр. ѣко очрмърѣтъ дъштн твоѣ ые двнжн очрѵнтелѣ М Лк 8.49 СК; бъістъ же нджштемъ по пжтн. реѵе едннъ къ немочр. ідж по тевѣ ѣможе колнжъдо ндешн гн М Лк 9.57 СК; реѵе же едннъ къ немочр гн лште млло естъ съпсліжштнн^ъ са М Лк 13.23 СК; едннн же отъ ннр<ъ ^отѣа^ж н (атн. нъ ннкътоже не възложи нл нь ржкочр МЙо 7.44; вьлѣ-2ъш( же оврѣтошА ^лтв°ренл пре^вчр-терл съворънъіА цръкъве. нменемъ лн-МНА. Н женж МАК~6Д0НЬСКЖ. н кдного отъ вѣръі фрчргТннскъіА. нме емь ечртчр-^нілкъ С 133.27. 2. В съчет. със същ. За означаване на неопределеност: някакъв, някой, і ^адъша мнмо р^одАшточр еднномочр снмоночр кѵрѣннночр ГрАДЖШТК съ селл. отцочр ллексАдровочр. н рѵфовочр. ДА вь^ъметъ кстъ его М Мк 15.21 СК. Срв. Лк 23.26 М; нніръ же бѣ едннъ нменемъ лл^лръ. 1же лежллше прн врлтѣ^ъ его гноннъ М Лк 16.20 СК; сждн бѣ едннъ. въ еднномь грлдѣ. вл не воьл са н ѵіёъ не срлмлѣьл са М Лк 18.2 СК; вѣ же едннъ бола лл^лрь. отъ ВНТАНН1А ГрАДЪЦА МАрНННА. I МЛрТЪІ сестръі мч М Йо 11.1 СК, Н. 3. В съчет. с къжьдо. За означаване на обобщеност: всеки, і скръвАіре зѣло ыаѵаса глтн емочр едннъ кожъдо Н^ъ. едл лтъ есмъ гн М Мт 26.22 3, А, СК; н прн^ъвлвъ еднного когожъдо [...] длъжьннкъ господи своего. глллше ГСАНЫЪ... 1262 пръвочрмочр, колнцѣмь длъженъ есн господнночр моемочр М Лк 16.5 3; едн- НОМОЧр К0М0ЧрЖ'Д0 ВАСЪ. ДАСТЪ СА БЛАГО- дѣть. по мѣ длровлмыо СЕ 106а 2-3; въпрлшлвъ жс д н очрвждѣвъ прнле-ЖЬНОІО. Н НО ВЪ^МОГЪ ПрѣВрАТНТН нмъ ОчрМА. ПОВСЛѢ ВССТН А въ ^СМЬА Н ГрАДЪІ. ІСДНОГО ІСОГОЖДО и^г. н точр ЖНВЪІ А СЪЖН^АТИ С 111.11. III. Като прил. 1. Единствен, никой друг освен назования, како вьннде въ ЭДАМЪ вжнн. I ^лѣбъі прѣ-дъложеннѣ сънѣстъ. і^ъже не достойно емочр БѢ ѢСТН. ІІН СЖфНМЪ СЪ ІІНМЪ. тъісъмо нсрсомъ едннѣмъ М Мт 12.4 3. Срв. Лк 6.4 М, 3, А; онъ жс реѵе емочр. ѵто мд глІшн блага, ннктоже влагъ тъкмо едннъ бъ М Мт 19.17 З1, А, СК. Срв. Мк 10.18 М, 3; Лк 18.19 М, 3, А, СК; ѵто сь тако глл-голетъ вллсфнмніл кто можетъ отъ-почрштАтн грѣр<ъі. ткмо (!) едннъ въ М Мк 2.7 3, А, СК, В. Срв. Лк 5.21 М, 3, А, СК; едннѣмъ прѣмждромъ вмъ нс^іиъ. ем8же саава въ вѣкъі амннъ Е 46 12-13; сдъішн ѵадо і рА^очрмѣн доврѣ. въ едннъ естъ сътворен В'СІЖ ТВАрЬ. не нмѣіа нн отъкж-дочрже наѵат'іса СЕ 67а 3-4; в'съмъ же намъ веселАфем' са. сднііъ пллѵет' СА ДНѢВОЛЪ. ВНДА ТА БССПЛОТЪНЪІ^Ъ анлъ жнтне прнеміжфл СЕ 88а 8; вьсн же стрѣгжштнТ сьномь съдръ- ЖНМН БѢА^Ж. КДННЪ ЖС- КАПНКЛАрНН въАше бьда С 78.3; третнілго ма десдте не вндѣлше ннк'тожс. рл^вѣ ПАтрнАр^ъ юдннъ С 121.22; атъ жс жьрж вогочр моіемочр Тс р<сочр. н томочр іедномочр слкгочріж С 148.4; очртлнтн сд р<оштж СІНЛЪ нсбссъскъін^ъ. тевѣ іедномочр повѣдочріж тлнноіе се С 247. 26; ВЬСА ТВАрЬ іако н овд^Аные повѣдь ОБНОСНТЪ. к-дннъ Арнѵѵс ЛІНШНТЪ сд СЛОВА, тъ іедннъ отъпадаіотъ отъ ЖрѢБНІА. не НСПОВѢДААТЪ съ <о-омж гн ^а С 509.18, 19; слава с-днномочр вочр сточр весъмрътьночр Р II 1.37-2.1. // Еднороден, единствен [за г ник]. како въі можете вѣровАТ дрочргъ отъ ДрОЧСГА прнемліа СЛАВЪІ ѣже ОТЪ СДНПААГО БА III М Йо 5.44. 2. Един и същ, реѵе сего рАдн оставнтъ ѵліс свосго н мАтерь своіж. і прнлъг женѣ своен. і вждете оба въ сдннж М Мт 19.5 З1, А, СЬ Мк 10.8 М, 3; вждетъ во от ПАТЬ вь еднномъ ДОМОЧГ рА^Л трне НА ДЪВА. н ДЪВА ІІА трн 12.52 3; а прнлѣплѣАН са гвн дрі;ъ естъ Е 25 13; пе бѣ вс отеѵьство стъінмъ. дрочргъін нноа стрАнъі въ С 83.29; ѵлов' паісъі бѣ очрвогъ. нмѣа телнцж н (Аже на трепе^ѣ сь іЯімъ іадѣ ѵлшж іедннж СЬ і(ЙМЬ ПНІААШС лонѣ іемочр съпААше С 360.1; ілі ШАрЪѴНА НА іедпон ДЬСТѢ. Н I ѴрЪТАІЖТЪ н нстннж пншжтъ и С 418.1. 3. Сам, без друг чс отъпочрфъ НАродъі вь^нде нг едннъ помолнтъ са. по^дв же шю одниь бѣ точр М Мт 14.23 СК; отължѵнвъшочр во сд адач оно мѣсто породъі. н ечргж н ОСТАВНВ'ШОЧр. прнстжпн ДНІАВО оѵрподовнвъ сд ^мнТ прѣльстн 9.13; оврѣтъ же н днілкъ гллгс іСемочр. рлве бога въішъьГѣ’го. н п. ше словесънън^ъ овецъ. как оставн іедннъі. н бъпалъ іесн вг томнтел*н С 225.9; вндѣвъі. воннн н вьсь нлродъ въівъшеіе. с ЖАША. Н ОСТА СВДТЪІН К-ДНЬ немъжс бѣ мѣстѣ С 235.1. н^ кдныѣрсъ очрстъ, іедннѣмн о Гр. іѵод атбратос. Единогл единодушно, слъішлвъше же се д воннн. н по нстннѣ дѣллтеле ,\ёі Н^Ъ ІС-ДННѢ^Ъ ОЧрСТЪ. Н КДННѢМ7 СОМЪ рѣшД. НС- БЖДН ТО К-ЖС- ОТЪБР' сд намъ невссъскААго црѣ С 5 стнѴ жс отъплдъше рѣшд. іакі іедшѣ^ъ очрстъ гласомъ велніемъ кдныъ... 1263 Ь6АНН7>... ВЬ рѢКА^Ъ ПрОГНѢВАКШН са гн С 76. 26-27; въ^ьрѣвъшо жс сватнн на нево. (ЛКО еднѣмн очрстъі рѢШД ... очрслъішн НАСЪ МОЛАШТЪ ТН СД ^сс С 179.3. подъ кдннѣмь кровомь въітн н нл кдьнон іадн. Гр. оцорбфіо<; уіуѵоцаі каі оробшітод. Живея заедно, съжителствам, н тево ^ъвлвъшд ма точр ЛВНК послочршлр<ъ. Н ПОДЪ КДН-НѢМЪ кровомь ВЪІ^Ъ. н нл кд'нон глдн С 394.1-2. съврьшенн въ кднно. Гр. хехеХеш-рёѵоі еі.<; ёѵ. В пълно единство, а^ъ ВЬ ЫН^Ъ Н ТЪН ВЪ МЬНѢ. ДА вжджтъ СЪВрЪШбЫН ВЪ 6ДНН0, Н ДА рА^ОЧрМѢАТЪ мнръ ѢІСО ТЪІ МА ПОСЪЛА. I въ^лювнлъ (А 6СН. ѢК0Ж6 Н МА ВЪ^ЛКБНЛЪ 6СН М Йо 17.23 А. съврышные кднно. Гр. тете^ешцёѵоі еіс; ёѵ. Пълно единство, л^ъ вь нн^ъ н тн вь мнѣ. да вжджтъ съврьшенне еднно. н рл^вмѣтъ мнръ ІАКО ТЪІ МА ПОСЪЛА. Н ВЬ^(В)ЛЮБНЛЪ есн СК Йо 17.23. СЪ КДННѢМЬ окомь. Гр. ЦОѴОфІІоЛ-род. Едноок, с едно око. і ашто око твое СЪБЛАЖИЛАТЪ ТА. І^ЬМН в Н ВрЪЗН отъ севе. доврѣл тн естъ съ едннѣмь окомь вь жнвотъ вьынтн, неже дьвѣ оѵн нмжштю. въвръженочр въітн въ Яеонж огньнжіж М Мт 18.9 З1, ЗП. Срв. Мк 9.47 М, 3. кдннл власть. Гр. роѵархіос. Монотеизъм, вяра в единния християнски бог. се поставьгаіж та дьнесь н кореннк НСКОПАТН. н ПАІСЪІ ВЪСАДНТН. оворнтн н пакъі съ^ъдатн. нс корене НСК°ПАТН МНОГОВОЖЬСТВО. А ВЬСАДНТН кднж власть С 357.16-17. кдннонк дочршеіж. Гр. ріф °^0' фйхох;. Единодушно, в пълно съгласие. СТНІ МВ МЖѴ6ННКА ... СЛЛВА-ште БА. Н ПО^ВАЛЬНЖІЖ кмочр ПѢСНЬ въ^-ДАіжште. кднноіж дшеіж н кдннѣмь очрмомъ. теѵемнк съконьѵлвъше въньцд вь^аша С 65.6; да ие отължѵнмъ са очрво отъ севе. нъ іакожс жнрсомъ кд’ноіж дшеіж. н кдннѣмь очрмомь. тако же н послочршьствочркмъ С 72.10. юдннъ оврѣстн са, Гр. роѵсотатоі;. Остана сам, бъда сам. і егдл въістъ гласъ. оврѣте са нсъ едннъ, і тн очрмлъ-ѵаша, I ынкомочрже не вь^вѣстнша въ тъі дьнн. ннѵесоже о тѣ^ъ еже вндѣ-ша М Лк 9.36 3; н очртлнвъ са вьсѣ-^ъ. н кдннъ оврѣтъ СА. ВЬСѢДЪ въ корлвь прнде въ нерочрсллнмъ С 282.13. кдннл [отъ] сжвотъ. Гр. ріа оа(ЗРа-тсоѵ. Първият ден от седмицата, і зѣло ^л очртрл вь едныж совотъ. прндж НА гровъ ВЪСНѢВЪШК СЛЪЫЬЦК. I глг^х^ к,ь с6Бѣ- кто отъвллнтъ нлмъ клмень отъ двьрен гровл М Мк 16.2 3, А. Срв. Лк 24.1 М, 3, А; Йо 20.1 М, А; С 444.19; сжштн же по^дѣ вь тъ день. вь едннж совотъ ... прнде НСЪ. I СТА ПО СрѢДѢ Н ГЛА НМЪ МНрЪ влмъ М Йо 20.19 А, О. кдннъ по кднномочр. Гр. еТд ката еІ<;. Един след друг. онн же наѵаса скръ-вѣтн н тжжнтн. і глатн емочр едныъ по еднномочр. едл л^ъ. і дрочргъін едл атъ М Мк 14.19 3; оин же слъішлвъше нс^ождаа^ж едныъ по еднномочр. нлѵь-нъше отъ стлрецъ до послѣдьнннр<ъ М Йо 8.9 3. кдннъ ... кдннъ, Гр. еТ<; ... еТд. Единият ... другият, онъ же реѵе ен ѵъто рсоштешн. глл емочр рьцн дл са-дете сьѣ снъі моѣ. едннъ о деснжнъ теве н едннъ о шккк теве. въ цсрствнн твоемъ М Мт 20.21. Срв. Мк 10.37 М, 3, А; дьвѣ меліжірн въ жрънъ-въ^ъ. едннл поемлетъ са н едннл остлвлТзлтъ са М Мт 24.41 3, А, СК; ТЪГДА ПрОПАША СЪ ННМЬ ДЪВА рЛ^ВОН- ннкл. еднного о деснжіж н еднного о шжіжж М Мт 27.38 3, А, СК; і вндѣ ДЪВА АНГхЛА ВЪ БѢЛА^Ъ СѢДАШТА. 6ДН- ного очр главъі. I еднного очр ногочр. ідеже вѣ лежАло ТѢЛО нсво М Йо 20.12 А. КДННѢМЬ гллсомь. а) Гр. 8та р(аѵ фсоѵлѵ. Заради една дума. нъ властни ^с породж отврь^е. н рл^вонннкл КгАНЫБСТКО 1264 геЛЬИОИААС »Т7,||| вьвеле ••• снце іедннѣмъ гласомъ вт. порода вьведс- С 309.1. 5) Гр. 8ш ріад фсоѵгі^. С една дума. н к-же внждж н ісже дрт,жж. н юже рл^очр-МѢБК. іеДЫѢМЬ ГЛДС0М7. НСПОВѢДѢ. гь мон н вѴъ мон С 505.20. в) Гр. анцфсоѵсск;. Заедно, единно, общо. да покджетъ ідко тъ іестъ господь овонмъ. дкгі отъ овон^ъ. К-ДННѢМЬ глдсомъ ст, отцемъ н ст. дочрр^омь ^вдлнмъ С 322.6. кдннѣмь очрмомь. Гр. ща уѵборіз, одофрбѵшд. Единомислено, в пълно единомислие, сговорно. стнТ мів МЖѴС-ННКД ... СДАВАШТ6 БД. Н ПО^ВА-ЛЬНЖББ КМОЧр ПѢСНЬ ВЪ^ДДІЖШТе. іеднноіж дшсійч н іеднпѣмь очрмомъ. Т6Ѵ6ННІС СЪІСОНЬѴДВЪШС- ВѢІІЬЦА ВЬ^АША С 65.6-7; ДД N6 ОТЪЛЖѴНМЪ СА ОѴрБО ОТЪ ССБ6. НЪ ІЛКОЖС ЖН^ОМЪ І€Д'Н0БП ДШ6ІЖ. Н ІС-ДНЫѢМЬ очрмомь. ТАКО жс- н послочршьствочркмъ С 72.10-11. М, 3, А, СК, Б, ЗП, О, Н, У, Е, СП, СЕ, ТФ, К, С, Р, X. Гр. ец, цоѵоі;, ті<;, кат’ ібіаѵ, каха цбѵаі;, сшХоѵ^, каіЗ’ еГ<;, 5і’ ек;, олшд, лропоѵ, аѵтод, ёкеТѵод, ётерод, ках’ ераохбѵ, цоѵас;. Вар. сдніга, сднмь, с-діііъ, сдіішг/, [!], І0ДМ7., ІСД'|І7,. Неб. един ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР; еден диал. ДА. іедныьство, -д ср. Единство, неделимост, ЦЯЛОСТ. ЧѴЦА ЖО Н СНА. I ДДА В'СН прѣстддго. еднномждръно вѣръннн. СДДВОСДОВНМЪ. ДОСТОЙНО М0ЛАЦ10 СА. с-днигство вжствд. вь тре^ъ сжірс-ОЧрПОСТАСерСЪ. НбСЬМѢСЪНО ПрѢБЖДЖфб. просто нерд^дѣлыю. і непрнстжпъно. імьжс- отъ мжкъі н^бавлс-нн бъівдомъ СЕ 86а 18. Изч. СЕ. Вар. едніглство. Неб. единство ОА, ЕтМл, БТР, АР. кдъвд нареч. Едва, едвам, і сс- мжжъ ИАрОДА ВЪ^ЪПН ГДА. ОЧрѴНТСЛІО МОЛІЖ ТН СА Прн^ърн НД ШЪ МОН ... СС Д^Ъ емлетъі-н. і въне^ААпж въпнетъ н ПрЖЖДДТЪ СА С Ъ ПѢЫДМИ. I С-ДЪВЛ орсоднтъ отъ него съкрочршдіА н М Лк 9.39 3, А, СК; ннкътожс- во тма ВрѢДЪ СВОН. Д 116 ПОКА^ДІА СГО В| щъдѣетъ. мъ прнлежъпо нци дѣлн_ телѣ. едъвд полочрѵнтъ ослдвж своемочр СЕ 68а 10; пдсъітнв? СА. СЪВА^Д БрѢМА ^ОТА ІІІ ВЪ^ЛОЖНТН. ЮДКД ВЪ^'ДВНГЪ С, Ьц]аг? мочрждж въ^ложнвъ нд плештг^онС 'Ю.ТН ЖС :котг ІНЬЧ1- ЦЯ-. н рлвс-ЬСТН- СА с ЭЕ«;гі Вар. съ- мпс- ниг, пскч- III.Н IV. н 122. 41.11; іед'вА же вь севъ вгів7 патъ. повелѣ а вестн вь тем очртврьднтн С 111.1; дште в< Д7.Н7.ІН еДВА СЪПАСАіеТТ. СА. Н В7.ІН н грѣшънъін к'де авнт-128.8; н едвА въ^мого^ъ снмн прѣмѣннтн стдрцА С 297.25-і М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. рбуіс, рб/ кдка, сдьва, едгвА, сдва. Неб. едва[м] ОА, НТ, Дюв, НГер «лЪЬ БТР, АР, ДА. \ кдьногллсые, -га. ср. Единоглас: гласие, единодушие, едиі лие. ііаѵа же воіеводд гдагодат іеже очрспѣшьно вдмъ въ рдте^ ^дсте. н довыесть дрочржннѣ кскн покдждте н нъінѣ іед’ногддсые і ПОКОрНТе СА ВЬКОчрПѢ ЦрОЧр ^ДК' жьрѣте богомъ прѣжде мжкг С Изч. С. Гр. сгоцфсоѵіа. Нвб. едішогласне, едногласие ОА. БТР, АР. іедьнодочршьнъ, -ъін прил. Еді шен, сговорен. повъжденг жсгывг днідводъ прѣмѣын са въ м? ескг ОБрД^Ъ. съва^авъ ржцъ свон н в |*ш свон дръжА гддгодддше. оѵрвъі ЛЫІТ очрвъі МЬНѢ. повѣждент. БЪІ^Ъ РККН СНМН СВАТЪІНМН. Н БЪірсг ВЬСѢ ржгъ. не нмъі к-днодочршенъ сЦгт.. дште бо Бъірсъ нмѣдъ. то не ы,\т поБѣжденъ бъідъ С 78.29-30. ^ С. Гр. 6|ібф\>х°?- Вар. ісднодоушсвт.. Неб. единодушен ОА, ЕтМл, БТР, 1 еднодушен НГер. іедьнонддесАтт.ін числ. ред. Едв сети, който е единадесети пі по нстныѣ бъістъ рд^вонынкг. іе^ десАТддго ѵдсд дъддтсдь. вь ( - кЛЬНОрОЖДСНЪ 1265 ГСЖ€ дьне жн^нн нспльнн дъло. н аштс н иа КДННЬ ѴАСЪ НААТЪ БЪІСТЪ НЪ ДОБрЪ 11 сьдълл С 427.3. Изч. ' С. Гр. еѵЗвкатоі;. Вар. і«анонаассатъін. 1,1 Неб. единадесети, единайсети, единайсти Н ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, ДА. 1 іедьнорожденъ, -ъін прил. В христи-\[ янството - определение за Бог І Син - единороден, единствен, кже ( во сътворн кднорожденъін СЪІНЪ БОЖНН. 1 се н тъі сътворншн протнвж СНЛЪ свокн. ! мнрочр НС^ОДАТАН БЪІВАА, Н ССБѢ Н I намъ С 423.13-14. Изч. і | С. Л>. цоѵоуеѵпі;. Вар. кднорождснт.. !І Неб. едннороден, еднороден ОА, НГер, у ЕтМл, БТР, Ар ДА. • юже1 нареч. и съюз. * I. Като нареч. 1. Въпросително 1 наречие: защо. онъ жс- реѵе к немочр. н і кже въпрлшлкшн нмене м°кго С 122. | 4. 2. За сравнение при посочване I на прилика: както. ѵ'то кстъ велнко I рлвовн тожде подъатн кже н гь С 90.29. і П. Като съюз. 1. Въвежда подчи- І нени допълнителни изречения: ! че. дошедъшемъ же нмъ на очртрыл І въ комлнж. слъішлл^ж отъ многъ. кже і творѣше ВОКВОДА МЖКЪІ КрЬСТНІАНОМЪ I С 19.29. 2. Въвежда подчинени У определителни изречения: дето ( [замества който, която, което]. ( БрЛТНѢ. АВрАМЪ ДВА СМЪІ НМЪ. СДННЪ I ОТЪ рАБЪІ. А ДрО\рГЪ1 ОТЪ СВОБОДНЪІА. I нже же отъ рлвъі по плътн родн са. а ( еже отъ своводнъіа овътовлннемъ Е I 276 8; помънн сънъмъ твоТ. еже | СЪТАЖА нспръвл. Н^БАВНЛЪ ССН ЖС^ЛЪ • достоъннъ твоего Е 32а 4; нъ | послочршлнте мене н отъстжпнте отъ I БѢСОВАННІЛ. Н ОТЪ ПрѢЛЬСТН Н^Ъ ІАКО Н6 ! сжтъ в^н. нъ естъ въ кже мнонв повъдлнъ вамъ С 34.14—15; чѵ ве^-вожьне ... доколн прѣовндншн БЖНК трьпъннк. н протнвншн СА вогочр. БОГЪІ лъже. нменънъіА поставлЪа. кже сжтъ ДЪЛА ржкочр ѴЛОВѢѴЬСКОЧр. ОТЪ КАМ6НН н отъ дръвА творени С 49.26; ^с во кстъ мнръ нашъ. кже срѣдьРЖіж СТѢНЖ врдждъі рл^орн С 336.27; мьнъ лн кстъ прншъдъше къ семочр попочр тн НСПОВЪДАТН гръ^ъі СВОА. кже многъ-крлтъі паус мене сьгръшн С 358.20; тън вь своен паматн бжсьнън съдръ-жншн вЧъ^ъ дълесА. н словесл н мън-сл(.) еже естъ к'то ѵ'то нлсъ очрспълъ вь в'се жнтье свое н с’творнлъ Р VII 4.18; лште лн са н съвжде когдл до двок нлн трнн тлцъ^ъ полочрѵнтн. еже не очрдовь естъ нн рл^очрмъ^омъ ннко-лнже. мно^ъмъ плѵе очрне естъ овьште- ВАТН САМЪМЪ СЪ С0В01Ж Н ПО СКрЬБЪННН (!) семь. н овльгъѵнтн псѵаль о нного ошьстнн н о прл^ньствъ. НЛН 0 ННЪр(Ъ конреъ НАплсте^ъ нмнже отължѵілетъ СА ОТЪ БрАТНА. Н ДрОЧрГА ДрОЧрГОЧр ОТЪ- шлтн остлвленнн ЗЛ 16 22. 3. Въвежда подчинени подложни изречения: който, а еже ыл клмене сн. сжтъ. нже егдл очрслъішАтъ слово, съ рлдо-стніж прнемлжтъ е СК Лк 8.13; кже влждннцА прнвлъѵе. очрѵеннкл лн N6 може прнвлъштн С 408.22. 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже, і въша людьс жнджіре т\- ^АрНІА. I ТИЖДАЛ^Ж СА 6Ж6 КЪШНЪАШб тъ въ цръкъве М Лк 1.21 3, А; онъ же дрА^лъ отнде. кже116 пог'нъвл са на крлдъшллго С 42.10; онн же ръшА. МЪ1 о сн^ъ въ^ом' н о снрсъ рлдочркмъ са. кже на ѵловъісън бъітн нспрьвл С 37.15. 5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение: като, както. сърАШтлмъ кго стел'жште котъігъі. КАКО. кже ННШТННМЪ ПОСТНЛАТН. САМЪ бо на севъ ннштетж прнА С 341.12; нъ н съплсеннк лкдьмъ тъмъ вь послъ- ДЬНАА ДЬНН ОБЪШТА. КЖ6 ГЛГОЛбТЪ. кгдл коньцъ А^ЪІКЪ вьлъ^етъ. ТЪГДА вьсь н^дрлнль сьплсетъ са С 347.15. 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: когато. ТЪГДА БО кже Н ВЬ^А р^ЛЪБЪ НЮДА. гсже... 1266 тоѵ)* въскоѵн вь ьП> дніаволъ С 421.2; тѣмъ во рь^Бонж-исъ въскоѵн съ крьстА въ рлн. кжс во н вндѣ га посрѣдоѵр ВНСДШТА, Н ВЬСЬ МНрЪ Т(>ДСЖШТЪ СА стр^омт, С 426.20. 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие: ако. того дъліл ско-рѣк въста. д*. но рекжтъ сълъга н очркрлдеыг въістъ. со во грѣ^л не нмжтъ [!] южо сісорѣк въстлтн. а кже по^дѣк тьтруы въі пльно въіло С 443.23. н кже. Гр. каі е!, каі. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за отстъпване: ако и да, макар че. н кже пльтніж повѣжденн въісте. кръпостніж дшънжіж повѣднте С 108.21; лл^лре ндн вънъ. н кже бѣ снла пльтьскаіа нстскла. плкъі оѵрдъі свод мапльмн С 317.19. кже на подовж. Гр. та сгицфероѵта. Съответствие, логическа връзка, смисъл, н ѵо^въствл. глже сжтъ иан-трѣвьшн пжтн оѵрѵеынк. ^ѢЛО ЛКТѢ прокоудн. нн рл^оумѣтн кже ил подо- БЖ. НН ПАМДТНІЖ слоурсъ ОѴрТВрЬЖДАА. БН ѴНСТО ГЛАДАТН ДАА ВНДНМЪІН^Ъ С 340.2. М, 3, А, Е, СП, К, С, Р, ЗЛ. Гр. б?, о, (Ьахе, бібті, бсгск;, та, Тѵа ті, бсшер, о 8б, бті, біб, хб, ш;, рета тб + ІпПпіііѵив, ёѵ тф + ІпГтіііѵив. Вар. ежо. Неб. Сре. еже 'всеки’ РБЕ. кже11 вэ(с. нже. к^еро, -а ср. и к^еръ, -а м. Езеро, і ВНДѢВЪ ДЪВА КОрАБНЦА СТ01АШТА ПрН е^ерѣ. ръівъітвъі же ошсдъше отъ ыеіж плакал^ж мрѣЖА М Лк 5.2 3, А; і съынде вжрѣ вѣтръыл въ е^еро. і НСІСОЫЬѴЛВЛА^Ж СА Н ВЪЛАА^Ж СА М Лк 8.23 3, А\ ішедъше же вѣсн отъ ѵдвка. ВЪННДЖ ВЪ СВНННГА. і о\рстръмн СА СТАДО по врѣгочр въ е^н нстопс- М Лк 8.33 3, А, СК\ положілъ есі почрстъініж въ е^ерА водьыаа. н ^емлкв вс^водьнж въі-нс^одіфА водъыаа СП 106.35; ОТЪ ЛНЦА ГНѢ ПОДВІЖА С(А ^СМЛѢ. ОТЪ ЛНЦА ВА УѣІСОВЛѢ, ОБрАШТЬШААГО КА- мень вь е^ерд водьнаа. і дкро’ Тстоѵьнікъі водьнъна СП повелъ же воквода. съвд^ав'^ Еі □3.8; ВЪІИч вестн ВЬСА вькоѵрпѣ КЪ К 0 76.9; въведъше же а нагъі пост ;Нщ& посрѣдѣ е^ерд С 76.13; н въ^іу^ ВЬСА СТрѢГЖШТАА. Н СЪВрЪРЪ | -ц 1(і севе на лнца н^ъ. въскоѵн в^, ВЬПНА Н ГЛАГОЛ‘А. Н А'ЦЬ крь< ксмъ С 78.18; ѵо велыл танна арзд СА рА^ЕОНННКЪ. ВОДЪ ОВрѢСТН Сг Ц (4 КрЬСТНТЪ. НА крьстѣ ВНСѢѢШе.Е-й ННКАІС0Ж6 ОВрА^А крьштеньгл. МІІІСТ}. ѵннка нн е^ерл, нн дъжда нн с;а-ШТААГО МОЛНТВЪІ С 483.10. к^еро геннсАретьско. МИ. Гр. ^ Геѵѵгістарет. Генисаретското | іш-лейско, Тивериадско] езеро, 'обиращо се в северната част на йле-стина, през което протича |ека Йордан. I тъ въ стоіА нсъ прн ѵ-еръ неннсАретъсцъ М Лк 5.1 3, А. } М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ХІ(іѵт|. Вар. (•<>, Неб. езеро ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМ. БТР, АР, ЕА, ДА. Сре. Езеровото МИ ГХ ИМ; Езерин м. ЛИ, Езеров ФИ СтИл,Р.Т И. кн еж. *н, *ГА, *к. кнже еж. нже. кклъднкъ еж. екъднкнн. клень, -е т. 1. Елен. імьже оврпмь жіадастъ еденъ на нстоѵъннкъі дь-нъіга. тако желдетъ дша моѣ къбб^ вже СП 41.2; вьслъдьствовлг; ж вьслъдъ кго дъва слеин. н шест М-вннр;ъ ко^ъ. нже ндошд къ епнск поу снснынк С 223.7; вндъвъ же апн- скоѵрпъ ГЛАГОЛА КЪ ВрАТАрО\р. ОТЪК ЦСѴ ПрНДОША СНА ДНВНА КО^ЪІ Н КЛС : С 224.3; глагола къ гГемоѵр епнск пг. АНіакоыс фнлел. вндншн днвнд.^А КО^ЪІ Н КЛСНН. СТОАШТД БЛН^Ъ грк I С 224.18. 2. Кошута, гласъ гнь с-.р-ша(жштаГ1> елені. н отъкр^етъ д; въі. н црісъі его въсѣкъ іже глгтге славж СП 28.9. СП, С. Гр. еХафод. Вар. олень, сленг. Неб. елен ОА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, ГГР, АР, ЕА, ДА. клсМЪ 1267 ІклеЛ прил. притеж. Еленов, който : принадлежи на елен. съвръшлід ; иозѣ моі ѣісо елень н нл въісокъі^ъ постлвлѣкч міА СП 17.34; очржлсенъ же ; въівъ епнскочрпъ. о ѵловѣѵьстѣ гласѣ ! елеьГН. н не нмъі вѣръі о стѣѣмь лртемонѣ. повелѣ врлтлрочр прн^ъвлтн : днілкона фнлел С 224.12. Изч. С. Гр. [тоО] еХторои, трс ёХасроъ. Вар. с-лсіГк. . Неб. Сре. еленов, еленски ОА, ЕтМл, БТР, | АР; Еленн дол МИ ЙЗах.Кюст.кр. клн нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: какво, що. I въ^врлштьше са ап°лн, 1 побѣдаша емочр елн СЪТВОрНША, I поімъ ІА отнде едннъ. на мъсто подето. грАДА НАрНЦАСМАГО ВНДЪСАІДА 3 Лк 9.10. 2. Въвежда подчинени условни изречения: ако, в случай че. с-Д1 бо рлспінлемъ цѣслрметъ. ісаісо ‘ вждетъ вънъѵлемъ К 11а 36-37. да клн. Гр. е! 5е. Ако пък. да клн тонжде невѣстніж реѵено кстъ толнко вьспрѣштеннк кгдл ^отдште съгрѣ-1 шліемъ, то како проштеннк прннмемъ І. С 379.17. клн бо ... како [очрво]. Гр. еі уар ... псо<; [аѵ]. Ако, щом като ... [то] как. іелн во врърсовььЯіД-^ъ. врлтлрнцд женъі I словесе ые сътрьпѣ. н проѵнн жс вьсн. ; СЪВА^АНА тъѵьюч ОЧ^ЬрѢВЪШб рА^БѢ- і ГОША СА КАКО 0\рБ0 ОЧрМЪІСЛНЛН БЪІШД. на коньцд вьсел‘енъід тештн С 442.20; : клн во овъ протнвж женъскв прѣште- | нню не сътръпѣ. овъ же пржтнвж вж^ѣ. | КАКО МОЖЛЛ^Ж ПрОТНВЖ ЦѢСЛрбМЪ Н і киА^емъ н нлродомъ стлтн. нжде меѵн і н ск°врлдъі. н пештн. н веѵнсменьнъід ' по вьса дьын сьмрьтн С 442.25. Изч. і 3, К, С. Гр. ооа, еі. Вар. слн, елі. | Неб. Сре. ели диал. ОА, НТ, НГер, ЕтМл, I ДА. і клнко[же] нареч. и тестоим. неизм. I -съюз. і I. Като нареч. За изразяване на | подобие при сравнение: както, лфе І к'то мъ^дж вь^ъметъ отъ кого. постн- ИЛНКО тн са у*, нь, Аіре вѣдъі се сътворнлъ сстъ. да Алъѵетъ ть. са. елнко н ть. оного. I еже естъ вь^длъ. да дастъ ннфннмъ СЕ 104а 4. II. Като местоит. неизт.-съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: каквото, което. молѣАше же са емоѵр мжжъ. негоже Н^НДЖ ВѢСН. ДА БН СЪ ННМЬ БЪІЛЪ. Тсъ же отъпочретн н гла. въ^врдтн са въ ДОМЪ ТВОН. Н П0ВѢДЛН елнко тн сътворн въ. I нде по вьсемочр грлдочр. проповѣдАіА елнко сътворн емочр нсъ М Лк 8.39 3, А, СК; въі дрочрзн мон есте. лште творите елнко а тъ ^апо-вѣдліж ВАМЪ М Йо 15.14 3, А, СК) прідѣте очрслъішіте і повѣмъ вамъ. вьсі БОІАфІН сіа ба. елнко створі дші моен СП 65.16; іелнко во можаашо сътворн МЬНѢ АКЪІ Н ^ОТѢ. кже очрво МОГЖ А^Ъ тевѣ то сътворж С 152.25; клнко во ПрѣДОЛѢВААТЪ очрмочр. Н НАВЪІКНЖТЪ нелѣпо мъклніж. мьнога вѣсть трѣвѣ ста С 338.17. 2. Въвежда подчинени определителни изречения: КаКЪВТО, КОЙТО. Н СЪВЪрАША СА АПЛН къ нсочр. I вь^вѣстнша емочр вьсѣ елнко сътворншд н елнко нлочрѵншА М Мк 6.30 3, А) I вьспомѣнетъ вамъ вьсѣ елнкоже рѣр<ъ вамъ М Йо 14.26 3, А; вьсі (а^іці елнко сътворі пріджтъ. Т ПОКЛОНІАТЪ (с)с(а пръдъ тобои> гГ. I прослАвкчтъ Тмь\ твое СП 85.9; въ же ыашь на нвее Т на ^емлі вьсѣ елнко вьср^оттз сътворн СП 113.11. Сре. СП 134.6; I нно много, ели со стъка існігъі глжтъ. гро^ж I стрА^ъ твордште ВЛА-дъікамъ К За 6; дьнесь спсенье вьсе-мочр мнрочр. елнко внднмъ. і елнко невндімъ К 12Ь 36. Сре. С 448.30; н о мжкамъ твонмъ неврѣжевѣ. да очрво прнмъішліАН 0 НАЮ клнко ^оштешн мжкъ С 181.18; кна^ъ ... прн^ъвлвъ ВЬСА ѴАрОДѢА ^ВѣрННЪІА. ПОВСЛѢ прнвестн клнко нмжтъ ^вѣрнн. лктъ н ТЪКЪ. аспндъі н ер<нд'нъі. н кГерлстъь н въметАВЪше ^лтворнтн съ сватъінма гелнко... 1268 - ІШо.,, С 183.20; моліж вън ннъѵю врХъ моъ. е-лнісо же влсъ естъ воілфь са вл. н тво-рАфъ в'сегдл емочр очргоднлл. помолите са емочр тъ. ма окллнллго. дл прндетъ НЛ МА СТЛЪ его вллгод%. влшнмн ьівлмн РII 1.24. 3. Въвежда подчинени подложни изречения: който, і елнко прнкоснжшА са емь спснн бъіша М Мт 14.36 3; ннѵтоже во покръвено естъ еже не отъкръктъ са. н тлнно еже не рл^очрмълтъ са. ^лнс- елнко въ тъмѣ ръсте вь свътъ очрслъішнтъ са. і еже къ очр^очр гллсте въ тлнлнфн^ъ. проповъ-стъ са нл кровъ^ъ М Лк 12.3 3, А, Б; елнко влс' нлнннн очрѵеннцн ксте кже оѵрвогъіА трепе^ъі въдовнѵа не по^очрлн. очр нлсъ внтлнте С 395.25; въ глжвннъ нерл^очрмыл пллвлл^ж. ро^въ клнко н^ъ могжтъ ^рнстосл носаштллго корл-выл дрьжлтн са гоне^нжть С 401.6; можете н нъініл клнкоже влсъ ^оштетъ. не по но^ъ тъѵыж н по ржцъ. нъ н по гллвж атн ѵнстжіж онж С 446.20. III. Като нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен: колкото, гліж влмъ лште н не длстъ емочр въстлвъ ^лне естъ дрочргъ емочр. нъ тъ. ве^оѵъство его въстлвъ длстъ емочр елнко трѣвочрочртъ М Лк 11.8 3, А, СК; прньугъ же ^лъвъ нс. н ^вллж въ^длвъ. подлетъ очрѵсннкомъ. л очрѵеннцн въ^лежАШтнімъ. тлкожде н отъ ръівочр. елнко ^отъл^ж М Йо 6.11 3, А; тъі ѵловѣкъі плъньннкъі въі-ВЪША ПОМНЛОВЛ. ТЪІ дылволл попьрл КЛНКО ^ОТѢ. ТЪІ гръ^л въ пльтн от'сж-дн С 505.24. 2. Въвежда подчинени условни изречения: ако, в случай че. I елнко не прнсмліжтъ влсъ. ІС^ОДАШТС- отъ грлдл ТОГО. I прл^ъ отъ ногъ влшнр^ъ отътрдсѣте. ВЬ СЪВЪ-дѣнне нл на М Лк 9.5 3. II С отсянка на отстъпителност: ако и, макар че. л тажъшаіа нмътн нмлшн длъгъь отъ оцл нл стрлшънъмь. I неовннънъмь сжднфн ^въ. елнко н ШН I БОЛЬШНН БЛЛГОДЪТН ПЛСЛЛЖА нъшъ вллгъі^ъ СЕ 91 а 21. млло клнко. Гр. цікроѵ оос За твърде кратко време, млло елнко грАдетъ прндеп флмочрдТтъ Е 96 6. толнко ... клнко. Гр. тостотм тостоитоѵ ... остоѵ. Толк колкото, толнко люѵе въівъкі7глг елнко рл^лнѵнъе н^ъ нлслъдов^мдЕ 66 1-2; ѵто можешн толню !ддТН| клнко тъштншн са отатн С 8 1.7-ііг ОООѴ, Фе и Н ІІЕ ООС), грш рщ вай. ьк н толнко очріГе клнко вол‘ьнш неповол'ьнъінмъ С 127.3-4. клнко во ... толнцъмь н. Гр. с ... ТОСТООТОѴ. Колкото ... тол клнко бо велнкок въздръж жнтнк пръжде овлвн. то/ідш вел'мн н отъплде С 520.30-5^1. клнко[же] лфе. а) Гр. оса вс 1 оса 8аѵ. Въвежда подчинени м< злнп подложни, определителни и Іпъл-нителни изречения: каквот и да, което и да. лмннь гліж влм7рлнк лфе съвАжете нл ^емн. вждет гъка-^лно нл невесер<ъ. і елнко лште р [дрь-шншн нл ^емн. вждетъ рл^лгиш нл нсс^ъ М Мт 18.18 3!, /1 СК; ЛМННЬ ГЛЬЖ ВЛМЪ ЪКО ВЬСЪ СІГКѴ-СТАТЪ СА СНМЪ ѴЛВЪѴЪСКОМЪ. СЪ ГВШІ- ннъ н вллсфнмньА. елнко лфе в Ісфн-мнсліжтъ М Мк 3.28 3; нждем лштг дл ксн. то прндж ТН ВЬ СЬНЪ Н Ь№ кже о тевъ. н клнко же мн лшт Іъло-жнтъ вогъ. повъдъ тн С 299.19 ОГр. / <\ у/ и >/ . лп А*" нже ІБ*- дътс-льство нмъ М Мк 6.11 ЗрАс ІСЛНІСЬ 1269 ГСЛША во ^лвнсть. точр жнвжтъ. врлждъі н СБЛрН Н ПрѢЛЬСТН. Н пьрА Н °ГЛЛГОЛЛшЛ словссл. н ^очрлъі н оѵркорснніл. н юлнко ЛШТС Н^ВЪШТЛКМЪ. Н ЛН ЛШТС- клнко ОСТЛВНМЪ. сс- вьсс- некрьстьнън КОрЛБЬ ^лвнсть носнтъ С 400.22-23. іелнкоже ... плѵе. Гр. осоѵ ... ца^Х.оѵ. Колкото ... толкова повече, і ^лпрѣ-тн НМЪ ДЛ инкомоѵржб N6 ПОВѢДАТЪ. С-ЛНКОЖС ІМЪ ТЪ ^ЛПОВѢДЛЛШе. ОІІН ПЛѴС-Н^ЛфСЛ ПрОПОВѢДЛЛ^Ж М Мк 7.36 3, А, СК, Б. юлнкоже ... толнко. Гр. оскр ... тоаоотоѵ. Колкото ... толкова, лфе к'то ГНѢВЛСТ' СА НЛ врлтрл своего. елнкоже денъ гнѣвъ дръжнтъ. толнко дл постнтъ са о ^лѣбѣ о водѣ СЕ 1046 13-14. юлнко снлл можетъ. Г)э. ката бвѵа-(ідѵ. Според силите, според възможностите. плѵе жс вь сн^ъ мѣсто. ДЛ СЪТАЖНМЪ ПОДОБЛІЖфЛЛ СТЪІМЪ. врлтролювне. ве^мъвне. съмотренне. говѣбнс. I поочрсс-нне. вжнемъ слове-СС-МЪ. ДЛ ѵнсто съвлюдешн ерце. отъ СКВрЪБСНЪ ПОМЪІШЛбНС-Н. ДЪѢННѢ. СЛНКО снлл можетъ. пофенне тръпѣнне. до съмрътн СЕ 92а 5-6. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, Р, МЛ. Гр. оаос, баоѵ, баа, оаш, а, бте. Вар. елнко, еліко, Нвб. Срв. ели съюз и част. диал. іелнкъ тестоит.-съюз. 1. Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто, плчрлъ же н очрлнілнн въ^ъпнетл кочрп'но велнкомъ гллсомъ гллгол"жштл крьстнілыл есвѣ ... н мжкъ твонмъ не бонвѣ са. прнмъі-шлілн очрво мжкъі юлнісъі ^оштешн. Вѣрочрювѣ БО БОГОЧр ІЛІСО ПОБѢЖДбНЪ вждешн нлмл С 12.22. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество: колкото, елнко врѣмА съ собояб нмжтъ женн^л. не нмжтъ постнтн са М Мк 2.19 3; н елнкж мн подлен снлж очрмйжіж н ТѢЛ€(..)ЖІЖ. троѵрждж са. тръпліж до кон'цд Р VII 3.1. юлнкл снлл юстъ. Гр. ката боѵарл.ѵ. Според силите, според възможностите. еже сътворілъ естъ. іноѵадъі снъ БЖІ. тожде I тъі створі. елікл сілл ѵскл естъ. дл бждс-ші мірочр ^одлтлі. і севѣ. н інѣмъ К 9а 36. Изч. М, 3, К, С, Р. Гр. бао<;. Вар. слікъ, олнкъ. Неб. Сре. ели съюз и част. диал. юль нареч.-съюз. юль дллеѵе. Гр. катУ оаоѵ. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество: колкото, колкото далече, ель дллеѵе отъстоіатъ вьстоці отъ ^лплдъ. оѵрдллілъ естъ отъ нлсъ ве^лконньъ нлшл СП 102.12. Изч. СП. Вар. ель. Неб. Сре. елё 'колко’ диал. НТ, ДА. юлькрлтъі нареч.-съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време с изразяване на многократност: всеки път когато, колкото пъти, колчем, н ѵлшж по веѵерн гл[...] новъі ^лвѣтъ естъ. о [,..]вн. се творите елък[...]е пнете. въ мо[...]е. елъкрлт [...] (о лф) [...]бъ съ. н ѵлшж снж [...]тъ ГНЖ НСПОВѢДЛН [...] БО прндс-т Е 15а 9, 11. Изч. Е. Гр. оаакц. Вар. елъкрлт'. Неб. Сре. еле и кратен. юльмл[же] нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: щом като, след като, тъй като, понеже, лн-елрплтъ реѵе. не достонтъ тн кръстнілноѵр са нлрнцлтн. ЮЛ'МЛ П0В6ЛѢННЮ Н6П0БѢДН- мъін^ъ иръ. оѵрмлрлетъ та С 100.11; прлвьдннкъ же ... гллголл. господи нсочр урьсте не простн неѵістллго комнел. юлмл дръ^нж НЛ МА се сътворнтн мн. нъ внждъ господи, ілісо нмене твоюго рлдн се прнюмыж С 231.24; нъ ннктоже дѣтнштз овлднтель. юл'мл не нмлтъ родлн са вьсѣлвъшллго н С 240.19; провъ реѵе. юльмл же не ^оштешн повннжтн са цѣслрочр. вь ръкж въвръженъ вждешн С 253.28; сн гелшгч... 1270 гллголетъ ілкоже вѣдѣ. шс° юже про-сншн очр отьцл длстъ ТН ОТЬЦЪ. І0ЛМЛ же молнтвъі просн молнтвж длстъ С 308.12; дл клмл повъжденн въі^омъ. Н ДССНОІС нлмъ длшд отроцн прнѵд-штеннк. грддѣмъ вь^лювькннн. н мъі вь^древьночрнмъ воговесельночрочрмочр лнісочр С 321.7; юлмл господннъ мон госпожде не вѣстъ ннѵсожо н^ мсне. южо КМ8 въ домочр. нъ вьсо КСТЪ дллъ въ ржцѣ мон ... КАКО могж ытъ сътворнтн непрнгл^нннок сс дѣло. тн съгрѣшнтн прѣдъ вогомъ С 366.3; рротѣрс' влшж сьпрдтлтн гъловь, нь юлмл же въі не рлѵнто. нъ іоднлѵс прѣвъівлюто въ СВОІОН ^ЬЛОБН. со л^ъ слмъ сд придліж С 413.23. 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откак. кд'нѣмн во ыл десдте ^вѣ^дъ кллнілррж сд іемоѵр. клмл Тіодл прѣдлвъі рсрнстосл очрдлвн сд С 389.25; слмл же ілвн сд прлвь-дьнок сльыьце. стѣь(1> прѣстллше очрже. сльньцочр въс^оддшточр съкръиетъ сд стѣгЛ. С 417.26. 3. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за място: където, ые вѣдѣ лн реѵс-шн мѣстл. іел'мл реѵе поло-жнстс- С 304.13. 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен: колкото, не енце во врлтл очрвівъ клныъ оскврьнн ^емьгач. нн снце очртджнлъ ^емыж стлъпотворенніе споловъ ... нн снцс-очртджъѵнлл іж кръвь ^лрслрнннл. кл'мл жндовс- нс-ѵьстнк се велнкок сътворншд С 485.13. не кльмл лн. Гр. ёяеібр. Нали, щом като. онъ же отъвѣштлвъ реѵе. не кльмл лн лгг^слъ гл вьссдръжнтелгл іесмъ л^ъ. то того рлдн ВѢДѢ. н тогдл БО ГОСПОДЬ МД ВѢ посълллъ к тевѣ. некочрентн очрерьднк твок С 122.22. юльмл во. Гр. ёяеібаѵ, ёяеібті уар, ёяеі оСѵ, ёяеібр бе. Защото, след като, щом като. дѣтн ^вллж прнно-едтъ. дл вьсе ^лск°пнк. тъште слово поклжетъ непрніл^нн. клмл ^ ствомъ нѣкъінмъ. н очргождеш мі{{д ЖН^НН. ЛКБО Н тъм ^ОТДШТ/ СЬТЕО-рнтн. ^ВЛЛЖ прнноснтн СЛЛЕ лтъд ПОШТДДНТЪ ВЛЛДЪІЦѢ С 37,19. КЛМЛ ВО НЪ1 ВЛЛСТЬ ДЛ Н ^Ь/ цдо, ц довръін^ъ дѣлесъ. дл волеіж; лтетг дл вждемъ доврн С 413.2; к., а бо н он' свокмочр очрмочр господни; еѣ, н волеіж не рлѵн послочршлтн. нъ чсьрь вролквьствне очрклонн сд С 413 * клил БО 2ЪМ ВЬМѢСТН СД. Н прѣдлоянр^ КОНЬЦН БѢАІШ. Н грѣ^ъ СЪВр'[іІ|{4, тъгдл рл^очрмѣ грѣр;ъ С 414.11 кльмл ... тѣмь. Гр. ёпеібтіі. 8ш тоото, біа тб + ІпГ.; бібс + Іесиз, Понеже ... затова, клмл во нѵшси дл н ^ьлъінр;ъ н довръін^ъ дѣ к, д» волевв ^оштетъ дл вждемъ дов/! тш, лште не ^оштемъ не ночрднтъ (113.4. кльмл[же] очрво. Гр. ёср’ оаоѵ у »,е-а ■' '«то, ЪТВ5-, йод &3.24; керн-кл'ш 51Д1 ! ОѴБО ^вж-ътін 5.24- оокопѵ еяеіяер. Сле/»: оБѵ, щом като, понеже, кльмл очрЕ рнсте кдномочр отъ врлтнд < ^вдъіа. то мьнѣ сътворнсте С лн-о-чрплтъ реѵе. не велнко ѵочрд шн тъштд сд нл сьмрьть. Н’ очрво тъштнтн сд нл съмрьть. я н^горншн С 140.20; дл клмл отъвръгосте сд свокго цъслрл. дѣте очрво нецѣслрочркмн. рлв ілръмъ вѣѵьнъін вллѵдште С 4 25; ельмл же очрво слово покД *лк: ^отдшточрочрмочр ТѢЛ6СН Д0вр'[н П! ѵнночр нл вьсе дѣнство състлвзтн :д трѣвовлнне ССТЪ ОѴНК Н А^ЫКА I ньѴ^ъ ілже сжтъ потрѣвьнѣншл. же н неоврАштемо дшж мс оѵссы многы ЗЛ 15 7. кльмлже ... тольмлже. Гр. < тоаоптф. Колкото ... толков* же очрво нем5штьнѣн сжпротні толмл же н вее простъіьГд побѣя С 371.28-29. С, ЗЛ. Гр. ётшбі^, еяеі, аѵй’ йѵ, ёл 5і6с то + ІпПпіііѵиѳ, еі оаоѵ. Вар. кл1 Нвб. 0. роѵь- ДЫ!! тьнж <р... КЛМ.Ч *НКЪ. ВНЪІА Иігер, ілмл. ! !кльмн[же] нареч.-съюз. 1. Въвежда ! подчинени обстоятелствени изре-I чения за количество: колкото по-| вече, колкото. [...] (л)лвъ.пл[,„] (л.^ ! слмн [...] долмл.н [...] въсъкъ в° | дол(мъ) [...Мел) НѢ отъ КГѴ0.Л [.„] і въсѣѵъсклѣ въ Е 26б 2. 2. Въвежда I. подчинени обстоятелствени изре-! чения за причина: тъй като. н і ідкоже N0 а вѣръі аѣвнцн. рл^очрмѣвъ-I шн женл, млрніл ВЪ ННЖ МЪІСЛЬ прнде. І тн н № рсотдштн реѵе. іслмн ^ѣло і НСН^ВѢСТЛ юсмъ. тн по нстннѣ жтровл і мд прѣдлк. дѣтнштъ МД ОБЛВЫЛК въ * жтровѣ склѵд С 242.2. і не тольмн ... кльмн, но тольмл ... ! ісльмнже. Гр. о\> тостоитоѵ дё... оооѵ, ; оѵ) тооойтоѵ ... отгосуоѵ. Не толкова . ... колкото. НС Т0Л'МН вогоѵьстьно отъ- вѣштлшд. іслмн врлѵьвно С 314.12-. 13; плѵс жс ыс толмл връднвъ. іслмнжс , нсцѣлнвъ С 429.20. Изч. Е,С. Гр. каО’ оаоѵ. Вар. елмн, іслмн. ' Нвб. 0. ; іслѣ нареч. . клѣ жнвъ, Гр. г)ЦііЗаѵі]<;. Полужив. * отъвѣштлвъ же нсъ реѵс. ѵдкъ едннъ | съ^ождллше отъ нёмл въ срн^ж. і въ рл^вониъікъі вьплдс. нже н съвлъкъше * н. н ѣ^въі въ^ложъше отндж. остлвль-шс- слѣ жнвъ сжштъ М Лк 10.30 3, А, * СК.Изч. * М, 3, А, СК. Вар. СЛѢ. Неб. еле ’едва’ диал. ЕтМл, ДА. ’ (СМОѴр вж. *Н, *№., *К. кмоѵрже вж. нже. ! кмъше вж. (АТН. г кмь вж. *н, *іа, *к. іемьжс вж. нжс. ‘ кноѵрл^, -ю. и юньвл(П>, -га, м. Месец ^ януари. Тлцл еночрХ л оврѣ^лнне г осм^дьневное гл нХго нс^л. н стл оцл і нлТяе^стлѣ веліХл влснлнл кеслрн. св& ? I лоѵр гАл в А 1356 18. Сре. СК 144.9; : Б Т 5; йцл_еночгХ е стое волвленне гл | Илго нс^л. еі Т мХ гХл в 1 А 1396 1; ?йцл сыочрА л Т стлХ ❖еодоснл. 1? в Іь г н^ ПтЛ^ ^-2; Йіцл еыоѴй з стлХоцл нл ефремл сѵрънннл. 'й д де А 1416 2; лцк к'то въ & день нХ,е нл коладж. еыоѵрлрѣ, ѣкожс пръвѣе поглнн творѣл^ж. Б Хѣ дл поклстъ са о ^Хѣ о Йо СЕ 1036 4; родн сд очрво ілкоже тъ мн съповѣдл. въ й дьнь енчрлрл МѢСДЦЛ, въ ѵстврътоіс лъто млріДнлнгл цѣслрьствл воромъ лгсвнмлѴо С 279.2. А, СК, Б, СЕ, С, БН, Л. Гр. 'Іаѵоийрш^, 'Іаѵѵоѵйрю?. Вар. сниклрт., внѵ^лръ, сно^лръ, ніжлрт., Ноб. Сро, януари. ЮСВѢ вж. ВЪІТН. МСС част. 1. За посочване на предмети, лица: ето. рсѵе жс нмъ. ндѣтс НЛ ДѢЛ0 ссс онъі Ь(ЙВЪ1 протнвж N0 КОПЛНЪІ ОСТЛІЖТЪ. ДЛ НДѢТС коплнтс н потрѣвнтс С 37.22; іосе мъі. н нл колесн прнвд^лнн въітн готовн. н ВД^ЛНН БЪІТН н жегомн. н ВЬСѢКЪ оврл^ъ мжкъі прндтн С 88.23; н очрвоглвъ сд съкръі^ъ тлллнтъ твон н ксе твок С 369.25; о Лмжс ^лрніл гллголллше. есе мжжь вьстокъ нмд К-ГО. КДНѢМЪ словомъ отъгонд стрлстн. кднокБ вссѣдоіж прогонд неджгъі. нже въктъ мжжъ пророкъ енльнъ ДѢЛОМЪ н словомъ С 476.10. 2. За подчертаване на факт, явление: ето. ддъ реѵе длшд вь ілдь мояв ^льѵь. н вь ЖДЖДЖ М°Ич нлпоншд мд оцьтл. н нлпокнъ гллголллше. есе съконьѵл сд С 478.20; кто въ^гллгол"етъ снлъі гнд. очрслъішлнъі сътворнтъ вьсд ^вллъі кго. есе нлмъ прнде вь^лквькнок н сьпл-снок прл^деньство, вьскрѣсьыъін дьнь гн нлшего Тен )<л С 486.25; тн не вждн не вѣрьнъ нъ вѣренъ. вндѣтн лн костнТ нштешн. н ^оштн вндѣтн. есе того дѣліл ревро мок се тлко остлвн^ъ. дл тъі вь^нсклвъ н овнштешн. н върж нмешн н сьплсешн сд С 504.11. Изч. С. Гр. ібо-и, 'І5е, о5е, ш(. Вар. см. Неб. есе, ес ’ето’ диал. НТ, ДА. КСН еж. ВЪІТН. гесмъ_________________________________ ксмъ вж. въітн. ксмь вж. бѵ.ітіі. КСТЛ вж. ЕЪІТІІ. ІССТС вЖ. ЕЪІТІІ кстъ вж. бъітн кстьство, -л ср. 1. Естество, същност, същина, нъ нг;волнвън твонмь ^ідне- МЬ. N6 ПрѢ^ЬрѢТН ГЪІВЛІЖфЛЛГО. НН ВЛЖДАфЛЛГО ОСТЛВНВЪ. ПрНОВЬфНЛЪ есн плътн. I кръве- естъст'вл твоего СЕ 78Ь 8; прннмн влко. ѣко федръ. ^лвлжждьшес- тн овьѵа. къ тевѣ прнрнфВБфе. егоже нскъі погъівъшл. ^емьнѣ естъствѣ. стрлн'но са прнѵетл. і нл рлдость по^ъвл ѵннъі весплотънъіГА СЕ 84а 11; рѣкъі же прісно текжштд стлшд помръ^ъшд. мдкъкок же кстъ-ство водьнок. клменніе подрлжнво прѣтворн сд С 90.10; лште въ іед'но сьверешн м, н тлко прѣвъівліжтъ по естъствочр ог^но\ро\рмо\р С 95.2-3; то кок- кстъство невесънъін^ъ врлкл желѣк. вьсл нс-весънлл догове сжтъ вее пльтн С 237.6; сего дѣл“ьмл во сьннде съінъ вжнн. дл състронтъ нлше ксть-ство съ вогомь С 423.9. 2. Естество, жива и нежива природа, ѵѵ джЕС вллженъін. іегоже цѣслрс- ѵътжтъ. вллстеле н вс-льмжжд лювдтъ. мжжн же н женъі н въсе кстъство. н твлрь ѵловѣѵьскл. стрлжь нмлтъ С 354.7. // Живи същества, пръдлкшн рьцн мн вьсл съдръждштллго. ВѢСЪІ вллдж-штллго. моревн ^лпръштліжштллго. кстьствоѵр вьсемоѵр вллдъікж С 412.7. 3. Материя, вещество, субстанция, і не ПрѢСТЛІЖфАІА водъі рѣѵьнънд. скрнніж ВНДЪВЪШе ВЛ НОСАфІЖ. сѣмо н овлмо текошА. лвне жс- родъ свон отъвръгж. н нс-прѣ^однмл естъствл. прѣ^однмл лвнша са СЕ 1Ь 6-7; ве^дочршьнок кстьство. дочршьнлл жнвотънлл нгнесе С 495.25-26.4. Свойство, качество, н тлко стрьмь очрмрь-твнвъ сд слмо^отыж. ілко весловс-сънж нѣклкж н неслмовол"ьнж доѵршж нмъі. 1272 ГССТЬ Іііііг Щ. н кстьствънллго іестъствл н; нмъі въ^мл С 273.14—15. СЕ, С, ТФ. Гр. ірѵоіс, ібібтп?, оііс ца. Вар. ІССТ7.СТР.0, сстѵ.стр.о, ст.стко п^} Нѳб. естество ОА, НТ, НГер, Еті! ^тр АР, ЕА. Г ’ кстьствьнъ, -ЪІН прил. 1. ФиЗ^щ природен, естествен, н тлк<гвщь очрмрьтвнвъ СД СЛМО^ОТЫЖ. ІЛІ< весънж нѣклкж н неслмовольь дл.. ШЖ НМЪІ. Н КСТЬСТВЪНЛЛГО К ВКТЕі н^мѣіГенж нмъі въ^мл С 27с 14; щ двою же дыіью нлн по трь^7к:ть-ствънъіа рлдн тѣлесн потрѣБ'іо:м-была нс^ождллше нс пештеръі.І ссг-^ождллше поѵрстънОв. съвнрлнн ^ідН слморлстжштнн^ъ меллгрнні отъ іЛн^ъже кръмдтъ сд нже въ гктші отъ^одьннцн С 289.7-8; снце ікстт, ^ълъін корень ть. бѣсл лмтѣн ^ЪШДА ВЬ^ВѢШЛА доѵршд. Н 1 рни вьсего не ^нлтн. н севе н блнжьіа, н КСТЬСТВЪНЪІА ^ЛКОНЪІ. Н ТОГО икго н^ведетъ. н овосркнл сътворіЦ, С 411.25-26. 2. Телесен, физиіпки. вллдъіко кже нсцѣлнтн кстьпіт'А съвлл^нъь кже рл^дрѣшнтн піш,-нъіа ж^ъі ... кже неплодовнтж; (іы*. ржковдтьмн лвнк ілвнтн ьгс;ь. ДѢЛО ТВОКА СНЛЪІ КСТЪ. ОБЪІНОД съвръшлкмо С 249.20-21; нтідш, севѣ ^лконъ въівъ. н кстьствьг індо. сжднштс-мъ нлоѵрѵенъ. нлгъ н дл господнніл нс- оскврьннтъ мі іл С 365.22-23. 3. Естествен, двигателен, реален, овьште во ц |*рь-ствнк. л нс- вьнѣ тоа жде ѵьстн с ясен слово прнѵдштлкмо кстъ. не ! НН нлѵьномо нн прнвъівліжште.Илн ОѴ|уочрдЪ!ЖШТС. мльѵн. НЪ КСТЬ і ЫІ! н елмотворьно по нстннѣ С 327.2 Й2. // Който се отнася до естество | Д° същността, н прьстн ж^лмн сът ь*_ денн вѣл^ж. вѣждн съ^ъдлвъи ->■ н цѣл"нтс-ль кстъствънъТ дръжнмг &** ше. нс- конѴлтн свокго ^ъітрость ьлго дѣлл. то лн господевн отъдлкте. ва- КСТКСТВЬН- 1273 ! 7ЛНЪ ВЪКТЪ. БДЖДН ВЪ ОБЛЛЦЪ^Ъ ВОДЪ І С 431.22. Изч. I С. Гр- фчхлкб?, тг)? фбаем;. Вар. кстьстбънъ, ! кстаствьна, кстъствгнг. ! Нвб. естествен ОА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. Срв. естествено нареч. ікстьствьк, -іл ср. Естество, същност, : особеност, іежс во въіше пъітлннгл і кстъ. тн к'то ^ОШТСТЪ 0 ТОМЬ ПЪІТЛТН ; ночрдд сд. Л N0 по свдтъінмъ ^одд і словессмь. то н кстьствніл. л словссл нмнже сд къіѵнтъ. гор'ко прътръгнетъ. н вогословьнллго о^очрлнтъ ^лк°нл С 338.10. Изч. ! С. Гр. фосп?. Вар. кстьствнк-. Нвб. Вж. при кстьство. I ктеръ местоим. I. Като същ. Който и да е човек от едно множество: някой, някой си. тъгдл отъвЪфлшА етери отъ къннжъ-ннкъ. I флрнсън гліжфб. очрѵнтелк ^офемъ отъ тсве ^нлмс-нне вндѣтн М ■ Мт 12.38 3; I се етеръ прнстжпь реѵе емочр. очрѵнтелк вллгъі. ѵто вллго ! сътворкк. дл нмлмъ жнвотъ вѣѵъыъі М Мт 19.16 А; въл^ж же етерні отъ : къннжьннкъ точр. сѣДАШте. і помъі- шлЪіжште въ сръдьцнрсъ своі^ъ. ѵьто сь. тлко глетъ вллсвнмніж. къто можетъ : отъпочрштлтн гръ^ъі. тъкъмо едннъ въ 3 Мк 2.6 А, Б; врХ. влюдъте ! едл[...] (в)ждетъ въ етеръ влсъ[...] г лжклво невъръствнъ отъс(тж)пнтн отъ ■ вл жнвл Е 8а 10; ыж очртъшлнте севе і нл въсъкъ[...] доыдеже дъ нлрнцлетъ ; са[...] дл ые ожестнтъ са етеръ отъ[...] і лъстнж грѣ^овнож Е 8а 15; се глж л^ъ нъінъ. дл не оклеветліжтъ етері н^л і глжште по ѵъто не оврлті. нодъі отъ I тоа ^ъловъі К 5а 31. і II. Като прил. 1. Който и да е от | едно множество, без да бъде опре- ; делен: някой, ѵъто са влмъ мьннтъ. : лште вждетъ етерочр ѵлвкочр. р. овецъ. і і ^лвлжднтъ едннл отъ нн^ъ. не остл- | внтъ лн девдтн десдтъ н дсватн нл I горлр^ъ. н шедъ нштетъ ^лвлжждь- шаіа М Мт 18.12 З1, А; сътъннкочр же етерочр рлвъ бола ^ълѣ очрмнрллше. іже въ емочр ѵъстенъ М Лк 7.2 3, А; въ же етеръ цсръ мжжъ. егоже снъ волълше въ клпсрьнлочрмъ М Йо 4.46 3, А; і се женл етерл сжштн. въ тоѵенні кръве. лът в Т. I много пострлдлвъшн. отъ многъ врлѵевъ ... слъішлвъшн о Тсъ. прншьдъшн въ нлродъ. съ ^лдн. прнкоснж са рн^ъ его 3 Мк 5.25 А, У; вър^оддштк емочр къ етерж в’сь. съръте | Г. проклженъ мжжь 3 Лк 17.12 А, СК\ въшедъі въ домъ. етерл къна^ъ. флрнсънскл. ^е вже нлшъ. въ^длвъі слово, стръгжфннмъ ТА ... ТА молнмъ и ... рлвл твоего сего ... нцълн СЕ 31а 19; влрлктъ вьсд глврннлъ лр'^нстрл-тнгъ. глкоже по овъіѵлк рлдостн вллго-въштенніл прнноснтъ ѵловъкомъ. н гллголъ етеръ кръпокъ. н лрулнгельскъ С 464.13.2. Някакъв, неопределено какъв, іродъ же вндъвъ нсл рлдъ въктъ зъло. въ во желъьл отъ мъногъ връменъ вндътн. ^лне слъішллше мъногл о немь. і нлдълше са ^нлменне етеро вндътн отъ него въівлемо М Лк 23.8 3; I женъі етеръі отъ нлсъ очржлснше ыъі. въівъшаіа рлно очр гровл. I не оврътъшА тълесе его 3 Лк 24.22 А, О; ^лклннліж та бгомь в'седръжн-телемь ... очрвон са въжн. отътьцн ѵѵтндн. в'съкъ демонъ неѵнстъі. і скврънънъі ... ілн слмъ есн вель^ъолъ ... нлн дъімомь етеромь. внднмъ. нлн ъко огнь вь^глрльх са СЕ 54а 4; по^нл^ъ отъ пслньъ вниж. відъ^ъ осжжденье етеро. цъслрствк проповъ-дліжште. відъ^ъ очркорі^нънъімь въньцемь. вллгодъть свьташтіж са К 11а 34; егоже і прнлтъ. ъко сёмьонъ етерь. ветъ^ъі дьнемъ въ ъко въ ржцъ свок въ своъ Ъдрл К 14а 34. Срв. С 452.17; гллсъ ногочр етерл слъішж. къ нлмъ грдджштл С 468.7; очрѵнгГеынк во вьнъшШн^ъ очрдовъ. оврл^ъ кстъ етеръ дочршевьнл'го очрстрокныл С 497.29; тлко н тъі въ^лъ^ъ въ водж. 1274 н оврл^гмь етеромь вг водѣ погрсвенг. ілкоже н онг вг клмене. вгстллшн плкгі вг об'новлс-ннн жн^нн ^од(д) XI Вб 10. ве^ родннгі ютергі. І)у, аооріоц; тіѵод. Без определено време, по всяко време, в което и да е време, ^лклн-нмгв та втомь в'седргжнтелемь ... оѵрвон са. бѣжн ... в'сѣісг демонг неѵнстгі ... нлн нл оѵртргннкіж. нлн нл поло^д'не. нлн полоунофн. нлн ве^ го-дныгі етергі. лн ^л оутрл СЕ 64а 26. нно ютеро [кок]. Гр. етербѵ ті, іхкХо тг. Нещо друго, какво да е, нещо си. ѵР вгів?. ліре клюѵін са. сквргнгноѵр. лн неѵнстоу. вгплстн вь внно. лн вг млсло. лн вг нно етеро кое СЕ 19а 24-196 1; лфе бо вг нстннж по немь н^волнлг есн ітн. і не лгжеіж нлрсѵешн ,са оѵ^ѵеннкг его. лювншн вгітн. оѵ^го-товнтн са отгселѣ. не нл покон. нн нл пнфіж. нн нл нно етеро ^емгнгі^г крл-сотг. сллвгнгі^г. нг нл подвнгг д^овгнгн СЕ 90а 17. ннг ютерг. Гр. аХкод ті?. Друг някой, който и да е друг. і мнмо шедг-шн ѣко годннѣ едннон. інг етерг крѣ-плѣлше са гла. вг ктннж н сь въ сг ннмь. 1бо гллнлелнннг естг М Лк 22. 59 3; естг бо дрг^г. н весрлмл. нн дѣвгствл срл^іѣкА са. нн цѣломждрнѣ ѵьтгі. ын БЛЛГОВѢрНѢ боеа са. нн інѣмн етсргі довродѣлньн СЕ 88а 16; вг^ь-мѣте врлтл кнд^н влшн нг нн ннѣмг етсромг сжштемг кнд^н С 465.16. М, 3, А, СК, Б, 0, У, Е, СЕ, К, С, X. Гр. ті?, еТ?, 6 беТѵа. Вар. стсръ, сдср7.. Ноб. 0. юшл част. За изразяване на желание нещо да се случи: дано да, ех да. пѵѵлсмѵонг роѵо оѵрвѣштмі сд нлмг пнѵѵнню, піѵѵннн роѵо. ошл могль вгі^н л^ь влсь оувмзштлтн КрЬСТШЛНОМЬ вгітн С 131.9; Ѵто сгтворимг. юшл н N0 сгврллн сгворл, юшл н снцо но ВОСѢДОВЛЛН. ілроѵр ТО^ гр-В^ОВЬНѢН ^ллобіі прѣстллг коньцг, нг сгврлшд сгворг н гллголлл^ж ѵто сгтворимг С 386.6,7; н іеште (погр. вм. і вер., с. 401, бел. под линия, бннѣ сжштен кг Тсѵнѣ вг ЮНг; шд бѣжллн С 401.8. Изч. С. Гр. е’{Ое. Вар. сшл. Неб. Сре. еш диал. ДА. юште [погр. С 401.8] вж. юшл Юфе нареч. 1. За означаване бавяне на ново количест наличното или повторно шване на някакво действг допълнително, ефе мгного гллтн влмг. нг не можете носнг М Йо 16.12 3, А, СК; (е)фе елнко грддетг прндетг н не дітг Е 96 6; Т ефе млло. Т не ГрѢШЬННКЛ. Н ВЬ^НфбфТ МѢСТЛ оврідфешн СП 36.10; вгп^о. в. ѵьто глішн. лфе ^офешн, дл • внмг. ефе млло врѣмд нско^сі 92а 22; ѵддо мою сллдгкон млло прѣтргпн дл сгвргшенг е С 79.29; юште млло н отгвьсж рл^орж. юште млло н отгженж вьсел'снгіА С 512.19, 20. означаване, че някое дег състояние или положение п жава, не е преминало, н< изменило до момента, в ко говори: още, все още, досе: емоу юношл. вьсѣ сн сгрсрлнн юностн моеіА. ѵесо есмг еи доконьѵллг М Мт 19.20 3', . гн помѣнжр;омг ѣко льстецг ое сшто сгі жнвг. по тре^г / вгстлнж ЛГМт 27.63 3, А. ( 438.27; С 439.19,30; С 443.$ шлвг жс сс нсг роѵе емоѵр. ецю е не доконьѵллг есн. вгсѣ елнко і продлждг н рл^длн ннфнн нмитн нмлшн сгкровнште нл н грддн по мьнѣ М Лк 18.22 3, і роѵе жс нмг нс. еште вг млло сігитг вг влсг естг. родите доі св-нтг нмлто. дл тгмл влсг нс) I ^одан вг тгм-в. не вѣстг I ідотг М Йо 12.35 3, А, Б\ ие ^ ЮІ|ІС... 1275 КШ€. ИЪ ОШТС- ПрѢБЪІВЛІЖТЪ. КЪ ^ЪЛОБѢ СВ06І. се сдмъ са прѣддія; К 5а 28; н вьсн вькочрпѣ реіСшс дмннъ. пржддшд ^д свод. съінъ жо очрѵнмъін мдте-рньж. нменемь мелнтъ. юште дъіреллше С 80.11; смрддъ во съжеженню. юю юште въ но^дрер<ъ мон^ъ юстъ С 198. 21; врлтъ твон влрлрснснн отъвръжо сд БОРД твоюго. д тъі прѣвъівдюшн юште к (Лмочр С 265.20-21; вълд^ншн во въ ВОДЖ ОфО НОСА грѣ^ъі. НЪ БЛАГОДДТЬ-ное прн^ъівлнне ^ндмсндвъ дшж. ие ддстъ X IВа 13. 3. За означаване на крайния предел на време, явление или действие: вече. тъгдд др^нерен рдстрьзд рн^ъі своіа гла. ѣісо вллсфнмнич реѵо. ѵъто ефе тржвочремъ съвждѣтель. со (нъі)нъінѣ слъішдсте влдсфнмніж сго М Мт 26.65 3, А, СК. Срв. Мк 14.63 М, 3. // С конструкция Баііѵиз аЪзоІиІиз. нсъ жо ндѣдшо съ ннмн. ешто жо емочр недл-лоѵо сжфочр отъ домочр. посълд къ немочр дрочргъі сътьннкъ М Лк 7.6 3, А, СК; юште же плдменн велнкочр сжшточр. восолъ лнцомъ. послѣждо рекшочр дмннъ, н рекъ господочр прннмн моіж дочршж, ДІСЪІ ОТЪрНГДА тнрсо Н БО^ БОЛѢ^НН н^дърфж. н прѣдд доѵр^ъ свон господочр С 141.18. 4. Нататък, насетне, навеки, когд прнвъпнвдютъ мчѵ^снн глдголд. гь цжсдрочрдн ВЬ ВѢКЪІ н нд вѣкъі н юште С 435.24; точр въ ѵрѣвѣ ДДЬСТѢѢМЪ ложнтъ Ѵчѵнд. въ оврд^ѣ^ъ эднстосд ВѢѴЬНДДГО н прѣвѣѵьнддго. нонъі жнвжшточрочрмочр ВЬ ВѢКЪ н вь ВѢКЪ ВѢКОМЪ. Н НД ВѢКЪІ Н ІОШТО С 461.5. б. За означаване на период от време, в който се извършва някакво действие, едновременно с друго с конструкция Баііѵив аЬво-Іиіив: докато още. і ошто гліжштю ОМОЧр, СО НІОДД ОДННЪ ОТЪ ОБОГС НД ДОСА-то прндо. I съ ннмъ ндродъ МЪНОГЪ СЪ оржжнн н дрькьльмн. ОТЪ Лр^норои н стдроцъ людьскъі^ъ М Мт 26.47 3, А, СК. Срв. Мк 14.43 М, 3; і ошто гмжшточр омоѵр прндж отъ дрррисѵнд- гогд ГЛВВШТО. ѢІСО дъштн твоѣ очрмь-рѣтъ ѵто двнжешн очрѵнтелѣ М Мк 5.35 3. Срв. Лк 8.49 М, 3, А, СК; ошто жо грдджфю емочр. повръже н вѣсъ н сътрдсе н. ^лпрѣтн же нсъ др^очр неѵнсточрочрмочр. і нсцжлн отрокд. н въддстъ I оцю его М Лк 9.42 3, А, СК; въ едннж же совотъ. млрнж мдгддлннн прнде ть. очртрд. еште сжштн тъмѣ ыд гровъ. I вндѣ кдмень вь^атъ отъ гровл М Йо 20.1 3, А; юште же глдгол“жшточр пржпросточр-очрмочр. н сьмѣрс-ночрочрмочр пдчрлочр Тсочр-сокочр. прѣжде съконьулннкч молнткъі. вь^ьпн ГЛДСОМЪ ВѢСЪ ндж ндж С 173.11; н ілко молнтвъндд словесд съконьѵлвлл^ж сд. юште ннцочр лежд-шточр волдшточрочрмочр. господь ... очрслъішлвъ н рдвд СВОЮГО МОЛНТВЪІ. н овльгъѵд врдтіг томочр рдтъ С 276.18; н юште молнтвж сжштн къ очрстжрсъ ЮГО. БЛАГЪІН Н мнл°срьдъін БЪ ... ДЪЖДЪ съпктн мыогъ ыь. ^емыж С 530.23. не очр [ю] юфе. Гр. оояш, |гпяа>. Все още не. лн'-елрплтъ реѵе. не ю юште поѵочр мжкъ С 112.9; югдл вждше вн-дѣтн лкъі іслдсъі ^ьржлъі млдденн-штд. юдннѣмъ желѣ^омъ нсжѵенъі леждштд. не ю юште съ^рьнд срьдь-ѵнддго тврьдд нмѣіжште. ын цвѣтд клдсьнддго н^мжннвъше С 397.6. не Юфо. Гр. оіжеті. Вече не, повече не. нъ сьде нс юште джлдтел"с н внно-грдд' нъ въі юсте дѣлдтолс С 376.17; вѣрочріж гн н не юште севе моюго влд-дъпсо ^ѣло опъітаіж н вжрочріж. не юште твоюго цѣсдрьствнід словомъ отджж С 504.21-22. ^ ио ... юфо. Гр, оцбйио, ойясо. Още не. тъгдд воюводл глдголд. НѢСН лн юшто покорнлъ сд Жрьтн вогомъ. ОТЪВѢШТЛ САКННЪ, ННІСДІСОЖО очрво жьрж С 149.23; НѢСТЪ со мою дѣло, о сомъ во ѵнночр БѢСОВЬСТѢѢМЬ НДѴДЛЬНѢѢМЬ. НѢСМЪ СД ЮШТО СЪПОДОБНЛЪ БЛДГОДѢ- тн. нъ снн ддръ. пдчрлд ЮСТЪ прѣпро-стддго С 171.23. юфо пдѵо. Гр. яроЫті. При това, К-ІО 1276 освен това, отгоре на това. плѵе же кштс рлстѣѣше стрлжъ пл неѵьстн-въіи;<ъ доѵрсѣ^ъ. |Л|СОЖе им,г> н дѣллтн н пештн са вьсѣмь слдомь н йквънъінмъ сѣтнкмъ повелѣннкмъ іего С 40.19. М, 3, А, СК, Б, Е, СП, СЕ, К, С, X. Гр. ёті, д5т|, акрдѵ, аС, каі. Вар. іс-ште, сцк, сштс. Неб. еще остар. и диал. ОА, Дюв, НГер, ДА. Сре. още. іек> еж. *н, *іл, *к. кажо вж. нже. кіа вж. *н, *іл, *к. кіж еж. *н, *іл, *іе. кіжже вж. нже. Ж жБуквен знак. Тридесет и осмата буква от стб. азбука, назовавана жсъ (голям юс, голяма носовка); в глаг. эе, в кир. ж; в нвб. звук он. жгль, -н т. Въглен, жар, жарава, еппъ ... вьлъ^е вь пешть горжштж/ж ... въсъіплвъ въ лоно свок отъ жглнн. н^лѣ^е снлоіж стллго д)і;л. ве^ врѣдл н іувлъ С 541.3. // Образно. V въ^іде дъімъ гнѣвомъ его. н огнь отъ него въспллнетъ сіа. жглье въ^горкшьл с/а отъ него СП 17.9; чѵтъ блісцѣньѣ сго прѣдъ німъ овллцѣ проідж. грлдъ і жглье огньні С 17.13; ѵьто длстъ с/а тевъ лн ѵьто пріложнтъ сіа тевѣ. къ ІЛ^КОѴр льстівоѵр. СТрѢЛЪІ снльнллго Т^оштренъѴ. съ горжштімн жгльмн почрстъіннъймн СП 119.4. Изч. СП, С. Iр. аѵОра^. Неб. Сре. йъглен остар. и диал. Дюв, НГер; въглен ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; въгъл, въгал, въгел, углев диал. ДА. жгълъ, -л т. Ъгъл, кът. ѵѵтндн сотоно. отъ сн^ъ двьрсн. і отъ сн^ъ ѵстъіръ жголъ. сьдс- тс-вѣ. нѣстъ мѣстл. нн прнѵдстнѣ СЕ 37а 23-24; Тлкѵѵвъ ... оврѣте гровъ встъ^ъ подоволнѵьнъ пештерѣ. вь іГем'жс- многъі мрь лежлл^ж костн ... н вьлѣ^і съврлвъ костн положн вь жгьлѣ С 527.28. гллвл жгълочр. Гр. кефаХті Крайъгълен камък, глл нѣстс- лн ѵьлн ннколнже въ кѵ клмень егоже не врѣдочр іѵ ^нжджштен. съ въістъ въ жгълж М Мт 21.42 3', А, С Мк 12.10 М, 3; Лк 20.17 М 117.22. Изч. М, 3, А, СК, СП, СЕ, С. Гр. уш жголт., жгьль. Неб. ъгъл ОА, ВА, Дюв, НГер, Ет АР, РРОДД, ДА. жгъльнъ, -ъін прил. клмъі жгъльнъ [жгъльнъи1 ЯліЗос; акроусоѵіаТод. Край камък; камък, служещ за о< укрепване на ъгъла [обра: СрѢДѢ ДВѢМЛ ЖНВОТОМЛ I БЪІВЪ. IV СНЪ БЖН ... I по срѣдѣ. лкдн. клмень жгъленъ лежд 32. Сре. С 451.6—7; съвърліш дл не вѣрж съ^нжджтъ. нъ ^ лънъін клмень сънордтъ С 38( НСТННЖ ЛКДНК ПОО\рѴНША СА тънъінмъ. н ве^оѵрмънъінмъ. КНЖША СА ВЪ ЖГЪЛЬНЪН 0 КЛМ н слмн съкрочршншА СА С 448.1 К, С. Вар. жгъмчъ, жгълънъ. Неб. ъгьлен, ъглен диал. ВА, Ет' Сре. [край]ъгълен. жднцл, -а ж. Въдица, реѵе смоу своводьнн сжтъ енве. нъ дл ие ^ннмъ н^ъ. шедъ въ море в жднцж. 1 1жже нмешн пръжде [!] вь^ьмн н отвръ^ъ очрстл ен. штешн стлтнръ. тъ въ^емъ , нмъ ть ма н ^л са М Мт 17.21 СК. Изч. М, 3, А, СК. Гр. аукштроѵ. Вар. кк, Неб. ъднца диал. НГер; въдица 0/ ЕтМл, БТР, АР, ДА; удица диал. ,Д ждоль, -н з/с. Дол, долина, бъ вь стмъ свосмъ. н вь^дрлдочрь' рл^дѣліж СІКНМЖ. У ждоль кАОЛьге 1277 ЖЖНІСЛ рл^мѣріж СП 59.8. Срв. СП 107.8. ждоль плАѴбкьыліл. Гр. коіА.а<; той к/^аиіЭрсоѵос;. Долина на плача, на скръбта, Бллжс-ыг мжжг емоуж-с-стг ^АСтжплсні-с--мо\р отг тс-ве. вгуождс-ніѣ вг сргдьцс- свое- ^авѣшта. вг ждоль пллусвьнжбк вг мѣсто ежо положі. Убо Блствешѣ длетг ^лісоио-| даіаі СП 83.7. Изч. СП. Гр. коіЛа?. ! Нвб. юдол остар. и диал. ОА, ВА, ЕтМл. ( Срв. Юндола МИ; юндолски прил. ОА; | юдолен остар. ВА; удолний 'полегат, | стръмен’ диал. НГер; удолница о/с. диал., | удолнище ср. диал. ДА. га*дольк, -(А ср. Долина, низина, облѣ-І ШІА СІА ОВЬНІ овьѵн. У ждольѣ очрыьыо-і жідтг пгшеыіцж вг^жвжтг ібо вьспо-і ивтг СП 64.14. Изч. { СП. Гр. коЛа?. Нвб. Вж. при ждоль. ! (яуке, -а ср. 1. Въже, връв. двл мрАѵыА ! люта ... тбмьиа вь^доѵр^й. сгтворнстА. 1 ілкожс- ^нжджштнУыг сгсждгі. н всл | жжл отгвьсждоу отгтрггнжтн сд, н | юже вѣашс вг^грАДНлг рА^врАтн са С ! 52.25; сн слгішАвгше стлрѣншныгі ‘ вльшьскгід. повелѣшл жжемг іь, ыогж [ поврг^гшо н влѣштн. вгнг на мрл^г і С 261.7-8; нмѣ снн корАБ' жже. ыг то вг^ьмг нюдл оѵрдАвн са С 401.1; Ѵто ; ^отАтг датн бо^вмьлю Уюдо. очрдАвь-! кнню жже. проѵжкв тгмж ыеоѵргАснмгн . опЛ. ... то вгістг мѣненнід твоюго отг I жндовг прнтАЖАнню С 425.8; тѣмь бо о\рѵеннкг лпостольска нстжвг : рАДОЧр. 0\рДАВЫ€ННЮ ЖЖ6 ПрНА. Н і ДОСТОННЖ ПОКЛ^Л СНЛЖ ГрЬТАБЬ С | 426.14. // Образно. жжа грѣшьннкг I ОБІА^АШЬХ СІА МЬНѢ. У ^АКОНА ТВ06Г0 N0 ^лвгі^г СП 118.61; твок ілдро кстг | нспрьвА. вг породѣ о дрѣвѣсн I п^слоѵршАнніл. твоіл жжа сжтг ГрѢ-^овьынн сгж^н С 400.14. // Ремък. і ВОКВОДА ... повелѣ ... СТрАСТЬЫНКА і рАСПАТН ЖЖН ѵетгірьмн. Н ПрНВА^АТН | н по ѵетгірн колгі С 152.29. 2. Въже, което служи за измерване; мярка за дължина, жжа допадж мі вг дрьжАвгыгі^г. нво достоѣыье мі Аргжлвгно остг мгыѣ СП 15.6; У^вс-дс отг лнца і^г іА^гікгі. і по жрѣвію рл^дѣлн імг ^еміж. жжемь ДѢЛОМѢ-рыгымг. У вгселн вг селѣ^г і^г ісолѣна інлевл СП 77.55; гліа тевѣ длмг ^емлкв ^анааыовж. жже достоѣыьѣ влшего СП 104.11. яука петровА. Гр. Проокбурок; тйѵ тіцшѵ сЛнаесйѵ тон аушн атсоатб-^он Петров. Църковният празник Поклонение на честните вериги на ап. ПетърДІб януари]. ыѣ_зУ жжа (петровА) ова ѵо нѵоа. пса вг сБж. рвсАльыж СК 1495 18-19. гкже желѣ^ьыо [желѣ^ьнок]. Гр. а)м-сп.<;. Верига, окови, лвне сгрѣтс- н отг гровг ѵісг. неѵнстомг д^мг. іже жнлн-штс нмѣашс вг гровѣ^г. і нн желѣ-^номг жжомь ого инктоже ыс можаашс сгвА^АТн М Мк 5.3 3; ^лые мгноггі крАтгі пжтгі н жжн жолѣ^нгі сгвА(2,А)нж сжірнз. прѣтрг^ААуж са отг него. жжа желѣ^ііА н пжта сгкроушААуж са М Мк 5.4 3; прѣштААше во дочр^овн нбѵнстоѵроѵрмочр і^нтн отг ѵліса. отг мгыогг во лѣтг вгс^гі- ШТААШ6 Н. I ВА^АА^Ж Н ЖЖН ЖС-ЛѢ^Нгі. і пжтгі стрѣгжштен М Лк 8.29 3, А, СК; гво^днн жо верѣА вѣѵьыгіА сгкрочршн ... СВОНМА рЖКАМА кыочр НерА^ДрѢШЬНАІА ЖЖА ЖС-ЛѢ^ІІАНѵ. ІАКО воскг рАсквьрг С 462.20-21; сгкрочр-шнте са жолѣ^нліа жжл. нерА^дрѣ-шнмаіа С 464.21; вгкоѵрпѣ жолѣ^ыаіа жжа н ворѣА сгкроѵршншА СА С 466.2— 3. Изч. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. а/оіѵіоѵ, а/оіѵюра, Іца<;, каХ.ш^. Неб. йъже диал. Дюв, НГер; въже ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА; уже диал. ДА. ликнкА, -гі м. и ж. 1. Сродник, родственик, роднина, близък, гла едныг отг рАвг Ар^нороовг жжнка сгі. шоѵрже очррѣ^А пс-трг оууо. N6 л^г лн та жжнѵьство 1278 вндѣ^ъ въ врътѣ съ (Лшь 3 Йо 18.26 А, СК; п пама стго ссмсѵоыа. по плътн ЖЖНКЪІ г(нѣ Ар^НСПСКП)А ерсл(м) [...]д. н стго корннлѣ сътнТіса Е 296 17; прнстжпн і слъішн. ѵьто тсвѣ гь прісомь глетъ. БЛАжеыъ іже нмѣ сѣма ВЪ СНОНѢ. I ЖЖНІСЪІ СВОІА ВЪ НС&ІѢ СЕ 83а 16; станн оѵрво о ѵадо. рд^оѵрмѣн ЖС КрѢПЪКО, ОТЪ ИАСТОІАфДАГО Д'Н€. пропныАтн тн са н оѵрмрътвнтн в^емоѵр мнроѵр. і в’сь мнръ тсбѣ. отьмстасшн во СА рОДНТСЛЬ. ВрАТрНІА ЖСЫЪІ Н ДѢТСН. жжнкъі, н в'сего рождеынѣ. дро\ргъ н връстъ СЕ 896 26; ѵѵ н^бавнтн са СМОѴр ОТЪ В'СС(А МНрЪМЪІГА пакостн. плътьыърсъ жжнкъ гк> по СЕ 986 6; иъ мно^ѣ^г стдрѣн вждешн. иъ шедъ очрстрон СА съ жжнісамн свонмн. н прншъдъ мжѵсынк прнімешн въ к0мд-ыѣ^ъ С 16.5; васнлнскъ ... мол"іл'ше СТрѢГЖШТАА воннъі. глагол'а нмъ. ддднте мн волж мало дьнні. да шедъ оѵрстроіж ЖЖНІСЪІ СВОА. въ вьсн ^оѵрмнілньсцѣ С 16.14; ыо вѣроѵркшн лн пророкочр. Вѣроѵрн АКЪІ ЖЖНЦѢ. АШТС НѢСН н сдовссъі отъвръгдъ ЖЖНѴЬСТВА С 336.1; о мрътвѣ ѵѵ пнлдтс молж. ыд дрѣвѣ ВНСАШТН. ыѣстъ во сомочр ОТЬЦА ЫА ^ОМН. НН дрочргл ІСОГО НЪІНГА. НН оѵрѵсннкд, ын жжнкъі нн погровнтеліА. НЪ САМЪ КДНОМО^ ІСДНОѴАДЪ. вь вьсемь мнрѣ вогъ. н ниъ нністоже С 455.24. // Образно, (іса) стрстъ стомв іеюпроѵр епсіспочр. н семечѵн» жжнцѣ ГНОѴр. Н СВАфбЫНО стмо\р МНЫѢ Е 35б 11; потом' же прндж ісъ нстнньноѵр-очрмочр ЖЖНЦѢ. гочр мокмоу ?с ^сочр С 16.16; сісврьньынѵс- Н НбПОДОВЬЫНѴО. съіые днгавал"ь. подрочрке огыю. жжнко ТЬМѢ. поѵ'то мжѵншн таісо соуровѣ. рАВА БОЖНІА ДрТСМОИА С 233.9; гь мон Н БЪ МОН. ЖЖНКА МОІА Н ТВОрЬЦЬ МОН. Н^ВАВНТСЛЬ МОН. Н ЩБСАрЬ МОН. ТА БО ЫАОѴрѴН -ООМА. СС- ЫЪІ ОСТАВН АІСЪІ ѴА- домъ свонм' обьда С 509.11. 2. Сродница, родственица, роднина, близка. I СС- СЛНСАВСТЬ ЖЖНКА ТВОѢ. I ТА ^АѴАТЪ СНА ВЪ СТАрОСТЬ СВОНГ,, | мѣсаць шестъі сстъ ен. НАрнцад неплодъвн М Лк 1.36 3, А, СК. С С 245.11. 3. Потомство, покс ние, род. рѣшід въ сръдьці (В0 ЖЖІКЪІ і^ъ въкочрпѣ. прідѣтс I ОСТАВІМЬ ВЬСІА ПрА^ДЫІІКЪІ ЁіЩ ^смліа СП 73.8. Изч. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, С. Гр. 6 ои№ Т| аиууеѵп^, оиууеѵіс, аиууеѵеіа. Вар. ля Нвб. 0. жжнѵьство, -а ср. Родство, близс Вѣроѵрн АКЪІ ЖЖНЦѢ. АШТС МѢСН Н С вссъі отъвръглъ ЖЖНѴЬСТВА С 3361 Образно. гь мон н въ мон. ншк БО ВНДѢрСЪ рАВА. ННІСАІС0Ж6 СЬМѢрбІІ БѢАШС ВНДѢТН. ОБрА^Ъ Н ЖЖНѴЬС ПрОСВѢШТААШС СА. Н БОЖЬСТВО ПрОСНІА са С 511.25-26. Изч. С. Гр. то а\)ууеѵЕ<;, оиууеѵеш. Неб. 0. жжьннкъ, -а м. Пленник, затворні БрАТрне. МОДВК ВЪІ а^ъ жжъннкг с ДОСТОННО ^ОДНТН ^ЪВАНЬМ. ВЬ ІК№ ^ъваин въісте СЕ 1056 11; грдде во нстъін ѵловѣкодювьцъ, н^ве; вѣѵьнънрсь жж'ннкъ мжжьствомг, областніж вслнковк. жнвжштннр гровѣ^ъ. ажс оѵрмжѵн овндьлнвгі ыоповѣднмъін мжѵнтель С 460 тѣмжс ыс мочрднте. ые жндттс ПОДВНГНѢТС СА. Н ЖЖЫНКЪІ Н^ВСДѢ ажс доселѣ пожрѣсте С 467.9. Изч. СЕ, С. Гр. о беоцю?. Вар. жжгмнкг, яинні Неб. Сре. въжник диал. ЕтМл; узн ■ остар. ОА, РРОДД. -ъі ж. 1. Окови, вериг ПрѢШТААШС во дочр^овн НСѴНСТОѴО^М і^нтн отъ ѵЛса. ОТЪ МЪЫОГЪ БО М' ВЪС^ЪІШТААШС Н. I ВА^АА^Ж Н ЖСДѢ^ЫЪІ. I пжтъі стрѣгжштсн, рАСТрЪЗАВЪ Ж^ЪІ. РОЫНМЪ БЪІБЛМ вѣсомъ скво^ѣ поѵрстъшьъ М Лк 8.І 3, А, СК; сніж жс- дъштерь лврлмл' СЖШТЖ. іжже СЪВА^А СОТОИА С0 0СМ0СI ДССАТС Лѣто. N6 ДОСТОѢАШС лн рд^АР1 ШНТН СІА ОТЪ Ж^ЪІ ВЬ ДОБЬ СОВОТЪН 1279 ЯчрОАНВ7> ( і ^члншс |г Лк 13.16 3, А, СК; прн(с) [...]назн 1) [...] НА ГѢ Н ЫА [...] СН ЫЪІ СНС ...] г(н)ѣмъ ж^ъі н^ъ. н отъвръ:§ѣмъ і-ъ нас(ъ) нго н^г Е 21а 5. Срв. СП 1.3; н въ^ъвашіа къ гіо егдл вьстж-I нініА. н отъ вѣдъ Туъ спс- іа. н н^вс-де і, іс тьмъі і сѣні съмрътьнъі. н ж^ъі і^ъ |рѣтръже СП 106.14; въѵс-рА съва-Ічнъ БЪІВААШС, дьнесь ЫбрА^ДрѢШО-|ъімн ж^амі. съва^ас-тъ гочрвітелА К |3а 28. Срв. С 449.28; н прншъдъ-Ііемъ нмъ. вндѣша вьсн (ако ж^ъі ізсатъ С 125.23; АлеаАН'дръ жо... реѵе |АрЖГАА СА. А СНА Ж^ЪІ ѴЬСО рАДН СЖТЪ |& тевѣ С 130.11. // Образно. і лвьс- ІЧ^БрѢСТС СА СЛО\р^А ОГО. I рА^ДрѢШН СА ІІ^А мф<А его. I ГЛАШ6 ѴНСТО М Мк 1.35 3, А, СК, Б\ съва^аша велн-!ААГО с[.]п«Л. СЛЪНЬЦЛ ^А. нъ рл^дрѣ-!л вѣѵънъііа ж^ъі. іноплемсн^нкъі. і I АКОНОПрѢСТЛЧПЬНІК-Ы. погоѵрві К 125 І 8-29. Срв. С 448.24; то оѵрво въ-ігалъ ж^ъі съмрьтьнъіА рлстрьгнжвъ. ,‘н же вьскрѣснлъ, пленнцА нашн^ъ [рѣ^овъ рл^дрѣшнвъ С 493.23-24. ;}. Прен. Ад, пъкъл, н дште тъ въ РСТНИЖ СѢМО прнтн Н^ВОЛНЛЪ КСТЪ. МЪІ I ЩЪ СВОБОДНМЪ СА. АШТС ВЪ НСТННЖ [ного СЪ НАМН ВНДНМ'. МЪІ отъ щъ Іі^БАВылемъ са С 468.8, 10; въста-рѣте ндѣте отъсждоѵр. отъ рлвотъі въ ІВОБОТЖ. ОТЪ ТЬМННЦА ВЪ ВЪІШ^Н ікроѵрсАлнмъ. отъ ж^ъі къ вогоѵр. отъ ІІОЛѢ^ЫН НА рАНСКЖКБ ПНШТЖ. ОТЪ Ьмьа на нево С 470.16. 3. Прен. ІНещастие, беда, злочестие. вла-ідъіко кже нсцѣлнтн кстьствьнъ'а ■:ъбла^нъі. кже рл^дрѣшнтн стрАШЪ-і-гыа ж^ъі ... кже неплодовнтж ^емыж. ІЭЖКОВАТЬМН АБНК глвнтн млтерь. ДѢЛО | ТВОКА снлъі кстъ. объіѵакмъ съвръ-|Шакмо С 249.22. 4. Прен. Жила, ісухожилие. съкроѵршн ДрЪЖАВЖ ЛЖКОМЪ І€ГО. КГДА кръсть ІАКО ЛЖКЪ ВЖНІАЫА рЖКАМА. Ж^ЛМН Ш<0 ТАТНВОБК нллдѵе С 462.25. СЕ, К, С. Гр. беаро^, аеіра, убг^, -/еіцюѵ. Вар. о^л. Неб. Сре. уза, узи мн. остар. и диал. ВА, РРОДД, ЕА, ДА; въза диал. ДА; възел т. ОА, ДА. ж^нлніре, -д ср. Затвор, тъмница, іоднъ же слгішлвъ въ ж^нлнірн дѣла ^ВА, посълавъ оѵрѵоннкъі свонмн роѵс с-мочр. тгі лн есн грддгін. лн ныого ѵаомъ М Мт 11.2 3, А. Изч. М, 3, А. Гр. Зетрсоттіріоѵ. Вар. ж^нлнштс, ж^нліште. Нѳб. ъзилище, йъзилище, узилище остар. и диал. Дюв, ВА. ткіъкъ, -ъін прил. Тесен, вьындѣте Ж^ЪІСЪІМН ВрАТЪІ. ѢКО ПрОСТрАЫА ВрАТА н шнрокъ ПЖТЬ. ВЪВОДАН въ плгочрвж. I МЪЫОЗН СЖТЪ ВЪ^ОДАфН нмъ М Мт 7.13 3, А; коль ж^ъка врдтА н тѣсыъ ПЖТЬ ВЪВОДАН ВЪ ЖНВОТЪ. I МАЛО н^ъ естъ нжо н оврѣтліжтъ М Мт 7.14 3, А. Сре. СЕ 895 7; потръпн очрво ѵадо. н Ж^ЪКЪН ПЖТЬ ПАѴе ПрОСТрАЫААГО поѵ'тн С 290.25. Изч. М, 3, А, СЕ, С. Гр. ахеѵо^. Вар. ж^ькъ. Ноб. узки 'тесен’ остар. РРОДД. ж^ьннкъ, -а м. 1. Затворник; този, който е наказан, длждъ мн тѣло мрьтво нл погрввенню. оного осжжде- НА'ГО ОТЪ теве, ѴсОЧрСА НА^АрвА ТсОЧрСА ынштааго ... живинка Усоѵрсл С 454.19. 2. Прен. Грешник; този, който е съгрешил, нъ овлѵе велнкАіл длроѵр-іжштааго ^са. прѣвелнкоіе ѵлісолювніе. вьсѣ^ъ ѵліеъ спсннк пАѵе. нежслн погъівенню ^ОТАШТНН. ПОДАТН ж^нн-кочр. н долѣ лежАШТочро^мочр ржкж н ПОКААНЫА БЪІЛЬК. НбНСЦѢЛНМЪІА Н СМрЬДАШТАА СВОКА ТВАрН НСЦѢЛН строѵрпъі С 522.15. Изч. С. Гр. 6 бшріо^, о леашѵ. Вар. ж^ннкъ. Неб. иъзник, узник остар. ЕА, ВА, РРОДД. жроднвъ, -ЪІН прил. 1. Глупав, неразумен, прост, по нстннѣ снн люднк жроднвн а не мждрн. нспръвА во оѵрлж-ѵеннн НА ^АІСОНЪ. нн ВЪ ПОСЛѢД^МЬ МІЗСТІЗ НАПНСАНН БЪІША БОГОПО^НАННІА ТИРАНТИ 1280 С 335.24; тъгдл о\рподовнтъ са цѣслрьствніе нс-весъноіе десАтн дѣвнцъ ... ПАТЬ ЖС- ОТЬ іДі^Ъ ВѢАШС мждръ. ПАТЬ ЖС- ЖрОДНКЪ. АЖС ЖрОДНКЪІА НС ВЬ^АША МАСЛА ВЪ СЬСЖДѢ^Ъ СВОНМЪ С 368.29, 30; того рлдн в° н жроднвъі а НАрНѴС-ТЪ. (АКО БОЛЬШЖІЖ БОЛѢ^НЬ ПрѢТрЬПѢША. А ^ОЧрЖДЪШААГО рАДН вьсс погоѵрвншА С 372.1; плкъі жро- ДНВЪІ А НАрНѴС-ТЪ. ПОКА^ЛА (АКО ННѴТО- же жродн (погр. вм. жроднвѣіе, Север., с. 372, бел. под линия), нже сьде съвнрллтъ Н ОТЪ^ОДНТЪ НЛГЪ. ОНАМО НЖДС ПАѴС ѴЛОВѢКОЛІОБЫС НАМЪ трѣ(!) нжде множлншн мнлость С 372.25,26; не тѣм" же тъѵыж жроднвъь нъ погГс-же НАДѢАША СА ВЬ^АТН ОѴр ТѢ^Ъ. Н Н6 ВЪ годъ проснніА С 372.30. 2. Безбожен, нечестив, л^е-алндръ рс-ѵе ... ОБѢШТАВЪ СА ОЧрБО БОГОЧр. КАКО МОГЖ ВЪ^ВрАТНТН СА НА ЖрОДНВЖІЖ Н неполь^ьнж(ж вѣрж бѣсовъскжіж С 165.18. 3. Като същ. а) жроднвнн м. мн. Гр. рюроі. Глупци, неразумни хора. отъвѣштавъ Ѵѵѵна реѵе к бкмъ. слѣпнТ н жроднвнн. гллголете въі самн (ако мждрн (есмъ. н мждро-стніж нлшевк н^оврАштемъ нстін С 265.28. 6) жроднвъіА ж. мн. Гр. а1 рсораі. Глупави [неразумни] девойки. (сл'ма же оѵрво оѵртврьдншА СВѢТНЛА СВОІА. ГЛАГОЛАША ЖрОДНВЪІА мждръінмъ. ДАДНТС НАМЪ ОТЪ МАСЛА влшего С 372.23-24. в) жроднвоге ср. ед. Гр. то рсорбѵ. Глупост, безсмислица. стъін реѵе терентнн. мжкл сн мьнѣ вждн н ліоваштннмъ ^сл. жро-днвок- во. вогомждростьнѣіе ѴЛОВѢ-комъ іестъ С 183.1-2. жроднвліл вссѣда. Гр. рсоро^оуіа. Глупави [неразумни] думи или реч. жроднвъіА весъдъі фнлнстно-ИОВЪІ ПНСАТН НС- СТАВЫАТС-. А СЛАВЫСННІА БОЖНІА НС- ПНСАТН. НН. ИМЖС- НА НС-БО прлвнмн іесмъ С 403.23. Изч. С. Гр. ршрб<;. Нвб. уродив, юродив остар. ВА, НГер, БТР, АР. Срв. уродлив остар. ОА. жроднтн СА, ЖрОЖДЖ СА, ЖрОДНЦд-! несв. Изглупявам, правя се глупав, постъпвам като глуг ллеалндръ реѵе. ѵоѵрждж са како ;! ДНШН СА глагол"а ВОГЪІ. како ( МОГЖТЪ СНН ВО^Н ВЪІТН. НН ВНДАі НН ОСА^АІЖШТС. НН ОБЖ^ЛІЖШТС 163.20. Изч. с. Нвб. Срв. ородувам се диал. ДА. жродовлтн, жродоѵркк, ЖрОДО\р(СШН Ні Безумен съм, безумствам, пост ' вам безумно [глупаво], н шед1;! вьслѣдъ іГего дондоша мѣста | оѵрдлрнвъше въ двьрн лкъі жродо\|! ште ѵ’то. отвръ^ъ (едннъ отъ врлг I оѵрвъдѣтн ^ота ѵто ^отатъ С145, // Лишен съм от смисъл, безутѵ ' съм. Алеалндръ реѵе. л^ъ глагола и бладж. лште лн то теве послоѵіш ТО не ТЪѴЫЖ БЛАДЬ (ССМЪ НЪ Н Щ}, жродочр(жтъ бо словесл твоіл С 15Е Изч. С. Гр. ётп адокрістег. Нвб. Вж. при жроднтн сд. жродъ, -а м. Глупак, неразумен > век, лишен от разсъдък чов< лѵррнлнілнъ реѵе. доколѣ досаждай не срлмылА са жроде н ве^оѵрмьлю 2.16; лѵррнлніАнъ реѵе. жроде непръ ДОБЬНЪІН, ОТЪ кронл Н СрбА рАЖДАЙ! са млтерн божьскъіа С 8.10; аѵ| лніанъ реѵе. непрѣподовьнъін жро, доколѣ ^очрлъі ГЛАГ0Л'6ШН 0 БО^Ѣ МНОГО БЛАДЪІ. Н ДОСАЖДАА С 8.1' АѴррНЛНІАНЪ ... ОТЪВѢШТАВЪ рСѴС сточрочрмочр плчрлочр. М'НОГО ТН БЛ дъшоѵр ожндлуъ длъготрьпА. жрод нс-прѣподовьне. доколѣ оѵрклрлкшн р;»лншн вогъі С 12.11; Алеалндръ|* А^Ъ ГЛАГОЛА СС- НС- БЛАДЖ. АШТС АН ТС-БС- послочршліж. ТО НС- ТЪѴЫЖ БЛД к-смъ ыъ н жродъ. жродоѵрьжтъ БО с/ весл твоіа С 156.1. Изч. С. Гр. [о] Ядро?. Нвб. ърод, урод остар. ОА, ВА, АР; Щ остар. БТР. йѵОДЬЫО. 1281 ЖТрОБЬ ж дьно нареч. Безразсъдно, необми-лено. н рл^гиѣвлвъ сд лѵррнлнклнъ ОБСЛѣ СЪБЛЛЪМЪІ ОЛОВѢНЪІ БНТІ ІЛ ПО слюстьмл. гллголд юмочр N6 жродьно н ірѣ^орьно ОТЪВѢШТЛБЛН. БѢДЪІ КЛКО рѣдъ цѣслрс-мь стоншн С 1.12-13. Ізч. :. Гр. афрбѵю?. Іеб. Срв. уродиво, уродливо. .дьнъ, -ъін прил. Безумен; жесток, і езмилостен. сн юстъ крьвь чѵ нюдо. і^же продл нл треуъ десдтс^ъ дннл- |НН. СН ЮСТЪ КрЪЕЬ ЮАЖС ДѢЛЬМЛ ТОКрЛТЬ ітъідъкъіа сьвѣтъі онъі творллшс-. сь [^родьнъінмн флрнсен С 419.24. Изч. р, Гр. ауѵшрсоѵ. \Івб. Вж. при Ародивъ. :|>дьскъі нареч. Безумно, идиотски. |і прѣвъівлуж юште слѣпн. прншьдъше |« покллнклл^ж сл юн. вьпнкжштс- н гллголжште. ноѵрлнклнню рЛБО ВЛ БЪІ-іиьшлго. съгрѣшн^омъ прѣдъ товокж Івродъскъі. нъ простнвъшн ИЪІ КЛІСО };ллгл вогл слоѵржнтельннцл. ПОМОЛН СА |;соѵр ДЛ ПОДЛСТЪ НЛМЪ ВНДѢННКЛ С 11.19. Изч. }2. Гр. шрафроѵдаа^. Вар. жродгскгі. |*б. Вж. при жроАЫіо. іодьство, -л ср. Безумие, безразсъд-Ьтво, глупост, стъін реѵе терентнн. ііЛЖКЛ СН МЬНѢ БЖДН Н ЛЮБАШТННМЪ [<СЛ. ЖрОДНВОЮ БО. ВОГОМЖДрОСТЬНѢЮ іѵловѣкомъ юстъ. мждрость БО ѴЛОВѢ-[ѴЪСКЛ. жродьство очр БОГЛ юстъ С 183. |4; дл не подрлжлнмъ жндовьскл |жродьствл. нъ дътьскочр по^лвнднмт» івллгодлренню С 340.20; вндѣ лн іжродьство ВНДѢ ЛН Вб^ЛКОННЮ. югдл ірлтн БѢША НОЧрЖДЖ ТВОрАШТеЮ. НН іпѣсіін можлл^ж сьпѣтн нл ^емн і штоѵржден С 419.4. Изч. | С. Гр. рыріа, ауѵсороаѵѵгі. Неб. ъродство, уродство остар. ОА, ВА. Сре. уродливост ж. БТР, АР. родьствовлтн, жродьсткочркж, жродь-ствоѵрюшн несв. Постъпвам [държа се] глупаво; говоря глупости, прѣ- ВЛЛЖСНЪІН ЖО МЖѴС-ННІСЪ ^совъ ісодрлтъ реѵе літо-чрплте. но жродъствочрн вогъі ГЛА. N6 БО СЖТЪ Б^Н МБО^Н. N7. ЮДННЪ вогъ отсцъ. отъ кГегожс- вьсл. н юдннъ ГЬ ю ^с. нм'жо вьсл С 100.19. Изч. С. Гр. ршрсаѵсо. Вар. жроАъствовдтн. Неб. Вж. при жроАНТн сд. яковнцл, -а з/с. Бунт, размирица, междуособица, вьнегдлже то са творѣ'ше. н пнллтъ нн гллголлтн нн слъішлтн можллше. съкочрпьюнллго рлдн матожл. н жсобнцл мъішліллше бъітн С 434.3-4. Изч. С. Гр. сггасгк;. Неб. Сре. [между]особица. жтровл, -ъі з/с. 1. Вътрешности, вътрешни органи, н оплѣте сіа вь кліа-твж ѣко вь рн^ж. н вьніде ѣко водл вь жтровж его СП 108.18; /лко врлшьно пльтьною югдл въ жтровж слочр^ь НМѢІЖШТОЧр ^ЬЛЬ ВЪПЛДОТЪ. ПЛѴО про- дльжнтъ ноджгъ С 421.14. // Образно. прндѣте очрво врлтрьѣ. віднмъ БОЛѢ^НІ ГрОБЪНЪНА. ВІДІМЪ ЖТрОВОѴр гровочр. млтерь весьмрътью К 12а 26. // Корем, і нжденн і\ него в'сь дуъ твордфен жаждкж. і в'скж ка^іж жегж-фкжкж пльть его. і жтровж его. сочршд-фкж очрстънъі его СЕ 29Ь 21-22. 2. Утроба, майчина утроба, се бо ѣко бъістъ гллсъ цѣловлннѣ твоего въ ночршню моем. вь^нгрл са мллдьыецъ рлдоштлмн въ жтровѣ моен М Лк 1.44 СК; глл къ кГемочр ннкоднмъ. клко можетъ ѵкъ роднтн са стлръ съь едл можетъ въторнцекж въ жтровж вьлѣстн м_лтере своеьл і роднтн са 3 Ио 3.4; н вън ѣко очрслъншл елнслве-о-ь. ЦѢЛ0ВЛНН6 млрнныо. въ^ігрл СА млдъ-нець рлдофлмі въ жтровѣ сіа. н нсплънн СА А^мъ стънмъ елюлке-оъ А Лк 1.41; нскочрсі мка гГ і тъі тіажі мка. рлждъ^і жтровж мокж н сръдъце мое СП 25.2; ѣко рл^горѣ сіа сръдьце мое жтровл моѣ І^МѢТЪ ска СП 72.21; ПЛКЪІ ПОПЪ МОЛНТ' СА. творА мотвж снкж Йл ннмь не тлн. прѣфедръі вже. і ЯчТрОБЬЫЪ 1282 М'НОГОМНЛОСТНВе. ОТВрЪ^АІАН ПрѢѴНСТЖІЖ ЖТрОБЖ. ЫеНфНСЛЬНЖІЖ влагость сн. ВЧвМОЧр ПрНБЛНЖАІЖфКМОЧр СА любовник. н прнвѣтомь топломь СЕ 92Ь 4; лште ^оштешн очрвѣдѣтн о нменн мокмъ. то очрвѣждъ. іако кште сжштж мн въ жтровѣ МАТерНІ. ОБѢШТАЫННМЪ даыо въістъ нма м°к С 227.6; о ьГемъ во гллголж. очрже въ твонк жтровж слъішаыннмъ въскоѵн. твокд жтровъі поновькыніа творд С 239.6, 6; Тѵѵснфл тъкиж вндѣынк жтровъі. н н^ннца ВЬ^НрАА ДѢВНѴЖ ЖТрОБЖ СЪМОТрѢ'іШ С 240.3,4; клмн ^ѣло ыен^вѣстл ксмъ. ТН ПО НСТНИѢ ЖТрОБА МА ПрѢДАК. дѣтнштъ ма овавьсак въ жтровѣ скаѵа С 242.3, 4-5. 3. Прен. Дух, душа, сърце. врХ. овлѣцѣте сд ѣко Н^БрАЫН БОЧр. СТН V ВЪ^ЛВБеЫН. ВЪ жтровж федротъ. Н БЛАГОСТЪ. н съмѣ-реиж мждростъ Т кротостъ н тръпѣын(е) Е 22а 14; срдце ѵісто съ^іжді въ мыѣ вже, V дхъ прлвъовж>ві въ жтровѣ моеі СП 50.12; въп^о, можешн лн двнтн оѵсж отровж вь иемь, чѵтъХѣ. могж влагодѣтніж ^воіж СЕ 83а 11; влюдн сд очрво, ѣко отъ олътлр-в гнѣ прн-евешн н. прѣдъ внднмъімн. н ыевн-днмъімн послочр^ъі. авн же вь ыемь оѵіж жтровж. н ин въ еднноже по^ьрн его СЕ 83а 23-24; нсмЛн ... оврѣте Боговоръыъід ерссн ПОТОПЪ ДОЧрШЬНЪІН. н по мнлостнвѣѣмь нсрсмнн пророцѣ. ОГЬТЬ. ВЪ^ГОрѢ СД ВЪ ЖТрОБѢ ЮГО, Н овь^ождаашо вьсждв С 191.12-13. [отъ] жтровъі млтере, Гр. &пЬ уаатрЬс, цгітрбі;, ёк коіАлас; цртрбс;. Прен. Открай време, отдавна, винаги. КЪ ТСБѢ прнвръжонъ есмъ ложе^ыъ, отъ ржтровъі (погр. вм. жтровъі, Север., с. 25, бел. под линия) млтері моіа въ моі ссі тъі СП 21,11. Срв. СЕ 62а 20-21; жтро-въі млтере мока кръстнкшъ ксмъ. н НИОГО БА N6 ^ЫАІЖ рА^ВѢ ГА МОКГО ?С ХСА С 117.28. М, 3, А, СК, Е, СП, СЕ, К, С. Гр. коМос, ѵефро{, уссотт^р, Ці^хра, опХб.уууа, щ. Вар. отровд, жтржвд. Неб. ътроба остар. ВА, НГер; утроба ' ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. і жтровьнъ, -ъін прил. Утробен, кол се отнася до утроба, вьсѣ^ъ во ві' внднмъі^'. н невнднмъін^ъ прм. СЛЬННКЪ ВОГЪ. нже Арнкмъ прѣ ѵловѣкъі по^очрл"енъін. н сь твдрі вьѵьтенъін. жтровьнъінмъ подви ынемъ женомъ вѣашс С 190.4. Из* С. Гр. еѵ афЕбрбѵі. Неб. утробен ОА, ВА, АР. жтрь нареч. Вътре, в пределите ' нещо. оста же жтрь стъін под' глагол"д. да въскръснетъ ВОГЪ Н р&: джтъ са врА^н кго С 22.17; н нш ; ог^ тъ пожеглъ. Авъірсомъ не н^бѣг н теве Бъі пожеглъ жтрь оставіші 23.3; ыъ оста ннѵьсоже прнкмъ врѣ, жтрь съі очр ог'н(А С 23.4; н іакож? с СЧрМЬЫѢАШе СА. ЖТрОБА дьмѣ'ше СА МЛАДеННШТЬ жтрь двнжаашс СД 239.28; н сдкоже Аште к'то внд вѣдро ^лато. нмѣетсште жтръ кші ѵьстьыок. ыосАШте на севѣ сн тдн НАПНСАЫА. ^оштетъ Вѣдро вндѵ вльштанніа дѣл'ьма С 344.4; онъ реѵе ... врАте отврь^н кмочр да вьл ^етъ. жтръ же въівъ ^върь ... подмд ксЛсжнца прѣподовьночрочрмочр С 658,! въ жтрь. а) Вътре. подовАетъ жс НИЪ СЪСЖДЪ ѴНСТЪ ОМЪІТН ... н пот» ВЬЛѢСТЪ ВОДЪІ МАЛО. ВЪ жтрь № стъі^ъ. вгоАвленен. творд евт; крсп. СЕ 196 6. 6) Гр. е’(ссо. В течен на, за [определено време], дь н трь^ъ очрво дьис^ъ жтрь подова вгп аштс лн мнмошъдъшемъ. н опш ДЪШСМЪ БЖДЖТЪ. СТрАЖСМЪ ^ОТѢАІ ^орьно дѣло въітн С 443,30—444. жтрь. Гр. еасоОеѵ. Отвътре, вь СН ^ЪЛА Н^ жтрь НСррОДАТЪ. I СКВ|> ндтъ ѵлвка М Мк 7.23 3. жтрь въ. І)з. ёѵбоѵ, ёѵтбс;. Вътре ОВОГДА же БОрА СА ОВОГДА Жв ЛССТЫ ЛЬСТА ГрАДЪ пръд. ВЬЛѢ^Ъ ЖО Вб^БОЖ 1283 МчАрО ігын жтрь вг грддг С 56.23; ілкоже во родн сл н двьрнѴ дѣвьствочр ые р\^дрв-шн. тдкоже н жтрь вг домочр сл оврѣте н клюѵь ие отврь^г С 501.10. Изч. М, 3, СЕ, С. Гр. ёоы, еѵбоѵ, еѵбоОеѵ. Вар. ЖТр ъ. Нвб. Срв. вътре ОА, ЕтМл, БТР, АР, ЕА. грьЛ, -нн прил. 1. Вътрешен, който се намира вътре в нещо. н ілкоже ьште к'то внднт' вѣдро ^лато. НМѢКВ-| ште жтрг кАмеыне ѵьстьнок. ыослште I нд севѣ сн тлниа написана. рсоштетг і вѣдро ВНДѢТН. БЛЬШТЛЫННк ДѢЛ"ЬМА. ! стдвыакгь сл пдкгі. о жтрььГНнмг. ка-[ меннн С 344.7-8; н ныг ілко мрьтвг ! оцѣпдАше. д дрочрггін очрждсомг дрг-| жнмг вѣ. н овлѣдѣвг лежддше. д дрочрггін вг жтрыЛ^г прнвѣжнштн^г ншта^ааіш С 466.16; тггдд же очрже очрмнлосрьднвг сл вьведе кв. н прѣдг-стдвнвг кн водж н ^лѣвг. вьлѣ^г сшг вг жтрььОвнв клѣтькж ^аклюѵн сл, остдвнвг жеыж вь вьыѣш^н клѣт'цѣ С 516.2-3; н вгівг вг жтрь-Мн по\рстгіьіѴі стгін динна. оврѣте ПрѢПОДОБЬНА иѣкокго вг МАНАСТгірН | жнвжшта С 547.12—13. 2. Като същ. | жтрьЛк ср. ед. Гр. та Ёосо. Вътре-| шност, вътрешна част. дьиь крь-і стьягін. н вьсн веселнмг сл. н ллѵАмгі | стг ^ьлд н оѵнштднмг вьсс жтрь^іе н | вьмѣшьмоіс С 430.28. і С.Гр. о ёѵбоОеѵ, ёѵббтероѵ, ЕосіяЕро? [оор. і іѵштеро;], і Нвб. Срв. вътрешен ОА, ЕтМл, БТР, АР. ктрьждя* вж. жтрыждж, іктрыждоѵр нареч. Отвътре, в преде-[ лите на нещо, вътре, горе вшг кин-I жгннцн I ѵпокрнтн ѢКО ОѴНШТАвТО ! вгнѣштгнее стьклгннцн і пдропсндѣ. і нктргіждоѵр же плгнн скктг ^гіште-| ннѣ і неѵнстотгі З1 Мт 23.25. Изч. і 3. Гр. тЬ ёошіЭеѵ. Вар. іжтръккдоѵр. [ Нвб.0. жтрьякдѣ нареч. Отвътре, в душевния свят, вътре, дргжд^г н вндѣ^г. овнскд^г н гърѣлрсг ржкжж же пльть дргжьл^г. д дочршж вл, порд^очрмѣд-^г. н вьыѣккдѣ оврлштдд^г ѵочрдесыо. А жтрьждѣ стрдшно. Н НЧВЫЛКМО сл волнко н дргжнмо ѵочрдыо С 511.21-22. Изч. С. Гр. тб ёстсоОвѵ. Вар. жтрьждѣ, Нвб. 0. жтрыждж нареч. Отвътре, в пределите на нещо, вътре, горе вдмг кгннжьынцн н фдрнсен ѵпокрнтн. ѣко оѵнштААте вьнѣіргнсе стькльннцн. і пдропсндѣ. жтрьждж жв сжтг. плгнн ^гіштеынѣ. і неѵнстотгі М Мт 23.25. Изч. М. Гр. то ёосоОеѵ. Вар. жтрьждж. Нвб. 0. жтьлг, -гін прил. Пробит, продупчен, течащ, тдко во Аште не вгі инкоинже стрАстн севе порАвотнлг. ые вгі вг^-моглг лжкдвгін врАгг Акгі вг Ал'дгі ЖТЬЛѢ. о кдмгі того ро^внтн сьвѣсть С 522.8. Изч. С. Неб. 0. \А іа Буквен знак. Тридесет и деветата буква от стб. азбука, назовавана ідсг; в глаг. зе, в кир. іа; в нвб. звук йен. іддро нареч. Бързо, скоро, незабавно. I іАдро шьдгшн рьцѣтд оѵрѵсннкомг ого, ѣісо вгстА отг мргтвгі^г, і се ва-рѣАтг вгі вг галндон. точр н о^ьрнте М Мт 28.7; і отгшодгшн іддро отг гровА сг стрд^омг, і рддостнігв велнеяв. тѣсто вь^вѣстнтг о^ѵоинкомг его М Мт 28.8 А; тогда рА^гиѣВАвг сд господниг домоѵр. реѵе рдвочр своемочр. н^ндн іддро на распжтнѣ н стггыгі грАДА, і ннштаіа н вѣдгыгііА н ^ромгііА н слѣпгііА вгведн сѣмо М Лк 14.21; она же ѣко очрслгішА вгстд іАдро. н нде кг немочр М Йо 11.29; ноден же ... вндѣвгше мдрннв ѣко I ЬХАрОПНШЫЛЬ 1284 (Адро ВЪСТА I Н^ІІДЕ. по иен ндж гліж-фЕ. ѣко ндстъ нл гровъ. дл пллѵс-тъ са то\р М Йо 11.31; N6 рЕвъночрто ЛЖІСЛВЬНОЧ|ЧЖфНІМЪ. НН ^ЛВНДН ТВОрІА-фнТмъ бе^лконенне. тыт ѣко трѣвл іддро Тсъшжтъ. н ѣко ^ёлне ^ллкл скоро отъплджтъ СП 36.2; нс- отъврлті ліцл ТВОСГО ОТЪ отрок*. ТВОЕГО. ѢКО СКрЪБЛЖ іАДро оѵрслъіші міа СП 68.18; не ПОМѢНІ НЛШІ^Ъ Бё^ЛКОНёНС-і пръвъі^ъ. ІАДрО ВЛріАТЪ НЪІ МІЛОСТІ ТВОІА гГ. ѢКО обьніштл^ъ зѣло СП 78.8; въ нъже ДСНЪ Прі^ОВЖ ТІА ІАДрО О^СЛЪ1Ш| МІА СП 101.3. Срв. СП 137.3. Изч. М, А, СП. Гр. іа.уу, тахеш?. Нвб. 0. іддропншьць, -л т. Бързописец; скорописец. ѵотърнгнж срдцс- мое сло(в)во благо гліж л^ъ дѣлл моѣ црві. ІА^ЪІКЪ МОН ТрЪСТЪ КЪНІЖЪНІКА ІАДрО- пішьцл СП 44.2. Изч. СП. Гр. о^иурафос. Вар. іддротшьць. Нвб. 0. ьхдръ, -ъін прил. Бърз, пъргав, ^«ро-внмъскъін прѣстолъ оѵрготовнлъ СА ІЁСТЪ. ВЪ^НОСАШТЕН АДрН. ННАѴЕ готови. ТрЁПЁ^Л 0\рГ0Т0ВЛ СА ... НЕБЕСЬСКОІЁ црьство ПрѢЖДЕ вѣкъ оѵрготовн СА С 470.25. Изч. С. Гр. 6^і5<;. Вар. ддрг. Нвб. 0. іадѣ нареч.-предл. Срод. За означаване, че действието се извършва по следите на нещо: след, подир, донждежс- прлвъдл оврлтітъ сра нл сждъ. V (Адѣ 8(А вьсі прлві сръдьцомь СП 93.15. Изч. СП. Гр. ёхоцеѵод. Неб. Сре. енде ’в такъв случай’ диал. ДА. іа^л, -а ж. 1. Болест, недъг, страдание. I про^ождлшс- нсъ грлдъі вьса н ВЬСН. 0Ч|*ѴА НЛ СОНЬМНШТН^Ъ Н^Ъ. I ПрОПОВѢДЛІА ЕВНЪЛНЕ ЦСрСТВНѢ. I ЦЪЛА ВЬСѢКЪ НЕДЖГЪ I ВЬСѢКЖ ІА^Ж ВЬ люд^ъ М Мт 9.35 3, А, СК. Сре. Мт 4.23 3, А, СК; і нсц-ьлн мъногъі НЕДЖЖЪНЪІ ІМЖШТА рЛ^ЛНѴЪНЪІ (АБА. I Б^СЪІ МЪНОГЪІ І^ГЪНЛ М Мк 1.3. ... ѢКО ТЪІ ЕСН БЪ НЛШЪ. МНЛОСТНВ ОТЪДЛРА грѣ^ъі. I ОТЪГОНА ИЕДЖГ ,, ІА^А Н БОЛѢ^НН. I ОТЪ СЪМрЪТН I 1 влѣілн СЕ 2ПЪ 19; ^лпрѣфлегг н ІМЁІІЕМЬ ГіТЁМЬ. ТрАСЛВНЦЁ ПОСЛѢДЬ з (А^Е. ОѴрКОрЕНЛ СЖфН. СЛЛВѢЩ 3 в'сѣ^ъ ра^ь СЕ 45а 19,20; оувоі А БѢЖН ... В'СѢКЪ ДЕМОІІЪ НЕѴНСТ7 і скврънънъі ... НДЕЖЕ ЛфЕ «( \ ОТЪНІЖДѢЖЕ ЛфЕ НДЕШН. ІЛН СЛМХ і ВЁЛЬ^ѢОЛЪ. I НЕВНДНМЪ ... нлн въ ь нлн въ болѣ^нн СЕ 54а 11; въ тл - НОШТЪ ГЛЛСЪ БЪІСТЪ СЬ НЕВЕСЕ рллг ... Н БЖДЕШН Н ТЪІ ОѴНШТЛА МІІ ОТЪ БѢСЪ. Н ОТЪ А^Ь рЛ^ЛНѴЫІЪІН);' 236.3; вндѣша многъі годъі сьвд^ А^Н ОСЛАБЬК-НЛЛГО. ПОВЕЛѢННК рлСП- женл отъ ^ьлобн С 323.16-17; ша рл^дрѣшн А^Ж отъ родл ^роиоѵдт томь ѵлсѣ но^ѣ іЕМоѵр оѵртврьднв? 358.11. 2. Прен. Слабост, увле ние. БЖДѢТЕ ОѴ^БО ѴЛОВѢКОЛЮБНКН то очрслъішнтЕ. Н ВЪІ ^ЛЛТОНОСНВЪІА ЖІ ВНДАШТАА. ТЕѴЕННК ЖЕНЬСКОРЕ. СНІЖ* понѣ допо^дѣ нѣколн. отъложнкг ^ллтьнллго жёллнніл С 447.4. ВЪ ІА^Ж ВЪПЛСТН. Гр. Пврітгігі арршатірс. Разболея се, забол грлтнглнъ цѣслръ ... дошъдъ солоѵрнл грлдл ВЪ А^Ж въплде рл^волѣ са С 197.15-16; жснл нтк ... ВЪ А^Ж лмтж въплд'шн. н с ОБЪІѴЪНЪІН^Ъ ВрЛѴЕВЪ ОТЬѴЛІЛВЪШН молнтвж сътворн КЪ БВН. в нцѣлѣв'шн (ен С 559.10-11. СЖПрОТНВЬНО ІА^Н БЪІЛЫЕ. 1 аѵтіфарракоѵ. Противоотрова, і карство, лек. мрьтвьць мрьтвьцо врлѵъ. ІЛ^ВЕНЪІН МНОГОБОЛѢ^НЬНШІ ѴЛОВѢКОМЪ. сжпротнвъно А^Н БЪІЛНІС 436.29. ка^л водж пніжфніл. Болест, преді викваща голяма жажда. БОЛЕМЬ ПНфЕМЬ МНОГЖ ЕОДЖ ... 8 НЛШЪ ... ПОБѢДНЛЪ ЕСН в'сь А] ВОДЪНЪІ. ЖАЖДІЖфС-Н. Н Б'С1Ж ІА^І водж пніжфіжіж СЕ 29Ь 16-17. 1285 ІАГЫІСЪ квлсьымд. Болест, предизвикана от не напълно ферментирала квасена напитка, во йл боло квлсъ. сы ил рлспонъ ... очрпонлъ ОСН. Б'СА НСНЛВНДАфАІА ТСБЪ ... В'СЪКЖ ІА^ІЖ КВЛСЪНЖ(Ж. КВЛСОМЬ N0 нсплъ- ис-номь. погъібъльнъімь СЕ 42Ь 18-19; ^ бжс нлшъ. рлѵн нъшъ прн^ьрътн нл і рлвл твоого сого ... і нжденн ц ысго ... | в'съкж іа^іж квлсънжіж СЕ 43а 2-3. | нѣма. Липса на говор, увре^ ! ждане на говорния _апарат. во нй I всб чѵнъмъвъніе. н Йл воХс- нъмо-I гліжфемь ... вже нлшъ. повъднлъ і есн ... в'сь же д^ъ нъмъі. і в'съкж ід;уж I бъмж. очрвъѵдфіжіж глл СЕ 43а 16. | М, 3, А, СК, СЕ, С. Гр. (іоЛакіа, ѵбао<;, ^ аойЕѴЕіа, аррюста, сгирфора. Вар. д^, I ІАЗЛ, ІА^ІЛ. | Неб. енза, еза 'болест’ диал. НТ, ЕтМл, ДА. іч^ъікъ, -л м. 1. Език, анатомичен І орган. I поемъі-н едннъ отъ нлродл. 1 ВЪЛОЖН пръстъі СВ01А въ очршн ОГО. I I ПЛННЖВЪ КОСНЖ Н ВЪ ЬА^КЪ М Мк 7.33 ! 3, А, СК, Б; I тъ въ^гллшъ реѵе. отѵе | лврллме помнлочрн ма. н посълн лл^лръ I дл омоѵнтъ коноцъ пръстл своого въ I ВОДЪ. н очрсточрднтъ ІА^КЪІ МОН. ЪКО І стрлждж въ пллменн сомь М Лк 16.24 I 3, А, СК; нсъшо ъко скжделъ кръ-! пость моѣ. н (А^ъ'къ моі прілъпе [ грътлні МОІМЪ. н въ пръстъ съмрті | съводо мна СП 21.16; прільплТ іл^ісъ [ моТ грътлнн моемь. ъште не помілнж I теве СП 136.6; гГ нс^е вже нлшъ ... [ прнводенллго къ тевъ. глочр^л н ! гжгъннвл. вьсплюнжвъ нл ка^ъікъ его. ( сътръвнлъ есн нъмость отъ ка^ъікл его I СЕ 28а 11, 12; клко очрстъ кпочрстн I ГЛЛСЪ. КЛКО (А^ЪІКЪ П0ДВ1ЖЛ. клко не і нскоѵі дшл к тълесе того К 4а 20-21. I Сре. С 410.30; н повелъшд влъсвн. н I въвръгошл пръдъ ННМЪ КОЖЖ ГЛЛВЪІ } кго тъ\къ {ет. н іа^ъіісъ, Север., с. ; 268, бел. под линия), въ конобъ ! пьцьлънъін С 268.22; молнтвж же ! нлд іЛшъ сътворнвъ. н отъ млслл I КЛНДНЛЪНЛЛГО ВЬСЪМЪ ... А^ЪІКЪ н ПрОѴАА ѴАСТН ОЧрСТЪ ПОМЛ^ЛВЪ. ГЛЛ ІС гГс-мочр. рьцн сллвл тевъ вже С 562.17; с-льмл же очрво СЛОВО ПОКЛ^Л ІЛІСО р^ОТА-шточрочрмочр тълесн довръ н по ѵнночр ИЛ вьсе ДЪНСТВО СЪСТЛЕЛІЛТН СА тръ-вовлнне естъ оѵню н а^ыкл н проѵь-НЫН^Ъ ІЛЖС- сжтъ потръвьнъншл ЗЛ 16 10-11. // Образно. емочрже кльа-твъі очрстл его плънл сжтъ. н горести і лъсті. подъ іа^ъікомъ емочр трочрдъ I во^нъ СП 9.28. Срв. С 426.6; ръпъ-штжштсі нлочрѵАтъ са послочршлтн. I (А^ЪІЦІ влъс нжштеі. нлочрѵдтъ СА гллтн міръ К 1а 15. Срв. С 325.23; сллвл с-днномочр вочр сточр весъмръ-тьночр. вллгочр н стрлш'ночр прѵточр вдочр. подвнгъшюмочр ІА^ІСЪ МОН БЛЛ-ГОДЪТЫЖ. ВЪ^ГЛЛСНТН глън сждь-нъніА, н покллньъ н лювьве Р II 2.4. 2. Реч, говор, способност за говорене. I лвье рл^връсте са слочр^л его. і рл^дръшн СА Ж^Л ІА^КЛ его. I ГЛЛШ6 ѵнсто М Мк 7.35 3, А, СК, Б; отвръсд же са очрстл его лвне н кч^къ его. I гллше бллгослова бл М Лк 1.64 3, А; чѵтърнгнж срдце мое сло(в)во бллго гліж л^ъ дълл моъ црві. ІА^ЪІКЪ мон тръстъ къніжънікл ьддропішьцл СП 44.2; лште н тъі тлк° гллголешн. лште очрпрлвькннк въскрлнФллго гллголешн. ПрНОВрАШТбШН А^ЪІКЪ подо-баштъ са томочр С 380.10—11; нлвъі-кнъмъ очрво тлко гллголлтн. ілкоже іестъ овъіклъ цръ нлшъ послочршлтн. ПОСПЪШНМЪІ ТОГО подрлжлтн А^ЪІКЛ С 382.26. 3. Език, наречие, диалект, ^ылменнъ же върочріжштннмъ сн послъдъствочріжтъ. іменемъ монмъ въсъі нжденжтъ. (а^къі въ^гллгліжтъ новъі М Мк 16.17 А; съвъдънк нл юсіфъ положі е. егдл вь^іде отъ ^емліл егочрпьтьскъі. іа^ъікл егоже не ^нл очрслъішл і СП 80.6; въ тъ очрво день сьвнрліжшточр са нлродочр ... СТЪІН кононъ ... СВОНМЪ НМЪ А^ЪМСОМЪ въскрнѵл ГЛЛГОЛА. мжжн потрьпнте. ЬЬ^ЫКЪ... 1286 дл влсъ въпрошж С 26.28; ровъ же вжнѴ грьѵьскомъ а^ъікомъ вѣлше грж-въ н неоѵрстроюнъ С 48.28-29; стллго же дхл текжштн къ кГемоѵр вллгодѣтн. ілснж рѣѵнкк. нслврьскъінм' А^ЪІКОМЪ отъвѣштл гллго/Сд. нл се лі тоѵд прнде скоро троѵрднвъ СС-ВО. Н СЛВГОѴріЖШТАА тевѣ С 49.2; л^ъ же вллсъ въ ефесѣ съі ... прѣпнсл^ъ протлъковлвъ отъ рочрмъскл А^7.і(КЛ А^ЪІ)КЛ (!) нл гръ-ѵескъ С 144.25-26; не во рлвь[...] сд м(.)жеть прнсно поллглтн елнньскь а^ыкь вь ннь МЛ А 30; нномь а^ыцѣ крлсьнь то вь дроѵр[...] МЛВ 3; то вь нноѵмь А^ЫЦѢ жсньско МЛ В 6. 4. Народ, племе, етнос. Іс же прн^ъ-влвъ іа роѵс. вѣстс ѢІСО КЪНА^Н (А^къ оѵрстоідтъ нмъ. н волнцнн овллдліжтъ мллъінмн М Мт 20.26 3'. Срв. Мк 10.42 М, 3, А, СК; въстлнотъ во ьл^къ нл іа^ісъ. і цство нл цсрство. I вжджтъ гллдн н плгоувъі. і тржсн помѣстл М Мт 24.7 З1, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М, 3; Лк 21.10 М, 3; і проповѣстъ СА овнклно цсрствнѣ по вьсен ВЬСвЛСНѢН. ВЬ СЪВѢДѢТСЛЬСТВО вьсѣмъ іа^ъікомъ, н тъгдл прндетъ коыьѵннл М Мт 24.14 3', А, СК, Б; клнѣфл ... реѵе нмъ. въі не вѣсте ннѵесоже нн помъішлѣлтс. ѣко очрне естъ нлмъ дл едннъ ѵлвкъ оѵрмьретъ 2л людн. л не весь іа^къ погъівнетъ М Йо 11.50 3, А; по ѵокръвенню тлныъі ... нъінѣ. кынглмн же пророѵъсклмн. по повелѣнню жс вѣѵнл вл въ послоѵр-шлнне вѣръі. въ въсѣ^ъ а^ъіцл^ъ. по^нлвъшн са Е 46 11—12; просі оѵр ыые н длмъ ті іа^ъкъ. достоѣнъе твое і одръжлнье твое конець ^евіл СП 2.8; вллженъ ід^къ емоѵрже естъ гь въ емоѵр. людн іАже 'і^вьрл въ достоѣыне ссвѣ СП 32.12; вьсі га^ъіці въсплеціѣте ржклмл. въсклікнѣте воѵр гллсомъ рл-дості СП 46.2. Сре. С 319.10; въстл-нж рлно Т НСПОВѢМЪ СІА ТБѢ (!) въ люде^ъ гГ, въспоіж тевѣ вь іа^ъіцѣ^ъ СП 56.10. Сре. СП 107.4; і плкъі прлвъдл ВЪ^НОСІТЪ (А^ЪІКЪ. ОВІІІУ іжтъ же грѣ^ъмі н мепрлвъдлмн дье К 3а 4; проповѣдьннкъ н СТОЛЪ плѵрлъ. ПОБОДА А^ЪІКЪІ. ДоН| т къ стрлнлмъ нслѵрръскымъ С 24.! вь^ьрн нл кржгъ вьсел"енъіА ... ко, ( МѢСТЪ. КОЛНКО А^ЪІКЪ ... КОЛНКО ро^ й н стрлнъ С 431.2. 5. Само мн. Ег.. ници, идолопоклонници, безЕ -ници; хора, които се отклонява з истинската вяра. вьсѣ^ъ во с а (А^ЦН нціжтъ. вѣстъ во отецъ В, 5, нвскъі. ѣко трѣво^ете сн^ъ вьст^. ? Мт 6.32 3, А\ СН!А ОБЛ НЛ Д{| а ПОСЪЛЛ НСЪ. ^ЛПОВѢДЛВЪ НМЪ ГЛА л пжть іа|къ не ндѣте. і въ г{( . слмлрѣнъ НС ВЬННДѢТС М Мт 10,1.. А, СК; ѣко вндѣсте оѵн мон съпмі * твое ... свѣтъ въ окръвенне іа^ъік' і сллвж лнднн твонмъ нлѣ М Лк 2: 3, А, СК, Б; въскжж шатлша аф н людне пооѵ^ѵн(...) тъціетънъім7 ’ 206 17. Сре. СП 2.1; С 243.17; р;. ТВОѢ ЬХ^ЪІКЪІ потрѣвн. н нлслділ; есі СП 43.3; нлкл^лш ід^ъікгі овлнѵітъ лі СП 93.10; н съмѣсііш съ іа^ъікъі. н нлвъікж дѣлл і^г 105.35; ^с тъі нлѣ отъ сш прѣнесс. н н^гънл іа^ъікъі н нлелді СЕ 14а 1; оѵрклоннвѣ са отъ сего пя5 дл не сьрѣтенл вждевѣ сверѣпгн (А^ЪІКЪІ. ПЛСТВ^Л БО ОѴрБНША. ОВІ рлстрьгнжшА С 472.12. іа^ъікъ оѵррѣ^лтн. Гр. уХозооотод Отрежа език. вльсвн ... повелѣ, слоѵрглмъ дл одержтъ гржгомь в гллвж кго. іждоѵрже вллсн сжті томоу же н а^ъікъ кмо\р оѵррѣ^лп 268.19-20. М, 3, А, СК, В, ЗП, Е, СП, СЕ, К, С, Р, • МЛ. Гр. уЛмааа, ёдѵо?, біоАгктос, ёі' Вар. аіъікъ, л^ънкг, ід^ікг, іл^гкг, мр д^гікь, е^гікг, д^ыкь. Нвб. енэик, язик диал. ДА; език ОА,. Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ГА^ЪІѴЬННКЪ, -л м. Езичник, ИДОЛО) клонник, безбожник; човек, коі се отклонява от истинската вя; у77>1УЬН7> 1287 ЬАТН МОЛАфв ЖС СА N0 лн^о глтс. ъкоже н ІА^ЪІѴЪННЦН. МЬНАТЪ БО СА ЪКО ВО мъиозъ глнн свосмь очрслъішлнн вжджтъ М Мт 6.7 3, А, СК\ лфе жс ... врлтръ твон ... теве не послочршллтъ рьцн црквн. лште жс н о црквн ие роднтн вьѵьнстъ. дл вждетъ тн ѣко іа^ъіѵьннкъ. і мъітлрь М Мт 18.17 З1, А. Изч. М, 3, А, СК. Гр. 6 ёбѵіко?. Вар. (А^шъннкъ, а^мѵшікт., іа^ьнѵьннкт., а^ыѵьннкъ, Нвб. езичник ОА, ЕтМл, БТР, АР. Цъіѵьиъ, -ЪІН прил. 1. Езически, | който се отнася до езичник; който се отклонява от истинската вяра. ■ ПОМЪНЖТЪ с». 1 оврлтідтъ СІА КЪ ГНО ВЬСІ кенъці ^смлмч. н поклонкчтъ сь\ прѣдъ НІМЪ ВЪСѢ ОТЪѴЪСТВЛ (А^ЪѴЪНЛ СП 21.28; сХо оф. влХго ефрХ ѣко вь^врл-флсте са вьспать сже е(с)тъ нл ьвдуь-нлѣ дѣлл Р II 2.18-19. 2. Вечно, непрекъснато, непрестанно говорещ. нъкоторнн ^лвнстніж пострѣ- КМ0МН. Кч^ЪІѴЪНЛ Н БЛДДЬЫНКЛ н нлрнцліж С 276.24. Изч. СП, С, Р. Гр. тйѵ бОѵйѵ, <Ы?.оАо<;. Вар. I іа^ъѵънъ, д^ъіѵгнг, | Неб. езичен ОА, ЕтМл, БТР, АР. іа^ъіѵьскъ, -ъін прил. Езически, кой-I то се отнася до езичник; който се І отклонява от истинската вяра. [ ѣкоже н вжсьнъі лРіл' гХе. вѣстс лн !• БрХѣ ЛЮБНМЛЛ КЛКО ВЬ^ВрЛфЛвТб СА [ вьспать. н пТн пеѵете са творнтн І ЮфЪСКЛЪ ВСѢ Р II 2.31. Изч. г Р. Гр. тйѵ еіЗѵйѵ. [ Неб. езически ОА, НТ, БТР, АР. [ідньдоръ, -л м. МИ. Ендор - селище, і принадлежащо на Манасиевото | коляно [Нав 17.11], на юг от пл. | Тавор, край град Наин [дн. Еп і Бог, араб. Епйоиг]. сътворі нмъ ѣко і I млдіъмочр Т снслръ. ЪКО ІЛВІН0ВІ въ I ПОТОЦЪ КІСОВЪ, ПОТрЪВІШІА С1А ВЪ 1 (АНЬДОрЪ. БЪІШІА ЪКО ГН01 ^бМЬНОІ СП ! 82.11. Изч. | СП. Гр. 'Аеѵбшр от евр. 'Ёп-Бог. »атн, нмж, нмешн св. 1. Хвана, взема с ръка. егдл же н^гънлнъ въістъ нлродъ, въшедъ кчтъ іж ть. ржкж. і въстл дъвнцл М Мт 9.25 3, А, СК] лвне же нсъ простеръ ржкж кчтъ 1.1 глл емочр млловъре по ѵьто са очреочрмьнъ М Мт 14.31 3, А, СК] I емъ ^л ржкж отроковнцж глл ен ... дъвнце тевъ гімж въстлнн М Мк 5.41 3. Срв. Лк 8.54 М, 3, А, СК] 1с же емъ і ть. ржкж въ^двнже I въстл ММк 9.27 3, А, СК, Б] н по комъклньн. нметъ ппъ ть. ржкж стлрѣншллго. л тъ плкъі врлтрл сн ть. ржкж. н веджтъ ъ нл овъдъ СЕ 11Ь 6; по тоііь емъ н ^л ржкж деси^. въводнтъ н къ олътлрю СЕ 96а 3; глкоже ннъгдл дьвъмл къінмл лжкл-вомл. отъ слвръі ... іомъше н ^л вллсъі влъѵллр<жг пллѵжштл ведъл^ж съва-^лвъшо къ ыоглмл рлвочр вжню С 40.17; вллженъін же... нмъ т,ь. очр^дж койНз кго стлвылше н. гллгол"а отврь^н цръквн прлвовѣрънъін^ъ С 192.27; тъ же астѣ н ^л ног;ъ, съ пръвелнкомъ веселннмъ к НЪмочр прнтекшн. прнк-млстл же н дръжлнннмъ ^нлменніе. н н^въштенніе въскръсеннгл С 446.7; помолнвъ же сл стъін. н Ѵмъ іж ^л ржкж н въстлвнвъ. пръдлстъ вк роднтел"емл съдрлвж С 620.10.2. Хвана, заловя, задържа някого, емъше же дъллтеле рлвъі его ового бнша ового же очрвншА. ового же клмеынемь повиша М Мт 21.35 З1, А, СК, Б] I емъше н н^въса воыъ н^ внногрлдл. I очрвншА н М Мт 21.39 З1, А, СК, Б. Срв. Мк 12.8 М, 3] л проѵн нмъше рлвъі его дослднша нмъ н н^БНША ьл М Мт 22.6 &, А. Срв. СЕ 106а 23; оын же въ^ложнша ржцъ НЛ НЬ Н ІАСА н М Мк 14.46 3] I ъко н повъса емъше снмонл еднного кѵрннъл ГрАДЖШТЛ съ селл. ^ЛДЪША емочр крстъ ноентн по нсъ М Лк 23.26 3] кклл^ж же катн н. і ннктоже не въ^ложн ржкъі нл нь. ъко не очр въ прншелъ годъ его М Йо 7.30 3, А; елл въ концъ о людемъ очрдлленъір<ъ. съ ІАТН.. 1288 ОТЪ СТЪІ^Ъ ДЛДОВН вь тѣлопьслньѣ, с-гдл ілсіа і іноплеменьніці въ ег<епьтѣ СП 55.1; гмжште въ остлвілъ і естъ. ПОЖ6НѢТ6 ІМѢТ6 I. ѢКО НѢСТЪ ‘І^БЛВЬНІКЛ емоу СП 70.11; егоже іаша н очрдл- рНША Н ТЪ. ЛЛННТЖ. I В6Д0ША Н ВЪ дворъ клнлфннъ СЕ 48а 3; глл кого іштс-те. і N6 егожс- ^отѣа^ж іаті К 5а 3. Срв. С 412.13; цнТ же отъ нслвръ ПОГ'ЫЛША ВЬСЛѢДЪ ВОКВОДЖ АТН КГО Н ОЧрБНТН С 51.7; рЛ5ТНѢВЛВЪ СА ^ѢЛО ЛН-О-ЧрПЛТЪ. П0В6ЛѢ АТН ОТЪ множьствл дъвл мжжл. н прнвестн (л к гГемочр С 113.24; потомъ же съ пнѵо- НОМЪ СЖШТН АТЛ БЪІСТЪ. ВЪ ГОЬГбННН томь С 132.16; рлвъ вожнн лртемонъ атъ въктъ. меѵнстъінмъ комнсомъ С 224.6. Срв. С 224.24; С 225.14; н ілкоже лгна ^вѣрнк. тлко воочрвнн-цн нмъше. прнведошА нл дворъ ър'^нереѵѵвъ С 471.27. // Образно. грѣ^ъ очрстъ ір<ъ слово очрстенъ ір^ъ. V (АТІ БЖДЖТЪ вь гръдъіні своеі. V отъ КЛІАТВЪІ Н ЛЪЖІА ВЪ^ВѢСТІАТЪ С(А ВЪ конъѵінѣ СП 58.13. // Изоблича, улича, хвана, влрллввж во въ рл^вон нмъше дръжлшА. н молглл^ж пнллтл почрстнтн н С 398.9. 3. Наловя, уловя, реѵе емочр нс. очрво своводьнн сжтъ енве. нъ дл не съвлл^ннмъ н^ъ. шедъ въ море въвръзн жднцж. і іжжс-нмешн прѣжде ръі вж (!) вь^ьмн н отвръ^ъ очрстл ен. і оврАШтешн стл-тнръ. тъ въ^емъ длждъ нмъ ^л ма н тъ. са М Мт 17.27 З1, А, СК; снмонъ реѵе емочр. нлстлвьннѵе ов ношть вьсж трождьшс- са не шомъ ннѵесоже. по глочр же твоемочр въвръжемъ мрѣжж М Лк 5.5 3, А; глл нмъ снмонъ петръ. ідж ръівъ ловнтъ. гллша емочр. ідс-мъ Н МЪІ СЪ ТОБ01Ж. I Н^НДЖ. Н ВЬСѢДЖ въ корлвь лвне. I въ тж ношть не іаса ннѵесоже М Йо 21.3 3, А; глл нмъ нс. прннесѣтс- отъ ръівъ кчже ідсте нъінѣ М Ио 21.10 3, А, СК. 4. За чувство -обхвана, обзема, ѣко одръжлшкѵ міа ^ъллл імъже нѣстъ ѵнслл. іасіа міа вс^лкопнъѣ моѣ н не въ^могъ ^ъ ^ СП 39.13; пролы нл інл гнѣвъті іі ѣрость гнѣвл твоего дл іметъ ьч д 68.25. 5.Приема, използвам.н Ц прѣкръстй по водж в. діръстом | | нлѵннлетъ плкъі по пролого вельмн д в'сн поѵръпліжфен. і прневіжфен 3 неіл. і кропАірен са е(ж. дл нмжт ж въ оѵнціенне дшлмъ н тѣломъ СІ п 16. 6. Обера, набера, събера, в _ грлдл нже нлслдн десннцл вжнг. НЪІНІЛ КМЛЖТЪ ВЬСН МНМО^ОДАШТі о 134.29. 7. Загърна, стегна, г -стегна, въктъ по овъіѵлю молдц. у СА кмочр ВЪ полочрноштн ВНД' ч (ОНОШЖ крлсънл ... ОБЛѢѴеіІЬ І КОТЪІГЖ льнѣнж. рл^дърлнж ОТЪ Г,ц дожн н до долочр. Н ОБѢМЛ ржклмг, э НМЪШЛ ^Л ОБѢ ПОЛѢ рн^ьнѣн Е ^лкръівліжштл овнлженнге свок 7 187.6-7. 8. Подхвана, понеса, гь -ллнъ въктъ отъ нерочрсллнмл сг . тлмо. е-о-ернн нменемъ. нже въ кор і съі, прн^одъ іего въ нлреѵенъін грл . сжпротнвномъ Вѣтромъ АТЪ. прнЕ • женъ въктъ въ островъ нлрнцлш. і ллсосъ С 539.4. // Образно. прнл і •о-омл доврѣіе невѣрьствнн. подвг . прнлежн дондеже нме вѣровьн лнкчррж С 500.12. вѣръі не (АТн. Гр. шпатесо, лютенсо, ой пегбороа. а) Не пов вам, не хвана вяра. прнде во но. крстнтель пжтемь прлведъномъ. і ідсте емочр вѣръі М Мт 21.32 ЗѴ (аса же вѣръі нгсдс-н о немь. тко слѣпъ н про^ьрѣ. доньдеже прн^ък.ч роднтелѣ того про^ьрѣвъшллго М 9.18 3, А; не нмъ же нмъ в1 комнсъ. гллголл ндѣмъ дл вндг АТ5Л0 С 234.12-13; н не нмшочр в1 жърьцочр. млъѵлннк- нлвсде ил (Л 249.7. &) Не повярвам в Бога думите, в делата му], лшто внждж нл ржкочр его ѣ^въі гко^д нъна ... не нмж вѣръі М Йо 20.25 О. Срв. С 506.7; нлдо вьсѣмі • УГН... 1289 ІАТЬГС съгрѣішшіл плкъі емочр. Т не ь\сі вѣръі укдесемъ СП 77.32; н очрніѵъ- ЖНШІА ^СМЛІЖ ЖвЛАНЖІЖ. N6 ІАСІА ВЪрЪІ словесі его СП 105.24; клко ые імжтъ въръі. ѣко црь с-стъ очрклрѣемъі. тітьлъ въпьс-тъ К 116 5-6; ѵ'то сътворнмъ ілк0 стлдго очркорн^омъ. ілко вожню с-ыночр вѣръі не д^омъ С 387.20-21; Ѵ'ТО СЪТВОрНМЪ ПАТН1Ж ^ЛѢБТ. ПАТЬ ТЪІСЖШТЪ НАСЪІТНВЪІШ въ почрстъі^. I тн томочр вѣръі не а^омь С 387.27. і вѣрж (атн. ст) Гр. тиахе-бю, анѵтѵбе-! (іш, оп рп 7псттеисо. Повярвам, хва-: на вяра. прнде во нолнъ крстнтель ! пжтемь прлвс-дъномъ ... мъітлре же н ‘ ЛКБОДѢНЦА ІАСА ОМОЧр ВѢрЖ. ВЪІ ЖС-I вндѣвъше н N6 рлскллсте СА ПОСЛѢДЬ р іатн емочр вѣрж М Мт 21.32 З1; лште і очрво въ непрлведьнѣемь жнтн не ! въісте вѣрьнн. въ істнньнѣмь къто | влмъ вѣрж нметъ М Лк 16.11 3, А, і СК; отъвѣштавъ же глагола. вѣрж мн і нмн ѵьстънън отьѵе ІАКО НѢСТЪ остллл і нн кдннл ^ллтнцл въ рн^ьннцн С ! 120.23; дѣвнцл реѵе. дл тн кмочр I Вѣрж нмж. пръвок МН ОБЛНѴН. КАКО н | съжъ въішьніаго н съжъ длчрндовъ. | іеже отъ мене ^оштетъ са ілкоже глдголешн роднтн са ыа ^емн С 239.8. ! 5) Гр. лютенсо. Повярвам в Бога [в думите, в делата му]. Аште цсрь Н^ДЛВЪ ССТЪ. ДА С7.ЛѢ^СТ7. нъжѣ съ . крстл. I вѣрж нмемъ емоѵр М Мт 27.42 3, А, СК. Срв. Мк 15.32 М, 3, А, СК; I блажена ѣже вѣрж ілт?.. ѣко вждетъ съвръшенне гліжъімъ отъ гн М Лк 1.45 3, А, СК; тъгдл реѵе нмъ нс не овнночрід са. лл^лръ очрмьрътъ н рАДОЧріЖ СА ВАСЪ рАДН. ДА ВѢрЖ НМ6ТС ѣко не вѣ^г точр. нъ ндѣмъ къ ыемочр М Йо 11.15 3, А, СК, Н; н вѣріж іасіа словесі его. н въспѣшіа ^вллж емочр СП 105.12; еппъ же реѵе. въ нма Тчр ^СА ва моег0 сътворж ТО. Н Б7> по повелѣнню влшемочр сътворнтъ то. нъ КАКО ВЪІ р(ОШТЖ Вѣрж АТН ІАКО вѣрочркте С 540.24. съвѣтъ іатн. Гр. кратвГ уѵюцт). Взема решение, реша. съврлвъше же са вьсн въ жнлнште жьрьцл свокго. н мно-го мъіслнвъше н прокл^ьлѣвъше. конь-ѴЬНѢ КДНЫЪ АША СЬВѢТЪ С 515.1. м, 3, А, СК, Б, О, Н, СП, СЕ, К, С, Р, ЗЛ. Гр. спЛАдзсиРсхуа), Хацраѵш, кратесо, тиа^со, каіЕхш, като&адРаѵю, паракратесо, аоѵехсо, офіуую, триуаш, аЖакораі, ехш, ЁтХар-раѵш. Вар. іаті, дтн, стн. Неб. Срв. ема се, емя се, емвам [се], емнувам [се] диал. НТ, ЕА, ДА; взема, [под]ема, [об]зема, [по]ема, [пре]взема, [съ]взема. іатн са, нмж са, нмешн са се. Хвана се, уловя се. і се нсъ сърѣте н гла рА-дочрнтА СА. 0ЫѢ же прнстжпьшн 1АСТ€ СА ^а иозѣ его, н поклоинсте са емочр М Мт 28.9 3, А, СК. вѣствочр са іАтн. Гр. трелороа еід фоупѵ. Побягна, обърна се в бягство. въкочрпѣ протнвъыъіА СНЛЪІ ВѢ-ствочр СА АША. дрочргъ ДрОЧрГА рѢА. Н дрочргъ дрочр^ѣ ПрѢТЪІКАА СА. Н ННЪ ныомочр БѢЖАТН глагол“а С 466.6. пжтн са ьатн. Гр. тг}<; обой ^арРаѵораі. Тръгна на път, поема [по] пътя. Такѵовъ же нмъ са пжтн вс-джштааго въ мнръ. шъстніл дръ-ЖААШ6 СА. н очрспѣвъ ПЖТН Н МАЛО съврлтнвъ са. оврѣте гровъ ветър<ъ подоволнѵьыъ пештерѣ С 527.22. кчтн са о молнтвѣ. Гр. ехороа тп? Ікеснад. Помоля [се] за помощ, потърся помощ, въ^врлтнвъ же са паісъі въскорѣ. съ В'СѢМЪ клнросомъ н лкдьмн прѣподовьнъін вжн'Г стнтел'ь. А СА 0 М0ЛНТВѢ (АЖ6 къ ѵловъкочр вжнк нлковочр С 530.17. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. кратесо. Вар. дтн сд. Неб. Вж. при (дтн. ЬУГЬК, -1А ср. Докосване, допиране, допир, вочррж Вѣтрьнж очртолнлъ словомъ. АТНК КрАІА рн^ъі КрАДѢАШе НЦѢ-леныл. МЪІТАрА АПОСТОЛЪІ творіАілше ... СН ДѢЛА. ВЪ НСТННЖ СЖТЪ ВОЖНА СНЛЪІ С 473.19. Изч. С. Вар. дтніс. Неб. Сре. [по]емане. МчѴЬЫЪ 1290 -и гаѵьнъ, -ъін прил. Ечемичен, който е от ечемик, глл емочр одннъ отъ о(чр)ѵоннкъ ого. лньдрѣл врлтръ снмонл потрл. сстъ отроѵнштъ СЬДС СДННЪ. 1Ж0 НМЛТЪ ПАТЬ ^ЛѢБЪ ГАѴЬНЪ. I ДЬВѢ ръівѣ. нъ сн ѵъ(то) сжтъ вь сс(лн)ко М Йо 6.9; съвърлшА жо н нсплъннша ДЪВЛ НЛ ДОСАТС ІСОШЛ ОЧріСрОЧр^Ъ. ОТЪ патн ^лѣві іаѵънъі^ъ. іжо н^бъіша ѣдъшенмъ М Йо 6.13. Изч. М. Гр. кр(тЭіѵоі;. Вар. ілѵгнъ, Неб. Сре. ечемен, ечмѳн, ечмян, ечемян диал. ОА, НТ, НГер, БТР, АР, ДА; ечми-чен ЕтМл, ВТР, АР; ечемичен Дюв, НГер, ЕтМл, ВТР, АР. гаѵьнѣнъ, -ъін прил. Ечемичен, който е от ечемик, глл емочр едннъ отъ очрѵеннкъ его лн'дрел врлтъ снмоыл петрл. естъ отроѵншть сьде едннъ. іже ІМЛТЪ ПАТЬ ^ЛѢБЪ (АѴЬЫѢНЪ. I ДЬВѢ ръівѣ. нъ сн ѵьто сжтъ вь селнко 3 Йо 6.9 А; съвърлшА же. і нсплъынша дъвл ыл десдте кошл оѵркроѵр^ъ. отъ патн ^ЛѢБЪ ІАѴЬНѢНЪІ^Ъ. іже І^ВЪІША ѢДЪ- шнмъ 3 Йо 6.13 А. Изч. 3, А. Гр. крііЗіѵос. Вар. ідгьнѣнг, іаѵыті. Неб. Вж. при ьчѵыіъ. іж Буквен знак. Четиридесетата буква от стб. азбука, назовавана іжсъ; в глаг. ъе, в кир. іж; в нвб. звук йон. іж еж. *н, *гд, *ге. іждочрже нареч.-съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, откъдето, прнстжпь же н прнемъі едннъ тлллнътъ реѵе гн. вѣдѣ^ъ та ѣко жестокъ есн ѵлкъ. жьна ндеже нѣсн сѣлъ н съвнрлгА іждочрже не рлстоѵъ ММт 25.24 3, А, СК; отъвѣштлвъ жс гъ его реѵе емочр. ^ълъі рлве н лѣнъі. вѣдѣлше ѣко жьніж ндеже не сѣл^ъ. і съвнрліж (ждоѵржс- нс- рлстоѵн^ъ М Мт 26.26 3, А, СК; нъ і въ погревеііь ожо отъ мрътвъі^ъ. р<ъ по й, д ВЬ^НДО ВЪ въіспрьнн ІМЪ, (ЖДОУ* ,|| рл^лжѵн СА. ВЪ ІСТНННЛѢ СТЛ СВАТЪ , ѣко пръвѣноць неістьлѣнень. твъі^ъ К 14а 29. Сре. С 452.12- ѵ вльсвн ... повслѣшд слочрглмъ д одоржтъ гржгомь (I) вьсж гллвж іждочрже вллсн сжтъ С 268.18-19, іждочржв ... тждочрже. Гр. огЗеч ёкеТтЭеѵ. Откъдето ... оттам. ~ прьвѣіе врлѵъ въілнк прнллглк. іждочрже нлѵдтъкл нс^одъ сьмр . нмѣ. тждочр же жнвот' въ^. жнвотънъін сътворн С 251.4-5. И. М, 3, А, СК, К, С. Гр. овеѵ, ёѵіЭа. Нвб. Срѳ. онде, ондека, ондей, ощ._ диал. ВА, Дюв, НГер, ЕтМл. іждѣже нареч.-съюз. Въвежда под нени обстоятелствени изрече? за място: където, н дл не н^лл^н и скврьнлво іждѣже ^ъ вьлл^нтг 507.22. Изч. С. Гр. одеѵ. Неб. Вж. при ккдочрке. ктаке еж. нже. (жтръіждоѵр еж. жтрыждочр. а I. Буквен знак. Четиридесет първата буква от стб. азбуі назовавана ан; в кир. а; в нвб. зв кс. II. Числен знак. В кир. а = 60, I/ 1. Числ. бр. шестьдесдть. Шест? сет. не вндѣв'шнн н въровш «■омнно невѣрьствніе нцѣліла. добл» шннмъ очрпвлные вѣѵнъіа жн^нн ост вн. нъ понеже тл н ілже снмъ тъѵ'нл въ ечрлгг^елнн леждштлгл ... въсѣіч ВЪІНІА ВЪ ѴЛОВѢѴЬСКЪІА ПОМЪКЛ' ілкоже плодъ сътворнтн. въ л. н I. > С 533.21. 2. Числ. ред. шестьдк тъін. Шестдесети, а ••• въ коиць 1291 пѣнгі^г МАові СП 60,1, // В сь^ стаѳа на сл. числ. сХ д оЕл Х> мХ гХл 2 % СК 34а 12; нТ^оЕХ) мХ гХл § & СК 36а б; с& п оЕ Х> мХ гХл. с Й й СК 4БЪ 9; Хг. волікгід ы?оЕ Х> нТЕ. X ! Щ СК 88Ь 11; & вг коиць іднтомгві псллмг длдвъ СП 61.1; оо вг коицг псллмг пѣсш о вгсісрѣшоин длдовг. БС^мениг СП 66.1; о| вь конць пѣсні { псллмг длдовг СП 67.1. | ск, сп, с. \-вж. кс-. і ;»І. Буквен знак. Четиридесет и [ третата буква от стб. азбука, | назовавана -о-нтл; в кир. ❖, д; в нвб. | звук т. | II. Числен знак. В кир. &, д = 9, IX. 1 1. Числ. бр. девлть. Девет. Като | същ. Гр. оі ёѵѵеа. Деветима, девет І души. отгвѣцілвг к реѵе емочр. не 7 дн | нѵнстнша сд. дд ❖ СК Лк 17.17. ; 2. Числ. ред. девдтгін. Девети по | ред, който стои на девето място. | отг з а жс годннгі тгмл вгістг по всеі ! ^емн. до ❖ тгід годннгі. прн ❖ тѣн же і годннѣ. вг^гпн 1с гллсомг велнемь І гла. нлн. нлн. лнмл сдвл^г-о-лин. еже І естг ве ве моі поѵто ма есн остлвнлг | СК Мт 27.45, 46; сХ ❖ еЕ * лХчр СК ! 576 10; ні'-?' еЕ лочр СК 51а 11; сЯл і дѣ вг конець о тлінгі^г сночр & | М^вг СП 9.1; мѣсацл млртл вг ❖ | дьнь мжѵеннк стгін^г мжѵеынкг м. I нже вг севлстнн мжѵс-нн вгішд С ! 68.22. // В състава на сл. числ. сИч | вГ. еЕ чѵ мл гЯл сн * СК 44а_19^ мѣ і ноАврл л. ко^мгі н длмнслнл. еЕ ѵѵ мл ! гХл о *_СК 133Ъ 11; !<❖. стр(ст)г 1 сточрю мкочр (трофнм) Е 38а 1; То- вг | конецг пслломг длвг СП 19.1; ьн-| пслломг лсллфовг СП 49.1; "■©• і молітвл мосѣовл ѵлкл бжіѣ С1789.1; ѵ | •о- пгслмг длвг вг ісповѣдлыні СП упокрнтъ 99.1; рйй сллвл пѣснь степен'нл СП 129.1; н вь^ьръвг ил ново. р<отд вндѣтн отгкждочр кстг свѣтг. вндѣ вѣиьца сг^одАШТА ыл гллвгі стгі^г. ѵнсломг <ѵо- С 78.11; мѣсацл млртл к-о-. мжѵонню стллго Ѵѵѵнгі. н влрл-^нсніа. н дроѵжныгі юго С 254.26; сХо о .о. влХго с<рр? ѣко вь^врлфлето СА вьспать ежо с(с)тг нл іАгуьнлѣ дѣлл Р II 2.16. СК, Е, СП, С, Р. вэ<с. Т-. V чр I. Буквен знак. Четиридесет и четвъртата, последна, буква от стб. азбука, назовавана ѵжнцл; в глаг. §., в кир. ѵ, чр; среща се в книжовни заемки от гръцки с фонетична стойност и, в, у; в нвб. се субституира от звук и. II. Числен знак. В глаг. е. = 800, БССС. В кир. ѵ, чр = 400, СБ. чрвмч^е [погр. СП 9.16] вж. очрвд^нжтн. чргльвж [погр. СП 9.16] вж. очргльвнжтн. чрлнелнн вж. нмлнілнн. ѵрподнілкг, -л лг. Иподякон, поддя-кон, църковен служител, прндошд же... нюлнглнг ... н Тѵолннг ❖еѵѵдоровг ѵрподнілкг сгі тггдл С 554.6-7; илкгінжвг прѣжде нлреѵеноѵроѵрм' ѵрподнглкоѵр "1'ѵѵлн'ночр ... гллголл кмочр. се нже ... н ыѣцн с сЛнмг ... дл не вндатъ тлко стлр'цл лежАштл ве ѵьстн С 554.30; вьлѣ^е же ѵрподылкг. ржцѣ нмгі рлспр°стрьтѣ н вь^дѣнѣ нл нево С 555.14. Изч. С. Вар. ѵподылкг. Неб. Сре. иподяк[он] ЕтМл, МлБТР, ЕтБАН. чрпокрнтг, -л м. Лицемер, двуличник. егдл очрво творншн мнлостгіннг. не вгстржвн прѣдг совосж. ъко ѵпокрнтн твордтг ... дл просллвдтг са отг ч^покрт.ітт. 1292 ѵлвкъ М Мт 6.2 3, А, СК; рл^оумѣвъ же нс. лжклвъство н^ъ ре-ѵе. ѵъто ма окочршллте ѵпокрнтн М Мт 22.18 З1, А; горе влмъ ісъннгъѵніа. н флрнсѣн. і ѵпокрнтн. ѣісо съыѣдллте домъі въдо-внцъ. і внноіж дллеѵе молнтвж тво-рАіре. сего рлдн прннмете лншс- осж-ждеыне М Мт 23.13 З1; і протешетъ і полъмл. і ѵасть его съ ѵпокрнтъі положнтъ. тоѵр бждс-тъ пллѵь н ск(р)ьжетъ ^жбомъ М Мт 24.51 3, А, СК; ѵпо-ісрнтн лнце невочр н ^емн о^мѣлте нсітршлтн. л врѣмене сего не нскоѵр-шллте М Лк 12.56 3. М, 3, А, СК. От гр. •йлокрітрі;. Вар. нпокрнтг, очрпокрнтг, ѵпокръітъ, ѵпокрітъ. Неб. ипокрит пниж. рядпо МлВТР. ѵрпокръітъ еж. чрпокрнтъ. ѵрпостлсь, -н э/с. 1. Съществуване, живот. се піадыж і^мѣренъі положілъ есі дыі моіа. Т ѵпостлсъ моѣ ѣко ннѵъже прѣдъ тобоіж СП 38.6; помѣііі клѣ моѣ нчрпостлсь. с-дл вьсоѵре со^ъдл снъі ѵловѣѵіа СП 88.48. 2. Надежда, упование. н нъінѣ къто тръпѣнъе мос-не гъ лі. V ѵпостлсъ моѣ оу теве сстъ СП 38.8. 3. Ипостас, лице, субект — в християнството всяко едно от лицата на Светата Троица [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух], вословнмъ ... еднпъство бжствл. вьт 4 сжіце оупостлсеуъ СЕ 86а 19. Из\ СП, СЕ. От гр. гтбатасп?. Вар. нѵпос очрпостлсь. " Неб. ипостас пниж. рядко ВА Еч ЕтБАН. хрпостлсьнъ, -ъін прил. За Света Тр . ца - който е съставен, състои с< < ипостаси. едннж та по естьстьвоѵ [ тронцж же оѵрпостлсыіжж ѵьтж. № енне. адк оѵртѣшьньнн ТФА 24. И ТФ. От гр. [тшѵ] йтгоотасЕшѵ. Вар. оѵпс сьмт.. Неб. Сре. ипостас ж. ѵрсопъ, -л т. 1. Стъблото на растен то исоп [Нуззориз ойісіпаііз] храст със сини цветове и тъм:! зелени ароматни листа, онн нсплъмьше гжбж оцьтл. нл пс въ^не^ъше. прндѣША къ оустомт М Йо 19.29 3. 2. Екстракт от ] стението исоп [благовонно вец ство с леко тонизиращо действп окропіші МІА ософомь ОѴНфЖ СІА ( 50.9. Сре. СЕ 846 22. Изч. М, 3, СП, СЕ. От гр. бстаомос. Вар. н;с< ософъ. Неб. исоп ДА. \ртр0 еж. оѵртро. Приложения I Кът Старобългарски речник. Т. 1-11 сте включили Допълнение от 77 думи, които досега не са регистрирани в т. нар. класически старо-ългарски паметници и съответно в лексикографските трудове. За ърви път в палеославистиката подлагате на обработка лексети, звлечени от откритите и издадени в последните години нови ръкописи надписи, датирани в Х-ХІ век и посочени в списъка по-долу. Авторите 1 I ) |к. Глаголически книжовни паметници | Открити и издадени фототипно от Йоанис Тарнанидис. I. Тагпа-].ШІ8. ТНе Віаѵопіс Мапизсгіріз Эізсоѵегесі іп 1975 аі 8(. СаіНегіпе’а Мопавіегу \/Моипі Зіпаі. ТЬззеаІопікі, 1988. Псалтир на Димитър XI в. Сой. віаѵ. № З/К Липсва цялостно издание. | [ПДМол] Под тази сигнатура е ексцерпиран материал от съдържа- щите се в ръкописа молитви. Използван е текстът, издаден от Иван Добрев, Татяна Славова. - В: Старобългарски текстове. Христоматия за университетите. С,, 1995. ! [ПДЛек] Под тази сигнатура е ексцерпиран материал от съдържа- | щия се в ръкописа лекарственик. Използван е текстът, издаден от Иван І Добрев. Българска народна лексика в един ръкопис от XII век. - В: | Христоматия по съвременен български език. Благоевград, 1990, 10-28. ринайски евхологиум (нова част) [СЕ] XI в. Сой. віаѵ. № б/Т'[. Използван е | работен екземпляр от кирилската транслитерация на текста, подгот- вяна за издание от проф. Хайнц Миклас и доц. Мария Шнитер. Авторите на речника им благодарят сърдечно за любезно предоставената възможност да използват текста на новата част от Синайския | евхологиум. [Синайсви псалтир (нова част) [СП] XI в. Сой. віаѵ. № 2/1^. Дипломатическо г издание Е V. Магеё. Рваііегіі Зіпаііісі рагв поѵа (топавіегіі в. СаіЬа- [ гіпае сойех зіаѵ. 2/Ю, ай ейШопет ргаерагаѵегипі. Р. Реікоѵй, 2. Наир- [ ѣоѵй, V. Копгаі, Ь. Распегоѵй, й. ЗѵйЪоѵй зиЬ гейасііопе Ргапсівсі V. Магев. ! \Ѵіеп, 1977, ОвіеггеісЫзсЬе Акайетіе йег \Ѵіввеп8сЬайеп, ЫвіогісЬе Ыавве. I Згійеп йег Ваікапкотівіоп, РЬіІоІофзЬе АЪіеі1ип§ 38. Ропіев 2. І г і В. Кирилски книжовни паметници | Ватикански палимпсест [ВП] (Ватиканско изборно евангелие от първата ! половина на X в.) Кирилски текст, върху който е изписано гръцко избор- I но евангелие. Открит от Трендафил Кръстанов. Съхранява се във Вати- I канската апостолическа библиотека под сигнатура ѴаЪ. §гг. • 3^а I ден от Трендафил Кръстанов, Анна-Мария Тотоманова, Иван [ Добрев. Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от I X в. в палимпсестен кодекс Ѵаі. §г. 2502. С., 1996. 1296 Триоден фрагмент [ТФ] XI в. — пергаментен лист, вмъкнат в постен три от XIII в. - ръкопис НБКМ 203. Съдържа трипесници на Йосиф заед с трипесници на Константин Преславски. Открит и издаден от М Момина. Об одном фрагменте из болгарской рукописи ХІ-ХІІ в. -Кирило-Методиевски студии. Кн. 5. С., 1988, 98-130. В. Епиграфски извори От сравнително неотдавна издадения корпус старобългарски надпи.. (Кагітіг Роркопзіапііпоѵ, Оііо Кгопзіеіпег. Старобългарски надпис АІіЬиІ§агізке Іпзкгі/іеп - Віе Зіатізскеп Зргаскеп., 36/1994 - под сигнату} [АИЫ^ІІ сте ексцерпирали материал от следните надписи: Надписи върху керемиди от Преслав, X в. Надпис върху оловен амулет от Археологическия музей във Барна, кр; на X - началото на XI в. Оловен амулет от X в., намерен край Пъкуйл луи Соаре, сега в Букурещки археологически музей. Оловен амулет от X в., намерен край с. Одърци, Добричко. Надписи върху камък от с. Мурфатлар, Румъния, X в. Надпис на Момчил от с. Крепча, Търговищко, X в. Оловен амулет от с. Пет могили, Шуменско, Археологически музей Шумен, X в. Надпис на Славомир от с. Крепча, Търговищко. | Допълнение і ! вніл, -а лг. ЛИ. Авия - началникът на осмото от 24-те отделения на свещениците по времето на старо-| заветния цар Давид [1 Пар 24.10]. • бъіст(ъ) въ дьин нродл црѣ. НЮДѢН. нс-рс-н (ОТСрЪ). НМОНС-МЬ ^ЛуЛрНІА. ОТЪ епъ1(мс)(>н(А) лвню. ВП Лк 1.5. Изч. ВП. Гр. Аркх от евр. ЛИ 'АЬіуаЬ, 'АІцаЬи ’Яхве е мон баща’. |.гньѵь прил. Агнешки, който е от і агне. масло крлвне і млѣко овьѵе. съ • то^комь лгньѵс-мь I овьнс-мь. сыовъ | кшеѵь I ко^с-ль. съ тоѵркомь пьшеннѵь-[ ыомь. н кровь гро^довж пнѣа^ж вныо I СП Песен 2, Втор 32.14. Изч. [ СП. Гр. [тшѵ] арѵшѵ. [ Нвб. Срв. агнешки ВА, АК, Вот, НТ, Дюв, ! НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. [^&рнннъ прил. притеж. от ЛИ. | д^лрнннд ѵадь, Гр. оі лері тоѵ ’А^а-| р{аѵ. Азария и неговата дружина, I Азария и тези с него. лнкелъ же гнь ! съынде кочрпьно. съ л^лрніноіж ѴКАДНІЖ ! вь пеціь СП Песен 9, Дан 3.49. Изч. І СП. Вар. аодшнъ. [анагностъ, -а лі. Четец в църква; в I случая може би прозвището на св. I Киприян, епископ на Картаген, ! умр. мъченически в 258 г. по вре- • ме на гоненията на имп. Гал и Во-[ лусиан; един от големите западни [ писатели. Пр. на 31 август, кчрпрн-| ѣнь аиагностъ АИЪ§1, 192. Изч. | АІіЬрІ. • Нвб. анагност църк. НГер, МлБТР, ЕтМл, РРОДЦ; Анагности м. ЛИ, Анагностов ; ФИ СтИл.РЛФИ. | аннниъ прил. притеж. от ЛИ. ! Анин, който се отнася до Ана -| майката на старозаветния първо-| свещеник и пророк Самуил [1 I Цар 1.20]. ма аннна мре слмоілевъі | СП Песен 6, 1 Цар огл. Изч. | СП. Гр. [тре;] "Аѵѵосс;. Вар. анннъ. І аньг^сн, -(& лг. ЛИ. Ангей, един от І дванадесетте малки пророци. БДАГОСТрОГСЫЬГС Аллоѵрыѣ. Аытчсочр I ^Л^АрНІ СП 145 ОГЛ.; АЛЛѢЛО^ЫѢ. (А) Аннеочр I ^Л^АрНІ СП 146 огл.; Адлоѵрыѣ. лекеочр. і Цл^лрні) СП 148 огл. Изч. СП. Гр. ’АууаТо<;. Вар. ыіьсн, леЬен. аспндьнъ, -Ъ1Н прил. Змийски, който се отнася до змия. поострішіл іаДсъ своі ѣко ^мішъ. ѣдъ Аспіденъ. подъ очрстънАмн І^Ъ СП 139.4. Изч. СП. От гр. [тшѵ] аолібшѵ. Вар. лспіаснъ. Неб. аспиден ЕтМл. атнкъ, -а т. ЛИ. Атик [Атин] - еру-салимски презвитер, по-късно цариградски патриарх [406-425 г.]. Пр. според гръцките извори на 8 януари и 11 октомври; също и в Събота Сиропустна [през ІХ-Х в. на 11 октомври]. ...оць плтрнлр^ъ. ИеКТОрА АрСАІСА Г6ННАДНІЛ. Н АТНКА ВП 129.7. Изч. ВП. Гр. 'Атхікбі;. БбфАДНТН, БефАЖДЯч, ВеЦІАДНШН се. Оставя без деца, погубя нечие потомство, убия нечии деца. вьыѣждоѵр вештіАднтъ іа меѵь СП Песен 2, Втор 32.25. Изч. СП. Гр. атекѵбсо. Вар. вештідднтн. Неб. Сре. безчед, безчад прил., безчадка ж., безчадие ср. вллговѣрьыо нареч. Благоверно, според християнския морал, набож-но. да отвръжемъ са ыеѵестнѣ. с пдъ-тънъі^ъ по^отен. цѣломждръыо. н БЛАГОКѢрЪНО жнвемъ. ВЪ НЪІНѢШЬ-НННМЬ ВѢЦѢ. ѴЛІтКфб ВЛАЖ6ННАГ0 8ПЪВАННѢ. Н ПрОСВѢфбМНѢ СЛАВЪІ. велн-КААГО БА н СПА ылшего НС ^А СЕ 24г 8. СЕ. Вар. Бллговѣргно. Нвб. Вж. при БЛАГОЕѢрЬНѢ. влАгостроіеные, -іа ср. Благополучие, успех. ДА Н^ВАКНШН ГН ЛЮДН СВ01А. ѴОТЪ ГЛАДА ТрЖСА [...] I о вллгостроеыьн. I 0 СПАСбНЬН ^ОЛЮБНВААГОд^І вллговѣръ-ИААГО вм:ъі НАШеГО. НМ/^ I 0 БЛЛГОСТН его. I в’сѣ^ъ вон его. і дл покорнтъ гь подъ ногама его. в’са врлгъі СЕ 8а 21. Изч. СЕ. Вар. вллгостробньс-. БЛ&ГОѴНЫЬЫО 1298 Нвб. Срв. благоустроение ОА, РБЕ; благоустройване РБЕ; благоустрояване АР, РБЕ. вдагоѵнньыо нареч. Благочинно, както подобава. слТ. оцю і влгѵно рТ СП 31Ъ 22. Изч. СП. Нвб, благочинно ОА, ВА, НГер, РБЕ. вльснжтн, бльснж, вльснвшн св. Блесна, светна, бльсні млънноіж твосіж рАЖ-доношн га СП 143.6. Изч. СП. Гр. аатрйятсо, Нвб. блосна ОА, ВА, АК, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. воратнтн, богаціж, вогатншн несв, Обогатявам, правя някого богат, гь оѵрвожнтъ I богатнтъ СП Песен 6, 1 Цар 2.7. Изч. СП. Гр. тЛошІ^со, Нвб. богатя Дюв, НГер, ЕтМл, РБЕ. Срв. богатявам се ДА; богатея ВА, НТ, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. вогомждрью, -ІА ср. Божествената мъдрост, мъдростта на Бог; бого-мъдрие. тронце еднносжціьн (...) ПрѢВЖСТВЬНАА. (і) (...) ВДГОСЛОВеНАА. крест (...) СКАА вгомждрнѣ. П (...) I иАпрАвн н-и СЕ 12ѵ 9. Изч. СЕ. Вар. Богомждрніе. Нвб. богомъдрие остар. ЕтМл. Срв. богомъдър прил. ВА, РБЕ. врАВЪ, -а т. Брав, овен, вид домашно животно, гн нсе... тън ^намвна н оѵрстл влъѵнѣ. н днвн^ъ песъ. да не ВЪЛА^ДТ 7. ВЪ КОШАрЖ. НН НСКА^АТЪ врАВА. рАВА твоего сего ПДМол. Изч. ПДМол. Нвб. брав диал. ОА, ВА, НГер, РБЕ, ДА; брава ж. диал. ОА, ВА, МлБТР, ЕтМл, БТР, РБЕ, ДА. врънтѣнъ, -а ед. Голям живовляк, широколист живовляк, вид лековито растение; Ріапіадо та^ог. ОТОЦѢ БрЪНТѢНЪ. ВАрНВЪШе прНЛА- глтн. ръватвѣ ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. Срв. бръци 'живовляк' ДА. во\рюсловесью, -»а ср. Глупави [празні думи; глупост, (да не н) ц({|ж С(СТЬ) (СА ВЪ ВАСЪ, ГАКО) Жв 0(БАКт СГЫМЪ. НЛН СрА)М0ТА (НЛН БО\рМСЛ08ССЬ. нлн нскрѣньство) н ѣ(же не) подовмп СЕ 13г 17. Изч. СЕ. Гр. рсороХоуРа. Нвб. Срв. буесловие ВА, ЕтМл. ведро, -а ср. Засуха, суша, бездъ* дие. да н^бавншн гн людн своьх, «т ГЛАДА ТрЖСА. ПОТОПА (0ГНѢ), Грлд 0ГНѢ. ведрА БрАНН ОСОПЪНЪНА, I В'С1т напастн СЕ 8у 19. Изч. СЕ. Нвб. ведро 'ясно, хубаво време; ведріші диал. ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, РРОДД ДА. вельрѣѵьм, -ІА ср. Дръзки думи, над менни слова; велеречие. нн д; і^ндетъ вельръѵьс і^. оѵрстъ влшн^ СП Песен 6, 1 Цар 2.3. Изч. СП. Гр. цеуоЛорргціосгиѵр. Нвб. велеречие ОА, ВА, Бот, ЕтМл, БТР РБЕ. Срв. велеречив 'речевит' ОА, БТР АР; 'многословен' РРОДЦ. веселѣтн са, веселѣкк са, веселѣишн и несв. Радвам се, ликувам, тържествувам. (м)жѵё’ннцн ^вн [...’ мжѵнтельскл прѣіреннѣ не зстрмшті се. мвкАМН оѵррАНАемн. веселѣстесь ТФ 86 29. Изч. ТФ. Нвб. Вж. при веселнтн. ВЛЬѴНЦА, -А ж. Вълчица. ѴЛОВѢКЪ сстъ важжн ^вѣръ медвѣдъ н медвѣдн-цж. влкъ н влъѵнцж ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. елъѵнці.. Нвб. вълчица ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ. вльѵьн прил. притеж. Вълчи, който принадлежи на вълк. тън ^намснл н оѵрстл влъѵнѣ. н днвн^ъ песъ. да и* въла^атъ въ кошАрж ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. КЛ7.ѴНН. Нвб. вълчи ОА, ВА, НТ, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, РБЕ, ДА; Вълчев ФИ, Вълчанов ФИ, Вълчаров ФИ, Вълчевскн ФИ СтИл.РЛФИ. ЛНІАТН 1299 въстршАбыкк ЛН1ЛТН, БОЛШМЖ, ВОЛНЙкЮШН несв. Наливам, сипвам течност, егдл | «ыііълетъ ѵлвкъ то омаыъ влрнвъше вь ВНИѢ. I ѴАН ВОЛНѢТН. дл едныж іспъетъ ПДЛек, Изч. ПДЛск. Вар. волнѣтн. Неб. 0. ановъ прил. притеж. Вранов, който принадлежи на врана, поіто воу НАШ0М0\р ВЪ ГЖСЛО^Ъ... ДМгВШТЮМО^ | СКОТОМЪ П1ШТ(Ж) 1М(Ъ) I пьтоньцсмъ I В(М0Вв(МЪ) Прі^ЪІВАШНТІІМ(Ъ н) СП I 146.9. . I СП. Гр. ійѵ коріксоѵ. | Неб. правов ОА, ВА, БТР, РБЕ. !ь^РЛАМтн» въ^гладм?к, въ^гладаю-I шн несв. Поглеждам; насочвам погледа си към нещо, някого, смо- штрѣл^ъ 0 ДОСЫЖІЖ I ВЬ^ГЛЫѵДАА^Ъ. I не вѣ ^нмтм мене. погъівс бѣстко отъ МОНС. I ИѢСТЪ ВЬ^ІСКАЬМ ДЙИМѴ М001А СП 141.6. Изч. I СП. Гр. ётрхбпш. Вар. вь^гліадлтн. I Нвб. Сре. въаглод т. |ъдогівѵгн, въ^дръівлкт;, въ^дръівме-I шн несв. Откъсвам, изтръгвам; из-; скубвам [растение]. въ-Т вр^. ^ож- І ДААШе НСЪ СКО^Ѣ СѢННѢ ВЪ СЖВОТЪ, I I въ^дръіВАА^ж вѵеынцн его класъі. і I ѣдѣ^ж нстнрлккіре ржклмн СЕ 15г \ 4-5. Изч. І СЕ. Гр.ѵХКв). I Неб. Сре. възтръгвам несв., възтръгна св. | ДА; възтръгнат ОА, РРОДД. |гцдѣВкНЫ«, ср. Вдигане, придвиж-! ване нагоре, издигане, вь^дѣаннс-I ржкоѵ( моею жрътвл веѵерьнѣѣ СП і 140.2. Изч. ! СП. Гр. вкаран;. Вар. вь^дѣлнне. і Неб. Сре. деяние. ІВЪМѢШАТН, ВЪМѢНЙкИ», ВЪМѢЫШОШН I несв. Смятам, определям някого I за някакъв. гГ ѵьто естъ ѵдвкъ ѣко | СЪКА^А СІА емои, лн сиъ ѴЛЛЪ ѢК0 \ въмѣнѣешн I СП 143.3. Изч. | СП. Гр. Хоу^ораі, Вар. въмѣнѣтн. І Неб. Сре. вменя[вам] БТР, АР. въсадьннкъ, -а т. Конник, ездач, коыъ I въслдьинкъ въвръже въ море СП Песен 1, Изх 15.1; і^върАнъі ВЪСАДЬИНКЪІ ТрЪСТАТЪІ. потопи въ ѵръмьнѣмъ морн СП Песен 1, Изх 15.4; ѣко вьнндо конь флрлосовъ съ КОЛССЖЦАМН. I вьслдьннісъі въ море СП Песен 1, Изх 15.19. Изч. СП. Гр. іѵарйтгі?, Вар. вьслдьмю, Неб. всадник ОА, ВА, РБЕ. ВЪСКОЛѢБАТН, ВЪСКОЛѢВЛКК, въсколѣблѴ шн се. Разлюлея, разклатя нещо. СТрАШОНЪ Н ДНВОНЪ. I ВОЛНІСЪ. ПрѣСЛА- воиъ жо, і нстнноиъ есн вже [...] двн-ЖАН ИВСА ОТЪ ОСНОВАИвН. I стлъпъмн 1^Ъ въсколѣбла СЕ 8г 18-19. Изч. СЕ. Неб. Взк. при колтвлтн. ВЪСПѢСТОВАТН, въспѣстоукт», ВЪСПѢСТОѴ)Чв- шн се. Отгледам, погрижа се за някого. н МЛАДвНЪЦА н скотън. ВЪСПѢ-СТО^Н н ВЪСПНТѢН КЖОСТЪ. МЛАДвНЪЦА о^'тѣшн ПДМол. Изч. ПДМол. Неб. Сре. пеетун м. 'възпитател’ ОА, ВА, ДА. въстаілныо, -1А ср. Ставане, изправяне. тъі по^ыа въдѣыне (!) мое. і въстААЫне мое СП 138.2. Изч. СП. Гр. еуерок;. Вар. въстллнне. Неб. Взк. при въстміыс. въстоѵьнъ11, -ъін прил. Като същ. въстоѵьна ж. ед. Вид стихира, цър-ковно песнопение от няколко стиха. (в)ьст(о)ѵнл. (г)ла(с) н [...] нмн МНСЛЬМН. ВА рА^БОН(ННК)Ь ВЬПАДЬ ТФ 8б 16. Изч. ТФ. Вар. вьстоѵнг. Неб. Вж. при въстоѵьнъ. въстрьм/Сеыые, -іл ср. Ярост, ожесточение. едл вь рѣКА)(ь прогыѣвлешн сіа гГ ЛН ВЬ рѢКА)(Ъ ѣрость ТВ0Ѣ. лн въ море вьстръмленне твое СП Песен 3, Ав 3.8. Изч. СП. Гр. бррлра. Вар. вьстръмленне. Неб. Сре. стремление остар. ОА, БТР, АР. ВЪІСНТН 1300 въіснтн, въішж, въісншн несв. Възвисявам, издигам някого, гь очрвожнтъ і БОГЛТНТЪ. СЪМѢрѢСТЪ I ВЪІСІТЪ СП Песен 6, 1 Цар 2.7. Изч. СП. Гр. аѵѵ>\|/бм. Вар. въкітн. Нвб. вися. Срв. [из]вися. вѣАѣыыв [погр. СП 138.2] вж. сѣдѣные. вѣірнцл, -а з/с. Вещица, магьосница, гллголл же вѣірнцл дрѣвъ [!] плодовите АІіЪ§1, 119. АІіЬдІ. Нвб. вещица ОА, ВА, НТ, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, РБЕ, ДА. генлднн, -гл т. ЛИ. Генадий I - цариградски патриарх [ок. 458-471 г.], приемник на Анатолий. Пр. на 31 август [20 и 21 ноември] заедно с патриарсите Епифаний, Мина и Йоан. ...оць плтрнлр^ъ. некторл лр-слкл геннлдніл н лтнкл ВП 129.6-7. Изч. ВП. Гр. Геѵѵабю?. Вар. гошланн. Неб. Генадий ЛИ СтИл,РЛФИ. генетлнн, -гл т. Празникът Обновление, рождение [то уеѵетІХіоѵ] [11 май] на Цариград през 330 г. ... и генетлн/л н ыио^ѣ^ъ ВП 159.5. Изч. ВП. голнлдъ, -л т. ЛИ. Голиат - фили-стимец великан, победен от пастира Давид в единоборство [1 Цар 17]. псллмъ длвъ къ голнлдоѵр СП 143 огл.; егдл і^і(де) нл сѣѵь. къ голнлдоѵр СП 151 огл. Изч. СП. Гр. ГоАкхб [вар. Го?а'аО]. Нвб. Голиат АБ. голоть, -н т. Лед, ледени кристали, метл/жштллго голоть своі (ѣ)ко ^ЛѢБЪІ СП 147.6; ѵѵгнь грлдъ гнѣгъ (!) голо(ть дхь) воѵррс-нъ СП 148.8. Изч. СП. Гр. кроатоЛХод. Нвб. 0. гоморъі, -ъ ж. тн. МИ. Гомор — град в долината на Сидим, до южната част на Мъртво море, разрушен едновременно със Содом [Бит 19. 1-29]. I ло^л і)<ъ отъ гоморт, С1 Песен 2, Втор 32.32. Изч. СП. Гр. д Гоцбрро^. Нвб. Гомор МИ ОА, АК. горесть11, -н з/с. Горчивост, горчи вкус. [нже] [...]комь твонмь мостсщ съвѣтомь ѵюдоносънллго жь^дг горесть водънж/ж осллждь. молнмд т сд п^в СЕ 10а 6. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при горесть1. горьскъ, -ъін прил. Планински, койг се отнася до планина, поѣстъ іі\л Л/Ж I ЖНТЛ 6(А ПОПЛЛНТЪ ОСЪНОВМЩ' горьсклъ СП Песен 2, Втор 32.22 понрѣтъ гллвл моѣ въ проплдн горь скъпа СП Песен 5, Йон 2.6. Изч. СП. Гр. [тйѵ] ОрЕСОѴ. Нвб. горски ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АТ РБЕ, ДА. грлньно, грлнесе ср. Стих. і пріложт гр(лнн) (Аже вжджтъ того дне I. р(ці) грлннѣ. сі дѣвѣ (!) съ шм(н) СЬ 316 8. Изч. СП. Гр. ст'хо?. Нвб. Вж. при грмгь. гровъ [СП Песен 2, Втор 32.24] вж. гръвъ. гро^довъ прил. притеж. Гроздов който се отнася до грозде, н кровь гро^довж пнѣ}<ж внно СП Песен 2. Втор 32.14. Изч. СП. Гр. [тт^] ахаф-иХцс. Нвб. гроздов ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. гръвъ, -л т. Извиване назад и вкочаняване на гръбнака при болестта тетанус, тмжште гллдемь н ѣдсннемь пьтнць. і гровъ неіст-в-лень. ^жвъі ^вѣреі посъл/ж нл ша. п ѣростнж прѣсмъікліжштнмн сь\ по ^емлі СП Песен 2, Втор 32.24. Изч. СП. Гр. о бкісяЗбтоѵоі;. Вар. гровъ. Нвб. Срв. гръб, гръбнак. длные, -ІЛ ср. Дар, подарък, лцк «бо бъі ^ЪЛН СЖЦІС. 8МѢС-ТС ДЛННѢ БЛЛГЛЛ ДЛѣ- тн ѵадомъ влшнмъ СЕ 16а 15. Язч. скктороыомнк? 1301 САОМЪ СЕ. Гр. бора. Вар. длннм. Нвб. Срв. дан у». ОА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РРОДЦ, ДА. евьтерономню, -/л ж. Второзаконие -последната книга от Мойсеевото Петокнижие. въторън ^лкоыъ. пѣсыь мосѣовл. вь девьтерономи СП Песен 2, огл. Изч. | СП. От гр. Деитероѵбрюѵ. [«нтн са, дешж са, десншн са несв. | Действам, проявявам се. прнсно во | иі жнвнн. въ съмрътъ прѣдлемъ са. і ІСЛ рлдн. дл н жнвотъ НС - ^ВЪ ЛВНТЪ СА ! въ мрътвьыѣн плътн ылшсн, тъмьже I 8Б0 съмръть ВЪ ВЛСЪ ДССАТЪ СА [!] Л I жнвотъ въ влсъ СЕ 17г 16-17. Изч. ! СЕ. Гр. еѵеруеораі. [ Нвб. 0. ідьро нареч. Продължително, дълго I време. гГ дръждн в’с(а пр)(ѵн)сто/ж ! снло/ж твое(іж) (н дол)(г)о тръпд ыл [ в’сѣ);ъ Н(Л) (С) [...] (П0)(МАНН ИЪ1 гн | Ф?дрот)(л)мн ТВОНМН (I МЛ0)СТН/Ж | твое/ж СЕ 2г 19. ( дльго лътъ жнтн. Гр. ракрохроѵі^со. | Живея дълго, имам дълъг живот. | токмо тъ. гнѣвъ врлгъ дл не длъго ! лттъ жнвжтъ СП Песен 2, Втор | 32.27. Изч. I СЕ, СП. Вар. длъго, долго. І Нвб. длъго диал. ВА, АК; дълго ОА, НТ, | ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. доврогллсьнъ, -ъін прил. Благозвучен, [ добре звучащ, ^вллнте і въ кочрм-| вллѣ^ъ доврогллсьнѣ^ъ СП 150.5. І Изч. | СП. Гр. еотіхоі;. ; Нвб. доброгласен ОА, ВА. {довродѣтѣль, -н ж. Добродетел, бла-! городство, доброта, покръі мвсл довро-і дѣтѣль его СП Песен 3, Ав 3.3. Изч. • СП. Гр. арЕтд. | Нвб. добродетел ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. довъівлные, -/л ср. Придобиване на потомство, помнлоун ГН СНА домън н І скотън н^ъ денъ н но/цъ... н довън- ВЛЫНѢ Н)(Ъ ПОМОЛНМЪ ТА гн н мллде-НЪЦД. н скотън ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. Д0Е7.НКМ1НЮ. Нвб. Срв. добиване, добив м. ОА, ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР РБЕ, ДА. ’ достнгнжтн, достнпнж, достнгнешн се. Достигна, стигна до нещо. н до-стнгьше спл(с)(ыое вьскрьс)еынѣ. всѣмь ВЛЛГОДЛВЬЦЛ. 8М0ЛНМ ТФ 86 6. Изч. ТФ. Гр. фіЭаѵш. Нвб. достигна ОА, ВА, АК, Бот, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА; достигам Бот, НТ, НГер, ЕтМл, БТР, АР. доѵршетьлѣньнъ, -ъін прил. Душегу-бен; който погубва, съсипва душата. ВЛ рЛ^БОН(ННК)Ь ВЬПЛДЬ. П0Г8БН^Ь ѴѴ(КЛ)ѢНЬЫН 8М0МЬ. Н Л8ТѢ ѢКО 8рЛЫНВ. дшж л^ьвеыь внль. н с[!]лежю ылгь. ыл жнтенснѣ(мь) пжтн. нере же вндѣв ма ненсцѣльылго. прн^рѣвь пръ^рѣ меые. левгнть же плкн не трьпж дшІ-ТЛѢЫЬЫН БОЛѢ^ЬНН. Н ТН вь^рѣвь МА мнмонде ТФ 86 21-22. Изч. ТФ. Вар. дсушетлѣмьнъ. Неб. Вж. при до^шл и тьлѣньнъ. дъ^нжтн, дъ^ыж, дъ^нешн св. За вятър - духна, завея, дъ^ыетъ д^ъ его (н пот)екжтъ водъі СП 147.7. Изч. СП. Гр. 7ІѴЕСО. Неб. дъхна ОА, ВА, НГер, ЕтМл, РБЕ, ДА. дѣлллніл, -іа м. [э/с.] Тъкач [тъкач-ка]; лице, което изработва платно. ДКЪ мон во МЫЧѢ въктъ. ѣко ПЛЛТЬНО. ДѢЛЛЛНІА. ПрІБЛІЖЛ/ЖШТ/А СІА 0\ррѢ^Л- тн СП Песен 7, Ис 38.12. Изч. СП. Гр. ЕрііЗоі;. Неб. Сре. дялам несв. даснъ/, -ъ тн. Анатот. Венци, егдл ддснъ/ гнъпжтъ. то ѴАвръно коренъе сътеръ нлсъіпліі ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. десни РБЕ, ДА. едомъ, -л т. МИ. Едем - мястото, където според Библията е раят [Бит 2]. въ оць [...] ылслжден рлн въ едомъ прдмо восток8 [...] мо СЕ 9а 18. Изч. САОМЬСІСЬ 1302 СЕ. Нвб. Срв. Едем ВА. едомьскъ прил. от ЛИ. Едомски, който се отнася до Едом [или Исав, брат на Яков - Бит 26.25; 36.6-9] и до потомците му. тогдл потъштлшіа влддъікъі едомьскъі. і къніа^і моѣвнтьсті СП Песен 1, Изх 16.16. Изч. СП. Гр. тоО 'Ебшр. Нвб. едомски ВА; едемски ВА, РРОДД. олеоЛ, -н прил. притеж. от МИ. Елеонски, който се отнася до Еле-он. сѣд&фю же кмо\р нд горѣ елеонн. н прнстжпншд ісъ немоѵр. оѵрѵеннцн ВП Мт 24.3. Изч. ВП. Гр. тйѵ еХаійѵ. впнстолнід^-іА ж. Епистолия, послание. ДПО нѣісХ епнстодньд. нсповѣдл-нте севѣ грѣ^ъя СЕ 22г 2. Изч. СЕ. Гр. етахоХіа. Нвб. епистола ОА, РБЕ. епночрснн прил. Насъщен, който е нужен в настоящия момент, рслѣвъ ндшь епноѵрснн ддждь ндмь дьнесь ВП Мт 6.16. Изч. ВП. От гр. Елгобспо?. Нвб. 0. еоѵрдогнстъ прил. Славен, достопоч-тен, благороден, (н^водн са н мьнѣ ^ождьшю нспрь)вл по вьсѣрсъ. въ нстннж по рАД8 ѵ^дтн тевѣ. іеоѵрлогнсте теофнле ВП 160.2. Изч. ВП. Нвб. 0. еѵртѵрмнгл, -ІА ж. ЛИ. Евтимия - християнка, великомъченица. Живяла през втората половина на III -началото на IV в. Умр. мъченически между 303 и 307 г. в Халкидон по времето на имп. Диоклеци-ан [284-305 г.]. Пр. на 16 септември. мцд то въ т\ (пХ стъіа) 0\|ЧЖМНА ВП 124.9-10. Изч. ВП. Гр. Еі1іЭ{діа. Вар. су^нммгд. Нвб. Евтимия ЛИ СтИл,РЛФИ. жнвоносьнъ, -ъін прил. Живоносеі спасителен, живителен, (жн)вомосьь крс(с]ть ТФ 86 10. Изч. ТФ. Ір. ^сотіфброі;, Нвб. живоносен ОА, ЕтМл, РБЕ; жив 5 носний ВА. • 5 жнтьнсьнъ, -ъін прил. Житейскі \ който е свързан с човешкия жг ВОТ. Н Д8ТѢ ѢК0 ВрДННВ. ДШЖ А^ЬВСЬ внль. н с[1]лежк> нлгь, нд жнтенснѣ(мі пжтн ТФ 86 19. Изч. ТФ. Гр. тоО р{ои. Вар. жнтенсмъ, Нвб. Срв. житейски ОА, ВА, Вот, МлБГ ЕтМл, ЕтВАН, ВТР, АР, РВЕ. жлъѵь, -н ж. Червен кантарион, яш чка, горчило, вид билка; ЕгуіЬ гаеа сепіаигіит. дфе діце н&ѵън* болѣтн. лн глдвд. то вѣлоі темъѣпгті’ жлъѵъ лікъ полѣпівъше плдтъ д оѵршък». прнложітн ПДЛек. Изч. ПДЛегг. Нвб. жлъчка ОА, НГер, БТР, ДА. ^дклепъ, -д лг. Заключалка, мандало съындь въ ^емдкк. еідже верѣід. ^дклепн вѣѵьні СП Песен 5, Йое 2.7. Изч. СП. Гр. кахо/о^. Нвб. Срв. клепало ср. ^дпеіцн са, ^дпекж са, ^дпеѵешн са св Спека се, хвана кора, вкоравя се. дфе са ѣ^вд ^лпеѵетъ. то покрнвгні лнствъе лмбо кореыъе сътеръше. то ям съіпдтн въ ъ^вж ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. запека се ОА, ВА, АК, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, РБЕ, ДА. ^дпать нареч. н^нтн ^дпать. Гр. е^ерхораг ката яб8а<;. Следвам, вървя след, подир някого. I н^ндстъ нд подф ^дпьт сго СП Песен 3, Ав 3.5. Изч. СП. Вар. ^дпіатъ. Нвб. 0. ^вдвл'еные [погр. СЕ 11г 15] вж. Н^ЪБДСНЬК. ^одъ, -д лг. Бяла пръст, д егдд внно теѵетъ. то ^одъ істеръше. тн і сѣтн. !ЪМ- 1303 ;;г лоемъ. съмъшъшо тн сътнрлтн ПДЛек. Изч. ПДДвк. Пвб. Срв. оодчия 'строител', водчестпо строителство’, водчески 'строителен' ОА, ВА, РБЕ, РРОДЦ. ълд, -ъі ж. Игла. ѵловѣкъ сстъ влжжн ^вѣръ МСДВѢДЪ Н шдвѣднцж,,, нгълж н ННфНІЖ. ТДЖ0СТШЖ Н ОЛОВОМЬ ПДМол. Изч. ПДМол. ІНвб. игла ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтВАН, ІБТР, АР, РБЕ. ІръдмЛ» вж. нсръдмА. [грѣвн, -ьн ж. лгн. Кълчища, конопени влакна, жегжште псфь ндфьтж. ;1 пекъломь. I н^гръвлмн I ло^немь СП Песен 9, Дан 3.46. Изч. • СП. Гр. оштеіоѵ. Нвб. 0. мрьцлтн, Н^мрьѵж, н^мрьѵсшн св. Изпия, погълна нещо. д^ъ ідж въ ѵлв[ж] гллвж мо^гл нсмръцдтъ АПЪ§1, 1123. Изч. \мЪв\. Вар. нсмргцдтн. ! Нвб. 0. };рьцдтн, Н^ЬѴЖ, НЦІЬѴбШН св. Изпия, | погълна нещо. ндж въ ѵловѣкж | мо^гл нсръцдтъ АПЪ§1, 113; н тѣмъ I мо^гъ нсръѵсшн н к[о]стн сжкржшншн ! АИЬ§1, 115. Изч. ! АІіЬвІ. Вар. нсръцдтн, І Нвб. 0. іньн, -(Д лг. Скреж, ледени кристал-I чета. ъко тжѵд нд троскотъ. і ѣко І інеі[неі] нд сѣно СП Песен 2, Втор [ 32.2. Изч. ! СП. Гр. ѵкретбі;. Вар. інсі. | Нвб. 0. | Нвб. иней 'скреж' НТ, НГер, ЕтМл, БТР. !сръддЯк прил. притеж. от МИ. І Йорданов, който се отнася до река І Йордан, ѵѵ посълдтн нд нт; блддѣть. \ ^вдвленью. Бллгословенне норъдлнс гк> І ПО. Ѵ0 ПОСЪЛДТН ГІО Б8 НЛШ6М8 СТЪІНІЖ I нсръддніж. I СТНТН водж сннк. гьо по I СЕ 11г 16,18. Изч. ! СЕ. Вар. нсргдмЛ,. ----------------------- КАДО^герт, нскрь11 нареч. Еднакво, равно. понеже 8В0 ДѢТН ВОБЬфНША СА ПЛЬТН. I КрЪВН. I ТЪ1 НСКрЬ ПрНѴАСТН СА ТѢ^Ъ. ДД съмрътніж рд^дрвшнтъ. ШЖфЛЛГО дръждвж съмрътн. снрѣѵь ДНѢВ0ЛД СЕ 27г 16. Изч. СЕ. Нвб. Срв. искрено ОА, ВА, МлВТР, ЕтМл, ЕтВАН, ВТР, АР, РВЕ. нскрѣньство, -д ср. Шегобийство, при-смехулност, веселост, (дд не н)м (емоѵр) с(ть) (са въ вдсъ, ьдко) же ъ о(Бдість стъшъ, нлн срл)мотл (нлн воуіесловесые нлн нскръньство) [!] н ѣ(же не) (подовдкть) СЕ 13г 17. Изч. СЕ. 7)з. еотрапеМа. Нвб. Срв. искреност ж. ОА, Дюв. нслѣдовдтн, нслѣдоѵріж, нслъдоуіешн несв. Проследявам, наблюдавам, стьзж моіж I непротлдѵенжіж мокктъ (!) есн іслъдовллъ СП 138.3. Изч. СП. Гр. Е^г/ѵіа^ю. Вар. іслѣдовдтн. Нвб. Срв. изследвам. НСПрДВНТН СА, НСПрДВЛІЖ СА, НСПрДВНШН СА св. 1. Прен. Утвърдя се, закрепя се. мжжь о\рстдтъ не іспрдвнтъ сіа нд ^емлі СИ 139.12. 2. Прен. Въздигна се, издигна се. дд сь\ іспрлвнтъ МОЛНТВД МОЪ ЪКО КДДНЛО ПрЪДЪ Т0Б01Ж СП 140.2. Изч. СП. 1)з. катеѵОоѵорад. Вар. кпрлвнтн. Нвб. изправя се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. нсътьрътн, нсътьрж, нсътьрешн св. Стрия, с триене направя нещо на дребни частици, д егдд внно теѵетъ. то ^одъ ктеръше. тн і сътн съ лоемъ. съмъшъше. тн сътнрдтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Неб. Сре. стрия ОА, ВА, ЕтБАН, БТР, РБЕ. кдлоѵргеръ, -д м. Калугер, монах. [ ]нма ^офтн [ ] въ [к]дло\ргеръ АІіЪ§1, 95. Изч. АИЬ§1. Неб. калугер ОА, ВА, НТ, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РВЕ, ДА. ІСЛМѢЛЪ 1304 / кдмѣлъ, -д т. Камила, о^довѣіе іс-стъ ІСЛМѢЛО^ СКВО^Ѣ 0\рШН нгьлннѣ пронтн. неже вогьточр въ црсо вжню вьннтн ВП Мт 19.24. Изч. ВП. От гр. кацт|Хоі;. Неб. камила ОА, ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, БТР, АР, РРОДД, ДА. кдшьдѣтн, кдшьлнк, кдшьлешн несв. Кашлям, страдам от кашлица, егдд кдшъдетъ ѵлвкъ то омднъ вдрн-въше вь вныѣ I ѵдн волнѣтн. дд едннж іспъетъ ПДЛек. Изч. ПДЛек. Вар. кдшълттн. Неб. кашлям ОА, ВА, АК, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. кнрннъ, -д ЛИ. Кириена, мъченица от Киликия. Пр. на 1 ноември, мцд то въ н н с(а)номъ др^днгдд мн-^дндд н стомоу кнрныоѵр н мдтронѣ ВП 134.10. Изч. ВП. Гр. Коріаіѵа. корд, -ЪІ з/с. коръі церовъь Дъбови кори, церови кори. егдд вждетъ сточрденнцд. то ^дъѵь медвъждж. ті доь тн коръі церовъь жегъше ПДЛек. Изч. ПДЛек. Неб. кора ОА, ВА, АК, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. корд, корлте ср. Корен, жедддше ндсъітнтн са отъ кордте. нже іддѣ(д^ж свн)ына ВП Лк 15.16. Изч. ВП. Гр. керсгаоѵ. Неб. Вж. при коремь. кошдрд, -ъі ок. Кошара, оградено място за домашни животни, моднтвд о вдьцѣ дд не въдд^нтъ въ кошдрж ПДМол\ ДД НС- ВЪДД^АТЬ въ кошдрж ПДМол. Изч. ПДМол. Неб. кошара ОА, ВА, НГер, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. крдвнн прил. притеж. Крави, който се отнася до крава, съсдшіа медъ ю кдмене. н одѣі отъ твръдд кдмене. мдедо крдвне і мдѣісо овьѵс. съ тоѵркомь дгньѵемь і овьпемь СП Песен Втор 32.14. Изч. СП. Гр. [тшѵ] (Зойѵ. Неб. кравий НГер, ЕтМл; крави ОА ' Дюв, БТР, АР, ДА. крнвъ, -ъін прил. Крив, неправил. грешен [?]. ... во плодд не нмд дк. мьнж крнво ^ѣло еже МЛ В21. Из\ МЛ. Неб. крив ОА, ВА, НГер, МлБТР Ет! БТР, АР, РБЕ, ДА. коумнрожрьтвьнъ, -ъін прил. Кш същ. коѵрмнрожрьтвьнъін т. ед. І е16соА.оА.атрті<;. Идолопоклонщ езичник. ѢК0 (ВСАКЪ ДК>БОДѢН)фЬ, неѵн(стъ) ндн дн^онм)ець. іже (нс) (коумнр)ожрът[...](ъ) [!]. не нш( досто)ѣннѣ въ црствьн (^ВѢ) (н БЖІ-СЕ 13г 22. Изч. СЕ. Вар. ко^мн|>ож(>'г.т[,..](г). Неб. Вж. при коѵмнръ и жрьтвьмг. ддстовнцд, -А з/с. Лястовица. ѢК0 л стовнцд тдко поіревырж СП Песен Ис 38.14. Изч. СП. Гр. хеХібшѵ. Неб. ластовица, лястовица ОА, ВА, Е НГер, МлБТР, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА днснѵнфь, -д т. Лисиче, лисугер [‘ ѵдовѣкъ естъ важжн ^вѣръ медвѣ^ н медвѣднцж. вдкъ н вдъѵнцж. дне ѵнціъ ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. лнснѵнціі. Неб. Сре. лисиче ср. ОА, НТ, НГер, ЕтМ БТР, АР, РБЕ, ДА. дн^онмьць, -д лг. Алчен, користолв бив човек; користолюбец; лихс имец. ѣко (ведкъ дюводѣн)ць. д неѵн(стъ ндн дн^онм)ець. іже (нс)т (ко\),мнр)ожрът[...](ъ). не нмд(т Д0СТ0)ѢННѢ ВЪ црствьн (^вѣ) (н БЖНІ СЕ 13г 21. Изч. СЕ. Iу>. лАеоуектт^. Вар. лнуонмець. Неб. лихоимец ОА, Бот, ЕтМл, БТР, РРОДІ дон, -|д лг. Лой, мас, мазнина, д егд внно теѵс-тъ. то ^одъ ктеръше. тн сѣтн. съ досмъ. съмъшъше. тн сгтн рдтн ПДЛек; діре гддвд снѣтнб 1305 мнлъкоклтн зждстъ. то овъѵл мотъілл тн сдло лико \оі. тѣмъ жо помд^дтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Вар. лоі. Нвб. лой ж. ОА, ВА, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. ^гъ, -Д м. Слуз, слиз. рѣпнѣ. велн-кдго лнствъе отокочр. сътлъкъше... мз^гъ глдвѣ ТОІ трлсдвнцн ПДЛек. Изч. I ПДЛек. І Неб. луга ж. НГер, РБЕ, ДА. |^ѵь прил. притеж. от ЛИ. ілоѵ^ евднгелые. Евангелие от Лука. IГр. той ката Логжаѵ. пѣснь вцьо. отъ ;лоѵрѵ€ (!) евгнклнѣ (!) СП Песен 12, Іогл; мТ додрншд. нодновд отъ лоѵрѵе (!) евгд-екелнѣ СП Песей 13, огл.; слава. ?в. йо. сѵрмнонѣ. отъ доѵрѵе (!) €вгд«йолнѣ СП песен 14, огл.; пове-лѣндд йо ^мь. къ оѵрѵеннкомъ. отъ ло\р-ѵее (!) евгд«келнѣ (!) СП 30а 6-7. Изч. \сп. |»жнца, -Ъ1 ж. Лъжица, прибор за I хранене, мре... ѵръвле ѣдатъ. то I ПЛАТЪИД ѴНСТД. плдтъ оѵррѣ^двъше. ТІ ІЛЪЖНЦЖ НОВЖ. ПОЛОЖНТН НД ТѢМСНН. I пръвое плдтъ тожо нд немъ лъжнцж. | тожо ѣдн ті ПДЛек. Изч. ! ПДЛек. ! Нвб. лъжица ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, | БТР, АР, РБЕ, ДА. •ысто, -д ср. Пищял, кост на крака. ■ но вь снлѣ коньстѣ въс(^оште)тъ. нн { ВЪ ЛЪ1СТ0^(Ъ МЖ)ЖЬСТѢ^Ъ БЛДГ0В0- г (лнтъ) СП 146.10. Изч. I СП. Гр. кѵпрт|. I Нвб. 0. г імводѣнѵнфь, -д т. Незаконно дете, ; плод на прелюбодеяние, которъі 8во | сстъ снъ. егоже не кджетъ оць. Афе лн І вее покд^лннѣ есте, емвже прнѵАсть- ННЦН БЪ1ША В'СН. 8В0 ЛЮВОДѢНѴНфН. Д ме снове есте СЕ 25а 9-10. Изч. СЕ. I Нвб. Срв. любодеец, любодейка ж. ЕтМл, ; любодеяние ср. ВА. мдднідмьскъ, -ъін прил. от ЛИ. Ма- диамски, който се отнася до мади-амците. сс-лд етнопьскдд оѵрвоілтъ сіа. і кръвн (!) ^емлід мдднѣмьскъі СП Песен 3, Ав 3.7. Изч. СП. Гр. [той] Мабіар. Вар. мдднѣмьскъ. мдньм, -1Д ср. Даване на знак с ръка; махане. і в'се лнленѣ, і невнднмѣ, і ПрѣКрДСЪНѢ. I СВѢТЪЛѢ. ІСПЛЪНѢіЖфА. ВЪІШЪНАІА вмъі. вс^йъвъно-мь ылнн-емь. глдсомь ве^мѣръномь. словослове-ства(ф)с- та вд глемъ СЕ 12а 21. Изч. СЕ. Вар. МЛННС-. Неб. мание остар. и диал. ВА, ДА. Срв. махане. мдтерьскъ, -ъін прил. Матерен, родилен, свързан с раждане, во^ь ^отѣ-ннѣ пльть(скдго ве^ь нстьл)ѣннѣ же роднлд ссн. н ве^ волѣ^ьнн м(дтерь-скна ТФ 8а 8. Изч. ТФ. Гр. ртітеікб?. Неб. матерски ВА. Сре. матерен ОА, Дюв, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ; матерински ОА, ЕтБАН, РБЕ. медвѣднцд, -а ж. Мечка, ѵловѣкъ естъ важжн ^вѣръ медвѣдъ н медвѣ-днцж ПДМол. Изч. ПДМол. Неб. медведица диал. ДА. медвѣдь, -н м. Мечок, медвед. ѵло-вѣкъ естъ влжжн ^вѣръ медвѣдъ н медвѣднцж ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. модвѣдъ. Неб. медвед диал. ОА, ВА, НГер, РБЕ, ДА. медвѣждь прил. притеж. Мечи, който принадлежи на мечка, егдд вждетъ стоѵрденнцд. то ^лъѵь медвѣ-ждж. ті лоі ПДЛек. Изч. ПДЛек. Неб. Сре. медвѣда и медвѣдь ’мечка, медун’ НТ, НГер. МНЛЪКОВАТН СА, МНЛЪКОѴрБК СА, МНЛЪ- коукшн СА несв. Опитвам се да се представя в благоприятна светлина, за да измоля нечия милост; умилквам се. гн вже в’седръжнтелю [...] та молнмъ I проснмъ. I мнлъквемъ МЛѢУЬГС 1306 СА. I КЛЛНѢвМЪ СА. ІСПОВѢДЛеМЪ грѣ^ъі СВОІА. ПрОСАфС ОТЪ ТвБб БОГЛТЪНЛ МСТН СЕ 1ѵ 8. Изч. СЕ. Нвб. милковам диал. ДА; милкувам [се] остар. и диал. ОА, НТ, Дюв, ЕтМл, ЕтБАН, РБЕ, ДА; милкам [се], милквам [се] ВА, НТ, НГер, ЕтБАН. МЛѢѴЬМ, -ГЛ ср. ^МЬННО МЛѢѴЬЮ. Змийско мляко, лековито многогодишно тревисто растение; СЬеІійопіит тадив. егдл песъ вѣсенг о^ѣстъ лн влъкъ. ^МНІНАГО млѣѵъѣ коренне ПДЛеп. Изч. ПДЛек. Нвб. змийско млѣко НГер. молвнтьскг, -ъін прил. от. ЛИ. Моа-витски, който се отнася до Моав. тог,л,л потъштлилд вллдънсгі едомь-скъі, I ісъніа^і моѣвнтьсті СП Песен 1, Изх 16.15. Изч. СП, Гр. [тшѵ] Мшофітйѵ. Вар. моѣвнтьекг. могжть, -н м. Знатен човек, велможа. дл послднтг I сг могжтьмн людьскгінмн СП Песен 6, 1 Цар 2.8. Изч. СП. Гр. боѵйотгі?. Нвб. 0. мо^гг, -А м. Мозък, онг жо р[е]ѵе ндж вг ѵловѣкж мо^гл нсръцлтъ АІіЬ§1, 113; н тѣмг мо^гг нсргѵешн АІіЪдІ, 116; роѵо емочр ыожнтг л^г ідж вг ѵлв[ж] гллвж мо^гл нсмргцлтг АПЪ§1, 123. Изч. АИЬдІ. Нвб. мозък ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. момѵндг, -л м. ЛИ. Момчил - име, познато от надпис. л[^г] мѵѵмѵнлг нно[кг] [п]нсл^г вг м[ѣсаца] &. Г днъ АИЬ§1, 63. Изч. АИЪдІ. Вар. мѵѵмѵнлъ. Нвб. Момчил ЛИ, Момчилов ФИ СтИл.РЛФИ. мосѣнскг, -гін прил. от ЛИ. Мойсе-ев, който се отнася до пророк Мойсей. нжо ідѣ ско^ѣ ѵргмгное море [...]мь мосѣнскъімь. I [...]омь ормьнъ ' прове[...] (мо)лнмг тн СЕ Юг 1. СЕ. Нвб. Срв. Мойсеев ОА, СтИл.РДс Мойсейов Бот. мрьтвнтн, мрьтвліж, мрьтвншн Ні Умъртвявам, убивам, гь мргтвп жнвнтг нн^воднтг вг лдг. і вг? днтг СП Песен 6,1 Цар 2.6. И[ СП. Гр. Оаѵатбсо. Вар. мргтвітн. Нвб. Срв. [у]мъртвя БТР, АР. мрьтвьнг, -гін прил. Смъртен, т. нен. прнсно бо м? жнвнн. вг сгмрг прѣдломг са. ісл рлдн. дл н жнвс нс-^вг лвнтг са вг мргтвьнѣн пл? нлшон. тѣмьже вво сгмргть вг в. досАтг са. л жнвотг вг влсг тг*.-СЕ 17г 14-16. Изч. СЕ. Гр. буд-сб;. Вар. мргтвьнг. Нвб. мъртвей остар. ВА, ДА; мрьп НГер. мгножнтн, мгножж, мгножншн не. Множа, умножавам нещо, уве: чавам броя, числото на нещо. мі жан сѣмонл ^емгнлл, мнлостнвгі в" молнмг тн са СЕ 6г 1. Изч. СЕ. Вар. множнтн. Нвб. множа ОА, ВА, НТ, НГер, Ет> ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. мьглл, -гі ж. Мъгла, дліжштлаго снѣ своі (ѣко влг)нж. мгглж ѣко поп(е по)сгіпл(жштллго СП 147.6. Изч. СП. Гр. Вар, мъглл. Нвб. мъгла ОА, ВА, НТ, НГер, ЕтМл, Б' АР, РВЕ, ДА. мжѵнтельскг, -гін прил. Мъчителен който се отнася до мъчители, (м); ѵе’ннцн т<вн [...] вьспрндсте бллгодѣ вѣѵнна жн^нн. мжѵнтельскл прѣЦ-ннѣ не встрлшнсте се ТФ 86 28. Яз1 ТФ. Нвб. мъчителски ОА, ВА, ЕтМл, Б1 РБЕ; мучителски книж. остар. ВА, РБ нлнволе нареч. Най-много, най-веч влгвенг есн гГ бжс в’ссдргжнтелк> [. вѣдгі і^гже трѣБвеыг. нлнволе. н^гже проснмъ СЕ 2г 4. Изч. члещн_ СЕ. 1307 Нвб. най-болье НТ; най-боле Діов, НІЪр, ДА. ^лефн, иллагж, нллджешн св. Нападна, настъпя [прен.]. н дл ыс ылліа-гжтъ сжпостлтн СП Песен 2, Втор 32.27. Изч. СП. Гр. сиѵеяѵгіОЕцаі. Нвб. Срв. налтгнж 'нападна; притисна; връхлетя’ Дюв, НГер, ЕтМл. ;кМЛСТНТН, НАМЛфЖ, НДМАСТНШН Св. | Намажа нещо, някого, олѣі же і гръшьннкл дл ие нлмлстітъ гллвъі I мосіа СП 140.6. Изч. І СП. Гр. Хіпа{ѵш. Вар. нлмлстітн. [ Нвб Вж. при млстнтн. іфастьнъ, -ъін прил. Като същ. нлплстьннн м. мн. Попадналите в изкушение; тези, които са изкушени. дл мнлостнвъ вждетъ н вѣ-ренъ. с?нтель ѣкоже къ вЗ оцѣстнтн | ЛКІДСМЪ, імьже ПОСТрЛДА слмъ, і. можетъ нсквшенъ въівъ нлплстьнъшъ помофн СЕ 21ѵ 6. Изч. СЕ. Нвб. Срв. напаст ж. ОА, ВА, АК, Дюв, НГвр, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ, ДА. МЪІПЛТН, НЛСЪІПЛНК, НЛСЪІПЛКШН несв. [ Посипвам, сипвам по повърхно-! стта, поръсвам, егдл даснъі гнъі-[ ккт. то ѴАвръно коренъе сътеръ нлсъіплі ; ПДЛек. Изч. і ПДЛек. г Нвб. насипя, насипвам ОА, ВА, АК, НГер, ; МлБТР, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. |лфтл, -ъі ж. Нефт. I не прѣстлшьх | вьмѣтлккфні (А. слоѵргъі цревъі. жегж-і ште пефь нлфьтж. і пекъломь СП ; Песен 9, Дан 3.46. Изч. \ СП. Гр. ѵа^)■да.^. Вар. нлфьтл. | Нвб. нафта ОА, БТР, АР. |і«жнтъ, -л м. Нежит - зъл дух, който I причинява болести; нежит - вид болест [?]; мигрена [?]. нежнтъ ндѣше отъ ѵръмънлго морѣ н сърѣте нс[оѵрс]оу АИЬ§1, 113; ^лклннлж та не[жнте.„] АИЬ§1, 113; [^оіддфочр же нежтв сър[ѣ]те Тсъ і рс-ѵе емочр клмо ------------------------- Ы6МЯчАр7, ндешн нежіте АІѢ§1, 123; реѵе емочг нежнтъ Л^Ъ ідд; вг ѵлв[ж] гллвж мо^гл нсмръцлтъ АІіЬ§1, 123. Изч. АИЬдІ. Вар. НШТЪ. Неб. нежит ОА, ВА, РВЕ, РРОДД, ДА. нен^мѣрьиъ, -ъін прил. Неизмерим, безкраен, стрлшенъ н днвенъ. і велнкъ. прѣсллвеыъ же. і нстнненъ есн вже [...] веірнслъндл же н нен^мѣрънлл мн-лость вллгостн твоеіА СЕ 8г 23. Изч. СЕ. Вар. нон^мѣръмъ, Неб неизмерен ОА, ВА, АР, РЕЕ, ДА. Сре. неизмерим 'огромен, грамаден’ ЕтМл, БТР. ненслѣдовлнъ, -ъін прич.-прил. Неиз-следваем, непостижим за ума, непознаваем. всфнсльнл же і нсіслѣ-довлнл мнлость овѣфлынѣ твоего СП Песен 8, Ман 6. Изч. СП. Гр. аѵе^хѵіаотоі;, Вар. ііоіслтдокмгл. Неб. Сре. неизследван. ненсцѣльнъ воіс. менцѣльнъ, нснцѣльнъ, -ъін прил. Неизцелим, който не може да бъде излекуван, нелечим, н лвтѣ ѣко врлннв, дшж л^ьвень внль, н с[!]лежю ылгь. нл жн-тенснѣ(мь) пжтн, нере же вндѣв ма ненсцѣльнлго. прн^рѣвь прѣ^рѣ мене ТФ 86 20. Изч. ТФ. Калпа от гр. (Мсшх;. Вар. нонецтльнъ. Неб. неизцелим ОА, ВА, Бот, ЕтМл, ВТР, АР, РБЕ. некторъ, -л м. ЛИ. Нектарий, цариградски патриарх [381-397]. Пр. на 11 октомври. ... оць плтрнлр^ъ. некторл лрслкл геннлдніл. н лтнкл ВП 129.6. Изч. ВП. Гр. Ыектбіріоі;. немждръ, -ъін прил. Немъдър, лишен от разум, неразумен, влк-дѣ(т) (е очрво, оплсно клко) ^однте, не (гсжо немочрдрн. нъ ілко) прѣмжд(рн. нскочрпочрфе врѣмд) ѣко денн (^лн сочрть) СЕ 18г 16; сн людне воѵрі немж-дрі. не слмъ лн сь оць твоі сътіажл тіа СП Песен 2, Втор 32.6. Изч. СЕ, СП. Гр. ааофо;, оі!)%і софб?. Вар. немочр дръ. НбНМСАУЛЫЪ 1308 "НУЪП&ду Нвб. немъдър остар. ВА. нендкд^днъ, -ъін прич.-прил. Непоу-чен, непосъветван, ненапътен. ждлость приметъ людн нендкд^діш СП Песен 7, Ис 26.11. Изч. СП. Гр. агедабеішх;. Нвб. ненаказан ОА, ВА, ЕтМл, БТР, РБЕ, ДА. неопдлнмъ, -ъін прич.-прил. Който не може да изгори от огън. ѵловѣісолю- БНВЪІН ЖС- БЪ. Н6 ОПАЛНМЪІ А СЪБЛЮДС. въ плдменн огньмѣ’мь. М0ЛНТВ01Ж прдвьд’ндлго плдмъі огіЛшъін поглсн-въ С 565.27-28; нерьм(о)сь. (г)лд(с). г. (неопдл)нмож [Момина, с. 124] кж-пннж ТФ 8а 11-12. Изч. ТФ. Нвб. Вж. при опьлнтн. неостдвліліемъ, -ъін прич.-прил. Който не е изоставян; който не е напускай; неизоставян, ненапускан. гоннмн нъ неостдвлъс-мн. нн^ълдгдемн нъ нс-погъіБМЖіре СЕ 17г 8. Изч. СЕ. Гр. онк ёукатоЛеіяорса. Вар. неостлкли-смъ. Нвб. Срв. неоставен ОА. неотъѵдкмъ, -ъін прич.-прил. Който не се отчайва; който не унива; неотчайващ се, неуниващ. ѵѵ в’семь скръБАфб. д не сътжжмжфе сн. не-ѵдемн. нъ нс-отъѵдемн СЕ 17г 7. Изч. СЕ. Гр. оіж оттореорш. Вар. іісот7.ѵлсм'і. Нвб. Срв. отчаян. непогъівдіА, -н прич.-прил. Който не загива; незагиващ. гоннмн нъ нео-стдвлѣемн. нн^ълдгдсмн нъ НбПОГЪІ-вмжфе СЕ 17г 9. Изч. СЕ. Гр. оіж осябХХнраі. Нвб. Срв. непогиблем остар. ВА; непоги-нал ОА; непогибающето остар. ВА. непрдвовѣрьнъ, -ъін прил. Неправове-рен, който се отклонява от правата, истинската вяра. ... дште н непрдвовѣр... (нс-прдвовѣрьнъ, А. Минчева, Индекс, с. 142) МЛ Аб. Изч. МЛ. Нвб. неправоверен ОА, ВА, РБЕ. непрнѣ^нннд, -ъі ж. Зло дело, дяВс ско дело. (^д)не прогпѣвд^ъ трос твоіж. I непріѣ^нінж прѣдъ тоеок с творнтъ СП Песен 8, Ман 10. Из СП. Гр. хо ттоѵтірбѵ. Вар. иопріѣ^пінл. Нвб. Вж. при непрнт.^ш.. непротллѵенъ, -ъін прич.-прил. Как същ. непротлдѵенділ ж. ед. Гр. с/< ѵод. Теснина, тясна пътечка, сн: ыоіж I непротллѵенжіж моіж тъ (!) ( іслѣдовдлъ СП 138.3. Изч. СП. Нвб. Срв. незатлачен. нерджддіА, -н прич.прил. Който ; може да ражда; който не може, има потомство; нераждащ. н еднсъемь рдвомь твонмь. неплодь нерджддіжфіж. водоіж нстоѵыіні СЛДНД ІЦѢЛНВЪ. МОЛНМЪ ТН СА СЕ 1 16. Изч. СЕ. Нвб. нераждащ В А. Срв. нераждане ОА,В несъдѣлднъ, -ъін прич.-прил. Кап същ. несъдѣлднок ср. ед. Гр. ак твруаото;;. Несътвореното; тов което още не е създадено, несъд-лдное мое вндѣсте оѵн твоі СП 13 16. Изч. СП. Нвб. Срв. дялам несв. неѵдіемъ, -ъін прич.-прил. Затрудне притеснен, отчаян, който е в бе изходица. СѴ в’семь скръвАфе. л сътжжліжфе сн. неѵдемн. нъ нс-ог ѵдемн СЕ 17г 7. Изч. СЕ. Гр. аяореорса. Вар. ікѵлшъ. Нвб. Срв. нечаен остар. ОА, РРОД нечаян остар. ВА. нн^ълдрдіемъ, -ъін прич.-прил. Пов лян, събарян; побеждаван, гоннк нъ неостдвлѣс-мн. нн^ъддгдемн непогъшдіжфе СЕ 17г 8-9. Изч. СЕ. Гр. катофбЛЯорш. Вар. нн^т>л.\г.\сиг. Нвб. Срв. ннзлагам остар. ВА; низло;-: остар., низложен остар. ОА, ВА. НН^ЪПДДДТН, НН^ЪПДДДКК, НН^ЪПДДМ шн несв. Прич. сег. деят. кал 1309 омаыъ :ыд. нн^ъплДАіжфен мн- Гр. оі ках-хігіптоѵхе*;. Падащите; тези, които іропадат [морално, в нравствено ктношение]. подъсмдетъ гь вьсіа Чн^ьпьд^фтіАіл СП 144.14. Изч. Ья. \Чвб. Срв. низ и падам. ІфЬ, -Н оіс. Нишка, конец, ѵдовѣкъ КТЪ БАЖЖН ^ВѣрЪ МС-ДВѢДЪ Н МСДВѢ- |л,нцж... нгълж н ннірнкк. тджсстшж н Ьлобомь ПДМол. Изч. I ПДМол. \Нвб. Срв. ніпцка остар. и диал. ОА, НГер, ІЦА; тппка ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, |бтр, АР, рбе. кріАТН, овдріАкк, овлрідіешн несв. Прич. \сег. деят. като същ. овАрѣілн м. ед. Гр. о кахакѵш. Този, които разрушава, разваля, і^ндс- н отнде отг меие. ѣко овАрѣідн кровъ въстокъ СП Песен 7, Ис 38.12. Изч. СП. Вар. овдрѣтн. \нвб. Срв. [съ]барям. (:нльно нареч. Обилно, в изобилие, ие Іотъ дѣдъ прАведънъі)<ъ. еже сътворн-[^омг мъь нъ по своен его млстн, спенн | влнеіж пакъібъітннскоіж. I овновлеынемь ід^а ста. іже н^лнѣ тъ. нъі. овнльыо 1 нс^мь СЕ ТІ1 7.25. | СЕ. І Нвб. Вж. при обнлыіѣ. [ЛАѴАТН СА, ОБЛАѴАКК СА, ОБЛАѴАКШН СА [■ несв. Обличам се, загръщам се с ; нещо. ѴОБЛАѴАІАН са свѣтомь. ѣко н ! рн^оіж. прн^ьрн НА НЪ1 ВЛКО. М0ЛН СЕ | 6г 3. Изч. : СЕ. Вар. ѵоелаѵлтіі са. | Нвб. облачам [се] диал. ОА, ВА, АК, Бот, ! НТ, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, РБЕ, ДА. ізърннъ, -а м. Обрин, вид билка [?]. I ОБЪрННЪ НА ВрАѴЪБЖ ТрЖДОВН. ІСО^ШЪ- ; ше I въ вннѣ въ7ВАръше іспнтн ПДЛек. I Изч. | ПДЛек. | Нвб. 0. I вѣтованъ, -ъін прил. За земя, страна | -обетован, обещан. гГвже веднкъі.. ДАрОВА(ВЪ НАМ)Ъ. МНрА С6Г0 БДАГАА, (Н ОБрЧр)ѵСН НАМЪ ОБѢТ0ВАН06 Ц(рст)(в)0 [...] сътворн (намъ оѵрк)доннтн (с)А. отъ В С6Г(0 ^ДА) МНМОШСДЪШИ^РВ ѵд(стн дне с)его СЕ 2ѵ 16-17. Изч СЕ. Нвб. обетован книж. и библ. ОА, ВА, АК, Бот, ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР, РБЕ. огдоѵршнтн, огдоѵршж, огдоѵршншн св. Оглуша, лиша от слух. ідж въ ѵдвж ГДАВЖ ѴОЦІ ОСДѢПНТЪ оѵшн огдочгшнтъ АПЪ§1, 123. Изч. АІіЪ§1.1 Нвб. оглуша ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. ОГЖСТЪТН, 0Р7БСТѢКК, ОГЖСТШШН св. За течност - сгъстя се, стана плътен. ѴѴГЖСТѢШЬА ѢКО СТѢНА ВОДЪІ. ОГЖСТѢ- шіа і вдънъі по срѣдѣ морѣ СП Песен 1, Изх 15.8. Изч. СП. Гр. тпіуѵораі. Вар. ѵѵгжстѣтн. Нвб. Срв. [с]гъстя. окдменнтн СА, ОКАМеНКК СА, ОКАМенНШН са св. Ожесточа се, настроя се против някого или нещо \прен.]. ведн-ѵнемь мъішьціа твоеьх да окамсаньд-тъ с)А СП Песен 1, Изх 15.16. Изч. СП. Гр. алсЛѵбороа. Нвб. окаменя ОА, ВА, ДА. окръмнтн, окръмднк, окръмншн се. Поведа, заведа кораб, дктѣга връмд тон [...] грѣшьнѵѵ (?) ж воѵрреж. вь отншне. вжне покаѣннѣ. прнпрАВДь ѵокрьмн ТФ 8а 19. Изч. ТФ. Вар. юкршнтн. Нвб. Вж. при кръмнтн1. окржженьк, -іа ср. Обкръжение; тези, които са около някого \прен.]. рдава окріжженню і^ъ. троѵрдъ очрстенъ і^ъ покръіетъ іА СП 139.10. Изч. СП. Гр. кокЛсора. Вар. окрккженнк. Нвб. окръжение ОА, ВА. оманъ, -а м. Бял оман, вид билка, Іпиіа Ьеіепішп. егдА кашъдстъ ѵдвкъ ТО ОМАНЪ вАрнвъше ВЬ ВННѢ. I ѴАН вод-НѢТН. ДА едннж іспъетъ ПДЛек. Изч. ПДЛек. омрлѵнтн_________________________1310________________________повел^ Нвб. оман ОА, РРОДД, ВА, НТ, ЕтМл, БТР, ЕтВАН. омрлѵнтн, омрлѵж, омрлѵншн св. Потъмня, направя по-тъмен, омрача. ѣко тъмл еіА ие омрлѵнтъ сіл отъ теве СП 138.12. ~ са страд. Изч. СП. Гр. окот^ороа. Нвб. омрача ОА, ВА, РВЕ, ДА. ОПЛЪѴЛТН, ОПЛЪѴЛІЖ, оплъѵлюшн несв. Подготвям бой, организирам битка. весь день оплъѵлл^ж врлнн СП 139.3. Изч. СП. Гр. ларатаасгороа.. Нвб. опълча ОА, ВА, НГер, БТР, АР, ДА. опльвлньгс, -(А ср. Огоповане, заплю-ване; опозоряване. коп(ню н ^колони смѣ^ь, н чѵпльвлнне н вдлренне ТФ 86 12. Изч. ТФ. Вар. ѵѵпльвлнне. Нвб. огоповане ОА, ЕтМл, АР. ОСЛАДНТН, осллждж, осллдншн св. Придам сладък вкус на нещо; подсладя. (нже) [,,.]комь твонмь мосѣемь. съвѣтомь ѵюдоносънллго жъ^лл. горесть ВОДЪНЖІЖ ОСЛЛЖДЬ. МОЛНМЪ ТН СА п^в СЕ Юг 6-7. Изч. СЕ. Нвб. осладя остар. НГер, ЕтМл. Срв. ослаждам ДА; ослаждавам остар. ВА. ОСОПЪНЪ вж. осъпьнъ. осъпьнъ, -ъін прил. врлнь осъпьнлнч. Мор, зараза, епидемия. ДЛ Н^ВЛВНШН ГН ЛЮДН СВОГА. чѵтъ гллдл тржсл [„.] ведрл врлнн осопъ-нъна СЕ 8у 20. Изч. СЕ. Вар. осопънъ, Нвб. Вж. при осъпъі, осътъ, -л м. Магарешки бодил, трън; Опорогйоп асапіЬіит. осътл вслн-іслго. сѣма остъ въ гллвл^ъ ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб, Срв. осита 'вид трева’, осйло 'жило' РРОДД. отокъ, -л м. 1. Оток, подутина по тялото, рѣпнѣ велнклго лнствъе ото-кочр, сътлъкъше ПДЛек. 2. Подува- не, издуване на корема от ні . шено храносмилане, егдл в*,/ ѣ ѵкочр тажъкл жтровл. лн отокъ. лн ^одл не вждетъ. то коренне то вл( н | вь ВННѢ. того ѵлшж ІСПНТН ЯД ц Изч. • ПДЛек. : Нвб. оток ОА, ВА, АК, НГер, Мл » ЕтМл, ЕтВАН, БТР, АР, ДА. плкъібъітннскъ, -ъін прил. В 1 _ стиянството - който се отнам о живота след смъртта, до бъдеі п живот, до втория живот [образ . не отъ дѣлъ прлведънъірсъ. еже съ -рн^омъ мъ). нъ по своен его мстн. сі н БЛН6(Ж ПЛКЪІБЪІТННСКОІЖ, I ОБНОВЛ' - емь д)<л стл. іже н^лнѣ ті, нъі. обн, э нс-^мь. спнтелемь нлшнмь СЕ 24г;_ Изч. СЕ. Нвб. Вж. при плкъі и въітьк. плрлскевл, -ъі ж. ЛИ. [Неясно зне -ние]. ... нірн (ѵьт)еннге пл(рлс)к і па... ВП 124.2. Изч. ВП. Неб. Параскева ЛИ СтИл.РЛФИ. плсть, -н ж. Паст, уста на звяр. е нже сн ^нлменллъ плстъ лъвовж... н ^нлменл н очрстл влъѵнѣ ПДМол, Р. . ПДМол. Вар. плстъ, Неб. паст ОА, ВА, НГер, МлБТР, Еі , ЕтБАН, БТР, АР, ДА. пнвлтн, пнвлнк, пнвлмшн несв. Ог -вам, пия по малко, можетл лн п і ѵлшж. іжжо л^ъ пнвлнк ВЯ Мк 10.. Изч. ВП. Гр. я(ѵш. Нвб, пивам диал, ОА, ВА, ЕтБАН, пиввам ОА. Срв. пия. пллтьно, -л ср. Платно, тъкан, } _ МОН ВО МЬНЪ ВЪКТЪ. ѢКО ПЛЛТЬНО 1 Песен 7, Ис 38.12. Изч. СП. Гр. Істтб?. Нвб. платно ОА, ВА, НГер, ЕтМл, I • АР, РБЕ, ДА. повелънъ, -ъін прич.-прил. Заповяд _ повелънлл во )<мь. къ очрѵеннкомг1 Песен 14, огл. Изч. внщлтн. 1311 протнкостлтн Ж Гр. 5іатах$е{<;. Чвб. Срв. повелй, повелявам книж. остар. ЙР, НГвр. КННОВАТН, повнноѵрвк, повнноѵрмшн чесв. Покорявам, подчинявам някого. ПОВНЫОуіА ЛЮДН М01А. ПОДЪ М1А СП 143.2. Изч. Ж. Гр. Ьпохааасо. Чвб. Срв. повннувам се остар. ОА, ВА. држ^нтн, ПОДрЖЖЖ, ПОДрЖ^НШН Сб. !Издигна, въздигна нещо. кръстъ ІЮДрЖ^Н СА ^[рНСТ0]с рАСПА СА АИЬ§1, ;141. ~ са страд. Изч. )аііЬві. \Нвб. 0. Іконьннкъ, -а м. Лице, което е първо ІВ някакво начинание; ОСНОВОПОЛОЖНИК. ВЬ^НрАКБфе МА ПОКОНЬННКА !вѣрѣ. і съвръшнтелѣ нсл. іже ^л іпрѣдьлежАфкмж его рлдость. рлспл-[тне пострАДА СЕ 25г 11. Изч. ІСЕ. \Нвб. Срв. [на]покон 'после’ ОА, ВА, БТР, ІРБЕ, ДА. Ікрнвьиа, -ъін прил. I гіокрнвьно кореные. Корени от копри-|ва. і Афе са ѣ^вл ^лпеѵетъ. то покрн-[ въно лнствъе люво коремъе сътеръше. І то же сыпатн въ ѣ^вж ПДЛек. | покрнвьно лнствью. Листа от копри-; ва. і Афе са ѣ^ва ^лпеѵетъ, то покрн-' въно лнствъе люво кореиъе сътеръше. [ то же сыпатн въ ѣ^вж ПДЛеп. Изч. [■ ПДЛек. Вар. покрнвънг. • Неб. Сре. копривен, |»нрѣтн, поньрж, поньрвшн Сб. Потопя | се, потъна, понрѣтъ глава моѣ въ ! пропАдн горьскъкА СП Песен 5, Йон і 2.6. Изч. | СП. Ір. ббоцаі. ! Неб. Сре. понор м. 'валог с подземни води’ | НГвр, РРОДЦ. |о«трнтн, поофрнк, поострншн се. Нао-1 стря, наточа нещо. ѣко пооштрж ѣко | млъннкв меѵь моі СП Песен 2, Втор І 32.41. // Образно. поострншіл іа|къ ! своі ѣко ^міінъ СП 139.4. Изч. | СП. Гр. паро|і5ѵсй, йкоѵйсо. Вар. поострітн. погр. вт. Нвб. поостря ОА, В А, НГер, ЕтМл, ВТР, ДА. пороѵьнъ, -ъін прил. Порочен, изпълнен с недостатъци, съгрѣшншьх ме того ѵіадл пороѵьнл СП Песен 2, Втор 32.5. Изч. СП. Гр. рсортцб?. п°Р°чен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, ВТР, АР, ДА. постаднтъ [СЕ 18ѵ 22] ПОСЛДНТЪ или ПОСТАВНТЪ. ПОфЬБЬТАТН, ПОфЬБЬфЖ, ПОфЬВЬфбШН св. За птица — издам звук, изчуруликам. ѣко ллстовнцл тлко пофе-вьфж СП Песен 7, Ис 38.14. Изч. СП. Гр. фшѵесо. Вар. поціевьтлтн. Нвб. 0. ПрНПрАВНТН, ПрНПрАВМЖ, ПрНПрАВНШН Сб. Насоча, отправя във вярна посока. ЛЮТѢІА ВрѢМА ТОН [...] ГрѢШЬНѴѴ (?) ж воуреж. вь отншне. вжне поклѣинѣ. прнпрлвль ѵѵкрьмн ТФ 8а 19. Изч. ТФ. Нвб. приправя, приправям 'направя допълнително’ ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, ДА. провѣфАНью, -1А ср. Учение; това, което се възвестява, дл ѵлетъ сіа ѣко дождь провѣштлнне мое СП Песен 2, Втор 32.2. Изч. СП. Гр. (хлбфОеура. Вар. провтштлнно, Нвб. Срв, провещаване, провещание. прогоннте/Сь, -(А лг. За кръста в християнството - прогонител; предмет, който прогонва, пропъжда злото, съ крестъ върънънмъ спинмъ. вѣсомъ прогомнтелъ. крестъ слѣпънмъ вождъ ПДМол. Изч. ПДМол. Вар. прогоннтолъ, Нвб. прогонител ОА, ВА. ПрОТНВОСТАТН, ПрОТНВОСТАНЖ, ПрОТНВОСТА- нешн св. Възпротивя се, застана срещу някого или нещо. ие е до кръве протнвостлте къ гръ^в, протн-вАфе са, I ^лвъісте втѣшеынс. еже в'сѣ-мъ. ѣко смомь глетъ. снв м(он) ие прѣ-ыемАГАН. покА^АМнемь гиемь СЕ 25г 21. Изч. СЕ. Нвб. Срв. противостоя ОА, ВА, МлВТР, ЕтМл, БТР. про^одг, -а т. Анус. н то вѣдѣтн... ЦѢЛЖ со лг влрнтн сг медом ъ. то жо вгложнтн въ про^одт. ПДЛек. про^одл. вгітн. Изхождам се, ходя по голяма нужда, с-гдл вждетг ѵісоу тажъка жтровл... лн про^одл ме вждетъ. то коренне творнтн вь вннѣ. того ѵлшж юпнтн ПДЛек; мре ме вждетг про^одл вг скорѣ. то цълж со лг влрнтн сг мс-домг ПДЛек. Изч. ПДЛеп. Нвб. Срв. проход 'място за преминаване’. прѣвожьствьнг, -гін прил. Пребожест-вен, в най-висша степен божествен. тронце еднмосжфьн[...] пръвжет-вьнлл. (I) [...] влтословемлл. крест[...]-склл вгомждрнѣ. п[...] I нлпрлвн нгт СЕ 12ѵ 7. Изч. СЕ. Нвб. пребожествен остар. ВА. Срв. божествен. прѣвг^носнтн, прѣвг^ношж, прѣвг^ыосн- шн несв. Възвеличавам, възхвалявам, превъзнасям, н ^вллнмг і прѣ-вг^-(но)снмг вг вѣкгі СП Песен 10, Дан 3.52. Срв. 3.53, 3.54, 3.55, 3.56; (г)ѣ поіте I прѣвь^носнте его вг вѣкгі вьсіа СП Песен 11, Дан 3.57. Срв. Дан 3.59, 3.61, 3.63, 3.67, 3.69, 3.83, 3.87. Изч. СП. Гр. ■(жерглубсо. Вар. прѣвь^носнтн, Нвб. превъзнося остар. ОА, ВА. прѣждеомрлѵенг, -гі прич.-прил. Като същ. прѣждеомрлѵемлнс ср. лгн. Прен. Нещата, покрити с мрак, грешните неща, пороците, нже прѣѵнстгімь твонмь прншествнемь, ѵѵсвътнвг прѣждеомрлѵенлл [!] молн-мг тн са СЕ Юг 20-21. Изч. СЕ. Нвб. Срв. омрачен. прѣкословые, -нс ср. Прекословие, противопоставяне с думи. рмпдтне по-стрлдл. сѵ сті?дѣ иорожАЬ. о деснжіж жс- ПрѢСТОЛЛ ВЖНѢ СѢД6. ПОМИСЛИТЕ стрлдлвгшл. тлковое отг гръшгин в' севѣ прѣкословмѣ СЕ 25г 20. Из СЕ. Вар. прѣкословшс. Ь Нвб. прекословие ОА, МлБТР, ЕтМл, Б ? прѣкрлсьнѣ нареч. Прекрасно, краі 1 во, чудесно. I в’се лвленъ. і неЕнД 5 мѣ. і прѣкрлсгнѣ. і свѣтглъ ісплгг іжціл. вг-ішгмліл ши. ве^мгвгію-ммінемь. гллсомь ве^мѣргмомь. сло словествА(ір)е та бл глемг СЕ 12у Изч. СЕ. Вар. прѣкрлгыіѣ. Неб. Сре. прекрасно ОА, ВА, Бот, ‘ НГер, ЕтМл, АР. прѣмждрнстн СА, прѣмждркскк СА, П[ мждргазешн СА несв. Възгордяв. се, ставам високомерен; надцеЕ вам се. гліж во бллгодѣтніж дле ПІІЖЕЖ МН СА, В'СѢК0М8 СЖЦНОМ8 ВЪ ВЛ мс- прѣмждрѣтн са. плѵе еже по/ влетг мждргствовлтн. мг вмжждрѣ са вг цѣломждрьн комажгдо. ѣко естг рл^дѣлнлг мърж въръ СЕ 16г Изч. СЕ. Гр. птсерфроѵесй Вар. прѣиждрѣтн. Неб. Сре. премъдря се ОА; прему: остар. РРОДЦ. ПрѢПАТН, прѣпьнж, прѣпьнешн сѳ. Оп на, простра, і жжн прѣпьлшіА сѣ ноглмл моімл СП 139.6. Изч. СП. Гр. біатеіѵсо. Вар. прѣпідтн. Неб. Сре. препъна 'спъна'. пръсмгікдтн са, прѣсмгіклкк са, пр смгікмешн са се. Прич. сег. деяь като същ. прѣемгіклЕЖЦіен са -лгн. Гр. сгорю. Влечуги, пълзяи животни, ^жвгі ^върс-і посгліж нл ш сг ѣростнж прѣсмгікмжштнімн сь\ ^с-млі СП Песен 2, Втор 32.24. Яз СП. Неб. Сре. пресмикающп ВА; преемпч: се 'примъквам се’ РРОДД. прѣспѣные, -нс ср. Изобилие в на висша степен, неизчерпаемо' [прен.]. імлмг жс- сгкровнцк- се. ■ скждндьнѣ^г сгсждѣ^г. дл прѣсп’ ѵКСѣСТН. IIНС СНЛѢ БЖЬН БЖДОТЪ. л не отъ нлсъ СЕ 17Г 4. Изч. СЕ. Гр. \5терРоХ.іѴ Вар. прѣспѣнне. Неб. 0. .-БСѢСТН СА, ПрѢСЛДЖ СА, ПрѢСАДвШН «А се. Разтроша се, раздробя се. ѣісо і ітлъштл ^смьсклл. прѣсѣде сіа нл ! фмлі СЯ 140.7. Изч. [ СП. Гр- біаррпуѵврса. ! Неб. Срв. разседна. |.кълъ, -л м. Смола, і нс- прѣстлшкл і вьмѣтлкжкрні ка слочргъі цревъі. жс-гж-! Ште пеірь нлфьтж. і пекъломь СП 'Песен 9, Дан 3.46. Изч. | СП. гр. тааа. Вар. пскълъ. | Леб. пъкъл ОА, ВА, НГер, ДА. І^БОЛѢТН, рА^БОЛКЖ, рЛ^БОЛНШН Св. Из- [падна в смут, разтревожа се I [прен.]. оѵ^ьркдтъ н рл^волклтъ людне | СП Песен 3, Ав 3.10. Изч. | СП. Гр. юбіѵсо. \Нвб. Сре. разболея се. СПАЛІЛТН СА, рАСПЛЛКАКЖ СА, рАСПАЛКАКШН | са несв. Разпалвам се, започвам да ! пламтя, н рЛСПЛЛЛЛШС ска пллмень нлдъ | пекрькж СП Песен 9, Дан 3.47. Изч. | СП. Гр. бшхеораі. Вар. (аспальтн са. I Нвб. разпаля се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, ! ДА. ;.стъ, -А м. Херния, изсипано. дѣтн- ! ЦІІО СГДА БОЛѢОТЪ ВСЛНКА ЖТрОБЛ. ЛН | рмтъ. то ръжнж мжкж тн дрождъА | прнвА^лтн ПДЛек. Изч. і ПДЛек. | Нвб. 0. исоѵртн са, рлеъпж са, рлсъпешн са св. : Разсипя се, разпилея се. рлсочршкл • оа (!) кості прі адѣ СП 140.7. Изч. | СП. Гр. бшсгкотгіід). ' Нвб. Срв. разсипя. асѣстн, рлсддж, рАСАдешн св. Разсека, [ просека нещо. рѣклмн рлсклдетъ ска | ^смлѣ СП Песен 3, Ав 3.9. ~ са І страд. Изч. > СП. Гр. рруѵнраі. I Нвб. разседна ОА, ВА, НГер, ДА. рЯчЖЬНЪ рАШНрНТН СА, рЛШНркЖ СА, рАШНрнШН СА Св. рАШНрАТЪ СА ОѴрсТА МОКА НА КОГО. Гр. лХ.атбѵетаі тб отбра ров ёта тдѵа. Започна да говоря срещу някого. рАШНрнШКА СКА 0\рсТА МОѢ НА ВрЛГЪІ МОКА СП Песен 6, 1 Цар 2.1. Изч. СП. Гр. кХатоѵораѵ. Нвб. разширя се ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ВТР, АР, ДА. ревъновлнне вж. рьвьновлньке. рт>ВАтвАп, -II з/с. Разкъсна рана. ото- ЦѢ БрЪНТѢНЪ. ВЛрНВЪШб ПрНЛАГАТН. ръвлтвѣ ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. Срв. ръвам 'късам нѣчто къс по къс съ зъбите си’ НГер. рьвьновАНЬк, -ка ср. Доблестно служене, ревност, старание, влко гГ вже нлшъ. іже прѣжде ревъновлннѣ. послк?- ШЛЛВЪ 1ЛНКА ПрКА [...] ТЪ1 ВЛКО В’СѢМЪ. свонмь мДйемь. вмолнмъ СЕ Гг 2. Изч. СЕ. Вар. ревънов&нне. Нвб. ревнование остар. 'старание’ ОА, ВА, НТ, ДА; ревност з/с. 'залягане, усърдие’ ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР, ДА. рѣдокъ, -а т. Кочан, твърдата част на някои от растенията, рѣпнѣ В6ЛНКАГ0 лнствъе отокочр. СЪТЛЪКЪШб. А коренно его ѣ^вѣ. рѣдоковъ сътлъкъше дтромъ пнтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. 0. рѣпнн, -ка ср. Репей, тревисто растение; Агсіішп Іарра. рѣпнѣ велнклго лнствъе отоко\р. сътлъкъше ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. репей ОА, ВА, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, ДА. рѣснь, -н з/с. Истина, правда, вь (рѣ)сні сждъ сътворн СЯ Песен 9, Дан 3.31. Изч. СП. Гр. оЛтііЗіѵб?. Нвб. Вж. при (іѣснотл. ржжьнъ11, -Ъ1Н прил. ржжАНА мжкл. Ръжено брашно, мре НОГЖ Н^ЛОМКТЪ. лн к^вннетъ то ръжлнж 1313 слло 1314 мжкж тн дрождъж прнвд^лть ПДЛек; дѣтнфіо егдл болѣстъ велнкл жтровл. лн рлстъ. то ръжиж МЖІСЖ тн дрождъл прнвд^лтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Вар. ръжнл мжкл. Нвб. ръжен ОА, ВА, ЕтМл, ЕтВАН, БТР. сало, -л ср. Сало, тлъстина. лцк- гллвл снѣтнвл вждетъ. то овъѵл мотъілл тн СЛЛО ЛНВО ЛОІ. ТѢМЪ же помл^лтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. сало ОА, ВА, ЕтМл, ЕтБАН, БТР. елмонлевъ прил. притеж. от ЛИ. Самуилов, който е на Самуил. Гил лыннл мре слмоілевъі СП Песен 6, огл. Изч. СП. Гр. [тоС] Харсор?.. Вар. слмоілевъ. Нвб. Самуилов ФИ СтИл.РЛФИ. свѣтьлѣ нареч. Светло, чисто; възвишено. I в'се лвленѣ. і невнднмѣ. і прѣкрлсъыѣ. I СВѢТЪЛѢ. ІСПЛЪНѢ^фЛ. ВЪШЪЫАІА 8МЪЬ Бе^ГлЪВЪЫО-МЬ мл-ннемь. гллсомь ве^мѣръыомъ, словосло-вествА(ф)е та бл глемъ СЕ 12ѵ 18-19. Изч. СЕ. Вар. скѣтълѣ, Неб. Сре. светло ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. секрдтъ нареч. Току-що, сега. пожръ-шгд демоыомъ л ые воѵр вгомъ. і^ъже не вѣдѣшьл новн-і. секрлть прідж. і^ъже ые вѣдѣшіа оцн і^ъ СП Песен 2, Втор 32.17. Изч. СП. Гр. ярбасратоі;. Неб. 0. скнпьтръ, -л т. Скиптър, жезъл. ЫЛЛЬХЦЛІА ЫЛЛГАѴеШН ЛЖІС7. СВ01. ИЛ ск[р]іпътрі [погр. вм. скнпьтръ] глетъ гь СП Песен 3, Ав 3.9. Изч. СП. От гр. акгрітроѵ. Вар. ектътръ. Нвб. скиптър ОА, ВА, ЕтМл, БТР, АР. СКЖДНЛЬНЪ вж. скждьльыъ. скждьльнъ, -ъін прил. Глинен, імлмъ же съкровнфе се. въ скжднльыѣ^ъ съсждѣ^ъ. дл прѣспѣнне енлъ вжьн вждетъ. л ие отъ ылсъ СЕ 17г 3. Изч. СЕ. Гр. оатраіаѵо;. Вар. скжднльнг, Нвб. 0. сллвомнръ, -л м. ЛИ. Славоми] име, познато от надпис, дф \ съллвомнръ АНЬ§1, 55. Изч. АІіЬрІ. Вар. съллкомнръ. Нвб. Славомир ЛИ СтИл.РЛФИ. сллвословествнтн, СЛЛВОСЛОВСфВЛРК, вословествншн несв. Славослі възхвалявам някого, еллвоел ствімъ тіа вллго(дѣ)ть вь^ддемг ч СП Песен 15, ст. 7; і в'се лвлеі-невнднмѣ. I прѣкрлсънѣ, і свѣт-, ІСПЛЪНѢІЖфЛ. ВЪИІІЪИАІА ; ве^ъвъно-мь млннемь. гллсомь мѣръномь. словословсствА(ф)е тд глёмъ СЕ 12ѵ 22. Изч. СП, СЕ. Гр. 8о^о>.оуесо. Нвб. Срв. славословя. словословые, -ѣ. ср. Славословие,; хвала, длъжъно тевѣ словословнс НОСНМЪ. НЛ В'СѢК0 ВрѢМА. ѢКО П' влетъ тн в’сѣкл сллвл СЕ 1ѵ 1. И СЕ. Вар. словословне. Неб. Сре. славословие ОА, ВА, НТ, Е БТР, АР, РБЕ. Сре. славословенье НГ снѣтнвъ, -ъін прил. Келяв, покрі кел. лфе гллвл снѣтнвл вждет? ОВЪѴЛ МОТЪІЛЛ ТН СЛЛО ЛНБО ЛОІ. т же помл^лтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. 0. срдготоіж нареч. Страшно, ужа вврьынмн ѵѵдрьжыемь К(С)МЬ М(Ні мн н ст(рлстн в)ольньына погржжг МА [...] ТрЖЖ(Д)ЛЖТЬ МА срЛГОТОЯч 8а 3. Изч. ТФ. Гр. фріксовшс. Вар. срлготож. Нвб. 0. стрлнъ, -ъін прил. Чужд, непоз н^влвн гГ грлдъ съ. і в'сѣкъ гргу в'сѣкж весь. ѵѵтъ гллдл. тржсл. і г ПЛ. ОГЫѢ мсѵл. ылплстн стрлыъі. пл ынѣ въ^врлын СЕ 6г 22. Изч. СЕ. Неб. стран ВА. Сре. странен ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, РБЕ, РРОДЦ. | хопочитание. ісповѣмь с/а тсбѣ ѣко : стршьыо о^днкн^т. сіа СП 138.14. І Изч. ; СП. Гр. <роРерю$. і Нвб. Срв. страшно. ‘стро^ид, -7.1 эіс. Струна, натегната ; нишка, която издава звук при | музикалните инструменти, ^вддн-| тс I вт. строч|т;<7> I оръгдыѣ СП 150.4. І Изч. | СП. Гр. Х°р8іѴ Нвб. струна ОА, В А, НГер, ЕтМл, БТР, АР. !стро\рпт>, -а м. Струпей, суха кора на І рана. ѵрѣмошт. NN строчрпочр ^ьлоѵрмоѵр ; ПДЛек. Изч. ; ПДЛек. I Нвб. Срв. струпей ОА, ВА, ЕтМл, ЕтБАН, ! БТР істочрденнцд, -а з/с. Втрисане, студени | тръпки при настинка, треска, егдл. І вждетт. сточрденнид. то ^лъѵь медвѣ- I ЖДЖ. ТІ Л01. ТН корэ.1 цсровт.1 ЖСГ7.ШС | ПДЛек. Изч. ; ПДЛек. І Нвб. Срв. студенйло 'мраз, студ’ РРОДД. ; гакд^дтн са, съкажж са, съклжешн СА св. ! Открия се някому, призная пред I някого кой съм. п ѵьто естт. ѵлвкт. І ѣко сгкд^д с/а емочр СП 143.3. Изч. : СП. Гр. уіуѵсоокораі. Нвб. Срв. [из]кажа се. . сгкроѵршнтн, сгкроѵршж, съкроѵршншн св. \ Разпадна се, разтроша се [образ- І но]. Съкрочршнш/А С(А ГОрЪІ ЫЖЖДб/тК СП Песен 3, Ав 3.6. ~ сд страд. :■ Изч. СП. Гр. бшдрнтто. Нвб. съкруша ОА, ВА, НГЪр, ЕтМл, БТР, АР. СЬЛАЦДТН, С7.ЛАЦД/Ж, С7.ЛАЦМС111Н НвСв. Превивам, сгъвам. (съ)л/АЦле-мт>- НОГДМН Ж€ЛѢ^ЫД(М)Н. ѢК0 N6 ВЬ^ВССТІ РЛДВ7.І (мо)еід СП Песен 8, Манас ; 9-10. Изч. СП. Гр. катакацктш. Вар. съл/ацьтн. Нвб. Срв. слёкав 'гърбав, изкривен’ ЕтМл; слёкав 'болнав човек’ ДА. СЪУНТАТН съмотрнлнвъ, -7.ІН прил. Видим, явен, който става пред очите на всички, ^е вже идшт, [...] нѵнтл/ан ве^дъыж моръскж/ж. неволен прн/дтн. СЬМОТрН-лнвое кръфвине, молнм тн сд СЕ 9ѵ 11-12. Изч. СЕ. Нвб. Вж. при [съмо]т(>ьлнка. съоврд^овдтн са, съоврд^оѵркк СА, съоврд-^оѵріешн са несв. Съобразявам се; приспособявам се. і ие сьоврд^в/жше са вѣісв семв. нт. прѣоврд^і/нте св вт. обио-влеыне мъклн вдше-н. нскш/мікфе ѵьто естт. волѣ вжнѣ. влагдд н вгождеылл. і съвръшеидд СЕ 15ѵ 22. Изч. СЕ. Гр. сгоахгцштДороа. Нвб. съобразовам се остар. ВА; съобразявам се ОА, Вот, ЕтМл, БТР, АР, ДА. съръітн, сърънж, съръіюшн св. Разкъсам, скъсам, н тѣмъ ... к[о]стн съ-кржшншн жнлт.1 съръіешн АІіЬдІ, 115. Изч. А1(Ь§1. Нвб. Взіс. при (штн. сътнрдтн, сътнрмгК, сътнрдкшн несв. Размазвам, нанасям тънък пласт от нещо по широка повърхност, мажа. д егдл. вныо теѵетъ. то ^одт. істеръше, тн і сѣтн ст. лоемъ, сьмѣ-шъше. тн сьтнрлтн ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. 0. сътнцет нареч. Стократно. нже остл-внтт. врьтн/ж лн сестрт.1 лн оцд лн мдтерь лн жеыж. лн дѣтн. лн селд. лн рсрдмъі. нмеые мо/его рддн сътнцекк прннметт. ВП Мт 19.29. Изч. ВП. Гр. ёкатоѵтатЛасгіоѵа. Неб. Сре. стократно. сыуьгълъ, -ЪІ прил. Един, единствен, сцѣголъ есмь ыід доідеже прѣідж СП 140.10. Изч. СП. Гр. ката рбѵа?. Вар. сіутлъ. Нвб. 0. СТ.ѴНТДТН, съѵнтмж, съѵнтдіешн несв. Преброявам, пресмятам, (н ст.- ^рАШЬЫО I315 гтрдшьио нареч. Трепетно, със стра- СѢЫЬНЪ 1316 ѴН)ТДІА МЫОЖЬСТВО ЗВѢ(^ДЪ) СП 146.4. Изч. СП. Гр. арѵОцЕю. Неб. Срв. считам ’броя’ остар. сѣньыъ, -ъі прил. Сенчест, който хвърля сянка, въ отъ югд прідетъ. і свтън отъ горъі сѣныъі ѵнстъі СП Песен 3, Ав 3.3. Изч. СП. Гр. катаслао?. Нвб. Срв. сенчест. сврд, -ъі з/с. Сяра. д ѵнръі прнддгдтн сѣрж ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. сяра ОА, ВА, АК, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. сжгддсъ, -д т. Съзвучие. гГ в^ьвл^ъ къ тевѣ I поі сжглдсь СП 31Ь 27. Изч. СП. Вар. сжгллсь. Нвб. Срв. съгласие. тдрдснн, -ід лг. ЛИ. Тарасий, светец, цариградски патриарх [784-806 г.]. Пр. на 25 февруари, гн нсе вже НЛШЪ. Н СТЪ) тдрдснн. БЖ6 нже сн ^/дмеидлъ пдстъ лъвовж. о ддннлѣ пррцѣ. н о тс-клѣ ПДМол. Изч. ПДМол. те^внтѣнннъ, -л т. нлнід те^внтѣнннъ. Илия Тезвитец. Старозаветен пророк, живял по времето на Ахав и Йезавел [IX в. пр. н. е.]. Пр. на 20 юли. Гр. ['Шлеп; о ѲваРітг|<;]. нже іднеійч тс-^внтѣ-нныомь. встронвъшддго модеынемь водъі трнсъстдвънъ). едннѣмь вжьст-вомь покд^двъ. модн СВ Юг 8. Изч. СЕ. тнмотѣн, -гд лг. ЛИ. Тимотей, апостол, ученик на св. ап. Павел, към когото той отправя две послания. Убит по времето на имп. Нерва [ок. 97 г.]. В 356 г. мощите му са пренесени в Константинопол по времето на имп. Констанций II [337-361 г.]. Пр. на 22 януари, дпдъ къ ТНМДТѢЮ. ѴАД0 тнмдю. двн сд вддгодѣть вжнѣ спеыне в'сѣмъ ѵко- мъ СЕ 24г 2,3. Изч. СЕ. Вар. тнмлтѣн. Неб. Тимотей ЛИ СтИл,РЛФИ. тдъстъ, -ъі прил. Тлъст, добре ох] нен. волове і^ъ тлъсті СП 143.14, И. СП. Гр. па.%щ. Неб. тлъст ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР ДА. тдъірд, -Ъ1 ж. тлъірд ^емьекд. Гр. утр;. Т; ста, плодородна земя. ѣко і тдш ^емьскдд. прѣсѣде сіа нд ^емді ( 140.7. Изч. СП. Вар. тдъштд. Неб. Сре. тлъст. трнсъстдвьнъ, -ъін прил. Трисъст вен, който се състои от три част нже іднеігв те^внтѣмнномь. встронв шддго моденнемь водъ) трнсъстдвън едннѣыь вжьствомь покд^двъ. мс СЕ Юг 10. Изч. СЕ. Вар. трнсъстьБъмг. Неб. трисъставен ОА, ВА. троскотъ, -д лг. Трева, троскот, і сън ДЖТЪ ѢКО роед ГДІ МОІ. ѢКО ТЖѴЛ троскотъ СП Песен 2, Втор 32.2. Ш СП. Гр. аурсоатц. Неб. троскот ОА, ВА, ЕтМл, БТР. трьнопдетенъ, -ъін прил. Тръне изплетен от тръни. коп(нк н у коденн смѣрсь. н ѵопльвднне н вддрш н (досдждс-)нне. вдгрѣынцж сь вти цемь. трьнопл(ете)ннмь ТФ 8613-1 Изч. ТФ. Калка от гр. акаѵвбпХектоі;. Неб. Вж. при трьнъ, трыіыс п плссти. трьстдтъ, -д лг. Състав на военна к лесница от трима души. і^върдн въсддьннкъі тръстдтъі. потопи въ ѵр мьнѣмъ морн СП Песен 1, Изх 15. Изч. СП. От гр. трісттатгі?. Вар. тръстлть. Неб. 0. тъірнвъ, -ъін прил. Като същ. тъф! внн лг. лгн. Усърдните; тези, коіг се стараят много, тъцжвъні. I ІТѣМА 1317 о^рььштн крестъ помофъ. съ крестъ въръыънмъ | СПННМЪ. бѣсомъ прогоннтелъ КрССТЪ і СЛѢПЪНМЪ ВОЖДЪ ПДМол. Изч. і I; ПДМол. а •: Нвб. Срв. гыца се несв. 'старая се’ диал. I | ОА, ДА. У тъма, тъмене ср. Теме. лфе... ѵръвле I ѢДАТЪ. ТО ПЛАТКА ѴНСТЛ. ПЛАТЪ | очррѣ^лвъше. ТІ ЛЪЖНЦЖ новж. поло-І жнтн на тъмс-нн ПДЛек. Изч. | ПДЛек. ! Нвб. теме ОА, ВА, АК, НГер, МлБТР, | ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. | о^вожнтн, оѵрвожж, оѵрвожншн несв. I Правя някого беден, гь очрвожнтъ і ! БОГАТНТЪ. СЪМѢрѢС-ТЪ I ВЪІСІТЪ СП ! Песен 6, 1 Цар 2.7. Изч. ; СП. Гр. пт-Д^м. | Нвб. Срв. убог 'беден'. | оѵ^вѣтнвъ, -ъін прил. Отзивчив, който | откликва на нечия молба, благо- І разположен, н с-фе вслъішатн йо н ві? І НАШ6М8. ГЛЛСЪ втВЪІ НЛШСІА. I ПОМН- [ ЛОВАТН НЪІ. I МНЛ0СТНВ8 Н 8ВѢТНВ0\р ! БЪІТН. ѴІСЛЮБЬЦЮ Б8 0 ГрѢСЪ^Ъ НЛШН^Ъ I I ПОМНЛОВАТН N11 [...] ръцѣмъ в’сн СЕ і 6ѵ 5. Изч. | СЕ. Вар. гсѣтнвъ. і Неб. Сре. ответен ОА, ВА, БТР, АР, РБЕ, I ДА. : о\рдА(^ны«, -іА ср. Удряне, бичуване. [ К0П(НК Н ^Л)К0ЛСНН СМѢ^Ь. Н ѴѴПЛЬВЛННС і- н 8длренне ТФ 86 12. Изч. : ТФ. Вар. вдлреине. і Неб. ударение остар. 'нападение; удари, удряне’ ВА; ударяне диал. ОА, НГер, ЕтМл, АР; удряне ОА; ударване ОА, ■' ЕтМл, АР. оудовьлнтн, о^довьлвк, оудовьлншн се. ; Удовлетворя, задоволя нечии нуж- ди. оѵрдовьлнлъ ссн въ поѵрстъінн. вь жіАждж ^ноѣ вь вс^водьнѣ СП Пе-; сен 3, Втор 32.10; влгвснъ ссн гГ вже ' в'седръжнтелк> [...]в'сслнѵьскъі влагъі. вдовьлн НАСЪ. множъствомь федротъ ; твонмъ СЕ 2г 7. Изч. СП, СЕ. I)]. ашаркесо. Вар. вдовьлнтн. і Неб. удовбля диал. 'задоволя' РРОДД; удовление 'удовлетворение' ДА. Сре. удовлетворявам] ОА, ВА, НТ, Вот, ЕтМл БТР, АР. 0\рКрѢПЛІАТН СА, ОѴркрѢПЛГЛКК СА, ОѴКрѢ-ПЛ1ЛКШН СА несв. очркрѣпліАтн СА крѣпостыж своккк. Гр. ёѵ 1арл. Утвърждавам се със силата си. ъко не очркръплъетъ сіа снлеыъ мжжь кръпостиж своеіж СП Песен 6, 1 Цар 2.9. Изч. СП. Вар. оѵркрѣплѣтн са. Нвб. укрепя се св. ОА, ВА, НГер, БТР, АР ДА. очркжфеиью, -1А ср. Украса, украшение. дъштерн І^Ъ 0\ркрЛШ6НЪ1. I пръкжштенъі ѣко оѵкжштенне црквн СП 143.12. Изч. СП. Гр. броісора. Вар. оукгкштенне. Нвб. 0. 0\рМЯУКДр1АТН СА, 0\рМЖЖДрШЖ СА, О^МЖ- ждріАкшн са несв. Ставам мъдър, разумен; проявявам се като мъдър, разумен човек; помъдрявам. ГЛІЖ БО БЛЛГОДЪТНІЖ ДАВЪШІЖІЖ МН СА. В'СѢК0М8 СЖДІЮМ8 ВЪ ВАСЪ. НС ПрЪ-МЖДрЪТН СА. ПАУС СЖС ПОДОБЛбТЪ МЖДрЪСТВОВАТН. нъ вмжждрътн СА въ ЦЪЛОМЖДрЬН К0М8ЖЪД0. ѢКО БЪ сстъ рл^дълнлъ мѣрж вѣрѣ СЕ 16г 6-7. Изч. СЕ. Гр. фроѵеш. Вар. вмжждрѣтн са. Нвб. умъдрям се ДА; умъдрявам ОА; умъдря се св. ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР. ОѴрОБЬфНТН СА, ОѴрОБЬфЖ СА, О^ОБЬфНШН са св. Приобщя се, стана част от нещо или някого, і пакъі а тъ бждж ЫАДѢІА СА НА НЬ. I ПАКЪІ СС А^Ь Н ДЪТН. іАже лн естъ далъ бъ. понеже вво дѣтн 80БЬфНША СА ПЛЬТН. I КрЪВН. I ТЪ1 нскрь прнУАСтн са тъ^ъ СЕ 2Чг 14-15. Изч. СЕ. Вар. вовырнтн са. Нвб. Вж. при овырнтн. ОурАННТН, оѵррлніж, 0\ррАННШН Св. ПрвН. Нараня, дълбоко засегна, поразя. П0Г8БН^Ь ѴѴ(КЛ)ЪНЬНН 8М0МЬ. Н Л8ТЪ ЪКО 8рАННВ. ДДІЖ А^ЬВСНЬ БНЛЬ ТФ 8618. Изч. О^рЛЫІАТН 1318 ДѢ ТФ. Гр. лАрубороа. Вар. ьумінтн. Неб. ураня, уранен ВА; ораня ОА, РБЕ. очррлнілтн, очррлнюаж, очррлніліешн несв. Прич. мин. страд. като прил. очррлнілюмн м. тн. [...] (м)жѵе'ннцн Хвн [...] мжѵнтельсісл прѣіреннѣ не встрлшнсте се. М8ІСЛМН оѵррлнлемн. веселѣстесь ТФ 86 29. Изч. ТФ. Вар. оурм^тн, Неб. Сре. оранявам ОА, РВЕ; ураня ВА. оѵрслочргл, -ъі м. Слуга, служител. ... ТОЧр Н ОЧрСЛКГЛ МОН БЖДеТЪ. Н ІЛфв КЪТО мьыѣ слочржнтъ ВП Йо 12.26. Изч. ВП. Вар. оуслигл. Неб. Сре. слуга. очрстлтъ, -ъін прил. Злоезичен, който има злобен, язвителен език [прен.]. мжжь очрстлтъ не іспрлвнтъ сіа нл ^емлі СП 139.12. Изч. СП. Гр. уХмоасобре;. Неб. устат ОА, ВА, НГер, ЕтМл, БТР, АР, ДА. очрстрлвлнчтн, очрстрлвлшж, очрстрлвлнчм- шн несв. Издигам, въздигам някого. I отъ гноіштл очрстрлвлѣетъ ннштл СП Песен 6, 1 Цар 2.8. Изч. СП. Гр. еуе[рсо. Вар. охстрлвлѣтн. Нвб. 0. очртъітн, очртъпж, очртънешн св. Охраня се, угоя се. очртъі очртлъстѣ рлшнрѣ н остлвн ба СП Песен 2, Втор 32.15. Изч. СП. Гр. Хілсаѵораі. Нвб. 0. очртдтн, очртьнж, очртьнешн св. Обезглавя, убия. очртьнж меѵемь своімь очрде-лѣетъ ржкл моѣ СП Песен 1, Изх 15.9. Изч. СП. Гр. аѵсарем. Нвб. 0. флрлосовъ прил. притеж. Фараонов, който е на фараона, колесніціл фло-совъі (!) I снлъі і)(ъ въвръжс въ море СП Песен 1, Изх 15.4; ѣісо вьннде ісонь флрлосовъ съ колеснщлмн СП Песен 1, Изх 15.19. Изч. СП. Гр. [той] Фарасо. Нвб. 0. Хллъдѣнскъ, -ъін прил. от МИ. X; дейски, който се отнася до халдс ците. Гр. тйѵ ХаХбсаюѵ. н рлсплл. ше сіА пллмень нлдъ пеціь(ж. нл у{у рн десілтн I девнхтн ллкотъ. і овнд пожеже. ілже оврѣте о пецін х&лъд стѣн СП Песен 9, Дан 3.48. Изч СП. ХрлЯЪнью, -гл ср. Стража, охрана [. разно]. положн и хр^ненне оѵсто моімъ СП 140.3. Изч. СП. Гр. сроХоскту Вар. ^рднснне. Нвб. Срв. хранение остар., [съ]хранеш Хрлмнльннцл, -а з/с. 1. Житница, хе бар. хр^инльннціа іхъ. ісплънь. оѴ рНГЛІЖШТІА [!]. отъ секч во сыж ( 143.13. 2. Спокойно място, убея ще. стжплнте людне моі. вьшдъте Хрлннльннцж влшж СП Песен 4,! 26.20. Изч. СП. Гр. таріеш. Нвб. хранилница ОА, ВА, НГер, БТР,] шочрмѣтн, шочрмлнк, шочрмншн не Вея, духам, і сътворн срѣдж па ѢК0 ДХЪ Хл^АеНЪ ШЮМ(АШТЬ) ( Песен 9, Дан 3.50. Изч. СП. Гр. біасгорі^ш. Вар. шіомѣтн. Нвб. шумя ОА, ВА, АК, МлБТР, Ет] БТР, АР, ДА. церовъ, -ъін прил. коръі церовъі. Дъбови кори, церо кори. с-гдл вждетъ сточрденнцл. ^лъѵь мс-двѣждж. ті лоі. тн ке церовъі. жсгъшс ПДЛек. Изч. ПДЛек. Нвб. церов ОА, ВА, ЕтМл, ЕтБАН, Б ДА. цѣлл, -ъі э/с. Буца, бучка, ліре ие е дстъ проходл въ сісорѣ. то цѣлж « влрнтн съ медомъ. то же въложнтн проходъ ПДЛещ егдл вждетъ ст> деннцл. то ^лъѵъ медвѣждж. ті. тн коръі церовъж жегъшс тн медъ. цѣлж солъ ПДЛек. Изч. ПДЛек. ІцЪЛОМТБАрЬЫО 1319 ІДЖАбЫК^ { Нвб. Срв. цёле 'паричка’ ДА, цѣлб | 'сребърна стара пара’ НГер. іцъломждрьно нареч. Целомъдрено, |! благоразумно, сдържано, дд от-І! връжемъ сд ыеѵестнъ. I плътъыъі^ъ І; по^отен. цъломждръыо. н вллговъръыо !' ЖНБСМЪ. ВЪ НЪЖЪШЫ-ЖНМЬ ВЪЦЪ. I ѴШчфС- БЛЛЖеЫААГО ВПЪВАЫНЪ. н ПрО-і СВѢфОЫНѢ СЛАВЪІ. БСЛНКААГО БА Н СПА | илшего нс )<л СЕ Тіі 3.7-8. і СЕ. Вар. цѣлемждръно. і Неб. целомъдрено ОА, ВА, АК, МлБТР, ■ ЕтМл, ЕтБАН, БТР, РБЕ. | цѣста, -ъі ж. Улица, път. мъстъ пада-I ННЪ ИН ВЬПДѢ ЫА цъстд^ъ і^ъ СП I 143.14. Изч. і СП. Гр. пХатаа. [ Нвб. 0. | ѵан, -іа м. Чай, лековита ароматна ! отвара, егдл клшълетъ ѵлвкъ то ; омлнъ вдрнвъше БЬ ВННѢ. I ѴАН вол-і иѣтн. дл едныж іспъетъ ПДЛек. Изч. • ПДЛек. і Неб. чай ОА, ВА, АК, НГер, МлБТР, і ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, ДА. I I ѵнръ, -а м. Цирей, болезнена гнойна : пъпка, чир. а ѵнръі прнлАгдтн сърж • ПДЛек. Изч. : ПДЛек. Неб. Сре. чиръ, чирѣи 'цирей' НГер. ѵръмошъ, -а м. Чремош, див лук. [?] ѵръмошъ строчрпочр ^'ьлочрмо^' ПДЛек. Изч. ПДЛек. Неб. 0. ѵоѵрдоносьыъ, -ъін прил. Който носи чудо; който създава чудо; чудотворен. (нже) [...]комь твонмь мосѣемь. съвътомь ѵіодоносънллго жь^лл. горесть ВОДЪНЖІЖ ОСААЖДЬ. МОЛНМЪ ТН СА ТГрЪ СЕ Юг 5. Изч. СЕ. Вар. ѵмдомосънъ. Неб. Сре. чудо и нося. ѴАБрьнъ, -ъін прил. ѵдврьыо кореные. Корени от чубрица, егдл дленъ! гнъпжтъ, то ѴАВръно коре-нъе сътеръ ылсъіпаіі ПДЛек. Изч. ПДЛек. Неб. Сре. чёбрика НГер. февен, -1А лі. февен коньскъін. Конски лапад, щав-ляк. кош егдл вждетъ ѵръвъ. февеі конъскоі корА его въложнтн въ ъ^вж ПДЛек. Изч. ПДЛек. Вар. февсі. Неб. 0. іАЖденые, ІА ср. Езда, яздене, ъко въсіАдешн ыа коньх твоіа. н ъждеине твое спеыье СП Песен 3, Ав 3.8. Изч. СП. Гр. Ьгпаош. Вар. ѣждс-нне. Неб. Сре. яздене. 1320 Поради техническа грешка в т. I от Старобългар речниковите статии длльннн — ды&ныс. Те бяха допечат; допълнение: страници 390а, 3906, 390в и 390г, и пове ните томове съдържат добавката. За пълнота тук отпеч натите статии. 1ЯП пики ооотоіИССШН ^АЛЬЫНН. 390а длльіГнн прил. Далечен, отдалечен, дчгжонг сстг вьсѣкг кргштенгь слмг ссве ѵістл ^рмінтн ... і о свосі женѣ довглѣтн са. ніѵгже шс длльнсе сгмгішлътн К 26 2; жсыл нѣклл по воѵьстню очртворнвгшн сл. прншглгствочріжштн вь нѣкгиіуг дллыіи-нрсг мѣстѣ^ъ почрстгін'А. вг ліотж кгплд’шн ... молнтвж сгтворн кг ввн С 559.9. Изч. К,С. Нвб. дален остар.дални остар. ОА, ВА, РБЕ, РРОДД. ДЛЛЖ, -1А Э/С. , , , , вг длльл [°т"ь]. Гр. ало, алехюѵ. На разстояние от нещо, далече от. мжжн жс ... вг^АША тѣлссѣ сточрю ... ПОЛОЖНША нл мѣстѣ. нлроѵнтѣ. дгвогс пгпьрншточр вг длла отг рнмгскл грлдл С 185.13; н прнвлнжлнвшточр са кмочр кг цргкгвн. ілко вг дала кдного пгпрнштл. вгстрАсс са С 221.26; сжшточр оть йс-ю’ вь длла патн нлн ѵстгірь пьпьрншть С 547.30; пать пьпрн-шть жс вь дала отг млнлстгірѣ мѣсто прннмг сѣде С 273.26; н влрАит носнтн врлшгно дѣллтолс-мг ассатн пьпрнштг вг длла отг млнлстнрѣ С 284.29; вллжснгін жс слвл псѵлльнг вгівг вг очрмѣ. отнде трннАССАтг пьпрншть вь дала отг млнл-стнрѣ С 287.6. Изч. С. Нвб. Срв. далнина поет. РБЕ; дален прил. остар. ОА, РА, РБЕ. длмлсковг прил. притеж. от МИ. Дамасков, който се отнася до Дамаск. МЦЛ ОКтГЛ СТЛА ЛПЛЛ ЛНЛННІА. еппл длмле- ковл А 1216 25. Срв. Е 38б 3. Изч. А, Е. Гр. тту; ДоцшскоО. Нвб. дамасков рядко ОА. длилскг, -л лг. МИ Дамаск - главен град в Сирия [дн. столицата Дамаск]. дондо вг длмлекг. трстьсн день СЕ 34а 22. Изч. СЕ. Нвб. Срв. дамаск, дамаска ж. 'особен вид материя, тъкан’ ОА, ВА, АР, РБЕ. Алмлфѣнннг, -& лг. Жител на Дамаск, стрстг стаго лпетлл (лнл)нТа. епскпл. дл-млековл. постлвенг вгівг лпстлгі д(ам)л-ідѣнннг сжн. сг апостла плвлл. повѣдл-ннемг вжнемг кретн. н прнведенг вгівг кг ЛІКНННЮ КНА^ОЧр. ПО МНОГЛ^ мжклрс. клме- ннемг повнен вгістг Е 386 4—5. Изч. Е. Нвб. 0. Ммнілнг, -а лг. ЛИ. 1. Дамян - прочут лечител заедно с брат си Козма. Измъчван от имп. Диоклециан ок. 303 г. ----------------------------- ААрА Пр. на 1 юли и 1 ноември, мцл ном. л сточрю ѵюдотворцю встмстдыіікоу коѵмгн н длмілнл А 1256 3._Срв. СК 1336 9; Йца ноьа нж стрл стгн мкг когмгі н дамнанл от лрлвнід А 1276 11. 2. Дамян - име, познато от старобългарски надпис, дн-мнънг. млѣ ... БН. А, СК, БН. Гр. Дащаѵб?. Вар. днмшлнг. Нвб. дамян ЛИ, Дамяна ж. ЛИ, Дамянов ФИ, Дамяновски ФИ, Дамянски ФИ СтИл РЛФИ; Дамянци МИ ИЗ,Зае. длнннлг, -л м. ЛИ 1. Даниил — старозаветен пророк [ѴІІ-ѴІ в. пр. н.е.], наречен още Валтазар [Дан 4.19]; отвлечен в плен от Навухудоносор заедно с Азария, Анания и Мисаил; автор на апокалиптична книга, която влиза в състава на Стария Завет. Пр. на 17 декември, егдл же очр^ьрнте мрг^ость ^лпочрстѣннѣ. рсѵенжнк длнннломг пркмь М Мт 24.15 3\ А, СК, Б; ѣкожс древьс н^влвн длннлл очретг львовг СЕ 85а 14. 2. Даниил Стълпник - род. в селището Марата край Самосата [Сирия, на р. Ефрат] ок. 409 г. Подвизавал се в Анапол край Цариград между 460-490 г._^умр^ок. 493 г. Пр. на 11 декември, мцл дс вТ ... прНлго оцл длннлл стлгпьннкл А 1286 25. М, 3, А, СК, Б, СЕ, С. Гр. АаѵщХ от евр. Баш’е1 Бог е моят съдия’. Вар. длннлъ. Нвб. Даниил ЛИ СтИл,РЛФИ. Срв. Данаил ЛИ, Данаила ж. ЛИ, Данаилов ФИ СтИл, РЛФИ; Данил ЛИ НГер. длннлг вж. длнннлг. длнь, -н ж. Данък, дан. црн ^емьсцнн отг кгіѵг прнемлнвтг длнн лн кннсь М Мт 17.25 3*, ДСК. длнь длтн [даіатн]. Гр. фброод 8(5соц1, теЛесо. Давам, плащам данък, достонтг лн нлмг ксслрсвн длнь длтн. нлн нн М Лк 20.22 3; I вггврлнѣігвштл длѣтн ксслровн длнь М Лк 23.2 3; вг то жс лъто очрво лллмочрндлрь снснкг. цѣслргскгін слиг вь^ьмг. нже псрсомг длнь длілрсж нде нл лрлвньг С 291.27. Изч. М, 3, А, СК, С. Гр. гёХод. Нвб. дан остар. и поет. ОА, ВА, НГер, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, РРОДЦ. длрл, -гі ж. Дар. нс во кстг ѵловѣкг творлн прѣдглсжАШТлл ... нг рлспьнгін са бо ^л нгі )сс. оврл^г нспльніла стронтг. молнт-вьннкг словесл гллгола онл нг снлл н длрл Божніл вьсс кстг С 420.18. Изч. С. Гр. %аріс. Нвб. дара рядко остар. ОА, ВА, НТ, Дара ЛИ СтИл.РЛФИ. А&(ЖТН 3906 длрнтн, длріж, длрншн несв. Предлагам, предоставям, ѵловтоѵе ѵто мд съмж-штлкшн. ѵто мн словесл дѣдннТмъ длрншн С 510.24. Изч. С. Гр. харі?ораі. Нвб. дарй ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, МлБТР, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА. д&ровлньк, -нч ср. Дар, подарък, сллвлфе тевѣ длтелѣ. в'сѣмъ вллгъімъ. длро-влннемъ СЕ 166 23; чѵ длровлньн. ѣісо длтн імл цѣломждрость. і ліовь нелнце-мѣрънж. Гк> пом СЕ 96 7; еднномочр ко- М0Ѵ|Ж'А0 ВЛСЪ, ДЛСТЪ СА БЛЛГОДѢТЬ. ПО МѢ (!) длровлнью СЕ 106а 4-5; ѵѵле новое ^ъвлнне. ѵоле длровлнне тлннъпл. въторое кръфенне прнемлешн д'несь врлтре СЕ 906 14-15; длровъ съэдлнсные поклжнте. дл н овнло длровлнніе прннметс С 496.26. Изч. СЕ, С. Гр. бшргціа, бшреа, х«рЦ, то 6сорг|0гіѵаі. Вар. длроклшм. Неб. дарование пниж. ОА, ВА, АК, МлБТР, ЕтМл, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ. ддровлтн, длроѵріж, длрочркшн несв. и св. Давам в дар, подарявам, дарявам, даря. въѵерл осжжденъ въівллше. дьнесь осжжденъінмъ свободж длрочрктъ С 449. 30; же эдомцемъ нрсъ теѵеные длро-вллше С 481.20; въ тъ ѵлсъ нсцюлн мъно-гъі... I мъногомъ слѣпомъ длровл по^ьрѣнне М Лк 7.21 3; в'сенофьное нлмъ сллвосло-вествне твое длрочрн СЕ 38а 14; съподобн одръжлнне, н в'ссж ѵнстотж длроѵчі ен СЕ 81а 7-8; і жнвотъ вЧемоѵ мнроч- длровлвъ СЕ 57а 2; сллвнтн. н вллгословествнтн бл. длровлвъшллго нмъ рлвомъ свонмъ нцѣл'е-ныл С 531.17-18. велнкліл длрочрідн. Гр. реуос^.б5соро<;. Който е щедър, нъ овлѵе велнкліл дл-рочріжштллго ^сл. прѣвелнісоіе ѵЛсодювніе, вьсѣ^ъ ѵлкъ спсннк плѵе. нежелн погъіве-ннк ^оташтнн. подлтн ж^ннкочр С 52.12. М, 3, СЕ, С. Гр. харі^ораі, бсореораі. Нвб. дарувам остар. н диал. ОА, ВА, НТ, Дюв, НГер, ЕтМл, МлБТР, ЕтБАН, БТР, АР, РБЕ, ДА; дарбвам остар. и диал. ОА, ВА, ДА. длръ, -л м. 1. Подарък, дар. н въшсдъше въ_^рлмінж. НДѢША (!) отроѵід съ млркьж. мтрніж его ... н отвръ^ьше съкровіфл своѣ. прінѣсід емочр длрън. ^ллто н лнвлнъ н ^мѵ-рнж А Мт 2.11 СК; цѣслрі тлрьсьсіціТ отьщ длръі прннссжтъ. Цѣрі лрлвьтстѴі слво длръі прінесжтъ СП 71.10; лфе лн очрво покорншн МН СА. вждсшн ѵьстенъ ВЪ ПОЛЛТѢ мокн. н многоѵр НМѢННЮ н длромъ достоннъ вждешн отъ мене С 65.15; лежллхж во длрове мно^н отъ цѣслрл С 210.1. // Дар, принесен на Бога, на църквата, остлві точр длръ твон прѣдъ олътлремъ, і шсд? пр-вжде съмнрн СА. съ Брлтромъ СВОНМЪ, |-тогдл прнфедъ прннесн длръ твон М Мт 5.24 3. Срв. К 9а 18; въ^ьрѣвъ же вндт ВЪМѢТЛІЖШТАІЛ ВЪ ГЛ^офнЛЛКШЖ ДАрг своіА в(о)глтънл М Лк 21.1 3, А, СК; еьсн БО ОТЪ Н^БЪІТЪКЛ СВОСГО. ВЪВрЪГЖ ВЪ Дірь БЖінА, л сн отъ лншеннъ своего. вьсе нмтнне еже нмѣ въвръже М Лк 21.4 3, А, СК; йч дл прнноснтъ длръі ... о грѣсѣр;ъ Е Юа 6’ н въс^офетъ цръ довротѣ твоеі ... н пок-лоніші СІА емочр,'(дъфі тѵр°вл съ длръі, лн-цю твоемоу помоліатъ ад воглті людье СП 44.13; прнімн длръ мон недостоннллго рлЕ* твокго С 110.5; вьса стрлнъі дьньсь прл-^дыюѵріжтъ. н сего слово лкъі длръ вллдъі-цѣ прнносАтъ С 509.10; тъ бо длръ іш-же въ нстннж бллгъ. воговн прнноснтъ сд отъ свободънъіа дша С 545.8. 2. Награда,-отличие, вьсѣмъ же длръі длгл^ж. кдногс же тъѵьеж остлвнша ве ѵьстн. недостоннл рекше. сжштл невесъскъінр;ъ ѵьстнн С 93.5; кдннъ длръ желѣіж вѣньць прлведьнъін. кдннж сллвж р;оштж вндѣтн. н цш-рествнк невесьнок С 88.2; вндншн лн слко кже тъм стрлдлтн. нмлтъ мъ^дж н длръ цѣслрьствніл невесьнллго С 406.15; лггель- СКЪ НѢКЛКЪ ІЛВН СА ГЛЛСЪ ГЛЛГОЛА .„ НѴЛН1. епнскочрпъ бо очрже постлвькнъ нъннл попъ нс можетъ бъітъ ... отьцъ же слвл ... прнде въ рръі^ннж прѣподовьнллго ІЧѴЛНЛ ... н гллголллше. отьѵе нѵлне. тъі очрво нжс- н.ч тевѣ длръ съкръі отъ мене, господь же мон облвн С 287.29. 3. Благо, благодат [обикн. дар от божество]. Лфе вн въдт-лл длръ Бжін. I кто естъ глан тн длждь мн ПНТН. ТЪ1 вн проснлл очр него Н ДЛЛЪ ТН ЕН водж жнвж М Ио 4.10 3, А; прндн ... I стн водж снеж ... сътворн іж ненстьлѣньк нс-тоѵьннкъ. св^лнью длръ. грърсовъ рл^-, дрѣшенне СЕ 5а 4; нн отъпочрфь нн еднного же прнведенллго къ тевѣ. ве^ длрл цѣлевънллго СЕ 28а 8; потом же стллго кръштеньсл длромъ оч-кротѣвъ. остл очр него ТЪГДЛ ННОѴЬСКОК ЖНТНК ВЬ^ЛЮБНВЪ С 560.22; дѣвествъыъін длръ ѵнстотл сватъіііьнліл С 372.4; н рлвъі своводъі, н нл всѣрръ овьштъ длръ н^лніл С 493.10; оѵрвѣдѣыо жс то всѣмн окржг’4нмн ... слко тлкъ длръ длнъ въктъ стрлнлмъ нр;ъ. вѣрннн нл мно^н прн^одѣлррж к' 4емоу ... Бллгословештеньк отъ сватостн кго жолліж-ште полоѵрѵнтн С 568.24. 4. В литургията - хлябът и виното на причастието. ѵѵ длрѣ прѣждесв^нѣмь. ѵестънллго (ікСТКОВЛТН, 390в |тлл. н кръве гл нлшого нсул -ъко прнѵд-|гнтн сд нмл воскврънъі СЕ 96 10; н (ро)снмъ. і тобѣ сд молнмъ. посълн БОН СТЪІ БЛ N11. (I) НЛ ПрѢДЬЛОЖАШТАЬА !чл(ііі сньл СС ІІІа 7. 5. Вродена спо-обност или склонност, дарба, талант, ьстьиъ лвн са н оугодьиъ воу, ілкоже ■моу н длръ ил бѣсъі полоуѵнтн С 514.12; •0ЛНК1 БО ДЛрЪ ДЛСТЪ СА кмоу. 1ЛКОЖО !М0\1> словомъ въскорѣ прогоинтн ыеѵнстъід ^ъі С 531.23; клко длундъ по длрѣ рорОѴЬСТѢМЪ ... въ ровъ ЛЮВОДѢНСТВЛ н іувонствл въплдъ ... проштенніе ТОЛНЦѢМЪ ! рѣр;омъ прнд С 526.19; отъ ие нмжштллго {« н кже нмлтъ вь^ьметъ са отъ Кого. ѵ'то !<« со кстъ кжо оуѵоиніл рлдн длръ сло-і-.есьнъі нмъ-н N0 прнносА кго, н длр' по-[•оувылтъ С 377.26; дллъ тн кстъ вллсть 15 ... N0 ОѴрБОН СА ... Н БЖДОШН ВЪ ТОГО ТЛКЪ. [лкоже н оиъ ... ономоу БО отъ длрл вьсе. Гьде же н троудъ твон н потъ С 381.23. длрг прнноснтн. Гр. бсорофорео), 5оро-рорЕШ. Прішасям дар, правя подарък, гувтн длръі ПРННОСАТЪ. дл вьсн дѣлосомъ -ивъікнжтъ С 337.30; і&ко свокго господл н Цѣслрл. Н длръ ПрННОСАШТА, Н ПОБВШТД !<сл С 463.21. свдтнн длрн. Гр. та іЭеТос рпатгіріа. Литург. Светите дарове в тайнството причастие, н въскллігі сд п!Г ^(нлмон) в. СТЪКА длръі ГЛА. (сътво)рн ОМБО УЛѢБЪ сь ;ссіш 9. |Л/, З.А, СК, Е, СП, СС.СЕ, К, С,. Гр. бшроѵ, • борса, бшрвра, бода, %ар\ара, уар\с, ар°Фп, | втабХоѵ, хрпдата. ; Нвб. дар ОА, ВА, АК, Бот, Дюв, НГер, ЕтМл, : ЕтБАН, МлБТР, БТР, АР, РБЕ, ДА. [ѵрьствовлтн, длрьствоуик, длрьствоукшн :; «есв. Дарявам, подарявам, осжжде-: нъімъ. своводж длръствоуетъ К 13а | 30-31; ве^лконннкъ прлводьынкл. і ■ ткорьцл ^ЛКОИОМЪ. ОБѢШТЛВЛСТЪ СА длръ-! ствовлтн К 146 17; н длръствоун нмъ I вндѣннк С 3.28; бллгодѣть нсповъдлбк 1 вогоу мокмоу. длръствовлвъшоуоумоу мн ! рлглнѵьмъінмъ мжклмъ тръпѣнню ВѢНЬЦЬ : с 254.10-11. К, С. Гр. харі^ш, харі^ораі. Вар. дъръствовлтн. Нвб. дарствувам рядко МлБТР, ЕтМл. ■ Аснн, -I* м. ЛИ. Дасий - християнин, • умр. мъченически в Никомидия по • времето на имп. Диоклециан [284-305 ; г4. Пр. на 21 октомври. 15 цд октУ йл. ■ Алснѣ глсіѣ н ^отнкл А 123а 1 А Гр. Дйто;. ------------------------------------- ААТН длтлнъ, -л т. ЛИ. Датан - син на Елиав: заедно с брат си Авирон и с Корей въстанал против властта на Мойсей !.4ис 16.1—2], ютъвръ^е см. ^емлѣ, н пожрѣтъ длтлмл. н покръі нл сънъмнщ лвіронл СП 105.17. Изч. СП. Гр. Дабаѵ от евр. Шйп. длтвЛь, -1л т. Дарител, сллвнмъ та. длтолѣ в'семоу довроу прнношсныо СЕ 146 7; ве^ъ осжжденнѣ нъі. отъ нн^ъ прннмлтн СЪПОДОБН. СЛДВАфО ТОВѢ ДЛТОЛѢ. В'СѢМЪ бллгъімъ, длровлннемъ СЕ 166 22; ѵо во-ЛѢ7НН невосъноуоумоу ^лѣвоу длтелю С 313.16; ВЬСН ЖО ВЪСКОѴНВЪШО СЬрѢТОША (ОГО ржцѣ вь^двнг'шл нл ново. н длтелол БЛЛ-гъін^ъ сллвашто С 551.10. СЕ, С. Гр. яйрохо5, хорчуй?. Нвб. Срв. [по]дател, [из]дател, [съз]дател. длтн, длмь, длсн св. 1. Дам, подам някому нещо, връча, л нжо пнотъ отъ водъі 1ЖЖ0 Л7Ъ ДЛМЬ 0М0ѴР. НО ВЬЖДАДЛЛТЪ СА ВЪ вткъ М Йо 4.14 3, А; н прѣломъ ултвъі длстъ оуѵоннкомъ. оуѵоынцн жо нлродомъ М Мт 14.19 3, А, СК. Срв. Мт 15.36 М, 3, А, СК; длждь мн реѵо сьдо, нл мнсѣ ГЛЛВ7Б НОЛНЛ крстнтолѣ, I ПОѴЛЛОНЪ Б?1 ЦСОЪ. КЛАТВЪІ жо рлдн ... П0В0ЛѢ длтн н М Мт 14.9 3; Гс жо роѵо нмъ. ио трѣвоунктъ отнтн. длднто НМЪ ВЪІ ѢСТН М Мт 14.16 3, А, СК; н отвръ^ъ оустл ен. і оврАШтешн стлтнръ. ТЪ ВЪ70МЪ ДЛЖДЪ НМЪ ^Л МА н ^л са М Мт 17.27 З1, А, СК; даша емоу пнтн оцетъ, рл^мѣшъшо съ ^лъѵннк СЕ 50а 13; тъгдл стлрьцъ вллгословн. н въстлвнвъ длстъ кмоу Пръвок прѣѵн-стъін^ъ тлннъ С 299.5. 2. Изплатя, заплатя, онн жо прншодъшо гллша емоу оуѵнтолю ... достонтъ лн длтн кнносъ кослровн нлн НН. ДЛМЬ ЛН НЛН N0 длмь М Мк 12.14 3; къ лр^юрѣомъ реѵе. ѵъто уоштото мн ДЛТ1 н л^ъ влмъ прѣдлмь I К 4а 18. // Внеса [сума, пари и под.], подовл тн вѣ длтн сьревро мое прнкоупъ творАШТНнмъ С 369.29. 3. Произведа, създам, родя. лбно же по скръвн дьннн тѣхъ. слъньцс мръкнетъ. н лоунл не ДД«Т? свѣтл своего М Мт 24.29 А, СК, Щ 7омлѣ длстъ плодъ свон СЯ 66.7; гллсъ ДЛШ(А 0ВЛЛЦ.1 Тво СТрѢЛЪІ ТВОІА ПрѢ^ОДІАТЪ СП 76.18. // Покажа, въстлнжтъ во лъжн хръстн н лъжн прцн. Н ДЛДАТЪ 1НЛМ0НИѢ волнѣ н ѵкдесл М Мт 24.24 3, А, СК. 4. Върна нещо, което съм взел. оврѣте еднного отъ клеврѣтъ свонмъ. іже бѣ длъ-женъ емоу сътомъ пѣна^ъ, і нмъ длвлѣшо н Гла. длждь мн нмъжо есн длъжонъ М 390г ДМДНЬ Мт 18.28 А 5. Предам, връча, поверя, не тъѵыж лн слово реѵе нлдъ дѣенцж. тллн^л кочрмъі. длстг іж роднте/Семл съдрлвж С 307.7; іелмл господннъ мон госпожде не вѣстг ннѵесоже мене. іеже юмй вг домочр. нг вьсе іестг дллг вг ржцт: мон С 366.5. 6. Дам в дар, подаря, предоставя, тѣмь жс сг кллткоіж н^дреѵе ен длтн егоже лште вгпроснтг М Мт 14.7 3; I л^г сллвж кжже дллг есн мгнѣ дл^г нмг М Йо 17.22 А; рл^очрмѣемг. ѣко вг немг жнвемг. н тг в нлсг. ѣко ѵѵ д)<;л своего нлмг длстг Е 37а 4;_Т длстг ^емліж Тдг достоънне. достоѣнне Ѵнлко людемг своТмг СП 134.12; дліаѴ пнштж вьсѣцѣі плгтн. ѣко вг въкг мнлость его СП 135.25; н внтллніл постлвн епнскочрпл. н длстг ксмочр пллестннгскгіл стрлнгі С 236.29; н отг ннрсъ вьсе довро тевѣ длстг са С 48.15; доньжде ісстг попг. н вогг длстг кмочр попьство С 359.3. 7. Позволя, разреша, допусна да стане нещо. длждг нлмл дл едннг о деснжкж теве. н едннг о шюкж теве сддевѣ вг сллвѣ твоен М Мк 10.37 3, А, СКШ, вг домг не дл ннкомочрже вьннтн токмо петрови, н нолноу н нъковочр. і отцю отроковнцл н млтерн М Лк 8.513, А, СК, влнг гь. Тже нс длстг нлсг вг ловнтвж ^жвомг Т)(г СП 123.6; і длждн мн п. оѵн-мл монмл слъ^ъі тоѵнтн СС 1а 8; пьвлнніе во стоАінточрочрмочр творнтг плстн са. л отгѵллнніе лежАшточрочрмочр не длстг вгстлтн С 409.29; понѣ нгінъ нсповѣднте отгплденнк вочр влшемочр. длднте очрво дл мьштж кмочр С 35.15; вгішьшл вѣсг ство-рн. ѵочрдесл творнтн многл длстг С 414.11; нстрАсе вгнг пештьннцж сг огнемг. н не длстг огню сътжжнтн нмл С 5.24; гн вожс н^влвнвгін. свагыа трн отрокгі твоа ... н не длвг нм' плкостн прнАтн С 179.6. 8. Определя, наложа [наказание, възмездие и под.], длждг імг гГ по дъломъ ір;г. і по ^гловѣ нлѵінлнь" \^ъ, по дъломг ржкочр ір;г длжд.г (!) імг СП 27.4; ліре которгі свАННкг. сг гнѣвомь сгвАжетг ѵісл ... дл проснтг врлѵл. дл длТемочр цъленью постг. о денг о р;лѣ. о ко СЕ 1036 17. длтн ^лконг. Гр. бібсощ. тоѵ ѵброѵ, ѵоро-іЭетесо. Наредя, постановя със закон, нс мосн лн длстг влмг ^лконг. і ннктоже отг влсъ творнтъ ^лконл М Йо 7.19 3, А; вллгг I прлвг гь. сего рлдн ^лконг длстг сггръшлквфннмг нл пжть СЕ 746 25. Срв. СП 24.8. длтн сгвѣтгі. Гр. сторРо-оХенсо. Посъветвам. бѣ же клілсЬл. длвгі сгвѣтгі іюдѣомг 3 Йо 18.14 А, СК. длтн очрпъвлньк. Гр. гтяХт^со. Дам н дежда, обнадеждя, помкаин слово те рлвл твоего. о немьже мнъ очрпъвлнне лд есн СП 118.49. длтн дѣллньк. Гр. бібсощ ёрускгіаѵ. Да си труд, постарая се. егдл во грАдешн сжпьремь твонмь къ кънА^очр. нл П/М длждг дѣллнне н^вгітн отг него. дл пр(н)влѣѵетъ теве кг сжднн М Лк 12.58. вг ^лнмг длтн. Гр. у.раш, баѵа^ю. Д3 в заем, заема някому нещо. і рсѵеі емочр дрочрже длждг мн вг ^лнмг т, ^лѣвъі М Лк 11.5 3, А СК; ѵловѣцн во' тлко творАтъ. нг того въ ^лнмъ длвгш ЛГО СЛМОГО ПрНСТЛБАТЪІ (!) Н ВЪСТА7ЛТН 377.12-13. длвг ^лнмг. Гр. баѵеісттр^. Този, кой' е дал на заем. дгвл дльжннкл вълст длвгш» ^лнм' нѣкомочр С 393.20. длтн слочр^очр. Гр. акогт^со. Дам въ можност да чуе, помогна да чуе, н правя да чуе. слочр^очр моемочр длсі р. достг н веселье. вг^дрлдочркжтг ска ко: сгмѣренгіКА СП 50.10 ~ са страд. безл. М, 3, А СК, Б, Н, ЗП, Е, СП, СС, СЕ, К, С,. Гр. 5{6соцг, тсарехсо, тгосрёхораі, харі?0^ афітщі, бшрёш, а,иухшРЁсо, ёоссо, біабо;. 7іосра5і'8шрі, атэбібшрі, ЦЕтабібсорі, ёяібіба) арсіророа, >ахрраѵш, лоіёсо, таахеош, ёцгаотго ётитіОтціі, раХХсо, ёОёХсо, псфаакеоа^ катахіОгірі, ррареиш, рХі^со. Нвб. дам ОА, ВА, АК, Бот, НТ, НГер, ЕтМ ЕтБАН, МлБТР, БТР, АР, РБЕ, ДА. длфнъ, -л МИ Дафна [Дафни] - селтп предградие на Антиохия Сирипск ..прн ....влн^ [.дІлфнлЯ 39а 4. Изч. Е. Гр. Дафчт|. длклньке, -іл ср. Дар, подарък, лціе очрво к лжклвьнн сжште. очрмъете дллннѣ влм длѣтн ѵадомъ влшнмъ М Мт 7.11 3, і СК; прікдтъ дллнъъ въ ѵлвцѣр; СП 67.1' ОБѣШТЛВЛА ЦЪСЛрЬСКЪІА лговьве. ^ЛСТЖПІ кннк стлрѣншннлмъ. дллннке нмънін 50.9. лювь^нок длклные. Гр. сріХотщш. Ще, рост, великодушие, нѣстъ ннѵ'соже тѣл сьнл кочрпнтн. нъ вьсе дочр^овьнл н доѵ РСОВЪНЪІА длръь Н ДОСТОННЪІ ДЛІЖШТЛМ лювь^нллго дллныл С 493.21. М, 3, А, СК, СП, С. Гр. ббра, бботс, пройст Вар. длміыс, дллннк, дллнъо. Неб. даянне книж. остар. МлБТР, ЕтМ БТР. Сре. [по]даянне ОА, ВА, ЕтБАН. >ележка на редакторите Азбучният ред на заглавните думи в Ставобълг |ледва таблицата Старобългарски азбуки (т I с Ьпті р* речник- т- І-П :ение е мястото на малката носовка д, която според ѵ ДИНСТВеното изклю-|:ексикографските справочници предхожда голямата нпопГ611^ Практика в !.нге в старобългарския речник - т. I, с. XXVIII) ж 'сРавни Азбу- СТАРОБЪЛГАРСКИ РЕЧНИК ТОМ II о — Отговорен редактор: чл.-пор. проф. Дора Иванова-Мирчева По издаването на тома работиха: Роланда Блажева, Розали Лилова, Елка Мирчева, Ваня Мичева, Албена Напева, Валентин Траянов, Надежда Футекова Художник Рутен Стойчев Тираж 1000, формат 70x100/16, печатни коли 83 Печат и подвързия Образование и наука ЕАД Книговезко платно Ріаіех з.г.о., тѵѵѵ.ріаіех.съ Издателство Валентин Траянов СОФИЯ • 2009